Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 14 февруари 2011 г. - Страсбург

15. Радиоактивно замърсяване на храните и фуражите (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Belet, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно предложението за регламент на Съвета (Евратом) относно установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване

[COM(2010)0184 – C7-0137/2010 – 2010/0098(CNS)].

  Ivo Belet, докладчик. – (NL) Г-н председател, тук говорим за безопасността на храните за хората и безопасността на фуражите за животните. Това очевидно са най-важните приоритети за Европейския съюз. Разбира се, това е важен законодателен акт и такъв, който да се надяваме никога или никога вече няма да трябва да се прилага, тъй като става въпрос за радиоактивно замърсяване. Ето защо са необходими най-високите стандарти за безопасност.

Настоящите стандарти и регламенти са в сила от най-малко 20 години. Междувременно конституционният и социалният контекст са се развили радикално. Ето защо се нуждаем от редица корекции. Именно това са подобренията, които, да се надяваме, Парламентът ще приеме утре и които. да се надяваме. другите институции ще вземат предвид.

Преди всичко е от основно значение – и аз се надявам, че членът на Комисията скоро ще може да вземе предвид това, което казвам – че Комисията следва да играе ключова роля при такива замърсявания, а не Съветът. В интерес на всички граждани е, г-н член на Комисията, положението след ядрена авария да се управлява от Комисията, като се има предвид, че това съвсем ясно надхвърля интересите на отделните национални правителства.

Ето защо настоящият регламент, на който току-що се позовах, беше установен непосредствено след кризата в Чернобил. Това беше през 1986 г. Следователно той трябва да бъде актуализиран и приведен в съответствие с новата институционална среда в рамките на Европейския съюз.

Второ, госпожи и господа, очевидно е, че Комисията следва да актуализира установените стандарти, за да вземе предвид технологичния напредък и трябва да направи това въз основа на консултации с експерти, експерти в областта на общественото здраве и експерти в областта на безопасността на храните. Това се разбира от само себе си, но е формулирано по този начин в настоящия регламент. Ето защо предлагаме да се създаде изрична разпоредба във връзка с това.

В това отношение, изрично изискваме Комисията да публикува доклад следващата година относно адекватността на сега действащите стандарти, относно това дали е желателно, евентуално, още да се работи по това, което е известно като списъка на храни с второстепенно значение, и по това дали все още е подходящо да се продължи поддържането на този списък.

Третата ми бележка, г-н член на Комисията, г-н председател, се отнася до определението за бебешка храна, което очевидно е много деликатен въпрос и такъв, който следва да се подобри. Настоящият текст действително не е бил коригиран спрямо последните европейски регламенти относно храните и от основно значение е да се намесим в този текст. Това е предложение, което ще представим на пленарното заседание утре.

Четвърто, Парламентът предложи да се предостави компенсация за всички земеделски стопани, които могат да бъдат засегнати от такава авария. Все още не е създадена изрична разпоредба за тази цел. Изискваме Комисията, и ще го направим утре чрез устно изменение, да разгледа въпроса и, ако желае, да излезе с предложение.

Не на последно място съществува и въпросът за правното основание. Г-н член на Комисията, комисията по правни въпроси на Парламента единодушно счете, че този въпрос следва да попадне в обхвата на член 168, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Все пак става въпрос за – и тук ще цитирам Договора – „мерки ..., които имат за пряка цел закрилата на общественото здраве“, край на цитата. Това, разбира се, е съществена промяна, тъй като означава, че ще трябва да коригираме процедурата на съвместно вземане на решение, вместо да прибегнем до консултации въз основа на Договора за Евратом.

Предполагаме, че Съветът и Комисията ще вземат това сериозно предвид в интерес на всички европейци и че ще се движат с нас в тази посока.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, първо, моля, приемете извиненията на г-н Шефчович и г-н Йотингер, които имат други ангажименти и ме помолиха да ги представлявам. От тяхно име бих искал да благодаря на г-н Belet, вашия докладчик, за това, че подчерта важни аспекти, които произтичат от необходимостта да се засилят мерките за защита на здравето в случай на радиоактивно замърсяване на храни и фуражи.

Бих искал да посоча, че предложението на Комисията за преработка на Регламент № 3954/87 на Съвета съдържа само една разпоредба, която е предмет на преразглеждане. Това е съображение в преамбюла, добавено, за да оправдае съществуваща разпоредба в регламента, а именно запазването на изпълнителни правомощия от Съвета. Всички други разпоредби, госпожи и господа, бяха представени за кодификация и следователно остават непроменени в предложението.

Ето защо Комисията не може да приеме, и казвам това много откровено, измененията, внесени в доклада Belet. Съществуват две причини за това: първата е от институционално естество, а втората се отнася до същината. Първата причина е свързана с необходимостта от строго спазване на споразумението относно използването на процедурата по преработване, сключено между Парламента, Комисията и Съвета.

Предвид това междуинституционално споразумение и самата логика на преработване кодифицираните части на едно предложение за преработване не могат да подлежат на изменение, освен при действително изключителни обстоятелства.

Целта е да се предостави инструмент, наред с другото, за гарантиране на съгласуваност, когато трябва да се извършат промени. Строгото спазване на това одобрено правило е важно условие за гарантиране на междуинституционален баланс и правото на инициатива на Комисията.

Вследствие на неуспех на институция да спази междуинституционалното споразумение всъщност ще бъде действително непрактично да се използва тази законодателната техника и институциите ще бъдат лишени от важен инструмент за постигане на целта за „по-добро регулиране“, която е установена като част от целта за повишаване на прозрачността в полза на гражданите.

Втората причина се отнася до същината. Първото изменение, прието от комисията по промишленост, изследвания и енергетика, се отнася до правното основание. Член 31 от Договора за Евратом ще бъде заменен с член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз. По-голямата част от другите изменения се отнасят до тази промяна на правното основание.

Комисията счита, че това изменение на правното основание е неоправдано. То дори ще противоречи на принципа, съдържащ се в член 106а от Договора за Евратом, който е, че когато този Договор съдържа специфични разпоредби, които регламентират конкретен въпрос, той следва да има предимство пред Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

Както знаете, валидността на член 31 от Договора за Евратом беше потвърдена от Съда в решението му по дело C-70/88. Глава 3 от Договора за Евратом, и по-специално членове 31 и 32 от него, също така регламентира въпроси, отнасящи се до опазване здравето на работещите и обществеността срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения.

Накрая, трябва да посоча на този етап установената съдебна практика на Съда, според която, цитирам: „Правилата, свързани с формирането на волята на общностните институции, са установени в Договора и с тях не разполагат нито държавите-членки, нито самите институции“. Член 31 от Договора за Евратом е единственото обективно оправдано правно основание за това предложение.

Това са правните ограничения, г-н председател, госпожи и господа, и въз основа на тези правни ограничения Комисията заключи, че желае да отхвърли измененията, внесени в доклада на г-н Belet.

Това исках да кажа от името на г-н Шефчович и г-н Йотингер.

  Romana Jordan Cizelj, от името на групата PPE. – (SL) Г-н председател, радиоактивността е нещо, което е мистериозна тема, и такава, за която хората като цяло имат резерви. Това, от което те се страхуват по-специално, е фактът, че въпреки че радиацията не може да бъде видяна или почувствана, тя може да причини големи щети на живите същества.

Тя също така обаче може да има много положителни характеристики, поради което се използва както в медицината, така и в изследванията, за изследвания в областта на материалите, за стерилизация и за производство на електроенергия.

Ако ще се възползваме от такива предимства, очевидно трябва да отговорим правилно на опасенията на хората и трябва да гарантираме тяхната безопасност. Докладчикът ни, г-н Belet, свърши отлична работа за това, когато изготви изменения на регламента, който разглежда замърсяването на храни и фуражи в случай на ядрени аварии.

Поздравявам го относно тези изменения и искрено се надявам, че Комисията ще промени становището си и ще обърне по-голямо внимание на това, което казва докладчикът ни. Също така се надявам, че Съветът ще вземе предвид по-сериозно усилията на Парламента в това отношение, въпреки че съм много натъжена и обезпокоена относно факта, че представителят на Съвета вече не присъства. Питам се дали това е знак на неведение за становището на Европейския парламент относно положението в областта на ядрената енергетика.

Считам, че Съветът и Комисията ще трябва да вземат предвид демократичното развитие, което се наблюдава след приемането на Договора за Евратом, което е някъде от около 1958 г. и ще обърнат повече внимание на това какви актове Парламентът приема в областта на ядрената енергетика. В противен случай е вероятно да отворим „кутията на Пандора“ или Договора за Евратом.

  Adam Gierek, от името на групата S&D. – (PL) Г-н председател, ядрената енергетика, както и цялата област на технологията за производство на изотопи в експериментални реактори за медицински и други цели, включително производството на сетивни приспособления за измерване и стерилизация, изисква подходящи стандарти за безопасност, които следва да бъдат разработени. Освен всичко друго това се отнася до употребата на безопасни храни, животински фуражи и лекарства, след като са били облъчени.

В днешния свят рискът или вероятността от радиологично замърсяване действително са много малки, но винаги следва да се правят възможно най-малки. Авариите в реактори, включително аварията в Чернобил, доведе до много по-строги критерии за защита от последиците от йонизиращо лъчение, но, както по-късно беше открито, тези последици се оказаха много по-малко значими, отколкото се предвиждаше. Също така се получи минимално замърсяване на почвата в резултат на отложени радиоактивни вещества, което допринесе за слабо нарастване на радиоактивността на горските и селскостопанските храни, добивани в засегнатите области. Изглежда обаче реакцията е била прекалено остра и областта, от която населението е било преселено, е била твърде голяма. Селата във вътрешността на замърсената зона в Беларус, които са били изоставени, понастоящем отново са заселвани. Някои експерти казват, че дори съществуват някои доказателства за хормезис, благотворен ефект, причинен от терапевтичното действие на висока енергийна радиация, разбира се, под определен праг на дозата. Именно линейният подход към действието на радиоактивността обаче, а не праговият подход, доведе до това псевдо-административно третиране на тези въпроси, вместо научно такова. Логичната последица е да се ограничи радиационното облъчване до дози, дори по-ниски от естествените нива, което означава нивата на радиация, на които винаги сме изложени. Това е абсурд от икономическа гледна точка. Във всеки случай, всяка година поглъщаме доза средно от около 2,4 милисиверта, което след около 70 години живот възлиза на доза от около 200 милисиверта. Ето защо е необходимо медицинско разследване, за да се проучи едновременното действие на дозата от замърсяване след извънредна радиационна обстановка и много по-високата доза, произтичаща от естествено лъчение, включително това с вулканичен произход. В първия случай това се отнася главно до храните и въздействието върху щитовидната жлеза (йод), костите (стронций) и мускулите (цезий), докато във втория случай се отнася до въздействието върху кожата и белите дробове (радон).

  Fiona Hall, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, това разискване относно допустимите нива на радиоактивност в храните е навременно, тъй като през април тази година се навършват 25 години от аварията в Чернобил. Мнозина от нас ще запомнят колко обезпокоени бяха тогава гражданите и колко дълго продължи радиоактивното замърсяване на някои места като Лейк Дистрикт в Обединеното кралство, където почвените условия и проливните дъждове предизвикаха дългогодишно замърсяване на почвата.

Така че е много важно да се поддържа система, която ще осигури възможно най-голяма увереност за гражданите в случай на ядрена авария. Ето защо се нуждаем от различно правно основание и разширен панел от експерти, за да се включат независими научни експерти по въпросите на общественото здраве и безопасността на храните. Това не е само технически въпрос, който може да се остави на ядрените специалисти. Той е повод за много по-широка обществена загриженост.

По същия начин е от основно значение, че нивата на допустима радиация са установени по начин, който означава, че храните са безопасни за консумация от хора от всички възрасти. Можете ли да си представите стреса, който би възникнал, ако бъде разпространен съвет, според който морковите например биха могли да се ядат безопасно от възрастни, но все пак не биха могли да се ядат от деца? Нуждаем се от ясни насоки, в които всеки може да има доверие. Ето защо считам, че трябва да следваме модела на САЩ в това отношение и да установим максимално ефективно ограничение за доза на един микросиверт на година за всеки. Във всеки случай е крайно време нивата в приложенията да бъдат преразгледани, тъй като те не вземат предвид промените в храненето и културните предпочитания. Например маниоката е основна храна за много хора, не второстепенно вещество. Така че Комисията трябва да представи пълен доклад относно максимално допустимите нива.

В заключение, искам да благодаря на докладчика, г-н Belet, за много консенсусния подход, който е приел относно този доклад. Надявам се, че Комисията ще вземе предвид, че Парламентът е забележително единен относно това досие.

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, причината, поради която обсъждаме тези предложения от Комисията, е, че предишният регламент отпадна през 2010 г.

Тъй като работих относно това предложение, си припомних как в средата на 80-те години на XX век работих с моя предшественик от Зелената партия тук в Парламента, г-жа von Blottnitz, относно последиците от аварията в Чернобил. Един от най-големите проблеми след аварията в Чернобил беше липсата на прозрачност и неуспеха на всеобхватни демократични проверки. Ако трябва да бъда честна, намирам за учудващо, че сега се налага да използваме почти отбранителни доводи, тъй като не можем да разглеждаме този въпрос единствено въз основа на регламентите на Евратом, но че също така трябва да разглеждаме защитата на потребителите, защитата за населението в случай на големи аварии в атомни електроцентрали въз основа на правилата на Договора за Евратом, така че да имаме пълен контрол и право на глас при окончателния резултат. Бих искала отново да призова г-н Барние, който е от Франция, да гарантира, че нещата тук ще се променят. По това време Франция се преструваше, че не съществува проблем и радиоактивните облаци по някакъв начин щяха да заобиколят територията й. Това беше жалко, тъй като хората във Франция научиха впоследствие.

Иначе съм съгласна с г-жа Hall, че трябва да следваме примера на Съединените щати, като възприемем много консервативен подход към въпроса за регламента: пределните стойности не са установени за младите хора и възрастните хора, за силните и слабите, а чисто въз основа на това, което децата могат да понесат, така че в случай на авария да са приложими най-ниските възможни пределни стойности. Препоръките на Съединените щати са десет пъти по-ниски от публикуваните днес от Европейската комисия въз основа на съвета от Евратом. Считам, че действително трябва да следвате насоките, предоставени тук от мен и г-жа Hall.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, аз също бих искала да започна, като подкрепя онези от моите колеги, които са съгласни, че когато говорим за радиоактивно замърсяване на храните или почвата, говорим за проблем на общественото здраве. Това в общи линии е основният въпрос. Като начало, въздействието на тези проблеми, свързани с прекомерно радиоактивно замърсяване, се усеща в областта на здравеопазването по-специално чрез увеличение на случаите на рак и други здравни проблеми. Ето защо е безсмислено да има правно основание, което не поставя общественото здраве в основата на въпроса.

Всички добре осъзнаваме значението на това разискване. Знаем това от Чернобил, и все пак не е само заради Чернобил. Всъщност значението на Чернобил трябваше да ни покаже мащаба на този проблем и степента, до която той може да въздейства върху живота на хората. От жизненоважно значение е да научим уроците, които историята може да ни предаде. Следователно зависи от нас да въведем превантивни мерки и регламенти.

По отношение на предложението, което се представя тук, мисля, че обсъждането днес е ясно. Първо, налице е положителният аспект от опита да се въведе този регламент в областта на общественото здраве, както вече споменах. Второ, опитваме се да премахнем някои непоследователни и понякога дори спорни мерки. Трето, намерението е процесите на актуализиране и процеса на вземане на решения да станат по-прозрачни и демократични.

Проблемът за максималните нива обаче остава. Не можем да продължим да излагаме групите, които са в най-неблагоприятно положение и са най-тежко засегнати, на такива високи нива. Максималните нива трябва да гарантират безопасността на всички граждани и всички добре осъзнаваме факта, че съществуват такива животозастрашаващи случаи във всяка държава. Например случаят Urgeiriça в Португалия.

Важно е да вземем всичко това предвид.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-н председател, предстои ни да направим някои важни и необходими прегледи на пределните стойности за радиоактивно замърсяване на храните. Аз, разбира се, подкрепям предложенията, които ще гарантират най-добрата възможна защита за гражданите, включително по отношение на медицинското оборудване. Ето защо е ясно, че трябва да използваме всички нови научни данни, с които разполагаме, и да актуализираме пределните стойности съответно, тъй като само по себе си е очевидно, че трябва да имаме високо равнище на защита на здравето в ЕС. Договорът от Лисабон позволява приемането на съвместни мерки във ветеринарния сектор за мониторинг на стандартите за безопасност за храните и фуражите с пряката цел за защита на общественото здраве и това е добре, тъй като е изключително обезпокоително, че ЕС понастоящем оперира с по-високи пределни стойности от Съединените щати. Радиоактивното лъчение е не по-малко опасно за хората, животните и културите в Европа, отколкото е в САЩ. Като цяло това предложение показва колко е важно за нас да се установят ясни процедури и да се актуализират старите стандарти. Ето защо бих искала да благодаря на докладчика за тези отлични и важни изменения.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, за съжаление, унгарската нация имаше пряк опит със сериозното замърсяване на храните в резултат на ядрен инцидент по време на аварията в Чернобил. Трябва да направим всичко възможно, за да се предотврати повтарянето на такова ужасно събитие като аварията в Чернобил. Един от елементите на предотвратяването е, че съществуващите и функциониращите атомни електроцентрали трябва да бъдат инспектирани изключително строго. С оглед на бъдещето обаче считам, че приемливото решение ще бъде да се постави акцент върху възобновяемите енергийни източници и по никакъв начин да не се увеличава, а по-скоро да се намалява ролята на атомната енергия в енергоснабдяването във възможно най-голяма степен. Във всеки случай това е необходимо за Европейския съюз от гледна точка на енергийната сигурност. Това е единственият начин, по който можем да подобрим собствената си сигурност.

Не е необходимо да подкрепяме и да вземаме предвид сектора на атомната енергетика, а само здравето на европейските граждани, нашите избиратели, и това, което е добро и лошо за тях. Считам, че създаването на сценарий за евентуална авария е важно, но считам без съмнение, че нашата основна задача е намаляването и действително намаляването до минимум на рисковете. Това може да се направи: всичко, което се изисква, е политическа воля и също така съответната решителност от страна на моите колеги. Трябва да се справим с корените на проблема, а не безучастно да очакваме авария.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, добре известен факт е, че аварията в Чернобил и последвалото радиоактивно замърсяване на храните обхванаха съседните държави неочаквано през 1986 г. За щастие, Европейският съюз извлече поуки от това и установи пределни стойности за подобни аварии. Известно е, че радиоактивното замърсяване може да бъде значително в някои храни в продължение на много години, въпреки че не може да бъде видяно, опитано или помирисано. Точно това е проблемът, когато замърсени храни като горски плодове от области, които са били изложени на радиоактивност в продължение на векове, са не само консумирани на местно равнище, но също така свободно продавани като безопасни в иначе незамърсени области.

Последиците от радиоактивни храни, които са особено опасни за бременни жени, болни, малки деца и възрастни хора, често отнемат години или дори десетилетия, за да се проявят. Настоящото ни равнище на познание ще покаже, че не съществуват нива на радиация, които могат да бъдат класифицирани като безвредни с някаква абсолютна степен на сигурност. Изследванията във връзка с причината за широк спектър от нови болести, като алергиите, все още са в началния си етап; въпреки този факт храните все още са облъчвани. Още повече че никой не е разглеждал въпроса за евентуално взаимодействие с генетичното инженерство.

Ако хора в чувствителни категории все още не могат безопасно да ядат големи количества местни гъби цели 25 години след Чернобил, със сигурност е настъпил моментът не само да се закрият атомните електроцентрали, но също така да се сложи край на всички ядрени опити. В крайна сметка всичко това е безполезно, ако проверките относно храните в и около замърсените региони действително не дават резултат.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, считам, че за да се постигне подходящо равнище на защита на здравето за европейските граждани в случай на радиоактивно замърсяване и да се предостави демократична легитимност на приемането на този регламент, трябва да се установят стандарти за безопасност и защита на здравето на работниците и широката общественост, така че да се осигури тяхното приложение във всички държави-членки в съответствие с решенията на Съюза. Държавите-членки също така отговарят за мониторинга на съответствието с нивата, определени за защитата срещу радиоактивно замърсяване в настоящия регламент, по-специално чрез наблюдение на стандартите за безопасност както на храните, така и на фуражите, а също и чрез мониторинг на екологичните параметри. Това ще гарантира спазване на максимално допустимите нива, безопасността и управлението на рисковете от радиоактивно замърсяване.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, предвид нейната сериозност и трансгранично естество една ядрена авария или всякакво друго радиационно замърсяване ясно изисква координация и обединяване на усилия, както и установяване на набор от общи процедури с оглед на определяне и намаляване до минимум на последиците за хората и околната среда.

Тази необходимост от координация също така включва и установяването на максимално приемливи нива на замърсяване в храните. Не можем да приемем обаче аргумента, че за да се обслужват интересите на гражданите по-добре чрез подобрено управление на ситуациите след бедствия, трябва да ограничим участието и полето на действие на държавите-членки. Напротив, самите държави-членки са тези, които отговарят за опазването и защитата на здравето на своите граждани.

Това важи особено за извънредни ситуации и следователно те трябва да могат да приемат по-строги нива на защита, ако желаят. Това трябва във всяко едно отношение да зависи от тяхната способност да приемат спешни мерки с цел да се опази здравето на хората и околната среда.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, има неща, които мога да кажа като политик и като гражданин, и неща, които трябва да кажа от правна гледна точка, от името на Комисията. Г-жо Harms, споменахте факта, че съм французин, но аз ще доразвия темата. Интересувам се от тези въпроси от много отдавна.

Трябваше да разглеждам тези въпроси относно замърсена почва, когато бях министър на околната среда на Франция. Считам, че аз бях дори един от малкото министри през 1993 и 1994 г., които отидоха в Чернобил и прекараха 17 секунди под саркофага. Не съм забравил посещението си в Припят, град-призрак, където завесите все още са на прозорците, а играчките на децата все още са наоколо. Не съм забравил това.

Като френски политик работих относно инициатива за екологична безопасност в Европа. Дори написах книга, атлас на основните рискове в света, описващ всички рискове от замърсяване, особено радиоактивно замърсяване в тези места, където има неподходяща култура на риска. Ето защо това са въпроси, които ме интересуват, г-жо Harms. Не толкова отдавна бях и министър на земеделието на Франция. Безопасността на човека и човешкото здраве, защитата на широката общественост и потребителите и здравето на животните, което също така е важно, са все въпроси, които ме интересуват, и мога да разбера защо в този късен час членовете на ЕП са внимателни и бдителни по отношение на тях.

Ето защо, както казах на г-н Belet, лично слушах внимателно опасенията, които вие единодушно изразихте, и ще ги предам на председателя на Комисията и на моите колеги.

Тогава това е, което мога да ви кажа; това, което току-що казах и с което съм ангажиран. Тогава това, което трябва да ви кажа от правна гледна точка, както и двете точки, върху които се основава позицията на Комисията, която се състои от правна оценка от нашата служба и от моите колеги, г-н Шефчович и г-н Йотингер.

Тези две точки са, позволете ми да ви припомня, първо, че Договорът за Евратом съдържа подходящото правно основание за правилата, свързани със защитата на здравето по отношение на радиоактивно замърсяване и тези правила имат предимство и, второ, че към междуинституционалното споразумение относно преработването трябва да се присъединят трите институции и, естествено, казвам това от името на Комисията. Това са точките, върху които Комисията основа оценката си и позицията си като колегия, като призовава за отхвърляне на тези изменения.

Също така бих искал да Ви кажа, г-жо Harms, и на всички Ваши колеги, че слушах внимателно и ще предам Вашите опасения на колегите си.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

  Ivo Belet, докладчик. – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, уважавам Ви именно поради Вашия опит от посещението Ви в Чернобил тогава и очевидно също така поради Вашия експертен опит в селското стопанство, но позволете ни като Европейски парламент основно да се противопоставим на визията, общо споделена от Комисията.

Позовахте се на решения на Съда на Европейския съюз по други дела. Това е различен въпрос и бихме искали да го оспорим с единодушната, консенсусна визия на комисията по правни въпроси на Парламента, че правното основание следва да бъде променено и приведено в съответствие с новия институционален контекст на Договора от Лисабон. Не става въпрос за борба за надмощие между институциите; става въпрос за здравето на нашите граждани, един от стълбовете на Договора от Лисабон.

Ето защо изразяваме съжаление поради факта, че Комисията продължава да отстоява становището си. Още веднъж, това не е обвинение срещу Вас, напротив, но считаме, че се изпуска огромна възможност. Ето защо Парламентът запазва правото да разгледа този консолидиран документ в по-широк контекст. Г-н председател, г-н член на Комисията, съществуващите договорености в случай на авария, включваща радиоактивно замърсяване, изобщо не са съобразени със сегашната институционална реалност. Предложенията, които ние – Европейският парламент, ще внесем тук утре и които, да се надяваме, ще бъдат приети с широко мнозинство, предоставят основно подобрение на действащото законодателство, което действително вече не е адекватно.

Ще Ви дам конкретен пример, г-н член на Комисията, ако можете да ми отделите още малко внимание: изрично молим Комисията да оцени стандартите в приложението; искаме оценка, извършена от експерти по безопасност в областта на общественото здраве и храните. Тези правила, г-н член на Комисията, датират от края на 80-те години на XX век, когато сте посетил Чернобил. Клаузата за преразглеждане, която ние като Парламент ще искаме тук утре, ще бъде съвсем навременна. Благодаря Ви за вниманието и поетия ангажимент.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч. (вторник, 15 февруари 2011 г.).