Пълен протокол на разискванията

Сряда, 2 февруари 2011 г. - Брюксел

3. Изявления на председателството

  Председател. − Като предварителни бележки бих искал да съобщя пет известия.

Най-напред бих искал да се спра на положението в Средиземноморието, което, както всички знаем, се променя много бързо. Европейският парламент беше и е готов да даде подкрепата си за демократичните промени, започнати от самите граждани, които са наши европейски съседи. Когато провеждаме днес разискването си за Тунис, ще говорим за държава партньор, която вече е предприела първите стъпки по пътя към истинска демокрация. Преди малко проведох среща с министъра на външните работи на Тунис, в която участваха и петима други членове на Европейския парламент.

Положението в Египет е различно и е по-малко сигурно в каква посока тръгват промените, които вече са необратими. Промените не трябва да губят инерцията си. И двете държави имат едно общо нещо: всички демократични сили следва незабавно да положат всички усилия за започване на политически реформи, а впоследствие и на икономически и обществени реформи. Необходимо е също те да положат основите за свободни и демократични избори, така че исканията на народа за демокрация да не останат без отговор. Трябва да покажем – и ще го направим през текущата месечна сесия както днес, така и утре във времето за гласуване – че демокрацията в съседните държави е също толкова важна за Европейския съюз, колкото и тяхната стабилност. Не може да се говори за избор между демокрация и стабилност; и двете са наложителни.

Вторият въпрос е, че на 20 януари 2011 г. Латвия отбеляза 20-та годишнина от „кървавата неделя“, както денят е известен в историята. В този ден просъветски части на ОМОН (отряд на милицията с особено предназначение) атакуват официални сгради в столицата на току-що възродената държава. В резултат на това седем души загинаха на барикадите, защитавайки независимостта на Латвия, а много други бяха ранени.

На 29 януари 2011 г. след съдебен процес, който беше оскърбление за международните стандарти, Захра Бахрами, с нидерландско гражданство и следователно гражданство на ЕС, беше обесена в Иран. Призовавам иранските органи да дадат обяснения за обвиненията, повдигнати срещу г-жа Бахрами, и за непрозрачната съдебна процедура. Позицията на Европейския съюз е, че смъртната присъда никога не може да бъде възприета като справедливо наказание.

На 26 януари 2011 г. Давид Като, правозащитник на правата на човека и активист за граждански права, беше убит в Уганда. Призовавам правителството на Уганда извършителите на престъплението да бъдат изправени пред съда. Всички съжаляваме за факта, че в тази държава хомосексуалността продължава да се разглежда като престъпление.

И накрая, последната ми новина: във връзка с днешното разискване относно подготовката за Европейския съвет на 4 февруари бих искал да ви уведомя, че на 8 февруари, или с други думи другата седмица, ще се проведе заседание на Председателския съвет, което е открито за всички членове на Парламента. Председателят на Европейския съвет г-н Ван Ромпьой ще бъде гост на това специално заседание, на което той ще представи заключенията на срещата на върха в петък в съответствие с Договора от Лисабон, в който е заложено, че председателят следва да ни докладва по такива теми.

  Michael Cashman (S&D). - (EN) Г-н председател, надявам се залата и Вие да ми доставите това кратко удоволствие да Ви поздравя за заявлението, което направихте в полза на Давид Като, който беше убит в Уганда. Той беше, както Вие казахте, правозащитник на правата на човека и защитаваше правата на лесбийките, гейовете и бисексуалните хора.

Исках само да кажа, че в залата приехме предложение във връзка със ставащото в Уганда. От жизнена важност е да подкрепим гражданското общество в тази държава, да помним, че Давид беше колос, който се извисяваше над тези, които проповядват омраза и дискриминация, и да споменем семейството му в този момент на скръб.

  Председател. − Благодаря Ви.