Пълен протокол на разискванията

Сряда, 19 януари 2011 г. - Страсбург

10. Положението на християните в контекста на свободата на вероизповедание (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискване по изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност във връзка с положението на християните в контекста на свободата на вероизповедание.

Давам думата на заместник-председателя/върховния представител Катрин Аштън.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, ще започна с това, че изцяло споделям безпокойството на залата във връзка с неотдавнашното насилие срещу хора, принадлежащи към религиозни малцинства както и срещу тези, които се застъпват за свобода на религията.

Последният случай, във връзка с който изложих вижданията си по този въпрос, беше на 6 януари, когато посетих Витлеем и църквата „Рождество Христово“ в навечерието на православната Коледа. Бях там защото исках да подчертая необходимостта всички религиозни групи по света да имат възможност свободно да се събират и провеждат богослужения. Подчертах също, че Европейският съюз осъжда всички форми на нетърпимост и насилие срещу хора поради тяхната религия, независимо къде се извършват тези актове. Също така категорично осъдих неотдавнашните терористични нападения в Ирак и Египет, насочени срещу храмове, както и убийството на Salmaan Taseer, губернатор на Пенджаб в Пакистан.

Тези нападения са недопустими: те се извършват от екстремисти, насаждащи нетърпимост, която трябва да бъде осъдена и да получи отпор. Уважаеми колеги, твърде често в днешния свят правата на човека на отделните лица се нарушават поради тяхната религиозна принадлежност или убеждения. Жертвите не принадлежат само към една вяра или един регион. За съжаление, никоя част от света не е пощадена от бича на религиозната нетърпимост.

Всяка дискриминация или насилие срещу лица поради техните религиозни убеждения противоречи на ценностите, които ние в Европейския съюз отстояваме. Всяко нарушение трябва да се приема сериозно и да бъде осъдено еднакво категорично, независимо къде се извършва и кой може да бъде жертвата защото, както знаем и приемаме, правата на човека са всеобщи.

Отдавна установилите се християнски общности в Близкия изток се сблъскват с трудности, които доведоха до значително разселване в някои страни и до намаляване на числеността им в региона като цяло. Европейският съюз няма да затвори очи за тежката им участ. Считаме, че техните искания за спазване на правата им като граждани на собствените им страни, са напълно законни. Свободата на съвестта и на убежденията принадлежи на всички и всяка държава е длъжна да направи необходимото тя да се спазва.

ЕС е готов да засили сътрудничеството си с правителствата с цел борба с нетърпимостта и защита на правата на човека. Не трябва да попадаме в капана, който са ни поставили екстремистите и терористите: трябва да се противопоставим на превръщането на религията в източник на разделение. Най-добрият отговор на екстремизма е единният международен фронт, основаващ се на всеобщите принципи на свободата на вероизповедание и свободата на убежденията.

Европейският съюз беше движеща сила в Общото събрание на ООН зад резолюцията относно премахването на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения – която беше приета с консенсус през декември 2010 г. Всяка година полагаме съгласувани усилия да доразвием този консенсус, така че международната общност да може да отправи категорично и единно послание. Разглеждаме и друга инициатива за постигане на силна междурегионална подкрепа по тази тема на предстоящата сесия на Съвета на ООН по правата на човека през март. Поставяме въпроса за свободата на религията или убежденията и в нашите диалози по правата на човека и призоваваме страните да изкоренят дискриминацията и нетърпимостта.

Делегациите ни следят отблизо тези въпроси в целия свят и следващият годишен доклад на Европейския съюз относно правата на човека тази пролет ще разгледа положението на религиозните малцинства в целия свят.

Уважаеми колеги, твърдо съм решена свободата на религията или убежденията да бъде сред приоритетите на нашата програма. На следващия Съвет по външни работи на 31 януари отново ще бъде разгледан въпросът, така че Европейският съюз да може да активизира усилията си за утвърждаване на свободата на вероизповедание.

  Председател. – Баронесо Аштън, много се радвам да Ви посрещна с добре дошли в Европейския парламент през новата година. Не се случва много често да имаме възможност да обсъждаме с Вас лично такива важни въпроси на външната политика на Европейския съюз, така че много Ви благодаря за това, че дойдохте.

  Elmar Brok, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, Вие ни обещахте да се явявате по-често пред Европейския парламент, така че това ще се уреди. Считам, че е важно Вие, баронесо Аштън, и всички останали да отбележите, че този въпрос се подкрепя от широко мнозинство в Европейския парламент и това е свидетелство, че той е част от поредица от мерки, а не просто обикновена резолюция.

Права сте, когато казвате, че трябва да гарантираме, че нетърпимостта и насилието срещу хората поради тяхната религия, независимо за коя религия става дума, се считат за недопустими. Обаче е ясно, че 75% от нападенията, извършени поради тази причина през последните години, бяха насочени срещу християни. Християнска Европа трябва да възприеме подход на по-голяма увереност в себе си и да се защитава. Тя не трябва да мълчи по този въпрос. Нападенията се извършват до голяма степен в мюсюлмански страни, но не само там. Например християните са подложени на преследване в Китай и в други страни. Не трябва да приемаме насилствената дискриминация или терористичните действия. Налагането на смъртно наказание на някого, само защото е приел християнството, е недопустимо, нито терористичните действия и терористичните организации или фактът, че държавни органи, макар и самите те да не са отговорни, си затварят очите пред такива действия. В резултат на това хилядолетната традиция християнски групи или общности да присъстват в много страни сред които Сирия, Турция, Ирак и Иран, е към края си. Ако натискът върху християните във Витлеем – родното място на Исус Христос – продължи, скоро там няма да останат да живеят християни. Двадесетте милиона коптски християни, живеещи в Египет, представляват конкретен проблем, който ние приемаме много сериозно. В този случай не става дума за малцинства.

Поради тази причина бих искал да подчертая две искания, поставени в резолюцията. Трябва да има ясно отразяване на преследването на християните в докладите за правата на човека, подготвяни от институциите на Европейския съюз, включително от вашата организация и Европейския парламент. Трябва да бъдат осигурени ресурси в рамките на Службата за външни действия за работата във връзка с християнството, а въпросите на правата на човека и свободата на вероизповедание трябва да играят важна роля в договорите, които подписваме с други страни.

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, благодаря Ви за категоричното изявление.

Нарастващият брой нападения срещу християни и растящата религиозна нетърпимост са много тревожни. Трябва категорично да осъдим тези действия, защото сме поддръжници на религиозната търпимост, свобода и многообразие. Искам отново да изразя нашата най-дълбока съпричастност и съжаление по повод нападенията срещу коптските християни в Египет. Това беше тежък удар не само за самите коптски християни, но и за търпимостта, която все още е широко разпространена в Египет. Казвам „все още“ съзнателно, защото за съжаление сега тя беше изложена на риск.

От името на моята група бих искал да изразя изключително дълбокото си съжаление във връзка с отношението, с което се сблъскват християните в Ирак. Целта на свалянето на Саддам Хюсеин не беше да се стигне да се създаде нетърпимост към християните, на което сме свидетели сега. Обаче има нетърпимост и между различните мюсюлмански групи. Затова нашата група е на мнение, че е особено важно да се предприемат решителни действия срещу нетърпимостта към други религиозни убеждения и особено към религиозните малцинства.

Почти никога не правя писмени изявления, но с радост се включих в този случай по покана на г-н Maurer, защото за нас наистина е важно да се борим с растящата нетърпимост и да работим заедно за преодоляването й. Радвам се, че имаме обща резолюция и обща основа за действие.

Въпреки това точно по същия начин, по който категорично осъждам от името на моята група нападенията срещу християни и не само актовете на насилие напоследък, а и другите форми на дискриминация, бих искал да посоча категорично, че твърде много съжалявам за растящата ислямофобия в определени кръгове в Европа. Това е само един аргумент, който е признат за погрешен и невалиден, но все пак още един аргумент, който позволява на определени радикални мюсюлмански сили да намерят кауза, причина и оправдание за дискриминация и дори за нападения срещу християни.

Всички ние, независимо от мненията ни за отделните религии трябва да признаем, че хората имат право да изповядват религията си в мир. Съществуването на агресивно, насилствено малцинство, независимо дали е от мюсюлмани, християни, евреи или членове на други верски общности, никога не може да бъде оправдание за нападения над други религии.

  Marietje Schaake, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, религиозните убеждения са личен въпрос, който има различно съдържание за различните хора. Ролята на държавата е да защити всички граждани, независимо от техните убеждения и да им позволи свободно да се сдружават и изразяват по цял свят. Погледът към нашия свят днес разкрива една много безрадостна картина: от бахайската общност в Иран до коптите в Египет, от прилагането на законите против богохулство в Пакистан до нападенията срещу християни или храмове в Ирак и Нигерия. Днес ние подчертаваме нарасналото насилие конкретно срещу християните, което е повод за дълбока загриженост. Невероятно тежко е, че хора нападат и биват нападани – и двете в името на вярата – и че жертва стават хора от всякаква вяра.

Недопустимо е да се гледа как някои лица, екстремисти, решават да прибягнат до насилие и дори до тероризъм и го правят в името на бог или на религия, претендирайки с това да говорят от името на други или дори опитвайки се да се поставят над закона и така да свързват безброй невинни хора с това насилие.

Но нека не допуснем грешка. Като отдаваме по-голямо значение на екстремистите, отколкото заслужават, като приемаме връзката между религията и тероризма, отблъскваме мнозинството вярващи, които по колкото и различен начин да го правят, изповядват вярата си мирно. Тероризмът е политически и той е престъпление. Религията не може никога да бъде убедителна или приемлива причина за прибягване до насилие или до нарушаване на правата на човека. Това прекалено често става, не само чрез насилие, но също и като се ограничава свободата на изразяване, например чрез злоупотреба със закони против богохулство.

Религията или убежденията не бива никога да бъдат причина хората да живеят в страх и Европейският парламент с пълно право се обявява против екстремистките действия срещу християните и подкрепя тези, които осъждат екстремизма.

  Nicole Kiil-Nielsen, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, кланетата, на които станаха жертва коптските християни в Александрия, предизвикаха международен скандал. Положението на източните християни като цяло е тревожно: в Ирак, в Ливан и дори в Палестина, където християните напускат земите, които за тях са Свети земи, сломени от униженията, които са търпели по време на израелската окупация.

Радвам се, че резолюцията ни относно свободата на вероизповедание дава широко тълкувание на темата и припомня основните права: правото да се вярва или не; правото да се избере религия, без това да води до дискриминация. Макар нашият текст съвсем основателно да отбелязва неотдавнашните нападения и убийства в различни части на света трябва да приемем също, че в някои европейски страни зачитането на свободата на вероизповедание е под заплаха.

Често ставаме свидетели на актове на нетърпимост: оскверняване на еврейски и мюсюлмански гробища, антиислямски и антисемитски изказвания. Действията, като референдума в Швейцария за забрана на изграждането на минарета и надигането на екстремистки партии, които изразяват нетолерантни мнения срещу определени общности, са все признаци, че в Европа борбата за утвърждаване на светските принципи трябва да стане приоритет. Бежанците, лицата, търсещи убежище, мигрантите и етническите и религиозните малцинства – всички те са изправени пред тревожно нарастване на броя на нарушенията на техните всеобщи основни права.

Европа би следвало да дава пример за търпимост и диалог между общностите. Източните християни все повече са подозирани, че представляват интересите и каузите на Запада, докато мюсюлманите в Европа се свързват с радикалния ислям и тероризма.

Позволете ми да ви прочета два стиха на Луи Арагон: „Celui qui croyait au ciel, celui qui n'y croyait pas, et leur sang rouge ruisselle, même couleur, même éclat’ („И на този, който вярва в Бог, и на този, който не вярва, кръвта тече еднакво червена и еднакво ярка.“).

  Konrad Szymański, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, г-жо Аштън, искам да започна с благодарност към г-жа Аштън за толкова бързата й реакция на събитията в Александрия. За нас е от жизнена важност да реагираме бързо и предсказуемо, тъй като тогава светът ще ни слуша по-внимателно.

Без съмнение християните днес са най-пренебрегваното малцинство в света. Всяка година 170 000 християни по целия свят са жертва на правна дискриминация, нападения и дори убийства. Всички тези, които претендират, че защитават правата на човека, трябва да предприемат активни мерки в защита на свободата на религията. Въпросът за свободата на религията трябва да бъде повдиган при преговори със страни като Афганистан, Ирак и Судан, в рамките на помощта за развитие. Китай, Индия и Виетнам трябва да чуят мненията ни за свободата на религията в рамките на търговските преговори с Европейския съюз. Трябва да дадем нов импулс на нашата политика на съседство, когато става дума за страни като Египет. В крайна сметка дипломацията ни трябва да дава отговор на всяко нарушаване на правото на свобода на религията. Следователно имаме на разположение необходимите лостове, трябва само да ги използваме и да убедим света, че след години мълчание по този въпрос свободата на християните е наистина важна за нас. Светът ще ни слуша само ако бъде убеден, че този въпрос е наистина важен за нас. В противен случай не можем да очакваме политиката ни в тази област да успее.

  Kyriacos Triantaphyllides, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, съгласно Устава на ООН всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Правото на всеки човек да се придържа към религиозни убеждения или дори да няма такива трябва да бъде защитено и спазвано от всички. За нас религията не бива да се използва като средство за извличане на изгоди при политически конфликти. В този смисъл ние осъждаме всички неотдавнашни нападения както в Александрия, така и другаде и изказваме нашите съболезнования на семействата на жертвите.

След безпрецедентни действия на турския окупационен режим в Кипър християнската литургия в църквата на St. Synesios в окупираното село Rizokarpaso беше насилствено прекъсната и в крайна сметка отменена. Този акт беше в нарушение на правата на човека на намиращите се в капан кипърски гърци, като например свободата на вероизповедание. По същия начин на Богоявление в Yialousa литургията беше отменена с необоснованото твърдение, че не е било получено разрешение за нея в установения срок.

Горните актове са крещящо нарушение на Третото виенско споразумение от 2 август 1975 г., на членове 3 и 9 от Европейската конвенция за правата на човека, член 10 от Хартата за основните права на ЕС и член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека. Енергично осъждаме действията на окупационния режим, които са крещящи нарушения на едно основно човешко право.

Необходима е спешна реакция. Зачитането на убежденията и правата трябва да бъде от основно значение за Европейския съюз.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, неотдавнашните терористични нападения в Египет и Ирак са престъпни актове, които са само един от аспектите, макар и трагичен, на преследванията на християнските общности по света и по-конкретно в Близкия изток.

Най-тревожната част на това от институционална гледна точка е системното ограничаване на правата на християните като граждани, и по-конкретно че не им се позволява например да строят църкви, да заемат публични, граждански или военни длъжности или свободно да изповядват своята религия, наред с другите неща. Двете в съчетание – тероризмът и дискриминацията – принуждават стотици хиляди хора да напускат тези страни. В Ирак например около 60% от християните бяха принудени да идат в изгнание, а тук говорим за около 600 000 души.

парламентът се бори за правото на хората да емигрират. В този случай обаче на цели общности се отказва правото да живеят в собствената си страна. Целта на тероризма е да премахне християнството от арабските страни с масови убийства. За противодействие и предотвратяване на това са необходими действия, включително военни.

Европа, която е исторически християнска и голям застъпник за правата на човека, трябва да окаже натиск върху правителствата от района, призовавайки ги да зачитат правата на собствените си граждани.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, свободата на съвестта със сигурност е жизненоважна. Бог не може да иска да го почитат по принуда.

Тази свобода беше преследвана по ужасяващи начини от комунистическите режими. Трябва да имаме смелостта да се изправим днес и да кажем, че тези злоупотреби се допускат най-вече срещу християни в ислямски страни. Правилно е да осъждаме ужасяващите убийства, извършвани от фанатици.

Обаче това не е само въпрос на екстремизъм. В няколко страни, в които мнозинството от населението са мюсюлмани дори и в такива, които минават за умерени, на християните се гледа като на втора ръка граждани. Приемането на християнството е забранено или дори се наказва със смърт. На Запад обаче, каквото и да казва г-жа Kiil-Nielsen, никой не пречи на никого да приеме исляма, ако пожелае това.

В същите тези мюсюлмански страни всеки, който реално или само се твърди, че критикува исляма, може да бъде застинат от същата съдба. По-конкретно трябва да се отмени законодателството, имащо за цел потискане на богохулството. Конкретно призоваваме Пакистан да анулира присъдата на бедната жена, която беше обвинена от съседите си.

Можем да говорим колкото си искаме, но хубавите думи не са достатъчни. Трябва да действаме и да дадем ясно да се разбере от тези държави, че отношенията ни с тях ще зависят от това дали те ще имат желание да зачитат свободата на съвестта.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да изкажа на члена на Комисията искрените си благодарности за съдържанието на нейното изказване, тъй като целта на нашата резолюция тук е да осигурим по-добра защита на религиозните малцинства, което е в интерес на всеки.

Въпреки това, баронесо Аштън, като говоря съвсем искрено, сърдечно и приятелски, бих искал да привлека Вашето внимание към следното: ако имате търпението да прочетете отново изказването, които току-що прочетохте на глас, ще забележите, че сте направили цялото си изказване без нито веднъж да използвате прилагателното „християнски“. Това е нещо, което ме впечатли, тъй като всъщност има чувство на объркване в нашите институции и в този смисъл ние играем по свирката на фундаменталистите, които са склонни да отъждествяват присъствието на християни в Близкия изток и в други части на света именно със Запада и с Европа.

Моите иракски приятели християни и нашите палестински приятели християни са араби, мислят на арабски, обичат страната си, обичат този манталитет и обичат своята история и култура. Бих искал да Ви запитам следователно, баронесо Аштън, дали не би било добре да се вгледаме по-задълбочено в самите и в това как сме подхождали към темата до този момент, тъй като сред силните ни страни е да наричаме нещата със собствените им имена.

Ето какво трябва да направим: трябва да наречем омразата към евреите антисемитизъм, омразата към мюсюлманите ислямофобия и омразата към християните с името, което заслужава, защото това е единственият начин, по който ще успеем да привлечем всички в тези държави, които обичат справедливостта и свободата.

Това е въпросът ми към Вас и бих Ви помолил да бъдете конкретна в отговора си. Сега предстои да приемем споразумението за Ирак. Нека заложим надлежните правила, заедно с принципите на търговското споразумение, така че да може да се получат икономически изгоди в замяна на права. Нека направим нещо осезаемо и в интерес на всички, но нека го сторим бързо и добре, защото светът чака сигнал от Европа.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, искам да започна, като припомня на всички думите на Всеобщата декларация. Цитирам: „Свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали“. В нея се отбелязва, че защитата на тези свободи е съществена и неделима от защитата на всички права на човека. Решимостта ни да ги защитаваме трябва да бъде също толкова силна.

В нея също се пояснява, че трябва да се действа против преследванията по религиозни причини, което е проблем за всички религии и в много страни, включително – нека бъдем честни – в някои от страните в нашия собствен Европейски съюз. Центърът Pew твърди, че 70% от шестте милиарда души в света живеят в страни, в които са наложени сериозни ограничения върху религиозните убеждения или ритуали.

Аз лично съм твърдо убеден, че религията може да бъде сила на доброто, подпомагана от работата на Центъра по верски въпроси в моя избирателен район в източната част на Англия, който насърчава взаимното разбирателство – роля, отразяваща задълженията на самия Европейския съюз за диалог, както е посочено в нашата резолюция. Но аз знам, че когато проповедникът на омразата Terry Jones, който заплаши да изгори Корана каза, че иска да дойде в Лутън – също в моя избирателен район – да разпалва религиозна омраза, му беше казано, че няма да е добре дошъл.

Търпимостта, диалогът, взаимното уважение и разбирането са, за някои, част от вярата им. За други това са ценности на свое собствено основание. Както и да мислим те са ценности, които трябва да насърчаваме и зачитаме.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-н председател, фанатизмът, насочен срещу изповеданията на другите народи, е варварски, трябва да бъде осъден и да му се противодейства от всички, които подкрепят демокрацията. Ето защо е толкова важно днес да изразим солидарността си с всички по света, които са обект на преследване заради вярата си.

Ужасните убийства, извършени от Ал Кайда в Ирак и Египет и заплахите, които ислямските фундаменталисти отправят към източните християни, всъщност имат една цел: създаване на напрежение между религиите, подклаждане на омраза, предизвикване на сблъсък между цивилизациите. Този опит за дестабилизация няма да успее в Европа, както се проваля във Франция, където цялата мюсюлманска общност естествено осъди тези варварски действия незабавно.

Днес трябва тържествено да потвърдим правото на всички малцинства да изповядват религията си свободно и безопасно навсякъде по света, включително тук у дома в Европа. Трябва да защитаваме религиозното многообразие, търпимостта и взаимното разбиране както тук в Европа, така и навсякъде по света. Ето защо се надявам, че демократичната революция, която преживява Тунис, скоро ще достигне и други страни, така че ценностите на уважението, търпимостта и светското общество да се разпространят.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, много благодаря на баронеса Аштън за това, че днес е тук с нас. Не сме ли обсъждали вече многократно положението на християните в Сомалия, Судан, Египет, Сирия, Турция, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан и Малайзия тук в Парламента? Парламентът, моята група и аз самият не сме ли задали вече много въпроси за системното потискане на християните в тези ислямски страни? Като имам това предвид мисля, че времето за говорене и за хубави изявления свърши. Време е за действия.

Имам два конкретни въпроса към г-жа Аштън. Най-напред, макар че правомощията на Европейската служба за външни действия следва да бъде ограничена, Службата трябва да приеме една задача много сериозно: тя трябва да защитава християните, подложени на преследвания. Затова създайте отделно звено в рамките на службата, което ще отговаря за това.

Второ, Европейският съюз е подписал двустранни споразумения с всички тези държави. Замразете тези споразумения, затрупайте ги с лед още днес! Стиснете портфейлите за тези правителства, докато не докажат, че са създали по-безопасни условия за християните.

Бих искал да чуя Вашия отговор на тези мои два конкретни въпроса.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица не взе участие в предложената ни днес резолюция.

Ние, разбира се, осъждаме всички терористични действия, независимо кои са техните извършители или жертви и къде са били извършени. Членовете на нашата група обаче са убедени привърженици на светските принципи и светското общество. Затова естествено осъждаме богохулството. Това означава, че сме убедени привърженици на свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободата на вероизповеданието, което включва свободата да се вярва или не, да се избира религия, да се приеме друга религия и свободата да се практикува избраната религия, независимо коя е тя.

Това означава също, че сме твърдо ангажирани с отделянето на религията от политиката и осъждаме надигането на фундаментализма в Европа и другаде, което често пъти е отговор на социални трусове и неспособността на обществената политика да се справи с тях.

Според нас тази резолюция е крачка в грешна посока. Накратко бих казала, че й липсва баланс, особено в сравнение с предложението, внесено от моята група. Според нас резолюцията създава впечатлението, че християнска Европа или християнската общност в Европа, се притичва на помощ на християните в целия свят. Не смятаме, че това е най-добрият начин за борба с надигането на сектантските нагласи.

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-н председател, общата резолюция основателно повдига въпроса за агресията срещу религиозните малцинства в самата Европа. Точно преди месец един евреин студент в моята страна, Нидерландия, написа следното: „Обезпокоен съм, обезпокоен съм от парадокса, присъщ на защитата на свободата на вероизповедание. Ако ми се наложило да си тръгне утре, защото тук няма сигурност, къде бих могъл да живея? В Обединеното кралство или във Франция? Не, същият проблем съществува и там“. Моят въпрос е: върви ли Европа към бъдеще без еврейски общности в нито една от нейните държави-членки? Това е лакмусовата проба за нашите европейски духовни ценности.

Това важи в същата степен за европейското отношение към една почти забравена група християни в Близкия изток, палестинското християнско малцинство в ивицата Газа и на Западния бряг. Те имат право да очакват конкретна подкрепа от Европейския съюз, особено когато християнски организации полагат усилия да осигурят истински дом за палестински деца с увреждания, без оглед на вярата им. Палестинските християни се сблъскват с изключителни трудности на пазара на труда, особено като самостоятелно заети предприемачи. Те обикновено не говорят за ежедневните си проблеми, за да избегнат неприятности. Г-жо върховен представител, нека Съветът и Комисията, като важни донори за палестинската общност, да се погрижат също за техните интереси и да чуят също техните гласове.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, приветствам възможността да говоря по тема, което е близка до сърцето ми. Като християнка евангелистка за мен стана ясно, особено през последните години, че изразяването на християнски убеждения се смята до голяма степен за недопустимо в общество, което иска да не притежаваме никакви убеждения и в което всички трябва да вярваме в едно и също или в нищо.

Тези атаки срещу убежденията са по-агресивни спрямо християнството в някои области. През тази година честваме 400-ата годишнина от издаването на английския превод на Библията от крал Джеймз, днес обаче да се изразяват убеждения, основани на съдържанието на Библията, често се смята за незаконно. Изправени сме пред ситуация, в която християни се изключват от определени професии поради вярата си и биват изправяни пред съдилищата поради вярата си. В Обединеното кралство законите за равенството се използват повече като меч, отколкото като щит, за наказване на изповядване на християнската вяра.

Пример за това маргинализиране на християнството неотдавна даде Комисията, като публикува календара си: в него бяха отбелязани мюсюлмански, хиндуистки, сикхски, еврейски и китайски празници – обаче нямаше нищо за християнските празници. Не се съмнявам, че това не е случайно, не е недоглеждане и го намирам за достойно за дълбоко съжаление. Бих искала да призова заместник-председателя/върховния представител конкретно да се спре на това в бележките си.

Свободата на вероизповедание е основно право в общество, което трябва да бъде защитено и разискването е само едно малко признание на проблема. Не трябва да се крием от него, защото именно се преследват християни …

(Председателят отнема думата на оратора)

  Ernst Strasser (PPE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, бих искал да Ви изкажа голяма благодарност за изявлението. То е вярно, направено е в подходящия момент и е насърчително по отношение на основния подход, възприет от Вас и Вашата организация към проблема като цяло, по отношение на сътрудничеството с други страни и на мерките, които са необходими. Днешното разискване също е необходимо не само като резултат от неотдавнашните събития, а и защото свободата на вероизповеданието е една от основните ни ценности и част от европейската ни идентичност.

Разискването е важно, защото дискриминация, насилие и преследване се извършват в много страни по света и особено тревожен е фактът, че голям дял от хората, които загиват в резултат от насилие по религиозни причини в света, са християни. Ние съчувстваме на всички загинали, ранени или измъчвани при такива нападения. Съчувстваме и на техните приятели и семейства. Трябва да правим всичко по силите си за намаляване и дори премахване на този вид нетърпимост.

За съжаление се сблъскваме и с дискриминация на християни от официални органи и трябва да положим всички усилия за борба срещу нея и преодоляването й. Трябва да поемем ангажимент за осигуряване правото на свобода на вероизповеданието. Това трябва да бъде в основата на двустранните ни отношения. Необходими са ефикасни лостове, които да ни позволят да защитим християните и да защитим свободата на вероизповедание. Затова приветствам факта, че осигуряването на правото на човека на свобода на вероизповедание ще бъде една от точките в дневния ред за всяка двустранна форма на контакт.

Трябва също да включим разпоредби, гарантиращи свободата на вероизповедание, в нашите споразумения с трети страни и аз енергично приветствам намерението Ви да посветите отделна глава от годишния доклад на Европейския съюз за правата на човека на положението във връзка със свободата на вероизповедание.

  Guido Milana (S&D). – (IT) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, важно е да свържем осъждането на тези нападения и призива за спешни, конкретни мерки за защита на християните по света с по-общото искане за зачитане на свободата на вероизповедание и свободата на съвестта и мисълта.

Няма разлика между някой, който е убит, докато присъства на литургия и някой, който е осъден на смърт за изневяра, или за това че принадлежи към мюсюлманско, християнско или еврейско малцинство, или защото е бил роден на дадено място или защото изповядва дадена религия. Правото на свобода и съвместно съществуване е всеобщо признато от хуманистичната култура и международните конвенции. Вместо това виждаме света разделен между тези, които защитават правата на човека и тези, които искат брутално да ги унищожат.

Основата за защита на идентичности и ценности може да бъде поставена само от отношение, отворено към диалог и отхвърлящо всякакви форми на нетърпимост. Незачитането им може да доведе дори до изгонване на цели общности от тяхната историческа родина. В това отношение Европа има да свърши много работа на политическо и дипломатическо равнище, както и в културната и обществената сфери. Днес ние призоваваме Съвета и Комисията и особено върховния представител по въпросите на външните работи, да приемат ясни указания за нашите отношения с трети държави в контекста на новата Европейска служба за външни действия.

В двустранните споразумения също следва да се отдава голямо значение на въпросите за свободата на религията и по-общо на правата на човека, чиито нарушения следва да водят до временно прекратяване на действието на тези споразумения. Мисля също, че Европа следва да играе водеща роля в насърчаването на диалога между религиите. Липсата на такъв диалог често стига по-далеч от отделни инциденти и води до истински войни, в които религията прикрива други, по-сложни причини за конфликтите.

Накрая, трябва да погледнем и в собствения си двор: в Европа не липсват случаи на нетърпимост. В градовете ни на практика има многообразни култури, а този факт води със себе си религиозни традиции и култури и ценности, които трябва да бъдат зачитани и да им се осигури свобода на изразяване.

Затова няма алтернатива за диалога и взаимното уважение. Важно е да се повтаря призивът, отправян от много религиозни общности.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Niccolò Rinaldi (ALDE). – (IT) Г-н председател, г-жо върховен представител, госпожи и господа, съдбата на източните християни променя картата на културите, при което хилядолетни общности – „коптски“ на гръцки език означава „египетски“ – сега мислят да емигрират отвъд морета, за да избягат от насилието, на което са подложени. Въпреки това средствата за осведомяване или ксенофобските партии не следва да правят грешката да наричат това сблъсък на религии или сблъсък на цивилизации.

Бих искал да разкажа за един кратък инцидент, който намирам за многозначителен. Преди години в Кайро един възрастен човек от село, който докарваше мляко до дома ни три пъти в седмицата, застана на вратата ни ридаещ. Не можехме да разберем какво иска, тъй като единственото, което можеше да каже през сълзи, беше „Said Akbar, Said Akbar“ – великият старец, великият старец. Накрая се разбра, че е изразявал скръбта си пред своите клиенти християни от смъртта на Karol Wojtyła, който току-що беше починал. Това беше обикновен, искрен човечец, мюсюлманин, който действаше с цялото древно взаимно уважение на средиземноморските народи. Този кратък, но многозначителен случай, показателен за широко разпространените ценности в египетското общество, се случи в същата страна, в която коптите бяха избити по Коледа.

Днес обаче източните християнски общности се нуждаят от закрила. Те понякога се оказват въвлечени в уреждането на сметки между терористи и фундаменталисти и авторитарни власти. Европейската външна политика не трябва да стои безсилна, докато светът се променя. Тя не трябва да се бои да каже думата...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Marina Yannakoudakis (ECR). –(EN) Г-н председател, търпимостта към убежденията на другия е признак за цивилизовано общество. Ужасяващите събития в Египет и Ирак са в разрез с правата на човека и основните принципи на свободата на мисълта и изразяването. Никой не бива да бъде преследван поради религиозните си убеждения. Действията по ограничаване на християните или която и да било друга вяра по отношение на религиозните им обреди са напълно недопустими в нашето общество.

Но преди да критикуваме следва да въведем ред в собствения си дом. Миналия месец коледните литургии бяха забранени в окупираното село Rizokarpaso в Кипър. Както всички знаем, държавата-членка на ЕС Република Кипър, понастоящем, а и вече от 36 години е под частична окупация от Турция. Действието на окупационната турска армия, която влезе в една църква, принуди свещеника да прекрати литургията и присъстващите на нея хора да напуснат, е недопустимо. Инцидентът сега се разглежда от ООН.

Така че като говорим за положението в страни извън ЕС и за свободата на християните, бих искала да напомня на залата, че най-напред трябва да въведем ред в собствения си дом. Не можем да приемаме каквито и да било форми на дискриминация, ако искаме да имаме авторитет в по-широк контекст.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL). – (NL) Г-н председател, баронесо Аштън, свободата на вероизповедание или на убежденията закриля както религиозните, така и не свързаните с религията и дори атеистичните убеждения. Те обаче могат да бъдат несъвместими помежду си и тогава правителствата са длъжни да насърчават търпимостта и да защитят тези, които са подложени на дискриминация и насилие заради убежденията си.

С цялото си сърце подкрепям общата резолюция във версията, в която я виждаме сега пред нас не защото мисля, че трябва да се занимаваме само с християните, а защото християните понастоящем се сблъскват с нетърпимост във все по-голям брой страни. Във всички случаи бих действал по същия начин и ако ставаше дума за друга религия.

IIES (Институт за международни икономически изследвания) се нуждае от значителен капацитет в тази област. По-рано заемах подобна длъжност в холандското министерство на външните работи. За намиране на верния път по отношение нарушенията на правата на човека, напрежението и конфликтите на основа религиозна принадлежност или убеждения се изискват много хора и усилия, както и за искрените опити за диалог и търпимост.

Затова се надявам, г-жо върховен представител, че ще се вслушате в препоръката за тази цел да бъдат отделени хора.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, в господстващия в европейската политика релативизъм има една дума, която е табу: християнофобия. От много години обаче постъпват сериозни и често пъти трагични доклади от надеждни и неоспорими източници за преследванията на християни на няколко континента.

Европа трябва да се пробуди, да отвори очи и да предприеме конкретни действия. Тя трябва да изпрати ясни послания като това, което очаквахме от баронеса Аштън. Тя можеше например да цитира вдъхновените думи на папа Бенедикт по повод Световния ден на мира преди няколко дни, когато той посочи, че да се отрича свободата на религията е обида към Бог и човешкото достойнство, както и заплаха за сигурността и мира.

Необходими са конкретни действия. Какво още чакаме – както попитах веднага – за да изпратим комисия да провери положението на нашите братя – коптски християни – в Египет, една официално умерена страна, където те на практика нямат никакви основни права на човека, нито дори на публични длъжности, на държавна служба?

Събуди се, нещастна Европа и си спомни християнските си корени!

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

  Jaime Mayor Oreja (PPE). – (ES) Г-н председател, извършените неотдавна нападения в Ирак и Египет са доказателство за две трагедии за Европа, макар и от различно естество. Първо, трагедия е, че самите събития се случиха, поради тяхната жестокост и дадените човешки жертви.

Второ обаче трагедия е също да се види колко често те остават незабелязани в нашето общество. В много случаи начинът, по който действаме означава, че тези събития се ограничават до съобщенията за произшествията и престъпленията в средствата за осведомяване, все едно са нещо външно, а не нападения срещу нас. Все едно че те се случват някъде другаде, а всъщност нападенията се случват в сърцето и са насочени срещу същността на нашата цивилизация, нашата Европа.

Ролята на европейските институции е най-вече да повишават информираността за сериозността, значимостта и обхвата на нападенията срещу християни в тези места. Европейските институции следва не само да приемат общи изявления, осъждащи нападенията, но също и да насърчават действие по две линии: първо, като гарантират тази трагедия повече да присъства в нашите общества и средствата за осведомяване и, второ, като гарантират по-силно присъствие на европейските институции там, където се случва трагедията.

С оглед на тази цел и двете направления на действие позволете ми да кажа, баронесо Аштън, че европейските институции и Вие самата следва да насърчавате важната роля на жертвите на тези събития. Жертвите трябва да получат лица. Жертвите трябва да присъстват в нашите европейски институции. Трябва да подготвим програма за посещения, срещи и дори материална подкрепа за жертвите, но самите жертви на това ужасно преследване са тези, които много по-добре ще защитят своята кауза, отколкото ние бихме могли.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). – (EL) Г-н председател, като социалисти ние сме убедени в правата на човека и определено сме убедени в религиозните права. Както съвсем правилно отбеляза г-н Swoboda по-рано, ние сме заинтересовани не само от християнската религия; ние сме заинтересовани от правата на всички религии, от правото на хората на богослужение в съответствие с вярата и, което е по-важно, в разбирателство между всички религии и разбиране към вярата, която някой друг има като гражданин.

Бих искал обаче, предвид произхода ми, да се спра на конкретен инцидент, станал в Кипър и споменат в доклада. Турските окупационни войски нахлуха в църква, в която се провеждат коледни литургии от десетилетия, за да спрат литургия и, което е по-важно, да изгонят паството и да принудят свещеника да свали одеждите си. Разликата при този конкретен епизод беше, че той се случи за съжаление – или за щастие, защото ни дава възможност да се съюзим и да решим този проблем – на европейска територия.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, варварското клане в Александрия на 31 декември идва след дълга поредица от кръвопролитни нападения срещу християни в много части на света: в Иран, Ирак, Пакистан, Нигерия и последното в Египет. Главните жертви на преследването – следва да имаме смелостта кажем думата, макар тя да не се появява в нашата резолюция – бяха източните християни. Това е дълбоко вкоренен проблем и християнофобските действия са действителност.

Решението, което трябва да предложи Европейският съюз – което ние трябва да предоставим – трябва да бъде справедливо към тези християнски малцинства. Това са 12 млн. души, които се нуждаят от закрила и които трябва да получат избор, който да е различен от бягство или заплаха със смърт. Както вече беше повторено на няколко пъти, не става дума една религия да бъде заклеймявана повече от друга, а просто да се посочи, че е абсолютно жизнено важно да се води борба срещу ислямските екстремисти, които като убиват хората, унищожават и свободата.

Надяваме се, баронесо Аштън, че по време а заседанието на министрите на външните работи в края на месеца Вие ще предложите съгласуван отговор и стратегия за борба с насилието срещу източните християни. Мисля, че е важно да се упражни натиск чрез споразуменията за асоцииране, които имаме с някои от тези страни например и да призовем съответните правителства да преследват извършителите и да ги подведат под отговорност и съдят. Това е параграф 2 от нашата резолюция.

Свободата на богослужение трябва да стане практика навсякъде по света, така както всеки индивид е свободен да вярва или не, тъй като ако тази свобода, която позволява на религиите да бъдат отделени от държавата бъде подкопана, всичките ни останали свободи също ще бъдат застрашени.

  Tomasz Piotr Poręba (ECR). – (PL) Г-н председател, жертвите в най-малко 75% от всички случаи на преследване по религиозни причини по света са християни. Европейският съюз не може да бъде пасивен наблюдател, да се отдръпне и да не прави нищо по въпроса. Днешното разискване не само напомня на Европа, че тя трябва да се включи в общата борба за осигуряване зачитането на правото на свобода на религията, но също и че трябва заедно да помислим какви средства може да използва Европейският съюз, за да не допусне преследването на християни в бъдеще.

Какво можем да направим? Според мен първото нещо, което следва да направим, е да осигурим зачитането на свободата на религията да бъде един от приоритетите на външната политика на Европейския съюз. Когато подписваме споразумения с други страни за нас е важно да осигурим те да включват разпоредби, които не допускат преследване поради религиозни причини във въпросната страна.

Второ, би следвало да помислим за създаване на европейски център за мониторинг на преследванията по религиозни причини в целия свят, който би подавал без отлагане съответната информация, за да се позволи на Европейския съюз да реагира бързо.

Трето и последно, следва да сложим край на нашата политика на двойни стандарти. Европейският съюз и Европа като цяло се отварят към имигранти от различни страни от целия свят. Ние разрешаваме за тях да се строят молитвени храмове и им позволяваме да извършват обредите на техните собствени религии. В същото време обаче рядко се застъпваме за правата на християните в същите тези страни, в страни, където притежаването на библия често се наказва с много години лишаване от свобода и в много случаи дори със смърт, в страни, където не само би било трудно да се построи християнски храм, а просто невъзможно.

Днес е време да възприемем безкомпромисна, решителна и твърда позиция в подкрепа на правата на християните в целия свят. Днес е време да издигнем глас и да поставим исканията си християните и последователите на други вероизповедания да бъдат свободни да ги изповядват.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-н председател, разискването е изключително необходимо предвид неотдавнашните сериозни събития, които засягат свободата на религията и дори живота на християните. Имам предвид конкретно станалото най-вече в Пакистан, Ирак, Нигерия и Египет.

Член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека определя с големи подробности това, което там се нарича свобода на религията или свобода на вероизповедание. За съжаление обаче това е право, което слабо се зачита в някои страни. Ставаме дори свидетели как тези, които изповядват християнската вяра, може да платят за това с живота си.

Баронесо Аштън, Европейският съюз трябва енергично да защити правото на свобода на религията по принцип, като категорично го включи във външните си действия и изисква уважение, свобода и сигурност за това, което сега е най-преследваната религиозна група в света, християнската общност. Трябва да изискваме всички имащи отношение правителства да правят необходимото за предотвратяване на тези нападения и, когато това не е възможно, да арестуват и наказват отговорните лица.

Госпожи и господа, баронесо Аштън, свободата е символ на европейската идентичност и тя включва свободата на религията, която е част от същността на правата на човека. Тази свобода е също и път към мира, както каза и папа Бенедикт XVI в обръщението си от 1 януари. Бих искал също да подчертая съществената роля на християнството за оформянето на европейската идентичност. Затова ще бъде тъжен парадокс, ако Европейският съюз не изиска възможно най-твърдо светът за защити най-основните права на християните и не им помогне, когато може.

Резолюцията на Европейския парламент определя методите за по-добра защита на свободата на религията изобщо и на свободата за християните по-конкретно. Приветствам факта, че предстоящият Съвет по външни работи ще ги разгледа внимателно и – приключвам вече, г-н председател – че предстоящият Европейски съвет на 14 февруари ще изложи своето мнение си по тези сериозни събития, също както например президентът Саркози много смело направи това.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, баронесо Аштън, авторитетът на Европейския съюз по отношение на външната му политика се измерва от гледна точка на това доколко той се придържа към основните си ценности, които са правата на човека, демокрацията, принципът на законността и свободата на вероизповедание.

Правната система на Египет е застрашена да остане в сянката на шариатското право, чиито именно жертви са коптските християни. Конференцията на европейските църкви призовава за диалог в Европа между християни и мюсюлмани. Европейският религиозен диалог, културната традиция на религията и традицията на религиозното обучение също са ресурс, който може да се използва в европейската политика.

Християнството и другите религии са мирни движения, както и Европейският съюз. Когато е най-успешна, религията сплотява хората — тя не ги разделя. Не бива да позволим терористите да използват религията като инструмент на варварството.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-н председател, според организации, които наблюдават преследванията по религиозни причини, всеки ден над 200 млн. християни са под заплаха от преследване. През последните две години над 170 000 души са загинали само защото са били християни, колкото и да не ни се вярва. Тези данни идват от организации, които следят преследването на християни и показват, че християните всъщност най-много страдат поради преследвания по религиозни причини и това е нещо, което следва да помним тук в Парламента. Положението е особено напрегнато в голяма част от ислямските страни, където на християните се третират като граждани от второ качество.

Европа не може повече да търпи това положение и не само поради християнските си корени. Невинни хора умират, само защото са последователи на една религия, а не на друга. Европейският съюз не реагира достатъчно решително на нападенията и дискриминацията, на които са подложени християните. Преследването на християните трябва да се повдига като въпрос в двустранните преговори и отношения между Европейския съюз и страните, в които стават такива крайни и ужасни събития. Парламентът следва също да изиска от г-жа Аштън да бъде по-активна и решителна в действията си.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, високо оценявам разискването и напълно подкрепям резолюцията, сред чийто вносителите съм и аз. Мисля, че един спящ гигант се пробужда поради безпричинния и злобен тормоз срещу християните. Ако такава злоба и тормоз бъдат насочени срещу мюсюлманите или еврейската общност, бих бил също толкова загрижен. Европа е една мозайка: нейното единство и разнообразие са наш девиз.

При все това в Кипър турското правителство и неговите представители смятат, че е целесъобразно да задължават християните да искат разрешително, за да се молят и ги изхвърлят от храма, ако решат да го направят колективно. Беше ли извикан турският представител към Европейския съюз? Ако не, защо не? Бих искал да отдам дължимото на тези мюсюлмани, които подкрепиха съседите си християни, които бяха подложени на нападение. Така че нека не правим от това предложение без адресат. То е за християните и за всички, подложени на атаки.

Не подкрепям и не мога да приема тормоз на хора, отделни лица или общности поради религиозните им убеждения. Разискването е за християните; прекалено много хора очакват християните да приемат стари коментари. Те мислят, че това е анахронизъм. Време е да започнем да проявяваме взаимно уважение. Уважавам хората в залата, които нямат религиозни убеждения или са с различни религиозни убеждения от моите. Време е хората в залата да започнат да проявяват уважение към тези, които имат християнски убеждения – именно в многообразието сме единни.

  Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-н председател, броят на случаите на религиозно насилие се увеличи в пъти напоследък в целия свят, будейки загриженост и негодувание. Забраната на изповядването на религия е крещящо нарушение на основните права и на международното право, което определя, че правото на вероизповедание е неотменимо и се подразбира от само себе си.

Забраната на християнската литургия в село Rizokarpaso в окупиран Кипър от окупационните войски и бомбеното нападение срещу християнската църква в Александрия, използвана от коптската общност, са само два от примерите за засиленото напрежение и религиозната омраза, които набират сила в различни места недалеч от Европа.

Европейският съюз трябва да разработи набор от инструменти, които да защитят правото на всяка съществуваща религиозна вяра. Посланието, че Европейският съюз няма да търпи такова поведение трябва да бъде ясно и категорично. Бих искала да призова върховния представител да включи оценката на положението на свободата на вероизповедание сред своите приоритети. Най-накрая, на равнище Съвет и Европейска комисия би било добре защитата на религиозната вяра да се включи във всички разговори с трети държави.

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-н председател, християнството винаги е било признак за европейска идентичност и ценностите на Европейския съюз произтичат от нея. Затова ЕС не може да се отдръпне и да наблюдава как християни се преследват и това включва преследване в други части на света. В арабските и азиатските страни християните са най-силно заплашеното религиозно малцинство, както се потвърди от неотдавнашните нападения срещу християни в Египет и Ирак и по-ранните нападения в Индия, сред чиито жертви имаше и малки деца. Разполагаме с много инструменти за предотвратяване и осъждане на такива нападения и Европейският съюз трябва решително да осъди нападенията срещу християни. Един от най-ефикасните начини да се направи това би било например сключването на споразумения с ЕС, например на търговски споразумения с трети държави, да зависи от предоставянето на гаранции, че съответните страни ще зачитат правата на християните и от включването на клаузи, предвиждащи прекратяване на споразумението, ако тези права бъдат нарушени.

  Doris Pack (PPE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, през 2009 г. насърчихме междукултурен диалог в Европа, между християни и мюсюлмани, православни християни и католици и между протестанти и православни християни. В нашата общност се опитахме да постигнем засилване на доверието. Правим това помежду си. Разбира се това означава, че имаме собствени мнения и смелостта да ги изразим. Понякога случаят очевидно не е такъв. Наскоро четох и чух, че Европейската комисия е публикувала календар за младежи, в който са отбелязани официалните празници на всички други религии освен християнството. Мога само да кажа е, че такива неща само ще насърчат онези хора в Египет и другаде да продължат да извършват ужасяващи актове.

Длъжни сме да помогнем на християните в страните, които вече бяха споменати на няколко пъти. Мнозинството от тях живеят в страни като Палестина, Египет, Ирак и Иран, които са родината на християнството. Не трябва да позволим тези хора да бъдат прогонени от домовете си. Те не са малцинства, те са египтяни и палестинци, както всички останали жители на тези страни. Те искат да продължат да живеят там, но за това се създават пречки. Трябва да подкрепим баронеса Аштън и да се опитаме да осигурим Европейският съюз да включва гаранция за свободата на религията във всички договори, които сключва с трети държави и, по-конкретно, със споменатите страни. Трябва да осигурим никой да не бъде принуждаван да напусне страната си по религиозни причини.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Г-н председател, като гледам положението в Багдад и Александрия, имам чувството, че сме се върнали с 500 години назад във времето. Тогава ние в Нидерландия бяхме в разгара на войните между Куката и Треската, по време на които протестанти и католици се сражавали със зъби и нокти. Г-н председател, в едно съвременно европейско общество няма повече място за такива неща. Като гледам Багдад и Александрия обаче виждам, че те са просто един очевиден израз на друг живот, който тече под повърхността в много страни.

Поради тази причина посланието ми към вас е, че в рамките както на този културен диалог, така и на свободите, които сме заложили заедно, Европейският съюз трябва да гарантира първостепенната важност на свободата на вероизповедание във всеки договор, който приема, във всяка страна, с която поддържа делови връзки и във всеки доклад, който изготвя, както всъщност посочих в доклада за Турция. Това означава също – макар че г-жа Pack не го спомена – че тези свободи трябва да бъдат реципрочни и свободата на вероизповедание трябва също да се зачита в страни, в които ислямът не е религията на мнозинството.

Г-н председател, според мен нетърпимостта и насилието, които се случиха, са недопустими и следва да въвлечем враждуващите фракции в диалог. Затова призовавам г-жа Аштън, заедно с нейната дипломатическа служба, да гарантира, че сме абсолютно последователни при обсъждането на свободата на вероизповедание във всеки контакт, който имаме с органите на тези страни. Можете да разчитате на солидарността на Парламента в тази връзка.

  Eleni Theocharous (PPE). – (EL) Г-н председател, преследването и избиването на християни в Близкия изток обикновено е дело на фанатизирани и терористични организации. Преследването на кипърски гърци християни в окупираната част на Кипър се върши от редовна армия на страна с амбиции да се присъедини към Европейския съюз.

В ръцете си държа писмо от самозвания „Посланик на Севернокипърската турска република“ в Брюксел – нещо, което съществува само благодарение на силата на турската окупационна армия – в което той опитва да ми се подиграва, като в същото време признава, че литургията в село Rizokarpaso е била прекъсната, защото кипърските гърци християни не били получили разрешение.

Г-жо Аштън, откога се изисква разрешение от някого, за да се изповядва религия? Докога ще търпите такива крещящи нарушения на правата на човека и свободата на религията на европейските граждани от страна, която има амбиции да се присъедини към Европейския съюз?

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, баронесо Аштън, бих искал да се обърна към Вас и да отправя настоятелен призив към Вас по този въпрос, тъй като за нас е просто недопустимо християните в Близкия изток да продължават да стават жертва на такива безмилостни нападения.

Ирак, Иран, Египет, Нигерия, Турция, Пакистан. Тези страни бяха дом за тях – за християните – от векове и те нямат желание да ги напускат. Ужасяващо е ислямски духовници да подклаждат антихристиянски чувства в проповедите си пред своите последователи. В северен Ирак хората се боят да украсяват домовете си. В Багдад въоръжени лица нахлуха в домове, убиха 52 души и раниха 200.

През декември имахме възможността да се срещнем с иракските епископи, които посетиха Европейския парламент. Те наблегнаха пред нас, че се нуждаят от нашата подкрепа и подкрепата на цялата международна общност, за да не се убиват невинни хора заради религиозните си убеждения. Докъде стигнахме по този въпрос?

В този контекст бих искал да спомена Турция, която полага големи усилия за европейска интеграция, като в същото време забранява създаването на християнски религиозни сдружения или братства. Ние разрешаваме строителство на минарета в Европа, а не срещаме никаква взаимност.

Бих искал също да попитам къде са всички защитници на правата на човека и защитниците на правата на животните и така нататък. Понякога се питам дали не е необходимо да се създаде група за защита на християните от целия свят.

  Peter Šťastný (PPE). – (EN) Г-н председател, много е обезпокоително да се гледа нарастването на броя случаи на злобни и насилствени нападения срещу християните и техните общности. Отговорност носят най-вече фанатизираните ислямски екстремисти. Това е чиста омраза. Необходимо е да бъде спряна и трябва да бъде спряна.

ЕС и неговите институции, включително Парламента, трябва да засилят натиска върху правителствата, където такива инциденти стават, особено в страните, където държавата няма ясна политика спрямо такива инциденти или си затваря очите пред тях.

Тук ние ценим и защитаваме всеки един живот; сурово наказваме всеки, който застраши човешки живот; и наказанието е по-сурово, ако покушенията върху живота са срещу малцинство и са породени от омраза. Трябва да настояваме и другите страни да осигуряват подобна защита за живота на хората и строго да наказват извършителите на тези отвратителни престъпления и да помагаме на въвлечените страни в това отношение.

Всички знаем за сериозния потенциал, ако нищо не бъде направено и ако сегашната тенденция към нарастване не бъде спряна. Затова всички усилия на целия цивилизован свят трябва да бъдат насочени към обръщане на посоката на тази опасна тенденция.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-н председател, г-жо член на Комисията, не искам по никакъв начин да подценявам натиска върху другите религии, но статистиката говори сама за себе си: 75% от застрашените или убитите по религиозни причини са християни и около 100 млн. християни от целия свят са подложени на преследване и насилие заради вярата си.

Неотдавна положението стана особено тревожно в Близкия изток, както чухме тук. Нападенията срещу църковни служби в Ирак, Египет и Сирия взеха десетки човешки жертви, включително деца. И другаде по света има предизвикателства. Бурният икономически растеж в азиатските страни прикрива сериозни нарушения на основните права и правата на човека. В Китай, Индия и Виетнам например свободата на вероизповедание се признава най-вече само на хартия. Трябва да признаем, че ЕС и неговите държави-членки си затварят очите пред това например поради търговски интереси.

При все това, ако имаше желание ЕС би могъл да направи далеч повече за подобряване на положението на християните и насърчаване на свободата на вероизповедание в света например, като настоява за клауза за свобода на вероизповеданието във всички споразумения, сключвани с трети държави. Поради това бих искала да Ви попитам, г-жо член на Комисията, дали намерението за в бъдеще е да се настоява за такава клауза и освен това, да се контролира прилагането й.

Колебливото отношение на Европа отчасти се дължи на факта, че самите ние губим отколешните си ценности тук. Искаме да изолираме религията в частно пространство. Това беше отразено например в дебата за разпятието, който се проведе в Италия. По същия начин г-жа Pack спомена тук календара, публикуван от Комисията, от който християнските религиозни празници бяха изпуснати изцяло. Светският подход не е отговор за тези проблеми. Отговорът е в зачитането на тези, чиито убеждения са различни от нашите и от убежденията на други.

  Traian Ungureanu (PPE). – (EN) Г-н председател, тежкото положение на християните в Близкия изток, Азия и Африка не е случайно. Не става дума за поредица от достойни за съжаление, но несъгласувани нападения. Напротив, имаме класическо масово преследване. Християните са сплашвани, прогонвани или убивани с ясна цел: религиозно прочистване. Това се случва в същото време, когато ние в Европа правим и невъзможното, за да се съобразим с безкрайните поводи за чувствителност на вярващите мюсюлмани. Резултатът е – Европа, пълна с джамии и Близък изток, прочистен от християни.

Но не става дума за числа. Става дума за свобода и идентичност. Дори за тези сред нас, които не са вярващи, християнството трябва да бъде нещо повече от една забравена, екзотична и изчезваща секта. Ние сме свободни да вярваме или не, но не сме свободни да търпим да се злоупотребява със свободите ни.

Този подход означава, че трябва да направим от свободата на религията предварително условие в отношенията ни със суверенни държави. Този подход следва да се заложи в закона и да стане част от мандата на върховния представител.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искал да кажа на върховния представител, че в това положение осъждането и изявленията не са достатъчни. Нападенията срещу християнски общности рязко се засилиха, особено в страни от Близкия изток и Северна Африка. Трудно е да се намери държава, където християните да могат да живеят като нормално малцинство и най-важното свободно да заявяват вярата си.

Хората, наскоро са приели християнството, са заплашени със смърт. Тук не говорим за нови малцинства. Християните са сред древните коренни жители в тези страни. В наши дни те все по-често се оказват принудени да напускат страните си, затварят ги в гета или се превръщат във вътрешни бежанци, както тези в Ирак. Затова задачата е спешно да се формулира стратегия на ЕС относно свободата на религията и да се набележи набор от конкретни мерки срещу тези държави, които умишлено не защитават религиозните малцинства.

Бих искал също да спомена идеята на един от колегите, Mayor Oreja, а именно да се състави списък на жертвите, с които външните служби на ЕС следва активно да установят връзка. Това не е противопоставяне на една религия на друга. Става дума за истинско равенство на възможностите, защото трябва да бъде също толкова лесно да се построи християнска църква в Александрия или Анкара, колкото е да се построи джамия в Брюксел.

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Г-н председател, нападенията срещу християнската общност в Египет и други страни следва да бъдат осъдени и е наш дълг да реагираме. Въпросът ми е следният: ако Европа, като люлка на християнството, не защити християните и свободата им да изповядват религията си, кой ще го направи?

Обаче трябва също да се опитаме да не допуснем мюсюлманските общности да бъдат радикализирани и подвеждани от екстремисти. Трябва също да внимаваме да не лепнем на всички мюсюлмани етикет на терористи защото тези, които са привърженици на насилието и екстремизма, са малцинство. В същото време, мюсюлманските общности в целия свят са длъжни да осъдят екстремистите, които се възползват от религията им и да се разграничат от тези хора, за да не им позволят да създадат лошо име на мюсюлманската религия.

Освен това трябва с всичката си мощ да призоваваме органите в тези страни да защитават християнските общности от преследвания.

Преди всичко въпреки събитията, които се развиват пред очите ни и които все още пораждат чувство на гняв, не бива да губим чувство за реалност. Както е казвал Махатма Ганди, подходът на око за око и зъб за зъб ще остави всички ни слепи и без зъби.

  Carlo Casini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, колегите, които вече говориха, казаха на практика всичко. Те припомниха фактите, оцениха ги и отправиха конкретни искания.

Поради това, тъй като последното планирано изказване е моето, бих искал да добавя нещо, което още не е казано и това, което ми идва на ум, са мислите на един наистина велик европеец, Йоан Павел II – човек, който много ефикасно помогна за разрушаването на Берлинската стена. В духовното си завещание той посочва четирите ценности, на които се основава нашата бъдеща цивилизация, а именно цивилизацията на любовта: това са животът, мирът, хлябът и свободата на религията.

След това се сещам за всичко написано от Giorgio La Pira, бившия кмет на Флоренция, който организираше големи конференции, посветени на християнската цивилизация в разгара на „студената война“. В книгата си „Premesse della politica“ („Предпоставките на политиката“) той писа, че всяка политическа идея има в основата си конкретно схващане за човека. За християнска Европа, пише той, човек е най-вече молещо се същество, ще рече същество, способно да влезе в диалог, да си представи безкрайното и да говори с Бог.

Отнемането на способността на човека да участва в частен и публичен диалог е не само отрицание на религията, но също и отрицание на самия човек. Предавам тези мисли на залата и на Вас, върховния представител, като принос за конкретния и ефикасен ангажимент на нашия Европейски съюз, чийто корени са в неговата християнска идентичност и който никога не пропуска да обяви целта си да защитава и укрепва човешкото достойнство и правата на човека.

  Председател. – Колеги, ето че стигнахме до процедурата с привличане на вниманието („catch the eye“). Има един малък проблем, защото са постъпили над 25 искания, а имаме само пет минути за тази цел, така че явно не всички ще получат думата. Ще положа всички усилия и ще се опитам да разпределя времето поравно и справедливо, но за съжаление не всички ще получат думата.

  Magdi Cristiano Allam (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ще се огранича да помоля върховния представител, баронеса Аштън, да включи конкретно искане в дневния ред на нашите отношения с Египет: призоваваме египетските власти да заличат информацията относно религиозната принадлежност от официалните документи, картите за самоличност, паспортите и всички документи, необходими за намиране на работа.

Християните са подложени на дискриминация в Египет, тъй като думата „християнин“ е вписана в документите им. Ислямският тероризъм вече стана легитимен в ситуация, в която християните са подложени на институционализирана дискриминация.

Това е едно конкретно искане, което ако бъде изпълнено, ще освободи християните от една форма на институционализирана дискриминация.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EN) Г-н председател, член 3 от Европейската конвенция за правата на човека забранява „нечовешко или унизително отнасяне“, а член 9 защитава правото „свободно да се изповядва религия или убеждения“ при богослужение. Това беше отново заявено от Европейския съд за правата на човека в решението си по четвъртото дело между държави „Кипър срещу Турция“ от 2001 г. насам.

Бих казала на г-жа Аштън: за съжаление през последните 36 години Турция, страна кандидатка за присъединяване към Европейския съюз, унищожава религиозни паметници в Кипър и превръща християнски църкви в джамии и конюшни, а наскоро прекрати литургиите за Рождество и Богоявление в християнските храмове в окупираните Rizokarpaso и Yialousa.

Турция трябва да бъде осъдена за престъпленията си на територията на ЕС. ЕС не трябва да остава пасивен. Християните в Кипър са в опасност.

  Alexandra Thein (ALDE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, днес обсъждаме предложение за резолюция относно положението на християните в света във връзка със свободата на вероизповедание. Европейският парламент подкрепя основните свободи и правата на човека в целия свят. Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа е една от движещите сили на тази подкрепа и това ни отличава от консерваторите, които са се съсредоточили конкретно върху положението на християните.

Общо казано, въпросът не е само за положението на християните. От гледна точка на либералите това засяга свободата на вероизповедание като цяло. Под това имам предвид всички религии в целия наш свят. Става дума за защита на религиозните малцинства и задължението на всяка държава да защити, доколкото е по силите й, членовете на тези религиозни малцинства, които са застрашени.

Ние в Европа също имаме проблеми. Аз съм от Берлин и само там имахме шест случая на нападения с цел подпалване на джамии в рамките на шест месеца, като за щастие не се стигна до жертви, след скандала, предизвикан от бившия заместник шеф на централната банка - социалдемократ. Германската държава обаче се опитва да осигури най-добрата възможна защита за религиозните сгради. По същия начин Египет също засилва мерките, които взема след второто голямо терористично нападение срещу християни.

Разбира се, не може да поставим по един полицай да стои пред всяка църква, джамия или синагога. Много съжалявам за факта, че в много страни, включително моята собствена, еврейските сгради са започнали да приличат на строго охранявани институции. Затова е важно ние като политици да поемаме отговорност за отношението към религиозните малцинства в нашите страни и да насърчаваме открит, приятелски подход към всички религии.

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-н председател, когато за пръв път бях избран за член на Парламента преди единадесет години, считаше се за доста ексцентрично, на границата на неудобното – особено дори в рамките на Европейската народна партия, трябва да отбележа – когато често повдигах въпроса за преследването на християни в ислямския и комунистическия свят, като положението само се влоши оттогава до днес, казвам със съжаление.

Така че днес съм радостен, че дори и някои от по-агресивните и по-враждебни към духовенството сили в този Парламент се събудиха от заплахата за съществуването на някои древни общности на християнската вяра, като иракските асирийци, на които аз съм патрон в Обединеното кралство и египетските копти. Миналата събота отидох пред сградата на „Даунинг стрийт“ № 10 в Лондон с моите коптски избиратели, с искане правителството на Обединеното кралство да окаже по-голям натиск върху Египет и неговото правителство да защити собствените си граждани. Днес призовавам Вас, баронесо Аштън, в качеството Ви на върховен представител на Европейския съюз, да постъпите по подобен начин.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, преди доста време написах статия, озаглавена: „Монолог в множествено число“. Множествено число означава, че неколцина от нас говорят, а монолог означава, че говори един човек. Именно това днес е проблемът на нашите общности. Всеки говори – и най-вече за идеи – обаче слушаме само това, което ние самите казваме. Това включва проблема с избухването на ислямския фундаментализъм, което стана през последните дни и случилото се в Египет при дивашките нападения около Нова година.

Следва да отбележа, че се счита, че за един век – от началото на ХХ-ти век до наши дни – броят на християните в Изтока е намалял от 22% от населението на по-малко от 10%. Трябва да бъдем внимателни при това избухване на ислямизма, защото в Египет, в Либия и в други страни има стари лидери и не знаем какво може да се случи, когато те паднат и в коя посока може да тръгнат тези страни.

С оглед на това Ви призовавам, г-жо Аштън, да предприемете инициативи, като упражните влиянието си за смекчаване положението на религиозния фанатизъм, бил той християнски или мюсюлмански.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, коптският епископ Anba Damian наскоро призова за създаване на християнски съюз конкретно за християните в Египет, след подстрекателските кампании в джамиите, а също след ужасяващото клане на коледната литургия. Неправителствената организация Open Doors е включва 50 държави в своя индекс на преследванията по света, в които християните са подложени на тежко преследване.

Не ми е съвсем ясно защо изразяваме загрижеността си днес. Не би следвало да сме изненадани, защото проблемите започват отгоре. Ако ние в ЕС и в Комисията разпространяваме календар като съвършен пример за отричане от себе си в 21 000 европейски училища сред 3 млн. ученици, в който не фигурира нито един християнски празник, но показва ислямски, сикхски, хиндуистки и китайски празници, вече не става дума за отричане от себе си, а за омраза към себе си. Баронесо Аштън, нуждаем се от смелост и трябва да съхраним стандартите си. Не трябва да проявяваме търпимост към нетърпимостта.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, Европейският съюз не може да мълчи, не може да върви след събитията, когато християни умират и биват прогонвани от домовете си. Европейският съюз не осигурява достатъчна закрила на християни, защото Съюзът е под диктата на политическата коректност, която взема връх над свободата на вероизповедание. Идеологията на лаицизма връзва ръцете ни и потиска свободата на вероизповедание.

Съюзът се затруднява за защитава и закриля християните по света, защото той самият не зачита християнската философия. Някои от колегите не се съгласиха и религиозни лидери да правят изказвания в нашия Парламент. Парламентът отказа да осъди отвличането на архиепископа на Мосул, който по-късно беше убит. Една политическа група от Парламента направи необходимото папата да бъде обвинен в нарушаване на правата на човека. Комисията забрави да спомене християнските празници, да не говорим за разпятията в Италия.

Очаквам създаването във Виена на европейска обсерватория за нетърпимостта и дискриминацията на християните и мисля, че тя ще има много работа.

  László Tőkés (PPE). – (HU) Г-н председател, като член на малцинство в Румъния знам какво означаваше преследване по религиозни причини в дните на диктатурата на Чаушеску. Бях радостен да чуя министър-председателя Виктор Орбан днес да споменава борбата срещу преследването на християни сред нашите приоритети. Мисля, че върховният представител г-жа Аштън следва да допринесе за това в сътрудничество с унгарското председателство и изисквам от нея да направи това. Когато неотдавна посетихме Истанбул можахме да видим и чуем, че милиони арменски и гръцки християни са били избити през ХХ-ти век. Изпитвам съжаление, че преследването на християни продължава в нашия свят и до ден днешен. Заедно с г-жа Hautala предлагам този актуален въпрос също да бъде включен в дневния ред на комисията „Droit“ като отделна точка. От друга страна, изисквам от баронеса Аштън да подложи защитата на християните на сериозно разискване на срещата на външните министри на 31 януари и да я направи външнополитически приоритет.

  Председател. – Давам думата на Катрин Аштън да обобщи разискването и да отговори на много от въпросите.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, имах намерение, ако позволите, да избера две или три от многото идейни линии, които ми бяха дадени – най-напред да благодаря на уважаемите колеги и да отдам дължимото на тяхната пълна искреност и изразена подкрепа за част от работата, която се стремим да вършим в тази област.

Както вече посочих, отчасти причината, поради която бях много доволна от възможността да участвам в разискването е, че въпросът вече беше повдиган веднъж пред Съвета по външни работи – но ние ще се върнем на въпроса в края на януари – и опасенията, които уважаемите колеги изразиха, намериха отзвук и отражение в опасенията, които бяха повдигнати пред мен от широк кръг различни източници, не на последно място от някои от държавите-членки и някои от министрите, които бяха най-силно загрижени за тези въпроси.

Искам да поясня, че всъщност аз говорих за християнството. Започнах с изброяване на причините за посещението си конкретно във Витлеем и трябва да призная, че макар да отидох в Близкия изток аз също отидох, в известен смисъл, в сърцето на много религии – конкретно в навечерието на православната Коледа. Само по себе си това беше много категорично послание и много лично и решително действие да се постъпи така. Знам, че за съжаление г-н Mauro вече не е на мястото си, за да чуе отговора ми, но се надявам да му бъде предадено, че в бележките си наистина съм споменала това.

Искам да се спра на две или три неща. Редица уважаеми колеги повдигнаха въпроса как използваме средствата, с които разполагаме, за да гарантираме, че можем да работим по тези въпроси. Искам да напомня на уважаемите колеги, че в почти всички споразумения за търговия и сътрудничество, които сме сключили след 1995 г., е включена клауза за правата на човека и такава съществува в споразуменията с вече според мен 134 страни.

Основната цел е да се изрази споделеният ангажимент към правата на човека, който имаме, но те също представляват правно основание за санкции в случай на сериозни нарушения на правата на човека. Уважаемите колеги ще си спомнят, че в предишното си качество именно аз повдигнах въпроса за „ОСП плюс“ (Обща система за преференции плюс) и Шри Ланка. Знаете, че направихме постъпки да спрем временно участието им в тази схема именно във връзка с правата на човека. Много е важно, както казаха уважаемите колеги, да продължим да обмисляме начина, по който сключваме споразумения и инструментите, с които разполагаме, за да правим това и да осигурим лостовете да бъдат задействани при необходимост.

Едно от нещата, които мисля, че ще бъдат много интересни, когато Комисията започне да обмисля бъдещето на регламента за ОСП, е да се види дали аспектите на регламента, които са свързани с ратификацията и прилагането на конвенциите за правата на човека, биха могли да бъдат подобрени.

Исках да се спра и на другата страна на това, което разбира се представляват инструментите, които използваме за насърчаване и укрепване на демокрацията в правата на човека. Понастоящем, както знаят уважаемите колеги, ние насърчаваме и подкрепяме проекти в целия свят за борба с расизма, ксенофобията и дискриминацията независимо по какъв признак. Финансирахме НПО, борещи се с дискриминацията, в около 60 страни. Затова търсим баланс между използването на средствата, с които разполагаме, за да гарантираме, че сме в състояние да покажем, когато сме дълбоко възмутени, че това е нарушено, и използването на тези средства – в съчетание с желанието, което имаме и наличността, която имаме – да подкрепяме тези НПО, по-специално тези, които са насочени към борба с дискриминацията.

Исках само да засегна още една област и това е ролята на делегациите по света и ролята на наблюдението на развитието на събитията. Редица от уважаемите колеги наистина повдигнаха това като конкретен въпрос. Вече казах, че според мен наистина е важно да наблюдаваме тези въпроси в целия свят.

Бях особено впечатлена от един въпрос, за който уважаемите членове говориха в редица от изказванията и който, в известен смисъл, стана много по-разпознаваем през последните седмици и месеци, но който при все това е бил повод за загриженост за мнозина от уважаемите колеги от много дълго време: загрижеността относно начина по който вярващите от всякакви изповедания са третирани или дискриминирани редовно по целия свят и необходимостта ние да имаме предвид и да следим тези въпроси не когато се стигне до насилие – когато се стигне до насилие ние, разбира се, в известен смисъл сме длъжни да действаме – а и преди да се стигне до насилие, когато е налице постоянен източник на дискриминация.

Мисля, че е важно да гледаме на нашите делегации по света като средство да бъдем в състояние да виждаме и разпознаваме дискриминацията, за която уважаеми колеги казват, че „клокочи под повърхността“, ако мога да използвам този израз и да ни уведомяват, когато я забележат.

И аз намирам за важно, както посочих, че сме предложили на последния Съвет по външни работи в нашата работа по правата на човека и в доклада, който изготвихме, да се занимаем също с положението на религиозните малцинства по целия свят. Християнството играе много важна роля в нашите дискусии днес, но мнозина от уважаемите колеги посочиха, че това трябва също да важи за осигуряване на зачитане и търпимост за другите видове вяра във всичко, което правим.

Според мен ще бъде важно да опитаме да получим представа, какво се случва в действителност както чрез нашия мониторинг в нашите доклади, така и чрез делегациите ни в целия свят. Мисля, че това ще ни даде по-голяма яснота да знаем, как да използваме средствата на наше разположение, особено от страна на Комисията; но също и чувство за политическата воля, не само у мен, а и – както с основание посочихте – като парламентаристи вие имате ясен глас и ясна роля за това, заедно с държавите-членки и компетентните министри в държавите-членки.

В началото казах, че съм решена да се опитам да осигуря по-добро използване на това, което имаме, да наблюдаваме внимателно какво се случва и да използваме политическите и икономическите лостове, с които разполагаме, за да бъде това в центъра на дневния ни ред за бъдещето и съм много благодарна за всички изказвания. До тези, на чиито коментари и въпроси не отговорих: не е от липса на желание, аз ще ги разгледам много внимателно и всичко това ще бъде принос за разискването, което ще проведем на Съвета по външни работи в края на януари.

  Председател. – Постъпили са седем предложения за резолюции, внесени в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 20 януари 2011 г., от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Невинни хора станаха жертва на безразсъден престъпен акт, който няма нищо общо с религия или морален принцип. Ние, гражданите на Европейския съюз, подкрепяме и насърчаваме свободата на религията и сме длъжни да подчертаем, че тя трябва да се зачита, защитава и насърчава като едно от основните права на човека. Всъщност целта на тероризма, в целия този контекст, е да причини объркване и конфликти посредством нападения, които извършителите им се опитват да оправдаят, като се позовават на основен религиозен мотив. Бих искала да подчертая, че тероризмът няма никакъв вид религия. Именно това е причината, поради която всякакви видове фундаменталистко мислене трябва да бъдат оставени пред вратите на джамии, църкви и синагоги. Религиите в света не поощряват насилствени нападения. Всъщност хората, които участват в такива нападения, не трябва да мислят, че се борят за нещо. Точно обратното. Те се борят против морала, другите човешки същества и против самото човечество.

  Gerard Batten (EFD), в писмена форма. – (EN) Преследването на християни в ислямски страни и някои страни, които не са ислямски, като комунистически Китай, е засилваща се и осъдителна тенденция. Един от последните изблици на насилие срещу християни беше в Александрия на Нова година, когато при бомбено нападение срещу църква 25 души бяха убити, а 80 ранени. Предпоставките за това нападение ми бяха обяснени от коптската общност в Лондон и другаде в Обединеното кралство. Според тях миналата година в Египет е имало повече от 100 нападения срещу християни, при които са били дадени много човешки жертви.

Тези, които са отговорни, са мотивирани от фундаменталистка и екстремистка ислямска идеология. Аз и Партията за независимост на Обединеното кралство, която представлявам, не искаме външна политика на ЕС или външен министър на ЕС – понастоящем това е баронеса Аштън. Обаче след като баронесата е на тази длъжност, тя трябва да държи сметка за факта, че ЕС подписва сделки на стойност милиарди евро със страни, които са сред най-ожесточените преследвачи на християни. ЕС следва да използва икономическото си влияние за да настоява, че няма да предоставя преференциални договорености или благоприятно третиране на тези страни, които толерират преследването на християни. Това е най-малкото, което следва да се очаква от него да направи.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Статистиката за свободата на религията показва, че повечето актове на религиозно насилие през последните години са извършени срещу християни. През 2010 г., броят на нападенията срещу християнски общности нарасна тревожно. За съжаление трябва да скърбим за много дадени жертви в резултат на кървавите нападения срещу християнски общности в Нигерия и Пакистан, на терористичните нападения срещу коптски християни в Александрия и във Филипините, на джихадските терористични нападения срещу асирийски християнски семейства и координираните бомбени нападения срещу християнски домове в Багдад. Освен това отхвърлям достойното за съжаление преследване на християните от правителството на Ислямска република Иран, както и осъдителното потискане на дейностите на католическата църква и други религиозни общности във Виетнам. Европейският съюз трябва да поднови ангажимента, който винаги е показвал към стремежа за свобода на религията, свобода на съвестта и свобода на мисълта, които са основополагащи принципи на достиженията на правото на Общността. Правителствата са длъжни да гарантират тези свободи. Следователно и предвид разрастването на насилието срещу християните в цял свят твърдя, че Съветът, Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следва да предприемат бързи, сериозни и енергични действия, за да гарантират защита на свободата на религията в света.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Съвсем определено нищо не е наред, когато стане дума за зачитане правата на християните да изповядват собствената си религия. Само през миналата година Европейският парламент трябваше да реагира на нарушения на правата на човека на християните изключително често. Аз бях съавтор на три резолюции по свързани теми – една за Ирак, по-конкретно за смъртното наказание (по-специално случаят на Тарик Азиз) и нападенията срещу християнски общности, приета на 24 ноември 2010 г., една относно сериозни събития, които излагат на опасност съществуването на християнските общности, приета на 20 януари 2010 г. и една относно свободата на религията в Пакистан, приета на 19 май 2010 г.

Тазгодишните събития в Александрия са напомняне за факта, че Европейският парламент призова преди година правителството на Египет да гарантира на коптските християни и членовете на други религиозни общности и малцинства възможността да упражняват всички права на човека и основни свободи – включително правото свободно да избират и сменят религията си – и да не допускат дискриминация срещу такива групи. Междувременно утре ще проведем още едно разискване за свободата на християните в Пакистан. Статистическият метод не е идеален, но понякога позволява по-добра оценка на мащаба на проблема. Журналисти от радиостанция „Дойче веле“ са направили някои интересни изчисления относно нарушенията на правата на християните; те са пресметнали, че средно на всеки три минути някъде по света умира по един християнски мъченик поради убежденията си. Наистина е шокиращо, че такова нещо се случва буквално пред очите ни.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Като европейци ние се опитваме да гарантираме, че всички в Европа могат свободно да изповядват религията, което да им позволява да следват своето сърце и съвест. Ние също приемаме правни разпоредби, които защитават гражданите от дискриминация на основание религиозна вяра. Преподаваме търпимост и равни права в училище и позволяваме на имигрантите свободно да използват религиозните си символи. Оказва се също, че правим това за сметка на религията на мнозинството в Европа. Нашата традиция и цивилизация черпи сили най-вече от своите християнски корени и сред нас има повече християни, отколкото последователи на други религии. Казвам това също като представител на политическа група, която включва фразата „Християндемократи“ в наименованието си. Ние нямаме влияние върху това как християните биват третирани в много страни по света. Обаче можем и следва да осигурим свободата на вероизповедание за всички европейци.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изправени сме за съжаление пред световно настъпление срещу християнството. Данните говорят сами за себе си: миналата година 75% от актовете на насилие по религиозни мотиви бяха извършени срещу християни.

Проблемът обаче се превръща в политически, когато религиозните различия се използват като средство за осуетяване на растежа и развитието. Омразата, подклаждана от тези терористични нападения, има за цел именно да дестабилизира обществената и политическата система в страните, в които се извършва насилието. Имайки предвид ролята на Европейския съюз за насърчаване зачитането на правата на човека и за гражданските и демократичните свободи и, преди всичко, предвид неговия християнски произход и корени, той е длъжен да действа във всичко това твърдо, като осъди всички форми на екстремизъм и насърчи диалога, свободата на вероизповедание, взаимното уважение между общностите и търпимостта.

Надявам се обаче ЕС да отиде по-далеч от това и да включи клауза за подкрепа на свободата на религията във всички икономически споразумения, които подписва с други страни и да бъдат налагани санкции на страните, които нарушават тази клауза.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Не трябва да бъдем срамежливи или сдържани за дълга на Европейския съюз да подкрепя свободата на изповядване на религията на всеки.

Предвид безспорното изостряне на насилието срещу християни в различни части на света, ЕС трябва спешно да заеме категорична позиция срещу всякакви нарушения на правото на свободата на изповядване на религиозната вяра на всеки. Темата за свободата на религията трябва да бъде включена в европейските политики, не на последно място чрез включване на обвързваща клауза за зачитане на свободата на религията в нашите споразумения с други страни. Тези принципи са знамето на Европа и не можем да допускаме изключения от тях при никакви обстоятелства.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Християните понастоящем биват преследвани в над 70 страни от целия свят. Това означава, че основното право на човека на свобода на религията се нарушава във всяка трета страна. Европейският съюз започна да си дава сметка, че преследването по религиозни причини е сериозно покушение върху човешкото достойнство и свобода. Разискването по свободата на религията и положението на християните, което тече в Парламента вече от няколко месеца, е важно и във формално отношение, тъй като Договорът от Лисабон укрепи положението на църквите в европейския дебат и сега те имат право да бъдат официални партньори в диалога с Европейската комисия. Европейският парламент, който действа като пазител на правата на човека, следва да намери начини за защита на свободата на вероизповедание в целия свят възможно най-скоро.

Имайки предвид неотдавнашното насилие срещу християнски малцинства в определени страни от Близкия изток, Африка и Азия мисля, че би било добра идея този въпрос да бъде повдигнат на предстоящия Съвет по външни работи на ЕС и, заедно с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, да бъдат разработени конкретни инструменти за защита на християнската общност. Европейският парламент следва да призове страните, където се допуска преследване, да вземат ефикасни мерки за защита на религиозните малцинства въпреки трудностите, с които това би било свързано. Затова следва също да започнем да приемаме сериозно въпроса за свободата на религията, когато ЕС подписва споразумения за сътрудничество с трети държави.