Пълен протокол на разискванията

Сряда, 2 февруари 2011 г. - Брюксел

15. Положението в Средиземноморието, по-конкретно в Тунис и Египет (разискване)

  Председател. − Следващата точка е изявление на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Средиземноморието, по-конкретно в Тунис и Египет.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-н председател, всички ние следим много внимателно новите събития в Тунис, а напоследък и в Египет.

Хората и в двете страни изразиха гласно своите законни оплаквания и желания и очакват подобаващ отговор не само вътре в страните, но и от техните партньори, включително Европейския съюз. Посланието им е ясно: техните политически системи са стигнали до точка, от която няма връщане, и промяната трябва да настъпи веднага.

Използвам тази възможност, за да изразя възхищението си от тяхното достойнство и смелост и, в светлината на това, което виждаме сега на телевизионните екрани по-конкретно от Египет, призовавам към спокойствие, въздържаност и диалог.

Ще започна като поговоря за Тунис. Направените промени са забележителни и прокараха пътя за още демократични промени в страната. Въпреки многото предизвикателства вече виждаме положителните събития в Тунис, където се полагат усилия да бъдат изпълнени исканията на населението. Временното правителство предприе някои важни стъпки, по-специално като освободи политическите затворници, разреши свобода на изразяване и даде под съд членове на семейството на бившия президент Бен Али за корупция.

Освен това са създадени три независими комисии, които започнаха работа: Комисия за разследване на корупцията и злоупотребата с публични средства; Комисия за разследване на злоупотреби по време на репресиите в хода на последните събития; и Върховна комисия за политическа реформа.

Отбелязала съм си също най-новата промяна в правителството в отговор на народните искания. Правителството получи подкрепата на главните опозиционни партии и главния профсъюз – Тунизийския генерален профсъюз. Мирът и стабилността са важни, за да се даде възможност на Тунис да проведе демократични и прозрачни избори и да осъществи жизнено важни политически, икономически и социални промени. Европейският съюз е там, за да подкрепи страната и нейния народ в този труден момент на преход, и ние реагирахме незабавно – не за да налагаме наши виждания или идеи, а да предложим нашата помощ и да работим заедно.

Миналата седмица говорих с новия министър на външните работи, г-н Ounaies, след назначаването му и днес се срещнахме в Брюксел. Тук проведохме важно обсъждане – първото място, което посети след встъпване в длъжност – относно най-добрия начин, по който Европейският съюз да подкрепи прехода и да съдейства на тунизийците. Днес той потвърди молбата за подкрепа от ЕС в подготвителната фаза на изборите и за наблюдение на бъдещите избори. Предстои да изпратим експертна мисия в Тунис, за да прецени изборното законодателство и да предостави юридически консултации на временните органи в това отношение, а миналата седмица управляващият директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) Hugues Mingarelli беше на място в Тунис за обсъждане потребностите на хората с тях.

Що се отнася до други форми на помощ, ние увеличихме средствата за сътрудничество с гражданското общество. Това ще бъде съчетано с преориентация на нашите програми за помощ, за да помогнем пряко на хората. Либералните политики сами по себе си не могат да доведат до необходимото икономическо и социално благосъстояние и разпределение на богатство за целия тунизийски народ. Затова ще преразгледаме нашите приоритети с Тунис, за да вземем предвид новото положение и да адаптираме нашата помощ към техните социални потребности.

Днес министърът ми предаде подробностите, свързани с техните безпокойства и планове, за да можем да реагираме заедно с нашите международни партньори.

Предложих конкретна подкрепа първоначално в областта на съдействие за изборите; подкрепа за управлението и прехода към демокрация; подкрепа за гражданското общество и НПО; подкрепа за принципите на правовата държава и реформата в съдебната система, икономическото управление и борбата срещу корупцията, за икономическо и социално развитие (включително подкрепа за бедните райони в Централен и Южен Тунис).

Заедно с държавите-членки ние сме готови да разгледаме мерки, свързани с мобилността, и увеличен достъп до пазара. По тези въпроси отдавна сме установили контакти на работно ниво и ще продължим диалога. Планирам да пътувам до Тунис по-следващата седмица.

Що се отнася до молбата на тунизийските органи да бъдат замразени активите на г-н Бен Али и лица, тясно свързани с неговия режим, ние вече предприехме начални стъпки. Ускорихме процедурите, за да дадем възможност на Съвета по външни работи в понеделник да приеме решение за ограничителни мерки с оглед да бъде наложено замразяване на активите на лица, които са разследвани за присвояване на държавни средства в Тунис. Тунизийските органи ни съобщиха списък на лица, които трябва да бъдат обект на тези мерки.

Както посочих, нашият управляващ директор Hugues Mingarelli пътува до региона миналата седмица. Той проведе разговори с временното правителство, с председателите на всяка от трите новосъздадени комисии и се срещна с представители на гражданското общество.

Искам да приветствам и инициативата на Европейския парламент да изпрати делегация в Тунис. Считам, че е жизнено важно тунизийците да видят силната подкрепа от страна на ЕС, и по-специално на Европейския парламент, в един такъв критичен момент на преход към демокрация. Необходимо е да засилим всички възможни междуличностни контакти и да подадем ръка на гражданското общество, а това включва да подкрепим НПО, професионалните асоциации и обмена на студенти.

Сега имаме възможност да укрепим партньорството между Тунис и Европейския съюз на базата на утвърждаването на демокрацията и икономическите и социални реформи. Надявам се, че можем да градим върху взаимното уважение и доверието между нашите народи, за да осигурим стабилност и демократично и процъфтяващо бъдеще за Тунис. В този контекст очаквам с нетърпение предстоящите свободни и демократични избори и установяването на новото правителство. Споразумях се с тунизийския външен министър да възобновим скоро преговорите за „статут на напреднала държава“, с оглед да бъдат приключени след установяването на ново, демократично избрано правителство.

Накрая, външният министър описа положението като ситуация на помирение. Надявам се, че ще можем да работим с Тунис, за да придвижим нещата напред към нова, по-свободна демокрация.

Сега ще разгледам положението в Египет. Само преди седмица станахме свидетели на началото на изключително движение там. Антиправителствените протести – ясно инспирирани от събитията в Тунис и на други места и организирани главно чрез социалните медии и мълвата – считам, че те изненадаха целия свят.

Голямата сила на това народно въстание е, че то се случва в целия Египет. Стотици хиляди хора, млади и стари, мъже и жени, излизат на улицата, изискващи своите законни политически и социално-икономически права. Протестите са разпростряха от Кайро до Александрия и Суец, като обхванаха цял Египет, а тълпите продължаваха да растат по размер и разнородност, като протестиращите бяха обединени в исканията си за смяна на режима и спазване на основните права на човека.

Първоначално относително мирните протести ставаха все по-бурни, като полицията използваше сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия. Обезпокоени сме, че е възможно да са били използвани и бойни муниции. Като всички уважаеми колеги тук, изразявам съжаление за значителната загуба на живот по време на демонстрациите, и мислите ми са с онези, които са загубили любимите си хора. Големият брой ранени и арестувани също е причина за голямо безпокойство, като всички страни трябва да демонстрират въздържаност и да спрат насилието.

Подготвихме се за Съвета по външни работи в понеделник с нашите заключения, в които призоваваме египетските органи да освободят незабавно всички задържани мирни демонстранти. Свободата на изразяване и свободата на събиране са основни права на човека за всички, които държавата има задължение да защитава. Наложените ограничения върху медиите, включително интернет, са неприемливи и аз призовавам настоятелно египетските органи да възстановят всички комуникационни мрежи без забавяне.

Чрез общонационални демонстрации египетският народ изразява своето желание да види промяна. Във всяко събиране в цялата страна участваха стотици хиляди. От изключителна важност е тези гласове да бъдат чути, веднага, и положението да се реши чрез неотложни, конкретни и решителни мерки. Настъпило е време за дисциплиниран преход и мирна и важна промяна.

Органите трябва да се стремят към и да приемат сериозно открит диалог с политическите сили. Важно е гражданското общество да изиграе решаваща роля в този диалог. Египетските органи трябва да продължат напред бързо чрез правителство на широка основа, което да доведе до реален процес на съществени демократични реформи и да прокара пътя за свободни и честни избори.

Ще предложим пълната си подкрепа на Египет, който се стреми чрез промяна да бъде по-демократичен и по-плуралистичен. Имаме общ интерес към мира и просперитета в Средиземноморския регион и Близкия изток.

Това, което трябва да направим сега, е да адаптираме и подсилим средствата, с които разполагаме, за да подкрепим необходимите политически, икономически и социални реформи. Нашето сътрудничество вече включва като свои съставни елементи демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава, като е необходимо да се съсредоточим отново и да засилим тази дейност.

Според мен политиката е промяна на нещата: за това да се помогне на хората да изградят живота си. В целия арабски свят виждаме много промени с положителен потенциал, предизвикани от исканията на хората.

Като Европейски съюз ние предлагаме на региона и на хората солидарност и подкрепа за осъществяване на реформите. Ние сме съюз на демокрации – имаме демократично призвание, затова ще подкрепим този процес на промяна със съзидателност и решителност.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Stavros LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, какъвто и да бъде резултатът или изходът от положението в Египет, аз съм убеден, че със сигурност ще можем да говорим за преди и след събитията, които се случиха в Тунис.

Според мен не трябва да търсим виновници в Парламента, тъй като тази криза хвана Европейския съюз в крачка, но считам, че сме длъжни да направим някои заключения от това.

Първо, Европейският съюз е необходимо да бъде по-видим, необходимо е да говори с един глас и да избягва всякаква какофония; поради тази причина създадохме Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и фигурата на Върховния представител.

Второ, необходимо е да извлечем предлаганите поуки от самодоволните политики с враговете на свободата от Беларус до Куба и между страните от Средиземноморския регион. Необходимо е да се запитаме дали наистина има повече стабилност, повече просперитет и повече демокрация, както предвиждаше Процесът от Барселона.

Трето, г-н председател, считам, че трябва да разграничим това, което Европейският съюз е необходимо да направи в средносрочен план, и това, което е необходимо да направи в краткосрочен план. В краткосрочен план – считам, че баронеса Аштън начерта пътната карта – Европейският съюз е необходимо да предложи решителна подкрепа за тези процеси на преход, за да не осуети надеждите за свобода на тези приятелски страни. Също така е наш дълг, г-н председател, да ги предупредим за рисковете, които включват тези процеси, за да не бъдат похитени от враговете на свободните общества.

В средносрочен план, г-н председател, важно е Европейският съюз да помисли задълбочено за стратегически подход към реформирането на нашата политика за съседство, за което помолихме и г-н Фюле вчера в комисията по външни работи.

Всичко това трябва да бъде направено, г-н председател, като се има предвид, че често пъти е по-трудно да се поддържа равновесието на свободата, отколкото да се отхвърли бремето на тиранията.

  Adrian Severin, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, настоящите събития в Тунис, Египет и други страни от региона, трябва да ни напомнят, че стабилността без свобода е ако не обикновена илюзия, най-малкото неустойчива реалност.

Не бива да забравяме също така, че една революция или социален катаклизъм са гаранция за промяна, но не и гаранция за промяна към по-добро. Надявам се, че ще намерим вдъхновение да подпомогнем този процес, за да го направим процес, който носи промяна към по-добро, а не към по-лошо.

Необходим е задълбочен анализ на положението и в Тунис, и в Египет (и не само там), тъй като трябва да разберем дали сме извършили правилните неща в миналото с оглед да избегнем тези кризи. Какви стъпки трябва да предприемем в бъдеще, за да предвидим или избегнем подобни кризи? И накрая, какво бихме могли да направим, за да гарантираме, че настоящата криза ще придвижи нещата към свобода за засегнатите народи и стабилност за региона, като същевременно се избегне промяната към повече или друг вид нестабилност и друг вид тоталитаризъм или потисничество.

Необходимо е да възприемем превантивен и инициативен подход в това отношение, а това изисква стратегия. Със сигурност нашите послания бяха правилни що се отнася до балансирането на ключовата дума „реформа“ с ключовите думи „ред“ или „стабилност“. Трудностите обаче са точно в подробностите и действително мнозина от нас имат усещането, че още не сме се заели с подробностите и че не сме показали достатъчно проницателност или решителност в подхода към предизвикателствата. Друг важен фактор е нашият капацитет да разговаряме с всички реални участници, включително ислямистките сили, по такъв начин, че да можем да ги включим в един положителен процес.

Надяваме се, че Комисията и Съветът ще могат да създадат такава стратегия в бъдеще, и ще сме доволни, ако ни кажат нещо повече за това.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, считам, че събитията, които се случват в момента в Тунис, и особено през последните няколко часа в Египет, са и исторически, и много трагични.

Вече чуваме, че стотици хора са били ранени през последните няколко часа. Спирам се на това, защото преди всичко виждам сходство между това, което се случва в момента в Близкия изток, в Северна Африка, и онова, което се случи в Европа през 1989 г. Именно затова съм изненадан, учуден и разочарован от начина, по който Европа понастоящем прави точно същите грешки, както през 1989 г., и искам това да стане ясно.

Невероятно е, г-н председател, че ние, така-нареченият демократичен континент, все още не сме успели да предложим безрезервната си подкрепа за масите на улицата – маси, които призовават за нищо друго, освен за нашата подкрепа.

(Ръкопляскания)

Госпожи и господа, все още не съм чул баронеса Аштън да предлага нашата подкрепа - нито вчера, нито днес.

Защо, баронесо Аштън, Европа реагира толкова плахо? Всъщност ние почти не сме реагирали. Вие реагирахте и след това Германия, Франция и Обединеното кралство също издадоха съобщения, без да се консултират помежду си, като че ли Европа не съществува. Трябва да кажа, че единственото задоволително европейско изказване дойде от извън Съюза, а именно от турския министър-председател, г-н Ердоган, който каза на г-н Мубарак, че трябва да се вслуша в исканията на своя народ и затова трябва да се оттегли. Това беше единственият достоен отговор, който се чу на европейско равнище.

(Ръкопляскания)

Считам, че изказването Ви днес е много важно за хората на улицата, които може би се борят за живота си. Считам, че Европа направи две грешки през последните дни.

Първо, ние не разбираме какъв исторически момент е настоящият, и второ, което е още по-важно, ние преценихме неправилно ситуацията. Ние се страхуваме – затова е и това неправилно преценено съобщение – че след изборите на власт ще дойде ислямистки режим. Е, нека ви кажа, че аз не се страхувам. Имам доверие на народа на Тунис и на народа на Египет.

(Ръкопляскания)

Те са тези, които искат демокрация, и фактът, че коптите и мюсюлманите сега крачат рамо до рамо, е достатъчно доказателство за това, което искат, и то е истинска открита демокрация.

Ще ви дам втори пример, за да ви покажа защо не бива да се страхуваме да призоваваме за открита демокрация в тези страни. Всички знаете за Mohammed Bouazizi, човекът, който всъщност запали революцията в Тунис със своята саможертва. Баронесо Аштън, ковчегът на г-н Bouazizi не беше покрит със зеленото знаме на исляма. Беше покрит с червеното знаме на Тунис, така че това, което наблюдаваме в момента, не са ислямистки революции. Напротив, това са революции за свобода.

(Ръкопляскания)

Затова, след като в Кайро се събират хиляди хора вече почти седмица и след като има демонстрации в Йордания, Йемен, Сирия и Алжир, аз Ви призовавам, баронесо Аштън, да промените позицията на Европейския съюз. Бих желал Вие да говорите от наше име и да кажете ясно днес в Парламента, че Европейският съюз стои на 100% зад народа на Египет и неговите искания. Искаме президентът Мубарак най-накрая да се вслуша в своя народ и като се оттегли да освободи своята страна, за да може тя днес да се радва на демокрация и свобода. Това е посланието, което бих желал да чуя в отговора, който ще дадете.

(Ръкопляскания)

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, Вие призовавате за спокойствие. Наречете обаче нещата с истинските им имена. Войските на г-н Мубарак доведоха терора на площада в Египет, а не демонстрантите. Затова не призовавайте всички да запазят спокойствие. Поискайте г-н Мубарак да спре нападенията срещу демонстрантите, защото той прави това, за да може после да каже: „Ще възстановя реда сред този хаос“. Това е капанът, който ни приготвя, а ние можем само да кажем и на двете страни „Успокойте се!“. Не, определено не. Трябва да кажем на г-н Мубарак да се успокои, като най-добрият начин да се успокоят нещата е той да си отиде, да си върви. Тогава ще има спокойствие в Кайро.

Видяхте ли, че хората, които дойдоха с ножове, бяха полицаи на г-н Мубарак? Това бяха бедни хора, докарани с автобус тази сутрин от далечните краища на Египет, които предизвикаха неприятностите. Това трябва да бъде казано, баронесо Аштън, и не бива да си затваряме очите. Има нещо, което ме удивлява у Вас: днес разбирате всичко, което се случи, което се случваше в Тунис преди три седмици. Но когато преди три седмици ние в Европейския парламент предприехме инициативата да Ви призовем да спрете преговорите за промяна на статута на Тунис заради диктатурата, Вие ни казахте, че това е невъзможно. Сега, днес, е възможно. Вие сте боец от съпротивата от последната минута. Това изяснява всичко. Затова искам едно нещо от Вас, баронесо Аштън: кажете ни къде в случая с Тунис Европа е инвестирала парите си. Кажете ни кои фирми са получили европейски пари; кажете ни кои фирми на г-н Бен Али и съпругата му са били подкрепени с европейски пари. Можете да ни кажете. Парламентът има право да знае.

Второ, баронесо Аштън, тъй като казвате, че сега ще подкрепите народа на Тунис, бих Ви помолил да осигурите едно нещо: че има равенство на възможностите в демократичния процес по време на прехода. Ако има нови избори – както знаете, Тунизийският конституционен демократичен сбор (RCD) разполага с пари, но опозиционните партии, които са били забранени в продължение на години, нямат – Европейският съюз трябва да изиграе ролята си за подкрепа на демократичната справедливост и равнопоставеност. В случая с Египет, баронесо Аштън, днес едно е ясно: ако не успеем да подкрепим египтяните в процеса на освобождение, народите в Близкия изток, арабските народи отново ще ни обърнат гръб във време, когато сме изправени пред извънредна ситуация, ситуация, която Вие също не споменахте, г-н Verhofstadt: в Газа беше проведена демонстрация в подкрепа на египтяните, а Хамас забрани тази демонстрация. Това също е доказателство, че вятърът на свободата вече духа срещу теокрациите в Близкия изток и в арабските страни и че нашата работа е да им помогнем. Прекарахме години в мрънкане, когато единственият избор беше между диктатура и теокрация. Е, ако е рекъл Господ! Има трета възможност, която е свобода и борба за свобода срещу диктатури и теокрации, и нашата роля като европейци е да подкрепим онези, които водят тази борба.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8))

  Niki Tzavela (EFD). - (EN) Г-н председател, при цялото ми уважение към г-н Verhofstadt и г-н Cohn-Bendit, бих искала да кажа на върховния представител, че имам много силни възражения към казаното от двамата господа. Цялата тази ситуация ми напомня на Иран. Моля, стъпвайте внимателно в отношенията със Северна Африка. Тази част от света не е Европа.

Въпросът е: не си ли спомняте какво стана в Иран? Не виждате ли никакви прилики? Не сте ли съгласни, че тук трябва да осигурим преход в добър ред?

(Председателят отнема думата на оратора)

  Daniel Cohn-Bendit (Verts/ALE). – (FR) Г-жо Tzavela, не бих се осмелил да Ви изнасям урок по история, но независимо от това бих искал да изтъкна, че в Иран Западът, Съединените щати, подкрепиха шаха на Иран и че до последния момент, дори по времето на правителството на Bakhtiar, ние бяхме на погрешната страна и дадохме всички оръжия за победата на иранската теокрация.

Точно този момент исках да изтъкна пред Вас: ако не подкрепим онези, които се борят за свобода, те ще се окажат в безизходно положение и другата страна ще победи. Именно това е поуката, която извлякохме от Иран, г-жо Tzavela. Урокът ни от Иран беше обобщен от г-н Горбачов: ,,Историята ще накаже онези, които пристигат твърде късно“.

Искам поне веднъж Европа да не пристигне твърде късно в този регион.

(Ръкопляскания)

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, Франция, разбира се, отгледа Аятолах Хомейни и след това го изпрати със самолет в Техеран.

Но от друга страна, Египет е република от 1956 г., а г-н Мубарак е едва третият президент на страната. В Тунис Бен Али беше едва вторият лидер след обявяването на независимостта преди 53 години. Когато политическият пейзаж предлага толкова малко надежда за промяна, неизбежно чувството за безсилие намира отдушник – както виждаме сега ураганът на промяната се носи из региона.

Моята група, групата ECR, призовава за наистина демократичен и мирен преход в Египет. Днес виждаме една тревожна тенденция към насилие. Трудно е да се види как г-н Мубарак може да играе друга правдоподобна роля в този преход, освен като се оттегли.

Тунис също остава във вълнения и колкото по-дълго продължава това, толкова по-голяма е опасността ислямистите да вземат политическата инициатива. Тунис може да е била авторитарна и корумпирана, но изцяло светска и прозападна държава; не бива да забравяме това.

Всъщност такава опасност съществува и в Египет, където ислямисткото Мюсюлманско братство се стреми да запълни политическия вакуум в момента, в който говорим. Радикализацията на египетската политика би била катастрофа за страната и за съседен Израел. Би имала и тежки последици за работата на Суецкия канал.

Дипломатическите усилия на ЕС в Тунис и Египет трябва да бъдат съсредоточени изцяло върху осигуряване на стабилност и ред и съпротива срещу онези, които искат да разпространяват насилие и страх, както виждаме днес. За да изградят либерална демокрация в тези страни, които нямат такива традиции, ЕС, САЩ и нашите политически мозъчни центрове в Европа трябва да подкрепят със значителни ресурси умерени демократични политици и нови партии, които трябва да се ангажират с демократичен плурализъм и свободни и честни избори и, за разлика от Мюсюлманското братство, да бъдат подготвени да се откажат от властта, ако бъдат победени пред изборните урни. Това е огромно предизвикателство и, разбира се, възможно е сега да сме свидетели на исторически „момент на падане на Берлинска стена“ в мюсюлманския свят.

Вече има добри демократични ролеви модели в страни с мюсюлманско мнозинство като Индонезия, Турция и Бангладеш, на които Египет и Тунис да подражават. Да се надяваме, че в бъдеще изборът в мюсюлманския свят няма да бъде между светска тирания и ислямистки теокрации, а вместо тях ще има трайна демокрация.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8))

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, искам просто да се обърна към г-н Tannock, за да отхвърля отношението му към тези, които демонстрират днес, и да разширя казаното от г-н Verhofstadt и г-н Cohn-Bendit.

Това е народна революция, защото хората са изложени на крайна бедност. Затова лидерите, които подкрепяхме, макар и заради осигуряването на известна стабилност и избягването на опасността от ислямизма, прилагат царуване на терор и поддържат хората бедни. Затова бих Ви попитал дали сте съгласни, че хората имат право да се бунтуват, когато са държани в бедност.

(Ръкопляскания)

  Charles Tannock (ECR). - (EN) Г-н председател, мисля, че в изказването си казах много ясно, че не искам светски тиранин или ислямски теократ да управлява в никоя от страните в съседство с нас. Разбира се, на мен би ми се искало подготвен либералдемократ да участва в свободни и честни избори. Считам, че икономическото положение и високите равнища на безработицата в Тунис и Египет са сериозен проблем и че ние трябва да направим всичко възможно, за да се справим с положението. Но тук не става въпрос за това. Основният въпрос сега е да видим порядъчен и мирен преход в тези страни, а не разпадане на закона и реда. Искаме да видим стабилност, мир, и разбира се, демокрация в съседните ни региони.

  Председател. − Нека само да отбележа, г-н Tannock, че любимото Ви позоваване на либералдемократите породи голямо задоволство в средата на залата. Може би ще трябва да давате обяснения по-късно.

(Смях)

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, не исках конкретно да се връщам към миналото, но чувам някои изненадващи изказвания. Считам, че в последно време, вече от месеци, ние сме на практика единствените, заедно с няколко членове на Парламента от групата на Зелените/Европейския свободен алианс, които призоваваме за разискване относно положението в Тунис. Както правилно отбеляза г-н Cohn-Bendit, наистина има много бойци от съпротивата в последния момент. Бихме могли да кажем много за миналото, но го казахме в нашата резолюция и считаме, че преди всичко трябва да се съсредоточим върху бъдещето.

Най-напред, трябва да избегнем да се намесваме по всякакъв начин във вътрешните работи на тези страни. Не е наша работа, като европейци, да казваме какъв трябва да бъде съставът на правителствата им. Народът на Тунис действаше сам, за да се освободи от един диктаторски режим. Трябва да го оставим да изрази себе си и да го подкрепим по пътя към демокрация. Всеки, който следи положението в Тунис, знае, че миналото още не е мъртво и погребано и че има хора, които дърпат конците и заговорничат зад кулисите.

Днес насилието в Египет също показва, че нещата са трудни. Затова, да, ние строго осъждаме цялото насилие и не просто искаме то да намалее, както направихте в случая с Тунис. Полицейското насилие винаги е неприемливо: то е неприемливо днес така, както беше неприемливо и вчера; както е неприемливо и в Тунис, и в Египет, и където и да е. Нека попитаме тунизийските органи и тунизийския народ какво очакват, без да им налагаме нищо.

Вие направихте преглед на Вашите разговори с министъра на външните работи, но добавихте, без да бъдете запитана за това, че искате да увеличите достъпа до пазари в Тунис. Това е доста неуместно според мен, тъй като не е имало недостиг на помощ от Европейския съюз в тази област.

Днес всеки като че ли започва да осъзнава корупцията на режима на г-н Бен Али. Да, икономическата либерализация в Тунис беше от полза за семействата на Бен Али и Трабелси благодарение на помощта от Европейския съюз. Да, Европейският съюз трябва да бъде твърд по отношение на всички нарушения на правата на човека. Европейският съюз е загубил много от доверието в тези страни. Да, накрая трябва да подкрепим демократите и да осъдим всички диктатури.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, старият ред се променя в Магреба и тази криза повдига множество проблеми, които няма да бъдат лесни за решаване.

Има рискове, има и надежди. Възможно е светските авторитарни режими да бъдат заменени от агресивни, дестабилизиращи ислямски фундаменталистки теокрации. Трябва да помним какво стана в Иран: трудно е демократичното развитие да върви ръка за ръка с революцията. Със сигурност има поуки, които трябва да се извлекат от Иран.

Друга опасност е, че икономическата криза в областта вероятно ще се влоши, което ще доведе до още по-голяма безработица сред младежите и голям приток на мигранти, с които Европа вече не може да се справи.

Тези събития са знак, че нашата Евро-средиземноморска политика е неадекватна, и показват, че политиката за сътрудничество, реализирана до сега, не може да се справи със задачата да създаде условия за развитие и демокрация. Случилото се не се дължи единствено на икономическата криза, макар че тя беше тежка, а на липсата на социална стабилност, с други думи, на липсата на проводници, които да представят интересите на хората, като профсъюзи, свободен печат, политически плурализъм, доброволен сектор, принципи на правовата държава и равни възможности за всички.

Подкрепата за страните от региона по пътя им трябва да бъде в основата на политиката на Европа наред с икономическа и търговска помощ. Това е пътят за създаване на истинска стабилност: не стабилност, осигурявана от авторитарни режими, а стабилност, основана на социален консенсус, участие и демократични институции.

  Nicole Sinclaire (NI). - (EN) Г-н председател, на първо място, в мислите ми, докато се подготвям за специалната делегация за Тунис утре – имам удоволствието да бъда част от нея – е благополучието на тунизийския народ и необходимостта всички ние да не забравяме колко е важно и защо уважаваме техните културни ценности и тяхната идентичност, докато им помагаме да изградят ново бъдеще на базата на правова държава и демократични идеали.

Хората очакват промяна и помощ без обвързване. Много съм доволна, че г-н Cohn-Bendit продължи по точката, на която се спрях тази сутрин в комисията за делегацията, а именно какво точно се е случило с парите на ЕС през всички тези години. Представителят на ЕСВД там каза, че са били изразходвани за реформи. Какви реформи? Ако е имало адекватни реформи, народът нямаше да се разбунтува по този начин. Възможно ли е да получим някакви честни отговори? Необходимо е да настояваме временното правителство да разследва къде са отишли парите и да се уверим, че всякакви пари на ЕС в бъдеще ще бъдат правилно изразходвани.

  Ioannis Kasoulides (PPE). - (EN) Г-н председател, арабският свят е наш партньор в Съюза за Средиземноморието. Във всички наши ангажименти с тях винаги сме подкрепяли принципите на плуралистичната демокрация, свободата на медиите, свобода на изразяване и на събиране, спазване на правата на човека, независима съдебна система и добро управление. Но винаги сме твърдели, че тези принципи трябва да бъдат реализирани отвътре, а не налагани отвън.

Народът на Тунис успя отвътре да се противопостави на репресиите, полицейската държава и мъченията и да спечели свобода и демокрация. Тунизийските органи трябва да зачитат волята на народа и да преминат без забавяне към процес на демократизация, с подвеждане под отговорност в случаи на корупция или репресия от близките приятели на Бен Али.

По сродни причини народът на Египет се възпротиви срещу убийствата, арестите, сълзотворния газ и куршумите и поиска хляб и свобода, достойнство и еманципация.

Внимавайте: демокрацията не означава избори. Тя означава много, много повече от това. Ние подкрепяме недвусмислено народа на Египет и призоваваме настоящите му лидери да се вслушат в мъдростта на народа и да не стават преграда в отговор на техните стремежи.

На нашите европейски официални лица, на Съвета и на заместник-председателя/върховния представител казвам следното: разочароващо е да слушаме президента Обама или Хилари Клинтън да говорят смело и навреме, а Вие, както винаги, да свирите втора цигулка и едва да се чувате.

  Véronique De Keyser (S&D). – (FR) Г-н председател, има наистина времена, когато човек трябва да знае коя страна да избере. Много пъти са ми казвали това в Европейския съюз. Днес страната, която трябва да изберем, е съвсем ясна: както казаха моите колеги, това е страната на свободата, това е гласът на народа.

Докато говоря, музеят в Кайро е в пламъци, по улиците избухват боеве и аз считам, че поне в случая с Египет не бяхме достатъчно ясни. Президентът Мубарак трябва да си върви, това трябва да стане ясно. Президентът Мубарак, както е днес – и аз уважавам продължителната му борба – не може да поведе политическия преход; безумие е да се поиска това от него и да се остави кланът Мубарак да си уреди сметките с клана ЕлБарадей днес по улиците на Кайро. Трябва да поемем своята отговорност по този въпрос.

Бих искала да ви кажа също така, че през последните няколко дни и нощи не съм преставала да мисля за грешката, която направихме. Ние направихме забележителна грешка: подкрепихме корумпирани режими в името на стабилността, без мисъл за социална справедливост или за стремежите на хората към свобода.

(Ръкопляскания)

Това е грешка, която трябва да поправим, и сега е времето за това.

Втората грешка, опасявам се, госпожи и господа, е, че не успяхме да разберем политическия ислям. Не казвам „не приехме политическия ислям“. Има разлика между терористи, фундаменталисти и някои Мюсюлмански братя. От нас зависи да видим разликата, да започнем диалог, да оставим настрана онези, които не искаме, но днес прокарахме пътя за тези фундаменталисти. Прокарахме пътя за определени терористи.

Време е да преразгледаме тези позиции и, в заключение, не бива да изоставяме предишните постижения на тези страни, на Тунис, Египет и т.н. Имам предвид светските структури на страните и правата на жените, каквито имаше много в тези страни, светски структури и конституции, които не са свързани с правото на шариата. Демокрации е възможно да се изграждат с крайно различни партии. Нека не изхвърляме бебето заедно с мръсната вода. Нека се придържаме към тази идея за светска държава и зачитане на различните религии и вярвания и за политическо разнообразие.

(Ръкопляскания)

  Edward McMillan-Scott (ALDE). - (EN) Г-н председател, считам, че неотложният въпрос днес е състоянието на нещата в Египет. През 2005 г. аз бях председател на малка мисия наблюдатели за изборите там. Бяхме помолени да отидем за първия кръг на изборите и след това за втория, но първият беше толкова хаотичен и проведен изключително лошо, толкова корумпиран, че решихме да не се връщаме за втория кръг.

Египет е страна, където в продължение на около 30 години един диктатор, в лицето на Мубарак, е присвоил абсолютна власт с особено брутално, тиранично и произволно управление, и макар че всички признаваме изключителното развитие по улиците на Египет, откриваме в реакцията на Мубарак и човек, който усеща, че има подкрепа не само в Египет, но и другаде.

Признаваме също, че Европейският съюз няма Шести флот. Ние сме способни да дадем израз само на морална сила, така че когато баронеса Аштън говори много предпазливо в началото на разискването, за съжаление тя не носеше и голяма тояга. Така че трябва да говорим внимателно, да, но също така с един глас и считам, че проблемът за Европа в момента е, че не говори с един глас на равнището на Кати Аштън и други лидери.

Това беше споменато преди – министър-председателите на Британия, Франция и Германия издадоха отделни декларации. Нека говорим заедно. Нека заявим съвсем ясно своята позиция – в подкрепа на демокрацията и правата на човека не само в Европа, но и по целия свят, и особено в този момент в Средиземноморието.

  Franziska Katharina Brantner (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, бих искала да повторя призива да ни предоставите списъка на получателите на пари от ЕС в тази страни. Съществуват добре обосновани опасения, че кланът на Бен Али и неговите предприятия също са се възползвали от парите на ЕС.

Считам, че е необходимо да преразгледаме собствената си работа в този регион. Необходимо е изясняване на използването на нашите пари и ясна промяна в курса. За тази ясна промяна в курса преди всичко в Тунис е необходим нов председател на делегацията. Бих искала да Ви прочета какво ни написа той днес в един имейл:

(FR) Стратегията на Европа в Тунис не е необходимо да бъде преразглеждана. Ще имаме по-голяма свобода в нашия избор на събеседници и партньори, но секторите за намеса и нашите споразумения със страната днес се оказват още по-значими.

(EN) Считам, че е странно председателят на делегацията да пише, че не е необходимо да преразглеждаме нашата политика по отношение на Тунис. Призовавам Ви да поемете отговорността да смените председателя на делегацията.

Ако позволите да добавя една точка към споменатото от г-жа De Keyser; считам, че също така е време Вие да подкрепите жените в преход. Например защо да не се проведе голяма конференция с Ваша подкрепа, където да отидете и да подкрепите жените в преход, като подчертаете тяхната роля и ги подкрепите, за да се засили и наблегне на мирянския и светски процес в тези страни. Това би могъл да бъде един феминистки дневен ред за Вас.

(Ръкопляскания)

  Mirosław Piotrowski (ECR). - (PL) Г-н председател, вниманието на политическите сили в цял свят е приковано от масовите протести в Тунис, и по-специално в стратегически важния Египет. Възможни са различни сценарии, от мирно завземане на властта от продемократичните сили до икономически хаос и избухване на въоръжен конфликт, и дори използването на атомни оръжия не може да бъде изключено.

Ситуацията се променя постоянно и е трудно да бъде предвидена. Арабските общества, които в продължение на години бяха лишени от основни права като свобода на изразяване или право на участие в свободни избори, са решени да постигнат смяна на властта на всяка цена. Европейският парламент трябва да постигне обща позиция и да предприеме стъпки, за да осигури да не бъде дестабилизиран целия регион. Не трябва да забравяме резолюцията, приета неотдавна от нашия Парламент относно преследването на християни, в която се споменаваше и Египет. Трябва да разгледаме приемането на по-съществени мерки и да изпратим наблюдателна мисия в Египет.

  Willy Meyer (GUE/NGL). – (ES) Г-н председател, баронесо Аштън, Европейският съюз трябва да преразгледа своята политика за съседство, тъй като е ясно, че сме оставили впечатлението, че сме по-загрижени за постигане на споразумения за свободна търговия, отколкото за развитието на народите и техните права на човека. Проблемът, баронесо Аштън, не е позицията на Европейския съюз днес по отношение на режимите на Бен Али или Мубарак, а позицията, която Европейският съюз зае онзи ден, която не показа ни най-малка подкрепа за промените, които хората искаха на улицата.

Това е проблемът, който Европейският съюз трябва да реши: че не показваме никаква подкрепа за промените, които хората искат, не само в Тунис, но и в Мароко, Египет, Йордания и Йемен; огромен брой хора, които не могат повече да търпят автокрацията или криза, която засяга най-слабите. Това е преразглеждането, което Европейският съюз трябва да направи; той трябва да предхожда обстоятелствата чрез промяна в посоката на своята политика за съседство.

  Bastiaan Belder (EFD). - (NL) Г-н председател, не е изненадващо, че вълнуващите политически събития в Тунис и Египет се наблюдават внимателно от Ислямска република Иран. И иранското правителство, и опозицията подкрепят гласовете от улицата. Доста интересно е, че и двете страни си приписват заслугата за това арабско народно въстание. Иранският режим приветства надигането на революционната вълна, която тръгна от неговата страна през 1979 г. и която те считат, че сега се разпространява из целия арабски свят, докато иранската опозиция счита себе си за подбудителя на масовите народни протести в Тунис и Кайро.

Докато прагматичният арабски лагер в Близкия изток се приближава към предстоящ срив, иранското ръководство има повече причини за оптимизъм от опозицията. Европейският съюз не бива да си затваря очите за тази заплаха. Радикализацията на арабския свят определено е несъвместима с достойния живот, който протестиращите тунизийци и египтяни основателно казват, че желаят. Ислямска република Иран в никакъв случай не бива да се счита за модел, а за поучителна история.

  Philip Claeys (NI). - (NL) Г-н председател, случващото се в момента в страни като Тунис и Египет е развитие с изключителна важност. Хората въстават срещу властните деспоти и това е нещо добро.

Големият въпрос, разбира се, е какво ще последва след тези събития. Има нещо парадоксално, когато става въпрос за демократизация на ислямския свят, където повече демокрация често води до повече ислямизъм, което на свой ред води до по-малко демокрация. Очевидно ние от Европа трябва да подкрепим демократичния процес. Тази подкрепа обаче трябва да се предостави на истински демократични сили и ние никога не трябва съзнателно да помагаме на организация като Мюсюлманското братство за установяване на теократична диктатура в Египет, като му предоставим подкрепа от ЕС. В противен случай ще се окажем в положение като това, на което сме свидетели сега в Иран и което се разраства из целия регион.

Затова нека бъдем благоразумни в избора си на партньори. В края на краищата, Бен Али и неговата партия все още бяха членове на социалистическия интернационал допреди няколко седмици. Сега нещата се промениха, въпреки че той е изключен от интернационала миналата вечер. Е, госпожи и господа, бъдете благоразумни в бъдеще, бъдете внимателни в избора си на партньори и не улеснявайте ислямистите.

  Hans-Gert Pöttering (PPE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, нашият отговор на събитията в арабския свят трябва да се основава на нашата концепция за хуманност. Всяко човешко същество, независимо дали е мюсюлманин, евреин, християнин или без конкретна религия, има същата ценност и същото право да живее достойно. Ако това е така, тогава то означава също, че хората в арабските страни имат правото да живеят в свобода, в демокрация и да имат начин на живот, който зачита човешкото достойнство.

Затова днес е наш дълг, наша отговорност и важна задача за бъдещето да кажем на хората в арабския свят, които мирно застават за свобода и демокрация, че ние заставаме солидарно редом с тях. Ние изразяваме нашата солидарност с мирните мюсюлмани в арабския свят.

(Ръкопляскания)

Преди направихме веднъж грешката да си затворим очите за тоталитарния комунизъм, защото казвахме, че ни е нужна стабилност. Не бива да правим отново тази грешка днес, защото стабилността включва и свобода, и демокрация, а това е нещо, което трябва да подкрепим.

Ако това, което чуваме понастоящем, е вярно – преди не знаех, че в Кайро се стреля, и преди също така армията беше сдържана и в Тунис, и в Египет – че армията се намесва с насилие, то това може да продължи само много кратко. В Европа имахме въстанията в Източна Германия през 1953 г., в Унгария през 1956 г., в Чехословакия през 1968 г., и след това дойде „Солидарност“.

Свободата накрая ще надделее и затова трябва да кажем на всички онези, които днес използват насилие: спрете да стреляте и дайте свобода на хората чрез свободни избори. Трябва да вложим всичките си усилия да подкрепим това и на думи, и на дело, включително в Парламента.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, някои хора казват, че не можете да се поучите от историята. Въпреки това обаче ние следва да се опитаме. Що се отнася до репликите относно Иран – и г-н Cohn-Bendit вече отговори на това – бих искал да спомена още веднъж какво се случи в Иран по онова време. Ние подкрепяхме един порочен режим. Ние толерирахме повече или по-малко тайната полиция, която по онова време работеше срещу хората и ги изтезаваше. Съединените щати заедно с Обединеното кралство отхвърлиха Mohammad Mossadegh, който искаше мирна революция.

Ние вече имаме някакъв напредък в това отношение, но все още не сме стигнали достатъчно далече. Считам, че е необходимо да кажем много ясно – и в това отношение съм съгласен с колегата, който вече го спомена – че е необходимо да бъдем на страната на хората, които започнаха и ускориха тази революция – а това не бяха ислямистите. Нека бъдем доволни от чудесната възможност, предоставена ни от факта, че революцията не беше започната от ислямистите, а от хората на улицата, от обикновените граждани, които бяха недоволни от социалната несправедливост, икономическото положение и липсата на демокрация. Това е, което стана тук.

Баронесо Аштън, госпожи и господа, да се огледаме със самокритичен поглед, защото част от нашата стратегия за съседство в резултат от събитията се срина. Освен това част от нашата стратегия за съседство се основаваше на наличието на стабилност. Необходим ни е мир в Близкия изток. Очаквахме мирът в Близкия изток да зависи от диктатурите и диктаторите, а това не е възможно, нито пък е приемливо.

Затова е необходимо да говорим и да изразим ясно нашето становище. Мирът в Близкия изток ще бъде траен само ако се основава на демокрация, а не на диктатури. Затова, баронесо Аштън, трябва да изразим становището си високо и ясно. Знам, че сте известна със своя внимателен подход, но в това отношение съм съгласен с колегите, че е необходимо да говорим високо и ясно. Трябва да говорите толкова високо, че да заглушите много от гласовете на нашите външни министри, понякога дори толкова високо, че да чуваме гласа не на Хилари Клинтън, а гласа на Катрин Аштън. Това очаква Парламентът. Премете го и като доказателство за нашето доверие във Вас и че очакваме да казвате много ясно онова, което ще кажете.

  Метин Казак (ALDE). - Протестите в Тунис и Египет, предизвикани от гнева и нетърпимостта към ширещата се безработица сред младите, бруталната полицейщина, корупцията и авторитаризма, незачитането на човешките права, свободата на словото и демократичните принципи са предизвикателства и пред останалите арабски страни, които вече искат промяна.

Събитията в Тунис, който беше смятан за оазис на стабилността и икономическата сигурност, приличат много на началото на разпада на съветския блок в Източна Европа. Те са искрата, която вещае колапса на арабския псевдо модел на стабилност и която ще задвижи демократичните промени в региона.

Исканията са ясни и народите на Тунис и Египет не биха се съгласили с половинчати мерки. Много от необходимите за прехода към демокрация условия, енергично и организирано гражданско общество, свободна преса, уважавани фигури от опозицията, както и съществуващи политически партии вече си пробиват път, но е необходима цялостна ревизия на досегашната ни външна политика, уважаема г-жо Аштън.

Европейският съюз следва да направи стратегически избор и баланс между политическите си и икономически интереси и демократичните ценности, които ни обединяват. Европа трябва да покаже, че застава твърдо зад демокрацията, а не просто подкрепя стабилността в региона, защото когато промяната настъпи, хората ще помнят кой е бил на тяхна страна и кой е подкрепял невъзможното вече статукво.

  Heidi Hautala (Verts/ALE). - (EN) Г-н председател, преди 60 години революцията в арабския свят означаваше край на европейското колониално управление. Втората революция в арабския свят се случва сега пред очите ни. Това е моментът, когато Европейският съюз трябва да избере дали да застане на правилната или на неправилната страна на историята.

Задачата е да помогнем за утвърждаването на независимо гражданско общество в арабския свят. Бюджетът ни в ЕС трябва да бъде прегледан предвид неотложните нужди на Тунис, който страда от 23-годишна автокрация.

Мнозинството от тунизийския народ няма доверие на това временно, неизбрано правителство. В Тунис вече започва процес на истината, но самият Европейски съюз има нужда от процес на истината, толкова голямо е било неговото пренебрегване на правата на човека и демократичните ценности в арабския свят през годините. Това наистина е времето за правата на човека.

  Ivo Strejček (ECR). - (EN) Г-н председател, не споделям мнението, че продължаващото въстание в Египет е задвижвано преди всичко от сили, които копнеят за демокрация в европейски стил. Виждам настоящите бунтове и хаос като революция за промяна, мотивирана от стремеж към по-добър живот.

Но решаващият въпрос за нас европейците е заплахата, че с драматичната ситуация може да се злоупотреби от страна на радикалните ислямисти. Ако възникне такава рязка политическа промяна, Европа, както и Америка, ще загубят един умерен арабски съюзник и египетският мирен договор ще бъде застрашен. Египет може бързо и лесно да се превърне в режим, който е враждебен спрямо Европа, Израел и Америка, и да се сближи с Хамас. Позицията на ЕС трябва да остане твърдо на страната на онези, които се стремят към свобода и които непреклонно подкрепят свободните избори.

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, госпожи и господа, очевидно преобладаващото мнозинство в Парламента подкрепя въстанието в Египет и това, разбира се, е съвсем правилно, макар че има някои изключения, както току-що чухме. Аз считам обаче, и вие ще се съгласите с мен, че политиката означава да си бърз и навременен, и съм убеден, че всички ние тук трябва да приемем, че не виждахме какво става в Египет през последните десетилетия.

Къде бяхме всички ние, когато милиарди долари от Съединените щати се насочваха към Египет за подкрепа на режима? Заедно с народа на Египет ние протестираме за правото на просперитет, здравеопазване и образование. Ето защо Парламентът трябва да продължи да оказва своята единодушна подкрепа. Трябва да кажа, че в този процес не трябва да забравяме палестинците, за да не се окаже палестинският народ жертва. Онези от нас, които представляват тук Кипър, един от съседите на Египет, следят събитията изключително внимателно, и повтарям, ние подкрепяме правата на египетския народ в това въстание.

  Lorenzo Fontana (EFD). – (IT) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, както казаха мнозина, определено е желателно да бъде установена демокрация в Северна Африка, така както имаме демокрация тук, в Европа.

Съществуват обаче и рискове, пред които трябва да се изправим. Всички помним нападенията срещу коптските християни по Коледа, точно тук, в Египет. Нашите опасения, баронесо Аштън, са, че един ден може да се окажем с ислямска диктатура в Северна Африка.

От тази гледна точка, за Европа е жизнено важно да се пази, за да не попаднем в положение, при което има враждебни страни в Северна Африка, която не бива да забравяме, има много търговски връзки с Европа. Няма съмнение, че в настоящата икономическа криза нашите икономики няма да реагират добре на тази дестабилизация. Трябва да имаме предвид също, че тази дестабилизация ще има последици и за имиграцията, особено в страните от Южна Европа.

Затова призовавам Комисията и върховния представител да бъдат бдителни по тези въпроси.

  Barry Madlener (NI). - (NL) Г-н председател, баронесо Аштън, не бъдете толкова наивна. Guy Verhofstadt, не бъдете наивен и Вие. В края на краищата това, което Мюсюлманското братство иска, е шариат, а шариатът не е демокрация.

Най-важната опозиционна партия Мюсюлманското братство иска война с Израел. Баронесо Аштън, Вие не казахте нито дума за това. Вие се преструвате, че сте толкова наивна, когато призовавате за по-добро бъдеще за Египет, но същевременно отказвате да признаете опасностите, които представлява исляма. Защото ислямът и демокрацията не могат да съществуват съвместно.

Бих искал да съобщите това високо и ясно, защото не искам да виждам една наивна госпожа Аштън да ходи в Египет с неправилно послание. Г-жо Аштън, бъдете нащрек за опасностите, които очакват Египет и нас, и ги съобщавайте. Предупредете египетския народ, че шариатът означава бедствие, бедствие за всички нас.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8))

  Nirj Deva (ECR). - (EN) Г-н председател, въпросът, който исках да задам на уважаемия колега, е: как може демокрацията да процъфти в общества, в които няма институции и история с демократична традиция?

Демокрацията не пониква просто на безплодно поле. Продължаваме да говорим за създаване на демократични държави, без да сме работили за създаване на демократичните институции, на чиято основа процъфтява демокрацията.

  Barry Madlener (NI). - (NL) Г-н председател, мога само да се съглася с г-н Deva. Разбира се, демокрацията няма да поникне току-така, но не виждам друга алтернатива за Египет. Всъщност не мога да посоча никого в Египет, който би могъл да поеме ръководството. В края на краищата от египтяните зависи да си изберат свои лидери.

Това, което можем да направим, е да призовем египтяните да изберат не Мюсюлманското братство, а светски лидери.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, баронесо Аштън, може би съм бил строг спрямо Вас в миналото, но трябва да призная, че тази работа сигурно много Ви усложнява живота, затова се надявам, че това, което имам да кажа, може би ще помогне.

Първото, което искам да заявя много ясно, е, че ролята на държавите е да защитават своите граждани, а не да управляват живота им. Когато едно правителство управлява живота на народа, вместо да го защитава, то престава да е правителство и се превръща в режим. Това стана в Тунис и Египет, защото политически ситуации, които са възникнали от дълбокия идеализъм за спечелване на независимост, от години са се превърнали в режими. Нашата задача е да защитим свободата и демокрацията в сърцата на онези, които ги защитават днес по улиците.

Второто, което искам да спомена, засяга нас, Европейския съюз. Трябва да признаем, че нямаме политическа стратегия за евросредиземноморския регион, което означава да признаем, че Процесът от Барселона и Съюзът за Средиземноморието се провалиха. Това е претекст: това са само политически игри, които нямат никаква цел и не са постигнали нищо. Трябва да действаме решително в това отношение. Необходимо е да започнем да разработваме тази стратегия: необходимо е да я планираме и да я реализираме, както направихме за Източна Европа и за Балканите, макар че трябваше да бъдат принудени да я следват. Ако нямаме такава стратегия, няма да има значение дали говорим с един глас или не, защото думите ни ще са безсмислени.

  Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, баронесо Аштън, оставам с впечатлението, че още не осъзнавате достатъчно какво става в средиземноморския регион. Трябва да кажа, че бавността на институциите на ЕС по отношение на въпроса за Средиземноморието може да се обясни само с липсата на осведоменост за ситуацията и неспособност да се усетят настъпващите промени.

Стигаме до края на една политическа и историческа ера, през която политиката на Европа спрямо Юга беше объркана и непродуктивна. Икономическата криза, трудностите при миграцията и липсата на промяна сред управляващите класи създадоха експлозивна комбинация, която сега засяга Тунис и Египет, но вероятно ще се разпростре в други страни.

За да се обърна и към някои колеги, бих казал, че няма да се спасим от положението, като си мислим, че е необходимо само да окажем подкрепа за демонстрациите, които се провеждат в момента. Европа трябва да покаже по-голяма политическа зрялост. За целта е необходимо да пренастроим европейските политически антени. Външната политика на Европа трябва да излезе от своя полутаен режим и да поеме водеща роля на международната сцена в подкрепа на демократичните процеси на преход, които протичат понастоящем.

По-конкретно, необходими са ни ясни политики в редица области: нова политика за партньорство и съседство и нова политика за сигурност за Средиземноморския регион; по-голяма готовност от страна на цяла Европа да се заеме с въпроса за Средиземноморието; и политика за съвместни действия, защото Европа ще действа в региона заедно с други играчи като Съединените щати и Турция.

Необходима ни е голяма промяна на курса, а това изисква акт на значително смирение от страна на Комисията за преоткриване на разискването по външната политика спрямо Средиземноморието и отправяне на нов поглед към Съюза за Средиземноморието, като същевременно се осигури Европа да има роля в него. Това е от решаващо значение за Европа и ние трябва изцяло да осъзнаем това.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS
Заместник-председател

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-жо председател, светът се променя и това никъде не е по-вярно от арабския свят, където, ако позволите да Ви напомня, 40% от населението живее под границата на бедността, а безработицата сред младите хора е с най-висок ръст в света.

Арабските народи се стремят към развитие и демокрация, и тъй като двете вървят ръка за ръка, в Тунис и в Египет народите взеха съдбата си в свои ръце, за да наложат промяната, на която имат право. Освен това, въпреки провокативните действия – на които станахме свидетели днес в Кайро – и всички трудности, нищо и никой няма да спре това движение.

В случая с Тунис вчера и Египет днес ние чухме един глас, на Съединените щати, който беше решително на страната на демократите. Вярвам в Европа, но вярвам също така, че е безсмислено, ако и тя не застава решително на страната на демократите всеки път. За мен би било сбъдната мечта, ако Европа беше използвала тази възможност; за мен би било чудесно. Но тя не направи това. Това не е само заради ролята, която играхте, но и заради свръхпредпазливостта на нейните лидери, които твърде често предпочитат да стоят на място, вместо да действат.

Повече от 20 години след падането на Стената ставаме свидетели на историческа промяна. Настоятелно Ви призовавам да се заемете с нея, за да не изпуснем тази възможност да творим историята на света.

  Derk Jan Eppink (ECR). - (EN) Г-жо председател, всичко, което исках да кажа, всъщност вече го казаха, затова ще се огранича само до един въпрос към върховния представител.

Днес г-н Блеър, бившият британски министър-председател, когото вероятно познавате, изказа много похвали за египетския президент Хосни Мубарак. Днес по Си Ен Ен той каза, че Мубарак е невероятно смел и е сила на доброто. Г-н Блеър предупреждава също да не се избързва с избори в Египет.

Сега г-н Блеър понастоящем е пратеник за израелско-палестинския мирен процес, който се подкрепя от Европейския съюз. Какво мислите за изявленията на Тони Блеър?

  Gerard Batten (EFD). - (EN) Г-жо председател, голямата опасност за Египет и за другите страни от Северна Африка, разбира се, е, че свалянето на техните правителства няма да отвори вратите за либерална демокрация от западен тип, а по-скоро за ислямистко фундаменталистко управление и ново Средновековие, каквото видяхме в Иран.

Независимо от това може да се получи известно удовлетворение от перспективата потиснатите народи да свалят своите недемократични и непредставителни правителства. Всички правителства, дори тираниите, в крайна сметка черпят силата си от съгласието на народа, когото управляват. Можете да потискате един народ дълго и много, но винаги съществува възможност той да се разбунтува.

Тук съществува един паралел с Британия, където едно след друго правителства от всички политически цветове последователно предаваха нашата страна и нашите права на демократично самоуправление на Европейския съюз. Съгласно Магна Харта англичаните имат право на законно въстание. Чудя се само доколко трябва да бъдат притиснати, преди да бъдат принудени да излязат на улиците като египтяните.

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-жо председател, всички ние трябва да аплодираме падането или предстоящото падане на репресивни режими, но може би само когато знаем – или сме доста сигурни в това – кой или какво вероятно ще ги замени.

Тунис, както Ирак и Египет, беше политически репресивен режим дори по стандартите на Близкия изток, но също по стандартите на Близкия изток беше светски, дори социално-либерален режим. Съществува опасност една социално-либерална автокрация да бъде заменена от социално-репресивна автокрация или дори социално-репресивна демокрация.

Онези, които очакват удобно и цивилизовано прехвърляне на властта във всички или някои от тези страни, може би трябва да помислят отново. Ако следва да видим граждански войни, зверства и разрушаване на икономиките на тези страни, бихме могли да дадем добър съвет и нашите нации биха могли да изпратят помощ, но се надявам, че не считаме за наша работа да изпращаме войските си там, за да бъдат избивани. Определено не е наша работа да спасяваме народите на тези страни и да ги доведем в Европа.

  Mário David (PPE). – (PT) Г-жо председател, светът, и по-конкретно Европа, не могат да останат безучастни пред силата на трескавото движение на народната опозиция в няколко страни от Северна Африка и Близкия изток или да не признаят важността и законността на тези демонстрации. Ние трябва да отговорим на хората, които се стремят към демокрация и свобода, с нашата пълна солидарност, както фактически направихме за нашите приятели в Източна Европа в близкото минало.

Понастоящем преживяваме един необичаен исторически момент: един от онези, които променят посоката й и изграждат нови реалности. Обективно погледнато трябва да се изтъкне, че ислямският екстремизъм се развиваше като политически – а не религиозен – отговор на някои от тези проблеми, подхранван от и като отговор на социалното изключване. Бъдещето на този регион се нуждае от стабилни, толерантни демокрации, които уважават малцинствата и в които държавата е обещана на всички, а не е обект на злоупотреба от малцина.

В съседство до нас е част от света, която трябва да се възползва от този момент на прераждане, за да продължи по пътя към мир и социален прогрес. Тя трябва да докаже, че в този съседен регион всички могат да живеят заедно в мир и взаимно уважение, независимо от религиозни вярвания, политически избор или етнически произход.

Г-жо председател, приключвам. Баронесо Аштън, вместо само неколцина лидери, действащи заедно или сами – на португалски казваме „трудно е да бъдеш свещеник в собствената си енория“ – необходимо е Европа като цяло да поеме водещата роля за подпомагане на тези реформи и за намиране на нова парадигма за Близкия изток, която избягва радикализма и зачита правата на човека, и по-специално правата на жените.

  Saïd El Khadraoui (S&D). - (NL) Г-жо председател, точно в този момент има ожесточени сблъсъци между протестиращи поддръжници и противници на Мубарак. Трябва да изпратим ясен сигнал на г-н Мубарак и да призовем неговите поддръжници да се оттеглят незабавно и да предотвратят излишното кръвопролитие.

Това, което става в Египет, беше изненада за всички ни. Трябва да подходим към него като към невероятна възможност и начин да се помогне на региона да се развие, след години на политическа и икономическа стагнация, в истинска демокрация с възможности за всички. Имам предвид преди всичко милионите млади хора, които са гладни за повече свобода и възможност за развитие. Въздействието на същото не може да бъде подценено. Някои говорят за момент, подобен на 1989 г. за арабския свят, но дали е така, предстои да видим.

Европейският съюз би могъл да покаже малко повече желание да даде значителен тласък на процеса на преход, и разбира се, аз бих искал – както вече казаха други колеги – да бях чул Ваше изказване по въпроса. Трябва много скоро да заявим ясно, че този процес на преход трябва да започне веднага и че г-н Мубарак очевидно вече няма легитимност да води или управлява процеса.

Затова трябва колкото е възможно по-скоро да определим график, ясен дневен ред, за мерките и реформите, които трябва да доведат до първите свободни и прозрачни избори през септември тази година. Това например означава да бъдат направени изменения в конституцията, в изборните закони и начина, по който медиите отразяват политическите въпроси, за да могат всички кандидати да представят своите кампании пред народа.

Всички демократични сили трябва да седнат на масата, колкото е възможно по-скоро, за да насочат процеса в правилна посока, като Европа трябва да играе положителна и конструктивна роля.

Същевременно трябва да осъзнаем сложността на положението. Армията например бива аплодирана за своята умерена и решаваща роля. Тя получи много похвали за това, но тя също така е и много важен икономически играч. Ако искаме да проведем истински демократични реформи, ще са необходими и икономически реформи, а това няма да бъде лесно.

  Annemie Neyts-Uyttebroeck (ALDE). - (NL) Г-жо председател, слушах с голям интерес казаното от върховния представител и колегите. Мнозина от вас казаха, че са напълно изненадани от случващото се в Тунис и Египет. Ще си позволя да кажа, че аз съм изненадана от такива изявления, защото всъщност отдавна знаем, че това съвсем не бяха демократични режими и че по-скоро бяха авторитарни или много авторитарни режими, които потискаха своите народи.

Ние избрахме да не подходим директно към това положение, защото считахме, че това би било най-добрият начин да се гарантира стабилността в региона и в цялото Средиземноморие. И все пак, отново имаме доказателство, че подкрепата за авторитарни и корумпирани режими заради стабилността и предотвратяването на хаоса обикновено завършва с нестабилност, хаос и загуба на големи възможности за бъдещето.

Надявам се, че ще бъдем разумни и ще подкрепим демократичния процес по разумен начин. Във връзка с това бих поискала да обърнете специално внимание на подкрепата за редица политически партии и в Тунис, и в Египет. Това са слаби партии. През последните години те почти нямаха възможност да изградят свои структури. Затова ще се нуждаят от всякаква помощ, за да изиграят своята роля в, да се надяваме, честните и наскоро предстоящи избори.

  Geoffrey Van Orden (ECR). - (EN) Г-жо председател, конкретната точка, на която искам да се спра, е, че по твърде много поводи сме виждали да се злоупотребява с убежището на нашите свободни общества на Запад от екстремисти, които евентуално се завръщат в страните си враждебно настроени спрямо нашите ценности и носещи революция. Вчера беше 32-та годишнина на завръщането от Париж в Иран на Аятолах Хомейни. Знаем до какво доведе това.

Rachid Ghannouchi, който проповядваше унищожаването на държавата Израел, тъкмо се върна в Тунис след две десетилетия в Лондон. Той счита ръководството на Палестинската власт за незаконно; той подкрепя Хамас. Хамас, разбира се, е издънка на Мюсюлманското братство, единствената добре организирана политическа група в Египет. Такива организации изграждат силовата си база като реагират на ежедневните нужди на хората и след това консолидират властта си чрез терор.

Трябва да предприемем силни мерки, за да предотвратим зараждането на екстремизма в собствените си столици и да положим усилия да достигнем до законните граждански общества в места като Египет и Тунис, с добре съсредоточена помощ, включително добре контролирана финансова помощ.

  Vito Bonsignore (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, съгласен съм с вече казаното от моите колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Бих искал да подчертая обаче факта, че последните събития в Средиземноморието удивиха всички ни, защото допреди няколко седмици бяха абсолютно непредвидени.

Службата за външна дейност, водена от баронеса Аштън, изглежда беше изненадана и според мен сега показва слаба способност да реагира. В момента се чудя дали си струва да се харчат толкова много пари за служба, организирана по начина, по който е организирана днес. Отново виждаме пълната липса на европейско присъствие на евросредиземноморската сцена.

Ние подкрепяме правото на народите да решават по отношение на собственото си правителство и своята управляваща класа чрез свободни, демократични избори, а не чрез действия, наложени с груба сила и екстремизъм. Както беше казано, време е стабилността и демокрацията да вървят ръка за ръка. Затова сега използваме всички законни средства за укрепване на демокрацията и политическия плурализъм, със зачитане на принципите на правовата държава, правата на човека и безопасността на гражданите.

Целият свят, и преди всичко ние, европейците, имаме нужда от мирно Средиземноморие. Европейският съюз трябва да промени собствената си политика и да се стреми без забавяне да окаже адекватна помощ и сътрудничество, за да помогне за постигане на необходимото социално-икономическо развитие във всички страни от Средиземноморието.

  Carmen Romero López (S&D). – (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, в последно време тунизийските демократи ни дадоха отличен урок по зрелост. Затова, в тези моменти на напрежение, които преживяваме, и в светлината на клането в Египет, бихме искали единен глас в Европейския съюз, за да можем наистина да сложим край на това клане и тези ветрове на свободата наистина да доведат до пълна промяна към демокрация и в Египет.

В случая с Тунис обаче все още имаме време. В Парламента утре ще гласуваме резолюция – ще има делегация в страната – като нашата подкрепа, нашата демократична гаранция също е много важна в тези моменти, особено в Тунис, след това в Египет и всички онези страни, които искат повече свобода.

Все още има много, което можем да направим, тъй като цената на икономическия срив, предизвикан от едно разпадане и революция от този род, трябва да бъде сведена до минимум. Има твърде много врагове, които искат да превърнат Тунис в модел, който е съвсем различен от този, който ние искаме. Тунис се превърна в модел и това, което виждаме, е в действителност краят на следколониалната епоха и началото на истинската независимост.

Затова икономическата ситуация в Тунис е една възможност – освен помощта, която спомена г-жа Аштън – за Централната европейска банка да заеме такава позиция, че да не пропусне опит, който би могъл да бъде жизнено важен за бъдещето на Средиземноморието. От съществено значение е това решение да бъде взето с известна степен на неотложност.

  Marietje Schaake (ALDE). - (EN) Г-жо председател, точно сега, докато сме тук, гражданите в Египет биват хващани в капан и нападани на площад ,,Тахрир“, като според съобщенията армията и полицията нападат вместо да защитават. В своите мирни протести египтяни с различен произход искат спазване на правата на човека и демокрация, политически реформи, добро управление и социално-икономическо развитие.

Може би тези искания Ви звучат познато, тъй като точно това са целите на програмите на ЕС в Близкия изток, и по-конкретно в Египет. Само Комисията е изразходвала общо 3 млрд. евро за това през изминалите 15 години. След като исканията на хората вече са в съответствие с целите на нашата политика, защо е толкова трудно да се направи бързо едно силно изказване на ЕС?

Необходимостта от силна, инициативна Европа е по-неотложна от всякога. Докато слънцето на свободата и демокрацията изгрява над Близкия изток, облаците на разделението пречат на европейското единство и на способността да се поеме отговорност. Настоятелно Ви призовавам да погледнете това, което става, докато говорим и да действате в недвусмислена подкрепа на народа. Неговите права и доверието в ЕС са свързани.

Друго явление, което последователно присъства в отношенията между хората и диктатурите, са комуникациите и информационните технологии. Тунизийското правителство беше сред един от най-жестоките потребители на цензура, следене и технологии за филтриране на достъп, за да потиска гражданите. Европейски компании като „Водафон“ и френската „Телеком“ имаха силно присъствие в Египет дори и при прекъсването на връзките и изключването на Египет. Бих искала да видя едно разследване на ролята на европейските компании в нарушаването на правата на човека чрез възпрепятстване на свободното изразяване, свободния печат и достъпа до информация и създаването на среда, в която нарушенията на правата на човека могат да останат недокументирани.

  Tomasz Piotr Poręba (ECR). – (PL) Г-жо председател, г-жо Аштън, според мен Европейският съюз направи няколко грешки в предишните си отношения с Тунис и Египет. Направихме грешка по отношение на Тунис, когато не се изказахме след като Бен Али спечели президентските избори през 2009 г. Следва да добавя, за да Ви напомня, че той спечели 90% от гласовете, но изборите не бяха нито свободни, нито демократични. Същото беше вярно и когато беше изменен Наказателният кодекс в Тунис, който сложи край на дейността на неправителствените организации и организациите за защита на правата на човека. Не можем да си позволим такава политика на пасивност и бездействие, когато става въпрос за мерките, които трябва да предприеме Европа днес в региона на Северна Африка. Ще бъде много трудно да се върне стабилността в региона, ако не играем активна роля и не покажем нашата решителност за постигането на тази цел. Правителствата, които зачитат правата на човека, свободата на изразяване и медиите, ще се върнат на власт в Северна Африка само ако предприемем активен и решителен подход към събитията в тези страни. Много ви благодаря.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, преди една година разисквахме в Парламента отношенията на Европейския съюз с Тунис и аз казах тогава, че социалните постижения, с които тунизийците толкова се гордееха, трябва да бъдат придружени от политически напредък.

Освен това през последните седмици видяхме, че има политически напредък, поне в смисъл, че зараждащото се въстание е изключително ясен и очевиден израз на желание за свобода. Положението в Египет е подобно, макар че нещата се развиват бързо. Не знаем какъв ще бъде изходът и в бъдеще несъмнено ще има други места, които също така ясно ще демонстрират това желание за свобода.

Същевременно, както видяхме тази вечер, някои от нас се боят, че този вятър на промяната няма да доведе непременно до светски характер или до продължаване на светската държава, до умереност или до стабилност. Считам, че трябва да осъзнаем факта, че наистина е възможно през предстоящите седмици и години в региона да няма политически режими, които да са и стабилни, и вдъхновени от свободата и умереността. Това е напълно възможно и считам, че трябва да бъдем подготвени и за тази възможност.

Затова бих насърчил баронеса Аштън да насочи може би стратегията на Съюза отново по курса, начертан от Комисията през 2005 г. в доклада й за срещата на високо равнище в Барселона.

  Kader Arif (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, досега подозирах, че народите винаги изпреварват своя политически елит. Днес съм съвсем сигурен в това. Позволете първо да изразя почитанията си за смелостта и решителността на народите на Тунис и Египет. Те ни напомниха, че ценностите, които подкрепяме в света – правата на човека и демокрацията – не са изключителни ценности на Запада, както твърдят някои, а са по-скоро универсални ценности, споделяни от всички.

Според мен Европа не може да продължава да прави грешки в тази част на света, колебаейки се между погрешни анализи и зле насочени проекти. Тези хора очакват от нас отговор, равностоен на тяхната смелост и стремежи. Те не искат благотворителност, а определено искат солидарност и дори още повече отговорност. В тези несигурни времена никой не иска хаос, но и никой вече не трябва да приема статуквото.

Трябва да подкрепим надеждата, породена от събитията в Тунис и Египет, за да помогнем за утвърждаването и установяването на демокрации, които ще бъдат от полза за тези страни и тяхното население, но които ще бъдат от полза и за нас, и считам, че Вие изразихте това убедително, баронесо Аштън.

Ще приключа, като цитирам казаното някога от един поет: „Светът спи поради липса на неблагоразумие“. Тези хора, съвсем правилно, бяха неблагоразумни да призоват за своята свобода, но се надявам, че преди всичко ще са събудили нашата съвест.

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, бих поискал от Вас да бъдете по-смела. Идете в Кайро преди Съвета на министрите на външните работи. Говорете с представителите на правителството и с опозицията. Върнете се в Брюксел и кажете на колегите си какво сте видели и чули. Определете дневния ред и не слушайте 27 различни мнения, с които всъщност след това е много трудно да се направи нещо.

Когато г-н Mingarelli отиде в Тунис – нещо, което считам за много положително – информирайте ни, за да знаем и за да знае обществеността, че Европа има присъствие там. Аз първо чух, че американците са там, и едва след това чух, че и г-н Mingarelli също е там. Вие сте външният министър на Европа и аз бих Ви посъветвал сериозно, от една страна, да бъдете наш външен министър. От друга страна, като външен министър на Европа не бива да скачате през всеки обръч, който хората поставят пред Вас.

Днес бяха направени сравнения с 1989 г. и считам, че това е правилно. Считам, че площад „Тахрир“ в Кайро през 2011 г. е равностоен на „Александерплац“ в Берлин през 1989 г. Там се извършва революция. Обаче ако се върнем за момент към революцията от 1989 г., ще си спомним, че тогава бяхме изправени пред същата дилема. Искахме свобода, стабилност и демокрация и пренебрегнахме факта, че този процес, преходът от стабилна диктатура към демокрация, рядко е мирен, организиран и стабилен. От тази гледна точка дипломацията, организацията и предпазливостта също имат своето място.

Това не бива да отвлича вниманието ни от факта, че сме изключително доволни от тази революция. Това е революция срещу диктатурата и за свобода. Считам, че Европа може да диктува обстоятелствата в тези страни. Нашата радост трябва да бъде очевидна, но едно нещо също е ясно и това е, че дори с ограничено влияние определено няма да бъде възможно да се изгради държава с г-н Мубарак. С насилието днес на площад „Тахрир“ изчезна и последната следа от легитимност на този ръководител в Египет.

  Sajjad Karim (ECR). - (EN) Г-жо председател, този момент се очаква отдавна. Той се води и от старите, и от онези, които не познават нищо друго в Египет освен Мубарак. Нашият отговор беше да кажем, че Египет не бива да се дестабилизира повече, отколкото е в момента; че народът на Египет трябва да получи правителство по свой избор чрез своята свободна воля.

Това е така, но не е достатъчно. От трибуната в Парламента днес чувам предупреждения за ислямско цунами, което се очаква да дойде и да ни унищожи.

Като изтъквате тези аргументи, опасявам се, че само привеждате доводи в полза на един тоталитарен режим, слабо прикрит от много тънък слой демокрация, и не придавате никаква ценност на онези хора, които платиха с кръвта и живота си и в Тунис, и в Египет. Те платиха с живота си, борейки се за свободата на своите сънародници, и няма да ценят Вашата свобода по-малко. Онези на улицата, въпреки че са много на брой, са едно гласно малцинство, което всъщност представлява още по-голямо мълчаливо мнозинство.

Г-жо върховен представител, сега не е време за безсилие. Вложете сила в действията си, изпратете ясно послание: Мубарак трябва да си ходи веднага.

  Simon Busuttil (PPE). - (MT) Г-жо председател, няма съмнение, че Европа би могла да направи значително повече, за да помогне на арабския свят и страните от него по пътя им към демокрация. Ако има някакъв положителен резултат от драматичните събития, на които станахме свидетели, това определено трябва да бъде, че арабите поеха контрола върху собствената си съдба, за да подобрят положението си.

В края на краищата, историята изобилства с примери за намеса от страна на западните държави, която повече е навредила, отколкото да помогне. Затова трябва да се откажем от идеята, че трябва да тичаме да спасяваме всеки път, когато нещо трябва да се оправи, и да диктуваме и проповядваме на другите как да се управляват. Днес трябва да се запитаме какво може да се направи от сега нататък в светлината на случилите се събития.

Според мен има две неща, които трябва да бъдат направени. Преди всичко трябва да се намесим с цялата енергичност, на която сме способни, и с цялата помощ, която можем да предложим за подобряване на демократичната среда в тези страни, и по-конкретно за укрепване на демократичните институции. По този начин те могат да процъфтят и същевременно да прогонят новите екстремисти и диктатори.

Второ, трябва да се запитаме къде сме сбъркали. Трябва да попитаме защо нашата евросредиземноморска политика беше само думи без никакви дела. Къде беше Съюзът за Средиземноморието през цялото време? Ще дойде ли време, когато Европа ще престане само да реагира и ще реши да действа?

  Rosario Crocetta (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, време е Европа да положи усилия да даде на тунизийския народ и неговото временно правителство конкретна подкрепа и да стартира наново евросредиземноморския диалог, който беше занемарен през последните години.

Избухването на гнева на младите хора и бедните в Магреба и Египет беше предизвикано от неравнопоставеното разпределение на богатството и ограниченията върху упражняването на основните свободи на хората. Северна Африка е развълнувана и иска повече демокрация, по-добри икономики, повече участие и повече заетост, докато гледа обезверено стария континент Европа, който е неподвижен и не е в състояние да схване социалната промяна в региона или да разработи истинска политика за напредък и мир.

Европа трябва да обърне повече внимание на правата на човека и демокрацията и трябва да насърчава повече диалог, повече сътрудничество и повече истинска икономическа помощ. Европа трябва да отвори вратите си и сърцето си за Северна Африка, за да може Средиземно море да стане море на мира. Не бива да има повече отхвърляне на мигранти чрез силово сътрудничество със страни като Либия. Необходими са ни повече инвестиции, повече откритост, повече помощ и повече евросредиземноморска политика. Историята изисква това от нас.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, не можем да сравняваме вътрешното положение в Тунис с това в Египет. Основната причина за масовите протести е същата, но те имат напълно различни последици за международното положение.

Основните промени в Тунис, предизвикани от изчерпването на обществената подкрепа за Бен Али, могат да означават шанс за по-добро бъдеще за тази страна. За разлика от нея, при оценката на положението в Египет трябва да се приложи известна предпазливост. Въпреки феодалното му управление Хосни Мубарак действаше като гарант за стабилността в Египет. Ако той бъде свален сега, предвид липсата на подходящи условия към днешна дата за формиране на демократична опозиция – и това е един момент, който бих искал да подчертая – би изглеждало, че Египет може да бъде тласнат в ръцете на екстремистки политически групи, свързани с Мюсюлманското братство. Трябва да се вземат предвид международните последици от такъв обрат на събитията. Един възможен съюз с Хамас, твърда политика спрямо Израел, засилено преследване на християните и изостряне на ситуацията в региона – дали тези възможности са по-добри от стабилността при Мубарак? Макар че признаваме основните му недостатъци, както и легитимността на протестите срещу онова, което се случваше при неговия режим, трябва да помислим за оптимално решение на тази ситуация и за това какъв подход трябва да бъде приет от Европейския съюз.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-жо председател, събитията в Тунис и Египет са много важни и е възможно тези процеси на промяна да се разпространят в други страни в Средиземноморския регион, който е изключително важен за Европейския съюз. Тези страни са на прага ни и с тях ни свързват множество силни приятелски връзки.

През последното десетилетие Европейският съюз не беше способен да убеди техните органи да предприемат необходимите реформи. През последния парламентарен мандат аз самият подчертах, че стабилността не може да продължава да се използва за оправдание за липсата на промяна и че по-скоро тези страни се нуждаят от задълбочени политически, икономически и социални реформи. Сега промените и реформите се изискват от хората на улицата.

Госпожи и господа, приветствам факта, че Съветът най-после обърна внимание на тези събития в понеделник и зае позиция. Аз също съм с впечатлението, че процесът на преход в Тунис се насочва в правилна посока. За съжаление, по-широко разпространеното схващане е, че Европейският съюз почти отсъства от тези процеси през последните седмици. Чухме няколко изказвания на президента Обама, чухме изявления на държавния секретар Клинтън и дори чухме за контакти между тунизийската армия и представителите на армията на САЩ…

Видимостта на Съюза не може да се сравни по никакъв начин. Новите механизми на Договора от Лисабон трябваше да бъдат по-активни и по-видими, включително председателя на Европейския съвет.

Баронесо Аштън, приветствам Вашето пътуване до Тунис след две седмици, но също така считам, че трябва да подобрим нашия капацитет за прогнозиране и реагиране. Искаме ли да бъдем голям световен играч? Необходимо е да започнем с това да имаме значение поне на регионално ниво.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-жо председател, Европейският съюз следи много внимателно положението в Тунис и подкрепя усилията на тунизийския народ за мирен преход към демокрация. Първоначалните мерки, предприети от временното правителство в Тунис, са насочени в правилна посока. Призоваваме новите органи да изпълнят изцяло поетите ангажименти по отношение на управлението, зачитане на принципите на правовата държава и основните свободи, както и икономически и социални реформи. Считам, че всички тези реформи са един от най-добрите начини за инвестиране в бъдещето на Тунис и да се помогне за установяване на стабилна демокрация.

Европа се стреми към стабилно партньорство с Тунис като част от Евромед и трябва да мобилизира всички инструменти, с които разполага, за улесняване на процеса на преход, за създаване на силни демократични институции и за насърчаване на появата на активно гражданско общество, ангажирано с реализирането на реформите. В наш конкретен интерес е да имаме стабилен, процъфтяващ и демократичен Тунис, с който можем да развиваме изгодно взаимно сътрудничество на базата на общи интереси и ценности.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, какво е необходимо да се направи вече беше казано много пъти – в това отношение има широк консенсус. Нашата резолюция е ясна по отношение на Тунис, но по отношение на Египет ще трябва да я разширим според необходимостта с устни предложения за изменения.

Считам, че има основания за самокритика. Нашите ръководители в Брюксел и в държавите-членки се придържаха към статуквото твърде дълго. Ако бяхме се отнесли сериозно към собствените си принципи в ежедневната си политика по отношение на универсалния характер на правата на човека и демокрацията, щяхме да говорим ясно на Тунис и Египет за техните явни недостатъци. Знаехме, че действията, предприети спрямо ислямистите и фундаменталистите, не бяха насочени само към тези групи, но и към всяка критика на съответната държавна политика. Все още не е твърде късно. Призивът за демокрация и права на човека не е нито намеса във вътрешните работи, нито може да бъде отхвърлен като нещо, което е допринесло за дестабилизиране на положението. Никоя диктатура, никой авторитарен режим не е стабилен сам по себе си. Следователно с нашата настояща политика ние просто сме спечелили време, но не стабилност.

Тунис и Египет служат за пример на другите. Всеки знае за други в региона. Много хора се страхуват да ги назоват по име. Според мен Саудитска Арабия е един възможен кандидат например. Тази ситуация изисква политическо лидерство от страна на върховния представител. Обаче 27-те нямат различни интереси. Ако преценката Ви е права, не чакайте докато и последният дипломатически скептик не е информирал наново своя външен министър. Това, което сенатор Джон Кери каза онзи ден и Барак Обама каза тази вечер относно Египет, би следвало да дойде и от Вас. Еманципирайте се по отношение на интересите на Съюза, за да може самият ЕС и никой друг да формулира политиката си в бъдеще по отношение на своите съседи. Може би дори бихте могли да отидете до Тунис и Египет следващата седмица и след това да ни информирате по-следващата седмица в Страсбург.

  Richard Howitt (S&D). - (EN) Г-жо председател, заедно с всички други в това разискване споделям дълбока загриженост за мирните протестиращи в Египет, особено в светлината на продължаващото насилие днес.

Искам да отбележа в това разискване загриженост за продължаващото спиране на „Ал Джазера“, за което Европа мълчи до сега, и за арестуването на шестима журналисти от „Ал Джазера“, както и за необходимостта да се ангажираме с компаниите за информационни технологии, доставчиците на интернет услуги и мобилна телефония, включително „Водафон“ от моята страна, относно решенията, които са взели в Египет през последните седмици.

Иска ми се също така лидерите на ЕС да бяха казали преди това, което казват днес. Президентът Саркози каза през декември 2007 г.: „Бих искал да кажа на президента Мубарак колко ценим неговия опит, мъдрост и умерена визия. … Президентът Мубарак за нас е приятел“. Днес той призовава за преход.

Или Alistair Burt, външният министър на Обединеното кралство, който каза, че искаме стабилност в Египет повече от всичко. William Hague, който отказа да каже колко скоро би желал да види провеждане на избори, сега призовава за преход.

Накрая, съгласен съм с баронеса Аштън, нашия върховен представител. Европа е добра що се отнася до правосъдие в преход, избори и изграждане на демокрация, развитие на гражданско общество. Каквито и да са неправдите и обременеността от миналото, тя и ние трябва да виждаме в тази криза в региона възможност за Европа да посвети нашите ресурси на изграждането на уважение спрямо демокрацията и правата на човека. Това не са ценности, които налагаме от Европа. Те се изискват по улиците на Тунис и Кайро и наш дълг е да се вслушаме.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Всяка революция включва риск исканията на народа за демокрация и хляб да бъдат присвоени от враговете на правовата държава, изградена върху законни и реални демократични основи. Нямаме гаранция, че бунтът в Тунис, Египет и други страни в региона няма да стане претекст за завземане на властта от ислямски екстремисти, както стана в Иран. Наближава моментът на истината и за европейските институции. Европейският съюз има всички възможности най-после да играе ролята, за която е създаден. Той трябва да окаже ефективна подкрепа за подкрепящите плурализма политически сили. Трябва също така да преработи политиката за съседство, тъй като е съвсем очевидно, че начинът, по който е била провеждана до сега, е довел до това да бъде използвана за поддържане на правителствата на корумпирани управници. Значителна част от парите, предназначени за развитието на съседните области и на свободата, демокрацията и просперитета, трябва да достигне до гражданите на тези страни чрез тясно сътрудничество с неправителствените организации и академичните и културни общности. Подкрепата за проекти, насочени към младите хора и женските асоциации, също трябва да бъде приоритет.

Г-жо Аштън, политиката на Европейския съюз в този регион към днешна дата завърши с фиаско. Трябва да поемем риск и да подкрепим Египет без Мубарак по пътя към плуралистична, светска република Египет, която уважава своите малцинства. Време е вече Мубарак да си върви; времето му отмина. Той пропиля времето, с което разполагаше.

  Nicole Sinclaire (NI). - (обръща се към г-н Howitt с въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)) (EN) Вие посочихте някои коментари на президента Саркози и г-н Burt. Не зная дали бяхте в залата по-рано, когато колега спомена изявленията на г-н Блеър относно г-н Мубарак. Бихте ли потвърдили дали сте съгласен или не с г-н Блеър?

  Richard Howitt (S&D). - (EN) Г-жо председател, отново потвърждавам казаното в моето изказване, а именно, че има много обременености от миналото, върху които всички ние трябва да помислим и да извлечем поуки.

Това обаче не бива да ни спира като Европейски съюз да се ангажираме с Египет и арабския свят в подкрепа на демокрацията и правата на човека и очаквам колегата, въпреки различните й виждания за Европа, да сподели с мен това виждане.

  Dominique Vlasto (PPE). – (FR) Г-жо председател, вече се казаха много неща, но бих искала да повторя всички думи на симпатия и подкрепа, които вече бяха отправени към народите на Тунис и Египет. Те са символ на надежда за всички онези, които защитават свободата. Моите мисли също така са отправени и към жертвите.

Сега бих искал да кажа, че Европейският съюз, който е известен с липсата си на реакция, както казаха други, трябва наистина да подкрепи народите на Тунис и Египет, за да им помогне да отворят успешно страните си за реформи и да установят демокрация.

Европейският съюз реши да подкрепи лидерите на Тунис в усилията им да започнат мирен преход, да организират предстоящите избори, за да спечелят свобода и да помогнат на тунизийския народ да се радва на просперитета, който идва с развитието и социалния мир, и на икономика, която дава заетост на младите хора.

Бих искала да приключа като кажа, че Съюзът за Средиземноморието трябва да отговори на важно предизвикателство, тъй като Жасминената революция предизвика вълна във всички държави от Северна Африка и Близкия изток. Той трябва да приложи силна стратегия спрямо тези страни. Едно предупреждение обаче: изправена пред това легитимно демократично движение, Европа трябва да постигне равновесие между ненамесата във вътрешните работи, подкрепата за легитимните стремежи на тези народи и стабилността.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-жо председател, Европейският парламент често говори за зачитане на демокрацията и правата и свободите на човека, но истината е, и това е нещо, което съм сигурен, че мога да призная тази вечер, че често пъти сме придавали приоритет на нещо друго, а именно на политическа стабилност и добри търговски взаимоотношения. Сега почти като крадец през нощта ни връхлита осъзнаването, че хората в арабския свят също се стремят и копнеят за свобода. Сега говорим много за рисковете, свързани с прехода. Ясно е, че те съществуват. Вероятно никой тук не би станал да извика три пъти в подкрепа на Мюсюлманското братство. Знаем обаче, че в дългосрочна перспектива всеки човек желае и има право да постигне свобода и зачитане на правата и свободите на човека.

Сега трябва да осигурим ЕС вече да не бъде само зрител и да допуска нещата да се случват както и да е. Трябва да вземем инициативата, и както подчерта баронеса Аштън тук, да се опитаме да участваме в изграждането на демокрации. Впечатляващо е, че младите хора са започнали тези бунтове, отчасти може би благодарение на съществуващите сега средства за комуникация. Затова считам, че понастоящем не трябва да тълкуваме тези движения твърде много от идеологическа или религиозна гледна точка. Но каквото и да означават, в дългосрочна перспектива ние в залата и Европейският парламент като цяло трябва да дадем приоритет на свободата и зачитането на правата и свободите на човека.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, повече от две години наблюдения ни разкриха постепенното рушене на демокрацията, свободата на изразяване, свободата на събиране и свободата на вероизповедание в обсъжданите страни. Резултатите от изборите в тези страни дават ясно доказателство.

Тоталитарните режими не възникват за една нощ. Въпреки ясните сигнали Европейският съюз не зае ясна позиция на страната на спазването на правата на човека. За съжаление, ние сме сред последните, които приемат обща позиция.

Защо създадохме Съюза за Средиземноморието по време на френското председателство? Нямахме ли дипломатически ресурси за договаряне на стабилност в тази част на света?

Страните от Европейския съюз подкрепяха тези правителства в продължение на десетилетия, особено с финансиране. Същите страни сега започват да мислят как да замразят банкови сметки и как да подкрепят противници на тези правителства. Това не е ли същото лицемерие? Положението в Средиземноморието е урок за нас за незачитането на правата на човека. Например свободата на вероизповедание не се зачита и може да стане оръжие за радикали и терористи, отбелязвайки началото на тоталитарен режим.

Казвам това, защото има много други страни със същите характеристики

  Ernst Strasser (PPE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, разискването в Парламента, което следите с интерес, има по-конкретно един общ знаменател и това е отправеното към Вас искане, баронесо Аштън. Говорете по-високо. Вървете напред, бъдете малко по-смела и говорете малко по-високо. Вземете страната на онези, които в едно съвременно цивилизовано общество подкрепят демокрацията и свободата на изразяване и на печата.

Тунис, Египет и може би още няколко страни ще претърпят трудна промяна. Те имат нужда от нашата подкрепа и поради тази причина не е правилно Вашият основен представител в тази страна да казва, че не е необходима промяна на стратегията. Напротив, необходима ни е Средиземноморска стратегия и може би стратегия за Близкия изток, или може би преосмисляне на съвместното съществуване в по-широки рамки от Средиземноморието, и разбира се, нещо с най-голям приоритет, което трябва да бъде направено бързо, е приемането и подготовката на и подкрепата за избори.

Не би трябвало да остане незабелязано от основния представител на ЕС в тази страна, че временното правителство в Тунис сега се стреми да сключи четири международни споразумения за защита на правата на човека, че всички политически затворници са освободени, дисидентите са се върнали и се подготвят и провеждат демократични избори. Ние трябва да подкрепим този процес, а Парламентът желае Вие да говорите по-убедително по въпроса.

  Marco Scurria (PPE). – (IT) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, тази криза трябва да ни даде стимул да разберем дали Европейският съюз наистина иска да има роля във външната политика.

Външната политика е сериозно нещо: тя се нуждае от стратегии, твърди цели и ясни съюзи. Не можем да продължим да пътуваме по света като потупваме всекиго по гърба и се преструваме, че всичко е наред през цялото време. Преди няколко седмици в Египет се проведоха избори и ние не се надигнахме на борба, защото сме разбрали, че има диктатура, която заблуждава всички ни. Сега, когато милиони хора излязоха на улицата, всички говорим за демокрация и права на човека. Това е, което искаме, и ще се опитаме да го постигнем, но трябва да внимаваме много, когато следваме тълпата. Спомням си, когато иранският народ се надигна, за да се отърве от шаха, и знаем как свърши това, с режим, който продължава да беси десетки хора дори сега.

Надявам се например, че египетското правителство ще може да държи екстремистите на разстояние и да играе стабилизираща роля в израелско-палестинската криза. Баронесо Аштън, в тази част на света определено има нужда от повече демокрация, но също така и от повече европейска политика.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, свидетели сме на огромно напрежение и конфликт между правителството и гражданското общество в Тунис и Египет, които неизбежно идват като резултат от сериозни, отдавнашни проблеми в икономиката и обществото, които бяха пренебрегвани от държавните органи.

За физическото насилие по време на сблъсъците в най-добрия случай може да се съжалява и то само потвърждава неотложната необходимост от външна подкрепа за мирен преход към демокрация. Затова Европейският съюз трябва да бъде подготвен да насочи всички свои ресурси към укрепване на правовата държава и правата на човека в тези страни, включително религиозните права. Не искаме на власт да дойдат нетолерантни и войнстващи ислямисти.

В рамките на поддържането на добросъседски отношения и регионална сигурност е необходимо да се съсредоточим върху дейности за укрепване на гражданското общество, създаване на стабилна опозиция и осигуряване на демократични избори, за да предотвратим узурпирането на властта от екстремистки радикални групировки.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). - (EN) Г-жо председател, самият факт, че обсъждаме Тунис – нашата първоначална тема – по време, когато Египет достигна точка на кипене, показва колко изоставаме от действителността, макар че заглавието на нашето разискване може лесно да бъде променено.

Нашите публични реакции бяха плахи, изразяващи загриженост и отправящи благочестиви призиви за въздържаност и диалог в разгара на революции, което показва липса на практически усет. Дори очакванията, че революциите ще доведат до общества, основани на нашия набор от ценности, пренебрегват културните и религиозни различия, които разделят тези общества от нашите.

Тогава, как да реагираме? Първо, трябва да разберем, че това е предизвикателство, което изисква общ координиран отговор, а не състезание кой да покаже пръв най-голямо съчувствие. Баронесо Аштън, Вашите думи ще имат необходимия авторитет пред аудиторията само ако бъдат напълно подкрепени публично от целия Съвет.

Второ, трябва да започнем да се занимаваме с крайния резултат от тези революционни движения. Какви режими ще възникнат? И накрая, трябва да уважаваме правото им да решават сами.

  Ivo Vajgl (ALDE). - (SL) Г-жо председател, когато революцията, която в момента се извършва по улиците на Кайро, завърши, египетският народ ще избере политическа система и свои лидери. Съществува вероятност да има и такива, които ще отдадат дължимото на президента Мубарак за положителната роля, която изигра за поддържането на някаква степен на стабилност в Близкия изток. Това обаче не е въпросът, на който искам да се спра сега.

Събитията в Тунис и Египет разкриват незначителната роля, която играе Европейският съюз в Средиземноморието и в регионите, обхванати от нашата политика за съседство. Необходимо е да реформираме европейската политика за съседство, необходима ни е динамична стратегия, която ще се насочи към решаването на съществуващите въпроси, от Беларус, Осетия, Абхазия, Нагорни Карабах, Приднестровието, Кипър, Палестина и Западна Сахара. Необходима ни е стратегия за страните от бившия Съветски съюз в Централна Азия и Задкавказието. Те също ще бъдат връхлетени от вятъра на демократизацията; не е необходимо да сте пророк, за да видите, че това предстои. За Вас тук има много работа, баронесо Аштън. Бъдете амбициозни и ние ще Ви подкрепим.

  Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, след като погрешно поддържахме диктаторските режими по южното крайбрежие на Средиземно море, по общо мнение като бастион срещу ислямския фундаментализъм, сега е необходимо да отговорим на предизвикателството, поставено от тези исторически събития.

Европа трябва да преразгледа настоящата си политика по отношение на авторитарните режими и диктатури. Президентът Мубарак трябва да се оттегли веднага. Редно е да подкрепим демокрациите и демократичните процеси, избрани от народите на тези страни, а не просто да наложим нашето виждане. Нека се вслушаме в гласовете им, да проявим смирение, да не бъркаме светското със сигурността. Промяната вече се осъществява в тези страни. Нашите финансови инструменти трябва да бъдат пригодени, за да окажем надеждна подкрепа на привържениците на демокрацията…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Marisa Matias (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, считам, че тези две държави и други в региона показват как в няколко случая през последните години европейските лидери са успявали да бъдат повече на страната на бизнеса, отколкото на страната на демокрацията, и повече на страната на диктаторите, отколкото на страната на бедните.

Аз съм откровено загрижена за настоящата ситуация в Египет и днешните събития, затова считам, че не бива да демонстрираме спокойствие, а по-скоро солидарност. Трябва да покажем солидарност с милионите египтяни в Кайро и цялата страна, на които им е дошло до гуша от глад, от потисничество и от безработица. Ето защо трябва да кажем, че заставаме на страната на тези хора след изказването на президента Мубарак днес, след като режимът пусна своите преследвачи и след като той разчисти пътя за насилието. Не бива да допускаме да бъде създадена стратегия на страх, която да ги накара да си вървят вкъщи.

Ако бяхме чули тези предложения преди 36 години в Португалия, щяхме да си отидем вкъщи. Добре е, че не го направихме, защото това означаваше, че имаме демократична революция.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо върховен представител, Европейската служба за външна дейност има голям брой служители, специалисти и анализатори. Следователно нашите експерти би трябвало да могат да преценят професионално резките социални промени и в Тунис, и в Египет и да Ви препоръчат подходящи действия, чрез които Европа ще помогне на населението на тези страни да преодолее проблемите с нежеланите политически лидери. Щраусовата политика обаче, която показваме до сега във връзка с гражданските вълнения в африканските държави, поражда съмнения относно способността на нашата външна служба да предприеме действия.

Г-жо върховен представител на Европейския съюз, ако има по-нататъшно забавяне в изготвянето на професионален отговор на настоящите събития в Тунис и Египет, нашите данъкоплатци основателно ще се чудят защо плащаме на множеството различни бюрократи във външната служба на ЕС, ако са неспособни да изготвят незабавен и професионален отговор за Вас по отношение на бурните събития в Европа.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън оптимистите считат, че революционните събития в Тунис и Египет биха могли да бъдат началото на нещо подобно на арабска „пролет на народите“ – събития като онези, които видяхме например в Източна Европа през 1989 г. Като европейци, разбира се, ние винаги трябва да бъдем на страната на свободата и демокрацията и бихме били много доволни, ако случаят беше такъв. Обаче не бива да забравяме, че ние, европейците, и Западът като цяло до известна степен сме сключили и споразумения с най-неприятните и най-брутални диктатури в арабския свят.

Не бива да се заблуждаваме. Въпреки че Фейсбук, Интернет и Туитър са съвременните средства за задействане на революция, те не заменят демократичните структури и правовата държава, които трябва да бъдат зад кулисите, за да може една революция да извърши преход към демократична система. Това, което европейците можем и трябва да направим, е да изясним нашата позиция и да помогнем за изграждането на тези демократични структури, за да може в крайна сметка да въведем в тези региони принципите на правовата държава и свободната пазарна икономика, които са необходими за демокрацията.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, позволете ми да започна, като кажа нещо абсолютно ясно. Не приемам принципа, че Европа някак си е била бавна или закъсняла. Ние първи направихме изявления и за Тунис, и за Египет. Започнахме да говорим за Тунис на 10 януари, а миналата седмица направих изявления за Египет. Ние бяхме преди всички останали. Това не е конкурс и не е състезание, но не приемам тази критика.

Не приемам също така, че сме действали бавно. Ние поддържаме контакти ежечасно с хората в Тунис и с хората в Египет, с нашите делегации, на които отдавам дължимото за това, с което трябваше да се справят през последните две седмици, а също така имаме и преки контакти с правителството и службите. Ще научите и за другите въпроси, по които работихме междувременно, затова не приемам, че сме били твърде тихи. Не приемам, че не сме направили достатъчно.

Съгласна съм, че има още какво да направим. Дадохте ли ми всички инструменти, от които имам нужда, с Договора от Лисабон? Вероятно не. Дадохте ли ми всички ресурси, които са ми необходими? Вероятно не, но ще направим всичко по силите си в този контекст, в който е Службата за външно действие, и ролята, която изпълнявам. Аз не съм някой, който може да излезе и да изразява лични мнения. Аз говоря от името на Европейския съюз. Аз се вслушвам във вас, в държавите-членки и в Комисията. Това е ролята, която сте определили в Договора от Лисабон, и това е, което ще правя.

За някои от вас, които не бяха тук по-рано, тунизийският външен министър беше днес в моя кабинет и това беше първото му посещение извън Тунис в Европейския съюз, защото аз го поканих и защото той знае колко важни сме ние не само днес, но и следващата седмица, и следващия месец, и следващата година. Когато говоря с него, аз говоря от името на Европа. Той знае, че това, което казвам, ще бъде подкрепено от 27 държави, да се надяваме с подкрепата на Европейския парламент, а също и с подкрепата на Комисията.

Това означава нещо за тези хора. Означава, че когато говорим, то е едно послание, а не непременно – както продължават да казват хората – с един глас. Това е едно и също послание, независимо дали е казано от канцлера на Германия, от министър-председателя на Британия, от президента на друга страна в Европейския съюз, от който и да е от 27-те. Ние казваме едно и също нещо. Ето защо външните министри, които се събират в понеделник, заключенията, които правят, и пресконференциите, които дават по всички въпроси, с които се борим, в съседство с нас и по-далече, са толкова важни за хората на място. Не бива да забравяме това във всичко останало, което правим.

Съгласна съм с вас, че трябва да бъдем по-активни на място, да правим повече и абсолютно съм съгласна, че е необходимо да преразгледаме политиката за съседство. Казвам това отдавна. Трябва да се уверим, че имаме по-разнообразен подход, че трябва да разгледаме всяка страна и да решим какво искаме да постигнем с народа на тази страна – да, да работим повече с гражданското общество, да, да се съсредоточим върху правата на човека и демокрацията, и да, да работим по общите въпроси на външната политика, които имаме с тях. Съгласна съм. Опитвам се да го правя. Ако погледнете работата, която сме свършили през последните два или три месеца, ще видите обща тема в казаното от мен, която е необходимостта да бъдем по активни с нашите съседи. Това трябва да бъде наш пръв приоритет след създаването на Службата и тя трябва да е по-добра, по-находчива и по-свързана с техните потребности.

Не мога да поема отговорността за онова, което се е случило преди мен, но поемам отговорността за преобразуването на наследеното от мен в стратегия за бъдещето, с която и вие ще можете да се гордеете така, както и аз възнамерявам да се гордея. Тя започва с това, което правим сега, колко отговорност можем да поемем и да вървим напред.

Не подценявам колко трудна е ситуацията и колко бързо се развива. Съгласна съм с онези, които изтъкнаха, че демокрацията не е един момент във времето. Тя е процес. Изграждате демокрация и водите онези организации, които могат да работят с хората, за да им помогнат да разберат своите демократични права, какво може да означава демокрацията и какво може да направи – преобразуване на обществото. Използваме тази дума в заключенията на Съвета не случайно, защото аз вярвам в преобразуването не само за днес и утре, но и в дългосрочна перспектива. Това предлага Европа. Това е предлагала тя на нашите съседи, които са станали наши партньори, и това предлага на своите членове. Тя реализира преобразуване, което ще трае поколения напред. С това се занимаваме ние. Не се занимаваме с първосигнални реакции и отговори. Ние правим нещо, което даваме на хората за цял живот, за живота на децата им и по-нататък.

Разбира се, във всичко това не съм забравила всички останали въпроси. Наблюдавам какво става в Йордания. Поддържам връзка там. Ангажирана съм, разбира се, с това, което става в Иран. В края на по-миналата седмица проведох разговори с иранците, а вие знаете колко се разгорещявам по отношение на правата на човека в Иран поради всички мои изявления, поради всички въпроси, които сме повдигали.

Определено не съм забравила мирния процес в Близкия изток. Вчера говорих с Джордж Мичъл. Ще се срещнем с министър-председателя Фаяд утре. Ангажирани сме в Четворката. Те се събират в събота на Конференцията за сигурност в Мюнхен, където ще председателствам Четворката по този повод.

Не съм забравила нито един от другите въпроси. Не съм забравила и Албания, където тази седмица се връща Miroslav Lajčák от мое име, за да продължи диалога. Не забравяме нищо, с което трябва да се занимаем, нито дори въпросите, които ще разискваме в Парламента тази вечер.

И не съм отговорна за това, което казва Тони Блеър. Споделям същия език; идвам от същата политическа партия, но не съм отговорна за него и няма да отговарям за него.

Следващата седмица отивам в Съвета за сигурност, също от ваше име. В Съвета за сигурност отново имаме възможност да покажем какво може да предложи Европейският съюз на тези хора, за днес и за утре. Наистина е важно да имам вашата подкрепа за това – не мълчаливо, мога да говоря много високо – а правилно, със съгласуване, с насока, с цел, със стратегия и план, така че когато тунизийският външен министър дойде в кабинета ми, да му дам план. Не казвам, много се радвам да Ви видя, елате да си поговорим пред телевизионните камери за пет минути. Не. Казах му, че ще разговаряме един час и ще работим по Вашия план с това, което считам, че можем да Ви предложим. Колко пари? Какво мога да направя? Какво трябва да променя? Кои инструменти трябва да съберем? С колко гъвкавост разполагам сега? Колко трябва да постигна? Какво Ви е нужно от нас, Европейската инвестиционна банка, Банката на Африканския съюз, Съединените щати, Вашите други партньори? Как ще изградим плана?

След това се срещнах с йеменския външен министър и направихме същото: как групата държави, които са приятели на Йемен, да образуват нов фонд за развитие? Дали да го направим с арабските страни, с които съм разговаряла? Как да постъпим?

Според мен така трябва да работи Европа, това правя всеки ден от ваше име и ще продължавам да го правя.

Сега се надявам, че ще мога да напусна след малко това разискване и да помоля друг член на Комисията да продължи. Извинявам се за това, но събитията в Египет, както правилно казахте, се развиват и мога да ви кажа какво правихме докато седяхме тук и разговаряхме. Изпратихме съобщения, говорихме със заместник-външния министър от мое име. Съобщенията вече пристигат директно. Силите за сигурност трябва да се намесят веднага, за да спрат ескалацията на насилието. Това съобщение дойде от мен, докато седя тук и говоря с вас. Те трябва да поемат отговорност; правителството е отговорно за това да доведе армията, за да помогне на хората и да се увери, че гражданите вече са защитени. Линейките трябва да бъдат допускани да влизат и излизат от площада, защото чуваме, че не ги допускат. Ще говоря с вицепрезидента Сюлейман веднага след като изляза от залата. В момента се установява връзка и затова трябва да ме извините и да разрешите да напусна.

В момента се провежда среща, която се опитва да изготви пътна карта с опозицията, след като европейските лидери са заети да говорят от наше име с други лидери в региона и да ги накарат и те да се обадят. Това сигурно е телефонно разклонение, каквото никога преди не сте виждали, лидери разговарят с лидери, изпращат се съобщения до Египет. И докато всичко това продължава, в кабинета ми се провежда кризисно заседание, за да решим точно какво ще правим при каквито и обстоятелства да се окажем.

Ето какво правя всеки ден, откакто започна тази криза, с това което става в Албания, с това което става в Беларус, с това което направихме за Судан, където нашият специален представител води работна група и където Véronique De Keyser видя сама на място какво прави Европа.

Това правим. Можем ли още? Разбира се. Искам ли да се разделя на четири? Искам. Считам ли, че средствата са правилни? Не. Считам ли, че имаме напредък? Да. Считам ли, че можем да направим още много? Разбира се.

Ако искате от мен само да изскачам и да ме виждат редом до всеки, няма да го направя. Това, което ще направя за вас, е да реализирам онова, за което считам, че е създадена Европа, а то е да се вложат демокрацията и правата на човека в основата на всяко действие, което предприемаме, и да подкрепим народите на Египет и Тунис днес.

(Ръкопляскания)

  Председател. − Внесени са шест предложения за резолюции⁽¹⁾ в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването на предложенията за резолюции относно Тунис ще се проведе в четвъртък.

Гласуването на предложенията за резолюции относно Египет ще се проведе през втората месечна сесия през февруари.

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните няколко дни положението в Тунис и други страни по южното крайбрежие на Средиземно море достигна критична точка. Десетки хора, участващи в бурни демонстрации срещу високата издръжка на живота и липсата на свободен пазар в страната, загубиха живота си. Бих искал да използвам тази възможност, за да припомня, че през 1995 г. ЕС стартира програма за партньорство със страните от Средиземноморието в Барселона, която целеше да бъде постигнато икономическо, политическо, военно и социално сътрудничество. Тези цели обаче към момента изобщо не са постигнати. Драматичното положение в Тунис показва неотложната необходимост от европейска визия за Средиземноморието или действителното ангажиране на страните от южното крайбрежие в настоящите политики за партньорство и съседство. Положението в Египет се влоши още повече през последните няколко часа. Има съобщения за няколко души ранени и убити в сблъсъци из цялата страна между полицията и хора, демонстриращи срещу правителството на президента Мубарак. Считам, че пътят, по който трябва да поемем в интерес на тези страни, но конкретно в интерес на Европа, е за подкрепа на икономически и социални реформи, които са способни да отговорят на стремежите на голяма част от населението и които трябва да донесат мир и постепенно подобряване на условията на живот в страните от Северна Африка.

  Richard Falbr (S&D), в писмена форма. – (CS) През 1995 г. Европейският съюз очерта амбициозната цел да създаде мир, стабилност и просперитет в Средиземноморския регион. Страните от Средиземноморието получиха финансиране, при условие че ще предприемат необходимите икономически и политически реформи. Нищо такова не се случи обаче. В повечето случаи опитът на ЕС да помогне на своите южни съседи се водеше по-скоро от страха, че на власт могат да дойдат ислямски радикали, с което да застрашат стабилността на региона. Подкрепата за авторитарните режими, както показва историята, не се отплаща. Не се отплати за Съединените щати в Южна и Централна Америка, не се отплати и за ЕС. Някои критици съвсем основателно ни наричат лицемери. Ние говорим за права на човека, за необходимостта от социален диалог и за икономическо развитие и въпреки това в продължение на десетилетия пренебрегваме факта, че Тунис и други страни от Северна Африка са управлявани от жестоки и недемократични режими. Трябва да се каже, че това е равнозначно на драматичен провал за онези, които подкрепяха такава политика. Смущаващият призив на представителите на ЕС към Мубарак да организира демократични избори е само тъжен резултат от тази провалила се политика.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Вълната от възмущение в страните от Африка и борбата на техните народи, по-конкретно тези на Тунис и Египет, изискват нашето най-голямо внимание и солидарност. В конкретния случай на Египет, чийто народ продължава да се бори за своите социални и трудови права, за социална справедливост, за демокрация и свобода, енергично осъждаме репресиите, които по нареждане на правителството на президента Мубарак бяха и продължават да бъдат насочени срещу борещите се работници и хора, и отдаваме почит на почти 100 египетски граждани, убити от държавното насилие.

Така както в Тунис и няколко други държави от арабския свят и от Африка положението в Египет е по същество свързано със задълбочаването на кризата на капитализма и яростната антисоциална офанзива, която я характеризира, не на последно място с оглед на експоненциалния растеж на безработицата, която засяга младите хора и експоненциалното увеличение на цените на хранителните продукти.

Последните събития в Египет и широкото социално движение, което ги характеризира, също са свързани със смелостта, упоритостта и решителността на организациите, които представляват работниците, и на други прогресивни народни движения, които предприемат важни действия в борбата от много години и при много трудни условия. Ние продължаваме да настояваме за политическо решение, основано на рамка за строго зачитане на суверенната воля на египетския народ, без външна намеса, манипулиране или натиск.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Настоящите събития в Тунис и Египет могат да бъдат ключ към бъдещето на целия регион. Обществата в този регион отдавна не са имали възможност да изразят открито своите амбиции, мечти или страхове. Все още не знаем какъв ще бъде резултатът от събитията в Северна Африка. Това, което е сигурно, е, че трябва да опитаме да окажем по-голямо влияние върху развитието на ситуацията. В края на краищата, тези събития се развиват в страни, които са наши непосредствени съседи. Европа всъщност е много ангажирана в обсъждания регион. Отдавна знаем, че местните правителства не винаги са отговаряли на очакванията на своите общества. Протестите бяха възпламенени от проблемите, които най-често подклаждат социално недоволство – бедност, отчаяние и арогантност на органите. Не считам, че Тунис и Египет мечтаят за демокрация, както я разбираме на Запад. Хората мечтаят просто за по-добър живот, а по-добър живот не означава непременно демокрация. Заслужават ли по-добър живот? Да, определено. Всеки има право на по-добър живот и право на зачитане на човешкото достойнство, на свобода и на развитие. Дано надеждите им се оправдаят бързо и без кръвопролитие. Много ви благодаря.

  Kelam, Tunne (PPE), в писмена форма. – (EN) Първото заключение, което може да се направи от значителните промени, които се извършват в Тунис, Египет и другаде, е, че демократичният свят беше абсолютно неподготвен за тях. ЕС, както и САЩ, бяха изненадани и все още трябва да импровизират в реакциите и нагаждането си към тези революционни събития.

Същото се случи преди 20 години, когато се срина Съветският съюз. Оказа се, че хиляди съветолози бяха отхвърлили в анализите си латентната мощна сила, която в края на краищата извади от строя съветската диктатура – волята на поробения народ за свобода.

Настоящата ситуация разкри присъщите слабости на новата европейска обща външна политика. Тя разкри хронична криза на ценностите, върху които официално е изграден ЕС. В недоктринерната политика тези ценности бяха систематично занемарявани или подценявани в полза на стабилност или прагматични краткосрочни взаимоотношения.

Това е моментът да се разбере, че отвръщането на погледа от потискането на свободата с оправдание за опазване на стабилността и икономическите интереси неизбежно води до опустошителни политически грешки. Само истинската демокрация може да осигури трайна стабилност. Да се разчита на авторитарни режими означава да се раздува балона на самозаблудата, който рано или късно ще се спука, което ще доведе до тежки морални загуби за техните демократични партньори.

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Експертите считат, че бунтовете в Тунис са предизвикали ефекта на доминото. Много вероятно е следващата страна в региона, която ще претърпи промени след Тунис и Египет, да бъде Йемен. Либия, Алжир, Йордания, Сирия и Мароко също се споменават. Глобализацията и придружаващият я свободен поток от информация отваря очите на гражданите на тези режими. Те искат промяна, приличен живот в съвременна демократична държава и законодателство, пригодено към прозрачни принципи. В ситуации от този род ЕС трябва да насърчава тези ценности и да направи всичко по силите си, за да осигури арабските държави да избегнат гражданска война или завземането на властта от екстремисти. Бих искал да подчертая, че нашата подкрепа трябва да бъде ограничена до политически мерки и не бива да включва военни действия. Като ЕС ние трябва да подкрепим арабските държави в мирното осъществяване на реформите. Съществува ясна потребност от диалог и с представителите на отиващите си органи, и с опозицията, включително ислямските движения. ЕС има нужда от по-голямо присъствие в региона, като цялата европейска политика за съседство е необходимо да бъде преработена, което ще направи възможно да се подкрепя демокрацията по-ефективно не само в арабските страни, но и в съседните ни държави на изток като Беларус. Необходими са ни ефективни стратегически планове, които включват подходяща финансова помощ от ЕС за подпомагане на демокрацията, гражданското общество и правата на човека. Считам, че ЕС трябва да говори с един глас и да изрази недвусмислено осъждане на антидемократичните режими.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Събитията, които се случват в безброй арабски страни, и особено Тунис и Египет, са демонстрации, които ще влязат в историята на освобождението на народите от авторитарните режими, които не спазват основните правила на демократичното общество: принципите на правовата държава и защитата на правата на човека.

Считам, че сега ще бъде важно да бъдат преосмислени краткосрочните и дългосрочните стратегии за Тунис и Египет в дългия процес на преход към демокрация, за да бъде предотвратено идването на власт на екстремистки групировки. Приветствам мисията на ЕС в Тунис за оценка на правната ситуация на етапа преди изборите и наблюдателната мисия за тези избори: идентични мерки трябва да се вземат веднага щом бъде постигната стабилност в Египет.

Независимо от това считам, че е изключително важно да бъде преработена политиката за съседство, която видяхме, че не успя да се ангажира с една от своите цели: насърчаването на демокрацията и правата на човека. Считам, че трябва да има по-голямо разнообразие в подхода в евросредиземноморските споразумения, които трябва да имат пряк ефект върху гражданското общество. Диалогът с Тунис, Египет и съседните им страни трябва да преследва целта за гарантиране на демократична стабилност. За да бъде постигнато това, трябва да бъдат създадени стратегии и да бъдат увеличени наличните ресурси за необходимите социално-икономически и политически реформи.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Независимо че демократичният прогрес в арабския свят трябва да бъде насърчаван, стратегическите интереси на ЕС не бива да бъдат застрашавани. Събитията в Тунис и Египет доказват, че автокрацията не е решение. Въпреки това същите събития не гарантират демократичен изход. Новата история показва, че демократичните революции могат да бъдат похитени от добре организиран, войнстващ ислям. Иранската революция от 1979 г. е известен пример за демократични промени, които се превръщат в автокрация. Трябва да установим деликатно равновесие между социалните политики на президента Мубарак и стратегическата линия на Египет. Египет е гъвкав съюзник, той се присъедини към силите, които освободиха Кувейт, и осигури повече от 30 години мир с Израел. В настоящите събития в Египет има надежда и опасност. Протестиращите и техните легитимни искания са истински израз на необходимостта от открито разискване. Съществува обаче значителен потенциал за потисническо поведение, практики и политики в египетското общество. Обрязването на жени, одобрението на публични екзекуции, изтезанията и стриктното тълкуване на ислямското право са широко разпространени. Мюсюлманското братство открито насърчава този дневен ред и на него се приписват 20% от предпочитанията на избирателите. Трябва да бъде приложена предпазливост, за да има демокрацията бъдеще в Египет.

  Antonio Masip Hidalgo (S&D), в писмена форма. – (ES) Нестабилността в Средиземноморието и Суец ни дава аргументи за голямата важност на въглищата.

Нека подкрепим енергията, произведена в ЕС, който е сигурен източник.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Бунтовете, предизвикани в арабския свят от самозапалването на младия Mohamed Bouazizi, не включват изобщо прояви на религиозни или идеологически елементи. Социално-икономическите искания естествено са основна грижа по време, когато в Египет нарастването на цените на хранителните продукти изостри трудните условия, при които се бори за живот половината от 80-милионното население на страната, оцеляващо под границата на бедността само с два долара на ден. Считам, че нашето отношение към събитията в арабския свят трябва да вземе предвид, от една страна, естествената подкрепа на желанието за свобода, но от друга страна, не можем да пренебрегнем заплахите за глобалната стабилност, които могат да възникнат от срива на този регион, който става все по-непредсказуем, хаотичен или под ислямско влияние. Тревожните сигнали показват, че мнозина от протестиращите не се стремят изобщо към западния модел на демокрация, а съвсем обратното. Не мога да завърша, без да се сетя за руското нахлуване в Грузия преди две години, когато западният свят, изненадан, гледаше мълчаливо и просто го игнорира. Отново по границите на ЕС се развиват решаващи събития, които ни заварват неподготвени. Отново ние не участваме в действията, въпреки че тези действия засягат пряко европейската стабилност в много отношения.

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. – (EN) Първото посещение в чужбина на новия тунизийски министър-председател беше в Европейския съюз. Баронеса Катрин Аштън приветства министър-председателя и ясно беше оценено, че ЕС е мястото за първо посещение в чужбина. Самият избор е важен, защото тунизийският министър-председател искаше да предаде ясно послание за пътя, по който желае да поеме неговата страна. ЕС подкрепя демокрацията, правовата държава, спазването на правата на човека и основните принципи. Той е в подкрепа на стабилността и сигурността, в този случай в Средиземноморския регион. Тунис е един от най-близките съседи на Малта в Северна Африка. Това, което ще се случи през този преходен период, е важно не само за моята страна, но и за региона. Считана за умерена страна, аз съм оптимистично настроен, че външната политика на Тунис ще продължи в същата посока. Надявам се също, че вътрешното положение ще се подобри. Важно е ЕС да бъде видим чрез различните си програми за помощ и развитие, които могат да бъдат насочени към Тунис. Страните, които приемат демократичните ценности и допринасят за стабилността и сигурността в един регион, трябва да бъдат оценявани заради своите усилия. Ето защо е жизнено важно ЕС да илюстрира тази оценка и видимо, и осезаемо.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) ООН обяви вчера, че повече от 200 души са загинали в резултат от безредиците, придружаващи революцията в Тунис. Това е трагичната страна на събитията на юг, които ни изненадаха. Тя трябва да накара всеки от нас да положи още повече усилия за постигането на демократизация и на тази страна, и на региона като цяло, особено след като старият ред се срива пред очите ни и в Египет. За съжаление, не можеше да става въпрос ЕС да приглася на това. Нека не се заблуждаваме, че новосъздадената дипломация на ЕС ще играе водеща роля от самото начало, след като отделните държави-членки имат толкова силни сепаратистки интереси. В случая с Тунис обаче инструментите на наше разположение са може би не толкова забележителни, но могат да дадат много съществени резултати. Те включват политиката за съседство на ЕС, която понастоящем се преразглежда и която трябва да бъде променена в съответствие с настоящите събития. Те включват и възможността да бъде изпратена наблюдателна мисия на ЕС, и вероятно вече не е необходимо никой да бъде убеждаван в нуждата от това. Това са конкретни задачи, към които сега Европейският парламент трябва да насочи своето внимание.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Бих искала да повторя възхищението, изразено по време на разискването, по отношение на смелостта на народите на Тунис и Египет в изразяване на тяхното недоволство и разочарование от съответните режими. Вълненията вече достигнаха точка, от която няма връщане, и Европейският съюз трябва да допринесе за процеса на преход, който беше започнат. Има някои предпазливи гласове, които призовават за запазване на статуквото, особено в Египет, които твърдят, че свалянето на режима може да доведе до гражданска война, което на свой ред може да доведе на власт религиозни фундаменталисти. Считам, че не е наша работа да предсказваме евентуалните събития в тези страни. Бих искала да ви напомня, че Източният блок беше на ръба на разпадането, и пак имаше някои, които не искаха да клатят лодката от страх от бъдеща нестабилност в региона. Нека не правим тази грешка, а вместо това да помогнем на народите на Тунис и Египет да положат основите за истински демокрации по най-добрия възможен начин. Уверена съм, че ислямът и демокрацията не са несъвместими – Индонезия, една демокрация, има най-голямото мюсюлманско население на света.

(1) Вж. протокола.