Пълен протокол на разискванията

Вторник, 15 февруари 2011 г. - Страсбург

14. Незабавни мерки на ЕС за подпомагане на Италия и други държави-членки, засегнати от извънредни миграционни потоци (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е разискването относно незабавните мерки на ЕС за подпомагане на Италия и други държави-членки, засегнати от извънредни миграционни потоци.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодаря Ви за това много навременно разискване относно ситуация, която заслужава цялото ни внимание.

Комисията много внимателно следи положението и Фронтекс изпрати двама експерти на място. Според докладите приблизително 5 500 мигранти от Тунис са достигнали италианските брегове през последните няколко дни, но през последните 24 часа броят им е слабо намалял. Пристигащите са предимно мъже на възраст между тридесет и четиридесет години, но има и 34 жени и 108 деца; идентифицирани са 27 посредници в трафика. Тези хора, които пристигат по италианските брегове, предизвикват изключително натоварване на приемните центрове в Италия, особено в Лампедуза.

Миналата неделя установихме контакт с италианското министерство на вътрешните работи и получихме официална молба за помощ от ЕС. Ние сме готови да помогнем както на Италия, така и на Тунис. Този въпрос е от значение за целия ЕС, а не е само двустранен проблем. Още преди развитието от последните дни Комисията, заедно с Фронтекс, започна да идентифицира възможните краткосрочни и средносрочни мерки. Общият отговор на ЕС следва да се основава на принципа на ЕС за солидарност между държавите-членки; и ние сме готови да подпомогнем Италия.

Нашият подход обаче трябва да се основава също и на солидарност с Тунис и нейния демократичния преход. Това мнение беше изразено и от лейди Аштън при посещението й в Тунис вчера, където тя предложи на органите в Тунис политическа и финансова помощ.

За да подпомогнем Италия при настоящите обстоятелства, ние набелязахме многобройни конкретни мерки, включително и спешна финансова помощ. Финансово ние сме готови да мобилизираме извънредна помощ от Европейския бежански фонд за 2011 г. в добавка към финансирането за Италия, което вече предприехме. Това следва да покрие разходи за настаняване, инфраструктура, материална помощ, медицински грижи, социални помощници, консултации относно правно-административните процедури за предоставяне на убежище, правна помощ, езикова помощ и т.н.

В състояние сме също доста бързо да мобилизираме ресурси от фондовете на ЕС като Фонда за външните граници и, ако е необходимо, Италия може да поиска от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището във Валета да изпрати екипи в помощ на националните органи, които обработват молбите за убежище.

По отношение на наблюдението на външните граници, би могло да се организира съвместна операция на Фронтекс. Знам, че на техническо равнище се извършва подготовка.

Както обикновено, такова съвместно разискване ще зависи от доброволните вноски за оборудване. Аз приканвам всички държави-членки да покажат своята подкрепа. Нека обаче отново ви уверя в едно нещо във връзка с разискването, което проведохме само преди няколко минути: поради различното естество на операциите по морски/сухоземни граници и молбата към държавите-членки да участват в нова съвместна операция, тази операция няма да се конкурира с техния принос към операцията, която сега провеждаме по сухоземната граница на Гърция. Последната, разбира се, също е приоритет.

Искам да подчертая, че трябва да обърнем специално внимание на категории хора в уязвимо положение, които се нуждаят от международна закрила. Техните нужди трябва да се вземат предвид и те трябва да получат достъп до специалната закрила, на която имат право, както предвижда националното право и правото на ЕС.

С тези конкретни действия, които споменах, ние сме готови да се срещнем и да се ангажираме с представители на италианските органи за договаряне на подробностите по всяко от тези действия и следващите стъпки.

Разбира се, допълнително трябва да се разработи средносрочна стратегия. Във връзка конкретно с миграционните потоци ние се нуждаем от съчетаване на ефективно управление на границите и стратегия за подкрепа на демократичния и икономически преход. В краткосрочен план органите в Тунис би трябвало ефективно да патрулират границите на собствената си държава по море и по бреговете, за да предотвратят възможността контрабандисти, трафиканти на хора и избягали от затвора престъпници да се възползват от ситуацията. Важно е също Тунис да приеме обратно онези, които са достигнали територията на държави-членки на ЕС и не се нуждаят от международна закрила.

В търсене на по-структурирана намеса ние бихме могли също и да изследваме възможностите за по-добро насочване на помощта на ЕС, като насърчаваме проекти, които са в подкрепа на дейностите по създаване на работни места и доходи в различни райони на Тунис, и аз визирам по-конкретно южните части на страната.

В по-широк план кохерентният подход за подкрепа на политическото и икономическото развитие на Тунис трябва да включва възможности тези хора да дойдат в ЕС законно, както и обмен на стоки, услуги и знания.

Вследствие на тези народни революции над Средиземноморието духа вятър. Този вятър може да донесе много положителни промени за Тунис, за други държави и за ЕС. Настоящото положение в Лампедуза не следва да подкопава намерението ни да предложим помощ и подкрепа на тези нововъзникващи демокрации и на младото поколение, което с толкова страст и по мирен начин успя да постигне фундаментални политически промени.

  Simon Busuttil, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, хуманитарната криза в Италия, и по-конкретно на о-в Лампедуза, защото ситуацията е именно това – хуманитарна криза – ни заставя да действаме незабавно.

Предлагам пет стъпки. Първо, истински план „Маршал“ за Тунис и Египет, който ще предостави материална помощ през граница, но в същото време в замяна очакваме от Тунис пълно сътрудничество за блокиране на техните брегове, за да не се позволи допълнителна незаконна емиграция по море.

Второ, трябва спешно да изпратим мисия на Фронтекс с екип за бърза гранична намеса (RABIT). Така че, г-жо член на Комисията, нужно е сега там да се изпрати мисия на Фронтекс, а не просто двама експерти от Фронтекс.

Трето, трябва да дадем на Италия материална подкрепа при приемането на хилядите хора, които акостираха в Лампедуза. Честно казано, г-жо член на Комисията, не виждам как можете да твърдите, че Европейската служба за подкрепа в областта на предоставянето на убежище (EASO) ще изпрати свои експерти, след като тази служба на ЕС все още не работи, така че ще трябва да го направим по друг начин.

Четвърто, ние трябва да подпомогнем процеса по репатриране: незабавно репатриране на хора, които не отговарят на условията за предоставяне на убежище. Те следва да бъдат върнати обратно в Тунис, откъдето идват.

И накрая, трябва да помним, че в Договора се съдържа член 80, който ясно заявява, че нашата имиграционна политика следва да се основава на принципа на солидарност и справедливо споделяне на отговорността. Мисля, че вече е време Комисията да приложи този член.

  Juan Fernando López Aguilar, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, аз мисля, че огромно мнозинство от членовете на Парламента приветстват демократичните движения в средиземноморските държави като предизвикателство пред европейската външна политика и пред нейния ангажимент към ценности, но много от нас също така знаят, че тези движения не са безвредни. Те имат хуманитарни последици и въздействие по отношение на миграционния натиск върху съседни държави.

Следователно сега е времето да си припомним, че Договорът от Лисабон е в сила и членове 67, 77, 78, алинея 3 и член 80, както току-що беше казано, постановяват, че споделената солидарност и отговорност превръщат това предизвикателство в европейско. То е не само споделено предизвикателство, но и съвместно такова и следователно засяга европейските институции.

Време е да кажем, че никоя държава не е сама. Време е да кажем, че това не е проблем на Италия в Лампедуза или на Малта, Гърция, или Испания. Не! Това е проблем на европейските институции. Време е също обаче да кажем, че не става дума за Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници, която е оперативна агенция или за Европейската служба за подкрепа в областта на предоставянето на убежище, а за равнището на вземане на политически решения. Това означава да се изтъкне, че трябва да се инвестират необходимите ресурси в развитие на сътрудничеството и подпомагането на тези държави по отношение на установяването и консолидирането на демокрацията. Трябва също така да се инвестират необходимите ресурси обаче и в подпомагането на държавите-членки на ЕС в предизвикателството да се оказва първа помощ при имиграция и при управлението на съвместните граници.

Ето защо е време да кажем, че Договорът от Лисабон има да прилага цяла програма и Парламентът ще го подкрепя в справянето с предизвикателствата, пред които сме изправени.

  Niccolò Rinaldi, от името на групата ALDE. – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да започна изказването си с изявлението, направено от италианския министър на вътрешните работи вероятно вчера в Дамаск, в което той каза – чуйте това – че Сирия „е стабилна държава, където желанието на населението за модернизация е удовлетворено“. Междувременно преди няколко дни италианският министър на вътрешните работи направи друго изявление, в което прехвърли своите отговорности на Европа, която уж била изоставила Италия „както обикновено“, добави закачливо той.

Както обикновено обаче, ние сме свидетели на обичая да се обвинява Европа, когато е удобно, само за да се пренебрегне с раздразнение несъгласието на Брюксел със споразумението относно репатрирането по море, което нарушава хуманитарното право и пълни джобовете на африканските диктатори – някои, от които днес биват сваляни – и да се продължава дори и днес да се прахосват милиарди за Либия на г-н Кадафи или да се отказват 10 млн. евро помощ, предложена на италианското правителство от Европейския бежански фонд, която Италия реши да не използва, вероятно защото тя трябва да се изхарчи при спазване на правилата на Европа за прозрачност, вместо по вътрешните правила на Италианската агенция за гражданска защита.

Ето защо аз мисля, че няма да постигнем нищо, ако действаме така и правим такива декларации. Урокът от последните седмици наистина не е научен. Лампедуза ни напомня, че историята е по-силна от определени политически игри и припомня за декларации, които създават илюзии. Това ни напомня, че не всичко може да се купи с пари, че Европа не е нещо, към което да се обръщаме, когато е удобно, а е проект, по който трябва да се работи всеки ден, който изисква права и солидарност, но също така и зачитане на поетите ангажименти.

За да забавим миграцията по устойчив и целесъобразен начин, се нуждаем от пет неща: демокрация, развитие, уважение към международното право, европейска солидарност, а също и преди всичко – отказ от вредна реторика.

  Barbara Lochbihler, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, ограничавайки заглавието на това разискване до подпомагане на Италия и други държави-членки, ние още веднъж правим грешката да се фокусираме само върху проблемите на държавите, които граничат със Средиземно море. Това, което ни липсва, е загриженост за хората, които бягат през морето.

Ако приемем нашите принципи относно закрилата на бежанците наистина сериозно, трябва първо да се уверим и, ако е необходимо да проверим отделни случаи, в какво положение са тези хора и след това да гарантираме, че човешките им права ще бъдат защитени. Не трябва да позволяваме хора да бъдат отблъсквани, а нашите граници, ограждани с крепостни стени. Помощта, която агенцията на ЕС Фронтекс може да предложи в тази ситуация се споменава непрекъснато. Вярно е, че тя може да помогне, ако съсредоточи дейността си върху защитата и спасяването на бежанците. Не трябва да връщаме лодки, пълни с бежанци, както правехме в миналото. Тук в Парламента ние сега подготвяме нов мандат за Фронтекс и аз се надявам, че ще успеем да въведем подобрения, включително повече прозрачност и конкретни изисквания за агенцията да работи съгласно правата на човека.

Разбира се, ние трябва също така бързо да помогнем на Тунис да структурира своята икономика по начин, който ще позволи на хората да имат повече увереност, че имат шанс да заживеят достойно в собствената си държава. Трябва да направим възможно Тунис да постигне бързо и положително икономическо развитие посредством търговия с ЕС и субсидии за проекти там. Това е едно от главните изисквания на демократичната промяна в Тунис.

Напълно неразбираемо е, че отново много държави-членки на ЕС оставят държавите, които граничат със Средиземно море, да се справят с невиждан поток от бежанци. Призивът за доброволна акция за подпомагане на острови като Лампедуза и Малта не беше чут. Ние трябва да намерим обвързващо решение, което изисква държавите в центъра и северните части на ЕС да приемат бежанци. Инфраструктурата е налице. Всичко, което липсва, е политическа воля и чувство на солидарност.

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, госпожи и господа, ние не можем честно да обсъждаме проблема в Лампедуза, без да имаме предвид едно нещо: в Тунис, при президента Бен Али, имаше закон, който не е отменен и според който емиграцията е престъпление. Това означава, че проблемът не е просто проблем на Фронтекс, защото в крайна сметка ние трябва да гарантираме на тези хора, че няма да бъдат върнати само за да влязат в тунизийски затвор и е необходимо да убедим новото правителство да отмени този закон.

Преди всичко обаче, аз мисля, че това разкрива липса на елементарна реалистичност в нашата имиграционна политика, която зависи от един човек. Този човек не е г-жа Малмстрьом, нито г-н Барозу; той е г-н Кадафи. Ако г-н Кадафи бъде свален, което аз искрено се надявам да се случи, какво ще правим с нашия основен буфер за имигранти от Северна Африка и Африка на юг от Сахара?

Още повече, това ни показва, че в момента имаме около 5 000 километрова ивица от Мароко до Сирия, където хуманитарният риск е повишен на всеки километър и че трябва по някакъв начин да се подготвим за бежанска криза вероятно без прецедент в европейската история след събитията в Унгария през 1956 г. Това налага да се прекратят съвместните решения по отношение на презаселването, защото бихме могли да имаме бежански лагери по границите на Европа, ако някоя от тези революции се развие зле – нещо, което се надяваме да не се случи – и веднъж завинаги да се сложи край на стройната система от възгледи на политиките за предоставяне на убежище в Европа и на споделеното преместване на лица, търсещи убежище, в държавите от Европейския съюз.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние трябва незабавно да дадем политически отговор на възникналите кризи. Спешните намеси, поискани от Италия са: 1) преобразуване на Фронтекс от координационна агенция в оперативна структура със собствен персонал и ресурси; 2) прилагане на принципа на споделяне на тежестта; 3) използване на Европол за разследване на евентуално внедряване на терористи и проникване на престъпни организации за трафик на хора; и 4) предоставяне на ресурси за справяне с кризата.

Във всеки случай никоя от тези мерки няма да реши структурните причини за революциите в Магреба, които произтичат от липсата на истински политически партии, профсъюзи, сдружения, свободен печат и най-вече от липсата на зачитане на правата на човека. По същество липсват институционалните инструменти, които характеризират истинската демокрация и дават възможност да се чуе гласът на хората. Без тях не може да има икономическо развитие, работни места, стабилност и сигурност за всички. Това е истинско политическо предизвикателство, което Европа трябва да посрещне.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, в Европа е налице истинска криза. В момента Европа се наводнява от цунами от ислямски имигранти от берберските земи в Северна Африка.

Десетки хиляди авантюристи, някои от които са закоравели престъпници или дори терористи, вече пристигнаха в Лампедуза и още стотици хиляди са готови да последват примера им. Европейската граница се оказва пропусклива като сито. Италия не успява да защити нашата външна граница, а Фронтекс е погълната от събитията.

Ето защо аз призовавам Съвета и върховния представител баронеса Аштън да свикат спешно заседание съгласно член 28 алинея 2, на което Съветът следва да предприеме строги мерки за отпор на тази имигрантска вълна. Бих посъветвал също министър председателя Берлускони да не иска от нас пари, с които да оправи собствените си каши и глупости или да държи имигрантите извън своята държава. Вместо това той трябва да прекарва по-малко време в тичане след фусти, а да се захване за работа и да изпрати всички тези имигранти обратно в Африка.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко искам да благодаря на члена на Комисията за нейните усилия и за усилията, които ще продължи да полага за справянето с тази хуманитарна криза. Г-жо член на Комисията, Вие обаче знаете, както и аз знам, че истинската криза не е хуманитарната – тя е само последица – а фактът, че по време на тези исторически вълнения в целия Магреб Европа се оказа неадекватна, т.е. тя не успя да развие стратегия за Средиземноморието, както опита няколко пъти и винаги се проваляше. Процесът от Лисабон се провали и Съюзът за Средиземноморието се провали безславно.

Ние нямаме правилен поглед върху истинските проблеми в този случай. Ние трябва да им се противопоставим заедно, но днес Съветът не присъства тук. Ние изискахме от Съвета да разгледа въпроса относно наличието на европейска стратегия, която не се занимава толкова с проблема за имиграцията и незаконната имиграция, а по-скоро с въпроса за демокрацията и свободата в цялата Средиземноморска област.

Когато Съветският блок рухна, представяйки единен фронт, ние дадохме практически отговори и се справихме лесно с проблема с хилядите поляци, които пристигнаха по нашите улици, защото разгледахме проблема за интегрирането на целия Изток в Европа. По отношение на Средиземноморието, днес ние няма какво да кажем. Вместо това ние трябва да се оборудваме със стратегия, без която няма да сме способни да предложим никакви отговори. Ние трябва да оценим Вашите добри намерения и да спрем дотам.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Miguel Portas (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, моля, имайте предвид, че аз мога да споря с Вас относно причината, поради която Европа нямаше отговор на имиграционните проблеми. Бих казал по принцип, че това е, защото тя търси полицейски отговор на проблем, който е социален, икономически и политически.

Въпросът, който искам да задам обаче, е свързан с този, зададен от моя колега г-н Tavares. Приемливо ли е според Вас Фронтекс или други оперативни методи да могат да репатрират граждани на Тунис, когато законодателството в Тунис все още предвижда репатрираните лица да отиват в затвора? От друга страна, необходимо ли е, на първо място, да гарантираме някакво дипломатическо действие, така че да гарантираме анулирането на този закон, за да можем след това да говорим за други видове инструменти, като тези, които току-що споменах?

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, благодаря за въпроса. Ще изтъкна, че само преди няколко дни, когато бях на мисия в Тунис с г-н Panzeri, председателя на делегацията за отношения с държавите от Магребa, забелязахме, че временното правителство въвежда дълбоки промени в правната система и в законите, които управляват тази област като цяло.

Въз основа на отношенията на доверие между Европа и новата панорама, която се оформя в Тунис, аз считам, че можем да направим първите стъпки към решаването на проблемите, които изтъкнахте.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL). – (FR) Да, става дума за оратора преди двамата последни. Исках да запитам колегата как е достигнал до мнението, че хората в Лампедуза са ислямисти и престъпници и дали разполага с лична информация, чрез която може да потвърди това, или то фактически е плод на неговата фантазия.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, със сигурност общоприетото мнение е, че хората, които идват от Либия, в голямата си част са мюсюлмани и че сред тях има престъпници и дори терористи.

Предполагам, че всички присъстващи знаят това и ако Вие не сте го знаел, значи сте невероятно наивен.

  David-Maria Sassoli (S&D). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, изразяваме задоволство, че водим това разискване с Комисията относно миграционната криза в Северна Африка. Видяхме тези хора да пристигат в Лампедуза само за да установят, че няма съоръжения, които могат да ги приемат и идентифицират. Фактически преди време италианското правителство разруши съществуващия приемен център и намали съоръженията там под лозунга „Нулева имиграция“ и така попречи на Италия да успее да се справи с незаконната имиграция.

Ние знаем, че този проблем засяга Италия, но той засяга и Европа. Необходими са значителни финансови инвестиции, за да се разреши в рамките на координирана политика при спазване на международни договори и гарантиране на закрила на бежанците. Бих искал, г-жо член на Комисията, във Вашия отговор да чуя точно кога италианското правителство поиска Европейската комисия да се намеси, защото, както добре знаете има някои противоречия.

  Mara Bizzotto (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, през последните няколко часа в Италия пристигнаха повече от 5 000 имигранти, докато други 100 000 се отправят към Италия, Франция и Германия. Министърът на правосъдието на Тунис потвърди, че сред незаконните имигранти се крият около 11 000 затворници, терористи и престъпници.

Аз предварително внесох спешен въпрос в Комисията, за да получа отговор от баронеса Аштън, която необяснимо защо днес не е тук – а Комисията се съгласи да го предаде едва днес и то само защото вчера беше притисната в ъгъла от парламента. Тази оглушителна тишина е най-очевидният знак за липсата на характер, която тази Европа и нейното правителство показват, като се страхуват да заемат позиция дори, когато са изправени пред хуманитарна криза, която поражда сериозни хуманитарни и проблеми със сигурността.

Половин час, госпожи и господа, е цялото време, предоставено на тази демократична институция за разискване относно дълбоки исторически промени и техните последствия за хората в Европа. Какво да кажа на хората от моя избирателен район, които се страхуват? Какво ще направи утре Европейският съюз – и аз наистина имам предвид утре! – за да се справи с това ужасно положение?

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, има един отдалечен остров, изгубен насред Средиземно море, чието име е Лампедуза. Назад във времето, през 2008 г. този остров беше в заглавията на медиите, защото през тази година там акостираха 40 000 бежанци. По-късно проблемът беше решен чрез споразумение – т.нар. „договор за приятелство“ – подписано между правителствата на Италия и Либия.

Сега отново сме изправени пред същата ситуация, но този път много по-сложна, г-жо Malmström. Мир, стабилност и нови правителства в Тунис, както и в Египет са движещите сили зад бурята, която бушува в Средиземноморието. Аз съм сицилианец и за разлика от много членове на парламента, които се изказаха, аз съм посещавал бившия център за установяване на самоличността и експулсиране. За времето си този център беше полезен, но след сключването на „договора за приятелство“ вече нямаше причина да съществува.

Какво може да направи Комисията и какво може да направи Фронтекс? Разбира се, ние всички бихме искали да видим незабавното практическо изпращане на мисия за намеса. Ние искаме Фронтекс да бъде гъвкава, целенасочена, добре структурирана агенция със собствени финансови ресурси и г-н Busuttil, и аз разглеждаме нейния мандат в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Освен това г-н Mauro призова Съвета да действа незабавно и да включи въпроса в дневния си ред без повече отлагане, тъй като това е абсолютен приоритет предвид че сега започна и приток на имигранти от Египет.

Съществува реален риск да пострадат достойнството и гордостта на много бежанци заради неизбежните закъснения, макар да сме сигурни, че г-жа Малмстрьом още веднъж ще направи необходимото думите й да бъдат добре приети.

  Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, настоящият приток на мигранти е сериозен проблем и той е проблем на Европа. Това, от което се нуждаем, обаче не са оплаквания, а ефективно сътрудничество, за да се справим с настоящата криза по конструктивен и далновиден начин. Ние трябва да предприемем действия на две равнища и ще ни трябват широки рамене, за да носим отговорностите си.

Първото равнище засяга непосредствената ситуация. Трябва да се осигурят допълнителни средства, за да се справим с кризата; най-накрая трябва да подготвим европейска кръгла маса и да поставим на дневен ред възможността за справедливо разпределение на имигрантите в различни държави; и накрая, ние трябва да се срещнем с временното правителство на Тунис, за да поискаме осигуряването на ресурси и инструменти за възпиране на настоящото масово заминаване.

Второто равнище е по-строго политическо по характер. Абсолютно наложително е да се направи радикален преглед на политиките за съседство. Необходими са действия въз основа на обновена политика за икономическо, финансово и социално сътрудничество, интелигентна имиграционна политика и ефективна подкрепа за икономическите реформи и за започналия процес на преход към демокрация в Тунис.

Само с предприемането на такива действия ще можем да се справим и решим проблемите, пред които са изправени сега Италия и Европа. Г-жо член на Комисията, аз съм сигурен, че ще се съгласите с всички нас, че сега наистина е време да спрем да говорим и да започнем да действаме.

  Teresa Jiménez-Becerril Barrio (PPE). – (ES) Г-н председател, макар да не искам да стигам твърде далеч в сравнението между тероризма и имиграцията, наблюдавам, че, за съжаление, действията на ЕС са продиктувани от извънредни ситуации, като сериозни атаки или масово пристигане на имигранти, както в момента се случва в Лампедуза, където масовото напускане на Тунис към италианския бряг би могло да достигне кулминация в хроника на една предизвестена смърт.

Пътуването на надеждата би могло да свърши като прокълнато пътуване и това ще тежи на съвестта на всички нас, които наблюдаваме тези продължителни, неконтролирани притоци и не казваме „стига“ достатъчно авторитетно. Когато това се случи, ние ужасено ще вдигнем ръце, но на следващия ден ще го забравим.

Европейците имат дълг и право да знаят истината: че стратегията за Средиземноморието не работи, че общата имиграционна политика ще продължи да бъде мечта, докато европейските държави не се ангажират да оборудват Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (Фронтекс) с необходимите ресурси, за да бъде ефективна.

Говоренето не струва нищо, но ние трябва да действаме. Наистина ли считате, че Фронтекс сега може да гарантира сигурността по европейските граници? Аз не считам, че това е така. Да се надяваме, че народите на Египет, Тунис и други държави от Магреба няма да решат масово да търсят по-добро бъдеще в Европа, а по-скоро ще го потърсят в собствените си държави, защото за това са се борили и ние трябва да им помогнем.

Следователно необходими са солидарност и отговорност наред най-вече с искреност, когато говорим за обща европейска имиграционна политика, която сега е необходима повече от всякога.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Европа отдавна се държи като Спящата красавица по отношение на имиграцията и сега ние плащаме цената на изгубеното време. Факт е, че имиграцията все още не е приоритет за Европейския съюз или за всички 27 държави-членки, а бремето често се оставя единствено на граничните държави. Разработването на подходяща евро-средиземноморска стратегия също следва да е обща цел, но в този случай ние трябва да признаем и че процесът от Барселона фактически никога не започна да се осъществява.

Факт е, г-жо член на Комисията, че това са неудобни теми. Някои държави-членки като Италия, Гърция, Малта и така нататък трябва да се справят с тях и имат дълг към солидарността, докато повечето държави-членки стоят настрани като пасивни наблюдатели и се ограничават само до поучаване на останалите.

Следователно, има много работа по законодателството по отношение на финансовите средства и укрепването на инструментите – визирам Фронтекс – но най-много е нужна политическа воля. В заключение, г-н председател, искам да благодаря на г-жа Малмстрьом и на Комисията точно за това: че убедиха италианското правителство в неговия ангажимент – отново повторен днес – да се справи с хуманитарната криза в Лампедуза.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). – (EN) Г-н председател, бързото развитие на събитията в Северна Африка и Близкия изток разтърси, надявам се, изразената в сладкото ни безделие (dolce far niente) увереност, че Европа е толкова процъфтяваща и сигурна, че тя не трябва да се страхува от големи предизвикателства пред сигурността.

Само че този път времето показва лошия си навик да не спира и това, което днес изглежда невъзможно, утре изведнъж става реалност. Проблемът, който обсъждаме, е и технически, и политически. Нека спомена писмото, което казва, че сега, с нарастващия брой бежанци от Северна Африка в зората на настоящите революции там, ЕС е хванат в капана между публичната подкрепа за тях и тихата необходимост да държи вратите си затворени.

Всичко, което искам да кажа, е, че ако желаем да запазим доверието, решението на нашия технически проблем, който се простира отвъд парите и полицията, трябва да бъде в съответствие с публичните ни изявления. Следователно предприемането на груби мерки от рода на тези, които някои държави-членки напоследък предприеха против лица от други държави-членки, само ще дискредитира ЕС – този път не само вътрешно, но и външно.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да благодаря на члена на Комисията за незабавно проявената воля и далновидност да предложи на Италия помощ, макар помощта да беше отказана първоначално от самото италианско правителство.

Г-жо член на Комисията, Вие правилно подчертахте необходимостта от подкрепа за Тунис в това време на демократичен преход. Аз обаче се чудя и питам всички ви: какво стана с парите, които Европа наля в Тунис през всичките тези години и които все още налива в Либия, които – както знаем – са демократични режими? Следователно сега е чудесно и изумително да аплодираме това пробуждане на народа на Тунис, макар аз да се чудя как изобщо бяха предоставени всичките тези пари. Ако либийците се събудят утре, какви заключения ще направим от това? Отново ли ще си мислим, че сме финансирали демократични режими само за да осъзнаем на следващия ден, че вместо това сме прилагали унищожителна политика?

Питам се, г-жо член на Комисията, как изобщо Европа си замълча за това демократично пробуждане и само Съединените американски щати предложиха силни напътствия в това отношение.

Искам да доразвия казаното от г-н Portas и г-н Tavares. Те силно подчертаха, че в държави като Тунис емиграцията се счита за престъпление.

Като начало, по отношение на всички хора, пристигнали в Лампедуза – и ще припомня на г-н Madlener, че те не са либийци, а тунизийци, макар че това едва ли е важно, защото скоро ще започнат да пристигат и либийци – кой ще реши дали те са бежанци или не при положение че в момента в Тунис цари крайно объркване? Преди всичко обаче как ще се чувстваме, ако репатрираме тези хора, знаейки, че те ще бъдат хвърлени в затвора веднага щом се върнат?

Това са точките, по които според мен трябва да помислим, и преди всичко следва да осъзнаем, че расистките политики като тези, приложени от италианското правителство, за съжаление, водят само до силно отрицателни резултати.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние сме благодарни на члена на Комисията за ангажиментите, които пое, макар да трябва да кажем, че с всички заплати, които Европейския съюз плаща по целия свят – с 136 дипломатически мисии – вероятно трябваше да може да осъзнае случилото се по-бързо. Всъщност ситуацията не беше предвидена дори от представителите на Социалистическия интернационал, един от членовете на който беше приятният диктатор на Тунис, чието блестящо социално и политическо управление на държавата доведе до тези резултати.

Ние искаме да научим от Комисията защо не говори с нас ясно за разпределянето на тези хора в различни европейски държави. Не е честно – както отдавна твърдят крайбрежните държави – този проблем да засяга само държавите, които имат граница чрез Средиземно море със северноафриканските държави. Това е основно съображение и е от основно значение да запомним, че Фронтекс има много ограничени ресурси: чух, че били изпратени двама експерти. В Лампедуза се случва мащабна криза не на последно място в хуманитарно отношение и с нея трябва да се справи работна група в подходящ състав, за да поправи грешките и провалите от близкото минало.

Положението е изключително сериозно и може да се влоши също от гледна точка на общественото здраве, тъй като водата вече вероятно е започнала да привършва в Лампедуза.

  Председател. – Ще следя стриктно за спазването на времето за изказване, не на последно място защото г-жа Малмстрьом трябва да напусне Парламента в 18,00 ч. Следователно трябва да й дадем възможност да отговори на вашите въпроси, които в противен случай ще останат без отговор.

  David Casa (PPE). – (MT) Г-н председател, ние наистина говорим за трагедията, която се случва в Средиземноморието от години и аз се страхувам, че трябва да кажа, че вие не обърнахте достатъчно внимание на това. Вие го пренебрегнахте, защото, както казаха и други оратори преди мен, това е фалшива солидарност, за която говорим, когато става въпрос за извънредна имиграция в Европа.

В момента тази трагедия може да се наблюдава в Лампедуза; и това наистина е ужасна трагедия. Когато Лампедуза се пренасели – което вече се е случило – всеки ще бъде изпращан в Италия и ситуацията поне ще стане малко по-поносима. Пази, боже, г-жо член на Комисията, същият брой имигранти да влязат в Малта, защото тогава трагедията ще е още по-голяма. Който пристигне в Малта, няма да има друг избор освен да остане. И все пак, Малта не може да се разшири. Нито пък средствата могат да се използват, за да се превърне мъничката Малта в огромен затвор, който ще задържи всички тези хора на острова.

Затова ние се нуждаем от искрен ангажимент от страна на държавите-членки и от повече солидарност, особено от северноевропейските държави, защото, както спомена заместник председателят на Парламента, ние сме свидетели на липса на такава солидарност от страна на други държави-членки на Европейския съюз.

  Rosario Crocetta (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз искам да благодаря на члена на Комисията за това, че посвети вниманието си на проблема с Тунис. За да бъда искрен, аз бих искал това разискване да се нарича по друг начин, а именно: „Разискване в подкрепа на Тунис и други държави, които водят борба против диктатури, и за правата на човека“.

Вместо това ние превръщаме в хуманитарна криза факта, че една от най-великите сили в света, Италия, трябва да се справи с проблема по приемането на 5 000 души. Разбира се, че за Лампедуза тези бежанци са проблем, макар ежедневен ферибот да свързва острова със Сицилия, а има и летище, откъдето тези хора могат да бъдат изведени. Трябва да осъзнаем, че това, което се обсъжда в момента, не е проблем на Фронтекс или как да спрем лодките, а факта, че имаме работа с хора, които настоятелно призовавахме да се борят за демокрация, и сега, когато те го правят, ние трябва да сме готови да ги приемем. Предоставянето на повече визи е политика, която Италия може да следва, за да се опита да помогне на тези държави.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, последният огромен приток на бежанци, подобен на този, който сега виждаме в резултат на революцията в Тунис, беше може би през 1989 г. след рухването на комунизма. ЕС не е научил нищо от опита си в миналото. Той беше напълно изненадан от потока от бежанци. Сега, с пристигането на всички тези хора, които не искат да запретнат ръкави и да преустроят собствената си държава, Италия е призована да не връща обратно икономическите мигранти от Тунис. Точно в това е проблемът обаче. Ако тези хора не бъдат незабавно върнати в своята родина без помощи при репатриране, ние постоянно ще бъдем заливани от вълни от икономически мигранти. Десетки хиляди от тях вече чакат в съседните държави.

Масовите амнистии и щедрите предложения да се подмине факта, че мнозинството от тях са просто икономически мигранти в миналото доведоха само до нов наплив на лица, търсещи убежище. Ако въведем квоти за процедурите по предоставяне на убежище, вместо незабавно да изпратим обратно мигрантите, ние просто създаваме стимули за подобно поведение в бъдеще.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз бих искал да изкажа на члена на Комисията моите сърдечни благодарности за това разискване, за това, което тя ни каза, за това, че ни уважи с присъствието си и за ангажиментите, които пое, които показват степента, до която общото разбиране между Европа и Италия може да помогне на моята родина да се справи с тази криза.

Аз бих искал да се спра на нещо, което тя каза: „над Средиземноморието духа вятър“. Вярно е, г-н председател: това е вятърът на свободата и демокрацията, който незабавно дава резултати, с които Италия открива, че се налага да се справи. Когато вятърът задуха по-силно, някои хора издигат стени, а други строят вятърни мелници. Нека Ви кажа, г-жо член на Комисията, че Южна Италия, областта Пулия, откъдето произхождаме ние с г-н Baldassarre и г-н Mauro, строи вятърни мелници от десетилетия; тоест тя разработва форми за приемане и работи упорито, за да гарантира на имигрантите тяхното достойнство и да им предостави справедливо и прилично приемане. Ние обаче не можем да направим всичко това сами. Би било чудесно, г-жо член на Комисията, ако за тези вятърни мелници, които ние строим от години, би могло да има принос от страна една внимателна и ефективна Европа, която се присъединява към строежа им.

  Jan Mulder (ALDE). – (NL) Г-н председател, изглежда доста иронично, че точно когато в Тунис започнаха да се появяват първите белези на свободата и демокрацията, се отприщи вълна от бежанци.

Навсякъде в Близкия изток изглежда се случват големи промени и може да се окаже, че това е само предшественик на бъдещи събития. Ето защо аз мисля, че е правилно, че Комисията предприема всички възможни стъпки, за да се подготви. Сега Комисията следва да докаже също, че може да контролира ситуацията.

Всички спирачки на общността трябва да бъдат изтеглени, ние ще трябва да предоставим помощ на Тунис, но на мен ми се струва неизбежно при тези конкретни обстоятелства, тъй като тъкмо виждаме първите белези на свобода в Тунис, да се окаже че много от тези хора не са истински бежанци. По тази причина също толкова неизбежно е Комисията да се стреми да върне голям брой хора обратно в Тунис именно за да даде пример за бъдещето предвид възможността да последва нов приток на бежанци от близкоизточни държави.

  Carlo Fidanza (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, изключителният поток от имигранти, обсаждащи италианския бряг, а оттук и цяла Европа, трябва да ни накара най-сетне да разработим общ подход за управление на това явление. В това отношение, продължаващите разговори между Италия и Комисията са на път да предложат отговор на хуманитарната криза, която обсъждаме.

С цялото ми уважение към г-н Crocetta трябва да изтъкна, че проблемът не е толкова в тези 5 000 души, които пристигнаха досега, а в потенциално големия мащаб на вълненията и още повече хиляди бежанци, които биха могли да пристигнат на нашите брегове, ако изпратим ясни политически послания. Ние трябва да се заемем с това без никакво отлагане. Кризата трябва да бъде преодоляна, но след това ще ни е нужна структурна реакция.

Ние трябва да разширим ролята на Фронтекс, за да стане по оперативна и способна директно да управлява някои процеси по идентифициране на бежанците, проверка на държавата, от която произхождат, и организиране на репатрирането. Ние трябва да разширим ролята на Европол, за да предотвратим евентуалното промъкване на терористи и престъпници. Преди всичко ние трябва да реагираме бързо. Мисля, че Комисията реагира правилно и се надявам, че и Съветът също ще свърши своята работа.

  Carmen Romero López (S&D). – (ES) Г-н председател, бих искала да Ви задам въпрос, г-жо член на Комисията, тъй като днес след обед атмосферата в Парламента е някак истерична. Бих искала да Ви попитам дали е възможно да се установи дали тези 5 000 души, пристигнали в Лампедуза, наистина се терористи. Бихме ли могли да проверим? Не би трябвало да е толкова трудно.

Не би било толкова трудно, тъй като имаме достатъчно служби по сигурността, които да установят дали това е вярно. Пет хиляди. Говорим за терористи, но хиляди пристигат в малки лодки, облечени в дрипи. Бих искала да Ви попитам следното: не би ли било по-лесно за Вас да направите хуманитарно посещение в Лампедуза и да се опитате да оцените и да видите на място ресурсите, за които г-н Rinaldi спомена, че не се използват в Италия? Това би било добро пътуване.

Добре би било за Вас да отидете и в Тунис, тъй като пристигналите в Лампедуза вероятно идват от вътрешните миньорски райони, където корупцията на г-н Бен Али остави жителите в бедност. Бихме могли да им помогнем чрез регионално развитие. Тогава вероятно ще видите промяната и предизвикателствата, пред които е изправен Тунис, и ще можете да наблюдавате ситуацията, и да бъдете техният защитник в Комисията.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ISABELLE DURANT
Заместник председател

  Tanja Fajon (S&D). – (SL) Г-жо председател, свидетели сме на нова хуманитарна трагедия на прага на Европейския съюз. Днес може да е Лампедуза, но можем да очакваме дори още по-голям приток на имигранти от Северна Африка и на други места.

Твърди се, че дори само от Египет в Израел всеки месец бягат по 600 имигранти. Органите вече не могат да контролират ситуацията.

Нуждаем се от бърза и съвместна реакция. Ние не трябва да отвръщаме със затваряне на вратите и с приравняване на имигрантите с престъпници. Би било позор, ако някой в Европа действително мисли по този начин, когато свободата на движение е основно право и символ на свободата и равенството.

Ние, държавите-членки, трябва да носим съвместна отговорност и да споделяме бремето, паднало днес върху Италия. Ние трябва да мобилизираме сили и финансови ресурси, защото става дума за човешки живот.

Нашият отговор на неотдавнашните събития в Тунис и Египет е непоследователен и бавен. Нека покажем нашата надеждност сега и да не се поддаваме на антиимигрантската реторика на крайно десните и ксенофобски партии.

Италия е тази, която се нуждае от помощ днес; утре може да бъде друга държава. Сега се нуждаем от бърза реакция.

  Wim van de Camp (PPE). – (NL) Г-жо председател, много добре, демократичните събития в Северна Африка може да са в ход, но това води със себе си и задължения за Европа. Проблемите на Северна Африка не могат да бъдат решени в Южна Европа. По този въпрос аз стоя рамо до рамо с моите италиански колеги.

Моят въпрос към члена на Комисията е: има ли възможност да се съкратят процедурите, като се въведе бърза проверка на заявленията и директно се изпраща всеки, който не е добросъвестен бежанец, обратно в Тунис? Защото сега виждаме големи групи млади хора, които се отправят към Южна Италия. Сред тях вероятно има много икономически бежанци и ние трябва да отделим истинските от икономическите бежанци.

Освен това има, разбира се, проблем с обществените отношения. Много европейци са с впечатление, че орди тунизийци настъпват към Южна Италия. Това е проблем с обществените отношения: не само за Италия, но и за Европейския съюз. Следователно ключовите неща са: по-бързи процедури и по-добри обществени отношения.

  Nadja Hirsch (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-жо Малмстрьом, като граждани на Европа, ние всички сме доволни от революцията в Египет и Тунис, както и за това, че ценности като свободата и демокрацията изведнъж бяха поставени на дневен ред. През последните дни в новинарските емисии преобладават картини от тези държави. В период от два или три дни обаче на нашите телевизионни екрани и във вестниците виждаме също картини на потоците от бежанци и хора в лодки. Трябва да действаме бързо, за да сме сигурни, че няма да пропуснем този исторически момент и че в паметта ни ще останат не само картините с бежанците. Ние трябва да си спомним какво в действителност са постигнали тези държави.

Трябва да обясним на обществеността, че, макар тук да идват много хора, мнозинството от тях ще се върнат обратно, защото нямат право да получат убежище според нашите критерии. Разбира се, ние трябва да си зададем често повдигания въпрос за икономическите мигранти. Едно нещо е ясно. Ако тези млади хора нямат перспективи за бъдещето, те ще се върнат обратно. Може би не същите хора, но постоянни потоци от нови мигранти. Затова трябва да се заемем с този проблем незабавно.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, Средиземноморието е в пламъци. Очевидно имиграцията ще се увеличава. Като цивилизовани хора ние трябва да се отнасяме с тези хора като с човешки същества. Но ние не трябва да пренебрегваме факта, че повечето имигранти идват от мюсюлмански държави.

Според официалния доклад през следващите 20 години мюсюлманското население ще се увеличи с 35% от 1,6 милиарда на 2,2 милиарда. Сега Европа има едва 2,7% мюсюлманско население. С тези притоци и при такава раждаемост за 20 години се очаква то да нарасне до 6%. Така че, както се вижда, задава се икономически и социален поврат във функционирането на Европа, в европейската култура.

Следователно ние трябва да разглеждаме проблема като Европа, а не да оставяме държавите-членки да го решават по отделно.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, както каза членът на Комисията, над Северна Африка духат ветровете на промяната; това някак ни напомня за случилото се в Източна Европа преди 20 години. Ако резултатът е същият – установяване на демократични режими – мисля, че трябва да сме доволни. Лошата страна, разбира се е, че поне в краткосрочен план ще имаме проблем с бежанци и предоставяне на убежище, особено в Италия.

Тъй като Италия е в Европейския съюз, проблемът на Италия е проблем на Европа; решението трябва да бъде италианско, но то трябва да бъде също и европейско. Ние не можем да затворим вратата пред бежанците, но в същото време вратата не може да бъде отворена за всички бежанци и лица, търсещи убежище, в света. Така че аз мисля, че решението наистина е в плана от няколко точки, предложен от моя колега г-н Busuttil, по-конкретно да бъдат осигурени условия репатрирането да се извършва, когато това е правилно и безопасно, и, разбира се, да се връщат обратно лицата, търсещи убежище, които не заслужават такъв статут в Европейския съюз. Ние трябва да действаме солидарно с Италия и можем да го направим.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, аз мисля, че сега обсъждаме общоевропейски проблем. Ние сме длъжни да разберем, че Европа трябва да действа в дух на солидарност и единство. Днес имаме проблем в Италия и с бежанци от Тунис, но утре може да са от Алжир, Египет или евентуално Либия, откъдето в миналото вече са дошли хиляди. Фактът, че днес Съветът не е представен тук, разбира се, е проблем. Съветът не се интересува от този проблем. Аз съм разочарован, че днес няма представител на Съвета, който да слуша заедно с нас разискването в Парламента. Според мен ние трябва да работим с Комисията, за да намерим решение, което, от една страна, да бъде юридически правилно, докато, от друга страна, както каза моят колега г-н Kelly, ние не можем просто да приемем всички бежанци, идващи в Европа от Северна Африка. Това със сигурност не е нашата цел и тези, които не заслужават политическо убежище, трябва да бъдат върнати обратно в своята държава на произход.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, добре дошла на това заседание и Ви благодаря, че дойдохте. Днес проблемът е в Лампедуза. Утре ще бъде в Малта и Крит. На следващия ден, нека не се шегуваме, проблемът ще достигне Милано, а скоро след това и Брюксел или Париж.

Този проблем не е проблем само на нашите партньорски държави на юг; това е европейски проблем. Нуждаем се от солидарност. Трябва също така да заздравим средствата и мерките, с които разполагаме, включително Фронтекс, Европол и морското разузнаване. От жизненоважно значение е обаче за следващите осем години сериозно да разгледаме и, където е необходимо, да преразгледаме „Дъблин II“.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, ако г-н Busuttil беше слушал какво казах във встъпителната си реч, щеше да чуе, че казах почти всичко, което се съдържаше в неговото изказване, но с удоволствие ще го повторя. Ние сме готови да използваме средствата, с които разполагаме, за да подпомогнем органите в Италия незабавно. Ние установихме диалог с тях, за да определим от какъв вид помощ се нуждаят. Италия има богат опит в преодоляването на различни бедствия, но те вероятно се нуждаят от хуманитарна помощ за осигуряване на подслон, храна и лекарства, а може да се нуждаят и от помощ за скрининг, съдействие и идентификация. Ние ще осигурим такава помощ на тяхно разположение и в момента водим разговори с тях по този въпрос.

Това е европейска отговорност и затова трябва да изнамерим европейски решения. Ние разполагаме с екипа на Фронтекс, но също така проучваме възможността – и фактически сме готови – много бързо да организираме операция на Фронтекс, но също така, разбира се, трябва и да обсъдим параметрите с Италия и с други държави, които биха могли евентуално да имат принос. Радвам се, че г-н Busuttil е докладчик относно Фронтекс, така че в бъдеще с измененията ще имаме дори още по-добре работеща Фронтекс.

Ако провеждахме операция на Фронтекс в тунизийски води, разбира се, това ще трябва да стане в сътрудничество с органите в Тунис. Все още не сме стигнали до това положение. Освен това насърчаваме органите в Тунис да приберат обратно своите поданици, които не се нуждаят от международна закрила. Разглеждаме законодателството в това отношение, както споменаха г-н Tavares и други. Надяваме се, че новото демократично правителство няма да има такъв закон, но, разбира се, това трябва да се проучи въз основа на всеки отделен случай и да се разгледа много внимателно. Ние имаме готовност също да помогнем на органите в Тунис с консултации, подкрепа при управление на границите и полицията, а също и с обучение, оборудване и средства.

Европейската служба за подкрепа в областта на предоставянето на убежище (EASO) в Малта все още не функционира, но функционира нейният съвет и те казаха, че могат да изпратят национални екипи в Италия, които да помогнат, ако тя поиска. През следващата седмица ще обсъдим въпроса в Съвета по външни работи и в Съвета по правосъдие и вътрешни работи. Ние работим с ВКБООН, за да поискаме помощ от тях за идентифициране на онези, които се нуждаят от международна закрила, и за да изготвим анализ за бъдещето. Фронтекс участва също в изготвянето на анализ за целия регион.

В Тунис, както повечето от вас казаха, положението е доста обнадеждаващо и всички ние подкрепяме демократичното развитие в тази държава. Лейди Аштън беше там вчера за обсъждания с управляващите. Ние сме готови да им окажем подкрепа в провеждането на изборите. Обсъждаме различни начини да засилим други видове помощ и да развием и укрепим тяхното демократично развитие. Може да се предостави икономическа помощ. Обсъждаме различни програми за мобилност и трябва също така да увеличим възможностите за хората да идват легално в Европа. Обсъжда се и донорска конференция.

Съгласна съм с г-н Mauro и други оратори, които казаха, че, разбира се, ние трябва да разглеждаме региона като цяло. Мисля, че много хора бяха изненадани, когато Берлинската стена падна. Ние нямахме готов план за действие. Настоящото положение е малко по-различно, но, разбира се, стремежът на хората към свобода и демокрация е нещо, което ние в Европейския съюз би трябвало да подкрепим. Ние преразглеждаме плана за политика за съседство, защото събитията го наложиха и ние разглеждаме целия регион – по-конкретно Египет, но също и други държави, за да разширим максимално различните инструменти, финансови средства и политики, с които разполагаме, и да ги приспособим много по-адекватно към неотдавнашните събития в региона.

Сигурна съм, че ще се върнем към това разискване, защото въпросът е на дневен ред и изглежда ще остане там, но аз искам да ви уверя още веднъж, че Комисията го следи много внимателно. Ние сме готови да помагаме на Италия, Тунис и други държави, засегнати от този проблем.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. – (IT) Призивът на италианското правителство към Европейския съюз е един от прерогативите на членството. Както много колеги изтъкнаха, принципите на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, заложени в Договорите, трябва да се прилагат на практика. Трудната ситуация пред Италия в момента попада в компетентността на Европа, както спомена г-жа Малмстрьом. Мудната реакция на европейските институции не съответства на изключително бързото развитие на събитията в държавите от Северна Африка.

Италия, и по-конкретно южните райони на страната, е първият граничен пункт на Европа в Средиземноморието и се налага тя да се справя с голям брой пристигащи, които можем да си представим, но не и да планираме. Случващото се показва колко е сериозно това, че изоставихме Процеса от Барселона. Европейският съюз трябва да преосмисли своята стратегия за Средиземноморието и отново да я направи един от главните си приоритети. Краткосрочният отговор чрез финансова помощ и изключителни мерки за намеса ще помогне, но няма да бъде достатъчен. Процесът на демократичен преход, който се разпространява в държавите на отсрещния бряг на Средиземноморието, трябва да бъде посрещнат със средносрочни и дългосрочни инициативи за справяне със социалните и икономическите проблеми.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Разискването, което провеждаме днес, е особено важно. В действителност са регистрирани над 4 000 бежанци от близкия Тунис, пристигащи на остров Лампедуза само през последните четири дни. Така се заражда криза с общественото здраве в мащаб, непознат досега. Следва също да се вземе предвид, че местният съвет се бори с кризата, без да разполага с подходящи ресурси и съоръжения, необходими в такава ситуация.

Италия незабавно се обърна към Европейския съюз, за да поиска спешни действия. Аз силно подкрепям това искане за помощ, но трябва да подчертая, че ангажиментът на Фронтекс – европейската агенция, натоварена да се справи с дебаркирането в Средиземноморието – е ценен, но не достатъчен, за да се справи с притока на нелегални имигранти от Тунис. По време на мини сесията през февруари аз изразих моята загриженост относно влошаващото се положение в държавите от Северна Африка и отгласа от това в Европа. Още веднъж ще подчертая тук пред вас, че Европейският съюз трябва да се ангажира повече с ефективна обща имиграционна политика, която ще му даде възможност да управлява незаконната имиграция и преди всичко да оказва помощ на онези държави, като Италия, които са пряко изложени на потока на имигранти.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Внезапното пристигане на хиляди мигранти на малкия италиански остров Лампедуза е изключително събитие. Това събитие обаче ни изправя лице в лице с проблем, който засяга всички европейци. Точно сега е важно европейската солидарност да функционира правилно. Съгласен съм с Вашия призив към държавите-членки, г-жо член на Комисията, да предоставят спешна помощ на Италия както по отношение на стоки, така и на финансови средства. Много често в такива ситуации, държавите, в които пристигат мигрантите, не са тяхната крайна цел. Приемните центрове често са остарели и понякога в областите, където се приемат мигранти, се създава напрежение. Ние вече преминахме няколко ключови момента в борбата против незаконната имиграция и в регулирането на потоците. Въпреки това в Съюз, където вътрешните граници на практика са заличени, Европа трябва в дългосрочна перспектива да се снабди със средствата да постига своите амбиции. Тя трябва са създаде истинска политика в областта на имиграцията, да започне конструктивен диалог с държавите на произход и да разшири ролята на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (Фронтекс) в своите мисии.