Пълен протокол на разискванията

Сряда, 2 февруари 2011 г. - Брюксел

1. Възобновяване на сесията

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 15,00 ч.)

  Председател. − Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната на 20 януари 2011 г., четвъртък.

2. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

3. Изявления на председателството

  Председател. − Като предварителни бележки бих искал да съобщя пет известия.

Най-напред бих искал да се спра на положението в Средиземноморието, което, както всички знаем, се променя много бързо. Европейският парламент беше и е готов да даде подкрепата си за демократичните промени, започнати от самите граждани, които са наши европейски съседи. Когато провеждаме днес разискването си за Тунис, ще говорим за държава партньор, която вече е предприела първите стъпки по пътя към истинска демокрация. Преди малко проведох среща с министъра на външните работи на Тунис, в която участваха и петима други членове на Европейския парламент.

Положението в Египет е различно и е по-малко сигурно в каква посока тръгват промените, които вече са необратими. Промените не трябва да губят инерцията си. И двете държави имат едно общо нещо: всички демократични сили следва незабавно да положат всички усилия за започване на политически реформи, а впоследствие и на икономически и обществени реформи. Необходимо е също те да положат основите за свободни и демократични избори, така че исканията на народа за демокрация да не останат без отговор. Трябва да покажем – и ще го направим през текущата месечна сесия както днес, така и утре във времето за гласуване – че демокрацията в съседните държави е също толкова важна за Европейския съюз, колкото и тяхната стабилност. Не може да се говори за избор между демокрация и стабилност; и двете са наложителни.

Вторият въпрос е, че на 20 януари 2011 г. Латвия отбеляза 20-та годишнина от „кървавата неделя“, както денят е известен в историята. В този ден просъветски части на ОМОН (отряд на милицията с особено предназначение) атакуват официални сгради в столицата на току-що възродената държава. В резултат на това седем души загинаха на барикадите, защитавайки независимостта на Латвия, а много други бяха ранени.

На 29 януари 2011 г. след съдебен процес, който беше оскърбление за международните стандарти, Захра Бахрами, с нидерландско гражданство и следователно гражданство на ЕС, беше обесена в Иран. Призовавам иранските органи да дадат обяснения за обвиненията, повдигнати срещу г-жа Бахрами, и за непрозрачната съдебна процедура. Позицията на Европейския съюз е, че смъртната присъда никога не може да бъде възприета като справедливо наказание.

На 26 януари 2011 г. Давид Като, правозащитник на правата на човека и активист за граждански права, беше убит в Уганда. Призовавам правителството на Уганда извършителите на престъплението да бъдат изправени пред съда. Всички съжаляваме за факта, че в тази държава хомосексуалността продължава да се разглежда като престъпление.

И накрая, последната ми новина: във връзка с днешното разискване относно подготовката за Европейския съвет на 4 февруари бих искал да ви уведомя, че на 8 февруари, или с други думи другата седмица, ще се проведе заседание на Председателския съвет, което е открито за всички членове на Парламента. Председателят на Европейския съвет г-н Ван Ромпьой ще бъде гост на това специално заседание, на което той ще представи заключенията на срещата на върха в петък в съответствие с Договора от Лисабон, в който е заложено, че председателят следва да ни докладва по такива теми.

  Michael Cashman (S&D). - (EN) Г-н председател, надявам се залата и Вие да ми доставите това кратко удоволствие да Ви поздравя за заявлението, което направихте в полза на Давид Като, който беше убит в Уганда. Той беше, както Вие казахте, правозащитник на правата на човека и защитаваше правата на лесбийките, гейовете и бисексуалните хора.

Исках само да кажа, че в залата приехме предложение във връзка със ставащото в Уганда. От жизнена важност е да подкрепим гражданското общество в тази държава, да помним, че Давид беше колос, който се извисяваше над тези, които проповядват омраза и дискриминация, и да споменем семейството му в този момент на скръб.

  Председател. − Благодаря Ви.

4. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

5. Проверка на пълномощията: вж. протокола

6. Поправкa (член 216 от Правилника за дейността): вж. протокола

7. Отпаднали писмени декларации: вж. протокола

8. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

9. Въпроси с искане за устен отговор (внасяне): вж. протокола

10. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола

11. Внесени документи: вж. протокола

12. Ред на работа

  Председател. − Окончателният проект на дневен ред, изготвен със съгласието на политическите групи от Председателския съвет на неговото заседание от 20 януари 2011 г., четвъртък, съгласно член 137 от Правилника за дейността, е раздаден. Предложени са следните изменения:

[Сряда/месечна сесия в Брюксел]:

Точка 1: След като направих изявление относно признаването от ЕС на геноцида на ромите през Втората световна война, следващите точки ще бъдат, както следва: изявление на Съвета, изявление на Комисията и поредица от изказвания от представители на политическите групи относно геноцида на ромите.

Точка 2: Заглавието на разискването относно положението в Тунис се изменя, както следва: „Изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Средиземноморския регион, по-специално Тунис и Египет“.

Точка 3: Гласуването по предложенията за резолюции относно Тунис ще се състои утре, както е предвидено. По време на втората февруарска месечна сесия в Страсбург ще се състои гласуването по предложенията за резолюции относно Египет.

Точка 4: Разискването относно изявленията на Съвета и на Комисията относно повишаването на цените на хранителните продукти се отлага за втората февруарска месечна сесия. То се заменя с изявленията на Съвета и на Комисията относно назначаването на ръководители на европейските органи за надзор, последвано от поредица от изказвания на политическите групи.

[Четвъртък/месечна сесия в Брюксел]:

Бих искал да уведомя колегите, че докладът Speroni относно искане за снемане на парламентарния имунитет на члена на ЕП Tamás Deutsch ще бъде представен във времето за гласуване.

(Редът на работа е приет)⁽¹⁾

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). - (EN) Г-н председател, бих искал да разгледате с Председателския съвет възможността за насрочване на едноминутните изказвания за по-ранен час, тъй като на последните месечни сесии бяха премествани към последния час на обсъжданията ни. Като цяло резултатът от това е, че все по-малко хора са склонни да участват, и не бих искал да мисля, че това е било наистина причина за преместването им в края на разискванията.

Така че моля да разгледате възможността за насрочването им по-рано, за да ни дадете възможност да участваме, както правехме преди.

  Председател. − Благодаря Ви за бележката. Бъдете сигурен, че ще обсъдим въпроса и ще решим какви да бъдат следващите стъпки, които да предприемем в тази връзка.

(1) За други изменения в реда на работа: вж. протокола.

13. Признаване от страна на ЕС на геноцида на ромите по време на Втората световна война

  Председател. − Следващата точка е изявлението на председателя на Парламента относно признаване от страна на ЕС на геноцида на ромите по време на Втората световна война (2010/3020(RSP)).

Днес ромите са най-голямото етническо малцинство в Европейския съюз. Те са и най-потиснатата общност в Европа понастоящем. През Втората световна война те са преследвани по расов признак от нацистите, също както евреите. Стотици хиляди роми, чиито предци са били европейски граждани от поколения, са избити. Шестдесет и шестата годишнина от освобождаването на Аушвиц-Биркенау, която отбелязахме на 27 януари тази година, ни послужи като напомняне, че ромите са третата по численост група сред жертвите на този лагер. За съжаление, не всички европейци са наясно с този факт. Само малък брой държави-членки на ЕС са признали официално геноцида на ромите. Време е европейските граждани да бъдат запознати с факта, че ромите сред нас са преживяли като общност травмата на геноцида. Образованието е най-добрият начин за борба с дискриминацията. Европейският парламент действа като изразител на мнението на ЕС в борбата за правата на човека. Днес ние се обявяваме в защита на нашите ромски братя и сестри. Искаме страданията им да бъдат помнени и положението им да бъде осмислено по-добре.

Колеги, предстои да се проведе съвсем кратка дискусия по темата, така че, моля, не напускайте залата. Първо ще чуем изявление на Съвета и, както знаете, интеграцията на ромите е един от приоритетите на унгарското председателство. То ще бъде последвано от изявление на заместник-председателя на Комисията и след това от кратки изказвания от името на политическите групи.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Г-н председател, госпожи и господа, моля, позволете ми да започна с разказа на оцелялата в Пораймос Friderika Kolompár: „Намерихме баща ми, когато отидохме в Аушвиц на 2 август 1994 г. или 1995 г. Имената им бяха плътно подредени на голяма плоча. Знаехме, че са били откарани в Германия, но не и точното място. Ако един циганин от Фехервар не ме беше спрял, щях да посегна в пещта и да си взема парченце. Мислех да извадя нещо и да го взема вкъщи за спомен. В този момент синът ми Józsi каза:

− Не пипай там, майко, може да хванеш инфекция.

− Не ме е грижа, синко − отговорих аз.

− Как можеш да си сигурна, че е от брат ти или от баща ти? − попита той в отговор. Припаднах и са ме изнесли от крематориума.“

От името на унгарското председателство бих искала да се присъединя към благородната инициатива, с която Европейският парламент и лично председателят Buzek пожела да почете жертвите на Пораймос, ромския холокост, в това заседание. Защо е важно да помним? Не е ли по-добре вместо това да се загрижим за бъдещето? Американският историк Джордж Сантяна написа през 1905 г., че тези, които не могат да помнят миналото, са обречени да го повтарят.

Дори и според най-консервативните оценки броят на ромите и синтите, избити по време и под сянката на Втората световна война, е 220 000. Били са избити единствено поради това, че са спадали към една от тези етнически групи или, според терминологията на своите гонители, „раса“. Били са от унгарска, чешка, румънска, френска, немска, полска, сръбска и каква ли не още националност. Мъже и жени, хора на възраст и деца. Много, много деца. Ако бяха живи днес мнозина от тях щяха да са граждани на ЕС. На възпоменателните церемонии винаги се отбелязва, че за разлика от еврейските пленници семействата в циганския лагер Аушвиц-Биркенау са могли да бъдат заедно. Както си спомня един унгарец, преживял Холокоста, дори и „СС“ са знаели, че циганските семейства не могат да се разделят. Те са били оставяни заедно до нощта на 2-и срещу 3-и август 1944 г., когато оцелелите пленници от 30-те хиляди обитатели на техния лагер били убити, а бараките им − изгорени.

ЕС се възроди след Втората световна война от това падение; от ада на Шоа и Пораймос. Мечтата на основателите му беше народите на Европа заедно да отхвърлят всичко, което беше довело до това крайно пренебрегване към човешкия живот, до Аушвиц и Биркенау. Народите на Европа заедно, включително ромското население на Европа, понастоящем наброяващо 10 до 12 милиона. „Но това все още е миналото“ − би могъл да каже някой. „Къде тук е бъдещето?“ Унгарското председателство счита, че ние наистина трябва да говорим за миналото и бъдещето едновременно. Когато унгарският министър-председател Виктор Орбан представи програмата на унгарското председателство на ЕС на Европейския парламент на 19 януари, той заяви, че стратегията за ромите е приоритетен аспект на унгарското председателство, тъй като няма смисъл от една умна Европа, ако тя няма сърце; че Европа би имала сърце само ако създава възможности за социално приобщаване за групите в най-неравностойно обществено положение.

Лично аз бих била много горда, ако бихме могли всички заедно да приемем обща европейска рамкова стратегия за ромите до края на настоящото председателство. Работата е в ход, благодарение на ангажимента на Европейския парламент и на Европейската комисия. Съветът и неговото унгарско председателство биха искали да дадат принос за това. Бихме искали да допринесем за утвърждаване на разбирането, че ромите, както всички народи и етнически групи в Европа и в целия свят, не са проблем, а икономически, културен и човешки ресурс.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, преди броени дни отбелязахме Международния ден в памет на жертвите на Холокоста в Европейския парламент заедно с оцелели от Холокоста. От името на Комисията високо оценявам факта, че днес почитаме и жертвите на геноцида на ромите.

След посещение в Освиенцим, музея „Яд Вашем“ или музея на Холокоста във Вашингтон, окръг Колумбия, човек винаги е шокиран от нехуманността на извършителите на Холокоста. Тези от вас, които са посещавали Детския павилион в Йерусалим, ще се съгласят, че човек излиза от павилиона потресен и не може да повярва, че такива събития са били възможни в Европа и то само преди 60 или 70 години.

Ето защо трябва да говорим по темата. Трябва да разкажем на децата си тази тъжна история, защото, както знаем, историята има склонността да се повтаря. Така че трябва да направим абсолютно всичко, този ужас да не се забравя и никога да не се повтаря. Нека всички заедно се борим срещу призраците на миналото.

Историята ни е преподала горчив урок до какво могат да доведат расовата омраза и нетърпимостта. Ето защо Европейският съюз е изграден върху основни права и ценности, които включват защитата на малцинствата, принципа на свободно движение и забраната на дискриминацията, като всички те важат с пълна сила за ромите.

Недопустимо е през XXI век ромите все още да бъдат подлагани на дискриминация въз основа на техния етнически произход. Прекалено много роми все още са жертви на расизъм, дискриминация и социално изключване. Прекалено много ромски деца все още са на улицата вместо да посещават училище. Прекалено много роми все още нямат справедлив шанс на пазара на труда и прекалено много ромски жени все още са жертва на насилие и експлоатация.

Приобщаването на ромите е приоритет на ЕС и изисква ангажираност и общи усилия от националните и местни органи, гражданското общество и институциите на ЕС. От своя страна, Комисията е дълбоко ангажирана за подобряване положението на ромите, и по-конкретно за тяхната социална и икономическа интеграция.

Работим постоянно за тези цели: за нас това е дългогодишен и дългосрочен ангажимент. Обаче трябва да признаем, че отговорността за интеграцията на ромите е основно на държавите-членки, и ето защо в съобщението, което приехме миналата година, ние им предложихме конкретен списък от действия, за да бъдат техните политики за интеграция на ромите по-ефективни. Това е първият по рода си политически документ, посветен конкретно на ромите.

Нашата оценка показва, че трябва да се извърши по-нататъшна сериозна работа в държавите-членки за подобряване ефективността на техните политики за интеграция на ромите. Ето защо през април, в тясно сътрудничество с унгарското председателство, Комисията ще приеме европейска рамка за националните стратегии за интеграция на ромите, в която ще има предложения за преодоляване изключването на ромите.

В заключение, позволете ми в този тържествен момент отново да наблегна, от името на Комисията, на значението на защитата на основните права в Европа и на осигуряването на хармоничното приобщаване на всеки член на обществото. Много е важно да се осигури историята наистина никога да не се повтаря.

  Lívia Járóka, от името на групата PPE. – (HU) Г-жо държавен министър, г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), бих искала да изразя моето задоволство и благодарност, че за първи път Европейският парламент почита ромите, жертви на Холокоста. Именно това е, което ние като техни наследници трябва да правим: да помним и да се учим. Трябва да показваме уважение към страданията на жертвите и да запишем тези мъчителни уроци в единство и взаимна търпимост, в нашата обща история и обща памет. Ето защо за нас е важно да подкрепяме университетите, научните дружества и изследователските институти, които помагат да бъдат разкрити и представени трудностите, срещнати и преодолени от ромите през дългата ни история. Предлагам националните учебни програми във всички европейски страни да отразяват многовековната съвместна история, която споделят обществата на мнозинствата и ромите.

Днешният ден дава също възможност да укрепим това единство и да потвърдим, че ние, ромите сме граждани на своите държави и фактор за държавността; свободни и равноправни европейски граждани. С нищо по-малко от това не трябва да се задоволяваме.

Зад гърба ни има 700 години обща история; седем века, изпълнени с борби, през които сме доказали нашата лоялност към родните ни държави и Европа по безброй поводи. Помнейки за мрачните времена на изолация и преследване, трябва да черпим сили от вдъхновяващите моменти в общата ни история и да намираме надежда, че като се обединим ще можем да станем една достойна, хармонична общност. Така както споделяме обща история, така ще споделяме и общо бъдеще, както всички сме наясно; и искам да се надявам, че заедно ще можем да постигнем всичко, тъй като съм сигурна също, че само заедно можем да постигнем всичко.

Ще бъдат необходими ангажирани усилия на последователни поколения, при които всеки да се стреми да изгради по-приемлив и по-съвършен свят в собствения си живот и в това, което ни заобикаля. Нашите предци са доказали безброй пъти, че нациите ни са способни да се обединяват, ако е заложена съдбата ни. А за нас положението на ромите на Европа е въпрос на съдба. Сега е наш ред и първата крачка трябва да се направи днес.

Ако ми позволите да добавя още една мисъл, втората крачка ще трябва да бъде направена след две седмици в пленарното заседание, когато Европейската стратегия за ромите може най-после да бъде лансирана съгласно очакванията на всички ни.

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, благодаря Ви за изявлението и бих искал също да благодаря на действащия председател на Съвета и на заместник-председателя на Комисията. Бих искал да благодаря на всички, които предложиха да проведем разискването – в моята група по-конкретно на г-жа Göncz. Както казахте днес, г-н председател, изтреблението на ромите често остава на втори план, когато се говори за изтреблението на евреите. Имаше и други жертви на националсоциалистическите зверства. В тази връзка бих искал също да спомена хомосексуалистите, както и Вие направихте вече днес в различен контекст, г-н председател.

Съгласен съм също с действащия председател на Съвета и с предходния оратор, че най-добрата форма на почитане на паметта е като мислим също и за бъдещето. Не можем да бъдем доволни от положението на ромите на нашия континент днес. Те все още са дискриминирани и все още срещат предразсъдъци. Ако сега някоя държава обмисля връщането към наименованието „цигани“ вместо да използва „роми“, за да се избегне евентуално объркване, аз определено няма да критикувам това и само ще кажа, че важното е да се води борба срещу предразсъдъците и борба срещу дискриминацията и да не се допуска дискриминация при промяната на едно наименованието.

От години обсъждаме въпроса за ромите в Парламента и трябва да признаем – дори при посещенията си в различните държави – че все още има много големи проблеми, че кръгът на дискриминация и неравнопоставеност все още не е преодолян и че много деца все още се обучават в отделни училища. Затова следователно също съм много благодарен на унгарското председателство, че се зае с темата. Въпреки всички разногласия, които може да имаме, г-жо Гьори, по този въпрос се надявам заедно да постигнем значим успех.

Нашата група от известно време е във връзка чрез г-н Schulz с германския писател Гюнтер Грас, който също е учредил фондация за ромите. Той веднъж казал, че ромите в тяхното постоянно състояние на разпръснатост са – строго погледнато – европейци в смисъл, за който ние, заключени в килиите на нашите националности, трябва да държим сметка, ако не искаме обединена Европа да се превърне в един бюрократизиран административен и всемогъщ икономически колос. Поне в това едно отношение, с тяхната презгранична мобилност, хората, които ние наричаме цигани, ни изпреварват. На тях трябва най-напред да им се позволи да доказват самоличността си с европейски паспорт, който да гарантира право на пребиваване навсякъде между Румъния и Португалия. (край на цитата)

Би трябвало да създадем условия, в които всички роми да се чувстват у дома там, където живеят. Би трябвало да създадем също условия, в които те да могат свободно да пътуват из цяла Европа, без да бъдат отново депортирани. Когато най-накрая видим това да се случи, тогава наистина ще сме направили много за ромите и тогава ще сме изпратили окончателно в миналото ужасните неща, които нацистите причиниха на ромите през Холокоста по време на Втората световна война.

(Ръкопляскания)

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (RO) Г-н председател, „Samudaripen“ е думата, която на ромски език означава „ад на земята“, с други думи геноцид или холокост. Ад на земята е описание на това как европейските роми са живели през Втората световна война, когато стотици хиляди от тях са били избити само защото са били роми. Всъщност точният им брой е неизвестен. По данни на музея на Холокоста във Вашингтон, окръг Колумбия, те са били около четвърт милион. Други изследвания говорят за повече от милион роми, избити през онези години. Липсата на сигурност се дължи на слабата информираност за ромите, които са станали жертви на Холокоста. Това е още едно доказателство, че тези хора са били системно дискриминирани или игнорирани в течение на векове.

Ето защо декларацията, направена днес от Европейския парламент чрез неговия председател, е исторически момент. Обаче не можем просто да спрем дотук. Този повод трябва да бъде последван от конкретни мерки както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки. Такива актове на признаване на геноцида на ромите трябва да бъдат приети от всяка държава-членка и освен това познанието за тази глава от нашата история трябва да бъде разгласявано сред гражданите на Европа.

Докато европейските деца не започнат да научават от училище за Холокоста и за вековете, през които ромите са били роби в много страни, които сега са държави-членки на ЕС, и докато европейското общество не осъзнае, че имаме исторически дълг към това население, няма да успяваме правилно да провеждаме кампаниите си срещу расизма, нито ще имаме особен успех с нашите национални или европейски стратегии за приобщаване на ромите.

  Catherine Grèze, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, говоря днес с голямо вълнение. Преди всичко, г-н председател, бих искала да Ви благодаря лично за ангажираността Ви.

Признаването на геноцида на ромите е исторически момент за милионите европейци, които спадат към народите йениш, синти, рома, мануш и странстващите народи. Стотици хиляди техни роднини бяха избити през онези мрачни години, често след като са били позорно заклеймени като отхвърлени от обществото.

Това е също исторически момент за всички нас, гражданите на Европейския съюз. Нека не забравяме, че ромите бяха първите, които започнаха да се движат между различните страни на Европа, много преди да създадем нашето общо пространство. Наброявайки днес 10 милиона те са най-голямото ни малцинство. Тяхната история е и наша история.

Беше крайно време, госпожи и господа, да бъде възстановено доверието на тези европейски граждани към техните европейски институции. Те често са били отблъсквани от нашите общества и все още са подложени на двойно наказание. Към ужасите на войната се добавят пренебрежението, безразличието и мълчанието. Поради това признаването на геноцида на ромите е истински акт на припомняне. Безспорно то ни дава възможност да си припомним, но той трябва преди всичко да бъде гаранция за едно по-различно бъдеще.

Миналата седмица в Бундестага членове на Европейския парламент и на национални парламенти, от Изток и от Запад, поеха отговорността си към историята, като подкрепиха признаването на геноцида. Това е първата крачка към промяна на начина, по който нашите съграждани гледат на тези европейци. Все още предстои да бъде изминат дълъг път. Нека направим от ромите европейски граждани въз основа на тяхно собствено право.

  Marek Henryk Migalski, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, фактът, че ромите са жертва на геноцид по време на Втората световна война, е също толкова очевиден, както и фактът, че евреите са жертва на същия процес. Всеки, който отрича този факт, трябва да бъде третиран също толкова безкомпромисно, колкото и тези, които отричат Холокоста на евреите. Прав сте да казвате, че ромите са третата по големина етническа група сред изтребените в Аушвиц. Втората по големина група са поляците. Всички нации, които станаха жертва на Холокоста през Втората световна война, трябва да бъдат помнени. Трябва да помним всичко, станало в Аушвиц и останалите концентрационни лагери, както и убийствата, извършени в Катин и на други места през тези ужасни пет или шест години, така че такива събития никога да не се повтарят. Европейският парламент има морален и политически дълг да осигури споменът за това да се поддържа жив и нашето разискване днес е един от начините това да бъде сторено.

  Cornelia Ernst, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, това е наистина един важен момент, защото днес, за първи път в Европейския парламент, ние почитаме паметта на ромите и синтите, станали жертва на Холокоста.

Позволете ми да започна с прощалното писмо, написано от едно 14-годишно момче, Роберт Райнхард, през 1943 г. преди депортирането му в Аушвиц от германски детски дом. Той написал: „Отново намерих родителите си. Откарват ни заедно в концентрационния лагер. След дълго преосмисляне на ценностите стигнах до състояние, в което съм готов да посрещна смъртта. Благодаря ви още веднъж за всичко, което направихте за мен. Поздрави на всички ви. Ще се видим на небето. Роберт.“

Както още 500 000 роми и синти младежът повече не се върнал и макар ромите и синтите, заедно с евреите, да са били първите жертви на изтреблението на промишлена основа, днес – 66 години по-късно – цялата истина за станалото още не е казана. Съвместната вина на обществото на мнозинството също се подминава с мълчание. Трябва да се каже цялата истина за тази глава от историята.

Ромите и синтите трябва да бъдат отмъстени и Холокостът да бъде признат за престъпление против човечеството, за да се осигури това да не може да се случи повече. Трябва пламенно да се борим за изкореняване на предразсъдъците срещу тези хора. Трябва да сложим край на расовата омраза и на насилието, каквото имаше по-миналата година в Унгария например, и трябва да направим това със смелостта на нашите убеждения. Свободата, равенството и солидарността не са привилегия за малцина, а право на всеки, защото правата на човека и гражданските права са неотделими.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EL) Г-н председател, бих искала да подкрепя казаното до момента. Ромите са дали решаващ принос за развитието на Европа, особено на нейната култура. Коментарът, който искам да направя, и това е рационален коментар, е, че програмите относно ромите в Европейския съюз, които идват от Комисията, са разпокъсани и често се вписват в рамката на социалното изключване. Бих предложила един по-рационален подход. С други думи, Комисията да приеме инициатива само за ромите извън рамката на социалното изключване, така че да има програма, която да е предназначена само за ромите. Това би ни позволило да работим по-ефикасно за ромите на национално равнище.

  Председател. − Г-жо действащ председател, г-н заместник-председател на Комисията, колеги, бих искал да благодаря на всички за вашите коментари. Това е едно много важно разискване за нас и за Европейския парламент като цяло.

Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Най-горещо приветствам призива Европейският съюз да признае геноцида на ромите през Втората световна война. Някои държави-членки вече предприеха тази стъпка и се надявам те да бъдат последвани от други измежду другите държави-членки и също от Европейския съюз като институция. За съжаление, голямото мнозинство от европейските граждани не са осведомени за геноцида на ромите. Ето защо, както беше също наблегнато от румънския президент в речта му, признаваща геноцида на ромите, която беше изнесена през октомври 2007 г., не трябва да се ограничим само със символичен жест. Необходимо е да насърчим включването на информация за холокоста на ромите в училищните програми за европейските ученици. От друга страна, недопустимо е 66 години след освобождаването на затворниците от концентрационния лагер Аушвиц едно етническа малцинство да бъде подлагано на толкова широкомащабна дискриминация в целия Европейски съюз. Ето защо мисля, че социалното приобщаване на ромите, един от приоритетите на унгарското председателство, трябва да бъде в центъра на една европейска политика, основаваща се на конкретни, ефикасни и поддаващи се на измерване действия.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Въпросите, свързани с жертвите на тиранията на Третия райх през Втората световна война, са все още изключително деликатна тема, обаче тя заслужава да бъде разгледана в подробности. Днес искаме да разширим контекста, в който се разглежда терминът холокост, тъй като широката общественост го разбира като означаващ масовото изтребление на евреите. „Прочистването“ на други етнически, национални и социални групи през Втората световна война също трябва да се помни и отбелязва. Твърде малко хора са наясно какво се е случило, особено младите хора в Европа. Именно поради тази причина ние се опитваме да повдигнем в днешното разискване болезнения и донякъде пренебрегван въпрос за изтреблението на ромите. Пораймос, което е ромската дума за изтреблението, е струвал живота на между 500 000 и 2 млн. роми в цяла Европа. Те са третата по численост националност от избитите в Аушвиц след евреите и поляците. Тези факти не оставят съмнение за огромния размер на загубите, понесени от ромите, което налага на нас, европейците, задължението да почитаме паметта на тези, които пострадаха от несправедливостта да станат жертва на геноцид, и да подобряваме осведомеността за съдбата им. По-добрата осведоменост за тези събития е приоритет за сегашното и идните поколения.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Ромите са най-голямото етническо малцинство в ЕС понастоящем, но те са били и най-потискани през вековете. През Втората световна война бяха убити и преследвани стотици хиляди роми. За съжаление, само някои държави-членки са признали, че изтреблението на ромите всъщност е акт на геноцид. Почитайки паметта на жертвите и като знак на дълбоко уважение към ромите, оцелели след Холокоста, през 2007 г. румънският президент призна зверствата, претърпени от ромите, и награди с националния кръст „За вярна служба“ 3-а степен трима роми, оцелели след геноцида. Ромите са част от бъдещето на Румъния, на европейска Румъния. Трагедията на Холокоста е вече част от колективната ни памет. Ползвам се от тази възможност да приветствам един от приоритетите на унгарското председателство, а именно стратегията за интеграция на ромите. Най-добрият начин за отдаване на почит е да се гледа към бъдещето. Във всяка държава-членка трябва да се разгледат вековете история, част от която са били ромите, и да се подпомага тази инициатива за ромите сега. Те са свободни, равноправни европейски граждани. Трябва също да създадем предпоставките за свободно движение на ромите без те отново да бъдат изхвърляни. Необходима е общност, която да е напълно интегрирана в съвременното общество.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам инициативата от председателя на Европейския парламент, Jerzy Buzek, изискваща от Европейския съюз официално да признае геноцида, извършен от нацистите и техните съюзници срещу ромското население през Втората световна война, защото това е крачка напред в борбата за защита на правата на най-разпространеното етническо малцинство в Европа.

Десетки хиляди от членовете на ромското население са били подложени на мъчения или убити в окупираните източни територии, а хиляди други загинаха в концентрационните лагери на нацисткия режим. Историкът Майкъл Билиг обобщава принципа на доктрината за превъзходството на расата, като казва, че човек го убиват не заради това, което прави, а заради това, което е. Тази фраза може да бъде използвана за обобщение на тъжната действителност по време, когато повече от един милион роми са били потиснати и лишени от всякакви свободи, в това число свободата да се възпроизвеждат.

Считам, че са необходими конкретни мерки на равнище ЕС за борба с расизма и социалното изключване. Твърдя, че е необходимо по-добро сътрудничество и обмен на добри практики на равнище ЕС между националните и европейски стратегии за приобщаване на ромите.

14. Подготовка на заседанието на Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. (разискване)

  Председател. − Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно подготовката на заседанието на Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. Давам думата на г-жа Гьори, действащ председател на Съвета.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Г-н председател, госпожи и господа, г-н член на Комисията, много съм доволна, че мога да говоря с вас преди следващото заседание на Европейския съвет, въпреки че ролята на действащото председателство е определена от Договора от Лисабон по такъв начин, че подготовката на заседанията на Европейския съвет е преди всичко отговорност на постоянния председател. Действащото председателство си сътрудничи много тясно с постоянния председател при подготовката на заседанията например в случая със заседанието на Съвета по общи въпроси, което се проведе в понеделник по време на унгарското председателство. Освен това естествено наблюдаваме прилагането на заключенията на Европейския съвет както в Съвета по общи въпроси, така и в други състави на Съвета.

Позволете ми, първо, да очертая основните въпроси в дневния ред на заседанието през февруари, които касаят най-вече енергетиката и иновациите. При определянето на стратегията „Европа 2020“ през март 2010 г. Европейският съвет реши да проведе тематичен дебат относно енергетиката и иновациите. Считам, че не е необходимо да подчертавам колко изключително важни са двата сектора за икономическия растеж и заетостта. Защото задачата на Европейския съвет е не само да отговори на преки кризисни ситуации, но и да формулира стратегическите насоки за бъдещето.

Да започнем с енергетиката. Енергийната сигурност е приоритет за всички нас. Тя изисква по-голяма степен на интеграция и взаимосвързаност на енергийния пазар. Трябва да повишим разходите за научноизследователска и развойна дейност, да направим икономиката по-конкурентоспособна и устойчива и да засилим сътрудничеството между основните държави производители, транзитни държави и държави потребители. Затова първият елемент е интегриран и взаимосвързан енергиен пазар. Създаването на цялостен вътрешен енергиен пазар е необходимост. За целта Европейският съвет трябва да вземе решения за няколко важни стъпки.

Първо, трябва да приложи законодателството в областта на вътрешния енергиен пазар. Имаме още задачи и в регулаторната сфера. Трябва например да опростим процедурите за издаване на разрешения за изграждане на нова инфраструктура. Освен това трябва да положим сериозни усилия за модернизиране и разширяване на европейската енергийна инфраструктура, както и да свържем пазарите чрез трансгранично сътрудничество. Не трябва да позволим нито една държава или регион в ЕС да останат изолирани. Всичко това трябва да се финансира предимно от частния сектор. Освен това трябва да се установят подходящи принципи за поделяне на разходите при трансграничните инвестиции. Трето, ще има проекти, които ще са от изключителна важност за енергийната сигурност, но няма да са достатъчно атрактивни за частния капитал да ги финансира изцяло. В такива случаи може би ще бъде оправдано да се предостави ограничено публично финансиране на проекти със средства на държава-членка или на ЕС. Целта на настоящите обсъждания обаче не е да се предрешат разискванията относно многогодишната финансова рамка, които ще започнат в края на юни.

Втората основна тема в областта на енергетиката е енергийната ефективност и енергията от възобновяеми енергийни източници. Излишно е да казвам, че те повишават конкурентоспособността, насърчават сигурността на енергийните доставки и понижават разходите, свързани с устойчивостта. През 2011 г. Съветът ще разгледа предложението, което ще бъде внесено от Комисията, относно новия план за енергийна ефективност. Предложението ще отчете постигнатото до момента по отношение на заложените до 2013 г. цели на ЕС в областта на енергийната ефективност и ще предвиди допълнителни мерки. Външните отношения също са от изключително значение за енергийната политика. Действията на ЕС и държавите-членки спрямо ключовите държави производители, транзитни държави и държави потребители трябва да бъдат координирани по-системно. Би било удачно например държавите-членки да обменят информация помежду си относно сключени договори не само за природен газ, както правят днес, но и за други видове енергия. Трябва да започне конкретна работа за установяване на партньорства с основните действащи лица по отношение на регулаторните подходи по всички въпроси от общ интерес. Това, разбира се, се отнася за Русия, но и за всички партньори и съседи на ЕС.

Сега към темата за иновациите. Иновациите са това, което може да помогне за решаване на най-важните социални предизвикателства на нашето време като здравето, продоволствената и енергийна сигурност, устойчивото развитие, изменението на климата и застаряването на населението, а също и да предостави възможности за нови пазари. Иновациите също могат да помогнат за решаване на дилемата между бюджетната дисциплина и политиката, насочена към насърчаване на растежа. Откъде можем да набавим финансиране за растежа, докато той все още се нуждае от външна подкрепа? Не с кредит, тъй като не желаем кредити. Искаме да се преборим с дълга все пак. Именно с иновациите може да се разкрие творческата сила, която ще ни помогне да дадем подходящите отговори. Следователно в темата за иновациите трябва да се съсредоточим върху преодоляването на значимите социални предизвикателства и да постигнем напредък към европейско научноизследователско пространство. Трябва да гарантираме свободното движение на изследователите, да подобрим рамковите условия за иновационните предприятия и Европейският съвет трябва да разгледа въпроса за класирането на държавната помощ.

Енергетика и иновации: инвестиции, насочени към бъдещето. Европейският съвет обаче трябва да се занимае и с настоящите икономически и финансови въпроси, тъй като всички знаем, че кризата все още не е напълно преминала. Ние сме в деликатна ситуация. Трябва да направим всичко по силите си да защитим единната валута, еврото, и да успокоим пазарите. Европейският инструмент за финансова стабилност трябва да бъде укрепен и да се обсъдят стрес тестове за банките. Унгарското председателство отдава голямо значение на пакета от шест закона относно икономическото управление. Ние искаме да докладваме за напредъка на консултациите в Съвета и в Парламента пред държавните и правителствени ръководители. И накрая, трябва да видим какви по-нататъшни общи мерки са необходими за гарантиране на конкурентоспособността и, разбира се, в настоящото сериозно положение държавните и правителствени ръководители ще говорят за Тунис и Египет.

Госпожи и господа, считам, че ще имаме Европейски съвет, който ще се занимава с много трудни теми и който ще формулира конкретни въпроси, които ще определят работата на Съвета в следващите месеци, която ще ви бъде представена от председателя Херман ван Ромпьой след заседанието.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията − (EN) Г-н председател, Европейският съвет ще се проведе в много важен момент за нашите съседи Египет, Тунис и Беларус. Макар положението в трите държави да е специфично, очаквам от Европейския съвет да заяви много ясно, че принципите на правовата държава и зачитането на основните права и плуралистичната демокрация трябва да бъдат приложени и спазвани. Демокрацията е наистина най-добрият начин за постигане на стабилност и просперитет в тези страни, както навсякъде другаде.

В петък Европейският съвет ще обсъди две области, които също са много важни за бъдещето на Европа и нейната икономика: енергетика и иновации. И двете са основни елементи на стратегията „Европа 2020“ и на целта ни да възстановим устойчивия растеж и да повишим конкурентоспособността на Европейския съюз. Нека не забравяме, че енергетиката и иновациите са две области, в които методът на Общността и европейското измерение могат да предложат голяма добавена стойност. Това е важно в настоящата обстановка.

Със стратегията „Европа 2020“ вече договорихме набор от амбициозни цели и задачи в областта на енергетиката и иновациите. Мога да спомена водещата инициатива „Съюз за иновации“, приета през октомври миналата година, или водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, която беше приета миналата седмица и в която енергията заема важно място.

Така че Европейският съвет тази седмица трябва да определи ясни, конкретни резултати. Обсъждането и резултатите трябва да бъдат възможно най-оперативни и продуктивни.

Описах енергийната политика като следващия голям проект за европейската интеграция и не е трудно да се разбере защо безопасните, сигурни, устойчиви и достъпни енергийни доставки са от ключово значение за нашите икономически и стратегически интереси като глобален играч. Вече направихме много с нашия пакет относно климата и енергетиката и със законодателството по отношение на вътрешния пазар. Трябва да градим върху това, като се възползваме от възможностите, предоставени с Договора от Лисабон, като задълбочим сътрудничеството и като стартираме инициативи в нови области като енергийната сигурност.

Ето защо първият тест на надеждността на нашата енергийна политика предоставя това, което вече сме договорили.

Комисията очерта мерките, които считаме, че са спешно необходими, в нашите съобщения относно енергетиката до 2020 г. и енергийната инфраструктура. Искам Европейският съвет да подкрепи тези приоритети, и по-конкретно да поеме ясен ангажимент да завърши нашия вътрешен енергиен пазар до 2014 г. Също така тази година трябва да се заложи общ технически стандарт за батерии за електрически автомобили, както и за интелигентни мрежи и уреди за отчитане на консумацията до края на 2012 г.

Истински интегрираният вътрешен пазар на енергия е ключът към засилен растеж и заетост, насърчаване на технологичния напредък, модернизиране на нашата инфраструктура и намаляване на зависимостта ни от нестабилността на вноса и цените.

Трябва да гарантираме също така, че когато става дума за енергия, нито една държава-членка не е изолирана от останалата част на Европа. Искам държавите-членки да се споразумеят за премахване на енергийните острови в Европа най-късно до 2015 г.

Свършихме добра работа, като свързахме балтийските държави с континенталната система. Сега ще се обърна към Централна и Източна Европа да задвижат енергийните връзки север-юг. Искам през есента да бъде договорен план за проектите, необходими за свързването на Балтийско и Адриатическо море.

Докато сме на път да постигнем нашите цели по отношение на енергията от възобновяеми източници, то ще отговорим само на половината от целите ни относно енергийната ефективност. По-ефективното използване на енергията е ключът за освобождаването на огромни екологични и икономически ползи – и за намаляване на годишната сметка за енергия на Европа с около 200 млрд. евро. Също така може да създаде два милиона работни места до 2020 г.

Така че ще поискам от Европейския съвет да даде нов тласък на стремежа ни към енергийна ефективност. Можем да използваме мащаба на обществените поръчки в целия ЕС да дадем истински тласък на енергийната ефективност, а това означава местни работни места, работни места, които не могат да бъдат предоставени на външни изпълнители, работни места за малки и средни предприятия и реални спестявания както за промишлеността, така и за домакинствата.

През следващите няколко седмици Комисията ще приеме план за енергийна ефективност, който ще предложи конкретни мерки за повишаване на енергийната ефективност, например до 1 януари 2012 г. всички държави-членки следва да включат стандарти за енергийна ефективност в обществените поръчки. След това Комисията ще направи преглед на напредъка, постигнат с мерките до 2013 г., и ще разгледа допълнителни мерки, включително правно обвързващи цели, ако е необходимо.

Държавите-членки трябва да се споразумеят за краен срок за включване на стандарти за енергийна ефективност във всички обществени поръчки за обществени сгради и услуги. От своя страна, Комисията има готовност да проучи нови мерки в областта на икономията на енергия за градовете, устойчивите биогорива, интелигентните мрежи и съхранението на енергия.

Трябва да се съсредоточим и върху външното измерение на европейската енергийна политика. Само преди две седмици проведох насърчителни обсъждания с президентите на Азербайджан и Туркменистан относно достъпа на Европа до каспийски природен газ, което ще позволи осъществяването на Южния коридор. Важен напредък беше постигнат с подписването на съвместна декларация с Азербайджан и конкретен ангажимент от Туркменистан да доставят газ за Европа.

Посланието от това посещение е следното: когато вземаме ключови решения в областта на енергетиката съвместно в Европа, ние сме силен играч в световната надпревара за енергийни ресурси. Подчертаването на важността на външното измерение на енергийната политика на Европейския съюз следва да е основното послание на Европейския съвет, така че очаквам много важно обсъждане на енергетиката по време на Европейския съвет и – щастлив съм да кажа – тук, в Европейския парламент. Знам, че Парламентът подкрепя силна европейска политика в областта на енергетиката, а председателят на Парламента подкрепя по-твърд ангажимент на Европа по отношение на енергийната политика.

Относно иновациите считам, че вече има принципно съгласие какви следва да са резултатите от Европейския съвет. Може би малко по-неясно е колко належащи, колко отчаяно належащи са действията, защо насърчаването на научните изследвания и иновациите е необходимо сега, когато всички държави-членки вземат трудни решения къде да намалят бюджетите си.

Фискалните съображения и обществената подкрепа за иновациите не са противоречащи си политики. Няколко държави-членки показаха, че може да се намали общият бюджет при запазване на разходите в полза на растежа по-специално за научни изследвания и иновации. Това е важно, тъй като постигането на иновативна икономика е основната, дълбока структурна промяна. Нашите конкуренти го знаят, вече залагат на иновациите.

За да не изостанем, се нуждаем от одобрението на Европейския съвет за нашия стратегически и интегриран подход към иновациите. Иновациите трябва да бъдат част от нашата икономическа политика, а не просто инструмент за научни изследвания, както считат някои.

На европейско равнище можем да добавим истинска стойност, като подобрим рамковите условия за научните изследвания и иновациите в Европейския съюз. Европа трябва да се превърне в естествен център на иновациите чрез ефективна стандартизация, по-добро използване на правата на интелектуална собственост, обществени поръчки в полза на иновациите и мерки за финансиране на малки иновативни предприятия.

За голяма част от това не трябват пари, а политическа воля. Политическата воля да се предприемат мерки с европейски подход и европейско измерение.

Можем също така да изстискаме много повече от европейското научноизследователско пространство, възползвайки се пълноценно от единния пазар например чрез подобряване на мобилността на изследователите.

Освен да запазим разходите, трябва да харчим и по-добре. С прегледа на бюджета започнахме разискване по въпроса как да опростим начина, по който се харчат парите на Европейския съюз, и да работим за обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите. Да получим по-добра стойност за парите означава също и да намалим бюрокрацията, така че финансираните от ЕС учени да могат да прекарват повече време в лабораторията или върху работата си, а не да губят време в бюрокрация. Никога няма да привлечем най-блестящите учени и най-иновативните предприятия с непоследователни инструменти за финансиране на основата на сложни и бюрократични правила.

Така че Европейският съвет този месец ще обсъди енергетиката и иновациите. Но няма да избегне икономиката. Икономиката, проблемите на безработните – това продължават да бъдат най-големите притеснения на нашите граждани.

Току-що поставихме началото на първия Европейски семестър – икономическото управление в действие. Годишният обзор на растежа беше приет добре. Посланията бяха точни и ясни. Това осигурява необходимите насоки на равнище Европейски съюз, така че държавите-членки могат да вземат под внимание нашата взаимозависимост в своите национални политически решения.

Вече е постигнат добър напредък по законодателните предложения, които ще подкрепят нашата нова система за икономическо управление. Искам да благодаря на унгарското председателство. Унгарското председателство има пълната ми подкрепа да ускори работата, за да гарантира приемане до юни.

Освен това като част от цялостния отговор ще трябва да отговорим на нерешените въпроси по отношение на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и на Европейския механизъм за стабилност.

Що се отнася до ЕИФС, освен разширяването на обхвата му, залогът сега е как да се увеличи ефективният му капацитет за кредитиране – както се посочва от Комисията в годишния обзор на растежа.

Разбира се, въпросът трябва да се разглежда в контекста на цялостния отговор. Обсъжданията в Европейския съвет в петък най-вероятно ще обхващат необходимостта от по-добра координация на икономическите политики в Европейския съюз и в еврозоната. Приветствам подобно разискване, което отговаря много добре на годишния обзор на растежа на Комисията. Всъщност идеята на Европейския семестър е не само координиране на бюджетните политики, но и разглеждане на по-общи въпроси като макроикономическите дисбаланси и пропуските в конкурентоспособността.

Неотдавна чухме някои авторитетни гласове да се изказват в полза на задълбочаването на икономическото управление, но в същото време заявиха, че това може да стане само чрез междуправителствения метод.

Трябва да е ясно следното: Комисията приветства задълбочаването и ускоряването на икономическото управление и координацията на политиката, включително в рамките на еврозоната. Но сме твърдо убедени, че Договорът предоставя подходящата рамка и инструменти за постигането на това. Всъщност не можем да вървим напред с каузата ни, ако паралелни структури работят напълно несъгласувано.

Създаването на система за засилено икономическо управление на ЕС, и по-специално на еврозоната извън рамката на Съюза, повдига важни и политически много чувствителни въпроси. Държавите-членки трябва да приемат мерки, които напълно отговарят на метода на Общността и на рамката, предвидена в Договора. Доколкото мерките са от национална компетентност – а, разбира се, някои от тях са национална отговорност – изпълнението трябва да отговаря на общата рамка на Съюза.

Наистина считам, че това е изключително важен въпрос, защото можем да постигнем голям напредък в областта на икономическото управление. Нуждаем се от – и говорим в полза на – по-добра координация на политиката и по-добро икономическо управление, но трябва да го направим по начин, който е в съответствие и е съвместим с Договорите и с подхода на Общността.

Комисията ще обърне специално внимание на тези въпроси. Договорът, с произтичащия от него „метод на Общността“, предполага пълно зачитане на ролята на всички европейски институции.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Барозу, госпожи и господа, какво ще разбере европейското общество от срещата на лидерите този петък в Брюксел? Ще разбере ли, че се търсят на добра воля европейски решения на европейските предизвикателства – еврото, енергетиката, научните изследвания и иновациите, заетостта? Или за пореден път ще бъдем жалка гледка на разделение и борби за власт? С какви заглавия ще излязат големите вестници? Какво ще говорят хората в събота в блогове и във Фейсбук за решенията на Европейския съвет? За плахостта на Европа пред положението на средиземноморските страни, които копнеят да се спазват правата им, или напротив, за нейното ръководство? Дългът на Европа в това отношение е съвсем ясен: тя трябва да впрегне всичките си ресурси и дипломатически умения да подпомогне прехода и организирането на демократични и свободни избори.

Госпожи и господа, за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) решението на нашите проблеми е да имаме повече Европа, а не по-малко. Решението не е в повече национални победи, а в повече общи победи и повече координирани отговори. Решението не е в по-свободно прилагане на общите ни правила, а в по-голяма дисциплина. Решението, госпожи и господа, не е в по-големи различия между нашите бюджети, в нашето трудово законодателство и в нашите данъчни ставки, а в по-голямо сближаване.

Според групата PPE от кризата трябва да научим един урок и той е, че без обща визия и без споделени ресурси нашите държави ще затънат в слаб растеж и социална криза. Ако трябва да научим само един урок от кризата, той е, че като мислим, работим и инвестираме като европейци, нашите страни ще излязат от трудното положение, в което се намират, и ще бъдат завинаги по-силни.

Какво друго ще ни накара да действаме като един, ако не трудностите, които изпитваме? Заедно с Европейската комисия, по-голямата част от колегите в залата и, сигурен съм, мнозинството от 500-те милиона европейци питат Европейския съвет следното: кога ще действаме и ще реагираме повече като един?

Що се отнася до еврото, сега знам, че нашите правителства ще се държат и няма да позволят на спекулантите да унищожат 60 години европейска интеграция. Сега ги призовавам да се съсредоточат върху укрепването на Механизма за финансово стабилизиране, тъй като това е от съществено значение. Призовавам ги по-конкретно да засилят бюджетната дисциплина и да продължат с усилията за намаляване на държавния дълг. Европейското управление е sine qua non за успеха на нашия общ проект. Моята група го подкрепя толкова, колкото и еврото, тоест напълно.

Решението на нашите проблеми, както казах в началото, е да имаме повече Европа, а не по-малко. Това важи за заетостта и икономиката, но също и за енергетиката, тема, която Съветът ще разгледа също в петък. Да имаме повече Европа означава най-вече изцяло да прилагаме вече съществуващите закони по отношение на вътрешния енергиен пазар. Напълно функциониращият пазар ще ни направи по-конкурентоспособни, ще гарантира сигурността на нашите доставки и ще позволи значително увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници.

Да имаме повече Европа означава и да насърчим нашите държави да се изправят пред предизвикателството да повишат своята енергийна ефективност с 20% до 2020 г. Те сами си поставиха тази цел. Трябва да гарантираме, че ще я постигнат, или в противен случай ще трябва да повишим стандартите. И накрая, да имаме повече Европа в областта на енергетиката означава повече инвестиции. По оценки на Комисията ще ни струва един милиард евро да достигнем необходимото ниво на инфраструктурата. Очакваме амбициозни решения от Европейския съвет, за да го постигнем. Европа се нуждае от сигурна, чиста енергия точно толкова, колкото се нуждае от политика в областта на научноизследователската и развойна дейност и политика за насърчаване на промишлените иновации. Тук също решението е да имаме повече Европа и да обръщаме повече внимание на малките и средните предприятия. Решението е да намалим бюрокрацията до минимум и най-накрая да постигнем споразумение относно европейски патент. В областта на иновациите също очакваме общи решения от нашите лидери, а не тесногръди препирания.

Госпожи и господа, време е да се откажем от рефлексните ни действия от миналото. Да насърчаваме нашите различия е много хубаво, но да ги направим взаимно допълващи се е още по-добре. Отделните инициативи могат да бъдат полезни, но отборната игра е начинът да спечелим мача. Да имаме национални амбиции е напълно нормално, но да разберем, че играта се печели на международно равнище, ако играем като отбор, е начинът да се гарантира бъдещето на хората в Европа.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент проведе изслушване вчера, по време на което се подготвихме за енергийната среща на високо равнище в края на седмицата. Моята колега г-жа Ulvskog ще опише по-подробно какво обсъждахме по-късно. Аз ще посоча само два важни елемента.

Ако оценим степента на изпълнение на национално равнище на целите 20-20-20, които приехме и които бяха възхвалявани от някои правителства на Европейския съюз, понастоящем можем да постигнем не повече от 9% от заложеното. Затова от гледна точка на енергийната политика срещата на високо равнище в края на седмицата е кризисна среща и ако не се ангажираме изцяло, целите няма да бъдат постигнати.

Вторият ми коментар е, че виждаме тенденция в цените на енергията, която води до енергийна бедност в Европа. Енергията и енергийните доставки започват да се разглеждат като привилегия от голяма част от домакинствата. Допълнителните разходи, свързани с отдаването под наем, се увеличават до такава степен, че в бъдеще хората с ниски доходи ще трябва да носят дебели пуловери, защото не могат да отопляват домовете си. Прекъсването на енергийните доставки е социална несправедливост. Енергийната среща на високо равнище трябва да разгледа и този въпрос.

(Ръкопляскания)

На срещата, разбира се, ще се обсъждат и други неща и искам да коментирам казаното от председателя на Комисията. Правителството на Федерална република Германия – под ръководството на федералния канцлер – направи пълен обрат. Всичко, което досега не беше наред с икономическото управление, което беше социалистическа идея, сега изведнъж е правилно. Е, по-добре късно, отколкото никога. Председателят на Комисията е прав за едно нещо обаче. Този обрат не трябва да води до промяна на посоката, която нарушава баланса на европейските институции.

Едно е абсолютно ясно: цялата европейска политика в рамките на действащите Договори трябва да се решава в съществуващите институции. В основата на това е Комисията, не друга институция, поради следната основна причина: Комисията е институцията, която е свързана с Парламента в това отношение, и парламентарното разрешение за действията, предприети в областта на суверенитета – а паричните въпроси са ключови въпроси на суверенитета – е от съществено значение. Затова казваме „да“ на икономическото управление, но практически прилагано от Комисията и контролирано от Европейския парламент. Това е основно условие за запазване на баланса на европейските институции.

(Ръкопляскания)

Намираме се в положение, при което Европа е изправена пред вътрешни предизвикателства, както и пред предизвикателства в областта на международната политика. Аз съм – заявявам го съвсем открито тук – обезпокоен от изявленията на някои европейски политици. Обезпокоен съм от липсата на Европа в един исторически процес. Правите изявление, г-н Барозу – отлично. Г-н Ван Ромпьой прави изявление – много добре. Баронеса Аштън прави изявление – чудесно. След това г-жа Меркел, г-н Саркози и г-н Камерън правят съвместно изявление – не знам какво стои зад този нов съюз – също чудесно. Обаче никой, в пряк диалог с хората, които се борят за своята демокрация, не говори за това как ние, европейците, може да помогнем и да подкрепим този процес.

Можете да напишете всичко, което пожелаете, но хартията няма да ни помогне. Не трябва да губим възможността, която имаме тук. Тази седмица г-н Cohn-Bendit ми представи голяма възможност, която се е открила. Трябва да призная, че не я забелязах на пръв поглед, но хората, които демонстрират по улиците, хората, които водят революцията, имат предвид всичко друго, но не и религиозна държава. Те искат секуларизъм. Искат гражданска демокрация. Това са нашите партньори. Трябва да работим заедно с тях, за да направим това много добра възможност за Европа.

(Ръкопляскания)

В това отношение е необходимо също така г-н Мубарак да подаде оставка. Това ще бъде положителен и окуражителен знак. Докато сме на темата за нашите ценности, нашата демокрация и нашата свобода на изразяване, радвам се, че г-жа Гьори е тук. Искам да Ви кажа нещо, г-жо Гьори: прочетох отговора на унгарското правителство на писмото на Комисията. Трябва да кажа, че писмото на Комисията беше отлично. Учтиво питаше дали унгарското правителство ще бъде така любезно да ни каже дали би могло да се съгласи, че законът, който е изготвило, може би не е съвсем правилен – и извинете, че питаме! Отговорът беше: как можете да ни питате подобно нещо, всичко е в норма. Това не бива да се случва в Европа. Още веднъж: този закон не е съвместим с основните европейски разпоредби.

(Ръкопляскания)

Не е съвместим с директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Това беше заявено много елегантно лично от г-жа Крус. Ако законът не бъде изменен, ще се почувствам измамен от действащия председател на Съвета. Министър-председателят на Унгария каза в залата: „Ако Комисията отправи забележки, ще изменим закона“. Комисията направи коментар и следователно очаквам от Унгария да измени закона. Как иначе можем да говорим за демокрация в Средиземноморието и да ни вярват, ако липсва в Европа?

  Lena Ek, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, по време на криза са необходими две стратегии: да спрем непосредствената заплаха и да се възползваме от възможностите и да вървим напред.

По отношение на кризата с енергетиката и изменението на климата каква е реакцията на Съвета? Честно казано, намирам я за разочароваща и объркана.

Светът извън Европа се изправя пред предизвикателството, свързано с енергията. САЩ инвестира огромни суми в зелени технологии. Миналата седмица в обръщението си относно състоянието на Съюза президентът Барак Обама подчерта енергийната ефективност и възможностите, предлагани от зелените технологии.

(Кратко прекъсване от страна на председателя по процедурен въпрос)

Президентът Обама дори сравни новите технологии с космическата надпревара и ги нарече „моментът Спутник“ за нашето поколение.

Сега, в рамките на Съвета, къде е нашият проект в Европа „да изпратим човек на Луната“? Дори не смеете да обсъдите обвързваща цел за енергийна ефективност. Енергийната ефективност е любимата тема на всеки оратор или политик, а Съветът я отлага за 2012 г.

Китай инвестира много в научни изследвания и нови технологии. Днес Китай има повече от 400 фотоволтаични предприятия. Преди десет години имаха нула на сто от световния пазар. Сега имат 23%. Преди десет години имаха нула на сто от пазара на вятърна енергия. Сега имат 50%.

Какво правим в Европа? Програмата за конкурентоспособност и иновации се бори за подкрепа, като финансирането на програмата за стратегически енергийни технологии е по-малко от половината. Тук сме сравнявани с Китай и САЩ. Някои от нашите държавите-членки дори вече планират 30% намаление на емисиите като Германия, но Съветът не смее да помръдне, нито пък Комисията. Според неотдавнашен съвместен доклад на „Барклейс“ и „Аксенчър“ преходът към нисковъглеродна икономика води до забележително развитие на устойчиви технологии с ниски въглеродни емисии. Така че банките работят.

А къде е европейското лидерство? Съветът се пазари за енергийната цел. И не виждате ли, че държавите-членки изпълняват третия пакет относно енергийния пазар и дори се обсъжда финансиране на научни изследвания и иновации в дългосрочен план. Това е положението в Европа и Съветът не показва никакво лидерство, когато става дума за енергетика, климат, конкурентоспособност и заетост. Това е положението.

  Krisztina Morvai (NI). – (въпрос към г-н Schulz, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8) (HU) Виждаме, че Martin Schulz, лидер на европейските социалисти, е изключително загрижен за демокрацията и правата на човека в Унгария. Трябва да Ви попитам, г-н Schulz, къде бяхте между 2002 г. и 2010 г., когато социалистическите Ви другари на власт в Унгария разпръскваха със сила всеки един протест срещу правителството? Къде бяхте на 23 октомври 2006 г., когато беше наредено четиринадесет души да бъдат простреляни в очите с гумени куршуми? Къде бяхте през есента на 2006 г., когато няколкостотин души бяха, според окончателното становище на съда… (Председателят прекъсва оратора) Имам една минута, г-н председател, според Правилника, нали? Къде бяхте тогава? Искам да попитам и защо правителството на Фидес не задава същия въпрос на Вас и на Вашите другари? Какво пречи на правителството на Фидес да го направи?

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Morvai, следя вътрешната политика на Унгария много внимателно. Бил съм в Унгария доста често между 2002 г. и 2010 г. Видях демонстрации и на униформената Ви партия Йоббик в Будапеща. Няма да Ви казвам на какво ми напомниха тези демонстрации. Като германец ще се въздържа.

Между 2002 г. и 2010 г. – за да Ви дам ясен отговор – Унгария беше, както е и сега, демократична държава, основана на принципите на правовата държава, с ляво правителство, управляващо в съответствие с демократичните правила. До момента не се съмнявам, че същото продължава и в днешна Унгария с консервативно правителство. Сигурен съм обаче в едно и то е, че Вашата партия е дясна, екстремистка, неофашистка партия.

(Ръкопляскания)

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, най-новите доклади от Южното Средиземноморие и Египет показват, че стрелбата в Кайро продължава. Ситуацията ескалира. В резултат на това мога само да призова европейските държавни и правителствени ръководители да не чакат до обяд този петък да се споразумеят какво е подходящото послание за Египет. Отдавна трябваше да покажем на г-н Мубарак, че трябва да се оттегли бързо, за да се предотврати по-нататъшната ескалация на размириците в Египет и да се гарантира, че събитията ще последват примера на Тунис. Би било наистина срамно просто да чакаме да видим какво ще се случи в Египет.

(Ръкопляскания)

Това трябва да бъде енергийна среща на високо равнище. Но когато гледам подготовката за нея, не се изненадвам, че други теми влизат в дневния ред. Въз основа на лозунга „имаме нужда от сигурност на енергийните доставки“ са налице много контакти – на Вас по-специално, г-н Барозу – с държави като Азербайджан и Туркменистан. Г-н Йотингер неотдавна говори в комисията по промишленост, изследвания и енергетика за това как ще развиваме енергийните отношения с Ирак, Грузия и Туркменистан.

С оглед на събитията в Южното Средиземноморие, където виждаме и последиците от нашите политики, свързани с нашите собствени интереси и нашата външна енергийна политика, считам, че това е доста опасно. Знам, че се нуждаем от диверсификация, защото се сблъскваме с проблемно и много трудно положение на изток с Русия и с транзитните страни Беларус и Украйна. Но заради диверсификацията не трябва да влизаме в отношения с деспоти и с държави в криза.

Енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници са решението за по-добри и по-сигурни енергийни доставки и трябва да кажа, г-н Барозу, че търпим много в това отношение. Г-н Йотингер занемари областта, която беше ръководена добре от г-н Пиебалгс, или отново избра да не насърчава технологиите на бъдещето като възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност и върна стария енергиен микс. Изведнъж откриваме, че на срещата на високо равнище ще се обсъждат преференциални цени за атомни електроцентрали, за атомна енергия – къде са модернизациите и иновациите? Загубих търпение вече.

(Ръкопляскания)

Може би сме твърде търпеливи и по отношение на икономическото управление. Германия изглежда следва курса Шойбле. Но това, което имаме на масата, все още не е най-новото. Нуждаем се от нещо повече от едно незначително изменение на инструмента за стабилност. Спешно трябва да вземем решение за изменение на кредитните условия за Гърция и Ирландия или в крайна сметка ще съсипем двете държави. Имаме нужда от повече пари за кризисния инструмент или можем да забравим всякакви идеи за предоставяне на помощ на Испания и Португалия в близко бъдеще.

Това, което ни трябва накрая – за да се разберем много ясно по въпроса – е предложение за начина, по който възнамеряваме да се занимаем с преструктурирането на дълга. Не можем да го избегнем, всички го знаем, и ние, като Парламент, искаме да го обсъдим по-подробно.

  Jan Zahradil, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, енергийната сигурност е област, в която ЕС трябва да действа активно и с възможно най-голяма степен на единство и координация, какъвто не е случаят с много други европейски инициативи, и затова ние, Европейските консерватори и реформисти, подкрепяме създаването на общ енергиен пазар, тъй като това ще укрепи позицията на държавите-членки по отношение на основните доставчици, като същевременно ще ограничи възможностите за някои доставчици на стратегически суровини да злоупотребяват с господстващото си положение, за да играят външнополитически игри. В същото време считаме, че процесът на енергийна интеграция следва да отчете специфичните национални фактори, с други думи, националните енергийни миксове, включително използването на ядрена енергия.

От финансова гледна точка искам да кажа, че моята група е предимно съставена от партии от държави, които не са част от еврозоната и не използват еврото. Това не означава обаче, че искаме слаба, крехка и нестабилна еврозона или еврото да се провали. От друга страна, искам да заявя ясно, че възстановяването на икономиката и финансовата стабилност на ЕС не трябва да води до допълнителни наднационални тенденции или фискална федерализация и не трябва да става повод за по-нататъшно прехвърляне на правомощия от национално на европейско равнище. Ние сме твърдо против.

Няколко коментара за събитията в Северна Африка – в Тунис и Египет. Има значителни прилики със събитията в Централна и Източна Европа през 1989 г. Приветстваме тенденциите към демократизиране на тези страни и трябва да ги подкрепим. Искаме непосредствените съседи на ЕС да бъдат стабилни и демократични. В същото време обаче трябва да се погрижим оправданите усилия и призиви на хората във въпросните държави да не се трансформират и да доведат до недемократични, авторитарни, религиозни диктатури. ЕС трябва да действа по такъв начин, че да не позволи това да се случи.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, както знаем, енергийният сектор е от жизненоважно значение за създаването на нови работни места — такава възможност трябва да бъде на дневен ред и лозунг за Съвета, за който в момента се подготвяме, но за съжаление не е.

Нуждаем се от специфични инвестиции за енергийната ефективност в нашите градове, особено в държавите, подложени на най-сериозните спекулативни атаки, и най-вече в страните с най-високо равнище на безработица. Но отговорите на правителствата продължават да следват старите формули и да се опитват да ги наложат.

Това, което ни трябва от Съвета, е енергийна революция. Не се нуждаем просто от повече публично-частни партньорства: това няма успех. Продължаваме да сме силно обвързани със старите източници на енергия – изкопаемите горива и ядрената енергия – и ни липсва амбиция по отношение на новите източници на енергия, единствените, които могат да гарантират равен достъп и да отдадат еднакво значение на големите и местни проекти. Само като комбинираме всичко, можем да имаме истински интегрирана политика и затова Съветът ще продължава както преди, вместо да скъса с миналото, както би трябвало да направи.

Г-н председател, позволете да призова само за още едно нещо: извънредните ситуации изискват извънредни призиви, така че призовавам лидерите на Европа да покажат по отношение на това, което се случва в Египет, поне толкова солидарност с хората на улицата, колкото към авторитарните режими, чието управление касаеше само икономиката и не зачиташе демокрацията.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, искрено пожелавам късмет на г-н Барозу. Късмет на всички нас с азерите и туркмените на пазара. Казват, че вече са обещали да доставят газ на още пет държави.

Това повдига големия въпрос. Преди няколко години имахме руско-украинската криза и все още се борим с нея. Сега имаме северноафриканската криза. Цената на петрола вече расте.

Така че е крайно време да поставим на дневен ред в петък въпроса, че Европа трябва да разчита на собствените си ресурси и източници. Крайно време е да обсъдим експлоатацията, извличането и т. н. Считам, че можете да поискате от държавите-членки да съставят карти на това, което се случва с експлоатацията на енергийните ресурси и източници във всяка държава-членка, да оцените най-обещаващите проекти, да приемете стимули за частните дружества да се включат в експлоатацията и да видим какво можем да направим с нашите собствени ресурси.

Изправени сме пред най-ужасяващия сценарий да загубим Суецкия канал. Така че и за Египет, и за всички нас: плавен преход. В противен случай ще имаме огромни проблеми.

  Francisco Sosa Wagner (NI). – (ES) Г-н председател, благодарение на много години усилена работа целите на енергийната политика в Европа вече са ни напълно ясни: изграждане на вътрешен пазар, сигурни доставки, насърчаване на енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност.

С оглед на целите, които сме предложили сами, документът, по който ще работи Европейският съвет, е лишен от амбиция и малко скучен. Ако стимулът за общата енергийна политика трябва да дойде от държавните и правителствени ръководители, има дълго да чакаме, тъй като сред тях изглежда преобладават национални, недалновидни и остарели схващания.

Въпросът съвсем не е маловажен, тъй като гръбнакът на Европа е енергийната политика. Нейните принципи трябва да бъдат защитавани с единен глас в целия свят, но за съжаление сме далеч от това.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н председател на Комисията, г-жо действащ председател на Съвета, госпожи и господа, срещата на високо равнище на Европейския съвет се провежда в момент, когато има абсурдно много други неотложни въпроси освен този, който ще се разисква.

Г-н Schulz правилно спомена, че всички очакваме от Европейския съвет да направи изявление по отношение на Египет и случващото се там и да се занимае с въпроса. Това е правилно. Г-н Schulz, можех да се съглася изцяло с Вас, ако не бяхте допуснали грешката за пореден път да направите евтино политическо шоу, като спорите с унгарците. Това няма абсолютно нищо общо, в момента говорим за Съвета и за темите, които са в дневния ред.

Г-жо Harms, искам да изясня нещо по отношение и на Вашето изказване. Когато с право твърдите, че належащите проблеми – икономически въпроси, въпроси, свързани с еврото и с Египет – трябва да бъдат разгледани, не можете да обвинявате члена на Комисията Йотингер, че вече не се занимава с енергийния въпрос адекватно. Това е абсурдно. Дължи се на факта, че трябва да се занимава и с други въпроси.

Дали ви харесва енергийната политика и дали други хора имат различно мнение не я прави добра или лоша. Не може да се оценява по такъв критерий. Считам, че през последните няколко месеца Комисията е извършила много задълбочена и разумна подготовка за срещата на високо равнище. Не следва принципа постоянно да представя нови искания. Вместо това извършва добра и задълбочена подготовка и след това предприема мерки, които действително ще доведат до промяна.

Между другото, г-н Schulz – той дори не слуша, но няма значение, това е само парламентарна дискусионна игра, в която просто говорим един през друг.

(Реплики)

Говорихте за бедност, която може да възникне в резултат от цените на енергията. Абсолютно прав сте. Но, г-н Schulz, за да бъдем честни, трябва да си зададем въпроса: защо цените на енергията са толкова високи? Каква е причината? Каква е нашата роля, когато приемаме политически мерки, които постоянно изпращат цените в тавана? Това също е фактор – не единственият, но трябва да се включи в честно разискване и трябва да вземем предвид новите изисквания, които се приемат тук постоянно, от сутрин до вечер.

Според мен срещата на високо равнище предоставя огромна възможност най-накрая да задвижим въпроса за инфраструктурата и да гарантираме, че има инвестиции в инфраструктурата и енергетиката, тъй като всички други въпроси зависят от това. Възниква въпросът за цената, надеждността и дали интегрираме енергията от възобновяемите източници правилно в мрежата, а за това, за съжаление, са необходими значителни инвестиции. Освен това държавата няма да може да плати цената сама.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността).

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Libor ROUČEK
Заместник-председател

  Rebecca Harms (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, по отношение на задълбочената подготовка за енергийната среща на високо равнище и приоритетните области: г-н Reul, тогава какво е мнението Ви за публикуваното в голямо интервю днес във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ („Frankfurter Allgemeine Zeitung“) в Германия предупреждение на г-н Йотингер Европейският съюз да не си залага твърде амбициозни цели по отношение на възобновяемата енергия? То идва само няколко седмици, след като влезе в сила Директивата за възобновяемата енергия, с която всички тук сме много горди. Що се отнася до задълбочената подготовка в областта на енергийната ефективност: какво е мнението Ви за факта, че планът за действие относно енергийната ефективност все още лежи в някое чекмедже и следователно няма абсолютно никакъв шанс да бъде обсъден на срещата на високо равнище?

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, има политици, които постоянно търсят нещо ново, но никога нищо не довършват. Има и политици, които се подготвят добре и прилагат инициативи. Това е въпросът. Не вярвам в непрекъснатото търсене на нещо ново и затова г-н Йотингер е абсолютно прав. Нека първо свършим това, с което вече сме се ангажирали.

Г-н Schulz съвсем правилно посочи, че в много държави-членки по въпроса за ефективността има какво да се желае и че много държави-членки все още не са постигнали своите цели относно възобновяемата енергия. Справяме се доста добре, но не достатъчно добре. С други думи, все още сме далеч от там, където искаме да бъдем. Понякога е по-разумно да постигнем това, което сме си поставили като първа цел, преди да пристъпим към следващата стъпка. Има хора, които се опитват да вървят твърде бързо и се спъват в собствените си крака.

  Marita Ulvskog (S&D). – (SV) Г-н председател, както спомена г-н Schulz, вчера групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент проведе алтернативна енергийна среща на високо равнище. Направихме го в момент, когато все повече семейства и граждани не могат да си позволят да продължат да отопляват домовете си, а промишлеността, която зависи от енергията и трябва да бъде конкурентоспособна, е измъчвана от проблеми. Друга причина беше фактът, че инициативите на най-високо политическо равнище в ЕС са много малко, редки и изключително незначителни в тази област. В отговор на казаното от г-н Reul – започнати са някои неща, но след това просто са останали на хартия в нечие чекмедже.

Нашето послание от алтернативната среща за срещата на високо равнище на ЕС е много просто и ясно. Започнете да действате, направете нещо – тук и сега. Уверете се, че имаме задължителни цели за енергийна ефективност, които се спазват в действителност. Например има около 190 млн. сгради в ЕС, които трябва да се отопляват. Инвестициите в тях за предотвратяване на загубата на енергия ще донесат както финансови ползи, така и нови работни места. Инвестирайте във възобновяеми източници на енергия, освен ако не смятате, че тези, които имаме, са неизчерпаеми, и инвестирайте в разпределителни мрежи, които са съвременни и ефективни за всички видове енергия. Дайте на потребителите и гражданите силни и ясни права по отношение на енергийните предприятия. Уверете се, че енергийният пазар е прозрачен и може да бъде наблюдаван. Както не искаме финансов пазар, който не функционира правилно, който е затворен и напълно нерегулиран, така не искаме и пазар на електрическа енергия, който да работи като финансовия пазар преди кризата.

Използвайте радикални инициативи, за да покажете, че търсенето на енергия е въпрос на социална отговорност и политически решения, а не личен проблем на отделните граждани, с който да се справят сами. Покажете, както каза г-н Schulz, че разбираме, че енергийната политика е също така социална политика, промишлена политика и политиката за бъдещето.

  Fiona Hall (ALDE). - (EN) Г-н председател, срещата на високо равнище в петък се очаква да бъде стратегически насочена към енергетиката и иновациите. Надявам се, че правителствените ръководители няма да бъдат твърде разсеяни от положението в Египет. Надявам се също така, че необходимото обсъждане на енергийната инфраструктура и трансграничното сътрудничество – доставките на енергия – няма да отвлече вниманието от обсъждането на търсенето на енергия, което е също толкова важно.

Целта по отношение на енергийната ефективност от 20% до 2020 г. е много далечна. Това, което трябва да чуем от нашите лидери в петък, е смел ангажимент да се предприемат незабавни мерки. Най-лесното е целта от 20% да стане задължителна. В противен случай само ще загубим голяма част от енергийните доставки, за които плащаме толкова много. Това не е добра икономика, особено по време на криза.

  Claude Turmes (Verts/ALE). - (EN) Г-н председател, считам, че значението на енергията е видно от факта, че г-н Ван Ромпьой не е тук, тъй като дава пресконференция, а г-н Барозу си тръгна. Ясно е колко е важно за тях да ни изслушат.

Вчера по покана на групата S&D Джереми Рифкин беше в Брюксел и представи нова икономическа визия. Първо, възобновяеми енергийни източници, което имаме с директивата. Второ, всяка сграда, която използва 40% от енергията ни днес, може да се превърне в сграда с ниско потребление на енергия с помощта на възобновяеми източници на енергия, дори в сграда с нулево потребление на енергия. Трето, считам, че тук имаме широко съгласие, че електропреносните мрежи трябва да се ускорят. Четвърто, трябва да използваме научноизследователската и развойна дейност за разработване на технологии за съхранение, и последно, електрическите автомобили.

С тези пет и, разбира се, с това, което Fiona спомена в рамките на ефективността във всички сектори, на първо място, ще направим нашата европейска икономика много по-малко зависима в геополитически план. На второ място, ще спестим 300 млрд. евро от трансфери извън европейската икономика и ще ги инвестираме в работни места и други области тук. На трето място, надпреварата за зелени технологии зависи от Вас; само трябва да прочетете новия китайски петгодишен план.

Ако в следващите месеци не създадем рамката Европа да бъде водещата във всички тези технологии, ще изгубим в един от малкото сектори, в които все още сме начело на световната икономика. Жалко е, че срещата на високо равнище не е добре подготвена – г-н Ван Ромпьой е отчасти отговорен за това, както и г-н Йотингер. Той не подготви нищо добре обмислено по отношение на ефективността и възобновяемите енергийни източници и в последните три месеца игра ролята на троянски кон на две-три големи германски енергийни компании, които искаха да унищожат производството от възобновяеми енергийни източници.

И накрая, нещо, което сме постигнали: има шанс 26:1 г-н Йотингер да бъде победен в унищожаването на националните схеми за подпомагане. Само Нидерландия го подкрепя. Това е значителна победа и възобновяемите енергийни източници ще останат. Това е енергията на бъдещето.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-н председател, на път сме да вземем решение за отпускане на един милиард евро за разширяване на енергийната инфраструктура в Европейския съюз. Изразходването на обществени средства в областта на енергетиката има смисъл само ако ни помага да отговорим на изискванията за сигурност. Енергийната сигурност на Европейския съюз зависи от широка диверсификация, която предполага не само нови маршрути за пренос, но и достъп до нови източници на горива. В противен случай ще повторим грешките с програмата TEN-T, която твърдеше, че проекти като „Северен поток“ са европейски. Не се нуждаем от нови начини да докараме още от руското гориво на европейския пазар. Ако повторим същите грешки, с този милиард само ще се престорим, че имаме пазар и конкуренция.

  Vladimír Remek (GUE/NGL). – (CS) Г-н председател, очаквам от енергийната среща на високо равнище да излезе преди всичко с цялостен, разбираем и отговорен подход към интересите на нашите граждани. Според последните проучвания на Евростат стабилността на цените на енергията е един от основните приоритети за голяма част от жителите на ЕС. Не е случайно, че Чешката република води в статистиката. Безотговорно политическо и икономическо лоби в Чешката република насърчава неадекватна финансова подкрепа за соларни централи. Активизирането на спекулантите, включително чуждестранни, и стремежът им за печалби до небето настройват населението срещу възобновяемите енергийни източници, защото хората се сблъскват с ненужно голямо увеличение на разходите за енергия. Със сигурност не е лесно да се осигури достатъчно енергия на приемливи цени, но можем поне да се доближим до това. Според мен отговорът е, наред с други неща, да се открие балансиран енергиен микс, от възобновяеми енергийни източници до ядрено гориво, и да се отхвърлят крайностите. Само по този начин ще спечелим доверието на гражданите на ЕС, заради които в края на краищата сме тук да ги представляваме.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Съветът трябва да отчете факта, че системата за производство на Европа няма защита срещу нестабилността на цените на петрола на пазарите, тъй като фючърсните пазари са заложници на сложни международни финансови спекулации, което означава, че цените в момента имат много малко общо с основните принципи на търсенето и предлагането. Съветът трябва да си постави за цел да предостави на Европейския съюз практически инструмент, с който да се създаде регулиран пазар, отворен за избрани търговци и управляван от напълно надежден европейски партньор.

Основната идея на предложение на италианското правителство е да се създаде европейска петролна борса с цел изграждане на стабилен пазар на горива, което ще бъде от огромна полза за предприятията и потребителите. Ентусиазмът на спекулантите влияе върху цените на петрола, които вече не се базират на спот пазара, тъй като ефектът на натрупване на авансите и спекулативните маневри в крайна сметка определя търсенето и предлагането на реалния пазар. Европейската борса би преобразувала сегашното подобие на пазар с барели на хартия в ефективен, регулиран и контролиран пазар с реални барели петрол. Трябва да го обсъдим със Съвета.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, доволен съм, че Европейският съвет обсъжда енергийната сигурност и иновациите едновременно. Несъмнено енергийната сигурност не може да се обсъжда, без да се включат иновациите. Разбира се, считаме, че изграждането на тръбопровод север-юг, в допълнение към изток-запад, е важно, но няма да реши проблемите, свързани с енергийните доставки. Нещо повече, зависимостта няма да бъде значително намалена, а ще се промени само посоката й. Зависимостта може да бъде сведена до минимум в дългосрочен план само ако преместим акцента от изкопаемите горива към възобновяемите източници на енергия отсега нататък.

Затова ми прави впечатление липсата на акцент върху темата за възобновяемата енергия сред приоритетите за иновации. В това отношение трябва да споменем две неща по-конкретно: от една страна, че възобновяемите източници на енергия трябва да бъдат достъпни, което означава, че обществото не трябва да носи допълнителна тежест от използването на възобновяема енергия. От друга страна, не трябва да се позволи на зависимостта извън Европейския съюз да се превърне в зависимост в рамките на ЕС, т.е. по-слабо развитите нови държави-членки, включително Унгария, Полша и Чешката република, трябва да могат да се изравнят със старите държави-членки, които са големи сили в областта на възобновяемите енергийни източници, като например Белгия, Нидерландия или Австрия.

Само чрез тясно интегриране на енергийната сигурност и иновациите можем да избегнем приближаващата енергийна криза, която ще засегне и Европа.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-жо действащ председател на Съвета, няма да има социален напредък без растеж и растеж без енергия.

Енергията е в основата на европейския социален пакт за просперитет. Петдесет процента от енергийните ни доставки идват от страни извън Съюза. Спешно трябва да разнообразим доставките и да ги направим по-сигурни и с по-малко емисии на въглероден двуокис. Това е нашата енергия и гаранцията, която дължим на нашите граждани.

Затова, г-жо действащ председател, призовавам и Вас да подкрепите ангажиментите, които сме поели в международен план с проекта ITER. Тази технология е сигурна, устойчива, безплатна и неизчерпаема. Европейският съвет, като най-висш политически орган, ще е добре да подкрепи проекта в отношенията си с международната общност.

Така стигам до научните изследвания и иновациите. От 80-те години рамковите програми за научноизследователска и развойна дейност са инструментите на Европа за намеса. Петдесет и три милиарда евро са заделени за периода 2007-2013 г. На какъв етап се намираме? Чакаме от четири месеца, г-н член на Комисията, Вашето съобщение относно прегледа на Седмата рамкова програма за научни изследвания. Г-н Барозу каза: „По-малко бюрокрация“. Напълно е прав. Уловени сме в административна хватка и ангажираните с научните изследвания се отказват от европейските програми.

Искам да обърна внимание на спешната необходимост не само да се опростят бъдещите процедури, но и да се уредят минали конфликти, защото имаме проблем с доверието на изследователските институти. В тази връзка искам да благодаря на члена на Комисията Гейгън-Куин за изключителната й работа.

Отношенията с промишлената политика са разочароващи и трябва да ги оценим. Съвместните технологични инициативи след колебливо начало имат наистина положителен ефект за признаването на промишлените нужди.

И накрая, как да структурираме европейското ни пространство? Европейският съвет за научни изследвания трябва да се превърне в добра организация, за да направим нашите изследвания наистина европейски. Нашите съграждани очакват Европа на резултатите.

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-н председател, вчера нашата група проведе алтернативна енергийна среща на високо равнище, в която поискахме задължителни 20% енергийна ефективност и 30% възобновяема енергия до 2020 г.

Вместо да се концентрирам върху нашите искания в детайли, което направиха някои от моите колеги, искам да подчертая един елемент, без който горните цели не са възможни: инфраструктурата. Въпросът е: наистина ли искаме европейски пазар, където една трета от енергията е от възобновяеми източници? Ако отговорът е да, не следва ли да говорим за задължителните 10% за инфраструктурата до 2010 г.?

Изпълнението на целите за възобновяема енергия изисква мрежа с по-голяма степен на съчетаване, интелигентност и най-вече взаимосвързаност, за да се управляват правилно колебанията. Но сме далеч от постигането на целта от 10%, поставена на Европейския съвет в Барселона преди почти десетилетие. Девет държави все още не са постигнали тази цел днес. Сигурна съм, ще се съгласите с мен, че ако искаме да имаме успех, трябва да спазваме тази цел колкото и предишните.

Затова искам да предам на действащия председател на Съвета желанието на нашата група за много по-амбициозни заключения на следващата среща на високо равнище, заключения, които говорят за 30% възобновяема енергия, 20% ефективност и 10% връзки, всички от които задължителни.

Искам да спомена и темата за иновациите: друга област, в която искаме да видим повече амбиция в заключенията на Съвета, са иновативните държавни поръчки. В моята група считаме възлагането на поръчки за иновативни продукти, процеси и услуги за един от ключовите елементи за насърчаване на иновациите на пазара.

Особено сме заинтересовани от насърчаването и анализа на връзката с европейски асоциации за иновации в рамката на ЕС за иновации. Това е друга точка, която Съветът не би трябвало да пренебрегва.

  Adina-Ioana Vălean (ALDE). - (EN) Г-н председател, инвестирането в енергийна инфраструктура според мен е отправната точка за постигане на нашите политически цели, за гарантиране, че нашите граждани и предприятия имат достъп до сигурна и достъпна енергия в рамките на функциониращ вътрешен пазар, и за изпълнение на амбициозния пакет на Комисията относно енергийната инфраструктура, който считам за положителна стъпка.

Но освен амбициозни трябва да бъдем и прагматични. Вместо да наливаме евро с кофи в грандиозни проекти, трябва да се съсредоточим върху финансирането на по-малки, икономически ефективни и прагматични проекти, които могат да имат голямо значение, като например по-добри връзки. Считам, че трябва да разгледаме облигации за проекти на ЕС като решение за насърчаване на необходимите инвестиции в инфраструктурата.

Като цяло кризата ни принуждава да приемем разумен, отворен и интегриран подход към енергийната ни политика: първо, като отчетем всички компоненти на енергийния микс, без да ги считаме – или поне някои от тях – за морално неприемливи, и второ, с интегрирана пътна карта, която съчетава понякога противоречивите цели на политиките ни в областта на климата, сигурността на доставките и конкурентоспособността.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, вече знаем, че задълбочаването на единния пазар ще означава по-голяма либерализация и следователно увеличена монополна концентрация в полза на най-големите икономически групи в по-развитите държави на Европейския съюз.

Искаме да покажем ясно, че сме против това в области като енергетиката, които са от стратегическо значение за икономическото и социалното развитие, особено на страните в периферията. Най-сериозният проблем е, че всичко, казано тук от Съвета и Комисията – не на последно място за укрепване на т. нар. „икономическо управление“ – пренебрегва реалността на социални проблеми, задълбочаване на неравенствата, безработица, социално изключване и бедност, свързана с енергията. Последната нараства експоненциално в някои държави с повишаването на цените на електроенергията и горивата.

Икономическата политика и енергийната политика трябва да имат една основна цел: социален напредък и подобряване на условията на живот на нашите народи, но се случва точно обратното. Това е причината за растящото негодувание, което можем да видим по улиците в много от нашите държави, а сега и в Тунис, и в Египет. Изразяваме нашата солидарност с народите на тези страни и искаме техните права да бъдат спазвани по-специално от Съвета, който трябва да заеме ясна позиция по всички въпроси.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). - (EN) Г-н председател, степента, в която Европейският съюз се нуждае днес от „енергизиране на енергията“ е очевидна, ако погледнем въпроса за енергийната сигурност, геополитическата ситуация около нас и самата енергийна политика.

Съюзът не трябва да изостава от събитията – както в случая с Египет и Тунис. Но както казва моят колега г-н Gahler, САЩ са на крачка зад събитията, държавите-членки са на крачка зад САЩ, а Брюксел е на крачка зад държавите-членки.

Преди четири години имахме сериозна енергийна криза и през 2007 г. приехме доклад за енергийната сигурност в Парламента. Четири години по-късно сме едва в началото на обща енергийна политика и енергийна сигурност. Много е важно предстоящата среща на високо равнище на Съвета да превърне думите в дела.

Нуждаем се от физическа сигурност, не само от планове, документи и думи. Време е да се събудим. Ами ако се случи нещо лошо в геополитически план в Северна Африка и Близкия изток? Голяма тектонична промяна се случва пред очите ни. Нефтът отново е 100 щатски долара. Ако в най-лошия случай Суецкият канал бъде блокиран, доколко сме подготвени като Съюз да гарантираме сигурността на доставките? Къде сме ние? След четири загубени години не сме подготвени за следващата енергийна криза, ако има такава.

По тази причина основното очакване е Европейският съвет да осигури реална промяна по отношение на истински вътрешен енергиен пазар и истинска сигурност на доставките в материален и физически смисъл.

  Jo Leinen (S&D). – (DE) Г-н председател, първата енергийна среща на високо равнище в историята на Европейския съюз ще се състои в петък, тъй като с влизането в сила на Договора от Лисабон Съюзът има преки отговорности в този сектор за първи път. Съгласен съм с г-н Барозу, че енергийната политика може да бъде следващият голям проект за европейската интеграция. Тук има много аспекти и председателят Buzek винаги е казвал, че имаме нужда от енергийна общност в ЕС.

По отношение на срещата на високо равнище имаше много надежди и очаквания, че ще бъде отговорено на стратегическите въпроси на Европейския съюз по отношение на енергийните доставки. Какви са стратегическите въпроси? Да, г-н Saryusz-Wolski, те включват зависимостта на ЕС от вноса на енергия. Включват огромното количество енергия, която все още се губи, както и неблагоприятното въздействие на настоящата енергийна система върху екосистемите, и по-специално върху земната атмосфера. Когато гледам заключенията на Съвета, трябва да кажа, че предстоящата енергийна среща на високо равнище ще бъде огромно разочарование, защото няма да отговори на никой от тези основни въпроси. Действително е зле подготвена по отношение на общата визия, от която се нуждаем, а също и по отношение на съгласуването на ресурсите и инструментите, които използваме.

Искам още веднъж да спомена, че вчера на алтернативната енергийна среща на високо равнище на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент беше предложена концепция от пет стълба за това как можем да отговорим на стратегическите въпроси, как можем да намалим вноса на енергия и загубата на енергия и, разбира се, как можем да елиминираме неблагоприятното въздействие върху околната среда. Предложените средства за целта са чрез развитие на възобновяема енергия, чрез енергийна ефективност и чрез използване на информационните технологии за свързване на различните източници на енергия. Това е среща на високо равнище в областта на иновациите. Не съм чул информационните технологии да се използват като стратегически фактор досега. Затова считам, че се нуждаем от технологична революция и срещата на високо равнище трябва да ни насочи по верния път. Но оставам с впечатлението, че върви в грешна посока.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

  Georgios Toussas (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, предстоящото заседание на Европейския съвет ще се проведе на фона на продължаващата капиталистическа криза и все по-жестоката конкуренция между монополите както в рамките на Европейския съюз, така и между Европейския съюз и други империалистически центрове за енергията и иновациите. Това са два жизненоважни сектора за капитала. Големи области като Близкия изток, Азия и Африка са сцена на ожесточена империалистическа конкуренция и намеса за контрол над създаващите богатство ресурси и маршрути за пренос на енергията, което води до огромна бедност, жестока експлоатация и репресии, в сътрудничество с буржоазната класа у дома и в ущърб на народа. Тази реакционна политика поражда всеобщи въстания като започналите сега в Египет и в други страни, което доказва, че хората са главните герои на историята.

Гръцката комунистическа партия изразява своята солидарност с хората, протестиращи в Египет. Призовава хората да изразят своята реална подкрепа и солидарност. Основният приоритет на срещата на високо равнище, който официално не е включен в дневния ред, но ще бъде обсъден, е стратегията „ЕС 2020“. Приоритетите по отношение на прилагането на засилено икономическо управление ще се движат в същата посока.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, не се съмнявам, че заседанието на Съвета ще бъде много важно, особено въпросите, свързани с възстановяването на европейските икономики, и по-специално енергията и иновациите. Затова не мога да не подчертая, че общо взето заседанието е част от изпълнението на стратегията „Европа 2020“: част от тази половина – от тази страна на монетата – която е растежът, конкурентоспособността и икономическото възстановяване.

Заради важността й искам да отправя призив тук и затова взех думата. Освен толкова важните теми за енергетиката и иновациите, призовавам Съвета да обсъди и да изготви решение на финансовата криза, в която се намира Европейският съюз. Считам, че нямаме време за губене.

Ако не можем да очакваме решение на този проблем от Съвета в петък и трябва да чакаме до заседанието през март, е важно държавните и правителствени ръководители да се подготвят да направят фонда за стабилност по-гъвкав, с начало 4 февруари, заедно с подготовката на подновяването на европейското икономическо правителство.

Считам, че този въпрос е от основно значение и не може да остане в периферията на заседанието на Съвета. Сега, ако ми позволите, искам да кажа още нещо за Съвета: надявам се, че ще изготви стратегия на Европейския съюз за Средиземноморието; надявам се, че ще изготви отговор на настоящото положение в Тунис и Египет. С други думи, независимо от важността на енергетиката и иновациите се надявам, че финансовата криза и политическата криза в Северна Африка ще бъдат разгледани от Съвета.

  Kathleen Van Brempt (S&D). - (NL) Г-н председател, искам да обърна внимание на колегите на поканата на г-н Ван Ромпьой за следващото заседание на Съвета. В нея той казва: „Ще говорим за енергията със специален акцент върху доставките на енергия и енергийната сигурност“. Но Съветът се ангажира с грешното разискване. Доставките на енергия и енергийната сигурност са важни, разбира се, но само в рамките на по-обща цел, и по-специално в рамките на енергийна система, която ще бъде напълно независима и напълно устойчива в дългосрочен план.

Очевидно съм съгласна с много от казаното, но искам да насоча разискването малко повече към бъдещето. Макар че не е с нас в момента, г-н Reul, председателят на нашата комисия по промишленост, изследвания и енергетика, заяви, че политиците не трябва да представят твърде много нови предложения. Е, той греши. Задачата на политиците е да имат визия за бъдещето и да формулират цели в съответствие с нея.

Нашата цел трябва да бъде да преминем изцяло на енергия от възобновяеми източници до 2050 г. Не само няколко отделни политици или политически групи го казват. Не, учените казват, че е напълно осъществимо, ако започнем да правим правилните неща сега, за да можем да постигнем тази цел до 2050 г. Налице е тогава и въпросът за енергийната ефективност, както посочиха много от колегите. Между другото г-н Барозу каза много хубави неща за това и се надявам с цялото си сърце, че отговорният член на Комисията ще може да постигне резултати.

Освен това трябва да направим огромни инвестиции във възобновяемата енергия: на местно, областно равнище, но и в редица специални големи проекти, като например в Северно море, и по-големите проекти, свързани със слънчеви панели.

И накрая – и това е мястото, където Европа има много специална задача – имаме нужда от енергийна мрежа, която ще гарантира, че всичко това ще стане реалност. Отговорност на Европейския съюз е да предостави финансирането и Съветът трябва да вземе решения в петък.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Г-н председател, енергийната среща на високо равнище може да върне Европейския съюз отново на пътя към икономически растеж. В амбицията си да стане най-устойчивата световна икономика ЕС трябва да разработи нова визия за енергията за Европа. За производството и ефективността е необходим съгласуван, общностен подход.

Производството включва източници, транспорт и дистрибуция. Регионите на Черно море и Каспийско море имат нови източници на енергия, които могат да се разработват за дълъг период от време. Могат да бъдат създадени нови транспортни маршрути. Южният коридор, и по-специално газопроводът „Набуко“, са от първостепенно значение в това отношение. Стратегията за река Дунав също може да помогне за разработване на нови маршрути за доставка на газ или нефт. Не можем да обсъждаме обща политика, без да имаме обща енергийна мрежа. Свързването на националните мрежи е първата стъпка към създаването на единен вътрешен енергиен пазар.

Енергийната ефективност е задължителна. Предприети са стъпки в тази посока, но ЕС трябва да приложи плана за действие в тази област през следващите години. Енергийната ефективност ще има огромно влияние върху икономическия растеж, методите за намаляване на емисиите на въглероден двуокис и създаването на работни места в области като информационните технологии, строителството и услугите.

По отношение на положението в Северна Африка, трябва да гарантираме, че предложенията за действия на Съвета ще гарантират мирен преход в региона и че новите организации ще поемат властта демократично.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, енергията и иновациите са изключително важни въпроси, които са основополагащи за стратегията „Европа 2020“ и могат да допринесат за интелигентен, устойчив растеж и за създаване на повече и по-добри работни места.

Енергията и иновациите са области, в които моята страна, Португалия, прави мащабни инвестиции с добри резултати. През последните години Португалия удвои инвестициите си в научноизследователската и развойна дейност и вече е сред първите пет по отношение на възобновяемата енергия: 31% от консумираната електроенергия идва от възобновяеми източници, като цифрата се очаква да бъде 60% през 2020 г.

Както вече беше казано, Съветът не може да пренебрегне случващото се в Египет – революцията на народа. Нито финансовата и икономическа криза. Държавите-членки от еврозоната, изпитващи най-големи трудности, правят нужното, като приемат мерки за строги икономии, които са необходими за ограничаване на дефицита и за успокояване на пазарите. Тези мерки изискват големи жертви от семействата и предприятията.

Що се отнася до ЕС, дали той прави нужното? Не мисля. Европейският отговор на спекулативните атаки срещу еврото – защото чрез държавния дълг спекулантите атакуват единната валута – е частичен, закъснял и неефективен. Диагнозата е поставена и рецептата е добре позната: Европейският съюз трябва да подобри икономическата координация и да направи европейския фонд за финансова стабилност по-силен и гъвкав, така че да може да откупи държавния дълг на страните, подложени на най-голям натиск, от пазарите. С други думи, изправени сме пред глобални проблеми, които изискват глобален отговор. Именно това обществото очаква от предстоящото заседание на Европейския съвет.

  Lambert van Nistelrooij (PPE). - (NL) Г-н председател, специалните времена изискват специални политики и естествено сега, когато се опитваме да се измъкнем от кризата, е хубаво, че в дневния ред на Съвета е отделено място на енергията и иновациите. Те са ключови фактори за конкурентоспособността на Европа, а също и за заетостта в близко бъдеще. Имаме достатъчно данни и доклади. Сега трябва да продължим напред и да постигнем напредък.

Областта на трансграничната инфраструктура и връзки по-специално е мястото, където изоставаме много. Сега трябва да продължим с нови инструменти, като например облигации за проекти, и да използваме гаранции на Европейската инвестиционна банка, за да положим по-големи усилия да позволим инвестиции.

Вторият въпрос очевидно са иновациите. Европейският индекс за иновации беше публикуван тази седмица и показва, че някои държави изостават. Това е разбираемо по време на криза, но не следва ли да мобилизираме и други инструменти? Структурните фондове например, които изискват публично съфинансиране на инициативите. Точно когато почти изобщо не го правим, много по-голямо внимание трябва да се обърне на публичните инвестиции и иновации. Министърът също го каза. Подобни иновации трябва да раздвижат нещата без незабавно да се налага да бъдем готови да инжектираме повече пари. Това определено ще ни помогне да постигнем целите за 2020 г. за устойчивост, интелигентни действия и заетост. Желая Ви успех.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, на европейската енергийна среща на високо равнище, която ще се проведе на 4 февруари, Европейският съюз трябва да постигне споразумение на най-високо политическо равнище относно приоритетни мерки, насочени към изграждането на вътрешния енергиен пазар и развитието на енергийната инфраструктура, както и мерки за намаляване на потреблението на енергия, за повишаване на енергийната ефективност и за насърчаване на възобновяемите енергийни източници.

Необходим ни е поне 10-годишен план за действие, който ще осигури солидарност между държавите-членки в случай на сериозни смущения в доставките на енергия и повишаване на енергийната сигурност чрез диверсификация на маршрутите и източниците. Съюзът трябва да модернизира своята енергийна инфраструктура и да обвърже енергийната инфраструктура на държавите-членки. В този контекст трябва да подчертая геостратегическото значение на разширения Черноморски регион за енергийната сигурност на Европейския съюз.

Общият енергиен пазар трябва да работи в полза на обикновените граждани, за които цената на енергията трябва да остане достъпна, и да помогне европейската промишленост да стане екологично ефективна, като осигури работни места в Европейския съюз и развитие на промишления сектор.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). - (SL) Г-н председател, в областта на енергетиката сме си поставили цели, които обхващат трите стълба на общата енергийна политика: конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките. За да ги постигнем, вече сме приели два обширни пакета: пакет относно климата и енергията и либерализиращ пакет. По тази причина не считам, че имаме нужда от нови разпоредби в областта на енергетиката, а вместо това трябва да се съсредоточим повече върху прилагането на съществуващото законодателство.

Каква е ползата да въвеждаме допълнителни изисквания, още по-строги изисквания, ако не прилагаме съществуващите? Трябва да повишим доверието в Съюза, поради което казвам, че не се нуждаем от нови изисквания, за да подобрим енергийната ефективност. Предприятията и домакинствата трябва да вземат решения в зависимост от пазарните условия. Досега повишаването на ефективността се разглежда като най-икономическата мярка, печеливша ситуация за всички, така да се каже, и наистина не виждам нужда от нови задължителни цели.

Трябва да създадем среда, която ще насърчи инвестициите в инфраструктурата. Пазарът трябва да действа, а не публични средства от европейския и националните бюджети. Трябва да избягваме държавните субсидии и непазарните механизми, които водят до централизация на икономиката, възпрепятстват конкуренцията и задушават изобретателността. Енергията е част от Европейската схема за търговия с емисии, а цената на въглерода трябва да бъде основният двигател на развитието.

В областта на енергетиката се нуждаем още от по-добра трансгранична координация и стратегическо планиране за нова инфраструктура. Затова Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER), която ще започне работа през март в Любляна, трябва да получи цялата възможна подкрепа, за да изпълни задачите си ефективно.

  Tunne Kelam (PPE). - (EN) Г-н председател, подкрепям по принцип идеята за европейски пакт за конкурентоспособност, който да предвиди възможността за хармонизиране на пенсионната възраст и най-вече да ускори взаимното признаване на академичните и професионални квалификации, както и да координира по-добре усилията в областта на научноизследователската и развойна дейност.

Подчертавам необходимостта да се създаде напълно интегриран европейски енергиен пазар до 2015 г. Мога ли да се надявам, че след четири години Естония, Латвия и Литва вече няма да бъдат изолирани острови що се отнася до доставките на газ?

Очакваме истински пробив от унгарското председателство в разработването на интегрирана европейска мрежа на инфраструктурата за природен газ, нефт и електроенергия и връзките от Балтика до Адриатическо море.

Също така призовавам Съветът да подкрепи устойчивото местно производство на електроенергия, като създаде равни условия за конкуренция за производителите в и извън ЕС. Време е да се разгледа на европейско равнище и проблемът с изтичането на въглерод в електроенергийния сектор.

И накрая, жалко е, че външните министри на ЕС не успяха да постигнат съгласие да осъдят твърдо сектантските нападения срещу християните в Египет и Иран. Преди две седмици Парламентът предостави солидна основа за силна, единна позиция по този драматичен въпрос. Неспособността на Европейския съвет да реагира навреме създава впечатление, че защитата на традиционните християнски малцинства извън Европа не е приоритет на ЕС.

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) Г-н председател, първо, гражданите на арабските страни имат същите права на демокрация и права на човека като всеки друг. Считам, че е задължително политиката на Европейския съюз да подкрепи демократичните сили във всички държави, в които виждаме настъпването на промяна. Ние ще гарантираме, че тази промяна ще поеме в посоката на демокрацията и правата на човека, защото виждаме промяна във всички наши съседи. Виждаме я в страните от Източното партньорство, както и в страните от Северна Африка. Задължително е да подкрепим решително, твърдо и категорично демократичните сили, където и да се намират те, и ще ги направим възможно най-силни.

Второ, по отношение на енергията се нуждаем от енергийна ефективност. Имаме много програми за целта. Но трябва да осигурим общи мрежи и системи за разпределение на газ и електроенергия на европейско равнище. Това е един от начините за ефективно използване на енергийните източници. Също така трябва да гарантираме, че разполагаме с необходимото производство, за да се откажем от изкопаемите горива и да направим възможно да има ниски цени без емисии на въглероден двуокис. Постепенното премахване на ядрената енергетика ни пречи. Използването на нашите енергийни източници, заедно с обща мрежа и общ енергиен пазар, е един от начините да вървим напред.

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, ще бъда съвсем откровен. Не виждам никаква решителност, искреност или динамика. Времето изтича. Понякога имам чувството, че все още се опитваме да покажем нашите желания на държавните и правителствени ръководители, вместо да се захванем с това, което трябва да се направи. Спешно се нуждаем от повече смелост да имаме повече Европа. Имайте смелостта да постигнете съгласие относно това, което е необходимо, а не само относно това, което е възможно. Нарушете традицията винаги да блокирате или забавяте това, което трябва да се направи, по причини, свързани с вътрешната политика. Не съставяйте списъци на това, което не е възможно заради национален егоизъм и протекционизъм, а на това, което трябва да направим заедно, като Европа, за да бъдем конкурентоспособни и да дадем правилния отговор на кризата.

Събитията изискват нови прояви на солидарност. Изискват да се предприеме следващата стъпка към интеграция. Изискват бърза корекция на структурните недостатъци в паричния съюз, а именно икономически и социален съюз. Подкрепям пакта за конкуренцията и вътрешния енергиен пазар, защото той може да гарантира спадане на цените, повишаване на независимостта ни и създаване на растеж и работни места. Но трябва да кажем „да“ и на научните изследвания, иновациите и образованието, с други думи на по-голямата европеизация на политиката в областта на образованието и научните изследвания. Подкрепям и икономическото управление, при условие че включва Комисията, но не и нов междуправителствен подход, който подкопава Договора от Лисабон.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). - (EN) Г-н председател, очаква се от Европейския съвет да потвърди, че никоя държава-членка на ЕС няма да остане енергиен остров след 2015 г.

Като правило връзките отсъстват в тези държави-членки, в които секторът на природния газ се управлява едностранно. Напредъкът по отношение на инфраструктурата, който ще позволи достъп на друг, е много бавен, тъй като вертикалните монополи инвестират основно за по-нататъшното укрепване на своето господство, а е трудно да се привлекат нови инвеститори в затворен пазар.

Прилагането на Газовата директива на ЕС – т.е. пълното отделяне на собствеността – е единственият ефективен и разумен начин да се насърчат инвестициите в инфраструктурата (в случая в Литва), да се създадат условия за конкуренция и да се ускори интеграцията във вътрешния енергиен пазар на ЕС.

Абсурдно е обаче държава-членка на ЕС да бъде заплашвана и дори дискриминирана, защото прилага законодателството на ЕС, докато самият ЕС изглежда стои настрана.

Затова призовавам вас, колеги, Комисията и Съвета да използвате всяка възможност открито да изразите неодобрение от натиска, който се оказва върху държава-членка, за да се откаже от прилагането на правото на ЕС, и да обедините подкрепата си за нея на заседанието на Европейския съвет. Трябва да отбележа също, че прилагането на Газовата директива на ЕС в Литва се следи отблизо и от други държави-членки, в които условията са подобни.

Без подобен достъп целта за постигане на напълно интегриран и функциониращ вътрешен енергиен пазар на ЕС до 2014 г. ще бъде подкопана.

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-н председател, в залата има различни мнения за това какво е най-важно за развитието на енергетиката в Европа. За някои отговорът са възобновяемите източници на енергия, за други ядрената енергия, а за трети запазването на енергията. Все пак има един въпрос, по който считам, че всички сме съгласни, и той е, че трябва да имаме общи енергийни мрежи в Европа, за да сложим край на ситуацията, в която някои държави-членки са напълно откъснати от останалите, независимо дали на пазара на електроенергия, или на природен газ. В този контекст на заседанието на Съвета в петък ще се обсъди как да се разработят общи енергийни мрежи в Европа, а тук според мен най-важният въпрос е откъде ще дойде финансирането. Средства трябва да се намерят и за проектите, които не обещават търговска полза в краткосрочен план – съвместно финансиране за премахването на енергийните острови.

Благодаря за вниманието.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, искам да поздравя унгарското председателство на ЕС, че тази изключително важна тема най-накрая се обсъжда на най-високо равнище в рамките на Съвета. Достъпната енергия е в интерес на всички държави-членки. Европейският съюз трябва да използва всички възможни източници на енергия. Пропуснахме нещо обаче, което никой не забеляза. Роденият в Унгария Нобелов лауреат Джордж Ола откри метанолова икономика. Вече има огромен брой метанолови станции в Китай, но в Европа този вид енергия съществува само в Исландия. В ЕС няма енергийна икономика на основата на метанол, въпреки че той е изключително евтин, тъй като генерира енергия от въглероден двуокис, вода и електричество, която може да се използва за захранване на автомобили, производство на електроенергия, отопление и други.

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-н председател, един от въпросите, които ще се обсъждат на заседанието на Европейския съвет, е подобряването на рамковите условия – каквито и да са те – за научните изследвания и иновациите в Европейския съюз.

Разбира се, има разлика между изобретения и иновации, а също между тях и прилагането на патенти. Но ако потърсите географския им произход, няма да откриете равно географско разпределение в света.

Ще намерите непропорционален брой в някои държави в света с преки или исторически връзки с Европа. Защо? Възможно ли е причината да сочи рамковите условия, които се търсят толкова усърдно от Съюза за иновации? Какво може да е обяснението? Е, когато отхвърлим климата, нещо във водата, обичайното хранене и стоплянето в студено време, какво остава?

Боя се, че не намирам отговор. Но каквото и да е, трябва да внимаваме да не го пропуснем заради незнание.

  András Gyürk (PPE). – (HU) Г-н председател, енергийната среща на високо равнище на 4 февруари може да се окаже истински пробив, където думите и делата най-сетне да се срещнат. В Съвета е внесен въпросът за стратегията и в същото време за инфраструктурата, необходима за нейното прилагане. Надявам се, че резултатите ще потвърдят нашите очаквания и на 4 февруари ще станем свидетели на създаването на истинска обща европейска енергийна политика.

Ако ми позволите, последна забележка, г-н председател. Искам да заявя, че приветствам кореспонденцията между Европейската комисия и унгарското правителство по въпроса за унгарския медиен закон. Доволен съм, че диалогът следва обичайната процедура в такива случаи. Това трябва да успокои всички заинтересовани, че въпросът ще бъде решен. Убеден съм, че процедурата ще приключи в рамките на няколко седмици. Всички по-нататъшни злонамерени и необосновани политически атаки са излишни. Считам, че това е в интерес на ЕС, а не онова, което беше демонстрирано за съжаление днес в изказване в залата.

  Zigmantas Balčytis (S&D). - (LT) Следващото десетилетие ще бъде от решаващо значение за целия Европейски съюз, тъй като държавите-членки ще трябва да вземат сериозни решения: да заменят съществуващите ресурси и инфраструктура и да отговорят на нарастващото търсене на енергия, която ще бъде от съществено значение за европейското икономическо развитие в бъдеще. Европейският съвет по енергетика наистина е много важен. Може да се превърне в историческо събитие, ако се постигне съгласие относно конкретни принципи за развитие на вътрешния енергиен пазар. Това наистина ще позволи на всички 27 държави-членки на Европейския съюз да координират своите действия и да насочат усилията си да направят нашата икономическа среда по-голяма и по-конкурентоспособна, да повишат заетостта и да намалят социалното изключване. Считам, че е много важно да се заложат определени дати, което ще позволи енергийните острови в държавите-членки да бъдат намалени или премахнати. За да постигнем това, е особено важно да впрегнем политическа воля и солидарност и да гарантираме, че развиваме не само проектите, които са търговски привлекателни, но и тези, които са необходими на Европейския съюз. Считам също за много важно да се определят задължителни графици за държавите-членки, за да отговорят на време на задълженията си за изпълнение на проектите. Въпреки че инвестиционните решения обикновено зависят от участниците на пазара, политическите решения също са от голямо значение за създаването на стабилна и прозрачна среда за инвестиции.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, настоящото разискване ясно потвърждава, че енергията и иновациите са от изключително важно значение за бъдещето на Европа и на европейската икономика. Очевидно всички ще се съгласим, че ако сега направим верните стъпки, не само ще имаме важен принос за икономическото възстановяване в краткосрочен план, но можем да направим европейската икономика много по-конкурентна в дългосрочен план.

Съгласен съм също така с всички, които призоваха за конкретни резултати и за конкретни действия. Затова Комисията настоява да има много ясни цели. Искаме да имаме истински вътрешен енергиен пазар до 2014 г. Най-накрая трябва да отключим потенциала на вътрешния пазар в тази много важна област на икономиката. Само един пример: ако го направим правилно, потребителите могат да спестят 13 млрд. евро с наличието на възможност за получаване на електроенергия от по-евтин доставчик. Това е повече от 100 евро на потребител годишно, а е само началото. Затова трябва да настояваме Европейският съвет да поеме реална собственост над вътрешния енергиен пазар и да упражнява правата на собственик по отношение на много важното транспониране на законодателството не само на европейско равнище, но и на национално равнище във всяка една държава-членка.

Слушах много внимателно колегите от балтийските страни. Считам, че е крайно време да премахнем изолираните енергийни острови. Затова 2015 г. е подходяща за приключване на работата по този много важен проект и за свързване на нашите балтийски държави-членки с истинската европейска мрежа.

Ако има нещо, с което не съм напълно съгласен, то това е изявлението на Барак Обама в обръщението относно състоянието на Съюза. Слушах го и трябва да кажа, че според мен беше много вдъхновено от това, което правим ние в Европа – това, което предложихме със стратегията „ЕС 2020“. Той говори за енергийна ефективност, за значението на образованието, за нов импулс за защита на околната среда и за намаляване на бедността. Това са точно целите, които ние сме си поставили за следващите 10 години.

Наистина считам, че ние сме лидери, когато става въпрос за политиките за околната среда. Можете да проверите позицията на Европейския съюз на всички срещи на високо равнище по въпросите на околната среда и да видите усилията ни да поведем света по правилния път в тази конкретна област. Що се отнася до целите ни – нашите известни цели за 2020 г. – справяме се доста добре с намаляването на емисиите. Справяме се доста добре и с увеличаването на дела на възобновяемите източници в производството на енергия.

Но е вярно – трябва да призная – че изоставаме в изпълнението на целите за енергийна ефективност. Затова ние, Комисията, ще следим развитието в тази област много внимателно и ще направим преглед на целите през 2013 г. Мога да ви обещая, че ако резултатите не са достатъчно амбициозни, сериозно ще обмислим налагането на правно обвързващи цели и в тази област. Всички знаем, че най-чистата енергия е безопасна енергия.

Що се отнася до коментарите за иновационната икономика, считам, че е много ясно, че трябва да повишим нивото на приоритетите и политиките в областта на иновациите. Трябва да отключим потенциала, който съществува в Европа в тази област от много години. Виждаме, че с намаляването на изоставането ни от САЩ и Япония не се справяме толкова добре, колкото очаквахме. Можем да видим как бързо развиващите се икономики ни настигат, така че трябва да се съсредоточим върху тази област колкото е възможно повече.

Трябва да анализираме реалните причини за липсата на амбициозен напредък. Една от тях беше спомената –бюрокрацията и сложните правила. Затова Комисията вече предложи – и беше прието миналата седмица – опростяване на правилата за Седмата рамкова програма за всички иновационни политики. Считам, че ще имаме добра възможност в рамките на обсъждането на следващата многогодишна финансова рамка да подобрим начина, по който изпълняваме и прилагаме европейските програми, защото ще обсъждаме и финансовите разпоредби. Трябва да потърсим много внимателно баланс между подходящ контрол и необходимата гъвкавост при изпълнението на програмите, за да не създаваме допълнителна бюрокрация в програмите, които са особено важни за насърчаване на иновационните политики в Европа.

Икономиката, разбира се, също ще се обсъжда. Заседанието на Европейския съвет през февруари ще бъде заседание на прехода и търсенето на цялостен подход към настоящите икономически предизвикателства в Европа, независимо дали по отношение на еврозоната, или в областта на по-доброто икономическо управление за целия Европейски съюз. Мога да ви уверя, че Комисията е непреклонна в предлагането на мерки за стабилизиране на положението на финансовия пазар и в търсенето на дългосрочни решения. Ние считаме, че всичко това трябва да представлява цялостен отговор, който ще ни позволи в крайна сметка да излезем от реактивния режим и да планираме дългосрочни мерки и дългосрочно укрепване на европейската икономика.

По отношение на коментарите относно изменение на Договора и създаване на постоянен Европейски механизъм за стабилност, Комисията е убедена, че Договорът предоставя подходящата рамка за по-нататъшно укрепване на икономическото управление. Съвсем ясно е, че да се направи това извън рамката на Съюза повдига политически и институционални въпроси, които ще трябва да бъдат много внимателно разгледани от Комисията. Сигурен съм, че лидерите ще обсъдят и този въпрос на заседанието на Европейския съвет в петък.

Положението в Египет и Тунис беше обсъдено тази сутрин от колегията на членовете на Комисията. Изразени бяха ясна подкрепа за законните стремежи на населението на Египет и ясно потвърждение, че Комисията е готова да увеличи помощта си за Египет в прехода. Разискването относно положението в Тунис и Египет предстои и съм сигурен, че моята колега Кати Аштън ще може да се изкаже по-конкретно.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-н председател, искам да благодаря на ораторите за всички коментари. Присъствах на изключително ценно обсъждане в Парламента, което ще допринесе за петъчното обсъждане от държавните и правителствени ръководители на въпросите в областта на енергетиката и иновациите.

Напълно ви разбирам, когато казвате, че това, което правим по отношение на енергията и иновациите, не е достатъчно. Силно сме ангажирани с предвиденото в Договора от Лисабон създаване на европейски вътрешен енергиен пазар и вървим в тази посока. Разбира се, насърчавайте ни да направим повече в тази област. Не искам да навлизам в подробности, защото считам, че г-н Шефчович обясни много подробно всички аспекти на бъдещата обща енергийна политика в Европа.

Същото важи и за иновациите. Всички считаме, че трябва да направим повече относно иновациите; „Съюзът за иновации“ е голяма инвестиция в бъдещето.

Силна Европа не може да живее без силни общи политики, една от които трябва да бъде европейската политика в областта на енергетиката и иновациите.

Въпросът ми към г-н Schulz е защо ми позволи да отговоря като представител на унгарското правителство. Считам, че г-н Schulz е прочел друго писмо, а не изпратеното от нас до Комисията. Той каза, че унгарското правителство е пренебрегнало единодушното решение на Комисията и не е готово да го вземе предвид. Ще цитирам няколко реда от писмото, като започна с изявлението, че правителството на Република Унгария е готово да измени медийния закон. „Изменението на законодателството може да се приеме.“ „Унгарското правителство е готово също така да разгледа възможността за намиране на други правни решения, ако е необходимо.“ И накрая, „ако Комисията... все още смята за необходимо“ след консултациите „да се измени унгарският закон..., ние сме готови да започнем да изготвяме измененията“.

Така че искам да ви информирам, както ясно се посочва в писмото, че текат консултации. Ние сме готови. Вчера Комисията заяви, че е доволна, че отговорът е пристигнал. Експертите ще започнат да работят и е наша задача да намерим решение на проблема. Много се надявам, че в бъдеще всички обсъждания ще бъдат посветени на енергията и иновациите и няма да се замесва председателството в аспекти на някои политически партии.

  Председател. − Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) На предстоящото си заседание Съветът ще разисква енергията и иновациите. Предложението е да се интегрира и „завърши“ единният пазар на електроенергия и природен газ. Наясно сме, че тази цел е синоним на ограничаване на държавите-членки в упражняването на социалната им функция с добре оборудвани, финансирани и активни обществени услуги и синоним на либерализиране и приватизиране, следвани рано или късно от неизбежната монополна концентрация на равнище ЕС. Следователно няма да има развитие в тази стратегическа област от жизненоважно значение. Като най-лесния начин се повдигат въпроси (демагогски), свързани със сигурността на доставките на енергия: те със сигурност са важни, трябва да бъдат разгледани и решени, но в друга рамка. На иновациите вече се гледа само като на средство за приписване на стойност на идеите на пазара, а не както би следвало: като на необходимо средство за намиране на отговор на много от проблемите и предизвикателствата пред човечеството. В разискването стана ясно, че тези въпроси не са нищо повече от димна завеса за друго обсъждане: задълбочаването на катастрофалните и антидемократични механизми на т. нар. „икономическо управление“ и затягането на примката около народите и държавите, inter alia и Португалия.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Енергията и иновациите са от съществено значение за растежа и заетостта. Енергията е мащабен проект за европейската интеграция, какъвто беше вътрешният пазар в миналото. Европа се нуждае от амбициозна визия и конкретен план в областта на иновациите и енергетиката. Надявам се, че заседанието на Европейския съвет в петък ще бъде важна стъпка в това отношение. Вече е направено много в областта на европейската стратегия относно енергията и климата, но трябва да отидем по-далеч. Трябва да останем в челните редици на технологиите, като инвестираме повече в научни изследвания и иновации, като изградим необходимата инфраструктура и обучим повече инженери, учени и техници. В настоящия критичен момент, когато се намираме в икономическа криза, действията са спешно необходими. Има начин да го постигнем: като коренно променим начина, по който произвеждаме и използваме енергията в нашето общество.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE), в писмена форма. – (PL) Енергийната среща на високо равнище, която ще се проведе тази седмица, ще послужи да подчертае значението на енергийната солидарност. Най-ефективните начини да се гарантира сигурността на доставките на енергия са истински общ пазар, паневропейска мрежа, прилагане на законодателството и прозрачни правила. За съжаление някои от лидерите на нашите държави не го разбират. Вместо това предпочитат да разчитат на собствените си национални решения на енергийните въпроси и да се пазарят с доставчици от трети страни. Затова трябва да обърнем внимание на призивите на европейските енергийни дружества за либерализиране на пазара и за пълно прилагане на законодателството на ЕС в областта на енергетиката. Трябва да сме сигурни при изготвянето на пакета относно инфраструктурата, че европейските проекти, в които искаме да инвестираме, ще бъдат подбрани въз основа на ясни и прозрачни критерии. При създаването на паневропейска мрежа трябва да обърнем особено внимание на инвестициите в държавите с много слабо развита и остаряла инфраструктура, както каза г-н Барозу. Пазарът няма да се погрижи за това сам, необходими са публични мерки. Не можем да си позволим Европа на две скорости в областта на енергетиката. Благодаря.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) За да постигне Европейският съюз предложените цели, основният приоритет е да приложи правилно и бързо третия пакет относно пазарите на електроенергия и природен газ. Развитието на енергийната инфраструктура играе ключова роля за осигуряване на функционирането на вътрешния енергиен пазар. В този контекст искам да подчертая, че трябва да се обърне специално внимание на финансирането на инфраструктурата до 2020 г. Европейската комисия трябва да представи възможно най-бързо конкретни цифри и новия инструмент за финансиране на енергийната инфраструктура. Освен мерките, които трябва да бъдат предприети от Европейската комисия, е важно да се засили партньорството на Европейския съюз с международни финансови институции с цел да се открият новаторски финансови инструменти. Трябва да се създаде и подходяща рамка за финансиране по-специално чрез подобряване на правилата за разпределяне на разходите за трансгранични или технологично напреднали проекти.

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма. – (PL) Считам, че на предстоящата среща на високо равнище на 4 февруари Европейският съвет по енергетика трябва да си постави за цел да гарантира, че всички енергийни източници, традиционни и нетрадиционни, са третирани еднакво. Особено внимание следва да се обърне на естествените източници на енергия, включително минерални горива (въглища и шистов газ), за да се гарантира сигурността на доставките на енергия за ЕС. Използването на тези източници, с подходяща подкрепа от ЕС, ще бъде от решаващо значение не само за сигурността на доставките на енергия, но и за конкурентоспособността и заетостта на ЕС. В същото време ще отбележа, че с осигуряването на подходящи инвестиции в енергийната инфраструктура на ЕС гарантираме по-нататъшното развитие на държавите-членки. Надявам се, че заключенията на Европейския съвет ще бъдат точно отражение на досегашните обсъждания на целите за 2050 г. и че няма да бъдат публикувани преди разискването по тези цели, което трябва да се проведе през март 2011 г. Благодаря.

  Iuliu Winkler (PPE), в писмена форма. – (RO) Понастоящем в ЕС функционират 27 енергийни пазара. Липсата на връзка между тях възпрепятства постигането на целите на ЕС относно конкурентоспособността на икономиката и енергийната сигурност. Липсата на единен интегриран пазар означава, че енергийната политика на ЕС не е в състояние да предостави ефективни решения на проблемите, свързани с намаляването на резервите от нефт и природен газ в Европа, повишаването на цените на суровия петрол и природния газ, увеличаването на световното търсене на енергия и глобалното затопляне. Приветствам съобщението на г-н Йотингер относно амбициозния срок, предложен от Европейската комисия, според което 2015 г. ще е крайният срок за завършване на вътрешния енергиен пазар. Приветствам и намерението за свързване на газовите и електроенергийните мрежи на 27-те държави-членки и за създаване на подходяща инфраструктура, така че ЕС да постигне целите си. Надявам се, че ангажиментът на Комисията ще бъде разбран от европейските лидери като призив да се изведат на преден план реалните дългосрочни интереси на държавите-членки. Само с твърдо решение, възможно най-скоро, ще бъде възможно да се създадат и укрепят единният енергиен пазар и общата политика в тази област. Това са единствените фактори, които могат да защитят енергийната сигурност на всички в средносрочен и дългосрочен план.

  Martin Kastler (PPE), в писмена форма. – (DE) Шокиращо е, че християни по целия свят все още са преследвани и убивани. Срам за Европа е, че министрите на външните работи на държавите-членки в рамките на Съвета не могат да намерят отговор. Те се отнасят към желанието на Парламента с презрение. ЕС трябва да направи нещо. Призовавам Съветът да покаже отговорност към основното право на свобода на религията, бързо да изготви осъществима стратегия за защита на християните по целия свят и да създаде самостоятелен отдел по междукултурни и религиозни въпроси в рамките на Европейската служба за външна дейност. Тези неща трябва да се направят сега, а не някога в бъдещето.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Искам да коментирам два въпроса: 1. Енергийната политика. При сегашния курс на нашата енергийна политика ще ни отнеме прекалено дълго време да достигнем до целта. С помощта на опростени и бързи процедури по отношение на развитието на енергийната инфраструктура ЕС може да отбележи значителен напредък при определянето на курса си – въпреки че това не трябва при никакви обстоятелства да бъде в ущърб на гражданите и не трябва да подкопава Орхуската конвенция. Прозрачността и възможността за проследяване на работата са необходими предпоставки. От само себе си се разбира, че малките и средните предприятия с техния капацитет за иновации трябва да участват като равноправни партньори. 2. Финансовата криза. Финансовите пазари реагират много по-бързо от Съвета. За да се противодейства на общата несигурност в резултат на това, което се усеща от гражданите и финансовия свят, са необходими бързи и решителни действия.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) По време на предстоящото заседание на Европейския съвет, планирано за 4 февруари, държавните и правителствени ръководители ще обсъдят две теми: енергийната политика на Общността и научноизследователската и развойна дейност. Основните въпроси по отношение на първата тема ще бъдат енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и сигурността на доставките (въпрос от особена важност за Полша), а по втората тема – международното научно сътрудничество и рационализирането на научните програми на ЕС. Оставам с впечатление обаче, че срещата на високо равнище, свикана под лозунга на енергията и иновациите, ще се превърне в конференция по актуални събития както в Европейския съюз (икономическата политика), така и привидно по-далечните (политическото положение в Тунис, Египет и Беларус). Оказва се вярно, че ЕС трябва да се справя с бързо увеличаващ се брой проблеми, което няма да се реши с по-чести срещи на високо равнище, както предложи председателят на ЕС, г-н Ван Ромпьой. Европейският съюз трябва скоро да намери отговори на редица въпроси, като например дали финансирането за Европейския инструмент за финансова стабилност трябва да се увеличи, как икономическата политика на държавите-членки трябва да се координира, за да се гарантира, че инструментът няма да е необходим в бъдеще, и накрая, как трябва да реагираме на събития с голямо международно значение, за да гарантираме, че гласът на ЕС се чува. Не само цифрите, т.е. енергийните показатели, които трябва да се постигнат до 2020 г., ще бъдат от ключово значение при формулирането на отговора, но и истинската политическа воля на държавите-членки. Европа консумира една пета от световната енергия. Колко време ще се отдели на енергетиката на срещата в петък в Брюксел?

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Проблемът на енергийната политика на Европейския съюз беше посочен по време на разискването относно подготовката на заседанието на Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. Енергийната сигурност е приоритетна област, а създаването на общ енергиен пазар трябва да бъде обща европейска цел, към която трябва да се стремим, използвайки интегрирани мерки. Алтернативните източници на енергия, които започват да играят все по-голяма роля в Европа, също бяха ключов въпрос в разискването. Развитието на съвременни технологии и създаването на зелени работни места са тясно свързани с енергийната политика. Особено внимание трябва да се обърне на необходимостта от разширяване на европейското научноизследователско пространство. Това са отлични примери за мерки, отговарящи на идеите на стратегията „Европа 2020“, която отдава приоритет на иновациите и развитието на научните изследвания, както и на създаването на зелени работни места. Европа трябва да обедини сили и в тази област.

15. Положението в Средиземноморието, по-конкретно в Тунис и Египет (разискване)

  Председател. − Следващата точка е изявление на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Средиземноморието, по-конкретно в Тунис и Египет.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-н председател, всички ние следим много внимателно новите събития в Тунис, а напоследък и в Египет.

Хората и в двете страни изразиха гласно своите законни оплаквания и желания и очакват подобаващ отговор не само вътре в страните, но и от техните партньори, включително Европейския съюз. Посланието им е ясно: техните политически системи са стигнали до точка, от която няма връщане, и промяната трябва да настъпи веднага.

Използвам тази възможност, за да изразя възхищението си от тяхното достойнство и смелост и, в светлината на това, което виждаме сега на телевизионните екрани по-конкретно от Египет, призовавам към спокойствие, въздържаност и диалог.

Ще започна като поговоря за Тунис. Направените промени са забележителни и прокараха пътя за още демократични промени в страната. Въпреки многото предизвикателства вече виждаме положителните събития в Тунис, където се полагат усилия да бъдат изпълнени исканията на населението. Временното правителство предприе някои важни стъпки, по-специално като освободи политическите затворници, разреши свобода на изразяване и даде под съд членове на семейството на бившия президент Бен Али за корупция.

Освен това са създадени три независими комисии, които започнаха работа: Комисия за разследване на корупцията и злоупотребата с публични средства; Комисия за разследване на злоупотреби по време на репресиите в хода на последните събития; и Върховна комисия за политическа реформа.

Отбелязала съм си също най-новата промяна в правителството в отговор на народните искания. Правителството получи подкрепата на главните опозиционни партии и главния профсъюз – Тунизийския генерален профсъюз. Мирът и стабилността са важни, за да се даде възможност на Тунис да проведе демократични и прозрачни избори и да осъществи жизнено важни политически, икономически и социални промени. Европейският съюз е там, за да подкрепи страната и нейния народ в този труден момент на преход, и ние реагирахме незабавно – не за да налагаме наши виждания или идеи, а да предложим нашата помощ и да работим заедно.

Миналата седмица говорих с новия министър на външните работи, г-н Ounaies, след назначаването му и днес се срещнахме в Брюксел. Тук проведохме важно обсъждане – първото място, което посети след встъпване в длъжност – относно най-добрия начин, по който Европейският съюз да подкрепи прехода и да съдейства на тунизийците. Днес той потвърди молбата за подкрепа от ЕС в подготвителната фаза на изборите и за наблюдение на бъдещите избори. Предстои да изпратим експертна мисия в Тунис, за да прецени изборното законодателство и да предостави юридически консултации на временните органи в това отношение, а миналата седмица управляващият директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) Hugues Mingarelli беше на място в Тунис за обсъждане потребностите на хората с тях.

Що се отнася до други форми на помощ, ние увеличихме средствата за сътрудничество с гражданското общество. Това ще бъде съчетано с преориентация на нашите програми за помощ, за да помогнем пряко на хората. Либералните политики сами по себе си не могат да доведат до необходимото икономическо и социално благосъстояние и разпределение на богатство за целия тунизийски народ. Затова ще преразгледаме нашите приоритети с Тунис, за да вземем предвид новото положение и да адаптираме нашата помощ към техните социални потребности.

Днес министърът ми предаде подробностите, свързани с техните безпокойства и планове, за да можем да реагираме заедно с нашите международни партньори.

Предложих конкретна подкрепа първоначално в областта на съдействие за изборите; подкрепа за управлението и прехода към демокрация; подкрепа за гражданското общество и НПО; подкрепа за принципите на правовата държава и реформата в съдебната система, икономическото управление и борбата срещу корупцията, за икономическо и социално развитие (включително подкрепа за бедните райони в Централен и Южен Тунис).

Заедно с държавите-членки ние сме готови да разгледаме мерки, свързани с мобилността, и увеличен достъп до пазара. По тези въпроси отдавна сме установили контакти на работно ниво и ще продължим диалога. Планирам да пътувам до Тунис по-следващата седмица.

Що се отнася до молбата на тунизийските органи да бъдат замразени активите на г-н Бен Али и лица, тясно свързани с неговия режим, ние вече предприехме начални стъпки. Ускорихме процедурите, за да дадем възможност на Съвета по външни работи в понеделник да приеме решение за ограничителни мерки с оглед да бъде наложено замразяване на активите на лица, които са разследвани за присвояване на държавни средства в Тунис. Тунизийските органи ни съобщиха списък на лица, които трябва да бъдат обект на тези мерки.

Както посочих, нашият управляващ директор Hugues Mingarelli пътува до региона миналата седмица. Той проведе разговори с временното правителство, с председателите на всяка от трите новосъздадени комисии и се срещна с представители на гражданското общество.

Искам да приветствам и инициативата на Европейския парламент да изпрати делегация в Тунис. Считам, че е жизнено важно тунизийците да видят силната подкрепа от страна на ЕС, и по-специално на Европейския парламент, в един такъв критичен момент на преход към демокрация. Необходимо е да засилим всички възможни междуличностни контакти и да подадем ръка на гражданското общество, а това включва да подкрепим НПО, професионалните асоциации и обмена на студенти.

Сега имаме възможност да укрепим партньорството между Тунис и Европейския съюз на базата на утвърждаването на демокрацията и икономическите и социални реформи. Надявам се, че можем да градим върху взаимното уважение и доверието между нашите народи, за да осигурим стабилност и демократично и процъфтяващо бъдеще за Тунис. В този контекст очаквам с нетърпение предстоящите свободни и демократични избори и установяването на новото правителство. Споразумях се с тунизийския външен министър да възобновим скоро преговорите за „статут на напреднала държава“, с оглед да бъдат приключени след установяването на ново, демократично избрано правителство.

Накрая, външният министър описа положението като ситуация на помирение. Надявам се, че ще можем да работим с Тунис, за да придвижим нещата напред към нова, по-свободна демокрация.

Сега ще разгледам положението в Египет. Само преди седмица станахме свидетели на началото на изключително движение там. Антиправителствените протести – ясно инспирирани от събитията в Тунис и на други места и организирани главно чрез социалните медии и мълвата – считам, че те изненадаха целия свят.

Голямата сила на това народно въстание е, че то се случва в целия Египет. Стотици хиляди хора, млади и стари, мъже и жени, излизат на улицата, изискващи своите законни политически и социално-икономически права. Протестите са разпростряха от Кайро до Александрия и Суец, като обхванаха цял Египет, а тълпите продължаваха да растат по размер и разнородност, като протестиращите бяха обединени в исканията си за смяна на режима и спазване на основните права на човека.

Първоначално относително мирните протести ставаха все по-бурни, като полицията използваше сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия. Обезпокоени сме, че е възможно да са били използвани и бойни муниции. Като всички уважаеми колеги тук, изразявам съжаление за значителната загуба на живот по време на демонстрациите, и мислите ми са с онези, които са загубили любимите си хора. Големият брой ранени и арестувани също е причина за голямо безпокойство, като всички страни трябва да демонстрират въздържаност и да спрат насилието.

Подготвихме се за Съвета по външни работи в понеделник с нашите заключения, в които призоваваме египетските органи да освободят незабавно всички задържани мирни демонстранти. Свободата на изразяване и свободата на събиране са основни права на човека за всички, които държавата има задължение да защитава. Наложените ограничения върху медиите, включително интернет, са неприемливи и аз призовавам настоятелно египетските органи да възстановят всички комуникационни мрежи без забавяне.

Чрез общонационални демонстрации египетският народ изразява своето желание да види промяна. Във всяко събиране в цялата страна участваха стотици хиляди. От изключителна важност е тези гласове да бъдат чути, веднага, и положението да се реши чрез неотложни, конкретни и решителни мерки. Настъпило е време за дисциплиниран преход и мирна и важна промяна.

Органите трябва да се стремят към и да приемат сериозно открит диалог с политическите сили. Важно е гражданското общество да изиграе решаваща роля в този диалог. Египетските органи трябва да продължат напред бързо чрез правителство на широка основа, което да доведе до реален процес на съществени демократични реформи и да прокара пътя за свободни и честни избори.

Ще предложим пълната си подкрепа на Египет, който се стреми чрез промяна да бъде по-демократичен и по-плуралистичен. Имаме общ интерес към мира и просперитета в Средиземноморския регион и Близкия изток.

Това, което трябва да направим сега, е да адаптираме и подсилим средствата, с които разполагаме, за да подкрепим необходимите политически, икономически и социални реформи. Нашето сътрудничество вече включва като свои съставни елементи демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава, като е необходимо да се съсредоточим отново и да засилим тази дейност.

Според мен политиката е промяна на нещата: за това да се помогне на хората да изградят живота си. В целия арабски свят виждаме много промени с положителен потенциал, предизвикани от исканията на хората.

Като Европейски съюз ние предлагаме на региона и на хората солидарност и подкрепа за осъществяване на реформите. Ние сме съюз на демокрации – имаме демократично призвание, затова ще подкрепим този процес на промяна със съзидателност и решителност.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Stavros LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, какъвто и да бъде резултатът или изходът от положението в Египет, аз съм убеден, че със сигурност ще можем да говорим за преди и след събитията, които се случиха в Тунис.

Според мен не трябва да търсим виновници в Парламента, тъй като тази криза хвана Европейския съюз в крачка, но считам, че сме длъжни да направим някои заключения от това.

Първо, Европейският съюз е необходимо да бъде по-видим, необходимо е да говори с един глас и да избягва всякаква какофония; поради тази причина създадохме Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и фигурата на Върховния представител.

Второ, необходимо е да извлечем предлаганите поуки от самодоволните политики с враговете на свободата от Беларус до Куба и между страните от Средиземноморския регион. Необходимо е да се запитаме дали наистина има повече стабилност, повече просперитет и повече демокрация, както предвиждаше Процесът от Барселона.

Трето, г-н председател, считам, че трябва да разграничим това, което Европейският съюз е необходимо да направи в средносрочен план, и това, което е необходимо да направи в краткосрочен план. В краткосрочен план – считам, че баронеса Аштън начерта пътната карта – Европейският съюз е необходимо да предложи решителна подкрепа за тези процеси на преход, за да не осуети надеждите за свобода на тези приятелски страни. Също така е наш дълг, г-н председател, да ги предупредим за рисковете, които включват тези процеси, за да не бъдат похитени от враговете на свободните общества.

В средносрочен план, г-н председател, важно е Европейският съюз да помисли задълбочено за стратегически подход към реформирането на нашата политика за съседство, за което помолихме и г-н Фюле вчера в комисията по външни работи.

Всичко това трябва да бъде направено, г-н председател, като се има предвид, че често пъти е по-трудно да се поддържа равновесието на свободата, отколкото да се отхвърли бремето на тиранията.

  Adrian Severin, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, настоящите събития в Тунис, Египет и други страни от региона, трябва да ни напомнят, че стабилността без свобода е ако не обикновена илюзия, най-малкото неустойчива реалност.

Не бива да забравяме също така, че една революция или социален катаклизъм са гаранция за промяна, но не и гаранция за промяна към по-добро. Надявам се, че ще намерим вдъхновение да подпомогнем този процес, за да го направим процес, който носи промяна към по-добро, а не към по-лошо.

Необходим е задълбочен анализ на положението и в Тунис, и в Египет (и не само там), тъй като трябва да разберем дали сме извършили правилните неща в миналото с оглед да избегнем тези кризи. Какви стъпки трябва да предприемем в бъдеще, за да предвидим или избегнем подобни кризи? И накрая, какво бихме могли да направим, за да гарантираме, че настоящата криза ще придвижи нещата към свобода за засегнатите народи и стабилност за региона, като същевременно се избегне промяната към повече или друг вид нестабилност и друг вид тоталитаризъм или потисничество.

Необходимо е да възприемем превантивен и инициативен подход в това отношение, а това изисква стратегия. Със сигурност нашите послания бяха правилни що се отнася до балансирането на ключовата дума „реформа“ с ключовите думи „ред“ или „стабилност“. Трудностите обаче са точно в подробностите и действително мнозина от нас имат усещането, че още не сме се заели с подробностите и че не сме показали достатъчно проницателност или решителност в подхода към предизвикателствата. Друг важен фактор е нашият капацитет да разговаряме с всички реални участници, включително ислямистките сили, по такъв начин, че да можем да ги включим в един положителен процес.

Надяваме се, че Комисията и Съветът ще могат да създадат такава стратегия в бъдеще, и ще сме доволни, ако ни кажат нещо повече за това.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, считам, че събитията, които се случват в момента в Тунис, и особено през последните няколко часа в Египет, са и исторически, и много трагични.

Вече чуваме, че стотици хора са били ранени през последните няколко часа. Спирам се на това, защото преди всичко виждам сходство между това, което се случва в момента в Близкия изток, в Северна Африка, и онова, което се случи в Европа през 1989 г. Именно затова съм изненадан, учуден и разочарован от начина, по който Европа понастоящем прави точно същите грешки, както през 1989 г., и искам това да стане ясно.

Невероятно е, г-н председател, че ние, така-нареченият демократичен континент, все още не сме успели да предложим безрезервната си подкрепа за масите на улицата – маси, които призовават за нищо друго, освен за нашата подкрепа.

(Ръкопляскания)

Госпожи и господа, все още не съм чул баронеса Аштън да предлага нашата подкрепа - нито вчера, нито днес.

Защо, баронесо Аштън, Европа реагира толкова плахо? Всъщност ние почти не сме реагирали. Вие реагирахте и след това Германия, Франция и Обединеното кралство също издадоха съобщения, без да се консултират помежду си, като че ли Европа не съществува. Трябва да кажа, че единственото задоволително европейско изказване дойде от извън Съюза, а именно от турския министър-председател, г-н Ердоган, който каза на г-н Мубарак, че трябва да се вслуша в исканията на своя народ и затова трябва да се оттегли. Това беше единственият достоен отговор, който се чу на европейско равнище.

(Ръкопляскания)

Считам, че изказването Ви днес е много важно за хората на улицата, които може би се борят за живота си. Считам, че Европа направи две грешки през последните дни.

Първо, ние не разбираме какъв исторически момент е настоящият, и второ, което е още по-важно, ние преценихме неправилно ситуацията. Ние се страхуваме – затова е и това неправилно преценено съобщение – че след изборите на власт ще дойде ислямистки режим. Е, нека ви кажа, че аз не се страхувам. Имам доверие на народа на Тунис и на народа на Египет.

(Ръкопляскания)

Те са тези, които искат демокрация, и фактът, че коптите и мюсюлманите сега крачат рамо до рамо, е достатъчно доказателство за това, което искат, и то е истинска открита демокрация.

Ще ви дам втори пример, за да ви покажа защо не бива да се страхуваме да призоваваме за открита демокрация в тези страни. Всички знаете за Mohammed Bouazizi, човекът, който всъщност запали революцията в Тунис със своята саможертва. Баронесо Аштън, ковчегът на г-н Bouazizi не беше покрит със зеленото знаме на исляма. Беше покрит с червеното знаме на Тунис, така че това, което наблюдаваме в момента, не са ислямистки революции. Напротив, това са революции за свобода.

(Ръкопляскания)

Затова, след като в Кайро се събират хиляди хора вече почти седмица и след като има демонстрации в Йордания, Йемен, Сирия и Алжир, аз Ви призовавам, баронесо Аштън, да промените позицията на Европейския съюз. Бих желал Вие да говорите от наше име и да кажете ясно днес в Парламента, че Европейският съюз стои на 100% зад народа на Египет и неговите искания. Искаме президентът Мубарак най-накрая да се вслуша в своя народ и като се оттегли да освободи своята страна, за да може тя днес да се радва на демокрация и свобода. Това е посланието, което бих желал да чуя в отговора, който ще дадете.

(Ръкопляскания)

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, Вие призовавате за спокойствие. Наречете обаче нещата с истинските им имена. Войските на г-н Мубарак доведоха терора на площада в Египет, а не демонстрантите. Затова не призовавайте всички да запазят спокойствие. Поискайте г-н Мубарак да спре нападенията срещу демонстрантите, защото той прави това, за да може после да каже: „Ще възстановя реда сред този хаос“. Това е капанът, който ни приготвя, а ние можем само да кажем и на двете страни „Успокойте се!“. Не, определено не. Трябва да кажем на г-н Мубарак да се успокои, като най-добрият начин да се успокоят нещата е той да си отиде, да си върви. Тогава ще има спокойствие в Кайро.

Видяхте ли, че хората, които дойдоха с ножове, бяха полицаи на г-н Мубарак? Това бяха бедни хора, докарани с автобус тази сутрин от далечните краища на Египет, които предизвикаха неприятностите. Това трябва да бъде казано, баронесо Аштън, и не бива да си затваряме очите. Има нещо, което ме удивлява у Вас: днес разбирате всичко, което се случи, което се случваше в Тунис преди три седмици. Но когато преди три седмици ние в Европейския парламент предприехме инициативата да Ви призовем да спрете преговорите за промяна на статута на Тунис заради диктатурата, Вие ни казахте, че това е невъзможно. Сега, днес, е възможно. Вие сте боец от съпротивата от последната минута. Това изяснява всичко. Затова искам едно нещо от Вас, баронесо Аштън: кажете ни къде в случая с Тунис Европа е инвестирала парите си. Кажете ни кои фирми са получили европейски пари; кажете ни кои фирми на г-н Бен Али и съпругата му са били подкрепени с европейски пари. Можете да ни кажете. Парламентът има право да знае.

Второ, баронесо Аштън, тъй като казвате, че сега ще подкрепите народа на Тунис, бих Ви помолил да осигурите едно нещо: че има равенство на възможностите в демократичния процес по време на прехода. Ако има нови избори – както знаете, Тунизийският конституционен демократичен сбор (RCD) разполага с пари, но опозиционните партии, които са били забранени в продължение на години, нямат – Европейският съюз трябва да изиграе ролята си за подкрепа на демократичната справедливост и равнопоставеност. В случая с Египет, баронесо Аштън, днес едно е ясно: ако не успеем да подкрепим египтяните в процеса на освобождение, народите в Близкия изток, арабските народи отново ще ни обърнат гръб във време, когато сме изправени пред извънредна ситуация, ситуация, която Вие също не споменахте, г-н Verhofstadt: в Газа беше проведена демонстрация в подкрепа на египтяните, а Хамас забрани тази демонстрация. Това също е доказателство, че вятърът на свободата вече духа срещу теокрациите в Близкия изток и в арабските страни и че нашата работа е да им помогнем. Прекарахме години в мрънкане, когато единственият избор беше между диктатура и теокрация. Е, ако е рекъл Господ! Има трета възможност, която е свобода и борба за свобода срещу диктатури и теокрации, и нашата роля като европейци е да подкрепим онези, които водят тази борба.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8))

  Niki Tzavela (EFD). - (EN) Г-н председател, при цялото ми уважение към г-н Verhofstadt и г-н Cohn-Bendit, бих искала да кажа на върховния представител, че имам много силни възражения към казаното от двамата господа. Цялата тази ситуация ми напомня на Иран. Моля, стъпвайте внимателно в отношенията със Северна Африка. Тази част от света не е Европа.

Въпросът е: не си ли спомняте какво стана в Иран? Не виждате ли никакви прилики? Не сте ли съгласни, че тук трябва да осигурим преход в добър ред?

(Председателят отнема думата на оратора)

  Daniel Cohn-Bendit (Verts/ALE). – (FR) Г-жо Tzavela, не бих се осмелил да Ви изнасям урок по история, но независимо от това бих искал да изтъкна, че в Иран Западът, Съединените щати, подкрепиха шаха на Иран и че до последния момент, дори по времето на правителството на Bakhtiar, ние бяхме на погрешната страна и дадохме всички оръжия за победата на иранската теокрация.

Точно този момент исках да изтъкна пред Вас: ако не подкрепим онези, които се борят за свобода, те ще се окажат в безизходно положение и другата страна ще победи. Именно това е поуката, която извлякохме от Иран, г-жо Tzavela. Урокът ни от Иран беше обобщен от г-н Горбачов: ,,Историята ще накаже онези, които пристигат твърде късно“.

Искам поне веднъж Европа да не пристигне твърде късно в този регион.

(Ръкопляскания)

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, Франция, разбира се, отгледа Аятолах Хомейни и след това го изпрати със самолет в Техеран.

Но от друга страна, Египет е република от 1956 г., а г-н Мубарак е едва третият президент на страната. В Тунис Бен Али беше едва вторият лидер след обявяването на независимостта преди 53 години. Когато политическият пейзаж предлага толкова малко надежда за промяна, неизбежно чувството за безсилие намира отдушник – както виждаме сега ураганът на промяната се носи из региона.

Моята група, групата ECR, призовава за наистина демократичен и мирен преход в Египет. Днес виждаме една тревожна тенденция към насилие. Трудно е да се види как г-н Мубарак може да играе друга правдоподобна роля в този преход, освен като се оттегли.

Тунис също остава във вълнения и колкото по-дълго продължава това, толкова по-голяма е опасността ислямистите да вземат политическата инициатива. Тунис може да е била авторитарна и корумпирана, но изцяло светска и прозападна държава; не бива да забравяме това.

Всъщност такава опасност съществува и в Египет, където ислямисткото Мюсюлманско братство се стреми да запълни политическия вакуум в момента, в който говорим. Радикализацията на египетската политика би била катастрофа за страната и за съседен Израел. Би имала и тежки последици за работата на Суецкия канал.

Дипломатическите усилия на ЕС в Тунис и Египет трябва да бъдат съсредоточени изцяло върху осигуряване на стабилност и ред и съпротива срещу онези, които искат да разпространяват насилие и страх, както виждаме днес. За да изградят либерална демокрация в тези страни, които нямат такива традиции, ЕС, САЩ и нашите политически мозъчни центрове в Европа трябва да подкрепят със значителни ресурси умерени демократични политици и нови партии, които трябва да се ангажират с демократичен плурализъм и свободни и честни избори и, за разлика от Мюсюлманското братство, да бъдат подготвени да се откажат от властта, ако бъдат победени пред изборните урни. Това е огромно предизвикателство и, разбира се, възможно е сега да сме свидетели на исторически „момент на падане на Берлинска стена“ в мюсюлманския свят.

Вече има добри демократични ролеви модели в страни с мюсюлманско мнозинство като Индонезия, Турция и Бангладеш, на които Египет и Тунис да подражават. Да се надяваме, че в бъдеще изборът в мюсюлманския свят няма да бъде между светска тирания и ислямистки теокрации, а вместо тях ще има трайна демокрация.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8))

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, искам просто да се обърна към г-н Tannock, за да отхвърля отношението му към тези, които демонстрират днес, и да разширя казаното от г-н Verhofstadt и г-н Cohn-Bendit.

Това е народна революция, защото хората са изложени на крайна бедност. Затова лидерите, които подкрепяхме, макар и заради осигуряването на известна стабилност и избягването на опасността от ислямизма, прилагат царуване на терор и поддържат хората бедни. Затова бих Ви попитал дали сте съгласни, че хората имат право да се бунтуват, когато са държани в бедност.

(Ръкопляскания)

  Charles Tannock (ECR). - (EN) Г-н председател, мисля, че в изказването си казах много ясно, че не искам светски тиранин или ислямски теократ да управлява в никоя от страните в съседство с нас. Разбира се, на мен би ми се искало подготвен либералдемократ да участва в свободни и честни избори. Считам, че икономическото положение и високите равнища на безработицата в Тунис и Египет са сериозен проблем и че ние трябва да направим всичко възможно, за да се справим с положението. Но тук не става въпрос за това. Основният въпрос сега е да видим порядъчен и мирен преход в тези страни, а не разпадане на закона и реда. Искаме да видим стабилност, мир, и разбира се, демокрация в съседните ни региони.

  Председател. − Нека само да отбележа, г-н Tannock, че любимото Ви позоваване на либералдемократите породи голямо задоволство в средата на залата. Може би ще трябва да давате обяснения по-късно.

(Смях)

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, не исках конкретно да се връщам към миналото, но чувам някои изненадващи изказвания. Считам, че в последно време, вече от месеци, ние сме на практика единствените, заедно с няколко членове на Парламента от групата на Зелените/Европейския свободен алианс, които призоваваме за разискване относно положението в Тунис. Както правилно отбеляза г-н Cohn-Bendit, наистина има много бойци от съпротивата в последния момент. Бихме могли да кажем много за миналото, но го казахме в нашата резолюция и считаме, че преди всичко трябва да се съсредоточим върху бъдещето.

Най-напред, трябва да избегнем да се намесваме по всякакъв начин във вътрешните работи на тези страни. Не е наша работа, като европейци, да казваме какъв трябва да бъде съставът на правителствата им. Народът на Тунис действаше сам, за да се освободи от един диктаторски режим. Трябва да го оставим да изрази себе си и да го подкрепим по пътя към демокрация. Всеки, който следи положението в Тунис, знае, че миналото още не е мъртво и погребано и че има хора, които дърпат конците и заговорничат зад кулисите.

Днес насилието в Египет също показва, че нещата са трудни. Затова, да, ние строго осъждаме цялото насилие и не просто искаме то да намалее, както направихте в случая с Тунис. Полицейското насилие винаги е неприемливо: то е неприемливо днес така, както беше неприемливо и вчера; както е неприемливо и в Тунис, и в Египет, и където и да е. Нека попитаме тунизийските органи и тунизийския народ какво очакват, без да им налагаме нищо.

Вие направихте преглед на Вашите разговори с министъра на външните работи, но добавихте, без да бъдете запитана за това, че искате да увеличите достъпа до пазари в Тунис. Това е доста неуместно според мен, тъй като не е имало недостиг на помощ от Европейския съюз в тази област.

Днес всеки като че ли започва да осъзнава корупцията на режима на г-н Бен Али. Да, икономическата либерализация в Тунис беше от полза за семействата на Бен Али и Трабелси благодарение на помощта от Европейския съюз. Да, Европейският съюз трябва да бъде твърд по отношение на всички нарушения на правата на човека. Европейският съюз е загубил много от доверието в тези страни. Да, накрая трябва да подкрепим демократите и да осъдим всички диктатури.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, старият ред се променя в Магреба и тази криза повдига множество проблеми, които няма да бъдат лесни за решаване.

Има рискове, има и надежди. Възможно е светските авторитарни режими да бъдат заменени от агресивни, дестабилизиращи ислямски фундаменталистки теокрации. Трябва да помним какво стана в Иран: трудно е демократичното развитие да върви ръка за ръка с революцията. Със сигурност има поуки, които трябва да се извлекат от Иран.

Друга опасност е, че икономическата криза в областта вероятно ще се влоши, което ще доведе до още по-голяма безработица сред младежите и голям приток на мигранти, с които Европа вече не може да се справи.

Тези събития са знак, че нашата Евро-средиземноморска политика е неадекватна, и показват, че политиката за сътрудничество, реализирана до сега, не може да се справи със задачата да създаде условия за развитие и демокрация. Случилото се не се дължи единствено на икономическата криза, макар че тя беше тежка, а на липсата на социална стабилност, с други думи, на липсата на проводници, които да представят интересите на хората, като профсъюзи, свободен печат, политически плурализъм, доброволен сектор, принципи на правовата държава и равни възможности за всички.

Подкрепата за страните от региона по пътя им трябва да бъде в основата на политиката на Европа наред с икономическа и търговска помощ. Това е пътят за създаване на истинска стабилност: не стабилност, осигурявана от авторитарни режими, а стабилност, основана на социален консенсус, участие и демократични институции.

  Nicole Sinclaire (NI). - (EN) Г-н председател, на първо място, в мислите ми, докато се подготвям за специалната делегация за Тунис утре – имам удоволствието да бъда част от нея – е благополучието на тунизийския народ и необходимостта всички ние да не забравяме колко е важно и защо уважаваме техните културни ценности и тяхната идентичност, докато им помагаме да изградят ново бъдеще на базата на правова държава и демократични идеали.

Хората очакват промяна и помощ без обвързване. Много съм доволна, че г-н Cohn-Bendit продължи по точката, на която се спрях тази сутрин в комисията за делегацията, а именно какво точно се е случило с парите на ЕС през всички тези години. Представителят на ЕСВД там каза, че са били изразходвани за реформи. Какви реформи? Ако е имало адекватни реформи, народът нямаше да се разбунтува по този начин. Възможно ли е да получим някакви честни отговори? Необходимо е да настояваме временното правителство да разследва къде са отишли парите и да се уверим, че всякакви пари на ЕС в бъдеще ще бъдат правилно изразходвани.

  Ioannis Kasoulides (PPE). - (EN) Г-н председател, арабският свят е наш партньор в Съюза за Средиземноморието. Във всички наши ангажименти с тях винаги сме подкрепяли принципите на плуралистичната демокрация, свободата на медиите, свобода на изразяване и на събиране, спазване на правата на човека, независима съдебна система и добро управление. Но винаги сме твърдели, че тези принципи трябва да бъдат реализирани отвътре, а не налагани отвън.

Народът на Тунис успя отвътре да се противопостави на репресиите, полицейската държава и мъченията и да спечели свобода и демокрация. Тунизийските органи трябва да зачитат волята на народа и да преминат без забавяне към процес на демократизация, с подвеждане под отговорност в случаи на корупция или репресия от близките приятели на Бен Али.

По сродни причини народът на Египет се възпротиви срещу убийствата, арестите, сълзотворния газ и куршумите и поиска хляб и свобода, достойнство и еманципация.

Внимавайте: демокрацията не означава избори. Тя означава много, много повече от това. Ние подкрепяме недвусмислено народа на Египет и призоваваме настоящите му лидери да се вслушат в мъдростта на народа и да не стават преграда в отговор на техните стремежи.

На нашите европейски официални лица, на Съвета и на заместник-председателя/върховния представител казвам следното: разочароващо е да слушаме президента Обама или Хилари Клинтън да говорят смело и навреме, а Вие, както винаги, да свирите втора цигулка и едва да се чувате.

  Véronique De Keyser (S&D). – (FR) Г-н председател, има наистина времена, когато човек трябва да знае коя страна да избере. Много пъти са ми казвали това в Европейския съюз. Днес страната, която трябва да изберем, е съвсем ясна: както казаха моите колеги, това е страната на свободата, това е гласът на народа.

Докато говоря, музеят в Кайро е в пламъци, по улиците избухват боеве и аз считам, че поне в случая с Египет не бяхме достатъчно ясни. Президентът Мубарак трябва да си върви, това трябва да стане ясно. Президентът Мубарак, както е днес – и аз уважавам продължителната му борба – не може да поведе политическия преход; безумие е да се поиска това от него и да се остави кланът Мубарак да си уреди сметките с клана ЕлБарадей днес по улиците на Кайро. Трябва да поемем своята отговорност по този въпрос.

Бих искала да ви кажа също така, че през последните няколко дни и нощи не съм преставала да мисля за грешката, която направихме. Ние направихме забележителна грешка: подкрепихме корумпирани режими в името на стабилността, без мисъл за социална справедливост или за стремежите на хората към свобода.

(Ръкопляскания)

Това е грешка, която трябва да поправим, и сега е времето за това.

Втората грешка, опасявам се, госпожи и господа, е, че не успяхме да разберем политическия ислям. Не казвам „не приехме политическия ислям“. Има разлика между терористи, фундаменталисти и някои Мюсюлмански братя. От нас зависи да видим разликата, да започнем диалог, да оставим настрана онези, които не искаме, но днес прокарахме пътя за тези фундаменталисти. Прокарахме пътя за определени терористи.

Време е да преразгледаме тези позиции и, в заключение, не бива да изоставяме предишните постижения на тези страни, на Тунис, Египет и т.н. Имам предвид светските структури на страните и правата на жените, каквито имаше много в тези страни, светски структури и конституции, които не са свързани с правото на шариата. Демокрации е възможно да се изграждат с крайно различни партии. Нека не изхвърляме бебето заедно с мръсната вода. Нека се придържаме към тази идея за светска държава и зачитане на различните религии и вярвания и за политическо разнообразие.

(Ръкопляскания)

  Edward McMillan-Scott (ALDE). - (EN) Г-н председател, считам, че неотложният въпрос днес е състоянието на нещата в Египет. През 2005 г. аз бях председател на малка мисия наблюдатели за изборите там. Бяхме помолени да отидем за първия кръг на изборите и след това за втория, но първият беше толкова хаотичен и проведен изключително лошо, толкова корумпиран, че решихме да не се връщаме за втория кръг.

Египет е страна, където в продължение на около 30 години един диктатор, в лицето на Мубарак, е присвоил абсолютна власт с особено брутално, тиранично и произволно управление, и макар че всички признаваме изключителното развитие по улиците на Египет, откриваме в реакцията на Мубарак и човек, който усеща, че има подкрепа не само в Египет, но и другаде.

Признаваме също, че Европейският съюз няма Шести флот. Ние сме способни да дадем израз само на морална сила, така че когато баронеса Аштън говори много предпазливо в началото на разискването, за съжаление тя не носеше и голяма тояга. Така че трябва да говорим внимателно, да, но също така с един глас и считам, че проблемът за Европа в момента е, че не говори с един глас на равнището на Кати Аштън и други лидери.

Това беше споменато преди – министър-председателите на Британия, Франция и Германия издадоха отделни декларации. Нека говорим заедно. Нека заявим съвсем ясно своята позиция – в подкрепа на демокрацията и правата на човека не само в Европа, но и по целия свят, и особено в този момент в Средиземноморието.

  Franziska Katharina Brantner (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, бих искала да повторя призива да ни предоставите списъка на получателите на пари от ЕС в тази страни. Съществуват добре обосновани опасения, че кланът на Бен Али и неговите предприятия също са се възползвали от парите на ЕС.

Считам, че е необходимо да преразгледаме собствената си работа в този регион. Необходимо е изясняване на използването на нашите пари и ясна промяна в курса. За тази ясна промяна в курса преди всичко в Тунис е необходим нов председател на делегацията. Бих искала да Ви прочета какво ни написа той днес в един имейл:

(FR) Стратегията на Европа в Тунис не е необходимо да бъде преразглеждана. Ще имаме по-голяма свобода в нашия избор на събеседници и партньори, но секторите за намеса и нашите споразумения със страната днес се оказват още по-значими.

(EN) Считам, че е странно председателят на делегацията да пише, че не е необходимо да преразглеждаме нашата политика по отношение на Тунис. Призовавам Ви да поемете отговорността да смените председателя на делегацията.

Ако позволите да добавя една точка към споменатото от г-жа De Keyser; считам, че също така е време Вие да подкрепите жените в преход. Например защо да не се проведе голяма конференция с Ваша подкрепа, където да отидете и да подкрепите жените в преход, като подчертаете тяхната роля и ги подкрепите, за да се засили и наблегне на мирянския и светски процес в тези страни. Това би могъл да бъде един феминистки дневен ред за Вас.

(Ръкопляскания)

  Mirosław Piotrowski (ECR). - (PL) Г-н председател, вниманието на политическите сили в цял свят е приковано от масовите протести в Тунис, и по-специално в стратегически важния Египет. Възможни са различни сценарии, от мирно завземане на властта от продемократичните сили до икономически хаос и избухване на въоръжен конфликт, и дори използването на атомни оръжия не може да бъде изключено.

Ситуацията се променя постоянно и е трудно да бъде предвидена. Арабските общества, които в продължение на години бяха лишени от основни права като свобода на изразяване или право на участие в свободни избори, са решени да постигнат смяна на властта на всяка цена. Европейският парламент трябва да постигне обща позиция и да предприеме стъпки, за да осигури да не бъде дестабилизиран целия регион. Не трябва да забравяме резолюцията, приета неотдавна от нашия Парламент относно преследването на християни, в която се споменаваше и Египет. Трябва да разгледаме приемането на по-съществени мерки и да изпратим наблюдателна мисия в Египет.

  Willy Meyer (GUE/NGL). – (ES) Г-н председател, баронесо Аштън, Европейският съюз трябва да преразгледа своята политика за съседство, тъй като е ясно, че сме оставили впечатлението, че сме по-загрижени за постигане на споразумения за свободна търговия, отколкото за развитието на народите и техните права на човека. Проблемът, баронесо Аштън, не е позицията на Европейския съюз днес по отношение на режимите на Бен Али или Мубарак, а позицията, която Европейският съюз зае онзи ден, която не показа ни най-малка подкрепа за промените, които хората искаха на улицата.

Това е проблемът, който Европейският съюз трябва да реши: че не показваме никаква подкрепа за промените, които хората искат, не само в Тунис, но и в Мароко, Египет, Йордания и Йемен; огромен брой хора, които не могат повече да търпят автокрацията или криза, която засяга най-слабите. Това е преразглеждането, което Европейският съюз трябва да направи; той трябва да предхожда обстоятелствата чрез промяна в посоката на своята политика за съседство.

  Bastiaan Belder (EFD). - (NL) Г-н председател, не е изненадващо, че вълнуващите политически събития в Тунис и Египет се наблюдават внимателно от Ислямска република Иран. И иранското правителство, и опозицията подкрепят гласовете от улицата. Доста интересно е, че и двете страни си приписват заслугата за това арабско народно въстание. Иранският режим приветства надигането на революционната вълна, която тръгна от неговата страна през 1979 г. и която те считат, че сега се разпространява из целия арабски свят, докато иранската опозиция счита себе си за подбудителя на масовите народни протести в Тунис и Кайро.

Докато прагматичният арабски лагер в Близкия изток се приближава към предстоящ срив, иранското ръководство има повече причини за оптимизъм от опозицията. Европейският съюз не бива да си затваря очите за тази заплаха. Радикализацията на арабския свят определено е несъвместима с достойния живот, който протестиращите тунизийци и египтяни основателно казват, че желаят. Ислямска република Иран в никакъв случай не бива да се счита за модел, а за поучителна история.

  Philip Claeys (NI). - (NL) Г-н председател, случващото се в момента в страни като Тунис и Египет е развитие с изключителна важност. Хората въстават срещу властните деспоти и това е нещо добро.

Големият въпрос, разбира се, е какво ще последва след тези събития. Има нещо парадоксално, когато става въпрос за демократизация на ислямския свят, където повече демокрация често води до повече ислямизъм, което на свой ред води до по-малко демокрация. Очевидно ние от Европа трябва да подкрепим демократичния процес. Тази подкрепа обаче трябва да се предостави на истински демократични сили и ние никога не трябва съзнателно да помагаме на организация като Мюсюлманското братство за установяване на теократична диктатура в Египет, като му предоставим подкрепа от ЕС. В противен случай ще се окажем в положение като това, на което сме свидетели сега в Иран и което се разраства из целия регион.

Затова нека бъдем благоразумни в избора си на партньори. В края на краищата, Бен Али и неговата партия все още бяха членове на социалистическия интернационал допреди няколко седмици. Сега нещата се промениха, въпреки че той е изключен от интернационала миналата вечер. Е, госпожи и господа, бъдете благоразумни в бъдеще, бъдете внимателни в избора си на партньори и не улеснявайте ислямистите.

  Hans-Gert Pöttering (PPE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, нашият отговор на събитията в арабския свят трябва да се основава на нашата концепция за хуманност. Всяко човешко същество, независимо дали е мюсюлманин, евреин, християнин или без конкретна религия, има същата ценност и същото право да живее достойно. Ако това е така, тогава то означава също, че хората в арабските страни имат правото да живеят в свобода, в демокрация и да имат начин на живот, който зачита човешкото достойнство.

Затова днес е наш дълг, наша отговорност и важна задача за бъдещето да кажем на хората в арабския свят, които мирно застават за свобода и демокрация, че ние заставаме солидарно редом с тях. Ние изразяваме нашата солидарност с мирните мюсюлмани в арабския свят.

(Ръкопляскания)

Преди направихме веднъж грешката да си затворим очите за тоталитарния комунизъм, защото казвахме, че ни е нужна стабилност. Не бива да правим отново тази грешка днес, защото стабилността включва и свобода, и демокрация, а това е нещо, което трябва да подкрепим.

Ако това, което чуваме понастоящем, е вярно – преди не знаех, че в Кайро се стреля, и преди също така армията беше сдържана и в Тунис, и в Египет – че армията се намесва с насилие, то това може да продължи само много кратко. В Европа имахме въстанията в Източна Германия през 1953 г., в Унгария през 1956 г., в Чехословакия през 1968 г., и след това дойде „Солидарност“.

Свободата накрая ще надделее и затова трябва да кажем на всички онези, които днес използват насилие: спрете да стреляте и дайте свобода на хората чрез свободни избори. Трябва да вложим всичките си усилия да подкрепим това и на думи, и на дело, включително в Парламента.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, някои хора казват, че не можете да се поучите от историята. Въпреки това обаче ние следва да се опитаме. Що се отнася до репликите относно Иран – и г-н Cohn-Bendit вече отговори на това – бих искал да спомена още веднъж какво се случи в Иран по онова време. Ние подкрепяхме един порочен режим. Ние толерирахме повече или по-малко тайната полиция, която по онова време работеше срещу хората и ги изтезаваше. Съединените щати заедно с Обединеното кралство отхвърлиха Mohammad Mossadegh, който искаше мирна революция.

Ние вече имаме някакъв напредък в това отношение, но все още не сме стигнали достатъчно далече. Считам, че е необходимо да кажем много ясно – и в това отношение съм съгласен с колегата, който вече го спомена – че е необходимо да бъдем на страната на хората, които започнаха и ускориха тази революция – а това не бяха ислямистите. Нека бъдем доволни от чудесната възможност, предоставена ни от факта, че революцията не беше започната от ислямистите, а от хората на улицата, от обикновените граждани, които бяха недоволни от социалната несправедливост, икономическото положение и липсата на демокрация. Това е, което стана тук.

Баронесо Аштън, госпожи и господа, да се огледаме със самокритичен поглед, защото част от нашата стратегия за съседство в резултат от събитията се срина. Освен това част от нашата стратегия за съседство се основаваше на наличието на стабилност. Необходим ни е мир в Близкия изток. Очаквахме мирът в Близкия изток да зависи от диктатурите и диктаторите, а това не е възможно, нито пък е приемливо.

Затова е необходимо да говорим и да изразим ясно нашето становище. Мирът в Близкия изток ще бъде траен само ако се основава на демокрация, а не на диктатури. Затова, баронесо Аштън, трябва да изразим становището си високо и ясно. Знам, че сте известна със своя внимателен подход, но в това отношение съм съгласен с колегите, че е необходимо да говорим високо и ясно. Трябва да говорите толкова високо, че да заглушите много от гласовете на нашите външни министри, понякога дори толкова високо, че да чуваме гласа не на Хилари Клинтън, а гласа на Катрин Аштън. Това очаква Парламентът. Премете го и като доказателство за нашето доверие във Вас и че очакваме да казвате много ясно онова, което ще кажете.

  Метин Казак (ALDE). - Протестите в Тунис и Египет, предизвикани от гнева и нетърпимостта към ширещата се безработица сред младите, бруталната полицейщина, корупцията и авторитаризма, незачитането на човешките права, свободата на словото и демократичните принципи са предизвикателства и пред останалите арабски страни, които вече искат промяна.

Събитията в Тунис, който беше смятан за оазис на стабилността и икономическата сигурност, приличат много на началото на разпада на съветския блок в Източна Европа. Те са искрата, която вещае колапса на арабския псевдо модел на стабилност и която ще задвижи демократичните промени в региона.

Исканията са ясни и народите на Тунис и Египет не биха се съгласили с половинчати мерки. Много от необходимите за прехода към демокрация условия, енергично и организирано гражданско общество, свободна преса, уважавани фигури от опозицията, както и съществуващи политически партии вече си пробиват път, но е необходима цялостна ревизия на досегашната ни външна политика, уважаема г-жо Аштън.

Европейският съюз следва да направи стратегически избор и баланс между политическите си и икономически интереси и демократичните ценности, които ни обединяват. Европа трябва да покаже, че застава твърдо зад демокрацията, а не просто подкрепя стабилността в региона, защото когато промяната настъпи, хората ще помнят кой е бил на тяхна страна и кой е подкрепял невъзможното вече статукво.

  Heidi Hautala (Verts/ALE). - (EN) Г-н председател, преди 60 години революцията в арабския свят означаваше край на европейското колониално управление. Втората революция в арабския свят се случва сега пред очите ни. Това е моментът, когато Европейският съюз трябва да избере дали да застане на правилната или на неправилната страна на историята.

Задачата е да помогнем за утвърждаването на независимо гражданско общество в арабския свят. Бюджетът ни в ЕС трябва да бъде прегледан предвид неотложните нужди на Тунис, който страда от 23-годишна автокрация.

Мнозинството от тунизийския народ няма доверие на това временно, неизбрано правителство. В Тунис вече започва процес на истината, но самият Европейски съюз има нужда от процес на истината, толкова голямо е било неговото пренебрегване на правата на човека и демократичните ценности в арабския свят през годините. Това наистина е времето за правата на човека.

  Ivo Strejček (ECR). - (EN) Г-н председател, не споделям мнението, че продължаващото въстание в Египет е задвижвано преди всичко от сили, които копнеят за демокрация в европейски стил. Виждам настоящите бунтове и хаос като революция за промяна, мотивирана от стремеж към по-добър живот.

Но решаващият въпрос за нас европейците е заплахата, че с драматичната ситуация може да се злоупотреби от страна на радикалните ислямисти. Ако възникне такава рязка политическа промяна, Европа, както и Америка, ще загубят един умерен арабски съюзник и египетският мирен договор ще бъде застрашен. Египет може бързо и лесно да се превърне в режим, който е враждебен спрямо Европа, Израел и Америка, и да се сближи с Хамас. Позицията на ЕС трябва да остане твърдо на страната на онези, които се стремят към свобода и които непреклонно подкрепят свободните избори.

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, госпожи и господа, очевидно преобладаващото мнозинство в Парламента подкрепя въстанието в Египет и това, разбира се, е съвсем правилно, макар че има някои изключения, както току-що чухме. Аз считам обаче, и вие ще се съгласите с мен, че политиката означава да си бърз и навременен, и съм убеден, че всички ние тук трябва да приемем, че не виждахме какво става в Египет през последните десетилетия.

Къде бяхме всички ние, когато милиарди долари от Съединените щати се насочваха към Египет за подкрепа на режима? Заедно с народа на Египет ние протестираме за правото на просперитет, здравеопазване и образование. Ето защо Парламентът трябва да продължи да оказва своята единодушна подкрепа. Трябва да кажа, че в този процес не трябва да забравяме палестинците, за да не се окаже палестинският народ жертва. Онези от нас, които представляват тук Кипър, един от съседите на Египет, следят събитията изключително внимателно, и повтарям, ние подкрепяме правата на египетския народ в това въстание.

  Lorenzo Fontana (EFD). – (IT) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, както казаха мнозина, определено е желателно да бъде установена демокрация в Северна Африка, така както имаме демокрация тук, в Европа.

Съществуват обаче и рискове, пред които трябва да се изправим. Всички помним нападенията срещу коптските християни по Коледа, точно тук, в Египет. Нашите опасения, баронесо Аштън, са, че един ден може да се окажем с ислямска диктатура в Северна Африка.

От тази гледна точка, за Европа е жизнено важно да се пази, за да не попаднем в положение, при което има враждебни страни в Северна Африка, която не бива да забравяме, има много търговски връзки с Европа. Няма съмнение, че в настоящата икономическа криза нашите икономики няма да реагират добре на тази дестабилизация. Трябва да имаме предвид също, че тази дестабилизация ще има последици и за имиграцията, особено в страните от Южна Европа.

Затова призовавам Комисията и върховния представител да бъдат бдителни по тези въпроси.

  Barry Madlener (NI). - (NL) Г-н председател, баронесо Аштън, не бъдете толкова наивна. Guy Verhofstadt, не бъдете наивен и Вие. В края на краищата това, което Мюсюлманското братство иска, е шариат, а шариатът не е демокрация.

Най-важната опозиционна партия Мюсюлманското братство иска война с Израел. Баронесо Аштън, Вие не казахте нито дума за това. Вие се преструвате, че сте толкова наивна, когато призовавате за по-добро бъдеще за Египет, но същевременно отказвате да признаете опасностите, които представлява исляма. Защото ислямът и демокрацията не могат да съществуват съвместно.

Бих искал да съобщите това високо и ясно, защото не искам да виждам една наивна госпожа Аштън да ходи в Египет с неправилно послание. Г-жо Аштън, бъдете нащрек за опасностите, които очакват Египет и нас, и ги съобщавайте. Предупредете египетския народ, че шариатът означава бедствие, бедствие за всички нас.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8))

  Nirj Deva (ECR). - (EN) Г-н председател, въпросът, който исках да задам на уважаемия колега, е: как може демокрацията да процъфти в общества, в които няма институции и история с демократична традиция?

Демокрацията не пониква просто на безплодно поле. Продължаваме да говорим за създаване на демократични държави, без да сме работили за създаване на демократичните институции, на чиято основа процъфтява демокрацията.

  Barry Madlener (NI). - (NL) Г-н председател, мога само да се съглася с г-н Deva. Разбира се, демокрацията няма да поникне току-така, но не виждам друга алтернатива за Египет. Всъщност не мога да посоча никого в Египет, който би могъл да поеме ръководството. В края на краищата от египтяните зависи да си изберат свои лидери.

Това, което можем да направим, е да призовем египтяните да изберат не Мюсюлманското братство, а светски лидери.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, баронесо Аштън, може би съм бил строг спрямо Вас в миналото, но трябва да призная, че тази работа сигурно много Ви усложнява живота, затова се надявам, че това, което имам да кажа, може би ще помогне.

Първото, което искам да заявя много ясно, е, че ролята на държавите е да защитават своите граждани, а не да управляват живота им. Когато едно правителство управлява живота на народа, вместо да го защитава, то престава да е правителство и се превръща в режим. Това стана в Тунис и Египет, защото политически ситуации, които са възникнали от дълбокия идеализъм за спечелване на независимост, от години са се превърнали в режими. Нашата задача е да защитим свободата и демокрацията в сърцата на онези, които ги защитават днес по улиците.

Второто, което искам да спомена, засяга нас, Европейския съюз. Трябва да признаем, че нямаме политическа стратегия за евросредиземноморския регион, което означава да признаем, че Процесът от Барселона и Съюзът за Средиземноморието се провалиха. Това е претекст: това са само политически игри, които нямат никаква цел и не са постигнали нищо. Трябва да действаме решително в това отношение. Необходимо е да започнем да разработваме тази стратегия: необходимо е да я планираме и да я реализираме, както направихме за Източна Европа и за Балканите, макар че трябваше да бъдат принудени да я следват. Ако нямаме такава стратегия, няма да има значение дали говорим с един глас или не, защото думите ни ще са безсмислени.

  Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, баронесо Аштън, оставам с впечатлението, че още не осъзнавате достатъчно какво става в средиземноморския регион. Трябва да кажа, че бавността на институциите на ЕС по отношение на въпроса за Средиземноморието може да се обясни само с липсата на осведоменост за ситуацията и неспособност да се усетят настъпващите промени.

Стигаме до края на една политическа и историческа ера, през която политиката на Европа спрямо Юга беше объркана и непродуктивна. Икономическата криза, трудностите при миграцията и липсата на промяна сред управляващите класи създадоха експлозивна комбинация, която сега засяга Тунис и Египет, но вероятно ще се разпростре в други страни.

За да се обърна и към някои колеги, бих казал, че няма да се спасим от положението, като си мислим, че е необходимо само да окажем подкрепа за демонстрациите, които се провеждат в момента. Европа трябва да покаже по-голяма политическа зрялост. За целта е необходимо да пренастроим европейските политически антени. Външната политика на Европа трябва да излезе от своя полутаен режим и да поеме водеща роля на международната сцена в подкрепа на демократичните процеси на преход, които протичат понастоящем.

По-конкретно, необходими са ни ясни политики в редица области: нова политика за партньорство и съседство и нова политика за сигурност за Средиземноморския регион; по-голяма готовност от страна на цяла Европа да се заеме с въпроса за Средиземноморието; и политика за съвместни действия, защото Европа ще действа в региона заедно с други играчи като Съединените щати и Турция.

Необходима ни е голяма промяна на курса, а това изисква акт на значително смирение от страна на Комисията за преоткриване на разискването по външната политика спрямо Средиземноморието и отправяне на нов поглед към Съюза за Средиземноморието, като същевременно се осигури Европа да има роля в него. Това е от решаващо значение за Европа и ние трябва изцяло да осъзнаем това.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS
Заместник-председател

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-жо председател, светът се променя и това никъде не е по-вярно от арабския свят, където, ако позволите да Ви напомня, 40% от населението живее под границата на бедността, а безработицата сред младите хора е с най-висок ръст в света.

Арабските народи се стремят към развитие и демокрация, и тъй като двете вървят ръка за ръка, в Тунис и в Египет народите взеха съдбата си в свои ръце, за да наложат промяната, на която имат право. Освен това, въпреки провокативните действия – на които станахме свидетели днес в Кайро – и всички трудности, нищо и никой няма да спре това движение.

В случая с Тунис вчера и Египет днес ние чухме един глас, на Съединените щати, който беше решително на страната на демократите. Вярвам в Европа, но вярвам също така, че е безсмислено, ако и тя не застава решително на страната на демократите всеки път. За мен би било сбъдната мечта, ако Европа беше използвала тази възможност; за мен би било чудесно. Но тя не направи това. Това не е само заради ролята, която играхте, но и заради свръхпредпазливостта на нейните лидери, които твърде често предпочитат да стоят на място, вместо да действат.

Повече от 20 години след падането на Стената ставаме свидетели на историческа промяна. Настоятелно Ви призовавам да се заемете с нея, за да не изпуснем тази възможност да творим историята на света.

  Derk Jan Eppink (ECR). - (EN) Г-жо председател, всичко, което исках да кажа, всъщност вече го казаха, затова ще се огранича само до един въпрос към върховния представител.

Днес г-н Блеър, бившият британски министър-председател, когото вероятно познавате, изказа много похвали за египетския президент Хосни Мубарак. Днес по Си Ен Ен той каза, че Мубарак е невероятно смел и е сила на доброто. Г-н Блеър предупреждава също да не се избързва с избори в Египет.

Сега г-н Блеър понастоящем е пратеник за израелско-палестинския мирен процес, който се подкрепя от Европейския съюз. Какво мислите за изявленията на Тони Блеър?

  Gerard Batten (EFD). - (EN) Г-жо председател, голямата опасност за Египет и за другите страни от Северна Африка, разбира се, е, че свалянето на техните правителства няма да отвори вратите за либерална демокрация от западен тип, а по-скоро за ислямистко фундаменталистко управление и ново Средновековие, каквото видяхме в Иран.

Независимо от това може да се получи известно удовлетворение от перспективата потиснатите народи да свалят своите недемократични и непредставителни правителства. Всички правителства, дори тираниите, в крайна сметка черпят силата си от съгласието на народа, когото управляват. Можете да потискате един народ дълго и много, но винаги съществува възможност той да се разбунтува.

Тук съществува един паралел с Британия, където едно след друго правителства от всички политически цветове последователно предаваха нашата страна и нашите права на демократично самоуправление на Европейския съюз. Съгласно Магна Харта англичаните имат право на законно въстание. Чудя се само доколко трябва да бъдат притиснати, преди да бъдат принудени да излязат на улиците като египтяните.

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-жо председател, всички ние трябва да аплодираме падането или предстоящото падане на репресивни режими, но може би само когато знаем – или сме доста сигурни в това – кой или какво вероятно ще ги замени.

Тунис, както Ирак и Египет, беше политически репресивен режим дори по стандартите на Близкия изток, но също по стандартите на Близкия изток беше светски, дори социално-либерален режим. Съществува опасност една социално-либерална автокрация да бъде заменена от социално-репресивна автокрация или дори социално-репресивна демокрация.

Онези, които очакват удобно и цивилизовано прехвърляне на властта във всички или някои от тези страни, може би трябва да помислят отново. Ако следва да видим граждански войни, зверства и разрушаване на икономиките на тези страни, бихме могли да дадем добър съвет и нашите нации биха могли да изпратят помощ, но се надявам, че не считаме за наша работа да изпращаме войските си там, за да бъдат избивани. Определено не е наша работа да спасяваме народите на тези страни и да ги доведем в Европа.

  Mário David (PPE). – (PT) Г-жо председател, светът, и по-конкретно Европа, не могат да останат безучастни пред силата на трескавото движение на народната опозиция в няколко страни от Северна Африка и Близкия изток или да не признаят важността и законността на тези демонстрации. Ние трябва да отговорим на хората, които се стремят към демокрация и свобода, с нашата пълна солидарност, както фактически направихме за нашите приятели в Източна Европа в близкото минало.

Понастоящем преживяваме един необичаен исторически момент: един от онези, които променят посоката й и изграждат нови реалности. Обективно погледнато трябва да се изтъкне, че ислямският екстремизъм се развиваше като политически – а не религиозен – отговор на някои от тези проблеми, подхранван от и като отговор на социалното изключване. Бъдещето на този регион се нуждае от стабилни, толерантни демокрации, които уважават малцинствата и в които държавата е обещана на всички, а не е обект на злоупотреба от малцина.

В съседство до нас е част от света, която трябва да се възползва от този момент на прераждане, за да продължи по пътя към мир и социален прогрес. Тя трябва да докаже, че в този съседен регион всички могат да живеят заедно в мир и взаимно уважение, независимо от религиозни вярвания, политически избор или етнически произход.

Г-жо председател, приключвам. Баронесо Аштън, вместо само неколцина лидери, действащи заедно или сами – на португалски казваме „трудно е да бъдеш свещеник в собствената си енория“ – необходимо е Европа като цяло да поеме водещата роля за подпомагане на тези реформи и за намиране на нова парадигма за Близкия изток, която избягва радикализма и зачита правата на човека, и по-специално правата на жените.

  Saïd El Khadraoui (S&D). - (NL) Г-жо председател, точно в този момент има ожесточени сблъсъци между протестиращи поддръжници и противници на Мубарак. Трябва да изпратим ясен сигнал на г-н Мубарак и да призовем неговите поддръжници да се оттеглят незабавно и да предотвратят излишното кръвопролитие.

Това, което става в Египет, беше изненада за всички ни. Трябва да подходим към него като към невероятна възможност и начин да се помогне на региона да се развие, след години на политическа и икономическа стагнация, в истинска демокрация с възможности за всички. Имам предвид преди всичко милионите млади хора, които са гладни за повече свобода и възможност за развитие. Въздействието на същото не може да бъде подценено. Някои говорят за момент, подобен на 1989 г. за арабския свят, но дали е така, предстои да видим.

Европейският съюз би могъл да покаже малко повече желание да даде значителен тласък на процеса на преход, и разбира се, аз бих искал – както вече казаха други колеги – да бях чул Ваше изказване по въпроса. Трябва много скоро да заявим ясно, че този процес на преход трябва да започне веднага и че г-н Мубарак очевидно вече няма легитимност да води или управлява процеса.

Затова трябва колкото е възможно по-скоро да определим график, ясен дневен ред, за мерките и реформите, които трябва да доведат до първите свободни и прозрачни избори през септември тази година. Това например означава да бъдат направени изменения в конституцията, в изборните закони и начина, по който медиите отразяват политическите въпроси, за да могат всички кандидати да представят своите кампании пред народа.

Всички демократични сили трябва да седнат на масата, колкото е възможно по-скоро, за да насочат процеса в правилна посока, като Европа трябва да играе положителна и конструктивна роля.

Същевременно трябва да осъзнаем сложността на положението. Армията например бива аплодирана за своята умерена и решаваща роля. Тя получи много похвали за това, но тя също така е и много важен икономически играч. Ако искаме да проведем истински демократични реформи, ще са необходими и икономически реформи, а това няма да бъде лесно.

  Annemie Neyts-Uyttebroeck (ALDE). - (NL) Г-жо председател, слушах с голям интерес казаното от върховния представител и колегите. Мнозина от вас казаха, че са напълно изненадани от случващото се в Тунис и Египет. Ще си позволя да кажа, че аз съм изненадана от такива изявления, защото всъщност отдавна знаем, че това съвсем не бяха демократични режими и че по-скоро бяха авторитарни или много авторитарни режими, които потискаха своите народи.

Ние избрахме да не подходим директно към това положение, защото считахме, че това би било най-добрият начин да се гарантира стабилността в региона и в цялото Средиземноморие. И все пак, отново имаме доказателство, че подкрепата за авторитарни и корумпирани режими заради стабилността и предотвратяването на хаоса обикновено завършва с нестабилност, хаос и загуба на големи възможности за бъдещето.

Надявам се, че ще бъдем разумни и ще подкрепим демократичния процес по разумен начин. Във връзка с това бих поискала да обърнете специално внимание на подкрепата за редица политически партии и в Тунис, и в Египет. Това са слаби партии. През последните години те почти нямаха възможност да изградят свои структури. Затова ще се нуждаят от всякаква помощ, за да изиграят своята роля в, да се надяваме, честните и наскоро предстоящи избори.

  Geoffrey Van Orden (ECR). - (EN) Г-жо председател, конкретната точка, на която искам да се спра, е, че по твърде много поводи сме виждали да се злоупотребява с убежището на нашите свободни общества на Запад от екстремисти, които евентуално се завръщат в страните си враждебно настроени спрямо нашите ценности и носещи революция. Вчера беше 32-та годишнина на завръщането от Париж в Иран на Аятолах Хомейни. Знаем до какво доведе това.

Rachid Ghannouchi, който проповядваше унищожаването на държавата Израел, тъкмо се върна в Тунис след две десетилетия в Лондон. Той счита ръководството на Палестинската власт за незаконно; той подкрепя Хамас. Хамас, разбира се, е издънка на Мюсюлманското братство, единствената добре организирана политическа група в Египет. Такива организации изграждат силовата си база като реагират на ежедневните нужди на хората и след това консолидират властта си чрез терор.

Трябва да предприемем силни мерки, за да предотвратим зараждането на екстремизма в собствените си столици и да положим усилия да достигнем до законните граждански общества в места като Египет и Тунис, с добре съсредоточена помощ, включително добре контролирана финансова помощ.

  Vito Bonsignore (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, съгласен съм с вече казаното от моите колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Бих искал да подчертая обаче факта, че последните събития в Средиземноморието удивиха всички ни, защото допреди няколко седмици бяха абсолютно непредвидени.

Службата за външна дейност, водена от баронеса Аштън, изглежда беше изненадана и според мен сега показва слаба способност да реагира. В момента се чудя дали си струва да се харчат толкова много пари за служба, организирана по начина, по който е организирана днес. Отново виждаме пълната липса на европейско присъствие на евросредиземноморската сцена.

Ние подкрепяме правото на народите да решават по отношение на собственото си правителство и своята управляваща класа чрез свободни, демократични избори, а не чрез действия, наложени с груба сила и екстремизъм. Както беше казано, време е стабилността и демокрацията да вървят ръка за ръка. Затова сега използваме всички законни средства за укрепване на демокрацията и политическия плурализъм, със зачитане на принципите на правовата държава, правата на човека и безопасността на гражданите.

Целият свят, и преди всичко ние, европейците, имаме нужда от мирно Средиземноморие. Европейският съюз трябва да промени собствената си политика и да се стреми без забавяне да окаже адекватна помощ и сътрудничество, за да помогне за постигане на необходимото социално-икономическо развитие във всички страни от Средиземноморието.

  Carmen Romero López (S&D). – (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, в последно време тунизийските демократи ни дадоха отличен урок по зрелост. Затова, в тези моменти на напрежение, които преживяваме, и в светлината на клането в Египет, бихме искали единен глас в Европейския съюз, за да можем наистина да сложим край на това клане и тези ветрове на свободата наистина да доведат до пълна промяна към демокрация и в Египет.

В случая с Тунис обаче все още имаме време. В Парламента утре ще гласуваме резолюция – ще има делегация в страната – като нашата подкрепа, нашата демократична гаранция също е много важна в тези моменти, особено в Тунис, след това в Египет и всички онези страни, които искат повече свобода.

Все още има много, което можем да направим, тъй като цената на икономическия срив, предизвикан от едно разпадане и революция от този род, трябва да бъде сведена до минимум. Има твърде много врагове, които искат да превърнат Тунис в модел, който е съвсем различен от този, който ние искаме. Тунис се превърна в модел и това, което виждаме, е в действителност краят на следколониалната епоха и началото на истинската независимост.

Затова икономическата ситуация в Тунис е една възможност – освен помощта, която спомена г-жа Аштън – за Централната европейска банка да заеме такава позиция, че да не пропусне опит, който би могъл да бъде жизнено важен за бъдещето на Средиземноморието. От съществено значение е това решение да бъде взето с известна степен на неотложност.

  Marietje Schaake (ALDE). - (EN) Г-жо председател, точно сега, докато сме тук, гражданите в Египет биват хващани в капан и нападани на площад ,,Тахрир“, като според съобщенията армията и полицията нападат вместо да защитават. В своите мирни протести египтяни с различен произход искат спазване на правата на човека и демокрация, политически реформи, добро управление и социално-икономическо развитие.

Може би тези искания Ви звучат познато, тъй като точно това са целите на програмите на ЕС в Близкия изток, и по-конкретно в Египет. Само Комисията е изразходвала общо 3 млрд. евро за това през изминалите 15 години. След като исканията на хората вече са в съответствие с целите на нашата политика, защо е толкова трудно да се направи бързо едно силно изказване на ЕС?

Необходимостта от силна, инициативна Европа е по-неотложна от всякога. Докато слънцето на свободата и демокрацията изгрява над Близкия изток, облаците на разделението пречат на европейското единство и на способността да се поеме отговорност. Настоятелно Ви призовавам да погледнете това, което става, докато говорим и да действате в недвусмислена подкрепа на народа. Неговите права и доверието в ЕС са свързани.

Друго явление, което последователно присъства в отношенията между хората и диктатурите, са комуникациите и информационните технологии. Тунизийското правителство беше сред един от най-жестоките потребители на цензура, следене и технологии за филтриране на достъп, за да потиска гражданите. Европейски компании като „Водафон“ и френската „Телеком“ имаха силно присъствие в Египет дори и при прекъсването на връзките и изключването на Египет. Бих искала да видя едно разследване на ролята на европейските компании в нарушаването на правата на човека чрез възпрепятстване на свободното изразяване, свободния печат и достъпа до информация и създаването на среда, в която нарушенията на правата на човека могат да останат недокументирани.

  Tomasz Piotr Poręba (ECR). – (PL) Г-жо председател, г-жо Аштън, според мен Европейският съюз направи няколко грешки в предишните си отношения с Тунис и Египет. Направихме грешка по отношение на Тунис, когато не се изказахме след като Бен Али спечели президентските избори през 2009 г. Следва да добавя, за да Ви напомня, че той спечели 90% от гласовете, но изборите не бяха нито свободни, нито демократични. Същото беше вярно и когато беше изменен Наказателният кодекс в Тунис, който сложи край на дейността на неправителствените организации и организациите за защита на правата на човека. Не можем да си позволим такава политика на пасивност и бездействие, когато става въпрос за мерките, които трябва да предприеме Европа днес в региона на Северна Африка. Ще бъде много трудно да се върне стабилността в региона, ако не играем активна роля и не покажем нашата решителност за постигането на тази цел. Правителствата, които зачитат правата на човека, свободата на изразяване и медиите, ще се върнат на власт в Северна Африка само ако предприемем активен и решителен подход към събитията в тези страни. Много ви благодаря.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, преди една година разисквахме в Парламента отношенията на Европейския съюз с Тунис и аз казах тогава, че социалните постижения, с които тунизийците толкова се гордееха, трябва да бъдат придружени от политически напредък.

Освен това през последните седмици видяхме, че има политически напредък, поне в смисъл, че зараждащото се въстание е изключително ясен и очевиден израз на желание за свобода. Положението в Египет е подобно, макар че нещата се развиват бързо. Не знаем какъв ще бъде изходът и в бъдеще несъмнено ще има други места, които също така ясно ще демонстрират това желание за свобода.

Същевременно, както видяхме тази вечер, някои от нас се боят, че този вятър на промяната няма да доведе непременно до светски характер или до продължаване на светската държава, до умереност или до стабилност. Считам, че трябва да осъзнаем факта, че наистина е възможно през предстоящите седмици и години в региона да няма политически режими, които да са и стабилни, и вдъхновени от свободата и умереността. Това е напълно възможно и считам, че трябва да бъдем подготвени и за тази възможност.

Затова бих насърчил баронеса Аштън да насочи може би стратегията на Съюза отново по курса, начертан от Комисията през 2005 г. в доклада й за срещата на високо равнище в Барселона.

  Kader Arif (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, досега подозирах, че народите винаги изпреварват своя политически елит. Днес съм съвсем сигурен в това. Позволете първо да изразя почитанията си за смелостта и решителността на народите на Тунис и Египет. Те ни напомниха, че ценностите, които подкрепяме в света – правата на човека и демокрацията – не са изключителни ценности на Запада, както твърдят някои, а са по-скоро универсални ценности, споделяни от всички.

Според мен Европа не може да продължава да прави грешки в тази част на света, колебаейки се между погрешни анализи и зле насочени проекти. Тези хора очакват от нас отговор, равностоен на тяхната смелост и стремежи. Те не искат благотворителност, а определено искат солидарност и дори още повече отговорност. В тези несигурни времена никой не иска хаос, но и никой вече не трябва да приема статуквото.

Трябва да подкрепим надеждата, породена от събитията в Тунис и Египет, за да помогнем за утвърждаването и установяването на демокрации, които ще бъдат от полза за тези страни и тяхното население, но които ще бъдат от полза и за нас, и считам, че Вие изразихте това убедително, баронесо Аштън.

Ще приключа, като цитирам казаното някога от един поет: „Светът спи поради липса на неблагоразумие“. Тези хора, съвсем правилно, бяха неблагоразумни да призоват за своята свобода, но се надявам, че преди всичко ще са събудили нашата съвест.

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, бих поискал от Вас да бъдете по-смела. Идете в Кайро преди Съвета на министрите на външните работи. Говорете с представителите на правителството и с опозицията. Върнете се в Брюксел и кажете на колегите си какво сте видели и чули. Определете дневния ред и не слушайте 27 различни мнения, с които всъщност след това е много трудно да се направи нещо.

Когато г-н Mingarelli отиде в Тунис – нещо, което считам за много положително – информирайте ни, за да знаем и за да знае обществеността, че Европа има присъствие там. Аз първо чух, че американците са там, и едва след това чух, че и г-н Mingarelli също е там. Вие сте външният министър на Европа и аз бих Ви посъветвал сериозно, от една страна, да бъдете наш външен министър. От друга страна, като външен министър на Европа не бива да скачате през всеки обръч, който хората поставят пред Вас.

Днес бяха направени сравнения с 1989 г. и считам, че това е правилно. Считам, че площад „Тахрир“ в Кайро през 2011 г. е равностоен на „Александерплац“ в Берлин през 1989 г. Там се извършва революция. Обаче ако се върнем за момент към революцията от 1989 г., ще си спомним, че тогава бяхме изправени пред същата дилема. Искахме свобода, стабилност и демокрация и пренебрегнахме факта, че този процес, преходът от стабилна диктатура към демокрация, рядко е мирен, организиран и стабилен. От тази гледна точка дипломацията, организацията и предпазливостта също имат своето място.

Това не бива да отвлича вниманието ни от факта, че сме изключително доволни от тази революция. Това е революция срещу диктатурата и за свобода. Считам, че Европа може да диктува обстоятелствата в тези страни. Нашата радост трябва да бъде очевидна, но едно нещо също е ясно и това е, че дори с ограничено влияние определено няма да бъде възможно да се изгради държава с г-н Мубарак. С насилието днес на площад „Тахрир“ изчезна и последната следа от легитимност на този ръководител в Египет.

  Sajjad Karim (ECR). - (EN) Г-жо председател, този момент се очаква отдавна. Той се води и от старите, и от онези, които не познават нищо друго в Египет освен Мубарак. Нашият отговор беше да кажем, че Египет не бива да се дестабилизира повече, отколкото е в момента; че народът на Египет трябва да получи правителство по свой избор чрез своята свободна воля.

Това е така, но не е достатъчно. От трибуната в Парламента днес чувам предупреждения за ислямско цунами, което се очаква да дойде и да ни унищожи.

Като изтъквате тези аргументи, опасявам се, че само привеждате доводи в полза на един тоталитарен режим, слабо прикрит от много тънък слой демокрация, и не придавате никаква ценност на онези хора, които платиха с кръвта и живота си и в Тунис, и в Египет. Те платиха с живота си, борейки се за свободата на своите сънародници, и няма да ценят Вашата свобода по-малко. Онези на улицата, въпреки че са много на брой, са едно гласно малцинство, което всъщност представлява още по-голямо мълчаливо мнозинство.

Г-жо върховен представител, сега не е време за безсилие. Вложете сила в действията си, изпратете ясно послание: Мубарак трябва да си ходи веднага.

  Simon Busuttil (PPE). - (MT) Г-жо председател, няма съмнение, че Европа би могла да направи значително повече, за да помогне на арабския свят и страните от него по пътя им към демокрация. Ако има някакъв положителен резултат от драматичните събития, на които станахме свидетели, това определено трябва да бъде, че арабите поеха контрола върху собствената си съдба, за да подобрят положението си.

В края на краищата, историята изобилства с примери за намеса от страна на западните държави, която повече е навредила, отколкото да помогне. Затова трябва да се откажем от идеята, че трябва да тичаме да спасяваме всеки път, когато нещо трябва да се оправи, и да диктуваме и проповядваме на другите как да се управляват. Днес трябва да се запитаме какво може да се направи от сега нататък в светлината на случилите се събития.

Според мен има две неща, които трябва да бъдат направени. Преди всичко трябва да се намесим с цялата енергичност, на която сме способни, и с цялата помощ, която можем да предложим за подобряване на демократичната среда в тези страни, и по-конкретно за укрепване на демократичните институции. По този начин те могат да процъфтят и същевременно да прогонят новите екстремисти и диктатори.

Второ, трябва да се запитаме къде сме сбъркали. Трябва да попитаме защо нашата евросредиземноморска политика беше само думи без никакви дела. Къде беше Съюзът за Средиземноморието през цялото време? Ще дойде ли време, когато Европа ще престане само да реагира и ще реши да действа?

  Rosario Crocetta (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, време е Европа да положи усилия да даде на тунизийския народ и неговото временно правителство конкретна подкрепа и да стартира наново евросредиземноморския диалог, който беше занемарен през последните години.

Избухването на гнева на младите хора и бедните в Магреба и Египет беше предизвикано от неравнопоставеното разпределение на богатството и ограниченията върху упражняването на основните свободи на хората. Северна Африка е развълнувана и иска повече демокрация, по-добри икономики, повече участие и повече заетост, докато гледа обезверено стария континент Европа, който е неподвижен и не е в състояние да схване социалната промяна в региона или да разработи истинска политика за напредък и мир.

Европа трябва да обърне повече внимание на правата на човека и демокрацията и трябва да насърчава повече диалог, повече сътрудничество и повече истинска икономическа помощ. Европа трябва да отвори вратите си и сърцето си за Северна Африка, за да може Средиземно море да стане море на мира. Не бива да има повече отхвърляне на мигранти чрез силово сътрудничество със страни като Либия. Необходими са ни повече инвестиции, повече откритост, повече помощ и повече евросредиземноморска политика. Историята изисква това от нас.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, не можем да сравняваме вътрешното положение в Тунис с това в Египет. Основната причина за масовите протести е същата, но те имат напълно различни последици за международното положение.

Основните промени в Тунис, предизвикани от изчерпването на обществената подкрепа за Бен Али, могат да означават шанс за по-добро бъдеще за тази страна. За разлика от нея, при оценката на положението в Египет трябва да се приложи известна предпазливост. Въпреки феодалното му управление Хосни Мубарак действаше като гарант за стабилността в Египет. Ако той бъде свален сега, предвид липсата на подходящи условия към днешна дата за формиране на демократична опозиция – и това е един момент, който бих искал да подчертая – би изглеждало, че Египет може да бъде тласнат в ръцете на екстремистки политически групи, свързани с Мюсюлманското братство. Трябва да се вземат предвид международните последици от такъв обрат на събитията. Един възможен съюз с Хамас, твърда политика спрямо Израел, засилено преследване на християните и изостряне на ситуацията в региона – дали тези възможности са по-добри от стабилността при Мубарак? Макар че признаваме основните му недостатъци, както и легитимността на протестите срещу онова, което се случваше при неговия режим, трябва да помислим за оптимално решение на тази ситуация и за това какъв подход трябва да бъде приет от Европейския съюз.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-жо председател, събитията в Тунис и Египет са много важни и е възможно тези процеси на промяна да се разпространят в други страни в Средиземноморския регион, който е изключително важен за Европейския съюз. Тези страни са на прага ни и с тях ни свързват множество силни приятелски връзки.

През последното десетилетие Европейският съюз не беше способен да убеди техните органи да предприемат необходимите реформи. През последния парламентарен мандат аз самият подчертах, че стабилността не може да продължава да се използва за оправдание за липсата на промяна и че по-скоро тези страни се нуждаят от задълбочени политически, икономически и социални реформи. Сега промените и реформите се изискват от хората на улицата.

Госпожи и господа, приветствам факта, че Съветът най-после обърна внимание на тези събития в понеделник и зае позиция. Аз също съм с впечатлението, че процесът на преход в Тунис се насочва в правилна посока. За съжаление, по-широко разпространеното схващане е, че Европейският съюз почти отсъства от тези процеси през последните седмици. Чухме няколко изказвания на президента Обама, чухме изявления на държавния секретар Клинтън и дори чухме за контакти между тунизийската армия и представителите на армията на САЩ…

Видимостта на Съюза не може да се сравни по никакъв начин. Новите механизми на Договора от Лисабон трябваше да бъдат по-активни и по-видими, включително председателя на Европейския съвет.

Баронесо Аштън, приветствам Вашето пътуване до Тунис след две седмици, но също така считам, че трябва да подобрим нашия капацитет за прогнозиране и реагиране. Искаме ли да бъдем голям световен играч? Необходимо е да започнем с това да имаме значение поне на регионално ниво.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-жо председател, Европейският съюз следи много внимателно положението в Тунис и подкрепя усилията на тунизийския народ за мирен преход към демокрация. Първоначалните мерки, предприети от временното правителство в Тунис, са насочени в правилна посока. Призоваваме новите органи да изпълнят изцяло поетите ангажименти по отношение на управлението, зачитане на принципите на правовата държава и основните свободи, както и икономически и социални реформи. Считам, че всички тези реформи са един от най-добрите начини за инвестиране в бъдещето на Тунис и да се помогне за установяване на стабилна демокрация.

Европа се стреми към стабилно партньорство с Тунис като част от Евромед и трябва да мобилизира всички инструменти, с които разполага, за улесняване на процеса на преход, за създаване на силни демократични институции и за насърчаване на появата на активно гражданско общество, ангажирано с реализирането на реформите. В наш конкретен интерес е да имаме стабилен, процъфтяващ и демократичен Тунис, с който можем да развиваме изгодно взаимно сътрудничество на базата на общи интереси и ценности.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, какво е необходимо да се направи вече беше казано много пъти – в това отношение има широк консенсус. Нашата резолюция е ясна по отношение на Тунис, но по отношение на Египет ще трябва да я разширим според необходимостта с устни предложения за изменения.

Считам, че има основания за самокритика. Нашите ръководители в Брюксел и в държавите-членки се придържаха към статуквото твърде дълго. Ако бяхме се отнесли сериозно към собствените си принципи в ежедневната си политика по отношение на универсалния характер на правата на човека и демокрацията, щяхме да говорим ясно на Тунис и Египет за техните явни недостатъци. Знаехме, че действията, предприети спрямо ислямистите и фундаменталистите, не бяха насочени само към тези групи, но и към всяка критика на съответната държавна политика. Все още не е твърде късно. Призивът за демокрация и права на човека не е нито намеса във вътрешните работи, нито може да бъде отхвърлен като нещо, което е допринесло за дестабилизиране на положението. Никоя диктатура, никой авторитарен режим не е стабилен сам по себе си. Следователно с нашата настояща политика ние просто сме спечелили време, но не стабилност.

Тунис и Египет служат за пример на другите. Всеки знае за други в региона. Много хора се страхуват да ги назоват по име. Според мен Саудитска Арабия е един възможен кандидат например. Тази ситуация изисква политическо лидерство от страна на върховния представител. Обаче 27-те нямат различни интереси. Ако преценката Ви е права, не чакайте докато и последният дипломатически скептик не е информирал наново своя външен министър. Това, което сенатор Джон Кери каза онзи ден и Барак Обама каза тази вечер относно Египет, би следвало да дойде и от Вас. Еманципирайте се по отношение на интересите на Съюза, за да може самият ЕС и никой друг да формулира политиката си в бъдеще по отношение на своите съседи. Може би дори бихте могли да отидете до Тунис и Египет следващата седмица и след това да ни информирате по-следващата седмица в Страсбург.

  Richard Howitt (S&D). - (EN) Г-жо председател, заедно с всички други в това разискване споделям дълбока загриженост за мирните протестиращи в Египет, особено в светлината на продължаващото насилие днес.

Искам да отбележа в това разискване загриженост за продължаващото спиране на „Ал Джазера“, за което Европа мълчи до сега, и за арестуването на шестима журналисти от „Ал Джазера“, както и за необходимостта да се ангажираме с компаниите за информационни технологии, доставчиците на интернет услуги и мобилна телефония, включително „Водафон“ от моята страна, относно решенията, които са взели в Египет през последните седмици.

Иска ми се също така лидерите на ЕС да бяха казали преди това, което казват днес. Президентът Саркози каза през декември 2007 г.: „Бих искал да кажа на президента Мубарак колко ценим неговия опит, мъдрост и умерена визия. … Президентът Мубарак за нас е приятел“. Днес той призовава за преход.

Или Alistair Burt, външният министър на Обединеното кралство, който каза, че искаме стабилност в Египет повече от всичко. William Hague, който отказа да каже колко скоро би желал да види провеждане на избори, сега призовава за преход.

Накрая, съгласен съм с баронеса Аштън, нашия върховен представител. Европа е добра що се отнася до правосъдие в преход, избори и изграждане на демокрация, развитие на гражданско общество. Каквито и да са неправдите и обременеността от миналото, тя и ние трябва да виждаме в тази криза в региона възможност за Европа да посвети нашите ресурси на изграждането на уважение спрямо демокрацията и правата на човека. Това не са ценности, които налагаме от Европа. Те се изискват по улиците на Тунис и Кайро и наш дълг е да се вслушаме.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Всяка революция включва риск исканията на народа за демокрация и хляб да бъдат присвоени от враговете на правовата държава, изградена върху законни и реални демократични основи. Нямаме гаранция, че бунтът в Тунис, Египет и други страни в региона няма да стане претекст за завземане на властта от ислямски екстремисти, както стана в Иран. Наближава моментът на истината и за европейските институции. Европейският съюз има всички възможности най-после да играе ролята, за която е създаден. Той трябва да окаже ефективна подкрепа за подкрепящите плурализма политически сили. Трябва също така да преработи политиката за съседство, тъй като е съвсем очевидно, че начинът, по който е била провеждана до сега, е довел до това да бъде използвана за поддържане на правителствата на корумпирани управници. Значителна част от парите, предназначени за развитието на съседните области и на свободата, демокрацията и просперитета, трябва да достигне до гражданите на тези страни чрез тясно сътрудничество с неправителствените организации и академичните и културни общности. Подкрепата за проекти, насочени към младите хора и женските асоциации, също трябва да бъде приоритет.

Г-жо Аштън, политиката на Европейския съюз в този регион към днешна дата завърши с фиаско. Трябва да поемем риск и да подкрепим Египет без Мубарак по пътя към плуралистична, светска република Египет, която уважава своите малцинства. Време е вече Мубарак да си върви; времето му отмина. Той пропиля времето, с което разполагаше.

  Nicole Sinclaire (NI). - (обръща се към г-н Howitt с въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)) (EN) Вие посочихте някои коментари на президента Саркози и г-н Burt. Не зная дали бяхте в залата по-рано, когато колега спомена изявленията на г-н Блеър относно г-н Мубарак. Бихте ли потвърдили дали сте съгласен или не с г-н Блеър?

  Richard Howitt (S&D). - (EN) Г-жо председател, отново потвърждавам казаното в моето изказване, а именно, че има много обременености от миналото, върху които всички ние трябва да помислим и да извлечем поуки.

Това обаче не бива да ни спира като Европейски съюз да се ангажираме с Египет и арабския свят в подкрепа на демокрацията и правата на човека и очаквам колегата, въпреки различните й виждания за Европа, да сподели с мен това виждане.

  Dominique Vlasto (PPE). – (FR) Г-жо председател, вече се казаха много неща, но бих искала да повторя всички думи на симпатия и подкрепа, които вече бяха отправени към народите на Тунис и Египет. Те са символ на надежда за всички онези, които защитават свободата. Моите мисли също така са отправени и към жертвите.

Сега бих искал да кажа, че Европейският съюз, който е известен с липсата си на реакция, както казаха други, трябва наистина да подкрепи народите на Тунис и Египет, за да им помогне да отворят успешно страните си за реформи и да установят демокрация.

Европейският съюз реши да подкрепи лидерите на Тунис в усилията им да започнат мирен преход, да организират предстоящите избори, за да спечелят свобода и да помогнат на тунизийския народ да се радва на просперитета, който идва с развитието и социалния мир, и на икономика, която дава заетост на младите хора.

Бих искала да приключа като кажа, че Съюзът за Средиземноморието трябва да отговори на важно предизвикателство, тъй като Жасминената революция предизвика вълна във всички държави от Северна Африка и Близкия изток. Той трябва да приложи силна стратегия спрямо тези страни. Едно предупреждение обаче: изправена пред това легитимно демократично движение, Европа трябва да постигне равновесие между ненамесата във вътрешните работи, подкрепата за легитимните стремежи на тези народи и стабилността.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-жо председател, Европейският парламент често говори за зачитане на демокрацията и правата и свободите на човека, но истината е, и това е нещо, което съм сигурен, че мога да призная тази вечер, че често пъти сме придавали приоритет на нещо друго, а именно на политическа стабилност и добри търговски взаимоотношения. Сега почти като крадец през нощта ни връхлита осъзнаването, че хората в арабския свят също се стремят и копнеят за свобода. Сега говорим много за рисковете, свързани с прехода. Ясно е, че те съществуват. Вероятно никой тук не би станал да извика три пъти в подкрепа на Мюсюлманското братство. Знаем обаче, че в дългосрочна перспектива всеки човек желае и има право да постигне свобода и зачитане на правата и свободите на човека.

Сега трябва да осигурим ЕС вече да не бъде само зрител и да допуска нещата да се случват както и да е. Трябва да вземем инициативата, и както подчерта баронеса Аштън тук, да се опитаме да участваме в изграждането на демокрации. Впечатляващо е, че младите хора са започнали тези бунтове, отчасти може би благодарение на съществуващите сега средства за комуникация. Затова считам, че понастоящем не трябва да тълкуваме тези движения твърде много от идеологическа или религиозна гледна точка. Но каквото и да означават, в дългосрочна перспектива ние в залата и Европейският парламент като цяло трябва да дадем приоритет на свободата и зачитането на правата и свободите на човека.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, повече от две години наблюдения ни разкриха постепенното рушене на демокрацията, свободата на изразяване, свободата на събиране и свободата на вероизповедание в обсъжданите страни. Резултатите от изборите в тези страни дават ясно доказателство.

Тоталитарните режими не възникват за една нощ. Въпреки ясните сигнали Европейският съюз не зае ясна позиция на страната на спазването на правата на човека. За съжаление, ние сме сред последните, които приемат обща позиция.

Защо създадохме Съюза за Средиземноморието по време на френското председателство? Нямахме ли дипломатически ресурси за договаряне на стабилност в тази част на света?

Страните от Европейския съюз подкрепяха тези правителства в продължение на десетилетия, особено с финансиране. Същите страни сега започват да мислят как да замразят банкови сметки и как да подкрепят противници на тези правителства. Това не е ли същото лицемерие? Положението в Средиземноморието е урок за нас за незачитането на правата на човека. Например свободата на вероизповедание не се зачита и може да стане оръжие за радикали и терористи, отбелязвайки началото на тоталитарен режим.

Казвам това, защото има много други страни със същите характеристики

  Ernst Strasser (PPE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, разискването в Парламента, което следите с интерес, има по-конкретно един общ знаменател и това е отправеното към Вас искане, баронесо Аштън. Говорете по-високо. Вървете напред, бъдете малко по-смела и говорете малко по-високо. Вземете страната на онези, които в едно съвременно цивилизовано общество подкрепят демокрацията и свободата на изразяване и на печата.

Тунис, Египет и може би още няколко страни ще претърпят трудна промяна. Те имат нужда от нашата подкрепа и поради тази причина не е правилно Вашият основен представител в тази страна да казва, че не е необходима промяна на стратегията. Напротив, необходима ни е Средиземноморска стратегия и може би стратегия за Близкия изток, или може би преосмисляне на съвместното съществуване в по-широки рамки от Средиземноморието, и разбира се, нещо с най-голям приоритет, което трябва да бъде направено бързо, е приемането и подготовката на и подкрепата за избори.

Не би трябвало да остане незабелязано от основния представител на ЕС в тази страна, че временното правителство в Тунис сега се стреми да сключи четири международни споразумения за защита на правата на човека, че всички политически затворници са освободени, дисидентите са се върнали и се подготвят и провеждат демократични избори. Ние трябва да подкрепим този процес, а Парламентът желае Вие да говорите по-убедително по въпроса.

  Marco Scurria (PPE). – (IT) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, тази криза трябва да ни даде стимул да разберем дали Европейският съюз наистина иска да има роля във външната политика.

Външната политика е сериозно нещо: тя се нуждае от стратегии, твърди цели и ясни съюзи. Не можем да продължим да пътуваме по света като потупваме всекиго по гърба и се преструваме, че всичко е наред през цялото време. Преди няколко седмици в Египет се проведоха избори и ние не се надигнахме на борба, защото сме разбрали, че има диктатура, която заблуждава всички ни. Сега, когато милиони хора излязоха на улицата, всички говорим за демокрация и права на човека. Това е, което искаме, и ще се опитаме да го постигнем, но трябва да внимаваме много, когато следваме тълпата. Спомням си, когато иранският народ се надигна, за да се отърве от шаха, и знаем как свърши това, с режим, който продължава да беси десетки хора дори сега.

Надявам се например, че египетското правителство ще може да държи екстремистите на разстояние и да играе стабилизираща роля в израелско-палестинската криза. Баронесо Аштън, в тази част на света определено има нужда от повече демокрация, но също така и от повече европейска политика.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, свидетели сме на огромно напрежение и конфликт между правителството и гражданското общество в Тунис и Египет, които неизбежно идват като резултат от сериозни, отдавнашни проблеми в икономиката и обществото, които бяха пренебрегвани от държавните органи.

За физическото насилие по време на сблъсъците в най-добрия случай може да се съжалява и то само потвърждава неотложната необходимост от външна подкрепа за мирен преход към демокрация. Затова Европейският съюз трябва да бъде подготвен да насочи всички свои ресурси към укрепване на правовата държава и правата на човека в тези страни, включително религиозните права. Не искаме на власт да дойдат нетолерантни и войнстващи ислямисти.

В рамките на поддържането на добросъседски отношения и регионална сигурност е необходимо да се съсредоточим върху дейности за укрепване на гражданското общество, създаване на стабилна опозиция и осигуряване на демократични избори, за да предотвратим узурпирането на властта от екстремистки радикални групировки.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). - (EN) Г-жо председател, самият факт, че обсъждаме Тунис – нашата първоначална тема – по време, когато Египет достигна точка на кипене, показва колко изоставаме от действителността, макар че заглавието на нашето разискване може лесно да бъде променено.

Нашите публични реакции бяха плахи, изразяващи загриженост и отправящи благочестиви призиви за въздържаност и диалог в разгара на революции, което показва липса на практически усет. Дори очакванията, че революциите ще доведат до общества, основани на нашия набор от ценности, пренебрегват културните и религиозни различия, които разделят тези общества от нашите.

Тогава, как да реагираме? Първо, трябва да разберем, че това е предизвикателство, което изисква общ координиран отговор, а не състезание кой да покаже пръв най-голямо съчувствие. Баронесо Аштън, Вашите думи ще имат необходимия авторитет пред аудиторията само ако бъдат напълно подкрепени публично от целия Съвет.

Второ, трябва да започнем да се занимаваме с крайния резултат от тези революционни движения. Какви режими ще възникнат? И накрая, трябва да уважаваме правото им да решават сами.

  Ivo Vajgl (ALDE). - (SL) Г-жо председател, когато революцията, която в момента се извършва по улиците на Кайро, завърши, египетският народ ще избере политическа система и свои лидери. Съществува вероятност да има и такива, които ще отдадат дължимото на президента Мубарак за положителната роля, която изигра за поддържането на някаква степен на стабилност в Близкия изток. Това обаче не е въпросът, на който искам да се спра сега.

Събитията в Тунис и Египет разкриват незначителната роля, която играе Европейският съюз в Средиземноморието и в регионите, обхванати от нашата политика за съседство. Необходимо е да реформираме европейската политика за съседство, необходима ни е динамична стратегия, която ще се насочи към решаването на съществуващите въпроси, от Беларус, Осетия, Абхазия, Нагорни Карабах, Приднестровието, Кипър, Палестина и Западна Сахара. Необходима ни е стратегия за страните от бившия Съветски съюз в Централна Азия и Задкавказието. Те също ще бъдат връхлетени от вятъра на демократизацията; не е необходимо да сте пророк, за да видите, че това предстои. За Вас тук има много работа, баронесо Аштън. Бъдете амбициозни и ние ще Ви подкрепим.

  Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, след като погрешно поддържахме диктаторските режими по южното крайбрежие на Средиземно море, по общо мнение като бастион срещу ислямския фундаментализъм, сега е необходимо да отговорим на предизвикателството, поставено от тези исторически събития.

Европа трябва да преразгледа настоящата си политика по отношение на авторитарните режими и диктатури. Президентът Мубарак трябва да се оттегли веднага. Редно е да подкрепим демокрациите и демократичните процеси, избрани от народите на тези страни, а не просто да наложим нашето виждане. Нека се вслушаме в гласовете им, да проявим смирение, да не бъркаме светското със сигурността. Промяната вече се осъществява в тези страни. Нашите финансови инструменти трябва да бъдат пригодени, за да окажем надеждна подкрепа на привържениците на демокрацията…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Marisa Matias (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, считам, че тези две държави и други в региона показват как в няколко случая през последните години европейските лидери са успявали да бъдат повече на страната на бизнеса, отколкото на страната на демокрацията, и повече на страната на диктаторите, отколкото на страната на бедните.

Аз съм откровено загрижена за настоящата ситуация в Египет и днешните събития, затова считам, че не бива да демонстрираме спокойствие, а по-скоро солидарност. Трябва да покажем солидарност с милионите египтяни в Кайро и цялата страна, на които им е дошло до гуша от глад, от потисничество и от безработица. Ето защо трябва да кажем, че заставаме на страната на тези хора след изказването на президента Мубарак днес, след като режимът пусна своите преследвачи и след като той разчисти пътя за насилието. Не бива да допускаме да бъде създадена стратегия на страх, която да ги накара да си вървят вкъщи.

Ако бяхме чули тези предложения преди 36 години в Португалия, щяхме да си отидем вкъщи. Добре е, че не го направихме, защото това означаваше, че имаме демократична революция.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо върховен представител, Европейската служба за външна дейност има голям брой служители, специалисти и анализатори. Следователно нашите експерти би трябвало да могат да преценят професионално резките социални промени и в Тунис, и в Египет и да Ви препоръчат подходящи действия, чрез които Европа ще помогне на населението на тези страни да преодолее проблемите с нежеланите политически лидери. Щраусовата политика обаче, която показваме до сега във връзка с гражданските вълнения в африканските държави, поражда съмнения относно способността на нашата външна служба да предприеме действия.

Г-жо върховен представител на Европейския съюз, ако има по-нататъшно забавяне в изготвянето на професионален отговор на настоящите събития в Тунис и Египет, нашите данъкоплатци основателно ще се чудят защо плащаме на множеството различни бюрократи във външната служба на ЕС, ако са неспособни да изготвят незабавен и професионален отговор за Вас по отношение на бурните събития в Европа.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън оптимистите считат, че революционните събития в Тунис и Египет биха могли да бъдат началото на нещо подобно на арабска „пролет на народите“ – събития като онези, които видяхме например в Източна Европа през 1989 г. Като европейци, разбира се, ние винаги трябва да бъдем на страната на свободата и демокрацията и бихме били много доволни, ако случаят беше такъв. Обаче не бива да забравяме, че ние, европейците, и Западът като цяло до известна степен сме сключили и споразумения с най-неприятните и най-брутални диктатури в арабския свят.

Не бива да се заблуждаваме. Въпреки че Фейсбук, Интернет и Туитър са съвременните средства за задействане на революция, те не заменят демократичните структури и правовата държава, които трябва да бъдат зад кулисите, за да може една революция да извърши преход към демократична система. Това, което европейците можем и трябва да направим, е да изясним нашата позиция и да помогнем за изграждането на тези демократични структури, за да може в крайна сметка да въведем в тези региони принципите на правовата държава и свободната пазарна икономика, които са необходими за демокрацията.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, позволете ми да започна, като кажа нещо абсолютно ясно. Не приемам принципа, че Европа някак си е била бавна или закъсняла. Ние първи направихме изявления и за Тунис, и за Египет. Започнахме да говорим за Тунис на 10 януари, а миналата седмица направих изявления за Египет. Ние бяхме преди всички останали. Това не е конкурс и не е състезание, но не приемам тази критика.

Не приемам също така, че сме действали бавно. Ние поддържаме контакти ежечасно с хората в Тунис и с хората в Египет, с нашите делегации, на които отдавам дължимото за това, с което трябваше да се справят през последните две седмици, а също така имаме и преки контакти с правителството и службите. Ще научите и за другите въпроси, по които работихме междувременно, затова не приемам, че сме били твърде тихи. Не приемам, че не сме направили достатъчно.

Съгласна съм, че има още какво да направим. Дадохте ли ми всички инструменти, от които имам нужда, с Договора от Лисабон? Вероятно не. Дадохте ли ми всички ресурси, които са ми необходими? Вероятно не, но ще направим всичко по силите си в този контекст, в който е Службата за външно действие, и ролята, която изпълнявам. Аз не съм някой, който може да излезе и да изразява лични мнения. Аз говоря от името на Европейския съюз. Аз се вслушвам във вас, в държавите-членки и в Комисията. Това е ролята, която сте определили в Договора от Лисабон, и това е, което ще правя.

За някои от вас, които не бяха тук по-рано, тунизийският външен министър беше днес в моя кабинет и това беше първото му посещение извън Тунис в Европейския съюз, защото аз го поканих и защото той знае колко важни сме ние не само днес, но и следващата седмица, и следващия месец, и следващата година. Когато говоря с него, аз говоря от името на Европа. Той знае, че това, което казвам, ще бъде подкрепено от 27 държави, да се надяваме с подкрепата на Европейския парламент, а също и с подкрепата на Комисията.

Това означава нещо за тези хора. Означава, че когато говорим, то е едно послание, а не непременно – както продължават да казват хората – с един глас. Това е едно и също послание, независимо дали е казано от канцлера на Германия, от министър-председателя на Британия, от президента на друга страна в Европейския съюз, от който и да е от 27-те. Ние казваме едно и също нещо. Ето защо външните министри, които се събират в понеделник, заключенията, които правят, и пресконференциите, които дават по всички въпроси, с които се борим, в съседство с нас и по-далече, са толкова важни за хората на място. Не бива да забравяме това във всичко останало, което правим.

Съгласна съм с вас, че трябва да бъдем по-активни на място, да правим повече и абсолютно съм съгласна, че е необходимо да преразгледаме политиката за съседство. Казвам това отдавна. Трябва да се уверим, че имаме по-разнообразен подход, че трябва да разгледаме всяка страна и да решим какво искаме да постигнем с народа на тази страна – да, да работим повече с гражданското общество, да, да се съсредоточим върху правата на човека и демокрацията, и да, да работим по общите въпроси на външната политика, които имаме с тях. Съгласна съм. Опитвам се да го правя. Ако погледнете работата, която сме свършили през последните два или три месеца, ще видите обща тема в казаното от мен, която е необходимостта да бъдем по активни с нашите съседи. Това трябва да бъде наш пръв приоритет след създаването на Службата и тя трябва да е по-добра, по-находчива и по-свързана с техните потребности.

Не мога да поема отговорността за онова, което се е случило преди мен, но поемам отговорността за преобразуването на наследеното от мен в стратегия за бъдещето, с която и вие ще можете да се гордеете така, както и аз възнамерявам да се гордея. Тя започва с това, което правим сега, колко отговорност можем да поемем и да вървим напред.

Не подценявам колко трудна е ситуацията и колко бързо се развива. Съгласна съм с онези, които изтъкнаха, че демокрацията не е един момент във времето. Тя е процес. Изграждате демокрация и водите онези организации, които могат да работят с хората, за да им помогнат да разберат своите демократични права, какво може да означава демокрацията и какво може да направи – преобразуване на обществото. Използваме тази дума в заключенията на Съвета не случайно, защото аз вярвам в преобразуването не само за днес и утре, но и в дългосрочна перспектива. Това предлага Европа. Това е предлагала тя на нашите съседи, които са станали наши партньори, и това предлага на своите членове. Тя реализира преобразуване, което ще трае поколения напред. С това се занимаваме ние. Не се занимаваме с първосигнални реакции и отговори. Ние правим нещо, което даваме на хората за цял живот, за живота на децата им и по-нататък.

Разбира се, във всичко това не съм забравила всички останали въпроси. Наблюдавам какво става в Йордания. Поддържам връзка там. Ангажирана съм, разбира се, с това, което става в Иран. В края на по-миналата седмица проведох разговори с иранците, а вие знаете колко се разгорещявам по отношение на правата на човека в Иран поради всички мои изявления, поради всички въпроси, които сме повдигали.

Определено не съм забравила мирния процес в Близкия изток. Вчера говорих с Джордж Мичъл. Ще се срещнем с министър-председателя Фаяд утре. Ангажирани сме в Четворката. Те се събират в събота на Конференцията за сигурност в Мюнхен, където ще председателствам Четворката по този повод.

Не съм забравила нито един от другите въпроси. Не съм забравила и Албания, където тази седмица се връща Miroslav Lajčák от мое име, за да продължи диалога. Не забравяме нищо, с което трябва да се занимаем, нито дори въпросите, които ще разискваме в Парламента тази вечер.

И не съм отговорна за това, което казва Тони Блеър. Споделям същия език; идвам от същата политическа партия, но не съм отговорна за него и няма да отговарям за него.

Следващата седмица отивам в Съвета за сигурност, също от ваше име. В Съвета за сигурност отново имаме възможност да покажем какво може да предложи Европейският съюз на тези хора, за днес и за утре. Наистина е важно да имам вашата подкрепа за това – не мълчаливо, мога да говоря много високо – а правилно, със съгласуване, с насока, с цел, със стратегия и план, така че когато тунизийският външен министър дойде в кабинета ми, да му дам план. Не казвам, много се радвам да Ви видя, елате да си поговорим пред телевизионните камери за пет минути. Не. Казах му, че ще разговаряме един час и ще работим по Вашия план с това, което считам, че можем да Ви предложим. Колко пари? Какво мога да направя? Какво трябва да променя? Кои инструменти трябва да съберем? С колко гъвкавост разполагам сега? Колко трябва да постигна? Какво Ви е нужно от нас, Европейската инвестиционна банка, Банката на Африканския съюз, Съединените щати, Вашите други партньори? Как ще изградим плана?

След това се срещнах с йеменския външен министър и направихме същото: как групата държави, които са приятели на Йемен, да образуват нов фонд за развитие? Дали да го направим с арабските страни, с които съм разговаряла? Как да постъпим?

Според мен така трябва да работи Европа, това правя всеки ден от ваше име и ще продължавам да го правя.

Сега се надявам, че ще мога да напусна след малко това разискване и да помоля друг член на Комисията да продължи. Извинявам се за това, но събитията в Египет, както правилно казахте, се развиват и мога да ви кажа какво правихме докато седяхме тук и разговаряхме. Изпратихме съобщения, говорихме със заместник-външния министър от мое име. Съобщенията вече пристигат директно. Силите за сигурност трябва да се намесят веднага, за да спрат ескалацията на насилието. Това съобщение дойде от мен, докато седя тук и говоря с вас. Те трябва да поемат отговорност; правителството е отговорно за това да доведе армията, за да помогне на хората и да се увери, че гражданите вече са защитени. Линейките трябва да бъдат допускани да влизат и излизат от площада, защото чуваме, че не ги допускат. Ще говоря с вицепрезидента Сюлейман веднага след като изляза от залата. В момента се установява връзка и затова трябва да ме извините и да разрешите да напусна.

В момента се провежда среща, която се опитва да изготви пътна карта с опозицията, след като европейските лидери са заети да говорят от наше име с други лидери в региона и да ги накарат и те да се обадят. Това сигурно е телефонно разклонение, каквото никога преди не сте виждали, лидери разговарят с лидери, изпращат се съобщения до Египет. И докато всичко това продължава, в кабинета ми се провежда кризисно заседание, за да решим точно какво ще правим при каквито и обстоятелства да се окажем.

Ето какво правя всеки ден, откакто започна тази криза, с това което става в Албания, с това което става в Беларус, с това което направихме за Судан, където нашият специален представител води работна група и където Véronique De Keyser видя сама на място какво прави Европа.

Това правим. Можем ли още? Разбира се. Искам ли да се разделя на четири? Искам. Считам ли, че средствата са правилни? Не. Считам ли, че имаме напредък? Да. Считам ли, че можем да направим още много? Разбира се.

Ако искате от мен само да изскачам и да ме виждат редом до всеки, няма да го направя. Това, което ще направя за вас, е да реализирам онова, за което считам, че е създадена Европа, а то е да се вложат демокрацията и правата на човека в основата на всяко действие, което предприемаме, и да подкрепим народите на Египет и Тунис днес.

(Ръкопляскания)

  Председател. − Внесени са шест предложения за резолюции⁽¹⁾ в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването на предложенията за резолюции относно Тунис ще се проведе в четвъртък.

Гласуването на предложенията за резолюции относно Египет ще се проведе през втората месечна сесия през февруари.

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните няколко дни положението в Тунис и други страни по южното крайбрежие на Средиземно море достигна критична точка. Десетки хора, участващи в бурни демонстрации срещу високата издръжка на живота и липсата на свободен пазар в страната, загубиха живота си. Бих искал да използвам тази възможност, за да припомня, че през 1995 г. ЕС стартира програма за партньорство със страните от Средиземноморието в Барселона, която целеше да бъде постигнато икономическо, политическо, военно и социално сътрудничество. Тези цели обаче към момента изобщо не са постигнати. Драматичното положение в Тунис показва неотложната необходимост от европейска визия за Средиземноморието или действителното ангажиране на страните от южното крайбрежие в настоящите политики за партньорство и съседство. Положението в Египет се влоши още повече през последните няколко часа. Има съобщения за няколко души ранени и убити в сблъсъци из цялата страна между полицията и хора, демонстриращи срещу правителството на президента Мубарак. Считам, че пътят, по който трябва да поемем в интерес на тези страни, но конкретно в интерес на Европа, е за подкрепа на икономически и социални реформи, които са способни да отговорят на стремежите на голяма част от населението и които трябва да донесат мир и постепенно подобряване на условията на живот в страните от Северна Африка.

  Richard Falbr (S&D), в писмена форма. – (CS) През 1995 г. Европейският съюз очерта амбициозната цел да създаде мир, стабилност и просперитет в Средиземноморския регион. Страните от Средиземноморието получиха финансиране, при условие че ще предприемат необходимите икономически и политически реформи. Нищо такова не се случи обаче. В повечето случаи опитът на ЕС да помогне на своите южни съседи се водеше по-скоро от страха, че на власт могат да дойдат ислямски радикали, с което да застрашат стабилността на региона. Подкрепата за авторитарните режими, както показва историята, не се отплаща. Не се отплати за Съединените щати в Южна и Централна Америка, не се отплати и за ЕС. Някои критици съвсем основателно ни наричат лицемери. Ние говорим за права на човека, за необходимостта от социален диалог и за икономическо развитие и въпреки това в продължение на десетилетия пренебрегваме факта, че Тунис и други страни от Северна Африка са управлявани от жестоки и недемократични режими. Трябва да се каже, че това е равнозначно на драматичен провал за онези, които подкрепяха такава политика. Смущаващият призив на представителите на ЕС към Мубарак да организира демократични избори е само тъжен резултат от тази провалила се политика.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Вълната от възмущение в страните от Африка и борбата на техните народи, по-конкретно тези на Тунис и Египет, изискват нашето най-голямо внимание и солидарност. В конкретния случай на Египет, чийто народ продължава да се бори за своите социални и трудови права, за социална справедливост, за демокрация и свобода, енергично осъждаме репресиите, които по нареждане на правителството на президента Мубарак бяха и продължават да бъдат насочени срещу борещите се работници и хора, и отдаваме почит на почти 100 египетски граждани, убити от държавното насилие.

Така както в Тунис и няколко други държави от арабския свят и от Африка положението в Египет е по същество свързано със задълбочаването на кризата на капитализма и яростната антисоциална офанзива, която я характеризира, не на последно място с оглед на експоненциалния растеж на безработицата, която засяга младите хора и експоненциалното увеличение на цените на хранителните продукти.

Последните събития в Египет и широкото социално движение, което ги характеризира, също са свързани със смелостта, упоритостта и решителността на организациите, които представляват работниците, и на други прогресивни народни движения, които предприемат важни действия в борбата от много години и при много трудни условия. Ние продължаваме да настояваме за политическо решение, основано на рамка за строго зачитане на суверенната воля на египетския народ, без външна намеса, манипулиране или натиск.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Настоящите събития в Тунис и Египет могат да бъдат ключ към бъдещето на целия регион. Обществата в този регион отдавна не са имали възможност да изразят открито своите амбиции, мечти или страхове. Все още не знаем какъв ще бъде резултатът от събитията в Северна Африка. Това, което е сигурно, е, че трябва да опитаме да окажем по-голямо влияние върху развитието на ситуацията. В края на краищата, тези събития се развиват в страни, които са наши непосредствени съседи. Европа всъщност е много ангажирана в обсъждания регион. Отдавна знаем, че местните правителства не винаги са отговаряли на очакванията на своите общества. Протестите бяха възпламенени от проблемите, които най-често подклаждат социално недоволство – бедност, отчаяние и арогантност на органите. Не считам, че Тунис и Египет мечтаят за демокрация, както я разбираме на Запад. Хората мечтаят просто за по-добър живот, а по-добър живот не означава непременно демокрация. Заслужават ли по-добър живот? Да, определено. Всеки има право на по-добър живот и право на зачитане на човешкото достойнство, на свобода и на развитие. Дано надеждите им се оправдаят бързо и без кръвопролитие. Много ви благодаря.

  Kelam, Tunne (PPE), в писмена форма. – (EN) Първото заключение, което може да се направи от значителните промени, които се извършват в Тунис, Египет и другаде, е, че демократичният свят беше абсолютно неподготвен за тях. ЕС, както и САЩ, бяха изненадани и все още трябва да импровизират в реакциите и нагаждането си към тези революционни събития.

Същото се случи преди 20 години, когато се срина Съветският съюз. Оказа се, че хиляди съветолози бяха отхвърлили в анализите си латентната мощна сила, която в края на краищата извади от строя съветската диктатура – волята на поробения народ за свобода.

Настоящата ситуация разкри присъщите слабости на новата европейска обща външна политика. Тя разкри хронична криза на ценностите, върху които официално е изграден ЕС. В недоктринерната политика тези ценности бяха систематично занемарявани или подценявани в полза на стабилност или прагматични краткосрочни взаимоотношения.

Това е моментът да се разбере, че отвръщането на погледа от потискането на свободата с оправдание за опазване на стабилността и икономическите интереси неизбежно води до опустошителни политически грешки. Само истинската демокрация може да осигури трайна стабилност. Да се разчита на авторитарни режими означава да се раздува балона на самозаблудата, който рано или късно ще се спука, което ще доведе до тежки морални загуби за техните демократични партньори.

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Експертите считат, че бунтовете в Тунис са предизвикали ефекта на доминото. Много вероятно е следващата страна в региона, която ще претърпи промени след Тунис и Египет, да бъде Йемен. Либия, Алжир, Йордания, Сирия и Мароко също се споменават. Глобализацията и придружаващият я свободен поток от информация отваря очите на гражданите на тези режими. Те искат промяна, приличен живот в съвременна демократична държава и законодателство, пригодено към прозрачни принципи. В ситуации от този род ЕС трябва да насърчава тези ценности и да направи всичко по силите си, за да осигури арабските държави да избегнат гражданска война или завземането на властта от екстремисти. Бих искал да подчертая, че нашата подкрепа трябва да бъде ограничена до политически мерки и не бива да включва военни действия. Като ЕС ние трябва да подкрепим арабските държави в мирното осъществяване на реформите. Съществува ясна потребност от диалог и с представителите на отиващите си органи, и с опозицията, включително ислямските движения. ЕС има нужда от по-голямо присъствие в региона, като цялата европейска политика за съседство е необходимо да бъде преработена, което ще направи възможно да се подкрепя демокрацията по-ефективно не само в арабските страни, но и в съседните ни държави на изток като Беларус. Необходими са ни ефективни стратегически планове, които включват подходяща финансова помощ от ЕС за подпомагане на демокрацията, гражданското общество и правата на човека. Считам, че ЕС трябва да говори с един глас и да изрази недвусмислено осъждане на антидемократичните режими.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Събитията, които се случват в безброй арабски страни, и особено Тунис и Египет, са демонстрации, които ще влязат в историята на освобождението на народите от авторитарните режими, които не спазват основните правила на демократичното общество: принципите на правовата държава и защитата на правата на човека.

Считам, че сега ще бъде важно да бъдат преосмислени краткосрочните и дългосрочните стратегии за Тунис и Египет в дългия процес на преход към демокрация, за да бъде предотвратено идването на власт на екстремистки групировки. Приветствам мисията на ЕС в Тунис за оценка на правната ситуация на етапа преди изборите и наблюдателната мисия за тези избори: идентични мерки трябва да се вземат веднага щом бъде постигната стабилност в Египет.

Независимо от това считам, че е изключително важно да бъде преработена политиката за съседство, която видяхме, че не успя да се ангажира с една от своите цели: насърчаването на демокрацията и правата на човека. Считам, че трябва да има по-голямо разнообразие в подхода в евросредиземноморските споразумения, които трябва да имат пряк ефект върху гражданското общество. Диалогът с Тунис, Египет и съседните им страни трябва да преследва целта за гарантиране на демократична стабилност. За да бъде постигнато това, трябва да бъдат създадени стратегии и да бъдат увеличени наличните ресурси за необходимите социално-икономически и политически реформи.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Независимо че демократичният прогрес в арабския свят трябва да бъде насърчаван, стратегическите интереси на ЕС не бива да бъдат застрашавани. Събитията в Тунис и Египет доказват, че автокрацията не е решение. Въпреки това същите събития не гарантират демократичен изход. Новата история показва, че демократичните революции могат да бъдат похитени от добре организиран, войнстващ ислям. Иранската революция от 1979 г. е известен пример за демократични промени, които се превръщат в автокрация. Трябва да установим деликатно равновесие между социалните политики на президента Мубарак и стратегическата линия на Египет. Египет е гъвкав съюзник, той се присъедини към силите, които освободиха Кувейт, и осигури повече от 30 години мир с Израел. В настоящите събития в Египет има надежда и опасност. Протестиращите и техните легитимни искания са истински израз на необходимостта от открито разискване. Съществува обаче значителен потенциал за потисническо поведение, практики и политики в египетското общество. Обрязването на жени, одобрението на публични екзекуции, изтезанията и стриктното тълкуване на ислямското право са широко разпространени. Мюсюлманското братство открито насърчава този дневен ред и на него се приписват 20% от предпочитанията на избирателите. Трябва да бъде приложена предпазливост, за да има демокрацията бъдеще в Египет.

  Antonio Masip Hidalgo (S&D), в писмена форма. – (ES) Нестабилността в Средиземноморието и Суец ни дава аргументи за голямата важност на въглищата.

Нека подкрепим енергията, произведена в ЕС, който е сигурен източник.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Бунтовете, предизвикани в арабския свят от самозапалването на младия Mohamed Bouazizi, не включват изобщо прояви на религиозни или идеологически елементи. Социално-икономическите искания естествено са основна грижа по време, когато в Египет нарастването на цените на хранителните продукти изостри трудните условия, при които се бори за живот половината от 80-милионното население на страната, оцеляващо под границата на бедността само с два долара на ден. Считам, че нашето отношение към събитията в арабския свят трябва да вземе предвид, от една страна, естествената подкрепа на желанието за свобода, но от друга страна, не можем да пренебрегнем заплахите за глобалната стабилност, които могат да възникнат от срива на този регион, който става все по-непредсказуем, хаотичен или под ислямско влияние. Тревожните сигнали показват, че мнозина от протестиращите не се стремят изобщо към западния модел на демокрация, а съвсем обратното. Не мога да завърша, без да се сетя за руското нахлуване в Грузия преди две години, когато западният свят, изненадан, гледаше мълчаливо и просто го игнорира. Отново по границите на ЕС се развиват решаващи събития, които ни заварват неподготвени. Отново ние не участваме в действията, въпреки че тези действия засягат пряко европейската стабилност в много отношения.

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. – (EN) Първото посещение в чужбина на новия тунизийски министър-председател беше в Европейския съюз. Баронеса Катрин Аштън приветства министър-председателя и ясно беше оценено, че ЕС е мястото за първо посещение в чужбина. Самият избор е важен, защото тунизийският министър-председател искаше да предаде ясно послание за пътя, по който желае да поеме неговата страна. ЕС подкрепя демокрацията, правовата държава, спазването на правата на човека и основните принципи. Той е в подкрепа на стабилността и сигурността, в този случай в Средиземноморския регион. Тунис е един от най-близките съседи на Малта в Северна Африка. Това, което ще се случи през този преходен период, е важно не само за моята страна, но и за региона. Считана за умерена страна, аз съм оптимистично настроен, че външната политика на Тунис ще продължи в същата посока. Надявам се също, че вътрешното положение ще се подобри. Важно е ЕС да бъде видим чрез различните си програми за помощ и развитие, които могат да бъдат насочени към Тунис. Страните, които приемат демократичните ценности и допринасят за стабилността и сигурността в един регион, трябва да бъдат оценявани заради своите усилия. Ето защо е жизнено важно ЕС да илюстрира тази оценка и видимо, и осезаемо.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) ООН обяви вчера, че повече от 200 души са загинали в резултат от безредиците, придружаващи революцията в Тунис. Това е трагичната страна на събитията на юг, които ни изненадаха. Тя трябва да накара всеки от нас да положи още повече усилия за постигането на демократизация и на тази страна, и на региона като цяло, особено след като старият ред се срива пред очите ни и в Египет. За съжаление, не можеше да става въпрос ЕС да приглася на това. Нека не се заблуждаваме, че новосъздадената дипломация на ЕС ще играе водеща роля от самото начало, след като отделните държави-членки имат толкова силни сепаратистки интереси. В случая с Тунис обаче инструментите на наше разположение са може би не толкова забележителни, но могат да дадат много съществени резултати. Те включват политиката за съседство на ЕС, която понастоящем се преразглежда и която трябва да бъде променена в съответствие с настоящите събития. Те включват и възможността да бъде изпратена наблюдателна мисия на ЕС, и вероятно вече не е необходимо никой да бъде убеждаван в нуждата от това. Това са конкретни задачи, към които сега Европейският парламент трябва да насочи своето внимание.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Бих искала да повторя възхищението, изразено по време на разискването, по отношение на смелостта на народите на Тунис и Египет в изразяване на тяхното недоволство и разочарование от съответните режими. Вълненията вече достигнаха точка, от която няма връщане, и Европейският съюз трябва да допринесе за процеса на преход, който беше започнат. Има някои предпазливи гласове, които призовават за запазване на статуквото, особено в Египет, които твърдят, че свалянето на режима може да доведе до гражданска война, което на свой ред може да доведе на власт религиозни фундаменталисти. Считам, че не е наша работа да предсказваме евентуалните събития в тези страни. Бих искала да ви напомня, че Източният блок беше на ръба на разпадането, и пак имаше някои, които не искаха да клатят лодката от страх от бъдеща нестабилност в региона. Нека не правим тази грешка, а вместо това да помогнем на народите на Тунис и Египет да положат основите за истински демокрации по най-добрия възможен начин. Уверена съм, че ислямът и демокрацията не са несъвместими – Индонезия, една демокрация, има най-голямото мюсюлманско население на света.

(1) Вж. протокола.

16. Референдум за бъдещия статут на Южен Судан (разискване)

  Председател. − Следващата точка от дневния ред е изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно референдума за бъдещия статут на Южен Судан.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, най-напред ще прочета изявлението, а след това, с удоволствие заявявам, моят колега Мишел Барние ще открие и закрие разискването поради причини, които, мисля, членовете на ЕП разбраха.

Свидетели сме на исторически за Судан и за цяла Африка момент. Народът на Южен Судан отдавна чака възможността да упражни правото си на самоопределение. Навременното, мирно и надеждно провеждане на референдума е значителен успех и повод за всеобща гордост.

На 30 януари бяха оповестени предварителните резултати от проведения в 10 южни щата референдум, които показаха изключително мнозинство (99,5%) в подкрепа на отделянето на Южен Судан. Все още очакваме окончателните резултати, които трябва да станат известни през следващите няколко седмици.

Поздравяваме народа на Южен Судан за неговата решимост, достойнство и търпеливост, които те показаха с много високата избирателна активност. Освен това изказваме похвала на страните по Всеобхватното мирно споразумение от Южен Судан за ръководната им роля, както и на органите, организирали референдума в Судан, за удивителната работа, въпреки огромните предизвикателства, с които те се сблъскаха.

Успехът на този референдум е преди всичко заслуга на Судан, но отразява и подкрепата на Африканския съюз и на Групата на високо равнище на АС по изпълнението на договореностите за Судан, под председателството на президента Мбеки, който помогна за напредъка на страните по референдума, а така също и трайното дипломатическо внимание от страна на международната общност, включително Организацията на обединените нации, Съединените американски щати и, разбира се, Европейския съюз.

През последните месеци Судан е приоритетна тема в политическата програма в Брюксел. Обсъдихме проблема в Съвета по външни работи през ноември и декември. Тази седмица постигнахме споразумение относно заключенията, отново в рамките на Съвета по външни работи, и ще продължаваме да следим положението.

Преди всичко обаче искам да благодаря на Véronique de Keyser, главен изборен наблюдател на референдума за Южен Судан, и нейния екип от мисията за наблюдение на ЕС за техния важен принос в подпомагане усилията за изграждането на доверие в процеса сред народа на Судан. Изпращането на голяма мисия от опитни наблюдатели беше важен и съществен европейски принос и най-искрено ви благодаря, защото знам, че Вие лично имахте изключително значима роля, която получи заслужена оценка.

Освен това предоставихме на суданските органи, отговорни за провеждането на референдума, техническа и финансова помощ.

Докато чакаме оповестяването на окончателните резултати, бих искала отново да заявя, че ЕС ще уважи резултата от референдума като израз на волята на народа на Южен Судан. Изявленията на президента Ал Башир, направени на 4 януари в Джуба и заявени отново по време на мини-срещата на високо равнище относно Судан в Адис Абеба на 31 януари, ни изпълват с оптимизъм, че правителството на Судан ще приеме резултатите от референдума, първо ще признае новата държава и ще й предложи пълноценно сътрудничество. Настоятелно призоваваме всички заинтересовани страни да продължат да се въздържат от ексцесии, да гарантират мира и да защитят безопасността и сигурността на всички народи в Судан.

Референдумът за самоопределение на Южен Судан беше важен успех, но не можем да си позволим да се отдадем на самодоволство. Предстоят ни огромни предизвикателства.

Референдумът за Абией, който трябваше да се проведе едновременно с този за Южен Судан, все още не се е състоял. Обезпокоени сме от насилието, избухнало в Абией в навечерието на референдума, и настоятелно призоваваме страните да се въздържат от по-нататъшно насилие и да намерят достатъчно добро решение за полагане основите на дългосрочно съвместно съжителство между местните общности в района.

Има и други важни нерешени въпроси, свързани с Всеобхватното мирно споразумение, включително и очертаването на границата между Севера и Юга и провеждането на обществени допитвания в провинциите Сини Нил и Южен Кордофан. Надяваме се, че участниците в процеса ще пренасочат усилията си към решаването на тези проблеми, както и важни въпроси след референдума като гражданство, мерки по сигурността, приходи от добив на нефт и други икономически въпроси. Оптимисти сме поради факта, че и двете страни са постигнали съгласие относно редица принципни въпроси, и по-специално да се работи за изграждане на две жизнеспособни държави с „меки“ граници, както и за постигането на градивни отношения. Независимо от това обаче, още много неща трябва да се свършат и ние ще продължаваме подкрепата си за посредническите усилия на президента Мбеки.

Също така сме изправени пред сериозно хуманитарно предизвикателство. Всеки ден близо 2 000 души се връщат в Южен Судан от Севера и се нуждаят от помощ за реинтегрирането си в местните общности.

Продължавам да изпитвам сериозна загриженост относно разрасналото се насилие в Дарфур, довело до неотдавнашното разселване на десетки хиляди души, както и на сериозното въздействие от това върху хуманитарните операции. Трима европейски граждани продължават да бъдат държани в плен като заложници.

Наред с това изказваме опасенията си относно задържането на защитници на човешките права, журналисти, политици от опозицията и мирно протестиращи студенти. Един от основните принципи на Всеобхватното мирно споразумение е установяването на демократично управление, основано на зачитането на многообразието и свободите, и бихме желали да видим на практика зачитането на основните човешки свободи и истинско участие в демократичното управление както на север, така и на юг.

С оглед на бъдещето, уверявам ви, че Судан ще остане приоритетна тема в дневния ред на нашите обсъждания. Ще продължим ангажиментите си както към Хартум, така и към Джуба. Готови сме да ускорим връзките си с Хартум и сме подготвени да засилим диалога. Продължаваме да изпълняваме ангажиментите си да предоставяме помощи на хората от Севера, най-вече в засегнатите от войната зони на изток, Преходната област и Дарфур. Южен Судан не може да бъде стабилен, ако няма стабилност в Северен Судан, и обратно. Външните министри на ЕС изразиха готовност да разгледат внимателно подкрепата на ЕС за опрощаването на международния дълг на Судан в съответствие с отбелязания политически напредък.

В Южен Судан ЕС трябва да даде съществен принос за стабилизирането, развитието и изграждането на институционалния капацитет. Вече предоставяме подкрепа за основни услуги и развитие на селското стопанство – в допълнение към значителните двустранни програми на държавите-членки – и обмисляме по-дългосрочна стратегия за сътрудничество за развитие с Южен Судан.

Признаваме обаче, че Дарфур заслужава същото внимание на високо равнище, каквото беше съсредоточено върху изпълнението на Всеобхватното мирно споразумение. Затова призоваваме всички страни да прекратят военните действия, да сключат споразумение за прекратяване на огъня и да направят крачка към постигането на всеобхватно и справедливо политическо решение, а ние от своя страна ще ускорим усилията си за насърчаването на страните към сериозното им ангажиране с мирния процес от Доха.

Накрая, няколко думи по отношение на правосъдието: установяването на траен мир в Дарфур не може да бъде постигнато без намесата на правосъдието и без помирение. Трябва да се сложи край на безнаказаността. Съветът многократно обръща внимание на задълженията на Правителството на Судан да сътрудничи пълноценно с Международния наказателен съд.

Вярвам, че ЕС ще изиграе важна роля в подкрепа на мирното, стабилното и демократичното бъдеще на народа на Судан, независимо дали в една или две държави. Длъжници сме на хората както на Север, така и на Юг, трябва да бъдем до тях и да им предложим подкрепа и насърчение в този изключително важен за тях момент.

  Мария Неделчева, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, суданското правителство в Хартум дава положителни сигнали, към които отнасям безпроблемното протичане на референдума и желанието да приемат резултатите от референдума в Южен Судан.

След десетилетия на гражданска война не мисля, че ще прозвучи преувеличено, ако заявя, че това е исторически момент за Африка. Историческите моменти обаче са преходни – те не траят вечно. Ако трябва да обърнем нова страница и да навлезем в нов исторически период, извършителите на промяната не могат да си позволят да лежат на стари лаври. Трябва да положат ясни, здрави и надеждни основи, които ще им гарантират по-добро бъдеще.

Южен Судан се намира в преходен период и все още много неща могат да се случат в оставащите месеци до 9 юли, датата, на която официално ще получи своята независимост. Двете държави трябва да решават множество проблеми. Най-неотложният от тях е въпросът с държавните граници. Статутът на Абией остава неизяснен. Трябва да се намери решение, за да се предотврати избухването на конфликти.

Следващият въпрос са така наречените „завърнали се лица“. По какъв начин ще бъдат приети тези хора? Ще успее ли младата държава да интегрира толкова много хора за толкова кратко време? Трябва да се създадат стабилни институции – правосъдие, полиция, армия и напълно разгърната административна система – за да се гарантира гражданството, намирането на работни места и достойните условия на живот за отделните лица.

В същото време референдумът представлява сериозно предизвикателство за Севера: органите ще трябва да се адаптират към нова политическа реалност. През миналите почивни дни вече имаше протести. Ще насърчи ли правителството политическото, етническото, културното и религиозното многообразие? Едно нещо е сигурно: не можем да си позволим да повтаряме минали грешки.

И за двете страни ключът към успеха се крие в гарантирането на плуралистична политическа сцена с етническо и религиозно многообразие под господстващия принцип на правовата държава. Само при това условие държавите могат да представляват истински демокрации.

Искам да добавя още нещо за финал. Икономическата, социалната и политическата взаимообвързаност следва да стимулират органите в двете държави да осъществяват непрестанен диалог и да си сътрудничат. От своя страна, посредством предложения за действителни проекти за развитие, Европейският съюз ще продължи да бъде основен партньор в бъдещето на двете страни.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Госпожо председател, след обсъжданията относно Тунис, Египет и другите държави, които в момента се стремят към свободата, искам да отбележа, че мисията за наблюдение на Парламента за провеждането на референдума в Южен Судан беше прекрасен опит, който може да послужи за пример. Референдумът сам по себе си е пример поради успеха си, независимо от мрачните предсказания. Този опит е прекрасен, защото видяхме как хората в Южен Судан гласуват с просълзени от радост очи – след като толкова дълго са очаквали този момент (в някои случаи дори повече от 50 години), след преживяната от тях гражданска война – и как прегръщат идеята за мирния преход с неописуема радост.

Вярно е, че ни предстоят тежки месеци, но трябва да отпразнуваме този повратен момент. Държа да отбележа, че в светлината на инструментите на Европейския съюз и многобройните критики, които лично съм отправяла към други мисии за наблюдение по време на избори, завършили с неуспех, настоящата мисия, от която бях част и аз, беше истинско удоволствие.

На 9 юли Южен Судан ще стане петдесет и четвъртата държава в Африка. В момента обаче, както отбеляза и баронеса Аштън, страната е изправена пред редица предизвикателства.

На първо място са петролните находища в областта Абией, разположена на границата между Севера и Юга, която няма още ясно очертани предели и където не е проведен референдум. Трябва да се намери решение за казуса Абией, но в момента въпросът продължава да стои нерешен. По време на референдума в областта е имало прояви на насилие, както и в щатите Юнити и Южен Кордофан. Този регион има потенциала да дестабилизира цялата страна.

Следващият въпрос беше повдигнат от Мария Неделчева – на която искам да благодаря за участието й в мисията за наблюдение – и от лейди Аштън: а именно – гражданството. Десетки, дори стотици хиляди от хората от Южен Судан, които са живели и работили на Север, а някои от тях дори са притежавали имущество, избягаха на Юг. Сега по всяка вероятност ще трябва да бъдат реинтегрирани към южната икономика. Те нямат доверие на Севера, не знаят дали ще могат да запазят работните си места – а със сигурност ще изгубят работата си, ако са заети в обществения сектор – което е сериозен проблем.

На последно място остава проблемът с Международния наказателен съд. Президентът на Южен Судан, Салва Киир, иска да търси възможности за сътрудничество със Севера, при условие че признаят резултата от референдума. Вече успя да убеди колегата си Ал Башир да посети Юга и той беше приет официално в Джуба. Това е поразително събитие, ознаменуващо помирението и началото на нова ера в отношенията. Салва Киир заяви, че ако трябва сега да подпише Римския статут, ще му се наложи да арестува президента Ал Башир при следващото му посещение. Той поставя под съмнение способността за сътрудничество при тези условия, както и постигането на така желаното помирение между Севера и Юга. „Не искайте подобно нещо от нас“, заявява той. Очевидно имаме задължения спрямо Международния наказателен съд, но в същото време осъзнаваме, че сътрудничеството със Северен Судан е ключът към постигането на мир.

Ето защо имам опасения, че ни предстои да решаваме още много проблеми. Както отбелязах, мисията беше прекрасен опит, но Судан продължава да бъде единна държава само до 9 юли.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Rainer WIELAND
Заместник-председател

  Charles Goerens , от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, повече от двадесет години сме наясно, че населението на Южен Судан е против налагането на законите на шериата от Хартум. Затова имаше гражданска война, отнела живота на повече от два милиона души. Всеобхватното мирно споразумение, подписано през 2005 г., сложи край на тази война.

Миналата седмица, жителите на Южен Судан изразиха официално своето желание: независимост и отцепване от Севера. Но само желание не е достатъчно: страната трябва да има възможност да се справя с независимостта си всеки ден.

Новата държава няма още официална граница със Севера. Нито пък знаем как ще бъдат поделени печалбите от добива на петрол. Хиляди хора продължават да се местят от Север на Юг. Към момента потенциалът за развитие остава твърде неясен, имайки предвид ограничените ресурси на Южен Судан, от една страна, и невероятно ниските нива на образованост, от друга. По същество, новата държава ще трябва да бъде създадена от нулата.

Въпреки че създаването на нова държава е предимно грижа на народа на Южен Судан, независимостта ще доведе до някои основни промени. Ето защо всякакъв конфликт между Севера и Юга ще се превърне по-скоро в международен, отколкото във вътрешен проблем, както е било в миналото. Така че за Съвета за сигурност на ООН правилата ще се променят.

Нуждаем се спешно от ясна стратегия, която посочва основните политически и икономически приоритети, които ще извадят народа на Южен Судан от крайната бедност. Зачитайки правото на всички нации на самоопределение, в качеството си на утвърден първостепенен донор, Европейският съюз трябва да може да отговори на очакванията на хората на място. Европейският съюз трябва да поеме лидерството над всички, които желаят да работят в партньорство с новата държава в постигането на Херкулесовия подвиг да реформират тази част на Африка.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Господин председател, свидетели сме на раждането на нова държава. Аз съм много щастлива от този факт, но също така и разтревожена. Преди всичко Южен Судан е една от най-бедните държави в Африка. Освен това разполага с огромни запаси от петрол. В страната в момента се завръщат голям брой хора, бежанци, които нямат къде да живеят и са без препитание и работа. Това е рецепта за катастрофа и дори рецепта за въоръжен конфликт.

Докато не се постигне споразумение между хората, които контролират петролните залежи в Южен Судан и пристанищата в северната част на страната, откъдето този петрол се транспортира, тогава, наистина, както отбеляза колегата Goerens, ще избухне международен конфликт. Затова се питам, какво можем да направим?

Европа трябва да установи присъствие там и да остане. Защо не изпратим в Южен Судан мисия на Eupol, която да спомогне за установяването на принципите на правовата държава и да даде на тази страна чисто нова възможност, и може би тя ще се окаже пример за останалите държави в Африка. Силно се надявам това да се случи.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, не съм имал никакво съмнение, че разделението на Судан е единственият начин да се гарантира мирът, справедливостта и развитието на Южен Судан. Затова със задоволство отбелязвам факта, че неговите жители гласуваха с такава непоколебима решимост в подкрепа на суверенното и независимо бъдеще на своята държава.

Фактът, че повече от 99% от избирателите са се обявили в подкрепа на отцепването е изобличаваща присъда за режима в Хартум и десетилетните усилия на президента Башир да завладее и подчини на твърдолинейния ислямизъм и законите на шериата населения с привърженици на християнските и анимистичните религии Юг.

Южен Судан следва да се превърне в първостепенна цел на Европейския съюз в областта на хуманитарното развитие. Референдумът не ознаменува края, а началото на процеса. Южен Судан се нуждае от увереност в безусловната и неотклонна ангажираност на ЕС и едно от нещата, които призовавам върховния представител да гарантира, е незабавното пренасочване на всички налични средства от Европейския фонд за развитие към новосформираната държава, преди още да са ратифицирали Споразумението от Котону.

Освен това призовавам 27-те държави-членки да признаят незабавно новата африканска държава на 9 юли, както е посочено във Всеобхватното мирно споразумение. Без това признаване целият напредък, отбелязан в Южен Судан през последните години, ще бъде пропилян напразно. Нова война би оказала невъобразими последствия върху цяла Африка.

Накрая, надявам се, че се прави необходимото делегацията на ЕС в Джуба да бъде обезпечена със съответните човешки и финансови ресурси.

Също така се надявам, че в най-скоро време върховният представител ще успее да посети Южен Судан. Вълнувам се, особено в качеството си на британски гражданин, и от факта, че новото правителство в Джуба се готви да признае независимостта на Република Сомалиленд – бившия британски протекторат Сомалиленд – и съм убеден, че примерът им ще бъде последван много скоро и от други африкански и европейски държави.

А сега искам да ви съобщя, че в галерията за гости виждам д-р Франсис Дж. Назарио, председател на мисията на Южен Судан в ЕС, който скоро ще стане и посланик на своята страна. Д-р Назарио, бихте ли се изправили, а също и останалите членове на делегацията на Южен Судан, които седят заедно с вас.

(Ръкопляскания за д-р Назарио и делегацията от Южен Судан)

  Sabine Lösing, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, дали положението на хората в Южен Судан ще се подобри, или разделението ще послужи в по-голяма степен на интересите на Запада, така че да установим контрол над петролните запаси? Така или иначе, Югът е изправен пред сериозни предизвикателства. Без функционираща инфраструктура и предвид настоящото катастрофално икономическо положение, страната дълго време ще се нуждае от гражданска и хуманитарна помощ.

За съжаление, със сигурност още не е премахната опасността от въоръжени конфликти. Специалистите обаче твърдят, че въпросът не може да бъде решен с помощта на военни средства. Напротив, акцентът върху военните действия пречи на реалното постигане на решение на съществуващите конфликти. Необходимата гражданска помощ може да бъде предоставена далеч по-ефективно без намесата на военните. Прехвърлянето на цивилните задачи на военните пречи на устойчивото развитие на гражданските структури.

Пример за това е Дарфур. Огромният апарат от военни е иззел функциите на работещите на място организации за хуманитарна помощ и развитие, нещо, което самите организации остро критикуват. Ние настояваме да се постави акцент върху чисто цивилното управление на конфликтите и върху прилагането на цивилни мерки за сигурност, с други думи, да се редуцира мисията на ООН само до цивилните й компоненти и да не се използва помощта на бойните групи на ЕС. Освен това, по отношение перспективите за развитие на страната, настояваме за опрощаването на нейния външен дълг.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, по всичко личи, че резултатът от референдума, проведен на 9 януари в Южен Судан, ще бъде почти единодушна подкрепа за независимостта на страната. Това е напълно разбираемо, или логично, и действително следва да приветстваме решението.

В крайна сметка, Южен Судан неотдавна загърби продължила 23 години гражданска война с арабския Север, в която загинаха 2,5 милиона души, а повече от 4 милиона бяха прогонени от територията. Дотук не споменавам робството на север, на което станаха жертва стотици хиляди жени и деца от Южен Судан. Като се има предвид този исторически фон, от само себе си се подразбира, че тази най-млада в момента държава, се нуждае от всякакъв вид международна помощ за изграждане на своите институции.

Съгласен съм, че този процес изисква надеждна полиция. Миналата седмица получих някои тревожни доклади във връзка с това, тоест доклади за сериозни нарушения в новосформираната полицейска академия в Раджаф. Затова призовавам за вниманието на Европа и усилията на всички за справяне с този проблем, но също така и за помощ във всички държавни дела, с които Южен Судан трябва да се занимава.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-н председател, от Судан се върнах с две неща: първо, увереност в жизнеспособността на Южен Судан и, второ, фактът, че няма алтернатива на моята убеденост в жизнеспособността на Южен Судан. Както с всяко малко дете обаче, е необходимо също да подкрепяме младата държава, докато тя придобие способността да стане независима. Ето това трябва да направи международната общественост.

Искам да се спра на два момента. Първо, опрощаването на дълга. Като член на ЕП от Австрия това особено силно ме засяга, защото Австрия е най-големият кредитор от държавите в Парижкия клуб. Считам, че в това отношение трябва да дадем пример и, дори това да е задача за държавите-членки, е много важно, под ръководството на Европейския съюз, да постигнем отлично координиране на държавите-членки.

Второто нещо, което искам да отбележа, е положението на застой, в което се намираме: от една страна, разполагаме със заповед за задържане от Международния наказателен съд, но, от друга, е налице желание и необходимост от изплащането на суми от Десетия европейски фонд за развитие. Мисля, че се нуждаем от бързо, но и много прагматично решение.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, изразяваме голямо задоволство, че референдумът в Южен Судан е преминал така мирно. Наблюдателите ни са единодушни в похвалите си за видяното от тях по време на мисията за наблюдение. Освен това те дадоха положителна оценка на самия референдум от гледната точка на насърчаваните от нас стандарти. Референдумът беше достоверен и добре организиран и даде възможност на избирателите да огласят своите възгледи. Значението, което жителите на Южен Судан отдадоха на този референдум, също беше очевидно, като на четвъртия ден избирателната активност беше вече 60%. Това е категорично доказателство за решимостта на народа да постигне самоопределение.

В този Парламент често пъти са отправяни критики към президента Башир, но сега трябва да му отдадем дължимото за изявлението от 24 януари в Джуба, за което говори баронеса Аштън. Той каза, че ще признае всяко решение, взето въз основа на референдума, дори и това да означава отделянето на Южен Судан, а по всичко личи, че жителите на региона са заявили пределно ясно желанията си. Ще повторя исканията и надеждите, изразени от други, че ако Судан на практика бъде разделен на две държави, те ще се радват на мирно съвместно съществуване.

Важно е сега мирната атмосфера по време на референдума да бъде последвана от също толкова мирен период, през който да бъдат оповестени резултатите, а двете държави да могат да преминат през необходимите преобразувания. Много наблюдатели се опасяват, че сегашната вълна от бунтове и демократични искания, заляла няколко държави, включително и Судан, може да се превърне в претекст за замразяване на мирния процес и да осуети осъществяването на амбициозните планове. От друга страна, в някои части изгледите са положителни, например в Африканския съюз, който е изказал готовност да признае независимостта на новата африканска държава. Не трябва да забравяме, че референдумът не е завършекът на процеса и че крайният успех означава осъществяване на желанията на живеещите в Судан. Както знаем, те могат да бъдат удовлетворени на 9 юли 2011 г., когато ще бъде обявена независимостта на Судан, и едва тогава ще можем да отпразнуваме края на този кървав и продължил дълго време конфликт.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Г-н председател, след продължилата четири десетилетия гражданска война, с 2 милиона жертви и 4 милиона бежанци, отделянето на Южен Судан е отговор на етническата и религиозната нетърпимост след доклада от 2005 г. и провелия се преди месец референдум. Заинтересованите страни са дали съгласието си за това разделяне и аз изразявам твърдо убеждение, че това ще ускори и улесни приемането на Южен Судан в международната общност. Съществува обаче риск от прояви на ефекта на доминото в континент, травмиран от войни поради изкуствено наложени граници, наследени от колониалните времена. Ето защо шестмесечният преходен период преди разделянето на страната е от решаващо значение за определянето на бъдещата посока на развитие на новата държава.

От една страна, тя е изправена пред военни и стратегически предизвикателства, активизирането на прояви на насилие сред бивши военни ръководители от движението за отделяне, намеса от страна на някои милиции, приватизация на вътрешната сигурност, гранични инциденти със суданци мюсюлмани, както и проблема за подялбата на приходите от петрола с ислямския Север. От друга страна, съществува огромен хуманитарен проблем и смятам, че Европейският съюз трябва сериозно да се ангажира с него. В противен случай ще бъдем изправени пред бедствие, което ще подхрани нестабилността на региона. В Судан всяко десето дете умира през първата година от живота си, а всяко седмо – преди да навърши пет години. Ограничен е достъпът до питейна вода и здравни услуги, а четири-пети от населението са неграмотни. Половината от населението на Юга са под 18-годишна възраст и ако избегнат ноктите на детската смъртност, са изложени на риска, поради бедността и липсата на перспективи, да се превърнат в пушечно месо за конфликтите, които могат да осуетят независимостта на новата държава.

Надявам се Европейският съюз да вземе под внимание сложността на проблема.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-н председател, щастлива съм, че народът на Судан получи свободата да избере своето бъдеще. Гордея се от факта, че окончателният резултат, който не подлежи на обсъждане, е постигнат благодарение на силната подкрепа от страна на международната общественост и на Европейския съюз.

Приближаваме се към повратен исторически момент: установяването на траен мир и на нова държава в страна, преживяла почти 40-годишна гражданска война в 55-годишния период на независимостта си. Това отбелязва нова епоха, епохата на преговори между Севера и Юга по въпроси, които трябва да бъдат решени, за да се приложи Всеобхватното мирно споразумение от 2005 г.: гражданство, определяне на границите, решението дали района на Абией да принадлежи на Севера или на Юга, подялбата на петролните запаси и въпросите с дълга.

Естествено, Европейският съюз ще трябва да подкрепи както политическия процес, така и развитието на новата държава. Международната общност и Европейският съюз не трябва да забравят Северен Судан, точно както не трябва да забравяме и за Дарфур, където конфликтът е далеч от своето решаване и където случаите на насилие са нараснали значително през последните 12 месеца, принуждавайки повече от 270 000 души да напуснат домовете си и повече от три милиона все още да живеят в лагери.

  Oriol Junqueras Vies (Verts/ALE). – (ES) Г-н председател, демокрацията е основополагащият принцип на Европейския съюз и като се има предвид фактът, че преобладаващата част от жителите на Южен Судан са гласували демократично в подкрепа на независимостта, Европейският съюз трябва да предостави подкрепата си за незабавното създаване на новата държава. Това решение, освен от други фактори, се налага поради факта, че демокрацията е основата на стабилността, сигурността и благоденствието на Африка, както и на Средиземноморието. В същия дух ще подчертая международната значимост на правото на самоопределение като инструмент на международните отношения: видяхме това в Косово, а сега го виждаме и в Южен Судан.

Международният наказателен съд постанови, че процесите на демократична независимост са напълно законни по стандартите на международното право. Установяването на границите се връща където трябва: към демокрацията. Следователно, за да укрепим самия ЕС, той също трябва да бъде готов да признае правото на самоопределение на всяка европейска държава – например Каталуния, Шотландия или Фландрия – която демократично е избрала независимост.

  Peter van Dalen (ECR). - (NL) Г-н председател, живеем в апокалиптично време. От Мавритания до Оман, навсякъде има брожения. По целия свят хиляди хора загиват в природни бедствия. В Америка и Европа танците около златния телец на еврото и долара стават все по-лудешки. В много държави се преследват християните.

Никой не знае кога ще настъпи краят на света, но Библията ни учи да сме нащрек и да сме подготвени.

На фона на глобалното безпокойство обаче наблюдаваме нещо прекрасно: раждането на Южен Судан. След дълги години на потисничество и войни хората на Южен Судан свалят оковите на робството. Те вече не са роби на издирвания от международни съдилища престъпник Омар ал Башир. Това е повод за горещи благодарствени молебени и за радост.

Поздравявам сърдечно присъстващите тук приятели от Южен Судан. Моля се новата държава да има мъдрост, за да може законът и правосъдието да възцаруват в нея. Дано в тази държава се срещнат милостта и вярата. Нека за тази нация мирът и справедливостта вървят ръка за ръка.

Искам специално да се обърна към Комисията, представлявана от г-н Барние, с молба да признае незабавно новата държава Южен Судан, тоест, възможно най-скоро. След признаването трябва да последват действия. Да осигурим подкрепа за Южен Судан при всяка възможност. Направете тази държава приоритет на Вашата външна политика. Очаквам с нетърпение специалния отговор от Ваша страна на моето искане.

  Gay Mitchell (PPE). - (EN) Г-н председател, това е възможност за суданския народ и от Севера, и от Юга, да концентрира усилията си върху разрастването на икономиките и използването на богатствата на петролните запаси за изхранването и образоването на населението, но ние също трябва да помогнем, и то незабавно.

Понастоящем 80% от хората в Южен Судан нямат достъп до тоалетни съоръжения. Всяко десето дете умира, преди да навърши една година. В най-бедните части на Юга по-малко от един процент от децата завършват начално училище. Всяка година Судан изнася петрол на стойност милиарди долари. Ако Северът и Югът успеят да постигнат дипломатическо и мирно решение – което е възможно – тогава и двете страни ще могат да използват богатите природни находища, за да се измъкнат от състоянието на ужасна бедност – която унищожава земите им – с малко помощ от приятели.

Разбира се, бъдещето на двете правителства ще зависи от въпроси като гранично разделение, подялба на петролните запаси и статута на Абией, оспорвания богат на петрол регион между Севера и Юга. Настоятелно призовавам върховния представител и Комисията да насърчават бързите дипломатически преговори между Севера и Юга за решаването на оставащите проблеми във възможно най-кратко време и най-вече да задържат този въпрос на челна позиция в дневния ред на въпросите в Европейския съюз.

Очаквам с нетърпение да посрещнем парламентарни делегации от двете страни, които по право да представят своите държави, както и бъдеща среща на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС в най-скоро време. Това ще бъде знак, че са постигнали държавничество. Мисля, че следва да насърчаваме подобно нещо по-скоро рано, отколкото късно.

  Guido Milana (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, не искам да помрачавам радостната атмосфера.

Вярно е, че сме достигнали края на етапа, започнал през 2005 г., по време на който дипломацията помогна като гарант, че събитията ще се развият по най-добрия възможен начин. Все пак остават много нерешени проблеми. Става дума за млада страна, която ще остане такава и след отделянето си. Става дума за страна, която тепърва трябва да установява границите си, да се справи с проблема, за който стана дума неколкократно, а именно конфликтите в района на Абией, въпроса с нефтопровода, който е най-важното нещо в тази страна, а така също и системата за международни помощи.

Затова искам да кажа нещо много просто на члена на Комисията. Има две или три неща, които трябва да свършим. Трябва да изградим стратегия за Южен Судан и да признаем новата държава на 7 февруари, без да чакаме до 9 юли, когато ще бъдат официално оповестени резултатите от референдума. Освен това трябва незабавно да приведем в действие международната помощ и да създадем делегация в Южен Судан.

Това е единствената възможност да подкрепим процеса, единственият начин за умна, стратегическа дипломация в подкрепа на тази държава по пътя й към демокрацията. Искам да отбележа, че първото нещо, което тази държава трябва да направи, е да си изработи конституция, за което Европа може много да помогне.

  Niccolò Rinaldi (ALDE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, започнах работа в Европейския парламент като политически съветник през 1991 г., а по това време конфликтът между Северен и Южен Судан вече беше периодично появяваща се криза. Най-сетне, след 20 години, изглежда, че виждаме слаба светлина в края на дългия и мъчен за преминаване тунел.

Както отбелязаха г-н Milana и други преди него, все още трябва да се направят много неща, но много от нас се подготвяха за най-лошото и очакваха всеки момент да избухне нова гражданска война. Ето защо поздравявам и Севера, и Юга в страната за първоначалния резултат от референдума. Оттук нататък всеки ден до обявяването на независимостта е важен. Никой не може да си позволи грешна стъпка нито в Хартум, нито в Джуба, нито в Брюксел или в Африканския съюз в Адис Абеба. Например идеята за откриване на делегация на ЕС със специален статут до обявяването на независимостта определено заслужава одобрение. Судан е на път да преподаде на нас, международната общност, чудесен урок за цинизма и за кризите, които, по-скоро от пораженческо чувство, често пъти преценяваме като нерешими.

  Frank Engel (PPE). - (FR) Г-н председател, приветствам бъдещата независимост на Южен Судан и поздравявам народа на тази държава за това, че я постигнаха.

Както отбеляза колегата г-н Goerens, който беше така любезен да се обърне към мен по този повод, човек има право да избере дали иска да живее съгласно законите на шериата. Това е право, което трябва да уважим. Освен това искам да подчертая, че някои народи са благословени с възможността да получат правото на тази свобода. В съседство с тях народът на Сомалиленд например няма тази възможност.

Освен това бих искал да преразгледам нашата политика, която до сега се състоеше в непризнаването на усилията на народа на Република Сомалиленд, които изградиха свободна и демократична мюсюлманска държава в региона, но към която ние се отнасяме така сякаш не съществува.

Г-н председател, по отношение на Южен Судан, бих искал да кажа нещо относно статута на държавата. Все още това е най-бедната държава в Африка, въпреки че през последните пет години има възможност да се ползва от половината от петролните запаси на целия Судан. Виждам, че става дума за отявлено лошо развитие, което до момента се дължи до голяма степен на пренебрегване и пропуски от страна на органите в Хартум.

Бих искал отсега нататък обаче Европейският съюз да настоява за необходимостта от управление и развитие, а не да подпомага финансово това лошо развитие, което има опасност да се установи в бъдеще и в Южен Судан.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, следва да устоим на изкушението да бъдем прекалено оптимистични по време на днешното разискване. Предвиждането на събития в Судан не е нищо друго освен гадаене с кристална топка. Въпреки всички надежди, породени от проведения неотдавна референдум, не следва да предполагаме, че въпросът вече е решен. Нищо подобно, никой не знае дали държавата ще бъде поделена според желанието на хората, които живеят на юг.

Другият проблем е, че южната част на страната в момента е обединена около неодобрението си към мюсюлманския Север. Когато това чувство премине и дойде време за изграждането на държавните институции, балансът между трите различаващи се в културно и езиково отношение племена бързо ще стане очевиден. Този въпрос ще придобие огромно значение и именно натам следва да обърнем вниманието си сега.

Следващият въпрос, който трябва да си зададем и на който трябва да дадем отговор, е следният: защо в момента се надяваме на мирно решение на конфликт, продължил половин век? Отговорът е ясен: суровият петрол. Както чуждестранните концерни, без чиято помощ би било невъзможно извличането на петрола в тази бедна държава, така и представителите на двете части на страната са подушили мириса на петродоларите.

Нека се надяваме, че алчността няма да ни заслепи и че желанието ни да помогнем не само гарантира осигуряването на финанси за мерки за изграждането на държавата, но и ще ни позволи да приложим програми, които ще донесат ползи за обществото.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, преди референдума имахме сериозни опасения относно съпровождащото го вълнение, затова се радвам, че той премина мирно и че е валиден. Все пак трябва да гарантираме, както отбеляза баронеса Аштън, провеждането на истински допълнителен референдум в областта Абией, както и в областта, където са разположени петролните находища. За това допълнително гласуване също ще е необходимо да бъде изпратена мисия за наблюдение от Европейския парламент.

Дори след обявяването на независимостта на Южен Судан, държавата ще продължи да бъде сред най-бедните в Европа. В региона работят много словашки неправителствени организации и за тях е важно да имат подходящи условия за работа. Искам също така да подчертая ролята на местната църква и на църковните организации, тъй като те също заслужават подкрепата ни. Те са създали и поддържат множество училища и здравни пунктове, а също и се ползват с голямо уважение в района.

Бих искала да завърша, като подчертая, че след разделянето на Судан не трябва да забравяме малцинството от жители на Южен Судан поради страх от преследване, които живеят там вече години наред. Ако Северен Судан не успее да признае двойното гражданство, както обеща президентът Ал Башир, ще влязат в сила законите на шериата и те ще бъдат третирани като граждани от „втора класа“.

  María Muñiz De Urquiza (S&D). – (ES) Г-н председател, в момента разискваме един успех, факта, че след години на конфликти Судан успя мирно и демократично да преживее сложния процес на отделяне, съгласно критериите на международното право: правото на самоопределение на всяко население, подложено на чуждо, колониално или расистко потисничество, и правото на всяко население, което се съгласи, на отделяне посредством резолюция на Съвета за сигурност на ООН или споразумение между страните.

Това също е успех и за Европейския съюз, който подкрепи и наблюдава избирателния процес, което скоро ще направи в Чад и Уганда. Нека се надяваме, че Европейският съюз ще поеме водеща роля в рамките на международната общност за подкрепата на всяка новопоявила се вследствие на референдума за Южен Судан държава с оглед решаването на всички важни проблеми, за които стана дума, като се започне от „завърналите се лица“ и се стигне до природните богатства. Да се надяваме, че Европейският съюз ще предостави пълна подкрепа.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, искам да отдам почит на осъществяването на референдума за Южен Судан. Благодарение на демократичния процес едно сложно по своя характер общество с етнически и религиозни различия и сериозни икономически спорове постави края на конфликта, който струва живота на два милиона души. Ето защо искам да поздравя основните участници в процеса и да отдам заслуженото на ролята на ООН, която изпълни своята мироопазваща мисия. Нещо повече, искам и други конфликти да последват този пример, като се надявам, че и други държави ще се освободят от страховете си от принципи като правото на хората на избор и упражняване на правото на самоопределение.

Амбицията, упорството и непризнаването на малцинствата и техните права, както и непризнаването на плурализма, са причина за голяма част от напреженията. Диалогът и политиката служат за решаването им. Навременното прибягване до диалога и политиката предотвратява конфликтите, но като отричаме случващото се и като се опитваме да преодолеем конфликтите, без да казваме истината, със сигурност след време ще съжаляваме.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL) . – (EL) Г-н председател, за съжаление, не споделям огромния оптимизъм на повечето оратори преди мен. Първо, защото трябва да си зададем въпроса защо Южен Судан „така лесно“ се сдоби със своята независимост в момент, когато в Западна Сахара е на власт познатия ни режим, който не призна правото й на независимост. За мен и Гръцката комунистическа партия отговорът е много прост. Южен Судан има късмета да притежава петрол.

Надяваме се този петрол да не се превърне в проклятие за народа на Южен Судан, както стана с народа на Ирак и с други народи. Все още има сериозни, нерешени проблеми. За съжаление, считаме, че конкуренцията между основните сили в тази област ще нараства и призоваваме работещите от Южен Судан да не се поддават на стратегията „разделяй и владей“ и да се присъединят към работещите в Северен Судан, като създадат различни перспективи за своята страна.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, в проведения неотдавна референдум в Южен Судан хората решиха, че старите, спорни колониални граници трябва да бъдат премахнати. През юли официално беше създадена 193-тата държава в света. 3,8 милиона души гласуваха за независима държава и само 45 000 гласуваха за запазване на статуквото: това представлява преобладаващо мнозинство, използващо правото на самоопределение, и е повод за голяма радост.

Самото разделение обаче няма да създаде стабилност в страната. Судан продължава да бъде място на напрежение, а в северната част навсякъде властва радикалният ислямизъм. В допълнение към други мерки, много важно е да се развият административните структури, защото новата граница също се нуждае от обслужване и наблюдение.

Това изисква осъществяването на ефективна политика на сигурност в целия регион – в Сомалия, Судан и Южен Судан. Върховният представител на ЕС заедно с другите международни участници, е призован да насърчава сигурност и стабилност в региона и преди всичко да се бори с радикалните тенденции и смело да подкрепя Южен Судан.

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-н председател, най-накрая, след всички мрачни предвещания, се сдобихме с добра новина. Добра вест, за която с гордост мога да отбележа, че Европейският съюз има сериозен принос – поздравления за баронеса Аштън и нейните колеги, а също и за членовете на ЕП, които наблюдаваха референдума.

Разбира се, истинската работа по осъществяването на прехода към свобода и създаване на нация за Южен Судан започва сега. Това е много трудно нещо и световната история показва, че често пъти е водило до гражданска война.

Европейският съюз може да играе решаваща роля като гарант за осъществяването на този преход, така че народът на Южен Судан да има основните човешки права, за които говори г-н Mitchell, като образование и дори тоалетни съоражения.

Смятам, че по-конкретно границата и подялбата на петролните ресурси ще бъдат въпроси от решаващо значение. Прочутият ирландски герой, Майкъл Колинс, е казал някога, че пограничната земя създава грижи и винаги ще бъде така.

Европейският съюз, като независима и обективна институция, може да изиграе жизненоважна роля за осъществяването на така желания преход. Много ви благодаря. Желаем на народа на Судан всичко най-добро.

  Мишел Барние, член на Комисията. − (FR) Г-н председател, баронеса Аштън поиска от мен да изслушам всеки един от вас и аз слушах внимателно. Искам да ви благодаря за разбирането, тъй като баронеса Аштън трябваше да напусне заседанието веднага след като изясни позицията си в качеството на върховен представител относно изключително чувствителния проблем със Судан поради неотложни ангажименти.

В този огромен африкански регион ясно се вижда и вие, госпожи и господа, показахте във вашите изказвания, че случващото се в една държава може да засегне всички останали държави по отношение на развитието, мира и стабилността. Не трябва да забравяме, че Судан граничи с девет държави. Ето защо случилото се с референдума има такова голямо значение.

Госпожа De Keyser, чиято роля на главен изборен наблюдател искам да отбележа, говори, както и баронеса Аштън, за успеха на този референдум – процес, който може да бъде посочен за пример, и преход, който трябва да се извърши с мирни средства. Тъй като тя вече направи това, аз също бих искал да благодаря на членовете на Европейския парламент и на други хора за доброто сътрудничество от страна на европейските институции в хода на този процес, и по-конкретно на Европейския парламент.

Госпожи и господа, няколко от вас говориха за Дарфур. Аз лично не съм забравил времето, когато през 2004 г. в разгара на кризата, в качеството си тогава на външен министър на Франция, отидох в Ал Фашир, в най-затънтената част на Дарфур, нито чутото и видяното от мен там.

Ето защо съм щастлив, че имам възможност да коментирам положението от името на баронеса Аштън. Ние обръщаме голямо внимание на процеса и, разбира се, следим случващото се днес с голяма загриженост, като в същото време осъждаме многобройните случаи на нарушаване на правата на човека и отвличането на служители на ООН. Затова се надяваме всички страни да се включат в мирния процес. Разбира се, ние трябва да го подкрепим. Това е целта на политическите ни действия, на всичко, което се прави за създаването на стабилност, и дори по-специално на нашата хуманитарна помощ, разбира се.

Г-н председател, искам да отбележа, че след 2003 г. Европейският съюз е предоставил 776 млн. евро за хуманитарно сътрудничество със Судан, и по-конкретно за Дарфур, където така спешно се нуждаят от помощ, както и за Южен Судан. Също така искам да подчертая или да потвърдя, че дирекцията за хуманитарна помощ и гражданска защита на Комисията ще продължи дейностите си и искам да благодаря на всички, работили заедно с тази дирекция, за реинтеграцията на завръщащите се от Север хора в Южен Судан, в сътрудничество с ООН.

Що се отнася до сътрудничеството с Южен Судан, Европейският съюз ще предостави повече помощи в тази крайно специфична област, за да се насърчи развитието на селските райони и на възможността за селскостопанска продукция, от което тези хора отчаяно се нуждаят, за да престанат да бъдат вечно зависими от вноса, който става все по-скъп поради нестабилността на цените. Онези, които ме познават, знаят, че съм поел твърд ангажимент по този въпрос, в качеството си на член на Комисията, и преди това, когато съм заемал други длъжности. В съобщението си от тази сутрин Комисията говори изчерпателно по този проблем. Затова в области от жизненоважно значение като развитие на селските райони, развитие на селското стопанство, основните услуги, образование и здравеопазване, Комисията ще продължава да увеличава помощта си. Понастоящем обмисляме създаването на специален фонд на стойност 150 млн. евро за най-уязвимите групи от населението на Судан, и, естествено, на Южен Судан.

Това са нещата, които исках да кажа. Съвсем накратко, бих искал да направя още три бележки. По отношение на въпроса с гражданството, който беше повдигнат от няколко членове на Парламента, искам да отбележа, че напълно подкрепяме свършената работа от групата, ръководена от президента Мбеки, която улеснява преговорите, свързани с бъдещо гражданство, както и други въпроси, свързани със сериозния проблем с гражданството.

По отношение на Международния съд, Европейският съюз ще продължи подкрепата си за Международния наказателен съд без никакви резерви. Многократно сме призовавали всички органи, особено тези в Судан, към пълно сътрудничество с Международния наказателен съд.

Г-н председател, бих искал да кажа нещо последно по въпрос, повдигнат от няколко от вас, а именно, дълга. Нека ви припомня последните заключения на Съвета, които бяха много ясно формулирани: Европейският съюз ще подкрепи мерките за опростяване на дълга на тази държава, като вземе предвид, както и останалите партньори, напредъкът, който очакваме и който искаме да съпроводим и да насърчим в политически и икономически план, за да гарантираме стабилността на държавата.

Това са отговорите, които исках да дам от името на баронеса Аштън.

  Председател. – Разискването приключи.

  Indrek Tarand (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Положението в цяла Северна Африка е наистина опасно, но в същото време изпълва с надежди. Характеристиките на региона изискват специален акцент върху хуманитарния и военен капацитет за осигуряване на сигурност и стабилност. Предвид наблюденията ни за продажби на високотехнологично военно оборудване, като бойни кораби „Мистрал“ от страна на ЕС на Русия, някой взел ли е предвид, че в Русия тепърва предстоят подобни демократични революции?

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Това, че Южен Судан ще гласува на референдума в подкрепа на разделянето на страната беше очакван резултат. Също така трябваше да очакваме, че това по никакъв начин няма да прекрати проблемите в региона. На първо място, Югът продължава да бъде нестабилен и тепърва трябва да се доказва като независима държава. Това може да стане преди предвидената дата през юли, защото загубата на 25% от територията и на 20% от населението едва ли ще бъде по-тежка за Северен Судан от отказа от значителна част от приходите от петрола. Затова ЕС следва да помогне на новата държава да задържи независимостта си и да защити суверинитета си, тъй като помощите за развитие за Южен Судан могат да имат съществено значение с оглед доставките на нефт за Европа в бъдеще. Следователно ЕС трябва да се поучи от Китай, особено предвид факта, че Пекин много предвидливо свързва помощите си за развитие с доставката на суровини. По този начин и двете държави извличат полза от китайския модел. Не трябва да забравяме и проблема с незаконната миграция в Европа. Следователно трябва да се сключи споразумение с правителството на Южен Судан по въпроса за реадмисията на негови граждани, влезли незаконно в Европейския съюз. Тогава ще трябва внимателно да следим дали Южен Судан всъщност е подготвен да изпълни това споразумение.

17. Назначаване на висши ръководни кадри на Европейския надзорен орган (разискване)

  Председател. – Следващата точка са изявления на Съвета и на Комисията относно назначаването на висши ръководни кадри на Европейския надзорен орган.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на члена на Комисята и на уважаемите членове на Европейския парламент – скъпите ми бивши колеги – за това, че ми дават възможност да се изкажа от името на Съвета относно процеса по назначаване на председатели и изпълнителни директори на новите европейски надзорни органи и за принципите, от които те трябва да се ръководят при изпълнение на своите задължения.

Регламентите за европейските надзорни органи, които приехме преди по-малко от три месеца, не отреждат на Съвета специфична роля за назначенията на председатели и изпълнителни директори за всеки европейски надзорен орган, които се правят от съответния Съвет на надзорниците.

Следователно в съответствие с регламентите за европейските надзорни органи председателят на всеки един европейски надзорен орган се назначава от Съвета на надзорниците. Освен това регламентите за европейските надзорни органи определят съществена роля на Европейския парламент, като му дава възможност да възрази на назначението на тези висши ръководни кадри и да освобождава председателите от длъжност след решение на Съвета на надзорниците.

Къде е мястото на Съвета в този сценарий тогава? Съветът, в качеството си на съзаконодател, се съгласи с Парламента да включи в тези регламенти разпоредби, които целят да се гарантира, че членовете на Съвета на надзорниците – управителния съвет – председателя и изпълнителните директори на всеки европейски надзорен орган, са защитени и задължени да бъдат напълно независими, за да действат единствено в интерес на Съюза.

Няма да цитирам всички разпоредби на тези регламенти, и по-конкретно членове 42, 46, 49 и 52, но духът, в който са издържани, е ясен, а именно, че нито членовете на Съветите на надзорниците, които имат право на глас, нито председателите или изпълнителните директори ще искат или приемат указания от институции и структури на ЕС, правителства на държави-членки или който и да е друг публичен или частен орган, а те от своя страна нямат право да се опитват да въздействат върху председателя или изпълнителния директор при изпълнението на техните задачи.

Регламентите за европейските надзорни органи са съобразени с Правилника за длъжностните лица, приет от институциите на ЕС. Те също така съдържат редица основни разпоредби, които имат за цел да гарантират, че председателят и изпълнителният директор на всеки орган се избират възможно най-обективно въз основа на строгите критерии, посочени в членове 48 и 51 от регламентите.

Освен конкретния за профила на изпълнителния директор управленски опит, искам да отбележа, че и двата члена от регламента посочват критерии като „качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране“.

Що се отнася до финансирането, когато прие регламентите, Съветът възложи големи амбиции на европейските надзорни органи и съм убеден, че това важи и за Парламента. Сега, като бюджетни органи, и двете институции трябва да гарантират, че за тези амбиции всяка година ще се осигуряват подходящи средства на базата на бюджетното предложение от страна на Комисията.

Председателството също така отдава голямо значение на това всички държави-членки да изпълнят задълженията си към новите органи. За Съвета, като съзаконодател, е важно всички разпоредби на регламентите да се изпълняват стриктно и съвестно. Очакваме като пазител на Договорите Европейската комисия да гарантира, че ще се случи точно това.

Както вероятно уважаемите колеги знаят, съгласно параграф 55 от преамбюла на регламентите Комисията е натоварена със задачата да изготви списък на подбраните кандидати, който да улесни избора на първия председател на всеки надзорен орган. Парламентът и Съветът се съгласиха с тази стартова процедура, когато приеха регламентите.

Надявам се, че сега председателите ще могат да започнат работа. От изключително значение за новите агенции е да започнат да функционират възможно най-бързо. Те са важна част от отговора на ЕС към предизвикателствата на финансовата криза. Не можем да си позволим да чакаме и съм убедена, че мога да разчитам на пълната подкрепа на Парламента, за да се гарантира безпроблемното създаване и функциониране на новите агенции.

В резултат на доброто сътрудничество между Парламента и Съвета, ЕС има съвсем нова структура от надзорни органи. Наша обща отговорност е да гарантираме, че Европейските надзорни органи ще започнат да функционират възможно най-бързо.

Като представител на приятелски настроено към Парламента председателство съм решена да работя в пълна хармония с Европейския парламент и се надявам и той да бъде лоялен партньор.

  Мишел Барние, член на Комисията. − (FR) Г-н председател, г-н министър, госпожи и господа, от 1 януари Европейският съюз има нова система за надзор над финансовия сектор.

Тази система, в комбинация с фундаменталната реформа на регулирането на пазарите и финансовите оператори, ще укрепи финансовата стабилност в Съюза и считам, че ще разшири възможностите и ще положи здрави основи за финансовата индустрия, която е изключително важна в нашите държави.

Преди всичко бих искал да поздравя Европейския парламент за ключовата роля, която играеше в този процес в продължение на няколко години. Сега имаме по-ефективна система за надзор за финансовия сектор и това, че се си извадихме поука от кризите в тази и в други области, се дължи най-вече на Европейския парламент

Сега, с назначаването на председатели и изпълнителни директори на трите Европейския надзорни органа през следващите няколко дни, се доближаваме до последните етапи от създаването на тази нова архитектура. Госпожи и господа, тези процедури за назначаване бяха проведени при пълна прозрачност и изцяло в съответствие с регламентите за създаване на органите, както и с други правила за назначаване на ръководители на регулаторни агенции в Съюза.

Бяха получени приблизително 275 кандидатури за шестте поста, за които говорих. Всички те бяха разгледани внимателно и обективно, при стриктно съблюдаване на ролите, отредени на различните заинтересовани лица, Европейския парламент, Съвета на надзорниците и на самата Комисия. В бъдеще ще продължим да гарантираме, че процесът е прозрачен и правилно планиран, за да може комисията по икономически и парични въпроси (ECON) на Европейския парламент да изиграе своята изключително важна роля по възможно най-добрия начин.

Този Парламент отправи и продължава да отправя големи искания към тези органи и според мен така е редно. Той отправя искания, които мога да разбера. Както Парламентът, така и Комисията счита, че председателите и изпълнителните директори на тези органи трябва да бъдат избрани въз основа на техните качества, умения, ангажимент към Европа и познания по въпроси, свързани с надзора и регулирането на финансовите пазари. Уважаеми колеги, това е духът, в който се провеждат процедурите за подбор до този момент на базата на получените заявления.

Освен това, тъй като в член 68 от регламентите за създаване на тези органи Парламентът и Съветът решиха, че към председателите и изпълнителните директори ще се прилагат правилата, които се прилагат по отношение на персонала на институциите на Съюза, Комисията гарантира, че се случва точно това и че в тази област, както и в други, регламентите се спазват.

Уважаеми колеги, вие изразихте безпокойство по отношение на заплатите и максималната възраст на ръководителите с висок ранг в тези органи. Във връзка с това ние проучихме всички възможности, за да постигнем максимална гъвкавост и, ако е необходимо, този въпрос може да се преразгледа при прегледа на дейността на органите, планиран за края на 2013 г.

Одобрявам също така намерението на Парламента да се постигне максимален баланс между половете на ръководните позиции на тези органи. При процедурата за предварителен подбор Комисята стриктно прилагаше принципа за равните възможности на базата на регистрираните заявления. Във връзка с това трябва да отбележа, че при последния процес за назначаване на изпълнителни директори, който продължава и в момента и все още не е приключил, за поста изпълнителен директор се състезават две много способни дами.

Напълно съм съгласен с Парламента, че се нуждаем от силни органи, независещи от политическа или друг вид намеса. Председателите, изпълнителните директори и членовете с право на глас в различните съвети трябва да бъдат напълно независими и да действат единствено в интерес на Съюза. Парламентът и Съветът включиха този принцип в регламентите за създаване на органите, и по-специално в членове 42, 46, 49 и 52, които министър Гьори спомена преди малко.

Като пазител на правото на ЕС Комисията поема пълната отговорност да гарантира, че тези членове се спазват стриктно Бих добавил, че Комисията ще присъства в управлението на органите и че във връзка с това тя, разбира се, ще остане бдителна, за да гарантира, че всяко взето от тях решение е в интерес на Съюза.

Що се отнася до състава на Съвета на надзорниците, Комисията вече подчерта правната необходимост и политическото значение на това да се гарантира, че тези съвети са съставени от ръководителите на компетентните национални органи. Лично аз писах до органите, за да внеса яснота по този въпрос, когато това беше необходимо. След това някои национални органи промениха своите представители, а други предстои да го направят. Можете да сте сигурни, че Комисията ще продължи да наблюдава стриктно този процес и няма да прояви гъвкавост.

Съставът на съветите на органите трябва да отговаря напълно на вашите искания и като цяло на исканията на законодателя; лично аз ще се уверя, че в техния състав ще присъстват поне ръководителите на националните органи и, повтарям, че това се случва поне два пъти годишно в съответствие с член 40 от регламентите за създаване на тези органи.

И накрая, уважаеми колеги, одобрявам намерението на Парламента да гарантира, че тези органи разполагат с необходимия финансов и човешки ресурс, за да изпълняват надеждно своите задължения. Бюджетният орган може да разчита на техническа подкрепа от страна на Комисията, за да гарантира съгласуваност между, от една страна, възложените на тези органи отговорности и, от друга, естествено, разпределените за тях ресурси, с които да поемат тези отговорности.

Г-н председател, уважаеми колеги, сега е важно процедурите по назначаване и потвърждаване на председатели и изпълнителни директори на тези органи да приключат успешно. Тези органи трябва да започнат да работят. Мога да ви уверя, че всеки ден имам доказателства за полезността на тези нови органи, тъй като напоследък им предоставяме консултации почти всеки ден.

Задачите, които тези органи трябва да поемат в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, са изключително важни. Ние искаме те да започнат да функционират пълноценно от 1 януари 2011 г. Сега всеки един от нас с оглед на конкретната си роля трябва да им даде възможност да изпълняват задачите си бързо и при добри условия. За постигането на тази цел ще им бъде необходима пълната подкрепа на вашата институция.

Тук искам да потвърдя, че Комисията, от своя страна, ще гарантира, че намерението на законодателя е изцяло спазено и че тези органи работят изключително и само в интерес на Европейския съюз.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Dagmar ROTH-BEHRBGDT
Заместник-председател

  Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н Барние, това разискване не е правно. Това е истинско политическо разискване, разискване относно бъдещото финансово регулиране в Европа. Това е кулминацията на един аспект от работата, свършена от Парламента, съвместно със Съвета, под ръководството на Комисията. Ето защо ще бъда пределно ясен.

За нас тук не става въпрос за впускане в някакъв вид революция или за мерене на бицепси за забавление. Става въпрос за това, че трябва да се гарантира, че всъщност духът, който преобладаваше в споразуменията между Съвета и Парламента, се спазва. Това не е урок по право. Текстовете са без значение. Ние сме запознати с тях. Важното е начинът, по който тези текстове ще започнат да се прилагат. Във връзка с това бих желал да благодаря на члена на Комисията за яснотата на неговото изказване.

Никога не сме искали да поставяме Комисията под съмнение и думите на г-н Барние напълно съответстват на желанията на Парламента. Говорим за политически акт, който се състои в това, да се каже: „Тези институции бяха създадени и поради това трябва да им предоставим конкретни ресурси, за да функционират правилно“.

И все пак считам, че ние не просто имаме съмнения, но също така и подозрения относно начина, по който тези разпоредби всъщност се прилагат от редица държави-членки, от онези, които искат да разнищят европейския надзор и да попречат на финансовото регулиране на европейско равнище. Ето защо ние се обявяваме против това, тъй като считаме, че в такъв случай при дългите и трудни преговори за надзора трябваше да мамим. Всички направиха компромиси. Белгийското председателство свърши забележителна работа, а членът на Комисията даде невероятен тласък на този процес. Днес можем да се изправим пред институции без ефективна власт поради ниския статут на назначения персонал; поради факта, че държавите-членки не успяха да изберат най-добрите и вероятно защото заплатите не са много привлекателни.

Във всеки случай днес Парламентът се нуждае от конкретен отговор. Г-жо министър, длъжен съм да кажа, че въпреки приятелските чувства, които изпитвам към Вас, тъй като сме споделяли една скамейка в една и съща група и една и съща комисия, писмото, което видях, и, което, признавам, е само първи проект, е неадекватно.

Ще ви дам отговора на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Той е много прост. Вие казвате, от името на Съвета, че ще одобрите казаното току-що от Комисията. Мога да ви кажа, че за нас това ще бъде задоволителна декларация. Направеното от Комисията изявление е точно. То разглежда проблемите за човешките и финансовите ресурси. Вашето писмо трябва да казва следното: „Съгласни сме буквално с всичко, казано от г-н Барние“. Г-жо Гьори, това е много важно.

Съгласни сме буквално с всичко, казано от члена на Комисията на пленарното заседание тази вечер.

  Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, защо сме тук? Г-н Барние каза, че сме тук, защото Европейският парламент е успял да създаде Европейски надзорни органи, достойни да се нарекат така. Това не беше част от програмата на Съвета. Не беше част и от програмата на държавите-членки. Комисията също имаше съмнения за това, колко дълго ще настояваме да се създаде тази нова институция. Съветът ще разбере – ще трябва да разбере – а също така и Комисията, вероятно дори по собствено желание – защо сме обезпокоени.

Не, този Европейски парламент – и това е твърдение, което според мен важи за всички партийни групи, не само за социалдемократите – няма да позволи да се играят национални игрички, които да подкопават правомощията на новите надзорни органи. Ето защо, разбира се, ние сме се интересуваме от назначенията на персонала и имаме права във връзка с това – необходимо е да бъдат проведени консултации с нас.

Има едно или две неща, които всъщност будят безпокойство у нас. Получаваме списъци на отделни лица, както и списъци, от които не можем да разберем дали е приложен критерият за равенство между половете, когато ги погледнем. Получаваме предложения за кандидати, като при разглеждането на кандидатурите – и казвам това с цялото необходимо уважение към въпросните лица – не откриваме никого, който не би могъл да се справи подобаващо с работата. Това безспорно са добри хора, които вече са доказали, че се справят успешно с работата си. Лицата, които ни бяха представени обаче, не са хора, които въз основа на някакви правомощия, които вероятно са имали при предишната си работа, всъщност биха могли да заявят на националните надзорни органи на коя страна да застанат в случай на конфликт. Там, където има европейския надзор, националният е в застой. Това ни изненадва и дразни и трябва да предприемем действия.

Не, тези процедури не са задоволителни и се питам защо например не може да използваме същия подход, както по отношение на лицата, отговорни за ОЛАФ, при които, разбира се, вие се интересувате от мнението на Парламента. Защо да не можем да направим това? Все още имаме друга възможност по отношение на изпълнителните директори. Все още можете да покажете, че се интересуват от становището на Европейския парламент. Все още имате такава възможност. Приканвам и вас – действащия председател на Съвета и бивш член на ЕП, г-жа Гьори, както и члена на Комисията, г-н Барние, да се възползвате от тази възможност. Можете да вземете предвид възраженията на Парламента. Можете да ни заявите много ясно как искате да работите с нас в бъдеще. Можете да ни представите ясно целите, които ще подкрепите в реформата през 2013 г., и как ще оборудвате институциите. Ще имате възможност също така ясно да заявите дали се интересувате от нашето мнение по отношение на онези членове на персонала, които предстои да бъдат назначени. Ето защо най-искрено ви приканвам в интерес на Европа бързо да осигурим тези правила.

  Sylvie Goulard, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н Барние, благодаря ви, че сте с нас тази вечер. Ние добре знаем, че разполагахме с ограничено време и поради това ви благодаря още веднъж, че започнахте да ни отговаряте. Считам, че е важно в бъдеще ясно да излагаме мотивацията си, като направиха моите колеги.

Това, което ни мотивира, е фактът, че се борихме заедно в продължение на месеци, за да гарантираме, че ще има „преди кризата“ и „след кризата“ на този вътрешен пазар, което улесни разширяването на финансовите услуги и банковите дейности. Ние изцяло подкрепяме международната дейност в сектора, както и факта, че общите правила и надзорът са приведени в съответствие. Честно казано, по време на преговорите и с подкрепата на Комисията стана пределно ясно, че създаваме проблеми. Всички ние видяхме, че имаше някои държави-членки, които искаха да продължат да контролират надзора и не искаха никой да се бърка в техните работи.

Г-жо Гьори, Вие ни казвате, че Съветът няма глас при назначаването на тези длъжностни лица, което е правно коректно, но някои държави-членки стоят в засада. Освен това г-н Барние посочи, че неговите отдели е трябвало да кажат на някои държави да изпратят по-подходящи кандидати. Следователно този Парламент си върши работата, като се опитва да гарантира независимост и ресурси и да намери решение, за да се продължи напред.

Ние, разбира се, сме запознати с отговорностите си и повече от всеки друг искаме тези органи да започнат да функционират, тъй като лично сме допринесли за появата им. Нямаме желание да забавяме работата им. Мисля си например за стрес тестовете на банките, които са толкова важни. Простичкият факт обаче е, че, както беше посочено, ние ще изискваме и ще отложим решението на въпроса и ще отделим толкова внимание, колкото е необходимо, за да може да разгледаме подробно казаното от вас, както и вие, и ще вземем решение с ясно съзнание.

Бих искал да благодаря на г-н Барние за това, че направи някои много ясни изявления, и да помоля г-жа Гьори да не проявява наивност. На карта са заложени много неща.

  Sven Giegold, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, според мен става дума за това да се използват най-добре възможностите, предоставени от закона, за да осигурим наистина силен надзор в Европа, а ние имаме съмнения дали тези възможности се използват възможно най-ефективно от институциите. Свидетели сме на недостатъци в процедурата. Ние, като Парламент, нямахме възможност да видим списъка с кандидати предварително, а само крайния резултат. Би било много лесно сега да ни изпратите този списък за изпълнителните директори. Съвсем ясно е, че няма равенство между половете, когато става въпрос за попълване на позиции, и в резултат на някои събития, настъпили по време на процеса, изпитваме известни съмнения дали държавите-членки всъщност ще попълнят постовете в тази институция в интерес на Европа.

Тази и другите точки от нашето писмо ни дават право да зададем един фундаментален въпрос. Преди всичко това обаче стои въпросът дали лицата са подходящи и във връзка с това всеки един от тях трябва да бъде оценен индивидуално на базата на техните умения. Според нас тук има два основни проблема. При изслушванията открихме, че един от кандидатите е оспорвал факта, че това е европейска институция и вместо това е говорил за мрежа от надзорни органи, а когато са му задали въпрос във връзка с това, той дори не е бил подготвен да отговори правилно.

Не получихме категорични отговори, когато ги попитахме дали са готови да внесат прозрачност във връзка с всички лобистки контакти с финансовата индустрия. Изпратихме писмо и до тримата кандидати и що се отнася до нас, изходът от гласуването ще зависи от това, дали ще получим ясни и изчерпателни отговори по този въпрос.

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, групата „Европейски консерватори и реформисти“ приветства възможността тези въпроси да бъдат обсъдени в Парламента тази вечер.

Искам да поясня, че нашата група счита, че и тримата кандидати за председатели на Европейските надзорни органи, представени ни вчера в комисията по икономически и парични въпроси, са напълно квалифицирани и компетентни да изпълняват въпросните важни роли.

Всички коментари, които ще направя тази вечер, са свързани единствено с процеса, използван, за да се стигне до този етап. Ето защо искам да призова в бъдеще в процеса за подбор да се стремим да назначаваме кандидати с възможно най-широк кръг от способности, за да се гарантира независимо мислене и ново разнообразие на висшите ръководни позиции в подобни органи. Във връзка с това таблиците за заплатите трябва да съответстват на очакваното равнище на тези роли. Ненужните ограничения за възрастта или всеки друг критерий извън техническите умения и компетентността трябва да се избягват на всяка цена.

Можем да се справим малко по-добре, отколкото този път, във връзка с процеса и прозрачността, която трябва да съществува по отношение на Парламента. Надявам се, че тази забележка ще бъде взета предвид в бъдеще.

  Marta Andreasen, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, няма нужда от тези постове в надзорните органи, защото според мен и самите органи са ненужни. Дали създаването на ново равнище на надзор, наречено Европейски орган за ценни книжа и пазари, ще бъде по-успешно от съществуващите надзорни органи? Считам, че по този начин само ще внесем объркване по въпроса за това, кой каква отговорност носи.

Дали нормативните правила на всички надзорни органи ще бъдат подходящи за най-големия финансов регион в света? Съмнявам се. Напротив, мисля, че в Лондонското сити ще бъдат одобрени и наложени любимите антипазарни теории. Причинените през последните години проблеми от финансова дейност се дължат на това, че правилата за осъществяването й биват отхвърлени или пренебрегвани от онези, които трябва да ги прилагат.

Няма гаранция, че тези органи ще вършат по-добра работа. Освен това за всеки пост ни беше представен само по един кандидат, а това съвсем не е демократично. Разбира се, процедурата е същата като използваната при назначаването на членовете на Комисията и на Върховния представител. Мога да продължа с много дълъг списък. Приканвам всички ви да гласувате против тези или които и да е други кандидати.

  Мишел Барние, член на Комисията. − (FR) Г-жо председател, ще бъда кратък, тъй като се изразих възможно най-искрено и ясно. Всяка дума от изказването ми беше внимателно претеглена, което ще се потвърди в писмена форма в писмото, което подписах заедно със заместник-председателя Шефчович, така че всичко е пределно ясно.

В отговор на всички ваши изказвания, за които ви благодаря, ще спомена само три неща.

Първото се отнася до независимостта и властта на председателите на органите. Много се радвам, но не съм изненадан от пълната готовност на Парламента, споделена и Комисията, да защити независимостта и правомощията им и да гарантира, че те се спазват във времето. Това е от решаващо значение и е важно за бъдещето, като се имат предвид множество и сериозни задачи, с които тези органи ще се сблъскат. По-рано беше поставен въпросът за рейтинговите агенции и стрес тестовете. Това са проблеми, за които ще имаме нужда от органите и от тяхната надеждност. Това беше първата бележка, която исках да отправя, с която, разбира се, Парламентът и Комисията, както и аз, се надяваме и вярваме, че Съветът ще се съгласи.

Вторият коментар се отнася до процедурата за подбор. Уважаеми колеги, спомням си обсъжданията на тристранните срещи, на които тази процедура беше обект на редица разисквания, и накрая, споразумението между съзаконодателите. То е такова, каквото е, и без съмнение има своите недостатъци. Лично аз внесох клауза за преразглеждане (rendez-vous), която да го подобри. Няма причина да мисля – и казвам това напълно съзнателно – че то не е допринесло за избора на добри кандидати. Няма причина да поставям под въпрос мотивите на избраните кандидати. След като получих списъка с побрани кандидати и се срещнах лично с всеки един от тях, аз поех отговорност за създаване на ред, които според мен – казвам това съвсем искрено – бяха най-надеждните критерии. За да открием тези добри кандидати обаче, ние разчитахме на предоставените ни списъци с 275 заявления от регулаторните органи от държавите-членки. Имаме клауза за преразглеждане за подобряване на тези процедури, които без съмнение може да бъдат усъвършенствани. Аз обаче с чиста съвест мога да кажа, че що се отнася до мен, нямам причина да твърдя или мисля, че не сме избрали добри кандидати, които да оправдаят очакванията ни във връзка с отговорностите си.

И накрая, третият въпрос, който беше поставен от много от вас, засяга равнището на представителство на органите. Комисията винаги ще гарантира, че това представителство напълно съответства на регламентите и е на най-високо равнище. Искам да изразя искрените си благодарности към Европейския парламент за това, че ни подкрепи по този изключително важен въпрос – един от ключовете към надеждността.

Г-жо председател, госпожи и господа, това исках да кажа, преди всички да се оттеглим, без да вземем решение, както каза ораторът преди мен. Исках да ви уверя лично от името на всички членове на Комисията, че ще останем бдителни, за да гарантираме успеха на тези органи. Това ще допринесе за истински европейски надзор, който ще има свои собствени правомощия при справяне с транснационалните предизвикателства и рискове и няма да замени този на националните надзорни органи, а съвместната работа ще повиши ефективността им.

Ние се нуждаем, а сега, благодарение на вас, вече и разполагаме с тези три радара – три органа в допълнение към Европейския съвет за системен риск. Госпожи и господа, сега всички те трябва да започнат да работят много бързо. Откровено казано, в това отношение пазарите се движат много по-бързо от нас в това време на демокрация и органите трябва да заработят много бързо.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на ЕП, позволете ми преди всичко да отговоря на въпроса, който възникваше много често по време на това разискване, а именно дали Съветът ще се съгласи да преразгледа в регламента процедурата по назначаване.

Да, знам, че същият параграф от преамбюла гласи, че при последващи назначения на председателите възможността да разполагаме със списък с подбрани кандидати, изготвен от Комисията, трябва да се преразгледа в доклад.

Знам също така, че член 81 от регламента също предвижда прегледът от Комисията да бъде изпратен до Европейския парламент и до Съвета до 2 януари 2014 г. и на всеки три години след това. И така, това ще ни даде възможност да усъвършенстваме регламента своевременно на базата на практическия опит и в този дух очаквам конструктивен диалог между нашите институции, за да положим основите за бъдещата оценка.

(HU) Г-жо председател, моето изказване и това на г-н Барние бяха в рамките на нашите компетентности. Ние получихме писмото от председателя на икономическия комитет и двамата се опитахме да отговорим на въпросите, които са в нашите компетентности. Опитах се да ви убедя, че има гаранции за независимост и че задачата на Съвета и Парламента, като две институции, които носят финансова отговорност при създаването на бюджета, е да гарантират, че тези институции са в състояние да функционират. В този смисъл ми се струва, че има ясно споделяне на задачите и недвусмислен ангажимент от страна на всички институции.

Изпратеното днес до председателя на ЕКОФИН, министър Дьорд Матолши, писмо в отговор на писмото, изпратено тази сутрин от председателя на комисията по икономически и парични въпроси, беше написано в този дух и вярвам, че заедно със становището на Комисията и вие ще приемете този отговор за задоволителен. Съветът и действащото председателство изцяло го подкрепят. Това беше въпросът на г-н Gauzès, на който Комисията отговори в рамките на своята компетентност. Ето защо се надявам, че след това няма да има пречки пред Парламента, за да подкрепи кандидатите утре, както и че надзорните органи най-накрая ще могат да започнат своята работа.

  Председател. − Внесени са три предложения за резолюции на основание член 120 от Правилника за дейността⁽¹⁾, в заключение на разискванията.

Разискването приключи. Гласуването ще се проведе утре от 11,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Този Парламент има важен принос за създаването на новите Европейски органи за финансов надзор. Следователно тази вечер той иска да подчертае своят роля и също така приканва Съвета и Комисията да поемат ангажимент и да гарантират, че органите функционират независимо и разполагат с персонала и ресурсите, от които се нуждаят. Това важи за всички, независимо от това, кой ще бъде назначен. Кандидатите за постовете на председатели на Европейските надзорни органи всъщност доказаха, че са компетентни и че са професионалисти и аз съм убеден, че те ще могат да изпълняват ролята си независимо и повече от задоволително. Считам, че е изключително важно да подкрепим кандидатите и да гарантираме, че тези органи са в позиция да започнат работа възможно най-бързо, тъй като им предстои да решават много проблеми, по които трябва да се предприемат действия незабавно. Това изискване беше причината, която ни подсказа, че трябва да създадем органите, и която не бива да забравяме при утрешния вот.

(1) Вж. протокола.

18. Споразумения относно търговията с банани - Отмяна на Регламент (ЕО) № 1964/2005 на Съвета относно митническите ставки за банани - Споразумения относно търговията с банани (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– препоръката (A7-0002/2011) на Francesca Balzani, от името на комисията по международна търговия, относно предложението за решение на Съвета за сключването на Женевско споразумение за търговията с банани между Европейския съюз и Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу и Венецуела и на Споразумение за търговията с банани между Европейския съюз и Съединените американски щати [07782/2010 - C7-0148/2010 - 2010/0057(NLE)];

– доклада (A7-0003/2011) на Francesca Balzani, от името на комисията по международна търговия, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (EO) № 1964/2005 на Съвета относно митническите ставки за банани [COM(2010)0096 - C7-0074/2010 - 2010/0056(COD)];

– въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Vital Moreira и Francesca Balzani, от името на комисията по международна търговия (O-000012/2011 - B7-0007/2011), към Съвета във връзка с постигането на Женевско споразумение относно търговията с банани;

– въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Vital Moreira и Francesca Balzani, от името на комисията по международна търговия (O-000013/2011 - B7-0008/2011), към Комисията във връзка с постигането на Женевско споразумение относно търговията с банани.

  Francesca Balzani, докладчик. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Парламентът е призован да даде мнението си по две споразумения, които са подписани със Съединените щати и с 11 държави от Латинска Америка, които ще теглят чертата под един дълъг и сложен случай. В този случай Европейският съюз изпадна в положение на призован пред Световната търговска организация и което е по-важно, оказа се губещата страна.

Това е труден въпрос, тъй като споровете са свързани с принципа на недискриминация в международната търговия, за който Европа беше обвинена, че нарушава с начина, по който е организиран вносът на банани в рамките на Съюза. Това се обяснява с прилаганата система „на две скорости“ с това, че прилагаме една система към държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и различна система към други държави. Тази система позволи на държавите от АКТБ да внасят този продукт на европейския пазар, без да плащат мита, за разлика от други държави, които са длъжни да плащат мито от 176 евро за тон.

Следователно споразумението връща положението обратно в равновесие и най-важното позволява на държавите от АКТБ, които са в много крехък етап на развитие, да изнасят продуктите си в ЕС без мито. В същото време останалите държави, които са подписали споразуменията, ще бъдат в състояние да изнасят банани за ЕС при условие на заплащане на вносни мита, които обаче ще бъдат постепенно намалени през периода 2011–2017 г. от досегашната ставка от 176 евро за тон до 114 евро за тон.

Заедно с привеждането най-накрая на ЕС в съответствие с ангажиментите му като член на Световната търговска организация и следователно с възстановяването в някои отношения неговия авторитет, включително като институция, най-важният аспект е, че тези споразумения носят изгоди за държавите от АКТБ, които са в уязвим етап от развитието си, тъй като в тях се предвиждат инструменти, с които да им се оказва финансова подкрепа. Тези инструменти ще позволяват на въпросните държави да инвестират в диверсификация на производството си и, надяваме се, в укрепване на икономиките си. Засега тези мерки на стойност 190 млн. евро ще се предоставят до 2013 г.

Считам, че тези споразумения са една положителна крачка не само защото теглят чертата под спорове, в които ЕС беше губещата страна, с произтичащите от това последици в икономическо и дисциплинарно отношение и за институционалния авторитет, както вече споменах, но също и защото водят до балансирано решение, което зачита нуждите както на тези държави от АКТБ, така и на европейските производители в най-отдалечените региони, които със сигурност не могат да бъдат изоставени на необуздана конкуренция.

Затова аз предлагам Парламентът да одобри тези споразумения, като в същото време искам от Съвета и Комисията твърди ангажименти. На първо време те следва да осигуряват възможно най-бързо оценка на въздействието, което споразуменията ще имат между настоящия момент и 2020 г. – следователно един доста дълъг времеви график – върху държавите от АКТБ и европейските производители в най-отдалечените региони, чиито икономики са тясно свързани с бананите. Второ, Парламентът следва да поиска твърд ангажимент за оценка на последиците от финансовите придружаващи мерки, заделени за държавите от АКТБ, осемнадесет месеца преди срока на изтичането им. Това ще позволи тези държави да могат да ползват по-нататъшна помощ и мерки за подкрепа, ако е необходимо, така че да не бъдат оставени да се справят сами и да бъдат подпомогнати в борбата, противодействието и смекчаването в известна степен на евентуалните отрицателни последици, които влизането в сила на споразуменията може да има в Европейския съюз вследствие на промени на цените и оттам на промени в конкурентоспособността на бананите от други държави.

Затова съм на мнение, че като решава един заплетен въпрос, споразумението определено дава изход, който също взема под внимание нуждите на тези по-слаби държави, които, както вече казах, винаги са били основен предмет за загриженост у нас, включително по време на дългото разискване, което проведохме в комисията по международна търговия. Надявам се те да получат категорична подкрепа и благоприятно решение за придружаващите мерки, по-конкретно от гледна точка на наблюдението и ангажимента, който Парламентът изисква от Комисията и Съвета, да бъдат разгледани въздействието на споразумението и последиците от мерките за подпомагане и те да бъдат разширени и засилени при необходимост в бъдеще.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (IT) Г-жо председател, г-жо Balzani, госпожи и господа, бих искала сърдечно да ви благодаря за дадената възможност на действащото председателство на Съвета и на Съвета да се изкаже по този въпрос, който е важен както от гледна точка на международната търговия, така и от гледна точка на солидарността и развитието.

Надявам се да мога да отговоря на въпросите, зададени от г-н Moreira, и да обърна внимание на въпросите и опасенията, за които спомена г-жа Balzani. С ваше позволение, сега ще продължа на унгарски език.

(HU) Що се отнася до поминъка на производителите на банани в ЕС и в държавите от АКТБ, Съветът си дава сметка, че производството на банани е от основно обществено и икономическо значение за регионите от ЕС, в които се отглеждат банани. Проектът на регламент определя, че Програмата за придружаващи мерки в сектора на бананите трябва да бъде оценена 18 месеца преди нейното изтичане. Както знаете обаче, госпожи и господа, подготовката на този доклад за оценка и евентуалните допълнителни предложения е в компетентностите на Комисията, а не на Съвета, но съм сигурна, че членът на Комисията Чолош ще се спре на това. Същото важи за оценките на въздействието, упоменати във въпроса, изискващ устен отговор.

За прилагането на придружаващи мерки в сектора на бананите, които да обхващат държавите от АКТБ, се изисква изменение на регламентите от набора нормативни документи на ЕС по външните отношения. В интерес на държавите бенефициенти Съветът разчита на конструктивното сътрудничество на Европейския парламент за решаване на институционалните въпроси, които в момента бавят приемането на необходимите разпоредби.

Колкото до разпределението на ресурсите, заделени за придружаващите мерки в сектора на бананите между държавите бенефициенти в позицията си, приета на първо четене, Съветът изрази подкрепа за предложението за регламент относно придружаващите мерки в сектора на бананите, който определя еднозначни показатели и критерии за разпределението. Показателите са следните: обемът на търговията с банани с ЕС, значението на износа на банани за икономиката на съответната държава от АКТБ и равнището на развитие на държавата.

Що се отнася до Програмата за опции, специфични за отдалечените региони и за островите (POSEI), Комисията представи предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета на 24 септември 2010 г., който определя индивидуални мерки в областта на селското стопанство за най-отдалечените региони на ЕС. Предложението в момента е в процес на проучване от подготвителните органи на Съвета. Колкото до митата върху бананите, обсъждани съгласно споразуменията за свободна търговия, които ще бъдат сключени от Комисията с Колумбия, Перу и Централна Америка, бих искала да подчертая, че Съветът още не е формирал мнение по споразуменията и поради това на този етап не мога да ви съобщя официалната му позиция.

ЕС започна преговори с цялата Андска общност с оглед на подготовка на междурегионално споразумение за асоцииране. Разговорите бяха спрени през юни 2008 г., тъй като държавите от Андската общност не можаха да постигнат съгласие за целите и съдържанието на главата относно търговията. През януари 2009 г. започнаха нови преговори с изразилите такова желание държави от Андската общност, а именно с Колумбия, Еквадор и Перу, с цел сключване на многостранно споразумение за свободна търговия. След като Еквадор спря участието си през юли 2009 г., разговорите продължиха с Перу и Колумбия. Европейската комисия приключи преговорите си с Перу и Колумбия на 1 март 2010 г.

Многостранното споразумение, договорено с тези две държави, е отворено за присъединяване и на други членове на Андската общност, включително Еквадор. През последните месеци Еквадор също официално обяви готовността си за подновяване на преговорите и присъединяване към многостранното споразумение. Съветът приветства това решение. Ако преговорите с Еквадор продължат, равнището на амбиция на задълженията в областта на отварянето на пазара трябва да отговаря на равнището на амбиция на задълженията, договорени с Колумбия и Перу.

В заключение следователно изисквам от уважаемите колеги да дадат съгласие за сключването на споразуменията относно бананите и също да гласувате утре „за“ предложението за отмяна на регламента, въвеждащ митническите ставки за бананите. Разчитам на съдействието ви и бих искала да ви благодаря за вниманието.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. − (FR) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-жо Balzani, госпожи и господа, преди всичко радвам се да отбележа, че основните аспекти и общата насоченост на предложението на Комисията относно бананите бяха подкрепени от докладчика. Освен това г-жа Balzani направи много добро уводно представяне на контекста, в който се проведоха преговорите и в който споразумението беше подписано.

Комисията безрезервно подкрепя заключенията от проекта на препоръка на докладчика и проекта на доклад по въпроса. Вярно е, че Женевските споразумения относно търговията с банани са много важни и г-жа Balzani много добре очерта причините, поради които това е така. Бих искал също да посоча, че споразуменията ще донесат мир по този труден въпрос, ще улеснят процеса от Доха и ще създадат условията, необходими за създаване на един стабилен европейски пазар на бананите, който да бъде предвидим през следващите години.

Бих искал да се върна на някои от най-важните въпроси, повдигнати от докладчика и членовете на ЕП в техните устни или писмени въпроси, както и на тези в предложението за резолюция, което се явява част от пакета.

Колкото до подкрепата, давана за производителите от Европейския съюз, напълно си давам сметка за съществената обществено-икономическа роля на производството на банани в засегнатите региони на Европейския съюз – по-конкретно в най-отдалечените региони – и за загрижеността за икономическата жизнеспособност на производството на банани в тези региони.

В един неотдавнашен доклад за системата POSEI, представен на Европейския парламент и на Съвета през септември 2010 г., Комисията обяснява последиците на Женевските споразумения и факта, че тези последици вече са били отразени в реформата на общата организация на пазара по отношение на бананите, извършена през 2006 г.

За да бъдат защитени производителите от Европейския съюз във връзка с нарастващата либерализация, бюджетът за сектора на бананите беше значително увеличен и оценката на въздействието, извършена по онова време, взе под внимание факта, че митническите ставки бяха намалени повече от договореното.

При все това Комисията показа, че има желание да следи отблизо въздействието на споразуменията върху пазара и ако се наложи, да вземе необходимите мерки за смекчаване на последиците им.

По въпроса за укрепването на позицията на производителите на банани в сектора бих искал да наблегна най-напред, че този въпрос не е присъщ само на сектора на бананите, а важи за целия сектор на хранително-вкусовата промишленост. Тези проблеми в производствения сектор – проблемите във връзка с позициите им при воденето на преговори и разпределението на добавената стойност по веригата на доставка на храните – влияят и на други сектори. За да бъде взето това предвид, още повече като част от реформата на общата селскостопанска политика, Комисията ще внесе предложения за укрепване на организациите на производителите, тяхната роля в сектора и позициите им при воденето на преговори.

Освен това Комисията създаде група на високо равнище за хранително-вкусовата промишленост, в която влизат няколко от членовете на Комисията, които имат право да внасят предложения в тази насока – защото отговорността и правомощията на члена на Комисията, отговарящ за селското стопанство, са ограничени, а има четирима членове на Комисията, които участват в групите и ги ръководят – група на високо равнище с пътна карта и предложения и Комисията ще ги внася през следващите месеци и години, за да се опита да намира решения за прозрачността във веригата на доставка на храните и позициите при воденето на преговори. Следователно в този контекст производителите на банани в сектора ще могат да извлекат ползи.

Колкото до разпределението на финансовите ресурси за придружаващите мерки в сектора на бананите за АКТБ, както знаете предложението за регламент за въвеждане на ПМСБ беше одобрено от Европейския парламент на 21 октомври и то определя условията за разпределение на тези ресурси. Следователно критериите, които поискахте, са вече налице и, нещо повече, резултатите и разпределението на този пакет са вече налице.

По тази тема Комисията работи в тясно и плодотворно сътрудничество с Европейския парламент и постигнахме добър компромис по съдържанието относно тази точка. Проектът на регламент, чиято цел е да се предостави тази подкрепа за държавите от АКТБ, беше освен това одобрен от Европейския парламент и той също определя критериите за разпределение за различните държави бенефициенти, но също така и осигурява това, което искате тук – оценка на пазарните условия в тези държави 18 месеца преди изтичането на програмата. Оценката ще ни даде ориентир дали процесите на приспособяване протичат добре, или може би трябва да предвидим други мерки.

Колкото до оценката на въздействието относно последиците на споразуменията върху производителите на банани от развиващите се държави и европейските отдалечени региони, които произвеждат банани, до 2020 г., наистина съм готов да обмислим такъв анализ, ако се окаже необходим. Трябва обаче да бъдем и реалисти за обхвата на проучването, защото то ще бъде насочено към голям брой държави, производителки на банани, от целия свят, както и към голям брой държави, в които бананите са основен хранителен продукт, и поради това ще бъде трудно да се проведе това изследване и да се направят изводи от него. Независимо от това съм готов да предприемем такова проучване или да използваме данни от вътрешни или външни изследвания, с които Комисията вече разполага. Както вече казах, ние ще проведем оценка на последиците от ПМСБ върху държавите от АКТБ 18 месеца преди изтичането на програмата.

И в заключение относно преговорите за споразумение за свободна търговия с определени държави от Латинска Америка, по-конкретно Еквадор, вие без съмнение сте информирани, че преговорите по търговското споразумение с Колумбия и Перу и с държавите от Централна Америка приключиха на техническо равнище. Споразумението с Колумбия и Перу може също да бъде приложено и към други държави от Андската общност, включително Еквадор, ако пожелае да се върне към тези преговори. Между другото, Еквадор отправи официално искане да се върне към преговорите по търговското споразумение и понастоящем еквадорската администрация и Комисията разглеждат възможността за възобновяване на преговорите и оттук на възможността да се постигне съгласие по мерките, които трябва да бъдат предприети.

Това са няколкото бележки, които исках да направя във връзка с вашия доклад и въпросите, които повдигнахте. Говорих може би малко по-обстойно, но исках да отговоря на въпросите, на които бих могъл, в началото.

  Charles Goerens, докладчик по становището на комисията по развитие. − (FR) Г-жо председател, една от разпоредбите на международното право е принципът на недискриминация. Това е много хубаво. На теория той не може да бъде упрекнат. Действителността е малко по-различна.

Държавите от АКТБ не плащат вносни мита, ако изнасят за Европейския съюз. Това е споразумение – достижение на правото на Общността – и настоящото споразумение не променя с нищо факта. Държавите, които не спадат към АКТБ, от друга страна, които досега плащаха по 176 евро за тон, ще получат намаление на вносните си мита до 141 евро. Намаляването на вносните мита с 35 евро също така променя положението по отношение на конкуренцията. Държавите от АКТБ, които досега ползваха с по-голяма защита, в бъдеще ще имат малко по-слаба защита. Комисията проведе преговорите по споразумението от името на Европейския съюз. За мен, като докладчик по становището, въпросът е дали тя би могла да действа по различен начин. Отговорът ми е съвсем категоричен: не би могла. Ако тя беше действала по различен начин, ако беше отказала да започне тези преговори, въпросът щеше да бъде отсъден от органа на СТО за уреждане на спорове. Оправдано би било да се каже, че резултатите без съмнение биха били различни от постигнатите в преговорите, които се обсъждат тук. Означава ли това, че всичко е добре, което завърши добре? Със сигурност не.

Аз съм докладчик по становището по това споразумение и също така съм докладчик по придружаващите мерки в сектора на бананите и ще представя доклада утре на второ четене. Искам да направя следните бележки по въпроса.

Първо, бюджетът за сектора на бананите е увеличен значително. Както ни напомни току-що членът на Комисията, всичко това е много хубаво – признавам това. Това също дава отговор на въпроса, повдигнат от г-жа De Sarnez, която е много загрижена от положението, което се е създало за производителите на банани в отвъдморските департаменти и в най-отдалечените региони.

Второ, другото опасение, което споделяме с г-жа De Sarnez и което също е изразено в рамките на нашата комисия по развитие, е, че низходящата тенденция няма да спре на 114 евро, защото Комисията в момента води преговори по други споразумения, които ще намалят числото до доста под 114 евро. Говори се дори за 75 евро. Следователно в съответствие с принципа на недискриминация ще трябва също да наблюдаваме низходящата тенденция, която е много тревожна.

Трето, що се отнася до придружаващите мерки в сектора на бананите – за което ще говоря по-подробно утре сутринта – считам, че Парламентът успя – и благодаря на члена на Комисията, който подчерта тази точка – да въведе някои нови неща, по-конкретно оценката на въздействието, която ще се проведе 18 месеца преди изтичането на програмата. Това ще ни позволи също да надникнем малко след 2013 г., тъй като не считам, че проблемът в сектора на бананите ще бъде решен до 2013 г.

  Laima Liucija Andrikienė, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), настоятелно призовавам Европейския парламент да даде зелена светлина на това много важно споразумение. Считаме, че това ще улесни кръга от преговори в Доха и ще даде импулс на нашите двустранни преговори с държавите от Меркосур за споразумение за свободна търговия.

Приветстваме цялостната тенденция към либерализация на световната търговия с банани, включително сегашното споразумение в СТО, както и двустранните споразумения с държавите от Централна Америка и Андите и евентуално един ден с Меркосур.

Предложението за резолюция – и отдавам дължимото за него на нашия докладчик – е добре балансирано, особено с оглед на това, че сме взели под внимание интересите на нашите партньори от държавите от АКТБ, както и на местните европейски производители на банани.

Дълбоко съм убедена, че вървейки по пътя на нарастваща либерализация на световната търговия с банани, следва да направим необходимото да не унищожим производства или сектори, които традиционно са играли важна икономическа и обществена роля в определени европейски региони като Канарските острови, Гваделупа, Мартиника, Мадейра, Азорските острови и други.

Накрая, надяваме се Комисията да вземе под внимание тези опасения и да предприеме стъпки, за да пригоди пакета мерки за подкрепа на местните производители от ЕС, заделени в пакета POSEI, и, ако е необходимо, да предприеме други стъпки, за да се гарантира, успоредно с тенденцията към либерализация на световната търговия с банани, че местните производители от ЕС ще бъдат в състояние да останат на пазара и да развиват традиционните си дейности. Една добра възможност да се направи това ще бъде по време на обсъжданията относно следващата финансова перспектива на ЕС.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-жо председател, всички знаем какво означава „бананова република“. Това е държава, в която големите дружества, които произвеждат банани, поставят на власт или свалят правителствата по свое желание. Когато правителствата им причиняват неудобство, като се опитват да запазят минимални права за държавата или да повишат заплащането на труда, те дори използват преврати срещу тях.

В тези държави същите дружества продължават да произвеждат бананите. Унищожаването на горите и околната среда, мизерните условия на труд и използването на пестициди, забранени в Европейския съюз, са ежедневие. В същото време заради многонационалните дружества 99% от бананите, които ядем, са от един вид, макар да има няколко хиляди вида банани, и този вид е изложен на риск от конкретна болест, в резултат на отглеждането на една единствена култура.

Мерките в подкрепа на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн бяха важни и намаляването им би имало сериозно отражение върху производителите в тези държави. Това са много бедни държави, които се нуждаят от помощта ни. В световен мащаб Европейският съюз е най-големият и най-доходоносен пазар на банани. През следващите години всъщност ще видим как огромните многонационални дружества се опитват да получат абсолютен контрол върху пазара на ЕС, като изтласкат от него по-дребните производители и, честно казано, тук трябва да внимаваме. Комисията трябва да бъде нащрек и да гарантира, че европейските закони по конкуренцията се спазват педантично, за да не се допусне големите многонационални дружества да злоупотребят с господстващото си положение на пазара, като в началото изкуствено свалят цените, докато изтласкат дребните производители, и след това формират картели и вдигнат цените, за да станат те много високи за европейските потребители.

  Catherine Grèze, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, що се отнася до одобряването на търговските споразумения в сектора на бананите, групата на Зелените/Европейски свободен алианс ще гласува „против“.

Споразуменията имат за цел отваряне на пазара на банани чрез укрепване на господстващото положение на многонационалните дружества от САЩ, които вече контролират повече от 80% от световния пазар. Ако одобрим споразумения от този тип, ние ще действаме против интересите по-конкретно на държавите от АКТБ, най-отдалечените региони и Еквадор. Отново тези, които ще пострадат, ще бъдат дребните производители. Трябва да има спешна преработка из основи на правилата на международната търговия, за да се гарантира независимост по отношение на храните и развитието на местното производство за всички.

Финансовите мерки, които Европейската комисия предлага в подкрепа на тези производители, са недостатъчни. Европейският съюз трябва не само да гарантира, че ще бъде извършена оценка на въздействието по отношение на споразуменията; той трябва също да промени съответно законодателството си, за да насърчи устойчиво производство и устойчиви икономики.

  Elie Hoarau, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, според мен споразуменията не са положителни. Те показват как дребните производители на банани в държавите от АКТБ и най-отдалечените региони бяха взети за заложници в споразуменията, сключени през 2009 г. в Женева и кръга от преговори в Доха, който се провежда понастоящем – споразумения и преговори, които Световната търговска организация искаше и наложи.

Вярно е, че съдбата на дребните производители в държавите от АКТБ и най-отдалечените региони не означава почти нищо на фона на могъщите интереси, които са заложени – не само интересите на латиноамериканските гиганти, но и тези на Европейския съюз.

Реформата на пазара на банани и реформата на пазара на захар са всъщност прояви на една и съща неумолима промяна по посока голям световен пазар, която, за съжаление, смазва най-слабите и най-уязвимите. Освен това, г-жо председател, предвидените мерки за обезщетение няма да бъдат достатъчни в крайна сметка да предотвратят разорението, което очаква дребните производители, нито да поведат държавите от АКТБ, които са сред най-бедните държави в света, към истинско развитие.

Всъщност ни призовават да подпишем споразуменията, за да спасим преговорите в Доха. Само ако нашите лидери бяха настоятелно призовани да покажат същата готовност за спасяване на глобалните споразумения, насочени към опазване на околната среда и уеднаквяване в посока към подобряване на правата и стандарта на живот на работниците. Ако това беше така, мисля, че хората в много по-малка степен щяха да бъдат разколебани във връзка с глобализацията, отколкото са днес.

  David Campbell Bannerman, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, този банан ни вкара във война – вдъхновена от ЕС търговска война с Америка, която се води 16 години и беше зрелищно загубена.

Ето сега ЕС е глобен с близо 200 млн. щатски долара от Световната търговска организация и е принуден да намали незаконните си митнически ставки – все заради протекционизма, който е в основата на ЕС, в конкретния случай това е защита на френските колонии. Държа да кажа, че този именно банан, който днес купих от супермаркета на Европейския парламент, е незаконен! Той не отговаря на правилата на ЕС за дължина, ширина и права форма на бананите. Какво става?

С този смахнат протекционизъм и тези глупави правила трябва да се запитаме: Европейският съюз луд ли е или само е започнала да му хлопа някоя дъска?

  Laurence J.A.J. Stassen (NI) . – (NL) Г-жо председател, от десетилетия Европейският съюз следва протекционистка търговска политика и това е вярно за бананите, наред с други неща. Целта на нашия данък върху вноса е да не бъдат допускани латиноамерикански банани, като в същото време раздаваме субсидии на държави износителки, които са в слабо конкурентно положение.

Повечето от субсидиите, към 300 млн. евро годишно, отиват за най-отдалечените региони на Европейския съюз: това си е чист протекционизъм, заради който ЕС многократно е удрян през ръцете от СТО. Европейският съюз е много ентусиазиран да се представя като застъпник на международното право и свободната търговия и е винаги готов да размахва поучително пръст пред другите.

Когато обаче стане дума за Европейския съюз, предпочитаме да си затворим очите. Всичко се позволява, стига губещото производство на банани на райони като Френска Гвиана, Азорските острови и Канарските острови да са защитени. Като че ли прекалено много желаем да търпим факта, че европейските данъкоплатци трябва да плащат сметка, възлизаща на стотици милиони евро всяка година за такива прахоснически субсидии. Крайно време е да сменим това лошо европейско управление и Европейският съюз да спре да субсидира икономическата неефективност.

  Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-жо председател, моите уважения към г-н Campbell Bannerman, но трябва да го уведомя, че неговият банан не е от Канарските острови.

Госпожи и господа, аз ще говоря за банани на настоящото пленарно заседание и намирам за положително, че тук се говори за банани. Положително е, защото е важно отново да се наблегне на необходимостта производителите на банани в ЕС да бъдат защитени, включително тези от Канарите. Мисля така, защото съм убеден, че сключването на Женевското споразумение за търговията с банани не е добра новина за производителите от ЕС. Нещо повече, в резолюцията, която разискваме днес, има аспекти, които не са напълно задоволителни от гледна точка на селското стопанство и защитата на производителите на банани от ЕС.

Наясно съм обаче, че това предложение идва от комисията по международна търговия, чиито критерии по няколко въпроса са много различни от тези, които бих могъл да имам аз. Затова аз ще дам оценка на положителните аспекти на предложението, а не на отрицателните.

Положително е, че то слага точка на дълги години спорове в Световната търговска организация, възстановявайки по този начин спокойствието в сектор, който преди всичко се нуждае от сигурност и стабилност за бъдещето. Производителите от ЕС се намират в най-отдалечените региони, които се сблъскват с огромни проблеми при производството на банани – или поне на такива с отлично качество – и чието производство на банани няма нищо общо с това в трети държави в нито едно отношение, включително като себестойност, работна ръка, околна среда или мерки за растителна защита.

От селскостопанска гледна точка е важно да се подчертае, че споразумението е вредно за производителите от ЕС. Очакват ни големи намаления на митническите ставки, от 176 евро за тон на 114 евро за тон и 75 евро за тон при споразуменията с Колумбия и Перу.

Затова, г-н член на Комисията, с цялото ми уважение мога да Ви кажа, че не е убедително, че за това намаление на митническите ставки е имало разпоредби във финансовите разчети за Програмата за опции, специфични за отдалечените региони и за островите (POSEI) от 2006 г., защото не е вярно. Членът на Комисията каза, че това е било предвидено във връзка с Женевското споразумение; нека имаме предвид, че тази тарифна ставка е 114 евро. През 2006 г. не би могло да бъде предвидено митническата ставка да бъде намалена до 75 евро, както е след споразуменията.

Затова аз считам, че трябва да се проведат необходимите оценки и ще бъде потвърдено, че е абсолютно наложително финансовите подробности на споразумението да бъдат актуализирани защото, inter alia, Комисията вече беше преценила митническата ставка от 176 евро за тон като прекалено ниска, когато тя беше въведена. Следователно производителите от ЕС не искат нищо, което да не е напълно оправдано, и ние в Парламента имаме задължение да ги защитим, както и Комисията.

  Catherine Stihler (S&D). - (EN) Г-жо председател, искам да се съсредоточа върху лоялната търговия с банани. Подпомагането на производителите на банани от най-бедните карибски е от изключително важно значение. Макар да са заделени 200 млн. евро за африкански и карибски държави, изнасящи банани, трябва да разгледаме този въпрос.

Всеки, който види как биват третирани работещите в този сектор, особено от големите многонационални корпорации, би бил напълно отвратен. Ето защо лоялната търговия с банани е толкова важна – със сигурност за по-дребните производители, но също и за да се гарантира по-добро отношение към работещите.

Бананите са предпочитаният плод в Шотландия и затова моите избиратели искат да знаят, че това, което ядат, е произведено при най-високи стандарти и с най-голяма грижа. Бих насърчила колегите да направят усилия и да купуват само банани от лоялна търговия и когато видят, че такива не се предлагат от супермаркета, да подават жалби.

Както видяхме тази вечер, политиката на търговията с банани е спорна. Трябва да действаме, за да помогнем на най-уязвимите работници и най-уязвимите държави в света.

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, европейските производители често губят от двустранните търговски споразумения и търпят щети поради либерализацията на регламентите по вноса.

Споразуменията, по които ще гласуваме утре, предвиждат намаляване на вносните мита, налагани върху бананите, внасяни от Латинска Америка. Макар, от една страна, споразуменията да помогнаха да се реши конфликт, който продължава от десетилетие, от друга страна, те заплашват да създадат сериозни затруднения за европейските производители на банани. Очевидно е, че намаленията на митническите ставки, договорени с държавите от Латинска Америка, в съчетание с програмата за подкрепа за държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и програмата за придружаващи мерки в сектора на бананите, заплашват сериозно да подкопаят конкурентоспособността на европейските производители.

До този момент финансова подкрепа за нашите производители на банани се предоставяше чрез безвъзмездни помощи от POSEI (Програмата за опции, специфични за отдалечените региони и за островите), последната реформа на POSEI през 2006 г. обаче по никакъв начин не отчита новите споразумения. Затова смятам за важно от Съвета да бъде изискано да разгледа необходимостта от изнамиране на подходящи инструменти и средства, които да покрият финансовите потребности на европейските производители, подобрявайки по този начин тяхното положение и заедно с това обезщетявайки ги за щети, които биха могли да понесат в резултат на споразуменията и намаляването на вносните мита.

Не мисля, че би било осъществимо да търсим ресурси за покриване потребностите на европейските производители на банани ежегодно. Мисля, че трябва да намерим стабилно и дългосрочно решение за обезщетяване на щетите, които те са понесли вследствие на разширяването и отварянето на пазарите.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-жо председател, след дълги години на спорове между Европейския съюз, от една страна, и производителите на банани от Латинска Америка, от друга, сега се предприема важна стъпка благодарение на Споразумението относно търговията с банани. Аз подкрепям това споразумение, защото то слага край на спора в Световната търговска организация.

Концесиите, предоставени от ЕС и производителите на банани от Латинска Америка, обаче не трябва да водят до забравяне на общото положение на държавите от АКТБ. Подкрепата за държавите от АКТБ, предоставяна от ЕС, трябва да бъде наблюдавана внимателно и при необходимост увеличена. Оценката на въздействието, за която призовава Европейският парламент, е важна в тази връзка и това трябва ясно да бъде подчертано. Въпреки всичката помощ, която без съмнение е от основно значение и важна, не трябва да има преразпределение на бюджета на ЕС. Прекалено често пари, заделени за определени области, се преразпределят и използват за други цели. Тази практика трябва да бъде спряна, независимо дали, както е в случая, се отнася за Европейския фонд за развитие или други фондове, включително селскостопанския фонд, който често се обсъжда понастоящем. Европейският съюз трябва да помни отговорностите си към държавите от АКТБ и най-отдалечените региони и да бъде последователен в действията си.

Ако сега погледнем това окуражително споразумение от глобална гледна точка, трябва да не изпускаме от поглед и преговорите в Доха. Световният икономически форум в Давос като че ли даде известен тласък. Г-20 иска да приключи преговорите в Световната търговска организация преди 2012 г. Остава да се види дали думите ще бъдат реално претворени в действия. Изглежда обаче, че Споразумението относно търговията с банани добави една част към големия пъзел от Доха.

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-жо председател, преди няколко седмици бяхме започнали да полудяваме заради пчелите. Днес бръмчим като пчели заради бананите и особено заради предложеното споразумение.

Както можете да видите, реакциите спрямо него са смесени – и това не е изненадващо. Има изгоди, особено за производителите, които ще спечелят от него, но има също и опасения – опасения за въздействието върху околната среда и особено опасения във връзка с въздействието върху производителите от Европейския съюз.

Мисля, че е много важно това да бъде отчетено, защото основната отговорност за всеки орган, държава или съюз е да се грижи най-напред за собствените си производители. Само по този начин може реално да се протегне приятелска ръка към другите. Същото важи за предлаганата сделка с Меркосур. В Европейския съюз има много хора, които мислят, че то ще е дискриминационно и ще осакати говедовъдството в Европейския съюз, и по-конкретно в собствената ми страна. Така че трябва да бъдем много внимателни. Да, нека протегнем приятелска ръка, но не за сметка на нашите собствени производители.

  Nuno Teixeira (PPE). – (PT) Г-жо председател, госпожи и господа, вече го казах в залата и ще го повторя пак сега: най-отдалечените региони, и по-конкретно Мадейра – регионът, от който идвам – по никакъв начин не възразяват срещу подписването нито на Женевското споразумение, нито на последващите двустранни споразумения. Всички ние отчитаме не само тяхната важност, но и неизбежността им. Знаем също обаче, че в споразуменията има печеливши и губещи и че най-отдалечените региони са безспорните губещи в споразуменията по-конкретно и са ощетени от тях.

Това, което не мога да приема, е да се продължава да се твърди, както Комисията направи отново и днес, че при преразглеждането през 2006 г. на Програмата за опции, специфични за отдалечените региони и за островите (POSEI) това положение вече е било предвидено и че тя следователно вече е обезщетила производителите за това, което беше заложено тук, при положение че знаем как през 2006 г. за основа се вземаше тарифна ставка от 176 евро за тон и че това, което ни чака сега, е тарифна ставка от 148 евро, 114 евро или дори 75 евро за тон. Това, което изискваме, са мерки за обезщетение.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, като отваря – или още по-точно, като разтваря широко – вратите на европейския пазар пред многонационалните дружества от САЩ, които сега контролират над 80% от световната търговия с банани, споразумението ще има сериозни последици, които не се прикриват дори от тези, които ще гласуват в негова подкрепа тук.

Европейските производители в Португалия, Испания, Гърция, Кипър и Франция, които през 2008 г. доставиха на европейския пазар почти 600 000 тона, ще бъдат засегнати тежко. Докладчикът сама признава, че споразумението заплашва бъдещото им съществуване. Във връзка с това, отделно от същината на доклада, много е сериозно, че Комисията, макар да признава последиците, не е предвидила никакви конкретни мерки за подкрепа на европейските производители, конкретно чрез изменения в регламента и бюджета за Програмата за опции, специфични за отдалечените региони и за островите (POSEI), приета през 2006 г.

Производителите в държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, които нито са били разглеждани, нито са присъствали при разискването на това споразумение, също ще бъдат засегнати тежко от неговите последици и обявените палиативни мерки няма да предотвратят тези последици. Всеки, който гласува в подкрепа на доклада, трябва да поеме отговорност за последиците му и няма смисъл да се идва тук и да се изразява лицемерна и нямаща отношение загриженост във вид на въпроси и искания до Комисията и Съвета.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. − (FR) Г-жо председател, ще се опитам да отговоря пряко на някои въпроси и точки, които бяха повдигнати.

Преди всичко тук говорехме за решението на конфликт, което може да ни бъде от полза при едно многостранно споразумение. В случая на двустранните споразумения, договорени с държавите от Централна Америка и определени латиноамерикански държави, говорим за различен контекст, тъй като и в тази област Европейският съюз имаше настъпателни интереси и също получи неща в замяна на това, което предложи.

След това имаше коментар за многонационалните дружества и факта, че те са тези, които печелят в държавите от АКТБ, и че финансовите мерки не са достатъчни за държавите от АКТБ. Разбира се, Европейският съюз не може да взема решения вместо правителствата на държавите от АКТБ. Той счита, че много може да бъде постигнато посредством пакета, който е осигурен, ако парите се използват добре. Освен това мисля, че това е така и за най-отдалечените региони или поне за тези региони на Европейския съюз, които произвеждат банани.

Г-н Mato Adrover и г-н Teixeira, мога да Ви покажа числата. Когато казвам, че през 2006 г. в допълнение към пакета, който беше предоставен за POSEI, направихме изчисления – числата са тук при мен – имам предвид, че предоставихме тарифна отстъпка, намалявайки от 176 евро до 137 евро през 2009 г. Казахме също, че е възможно при преговорите в Доха, резултатите от които тогава не бяха известни, тези тарифи да намалеят на 79 евро за тон. Именно поради тази причина прибавихме 8,4% към 245 млн. евро, предоставени за пакета POSEI. Това се равнява на допълнителни 22 млн. евро годишно, които са конкретно предназначени за посрещане на възможно въздействие от такъв вид. Именно поради тази причина, съгласно оценката на въздействието, бюджетът, изчислен за POSEI през 2006 г., беше далеч по-голям от действителното положение през 2006 г. Не съм казвал, че ще се ограничим с това или че няма да вземем под внимание евентуална допълнителна необходимост от обезщетение. Нека поясня: готов съм да извърша този анализ. Нещо повече, ако се окаже необходимо, във връзка с регламента за POSEI, който сега също обсъждаме със Съвета и с вас, може да помислим за допълнително обезщетение. Една голяма част от необходимите обезщетения обаче вече е покрита. Доказвам го тук с числа и с изчисления, взети от оценките на въздействието. Проведохме много обсъждания със заинтересованите държави-членки и мога да ви кажа, че когато казвам нещо, се основавам на числа.

И сега, какво да кажем за парите? Вие много говорихте за дребните производители. Всъщност мисля, че в тези региони, включително нашите най-отдалечени региони, следва, може би, да осигуряваме повече защита на дребните производители. Като начало парите от POSEI трябва да се използват най-вече за дребни производители. Това не винаги е така и може би в някакъв момент, когато обсъждаме POSEI, ще трябва да помислим да провеждане на реформа, на приспособяване, така че тези пари наистина да бъдат използвани в помощ на преструктурирането на сектора. Ако обаче тези пари, които вече са били заделени за POSEI, заедно с евентуално обезщетение, наистина бъдат използвани в помощ на преструктурирането, то тогава, в допълнение към това обезщетение, бихме могли също да намерим и други решения за дребните производители в рамките на няколко години. Можете да сте сигурни че съм напълно готов за търсене на нови решения, евентуално и по отношение на POSEI, така че тези пари да се използват дори по-добре.

Бих искал само да отговоря на г-н Campbell Bannerman, който е на различно мнение относно полезността на обезщетението. Считам, че производителите в най-отдалечените региони също са европейски граждани и данъкоплатци. На мен ми изглежда напълно правилно, че трябва да ги подкрепяме, доколкото е оправдано. По отношение на банана, който ни показахте, мисля, че ако той не отговаряше на правилата, за които споменахте, нямаше да можете да го купите. Фактът, че сте могли да го купите означава, че размерът и формата отговарят на европейските стандарти.

И така, мисля, че обхванах основните точки. В заключение, можете да сте сигурни, че в обсъжданията на POSEI аз винаги съм готов да проуча как въз основа на представените числа съществуващото обезщетение или евентуално други видове обезщетение могат да отговорят на предизвикателствата. В крайна сметка обаче съм на мнение, че това е споразумение, което, както каза и докладчикът, ни е полезно по много начини и слага точка на един исторически спор.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Г-жо председател, г-жо Balzani, госпожи и господа, г-н член на Комисията, бих искала да благодаря на члена на Комисията, който вече даде отговор на няколко от въпросите и опасенията. При все това, позволете ми и аз да спомена някои. Мнозина изразиха загриженост за това какво ще стане с държавите от АКТБ. Предложението за придружаващите мерки в сектора на бананите беше създадено именно с цел те да бъдат подпомогнати и обезщетени и, както знаем, то ще обезщети тези държави с ежегодна сума от около 190 млн. евро за тежкото бреме, което означава за тях спирането на режима за безмитен внос на банани. Другият повдигнат въпрос беше какво ще стане, ако още понижим митата и продължим либерализацията. Нека не забравяме, че разглежданата тема е постигане и укрепване на Женевско споразумение относно търговията с банани и Европейският парламент и Съветът ще продължат да имат възможност да обсъдят дали възнамеряват да подкрепят допълнителни конвенции за свободна търговия с държавите от Андите и Централна Америка на по-късен етап, когато, разбира се, Комисията представи съответното си предложение.

Госпожи и господа, на мнение съм, че сключването на споразуменията относно бананите ще сложи край на един търговски спор, който тече от петнадесет години, и това със сигурност е положително събитие. Този резултат ще заздрави преговорната позиция на ЕС в международните търговски преговори, особено в продължаващите преговори в Доха на Световната търговска организация. Считам, че за нас е необходимо постоянно да държим в дневния си ред всички тези опасения и въпроси, които повдигнахте тук по отношение на солидарността – опасения, които са свързани именно с най-бедните държави – и да търсим общи решения, но и да дадем зелена светлина на споразумението относно търговията с банани и закона, отменящ предишното споразумение. Затова изисквам Европейският парламент да вземе решение утре да даде одобрението си за споразумението относно търговията с банани.

  Francesca Balzani, автор. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, мисля, че разискването беше много интересно и отчасти повтори някои от опасенията и въпросите, които ние вече разгледахме в комисията по международна търговия.

Бих искала отново да наблегна на един важен факт за който мисля, че от време на време изпускаме от поглед. Споразуменията представляват изпълнение на конкретен ангажимент, поет от Европейския съюз в ролята му на член на Световната търговска организация (СТО). Не трябва да забравяме това. Чрез споразуменията ЕС се задължава да реши един сериозен проблем с важни държави, който той трябва да уреди, тъй като е нарушил принципа на недискриминация. Това следователно са споразумения, които възстановяват доверието към нас и съответното ни положение като членове на СТО.

Следователно споразумението произлиза от спорове и напрежение сред климат, който със сигурност би бил вреден за други области на нашите отношения. Като споразумение за окончателно уреждане то се опитва и успява да създаде ново равновесие, с особено внимание, както казахме и сме посочили също в резолюцията, към държави, които се намират на много крехък етап на развитие.

Придружаващите мерки сега със сигурност ще бъдат наблюдавани и според мен това е най-важният момент. Важно е да имаме въведени придружаващи мерки, но ще бъде дори по-важно да направим оценките на въздействието им и да имаме ангажимента, който със задоволство чух днес от Съвета и Комисията, постоянно да наблюдаваме положението в нейното развитие и преди всичко готовността да се помогне с по-нататъшни мерки, ако се окаже необходимо.

Самата POSEI (Програмата за опции, специфични за отдалечените региони и за островите) беше включена в резолюцията като чувствителен елемент, който трябва да бъде наблюдаван поради деликатното равновесие между финансовите вноски, правени в рамките на POSEI, и новото положение във връзка с най-отдалечените региони. Поради това влиянието на споразуменията върху най-отдалечените региони на ЕС, където се произвеждат банани, също ще бъде внимателно наблюдавано и следено.

Съветът също спомена необходимостта да се работи за прозрачност във веригата за производство на селскостопански хранителни продукти, за което се радвам, тъй като е важен въпрос. Ние през цялото време говорихме за производителите, но съществува и важният въпрос за разпространението на банани в рамките на ЕС.

Следователно има много неща, които трябва да се направят, докато продължаваме напред. Трябва да наблюдаваме последиците от споразуменията, прилагането на придружаващите мерки и способността на POSEI да защити производителите от Европа. Трябва също да използваме други средства, като прозрачност във веригата за производство на селскостопански хранителни продукти и оттам да разширим обхвата на проучването, за да се отчете и веригата на разпространение, която също има значително отражение върху крайната цена на плодовете. Трябва да разгледаме и защитата на потребителите което е нещо, също толкова заслужаващо нашето внимание, колкото и другите интереси, застъпени в тази дейност. Всички тези неща обаче, и не на последно място защитата на потребителите, трябва да започнат със сегашното положение и установяването на резултата от тези спорове, в които ЕС се наложи да направи отстъпки пред Съединените щати и държавите от Латинска Америка.

Затова се надявам, че споразуменията ще бъдат приети, тъй като считам, че те създават една съществена основа за задействането на инструментите, свързани с деликатното равновесие на пазара на бананите и могат да гарантират ясни практики, които да бъдат от полза и за други интереси, като например защитата на потребителите, която е свързана с прозрачността във веригата за производство на селскостопански хранителни продукти. Те от своя страна ще доведат до подобрение на пазара на бананите и за нашите европейски производители, което е невъзможни без една солидна основа, като тази, осигурена чрез приключване на тези спорове в СТО, в която Европейският съюз членува.

  Председател. − В заключение на разискването, постъпило е предложение за резолюция в съответствие с член 115, параграф 5 от Правилника⁽¹⁾.

Разискването приключи. Гласуването ще се проведе утре от 11,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Постигането на споразуменията направи възможно приключването на един от най-сложните и отдавнашни спорове срещу ЕС в Световната търговска организация. Следва да се спомене, че през целия процес на преговори ние предупреждавахме Комисията за необходимостта да се погрижи за: - интересите и специфичните особености на производителите на банани в най-отдалечените региони по-специално чрез увеличаване на финансирането по Програмата за опции, специфични за отдалечените региони и за островите (POSEI), тъй като приходите на производителите и предлагането на продукцията им биха могли да бъдат накърнени от натиска, оказван от укрепването на нарастващата либерализация на световната търговия с банани; - интересите и специфичните особености на производителите на банани в държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Затова намирам заключенията от препоръката на докладчика – според които интересите на най-отдалечените региони също трябва да бъдат разгледани – за един твърде уместен принос с това, че Парламентът следва да даде съгласие за споразуменията, ако Комисията и Съветът: при първа възможност представят на Парламента оценка на въздействието относно последиците на споразуменията върху развиващите се държави, производителки на банани, и най-отдалечените региони; предприемат конкретни инициативи с оглед на укрепване на търговската позиция на производителите на банани и предприемат мерки за финансиране на програма в полза на държавите, производителки на банани, от АКТБ.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) На 15 декември 2009 г. Европейският съюз, Съединените щати и група латиноамерикански държави подписаха споразумението за митническите ставки на ЕС относно търговията с банани. Това споразумение приключи един сложен спор, който трая почти две десетилетия. То показва ангажираността на ЕС в тази област и ще бъде включено в крайните резултати от преговорите от кръга Доха. За съжаление, не можем да се зарадваме изцяло на този успех. Одобреното намаление на митническите ставки за износа на банани от Латинска Америка вероятно ще има отрицателно икономическо и социално въздействие върху групата на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, чиито производители нямат същите технически съоръжения, както техните конкуренти. Ето защо аз приветствам програмата за финансова помощ, включена в споразумението, според която държавите от АКТБ ще получат 190 млн. евро до 2013 г. като подкрепа за насърчаване на конкурентоспособността и диверсификацията на производството им. Европейската комисия обаче трябва да представи оценка на въздействието на споразумението към 2020 г., както и на програмата за помощ, с евентуални препоръки за нейното продължаване и предоставяне на допълнителна финансова помощ.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Чудесно е, че ЕС постигна споразумение с държавите от Латинска Америка и Съединените щати в спора във връзка с бананите, който дълго време беше въпрос, предизвикващ емоции. По-добре да се стигне до съгласие, отколкото да продължаваме кавгите във връзка със Световната търговска организация. Твърди се, че споразумението и тарифните отстъпки ще бъде от полза за големите държави, производителки на банани, и многонационалните дружества. Въпреки това е важно да си даваме сметка, че в бъдеще интересите на бедните държави от АКТБ ще продължат да бъдат в по-добро положение в сравнение с държавите от Латинска Америка. Освен това ЕС използва също огромен пакет от помощи в подкрепа на държавите от АКТБ да диверсифицират икономиките си с цел те да станат по-малко зависими от износа на банани. Остава да се види дали постигнатото сега споразумение ще има отражение върху потребителските цени в Европа. Каквото и да стане, споразумението е историческо, защото показва, че ЕС е способен да покаже вътрешна последователност и да взема решения дори и в неловки положения и в разгара на трудни преговори. Аз ще гласувам в подкрепа на споразумението.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Женевското споразумение за търговията с банани представлява възможност за нововъзникващите икономики от Латинска Америка, но то също поражда нова конкуренция между производителите на банани в групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), икономическото развитие на които по същество разчита на експлоатация на природните им богатства. Затова трябва да направим необходимото тази нова конкуренция да бъде лоялна. Загрижена съм също във връзка с двустранните споразумения с ЕС, договорени от Перу и Колумбия, така че те да могат да ползват преференциална ставка на митото, по-ниска от предвидената в Женевското споразумение. При това положение считам, че вече е неотложно необходимо да се приложат придружаващите мерки в сектора на бананите, съдържащи се в това споразумение, което ще позволи на държавите от АКТБ да модернизират сектора и да се справят с глобалната конкуренция. Затова призовавам Съвета незабавно да обяви позицията си относно новото предложение на Парламента, за да могат държавите от АКТБ да се възползват от мерките, обявени за 2010 г. и изисквам от Комисията да гарантира, че социалните и екологичните изисквания се спазват реципрочно от производителите и износителите извън АКТБ. Според мен това е от съществено значение, за да бъдат поставени всички производители при еднакви условия, което далеч не е така понастоящем.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Споразуменията относно бананите, сключени от ЕС в СТО през декември 2009 г., които ратифицираме днес, трябва да бъдат придружени от механизми за подпомагане на нашите производители. Намаляването от ЕС на митата върху бананите, внасяни от Латинска Америка, ще постави няколко европейски региона, като френските отвъдморски департаменти Гваделупа и Мартиника, Гърция, Португалия и испанските Канарски острови в затруднение, тъй като те ще трябва да се приспособяват към отварянето на пазара. Ето защо ще трябва да наблюдаваме реалното въздействие на финансовата помощ, която има за цел да подкрепя инвестициите и политиките за икономическа диверсификация и да засилва социалното и екологичното им въздействие. Оценката на въздействието им трябва да ни покаже дали тази помощ е достатъчна, за да обезщети новото положение на международния пазар на банани.

(1) Вж. протокола.

19. Инициатива за ваксина против туберкулоза (разисквания)

  Председател. − Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Louis Michel, Charles Goerens, Антония Първанова, Frédérique Ries, Olle Schmidt, Maria Da Graça Carvalho, Nessa Childers, Marc Tarabella, Bart Staes и Marina Yannakoudakis – от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, към Комисията, относно инициативата за ваксина против туберкулоза (O-0203/2010 -B7-0006/2011).

  Charles Goerens, автор. – (FR) Г-жо председател, щастлив съм да подкрепя един паневропейски проект, който е много амбициозен по отношение както на Европейския съюз, така и на развиващите се страни и е насочен към премахването на туберкулозата посредством програма за ваксинация.

Нека припомня, че през 2009 г. над 1,7 млн. души починаха от туберкулоза, което, измерено в човешки живот, означава, че ежедневно са умирали 4 700 души. Добавете към това и годишните загуби за икономиката, които само за Африка се оценяват на над 50 млрд. щатски долара. Ако, базирайки се на това, разглеждаме туберкулозата като проблем, типичен само за развиващите се страни, това би било една голяма самозаблуда.

Всъщност случаите, докладвани през лятото на 2010 г. от Обединеното кралство и Ирландия, ни напомнят, че болестта е тук, в нашите страни, без да споменаваме пораженията, нанесени от същата болест в източната част на нашия континент, по-специално в Русия и в Молдова. Инициативата за ваксина против туберкулозата (TBVI) има за цел да се създадат ефикасни ваксини за предпазване на развиващите се страни при една достъпна цена. Имайки това предвид, бих искал, ако позволите, да направя следните коментари.

Първо, здравето е безценно, но струва пари. Макар че достъпът до здравеопазване трябва да бъде всеобщ, възможностите за заплащането му остават сами по себе си ограничени в рамките на индустриализираните нации. Такъв е споменатият случай и като цяло е важно разходите да се разсредоточат. Естествено, на Север, това означа в индустриалните държави, пациентите трябва да заплащат висока цена, защото в противен случай източниците за финансиране на съответните научни изследвания твърде бързо ще пресъхнат. В същото време обаче приносът във финансово отношение на Юга, ако въобще съществува, е почти символичен, вследствие на което нашата солидарност става неизбежна за преодоляването на съществуващия недостиг от средства.

Второ, инициативата TBVI намира място и в Стратегия „ЕС 2020“. Това е перфектна илюстрация на целта, която следва да постигнем, ако своевременно поставим своите приоритети в здравеопазването.

Моят трети и заключителен коментар е следният: без допълнително или добавъчно финансиране от страна на големи институционални заемодатели, в това число по-конкретно на Световната банка, не съществува начин това да се случи. Други страни, като САЩ, Канада или редица държави с възникващи пазари, които са потърпевши от проблема с туберкулозата – независимо дали пряко като отражение върху тяхното население, или косвено посредством международната солидарност – трябва напълно логично също да направят свой собствен принос за тази инициатива. Тук говоря по-конкретно за модела на публично-частно партньорство.

Новият подход може да бъде от полза, ако гарантира, че солидарността е предназначена за тези, които едновременно се нуждаят и от медицинска, и от финансова помощ. Алтернативен вариант би било запазването на модела на публично-частно партньорство само за заможното население.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. – (FR) През 2008 г. Инициативата за ваксина против туберкулоза (TBVI) възникна под формата на публично-частно партньорство, подпомогнато от програмата за сътрудничество в областта на здравеопазването като част от Седмата рамкова програма за научни изследвания с цел набирането на допълнителни средства за тази съществена област.

Понастоящем преобладаващата част от наскоро разработените нови варианти на ваксини все още са на предклиничен етап или в началото на клиничната разработка. Важно е да се подчертае фактът, че не разполагаме с клинични данни в подкрепа на твърдението, че един от вариантите на ваксина, намиращ се в процес на разработка, може да се счита за доказано по-ефикасен от използваната в момента ваксина, а именно БЦЖ (Bacillus Calmette-Guérin).

За да достигнат до пазара, новите варианти ваксини трябва да бъдат по-ефикасни от БЦЖ или да я заменят с по-добра ваксина. Факт е, че все още не разполагаме с такива важни данни. TBVI следва да се разглежда отделно от другите инициативи за подпомагане на клиничните изпитвания.

За да се справи с проблемите в областта на клиничните изпитвания, като първа инициатива е създадена програмата „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP), предприета съгласно член 185, според който 14 държави-членки, 2 асоциирани страни и Комисията колективно се ангажират в размер на 400 млн. евро, 200 млн. евро от които са от Европейския съюз, с цел насърчаване на изследванията, намиращи се във фази 2 и 3 от клиничните изпитвания, например за СПИН, малария и туберкулоза в Африка на юг от Сахара. Предвижда се до 2015 г. да приключат всички извършвани понастоящем изпитвания по програмата, включително осемте изпитвания на противотуберкулозна ваксина. Следователно тази алтернатива вече съществува и работи. Освен това Комисията е много заинтересована от т.нар. бизнес модел, който беше разработен в резултат от публично-частното партньорство, включително представеният от TBVI.

Нещо повече, TBVI предложи модел, който в бъдеще е възможно да се превърне в полезен инструмент. Това обаче изисква задълбочен анализ на търговския проект, както и оценка на риска. Следователно, дори ако TBVI намери съществена финансова подкрепа, успехът й не е гарантиран, точно поради факта, че няма достатъчно информация, която да показва дали това, което в момента подлежи на изпитвания, впоследствие може да даде доходоносни резултати.

Въпреки това Комисията ще продължи тези вътрешни разисквания, както и съвместно с финансовите институции да анализира модела, с което ще допринесе за развитието на концепцията, така че отчасти да осигури прилагането на „ЕС 2020“. От тази гледна точка тя вероятно може да бъде проучена.

  Maria Da Graça Carvalho, от името на групата PPE. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, въпреки постигнатия напредък по целия свят заболеваемостта от туберкулоза остава причина за сериозни опасения. Засилващата се резистентност на това заболяване и недостатъчните научни изследвания означават, че днес от туберкулоза умират почти 2 млн. души всяка година.

Ние приветстваме инициативите на ЕС посредством това решение да се бори с туберкулозата, но призоваваме за по-мащабно използване на научния подход, за да бъдат разработени нови ваксини срещу това заболяване. Ваксините са ней-ефикасните мерки на общественото здравеопазване, предпазващи европейските граждани от инфекциозни заболявания, но също така важно е здравеопазването да стигне и до развиващите се страни, така че да допринесе за увеличаване в тях на средната продължителност на живота и за борба с бедността.

Както казах, има известен напредък и сме на прав път, но ЕС трябва да удвои своите усилия. Затова призоваваме за по-координирани действия и за обединяване на европейските изследвания в борбата със свързаните с бедността заболявания. Това е единственият начин, по който може да успеем да облекчим трагичното положение, в което се намират някои развиващи се страни.

Бих искала да запитам Комисията как възнамерява да продължи научноизследователската си дейност в тази област, да активизира тези усилия и да превърне резултатите от тази дейност в благо за хората в светлината на стратегията „Европа 2020“.

  Michael Cashman, от името на групата S&D. – Г-жо председател, винаги ми е приятно да Ви видя на председателското място, когато обсъждаме проблеми, свързани с участта на околните. Зная, че Вие споделяте нашето безпокойство.

Искам да се присъединя към думите на г-н Goerens и действително да подтикна Комисията още малко напред. Съвсем вярно е, че туберкулозата е здравен проблем в световен мащаб и, както знаем, е втората основна причина за смъртност от инфекциозни болести в целия свят. Както чухме, между 1,6 млн. и 2 млн. души ежегодно умират от тази болест. Финансирането от ЕС има решаващо значение за възникването на активен процес на доразработване на нови варианти противотуберкулозна ваксина, което по думите на Комисията способства за ранната им разработка още във фази 1 и 2А на техните клинични изпитвания.

За съжаление – и това представлява проблем, – понастоящем механизмите за финансиране, включително програмата „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP), разпределя доста ограничен обем от средства за твърде скъпоструващи клинични изпитвания, намиращи се в късните фази от разработката на ваксините – фази 2Б и 3, които са жизненоважни за доказване на тяхната безопасност. Ние разполагаме с ваксини, но, за да бъдат те лицензирани, е извънредно важно да се докаже тяхната безопасност и ефикасност.

Приветствам факта, че, както беше споменато, Комисията осигурява допълнителни средства, но дали правилата относно бюджетните разпоредби за всяка нова EDCTP програма допуска насочване на финансирането към изграждане и развитие на места за провеждане на клинични изследвания, в това число епидемиологични? Предвижда ли Комисията въвеждане на механизми за конкуренция при финансирането на късните фази от клиничната разработка на нови оригинални ваксини, които са насочени към пренебрегвани досега заболявания, като туберкулозата?

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, туберкулозата днес е все още широко разпространена, особено в по-бедните страни. Една трета от световното население е заразена и 2,5 млн. души умират от туберкулоза всяка година. Според оценки на Световната здравна организация само в Европа ежечасно има 49 нови заболели и 7 смъртни случая. Сред индустриализираните нации се наблюдава възраждане на туберкулозата, особено като вторично заболяване при болни от ХИВ и СПИН, но също и в резултат от миграцията на населението и туризма.

Превенцията, диагностиката и лечението наистина могат да доведат до контролирано разпространение на това заболяване. Хората са единственият преносител на microbacterium tuberculosis и нейното изкореняване е напълно възможно. Съществуват обаче опасения във връзка с увеличаването на броя на резистентните бактерии. Съществуват нови ваксини и според изследвания приемането на витамин D намалява времето за лечение на туберкулозата. В каква степен Комисията е ускорила вече своята дейност в това направление?

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-жо председател, преди четири години, когато беше крайният срок за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, бяха диагностицирани редица нови случаи на туберкулоза, които тревожат целия свят. Туберкулозата е лечимо заболяване. За съжаление в развиващите се страни, по-специално в Азия и в Африка на Юг от Сахара, тя все още е сериозен проблем. По последни оценки близо два милиарда души са инфектирани с туберкулозния бацил, или с други думи, една трета от световното население. Според статистиката един на всеки десет от тези хора ще продължи да боледува от туберкулоза. Най-бедните региони в света са особено застрашени от увеличаване на новите случаи на туберкулоза, тъй като храната и условията на живот, а също и стресът създават благоприятна среда за развитие на болестта. В редица държави достъпът до ефикасно лечение на заболяването е ограничен и не съществува координация на лечението при СПИН и при туберкулоза. Това е в резултат на факта, че правителствата в развиващите се страни не дават достатъчно средства за здравеопазване. Освен това здравните системи в селските райони страдат от недостиг на кадри и от липса на способи за лечение на такива заболявания. Поради това в държавите с ограничени финансови възможности последиците са най-сериозни в селските райони. Развитите държави изразходват близо 5% от БВП за обществено здравеопазване, докато разходите на развиващите се страни възлизат на едва половината от този дял. Следователно, както отбеляза г-н Goerens, за по-бедните страни е невъзможно без външна помощ да увеличат разходите си за здравеопазване. В допълнение туберкулозата е не само медицински, но и социален и икономически проблем, тъй като води до спад на производителността на труда и има икономически последици. Всичко това означава, че ние трябва да сме решителни в своя отговор и действително ще направим всички необходими усилия, за да гарантираме по-голямата достъпност на ваксините.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, един от въпросите, с които още не сме се справили в борбата си с бедността, е здравеопазването. В Декларацията на хилядолетието ние се ангажирахме преди всичко да намалим детската смъртност, второ, да подобрим майчиното здравеопазване и, трето, да продължим борбата със СПИН, малария и редица други заболявания, включително туберкулоза.

Въпреки това днес всички знаем, че това са онези цели, по които понастоящем изоставаме най-много от графика. Трябва да вземем мерки, за да увеличим средствата за финансиране на програми в здравеопазването в развиващите се страни, а окончателна цел на Европейския съюз в тази област следва да бъде достъпът до безплатни системи на здравеопазване.

Счита, че трябва да бъдат подкрепени глобалните инициативи, като вертикални фондове, подпомагащи борбата срещу СПИН, малария и туберкулоза. Но, г-н член на Комисията, необходимо е също да окажем политическа и икономическа подкрепа на държавите, така че да могат да развиват ефективни здравни системи. Убеден съм, че това би бил най-добрият начин, за да гарантираме принципа на разпределение на финансирането и осигуряване на достъп на най-уязвимите слоеве от населението до здравеопазване.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, подобно на маларията и СПИН, туберкулозата е една от най-големите пандемии, която покосява населението в развиващите се страни, особено в Африка и Азия. Това води пряко до влошаване на икономическото и социалното положение в тези държави.

Но европейските държави също не успяват да се справят с многото случаи на туберкулоза. Това заболяване не може да се разглежда само като медико-фармацевтичен проблем или просто като проблем на човешкото поведение. То включва и въпроси, свързани с развитието на човека в неговата цялост, а също и със справедливостта, което изисква глобален подход. Хората, болни от туберкулоза в развиващите се страни, са жертви на несправедливост, тъй като лечението, което получават, не е достатъчно и не е със същото качество, както в развитите страни.

Нуждаем се от по-нататъшни научни изследвания и запазване на потока от нови медикаменти и ваксини, способни да се справят с нови усложнения и резистентни щамове на различните патогени. Бих искала обаче да привлека вниманието ви към онези редови герои, които воюват с туберкулозата, давайки ни възможност да продължим да лекуваме заболяването, да устоим на трудностите, породени от комбинираното заразяване със СПИН и туберкулоза, и да помогнем на всички държави да посрещнат предизвикателствата на хилядолетието. Трябва да помогнем на здравните работници в развиващите се страни. Те напускат своите страни и се преселват в по-благоденстващи държави, тъй като в собствените им страни бюджетите за здравеопазване биват орязвани.

Подкрепям инициативата за ваксина против туберкулоза, но за да се справим с болестта, трябва да възприемем глобален подход. Не е достатъчно само да подпомагаме научните изследвания и фармацевтичната индустрия, тъй като, освен всичко друго, ще мине още много време, преди тези изследвания да дадат резултат.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, бих искал да подчертая, че туберкулозата далеч не е премахната и ние виждаме, че близо два милиона души годишно стават жертва на тази сериозна болест.

Бих искал да кажа, че е добре, че си даваме сметка за това и приветствам инициативата на Комисията поради факта, че вземаме предвид не само пандемията от СПИН, но и туберкулозата, която отнема живота на милиони хора.

Съгласен съм, че е нужно да се отделят повече средства за разработването на нови ваксини. Но както току-що беше заявено от Комисията, ние, разбира се, не разполагаме с тези нови ваксини, тъй като сме още в предклиничен стадий и тестваме тяхната ефективност при прилагането им върху хора. Искам да отправя призив – приключвам, г-жо председател – за допълнително финансиране и допълнителни средства.

  Claudiu Ciprian Tănăsescu (S&D). – (RO) Г-жо председател, годишна смъртност между 1,6 и 2 милиона души прави туберкулозата една от двете най-смъртоносни инфекциозни болести в света. Това обяснява голямата загриженост на организациите за обществено здравеопазване по света.

Във време, когато медицината прави грандиозен напредък, трябва да признаем, че е дошло време традиционната противотуберкулозна ваксина БЦЖ да бъде заменена от нова, по-модерна и по-ефикасна ваксина. Това обаче не би могло да се постигне без, от една страна, ЕС да прояви повече щедрост при предоставянето на средства за завършване на изследванията в тази област и, от друга страна, да намери други източници на финансиране, като направи преглед на модела, предложен по TBVI – за намиране на алтернативни, нови методи за финансиране.

Предоставянето на финансови гаранции може да направи този модел по-привлекателен за европейските делови среди, което би стимулирало тяхното включване и необходимата финансова подкрепа.

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-жо председател, туберкулозата, или „ТБ“ – както е позната в моята страна, беше силно разпространена преди малко повече от век, като отне живота на много хора – млади и стари.

Със замогването на страната тя отмря и ваксинирането беше прекратено за 36 години. Но както отбеляза авторът, през последните години туберкулозата се завърна. Само през последната година в моя избирателен район с болестта се заразиха едно дете в училищна възраст и едно бебе от детска ясла.

В световен мащаб проблемът е още по-голям, като от бацила са засегнати 2 милиарда души, а на всеки 20 секунди умира човек. Следователно сме изправени пред голямо предизвикателство, ако искаме да постигнем целта – до 2050 г. да премахнем болестта.

Ключът са изследванията и в тази област Европейският съюз заслужава голяма похвала, тъй като, макар и като цяло в изследванията да изоставаме от САЩ и Япония, ние сме лидери в тази област, като 60% от изследванията се провеждат в ЕС и по-конкретно датски институти и учени разработиха ваксината.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, четири години преди срока за постигане на Целите на хилядолетието за развитие туберкулозата слага край на 2 милиона живота всяка година. Тя представлява крещящ пример за неравенството, което пронизва нашият свят. Нека не забравяме, че това е заболяване, което изобщо не е разпространено в индустриализираните държави.

Проблемът с туберкулозата и останалите заболявания няма да се реши без висококачествено обществено здравеопазване, достъпно за цялото население, включително доболнична помощ. Сътрудничеството за развитие и политиката на подпомагане имат тук ключова роля и те, естествено, трябва да включат помощ за програмите за ваксиниране. Но е необходимо повече. Трябва да сложим веднъж завинаги край на механизми като дълга и обслужването му, които изсмукват ресурсите на развиващия се свят и продължават да държат тези страни в изостаналост, зависимост, подчинение и мизерия.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, броят на заболелите и на смъртните случаи от туберкулоза в Унгария са нараснали застрашително през последните години. Това, между другото, е резултат от разрушителното за нацията либерално мислене. Тук имам предвид срамния унгарски Закон за здравеопазването от 2006 г., основаващ се на затварянето на болници и предоставянето на здравни услуги на търговска основа. Съществен фактор за развитие на болестта е бедността, включително увеличеният брой на бездомните, както и все по-трудният достъп до системата на здравеопазване. Според мен трябва да се засили лечебната и превантивната роля на здравеопазването, да се разшири обхватът на профилактичните прегледи и не само да се разшири обхватът на подобреното ваксиниране, но и да се направи то достъпно за всеки. Тези мерки могат да доведат до по-здрава нация, по-здрава Европа и в дългосрочен план – до по-здраво общество.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. − (FR) Г-жо председател, ще се опитам да отговоря на някои от повдигнатите въпроси.

На първо място, трябва да ускорим изследванията, както вече казах в моето встъпление. Комисията търси начини да увеличи финансирането на противотуберкулозните си програми и едно възможно решение би могло да бъде да дофинансира програмата „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP), за която ви говорих. Понастоящем тя разполага с 400 милиона евро, от които 200 милиона евро са предоставени от Комисията. Тя например обсъжда и възможността за създаването на Програма EDCTP 2 и трябва да подчертая, както вече заявих на г-н Tănăsescu, че вече е предвидила значителни ресурси за програмата за изследване на туберкулозата. Мога дори да ви цитирам едно число: 65 милиона евро вече са заделени за тази програма. Но е ясно, че тези средства са недостатъчни и трябва да се потърси публично-частно партньорство.

От друга страна, когато става въпрос за финансиране на потенциалните ваксини в клинична фаза, ще трябва да се има предвид проблемът за ефикасността им. Както ви казах, информацията, с която разполагаме, не ни дава увереност, че по-значително финансиране може да ни доведе до положителни резултати. Витамините са другият подход, който в момента се проучва, но това, което трябва да избегнем, е развиването на резистентност. Вероятно това е една перспектива, която трябва да се проучи, но следва да отчитаме наличието на този риск.

Нека сега поговорим по-общо за здравните системи в Европейския съюз, както и в развиващите се страни. В Европейския съюз здравето е, освен всичко, и една от целите, които Комисията се опитва да насърчи в държавите-членки посредством различни програми, включително стратегията „Европа 2020“. С други думи, тя насърчава инвестициите в здравеопазване. В областта на изследванията в една от инициативите за научноизследователска дейност и иновации Комисията – и в частност една група членове на Комисията – работи по тази тема, така че да гарантира, че в държавите-членки могат да се ускорят иновациите, да се интензифицират свързаните със здравеопазването изследвания наред с проблемите, засягащи застаряването на населението.

Що се отнася до развиващите се страни, Европейският съюз вече постига много в областта на здравеопазването чрез фонда за развитие и това е тема, на която Комисията ще продължи да отделя голямо внимание и в бъдеще.

Надявам се, че успях от името на Комисията да отговоря на някои от вашите въпроси. Мога само да ви уверя, че изследванията остават една от основните грижи на Комисията.

  Председател. − Внесени са четири предложения за резолюции на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността, в заключение на разискванията⁽¹⁾.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 11,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Като член на делегацията за Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС подкрепям мнението резултатите от изследванията в ЕС в областта на разработването на противотуберкулозни ваксини да се предоставят на развиващите се страни и да се подпомагат тези страни за финансиране на лечението на страдащите от болестта. Заедно с ХИВ и маларията, туберкулозата е една от трите най-често срещани инфекциозни болести. Една трета от световното население е заразено с туберкулозния бацил; всеки ден биват диагностицирани осем милиона души заболели и тя убива между 2,6 и 2,9 милиона души. Над 95% от заболелите са от развиващите се страни. Всяка секунда туберкулозният бацил взема нова жертва. Около 10% от инфектираните ще развият болестта, което може да е фатално, ако не бъдат лекувани. Повечето заболели са диагностицирани в Индия, Китай, Индонезия, Южна Африка, Нигерия, Бангладеш и Етиопия. В Азия и Африка честотата на заболяванията е 100-120 на 100 000 души население. В много страни достъпът до ефективно лечение е ограничен. Туберкулозата е и сериозен икономически проблем. Глобалният спад в производителността на труда на работната сила, предизвикан от болестта, възлиза на 13 милиарда щатски долара годишно. Премахването на туберкулозата е една от Целите на хилядолетието за развитие, която ЕС иска да постигне до 2015 г. Остават ни само четири години. Понастоящем туберкулозата е напълно лечимо заболяване. Нуждаем се от комплексна програма, насочена към предотвратяването и лечението на туберкулозата. Колкото може по-скоро трябва да стартира информационна кампания за туберкулозата, за начините да избягването и лечението й, както и на програма за ваксиниране.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (EN) В човешката история туберкулозата е убила повече хора, отколкото която и да било друга болест. Тази високозаразна, преносима по въздушен път бактерия може да зарази допълнително от десет до петнадесет души, преди да бъдат открити симптомите й.

Лошите жилищни и битови условия и липсата на нужната хигиена винаги са представлявали сериозни рискови фактори за туберкулозата, поради което тя е заболяване, което най-силно е свързано със и отчасти предизвиквано от бедността.

Въпреки усилията на СЗО и националните органи броят на хората, умиращи от туберкулоза, възлиза на 1,5 милиона души и продължава да нараства. Аз решително подкрепям инициативата за противотуберкулозна ваксина и искрено се надявам, че тя ще осигури повече ваксини за страдащите в Европа и по света.

Трябва да се изтъкне, че борбата срещу туберкулозата трябва да върви ръка за ръка с борбата срещу бедността и социалното изключване. Необходимо е да се идентифицират уязвимите групи, като се установят и премахнат бариерите, които препятстват достъпа им до целия спектър на превенцията, диагностицирането и лечението на туберкулозата.

Ще бъде полезно да се модифицира програмата за противотуберкулозните услуги, за да се отговори по-добре на местните нужди и да се предприемат мерки срещу широко разпространените дискриминационни практики в здравните системи.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Трябва да се борим с туберкулозата, защото тази болест убива всяка година по два милиона души по света и почти една трета от световното население е заразено с нея. Бих искала да насоча вниманието ви към факта, че туберкулозата е болезнен световен здравен проблем и е втората най-смъртоносна инфекциозна болест в света. Тя е силно свързана с такива социални и икономически проблеми като бедност, безработица, алкохолизъм, наркомании и ХИВ/СПИН, както и с незадоволителното и плачевно състояние на системите на здравеопазване и късното диагностициране. Ето защо аз съм доволна от формирането на модела на инициативата за противотуберкулозна ваксина, тъй като всички пациенти по света, страдащи от туберкулоза, ще бъдат в състояние да се възползват от резултатите от изследванията и работата в тази област. Освен това този проект ще допринесе за осъществяване целите на стратегията „Европа 2020“ и за постигане до 2015 г. на Целите на хилядолетието за развитие. Бих искала да отбележа, че финансирането на борбата срещу туберкулозата е недостатъчно и че за създаването на сериозен пакет от нови потенциални противотуберкулозни ваксини е много важно финансирането от Европейския съюз. Надявам се, че възможно най-скоро ще бъде отбелязан напредък в лицензирането на потенциални европейски противотуберкулозни ваксини и че те ще бъдат на разположение на онези, които най-много се нуждаят от тях. Освен това важно е да се намерят възможности за прилагане на конкурентен механизъм на финансиране за осъществяване на последните стадии от клиничното проучване на нови противотуберкулозни ваксини.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) В контекста на нашето разискване бих искала да отбележа, че в началото на ХХІ век туберкулозата убива почти три милиона души годишно по света. Статистиката ни показва, че една трета от световното население е заразено с бацила на туберкулозата. Това е причина за тревога. Трябва да гарантираме, че само най-добрите и съвременни ваксини ще се използват като основен инструмент в борбата с болестта. Трябва да направим опит за активизиране на международните мерки и да обсъдим финансирането на ваксините, особено за развиващите се страни. Освен това е необходима активна медийна кампания за информиране на обществеността за проблема, за начините на заразяване и предотвратяване на болестта, тъй като хората смятат, че туберкулозата е заболяване, което не засяга съвременния свят. Благодаря ви.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Аз съм обезпокоен от изводите, които направиха авторите на въпросите, изискващи устен отговор, че пет години преди изтичането на срока за постигане на Целите на хилядолетието за развитие се наблюдава слабо спадане на заболеваемостта от туберкулоза в глобален мащаб. Според информацията, с която разполагам, над 73% от лекарите в Централна и Източна Европа признават, че не се чувстват достатъчно добре подготвени да диагностицират и лекуват туберкулозата. Общото усещане сред лекарите е, че положението е значително по-лошо; 75% от тях считат, че броят на новите случаи на туберкулоза нараства. Каква би могла да бъде причината за такова несъответствие между официалната статистика и наблюденията на медицинските работници? Системата за събиране на данни за нови случаи на заболяване от туберкулоза е остаряла и здравните учреждения често пренебрегват задълженията си в това отношение. Трябва да се подчертае, че ключово оръжие в борбата срещу заболяването остават превенцията, осведомяването, спазването на правилата за хигиена, което прави възможно да се избегне инфектирането с туберкулозния бацил. Съгласен съм с авторите на въпросите, че едно от решенията на този проблем би могло да бъде въвеждането на програми за ваксиниране заедно с широкомащабна информационна кампания.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Въпреки известния напредък туберкулозата остава една от основните причини на смъртност в световен мащаб, особено в развиващите се страни, и води до почти 2 милиона смъртни случая годишно. Заслужава да се спомене положението в Румъния, където се регистрират 110 заболявания на 100 000 жители, в сравнение с 39 заболяване на 100 000 души в Европа.

Достъпът до здравеопазване е всеобщо право и не финансовите разходи трябва да ни безпокоят. Налице е неравенство между индустриализираните и развиващите се страни. Трябва да покажем солидарност и подкрепа по всякакъв начин на програмата „Да спрем туберкулозата“, лансирана от Световната здравна организация (СЗО).

Дълг на Европа е да намери прагматични и оригинални методи за осигуряване на финансирането на изследванията с цел борба срещу туберкулозата и други трансмисивни болести. Инициативата за противотуберкулозна ваксина (TBVI), подкрепяна от Европейския съюз, предлага решение за съществуващото положение чрез създаване на достъпни ваксини на достъпни цени, които могат да бъдат предоставени на населението посредством структурирана програма за ваксинация. Включването на TBVI в стратегията „ЕС 2020“ може да се окаже решението, позволяващо на Европа да засили стратегическата си независимост в борбата с туберкулозата и позицията си на водещ новатор.

(1) Вж. протокола.

20. Едноминутни изказвания (член 150)

  Председател. − Следващата точка е едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост в съответствие с член 150 от Правилника за дейността.

  Theodoros Skylakakis (PPE). – (EL) Г-жо председател, първо искам да кажа няколко думи за Египет. Европейската служба за външна дейност трябва да функционира на максимални обороти в тежките времена, които ни очакват, за да закриля европейските граждани в Египет, правата на малцинствата в Египет и историческите институции, които ги представляват, като Гръцката православна патриаршия в Александрия.

Сега ще се върна към основната ми тема, свързана с отпадъците. Независимо че разполагаме със законодателна рамка на високо равнище, почти всяка държава-членка се сблъсква с трудности, свързани с нарушения. Много от държавите съобщават за кризи с отпадъците, а някои сектори, като например пренасянето на отпадъци през границите, съществено нарушават общностното право. В същото време по политически причини — прочутата политика „не в моя заден двор“ — държавите-членки не участват в полаганите усилия толкова ефективно, колкото би трябвало.

Ето защо Комисията трябва да предложи нови допълнителни инструменти като разширяване на отговорностите на Европейската агенция за околната среда и улесняване на Съюза да изпраща мисии за проверка на информация в държавите-членки. Комисията трябва да помисли за това в светлината на предложенията за 2012 г.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). - (RO) Г-жо председател, бих искала да изтъкна ситуацията в Румъния по отношение на грубото нарушение на принципите на правовата държава от настоящото правителство. Арестът на видния член на опозицията Constantin Nicolescu, обявен преди началото на съдебния процес и без каквито и да било осезаеми доказателства, свидетелства за недемократичния начин, по който действа сегашното правителство. Арестуването, извършено с политическа заповед, както и показаното по отношение на обикновените граждани презрение чрез приетите от правителството противообществени мерки, извежда на улиците хората, които бяха унижавани и осъдени на бедност. С цел потушаване на недоволството срещу злоупотребяващите, антидемократични мерки правителството уреди закупуването на оборудване за борба с безредици срещу 10 млн. евро.

Всичко това представя ясна картина на политическа диктатура и на онова, което ще се случи в бъдеще, ако тези действия, които противоречат на европейските ценности, останат ненаказани. Ние не протестираме срещу правосъдието, а срещу политически наложени злоупотреби. Европейският съюз настоява за зачитане на демокрацията в страни като Тунис и Египет, но това трябва стриктно да се спазва и в държавите-членки.

  Метин Казак (ALDE). - Г-жо председател, уважаеми колеги, нерешените проблеми на тютюнопроизводителите в България доведоха до ескалиране на напрежението в отделни региони на страната и протести, в които се включиха над 10 000 души. В приета декларация те изразиха несъгласието си с водената политика, която е причина за тежкото им материално положение, свързано със спирането на националните доплащания за производство на тютюн за реколта – 2010 г.

В Европа от 27 държави-членки 17 произвеждат тютюни и всички те са подпомагани от правителствата си. България се оказва единствената страна членка, която забавя утвърдената схема за национални доплащания за тютюн, приета с нормативен акт и нотифицирана пред Европейската комисия. Той предвижда отпускане на помощ за българските тютюнопроизводители в размер на 76 милиона евро, чието изплащане се бави в момента, а забавянето на тези помощи обрича на глад и емиграция стотици семейства и поставя под опасност гражданския мир в страната.

  Michail Tremopoulos (Verts/ALE). - (EL) Г-жо председател, днес в забележителна атмосфера на единодушие Европейският парламент прие отправения от неговия председател г-н Бузек призив Европейският съюз официално да признае геноцида над ромите, жертви на нацистите по време на Втората световна война. Както каза той, ромите от много отдавна са най-потиснатото малцинство.

Към кого обаче се обръщаме ние? Кой ще прилага нашите съвместно приети политики? През юли 2008 г. Комисията поиска доклад за европейските политики за ромите в 18 страни; този доклад е на нейно разположение от юни. Аз внесох въпрос по темата, защото считам, че няма никакво оправдание за закъснението в публикуването на такъв ценен доклад. Всъщност е налице международен призив той да бъде публикуван. Г-жа Рединг отговори на въпроса ми и обеща да го публикува до края на декември 2010 г. Вече сме февруари 2011 г., а докладът все още не е публикуван. Много бих искал да знам защо.

  Zbigniew Ziobro (ECR). - (PL) Г-жо председател, многократно съм изразявал моето мнение по време на разискванията в Европейския парламент относно политиката на ЕС в областта на ограничаване на емисиите на парникови газове, политика, която получава много силна подкрепа от Европейския парламент и Европейската комисия. Аз обаче привлякох вниманието върху факта, че тази политика също така дава основание за много неблагоприятни икономически промени. В много сектори тя води до преместване на промишлени предприятия в други страни извън Европейския съюз.

За съжаление, Европейската комисия не взе изобщо това предвид, независимо че много колеги подчертаха негативните аспекти на радикалното ограничаване на емисиите на CO2. Така наскоро научихме за последните големи промишлени предприятия, планиращи да преместят производството си от Германия и Полша в страни от бившия Съветски съюз или дори в Африка или Южна Америка. Тези промени изискват реални действия от страна на Комисията, на която продължават да не достигат перспектива и визия.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). - (PT) Г-жо председател, както беше обещано на гражданския форум „Агора“, организиран от Европейския парламент миналата седмица, бих искала да предам тук апелите на възмущение, достигнали до нас от различни социални организации, които се присъединиха към нашите разисквания по икономическата и финансова криза и сериозните последици от увеличаването на безработицата, социалното неравенство и бедността, независимо че 2010 година беше обявена за Европейска година за борбата с бедността и социалното изключване.

Там беше поискано дейността и работата на Европейския парламент да отразяват възмущението на организациите, участващи в борбата с бедността, като се имат предвид социалните последици от кризата и сериозността и размаха на бедността.

Измежду многобройните ярки примери за експлоатация, бедност, дискриминация и социално изключване, както и от различните предложения, искания и идеи, бих искала да наблегна на отнасящите се до ролята, която Европейският парламент трябва да изиграе в осъждането на ситуацията. По-конкретно той трябва да създаде работна група, натоварена с мониторинг на последиците от кризата в социалната сфера, както и на мерките, предприети от Съвета и от Комисията вследствие на решения на Европейския парламент, като например тези, свързани с минималния доход…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Marian-Jean Marinescu (PPE). - (RO) Г-жо председател, Работната група за оценка на Шенген прие всички доклади за оценка за Румъния. Нейните заключения сочат, че Румъния отговаря на всички изисквания на достиженията на правото от Шенген. За съжаление, Европейският съвет отказва да предостави докладите на Европейския парламент, като по този начин възпрепятства процедурите на Парламента. Членовете на ЕП не могат да гласуват, без да са запознати със съдържанието на докладите. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи поиска документите, а Румъния предложи да ги разгласи. Съветът обаче забавя вземането на решение без основателна причина.

Смятам, че при това положение Румъния има право да предостави на Парламента всички доклади за присъединяването на страната към Шенгенското пространство. Тези доклади са единствените критерии, които могат да се използват като основание на решението за присъединяване. Искането за добавяне на други критерии не съответства на европейските договори, не е европейски подход и не се основава на сериозни аргументи. Румъния е изпълнила правното си задължение да се подготви за защита на външните граници на Съюза и трябва да получи подходящ отговор от институциите на ЕС.

  Rovana Plumb (S&D). — (EN) Г-жо председател, бих искала да Ви информирам, че демокрацията в Румъния никога не е била под толкова голям натиск през последните 20 години. Вече Ви предупредихме по повод на председателя на Камарата на депутатите, който фалшифицира гласуването на така важния закон за пенсиите. Неотдавнашният случай със социалдемократа Constantin Nicolescu, председател на областния съвет на Argeş в Румъния, за пореден път доказва, че използваните от управляващата партия в Румъния методи брутално застрашават основните права и свободи на гражданите.

Всички приети от правителството мерки показват, че Либерално-демократическата партия в Румъния е във война с целия румънски народ. Не можем да позволим на един демократичен член на Европейския съюз да се държи недемократично, да арестува хора по прищевки и да използва обществените институции за осъществяване на лични вендети. Ние трябва заедно да защитим нашите права, свободи и нашата демокрация.

  Marian Harkin (ALDE). — (EN) Г-жо председател, в качеството ми на ирландски член на ЕП аз искам ЕС да се занимае по справедлив начин с непосилната финансова ситуация в Ирландия.

Да, ние трябва да поемем отговорност за множеството си неуспехи, но ние не сме действали сами. Хазартни инвестиции от много страни се вливаха в ирландските банки. Те се сринаха като замък от карти, а ирландските данъкоплатци поеха на раменете си непоносима тежест.

Плащаме наказателна лихва от 5,8%, а способността ни да изплатим заема, включена в четиригодишния план за строги икономии от ЕС, се прогнозира на основата на растеж, но този растеж не може да се осъществи. Защо? Безработицата се увеличава дори и в условията на рязко засилена емиграция. Предприятията фалират, а нашият БВП спада за четвърта поредна година.

И докато ЕЦБ налива 132 млрд. евро през предната врата на ирландските банки, 110 млрд. евро са изтекли през задната врата на същите тези банки през 2010 г., а 40 млрд. евро — през декември 2010 г.

Положението бързо става нетърпимо и ако, както каза председателят Барозу, Европа е част от решението, ние се нуждаем от сериозни действия сега.

  Diane Dodds (NI). — (EN) Г-жо председател, само миналата седмица в избирателния ми район в Северна Ирландия републикански терористи дисиденти оставиха две заредени бомби в района Antrim Road в Северен Белфаст. Наистина, само по Божията милост днес не говорим за множество смъртни случаи. Стотици хора бяха евакуирани от домовете им, докато силите за сигурност се занимаваха с надвисналата над тази община опасност.

Осуетената атака е била насочена срещу полицейски служители като последната от поредица опити за убийства на служители от полицейската служба в Северна Ирландия.

Тези атаки не се отразяват широко от новинарските програми в Обединеното кралство, още по-малко в Европа, но те все още ни напомнят, че въпреки огромния напредък към прогрес на Северна Ирландия все още има хора, които искат да ни върнат назад.

Преди Коледа председателят Барозу се срещна с министър-председателя на Северна Ирландия Питър Робинсън и потвърди ангажимента си в работната група Барозу. Приветствам тази работа и също така приветствам първоначалната работа, извършена в рамките на Парламента във връзка с финансирането на мира.

  Csaba Sógor (PPE). - (HU) Г-жо председател, чухме много оплаквания и възмутени гласове във връзка с унгарското председателство. Интересно е, че нито един от тях не се отнася до програмата на ЕС на действащото председателство. Някои възроптаха във връзка със закона за медиите. Европейската комисия вече посочи своите възражения, а унгарското правителство показа готовност да измени закона.

Питам се защо не беше проявен същият международен интерес към закона за държавния език, който е в сила в Словакия и до днес и продължава да налага глоби за използване на майчиния език. Защо тревожните гласове за утвърждаването на основните права във връзка с медийния закон не показаха загриженост, когато едно от най-естествените права на човека на унгарското малцинство в Словакия беше поставено под въпрос? Други бяха обезпокоени от гигантския килим, изложен в сградата на Съвета, на който е изобразена картата на Унгария от преди 160 години. Тази карта показва, че можем да изградим силна Европа само чрез познаване и зачитане на общата ни история и национални ценности.

  Catherine Stihler (S&D). — (EN) Г-жо председател, 14 февруари, денят на Св. Валентин, ще отбележи първия в историята Европейски ден на епилепсията. За самия Свети Валентин се смята, че е страдал от епилепсия.

Днес шест милиона европейци страдат от епилепсия. В Шотландия това са около 39 000 души, в същото време само 20 000 шотландци са диагностицирани и състоянието им се контролира с медикаменти. Това означава, че 19 000 души живеят ежедневно със страх от повтарящи се припадъци. Ако екстраполираме в рамките на ЕС, това означава, че милиони хора също живеят с този страх.

На 14 февруари трябва да повишим осведомеността за епилепсията. Трябва също така да се опитаме да определим при колко души има правилно поставена диагноза и да призовем държавите-членки да увеличават броя на невролозите, специализирани по епилепсия. На 15 февруари ще има редица прояви в Парламента и аз насърчавам колегите да вземат участие в тях. Ще присъстват много от вашите избиратели.

Бих искала също така да използвам възможността да приветствам Joanne Hill, медицинска сестра, специализирана по епилепсия, и Fiona Nicholson, управител на шотландски център за епилепсията.

  Csanád Szegedi (NI). - (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, моля да ми позволите да посветя отреденото ми време на случая с хората от Székely. През последните няколко дни президентът на Румъния, за съжаление, за пореден път заяви, че не подкрепя териториалната автономия на Székely. Ще съм доволен, ако можем веднъж завинаги да направим нещата ясни в Европейския парламент и да обявим, че хората от Székely имат право на териториална автономия. Това не е въпрос на добра воля на Траян Бъсеску; хората от Székely имат право на автономия. Бих искал да напомня на всички, че автономията е международно признато, обвързващо право, както и двойните стандарти, прилагани от Европейския съюз, когато казва, че някои народности имат право на автономия, а за други това е неприемливо. Баските и каталунците имат право на автономия, а хората от Székely — не. Според тази логика трябва да кажа с абсолютна убеденост, че онези, които не подкрепят усилията на хората от Székely за самостоятелност, не са европейци.

  Seán Kelly (PPE). - (GA) Г-жо председател, бих искал да подчертая, че свободата е една от основните цели на Европейската общност: свобода на движение, свобода на търговия и свобода на работа. Ние нямаме свобода на работата, защото нямаме взаимно признаване на квалификациите.

Днес чух за лекар, който работи в Италия и на когото са били необходими девет месеца, за да получи разрешение за работа в Ирландия. В това няма абсолютно никакъв смисъл. Трябва да разгледаме системата UPMC в САЩ, която е полезен пример за нас. По-специално, ако се стремим да имаме медицински електронни услуги, трябва да въведем това признаване на квалификациите. В противен случай няма да имаме напредък.

  Claudiu Ciprian Tănăsescu (S&D). - (RO) Г-жо председател, нееднократните злоупотреби с власт на управляващите в Румъния в момента въвлякоха страната в най-мрачния период от нейната история от 1989 г. насам. Въпреки че Румъния има демократична конституция, нейните разпоредби често грубо се пренебрегват. Въпреки че на теория има разделение на властите в държавата в съответствие с демократичните принципи, на практика един човек, президентът Траян Бъсеску, контролира цялата власт в Румъния, като диктува прищевките си като заповеди и ежедневно злоупотребява с властта; всичко това в опит да унищожи политическата опозиция и да накара да замлъкне всеки глас, който предлага реална алтернатива на катастрофалната администрация Бъсеску-Бок.

Тъй като се касае за държава-членка на Европейския съюз, на съдбата на Румъния не бива да се гледа с безразличие от институциите на ЕС или от представители на други държави-членки на ЕС, които трябва да заемат позиция по този въпрос. Моля, не позволявайте да ви повлияят несвързаните обяснения и понякога неудобните извинения, предлагани от тези, които управляват Румъния, или от други, които открито ги подкрепят, било от страх или от грижа за собствените си дребни интереси. Техните действия достатъчно добре показват на всеки, който иска да прозре в тях, каква е тъжната реалност в моята страна.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D). - (RO) Г-жо председател, реших редовно да напомням на г-н Buzek как се развива демокрацията в Румъния. Той посети румънския парламент и подкрепи правителството на Бок и Траян Бъсеску. Искам да кажа на г-н Buzek, че румънският парламент не разполага с никаква власт, а всички закони се приемат и изпълняват от правителството. Румънското правителство не разполага с власт и защото Траян Бъсеску назначава министрите, контролира ги и обявява всеки път, когато се вземат важни мерки. В Румъния невинни хора са хвърлени в затвора за 30 дни, след което ще започнат съдебни процеси срещу тях.

Поисках от г-н Buzek официалната му позиция и получих отговор чрез съобщение в пресата от партията PD-L и Траян Бъсеску. Настоятелно изисквам и очаквам официалната позиция на г-н Buzek.

  Alexander Mirsky (S&D). - (LV) Г-н председател, защо според Вас Европейският парламент приема резолюции? Именно за да могат те да се прилагат. Въпреки това изглежда, че правителството на Латвия няма намерение да прилага резолюцията от 11 март 2004 г. В нея ясно се посочва, че на хората, които са постоянно пребиваващи на територията на Латвия, трябва да бъде предоставено право на гласуване в местните избори. На въпроса кога Латвия ще приложи резолюцията вероятно ще получим отговор: „Kad pūcei aste ziedēs“ (на латвийски). На руски език може да се каже: „Когда рак на горе свистнет“, а на английски език: „When pigs fly“ [Когато цъфнат налъмите]. Нещата се свеждат до това: или налъмите ще започнат да цъфтят, или ние трябва заедно да сложим край на дискриминацията срещу 335 000 души, живеещи в Латвия.

Благодаря ви.

  Ioan Enciu (S&D). - (RO) Г-жо председател, днес сме свидетели на събития, които ще променят хода на историята в Северна Африка и другаде по света. Диктаторските режими не могат дълго да останат устойчиви където и да е по света. Бих искал обаче да привлека вниманието към факта, че могат да се появят нови форми на диктатура, дори и в държава-членка на Европейския съюз, считана за демократична, а именно, Румъния. Съгласно принципа на правовата държава човек трябва да се смята за невинен до признаването му за виновен от съдиите и трябва да бъде съден като свободен гражданин, освен ако не представлява опасност за обществото.

Тези универсални правни принципи вече не са валидни в Румъния, когато става дума за президента Бъсеску и за Либерално-демократическата партия, която е на власт. Ясно доказателство, че арестите в Румъния се извършват по политическа заповед, може да се открие в изявлението на президента Бъсеску в Страсбург, пет часа преди ареста на Constantin Nicolescu, цитирам: „Виден член на опозицията е бил арестуван“, край на цитата, независимо че последният дори още не е стигнал в съда. Какви по-ясни доказателства са нужни, за да се покаже, че президентът Бъсеску решава кой и кога да бъде арестуван ?

  Corina Creţu (S&D). - (RO) Г-жо председател, аз също споделям мнението на моите колеги, които привлякоха вниманието към преследването на политическата опозиция в Румъния чрез използване на правните инструменти на правителството, което показва все по-нарастващи свидетелства за авторитарни злоупотреби. Румънското правителство, чиято популярност рязко се срива и което е в навечерието на поредица от ограничителни мерки с брутална тежест и с драстично въздействие върху стандарта на живот, прибягва до все по-насилствени недемократични методи, за да се задържи на власт.

Както казаха моите колеги, необоснованото и грубо арестуване на виден член на опозицията, избран пряко от гражданите, е последният и тревожен пример в поредица от заплахи и тормоз срещу опозиционните групи. В същото време държавният бюджет е ограбван от политическите поддръжници на правителството, чиито хаотични мерки задълбочават икономическата и социална криза и нарастващото социално напрежение до обезпокоителна степен. Ето защо ние също протестираме заедно срещу атаките, целящи сплашване на политици от опозицията и на профсъюзите. Смятам, че форумите на ЕС трябва да заемат позиция срещу грубите нарушения на демократичните права в Румъния.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). - (ES) Г-жо председател, бих искал да споделя с всички вас една голяма удовлетвореност. Неотдавна беше сключен много обхватен социален и икономически пакт между правителството, профсъюзните лидери и бизнес лидерите в Испания. Това споразумение свидетелства, че Испания като страна може да обединява усилията си за преодоляване на своите трудности, да се изправя срещу своите предизвикателства и да укрепва социалната държава. Госпожи и господа, в днешната глобална криза това споразумение е уникален пример за това как, като обществото като цяло поема отговорност, ние постигаме споразумения с идеята да спечелим бъдещето и да изградим силна Испания в Европейския съюз, която да играе все по-важна роля.

  Председател. — С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.

21. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

22. Закриване на заседанието

(Заседанието се прекъсва в 23,25 ч.)