Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 7 март 2011 г. - Страсбург

18. Зоната, обхваната от споразумението за ГКРСМ (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Crescenzio Rivellini, от името на комисията по рибно стопанство, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната по споразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море) (COM(2009)0477 - C7-0204/2009 - 2009/0129(COD)) (Α7-0023/2011).

  Crescenzio Rivellini, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, целта на настоящото предложение за регламент е да се включат някои от препоръките, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), за да се подобри правната сигурност, като същевременно се направи важна стъпка към опростяване.

До този момент препоръките, приети от ГКРСМ, са транспонирани в законодателството на Европейския съюз на временна основа с помощта на годишните регламенти за възможностите за риболов. Постоянният характер на препоръката обаче изисква по-стабилен правен инструмент за транспонирането им в общностното право. Ето защо е подходящо въпросните препоръки да се транспонират посредством един общ законодателен акт на Общността, в който могат да се включат бъдещи препоръки под формата на изменения.

По отношение на същността на препоръките, приети от ГКРСМ, дял II от предложението за регламент („технически мерки“) налага различни ограничения по отношение на риболова в Лионския залив във връзка с мрежите, които могат да бъдат използвани (член 5), издаването на разрешителни за риболов и опазването на природните местообитания.

Също така на корабите с разрешение да участват в риболова на обикновената корифена се издава специално разрешително за риболов и те се включват в списък, който се предоставя на Комисията от въпросната държава-членка (член 13). По отношение на риболовните съоръжения, предложението за регламент описва подробно минималния размер на окото на мрежата в Средиземно море (член 15) и в Черно море (член 16) и забранява използването на теглени драги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина (член 17).

Дял III се отнася до контролните мерки. Тези мерки предвиждат всяка държава-членка да изпраща на Комисията по обичайния начин (по електронен път) актуализиран списък на корабите с обща дължина повече от 15 метра, плаващи под неин флаг и регистрирани на нейна територия, на които тя разрешава да извършват риболов в зоната на ГКРСМ (член 18).

Във втора глава са уредени мерките на пристанищните държави. Обхватът се отнася за корабите от трети държави, които могат да бъдат подложени на контрол и инспекции за операциите по разтоварване на суша и трансбордиране (член 21). Освен това държавите-членки не позволяват на кораб от трета държава да използва техните пристанища, ако корабът не плава под флага на договаряща страна по споразумението за ГКРСМ, ако корабът е осъществявал незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов) или ако корабът няма валидно разрешение за извършване на риболов (член 23).

Дял IV от предложението за регламент (сътрудничество, информация и докладване) предвижда сътрудничество и обмен на информация на Европейската комисия и на държавите-членки с изпълнителния секретар на ГКРСМ (член 24) и предаване от страна на държавите-членки на изпълнителния секретар на ГКРСМ на статистическите таблици (регистрационен номер на кораба, капацитет, брутен тонаж, конски сили и др.) в предвидените срокове.

В дял V (заключителни разпоредби) член 28 дава възможност на Комисията, чрез отстъпка от Европейския парламент и Съвета, да променя чрез делегирани актове разпоредби относно несъществени елементи от съответния законодателен акт в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Освен това, отбелязваме, че от страните по ГКРСМ се изисква да гарантират пълното прилагане на договорените мерки от датата, определена от ГКРСМ. Ето защо е необходимо навременно транспониране за пряко прилагане на такива международни мерки спрямо физическите и юридическите лица на равнището на Съюза и за гарантиране на правна сигурност в това отношение.

Заради свързания с това дълъг период обикновената законодателната процедура обаче изглежда е в прекалено голям мащаб в този конкретен случай за въпросите, свързани с транспонирането на измененията към разпоредбите на член 28, които според мен не са важни и които вече са били обсъдени и договорени с държавите-членки, в моята работна група, в Съвета и по време на самата сесия, преди да бъдат предложени или приети на годишната сесия на ГКРСМ.

Фактът, че Европейският съюз не е в състояние да гарантира транспонирането на този европейски закон в предвидения срок може да се счита за нарушение на международните му ангажименти. Това от своя страна може да подкопае доверието в Европейския съюз на ГКРСМ и другите международни организации в областта на рибното стопанство.

Това е в ущърб на Европейския съюз и със сигурност ще даде допълнителен тласък на противниците на Съюза, които може да заподозрат, че Европейският съюз отделя време за дреболии, вместо да се съсредоточи върху по-съществени въпроси.

И накрая, важно е да се отбележи, че в системата на делегираните актове са вградени важни гаранции като възможността за възражения от страна на двата законодателни органа, Парламента и Съвета, по отношение на конкретни актове, приети от Комисията по силата на делегираните й правомощия, и възможността за напълно изтегляне на делегирани права, ако те не са доволни от начина, по който тези права се използват от Комисията.

Поради тази причина считам, че член 28 за делегираните актове е добър компромис, който така или иначе ще бъде обсъден отново със Съвета на второ четене, за да се постигне окончателно споразумение. Този подход съответства на доклада de Brún относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и доклада Romeva относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за документацията за улова на червен тон.

  Председател. – (по отношение на факта, че на г-н Rivellini е било позволено да говори по-дълго от предоставеното му време за изказване) Г-н Rivellini, очаквам да поставите голям мой портрет в офиса си. Ще Ви изпратя един – а мога и да го подпиша – като благодарност за случилото се днес.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, аз няма да поставя Ваш портрет и затова ще трябва да бъда кратка.

На първо място, бих искала да благодаря на г-н Rivellini за работата му по доклада. Много се радвам да видя силната подкрепа на комисията по рибно стопанство и подкрепата на Парламента за съдържанието на това важно предложение. Лесно мога да се съглася с цялостното представяне на г-н Rivellini, както и с факта, че изпълнението на различните мерки, приети от ГКРСМ, е от ключово значение за гарантиране на устойчиво управление на рибните ресурси в Средиземно море.

Трябва да го направим, защото Средиземно море наистина се нуждае от това. Трябва да го направим, ако искаме да гарантираме биологичното разнообразие в Средиземно море и да гарантираме, че то няма да се превърне в мъртво море. Позволете ми да се спра само на един институционален въпрос, който беше споменат и от г-н Rivellini.

Както знаете, препоръките на ГКРСМ стават задължителни за Европейския съюз и, в съответствие с Договора, за държавите-членки от датата, определена от ГКРСМ. Ето защо е необходимо навременно транспониране, за да се направят тези международни мерки пряко приложими за физическите и юридически лица на равнището на Европейския съюз и да се гарантира правна сигурност с тази цел. Не трябва да позволим транспонирането на мерките на ГКРСМ да се превърне в съвременен вариант на мита за Сизиф. Транспонирането на мерките, приети от ГКРСМ през последните години, вече очаква приемането на регламента. Много скоро обаче ГКРСМ най-вероятно ще приеме нови изменения, които изискват ефективно транспониране на правото на Европейския съюз в рамките на определен срок. Затова ще преминаваме през това упражнение отново и отново.

Ето защо считам, че Комисията следва да разполага с делегирани правомощия за транспониране на всички бъдещи изменения на правото на Европейския съюз. Много съм загрижена, че ограничаването на делегираните правомощия на Комисията ще бъде последвано от по-висок риск от ненавременно транспониране. Това е нещо, което трябва да избегнем. Това не е начин за избягване на компетентността на Европейския парламент по тези въпроси, но е необходимо навременно транспониране. Боя се, че това няма да е възможно чрез тази процедура.

Ето защо съжалявам, че институциите не могат да постигнат съгласие по този важен въпрос. Бих искала да подчертая, че такова забавяне би изложило на риск способността на Европейския съюз да изпълни международните си задължения и също така би подкопало доверието на международните ни организации по рибно стопанство в Европейския съюз.

Аз считам обаче, че трябва да пристъпим към по-бързо приемане на регламента и затова приветствам позицията на Европейския парламент като стъпка в правилната посока. Надявам се, че други подобни стъпки ще ни позволят да продължим преговорите по предложението и да пристъпим към приемането му. В същото време трябва да продължим да разглеждаме кои са най-ефективните начини за транспониране на мерките, въведени от регионалните организации за рибно стопанство, в законодателството на ЕС.

От наша страна ние ще продължим да търсим по-добри решения и аз ви каня да се присъедините към усилията ни. Отново бих искала да благодаря на г-н Rivellini за доклада и на комисията за усилията й по отношение на този важен въпрос.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: EDWARD McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

  Alain Cadec, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, на първо място, бих искал да кажа, че сме си съвсем добре в Страсбург. Г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да започна, като благодаря на г-н Rivellini за доклада и за преговорите му със Съвета и Комисията от 2009 г. насам.

След като беше отложен до влизането в сила на Договора от Лисабон и новия регламент за прилагането на мерките, докладът вече транспонира препоръките, приети на първо четене от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ).

Препоръките, приети от ГКРСМ, се състоят от налагане на определени ограничения по отношение на риболова в Лионския залив във връзка с мрежите, които могат да бъдат използвани, издаването на разрешителни за риболов и опазването на природните местообитания. Този доклад е от съществено значение, защото определя зони за риболов с ограничен достъп за Средиземно море.

По отношение на риболовните съоръжения, текстът описва подробно минималния размер на окото на мрежата в Средиземно море и в Черно море и забранява използването на теглени драги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина. Излишно е да казвам, че съм много доволен от тази мярка.

За определени теглени съоръжения минималният размер на окото на мрежата ще бъде определен на: мрежа с квадратно око от 40 мм при торбата или, при обосновано искане от собственика на кораба, 50 мм мрежа с ромбоидно око от призната селективност на размерa, равна или по-висока от тази на 40 мм мрежи с квадратно око.

Докладчикът поиска и така необходимия преглед на действащия в момента регламент за прилагането на актове и подробно разяснение на позицията на Парламента по този въпрос. Именно за това говорихте току-що, г-жо член на Комисията.

Комисията трябва да представи доклад на Парламента и Съвета до 30 юни 2012 г. относно прилагането на тази разпоредба, към която трябва да предложи адаптации.

Надявам се, че този доклад ще бъде на разположение преди второто четене на текста.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, Средиземно море представлява много малка част от планетата ни, само около 1 % от нейните морета, но е много богато: в него се намира 8 % до 9 % от морското биологично разнообразие. Половината от всички европейски риболовни кораби се намират в Средиземно море. 60 % от работата и заетостта в областта на риболова са в Средиземно море и, за съжаление, 54 % от рибите са предмет на прекомерен улов и 32 % до 36 % от рибите са извън биологичните си граници? На какво се дължи това? Очевидно на провала съществуващата обща политика в областта на рибарството, на многократния провал да се приложат съвместните ни решения и преди всичко на решенията, взети по отношение на научните данни, на решенията, които взимаме субективно въз основа на не добре обмислени национални интереси.

През 2006 г. Комисията се опита да се справи с проблема със Средиземно море. Разполагахме с регламента за риболова в Средиземно море, но проблемите не спират с това, което ние, държавите-членки на Европейския съюз, правим. Риболовът в Средиземно море и бъдещето на рибните запаси зависят от това, какво всички държави от региона на Средиземно море, във и извън Европейския съюз, правим за този общ ресурс и, ако не действаме заедно, този ресурс ще бъде изложен на непосредствен риск.

Пристъпихме към първо четене на доклада и, за мое съжаление, Съветът, който не присъства в залата днес, беше необичайно настоятелен по въпроса за насърчаване на прилагането на мерките. Съветът трябва да разбере, че Договорът от Лисабон трябва да бъде приложен и той трябва да приеме правото на Парламента да участва в тези решения и да приема делегирани актове.

  Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, последните две десетилетия от изпълнението на ОПОР показаха, че разглеждането на риболова в Средиземно море поотделно чрез разпоредби, свързани с размера на мрежите, само потвърждава двойния стандарт в областта на рибното стопанство в Европа: Атлантическият океан срещу Средиземно море.

Това доведе до хронично статукво на лошо управление, липса на контрол и прекомерен риболов в Средиземно море. Само след като заинтересованите страни в региона на Средиземно море – от рибари до правителства – поемат отговорност, заедно с колегите си отвъд Атлантическия океан, и отговарят на общи стандарти и формални процеси, може окончателно да се скъса с миналото. Нито морските екосистеми и рибни запаси в Средиземно море, нито рибарите и обществото като цяло, могат да си позволят нов провал на ОПОР този път напълно да се реши въпросът за средиземноморското рибарство.

Европейското рибарство в Средиземно море трябва да престане да се разглежда като отделна част и трябва напълно и стриктно да попадне в обхвата на всички аспекти на новата ОПОР. Това означава, че на политиката за опазване трябва да се предостави нова и пълноценна оперативна схема за управление на рибното стопанство в Средиземно море. Тя следва да действа в рамките на същите стандарти за опазване като дългогодишната оперативна схема, която се прилага за риболова в Атлантическия океан.

  Ashley Fox, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искала да започна, като благодаря на г-жа Даманаки за неотдавнашното й предложение да се прекрати ужасяващата практика на изхвърлянето на улова. В условията на намаляващи рибни запаси и когато някои хора на тази планета нямат достатъчно храна е срамно да се улавя риба, да се убива и след това да се изхвърля обратно в морето за храна на чайките и раците. Надявам се, че това законодателство ще бъде приложено незабавно, така че да се сложи край на тази позорна практика възможно най-скоро.

В допълнение към неотдавнашното изявление на члена на Комисията, приветствам препоръките, направени от ГКРСМ. Особено приветствам препоръките по отношение на риболовните съоръжения, по-специално въвеждането на минимален размер на окото на мрежите в Средиземно и Черно море и забраната на теглени драги и трални мрежи на повече от хиляда метра дълбочина. Това ще спомогне за по-голямата устойчивост на риболова.

Групата на Европейските консерватори и реформисти напълно подкрепя доклада и аз отново искам да благодаря на г-жа Даманаки за поетия ангажимент относно забраната на изхвърлянето на улова.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, в днешното разискване трябва да се подчертае, че Средиземно море, което е единствено по-рода си в света, е заобиколено от три континента. Това е пресечна точка за много култури, включително държави-членки и различни други държави. Това създава ситуация, в която най-важният въпрос при управлението на рибните ресурси за Европейския съюз е регулирането на разпоредбите, отнасящи се до улова, издаването на лицензи и развитието на методи за контрол за корабите, използващи тази област. Риболовът и корабоплаването процъфтяват тук в продължение на повече от хиляда години, като се възползват от богатата морска фауна на Средиземно море.

За да се поддържа баланс и да се гарантира, че тези запаси са разпределени справедливо за експлоатация, трябва да се подкрепят инициативи като тези, разглеждани в доклада. Бих искал да благодаря на г-н Rivellini за доклада му, който определи принципите на управление на ресурсите в Средиземно море по един реален и точен начин и който ще спомогне за защитата на тази чувствителна екосистема.

  Guido Milana (S&D). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, смятам, че тази мярка ще означава, че въпросите, свързани със Средиземно море, ще пристъпят към един още по-обвързващ етап от постигнатото чрез актовете, изпълнени към днешна дата. Смятам, че актът, който разглеждаме днес, е много по-важен от последиците от регламента на Европейския съюз от 2006 г.

Смятам, че това е и отговор на някои ограничения на въпросния регламент, който, тъй като е едностранен, е оставил голяма част от риболовната промишленост с впечатлението, че Европа си върши работата, за разлика от другите държави от региона на Средиземно море. Смятам, че е от стратегическо значение да разгледаме въпроса от тази гледна точка и с тези характеристики. Считам, че работата, свършена от г-н Rivellini, която беше приветствана горещо, заслужава официална благодарност на тази сесия.

Аз обаче имам чувството, че фактът, че не можем да решим този проблем на първо четене и ще преминем към второ четене, особено по отношение на тълкуването на член 28 от регламента, повдига един въпрос: Парламентът подкрепя Комисията този път. Фактически Парламентът заявява, че е хубаво тези делегирани актове да бъдат отговорност на Комисията, като от страна на Съвета има известна съпротива и, между другото, отсъствието му днес не е случайна.

Този акт означава, че Парламентът вече е убеден, че операцията за поддържане на биологичното разнообразие, поддържането на изобилието от риба в това важно море, ще спомогне да се гарантира бъдещето на рибарите. Въпреки това аз смятам, че следващият етап от процеса трябва отново да се съсредоточи върху идеята за съвместно вземане на решение. Тези делегирани актове не са делегирани случайно и затова днес те са отговорност на Комисията, но международните споразумения, когато бъдат постигнати, без съмнение трябва да бъдат отговорност на Парламента.

  Jim Higgins (PPE). – (GA) Г-н председател, с удоволствие ще приема доклада и със сигурност ще гласувам в негова подкрепа, когато бъде представен пред Парламента.

Генералната комисия по риболова в Средиземно море е основана през 1949 г. и в обхвата й попада и Черно море.

(EN) Г-н председател, първо, бих искал напълно да се съглася със забележките на един от предишните оратори, г-н Fox, който поздрави члена на Комисията за окончателното премахване и забраната на скандалната практика на изхвърляне на улова. Браво, г-жо член на Комисията. Това е една много разумна мярка и ние сме Ви изключително признателни.

Второ, по отношение на въпроса за Средиземно и Черно море, и двете са буквално рай за аквакултурите и опазването на околната среда. Направеното от вас тук – или по-скоро направеното от нас – ще обедини всички важни елементи. Например: опазването, управлението, експлоатацията, контрола, продажбата и мерките за изпълнение, защото изпълнението е важно от гледна точка на аквакултурите и продуктите от аквакултури.

Документът всъщност представлява обединяване на различните направления. До този момент разполагахме с различни правила и регламенти, но той ги обединява в един много разумен и изчерпателен пакет.

Отличителните черти на пакета са две: яснота и опростяване, така че всеки разбира за какво става дума. Да се надяваме, че това, което правим тук, чрез приемането и прилагането на този доклад, осигурява една опростена, работеща, ефективна рамка за Средиземно и Черно море.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, съгласна съм с докладчика относно необходимостта от опростяване на правилата за риболов с регламент, който може да изпълни препоръките, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море.

Съгласна съм с целите и принципите, приложени в общата политика в областта на рибарството, но считам, че всички крайбрежни държави-членки трябва да гарантират правилния баланс между социално-икономическата стойност и защитата на екосистемите. Следователно считам, че трябва да призовем и за защита на конкретните интереси на местните общности.

Регламентът щателно определя съоръженията, разрешени за риболов във водите на зоната по ГКРСМ, особено в Средиземно море. Бих искала да отбележа, че целта за запазване на нашите природни местообитания има сериозни последици за някои риболовни общности. Италия очаква Комисията да предостави дерогация от забраната за риболов на два конкретни вида, които са основен продукт на една голяма риболовна промишленост.

В заключение, бих искала да призова всички представители на 27-те държави-членки и Комисията да обмислят възможността да направят тези инструменти по-гъвкави, за да се даде на местната риболовна промишленост нужното, за да оцелее.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE). – (PT) Г-н председател, настоящото предложение за регламент има за цел да транспонира в един-единствен документ препоръките, приети от Генералната комисията по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), насочени към насърчаване на доброто управление на басейна на Средиземно море, като накара всички онези, които имат влияние върху него, да участват и поемат отговорност. Бих искала да поздравя докладчика за свършената от него работа.

Доброто екологично състояние на този важен морски басейн е основната цел на ГКРСМ, а насърчаването на устойчивото развитие на басейна предполага богат набор от мерки за опазване и поддържане на морските биологични ресурси, към които е насочена ГКРСМ и които следва да ръководят риболовните практики в региона.

Борбата с незаконния риболов е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена стратегията за опазване. По-голямата част от това предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета е положителна. Също така е важно да се следи за прилагането на всички мерки за контрол, сътрудничество, информация и докладване не само по отношение на корабите, плаващи под флага на Европейския съюз, но и на онези, които, тъй като плават под флага на държава-членка на договаряща страна на ГКРСМ, трябва да полагат усилия за прилагането на добри риболовни практики.

Правилното прилагане на препоръките, които ще влязат в сила, ако това предложение за регламент бъде прието, ще даде възможност горепосочените цели да бъдат постигнати, като същевременно се гарантират равни права за всички плавателни средства в областта на риболова.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, бихме искали тук да обърнем внимание на един аспект от предложението за регламент, което считаме за изключително важно и което, за съжаление, не можем да приемем.

Ние не поставяме под съмнение значението на многостранното сътрудничество по отношение на правилното опазване на живите водните ресурси – тъкмо напротив. Това предложение обаче има за цел да предостави на Комисията правото да приема законодателни актове в области, които, в случая с Република Кипър, нарушават суверенитета на една държава-членка и нейната изключителна икономическа зона.

Този факт е още по-сериозен, защото, както знаем, суверенитетът на тази област понастоящем е незаконно застрашен от трета държава, която е кандидат за присъединяване, което още повече прави темата много чувствителна в политическо отношение. В настоящия си вид това предложение пречи на законното право на държава-членка да използва природните ресурси, налични на морското дъно на нейната изключителна икономическа зона и нейните недра, което е признато в Конвенцията на ООН по морско право.

Ето защо ви призоваваме да подкрепите нашето предложение за ограничаване на обхвата на делегираните актове, като гласувате против параграфа, за който поискахме отделно поименно гласуване.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на всички за участието им и да направя две кратки забележки.

Съгласна съм с уважаемите членове на Парламента, които подчертаха, че това, от което наистина се нуждаем в момента, е добро прилагане на регламента за Средиземно море. Този регламент е в сила от много кратко време и трябва да му се даде възможност да успее. Не разбирам как е възможно да се искат изменения или още дерогации. Регламентът е много гъвкав. Държавите-членки трябва да спазват правилата, ако искат да имат дерогации по отношение на този регламент.

Второ, това, от което наистина се нуждаем – и аз съм съгласна с членовете на Парламента, които споменаха това – е да имаме ситуация в Средиземно море подобна на ситуацията в други морски басейни. Съвсем ясно е, че е необходимо регулиране на Средиземно море. В рамката на реформата на ОПОР трябва да се опитаме, като използваме поетапния подход, да осигурим на Средиземно море същия статут като другите морски басейни в цяла Европа.

И накрая, идеята на Комисията за делегирани актове за прилагането на решенията на международните органи, в които участва Европейският съюз, по никакъв начин не засяга суверенитета на държавите-членки. Напротив – това, което искаме, е просто възможност да се улесни транспонирането на тези решения в европейското право.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (четвъртък, 8 март 2011 г.).