Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 20 януари 2011 г. - Страсбург

8. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Ana Gomes (A7-0368/2010)

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, благодаря за възможността да изразя вижданията си за споразумението, което ЕС сключва сега с Либия, и трябва да кажа, че то съдържа един сериозен пропуск. Странно е, че може би най-важният въпрос, що се отнася до европейците, съвършено отсъства от доклада, а именно фактът, че нелегалните имигранти от цяла Африка и Азия, с други думи, от голяма част от света, изключително често преминават именно през Либия, за да влязат в Европа. Добре известно е, че Европа е вълшебна страна, където по улиците текат мляко и мед. Затова тя е притегателен център за невероятно голям брой хора, които искат да избягат от безизходицата, бедността и нищетата в своите собствени страни. Ясно е също така, че сам по себе си фактът, че Либия, заедно с други северноафрикански държави, очевидно се използва като транзитна страна, представлява огромно предизвикателство за нас в ЕС. Този въпрос трябваше да бъде застъпен в много по-голяма степен при обсъжданията с либийските органи – в много по-голяма степен предвид изискванията, които налагаме с цел предотвратяване на натиска върху границите на Европа. Хубаво е, че подехме разговори, но е разочароващо, че в техните рамки не се предвижда обсъждането на този важен въпрос.

Предложения за резолюции: (RC-B7-0039/2010)

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, в много части на света понастоящем все още съществуват в една или друга степен антисемитски и антиислямски чувства, както и враждебност и лоши чувства към християните.

Събитията, които се случиха неотдавна, включително кръвопролитните нападения срещу християни, живеещи в Пакистан, Ирак, Египет, Нигерия и Кипър, трябва да бъдат осъдени най-категорично. Взаимното разбиране за ценностите на другите хора е крайъгълният камък на свободата на религията и не трябва да бъде ограничавано по толкова сериозен начин. Затова основните свободи на хората трябва да бъдат защитени, независимо дали са християни или изповядват други религии.

В същото време Европейският съюз не може и не бива да пилее съществени ресурси за насърчаване на други религии, особено в настоящия момент на икономическа криза. Комисията изразходва невероятната сума от 4 милиона евро за подпомагане на исляма. Тези средства вероятно биха могли да бъдат използвани за други важни цели.

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че това, което одобрихме днес, е от основно значение. Свободата на религията е майката на всички свободи. Тя е едно от нашите основни, неотменими права на човека и е включена във Всеобщата декларация за правата на човека.

Тези права включват свободата на всеки човек да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали. Въпреки това кланетата от последните месеци, които взеха жертви сред християнските малцинства, са връхната точка на настъплението, което се извършва срещу християните в много части на света чрез системно и сляпо прилагане на насилие.

За съжаление, както показват тези събития, правото на свобода на религията днес се поставя под въпрос. Това създава нетърпимост, която често се насърчава и манипулира за политически и финансови цели. Най-поразителното в сегашния климат е фактът, че институциите не казват нищо. Мълчаливите протести лесно могат да бъдат заглушени.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, аз споделям опасенията и мненията, изразени от предишните оратори. Има обаче един конкретен аспект, на който всъщност е обърнато крайно недостатъчно внимание в доклада. Това е параграф 7, който се отнася до осъждането на начина, по който турските органи се държат в северната част на Кипър, която според всички международни правила незаконно е окупирана от Турция – от турската армия – и следователно от страна, която както формално, така и по същество, води преговори за присъединяването си към ЕС.

Сега виждаме как кипърските гърци, които искат да се върнат в своите църкви, манастири и свещени сгради в северната част на Кипър се възпрепятстват, когато искат да се върнат, как не ги допускат да влязат и просто да реставрират църквите си и как не ги допускат да се върнат и да си поискат имуществото, което е тяхно по право.

Това, на което всъщност сме свидетели в северната част на Кипър, е насилствена дискриминация и потискане на християните, с пряката подкрепа на страна кандидатка за ЕС, а именно Турция. Това е недопустимо и затова Европейският парламент следва да действа по начин, който съответства на параграф 7 и да препоръча преговорите с Турция да бъдат спрени, поне докато се въведе ред в северната част на Кипър.

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR). – (PL) Г-н председател, предвид корените си Европа има конкретно задължение да защитава всички християни по света. Резолюцията, разбира се, е израз на това задължение. Естествено, аз я подкрепих. Европа обаче има също задължението да предприеме стъпки, които в бъдеще да защитят всички християни по целия свят и да не допусне подобни трагедии да се повторят.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н председател, неотдавна в няколко страни от света, най-вече в страни, където има много голямо мюсюлманско мнозинство, станахме свидетели на брутални актове на преследване на християнски малцинства. Не можем да останем пасивни пред лицето на такива събития. Въпросът за религиозните свободи, както и за другите граждански свободи продължава да бъде приоритет в работата на Европейския парламент. Ето защо напълно подкрепям изявлението, направено от председателя на Европейския парламент, г-н Buzek, в което той осъжда тези престъпления. Аз също призовавам Европейския съюз да предприеме всички възможни дипломатически постъпки, за да осигури свободата на религията за малцинствата особено в страни, чиито граждани нарушават тези права. В годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека, който беше приет неотдавна, наблегнахме на необходимостта Съюзът да играе активна роля в усилията за подобряване правата на човека и демокрацията по света. Призовахме за назначаване на специален представител на ЕС по правата на човека. Днешната резолюция е отлична отправна точка за следващия етап от нашата борба за зачитане на тези права.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, бих искал да изразя задоволството си от приемането на резолюцията относно преследването на християни, чийто съавтор бях и аз. Освен това бих искал да изразя благодарностите си към г-жа Аштън за реакцията й на положението на християните в Александрия. Помним посещението на сирийските епископи от Ирак и трагичните им свидетелства за положението на християните в тази страна. Бих искал също да спомена тук папа Йоан Павел II – след няколко месеца ще можем да се радваме на обявяването му за блажен – който беше голям застъпник за мир и диалог между християни, евреи, мюсюлмани и последователите на други религии. Помним срещите в Assisi и посещенията на папа Йоан Павел II както в джамия, така и в синагога, в името на уважението и любовта към другите хора.

Положението на християните в света изисква действие от Европейския съюз. Това е наш дълг. Следва да използваме всички политически средства, но също и да помогнем на онези, които са пострадали материално от преследванията.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, като един от съавторите гласувах „за“ тази историческа резолюция, но има две послания до върховния представител и Комисията, които следва да се изпълнят възможно най-скоро.

Първо, Комисията следва спешно да разработи стратегия на ЕС за прилагане правото на свободата на вероизповедание, включително списък на мерки срещу държави, които съзнателно не защитават религиозни малцинства.

Второ, Комисията следва да разработи постоянна система в рамките на дирекцията по правата на човека на Европейската служба за външни действия, с която да се наблюдава ограничаването от правителствата на свободата на религия и да докладва ежегодно на Парламент.

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, свободата на религия е основата на цивилизацията. Без нея демокрацията е осакатена и обществото изпада в плен на убеждения, които отричат човечността и човешкото достойнство.

Това е, което се случва в различни части на света. Екстремистки и фундаменталистки убеждения предизвикват кръвопролитни актове на насилие срещу християни, които се превръщат в истински съвременни мъченици. Нетърпимостта, която води до насилие се поражда от фундаменталистката култура. Ето защо всяка проява, която отрича религиозната или културната идентичност на други хора, трябва да бъде незабавно и неизменно осъждана. Международната общност и нейните институции са длъжни да защитят зачитането на религиозната вяра. Те не винаги предприемаха бързи действия, когато християни ставаха жертва на кланета.

Халдейците в Ирак и коптите в Египет са застрашени от изчезване от регионите, които населяват от векове. Още веднъж, искам да благодаря на председателя Buzek за ентусиазирания прием на идеята за факелно шествие – светлина за християните в памет на всички жертви на фундаментализма.

Свободата на религията трябва да стане знаме на човешката общност и желанието ми е всеки да се радва на вяра, надежда и любов, но също и на справедливост и свобода.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа и гласувах в подкрепа на резолюцията, защото въпросът за защитата на религиозните малцинства по света днес е по-важен от когато и да било.

Изключително тревожно е, че през 2011 г. хора все още се преследват за убежденията си. Член 10 от Хартата за основните права на Европейския съюз не оставя място за тълкувания. Той еднозначно определя правото на пълна свобода на мисълта, съвестта и религията. Нападенията срещу определени религиозни общности, извършени през последните няколко седмици, са още едно свидетелство за спешната необходимост всички правителства да предприемат ефикасни мерки за защита на религиозните малцинства, независимо какви са трудностите или заплахите.

Целта на Европейския съюз трябва да бъде да насърчава диалога между изповеданията чрез позадълбочено сътрудничество между страните в Европа, но особено в страните, където свободата на религия за съжаление още не е гарантирана. Правото на свобода на религията трябва да се зачита и гарантира навсякъде, без изключение.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, това е една историческа, отлична резолюция. Трябва да насочим вниманието си към свободата на вероизповедание в Европа. За нас е важно да помним корените си, които са в юдейско-християнските ценности. Основни европейски ценности и права имат за основа това наследство – тези корени. Може би това, което се случи с коптските християни в Египет ни накара да се сепнем и да си вземем бележка. Християните се нуждаят от защита в различни части на света, а не само в Египет: подобни неща се случиха в Турция и Асирия.

Ние, европейците, трябва също да проявяваме особен интерес към факта, че има ситуации в Европейския съюз, в които следва да се намесим. Хора стават жертва на преследване заради религията си.

Това от своя страна се дължи на неоправдан страх от исляма. Отрекли сме се от нашите ценности и с това сме потъпкали християнските ценности за негова сметка. Не трябва да действаме по такъв начин; вместо това е необходим диалог и свобода на вероизповеданието. Трябва да осигурим запазването на нашето европейско културно наследство, на нашите юдейско-християнски ценности и да ги защитаваме смело. Тези ценности са част от възлово значение на европейската ни идентичност.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно положението на християните в контекста на свободата на религията и съм доволен, че то беше прието, но все още имам някои резерви за използването на завоалиран език. Например никъде не е заявено недвусмислено, че с най-големи проблеми християните се сблъскват в ислямските страни.

Също така, в съображение „Н“ се отбелязва, че Европа не е съвсем невинна, когато се стигне до нарушения на свободата на вероизповедание. Може и да е така, но като казваме това, ние поставяме епизодичните и изолирани проблеми в Европа на една плоскост със структурната дискриминация и нападения срещу християните в мюсюлманските страни. Освен това, не става дума само за бомбени нападения и други форми на физическо насилие, извършвано от мюсюлмански екстремисти; в много мюсюлмански страни има също официална политика, която е насочена против християните. Да вземем само предполагаемата липса на средства за реставриране на християнски църкви в Турция или трудностите около смяната на Вселенския патриарх в Константинопол. Поведението на турските окупационни войски в Кипър също е истински скандал.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, аз присъствах на разискването тук вчера. То беше много интересно и много важно. Присъствах също и на церемонията по запалването на свещи пред Парламента вчера и благодаря на нашия председател г-н Jerzy Buzek за водещата си роля по време на това шествие.

(EN) Преследването на християни в последно време напомня дните на Римската империя, когато на християните се е гледало като на дивеч, разрешен за убиване и нападение. На това трябва да се сложи край. Важното е Европейският съюз да изиграе тук своята роля и мисля, че го правим, за да се осигури свободата на изразяване и свободата на практикуване за религиозните групи не само в Съюза, а също и в страните кандидатки. Това е много важен аргумент по света.

(GA) Радвам се, че тази историческа резолюция беше приета днес и особено че беше приета единодушно.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, резолюцията е много важна, защото е първа и защото идва в особено важен момент. Знаем за клането на християните в Ирак. Знаем какво става в Египет и какво не се е случило там през последните години. Знаем за отделни случаи – но те си остават важни – на убийства на християнски духовници – и не само духовници – в Турция, Сирия и Пакистан. Знаем също какво става в определени страни в Африка, в които има мюсюлманско мнозинство. Поради това съм много изненадан от мълчанието на председателя на Европейската комисия, г-н Барозу. Цяла седмица той не направи коментар по този въпрос. Само когато беше подложен на натиск от министър-председателите на държави-членки – макар и не от министър-председателя на моята страна – той направи изявление по въпроса. Хубаво е, че г-жа Аштън каза нещо за това, но все пак ръководителят на Европейската комисия трябваше да вземе отношение незабавно по този въпрос. Той не го направи и това буди съжаление.

Предложения за резолюции: (RC-B7-0044/2010)

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, доволен съм, че Парламентът е наясно с тенденцията на Беларус (Бяла Русия) да попадне под автократичен режим. Режимът в Беларус представлява система на управление, което континентът би трябвало да е забравил преди 20 години.

Въпреки това се надявам, че настоящото предложение може да накара някои колеги да прибегнат към самооценка. Погледнете на въпроса от гледна точка на бивш съветски апаратчик, който анализира Европейския съюз. Предполагам, че той би установил някои неща, които ще го накарат да се чувства като у дома си. Ще види, че ни управлява не избран президент или избрана система, а 27-членно политбюро, наречено Европейска комисия, ще погледне и ще види този Парламент без влияние, който ще го накара да почувства известна носталгия, ще види поредицата от петгодишни планове, чрез които управляваме нашата дейност, дори ще види парка от специални лимузини, както и специалните магазини за вътрешно ползване от служителите на системата и членовете на номенклатурата.

Преди всичко той ще види това, което Енгелс нарече „доктрина на грешното съзнание“ – т.е. когато хората гласуват, те не разбират истинския си интерес и ние трябва да им наложим по-добра система. Припомням си ужасяващата заключителна сцена от „Животинска ферма“ на Оруел, когато животните поглеждат ту прасето, ту човека и не могат да установят кой кой е.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на резолюцията, която беше най-малкото необходима. Според мен Европейският съюз следва да бъде изключително бдителен по отношение на нарушенията на правата на човека, които се извършват в съседните региони. Иска ми се да виждам повече действия във връзка с проблемите, които среща младежта. На младежките организации в Беларус не се разрешава да извършват свободно дейността си; вместо това те трябва да работят незаконно.

Вече повече от година млади хора в Европа редовно организират улични мероприятия, на които завързват с ленти устите на значими статуи в европейски столици и така ги правят безмълвни. Това е протест срещу липсата на свобода на словото в Беларус. Надявам се, че на младите европейци няма да се наложи да заглушат Европейския парламент или да ни накарат да замълчим и че ще можем смело да защитаваме нашите ценности и демокрация.

  Кристиан Вигенин, от името на групата S&D. – Г-н председател, уважаеми колеги, групата на социалистите и демократите подкрепи предложената резолюция. Вярваме, че това ще бъде един много силен сигнал, както към властите в Беларус, така и към гражданското общество, медиите и всички, които се борят за демократичното развитие на страната. Надяваме се, че мерките, които бяха предложени в тази резолюция ще бъдат внимателно обмислени и обсъдени от Комисията и от Съвета и ще бъдат приложени максимално бързо, за да постигнат ефект.

Всъщност насрочената за утре церемония за встъпване в длъжност на преизбрания президент Лукашенко няма да спре въпросите, които има към него, към законността на изборите и начина, по който беше регистриран резултатът в тези избори. До този момент Европейският съюз е използвал различни политики, различни механизми на въздействие върху Беларус и беларуското ръководство и всички те дадоха скромен резултат. Може би е време да помислим за нови възможности или да помислим дали нямаме нова ситуация в региона, която позволява да използваме и други механизми.

Има нещо, което е загатнато в резолюцията, което ние смятаме за изключително важно и нещо, което не е опитвано досега – ние да координираме нашата политика и нашите отношения с Беларус с непосредствените съседи, които не са членки на Европейския съюз, а именно Русия, която е наш стратегически партньор, и Украйна, която е част от Източното партньорство. Мисля, че с общи и координирани усилия ние бихме могли да постигнем, ако не друго, то поне една политически по-адекватна среда, която да даде възможност да бъдат проведени честни и демократични парламентарни избори – избори, които предстоят в рамките на следващата година.

Парламентът също трябва да използва максимално възможностите, които има. Днес беше решено ние да изпратим делегация, която да посети Беларус и аз мисля, че за беларуското ръководство ще бъде тест да позволи тази делегация да посети страната и да предостави на тази делегация цялото съдействие и нужните контакти, за да може ние да придобием ясна представа, със собствените си очи и възможности за ситуацията там.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-н председател, първо искам да изразя възмущението си от сравнението на г-н Hannan между Беларус и Европейския съюз. Неговото абсурдно изявление беше още по-неприятно, тъй като беше аплодирано от някои мои колеги от Полша от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Режимът на Лукашенко следва да бъде изолиран. Настоящата политика на доверие, че режимът постепенно ще се отвори към демокрацията, се оказа зле обмислена. Санкциите, които следва да бъдат наложени на режима на Лукашенко, трябва да бъдат строги, тъй като, наред с другите причини, това е държава, която е в непосредствена близост до Европа. По отношение на тези държави следва да очакваме същите стандарти, както за държавите-членки на Европейския съюз. По-специално, бих желал Европейската комисия да подкрепи независимите медии като ТВ Белсат, радио „Рация“ и други. Те са важни за разпространяването на информация, която да достига до гражданите на Беларус.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н председател, събитията в Беларус, свързани с президентските избори, отново разтърсиха общественото мнение в Европа. След период на относително спокойствие президентът Лукашенко отново използва сила срещу активистите на опозицията. Той отново се обърна към най-позорните характеристики на своята диктатура. Бруталният сблъсък с участниците в мирна демонстрация и арестуването на лидери на опозицията и на кандидати в изборите от опозицията е явно нарушение на правата на човека и показва, че са изоставени мерките, способни да подобрят отношенията с демократичните държави в Европа.

Поради това напълно одобрявам резолюцията на Парламента, в която се призовава за незабавно освобождаване на политическите затворници и за повторно провеждане на изборите. Силно осъждам диктаторските практики на режима на президента Лукашенко. Считам, че натискът от страна на европейските институции ще спомогне за намаляване на репресиите срещу беларуските граждани. Също така одобрявам всички мерки, които подкрепят развитието на гражданското общество чрез облекчаване на визовия режим, отпускане на стипендии на студенти и академичен персонал, както и предоставяне на финансиране за независимите организации и медиите.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, няма съмнение, че Беларус представлява проблем за Европа и е вярно, че следва да използваме всяка възможност да критикуваме режима като – за щастие – последната комунистическа диктатура. В Дания има една поговорка, че тези, които живеят в стъклени къщи, не трябва да хвърлят камъни и поради това може би си струва да си представим как изглежда Европейският съюз от гледна точка на Беларус. Ето, ЕС се управлява от Комисия, съставена от длъжностни лица, които нямат никаква подкрепа от обществеността, като единствено тази Комисия, съставена от хора без широка подкрепа, които не се отчитат пред никого и не са избрани от гражданите, може да представя предложения. След като предложенията са внесени и приети, кои са тези, които, с огромно политическо влияние, в крайна сметка решават как законодателството на ЕС да се прилага в държавите-членки? Това отново са хората, които не са били избрани демократично, това са съдиите, които стоят на достатъчно удобно разстояние от действителността? Същото може да се каже и за Парламента, в който голямото мнозинство се чувстват много удобно в стъклените дворци, които са определени за тях, където няма кой да отговаря на всички и няма разбиране на сериозните опасения, противопоставяне и тревоги, които съществуват сред европейските граждани. Ако погледнем ЕС от гледна точка на Беларус, можем да установим много стряскащи сходства с диктатурите, срещу които се опитваме да се борим.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, одобрих резолюцията, като съм наясно с факта, че положението в Беларус е много специфично. Изправени сме пред драстично засилване на репресиите, насочени срещу защитниците на правата на човека. От друга страна, в известна степен това се случва в резултат на изключително необмислената политика на някои от държавите-членки на Европейския съюз, тъй като е ясно, че беше напълно излишно да се гласува доверие на г-н Лукашенко от страна на Европа и Европейския съюз, както направиха г-н Берлускони, който посети Беларус, президентът на Литва, г-жа Грибаускайте и министрите на външните работи на Германия и Полша. Сега трябва да се борим за граждански свободи в Беларус, въпреки че следва да правим това, като същевременно полагаме усилия да избегнем приближаването на Беларус към Русия, тъй като това също е много важно.

Доклад: Derk Jan Eppink (A7-0374/2010)

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-н председател, опитът на редица държави-членки показва, че шест години след Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета все още няма положителен напредък по отношение на последователното прилагане на правилата за конкуренция.

Когато решават спорове, националните съдилища не използват възможността да изискат информация или мнение по даден казус от Европейската комисия, нито използват правото да се обърнат към Съда на Европейския съюз с предварителен въпрос, нито пък Комисията използва правото да се намеси като amicus curiae (експертно заключение). Практиката показва съществени проблеми в съдебното прилагане в тази област, включително основни отклонения от установената съдебна практика на европейските съдилища. Затова призовах Комисията да обърне внимание на решенията на националните съдилища и да предприеме необходимите мерки за постигане на тази цел. Този призив беше написан в Доклада относно политиката на конкуренция; подкрепих финалния текст на доклада.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, няма съмнение, че европейската конкурентоспособност е подложена на съществен натиск. Трябва да отговорим дали наистина има желание от страна на държавите-членки да направят нещо по въпроса. Едно е ясно обаче и то е, че създадохме валута, единна валута, което се оказа катастрофа за икономиката на цяла Южна Европа. Една от причините за това е, че мнозинството от тези страни не могат да продължат и напълно се провалиха в прилагането на реформите, които са необходими, ако смятаме да се справим с бъдещата конкуренция на Китай, Индия, Южна Америка и други. Но дори в тези области, които бихме искали да считаме за лесно постижими, е невъзможно да се постигне споразумение. Един от примерите за това е една ясна инициатива като общия европейски патент. Неприятно е, че в тази област, която е просто въпрос на технически подробности, не успяхме да постигнем споразумение. Това е пример колко неефективен е ЕС. В област, която лесно би могла да стане доста изгодна, позволихме езиковите различия да застанат на пътя на постигането на споразумение. Всъщност това вероятно говори много за фалшивата основа, на която цялото това сътрудничество се основава.

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, оцених гъвкавостта на Комисията, показана в съставянето на временните мерки за държавна помощ, които бяха въведени в отговор на финансовата и икономическа криза. Съгласна съм също, че е добра идея да се изготви подробна оценка на взетите решения, за да гарантираме еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕС.

Съгласна съм с призива към Комисията да гарантира, че банките ще върнат прекомерните суми държавна помощ, които са получили, по този начин гарантирайки лоялна конкуренция в рамките на вътрешния пазар. Бях една от хората, които критикуваха големите суми държавна помощ, предоставени с парите на данъкоплатците. Считам, че обществените средства трябва да се използват за насърчаване на растежа.

Надявам се, че това ще бъде последният път, в който спестяванията на данъкоплатците се използват за облагодетелстване на акционерите на банки и небрежните им ръководители, и че ще бъдат установени нови контролни средства, за да се предотвратят възможностите за вреда на икономиката отново занапред.

Приветствам желанието за подкрепа на използването на помощ за насърчаване на проекти от общ интерес, особено такива, свързани с възобновяема енергия.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, аз също с радост подкрепих резолюцията.

(EN) Бих искал да кажа, че една от основните функции на Европейския съюз е да гарантира лоялна конкуренция за всички и особено за малките и средни предприятия, както, разбира се, и за потребителите.

Отдавна съществува подозрението, че хората експлоатират пазара, и в този момент в моята страна хората са обезпокоени от единното и системно нарастване например на цените на бензина и дизела на всички бензиностанции в страната.

По същия начин селскостопанските производители бяха подозрителни относно възможността за наличие на картел, особено когато става дума за единно и скоростно намаляване на цените на добитъка при най-незначителен проблем.

И разбира се, неотдавна видяхме, че Европейският съд реши срещу телекомуникационните компании относно таксите за роуминг в Европа.

Така че трябва да бъдем непрекъснато бдителни и подготвени да предприемем решително и незабавно действие, винаги когато наблюдаваме нелоялна конкуренция.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, това е важен доклад, който беше написан от лице с голям опит в съответната област. Считам, че беше казано съвсем ясно, че Европейският съюз заслужава да има по-голяма откритост и по-голяма конкуренция. Не трябва да се страхуваме от това. Така се насърчава развитието на Европа в ситуация, когато, ако сме съвсем честни, сме назад в сравнение с Америка и Азия. Резолюция от този вид служи да направи европейската икономика по-ефективна, ето защо е толкова важна и необходима, затова гласувах в подкрепа на нейното приемане.

Доклад: Michael Gahler (A7-0377/2010)

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Gahler, за отличния доклад. В него много добре са изложени нуждите на Далечния север в Европейския съюз и необходимото за региона устойчиво развитие. Тъй като самият аз съм от северна област за мен беше голямо удоволствие да проследя процеса. Разбрах, че докладът взема предвид в достатъчна степен въпроси, свързани с климата и препитанието. Взема предвид например въпросът с отглеждането на северни елени, което е важен източник на препитание в региона. Г-н Gahler взе предвид и единственото автохтонно население на Европа, народът саами.

Искам специално да поздравя и благодаря на г-н Gahler за това, че е обърнал внимание на внесеното от мен изменение относно установяването на Арктически информационен център в университета в Лапландия и още повече, за споменаването му в доклада. Това е от огромно значение. Изразявам задоволство, че финландците демонстрират междупартийно сътрудничество по този въпрос. Това засяга бъдещето на северното измерение във Финландия и цяла Северна Европа, в която бихме искали да станем свидетели на устойчиво развитие.

Доклад: Traian Ungureanu (A7-0378/2010)

  Кристиан Вигенин, от името на групата S&D. – Групата на социалистите и демократите смята, че докладът за стратегията за Черно море е наистина важен и идва точно навреме, защото той прави една оценка на постигнатото до момента в региона на Черно море и дава редица препоръки какво още би могъл да направи Европейският съюз в тази посока.

Ние смятаме, че политическата координация между партньори, които имат твърде различни равнища на сътрудничество с Европейския съюз, е трудна, но не и невъзможна. Има смисъл и на политическо равнище да се опитаме да обединим нашите усилия, като имаме предвид, че три от страните са членки на Европейския съюз, една е стратегически партньор, другите са част от Източното партньорство, а Турция е страна-кандидат за членство.

Неспособността на Европейския съюз да се ангажира по-силно в региона, поне до този момент, ни лишава от развитие и използване на един голям потенциал и в този смисъл трябва към днешна дата да кажем, че черноморската синергия, която от самото начало беше оценявана като една недостатъчно амбициозна инициатива на Европейския съюз, трябва да бъде развита в една истинска стратегия за Черно море.

Има вече модели на взаимодействие, които могат да бъдат използвани успешно, разбира се, адаптирани към региона, като например стратегията за Балтийско море, която е една успешна стратегия на макроравнище за развитие на регионалното сътрудничество.

Ние смятаме, че няколко стъпки трябва да бъдат направени още сега, не всички от които намериха място в доклада. Първо, в практически план в рамките на прегледа на политиката на съседство, който се извършва в момента, трябва да се помисли за по-голяма кохерентност между черноморската синергия и Източното партньорство, доколкото почти всички страни от Източното партньорство са част и от черноморската синергия, без Беларус.

Вторият момент е, че трябва да се засили политическият диалог на министерско равнище, както и на парламентарно, и да се опитаме да намерим повече кохерентност между Дунавската стратегия и бъдещите инициативи за черноморския регион. Всичко това трябва да доведе до стратегия, която да бъде включена с отделно бюджетно финансиране в следващата бюджетна рамка.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, предложението, включено в резолюцията на г-н Ungureanu, която вече е приета, относно превръщането на политиката за Черно море в пълноценна стратегия, заслужава широка подкрепа. Фактът, че България и Румъния са държави-членки на ЕС, „Източното партньорство“ – специалните отношения с държавите от „Източното партньорство“ и с Русия – и преговорите, които се водят с други държави в региона за членство в ЕС, обосновават политическото значение на региона за Европейския съюз. Черно море се превърна във важен регион за транзит на енергийни ресурси и за обещаващи проекти, които са важни за Съюза, като например проектът „Набуко“, който е стратегически важен за диверсификацията на доставките на газ. Аз също споделям напълно становището на г-н Ungureanu, когото поздравявам за доклада, че стратегията трябва да гарантира признаването на всички участници от региона, а не само на най-големите държави, и че трябва да съответства на други стратегии, като например стратегията за Средиземно море.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-н председател, с присъединяването на Румъния и България през 2007 г. част от Черно море стана вътрешно море на Европейския съюз. Регионът е от изключително стратегическо значение и нашето участие там трябва да се засили. За тази цел е много важно Парламентът да изготви нова стратегия – в допълнение към предоставянето на финансови и човешки ресурси, под формата на отделно перо в бюджета на ЕС. Новата стратегия трябва да служи за гарантиране на мир, стабилност и благоденствие на Черноморския регион, както и за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС. На диверсификацията на доставките и източниците трябва да се даде още по-голям приоритет и затова искам да подчертая значението на планираното развитие на терминали за втечнен природен газ в черноморските пристанища. Транзитните маршрути, които преминават през региона, също биха могли да подобрят значително доставките за ЕС. По-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството с черноморските държави е елемент от жизненоважно значение за успеха на „Набуко“, Трансадриатическия газопровод и Паневропейския петролопровод, които са от особено значение за ЕС. По тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

Предложения за резолюции: (RC-B7-0044/2010)

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-н председател, точно както по отношение на Беларус, исках да обясня начина, по който гласувах за стратегията на ЕС относно Черно море. В началото искам да отбележа, че идеята на моя колега, Traian Ungureanu, за изготвяне на доклад по собствена инициатива, е представена в изключително подходящ момент, когато Европейският съюз укрепва регионалната си политика, като разработва стратегии за крайбрежни региони като Балтийско море, Далечния север и, в настоящия случай, Черно море.

Също така искам да отбележа удовлетворението си, че измененията, които внесох, бяха включени в текста на резолюцията. Тези изменения подчертаха необходимостта от създаване на мрежа от НПО в региона, от насърчаване на програми, стимулиращи диалога между културите и религиите, както и инициативи като Мрежата на черноморските университети. Според мен всички посочени мерки са добри примери за начина, по който връзките между гражданските общества могат да породят положително взаимодействие в региона.

И накрая, исках да подчертая не само необходимостта от намиране на баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда, но също и необходимостта от пълно прилагане на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Надявам се, че инициативата, приета днес в Парламента, ще привлече и заслуженото внимание на Съвета, който трябва да работи по този въпрос като приоритет в европейската програма.

Устни обяснения на вот

Доклад: Ana Gomes (A7-0368/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид географското положение на Либия и икономическата взаимозависимост между ЕС и Либия, поддържането на стратегическо партньорство между тях е в общ интерес на всички. Въпреки това ние не можем да забравим диктаторския режим, който управлява тази страна, без да зачита правата на човека и основните свободи. Въпреки ясния интерес на много държави-членки за постигане на рамково споразумение с Либия, ЕС не може да забрави основните ценности, които защитава, и да се подчини единствено на икономически интереси. Необходимо е партньорство, за да се извършат правни реформи по отношение на правата на човека в страната и в същото време да се даде възможност за диверсифициране на националната икономика, като се има предвид постигнатият вече известен напредък, като отказа на страната от ядрената програма или дори международните задължения, които има по отношение на правата на човека, въпреки санкциите, наложени от ООН.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия. Либия остава авторитарен режим, нейният народ е лишен от основни права и редовно се изпълняват смъртни наказания. Държавните институции не подлежат на демократична отчетност и държавната власт не се опира на принципите на правовата държава. Въпреки това Либия разширява своите търговски и политически отношения с държавите-членки на ЕС и е стратегически важна за Съюза. Преговорите относно Рамковото споразумение между ЕС и Либия стартираха през ноември 2008 г.

Развитието на отношенията обаче трябва да гарантира пълното зачитане на европейските ценности и принципи и е важно твърдо да поискаме Съветът и Комисията да предприемат необходимите стъпки, като например да препоръчат на Либия да ратифицира и прилага Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г.; да поискат от либийските органи да подпишат меморандум за разбирателство, с който да се гарантира законното присъствие в страната на ВКБООН; да насърчат Либия да се ангажира с налагането на мораториум върху смъртното наказание и др., за да се защитят европейските ценности.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам ангажиментите, които се поемат съгласно рамковото споразумение, по което се водят преговори в момента и обхваща широк кръг от области – от засилването на политическия диалог до управлението на миграцията, от развитието на търговските и икономическите отношения до енергийната сигурност и подобряването на сътрудничеството в редица сектори. Считам, че рамковото споразумение може да бъде една възможност за задълбочаване на политическия диалог между Либия и Европейския съюз. Бих искала да подчертая ролята на рамковото споразумение, което включва мерки за подпомагане на процеса на изграждане на институционален капацитет, като средство за укрепване на гражданското общество, за подкрепа на модернизацията, за насърчаване на демократични реформи и създаване на независимо социално общество и правова държава и подкрепя други усилия, насочени към отваряне на възможности за бизнеса, академичните среди, НПО и други заинтересовани страни от Либия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Икономическото партньорство между Европа и Либия вече е реалност. Либия е страната с най-големите потвърдени залежи на нефт в Африка и е третият по големина доставчик на енергия (нефт и природен газ) за Европа. Нещо повече, Либия е най-големият търговски партньор на ЕС (70% от общата търговия през 2009 г.). Европа трябва да признае, че Либия играе важна роля в областта на регионалната и световната икономика както поради факта, че задържа ислямския екстремизъм, така и в контекста на стабилизиране на ситуацията в района.

Ето защо трябва да приветстваме факта,че се водят преговори за рамково споразумение за партньорство, но както става ясно и от доклада, не можем да пренебрегнем и някои въпроси, които считаме за фундаментални: непрекъснатото демократизиране на режима; зачитане в по-голяма степен на правата на човека и най-вече свободата в различните й форми; постепенно изменение на наказателноправната система, с цел отмяна на смъртното наказание; приемане на юрисдикцията на Международния наказателен съд; и ратификацията на Женевската конвенция от 1951 г.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Откриването на преговорите между Европейския съюз и Либия е възможност да гарантираме по-добри условия за икономическо развитие и за двете страни, както и за насърчаване в същото време на сериозна промяна в Средиземноморския регион и в Африка по отношение на правата на човека, техния принос за световния мир и стабилност и в борбата с изменението на климата. Либия има 6 милиона жители, 2 милиона от които са чужденци. Тя е страната с най-големите потвърдени залежи на нефт в Африка и е третият най-важен доставчик на енергия под формата на нефт и природен газ за Европа. ЕС е най-големият й търговски партньор: транзакциите между двете страни възлизат на близо 70% от търговията на Либия през 2009 г. Рамковото споразумение за партньорство с ЕС трябва да се разглежда като възможност да се покажат предимствата на хуманните ценности и демокрацията по отношение на устойчивото и многостранно развитие. Както се посочва в доклада, този процес не може да бъде отделен от основните ценности на ЕС, като премахването на смъртното наказание и дискриминацията на малцинствата, имигрантите и бежанците, насърчаване на общественото здраве и необходимостта от политическа демократизация.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Прилагането на рамково споразумение, което има за цел да насърчи сътрудничеството в борбата срещу нелегалната имиграция и в същото време се стреми към политически диалог, основан на правата на човека, е един от приоритетите на политиката на Съюза в Средиземноморския регион. Въпреки че окончателният текст съдържа някои неточности, считам, че ние трябва да го подкрепим с надеждата, че той ще стимулира правителството в Триполи да полага повече усилия при борбата срещу трафика на хора в региона и че ще го накара да отчете ситуацията, за да стане по-отговорен партньор в тези области, както и в областта на сигурността и енергетиката.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Либия е държава, в която е необходима много работа. Диктатурата, пренебрегването на правата на човека, липсата на миграционна политика и слаборазвитите здравни услуги са само част от проблемите, с които либийците и чужденците, които живеят в Либия, трябва да се справят ежедневно. От друга страна, потенциалът, множеството природни ресурси и културното наследство на този регион в Африка са ценности, които могат да дадат възможност на Либия да постигне икономическо развитие, да подобри качеството на живот за хората, които живеят там, и за отварянето на страната за международните пазари. Създаването на подходящи условия за споразумение между ЕС и Либия, което означава да се убедят либийските органи да прекратят практиките, които нарушават основните права на човека, да променят миграционната политика и да поемат правна отговорност, ще бъде от взаимна полза и ще допринесе за развитието на региона.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Приетият днес доклад съдържа предложения, които Европейският парламент счита за задължителни предпоставки за приключване на преговорите, които се водят в момента между Европейския съюз и Либия с цел сключване на споразумение за сътрудничество. Сключването на рамково споразумение ще осигури възможност да се справим с важни въпроси като политическите отношения, имиграцията и сигурността, енергетиката, общественото здраве, развитието, търговията и изменението на климата, енергетиката и културата. Същевременно това ще бъде решителна стъпка към постигане на по-общата цел за подобряване на отношенията между Средиземноморската зона на Европейския съюз и Африка. Като член на ЕП от Италия трябва да подчертая историческите и икономическите причини, които са довели до добрите отношения между Италия и Либия през годините. В същото време трябва да поставя акцент и върху значението на засилване на сътрудничеството между ЕС и Либия, и с това имам предвид не само сътрудничество по икономически въпроси, но също така и по отношение на гарантиране на правата на човека. Надявам се, че Европейският съюз може да играе водеща роля при приемането на мигрантите и при подкрепата в борбата срещу трафика на хора.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад е забележителен със своите противоречия. Той одобрява преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия с оглед в крайна сметка на приемането на Либия в Евро-средиземноморската зона за свободна търговия, която еврокрацията подготвя през последните 15 години. Докладът обаче изброява и цяла поредица от нарушения на правата на човека и демокрацията от режима, описан като авторитарен. Същевременно все още се поддържа общата позиция срещу Куба. Това е случай на прилагане на двоен стандарт. За днешния Европейски съюз предварителното условие за търговия не е спазването на правата на човека и демокрацията, а по-скоро създаването на пазарна икономика и свободна конкуренция, чиито условия може да се нарушават. Съюзът изразява малодушен империализъм, както се вижда от закъснелия отговор на ситуацията в Тунис.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички ние знаем, че в Либия има диктаторски режим и системно се нарушават международните конвенции за основните права и свободи на човека. Въпреки тези факти Либия непрекъснато разширява своята търговия и политическите си отношения с държавите-членки на ЕС. Счита се, че ролята на Либия като партньор по редица въпроси в Средиземноморския регион и в Африка оказва съществено влияние върху сигурността и стабилността в региона, и по-специално за миграцията, общественото здраве, развитието, търговията и икономическите отношения, изменението на климата, енергетиката и културното наследство. На този фон рамковото споразумение, което се договаря в момента, е важно, но ние трябва да се справим с някои фундаментални въпроси, и по-конкретно: непрекъснатото демократизиране на режима; зачитане на правата на човека и най-вече свободата в различните й форми; промяна на наказателноправната система, като основния приоритет тук трябва да бъде отмяна на смъртното наказание; и подписване на Женевската конвенция.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Поради сложността и значението на отношенията между Европейския съюз и Либия те трябва да се разглеждат обективно. Естествено, зачитането на правата на човека играе важна роля, поради което би било разумно Брюксел да призове Либия да ратифицира Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. или да поиска мораториум върху смъртното наказание. Ние обаче трябва да отчетем факта, че Либия е важна транзитна страна за масовата нелегална имиграция от Африка за Европа. Поради тази причина би било безсмислено да се отхвърли споразумението с Триполи за обратно приемане във вида, в който се съдържа в доклада на комисията по външни работи.

Ако не постигнем споразумение за обратно приемане с Либия, натискът върху Европа като дестинация за имигранти ще продължи да се увеличава. Тъй като масовата нелегална имиграция е много важен въпрос, когато става дума за Европа като историческо обединение, ЕС ще бъде посъветвана да възприеме диференциран подход при отношенията си с Триполи и да включи Либия в стратегиите си за контролиране на миграцията.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия. Напълно подкрепям основните въпроси, които разглежда г-жа Gomes в доклада, т.е. необходимостта Либия да въведе мораториум върху прилагането на смъртното наказание, да ратифицира Женевската конвенция за бежанците, да се бори активно с трафика на хора, да гарантира справедливи споразумения за нелегалните мигранти и да приеме модерен закони за убежището.

Бих искала да добавя, че на няколко пъти поискахме да бъде позволено на европейските институции да проверят актуалното състояние на бежанските лагери в Либия, преди да се стигне до рамково споразумение. Парламентът трябва да предприеме незабавни действия и да повдигне този въпрос по-убедително. Що се отнася до мен и много от моите колеги в Парламента, ние няма да можем да подкрепим рамковото споразумение, ако не се изпълнят поставените от г-жа Gomes изисквания в приетия днес доклад.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Текущите преговори между Европейския съюз и Либия за финализиране на рамково споразумение, което има за цел да насърчи политическите и икономическите отношения между държавите-членки и тази държава от Магреб, са от изключително стратегическо значение за трансграничните връзки на Съюза. Ето защо гласувах в подкрепа на препоръката на Европейския парламент към Съвета. Основната цел на споразумението е да се подобри животът на либийския народ в политическо, социално и икономическо отношение чрез насърчаване на фундаменталните права като основа за споразумението. Споразумението ще се опита да компенсира недостатъците на Либия, като осигури по-голяма защита на правата на човека и демократичните права и да се развие търговското сътрудничество, както и да се установи строг съвместен контрол над нелегалната имиграция.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) С неохота беше дадена зелена светлина за продължаване на преговорите между ЕС и Либия като средство за укрепване на нашите отношения. Това обаче не е картбланш. Нашата енергийна сигурност, нашите търговски и икономически интереси и нашето сътрудничество при управление на миграционните потоци не трябва никога да прикриват непрекъснатото незачитане от страна на либийските власти и полковник Кадафи на основните права на човека. Полковник Кадафи е диктатор, който е на власт в продължение на 41 години и само преди няколко дена каза, че съжалява, че неговото тунизийско съответствие – Бен Али – се е оттеглил. Това е репресивен режим: смъртни наказания (506 през май 2009 г., 50% от които за чужденци), изтезания и малтретиране на затворници, незаконно задържане и нехуманно отношение към мигрантите, които пресичат територията на страната, за да стигнат до Европа.

Нашата резолюция подчертава най-вече тази точка, като припомня, че всяка обща миграционна политика трябва да бъде подчинена на по-строги предпазни мерки за защита на мигрантите и на други основни свободи. По същия начин всяко споразумение за обратно приемане с тази страна трябва автоматично да изключва лицата, търсещи убежище, бежанците и онези, които се нуждаят от защита, и не трябва да прибягва до колективното експулсиране.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) През последните 40 години Либия се управлява от диктаторски режим, като цялата власт е съсредоточена в ръцете на един човек, полковник Кадафи, най-дълго управляващият африкански и арабски лидер. Либийците се радват на безплатно образование и здравеопазване и субсидирано жилищно настаняване благодарение на донякъде социалното разпределение на приходите от нефта. Но въпреки темповете на прираст на БВП, развитието на страната изостава от това на други богати на нефт страни и Либия е сред държавите в региона с по-малко диверсифицирана икономика, като чуждестранните инвестиции продължават да зависят от непредсказуемите решения на нейния лидер.

Либийският народ е лишен от основни права и свободи въпреки факта, че страната му има определени международни правни задължения да съблюдава правата на човека, след като наскоро беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека и след като е ратифицирала редица правнообвързващи международни инструменти. Редовно се изпълняват смъртни наказания.

В заключение, стратегическото значение на Либия и многото предизвикателства, които поставя, подчертават необходимостта от една цялостна политика на ЕС по отношение на Либия. Необходимо е ЕС да обсъди с Либия широк кръг от въпроси. Рамковото споразумение трябва също така да послужи като инструмент в подкрепа на правовата държава, зачитането на правата на човека, защита на мигрантите и бежанците и устойчивото развитие на Либия.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото считам, че тя може да помогне на либийския народ да подобри условията си на живот, които често се определят от липсата на зачитане на правата на човека и на основните свободи.

Сътрудничеството между ЕС и Либия може да бъде решаващ фактор за развитие на потенциала на страната, която в момента трябва да се справя с много сложна ситуация. Затворниците често са обект на тормоз и телесни наказания, като бой с пръчка, побой, електрически шок и преднамерено лишаване от медицинска помощ. В Либия няма закони за убежищата и в резултат на това няма правно признаване на необходимостта да се осигури защита за бежанците.

И – сякаш това не е достатъчно – смъртното наказание все още се прилага за голям брой престъпления. Либийските съдилища продължават да издават смъртни присъди, което е в нарушение на международните стандарти относно правото на справедлив процес. Европейският съюз трябва да сключи рамково споразумение възможно най-скоро. Това ще бъде първото правилно споразумение между Либия и ЕС и следователно ще донесе ползи за местното население по отношение на основните им права, както и в политическо и социоикономическо отношение.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Днешният вот за Рамковото споразумение между Либия и ЕС е резултат от трудни преговори, особено по въпроса с мигрантите. В Либия положението с правата на човека и лицата, търсещи убежище, е изключително опасно. Те нямат правно признаване и не съществува система, която да ги предпази. Надявам се, че техните основни права ще бъдат запазени наред с правото им на убежище.

Либия не е ратифицирала Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. или Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците и в момента няма такова намерение. През 1981 г. обаче тя ратифицира Конвенцията от 1981 г. като взе предвид специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка. Следователно то трябва да е в съответствие с принципа за „забрана за връщане“ на мигранти, които искат международна защита, в съответствие с критериите, които не са по-малко строги от установените от самата Женевска конвенция.

Съгласно международното право, хората от държави като Сомалия, Еритрея и Етиопия имат право на хуманитарна защита и политическо убежище и се надявам, че либийските орагни ще се съгласят да си сътрудничат с Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Предложения за резолюции: (RC-B7-0039/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция, тъй като трябва да осъдим най-категорично неотдавнашните нападения срещу християнските общности по света – били те в Египет, Пакистан, Ирак или в друга страна.

Християнски общности живеят в различни мюсюлмански страни от Близкия изток от зората на християнството. Затова е напълно недопустимо след векове мирно съвместно съществуване християни да се оказват принудени да бягат от тези страни или да бъдат затваряни в гета. Това е още една причина да продължим борбата си срещу ислямските фундаменталисти, които изопачават действителността и се опитват да представят глобалните ни действия против тероризма като атака срещу мюсюлманския свят. Именно ислямските фундаменталисти са тези, които търсят война между религии и цивилизации.

Затова трябва да правим всичко възможно за намирането на тези религиозни фанатици и за ограничаване на ролята им техните съответни общества. Това трябва да се извърши в сътрудничество с умерените елементи в мюсюлманските общества. Затова трябва да приветстваме енергичните обществени реакции в някои мюсюлмански страни, като Египет например, където широката общественост категорично осъди терористичните нападения срещу християните и настоя за мерки срещу тези, които носят отговорност за тези актове.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Всички бяхме дълбоко шокирани от неотдавнашното терористично нападение срещу сирийската католическа катедрала в Багдад. Това нападение е кулминацията на поредица от сериозни инциденти, като всички те бяха с религиозни мотиви. Това е много чувствителна тема. Европейската народна партия (Християндемократи) е дълбоко привързана към светските принципи и подкрепя проявата на уважение към всички религии в Европа, включително исляма. Поради това ние не можем да останем безразлични към участта, която очаква редица християнски общности по целия свят. Към всяка религия трябва да се проявява еднакво уважение и ето защо аз подкрепих тази резолюция на Европейския парламент. Всички събития, които Парламентът осъжда, се разиграха в мюсюлмански страни, където на съдбата на християните трябва да се обърне специално внимание. Затова всички ние трябва да работим за осигуряване на зачитането на различните религиозни убеждения и мисля, че текстът е в съответствие с този подход.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно положението на християните в контекста на свободата на религията, която осъжда кръвопролитните нападения срещу християните в Изтока. Нападенията срещу християни през последните месеци са трагедия за многобройните жертви, особено в Багдад и Александрия, но също и за техните братя по вяра. Християни живеят в Изтока от 2 000 години; те са част от историята на своите страни. Днес обаче те масово бягат от региона. Поради принудителното им изгнание тези страни губят съществен дял от човешките си ресурси. Регионите на Близкия и Средния изток винаги са били място на многообразие и съвместно съществуване на религиозни малцинства. Терористите, стоящи зад нападенията, се опитват да предизвикат сблъсък между Изтока и Запада, настройвайки мюсюлманския свят срещу християнския свят. Всичко това е злонамерено планирано. Християните в Ирак и Египет може би се чувстват изоставени и предадени. Важно е органите в Египет и Ирак да издирят и сурово да накажат извършителите на кланетата.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Залата най-сетне се оказа в състояние да гласува по една широкообхватна резолюция относно положението на християните по света. Европа трябва да прави много повече, отколкото досега за защитата на християните по света. Тя има лостовете да го направи, ако желае. Надеждата е, че тази резолюция ще отбележи началото на промяна в подхода на органите на Съюза, особено от дипломатическа и търговска гледна точка, в техните двустранни диалози с многото – прекалено много – страни, които толерират антихристиянските преследвания или дори подхранват култура на християнофобия. Когато ЕС подписва споразумения на търговия, икономика и сътрудничество с трети страни, той наистина трябва да прилага клаузите за правата на човека с голяма решимост – нещо, което не е правил досега. Вече е неприемливо страни, в които християни са подложени на дискриминация и преследвания, да подписват важни споразумения с ЕС, които по същността си са основани на зачитане на правата на човека. Затова обявявам гласа си в подкрепа на резолюцията.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям предложението за резолюция относно положението на християните в контекста на свободата на вероизповедание, защото европейската политика не следва да пренебрегва ескалацията на насилието, която се наблюдава през последните месеци.

Европа не трябва да бъде прекалено предпазлива и да се бои да подкрепи правото на християнските общности в Близкия изток и по света свободно да изповядват своята вяра и религия. Диалогът и взаимното уважение са неотменими ценности за Европейският съюз и е изключително важно върховният представител Катрин Аштън да стане изразител на тази позиция и категорично да я защити в двустранните ни отношения с други страни.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Поздравявам Европейския съюз, който отново показа ангажираността си към свободата на религия, свободата на съвестта и свободата на мисълта. Правителствата са длъжни да осигурят тези свободи в целия свят като се има предвид, че развитието на правата на човека, демокрацията и гражданските свободи е общата основа, върху която Европейският съюз гради отношенията си с другите страни и която е предвидена в клаузата, свързана с демокрацията, записана в споразуменията, сключени между ЕС и трети страни.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Всички бяхме свидетели на тежката участ на коптските християни в Египет през последните месеци. Такива актове на насилие следва да бъдат осъдени най-категорично. Трябва да бъде осъдена не само нетърпимостта към християните, а по-скоро всяка форма на нетърпимост към упражняването на свободата на религия на всеки. Мисля, че тази резолюция беше добре балансирана и затова гласувах в нейна подкрепа.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Доволна съм, че Европейският парламент разисква и прие резолюция, осъждаща неотдавнашните нападения срещу християни. Свободата на религия е едно от основните права на човека; то е широко признато от националните конституции и международните конвенции. Съществуването на толкова много стандарти на различните равнища на управление, както национални, така и международни, както и по целия свят показва, че има единодушен консенсус за важността на свободата на религията. Законодателството обаче не е достатъчно. То е основата, върху която се градят ефикасните политики. През последните 50 години процесът на глобализация свърза отдалечени цивилизации една с друга. За да бъдем сигурни, че контактът между тях няма да се превърне в конфликт, не е достатъчно само да осъдим неотдавнашните нападения. Трябва да потвърдим ангажимента си към създаването на политики, които насърчават религиозното многообразие и гарантират, че различните групи се учат на взаимна търпимост. Не само фундаментализмът е заплаха. Днес свободата на религия е поставена под натиск и от широко разпространеното отхвърляне на религията, при което се прави опит да се премахне духовният свят на индивида от обществения живот. Свободата на религия важи за всички религии; тя дори важи за атеистите. Това е така, защото когато приемаме свободата на религия, приемаме също и приемане на обратното, с други думи свободата да не се изповядва никаква религия.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Засилването на нападенията срещу християни изисква обща позиция за това, как те да бъдат защитени. За да се повиши религиозната търпимост съответните правителства трябва да гарантират, че извършителите на нападенията ще бъдат установени и подведени под отговорност и съдени в справедлив съдебен процес. На християните трябва да се осигури защита на основата на еднакво уважение към всяко изповедание.

В положение, при което зачитането на правата на човека и гражданските свободи, включително свободата на вероизповедание или убежденията, са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за отношенията с трети страни, той трябва да потвърди подкрепата си за всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното уважение между религиозните и други общности.

Не на последно място, религиозните органи се призовават да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата, агресивната радикализация и екстремизма.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз бях един от първите поддръжници на това предложение за резолюция, в която положението, в което страдат християнските малцинства в някои страни от Близкия изток, според мен е описано навременно и до голяма степен точно. Една от най-благородните функции на Европейския парламент по отношение на външните действия, е защитата и насърчаването на ценностите, в които вярваме: в този случай говорим конкретно за свободата на мисълта, свободата на съвестта, свободата на изразяване и свободата на вероизповедание. Тези свободи безспорно бяха поставени под въпрос чрез подлите нападения от религиозни фанатици, които убиваха невинни хора, понякога в голям мащаб по начин, който смятам както за нечовешки, така и за неразбираем.

Надявам се тази резолюция, подкрепена от всички парламентaрни групи, да помогне за по-доброто осъзнаване от обществеността и високопоставени служители в държавната и публичната администрация във въпросните страни на важността на пълноценното упражняване на основните свободи в техните страни и за подвеждане под отговорност на убийците и подстрекателите. Това е важно за насърчаване на диалозите както между религиите, така и между културите във вътрешен план и между нашите общества, които, макар да живеят на различни континенти, споделят редица общи ценности и концепции.

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. – (FR) Към 2011 г. християнската общност е най-преследваната в света; за щастие, държавите-членки на ЕС забелязаха това и започнаха да отговарят.

Осъждането от наша страна на нападенията е оправдано и необходимо, но не е достатъчно: в резолюцията не виждаме принципа на реципрочността.

Нещо повече, неувереното осъждане от ЕС на действията на Турция в окупираната от нея с военни сили част на Кипър, уви, няма да бъде последвано от резултатите, на които се надяваше френският народ – прекратяване на преговорите за присъединяването на Турция – и няма да бъде никакъв стимул.

Подкрепям резолюцията в защита на християните, избити по света, но в същото време изказвам съжаление за определени пропуски и прояви на непоследователност.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Нападенията срещу християни се засилват в целия свят. Този тревожен и осъдителен факт заслужава дълбоко съжаление особено поради това, че християнството проповядва мир и разбирателство между хората, независимо дали са евреи или гърци, както би казал свети Павел. Заплашени са свободата на вероизповедание и мирът за общности, които съществуват от векове. Те са живели мирно редом с други религии в районите, в които са се установили и са обект на сляпо насилие, само защото вярват в Христос. Въпросът стига много по-далеч обаче. Освен извършените нападения християнската вяра и нейните прояви са подложени на натиск и в самата Европа, често под прикритието на изкривени схващания, като светски подход и неутралитет на държавите и институциите. В това отношение съм длъжен да изразя съжаление за неотдавнашните нападения при провеждането на католически литургии в Барселона и призовавам испанското правителство и европейските институции да осъждат и да се борят срещу християнофобската атмосфера, която като че ли се надига. Тези, които отричат собствените си корени, не заслужават уважение от когото и да било.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Всеки има право на свобода на вероизповеданието, съзнанието и мисълта. Това право дава на всеки свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Статистическите данни относно свободата на религия показват, че по-голямата част от актовете на религиозно насилие са срещу християни. Всъщност добре е известно, че неотдавна бяха дадени невинни жертви при кръвопролитни нападения срещу християнски общности в Нигерия, Александрия, Филипините, Ирак и Сирия. Освен това иранското правителство засили кампанията си срещу християните в Ислямската република. Във Виетнам също има сериозни репресии срещу дейността на католическата църква и други религиозни общности. Освен да осъждат тези нападения и да призовават правителствата да гарантират свободата на вероизповеданието, съвестта и мисълта, Съветът, Комисията, а също така и върховният представител на ЕС по въпросите на външните отношения трябва да отделят по-голямо внимание на въпроса за свободата на религията и да вземат конкретни спешни мерки, включително мерки против страните, които съзнателно не защитават религиозните убеждения.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласуваната днес резолюция показва голяма загриженост от надигащата се нетърпимост, репресиите и актовете на насилие срещу християните. Намирам за жизненоважно да бъдат осъдени неотдавнашните случаи в страни, които са далеч оттук, но в тях има установени християнски общности. Събитията в Египет, Нигерия, Пакистан, Филипините, Кипър, Иран и Ирак са дори още по-сериозни, като се вземе предвид, че религията се използва само с цел домогване до власт. Европейският съюз чрез своя върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следва да направи свободата на вероизповеданието и убежденията и сигурността на религиозните общности, включително християните, приоритет в международните си отношения. Този приоритет следва да намери отражение в международните споразумения и докладите за правата на човека. Убеден съм, че свободата на религията трябва да бъде енергично защитавана, дори и с цената на налагане на тежки санкции върху страни, които не зачитат този основополагащ принцип.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Както се отбелязва в резолюцията, насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека трябва да се разглеждат като част от най-важните цели на Европейския съюз. През последните месеци станахме свидетели на надигане на насилието срещу християнските малцинства по света, особено в страни, където ислямът е преобладаващата религия. Това повече не бива да се толерира. Подкрепям резолюцията с надеждата, че европейските институции ще се борят по-твърдо срещу религиозната нетърпимост и ще използват всички средства, с които разполагат, за да осигурят безопасност и свобода на изповеданието за милионите християни, пръснати по света.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Следващата седмица ще отбележим Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, което разбира се ще ни върне назад към миналото и към Auschwitz. Хубаво е, че резолюцията, която приехме, ни насочва към настоящето, тя разглежда мъчениците на днешния ден. Изходното положение е, че свободата на вероизповедание трябва да важи за всички религии.

Като повдигаме отделно въпроса за преследванията, на които са подложени християните това не означава, че сме предубедени. Това е така, защото тази най-голямата група от хората, подложени на преследване, е точно същата, която като че ли най-лесно се забравя в Европа. Време е това положение да се поправи, тъй като знаем, че през миналия век повече християни са загинали заради вярата си, отколкото през предходните 1 900 години. От убитите сега заради религията си 75 % са християни.

Организацията Open Doors International посочва 10 страни, където християните са подложени на най-голямо насилие в света. Те са Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия, Сомалия, Малдивските острови, Афганистан, Йемен, Мавритания, Лаос и Узбекистан, но списъкът е по-дълъг. Ежедневно около 100 милиона християни са подложени на насилие заради религията си.

Очевидно, резолюцията, която приехме, трябва да има конкретни резултати. Европейската служба за външно действие трябва да покаже решителност и да се заеме с тези слабости във връзка със свободата на вероизповедание. Нашите външнополитически споразумения с трети държави трябва да съдържат клауза за свобода на вероизповеданието и реципрочност. От гледна точка на утвърждаването на правата на човека е от изключителна важност да се говори за свободата на вероизповедание, тъй като това е лакмусовата проба за правата на човека: свободата на словото и изразяването и свободата на сдружаване са в основата на правата на човека.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) През последните години 75% от терористичните нападения поради религиозни причини бяха извършени срещу християни. През последните няколко месеца по-конкретно имаше нарастване на броя на нападенията, включително преки атентати срещу храмове, в които се провеждаха богослужения. Недопустимо е през XXI век религиозни общности да са принудени да се боят свободно да изповядват вярата си. Принципът на свобода на вероизповеданието трябва да важи за всички по целия свят. Затова аз подкрепям предложението за разработване на стратегия, която наистина да позволи упражняване правото на свобода на религиозното изразяване.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Моите християнски корени могат само да осъдят всеки акт на насилие срещу християни и други религиозни общности по света. По същия начин, осъждането се отнася за всякакъв вид дискриминация и нетърпимост на основа на религия и вяра по отношение на изповядващите религия. Смятам правото на свобода на мисълта, съвестта и религията за основно човешко право, което се надяваме да защитим чрез резолюцията.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „за“ резолюцията, която категорично осъжда всички актове на насилие спрямо християни, както и спрямо други религиозни общности и всички видове дискриминация и нетърпимост на религиозна и верска основа спрямо вярващи, отстъпници и невярващи. Резолюцията подчертава, че правото на свобода на религията, съвестта и мисълта е основно човешко право и се изразява загриженост във връзка с масовото изселване на християни от различни държави, и по-специално от Близкия изток, през последните години.

Настоятелно призовавам органите на държавите с тревожно висок брой нападения срещу вероизповедания да поемат отговорност за гарантиране на нормално и публично изповядване на религията за всички вероизповедания; да засилят усилията си за осигуряването на надеждна и ефективна защита на вероизповеданията в техните държави и да гарантират личната безопасност и физическата неприкосновеност на членовете на вероизповеданията в страната, като по този начин спазят задълженията, за които вече са поели ангажимент на международно равнище.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D), в писмена форма. – (EL) Като социалисти ние подкрепяме правата на човека като една от основните ни политики. Религиозните права са неделима част от тази политика и ето защо се застъпваме за тяхното укрепване. Събитията по Коледа, когато окупационните части насилствено прекъснаха литургия в Rizokarpaso в окупиран Кипър, бяха отвратителни. Държавният тероризъм се налага в намиращата се под турска окупация част от Кипър от Турция и окупационната армия, за сметка на православните християни, особено за малцината оставащи кипърски гърци, намиращи се там в капан.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Концепцията на Френската република за светско управление е отделянето на църквата и държавата. То гарантира свободата на съвестта и богослужението. Религиозното насилие се корени в догматизма, който е присъщ на всички религии. Затова трябва да предпазваме хората от насилието, пораждано от религиите. Въпреки подразбиращите се препратки към престъпната теория за „сблъсък между цивилизациите“ и слепите претенции на католическата църква, текстът е средство за изискване на свобода на религията по света и защита на вярващите от фанатизма. Аз ще гласувам в подкрепа, от състрадание и убеждение.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Трябва най-енергично да осъдим различните нападения срещу християнски общности по целия свят и по-конкретно в Африка, Азия и Близкия изток. Разпространяването на тези случаи на нетърпимост, репресии и насилие, насочени срещу общности, трябва да бъдат наша обща грижа. Органите на въпросните страни са положили всички усилия за установяване на извършителите и тези, които носят отговорност за нападенията срещу християнските общности. Тези, които носят отговорност за нападенията и други актове на насилие срещу християните, трябва да бъдат подведени под отговорност и съдени в справедлив съдебен процес.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Признанието само на думи от Европейския съюз на свободата на религията не е достатъчно. В ислямските страни по-специално на християните се гледа като на като на дивеч, разрешен за преследване и често пъти за убиване. Въпреки това шокиращо положение ЕС, като възвишена общност от ценности, в повечето случаи избираше политика на благовъзпитано мълчание. В крайна сметка изглежда като че ли политическият елит в Брюксел, който е безразличен към християнските корени на Европа, е забравил също и за съдбата на християните в ислямските страни. Вместо да настояваме за прекратяване на преследването на християните, ние се крием зад политическата коректност, предпочитайки да се загрижим за добруването на мюсюлманите които, живеят в ЕС и се радват на равнище на свобода на религията, за каквото повечето християни в ислямския свят могат само да мечтаят.

В бъдеще тежкото положение на християните трябва да играе особена роля в управлението на външните отношения на ЕС с ислямските страни. ЕС разполага с достатъчно начини и средства да спомогне за подобряване на положението на християните. Например помощта за развитие и другите мерки за финансово подпомагане трябва да бъдат обвързани с допускане на свобода на религията за християни. Гласувах съответно.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) С голяма решимост гласувах днес да бъде осъдено насилието срещу християнски общности и религиозни малцинства.

Зачитането на правата на човека и свободата на религията трябва да бъде крайъгълен камък в отношенията с други страни. Имам лични наблюдения за турската окупация на северната част на Кипър, положение, за което Европа е глуха, макар и Кипър да е държава-членка. В окупиран Кипър повечето храмове са унищожени, статуите на светците са обезобразени, а на Коледа турски войници осуетиха провеждането на литургии в две православни църкви.

Нашата свобода, оцеляването на културата и начина на живот, основани на абсолютната ценност на човешката личност и равенството на всички пред държавата, равните права за жените, демокрацията и социалната справедливост – всички те днес са застрашени.

Религиозната нетърпимост става все по-често явление в различни части на света и ужасяващите нападения срещу християните в Египет и Ирак през последните няколко седмици са най-новото опасно предизвикателство, което породи фундаменталисткият тероризъм. Всички ние в Европа трябва да отворим очите си и да предприемем мерки в защита на свободата на вероизповедание.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Неотдавнашните нападения срещу християнски общности в Египет, Нигерия, Ирак и Пакистан наложиха намесата на Европа и ЕС категорично осъди преследванията и мобилизира своя върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението на християните в контекста на свободата на религията, защото съм на мнение, че за съжаление сме изправени пред световно настъпление срещу християнството, в което религиозното насилие се използва за политически цели и за блокиране на растежа и развитието, разпалване на социална омраза и дестабилизиране на системата в страните, в които се извършват нападенията. Затова мисля, че за Европа е важно да насърчава зачитането на правата на човека и гражданските и демократичните свободи, да осъди категорично тези актове на насилие, които връщат света назад с векове и погребват всяка надежда за диалог между културите, търпимост, растеж и социално благоденствие.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението на християните в контекста на свободата на религията. Общата резолюция след нападението над вярващите, молещи се в коптска църква в Александрия в Египет на 1 януари 2011 г., осъжда всички форми на насилие срещу гражданите, независимо от религиозната група, към която принадлежат и изразява загриженост във връзка с растящия брой случаи на агресия по религиозни причини. Искам да напомня на залата, че Гърция е особено чувствителна по този въпрос, след като вече е оплаквала жертвите на подобно нападение срещу гръцки туристи от фанатизирани ислямисти в Кайро, в Египет на 18 април 1996 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Европейският съюз неведнъж е изразявал своята ангажираност към свободата на религията, свободата на съвестта и свободата на мисълта и е подчертавал, че правителствата са длъжни да гарантират тези свободи в целия свят. Развитието на правата на човека, демокрацията и гражданските свободи е общата основа, върху която Европейският съюз изгражда отношенията си с трети държави и това се съдържа в клаузата за демокрация в споразуменията между ЕС и трети държави. В член 18 от Международния пакт за граждански и политически права се посочва, че всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; и свободата на мисълта, съвестта и религията се прилага не само за последователите на религии, а също така и за атеисти, агностици и хора без вероизповедание.

Затова ние осъждаме неотдавнашните нападения срещу християнските общности в редица страни и изразяваме своята солидарност със семействата на жертвите; изразяваме своята дълбока загриженост относно зачестилите епизоди на нетърпимост, репресии и насилие, насочени срещу християнски общности, особено в страни от Африка, Азия и Близкия изток.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Разискваме преследването на християни по света, но докато говорим за насилието, което се извършва в Ирак, Египет, Филипините, Индия и другаде, продължаваме да игнорираме това, което стана по-близо до дома ни. Говоря за окупацията от турската армия през 1974 г. на около една трета от територията на Кипър.

Тази военна окупация продължава и до момента. Тридесет и осем хиляди турски войници се намират в гарнизони в Севернокипърската турска република и островът е разделен на две със стени и огради, които делят дори градчета и села. През годините 520 християнски храма и манастира бяха систематично унищожени и заменени с минарета. Произведенията на изкуството в тези църкви бяха изгорени, осквернени или разграбени; гробищата бяха унищожени, а на християнските епископи се забранява да служат литургии. На Коледа турски полицейски служители попречиха на провеждането на литургия в Karpasia в църквата на St. Synesios в Rizokarpaso и в църквата „Света троица“. Обаче най-невероятното нещо е, че има много членове на Парламента, които защитават християните по света, но подкрепят присъединяването на Турция към ЕС.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Все по-често слушаме за преследвания на християни. Статистическите данни, които предоставят международните организации, са ужасяващи – според тях около 150 000 християни биват убити в света всяка година. Не можем да останем безразлични пред такова пренебрежение към човешкия живот. Европейският съюз, като пазител на основните демократични ценности и права на човека, следва да поддържа по-добро наблюдение на положението в трети държави и особено в Близкия изток. Усилията ни следва да бъдат по-еднозначни и по-решителни. Свободата на вероизповедание е основно право на човека, а дискриминацията и насилието на религиозна основа са несъвместими с нашите ценности. Като зачитаме тези права, ние даваме пример на други страни, но трябва да бъдем също толкова ефикасни, когато изискваме същото спазване от другите. Правата на човека са универсални и следва да се зачитат навсякъде и ние следва да реагираме решително на всякакви прояви на нетърпимост и по-конкретно на религиозна нетърпимост. Съюзът има на свое разположение подходящи лостове, които ни позволяват да принуждаваме правителствата на страни, с които поддържаме политически или търговски отношения, да действат правомерно и да спазват гражданските свободи, включително свободата на вероизповедание. В мюсюлманските страни, но също и в страни като Китай, Индия и Непал, църкви и параклиси се изгарят безнаказано, хората се изхвърлят на улицата, те са измъчвани или дори убивани, а жените са принуждавани да правят аборти. Тези неща не се повдигат при преговори в името на добрите икономически отношения. Европа не бива да продължава да мълчи.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) С цялото си сърце подкрепям тази резолюция, която категорично осъжда растящия брой нападения срещу християнски общности. Не можем да търпим такива варварски актове: те са израз на омраза и нетърпимост. Осъждам насилието и погубването на живота на хората, които хвърлиха в скръб многобройни семейства и всички християнски общности по целия свят. Да се нападат тези общности означава да се подкопават най-основните ни ценности. Зачитането на религиозното многообразие и свободата на религията е всеобщ принцип, който трябва да се утвърждава. Нападенията, извършени в името на някакво екстремистко мракобесие от друга епоха, имат за цел да създадат климат на страх и, в крайна сметка, под пряка заплаха е самото оцеляване на тези древни общности. ЕС трябва да покаже солидарност със жертвите и да подкрепи органите, които отговарят за преследването на извършителите. Това искане следва да бъде в центъра на отношенията ни с нашите партньори, също както и клаузите за правата на човека. Търпимостта и мирът са тясно свързани и както винаги ще подкрепя действията на Европейския съюз за осигуряване зачитането и укрепването на нашите ценности, свободи и права в целия свят.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Общата резолюция заслужаваше подкрепа, защото броят на нападенията срещу християнските общности по целия свят нарасна през 2010 г. В Европейския съюз свободата на религията и свободата на изразяване са присъщи на европейската ни идентичност. В същото време християнството е от ключово значение в този контекст, както и се явява значителна съставна част на европейската култура. В ЕС свободата на религията се урежда от член 10 от Хартата за основните права на Европейския съюз, член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Предложения за резолюции: (RC-B7-0044/2010)

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз трябва да използва цялата необходима твърдост в отношенията си с Беларус, последният режим в Европа и анахронистичен пример за политическо държавно насилие, което е абсолютно несъвместимо с минималните западни норми за демокрация и свобода. В настоящата резолюция Европа отново възприема позиция на твърдо осъждане на събитията, които се случиха по време на неотдавнашните избори, като същевременно осъжда отново това, което се случва в Беларус от десетилетия, с цензура над информацията, арести и лишаване от свобода на дисиденти, както и всичко останало, което една възмутителна диктатура като тази в Минск прави всеки ден, за да държи гражданското общество под контрол. Гласувам с пълната си подкрепа в полза на общата резолюция.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението в Беларус. Над 700 лица бяха задържани за участието им в демонстрацията на 19 декември в Минск, повечето от които бяха освободени, след като излежаха кратки административни присъди, докато срещу 24 активисти на опозицията и журналисти, включително шест кандидати за президент, са повдигнати обвинения за „организиране на масови безредици“, придружени от жестоки нападения и насилие и въоръжена съпротива, за което могат да получат присъда за лишаване от свобода до 15 години. Осъждаме използването на брутална сила от страна на полицията и службите на КГБ срещу протестиращите в изборния ден. Подобно поведение представлява тежко нарушение на основните демократични принципи, като например свободата на събранията, свободата на изразяването и също така правата на човека. Предвид настоящото положение в Беларус искам да призова Комисията да продължи да предоставя финансова помощ на Европейския хуманитарен университет (ЕХУ), намиращ се във Вилнюс, Литва, така че той да увеличи броя на стипендиите за беларуски студенти, репресирани заради гражданската си активност и изключени от университетите, и да се включи в помощта за организацията „Солидарност с Беларус“.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) През последните месеци положението в Беларус се влоши и сега поражда голяма загриженост. Доказа се, че проведените избори в никакъв случай не отговарят на изискванията за свободни и честни избори в демократични условия. Арестуването и продължителното задържане на кандидати за президент, както и насилието, приложено върху протестиращите, трябва да бъде осъдено. Европейският съюз следва да направи всичко възможно в рамките на своите правомощия, за да покаже, че подобни събития няма да се възприемат нормално и евентуалните мерки със сигурност следва да включват обмисляне на икономически санкции срещу Беларус. По тези причини реших да подкрепя предложението за обща резолюция.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Решението, взето от органите на Беларус, да прекратят мисията на бюрото на ОССЕ е осъдително. От тях беше изискано незабавно да отменят решението си.

По подобен начин, решението за блокиране на редица важни уебсайтове в изборния ден е осъдително. Действащото законодателство за медиите в Беларус не отговаря на международните стандарти и поради това органите на Беларус се призовават да го преразгледат и изменят.

В резултат на оценката на политическата обстановка в Беларус беше установено сериозно нарушаване на демократичните права и разпоредби. Във връзка с това не можем да не осъдим проявите на репресии срещу мирни демонстранти, водачи на демократичната опозиция, както и срещу голям брой активисти на гражданското общество, журналисти, преподаватели и студенти.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Наблюдавам съществуващото политическо и социално положение в Беларус с известни опасения, но също и с голяма надежда. Поради това безусловно подкрепям общата резолюция, подписана от пет парламентарни групи, с изключение на групата на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица. Освен да изразя съжалението си от случващото се обаче, което е описано добре в резолюцията, искам да подчертая специфичните мерки, набелязани в резолюцията, които считам, че Съветът и Комисията следва да осъществят на практика незабавно: прилагането на икономически санкции; замразяването на цялата финансова помощ, предоставяна от Международния валутен фонд, както и чрез Европейската инвестиционна банка и Международната банка за възстановяване и развитие; подкрепа чрез всички възможни начини за усилията на беларуското гражданско общество за постигане на общество с по-голяма свобода и демокрация; възстановяването на забраната за издаване на визи за главните ръководители на Беларус и разширяването й до високопоставените държавни служители; прекратяване на участието на Беларус в дейностите във връзка с Източното партньорство на срещата на високо равнище в Будапеща, посветена на Източното партньорство и накрая, засилване на работата по насоките за преговори за споразумение за реадмисия и за облекчаване на визовия режим, с цел увеличаване на контактите между хората.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Беларус е единствената държава в света, в която полицията все още функционира под името КГБ. Този прост факт символично показва естеството на действащия там режим. Гражданите на Беларус изискват и заслужава действителни промени, които ще подобрят техните условия на живот, практически ще стимулират демокрацията и ще им позволят пълно политическо самоопределяне. Надявам се, че демократичните държави ще осъзнаят колко неспособен е беларуският режим да стимулира демократизацията на страната и открито ще се противопоставят на неговите репресивни средства и методи.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на предварителните резултати и констатации на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ, проведените на 19 декември 2010 г. президентски избори не отговарят на международните стандарти за свободни, честни и прозрачни избори. Поради това скоро трябва да се проведат нови свободни и демократични избори, в съответствие с нормите на ОССЕ.

Освен това бруталното използване на сила от страна на полицията и държавната служба за сигурност на Република Беларус срещу демонстрантите в изборния ден е неприемливо. Искам да изразя сериозната си загриженост от опитите на органите на Беларус да поставят под държавна опека Даниил Санников, 3-годишният син на Андрей Санников, кандидат за президент, и Ирина Халип, разследващ журналист, задържани и двамата след изборите на 19 декември.

Трябва да бъдат осъдени и всички репресивни мерки и органите на Беларус да бъдат призовани да прекратят незабавно всички форми на преследване, сплашване и заплахи срещу активисти на гражданското общество.

Считам, че Съветът, Комисията и върховият представител на ЕС трябва да преразгледат политиката на ЕС спрямо Беларус, включително възможността за прилагане на специфични икономически санкции и замразяване на всяка макрофинансова помощ.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Независимо от нашия анализ на случващото се в Беларус, не можем да участваме в това явно засягане на независимостта и националния суверенитет на тази държава, като насърчаваме пряката намеса във вътрешните й работи и манипулираме събитията, които единствено беларусите и органите на държавата имат право да решат, в опитите ни да приспособим държавата и нейните органи спрямо интересите на Европейския съюз.

Резолюцията представлява демонстрация на неприемливи действия, чиято цел е в Минск да се установи режим, който съответства на интересите на ЕС. Нека разгледаме два примера:

- в нея Комисията се призовава да подкрепи с всички финансови и политически средства усилията на гражданското общество в Беларус, независимите медии (включително ТВ Белсат, Европейско радио за Беларус, радио „Рация“ и други) и неправителствените организации в Беларус за демократизация и срещу режима;

- в нея Комисията се призовава да разработи механизъм за регистриране на НПО, на които е отказана регистрация в Беларус по политически причини, за да могат да ползват програмите на ЕС.

Поради това не гласувахме в подкрепа на резолюцията.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) Европейският съюз трябва да заяви активно позицията си по отношение на събитията в Беларус. Трябва да осъдим жестоките репресии срещу опозицията и фалшифицирането на резултатите от президентските избори. Свободата е една от основните ценности на Европейския съюз и можем успешно да развиваме сътрудничество само с държавите, в които тези ценности се зачитат. Ето защо освобождаването на политическите затворници е една от предпоставките за възстановяване на диалога между Европейския съюз и Беларус. С настоящата декларация Европейският парламент трябва да изпрати ясен сигнал до правителството на Беларус, че желаем сътрудничество, но никога няма да бъдем готови да пренебрегнем политическата свобода на хората или фалшифицирането на изборни резултати в полза на икономически интереси, особено поради факта, че преди повече от 20 години голяма част от членовете на Европейския парламент също се бореха за свобода. Срещу режима в Беларус трябва да бъдат въведени санкции, но те не трябва да повлияят на беларуския народ, на който трябва да предоставим достъп до Европа.

Европейските университети трябва да приемат младежите от Беларус, които са изключени от университетите там заради политическата си активност и които никога повече няма да могат да получат образование в Беларус, ръководен от Лукашенко Трябва да задълбочим сътрудничеството си с представителите на гражданското общество в Беларус, да подкрепим тяхната борба и да обменяме опит с тях. Убедена съм, че хората в Беларус заслужават демократична държава, в която правата на човека се зачитат, в която се провеждат честни избори и в която съществува свобода на словото. Ако правителството на Беларус желае сътрудничество с нас, то ще бъде длъжно да спазва тези условия.

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE), в писмена форма. – (LV) Положение, в което съвсем близо до нас – в Беларус, демонстрациите за демокрация в политическо отношение и на ниво НПО се потушават брутално, е неприемливо. Подкрепих резолюцията, тъй като според мен подкрепата на западните партньори е важна за опозицията на авторитарния режим в Беларус. Това е възможност Съюзът да разработи обща външна политика и да защити ценностите, които винаги е поддържал. Същевременно Европейският съюз трябва да въведе санкции срещу авторитарното правителство в Беларус и да предостави както морална, така и финансова подкрепа на демократичното движение в Беларус.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на общата резолюция относно Беларус, тъй като съм един от инициаторите от името на групата на Европейската народна партия. Резолюцията разглежда по ясен и недвусмислен начин трагичното положение в Беларус, създадено от неговия диктатор, Лукашенко, след 19 декември. Поради това искам да наблегна на параграф 15, в който държавите-членки на ЕС се призовават да не отслабват съвместните действия на ЕС с двустранни инициативи, които могат да подкопаят доверието и ефективността на европейския подход. Също така считам непровеждането на Световното първенство по хокей на лед през 2014 г. в Минск за една от най-ефективните мерки в предложението за оказване на въздействие върху органите на Беларус да прекратят своята репресивна политика.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз винаги е считал хуманитарната политика и защитата на основните права на човека за свои приоритети. Неговото призвание, което в наши дни му позволява да играе водеща роля на световната сцена и да представя извън границите си принципите на демокрация, зачитане на правата на човека и законност, ни позволява да разберем основанията за предложението за обща резолюция, целяща да призове Беларус да зачита всички усилия, които са положени в областта на международното право и правата на човека. Събитията, които се случиха по време на изборите на 19 декември за съжаление са добре известни. Те се отличаваха с бруталното потушаване на народните демонстрации, на които беше изразено несъгласие с редица очевидни случаи на изборни измами, извършени от полицията и агентите на тайните служби. Тези неприемливи събития накараха Европейския парламент, действайки във връзка с предишни изявления на своя председател, г-н Buzek, да призове Съюза да наложи тежки санкции срещу Беларус и да започне разследване от страна на външни, безпристрастни органи, които да установят какво се е случило и да посочат кои са били виновните.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Държавите от бившия социалистически блок разбират много добре политическата обстановка в Беларус – ограничения върху личната свобода и върху свободата на печата и медиите, както и недемократична система на управление. Във връзка с неотдавнашните събития в Беларус след президентските избори искам да привлека вниманието към стъпките, които Европейският парламент ще предприеме заедно с Комисията и Съвета, за да вземе отношение по въпроса. Най-важното е да обсъдим мерки в помощ на беларуската демокрация и за търсене на ефективни начини за преосмисляне на политиката на ЕС спрямо режима на Лукашенко. В настоящото положение трябва да окажем натиск върху Минск и да изискаме освобождаването на политическите затворници и прекратяването на преследването на журналисти. Поради това гласувах за приемане на резолюцията. Благодаря ви.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Положението в Беларус е непоносимо и аз се присъединявам към моите колеги в осъждането на използването на брутална сила от страна на полицията и службите на КГБ срещу протестиращите в изборния ден, по-специално на бруталното нападение на г-н Некляев, наред с многобройните други примери за тежко нарушаване на основните демократични принципи като свободата на събранията, свободата на изразяването и също така правата на човека, и изразявам загрижеността си от опитите на органите на Беларус да вземат под държавна опека Даниил Санников, 3-годишния син на кандидата за президент Андрей Санников и Ирина Халип, разследващ журналист, задържани и двамата в затвора след изборите на 19 декември. Присъединявам се към призива към Комисията да подкрепи с всички финансови и политически средства усилията на гражданското общество на Беларус за демократизация и срещу режима.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Не трябва просто да прекъсваме връзките и по този начин да ограничим възможността за подобряване на диалога. Въвеждането на строги санкции би могло, чрез въздействието си, да създаде бариера и да изолира страната още повече. При окончателния анализ най-голямото въздействие вероятно ще се почувства от хората, които не са обект на мерките. Комуникацията между ЕС и Беларус следва да продължи да бъде активна, като се използват всички възможности на дипломацията, и тя да се преразглежда редовно. Що се отнася до ефективността, е необходимо да се установи друг вид диалог, който да се провежда под различна форма и на различни равнища и да включва балансирана, а не едностранна оценка. Най-важното обаче следва да бъде внимателната оценка на досегашния опит във взаимната комуникация между ЕС и Беларус, въз основа на която опитът може да бъде включен в стратегически план, който ясно отразява външната политика на ЕС спрямо тази държава.

Това може да доведе, в дългосрочен план, до подобряване на отношенията и започване на нови проекти за сътрудничество, които да допринесат за по-нататъшното развитие на страната и запазване на нейния суверенитет. Източното партньорство може да играе значителна роля в това отношение.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) В резултат на разискванията в залата се постигна общо съгласие, че Европа трябва да реагира твърдо на неотдавнашните събития, които се случиха в Беларус след президентските избори в страната.

Лично аз считам, че следва да се възприеме съгласуван подход: докато, от една страна, Европа иска да окаже известен натиск върху беларуското правителство, от друга страна тя не трябва да прекъсва напълно сътрудничеството с органите в Минск, като това не означава, че одобрява тяхната политика. Подобен подход всъщност само ще навреди на народа на Беларус. Поради това трябва да продължим да подкрепяме всички мерки, които са в полза на гражданското общество и защитават опозицията, независимите масови медии и неправителствените организации.

Следователно се оказва, че механизмите за сътрудничество между Европейския съюз и Беларус не следва да прекъсват изобщо, тъй като единствено те могат да окажат значителен принос за благополучието на страната и нейното социално и демократично развитие. Поради това ще заявя, че „важният диалог“, който 27-те държави-членки на ЕС вече са започнали, следва да се поддържа, с цел Беларус да бъде убеден, че трябва да засили решителността си за доближаване до европейските норми по отношение на зачитането на демокрацията и защитата на правата на човека.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Това, което се случва в Беларус, сигурно поражда загриженост във всички, които вярват в демокрацията и принципите на правовата държава. Гражданите на тази страна живеят при режим, който не зачита правата на човека и поддържа изключително жестока политизирана полицейска сила. ЕС трябва да подкрепи всички положени усилия, водещи към демократизацията на режима и до подобряване на живота на неговото население. Необходимо е да се прекратят репресиите, които все още се извършват в Беларус.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Можем единствено да осъдим използването на сила и насилие от страна на полицията и КГБ срещу протестиращите в изборния дени. Над 600 души бяха арестувани и лишени от свобода. Арестите, обиските и дори присъдите продължиха през следващите няколко дни. Това неприемливо отношение към опозицията следва да поражда сериозна загриженост в нас. Всеки, който е арестуван по политически причини, следва да бъде освободен незабавно. Не трябва да продължава преследването на опозицията, демократичните сили или представители на гражданското общество.

Позицията, възприета от органите, е също озадачаваща, тъй като противоречи на позицията, възприета по време на предизборната кампания, когато бяхме свидетели на зараждането на плуралистични сили, формирането на истинска опозиция и активно гражданско общество. Европейският съюз все още не е признал официалните резултати от изборите. Независимо дали ще се предприемат мерки срещу правителството, те не трябва да наказват хората, НПО или гражданското общество. Съветът по външни работи на 31 януари 2011 г. ще трябва да вземе решение за подходящите мерки.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В медиите се срещат мнения, според които повторното въвеждане на санкции срещу президента на Беларус Лукашенко, които бяха намалени преди повече от две години, ще бъде равносилно на признаване, че продължителните ни усилия за възстановяване на добрите отношения са били безуспешни. Факт, е усилията вече се бяха оказали безуспешни, например по време на президентските избори, ако не и по-рано, и със сигурност когато бюрата на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) в Минск бяха закрити, а срещу Германия и Полша бяха отправени обвинения за опити за дестабилизация.

В много случаи обаче резолюцията преувеличава проблемите, като прави този принципно добър текст уязвим за критики. Например призивът да се наложи забрана за пътуване в ЕС на всички държавни служители и представители на съдебната система няма да постигне желаната цел. Отменянето на Световното първенство по хокей на лед през 2014 г. ще бъде подобен пример за прекомерна силова дипломация. По тази причина се въздържах от гласуване.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Съгласна съм, че е необходимо основно преразглеждане на политиката на ЕС спрямо Беларус на следващия Съвет по външни работи. Считам, че не само в Европейския парламент и в Комисията, но също и на министерско равнище и на равнище държавни ръководители, е необходимо на Беларус и на положението там да се обръща постоянно внимание, тъй като Беларус е държава, която има обща граница с ЕС. Назначаването на координатори на ЕС по въпросите, свързани с Беларус, може да гарантира обединени действия на ЕС по отношение на тази държава. Подкрепям условието ЕС да продължи прилагането на забраната за издаване на визи на разширен списък на държавни служители от Беларус, но същевременно да се улеснят контактите и пътуванията в рамките на ЕС за обикновените беларуси във възможно най-голяма степен. Литва следва тази насока, като подписа споразумение за улеснено трансгранично движение с Беларус и издаване на безплатни визи за беларуските граждани. Също така подкрепям целта за определяне на „най-чувствителните области“ и вземане на решение относно прилагането на целенасочени санкции, при същевременно насочване и приспособяване на помощта от ЕС за беларуското гражданско общество. Призовавам Комисията да намери начини за увеличаване на достъпа до независима информация за беларуското население. Европейският хуманитарен университет във Вилнюс е един от най-успешните дългосрочни проекти за сътрудничество за развитие по отношение на Беларус. При подобна вътрешна ситуация в Беларус, когато всички начини човек да стане съзнателен, критичен и свободен гражданин отдавна са ограничени, ЕХУ се превръща не само в остров на свободната беларуска мисъл, но и в среда за създаване на бъдещите лидери на Беларус. Поради това помощта от ЕС за университета следва не само да продължи, но и да се увеличи. Това е логично и е нещо, което следва да приветстваме.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Предложението за резолюция съдържа някои прекомерни искания, като например ограничения за издаване на визи за държавни служители и членове на съдебната власт. Освен това съществува намерение да се бойкотира Световното първенство по хокей на лед през 2014 г. Поради това се въздържах от гласуване.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) След президентските избори в Беларус на 19 декември 2010 г., които доведоха до преизбирането на президента Лукашенко, имаше протестни демонстрации, които бяха жестоко потушени от полицията. Много демонстранти и водачи на опозицията бяха арестувани и могат да получат тежки присъди. Европейският съюз не може да остане безучастен и да наблюдава случващото се: всички трябва да насочим вниманието си върху гарантирането на освобождаването на тези хора след това, което се случи след изборите. Това е една от причините, поради които моят положителен глас представлява знак на одобрение на съвместната резолюция за предоставяне на подкрепа на Беларус, с цел участие в процеса на сътрудничество с Европейския съюз. Според мен трябва да разгледаме въпроса бързо и практично чрез координиран подход, който активно подкрепя гражданското общество и защитава опозицията и нейните семейства. Моят положителен глас се основава на необходимостта, която сега се чувства силно в ЕС, да убедим Беларус, че трябва да се доближи до европейските норми за зачитане на демокрацията и защита на правата на човека.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С настоящата резолюция Парламентът показва ясно – в съответствие с предварителните констатации на Парламентарната асамблея на ОССЕ и ОССЕ/СДИПЧ – че президентските избори на 19 декември не отговарят на международните стандарти за свободни, честни и прозрачни избори; счита тези избори за още една пропусната възможност за демократичен преход в Беларус и призовава, в контекста на многобройните и сериозни нарушения, докладвани от ОССЕ/СДИПЧ, за провеждане на нови избори при честни и демократични условия в съответствие с нормите на ОССЕ.

В нея също се осъжда използването на брутална сила от страна на полицията и службите на КГБ и, по-специално, се изразява възмущение от бруталното нападение над г-н Владимир Некляев – примери на тежко нарушаване на основните демократични принципи като свободата на събранията, свободата на изразяването и също така правата на човека, и се изразява загриженост от опитите на органите на Беларус да вземат под държавна опека Даниил Санников, 3-годишният син на кандидата за президент Андрей Санников и Ирина Халип, разследващ журналист, задържани и двамата в затвора след изборите на 19 декември.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Политиката на ЕС по отношение на Беларус, политика на диалог и предложена подкрепа, се оказа неефективна. Поради това настъпи моментът да вземем трудни, но твърди решения, които от една страна ще означават санкции срещу режима, но които от друга страна ще означават откритост по отношение на гражданското общество на Беларус, тъй като без неговата подкрепа промените, които са необходими, няма да се извършат в Беларус. Резолюцията засяга тези въпроси.

Доклад: Derk Jan Eppink (A7-0374/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Приветствам доклада. Комисията реагира на кризата и в същото време приложи мерки, свързани с политиката на конкуренция. Поддържам Парламента в неговата съзаконодателнa роля по отношение на политиката на конкуренция и докато това не е възможно, призовавам Комисията да информира подробно Парламента относно последващите действия във връзка с препоръките на Парламента и да обосновава всяко отклонение от тези препоръки. За съжаление все още не е възможно да се усъвършенства законодателната рамка, свързана с конкуренцията, в рамките на единния пазар, за да стане по-изгодна за малките и средни предприятия.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 г. Съгласна съм с мнението на докладчика, че Парламентът трябва да има по-активна роля за изготвянето на политиката на конкуренция чрез въвеждането на съзаконодателна роля. За да постигне тази цел, Парламентът трябва да бъде редовно информиран за всякакви инициативи в тази област. Не се съмнявам, че активната роля на Парламента за създаването на политиката на конкуренцията на ЕС ще бъде значителен принос към успешното прилагане на политиката на конкуренция и неограниченото функциониране на вътрешния пазар, които са съществени предпоставки за устойчивия икономически растеж на Европейския съюз.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Един от принципите на Договора за Европейския съюз постановява, че държавите-членки трябва да приемат икономическа политика „в съответствие с принципите на отворената пазарна икономика, основана на лоялна конкуренция“. Целта на политиката на конкуренция е да създаде реална конкуренция на единния пазар, използвайки мерки, свързани с пазарните структури и поведението на участниците в него. Свободната конкуренция насърчава иновацията, намалява производствените разходи, увеличава икономическата ефективност и съответно засилва нивото на конкурентност на европейската икономика. Докладът обхваща както антитръстовите политики, така и политиките за контрол на държавната помощ. Той също така очертава правилата и процедурите за борба с антиконкурентното поведение в предприятия и цели да спре държавните помощи от правителствата, които нарушават конкуренцията на вътрешния пазар.

Гласувах за доклада, тъй като считам политиката на конкуренция за инструмент от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар и да бъде конкурентоспособен на световно равнище, както и да преодолее финансовата криза. Потребителите ще бъдат в по-изгодна позиция, ако политиката на конкуренция се прилага ефикасно.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Всяка година Генерална дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия публикува свой доклад относно политиката на конкуренция на ЕС. Европейската комисия е снабдена с много широко приложими правомощия в тази област, така че да може да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар. Годината 2009 беше белязана от тежките кризисни условия, които Европейската комисия трябваше да вземе предвид, когато контролираше дейностите на предприятията. Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като тя призовава Европейската комисия да гарантира, че членовете на ЕП са по-активно включени в процеса на вземане на решения относно тази политика, че услугите от общ интерес ще бъдат разгледани по-подробно и че нейните структури ще обърнат повече внимание на дейностите на предприятията от финансовия сектор.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Ако имаше електронно гласуване за доклада за политиката на конкуренция за 2009 г., щях да се въздържа. Наистина има някои добри положения в доклада (оценката на политиката на конкуренция, правата на потребителя, иновацията и по-голямата роля на малките и средни предприятия), но не одобрявам общата позиция, от която е написан: подозрението относно държавната помощ, за която се предполага априори да влезе в противоречие с политиката на конкуренция, и начина на защита на ранната либерализация на дадени сектори на икономиката, особено железопътния сектор, което ми изглежда неуместно.

Необходимо е да променим позицията и да поставим гражданите отново в същината на проблема. Можем да видим, особено във връзка с публичните услуги, че правилата за държавната помощ не съответстват на задачите, извършени от публичните услуги, и затова трябва да бъдат пренаписани, като вземат предвид потребностите на гражданите и преди всичко – социалното сближаване.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада за политиката на конкуренция за 2009 г. Европейската комисия реагира бързо на икономическата и финансова криза и мерките на политиката на конкуренция бяха ефективно преработени. Бих искала да ви обърна внимание на факта, че Парламентът трябва да участва по-активно в изготвянето на политиката на конкуренция чрез въвеждане на съзаконодателна роля. Освен това Парламентът трябва редовно да бъде информиран за всякакви инициативи в тази област. Политиката на конкуренция на ЕС, основаваща се върху принципите на отворени пазари и равнопоставени условия на конкуренция във всички отрасли, е крайъгълен камък за успешното функциониране на вътрешния пазар и предварително условие за създаването на устойчиви и основани на знанието работни места. Бих искала да подчертая необходимостта от изготвянето на ясни правила за конкуренцията, които са полезни и помагат на малките и средни предприятия (МСП), тъй като успешното прилагане на политиката на конкуренция и неограниченото функциониране на вътрешния пазар са важни предпоставки за устойчив икономически растеж в Европейския съюз. Бих призовала Комисията да се съсредоточи повече върху осигуряването на условия на лоялна конкуренция в рамките на вътрешния пазар и еднакви условия за излизане от кризата.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Много е важно да отбележим, че поради изключителните обстоятелства, на които бяхме свидетели по време на финансовата криза, в контекста на политиката на конкуренция на ЕС трябва непременно да бъде приложена известна гъвкавост. При все това е важно да се разбере, че принципите, на които се основава политиката, са тези на отворените пазари и осигуряването на равнопоставени условия. Това са най-важните условия за успешен вътрешен пазар. Моето мнение е, че докладът разгледа уместно проблемите, свързани с безпокойството, което се появи вследствие на кризата. Докладът е успешен и в очертаването на най-добрия път занапред. Затова реших да гласувам в подкрепа на доклада.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Докладът за политиката на конкуренция е важен документ, подчертаващ, че във времена на криза е изключително важно не само да се гарантира финансова стабилност и да се възстановят кредитните потоци, но трябва по-специално да гарантираме, че всички условия и механизми за проверка и контрол са осигурени, така че пазарите да функционират ефикасно.

От друга страна, при подобни обстоятелства правилата за конкуренция трябва да се прилагат гъвкаво, когато това е необходимо, без компромис на принципите, въз основа на които са установени политиките в тази област. Не трябва да забравяме, че по време на кризата се чуха много малко мнения, призоваващи за въвеждане на политики на протекционизъм, които биха довели само до задълбочаване и удължаване на кризата.

Политиката на конкуренция е инструмент от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар, който е конкурентоспособен на световно равнище. Затова наблюденията и препоръките, направени от доклада във връзка с отрасловите политики в тази област, са добре дошли, тъй като те засягат обхвата и предназначението на държавната помощ.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на конкуренция на ЕС е не само основна политика, която подкрепя европейската законодателна рамка, но също така съставлява основата на успешния вътрешен пазар и устойчива и конкурентна икономика. Затова считам за необходимо Комисията да информира Парламента за своя напредък и приложението в тази област. Както всички знаем, 2009 г. беше необикновена година по редица причини. Това беше годината, която последва фалита на „Лемън Брадърс“ (септември 2008 г.), поради което бяха въведени различни извънредни мерки по отношение на конкуренцията, по-специално свързани с държавната помощ, четирите съобщения за финансовия сектор и временната рамка, насочена към другите сектори. Затова считам за необходимо да бъде извършен задълбочен анализ на влиянието, което тези мерки оказаха върху икономиката и финансите на различните държави, и да се разгледа тяхната ефективност, за да се направят необходимите изводи.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията е относно политиката на конкуренция за 2009 г. и представя общ поглед върху цялата държавна подкрепа на транспортния сектор в рамките на ЕС, която е основна за съществуването на пазар без граници и за свободното движение на хора, стоки и услуги.

Икономическата криза от последните няколко години доведе до фалита на много предприятия и е задължително да бъдат приети регулаторни мерки, които да предотвратят нарушаването на тези дейности чрез регулирането на подкрепата за сектора. Освен това периферните страни от ЕС усетиха повишени разходи в тази област, когато бяха необходими средства за нормализиране на ситуацията.

Затова приветствам приемането на резолюцията и приветствам създаването на пакет от мерки за контролиране на пазара, грижата за околната среда относно емисиите на CO2 и подпомагането проучването на начините за подобряване на конкурентоспособността в Европа, основно чрез препоръката, според която Комисията и държавите-членки трябва да предоставят 3% инвестиции в тази област.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Недопустимо е, че във време, когато финансовата и икономическа криза се задълбочава, Европейският парламент трябва да одобри доклад относно политиката на конкуренция за 2009 г., който защитава конкуренцията и настоява за нови мерки за либерализиране, особено в сектора на железопътния превоз, където постановява, че е необходимо да бъде завършен единният пазар за железопътен превоз чрез отварянето на националните пазари за превоз на пътници. Същото се случва във връзка с фармацевтичния сектор, спрямо който от Комисията се изисква да ускори завършването на вътрешния пазар на лекарства, както и в телекомуникациите и др.

Това, което имаме, е доклад, който възнамерява да разшири либерализацията в основните сектори, за да подобри условията за живот на хората, но без да помисли за последиците върху заетостта, цените и живота на хората. Той се интересува само от печалбите на икономическите и финансовите групи, макар и понякога да се позовава на малките и средните предприятия, които неолибералната политика на Европейския съюз излага на риск. Тя винаги пренебрегва факта, че така наречената свободна конкуренция просто позволява на големи предприятия да унищожат малките, а потърпевшите от тези последствия остават трудещите се, потребителите и малките предприемачи.

Затова гласувахме против доклада.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията защото протекционизмът и неприлагането на правилата на конкуренцията само би задълбочило и удължило кризата. Политиката на конкуренция е инструмент от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар и да бъде конкурентоспособен на глобално равнище, както и да преодолее финансовата криза. Конкуренцията все още е незавършена в енергийния сектор, селскостопанското производство и други сектори, затова Парламентът трябва да участва по-активно в изготвянето на политиката на конкуренция чрез въвеждане на съзаконодателна роля. Активната роля на Парламента за създаването на политиката на конкуренция на ЕС ще бъде значителен принос към успешното прилагане на политиката на конкуренция и функционирането на вътрешния пазар, които са съществени предпоставки и условия за устойчивото икономическо развитие на Европейския съюз.

  Илияна Иванова (PPE), в писмена форма. – Във връзка с доклада за политиката на конкуренция за 2009 г. бих искала да подчертая още веднъж важността на последващите действия, които да оценят ефективността на отпусканите държавни помощи. Жизненоважно е за европейския единен пазар Комисията да извърши задълбочен анализ на последиците от прегледа на механизма за държавни помощи, предприета в отговор на кризата и с оглед здравословната конкуренция и осигуряване на равен старт в ЕС, финансовата реформа и разкриването на нови работни места.

Не трябва да забравяме, че процесът на преглед на механизмите за отпускане на държавни помощи беше иницииран с една единствена цел – да се подпомогне възстановяването на икономиките на страните-членки след кризата. Чрез контрола на резултатите от предоставянето на държавни помощи Комисията трябва да се увери, че предприетите мерки не надхвърлят първоначалната цел, защото същината на политиката на конкуренцията на ЕС е равнопоставено участие на единния пазар.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Гласувахме изключително важен документ относно политиката на конкуренция на ЕС. Конкуренцията е съществен елемент в здравословното функциониране на икономиката. Конкуренцията трябва да бъде разглеждана в световен мащаб, както и вътре в Съюза. В световен план трябва да се концентрираме, освен върху всичко друго, върху правилата на участие на пазара и върху разходите на конкурентните производители извън Европейския съюз. Това засяга по-специално китайските и корейски производители. Приветствам призива за конкуренция на единния пазар за железопътен превоз в рамките на Европа. Здравословните принципи на конкуренция могат да допринесат за съживяване на железопътните превози и за увеличаване на техния дял на транспортния пазар. Това може да ни доведе по-близо до идеята за европейска железопътна система, подобно на пътната и авиационната система.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Годината 2009 беше трудна година за Европейския съюз, белязана от особено сериозна финансова и икономическа криза в целия свят. Негативните последици от кризата нанесоха силен удар върху икономиката и бизнеса, както и върху компетентните органи, отговорни за вземането на решения. Докато те се опитваха да съставят политики, които да минимизират ефекта от кризата върху реалната икономика, Европейската комисия заедно с държавите-членки и централните банки работеха упорито за стабилизиране на финансовата система. Тазгодишният доклад обръща специално внимание на тези проблеми и отбелязва със задоволство бързината, с която Комисията реагира на кризата, и ефективното използване от нейна страна на мерки в областта на политиката на конкуренция. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че Европейският съюз се нуждае от силна политика на конкуренция, основаваща се върху принципите на отворени пазари и лоялна конкуренция във всички отрасли, което ще създаде успешен вътрешен пазар и ще подпомогне създаването на устойчиви и основани на знанието работни места.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада и искам да обърна специално внимание на параграф 105, който призовава Комисията да се стреми към завършването на единния пазар за железопътен превоз. Това е призив, който силно подкрепям.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като въз основа на положителната оценка на действията, предприети от Европейската комисия отново тази година, той силно подкрепя по-активна роля на Парламента в изготвянето на политиката на конкуренция. Затова призоваваме за „съзаконодателна“ роля, както и Парламентът да бъде редовно информиран за всякакви инициативи в тази област. Бихме искали да подчертаем, че политиката на конкуренция на ЕС, основаваща се върху принципите на отворени пазари и равнопоставени условия във всички отрасли, е крайъгълен камък за успешното функциониране на вътрешния пазар и предварително условие за създаването на устойчиви работни места. Затова подчертаваме нашия призив за по-голяма последователност между всички политики на ЕС и приоритетите, определени в стратегията „ЕС 2020“ за растеж и работни места. Необходимо е да съставим по-ясни правила за конкуренцията, които насърчават растежа на малките и средни предприятия, които са двигател на растежа на всички наши икономики. В същото време призоваваме държавите-членки да съдействат активно на Комисията в разработването и оценяването на временните правила, установени в отговор на финансовата и икономическа криза, с предоставяне на точни и изчерпателни доклади относно тяхното прилагане и ефикасност.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът е ода за свободната и ненарушена конкуренция, която той издига като сигурно средство срещу финансовата криза. Всъщност е точно обратното Конкуренцията е заболяването, а не лечението. Този доклад е абсурдно верую. Ще гласувам против него.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Анализът на доклада относно политиката на конкуренция за 2009 г. показва, че икономическата криза, която започна през 2008 г., вероятно е оказала известно влияние върху самата политика, не на последно място защото държавите-членки са предоставяли помощ на своите съответни икономики по различен начин. Време е да анализираме последиците от тази помощ за вътрешния пазар и да си изясним дали е имало нарушения на свободната конкуренция. Не можем да забравяме, че политиката на конкуренция на ЕС е основана на принципите на отворения пазар и на план за действие, валиден за всички сектори; това съставлява основата на успешен вътрешен пазар и е предварително условие за създаването на устойчиви и основани на знанието работни места.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Финансовата и икономическа криза, която разтърси финансовите пазари, естествено оказа влияние и върху политиката на конкуренция. Това влияние е забележимо в нарастването на бюджетните дефицити и увеличаването на публичния дълг в много държави-членки, които водят до забавяне на икономическото възстановяване, както и в държавната помощ, предоставена в отговор на финансовата криза.

Правителствените схеми за гарантиране доведоха до редица последици и нарушения, като например намаляване на спреда на частните заеми, както и влиянието върху стратегията, последвана от пенсионните фондове. Европейската политика на конкуренция трябва да направи вътрешния пазар конкурентен на световно ниво. Има известно съмнение дали координираният подход в тази област има смисъл. При всички случаи той не трябва да се превръща в атака срещу държавността. Затова гласувах против доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Eppink относно политиката на конкуренция за 2009 г., тъй като политиката на конкуренция е основно средство за справяне с последиците от икономическата криза. От гледна точка на конкуренцията за 2009 г., след възстановяването на финансовия сектор Комисията започна работа по изключително важна задача, която още е в процес – контролирането на изплащането от банките на държавната помощ, отпусната им с цел съживяване на икономиката. Малките и средни предприятия (МСП) трябва да бъдат подкрепени преди всичко. Тъй като МСП са особено важни за цялата европейска икономика поради техния голям иновационен потенциал, те се нуждаят от ясни, справедливи и недискриминационни конкурентни условия, за да улеснят трансграничните транзакции и да се възползват от пазара на ЕС чрез ефикасна употреба на SEPA (Единната зона за плащания в евро).

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Като цяло подкрепихме предложения доклад, макар че загубихме няколко важни гласа във връзка с облагането с екологични данъци. Все пак като цяло текстът беше достатъчно добър, за да бъде подкрепен от нас (без ентусиазъм, това е истината).

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Става все по-очевидно, включително в светлината на доклада относно политиката на конкуренция в Европа за 2009 г. на Комисията, че конкуренцията е инструмент от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновационен вътрешен пазар и да бъде конкурентоспособен на световната сцена, както и да преодолее финансовата криза.

В този контекст Европейският парламент трябва да играе по-активна роля, като започне от увеличаването на своето участие във всякакви инициативи на Комисията в тази област, тъй като Комисията е единственият орган, компетентен в областта на конкуренцията на равнище ЕС. Докладът посочва, че малките и средни предприятия са особено важни за цялата европейска икономика, подчертава големия иновационен потенциал на МСП и повторно отправя предишното си искане до Комисията да одобри нови инициативи, специално посветени на лоялните и недискриминационни конкурентни условия за МСП.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Искаме вътрешният пазар да бъде ефикасен динамичен и иновативен. Политиката на конкуренция е правилното средство за постигане на тези цели. Приоритет за следващия период е да гарантираме дълготраен растеж чрез увеличаването на нивото на заетостта, което ще доведе до засилване на нашата конкурентоспособност. Това ще допринесе за подобряване на позицията на ЕС в света и ще ни даде възможност да преодолеем кризата, но преди всичко ще подобри качеството на живот на нашите граждани. Ако конкуренцията функционира правилно на пазара за стоки и услуги, можем да гарантираме по-добро качество, по-ниски цени и по-голям избор за потребителя. По-специално, не трябва да забравяме малките и средни предприятия, които не само предоставят работни места на много от нашите граждани, но също така имат огромен потенциал за иновации. Затова е много важно да създадем справедливи и недискриминационни условия за тяхното функциониране и да разработим много ясни и прозрачни правила за конкуренция. Ефикасната употреба на инструментите на политиката на конкуренция от страна на Комисията дава възможност за стабилизиране на икономиката и смекчаване на последиците от икономическата криза за предприятията и потребителите. Годината 2009 беше година, в която помощта беше жизненонеобходима, за да поддържаме целостта и конкурентоспособността на единния пазар. Политиката на държавните помощи е изключително важен елемент от политиката на конкуренция, тъй като тя дава възможност да се гарантират еднакви възможности на всички участници на единния пазар. Но тази помощ трябва да бъде контролирана, за да сме сигурни, че няма да наруши функционирането на пазара.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Анализът на доклада относно политиката на конкуренция за 2009 г., изготвен от Европейската комисия, ни дава възможност да си направим изводи за предимствата на тази европейска политика. Европейската политика на свободна конкуренция е една от основните политики на европейската интеграция. Основополагащата концепция се стреми да създаде вътрешен пазар, в който икономическите участници могат свободно да лансират и упражняват своите дейности. Както е постановено в документа, считам, че е необходимо да има ясни правила за конкуренция, така че създаването на малки и средни предприятия (МСП) да бъде реална възможност. В момента Европейският съюз преминава през един от най-сериозните периоди на икономическа и финансова криза в своята история и дейността на малките и средни предприятия е жизненоважна за „рестартирането“ на икономиката. Доволен съм да видя, че се установява по-добро взаимодействие между политиката на конкуренция и политиката в областта на защитата на потребителите. Съжалявам обаче да спомена, че все още има нелоялна конкуренция на енергийния пазар, и подкрепям призива, отправен към Европейската комисия в документа, предложен за гласуване днес, да следи отблизо прилагането от страна на държавите-членки на третия пакет за либерализация в областта на енергетиката.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Напълно подкрепям призивите в резолюцията за по-строги правила на политиката на конкуренция. Обезщетения за отделни лица и предприятия, пострадали в резултат на нарушения на правото в областта на конкуренцията, ще бъдат налагани дотогава, докато предприятията и отделните лица не бъдат напълно разубедени да нарушават тези закони. Това предложение е добре балансирано и призовава за разработването на широк кръг от инструменти, предназначени да възпрат хората от нарушаване на правилата, които обхващат въпроси като индивидуална отговорност, прозрачност и отчетност на дружествата, правото на защита и справедлив процес Доволен съм, че предложението не отиде толкова далеч, колкото в САЩ, където равнището на глобите доведе до прекомерни щети и загуба на работни места.

Доклад: Michael Gahler (A7-0377/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, като вземам предвид, че три държави-членки на ЕС са членове на Арктическия съвет, а Исландия води присъединителни преговори. ЕС има значима роля в региона и вече сподели компетентности в редица области, както и има изключителни компетентности например в областта на рибарството. В допълнение, ЕС има водеща роля в конкретни политики като тази за научните изследвания на околната среда и изменението на климата. Освен това е необходимо да се вземе предвид и фактът, че някои партньори от Арктика вече са важни доставчици на енергия, суровини и риба за Европа. Тяхното разнообразие от ресурси и потенциал за алтернативни източници на енергия може да се развива само чрез подходящ подход към екосистемата и чрез планове за интегрирано управление. Развиването на нови търговски пътища също може да бъде в полза на европейската икономика, като се има предвид привилегированата позиция на Европа да доставя услуги, като например осигуряване на покритие за Глобалната система за позициониране, използвайки системата „Галилео“.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно устойчива политика на ЕС за Далечния север. Съгласна съм, че е нужна единна, съгласувана политика на ЕС за Арктическия регион, в която да се очертаят ясно и приоритетите на ЕС, и потенциалните предизвикателства и стратегия, като се вземат предвид арктическите възобновяеми и невъзобновяеми ресурси, въздействието на изменението на климата в региона и различното геополитческо оценяване на Арктика в по-голям мащаб. Арктика e чувствителен регион, където въздействието от изменението на климата е особено видимо, като това има сериозни последици за други региони по света. Ето защо най-добрата защита за Арктика е дългосрочно и амбициозно глобално споразумение относно климата, но бързото затопляне на Арктика налага освен това да се работи върху възможни краткосрочни допълнителни мерки за ограничаване на затоплянето на Арктика. Това е от особена важност, като се има предвид нарасналия интерес към експлоатацията на ресурси. Не бива да забравяме също автохтонното население, чиито икономики разчитат до голяма степен на устойчиво използване на природни ресурси и следователно ограничаването на изменението на климата и неговите последици и правото на автохтонното население на незамърсена околна среда са също така въпроси, свързани с правата на човека.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Установено е, че около една пета от неоткритите въглеводородни ресурси в света се намират в Арктическия регион. Този регион е и важен път за световния морски транспорт. Поради това наличието и безопасността на тези транспортни пътища е от първостепенно значение. Съюзът може и да няма брегова линия на това море, но европейците, разбира се, са засегнати от случващото се в Арктика. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията, която одобрява изготвянето на стратегия за Далечния север. Съюзът трябва да изиграе ролята си на световна сила, като отстоява както интересите си в региона, така и необходимостта от добро глобално управление на ресурсите и на екологичните предизвикателства, чиито брой ще нараства. В този случай се посочва ролята, която присъединяването на Исландия може да изиграе в тази област.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада относно устойчива политика на ЕС за Далечния север, тъй като изменението на климата е основният двигател на промяната както в Арктика, така и другаде. Общоприето е, че Арктика е регион, който е засегнат по-рано и по-тежко от изменението на климата и от замърсяването, произтичащо от индустриализираните и развиващите се части на света. Този въпрос е необходимо да бъде решаван на световно равнище, тъй като причините му са извън Арктика и също така ще засегнат целия свят. В международен контекст ЕС вече е и ще продължи да бъде на водеща позиция в областта на научните изследвания и на политиките по отношение на околната среда и изменението на климата. Като се има предвид това и като се припомни приносът, който ЕС и неговите държави-членки днес вече направиха в областта на научните изследвания, финансирането, неговото въздействие чрез законодателството на ЕС в сферата на околната среда, климата, рибарството и други, както и възможностите за сътрудничество в бъдеще по въпроси като развитието на картографирането и морската безопасност, икономическото развитие и други подобни, може да се заключи, че ЕС може да допринесе в голяма степен за устойчивото развитие на Арктика. Този регион ще бъде от голямо значение за един свят, който се приспособява към изменението на климата и е изправен пред увеличаващо се население и недостиг на ресурсите.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Последиците от изменението на климата имат по-голямо въздействие върху Арктическия регион, което не може да се сравни с никой друг регион. Трябва да се справим с последиците от протичащите там промени, като се започне от въпроси, свързани с околната среда и изменението на климата, и се стигне до геополитиката на корабоплавателните пътища и сигурността на доставките на ресурси.

Тъй като появата на нови икономики води до увеличаване на необходимостта от ресурси, енергия и минерали, ЕС има реален интерес да се гарантира сигурността на доставките на ресурси и енергия, необходими за населението и промишлеността в Европа.

Геополитическата картина би се променила значително, ако преговорите за присъединяване на Исландия към ЕС се окажат успешни. Членството на Исландия също така би засилило присъствието на ЕС в региона.

ЕС може да има голям принос за устойчивото развитие на Арктика, регион, който ще бъде от голямо значение за един свят, който се приспособява към изменението на климата и е изправен пред увеличаващо се население и недостиг на ресурсите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Три държави-членки – Дания, Швеция и Финландия – са част от Арктическия съвет, в който ЕС е наблюдател. Имайки предвид, че 40% от търговското корабоплаване в света се извършва от държави-членки на ЕС, от съществено значение е да се гарантира безопасността на новите световни морски търговски пътища през Арктика, по-конкретно за държавите-членки на ЕС. Също като автора на доклада считам, че трябва да се приветства сътрудничеството в областта на защитата на крехката околна среда в Арктика, интересите на жителите и развитието на региона.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Във връзка с настоящото приоритизиране на борбата с изменението на климата, отбраната и насърчаването на развитието в Арктическия регион са от решаващо значение не само по отношение на опазване на околната среда, а и по отношение на икономическото развитие, глобалната стабилност и сигурност. Потенциалът му по отношение на доставки на енергия от възобновяеми източници и риба е от огромно значение, от което следва, че устойчивата експлоатация на природни ресурси в региона е фактор от решаващо значение.

Не трябва обаче да пропускаме да отдадем необходимата тежест на интересите на автохтонното население. В това отношение, Европейският съюз може и трябва да поеме главна роля в защитата на културата, езика, обичаите и условията на живот на местните общности. Без това, всяка стратегическа интервенция да се запази за бъдещето един регион с огромно значение за населението на света и планетата ще бъде изложена на риск. Бих искал да подчертая колко важно е да се гарантира прилагането на най-добрите условия за провеждане на научни изследвания.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията за устойчива политика на ЕС за Далечния север. Арктическият регион привлича все повече внимание вследствие на последиците от изменението на климата, основният двигател на промените. Европа носи не само определена отговорност, тъй като е един от основните замърсители и производители на емисии от парникови газове, но също така има особен интерес към Арктика, тъй като ще се наложи да се справя с последиците от протичащите там промени, като се започне от въпроси, свързани с околната среда и изменението на климата, и се стигне до геополитиката на корабоплавателните пътища и сигурността на доставките на ресурси. Важно е да се изработи политика на ЕС за Арктическия регион с конкретни и всеобхватни предложения: като се започне от включване на местните жители в диалога за стабилност и сигурност в региона до измеренията на бъдещите проекти, свързани с околната среда и изменението на климата. Автохтонното население има право на незамърсена естествена околна среда.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Регионът на Северния ледовит океан придобива все по-голямо значение не само за континента Европа, а и за целия свят. Изменението на климата, случващо се в Далечния север, ще има невероятно значение за цялото човечество. Изключително важно е да се съсредоточат усилия в провеждането на научни изследвания и да се състави план за справяне с тези промени. Арктика е и област със залежи на ресурси като въглеводороди, и притежава потенциал за добив на енергия от възобновяеми енергийни източници като вятърна или водна енергия.

Друг икономически значим ресурс е рибата и е от огромна важност по отношение на продоволствената сигурност. Не бихме могли да забравим и морските транспортни пътища, които улесняват международната търговия и позволяват на редица предприятия да работят по-добре. Във всички тези области Европейският съюз може и би следвало да допринесе за развитието на региона и налагането на нови стандарти в опитите за защита на околната среда на нашата планета.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Далечният север е богат на ресурси и енергия и там ще се развият нови корабоплавателни пътища, които Европейският съюз би могъл да използва. Минералните ресурси в региона са ценни и трябва да бъдат теритирани като такива. При добиване на ресурси е от огромно значение да не се засяга в прекалена степен околната среда. Автохтонното население също има нужда от специална защита и да се вземат предвид интересите им. Арктика е обект на световното културно и природно наследство и трябва да се отнасяме с него подобаващо. Ето защо вниманието ни трябва да се съсредоточи върху опазването на това богатство, а не само върху добива на ресурси. Подкрепям доклада относно устойчива политика на ЕС за Далечния север, съставен от моя колега г-н Gahler.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Както е посочено в доклада на г-н Gahler „предизвикателствата, пред които е изправена Арктика, са глобални и поради това следва да включват всички съответни действащи лица“. Въпросът за Арктическия регион изисква постоянното ни внимание, повече от всякога, поради притеснителните проблеми, причинени от последиците от изменението на климата. Геополитически, Арктика е регион с огромно значение, в който се намират една пета от неоткритите въглеводородни ресурси в света. Фактът, че три държави-членки на ЕС – Дания, Финландия и Швеция – са държави от Арктическия регион и това е причина за интереса на Съюза да гарантира, че занапред екологичните фактори ще бъдат отчитани в много по-голяма степен, отколкото понастоящем. Съюзът винаги се е борил за опазване на околната среда и е полагал огромни усилия за опазването й чрез превантивни мерки. Резултатът от гласуването в Парламента днес е още едно потвърждение на тази позиция.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам предложението за политика на ЕС за Далечния север, но всяка подобна политика трябва да признава необходимостта да се защитава крехката околна среда на Арктика и да подчертава значението на цялостната стабилност и мира в региона. Следва да подчертава, че ЕС трябва да следва политики, които гарантират, че мерките за справяне с опасенията относно околната среда вземат предвид интересите на жителите на Арктическия регион, включително автохтонното население, при защитата и развитието региона. Следва да подчертава и близостта в подхода, анализа и приоритетите между съобщението на Комисията и документите за политики на арктическите държави, както и необходимостта от ангажиране с политики, които зачитат интереса за устойчиво управление и използване на сухоземните и морски невъзобновяеми и възобновяеми природни ресурси на Арктическия регион, които, от своя страна, осигуряват важни ресурси за Европа и са основен източник на доходи за жителите на региона.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада относно устойчивата политика на ЕС за Далечния север, който подчертава необходимостта да се развива диалог с автохтонното население на арктическите общности, за да се придобие по-ясна представа за условията им на живот и културата им. Тази идея, повтаряна многократно в текста, е от решаващо значение. Интересите на Европейския съюз трябва да отразяват тези на автохтонното население, за да се опази и развие Арктическия регион. Призоваваме за конкретни мерки, за да опазим културата, езика и обичаите на тези хора, нещо което изисква редовен диалог между техни представители и институциите на ЕС. Призоваваме Европейската комисия да защитава интересите на автохтонното население при преговори за сключване на търговски споразумения. Ето защо осъждам европейския регламент за забрана за продажба на тюленови продукти, който противоречи на тези интереси – по отношение на устойчивото управление на ресурсите – и културата и обичаите на арктическите общности. Този регламент, срещу който, напълно основателно, се обявиха Канада и Норвегия, подкопава интересите на Европейския съюз в Арктическия регион и според мен следва да бъде отменен.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Този доклад защитава устойчивата експлоатация на Арктика, но отнема от редица нефтодобивни и газодобивни дружества каквато и да било отговорност по този въпрос. Не отчита коментари на природозащитници относно разграбването, случващо се в региона, което е въпрос от жизненоважно значение за оцеляването на човечеството. Дори по-лошо, никъде в него не се допуска възможността за ограничаване на инвестициите в експлоатация на невъзобновяеми ресурси в Далечния север в полза на научноизследователска дейност в областта на енергията от възобновяеми източници. Този доклад узаконява престъпление спрямо околната среда. Ще гласувам „против“.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Наличието на взаимоотношения между ЕС и Арктика е извън всякакво съмнение, като се има предвид, че Дания, Финландия и Швеция са арктически страни и че Финландия и Швеция се намират отчасти в северния полярен кръг. С оглед на приноса, който ЕС и неговите държави-членки вече имат в областта на научните изследвания и финансирането, неговото въздействие чрез законодателството на ЕС в сферата на околната среда, климата, рибарството и други сходни области, както и възможностите за сътрудничество в бъдеще по въпроси като развитието на картографирането и морската безопасност, икономическото развитие и други сходни области, може да се заключи, че ЕС предстои да даде голям принос за устойчивото развитие на Арктика. Този регион ще има решаващо значение за един свят, който се приспособява към изменението на климата и е изправен пред увеличаващо се население и недостиг на ресурсите.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Арктическият регион привлича все повече и повече внимание поради последиците от изменението на климата, основният фактор в развитието му. Европейският съюз допринася значително за изменението на климата и следователно трябва да играе водеща роля в борбата с това явление. Поради нарастващата необходимост от природни ресурси, особено в ЕС, Арктика представлява важна и алтернативна възможност по отношение на доставки на енергия (газ, възобновяеми източници на енергия), суровини и риба. ЕС трябва да се ангажира с изработване на политика, която взема предвид устойчивото управление и експлоатация на природни ресурси в региона по отношение на околна среда, безопасност и организация. Кандидатурата на Исландия за присъединяване към ЕС подчертава необходимостта от изработване на политика на ЕС за Арктика, координирана на равнище на ЕС. Европейският съюз носи отговорност за установяване на правилен баланс между опасенията относно опазването на околната среда и надпреварата за експлоатация на природни ресурси, както и за съблюдаването на интересите на населението, живеещо в Арктическия регион.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Несметните минерални ресурси на Арктика направиха този район предмет на разгорещени дебати. Изчислява се, че 90 млрд. барела неизползван нефт лежат неизползвани под леда. Неизбежно се е създало чувство на безпокойство, че „Бритиш Петролиум“, която предизвика нефтения инцидент в Мексиканския залив миналата година, сега получава разрешение да добива ресурси в тази чувствителна естествена околна среда, където условията са далеч по-екстремни в сравнение със Залива. В края на краищата, факт е, че Арктическият регион представлява последна дестинация за световните живачни емисии. С оглед на глобалното затопляне и последиците от него обаче това е проблем, който няма как да бъде надценен. Гласувах в подкрепа на доклада, защото представя адекватно всички свързани фактори.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Изменението на климата засегна Арктическия регион през последните години и това подчертава отговорността, която Европейският съюз би следвало да приеме в подобна важна и неотложна ситуация. Тези последици са по-осезаеми в Арктика, отколкото в други региони, а повишаването на морското равнище и изменението на климата не са нищо друго освен последици от емисиите на парникови газове, изпускани непрекъснато от ЕС. Считам, че моят вот в подкрепа на устойчивата политика на ЕС за Арктика е от решаващо значение, тъй като регионът се нуждае от защита с оглед на разрушителните за околната среда последици, с които трябваше да се справи и които не зависят пряко от случващото се на неговата територия, колкото от индустриализираните европейски държави. Ето защо проблемът трябва да се реши на световно равнище, защото причините за него се намират извън Арктика, но пък имат въздействие върху цялата планета. Освен това регионът разполага с необятни природни ресурси: енергийни ресурси и минерали, а ЕС има интерес да гарантира сигурността на доставките, необходими за населението и промишлеността на Европа. Следователно Арктика има важен принос за доставките на енергия, суровини, а също и риба за Европа.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Докладът на Парламента относно Далечния север, приет днес, представлява важна стъпка напред към очертаване на насоките за европейска политика за Арктическия регион. Изменението на климата и последвалото го топене на ледените шапки са причина за настъпване на промени в региона и насочване на вниманието към държавите от Арктическия регион, които работиха за бързото определяне на стратегии за използване на разкриващите се възможности. По-конкретно, топенето на ледените шапки предлага възможности за развитието на нови корабоплавателни пътища и експлоатацията на природни ресурси. Подкрепих доклада, тъй като той подчертава отговорността на ЕС по отношение на процеса на изменението на климата, който променя целия облик на Арктика, както и необходимостта от предприемане на подходящи действия за смекчаване на този процес.

По сходен начин докладът признава оправдания интерес на ЕС да изиграе роля на това новоразкрило се поле за изява и подчертава колко наложително е да се оползотворят възможностите, които възникват чрез оказване на подкрепа за устойчивото развитие на региона посредством жителите, по-конкретно автохтонните общности. Също така е важно да се отбележи, че докладът показва необходимост, първо, да се съблюдава международното право във връзка с всяко действие, предприето в Арктика, и, второ, да се предприеме подход на сътрудничество за управлението на региона.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Арктическият регион привлича все повече внимание поради последиците от изменението на климата – основната причина за събитията. Последици за този регион са с по-мащабни, отколкото в други региони на света. Същевременно тези промени засягат други региони на света – от една страна, чрез повишаването на морското равнище, и от друга – чрез последиците за климата в съседни региони. Следователно Европа носи не само определена отговорност, тъй като е един от основните замърсители и производители на емисии на парникови газове, но също така има особен интерес към Арктика, тъй като ще се наложи да се справя с последиците от протичащите там промени, като се започне от въпроси, свързани с околната среда и изменението на климата, и се стигне до геополитиката на корабоплавателните пътища и сигурността на доставките на ресурси.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям споразумението, защото изменението на климата и замърсяването, произтичащи от индустриализираните части на света, от известно време достигнаха, за съжаление, до Арктика. Често описват региона като недокоснат, но за съжаление това не е така от много години. За разлика от Антарктика, Арктика е населена и традиционно нейните ресурси се експлоатират в ущърб на околната среда.

През 1996 г., в опит да се ограничи този феномен, беше създаден Арктическият съвет, за да се опази околната среда в региона. Членовете му включват три държави-членки – Швеция, Дания и Финландия. Нуждите на нововъзникващите икономики ще нарастват, а тези ресурси са в изобилие в Арктика. Енергия, минерали, риба, газ, нефт, вятърна и водна енергия ще са налични в изобилие в региона, което ще го направи уязвим към спекулации.

Доклад: Traian Ungureanu (A7-0378/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам „за“ този доклад относно стратегията на ЕС за Черно море. Правя това, първо, поради предложението на Комисията за разработване на стратегия за определяне на измерими цели и секторни партньорства, за да се улесни изпълнението на съвместни проекти, наред с други важни мерки. Втората причина за мен е, че докладчикът представя необходимостта от актуална оценка на дейността на ЕС в Черноморския регион. Последната причина е наличието на значителна разпокъсаност на финансирането за тази стратегия, тъй като се финансира от различни инструменти. За да се сложи край на тази разпокъсаност, се предлага тази стратегия да има собствен ред за финансиране.

Също така съм съгласен с препоръките в този доклад с оглед на развитието на по-силна политическа рамка, както и на интегриран подход на ЕС към този регион, които трябва да бъдат подсилени с изпълнението на конкретен план за действие, както и с подходящи човешки и финансови ресурси.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция относно стратегия на ЕС за Черно море. Съгласна съм с мнението на докладчика, че като се има предвид стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС и по-скоро скромните резултати от „Черноморско взаимодействие“, следва да се започне стратегия, която да повиши съгласуваността и популярността на действията на ЕС в региона, и че стратегията на ЕС за Черно море следва да бъде неделима част от по-широката политическа визия на ЕС в областта на външната политика и политиката за сигурност. Три години след създаването на „Черноморското взаимодействие“ анализът на текущото положение показва, на първо място, липсата на ясна, всеобхватна и актуализирана картина относно резултатите от неговото изпълнение. Ето защо стратегията на ЕС за Черно море следва да създаде по-здрава политическа рамка и да даде силен тласък на участието на ЕС в Черноморския регион. Подкрепям мнението, че главните цели на една черноморска стратегия следва да се състоят в изграждането на пространство на мир, стабилност и благоденствие в региона на Черно море, както и в гарантирането на енергийната сигурност на ЕС. Вследствие на това дейностите в областите на сигурността, доброто управление, енергетиката, транспорта, околната среда, социално-икономическото и човешкото развитие следва да бъдат разглеждани като приоритетни. Много е важно измерението на сигурността на Черно море да включва решителни действия за заздравяване на демократичния ред, доброто управление и изграждането на държавен капацитет.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) През последните 50 години Европейският съюз донесе мир и стабилност на народите в Западна Европа. Въпреки това не трябва да забравяме, че съседните ни държави продължават да страдат от сериозни вълнения. Съюзът трябва да бъде чувствителен към това положение и трябва да даде нов тласък на стратегията си за Черноморския регион. Тази резолюция предвижда такава реакция и аз гласувам в нейна подкрепа. Тя създава нов бюджетен ред, който ще даде приоритет на финансирането на малки проекти за развитие и трансгранично сътрудничество и засилва човешките ресурси. „Система за ранно предупреждение“ ще действа като инструмент за предотвратяване на конфликти и изграждане на доверие в региона чрез предвиждане на всяка ескалация на насилие. На последно място, резолюцията обръща внимание на удължения наем на Черноморския флот на Русия в Крим и на опасенията, които възникват в тази връзка.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада относно стратегията на ЕС за Черно море. Стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС беше признато през 2007 г. във връзка с присъединяването на Румъния и България към ЕС. Когато събитията в този регион, който е стратегически разположен на кръстопътя между Европа, Близкия изток и Централна Азия, започнаха да оказват пряко въздействие върху вътрешните работи на ЕС, Съюзът призна необходимостта да обмисли едно свое по-силно присъствие в региона. Това доведе до началото на нов политически подход на ЕС към региона, наречен „Черноморско взаимодействие“. Целта на „Черноморското взаимодействие“ е да развива регионалното сътрудничество между ЕС и региона, както и в рамките на региона. Много по-скромни са обаче постиженията в областта на практическото изпълнение, като секторите стабилност, демокрация и добро управление сякаш са постигнали по-малък напредък на фона на влошаването на демократичния ред в няколко черноморски държави и след войната между Русия и Грузия през 2008 г. Освен това регионът продължава да е изправен пред следните предизвикателства: продължителни конфликти, тенденции към милитаризиране и разпространение на оръжия, морско наблюдение, незаконен трафик и трансгранична престъпност. Считам, че за да се постигне ефективно изпълнение, е необходимо да бъдат създадени механизми за редовно отчитане, наблюдение, оценка и последващи действия. Също така главните цели на една черноморска стратегия следва да се състоят в изграждането на пространство на мир, стабилност и просперитет в региона на Черно море, както и в гарантирането на енергийната сигурност на ЕС. Вследствие на това дейностите в областите на сигурността, доброто управление, енергетиката, транспорта, околната среда, социално-икономическото и човешкото развитие следва да бъдат разглеждани като приоритетни.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Гласувах в подкрепа на доклада Ungureanu, защото изразявам твърдо убеждение, че ЕС спешно се нуждае от съгласувана и видима стратегия за Черноморския регион. Стратегията следва да бъде тясно свързана с Европейската политика за съседство, чието развитие получи силен тласък от чешкото председателство на ЕС през първата половина на 2009 г. Основен приоритет на стратегията на ЕС за Черно море следва да бъде гарантиране на енергийните доставки за ЕС и съответна подкрепа за енергийни проекти, които са в интересите на ЕС и които са насочени към диверсификация на доставките на газ за ЕС. Създаването на Парламентарна асамблея за връзки с източните съседни страни (Евронест) е също важно и спешно необходимо по отношение на енергийната сигурност на ЕС.

Сред проектите, за чието изпълнение трябва да помогне стратегията за Черно море, бих включил проекта „Набуко“, проекта „Южен поток“, проекта за пренос на втечнен природен газ (LNG) в Европа и за развитието на терминалите за LNG в пристанищата на Черно море, както и паневропейския газопровод „Констанца-Триест“. Комисията не бива да отлага и трябва да сключи споразумения до края на 2011 г. с потенциални държави доставчици за газопровода „Набуко“. Пакетът от мерки за енергийна инфраструктура, които Комисията възнамерява да представи в близко бъдеще, следва да обърне специално внимание на споменатите по-горе енергийни проекти в Черноморския регион. Не на последно място, необходимо е да се наблегне на значителния потенциал за възобновяеми енергийни източници в региона на Черно море, които могат да допринесат значително за бъдещето на енергийната сигурност на ЕС и целия свят.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Черно море е частично заобиколено от територията на ЕС и е предимно европейско от географска гледна точка. Освен това, независимо от съобщението на Комисията от 2007 г., озаглавено „Черноморско взаимодействие – нова инициатива за регионално сътрудничество“, скоро след това бяха предприети мерки с оглед на прилагане на ефективна стратегия за бъдещето на Черно море.

Ето защо приветствам инициативата и приемането на този доклад, който решително подкрепям, с надеждата, че току-що приетите от Европейския парламент препоръки ще бъдат одобрени от Комисията, Съвета и нашите съседи на изток, с които споделяме администрацията на Черно море, а именно тези препоръки, които са свързани със замразени конфликти, със затворени граници и/или неефективен граничен контрол, с пренос на енергия, както и със сигурността и отбраната. Само ако тези въпроси бъдат решени, ще бъде възможно да се постигнат двете основни цели, предложени от доклада: 1) мир, демокрация, стабилност и благоденствие в региона; и 2) енергийна сигурност за ЕС.

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Приветствам това предложение и паралелния доклад, който в момента е в комисията по рибно стопанство. И двата доклада се отнасят до „Черноморското взаимодействие“. Във връзка с Югоизточна Европа определението за взаимодействие е, когато е налице способността на една група да надмине дори своя най-добър индивидуален член. Очевидно е налице консенсус между някои тук, че най-добрият индивидуален член на „Черноморското взаимодействие“ е ЕС. Аз бих предупредила срещу това схващане със сигурност що се отнася до рибарството. Общата политика в областта на рибарството се провали. Бих казала на моите колеги от Черноморския регион: учете се от грешките на ОПР, разгледайте последствията на настоящия режим за малките риболовни стопанства в североизточната част на Атлантическия океан и се запитайте дали искате това за Черно Море. Стратегията за Черно море трябва да се основава на уникалността на района. Както видяхме, идеите, които са подходящи в една част на Европа, може да не проработят в друга нейна част.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Конфликтът, в който бяха замесени Русия и Грузия, показва потенциалната нестабилност, засягаща Черноморския регион, като напълно обосновава приемането от страна на Европейския съюз на стратегия за справяне с конкретните предизвикателства в тази част от света. Независимо от напрежението, което все още съществува, това също така е регион, който може да има по-стабилно и балансирано бъдеще, а Съюзът може да играе важна роля в този процес на стабилизация. Във връзка с това е необходимо не само да се поставят цели, но преди всичко да се предоставят на лицата, отговорни за прилагането на европейската стратегия, необходимите човешки, технически и финансови ресурси, за да могат да вършат работата си по най-добрия възможен начин. Като се има предвид тяхното географско положение, история и конкретни познания за региона, Румъния, България и Гърция могат да има ценен принос за гарантиране, че стратегията, която ще се разработи, е в състояние да постига целите за насърчаване на мира, сигурността, демокрацията, доброто управление и икономическото, социално и човешко развитие.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Значението на Черно море за Европейския съюз е добре известно, както и проблемите с нестабилността, които засягат този регион. В контекст, който включва държавите-членки на ЕС – България, Гърция и Румъния, заедно с Турция и различни държави от бившия съветски блок, включително Русия, Черно море е от съществено значение за енергийните доставки и за диверсификацията на доставките на природен газ. То е стратегически мост, който свързва Европа с региона на Каспийско море, Централна Азия и Близкия изток, както и Югоизточна Азия и Китай. Сред множеството различия и вражди, тесните исторически и културни връзки са особено важни, както и междукултурния и междурелигиозния диалог. Във връзка с това е необходима по-голяма ангажираност на ЕС, заедно с повишена ефективност при формулиране на мерки за подпомагане на процеса на стабилизиране и съживяване на този регион в процес, който трябва да включва всички засегнати държави.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Нищо ново не излиза от този доклад. Стратегиите и целите са същите като тези, които формират т. нар. външна политика на ЕС от доста време: контролиране на природните ресурси на региона, по-конкретно нефт и природен газ, от които ЕС е зависим, гарантиране на безпроблемните им доставки в допълнение към опити да гарантира достъп до неговите пазари и експлоатацията на работниците.

Механизмите за постигането на тези цели също са еднакви: намеса и повтарящи се опити за ограничаване на националния суверенитет на тези държави чрез международни кампании, контролирани от основните информационни агенции и неправителствени организации, финансирани от фондовете на ЕС; тласкане към милитаризъм и надпревара във въоръжаването, както при случая на настоящото повторно въоръжаване на Грузия, и търсене на хора в тези държави, които в замяна на определени облаги за себе си или интересите, които обслужват, да защитават интересите на ЕС и САЩ, както и техните икономически групи, като приемат разширяването на НАТО на изток и позволяват изграждането на американски военни бази в региона, които се използват като платформа за предоставяне на войски на НАТО в Афганистан.

Очевидно е, че този път не може да бъде следван без изненади: империализмът, било то на САЩ или ЕС, е изправен пред упоритата съпротива на хората, които както тук, така и в тези държави, се организират за предотвратяване на такава крачка назад в хода на историята.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Въпреки че считам, че г-н Ungureanu е свършил добра работа, аз не мисля, че е необходим нов бюджетен ред за Черно море. Европейският съюз има много приоритети и всякакви нови инвестиции трябва да бъдат внимателно преценявани, дори ако става дума за региони от първостепенно значение в областта на енергетиката. Ето защо обявявам своя глас против гореспоменатия доклад.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Параграф 39 от този доклад припомня целта на ЕС за диверсификация на трасетата. Там изрично се споменава стратегическото значение на проекта „Набуко“.

Макар че признавам значението на този проект, бих искала да подчертая необходимостта от третирането на други проекти в Южния коридор (ITGI, TAP и „Бял поток“) като също толкова важни. Искам също така да потвърдя основната роля на „Южен поток“ в помощта за постигане на целта за диверсификация.

Освен това, както газопровода „Констанца-Триест“, който вече споменахме, следва също да коментираме основната роля на „Самсун-Джейхан“, която г-н Йотингер е признал като основна за намаляване на трафика в Босфора, а оттам и на риска от екологични катастрофи в Черно море (Конференция в Одеса от 27 юли 2010 г.).

Само като се вземат предвид всички възможни трасета, а не само някои от тях, ще бъде възможно да се постигне целта за диверсификация на енергийните източници и енергийна независимост на Европа.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция относно стратегия на ЕС за Черно море. Стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС беше признато през 2007 г. във връзка с присъединяването на Румъния и България към ЕС. Събитията в Европа, Близкия изток и Централна Азия започнаха да оказват пряко въздействие върху вътрешните работи на ЕС и Съюзът призна необходимостта да обмисли едно свое по-силно присъствие в региона. Това доведе до началото на нов политически подход на ЕС към региона, наречен „Черноморско взаимодействие“. Целта на „Черноморското взаимодействие“ е да развива регионално сътрудничество между ЕС и региона, както и в рамките на региона. Съгласен съм с мнението, че главните цели на една черноморска стратегия следва да се състоят в изграждането на пространство на мир, стабилност и благоденствие в региона на Черно море, както и в гарантирането на енергийната сигурност на ЕС. Вследствие на това дейностите в областите на сигурността, доброто управление, енергетиката, транспорта, околната среда, социално-икономическото и човешкото развитие следва да бъдат разглеждани като приоритетни. Измерението на сигурността в Черноморския регион трябва да включва решителни действия за заздравяване на демократичния ред, доброто управление и изграждането на държавен капацитет. Накрая, икономическото, социалното и човешко развитие в рамките на Черноморския регион е важна предпоставка за превръщането му в пространство на стабилност и благоденствие.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Черноморският регион е стратегическа зона за Европа. Ето защо укрепването на сътрудничеството на различни равнища е в интерес на Европейския съюз. За да бъдат успешни тези мерки, те трябва да бъдат последователни и да отчитат разликите в условията между определени държави. Следва също да се гарантира, че не става въпрос само за даване от наша страна. Държавите от Черноморския басейн могат да ни предложат много, като се започне от източници на енергия и природни богатства. Споделям страховете на докладчика по въпроса за липсата на ясна стратегия по отношение на тези държави. При това положение голяма роля могат да изиграят България и Румъния, които вече са част от Съюза. Именно там те разбират най-добре политиката на региона. Последният въпрос е Турция, а ние определено следва да помним Турция, защото, за разлика от Европа, тя е държава, която се развива с бясна скорост. Следва да се грижим за това партньорство.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Като стратегически мост, свързващ Европа с Централна Азия и Близкия изток, Черноморският регион е от изключително значение за Европейския съюз. Ако към тези чисто географски съображения добавим и факта, че много държави в региона са също така държави-членки на Европейския съюз, ще бъдем в по-добра позиция да разберем защо Европа в продължение на много години работи за укрепване на отношенията с държавите от тази област. Докладът Ungureanu призовава както Комисията, така и Европейската служба за външна дейност да създадат стратегия за все по-тесни връзки на сътрудничество между Европейския съюз и Черноморския регион. Тези отношения обаче следва да бъдат обект на строг контрол, за да се поддържа ефективна координация на дейностите и разделяне на отговорностите. Считам, че всъщност успехът на едно толкова важно партньорство зависи до известна степен от мирното решаване на съществуващите конфликти. На последно място, бих искал да подчертая частта от доклада, която призовава Съюза да насърчи стратегии за укрепване на институциите на държавите в Черноморския регион, защото считам, че зачитането на демокрацията трябва да е в основата на такива отношения.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че той е изключително важен за Черноморския регион и ЕС. Обсъжданията на „Черноморското взаимодействие“ започнаха през 2007 г. Предложението Дунавската стратегия беше изготвено през 2006 г. Тя ще бъде финализирана през първата половина на тази година. Чудесно е, че сега обсъждаме Черно море, но според мен трябва да завършим това обсъждане с конкретно предложение. Черно море може да допринесе за развитието на река Дунав. Дунавският регион допринася за развитието на Черно море. И двата региона са взаимно зависими. Поради тази причина считам, че следва да се обсъжда един общ подход. Въпросът, който може да доведе до преки резултати, е енергетиката. Новите енергийни източници от Каспийско море, както и новите маршрути, могат да развият Черноморския регион, а оттам и Дунавския. Най-важният проект в това отношение е газопроводът „Набуко“. Ето защо според мен подкрепата на Европейския съюз е необходима за изпълнението на този проект.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който подчертава, че основната цел на ЕС и на държавите-членки в стратегията на ЕС за Черноморския регион следва да бъде установяването на пространство на мир, демокрация, благоденствие и стабилност, основаващо се на зачитането на правата на човека и основните свободи и осигуряването на енергийна сигурност на ЕС; и който счита, че доброто управление, принципите на правовата държава, насърчаването на спазването на правата на човека, управлението на миграцията, енергетиката, транспортът, околната среда и икономическото и социалното развитие следва да бъдат приоритетни области на действие.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Стратегията на ЕС за Черно море е изцяло посветена на развитието на газопровода „Набуко“ и създаването на зона за свободна търговия, гарантираща неговата енергийна сигурност и хегемония в региона. Борбата срещу настоящата екологична катастрофа е останала на заден план, също както и социалните и икономическите интереси на народите от региона. Този текст е империалистически манифест. Той използва аргументите на пропагандата, използвана от авантюристичното правителство на Грузия, чиито антидемократични практики не са споменати: пропаганда и заплахи. Това е провокаторски текст и аз ще гласувам против него.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Черноморският регион е от решаващо значение в стратегически план за Европейския съюз поради своето географско положение, което включва три държави-членки на ЕС – Гърция, Румъния и България, и няколко важни партньора, включително Русия и Турция. От друга страна, загрижеността относно сигурността и енергийните доставки води до необходимостта от по-голямо участие на Европейския съюз и държавите от този регион. Ето защо аз съм съгласен с основните опасения, изразени в доклада: гарантирането на мира, демокрацията и стабилността в Черноморския регион, както и грижите за енергийната сигурност на Европейския съюз. Насърчаването на отношенията между Европейския съюз и Черноморския регион без съмнение ще бъде важно, тъй като страните могат да се възползват от това и да си сътрудничат по-ефективно.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Стратегическото значение на Черно море е вече ясно установено. Като нова граница на ЕС след присъединяването на България и Румъния, то очевидно е геостратегическо пространство. ЕС възнамерява да се включи пряко и за постоянно. Турция, Грузия и Украйна неколкократно са изразявали апетита си за членство в ЕС. Комисията отговори, като лансира своето съобщение относно „Черноморското взаимодействие“ през 2007 г. Като гарантира стабилността в региона, съобщението отговаря на нуждите на страните кандидатки, които се стремят едновременно към евроатлантическа интеграция и рамка на засилено сътрудничество. ЕС трябва да продължи в тази посока. Той следва да засили участието си в Черноморския регион, за да даде положително доказателство за своята дипломация на „меката сила“. По този начин ЕС ще гарантира, че се създава пространство на мир, стабилност и благоденствие, а също така ще гарантира сигурността на енергийните доставки в ЕС.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът относно стратегията на ЕС за Черно море е важен и поради тази причина с право е много изчерпателен. По-нататъшното развитие на взаимодействието в Черноморския регион е от значение не само поради причини, свързани с енергийната стратегия. Нуждаем се от нови импулси за модернизиране на икономическата област и нови бизнес инициативи в региона на Черно море. Особено важно е да бъдат гарантирани доставките на природен газ за Европа. Все пак, независимо от усилията на ЕС, руските интереси не бива да бъдат забравяни.

Русия е стратегически партньор от жизненоважно значение, ако трябва да бъде осигурено мирно и проспериращо развитие за региона на Черно море. Критикуването на продължителното разполагане на руския Черноморски флот представлява ненужна провокация. Въпреки това аз гласувах в подкрепа на доклада.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Друга причина, поради която е важен докладът, са неговите позовавания на значението на Черно море като природен ресурс и състоянието на околната среда в този регион. Факт, който не трябва да се пренебрегва, е, че неотдавна в Черно море беше отбелязано безпрецедентно увеличаване на смъртността сред рибите. Най-големите замърсители, засягащи морското биоразнообразие, са реките Днепър, Дон, Днестър и Дунав (които изливат 60 000 тона фосфор и 340 тона неорганичен азот в Черно море всяка година). Други фактори, които допринасят за влошаването на състоянието на Черно море, са прекомерен улов и отпадъчни материали. Група от експерти оцени, че подводният живот ще изчезне напълно в Черно море след около 30 години поради наличието на сероводород. Считам, че тези въпроси трябва да бъдат с възможно най-висок приоритет в европейския дневен ред.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС беше признато през 2007 г. След присъединяването на Румъния и България към ЕС, Черно море се превърна отчасти във вътрешно море за ЕС. Тъй като събитията в този регион, който е геополитически разположен между Европа, Близкия изток и Централна Азия, също оказват въздействие върху вътрешните работи на ЕС, има необходимост от по-силно участие в региона. Целта е да се развива регионално сътрудничество между ЕС и региона, както и в рамките на региона. Черноморският регион има за цел да се развие в едно пространство на стабилност, сигурност, демокрация и благоденствие. Освен това се осъществяват съвместни проекти, като например създаване на Черноморски форум на гражданското общество, засилване на академичните и студентски мрежи, създаване на Институт за европейски изследвания в Черноморския регион. Ето защо аз гласувах в подкрепа на доклада.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Черноморският регион е важен за Европейския съюз и такъв регион, който изисква интегриран подход и по-голяма видимост на действията на ЕС в бъдеще. В региона трябва да се въведат демократични мерки, предназначени основно за гарантиране на сигурност, стабилност и мир, както и за повишаване на благоденствието. Целта на стратегията е също да се гарантира енергийната сигурност на ЕС. Във връзка с оформянето на стратегия за Черноморския макрорегион, а след това и за Дунавския регион, предложението, направено от Европейската комисия през 2007 г., озаглавено „Черноморско взаимодействие – нова инициатива за регионално сътрудничество“ (което призна стратегическото значение на региона за ЕС), е най-добрият начин за справяне с горепосочените въпроси. За съжаление, резултатите от „Черноморското взаимодействие“ до този момент са доста ограничени. Освен това няма ясна и пълна представа за текущите резултати от прилагането му, с оглед на което се отправят все повече критики, че ЕС не разполага с последователна визия и че стратегията е твърде разпокъсана. Ето защо, както казва докладчикът, като отчита достойнствата на „Черноморското взаимодействие“, стратегията на ЕС за Черно море следва да създаде по-здрава политическа рамка и да даде силен тласък на участието на ЕС в Черноморския регион. Точно както със стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и Дунавския регион, успешното прилагане ще зависи от добрия диалог на всички равнища на регионалното сътрудничество, тъй като този диалог ще доведе до предложения за механизми за докладване, наблюдение, оценка и последващи действия.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Стратегическото значение на Черноморския регион е признато още през 2007 г.: с присъединяването на Румъния и България към ЕС Черно море започна да оказва пряко въздействие върху вътрешните работи на ЕС и затова е необходимо по-силно присъствие в региона. Според мен изпълнението на стратегия за развитие на по-голямо сътрудничество между ЕС и региона е цел, която Съюзът следва да си постави възможно най-скоро. Инициативата, наречена „Черноморско взаимодействие“, може да превърне региона в пространство на стабилност и сигурност, демокрация и благоденствие. В унисон с Парламента аз дадох своето съгласие чрез моя глас „за“ да бъде подкрепено създаването и стартирането на „Черноморското взаимодействие“. Считам, че икономическото, социалното и културното развитие на региона може да се насърчава, като се зачитат правата на човека и основните свободи, чрез по-нататъшно либерализиране на търговията и засилване на търговията в региона. Във връзка с развитието и по-голямата интеграция между държавите-членки, като давам своето съгласие, аз насърчавам растежа и развитието на Черноморския регион чрез план за действие, съдържащ ясни цели и водещи инициативи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Призоваваме Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да изработят стратегия за Черноморския регион, успоредно с прегледа на Европейската политика на съседство, като по този начин определят цялостен и всеобхватен подход на ЕС за предприемане на действия във връзка с предизвикателствата и възможностите на региона, с подробен план за действие, ясни цели, водещи инициативи и референтни показатели. Считаме, че стратегията ще гарантира ефективно координиране на дейностите и разпределение на задачите. Наред с това, ЕП отново отправя своя призив към Комисията и ЕСВД да извършват редовни прегледи на изпълнението на стратегията, като създадат конкретни механизми за наблюдение, оценка, последващи действия и докладване; и настоятелно призовава за консултации със съответните комисии на Европейския парламент на ключови етапи от процеса.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) В резултат от присъединяването на Румъния и България към ЕС през 2007 г. части от крайбрежието на Черно море станаха част от Европа. През същата година беше създадена една нова европейска политика, наречена „Черноморско взаимодействие“, която работи за насърчаване на стабилността, сигурността, демокрацията и благоденствието в региона.

Още през 2008 г. Европейският парламент изрази подкрепата си за създаването на взаимодействието и също така поиска изготвяне на подробен план за действие за региона с редица конкретни цели, които да бъдат постигнати. За съжаление, до момента проектът изглежда като частичен провал, отчасти в резултат от липсата на прозрачност за предоставените финансови средства. Затова за него трябва да бъде създаден специален бюджетен ред възможно най-скоро. Той следва да осигури ясни правила за изплащане на средства, така че изискванията и специфичните характеристики на региона да бъдат в центъра на вниманието.

Трябва максимално да приобщим намиращите се на територията местни органи, бизнес общности и неправителствени организации. Потенциалът за икономически и социален растеж в Черноморския регион трябва да се развива, като се започне с области като ученето през целия живот и приспособяването на образованието към изискванията на пазара на труда, както и планиране на стратегия за вътрешнорегионалния стоков обмен, която да може да увеличи обема на международната търговия.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Стратегическото значение на Черно море от гледна точка на енергетиката, търговията и транспорта понякога може да означава, че загрижеността за околната среда се оставя настрана. В съобщението си от 2007 г. относно „Черноморското взаимодействие“ Комисията посочва, че „Присъединяването на Общността към Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване е приоритетно.“. През 2008 г. Комисията потвърди, че „проучва условията за присъединяване на ЕО“. Докладът, който гласувахме днес, отново потвърждава значението на тази конвенция и искам отново да спомена за необходимостта Комисията да продължи към пълно присъединяване на ЕС към нея. Трябва да работим с други партньори съгласно настоящата рамка, за да се гарантира пълното прилагане на мерките за защита на околната среда, от които регионът отчаяно се нуждае.

  Csanád Szegedi (NI), в писмена форма. – (HU) Считам, че докладът, който е насочен към развитието на региона на Черно море в рамките на съответната стратегия на ЕС, заслужава подкрепа. Считам, че е важно ЕС да изготви план за действие относно „Черноморското взаимодействие“. Постигането на мир и стабилност в региона е, по мое мнение, приоритетна цел, като гарантирането на енергийната сигурност в рамките на проекта „Набуко“ също не е маловажно.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Черноморският регион е от основно стратегическо значение за Европейския съюз. Това значение произтича от неговото географско положение, обхващащо три държави-членки на ЕС (България, Гърция и Румъния), една страна кандидатка (Турция) и шест партньора, включително Русия. Отделно от това, предизвикателствата по отношение на сигурността на енергийните доставки изискват от Европейския съюз да постигне по-голямо участие и ангажираност в отношенията си с държавите от този регион. Ето защо се присъединявам към притесненията, изразени в документа, гласуван днес, които попадат в две категории: гарантиране на мира, демокрацията и стабилността в региона на Черно море и гарантиране на сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз. Считам, че от регионална гледна точка е необходимо да се създадат взаимодействия и да се развива по-голямо сътрудничество чрез създаване на по-ефективно партньорство в областта на транспорта и енергетиката с оглед на по-голяма диверсификация на каналите за доставки и източниците. Укрепването на диалога между Европейския съюз и Черноморския регион със сигурност ще бъде полезно, тъй като различните държави ще могат да се възползват от по-ефективно сътрудничество.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Подкрепих доклада за стратегията на ЕС в Черноморския регион. Мерките, които са били предприемани преди в Източноевропейското Средиземно море, не са били съгласувани и постигнатите резултати са незначителни. Черноморският регион от много, много години познава двустранния конфликт. Предвид факта, че две държави-членки на ЕС имат граници на Черно море и че поради това регионът се е превърнал в един от преките съседи на Съюза, Европейският съюз трябва да се ангажира по-тясно в регионалния диалог с цел насърчаване на политическа стабилност в региона. Сътрудничеството за създаване на регионални структури също би било от полза за състоянието на околната среда, което в момента е причина за голяма загриженост. ЕС трябва да предостави активна подкрепа, за да повлияе на баланса между икономическото развитие и опазването на околната среда. В крайна сметка Европа също има интереси, които преследва в Черноморския регион. Регионът е неразделна част от енергийната стратегия на ЕС, така че тази нова стратегия е приложение на по-високата енергийна стратегия и ще създаде взаимодействие и приемственост в нашата работа на европейско равнище.