Пълен протокол на разискванията

Сряда, 2 февруари 2011 г. - Брюксел

19. Инициатива за ваксина против туберкулоза (разисквания)

  Председател. − Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Louis Michel, Charles Goerens, Антония Първанова, Frédérique Ries, Olle Schmidt, Maria Da Graça Carvalho, Nessa Childers, Marc Tarabella, Bart Staes и Marina Yannakoudakis – от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, към Комисията, относно инициативата за ваксина против туберкулоза (O-0203/2010 -B7-0006/2011).

  Charles Goerens, автор. – (FR) Г-жо председател, щастлив съм да подкрепя един паневропейски проект, който е много амбициозен по отношение както на Европейския съюз, така и на развиващите се страни и е насочен към премахването на туберкулозата посредством програма за ваксинация.

Нека припомня, че през 2009 г. над 1,7 млн. души починаха от туберкулоза, което, измерено в човешки живот, означава, че ежедневно са умирали 4 700 души. Добавете към това и годишните загуби за икономиката, които само за Африка се оценяват на над 50 млрд. щатски долара. Ако, базирайки се на това, разглеждаме туберкулозата като проблем, типичен само за развиващите се страни, това би било една голяма самозаблуда.

Всъщност случаите, докладвани през лятото на 2010 г. от Обединеното кралство и Ирландия, ни напомнят, че болестта е тук, в нашите страни, без да споменаваме пораженията, нанесени от същата болест в източната част на нашия континент, по-специално в Русия и в Молдова. Инициативата за ваксина против туберкулозата (TBVI) има за цел да се създадат ефикасни ваксини за предпазване на развиващите се страни при една достъпна цена. Имайки това предвид, бих искал, ако позволите, да направя следните коментари.

Първо, здравето е безценно, но струва пари. Макар че достъпът до здравеопазване трябва да бъде всеобщ, възможностите за заплащането му остават сами по себе си ограничени в рамките на индустриализираните нации. Такъв е споменатият случай и като цяло е важно разходите да се разсредоточат. Естествено, на Север, това означа в индустриалните държави, пациентите трябва да заплащат висока цена, защото в противен случай източниците за финансиране на съответните научни изследвания твърде бързо ще пресъхнат. В същото време обаче приносът във финансово отношение на Юга, ако въобще съществува, е почти символичен, вследствие на което нашата солидарност става неизбежна за преодоляването на съществуващия недостиг от средства.

Второ, инициативата TBVI намира място и в Стратегия „ЕС 2020“. Това е перфектна илюстрация на целта, която следва да постигнем, ако своевременно поставим своите приоритети в здравеопазването.

Моят трети и заключителен коментар е следният: без допълнително или добавъчно финансиране от страна на големи институционални заемодатели, в това число по-конкретно на Световната банка, не съществува начин това да се случи. Други страни, като САЩ, Канада или редица държави с възникващи пазари, които са потърпевши от проблема с туберкулозата – независимо дали пряко като отражение върху тяхното население, или косвено посредством международната солидарност – трябва напълно логично също да направят свой собствен принос за тази инициатива. Тук говоря по-конкретно за модела на публично-частно партньорство.

Новият подход може да бъде от полза, ако гарантира, че солидарността е предназначена за тези, които едновременно се нуждаят и от медицинска, и от финансова помощ. Алтернативен вариант би било запазването на модела на публично-частно партньорство само за заможното население.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. – (FR) През 2008 г. Инициативата за ваксина против туберкулоза (TBVI) възникна под формата на публично-частно партньорство, подпомогнато от програмата за сътрудничество в областта на здравеопазването като част от Седмата рамкова програма за научни изследвания с цел набирането на допълнителни средства за тази съществена област.

Понастоящем преобладаващата част от наскоро разработените нови варианти на ваксини все още са на предклиничен етап или в началото на клиничната разработка. Важно е да се подчертае фактът, че не разполагаме с клинични данни в подкрепа на твърдението, че един от вариантите на ваксина, намиращ се в процес на разработка, може да се счита за доказано по-ефикасен от използваната в момента ваксина, а именно БЦЖ (Bacillus Calmette-Guérin).

За да достигнат до пазара, новите варианти ваксини трябва да бъдат по-ефикасни от БЦЖ или да я заменят с по-добра ваксина. Факт е, че все още не разполагаме с такива важни данни. TBVI следва да се разглежда отделно от другите инициативи за подпомагане на клиничните изпитвания.

За да се справи с проблемите в областта на клиничните изпитвания, като първа инициатива е създадена програмата „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP), предприета съгласно член 185, според който 14 държави-членки, 2 асоциирани страни и Комисията колективно се ангажират в размер на 400 млн. евро, 200 млн. евро от които са от Европейския съюз, с цел насърчаване на изследванията, намиращи се във фази 2 и 3 от клиничните изпитвания, например за СПИН, малария и туберкулоза в Африка на юг от Сахара. Предвижда се до 2015 г. да приключат всички извършвани понастоящем изпитвания по програмата, включително осемте изпитвания на противотуберкулозна ваксина. Следователно тази алтернатива вече съществува и работи. Освен това Комисията е много заинтересована от т.нар. бизнес модел, който беше разработен в резултат от публично-частното партньорство, включително представеният от TBVI.

Нещо повече, TBVI предложи модел, който в бъдеще е възможно да се превърне в полезен инструмент. Това обаче изисква задълбочен анализ на търговския проект, както и оценка на риска. Следователно, дори ако TBVI намери съществена финансова подкрепа, успехът й не е гарантиран, точно поради факта, че няма достатъчно информация, която да показва дали това, което в момента подлежи на изпитвания, впоследствие може да даде доходоносни резултати.

Въпреки това Комисията ще продължи тези вътрешни разисквания, както и съвместно с финансовите институции да анализира модела, с което ще допринесе за развитието на концепцията, така че отчасти да осигури прилагането на „ЕС 2020“. От тази гледна точка тя вероятно може да бъде проучена.

  Maria Da Graça Carvalho, от името на групата PPE. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, въпреки постигнатия напредък по целия свят заболеваемостта от туберкулоза остава причина за сериозни опасения. Засилващата се резистентност на това заболяване и недостатъчните научни изследвания означават, че днес от туберкулоза умират почти 2 млн. души всяка година.

Ние приветстваме инициативите на ЕС посредством това решение да се бори с туберкулозата, но призоваваме за по-мащабно използване на научния подход, за да бъдат разработени нови ваксини срещу това заболяване. Ваксините са ней-ефикасните мерки на общественото здравеопазване, предпазващи европейските граждани от инфекциозни заболявания, но също така важно е здравеопазването да стигне и до развиващите се страни, така че да допринесе за увеличаване в тях на средната продължителност на живота и за борба с бедността.

Както казах, има известен напредък и сме на прав път, но ЕС трябва да удвои своите усилия. Затова призоваваме за по-координирани действия и за обединяване на европейските изследвания в борбата със свързаните с бедността заболявания. Това е единственият начин, по който може да успеем да облекчим трагичното положение, в което се намират някои развиващи се страни.

Бих искала да запитам Комисията как възнамерява да продължи научноизследователската си дейност в тази област, да активизира тези усилия и да превърне резултатите от тази дейност в благо за хората в светлината на стратегията „Европа 2020“.

  Michael Cashman, от името на групата S&D. – Г-жо председател, винаги ми е приятно да Ви видя на председателското място, когато обсъждаме проблеми, свързани с участта на околните. Зная, че Вие споделяте нашето безпокойство.

Искам да се присъединя към думите на г-н Goerens и действително да подтикна Комисията още малко напред. Съвсем вярно е, че туберкулозата е здравен проблем в световен мащаб и, както знаем, е втората основна причина за смъртност от инфекциозни болести в целия свят. Както чухме, между 1,6 млн. и 2 млн. души ежегодно умират от тази болест. Финансирането от ЕС има решаващо значение за възникването на активен процес на доразработване на нови варианти противотуберкулозна ваксина, което по думите на Комисията способства за ранната им разработка още във фази 1 и 2А на техните клинични изпитвания.

За съжаление – и това представлява проблем, – понастоящем механизмите за финансиране, включително програмата „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP), разпределя доста ограничен обем от средства за твърде скъпоструващи клинични изпитвания, намиращи се в късните фази от разработката на ваксините – фази 2Б и 3, които са жизненоважни за доказване на тяхната безопасност. Ние разполагаме с ваксини, но, за да бъдат те лицензирани, е извънредно важно да се докаже тяхната безопасност и ефикасност.

Приветствам факта, че, както беше споменато, Комисията осигурява допълнителни средства, но дали правилата относно бюджетните разпоредби за всяка нова EDCTP програма допуска насочване на финансирането към изграждане и развитие на места за провеждане на клинични изследвания, в това число епидемиологични? Предвижда ли Комисията въвеждане на механизми за конкуренция при финансирането на късните фази от клиничната разработка на нови оригинални ваксини, които са насочени към пренебрегвани досега заболявания, като туберкулозата?

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, туберкулозата днес е все още широко разпространена, особено в по-бедните страни. Една трета от световното население е заразена и 2,5 млн. души умират от туберкулоза всяка година. Според оценки на Световната здравна организация само в Европа ежечасно има 49 нови заболели и 7 смъртни случая. Сред индустриализираните нации се наблюдава възраждане на туберкулозата, особено като вторично заболяване при болни от ХИВ и СПИН, но също и в резултат от миграцията на населението и туризма.

Превенцията, диагностиката и лечението наистина могат да доведат до контролирано разпространение на това заболяване. Хората са единственият преносител на microbacterium tuberculosis и нейното изкореняване е напълно възможно. Съществуват обаче опасения във връзка с увеличаването на броя на резистентните бактерии. Съществуват нови ваксини и според изследвания приемането на витамин D намалява времето за лечение на туберкулозата. В каква степен Комисията е ускорила вече своята дейност в това направление?

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-жо председател, преди четири години, когато беше крайният срок за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, бяха диагностицирани редица нови случаи на туберкулоза, които тревожат целия свят. Туберкулозата е лечимо заболяване. За съжаление в развиващите се страни, по-специално в Азия и в Африка на Юг от Сахара, тя все още е сериозен проблем. По последни оценки близо два милиарда души са инфектирани с туберкулозния бацил, или с други думи, една трета от световното население. Според статистиката един на всеки десет от тези хора ще продължи да боледува от туберкулоза. Най-бедните региони в света са особено застрашени от увеличаване на новите случаи на туберкулоза, тъй като храната и условията на живот, а също и стресът създават благоприятна среда за развитие на болестта. В редица държави достъпът до ефикасно лечение на заболяването е ограничен и не съществува координация на лечението при СПИН и при туберкулоза. Това е в резултат на факта, че правителствата в развиващите се страни не дават достатъчно средства за здравеопазване. Освен това здравните системи в селските райони страдат от недостиг на кадри и от липса на способи за лечение на такива заболявания. Поради това в държавите с ограничени финансови възможности последиците са най-сериозни в селските райони. Развитите държави изразходват близо 5% от БВП за обществено здравеопазване, докато разходите на развиващите се страни възлизат на едва половината от този дял. Следователно, както отбеляза г-н Goerens, за по-бедните страни е невъзможно без външна помощ да увеличат разходите си за здравеопазване. В допълнение туберкулозата е не само медицински, но и социален и икономически проблем, тъй като води до спад на производителността на труда и има икономически последици. Всичко това означава, че ние трябва да сме решителни в своя отговор и действително ще направим всички необходими усилия, за да гарантираме по-голямата достъпност на ваксините.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, един от въпросите, с които още не сме се справили в борбата си с бедността, е здравеопазването. В Декларацията на хилядолетието ние се ангажирахме преди всичко да намалим детската смъртност, второ, да подобрим майчиното здравеопазване и, трето, да продължим борбата със СПИН, малария и редица други заболявания, включително туберкулоза.

Въпреки това днес всички знаем, че това са онези цели, по които понастоящем изоставаме най-много от графика. Трябва да вземем мерки, за да увеличим средствата за финансиране на програми в здравеопазването в развиващите се страни, а окончателна цел на Европейския съюз в тази област следва да бъде достъпът до безплатни системи на здравеопазване.

Счита, че трябва да бъдат подкрепени глобалните инициативи, като вертикални фондове, подпомагащи борбата срещу СПИН, малария и туберкулоза. Но, г-н член на Комисията, необходимо е също да окажем политическа и икономическа подкрепа на държавите, така че да могат да развиват ефективни здравни системи. Убеден съм, че това би бил най-добрият начин, за да гарантираме принципа на разпределение на финансирането и осигуряване на достъп на най-уязвимите слоеве от населението до здравеопазване.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, подобно на маларията и СПИН, туберкулозата е една от най-големите пандемии, която покосява населението в развиващите се страни, особено в Африка и Азия. Това води пряко до влошаване на икономическото и социалното положение в тези държави.

Но европейските държави също не успяват да се справят с многото случаи на туберкулоза. Това заболяване не може да се разглежда само като медико-фармацевтичен проблем или просто като проблем на човешкото поведение. То включва и въпроси, свързани с развитието на човека в неговата цялост, а също и със справедливостта, което изисква глобален подход. Хората, болни от туберкулоза в развиващите се страни, са жертви на несправедливост, тъй като лечението, което получават, не е достатъчно и не е със същото качество, както в развитите страни.

Нуждаем се от по-нататъшни научни изследвания и запазване на потока от нови медикаменти и ваксини, способни да се справят с нови усложнения и резистентни щамове на различните патогени. Бих искала обаче да привлека вниманието ви към онези редови герои, които воюват с туберкулозата, давайки ни възможност да продължим да лекуваме заболяването, да устоим на трудностите, породени от комбинираното заразяване със СПИН и туберкулоза, и да помогнем на всички държави да посрещнат предизвикателствата на хилядолетието. Трябва да помогнем на здравните работници в развиващите се страни. Те напускат своите страни и се преселват в по-благоденстващи държави, тъй като в собствените им страни бюджетите за здравеопазване биват орязвани.

Подкрепям инициативата за ваксина против туберкулоза, но за да се справим с болестта, трябва да възприемем глобален подход. Не е достатъчно само да подпомагаме научните изследвания и фармацевтичната индустрия, тъй като, освен всичко друго, ще мине още много време, преди тези изследвания да дадат резултат.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, бих искал да подчертая, че туберкулозата далеч не е премахната и ние виждаме, че близо два милиона души годишно стават жертва на тази сериозна болест.

Бих искал да кажа, че е добре, че си даваме сметка за това и приветствам инициативата на Комисията поради факта, че вземаме предвид не само пандемията от СПИН, но и туберкулозата, която отнема живота на милиони хора.

Съгласен съм, че е нужно да се отделят повече средства за разработването на нови ваксини. Но както току-що беше заявено от Комисията, ние, разбира се, не разполагаме с тези нови ваксини, тъй като сме още в предклиничен стадий и тестваме тяхната ефективност при прилагането им върху хора. Искам да отправя призив – приключвам, г-жо председател – за допълнително финансиране и допълнителни средства.

  Claudiu Ciprian Tănăsescu (S&D). – (RO) Г-жо председател, годишна смъртност между 1,6 и 2 милиона души прави туберкулозата една от двете най-смъртоносни инфекциозни болести в света. Това обяснява голямата загриженост на организациите за обществено здравеопазване по света.

Във време, когато медицината прави грандиозен напредък, трябва да признаем, че е дошло време традиционната противотуберкулозна ваксина БЦЖ да бъде заменена от нова, по-модерна и по-ефикасна ваксина. Това обаче не би могло да се постигне без, от една страна, ЕС да прояви повече щедрост при предоставянето на средства за завършване на изследванията в тази област и, от друга страна, да намери други източници на финансиране, като направи преглед на модела, предложен по TBVI – за намиране на алтернативни, нови методи за финансиране.

Предоставянето на финансови гаранции може да направи този модел по-привлекателен за европейските делови среди, което би стимулирало тяхното включване и необходимата финансова подкрепа.

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-жо председател, туберкулозата, или „ТБ“ – както е позната в моята страна, беше силно разпространена преди малко повече от век, като отне живота на много хора – млади и стари.

Със замогването на страната тя отмря и ваксинирането беше прекратено за 36 години. Но както отбеляза авторът, през последните години туберкулозата се завърна. Само през последната година в моя избирателен район с болестта се заразиха едно дете в училищна възраст и едно бебе от детска ясла.

В световен мащаб проблемът е още по-голям, като от бацила са засегнати 2 милиарда души, а на всеки 20 секунди умира човек. Следователно сме изправени пред голямо предизвикателство, ако искаме да постигнем целта – до 2050 г. да премахнем болестта.

Ключът са изследванията и в тази област Европейският съюз заслужава голяма похвала, тъй като, макар и като цяло в изследванията да изоставаме от САЩ и Япония, ние сме лидери в тази област, като 60% от изследванията се провеждат в ЕС и по-конкретно датски институти и учени разработиха ваксината.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, четири години преди срока за постигане на Целите на хилядолетието за развитие туберкулозата слага край на 2 милиона живота всяка година. Тя представлява крещящ пример за неравенството, което пронизва нашият свят. Нека не забравяме, че това е заболяване, което изобщо не е разпространено в индустриализираните държави.

Проблемът с туберкулозата и останалите заболявания няма да се реши без висококачествено обществено здравеопазване, достъпно за цялото население, включително доболнична помощ. Сътрудничеството за развитие и политиката на подпомагане имат тук ключова роля и те, естествено, трябва да включат помощ за програмите за ваксиниране. Но е необходимо повече. Трябва да сложим веднъж завинаги край на механизми като дълга и обслужването му, които изсмукват ресурсите на развиващия се свят и продължават да държат тези страни в изостаналост, зависимост, подчинение и мизерия.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, броят на заболелите и на смъртните случаи от туберкулоза в Унгария са нараснали застрашително през последните години. Това, между другото, е резултат от разрушителното за нацията либерално мислене. Тук имам предвид срамния унгарски Закон за здравеопазването от 2006 г., основаващ се на затварянето на болници и предоставянето на здравни услуги на търговска основа. Съществен фактор за развитие на болестта е бедността, включително увеличеният брой на бездомните, както и все по-трудният достъп до системата на здравеопазване. Според мен трябва да се засили лечебната и превантивната роля на здравеопазването, да се разшири обхватът на профилактичните прегледи и не само да се разшири обхватът на подобреното ваксиниране, но и да се направи то достъпно за всеки. Тези мерки могат да доведат до по-здрава нация, по-здрава Европа и в дългосрочен план – до по-здраво общество.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. − (FR) Г-жо председател, ще се опитам да отговоря на някои от повдигнатите въпроси.

На първо място, трябва да ускорим изследванията, както вече казах в моето встъпление. Комисията търси начини да увеличи финансирането на противотуберкулозните си програми и едно възможно решение би могло да бъде да дофинансира програмата „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP), за която ви говорих. Понастоящем тя разполага с 400 милиона евро, от които 200 милиона евро са предоставени от Комисията. Тя например обсъжда и възможността за създаването на Програма EDCTP 2 и трябва да подчертая, както вече заявих на г-н Tănăsescu, че вече е предвидила значителни ресурси за програмата за изследване на туберкулозата. Мога дори да ви цитирам едно число: 65 милиона евро вече са заделени за тази програма. Но е ясно, че тези средства са недостатъчни и трябва да се потърси публично-частно партньорство.

От друга страна, когато става въпрос за финансиране на потенциалните ваксини в клинична фаза, ще трябва да се има предвид проблемът за ефикасността им. Както ви казах, информацията, с която разполагаме, не ни дава увереност, че по-значително финансиране може да ни доведе до положителни резултати. Витамините са другият подход, който в момента се проучва, но това, което трябва да избегнем, е развиването на резистентност. Вероятно това е една перспектива, която трябва да се проучи, но следва да отчитаме наличието на този риск.

Нека сега поговорим по-общо за здравните системи в Европейския съюз, както и в развиващите се страни. В Европейския съюз здравето е, освен всичко, и една от целите, които Комисията се опитва да насърчи в държавите-членки посредством различни програми, включително стратегията „Европа 2020“. С други думи, тя насърчава инвестициите в здравеопазване. В областта на изследванията в една от инициативите за научноизследователска дейност и иновации Комисията – и в частност една група членове на Комисията – работи по тази тема, така че да гарантира, че в държавите-членки могат да се ускорят иновациите, да се интензифицират свързаните със здравеопазването изследвания наред с проблемите, засягащи застаряването на населението.

Що се отнася до развиващите се страни, Европейският съюз вече постига много в областта на здравеопазването чрез фонда за развитие и това е тема, на която Комисията ще продължи да отделя голямо внимание и в бъдеще.

Надявам се, че успях от името на Комисията да отговоря на някои от вашите въпроси. Мога само да ви уверя, че изследванията остават една от основните грижи на Комисията.

  Председател. − Внесени са четири предложения за резолюции на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността, в заключение на разискванията⁽¹⁾.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 11,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Като член на делегацията за Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС подкрепям мнението резултатите от изследванията в ЕС в областта на разработването на противотуберкулозни ваксини да се предоставят на развиващите се страни и да се подпомагат тези страни за финансиране на лечението на страдащите от болестта. Заедно с ХИВ и маларията, туберкулозата е една от трите най-често срещани инфекциозни болести. Една трета от световното население е заразено с туберкулозния бацил; всеки ден биват диагностицирани осем милиона души заболели и тя убива между 2,6 и 2,9 милиона души. Над 95% от заболелите са от развиващите се страни. Всяка секунда туберкулозният бацил взема нова жертва. Около 10% от инфектираните ще развият болестта, което може да е фатално, ако не бъдат лекувани. Повечето заболели са диагностицирани в Индия, Китай, Индонезия, Южна Африка, Нигерия, Бангладеш и Етиопия. В Азия и Африка честотата на заболяванията е 100-120 на 100 000 души население. В много страни достъпът до ефективно лечение е ограничен. Туберкулозата е и сериозен икономически проблем. Глобалният спад в производителността на труда на работната сила, предизвикан от болестта, възлиза на 13 милиарда щатски долара годишно. Премахването на туберкулозата е една от Целите на хилядолетието за развитие, която ЕС иска да постигне до 2015 г. Остават ни само четири години. Понастоящем туберкулозата е напълно лечимо заболяване. Нуждаем се от комплексна програма, насочена към предотвратяването и лечението на туберкулозата. Колкото може по-скоро трябва да стартира информационна кампания за туберкулозата, за начините да избягването и лечението й, както и на програма за ваксиниране.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (EN) В човешката история туберкулозата е убила повече хора, отколкото която и да било друга болест. Тази високозаразна, преносима по въздушен път бактерия може да зарази допълнително от десет до петнадесет души, преди да бъдат открити симптомите й.

Лошите жилищни и битови условия и липсата на нужната хигиена винаги са представлявали сериозни рискови фактори за туберкулозата, поради което тя е заболяване, което най-силно е свързано със и отчасти предизвиквано от бедността.

Въпреки усилията на СЗО и националните органи броят на хората, умиращи от туберкулоза, възлиза на 1,5 милиона души и продължава да нараства. Аз решително подкрепям инициативата за противотуберкулозна ваксина и искрено се надявам, че тя ще осигури повече ваксини за страдащите в Европа и по света.

Трябва да се изтъкне, че борбата срещу туберкулозата трябва да върви ръка за ръка с борбата срещу бедността и социалното изключване. Необходимо е да се идентифицират уязвимите групи, като се установят и премахнат бариерите, които препятстват достъпа им до целия спектър на превенцията, диагностицирането и лечението на туберкулозата.

Ще бъде полезно да се модифицира програмата за противотуберкулозните услуги, за да се отговори по-добре на местните нужди и да се предприемат мерки срещу широко разпространените дискриминационни практики в здравните системи.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Трябва да се борим с туберкулозата, защото тази болест убива всяка година по два милиона души по света и почти една трета от световното население е заразено с нея. Бих искала да насоча вниманието ви към факта, че туберкулозата е болезнен световен здравен проблем и е втората най-смъртоносна инфекциозна болест в света. Тя е силно свързана с такива социални и икономически проблеми като бедност, безработица, алкохолизъм, наркомании и ХИВ/СПИН, както и с незадоволителното и плачевно състояние на системите на здравеопазване и късното диагностициране. Ето защо аз съм доволна от формирането на модела на инициативата за противотуберкулозна ваксина, тъй като всички пациенти по света, страдащи от туберкулоза, ще бъдат в състояние да се възползват от резултатите от изследванията и работата в тази област. Освен това този проект ще допринесе за осъществяване целите на стратегията „Европа 2020“ и за постигане до 2015 г. на Целите на хилядолетието за развитие. Бих искала да отбележа, че финансирането на борбата срещу туберкулозата е недостатъчно и че за създаването на сериозен пакет от нови потенциални противотуберкулозни ваксини е много важно финансирането от Европейския съюз. Надявам се, че възможно най-скоро ще бъде отбелязан напредък в лицензирането на потенциални европейски противотуберкулозни ваксини и че те ще бъдат на разположение на онези, които най-много се нуждаят от тях. Освен това важно е да се намерят възможности за прилагане на конкурентен механизъм на финансиране за осъществяване на последните стадии от клиничното проучване на нови противотуберкулозни ваксини.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) В контекста на нашето разискване бих искала да отбележа, че в началото на ХХІ век туберкулозата убива почти три милиона души годишно по света. Статистиката ни показва, че една трета от световното население е заразено с бацила на туберкулозата. Това е причина за тревога. Трябва да гарантираме, че само най-добрите и съвременни ваксини ще се използват като основен инструмент в борбата с болестта. Трябва да направим опит за активизиране на международните мерки и да обсъдим финансирането на ваксините, особено за развиващите се страни. Освен това е необходима активна медийна кампания за информиране на обществеността за проблема, за начините на заразяване и предотвратяване на болестта, тъй като хората смятат, че туберкулозата е заболяване, което не засяга съвременния свят. Благодаря ви.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Аз съм обезпокоен от изводите, които направиха авторите на въпросите, изискващи устен отговор, че пет години преди изтичането на срока за постигане на Целите на хилядолетието за развитие се наблюдава слабо спадане на заболеваемостта от туберкулоза в глобален мащаб. Според информацията, с която разполагам, над 73% от лекарите в Централна и Източна Европа признават, че не се чувстват достатъчно добре подготвени да диагностицират и лекуват туберкулозата. Общото усещане сред лекарите е, че положението е значително по-лошо; 75% от тях считат, че броят на новите случаи на туберкулоза нараства. Каква би могла да бъде причината за такова несъответствие между официалната статистика и наблюденията на медицинските работници? Системата за събиране на данни за нови случаи на заболяване от туберкулоза е остаряла и здравните учреждения често пренебрегват задълженията си в това отношение. Трябва да се подчертае, че ключово оръжие в борбата срещу заболяването остават превенцията, осведомяването, спазването на правилата за хигиена, което прави възможно да се избегне инфектирането с туберкулозния бацил. Съгласен съм с авторите на въпросите, че едно от решенията на този проблем би могло да бъде въвеждането на програми за ваксиниране заедно с широкомащабна информационна кампания.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Въпреки известния напредък туберкулозата остава една от основните причини на смъртност в световен мащаб, особено в развиващите се страни, и води до почти 2 милиона смъртни случая годишно. Заслужава да се спомене положението в Румъния, където се регистрират 110 заболявания на 100 000 жители, в сравнение с 39 заболяване на 100 000 души в Европа.

Достъпът до здравеопазване е всеобщо право и не финансовите разходи трябва да ни безпокоят. Налице е неравенство между индустриализираните и развиващите се страни. Трябва да покажем солидарност и подкрепа по всякакъв начин на програмата „Да спрем туберкулозата“, лансирана от Световната здравна организация (СЗО).

Дълг на Европа е да намери прагматични и оригинални методи за осигуряване на финансирането на изследванията с цел борба срещу туберкулозата и други трансмисивни болести. Инициативата за противотуберкулозна ваксина (TBVI), подкрепяна от Европейския съюз, предлага решение за съществуващото положение чрез създаване на достъпни ваксини на достъпни цени, които могат да бъдат предоставени на населението посредством структурирана програма за ваксинация. Включването на TBVI в стратегията „ЕС 2020“ може да се окаже решението, позволяващо на Европа да засили стратегическата си независимост в борбата с туберкулозата и позицията си на водещ новатор.

(1) Вж. протокола.