Показалец 
Разисквания
PDF 2923k
Четвъртък, 20 януари 2011 г. - Страсбург Версия ОВ
1. Откриване на заседанието
 2. Внесени документи: вж. протокола
 3. Доклад за политиката на конкуренция за 2009 година (разискване)
 4. Устойчива политика на ЕС за Далечния север (разискване)
 5. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола
 6. Стратегия на ЕС за Черно море (разискване)
 7. Време за гласуване
  7.1. Рамковото споразумение между ЕС и Либия (A7-0368/2010, Ana Gomes) (гласуване)
  7.2. Положението на християните в контекста на свободата на вероизповедание (B7-0039/2011) (гласуване)
  7.3. Положението в Беларус (B7-0044/2011) (гласуване)
  7.4. Доклад за политиката на конкуренция за 2009 година (A7-0374/2010, Derk Jan Eppink) (гласуване)
  7.5. Устойчива политика на ЕС за Далечния север (A7-0377/2010, Michael Gahler) (гласуване)
  7.6. Стратегия на ЕС за Черно море (A7-0378/2010, Traian Ungureanu) (гласуване)
 8. Обяснение на вот
 9. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола
 10. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
 11. Разисквания по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава(разискване)
  11.1. Пакистан: убийство на губернатора на Пунджаб Salmaan Taseer
  11.2. Бразилия: екстрадиция на Cesare Battisti
  11.3. Иран и по-специално случая Nasrin Sotoudeh
 12. Време за гласуване
  12.1. Пакистан: убийството на губернатора на Пунджаб Salmaan Taseer (гласуване)
  12.2. Бразилия: екстрадиция на Cesare Battisti (гласуване)
  12.3. Иран и по-специално случая Nasrin Sotoudeh (гласуване)
 13. Поправки на вот и намерения за гласуване
 14. Позиция на Съвета на първо четене
 15. Решения относно някои документи
 16. Писмени декларации, вписани в регистъра (член 123 от правилника за дейността)
 17. Предаване на текстове, приети на настоящото заседание
 18. График на следващите заседания
 19. Прекъсване на сесията
 ПРИЛОЖЕНИЕ (Писмени отговори)


  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

 
1. Откриване на заседанието
Видеозапис на изказванията
  

(Заседанието се открива в 9,00 ч.)

 

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Доклад за политиката на конкуренция за 2009 година (разискване)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. – Първата тема е докладът на г-н Eppink, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 година (2010/2137(INI)) (A7-0374/2010).

 
  
MPphoto
 

  Derk Jan Eppink, докладчик. – Г-н председател, напоследък конкуренцията често се счита за понятие, което прави живота труден. Някои предпочитат приятни спогодби и благоприятни задкулисни споразумения като защита срещу жестокия свят на глобалната конкуренция. Но, г-н член на Комисията, конкуренцията не е разрушителят, а спасителят на европейската икономика. Европа е на кръстопът. Ще създаде ли тя трансферна икономика с нисък растеж и голяма структурна безработица или ще има икономика на благоденствието, която издържа теста на глобалната конкуренция?

Г-н член на Комисията, футболен отбор, който не е конкурентен, губи игра след игра. Икономика, която не е конкурентна, губи инвестиции, работни места и накрая основата на своите социални ангажименти. Откакто европейската политика на конкуренция е в изключителната компетентност на Европейската комисия, Вие, г-н член на Комисията, или по-скоро членът на Комисията Алмуния, когото Вие замествате, играе решаваща роля.

Тази седмица ООН публикуваха цифри върху чуждестранните преки инвестиции през 2010 г. САЩ са привлекли с 43% повече чуждестранни инвестиции, отколкото през 2009 г. Чуждестранните преки инвестиции в Латинска Америка нараснаха с 21%, а в Азия – с 10%. В Европейския съюз те намаляха с 20% – и защо? Парите отиват при действието. Очевидно инвеститорите считат Европа за континент на бездействието, който генерира само цифри на нисък растеж. Това показва, че Европейският съюз се изправя срещу дефицит на конкуренция.

Г-н член на Комисията, Вие трябва да осигурите равнопоставени условия за предприемаческата дейност в Европа, за да направим нашия континент годен за световна конкуренция. Всички ние познаваме Китай.

Бих искал да привлека Вашето внимание към няколко аспекта на политиката на конкуренция през 2009 г., много характеристики на която са очевидни днес. Основният въпрос сега са последствията от масираната държавна помощ на финансовия сектор: държавите разпределиха средства на данъкоплатците, за да предотвратят колапса на финансовия сектор. Ако бяхме позволили срив на финансовия сектор, спестяванията и пенсиите на милиони европейски граждани щяха също да се стопят. Но не можем да не отбележим, че държавната помощ от такъв мащаб наруши конкуренцията. Ето защо това трябва да свърши колкото е възможно по-скоро и парите да бъдат върнати на данъкоплатците в Европа.

Г-н член на Комисията, в този смисъл моят пръв въпрос е колко временна е временната рамка и как ще бъде преустановена? Надявам се, че ще обясните този въпрос от името на члена на Комисият Алмуния.

Друг аспект е подкрепата на ликвидността на някои банки от страна на Европейската централна банка, за да ги запази действащи. Признавам, че има взаимодействие между паричната политика и политиката на конкуренция, но това взаимодействие наруши ли конкуренцията? Това е моят въпрос.

Друг въпрос е пакета от правила за оттегляне на инвестициите. Работните критерии за съкращения на фирми са достатъчно ясни и безпристрастни. Сега трябва да погледнем към бъдещето – какво ще се случи, г-н член на Комисията? Държавите-членки отидоха твърде далеч с рекапитализирането на финансовия сектор чрез частично или цялостно национализиране на институциите с парите на данъкоплатците. Това ще трябва да бъде обяснено. Но след като държавите-членки започнат да теглят от финансовите институции, за да възстановяват своя частен статус, има опасност да оставят след себе си „зестра“, вид сватбен подарък. „Зестрите“ могат да се използват да стабилизират позицията на финансовите институции на частния пазар.

Това е проявление, което често забелязвахме в процеса на приватизация. Спомням си го много добре в пощенския сектор. Правителствата подкрепиха своя доставчик на пощенски услуги точно преди да навлезе на частния пазар. В писмо напомних на члена на Комисията Алмуния за дългосрочното разследване на немския доставчик на пощенски услуги. Комисията понастоящем започва и разследвания на английските, френски и белгийски доставчици, тъй като тези пощенски пазари предстои да бъдат либерализирани тази година.

Затова, г-н член на Комисията, моля Ви да бъдете внимателен към феномена на „зестрата“ във финансовия сектор. Предотвратяването на проблем е по-добре от изминаването на дългия път на законодателно обезщетяване.

Благодаря Ви, г-н член на Комисията, както и на члена на Комисията Алмуния, за Вашето съдействие, както и на службата на Генерална дирекция „Конкуренция“, която, доколкото ми е известно, е една от най-добрите в Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Щефан Фюле, член на Комисията(EN) Г-н председател, от името на заместник-председателя Алмуния, който няма възможност да бъде тук тази сутрин, бих искал първо да благодаря на докладчика г-н Eppink за неговата работа относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 година. Бих искал също така да благодаря на докладчиците от комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по транспорт, г-жа Koch-Mehrin, г-н Buşoi и г-н Cramer.

Комисията приветства позитивния тон на доклада и подкрепата, изразена за нашите действия, в областта на политиката на конкуренция през 2009 г. по-специално в контекста на икономическата и финансова криза. Споделяме вашия възглед, че конкуренцията е изключително важна за гарантирането на равнопоставеност на единния пазар и за насърчаване на устойчиво излизане от кризата. Ето защо Комисията остава ангажирана да прилага своята твърда позиция спрямо антиконкурентното поведение и сливанията.

Комисията отбелязва множеството искания за определени доклади или проучвания – повече от 10. Не е осъществимо Комисията да изготви всички тези доклади, поради нашите приоритети и ограничени ресурси. Но както заместник-председателят Алмуния съобщи в комисията по икономически и парични въпроси през ноември, Комисията ще анализира последиците върху конкуренцията от мерките за временна държавна помощ, предприети в контекста на кризата. Тази дейност ще бъде трудна, но кризата е възможност да научим много, която просто не можем да пропуснем.

Второ, бих искал да кажа отново, че тези мерки са наистина временни. Комисията удължи кризисната рамка за държавната помощ до края на 2011 г., тъй като икономическите условия са все още несигурни. Но постепенното изтегляне от употреба на тези мерки вече започна. Някои мерки бяха преустановени, а други бяха запазени при по-строги условия.

Трето, относно частното прилагане на правилата за конкуренция Комисията отбелязва подкрепата на Парламента за създаването на европейски форум на колективно обезщетение и неговото искане относно определено законодателство на ЕС да гарантира компенсация за лица, пострадали вследствие на нарушенията на антитръстовото законодателство на ЕС. Комисията ще открие обществено обсъждане в началото на 2011 г. върху европейския подход относно колективното обезщетение. След това тя планира да приеме съобщение, основано на резултатите от това обсъждане.

Накрая, бих искал да засегна опасенията, изразени спрямо конкуренцията в отделни сектори като енергeтика, транспорт, веригата за продоволствено снабдяване и новите цифрови индустрии. Комисията споделя Вашите опасения и ще поддържа стриктно правоналагане в тези области в тясно сътрудничество с националните органи по конкуренция.

 
  
MPphoto
 

  Silvana Koch-Mehrin, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика(DE) Г-н председател, политиката на конкуренция е една от най-важните, централни зони на политиката на ЕС. Добрата политика на конкуренция позволява на пазарите да функционират правилно. Добрата политика на конкуренция също така дава възможност на потребителите да се възползват от голяма разновидност от продукти на разумни и достъпни цени. Добрата политика на конкуренция допринася за повторно създаване на растеж в Европа. Затова е толкова важно, г-н член на Комисията, да включим всички области, които Вие споменахте, в политиката на конкуренция. Също така е важно да укрепим малките и средни предприятия, тъй като те са движещата сила на растежа в Европа. Пазарните бариери трябва да бъдат премахнати, което означава и премахването на прекомерните разходи, които все още са характерни там, където липсва конкуренция като таксите за роуминг на мобилните телефони, където не съществува конкуренция, нещо трябва да се промени.

Накрая, бих искала да изразя моите искрени благодарности на докладчика г-н Eppink за неговата чудесна работа, а на Комисията бих казала: бъдете амбициозни във Вашите цели.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Cristian Silviu Buşoi, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.(EN) Г-н председател, бих искал да започна с поздравления към Комисията за нейната гъвкавост в прилагането на правилата за конкуренция по време на настоящата финансова и икономическа криза. Много е важно, че кризата не се използва като претекст за отстраняване на конкуренцията и Комисията вече показа много твърдо отношение срещу картелите, което е много добре. Трябва да сме сигурни, че има механизми за излизане и че колкото е възможно по-скоро ще се върнем към обичайните пазарни условия.

Има някои области — и Вие говорихте за това, г-н член на Комисията — в които конкуренцията може да бъде увеличена. Те обхващат енергийния пазар, където регулираните цени на енергията все още нарушават конкуренцията; завършването на единния пазар на железопътен превоз също би донесло важни ползи на пътниците в Европа. Комисията трябва да бъде особено внимателна по отношение на конкуренцията на пазара на лекарства, особено относно тези практики на оригинални производители, които забавят навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти.

Освен това призовавам Комисията да бъде твърда в осигуряването на конкуренция между обществени и частни болници чрез енергични действия срещу кръстосаното субсидиране, което покровителства държавни болници. Комисията трябва да предава ползите от политиката на конкуренция на потребителите по-ефективно.

 
  
MPphoto
 

  Michael Cramer, докладчик по становището на комисията по транспорт и туризъм.(DE) Г-н председател, бих искал да започна с благодарност към докладчика за неговото чудесно сътрудничество.

Транспортът също е много важен въпрос, когато говорим за конкуренция. Освен всичко друго транспортът е отговорен за 30% от емисиите на CO2, ето защо съм доволен да видя, че беше прието, че транспортът трябва да бъде включен в основните изисквания на стратегията „ЕС 2020“.

Все още обаче имаме нелоялна конкуренция и именно в този аспект Комисията трябва да предприеме действие. Например секторът на авиацията, който е истински унищожител за климата, се ползва от освобождаване от ДДС и данък гориво. Това означава, че европейските данъкоплатци плащат всяка година 30 млрд. евро за авиация, просто за да могат въздушните линии да предлагат междуградски полети на цената на кратко пътуване с такси. От железопътния превоз се изисква да поеме товара. Имаме задължителен железопътен данък за всеки локомотив, за всеки изминат километър. Това е задължителен данък и няма горен лимит. Относно пътищата държавите-членки са оставени да решават дали да таксуват данъци. Данъците преди всичко се прилагат на магистралите и единствено към тежкотоварните превозни средства, които тежат 12 тона или повече. С други думи, някои от нашите държави-членки налагат голям железопътен данък, но никакъв пътен данък. Не можем да си позволим това, защото така напълно се губи логиката. Освен всичко, ако не променим нашите навици, свързани с пътуването, никога няма да успеем да предотвратим изменението на климата. Все още това остава една от нашите цели. Затова Вие трябва да установите лоялна конкуренция и в транспортния сектор.

 
  
MPphoto
 

  Arturs Krišjānis Kariņš , от името на групата PPE(LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, ние всички сме мързеливи. Ако можем да се справим, без да правим нищо, повечето хора наистина не го правят. В този смисъл бизнесът също не е изключение. Мнозинството от предприемачите (убеден съм в това) мечтаят за възможността да се превърнат в монополни доставчици, които да могат да диктуват условията, вместо тези условия да им бъдат диктувани от потребителите. Конкуренцията е именно това, което гарантира на потребителите, че не само ще се възползват от по-ниски цени, но и от отлично качество. За съжаление в Европейския съюз все още имаме няколко сектора, в които няма реална конкуренция. Първият от тях е енергетиката. Все още има изолирани пазари в някои части на Европа, в които изобщо няма конкуренция по законодателни и технически причини. Какъв е резултатът? Изкуствено завишени цени за потребителите. Конкретен пример са балтийските държави и газовият пазар. Както самият член на Комисията Йотингер призна, потребителите в Германия сега плащат с 30% по-малко за природен газ, отколкото потребителите от балтийските държави. Защо, от една страна, има конкуренция, но няма такава в балтийските държави? Това трябва да се промени. Има и друга област, в която няма реална конкуренция — това е секторът на селското стопанство. Без дори да споменаваме до какви последици субсидиите като такива водят на пазара на селскостопански продукти, в Европа имаме много нееднакви плащания или субсидии в сектора на селското стопанство в някои държави-членки, в сравнение с други. Какво означава това? Означава, че европейските потребители на много места плащат изкуствено завишени цени, и разбира се – селскостопанските производители също страдат. Госпожи и господа, призовавам ви да подкрепите доклада, свързан с работата на Комисията върху политиката на конкуренция през 2009 г. Следва да ви напомня обаче, че работата не приключва на този етап и че трябва да разширим областите, в които трябва да присъства конкуренцията. Благодаря ви за вниманието.

 
  
MPphoto
 

  Antolín Sánchez Presedo, от името на групата S&D(ES) Г-н председател, докладът за политиката на конкуренция за 2009 г. е вероятно един от най-обстойните и изчерпателни доклади, изготвяни от Парламента до днес – комисията по икономически и парични въпроси успя да обедини мненията и на три други парламентарни комисии — като той беше съставен след период от пет години след внедряването на два изключително важни регламента – Регламент за модернизация и Регламент за сливанията, които изиграха положителна роля върху политиката на конкуренция. Но прилагането на регулациите би могло да бъде подобрено, ако приоритетите бъдат по-добре подредени, усилията за сътрудничество – удвоени, административната тежест – облекчена и ако има сближаване между националните законодателства и законодателството на ЕС.

Докладът се спира на важността на публичните услуги за удовлетворяване на основните потребности на гражданите и знаем, че трябва да подчертаем това в рамките на новата уредба, предвидена от Договора от Лисабон. Затова и вземайки предвид важността на информационното общество, дава се подкрепа на механизми за подпомагане, насочени към предлагането на нашите граждани на подходящо универсално широколентово покритие на достъпни цени, и настояваме да се обърне внимание на развитието на цените на роуминга в сектора на телекомуникациите в последващите доклади.

Политиката на конкуренция е основна в областта на финансовите услуги. Предложената помощ допринесе за стабилизиране и смекчаване на последиците от икономическата криза. Докладът откроява нейния временен характер и подчертава, че нейното удължаване трябва да се случи при по-строги условия, като отново трябва да бъдат установени равнопоставени условия за процесите на излизане, за да избегнeм появата на морални рискове и освен това – финансовите институции, които не са искали държавна помощ, да видят своята конкурентна позиция възстановена.

Подчертани са и три други проблема във финансовата област: прозрачността на финансовата информация, необходимостта европейската система за плащания да бъде достъпна, прозрачна и да функционира по недискриминиращ и ефикасен начин, и трето – необходимостта да се борим с изключително високите цени на презграничните плащания с разплащателни карти. Докладът повдига и опасения относно малките и средните предприятия и енергетиката и се съгласява с препоръките на групата на високо равнище относно сектора на млякото и млечните продукти — която подкрепя възгледа, че засилването на правомощията за договаряне на производителите и новите договорни взаимоотношения трябва да съответстват на политиката на конкуренция — и отправя искане към Комисията за законодателна инициатива, която да улесни индивидуалните или колективни искове за компенсации за щети, предизвикани от нарушения на законодателството за конкуренцията, като в същото време следва да се избягва пресилеността на американската система.

Поздравявам докладчика – г-н Eppink — за неговата чудесна работа.

 
  
MPphoto
 

  Sophia in 't Veld, от името на групата ALDE(EN) Г-н председател, преди всичко бих искала да поздравя докладчика. Работихме съвместно (в качеството ми на докладчик от миналата година) и това ме довежда до първия въпрос.

По повод на тези годишни разисквания относно политиката на конкуренция ми прави впечатление, че има много приятелски и любезен обмен на мнения и освен това че Комисията просто продължава работата си както обикновено, защото Комисията има изключителните правомощия в тази област. Считам, че във времето, когато обсъждаме икономическото управление на Европейския съюз, това трябва да се промени. Европейският парламент трябва да има по-голяма роля в създаването на политики на конкуренция и в тази връзка призовавам Комисията да следва по-специално препоръки 3 и 4 и наистина да се отнесе сериозно към последващо докладване пред Европейския парламент относно неговите препоръки.

Второ, според мен един доклад трябва да бъде нещо повече от просто резюме на предприетите действия. Той трябва да бъде анализ на въздействието на политиките на конкуренция, което в момента липсва. Казвате какво ще направите във връзка с уредбата за временна държавна помощ, защото това е Вашият приоритет, но ние призоваваме за подобни анализи от години насам – върху екологичното възстановяване, държавната помощ за иновации и за публични услуги. В това отношение сме доста закъснели, затова бих искала да помоля Комисията да направи по-задълбочен анализ.

Накрая, бих искала отново настоятелно да подчертая призивите, които отправяме от няколко години насам, за секторно проучване на рекламата онлайн и програмите за търсене. Наистина сме доста закъснели с тези въпроси, затова бих искала да чуя от Комисията кога тя наистина възнамерява да проведе подобно проучване.

 
  
MPphoto
 

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE(FR) Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на члена на Комисията Алмуния, който не е тук днес, но който, макар че това дори не е в областта на действие на Европейския парламент, прекарва доста от времето си с нас в комисията по икономически и парични въпроси и така посвещава време в текущ диалог с Парламента по тези въпроси.

Бих искал да благодаря и на докладчика. Често правим това съвсем формално, но г-н Eppink, макар че нашите партии често не са съгласни по много въпроси, трябва да кажа, че докато изготвяхме доклада, нямаше забранени теми в нашите обсъждания. Всички въпроси бяха разгледани много конструктивно и това трябва да се подчертае.

Сега бих искал да се насоча към трите въпроса, с които считам, че Комисията трябва да се заеме занапред. На първо място, както беше посочено, е важността на финансовия сектор, който наистина има голямо значение за икономиката.

Знаем, че финансовата криза превърна финансовите групи, които оцеляха, в по-големи и по-силни. Затова наистина има проблем с изкривяването на пазара в тази област и това всъщност не е свързано само със специалните мерки за държавна помощ, предприети от държавите-членки, за да подпомогнат своя финансов сектор, но също така, както подчертахме и в доклада, с различни форми на пряко подпомагане от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), които, съжалявам да го кажа, съвсем не са прозрачни.

Затова призоваваме Комисията да се съсредоточи върху начина, по който ЕЦБ подпомогна банките, тъй като е ясно, че банките, които отидоха при ЕЦБ да поискат помощ, се възползваха от вид помощ, която тези, които бяха управлявани по-добре, не поискаха. Следователно банките, които бяха правилно управлявани, станаха потърпевши от изкривяването на пазара.

Вторият сектор е този на суровините по-специално на хранителните стоки. Знаем, че големите аграрно-промишлени предприятия и основните търговци на дребно имат позиция на пазара, която им дава възможност да оказват доста силно влияние върху формирането на цените. Изключително важно е да направим проучване на пазара по този въпрос.

Друг въпрос, и то не по-малко важен, е данъчната конкуренция. Знаете, че повечето държави-членки, включително моята собствена и много други, практикуват форми на данъчна конкуренция, които са много вредни за общите европейски интереси. Тези форми на конкуренция трябва да бъдат прекратени. Известно ми е, че Комисията започва отново да проявява интерес към този въпрос, но настоятелно призовавам членът на Комисията Алмуния и членът на Комисията Шемета да се заемат с проблема.

За да се спра на последния въпрос, който искам да засегна, доволен съм да отбележа, че членът на Комисията Алмуния вече наложи глоби в различни сектори от началото на неговия мандат, по-специално в сектора на въздушните превози. Приветстваме откриването на проучване в Гугъл, с което считам, че частично отговарям на въпроса, който г-жа In ’t Veld отправи преди малко.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8))

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Г-н Lamberts, Hans-Peter Martin вдигна синя карта, за да сигнализира, че желае да Ви зададе въпрос. Желаете ли да го чуете? Много благодаря.

Г-н Martin, имате 30 секунди да зададете въпрос на г-н Lamberts по темата.

 
  
MPphoto
 

  Hans-Peter Martin (NI).(DE) Г-н председател, г-н Lamberts се позова на специалната подкрепа, която някои банки получиха от Европейската централна банка. Вероятно той ще може да обясни малко по-подробно какво точно има предвид и как функционира този процес? Той също така засегна факта, че тази подкрепа следва да бъде отменена. Как предлага той да поемем контрол в този смисъл, за да гарантираме, че грешните хора не правят голяма печалба?

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Това е доста голям въпрос, за да му се отговори само за 30 секунди; но имам доверие в способността на г-н Lambert да резюмира.

 
  
MPphoto
 

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE(FR) Г-н председател, да се отговори на такъв въпрос за 30 секунди е наистина почти непосилна задача.

Какъв е проблемът тук? Европейската централна банка (ЕЦБ) се съгласява да предостави ликвидност на банки, които я молят за това, неограничено, приемайки всякакви видове активи като обезпечения срещу тази ликвидност. Не сме обаче съвсем наясно със същността на тези активи. Също така имаме силни подозрения, че много от тях са, както ги наричат „негодни или токсични“ активи, чиято истинска пазарна стойност е много трудно да се определи, а някои от тях може би дори са напълно обезценени.

При такива условия това представлява пряка форма на помощ. Съвсем очевидно е, че ако ЕЦБ не беше предоставила тази ликвидност в замяна на подобни гаранции, които всъщност са доста краткотрайни, беше доста вероятно някои от тези финансови институции да фалират.

Не е лесно да намерим отговор на проблема; но при всички случаи първата стъпка е да осигурим прозрачност във връзка с тези активи.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Благодаря Ви, г-н Lamberts, за този толкова ясен отговор по такъв сложен проблем.

 
  
MPphoto
 

  Kay Swinburne, от името на групата ECR(EN) Г-н председател, първо, бих искалa да поздравя моя колега Derk Jan Eppink за неговия изчерпателен и добре договорен доклад, който покрива толкова много въпроси. По същество политиката на конкуренция трябва да бъде в основата на европейския единен пазар, а солидните принципи на конкуренция трябва да бъдат поместени в цялото законодателство на ЕС. Конкуренцията трябва да създаде по-силен пазар за гражданите на ЕС и да даде възможност на ЕС да бъде по-конкурентен на глобална основа.

Относно последното законодателство, уреждащо финансовите услуги, съществува опасност, че този принцип е загубен. Трябва да използваме всяка възможност да създадем повече конкуренция на пазарите, доминирани от големи участници, и да създадем по-динамичен пазар. В законодателството относно деривативите, което понастоящем се договаря, можем да гарантираме, че няма да създадем или подсилим монопол, подкрепяйки открития достъп до централни контрагенти (ЦК) и други подобни мерки, както и чрез гарантиране важни потоци информация да бъдат достъпни за всички участници.

В предстоящия преглед на Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) трябва да помним нейната първоначална цел за отваряне на европейските капиталови пазари за конкуренция, като след нейното разширяване с цел да обхване нови класове активи трябва да гарантираме, че принципите на конкурентност се спазват, тъй като комбинация от горните наистина доведе до намаляване на таксите за инвеститори за търгуване с ценни книжа през последните три години.

Когато обмисляме реформи за одитори, агенции за кредитен рейтинг и други доставчици на финансови услуги, трябва да помислим къде са разположени препятствията за навлизане на пазара и да работим за тяхното премахване. Считам, че подкрепата на конкуренцията в основните индустрии е начинът, по който ще генерираме истинския потенциал на растеж на ЕС и ще дадем живителни сили на нашите икономики в този така бързо променящ се свят.

 
  
MPphoto
 

  Thomas Händel, от името на групата GUE/NGL(DE) Г-н председател, госпожи и господа, съгласно доклада Комисията следва успешна политика на конкуренция. Трябва да не забравяме обаче, че нерегулираната конкуренция също може да доведе до увеличаване на безработицата, така че разликата между бедни и богати да се разрасне още повече.

В Европейския съюз свободната конкуренция продължава да взема превес над социалните потребности на нашите граждани. Ревностната вяра в свободните пазари не може да прикрие факта, че тези пазари не само се провалят отново и отново, но също така са неспособни да създадат дълготрайна социална справедливост. Няколкото процедури, насочени към борба с нарушаването на конкуренцията и фиксираните цени, няма да бъдат достатъчни за разрешаване на проблема. Лоялен и социален вътрешен пазар ще работи само при силна и справедлива нормативна рамка. Неотложно се налага да работим повече по нея. Например не е приемливо все повече и повече институции, предоставящи услуги от обществен интерес, да бъдат изложени на частна конкуренция.

Докладът определя насоки за бъдещата политика на конкуренция на Комисията. Има неотложна нужда от по-голяма защита на потребителите и закрила на услугите от обществен интерес от правилата на конкуренция и отстраняването им от контрола на картелите. Необходимо е също така да се въведе договорна клауза, която подкрепя гарантирания социален напредък и която да бъде считана за също толкова значима, колкото правилата за конкуренция в Европа.

 
  
MPphoto
 

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD(EN) Г-н председател, не се случва често да кажа добри думи за Гордън Браун, но той наистина действаше бързо, решително и ефикасно, за да се справи с банковата криза в Обединеното кралство, макар че трябва да отбележа, че като цяло доведе до влошаване на нещата по време на своя катастрофален мандат в качеството си на министър на финансите за десет години.

Спасяването на банките в Обединеното кралство обаче не стана толкова бързо, колкото можеше да стане, поради последствията от политиката на конкуренция на ЕС. Моят изтъкнат колега професор Tim Congdon написа статия по въпроса. Истината е, че тези проблеми трябва да бъдат разрешени на национално ниво, а не на нивото на Комисията. Комисията просто не знае какво се случва и трябва да стои настрана.

В последните 15 секунди, с които разполагам, трябва да се спра на изключително депресиращата реч, произнесена от г-н Lamberts, когато той говореше за данъчната конкуренция. Заради данъчната конкуренция имаме по-ниски данъци. Това, което той защитава, е обща фискална политика за целия ЕС, която ще доведе до по-големи данъци в ЕС. Така всъщност стоят нещата и бих помолил г-н Lamberts и неговите колеги да ги назоват именно така следващия път.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Това не прилича много на изказване по процедурата с вдигане на синя карта, а по-скоро на лично изявление. Г-н Lamberts, моля Ви да бъдете кратък, нека видим дали можете да осведомите Вашия колега за мнението си в рамките на тридесет секунди.

 
  
MPphoto
 

  Philippe Lamberts (Verts/ALE).(EN) Г-н председател, лорд Dartmouth описа Зелените като адвокати на високите данъци като самоцел. Лорд Dartmouth, искам само да Ви задам един много лесен въпрос. След като услуги като образованието, здравеопазването и безопасността имат стойност, предполагам, трябва да намерите начини да ги финансирате. Прав ли съм?

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Няма да навлизаме в обсъждане по въпроса.

Г-н Dartmouth, можете да отговорите на г-н Lamberts по-късно в коридора. Регламентът не ни позволява да отговаряме на един въпрос с друг.

Имате 15 секунди.

 
  
MPphoto
 

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD).(EN) (началните думи не се чуват, тъй като микрофонът е изключен)... лицето, което е задало въпроса, има правото да отговори. Вие създадохте нови правила – Ваши собствени правила – в качеството си на председател. Изобщо не сте прав, господине.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Да, наистина създавам правила. Ние създаваме правила през цялото време и така допринасяме за напредъка на демократичното функциониране на Парламента. Благодаря Ви, че го признавате.

 
  
MPphoto
 

  Hans-Peter Martin (NI).(DE) Г-н председател, бих искал да започна, като Ви поздравя, затова че позволявате подобен диалог. За съжаление лорд Dartmouth не разбра, че Вие позволихте и на него тази възможност да отговори. Считам, че е много положително, когато някой като г-н Lamberts излезе с толкова конкретни предложения и когато имаме възможност да бъдем ангажирани в динамично разискване, така че хората да могат да отговарят по-непосредствено, което всъщност е това, което желаем в Парламента. Може би Вие ще му позволите възможността за кратък отговор по-късно.

Бих искал да продължа оттам, откъдето г-н Lamberts спря. Не отричаме, че се нуждаем от прозрачност в банковата система. Обществото все още не е съвсем наясно, че тези субсидии като резултат от финансовата криза наистина доведоха до нещо неприемливо според стандартите на ЕС. Те показаха ясно, че конкуренцията сама по себе си не винаги може да се справи без субсидии, при условие че са заложени по-високи цели. Но това, което го прави толкова горчиво хапче за поглъщане, е фактът, че банките, които получиха подкрепа, още веднъж спекулират с това и в някои случаи наистина действат против общите европейски интереси. Това е по въпроса за финансовите пазари.

Вторият въпрос, който бих искал да обсъдя, е същият, който чухте от мен преди това – въпросът за лекарствата. Непростимо е, че все още не сме постигнали напредъка, който беше възможен и необходим от десетилетия насам. Наистина би било голяма стъпка напред за Европа, ако гражданите на моята страна – Австрия, както и тези на Германия и други страни — можеха да плащат за лекарства същата сума, която плащат гражданите в други държави-членки на ЕС. Това е работата на картелите и големите предприятия. Считам, че Комисията има възможност и е длъжна в крайна сметка да предприеме действия в тази посока.

Вторият аспект на темата е свързан с разрешенията за фармацевтични продукти. Все още се извършват ненужни опити както върху животни, така и върху хора. Много дейности ненужно се дублират. В контекста на европейския вътрешен пазар това е нещо, което трябва да е било разрешено през миналия век. Искам отново да Ви призова да предприемете усилени действия в тази посока.

 
  
MPphoto
 

  Gunnar Hökmark (PPE).(EN) Г-н председател, нашите погледи в момента са вперени в срещата на високо равнище между Китай и САЩ, тъй като тези две икономики се смятат за двете най-големи световни икономики. Обсъждаме кога Китай ще стане най-голямата икономика, но това се основава на погрешно предположение, защото забравяме, че Европейският съюз е най-голямата икономика, а Китай и САЩ разполагат с по-големите пазари. Това се дължи на липсата на конкуренция в Европейския съюз през границите и в различни области.

Липсата на конкуренция е това, което ни кара да гледаме към тях, тъй като за разлика от нас те имат доверие в себе си, в своята водеща роля. Ето защо е важно за в бъдеще докладът относно конкуренцията да се фокусира и върху неприлагането на законодателство, което вече е прието, както и върху липсата на конкуренция в европейската икономика. Трябва да направим това в редица области. Освен това за да бъдем водеща икономика, трябва да гарантираме, че сме най-конкурентната икономика.

Нека ви разкрия една тайна: никога няма да бъдем най-конкурентни, ако нямаме конкуренция. Държавните субсидии и регламенти, възпрепятстващи нови участници, пречат на европейската икономика да заеме челното място. Затова трябва да гарантираме, че държавните субсидии са винаги налице само в изключителни случаи, единствено ако нищо друго не може да се направи или когато можем да ги насочим по начин, който подкрепя общото благополучие, без да нарушава конкуренцията.

Това, от което имаме нужда, е да позволим нови участници да навлязат в толкова повече области на европейската икономика, колкото е възможно. Конкуренцията не означава да преборим другите. Тя означава да позволим големи предприятия да се слеят и да стават по-големи и по-големи на световната сцена, както и да позволим нови предприятия да се открият за нови иновации. Тук имаме пропуск и Комисията е отговорна да го покаже и да предприеме такива действия, че да можем да продължим заедно напред, така че в бъдеще на нас да гледат като на водеща икономика.

 
  
MPphoto
 

  Edit Herczog (S&D).(EN) Г-н председател, политиката на конкуренция е крайъгълен камък на европейското законодателство. Съгласни сме, че иновацията, креативността и стремежът да ставаме по-добри непременно означава предимство на пазара, но не приемаме, че само защото някой е по-голям и по-силен с по-добри връзки по отношение на информацията, и в частност специални връзки с правителството, тези видове предимства трябва да се прилагат на пазара и сме много доволни, че Комисията е на своя пост, за да осигури, че това няма да се случи.

Бих искала да спомена още веднъж нов феномен: не участниците на пазара, а по-скоро правителствата са тези, които изглежда, че понякога предоставят специални предимства от гледна точка на политиката на конкуренция на някои от своите любими предприятия. Това е много лошо явление, което ни връща обратно към партийните каси.

Бих искала Комисията да помисли в тази посока: нека имаме иновация, креативност и малки и средни предприятия, но да не позволяваме случаи на злоупотреба с информация или власт, било то икономическа или политическа, върху тези територии.

 
  
MPphoto
 

  Sylvie Goulard (ALDE).(FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, докладът на г-н Eppink е наистина забележителен, но се страхувам, което няма нищо общо с докладчика, че говорим за едни и същи неща отново и отново. Все едно наливаме от пусто в празно. Без съмнение подкрепям г-жа In ’t Veld и г-н Lamberts в тяхното мнение, че трябва да осъществяваме по-строг контрол върху конкуренцията и да обмислим това, което се случва в селскостопанския сектор, в който има много малко купувачи и огромен брой производители – нещо, което никога не е притеснявало Комисията преди, докато ако това се беше случило в промишления сектор, тя веднага щеше да се нахвърли върху картела на купувачите. Нуждаем се и от нови правила за интернет сектора.

Нашите отношения с Комисията обаче са изключително скучни. Тя ни изпраща доклад, който прикрива три четвърти от темите. Отговаряме любезно, че докладът е интересен и че нещо трябва да бъде добавено към него и после го поставяме в някое чекмедже.

Исках да отбележа само това днес и да повторя онова, което г-н Hökmark каза: светът се променя. Много е добре от наша страна да заявим, че държавната помощ не е хубаво нещо, но факт е, че Китай, Корея, САЩ и други предоставят държавна помощ. Не подкрепям това действие. Не съм френска жена от народа, която подкрепя протекционизма. Просто Ви призовавам да си отворим очите и да спрем да сънуваме.

 
  
MPphoto
 

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE).(DE) Г-н председател, препоръка номер 4 изисква Комисията да изготви доклади върху това как тя се справя с всички препоръки за бъдещето и да обясни всички възможни несъответствия, които могат да възникнат. Считам, че това е много деликатно предложение, и бих искал да го определим по-точно. Миналата година Парламентът реши по време на подобно разискване, че искаме да акцентуваме върху лоялната и недискриминираща конкуренция за малките и средни предприятия. За времето оттогава досега Комисията не направи нищо. Същата препоръка може да бъде намерена отново в предложението за резолюция на г-н Eppink.

Бих искал да чуя от Комисията дали сега тя възнамерява да приложи тази повторна препоръка и бих искал да ги помоля поне да ни кажат какво е това, което ги възпира да се заемат със специфичните проблеми на малките и средните предприятия в този смисъл.

Моят втори въпрос е свързан със секторa на суровините. Много съм доволен да установя, че докладът се занимава с липсата на прозрачност на пазара на суровини. Също така приветствам факта, че той се занимава с въпроса за спекулирането със суровините. Съжалявам обаче, че докладът не е взел предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика като цяло, която предлага да не следваме предложението, отправено от френското председателство, а именно – че въпросът за спекулацията трябва да бъде ограничен до селскостопанските суровини, но препоръчва да бъде разгледан и във връзка с металите. Според мен последното е също толкова важно.

 
  
MPphoto
 

  Vicky Ford (ECR).(EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на моя колега Derk Jan Eppink за неговия чудесен доклад, но преди всичко да направя коментар относно енергийния пазар, който Комисията ще наблюдава тази година.

Както другите членове на ЕС посочиха, доставките и цените на енергия могат да варират много в различните държави-членки. В района, който представям аз, почти една четвърт от домакинствата нямат достъп до газови инсталации и голямото мнозинство от тях разчитат на нафта за отопление. В рамките на един месец между ноември и декември цените на този пазар нараснаха с над 50%. Потребителите са обезпокоени (освен това им е много студено), обезпокоени относно картелното ценообразуване и имат основания за това.

Вярно е, че тези въпроси трябва първо да бъдат уредени от местните регулатори, но съм чувала подобни опасения и от други държави-членки на ЕС. Затова бих помолила члена на Комисията: когато тази година разглеждате енергийните пазари, моля не забравяйте хората, които живеят в селски и много изолирани райони.

 
  
MPphoto
 

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE).(HU) Г-н председател, госпожи и господа, както можахте да видите от вчерашната презентация, засилването на вътрешния пазар и насърчаването на откриването на работни места са сред приоритетите на унгарското председателство. Предпоставка на гореспоменатите приоритети е политиката на конкуренция на ЕС, основана на равнопоставени конкурентни условия и прилагана във всички сектори, затова съм много доволна от изготвянето на доклада. Госпожи и господа, тази стъпка обаче остана в близкото минало. Оттогава времената се промениха. При все това считам за важно да си направим изводите от този доклад и намирам факта, че Европейският парламент, т.е. ние – неговите членове — ще може да играе по-активна роля за изграждането на бъдещата политика на конкуренция, за изключително важен. Бих помолила за сътрудничеството на Комисията в това.

Преди всичко бих поискала, което считам за необходимост, Парламентът да бъде информиран редовно за всякакви инициативи, предприети в тази област. На второ място, призовавам Комисията, в качеството й на единствен компетентен орган по конкуренцията за ЕС, да докладва ежегодно на Парламента относно последващите действия във връзка с препоръките на Парламента и да обосновава всяко отклонение от тези препоръки.

Считам, че е важно да осъзнаем — в което съм съгласна с моите колеги — че политиката на конкуренция не може да бъде управлявана вертикално. Изисква се и координация във всички функционални и нормативни области. Координацията следва да бъде в обхвата на отговорност на Комисията. По тази причина е изключително важно да бъдат хармонизирани политиките на ЕС и приоритетите, определени в стратегията „ЕС 2020“, която е насочена към подпомагане на растежа и заетостта.

Последно, бих искала да спомена малките и средни предприятия, чието участие е належащо и неизбежно за растежа на цялата европейска икономика, включително, разбира се, за заетостта. Условията на конкуренция обаче трябва да бъдат еднакви. Това трябва да се гарантира от политиката на конкуренция. Искам Комисията да обърне специално внимание на малките и средни предприятия и да предостави справедливи и недискриминиращи конкурентни условия за тях.

 
  
MPphoto
 

  Peter Skinner (S&D).(EN) Г-н председател, първо, позволете ми да поздравя г-н Eppink за задълбочената работа, която извърши с доклада. Надявам се, че той ще продължи да играе прогресивна роля в тази област.

Приветствам доклада относно начина на прилагане на политиката на конкуренция за 2009 г. Но все още има елементи на конкуренция в ЕС, които трябва да бъдат засилени и изяснени. Бих искал да насърча по-голямото сътрудничество между Комисията и Европейския парламент в тази област. Това е единственият начин да можем да поддържаме общественото доверие във връзка с решенията, които сме взели. Освен това е задължително Европейският парламент да бъде информиран редовно относно действията, които са били предприети от Комисията, със специален акцент върху политиката за малките и средни предприятия.

С нетърпение очаквам докладите и проучванията, които бяха подчертани в доклада – според последните ми изчисления 11 доклада, шест проучвания в различни области и повторно основаване на звено за държавна финансова помощ в Генерална дирекция „Конкуренция“. Особено силно приветствам многократното искане за обединяване на базата за изчисляване на глоби, което вече разисквахме. Считам, че това е изключително важно.

Между другото, беше много интересно да чуя от лорд Dartmouth, говорещ в качеството си на аристократ, за политиката на конкуренция. Както всички знаем, аристократите в Обединеното кралство са силно заинтересовани относно концентрацията на земята. Вероятно трябва да помолим компетентните органи по конкуренцията да обърнат внимание на това и да видят как аристократите управляват техните земи в рамките на Европейския съюз през цялото това време.

 
  
MPphoto
 

  Sławomir Witold Nitras (PPE).(PL) Г-н председател, за мен е удоволствие да слушам това разискване. Бих искал да благодаря на г-н Eppink за неговия доклад. Тъй като познавам неговия подход, гледам на доклада с признание и съм доволен, че именно той го състави. За мен също беше голямо удоволствие да чуя речите на моите колеги, но има и нещо, което бих искал да ви споделя. Тук ние се съсредоточаваме върху работата на Европейската комисия. Обвиняваме я за липсата на силна позиция или политика или за това, че не се бори с протекционизма, но ако трябва да сме съвсем честни, нашият опонент или нашият най-голям проблем (г-н Hökmark се спря на факта, че европейската икономика не е конкурентна) са държавите-членки. В същото време Европейската комисия доста често няма друг избор освен — действайки под натиска на държавите-членки — да се опитва да защитава свободната конкуренция колкото е възможно повече.

Преди няколко седмици в залата говорихме, освен всичко друго, за специално законодателство за пазара на въглища. В този случай обаче не чухме членовете на ЕП да говорят за свободна конкуренция, а чувахме само гласовете на хора, изискващи протекционистки принципи и възможности за субсидиране например на затворени мини — така ги нарекоха — докато всъщност истинският въпрос беше подпомагането на мини, които изобщо няма да бъдат затваряни. Трябва да бъдем последователни в нашата работа, а тази последователност често липсва в залата.

Говорехме за подпомагане на банковия сектор. Страхувам се, че Европейската комисия санкционира това подпомагане, единствено действайки под натиска на държавите-членки, и днес, когато говорим за доклада, който всъщност засяга 2009 г. – съгласен съм с критичното отношение — ми се струва, че в доклада отсъства оценка на ефектите, които това подпомагане постигна, както и дали наистина то спомогна за преструктуриране на банковата сфера по стабилен начин. Очаквам, г-н член на Комисията, този аспект – оценката на важна политика —да бъде представен в доклада.

Докладът засяга и факта, че Комисията се бори срещу протекционизма освен в други области и когато говорим за автомобилния отрасъл, но има и други примери – идвам от Полша, където най-добрата фабрика на групата Фиат беше затворена или може би не затворена, но производството беше намалено и прехвърлено в Италия. Това е очевиден протекционизъм и Европейската комисия трябва да се бори с този проблем.

Мога да дам и друг пример. През 2009 г. две полски корабостроителници бяха затворени. Идвам от корабостроителен град в Полша, но проблемът е по-голям, отколкото двете полски корабостроителници. Проблемът е да се справим с факта, че на световно ниво европейската политика на конкуренция принуждава корабостроителната промишленост да се бори основно със силно субсидираните корабостроителници на Близкия изток и днес всъщност именно поради тази политика на конкуренция ние затваряме корабостроителната промишленост в Европа, тъй като я принуждаваме да се конкурира със субсидирани индустрии. За нас е важно корабостроителната промишленост в Европа да продължи да съществува. Благодаря Ви и се извинявам, че превиших времето си за говорене.

 
  
MPphoto
 

  Lara Comi (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих казала, че разработването на ефективна политика на конкуренция и правилното й прилагане от методическа гледна точка е изключително деликатна и сложна задача, особено по време на криза.

Деликатна, тъй като прекалено строгото й прилагане би засегнало цялостното влияние, което тя оказва, и би имало сериозни последици върху социалната сфера и икономическия цикъл. Сложна, тъй като възприетите параметри може да не са навсякъде приложими към всички области на икономиката в такова деликатно време. Затова Комисията трябва да бъде поздравена за своята работа по този проблем. Тя успя да комбинира взискателния метод с гъвкавостта, необходима при тези икономически условия. Всъщност опитите да оцени специалните средства, възприети на национално ниво за прекратяване на кризата, са доказателство за един подход, който е не само високо професионален, но и много деликатен.

Европейското законодателство в областта на конкуренцията е както широкообхватно, така и силно специализирано. Това още веднъж поставя Европейския съюз в позицията на пътеводна светлина за неговите съседни държави, особено за по-слабо развитите от тях. Това помага да се предотврати разделението и отклоненията между държавите, които водят, и тези, които ги следват. Затова е двойно по-важно да гарантираме, че тази насочваща светлина по никакъв начин не е засенчвана. Според мен трябва да обърнем специално внимание на оценката на различните следкризисни сценарии, които трябваше да започнат да се появяват през 2010 г.

Много е вероятно това да означава преоценка на обхвата на структурните промени, които трябва да вземем предвид, и оценка на настоящия статус на различните промишлености и отрасли. „Предпазливост“ трябва да бъде ключовата дума във времена на такава несигурност.

Бих искала настоятелно да призова Комисията да се съсредоточи както върху малките и средни предприятия, така и върху заетостта при младите хора, което още веднъж превръща конкуренцията в проблем на целия Европейски съюз.

 
  
MPphoto
 

  Sari Essayah (PPE).(EN) Г-н председател, бих искала да похваля доклада за включването на много положително мнение за SEPA, единната зона за плащания в евро. Отново и отново Парламентът изисква бърза миграция към SEPA и причините за това са ясни. Оценката на въздействието, направена от Комисията, цитира проучване, според което SEPA би спестила 300 млрд. евро на икономиката на ЕС за период от шест години. Тези спестявания се дължат на увеличената конкуренция чрез общите стандарти и процеси. Това също така ще спести време и стрес за всички европейци, които трябва да извършват своите плащания в други страни.

Също така напълно съм съгласна с доклада в неговата позиция, че обществената икономическа подкрепа на банки и други предприятия през икономическата криза наруши конкуренцията. Както много от моите колеги тази сутрин, настоятелно призовавам Комисията да предостави анализ на тези нарушения.

Нека добавя още една мисъл относно потребността от общи стандарти и процеси. Много от бъдещите инвенции ще бъдат основани на информационните и комуникационни технологии. Имаме нужда от повече конкуренция в предприятията, заети в информационните и комуникационни технологии, и това би могло да бъде насърчено чрез увеличената употреба на код на открит източник в Европа. Очаквам, че Европа по този начин ще стане по-конкурентоспособна в тази област от критична важност във връзка със САЩ и други основни икономически зони, както каза преди малко г-н Hökmark.

 
  
MPphoto
 

  Danuta Jazłowiecka (PPE).(PL) Г-н председател, авторите на обсъжданата резолюция правилно отбелязват, че икономическата криза постави изключително предизвикателство пред политиката на конкуренция на ЕС. Националните и политически интереси побеждаваха многократно не само правилата на свободния пазар, но също така и благоразумието. Голямата икономическа криза, последиците от която все още се усещат в страните от Европа, беше много важен определящ фактор за политиката на конкуренция от 2009 г. Това беше период, в който видяхме употреба на механизми и инструменти, чиято главна цел беше да подпомогнат проблемни финансови институции, както и някои големи предприятия, а не да подпомагат правилата на пазарната икономика и най-тежките последици от това бяха усетени от малките и средните предприятия.

Ще бъде ли направеното ефикасно в дългосрочен план? Сега предстои да разберем. Затова трябва да призовем Комисията да изготви заслужаващи доверие анализи, които да покажат последствията от тази помощ върху икономиката. Това не само ще даде възможност за оценка на направеното, но също така ще позволи бърза и ефикасна реакция при подобни заплахи в бъдещето.

 
  
MPphoto
 

  George Sabin Cutaş (S&D).(RO) Г-н председател, политиката на конкуренция играе основна роля за гарантирането на конкурентоспособността на европейската икономика, при което контролът на държавната помощ е неразделна част от нея.

В същото време по време на настоящата криза Европейската комисия усети потребността от одобряване на държавните безвъзмездни помощи, особено за банковия сектор, но също така и за други сектори, които се сблъскаха с трудности. По тази причина държавите-членки отпуснаха значителни суми под формата на гаранционни схеми, схеми за рекапитализация и други форми на финансиране на ликвидността на банкови институции с цел да им предостави източник на финансиране и гаранция срещу рисковете.

Европейската комисия обаче трябва да наблюдава внимателно сектора и да подготви планове за преструктуриране и регулиране на финансовите институции, за да гарантира, че те няма да продължават да възприемат рисково поведение, което застрашава финансовата стабилност на Европейския съюз. В противен случай държавната помощ спомага само за продължаване на финансовите трудности в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Г-н председател, изпратеният доклад потвърждава факта, че все още имаме дълъг път да изминем в ЕС до установяването на истинска конкуренция.

Добър пример за това е селскостопанското производство, в което както ЕС, така и отделните държави позволяват различни субсидии и подкрепа, по този начин съществено нарушавайки конкурентната среда. Селскостопанските предприятия, особено от новите държави-членки, понасят значителни щети в резултат от неправилната политика за субсидии на ЕС. Транспортът е друга област, в която ще бъде необходимо основно да се измени и подобри конкурентната среда. Затова считам за особено важно да се приемат предложенията на комисията по транспорт и туризъм, които съвсем уместно насочват вниманието към нарушаването на конкуренцията и между отделните видове транспорт.

При всички случаи докладът е добър и окуражаващ и е от особено значение да бъде ефикасно оползотворен, за да подобрим конкурентната среда в ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE).(HU) Г-н председател, ситуацията, създадена от икономическата и финансова криза, е оставила своя отпечатък върху тона на доклада на Комисията. Въпреки това докладът е добър, както беше отразено в резолюцията на Парламента. Има някои положения обаче, в които дейността би могла да бъде подобрена в близко бъдеще, основно в областта на превенцията и надлежната информация. Без сътрудничество няма да можем да се възстановим от кризата, затова е много важно за Комисията да ни увери, че непрекъснато ще ни предоставя информация относно вече постигнатите резултати. Съответствието с и прилагането на правилата на политиката на конкуренция на ЕС са едни от ключовете към успеха на единния пазар. Все още има пазари на суровини в областта на енергийната политика например, при които прозрачността трябва да бъде увеличена. По същия начин конкуренцията не е напълно гарантирана във всеки сегмент на енергийния сектор. Затова е неотложно да се приложи вторият пакет за вътрешния пазар и третият енергиен пакет. Изискването за по-цялостно проучване на конкуренцията в други сектори, основно селското стопанство и промишлеността, е много навременна стъпка. Чрез проучване трябва да определим основните доставчици и дистрибутори, които са отговорни за нарушаването на конкуренцията на пазара.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Г-н председател, бих искала да подчертая колко е важно да се съставят ясни правила за конкуренцията, които да бъдат ефикасни и полезни за малките и средни предприятия. Те са изключително важни за цялата европейска икономика, без да споменаваме големия иновационен потенциал, който предлагат. В този смисъл считам, че би било целесъобразно да включим част, посветена на малките предприятия с акцент върху лоялната конкуренция. Политиката на конкуренция трябва да помогне за насърчаването и прилагането на отворени стандарти и оперативна съвместимост. Това би предотвратило прилагането на технологична зависимост от играчите на пазара.

Бих искала да завърша с това, че прилагането на успешна политика на конкуренция и неограничени действия на вътрешния пазар са предпоставки за устойчив икономически растеж в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Mairead McGuinness (PPE).(EN) Г-н председател, позволете ми да се спра на параграф 90 от доклада, който постановява, че конкуренцията в селскoстопанското производство е предпоставка за по-ниски цени за потребителите в страните от ЕС. Част от това е истина, но се страхувам, че смисълът напълно се губи. Разискваме помежду си и в специално предназначени групи в Парламента относно това, което се случва на селскостопанските пазари и защо няма справедливо образуване на крайната цена, която ние като потребители плащаме за храната на тези, които я произвеждат.

Това е много сериозен проблем във време, в което реформираме селскостопанската политика, при което се каним да намалим бюджета за селско стопанство, но не търсим несъвършенствата на този пазар. Затова докладът трябва да се спре повече на този въпрос. Настоятелно призоваваме Комисията да обърне внимание на конкуренцията в аграрно-промишления сектор: да, моля Ви, както и да проучи търговците на дребно, но след това да спре да проучва и да започне да действа в тази посока. Много сме добри, когато говорим в залата, но не сме толкова добри в конкретните действия.

Бих искала да отбележа още нещо във връзка с конкуренцията. Изказах известни оплаквания към Комисията от името на избирателите. Обикновените хора не получават правото да бъдат изслушани срещу държавата и бих искала Комисията да промени това –има някои оплаквания, които като член на ЕП не мога...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Благодаря Ви, г-жо McGuinness. Вероятно ще бъде уместно в бъдещи разисквания от този характер да изслушаме и мнението на комисията по земеделие и развитие на селските райони.

 
  
MPphoto
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE).(PL) Г-н председател, вътрешният пазар трябва да бъде свободен, ефикасен, динамичен и иновационен. Подходяща политика на конкуренция е вярното средство за постигане на тази цел. Ако конкуренцията функционира правилно на пазара за стоки и услуги, можем да осигурим по-добро качество, по-ниски цени и по-голям избор за потребителя. Добре е да правим годишни оценки на политиката на конкуренция. Подобна проверка, която ще се възползва от погледа към резултатите, е много поучителна. Ефикасната употреба на инструмента на политиката на конкуренция даде възможност за подобряване на икономическата стабилност и смекчаване на последствията от икономическата криза за предприятията и потребителите. Необходимо е да се подобри конкуренцията на пазарите на медикаменти и енергия. Нека си спомним, че монополът, бил той частен или държавен, ограничава конкуренцията. Струва си да подчертаем, че промените в общата селскостопанска политика са насочени към това субсидиите и външната подкрепа да не ограничават конкуренцията.

 
  
MPphoto
 

  Щефан Фюле, член на Комисията.(EN) Г-н председател, Комисията отбелязва призива на Парламента за по-голяма прозрачност, диалог и информация относно политиката на конкуренция. Ще продължим да ви информираме за важните решения по политиката в областта на конкуренцията и ще положим усилия да отговорим на вашите искания в отговора ни на вашата резолюция или в следващия доклад относно политиката на конкуренция, или в специален документ, както беше поискано от г-н Bütikofer и другите членове на ЕП.

Отбелязвам вашия призив за секторни проучвания на редица пазари. Опитът от миналото показва, че справедливото и твърдо прилагане на правилата само по себе си довежда до положителен ефект върху конкуренцията в рамките на един сектор. Не винаги секторните проучвания са най-добрият начин за прилагане на нашите правила в даден сектор. Те винаги са много скъпи от гледна точка на ресурси и следва да бъдат използвани, единствено когато целите на политиката на Комисията правят даденото проучване необходимо.

Мога отново да потвърдя, че временните мерки за държавна помощ, свързани с кризата, са наистина временни. Бих искал да се спра за малко на няколко от вашите въпроси в един наистина телеграфен стил за ограниченото време, с което разполагам.

Първо, относно инвестиционния и финансов сектор консултация върху ръководните насоки за възстановяване и преструктуриране в момента е в ход.

Второ, относно транспорта Комисията подготвя Бяла книга за бъдещето на транспорта, която се очаква да бъде приета през март 2011 г. В нея ще бъдат очертани няколко предложения за ускоряване завършването на изграждането на вътрешен пазар за транспорта.

Трето, относно услугите от общ икономически интерес, Комисията ще докладва по темата през първата четвърт на тази година.

Четвърто, относно програмата в областта на цифровите технологии, Комисията напълно се съгласява с важността на насърчаването на истински интегриран вътрешен цифров пазар.

Пето, относно малките и средни предприятия, гарантирането на равнопоставени условия за всички предприятия, големи и малки, е изключително важно за тяхното успешно развитие. Работата върху правилата за конкуренция от страна на Комисията е крайно необходимо, за да го позволи. Определихме си като цели и правилата за държавна помощ за малки и средни предприятия, иновацията, научноизследователската и развойна дейност и зелените технологии.

През юни заместник-председателят Алмуния предстои да ви представи доклад относно политиката на конкуренция за 2010 година. Междувременно той ще ви държи осведомени по въпросите, които вие повдигнахте, а във връзка с параграф 4 от доклада на Парламента службите на Генерална дирекция „Конкуренция“ ще бъдат уведомени да ви отговорят по-подробно.

 
  
MPphoto
 

  Председател – Ще завършим с речта на докладчика г-н Eppink, когото, разбира се, поздравяваме, тъй като мнозинството негови колеги похвалиха работата му като автор на доклада.

 
  
MPphoto
 

  Derk Jan Eppink, докладчик.(EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на члена на Комисията, който представляваше своя колега, за неговото присъствие. Приветствам инициативата на Комисията по отношение на колективните искове за обезщетения, което е доста закъсняла инициатива. Това също беше споменато в доклада и считам, че е в интерес на потребителите – при условие че е добре дефинирано и добре законодателно уредено. Считам, че е добре. Ще започнем със Зелената книга, за да видим какви са различните мнения. Приветствам това.


В банковия сектор имаме много странна ситуация. Държавната помощ е на различни нива в различните държави, на различни етапи. В някои страни като Испания в банковия сектор регионалните банки (cajas) по-специално са в затруднение и тук животоспасяващата помощ от Европейската централна банка е необходима, макар че ЕЦБ, както г-н Lamberts отбеляза за 30 секунди, рискува да придобие много лоши активи. Това превръща ЕЦБ във вид лоша банка – нещо, което не трябва да се случва.

В други страни държавите се опитват да се оттеглят от банковия сектор и там има опасност от „зестри“. Очаквам, че не можете да отговорите на въпроса за „зестрите“, той е към члена на Комисията, но би било много нечестно спрямо банки, които не взеха държавна помощ, ако някои, които са били възстановени или са се нуждаели от възстановяване, изведнъж са получили такава „зестра“. Така че в това отношение трябва да разгледаме въпроса за равнопоставените условия на конкуренция.

Накрая ще направя допълнителни коментари, тъй като имаше няколко забележки от г-жа In ’t Veld, г-жа Gáll и г-н Bütikofer, които бяха направени тук. Имахме доклад миналата година, имаме доклад тази година и вероятно ще имаме подобен доклад догодина. Винаги е едно и също. Изглежда в известен смисъл като ритуал на Ватикана, в който имаме едни и същи неща отново и отново. Считам, че трябва да разгледаме отговорите на въпросите, които бяха зададени, и предлагам докладчикът и предходният докладчик да се свържат с члена на Комисията и с генералния директор на Генерална дирекция „Конкуренция“, за да видим какво ще се случи със запитванията, които поставихме.

Имаме нужда от доклад, който може надлежно да се приложи от гледна точка на предоставянето на информация. Затова предлагам да имаме подходящо продължение, в което г-жа In ’t Veld със сигурност ще ме подкрепи, за да видим какво предприема Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Председател – Благодаря Ви, г-н Eppink. Сигурен съм, че сте забелязали реакцията на Вашите колеги и че като цяло по всичко изглежда, че Вашето предложение ще получи нужната подкрепа.

Разискването приключи.

Гласуването ще се състои днес, четвъртък.

 

4. Устойчива политика на ЕС за Далечния север (разискване)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-н Gahler, от името на комисията по външни работи, относно устойчива политика на ЕС за Далечния север (2009/2214(INI)) (A7-0377/2010).

 
  
MPphoto
 

  Michael Gahler, докладчик.(DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, представители на съседите ни от Арктическия регион, проследяващи това разискване, в качеството си на докладчик имам удоволствието днес да ви представя резултата от продължила повече от година работа, извършена в сътрудничество с докладчиците в сянка, с други колеги от форума ЕС-Арктика и с многобройни експерти и представители, някои от които са от самия Арктически регион.

Постигнахме широк консенсус и считам, че изработихме устойчива политика за Далечния север. Докладът анализира нововъзникналата значимост на Арктическия регион и очертава по какъв начин би следвало да се организира политиката на ЕС по отношение на северните ни съседи от гледната точка на Европейския парламент. Водещият принцип за мен в този случай е предложението за сътрудничество с държавите и институциите на съседите ни в Далечния север.

Наясно сме с двустранното и многостранно сътрудничество, което вече е факт в арктическите държави. Съвсем встрани от въпросите, свързани с Арктика, Норвегия и Исландия вече са пряко включени в Европейската икономическа зона и участват в шенгенското сътрудничество. ЕС вече е като наблюдател ad hoc в Арктическия съвет, но искам да изясня, че считам, че е желателно ЕС да получи статут на постоянен наблюдател. Това е така, особено поради факта, че почти всички области на политиката от значение за региона бяха сведени, поне отчасти, до компетентността на Общността. Предложението за сътрудничество се изготвя по този начин, защото ние, ЕС, не можем да предприемем действия или да инициираме дейности в Арктическия регион по свое усмотрение. До голяма степен зависим от желанието за сътрудничество на намиращите се в непосредствена близост съседни територии.

В този доклад се съсредоточих и върху човешкото измерение. При следване на всяка област от общата политика всички участващи не трябва да забравят, че опасенията на хората, живеещи в Арктическия регион, трябва да бъдат надлежно взети под внимание. Имам предвид автохтонното население в страните, чиито начин на живот и поминък следват принципа на устойчивост, както и другите хора, живеещи там.

Приемаме, че тези жители на Арктическия регион искат да развият тяхното местообитание; с други думи, не искат да се наложи заповед за съхранение на областта, такава каквато е сега, която да я превърне в нещо като национален парк. Затова работим с партньорите, за да гарантираме, че намесата в екосистемата и естествените местообитания се винаги се извършва в съответствие с възможно най-строгите принципи на опазване на околната среда. ЕС е привлекателен партньор за сътрудничество за държавите в Арктическия регион, тъй като ние играем водеща роля в съответните области на политиката като областта на опазване на околната среда и борбата срещу изменението на климата. Така въпросът дали най-големият световен пазар следва амбициозна политика в областта на опазване на околната среда има огромно значение за този регион.

ЕС е привлекателен партньор и защото ние сме очевидни потребители на стоките, осигурявани от Арктическия регион – не само нефт и газ, но и например редки руди. Би трябвало да следваме добрите примери като сътрудничеството между Норвегия и Русия относно газовото поле „Щокман“ в Баренцово море. При добиването на тези минерални ресурси партньорите прилагат най-високите стандарти в Норвегия за опазване на околната среда. Надявам се, че същите ще се приложат и по отношение на споразумението за сътрудничество, постигнато между Русия и „Бритиш Петролиум“ (BP) през последните седмици относно проучването на Северния ледовит океан. В бъдеще нашите сателитни системи за наблюдение ще ни осигурят ценна помощ както в сектора за опазване на околната среда, така и в отварянето на нови корабоплавателни пътища, като например Североизточния коридор. Сътрудничеството в тази област ще позволи съкращаването на корабоплавателните пътища до Югоизточна Азия например. За ЕС, който представлява 40% от световния търговски флот, това е важен фактор, особено от финансова гледна точка.

Нашата рамкова програма за научни изследвания осигурява ценна помощ за по-нататъшно сътрудничество в областта на науката между отделните полярни институти в изследователските им центрове в Арктическия регион. Съседите ни от Далечния север са наясно, че ЕС е компетентен партньор в областта на сътрудничеството. Има обаче какво да се желае по отношение на изработването, координацията и прилагането на нашите политики. Може да се постигне подобряване чрез обединение на съответните области в рамките на Комисията към генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ и чрез създаване на подходящ орган към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Освен това и Арктически информационен център, който да събира и да прави оценка на съответната информация, който би усъвършенствал още повече базата данни. Развиването на механизъм за съвместно финансиране и програмиране в териториите в близост до полюса, включващо всички партньори в Далечния север, би било важен инструмент за по-ефективно сътрудничество в областта на научноизследователската и развойната дейност.

Убеден съм, че този проект на документ за политика ще осигури по-добри насоки за провеждането на всестранна и успешна политика на Арктическия регион в ЕС, която ще облагодетелства и нашите съседи на север.

 
  
MPphoto
 

  Щефан Фюле, член на Комисията.(EN) Г-н председател, по-рано миналата година, заместник-председателят/върховният представител Аштън пое инициативата да предложи разискване по въпросите на Арктическия регион. Разискването в пленарна зала ни помогна да разберем вашите възгледи и да очертаем нагледно значимостта, която придаваме на сътрудничеството в Арктика като част от външните отношения на Европейския съюз.

Ние се ангажираме с Арктическия регион на много нива. Първо, и Съюзът, и държавите-членки провеждат активни научноизследователски политики в региона. Второ, ние следваме устойчива политика в областта на опазването на околната среда и морското дело. Трето, нашата дипломация в борбата срещу изменението на климата се занимава с ядрото на трансформациите в Арктическия регион. И четвърто, продължаваме да работим в полза на автохтонното население, включително и на жителите на Арктика.

Макар да признаваме, че диалогът ни с цялото автохтонно население в териториите в близост до полюса може да бъде подобрен, през 2010 г. започна процес на плодотворно и по-широко взаимодействие, което със сигурност ще развиваме през следващите години.

Когато се занимаваме с достъпа до Арктика и проучването на ресурсите му, трябва да защитим репутацията си на отговорен потребител на суровини и енергийни ресурси, да се придържаме към най-високите стандарти за безопасност и защита на околната среда. Паралелно с това упорито ще търсим справедливо третиране на нашите интереси, включително на нашите дружества.

Радваме се, че тези области са застъпени в доклада за Далечния север на Европейския парламент, заедно с ценни предложения относно това как да действаме в бъдеще. Този доклад има важен принос за постепенното изграждане на политика на Европейския съюз за Арктика и бих искал да благодаря на Michael Gahler за предприемането на тази инициатива.

Инициативата заслужава особено големи поздравления, тъй като докладчикът и няколко други членове на ЕП съдействаха за провеждането на интересен диалог с трети страни от Арктика и гражданското общество, в който ние взехме активно участие. Различните гледни точки са изложени в окончателния доклад, който показва, че Европейският съюз се ангажира да изслушва и работи с всички заинтересовани страни в Арктика.

Ние преминаваме към нова фаза на развитието на политиката на ЕС за Арктика. Докладът на Парламента ще се превърне в третия стълб за архитектурата й, следвайки съобщението на Комисията от 2008 г. и заключенията на Съвета от 2009 г. Тези три текста са последователни и изпращат отговорно и положително послание на страните партньори и хората, живеещи в региона. Ние се опитваме да насърчим развитието на по-сигурен и устойчив Арктически регион. Ние зачитаме международните споразумения и договорености и бихме искали да си сътрудничим в областта на тяхното развитие и разширяване.

По-конкретно, бих искал да спомена и Споразумението за определяне на границите между Русия и Норвегия относно Баренцово море, което беше подписано миналата година, като отправна точка за дългосрочното мирно сътрудничество в целия Арктически регион в близост до полюса.

Европейският съюз би искал Арктическият съвет да се укрепи и да стане по-ефективен и в него да се съгласуват и прилагат ключови решения за бъдещето на региона. Бихме искали да вземем участие в Арктическия съвет като постоянен наблюдател, за да споделяме своя солиден опит в областта на международното и регионално сътрудничество и сме особено благодарни на Парламента, че подкрепи това наше усилие.

Докладът за Далечния север ще даде на Европейската служба за външна дейност и на Комисията силен стимул по отношение на външната ни дейност относно Арктическия регион. Считам, че посланията и подходът му са напълно навременни и подходящи.

Докладът на Парламента за Далечния север ще предостави информация за нашия собствен доклад за напредъка по политиката на ЕС за Арктика, който Съветът поиска да представим по-късно през тази година. Докладът ще бъде представен пред две институции, Съвета и Парламента, като се надяваме и двете да го сметнат за удовлетворителен.

 
  
MPphoto
 

  Inese Vaidere, от името на групата PPE.(LV) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала първо да благодаря на г-н Gahler за старателно съставения доклад. Изразявам истинско задоволство, че политиката на Европейския съюз за Далечния север е една от областите, на които Европейският съюз обръща внимание навреме. Значителни ресурси – около четвърт от непроучените световни залежи на нефт и газ, биогенетични и рибни ресурси, минерали – могат да се открият в Арктика. Предлага и нови възможности за морски транспорт. Топенето на ледената шапка отваря път за корабоплаване към азиатските страни, който е с 40% по-кратък. Потенциалът на Арктика е впечатляващ. Затова трябва да бъде използван по отговорен начин. Безотговорната експлоатация на ресурси и недобре замислените транспортни потоци могат да доведат до сериозни екологични последици. В същото време трябва да се признае, че използването на богатствата на Арктика може да предостави нови възможности за решаване не само на проблемите в областта на енергетиката, но и на тези, свързани с полезните изкопаеми и храните. Съществува ожесточена надпревара между големите световни сили за това коя ще получи лъвския пай при управлението и експлоатацията на тези ресурси. Въпреки че в Арктика живеят приблизително 3,7 млн. души, представляващи няколко десетки от автохтонното население, все пак могат да се причислят, до известна степен, към света. За момента Обединените нации не е утвърдила ползване на привилегии за която и да е от нациите в Арктика и, да се надяваме, че няма да го направи и в бъдеще. Точно поради това нашата политика трябва да е отговорна. Европейският съюз трябва да развие конкретна, координирана стратегия за всички сфери, свързани с Далечния север и да постигне съгласие за финансиране на тази политика и за източниците на финансирането. Изменението на климата, благосъстоянието и развитието на автохтонното население, както и въпросите, свързани с енергийната сигурност, трябва да бъдат взети предвид. За прилагането на тази политика може да помогне придобиването на статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет. Въпреки че нямаме пряка морска граница с Арктика, Европейският съюз може да се превърне в лидер в изследването на региона по отношение както на неговите ресурси, така и на новите корабоплавателни пътища и в осигуряването на високи стандарти за опазване на околната среда. Благодаря.

 
  
MPphoto
 

  Liisa Jaakonsaari, от името на групата S&D.(FI) Г-н председател, като начало отправям искрени благодарности към докладчика г-н Gahler за неговото конструктивно сътрудничество. Със сигурност най-ценното признание за това дойде от члена на Комисията Фюле, когато заяви, че докладът би се превърнал в трети стълб на политиката на ЕС за Арктика.

Не е никак учудващо, че политиката за Арктика се превръща в толкова централна за международната политика тема, тъй като, както спомена колегата преди мен, Арктическият регион разполага с една трета от световните, все още неизследвани, природни ресурси: минерали, газ и нефт. Изменението на климата и надпреварата за тези природни ресурси са свързани въпроси, но очевидно тенденцията се задвижва основно от световната икономика. За щастие, развитията в Арктическия регион са устойчиви и се основават на желание за сътрудничество.

В бъдеще политиката за Арктика ще представлява тест за това дали заедно можем да увеличим стабилността или, от друга страна, само ще предизвикаме нови конфликти. Важно е природните ресурси да се използват разумно и отговорно, за да се избегне феноменът „златна треска“ и катастрофални инциденти като този в Мексиканския залив.

Важно е да съставим балансиран доклад и да изпратим послание за укрепване на Арктическия съвет и за адекватно участие от страна на Европейския съюз в качеството му на наблюдател. Не трябва грубо да се намесваме, а да прилагаме дипломация, да преговаряме, да поемем ангажимент за политическо сътрудничество и, най-вече, да сме на челно място, когато се прави оценка за въздействието върху околната среда. Смятам, че е много добре, че в доклада се споменава значимостта на Арктическия информационен център и че се заявява, че университетът в Лапландия, в Рованиеми, Финландия би бил подходящо място за негова база.

 
  
MPphoto
 

  Anneli Jäätteenmäki, от името на групата ALDE.(FI) Г-н председател, бих искала да изразя искрената си благодарност към докладчика г-н Gahler, както и към докладчиците в сянка. Смятаме, че работихме отлично заедно и е важно, че този доклад по собствена инициатива е приет, както и че направеното предложение се основава на него.

Този доклад представя силни аргументи в защита на бъдещите големи инвестиции, които биха помогнали на хората в Арктическия регион да оцелеят, и на инвестициите в заетостта, транспорта и околната среда. Смятам и че гледната точка в него по отношение на необходимостта за признаване на положението на автохтонното население, особено на народа саами, е от огромно значение. Народът саами е единственото автохтонно население в Европа и ЕС, тоест Комисията, Парламентът и Съветът, трябва да си сътрудничат на равни начала с тях.

Този доклад признава и статута на Арктическия съвет, за който членът на Комисията Фюле дори заяви, че ЕС има желание да укрепи. Бях много разочарована обаче от изразената оценка на члена на Комисията, че сътрудничеството в Арктическия регион напредва постепенно. Разбира се, ЕС трябва да прояви предприемчивост и трябва да има инвестиции и желание за ускоряване на сътрудничеството в Арктика. Това не трябва да се случва постепенно, все едно работим само с една ръка: трябва да се превърне в един от нашите приоритети.

Накрая, искам да кажа, че се радвам също, че ще се инвестира в научни изследвания в Арктическия регион и че докладът споменава университета в Лапландия като възможен център за такива начинания. Университетът в Лапландия заслужава поздравления за това, че е единственият университет, единственото представителство, което гарантира, че такъв център ще бъде изграден, и е вложил време и усилия за това.

 
  
MPphoto
 

  Indrek Tarand, от името на групата Verts/ALE.(EN) Г-н председател, бих искал да поднеса благодарности и искрените си поздравления и похвали към докладчика и колегите докладчици в сянка за доброто сътрудничество и разбирането. Бих искал да благодаря и на колегите си от групата на Зелените за сътрудничеството и приноса им.

Най-накрая можем да кажем, че изготвихме добър документ, който позволява на нас, Европейския съюз, да постъпим сравнително разумно, вземайки предвид всички интереси на заинтересованите страни. Въпреки че Зелените напълно основателно смятат, че е трябвало да бъдем дори по-радикални, ние все пак сме доволни, че докладът взема предвид загрижеността и опасенията ни като предложенията, отправени към докладчика относно факта, че научните данни ясно посочват, че екосистемата в Арктика в момента преминава през огромни промени, свързани с изменението в климата, и че тази ситуация изисква предприемането на внимателен и научнообоснован подход при всяко бъдещо развитие в Арктика.

Ето защо ние призовахме за по-нататъшни научни изследвания, които да се проведат в рамките на многостранно споразумение, за осведомяване и вземане на решение за екосистемата в Арктика преди и след всяко значимо бъдещо развитие. Благодарим на останалите групи, че приемат това. Това е пример за това как да оформяме нещата по приемлив начин за широкия спектър от различни групи на интереси. В тази зала има скептици, които заявиха, че Арктическия регион не заслужава вниманието ни, но това не е така, особено като се има предвид, че Исландия може да стане 28-та държава-членка на ЕС.

Арктическият регион е важно място. Не само поради изменението на климата и последвалото го затопляне на иначе студения Далечен север. Арктика е важно място и поради примамливите възможности, които разкрива пред погледа на всеки, колкото и усложнения и трудности да водят след себе си. Ето защо смятам, че политиците, които се заемат с тези проблеми отговорно и с политическа прозорливост са също толкова важни и заслужават похвала, също като тези, които ще гласуват в подкрепа на доклада на г-н Gahler днес.

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański, от името на групата ECR.(PL) Г-н председател, Арктика определено се променя. Най-очевидните резултати от промените са възможностите за развиване на нови транспортни и търговски пътища, както и възможността, която е вече ясна, за експлоатиране на природните ресурси и добиването на нефт и газ. Реакциите спрямо тези промени по света са разнопосочни. От една страна, разполагаме с конструктивно споразумение между Русия и Норвегия за определяне на границите в Баренцово море, докато, от друга страна, руснаците следват политиката на faits accomplis. Считам, че тук Европейският съюз и международната общност могат да изиграят огромна роля. Ние насърчаваме това в доклада си, което си личи добре от изложеното в него. Втората тема, към която насочваме внимание, е необходимостта от постигането на гаранция за равен, недискриминационен достъп до транспортните пътища. Нито регулаторни, нито финансови съображения не би следвало да представляват пречка за равния достъп до пътищата. Всичко това е ясно изразено в доклада. Ето затова ще се радваме този доклад да бъде одобрен при гласуването.

 
  
MPphoto
 

  Sabine Lösing, от името на групата GUE/NGL.(DE) Г-н председател, благодарности на г-н Gahler за неговия доклад. От него става ясно, че съществува огромен интерес към природните ресурси на Арктическия регион. В резултат на изменението на климата, нефтът и газът и други ресурси могат да се добиват все по-лесно. Въпросът относно по-доброто използване на корабоплавателните пътища вече беше обсъден.

Логическата последица от това е, че замърсяването в региона ще се увеличава. Развитието на промишлеността по-конкретно чрез добиването на нефт и газ, разширяването на търговския риболов и засиленото корабоплаване – със сигурност ще доведе до смущения, дори разрушаване, на високочувствителната екосистема, което ще има разрушителни последици.

За съжаление, докладът засяга въпроси от общ характер и в него не са включени ефикасни стратегии за борба с тези опасности. Не беше споменат фактът, че ЕС не е сам в признаването на нарасналата геостратегическа значимост на Арктика. Граничещите с Арктика държави: Русия и държавите-членки на НАТО САЩ, Канада, Дания и Норвегия вече започнаха да милитаризират Арктическия регион и възнамеряват да защитят интересите си там.

Изменението на климата доведе до настоящата ситуация в Арктика. Трябва да предотвратим катастрофалното развитие на изменението и можем да го постигнем само чрез бързо преминаване към възобновяеми енергийни източници. Но тази стратегия изисква да се предприеме диаметрално противоположен подход.

Ние, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, настояваме за това, че не трябва да се позволява Арктика да се превърне в следващата географска гореща точка. Подобно на многобройни организации за защита на околната среда призоваваме за мораториум върху нови проекти за добив на нефт в Арктика. Трябва да се постигне споразумение за договор – подобен на Антарктическия договор – който забранява добиването на минерални ресурси в региона. И не на последно място призоваваме за незабавна демилитаризация на региона и за обявяването на Арктика за демилитаризирана зона.

Тъй като с групата ми не можем да подкрепи резултатите от доклада по собствена инициатива, представен днес, групата GUE/NGL внася алтернативен доклад.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Liisa Jaakonsaari (S&D).(FI) Г-н председател, бих искала да попитам как представителят на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица смята, че е възможно да постигнем някакъв мораториум, когато нито един фактор или държава в региона не го желае. Как би изглеждало на автохтонното население, ако Европейският съюз им казва какво да правят? Парламентът вече извърши един грях, а именно забраната за продажба на тюленови продукти, което много ги разгневи. Защо трябва да ги дразним допълнително? В този момент са необходими дипломация и сътрудничество.

 
  
MPphoto
 

  Sabine Lösing (GUE/NGL).(DE) Г-н председател, не подкрепям това и, разбира се, не е възможно да се наложи нещо подобно „отгоре“. Но остава въпросът: с кого е обсъждан въпросът, кои държави участват, кое автохтонно население е засегнато, проведени ли са консултации с хората, които биха се облагодетелствали от създалата се ситуация, или с онези, които биха изгубили поминъка си? Смятам, че има нужда от по-нататъшен диалог. Проведените до момента разговори не са достатъчни. Трябва да се опитаме да провеждаме диалог във възможно най-широк формат, а и да проведем консултации с представители на по-широк кръг от обществото, включително и с автохтонното население в частност.

 
  
MPphoto
 

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD.(NL) Г-н председател, първо, бих искал да изразя дълбоката си признателност за важната работа, която докладчикът г-н Gahler е свършил.

Арктика е от стратегическа важност, особено сега, когато затоплянето в Арктическия регион изглежда разкрива възможности за транспорта и добива на ресурси там. Това е област, в която околната среда е много крехка, особено в резултат на замърсяването от Европа, Северна Америка, Русия и Китай. Фактът, че националните претенции за Арктика не винаги са ясни, е усложняващ фактор. Въпреки че ЕС няма да има допир с бреговата линия на Северния ледовит океан преди присъединяването на Исландия, това не означава, че ЕС няма държави-членки в Арктическия регион.

Ето защо подкрепям стратегията на ЕС за Арктическия регион, която ще постави ЕС рамо до рамо с останалите големи сили и особено с Русия, която явно замисля да експлоатира икономически този регион. Ако икономическите дейности се засилят през идните години, ще е важно да осигурим подходящо равновесие между околната среда и икономиката и заедно с това да подтикваме към участие местното население. Гарантирането на ЕС на статут на наблюдател в Арктическия съвет би било добра стъпка в правилната посока.

 
  
MPphoto
 

  Andreas Mölzer (NI).(DE) Г-н председател, както знаем, несметните минерални ресурси на Арктика направиха тази област предмет на разгорещени дебати. Изчислено е, че 90 млрд. барела нефт лежат под леда. Неизбежно се е създало чувство на безпокойство, че „Бритиш Петролиум“, която предизвика нефтения инцидент в Мексиканския залив миналата година, сега получава разрешение да добива ресурси в тази чувствителна естествена околна среда, където условията са далеч по-екстремни в сравнение със Залива.

В края на краищата, факт е, че Арктическият регион представлява последна дестинация за световните живачни емисии. Но с оглед на търсенето на енергия в световен мащаб, е може би нереалистично да се очаква вземане на решение за отказ от нефтените ресурси на Арктика. Да се надяваме, че Европейският съюз, с ролята си в Арктическия съвет, ще гарантира прилагането на по-добри стандарти за безопасност, така че дивата природа да не последва ужасяващата съдба на Мексиканския залив, причинена от неотдавнашното нефтено бедствие.

Освен това от гледна точка на ЕС Арктика също е от съществена важност за развитието на нови световни търговски корабоплавателни пътища. Ако беше възможно отварянето на нов корабоплавателен път между Европа, Азия и Северна Америка, това веднага би осуетило пиратството в Сомалия и би спестило на ЕС финансови средства, тъй като вече нямаше да има нужда от мисията „Аталанта“. Разбира се, това предполага, че местното инуитско население няма да бъде принудено да използва подобни отчаяни мерки като пиратството в резултат на загуба на поминъка си. Това би трябвало да бъде взето предвид при изготвяне на планове за развитие на корабоплавателни пътища и нефтени сондажи.

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE).(PL) Г-н председател, аз също, разбира се, бих искал да благодаря на г-н Gahler за много добрия проект за резолюция и за ползотворното сътрудничество.

За мен най-важната тема по време на работата по съставяне на доклада беше нарасналата значимост, която се отдава на научните изследвания и мониторинг на промените в околната среда, тъй като извлечената информация е от решаващо значение за вземане на политически и икономически решения. Изглежда икономически въпроси като рибарство, транспорт и природни ресурси са предмет на основен интерес за Европейския съюз. Това е жалко, тъй като, без съмнение, науката ни позволява да направим оценка на въздействието, което икономическите промени имат върху околната среда в региона. Въздействие, което е значително по-голямо в сравнение с други региони. Какво точно представлява това въздействие? Могат да ни кажат единствено експертите.

За съжаление, откритостта по отношение на научните изследвания в Арктика все повече се ограничава от страните, които има достъп до Северния ледовит океан. Дори в области, обхванати от международни конвенции и договори, през последните две-три години се наблюдава значително ограничаване на свободата за действие и научноизследователска дейност, често под претекст за защита на околната среда. Процесите, протичащи в климата и океана, имат значително въздействие върху измененията, настъпващи в климата и околната среда, така че свободата на научноизследователската дейност е от огромно значение за разбирането на това какво се случва не само в Арктика, но и тук, при нас, което е по-важно. Още повече че извършената по тези въпроси научна работа от неарктически държави и изразходваните финансови средства ни задължават да направим така, че мнението ни по въпросите на северния полярен регион да бъде взето предвид.

 
  
MPphoto
 

  Diana Wallis (ALDE).(EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-н Gahler за внимателно съставения и подробен доклад, както и за изразеното желание за постигане на компромис. Опасявам се обаче, че резултатът, който постигнахме, е пословичното коледно дръвче – въпреки че Коледа мина – окичено с желания, желания, които скриват от погледа ни основния политически въпрос.

Нашите предходни разисквания относно политиката за Арктика в тази зала провокираха съобщение от Комисията. Тогава много ясно настояхме за съгласуван подход в защитата на крехката арктическа околна среда – относно защитата на тази дива природа, последна по вида си, която сега е разрастващ се екологичен въпрос.

Изглежда има много малка промяна – подводно течение – в начина ни на мислене по отношение на сигурността на доставяне на енергия и сигурността за използването на ресурси. Това беше потвърдено от споразумението, сключено през почивните дни между „Роснефт“ (Rosneft) и „Бритиш Петролиум“ – същата от случая с платформата „Дийпуотър“ (Deepwater).

Както Комисията и други коментатори настойчиво посочваха съществуват многобройни регулаторни празнини в Арктика. Екологичният отпечатък на ЕС там не е малък.

Регулирането решава въпросите на парче и му липсва фокус. Полето е отворено за мултинационалните компании. Бихме могли да се справим по-добре. Преди казахме, че искаме да се справим по-добре. Искахме по-съгласуван подход. Чудя се какво ли се е променило и считам, че гражданите ни скоро може и да попитат точно това.

 
  
MPphoto
 

  Struan Stevenson (ECR).(EN) Г-н председател, аз също бих искал да поздравя Michael Gahler за добре балансирания и отличен доклад. Въпреки предизвикателството, което представлява околната среда в Арктика, повишаващата се цена на нефта стимулира международния интерес за нефтени сондажи в този район. Всички знаем, че нефт е бил произведен за пръв път през 1968 г. от Прадхо Бей на Северния склон на Аляска, но много от районите в Арктика все още не са изследвани.

Американско геоложко изследване от 2008 г. установи, че в областите на север от северния полярен кръг се намират 90 млрд. барела неразработен нефт – технически извлекаем нефт – и 44 млрд. барела течен природен газ. Това представлява между 13% и 20% от всички неразработени нефтени находища в света. Не е нужно е да се казва, че възстановяването на такова количество нефт ще окаже грандиозно въздействие върху Арктика и може да предизвика екологични бедствия от глобален мащаб, така че смятам, че трябва да се запитаме дали е разумно да се захващаме с такъв проект във време, в което полагаме решителни усилия за прекратяване на зависимостта ни от изкопаеми горива и се стремим към общество без емисии на въглероден диоксид.

 
  
MPphoto
 

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL).(DA) Г-н председател, поради някаква причина, четейки съобщението от Комисията за Арктика, в главата ми се оформи картинка на облизваща се, при мисълта за паничка със сметана, котка. Глобалното затопляне и топенето на леда на северния полюс със сигурност разкриват нови възможности за добив на природни ресурси, нефт, риба, корабоплаване и т.н. Чухме всичко това. Смятам обаче, че е важно ЕС да не се вълнува прекалено, тъй като няма допир с брегова линия на Северния ледовит океан. Като датчанин ми се струва твърде жалко, че Дания се използва като едно от основните оправдания за връзките на ЕС с Арктика. В интерес на истината единствената връзка на Дания с Арктика е по линия на Гренландия, която след проведен референдум, преди 26 години, реши да напусне Европейския съюз.

По същия начин, ЕС не би следвало да има прекалени очаквания и по отношение на Исландия. Решението за членството на Исландия следва да се вземе само от исландския народ, без натиск от страна на ЕС. Не съществуват каквито и да било показатели за наличието на мнозинство в подкрепа на членството в ЕС.

Така, вместо да се представя като потенциална сила в Арктика, ЕС би трябвало да признае географското си разположение и да установи добри съседски отношения с държави, които наистина се намират в Арктика. Включително приятелите ни в западните скандинавски страни, Норвегия, Исландия, Гренландия и Фарьорските острови. Следва да бъде работа конкретно на Европейския парламент да гарантира това.

 
  
MPphoto
 

  Timo Soini (EFD).(FI) Г-н председател, това е важен въпрос и тъй като Финландия е разположена на север, аз съм запознат с тези въпроси. Поне веднъж мога да се съглася с моите финландски колеги, че те, в Лапландия, в университета в Лапландия, в Рованиеми, са запознати с тези въпроси. Изразявам съгласие и относно положението на автохтонното население.

Ще гласувам в подкрепа на доклада, въпреки че съм най-критичен към исканията за изменение на климата, според които би следвало да сключим споразумение, основано, така да се каже, на възгледите на ЕС. Търговията с емисии в ЕС претърпя пълен провал. През 2008 г. бяха разкрити злоупотреби, измами с ДДС и редица други нарушения на стойност 5 млрд. евро. Още повече че те се увеличават. Търговията с емисии просто не работи; вредна е. За да си дойде всичко на мястото, се нуждаем от система от конкретни емисии, както при превозните средства, при които може да се измери кой изпуска емисиите и какво точно се изпуска и която не се ангажира с международна търговия с индулгенции, чрез която хората си купуват правото да замърсяват. Това е важен въпрос.

Въпросът за Арктика също е важен, въпреки че не съм напълно сигурен как ще се развие с оглед на неотдавнашните действия, предприети от ЕС. Нещата, с които се захване ЕС, не винаги потръгват. Колегата от Дания говори разумно за регионите там. Това са региони със суверенни права, които могат да упражнят правото си за вземане на решения по тези техни въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Cristian Dan Preda (PPE).(RO) Г-н председател, първо, бих искал да поздравя колегата ми Michael Gahler за отличния доклад, който представи. Този доклад насърчава Съвета и Комисията да изготвят конкретна политика на ЕС за Арктика, като подчертава, че възможното присъединяване на Исландия към Европейския съюз би превърнало Съюза в част от обединение с бреговата линия на Арктика.

Като докладчик на Парламента за Исландия бих искал да подчертая, че тази държава има приоритети в Арктика, сходни с тези на Европейския съюз. Те укрепват политическата и административна роля на Арктическия съвет, следвани от гарантиране на устойчивото развитие на региона и, на последно място, бих искал да ви напомня за подкрепата за правата на автохтонното население. Фактът, че и Исландия, и Европейският съюз в момента се намират в процес на изготвяне на стратегия за Арктика може да даде възможност за съгласуване на двете политики, най-малкото заради кандидатурата на Европейския съюз за получаване на статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет.

Бих искал да завърша, казвайки, че Европейският съюз очевидно може да допринесе за ефикасното многостранно управление в Далечния север. Бих искал също да кажа на г-н Søndergaard, че го изслушах внимателно, когато говори за мнозинството в Исландия. Считам, че сме изправени пред продължителен процес, който може да претърпи редица промени. Според мен сме в позиция да насърчим един отговорен предприсъединителен процес и преди всичко балансирано разискване в тази страна по въпросите, свързани с Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D).(LT) Г-н председател, бих искал да поздравя своя колега г-н Gahler, който, въпреки че е от Южна Германия, показа завидни познания и топли чувства към Арктика и Далечния север. Според някои от изказалите се колеги държавите следва да разрешават възникналите проблеми индивидуално и не е необходимо толкова широко сътрудничество, каквото разискваме тук. Категорично се отхвърлям това мнение. Точно Европейският съюз има най-голям опит в областта на съвместната работа и в навлизането в неизследвани територии, което би следвало да изиграе важна роля в региона. Всичко, в крайна сметка, е ясно – или сблъсък, несигурна надпревара и конфликти, или мирно сътрудничество и регион, който би могъл да служи за пример на други държави по света. Едно друго измерение е ползата, или икономическите предимства, или околната среда и опазването й. Считам, че Европейският съюз, който винаги е водил борба с изменението на климата, трябва да продължи да подчертава повече, при съгласуване между двата подхода, второто измерение.

 
  
MPphoto
 

  Pat the Cope Gallagher (ALDE).(GA) Г-н председател, Арктическият регион претърпява значителни промени в резултат на изменението на климата, леда и топенето на снеговете. Развиват се нови корабоплавателни пътища, риболовни зони и се откриват все повече възможности за нефтени и газови проучвания.

(EN) Европейският съюз играе активна роля по въпросите за Арктика. Например ЕС има основен принос в областта на финансиране на научноизследователска и развойна дейност чрез Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност. Европейският парламент взема активно участие в текущия диалог с избрани представители от Арктика чрез постоянната комисия на парламентаристите от Арктика и като председател на делегацията SINEEA представлявам Европейския парламент в този важен орган.

През септември Парламентът за пръв път беше домакин на заседание на постоянната комисия, провеждащо се два пъти в годината. Конференцията премина отлично, което даде възможност на Европейския парламент да задълбочи и укрепи отношенията си с Арктическите нации.

 
  
MPphoto
 

  Edit Herczog (S&D).(HU) Г-н председател, не говоря като член на Парламента или като живущ в близост до северния полярен кръг. Бих искала само да предупредя всички, че северният полюс не представлява само икономическо или енергийно наследство, но е и сред основните примери за нашето естествено наследство. Ето защо е важно дружествата, които ще провеждат проучвания и сондажи в областта, да не отиват там с нагласата на златотърсачи от едно време, а с чувството за европейска отговорност, оформила се до XX и началото на XXI век. Нека не забравяме, че работата там ще се извършва при изключително тежки метеорологически условия и ще се използват нови технологии. Важно е да не правим отстъпки от това, а да налагаме правила, стандарти и изисквания на тези дружества, за да гарантираме техническо управление този въпрос, съобразено с най-актуалните технологични стандарти, а финансирането би следвало да може да предотврати всякакъв вид природни бедствия като случилото се на платформата „Дийп Хърайзън“ (Deep Horizon). Изключително важно е да се придържаме към правилното степенуване: планетата, хората и продуктът…

(EN)Планетата, хората и продуктът. Продуктът, в конкретния случай, разбира се, е резервът от газ и нефт. Благодаря ви за вниманието и поздравления за докладчика.

 
  
MPphoto
 

  Birgit Schnieber-Jastram (PPE).(DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също бих искала да благодаря на докладчика г-н Gahler и на всички докладчици в сянка. Самата истина е, че Европа трябва продължително да се приспособи към новите реалности и да се справи с промените в баланса на политическите сили. По отношение на политиката за Арктика, това означава, че трябва да разберем, че арктическите държави биха желали сами да развиват региона, но и че са отворени за сътрудничество. Не са заинтересовани относно сключването на нови договори, но искат съществуващите договори за регулация да бъдат допълнително развивани.

Изменението на климата и новите корабоплавателни пътища не водят след себе си само рискове, а предлагат и възможности. В края на краищата, никой не е в състояние да се пребори сам с изменението на климата, както и никой не е в състояние сам да развие потенциала на Арктическия регион. В допълнение към това Европейският съюз има дългосрочен интерес по отношение на безопасното развиване…

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Mitro Repo (S&D).(FI) Г-н председател, богатствата на Арктика не включват само огромните залежи от енергийни ресурси и новите корабоплавателни пътища, но и автохтонното население. Не става дума за някакъв музей на Арктика, а за дома на 3,5 млн. души. Ето защо те трябва да бъдат чути. Никой няма право да се намесва в региона и да го разграбва.

В бъдеще там със сигурност ще се разположат множество мини, промишленост и кораби, а те ще доведат и нарастващата заплаха от екологични бедствия. Трябва да се подготвим за това време по отговорен начин. Спасяването на природата е предизвикателна задача, а в този регион тя е особено чувствителна.

Според ново научно изследване на университета в Лапландия, учудващо е, че ЕС вече e доста силен фактор в Арктическия регион. Ето защо неговата роля трябва да стане още по-активна и отговорна. Трябва да инвестира в региона както финансово, така и с конкретни осезаеми действия. Това ще зависи и от евентуалното бъдещо членство на Исландия. Аз също считам, че университетът в Лапландия е най-доброто място за изграждане на Арктически информационен център.

 
  
MPphoto
 

  Riikka Manner (ALDE).(FI) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо, бих искала да поздравя докладчика за съставянето на отличен и балансиран доклад. Глобалният интерес в северните региони се засилва през последните няколко години, като достигна нови нива, както вече беше отбелязано. Вследствие на това е от жизненоважно значение Европейският парламент също да изиграе активна роля в тази област и още повече, да положи активни усилия да се придобие статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет.

Както вече беше споменато, тези региони имат огромен потенциал по отношение например на техните природни ресурси. Нуждаем се от смела визия и сътрудничество, но и от финансови инвестиции, така че да е възможно хората, живеещи в региона, устойчиво да експлоатират онова, което би могъл да предложи.

Като много от колегите ми също се радвам, че докладът обръща особено внимание на Арктическия информационен център, уменията и експертният опит на университета в Лапландия и отличните съоръжения, с които разполагат там.

 
  
MPphoto
 

  Alfreds Rubiks (GUE/NGL) . – (LV) Г-н председател, без съмнение въпросът, който разискваме днес, е значим и по моя преценка този век ще станем свидетели на битка – между нации, между правителства – за благата на Арктика. Във връзка с това одобрявам разискването на въпроса днес. На какво се основава заключението ми? Свидетели сме на това как дори в момента Китай строи ледоразбивач. Свидетели сме на това как редица нации, които не граничат със северните морета, изразяват желание да станат членове на Арктически съвет и изразявам задоволство, че и Европейският съюз иска и ще стане член. Въпросът обаче има две страни. Първо, бих препоръчал на Комисията да се погрижи, в следващите дни, регионът да не се милитаризира, тъй като вече…

 
  
MPphoto
 

  Anna Rosbach (EFD).(DA) Г-н председател, докладът съдържа красиви слова относно опасенията, свързани с климата и екологията, но в действителност той се отнася до лова на ресурси от страна на ЕС в Арктика. Споменават се очакваните количества нефт, газ, минерали, дървен материал и риба, които ЕС ще може да експлоатира в близко бъдеще. В него се заявява, че ЕС разполага с огромни по мащаб територии в Швеция и Финландия, но не се споменава, че те са съответно шведски и финландски територии. Заявява се и че Съюзът има изключителни компетентности по отношение на опазването на морските биологични ресурси. Не съм сигурна, че гренландските, руските и канадските инуити биха се съгласили с това.

Само защото Арктическия регион е рядко населен не означава, че всеки просто може да отиде там и да прави каквото си поиска. Районът не е в състояние да понесе масов туризъм, свръхриболов или разграбването на суровини в големи мащаби. Арктика е крайно чувствителен район с традиции в областта на сътрудничеството, а мнозинството от арктическите държави просто не са държави-членки на ЕС. Всъщност Гренландия се оттегли от ЕС, както току-що отбеляза г-н Søndergaard.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ISABELLE DURANT
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Anna Ibrisagic (PPE).(SV) Г-жо председател, бих искала да благодаря на г-н Gahler за отличната инициатива и отличния доклад. Смятам, че е той е добре балансиран и взема предвид онези, които биха искали да експлоатират природните ресурси, както и онези, които са сериозно загрижени за въздействието върху климата.

Считам, че най-добрата форма за защита на Арктика би било сключването на глобално споразумение за климата, но междувременно трябва да вземем по-краткосрочни решения, за да ограничим затоплянето на Арктика. Бих искала Европейският парламент да признае, че емисиите на сажди допринасят до голяма степен за затоплянето на Арктика. Ето защо бих искала да призова Комисията да внесе необходимите изменения на директивата за национални тавани за емисии за определени замърсители, включвайки и емисиите на сажди.

 
  
MPphoto
 

  Kriton Arsenis (S&D).(EL) Г-жо председател, съгласен съм с редица свои колеги, особено с г-жа Herczog и г-н Repo, които споменаха значимостта на този район и на защитата на правата на гражданите. Това отдавна е девствена зона. Там обаче живеят хора, хора с култура. Околната среда в този район е изключително важна. Арктика е от решаващо значение по отношение на борбата срещу изменението на климата и приспособяването към него. Разочарова ме как Европейският съюз участва в тази надпревара за първенството в експлоатирането на нефтените резерви в областта сега, когато ледът се топи. Фактът, че другите го правят не ни оправдава да правим същото. Гласът ни винаги трябва да изразява ценностите ни и винаги трябва да предприемаме действия за защита на ресурсите и да работим в посока на нисковъглеродна икономика.

 
  
MPphoto
 

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL). (CS) Г-жо председател, възникват три основни въпроса по отношение на Арктика. Първият въпрос е свързан с енергетиката, като говорихме за нефт и газ, а в бъдеще ще включим и метана, тъй като във вечно замръзналата почва съществуват неизползвани резерви от използваем метан за период от около 300 години. Междувременно органите на ЕС по никакъв начин не обръщат внимание на въпроса.

Вторият въпрос е транспорта. Отварянето на пътя през Северно море скъсява времето за пътуване до Далечния изток. Пътуване от Хамбург до Сеул ще отнеме 21 дни. Ако се вземе предвид тази възможност, ще намали разходите значително и ще допринесе за установяването на по-близки отношения между двата региона.

Третият въпрос е околната среда, тъй като експлоатацията на енергийни ресурси и увеличаването на обема на транспорта ще предизвика редица екологични рискове в региона. Според мен би било добре да съставим план...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE).(LT) Г-жо председател, бих искала да изкажа поздравления към докладчика, г-н Gahler, за съставянето на толкова важния и необходим доклад на Европейския парламент относно Далечния север и относно отговора на препоръката на Европейската комисия за изработване на политика на ЕС за Арктика с много конкретни и всеобхватни предложения: като се започне от приобщаването на местните жители към диалога, стабилността и сигурността в региона и се стигне до бъдещи проекти, въпроси от екологично измерение и такива, свързани с изменението на климата. Една пета от неоткритите ресурси в света се намират точно в този регион. Необмислената надпревара за достъп до природните ресурси на Арктика е крайно нежелателна, но е реалност. Ето защо е важно да разширим диалога, така че Арктическият регион да не се превърне в арена за конкурентни борби между държавите и нефтените дружества, а жертвите на това ще бъдат най-вече местните жители и особено крехката арктическа екосистема. В доклада се заявява, че в Арктическия регион, в който въздействието от изменението на климата е най-очевидно, проектите за сондаж ще се увеличават с времето. Ето защо считам, че е правилно и особено важно да отбележим, че оценката за въздействието върху околната среда…

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(EN) Г-жо председател, считам, че е добре, че Европейският съюз развива политики и стратегии за обширни региони като региона на Балтийско море, региона на река Дунав и моя регион, Атлантическия регион, а днес обсъждаме Далечния север.

Когато работим по въпросите на Далечния север обаче е важно да бъдем възприемани като дипломатични, не дидактични; готови за сътрудничество, без да налагаме каквото и да е; и да сме готови да изследваме, а не да експлоатираме. Поради значимостта на автохтонното население, техните интереси трябва да бъдат изведени на преден план, а съществуват дружества и държави, които сега алчно са вперили поглед към Севера и ресурсите му като изкопаеми горива, риба и може би редица нови възможности за морския транспорт. Европейският съюз, поради договорите си и заради тяхното основание за съществуване не е в положение да установи равновесие.

Има още един въпрос, който бих искал да засегна: член съм на делегацията за връзки с Канада и бихме могли да предприемем и колегиален подход към Канада и държави със сходни възгледи, за да гарантираме справедлив развой на събитията в Далечния север и особено за автохтонното население.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-жо председател, разграбването на стоки, стратегически интереси, изменение на климата и не на последно място разрастването на туризма водят тази екосистема до ръба на разрухата. Екосистемата на Далечния север обаче е сравнително самоподдържаща се и следователно тя е изключително чувствителна. Поради тази причина е от огромно значение да се установи равновесие между експлоатация, от една страна, и осигуряване на възможно най-висока защита на тази крехка система, от друга. Това не може да се постигне обаче без налагането на ограничения относно добива на суровини и методите, използвани за извличането, както и без по-строги правила за туризма и търговското корабоплаване.

Новината, че голямата нефтена компания „Бритиш Петролиум“ (BP) и руското предприятие, управлявано от държавата, „Роснефт“ имат съвместни планове за разумно добиване на нефт и газ не сочи, че се цели разумно добиване на ресурси, а точно обратното.

Ето защо е ясно, че защитата на Арктика е въпрос, който се простира отвъд индивидуалните национални стратегии и икономически интереси и трябва да се превърне в централен за ЕС въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Sari Essayah (PPE).(FI) Г-жо председател, бих искала да благодаря на докладчика г-н Gahler и на докладчиците в сянка за отличния и разнообразен доклад, който повдига, по един балансиран начин, редица въпроси. Сред тях е потенциалът на Арктическия регион, богатите природни ресурсите в региона, суровините и енергийните ресурси, както и новите транспортни пътища и туризма, но и чувствителността на деликатната околна среда в Арктика, както и правата на автохтонното население. В Далечния север трябва наистина да се държим отговорно и да имаме изготвена добра стратегия за Арктика.

Съгласна съм с моите финландски колеги, които изразиха удовлетворението си от доклада във връзка с това, че той взема предвид инициативата на университета в Лапландия да изгради Арктически информационен център на ЕС на своя земя. Очаквам с нетърпение доклада на Комисията относно политиката за Арктика, както обеща г-н Фюле.

 
  
MPphoto
 

  Щефан Фюле, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, проведохме наистина интересно разискване, което показва колко значими теми са обхванати от сътрудничеството по отношение на Арктика и колко разнообразни са чувствителните за обществата ни въпроси, когато обсъждаме бъдещето на Арктика. Позволете ми да взема отношение по пет конкретни въпроса, повдигнати по време на обсъждането тази сутрин.

Първо, Арктическият информационен център. Съобщението на Комисията от 2008 г. и заключенията на Съвета от 2009 г. призовават Комисията да проучи възможността за установяване на нов Арктически информационен център. Ние цялостно проучваме различните възможности на Европейския съюз, включително центъра в град Рованиеми, във Финландия (Лапландия) и преди всичко ролята, която би могъл да има този евентуален център.

Второ, Европейският съюз е единствената заинтересована страна в Арктика, която пряко е признала, че като обединение на индустриализирани държави носи отговорност, заедно с други индустриализирани зони, за промените, случващи се в Арктика. Съобщението на Комисията дава приоритет на защитата на околната среда и значимостта на този въпрос беше упомената в заключенията на Съвета от 2009 г.

Трето, горди сме със своя народ саами, граждани на ЕС, както и с различните разпоредби в договорите на ЕС и от регионалната политика на ЕС по отношение на народът саами. Нашето трансгранично сътрудничество и европейският инструмент за демокрация и програмите за спазване на правата на човека оказват подкрепа на народа саами от Северозападна Русия и на други автохтонни народи от региона на Баренцово море.

Четвърто, Европейският съюз и държавите-членки са водеща световна сила в областта на научните изследвания в Арктика и ние сме горди от този факт. Тази област е спомената в рамковата програма. Общо, в петата, шестата и седмата рамкови програми Европейският съюз е направил инвестиции на стойност 200 млн. евро само в тази област. Опитвайки се обаче да бъдем изпъкващ и едностранен лидер в цялостните политики за Арктика, като същевременно не сме част от обединение с брегова линия на Северния ледовит океан, не би било следване на разумна политика.

Пето, през 2010 г. Комисията прие съобщение относно морските сондажи, което би следвало да наставлява нашите действия по света, включително и в Арктическия регион. То насърчава внимателния подход, който ще приложим и по отношение на Арктика. Това е в съответствие с принципите на ЕС за защита на Арктика и твърдо настоява за прилагане на най-високите екологични стандарти.

Г-жо председател, уважаеми колеги, докладът на Парламента за Далечния север дава възможност за широк поглед върху дейностите, отговорностите и интересите на Европейския съюз в Арктическия регион. Той също консолидира балансирания подход на ЕС към Арктика, обединяващ защитата и устойчивото му развитие. Убедени сме, че това е в рамките на възможностите ни и че Европейският съюз ще се превърне в неизбежен и положителен фактор в областта на сътрудничеството в региона, намиращ се в близост до полюса.

 
  
MPphoto
 

  Michael Gahler, докладчик.(DE) Г-жо председател, бих искал да благодаря на всички оратори. Г-н член на Комисията, когато споменах политиката за съседите ни в Далечния север не съм искал да намекна, че влизате в спор за правомощия с баронеса Аштън. Просто исках да изясня това.

Почти всички изказвания, които чухме, изясниха едно нещо: предизвикателството, пред което се изправяме, е да демонстрираме, чрез политиката си, че различните интереси и дейности могат да бъдат съвместими или трябва да бъдат направени такива.

Считам, че това е видно в микрокосмоса на Норвегия например: те ловят риба, добиват нефт и газ, прилагат най-високите екологични стандарти при използване на земята и морето и развиват своите най-северни региони в полза на хората, живеещи там. Ако можем да приложим този принцип за региона, като цяло, чрез сътрудничество с местните общности, тогава ще се превърнем в пример за други чувствителни региони. Това, което се е променило в политическата реалност, е фактът, че не считаме, че можем да принудим хората да се съгласят с желанията ни, но че в същото време трябва да приемем предизвикателството да постигнем всички наши цели: трябва да прилагаме високи екологични стандарти в опазването на околната среда, да вземем мерки относно изменението на климата, да постигнем устойчив риболов, да гарантираме развитието на корабоплавателните пътища и приемливо развитие на местните общности. Ако се опитаме да работим заедно за поставянето и постигането на тези цели, тогава наистина ще постигнем нещо значимо в сътрудничество с партньорите ни в полза на региона и в полза на самите нас.

Още веднъж искам да благодаря на всички докладчици в сянка. Очаквам с нетърпение да продължим разискването въз основа на този доклад. Гласуването не трябва да поставя край на въпроса.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по-късно.

 

5. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола
Видеозапис на изказванията

6. Стратегия на ЕС за Черно море (разискване)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-н Ungureanu, от името на комисията по външни работи, относно стратегията на ЕС за Черно море (2010/2087(INI)) (A7-0378/2010).

 
  
MPphoto
 

  Traian Ungureanu, докладчик.(EN) Г-жо председател, преди точно три години Европейският парламент одобри „Черноморското взаимодействие“. Това беше първата стъпка към последователна политика в една от най-чувствителните зони в Европа и беше стъпка в правилната посока, тъй като в момента за Черно море има обширни анализи – и страхове, че е пространство, където са съсредоточени надежди, сили и амбиции, засягащи политика, стратегии и сигурност.

Днес нашата политика в областта може да бъде развита допълнително. Парламентът може да изиграе решаваща роля в процеса на развиване на политиките на ЕС до завършена стратегия на ЕС. Това всъщност е основната идея в доклада, който аз инициирах с подкрепата на колегите ми от комисията по външни работи и Парламента като цяло.

Защо обаче да има нов доклад относно Черно море и стратегия на ЕС за Черно море? Някои хора биха казали, че Черно море е малко море. И наистина е така, но ако разменим тази географска карта за стратегическа карта, Черно море става огромно. Има и друг фактор: Черно море става все по-черно и по-черно.

След присъединяването на България и Румъния Черно море вече отчасти е вътрешно море на ЕС. Въпреки това развитията в региона често са непредсказуеми: натрупват се напрежения и недоразуменията изобилстват. Един обобщен анализ на Черноморския регион води до заключението, че отрицателните предизвикателства в този район продължават да съществуват и всъщност дори увеличават интензивността си. Войната между Грузия и Русия от 2008 г., нерешените и така наречени „замразени“ конфликти, тревожното влошаване на демократичното управление в Украйна и Русия са много сериозни събития и ярки примери за рисковете за сигурността в района.

Ако разгледаме текущите резултати от участието на ЕС в региона, те изглеждат най-малкото смесени. Политическият подход на ЕС към Черно море няма механизми за наблюдение, оценка и последващи действия. Черноморският регион не е достатъчно видим в разискванията в Брюксел и финансирането от ЕС за региона е разпокъсано и сложно.

Като се отчитат достойнствата на „Черноморското взаимодействие“, което одобрихме преди три години, една нова стратегия на ЕС за Черно море следва да използва по-силна политика и конкретни инструменти. Позволете ми да спомена само две от препоръките в доклада. Първата е за подходящите ресурси: ако ЕС иска да играе ключова роля в Черноморския регион, той трябва да отдели подходящите ресурси – както финансови, така и човешки. Създаването на отделен ред в бюджета на ЕС е от жизненоважно значение. Втората препоръка е за изработване на план за действие на ЕС с ясни цели и задачи, включително редовни срещи на съответните държави на министерско равнище.

Стратегията на ЕС за Черно море не следва да подценява нито да надценява никоя от държавите в региона. Принципите на приобщаването и на регионалното участие следва да бъдат отразени чрез важни роли за Турция и Русия, както и за всички регионални партньори, в успеха на регионалното сътрудничество.

В заключение, бих искал да благодаря на всичките си колеги за техния положителен принос за окончателния вариант на доклада. Мисля, че всички сме съгласни, че Парламентът очаква от Комисията и Съвета да превърнат този доклад в реалност. Стратегическото и ползотворно участие на ЕС в Черноморския регион следва да стане факт.

 
  
MPphoto
 

  Щефан Фюле, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, много се радвам, че Черноморският регион е на предно място в дневния ред на Европейския парламент. Този регион е важен за Европейския съюз и ние трябва да се съсредоточим върху него, за да отразим неговата изключителна чувствителност.

Искам да изкажа благодарности и да поздравя докладчика на комисията по външните работи Traian Ungureanu за неговия отличен и съдържателен доклад. Докладът и препоръките му са интересни и иновативни по много въпроси.

След последното разширяване Черно море е вече и море на ЕС. Имаме отговорности спрямо него точно както имаме към всички останали региони на морски басейни, с които граничим. Трябва да подходим с решителност към тази нова отговорност.

Като част от европейската политика на съседство вече имаме инициатива, насочена към този регион: „Черноморското взаимодействие“. Трябва да признаем обаче, че прилагането му се оказа много по-трудно, отколкото си мислехме. Не всичко, което искаме да направим, се приветства с ентусиазъм от всички в региона.

Именно поради тези причини Европейският парламент избра подход, основаващ се на регионалното участие и насърчаването на диалога. Считам, че това е правилният подход, който трябва да поддържаме, но тези ангажименти могат да се ползват с доверие само ако доведат до конкретни подобрения за народите в региона.

Така докладът за разработване на нова стратегия на Европейския съюз за Черно море представлява нашия ангажимент към региона и към нашите държави-членки, които принадлежат към този регион, като им даваме пълната си подкрепа за посрещане на предизвикателствата, свързани с тяхното специфично географско разположение.

Разбираме, че една стратегия за Черноморския регион не трябва да се тълкува като подмяна на съществуващите усилия, особено на „Черноморското взаимодействие“. Тя следва по-скоро да бъде цялостна рамка, където може да се намерят насоки за всички дейности на Европейския съюз в региона.

Стратегията за Черно море може да осигури идеална възможност за преразглеждане на нашите интереси в региона, включително стратегически, политически и икономически интереси, както и за обсъждане на това, как най-добре могат да бъдат постигнати. Парламентът посочи подходящите области, в които следва да се развива стратегията, като управление, сигурност и енергетика, транспорт, околна среда, търговия, местно икономическо развитие и социално и човешко развитие.

Разработването на тази стратегия може също да предостави възможност за добавяне на морско измерение към текущата дейност в региона. В момента Комисията разработва цялостен пакет, който ще се занимае с инициативите за морска политика, управлението на природните ресурси и борбата срещу незаконния риболов.

Можем да се възползваме от нашето ноу-хау от други стратегии, като например стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и стратегията на ЕС за река Дунав. Действително стратегията за река Дунав ще изисква очевидни взаимодействия с Черно море. Въпреки това ние сме наясно, че всеки европейски регион на морски басейн е различен. Съответно трябва да гарантираме, че всички бъдещи стратегии на ЕС следва да се адаптират към собствените си секторни характеристики, икономическо и социално развитие, околна среда и енергетика, инфраструктура и природни ресурси.

Докладът относно разработването на стратегия на ЕС за Черноморския регион предлага общ преглед на бъдещите предизвикателства за региона, но също така ще бъде от значение за установяване на стабилни канали с държавните партньори в региона, така че да се гарантира нейното гладко и ефективно изпълнение. Трябва с участието на Парламента да използваме тази възможност, за да се консултираме подробно с всички заинтересовани страни, като започнем с нашите партньори в региона.

Още веднъж: този доклад е благоприятен и нямаме търпение да се възползваме от неговите препоръки. Европейската служба за външна дейност и съответните служби на Комисията ще посветят своите усилия на изготвянето на стратегия за Черно море, за която ще потърсим вашата подкрепа и подкрепата на Съвета.

 
  
MPphoto
 

  Метин Казак, Докладчик по становище INTA. − Г-жо Председател, уважаеми г-н Комисар, уважаеми колеги, искам и аз да поздравя г-н Ungureanu, и като докладчик на Комисията по международна търговия, се радвам, че някои от нашите предложения са включени в основния текст на доклада.

Радвам се, че Черно море, както беше посочено, след присъединяването на България и Румъния през 2007 г. стана, образно казано, „европейско” море и се нуждае от цялостна европейска стратегия и за това са необходими достатъчно административни и финансови ресурси, както и добра координация и отчетност.

Ключова задача е залагането на проектен подход в новата стратегия. Трябва да се обърне специално внимание на области от общ интерес, като например околна среда, енергия, транспорт, инфраструктура, които са от решаващо значение за устойчивото развитие на региона.

Необходимо е и засилено сътрудничество на парламентарно равнище, както например с организации като Парламентарната асамблея на черноморското икономическо сътрудничество и СТО, така и с Черноморската банка за търговия и развитие. Не на последно място смятам, че трябва да вземем под внимание и другите регионални инициативи, но и да не допуснем стратегията да бъде удавена в тях.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.(RO) Г-жо председател, комисията по промишленост, изследвания и енергетика подкрепя пълната пазарна и регулаторна интеграция въз основа на законодателството на ЕС в областта на енергетиката и околната среда и насърчава участието на държави от широкия Черноморски регион в Договора за енергийна общност, както и помощта от ЕС, ЕИБ и ЕБВР за модернизиране на енергийната инфраструктура в този регион.

Изтъкваме европейската добавена стойност и значението на проекта за южен газов коридор като средство за повишаване на сигурността на енергийните доставки на ЕС. Проекти като този за газопровода „Набуко“, един приоритетен проект за Европейския съюз, както и тези за Трансадриатически газопровод, за Паневропейски петролопровод, за междусистемния газопровод Турция-Гърция-Италия или за междусистемния газопровод Азербайджан-Грузия-Румъния, изтъкват жизненоважното значение на ангажимента на ЕС в Черноморския регион, както и по-нататъшната необходимост от засилване на сътрудничеството между черноморските държави. Изтъкваме важността на установяването на регионална изследователска и образователна мрежа в широкия Черноморски регион и неговата връзка с GEANT и призоваваме Комисията да продължи да подкрепя изследователски проекти в региона.

Приключвам, г-жо председател, с призив към Комисията да разработи стратегия на Европейския съюз за региона заедно с план за действие. Подчертаваме необходимостта да се установи връзка между нея и стратегията на Европейския съюз за река Дунав.

 
  
MPphoto
 

  Victor Boştinaru, докладчик по становището на комисията по регионално развитие.(EN) Г-жо председател, г-н член на Комисията, важността на Черноморския регион за ЕС от гледна точка на транспорта, енергетиката, стабилността, сигурността и околната среда е очевидна. Именно поради тази причина стратегията на ЕС за този регион със сигурност ще има много положителен ефект върху региона и върху ЕС като цяло.

Комисията по регионално развитие счита, че тази стратегия може да доведе до растеж и устойчиво развитие на региона. Също така е на мнение обаче, че за пълна ефективност е необходимо участието на всички държави от региона, независимо дали те са държави-членки или не. Тази стратегия се нуждае от координирани действия – но как е възможно тази координация да съществува без подходящо участие на всички държави? Координацията определено е необходима при стратегията за Дунавския регион, която скоро се предполага, че трябва да се превърне в основен приоритет на унгарското председателство.

Използването на интегриран подход и трансгранично сътрудничество между регионите следва да се насърчава във всички области на стратегията, но най-вече в тези на транспорта, енергетиката и околната среда.

 
  
MPphoto
 

  Elmar Brok, oт името на групата PPE.(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да благодаря на докладчика за отличната работа, която е свършил, като е събрал много идеи заедно в един цялостен вид – това ще ни помогне в бъдещите ни усилия.

Трябва да разберем, че това сътрудничество в Черноморския регион не трябва да се бърка с „Източното партньорство“ нито с нашите стратегически отношения с Турция и Русия. Това са различни въпроси и това сътрудничество не ги замества. От друга страна, намирам за изключително вълнуващо, че е възможно да се обединят тези различни групи по определени въпроси с цел да се изготви последователна политика, която е в нашите собствени интереси и едновременно с това помага на съответните държави. Такова сътрудничество може да помогне за сближаването на конфликтни политически и икономически интереси, така че бъдещите спорове да бъдат по-малко драматични и опасни и така че например нашата работа в „Източното партньорство“ да не се тълкува като насочена срещу конкретно лице, а по-скоро, че всичко се възприема като нещо допълващо. Въпреки това, когато става дума за ясна европейска перспектива, тази позиция на сътрудничество не трябва да ни пречи да очакваме, че „Източното партньорство“ при тези държави ще доведе до различни резултати от тези на стратегиите за развитие с Русия например. Трябва да ни бъде позволено да правим такива разграничения и членът на Комисията без съмнение е наясно, че това следва да е така. Именно поради тази причина обаче „Черноморското сътрудничество“ е в интерес на Европейския съюз, в интерес на Русия, в интерес на Турция и в интерес на останалите държави в този регион – повечето от които са членове на „Източното партньорство“. Мога да си представя, че това ще допринесе значително за икономическата и политическата стабилност на Европа и се надявам, че можем да работим в тясно сътрудничество с Комисията, за да се насърчи този процес.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Mircea Paşcu, oт името на групата S&D.(EN) Г-жо председател, Черно море е врата към и от Европа и следователно трябва да бъде разглеждано като такава. Това не някакво отдалечено и маловажно място, което от време на време привлича нашето внимание.

Истината е, че регионът вече е поставил – и ще продължи да поставя, точки в нашия дневен ред, независимо дали чрез прекъсване на преноса на газ, както през 2006 г. и 2008 г., или чрез войната в Грузия през 2008 г. Все пак, независимо от доказателствата и признатата му значимост, Черноморският регион все още не се ползва с вниманието, което заслужава от ЕС – ЕС, който в известен смисъл беше принуден да реши тези проблеми, след като България и Румъния бяха станали членове през 2007 г.

„Черноморското взаимодействие“, разработено не много след приемането на тези две държави, в ретроспекция изглежда като набързо съставен документ, предназначен да покрие „празно място“ или „черна дупка“ – както предпочитате – с което ЕС трябваше да се справи почти в рамките на една нощ. Фактът, че нищо значимо не се е случило след първия преглед на инициативата през 2008 г. – а ние не сме много напреднали в прилагането й, както е посочено в доклада – е показателен за това.

Според мен има две основни причини за това. Първо, има очевидна незаинтересованост и нежелание от страна на членовете на ЕС за решителни действия спрямо региона. Нещо повече, сега, когато има недостиг на пари, има дори още по-малко желание за действие, отколкото преди.

На второ място, първоначалното предположение, на което беше основано взаимодействието, а именно, че регионът следва да се превърне в последователен и сътрудничещ, за да заслужи внимание и материална подкрепа от ЕС, пренебрегна простата истина, че само преди 20 години регионът изглеждаше съвсем различно. Да се очаква, че един регион, който е толкова сложен и различен, ще стане последователен и ще получи индивидуална самоличност в такъв кратък период от време, е или нереалистично, или – неприятно ми е да кажа – злонамерено. Може би в контекста на едно преразглеждане на „Източното партньорство“ нещата ще се подобрят.

 
  
MPphoto
 

  Ivo Vajgl, oт името на групата ALDE.(SL) Г-жо председател, докладът, който моят колега г-н Ungureanu е подготвил с такова посвещение и по такъв начин, който проправя пътя за сътрудничество, за което му благодаря, връща вниманието ни към един характерен с разнообразието си регион. Разнообразието от политически системи, културни традиции, религии, статуси и амбиции по отношение на приближаване към Европейския съюз, нивото на икономическо развитие, наличието на природни ресурси и, разбира се, новото положение, което е възникнало, защото днес три държави-членки на Европейския съюз са част от региона, който обсъждаме.

За нас Черноморският регион е особено интересен поради неговото геостратегическо положение, което носи със себе си или добавена стойност, или сериозни рискове за нашите интереси що се отнася до сигурността. Във връзка с това подчертавам по-специално енергийната сигурност и осигуряването на устойчиви енергийни доставки за Европейския съюз, инфраструктура и възможности да имаме влияние в решаването на конфликти и нерешени проблеми в региона, както и изграждане на партньорства с Русия и Турция. Всичко това може да се постигне с по-задълбочен ангажимент на държавите в региона и с участието на всички държави-членки на Европейския съюз и други организации и мрежи, присъстващи в региона, включително и мрежи от организации на гражданското общество; именно те изискват нашето специално внимание и признание.

Не се нуждаем от нови институции за нищо от това; това, което трябва да направим, е да гарантираме редовно финансиране и по-голяма политическа ангажираност. Г-н член на Комисията, считам, че ще можете да оползотворите добре този доклад и очаквам с нетърпение да работим с Вас.

 
  
MPphoto
 

  Werner Schulz, oт името на групата Verts/ALE.(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ако Черноморският регион следва да се превърне в регион на стабилност и сигурност, демокрация и благоденствие и тези възможности и предизвикателства следва да бъдат изпълнени, ние се нуждаем от всеобхватна стратегия. Настоящата резолюция преследва тази цел и поради това се подкрепя от моята група. Така е и защото много от нашите предложения бяха включени, като например справяне с нерешени конфликти в региона, подобряване на сътрудничеството в областта на гражданското общество, подкрепа за проектите, включващи преки контакти между хората, и насърчаване на малки проекти в рамките на трансграничното сътрудничество.

Също така искаме да видим една устойчива енергийна политика, по-голяма енергийна ефективност и създаване на академични и студентски мрежи. Това обаче, което бих критикувал, е липсата на съгласувана позиция по отношение на въпроса за енергийната инфраструктура в региона – бих посочил Набуко и Южен поток в този контекст. Не мога да разбера защо нашият призив за по-стриктен контрол на нефтените платформи в Черно море беше отхвърлен. Това е абсолютно задължително след катастрофата в Мексиканския залив. Именно поради тази причина ние представяме това изменение за пореден път днес.

 
  
MPphoto
 

  Paweł Robert Kowal, oт името на групата ECR.(PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, мисля, че документът, който е изготвен, заслужава да бъде одобрен, така че от името на моята група, аз го одобрявам. Бих искал да подчертая, че „Черноморското взаимодействие“ днес се нуждае от преосмисляне. Благородните намерения не винаги са се превръщали в ефективно ползване на взаимодействието и е много добре, че докладчикът подчертава това. Ето защо аз мисля, че най-важната задача на г-н Фюле днес е да се опита да организира нашите инициативи в тази част на Европа и да покаже, че нашият приоритет е политика на съседство, като другите въпроси следва да заемат второ място във връзка с това. Според мен този начин на мислене гарантира, че „Черноморското взаимодействие“ ще бъде ефективно в бъдеще, особено в областта на енергетиката. Взаимодействието може да бъде и добър инструмент например, ако става дума за подкрепа на Грузия в демократичните и икономически трансформации, през които преминава през последните години. Първата и основна стъпка днес обаче е да се организират инициативи в тази част на Европа, така че не само да можем да се гордеем с тях, но и наистина да бъдат ефективни при постигането на някои конкретни цели.

 
  
MPphoto
 

  David Campbell Bannerman, oт името на групата EFD.(EN) Г-жо председател, при обсъждането на Черноморския регион една дума идва наум и тя е „внимание“. Всички трябва да стъпват внимателно тук.

Черноморският регион е задният двор на Русия. Флотът й е в Крим при Севастопол, близо до кървавите бойни полета на Кримската война. Видяхме злощастния конфликт в Грузия, за който вина имаха и двете страни. Ако Грузия беше в НАТО, последствията щяха да са катастрофални. Въпреки че подкрепям независимостта на Грузия, не е мъдро да се дразни руската мечка в собствената й бърлога.

След това имаме Турция, с която ЕС си играе, като й предлага членство, въпреки действителността, а именно, че членки като Франция биха наложили вето на кандидатурата. Само 4% от континенталната част на Турция се намира в Европа. Тя не следва да бъде в ЕС. Има реални опасности от това Турция да бъде подвеждана. Разочарованието може да я тикне в ръцете на ислямските екстремисти.

И накрая, в основата на всичко това е фактът, че Черно море е центърът за жизненоважния каспийски петрол и газ. Наистина стъпвайте внимателно.

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). - Г-жо Председател, искам да се присъединя към повечето мнения, които бяха изказани в тази зала и да поздравя докладчика за това, което той е направил с този доклад. Евксинският понт (Pontus Euxinus), както е античното име на Черно море, още от древността има своето решително геостратегическо и иконономическо значение в Европа. Черно море има това значение и днес, в днешно време.

Затова е много важно тази стратегия наистина да бъде приведена в действие, защото ние отново имаме дебат - даже, доколкото си спомням скоро имаше такъв дебат. Затова аз основно искам да сложа точката върху това, което беше казано от групата на колегите социалисти, и да подкрепя най-вече точката, която предвижда да бъде създаден отделен бюджетен ред за прилагане на стратегията.

Затова призовавам Комисията: Дела! Дела! Само с разумно и достатъчно финансиране ще можем да превърнем думите, които казваме сега в тази зала в дела, което е от значение за европейските граждани.

 
  
MPphoto
 

  Iuliu Winkler (PPE).(EN) Г-жо председател, бих искал да започна, като поздравя г-н Ungureanu за неговата инициатива при съставянето на доклада относно Черно море. Приветствам и одобрението на няколко от предишните оратори – моите уважаеми колеги, които са поели ангажимент за създаване на нова европейска визия за Черноморския регион.

Черно море наистина се е превърнало в отчасти вътрешно море на Европейския съюз. Неговото геостратегическо значение едва ли може да се надцени, като се имат предвид стабилността в региона, процесите на демократизация, както и свързаните въпроси по отношение на енергийната сигурност, икономиката и търговията. Изразявам твърдо убеждение, че ние – Европейският съюз, трябва да се възползваме от потенциала на Черноморския регион, а не други.

За да постигне тази цел, Европейският съюз трябва да разчита повече на своите държави-членки от региона, трябва да се откаже от всякакво закотвяне в миналото и трябва да покаже повече динамика, лидерство и визия. Без да засягам въпросите, свързани с процеса на разширяване, бих искал да отправя послание към всички скептици относно Черно море. Всяко забавяне в процеса на присъединяване към ЕС в региона ще има ефект на връщане към миналото що се отнася до демократичното развитие на региона. Рискът е нестабилност в средносрочен и дългосрочен план, чиито последици ще бъде трудно да се оценят и още по-трудно да бъдат управлявани от Европейския съюз.

В заключение, ЕС се нуждае от своето вътрешно Черно море и се нуждаем от цялостна стратегия за този регион. Стратегията за Черно море следва да бъде изготвена от Комисията, която да се позове на препоръките, достигнати от нашия докладчик. Днес тази зала трябва да окаже своята безрезервна подкрепа за стратегията.

 
  
MPphoto
 

  Maria Eleni Koppa (S&D).(EL) Г-жо председател, днес разискваме много важен доклад относно конкретен район близо до Европейския съюз: Черно море. Районът обединява в себе си държави-членки на ЕС и държави, които са важни за регионалното сътрудничество. Затова имаме общата необходимост да запазим съществуването на пространство на мир, демокрация, сигурност и стабилност около Черно море.

Имаме стабилна рамка за сътрудничество чрез инициативата „Черноморско взаимодействие“, която беше задействана преди известно време, въпреки че няма реални резултати. Нейното успешно изпълнение чрез действия на всички участващи държави ще укрепи още повече нашите отношения въз основа на общи ценности. Необходимо е да допълва установената Европейска политика за добросъседство и „Източното партньорство“.

Стабилността и сигурността в Черноморския регион имат пряко въздействие върху Европа. Следователно Европейският съюз споделя отговорността за подкрепа на мирното разрешаване на конфликти и изграждане на доверие. Този регион е важен за Съюза, особено поради своите енергийни и транспортни връзки. Укрепване на демокрацията и силна законодателна система биха улеснили търговията, инвестициите и свободното движение на хора.

Напълно подкрепям становището, че трябва да бъде създаден специален ред в бюджета за „Черноморското взаимодействие“. Това ще осигури ефективна помощ за модернизиране на региона. От нас зависи да използваме своите политики, за да доближим още повече тези държави до Европа с оглед на взаимната изгода на всички.

 
  
MPphoto
 

  Adina-Ioana Vălean (ALDE).(EN) Г-жо председател, от 2007 г. насам ние признаваме значението на Черноморския регион, но влиянието на нашия подход е най-малкото скромно: няма конкретни проекти, няма конкретни резултати. Нуждаем се от реалистичен и финансово стабилен план за действие с ясни цели, приоритетни действия и критерии, както и от по-добро разпределение на задачите и координация с „Източното партньорство“ и стратегията за река Дунав.

Трябва да стартираме партньорството за енергетиката и транспорта заедно с партньорството за околната среда. Само чрез такъв основаващ се на проектите подход, насочен към малки конкретни проекти, можем да преодолеем проблема с изключително разнообразните и сложни интереси в региона. Трябва да се справим и с нашия разпокъсан подход също по отношение на финансите. Досега сме имали различни финансови инструменти и слаба популярност. Ето защо трябва да направим общата оперативна програма за Черно море наш основен инструмент за прилагане на стратегията за Черно море, като я използваме като средства за първоначални инвестиции, за да привлечем институции, готови да инвестират в региона, и така да насърчим сътрудничеството.

 
  
MPphoto
 

  Oldřich Vlasák (ECR). (CS) Г-жо председател, бавното темпо на изпълнение на проектите, несъществуващите планове за действие и доклади за оценка, липсата на срещи на високо равнище, рискът от дублиране с „Източното партньорство“, както и много други проблеми, показват, че решението държавите-членки да поемат водеща роля в прилагането на стратегията за Черно море, е прибързано. Изглежда, че Европейската комисия следва да играе по-значима роля като секретариат и посредник за тази стратегия за Черно море.

Изразявам твърдо убеждение също така, че тази стратегия, както и останалите стратегии за макрорегиони, следва да остане неутрална по отношение на бюджетните, институционалните и законодателни условия; с други думи, че не трябва да включва разходите за още допълнителни ресурси, създаване на нови институции или изготвяне на ново законодателство.

Няма нужда от нови оперативни програми и конкретни бюджетни пера, но има нужда от съсредоточаване върху изпълнението на конкретни проекти, по които засегнатите държави ще имат реален интерес.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Koumoutsakos (PPE).(EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, просто формалност е в днешно време да се подчертава, че Черно море е регион от стратегическо значение за Европейския съюз. Как би могло да бъде иначе сега, когато след присъединяването на България и Румъния, е на практика вътрешно море за Европейския съюз? Енергетиката, сигурността, стабилността и, разбира се, демокрацията са сектори от първостепенно значение за нас в този регион.

От 2007 г. насам, когато започнахме нашата политика в този регион, който е критичен по много причини, имаме известен напредък и постигнахме някои успехи. Въпреки това, за съжаление, сме виждали също закъснения, разпокъсани подходи и периоди на инерция. Жалко е, че не е била организирана среща на министерско равнище относно тази политика от 2008 г. насам. Положението попада доста под първоначалните ни амбиции и с оглед на геостратегическото, геополитическото и икономическото значение на региона ние имаме само един избор: да укрепим нашата политика и действия по отношение на Черно море.

Ето защо безрезервно подкрепям предложението на докладчика г-н Ungureanu да разработи европейската политика за Черно море до ниво на интегрирана стратегия, подкрепена от отделен бюджетен ред. В тази рамка бих искал като член на комисията по транспорт и туризъм да подчертая значението на тези два сектора, които трябва да бъдат съставни компоненти на европейската стратегия за Черно море.

И накрая, не е необходимо да подчертавам, че интегрираната морска политика на ЕС може също да има съществен принос за единно, жизнеспособно развитие на Черноморския регион. Това трябва да се направи сега. Разширяването обаче е друг въпрос и изисква изключително внимателно проучване.

 
  
MPphoto
 

  Евгени Кирилов (S&D).(EN) Г-жо председател, с присъединяването на България и Румъния Черноморският регион се превърна в съседен на ЕС регион. Това е стратегически мост, свързващ Европа с Каспийско море и Централна Азия. Неговото геополитическо и икономическо значение за ЕС непрекъснато се увеличава по отношение на сигурността, стабилността и енергетиката. Ето защо Съюзът следва да засили присъствието си, да развие активни политики и да намери трайни решения на съществуващите проблеми в региона.

Не само крайбрежните държави показват голям интерес към многостранно регионално сътрудничество, което е от изключително значение за решаване на неотложни въпроси от регионално и европейско значение, като например „замразени“ конфликти, трафик и други свързани със сигурността въпроси.

Това, което е необходимо в момента, е съсредоточаване върху няколко повода за загриженост, които представляват прагматичен интерес за всички крайбрежни държави. Един такъв проблем е морската сигурност. През последните години се наблюдава увеличение на злополуките, включващи загуби на човешки живот и щети за околната среда в Черно море. ЕС следва да намали риска от граждански инциденти чрез предоставяне на помощ за операциите по издирване и спасяване в рамките на европейската интегрирана морска политика. Очакваме да гласуваме скоро по доклада на нашата колега Илияна Малинова Йотова, който за първи път ще засегне политиката на ЕС за рибарството в Черно море. Това също би дало добра основа за многостранно сътрудничество в региона.

Подкрепата на ЕС също е желателна за текущи проекти като околовръстната магистрала около Черно море, паневропейските транспортни коридори 8 и 9, както и за транспортните връзки между черноморските пристанища.

Бих искал да благодаря на докладчика за това, че подкрепи моите изменения и за отличният му принос с неговото изказване.

 
  
MPphoto
 

  Marek Siwiec (S&D).(PL) Г-жо председател, когато говорим за региона на Черно море, трябва да се спомене, че няма място като него в целия Европейски съюз, където да има такива крайни различия, толкова много интензивни конфликти – включително кървави конфликти – и толкова много конфликтни интереси. Така че не следва да се заблуждаваме, че като формулираме някакъв вид политика, ще бъдем в състояние да решим проблеми, които други политики не могат да решат. Това не е радиопредаване за поздрави и ние не можем да решаваме енергийни проблеми, когато Русия не иска газопровода, а ние го искаме. Не можем да решаваме и регионални конфликти. В действителност това е много ограничена политика, но въпреки всичко си струва тя да се прилага.

Тъй като говорим за взаимодействие по отношение на черноморската политика, следва да имаме предвид, че взаимодействието означава определена добавена стойност. Бих искал да попитам например защо Европейският парламент не работи с организациите, които съществуват в региона, като например Парламентарната асамблея на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС). Те искат да работят с нас. Европейският парламент си мисли, че е твърде голям и твърде важен и не търси това сътрудничество. Предлагам да започнем това сътрудничество и да действаме съвместно с други организации.

 
  
MPphoto
 

  George Sabin Cutaş (S&D).(RO) Г-жо председател, Черноморският регион е стратегически важен за Европейския съюз. Въпреки това отбелязваме липсата на структуриран подход към този регион. Няма изготвен план за действие за „Черноморското взаимодействие“, а финансирането се предлага чрез няколко некоординирани инструмента. Това налага изготвяне на стратегия на ЕС за Черно море, която да има еднакво ниво на приоритет с другите регионални стратегии на Европейския съюз и да се концентрира върху три основни области: икономическо, социално и човешко развитие; енергетика, транспорт и околна среда; сигурност и добро управление.

Някои ключови проекти за европейската икономика, като например газопроводът „Набуко“, които биха позволили по-голяма енергийна независимост, както и развитието на черноморските пристанища, изискват незабавен тласък, който може да се постигне единствено чрез една обща стратегия.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela (EFD).(EL) Г-жо председател, Черно море е много важно за енергийната сигурност на Европа. Г-н член на Комисията, налице е основният въпрос за газопровода Набуко, от който в голяма степен зависи енергийната сигурност на Европа. Въпреки това, що се отнася до доставчика на този голям тръбопровод, информацията е много неясна. Вчера председателят на Комисията Барозу ни каза, че е бил в Азербайджан и в Туркменистан и че обсъжданията са преминали много добре. Какво означава това? В даден момент трябва да определим краен срок. Кога ще разберем дали газопроводът Набуко е осъществим, така че да не губим енергия и да търсим алтернативи? Въпросът за газопровода Набуко, който е един от основните въпроси по отношение на енергийната сигурност на Европа, е изключително важен и трябва да бъде изяснен. Имаме ли доставчик или не?

 
  
MPphoto
 

  Petru Constantin Luhan (PPE).(RO) Г-жо председател, бих искал да започна, като поздравя докладчика г-н Ungureanu за особено добрата работа, която е свършил по този доклад, който е изключително важен както от геополитическа, така и от икономическа гледна точка. Регионът предлага значителен потенциал за производство и доставки на енергия и върху него трябва да се съсредоточи по-голямо внимание, особено с оглед на гарантирането на енергийната сигурност на Съюза.

Като се има предвид, че до този момент предприетите действия от страна на ЕС не са били изяснени в достатъчна степен и че „Черноморското взаимодействие“ не е достигнало очаквания си потенциал, аз искрено се надявам, че Европейската служба за външна дейност ще разполага с човешките и материалните ресурси, необходими за завършване на прилагането на трите партньорства: околна среда, транспорт и енергетика. Мисля, че Европейският съюз не следва да пренебрегва този регион. Напротив, той трябва да направи присъствието си осезаемо чрез последователни и дългосрочни действия, които да позволят да бъдат реализирани възможностите за развитие.

 
  
MPphoto
 

  Csanád Szegedi (NI).(HU) Г-жо председател, госпожи и господа, като унгарски член на Парламента аз добавям своите мисли към стратегията за Черно море, защото като че ли забелязвам две цели в доклада, които са идентични с основните приоритети на унгарското председателство.

Първата от тях е фактът, че докладът поема ангажимент за регионалното развитие между Европейския съюз и този регион. За нас, унгарските членове на ЕП, това е особено важно с оглед на подкрепата за стратегията за река Дунав, тъй като всяко искане за подкрепа за стратегията за река Дунав може да бъде надеждно, ако останем отворени за подкрепа и на други стратегии.

Втората е самата енергийна сигурност. Освен намерението й да гарантира мира и стабилността в региона, може би най-важната цел на стратегията за Черно море в областта на енергийната сигурност е да се гарантира самата енергийна сигурност, а, както беше казано вчера, енергийната сигурност е другият основен приоритет на унгарското председателство и следователно е в интерес на всички нас.

 
  
MPphoto
 

  Lambert van Nistelrooij (PPE).(NL) Г-жо председател, Черно море е на прага ни, а от енергийна гледна точка също така е и наистина европейско. Като докладчик в сянка от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за комисията по промишленост, изследвания и енергетика и като координатор за регионалната политика, бих искал за пореден път да одобря това становище. Черно море предлага отлична възможност. От ключово значение в това отношение е сътрудничеството. Току-що говорихме за инвестициите във връзка с Набуко; тези неща могат да работят само при стабилни отношения. Вчера г-н Барозу отчете постигнатите резултати в Азербайджан и Туркменистан. Накратко, добавената стойност на такива стратегии е безспорна; това е много ясно и по случайност г-н Brok го подчерта.

Що се отнася до мен, разнообразяването на нашия енергиен поток ще бъде от първостепенно значение като част от много по-широка рамка. Искам също да благодаря на докладчика г-н Ungureanu за този интересен и необходим доклад.

 
  
MPphoto
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D).(RO) Г-жо председател, Черно море е важно за Европейския съюз не само поради стратегическото си местоположение, но и поради наличните икономически възможности и условия за засилено регионално развитие. Ползите от стратегията за този регион произтичат от неговия принос за диверсификацията на стопанските дейности между държавите, граничещи с морето, засилването на сътрудничеството в областите на образованието и научните изследвания, както и от засилването на сътрудничеството в региона за предоставяне на важна защита за природните ресурси.

Мисля, че Европейският съюз трябва да насърчи държавите в Черноморския регион да използват в достатъчна степен природните ресурси, да гарантира устойчиво развитие на региона, да повиши качеството на живот в този регион и да създаде местни и регионални партньорства.

 
  
MPphoto
 

  Щефан Фюле, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, на този етап ще направя само три забележки. Първата вече я изразих още в началото на разискването, а именно моята признателност за този своевременен доклад относно Черноморския регион.

На второ място, позволете ми да приветствам ясните доказателства, показани в нашето разискване, за значението, което отдавате на този специален регион, което се споделя и от Службата за външна дейност и Комисията.

Третата ми забележка е, че очаквам с нетърпение сътрудничеството с Парламента относно стратегията за Черно море и последващо й изпълнение.

 
  
MPphoto
 

  Traian Ungureanu, докладчик.(EN) Г-жо председател, доволен съм, че мога да бъда кратък, не само заради шума, но и защото имах късмета да бъда подкрепен от двете страни, казано най-общо, на Парламента. Мисля, че, както г-н Brok подчерта в своите брилянтни бележки, докладът, който се готвим да гласуваме днес, е един много добър пример за сътрудничеството между различните партии в Парламента; трябва специално да благодаря на г-н Paşcu, който се оказа много активен и искрен поддръжник на този доклад.

Не искам да цитирам други имена, тъй като това би било несправедливо, защото всеки имаше нещо важно за казване за този доклад: за уникалността на черноморското пространство, за неговата нестабилност, както и за необходимостта от повишено внимание при формулиране на политиката за Черноморския регион.

Разбира се, изключително важно е да коментирам относно необходимостта от проекта Набуко и неговото паневропейско значение. Също така бих искал да благодаря на члена на Комисията Фюле за неговите забележки, особено за споменаването на морското измерение, което Комисията оформя в момента и, разбира се, за това, че направи необходимата връзка между стратегията за Черно море и стратегията за река Дунав.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след няколко минути.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма.(RO) Преди всичко бих искала да поздравя моя колега Traian Ungureanu за изработването на този доклад, който е особено важен за Румъния. Моята страна е най-активната държава-членка на Европейския съюз в насърчаването на стратегическото значение на Черно море и необходимостта Съюзът да увеличи ролята си в този регион. Значението на региона е очертано в няколко инструмента в подкрепа на източните съседи на ЕС. Въпреки това „Черноморското взаимодействие“ е довело до ограничени резултати. Мисля, че приоритетите на ЕС трябва да бъдат насочени към консолидиране на един стабилен, демократичен регион. Нерешените конфликти са се превърнали в болния въпрос на Черноморския регион. Те могат да пламнат отново по всяко време, като представляват заплаха за регионалната сигурност. Черно море също е от особено значение за енергийната сигурност на ЕС. Европейската комисия трябва да продължи да бъде съсредоточена върху планираните енергийни проекти в този регион.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма.(RO) Обърканите цели и дублирането на форми на сътрудничество рискуват да лишат стратегията на ЕС за Черно море от всякакво съдържание. Положението е малко вероятно да се подобри поради разликите в статута на държавите, имащи връзка с Европейския съюз, поради често различаващите се интереси на различните участници в това сътрудничество и поради липсата на визия, което също е видно в доклада Ungureanu. Ако искаме да ускорим процеса за уреждане на нерешените конфликти в региона, трябва да започнем от наблюдението, че това действие е много забавено от спонсорите на различни планове, които се борят помежду си, като по този начин задържат процеса за повече от 15 години. Всъщност тази конкуренция издава различните им интереси, най-често свързвани, независимо дали пряко или косвено, с контрол върху транспортните маршрути в региона. Считам, че една по-ясна картина ще се появи само когато стане напълно очевидно какво ще се случи с присъединяването на Турция към ЕС и какъв статут ще има Русия по отношение на Съюза. Само когато тези въпроси бъдат изяснени, тогава нерешените конфликти ще бъдат уредени и ще се установи дългосрочна стабилност в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  András Gyürk (PPE), в писмена форма.(HU) Стратегията за Черно море се очаква да играе все по-важна роля в бъдещето на Европейския съюз. Това се илюстрира много добре от съвместната декларация, подписана от Европейската комисия и Азербайджан през миналата седмица, в която Азербайджан писмено се обвързва с ангажимента да осигури на разположение големи количества газ за Европа. За мен е удоволствие да отбележа, че Европейската комисия най-накрая предприема конкретни стъпки за популяризиране на проекта „Набуко“, тъй като осигуряването на достъп до източниците на газ, разположени в района на Каспийско море, трябва да се разглежда като специален приоритет. В същото време обаче не трябва да забравяме транспортирането на газ за Европа, което може да се реализира само през черноморските държави.

Задълбочаването на диалога между ЕС и черноморските държави може да представлява важна стъпка за гарантиране на сигурността на европейските енергийни доставки, тъй като изграждането на газопровода „Набуко“ ще предостави на държавите-членки, които понастоящем се характеризират с много слабо разнообразие на ресурсите, достъп до нови източници на газ. Въпреки това изграждането на газопроводите ще изисква активен принос от страна на участващите държави. Една прозрачна, недискриминационна транспортна рамка и бизнес среда, която да поддържа инвестициите, е не само важна за сигурността на доставките от държавите-членки на ЕС, но е от решаващо значение за стабилността и благоденствието на региона. Според мен Черноморският регион може само да спечели от строителството на „Набуко“: тръбопроводът ще осигури предвидим източник на доходи за държавите от региона и същевременно ще им предостави пряк достъп до най-големия пазар на газ в света.

 
  
MPphoto
 
 

  Danuta Jazłowiecka (PPE), в писмена форма.(PL) Авторът на доклада, който се обсъжда, ясно показва, че това, което се нарича „Черноморско взаимодействие“, което е прието през 2007 г., не е оправдало напълно надеждите, които му се възлагаха. Разширяването на Европейския съюз с България и Румъния означаваше, че този регион се озова в центъра на нашето внимание. След като положението в Централна и Източна Европа се стабилизира, изглеждаше, че е дошло времето Съюзът да се съсредоточи върху Черноморския регион. Световната икономическа криза обаче накара тази тема буквално да изчезне от европейския дневен ред. Не трябва да забравяме, че Съюзът не е само на Балтийския или Средиземноморския басейн. Разбира се, текущите събития в Тунис показват, че тези региони също изискват нашето внимание. Ние обаче трябва да започнем да осъзнаваме, че Черноморският регион бавно се превръща в централен от европейска гледна точка. Там може да бъде намерено решението на енергийните ни проблеми. Там са разположени комуникационните канали, които са важни за нашата икономика. Там са също източниците на нестабилност, които могат да представляват значителна опасност за нас. Поради всички тези причини е необходимо да се съглася с докладчика, че е дошло времето да се разработи цялостна политика на ЕС за Черноморския регион. Нещо повече – изглежда, че промените, внесени от Договора от Лисабон, могат да допринесат за ефективното въвеждане на такъв план. Освен това създаването на подходяща единица в Европейската служба за външна дейност може да реши голяма част от несъвършенствата на сегашното „Черноморско взаимодействие“.

 
  
MPphoto
 
 

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. (CS) Стратегията на Европейския съюз за региона на Черно море прилича на Йети. Всички говорят за него, но никой не го е виждал. Това мое убеждение се подсилва и от някои от противоречията, които виждам още в самото начало на резолюцията. Първо, това е определението за Черноморския регион. Доста любопитно е, че Азербайджан, държава на Каспийско море, е включена, а Македония не е, въпреки че двете й най-близки съседи, България и Гърция, са включени в региона на Черно море, „съгласно определението на Европейската комисия“. Нямах представа, че Гърция се простира чак до бреговете на Черно море. Тринадесетте области на сътрудничество в региона, в които се очаква по-голямо участие на ЕС, представляват един много обширен списък. Изглежда, че Комисията преди не е оценявала значението на този регион. В крайна сметка, имайки предвид, че 1,5 млн. евро са били взети от пилотен проект за околната среда и развитието на региона през пролетта на тази година и са били пренасочени към един проект за банани в държавите от АКТБ, аз ще трябва да поставя под въпрос информацията, на която Комисията е основала такова решение. Любопитно е, че авторът „не е успял да забележи“ газопровода Южен поток, но все пак споменава противоречивия и не напълно финансиран проект „Набуко“. Искам да подчертая, че възможността да се влиза в партньорски взаимоотношения с различни региони на ЕС ще бъде много важна за по-нататъшното развитие на региона, с изключение на областта, която споменах по-рано. Липсват заключенията от последното разискване за отмяна на визовия режим за Украйна.

 
  
MPphoto
 
 

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Днес разискваме един проект, който е важен за бъдещето на Европейския съюз от няколко гледни точки. Присъединяването на Румъния и България към ЕС създаде добавена стойност с предоставянето на достъп до Черно море – един регион, който също обединява държави, съседни на Съюза, включително стратегически партньори. Изготвянето на обща стратегия за Черно море ще ни даде възможност да постигнем значителен напредък за създаването на пространство на стабилност, сигурност, демокрация и благоденствие. Във връзка с това можем да считаме общите интегрирани инициативи, приети от държавите от региона, като предварителна стъпка към повторното обединение на нашия континент.

Като румънец и член на комисията по регионално развитие аз подкрепям връзката, която се прави между бъдещата стратегия за Черно море и стратегията за река Дунав, която беше стартирана неотдавна от Европейската комисия. Мисля, че е необходимо ЕС да има по-голямо участие в Черноморския регион и да си сътрудничи с трети държави, тъй като нашите региони са свързани помежду си в териториално и икономическо отношение. Това ще ни даде възможност да гарантираме по-голяма енергийна сигурност в бъдеще чрез осъществяване на инфраструктурни проекти като „Южния коридор“ или терминали за втечнен природен газ и диверсифициране на маршрутите за доставка и източниците.

Освен това трябва да отдадем необходимото значение на координирането на наличните финансови инструменти за Черноморския регион, да развием и модернизираме пристанищата, както и да намалим замърсяването в този район.

 
  
MPphoto
 
 

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма.(PL) „Черноморско взаимодействие“ е още един пример за пропусната възможност в областта на отношенията с региони, които са геополитически и стратегически важни за неговото бъдеще. Когато беше приета стратегията, изграждането на енергийните връзки между черноморските държави и Европейския съюз беше определено като приоритет. Основната инвестиция, която ще позволи постигането на тази цел, е газопроводът „Набуко“. За съжаление, от много време виждаме липса на решителност от страна на Брюксел по този въпрос. Съседни държави, които са заинтересовани от изграждането на газопровода, казват същото. От една година Азербайджан сигнализира за необходимостта от действия от страна на Съюза, за да сключи договори за газ Казахстан и Таджикистан, защото без тяхното участие изграждането на газопровода няма да бъде финансово изгодно. Междувременно, на конкурентен проект, който не включва държавите от Кавказкия регион – руския „Южен поток“, се дава мълчаливо съгласие за изграждане. Не трябва да работим по този начин. Разпоредбите на доклада за енергетиката са недостатъчни. Те следва да бъдат по-конкретизирани чрез добавянето на информация за средствата, предназначени за инвестиции от стратегическо значение за бъдещето на ЕС.

 
  
  

(Заседанието се прекъсва за няколко минути)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

 

7. Време за гласуване
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

Г-жа Morkūnaitė-Mikulėnienė поиска да внесе процедурно предложение.

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE).(LT) Г-н председател, госпожи и господа, 13 януари бележи 20-ата годишнина от събитие, което събори стените на съветската империя. През 1991 г. в Литва невъоръжена тълпа от няколко хиляди души се противопостави на агресията на съветската армия и защити свободата и независимостта. Кървавите събития в нощта на 13 януари потресоха Европа и целия свят. Държави, международни организации и хора реагираха на насилието на окупационните сили, изпращайки послания в подкрепа на Вилнюс. От името на целия народ на Литва искам да благодаря на Европейския парламент за резолюцията от 24 януари 1991 г. в подкрепа на балтийските държави и за осъждането на съветската агресия. Благодарим на държавите, които представлявате, че не ни изоставиха. В знак на нашата благодарност в кутиите си ще откриете юбилейно издание в памет на тези събития. За да не позволим никога повече да не се повтаря подобна трагична история, трябва да...

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Благодаря, г-жо Morkūnaitė-Mikulėnienė. Трябва да Ви отнема думата, защото не внасяте процедурно предложение. Не исках да Ви прекъсна от учтивост и защото въпросът е важен. Благодаря Ви.

 

7.1. Рамковото споразумение между ЕС и Либия (A7-0368/2010, Ana Gomes) (гласуване)

7.2. Положението на християните в контекста на свободата на вероизповедание (B7-0039/2011) (гласуване)
  

Преди гласуването на параграф 14:

 
  
MPphoto
 

  Elmar Brok (PPE).(DE) Г-н председател, със съгласието на останалите групи искаме да направим уточнение: нашето желание не е да променяме системата ЕСВД, а да разширим обхвата й. Съответно формулировката, която сме избрали, е по-точна и призоваваме колегите да я приемат. Също така използваме правилното официално наименование на Европейската служба за външна дейност.

 
  
 

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

 

7.3. Положението в Беларус (B7-0044/2011) (гласуване)
  

Преди гласуването на параграф 2:

 
  
MPphoto
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D).(EN) Г-н председател, предлагаме важно и кратко допълнение към параграф 2: „е особено загрижен за здравето на Mikalay Statkevich, който е в гладна стачка през последните 31 дни“.

 
  
 

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

Преди гласуването на параграф 3:

 
  
MPphoto
 

  Jacek Protasiewicz (PPE).(EN) Г-н председател, изменението е много подобно на това на Justas Paleckis. Тъй като резолюцията не е само политическа декларация от страна на Парламента, а предлага и морална подкрепа на изпратените в затвора, предлагаме да включим в нашата резолюция имената на четирима бивши кандидат-президенти, които все още са задържани от КГБ.

Това са Vladimir Nekliayev, Andrei Sannikov, Nikolai Statkevich и Alexei Mikhalevich, както и двама лидери на опозиционните демократични партии – Pavel Severinets, съпредседател на Християндемократическия съюз на Беларус, и Anatoly Lebedko, лидер на Обединената гражданска партия. Призоваваме колегите да подкрепят включването на тези шест имена в параграф 3.

 
  
 

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

Преди гласуването на параграф 9:

 
  
MPphoto
 

  Vytautas Landsbergis (PPE).(EN) Г-н председател, би било уместно да се има предвид или може би да се включи в текста, в параграф 9, следната идея: „в същото време Комисията следва да финансира повторното отпечатване и разпространение на поезията на Uladzimir Niakliayeu, която неотдавна беше конфискувана и изгорена от беларуските органи“. Ако е възможно, не се противопоставяйте.

 
  
 

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

Преди гласуването на параграф 13:

 
  
MPphoto
 

  Kristiina Ojuland (ALDE).(EN) Г-н председател, искаме да вмъкнем „не по-късно от“ след „дейностите във връзка с Източното партньорство“ в параграф 13. Изменението е необходимо, защото се нуждаем от бързи решения по отношение на Беларус, особено по отношение на Източното партньорство и по-нататъшното участие на Беларус. Призоваваме за вашата подкрепа.

 
  
 

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

 

7.4. Доклад за политиката на конкуренция за 2009 година (A7-0374/2010, Derk Jan Eppink) (гласуване)
  

Преди гласуването на параграф 105:

 
  
MPphoto
 

  Michael Cramer (Verts/ALE)(DE) Предлагаме в параграф 105 да се вмъкне следното:

(EN) „Призовава държавите-членки и Комисията в преходния период“

 
  
 

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

 

7.5. Устойчива политика на ЕС за Далечния север (A7-0377/2010, Michael Gahler) (гласуване)

7.6. Стратегия на ЕС за Черно море (A7-0378/2010, Traian Ungureanu) (гласуване)
  

Преди гласуването на параграф 13:

 
  
MPphoto
 

  Adrian Severin (S&D).(EN) Г-н председател, искам да внеса устно предложение за изменение на параграф 13. След второто изречение, което гласи: „е убеден, че институционален диалог, обединяващ ЕС и ЧИС, може да представлява крачка напред към създаване на истинско партньорство в региона“, предлагам да вмъкнем следното изречение: „за целта призовава да се учреди съвместна работна група между комисията по външни работи на Европейския парламент и Парламентарната асамблея на ЧИС“. Това ще ни предостави подходящ инструмент, с който да прокараме общата идея, по която очевидно е постигнато съгласие. Говорих с докладчика, който изглежда подкрепя и приема изменението.

 
  
 

(Парламентът не приема устното предложение за изменение)

Гласуването приключи.

 

8. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Ana Gomes (A7-0368/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Morten Messerschmidt (EFD).(DA) Г-н председател, благодаря за възможността да изразя вижданията си за споразумението, което ЕС сключва сега с Либия, и трябва да кажа, че то съдържа един сериозен пропуск. Странно е, че може би най-важният въпрос, що се отнася до европейците, съвършено отсъства от доклада, а именно фактът, че нелегалните имигранти от цяла Африка и Азия, с други думи, от голяма част от света, изключително често преминават именно през Либия, за да влязат в Европа. Добре известно е, че Европа е вълшебна страна, където по улиците текат мляко и мед. Затова тя е притегателен център за невероятно голям брой хора, които искат да избягат от безизходицата, бедността и нищетата в своите собствени страни. Ясно е също така, че сам по себе си фактът, че Либия, заедно с други северноафрикански държави, очевидно се използва като транзитна страна, представлява огромно предизвикателство за нас в ЕС. Този въпрос трябваше да бъде застъпен в много по-голяма степен при обсъжданията с либийските органи – в много по-голяма степен предвид изискванията, които налагаме с цел предотвратяване на натиска върху границите на Европа. Хубаво е, че подехме разговори, но е разочароващо, че в техните рамки не се предвижда обсъждането на този важен въпрос.

 
  
  

Предложения за резолюции: (RC-B7-0039/2010)

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Iacolino (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, в много части на света понастоящем все още съществуват в една или друга степен антисемитски и антиислямски чувства, както и враждебност и лоши чувства към християните.

Събитията, които се случиха неотдавна, включително кръвопролитните нападения срещу християни, живеещи в Пакистан, Ирак, Египет, Нигерия и Кипър, трябва да бъдат осъдени най-категорично. Взаимното разбиране за ценностите на другите хора е крайъгълният камък на свободата на религията и не трябва да бъде ограничавано по толкова сериозен начин. Затова основните свободи на хората трябва да бъдат защитени, независимо дали са християни или изповядват други религии.

В същото време Европейският съюз не може и не бива да пилее съществени ресурси за насърчаване на други религии, особено в настоящия момент на икономическа криза. Комисията изразходва невероятната сума от 4 милиона евро за подпомагане на исляма. Тези средства вероятно биха могли да бъдат използвани за други важни цели.

 
  
MPphoto
 

  Antonello Antinoro (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че това, което одобрихме днес, е от основно значение. Свободата на религията е майката на всички свободи. Тя е едно от нашите основни, неотменими права на човека и е включена във Всеобщата декларация за правата на човека.

Тези права включват свободата на всеки човек да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали. Въпреки това кланетата от последните месеци, които взеха жертви сред християнските малцинства, са връхната точка на настъплението, което се извършва срещу християните в много части на света чрез системно и сляпо прилагане на насилие.

За съжаление, както показват тези събития, правото на свобода на религията днес се поставя под въпрос. Това създава нетърпимост, която често се насърчава и манипулира за политически и финансови цели. Най-поразителното в сегашния климат е фактът, че институциите не казват нищо. Мълчаливите протести лесно могат да бъдат заглушени.

 
  
MPphoto
 

  Morten Messerschmidt (EFD).(DA) Г-н председател, аз споделям опасенията и мненията, изразени от предишните оратори. Има обаче един конкретен аспект, на който всъщност е обърнато крайно недостатъчно внимание в доклада. Това е параграф 7, който се отнася до осъждането на начина, по който турските органи се държат в северната част на Кипър, която според всички международни правила незаконно е окупирана от Турция – от турската армия – и следователно от страна, която както формално, така и по същество, води преговори за присъединяването си към ЕС.

Сега виждаме как кипърските гърци, които искат да се върнат в своите църкви, манастири и свещени сгради в северната част на Кипър се възпрепятстват, когато искат да се върнат, как не ги допускат да влязат и просто да реставрират църквите си и как не ги допускат да се върнат и да си поискат имуществото, което е тяхно по право.

Това, на което всъщност сме свидетели в северната част на Кипър, е насилствена дискриминация и потискане на християните, с пряката подкрепа на страна кандидатка за ЕС, а именно Турция. Това е недопустимо и затова Европейският парламент следва да действа по начин, който съответства на параграф 7 и да препоръча преговорите с Турция да бъдат спрени, поне докато се въведе ред в северната част на Кипър.

 
  
MPphoto
 

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR).(PL) Г-н председател, предвид корените си Европа има конкретно задължение да защитава всички християни по света. Резолюцията, разбира се, е израз на това задължение. Естествено, аз я подкрепих. Европа обаче има също задължението да предприеме стъпки, които в бъдеще да защитят всички християни по целия свят и да не допусне подобни трагедии да се повторят.

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Г-н председател, неотдавна в няколко страни от света, най-вече в страни, където има много голямо мюсюлманско мнозинство, станахме свидетели на брутални актове на преследване на християнски малцинства. Не можем да останем пасивни пред лицето на такива събития. Въпросът за религиозните свободи, както и за другите граждански свободи продължава да бъде приоритет в работата на Европейския парламент. Ето защо напълно подкрепям изявлението, направено от председателя на Европейския парламент, г-н Buzek, в което той осъжда тези престъпления. Аз също призовавам Европейския съюз да предприеме всички възможни дипломатически постъпки, за да осигури свободата на религията за малцинствата особено в страни, чиито граждани нарушават тези права. В годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека, който беше приет неотдавна, наблегнахме на необходимостта Съюзът да играе активна роля в усилията за подобряване правата на човека и демокрацията по света. Призовахме за назначаване на специален представител на ЕС по правата на човека. Днешната резолюция е отлична отправна точка за следващия етап от нашата борба за зачитане на тези права.

 
  
MPphoto
 

  Andrzej Grzyb (PPE).(PL) Г-н председател, бих искал да изразя задоволството си от приемането на резолюцията относно преследването на християни, чийто съавтор бях и аз. Освен това бих искал да изразя благодарностите си към г-жа Аштън за реакцията й на положението на християните в Александрия. Помним посещението на сирийските епископи от Ирак и трагичните им свидетелства за положението на християните в тази страна. Бих искал също да спомена тук папа Йоан Павел II – след няколко месеца ще можем да се радваме на обявяването му за блажен – който беше голям застъпник за мир и диалог между християни, евреи, мюсюлмани и последователите на други религии. Помним срещите в Assisi и посещенията на папа Йоан Павел II както в джамия, така и в синагога, в името на уважението и любовта към другите хора.

Положението на християните в света изисква действие от Европейския съюз. Това е наш дълг. Следва да използваме всички политически средства, но също и да помогнем на онези, които са пострадали материално от преследванията.

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam (PPE).(EN) Г-н председател, като един от съавторите гласувах „за“ тази историческа резолюция, но има две послания до върховния представител и Комисията, които следва да се изпълнят възможно най-скоро.

Първо, Комисията следва спешно да разработи стратегия на ЕС за прилагане правото на свободата на вероизповедание, включително списък на мерки срещу държави, които съзнателно не защитават религиозни малцинства.

Второ, Комисията следва да разработи постоянна система в рамките на дирекцията по правата на човека на Европейската служба за външни действия, с която да се наблюдава ограничаването от правителствата на свободата на религия и да докладва ежегодно на Парламент.

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, свободата на религия е основата на цивилизацията. Без нея демокрацията е осакатена и обществото изпада в плен на убеждения, които отричат човечността и човешкото достойнство.

Това е, което се случва в различни части на света. Екстремистки и фундаменталистки убеждения предизвикват кръвопролитни актове на насилие срещу християни, които се превръщат в истински съвременни мъченици. Нетърпимостта, която води до насилие се поражда от фундаменталистката култура. Ето защо всяка проява, която отрича религиозната или културната идентичност на други хора, трябва да бъде незабавно и неизменно осъждана. Международната общност и нейните институции са длъжни да защитят зачитането на религиозната вяра. Те не винаги предприемаха бързи действия, когато християни ставаха жертва на кланета.

Халдейците в Ирак и коптите в Египет са застрашени от изчезване от регионите, които населяват от векове. Още веднъж, искам да благодаря на председателя Buzek за ентусиазирания прием на идеята за факелно шествие – светлина за християните в памет на всички жертви на фундаментализма.

Свободата на религията трябва да стане знаме на човешката общност и желанието ми е всеки да се радва на вяра, надежда и любов, но също и на справедливост и свобода.

 
  
MPphoto
 

  Licia Ronzulli (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа и гласувах в подкрепа на резолюцията, защото въпросът за защитата на религиозните малцинства по света днес е по-важен от когато и да било.

Изключително тревожно е, че през 2011 г. хора все още се преследват за убежденията си. Член 10 от Хартата за основните права на Европейския съюз не оставя място за тълкувания. Той еднозначно определя правото на пълна свобода на мисълта, съвестта и религията. Нападенията срещу определени религиозни общности, извършени през последните няколко седмици, са още едно свидетелство за спешната необходимост всички правителства да предприемат ефикасни мерки за защита на религиозните малцинства, независимо какви са трудностите или заплахите.

Целта на Европейския съюз трябва да бъде да насърчава диалога между изповеданията чрез позадълбочено сътрудничество между страните в Европа, но особено в страните, където свободата на религия за съжаление още не е гарантирана. Правото на свобода на религията трябва да се зачита и гарантира навсякъде, без изключение.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-н председател, това е една историческа, отлична резолюция. Трябва да насочим вниманието си към свободата на вероизповедание в Европа. За нас е важно да помним корените си, които са в юдейско-християнските ценности. Основни европейски ценности и права имат за основа това наследство – тези корени. Може би това, което се случи с коптските християни в Египет ни накара да се сепнем и да си вземем бележка. Християните се нуждаят от защита в различни части на света, а не само в Египет: подобни неща се случиха в Турция и Асирия.

Ние, европейците, трябва също да проявяваме особен интерес към факта, че има ситуации в Европейския съюз, в които следва да се намесим. Хора стават жертва на преследване заради религията си.

Това от своя страна се дължи на неоправдан страх от исляма. Отрекли сме се от нашите ценности и с това сме потъпкали християнските ценности за негова сметка. Не трябва да действаме по такъв начин; вместо това е необходим диалог и свобода на вероизповеданието. Трябва да осигурим запазването на нашето европейско културно наследство, на нашите юдейско-християнски ценности и да ги защитаваме смело. Тези ценности са част от възлово значение на европейската ни идентичност.

 
  
MPphoto
 

  Philip Claeys (NI).(NL) Г-н председател, гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно положението на християните в контекста на свободата на религията и съм доволен, че то беше прието, но все още имам някои резерви за използването на завоалиран език. Например никъде не е заявено недвусмислено, че с най-големи проблеми християните се сблъскват в ислямските страни.

Също така, в съображение „Н“ се отбелязва, че Европа не е съвсем невинна, когато се стигне до нарушения на свободата на вероизповедание. Може и да е така, но като казваме това, ние поставяме епизодичните и изолирани проблеми в Европа на една плоскост със структурната дискриминация и нападения срещу християните в мюсюлманските страни. Освен това, не става дума само за бомбени нападения и други форми на физическо насилие, извършвано от мюсюлмански екстремисти; в много мюсюлмански страни има също официална политика, която е насочена против християните. Да вземем само предполагаемата липса на средства за реставриране на християнски църкви в Турция или трудностите около смяната на Вселенския патриарх в Константинопол. Поведението на турските окупационни войски в Кипър също е истински скандал.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-н председател, аз присъствах на разискването тук вчера. То беше много интересно и много важно. Присъствах също и на церемонията по запалването на свещи пред Парламента вчера и благодаря на нашия председател г-н Jerzy Buzek за водещата си роля по време на това шествие.

(EN) Преследването на християни в последно време напомня дните на Римската империя, когато на християните се е гледало като на дивеч, разрешен за убиване и нападение. На това трябва да се сложи край. Важното е Европейският съюз да изиграе тук своята роля и мисля, че го правим, за да се осигури свободата на изразяване и свободата на практикуване за религиозните групи не само в Съюза, а също и в страните кандидатки. Това е много важен аргумент по света.

(GA) Радвам се, че тази историческа резолюция беше приета днес и особено че беше приета единодушно.

 
  
MPphoto
 
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Г-н председател, резолюцията е много важна, защото е първа и защото идва в особено важен момент. Знаем за клането на християните в Ирак. Знаем какво става в Египет и какво не се е случило там през последните години. Знаем за отделни случаи – но те си остават важни – на убийства на християнски духовници – и не само духовници – в Турция, Сирия и Пакистан. Знаем също какво става в определени страни в Африка, в които има мюсюлманско мнозинство. Поради това съм много изненадан от мълчанието на председателя на Европейската комисия, г-н Барозу. Цяла седмица той не направи коментар по този въпрос. Само когато беше подложен на натиск от министър-председателите на държави-членки – макар и не от министър-председателя на моята страна – той направи изявление по въпроса. Хубаво е, че г-жа Аштън каза нещо за това, но все пак ръководителят на Европейската комисия трябваше да вземе отношение незабавно по този въпрос. Той не го направи и това буди съжаление.

 
  
  

Предложения за резолюции: (RC-B7-0044/2010)

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, доволен съм, че Парламентът е наясно с тенденцията на Беларус (Бяла Русия) да попадне под автократичен режим. Режимът в Беларус представлява система на управление, което континентът би трябвало да е забравил преди 20 години.

Въпреки това се надявам, че настоящото предложение може да накара някои колеги да прибегнат към самооценка. Погледнете на въпроса от гледна точка на бивш съветски апаратчик, който анализира Европейския съюз. Предполагам, че той би установил някои неща, които ще го накарат да се чувства като у дома си. Ще види, че ни управлява не избран президент или избрана система, а 27-членно политбюро, наречено Европейска комисия, ще погледне и ще види този Парламент без влияние, който ще го накара да почувства известна носталгия, ще види поредицата от петгодишни планове, чрез които управляваме нашата дейност, дори ще види парка от специални лимузини, както и специалните магазини за вътрешно ползване от служителите на системата и членовете на номенклатурата.

Преди всичко той ще види това, което Енгелс нарече „доктрина на грешното съзнание“ – т.е. когато хората гласуват, те не разбират истинския си интерес и ние трябва да им наложим по-добра система. Припомням си ужасяващата заключителна сцена от „Животинска ферма“ на Оруел, когато животните поглеждат ту прасето, ту човека и не могат да установят кой кой е.

 
  
MPphoto
 

  Mitro Repo (S&D).(FI) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на резолюцията, която беше най-малкото необходима. Според мен Европейският съюз следва да бъде изключително бдителен по отношение на нарушенията на правата на човека, които се извършват в съседните региони. Иска ми се да виждам повече действия във връзка с проблемите, които среща младежта. На младежките организации в Беларус не се разрешава да извършват свободно дейността си; вместо това те трябва да работят незаконно.

Вече повече от година млади хора в Европа редовно организират улични мероприятия, на които завързват с ленти устите на значими статуи в европейски столици и така ги правят безмълвни. Това е протест срещу липсата на свобода на словото в Беларус. Надявам се, че на младите европейци няма да се наложи да заглушат Европейския парламент или да ни накарат да замълчим и че ще можем смело да защитаваме нашите ценности и демокрация.

 
  
MPphoto
 

  Кристиан Вигенин, от името на групата S&D. – Г-н председател, уважаеми колеги, групата на социалистите и демократите подкрепи предложената резолюция. Вярваме, че това ще бъде един много силен сигнал, както към властите в Беларус, така и към гражданското общество, медиите и всички, които се борят за демократичното развитие на страната. Надяваме се, че мерките, които бяха предложени в тази резолюция ще бъдат внимателно обмислени и обсъдени от Комисията и от Съвета и ще бъдат приложени максимално бързо, за да постигнат ефект.

Всъщност насрочената за утре церемония за встъпване в длъжност на преизбрания президент Лукашенко няма да спре въпросите, които има към него, към законността на изборите и начина, по който беше регистриран резултатът в тези избори. До този момент Европейският съюз е използвал различни политики, различни механизми на въздействие върху Беларус и беларуското ръководство и всички те дадоха скромен резултат. Може би е време да помислим за нови възможности или да помислим дали нямаме нова ситуация в региона, която позволява да използваме и други механизми.

Има нещо, което е загатнато в резолюцията, което ние смятаме за изключително важно и нещо, което не е опитвано досега – ние да координираме нашата политика и нашите отношения с Беларус с непосредствените съседи, които не са членки на Европейския съюз, а именно Русия, която е наш стратегически партньор, и Украйна, която е част от Източното партньорство. Мисля, че с общи и координирани усилия ние бихме могли да постигнем, ако не друго, то поне една политически по-адекватна среда, която да даде възможност да бъдат проведени честни и демократични парламентарни избори – избори, които предстоят в рамките на следващата година.

Парламентът също трябва да използва максимално възможностите, които има. Днес беше решено ние да изпратим делегация, която да посети Беларус и аз мисля, че за беларуското ръководство ще бъде тест да позволи тази делегация да посети страната и да предостави на тази делегация цялото съдействие и нужните контакти, за да може ние да придобием ясна представа, със собствените си очи и възможности за ситуацията там.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Sonik (PPE).(PL) Г-н председател, първо искам да изразя възмущението си от сравнението на г-н Hannan между Беларус и Европейския съюз. Неговото абсурдно изявление беше още по-неприятно, тъй като беше аплодирано от някои мои колеги от Полша от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Режимът на Лукашенко следва да бъде изолиран. Настоящата политика на доверие, че режимът постепенно ще се отвори към демокрацията, се оказа зле обмислена. Санкциите, които следва да бъдат наложени на режима на Лукашенко, трябва да бъдат строги, тъй като, наред с другите причини, това е държава, която е в непосредствена близост до Европа. По отношение на тези държави следва да очакваме същите стандарти, както за държавите-членки на Европейския съюз. По-специално, бих желал Европейската комисия да подкрепи независимите медии като ТВ Белсат, радио „Рация“ и други. Те са важни за разпространяването на информация, която да достига до гражданите на Беларус.

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Г-н председател, събитията в Беларус, свързани с президентските избори, отново разтърсиха общественото мнение в Европа. След период на относително спокойствие президентът Лукашенко отново използва сила срещу активистите на опозицията. Той отново се обърна към най-позорните характеристики на своята диктатура. Бруталният сблъсък с участниците в мирна демонстрация и арестуването на лидери на опозицията и на кандидати в изборите от опозицията е явно нарушение на правата на човека и показва, че са изоставени мерките, способни да подобрят отношенията с демократичните държави в Европа.

Поради това напълно одобрявам резолюцията на Парламента, в която се призовава за незабавно освобождаване на политическите затворници и за повторно провеждане на изборите. Силно осъждам диктаторските практики на режима на президента Лукашенко. Считам, че натискът от страна на европейските институции ще спомогне за намаляване на репресиите срещу беларуските граждани. Също така одобрявам всички мерки, които подкрепят развитието на гражданското общество чрез облекчаване на визовия режим, отпускане на стипендии на студенти и академичен персонал, както и предоставяне на финансиране за независимите организации и медиите.

 
  
MPphoto
 

  Morten Messerschmidt (EFD).(DA) Г-н председател, няма съмнение, че Беларус представлява проблем за Европа и е вярно, че следва да използваме всяка възможност да критикуваме режима като – за щастие – последната комунистическа диктатура. В Дания има една поговорка, че тези, които живеят в стъклени къщи, не трябва да хвърлят камъни и поради това може би си струва да си представим как изглежда Европейският съюз от гледна точка на Беларус. Ето, ЕС се управлява от Комисия, съставена от длъжностни лица, които нямат никаква подкрепа от обществеността, като единствено тази Комисия, съставена от хора без широка подкрепа, които не се отчитат пред никого и не са избрани от гражданите, може да представя предложения. След като предложенията са внесени и приети, кои са тези, които, с огромно политическо влияние, в крайна сметка решават как законодателството на ЕС да се прилага в държавите-членки? Това отново са хората, които не са били избрани демократично, това са съдиите, които стоят на достатъчно удобно разстояние от действителността? Същото може да се каже и за Парламента, в който голямото мнозинство се чувстват много удобно в стъклените дворци, които са определени за тях, където няма кой да отговаря на всички и няма разбиране на сериозните опасения, противопоставяне и тревоги, които съществуват сред европейските граждани. Ако погледнем ЕС от гледна точка на Беларус, можем да установим много стряскащи сходства с диктатурите, срещу които се опитваме да се борим.

 
  
MPphoto
 
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Г-н председател, одобрих резолюцията, като съм наясно с факта, че положението в Беларус е много специфично. Изправени сме пред драстично засилване на репресиите, насочени срещу защитниците на правата на човека. От друга страна, в известна степен това се случва в резултат на изключително необмислената политика на някои от държавите-членки на Европейския съюз, тъй като е ясно, че беше напълно излишно да се гласува доверие на г-н Лукашенко от страна на Европа и Европейския съюз, както направиха г-н Берлускони, който посети Беларус, президентът на Литва, г-жа Грибаускайте и министрите на външните работи на Германия и Полша. Сега трябва да се борим за граждански свободи в Беларус, въпреки че следва да правим това, като същевременно полагаме усилия да избегнем приближаването на Беларус към Русия, тъй като това също е много важно.

 
  
  

Доклад: Derk Jan Eppink (A7-0374/2010)

 
  
MPphoto
 

  Sergej Kozlík (ALDE). (SK) Г-н председател, опитът на редица държави-членки показва, че шест години след Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета все още няма положителен напредък по отношение на последователното прилагане на правилата за конкуренция.

Когато решават спорове, националните съдилища не използват възможността да изискат информация или мнение по даден казус от Европейската комисия, нито използват правото да се обърнат към Съда на Европейския съюз с предварителен въпрос, нито пък Комисията използва правото да се намеси като amicus curiae (експертно заключение). Практиката показва съществени проблеми в съдебното прилагане в тази област, включително основни отклонения от установената съдебна практика на европейските съдилища. Затова призовах Комисията да обърне внимание на решенията на националните съдилища и да предприеме необходимите мерки за постигане на тази цел. Този призив беше написан в Доклада относно политиката на конкуренция; подкрепих финалния текст на доклада.

 
  
MPphoto
 

  Morten Messerschmidt (EFD).(DA) Г-н председател, няма съмнение, че европейската конкурентоспособност е подложена на съществен натиск. Трябва да отговорим дали наистина има желание от страна на държавите-членки да направят нещо по въпроса. Едно е ясно обаче и то е, че създадохме валута, единна валута, което се оказа катастрофа за икономиката на цяла Южна Европа. Една от причините за това е, че мнозинството от тези страни не могат да продължат и напълно се провалиха в прилагането на реформите, които са необходими, ако смятаме да се справим с бъдещата конкуренция на Китай, Индия, Южна Америка и други. Но дори в тези области, които бихме искали да считаме за лесно постижими, е невъзможно да се постигне споразумение. Един от примерите за това е една ясна инициатива като общия европейски патент. Неприятно е, че в тази област, която е просто въпрос на технически подробности, не успяхме да постигнем споразумение. Това е пример колко неефективен е ЕС. В област, която лесно би могла да стане доста изгодна, позволихме езиковите различия да застанат на пътя на постигането на споразумение. Всъщност това вероятно говори много за фалшивата основа, на която цялото това сътрудничество се основава.

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, оцених гъвкавостта на Комисията, показана в съставянето на временните мерки за държавна помощ, които бяха въведени в отговор на финансовата и икономическа криза. Съгласна съм също, че е добра идея да се изготви подробна оценка на взетите решения, за да гарантираме еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕС.

Съгласна съм с призива към Комисията да гарантира, че банките ще върнат прекомерните суми държавна помощ, които са получили, по този начин гарантирайки лоялна конкуренция в рамките на вътрешния пазар. Бях една от хората, които критикуваха големите суми държавна помощ, предоставени с парите на данъкоплатците. Считам, че обществените средства трябва да се използват за насърчаване на растежа.

Надявам се, че това ще бъде последният път, в който спестяванията на данъкоплатците се използват за облагодетелстване на акционерите на банки и небрежните им ръководители, и че ще бъдат установени нови контролни средства, за да се предотвратят възможностите за вреда на икономиката отново занапред.

Приветствам желанието за подкрепа на използването на помощ за насърчаване на проекти от общ интерес, особено такива, свързани с възобновяема енергия.

 
  
MPphoto
 
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-н председател, аз също с радост подкрепих резолюцията.

(EN) Бих искал да кажа, че една от основните функции на Европейския съюз е да гарантира лоялна конкуренция за всички и особено за малките и средни предприятия, както, разбира се, и за потребителите.

Отдавна съществува подозрението, че хората експлоатират пазара, и в този момент в моята страна хората са обезпокоени от единното и системно нарастване например на цените на бензина и дизела на всички бензиностанции в страната.

По същия начин селскостопанските производители бяха подозрителни относно възможността за наличие на картел, особено когато става дума за единно и скоростно намаляване на цените на добитъка при най-незначителен проблем.

И разбира се, неотдавна видяхме, че Европейският съд реши срещу телекомуникационните компании относно таксите за роуминг в Европа.

Така че трябва да бъдем непрекъснато бдителни и подготвени да предприемем решително и незабавно действие, винаги когато наблюдаваме нелоялна конкуренция.

 
  
MPphoto
 
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Г-н председател, това е важен доклад, който беше написан от лице с голям опит в съответната област. Считам, че беше казано съвсем ясно, че Европейският съюз заслужава да има по-голяма откритост и по-голяма конкуренция. Не трябва да се страхуваме от това. Така се насърчава развитието на Европа в ситуация, когато, ако сме съвсем честни, сме назад в сравнение с Америка и Азия. Резолюция от този вид служи да направи европейската икономика по-ефективна, ето защо е толкова важна и необходима, затова гласувах в подкрепа на нейното приемане.

 
  
  

Доклад: Michael Gahler (A7-0377/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Gahler, за отличния доклад. В него много добре са изложени нуждите на Далечния север в Европейския съюз и необходимото за региона устойчиво развитие. Тъй като самият аз съм от северна област за мен беше голямо удоволствие да проследя процеса. Разбрах, че докладът взема предвид в достатъчна степен въпроси, свързани с климата и препитанието. Взема предвид например въпросът с отглеждането на северни елени, което е важен източник на препитание в региона. Г-н Gahler взе предвид и единственото автохтонно население на Европа, народът саами.

Искам специално да поздравя и благодаря на г-н Gahler за това, че е обърнал внимание на внесеното от мен изменение относно установяването на Арктически информационен център в университета в Лапландия и още повече, за споменаването му в доклада. Това е от огромно значение. Изразявам задоволство, че финландците демонстрират междупартийно сътрудничество по този въпрос. Това засяга бъдещето на северното измерение във Финландия и цяла Северна Европа, в която бихме искали да станем свидетели на устойчиво развитие.

 
  
  

Доклад: Traian Ungureanu (A7-0378/2010)

 
  
MPphoto
 

  Кристиан Вигенин, от името на групата S&D. – Групата на социалистите и демократите смята, че докладът за стратегията за Черно море е наистина важен и идва точно навреме, защото той прави една оценка на постигнатото до момента в региона на Черно море и дава редица препоръки какво още би могъл да направи Европейският съюз в тази посока.

Ние смятаме, че политическата координация между партньори, които имат твърде различни равнища на сътрудничество с Европейския съюз, е трудна, но не и невъзможна. Има смисъл и на политическо равнище да се опитаме да обединим нашите усилия, като имаме предвид, че три от страните са членки на Европейския съюз, една е стратегически партньор, другите са част от Източното партньорство, а Турция е страна-кандидат за членство.

Неспособността на Европейския съюз да се ангажира по-силно в региона, поне до този момент, ни лишава от развитие и използване на един голям потенциал и в този смисъл трябва към днешна дата да кажем, че черноморската синергия, която от самото начало беше оценявана като една недостатъчно амбициозна инициатива на Европейския съюз, трябва да бъде развита в една истинска стратегия за Черно море.

Има вече модели на взаимодействие, които могат да бъдат използвани успешно, разбира се, адаптирани към региона, като например стратегията за Балтийско море, която е една успешна стратегия на макроравнище за развитие на регионалното сътрудничество.

Ние смятаме, че няколко стъпки трябва да бъдат направени още сега, не всички от които намериха място в доклада. Първо, в практически план в рамките на прегледа на политиката на съседство, който се извършва в момента, трябва да се помисли за по-голяма кохерентност между черноморската синергия и Източното партньорство, доколкото почти всички страни от Източното партньорство са част и от черноморската синергия, без Беларус.

Вторият момент е, че трябва да се засили политическият диалог на министерско равнище, както и на парламентарно, и да се опитаме да намерим повече кохерентност между Дунавската стратегия и бъдещите инициативи за черноморския регион. Всичко това трябва да доведе до стратегия, която да бъде включена с отделно бюджетно финансиране в следващата бюджетна рамка.

 
  
MPphoto
 

  Andrzej Grzyb (PPE).(PL) Г-н председател, предложението, включено в резолюцията на г-н Ungureanu, която вече е приета, относно превръщането на политиката за Черно море в пълноценна стратегия, заслужава широка подкрепа. Фактът, че България и Румъния са държави-членки на ЕС, „Източното партньорство“ – специалните отношения с държавите от „Източното партньорство“ и с Русия – и преговорите, които се водят с други държави в региона за членство в ЕС, обосновават политическото значение на региона за Европейския съюз. Черно море се превърна във важен регион за транзит на енергийни ресурси и за обещаващи проекти, които са важни за Съюза, като например проектът „Набуко“, който е стратегически важен за диверсификацията на доставките на газ. Аз също споделям напълно становището на г-н Ungureanu, когото поздравявам за доклада, че стратегията трябва да гарантира признаването на всички участници от региона, а не само на най-големите държави, и че трябва да съответства на други стратегии, като например стратегията за Средиземно море.

 
  
MPphoto
 
 

  Alajos Mészáros (PPE).(HU) Г-н председател, с присъединяването на Румъния и България през 2007 г. част от Черно море стана вътрешно море на Европейския съюз. Регионът е от изключително стратегическо значение и нашето участие там трябва да се засили. За тази цел е много важно Парламентът да изготви нова стратегия – в допълнение към предоставянето на финансови и човешки ресурси, под формата на отделно перо в бюджета на ЕС. Новата стратегия трябва да служи за гарантиране на мир, стабилност и благоденствие на Черноморския регион, както и за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС. На диверсификацията на доставките и източниците трябва да се даде още по-голям приоритет и затова искам да подчертая значението на планираното развитие на терминали за втечнен природен газ в черноморските пристанища. Транзитните маршрути, които преминават през региона, също биха могли да подобрят значително доставките за ЕС. По-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството с черноморските държави е елемент от жизненоважно значение за успеха на „Набуко“, Трансадриатическия газопровод и Паневропейския петролопровод, които са от особено значение за ЕС. По тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
  

Предложения за резолюции: (RC-B7-0044/2010)

 
  
MPphoto
 

  Cristian Dan Preda (PPE).(RO) Г-н председател, точно както по отношение на Беларус, исках да обясня начина, по който гласувах за стратегията на ЕС относно Черно море. В началото искам да отбележа, че идеята на моя колега, Traian Ungureanu, за изготвяне на доклад по собствена инициатива, е представена в изключително подходящ момент, когато Европейският съюз укрепва регионалната си политика, като разработва стратегии за крайбрежни региони като Балтийско море, Далечния север и, в настоящия случай, Черно море.

Също така искам да отбележа удовлетворението си, че измененията, които внесох, бяха включени в текста на резолюцията. Тези изменения подчертаха необходимостта от създаване на мрежа от НПО в региона, от насърчаване на програми, стимулиращи диалога между културите и религиите, както и инициативи като Мрежата на черноморските университети. Според мен всички посочени мерки са добри примери за начина, по който връзките между гражданските общества могат да породят положително взаимодействие в региона.

И накрая, исках да подчертая не само необходимостта от намиране на баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда, но също и необходимостта от пълно прилагане на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Надявам се, че инициативата, приета днес в Парламента, ще привлече и заслуженото внимание на Съвета, който трябва да работи по този въпрос като приоритет в европейската програма.

 
  
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Ana Gomes (A7-0368/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Като се има предвид географското положение на Либия и икономическата взаимозависимост между ЕС и Либия, поддържането на стратегическо партньорство между тях е в общ интерес на всички. Въпреки това ние не можем да забравим диктаторския режим, който управлява тази страна, без да зачита правата на човека и основните свободи. Въпреки ясния интерес на много държави-членки за постигане на рамково споразумение с Либия, ЕС не може да забрави основните ценности, които защитава, и да се подчини единствено на икономически интереси. Необходимо е партньорство, за да се извършат правни реформи по отношение на правата на човека в страната и в същото време да се даде възможност за диверсифициране на националната икономика, като се има предвид постигнатият вече известен напредък, като отказа на страната от ядрената програма или дори международните задължения, които има по отношение на правата на човека, въпреки санкциите, наложени от ООН.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия. Либия остава авторитарен режим, нейният народ е лишен от основни права и редовно се изпълняват смъртни наказания. Държавните институции не подлежат на демократична отчетност и държавната власт не се опира на принципите на правовата държава. Въпреки това Либия разширява своите търговски и политически отношения с държавите-членки на ЕС и е стратегически важна за Съюза. Преговорите относно Рамковото споразумение между ЕС и Либия стартираха през ноември 2008 г.

Развитието на отношенията обаче трябва да гарантира пълното зачитане на европейските ценности и принципи и е важно твърдо да поискаме Съветът и Комисията да предприемат необходимите стъпки, като например да препоръчат на Либия да ратифицира и прилага Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г.; да поискат от либийските органи да подпишат меморандум за разбирателство, с който да се гарантира законното присъствие в страната на ВКБООН; да насърчат Либия да се ангажира с налагането на мораториум върху смъртното наказание и др., за да се защитят европейските ценности.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам ангажиментите, които се поемат съгласно рамковото споразумение, по което се водят преговори в момента и обхваща широк кръг от области – от засилването на политическия диалог до управлението на миграцията, от развитието на търговските и икономическите отношения до енергийната сигурност и подобряването на сътрудничеството в редица сектори. Считам, че рамковото споразумение може да бъде една възможност за задълбочаване на политическия диалог между Либия и Европейския съюз. Бих искала да подчертая ролята на рамковото споразумение, което включва мерки за подпомагане на процеса на изграждане на институционален капацитет, като средство за укрепване на гражданското общество, за подкрепа на модернизацията, за насърчаване на демократични реформи и създаване на независимо социално общество и правова държава и подкрепя други усилия, насочени към отваряне на възможности за бизнеса, академичните среди, НПО и други заинтересовани страни от Либия.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Икономическото партньорство между Европа и Либия вече е реалност. Либия е страната с най-големите потвърдени залежи на нефт в Африка и е третият по големина доставчик на енергия (нефт и природен газ) за Европа. Нещо повече, Либия е най-големият търговски партньор на ЕС (70% от общата търговия през 2009 г.). Европа трябва да признае, че Либия играе важна роля в областта на регионалната и световната икономика както поради факта, че задържа ислямския екстремизъм, така и в контекста на стабилизиране на ситуацията в района.

Ето защо трябва да приветстваме факта,че се водят преговори за рамково споразумение за партньорство, но както става ясно и от доклада, не можем да пренебрегнем и някои въпроси, които считаме за фундаментални: непрекъснатото демократизиране на режима; зачитане в по-голяма степен на правата на човека и най-вече свободата в различните й форми; постепенно изменение на наказателноправната система, с цел отмяна на смъртното наказание; приемане на юрисдикцията на Международния наказателен съд; и ратификацията на Женевската конвенция от 1951 г.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Откриването на преговорите между Европейския съюз и Либия е възможност да гарантираме по-добри условия за икономическо развитие и за двете страни, както и за насърчаване в същото време на сериозна промяна в Средиземноморския регион и в Африка по отношение на правата на човека, техния принос за световния мир и стабилност и в борбата с изменението на климата. Либия има 6 милиона жители, 2 милиона от които са чужденци. Тя е страната с най-големите потвърдени залежи на нефт в Африка и е третият най-важен доставчик на енергия под формата на нефт и природен газ за Европа. ЕС е най-големият й търговски партньор: транзакциите между двете страни възлизат на близо 70% от търговията на Либия през 2009 г. Рамковото споразумение за партньорство с ЕС трябва да се разглежда като възможност да се покажат предимствата на хуманните ценности и демокрацията по отношение на устойчивото и многостранно развитие. Както се посочва в доклада, този процес не може да бъде отделен от основните ценности на ЕС, като премахването на смъртното наказание и дискриминацията на малцинствата, имигрантите и бежанците, насърчаване на общественото здраве и необходимостта от политическа демократизация.

 
  
MPphoto
 
 

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. (IT) Прилагането на рамково споразумение, което има за цел да насърчи сътрудничеството в борбата срещу нелегалната имиграция и в същото време се стреми към политически диалог, основан на правата на човека, е един от приоритетите на политиката на Съюза в Средиземноморския регион. Въпреки че окончателният текст съдържа някои неточности, считам, че ние трябва да го подкрепим с надеждата, че той ще стимулира правителството в Триполи да полага повече усилия при борбата срещу трафика на хора в региона и че ще го накара да отчете ситуацията, за да стане по-отговорен партньор в тези области, както и в областта на сигурността и енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) Либия е държава, в която е необходима много работа. Диктатурата, пренебрегването на правата на човека, липсата на миграционна политика и слаборазвитите здравни услуги са само част от проблемите, с които либийците и чужденците, които живеят в Либия, трябва да се справят ежедневно. От друга страна, потенциалът, множеството природни ресурси и културното наследство на този регион в Африка са ценности, които могат да дадат възможност на Либия да постигне икономическо развитие, да подобри качеството на живот за хората, които живеят там, и за отварянето на страната за международните пазари. Създаването на подходящи условия за споразумение между ЕС и Либия, което означава да се убедят либийските органи да прекратят практиките, които нарушават основните права на човека, да променят миграционната политика и да поемат правна отговорност, ще бъде от взаимна полза и ще допринесе за развитието на региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) Приетият днес доклад съдържа предложения, които Европейският парламент счита за задължителни предпоставки за приключване на преговорите, които се водят в момента между Европейския съюз и Либия с цел сключване на споразумение за сътрудничество. Сключването на рамково споразумение ще осигури възможност да се справим с важни въпроси като политическите отношения, имиграцията и сигурността, енергетиката, общественото здраве, развитието, търговията и изменението на климата, енергетиката и културата. Същевременно това ще бъде решителна стъпка към постигане на по-общата цел за подобряване на отношенията между Средиземноморската зона на Европейския съюз и Африка. Като член на ЕП от Италия трябва да подчертая историческите и икономическите причини, които са довели до добрите отношения между Италия и Либия през годините. В същото време трябва да поставя акцент и върху значението на засилване на сътрудничеството между ЕС и Либия, и с това имам предвид не само сътрудничество по икономически въпроси, но също така и по отношение на гарантиране на правата на човека. Надявам се, че Европейският съюз може да играе водеща роля при приемането на мигрантите и при подкрепата в борбата срещу трафика на хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Настоящият доклад е забележителен със своите противоречия. Той одобрява преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия с оглед в крайна сметка на приемането на Либия в Евро-средиземноморската зона за свободна търговия, която еврокрацията подготвя през последните 15 години. Докладът обаче изброява и цяла поредица от нарушения на правата на човека и демокрацията от режима, описан като авторитарен. Същевременно все още се поддържа общата позиция срещу Куба. Това е случай на прилагане на двоен стандарт. За днешния Европейски съюз предварителното условие за търговия не е спазването на правата на човека и демокрацията, а по-скоро създаването на пазарна икономика и свободна конкуренция, чиито условия може да се нарушават. Съюзът изразява малодушен империализъм, както се вижда от закъснелия отговор на ситуацията в Тунис.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Всички ние знаем, че в Либия има диктаторски режим и системно се нарушават международните конвенции за основните права и свободи на човека. Въпреки тези факти Либия непрекъснато разширява своята търговия и политическите си отношения с държавите-членки на ЕС. Счита се, че ролята на Либия като партньор по редица въпроси в Средиземноморския регион и в Африка оказва съществено влияние върху сигурността и стабилността в региона, и по-специално за миграцията, общественото здраве, развитието, търговията и икономическите отношения, изменението на климата, енергетиката и културното наследство. На този фон рамковото споразумение, което се договаря в момента, е важно, но ние трябва да се справим с някои фундаментални въпроси, и по-конкретно: непрекъснатото демократизиране на режима; зачитане на правата на човека и най-вече свободата в различните й форми; промяна на наказателноправната система, като основния приоритет тук трябва да бъде отмяна на смъртното наказание; и подписване на Женевската конвенция.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Поради сложността и значението на отношенията между Европейския съюз и Либия те трябва да се разглеждат обективно. Естествено, зачитането на правата на човека играе важна роля, поради което би било разумно Брюксел да призове Либия да ратифицира Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. или да поиска мораториум върху смъртното наказание. Ние обаче трябва да отчетем факта, че Либия е важна транзитна страна за масовата нелегална имиграция от Африка за Европа. Поради тази причина би било безсмислено да се отхвърли споразумението с Триполи за обратно приемане във вида, в който се съдържа в доклада на комисията по външни работи.

Ако не постигнем споразумение за обратно приемане с Либия, натискът върху Европа като дестинация за имигранти ще продължи да се увеличава. Тъй като масовата нелегална имиграция е много важен въпрос, когато става дума за Европа като историческо обединение, ЕС ще бъде посъветвана да възприеме диференциран подход при отношенията си с Триполи и да включи Либия в стратегиите си за контролиране на миграцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на предложението за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия. Напълно подкрепям основните въпроси, които разглежда г-жа Gomes в доклада, т.е. необходимостта Либия да въведе мораториум върху прилагането на смъртното наказание, да ратифицира Женевската конвенция за бежанците, да се бори активно с трафика на хора, да гарантира справедливи споразумения за нелегалните мигранти и да приеме модерен закони за убежището.

Бих искала да добавя, че на няколко пъти поискахме да бъде позволено на европейските институции да проверят актуалното състояние на бежанските лагери в Либия, преди да се стигне до рамково споразумение. Парламентът трябва да предприеме незабавни действия и да повдигне този въпрос по-убедително. Що се отнася до мен и много от моите колеги в Парламента, ние няма да можем да подкрепим рамковото споразумение, ако не се изпълнят поставените от г-жа Gomes изисквания в приетия днес доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Текущите преговори между Европейския съюз и Либия за финализиране на рамково споразумение, което има за цел да насърчи политическите и икономическите отношения между държавите-членки и тази държава от Магреб, са от изключително стратегическо значение за трансграничните връзки на Съюза. Ето защо гласувах в подкрепа на препоръката на Европейския парламент към Съвета. Основната цел на споразумението е да се подобри животът на либийския народ в политическо, социално и икономическо отношение чрез насърчаване на фундаменталните права като основа за споразумението. Споразумението ще се опита да компенсира недостатъците на Либия, като осигури по-голяма защита на правата на човека и демократичните права и да се развие търговското сътрудничество, както и да се установи строг съвместен контрол над нелегалната имиграция.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. (FR) С неохота беше дадена зелена светлина за продължаване на преговорите между ЕС и Либия като средство за укрепване на нашите отношения. Това обаче не е картбланш. Нашата енергийна сигурност, нашите търговски и икономически интереси и нашето сътрудничество при управление на миграционните потоци не трябва никога да прикриват непрекъснатото незачитане от страна на либийските власти и полковник Кадафи на основните права на човека. Полковник Кадафи е диктатор, който е на власт в продължение на 41 години и само преди няколко дена каза, че съжалява, че неговото тунизийско съответствие – Бен Али – се е оттеглил. Това е репресивен режим: смъртни наказания (506 през май 2009 г., 50% от които за чужденци), изтезания и малтретиране на затворници, незаконно задържане и нехуманно отношение към мигрантите, които пресичат територията на страната, за да стигнат до Европа.

Нашата резолюция подчертава най-вече тази точка, като припомня, че всяка обща миграционна политика трябва да бъде подчинена на по-строги предпазни мерки за защита на мигрантите и на други основни свободи. По същия начин всяко споразумение за обратно приемане с тази страна трябва автоматично да изключва лицата, търсещи убежище, бежанците и онези, които се нуждаят от защита, и не трябва да прибягва до колективното експулсиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) През последните 40 години Либия се управлява от диктаторски режим, като цялата власт е съсредоточена в ръцете на един човек, полковник Кадафи, най-дълго управляващият африкански и арабски лидер. Либийците се радват на безплатно образование и здравеопазване и субсидирано жилищно настаняване благодарение на донякъде социалното разпределение на приходите от нефта. Но въпреки темповете на прираст на БВП, развитието на страната изостава от това на други богати на нефт страни и Либия е сред държавите в региона с по-малко диверсифицирана икономика, като чуждестранните инвестиции продължават да зависят от непредсказуемите решения на нейния лидер.

Либийският народ е лишен от основни права и свободи въпреки факта, че страната му има определени международни правни задължения да съблюдава правата на човека, след като наскоро беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека и след като е ратифицирала редица правнообвързващи международни инструменти. Редовно се изпълняват смъртни наказания.

В заключение, стратегическото значение на Либия и многото предизвикателства, които поставя, подчертават необходимостта от една цялостна политика на ЕС по отношение на Либия. Необходимо е ЕС да обсъди с Либия широк кръг от въпроси. Рамковото споразумение трябва също така да послужи като инструмент в подкрепа на правовата държава, зачитането на правата на човека, защита на мигрантите и бежанците и устойчивото развитие на Либия.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото считам, че тя може да помогне на либийския народ да подобри условията си на живот, които често се определят от липсата на зачитане на правата на човека и на основните свободи.

Сътрудничеството между ЕС и Либия може да бъде решаващ фактор за развитие на потенциала на страната, която в момента трябва да се справя с много сложна ситуация. Затворниците често са обект на тормоз и телесни наказания, като бой с пръчка, побой, електрически шок и преднамерено лишаване от медицинска помощ. В Либия няма закони за убежищата и в резултат на това няма правно признаване на необходимостта да се осигури защита за бежанците.

И – сякаш това не е достатъчно – смъртното наказание все още се прилага за голям брой престъпления. Либийските съдилища продължават да издават смъртни присъди, което е в нарушение на международните стандарти относно правото на справедлив процес. Европейският съюз трябва да сключи рамково споразумение възможно най-скоро. Това ще бъде първото правилно споразумение между Либия и ЕС и следователно ще донесе ползи за местното население по отношение на основните им права, както и в политическо и социоикономическо отношение.

 
  
MPphoto
 
 

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма.(IT) Днешният вот за Рамковото споразумение между Либия и ЕС е резултат от трудни преговори, особено по въпроса с мигрантите. В Либия положението с правата на човека и лицата, търсещи убежище, е изключително опасно. Те нямат правно признаване и не съществува система, която да ги предпази. Надявам се, че техните основни права ще бъдат запазени наред с правото им на убежище.

Либия не е ратифицирала Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. или Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците и в момента няма такова намерение. През 1981 г. обаче тя ратифицира Конвенцията от 1981 г. като взе предвид специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка. Следователно то трябва да е в съответствие с принципа за „забрана за връщане“ на мигранти, които искат международна защита, в съответствие с критериите, които не са по-малко строги от установените от самата Женевска конвенция.

Съгласно международното право, хората от държави като Сомалия, Еритрея и Етиопия имат право на хуманитарна защита и политическо убежище и се надявам, че либийските орагни ще се съгласят да си сътрудничат с Върховния комисариат на ООН за бежанците.

 
  
  

Предложения за резолюции: (RC-B7-0039/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция, тъй като трябва да осъдим най-категорично неотдавнашните нападения срещу християнските общности по света – били те в Египет, Пакистан, Ирак или в друга страна.

Християнски общности живеят в различни мюсюлмански страни от Близкия изток от зората на християнството. Затова е напълно недопустимо след векове мирно съвместно съществуване християни да се оказват принудени да бягат от тези страни или да бъдат затваряни в гета. Това е още една причина да продължим борбата си срещу ислямските фундаменталисти, които изопачават действителността и се опитват да представят глобалните ни действия против тероризма като атака срещу мюсюлманския свят. Именно ислямските фундаменталисти са тези, които търсят война между религии и цивилизации.

Затова трябва да правим всичко възможно за намирането на тези религиозни фанатици и за ограничаване на ролята им техните съответни общества. Това трябва да се извърши в сътрудничество с умерените елементи в мюсюлманските общества. Затова трябва да приветстваме енергичните обществени реакции в някои мюсюлмански страни, като Египет например, където широката общественост категорично осъди терористичните нападения срещу християните и настоя за мерки срещу тези, които носят отговорност за тези актове.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Всички бяхме дълбоко шокирани от неотдавнашното терористично нападение срещу сирийската католическа катедрала в Багдад. Това нападение е кулминацията на поредица от сериозни инциденти, като всички те бяха с религиозни мотиви. Това е много чувствителна тема. Европейската народна партия (Християндемократи) е дълбоко привързана към светските принципи и подкрепя проявата на уважение към всички религии в Европа, включително исляма. Поради това ние не можем да останем безразлични към участта, която очаква редица християнски общности по целия свят. Към всяка религия трябва да се проявява еднакво уважение и ето защо аз подкрепих тази резолюция на Европейския парламент. Всички събития, които Парламентът осъжда, се разиграха в мюсюлмански страни, където на съдбата на християните трябва да се обърне специално внимание. Затова всички ние трябва да работим за осигуряване на зачитането на различните религиозни убеждения и мисля, че текстът е в съответствие с този подход.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. (FR) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно положението на християните в контекста на свободата на религията, която осъжда кръвопролитните нападения срещу християните в Изтока. Нападенията срещу християни през последните месеци са трагедия за многобройните жертви, особено в Багдад и Александрия, но също и за техните братя по вяра. Християни живеят в Изтока от 2 000 години; те са част от историята на своите страни. Днес обаче те масово бягат от региона. Поради принудителното им изгнание тези страни губят съществен дял от човешките си ресурси. Регионите на Близкия и Средния изток винаги са били място на многообразие и съвместно съществуване на религиозни малцинства. Терористите, стоящи зад нападенията, се опитват да предизвикат сблъсък между Изтока и Запада, настройвайки мюсюлманския свят срещу християнския свят. Всичко това е злонамерено планирано. Християните в Ирак и Египет може би се чувстват изоставени и предадени. Важно е органите в Египет и Ирак да издирят и сурово да накажат извършителите на кланетата.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Залата най-сетне се оказа в състояние да гласува по една широкообхватна резолюция относно положението на християните по света. Европа трябва да прави много повече, отколкото досега за защитата на християните по света. Тя има лостовете да го направи, ако желае. Надеждата е, че тази резолюция ще отбележи началото на промяна в подхода на органите на Съюза, особено от дипломатическа и търговска гледна точка, в техните двустранни диалози с многото – прекалено много – страни, които толерират антихристиянските преследвания или дори подхранват култура на християнофобия. Когато ЕС подписва споразумения на търговия, икономика и сътрудничество с трети страни, той наистина трябва да прилага клаузите за правата на човека с голяма решимост – нещо, което не е правил досега. Вече е неприемливо страни, в които християни са подложени на дискриминация и преследвания, да подписват важни споразумения с ЕС, които по същността си са основани на зачитане на правата на човека. Затова обявявам гласа си в подкрепа на резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма.(IT) Подкрепям предложението за резолюция относно положението на християните в контекста на свободата на вероизповедание, защото европейската политика не следва да пренебрегва ескалацията на насилието, която се наблюдава през последните месеци.

Европа не трябва да бъде прекалено предпазлива и да се бои да подкрепи правото на християнските общности в Близкия изток и по света свободно да изповядват своята вяра и религия. Диалогът и взаимното уважение са неотменими ценности за Европейският съюз и е изключително важно върховният представител Катрин Аштън да стане изразител на тази позиция и категорично да я защити в двустранните ни отношения с други страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Поздравявам Европейския съюз, който отново показа ангажираността си към свободата на религия, свободата на съвестта и свободата на мисълта. Правителствата са длъжни да осигурят тези свободи в целия свят като се има предвид, че развитието на правата на човека, демокрацията и гражданските свободи е общата основа, върху която Европейският съюз гради отношенията си с другите страни и която е предвидена в клаузата, свързана с демокрацията, записана в споразуменията, сключени между ЕС и трети страни.

 
  
MPphoto
 
 

  David Casa (PPE), в писмена форма. (EN) Всички бяхме свидетели на тежката участ на коптските християни в Египет през последните месеци. Такива актове на насилие следва да бъдат осъдени най-категорично. Трябва да бъде осъдена не само нетърпимостта към християните, а по-скоро всяка форма на нетърпимост към упражняването на свободата на религия на всеки. Мисля, че тази резолюция беше добре балансирана и затова гласувах в нейна подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма.(IT) Доволна съм, че Европейският парламент разисква и прие резолюция, осъждаща неотдавнашните нападения срещу християни. Свободата на религия е едно от основните права на човека; то е широко признато от националните конституции и международните конвенции. Съществуването на толкова много стандарти на различните равнища на управление, както национални, така и международни, както и по целия свят показва, че има единодушен консенсус за важността на свободата на религията. Законодателството обаче не е достатъчно. То е основата, върху която се градят ефикасните политики. През последните 50 години процесът на глобализация свърза отдалечени цивилизации една с друга. За да бъдем сигурни, че контактът между тях няма да се превърне в конфликт, не е достатъчно само да осъдим неотдавнашните нападения. Трябва да потвърдим ангажимента си към създаването на политики, които насърчават религиозното многообразие и гарантират, че различните групи се учат на взаимна търпимост. Не само фундаментализмът е заплаха. Днес свободата на религия е поставена под натиск и от широко разпространеното отхвърляне на религията, при което се прави опит да се премахне духовният свят на индивида от обществения живот. Свободата на религия важи за всички религии; тя дори важи за атеистите. Това е така, защото когато приемаме свободата на религия, приемаме също и приемане на обратното, с други думи свободата да не се изповядва никаква религия.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Засилването на нападенията срещу християни изисква обща позиция за това, как те да бъдат защитени. За да се повиши религиозната търпимост съответните правителства трябва да гарантират, че извършителите на нападенията ще бъдат установени и подведени под отговорност и съдени в справедлив съдебен процес. На християните трябва да се осигури защита на основата на еднакво уважение към всяко изповедание.

В положение, при което зачитането на правата на човека и гражданските свободи, включително свободата на вероизповедание или убежденията, са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за отношенията с трети страни, той трябва да потвърди подкрепата си за всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното уважение между религиозните и други общности.

Не на последно място, религиозните органи се призовават да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата, агресивната радикализация и екстремизма.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Аз бях един от първите поддръжници на това предложение за резолюция, в която положението, в което страдат християнските малцинства в някои страни от Близкия изток, според мен е описано навременно и до голяма степен точно. Една от най-благородните функции на Европейския парламент по отношение на външните действия, е защитата и насърчаването на ценностите, в които вярваме: в този случай говорим конкретно за свободата на мисълта, свободата на съвестта, свободата на изразяване и свободата на вероизповедание. Тези свободи безспорно бяха поставени под въпрос чрез подлите нападения от религиозни фанатици, които убиваха невинни хора, понякога в голям мащаб по начин, който смятам както за нечовешки, така и за неразбираем.

Надявам се тази резолюция, подкрепена от всички парламентaрни групи, да помогне за по-доброто осъзнаване от обществеността и високопоставени служители в държавната и публичната администрация във въпросните страни на важността на пълноценното упражняване на основните свободи в техните страни и за подвеждане под отговорност на убийците и подстрекателите. Това е важно за насърчаване на диалозите както между религиите, така и между културите във вътрешен план и между нашите общества, които, макар да живеят на различни континенти, споделят редица общи ценности и концепции.

 
  
MPphoto
 
 

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. (FR) Към 2011 г. християнската общност е най-преследваната в света; за щастие, държавите-членки на ЕС забелязаха това и започнаха да отговарят.

Осъждането от наша страна на нападенията е оправдано и необходимо, но не е достатъчно: в резолюцията не виждаме принципа на реципрочността.

Нещо повече, неувереното осъждане от ЕС на действията на Турция в окупираната от нея с военни сили част на Кипър, уви, няма да бъде последвано от резултатите, на които се надяваше френският народ – прекратяване на преговорите за присъединяването на Турция – и няма да бъде никакъв стимул.

Подкрепям резолюцията в защита на християните, избити по света, но в същото време изказвам съжаление за определени пропуски и прояви на непоследователност.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Нападенията срещу християни се засилват в целия свят. Този тревожен и осъдителен факт заслужава дълбоко съжаление особено поради това, че християнството проповядва мир и разбирателство между хората, независимо дали са евреи или гърци, както би казал свети Павел. Заплашени са свободата на вероизповедание и мирът за общности, които съществуват от векове. Те са живели мирно редом с други религии в районите, в които са се установили и са обект на сляпо насилие, само защото вярват в Христос. Въпросът стига много по-далеч обаче. Освен извършените нападения християнската вяра и нейните прояви са подложени на натиск и в самата Европа, често под прикритието на изкривени схващания, като светски подход и неутралитет на държавите и институциите. В това отношение съм длъжен да изразя съжаление за неотдавнашните нападения при провеждането на католически литургии в Барселона и призовавам испанското правителство и европейските институции да осъждат и да се борят срещу християнофобската атмосфера, която като че ли се надига. Тези, които отричат собствените си корени, не заслужават уважение от когото и да било.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Всеки има право на свобода на вероизповеданието, съзнанието и мисълта. Това право дава на всеки свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Статистическите данни относно свободата на религия показват, че по-голямата част от актовете на религиозно насилие са срещу християни. Всъщност добре е известно, че неотдавна бяха дадени невинни жертви при кръвопролитни нападения срещу християнски общности в Нигерия, Александрия, Филипините, Ирак и Сирия. Освен това иранското правителство засили кампанията си срещу християните в Ислямската република. Във Виетнам също има сериозни репресии срещу дейността на католическата църква и други религиозни общности. Освен да осъждат тези нападения и да призовават правителствата да гарантират свободата на вероизповеданието, съвестта и мисълта, Съветът, Комисията, а също така и върховният представител на ЕС по въпросите на външните отношения трябва да отделят по-голямо внимание на въпроса за свободата на религията и да вземат конкретни спешни мерки, включително мерки против страните, които съзнателно не защитават религиозните убеждения.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма.(IT) Гласуваната днес резолюция показва голяма загриженост от надигащата се нетърпимост, репресиите и актовете на насилие срещу християните. Намирам за жизненоважно да бъдат осъдени неотдавнашните случаи в страни, които са далеч оттук, но в тях има установени християнски общности. Събитията в Египет, Нигерия, Пакистан, Филипините, Кипър, Иран и Ирак са дори още по-сериозни, като се вземе предвид, че религията се използва само с цел домогване до власт. Европейският съюз чрез своя върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следва да направи свободата на вероизповеданието и убежденията и сигурността на религиозните общности, включително християните, приоритет в международните си отношения. Този приоритет следва да намери отражение в международните споразумения и докладите за правата на човека. Убеден съм, че свободата на религията трябва да бъде енергично защитавана, дори и с цената на налагане на тежки санкции върху страни, които не зачитат този основополагащ принцип.

 
  
MPphoto
 
 

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. (IT) Както се отбелязва в резолюцията, насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека трябва да се разглеждат като част от най-важните цели на Европейския съюз. През последните месеци станахме свидетели на надигане на насилието срещу християнските малцинства по света, особено в страни, където ислямът е преобладаващата религия. Това повече не бива да се толерира. Подкрепям резолюцията с надеждата, че европейските институции ще се борят по-твърдо срещу религиозната нетърпимост и ще използват всички средства, с които разполагат, за да осигурят безопасност и свобода на изповеданието за милионите християни, пръснати по света.

 
  
MPphoto
 
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. (FI) Следващата седмица ще отбележим Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, което разбира се ще ни върне назад към миналото и към Auschwitz. Хубаво е, че резолюцията, която приехме, ни насочва към настоящето, тя разглежда мъчениците на днешния ден. Изходното положение е, че свободата на вероизповедание трябва да важи за всички религии.

Като повдигаме отделно въпроса за преследванията, на които са подложени християните това не означава, че сме предубедени. Това е така, защото тази най-голямата група от хората, подложени на преследване, е точно същата, която като че ли най-лесно се забравя в Европа. Време е това положение да се поправи, тъй като знаем, че през миналия век повече християни са загинали заради вярата си, отколкото през предходните 1 900 години. От убитите сега заради религията си 75 % са християни.

Организацията Open Doors International посочва 10 страни, където християните са подложени на най-голямо насилие в света. Те са Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия, Сомалия, Малдивските острови, Афганистан, Йемен, Мавритания, Лаос и Узбекистан, но списъкът е по-дълъг. Ежедневно около 100 милиона християни са подложени на насилие заради религията си.

Очевидно, резолюцията, която приехме, трябва да има конкретни резултати. Европейската служба за външно действие трябва да покаже решителност и да се заеме с тези слабости във връзка със свободата на вероизповедание. Нашите външнополитически споразумения с трети държави трябва да съдържат клауза за свобода на вероизповеданието и реципрочност. От гледна точка на утвърждаването на правата на човека е от изключителна важност да се говори за свободата на вероизповедание, тъй като това е лакмусовата проба за правата на човека: свободата на словото и изразяването и свободата на сдружаване са в основата на правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) През последните години 75% от терористичните нападения поради религиозни причини бяха извършени срещу християни. През последните няколко месеца по-конкретно имаше нарастване на броя на нападенията, включително преки атентати срещу храмове, в които се провеждаха богослужения. Недопустимо е през XXI век религиозни общности да са принудени да се боят свободно да изповядват вярата си. Принципът на свобода на вероизповеданието трябва да важи за всички по целия свят. Затова аз подкрепям предложението за разработване на стратегия, която наистина да позволи упражняване правото на свобода на религиозното изразяване.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Моите християнски корени могат само да осъдят всеки акт на насилие срещу християни и други религиозни общности по света. По същия начин, осъждането се отнася за всякакъв вид дискриминация и нетърпимост на основа на религия и вяра по отношение на изповядващите религия. Смятам правото на свобода на мисълта, съвестта и религията за основно човешко право, което се надяваме да защитим чрез резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах „за“ резолюцията, която категорично осъжда всички актове на насилие спрямо християни, както и спрямо други религиозни общности и всички видове дискриминация и нетърпимост на религиозна и верска основа спрямо вярващи, отстъпници и невярващи. Резолюцията подчертава, че правото на свобода на религията, съвестта и мисълта е основно човешко право и се изразява загриженост във връзка с масовото изселване на християни от различни държави, и по-специално от Близкия изток, през последните години.

Настоятелно призовавам органите на държавите с тревожно висок брой нападения срещу вероизповедания да поемат отговорност за гарантиране на нормално и публично изповядване на религията за всички вероизповедания; да засилят усилията си за осигуряването на надеждна и ефективна защита на вероизповеданията в техните държави и да гарантират личната безопасност и физическата неприкосновеност на членовете на вероизповеданията в страната, като по този начин спазят задълженията, за които вече са поели ангажимент на международно равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Kyriakos Mavronikolas (S&D), в писмена форма. (EL) Като социалисти ние подкрепяме правата на човека като една от основните ни политики. Религиозните права са неделима част от тази политика и ето защо се застъпваме за тяхното укрепване. Събитията по Коледа, когато окупационните части насилствено прекъснаха литургия в Rizokarpaso в окупиран Кипър, бяха отвратителни. Държавният тероризъм се налага в намиращата се под турска окупация част от Кипър от Турция и окупационната армия, за сметка на православните християни, особено за малцината оставащи кипърски гърци, намиращи се там в капан.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Концепцията на Френската република за светско управление е отделянето на църквата и държавата. То гарантира свободата на съвестта и богослужението. Религиозното насилие се корени в догматизма, който е присъщ на всички религии. Затова трябва да предпазваме хората от насилието, пораждано от религиите. Въпреки подразбиращите се препратки към престъпната теория за „сблъсък между цивилизациите“ и слепите претенции на католическата църква, текстът е средство за изискване на свобода на религията по света и защита на вярващите от фанатизма. Аз ще гласувам в подкрепа, от състрадание и убеждение.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Трябва най-енергично да осъдим различните нападения срещу християнски общности по целия свят и по-конкретно в Африка, Азия и Близкия изток. Разпространяването на тези случаи на нетърпимост, репресии и насилие, насочени срещу общности, трябва да бъдат наша обща грижа. Органите на въпросните страни са положили всички усилия за установяване на извършителите и тези, които носят отговорност за нападенията срещу християнските общности. Тези, които носят отговорност за нападенията и други актове на насилие срещу християните, трябва да бъдат подведени под отговорност и съдени в справедлив съдебен процес.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Признанието само на думи от Европейския съюз на свободата на религията не е достатъчно. В ислямските страни по-специално на християните се гледа като на като на дивеч, разрешен за преследване и често пъти за убиване. Въпреки това шокиращо положение ЕС, като възвишена общност от ценности, в повечето случаи избираше политика на благовъзпитано мълчание. В крайна сметка изглежда като че ли политическият елит в Брюксел, който е безразличен към християнските корени на Европа, е забравил също и за съдбата на християните в ислямските страни. Вместо да настояваме за прекратяване на преследването на християните, ние се крием зад политическата коректност, предпочитайки да се загрижим за добруването на мюсюлманите които, живеят в ЕС и се радват на равнище на свобода на религията, за каквото повечето християни в ислямския свят могат само да мечтаят.

В бъдеще тежкото положение на християните трябва да играе особена роля в управлението на външните отношения на ЕС с ислямските страни. ЕС разполага с достатъчно начини и средства да спомогне за подобряване на положението на християните. Например помощта за развитие и другите мерки за финансово подпомагане трябва да бъдат обвързани с допускане на свобода на религията за християни. Гласувах съответно.

 
  
MPphoto
 
 

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. (IT) С голяма решимост гласувах днес да бъде осъдено насилието срещу християнски общности и религиозни малцинства.

Зачитането на правата на човека и свободата на религията трябва да бъде крайъгълен камък в отношенията с други страни. Имам лични наблюдения за турската окупация на северната част на Кипър, положение, за което Европа е глуха, макар и Кипър да е държава-членка. В окупиран Кипър повечето храмове са унищожени, статуите на светците са обезобразени, а на Коледа турски войници осуетиха провеждането на литургии в две православни църкви.

Нашата свобода, оцеляването на културата и начина на живот, основани на абсолютната ценност на човешката личност и равенството на всички пред държавата, равните права за жените, демокрацията и социалната справедливост – всички те днес са застрашени.

Религиозната нетърпимост става все по-често явление в различни части на света и ужасяващите нападения срещу християните в Египет и Ирак през последните няколко седмици са най-новото опасно предизвикателство, което породи фундаменталисткият тероризъм. Всички ние в Европа трябва да отворим очите си и да предприемем мерки в защита на свободата на вероизповедание.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Неотдавнашните нападения срещу християнски общности в Египет, Нигерия, Ирак и Пакистан наложиха намесата на Европа и ЕС категорично осъди преследванията и мобилизира своя върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението на християните в контекста на свободата на религията, защото съм на мнение, че за съжаление сме изправени пред световно настъпление срещу християнството, в което религиозното насилие се използва за политически цели и за блокиране на растежа и развитието, разпалване на социална омраза и дестабилизиране на системата в страните, в които се извършват нападенията. Затова мисля, че за Европа е важно да насърчава зачитането на правата на човека и гражданските и демократичните свободи, да осъди категорично тези актове на насилие, които връщат света назад с векове и погребват всяка надежда за диалог между културите, търпимост, растеж и социално благоденствие.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението на християните в контекста на свободата на религията. Общата резолюция след нападението над вярващите, молещи се в коптска църква в Александрия в Египет на 1 януари 2011 г., осъжда всички форми на насилие срещу гражданите, независимо от религиозната група, към която принадлежат и изразява загриженост във връзка с растящия брой случаи на агресия по религиозни причини. Искам да напомня на залата, че Гърция е особено чувствителна по този въпрос, след като вече е оплаквала жертвите на подобно нападение срещу гръцки туристи от фанатизирани ислямисти в Кайро, в Египет на 18 април 1996 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Европейският съюз неведнъж е изразявал своята ангажираност към свободата на религията, свободата на съвестта и свободата на мисълта и е подчертавал, че правителствата са длъжни да гарантират тези свободи в целия свят. Развитието на правата на човека, демокрацията и гражданските свободи е общата основа, върху която Европейският съюз изгражда отношенията си с трети държави и това се съдържа в клаузата за демокрация в споразуменията между ЕС и трети държави. В член 18 от Международния пакт за граждански и политически права се посочва, че всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; и свободата на мисълта, съвестта и религията се прилага не само за последователите на религии, а също така и за атеисти, агностици и хора без вероизповедание.

Затова ние осъждаме неотдавнашните нападения срещу християнските общности в редица страни и изразяваме своята солидарност със семействата на жертвите; изразяваме своята дълбока загриженост относно зачестилите епизоди на нетърпимост, репресии и насилие, насочени срещу християнски общности, особено в страни от Африка, Азия и Близкия изток.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма.(IT) Разискваме преследването на християни по света, но докато говорим за насилието, което се извършва в Ирак, Египет, Филипините, Индия и другаде, продължаваме да игнорираме това, което стана по-близо до дома ни. Говоря за окупацията от турската армия през 1974 г. на около една трета от територията на Кипър.

Тази военна окупация продължава и до момента. Тридесет и осем хиляди турски войници се намират в гарнизони в Севернокипърската турска република и островът е разделен на две със стени и огради, които делят дори градчета и села. През годините 520 християнски храма и манастира бяха систематично унищожени и заменени с минарета. Произведенията на изкуството в тези църкви бяха изгорени, осквернени или разграбени; гробищата бяха унищожени, а на християнските епископи се забранява да служат литургии. На Коледа турски полицейски служители попречиха на провеждането на литургия в Karpasia в църквата на St. Synesios в Rizokarpaso и в църквата „Света троица“. Обаче най-невероятното нещо е, че има много членове на Парламента, които защитават християните по света, но подкрепят присъединяването на Турция към ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма.(PL) Все по-често слушаме за преследвания на християни. Статистическите данни, които предоставят международните организации, са ужасяващи – според тях около 150 000 християни биват убити в света всяка година. Не можем да останем безразлични пред такова пренебрежение към човешкия живот. Европейският съюз, като пазител на основните демократични ценности и права на човека, следва да поддържа по-добро наблюдение на положението в трети държави и особено в Близкия изток. Усилията ни следва да бъдат по-еднозначни и по-решителни. Свободата на вероизповедание е основно право на човека, а дискриминацията и насилието на религиозна основа са несъвместими с нашите ценности. Като зачитаме тези права, ние даваме пример на други страни, но трябва да бъдем също толкова ефикасни, когато изискваме същото спазване от другите. Правата на човека са универсални и следва да се зачитат навсякъде и ние следва да реагираме решително на всякакви прояви на нетърпимост и по-конкретно на религиозна нетърпимост. Съюзът има на свое разположение подходящи лостове, които ни позволяват да принуждаваме правителствата на страни, с които поддържаме политически или търговски отношения, да действат правомерно и да спазват гражданските свободи, включително свободата на вероизповедание. В мюсюлманските страни, но също и в страни като Китай, Индия и Непал, църкви и параклиси се изгарят безнаказано, хората се изхвърлят на улицата, те са измъчвани или дори убивани, а жените са принуждавани да правят аборти. Тези неща не се повдигат при преговори в името на добрите икономически отношения. Европа не бива да продължава да мълчи.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма.(FR) С цялото си сърце подкрепям тази резолюция, която категорично осъжда растящия брой нападения срещу християнски общности. Не можем да търпим такива варварски актове: те са израз на омраза и нетърпимост. Осъждам насилието и погубването на живота на хората, които хвърлиха в скръб многобройни семейства и всички християнски общности по целия свят. Да се нападат тези общности означава да се подкопават най-основните ни ценности. Зачитането на религиозното многообразие и свободата на религията е всеобщ принцип, който трябва да се утвърждава. Нападенията, извършени в името на някакво екстремистко мракобесие от друга епоха, имат за цел да създадат климат на страх и, в крайна сметка, под пряка заплаха е самото оцеляване на тези древни общности. ЕС трябва да покаже солидарност със жертвите и да подкрепи органите, които отговарят за преследването на извършителите. Това искане следва да бъде в центъра на отношенията ни с нашите партньори, също както и клаузите за правата на човека. Търпимостта и мирът са тясно свързани и както винаги ще подкрепя действията на Европейския съюз за осигуряване зачитането и укрепването на нашите ценности, свободи и права в целия свят.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) Общата резолюция заслужаваше подкрепа, защото броят на нападенията срещу християнските общности по целия свят нарасна през 2010 г. В Европейския съюз свободата на религията и свободата на изразяване са присъщи на европейската ни идентичност. В същото време християнството е от ключово значение в този контекст, както и се явява значителна съставна част на европейската култура. В ЕС свободата на религията се урежда от член 10 от Хартата за основните права на Европейския съюз, член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

 
  
  

Предложения за резолюции: (RC-B7-0044/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Европейският съюз трябва да използва цялата необходима твърдост в отношенията си с Беларус, последният режим в Европа и анахронистичен пример за политическо държавно насилие, което е абсолютно несъвместимо с минималните западни норми за демокрация и свобода. В настоящата резолюция Европа отново възприема позиция на твърдо осъждане на събитията, които се случиха по време на неотдавнашните избори, като същевременно осъжда отново това, което се случва в Беларус от десетилетия, с цензура над информацията, арести и лишаване от свобода на дисиденти, както и всичко останало, което една възмутителна диктатура като тази в Минск прави всеки ден, за да държи гражданското общество под контрол. Гласувам с пълната си подкрепа в полза на общата резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението в Беларус. Над 700 лица бяха задържани за участието им в демонстрацията на 19 декември в Минск, повечето от които бяха освободени, след като излежаха кратки административни присъди, докато срещу 24 активисти на опозицията и журналисти, включително шест кандидати за президент, са повдигнати обвинения за „организиране на масови безредици“, придружени от жестоки нападения и насилие и въоръжена съпротива, за което могат да получат присъда за лишаване от свобода до 15 години. Осъждаме използването на брутална сила от страна на полицията и службите на КГБ срещу протестиращите в изборния ден. Подобно поведение представлява тежко нарушение на основните демократични принципи, като например свободата на събранията, свободата на изразяването и също така правата на човека. Предвид настоящото положение в Беларус искам да призова Комисията да продължи да предоставя финансова помощ на Европейския хуманитарен университет (ЕХУ), намиращ се във Вилнюс, Литва, така че той да увеличи броя на стипендиите за беларуски студенти, репресирани заради гражданската си активност и изключени от университетите, и да се включи в помощта за организацията „Солидарност с Беларус“.

 
  
MPphoto
 
 

  David Casa (PPE), в писмена форма. (EN) През последните месеци положението в Беларус се влоши и сега поражда голяма загриженост. Доказа се, че проведените избори в никакъв случай не отговарят на изискванията за свободни и честни избори в демократични условия. Арестуването и продължителното задържане на кандидати за президент, както и насилието, приложено върху протестиращите, трябва да бъде осъдено. Европейският съюз следва да направи всичко възможно в рамките на своите правомощия, за да покаже, че подобни събития няма да се възприемат нормално и евентуалните мерки със сигурност следва да включват обмисляне на икономически санкции срещу Беларус. По тези причини реших да подкрепя предложението за обща резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Решението, взето от органите на Беларус, да прекратят мисията на бюрото на ОССЕ е осъдително. От тях беше изискано незабавно да отменят решението си.

По подобен начин, решението за блокиране на редица важни уебсайтове в изборния ден е осъдително. Действащото законодателство за медиите в Беларус не отговаря на международните стандарти и поради това органите на Беларус се призовават да го преразгледат и изменят.

В резултат на оценката на политическата обстановка в Беларус беше установено сериозно нарушаване на демократичните права и разпоредби. Във връзка с това не можем да не осъдим проявите на репресии срещу мирни демонстранти, водачи на демократичната опозиция, както и срещу голям брой активисти на гражданското общество, журналисти, преподаватели и студенти.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Наблюдавам съществуващото политическо и социално положение в Беларус с известни опасения, но също и с голяма надежда. Поради това безусловно подкрепям общата резолюция, подписана от пет парламентарни групи, с изключение на групата на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица. Освен да изразя съжалението си от случващото се обаче, което е описано добре в резолюцията, искам да подчертая специфичните мерки, набелязани в резолюцията, които считам, че Съветът и Комисията следва да осъществят на практика незабавно: прилагането на икономически санкции; замразяването на цялата финансова помощ, предоставяна от Международния валутен фонд, както и чрез Европейската инвестиционна банка и Международната банка за възстановяване и развитие; подкрепа чрез всички възможни начини за усилията на беларуското гражданско общество за постигане на общество с по-голяма свобода и демокрация; възстановяването на забраната за издаване на визи за главните ръководители на Беларус и разширяването й до високопоставените държавни служители; прекратяване на участието на Беларус в дейностите във връзка с Източното партньорство на срещата на високо равнище в Будапеща, посветена на Източното партньорство и накрая, засилване на работата по насоките за преговори за споразумение за реадмисия и за облекчаване на визовия режим, с цел увеличаване на контактите между хората.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Беларус е единствената държава в света, в която полицията все още функционира под името КГБ. Този прост факт символично показва естеството на действащия там режим. Гражданите на Беларус изискват и заслужава действителни промени, които ще подобрят техните условия на живот, практически ще стимулират демокрацията и ще им позволят пълно политическо самоопределяне. Надявам се, че демократичните държави ще осъзнаят колко неспособен е беларуският режим да стимулира демократизацията на страната и открито ще се противопоставят на неговите репресивни средства и методи.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Въз основа на предварителните резултати и констатации на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ, проведените на 19 декември 2010 г. президентски избори не отговарят на международните стандарти за свободни, честни и прозрачни избори. Поради това скоро трябва да се проведат нови свободни и демократични избори, в съответствие с нормите на ОССЕ.

Освен това бруталното използване на сила от страна на полицията и държавната служба за сигурност на Република Беларус срещу демонстрантите в изборния ден е неприемливо. Искам да изразя сериозната си загриженост от опитите на органите на Беларус да поставят под държавна опека Даниил Санников, 3-годишният син на Андрей Санников, кандидат за президент, и Ирина Халип, разследващ журналист, задържани и двамата след изборите на 19 декември.

Трябва да бъдат осъдени и всички репресивни мерки и органите на Беларус да бъдат призовани да прекратят незабавно всички форми на преследване, сплашване и заплахи срещу активисти на гражданското общество.

Считам, че Съветът, Комисията и върховият представител на ЕС трябва да преразгледат политиката на ЕС спрямо Беларус, включително възможността за прилагане на специфични икономически санкции и замразяване на всяка макрофинансова помощ.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Независимо от нашия анализ на случващото се в Беларус, не можем да участваме в това явно засягане на независимостта и националния суверенитет на тази държава, като насърчаваме пряката намеса във вътрешните й работи и манипулираме събитията, които единствено беларусите и органите на държавата имат право да решат, в опитите ни да приспособим държавата и нейните органи спрямо интересите на Европейския съюз.

Резолюцията представлява демонстрация на неприемливи действия, чиято цел е в Минск да се установи режим, който съответства на интересите на ЕС. Нека разгледаме два примера:

- в нея Комисията се призовава да подкрепи с всички финансови и политически средства усилията на гражданското общество в Беларус, независимите медии (включително ТВ Белсат, Европейско радио за Беларус, радио „Рация“ и други) и неправителствените организации в Беларус за демократизация и срещу режима;

- в нея Комисията се призовава да разработи механизъм за регистриране на НПО, на които е отказана регистрация в Беларус по политически причини, за да могат да ползват програмите на ЕС.

Поради това не гласувахме в подкрепа на резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. (LV) Европейският съюз трябва да заяви активно позицията си по отношение на събитията в Беларус. Трябва да осъдим жестоките репресии срещу опозицията и фалшифицирането на резултатите от президентските избори. Свободата е една от основните ценности на Европейския съюз и можем успешно да развиваме сътрудничество само с държавите, в които тези ценности се зачитат. Ето защо освобождаването на политическите затворници е една от предпоставките за възстановяване на диалога между Европейския съюз и Беларус. С настоящата декларация Европейският парламент трябва да изпрати ясен сигнал до правителството на Беларус, че желаем сътрудничество, но никога няма да бъдем готови да пренебрегнем политическата свобода на хората или фалшифицирането на изборни резултати в полза на икономически интереси, особено поради факта, че преди повече от 20 години голяма част от членовете на Европейския парламент също се бореха за свобода. Срещу режима в Беларус трябва да бъдат въведени санкции, но те не трябва да повлияят на беларуския народ, на който трябва да предоставим достъп до Европа.

Европейските университети трябва да приемат младежите от Беларус, които са изключени от университетите там заради политическата си активност и които никога повече няма да могат да получат образование в Беларус, ръководен от Лукашенко Трябва да задълбочим сътрудничеството си с представителите на гражданското общество в Беларус, да подкрепим тяхната борба и да обменяме опит с тях. Убедена съм, че хората в Беларус заслужават демократична държава, в която правата на човека се зачитат, в която се провеждат честни избори и в която съществува свобода на словото. Ако правителството на Беларус желае сътрудничество с нас, то ще бъде длъжно да спазва тези условия.

 
  
MPphoto
 
 

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE), в писмена форма. (LV) Положение, в което съвсем близо до нас – в Беларус, демонстрациите за демокрация в политическо отношение и на ниво НПО се потушават брутално, е неприемливо. Подкрепих резолюцията, тъй като според мен подкрепата на западните партньори е важна за опозицията на авторитарния режим в Беларус. Това е възможност Съюзът да разработи обща външна политика и да защити ценностите, които винаги е поддържал. Същевременно Европейският съюз трябва да въведе санкции срещу авторитарното правителство в Беларус и да предостави както морална, така и финансова подкрепа на демократичното движение в Беларус.

 
  
MPphoto
 
 

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на общата резолюция относно Беларус, тъй като съм един от инициаторите от името на групата на Европейската народна партия. Резолюцията разглежда по ясен и недвусмислен начин трагичното положение в Беларус, създадено от неговия диктатор, Лукашенко, след 19 декември. Поради това искам да наблегна на параграф 15, в който държавите-членки на ЕС се призовават да не отслабват съвместните действия на ЕС с двустранни инициативи, които могат да подкопаят доверието и ефективността на европейския подход. Също така считам непровеждането на Световното първенство по хокей на лед през 2014 г. в Минск за една от най-ефективните мерки в предложението за оказване на въздействие върху органите на Беларус да прекратят своята репресивна политика.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Европейският съюз винаги е считал хуманитарната политика и защитата на основните права на човека за свои приоритети. Неговото призвание, което в наши дни му позволява да играе водеща роля на световната сцена и да представя извън границите си принципите на демокрация, зачитане на правата на човека и законност, ни позволява да разберем основанията за предложението за обща резолюция, целяща да призове Беларус да зачита всички усилия, които са положени в областта на международното право и правата на човека. Събитията, които се случиха по време на изборите на 19 декември за съжаление са добре известни. Те се отличаваха с бруталното потушаване на народните демонстрации, на които беше изразено несъгласие с редица очевидни случаи на изборни измами, извършени от полицията и агентите на тайните служби. Тези неприемливи събития накараха Европейския парламент, действайки във връзка с предишни изявления на своя председател, г-н Buzek, да призове Съюза да наложи тежки санкции срещу Беларус и да започне разследване от страна на външни, безпристрастни органи, които да установят какво се е случило и да посочат кои са били виновните.

 
  
MPphoto
 
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма.(PL) Държавите от бившия социалистически блок разбират много добре политическата обстановка в Беларус – ограничения върху личната свобода и върху свободата на печата и медиите, както и недемократична система на управление. Във връзка с неотдавнашните събития в Беларус след президентските избори искам да привлека вниманието към стъпките, които Европейският парламент ще предприеме заедно с Комисията и Съвета, за да вземе отношение по въпроса. Най-важното е да обсъдим мерки в помощ на беларуската демокрация и за търсене на ефективни начини за преосмисляне на политиката на ЕС спрямо режима на Лукашенко. В настоящото положение трябва да окажем натиск върху Минск и да изискаме освобождаването на политическите затворници и прекратяването на преследването на журналисти. Поради това гласувах за приемане на резолюцията. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Положението в Беларус е непоносимо и аз се присъединявам към моите колеги в осъждането на използването на брутална сила от страна на полицията и службите на КГБ срещу протестиращите в изборния ден, по-специално на бруталното нападение на г-н Некляев, наред с многобройните други примери за тежко нарушаване на основните демократични принципи като свободата на събранията, свободата на изразяването и също така правата на човека, и изразявам загрижеността си от опитите на органите на Беларус да вземат под държавна опека Даниил Санников, 3-годишния син на кандидата за президент Андрей Санников и Ирина Халип, разследващ журналист, задържани и двамата в затвора след изборите на 19 декември. Присъединявам се към призива към Комисията да подкрепи с всички финансови и политически средства усилията на гражданското общество на Беларус за демократизация и срещу режима.

 
  
MPphoto
 
 

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. (CS) Не трябва просто да прекъсваме връзките и по този начин да ограничим възможността за подобряване на диалога. Въвеждането на строги санкции би могло, чрез въздействието си, да създаде бариера и да изолира страната още повече. При окончателния анализ най-голямото въздействие вероятно ще се почувства от хората, които не са обект на мерките. Комуникацията между ЕС и Беларус следва да продължи да бъде активна, като се използват всички възможности на дипломацията, и тя да се преразглежда редовно. Що се отнася до ефективността, е необходимо да се установи друг вид диалог, който да се провежда под различна форма и на различни равнища и да включва балансирана, а не едностранна оценка. Най-важното обаче следва да бъде внимателната оценка на досегашния опит във взаимната комуникация между ЕС и Беларус, въз основа на която опитът може да бъде включен в стратегически план, който ясно отразява външната политика на ЕС спрямо тази държава.

Това може да доведе, в дългосрочен план, до подобряване на отношенията и започване на нови проекти за сътрудничество, които да допринесат за по-нататъшното развитие на страната и запазване на нейния суверенитет. Източното партньорство може да играе значителна роля в това отношение.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. (IT) В резултат на разискванията в залата се постигна общо съгласие, че Европа трябва да реагира твърдо на неотдавнашните събития, които се случиха в Беларус след президентските избори в страната.

Лично аз считам, че следва да се възприеме съгласуван подход: докато, от една страна, Европа иска да окаже известен натиск върху беларуското правителство, от друга страна тя не трябва да прекъсва напълно сътрудничеството с органите в Минск, като това не означава, че одобрява тяхната политика. Подобен подход всъщност само ще навреди на народа на Беларус. Поради това трябва да продължим да подкрепяме всички мерки, които са в полза на гражданското общество и защитават опозицията, независимите масови медии и неправителствените организации.

Следователно се оказва, че механизмите за сътрудничество между Европейския съюз и Беларус не следва да прекъсват изобщо, тъй като единствено те могат да окажат значителен принос за благополучието на страната и нейното социално и демократично развитие. Поради това ще заявя, че „важният диалог“, който 27-те държави-членки на ЕС вече са започнали, следва да се поддържа, с цел Беларус да бъде убеден, че трябва да засили решителността си за доближаване до европейските норми по отношение на зачитането на демокрацията и защитата на правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Това, което се случва в Беларус, сигурно поражда загриженост във всички, които вярват в демокрацията и принципите на правовата държава. Гражданите на тази страна живеят при режим, който не зачита правата на човека и поддържа изключително жестока политизирана полицейска сила. ЕС трябва да подкрепи всички положени усилия, водещи към демократизацията на режима и до подобряване на живота на неговото население. Необходимо е да се прекратят репресиите, които все още се извършват в Беларус.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. (FR) Можем единствено да осъдим използването на сила и насилие от страна на полицията и КГБ срещу протестиращите в изборния дени. Над 600 души бяха арестувани и лишени от свобода. Арестите, обиските и дори присъдите продължиха през следващите няколко дни. Това неприемливо отношение към опозицията следва да поражда сериозна загриженост в нас. Всеки, който е арестуван по политически причини, следва да бъде освободен незабавно. Не трябва да продължава преследването на опозицията, демократичните сили или представители на гражданското общество.

Позицията, възприета от органите, е също озадачаваща, тъй като противоречи на позицията, възприета по време на предизборната кампания, когато бяхме свидетели на зараждането на плуралистични сили, формирането на истинска опозиция и активно гражданско общество. Европейският съюз все още не е признал официалните резултати от изборите. Независимо дали ще се предприемат мерки срещу правителството, те не трябва да наказват хората, НПО или гражданското общество. Съветът по външни работи на 31 януари 2011 г. ще трябва да вземе решение за подходящите мерки.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) В медиите се срещат мнения, според които повторното въвеждане на санкции срещу президента на Беларус Лукашенко, които бяха намалени преди повече от две години, ще бъде равносилно на признаване, че продължителните ни усилия за възстановяване на добрите отношения са били безуспешни. Факт, е усилията вече се бяха оказали безуспешни, например по време на президентските избори, ако не и по-рано, и със сигурност когато бюрата на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) в Минск бяха закрити, а срещу Германия и Полша бяха отправени обвинения за опити за дестабилизация.

В много случаи обаче резолюцията преувеличава проблемите, като прави този принципно добър текст уязвим за критики. Например призивът да се наложи забрана за пътуване в ЕС на всички държавни служители и представители на съдебната система няма да постигне желаната цел. Отменянето на Световното първенство по хокей на лед през 2014 г. ще бъде подобен пример за прекомерна силова дипломация. По тази причина се въздържах от гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. (LT) Съгласна съм, че е необходимо основно преразглеждане на политиката на ЕС спрямо Беларус на следващия Съвет по външни работи. Считам, че не само в Европейския парламент и в Комисията, но също и на министерско равнище и на равнище държавни ръководители, е необходимо на Беларус и на положението там да се обръща постоянно внимание, тъй като Беларус е държава, която има обща граница с ЕС. Назначаването на координатори на ЕС по въпросите, свързани с Беларус, може да гарантира обединени действия на ЕС по отношение на тази държава. Подкрепям условието ЕС да продължи прилагането на забраната за издаване на визи на разширен списък на държавни служители от Беларус, но същевременно да се улеснят контактите и пътуванията в рамките на ЕС за обикновените беларуси във възможно най-голяма степен. Литва следва тази насока, като подписа споразумение за улеснено трансгранично движение с Беларус и издаване на безплатни визи за беларуските граждани. Също така подкрепям целта за определяне на „най-чувствителните области“ и вземане на решение относно прилагането на целенасочени санкции, при същевременно насочване и приспособяване на помощта от ЕС за беларуското гражданско общество. Призовавам Комисията да намери начини за увеличаване на достъпа до независима информация за беларуското население. Европейският хуманитарен университет във Вилнюс е един от най-успешните дългосрочни проекти за сътрудничество за развитие по отношение на Беларус. При подобна вътрешна ситуация в Беларус, когато всички начини човек да стане съзнателен, критичен и свободен гражданин отдавна са ограничени, ЕХУ се превръща не само в остров на свободната беларуска мисъл, но и в среда за създаване на бъдещите лидери на Беларус. Поради това помощта от ЕС за университета следва не само да продължи, но и да се увеличи. Това е логично и е нещо, което следва да приветстваме.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Предложението за резолюция съдържа някои прекомерни искания, като например ограничения за издаване на визи за държавни служители и членове на съдебната власт. Освен това съществува намерение да се бойкотира Световното първенство по хокей на лед през 2014 г. Поради това се въздържах от гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) След президентските избори в Беларус на 19 декември 2010 г., които доведоха до преизбирането на президента Лукашенко, имаше протестни демонстрации, които бяха жестоко потушени от полицията. Много демонстранти и водачи на опозицията бяха арестувани и могат да получат тежки присъди. Европейският съюз не може да остане безучастен и да наблюдава случващото се: всички трябва да насочим вниманието си върху гарантирането на освобождаването на тези хора след това, което се случи след изборите. Това е една от причините, поради които моят положителен глас представлява знак на одобрение на съвместната резолюция за предоставяне на подкрепа на Беларус, с цел участие в процеса на сътрудничество с Европейския съюз. Според мен трябва да разгледаме въпроса бързо и практично чрез координиран подход, който активно подкрепя гражданското общество и защитава опозицията и нейните семейства. Моят положителен глас се основава на необходимостта, която сега се чувства силно в ЕС, да убедим Беларус, че трябва да се доближи до европейските норми за зачитане на демокрацията и защита на правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) С настоящата резолюция Парламентът показва ясно – в съответствие с предварителните констатации на Парламентарната асамблея на ОССЕ и ОССЕ/СДИПЧ – че президентските избори на 19 декември не отговарят на международните стандарти за свободни, честни и прозрачни избори; счита тези избори за още една пропусната възможност за демократичен преход в Беларус и призовава, в контекста на многобройните и сериозни нарушения, докладвани от ОССЕ/СДИПЧ, за провеждане на нови избори при честни и демократични условия в съответствие с нормите на ОССЕ.

В нея също се осъжда използването на брутална сила от страна на полицията и службите на КГБ и, по-специално, се изразява възмущение от бруталното нападение над г-н Владимир Некляев – примери на тежко нарушаване на основните демократични принципи като свободата на събранията, свободата на изразяването и също така правата на човека, и се изразява загриженост от опитите на органите на Беларус да вземат под държавна опека Даниил Санников, 3-годишният син на кандидата за президент Андрей Санников и Ирина Халип, разследващ журналист, задържани и двамата в затвора след изборите на 19 декември.

 
  
MPphoto
 
 

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма.(PL) Политиката на ЕС по отношение на Беларус, политика на диалог и предложена подкрепа, се оказа неефективна. Поради това настъпи моментът да вземем трудни, но твърди решения, които от една страна ще означават санкции срещу режима, но които от друга страна ще означават откритост по отношение на гражданското общество на Беларус, тъй като без неговата подкрепа промените, които са необходими, няма да се извършат в Беларус. Резолюцията засяга тези въпроси.

 
  
  

Доклад: Derk Jan Eppink (A7-0374/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Приветствам доклада. Комисията реагира на кризата и в същото време приложи мерки, свързани с политиката на конкуренция. Поддържам Парламента в неговата съзаконодателнa роля по отношение на политиката на конкуренция и докато това не е възможно, призовавам Комисията да информира подробно Парламента относно последващите действия във връзка с препоръките на Парламента и да обосновава всяко отклонение от тези препоръки. За съжаление все още не е възможно да се усъвършенства законодателната рамка, свързана с конкуренцията, в рамките на единния пазар, за да стане по-изгодна за малките и средни предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 г. Съгласна съм с мнението на докладчика, че Парламентът трябва да има по-активна роля за изготвянето на политиката на конкуренция чрез въвеждането на съзаконодателна роля. За да постигне тази цел, Парламентът трябва да бъде редовно информиран за всякакви инициативи в тази област. Не се съмнявам, че активната роля на Парламента за създаването на политиката на конкуренцията на ЕС ще бъде значителен принос към успешното прилагане на политиката на конкуренция и неограниченото функциониране на вътрешния пазар, които са съществени предпоставки за устойчивия икономически растеж на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Един от принципите на Договора за Европейския съюз постановява, че държавите-членки трябва да приемат икономическа политика „в съответствие с принципите на отворената пазарна икономика, основана на лоялна конкуренция“. Целта на политиката на конкуренция е да създаде реална конкуренция на единния пазар, използвайки мерки, свързани с пазарните структури и поведението на участниците в него. Свободната конкуренция насърчава иновацията, намалява производствените разходи, увеличава икономическата ефективност и съответно засилва нивото на конкурентност на европейската икономика. Докладът обхваща както антитръстовите политики, така и политиките за контрол на държавната помощ. Той също така очертава правилата и процедурите за борба с антиконкурентното поведение в предприятия и цели да спре държавните помощи от правителствата, които нарушават конкуренцията на вътрешния пазар.

Гласувах за доклада, тъй като считам политиката на конкуренция за инструмент от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар и да бъде конкурентоспособен на световно равнище, както и да преодолее финансовата криза. Потребителите ще бъдат в по-изгодна позиция, ако политиката на конкуренция се прилага ефикасно.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Всяка година Генерална дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия публикува свой доклад относно политиката на конкуренция на ЕС. Европейската комисия е снабдена с много широко приложими правомощия в тази област, така че да може да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар. Годината 2009 беше белязана от тежките кризисни условия, които Европейската комисия трябваше да вземе предвид, когато контролираше дейностите на предприятията. Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като тя призовава Европейската комисия да гарантира, че членовете на ЕП са по-активно включени в процеса на вземане на решения относно тази политика, че услугите от общ интерес ще бъдат разгледани по-подробно и че нейните структури ще обърнат повече внимание на дейностите на предприятията от финансовия сектор.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Ако имаше електронно гласуване за доклада за политиката на конкуренция за 2009 г., щях да се въздържа. Наистина има някои добри положения в доклада (оценката на политиката на конкуренция, правата на потребителя, иновацията и по-голямата роля на малките и средни предприятия), но не одобрявам общата позиция, от която е написан: подозрението относно държавната помощ, за която се предполага априори да влезе в противоречие с политиката на конкуренция, и начина на защита на ранната либерализация на дадени сектори на икономиката, особено железопътния сектор, което ми изглежда неуместно.

Необходимо е да променим позицията и да поставим гражданите отново в същината на проблема. Можем да видим, особено във връзка с публичните услуги, че правилата за държавната помощ не съответстват на задачите, извършени от публичните услуги, и затова трябва да бъдат пренаписани, като вземат предвид потребностите на гражданите и преди всичко – социалното сближаване.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на доклада за политиката на конкуренция за 2009 г. Европейската комисия реагира бързо на икономическата и финансова криза и мерките на политиката на конкуренция бяха ефективно преработени. Бих искала да ви обърна внимание на факта, че Парламентът трябва да участва по-активно в изготвянето на политиката на конкуренция чрез въвеждане на съзаконодателна роля. Освен това Парламентът трябва редовно да бъде информиран за всякакви инициативи в тази област. Политиката на конкуренция на ЕС, основаваща се върху принципите на отворени пазари и равнопоставени условия на конкуренция във всички отрасли, е крайъгълен камък за успешното функциониране на вътрешния пазар и предварително условие за създаването на устойчиви и основани на знанието работни места. Бих искала да подчертая необходимостта от изготвянето на ясни правила за конкуренцията, които са полезни и помагат на малките и средни предприятия (МСП), тъй като успешното прилагане на политиката на конкуренция и неограниченото функциониране на вътрешния пазар са важни предпоставки за устойчив икономически растеж в Европейския съюз. Бих призовала Комисията да се съсредоточи повече върху осигуряването на условия на лоялна конкуренция в рамките на вътрешния пазар и еднакви условия за излизане от кризата.

 
  
MPphoto
 
 

  David Casa (PPE), в писмена форма. (EN) Много е важно да отбележим, че поради изключителните обстоятелства, на които бяхме свидетели по време на финансовата криза, в контекста на политиката на конкуренция на ЕС трябва непременно да бъде приложена известна гъвкавост. При все това е важно да се разбере, че принципите, на които се основава политиката, са тези на отворените пазари и осигуряването на равнопоставени условия. Това са най-важните условия за успешен вътрешен пазар. Моето мнение е, че докладът разгледа уместно проблемите, свързани с безпокойството, което се появи вследствие на кризата. Докладът е успешен и в очертаването на най-добрия път занапред. Затова реших да гласувам в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Докладът за политиката на конкуренция е важен документ, подчертаващ, че във времена на криза е изключително важно не само да се гарантира финансова стабилност и да се възстановят кредитните потоци, но трябва по-специално да гарантираме, че всички условия и механизми за проверка и контрол са осигурени, така че пазарите да функционират ефикасно.

От друга страна, при подобни обстоятелства правилата за конкуренция трябва да се прилагат гъвкаво, когато това е необходимо, без компромис на принципите, въз основа на които са установени политиките в тази област. Не трябва да забравяме, че по време на кризата се чуха много малко мнения, призоваващи за въвеждане на политики на протекционизъм, които биха довели само до задълбочаване и удължаване на кризата.

Политиката на конкуренция е инструмент от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар, който е конкурентоспособен на световно равнище. Затова наблюденията и препоръките, направени от доклада във връзка с отрасловите политики в тази област, са добре дошли, тъй като те засягат обхвата и предназначението на държавната помощ.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Политиката на конкуренция на ЕС е не само основна политика, която подкрепя европейската законодателна рамка, но също така съставлява основата на успешния вътрешен пазар и устойчива и конкурентна икономика. Затова считам за необходимо Комисията да информира Парламента за своя напредък и приложението в тази област. Както всички знаем, 2009 г. беше необикновена година по редица причини. Това беше годината, която последва фалита на „Лемън Брадърс“ (септември 2008 г.), поради което бяха въведени различни извънредни мерки по отношение на конкуренцията, по-специално свързани с държавната помощ, четирите съобщения за финансовия сектор и временната рамка, насочена към другите сектори. Затова считам за необходимо да бъде извършен задълбочен анализ на влиянието, което тези мерки оказаха върху икономиката и финансите на различните държави, и да се разгледа тяхната ефективност, за да се направят необходимите изводи.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Резолюцията е относно политиката на конкуренция за 2009 г. и представя общ поглед върху цялата държавна подкрепа на транспортния сектор в рамките на ЕС, която е основна за съществуването на пазар без граници и за свободното движение на хора, стоки и услуги.

Икономическата криза от последните няколко години доведе до фалита на много предприятия и е задължително да бъдат приети регулаторни мерки, които да предотвратят нарушаването на тези дейности чрез регулирането на подкрепата за сектора. Освен това периферните страни от ЕС усетиха повишени разходи в тази област, когато бяха необходими средства за нормализиране на ситуацията.

Затова приветствам приемането на резолюцията и приветствам създаването на пакет от мерки за контролиране на пазара, грижата за околната среда относно емисиите на CO2 и подпомагането проучването на начините за подобряване на конкурентоспособността в Европа, основно чрез препоръката, според която Комисията и държавите-членки трябва да предоставят 3% инвестиции в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Недопустимо е, че във време, когато финансовата и икономическа криза се задълбочава, Европейският парламент трябва да одобри доклад относно политиката на конкуренция за 2009 г., който защитава конкуренцията и настоява за нови мерки за либерализиране, особено в сектора на железопътния превоз, където постановява, че е необходимо да бъде завършен единният пазар за железопътен превоз чрез отварянето на националните пазари за превоз на пътници. Същото се случва във връзка с фармацевтичния сектор, спрямо който от Комисията се изисква да ускори завършването на вътрешния пазар на лекарства, както и в телекомуникациите и др.

Това, което имаме, е доклад, който възнамерява да разшири либерализацията в основните сектори, за да подобри условията за живот на хората, но без да помисли за последиците върху заетостта, цените и живота на хората. Той се интересува само от печалбите на икономическите и финансовите групи, макар и понякога да се позовава на малките и средните предприятия, които неолибералната политика на Европейския съюз излага на риск. Тя винаги пренебрегва факта, че така наречената свободна конкуренция просто позволява на големи предприятия да унищожат малките, а потърпевшите от тези последствия остават трудещите се, потребителите и малките предприемачи.

Затова гласувахме против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията защото протекционизмът и неприлагането на правилата на конкуренцията само би задълбочило и удължило кризата. Политиката на конкуренция е инструмент от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар и да бъде конкурентоспособен на глобално равнище, както и да преодолее финансовата криза. Конкуренцията все още е незавършена в енергийния сектор, селскостопанското производство и други сектори, затова Парламентът трябва да участва по-активно в изготвянето на политиката на конкуренция чрез въвеждане на съзаконодателна роля. Активната роля на Парламента за създаването на политиката на конкуренция на ЕС ще бъде значителен принос към успешното прилагане на политиката на конкуренция и функционирането на вътрешния пазар, които са съществени предпоставки и условия за устойчивото икономическо развитие на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Илияна Иванова (PPE), в писмена форма. – Във връзка с доклада за политиката на конкуренция за 2009 г. бих искала да подчертая още веднъж важността на последващите действия, които да оценят ефективността на отпусканите държавни помощи. Жизненоважно е за европейския единен пазар Комисията да извърши задълбочен анализ на последиците от прегледа на механизма за държавни помощи, предприета в отговор на кризата и с оглед здравословната конкуренция и осигуряване на равен старт в ЕС, финансовата реформа и разкриването на нови работни места.

Не трябва да забравяме, че процесът на преглед на механизмите за отпускане на държавни помощи беше иницииран с една единствена цел – да се подпомогне възстановяването на икономиките на страните-членки след кризата. Чрез контрола на резултатите от предоставянето на държавни помощи Комисията трябва да се увери, че предприетите мерки не надхвърлят първоначалната цел, защото същината на политиката на конкуренцията на ЕС е равнопоставено участие на единния пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма.(PL) Гласувахме изключително важен документ относно политиката на конкуренция на ЕС. Конкуренцията е съществен елемент в здравословното функциониране на икономиката. Конкуренцията трябва да бъде разглеждана в световен мащаб, както и вътре в Съюза. В световен план трябва да се концентрираме, освен върху всичко друго, върху правилата на участие на пазара и върху разходите на конкурентните производители извън Европейския съюз. Това засяга по-специално китайските и корейски производители. Приветствам призива за конкуренция на единния пазар за железопътен превоз в рамките на Европа. Здравословните принципи на конкуренция могат да допринесат за съживяване на железопътните превози и за увеличаване на техния дял на транспортния пазар. Това може да ни доведе по-близо до идеята за европейска железопътна система, подобно на пътната и авиационната система.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Годината 2009 беше трудна година за Европейския съюз, белязана от особено сериозна финансова и икономическа криза в целия свят. Негативните последици от кризата нанесоха силен удар върху икономиката и бизнеса, както и върху компетентните органи, отговорни за вземането на решения. Докато те се опитваха да съставят политики, които да минимизират ефекта от кризата върху реалната икономика, Европейската комисия заедно с държавите-членки и централните банки работеха упорито за стабилизиране на финансовата система. Тазгодишният доклад обръща специално внимание на тези проблеми и отбелязва със задоволство бързината, с която Комисията реагира на кризата, и ефективното използване от нейна страна на мерки в областта на политиката на конкуренция. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че Европейският съюз се нуждае от силна политика на конкуренция, основаваща се върху принципите на отворени пазари и лоялна конкуренция във всички отрасли, което ще създаде успешен вътрешен пазар и ще подпомогне създаването на устойчиви и основани на знанието работни места.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах за доклада и искам да обърна специално внимание на параграф 105, който призовава Комисията да се стреми към завършването на единния пазар за железопътен превоз. Това е призив, който силно подкрепям.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като въз основа на положителната оценка на действията, предприети от Европейската комисия отново тази година, той силно подкрепя по-активна роля на Парламента в изготвянето на политиката на конкуренция. Затова призоваваме за „съзаконодателна“ роля, както и Парламентът да бъде редовно информиран за всякакви инициативи в тази област. Бихме искали да подчертаем, че политиката на конкуренция на ЕС, основаваща се върху принципите на отворени пазари и равнопоставени условия във всички отрасли, е крайъгълен камък за успешното функциониране на вътрешния пазар и предварително условие за създаването на устойчиви работни места. Затова подчертаваме нашия призив за по-голяма последователност между всички политики на ЕС и приоритетите, определени в стратегията „ЕС 2020“ за растеж и работни места. Необходимо е да съставим по-ясни правила за конкуренцията, които насърчават растежа на малките и средни предприятия, които са двигател на растежа на всички наши икономики. В същото време призоваваме държавите-членки да съдействат активно на Комисията в разработването и оценяването на временните правила, установени в отговор на финансовата и икономическа криза, с предоставяне на точни и изчерпателни доклади относно тяхното прилагане и ефикасност.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Докладът е ода за свободната и ненарушена конкуренция, която той издига като сигурно средство срещу финансовата криза. Всъщност е точно обратното Конкуренцията е заболяването, а не лечението. Този доклад е абсурдно верую. Ще гласувам против него.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Анализът на доклада относно политиката на конкуренция за 2009 г. показва, че икономическата криза, която започна през 2008 г., вероятно е оказала известно влияние върху самата политика, не на последно място защото държавите-членки са предоставяли помощ на своите съответни икономики по различен начин. Време е да анализираме последиците от тази помощ за вътрешния пазар и да си изясним дали е имало нарушения на свободната конкуренция. Не можем да забравяме, че политиката на конкуренция на ЕС е основана на принципите на отворения пазар и на план за действие, валиден за всички сектори; това съставлява основата на успешен вътрешен пазар и е предварително условие за създаването на устойчиви и основани на знанието работни места.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Финансовата и икономическа криза, която разтърси финансовите пазари, естествено оказа влияние и върху политиката на конкуренция. Това влияние е забележимо в нарастването на бюджетните дефицити и увеличаването на публичния дълг в много държави-членки, които водят до забавяне на икономическото възстановяване, както и в държавната помощ, предоставена в отговор на финансовата криза.

Правителствените схеми за гарантиране доведоха до редица последици и нарушения, като например намаляване на спреда на частните заеми, както и влиянието върху стратегията, последвана от пенсионните фондове. Европейската политика на конкуренция трябва да направи вътрешния пазар конкурентен на световно ниво. Има известно съмнение дали координираният подход в тази област има смисъл. При всички случаи той не трябва да се превръща в атака срещу държавността. Затова гласувах против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Eppink относно политиката на конкуренция за 2009 г., тъй като политиката на конкуренция е основно средство за справяне с последиците от икономическата криза. От гледна точка на конкуренцията за 2009 г., след възстановяването на финансовия сектор Комисията започна работа по изключително важна задача, която още е в процес – контролирането на изплащането от банките на държавната помощ, отпусната им с цел съживяване на икономиката. Малките и средни предприятия (МСП) трябва да бъдат подкрепени преди всичко. Тъй като МСП са особено важни за цялата европейска икономика поради техния голям иновационен потенциал, те се нуждаят от ясни, справедливи и недискриминационни конкурентни условия, за да улеснят трансграничните транзакции и да се възползват от пазара на ЕС чрез ефикасна употреба на SEPA (Единната зона за плащания в евро).

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Като цяло подкрепихме предложения доклад, макар че загубихме няколко важни гласа във връзка с облагането с екологични данъци. Все пак като цяло текстът беше достатъчно добър, за да бъде подкрепен от нас (без ентусиазъм, това е истината).

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Става все по-очевидно, включително в светлината на доклада относно политиката на конкуренция в Европа за 2009 г. на Комисията, че конкуренцията е инструмент от основно значение, за да се даде възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновационен вътрешен пазар и да бъде конкурентоспособен на световната сцена, както и да преодолее финансовата криза.

В този контекст Европейският парламент трябва да играе по-активна роля, като започне от увеличаването на своето участие във всякакви инициативи на Комисията в тази област, тъй като Комисията е единственият орган, компетентен в областта на конкуренцията на равнище ЕС. Докладът посочва, че малките и средни предприятия са особено важни за цялата европейска икономика, подчертава големия иновационен потенциал на МСП и повторно отправя предишното си искане до Комисията да одобри нови инициативи, специално посветени на лоялните и недискриминационни конкурентни условия за МСП.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма.(PL) Искаме вътрешният пазар да бъде ефикасен динамичен и иновативен. Политиката на конкуренция е правилното средство за постигане на тези цели. Приоритет за следващия период е да гарантираме дълготраен растеж чрез увеличаването на нивото на заетостта, което ще доведе до засилване на нашата конкурентоспособност. Това ще допринесе за подобряване на позицията на ЕС в света и ще ни даде възможност да преодолеем кризата, но преди всичко ще подобри качеството на живот на нашите граждани. Ако конкуренцията функционира правилно на пазара за стоки и услуги, можем да гарантираме по-добро качество, по-ниски цени и по-голям избор за потребителя. По-специално, не трябва да забравяме малките и средни предприятия, които не само предоставят работни места на много от нашите граждани, но също така имат огромен потенциал за иновации. Затова е много важно да създадем справедливи и недискриминационни условия за тяхното функциониране и да разработим много ясни и прозрачни правила за конкуренция. Ефикасната употреба на инструментите на политиката на конкуренция от страна на Комисията дава възможност за стабилизиране на икономиката и смекчаване на последиците от икономическата криза за предприятията и потребителите. Годината 2009 беше година, в която помощта беше жизненонеобходима, за да поддържаме целостта и конкурентоспособността на единния пазар. Политиката на държавните помощи е изключително важен елемент от политиката на конкуренция, тъй като тя дава възможност да се гарантират еднакви възможности на всички участници на единния пазар. Но тази помощ трябва да бъде контролирана, за да сме сигурни, че няма да наруши функционирането на пазара.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Анализът на доклада относно политиката на конкуренция за 2009 г., изготвен от Европейската комисия, ни дава възможност да си направим изводи за предимствата на тази европейска политика. Европейската политика на свободна конкуренция е една от основните политики на европейската интеграция. Основополагащата концепция се стреми да създаде вътрешен пазар, в който икономическите участници могат свободно да лансират и упражняват своите дейности. Както е постановено в документа, считам, че е необходимо да има ясни правила за конкуренция, така че създаването на малки и средни предприятия (МСП) да бъде реална възможност. В момента Европейският съюз преминава през един от най-сериозните периоди на икономическа и финансова криза в своята история и дейността на малките и средни предприятия е жизненоважна за „рестартирането“ на икономиката. Доволен съм да видя, че се установява по-добро взаимодействие между политиката на конкуренция и политиката в областта на защитата на потребителите. Съжалявам обаче да спомена, че все още има нелоялна конкуренция на енергийния пазар, и подкрепям призива, отправен към Европейската комисия в документа, предложен за гласуване днес, да следи отблизо прилагането от страна на държавите-членки на третия пакет за либерализация в областта на енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) Напълно подкрепям призивите в резолюцията за по-строги правила на политиката на конкуренция. Обезщетения за отделни лица и предприятия, пострадали в резултат на нарушения на правото в областта на конкуренцията, ще бъдат налагани дотогава, докато предприятията и отделните лица не бъдат напълно разубедени да нарушават тези закони. Това предложение е добре балансирано и призовава за разработването на широк кръг от инструменти, предназначени да възпрат хората от нарушаване на правилата, които обхващат въпроси като индивидуална отговорност, прозрачност и отчетност на дружествата, правото на защита и справедлив процес Доволен съм, че предложението не отиде толкова далеч, колкото в САЩ, където равнището на глобите доведе до прекомерни щети и загуба на работни места.

 
  
  

Доклад: Michael Gahler (A7-0377/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, като вземам предвид, че три държави-членки на ЕС са членове на Арктическия съвет, а Исландия води присъединителни преговори. ЕС има значима роля в региона и вече сподели компетентности в редица области, както и има изключителни компетентности например в областта на рибарството. В допълнение, ЕС има водеща роля в конкретни политики като тази за научните изследвания на околната среда и изменението на климата. Освен това е необходимо да се вземе предвид и фактът, че някои партньори от Арктика вече са важни доставчици на енергия, суровини и риба за Европа. Тяхното разнообразие от ресурси и потенциал за алтернативни източници на енергия може да се развива само чрез подходящ подход към екосистемата и чрез планове за интегрирано управление. Развиването на нови търговски пътища също може да бъде в полза на европейската икономика, като се има предвид привилегированата позиция на Европа да доставя услуги, като например осигуряване на покритие за Глобалната система за позициониране, използвайки системата „Галилео“.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно устойчива политика на ЕС за Далечния север. Съгласна съм, че е нужна единна, съгласувана политика на ЕС за Арктическия регион, в която да се очертаят ясно и приоритетите на ЕС, и потенциалните предизвикателства и стратегия, като се вземат предвид арктическите възобновяеми и невъзобновяеми ресурси, въздействието на изменението на климата в региона и различното геополитческо оценяване на Арктика в по-голям мащаб. Арктика e чувствителен регион, където въздействието от изменението на климата е особено видимо, като това има сериозни последици за други региони по света. Ето защо най-добрата защита за Арктика е дългосрочно и амбициозно глобално споразумение относно климата, но бързото затопляне на Арктика налага освен това да се работи върху възможни краткосрочни допълнителни мерки за ограничаване на затоплянето на Арктика. Това е от особена важност, като се има предвид нарасналия интерес към експлоатацията на ресурси. Не бива да забравяме също автохтонното население, чиито икономики разчитат до голяма степен на устойчиво използване на природни ресурси и следователно ограничаването на изменението на климата и неговите последици и правото на автохтонното население на незамърсена околна среда са също така въпроси, свързани с правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Установено е, че около една пета от неоткритите въглеводородни ресурси в света се намират в Арктическия регион. Този регион е и важен път за световния морски транспорт. Поради това наличието и безопасността на тези транспортни пътища е от първостепенно значение. Съюзът може и да няма брегова линия на това море, но европейците, разбира се, са засегнати от случващото се в Арктика. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията, която одобрява изготвянето на стратегия за Далечния север. Съюзът трябва да изиграе ролята си на световна сила, като отстоява както интересите си в региона, така и необходимостта от добро глобално управление на ресурсите и на екологичните предизвикателства, чиито брой ще нараства. В този случай се посочва ролята, която присъединяването на Исландия може да изиграе в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на доклада относно устойчива политика на ЕС за Далечния север, тъй като изменението на климата е основният двигател на промяната както в Арктика, така и другаде. Общоприето е, че Арктика е регион, който е засегнат по-рано и по-тежко от изменението на климата и от замърсяването, произтичащо от индустриализираните и развиващите се части на света. Този въпрос е необходимо да бъде решаван на световно равнище, тъй като причините му са извън Арктика и също така ще засегнат целия свят. В международен контекст ЕС вече е и ще продължи да бъде на водеща позиция в областта на научните изследвания и на политиките по отношение на околната среда и изменението на климата. Като се има предвид това и като се припомни приносът, който ЕС и неговите държави-членки днес вече направиха в областта на научните изследвания, финансирането, неговото въздействие чрез законодателството на ЕС в сферата на околната среда, климата, рибарството и други, както и възможностите за сътрудничество в бъдеще по въпроси като развитието на картографирането и морската безопасност, икономическото развитие и други подобни, може да се заключи, че ЕС може да допринесе в голяма степен за устойчивото развитие на Арктика. Този регион ще бъде от голямо значение за един свят, който се приспособява към изменението на климата и е изправен пред увеличаващо се население и недостиг на ресурсите.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Последиците от изменението на климата имат по-голямо въздействие върху Арктическия регион, което не може да се сравни с никой друг регион. Трябва да се справим с последиците от протичащите там промени, като се започне от въпроси, свързани с околната среда и изменението на климата, и се стигне до геополитиката на корабоплавателните пътища и сигурността на доставките на ресурси.

Тъй като появата на нови икономики води до увеличаване на необходимостта от ресурси, енергия и минерали, ЕС има реален интерес да се гарантира сигурността на доставките на ресурси и енергия, необходими за населението и промишлеността в Европа.

Геополитическата картина би се променила значително, ако преговорите за присъединяване на Исландия към ЕС се окажат успешни. Членството на Исландия също така би засилило присъствието на ЕС в региона.

ЕС може да има голям принос за устойчивото развитие на Арктика, регион, който ще бъде от голямо значение за един свят, който се приспособява към изменението на климата и е изправен пред увеличаващо се население и недостиг на ресурсите.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Три държави-членки – Дания, Швеция и Финландия – са част от Арктическия съвет, в който ЕС е наблюдател. Имайки предвид, че 40% от търговското корабоплаване в света се извършва от държави-членки на ЕС, от съществено значение е да се гарантира безопасността на новите световни морски търговски пътища през Арктика, по-конкретно за държавите-членки на ЕС. Също като автора на доклада считам, че трябва да се приветства сътрудничеството в областта на защитата на крехката околна среда в Арктика, интересите на жителите и развитието на региона.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Във връзка с настоящото приоритизиране на борбата с изменението на климата, отбраната и насърчаването на развитието в Арктическия регион са от решаващо значение не само по отношение на опазване на околната среда, а и по отношение на икономическото развитие, глобалната стабилност и сигурност. Потенциалът му по отношение на доставки на енергия от възобновяеми източници и риба е от огромно значение, от което следва, че устойчивата експлоатация на природни ресурси в региона е фактор от решаващо значение.

Не трябва обаче да пропускаме да отдадем необходимата тежест на интересите на автохтонното население. В това отношение, Европейският съюз може и трябва да поеме главна роля в защитата на културата, езика, обичаите и условията на живот на местните общности. Без това, всяка стратегическа интервенция да се запази за бъдещето един регион с огромно значение за населението на света и планетата ще бъде изложена на риск. Бих искал да подчертая колко важно е да се гарантира прилагането на най-добрите условия за провеждане на научни изследвания.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията за устойчива политика на ЕС за Далечния север. Арктическият регион привлича все повече внимание вследствие на последиците от изменението на климата, основният двигател на промените. Европа носи не само определена отговорност, тъй като е един от основните замърсители и производители на емисии от парникови газове, но също така има особен интерес към Арктика, тъй като ще се наложи да се справя с последиците от протичащите там промени, като се започне от въпроси, свързани с околната среда и изменението на климата, и се стигне до геополитиката на корабоплавателните пътища и сигурността на доставките на ресурси. Важно е да се изработи политика на ЕС за Арктическия регион с конкретни и всеобхватни предложения: като се започне от включване на местните жители в диалога за стабилност и сигурност в региона до измеренията на бъдещите проекти, свързани с околната среда и изменението на климата. Автохтонното население има право на незамърсена естествена околна среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) Регионът на Северния ледовит океан придобива все по-голямо значение не само за континента Европа, а и за целия свят. Изменението на климата, случващо се в Далечния север, ще има невероятно значение за цялото човечество. Изключително важно е да се съсредоточат усилия в провеждането на научни изследвания и да се състави план за справяне с тези промени. Арктика е и област със залежи на ресурси като въглеводороди, и притежава потенциал за добив на енергия от възобновяеми енергийни източници като вятърна или водна енергия.

Друг икономически значим ресурс е рибата и е от огромна важност по отношение на продоволствената сигурност. Не бихме могли да забравим и морските транспортни пътища, които улесняват международната търговия и позволяват на редица предприятия да работят по-добре. Във всички тези области Европейският съюз може и би следвало да допринесе за развитието на региона и налагането на нови стандарти в опитите за защита на околната среда на нашата планета.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма.(DE) Далечният север е богат на ресурси и енергия и там ще се развият нови корабоплавателни пътища, които Европейският съюз би могъл да използва. Минералните ресурси в региона са ценни и трябва да бъдат теритирани като такива. При добиване на ресурси е от огромно значение да не се засяга в прекалена степен околната среда. Автохтонното население също има нужда от специална защита и да се вземат предвид интересите им. Арктика е обект на световното културно и природно наследство и трябва да се отнасяме с него подобаващо. Ето защо вниманието ни трябва да се съсредоточи върху опазването на това богатство, а не само върху добива на ресурси. Подкрепям доклада относно устойчива политика на ЕС за Далечния север, съставен от моя колега г-н Gahler.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Както е посочено в доклада на г-н Gahler „предизвикателствата, пред които е изправена Арктика, са глобални и поради това следва да включват всички съответни действащи лица“. Въпросът за Арктическия регион изисква постоянното ни внимание, повече от всякога, поради притеснителните проблеми, причинени от последиците от изменението на климата. Геополитически, Арктика е регион с огромно значение, в който се намират една пета от неоткритите въглеводородни ресурси в света. Фактът, че три държави-членки на ЕС – Дания, Финландия и Швеция – са държави от Арктическия регион и това е причина за интереса на Съюза да гарантира, че занапред екологичните фактори ще бъдат отчитани в много по-голяма степен, отколкото понастоящем. Съюзът винаги се е борил за опазване на околната среда и е полагал огромни усилия за опазването й чрез превантивни мерки. Резултатът от гласуването в Парламента днес е още едно потвърждение на тази позиция.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам предложението за политика на ЕС за Далечния север, но всяка подобна политика трябва да признава необходимостта да се защитава крехката околна среда на Арктика и да подчертава значението на цялостната стабилност и мира в региона. Следва да подчертава, че ЕС трябва да следва политики, които гарантират, че мерките за справяне с опасенията относно околната среда вземат предвид интересите на жителите на Арктическия регион, включително автохтонното население, при защитата и развитието региона. Следва да подчертава и близостта в подхода, анализа и приоритетите между съобщението на Комисията и документите за политики на арктическите държави, както и необходимостта от ангажиране с политики, които зачитат интереса за устойчиво управление и използване на сухоземните и морски невъзобновяеми и възобновяеми природни ресурси на Арктическия регион, които, от своя страна, осигуряват важни ресурси за Европа и са основен източник на доходи за жителите на региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада относно устойчивата политика на ЕС за Далечния север, който подчертава необходимостта да се развива диалог с автохтонното население на арктическите общности, за да се придобие по-ясна представа за условията им на живот и културата им. Тази идея, повтаряна многократно в текста, е от решаващо значение. Интересите на Европейския съюз трябва да отразяват тези на автохтонното население, за да се опази и развие Арктическия регион. Призоваваме за конкретни мерки, за да опазим културата, езика и обичаите на тези хора, нещо което изисква редовен диалог между техни представители и институциите на ЕС. Призоваваме Европейската комисия да защитава интересите на автохтонното население при преговори за сключване на търговски споразумения. Ето защо осъждам европейския регламент за забрана за продажба на тюленови продукти, който противоречи на тези интереси – по отношение на устойчивото управление на ресурсите – и културата и обичаите на арктическите общности. Този регламент, срещу който, напълно основателно, се обявиха Канада и Норвегия, подкопава интересите на Европейския съюз в Арктическия регион и според мен следва да бъде отменен.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Този доклад защитава устойчивата експлоатация на Арктика, но отнема от редица нефтодобивни и газодобивни дружества каквато и да било отговорност по този въпрос. Не отчита коментари на природозащитници относно разграбването, случващо се в региона, което е въпрос от жизненоважно значение за оцеляването на човечеството. Дори по-лошо, никъде в него не се допуска възможността за ограничаване на инвестициите в експлоатация на невъзобновяеми ресурси в Далечния север в полза на научноизследователска дейност в областта на енергията от възобновяеми източници. Този доклад узаконява престъпление спрямо околната среда. Ще гласувам „против“.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Наличието на взаимоотношения между ЕС и Арктика е извън всякакво съмнение, като се има предвид, че Дания, Финландия и Швеция са арктически страни и че Финландия и Швеция се намират отчасти в северния полярен кръг. С оглед на приноса, който ЕС и неговите държави-членки вече имат в областта на научните изследвания и финансирането, неговото въздействие чрез законодателството на ЕС в сферата на околната среда, климата, рибарството и други сходни области, както и възможностите за сътрудничество в бъдеще по въпроси като развитието на картографирането и морската безопасност, икономическото развитие и други сходни области, може да се заключи, че ЕС предстои да даде голям принос за устойчивото развитие на Арктика. Този регион ще има решаващо значение за един свят, който се приспособява към изменението на климата и е изправен пред увеличаващо се население и недостиг на ресурсите.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. (FR) Арктическият регион привлича все повече и повече внимание поради последиците от изменението на климата, основният фактор в развитието му. Европейският съюз допринася значително за изменението на климата и следователно трябва да играе водеща роля в борбата с това явление. Поради нарастващата необходимост от природни ресурси, особено в ЕС, Арктика представлява важна и алтернативна възможност по отношение на доставки на енергия (газ, възобновяеми източници на енергия), суровини и риба. ЕС трябва да се ангажира с изработване на политика, която взема предвид устойчивото управление и експлоатация на природни ресурси в региона по отношение на околна среда, безопасност и организация. Кандидатурата на Исландия за присъединяване към ЕС подчертава необходимостта от изработване на политика на ЕС за Арктика, координирана на равнище на ЕС. Европейският съюз носи отговорност за установяване на правилен баланс между опасенията относно опазването на околната среда и надпреварата за експлоатация на природни ресурси, както и за съблюдаването на интересите на населението, живеещо в Арктическия регион.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Несметните минерални ресурси на Арктика направиха този район предмет на разгорещени дебати. Изчислява се, че 90 млрд. барела неизползван нефт лежат неизползвани под леда. Неизбежно се е създало чувство на безпокойство, че „Бритиш Петролиум“, която предизвика нефтения инцидент в Мексиканския залив миналата година, сега получава разрешение да добива ресурси в тази чувствителна естествена околна среда, където условията са далеч по-екстремни в сравнение със Залива. В края на краищата, факт е, че Арктическият регион представлява последна дестинация за световните живачни емисии. С оглед на глобалното затопляне и последиците от него обаче това е проблем, който няма как да бъде надценен. Гласувах в подкрепа на доклада, защото представя адекватно всички свързани фактори.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Изменението на климата засегна Арктическия регион през последните години и това подчертава отговорността, която Европейският съюз би следвало да приеме в подобна важна и неотложна ситуация. Тези последици са по-осезаеми в Арктика, отколкото в други региони, а повишаването на морското равнище и изменението на климата не са нищо друго освен последици от емисиите на парникови газове, изпускани непрекъснато от ЕС. Считам, че моят вот в подкрепа на устойчивата политика на ЕС за Арктика е от решаващо значение, тъй като регионът се нуждае от защита с оглед на разрушителните за околната среда последици, с които трябваше да се справи и които не зависят пряко от случващото се на неговата територия, колкото от индустриализираните европейски държави. Ето защо проблемът трябва да се реши на световно равнище, защото причините за него се намират извън Арктика, но пък имат въздействие върху цялата планета. Освен това регионът разполага с необятни природни ресурси: енергийни ресурси и минерали, а ЕС има интерес да гарантира сигурността на доставките, необходими за населението и промишлеността на Европа. Следователно Арктика има важен принос за доставките на енергия, суровини, а също и риба за Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. (ES) Докладът на Парламента относно Далечния север, приет днес, представлява важна стъпка напред към очертаване на насоките за европейска политика за Арктическия регион. Изменението на климата и последвалото го топене на ледените шапки са причина за настъпване на промени в региона и насочване на вниманието към държавите от Арктическия регион, които работиха за бързото определяне на стратегии за използване на разкриващите се възможности. По-конкретно, топенето на ледените шапки предлага възможности за развитието на нови корабоплавателни пътища и експлоатацията на природни ресурси. Подкрепих доклада, тъй като той подчертава отговорността на ЕС по отношение на процеса на изменението на климата, който променя целия облик на Арктика, както и необходимостта от предприемане на подходящи действия за смекчаване на този процес.

По сходен начин докладът признава оправдания интерес на ЕС да изиграе роля на това новоразкрило се поле за изява и подчертава колко наложително е да се оползотворят възможностите, които възникват чрез оказване на подкрепа за устойчивото развитие на региона посредством жителите, по-конкретно автохтонните общности. Също така е важно да се отбележи, че докладът показва необходимост, първо, да се съблюдава международното право във връзка с всяко действие, предприето в Арктика, и, второ, да се предприеме подход на сътрудничество за управлението на региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Арктическият регион привлича все повече внимание поради последиците от изменението на климата – основната причина за събитията. Последици за този регион са с по-мащабни, отколкото в други региони на света. Същевременно тези промени засягат други региони на света – от една страна, чрез повишаването на морското равнище, и от друга – чрез последиците за климата в съседни региони. Следователно Европа носи не само определена отговорност, тъй като е един от основните замърсители и производители на емисии на парникови газове, но също така има особен интерес към Арктика, тъй като ще се наложи да се справя с последиците от протичащите там промени, като се започне от въпроси, свързани с околната среда и изменението на климата, и се стигне до геополитиката на корабоплавателните пътища и сигурността на доставките на ресурси.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Подкрепям споразумението, защото изменението на климата и замърсяването, произтичащи от индустриализираните части на света, от известно време достигнаха, за съжаление, до Арктика. Често описват региона като недокоснат, но за съжаление това не е така от много години. За разлика от Антарктика, Арктика е населена и традиционно нейните ресурси се експлоатират в ущърб на околната среда.

През 1996 г., в опит да се ограничи този феномен, беше създаден Арктическият съвет, за да се опази околната среда в региона. Членовете му включват три държави-членки – Швеция, Дания и Финландия. Нуждите на нововъзникващите икономики ще нарастват, а тези ресурси са в изобилие в Арктика. Енергия, минерали, риба, газ, нефт, вятърна и водна енергия ще са налични в изобилие в региона, което ще го направи уязвим към спекулации.

 
  
  

Доклад: Traian Ungureanu (A7-0378/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам „за“ този доклад относно стратегията на ЕС за Черно море. Правя това, първо, поради предложението на Комисията за разработване на стратегия за определяне на измерими цели и секторни партньорства, за да се улесни изпълнението на съвместни проекти, наред с други важни мерки. Втората причина за мен е, че докладчикът представя необходимостта от актуална оценка на дейността на ЕС в Черноморския регион. Последната причина е наличието на значителна разпокъсаност на финансирането за тази стратегия, тъй като се финансира от различни инструменти. За да се сложи край на тази разпокъсаност, се предлага тази стратегия да има собствен ред за финансиране.

Също така съм съгласен с препоръките в този доклад с оглед на развитието на по-силна политическа рамка, както и на интегриран подход на ЕС към този регион, които трябва да бъдат подсилени с изпълнението на конкретен план за действие, както и с подходящи човешки и финансови ресурси.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция относно стратегия на ЕС за Черно море. Съгласна съм с мнението на докладчика, че като се има предвид стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС и по-скоро скромните резултати от „Черноморско взаимодействие“, следва да се започне стратегия, която да повиши съгласуваността и популярността на действията на ЕС в региона, и че стратегията на ЕС за Черно море следва да бъде неделима част от по-широката политическа визия на ЕС в областта на външната политика и политиката за сигурност. Три години след създаването на „Черноморското взаимодействие“ анализът на текущото положение показва, на първо място, липсата на ясна, всеобхватна и актуализирана картина относно резултатите от неговото изпълнение. Ето защо стратегията на ЕС за Черно море следва да създаде по-здрава политическа рамка и да даде силен тласък на участието на ЕС в Черноморския регион. Подкрепям мнението, че главните цели на една черноморска стратегия следва да се състоят в изграждането на пространство на мир, стабилност и благоденствие в региона на Черно море, както и в гарантирането на енергийната сигурност на ЕС. Вследствие на това дейностите в областите на сигурността, доброто управление, енергетиката, транспорта, околната среда, социално-икономическото и човешкото развитие следва да бъдат разглеждани като приоритетни. Много е важно измерението на сигурността на Черно море да включва решителни действия за заздравяване на демократичния ред, доброто управление и изграждането на държавен капацитет.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) През последните 50 години Европейският съюз донесе мир и стабилност на народите в Западна Европа. Въпреки това не трябва да забравяме, че съседните ни държави продължават да страдат от сериозни вълнения. Съюзът трябва да бъде чувствителен към това положение и трябва да даде нов тласък на стратегията си за Черноморския регион. Тази резолюция предвижда такава реакция и аз гласувам в нейна подкрепа. Тя създава нов бюджетен ред, който ще даде приоритет на финансирането на малки проекти за развитие и трансгранично сътрудничество и засилва човешките ресурси. „Система за ранно предупреждение“ ще действа като инструмент за предотвратяване на конфликти и изграждане на доверие в региона чрез предвиждане на всяка ескалация на насилие. На последно място, резолюцията обръща внимание на удължения наем на Черноморския флот на Русия в Крим и на опасенията, които възникват в тази връзка.