Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/2515(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0101/2011

Разисквания :

PV 15/02/2011 - 5
CRE 15/02/2011 - 5

Гласувания :

PV 17/02/2011 - 6.6

Приети текстове :

P7_TA(2011)0066

Разисквания
Вторник, 15 февруари 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

5. Зачитане на принципа на правовата държава в Русия (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е изявление на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно зачитане на принципа на правовата държава в Русия.

Ще помоля г-жа Гьори да вземе думата от името на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза.

 
  
MPphoto
 

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. (EN) Г-н председател, по молба на баронеса Аштън унгарското председателство на Съвета ще представлява по време на настоящото разискване върховния представител на Съюза и заместник-председател на Комисията. Баронеса Аштън, както може би знаете, тази седмица пътува из Северна Африка и Близкия изток.

Искам да ви благодаря, че повдигнахте въпроса относно положението с правата на човека и принципа на правовата държава в Русия. Въпреки някои много положителни сигнали от страна на президента Медведев миналата година, действителното положение с правата на човека в Русия и по-специално в региона на Северен Кавказ остава много тревожно. Насилието, тормозът и сплашването, насочени срещу активисти, адвокати и независими журналисти, за нас са повод за сериозна загриженост.

Броят на случаите в подкрепа на това твърдение е неприемливо голям. Жестоките нападения срещу руските журналисти Олег Кашин и Анатолий Адамчук и еколога активист Константин Фетисов са само част от неотдавнашните събития, напомнящи за атмосферата на несигурност и заплахи, в която се намират журналисти, активисти и защитници на правата на човека в Русия по време на ежедневната си работа.

Въпреки уверенията на най-високо равнище, нарушителите рядко биват подвеждани под съдебна отговорност и осъждани. Подвеждането под отговорност за насилие над и сплашване на защитници на правата на човека – нека спомена делата по случаите с Наталия Естемирова, Анна Политковская, Анастасия Бабурова и Станислав Маркелов, наред с много други – остава важно изпитание за проверка на независимостта и резултатността на руската съдебна система. Докато делата остават нерешени, ще продължи да съществува усещането за безнаказаност.

Има обаче и положителни промени. Тук трябва да спомена решението на Московския градски общински съвет официално да разреши мирните и редовни демонстрации – които бяха забранени до миналата година – като например тези в подкрепа на член 31 от руската конституция и деня на обществените митинги. Ние приветствахме това решение. Същевременно продължаваме да получаваме сведения относно произволни задържания на мирни демонстранти, включително лидери на опозицията, по време на същите тези официално разрешени демонстрации, както и по време на други демонстрации из цялата държава. Това е повод за сериозна загриженост от наша страна.

Свободата на словото, свободата на събранията и свободата на сдружаване са предпоставки за развитието на съвременните общества. Всички тези свободи са залегнали в Конституцията на Руската федерация. Освен това те са и част от ангажиментите, поети от Русия като член на ООН, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на Съвета на Европа. Европейският съюз настоятелно приканва Русия да изпълни своите ангажименти и да гарантира тези права на гражданите.

Президентът Медведев поиска от своя Президентски съвет по правата на човека да разгледа делото срещу Ходорковски и Лебедев и случая със Сергей Магнитски. Ние горещо приветстваме това решение. Европейският съюз никога не е крил своята сериозна загриженост по повод на начина, по който се водят тези дела.

Президентът Медведев често се е изказвал срещу така наречения от него „правен нихилизъм“, господстващ в Русия. Европейският съюз е готов да подкрепи усилията на Русия да преодолее този нихилизъм, като се започне с реформата на съдебната система. Убедени, че истинското модернизиране изисква установено зачитане на принципа на правовата държава и неговото равноправно и справедливо прилагане, ние поставихме принципа на правовата държава в основата на нашето партньорство за модернизиране.

Във връзка с това бяха подготвени конкретни действия – например създаването на система за обжалване на наказателни и граждански дела в Русия – в тясно сътрудничество с администрацията на президента и със Съвета на Европа. Имаме готовност да работим в сътрудничество с Русия в тази област, както и върху нови проекти, свързани с корупцията и с Хагските конвенции.

Положението в Северен Кавказ е особено тревожно и изисква незабавни действия. Приветстваме новата стратегия за икономическо и социално развитие, както и усилията от страна на заместник министър-председателя Хлопонин, но се изисква много повече, за да се осигури устойчивост на ответните действия спрямо варварските терористични актове срещу цивилното население. Продължаващата неприкосновеност и безнаказаност на силите за сигурност, действащи в Чечения, подклаждат недоволство и насилие в региона и са повод за дълбока загриженост от наша страна.

Отдаваме почит на всички, които са загинали или са станали жертви на насилие поради своята професия или убеждения, както и на проявилите мъжество, които не спират да изпълняват гражданския си дълг в тази несигурна среда.

Като цяло настоящият доклад не е особено положителен. Има обаче и положителни признаци за развитието на положението с правата на човека в Русия. В противовес на тях често има стъпки назад в развитието, а и преди всичко те не са достатъчни за истинско подобряване на положението. Все пак това не бива да ни обезкуражава.

Значителният обем на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е важен стимул за развитието на руската съдебна система по отношение на зачитането на правата на човека. Ангажирали сме се със сериозен диалог с Русия в областта на правата на човека. Русия приема това и, разбира се, го използва също и в своите критики към онова, което счита за недостатъци на Европейския съюз. Ще продължим този диалог. Алтернатива няма.

 
  
MPphoto
 

  György Schöpflin, от името на групата PPE.(EN) Г-н председател, тези, които познават Русия, ще разберат, че онова, което минава за правна система там, не отговаря на стандартните критерии за правова държава.

Това се отразява върху отношенията на Русия с останалата част от света, а също и със собствените й граждани. От това следва, че в отношенията си с Русия Европейският съюз трябва да вземе под внимание разнообразни фактори извън правната система и особено политическото вмешателство, корупцията, а в определени случаи – и насилието.

Следователно отношенията между Русия и Запада са подчинени на несигурност, без да споменаваме пълното отсъствие на прозрачност и отчетност. Що се отнася до самите руски граждани, техният живот е повече засегнат от насилие и произвол, отколкото може да се счете за приемливо от гледна точка на поетия от ЕС ангажимент към всеобщите права на човека.

Опитите да се преобрази Русия се провалиха, така че Европейският съюз няма друга възможност, освен да се примири с разминаването между своята законност и беззаконието в Русия.

 
  
MPphoto
 

  Adrian Severin, от името на групата S&D.(EN) Г-н председател, моделът на разделение на властта между държавата и нейните граждани определя съдържанието на политическите решения, а предвидимостта на процеса на вземане на решение и правилното прилагане на решенията се гарантират от почтеността, професионализма и независимостта на съдиите.

Европейският съюз и Русия могат работят в сътрудничество само ако има съвместимост между техните модели на разделение на властта, техните механизми за вземане на решения и съдебните им системи. Реализирането на такава съвместимост е проява на партньорство и сътрудничество, на съгласие, доверие и оперативна съвместимост, а не на пропаганда, мъмрене и търсене на виновни.

Русия е пълноправен член на Съвета на Европа и държава, подписала Европейската конвенция за защита на правата на човека. Следователно Съветът на Европа има правомощия да разглежда функционирането на демокрацията и зачитането на принципа на правовата държава в Русия. Ето защо Европейският съюз следва да разчита на Съвета на Европа за постигането, съвместно с Русия, на общо пространство на свобода, демократична сигурност и справедливост.

Още повече, че, след като самият Европейски съюз е на път да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека, той следва да използва своя бъдещ статут на страна по тази конвенция, за да усили сближаването и оперативната съвместимост с Русия в областта на демокрацията и зачитането на принципите на правовата държава.

Преди години, когато Европейският парламент имаше не по-големи правомощия от неправителствена организация на група активисти, единствените му инструменти бяха риториката на посочването и порицаването. Днес, след влизането в сила на Договора от Лисабон, ние сме влиятелна политическа институция. Това ни налага повече отговорности, прагматизъм и самоконтрол. Не бива да се поддаваме на емоциите. Не бива да бъдем небрежни и по отношение на нашите ценности. Не ни е позволено да бъдем едновременно и прокурори, и съдии. Не бива да действаме въз основа на голи твърдения и слухове или под давлението на групи, лобиращи за разнообрази интереси. Доверието в нас, основаващо се на безпристрастността и зрелостта на нашия подход, както и нашата устойчивост и отвореност, са най-доброто оръжие, с което разполагаме в диалога ни с Русия в момент, когато нашите граждани са ни възложили развиването на стратегическо партньорство с Русия, а не подновяване на „студената война“.

 
  
MPphoto
 

  Kristiina Ojuland, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, считаме Русия за сериозен партньор на Европейския съюз. Ето защо очакваме Русия да изпълнява международните си ангажименти и да прилага конституционните права на своите граждани.

Факт е, че незачитането на правата на човека, гражданските свободи и принципите на правовата държава станаха често срещано явление в Русия. Беззаконието и ширещата се корупция доведоха до емигрирането на 300 000 граждани от Русия само през последната година. При такива условия е трудно да си представим влагането на инвестиции от страна както на чужди, така и на местни предприемачи.

Руските органи очевидно прилагат неконституционни закони и процедури. Положението в Северен Кавказ е един от най-унизителните примери за това. Руската конституция осигурява основа за многопартийна система, но в действителност е налице еднопартийна система с маргинализиран парламент.

Бих искала да запитам представителя на Съвета какви наказателни мерки и санкции ще бъдат приложени спрямо руските длъжностни лица, пряко отговорни за нарушения на правата на човека и незачитане на принципите на правовата държава.

Европейският съюз трябва да бъде последователен в своята политика спрямо трети държави. Бихме дискредитирали Европейския съюз, ако си затваряме очите за редица тежки нарушения в някои държави, а същевременно налагаме санкции на други за същите нарушения. Не можем да продължим да имаме нормални отношения, ако в Русия не бъдат направени конкретни положителни промени. Трябва да приемем истината.

 
  
MPphoto
 

  Werner Schulz, от името на групата Verts/ALE. (DE) Г-н председател, госпожи и господа, въпреки отличната си конституция Руската федерация все още не е правова държава, тъй като е налице дълбока пропаст между конституционното право и конституционната реалност. Основните изисквания за държава, функционираща съгласно принципа на правовата държава – независима съдебна система и свобода на печата – за съжаление липсват. Както се изрази един саркастично настроен коментатор: „Най-добрият руски съд е в Страсбург“. Факт е, че близо една трета от образуваните производства в Европейския съд по правата на човека идват от Русия. Руските граждани нямат никакво доверие в собствените си съдилища, които много рядко раздават правосъдие. Това става ясно също и от спада в броя на подадените жалби.

Държавата се управлява от двама юристи – президента Медведев и министър-председателя Путин, които многократно са изразявали своето намерение да се борят с правния нихилизъм. Въпреки това изказванията им, обикновено следвани от напълно противоположни действия, изглежда съдържат предимно правен цинизъм. Нито едно от руските съдилища не смее да издаде присъда, без да се допита до висшестоящи органи. Тази система на телефонно правосъдие е създала съдии, които вече не са независими и които са загрижени повече за собствената си сигурност и развитие, отколкото за правосъдието. Делото срещу Ходорковски ясно разкрива това. Един служител в съдебната система неотдавна заяви, че присъдата, издадена от съдия Данилкин, му е била продиктувана „отгоре“. Повторното обвинение срещу Ходорковски и Лебедев е знак, че зачитането на принципа на правовата държава в Русия е още в ерата на ГУЛАГ. Както по времето на Съветския съюз, присъдата беше определена предварително от политическото ръководство.

Контролираната демокрация върви ръка за ръка с контролираното правосъдие. Въпреки че руската съдебна система е въплъщение на наказателната държава, тя претърпява пълен провал, когато се стигне до разкриването, съдебното преследване и издаването на присъди за престъпления с политически мотиви. Нападенията срещу и убийствата на журналисти създадоха атмосфера на страх и потисничество.

Условията в руските затвори също са ужасяващи. Пример за това е случаят със Сергей Магнитски – адвокат, разкрил случай на корупция и в резултат на това неправомерно задържан в затвора, без да бъде повдигнато обвинение срещу него. Той умира в затвора в ужасни мъки поради това, че не му е оказана медицинска помощ.

Едно споразумение за модернизиране между Европейския съюз и Русия може да бъде успешно само ако се основава върху споразумение за модернизиране между руското управление и руските граждани. Това включва гаранцията, че правата на гражданите, които се гарантират по силата на конституцията, най-сетне ще бъдат зачитани, както и изпълнението на задълженията, поети с влизането на Русия в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа.

Русия трябва да осъществи прехода от контролирана демокрация към развиваща се демокрация. Съществени предпоставки за това са свободните и честни демократични избори за руската Дума и президентски избори, улеснената процедура на регистрация на политически партии, съобразена с европейските стандарти, и честна предизборна кампания, даваща на всички кандидати равни възможности и достъп до обществените медии.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock, от името на групата ECR.(EN) Г-н председател, Русия е важен партньор на ЕС в много отношения, но не можем да твърдим, че Русия е истинска демократична и правова държава. Неразкритите убийства на журналисти и защитници на правата на човека и политически мотивираните показни съдебни процеси говорят в подкрепа на моята позиция. Защо тогава Русия е толерирана като член на Съвета на Европа? Това е много добър въпрос.

Кремъл несъмнено цени високо това международно узаконяване на едно правителство, описано в дипломатическа телеграма на САЩ, разпространена от „Уикилийкс“, като „истинска мафиотска държава“.

Същевременно Съветът на Европа се дискредитира чрез своето продължително мълчаливо съгласие с авторитарното управление на Русия. Само в Европейския съд по правата на човека са се натрупали 27 000 дела, идващи от Русия, и все пак един руски съдия може да заповяда на британското правителство да даде на британски затворници правото да гласуват. Това не само изтъква абсурдността на членството на Русия в Съвета на Европа, но е и лаконичен отговор на въпроса, защо Съветът на Европа – според мен – все повече бива пренебрегван в световен мащаб. За съжаление днес, в резултат на всичко това, много британци, включително и политици, мислят, че е време Обединеното кралство да преразгледа своето членство в тази организация и нейната твърде обезпокояваща съдебна институция.

 
  
MPphoto
 

  Bruno Gollnisch (NI).(FR) Г-н председател, Парламентът си мисли, че може да изнася лекции на Русия относно правата на човека. По-добре да въведе ред в собствения си дом – в Европейския съюз. Например г-н Tannock спомена Джулиън Асанж, публицист и дисидент, основател на уебсайта „Уикилийкс“, чиито действия въпреки всичко не одобрявам. Той е задържан вече няколко седмици в Обединеното кралство поради напълно възмутително и абсурдно искане за екстрадиране от страна на Швеция и ясно се вижда, че това би могло да бъде стъпка към неговото предаване на Съединените щати.

Наистина г-н Асанж беше обвинен в изнасилване от две млади жени, едната от които всъщност повдигна обвинение, основаващо се на факта, че презервативът се е скъсал по време на полово сношение по взаимно съгласие. Кого се опитват да измамят? Очевидно е, че ако тези две млади жени не са искали да бъдат „изнасилени“ от г-н Асанж, те не биха влезли в леглото му голи! Те не са били обезчестени – оказана им е била чест. Този пример илюстрира степента, в която прекалената свобода…

(Председателят отнема думата на оратора, но ораторът продължава да говори при изключен микрофон)

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Уважаеми колега, това е обсъждане относно Русия. Темата в дневния ред е положението в Русия. Съжалявам, но не можем да сменяме темата насред обсъждането.

 
  
MPphoto
 

  Ria Oomen-Ruijten (PPE).(NL) Г-н председател, днес провеждаме това разискване, защото руските политически ръководители и по-специално президентът Медведев толкова често са изтъквали важността на принципите на правовата държава за модернизирането на Русия.

Същевременно откриваме редица конкретни примери за спънки по пътя на същото това модернизиране – например ако разгледаме корупцията, която според сведенията постоянно расте въпреки влизането в сила на нов, добър закон срещу корупцията, или ако разгледаме делото „Юкос“, или многократните арести на членове на опозицията и на защитници на правата на човека, спечелили наградата „Сахаров“.

Модернизацията, обявена в Русия, все още не се е превърнала в реалност. При положение че се очаква да работим в сътрудничество с Русия по инициативата „Партньорство за модернизиране“ и да водим преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и Русия, според мен не е за вярване, че в доклада относно постигнатия напредък по отношение на инициативата „Партньорство за модернизиране“ само пет изречения са посветени на модернизирането на правовата държава. Освен това съм на мнение, че трябва да натрупаме повече собствен експертен опит.

Това, което искам да направя и което ще направим съвместно в доклада относно Русия, който Парламентът трябва да подготви, е да призовем за насърчаване на зачитането на принципите на правовата държава.

 
  
MPphoto
 

  Knut Fleckenstein (S&D).(DE) Г-н председател, госпожи и господа, съжалявам, че това разискване беше включено в дневния ред толкова набързо, че върховният представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност не можа да присъства. През последните месеци баронеса Аштън работи съвместно със Съвета за подобряване на вътрешната съгласуваност в рамките на Европейския съюз по отношение на сътрудничеството с нашите стратегически партньори, включително и Русия. Предвид нейните усилия за постигане на съгласувана позиция мисля, че щеше да бъде разумно да я включим в това разискване.

Нито един от останалите стратегически партньори на ЕС не е толкова близо до нас, колкото Русия, нито в географско отношение, нито по отношение на историческия ни опит. Ето защо проявяваме огромен интерес към вътрешнополитическите промени в Русия. На този етап бих искал специално да спомена работната програма, изготвена съвместно от координаторите на инициативата „Партньорство за модернизиране“, както в Русия, така и в ЕС. Тази съвместна работна програма за модернизиране съдържа важни мерки, които ще осигурят активна подкрепа за развитието на правовата държава в Русия. Това е правилният начин да се гарантира, че нашето партньорство ще донесе реални ползи – по-специално за гражданите. Инициативата за модернизиране на Русия, стартирана от руския президент, предоставя на международните партньори на Русия възможността да започнат плодотворно сътрудничество с тази държава. Трябва да се възползваме максимално от тази възможност.

Както моите колеги вече казаха, ако искаме процесът на модернизиране да бъде устойчив, той не трябва да се основава само на технологичен напредък. Модерната руска икономика трябва да бъде изградена върху надеждните принципи на правовата държава. Гражданите и предприемачите ще се осмелят да направят нововъведения и инвестиции само ако могат да се осланят на принципите на правовата държава. Нека поемем ръката, която Русия протяга към нас, и да помогнем на тази държава да се модернизира.

 
  
MPphoto
 

  Jacek Protasiewicz (PPE).(PL) Г-н председател, също както много от моите колеги, които вече се изказаха, и аз съм съгласен с очевидно вярното твърдение, че Русия е стратегически партньор на Европейския съюз в геополитическо отношение и по отношение на международната сигурност и икономическите въпроси. Не е учудващо също и че сме толкова заинтересовани от положението на нашите най-значими съседи. Сега се оказва, че в Русия са налице редица много тревожни тенденции. Бих искал да цитирам няколко неотдавна проведени социологически проучвания, според които едва 3% от руснаците считат, че имат някакво влияние върху политическия живот в своята държава, 61% считат, че не могат ефективно да отстояват правата си, а 82% считат, че представителите на държавната администрация в Русия не спазват приетите и влезли в сила закони. Това е печалната картина на действителността в една държава, чието развитие е толкова важно за нас; но отношенията между Европа и Русия не бива при никакви обстоятелства да спират развитието си в строго икономически план и по отношение на модернизацията на икономиката. Зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава са също важни аспекти, върху които следва да се съсредоточим, какъвто е случаят с останалите ни съседи, в това число например и Беларус.

 
  
MPphoto
 

  Michael Gahler (PPE). (DE) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че е важно, наред с нашето широкообхватно сътрудничество в областта на предприемачеството и пред лицето на глобалните предизвикателства, както вече беше казано, да запазим в дневния ред на всички наши обсъждания с Русия темата за зачитането на принципите на правовата държава.

През последните седмици многократно обсъдихме стабилността в Средиземноморския регион и определихме какво не съдържа понятието „стабилност“ – а именно, авторитарни структури. Същевременно това означава, че за Русия стабилността не може да се основава на политическо влияние върху съдилищата или съдебно преследване на журналисти и на защитници на правата на човека. Ето защо според мен моментът винаги е подходящ за обсъждане на този въпрос.

Надявам се, че по време на практическото партньорство, което ще започнем да осъществяваме в близко бъдеще, можем ясно да заявим пред Русия, че тя излага на опасност собственото си бъдеще, ако не утвърди принципите на правовата държава.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: DIANA WALLIS
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam (PPE).(EN) Г-жо председател, в Русия имаше поредица убийства на десетки независими журналисти и граждански активисти – да споменем случаите Политковская, Естемирова и Магнитски – но нито едно от престъпленията не беше разкрито и нито един от убийците не беше подведен под съдебна отговорност. Режимът в Кремъл, със своето нежелание да въдвори справедливост и прозрачност, може да се счита за съучастник в тези престъпления.

Вчера младият помощник-съдия Наталия Василиева хвърли сянката на съмнението върху процеса срещу Ходорковски, като заяви, че съдиите не са достигнали сами до съдебното решение, а им е било продиктувано „отгоре“.

Налагането на забрана за издаване на визи за длъжностните лица, отговорни за случая Магнитски и други случаи, е конкретна мярка, с която да покажем, че Европейският съюз има сериозно отношение към подобряването на положението със зачитането на принципите на правовата държава и прозрачността в Русия. Фактът, че руските органи са толкова обезпокоени от самата идея за забрана за издаване на визи, разкрива какъв огромен потенциал има в действителност ЕС да способства за промяна на положението.

 
  
MPphoto
 

  Graham Watson (ALDE).(EN) Г-жо председател, мнозина от нас, членовете на ЕП, считат Русия за част от голямото семейство на европейските нации и са се надявали, че след падането на Берлинската стена ще станем свидетели на приближаването на Русия към Европейския съюз. За съжаление, това не се случи. Действащото политическо ръководство на Русия е избрало свой собствен път, който причинява огромно страдание на онези от нас, които искат за руския народ свобода, демокрация и правова държава.

Присъстващият член на Комисията има по-голям опит от повечето от нас в отношенията с Русия и несъмнено ще натрупа свой собствен опит на място, но се надявам, че Комисията ще окаже натиск върху върховния представител за въвеждането на нова политика спрямо всяка държава, чиито политически ръководители постоянно пренебрегват ценностите, на които толкова много държим. Нека разговаряме и се обвържем с тях с търговски отношения, тъй като имаме необходимост от това. Нека се осмелим да обсъдим с тях правата на човека, тъй като следва да го направим, но нека не позволяваме на техните политически ръководители да перат пари чрез европейските банкови системи, нито да обучават своите деца в нашите училища и университети, нито да прекарват почивката си в нашите курорти. Ако започнем да прилагаме това еднакво към всички авторитарни политически ръководители по света, ще започнем да се движим към т.нар. „етична външна политика“.

 
  
MPphoto
 

  Heidi Hautala (Verts/ALE).(EN) Г-жо председател, присъединявам се към моите колеги в твърдението, че се нуждаем от интелигентни мерки за справяне с авторитарните режими, нарушаващи правата на човека.

Бих искала да попитам присъстващите тук представители на Съвета и на Комисията дали са подготвени да предприемат мерки срещу онези, които нарушават правата на човека, по начина, посочен в резолюцията на Парламента от 16 декември 2010 г., в която се призовава към замразяване на активите и забрана за издаване на визи на 60 длъжностни лица, замесени в случая Магнитски, който за съжаление почина в руски затвор.

Ще се появят ли един-двама смели министри на външните работи – или всъщност представители на г-жа Аштън – които да подемат тази инициатива, а ако се докаже, че съдия Виктор Данилкин наистина е издал съдебно решение по делото срещу Ходорковски и Лебедев, след като е приел преки заповеди от страна на Московския градски съд – такъв един съдия ще фигурира ли в техния списък?

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Г-жо председател, Русия е един от най-важните и най-стабилни партньори на Европейския съюз. Това е държава, в която демокрацията няма особено дълга традиция, и трябва да споменем, че Русия все още привиква към демократичното управление. Не трябва да забравяме и че това е държава, която все още се бори с безмилостния ислямски тероризъм и затова социалният статус на службите за сигурност е по-висок, отколкото при нас. От тази гледна точка е необходимо да преценяваме по един принципен и прецизен начин честите разминавания с нашите обичайни стандарти за демократично функциониране на една държава. Добре е с нашите руски приятели да проведем съответните дискусии по всички въпроси, които ни засягат по отношение на управлението на държавата от страна на руските органи. Този диалог обаче трябва да бъде делови, в дух на сътрудничество и мотивиран от старанието да се подобри работата на демократичната система в Русия, а не от поученията на някакъв самозван опекун на световната демокрация. Нека водим преговори с Русия като с приятел, коректно, открито и почтено. Все пак имаме общи интереси, що се отнася до мира, хармонията и просперитета на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Indrek Tarand (Verts/ALE).(EN) Г-жо председател, според мен г-н Schulz е изготвил проект на резолюция, който е много добре аргументиран и с правилни заключения. Въпреки това не съм сигурен, че съм разбрал мнението, изразено от г-н Fleckenstein. Въпреки че Правилникът за дейността не ми позволява да задавам повече въпроси, все пак бих искал да го запитам какво именно предложи той: дали предложи да се въздържим от подкрепа за тази резолюция или изрази противоположно мнение – а именно, цялостна подкрепа от страна на социалистите за незабавното приемане на резолюцията?

 
  
MPphoto
 

  Knut Fleckenstein (S&D).(EN) Г-жо председател, съжалявам, не следях изказването.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

 
  
MPphoto
 

  Indrek Tarand (Verts/ALE).(EN) Г-жо председател, не съм сигурен дали г-н Fleckenstein предложи да подкрепим резолюцията на г-н Schulz и останалите или ни призова да се въздържим от приемането й по време на тази месечна сесия?

 
  
MPphoto
 

  Knut Fleckenstein (S&D).(EN) Г-жо председател, да, ще гласувам в подкрепа на резолюцията.

 
  
MPphoto
 

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. (EN) Г-жо председател, първо искам да благодаря на всички колеги за уместните въпроси, които повдигнаха по време на разискването.

В голяма степен споделям загрижеността, изразена тук от мнозина от вас. Считам, че Европейският съюз като цяло ще трябва да продължи да изразява тази загриженост на всички нива в диалога с участниците от руска страна. Не бива да се притесняваме да говорим директно, когато имаме действителни и конкретни проблеми за обсъждане. Ако ще действаме като стратегически партньори – а според мен ние сме стратегически партньори на Русия – трябва да бъдем готови и да решаваме трудни проблеми.

Две неща по-специално ме зарадваха по време на това обсъждане. Първото е, че никой не постави под въпрос факта, че Русия е важен стратегически партньор на ЕС. Второ, в залата имаше всеобщо единодушие, че процесът на модернизиране, установяване на пълноценна демокрация и утвърждаване на принципите на правовата държава в Русия все още не е напълно завършен и са налице многобройни проблеми с функционирането на демокрацията там.

Със сигурност ще предам всички идеи, предложени на вниманието на върховния представител, приканващи ни да направим преглед на всички средства, с които разполагаме. Сигурна съм, че предстоящото посещение на руското правителство в Брюксел на 24 февруари ще ни предостави добра възможност да изразим отново своята загриженост.

Русия е постоянна тема в дневния ред на Съвета по външни работи. Може би знаете, че от миналата година по едно редовно заседание на Европейския съвет се посвещава на обсъждане на въпроси с нашите стратегически партньори. Такова заседание се проведе за първи път – и то съвсем неотдавна – през септември 2010 г. и според мен г-н Ван Ромпьой ще направи същото в рамките на настоящата година.

Сега ще отговоря на някои от конкретните въпроси, зададени ми от членове на ЕП. Първо, на въпроса на г-жа Hautala относно правата на човека: бих искала да подчертая, че върховният представител има много сериозно отношение към резолюцията на Парламента от декември 2010 г. Обстоятелствата около смъртта на Сергей Магнитски и Вера Трифонова по време на предварителното им задържане трябва да бъдат надлежно разследвани и Съветът по външни работи, разбира се, ще обърне специално внимание на това. Продължаваме да повдигаме тези и други въпроси, които са повод за загриженост, на всички нива не само по време на консултациите в областта на правата на човека, провеждащи се два пъти годишно, но и на ниво срещи на най-високо равнище, като настояваме Русия да изпълни международните си ангажименти. Всяко решение за предприемане на ограничителни мерки следва да бъде вземано от страна на Съвета. Подобни инструменти следва да бъдат разумно прилагани въз основа на ясни доказателства. Преди всичко продължаваме да призоваваме Русия да осигури надлежно разследване.

Бих казала на г-жа Oomen-Ruijten, че правата на човека са в същината на преговорите за сключване на ново споразумение и ще бъдат разгледани от няколко страни. Можем да ви уверим, че ангажиментите на ЕС и Русия за зачитане на правата на човека, включително и на малцинствата, ще бъдат подчертани в това споразумение и наистина ще представляват съществен елемент от бъдещото споразумение.

В заключение, накратко ще обобщя част от изразеното по-рано от мен. Зачитането на принципите на правовата държава и независимостта на съдебната система трябва да останат неделима част от усилията за модернизиране, които са в ход в рамките на Руската федерация. Европейският съюз трябва да има готовност да подкрепи Русия в тези усилия. Свободата на словото, на събранията и на сдружаване са основните елементи, от които са изградени всички западни демократични системи. Русия следва да изпълнява законовите ангажименти, които е поела като член на Съвета на Европа, на ООН и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Регионът на Северен Кавказ остава повод за сериозна загриженост от наша страна. Трябва да насърчаваме Русия да търси устойчиво решение на този ендемичен за региона проблем. Важното е да не забравяме, че въпреки многото опасения, които имахме, и въпреки многобройните предизвикателства, пред които е изправена Русия, имаше и редица положителни промени. Трябва да повярваме на думите на президента Медведев и да продължим да се ангажираме със сериозен диалог с Русия по въпросите на правата на човека. Следователно ако има случаи на нарушаване на тези права, трябва да бъдем бдителни и да следим много внимателно какво се случва в Русия.

Благодаря ви много за ценните коментари. Върховният представител ще бъде надлежно уведомена за вашето мнение.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 17 февруари 2011 г., от 12,00 ч.

(Заседанието, прекъснато в 11,45 ч., се възобновява в 12,00 ч.)

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма.(RO) Международната преса обсъди надълго и нашироко делото срещу Михаил Ходорковски и изглежда наистина са налице всички признаци, че това дело е било използвано за политически цели. Неотдавнашните изявления на говорителя на съдията Данилкин разкриват липсата на независимост на руската съдебна система. От друга страна, важно е да се подчертае, че това не е изолиран случай. Тъкмо обратното: неправителствените организации, действащи в Русия, редовно докладват, че в тази държава не се покриват стандартите за справедлив процес. Нещо повече: през септември 2010 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа поиска от московските органи да приемат реформи за гарантиране на независимостта на съдебната система и за прекратяване на тормоза над адвокати. В заключение, за нас е важно да изтъкнем критичното положение в Северен Кавказ – регион, в който цари атмосфера на безнаказаност и което е още по-лошо – в който жертвите се страхуват да се защитят, за да не бъдат изложени на още по-голяма опасност. Ако руските органи искат да изтъкнат своята надеждност, като заявят намерението си да зачитат принципите на правовата държава, те несъмнено трябва да положат по-големи усилия от досегашните.

 
  
MPphoto
 
 

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Управлението на президента Медведев и на министър-председателя Путин е несъвместимо с принципите на правовата държава. В продължение на повече от 10 години Путин и Медведев толерираха и вероятно осигуряваха защита на цял списък с възмутителни нарушения и престъпления, в това число инспирирани процеси, контрол над пресата и политически убийства.

Потресаващият списък с регистрирани случаи на беззаконие в Русия не е въпрос на правонарушения от страна на физически лица. Истинският проблем е поддържаното от държавата беззаконие. Руската съдебна система, а всъщност и самата руска държава, никога не са се занимавали с престъпления срещу журналисти, защитници на правата на човека и лица, които подават сигнали за престъпления в армията или в съдебната система. На беззаконието в Русия твърде дълго се гледаше като на нещо случайно или като на проблем извън държавния контрол.

Политиката на Европейския съюз следва да държи руските органи отговорни за техни тайни споразумения с криминални елементи. Неотдавнашни събития сочат, че вероятно вторият процес срещу Ходорковски е проведен под диктовката на висши политически фигури. Извънсъдебните методи на руския държавен апарат вече са се превърнали в норма. Политиката на ЕС следва да разгледа критично тези нежелателни практики.

Обичайната мека риторика на ЕС е неуместна. Тя следва да бъде заменена от решителна политика, включваща убедителни предупреждения, че бъдещото сътрудничество с Русия изисква незабавно усъвършенстване на руското правоприлагане.

 
  
MPphoto
 
 

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма.(PL) В началото на мандата на своето управление г-н Медведев обеща на руснаците „диктатура на закона“ и пълна демокрация. Според мен руският президент осъзнава факта, че неговата страна се бори да изгради демократична и правова държава, както и модерна икономика, която може да отговори на глобалните предизвикателства. Неотдавнашните събития в Русия и по-специално многобройните нападения срещу журналисти и представители на независими неправителствени организации, както и съдебното решение по делото срещу Ходорковски, означават, че има основание да си зададем въпроса, дали зад благородно звучащите искове стои някакво истинско разбиране за правата на човека и основните свободи. Изпълнението на международните ангажименти, поети от Русия, също може да бъде счетено за противоречиво в редица отношения. На нерешените конфликти в региони като Нагорни Карабах, Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия следва да се сложи край възможно най-скоро, в съответствие с международното право и поетите от Русия ангажименти. Русия следва да изпълни безусловно всички клаузи на споразумението между Русия, Европейския съюз и Грузия от 2008 г. По-специално за представителите на мисията за наблюдение на ЕС в Грузия (EUMM Georgia) трябва да има гарантиран и неограничен достъп до грузинските региони Абхазия и Южна Осетия, с цел да се гарантират мирът и стабилността в тези региони.

 
  
MPphoto
 
 

  Indrek Tarand (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Проблемът с независимите съдилища и имитирането на демокрация, свобода на словото и зачитане на принципите на правовата държава изглежда среща разбиране сред широката публика. Все пак Европейският съюз следва да умее да разпознава подобни проблеми. Въпреки това изглежда странно, че в същото време някои от държавите-членки искат да отхвърлят общото разбиране и дори споразумения, като например Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета. Ceterum censeo – Франция реши да продаде на Русия военен кораб клас „Мистрал“; ние считаме, че Франция със сигурност ще съжалява за това свое действие.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

 
Правна информация - Политика за поверителност