Пълен протокол на разискванията

Вторник, 15 февруари 2011 г. - Страсбург

9. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Evelyne Gebhardt (A7-0012/2011)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-жо председател, целта на Директивата за услугите, влязла в сила през декември 2006 г., е да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз и да се избавим от всички протекционистки ограничения, произволно поставени пречки и дискриминационни правила.

Във всеки случай Европейският парламент винаги е настоявал, че настоящата директива не трябва да служи за претекст за опасна дерегулация и либерализация на сектора, навреждайки по този начин на правата на работниците. Страната на произход — принцип, който беше критикуван като проправящ пътя за социален дъмпинг, беше отхвърлен и заменен с принципа местоназначение.

Гласувах в полза на доклада, защото по отношение на прилагането на въпросната директива от държавите-членки той поставя специален акцент върху неоправданите забавяния и пропуски, както и върху редица въпроси, свързани с тълкуването и прилагането. Приключвам дотук, г-жо председател, защото е трудно да се говори при тези обстоятелства.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, развитието на европейския пазар на услуги играе абсолютно важна роля за стимулиране на икономическия растеж в Европейския съюз. Поради това наистина трябва да приветстваме факта, че Европейският парламент следи отблизо начина, по който се прилага Директивата за услугите. Допълнителните мерки за подпомагане на правилното развитие на европейския пазар на услуги също са от съществено значение. Нашата първостепенна цел е да улесним предоставянето на услуги в цяла Европа. Затова с безпокойство отбелязваме, че някои от държавите-членки проявяват тенденция да приемат и прилагат закони, които по никакъв начин не са обосновани от разпоредбите на директивата. По този начин се поставят изкуствени пречки пред дейността на доставчиците на услуги.

Понастоящем 90% от новите работни места се създават в сектора на услугите. Затова считам, че ефективно функциониращата директива е важно условие за развитието на единния пазар и ключов проект за европейската икономика. Радвам се, че започваме да виждаме, че директивата постига измерими резултати, като например големия брой уведомления за изменения в законодателството, които получаваме от държавите-членки.

  Claudio Morganti (EFD). – (IT) Г-жо председател, гласувах твърдо против приемането и прилагането на Директивата за услугите, известна още като директивата Болкещайн. Целта на директивата трябваше да бъде да се създаде по-голяма конкуренция в Европа, като се подпомогне развитието на малките и средните предприятия.

За съжаление обаче истинската цел изглежда е да сломим и поразим нашите малки и средни предприятия. В Италия има сектори, които предоставят реални предимства, като например плажните концесии, където собствениците са инвестирали всичките си средства и са направили огромни жертви. Сега, благодарение на тази директива, те загубиха всичко.

Не такава система трябва да въвеждаме, с бюрократична Европа, с големи корпорации и мултинационални компании, които искат да завладеят Италия и да сломят нашите предприятия. Не можем да позволим това и аз ще стоя рамо до рамо с малките и средните предприятия и ще ги защитавам, за да съхраним нашите традиции и предимствата на Италия.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-жо председател, понастоящем действащата Директива за услугите изисква от всички държави в ЕС да премахнат бюрократичните пречки и да улеснят предприемачите. Но прилагането на директивата се възпрепятства. Основните проблемни области са неспазване на приложното поле на директивата, забавяне в създаването на пунктовете за единен контакт, пропуски в административното сътрудничество и различия във взаимното оценяване. Докладът, който подкрепих, счита, че е много важно пунктовете за единен контакт да се създадат бързо. Те ще могат да осигурят всичко необходимо за трансграничното предоставяне на услуги, включително лесноразбираема информация относно формалностите и административните процедури на дадена държава. Услугите представляват до 40% от брутния вътрешен продукт на Съюза. Отстраняването на ненужните пречки и забавяния може да има съществен принос за повишаване на конкурентоспособността и за създаване на нови работни места.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-жо председател, считам, че оценката на Директивата за услугите ни предостави възможност да проверим дали директивата наистина спомага за подобряване на развитието на сектора на услугите и дали разпоредбите на директивата се прилагат правилно в държавите-членки. От съществено значение е на всички етапи от прилагането на директивата да има съгласие, че обществените услуги не следва да бъдат обхванати от директивата, че тя следва да гарантира социалните права и да спазва изискванията на трудовото законодателство.

Ясно е, че Комисията и държавите-членки трябва да увеличат усилията си за създаване на висококачествени пунктове за единен контакт в държавите-членки. За целта трябва да се предвидят достатъчно средства, за да се гарантира, че тези центрове предоставят висококачествена и достъпна информация.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, от най-ранните дни на Европейския съюз има неразбиране за това какво имаме предвид под свободен пазар на стоки и услуги.

Когато моите избиратели гласуваха в полза на членството в ЕИО през 1975 г., за тях общият пазар означаваше взаимно признаване на стоките. Ако можеш да продадеш бутилка минерална вода в Обединеното кралство, би следвало да можеш да продадеш същата вода във Франция, Германия, Италия и обратното. Това, което установиха в практиката, е, че общият пазар означава стандартизация – че „минералната вода трябва да съдържа следните минерали, но не и тези“, че „обемът не трябва да бъде по-голям от х и по-малък от y“ и т. н. След това може да се окаже, че стока, която никога не е била предназначена за износ, може да бъде обявена за незаконна в собствената й страна на произход.

Виждаме го постоянно и със стоките, и с услугите. Вместо изборът на потребителите да се разширява, той се ограничава, често от един конкретен производител някъде в Европейския съюз, който отговаря на куп изисквания, който счита законодателството на ЕС за начин да пренесе своите разходи върху конкурентите си. Затова нашият дял от световния БВП продължава да се свива и страната ми е окована в тесен и ограничен регионален блок.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-жо председател, спомням си колко спорни бяха много от елементите на Директивата за услугите, когато тя беше разгледана от Парламента за първи път през миналия мандат. Помня и противоречията, когато като докладчик относно търговията и услугите говорих за необходимостта от либерализиране на много услуги – финансови, здравни, образователни, водни – за да се предоставят на потребителите по-голям избор и по-добри услуги, вместо да се разчита на вече изчерпаните стари държавни монополи, доста често недостатъчно финансирани от данъкоплатците.

Ето, имаме определение за услуги от общ икономически интерес, като че ли по някакъв начин дисциплините, които ни позволяват да имаме чудесен избор, когато става въпрос за супермаркети или други видове услуги, не важат за водите, образованието и здравеопазването. Време е да се откажем от политиката отпреди 30 години, когато някои неща можеха да се предоставят само от държавата. Оказа се, че те са недостатъчно финансирани и недобре предоставяни. Нека преминем към по-голяма либерализация на услугите в ЕС и в целия свят.

Доклад: Antonio Cancian (A7-0020/2011)

  Gesine Meissner (ALDE). – (DE) Г-жо председател, искам да обясня защо по-голямата част от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа се въздържа от гласуване по тази директива. Добре е, че взехме решение и че правата на хората с увреждания се уважават. Но това важи само при по-дълги разстояния. Много от останалите точки не са достойни за европейска директива. Например, тъй като директивата се отнася само за пътувания над 250 км, има много страни, в които не се прилага. Кипър, Малта и Люксембург нямат никакви права по абсолютно същия начин като някои други държави-членки, които нямат автобусни маршрути, по-дълги от 250 км. Свободното движение на хора, стоки и услуги е един от основните принципи на Европа. Сега най-бедните пътници остават незащитени, тъй като някои държави-членки нямат система за правата на пътниците. Ето защо се въздържахме. Има някои положителни аспекти, но и много отрицателни аспекти и това е причината да се въздържим.

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-жо председател, предложението за регламент, внесено от Комисията през 2008 г., има за цел да въведе нови, валидни за цяла Европа права, които да защитават пътниците в автобусния транспорт, които да са подобни на тези, прилагани в други транспортни средства, като така гарантира равни условия за конкуренция между превозвачите и различните видове транспорт в различните държави-членки. Бяха необходими дълги и трудни преговори със Съвета, включително използване на помирителна процедура, за да се стигне до текста, гласуван днес.

Окончателният текст може да се счита за много удовлетворяващ и добре балансиран компромис, тъй като успява да гарантира правата на пътниците, без същевременно да налага тежко бреме върху превозвачите, които – не бива да забравяме – са най-вече малки и средни предприятия.

Резултатът от помирителната процедура може съвсем основателно да се счита за успех за Европейския парламент, тъй като някои от основните ни искания бяха включени, а именно по отношение на приложното поле, основните права на пътниците независимо от разстоянието, дерогациите и на последно място, в случай на произшествие, отмяна и закъснение да се предоставя подходящо на възстановяване, помощ и обезщетение за пътниците.

  Guido Milana (S&D). – (IT) Г-жо председател, намираме се в нов сезон на правата, но тези права можеха да бъдат по-широко разпространени. Трябва да знаем, че на по-малки разстояния от 250 км правата на най-уязвимите, на лицата с увреждания, на пенсионерите по старост и лицата с намалена подвижност изобщо не са предмет на тази мярка.

Ако е вярно, че са установени хомогенизирани стандарти за качество, също толкова вярно е, че изключването на местния транспорт сериозно ограничава броя на засегнатите пътници. Прилагане през следващите четири години ще позволи на сектора да се подготви колкото е възможно по-добре, но ще е необходимо също да следим учредяването на контролните органи.

Резултатът от този процес представлява победа за Парламента и е положителен знак за нашето внимание към нуждите на гражданите. Въпреки това компромисът винаги предполага посредничество – и в този случай отстъпки от целите на тази пленарна зала. Най-общо ние показахме, че сме добри тълкуватели на потребностите за разлика от Съвета, който е показал, че представлява само интереси.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, бих искал да поздравя г-н Cancian за отличната му работа за довеждането на настоящата мярка до нейния финал.

Г-н Mastella ще ми позволи да не се съглася с него относно идеята, че тази мярка представлява голяма победа за нашите граждани. Човек не може да не забележи, че гражданите са защитени само ако пътуват с автобус на по-далече от 250 км. Къде е защитата на правата на гражданите на Европа, ако – както г-жа Meissner вече подчерта, цели държави като Кипър, Люксембург и Малта са изключени от тази защита?

Това са причините, поради които нашата група се въздържа при гласуването. Не гласувахме против доклада, защото някои права са защитени, като тези на хората с увреждания и лицата с намалена подвижност. Ето защо се въздържахме. Що се отнася до останалата част от него, бихме искали да се върнем към този въпрос колкото е възможно по-скоро с цел наистина да защитим нашите граждани.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, на първо място, бих искал да кажа, че е хубаво и важно да се занимаваме с правата на нашите граждани. Когато се говори за права, трябва да помним, че с тях идват задължения и така няма права без задължения.

Има много добри и положителни неща в доклада относно правата на пътниците в автобусния транспорт. Трябва също да се помни, че паневропейските автобусни компании се различават значително една от друга. Например във Финландия има много на брой малки семейни предприятия и можем да се запитаме дали трябва постоянно да натоварваме тези малки предприятия с нови разходи и задължения, тъй като те се борят да направят своите предприятия печеливши.

Мога да кажа, че показахме гъвкавост по този въпрос по най-различни начини и че правата на различните пътници са били взети под внимание. Отчитането на нуждите на лицата с увреждания винаги носи със себе си ясна добавена стойност. Много е важно да гарантираме, че лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност могат да пътуват и като цяло да се движат по-добре и че нуждите им се отчитат в по-голяма степен. Това е хубаво нещо, но както казах по-рано, въпросът е малко непоследователен, тъй като, когато говорим за права и задължения, също така е важно да се гарантира, че разходите не стават прекалено високи за тези малки предприятия в автобусния транспорт.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на този регламент, въпреки че според мен със сигурност не отива достатъчно далеч. Въпреки това той е едно начало, а понякога в Парламента и в Европейския съюз правим само малки стъпки. Точно това направихме днес.

Жалко е, че някои държави-членки са извън този регламент и, наистина, той се прилага само за пътувания на разстояния, по-големи от 250 км. Със сигурност бих предпочела предложенията на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, според които правата на пътниците трябваше да се прилагат за пътувания с много по-кратка продължителност. Въпреки това се радвам да видя, че някои от основните права в регламента се прилагат за пътници, които пътуват на по-къси разстояния. Тези права конкретно се прилагат за лицата с увреждания или за лицата с намалена подвижност. Някои от тези права включват недискриминационен достъп до транспорт и обучение на персонала на автобусите относно въпроси, свързани с уврежданията.

За съжаление, държавите-членки имат срок за дерогация от максимум десет години и докато малките предприятия наистина има нужда от достатъчно време, за да се съобразят, аз ще помоля и насърча държавите-членки да се опитат да гарантират съобразяването с настоящия регламент възможно най-скоро.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) Г-жо председател, силно подкрепям правата на пътниците и по-специално разширените права на лицата с увреждания.

Не съм особено доволен от постигнатия компромис. Бих предпочел, за разлика от моя колега, праг от 200 километра, тъй като това би дало възможност на Ирландия да освободи селски райони от моя избирателен район. Говоря за части от Северен и Западен Донегал, Майо, а всъщност и Голуей. Повечето селски райони са извън лимита от 250 километра. Нивото на правата, които се търсят по отношение на обезщетения, не съответства на вида на услугата, предлагана в селските райони.

Също така искам да спомена разходите, а това са основно разходи за застраховане, които могат да принудят някои оператори да напуснат пазара. В много случаи няма на разположение алтернативна обществена транспортна услуга.

Разбира се, трябва да приемем решението, което беше взето днес, и да се надяваме, че срокът на дерогацията ще даде възможност на тези, които са извън границата от 250 километра, да се приспособят.

И така, въпреки че съм принципно съгласен, трябваше да се въздържа поради гореописаните причини.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-жо председател, всяка година повече от 70 милиона пътници в Европа пътуват с автобуси. Крайно време е да влезе в сила регламент, който да защитава правата на пътниците по същия начин както във въздушния, водния и железопътния транспорт. Пътниците ще имат 12 основни права, които ще се прилагат за пътувания на всякакви разстояния. В допълнение към това, в случай на пътувания на повече от 250 км те ще имат право на обезщетение за закъснения, помощ в случай на произшествие или смърт, обезщетение за загубен или повреден багаж и на по-добра информация. Конкретно за малките държави обаче минимумът от 250 км е доста краен. Приветствам факта, че пътниците с намалена подвижност ще имат право на специална помощ, какъвто вече е случаят с въздушния транспорт. В бъдеще със сигурност ще подкрепя въвеждането на общ регламент за обединяване на вече съществуващите регламенти относно правата на пътниците в различни транспортни системи, което значително ще изясни цялата система на правата на пътниците.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, правата на пътниците в автобусния транспорт, който често се използва в Европейския съюз, изискват ясна правна структура, какъвто е случаят с въздушния, железопътния и водния транспорт. Считам, че окончателният текст на представения регламент е задоволителен компромис. Особено ми е приятно, че бяха приети 12-те основни права на пътниците, които се прилагат за всички пътници в този вид транспорт, независимо от разстоянието. Специално приветствам признаването и отчитането на специалните нужди на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Гарантирането на правото на обезщетение за загуба или повреда на инвалидна количка или друго устройство, осигуряващо мобилност, и обучението на персонала на автобусите относно въпроси, свързани с транспорта на лица с увреждания, са важни инструменти в борбата срещу дискриминацията и социалното изключване на тези хора.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада, тъй като представлява значително подобрение на сегашното положение. Успяхме да постигнем балансирано решение, което защитава правата на автобусните пътници и гарантира продължаващото съществуване на малките и средните оператори. Регламентът обхваща пътувания на повече от 250 километра и дава на пътниците в автобусния транспорт правото да изискват обезщетение, ако пътуванията бъдат отменени, с дублирани места или закъсняват с повече от два часа. Автобусните оператори често са малки и средни фирми, които биха били доведени до ръба на фалита от прекомерни искания за обезщетения. Това е една успешна част на регламента, която ще гарантира, че плащанията на обезщетенията няма да могат да излизат извън контрол. Що се отнася до разстоянието от 250 км, няма причина, поради която да не позволим на новото законодателство да влезе в сила и след това да видим как може да се подобри.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-жо председател, на първо място, бих искал да поздравя докладчика, г-н Cancian, защото документът, който приехме днес, наистина е много удовлетворителен и добре балансиран компромис. Той успява да осигури правата на пътниците, без в същото време да налага тежко бреме върху превозвачите, повечето от които са малки и средни предприятия. Гражданите на Европейския съюз ще могат да се чувстват по-добре защитени. Това споразумение също така подобрява условията на пътуване за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Установява и ясни правила за обезщетенията за вреди и за улесняването на помощта.

Считам, че ще има значителен принос за подобряване на условията за нашите граждани, когато пътуват, и че ще им даде по-голяма правна яснота в случай на произшествие или други непредвидени обстоятелства.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-жо председател, бих искал да поздравя г-н Cancian за неговата отлична работа и по-специално за добрия резултат, постигнат при помирителната процедура със Съвета. От гледна точка както на обхвата на директивата, така и на включването на около 12 основни права в рамките на предложението, полученият компромис представлява важна стъпка за защита на правата на пътниците.

Предложението отдава дължимото внимание на правата и нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност особено по отношение на недискриминационен достъп до транспорт, право на компенсация за загуба или повреждане на оборудване за подпомагане на двигателната способност, подаване и обработване на жалби, обучение на персонала на автобусите относно въпроси, свързани с уврежданията, и информация, която да се предоставя през време на пътуването.

Окончателният текст също успя да гарантира правата на пътниците, без в същото време да създава напрежение за превозвачите, повечето от които са малки и средни предприятия и не биха могли да поемат големи тежести.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-жо председател, съгласна съм, че има много положителни аспекти на този доклад – и категорично подкрепям правото на лицата с увреждания да имат достъп до транспорт и на обезщетение – но считам, че този вид схеми трябва да бъдат въвеждани от националните правителства.

Считам също, че финансовата тежест, свързана с това предложение, ще бъде непосилна за много доставчици на транспортни услуги. Парламентът не трябва да забравя, че много автобусни предприятия са частна собственост, относително малки са и са подложени на все по-голямо финансово напрежение в резултат на огромното нарастване на цените на горивата, наблюдавано през последните 12 до 18 месеца. За много частни предприятия и държавни програми за транспорт също така допълнителните разходи ще доведат до две неща: по-високи цени на билетите за потребителите и намаляване на маршрутите. В действителност те ще са причината мнозина в нестопанския сектор, които работят по много от схемите за лицата с увреждания, да фалират изцяло.

  Carlo Fidanza (PPE). – (IT) Г-жо председател, беше изминат дълъг път до днешното гласуване по този доклад, така че бих искал да повторя комплиментите на моите колеги, отправени към г-н Cancian, който се бори толкова упорито, за да ни доведе дотук. Всички видове транспорт сега най-сетне получиха свой собствен регламент относно правата на пътниците. Мисля, че следващата стъпка е да се състави подходящ консолидиращ акт, който да обединява всички тези различни регламенти.

Обхватът е разумен, въпреки че го договорихме с друг замисъл, но фактът, че успяхме да включим всички държави-членки с изключение на две, със сигурност е положителен, както е и фактът, че много от клаузите са задължителни дори и на разстояние по-малко от 250 км, като се отказват от някои други форми на обезщетение.

По време на разискването тази сутрин някои членове на ЕП заявиха, че няма разпоредби за подходяща защита на пътниците с намалена подвижност, но за щастие това беше опровергано от последните изказвания. Точно обратното, тази защита е голяма крачка напред за цивилизоваността на този компромис и трябва да сме горди от това.

  Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Г-жо председател, гласувам против този документ, тъй като настоящият акт не гарантира равно третиране на пътниците. Той не може да се сравни с другите видове транспорт, нито с пътниците на различни държави. В резултат на това няколко по-малки държави от Европейския съюз са оставени извън зоната на регламента. Актът действа само частично в редица други държави-членки.

Проблемът във връзка с трансграничните автобусни превози също не е решен. Автобусите се използват от тези, които имат ниски доходи, и от по-младите, включително студенти и ученици. Следователно не е приемливо изпълнението да бъде отложено за по-късна дата.

Доклад: Martin Callanan (A7-0287/2010)

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-жо председател, постигнат беше компромис между предложенията на Комисията и на парламентарните комисии по промишленост, изследвания и енергетика и по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните по отношение на търговските превозни средства и стандартите за емисии. Той предвижда намаляване на емисиите за тези превозни средства от 203 г до 147 г на километър в продължение на период от 10 години. Новият стандарт за емисиите, който се въвежда, е приемлив за производителите и потребителите и е важен с оглед на разходите, които потребителите ще понесат вследствие на повишените цени на тези превозни средства. Тази група потребители се състои най-вече от малки и средни предприятия, търговци и семейни фирми, а през настоящата месечна сесия ние току-що обсъдихме инструменти на ЕС, които имат за цел да се осигури финансова подкрепа за малките и средните предприятия. Една от целите в тази област е да се намалят бариерите пред развитието на малките и средните предприятия. Надяваме се, че увеличените разходи за автопарковете от леки търговски превозни средства вследствие на пределните норми за емисии и по-високите производствени разходи няма да се превърнат в значителна пречка. През 2014 г. ще имаме възможност да проверим дали залегналите в регламента принципи се прилагат успешно.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, Европейският парламент успя да въведе амбициозна дългосрочна цел на фона на опозицията на Съвета и Комисията, която ще ограничи емисиите на въглероден диоксид от малки микробуси до не повече от 147 г на километър до 2020 г. Тази амбициозна и все пак реалистична пределна стойност може да се постигне с помощта на иновативни екологични технологии. Превозните средства ще бъдат значително по-чисти, но ще останат достъпни за малките и средните предприятия. Това беше особено важно за нас, защото за борбата срещу изменението на климата няма да бъде от полза, ако цената на новите превозни средства е толкова висока, че старите микробуси останат на пътя и по-специално, ако останат в тежест на околната среда. Радвам се, че гласувахме по това предложение днес и че то беше прието с огромно мнозинство.

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Г-жо председател, току-що гласувахме по доклад, озаглавен „стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства“. Подобно на голяма част от законодателството на ЕС, това е едно многословно и скучно заглавие за реален проблем. Позволете ми да преведа: леките търговски превозни средства, разбира се, са микробусите, а стандартите за емисии означават горивните емисии, които зависят от използваното гориво.

И така, всички ние забелязахме покачващите се цени на горивата в бензиностанциите, но за едноличните търговци, като строители, водопроводчици и дърводелци, използването на техния лекотоварен автомобил е разход от решаващо значение за дейността. Те желаят автомобили с висока горивна ефективност и горивната ефективност винаги е била ключов елемент от решението им за покупка.

На производствената линия в завода на „Дженерал Мотърс“ в Лутън, в моя избирателен район, съм забелязала също, че иновациите, които са необходими, за да се направят подобрения, се раждат на заводската площадка.

Някои мислят, че само защото целите са поставени в този Парламент, в Европа, те ще бъдат постигнати. Истината обаче е, че постигането на тези цели означава, че са необходими иновации, по отношение на микробусите или друго, а те ще бъдат направени вследствие на потребителското търсене и подобренията на производителите, а не само вследствие на европейското законодателство.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, съжалявам, че нямах възможност да присъствам на разискването, но имах други срещи през същия период. Затова Ви благодаря, че ми позволихте да кажа няколко думи сега.

– (EN) В стратегията за периода до 2020 г. поставихме специален акцент върху възобновяемите енергийни източници и това е правилно. Също толкова важно за постигането на нашите цели обаче ще бъде енергийната ефективност, по-специално по отношение на моторните превозни средства – лични и търговски.

Търговските превозни средства са на път всеки ден и изминават огромни разстояния. Чрез такава директива ние можем да помогнем за изпълнението на стратегията за периода до 2020 г. по отношение на ефективността на използване на горивото, защото тя ще принуди проектантите да произвеждат двигатели с по-висока горивна ефективност и въпреки че разходите може да се окажат големи в краткосрочен план, икономиите от гледна точка на изминати мили за галон, а също и с оглед на околната среда, ще бъдат огромни.

Доклад: Klaus-Heiner Lehne (A7-0021/2011)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-жо председател, Съветът ни е изпратил предложение за решение, с което се разрешава процедура на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита. Причината за това е, че някои държави-членки – включително Италия и Испания – възразиха по много поводи срещу приемането на планираната система с превод на три езика, която би могла да се окаже наистина дискриминационна, тъй като тя е в пълен разрез с принципа на еднаквия статут на всички официални езици на Съюза.

Въпреки проведените до момента многобройни преговори и гласуването тази сутрин изглежда, че единодушно приемане на този регламент няма да бъде възможно. Обаче съображения за правна и институционална целесъобразност подсказват или изглеждаше, че подсказват, да се изчака становището на Съда на Европейския съюз, което се очаква в близките дни и може не само да изясни различни технически аспекти на системата с единен патент, но също и да очертае всички свързани с юрисдикцията последици, които произтичат от него. Ние не избрахме този път и ето защо аз гласувах „против“.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-жо председател, като слушам разискването тук в залата относно засиленото европейско сътрудничество във връзка с единния европейски патент, ми е трудно да сдържа усмивката на лицето си – снизходителна усмивка. Политици от определени страни, чийто собствен език според тях е най-важният в света, твърдят, че ще унищожим вътрешния пазар в тази област, ако започнем засилено сътрудничество. Това разбира се е едно абсурдно твърдение, тъй като не съществува вътрешен пазар, когато се стигне до единния патент. Да се получи патент в ЕС е около десет пъти по-скъпо, отколкото в Съединените щати, което отговаря на годишен оборот от 250 милиона евро за нашите предприятия. Поради това е хубаво, че днес най-накрая гласувахме за засиленото сътрудничество, така че определени страни вече няма да могат да създават пречки. Стига вече! Не сме стигнали до целта, но днес вече отбелязахме по-голям напредък за един ден, отколкото успяхме през последните десет години.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, водим разисквания относно създаването на система за единна патентна защита вече повече от 20 години на европейско равнище. Твърде сложната система, която е в сила в момента за регистриране на патенти, отнема много време и е скъпа в сравнение с американската система и изобщо не е от помощ за европейските предприемачи. Патентите играят значителна роля в развитието и растежа на съвременната икономика и за подпомагане на научните изследвания. Като се има предвид, че световните пазари стават все по-конкурентни, не можем да си позволим още да отлагаме решенията по този въпрос. Затова следва да засилим работата по създаване на единен патентен пазар. И макар да следва да подкрепим идеята, не трябва да пренебрегваме спорния характер на много въпроси, например въпросът за езика. Затова целта ни следва определено да бъде борба срещу дискриминацията на по-малките, по-слабо населени и често по-бедни държави-членки.

  Alfredo Pallone (PPE). – (IT) Г-жо председател, живеем в пазар, на който нашите предприятия действат според глобалната конкуренция. Основната предпоставка на реформата на езиковия режим за патентите, както е обявено от Комисията, е да се намалят разходите, свързани с преводите, за да бъдем конкурентоспособни на пазарите, където сме конкуренти със Съединените щати, особено на азиатския пазар.

Затова се питам дали не би било по-ефективно патентът да се изготвя само на един език? Това наистина би помогнало на нашите предприятия да се конкурират на световния пазар. Освен това е добре известно, че понастоящем в Европа има две правни системи, с различни характеристики и правила. Мисля, че щеше да бъде добра идея да започнем да ги уеднаквяваме.

Накрая, започването на засилено сътрудничество не само е в разрез с духа на Европейския съюз, но също и вреди на вътрешния пазар, който вследствие на това се подлага на географска сегментация и нарушаване на конкуренцията между държавите-членки, което означава, че някои държави със сигурност ще се окажат в по-неблагоприятно положение от други.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-жо председател, макар от една страна да приветствам постигната от Европа цел – да въведе след много години един важен инструмент, какъвто е патентът, което най-после ще позволи на Европейския съюз да се конкурира при равни условия с други териториални организации, трябва също да изразя дълбокото си съжаление, че този резултат беше постигнат в ущърб на други – като Италия, която е неизменен застъпник за укрепване на ролята на Съюза.

Решението да се издава патентът само на един от трите работни езика на Патентното ведомство в действителност ще създаде неравенство между италианските предприятия и страните от предлагания езиков режим. Искам да напомня, че преди няколко месеца отправих до Комисията въпрос в защита на употребата на италиански език. Междувременно 25 страни от 27 се съгласиха с това, което ме накара да се въздържа.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-жо председател, никой не е удовлетворен от сегашните отговори на проблема за патентната защита в ЕС и държавите-членки. Поради това въвеждането на система за единна патентна защита е от съществено значение както за икономиките на нашите държави-членки, така и за икономиката на ЕС като цяло. По-конкретно новата система следва да помогне за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Въвеждането на една относително проста система, основана на стандартизиран формуляр – макар това да е предмет на спорове – с използване на три езика, макар да се чуваха мнения за използване на един език или на много езици, с превод на матерния език на заявителя, се явява важна стъпка.

Това ще бъде особено важно за малките и средните предприятия, много от които не разполагат с достатъчни финансови ресурси да кандидатстват за патенти. Надявам се това да се окаже решаваща мярка за подтикване към действие на групата на малките и средните предприятия (МСП), които често наричаме „дремещи иноватори“. Често обсъждаме как да насърчим именно тази група предприятия да внедрява иновации и да патентова собствените си изобретения, по-конкретно в комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Искаме този нов регламент както да мобилизира малките и средните предприятия, така и да осигури по-добра защита за патентованите изобретения в Европейския съюз.

  Constance Le Grip (PPE). – (FR) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Lehne, с който Европейският парламент дава съгласието си за засилено сътрудничество с цел да се създаде единен патент в рамките на Европейския съюз. А и крайно време беше! Двадесет години усилия за постигане на резултат, за да се стигне до момент, в който започваме да предприемаме конкретни действия за европейските предприятия – както нашите МСП, така и нашите големи компании, които дълго чакаха този важен инструмент за своята конкурентоспособност и растеж.

Давайки съгласието си за засилено сътрудничество, Европейският парламент показва до каква степен е заинтересован от тази конкретна процедура на засилено сътрудничество – и искам да посоча, че това е вторият случай, в който тя се прилага – но той също излъчва едно много положително и много конкретно послание за подпомагане на иновациите и конкурентоспособността на нашите предприятия. Както вече беше казано, 25 от 27-те държави-членки избраха да продължат работа в рамките на процедурата на засилено сътрудничество, за да бъде създаден единен патент на Европейския съюз. Аз не подценявам трудностите, които някои от нашите държави-членки могат все още да срещат, но нека продължим напред и да дадем пример. Ето това очакват предприятията.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, въздържах се да гласувам, защото мисля, че решението да се създаде единен патент чрез засилено сътрудничество е нов провал на Съвета. Има само съгласие между девет държави-членки и самият документ потвърждава, че целите не могат да бъдат постигнати в разумни срокове. Конкурентоспособност? Ефективност?

Освен това се очаква решението на Съда на Европейския съюз относно юрисдикцията от гледна точка правилата за езиците. Съветът трябваше да направи усилието за постигане на обща позиция и може би трябваше да поработи повече върху използването на един език, вземайки предвид броя регистрации и езика, използван в повечето от тях, за да станем по-конкурентоспособни в нашия глобален контекст.

Отново националните гледни точки на държавите-членки доведоха до нееднородно решение, без ясни критерии за използването на трите езика. Ако прилагаме мерки като тази, никога няма да постигнем напредък в консолидирането на Европейския проект.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, ако искаме Европейският съюз да повиши конкурентоспособността си и да стане световен лидер при иновациите, творческият му потенциал трябва да бъде надеждно защитен.

Патентната система на ЕС обаче страда от много слабости, препятстващи установяването на единна патентна защита, но също и развитието на вътрешния пазар, намалявайки с това правната сигурност за инвеститорите и фирмите, извършващи иновации. Осигуряването на единна защита за изобретенията във всички държави-членки чрез предоставяне на патенти на основата на единна система на патентно право би изяснило еднозначно сложната система, като в същото време ще намали разходите, особено за малките и средните предприятия, които се налага да покриват разходи до три пъти по-високи от тези в САЩ например. Тъй като опитите за създаване на единна патентна защита в целия ЕС не успяха да отговорят на очакванията и предвид факта, че всички правни предпоставки, определени за засиленото сътрудничество в областта на създаването на индивидуална патентна защита са изпълнени, приемам Европейският парламент да даде съгласието си.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, когато преди един век патентът на Antonio Meucci не беше признат от американската телефонна промишленост, това стана не заради липсата на английски или използването от него на италиански език, а защото той не отговорил на едно условие: не е разполагал с парите, за да регистрира патента си за още една година.

В подобен ред на мисли сега сме в парадоксално положение и, съвсем отделно от гласуването мисля, че фактът, че ще бъде приета система за патенти на три езика, която изключва италианския, е в основата си признак на слабостта на нашето правителство и за неспособността му да осигури гласът му да се чува в европейската политика и слабостта на нашата политическа система, която преди всичко се отразява на научните изследвания и иновациите.

По този въпрос е достатъчно само да си спомним проучването на конкурентоспособността, публикувано миналия декември, което показва че през последните години Италия доброволно е предала над 4 милиарда евро на други страни, които приеха наши научни работници. Тези научни работници със сигурност не се нуждаят вече от италиански език, тъй като са научили английски, френски и немски и разполагат с всичко необходимо за заявяване на тези патенти, в ущърб на италианските продукти.

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-жо председател, вземам думата, за да обясня защо днес гласувах „против“ доклада. Създаването на патента със сигурност ще донесе предимства за патентната система в Европа, но резултатът щеше да бъде далеч по-добър, ако бяхме приложили различна процедура. Прилагането на засилено сътрудничество по мое мнение е абсолютна задънена улица.

И наистина, сегашната процедура е просто последната фаза от дългата история на приемането на патента в Европейския съюз, която започва още през 1990 г. и е поискана само от 12 държави-членки.

Аз гласувах „против“ резолюцията, тъй като тя е несъвместима с изискването за крайна мярка, заложено в член 20, параграф 2 от Договора. Предложението на Комисията не установява единен патент за цялата територия на Съюза, както се изисква от член 118 и засиленото сътрудничество има отрицателни последици за установяването на предприятията и свободното движение на капитали.

Освен това от политическа гледна точка би било далеч по-елегантно и също толкова удобно да се изчакат решенията на Съда на Европейския съюз, предвидени за 8 март. В светлината на това решение вероятно ще бъдем принудени да преразгледаме позицията си.

  David-Maria Sassoli (S&D). – (IT) Г-жо председател, още веднъж станахме свидетели на неспособността на италианското правителство да защити проевропейската репутация на Италия и интересите на своите предприятия по възлов въпрос, какъвто е приемането на европейския патент. 25 страни от 27 и огромното мнозинство от Парламента подкрепят предложение, което регламентира областта на патентите и има реално отражение върху най-иновативните предприятия и тези, които са в най-голяма степен ориентирани към международните пазари.

Като се изключваме от това решение, ние, в Италия ще изложим нашите предприятия на риск да не бъдат добре защитени в Европа и по света. Не е за вярване, че правителство, което не прави нищо за разпространението на италианската култура по света, което реже средствата за културни институти и не цени езика на страната, в която има най-голям брой обекти на световното наследство, може да се отнесе арогантно към езиковия въпрос, докато нашите предприятия всъщност винаги са искали патентите да бъдат съставяни само на английски, който днес е универсалният език на световната икономика. Въпреки това постигнахме резултат, който позволява на всеки, заявяващ патенти, да прави това на своя собствен език.

Г-жо председател, нищо не задължаваше г-н Барние да прокарва това с прибързано гласуване преди становището на Съда на Европейския съюз, което, както знаем, ще бъде изразено през първата седмица на месец март и ще разгледа най-вече две възлови точки: използването на националния език при воденето на защита пред Съда за европейски патенти и патенти на ЕС и самата легитимност на създаването на патентен съд. Както добре знаем това са важни въпроси, които трябва да бъдат изяснени преди да се вземе решение. Поради това италианската делегация от Демократическата партия (ДП) реши да се въздържи.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, предложението със сигурност не е съвършено и всъщност може да се наложи да бъде преразгледано в резултат от решението на Съда на Европейския съюз след броени седмици. Въпреки това мисля, че това е стъпка в правилната посока и поради тази причина го подкрепих.

Участвал съм в редица семинари тук в Европейския парламент във връзка с иновациите. „Дженеръл Илектрик“ проведоха няколко проучвания в целия Европейски съюз, от които се вижда, че според повечето хора излизането от рецесията може да се постигне само с иновации. Иновации означава научни изследвания, разработка и нови продукти. Новите продукти трябва да бъдат патентовани и колкото по-лесно бъде да се направи това, толкова по-добре. Трябва да се опитаме и да се стремим към система за целия Европейски съюз, която да бъде също толкова лесна и икономична, колкото е в САЩ.

Още сме далеч от това, но в същото време поне се опитваме да се движим в тази посока. Затова аз подкрепих днешните предложения.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-жо председател, въздържах се при гласуването по доклада Lehne, не защото имам възражения против създаването на схема за единна патентна защита. Точно обратното. Предприятията във Фландрия настояват за такава система от дълго време. Самата идея може само да бъде приветствана, особено като имаме предвид колко скъпа и тромава е сегашната процедура, при която трябва да се заявява отделен патент във всяка държава-членка.

Аз се въздържах при гласуването, защото езиковите режими още не са съвсем изяснени. Остава да се види до каква степен проектът на регламент на Комисията ще позволи използване на официални езици, различни от английски, френски и немски. Във всеки случай аз бях и оставам на мнението, че трябва също да бъде възможно досието да се внася и на холандски език.

Доклад: Ivo Belet (A7-001/2011)

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, кодификацията на споменатите по-рано разпоредби на приложимите текстове, заедно с посочените по-рано промени, несъмнено ще доведат до необходимите разяснения на правните договорености относно радиоактивността на храните.

По мое мнение обаче в контекста на приемането на Договора от Лисабон би било желателно да се направи повторна оценка на правното основание на предложения регламент, която също така трябва да вземе предвид новите правомощия на Европейския парламент в областта на закрилата на общественото здраве. В този случай аз съм съгласен със становището, че член 168, параграф 4, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда правно основание за предложението, тъй като пряката цел на мерките, предоставена на това основание, е да се защити общественото здраве, какъвто е случаят, когато се осъществява (цитирам) „установяване на максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите“.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, като цяло подкрепям измененията, предложени чрез този текст, който във всеки случай по същество не прави нищо повече от това да кодифицира предишното законодателство относно максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите.

Ние забравяме и оставяме да мине някак си незабелязано това, че говорим за отпадъци от ядрени аварии. Това означава, че ние трябва да продължим да обръщаме голямо внимание на рисковете, свързани с атомните електроцентрали, и на факта, че те са последствия от вредни и отровни резултати от това, което ние настояваме да бъде развито в някои държави. Ето защо това е мярка, която трябва да вдъхнови всички нас да бъдем възможно най-бдителни.

За да стигна до същината на въпроса, аз считам обаче, че може да се направи повече, за да бъде осъществена задължителна незабавна нотификация, която би позволила всички рискови фактори да бъдат разгледани заедно. Освен това не следва да съществува начин да се избегне изискването за нотифициране на правителствените органи в случай на инцидент.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-жо председател, разпоредбите, които гарантират, че храните не са замърсени с радиоактивни вещества, бяха създадени след инцидента с ядрената електроцентрала в Чернобил. Този въпрос е много важен по-конкретно от гледна точка на общественото здраве, но същевременно е трудна тема. Прилагането на Договора от Лисабон означава, че някои разпоредби трябва да бъдат актуализирани, включително настоящите, въпреки че има спор между Европейската комисия и предложенията на Парламента що се отнася до правното основание. Парламентът цитира член 168, параграф 4 от Договора от Лисабон, докато Комисията цитира член 31 от Договора за Евратом. Важно е отново да се заяви необходимостта от защита на потребителите, но също така да се подчертае необходимостта от защита на земеделските стопани, които следва да получават обезщетение за загубите, които са претърпели след даден инцидент. Разискването, което проведохме, показа също така големи различия в становищата, когато става въпрос за оценяване на възможните заплахи, включително нивата на радиация, причинени от инциденти или от естествени източници. Също така следва да се подчертае факта, че все по-голям дял на пазара на Европейския съюз се заема от вносни селскостопански продукти и храни от различни части на света, тъй като стандартите за обществено здраве, включително тези, които гарантират, че храните не са замърсени с радиоактивни вещества, трябва да се спазват.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-жо председател, включването на ново съображение в предложението за кодифициране на три регламента, приети между 1987 г. и 1990 г., които определят нива на радиоактивно замърсяване в случай на радиологично замърсяване, предоставя необходимата последваща мотивация за съществуващ член и оправдава правото на Съвета да упражнява пряко правомощие във връзка с приемането на регламент, за да подкрепи бързо предложените от Комисията неотложни мерки.

Съгласен съм с докладчика, г-н Belet, че това не може да бъде разделено от члена, към който се отнася. Във всеки случай, в светлината на новите правила, въведени с Договора от Лисабон, ние трябва да изясним дали тази обосновка предоставя достатъчна мотивация за запазването на изпълнителните правомощия, които Съветът следва да упражнява, и дали тези изпълнителни правомощия, делегирани на Съвета, са подходящо дефинирани, както и дали рамката за тях е подходяща.

Интересът на гражданите във връзка с по-доброто управление на ситуациите след възникнали инциденти трябва да бъде гарантиран. Разработените за целта мерки включват рационализиране на процедурата в случай на ядрена авария и ясно предоставяне на надзорна роля на Комисията, която същевременно изяснява режима на нейните актове.

Писмени обяснения на вот

Препоръка: Eva Joly (A7-0018/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм с позицията на докладчика относно необходимия консенсус за сключване на споразумението сега с новите разпоредби в съответствие с целите на ЕС за сътрудничество за развитие, посочени в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От друга страна, считам, че този подход се концентрира по-скоро върху търговско-икономическите аспекти и свободната търговия за сметка на по-твърдия подход за развитие и приветствам новите разпоредби, които следва да бъдат включени в преразгледаното споразумение, по-специално по отношение на борбата с бедността, ефективността на помощта, Целите на хилядолетието за развитие и връзката между миграцията и развитието. Гласувам за това предложение обаче, защото считам, че отношенията и търговията с Южна Африка са от съществено значение и за двете страни.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, защото включва важни изменения. Трябва да приветстваме факта, че разоръжаването се превръща в съществен елемент от споразумението и ако трябва да бъда по-точен, поставя се на едно ниво с принципите на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава. Това са много важни разпоредби, които допринасят за поддържане на мира и сигурността в региона, както и за зачитане на правата на човека и развитието на демокрацията. В споразумението се въвежда принципът за ефективност на помощта като цел на сътрудничеството за развитие и се дава приоритет на операциите, допринасящи по-специално, в рамките на борбата срещу бедността, за изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР).

Трябва да се отбележи, че от гледна точка на развитието на Южна Африка разширяването на сътрудничеството в множество нови области безспорно е аргумент в подкрепа на преразгледаното споразумение. Освен това разширяването, което в първоначалното споразумение от 1999 г. беше предвидено просто като една възможност, всъщност отразява желанието и на двете страни. Освен това е важно също така да се отдели повече внимание на опасенията, свързани с търговията, икономиката и свободния пазар, което би следвало да допринесе за икономическото развитие на икономиката в региона.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Това ревизирано споразумение въвежда редица изменения, най-вече по отношение на развитието на демократичните принципи и сътрудничеството по аспекти, свързани с разоръжаването и неразпространението на оръжия за масово унищожение. Приветствам инициативата за приоритизиране на операциите, които ще допринесат за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), а именно: стратегиите, насочени към намаляване на бедността, подобряване на условията на живот и работа и създаване на нови работни места. Считам, че трябва да се установи задълбочен политически диалог относно борбата с тероризма и изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност и производството и търговията на оръжия, както и тяхното натрупване. Освен това подкрепям идеята, че трябва да се концентрираме и върху сътрудничеството за развитие с цел подобряване на секторите на образованието и здравеопазването. Поради тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Южна Африка е държава, която се развива бързо във всички области и с която Европейският съюз желае да поддържа специални отношения. Следвайки положителните препоръки на комисията по развитие и одобрението на комисия по международна търговия, подкрепих подписването на това споразумение, което ще засили нашето сътрудничество с тази държава.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на подновяването на споразумението за сътрудничество между ЕС и Южна Африка, изменено през 2009 г., защото то му придава ново измерение. Първоначалното споразумение от 1999 г. предвижда сътрудничество в областта на търговията, подпомагане на Южна Африка в процеса на икономически и социален преход, икономическа интеграция на страната в Южна Африка и сътрудничество за развитие. Днес споразумението беше разширено в следните области: борба срещу бедността, ефективност на помощта за развитие, прилагане на ЦХР, борба за сигурност, борба срещу оръжията за масово унищожение и борба срещу тероризма. Това са областите на стратегическо сътрудничество, които считам, че са важни, предвид активното сътрудничество на Европейския съюз с Южна Африка и неговото влияние в Южноафриканския регион.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам това ново споразумение, което цели укрепването на двустранно сътрудничество в множество области. Бих искала да подчертая важността на правата на децата, равенството между половете, борбата срещу насилието срещу жените; сътрудничеството в областта на околната среда, по-специално по отношение на изменението на климата; сътрудничеството в областта на културата; сътрудничеството в областта на борбата срещу наркотиците и изпирането на пари, сътрудничеството в областта на здравеопазването и по-специално борбата срещу СПИН. Връзката между сътрудничеството и развитието трябва да обхваща стратегиите за намаляване на бедността, подобряване на условията на живот и труд и създаване на работни места; участието на мигрантите в развитието на тяхната страна на произход; сътрудничество за увеличаване на капацитета, по-специално в здравния и образователния сектор, с цел компенсиране на отрицателните последици за устойчивото развитие в Южна Африка вследствие на „изтичането на мозъци“. Приветствам нашето разширено сътрудничество в тези множество нови области и съм доволна от новите разпоредби относно развитието, включени в преразгледаното споразумение, по-специално по отношение на борбата с бедността, ефективността на помощта, Целите на хилядолетието за развитие и връзката между миграция и развитие.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за препоръката, тъй като подкрепям прилагането на свързаните с развитието нови разпоредби в споразумението. Важно е да осигурим ефективен мониторинг от страна на органите на ЕС, както е предвидено в Договора от Лисабон, за постигнем целите за намаляване и изкореняване на бедността в Южна Африка.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Южна Африка е държава, която буди международен интерес, почит и желание за подкрепа от края на апартейда заради начина, по който, въпреки трудностите и пречките, успя да извърши един сравнително мирен преход от режим на расова дискриминация към демокрация, в която доминира всеобщото избирателно право. Невъзможно е да си спомним за този преход, без да споменем вдъхновяващата фигура на Нелсън Мандела и неговия пример за достойнство, доброта и разбирателство, който все още въздейства положително на страната.

Днес можем да кажем, че Южна Африка е ключов геополитически и геостратегически фактор в Африка и пример за други страни, които все още не могат да се освободят от диктаторските режими, които ги потискат и забавят тяхното развитие. ЕС има интерес от засилването на връзките с Южна Африка и създаването на партньорства от взаимна полза. Ето защо подкрепям изменението на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество между ЕС и Южна Африка.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и нейните държавите-членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, влезе в сила от 1 май 2004 г. Въпреки че споразумението, подписано в Претория на 11 октомври 1999 г., трябваше да бъде в сила за неопределен период, то предвиждаше и извършване на преразглеждане в рамките на пет години след влизането му в сила.

Ето защо приветствам тази препоръка, която ще сложи край на един дълъг процес на преговори, тъй като на 11 септември 2009 г. в Клейнмонд беше сключено преразгледаното споразумение. Тя ще позволи регламентът, който въвежда значителни изменения в първоначалното споразумение, да влезе в сила особено по отношение на нивото на разоръжаване и неразпространение на оръжия за масово унищожение, както и на нивото на борбата с бедността, което е в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие и много други важни изменения.

Въпреки че съм съгласен с докладчика, че трябва да се даде предимство на опасенията, свързани с търговията за сметка на подхода за развитие, гласувам в подкрепа на тази препоръка, тъй като тя представлява още една стъпка напред от страна на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие и ще спомогне за окончателното премахване на бедността.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложеното изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество (СТРС), което цели включването на „обширен пакет за помощ за развитие“ трябва да се разглежда, като се отчитат усилията, които ЕС полага, за да убеди Южна Африка да сключи Споразумение за икономическо партньорство (СИП), като се стреми да преодолее критиките и основателната съпротива срещу действащото СТРС и желаното от ЕС Споразумение за икономическо партньорство. СТРС задълбочи икономическите асиметрии между двете страни по споразумението в полза на ЕС, който увеличи своя износ към Южна Африка. Политиките на ЕС за „либерализация на търговията със стоки, услуги и капитали“ очевидно се провалиха.

Причина за това стана влошаването на икономическата и финансова криза на капитализма. Беше насърчавана конкурентоспособността вместо взаимната помощ и сътрудничество, като се налагаше разделение на труда, което означава износ на селскостопански продукти от Южна Африка и износ на промишлени стоки от ЕС. Бенефициерите както винаги са едни и същи: големите сили в ЕС и техните групи на икономически интереси. Последиците са очевидни не само за развиващите се страни, но и за държавите от ЕС като Португалия: отслабване на производствените сектори, увеличаване на външната зависимост, безработица, бедност и т.н.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като преразгледаното споразумение внася определен брой интересни изменения в първоначалното споразумение, по-специално следните изменения, засягащи развитието: разоръжаването става основен елемент от споразумението – по-точно, на същото основание като демократичните принципи, правата на човека и принципите на правовата държава; въвежда се принципът за ефективност на помощта като цел на сътрудничеството за развитие, както и се дава приоритет на операциите, допринасящи по-специално, в рамките на борбата срещу бедността, за изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Съгласен съм с целта за укрепване на подкрепата за Международния наказателен съд и неговата работа за прекратяване на безнаказаността и за спазване на международното право; необходимостта от провеждането занапред също така на задълбочен политически диалог относно сътрудничеството в областта на миграцията, в тази рамка, относно връзката между сътрудничество и развитие, което обхваща, без да се изчерпва с това: стратегиите за намаляване на бедността, подобряване на условията на живот и труд и създаване на работни места; участието на мигрантите в развитието на тяхната страна на произход; сътрудничество за увеличаване на капацитета, по-специално в здравния и образователния сектор, за компенсиране на отрицателните последици за устойчивото развитие в Южна Африка вследствие на „изтичането на мозъци“; законосъобразни, бързи и евтини начини за парични преводи в страната, изпращани от лицата, напуснали тази страна. Най-важните аспекти са: поддържане на мира и сигурността в региона, както и зачитане на правата на човека и развитието на демокрацията.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Приветствам сключването на споразумение между ЕС и Южна Африка за разширяване на двустранното сътрудничество. В допълнение към укрепването на принципите на правовата държава ще бъдат взети важни мерки за борба с тероризма и неговото финансиране, както и за предотвратяване на използването на оръжия за масово унищожение. Огромната подкрепа на Европейския парламент за сключване на споразумението ще доведе до подобряване на условията на труд и на системата на здравеопазване и до намаляване на бедността в Южна Африка.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Южна Африка, подписано в Претория през октомври 1999 г., влезе в сила през 2004 г. с клауза за преразглеждане в рамките на пет години след влизането му в сила. Днес, седем години след ратифицирането на споразумението, Европейският парламент успя да изрази становището си относно водените от Комисията преговори въз основа на директивите на Съвета. Текстът ни беше предоставен за одобрение и реших да го подкрепя при гласуването, тъй като касае най-вече развитието на Южна Африка. Основната му цел е да привлече двете страни по споразумението да се борят, за да се опитат окончателно да се справят с проблема с бедността, като по този начин ще допринесе сериозно за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Това обаче може да стане факт, ако самата Южна Африка успее да предприеме реални действия, като определи подходяща политика за разоръжаване, което се счита за солидна основа за проекта за развитие на страната.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам това споразумение между ЕС и Южна Африка, което определя новите разпоредби за развитие и по-специално тези, отнасящи се до борбата с бедността, ефективността на помощта и ЦХР. Южна Африка е важен партньор в търговските отношения и в областта на развитието.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Това споразумение има определен контекст, който докладчикът изглежда пренебрегва. Европейската комисия оказва безпрецедентен натиск върху страните от Южна Африка и особено върху Република Южна Африка за сключването на вредни споразуменията за икономическо партньорство. Позоваването на преговорите за СИП и прекратяването на всички търговски преговори, за да се проправи път на споразумението, са ярка илюстрация на това изнудване. Гласувам против този доклад, който вместо да осъжда, утвърждава проекта на споразумение на комисията Барозу.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Първото Споразумение за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, беше подписано в Претория на 11 октомври 1999 г. и влезе в сила на 1 май 2004 г за неопределен срок. Това споразумение има клауза за преразглеждане на пет години след влизането му в сила. Влизането в сила на Договора от Лисабон налага и приемането на ново споразумение, за да може ЕС да упражнява всички права и задължения, упражнявани преди това от Европейската общност.

Преразгледаното споразумение, подписано през 2009 г. в Клейнмонд, въвежда определен брой важни изменения в първоначалното споразумение, по-специално следните изменения, засягащи развитието: разоръжаването, демократичните принципи, правата на човека и принципите на правовата държава, сътрудничеството по въпросите на разоръжаването и неразпространението на оръжията за масово унищожение.

Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Въздържах се от гласуване по този въпрос, защото: (1) Република Южна Африка притежава огромни природни ресурси и е в състояние сама да реши собствените си проблеми, (2) нивото на корупция в Южна Африка е толкова високо, че сивата икономика там заема повече от 60% от пазара; (3) има страни, които не могат да се справят с проблемите и са значително по-нуждаещи се от финансова подкрепа от ЕС, и чието състояние е по-безнадеждно; (4) ЕС може да подпомага Република Южна Африка чрез консултации.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на текста по споразумението между Европейския съюз и Република Южна Африка, предложен от г-жа Joly, тъй като на фона на новата международна ситуация, която възникна през последните години, ние трябва да преразгледаме споразуменията за търговия, развитие и сътрудничество с Южна Африка. Що се отнася до икономическите отношения споразуменията са от полза за промишлеността и на двете страни. Например Южна Африка е важен търговски партньор за Италия по отношение на съфинансирането на проекти и търговия. Друга цел на преразглеждането на тези споразумения е да се създаде координация в борбата срещу тероризма, отчасти на фона на влизането в сила на Международния наказателен съд, както и да започнат разговори за общите ценности и интереси в области като миграцията, енергетиката, космоса, транспорта и сигурността.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на Споразумение между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество (СТРС). С влизането в сила на СТРС, търговията със стоки на ЕС с Южна Африка постепенно се увеличава. През 2009 г. ЕС е основният търговски партньор на Южна Африка. Към него бяха насочени около 34% от целия износ на Южна Африка и същевременно 35% от целия внос в Южна Африка идваха от него. Балансът между внос и износ е ясен, но моето единствено опасение е свързано с методите за производство на продуктите в Южна Африка, изнасяни за ЕС. Те трябва да отговарят на същите стандарти като тези, които се изискват от европейските производители в същия сектор. Тези показатели сочат, че вече са налице резултатите от първото споразумение, сключено през 1999 г. Както докладчикът, така и аз бих желала целите на ЕС за сътрудничество за развитие да бъдат спазвани. Най-важната от тях е намаляването и в крайна сметка изкореняването на бедността.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка за преразглеждане на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки и Южна Африка. В сравнение с първоначалното споразумение, подписано в Претория на 11 октомври 1999 г., преразгледаното споразумение, подписано на 11 септември 2009 г. в Клейнмонд имаше за цел разширяване на политическия диалог между страните във важни области като борбата срещу оръжията за масово унищожение и борбата срещу тероризма, наред със засилване на сътрудничеството за развитие и с особен акцент върху операциите за борба срещу бедността в контекста на изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие. Ето защо считам, че въведените изменения трябва да бъдат одобрени.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Парламентът одобрява сключването на споразумението и изразява желанието си новите разпоредби на споразумението, свързани с развитието, както и новите сътрудничества, които то предвижда, да бъдат цялостно прилагани и да бъдат предмет, на етапа на изпълнение на споразумението, на внимателен контрол по член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тоест при спазване на целите на Съюза по отношение на сътрудничеството за развитие, цели, които Съюзът трябва да отчита при прилагането на всички тези политики, които биха могли да засегнат развиващите се страни, като основната от тези цели е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, защото напълно подкрепям съдържанието й особено по отношение на желанието за засилване на двустранното сътрудничество между Европейския съюз и Република Южна Африка. Тъй като това преди всичко е икономическо и търговско споразумение, така измененият текст подкрепя икономическия и социален процес на преход в Република Южна Африка, насърчаващ регионалното сътрудничество и даващ нов тласък на икономическата интеграция на страната в световната икономика.

Отчасти в резултат на моите институционални роли считам, че укрепването на политическия диалог с тази страна е приоритетно особено що се отнася до въпроси от специален интерес за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). По-специално подкрепям решението голяма част от сумата от 980 млн. евро, отпуснати на ЕС за периода 2007-2013 г., да бъде насочена за създаването на нови работни места, както и за финансиране на изграждането в Южна Африка на необходимата инфраструктура за предоставяне на основни услуги, свързани със здравеопазването и сигурността. Изпълнението на тези цели с реалното участие на гражданското общество означава упорито да продължим по пътя за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и да поставим премахването на глада и всичките форми на бедност над всички други цели.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на това споразумение, тъй като то ще подобри търговските отношения и отношенията за развитие между Европа и Южна Африка, а те са от съществено значение за южноафриканския регион и за нас.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) През 1999 г. беше сключено Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и нейните държавите-членки и Република Южна Африка, което влезе в сила на 1 май 2004 г. Това първоначално споразумение имаше отявлено икономически характер, тъй като се основаваше на либерализиране на търговията и слабо застъпваше сътрудничеството за развитие. Предвиденият тогава преглед на споразумението беше извършен през 2009 г. и въведе важни промени в политиката за развитие и по-специално сътрудничеството по въпроси, свързани с разоръжаването и неразпространението на оръжия за масово унищожение, включването на принципите на правовата държава и правата на човека, принципа за ефективно използване на помощта особено по въпроси, свързани с борбата срещу бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

С цел разширяване на сътрудничеството бяха добавени нови области като борбата срещу тероризма и организираната престъпност; предотвратяването на действия от страна на наемници; борбата срещу производството на т.нар. „леки стрелкови и малокалибрени оръжия“ и срещу търговията с тях и натрупването им, както и сътрудничеството в областта на миграцията. Приветствам приемането на това споразумение с един стратегически партньор на ЕС и институционализирането на неправителствени участници като партньори в сътрудничеството, като по този начин те ще отговорят на изискванията за предоставяне на финансова помощ.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на препоръката на Европейския парламент за изменение на разпоредбите на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество в областта на правата, свободата и сигурността. Считам, че е важно да се въведе подход, базиран на резултатите в сътрудничеството за развитие, ако искаме да постигнем напредък при изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие. Основната цел за създаване на работни места е насочена към централния проблем за икономическото развитие на Южна Африка. От години се отправят призиви за разработване на концепция относно създаването на малки и средни предприятия в страната. Европейският съюз, който е най-важният търговски партньор на Южна Африка, може да окаже ценна подкрепа в процеса на икономическа и социална трансформация.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, предложен от г-жа Joly, за преразглеждане на споразумението между Европейския съюз и Република Южна Африка, в сила от 2004 г.

Всъщност целта на въпросния преглед е да осигури нови възможности за либерализиране на търговията в някои сектори и в същото време споразумението да се актуализира съобразно променената международна обстановка. Според мен е важно да се подчертае, че това преразглеждане поставя основите за подобряване и задълбочаване на диалога между Европейския съюз и Южна Африка по важни въпроси като миграцията, използването на енергийните източници и сигурността.

Препоръка: Maria Eleni Koppa (A7-0372/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че включените в предложението на Комисията четири споразумения предлагат възможност за увеличаване на приноса на Европейската асоциация за свободна търговия/Европейското икономическо пространство (ЕИП) за намаляването на икономическите и социални различия в ЕИП, гласувам в подкрепа на този доклад.

Струва си да се подчертае, че споразумението между ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и споразумението между ЕС и Норвегия са два финансови механизма за периода 2009-2014 г., които предвиждат общ пакет в размер на 1,8 млрд. евро, т.е. увеличение от 31% на финансовия механизъм на ЕИП и от 22% на финансовия механизъм на Норвегия спрямо предходния период. Тези ресурси са достъпни за Исландия, 12-те най-скоро присъединили се държави-членки и Португалия, Испания и Гърция и допринасят за съживяване на някои европейски икономики, които бяха най-силно засегнати от кризата.

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Гласувах против този доклад, тъй като не считам за уместно да се предоставят отстъпки на Исландия във връзка с вноса на рибни продукти в ЕС, тъй като тя не се отказва от подхода, който използва за управление на улова на скумрия и който вероятно ще има отрицателни последици за пелагичния риболов в ЕС. Сключеното през 1994 г. споразумение позволява на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия да участват в единния пазар на ЕС, без да са членове на Съюза. В замяна на това те са задължени да приемат цялото законодателство на ЕС, свързано с единния пазар, с изключение на тези законодателни актове, които се отнасят до селското стопанство и рибарството. Исландия може да изнася рибни продукти в ЕС безмитно.

Трудно може да се преглътне, че Исландия има свободата да изнася целия си улов на скумрия в ЕС, при условие че съвсем очевидно пренебрегва международното управление на улов на скумрия и през 2010 г. обяви улов от 100 000 тона. Макар в новото споразумение предоставените на Исландия отстъпки в рибарството да не са променени, нейното поведение по отношение на управлението на улова на риба със сигурност се промени и във връзка с това поставям ратифицирането на това споразумение под въпрос.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящата резолюция цели да се даде подкрепа на четирите споразумения между Европейския съюз и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, които целят да се определи приносът на тези държави за намаляването на икономическите и социалните различия в Европейското икономическо пространство и той да бъде засилен в сравнение с предишния период. Това предложение увеличава приноса на въпросните държави и не променя съществено отстъпките за продуктите на рибарството. В това отношение периодът от 2009 г. до 2014 г. по същество е подновяване на договореното през предходния период от 2004 г. до 2009 г. Единодушният вот на комисията по международна търговия и на комисията по рибно стопанство е показателен за непротиворечивия характер на този въпрос.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията внесе в Парламента предложение за четири споразумения. Две от тези споразумения по финансови механизми за периода 2009–2014 г. предвиждат общ пакет в размер на 1.8 млрд. евро. Споразумението между ЕС и Исландия, Норвегия и Лихтенщайн представляват увеличение от 31% във финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), и другото споразумение между ЕС и Норвегия представлява увеличение от 22% във финансовия механизъм на Норвегия. Другите две споразумения се отнасят за отстъпките за продуктите на рибарството за Исландия и Норвегия в периода 2009-2014 г. и предвиждат тяхното подновяване.

Отстъпките за Исландия остават непроменени. За Норвегия те са леко увеличени, така че има разпоредба за подновяване на договореността за транзита на риба, чийто срок изтече на 30 април 2009 г.

Гласувам в подкрепа на предложението, защото финансовите средства на ЕИП ще бъдат предоставени на 12-те най-скоро присъединили се държави-членки, наред с Португалия, както и на Гърция и Испания като областите на финансиране са околна среда и по-специално изменение на климата и възобновяеми енергийни източници, гражданско общество и опазване на културното наследство.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Сключването на одобреното днес споразумение следва Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), влязло в сила през 1994 г. и обхващащо държавите от ЕИП/Европейската асоциация за свободна търговия. В същото време тези държави одобриха петгодишните вноски за намаляване на икономическите и социални различия в рамките на ЕИП и ние, разбира се, подкрепяме тази цел. Размерът на финансовите средства за този петгодишен период (2009-2014 г.) е над два пъти по-голям от средствата за предходния период.

Финансовите средства на ЕИП ще бъдат предоставени на 12-те най-скоро присъединили се държави-членки, както и на Гърция, Португалия и Испания и може да се използват в редица важни области като опазване на околната среда, човешко и социално развитие и опазване на културното наследство. С оглед на разширяването на ЕС и влошената социално-икономическата ситуация в много от държавите-членки, какъвто е случаят с Португалия, ние считаме, че е важно тези средства да бъдат увеличени.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Като председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Швейцария, Исландия и Норвегия и на Съвместната парламентарна комисия на Европейското икономическо пространство приветствам този доклад. Аз изготвих становището на комисията по рибно стопанство по този доклад.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Копа относно финансовия механизъм, свързан с рибарството. Това обаче не означава, че между ЕС и ЕИП всичко е наред по въпросите за рибарството. Много е жалко, че Исландия отказа да сключи споразумение с ЕС и Норвегия по отношение на улова на скумрия и аз горещо призовавам всички страни да се върнат на масата за преговори.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с този документ, защото с влизането в сила на Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) през 1994 г. държавите от ЕАСТ, участващи в ЕИП (понастоящем Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) дават своя принос за намаляване на икономическите и социалните различия в ЕИП. Последният петгодишен период на финансов принос (възлизащ на 1,467 млрд. евро) изтече през 2009 г. Настоящото предложение на Комисията включва четири споразумения. Тези споразумения предвиждат общ пакет в размер от 1,8 млрд. евро, съставен от 31% увеличение във финансовия механизъм на ЕИП и 22% увеличение във финансовия механизъм на Норвегия, в сравнение с периода 2004-2009 г. Този резултат отразява указанията за водене на преговори на Съвета, който поиска „съществено увеличаване“ на средствата. Финансовите средства на ЕИП ще бъдат предоставени на 12-те най-скоро присъединили се държави-членки, както и на Гърция, Португалия и Испания. Приоритетните сектори включват околна среда, изменение на климата и възобновяеми енергийни източници, гражданско общество, човешко и социално развитие и опазване на културното наследство. Финансовите средства, предвидени за Норвегия, ще бъдат предоставени на 12-те най-скоро присъединили се държави-членки. Приоритетните сектори включват улавяне и съхранение на въглерод, иновации за екологосъобразна промишленост, изследователска дейност и академични стипендии, човешко и социално развитие, правосъдие и вътрешни работи, насърчаване на достойния труд и тристранния диалог. Два протокола във връзка с някои отстъпки за продукти на рибарството за Исландия и Норвегия за периода 2009-2014 г. предвиждат подновяване на предходните протоколи от периода 2004-2009 г., като отстъпките за Исландия остават непроменени, а тези за Норвегия отбелязват сравнително слабо увеличение, въз основа на което Норвегия ще поднови и договореността за транзита на риба.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Подкрепям споразумението между ЕС и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за продължаване на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), тъй като всички ние трябва да работим за намаляване на икономическите и социални различия в рамките на ЕИП. Общият пакет в размер на 1,8 млрд. евро представлява увеличение от 31% или 22% за последните пет години. Удължаването на периода на протоколите, свързани с някои отстъпки за продукти на рибарството и достъпа до пазара, са важни дългосрочни разпоредби в областта на аквакултурата.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес Парламентът гласува в подкрепа на предложеното от Комисията споразумение относно финансовите механизми за периода 2009-2014 г. между Европейския съюз и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Норвегия, от една страна, и споразумението между Европейския съюз и Норвегия, от друга. Споразуменията предвиждат увеличение във финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) за изменение на климата и възобновяемите енергийни източници, гражданското общество, човешкото и социално развитие и опазването на културното наследство. На практика то предвижда общ пакет в размер на 1,8 млрд. евро. Последните 12 държави, присъединили се към Съюза, плюс Испания, Гърция и Португалия, са държавите, които ще могат да се възползват от тези средства. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че ние трябва да подкрепим икономическото сътрудничество и защото никога не трябва да забравяме, че благоденствието на държавите-членки допринася за подобряване на икономиката на цяла Европа и следователно за подобряването на качеството на живот на нейните 500 млн. граждани.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на споразумението, което дава възможност за увеличаване на приноса на държавите от ЕАСТ, участващи в ЕИП, за намаляването на икономическите и социалните различия в Европейското икономическо пространство. Същевременно отстъпките за продуктите на рибарството остават непроменени за Исландия и леко се увеличават за Норвегия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Тези споразумения предвиждат общ пакет в размер от 1,8 млрд. евро, съставен от 31% увеличение във финансовия механизъм на ЕИП и 22% увеличение във финансовия механизъм на Норвегия. Заслужава си да се отбележи, че финансовите средства на ЕИП трябва да се насочат приоритетно за финансиране на опазването на природните ресурси, изменението на климата и възобновяемите енергийни източници, гражданското общество, човешкото и социално развитие и опазването на културното наследство. Финансовите ресурси за Норвегия ще бъдат насочени към приоритетни сектори, сред които улавяне и съхранение на въглерод, иновации за екологосъобразна промишленост, изследователска дейност и академични стипендии, човешко и социално развитие, правосъдие и вътрешни работи, насърчаване на достойния труд и тристранния диалог.

Двата протокола във връзка с някои отстъпки за продукти на рибарството за Исландия и Норвегия за периода 2009-2014 г предвиждат подновяването на предходните протоколи от периода 2004-2009 г., като отстъпките за Исландия остават непроменени, а тези за Норвегия отбелязват сравнително слабо увеличение, въз основа на което Норвегия ще поднови и договореността за транзита на риба.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът дава зелена светлина за подновяване на споразуменията, свързани с Европейското икономическо пространство (ЕИП). От влизането в сила на Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) през 1994 г. държавите от ЕАСТ, участващи в ЕИП – понастоящем Исландия, Лихтенщайн и Норвегия – дават своя принос за намаляване на икономическите и социалните различия в ЕИП. Този принос винаги е бил договарян за период от пет години и целта сега е да се подновят споразуменията за периода 2009-2014 г. Успоредно с тези преговори, но независимо от тях, стартираха преговори въз основа на двата двустранни протокола с Исландия и Норвегия за рибата, които приключиха на 18 декември 2009 г. Що се отнася до изхода от горепосочените преговори, трябва да се подчертае по-конкретно същественото увеличаване на финансовия механизъм, въпреки че позицията на Исландия остава непроменена поради тежката криза, в която се намира. По отношение на споразуменията за някои отстъпки за продукти на рибарството за Исландия и Норвегия за периода 2009-2014 г. споделям положителното становище на комисията по рибарство, която подчертава скромното увеличение на отстъпките за Норвегия, въз основа на което Норвегия ще поднови и изтеклата на 30 април 2009 г. договореност за транзита на риба. По тези причини гласувам в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (EN) От влизането в сила на Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) през 1994 г. държавите от Европейската асоциация за свободна търговия или ЕИП – понастоящем Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, дават своя принос за намаляване на икономическите и социалните различия в ЕИП. Този принос винаги е бил договарян за периоди от пет години, а сега се обсъждат постигнатите споразумения относно финансовите механизми за периода 2009-2014 г., наред с подновяването на двустранните протоколи за отстъпките за продуктите на рибарството за Исландия и Норвегия. Не са внесени съществени изменения в протоколите в сравнение с предходния период, като отстъпките за Ирландия остават непроменени, а тези за Норвегия бележат леко увеличение. Споразуменията относно финансовите механизми доведоха до съществено увеличаване на приноса на държавите от ЕИП/ЕАСТ за периода 2004-2009 г., предвиждащо общ пакет от 1,8 млрд. евро, който ще бъде предоставен на 12-те най-скоро присъединили се държави-членки, както и на Гърция, Португалия и Испания, за да се финансират приоритетни сектори като опазването на природата, изменението на климата, възобновяемите енергийни източници, човешкото и социалното развитие и опазването на културното наследство. Следователно гласувах в подкрепа на този доклад.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Това предложение дава възможност за увеличаване на приноса на държавите от ЕАСТ, участващи в ЕИП, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейското икономическо пространство; за значително увеличаване на финансовия механизъм при непроменени отстъпки за Исландия и за скромно увеличаване на отстъпките за Норвегия. Ето защо предлагам комисията по рибарство да излезе с благоприятно становище относно предложението на Европейската комисия COM(2010)234.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих тази препоръка, защото тя представлява възможност за увеличаване на приноса на държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), участващи в ЕИП, за намаляване на социалните и икономическите различия в ЕИП. Отстъпките за рибарството в Исландия остават непроменени, а тези за Норвегия се увеличават незначително.

Двете споразумения относно финансовите механизми за периода 2009-2014 г. между ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и ЕС и Норвегия предвиждат общ пакет в размер от 1,8 млрд. евро, като се правят съществени увеличения в сравнение с периода 2004-2009 г. Сега трябва да работим за премахване на различията, които все още съществуват между ЕС, Исландия и Норвегия по въпроси, свързани с управлението на морската флора и фауна, особено по отношение на китолова.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на споразумението, което дава възможност за увеличаване на приноса на държавите от ЕАСТ, участващи в ЕИП, за преодоляване на икономическите и социалните различия в Европейското икономическо пространство.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на споразумението, защото това е друга логична стъпка към хармонизиране на сътрудничеството между членовете на Европейска асоциация за свободна търговия. Като заместник-председател на делегацията съм много доволен, че ние продължаваме да работим в посока привилегировано партньорство.

Препоръка: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0004/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям препоръката, тъй като това хоризонтално споразумение дава възможност за премахването на националните ограничения върху текущите двустранни споразумения между държавите-членки и Бразилия, което е от полза за целия европейски авиационен сектор. Освен това такова споразумение дава възможност за възстановяване на солидното правно основание за отношенията между Европейския съюз и Бразилия в авиационния сектор, което ще бъде важна стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в този сектор. Очаквам споразумението да донесе ползи за потребителите под формата на по-ниски тарифи в размер до 460 млн. евро, да насърчи заетостта и да предложи нови възможности за търговска дейност за авиокомпаниите в Европейския съюз.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Тъй като Европейският съюз има изключителна компетентност по отношение на определени аспекти на външното въздухоплаване, от правна гледна точка беше необходимо да бъдат заменени дванадесет двустранни споразумения, сключени от държавите-членки и Федеративна република Бразилия, със споразумения, договорени и сключени от Европейския съюз. След одобрението на Съвета на Европейския съюз през 2003 г. Европейската комисия договори споразумението, което днес реших да подкрепя. Това споразумение ще проправи пътя за „цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги с Бразилия, основаващо се на комбинация от постепенно отваряне на пазара и регулаторно сътрудничество и съгласуване“. Това бъдещо споразумение ще доведе до по-добри услуги за пътниците и по-силна позиция на европейските авиокомпании.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че споразумението за отношенията в областта на авиацията между Европейския съюз и Бразилия осигурява солидно правно основание и представлява важна първа стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в областта на авиацията. Считам, че това споразумение ще им даде възможност за по-нататъшно засилване на сътрудничеството в областта на авиацията и започването на преговори за цялостно двустранно споразумение относно въздухоплавателните услуги.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих препоръката, тъй като тя представлява важна стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в авиационния сектор и ще им позволи да преминат към преговори за цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението, което приехме днес, е важна стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в авиационния сектор. Очаква се това споразумение да създаде ползи за потребителите под формата на по-ниски тарифи в размер до 460 млн. евро, а също така ще насърчи заетостта и ще предложи нови възможности за търговска дейност за авиокомпаниите от Европейския съюз и ползи за пътуващите между Европейския съюз и Бразилия. Предвид специалните връзки между Португалия и Бразилия приветствам сключването на това споразумение, което ще даде начало на нова близост между Европа и Бразилия с всички произтичащи икономически, социални и културни ползи.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., промени съществено правомощията на различните институции на Европейския съюз по-специално на Парламента, от който в тази нова организация се изисква да взема решения по въпроси, които в миналото не са били от неговата компетентност, какъвто е случаят с международното споразумение за въздухоплавателни услуги между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия.

Споразумението, сключено на 14 юли 2010 г., има за цел да замени разпоредбите в двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между 12 държави-членки и Федеративна република Бразилия, с двустранно споразумение между Европейския съюз и тази държава. Подкрепям споразумението, тъй като то е важна стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в авиационния сектор.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както и при предишни споразумения в тази област, приети неотдавна от Парламента, и предвид специфичния контекст, в който функционира гражданското въздухоплаване, това предложение е повод за сериозна загриженост по отношение на приложното му поле и евентуалните последици. То засяга въпрос с очевидно въздействие върху авиокомпаниите в сектор, който поради различни причини е стратегически за гарантирането на национални интереси. В случая на Бразилия тази загриженост буди дори още по-големи тревоги. Целта зад него е ясна, а и докладчикът не се опитва да я прикрие по никакъв начин: целта е да се отвори пазарът, за да се създадат „нови възможности за търговска дейност за авиокомпаниите от Европейския съюз“.

Известно ни е, че предвиденото създаване на равни условия за различните европейски дружества допринася за процеса на улесняване на монополната концентрация в сектора, която вече е в ход, както и последващото намаляване на възможността на държавите-членки да защитават своите национални авиокомпании, а следователно и на законните си интереси на няколко равнища. „Свободната конкуренция“, която се споменава постоянно и на която се гледа като на свещена крава, се защитава на всяка цена и за пореден път се явява стълбът, на който се крепи тази инициатива. Резултатът за този сектор по същество не се различава от резултата при много други сектори: монополната концентрация, която неизменно бива налагана в тези случаи.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Заедно с моите италиански колеги в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) реших да се въздържа на днешното гласуване, свързано с отношенията между Европейския съюз и Бразилия относно определени аспекти на въздухоплавателните услуги. Причината за това е в светлината на съдържанието на резолюцията по делото Cesare Battisti. Щеше ми се гласуването да беше отложено предвид новото решение на Федералния съд на Бразилия относно екстрадицията на Cesare Battisti, който е един престъпник.

Предвид факта, че това досие няма неотложен характер, отлагането му до следващата месечна сесия или за тази през април определено не би създало проблеми, по-специално ако се замислим за болката на семействата на жертвите на този масов убиец. Същите семейства са чакали 31 години да възтържествува справедливостта и Cesare Battisti да изтърпи присъдата, постановена от италианската правосъдна система, в нашите затвори.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, защото Европейският съюз има изключителната компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, които по традиция се уреждаха чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети страни. Вследствие на това на 5 юни 2003 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети страни, за да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Европейския съюз. Споразумението беше подписано на 14 юли 2010 г. То обхваща аспекти, като например безопасност, данъчно облагане на авиационното гориво, правилата за конкуренция и т.н. Сключването на това споразумение е важна първа стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в областта на авиацията и позволява на Бразилия и Европейския съюз да засилят още повече авиационното сътрудничество и да преминат към преговори за цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги. Това споразумение се основава на комбинация от постепенно отваряне на пазара и регулаторно сътрудничество и съгласуване. Очаква се споразумението да бъде в състояние да генерира потребителски излишък (ползи под формата на по-ниски тарифи) в размер до 460 млн. евро. То ще има положително въздействие по отношение на заетостта и се очаква да създаде значителни нови възможности за търговска дейност за авиокомпаниите от Европейския съюз, както и ползи за пътуващите.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих хоризонталното споразумение, което само по себе си не е важно, но представлява важна стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в областта на авиацията, която позволи на Бразилия и Европейския съюз да засилят още повече авиационното сътрудничество и да преминат към преговори за цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги между тях. Цялостното споразумение относно въздухоплавателните услуги следва да се основава на комбинация от постепенно отваряне на пазара и регулаторно сътрудничество и съгласуване. Ползите за Европейския съюз ще се изразяват в повече маршрути и по-ниски тарифи за потребителите.

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. – (IT) Позицията ми „въздържал се“ на гласуването по доклада относно споразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно въздухоплавателните услуги изразява становище, което излиза извън обхвата на въпроса.

Не одобрявам поведението на бразилското правителство по делото Cesare Battisti. Екстрадиция – процедурите за която са предвидени в двустранно споразумение – трябваше да бъде разрешена. Тълкуването, което изготвиха правосъдните органи, нарушава поетите ангажименти. Присъдата, която г-н Battisti следва да изтърпи в Италия, беше постановена от обикновен съдия, прилагайки обикновени закони спрямо обикновено престъпление: масово убийство. Трудно е да бъдат подкрепяни международни отношения, като посочените в доклада, гласуван от Парламента, с държава, която не спазва договореностите и която най-вече отстоява позиция по основното право на защита на живота.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз винаги е защитавал свободната конкуренция. Ето защо мандатът, даден на Комисията на 15 октомври 2010 г. да договори цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги с Бразилия, основаващо се на комбинация от постепенно отваряне на пазара и регулаторно сътрудничество и съгласуване, е напълно логичен. Това споразумение дава на всички въздушни превозвачи от Европейския съюз недискриминационен достъп до връзките с Бразилия и заменя или допълва разпоредбите на текущите 14 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и Бразилия.

Това е важна първа стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в авиационния сектор, която им позволява да засилят още повече сътрудничеството си на това равнище и да преминат към преговори за цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги между Бразилия и Европейския съюз. Това ново споразумение е от полза за всички потребители, тъй като то предоставя възможността за по-ниски тарифи на въздушния транспорт до Бразилия.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Въздържах се при гласуването на препоръката, внесена от г-жа Macovei, заедно с още два доклада, в светлината на поведението на бразилските органи по делото Cesare Battisti. Отказът да се екстрадира терорист – който не е признат за такъв от Бразилия – трябва да бъде взет под внимание. Поради тази причина заедно с останалите членове на италианската делегация от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) реших да се въздържа по проекторешението за споразумение между Европейския съюз и Бразилия относно издаването на визите за краткосрочно пребиваване с цел туризъм или стопанска дейност, както и по доклада относно подобряването на споразуменията, свързани с въздухоплавателните услуги между Европейския съюз и Бразилия. Очевидно е, че действията ни не са израз на несъгласието ни със съдържанието на докладите, а представляват политически сигнал, чрез който, повтарям, искахме да подчертаем отново разочарованието си от поведението на бразилските органи по делото Cesare Battisti.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувайки по доклада даваме необходимото одобрение на Европейския парламент за международното споразумение между Европейския съюз и Бразилия. Това е хоризонтално споразумение с Бразилия, което ще създаде солидно правно основание за отношенията между Европейския съюз и Бразилия в авиационния сектор. Това е важна първа стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в авиационния сектор и ще позволи и на двете страни да засилят още повече сътрудничеството си на това равнище и да преминат към преговори за цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги. Очаква се това споразумение да генерира ползи за потребителите под формата на по-ниски тарифи в размер до 460 млн. евро. То ще окаже положително въздействие върху заетостта и се очаква да създаде нови възможности за търговска дейност за авиокомпаниите от Европейския съюз, както и за лицата, пътуващи между Европейския съюз и Бразилия. С оглед на посоченото изразявам съгласието си с докладчика относно предложението Парламентът да приеме доклада и да изиска от Съвета да приключи процедурата без ненужно забавяне.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид важните връзки, които свързват Португалия и Бразилия, аз, разбира се, приветствам приемането на доклада. Той ще замени определени разпоредби, съдържащи се в 12 двустранни споразумения относно въздухоплавателните услуги, сключени между държавите-членки и Федеративна република Бразилия. Това споразумение осигурява основата за укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в авиационния сектор и се очаква да донесе значителни ползи за потребителите под формата на по-ниски тарифи в размер до 460 млн. евро, както и нови възможности за търговска дейност за авиокомпаниите от Европейския съюз.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Хоризонталното споразумение с Бразилия ще възстанови солидното правно основание за отношенията на Европейския съюз с Бразилия в областта на авиацията. Това е важна първа стъпка в посока укрепване на отношенията между Европейския съюз и Бразилия в областта на авиацията, която позволи на Бразилия и Европейския съюз да засилят още повече авиационното сътрудничество и да преминат към преговори за цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги между Бразилия и Европейския съюз. По искане на Европейската комисия съветът на Европейския съюз по въпросите на транспорта на 15 октомври 2010 г. даде мандат на Европейската комисия да договори цялостно споразумение относно въздухоплавателните услуги с Бразилия, основаващо се на комбинация от постепенно отваряне на пазара и регулаторно сътрудничество и съгласуване.

Очаква се споразумението да бъде в състояние да генерира потребителски излишък (ползи под формата на по-ниски тарифи) в размер до 460 млн. евро. То ще има положително въздействие по отношение на заетостта и се очаква да създаде значителни нови възможности за търговска дейност за авиокомпаниите от Европейския съюз, както и ползи за пътуващите.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих споразумението, което ще насърчи по-нататъшното сътрудничество между Европейския съюз и Бразилия в областта на гражданската авиация. Авиационният сектор на Европейския съюз ще има полза от премахването на националните ограничения между държавите-членки и Бразилия.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Отношенията между Европейския съюз и Бразилия са от огромно значение в текущия контекст на европейските външни отношения. Целта на споразумението, което считам, че представлява първата от много стъпки в посока към нова политика на Европейския съюз в областта на гражданската авиация спрямо Бразилия, е да създаде обща рамка за развитие на отношенията в тази област. Нарича се хоризонтално споразумение, защото поставя солидно правно основание за няколко аспекта на гражданската авиация между двете страни, заменяйки традиционните двустранни споразумения с разпоредби за общо и еднакво прилагане на територията на целия Европейски съюз, както е посочено в споразумението.

Проектопрепоръката, по която бях докладчик в сянка, приветства условията на споразумението, което обхваща такива важни въпроси като сигурността и общото данъчно облагане на горивото за територията на Европа, както и изискването за спазване на законите на Европейския съюз в областта на конкуренцията.

Считам, че споразумението ще проправи пътя за нови икономически ползи, било то за потребителите, или авиокомпаниите, и ще укрепи сътрудничеството между държавите от двете страни на Атлантика, като по този начин ще донесе ползи за Европейския съюз. Предвид гореизложените причини гласувах в подкрепа на документа.

Препоръка: Wim van de Camp (A7-0007/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Предвид проект на решение на Съвета (07853/2010), проекта за споразумение между Европейската общност и Република Исландия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г., и искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно правната рамка и в съответствие с препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, подкрепям сключването на това споразумение.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям споразумението между Европейската общност и Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн относно допълнителните правила във връзка с Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. Страните, ангажирани с изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, трябва да участват във Фонда за външни граници в съответствие с решението за неговото създаване. Ето защо това споразумение трябва да предвижда прилагането на стандартите на териториите на въпросните държави, за да позволи на Комисията да поеме крайната отговорност за изпълнението на бюджета на фонда в тези държави. То отчита аспектите на ново финансово управление и контрол на фонда и въвежда разпоредби относно финансовия принос на тези държави към бюджета на фонда.

Бих искал да подчертая също така направения чрез съвместна декларация избор на Лихтенщайн да не участва във фонда, въпреки че това не засяга задължението за финансов принос към него, тъй като той е създаден, за да се споделя тежестта и да се осигури финансова подкрепа за изпълнението на достиженията на правото на Шенген в областта на външните граници и визовата политика.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението е свързано със сключването от страна на ЕС на споразумение между Европейската общност и Република Исландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн. Най-общо казано, това споразумение се отнася до участието на тези държави във Фонда за външните граници, което произтича от участието им в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген. Предвижда се да бъдат сключени допълнителни споразумения, очертаващи необходимостта от разпоредби за прилагането на това участие и по-конкретно такива, осигуряващи защита на интересите на ЕС и позволяващи на Сметната палата да контролира целия процес. Окончателното приемане на споразумението от Съвета ще стане след положителен вот от страна на Парламента.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Тази препоръка е свързана с проекта на решение за сключване на споразумение между ЕС и Република Исландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г.

Предвид факта, че това споразумение попада сред целите, които доведоха до подписване на Договора от Шенген относно свободното движение на хора и стоки; като се имат предвид предишните споразумения между ЕС и гореспоменатите държави, във връзка с целите, заложени в Договора от Шенген, и предвид факта, че ЕС създаде Фонд за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. в рамките на общата програма Солидарност и управление на миграционни потоци, приветствам сключването на настоящото споразумение, което ще допринесе за по-голямо сближаване в Европа.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад разглежда споразумението между Европейската общност и Република Исландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г.

То е свързано със съществуващи споразумения или с такива, които все още се прилагат по отношение на свободата и движението на хора между тези държави и страните от ЕС.

Ето защо с цел да се подпомогне контролът на външните граници, особено в областта на имиграцията, ЕС иска при определени условия да осигури подкрепа, за да подпомогне фонда за външните граници в периода от 2007 до 2013 г. Целите на предприетите от ЕС и Комисията действия в тази насока, заслужават нашата критика, тъй като не можем да пренебрегнем неприемливата Директива за връщане на нелегалните имигранти.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Като председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Швейцария, Исландия и Норвегия и на Съвместния парламентарен комитет на европейското икономическо пространство подкрепям доклада.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против споразумението, което позволява на държави, свързани с изпълнението, прилагането и развитието на Шенгенското споразумение, да участват във Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) От гледна точка на един истински Европейски съюз – от политическа, икономическа и преди всичко географска гледна точка – считам за необходимо и изключително важно да гласуваме за предложението, тъй като държави като Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария географски са разположени в Европа. Следователно според мен трябва да се прилага единна политика на управление на границите, за да се улесни интеграцията и движението от една държава към друга. Създаването на европейски фонд за управление на границите би било оправдана и важна мярка, за да въведем централизирана координация, както по отношение на ресурсите, така и за изпълнение на политиките. Това също така ще улесни и стимулира туризма и свободното движение на превозни средства и хора.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно новите правомощия, възложени на Парламента от Договора от Лисабон, се наложи да се приеме проект на решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумение между Европейската общност и Република Исландия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи препоръча споразумението да бъде прието. Споразумението предвижда участие във Фонда за външните граници на трети страни, ангажирани с изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген. Участието ще бъде определено чрез допълнителни споразумения, които трябва да се бъдат постигнати, за да се изяснят необходимите разпоредби за това участие, включително сключени допълнителни споразумения, очертаващи необходимостта от разпоредби за прилагането на това участие и по-конкретно такива, осигуряващи защита на интересите на ЕС и позволяващи на Сметната палата да контролира целия процес. Беше постигнато споразумение между партиите и предвид факта, че нямаше критични коментари в нито едно от изразените становища, гласувах за резолюцията.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) В съответствие с Решение (ЕО) № 574/2007 на Парламента и на Съвета от сряда, 23 май 2007 г. за създаване на Фонд за външните граници за периода от 2007 до 2013 г., третите страни, участващи в изпълнението, прилагането и разработването на достиженията на правото от Шенген, трябва да участват в този фонд. Във връзка с това се предвижда да бъдат сключени споразумения, конкретизиращи допълнителните правила, необходими за това участие, включително разпоредби, гарантиращи защита на финансовите интереси на ЕС и упражняване на правото на одит от страна на Сметната палата. Предложението се отнася до сключването на споразумение между Европейската общност и Република Исландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн с конкретната цел да се определят допълнителни правила за участието на тези страни в горепосочения фонд. В унисон с препоръката на комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи, считам, че то заслужава моята подкрепа.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В съответствие с нашата позиция по време на вота в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (водещата комисия), ние от групата Verts/ALE решихме да гласуваме против предложението.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на споразумението, защото тези държави не предизвикват проблеми, когато става въпрос за качество и надеждност, и следователно не излагат на риск сигурността на ЕС.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Препоръката се отнася до сключването на споразумение с трети страни, асоциирани по Шенген, и по-конкретно с Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Те ще участват в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген. Необходими са допълнителни регулации в това отношение, за да се защитят финансовите интереси на ЕС и да се дадат правомощия за провеждане на одити на Сметната палата. Тези допълнения са разумни, поради което гласувах в подкрепа на сключване на споразумението.

Препоръка: Carlos Coelho (A7-0008/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам за този доклад, предвид факта че Шенгенското пространство вече позволява свободно движение на територия от 42 673 км външни морски граници и 7 721 км сухопътни граници, включваща 25 държави и 400 млн. души. Постепенното разширяване на това пространство позволи на трети страни, поддържащи специални отношения с ЕС, да вземат участие в Шенгенското сътрудничество и на Конфедерация Швейцария да се присъедини към достиженията на правото от Шенген от 1 март 2008 г. Като се има предвид политиката на отворени граници между Швейцария и Княжество Лихтенщайн – микродържава, която след присъединяването си към Европейското икономическо пространство през 1995 г. устойчиво се интегрира в европейската зона за търговия, и като се има предвид, че вече е въвела 98,4% от директивите на ЕС в националното си законодателство и че е част от единния пазар, няма причина да се противопоставям на присъединяването й към Шенгенското пространство.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Лихтенщайн – микродържава, разположена между Швейцария и Австрия, има площ от 160 км² и население от 35 000 души. Въпреки че страната не е член на Европейския съюз, тя е асоциирана към него в Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тя прилага почти цялото европейско законодателство и поиска да се присъедини към Шенгенското пространство за свободно движение на хора. Предвид традицията на сътрудничество между Европейския съюз и Лихтенщайн и липсата на каквато и да било заплаха от присъединяването на държавата към Шенгенското пространство, гласувах за него.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, съгласно която Протоколът между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген беше подписан на 28 февруари 2008 г.

На 12 декември 2008 г. с премахване на граничния контрол по сухопътните граници Швейцария се присъедини към Шенгенското пространство самостоятелно, след което на 29 март 2009 г. последва премахване на граничните проверки на летищата при вътрешни полети в рамките на Шенгенското пространство. За първи път се наложи въвеждането на проверки на място, където в продължение на 100 години не e съществувала действителна граница. Разстоянието от четиридесет и един километра, разделящо двете държави, се превърна във външна граница на Шенген.

През 2007 г. за първи път от Европейския парламент беше поискано да предостави становището си относно сключването на посочения протокол. По искане на определената за докладчик по това време г-жа Ewa Klamt на 11 юни 2007 г. комисията по правни въпроси единодушно представи становището си, с което препоръча правното основание да бъде изменено така, че да се позовава на член 300, параграф 3, алинея втора от Договора за създаване на Европейската общност, което изисква одобрение от Европейския парламент, а не само консултация с него.

Приветствам въведените с Договора от Лисабон нови правила, които позволяват Европейският парламент да бъде информиран в по-близко сътрудничество относно международните споразумения.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Преди двадесет и пет години държавите-членки решиха да отменят вътрешните граници помежду си и да създадат единна външна граница. В момента всички държави-членки са пълноправни членове на Шенген с изключение на Обединеното кралство, Ирландия, Кипър, България и Румъния. Включени са и три асоциирани страни: Норвегия, Исландия и Швейцария; Лихтенщайн трябва да стане четвъртата. Очакваше се Лихтенщайн са стане асоциирана държава към Шенген едновременно с Швейцария през 2008 г. Процесът обаче не се разви съобразно очакванията, по-специално поради изразените от две държави-членки (Германия и Швеция) резерви по въпроси, свързани с укриване на данъци. Присъединяването на Швейцария наложи въвеждането на контролни пунктове в области, които над сто години не са имали реална граница, а 41 км, разделящи Швейцария и Лихтенщайн, станаха външна граница на Шенген.

Предвид новите разпоредби на Договора от Лисабон, които позволяват Парламентът да участва в по-голяма степен при сключването на международни споразумения, както и предвид факта, че съществуващите резерви от страна на Съвета отпаднаха, предлагам Парламентът да даде съгласието си за подписването на този протокол и се надявам, че Лихтенщайн ще може да се присъедини към Шенген възможно най-скоро.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като считам, че е необходимо и естествено да се премахне граничният контрол с Лихтенщайн с оглед размера на държавата и отношенията със съседите й – Австрия и Швейцария, с което ще може да се радва на свободното движение. Освен това ефективното асоцииране на Лихтенщайн с достиженията на правото от Шенген и Дъблин ще се случи по естествен път, тъй като тази държава вече е въвела голяма част от законодателството на ЕС и използва същата инфраструктура за достъп до Шенгенска информационна система (ШИС) и визовата информационна система като тази на Швейцария – държава, която вече е част от Шенгенското пространство.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид отворените граници между Княжество Лихтенщайн и Конфедерация Швейцария се очакваше държавите да се присъединят към Шенген едновременно. Това обаче не се случи. Швейцария се присъедини към Шенген сама на 12 декември 2008 г. В споразумението за присъединяването на Швейцария обаче вече имаше разпоредба за евентуалното присъединяване на Лихтенщайн с протокол, който сега се одобрява от Парламента. Това присъединяване наложи въвеждането на граничен контрол между Лихтенщайн и Швейцария за първи път на места, където в продължение на повече от век не е имало реална граница.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (LT) Тази препоръка съветва Парламента да одобри създаването на Протокол между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, което беше подписано на 28 февруари 2008 г.

Шенгенското споразумение има за цел да създаде територия със свободно движение на хора и стоки, без вътрешни граници между държавите, но с единна външна граница. Съгласно Договора от Амстердам през 1999 г. ЕС включи Шенгенското сътрудничество в рамките на своите законодателни правомощия. В продължение на десетилетия Княжество Лихтенщайн и Конфедерация Швейцария са прилагали политика на отворени граници със свободно движение на хора. Присъединяването на Швейцария към Шенгенското пространство през 2008 г. създаде проблем за движението между двете държави, тъй като границата между тях беше трансформирана във външна граница и сега целта е този проблем да бъде решен.

Ето защо с оглед на предимствата, които произтичат от влизането в сила на този протокол, няма причина, поради която да не го приемем.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Шенгенското споразумение датира от 1985 г., когато се сключва между Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция. То и последващата конвенция, приета през 1990 г., целят да бъдат отменени механизмите за системен контрол на външните граници и да се въведе система, при която хората могат да се движат свободно.

Конвенцията от Шенген премахва проверките по вътрешните граници на държавите-страни по договора и създава единна външна граница с общи правила по отношение на контрола на външните граници, обща политика в областта на визите, полицейското и съдебното сътрудничество и създава Шенгенска информационна система (ШИС).

В момента Шенгенското пространство включва 25 държави-членки на ЕС: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешката република, Швеция, както и три асоциирани държави, които не са членки на ЕС – Норвегия, Исландия и Швейцария. Към момента България, Румъния и Кипър прилагат само частично достиженията на правото от Шенген и следователно по границите им все още се осъществяват проверки.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Coelho. Макар Шотландия да не е част от Шенгенското пространство, ние избираме да използваме някои части от достиженията на правото от Шенген. Шотландското правителство участва активно в тази област на равнище Съвет и се радвам да подкрепя дейността му.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, съгласно която на 28 февруари 2008 г. беше подписан Протоколът между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението на ЕС за асоцииране на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген. На 12 декември 2008 г. с премахване на граничния контрол по сухопътните граници Швейцария се присъедини към Шенгенското пространство самостоятелно, след което на 29 март 2009 г. последва премахване на граничните проверки на летищата при вътрешни полети в рамките на Шенгенското пространство. За първи път се наложи въвеждането на проверки на място, където в продължение на 100 години не e съществувала действителна граница. Разстоянието от четиридесет и един километра, разделящо двете държави, се превърна във външна граница на Шенген. Приветствам въведените с Договора от Лисабон нови правила, които позволяват Европейският парламент да бъде информиран в по-близко сътрудничество относно международните споразумения. Постепенното разширяване на Шенгенското пространство накара трети страни, поддържащи специални отношения с ЕС, да вземат участие в Шенгенското сътрудничество. Предварително условие за асоциирането към достиженията на правото от Шенген на държави извън ЕС е споразумение относно свободното движение на хора между тези държави и ЕС. За тези държави това участие означава следното: да бъдат включени в зона без проверки на вътрешните граници; да прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и всички свързани и приети в съответствие с него текстове; да участват при вземане на решения, отнасящи се до свързани с Шенген текстове.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) През 2008 г. беше подписан протокол за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Швейцария. Това наложи изискването въпросното княжество да изпълнява, прилага и развива достиженията на правото от Шенген. Все пак, въпреки че стана член на Европейското икономическо пространство още през 1995 г. и постепенно постигна съответствие с европейското право, като транспонира редица директиви в националното право, Княжество Лихтенщайн все още не е започнало преговори за присъединяване към Шенгенските споразумения. Чрез това споразумение, което аз подкрепих, се определят правата и задълженията и на двете страни, като по този начин се позволява свободното движение на хора. Освен това бяха въведени редица правила за прилагане на разпоредбите на Договора от Лисабон, отнасящи се до международните споразумения, за да се даде по-утвърждаваща роля на Европейския парламент при обсъждането и приемането им.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за настоящия доклад. Лихтенщайн е миниатюрна алпийска държава без излаз на море в Западна Европа, която граничи с Швейцария на запад и юг и с Австрия на изток. Държавата е с територия 160 км² и население от 35 000 души и е с най-високия брутен вътрешен продукт на глава от населението в света. След присъединяването си към Европейското икономическо пространство (ЕИП) през 1995 г. Лихтенщайн постепенно се интегрира в европейското търговско пространство. Към момента държавата е въвела 98,4% от директивите на ЕС във вътрешното си право. Лихтенщайн участва също така в единния пазар, където едни и същи основни правила се прилагат към всички участващи държави.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Присъединяването на нови държави към Шенгенската информационна система (ШИС) е важно за постигане на Европа без граници. Лихтенщайн е част от Европейското икономическо пространство от 1995 г. и устойчиво се интегрира в европейската зона за търговия. Лихтенщайн премина редица процедури за оценка, по-специално по въпроси, свързани със защита на информацията, Шенгенската информационна система (ШИС), въздушните, сухопътни и морски граници, сътрудничество с полицията и визовата политика. Присъединявайки се към това споразумение, Лихтенщайн ще стане част от достиженията на правото от Шенген.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Шенгенското споразумение беше сключено на 14 юни 1985 г. между Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Сега Шенгенското сътрудничество е интегрирано в правната и институционалната рамка на Европейския съюз и включва 25 държави-членки на Шенген и три държави, асоциирани с ЕИП: Норвегия, Исландия и Швейцария. На 12 декември 2008 г. с премахването на граничния контрол по сухопътните граници Швейцария се присъедини към Шенгенското пространство самостоятелно, след което на 29 март 2009 г. последва премахване на граничните проверки на летищата при вътрешни полети в рамките на Шенгенското пространство. Тъй като Лихтенщайн не се присъедини, а имаше много активна политика за свободно движение между тези две държави, за първи път се наложи въвеждането на проверки на места, където в продължение на 100 години не e съществувала действителна граница. Разстоянието от четиридесет и един километра, разделящо двете държави, се превърна във външна граница на Шенген. Това споразумение премахва пречките пред присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Шенген. Приветствам въведените с Договора от Лисабон нови правила, които позволяват Парламентът да играе по-активна роля при приемане на тези споразумения. Поради всички горепосочени причини аз гласувах за доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за приемането на Конфедерация Швейцария към достиженията на правото от Шенген, в сила от 1 март 2008 г, ясно предвижда евентуалното присъединяване на Лихтенщайн чрез протокол. Предвид съществуващата от десетилетия политика между Княжество Лихтенщайн и Конфедерация Швейцария се очакваше двете държави да се присъединят към Шенген едновременно. Всъщност това не се случи и на 12 декември 2008 г. към Шенген се присъедини само Швейцария. В крайна сметка това наложи въвеждането на граничен контрол на места, където в продължение на 100 години не e съществувала действителна граница. За да се преодолее тази пречка и като се има предвид, че Лихтенщайн е част от Европейското икономическо пространство и единния пазар, подкрепих подписването на този протокол с надеждата, че Лихтенщайн най-накрая ще се присъедини към достиженията на правото от Шенген.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) През 2007 г. Парламентът за първи път поиска да даде становището си относно подписването на този протокол. По искане на докладчика по това време, г-жа Ewa Klamt, на 11 юни 2007 г. комисията по правни въпроси излезе с единодушно становище, с което препоръча правното основание да бъде изменено, така че да се позовава на член 300, параграф 3, втора алинея от Договора за ЕО (предложенията за Решения на Съвета имат за цел изменение на „специфична институционална рамка“, предвидена в основния текст на споразумението, към което предложеният протокол съставлява неразделна част), което изисква одобрение, а не само консултация с Европейския парламент. По тази причина и поради предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон, докладът беше върнат на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, защото считам, че може да допринесе за влизането в сила, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген в държави като Исландия, Обединеното кралство, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн.

Всъщност за тези страни е важно да участват във Фонда за външните граници за периода от 2007 г. до 2013 г. в съответствие с действащите мерки и споразумения. За постигане на още по-обединена Европа, която обаче не е непрактична, участието им ще бъде регулирано от допълнителни правила, които също така ще гарантират защита на финансовите интереси на Европейския съюз и правото на Сметната палата да провежда одити.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на споразумението относно присъединяването на Лихтенщайн към споразумението за достиженията на правото на Шенген, защото то е логична стъпка напред, от която не произтичат проблеми за нас. Можем да очакваме, че споразумението ще се прилага гладко.

Препоръка: Monika Hohlmeier (A7-0013/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам за препоръката с оглед на факта, че сключеното на 26 октомври 2004 г. с Конфедерация Швейцария Споразумение относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария предвижда възможното асоцииране на Лихтенщайн към достиженията на правото от Дъблин чрез протокол. Предвид политиката на отворени граници между двете държави и факта, че през 2001 г. Лихтенщайн изрази интерес да се присъедини към споразумението, но това не се случи поради различията между Съвета и Парламента, които бяха решени в Договора от Лисабон, няма причина да се противопоставя на сключването на това споразумение.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, в който се заявява, че сключеното на 26 октомври 2004 г. с Конфедерация Швейцария Споразумение относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария (Дъблинско споразумение с Швейцария) предвижда възможното асоцииране на Лихтенщайн към достиженията на правото от Дъблин чрез протокол.

На 27 февруари 2006 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Лихтенщайн и Швейцария. В резултат от преговорите беше представен Проектът на протокол за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумение с Швейцария. Правно основание на предложението на Европейската комисия от 4 декември 2006 г. за протокол за асоцииране на Лихтенщайн представляваше член 300, параграф 3, първа алинея от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно който е необходимо консултиране с Европейския парламент.

Приветствам повторното разглеждане от страна на Европейския парламент на проекта за решение на Съвета и съответно продължаването на преговорите за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумението с Швейцария. Както вече беше заявено от Парламента на първо четене, за сключването на този протокол с Лихтенщайн е необходимо одобрението от страна на Европейския парламент. Предвид успешно приключилите преговори с Лихтенщайн и вече измененото правно основание, трябва да дадем одобрението си за сключването на протокола.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария, беше сключено през 2004 г. Предвид факта, че между Швейцария и Лихтенщайн е съществувала политика на отворени граници в продължение на десетилетия, асоциирането на последната страна с тези преговори би било логично. Въпреки че заяви своя интерес, Лихтенщайн не беше приет, тъй като все още нямаше подписано споразумение с Европейската общност за данъчно облагане на доходите от спестявания.

Предвид новите разпоредби на Договора от Лисабон, които позволяват Парламентът да бъде свързан в по-голяма степен със сключването на международни споразумения, както и факта, че Лихтенщайн подписа въпросното споразумение, което е в сила от 1 юли 2005 г., подкрепям решението на Парламента да даде съгласието си за сключването на този протокол.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2004 г. беше подписано споразумение с Швейцария относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка. То предвижда възможното асоцииране на Лихтенщайн чрез протокол. На 27 февруари 2006 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Лихтенщайн и Швейцария. Преговорите приключиха на 21 юни 2006 г. и проектът на протокол за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумение с Швейцария беше парафиран. Сега от Парламента зависи да даде одобрението си за сключването на този протокол. Считам, че това трябва да се случи и следователно подкрепям препоръката.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Съветът внесе проект на протокол между Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария.

Приветствам приемането на протокола между Европейския съюз и две държави с традиции в добросъседските отношения и свободното движение на хора. Съгласен съм с представените от докладчика заключения и приветствам по-специално продължаването на преговорите за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумението с Швейцария, като се надявам да приключат възможно най-скоро.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това са въпроси, свързани с правото на убежище и критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария.

Сключеното на 26 октомври 2004 г. с Конфедерация Швейцария Споразумение относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария (Дъблинско споразумение с Швейцария) предвижда възможното асоцииране на Лихтенщайн към достиженията на това право.

Предвид факта, че между Швейцария и Лихтенщайн е съществувала политика на отворени граници в продължение на десетилетия, през 2001 г. Лихтенщайн заяви интереса си да се присъедини към Дъблинското споразумение с Швейцария. Въпреки това Лихтенщайн не беше асоцииран по време на преговорите с Швейцария, тъй като нямаше подписано споразумение с ЕС за данъчно облагане на доходите от спестявания.

След сключването и влизането в сила на това споразумение между ЕС и Лихтенщайн последната страна потвърди желанието си да бъде асоциирана с Дъблинското споразумение през 2005 г.

През 2006 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Лихтенщайн и Швейцария. Преговорите приключиха и беше изготвен проект на протокол.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, в който се заявява, че сключеното през 2004 г. с Конфедерация Швейцария Споразумение относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария (Дъблинско споразумение с Швейцария), предвижда възможното асоцииране на Лихтенщайн към достиженията на правото от Дъблин чрез протокол. Приветствам повторното разглеждане от страна на Европейския парламент на проекта за решение на Съвета и съответно продължаването на преговорите за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумението с Швейцария. Предвид успешно приключилите преговори с Лихтенщайн и вече измененото правно основание, трябва да дадем одобрението си за сключването на протокола.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на препоръката на Комисията относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка, в Швейцария и, ако протоколът бъде ратифициран, както се надява мнозинството в Европейския парламент, и в Княжество Лихтенщайн. Целта на Дъблинското споразумение е да осигури на участващите държави критерии, чието предназначение да се определи коя държава е компетентна за разглеждане на молба за убежище, като по този начин гарантира по-добро отношение към кандидатите за такова и в същото време дава на държавите инструменти за борба с организираната престъпност. Значението на тези въпроси, а именно, защита на бежанците и международната сигурност, изисква внимателни и непрекъснати усилия от страна на всички европейски институции, за да може бежанците и търсещите убежище да разчитат на ясни законови и нормативни критерии и позовавания.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам повторното разглеждане от страна на Европейския парламент на проекта за решение на Съвета и съответно продължаването на преговорите за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумението с Швейцария. Както вече беше заявено от Парламента на първо четене, за сключването на този протокол с Лихтенщайн е необходимо одобрението от страна на Европейския парламент. Подкрепям сключването на протокола. Предвид успешно приключилите преговори с Лихтенщайн и вече измененото правно основание, гласувах за одобрение.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам факта, че отново бяха проведени консултации с Парламента относно проекта за решение на Съвета и съответно продължаването на преговорите за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумението с Швейцария. В съответствие с изразените от Парламента искания на първо четене е необходимо последният да одобри сключването на този протокол с Лихтенщайн. Предвид връзката, която вече съществува между Лихтенщайн и ЕС, считам, че сключването на протокола е важно, както и съответните изменения на правното основание. Затова гласувах по този начин.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Сключеното на 26 октомври 2004 г. с Конфедерация Швейцария Споразумение относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария (Дъблинско споразумение с Швейцария), предвижда възможното асоцииране на Лихтенщайн към достиженията на правото от Дъблин чрез протокол. Всъщност датиращата от десетилетия политика на отворени граници за свободно движение на хора между Швейцария и Лихтенщайн накара Лихтенщайн през 2005 г. отново да заяви интереса си към присъединяване към Дъблинското споразумение с Швейцария. Окончателното подписване на споразумението не се е случило до момента поради различни причини. Първо, защото не бяха сключени други споразумения, по които се водиха преговори с Лихтенщайн; второ, защото има спор за правното основание и накрая, заради влизането в сила на Договора от Лисабон. И накрая, целите на Парламента са изпълнени, след като не просто се провеждат консултации с него, а той изразява положително становище. Приветствам този факт и гласувам в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Сключеното на 26 октомври 2004 г. с Конфедерация Швейцария Споразумение относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария (Дъблинско споразумение), предвижда възможното асоцииране на Лихтенщайн към достиженията на правото от Дъблин чрез протокол. Предвид факта, че в продължение на десетилетия Швейцария и Лихтенщайн провеждат политика на отворени граници за свободно движение на хора през 2001 г., последната държава заяви интерес да се присъедини към Дъблинското споразумение с Швейцария, но не беше включена в преговорите, защото не беше подписала споразумение за данъчно облагане на доходите от спестявания с Европейската общност. След последващото сключване и влизане в сила на това споразумение между Европейската общност и Лихтенщайн, на 10 юни 2005 г. последната страна потвърди желанието си да бъде асоциирана с Дъблинското споразумение. Възраженията на Съвета във връзка с правното основание бяха преодолени и беше необходимо одобрение от Парламента. Ето защо считам, че всички условия за даване на съгласие за сключване на този протокол с Лихтенщайн са изпълнени.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че докладчикът приветства повторното разглеждане от страна на Европейския парламент на проекта за решение на Съвета и съответно продължаването на преговорите за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумение с Швейцария и иска съгласието на Парламента, групата Verts/ALE реши да не последва тази препоръка. Следователно ние гласувахме срещу предложението, както направихме и в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото подкрепям сключването на протокол за асоцииране на Лихтенщайн към Дъблинското споразумение с Швейцария. Това споразумение вече даде възможност на Швейцария да се възползва от важни инструменти в борбата с международната престъпност и нелегалната имиграция

И това не е всичко. Чрез установяване на сътрудничество от този вид може да се предотвратят многобройните и произволни заявления за убежище. Сега целта е да се даде възможност на Лихтенщайн да използва същите преимущества, което ще доближи страната възможно най-много до крайната цел за пълноправно членство в Европейския съюз.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Радвам се, че имах възможност да гласувам за асоциирането на Лихтенщайн към споразумението относно системата за убежища на ЕС. Това ще предотврати подаването на многобройни молби за убежище в ЕС и Лихтенщайн. Ако в Лихтенщайн една молба за убежище бъде отхвърлена, тя ще бъде отхвърлена и в ЕС и обрано. В същото време, опростявайки процедурата, ние постигаме и допълнително хармонизиране.

Препоръка: Monica Luisa Macovei (A7-0011/011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам за тази препоръка предвид факта, че действащото в момента споразумение между ЕС и Бразилия разрешава реципрочно премахване на визите за пътувания с цел туризъм и извършване на стопанска дейност за всички бразилски граждани и граждани на ЕС, включително гражданите на четирите държави-членки, които понастоящем не могат да пътуват без виза до Бразилия. Тъй като споразумението допълва, а не заменя съществуващите споразумения между няколко държави-членки и Бразилия, в чийто обхват попадат пътувания с цели различни от туризъм и стопанска или платена дейност, няма причина, поради която то да не бъде сключено. Дължината на престоя в Шенгенското пространство е ограничена до три месеца в рамките на шестмесечен период и следователно това не поражда безпокойство за нелегално пребиваване на бразилските граждани.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на обикновени паспорти. Настоящото споразумение между ЕС и Бразилия предвижда реципрочно премахване на визите за пътувания с цел туризъм и извършване на стопанска дейност, съгласно посоченото в Споразумението, за всички бразилски граждани и граждани на ЕС, включително гражданите на четирите държави-членки – Естония, Латвия, Кипър и Малта, които понастоящем не могат да пътуват без виза до Бразилия. Трябва да се отбележи, че поради общата политика по отношение на визите и от изключителната външна компетентност на Европейския съюз в тази област произтича, че само Съюзът може да договаря и сключва споразумения за премахване на визи, а не отделните държави-членки.

Важно е да се отбележи, че с цел да се осигури еднаквото третиране на всички граждани на ЕС, в споразумението е включена разпоредба, съгласно която Бразилия може да го суспендира или прекрати само по отношение на всички държави-членки на ЕС. Съответно Съюзът също може да суспендира или да прекрати споразумението само по отношение на всички свои държави-членки. Съгласна съм със становището на докладчика, че трябва да гарантираме прилагането на принципа за реципрочност в политиката на ЕС по отношение на визите.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) В съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета гражданите на Бразилия могат да пътуват до всички държави-членки на Европейския съюз, без за това да се изисква виза за краткосрочно пребиваване. При все това Бразилия все още изисква от гражданите на четири държави-членки – Естония, Кипър, Малта и Латвия, да притежават виза при влизане на нейна територия. Останалите държави-членки имат двустранни визови споразумения с Бразилия, които позволяват на техните граждани да пребивават краткосрочно в Бразилия без виза.

Поради изключителната външна компетентност на Европейския съюз в тази област само той може да договаря и сключва споразумения за премахване на визи, а не отделните държави-членки. Поради това на 18 април 2008 г. Съветът прие решение, с което разрешава на Комисията да започне преговори за сключване на споразумение за премахване на визите за краткосрочно пребиваване между Европейския съюз и Бразилия. След преговорите споразумението беше парафирано, а официалното му подписване от страна на Съюза и Бразилия се извърши в Брюксел на 8 ноември 2010 г.

Считам за важно да одобрим сключването на сключването на споразумението за премахване на визите, за да могат всички граждани на ЕС, включително гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър, да пътуват без виза до Бразилия с цел туризъм или извършване на стопанска дейност по същия начин, по който гражданите на Бразилия вече могат да пътуват без виза до всички държави-членки на ЕС. Необходимо е незабавно да приложим общата политика на ЕС по отношение на визите.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че бразилските граждани могат да пътуват до всички държави-членки на ЕС, без да е необходимо издаване на виза, в случай на краткосрочен престой обаче гражданите на четири държави-членки на ЕС – Естония, Кипър, Малта и Латвия, трябва да получат виза, за да влязат на територията на Бразилия. Въпреки че всички останали държави-членки са договорили двустранни споразумения с Бразилия, за да гарантират премахване на визите за краткосрочно пребиваване, в момента вече не е възможно държавите-членки да сключват подобни споразумения на индивидуална основа.

Следователно ЕС има изключителната външна компетентност в областта на общата политика по отношение на визите. Поради тази причина на 8 ноември 2010 г. беше сключено споразумение между ЕС и Бразилия, което предвижда реципрочно премахване на визите за пътувания с цел туризъм и извършване на стопанска дейност за всички граждани на Бразилия и на ЕС. Подкрепям факта, че това споразумение гарантира равно третиране на всички граждани на ЕС, като в същото време предвижда, че то може да бъде суспендирано или прекратено от Бразилия или ЕС само ако се прилага за всичките му държави-членки.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, тъй като тя осигурява равно третиране на всички европейски граждани съгласно общата политика по отношение на визите, провеждана между ЕС и Бразилия. Споразумението не заменя, а допълва съществуващите двустранни споразумения, които обхващат пътувания с цели, различни от туризъм и извършване на стопанска дейност.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) По време на последното португалско председателство Европейският съюз установи специално стратегическо партньорство с Бразилия. В духа, който би следвало да преобладава в подобно споразумение, всички мерки, които премахват пречките за осъществяване на контакти между европейски граждани и гражданите на държави, в които се говори португалски език, очевидно са добре дошли. Тъй като за четири европейски държави премахването на визите все още не важи, считам, че има много предимства от разширяването на същата схема и за тях и следователно оценявам предложеното споразумение като положително. Що се отнася до отношенията между ЕС и Бразилия, не трябва да се забравя, че стратегическото значение на тази държава отдавна е оправдание за специфичното делегиране, както вече се случва с други държави, сформиращи квартета Бразилия, Русия, Индия и Китай, както и с държави, които обективно не са толкова значими на международната сцена.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета гражданите на Бразилия могат да пътуват до всички държави-членки на Европейския съюз без виза, при условие че става въпрос за краткосрочно пребиваване.

Не всички в Европейския съюз се ползват от еднакви привилегии. В тази ситуация се намират гражданите на следните държави: Естония, Кипър, Малта и Латвия. Това означава, че принципът на реципрочност не се зачита.

За да може тези граждани да имат равни права с останалите граждани на ЕС и Бразилия, е необходимо да се сключи споразумение между ЕС и Бразилия. Не можем да имаме двускоростен ЕС. Ето защо подкрепям приемането на това споразумение не само защото изглежда съвсем справедливо, но и защото слага край на един от малкото случаи на неблагоприятната дискриминация, която все още съществува между хората в ЕС.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Заедно с моите колеги от Италия в групата на Европейската народна партия (Християндемократи), реших да се въздържа при днешния вот за отношенията между Европейския съюз и Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на обикновени паспорти. Причината за това е, че с оглед на решението по делото Cesare Battisti, бих предпочел гласуването да беше отложено преди новото решение на Федералния съд на Бразилия относно екстрадирането на престъпника Cesare Battisti.

Предвид факта, че въпросът не е спешен, отлагането му до следващата месечна сесия или до тази през април със сигурност не би било проблем, особено ако мислим за болката на семействата, станали жертва на този масов убиец. Същите тези семейства в продължение на 31 години очакват да бъде въздадена справедливост и Cesare Battisti да излежи присъдата, издадена от италианската правораздавателна система, в наши затвори.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този въпрос се отнася до разширяването на общ паспорт на държавите от ЕС, на които все още се отказва право на краткосрочно пребиваване.

Докладът цели да се одобри сключването на настоящото споразумение за премахване на визите във възможно най-кратък срок, за да могат всички граждани на ЕС, включително гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър, да пътуват без виза до Бразилия с цел туризъм или извършване на стопанска дейност по същия начин, точно както гражданите на Бразилия вече могат да пътуват без виза до всички държави-членки на ЕС. Става въпрос за прилагане на политика на реципрочност по отношение на визите.

Парламентът счита, че трябва да продължи да полага усилия в тази област, докато всички граждани от държавите-членки на ЕС могат да влизат без виза във всички държави, чиито граждани вече могат да пътуват без виза до ЕС, включително Съединените американски щати и Канада. Считаме, че това е справедливо.

  Jacqueline Foster (ECR), в писмена форма. – (EN) Европейският въздушен транспорт и неговите клиенти преживяха не леко пътуване през последните няколко месеца. Печално известната криза с вулканичната пепел настъпи точно, когато въздушните линии и техните пътници, разбира се, се опитваха да преодолеят сериозната рецесия.

Все пак насред тези предизвикателства има и добри новини за бизнеса и пътниците! Днешният вот относно споразумението между ЕС и Бразилия за въздушен транспорт носи съществени взаимни предимства.

Първо, Бразилия е много стратегически важен партньор на ЕС с огромен потенциален пазар в бъдеще. В момента над четири милиона пътници годишно летят между Бразилия и ЕС. Страната е с бързо развиващ се сектор на туризма и пътникопотокът може да се увеличи.

От икономическа гледна точка Сао Пауло е финансовата столица на Южна Америка. Развитието на силно специализирана нефтена и финансова индустрия ще доведе до по-голямо търсене във въздухоплаването.

Основното постижение е премахването на националните ограничения в съществуващите двустранни споразумения между държавите-членки и Бразилия. Това е изключително важна стъпка за заздравяване на отношенията между ЕС и Бразилия в областта на авиацията, която позволява на Бразилия и ЕС да пристъпят към договаряне на всеобхватно споразумение в областта на въздушния транспорт.

(Обяснението на вота е съкратено в съответствие с член 170 от Правилника за дейността)

  Salvatore Iacolino (PPE), в писмена форма. – (IT) Въздържах се при окончателното гласуване на доклада от г-жа Macovei, както и при докладите на г-жа Ţicău и г-н Enciu, за да изразя разочарованието си от поведението на бразилското правителство във връзка с екстрадирането на терориста Cesare Battisti.

Споразуменията относно премахване на визовите ограничения и въздушния транспорт потвърждават добрите отношения между Бразилия и Европейския съюз. По време на заседанието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи поисках да изслушаме посланика на Бразилия в Европейския съюз, за да обсъдим някои фундаментални въпроси като зачитането на правата на човека, борбата срещу тероризма и възгледите върху свободата и сигурността в Европа и Бразилия. Убеден съм, че можем да постигнем осезаеми резултати както за европейските граждани, така и за народа на Бразилия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на обикновени паспорти. В съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета гражданите на Бразилия могат да пътуват до всички държави-членки на Европейския съюз, без за това да се изисква виза за краткосрочно пребиваване. При все това Бразилия все още изисква от гражданите на четири държави-членки – Естония, Кипър, Малта и Латвия, да притежават виза при влизане на нейна територия. Останалите държави-членки имат двустранни визови споразумения с Бразилия, които позволяват на техните граждани да пребивават краткосрочно в Бразилия без виза. Поради общата политика по отношение на визите и от изключителната външна компетентност на Европейския съюз в тази област само Съюзът може да договаря и сключва споразумения за премахване на визи, а не отделните държави-членки. Важно е да одобрим сключването на споразумението за премахване на визите, за да могат всички граждани на ЕС, включително гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър, да пътуват без виза до Бразилия с цел туризъм или извършване на стопанска дейност по същия начин, по който гражданите на Бразилия вече могат да пътуват без виза до всички държави-членки на ЕС. Необходимо е незабавно да предприемем мерки в тази област.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на това Европейският парламент да одобри сключването на настоящото споразумение за премахване на визите във възможно най-кратък срок, за да могат всички граждани на ЕС, включително гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър, да пътуват без виза до Бразилия с цел туризъм или извършване на стопанска дейност по същия начин, по който гражданите на Бразилия вече могат да пътуват без виза до всички държави-членки на ЕС. Необходимо е незабавно да приложим политиката на ЕС на реципрочност на визите.

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. – (LT) Въздържах се от гласуване по доклада относно Споразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на обикновени паспорти, за да изразя позиция, която излиза извън обхвата на споразумението.

Не одобрявам отношението на бразилското правителство по делото Cesare Battisti. Екстрадицията – процедурите за която са определени в двустранно споразумение – трябваше да бъде разрешена. Представеното от съдебните власти тълкуване е в нарушение на поетите задължения. Присъдата, която г-н Battisti трябва да излежи в Италия, беше издадена от обикновен съдия, прилагаш обичайното право за престъпления от общ характер: масово убийство. Трудно е да се подкрепят международни отношения като определените в докладите, по които Парламентът проведе гласуване, със страна, която не зачита споразуменията и която преди всичко заема позиция по основното право за опазване на човешкия живот.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички граждани на Европейския съюз, които искат да пътуват до Бразилия с цел туризъм и стопанска дейност, няма да се нуждаят от виза за престой до три месеца, точно както бразилските граждани вече могат да пътуват без виза до всички държави от ЕС в съответствие със споразумението, което Парламентът прие току-що. Това споразумение ще бъде от полза най-вече за гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър, които все още се нуждаят от виза, за да влязат в Бразилия. Споразумението се отнася за притежателите на обикновени паспорти. След приемането на настоящото споразумение всички граждани на ЕС, включително гражданите от Естония, Латвия, Малта и Кипър, за които Бразилия продължава да изисква виза, ще могат да влизат на територията на страната с цел туризъм и извършване на стопанска дейност без виза, точно както бразилските граждани вече могат да пътуват без виза до всички държави от ЕС. Продължителността на пребиваването в Шенгенското пространство е три месеца в рамките на шестмесечен период. Настоящото споразумение обхваща близо 90-95% от всички пътници.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, защото считам, че е важно бразилският народ да насели огромните територии. Технологичната и финансова помощ ще осигури конкурентоспособност в областта на храните и ниски цени. Бразилия може да се превърне от земеделски производител в огромен потребител на европейски стоки, да отвори нови пазари и да разшири услугите си за туристи, ако бъде осигурена подкрепа в подходящите области.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Бразилските граждани могат да пътуват до всички държави-членки на Европейския съюз без виза, при условие че престоят им е краткосрочен, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 539/2001. Въпреки това, за да влязат на територията на Бразилия, гражданите на четири държави-членки на ЕС трябва да имат визи: Естония, Кипър, Малта и Латвия. Останалите държави-членки са сключили двустранни споразумения директно с Бразилия. За да се реши този проблем и предвид изключителната външна компетентност на ЕС в тази област, Съветът прие решение, с което разрешава на Комисията да започне преговори за сключване на споразумение за премахване на визите за краткосрочно пребиваване между ЕС и Бразилия. Настоящото споразумение между ЕС и Бразилия, което подкрепих при гласуването, предвижда реципрочно премахване на визите за пътувания с цел туризъм и извършване на стопанска дейност за всички бразилски граждани и граждани на ЕС, включително гражданите на четирите държави-членки, които понастоящем не могат да пътуват без виза до Бразилия. Споразумението не заменя, а допълва съществуващите двустранни споразумения между редица държави-членки и Бразилия, които обхващат пътувания с цели, различни от туризъм или извършване на стопанска дейност (напр. студенти и научни работници).

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на сключване на споразумението между ЕС и Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на обикновени паспорти, за да се гарантира, че в съответствие с изискванията на принципа на реципрочност и принципа за равно третиране всички граждани на ЕС, включително гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър, които до този момент имаха нужда от виза, за да влязат на територията на Бразилия, могат да пътуват до тази страна без виза с цел туризъм или извършване на стопанска дейност така, както гражданите на Бразилия вече могат да пътуват без виза до всички държави-членки на ЕС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Настоящото споразумение между ЕС и Бразилия предвижда реципрочно премахване на визите за пътувания с цел туризъм и извършване на стопанска дейност, съгласно посоченото в Споразумението, за всички бразилски граждани и граждани на ЕС, включително гражданите на четирите държави-членки, които понастоящем не могат да пътуват без виза до Бразилия. Споразумението не заменя, а допълва съществуващите двустранни споразумения между редица държави-членки на ЕС и Бразилия, които обхващат пътувания с цели, различни от туризъм и извършване на стопанска дейност (напр. студенти и научни работници).

Категорията лица, пътуващи с цел извършване на платена дейност, също е изключена от обхвата на настоящото споразумение. С цел да се осигури еднаквото третиране на всички граждани на ЕС в Споразумението е включена разпоредба, съгласно която Бразилия може да го суспендира или прекрати само по отношение на всички държави-членки на ЕС. Съответно Съюзът също може да суспендира или да прекрати споразумението само по отношение на всички свои държави-членки.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон предвижда, че сключването на споразумения във връзка с общата политика по отношение на визите с трети страни е от изключителната компетентност на ЕС. Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета вече позволява на гражданите на Бразилия да пътуват до всички държави-членки на Европейския съюз, без за това да се изисква виза. Въпреки това Бразилия продължи да изисква визи от гражданите на Естония, Кипър, Малта и Латвия – държави-членки на ЕС, за влизането на територията й. Целта на това споразумение за реципрочно премахване на визите е да се пътува с цел туризъм или извършване на стопанска дейност, което ще даде икономическо предимство и на двете страни по него. Продължителността на пребиваването в Шенгенското пространство е три месеца в рамките на шестмесечен период.

Считам, че е важно да се подчертае, че настоящото споразумение отчита факта, че държавите-членки, които все още не прилагат изцяло достиженията на правото на Шенген, а именно Кипър, България и Румъния, предоставят безвизов достъп на бразилски граждани за период до три месеца на територията на всяка държава-членка, независимо от периода за цялото Шенгенско пространство. Гласувам в подкрепа на настоящото споразумение, тъй като считам, че е важно да не се допуска дискриминация между гражданите на отделните държави-членки и за да се приложи правилно принципът на реципрочност, който е един от водещите принципи на Европейския съюз.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Одобрявам резултатите от днешното гласуване. Твърдо съм убеден, че всяка мярка, която означава, че гражданите на всички държави-членки на ЕС имат равни права, заслужава подкрепа. Още по-доволен съм от това, че тези равни права се отнасят до ключови въпроси като свободата да преминаваш граници. Като поляк помня редицата трудности, свързани с пресичането на границите, преди Полша да стане член на Европейския съюз и следователно считам, че тази конкретна стъпка, която предприемаме към пълната и взаимна отмяна на визите, има огромно значение. Препоръката на г-жа Macovei е важна и по още една причина. В изложението на мотивите докладчикът посочва, че две трети страни, а именно Канада и Съединените щати, все още налагат задължения за визи за три държави-членки в случая на Канада и за четири държави-членки в случая на Съединените щати. Считам, че предприетите наскоро от Парламента мерки като Писмената декларация 89/2010, ще постигнат желания ефект и ще внесат промяна в политиката на САЩ и Канада по отношение на визите.

Препоръка: Ioan Enciu (A7-0010/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам за тази препоръка, тъй като съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, Бразилия не е включена в списъка на държавите, чиито граждани могат да пресичат външните граници на ЕС без виза. Все пак четири държави-членки все още не се ползват от прилагането на принципа на реципрочност. Тъй като промените, въведени от Договора от Лисабон, предвиждат, че сега общата политика по отношение на визите е от изключителната компетентност на ЕС, всички държави-членки ще спечелят от премахването на визите за Бразилия. Освен това съществуващите двустранни споразумения между държавите-членки и Бразилия остават гарантирани, тъй като включват някои категории пътници, които не попадат в обхвата на споразумението между ЕС и Бразилия. Съгласен съм също и с позицията на докладчика, че това споразумение трябва да послужи за пример за реципрочност и за други държави, а именно САЩ и Канада.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Споразумението предоставя реципрочен достъп до безвизови пътувания с цел краткосрочно пребиваване за всички граждани на ЕС и Бразилия, които притежават дипломатически, служебен или официален паспорт. За да се осигури равно третиране на всички граждани на ЕС по отношение на пътуването без виза, в член 8 от Споразумението се предвижда, че Бразилия може да суспендира или да прекрати настоящото споразумение само по отношение на всички държави-членки на Европейския съюз, и съответно ЕС може да суспендира или да прекрати настоящото споразумение само по отношение на всички свои държави-членки.

В Споразумението се предвижда да се създаде комитет от експерти за разрешаването на спорове, които могат да възникнат в резултат от тълкуването или прилагането на неговите разпоредби. В Споразумението също се предвижда обмяната между Бразилия и държавите-членки на образци на паспорти. Считам, че запазването на съществуващите двустранни споразумения следва да продължи да бъде от изключително значение за Европейския съюз, тъй като в тях се предвижда премахване на визите за краткосрочно пребиваване за категории пътници, които не попадат в обхвата на споразумението между ЕС и Бразилия.

В тази връзка следва да се напомни, че Европейският съюз може да приложи клаузата за суспендиране на споразумението между ЕС и Бразилия за премахване на визите, ако Бразилия прекрати действието на двустранните споразумения. Настоящото споразумение за премахване на визите за притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти представлява крачка напред в посока към пълното премахване на визите, на реципрочна основа, в съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че Бразилия е част от т.нар. положителен списък на държавите, чиито граждани са освободени от изискванията за виза при пресичане на външните граници на Европейския съюз, гражданите на четири държави-членки на ЕС – Естония, Латвия, Малта и Кипър, все още не могат да се ползват с подобно право при пътуванията си до Бразилия. Съгласно Договора от Лисабон общата политика по отношение на визите е в изключителните компетенции на ЕС, следователно от него зависи да договори това споразумение така, че то да гарантира равно третиране на гражданите на ЕС.

Беше постигната договореност да се подпишат две отделни споразумения: едно за притежателите на обикновени паспорти и друго за притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти. Подкрепям това решение, тъй като то позволява споразумението относно дипломатическите, служебните и официалните паспорти да влезе в сила по-бързо, тъй като, за разлика от споразумението за обикновените паспорти, не е необходимо то да бъде ратифицирането от бразилския Конгрес.

Съществуващите двустранни споразумения ще останат валидни, тъй като те разрешават премахването на визите за краткосрочно пребиваване за някои категории пътници, които не попадат в обхвата на споразумението между ЕС и Бразилия.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) И аз като докладчика на Европейския парламент гласувах за одобряване на споразумението. То ще премахне изискването за виза за притежателите на дипломатически, служебни и официални паспорти и за гражданите в четири държави-членки, а именно Естония, Латвия, Малта и Кипър. Считам, че споразумението бележи важен напредък в посока установяване на пълна реципрочност по отношение на визите за всички граждани на ЕС във връзка с трети страни. Усилията, насочени към постигане на реципрочност, трябва да продължат, за да се премахне изискването за визи за Канада и САЩ за гражданите на пет държави-членки: Румъния, България, Чешката република, Кипър и Полша.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, тъй като тя представлява крачка напред към пълно и реципрочно освобождаване от изискването за виза при краткосрочен престой на притежателите на дипломатически, служебни и официални паспорти в ЕС или Бразилия. Подписването на това споразумение трябва да послужи като пример за другите страни, а именно за САЩ и Канада, които продължават да изискват визи за някои държави-членки на ЕС.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В светлината на резолюцията, по която гласувахме днес, свързана с подписване на Споразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на обикновени паспорти, има още по-голямо основание притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти също да се възползват от него. Реципрочността в този вид споразумения е от основно значение, за да се гарантира, че подобна отмяна няма да бъде ограничена от административни и бюрократични изисквания, които биха могли да застрашат основателните очаквания на гражданите. Бразилия се превръща в много важен партньор на Европейския съюз, с който споделя обща история и език. Всичко, което задълбочава отношенията между тази важна южноамериканска държава и Европа, трябва да се приветства.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета гражданите на Бразилия могат да пътуват до всички държави-членки на Европейския съюз без виза, при условие че става въпрос за краткосрочно пребиваване.

Не всички в Европейския съюз се ползват от еднакви привилегии. В тази ситуация се намират гражданите на следните държави: Естония, Кипър, Малта и Латвия, което означава, че не се спазва принципът за реципрочност.

През 2008 г. Съветът прие решение, с което упълномощава Комисията да преговаря за сключване на споразумение между ЕС и Бразилия, което да сложи край на нарушенията на принципа на реципрочност. За да ускорят процеса и да не отлагат влизането му в сила, договарящите се страни взеха решение да изготвят две споразумения: едно за притежателите на обикновени паспорти и друго за притежателите на дипломатически паспорти (последното не е нужно да бъде ратифицирано от бразилския Конгрес).

Следователно приветствам тази инициатива, която ще гарантира равно третиране за всички граждани на Европейския съюз и пълно спазване на принципа за реципрочност.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Заедно с моите колеги от Италия в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) реших да се въздържа при днешния вот за отношенията между Европейския съюз и Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти. Причината за това е, че в светлината на решението по делото Cesare Battisti, бих предпочел гласуването да беше отложено преди новото решение на Федералния съд на Бразилия относно екстрадирането на престъпника Cesare Battisti.

Предвид факта, че въпросът не е спешен, отлагането му до следващата месечна сесия или до тази през април със сигурност не би било проблем, особено ако мислим за болката на семействата, станали жертва на този масов убиец. Същите тези семейства в продължение на 31 години очакват да бъде въздадена справедливост и Cesare Battisti да излежи присъдата, издадена от италианската правораздавателна система, в наши затвори.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Бразилия е част от така наречения „положителен списък“ на страни, чиито граждани са освободени от изискването за виза при преминаване на външните граници на Европейския съюз. В съответствие с принципа на реципрочност, залегнал в основата на този регламент, всички граждани на ЕС следва да се ползват с подобно право при пътуванията си до Бразилия.

Досега принципът на реципрочност е бил прилаган чрез двустранни споразумения, сключвани между Бразилия и отделни държави-членки, за премахване на визите на индивидуална основа. Въпреки това четири държави-членки на ЕС – Естония, Латвия, Малта и Кипър, не са подписвали подобни споразумения. В резултат на това техните граждани все още се нуждаят от виза, за да пътуват до Бразилия, което е в нарушение на принципа за реципрочност.

Споразумението за премахване на визите между ЕС и Бразилия, което не заменя двустранните споразумения подписани с различните държави-членки, сега обхваща пътуването с цел туризъм или извършване на стопанска дейност от притежатели на дипломатически, служебни и официални паспорти.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с този документ, защото споразумението предоставя реципрочен достъп до безвизови пътувания с цел краткосрочно пребиваване за всички граждани на ЕС и Бразилия, които притежават дипломатически, служебен или официален паспорт. За да се осигури равно третиране на всички граждани на ЕС, в член 8 от Споразумението се предвижда, че Бразилия може да суспендира или да прекрати настоящото споразумение по отношение на всички държави-членки на Европейския съюз, и съответно ЕС може да суспендира или да прекрати настоящото споразумение само по отношение на всички свои държави-членки. Настоящото споразумение за премахване на визите за притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти представлява крачка напред в посока към пълното премахване на визите, на реципрочна основа, в съответствие с Регламент № 539/2001.

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах за това Европейският парламент да одобри сключването на две споразумения за премахване на визите с Бразилия. В момента бразилските граждани не се нуждаят от виза, за да влязат в ЕС, докато гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър се нуждаят от такава, за да влязат в Бразилия. Това споразумение ще гарантира прилагането на принципа на реципрочност по отношение на премахването на визите между ЕС и Бразилия.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за настоящия доклад. Премахването на визите касае притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти, които пътуват с цел туризъм или извършване на стопанска дейност. Гражданите на всяка от договарящите се страни могат да пребивават на територията на другата за максимален период от три месеца в рамките на шестмесечен период след датата на първото влизане. Освобождаването от изискването за виза за пътувания с цели, различни от посочените в Споразумението, все още е възможно съгласно разпоредбите на двустранните споразумения, сключени между Бразилия и 23 от 27-те държави-членки. Споразумението отчита положението на държавите-членки, които все още не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Тъй като тези държави-членки (Кипър, България и Румъния) не са част от Шенгенското пространство, премахването на визите предоставя право на бразилските граждани да пребивават на територията на всяка една от тях в продължение на три месеца, независимо от общия период на престой в цялото Шенгенско пространство.

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. – (LT) Въздържах се от гласуване по доклада относно Споразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на дипломатически, служебни и официални паспорти, за да изразя позиция, която излиза извън обхвата на споразумението.

Не одобрявам отношението на бразилското правителство по делото Cesare Battisti. Екстрадицията – процедурите щ за която са определени в двустранно споразумение – трябваше да бъде разрешена. Представеното от съдебните власти тълкуване е в нарушение на поетите задължения. Присъдата, която г-н Battisti трябва да излежи в Италия – беше издадена от обикновен съдия, прилагащ обичайното право за престъпления от общ характер: масово убийство. Трудно е да се подкрепят международни отношения като определените в докладите, по които Парламентът проведе гласуване, със страна, която не зачита споразуменията и която преди всичко заема позиция по основното право за опазване на човешкия живот.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички граждани на Европейския съюз, които искат да пътуват до Бразилия с цел туризъм и стопанска дейност, няма да се нуждаят от виза за престой до три месеца, точно както бразилските граждани вече могат да пътуват без виза до всички държави от ЕС в съответствие със споразумението, което Парламентът одобри преди малко. Това споразумение ще бъде от полза най-вече за гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър, които все още се нуждаят от виза, за да влязат в Бразилия. Споразумението се отнася за притежателите на дипломатически, служебни и официални паспорти. С одобряването на настоящото споразумение всички граждани на ЕС, включително гражданите от Естония, Латвия, Малта и Кипър, за които Бразилия продължава да изисква виза, ще могат да влизат на територията на страната с цел туризъм и извършване на стопанска дейност без виза, точно както бразилските граждани вече могат да пътуват без виза до всички държави от ЕС. Продължителността на пребиваването в Шенгенското пространство е ограничена до три месеца в рамките на шестмесечен период.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно Договора от Лисабон общата политика по отношение на визите във връзка с трети страни е от изключителната компетентност на ЕС. Единствено ЕС, а не държавите-членки поотделно, могат да договарят и подписват споразумения за премахване на визите с Бразилия. Преди влизането в сила на Договора от Лисабон това не беше така. В доклада се анализира споразумението между ЕС и Бразилия за премахването на визите за притежателите на дипломатически, служебни и официални паспорти. Официалното подписване на споразумението от страна на Съюза и Бразилия се състоя в Брюксел на 8 ноември 2010 г. Споразумението за премахване на визите не заменя другите двустранни споразумения, подписани с различни държави-членки, а ги допълва. Сключеното от Съюза споразумение обаче има предимство пред двустранните споразумения в областите, обхванати в тях, а именно пътувания с цел туризъм или извършване на стопанска дейност. Приветствам клаузите за реципрочност между бразилските граждани и гражданите на ЕС и гарантирането на равно третиране за всички граждани на ЕС. Въведена е разпоредба, според която Бразилия и ЕС могат да суспендират или прекратят споразумението само по отношение на всички държави-членки. Поради тези причини гласувах за доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на подписване на Споразумението между ЕС и Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на дипломатически, служебни и официални паспорти, за да се гарантира, че в съответствие с изискванията на принципа на реципрочност и принципа за равно третиране всички граждани на ЕС, притежатели на дипломатически, служебни и официални паспорти, включително гражданите на Естония, Латвия, Малта и Кипър, които до този момент имаха нужда от виза, за да влязат на територията на Бразилия, могат да пътуват до тази страна без виза с цел туризъм или извършване на стопанска дейност така както гражданите на Бразилия вече могат да пътуват без виза до всички държави-членки на ЕС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Премахването на визите касае притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти, които пътуват с цел туризъм или извършване на стопанска дейност. Гражданите на всяка от договарящите се страни могат да пребивават на територията на другата за максимален период от три месеца в рамките на шестмесечен период след датата на първото влизане на територията на другата договаряща се страна. Освобождаването от изискването за виза за пътувания с цели, различни от посочените в Споразумението, може да продължи да се извършва съгласно разпоредбите на двустранните споразумения, сключени между Бразилия и 23 от 27-те държави-членки.

Споразумението отчита положението на държавите-членки, които все още не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Тъй като тези държави-членки (Кипър, България и Румъния) не са част от Шенгенското пространство, премахването на визите предоставя право на гражданите на Бразилия да пребивават в продължение на три месеца на територията на всяка от тези държави-членки, независимо от периода, изчислен за цялото Шенгенско пространство.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Бразилия е част от така наречения „положителен списък“ на страни, чиито граждани са освободени от изискването за виза при преминаване на външните граници на Европейския съюз. Досега политиката на реципрочност се прилагаше чрез двустранни споразумения, сключвани между Бразилия и държавите-членки. Естония Латвия, Малта и Кипър обаче, не са подписвали никакви споразумения и техните граждани не са освободени от изискванията за визи. Целта на настоящото споразумение е освобождаване от изискванията за визи за притежателите на дипломатически, служебни и официални паспорти, а целта и приложното му поле са същите като тези на споразумението за притежателите на обикновени паспорти.

Съгласно бразилското законодателство обаче споразумението, свързано с притежателите на дипломатически паспорти, не следва да се ратифицира от бразилския Конгрес и следователно ще влезе в сила по-рано. Двете споразумения не премахват двустранните споразумения, сключени между държавите-членки и Бразилия, те просто ги допълват. Считам, че е важно тази практика за реципрочност в споразуменията за премахване на визи да се прилага и към други трети страни, по-специално по отношение на САЩ и Канада, за да се премахне съществуващата дискриминация.

Препоръки: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0004/2011), Monica Luisa Macovei (A7-001/2011) и Ioan Enciu (A7-0010/2011)

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Макар да подкрепям съдържанието на това споразумение, взех решение да се въздържа на гласуването като протест срещу няколкократния политическия избор, който прави бразилското правителство от известно време по отношение на Cesare Battisti.

Факт е, че този убиец, който е осъден няколко пъти, не изтърпява присъдите, постановени от италианската правосъдна система.

Доклад: Evelyne Gebhardt (A7-0012/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Одобрявам доклада, тъй като виждам потенциала на Директивата за услугите за по-добра интеграция на икономиката, и считам, че прилагането на директивата може да укрепи взаимно подсилващата се връзка между вътрешния пазар и политиката на сближаване. За целта е необходима по-голяма прозрачност по отношение на информацията за гражданите и предприятията. Важно е да се отбележат условията за неприлагане на принципа на страна на произход за определени въпроси или дейности в различните нормативни актове, съдържащи се в други инструменти на ЕС, и набора от гаранции, които държавата следва да предостави на командированите работници. Този въпрос предизвика продължителни обсъждания и попречи на бързото прилагане на директивата. Боя се, че прилагането на директивата на регионално и местно равнище може да работи срещу мерките за дерегулация и да възпрепятства опитите за опростяване на административните процедури, най-вече защото прилагането й може да включва допълнителни ресурси и структурните фондове и други инструменти да трябва да компенсират това по време на преходния период. В този контекст призовавам за по-добра съгласуваност и координация между всички политики.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в полза на резолюцията на Европейския парламент относно прилагането на Директивата за услугите, влязла в сила през 2006 г. Целта на директивата е да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, да се премахнат постепенно протекционистките ограничения спрямо дейностите по предлагане на услуги в държавите-членки и да се прилага принципът на свободно движение, който е в основата на общия пазар. С други думи, европейските доставчици на услуги трябва да могат да предлагат труда си навсякъде в ЕС без бюрократични пречки. Директивата обхваща различни услуги, чийто брутен вътрешен продукт възлиза на 40% от БВП на ЕС. Очакваме прилагането й да донесе печалба до 140 млрд. евро и БВП на ЕС да нарасне с 1,5%. За целта директивата трябва да се прилага правилно. За съжаление установяваме, че не всички държави-членки са успели изцяло да я транспонират в националното си законодателство до края на 2009 г. Съгласна съм, че създаването на пунктовете за единен контакт е важен елемент от ефективното прилагане на директивата.

Целта на пунктовете за единен контакт е да предоставят необходимата информация и да позволят осъществяване на всички процедури по електронен път и не само на националния език. Според данни на Европейската комисия 22 държави-членки са създали пунктове за единен контакт, но само 17 разполагат с портали за електронно управление и те се различават значително в различните държави-членки. Трябва да се подчертае, че без добре функциониращи пунктове за единен контакт потребителите няма да получават цялата информация и това ще ни попречи да постигнем целите, заложени в директивата.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Потенциалните ползи от прилагането на Директивата за услугите са безспорни. Дейностите, попадащи в обхвата на директивата, съответстват на 40% от БВП и работните места в Европейския съюз. С правилното й прилагане можем да отключим огромен икономически потенциал, с което да създадем работни места и да допринесем за икономическото възстановяване. Качественото прилагане на директивата от държавите-членки е също толкова важно, колкото и спазването на сроковете, определени за целта.

В хода на преговорите преди приемането на директивата Парламентът вече показа, че може да изиграе ключова роля. Затова считам, че Парламентът следва да осигури мониторинг на процеса на прилагането на директивата от държавите-членки. Европейските доставчици на услуги трябва да могат да предлагат труда си в целия Европейски съюз, без да бъдат спъвани от бюрократични пречки. Но по време на етапа на прилагане трябва да имаме предвид и други аспекти по-специално административните разходи, които в момента тежат на държавите-членки.

Съгласен съм с докладчика, че въведената от Съвета процедура на взаимна оценка води до ненужна бюрократична тежест за администрацията в държавите-членки на национално, регионално и местно равнище. Надявам се, че евентуалните предимства на тази процедура ще бъдат оценени възможно най-скоро, иначе големите бюрократични разходи ще продължат да съществуват.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в полза на текста. Тук не става въпрос за оценка на прилагането на Директивата за услугите, приета от Парламента през 2006 г., тъй като все още е твърде рано за това. Целта е да се подчертае значението както в икономически, така и в социален план на отварянето на сектора на услугите в Европа (обхванатите области представляват 40% от БВП на Европейския съюз и работните места, а потенциалът за растеж ще бъде между 0,6 и 1,5% от БВП), както и основните елементи от транспонирането на директивата. Първо, пунктовете за единен контакт. Тяхната цел е да улеснят предоставянето на услуги в цяла Европа. На практика предприемачите, които желаят да учредят стопанско дружество в чужбина или да предоставят трансгранични услуги, следва да могат да използват пункт за единен контакт, който да обясни всички формалности и процедури, които трябва да преминат. Пунктовете за единен контакт са от ключово значение за успеха на Директивата за услугите. Второ, приложното поле на директивата. Считам, че трябва да проведем истински политически дебат на европейско равнище относно това какво имаме предвид под услуги от общ интерес и правилата, които искаме да се прилагат за тях.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа. Целта на Директивата за услугите е да улесни значително самостоятелно заетите лица и малките и средните предприятия по отношение на упражняването на тяхната дейност, разработването на нови сфери на стопанска дейност и набирането на нов персонал в други държави-членки. Секторът на услугите, който съответства на 40% от БВП на ЕС, е от особено значение за икономическия растеж и за борбата с безработицата. Директивата е съществена стъпка напред към изграждането на единен пазар на услугите, който следва да предостави възможност на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, да предлагат по-добри услуги на конкурентни цени в рамките на целия вътрешен пазар и да се отключи огромният икономически потенциал и потенциал за създаване на работни места на европейския вътрешен пазар на услуги. За да могат доставчиците на услуги да се възползват от предимствата на Директивата за услугите, пълното и навременно прилагане на разпоредбите на директивата трябва да бъде гарантирано във всички държави-членки. Считам, че Комисията трябва да следи отблизо прилагането на директивата в държавите-членки и да представя редовни доклади за изпълнението, за да се премахнат все още съществуващите пречки в сектора на услугите и да се отключи икономическият му потенциал.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Директивата за услугите, приета през декември 2006 г., прилага на практика принципа на свободно движение с цел създаване на общ пазар на услуги в Европейския съюз. Макар че беше приета през 2006 г., оценката на прилагането й показа забавяне при транспонирането й в някои държави-членки поради законодателни и технически причини, тъй като бяха необходими различни законодателни инструменти за правилното й прилагане.

Напълно функциониращият единен пазар на услуги е от съществено значение за икономическото възстановяване на Европа, тъй като съответства на повече от 70% от работните места и създаването на работни места в рамките на единния пазар. Печалбата на равнище Европейски съюз може да достигне между 60 и 140 млрд. евро, което представлява потенциален ръст от между 0,6 и 1,4% от БВП.

С оглед на горепосоченото подкрепих доклада относно прилагането на Директивата за услугите, защото считам оценките на прилагането на директивите са важни, тъй като могат да разкрият съществуващите недостатъци при прилагането и да позволят да ги отстраним.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Прилагането на Директивата за услугите е възможност по мое мнение да подчертаем нейните недостатъци, особено по отношение на приложното й поле. В моето становище, от името на комисията по заетост, споменах правната сигурност около услугите от общ интерес и категоричната необходимост да се отчете специфичният им характер. Въпреки че сме единодушни относно необходимостта от изясняване на понятията (стопански и нестопански услуги от общ интерес, социални услуги), Парламентът все още е разделен по въпроса как да го постигнем. Аз посочих необходимостта от ясна законодателна рамка с рамкова директива. Съжалявам, че това не е включено в окончателния текст, но поздравявам г-жа Gebhardt, която успя да спомене тези въпроси в своя доклад, от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, който се фокусира основно върху взаимното оценяване и пунктовете за единен контакт. Параграф 45 споменава необходимостта от законодателна рамка на секторно равнище и припомня ангажимента, поет от г-н Барние в последното му съобщение, да представи предложения относно услугите от общ интерес през 2011 г. Затова очаквам тези предложения и мерките, които могат най-накрая да дадат отговор на доставчиците на услуги, на местните и регионални органи, но също така признават решаващия принос на услугите за социалното и териториално сближаване.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейската Директива за услугите влезе в сила през декември 2006 г. с амбициозната цел да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, да се премахнат постепенно протекционистките ограничения спрямо дейностите по предлагане на услуги в държавите-членки и да се прилага принципът на свободно движение на стоки и услуги в Съюза. Съгласно разпоредбите на директивата европейските доставчици на услуги трябва да могат да предлагат труда си навсякъде в ЕС без бюрократични пречки.

Докладът по собствена инициатива, който обсъждаме, изготвен от Парламента с цел да следи и съпътства отблизо процеса на прилагане на директивата в националните правни системи, прави оценка на свършената до момента работа от държавите-членки. В процеса на прилагането на директивата беше забелязано забавяне, както и сериозни проблеми в тълкуването по отношение на приложното поле.

Затова, за да защитим операторите на пазара, призовавам за спешно и недвусмислено определяне на услугите, обхванати от директивата. И накрая, считам, че ефективното прилагане на информационната система за вътрешния пазар, разширяването на нейните функции и по-голямата цифровизация на пунктовете за единен контакт в Европа несъмнено ще представляват огромно предимство за доставчиците на услуги и ще улеснят достъпа до информация на малките и средните предприятия.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като целта на Директивата за услугите е да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, да се премахнат постепенно протекционистките ограничения спрямо дейностите по предлагане на услуги в държавите-членки и да се прилага принципът на свободно движение, който е в основата на общия пазар. Приложното поле на Директивата за услугите обхваща по принцип всички търговски услуги, които се предлагат от доставчик на услуги, установен в дадена държава-членка. Не са обхванати нестопанските услуги от общ интерес, финансовите услуги, транспортните услуги, услугите на агенциите за временна заетост, здравните услуги и социалните услуги в областта на полагането на грижи, услугите за гледане на деца и жилищното строителство. Директивата не поставя под въпрос осигуряването на услуги от общ интерес и в никакъв случай не подкопава основните услуги. Необходимо е не само да се направи ясно разграничение между услугите, попадащи в приложното поле на директивата, и услугите от общ интерес, но и да се осигури защитата на услугите от общ икономически интерес чрез рамково законодателство.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Директивата за услугите няма да доведе по никакъв начин до дерегулиране или либерализация на сектора на услугите, както твърдят някои спекулации. Нейната цел е да се осигури достъп до националните пазари по такъв начин, че постепенно да се премахнат произволно поставените пречки и правилата, които действат в държавите-членки, да бъдат подходящи и недискриминиращи. Директивата изрично постановява, че нито трудовото право, нито правата на работниците ще бъдат засегнати от законодателните разпоредби. Парламентът настоя за това, когато представи становището си пред Съвета.

Член 16 гласи, че държавите-членки запазват възможността да налагат изисквания относно осъществяването на дейност по предоставяне на услуга, когато това е оправдано по причини, свързани с обществената политика, обществената сигурност, общественото здраве и опазването на околната среда.

Прилагането на директивата е забавено в някои държави-членки, но това се дължи по-специално на различното й тълкуване. Затова е важно приложното поле на директивата да бъде ясно и прозрачно определено. Необходимо е не само да се направи ясно разграничение между услугите, попадащи в приложното поле на директивата, и услугите от общ интерес, но и да се осигури защитата на услугите от общ икономически интерес чрез рамково законодателство.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Целта на Директивата за услугите, влязла в сила през декември 2006 г., е да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, като се премахнат всички протекционистки ограничения, произволно поставени пречки и дискриминационни правила. Освен това Парламентът винаги е настоявал, че директивата не трябва да се използва като претекст за опасно дерегулиране или приватизиране на сектора.

Гласувах в полза на доклада, който правилно отбелязва (често неоправданите) закъснения и спорове по прилагането на Директивата за услугите, която се отнася до сектор, който съответства на около 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) и работните места в ЕС. Друго предимство на директивата е, че дава възможност на европейските предприятия – и особено на малките и средните предприятия – да предоставят по-добри услуги на конкурентни цени. Правилното и прозрачно транспониране на Директивата за услугите ще има положителния ефект да отключи огромния икономически потенциал и потенциал за създаване на работни места на вътрешния пазар, който според оценките съответства на 0,6-1,5% от БВП на ЕС – нещо, от което Европейският съюз отчаяно се нуждае. Следователно пълното транспониране на директивата в целия ЕС ще въведе аспекти на конкуренцията във вътрешния пазар, което ще донесе ползи за гражданите и предприятията.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Директивата за услугите представлява основен инструмент за постигане на растеж в Европейския съюз, тъй като позволява на самостоятелно заетите лица и малките и средните предприятия (МСП) по-специално да упражняват дейността си много по-лесно в други държави-членки, да разработват нови сфери на стопанска дейност и да набират персонал там. Тези дейности съответстват на 40% от БВП и работните места в Европейския съюз и съставляват сектор от ключово значение за икономическия растеж и борбата срещу безработицата. Важно е да се консолидира огромният потенциал за икономическо развитие и за създаване на работни места на европейския вътрешен пазар на услуги, тъй като това е съществена стъпка напред с оглед на изграждането на действителен единен пазар на услуги, който следва да предостави възможност на предприятията, по-специално на МСП, да предлагат на гражданите по-качествени услуги на конкурентни цени в рамките на целия вътрешен пазар. Надявам се, че целите на директивата ще започнат да се постигат в близко бъдеще и че целият ЕС и неговите региони ще се възползват, с което ще се допринесе за реално икономическо, социално и териториално сближаване чрез създаването на достойни, устойчиви, качествени работни места и подобряване на качеството и безопасността на предоставяните услуги.

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. – (FR) Парламентът гласува прилагането на Директивата за услугите, оттеглянето на която беше обещано, още когато тя се наричаше директивата Болкещайн. Европейският парламент сега решава дали тя е транспонирана правилно в държавите-членки.

Секторът на услугите съответства на 40% от БВП на Европейския съюз и работните места със значителни различия между държавите-членки. Директивата за услугите предлага правни „аванси“ и стандартизация, която ще се постигне за сметка на френския народ и ще понижи социалните стандарти.

Защитата на пазарите и работниците, създаващи богатството на нашата страна и нашия континент, е задължителна, но Европейският съюз, както винаги, се противопоставя на тази идея.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че прилагането на Директивата за услугите от държавите-членки до момента е частично и ограничено. Директивата е един от най-важните европейски закони с цел отваряне на сектора на услугите за свободно движение в рамките на Европейския съюз, но все още има да се извърви дълъг път. Необходимо е да се гарантира, че директивата, одобрена преди повече от три години, се прилага правилно, особено по отношение на ефективното създаване на „пунктовете за контакт“, които всеки гражданин, който желае да предлага услуги в друга държава, може да използва, за да получи необходимата информация.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар е да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, да се премахнат постепенно протекционистките ограничения спрямо дейностите по предлагане на услуги в държавите-членки и да се прилага принципът на свободно движение, за да се постигне действителен вътрешен пазар на услугите. Секторът на услугите съответства на 40% от БВП и работните места в Съюза и има огромен потенциал за растеж и създаване на работни места, особено в малките и средните предприятия. Срокът за транспониране на директивата беше до края на 2009 г., но някои държави-членки все още не я прилагат правилно и ефективно.

Електронният портал с цялата необходима административна информация работи само в 22 държави, а процедурите могат да се осъществят по електронен път в едва 14 от тях. Необходимо е да се гарантира и следи за правилното прилагане на директивата от държавите-членки с цел да се премахнат произволно поставените пречки и/или правилата, които продължават да действат в държавите-членки, да бъдат подходящи и недискриминиращи.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Проектът на резолюция касае прилагането на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.

Принципът на свободно движение на лица и стоки на територията на Европейския съюз се съдържа във всички договори с цел подкрепа за създаването на общия пазар. Директива 2006/123/ЕО беше одобрена с цел да се премахне бюрокрацията, ограничаваща сферата на услугите в държавите-членки.

Въпреки това се вижда, че не всички държави-членки прилагат директивата, тъй като считат, че някои аспекти не са добре изяснени. Ето защо настоящата резолюция е от значение.

Приветствам създаването на бързо и ефективно средство за отговор на запитванията на предприемачи и представители на работниците под формата на „пунктове за единен контакт“ и се надявам, че те няма да се свеждат само до електронен формат, но ще включват и персонално внимание, защото знаем колко е важно то, когато сме в чужда държава.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме против доклада в съответствие с всички наши позиции по скандалната директива Болкещайн и нейните неприемливи цели за улесняване на либерализацията на услугите, включително обществените услуги, в полза на интересите на икономически и финансови групи в Европейския съюз, на цената на по-голяма безработица и по-ограничени услуги, предоставяни на съответните потребители, както вече ясно личи в секторите, преминали по този път.

Докладът има за цел да окаже натиск върху държавите-членки, които не са напреднали толкова бързо, колкото мнозинството в Европейския парламент би желало – за да се защитят интересите на европейските икономически групи – с транспонирането на Директива 2006/123/ЕО относно услугите във вътрешния пазар. Директивата влезе в сила на 28 декември 2006 г. и има за цел, както се посочва в доклада, „да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, да се премахнат постепенно протекционистките ограничения спрямо дейностите по предлагане на услуги в държавите-членки и да се прилага принципът на свободно движение, който е в основата на общия пазар“.

Нужна беше обаче обективна оценка на последиците от либерализацията и последващата приватизация на услугите, в някои случаи на основни обществени услуги, за да се върнем към безкомпромисна защита на правата на хората и работниците.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Директивата Болкещайн изостава със сроковете, защото се твърди, че държавите-членки я прилагат бавно и неправилно. Вярно е, че във Франция тя е само частично транспонирана в националното законодателство. И има защо! За да избегне обществен дебат и следователно по-нататъшни протести, правителството на г-н Саркози умишлено избра да не се прилага рамков закон, а да се интегрират принципите на директивата във всички съответни текстове. Всъщност има само един принцип: пълната и абсолютна свобода на установяване и свободното предоставяне на услуги. Разделянето на законодателните изменения доведе до процес, в който липсва прозрачност. Приложното поле все още не е ясно: някои социални услуги, които се предполага, че са изключени, в действителност са обхванати от директивата. Изключенията днес просто са оставени на заден план: на всеки три години Комисията може да предложи отмяната им. Освен това по отношение на най-скандалната клауза в текста – на принципа на страна на произход, въпреки че беше официално заличена, тя се промъкна обратно, благодарение на възможностите, които се откриват с директивата за командироването на работници и регламента относно правото, прилагано по отношение на договорните задължения.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в полза на доклада, тъй като секторът на услугите допринася за 70% от всички работни места и нетното създаване на работни места в рамките на единния европейски пазар и представлява най-важният източник на преки чуждестранни инвестиции. Директивата за услугите създава основната рамка за по-висока степен на свободно движение на доставчиците на услуги, укрепва правата на потребителите като получатели на услуги и подобрява достъпа до информация, съдействие и прозрачност по отношение на доставчиците на услуги и техните услуги.

По тези причини правилното прилагане на Директивата за услугите следва да продължи да бъде основен приоритет за Комисията. Поради това Комисията трябва да работи с държавите-членки за по-нататъшно подобряване на административното сътрудничество на механизми, които попадат в приложното поле на директивата, като се гарантира, че държавите-членки ще въведат напълно функциониращи пунктове за единен контакт.

Освен това насърчавам Комисията заедно с държавите-членки да продължи да развива единния пазар на услуги на основата на процеса на „взаимно оценяване“, заложен в Директивата за услугите, за да получава актуална обратна информация от потребителите, гражданите и предприятията по отношение на националните мерки за прилагане на Директивата за услугите в съответните държави-членки, с което ще се гарантира, че държавите-членки наистина разполагат с единен пазар.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Приетата през 2006 г. Директива за услугите, която трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство преди 28 декември 2009 г., продължава да повдига въпроси в държавите-членки и в местните органи, пряко засегнати от нея. Парламентарният доклад по собствена инициатива на г-жа Gebhardt, който предлага първоначална оценка на прилагането на директивата, посочва някои от трудностите, по-специално несигурността при социалните услуги и услугите от общ икономически интерес (кои са те, кои области са обхванати), както и липсата на прозрачност в процеса на транспониране в някои държави-членки. Трябва да кажем, че Франция се откроява с проблематичната липса на прозрачност и гъвкавост в прилагането на директивата. Тя има десетки наредби и актове по прилагането, както и ограничително тълкуване на изключенията, посочени в директивата, което поражда съмнения относно бъдещето на някои услуги, като например грижите за деца и хора с увреждания. Сега докладът по собствена инициатива, приет с преобладаващо мнозинство, е възможност да подчертаем, че членовете на ЕП, и най-вече социалистите, ще продължим да следим прилагането на настоящата директива и въздействието й върху обществените услуги.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Четири години след приемането на Директивата за услугите тази седмица Европейският парламент се произнесе относно прилагането на директивата в държавите-членки. Недостатъчната информация, застоят в трансграничните услуги, ненужните административни ограничения и пр. са критиките, изразени от Европейския парламент в доклада, който приехме и в полза на който гласувах. Наистина държавите-членки трябва да постигнат напредък в прилагането на директивата с цел подобряване и улесняване на предоставянето на трансгранични услуги. Освен това искам да подчертая трудния въпрос за приложното поле на директивата, което изключва редица области, като например нестопанските услуги от общ интерес и някои услуги (социални услуги, грижи за деца, подпомагане на лица и т.н.), които се предоставят от държавата чрез доставчици, получили мандат от нея. Две понятия – „нестопански услуги от общ интерес“ и „мандат“ — не са ясно определени и/или се тълкуват различно в държавите-членки. Това води до липса на правна яснота, за което дълбоко съжалявам.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) От основно значение за общия европейски вътрешен пазар е държавите-членки да приложат Директивата за услугите бързо и ефективно. Особено важно е за малките и средните предприятия, които желаят да предлагат услугите си отвъд националните граници, да има пункт за единен контакт, който може да им предостави важна информация и да разясни необходимите процедури.

Измина повече от година след крайния срок за държавите-членки да приложат Директивата за услугите. Няма особен смисъл да продължаваме да обсъждаме множеството изменения. Би било по-полезно да проучим процеса по прилагането по-внимателно. Някои държави-членки вече са предприели необходимите мерки, но други като че ли са забравили за документа, който са подписали. Затова трябва да гарантираме, че директивата ще бъде приложена незабавно и правилно във всички 27 държави-членки, за да опростим процеса на предоставяне на услуги в други страни възможно най-бързо.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно прилагането на Директивата за услугите, която влезе в сила през 2006 г. Целта на директивата е да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, да се премахнат постепенно протекционистките ограничения спрямо дейностите по предлагане на услуги в държавите-членки и да се прилага принципът на свободно движение, който е в основата на общия пазар. Целта на Директивата за услугите е да се създаде достъп до пазарите в държавите-членки по такъв начин, че постепенно да се премахнат произволно поставените пречки и правилата, които продължават да действат в държавите-членки, да бъдат подходящи и недискриминиращи. Изрично беше постановено, че нито трудовото право, нито правата на работниците ще бъдат засегнати от законопроекта – нещо, на което Европейският парламент особено държи. Европейските доставчици на услуги трябва да могат да предлагат труда си навсякъде в ЕС без бюрократични пречки. Директивата обхваща различни услуги, чийто брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 40% от БВП на ЕС. Съгласен съм, че създаването на пунктовете за единен контакт е съществена част от ефективното прилагане на директивата.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Директивата за услугите е съществена стъпка напред с оглед на изграждането на действителен единен пазар на услугите, който следва да предостави възможност на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, да предлагат на гражданите по-добри услуги на конкурентни цени. Подкрепих мнението на докладчика, че създаването на пунктовете за единен контакт е ключов елемент за ефективното прилагане на директивата. Този инструмент може да бъде съществено важен за малките и средните предприятия. Пунктовете за единен контакт трябва да предоставят точна, изчерпателна и разбираема информация за формалностите, административните процедури, трудовото право, действащите системи за данъчно облагане в държавите членки, особено за ДДС, и т.н. Освен това предприемачите следва да бъдат подпомагани при уреждането на необходимите административни процедури. Считам, че след цялостното транспониране е от решаващо значение да се извърши подробна оценка на въздействието на Директивата за услугите върху икономическата дейност, качествените и количествените параметри на заетостта, социалната закрила, изпълнението на целите, свързани с околната среда, и качеството на услугите, предоставяни на потребителите.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията. Директивата за услугите, приета през 2006 г., имаше за цел да хармонизира някои аспекти на единния пазар, свързани с предоставянето на услуги. Пълното прилагане от държавите-членки трябваше да бъде завършено до края на 2009 г. Призовавам държавите-членки, които не са изпълнили задълженията си, да го направят незабавно.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Единственият положителен принос на текста е приканването на държавите-членки да „гарантират по-голяма прозрачност“ при транспонирането на Директивата за услугите. Френското правителство не си взима бележка. Освен това докладът на колегата социалдемократ потвърждава неолибералния диктат на пагубната директива и дори стига дотам да призове към ред държавите-членки, които „не са достатъчно амбициозни“ в прилагането й. Нещо повече, залата признава, че не е в състояние да направи оценка на последствията от прилагането й. Може би затова няма поименно гласуване. Имената на отговорните няма да бъдат известни. Ще гласувам против.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар има за цел премахването на бариерите, които все още съществуват пред трансграничното предоставяне на услуги. След известни трудности с транспонирането на директивата заради съмнения от страна на някои държави-членки, насоките на процедурата, предназначена да опрости координацията между държавите-членки по отношение на защитата на потребителите, опазването на околната среда и общественото здраве и безопасност, най-накрая ще бъдат приложени на практика във всички държави-членки и настоящият доклад ще допринесе за още по-ефективно прилагане и подобряване на оперативната съвместимост на заложените мерки. Затова гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) ЕС предоставя широк спектър от възможности за доставчиците на услуги. Стандартизираните регламенти на ЕС улесниха в голяма степен работата в чужбина и на служителите се предлагат все повече стимули да работят няколко години в чужбина. Въпреки това те често се сблъскват с национални закони относно услугите, които не разбират и които често водят до проблеми и недоразумения. Не гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той не предоставя достатъчно информация за разходите за пунктовете за единен контакт.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) С приемането на Директивата за услугите се цели улесняване на предприятията да работят извън националните им граници. Създадената система значително намали размера на административните пречки. Въпреки това опитът показва, че все още има много бюрократични капани за малките предприятия в някои държави-членки на Европейския съюз. Планираният принцип на обслужване на едно гише не работи в много страни или не работи по подходящ начин, а в някои случаи предприемачите все още трябва да получават безкрайните лицензи, които трябва да бъдат проверявани от множество контролни органи. Пред подобни неудобства са изправени не само местните предприемачи, но също и доставчиците на услуги, които желаят да предоставят услуги в други държави-членки. Затова съм съгласна с текста на доклада и призовавам държавите-членки на ЕС да продължат да улесняват стопанската дейност и да гарантират свободното движение на услуги.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Процесът на транспониране на Директивата за услугите се основава на деликатна процедура, която цели да създаде прозрачност и съгласуваност в системите на държавите-членки по отношение на резултатите от прилагането на самата директива, както и да оцени резултатите за вътрешния пазар след транспонирането. Това е целта на доклада, който подкрепих в гласуването, предвид необходимостта да се провери работата на държавите-членки. Насърчаването на сближаването на разпоредбите чрез взаимно оценяване на ефективното им транспониране не само ще улесни работата на държавите-членки (които толкова закъсняват, че в доклада Парламентът посочва за необходимо да наблюдава тяхната работа), но и ще въведе определена рамка за системата от пунктове за единен контакт, която ще гарантира потока от информация към малките и средните предприятия. Искам само да отбележа, че нашата икономика е 75% основана на услугите и че на световния пазар те със сигурност трябва да представляват нашата силна страна. Считам, че по-голямата либерализация, което не означава липса на правила, а само по-голяма конкуренция, е желателна за в бъдеще.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Директивата за услугите е насочена към пълното изграждане на вътрешния пазар на услугите, като същевременно се гарантира високо качество и социално сближаване. Тя съставлява инструмент за растеж в ЕС и нейното прилагане се интегрира в рамките на стратегията „Европа 2020“ и в Акта за единния пазар. Транспонирането на Директивата за услугите е сериозно предизвикателство за държавите-членки, публичните администрации и местните органи с оглед разпоредбите на директивата по отношение правото на установяване и предоставянето на услуги, както и поради въвеждането на обслужване на едно гише за подпомагане на доставчиците на услуги, по-специално на малките и средните предприятия (МСП). Директивата предвижда значителни улеснения в частност за самостоятелно заетите лица и за МСП по отношение на упражняването на тяхната дейност, разработването на нови сфери на стопанска дейност и също така набирането на нов персонал в други държави-членки. Гласувах в подкрепа на документа, защото съм убедена, че тъй като информационната система за вътрешния пазар и пунктовете за единен контакт изискват полагането на повече усилия за постигане на административно сътрудничество между всички участващи органи, те ще доведат до по-голяма оперативна съвместимост и създаването на мрежи на национално, регионално и местно равнище в целия ЕС, сближавайки най-отдалечените региони до реален вътрешен пазар.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар (Директивата за услугите) е да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, да се премахнат постепенно протекционистките ограничения спрямо дейностите по предлагане на услуги в държавите-членки и да се прилага принципът на свободно движение, който е в основата на общия пазар. Директивата е важен инструмент по пътя към изграждането на действителен единен пазар на услугите, който цели да предостави възможност на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, да предлагат на гражданите по-добри услуги на конкурентни цени на цялата територия на ЕС, допринасяйки за насърчаването на икономическия просперитет и конкурентоспособността, както и за създаването на работни места. Следователно е много важно, както докладчикът правилно отбелязва, да се осигури задоволителното й транспониране и прилагане от държавите-членки, които трябва да гарантират премахване на бюрократичните пречки и достъп до съответната информация за предприемачите по-специално чрез насърчаване на създаването на пунктове за единен контакт.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада относно прилагане на Директивата за услугите, защото считам, че е много балансиран. Той се съсредоточава върху оценка на практическите трудности и прави конкретни предложения за решаването им. В моята страна Директивата за услугите не е въведена в националното законодателство. Считам, че е от съществено значение директивата да бъде приложена и да бъде съпътствана от мерки за предотвратяване на появата на евтин труд и социален дъмпинг. Според мен е важно също така докладът относно прилагане на Директивата за услугите да подчертае областите, които са съзнателно пропуснати, като например социалните и здравните услуги. Директивата трябва да се спазва до последната точка по време на процеса на прилагане.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Близо четири години и половина след приемането на прословутата Директивата за услугите, известна като директивата Болкещайн, този важен въпрос, който обхваща широк спектър от дейности, съответстващи на около 40% от БВП на ЕС и работните места, отново е в дневния ред на Европейския парламент. За щастие нещата вече се поуспокоиха и левите партии като че ли се отказаха от догматичното си позьорство по отношение на Директивата за услугите, чиято цел, важно е да се отбележи, е да се премахнат ненужните и ограничителни пречки пред предоставянето на услуги в рамките на Европейския съюз. Трябва да се каже, че докладът Gebhardt, който гласувахме днес, не се съсредоточава толкова върху съдържанието на директивата, колкото върху оценката на усилията на държавите-членки да я транспонират.

Транспонирането е в съответствие с директивата, тъй като държавите-членки бяха задължени да опростят своите административни процедури и да създадат „пунктове за единен контакт“ до края на 2009 г., така че предприятията да могат да изпълняват формалностите по-лесно по електронен път. Най-малкото можем да кажем, че все още има работа в много държави-членки за укрепване на единния пазар и за улесняване на ежедневната дейност на МСП, само 8% от които работят извън националните граници.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес в залата гласувахме доклада относно прилагане на Директивата за услугите. Целта на директивата е да се отвори пазарът за доставчиците на услуги в Европейския съюз, да се премахнат постепенно протекционистките ограничения спрямо дейностите по предлагане на услуги в държавите-членки и да се прилага принципът на свободно движение, който е в основата на общия пазар. Накратко казано, европейските доставчици на услуги следва да могат да предлагат труда си навсякъде в ЕС без бюрократични пречки.

Докладът по собствена инициатива на г-жа Gebhardt ни дава възможност да направим оценка на прилагането на Директивата за услугите, тази изключително важна директива, която влезе в сила през декември 2006 г., а тригодишният срок за прилагането й изтече на 28 декември 2009 г. Оценката на докладчика наистина показва, че някои държави-членки все още не са приели цялото хоризонтално законодателство, необходимо за правилното прилагане на директивата, и затова са нужни още усилия да се въведат всички механизми, предвидени в Директивата за услугите.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувахме против текста, защото по отношение на услугите от общ интерес докладът счита, че мнозинството държави-членки не са срещнали значителни проблеми. Въпреки че тази формулировка смекчава до известна степен първоначалното предложение на докладчика в сянка от групата PPE (Handzlik, Полша), според което не е имало никакви проблеми, все пак се пренебрегва несигурността, създадена от директивата по отношение по-специално на включването или изключването на социалните услуги от приложното поле.

Освен това докладът има ентусиазирани очаквания по отношение на въздействието върху заетостта, а няма никаква оценка на въздействието от Комисията, като някои национални оценки показват много ниско количествено въздействие върху създаването на работни места, няма оценка на въздействието по отношение на загубата на работни места, няма нищо по отношение на въздействието върху качеството на работните места, да не говорим за натиска върху равнището на трудовите стандарти, породен от практиката на Съда на Европейския съюз след приемането на директивата.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че пълното осъществяване на динамичен пазар на услуги е един от основните приоритети за Европейския съюз. Въпреки значителния напредък, постигнат от единния пазар, понастоящем услугите са само една пета от общия обем на търговията в Европа и едва 8% от малките и средните предприятия работят в държави-членки, различни от техните собствени. Цифрите, посочени в съобщението относно единния пазар, прието от Комисията през октомври миналата година, са съвсем ясни: с либерализирането на услугите ще имаме 4% растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите 10 години. Тази цел може да се постигне само с разработването и прилагането на общи правила.

По време на кризата трябва да развием съществуващия потенциал за растеж, като помогнем на предприятията да растат, да създават нововъведения и повече работни места. Само по този начин ще успеем да предложим по-добри и по-конкурентни услуги и на потребителите, и на предприятията. Единният пазар на услуги трябва да бъде средство за възстановяване на икономическия растеж, за повторно спечелване на доверието на потребителите и за гарантиране на надеждни продукти за всички.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Все още съществуват редица ограничения за услугите на вътрешния пазар, така че това е важен доклад, защото анализира прилагането на решенията, които са приети. Директивата за услугите е насочена към постигане на пълно осъществяване на единния вътрешен пазар на услуги. Тя цели също така да улесни значително малките и средните предприятия в започването и разширяването на дейността им. Това ще насърчи създаването на нови работни места и ще помогне в борбата с безработицата. Гражданите ще получават по-качествени услуги на по-конкурентни цени и сигурността в сектора ще се повиши.

Ще бъде от жизненоважно значение обаче да се направи оценка на въздействието на директивата след пълното й прилагане от държавите-членки. Европейският парламент, като един от ключовите участници в проекта, следва да играе главна роля в наблюдението на процеса. Бързото и правилно прилагане на директивата е ключово условие за постигане на целите на политиката на сближаване и регионалната политика и може да ни помогне за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като премахне умората на единния пазар, видима в сектора на услугите.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) През 2006 г. беше въведена либерализация на пазара на услуги. Тогава групата на Зелените/Европейски свободен алианс гласува против Директивата за услугите, тъй като тя имаше много недостатъци и не гарантираше правната сигурност. Докладът, който ще гласуваме днес, се спира на трудностите, които срещнахме при прилагането на Директивата за услугите. Макар да съдържа някои добри елементи като призива за редовен преглед и проучване на дългосрочните ефекти, той съдържа и елементи, с които не съм съгласен, например твърдението, че държавите-членки не са имали значителни трудности в процеса на прилагане. Това не е вярно, защото все още не е ясно дали някои социални услуги са обхванати от директивата, или не. Докладът е твърде оптимистично настроен за възможността да се създават работни места.

Не е правено проучване на броя на създадените работни места, нито на загубените работни места, на качеството на наличните работните места, да не говорим за засиления натиск върху условията на труд вследствие на решенията на Съда на Европейския съюз. Освен това в доклада не се споменава нито дума за правната несигурност, която ще възникне в резултат от факта, че няма ясна алтернатива на принципа на страна на произход. Зелените поискахме преразглеждане на забраната за държавите-членки да налагат допълнителни изисквания към доставчиците на услуги, но искането беше отхвърлено. Гласувах против документа.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада относно прилагане на Директивата за услугите 2006/123/ЕО. Важно е социалните права и трудовото законодателство да се спазват, докато вътрешният пазар се подобрява за услугите, от което ще се възползват и търговците, и потребителите.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE), в писмена форма. – (EN) Твърдо одобрявам доклада Gebhardt. Срокът за прилагане на Директивата за услугите изтече преди една година и приветствам факта, че Парламентът насочва вниманието към напредъка на държавите-членки. Секторът на услугите съответства на голям дял от БВП на ЕС, но трансграничната търговия на услуги все още изостава сериозно от търговията със стоки. Настоящият доклад показва, че прилагането е непълно и че не всички ползи от директивата са извлечени от гражданите. Пунктовете за единен контакт във всяка държава-членка, които информират доставчиците на услуги за правата и възможностите в други държави-членки, са важна разпоредба на директивата. Според мен ключовият въпрос, повдигнат в доклада, е недостатъчното използване на пунктовете за единен контакт. Твърдо подкрепям предложението за ефективна информационна кампания. Комисията следва да задели средства за рекламна кампания. Подчертавам и ролята на органите в държавите-членки, които разполагат с необходимите контакти и опит, за да гарантират, че кампанията е добре насочена. Ако това не бъде направено, усилията на Съюза за насърчаване на трансграничната търговия на услуги ще бъдат напразни.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Прилагането на безплодния антитрудов закон за „либерализацията“ на услугите, известен като директивата Болкещайн, насърчава широки реакционни промени за сметка на работещите и обикновените хора. Отварянето на пазарите на услугите, които съответстват на 40% от БВП и работните места в ЕС, включва премахване на колективните трудови договори, удар по заплатите, трудовите, социалните и други права, спечелени от работниците, и разпродажба на стратегически обществени сектори на икономиката, които са собственост на хората. Европейският парламент призова в предложението си за резолюция относно услугите ЕС и буржоазните правителства в държавите-членки да ускорят капиталистическото преструктуриране, така че директивата за „либерализация“ на услугите да може да бъде приложена изцяло на основата на неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Към акт за единния пазар“, като целта е да се направят допълнителни драстични съкращения на работната ръка и да се даде възможност на монополите да навлязат на нови, печеливши сектори за капитала. Създаването на пунктове за единен контакт за предприятията, предоставящи услуги във всички държави-членки, е претекст за ускоряване на прилагането на антитрудовата директива, ратификацията на която предизвика буря от протести на работниците във всички държави-членки. Гръцката Комунистическа партия гласува против предложението за резолюция относно прилагане на Директивата за услугите.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Напълно подкрепям доклада на Evelyne Gebhardt относно прилагане на Директивата за услугите. Дейностите, попадащи в обхвата на директивата, приета през 2006 г., съответстват на 40% от БВП и работните места на ЕС. Но различните методи на държавите-членки за прилагане попречиха на сектора на услугите да се възползва напълно от директивата. Предоставянето на възможност на доставчиците на услуги да работят извън собствената си страна е неразделна част от единния пазар на ЕС и намаляването на бюрокрацията на национално равнище може да позволи на директивата да даде своя принос за икономическия растеж и работните места в ЕС. Според доклада всяка държава-членка трябва да гарантира разпространение на повече информация за предприятията, които желаят да предоставят услуги зад граница. Разпространяването на информация чрез пунктове за единен контакт ще позволи на сектора на услугите да се възползва от трансграничната търговия. Осигуряването на личен, освен на електронен контакт също е от основно значение да се гарантира, че потребителите получават цялата необходима информация и че въпросите получават отговор. Докладът също така предлага включването на услуги, които са изключени от първоначалната директива от 2006 г.: здравеопазване, транспорт и социални услуги. Това допълнително ще разшири обхвата на директивата и ще донесе ползи за повече работници в сектора на услугите.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) В ЕС секторът на услугите съответства на около 70% от БВП. В някои държави като Австрия, откъдето съм и аз, този сектор е двигател на икономическия растеж. Целта на директивата е да се премахнат необоснованите пречки пред предоставянето на трансгранични услуги. Малките и средните предприятия по-специално често се сблъскват с бюрократични пречки и дискриминация, които им пречат да се възползват напълно от общия вътрешен пазар. Директивата взема под внимание специфичните социални условия в отделните държави-членки. Укрепването на възможностите за контрол в приемащата страна представлява важна стъпка напред. Но трябва да въведем бързо механизъм за налагане на ефективни санкции на чуждестранни доставчици на услуги, които нарушават закона. Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Gebhardt, защото се надявам, че прилагането на Директивата за услугите ще предостави нов стимул за пазара на труда.

Доклад: Antonio Cancian (A7-0020/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Одобрявам този доклад, тъй като вярвам, че е задоволителен и балансиран компромис, който успява да гарантира правата на пътниците, без същевременно да налага тежко бреме върху превозвачите, много от които са малки и средни предприятия.

Ето защо това е успех за Парламента, който успя да промени обхвата от 500 км, подкрепян от Съвета, на 250 км, а също и по отношение на правата на пътниците, които засягат в частност лицата с намалена подвижност. Следните моменти също трябва да бъдат откроени: гаранция за настаняване в случай на отмяна, право на незабавна помощ в случай на произшествие, право на обезщетение в случай на отмяна и електронно предоставяне на актуална информация на пътниците.

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. – (EN) Бяхме против това законодателство с мотивите, че е сигурно следното:

1. допълнителните разходи, направени за допълнителни права, ще доведат до трайно по-високи разходи за билети във всички области за всички пътници;

2. автобусните маршрути с твърде малка или никаква печалба, при които няма поле за повишаване на цените на билетите, ще бъдат отменени напълно и няма да се предоставя никаква услуга.

ЕС не следва да има правото да създава закони за Обединеното кралство. Защитаваме правото на Обединеното кралство като суверенна държава да се самоуправлява и да прави своите собствени закони, като законите за транспорта и околната среда не правят изключение.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, в която Европейският парламент изразява своята позиция за защитаването на правата на пътниците. Наредбата се прилага за редовни превози в рамките на държавите-членки и между тях, при които разстоянието по разписание е не повече от 250 км. Говорим за правата на автобусните пътници, когато дадена автобусна услуга е отменена или забавена с повече от 120 минути. Тогава на пътниците трябва веднага да се предоставя възможност за избор между продължаване на пътуването или пренасочване до крайното местоназначение без допълнително заплащане, или възстановяване на цената на билета. Ако превозвачът не успее да предложи този избор, пътниците имат право на обезщетение в допълнение към възстановяването на цената на билета. В случай на отмяна или закъснение също така е важно на пътниците да бъде предоставена цялата необходима информация. Освен това трябва да се предлага помощ, когато пътуване на повече от три часа се отменя или заминаването се забавя за повече от 90 минути.

В такива случаи трябва да се предлагат храна или напитки, както и настаняване в хотел за максимален срок от две нощувки. Въпреки това задължението за предоставяне на настаняване не се прилага, ако отмяната или закъснението се дължи на тежки климатични условия или големи природни бедствия. Като се имат предвид трудностите, преживени от пътниците през тази зима, когато те не можеха да стигнат до местоназначението си поради климатични условия и даже трябваше да прекарат няколко нощи по гарите, тяхното право на настаняване трябва да бъде гарантирано.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) В Европейския съюз повече от 70 милиона европейци пътуват с автобус всяка година. Твърдата позиция, приета от Европейския парламент за правата на пътниците, пътуващи с автобуси, означава, че от сега нататък транспортните оператори ще предоставят информация, помощ и обезщетения в целия ЕС, за да се съобразят с правата на пътниците. Независимо от транспортните средства, които използват, европейците сега се радват на защита на ниво ЕС. Подкрепям този доклад, който регулира дублирането на места в автобусите или заминавания, забавени с повече от два часа за пътувания, по-дълги от 250 километра, както и отмяната на пътувания. Освен това считам, че политиката на недискриминация спрямо хората с намалена подвижност е отразена в набор от основни права във връзка с предоставянето на помощ по автобусните спирки, включително и безплатен транспорт за конкретно оборудване като инвалидни колички. Гласувах за този доклад, който подкрепя правата на лицата с увреждания и намалена подвижност, като например недискриминационен достъп до транспорт и право на обезщетение за загуба или повреда на инвалидни колички или друго оборудване за подпомагане на двигателната способност.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Лицата с увреждания трябва да имат достъп до транспортна система и правата на лицата с намалена подвижност трябва да бъдат защитени по отношение на получаване на помощ на спирки и терминали. Макар че съм съгласен, че пътниците имат право да получават по-добра информация и помощ от органи и на терминалите в рамките на ЕС, важно е да не се създава ненужно бреме за малките, местни или доброволчески организации, които работят в селски райони – това е нещо, което би оказало натиск върху тях за намаляване на предоставяните от тях услуги.

Често автобусните услуги, предоставяни от вътрешни или доброволчески организации, са услуги, необходими за местните и селските общности. По-високите цени и ограничаването на броя на наличните маршрути ще бъде резултатът от допълнителните разходи, препоръчани в доклада, и някои организации вероятно ще бъдат принудени да прекратят дейността си. Прекомерното регламентиране ще постави огромна тежест върху тези организации, някои от които вече са притиснати, и резултатът ще бъде ограничена услуга за населението в селските райони. Транспортна система, която работи добре на местно ниво, е по-добра, отколкото услуга, която е прекратена поради прекомерно регламентиране.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този важен документ. С ръста в транспортния сектор и повишаването на мобилността на гражданите на ЕС е необходимо да се установят права на общностно равнище за защита на пътниците и да се осигури равнопоставеност между превозвачите от различните държави-членки. Пътниците във въздушния транспорт отдавна имат много права, а преди две години на пътниците в железопътния и въздушния транспорт бяха дадени същите права и беше гарантирано високо ниво на защита. Подобни права трябва също така да бъдат гарантирани и за автобусните пътници, а възможностите за пътуване на лицата с намалена подвижност трябва да се подобрят. Считам, че след продължителни и сложни преговори е възможно да се постигне наистина добро и балансирано споразумение със Съвета, което напълно да защитава правата на пътниците, без да налага тежест на превозвачите, повечето от които са малки и средни предприятия. Отсега нататък автобусните пътници ще имат право на обезщетение, ако пътуването бъде отменено, забавено или отложено, а въпросът за повреден или изгубен багаж също беше разгледан и бяха определени ясни правила относно правата на обезщетение в случай на произшествие.

  Gerard Batten и Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) Бяхме против това законодателство с мотивите, че е сигурно следното:

1. допълнителните разходи, направени за допълнителни права, ще доведат до трайно по-високи разходи за билети във всички области за всички пътници;

2. автобусните маршрути с твърде малка или никаква печалба, при които няма поле за повишаване на цените на билетите, ще бъдат отменени напълно и няма да се предоставя никаква услуга.

ЕС не следва да има правото да създава закони за Обединеното кралство. Защитаваме правото на Обединеното кралство като суверенна държава да се самоуправлява и да прави своите собствени закони, като законите за транспорта и околната среда не правят изключение.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Привеждането на правата на автобусните пътници в съответствие с тези на пътниците в железопътния и въздушния транспорт, разбира се, е отлично намерение. Въпреки това се въздържах, защото според мен текстът не отива достатъчно далеч.

Всъщност ограничаването до 250 километра на прага за обезщетение в случай на сериозен проблем означава фактическо изключване на три държави от Европейския съюз. А можеше лесно да се въведе един прост механизъм за дерогация за тези държави. По-общо казано, пътниците в автобусния транспорт са като цяло по-бедни. Тъй като мобилността е въпрос, който често се повдига, щеше да е добре нашият сигнал към тях да се отнася за пътувания, много по-кратки от 250 километра.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) По отношение на коментирания текст мога единствено да подкрепя доклада на г-н Cancian, тъй като в центъра на институционалното разискване ние не само се стремим да създадем общ орган за гарантиране на правата на пътниците в автобусния транспорт, но също така да отдадем необходимото внимание на изискванията за мобилност на инвалидите и лицата с увреждания. По тази причина дружествата за автобусен превоз се призовават да бъдат оборудвани и обучени да предоставят едно минимално равнище на помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, стига пътникът да информира фирмата за своите нужди не по-малко от 36 часа преди заминаването. Ето защо постигнатият компромис установява общи минимални стандарти в полза на пътниците, без да натоварва с прекомерни тежести превозвачите, които са предимно малки и средни предприятия.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Въз основа на резултатите от гласуването във вторник Европейският парламент успешно добави липсващото парче към законодателството за правата на европейските пътници, което ще се прилага във всички области от пролетта на 2013 г.

Преговорите бяха трудни. Въпреки това те ще обхванат всички национални и трансгранични услуги за автомобилен транспорт на разстояния над 250 км. Нормите за автомобилния транспорт трябва да бъдат стандартизирани в момент, когато европейските граждани използват все по-често този вид транспорт, тъй като предлага по-евтин и по-удобен вариант за къси разстояния, които не се обслужват от въздушен транспорт. В контекста на европейския трафик е съвсем естествено, че в сектора на автомобилния транспорт има правила за обезщетения, подобни на прилаганите във въздушния транспорт, които отдавна бяха стандартизирани.

В твърде много случаи автомобилните превозвачи прилагат правилото да използват собствената си преценка, особено в държави, които наскоро станаха членки. Въпреки това, като им се търси отговорност, може само да се помогне за подобряване на предлаганите услуги. Всеки пътник, независимо дали пътува по въздух или по шосе, трябва да бъде запознат с правата си, особено в ситуации, в които плаща за дадена услуга, а понякога получава нещо съвсем различно. Надявам се, че няма да са много държавите, които ще поискат временно освобождаване от тези регламенти, и че те ще бъдат приложени навсякъде от 2013 г.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя г-н Cancian за неговата отлична работа, благодарение на която бяхме в състояние да постигнем задоволителен и добре балансиран компромис. И наистина в резултат на този доклад от този ден нататък правата на пътниците в автобусния транспорт – единствените, които не са специално защитени на европейско ниво, също ще бъдат гарантирани. Ето защо гласувах в подкрепа на този документ, в който също оценявам вниманието, отдадено на автомобилните фирми, които работят в сектора.

Всъщност постигнатите споразумения успяха да избегнат създаването на прекомерни тежести за превозвачите, които често са семейни предприятия и със скромни размери. В същото време мисля, че е важно Европейският съюз да приеме специален регламент, който скоро да доведе до една харта за правата на пътниците, съсредоточена по-специално върху нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Смятам одобрения текст на регламента за балансиран компромис, осигуряващ правата на пътниците, без в същото време да представлява прекомерна административна тежест за транспортните оператори, повечето от които са малки и средни предприятия. Считам, че е успех, че Европейският парламент – против волята на Съвета, разшири обхвата на регламента за всички редовни вътрешни и трансгранични транспортни услуги на разстояния от 250 км или повече, докато Съветът предлагаше минимално разстояние от 500 км. Приветствам факта, че в случай на отмяна, забавяне с повече от 120 минути или дублиране на резервации пътниците – в допълнение към правото да продължат пътуването си или да изберат друг маршрут до тяхното местоназначение или възстановяване на цената на билета – ще имат право на обезщетение в размер на 50% от цената на билета. С оглед на факта, че регламентът за правата на автобусните пътници е свързан с регламента относно правата на пътниците в железниците, аз не съм доволен, че, за разлика от автобусните пътници, пътниците в железниците в много страни от ЕС трябва да изчакат правата им да бъдат прилагани, особено по отношение на правото на възстановяване на една четвърт до половината от цената на билета, когато има закъснение от повече от един час.

Чешкото министерство на транспорта също се възползва от възможността да отложи изпълнението на това европейско законодателство с пет години. Причината, която изтъкна за това, беше сравнително широката строителна дейност на чешката железопътна мрежа, която причинява закъснения на влаковете. В крайна сметка това означава въвеждане на система с двоен стандарт, която лишава от предимства една група от пътници в сравнение с друга.

  David Campbell Bannerman (ECR), в писмена форма. – (EN) Бяхме против това законодателство с мотивите, че е сигурно следното:

1. допълнителните разходи, направени за допълнителни права, ще доведат до трайно по-високи разходи за билети във всички области за всички пътници;

2. автобусните маршрути с твърде малка или никаква печалба, при които няма поле за повишаване на цените на билетите, ще бъдат отменени напълно и няма да се предоставя никаква услуга.

ЕС не следва да има правото да създава закони за Обединеното кралство. Защитаваме правото на Обединеното кралство като суверенна държава да се самоуправлява и да прави своите собствени закони, като законите за транспорта и околната среда не правят изключение.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид, че транспортният сектор непрекъснато се разширява, вече е наложително да се гарантира, че правата за защита на пътниците, сравними с тези при други видове транспорт, ще се прилагат за автобусния транспорт на цялата територия на ЕС, който бележи растеж над 5% и годишен обем от 72,8 милиона пътници. Също така е важно да се гарантира, че ще има равнопоставеност по отношение на конкуренцията между транспортните предприятия в различни държави-членки и между различните видове транспорт. Ето защо считам за важно, че беше възможно да се постигне съгласие след почти две години преговори, което да позволи на този тип пътници да се възползват от целия набор от права, особено по отношение на помощ в случай на аварии, закъснения, отменяния, възстановяване на суми и т.н., като в същото време също толкова специално внимание се отдава на правата на лицата с увреждания и намалена подвижност. Подкрепям този компромис, защото считам, че е доста задоволителен и балансиран, тъй като успява да гарантира правата на пътниците, без същевременно да налага тежко бреме върху превозвачите, които в повечето случаи са малки и средни предприятия.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Смятам, че е добър знак това, че окончателният текст може да се разглежда като много правилен и добре балансиран компромис, тъй като успява да осигури правата на пътниците, без в същото време да налага прекомерно ограничителни мерки за превозвачите, повечето от които са малки и средни предприятия.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) През декември 2008 г. Комисията представи предложение за регламент относно правата на пътниците в автобусния транспорт. Основната цел на това предложение е да се въведат общи разпоредби по отношение на тези права. Това вече е направено и съм доволна, че пътниците, пътуващи на поне 250 км с автобус, ще имат същите валидни в целия ЕС права на информация, помощ и обезщетение в случай на отмяна, дублиране на места или закъснение от два часа или повече.

Пътниците трябва да могат да избират дали да им се възстанови цената на билета или да продължат пътуването си при същите условия и без допълнително заплащане. Ако възстановяването е единственият възможен избор, ще трябва да бъде платено обезщетение в размер на 50% от цената на билета. Освен това пътниците ще имат право и на обезщетение, ако багажът им е бил изгубен или повреден.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Европейският парламент гласува тази седмица доклад, който има за цел да се гарантират права за пътниците в автобусния транспорт на европейско равнище. Компромисът със Съвета е стъпка в правилната посока, но за съжаление обхватът на регламента е ограничен и затова ние избираме да се въздържим при гласуването.

Считаме, че представлява проблем три държави-членки – Люксембург, Малта и Кипър, да бъдат изключени от споразумението, тъй като това значително отслабва цялостната защита на пътниците в Европа. Също така считаме, че разстоянието от 250 км е твърде дълго, за да бъде използвано като основа за законодателството на ЕС, тъй като то на практика означава, че пътниците в автобусния транспорт, пътуващи от Люксембург до Страсбург или от Малмьо за Ваксьо, няма да бъдат защитени от законодателството. Това е жалко.

Също така сме против клаузата за форсмажорни обстоятелства, която ограничава отговорността на превозвачите в случай на отмяна или закъснение, ако са причинени от тежки метеорологични условия или големи природни бедствия. Считаме, че това създава тревожен прецедент за предстоящото преразглеждане на регламента относно правата на пътниците във въздушния транспорт.

Въпреки това приветстваме подобряването на правата на лицата с увреждания, което се предвижда в настоящото споразумение, и допълнителната помощ, която тези хора ще получават.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад за правата на пътниците в автобусния транспорт, тъй като им се дават права, сравними с тези на пътниците в други видове транспорт. Новият регламент включва важни разпоредби конкретно по отношение на правата на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както и за правата на пътниците в случай на отмяна или закъснение.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Каквито и транспортни средства да се използват, пътниците имат право да получават качествени и безопасни услуги, поради което смятам за положително намерението да се въведат хармонизирани правила относно правата на пътниците в автобусния транспорт на цялата територия на ЕС. Освен това смятам, че правата на пътниците следва по същество да бъдат еднакви независимо от използвания вид транспорт, освен в случаите, когато това би било несъвместимо с характеристиките на съответните транспортни средства На последно място, бих искал да поздравя г-жа Kratsa-Tsagaropoulou, докладчика, г-н Simpson, и всички останали, които участваха в преговорите в Помирителния комитет, за свършената работа и за постигнатото споразумение по отношение на окончателния вариант на този регламент.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад се отнася до съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет, на регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на основните права на пътниците, които ползват автобусен транспорт.

Първо, бих искал да поздравя Помирителния комитет за свършената работа и за постигнатия консенсус. От трите права, които бяха предложени първоначално от Съвета, всъщност стана възможно да стигнем до 12, сред които бих откроил правилата за отчетност, обезщетение, съдействие, алтернативен транспорт и специално внимание за пътници с увреждания или намалена подвижност.

Ето защо приветствам тази допълнителна стъпка, предприета от Европейския съюз, за която съм сигурен, че ще увеличи броя на пътниците, използващи автобусен транспорт, поради усещането за безопасност и комфорт, което ще създаде, а това ще допринесе значително за намаляване на емисиите на въглероден диоксид.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Споразумението относно правата на пътниците в автобусния транспорт, което беше постигнато от Парламента и Съвета в рамките на Помирителния комитет, предефинира обхвата на този регламент, установен на второ четене, като го ограничава до пътниците, които използват пътни транспортни услуги, известни като „маршрути на дълги разстояния“ и дефинирани като услуги, включващи пътуване от 250 км или повече. В същото време той определя 12 основни права за пътниците на кратки разстояния, като се съсредоточава върху нуждите на лицата с увреждания и намалена подвижност, като например обезщетение в случай на загуба или повреда на инвалидни колички и друго оборудване за подпомагане на двигателната способност, недискриминационни билети и условия на превоз, както и право на информация.

Това са предложения, които ние естествено подкрепяме. Въпреки това трябва да изразим някои съмнения по отношение на измененията, въведени в рамките на Помирителния комитет, както и критериите, използвани за прилагането на регламента. Различните размери и характеристики на държавите от ЕС могат да доведат до трудности при прилагането на регламента в някои от тях, особено в най-малките, в които е трудно да се включат много пътувания в рамките на приетата концепция за пътуване на „далечно разстояние“, което може да доведе до лишаването на техните пътници от права без съответното обосноваване.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) След една дългогодишна процедура приемането на този текст представлява значителен напредък по отношение на правата на пътниците в Европа и по-специално за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. С приемането на този регламент (който се отнася за пътуванията с автобуси) всички видове транспорт в Европейския съюз оттук нататък ще бъдат обхванати от законодателство, което предлага на пътниците права и гаранции, ако пътуването им например бъде отменено или забавено или ако багажът им бъде изгубен и така нататък. Въпреки всичко това аз съжалявам, че този регламент се прилага само над 250 км, тъй като това изключва ефективно три държави-членки на Европейския съюз (Люксембург, Малта и Кипър), но също и много пътувания, като Брюксел-Амстердам или Будапеща-Виена. И накрая, искам също да изразя съжаление относно липсата на гъвкавост за „пътувания“ в трансграничните райони, тъй като това затруднява мобилността на европейците. С други думи, този текст е много по-малко амбициозен от това, което защитавахме в помирителния комитет преди няколко месеца и много по-малко амбициозен от това, което бих искала за пътниците в Европа.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този текст не само защото е насочен към подобряване на правата на пътниците в автобусния транспорт по отношение на обезщетение и помощ в случай на произшествие, но и защото набляга на принципа на недопускане на дискриминация по отношение на лицата с намалена подвижност, които също трябва да имат добър достъп до този вид транспорт, който в момента представлява 10% от целия сухопътен пътнически транспорт в Европа. Също така приветствам факта, че благодарение на този текст правата на пътниците вече са защитени при всички видове транспорт.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предоставянето на важни нови права на пътниците в автобусния транспорт. Мисля, че постигнахме справедлив баланс между правата на потребителите и нуждите на доставчиците на транспортни услуги. Резултатът от днешното гласуване ще бъде особено важен за пътниците с увреждания, в чиято полза ще бъде резултатът от днешното гласуване.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, в която Европейският парламент изразява своята позиция относно защитата на правата на пътниците. Считам, че тя ще допринесе за подобряване на условията за пътниците и ще им даде по-голяма правна яснота в случай на произшествие или други непредвидени обстоятелства. В същото време подобрените права на пътниците в този документ ще бъдат приложени, без да се налага тежко бреме върху превозвачите, повечето от които са малки и средни предприятия. Най-важното е, че правата, на които ще се радват автобусните пътници, ще бъдат сравними с тези при другите видове транспорт.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) След бурни преговори между Съвета и Парламента, едва днес можем най-накрая да приемем доклада, изготвен от г-н Cancian. За мен няма алтернатива на гласуването „за“, защото този доклад позволява на Европейския съюз да настоява отделните държави-членки да въведат законодателство по този въпрос в съответствие с директивите на доклада, които целят по-голямо зачитане на пътниците в автобусния транспорт. Като се има предвид, че автобусите са най-често използваните средства за транспорт след автомобилите – и това е засилваща се тенденция – Европа е задължена да се застъпи за своите граждани, които ползват тези услуги. Докладът представлява добър компромис и според мен наистина трябва да се наблегне на факта, че се обръща необходимото внимание на правата на лицата с увреждания, като се изисква по-голяма помощ от дружествата за автобусен превоз за всички лица с увреждания и намалена подвижност. Влизането в сила на този законодателен акт означава, че гражданите ще имат право на ясни и споделени правила за обезщетяване за повреди или възстановяване на суми в случай на забавяне на планираното разписание.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Във вторник, 15 февруари 2011 г., Европейският парламент прие доклад, който ще доведе до един дългоочакван резултат, а именно равни права на пътниците във всички транспортни клонове. Правата на пътниците, пътуващи по редовни автобусни линии, са засилени във връзка със загуба на багаж, загуба на лични вещи, смърт или здравословни усложнения, проблеми, които са по вина на превозвача, и така нататък. Положителен елемент от регламента е, че урежда правата на пътниците в целия Европейски съюз. Трябва да се подчертае, че тези основни права включват нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Регламентът е предназначен за осигуряване на достъп до транспорт без дискриминация. Той също така урежда отговорностите на пътниците, както и последиците от пренебрегването на тези отговорности, които могат да включват лишаване от правото да се предяви иск за обезщетение. С оглед на горното гласувах в подкрепа на регламента, който е добре изготвен и допълва пакета, що се отнася до регулирането на правата на пътниците в Европейския съюз.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Днес, след две години на трудни преговори с държавите-членки, Европейският парламент гласува приемане на споразумение за регламент, който ще обхване всички права на пътниците, които използват национални и трансгранични транспортни услуги на дълги разстояния. Гласувах в подкрепа на това споразумение, защото то съдържа 12 основни права, които са от първостепенно значение за подобряване на качеството на транспортните услуги. Те се отнасят по-специално за правото на пътниците да бъдат информирани преди и по време на пътуването си и нуждите на лицата с увреждания и намалена подвижност. Въвеждането на тези права ще ни позволи да гарантираме недискриминационен достъп до транспорт.

В допълнение, този доклад обхваща права на пътниците, които считам за много важни, а именно: задължително обезщетение за загубен багаж, възстановяване на определена сума от разходите в случай на смърт на пътника или физическо нараняване, както и компенсиране на до 50% от стойността на билета, в допълнение към пълното възстановяване на цената на билета, ако даден оператор отмени пътуване и следователно не е в състояние да изпълни договора си за транспорт.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам този доклад, който дава нов пакет от права на пътниците в автобусния транспорт и следва да повиши качеството на предлаганите услуги към тях, като оказва натиск върху доставчиците на транспортни услуги да бъдат по-коректни, когато става дума за закъснение, отмяна и изгубен или повреден багаж. Докладът съдържа и ключови разпоредби за подобряване на достъпа до местните автобусни линии за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

  Gesine Meissner (ALDE), в писмена форма. – (EN) Настоящият регламент е стъпка в правилната посока, тъй като създава пакет от права на автобусните пътници в ЕС. Въпреки това, с изключение на някои основни права, той се прилага за редовни услуги на разстояния от 250 км или повече. Такъв ограничен обхват едва ли може да бъде основа за истинско европейско законодателство в интерес на всички автобусни пътници и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа не може да подкрепи такова споразумение.

Също така сме против клаузата за форсмажорни обстоятелства, която освобождава превозвачите от задължението да предоставят настаняване на пътниците в случай на отмяна или закъснение, ако са причинени от тежки атмосферни условия или големи природни бедствия, тъй като може да създаде прецедент за законодателството за други права на пътниците в ЕС. Въпреки че това не е триумф, то е подобряване, особено за пътниците с увреждания и намалена подвижност. Успяхме да гарантираме условия за недискриминационен достъп, обучение относно въпроси, свързани с уврежданията, на персонала на превозвачите и на управлението на терминалите, които работят директно с пътниците, и обезщетение за вреди или загуба на оборудване за подпомагане на двигателната способност по всички маршрути, независимо от разстоянието. Имайки това предвид и с оглед на създаването на хармонизиран европейски пакет от права за всички пътници, ние не се противопоставихме на споразумението и се въздържахме при окончателното гласуване.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) До днес само пътниците във въздушния, железопътния и морския транспорт бяха обхванати от специално законодателство. Отсега нататък пътниците, използващи автобусен транспорт, също ще бъдат с гарантирани права. Пътниците, които пътуват с автобуси, вече ще имат права, които са сравними с тези на пътниците в други видове транспорт. Регламентът, одобрен от нас днес, предвижда помощ и обезщетение за пътниците в случай на произшествие, отмяна или закъснение, както и за недискриминационен достъп за хора с увреждания. Новите правила ще важат за всички редовни национални и трансгранични услуги с маршрути от най-малко 250 км. Това представлява значителен напредък по отношение на защитата на правата на гражданите.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“, но бих искал да добавя, че дружествата за автобусен превоз трябва също да се съобразят с изискването да създадат системи за сигурност и за спешна помощ за международните линии и маршрути на дълги разстояния, тъй като е възможно хората да бъдат ранени при произшествие. Също така е необходимо да се въведат допълнителни разпоредби относно отговорността на дружествата за автобусен превоз за живота и здравето на пътниците, включително задължителни медицински проверки на здравето и цялостното състояние на автобусните шофьори, които са отговорни за здравето и безопасността на пътниците.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Днес гласувахме в подкрепа на документ, който въпреки че не е идеален, все пак е добър компромис и помогна на Съвета и Европейския парламент да постигнат споразумение. Този регламент, който се занимава с правата на пътниците, определя правилата за обезщетение в случай на произшествие или забавяне, за разглеждане на жалбите на пътниците, както и за правата на лицата с увреждания. Очевидно е незадоволително, че регламентът ще се прилага за разстояния от 250 км или повече. При малките държави това не би могло да бъде оправдано, но тук ние не говорим само за местни, но и за международни маршрути и поради това смятам, че за гражданите на ЕС, които пътуват, този документ ще се превърне в гаранция за правата им, като специално внимание се отделя на правата на лицата с увреждания.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази проекторезолюция за разширяване на правата на пътниците в автобусния транспорт. Този документ е резултатът на компромис след продължителни преговори, който подобрява прилагането на правата на пътниците, без да се налага допълнителна тежест върху превозвачите.

Според мен е важно да се гарантира, че правата, на които автобусните пътници се радват, са сравними с тези при други видове транспорт, както и че е осигурена равнопоставеност между превозвачите.

Въпреки че изисквам легализиране на адекватно обезщетение за претърпени вреди, аз съм съгласен с предложението за поставяне на лимити за обезщетение, които държавите-членки да следват. Особено важно е да се гарантира справедливо и задоволително обезщетение в случай на смърт и затова считам, че горните граници за такова обезщетение съгласно националното законодателство не трябва да бъдат по-ниски от минималните размери, предвидени в регламента. Освен това трябва да бъде гарантирана подходяща оперативна помощ в случай на произшествие, която да подсигури на пътниците услугите и нещата, от които имат най-голяма нужда.

Съгласен съм с разпоредбите на регламента, които дават на пътниците подходящи гаранции, в случай че пътуването им бъде отменено или отложено, и дори отпускането на допълнително обезщетение. Приветствам факта, че този регламент е съсредоточен конкретно по отношение на лицата с увреждания и пътниците с намалена подвижност и предоставянето на помощта, от която те се нуждаят по време на пътуване.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Работата на г-н Cancian при помирителната процедура за регламента относно правата на пътниците доведе до приемането на европейска правна рамка за защита на пътниците в автобусния транспорт, която да стои редом до създаването на единен транспортен пазар. До този момент правният вакуум оставяше регулирането да се осъществява от националните закони в ущърб на конкуренцията (имайки предвид многото разлики) и в ущърб на гражданите с увреждания и/или гражданите с намалена подвижност, чиито права вече са гарантирани от Европейския съюз. Гласувах в подкрепа на доклада, защото мисля, че това е отлично свършена работа, която, като постига добър компромис, принуждава европейските транспортни политики да се движат решително напред не само чрез гарантиране правата на пътниците, но и също така като не претоварват транспортните предприятия, които предоставят тази услуга.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Предложението за резолюция относно проекта на регламента относно правата на пътниците в автобусния транспорт значително подобрява правата на пътниците. Въпреки че преговорите между Европейския парламент и Съвета продължиха няколко месеца, крайният компромисен текст предвижда редица права на пътниците в автобусния транспорт, пътуващи на 250 км или повече, а не на 500 км, което беше първоначалното предложение на Съвета.

До четири години, което е крайният срок за прилагането на тази конкретна разпоредба, гръцките автобусни пътници и техните партньори ще могат да предявяват искове за обезщетения за закъснение, отмяна или неоправдани промени в разписанието. Гарантирането на тези права е наложително и справедливо и затова гласувах в подкрепа на този доклад.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад за правата на пътниците в автобусния транспорт. Приветствам факта, че окончателният текст представлява задоволителен и балансиран компромис, тъй като той успешно гарантира правата на пътниците, без същевременно да налага тежко бреме върху превозвачите, много от които са малки и средни предприятия. Предложението на Комисията за установяване на валидни за целия ЕС права за защита на пътниците, сравними с тези в други видове транспорт, както и осигуряване на равнопоставеност за конкуренция между превозвачите от различни държави-членки и между различните видове транспорт, е мярка, която може да е от полза за всички. Преговорите бяха дълги и приключиха с помирителния процес, като основните задънени улици в него бяха националните органи по прилагането и обхватът на регламента. В крайна сметка регламентът следва да се прилага за всички редовни национални и трансгранични услуги, при условие че предвиденото по разписание разстояние е 250 километра или повече („дълги разстояния“). Регламентът предвижда и обезщетение и помощ в случай на произшествие, права на пътниците в случай на отмяна или закъснение, както и права на лицата с увреждания и/или намалена подвижност.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че окончателният текст на регламента, одобрен от Помирителния комитет, представлява балансиран компромис, който гарантира адекватна защита на пътниците в автобусния транспорт, като признава важен пакет от права за тях, особено в случай на произшествие, отмяна или закъснение, по отношение на достъпа до информация и подаването и обработването на жалби, както и по отношение на нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Въздържах се по този регламент относно правата на пътниците в автобусния транспорт, който беше приет с голямо мнозинство от страна на социалистите и консерваторите. Съжалявам за значителната стъпка назад от позицията, първоначално приета от Парламента, по три основни точки. 1. Само разстояния, по-големи от 250 км, ще бъдат обхванати. На практика хората, пътуващи с автобус от Брюксел до Амстердам, няма да бъдат защитени, а тези, пътуващи със самолет, ще бъдат! Това е несправедливо, особено когато знаем, че често именно най-бедните използват този вид транспорт. 2. Клаузата за форсмажорни обстоятелства (неблагоприятни климатични условия или природни бедствия) може да се ползва с твърде лека ръка от дружествата за автобусен превоз, за да не изплащат обезщетения на пътниците в случай на закъснение или отмяна. 3. Дерогациите ще позволят на държавите, които желаят, да отложат до 2021 г. влизането на настоящия регламент в сила! Въпреки това приветствам постиженията на текста: задължителна помощ за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както и права и обезщетение в случай на произшествие, закъснение или отмяна. Парламентът обаче се съгласи на едно обезценено и зле съставено споразумение. Множеството изключения и дерогации ще означават, че обхватът на тези права ще бъде значително ограничен за сметка на автобусните пътници.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес тази пленарна зала гласува доклада за правата на пътниците в автобусния транспорт. През декември 2008 г. Комисията внесе предложение за регламент относно правата на пътниците в автобусния транспорт. Чрез това предложение Комисията си постави за цел установяване на валидни за целия ЕС права за защита на пътниците, сравними с тези в други видове транспорт, както и осигуряване на равнопоставеност между превозвачите от различни държави-членки и между различните видове транспорт.

Основните точки, които доведоха до споразумение в Помирителния комитет, са: обхват, времеви дерогации, обезщетение и помощ в случай на произшествия, права на пътниците в случай на отмяна или закъснение и права на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Окончателният текст може да се счита за много удовлетворяващ и добре балансиран, тъй като успява да гарантира правата на пътниците, без същевременно да налага тежко бреме върху превозвачите, които са предимно малки и средни предприятия.

Резултатът от помирителната процедура трябва да се разглежда като победа за Парламента.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Радвам се, че преговорите между Парламента и държавите-членки най-накрая достигнаха до кулминация с приемането на регламент за гарантиране на повече права на пътниците, пътуващи с автобуси. Този регламент запълва празното пространство в законодателството в областта на правата на пътниците: досега не е имало европейско законодателство по този въпрос, което е в контраст с положението при въздушния и железопътния транспорт.

Този текст предвижда, наред с други неща, въвеждането на няколко вида компенсация: закуски и напитки, ако закъснението е повече от 90 минути; разходите за една нощувка в случай на прекъснато пътуване, произшествие или забавяне, изискващи нощувка; и горна граница по отношение на възстановяване на най-малко 1 200 евро в случай на загуба или повреда на багаж, поверен на дружеството.

В допълнение са дадени специфични права на пътниците с увреждания, не на последно място сред които изискване към дружествата да им предостави помощ – при условие че са били информирани за нуждите на лицето с предизвестие от 36 часа – и изплащане на обезщетение или възстановяване на пари за всякакво специализирано оборудване, което бъде повредено или изгубено. Този регламент ще важи за всички редовни, национални или трансгранични, услуги на дълги разстояния (250 и повече километра), считано от пролетта на 2013 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Съветът, по време на белгийското председателство, отслаби значително позицията на Парламента, приета на първо и второ четене. Обхватът на регламента се определя като услуги за минимално разстояние от 250 км, т.е. повечето автобусни услуги няма да бъдат включени. Налице е и формулировката за възстановяване на пари в случай на закъснение (най-малко 2 часа, като следва да се възстанови половината от цената на билета – сравнете с железопътния транспорт, където възстановяването важи за закъснения от 1 час). Накрая, правата на пътниците с намалена подвижност са стеснени и отслабени и не се гарантира безпрепятственият достъп до градските автобусни превози. Поради това ние гласувахме „против“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която най-накрая признава и защитава правата на пътниците на всички видове превозни средства, като по този начин поставя потребителите в центъра на транспортната политика. По-добрата защита на правата на пътниците помага за стимулиране на използването на обществен транспорт и благоприятства здравословната конкуренция между операторите, като ги насърчава да развиват по-конкурентни услуги. Важно е да се подчертае, че новият регламент ще се прилага в пълно съответствие с принципа на субсидиарност.

Две важни нови развития са предоставянето на парично обезщетение в случай на телесна повреда или вреда, или загуба на багаж и гаранцията на помощ в случай на закъснение или прекъсване на пътуването, които ще се основават на модела, използван за влаковете и самолетите. Окончателният текст признава и защитава пътниците, като обръща специално внимание на пътниците с намалена подвижност и лицата с увреждания чрез гарантиране на подходяща информация и услуги. Също така е важно да се подчертае, че няма да има допълнителни разходи за предприятията в сектора, които са защитени от риска от непоносими разходи за адаптиране и така ще се осигури добър баланс между правата на пътниците и гаранциите за малките и средните предприятия.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Чрез този регламент законът най-сетне признава правата на пътниците в автобусния транспорт. Въпреки факта, че Комисията предложи този регламент през 2008 г., едва сега беше постигнат достоен компромис, така че единственият вид транспорт, който все още нямаше правила за защита на пътниците, сега има.

Особено внимание се отделя на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Единствената спорна точка в текста беше обхватът на правилата, които се прилагат само за пътувания над 250 км. Помощта в случай на закъснение ще включва задължението за предоставяне на храна, напитки и алтернативен транспорт. Ако дадена услуга бъде спряна, парите не пътника не само че ще му бъдат възстановени, но когато е необходимо, ще му бъде предоставено и настаняване за максимум две нощувки. Загуба или повреда на багаж може да бъде компенсирана с максимум 1 200 евро.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Гласувах против разисквания днес доклад относно правата на пътниците в автобусния транспорт, защото считам, че не се отнася за всички държави-членки на Европейския съюз и че оставя голяма част от автобусните услуги извън обхвата на директивата. Разстояние от 250 км очевидно е твърде голямо, тъй като напълно изключва Малта, Кипър и Люксембург. Повечето естонски, латвийски, литовски, датски, нидерландски и белгийски автобусни услуги също са изключени. За съжаление, трябва да призная, че по време на помирителната процедура естонското правителство подкрепи дори по-голямо разстояние от 500 км, което щеше да изключи Естония напълно. Надявам се, че не е далеч денят, когато правителството на Естония ще се застъпи за правата на автобусния транспорт, а не за печалбите на дружествата за автобусен превоз, тъй като директивата проправя пътя си в законодателния процес.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Това е четвъртият пакет за защита на правата на пътниците. След схемите за установяване на правата на пътниците във въздушния, железопътния и водния транспорт, сега се обръщаме към правата на автобусните пътници. От сега нататък те ще получават обезщетение в случай на закъснения на разстояния над 250 км, помощ – ако тяхното пътуване бъде отменено, защита в случаите на произшествия и смъртни случаи, както и обезщетение за загубени или повредени предмети. Пътниците с намалена подвижност ще имат право и на специална помощ, както е вече при авиокомпаниите. Позицията на Европейския парламент на първо и второ четене беше значително смекчена в крайния резултат. Парламентът искаше правилата да се прилагат за пътувания на повече от 50 км. Съветът искаше те да се прилагат само за пътувания над 500 км. Компромисът беше 250 км.

Това означава, че те не се прилагат за много от сегашните маршрути, като Брюксел-Амстердам, Люксембург-Страсбург и Виена-Будапеща. Положителното обаче е, че това законодателство предвижда списък от 12 основни правила, които са валидни за всички разстояния и са насочени към нуждите на лицата с увреждания и други лица с намалена подвижност. Въпреки това групата на Зелените/Европейски свободен алианс е силно разочарована от изключително слабия резултат. Затова заедно с останалата част от Зелените гласувах против това споразумение.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който има за цел да предостави на пътниците, използващи автобусен транспорт, повече права, включително правото на помощ за лицата с увреждания и тези с намалена подвижност. Защитата на потребителите е основен приоритет на Лейбъристката партия в Европа.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на този доклад най-вече поради мерките, които въвежда за помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, за насърчаване на подаването и обработката на жалби, както и за насърчаване на обезщетяването и помощта в случай на произшествие. Въпреки това бих подчертал спешната необходимост да се гарантира, че държавите-членки ще спазват стриктно разпоредбите, свързани с правата на пътниците в случай на отмяна или закъснение, с цел да се предотвратят многото нарушения, наблюдавани при прилагането на регламента относно правата на пътниците, пътуващи с въздушен транспорт.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Основната цел на предложението на Европейската комисия е да се гарантира, че пътниците в автобусния транспорт имат същите права като тези в другите видове транспорт, както и гарантирането на равни условия за конкуренция между превозвачите в различните държави-членки и различните видове транспорт. Въпреки разногласията по време на процеса приветствам факта, че този регламент беше приет, тъй като ще направи възможно правата на пътниците в автобусния транспорт да бъдат защитени, без това да доведе до твърде много тежести за малките и средните предприятия, които работят в рамките на този сектор. Този регламент предвижда пакет от основни права, сред които бих подчертал специалното внимание, обърнато на лицата с намалена подвижност и на лицата с увреждания, както и правото на обезщетение и помощ в случай на произшествие, отмяна или закъснение.

Тези права се прилагат за всички редовни национални и трансгранични услуги, при условие че изминатото разстояние е равно или по-голямо от 250 км. Пътниците, които пътуват за част от тези пътувания на дълги разстояния, също са обхванати. Установени са също така редица права, предвидени за пътници на редовни линии на къси разстояния, като например недискриминационен достъп до транспорт и право на информация по време на пътуване.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE), в писмена форма. – (PL) Регламентът за правата на пътниците в автобусния транспорт е отличен пример за това, как Европейският парламент показва загриженост за правата на потребителите. След трудни преговори с Европейския съвет ние приехме текст, който се занимава с последния вид транспорт, за който правата на пътниците все още не са регулирани от законодателството на ЕС. В началото на преговорите Парламентът поиска новите регламенти да бъдат въведени за пътувания над 50 километра, докато Съветът искаше разстояние над 500 км. Чрез компромис разстоянието беше определено на 250 км. На пътниците, които пътуват по такива маршрути ще се предоставят редица облекчения и права, подобни на тези, предоставяни на пътниците във въздушния транспорт. Законодателството на ЕС ясно регламентира правата, които имам, ако багажът ми бъде изгубен на летището или ако излитането на самолета ми бъде отложено за дълго време. Досега пътниците в автобусния транспорт бяха в много по-лошо положение. Днес, наред с други неща, те ще могат да изискват обезщетение за закъснения или повреда на багаж, а лицата с намалена подвижност ще получават специален ескорт.

Създаването на Харта за правата на пътниците ще означава, че гражданите ще бъдат по-наясно какво могат да очакват от превозвачите. Хартата ще включва набор от основните права, на които всеки пътник има право, независимо от разстоянието, на което пътува. Това е пример за добро, насочено към гражданите законодателство. Този регламент ни дава възможност да укрепим правата на потребителите и на общия пазар и затова гласувах в подкрепа на приемането му.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на регламента относно правата на пътниците в автобусния транспорт. Той установява права на пътниците в автобусния транспорт, които са сравними с тези, които се прилагат за всички други видове транспорт. Регламентът се прилага за всички редовни услуги, национални и трансгранични, при които предвиденото по разписание разстояние е минимум 250 км.

Тези права се отнасят за недискриминационен достъп на лицата с увреждания до транспортни услуги, както и за присъждане на обезщетение в случай на смърт на пътника, физическо нараняване или за загуба или повреда на багаж. В случай на отмяна или закъснение на пътуване с повече от 120 минути на пътниците незабавно се предлага избор между продължаване на пътуването или пренасочване до крайното местоназначение без допълнително заплащане или възстановяване на цената на билета. Ако превозвачът не предложи този избор, пътниците имат право на обезщетение в размер на до 50% от цената на билета в допълнение към възстановяването на цената на билета. В случай на отмяна или закъснение при заминаване с повече от 90 минути на пътуване с продължителност над три часа превозвачът трябва да предложи помощ и настаняване в хотел за не повече от 80 евро на вечер и на човек за максимум две нощувки.

Призовавам пътниците да бъдат достатъчно информирани за своите права, така че да могат да предявяват искове в случай на евентуално неспазване.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Наш дълг е да гарантираме, че доставчиците на услуги се отнасят правилно с пътниците и че лицата с увреждания не срещат пречки при използването на транспортни услуги. Важно е да се осигури равнопоставеност между превозвачите от различните държави-членки, както и между различните видове транспорт. Нуждаем се от добре балансиран компромис, който да гарантира правата на пътниците във всички държави-членки, които понякога се различават значително по отношение на големината си, без в същото време да налага тежко бреме върху превозвачите, повечето от които са малки и средни предприятия. Най-важното е, че всички нови правила трябва да подобрят качеството на транспортния сектор в ЕС и да увеличат конкурентоспособността. Въпреки това не трябва да забравяме въпроса за безопасността по пътищата. В Литва сме особено зависими от автомобилния транспорт – над 90% от всички пътници използват автомобили. Около 8% пътуват с автобуси. Безопасността по пътищата е много важен въпрос, който не е получил достатъчно внимание по мое мнение. Според статистиката на ЕС в Литва има 110 жертви на пътнотранспортни произшествия на един милион жители. За сравнение, в Швеция има 39 смъртни случая на един милион жители. В Обединеното кралство има 41. Коефициентът за Литва е недопустим и много по-висок от средната стойност за ЕС, която е 70. Това трябва да се промени.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада относно правата на автобусните пътници, тъй като е важна стъпка в осигуряването на по-добра защита на пътниците, както и за увеличаване на удобството и комфорта на пътниците с увреждания. Докладът гарантира, че тези, които пътуват с автобуси на дълги разстояния в Европа, ще имат достъп до по-добра информация, помощ и обезщетение в случай на закъснение или отмяна на дадена услуга. Пътниците ще имат право на закуски в случай на кратко закъснение, възстановяване за закъснение над 2 часа и до 1 200 евро за загубен или повреден багаж.

Подкрепям важните стъпки, които прави този доклад за правата на пътниците с увреждания. За първи път се гарантира недискриминационият достъп до транспорт, тъй като регламентът посочва, че целият персонал на автобусите трябва да бъде обучен да помага на лицата с увреждания, а когато не може да бъде предложена подходяща помощ, един пътник може да пътува заедно с лицето с увреждания безплатно, за да се осигури комфортът му. Това е важна стъпка за обединяване на Европа срещу дискриминацията. Моят глас в подкрепа на този доклад отразява необходимостта от европейски стандарт за правата на пътниците в автобусния транспорт, който да гарантира техния комфорт, безопасност и справедливо третиране при пътуванията им из Европа.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която предлага последователно законодателство относно правата на пътниците в обществения автомобилен транспорт. По този начин ще бъдат въведени конкретни мерки за засилване на правната сигурност, правата и информираността на пътниците в автобусния транспорт. Отсега нататък пътниците ще се ползват от същите гаранции за обезщетения, както например в железопътния и въздушния сектор, ако тяхното пътуване бъде отложено или отменено. Това гласуване е част от политическата воля на ЕС да създаде общо законодателство за потребителите на всички видове транспорт. Също така приветствам прилагането на мерки в полза на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност: тези мерки ще улеснят достъпа им до автомобилния транспорт. Това решение помага за премахване на пречките пред свободното движение на тези, които пътуват в рамките на европейското пространство. На последно място, постигнат е баланс с предложението за гъвкаво законодателство, което ще гарантира, че превозвачите, които често са малки предприятия, няма да бъдат наказани. Според мен тези нови мерки подпомагат развитието на един вид транспорт, който е достъпен за най-голям брой хора, особено в сектора на туризма.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Cancian, защото най-накрая установява основни гаранции за 70 милиона европейски граждани, които пътуват с автобуси всяка година в Европа и които чакат правата им да бъдат утвърдени от доста време.

Независимо от избрания от тях вид транспорт, европейските граждани ще получават защита и грижи в резултат от ангажимента на Европейската комисия за основно преразглеждане на съществуващите разпоредби и за хармонизирането им в едно законодателство, което предвижда общи стандарти за всички видове пътувания, както и специфични разпоредби за конкретния начин на транспорт, който е избран.

Доклад: Martin Callanan (A7-0287/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид, че средното намаление на емисиите на въглероден диоксид от леки търговски превозни средства през периода 2002–2007 г. беше едва 0,4%–0,5% за година, а целите на ЕС за нови леки търговски превозни средства са необходими, за да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар, гласувам в подкрепа на това предложение. Важно е обаче да се отбележи, че леките търговски превозни средства не могат да се сравняват с пътническите автомобили и че предложението за 150 г CO2/км е амбициозно, но изпълнимо.

Съгласен съм и с възможността производителите да създават „групи“ включващи пътнически автомобили и леки търговски превозни средства, тъй като беше установено, че това намалява разходите на производителите за спазване на изискванията и увеличава заетостта в рамките на една по-екологична икономика в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Съгласен съм също, че този въпрос следва да бъде решен на няколко етапа до 2011 г., а не само през 2014 г., както предлага Комисията.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, в която ЕП одобрява нов регламент на ЕС за въвеждане на пределни норми за емисиите на въглероден диоксид от леки търговски превозни средства (ЛТПС), считано от 2014 г. Считам, че новите изисквания и пределни норми за въглероден диоксид ще помогнат в борбата с глобалното затопляне, ще намалят експлоатационните разходи чрез икономии на гориво и ще дадат тласък на иновациите и на конкурентоспособността на европейските автомобилопроизводители. Чрез тези правила в превозните средства трябва да се внедрят зелени технологии, като автомобилите трябва да останат достъпни. Считано от 2014 г., 70% от новите търговски автомобили до 3,5 т трябва да отговарят на изискването за средна норма на допустимите емисии от 175 г CO2/км. През 2020 г. пределно допустимата стойност ще бъде понижена до 147 г. Това е амбициозен, но изпълним план.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. На заседанието си на 8-9 март 2007 г. Европейският съвет пое твърд ангажимент да намали до 2020 г. общите емисии на парникови газове в Общността с най-малко 20% под нивата от 1990 г. и с 30%, при условие че другите развити държави се ангажират с подобно намаляване на емисиите и икономически по-напредналите развиващи се държави дадат своя принос според съответните си възможности. За да се постигнат необходимите намаления на емисиите, политиките и мерките следва да се прилагат на равнище държава-членка и на равнище ЕС във всички сектори на икономиката на ЕС, а не само в промишления и енергийния сектор. Секторът на автомобилния транспорт се нарежда на второ място като източник на емисии на парникови газове в ЕС и емисиите от него, включително от леките търговски превозни средства, продължават да нарастват. Ако емисиите от автомобилния транспорт продължат да се увеличават, това ще подкопае в значителна степен усилията, полагани от други сектори за борба с изменението на климата. Досега в ЕС нямаше законодателство, уреждащо емисиите на въглероден диоксид от леки търговски превозни средства, въпреки че търсенето на тези превозни средства в ЕС се увеличава. Вярвам, че успяхме да постигнем споразумение със Съвета за един балансиран документ, който ще помогне за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и ще насърчи автомобилния сектор да инвестира в нови и по-малко замърсяващи технологии.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Идеята е благородна: намаляване на емисиите на въглероден диоксид от лекотоварните автомобили. Това, което ни се представя като реалистичен компромис със Съвета обаче, всъщност е третокласно споразумение. Одобреният доклад ограничава средните емисии на въглероден диоксид от нови леки търговски превозни средства до 175 г/км, а дългосрочната цел е 147 г/км и тя няма да бъде постигната по-рано от 2020 г. Това не е достатъчно. Европейската комисия предложи пределна норма от 135 г/км, едно по-амбициозно и също толкова реалистично предложение. Гласувах против доклада, защото съжалявам, че не постигнахме компромис, който е по-близък до предложението на Европейската комисия. Подобренията в енергийната ефективност и управлението на иновациите днес са приоритет, както всеки признава, но въпреки това трябва да подкрепим думите с дела, като правим амбициозни предложения.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за регламент за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леки търговски превозни средства попада в обхвата на стратегическата рамка на Комисията за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата. Въпреки това няколко графики в последния доклад на Европейската агенция за околната среда ясно показват, че емисиите на въглероден диоксид, произведени от автомобилния транспорт в ЕС-15 и ЕС-27, остават на стабилно ниво или намаляват от 2003 г. насам. Освен това добре е да се има предвид, че едва около 1,5% от емисиите на въглероден диоксид от транспортния сектор се дължат на леките търговски превозни средства.

Основната тема на продължителните и трудни преговори в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните беше преди всичко дългосрочната пределна норма, за която беше договорено да бъде 147 г CO2/км. Тази цифра, макар и по-добра от първоначално предложената, не отговаря напълно на очакванията ми. Наистина, за да защити индустрията в сектора, Италия поиска нивото да не бъде по-ниско от 160 CO2/км, а в Съвета много държави-членки като че ли се стремяха към споразумение за минимален праг от 155 г CO2/км.

В заключение, мисля, че постигнатият резултат от тристранния диалог между Комисията, Съвета и Парламента за намаляване на дългосрочните емисии на въглероден диоксид все още не съответства на особеностите на автомобилния сектор и бих искал да изразя загрижеността си от наличието на опасност да се навреди на промишлеността и на нивото на заетост в сектора.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Леките търговски превозни средства се използват предимно от стопанските субекти, включително от малките и средните предприятия. Понастоящем леките търговски превозни средства съставляват около 12% от автомобилния парк. Трябва също да признаем, че често купувачите, които изграждат автомобилен парк, купуват повече на брой такива превозни средства и поради това вече ги преценяват внимателно с оглед на тяхната ефективност и експлоатационни разходи. Средното намаление на емисиите на въглероден диоксид през 2002–2007 г. за лекотоварните превозни средства е 0,4%–0,5% годишно и това подобрение в горивната ефективност беше неутрализирано от повишеното търсене на транспортни услуги и по-големи по размер превозни средства. Поради това е необходимо да се приемат цели на общностно равнище за новите леки търговски превозни средства, за да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар в резултат на приемането на различни мерки на равнище държави-членки. Освен това определянето на стандарти за емисиите на въглероден диоксид за нови леки търговски превозни средства е необходимо с цел да се предотврати рискът от регулаторни пропуски в резултат на известното припокриване при регистрациите за пътнически автомобили и леки търговски превозни средства.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя докладчика за досегашната му работа. Високо оценявам същината на този текст, който има за цел да допринесе за постигането на целта на Европейския съюз за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и чрез производството на по-добре функциониращи леки търговски превозни средства. Добре известно е обаче, че тези транспортни средства се използват почти изключително за търговски цели и следователно в сравнение с пътническите автомобили съществуват по-малко възможности за промяна на тяхната форма или маса.

Доколкото това означава, че най-добрият начин за постигането на целта – както докладчикът отбелязва – е чрез изменения в двигателите и механиката, подкрепям постигнатото споразумение по отношение на сроковете за въвеждането на тези промени. Мисля, че първоначалната краткосрочна цел за постигане на 175 г CO2/км между 2014 и 2017 г. е наистина доста разумна, а по-нататъшното намаление на емисиите до 147 CO2/км е логично да се постигне до 2020 г.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) От една страна, разбираемо е, че предложението се основава до голяма степен на законодателството относно емисиите на въглероден диоксид от леки автомобили. От друга страна обаче, следва да имаме предвид, че този сектор не функционира по същия начин. Микробусите имат по-дълъг цикъл на разработване и производство и се използват предимно за търговски цели, като за разлика от автомобилите при тях съществуват по-малко възможности за промяна на формата и теглото с цел да се намалят емисиите. Основният начин да се постигне това при микробусите е чрез промяна на двигателя и механиката на превозното средство, което е много по-продължителен и скъп процес от простата промяна на каросерията. Фактът, че при микробусите като гориво се използва много по-масово дизеловото гориво, също играе важна роля.

Имам резерви по отношение на предложението, което предвижда, че санкциите за производителите, които не успеят да намалят емисиите на въглероден диоксид от микробуси, трябва да бъдат по-високи от санкциите за неизпълнение на задължението за намаляване на емисиите от леки автомобили. Според мен санкциите следва да са еднакви и в двете области. Разбирам мотивите за въвеждане на задължителни устройства за ограничаване на скоростта за микробусите, но съм загрижен, че това може да създаде прецедент за въвеждането на устройства за ограничаване на скоростта за други типове превозни средства. Трябва да помислим внимателно дали това не е прекалено ограничителна разпоредба, която излиза извън рамките на пропорционалността.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Стратегията за устойчиво развитие обхваща най-неотложните проблеми на устойчивото развитие, като например транспорта, изменението на климата, общественото здраве и съхраняването на енергията. Секторът на автомобилния транспорт е на второ място по емисии на парникови газове в Съюза и неговите емисии, включително тези от леките търговски превозни средства, продължават да нарастват. Ако емисиите в сектора продължат да се увеличават, това в значителна степен ще компрометира усилията, полагани от други сектори за борба с изменението на климата. Важно е да се постигне технологичен напредък и да се насърчават екологичните иновации с оглед на бъдещото развитие на технологиите за осигуряването на по-голяма дългосрочна конкурентоспособност на европейската автомобилна промишленост и създаването на повече работни места. Като признание за високите разходи за научни изследвания и развойна дейност, както и за да се засили конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост, е необходимо да се прилагат схеми за предоставяне на стимули, като например приспадане на екологичните нововъведения и предоставяне на облекчения.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Смятам, че предложението за регламент се основава на допускането, че понижаването на разхода на гориво на леките търговски превозни средства (ЛТПС) ще доведе до намаляване на общото ниво на емисиите на въглероден диоксид от транспорта, като по този начин ще се намали ефектът от изменението на климата и ще бъдат определени пределни стойности за емисиите на въглероден диоксид за нови ЛТПС в Европейския съюз.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно стандартите за емисиите от нови леки търговски превозни средства, който е резултат от стратегията на ЕС за намаляване на емисиите от леки превозни средства. Този доклад включва мерки – като например облекчения за незамърсяващи превозни средства или превозни средства с ниски емисии, глоби при превишаване на пределните норми и стимули за екологични иновации, за да се помогне на производителите да разработят нови, по-екологично чисти технологии – които ще бъдат от полза за конкурентоспособността на ЕС и ще създадат възможности за заетост.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Сега, когато дебатът за емисиите на въглероден диоксид вече е неизбежен, тъй като заема централно място в дискусиите по изменението на климата, важно е да се намерят решения за необходимото намаляване на емисиите от леки търговски превозни средства. Целта на одобряването на цели на ЕС за новите леки търговски превозни средства е да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар в резултат на приемането на различни мерки от държавите-членки. Както докладчикът изтъква, този нов регламент ще послужи и като стимул за автомобилния сектор, който да го мотивира да инвестира в нови технологии.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Секторът на автомобилния транспорт се нарежда на второ място като източник на емисии на парникови газове в Европейския съюз и емисиите от него продължават да нарастват. Затова всички видове превозни средства, включително леките търговски превозни средства, трябва да бъдат обхванати от регламенти, за да се намалят тези емисии.

Целта за намаляване на емисиите на парникови газове ще се постигне по-лесно, ако е налице законодателство на равнище ЕС, а не национално законодателство с различни цели. Освен това ще осигурим по-голяма правна защита и сигурност за сектора на производство на моторни превозни средства.

Необходимо е обаче да съчетаем амбицията с реализъм и здрав разум. Ето защо и отчитайки факта, че малките и средните предприятия са тези, които предимно използват леките търговски превозни средства, и че те съставляват повече от 99,8% от фирмите в ЕС и създават 67,4% от работните места, не можем да поставим цели, които да бъдат в техен ущърб.

Затова съм съгласен с целта от 147 г CO2/км за пределна норма на емисиите на въглероден диоксид от нови леки търговски превозни средства, регистрирани в ЕС, ако се потвърди осъществимостта на този вариант. Приветствам също и факта, че по отношение на този тип превозни средства не беше въведено единно ограничение на скоростта в Европа.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Подкрепяме разработването и прилагането на технологии, които намаляват използването на изкопаеми горива, а следователно и нивото на отделяните в атмосферата газове в резултат на тяхното изгаряне. Основанията за това са качеството на околната среда, здравето и благополучието на хората, както и причини, свързани с постепенното и неумолимо изчерпване на запасите от изкопаеми горива, които трябва да се управляват изключително разумно и предпазливо. Този подход също така е неделима част от фокуса върху видовете транспорт, които не разчитат на тази форма на енергия, като например железопътният транспорт, при който са необходими инвестиции, които да осигурят неговото развитие. В този конкретен случай смятаме, че стандартите за емисиите от нови леки търговски превозни средства не трябва да пренебрегват нито разнообразието на автомобилните производители, нито законните интереси и нужди на малките и средните предприятия в различните държави-членки.

Обсъждането на това досие показа, че има различни начини за ограничаване на емисиите от превозни средства с присъщите инвестиционни разходи, както и различни хоризонти на приложение, които трябва да се преценяват внимателно. Тези различни възможности включват въвеждането на устройства за ограничаване на скоростта в превозните средства, които освен че могат да доведат до намаляване на емисиите, могат да имат положителен ефект и върху безопасността на движението по пътищата.

  Karl-Heinz Florenz (PPE), в писмена форма. – (DE) Днес се въздържах при гласуването, защото не мога да подкрепя договорения компромис. Това не е достатъчно и 147 г не е достатъчно амбициозна дългосрочна цел. Въпреки това не гласувах против доклада, защото компромисът ще да бъде приложен бързо и ще позволи необходимите иновации да бъдат въведени много скоро. Строгите екологични стандарти няма да навредят на индустрията. Напротив, само поставящите предизвикателства цели ще създадат необходимия натиск за нововъведения и това е единственият начин нашата индустрия да остане на върха. Размиването на дългосрочната цел по-специално ми показва, че автомобилната индустрия не си е взела поука от въведеното преди две години законодателство относно пределните норми за емисии на въглероден диоксид от леки автомобили и ще може да продава екологично чисти автомобили едва в бъдеще. Автомобилната индустрия явно няма доверие в здравия разум на своите клиенти. Вместо да проучва нови технологии, индустрията вложи всички свои усилия в борба с предложените правила.

Използвани бяха всички линии на защита и не беше показано желание за участие в конструктивно сътрудничество. Това е разочароващо. Освен това още веднъж пропуснахме шанса да посочим ясно, че защитавайки така нашата индустрия, не й помагаме по никакъв начин. Бъдещето ни зове, но ние не слушаме. Вчера „Фолксваген“ представи своя автомобил с еднолитров двигател на автомобилното изложение в Детройт и това показва точно какво е възможно.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Приемането на предложението на Комисията за регламент за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства според мен е преди всичко залог за бъдещето. Постигнатият компромис за ограничаване на средните емисии на въглероден диоксид до 147 г/км до 2020 г. не изпълнява първоначалните амбиции на колегите от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, която по-рано защитаваше определено по-амбициозна цел (135 г/км). Те бяха подкрепени в това отношение от групата на Зелените/Европейски свободен алианс и Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица. Зад тази „битка на числата“ обаче стои необходимостта от постигане на баланс между предизвикателствата на околната среда, които всеки признава, и определени социални и индустриални изисквания, които не трябва да се забравят. Ето защо ми се струва уместно, че компромисът ще бъде приет едва след преразглеждането на регламента до януари 2013 г. и едва след провеждането на проучване за осъществимост и преоценката на целите. Това преразглеждане не само ще ни позволи да се върнем скоро на темата и да продължим борбата срещу замърсяването от превозни средства, но също така ще предостави възможност да се разгледа въпросът за научните изследвания и иновациите на ЕС в областта на автомобилния превоз на товари. Датата е определена за 2012 г.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) За да се отговори на амбициозните цели на Европейския съюз по отношение на устойчивото развитие и борбата с изменението на климата, е важно Европейският съюз да предприеме действия в автомобилния сектор. Във връзка с това приемането на доклада е още една стъпка към производството на превозни средства, които замърсяват по-малко. Много съжалявам обаче, че в регламента няма амбиции за намаляване на емисиите на въглероден диоксид за нови леки търговски превозни средства. Въпреки че, разбира се, гласувах в подкрепа на резолюцията, това, за което гласувах, беше първоначалното предложение на Европейската комисия: а именно, цел от 135 г CO2/км до 2014 г. и 120 г CO2/км до 2020 г. (а не това, което в крайна сметка беше прието: 175 г CO2/км до 2014 г. и 147 г CO2/км до 2020 г.) Днес разполагаме с технологии, които ще ни позволят да постигнем много по-ниски прагове и да направим това много по-бързо, отколкото предвиждат целите на доклада.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Намаляването на емисиите на въглероден диоксид от всички форми на транспорт, включително от леките търговски превозни средства, е желана цел. Важно е да се определят пределни норми, за да се насърчат производителите на автомобили да възприемат амбициозен подход. Наред с друго, споразумението беше постигнато благодарение на уменията за водене на преговори на белгийското председателство.

Компромисът включва краткосрочна цел за намаляване на емисиите до 175 г/км до 2014 г., както и постепенно, поетапно намаляване с оглед на постигане на дългосрочната цел от 147 г/км до 2020 г. Тези цели са придружени от мерки, които създават стимули за индустрията да произвежда енергийно ефективни търговски превозни средства. Постигането на тези цели ще бъде от полза не само за малките и средните предприятия, които са основните ползватели на микробуси и камиони за доставка, но също така и за физическите лица и най-важното, за околната среда.

В бъдеще ще можем да изиграем ролята си не само на равнище ЕС, но също и на световния пазар, ако можем да произвеждаме безопасни и екологично чисти автомобили. Освен това не трябва да допускаме нашите експертни познания да бъдат изнесени в други държави, например в Китай, вследствие на забавяния при създаването на политиката на ЕС. Вместо това трябва да възприемаме това като възможност да въведем устойчива европейска политика в областта на околната среда, която ще окаже положително въздействие не само върху Европа като място на индустриална дейност, но и върху заетостта.

Приветствам компромиса и поради това го подкрепих.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с предвидената разпоредба, че секторът на леките търговски превозни средства следва да предприеме мерки за намаляване на емисиите, както това прави секторът на леките пътнически автомобили. По този начин производителите ще пускат на пазара нови превозни средства с по-добри характеристики по отношение на отделяните емисии на въглероден диоксид. Това ще даде възможност на потребителите да модернизират своите автомобилни паркове и да намалят приноса си към емисиите на въглероден диоксид. Целта на предложеното законодателство е да се намалят емисиите на въглероден диоксид от леките търговски превозни средства. Това е по-трудно постижимо отколкото при автомобилите, тъй като каросерията на ЛТПС не може да се модифицира толкова лесно или евтино, за да се постигне по-голяма ефективност. Вместо това всички промени трябва да бъдат извършени в двигателите или механиката. Това е доста голяма инвестиция. Спорно е обаче дали предложението ще изпълни тази цел: Има сериозни опасения дали мерките ще изпълнят първоначалната цел за предотвратяване на изменението на климата и дали предложените цели и срокове са реалистични и икономически осъществими. Също така съществува загриженост, че те могат да намалят конкурентоспособността в сектора. Въпреки това смятам, че трябва да обърнем по-голямо внимание на три области: икономическата криза и нейното сериозно въздействие върху производителите и потребителите на автомобили, необходимостта от подпомагане на индустрията (производителите), вместо тя да се поставя в неблагоприятно положение чрез обременителни мерки (или дори глоби), и необходимостта да се оказва подкрепа на бизнеса (потребителите), вместо да се създават допълнителни разходи чрез спорни политически мерки.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) По време на законодателния процес внесох редица изменения на предложението за регламент относно емисиите от нови леки търговски превозни средства с цел да бъдат облекчени първоначално предложените нива за емисиите от въглероден диоксид и да се гарантира, че за постигането на целите ще бъде осигурен по-дълъг период. Радвам се да видя, че моите изменения са взети под внимание. Вярвам, че регламентът, във варианта, в който беше гласуван, ще помогне за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. На промишлеността се предоставя възможността да адаптира своите проекти и да въведе подходящи разпоредби в предвидените срокове. Превозните средства от категория N1 се използват от малки фирми, които са чувствителни към повишаването на цените и които същевременно присъстват все по-често на пазара. Регламентът няма да ги натовари с прекомерни разходи. Регламентът предвижда компенсации под формата на облекчения за най-добрите производители, които изпълнят предсрочно целите за стандартите за емисии. На фирмите, които не успеят да се адаптират в срок, може да бъдат наложени глоби, които те няма да имат възможност да прехвърлят на потребителите. Гласувах „за“ приемането на резолюцията.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението, което предвижда по-високи стандарти за емисиите от новите леки търговски превозни средства. То трябва да има важен принос за подобряване на качеството на въздуха, по-специално в централната част на градовете.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Преди две години беше одобрено законодателството относно емисиите от леки автомобили. Сега е време Европейският парламент да одобри въвеждането на пределно допустими норми за въглероден диоксид за нови леки търговски превозни средства. Тези превозни средства се използват главно от фирми, включително от малките и средните предприятия, и в момента съставляват около 12% от превозните средства по пътищата. Освен да допринесат за по-доброто качество на въздуха и за постигането на целите на ЕС в областта на климата, превозните средства трябва да осигурят по-големи икономии на гориво за малките фирми, които зависят от тях. Целите предвиждат цел да се насърчат иновациите в индустрията. Регламентът установява цел от 175 г CO2/км, която да се въведе до 2014 г. и постепенно да се понижи до 147 г CO2/км до 2020 г. Санкциите, които ще се прилагат, ако производителите не успеят да изпълнят регламента, трябва стриктно да се изпълняват.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За да постигнат значително намаление на емисиите на въглероден диоксид, производителите трябва да препроектират превозните средства, така че в бъдеще те да не превишават определено ниво. Мерките, които изглеждат технически възможни при леките автомобили, не е задължително да са постижими за леките търговски превозни средства. Тъй като действително не е възможно да се промени формата на превозните средства, инженерите ще трябва да съсредоточат вниманието си върху двигателя и механичните компоненти, което според специалистите, е твърде дълъг процес. Поради тази причина трябва да намерим алтернативни решения, които да доведат до намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леките търговски превозни средства. В момента има два възможни варианта. Единият е да се увеличи намалението за автомобилите, за да се компенсират емисиите от търговските превозни средства. Другият е да се монтират устройства за ограничаване на скоростта, което също би довело до значително понижаване на емисиите. Не гласувах в подкрепа на доклада, защото според мен той предлага твърде малко варианти.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Трябва да се стремим да намалим възможно най-много емисиите на въглероден диоксид и затова е много важно да бъде поставена цел за емисиите от превозни средства предвид тяхното отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Въпреки това направеното в резолюцията предложение за повишаване на целта за емисиите от нови леки търговски превозни средства, с което се определя еднаква цел, както прилаганата при леките автомобили, преди всичко се обсъжда заради мерките, които се предвиждат за постигането на тази цел, и тяхното въздействие върху производителите на микробуси. Предложението за монтиране на устройства за ограничаване на скоростта в автомобилите ще има отрицателно влияние върху стопанските субекти и ще намали тяхната конкурентоспособност на международния пазар. Освен това производителите на микробуси ще трябва да увеличат цените предвид направените разходи.

Ето защо, преди да вземем толкова важни решения, трябва да проведем задълбочени научни изследвания, които доказват, че въвеждането на устройства за ограничаване на скоростта значително би намалило нивото на емисии на въглероден диоксид. Трябва също така да създадем ясен и адекватен механизъм за облекчения и да очертаем насърчаващи инициативи. Смятам, че за да се повиши конкурентоспособността на европейските автомобилопроизводители, трябва да се обърне по-голямо внимание на мерките за стимулиране.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Целите за понижаване на емисиите на въглероден диоксид от превозни средства са важен аспект на европейската стратегия за борба със замърсяването и изменението на климата. Замърсяването от леки търговски превозни средства е минимално в сравнение с транспорта като цяло, но за всеки конкретен сектор трябва да се определят пределни стойности, които ще позволят постигането на предварително определените цели. Затова гласувах в подкрепа на доклада. Целта на Европа е да намали емисиите на въглероден диоксид до 120 г CO2/км, с цел постепенно да бъдат намалени средните емисии. Затова съм съгласен със структурата на регламента, който изисква от януари 2014 г. новорегистрираните и произведените нови леки търговски превозни средства да имат по-малко от 175 г CO2/км емисии, а в дългосрочен план (до 2020 г.) те да произвеждат по-малко от 147 г CO2/км, отчасти за да се постигне компромис с оглед на изискванията за проектирането на тези превозни средства.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно новото законодателство за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от леки търговски превозни средства. Решението ми се основава на представените различни данни в редица документи за информация по темата, по-специално, фактът, че в момента тези превозни средства съставляват около 12 % от превозните средства на пътя. Необходимо е да се установят стандарти за емисиите на въглероден диоксид от нови леки търговски превозни средства, за да се избегнат регулаторните пропуски, като също така е важно автомобилният сектор да бъде насърчен да инвестира в нови технологии. Съгласна съм с докладчика, когато той подчертава, че е необходимо секторът на леките търговски превозни средства да последва примера на автомобилния сектор, който се опитва да намали емисиите на въглероден диоксид. За разлика от автомобилите обаче, промените при тези превозни средства не са свързани с тяхната форма или тегло, а с модификации по техните двигатели и механика, което прави процеса много по-бавен и по-скъп. Важно е обаче този технологичен напредък да се насърчава за благото на всички.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящото предложение е продължение на стратегията на Общността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леки търговски превозни средства (ЛТПС), както следва:

– Считано от 2020 г. дългосрочна цел от 147 г CO2/км средни емисии от нови ЛТПС, регистрирани в Съюза, при условие че се потвърди осъществимостта на тази цел. До 1 януари 2013 г., след извършването на цялостен преглед, при необходимост те ще бъдат изменени с предложение;

– краткосрочна цел, определена на 175 г CO2/км; период на постепенно въвеждане, считано от 1 януари 2014 г. до пълното изпълнение на изискванията от новия автомобилен парк от 2017 г.;

– включване на цели за специфични емисии на превозните средства, работещи с алтернативно гориво, с цел да се насърчи по-нататъшното разпространение на определени превозни средства, работещи с алтернативно гориво, на пазара на Съюза;

– при превозни средства с многоетапно типово одобрение специфичните емисии на въглероден диоксид на напълно комплектованите превозни средства се разпределят на производителя на базовото превозно средство. Облекченията за производителите на ЛТПС с емисии на въглероден диоксид, по-ниски от 50 г CO2/км, се ограничават до прага 25 000 ЛТПС на производител;

– санкциите: считано от 2019 г., се определят на 95 EUR, като се въвеждат поетапно от 1 януари 2014 г. до 2018 г.

Оказването на помощ на производителите, за да разработят зелени технологии за микробусите, ще бъде от полза за компаниите и за създаването на работни места.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Не може да има изключения: търговските превозни средства също трябва да станат по-екологично чисти. Гласувах в подкрепа на предложението за директива, която изисква през следващото десетилетие производителите да намалят емисиите на въглероден диоксид от микробуси и други търговски превозни средства. Предложението до голяма степен черпи вдъхновение от европейския регламент относно емисиите на въглероден диоксид от леки автомобили, който е в сила от 2008 г.

Това беше логично гласуване след постигнатото споразумение със Съвета, което по същество се връща към основните предложения на Европейската комисия: задължение за намаляване на замърсяващите емисии от търговски автомобили до 175 г CO2/км до 2014 г. за 100% от автомобилния парк и постепенното им намаляване до 147 г CO2/км до 2020 г. Това обаче все пак е известно разочарование, защото през септември 2010 г. в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните гласувахме по-амбициозна цел.

Що се отнася до допълнителните разходи за производителите на микробуси и малки автобуси, те ще бъдат добре компенсирани поради факта, че тези превозни средства ще замърсяват по-малко и ще имат по-малък разход, а в крайна сметка от това се интересуват водачите на моторни превозни средства.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да изкажа своите поздравления за извършената от г-н Callanan отлична работа. Днес приехме постигнатото споразумение с правителствата на държавите-членки за нови пределни норми за емисиите на въглероден диоксид от европейските търговски превозни средства. То също така включва и стимули за индустрията да произвежда микробуси, които са по-енергийно ефективни, и санкции за онези, които не спазват новите правила. Приетото законодателство представлява труден балансиращ акт и поставя редица амбициозни, но изпълними екологични цели за производителите.

Новото законодателство завършва европейската регулаторна рамка, като допълва формулираните преди две години правила относно емисиите от пътнически автомобили. Ако производителите произведат микробус с емисии, по-ниски от 50 г CO2/км, те ще получат облекчение, важащо за ограничен период от време. Всъщност при изчисляването на средната стойност въпросното превозно средство ще се отчита като 3,5 превозни средства през периода 2014–2015 г., 2,5 през 2016 г. и 1,5 през 2017 г., която е последната година, през която ще бъде в сила системата от облекчения. От друга страна, новопроизведените превозни средства, които отделят повече емисии от наложените пределни норми, считано от 2019 г. ще подлежат на санкция в размер на до 95 EUR/г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че в комисията Зелените/EFA гласуваха против доклада (32/25/0), те постигнаха съгласие с други групи, че следва да се стремят към преговори за постигане на споразумение със Съвета на първо четене, най-вече заради оценката, че е малко вероятно политическите мнозинства да се подобрят в пленарната зала, а преговорите с предстоящите унгарско и полско председателство е малко вероятно да дадат по-добър резултат.

Същината на споразумението на първо четене беше: отлагане на задължителната средна максимално допустима стойност от 175 г CO2/км с една година (2017 г.); понижаване на целта за 2020 г. до 147 г/км с изискване да бъде потвърдена чрез законодателна процедура; намаляване на таксата за извънредно количество емисии до 95 EUR/г; и леко увеличение и удължаване на периода на прилагане на облекченията до 2017 г. Постигнатият в пленарната зала окончателен резултат обаче беше крайно незадоволителен и ние решихме да гласуваме „против“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото смятам, че целта за опазване на околната среда заслужава да бъде преследвана. Това е важен документ, който помага на автомобилната индустрия да планира своето производство по-ефективно и по този начин гарантира постигането на по-ниски емисии на въглероден диоксид. Решението ще стимулира иновациите и научните изследвания, като ще помогне на потребителите и преди всичко на малките и средните предприятия да реализират икономии.

В края на дългите преговори между Парламента и Съвета беше достигнат важен резултат, плод на балансирания компромис между различните позиции на 27-те държави-членки. Приемането на тези нови цели и стандарти със сигурност ще донесе практически резултати, като същевременно ще защити по-добре здравето на всички европейски граждани. Борбата срещу изменението на климата не може да се отлага и това се отнася в еднаква степен за намаляването на емисиите от превозни средства.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Днес гласувах в подкрепа на обсъждания доклад относно стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства. Смятам, че докладът е необходим с оглед на целите на Европейския съюз във връзка с глобалното затопляне и намаляването на емисиите. Също така трябва да се отбележи, че тъй като въпросните леки търговски превозни средства имат обслужваща функция и се използват предимно от малките и средните предприятия (МСП), важно е техните възможности също да се вземат под внимание, когато се извършват необходимите промени. Искрено вярвам, че за да бъде постигнато наложеното чрез този доклад ниво, се нуждаем от подходящ компромис, който да взема под внимание работещите в Европа МСП и глобалните цели на Европейския съюз.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Изцяло подкрепям първоначалното предложение за установяване на стандарти за емисиите на въглероден диоксид от нови леки търговски превозни средства (ЛТПС) с цел да се предотврати регулаторен пропуск вследствие на известното припокриване, което в момента съществува при регистрацията на леките пътнически автомобили и ЛТПС. В момента много автомобили, които са одобрени като леки пътнически автомобили, като например високопроходимите спортни автомобили (SUV), са регистрирани като ЛТПС, често тъй като тази категория се облага с по-ниски данъци или поради други фискални стимули. Въпреки че законодателството, което обхваща леките пътнически автомобили (и това предложение), се основава на типовото одобрение на превозните средства (а не на регистрацията), липсата на регламент за ЛТПС означава, че съществува риск производителите на относително големи леки пътнически автомобили да подадат заявление за одобрение на типа като ЛТПС.

Това би означавало, че тези отделящи високи емисии превозни средства ще останат извън обхвата на стандартите за емисиите на въглероден диоксид. В крайна сметка споразумението на първо четене се превърна в много слабо споразумение, с което задължителната цел за постигане на 175 г CO2/км беше отложена с една година. Целта за 2020 г. беше оставена на 147 г/км, а санкциите за неизпълнение бяха намалени от 120 EUR/г на 95 EUR/г. Това е неадекватен символичен жест, който означава, че този закон няма да има съществен принос към дебата по въпросите на климата. Усещането за неотложност изчезна и това е съвсем ясно. Затова и гласувах „против“.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад, който е част от стратегията на Общността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леки превозни средства. Помагайки на производителите да разработят зелени технологии, ние можем да бъдем от полза за фирмите, а също така и да създадем работни места, като същевременно помагаме за решаването на екологичните проблеми, пред които сме изправени.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) В заключението на започнатата по инициатива на Комисията стратегия за устойчиво развитие се поставя акцент върху най-належащите проблеми на устойчивото развитие, а именно мерките за енергийна ефективност в транспортния сектор. Предвид борбата срещу изменението на климата по отношение на емисиите на въглероден диоксид и по-голямата конкурентоспособност на европейската автомобилна индустрия, този регламент има за цел да установи схеми за стимулиране, по-специално предоставяне на облекчения и плащания за екологични иновации, а също така и по-малко наказания. Постигнатото от Парламента споразумение в това отношение е амбициозно, но същевременно и осъществимо. Поетапната краткосрочна цел на ЕС е 175 г CO2/км, която трябва да бъде постигната до 2017 г., и дългосрочна цел от 147 г CO2/км, която да бъде постигната до 2020 г.

В същото време се предвиждат облекчения за превозните средства, които отговарят на критериите за ефективност и се прилагат разумни санкции в случай на превишаване на максимално допустимите стойности за въглероден диоксид. Смятам, че приемането на регламента е в съответствие с политиките за устойчивост на околната среда на Европейския съюз и в същото време защитава производителите, повечето от които са малки и средни предприятия, и потребителите, и също така насърчава иновациите в сектора.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за регламент за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Европейската комисия за намаляване на емисиите на CO2 от леките търговски превозни средства. Това ще ни позволи да насърчим производителите на автомобили да използват екологичните иновации, за да гарантират конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия.

Регламентът налага плащането на санкции от производителите на леки търговски превозни средства за превишаване на определените в документа средни специфични емисии.

Бих искала да отбележа, че към ограничаването на замърсяващите емисии не трябва да се подхожда само от гледна точка на предлагането, например как леките търговски превозни средства трябва да бъдат модернизирани, за да станат по-екологично чисти, а също така и от гледна точка на търсенето. Важно е новите превозни средства, които изпълняват изискванията на настоящия регламент, да бъдат достъпни за потребителите. Това ще позволи регламентът да осигури стимули за производството на превозни средства, които предлагат ефективен разход на гориво, и да наложи санкции на производителите, които не изпълняват договорените цели. Считано от 1 януари 2012 г., всяка държава-членка ще има задължението да отчита данните за всяко ново лекотоварно превозно средство, което е регистрирано в страната, и да гарантира спазването на предвидените в регламента разпоредби.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – Днес гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той отбелязва още една стъпка в правилната посока в борбата срещу изменението на климата. Пределните норми за въглероден диоксид за нови микробуси ще доведат до по-чисти превозни средства в ЕС с по-висока горивна ефективност. Определени са цели и се надяваме, че стимулите за по-ефективни микробуси ще дадат тласък на стремежа към иновации в индустрията. Това трябва да даде възможност на фирмите, включително на многото малки предприятия в Уелс, които разчитат на тези микробуси, да използват микробуси с по-висока горивна ефективност и да контролират разходите през този период на увеличаващи се цени на петрола.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Не гласувах в подкрепа на доклада на г-н Callanan, въпреки че той е добре обоснован и представлява стъпка в правилната посока. Моето мнение обаче е, че пределно допустимите норми за емисии на въглероден диоксид на километър трябва да бъдат много по-амбициозни. Затова подкрепям предложението на Комисията за 135 г CO2/км. Комбинацията от обединения за емисии, които производителите могат да създадат за цялата си продуктова гама, както и установяването на ограничение на скоростта от 120 км/ч биха направили тази цел постижима, въпреки че това би изисквало полагането на сериозни усилия. Същевременно в името на околната среда не трябва да позволяваме никой от тези срокове да бъде отлаган. Трябва да запазим 2014 г. като срок.

Препоръка: Klaus-Heiner Lehne (A7-0021/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Като имаме предвид проточилото се развитие на въпроса, започвайки от предложението на Комисията за регламент през 2000 г., одобрението му от Парламента през 2002 г., първите резултати във вид на сериозни трудности при приемането му от държавите-членки, заключенията на Съвета през 2009 г., липсата на транспониране на неговата позиция, непреодолимите проблеми при кръговете преговори през декември 2010 г. и последвалия ангажимент на минимален брой държави-членки да установят засилено сътрудничество в тази област, въпреки че въпросът не е в изключителната компетентност на ЕС, одобрявам настоящата препоръка. Съгласен съм с предложението за регламент, тъй като отсъствието на единна патентна защита в целия ЕС може да доведе до фрагментирана, сложна и скъпа патентна система. Тъй като всички изисквания са изпълнени, това само може да донесе предимства за вътрешния пазар.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните месеци нееднократно изразявах неодобрението си за триезичния езиков режим за патентите. Нещо повече – мисля, че използването на европейската институция на засиленото сътрудничество за заобикаляне на ветото на Италия и Испания и с това избягването на по-нататъшното разискване за намиране на общо, по-малко обременително решение, е въпрос от безпрецедентна политическа важност. Предложението за решение е също така несъвместимо с изискването за крайна мярка, определено от член 20, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, който определя, че засилено сътрудничество може да се допусне, само ако след като бъдат проучени всички останали възможности, целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок.

Освен това, повече от година след приемането на Договора от Лисабон, принципът на равнопоставеност на европейските езици вече се изоставя, с което се накърняват конкурентоспособността и възможностите за иновации на милиони европейски малки и средни предприятия, както и правата на европейските граждани. Този патентен режим уврежда вътрешния пазар, подлагайки го на разслоение по географски признак, което би било препятствие за търговията между държавите-членки и би имало отрицателно отражение върху стабилността на предприятията и свободното движение на капитали. Като повторно изразявам несъгласието си, искам да кажа, че според мен би било добра идея да се изчака решението на Съда на Европейския съюз на 8 март, преди този въпрос да се обсъжда в залата.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европа бележи напредък. Благодарение на Договора от Лисабон вече е възможно група страни, които искат заедно да продължат напред по конкретна тема, да го сторят дори и ако някои страни не проявяват интерес. Случаят вече е такъв при правилата, важащи за двойки от различни националности, които желаят да се разведат. Наричаме това „засилено сътрудничество“. Исках същото да важи за защитата на европейските изобретения и засиленото сътрудничество да бъде използвано за създаване на европейски патент. Причината е, че макар да струва 10 пъти по-скъпо да бъдат защитени изобретения с патент в Европа отколкото в Съединените щати, по-конкретно поради разходите за превод, 25 от 27-те държави-членки желаят заедно да създадат европейски патент; такъв патент би струвал по-малко, защото би бил единен. Единният патент ще бъде оформян на френски, английски или немски език и ще защитава изобретенията ни в 25-те участващи страни. Освен това тази защита най-после ще бъде с достъпна цена. Дори и Испания и Италия да не подкрепят тази система от езикови съображения, същественото е че 25-те държави-членки, които проявяват интерес, бележат напредък заедно по темата. Аз гласувах в подкрепа на тази процедура, тъй като тя се явява голяма крачка напред за конкурентоспособността на европейската промишленост.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Създаването на единна патентна защита в Европейския съюз е съществена част от разработването на иновациите и подобряването на конкурентоспособността. Подкрепих резолюцията, която ще разреши засилено сътрудничество между държавите-членки в областта на създаването на единна патентна защита. До този момент в Европейския съюз действа една фрагментирана патентна система, което се дължи на високите цени и сложността на удостоверяването на европейските патенти в отделните държави-членки. Макар че повече от девет държави-членки са обявили намерението си да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на създаването на единна патентна защита, Комисията и участващите държави-членки следва да насърчават участието на възможно най-много държави-членки. Засиленото сътрудничество би улеснило правилното функциониране на вътрешния пазар и би отстранило пречките пред свободното движение на стоки, което би увеличило броя на изобретателите и би осигурило достъп до единна патентна защита в целия ЕС.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Системата на европейския патент е необходимост. Съществуването на различни тълкувания и решения във всяка държава-членка води до правна несигурност. Задължителният превод на всяко патентно досие на 23-те официални езика е скъпо, отнема време и води до загуба на конкурентоспособност. Поради това по принцип обикновено огромното мнозинство от заинтересованите страни, включително професионалните сдружения, приема варианта „само на английски език“.

В обсъжданото предложение са избрани три езика (английски, френски и немски), като всички останали езици остават на втори план. От гледна точка на разпространеност в света обаче португалският език е далеч по-важен от френския или немския. Аз също имам много резерви относно възможността да се използва засилено сътрудничество в случая. Инструментът, който е предназначен да позволи на група страни за започнат процеси на по-голяма интеграция, която би могла постепенно да включи и всички останали, не трябва да се превръща в частен клуб и в механизъм за изключване или в такъв, който установява надмощие на едни спрямо други. Затова аз съм „против“ доклада Lehne.