Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 3 февруари 2011 г. - Брюксел

4. Инструмент за финансиране на сътрудничеството за развитие - Финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (изменение на Регламент (ЕО) № 1889/2006) - Финансов инструмент за сътрудничество за развитие (изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006) – Създаване на финансов инструмент за сътрудничество с индустриализирани страни (изменение на Регламент (ЕО) № 1934/2006) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– препоръка за второ четене от г-н Goerens – от името на комисията по развитие, относно финансов инструмент за сътрудничество за развитие [16447/1/2010 - C7-0424/2010 - 2010/0059(COD)] (A7-0009/2011)

– препоръка за второ четене от г-жа Lochbihler и г-жа Gál – от името на комисията по външни работи, относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1889/2006 за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света [16446/1/2010 - C7-0427/2010 - 2009/0060B(COD)] (A7-0014/2011)

– препоръка за второ четене от г-н Mitchell – от името на комисията по развитие, относно финансов инструмент за сътрудничество за развитие (изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006) [16442/1/2010 - C7-0426/2010 - 2009/0060A(COD)] (A7-0006/2011)

– препоръка за второ четене от г-н Scholz – от името на комисията по международна търговия, относно създаване на финансов инструмент за сътрудничество с индустриализирани страни и територии с висок доход (изменение на Регламент (ЕО) № 1934/2006) (A7-0005/2011).

  Charles Goerens, докладчик. − (FR) Г-жо председател, днес е внесено за второ четене предложението за регламент относно създаване на придружаващи мерки за сектора на бананите на държавите от АКТБ.

Напомням ви, че на първо четене апелирахме за колкото може повече придружаващи мерки за държавите износители на банани от АКТБ, чието положение може да стане по-тежко с влизането в сила, в рамките на СТО, на споразумение с производители от Съединените американски щати и Латинска Америка, за да се сложи край на търговския спор за митата на бананите. По силата на споразумението, до 2017 г. вносните мита за банани постепенно ще намалеят от 176 евро за тон до 114 евро за тон.

Бананите от държавите от АКТБ обаче ще продължат да имат безмитен достъп в рамките на Европейския съюз. Влошаването на положението в тези държави след влизането в сила на търговското споразумение ги накара да преговарят с Европейския съюз за придружаващите мерки за сектора на бананите (ПМБ).

Комисията по развитие, от чието име съм докладчик, можа да осигури приемането на първо четене на следните подобрения в първоначалния текст.

Първо, като основни цели на препоръчваните мерки бяха посочени премахването на бедността и подобряването на условията на живот.

Второ, като основни бенефициери на мерките бяха посочени дребните земеделски стопани и малките предприятия.

Трето, регламентът обръща особено внимание на въпросите, свързани с околната среда, здравеопазването и трудовите стандарти.

Четвърто, бяха въведени прозрачни критерии за разпределяне на средствата.

И накрая, беше постигнато споразумение относно предварителния размер на данъка, което следва да бъде прилагано 18 месеца преди изтичането на програмата.

Освен това Парламентът и Съветът постигнаха споразумение относно финансирането на придружаващите мерки за 2010 г. и 2011 г. Всички тези подобрения отговориха на очакванията на държавите от АКТБ. Не беше постигнато съгласие единствено по хоризонталния въпрос за прилагането на процедурата за делегирани актове към финансовия инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР). Нашето тълкуване на член 290 от Договора от Лисабон подкрепя искането ни.

Европейският парламент иска да има думата при стратегическите решения, които взема Комисията, относно финансирането на външни действия. До този момент Съветът отказва да даде на Парламента полагащата му се роля при осъществяването на функциите на финансовите инструменти.

Спорните въпроси трябва да бъдат изяснени и аз твърдо ще настоявам за следното: отказваме да ни наричат размирници. Парламентът и комисията по развитие всеки ден в работата си доказват това. Ето защо приканвам колегите си да защитават позицията, приета на първо четене, и да гласуват за текста, който току-що представих за одобрение.

  Barbara Lochbihler, докладчик. – (DE) Г-жо председател, гарантирането на правата на човека, насърчаването и развитието на демократичните структури и борбата с корупцията са основните искания на тези, които са излезли на улиците в Тунис, Египет и Йемен – чрез мирни средства и с надеждата по този начин да постигат промяна, така че хората в Магреба и в Арабския свят да могат да отстоят правото си на свобода на изразяване на мнение и свобода на печата, правото си на свободни избори и правото си на гражданско участие. Осъществяването на тези права е точно това, което нашият финансов инструмент за демокрация и права на човека иска да насърчава; досега той имаше ограничени възможности за действие в посочените страни, защото обстоятелствата там са такива, че като цяло тези, които са на различно мнение, ги очаква преследване и изтезания.

Приветствам факта, че, както вчера чухме в работната група, Комисията вече е направила подробни планове за използването на финансовия инструмент, така че сега ще има краткосрочни, средносрочни и дългосрочни проекти, които могат да бъдат използвани в подкрепа на демократичните промени в Тунис. Ще бъде добре, ако в бъдеще разработим модел, който да може да бъде използван и в други държави, ако в тях станат такива основни промени. Много се надявам Комисията да приеме предложенията, направени от парламентарната делегация в Тунис, както при реформата на съдебната система.

Инструментът за насърчаване на демокрацията и правата на човека е структуриран по такъв начин, че да може да подкрепи различни държавни структури, които работят за подобряването на ситуацията с правата на човека. Това може да са правителства, международни институции за защита на правата на човека или лица, които като защитници на правата на човека се нуждаят от подкрепа. Като цяло структурата е добра, защото дава възможност в определени ситуации да се действа без съгласието на съответното правителство. Не смятам, че това е някаква намеса във вътрешните работи, защото самите права на човека допускат, че можем да се противопоставяме на принудата и насилието от страна на държавата към хората, към отделните граждани.

Естествено, трябва да преразгледаме отделните проекти, както и най-важните задачи, свързани с правата на човека, и инструмента за демокрация и постоянно да ги подлагаме на критична оценка. Досега този инструмент беше сравнително нов, така че нямаше смисъл да правим оценка, която няма да ни даде много. Ето защо е още по-важно да подготвим и осъществим предстоящата цялостна оценка. Целта трябва да бъде да изясним въздействието на отделните мерки, което ще ни даде възможност в определени случаи да преосмислим приоритетите и методите на работа.

Основен принцип на настоящия финансов инструмент е взаимното допълване между всички финансови инструменти. Въпреки това много пъти установихме, че на практика този сравнително скромен финансов инструмент се използва за финансиране на проекти, които несъмнено могат да бъдат отнесени към географски инструмент. Този въпрос възникна също и на диалога за правата на човека. Ето защо определено не трябва да се съгласяваме с каквито и да e съкращения в този скромен инструмент; трябва също така да следим той да не се използва за финансиране на проекти, за които всъщност не е предназначен.

Накрая, относно делегираните актове – въпрос, по който тепърва трябва да постигнем съгласие за всеки от финансовите инструменти. В много области, като например околна среда и транспорт, няма спор какво може да се счита за делегирани актове. Във външната политика обаче това е изключително спорно. Много е важно – особено след Договора от Лисабон – ние като Парламент също да имаме право на съвместно вземане на решения във външната политика на нивото на стратегическия фокус на програмите за финансови инструменти.

  Kinga Gál, докладчик. − (HU) Г-жо председател, уважаеми представители на Комисията, госпожи и господа, всичко, което каза моят съдокладчик, г-жа Lochbihler, е от голямо значение. Настоящата напрегната международна ситуация – имам предвид вчерашните разисквания за Северна Африка, по-конкретно за Тунис и Египет – показва, че вниманието, което отделяме например на финансовия инструмент за правата на човека, наистина е от значение и че на практика на определено място този инструмент може да има сериозно въздействие. Точно това е първата важна причина, поради която Парламентът настоява да упражнява контрол над инструмента.

Що се отнася до съществените въпроси, обсъдени на разискването на първо четене през октомври миналата година, които имаха за цел да насърчат действията на местните неправителствени организации, институциите са в съгласие. Сега, на второ четене, трябва да бъде разгледана другата страна на монетата, а именно споразумението за междуинституционалното разискване относно правото на Парламента на демократичен контрол. Добре известно е, че въпросът за финансовите инструменти, включително и въпросът за този финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека, вече цяла година е част от една междуинституционална битка.

Договорът от Лисабон засили правото на Европейския парламент на демократичен контрол; фактически става дума за делегираните актове, които в настоящата ситуация според нас трябва да бъдат въведени и прилагани. Именно делегираните актове могат да бъдат първият показателен пример, че след 1 декември 2010 г. ролята на Европейския парламент наистина е по-голяма. Така че на второ четене, а по всяка вероятност и по време на предстоящия договорен процес, ще се борим за признаване на правото на Европейския парламент за демократичен контрол и смятам, както и колегата ми, че това е важно именно във връзка с финансовия инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека. Това е така, защото, както току-що чухме, този инструмент е предназначен да служи на правата на човека, принципите на правовата държава и защитата на демокрацията, а ние насърчаваме конкретни права, например борбата за правата на жените и децата, борбата срещу смъртното наказание, изтезанията и жестокото, нечовешкото, унизителното отношение. Целта ни е да подпомогнем защитниците на правата на човека, които работят при невъзможни условия. Ето още една причина, поради която този инструмент е особено важен. Негови бенефициери са неправителствени организации, които в някои страни са в много неблагоприятно положение. Казаното оправдава това, че ние, Парламентът, трябва да имаме думата при формирането на стратегията и на рамковите програми и при изработването на бъдещи планове, тъй като чрез ежегоден контрол можем да приемем по-сериозни мерки, отколкото ако на две години си даваме мнението на финансовите цикли. Ето защо се обръщаме към вас за подкрепа, така че след Договора от Лисабон наистина да можем да работим в духа на Договора. Надявам се, че както Комисията, така и Съветът по време на предстоящия договорен процес ще разберат тази необходимост.

  Helmut Scholz, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, през настоящия парламентарен мандат финансовият инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (ИСИ) е изменен коренно. Планираме да пренасочим 348 милиона евро за сътрудничество в областта на науката, академичния обмен – в това число и програмата „Еразъм Мундус“, културата, опазването на околната среда и възобновяемите енергийни източници, както и за насърчаване на двустранните търговски отношения. Специално внимание следва да се отделя на малките и средните предприятия.

Новият момент е, че с така наречения „ИСИ +“ сега могат да бъдат финансирани и проекти в развиващите се страни, по-специално проекти, които не попадат в обхвата на общото определение за мерки за отпускане на помощ за развитие. Тук се включват такива проекти и мерки като изпращане на европейски студенти в университети в Африка, Азия или Латинска Америка – един изцяло нов елемент. Сега, когато ЕС има по-голяма отговорност при установяването на сътрудничество с все по-голям брой държави, допускането на самостоятелно развитие играе особена роля.

При преработването на регламента трябва ясно да бъдат посочени възможностите и предизвикателствата, произтичащи от разширяването на географския му обхват. Ясно е казано кой може да получи финансова помощ, за какви цели и при какви условия. Друг нов елемент в настоящия инструмент е, че регламентът точно определя, че разпределението на средствата следва да гарантира, че партньорските страни прилагат основните трудови стандарти на Международната организация на труда и че работят за намаляване на емисиите на парникови газове като важен принос в международната борба с изменението на климата.

Важно е и това, че принципите на правовата държава и на човешкото достойнство в работата са определени за цели на сътрудничеството. Преди второто четене позволете ми отново да заявя, че смятам за важно да се гарантира, че при предоставянето на финансова помощ няма да се правят отстъпки по отношение на основните принципи на Европейския съюз. Когато се насърчават проекти в развиващите се страни, в бъдеще следва да се обърне внимание на съгласуваността на политиката и в частност на хармонизирането с мерките за борба с хранителната криза. При гласуването на първо четене беше решено – макар и с незначително мнозинство, че средствата, определени за помощи за развитие до този момент, не следва да се предоставят от „ИСИ +“.

Започваме второто четене с по-голямо единодушие по този въпрос, както и по всички финансови инструменти. След успешните преговори между Съвета и Европейския парламент приспособихме „ИСИ +“ към предизвикателствата на бъдещето. Всички съществени въпроси бяха одобрени от мнозинството в пленарната зала. Дотук добре – или поне така изглежда. Остава обаче неясно как в бъдеще ще разпределяме правомощията между двата законодателни органа на ЕС в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон, особено в областта на общностната международна търговска политика. Основният въпрос тук е демокрация и по-специално това, което е известно като делегирани актове – нещо, по което Европейският парламент, Комисията и Съветът продължават да имат различни възгледи.

За какво става дума? Искаме да изпълним това, което смятаме за наш дълга към избирателите. Искаме да проверим дали многогодишните стратегически планове на Европейската служба за външна дейност и на Комисията за прилагане на нашите регламенти са в съответствие с духа на законодателя. За съжаление, в миналото Комисията твърде често смяташе, че може да пишете всичко, което искате. Договорът от Лисабон ни дава нова роля и задължения като на законодател и настояваме да имаме право на вето. Докладчиците по различните външнополитически финансови инструменти, председателите на комисиите и ръководители на групите са съгласни, че следва да се борим за това демократично право.

Г-н член на Комисията, госпожи и господа, поведението, което наблюдаваме до този момент, показва, че трите органа на Европейския съюз все още не са признали този принцип. Ето защо днес ние решително защитаваме правото си на контрол, защото в бъдеще Комисията следва да гради плановете си въз основа на това, което е определил законодателят, а не въз основа на собствените си данни.

  Карел де Гухт, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, присъствам на второто разискване на външните финансови инструменти на мястото на Андрис Пиебалгс, който е в чужбина във връзка с отдавна планиран ангажимент.

Първите ми думи са в знак на благодарност към докладчиците – г-жа Gál, г-жа Lochbihler, г-н Mitchell, г-н Scholz и г-н Goerens. Ние си сътрудничахме много добре по тези документи и, с изключение на делегираните актове, по същество между трите заинтересовани институции има голямо сближаване.

Оставащите нерешени въпроси се дължат на по-широките междуинституционални отношения при новите условия на Договора. Намираме се в труден политически и работен момент, което партньорите ни от чужбина не разбират, тъй като изпълнението на основните закони е вътрешна работа на ЕС.

Въпреки че като член на ЕК, отговарящ за търговията, не отговарям за никой от въпросните инструменти, те наистина подкрепят широк кръг от политически цели на ЕС, в това число и търговията, и ни дават възможност активно да участваме във външната политика.

След последното разискване през октомври годината завърши без споразумение на първо четене. Знаете за какво става дума. Парламентът очаква член 290 от Договора, описващ процедурата, известна като делегирани актове, да бъде приложен при приемането на стратегическите документи и многогодишните програми за действие. Но на първо четене Съветът отхвърли измененията ви, свързани с делегираните актове.

Много е важно скоро да постигнем споразумение, по-специално по „ИСИ +“ и предложението за придружаващи мерки в сектора на бананите. В противен случай Комисията не може да изпълни съответния бюджет.

Конкретно за „ИСИ +“ според мен всички са съгласни, че този инструмент е предназначен да отстоява интересите на ЕС в индустриализираните страни, някои от които са основни стратегически партньори и които няма да ни чакат да се подготвим административно. Други се конкурират в запълването на пропуските, които създаваме, независимо дали става дума за енергийно сътрудничество, подкрепа на бизнеса, цели на програмата в областта на цифровите технологии и т.н.

Що се отнася до придружаващите мерки в сектора на бананите, мога само да подчертая, че като член на ЕК, отговарящ за търговията, се надявам, че те са тясно свързани с Женевското споразумение, което сложи край на най-дългия търговски спор в СТО и ГАТТ, продължил почти 20 години.

Придружаващите мерки целят да подкрепят 10 износители на банани от държавите на АКТБ да се приспособят към намаляването на преференциалния марж в резултат от Женевското споразумение. Ето защо е изключително важно да запазим доверието към ЕС като посредник в международната търговия, като спазим ангажиментите си, а в този случай дължим това най-вече на производителите на банани от държавите на АКТБ.

Вижте по-широката картина на световната търговия с храни в момента и трудностите, пред които са изправени някои страни, които са силно зависими от приходите от износ на една или няколко стоки. Наистина смятам, че случаят не търпи отлагане.

Разбирам загрижеността на Парламента да бъде включен в стратегическите документи и многогодишните програми. Комисията излезе с предложения за засилване на парламентарния контрол и предложи различни компромисни решения, но те не бяха приети нито от Парламента, нито от Съвета.

Днес съм тук, за да потвърдя ангажимента на Катрин Аштън и Андрис Пиебалгс, поет пред вас през октомври, да се търсят реални политически решения. Нека всички ние – Съветът, Комисията, Парламентът, да работим за съгласувани резултати по време на второто четене и всички да се ангажират с постигането на тази цел.

Всяко ново забавяне ще има бюджетни, политически, правни и дори социално-икономически последици. В същото време Договорът от Лисабон промени системата на комитологията и даде на Европейския парламент нови правомощия, определи и по-голяма роля на ЕС и нови структури, така че ЕС да продължи външната политика по-последователно, по-пълно и по-унифицирано. Благодаря ви за вниманието и очаквам разискването.

  Maurice Ponga, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, днес Европейският парламент за втори път ще се произнесе по изменението на финансовия инструмент за сътрудничество за развитие, предвиждащо създаването на придружаващи мерки за сектора на бананите за основните държави производители на банани от АКТБ. Тези придружаващи мерки се обясняват с намаляването на тарифните преференции за държавите от АКТБ след подписването през декември 2009 г. на Женевското споразумение със Съединените американски щати и държавите от Латинска Америка. Тогава Европейският съюз се ангажира да предостави 190 милиона евро в подкрепа на държавите от АКТБ, за да им помогне да се справят с новата конкуренция.

На първо четене изменихме както формата, така и съдържанието на предложението на Комисията. Съветът не се съгласи с нас за формата, поради което днес регламентът е внесен за второ четене. Всъщност Съветът отказа да се приложи процедурата на делегираните актове към стратегическите документи и многогодишните индикативни програми и следователно отказа да направи авансови плащания, както е според Договора от Лисабон. Парламентът реши да реагира бързо, което е много важно.

Ето защо изпращаме силно политическо послание към държавите от АКТБ. Европейският парламент стои зад тях и прави всичко по силите си, за да гарантира, че 190 милиона евро ще бъдат освободени възможно най-бързо. Изпращаме послание и към Съвета. Европейският парламент защитава прерогативите си, предвидени в Договора от Лисабон. Сега думата има Съветът. Европейският съюз пое ангажимент към държавите от АКТБ. Съветът следва да поеме отговорността си – така, както направи Парламентът.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). - (EN) Г-жо председател, хрумвало ли му е на г-н Ponga, че европейският данъкоплатец, по-точно британският данъкоплатец, може би предпочита тези 190 милиона евро да бъдат замразени за неопределено време?

  Maurice Ponga (PPE). – (FR) Благодаря Ви за въпроса, лорд Dartmouth. Всичко, което мога да кажа, е, че има международни споразумения, които задължават Европейския съюз да инвестира в отношенията си с държавите от АКТБ, а това е едно от споразуменията, които Европейският съюз трябва да постави на първо място. Лично аз никога не съм смятал, че тези 190 милиона евро следва да бъдат замразени.

  Patrice Tirolien, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, единодушната позиция на Парламента днес показва от какво голямо значение за залата е въпросът за упражняването на изпълнителните правомощия. Все пак да се обърнем към въпроса за придружаващите мерки в сектора на бананите. Споразумението е неловко по отношение на нашите партньори – държавите производители на банани от АКТБ. Всъщност една година след като тези държави законно получиха обезщетение от Комисията, те все още не са получили средствата, въпреки че Женевското споразумение силно ги засегна.

Ето защо те са тези, към които днес отново се обръщам, когато казвам, че искаме да защитим исканията си, още повече че Парламентът трябва да има думата за стратегията на ЕС и за основните насоки на външната помощ. Нямаме намерение да попадаме в капана, заложен от Комисията и Съвета. Прозрачността на европейските решения трябва да бъде в основата на нашата работа. Това е духът на Договора и същността на историята.

  Nirj Deva, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, този въпрос има технически аспекти, но тук става дума и за хората, за бедността. По време на настоящото общо разискване първо искам да кажа на Съвета, че Парламентът е тук, за да наблюдава и контролира, за да следи за откритостта, прозрачността и отчетността на разходването на средствата на данъкоплатците от гледна точка на международното развитие.

Ако Съветът не може да признае това, ако не може да признае, че делегираните актове следва да преминат през вътрешните процедури на Парламента, така че той да може да се възползва от правото си на контрол, тогава за какво изобщо сме тук? Защо сме тук, ако не можем да бъдем отговорни пред нашите избиратели и данъкоплатци за парите, които те добросъвестно ни дават, за да бъдат разходвани от Комисията за международното развитие?

Второ, по въпроса за бананите, по който трябва да бъдат взети предвид и съображенията на Парламента. европейският данъкоплатец загуби и в двата случая. Имахме едно по-свободно търговско споразумение, което сега се разпадна и отново трябва да компенсираме държавите производители на банани.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, за всеки един от четирите финансови инструмента, представени в Парламента днес, има правдоподобни и гръмки оправдания.

Взети заедно обаче, тяхната обща цел е да се постигне напредък и да се насърчи политическата и външната политика на Европейската комисия. Членът на Комисията много точно обясни това преди малко с обичайната си прецизност и яснота, за което трябва да му благодаря.

Сега всички знаем кой ще плаща: затруднените данъкоплатци и очевидно – и както обикновено непропорционално – британските данъкоплатци. Точната стойност на въпросните финансови инструменти все още е неизвестна, въпреки усилията на колегите ми вчера и тази сутрин.

За пореден път Комисията харчи чужди пари разточително и безотговорно, поради което няма да подкрепим нито едно от предложенията.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н Dartmouth, прави ми впечатление, че в изказванията си винаги намесвате британските данъкоплатци. Интересно ми е дали действително се смятате за представител на малка група от Обединеното кралство и дали изобщо чувствате, че сте представител на Европейския съюз?

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). - (EN) Г-жо председател, в изказването си споменах както европейските, така и британските данъкоплатци. Аз обаче съм избран от гражданите на Великобритания, а не от други граждани, така че първата ми отговорност е да представлявам британските данъкоплатци. Съчувствам и на затруднените данъкоплатци в други европейски страни – не на последно място и във Вашата собствена страна, Австрия, която внася средства и чиито пари също се губят в изграждането на тези безполезни и слаби империи.

  Franziska Katharina Brantner, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, искам да обърна внимание на няколко неща. Преди всичко искам да повдигна въпроса за гъвкавостта на финансовите инструменти в областта на външната дейност.

През последните няколко седмици и месеци всички сме свидетели на много непредвидени катаклизми и събития, по функциите за външна дейност почти нямаме резерви, а остават още няколко години. В същото време има един гъвкав инструмент – това е Инструментът за стабилност, който често се използва за други цели, а не тези, за които действително е създаден.

Така че, мисля, сме съгласни, че се нуждаем от повече гъвкавост по отношение на инструментите за външна политика, но трябва да подчертаем, че в същото време е необходим повишен демократичен контрол. В последно време се борим по този въпрос; трябва да покажем, че макар за бъдещето на финансовите инструменти да е необходима по-голяма гъвкавост, тя не може да се осъществи без засилен демократичен контрол, за който настояваме.

Второ, трябва да преосмислим как си вършим работата и как предоставяме помощ в уязвими държави. Точно вчера ООН още веднъж направи връзката между развитието и конфликтите и изтъкна, че държавите, в които има някакъв конфликт, разбира се, срещат най-големи затруднения в борбата срещу бедността.

Досега инструментите на ЕС фактически не са прилагани. В някои от уязвимите държави има мисии на ЕС, работещи редом, но не винаги с нашите финансови инструменти. Така че трябва да помислим как по-добре да съчетаем двете неща.

Последно и накратко, събитията в Северна Африка ни показаха важността на насърчаването на правата на човека и демокрацията, а лично за мен и на равенството между половете; в бъдеще, когато преразглеждаме структурите, трябва да бъдем по-смели в това отношение.

  Elmar Brok (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че следва да стане ясно, че при тези финансови инструменти е важно да правим разлика между законодателни и изпълнителни правомощия. Не е работа на един парламент да ръководи и да изпълнява проекти.

От друга страна, законодателството не трябва да дава картбланш за години напред без възможност за намеса, ако предприетите действия са против волята на законодателя. Следователно, независимо от това дали става дума за делегиран акт или не, от правна гледна точка ние трябва да имаме възможност да отменяме решения, ако според мнението на законодателя те не се изпълняват в съответствие с духа, предвиден от законодателя.

Ето защо – независимо от правната норма, в съответствие с която са реализирани, и независимо от това дали са реализирани в рамките на делегираните актове или не – Комисията и Съветът трябва да действат по този начин, за да се намери разумно и обективно решение; така и ние ще се намесваме по-малко във въпросите на изпълнителната власт и, ако всичко върви както трябва, изпълнителният орган ще има по-голяма свобода.

Искам да подкрепя казаното от г-жа Brandtner. Парламентът използва инструмента за насърчаване на демокрацията и правата на човека от години, като допуска възможността правителствата и диктаторите да бъдат игнорирани с цел да се подкрепи гражданското общество и демократичните сили. Едва сега установяваме, че, противно на волята на законодателя, Комисията, а сега и Службата за външна дейност, никога не е използвала инструмента по този начин, което е една от причините за днешната ситуация в Северна Африка. Тъй като това е политически отказ – отказ да се изпълни волята на законодателя – регламентът трябва да бъде изменен и ние възнамеряваме да се борим за това.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-жо председател, Мубарак, време е да си ходиш! Съпротивителните сили все още викат на площад „Тахрир“, с тях викам и аз. Демонстрациите в Египет, Тунис и други арабски страни, където милиони граждани излязоха на улиците, за да сложат край на десетилетията на тирания и корупция, показват, че правата на човека и демокрацията са универсални въжделения и че всички, които подкрепят диктаторските режими в името на стабилността, отиват в историята.

Инструментът за насърчаване на демокрацията и правата на човека е инструмент на Европейския съюз, който може и трябва да бъде използван без съгласието на правителствата в подкрепа на защитниците на правата на човека и на тези, които се борят за равенството между половете, принципите на правовата държава, свободните избори и демокрацията. Ето защо той трябва да бъде подкрепен финансово, да бъде направен гъвкав, за да се справи с непредвидените обстоятелства и да бъде по-добре координиран с географски ориентираните инструменти за постигането на едни и същи цели. Трябва да е налице и съответен парламентарен контрол. По такъв начин процедурата за делегираните актове, за която настоява Парламентът, ще влезе в сила.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-жа Gomes и г-жа Lochbihler са прави, като казват, че събитията в Египет и Тунис следва да получат нашата подкрепа и следва да привлекат вниманието ни. Инструментите, които разискваме днес, наистина дават такава възможност, особено финансовият инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света. Убеден съм, че той трябва да бъде подкрепен категорично, защото наистина – както каза г-жа Gomes – тези права са всеобщи и затова правото да се живее в демокрация, правото да се живее в страна, която зачита правата на човека, е нещо съвсем естествено.

Важно е, че вторият инструмент позволява подкрепата да бъде оказвана независимо от съгласието на правителствата на трети страни и на други обществени органи. Това е нещо много важно. Нашата помощ е необходима на Беларус и Украйна, необходима е и на други държави от „Източното партньорство“. Мисля, че тези инструменти следва да бъдат използвани и за тези държави.

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, обсъждаме няколко пакета, свързани с финансови инструменти, като доклада Goerens относно финансовия инструмент за сътрудничество за развитие, доклада на моя колега г-н Scholz и др. Повечето от докладите се стремят към конкретни мерки, които могат да подобрят живота на милиони хора, с други думи, говорим за законодателна практика в най-добрия й вид.

Съветът обаче не иска да бъде взето съвместното решение, каквото тези инструменти изискват. В случая процесът на съвместно вземане на решения се превръща в процес на съвместно невземане на решения по силата на неизказано вето от страна на Съвета, което не може да се обясни с текст на Договора и което се основава единствено на капризно несъгласие и езотеричен прочит на член 290 от Договора на Лисабон, който описва делегираните актове.

Това застрашава живота на хората. Що се отнася до преселническата политика за бежанците например, беше ни попречено да дадем допълнителни средства за презаселване и затваряне на бежански лагери, което означава, че ако Съветът продължи с подобни приумици, животът на хората ще бъде пагубно засегнат. Време е това да спре и делегираните актове да се развиват нормално в процеса на съвместно вземане на решение.

  Димитър Стоянов (NI). - Аз, разбира се, че ще подкрепя това, което се предлага, защото Парламентът трябва да защитава своите права, когато се отнася до предоставени от договорите правомощия. Аз искам да ви кажа, че ние трябва да разширим нашия контрол, не само в предварителния контрол по отношение на делегираните актове, за които говорим в момента.

Ние трябва да имаме и последващ контрол, защото милиарди и милиарди евро се изсипват в някакви програми, които обикновено влизат в джобовете на разни диктатори и спонсорират техния хубав живот, докато в същото време в собствените ни страни живеят също така милиони и милиони хора, които също живеят много мизерно.

И по този начин ние спонсорираме с парите на европейските данъкоплатци луксозния живот на диктатори, които да потискат своите народи, а в същото време нашите собствени граждани живеят зле. Затова трябва да извадим гредата от собственото си око и тогава да гледаме треската в чуждото и да бъдат контролирани тези средства най-после реално и твърдо.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, още веднъж сме принудени да отстояваме нашата роля както във, така и извън Европейския съюз.

Насърчаването на правата на човека и основните свободи, което е залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., в собствената ни Харта за основните права и в регионалните инструменти, е част от нашата външна политика и от социалната ни политика. Регламент (ЕО) № 1889/2006 за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света трябва да бъде ефективен, практически инструмент, който е гъвкав, за да може да се справя с извънредни оперативни ситуации.

Европейският съюз има принос в тази борба на цивилизации чрез стратегиите си за външно сътрудничество и правилното използване на свързаните с тях финансови инструменти, което ще рече по-голямата ефективност и видимост на външната дейност на Съюза в света, но тай не може да не зачита отговорността, следователно и контрола на най-представителния си орган – Европейския парламент.

Ето защо с оглед на този факт аз подкрепям предложените изменения, които очевидно са в синхрон с промените в нашата постоянно разширяваща се Европа.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8).

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-жо председател, искам да попитам г-жа Matera може ли да ни каже дали групата на Европейската народна партия (Християндемократи) е склонна да предостави специална помощ по въпроси на демокрацията и в частност на правата на човека на държавите на Изток, имам предвид Украйна, Беларус и други страни, включени в „Източното партньорство“.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, да, безусловно моята политическа група, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), работи упорито всеки ден, като се стреми да гарантира, че основните права на човека се зачитат навсякъде по света.

Считам, че в изказванията си моите уважавани колеги, които работят тук много преди мен, потвърдиха и подкрепиха политиката на Парламента. Отново подчертавам, че съм част от политическата група на Европейската народна партия (християндемократи). Ние твърдо сме на проевропейска позиция и подкрепяме ролята, която този Парламент може да има в целия свят.

  Richard Howitt (S&D). - (EN) Г-жо председател, искам да се впише в протокола, че подкрепям това, което казаха моите колеги по въпроса за парламентарния контрол на инструментите, и по-специално за инструмента за насърчаване на демокрацията и правата на човека. Искам да благодаря на Комисията за структурното сътрудничество между нас. По принцип защитниците на правата на човека са изложени на риск, затова трябва да има известна секретност. Нека да направим така, че сътрудничеството да продължи и в бъдеще.

Имам една забележка относно проектите: работим над висококачествени проекти, но те са разпръснати по света и не са достатъчно интегрирани в други програми.

Създаването на Службата за външна дейност ни дава шанс да отстраним този пропуск. Следва да се уверим, че работим в тази насока. Безпокойството, че някои от програмите, които сега са подготвени от правно квалифицирани хора, в бъдеще може и да не съществуват, е нещо, с което трябва да се справим и да запазим високото качество и занапред.

Накрая, от това, което сега става в Египет и на други места в арабския свят, ни става ясно, че в бъдеще ще има все по-голяма нужда от средства за изграждането на демокрация и наблюдаването на изборите. Поискахме фиксиран процент в рамките на регламента, защото в противен случай ще бъдат ограничени други проекти, свързани с правата на човека. Необходими са повече финансови средства и когато става дума за новата финансова перспектива, не трябва да се връщаме към стария аргумент, че следва да се избавим от този регламент. Днес той е необходим повече от всякога.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Nirj Deva (ECR). - (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на оратора, че ми позволи да му задам един въпрос.

Много уважавам познанията на г-н Howitt за правата на човека, както и работата му в миналото. Въпросът ми е следният. Как можем да вземем нашите идеи за равенство, справедливост и правосъдие, формирани от християнската и хуманитарната традиция в Европа, и да очакваме други култури с други религии или вярвания, или с липса на вярвания, да разберат какво точно имаме предвид, без да изглежда, че насаждаме в главите им неоколониални идеи? Как можем да направим това?

  Richard Howitt (S&D). - (EN) Г-жо председател, да се отговори на този въпрос за 30 секунди е голямо предизвикателство. Отговорът е – и цялата зала би трябвало да го знае – че свободата на мисълта и вероизповеданието е основно право за всички народи, за всички религии, за всички страни и за всички хора.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, помощта за развитие винаги е скъпа, за съжаление често неефективна, а понякога дори и вредна, защото много често не се обръща внимание на специфичните проблеми на съответната държава. Рядко се правят опити да се приложи дългосрочен подход и дейностите не са добре координирани помежду си. Според мен е съмнително дали един мащабен европейски финансов инструмент за развитие и права на човека може да подобри положението, особено след като вътре в ЕС няма последователна координация.

Предоставянето на помощ на дребните земеделски стопани в Африка, като в същото време с нашите субсидирани селскостопански продукти почти ги разоряваме, в крайна сметка означава, че хвърляме милиарди евро на вятъра. Това няма да се промени съществено, докато продължаваме да подкрепяме големите дружества в ЕС, а косвено и в развиващите се страни.

Помощта за развитие, предоставяна от Китай, която правителството в Пекин използва за осигуряването на суровини и нови пазари, е в конкуренция с традиционните ни методи за сътрудничество за развитие. Ще трябва да излезем с нови идеи и в тази област. Освен това също толкова важно е помощта за развитие да е обвързана със сътрудничество по проблема с бежанците, може би чрез въвеждане на споразумения за реадмисия.

  Thijs Berman (S&D). - (NL) Г-жо председател, Парламентът иска това, което иска всеки парламент в света: демократичен контрол върху развитието и прилагането на дадена политика. Европейският съюз следва да служи като модел, да бъде пример в това отношение. Договорът от Лисабон е важна стъпка напред в утвърждаване на влиянието на Европейския парламент.

Голяма част от присъстващите в залата не се предаде пред усилията на Съвета и Комисията да ограничи парламентарния контрол, което е в противоречие с духа на Договора. Парламентът не иска да бъде микромениджър, той иска да има влияние върху политиката, върху това, как тя се развива и изпълнява. Става дума за стратегическите решения, за същността на политиката.

В някои страни хората излизат на улиците, за да се борят за това влияние и ние следва да ги подкрепим по всеки възможен начин. Борбата за демокрация обаче понякога е свързана с трудни преговори и сухи изявления. Това по никакъв начин не променя основното убеждение, тъй като всяка власт изисква възможно най-голям демократичен контрол. Това е право на всички граждани, независимо дали те са в Кайро, в Тунис или в Брюксел.

  Nick Griffin (NI). - (EN) Г-жо председател, млада жена от моя избирателен район тази сутрин, както всяка сутрин през седмицата, се върна в дома си, след като заведе двете си малки деца на училище.

Преди Джени ги караше, но вече не може да си позволи да зарежда колата за друго, освен за двете пътувания през седмицата до най-евтиния супермаркет в нейната част на Манчестър.

Тази сутрин, както всяка сутрин, Джени е гладна, защото на закуска тя избира: яде или тя, или двете й малки дъщери. Хлябът и мармаладът не са достатъчни за всички.

В същото време тук, в Европейския съюз, членовете на ЕП обсъждат изменения на финансов инструмент, който включва изразходване на 1,1 милиарда евро от парите на данъкоплатците за насърчаване на демокрацията и правата на човека, най-вече в държавите от Третия свят. Повечето от въпросните изменения намаляват още повече контрола от страна на националните държави, тъй като Комисията си проправя пътя чрез огромни средства на британските данъкоплатци. Какво разхищение и какво лицемерие да тръбим за правата на жените в Африка, когато хиляди като Джени не могат дори да нахранят децата си както трябва.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-жо председател, вероятно нямаше да обсъждаме сътрудничество с развиващите се страни, ако някои от държавите-основателки на Европейския съюз не бяха поискали в Договора от Рим специално да бъдат споменати бившите им колонии, което хвърля сянка върху идеята за демокрация. Основните идеи на Европейския съюз постепенно се трансформираха в политика, чиито главни принципи станаха ликвидирането на бедността и насърчаването на правата на човека, основните свободи, достойните условия на труд и доброто управление.

Днес развиващите се страни са стратегически партньори на Европейския съюз. Ето защо считам, че един финансов инструмент за развиващите се страни, които не отговарят на критериите за ОПР, улеснява икономическото, финансовото, техническото, културното и академичното сътрудничество. Освен това те могат да дадат тласък на двустранната търговия, инвестициите, икономическото партньорство и насърчаването на диалога между участниците в обществения сектор и неправителствените организации както в Европейския съюз, така и в партньорските страни.

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-жо председател, диктаторите в съседните държави падат и това е много добре. Въпреки че висшите ни представители в Европейския съюз не са в състояние или не са готови да подкрепят и да насърчат хората, които се борят за демокрация, добре е поне да можем да предприемем действия и да им предоставим помощ, а не само да говорим. За нас обаче е много важно предоставяната помощ да бъде съпътствана от регламент, съобразен с нашите ценности, включително и с демокрацията, принципите на правовата държава и основните трудови стандарти. Много е важно Европейският съюз да оказва помощ. Освен това ние трябва не само да помагаме на хората, но и да гарантираме, че те разбират ценностите, които ни направиха силни.

Като имам предвид това, за мен е ясно, че въпросната помощ трябва да бъде контролирана и управлявана от демократичен парламент. В бъдеще не трябва да позволяваме действията на Европейския съюз да бъдат контролирани от една бюрократична организация. Парламентът трябва да може да изпълнява ролята си на парламентарен орган, а това означава да може да взема решения.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, Парламентът трябва да е равноправен със Съвета при вземането на стратегическите решения за това, как да се изразходват средствата, отпуснати на финансовите инструменти за сътрудничество. В същото време ЕС трябва да стане по-гъвкав и да ускори механизмите за развитие на търговските отношения с партньорските страни. Подкрепям идеята Съюзът да заеме по-прагматичен подход в икономическите си взаимоотношения с партньорските страни.

Мисля, че прилагането на финансовите инструменти в страни като Тюркменистан и Ирак, които могат да осигурят енергийни ресурси чрез проекти като „Набуко“, е особено важно. Искам да отбележа и това, че съвместната декларация от президентите на Румъния и Тюркменистан отбеляза създаването на енергийно партньорство за използване и транспортиране на природен газ и суров нефт, включително и чрез трансфер на опит и технологии. Освен това Румъния взе участие в стабилизиращи и възстановяващи мисии в Ирак.

  Ivo Vajgl (ALDE). - (SL) Г-жо председател, значителна част от средствата, достъпни чрез финансовите инструменти и предназначени за развитие на развиващите се страни, по определени канали се връща обратно в ръцете на дружества или монополни компании в нашите страни. Мисля, че основната цел на въпросните финансови и политически инструменти следва да бъде да се гарантира, че средствата се използват в съответствие с плановете на развитие на тези, които искаме да подкрепим.

Редица оратори вече отбелязаха, че често финансираме режими, които са всичко друго, но не и демократични. Когато става дума за финансиране на развитието на най-бедните страни, мисля, че следва да внимаваме да не подкрепяме тенденцията за отглеждане на една-единствена земеделска култура, а да предоставим възможности за модерно развитие на тези страни.

  Карел де Гухт, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, изслушах внимателно многобройните мнения. Комисията се надява, че ще се намери решение за тези важни финансови инструменти.

Необходимо е обаче да сме в състояние пълно да използваме финансовите инструменти в областта на външните отношения. Правилното изпълнение на външните ни действия не трябва да става заложник на спора между институциите. На такава основа е трудно е да се запази доверието на външния свят и можем да загубим значението си на глобален играч и посредник в търговията.

Комисията е готова да работи за постигането на бързо решение, съгласувано с всички заинтересовани институции.

В сегашните инструменти, които са в сила до 2013 г., т.е. още две години, многогодишните стратегически документи се разглеждат като мерки за прилагане, необходими за изпълнението на бюджета. Подобни мерки са предмет на системата на комитологията.

Стратегическите документи са технически документи, така че по своята същност те не са подходящи за задължителни нормативни актове. Настоящите инструменти ще са в сила само още две години, като остава да бъдат въведени само още няколко стратегически документа. Комисията счита, че променянето на системата точно сега ще изисква значителни промени в инструментите, което ще отнеме твърде много време и ще доведе до голям спад във външното сътрудничество на ЕС.

Комисията вече включва Парламента в процеса на демократичен контрол върху стратегически документи. Комисията има желание да засили този процес, като даде на Парламента значителни права за контрол. Все още е твърде рано да се каже какви ще бъдат новите инструменти, защото те са предмет на широки консултации със заинтересованите страни и на предложения от страна на Комисията.

При условие че критериите, предвидени в член 209 от Договора от Лисабон, са напълно спазени, съществува възможност да се разгледа използването на делегираните актове в новите инструменти, но Комисията все още няма установено мнение по този въпрос.

  Charles Goerens, докладчик. − (FR) Г-жо председател, аз също искам да благодаря на всички оратори, които говориха за финансовите инструменти и особено на тези, които се изказа по доклада, изнесен от мен днес сутринта.

Мисля, че г-н Brok намери точните думи, за да изрази това, което искаме. Ние не искаме да бъдем размирници, но и не искаме да дадем на Комисията картбланш за изпълнение на основните споразумения, приети от Европейския парламент, без какъвто и да е парламентарен контрол. Между това да има всичко или нищо, Парламентът настоява за разумно решение, а именно да контролира отблизо стратегически важните действия. Не искаме нищо повече и нищо по-малко.

Искам да кажа и две думи на тези, които бяха по-критични в бележките си, особено на тези, които са доста скептично настроени към политиката на сътрудничество за развитие, на тези, които винаги се позовават на данъкоплатците, за да отхвърлят каквато и да е подкрепа на политиката на сътрудничество за развитие.

От моя гледна точка данъкоплатците финансират бюджета. Бюджетът е инструмент за показване на солидарност с най-бедните. Следователно, благодарение на вноските на данъкоплатците, именно бюджетът дава възможност на държавите да помагат на най-слабите в обществото. Алтернативата е да отхвърлим основните, фундаментални права на хората, лишени от средства.

Препоръчвам на тези членове да вземат под внимание докладите на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, за да видят, че тези, които дават най-много, в смисъл на сътрудничество и външна солидарност, са тези, които и харчат най-много за вътрешна солидарност в своята страна. С други думи, няма противоречие между вътрешна и външна солидарност.

Съветвам тези, които искат хората по света да смятат, че всичките ни средства, изразходвани за външна солидарност, са пари, прахосани на вятъра, отново да прочетат данните в доклада на ООН за човешкото развитие.

  Barbara Lochbihler, докладчик. – (DE) Г-жо председател, считам, че по време на разискването стана съвсем ясно защо ние в Парламента искаме тези делегирани актове. Искаме не микроуправление, а да можем да използваме този инструмент отговорно и информирано и, в случай че се наложи, да коригираме това, което не работи. Ако имаме предвид позицията на Парламента спрямо външни органи, например организации за правата на човека, които това би могло да засегне, и не стигнем до споразумение, макар да се надявам, че това няма да се случи, и ако по тази причина отделни проекти не бъдат осъществени, считам, че ще намерим подкрепа и разбиране относно позицията на Парламента. Не е вярно, че Парламентът и искането му няма да бъдат разбрани.

Разрешете няколко думи относно критиките, че Парламентът харчи твърде много пари за правата на човека и развитието на демокрацията. Според мен е точно обратното. Ако разгледаме инструмента за правата на човека и насърчаване на демокрацията, създаден едва през 2004 г., ще видим, че може да се постигне много със сравнително малко средства. Просто не бива всичко да се мери с един аршин, а трябва да видим в детайли какъв е ефектът от тези проекти. В много редки случаи се е стигало до прекратяване на проекти.

Ако наистина искаме да видим претворени фундаменталните ценности на ЕС, ако наистина искаме хората да живеят свободно, освободени от бедността и страха, ние трябва да насърчаваме правата на човека. Този инструмент допълва много добре нашата политика да изискваме другите държави да подкрепят правата на човека. Не харчим много пари. Напротив, нуждаем се от много по-ясна финансова подкрепа.

  Kinga Gál, докладчик. − (HU) Г-жо председател, благодаря на моите колеги от Парламента и на члена на Комисията за мненията, изразени в хода на разискванията, и естествено, на колегите от Парламента за думите в подкрепа на нашите решения. Г-н Brok достатъчно добре изясни, че искаме да разграничим изпълнителните от законодателните функции. Целта ни е не да ги смесваме, а, както беше казано тук от двамата докладчици и от колегите – членове на Парламента, Парламентът трябва да разполага с възможност да излага позицията си при планирането и разработването на стратегията, така че изпълнението да стане по-ефективно и средствата да се насочват там, където са най-необходими.

Бих искала във връзка с мненията относно използването на средствата да отбележа по-конкретно, че нито един данъкоплатец няма да подложи на съмнение важността на това, че благодарение на този финансов инструмент за защита на демократичните права и правата на човека сме могли да спасим човешки живот – живота на активисти за правата на човека, поради което смятам, че точно това е инструментът, който ще бъде одобрен от всеки данъкоплатец. Приемам крайно сериозно заявеното от члена на Комисията, че след Лисабон на Парламента са предоставени нови и по-широки правомощия. Поради това ние наистина бихме искали Съветът и Комисията да покажат откритост, така че накрая да се постигне добър компромис, тъй като всички имаме интерес да направим работата на тези инструменти по-ефективна, а за тази цел са необходими и трите институции.

  Gay Mitchell, докладчик. − (EN) Г-жо председател, разбирам, че разполагам с някакво добавено време, понеже не успях да се включа в началото на разискванията. Моите извинения – бях възпрепятстван от трафика.

Преди всичко, един британски колега разкритикува положението, свързано със значението на демокрацията и правата на човека. Ако демокрацията и правата на човека функционираха в нашите държави-членки, нямаше да има деца в училищна възраст, които карат на хляб и мармалад, но това съществува.

Дали в Обединеното кралство или в която и да било друга държава-членка, мисля, че е работа на тези държави-членки да гарантират това да не се случва. Да сме наясно – не става въпрос само за демокрация и права на човека. Ежедневно, всеки ден умират двадесет и две хиляди деца, само на кратък полет разстояние от тази сграда. Двадесет и две хиляди! Добрата новина е, че са били 34 000. Успяхме да ги намалим на 22 000 благодарение на демокрацията и правата на човека и на различните видове финансови инструменти, приети от Съюза.

Нека не настройваме другите хора срещу децата от нашите държави-членки, които ходят на училище с филия хляб и мармалад, което също не одобрявам. Нека правителствата на нашите държави-членки обединят действията си, за да се справят с проблемите на тези деца.

Тук въпросът е за прилагането или делегираните актове. Дали за прилагането или за делегирания акт – за кое точно се отнася законодателството?

Предлагам да се придържаме изцяло към първото четене в Парламента и нека да кажем, че ще възстановим – вече възстановяваме – всички изменения. Те не са приети от Съвета. Разглежданият въпрос е принципен и решаващ за бъдещето на междуинституционалните взаимоотношения в областта на външните работи.

Измененията, предложени от Парламента, не засягат същността на Инструмента за сътрудничество за развитие или на другите инструменти, но ролята на Парламента е в практическото приложение на закона.

Целта е да се защитят демократичните прерогативи на Европейския парламент, както е предвидено в Договора от Лисабон. В качеството си на съзаконодател ние трябва да можем на равна нога със Съвета да контролираме приемането и изпълнението на стратегическите решения относно разходите за помощта за развитие – колко, къде и как. Технически погледнато, измененията гарантират, че определени проекторешения, приети от Комисията, се признават за делегирани, както предвижда член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Това ще даде на двата органа на законодателната власт възможност да отхвърлят проекторешения, които не отговарят на изискванията на закона. Подобно вето ще гарантира, че предложенията на Парламента ще бъдат вземани предвид, когато Комисията планира помощта от страна на ЕС.

За да съм ясен, не става въпрос за микроуправление, както вече каза колегата, или за отделни програми и проекти. Измененията ще гарантират, че законодателите запазват контрол върху стратегическите решения, засягащи разпределението на финансовите средства и отрасловите приоритети.

Всички предложени изменения вече бяха включени в позицията на Парламента на първо четене и приети на пленарно заседание на 21 октомври 2010 г. с широко мнозинство.

Но Съветът категорично отхвърли всички изменения относно демократичния контрол и делегираните актове, без да предложи никакво алтернативно решение, което би могло да удовлетвори изискванията на Парламента.

За съжаление, в продължение на няколко месеца, почти цяла година след първата дискусия в комисията относно досието, междуинституционалните преговори не отбелязаха никакъв напредък. Мога да уверя Парламента, че ние наистина положихме огромни усилия. Преговорите със Съвета и Комисията, които впрочем трябва да подпомагат тези преговори, започнаха през 2010 г. Проведохме три диалога и редица заседания на техническо равнище, всичките по спорни въпроси при делегираните актове. Сближаване на позициите по тях не беше постигнато. Едва в края на миналата година преговарящите от Комисията излязоха с компромисно предложение. Парламентът незабавно реагира с контрапредложение, но то не беше отразено в позицията на Съвета. Разбираме, че то не е било официално предадено на държавите-членки в Съвета.

Въпреки твърдата линия на Съвета, споделяна и от Комисията – факт, който констатирам със съжаление, тъй като съобразно правния им статут те нямат право на това – Парламентът държи на своята позиция. От правна гледна точка нашите аргументи са силни. Стратегическите документи са многогодишни програми, приемани например съгласно Инструмента за сътрудничество за развитие, които изпълняват критерия за прилагане на процедурата по делегираните актове. Те допълват основния регламент и са с общо приложение. Ако са изпълнени, съдържащите се в член 290 критерии са задължителни. Съветът и Парламентът трябва да имат право на вето.

Това не е въпрос на политически договорки или други специални споразумения, тъй като би противоречало на Договора. Това е правно задължение. Политически имаме пълната подкрепа на Председателския съвет, който е решил в два отделни случая, последният в началото на този месец, че във всички досиета преговарящите трябва като цяло да настояват за прилагане на процедурата по делегираните актове при решения относно целите, избора на приоритети, очакваните резултати и разпределението на финансовите средства.

Разполагаме и с обща позиция на комисиите. Докладчиците в комисията по международна търговия и в комисията по външни работи, които са отговорни съответно за инструментите за сътрудничество с индустриализираните страни и за инструментите за демокрация и права на човека, възприеха идентичен на моя подход. Всички изменения във връзка с делегираните актове от първото четене трябва да бъдат възстановени в първоначалното им състояние. Нашата позиция е проста и ясна и в пълно съответствие с мандата на Председателския съвет. Няма да допуснем да ни разединят или да се игнорира нашата роля като законодател.

Убеден съм, че въвеждането на новата процедура ще бъде и в интерес на предвидените бенефициери на нашите финансови инструменти. Парламентът би могъл много по-ефективно да изпълнява ролята си на пазител, като гарантира, че средствата се използват във връзка със залегналите в Договора основни цели на сътрудничеството за развитие на Съюза – намаляване и в крайна сметка премахване на бедността. Не е нужно всеки ден да умират двадесет и две хиляди деца. Настояваме да можем да изразим становището си относно това, как се решава този въпрос.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Nirj Deva (ECR). - (EN) Г-жо председател, искам само да попитам моя уважаем колега и приятел, г-н Mitchell, дали ще се съгласи с мен, че през 2005 г. Парламентът се отказа от 14 области на съвместно вземане на решение относно тези финансови инструменти?

Това, което всъщност се опитваме да направим, е някаква реституция, защото ние не само загубихме възможност да следим работата на Комисията, но изпуснахме и контрола върху процесите на отчетност и прозрачност, така че бих искал да попитам г-н Mitchell…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Gay Mitchell, докладчик. − (EN) Г-жо председател, съгласен съм с г-н Deva, че се отказахме от определени наши права. Бях докладчик относно Инструмента за сътрудничество за развитие. Отне ни две години и половина да съгласуваме този инструмент, тъй като просто не се отказахме от определени основни права на Парламента, но към края трябваше да направим компромис.

В крайна сметка беше постигнато междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета, в което се казва, че например чрез нашата комисия по развитие ще имаме право на контрол върху Инструмента за сътрудничество за развитие и създадохме групи за изпълнение на това споразумение. Тези инструменти са в духа на споразумението и той трябва да бъде съхранен.

  Helmut Scholz, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н Де Гухт, напълно прави сте, че външният свят не може да разбере защо не можем да постигнем споразумение със Съвета. Съветът дори не е представен на това разискване – факт, достоен за съжаление, защото не е добър знак за приключването на второто четене. Обаче трябва да попитаме защо един нормален принцип и едно нормално право, закрепени в договора, не се признават? Считам, че г-н Brok се спря подробно този проблем, а именно, че става въпрос само да ни бъде дадена възможност за намеса.

Може би мога да дам още един пример във връзка със съдържанието. В многогодишния план на Комисията за моя инструмент за сътрудничество с индустриализираните държави (ICI) отправен документ не беше измененият регламент, а стратегията „Глобална Европа“. Използваният в него език е остарял след възникването на икономическата криза и произтичащите от това търговски проблеми. В него се казва, че целите на многогодишния план са да съдейства на интересите на европейския бизнес и търговия. Според текста инструментът е предназначен да реши проблемите, с които се сблъскват европейски предприятия при навлизане на определени пазари.

Мога само да повторя, че не това са имали предвид законодателите инструментът да постига и за тази цел не са предвидили пари на данъкоплатците. Считаме, че ИСИ трябва да бъде модерна програма за сътрудничество, а не оръжие за покоряване. Още един по-откровен пример. За нас страните от Югоизточна Азия са не само по-младши партньори, както твърди Комисията. Като част от сътрудничеството с Централна Азия инструментът не трябва да се фокусира единствено върху достъпа на ЕС до газовите резерви там.

Ако вземем предвид страните от Магреб и събитията в Близкия изток, става ясно, че се нуждаем от дългосрочен, широкомащабен подход към сътрудничеството. Надявам се новият регламент да устои на проверката на времето. Надявам се също, че този финансов инструмент ще поощри еквивалентния обмен между ЕС и трети страни, ще спомогне за създаване на откритост по света и ще насърчи отговорното подпомагане на процеса на устойчиво развитие, които са в интерес на гражданите.

  Председател. − Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 11,30 ч.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Европейският финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека е един от малкото външнополитически инструменти на ЕС, който все още се придържа към строга система за разпределение на средствата благодарение на факта, че не дава възможност да се правят изключения от принципа на недопустимост на разходи, свързани с данъци, мита и други налози, финансирани от ЕС. В ситуация, при която се сблъскваме с влошаваща се защита на правата на човека в целия свят, считам, че е абсолютно необходимо Европейският съюз да потвърди ролята си на глобален лидер по отношение на демокрацията и основните права. В този смисъл е особено наложително европейският финансов инструмент да стане по-приспособим, за да позволи на Съюза и получателите на европейска финансова помощ да се ползват от определена степен на гъвкавост при управлението на осъществяваните от тях проекти. От друга страна, този гъвкав подход към предоставянето на средства от ЕС ще се наблюдава отблизо, за да се предотвратят прояви на злоупотреба. Освен освобождаване, което трябва да се запази при одобряване на финансирането на разходи, свързани с мита, данъци и други налози и да се извършва отделно за всеки конкретен случай, Европейският парламент трябва да има правото да наблюдава дейностите, осъществявани от Комисията, и стратегическите документи, одобрявани от нея.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Във връзка със създаването на финансов инструмент за сътрудничество за развитие препоръката за второ четене посочва високата степен на съгласие относно мерките и по принцип одобрява всички изменения от първото четене. Аз лично го разглеждам като приоритет за решаване на системните аспекти, свързани с многогодишното финансиране на помощта за развитие и съм съгласна с докладчика, че ние трябва да наложим ред в метода на финансиране за 2012 г. и 2013 г. Препоръката твърди, че регламентът радикално намалява резервите в рамките на тавана на функция 4 на многогодишната финансова рамка за периода 2007–2013 г., и не оставя достатъчно място за маневри по отношение на справянето и реакцията на бъдещи кризи. Препоръката обръща внимание също на законодателните аспекти при процедурния подход на Съвета, който Парламентът критикува, тъй като Парламентът трябва да има същите правомощия за контрол като Съвета, когато става въпрос за приемане на стратегически решения относно това, къде и как да се изразходва помощта за развитие. В съответствие с буквата и духа на Договора от Лисабон подкрепям спешното включване в регламента относно инструмента за сътрудничество за развитие на напълно интегрирана процедура за делегираните актове, свързана с планирането на останалите финансови инструменти за външна дейност, които понастоящем се разглеждат, т.е. инструмента за стабилност, инструмента за правата на човека и демокрацията и инструмента за сътрудничество с индустриализираните държави.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Една от главните цели на политиката за развитие на ЕС е намаляването и пълното премахване на бедността, за която одобрените на 17 март 2010 г. от Комисията 190 млн. евро за Програмата за придружаващи мерки за сектора на бананите за 2010–2013 г. трябва да дадат несъмнен принос. Вярно е също, че в миналото плановете в тази област се изготвяха повече от търговска гледна точка, отколкото от гледна точка на развитието, а именно тя трябва да бъде отразена в новото предложение. Изглежда също оправдано да се подкрепи Програмата за придружаващи мерки за сектора на бананите с оглед подобряване на жизнения стандарт на хората в държавите от АКТБ, които доставят банани и които са засегнати от митата върху бананите, внасяни в ЕС. Въпреки това предложението на Комисията има определени недостатъци, например липсва оценка за въздействието на предлаганите мерки, сроковете за усвояване, спорното широко използване на резервите на ЕС или продължаващият проблем с недостатъчното финансиране на функция 4, които Комисията правилно посочи в доклада си за оценка на функционирането на междуинституционалното споразумение. Като цяло смятам, че докладът, представен от Charles Goerens, представя точен анализ на проблема от търговска гледна точка и от гледна точка на развитието, и отразява бележките, одобрени от комисията по бюджети на 13 април 2010 г., и освен това съдържа съответните препоръки в областта на Програмата за придружаващи мерки за сектора на бананите, поради което препоръчвам одобряване на предложения текст.

  Anna Záborská (PPE) в писмена форма. – (SK) Разбирам искането на Комисията за по-голяма гъвкавост при финансиране на деликатни от политическа гледна точка проекти, които са в подкрепа на демокрацията и правата на човека. Но в същото време съм твърдо убедена, че ако този Парламент бъде принуден да даде на Комисията повече свобода при финансирането на подобни проекти, той трябва да запази контролната си роля. В крайна сметка ние носим отговорност пред хората за бюджета на ЕС. Ако имаме предвид финансовите инструменти в подкрепа на разпространяването на демокрацията, правната сигурност и зачитането на хората, трябва да вземем предвид и ефективността на тези инструменти и дали не би могло да насърчаваме демокрацията и правата на човека още по-ефективно. По време на разискването относно преследването на християните по света върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи ни увери, че всяко двустранно споразумение за сътрудничество вече включва клауза относно демокрацията и правата на човека. Поставянето на финансовата помощ и търговските споразумения в зависимост от изпълнението на тези задължения може да съдейства за разпространението на демокрацията и зачитането на основните права повече, отколкото подкрепата на различни, повече или по-малко чувствителни проекти.