Пълен протокол на разискванията

Сряда, 2 февруари 2011 г. - Брюксел

13. Признаване от страна на ЕС на геноцида на ромите по време на Втората световна война

  Председател. − Следващата точка е изявлението на председателя на Парламента относно признаване от страна на ЕС на геноцида на ромите по време на Втората световна война (2010/3020(RSP)).

Днес ромите са най-голямото етническо малцинство в Европейския съюз. Те са и най-потиснатата общност в Европа понастоящем. През Втората световна война те са преследвани по расов признак от нацистите, също както евреите. Стотици хиляди роми, чиито предци са били европейски граждани от поколения, са избити. Шестдесет и шестата годишнина от освобождаването на Аушвиц-Биркенау, която отбелязахме на 27 януари тази година, ни послужи като напомняне, че ромите са третата по численост група сред жертвите на този лагер. За съжаление, не всички европейци са наясно с този факт. Само малък брой държави-членки на ЕС са признали официално геноцида на ромите. Време е европейските граждани да бъдат запознати с факта, че ромите сред нас са преживяли като общност травмата на геноцида. Образованието е най-добрият начин за борба с дискриминацията. Европейският парламент действа като изразител на мнението на ЕС в борбата за правата на човека. Днес ние се обявяваме в защита на нашите ромски братя и сестри. Искаме страданията им да бъдат помнени и положението им да бъде осмислено по-добре.

Колеги, предстои да се проведе съвсем кратка дискусия по темата, така че, моля, не напускайте залата. Първо ще чуем изявление на Съвета и, както знаете, интеграцията на ромите е един от приоритетите на унгарското председателство. То ще бъде последвано от изявление на заместник-председателя на Комисията и след това от кратки изказвания от името на политическите групи.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Г-н председател, госпожи и господа, моля, позволете ми да започна с разказа на оцелялата в Пораймос Friderika Kolompár: „Намерихме баща ми, когато отидохме в Аушвиц на 2 август 1994 г. или 1995 г. Имената им бяха плътно подредени на голяма плоча. Знаехме, че са били откарани в Германия, но не и точното място. Ако един циганин от Фехервар не ме беше спрял, щях да посегна в пещта и да си взема парченце. Мислех да извадя нещо и да го взема вкъщи за спомен. В този момент синът ми Józsi каза:

− Не пипай там, майко, може да хванеш инфекция.

− Не ме е грижа, синко − отговорих аз.

− Как можеш да си сигурна, че е от брат ти или от баща ти? − попита той в отговор. Припаднах и са ме изнесли от крематориума.“

От името на унгарското председателство бих искала да се присъединя към благородната инициатива, с която Европейският парламент и лично председателят Buzek пожела да почете жертвите на Пораймос, ромския холокост, в това заседание. Защо е важно да помним? Не е ли по-добре вместо това да се загрижим за бъдещето? Американският историк Джордж Сантяна написа през 1905 г., че тези, които не могат да помнят миналото, са обречени да го повтарят.

Дори и според най-консервативните оценки броят на ромите и синтите, избити по време и под сянката на Втората световна война, е 220 000. Били са избити единствено поради това, че са спадали към една от тези етнически групи или, според терминологията на своите гонители, „раса“. Били са от унгарска, чешка, румънска, френска, немска, полска, сръбска и каква ли не още националност. Мъже и жени, хора на възраст и деца. Много, много деца. Ако бяха живи днес мнозина от тях щяха да са граждани на ЕС. На възпоменателните церемонии винаги се отбелязва, че за разлика от еврейските пленници семействата в циганския лагер Аушвиц-Биркенау са могли да бъдат заедно. Както си спомня един унгарец, преживял Холокоста, дори и „СС“ са знаели, че циганските семейства не могат да се разделят. Те са били оставяни заедно до нощта на 2-и срещу 3-и август 1944 г., когато оцелелите пленници от 30-те хиляди обитатели на техния лагер били убити, а бараките им − изгорени.

ЕС се възроди след Втората световна война от това падение; от ада на Шоа и Пораймос. Мечтата на основателите му беше народите на Европа заедно да отхвърлят всичко, което беше довело до това крайно пренебрегване към човешкия живот, до Аушвиц и Биркенау. Народите на Европа заедно, включително ромското население на Европа, понастоящем наброяващо 10 до 12 милиона. „Но това все още е миналото“ − би могъл да каже някой. „Къде тук е бъдещето?“ Унгарското председателство счита, че ние наистина трябва да говорим за миналото и бъдещето едновременно. Когато унгарският министър-председател Виктор Орбан представи програмата на унгарското председателство на ЕС на Европейския парламент на 19 януари, той заяви, че стратегията за ромите е приоритетен аспект на унгарското председателство, тъй като няма смисъл от една умна Европа, ако тя няма сърце; че Европа би имала сърце само ако създава възможности за социално приобщаване за групите в най-неравностойно обществено положение.

Лично аз бих била много горда, ако бихме могли всички заедно да приемем обща европейска рамкова стратегия за ромите до края на настоящото председателство. Работата е в ход, благодарение на ангажимента на Европейския парламент и на Европейската комисия. Съветът и неговото унгарско председателство биха искали да дадат принос за това. Бихме искали да допринесем за утвърждаване на разбирането, че ромите, както всички народи и етнически групи в Европа и в целия свят, не са проблем, а икономически, културен и човешки ресурс.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, преди броени дни отбелязахме Международния ден в памет на жертвите на Холокоста в Европейския парламент заедно с оцелели от Холокоста. От името на Комисията високо оценявам факта, че днес почитаме и жертвите на геноцида на ромите.

След посещение в Освиенцим, музея „Яд Вашем“ или музея на Холокоста във Вашингтон, окръг Колумбия, човек винаги е шокиран от нехуманността на извършителите на Холокоста. Тези от вас, които са посещавали Детския павилион в Йерусалим, ще се съгласят, че човек излиза от павилиона потресен и не може да повярва, че такива събития са били възможни в Европа и то само преди 60 или 70 години.

Ето защо трябва да говорим по темата. Трябва да разкажем на децата си тази тъжна история, защото, както знаем, историята има склонността да се повтаря. Така че трябва да направим абсолютно всичко, този ужас да не се забравя и никога да не се повтаря. Нека всички заедно се борим срещу призраците на миналото.

Историята ни е преподала горчив урок до какво могат да доведат расовата омраза и нетърпимостта. Ето защо Европейският съюз е изграден върху основни права и ценности, които включват защитата на малцинствата, принципа на свободно движение и забраната на дискриминацията, като всички те важат с пълна сила за ромите.

Недопустимо е през XXI век ромите все още да бъдат подлагани на дискриминация въз основа на техния етнически произход. Прекалено много роми все още са жертви на расизъм, дискриминация и социално изключване. Прекалено много ромски деца все още са на улицата вместо да посещават училище. Прекалено много роми все още нямат справедлив шанс на пазара на труда и прекалено много ромски жени все още са жертва на насилие и експлоатация.

Приобщаването на ромите е приоритет на ЕС и изисква ангажираност и общи усилия от националните и местни органи, гражданското общество и институциите на ЕС. От своя страна, Комисията е дълбоко ангажирана за подобряване положението на ромите, и по-конкретно за тяхната социална и икономическа интеграция.

Работим постоянно за тези цели: за нас това е дългогодишен и дългосрочен ангажимент. Обаче трябва да признаем, че отговорността за интеграцията на ромите е основно на държавите-членки, и ето защо в съобщението, което приехме миналата година, ние им предложихме конкретен списък от действия, за да бъдат техните политики за интеграция на ромите по-ефективни. Това е първият по рода си политически документ, посветен конкретно на ромите.

Нашата оценка показва, че трябва да се извърши по-нататъшна сериозна работа в държавите-членки за подобряване ефективността на техните политики за интеграция на ромите. Ето защо през април, в тясно сътрудничество с унгарското председателство, Комисията ще приеме европейска рамка за националните стратегии за интеграция на ромите, в която ще има предложения за преодоляване изключването на ромите.

В заключение, позволете ми в този тържествен момент отново да наблегна, от името на Комисията, на значението на защитата на основните права в Европа и на осигуряването на хармоничното приобщаване на всеки член на обществото. Много е важно да се осигури историята наистина никога да не се повтаря.

  Lívia Járóka, от името на групата PPE. – (HU) Г-жо държавен министър, г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), бих искала да изразя моето задоволство и благодарност, че за първи път Европейският парламент почита ромите, жертви на Холокоста. Именно това е, което ние като техни наследници трябва да правим: да помним и да се учим. Трябва да показваме уважение към страданията на жертвите и да запишем тези мъчителни уроци в единство и взаимна търпимост, в нашата обща история и обща памет. Ето защо за нас е важно да подкрепяме университетите, научните дружества и изследователските институти, които помагат да бъдат разкрити и представени трудностите, срещнати и преодолени от ромите през дългата ни история. Предлагам националните учебни програми във всички европейски страни да отразяват многовековната съвместна история, която споделят обществата на мнозинствата и ромите.

Днешният ден дава също възможност да укрепим това единство и да потвърдим, че ние, ромите сме граждани на своите държави и фактор за държавността; свободни и равноправни европейски граждани. С нищо по-малко от това не трябва да се задоволяваме.

Зад гърба ни има 700 години обща история; седем века, изпълнени с борби, през които сме доказали нашата лоялност към родните ни държави и Европа по безброй поводи. Помнейки за мрачните времена на изолация и преследване, трябва да черпим сили от вдъхновяващите моменти в общата ни история и да намираме надежда, че като се обединим ще можем да станем една достойна, хармонична общност. Така както споделяме обща история, така ще споделяме и общо бъдеще, както всички сме наясно; и искам да се надявам, че заедно ще можем да постигнем всичко, тъй като съм сигурна също, че само заедно можем да постигнем всичко.

Ще бъдат необходими ангажирани усилия на последователни поколения, при които всеки да се стреми да изгради по-приемлив и по-съвършен свят в собствения си живот и в това, което ни заобикаля. Нашите предци са доказали безброй пъти, че нациите ни са способни да се обединяват, ако е заложена съдбата ни. А за нас положението на ромите на Европа е въпрос на съдба. Сега е наш ред и първата крачка трябва да се направи днес.

Ако ми позволите да добавя още една мисъл, втората крачка ще трябва да бъде направена след две седмици в пленарното заседание, когато Европейската стратегия за ромите може най-после да бъде лансирана съгласно очакванията на всички ни.

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, благодаря Ви за изявлението и бих искал също да благодаря на действащия председател на Съвета и на заместник-председателя на Комисията. Бих искал да благодаря на всички, които предложиха да проведем разискването – в моята група по-конкретно на г-жа Göncz. Както казахте днес, г-н председател, изтреблението на ромите често остава на втори план, когато се говори за изтреблението на евреите. Имаше и други жертви на националсоциалистическите зверства. В тази връзка бих искал също да спомена хомосексуалистите, както и Вие направихте вече днес в различен контекст, г-н председател.

Съгласен съм също с действащия председател на Съвета и с предходния оратор, че най-добрата форма на почитане на паметта е като мислим също и за бъдещето. Не можем да бъдем доволни от положението на ромите на нашия континент днес. Те все още са дискриминирани и все още срещат предразсъдъци. Ако сега някоя държава обмисля връщането към наименованието „цигани“ вместо да използва „роми“, за да се избегне евентуално объркване, аз определено няма да критикувам това и само ще кажа, че важното е да се води борба срещу предразсъдъците и борба срещу дискриминацията и да не се допуска дискриминация при промяната на едно наименованието.

От години обсъждаме въпроса за ромите в Парламента и трябва да признаем – дори при посещенията си в различните държави – че все още има много големи проблеми, че кръгът на дискриминация и неравнопоставеност все още не е преодолян и че много деца все още се обучават в отделни училища. Затова следователно също съм много благодарен на унгарското председателство, че се зае с темата. Въпреки всички разногласия, които може да имаме, г-жо Гьори, по този въпрос се надявам заедно да постигнем значим успех.

Нашата група от известно време е във връзка чрез г-н Schulz с германския писател Гюнтер Грас, който също е учредил фондация за ромите. Той веднъж казал, че ромите в тяхното постоянно състояние на разпръснатост са – строго погледнато – европейци в смисъл, за който ние, заключени в килиите на нашите националности, трябва да държим сметка, ако не искаме обединена Европа да се превърне в един бюрократизиран административен и всемогъщ икономически колос. Поне в това едно отношение, с тяхната презгранична мобилност, хората, които ние наричаме цигани, ни изпреварват. На тях трябва най-напред да им се позволи да доказват самоличността си с европейски паспорт, който да гарантира право на пребиваване навсякъде между Румъния и Португалия. (край на цитата)

Би трябвало да създадем условия, в които всички роми да се чувстват у дома там, където живеят. Би трябвало да създадем също условия, в които те да могат свободно да пътуват из цяла Европа, без да бъдат отново депортирани. Когато най-накрая видим това да се случи, тогава наистина ще сме направили много за ромите и тогава ще сме изпратили окончателно в миналото ужасните неща, които нацистите причиниха на ромите през Холокоста по време на Втората световна война.

(Ръкопляскания)

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (RO) Г-н председател, „Samudaripen“ е думата, която на ромски език означава „ад на земята“, с други думи геноцид или холокост. Ад на земята е описание на това как европейските роми са живели през Втората световна война, когато стотици хиляди от тях са били избити само защото са били роми. Всъщност точният им брой е неизвестен. По данни на музея на Холокоста във Вашингтон, окръг Колумбия, те са били около четвърт милион. Други изследвания говорят за повече от милион роми, избити през онези години. Липсата на сигурност се дължи на слабата информираност за ромите, които са станали жертви на Холокоста. Това е още едно доказателство, че тези хора са били системно дискриминирани или игнорирани в течение на векове.

Ето защо декларацията, направена днес от Европейския парламент чрез неговия председател, е исторически момент. Обаче не можем просто да спрем дотук. Този повод трябва да бъде последван от конкретни мерки както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки. Такива актове на признаване на геноцида на ромите трябва да бъдат приети от всяка държава-членка и освен това познанието за тази глава от нашата история трябва да бъде разгласявано сред гражданите на Европа.

Докато европейските деца не започнат да научават от училище за Холокоста и за вековете, през които ромите са били роби в много страни, които сега са държави-членки на ЕС, и докато европейското общество не осъзнае, че имаме исторически дълг към това население, няма да успяваме правилно да провеждаме кампаниите си срещу расизма, нито ще имаме особен успех с нашите национални или европейски стратегии за приобщаване на ромите.

  Catherine Grèze, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, говоря днес с голямо вълнение. Преди всичко, г-н председател, бих искала да Ви благодаря лично за ангажираността Ви.

Признаването на геноцида на ромите е исторически момент за милионите европейци, които спадат към народите йениш, синти, рома, мануш и странстващите народи. Стотици хиляди техни роднини бяха избити през онези мрачни години, често след като са били позорно заклеймени като отхвърлени от обществото.

Това е също исторически момент за всички нас, гражданите на Европейския съюз. Нека не забравяме, че ромите бяха първите, които започнаха да се движат между различните страни на Европа, много преди да създадем нашето общо пространство. Наброявайки днес 10 милиона те са най-голямото ни малцинство. Тяхната история е и наша история.

Беше крайно време, госпожи и господа, да бъде възстановено доверието на тези европейски граждани към техните европейски институции. Те често са били отблъсквани от нашите общества и все още са подложени на двойно наказание. Към ужасите на войната се добавят пренебрежението, безразличието и мълчанието. Поради това признаването на геноцида на ромите е истински акт на припомняне. Безспорно то ни дава възможност да си припомним, но той трябва преди всичко да бъде гаранция за едно по-различно бъдеще.

Миналата седмица в Бундестага членове на Европейския парламент и на национални парламенти, от Изток и от Запад, поеха отговорността си към историята, като подкрепиха признаването на геноцида. Това е първата крачка към промяна на начина, по който нашите съграждани гледат на тези европейци. Все още предстои да бъде изминат дълъг път. Нека направим от ромите европейски граждани въз основа на тяхно собствено право.

  Marek Henryk Migalski, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, фактът, че ромите са жертва на геноцид по време на Втората световна война, е също толкова очевиден, както и фактът, че евреите са жертва на същия процес. Всеки, който отрича този факт, трябва да бъде третиран също толкова безкомпромисно, колкото и тези, които отричат Холокоста на евреите. Прав сте да казвате, че ромите са третата по големина етническа група сред изтребените в Аушвиц. Втората по големина група са поляците. Всички нации, които станаха жертва на Холокоста през Втората световна война, трябва да бъдат помнени. Трябва да помним всичко, станало в Аушвиц и останалите концентрационни лагери, както и убийствата, извършени в Катин и на други места през тези ужасни пет или шест години, така че такива събития никога да не се повтарят. Европейският парламент има морален и политически дълг да осигури споменът за това да се поддържа жив и нашето разискване днес е един от начините това да бъде сторено.

  Cornelia Ernst, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, това е наистина един важен момент, защото днес, за първи път в Европейския парламент, ние почитаме паметта на ромите и синтите, станали жертва на Холокоста.

Позволете ми да започна с прощалното писмо, написано от едно 14-годишно момче, Роберт Райнхард, през 1943 г. преди депортирането му в Аушвиц от германски детски дом. Той написал: „Отново намерих родителите си. Откарват ни заедно в концентрационния лагер. След дълго преосмисляне на ценностите стигнах до състояние, в което съм готов да посрещна смъртта. Благодаря ви още веднъж за всичко, което направихте за мен. Поздрави на всички ви. Ще се видим на небето. Роберт.“

Както още 500 000 роми и синти младежът повече не се върнал и макар ромите и синтите, заедно с евреите, да са били първите жертви на изтреблението на промишлена основа, днес – 66 години по-късно – цялата истина за станалото още не е казана. Съвместната вина на обществото на мнозинството също се подминава с мълчание. Трябва да се каже цялата истина за тази глава от историята.

Ромите и синтите трябва да бъдат отмъстени и Холокостът да бъде признат за престъпление против човечеството, за да се осигури това да не може да се случи повече. Трябва пламенно да се борим за изкореняване на предразсъдъците срещу тези хора. Трябва да сложим край на расовата омраза и на насилието, каквото имаше по-миналата година в Унгария например, и трябва да направим това със смелостта на нашите убеждения. Свободата, равенството и солидарността не са привилегия за малцина, а право на всеки, защото правата на човека и гражданските права са неотделими.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EL) Г-н председател, бих искала да подкрепя казаното до момента. Ромите са дали решаващ принос за развитието на Европа, особено на нейната култура. Коментарът, който искам да направя, и това е рационален коментар, е, че програмите относно ромите в Европейския съюз, които идват от Комисията, са разпокъсани и често се вписват в рамката на социалното изключване. Бих предложила един по-рационален подход. С други думи, Комисията да приеме инициатива само за ромите извън рамката на социалното изключване, така че да има програма, която да е предназначена само за ромите. Това би ни позволило да работим по-ефикасно за ромите на национално равнище.

  Председател. − Г-жо действащ председател, г-н заместник-председател на Комисията, колеги, бих искал да благодаря на всички за вашите коментари. Това е едно много важно разискване за нас и за Европейския парламент като цяло.

Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Най-горещо приветствам призива Европейският съюз да признае геноцида на ромите през Втората световна война. Някои държави-членки вече предприеха тази стъпка и се надявам те да бъдат последвани от други измежду другите държави-членки и също от Европейския съюз като институция. За съжаление, голямото мнозинство от европейските граждани не са осведомени за геноцида на ромите. Ето защо, както беше също наблегнато от румънския президент в речта му, признаваща геноцида на ромите, която беше изнесена през октомври 2007 г., не трябва да се ограничим само със символичен жест. Необходимо е да насърчим включването на информация за холокоста на ромите в училищните програми за европейските ученици. От друга страна, недопустимо е 66 години след освобождаването на затворниците от концентрационния лагер Аушвиц едно етническа малцинство да бъде подлагано на толкова широкомащабна дискриминация в целия Европейски съюз. Ето защо мисля, че социалното приобщаване на ромите, един от приоритетите на унгарското председателство, трябва да бъде в центъра на една европейска политика, основаваща се на конкретни, ефикасни и поддаващи се на измерване действия.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Въпросите, свързани с жертвите на тиранията на Третия райх през Втората световна война, са все още изключително деликатна тема, обаче тя заслужава да бъде разгледана в подробности. Днес искаме да разширим контекста, в който се разглежда терминът холокост, тъй като широката общественост го разбира като означаващ масовото изтребление на евреите. „Прочистването“ на други етнически, национални и социални групи през Втората световна война също трябва да се помни и отбелязва. Твърде малко хора са наясно какво се е случило, особено младите хора в Европа. Именно поради тази причина ние се опитваме да повдигнем в днешното разискване болезнения и донякъде пренебрегван въпрос за изтреблението на ромите. Пораймос, което е ромската дума за изтреблението, е струвал живота на между 500 000 и 2 млн. роми в цяла Европа. Те са третата по численост националност от избитите в Аушвиц след евреите и поляците. Тези факти не оставят съмнение за огромния размер на загубите, понесени от ромите, което налага на нас, европейците, задължението да почитаме паметта на тези, които пострадаха от несправедливостта да станат жертва на геноцид, и да подобряваме осведомеността за съдбата им. По-добрата осведоменост за тези събития е приоритет за сегашното и идните поколения.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Ромите са най-голямото етническо малцинство в ЕС понастоящем, но те са били и най-потискани през вековете. През Втората световна война бяха убити и преследвани стотици хиляди роми. За съжаление, само някои държави-членки са признали, че изтреблението на ромите всъщност е акт на геноцид. Почитайки паметта на жертвите и като знак на дълбоко уважение към ромите, оцелели след Холокоста, през 2007 г. румънският президент призна зверствата, претърпени от ромите, и награди с националния кръст „За вярна служба“ 3-а степен трима роми, оцелели след геноцида. Ромите са част от бъдещето на Румъния, на европейска Румъния. Трагедията на Холокоста е вече част от колективната ни памет. Ползвам се от тази възможност да приветствам един от приоритетите на унгарското председателство, а именно стратегията за интеграция на ромите. Най-добрият начин за отдаване на почит е да се гледа към бъдещето. Във всяка държава-членка трябва да се разгледат вековете история, част от която са били ромите, и да се подпомага тази инициатива за ромите сега. Те са свободни, равноправни европейски граждани. Трябва също да създадем предпоставките за свободно движение на ромите без те отново да бъдат изхвърляни. Необходима е общност, която да е напълно интегрирана в съвременното общество.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам инициативата от председателя на Европейския парламент, Jerzy Buzek, изискваща от Европейския съюз официално да признае геноцида, извършен от нацистите и техните съюзници срещу ромското население през Втората световна война, защото това е крачка напред в борбата за защита на правата на най-разпространеното етническо малцинство в Европа.

Десетки хиляди от членовете на ромското население са били подложени на мъчения или убити в окупираните източни територии, а хиляди други загинаха в концентрационните лагери на нацисткия режим. Историкът Майкъл Билиг обобщава принципа на доктрината за превъзходството на расата, като казва, че човек го убиват не заради това, което прави, а заради това, което е. Тази фраза може да бъде използвана за обобщение на тъжната действителност по време, когато повече от един милион роми са били потиснати и лишени от всякакви свободи, в това число свободата да се възпроизвеждат.

Считам, че са необходими конкретни мерки на равнище ЕС за борба с расизма и социалното изключване. Твърдя, че е необходимо по-добро сътрудничество и обмен на добри практики на равнище ЕС между националните и европейски стратегии за приобщаване на ромите.