Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Gebhardt, от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, относно прилагането на Директивата за услугите [(2006/123/ЕО) (2010/2053(INI)] (A7-0012/2011).
Evelyne Gebhardt, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в Европейския парламент обсъждаме Директивата за услугите от дълго време и сме изразили много мнения за това как тя следва да се прилага и как можем да гарантираме, че доставчиците на услуги се ползват със свободно движение в рамките на Европейския съюз. Това е важна част от политиката. Ето защо ние, Парламентът, решихме, че искаме не само да изготвим Директивата за услугите, но и да проследим действителното й транспониране в държавите-членки. В наш интерес е директивата да се транспонира по правилен и подходящ начин. Европейската комисия също се съгласи да ни помогне в това отношение. Затова искам да благодаря на г-н Барние, който ни предостави ценна информация във връзка с темата.
Имаме определени опасения относно четири конкретни области, а именно, процедурата по оценяване, обслужването на едно гише, административното сътрудничество и приложното поле на директивата.
По първия въпрос искам да кажа следното. Взаимната оценка е едно от нещата, за които ние като Парламент и аз като докладчик заявихме, че сме против, тъй като това означава страшно много бюрокрация в държавите-членки. Днес чувам от държавите-членки, че наистина има оплаквания от бюрокрацията. Искам отново да посоча много ясно на държавите-членки, че те го поискаха, а не Парламентът. Те го включиха в законодателството и следва да поемат отговорността, дори ако например местните общности започват да обсъждат какво им е направила Европа отново.
По втория въпрос – обслужването на едно гише – бих казала, че това е отговорът на онова, което сме направили в политическия смисъл на думата. Казахме съвсем ясно, че принципът на Директивата за услугите не е принципът на страна на произход, а принципът на приемащата страна. Това означава, че доставчиците на услуги трябва да съблюдават законодателството на държавата, в която работят. Затова е важно те да получат не само информация за законите, които трябва да спазват, но и необходимото съдействие, за да могат наистина да прилагат законите в държавите-членки правилно и последователно. Ето защо считам, че е много жалко, че макар пунктовете за единен контакт да са въведени в много държави-членки – не във всички все още – това е направено по много незадоволителен начин. В някои случаи има единствено интернет портали. За Европейския парламент това не е достатъчно – трябва да има много повече зад обслужването на едно гише. Трябва да има хора, които могат да предоставят действителна подкрепа на доставчиците на услуги. Един от въпросите тук е езикът. Не е достатъчен местният език и евентуално английски. Според мен – и Парламентът изказа подобно мнение – за доставчиците на услуги е важно да се използва и езикът на съседната държава. Казвам това, като се обръщам към нашия полски председател – в граничната територия между Германия и Полша в Полша следва да се говори немски, а в Германия – полски, за да бъдат информацията и помощта наистина добри, така че дори и малките предприятия, не всички от които владеят английски, да могат да извършват трансгранична дейност.
Административното сътрудничество е друг важен въпрос, по който се движим в правилната посока. Държавите-членки все още имат страшно много работа в областта на сътрудничеството и на образованието и обучението на служители, за да се използва системата наистина добре.
Накрая стигаме до приложното поле и тук искам ясно да посоча още веднъж, че ние изключихме всички услуги от общ икономически интерес от обхвата на член 16. Очаквам държавите-членки да се съобразят с това. Ако искат да включат тези услуги в обхвата на Директивата за услугите, това е тяхно право, но в такъв случай те не трябва да ги отнасят като част от Директивата за услугите; по-скоро това е тяхно политическо решение и те следва да поемат отговорност за него. Това искам от държавите-членки в това отношение.
Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, благодаря за приветствието. Аз също се радвам отново да бъда тук с вас, както всеки месец. Искам да благодаря на Парламента и на г-жа Gebhardt в частност за нетърпението и бдителността. Разбирам защо Парламентът държи на правилното прилагане на директивата, приета преди четири години. Г-жа Gebhardt спомена дългите обсъждания в залата. Обсъждания имаше и преди това, и извън Парламента също.
Спомням си някои от разгорещените разисквания по темата; те често бяха интересни и понякога малко нелогични. Освен това не съм забравил, г-жо Gebhardt, важната роля, която Парламентът, подтикван от Вас и г-н Harbour, изигра за подобряване на първоначалното предложение на Комисията и за излизане от задънената улица, в която се оказахме тогава. Постигнахте го, запазвайки общата структура на директивата, чиято цел е – и това е очевидно един от основните въпроси на вътрешния пазар – насърчаване на растежа и заетостта, тъй като днес е ясно, госпожи и господа, че девет от всеки десет нови работни места в европейската икономика се създават в сектора на услугите. Също така мога да ви кажа, че много искам да се откриват нови работни места в сектора на промишлеността. Това очевидно поражда други въпроси по отношение на европейските политики, които трябва да насърчаваме, за да поддържаме промишлената база. Услугите обаче са основен източник на растеж и заетост.
С новия доклад на г-жа Gebhardt Парламентът отново потвърждава своята ангажираност и г-жа Gebhardt показва своята праволинейност, ако мога така да се изразя. Аз лично съм доволен от праволинейността й в случая, когато става въпрос за проследяване на транспонирането и правилното прилагане на директивата, която е предпоставка за изграждането на вътрешния пазар на услуги.
Стоя пред вас четири години след приемането на директивата — вече са налице осезаеми резултати. Получихме, госпожи и господа, повече от 1 000 уведомления за промени в законодателството в държавите-членки. В някои случаи цялостни или рамкови текстове са въвели секторни промени в държавите и дори в регионите. На практика вече са направени няколко хиляди промени в националното и регионално законодателство в резултат на стимула, предоставен с директивата. Считаме, че все още има голям потенциал и трябва да продължим напред.
Г-жа Gebhardt повдигна много важен въпрос, който се отнася до един от инструментите на Директивата за услугите – обслужването на едно гише. Напълно подкрепям амбициозния подход на Парламента да гарантира, че пунктовете за единен контакт много бързо ще се превърнат в истински административни портали, които да позволят на предприятията да извършват всички процедури и формалности по електронен път – а тук се включват, г-жо Gebhardt, госпожи и господа, и тези извън обхвата на Директивата за услугите.
С оглед на това работим с държавите-членки по трансграничната оперативна съвместимост на електронните подписи. Също така ще ви представя, най-вероятно до края на годината, текст относно електронните подписи и трансграничната оперативна съвместимост на електронната самоличност и документи. Съгласен съм с вас и за значението на пунктовете за единен контакт, които са наистина многоезични – важна част от тяхната добавена стойност – така че хората да могат да ги използват на собствения си език и да получат отговор на собствения си език, включително в чужбина, за да направим този инструмент – пунктовете за единен контакт – достъпен по-специално за малките и средните предприятия. Освен това един от ключовите фактори за улесняване на административното сътрудничество и развитие на обслужването на едно гише, което желаете, е същевременно да подобрим качеството на електронния превод. Вероятно ще го обсъдим по-късно във връзка с патента.
Аз самият съм ангажиран в рамките на колегиума, както и с моите колеги, които отговарят за различните програми – тъй като те са разпределени между няколко генерални дирекции – с активизирането на изследванията и развитието на електронните програми. Целта е да гарантираме, че ще имаме усъвършенстван и висококачествен превод възможно най-бързо не само за патента, но и за други цели като пунктовете за единен контакт и информационната система за вътрешния пазар (IMI). За всички нас тук, на които се налага да работим на повече от 23 езика, ще бъде от голяма полза да разполагаме с отличен превод, благодарение на компютъризираните и електронни програми. Споделям и мнението на Парламента относно необходимостта да се обучават национални длъжностни лица, за да се разработи истинска култура на административно сътрудничество там, където такава все още липсва.
Г-жо Gebhardt, ще продължим също така да насърчаваме използването на IMI, която споменах току-що. Днес – прегледах въпроса неотдавна – близо 5 000 европейски органа са регистрирани в IMI и целта ми е много проста: искам IMI да се превърне в административен Фейсбук, ако мога да използвам този израз, със средство за превод. Госпожи и господа, моят портфейл включва три много важни инструмента за приближаване на Европа до гражданите и до малките и средните предприятия. Те са: пунктовете за единен контакт, IMI и Международната мрежа за решаване на пазарни проблеми (SOLVIT). Следователно можете да разчитате на мен. Ще работя конкретно върху тези три инструмента, за да им предоставя средства, по-специално средства за превод, но и други средства, и да установя как се прилагат във всяка държава.
Освен това не смятам да обясня нещата единствено тук, пред вас, но и във всяка столица, така че, както обещах, всяка седмица посещавам европейска столица и във всяка столица провеждам работна среща с националните длъжностни лица, отговорни за прилагането на нашите директиви: относно професионална квалификация, услуги и обществени поръчки. Всеки път проверявам как и по какъв начин инструментите – пунктовете за единен контакт, SOLVIT и IMI – се прилагат и използват. Миналата седмица бях в Люксембург, а тази ще бъда в Словения, за да извърша проверката с длъжностните лица, за да гарантираме, че вътрешният пазар функционира правилно.
Ще продължим да работим в този дух с държавите-членки и ще се уверим, че Директивата за услугите е не само транспонирана, но и действително се прилага правилно. В зависимост от това, което ще бъде обхванато в сегашното разискване, оставам на разположение на Парламента да предоставя и други, по-точни отговори относно мониторинга на прилагането на Директивата за услугите.
Sophie Auconie, докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, целта ни сега не е да преразгледаме прилагането на Директивата за услугите, разработена и впоследствие приета в залата през 2006 г. Все още е твърде рано за това. Много държави все още не са я транспонирали изцяло или правилно. Това именно е причината за доклада по собствена инициатива.
На първо място, докладът подчертава важността от икономическа и социална гледна точка на отварянето на сектора на услугите в Европа. Както казахте, г-н член на Комисията, обхванатите дейности представляват 40% от БВП и работните места в ЕС, а потенциалът за растеж се оценява на 0,6-1,5% от БВП. Както казахте току-що, г-н член на Комисията, девет от всеки десет работни места имат реален икономически ефект.
На второ място, докладът подчертава основните елементи на транспонирането на директивата. Аз лично ще подчертая два аспекта, които и Вие подчертахте, г-жо Gebhardt.
Първо, обслужването на едно гише. Не трябва да забравяме, че нашата цел е, разбира се, да улесним предоставянето на услуги в Европа. На практика това означава, че предприемачите, които желаят да учредят стопанско дружество или да предоставят трансгранични услуги, следва да могат да използват пункт за единен контакт. Той ще обясни всички формалности и процедури, които те трябва да преминат, за да учредят стопанско дружество и то на техния език. Пунктовете за единен контакт са ключът към успеха на Директивата за услугите. Те трябва да са леснодостъпни както физически, така и по електронен път – както беше посочено – да са ефективни и оперативно съвместими. Важно е да не се създава спъваща административна тежест за нашите предприемачи, които най-често са МСП.
Вторият аспект е приложното поле на директивата. Директивата изключва редица области поради специфичния им характер. Такъв е случаят по-специално с неикономическите услуги от общ интерес, тъй като икономическите услуги от общ интерес по принцип са обхванати. Според мен тук липсва правна яснота и трябва да наблюдаваме отблизо как държавите-членки прилагат разпоредбите.
И накрая, считам, че трябва да проведем истински политически дебат на европейско равнище относно това какво имаме предвид под услуги от общ интерес и относно разпоредбите, които искаме да се прилагат спрямо тях.
Филиз Хакъева Хюсменова, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. − Държавите-членки имаха на разположение три години, за да приведат Директивата за услугите в националното си законодателство. Година след този срок можем да оценим нейното прилагане и да очертаем насоки за по-голям напредък.
От съобщението на Европейската комисия ясно се вижда многообразието на правните и административните изисквания в държавите, различният подход и различният напредък, отбелязан в процеса на нейното прилагане. Развитието на единния пазар на услуги има важно значение за създаване на нови работни места. Затова считам, че Комисията и държавите-членки следва да бъдат по-активни за елиминиране на все още съществуващите законови и административни бариери.
Необходимо е да се окаже допълнителна подкрепа на малките и средни предприятия. Прилагането на принципа на многоезичието в единичните звена за контакт и по-широкото използване на възможностите на електронното управление биха облекчили значително доставчиците на услуги.
Małgorzata Handzlik, от името на групата PPE. – (PL) Г-н председател, искам да изкажа искрена благодарност на докладчика за изключително добрата ни съвместна работа и за нейната готовност на компромис. Спокойно мога да кажа, че Директивата за услугите е от ключово значение за правилното функциониране на общия пазар. Ако не бъде правилно приложена, можем да забравим визията на Жак Делор и много от инициативите на Акта за единния пазар ще останат празни обещания. Ето защо от името на моята група – групата на Европейската народна партия (Християндемократи) — призовавам най-категорично държавите-членки да достигнат работата по прилагането. Сега, когато излязохме от кризата, се нуждаем от Директивата за услугите повече от всякога.
Докладът, който приехме в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, придава голямо значение, по мое мнение най-голямо значение, на пунктовете за единен контакт, които според потребителите все още не работят адекватно. В някои случаи много процедури все още не са достъпни в електронен вид. Ние искаме пунктовете за единен контакт да бъдат всеобхватни центрове за електронен контакт с органите. Не трябва да забравяме обаче, че отправните точки за различните държави-членки бяха различни. В някои от тях пунктовете за единен контакт бяха създадени на базата на съществуващи структури, а други бяха построени от самото начало. А ние искаме те да помагат на доставчиците на услуги по един и същи начин във всяка държава-членка. Затова според мен е наложително Комисията да разработи набор от добри практики, които ще помогнат на държавите-членки в по-нататъшната работа по пунктовете за единен контакт.
И накрая, искам накратко да коментирам публикувания неотдавна доклад относно взаимното оценяване. Докладът на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите посочва, че държавите-членки не са достатъчно амбициозни по отношение на опростяването на нормативната уредба, като често решават да заменят едно изискване с друго. За съжаление прочитът на доклада относно взаимното оценяване потвърждава тези опасения. Все още се сблъскваме със случаи, в които държавите-членки се опитват да прилагат правила, за които понякога не може да се намери обосновка сред разпоредбите на Директивата за услугите. Надявам се, че по-нататъшната работа по директивата ще се стреми да премахне това явление.
Bernadette Vergnaud, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Директивата за услугите беше предмет на безпрецедентен обществен политически дебат, когато се обсъждаше в Парламента.
Благодарение на усилията за постигане на компромис, начело с г-жа Gebhardt, която поздравявам, текстът, който Парламентът успя да приеме през 2006 г., съчета необходимостта от стимулиране на вътрешния пазар на услуги като източник на растеж и работни места и зачитането на социалните права, трудовото законодателство и спецификата на услугите от общ интерес.
За да се запази това много крехко равновесие, директивата трябваше да бъде транспонирана с най-голямо внимание. Това предизвика проблеми за много държави-членки, като например трудности при прилагането на пунктовете за единен контакт и процеса на взаимно оценяване.
В момента ме безпокои и учудва изборът на Франция; той е до голяма степен избор на малцинството и ще доведе до разпокъсване на разпоредбите сред цяла серия от закони и постановления. Съжалявам също така за много тясното тълкуване на понятието за разрешаване на предоставянето на услуги. То ще породи правна несигурност за социалните услуги, свързани с грижата за деца и лица с увреждания, въпреки че в директивата са предвидени дерогация и изключване.
Парламентът играе и ще продължи да играе цялостна роля в наблюдението на успешното прилагане на директивата, която е от ключово значение да се гарантира, че единният пазар създава работни места и е по-близо до гражданите, както и че всеки ден Европа е считана за нещо положително, а не отрицателно.
Затова призовавам държавите-членки и Комисията да увеличат усилията си за гарантиране на напълно прозрачен процес за европейските граждани.
(Председателят отнема думата на оратора)
Morten Løkkegaard, от името на групата ALDE. – (DA) Г-н председател, през 2006 г., сигурен съм, малко хора осъзнаваха, че приемаме инструмент, който ще бъде много важен за извеждане на ЕС от кризата, която беше точно зад ъгъла. С потенциала да увеличи БВП на ЕС с до 1,5% и да създаде много нови работни места, трябва да кажем, че с приемането на този инструмент сме направили квантов скок към свободното движение на услуги. Днес, през 2011 г., всеки може да види, че кризата е доста широкообхватна, и по тази причина, разбира се, е особено жалко, че няколко държави-членки все още не са приложили важни части от директивата. Следователно докладът идва в много подходящ момент. Противно на здравия разум е да се противодейства на лоста за растеж, какъвто е въпросният инструмент, и добрите ученици – тези, които са видели смисъла и ползата да го приложат бързо, ефективно и правилно – са потърпевши, включително и моята страна.
Толкова за порицанията. Сега за проблясъците на светлина, с които, разбира се, следва да се ангажираме и с които в действителност сме се ангажирали с настоящия доклад. Считам, че с доклада успяхме да избегнем политическите конфликти от миналото, а това е очевидно важно, защото имаме много други неща, върху които да се концентрираме. Позволете ми да назова само три от тях. Първо, важно е да се възползваме от нашия опит с процеса на анализ и процеса на взаимно оценяване, и двата от които са от полза, защото могат да бъдат използвани във връзка с други директиви в бъдеще. Затова е необходима по-висока степен на прозрачност в процеса и се надявам, че докладът може да допринесе за това.
Второ, важно е, разбира се, да се насърчава административното сътрудничество, особено чрез информационната система за вътрешния пазар (IMI), както беше споменато на няколко пъти. Трето, важно е – както повечето колеги вече споменаха – пунктовете за единен контакт да се развият във всеобхватни портали за електронно управление, които могат да облекчат административната тежест за доставчиците на услуги, които желаят да предоставят трансгранични услуги.
И накрая, искам да изкажа благодарност за изключителното сътрудничество с г-жа Gebhardt и другите докладчици по темата. Считам, че успяхме да постигнем някои добри компромиси по трудния текст.
Pascal Canfin, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-жо Gebhardt, през 2006 г. моята група – групата на Зелените/Европейски свободен алианс, гласува против Директивата за услугите и днес считаме доклада, оценяващ изпълнението на Директивата за услугите, известна по-рано като директивата Болкещайн, за също толкова незадоволителен. Следователно групата Verts/ALE ще гласува против доклада.
Искам да стане ясно, г-жо Gebhardt, че Вие направихте всичко възможно да постигнете най-добрите компромиси. Но считам, че някои червени линии за съжаление бяха преминати в доклада, което означава, че не можем да гласуваме в негова подкрепа.
Искам също да заявя, че много внимателно подчертахте, че не следва да смесваме различните отговорности, и аз със сигурност също не желая да се объркват отговорностите на държавите-членки с тези на Европейския съюз.
Ако Франция например транспонира Директивата за услугите и избра да включи детските ясли в нея, когато почти всички останали държави избраха да направят точно обратното, то отговорността очевидно е на френското правителство, а не на Европейския съюз. Групата Verts/ALE със сигурност не гласува против доклада, за да критикува начина, по който директивата е транспонирана във Франция. Правим го заради две основни неща.
Първото е, че ние многократно поискахме по време на обсъжданията държавите-членки да оценят въздействието на първоначалното транспониране на Директивата за услугите върху качеството на работните места и услугите. За съжаление оценката на въздействието върху качеството на работните места и услугите не беше включена в доклада.
Призовахме също така за оценка на произтичащите разходи за публичните органи. Всеки път, когато се опитваме да вземем мерки за регулиране на финансовите пазари например, ни се казва, че ще струва цяло състояние. Тук имаме много високи разходи за публичните органи в момент, когато бюджетите са стегнати, а никой не иска да ги оцени, за да съпостави предимствата и недостатъците на Директивата за услугите.
И накрая, имам въпрос към члена на Комисията Барние. За съжаление не получихме уверение в доклада, че Европейската комисия най-накрая ще обърне внимание на член 14 от Договора от Лисабон и ще представи предложение за директива относно обществените услуги. Можете ли да ни кажете кога Комисията най-сетне ще поеме своите отговорности по въпроса?
Malcolm Harbour, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, тази вечер разискването с комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите е важно, за да покаже, че Директивата за услугите – в която вложихме толкова много усилия в предишния мандат с много колеги под ръководството на Evelyne Gebhardt – е абсолютно необходима за бъдещия растеж и работни места в европейската икономика.
На г-н Canfin и други ще кажа, че са вложени много време и ресурси в системи като пунктовете за единен контакт за постигането на тези работни места и растеж, които сега трябва да дойдат. Въпросът е, че сме свършили много работа, но сега трябва да видим резултатите от нея.
Един от въпросите, с които знам, че членът на Комисията е много наясно, който е отразен в някои от идеите на Акта за единния пазар, който ще върнем обратно в Парламента след два месеца, е фактът, че държавите-членки трябва да започнат да използват новите инструменти и да насърчават предприятията да ги използват. Колегите знаят, че това е насочено до голяма степен към малките и средните предприятия. Именно те, както показа цялата работа в предходната Комисия, са обезкуражени от административните бариери, на които се натъкват на всички етапи от създаването на дружеството до предоставянето на услуги в рамките на Европейския съюз, което, разбира се, е тяхно право по силата на Договорите.
Сега трябва да направим така, че това наистина да проработи. Част от задачата е да преодолеем вкорененото подозрение и проблемите, които са имали, и да покажем, че това, което постигнахме тук, е може би най-големият единен набор от мерки за дерегулация за отваряне на пазарите в резултат на една единствена директива – чували сме за хилядите мерки, които са променени – а също така и първата голяма инвестиция на държавите-членки за насърчаването на единния пазар за предприятията.
Това е идеята на пунктовете за единен контакт. Те трябва да предоставят информацията, от която се нуждае предприятието, ако иска да предлага услуга в друга държава – важните проучвания, преди да започне.
Това е само първият от многото доклади и проучвания, които моята комисия ще продължи да разработва, защото това е един дългосрочен проект. Ние сме едва в началото на нещо категорично важно за бъдещето на европейската икономика.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS Заместник-председател
Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL. – (SV) Г-н председател, когато Парламентът гласува Директивата за услугите, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица гласува против. Защото считаме, че Директивата за услугите се базира на пазарните свободи на ЕС, където свободата на предприятията и свободното движение на услуги са по-важни, отколкото синдикалните и социалните свободи. Когато правата на синдикатите влязат в конфликт с разпоредбите на вътрешния пазар, последните имат предимство. Видяхме последствията от това в решението по делото Laval и в други подобни решения в ущърб на синдикатите.
Принципът на страна на произход беше заменен със свободното предоставяне на услуги, но се нуждаем от принцип на приемаща държава, т.е. да се прилагат разпоредбите на приемащата държава. Ние внесохме предложение в този смисъл, но за съжаление то не беше прието.
Знам, че докладчикът г-жа Gebhardt желае да защити правата на синдикатите. Тя пише, че директивата не трябва да подкопава общите социални услуги, но това не е достатъчно, за да даде възможност на групата GUE/NGL да подкрепи доклада. Защото решенията в ущърб на синдикатите не са посочени в доклада, въпреки че напълно промениха политиката на пазара на труда и ограничиха правата на работниците.
Докладът не споменава и исканията на групата GUE/NGL и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, по които беше постигнато съгласие по-рано, а именно, че се нуждаем от социален протокол, при който синдикалните и социални свободи не са на второ място след пазарните свободи. Съжаляваме за този пропуск в доклада.
Когато Комисията преразглежда работата на директивата, синдикатите са изключени като пункт за контакт, докато според мен това трябва да бъде изрично изискване. За съжаление поради това групата GUE/NGL не може да подкрепи доклада.
Позволете ми да завърша с думите, че синдикалните и социални права и колективните трудови договори никога не трябва да се разглеждат като административни бариери.
Mara Bizzotto, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Директивата за услугите винаги е била заобиколена от необясним оптимизъм. Изглежда Европа очаква, че с тази директива ще последва извънредно отваряне на пазара, придружено само от положителни развития без каквито и да е проблеми. Макар все още да не е напълно приложена във всички държави, вече знаем, че тези очаквания са поне донякъде напразни.
Има определени сектори, в които директивата няма да успее да подобри пазара или качеството на предлаганите услуги, да не говорим за създаване на повече работни места. Мога да цитирам множество примери, включително местни пазари и пътуващи търговци, които са важен елемент от регионалната традиция и идентичност в някои държави-членки, включително Италия.
Това е сектор, който по мое мнение следва да бъде изключен от прилагането на Директивата за услугите. По тази причина се надявам, че Парламентът ще поиска преразглеждане на директивата за изменение на обхвата й, защото в сегашния й вид е налице сериозна опасност да навреди на сектори, които са от основно значение за икономиката.
Andreas Schwab (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, докладите за изпълнението представляват изключително трудна задача и привличат скромно медийно внимание, но са от голямо значение за формирането на вътрешния пазар на Европа, особено в днешно време. Затова, първо, искам да изкажа искрена благодарност на всички, които помогнаха за изготвянето на настоящия доклад, и по-специално на докладчика и на нашия докладчик в сянка, г-жа Handzlik. Членът на Комисията посочи факта, че 90% от всички новосъздадени работни места в европейския вътрешен пазар са в сектора на услугите. По мое мнение и на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) най-малко това означава, че забавянето на изпълнението, което е налице само в няколко държави-членки – но все пак е налице – трябва да бъде прекратено. Призоваваме Комисията да предприеме сериозни мерки да гарантира, че Директивата за услугите, която е в сила от известно време, наистина може да бъде готова за употреба веднага.
Тъй като 90% от работните места се създават във въпросния сектор, това също така означава, второ, че Комисията трябва редовно да прави преглед на приложното поле и да преценява дали не е необходимо включването на нови сектори – може би много малки – в него.
Трето, искам да подчертая, че създаването на пунктовете за единен контакт – споменати неколкократно – представлява ядрото на европейското административно право. Разбирам оплакванията на някои държави-членки от бюрократичните процедури в процеса на взаимно оценяване – както спомена г-жа Gebhardt. Но ако искате единен пазар, в крайна сметка трябва да работите за гарантиране на неговото функциониране и успех.
Поради тази причина, г-н член на Комисията, аз съм изключително доволен да видя, че във всеки случай вече сте получили хиляда проекта на уведомление за измененията, въведени от държавите-членки в националните им законодателства. Надявам се, че продължавате да ги получавате. Всичко това не трябва да натоварва местните общности с няколко нива на бюрокрация, а да гарантира, че единният пазар за доставчиците на услуги е жизнеспособен.
Anna Hedh (S&D). – (SV) Г-н председател, прилагането на Директивата за услугите е сложен процес за много държави-членки. В много отношения доведе до по-отворен вътрешен пазар с всички произтичащи последици, но виждаме и примери, в които не работи толкова добре.
Като шведски социалдемократ, трябва да спомена положението при нас, при което след транспонирането на директивата в шведското право няма абсолютно никакво изискване към чуждестранните дружества да имат представител в Швеция с правото да договаря и да сключва колективни трудови договори с компетентната федерация на синдикатите. Това е типичен проблем, свързан с прилагането, тъй като директивата не съдържа забрана за определяне на съответни изисквания; имаме няколко примера за държави, които са успели да се справят със същите проблеми, без да се окажат в същото положение.
При шведския модел на пазара на труда социалните партньори носят съвместна отговорност за регулиране на заплатите и условията на труд. Така работник в Швеция без колективен трудов договор е застрашен от по-лоши условия и по-слабо ниво на защита в сравнение с другите работници. Ето защо е от изключителна важност да съществуват разпоредби, които да гарантират, че чуждестранните дружества имат представител в Швеция и че представителят е упълномощен да договаря и да сключва колективни трудови договори.
Надявам се, че този проблем, който е резултат от свръх прилагане, а не от недостатъчно прилагане, също ще бъде засегнат в доклада, който е предвиден в член 16, параграф 4 от Директивата за услугите и който трябва да бъде изготвен до края на годината.
Sophia in 't Veld (ALDE). – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на нашия докладчик, която върши отлична работа вече няколко години. Тя каза, че транспонирането на директивата трябва да бъде правилно. Съгласна съм, но трябва да бъде и навременно.
През юни 2010 г. едва около половината от държавите-членки бяха приложили директивата – с повече от половин година закъснение. Докъде сме стигнали сега, г-н член на Комисията? Днес, повече от година след изтичането на крайния срок, всички 27 държави-членки транспонирали ли са директивата? Ако не, считам, че е жалко.
Пречките пред прилагането не са от технически характер, те са липса на амбиция и политическа воля. Директивата за услугите беше сама по себе си много слаб компромис и по-малко от абсолютния минимум, необходим за постигане на истински вътрешен пазар. Сега държавите-членки се мотаят и прилагането е само неохотно и със закъснение. Това е недалновидно. По време на икономическа криза не можем да си позволим да пропускаме възможности за растеж и работни места, тъй като докато Европейският съюз се занимава със себе си и е зает с вътрешните си граници, останалата част от света продължава напред. Няма да ни чакат. Ако искаме да превърнем „ЕС 2020“ в реалност, държавите-членки ще трябва да активизират прилагането на Директивата за услугите.
Edvard Kožušník (ECR). – (CS) Г-н председател, доволен съм, че споменахте хилядите промени, въведени от отделните държави. Директивата за услугите трябваше да бъде транспонирана в законодателството на всички държави-членки преди повече от година. За съжаление обаче тези хиляди промени очевидно не са достатъчни. В опит да приложат протекционистични мерки в националните си икономики някои държави не счетоха прилагането на директивата за приоритет. Парадоксално обаче, последователното прилагане на Директивата за услугите и премахването на пречките пред трансграничното предоставяне на услуги могат да изиграят ролята на катализатор за икономическия растеж на целия ЕС, с което да позволят по-бързото преодоляване на кризата.
По отношение на прилагането на директивата ме безпокои фактът, че пунктовете за единен контакт, които трябва да улеснят предприемачите, като предоставят информация относно условията за извършване на стопанска дейност в дадена страна, както и в други държави-членки, функционират едва в 14 държави към момента. Г-н член на Комисията, познавам Ви и считам, че Вие и Вашите колеги ще продължите с усилията за прилагане на „Акта за единния пазар“ и ще настоявате пред държавите-членки за транспониране на Директивата за услугите в тяхното законодателство, както и за нейното прилагане. Успешното прилагане на директивата е едно от основните условия за създаването на единния вътрешен пазар. Можете да разчитате на подкрепата на нашата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите.
Patrick Le Hyaric (GUE/NGL) . – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, техническите въпроси, свързани с прилагането на Директивата за услугите, се обсъждат нашироко тази вечер, но считам, че ще бъде много по-полезно, ако заедно оценим действителното й прилагане. Защо да не признаем днес, когато световната криза се разгръща пред нас, че всички мерки за дерегулация изострят кризата и вредят на предоставяните на гражданите услуги и че това се случва както в Европейския съюз, така и в целия свят?
Г-н Барние, преди малко казахте, че е имало някои ирационални обсъждания по отношение на директивата. Със сигурност сте наясно обаче, че в момента във Франция се води индустриален спор в рамките на транспортна фирма, тъй като полските и френските шофьори са изправени един срещу друг заради принципа на страна на произход.
Освен това услугите от общ интерес се унищожават или приватизират навсякъде. Сега целта е допълнително да се разшири директивата Болкещайн, заедно с директивата за единното разрешително, която искате да прокарате в залата, въпреки че комисията по заетост и социални въпроси не може да излезе със становище по нея. Сега ще накарате европейските работници да се конкурират не само помежду си, но и с работници имигранти.
Нещо повече, положението със социалните услуги от общ интерес все още не е изяснено. Здравеопазването, жилищното настаняване, местните общности и детските заведения не трябва да се третират като стоки. Затова би било полезно да имаме действителни оценки на въздействието на прилагането на директивата върху заетостта, регионалния живот и потребителските цени, защото всички виждаме, че цените на енергията и на транспортните услуги се увеличават постоянно, макар да се твърдеше, че конкуренцията ще ги понижи.
Trevor Colman (EFD). – (EN) Г-н председател, моята група неотменно се противопоставя на Директивата за услугите. Настоящият незаконодателен доклад подчертава, че директивата има потенциал за по-нататъшна интеграция на икономиката на ЕС.
Докладът признава, че въздействието на директивата върху икономиката, предприятията и гражданите не може да бъде оценено, докато тя не бъде транспонирана във всички държави-членки. Докладът призовава за по-тясно и пълно наблюдение от страна на Комисията, с редовни доклади за изпълнението. Предвиждат се средства в проектобюджета за 2012 г. за започване на общоевропейска информационна кампания, както и схеми за обучение на служители.
Предложенията в доклада очертават повече регулация, повече контрол и повече разходи в момент, когато от народите на Европа се искат по-строги икономии. Това е просто повече нереалност, повече бюрокрация и повече тревога.
Lara Comi (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че приемането на Директивата за услугите представлява важен успех в постигането на една основна цел на Европейския съюз, а именно създаването на единен пазар на услуги. Смятам, че пълното й прилагане ще ни позволи да отключим огромен икономически потенциал и да създадем работни места. Искам да подчертая някои аспекти, които считам, че си струва да бъдат откроени.
На първо място, пълното и точно транспониране на директивата в националното законодателство трябва да остане абсолютен приоритет за нас. В това отношение считам, че Парламентът следва да играе по-голяма роля в наблюдението на прилагането й от държавите-членки. Причините са както значителният ни принос в дългия и сложен законодателен процес, така и защото предвид важността на темата е правилно мнението на гражданите ни да бъде представено и взето под внимание по подходящ и справедлив начин.
Освен това въпросите на някои държави относно приложното поле на директивата трябва да бъдат изяснени незабавно, за да се гарантира сигурността на законодателството и ефективността на директивата.
Прилагането на пунктовете за единен контакт трябва да се осъществи с все по-широко използване на информационните технологии, чрез предоставяне на леснодостъпни електронни услуги, предимно за малките и средните предприятия, които ще гарантират оперативната съвместимост с други портали в други държави-членки, с което ще се избегнат езиковите бариери, с които се сблъскваме всеки ден.
Що се отнася до процеса на взаимно оценяване, предвиден в директивата, той може наистина да помогне, ако бъде правилно извършен, за определяне на най-добрите практики, които могат да послужат за стимул на държавите, които изостават с транспонирането на директивата, и за насърчаване на сближаването на законодателството.
Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Г-н председател, единният европейски пазар на услуги все още не е разгърнал своя потенциал. Целта на Директивата за услугите следва да бъде премахването на пречките пред предоставянето на услуги в цяла Европа и внасянето на драстични подобрения. За съжаление това все още не се случва. Затова приветствам доклада на г-жа Gebhardt. Съгласна съм с мнението, че е необходимо да се окаже ефективен натиск върху държавите-членки да ускорят въвеждането на директивата в националното законодателство и да завършат процеса. Според мен обаче е също толкова важно малките и средните предприятия да знаят, че има места, които могат да им помогнат в дейността им в областта на услугите. Ето защо считам, че е жизненоважно да се повиши информираността относно пунктовете за единен контакт.
Затова в моите предложения за изменения наблягам основно на необходимостта от осъвременяване на информационната кампания в подкрепа на този проект. Кампанията следва да бъде насочена към всички участници, включително и публичните органи. ЕС може да има най-добрите намерения и да изготви най-доброто законодателството и мерки за подкрепа, които всички държави да приложат по възможно най-добрия начин, но ако предприятията и предприемачите не са наясно с това, резултатът няма да бъде категоричен.
С този акт на единния вътрешен пазар се опитваме да приспособим Европа не само към нейните граждани и потребители, но и към предприятията и предприемачите. Затова нека ги чуем, но преди всичко нека им предоставим достатъчно достъпна информация.
Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, основният въпрос тук е какво е значението на Директивата за услугите за предприятията, потребителите, гражданите и БВП.
Най-вече ме интересува какво се случва с по-малките предприятия. Положителното в доклада е, че наистина обръща внимание на малките и средните предприятия, на техните потребности и специални обстоятелства. Но не извършва задълбочен анализ на това, което Директивата за услугите в крайна сметка е направила за предприятията с различна големина и в различни сектори. Искам много по-точна информация по въпроса.
Няма информация например за степента, в която малките и средните предприятия са увеличили своята трансгранична дейност. При положение че така или иначе всички задължения на Директивата за услугите са наложени на по-малките предприятия, би било добре да се знае каква е ползата им от директивата.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, Директивата за услугите несъмнено следва да е от ключово значение за развитието на услугите в държавите-членки и особено за разгръщане зад граница на много по-голяма гама от възможности и за предприемачите, и за потребителите. Проблемът е, че протекционизмът все още съществува в много държави-членки.
Днес, когато разискваме прилагането на директивата, искам да изразя разочарование от факта, че бяха нужни пет години първоначалната директива Болкещайн най-накрая да влезе в сила след съкращаване и добавяне на серия елементи в Парламента. Сега дори нямаме ясни доказателства, че тя е постигнала това, което трябваше да постигне, тъй като много държави-членки все още не разбират философията и смисъла на единния вътрешен пазар. Съжалявам, че в пет държави не функционират пунктове за единен контакт, но е още по-тревожно, че все още не е налице прилична оперативна съвместимост между пунктовете за единен контакт в останалите държави-членки.
Както предните оратори вече посочиха, въпросът е, че дребните предприемачи по-специално все още не разполагат с достатъчно информация за това какво пунктовете за контакт могат да направят за тях, а в някои държави такива дори не съществуват. Според мен е от полза, че държави-членки действително се оценяват една друга. Може би това ще има добър резултат в бъдеще. Благодаря на докладчика, както и на докладчика в сянка, г-жа Handzlik, за точното като цяло описание на положението, пред което сме изправени. Искам да обърна внимание на член 36, в който докладът отбелязва, че държавите-членки трябва да извършват оценка на риска и да гарантират, че предприятията не се сблъскват с безсмислени тежести, когато извършват електронно необходимите дейности.
Jens Geier (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Барние, госпожи и господа, всички знаем, че Европейският съюз не се ползва с най-доброто име. Това често се дължи на факта, че работниците не считат, че балансът между свободата и сигурността се защитава или че трябва да бъде възстановен в много области. Това е видно например в Директивата за услугите, тъй като тя е важен двигател на вътрешния пазар, но същевременно хвърля светлина върху ограниченията на пазара. Затова е важен прегледът. Това е сложна задача, с която г-жа Gebhardt се е справила отлично.
Все още обаче има някои предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Директивата за услугите не трябва при никакви обстоятелства да подкопава основния принцип на равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място. Затова трябва внимателно да гарантираме с всички възможности за мониторинг, които са ни предоставени, че услугите зад граница също няма да нарушат този принцип.
Пунктът за единен контакт трябва да предостави подходящ достъп до пазара на държавата, в която услугата се предоставя. Това обаче не касае само доставчиците на услуги и предприятията, за които в родния ми град Есен например има шест длъжностни лица – за четири града – които се чувстват отговорни, а също и за работниците. В това отношение е изключително важно какъв език използват пунктовете за единен контакт. В комисията по регионално развитие проведохме безнадеждно обсъждане по въпроса. Според мен трябва да се използват езиците на съседните държави.
Amalia Sartori (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-жо докладчик, госпожи и господа, подобно на много други колеги, аз също помня големите усилия, които ни бяха необходими, за да преодолеем множеството препятствия преди най-накрая да одобрим Директивата за услугите. Днес, четири години по-късно, оценяваме постигнатото и считам, че е необходимо да го направим.
Смятам, че трябва да се използват всички възможни инструменти, за да се постигне пълно и точно транспониране на директивата във всяка държава-членка, като се гарантира, че измененията също се прилагат, най-вече на регионално равнище, и по-специално в държавите, в които федерализмът е по-ясно изразен.
За целта според мен е абсолютно важно всички да предприемат решителни действия да гарантират навременно приложение на директивата, за да не обезсмислят усилията на държавите-членки, в които изпълнението е в по-напреднал етап и които следователно ще се сблъскат със сериозни трудности при достъпа до вътрешния пазар, един от най-важните елементи на който ще бъде възпрепятстван.
Трудността на въвеждането на всички нови тенденции и аспекти на една толкова важна директива следователно изисква правителствата да организират постоянни информационни и комуникационни кампании чрез компетентните органи, както се предлага в текста. Както знаете, организирането на кампаниите тепърва предстои.
В заключение искам да спомена значението на взаимното оценяване, което се оказа изключително полезно, позволявайки по-голяма прозрачност в националното законодателство и структуриран диалог между държавите-членки.
Konstantinos Poupakis (PPE). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо, искам да поздравя докладчика и докладчиците в сянка за доклада и за духа на сътрудничество, който показаха. Основните проблеми, свързани с прилагането на директивата, въпреки значителния напредък на повечето държави-членки, се дължат предимно, както посочва докладът, първо, на липсата на информация за предприятията за това, което се прилага във всяка държава-членка, и второ, на ненужната административна тежест под формата на отнемащи време процедури.
Тези проблеми представляват сериозна пречка пред трансграничната търговия в сектора на услугите и за равните условия на конкуренция на пазара с всички последици от това.
Ето защо, за да се приложи директивата правилно, е жизненоважно пунктовете за единен контакт да функционират като портали за електронно управление, с което да позволят процедурите и формалностите да се осъществяват дистанционно, като в същото време предоставят информация за трудовото и най-вече за данъчното законодателство.
Но за да завършим пазара, да насърчим растежа и създаването на нови работни места, считам, че държавите-членки следва не само да ускорят прилагането на директивата, но и да предприемат незабавни мерки за отстраняване на всички неясноти в директивата в полза на обществото като цяло, на малките и средните предприятия и за защита на правата на работниците.
Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, първо, благодаря на групата за предоставената ми възможност да взема участие в разискването и поздравявам докладчика и г-н Барние по-специално за тяхната отлична и важна работа.
(EN) Откакто съм в Европейския парламент, постоянно слушам за нуждата от повече Европа. Със сигурност подкрепям идеята. Икономическата криза ни я припомни, особено в моята страна.
В Ирландия текат избори и е много интересно, че се говори повече за ЕС, отколкото за местните проблеми; това очевидно е един от резултатите от спасителния план на Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС. Лидерът на Ирландия прекара два дни в Европа, което е безпрецедентен случай – един с г-н Барозу и днес с канцлера Меркел. Всичко това показва ангажимент към Европа, какъвто може би нямаше преди.
В това отношение директивата има потенциал да ни помогне в цяла Европа да излезем от икономическата криза и да вървим към просперитет. За съжаление много държави, включително и моята, не са транспонирали директивата в своето законодателство. Надяваме се, че това ще се промени с новото правителство.
Особено по отношение на МСП е налице голям потенциал. Той не е използван, защото МСП не са запознати с него поради трудности с езика и т.н. Първото нещо със сигурност е да се транспонира директивата. Второ, ЕС трябва да наложи бариери и санкции на държавите, които не спазват сроковете. Досега беше прекалено лесно. Ако искаме да имаме напредък, трябва да го направим.
Ако всяко МСП наеме още един служител, няма да има безработица в Европа.
Това е голяма възможност, както казаха г-н Harbour и останалите. Не можем да си позволим да чакаме.
Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо, искам да подчертая, че унгарското председателство отдава голямо значение на успешното приключване на процеса на взаимно оценяване на качеството на транспониране на директивата от държавите-членки. Изключително важно е да подобрим достъпа до информация, конкурентоспособността и мобилността на предприятията, и по-специално на МСП. Разбира се, можем да допринесем за това и чрез улесняване на трансграничната дейност на МСП. Многоезичният пункт за единен контакт може и наистина играе много важна роля. Унгарското правителство винаги е спазвало и ще продължи да спазва сроковете за транспониране на всички елементи на Директивата за услугите в унгарското законодателство и практика. Според мен директивата е уместна, но за да постигне целта си, е важно всички държави-членки да съблюдават всички нейни елементи и да спазват сроковете.
Jutta Steinruck (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги са жизненоважни стълбове на вътрешния ни пазар. Разбира се, те не трябва да действат като портал за социален дъмпинг. Доставчиците на услуги трябва да спазват законодателството на държавата, в която работят. Принципът на приемащата страна трябва да се прилага последователно. За целта всички държави-членки трябва да извършат нужната подготовка.
Моята страна, Германия, не се е подготвила в това отношение, тъй като очевидно липсват рамкови условия за мобилност и социална сигурност. Няма задължителни прагове на заплатите в много области, мониторингът на недекларирания труд не е адекватен и има фиктивни самостоятелно заети лица като често срещан начин за заобикаляне на трудовото законодателство. Както г-н Geier вече каза, нуждаем се и от центрове, където съвет на различни езици могат да получат не само предприятията, но и командированите работници. Ако искаме от свободата на предоставяне на услуги да се възползват и работниците, все още имаме задачи пред нас.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, Директивата за услугите създава обща правна рамка за държавите-членки, публичните администрации и местните органи, целяща опростяване на процедурите и хармонизиране на разпоредбите относно правото на установяване и предоставяне на услуги. С нея се създават пунктове за единен контакт, предназначени да предоставят помощ на доставчиците на услуги, и по-специално на МСП.
Ние призоваваме държавите-членки да превърнат пунктовете за единен контакт в портал за електронно управление, който ще предоставя пълна гама от електронни услуги на доставчици на услуги, които желаят да учредят стопанско дружество или да предоставят трансгранични услуги. Държавите-членки трябва да гарантират достъпа до пунктовете за единен контакт, включително възможността за осъществяване на процедурите и формалностите дистанционно по електронен път. За да се осигурят електронната оперативна съвместимост на пунктовете за единен контакт и взаимното признаване на електронните подписи, призоваваме Комисията да ускори прегледа на Директива 1999/93/ЕО относно електронните подписи и приемането на законодателен акт относно взаимното признаване на електронното разпознаване и електронното установяване на истинността, за да се улесни трансграничното предоставяне на услуги на единния пазар.
Edit Herczog (S&D). – (EN) Г-н председател, унгарски компютърен техник може законно да отиде в Чешката република да работи. Това е чудесно. Разбира се, той и досега отиваше, но на черния пазар. Едно от най-големите ни постижения е, че вече можем да се движим законно.
Само осем на сто от МСП правят 15% от оборота си на европейските пазари. Ако го удвоим, така че 20% от МСП да правят 30% от оборота си на вътрешния пазар, можем да постигнем това, което искаме. След една година сме на път да го направим.
Искам да благодаря на всички онези, които работиха по Директивата за услугите в миналото, и на тези, които я прилагат в държавите-членки. Тя има голям ефект върху всяко правителство да премине към електронно управление и използване на новите информационни и комуникационни технологии. Дребните проблеми, свързани с езика, трябва да бъдат внимателно разгледани и решени, но големият успех на Директивата за услугите е, че ще има голямо влияние върху европейската икономика през следващите години. Освен програмите за строги икономии това е постижението, така че искам да поздравя докладчика и тези, които взеха участие.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, искам накратко да добавя нещо към първото си изказване. Много от нас днес споменаха, че някои държави все още нямат пунктове за единен контакт, така че се обръщам пряко към члена на Комисията да се намеси лично, когато посещава всички тези страни, и да гарантира, че ще подчертае още веднъж пред държавите-членки, че пунктовете за единен контакт трябва да бъдат осигурени. Трябва да се въведат нужните условия. Не претендирам да съм експерт в това как да се окаже натиск над държавите-членки, които още не са го направили, но много се надявам, че като член на Комисията, Вие лично ще окажете натиск върху въпросните държави. Считам, че е скандално, че след 14 месеца все още има държави, които не са го приложили.
João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, и полезно, и необходимо е да си припомним борбите на работници в различни държави срещу директивата, борби, които се сляха във внушителен размер в европейски мащаб, борби, които позволиха някои от най-негативните черти на първия проект на директивата да бъдат премахнати или изменени. Въпреки това сегашното разискване ясно показва, че причините за безпокойство и мотивите за борбата не са отминали.
Най-вече защото всички области, в които държавата може и трябва да изпълнява своите социални задължения чрез обществените услуги, не са изрично изключени от приложното поле на директивата. Както добре знаем, понятието за обществените услуги е стеснено. Защо е ограничена възможността на държавите-членки да се намесват в защита на тяхната уникалност, на тяхната производствена и бизнес структура? Защото свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги продължават да имат предимство пред социалните и трудовите права, които все повече отслабват със засилването на единния пазар.
Г-н председател, г-н член на Комисията, истински принос за защитата на интересите на малките и средните предприятия ще бъде да прекратим незабавно т. нар. планове за икономии, които ги задушават, както се случва в безброй страни като Португалия.
Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-н председател, виждате, че много колеги желаят да използват процедурата с вдигане на ръка („catch the eye“), тъй като темата е толкова абсурдно важна за нас. Аз съм от държава – Австрия – в която Директивата за услугите все още не е приложена. Причината за това е свързана с конституционното право – необходимо е мнозинство за приемане на федерален конституционен закон, а то не е лесно да се получи. Искам да изкажа искрената си благодарност на докладчика, г-жа Gebhardt, не само защото тя показва такъв ангажимент към въпроса толкова дълго време, но и защото опита, заедно с докладчика в сянка, да съчетае принципите и практическото в доклада. Сред принципите е да се подчертае колко важно е да се изключат социалните и здравните услуги. Практическото включва например възможността да намерите това, което търсите, и да получите необходимата информация чрез интернет.
Основната причина, поради която поисках да се изкажа, е да изразя разочарованието ни от факта, че дори при приложението на Директивата за услугите все още не е намерен начин да се справим с дъмпинга на заплатите и със социалния дъмпинг.
Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, аз съм от Гърция и за разлика от Австрия, Гърция започна да прилага Директивата за услугите само преди няколко месеца, през 2010 г., когато тя беше транспонирана в националното законодателство.
Ние сме много горди с това, защото го постигнахме в много труден момент за Гърция, в период на криза, и фактът, че го постигнахме, е много важен, тъй като първите, които ще бъдат подпомогнати от Директивата за услугите, особено от пунктовете за единен контакт, ще бъдат малките и средните предприятия, от които се нуждаем в европейската икономика повече от всичко друго.
Искам да повторя две неща, казани от друг гръцки колега. Г-н Poupakis от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) заяви, че е много важно да има информация, а освен това е много важно да се премахне административната тежест.
И накрая, искрено трябва да благодаря на Evelyne Gebhardt от цялото си сърце; тя се грижи като майка за детето си – за Директивата за услугите от предишния законодателен период; тя я отглежда и считам, че в сътрудничество с „таткото“ – г-н Барние — наистина ще могат да отгледат директивата като свое дете в полза на европейските граждани.
Председател. – Г-жо Rapti, дадох Ви малко повече време, тъй като раждането винаги отнема малко повече време. Надявам се, че бебето е добре!
Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, вярно е, че между г-жа Gebhardt и мен има хармония, но това не означава, че винаги трябва да се съгласяваме един с друг. Единствено мога да кажа, че трябва да работим заедно интелигентно, г-жо Rapti.
Бях поразен от това, което казахте, г-жо Rapti. Аз лично видях по време на неотдавнашното ми посещение в Гърция и в тон с думите на г-н Harbour относно потенциала за растеж, който се разкрива в директивата, че ако се използва разумно в рамките на заложените ограничения, но в пълна степен, очевидно ще има потенциал за сектора на услугите, чийто растеж е толкова важен – повтарям отново: други селскостопански, хранителни и промишлени икономики следва да са също толкова и дори по-важни. Освен това директивата, ако се използва правилно, ще бъде добра възможност за отворени икономики като гръцката, в която услугите, особено в туризма – туристическата индустрия – са толкова важни.
Искам да кажа на г-н Schwab и на г-жа Gebhardt, че с право отбелязват ролята на Парламента за подобряването на директивата и потвърждават, че Парламентът ще следи правилното й прилагане. Както често съм казвал на г-н Harbour, аз лично следя отблизо нейното прилагане.
Днес почти всички държави-членки избраха да приемат хоризонтален законодателен акт. Г-жа Vergnaud и г-н Canfin посочиха – съжаляваха, че трябва да го направят, но имат отговорността да дадат своето мнение – че Франция и Германия предпочетоха да интегрират принципи от директивата пряко в съществуващото им секторно законодателство. Някои може да оспорват или да критикуват този подход, г-жо Vergnaud, както и Вие лично направихте, но ние считаме, че той е ясен и валиден в европейския контекст.
Искам също така да кажа на г-жа Хюсменова, че 23 държави-членки вече са транспонирали директивата чрез хоризонтално законодателство. Г-н Kelly спомена, че Ирландия последна го направи. В други две държави-членки – г-жа Regner говори за Австрия и Люксембург – законодателството в момента се разглежда от техните парламенти.
Искам да посоча на г-жа In ’t Veld, че процедурите за нарушение са все още открити по отношение на седем държави-членки, които не са съобщили своите мерки за транспониране. Както виждате, госпожи и господа, работим в дух на съгласие и предвидливост. Аз лично посещавам държавите-членки, както беше отбелязано по-рано. Г-н Løkkegaard спомена посещенията ми по тези въпроси в частност. Но ще видите, че ако е необходимо, можем да бъдем още по-настоятелни и да започнем процедури за нарушение, за да гарантираме, че директивата ще се приложи правилно.
Г-жа Auconie, г-жа Handzlik, г-жа Sehnalová, г-жа Gebhardt и г-н Harbour подчертаха значението на многоезичните пунктове за единен контакт. Ние сме съгласни със значението на многоезичните услуги, на услугите, които са още много съвместими, електронни и достъпни чрез прекрасния инструмент интернет – г-жа Comi и г-жа Roithová го споменаха, както и г-жа Herczog, когато говори за пунктовете за единен контакт.
Също така искам да кажа на г-жа Handzlik, че Комисията работи с държавите-членки по обмена на добри практики по въпроси като информационната система за вътрешния пазар (IMI) и Международната мрежа за решаване на пазарни проблеми (SOLVIT). Имаме група от експерти, натоварени със задачата да улеснят обмена на добри практики; започнахме проучване, за да проверим как се развиват нещата, и в края на 2011 г. ще организираме конференция, посветена на практическото прилагане на пунктовете за единен контакт, в същия дух като форума, посветен на единния пазар, който искам да организирам – предложение, отправено от г-жа Von Thun und Hohenstein и г-н Harbour. Става въпрос за ежегоден форум, посветен на единния пазар, който да ни позволи да предприемем подход, който е по-човешки, по-практичен, по-насочен към гражданите и по-близък до пазара, предприятията, професионалните организации и синдикатите.
Г-н Løkkegaard и г-жа Gáll-Pelcz, които ни напомниха ангажимента на унгарското председателство, говориха за процеса на взаимно оценяване. Това е още един нов метод, който ако има успех, надявам се, ще бъде полезен и за други европейски текстове. Обръщам специално внимание на конструктивното взаимно оценяване, което е модерен инструмент, състоящ се в оценка на всеки отделен случай, преди да го приложим в други законодателни инструменти.
Г-н Harbour спомена изпитванията, които сме започнали. Защо сме започнали изпитванията за всяка услуга, за да видим положителните или отрицателните взаимодействия между определени европейски текстове? Защото разбираме, че за да приложим Директивата за услугите правилно, трябва да обърнем внимание на други текстове; ще дам пример с архитект от Белгия, който работи с клиенти в Нидерландия и който, в зависимост от обстоятелствата, може да бъде предмет на Директивата за услугите, Директивата за професионалните квалификации, Директивата за електронната търговия, Директивата за защита на потребителите и други инструменти. Ето защо трябва да гарантираме – което и ще направим с изпитванията – че тези различни европейски текстове са съгласувани.
В заключение, г-н председател, ще спомена политически въпрос, който е важен за мен, госпожи и господа, и който беше повдигнат първо от г-жа Gebhardt: директивата трябва да се прилага за целите, за които е предназначена, и не трябва да се прилага за други въпроси. Затова ще внимавам, също като вас, за изкушението на някои държави-членки да използват директивата за други цели по-специално за въпроси, които могат да бъдат свързани с услугите от общ икономически интерес. Въпросът беше споменат от г-жа Auconie, г-жа Svensson и г-жа Bizzotto.
Искам също така да напомня на г-н Canfin, който ми зададе въпрос, че Комисията спазва ангажимента си и работи по текст, който ще изясни съобщение относно обществените услуги, услугите от общ икономически интерес. Моят колега, г-н Алмуния, който отговаря за политиката в областта на конкуренцията, от своя страна работи по актуализиране на пакета Монти-Крус. Следователно ще разполагате с два инструмента, които трябва да изяснят въпросите и да предотвратят неясноти, противоречия или недоразумения.
Съобщението относно услугите от общ икономически интерес или обществените услуги ще бъде изготвено тази година. Също така ще кажа на г-жа Geier, че Директивата за услугите не следва да повлияе на правата на работниците, тъй като не се занимава с този въпрос. В действителност тя не се занимава с правата или командироването на работници.
И накрая, искам да кажа на г-н Le Hyaric, чиито критики изслушах внимателно, че транспортът не попада в обхвата на Директивата за услугите, нито здравеопазването. Директивата не предвижда обществените услуги да бъдат приватизирани; ще обърна изключително голямо внимание на този и други въпроси в съобщението, което подготвяме относно услугите от общ интерес.
С други думи, госпожи и господа, знам, че директивата предизвика разискване. Ще ви напомня, че тя беше значително подобрена, че сега е доста ясна и че можем да я използваме за създаване на работни места и растеж, които гражданите очакват. Искам да бъдем взискателни – имате право да бъдете взискателни – но и обективни по отношение на директивата и да изградим единния пазар на услуги заедно, в дух на партньорство и с методи на партньорство. Във всеки случай това е, което съм решен да направя – и което ви обещах, че ще направя – през следващите четири години, за да дам възможност на директивата да реализира пълния си потенциал.
Evelyne Gebhardt, докладчик. – (DE) Г-н председател, разискването беше много интересно и поучително. Забелязах обаче, че все още има хора, които продължават да мислят за старото предложение Болкещайн, което на практика предвиждаше либерализация и дерегулация, въпреки че това наистина е нещо от миналото и че Директивата за услугите в сегашния й вид цели да позволи на хората да използват своята квалификация да предоставят услуги в целия Европейски съюз. Това е идеята на Директивата за услугите и е важно да продължим да го казваме. Искам да го подчертая още веднъж и да разясним тази промяна.
Освен това искам да напомня на всички, че категорично имаме социална клауза в Директивата за услугите. В член 1 сме включили клауза, съгласно която трудовото и социалното законодателство на държавите-членки не може да бъде изложено на риск от прилагането на Директивата за услугите. Така че ако нещо подобно се случи в държава-членка – казах го в началото – това би било неправилно прилагане на Директивата за услугите. Ако искате да говорите за делото Rüffert и други подобни, те не са свързани с Директивата за услугите. Те са свързани с Директивата за командироване на работници и нейното прилагане и с директивите за обществените поръчки. Не сравнявайте ябълки с портокали. Докато ябълките и портокалите може би стават на добра плодова каша, това е напълно погрешен подход в политиката. Затова наистина трябва да следим много внимателно какво се случва.
Повтарям моя призив да гарантираме, че Директивата за услугите е правилно транспонирана в държавите-членки и не се използва за отнемане на права или за дерегулиране – това не е работа на Директивата за услугите.
Разбира се, съвсем ясно е, че в Европейския съюз във всички случаи се нуждаем от правна рамка за защита на услугите от общ икономически интерес. Очаквам с нетърпение да видя какво ще изготви Комисията в това отношение.
Председател. – Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре, вторник, 15 февруари, от 12 ч.
Писмени изявления (член 149)
Raffaele Baldassarre (PPE), в писмена форма. – (IT) Пазарът на услуги представлява две трети от брутния вътрешен продукт и две трети от работните места в Европейския съюз, но едва една пета от вътрешната търговия в ЕС. Мога само да се съглася с приоритетите, изброени от докладчика, и по-специално по отношение на завършването на пунктовете за единен контакт и укрепването на административното сътрудничество. Първо поколение пунктове за единен контакт съществуват в 22 държави-членки. Това трябваше да ни успокои донякъде, ако не беше фактът, че само в 14 от тях е възможно процедурата да се извърши по електронен път. Важно е пунктовете за единен контакт да станат част от по-голямо електронно управление в ЕС, като използват различни езици. И накрая, важно е да се укрепи административното сътрудничество, за да може цялата комуникационна система да функционира ефективно. Информационната система за вътрешния пазар (IMI) вече се превърна в изключително важен инструмент. Тя подпомага работата на администрациите, позволява съгласуването на различните административни методи и попълването на информацията. Въпреки това в бъдеще ще е необходим мониторинг, за да се гарантира, че системата не само се използва, но преди всичко се прилага правилно.