Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 7 март 2011 г. - Страсбург

23. Управлението на грип H1N1 (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A7-0035/2011) на г-н Rivasi – от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно оценката на управлението на грип H1N1 през периода 2009-2010 г. в ЕС [2010/2153(INI)].

  Michèle Rivasi, докладчик. – (FR) Г-н председател, всички помним, че грипът H1N1 беше водеща новина през 2009 г. Съобщенията за първите случаи дойдоха преди почти две години – на 25 март 2009 г. – а СЗО обяви шеста степен на тревога на 11 юни 2009 г.

Обявяването на максимална степен на тревога от страна на СЗО отключи приемането на поредица от мерки в Европа, в това число и активизиране на кампаниите за имунизиране на населението в някои държави-членки, които бяха не само скъпоструващи, но и надценяващи известната тежест на вируса, която – както самата Световна здравна организация призна през май 2009 г. – беше умерена.

По отношение на тежестта на вируса до края на месец април 2010 г. въпросният грип причини смъртта на 2 900 души в Европа, което е много по-ниска смъртност от тази на сезонния грип, който обикновено отнема живота на 40 000–220 000 души годишно в зависимост от конкретната година.

Междувременно според последния доклад на Сметната палата разходите възлизат на близо 1,3 милиарда евро в Обединеното кралство и на над 700 милиона евро във Франция.

Оценката за управлението на грип H1N1 показва непропорционален отговор в рамките на Европейския съюз и на отделните държави-членки. Заедно с колегите, на които искам да благодаря за предложените изменения, се опитах да изготвя конструктивен доклад, който си поставя за цел да възвърне доверието на европейските граждани в здравните институции.

Докладът е изграден върху три основни теми: сътрудничество, прозрачност и независимост.

По отношение на сътрудничеството бързам да подчертая необходимостта от съгласувани, ефективни, автономни и гъвкави действия. Бъдещите планове за грипна профилактика например трябва да бъдат преразгледани по такъв начин, че да гарантират по-голяма съгласуваност и ефективност и трябва да бъдат достатъчно самодостатъчни и гъвкави, за да бъдат адаптирани в реално време според последните налични данни. Подобна гъвкавост щеше да намали в голяма степен ненужните обществени разходи. В същото време е важно да се дефинират ролите и отговорностите на основните участници в управлението на здравните рискове. Трябва да се преразгледа самата дефиниция за пандемия, като се взема предвид не само нейното географско разпространение, но и сериозността. В действителност Световната здравна организация ни уведоми за подобни намерения. Груповото закупуване на ваксини е възможност, при условие че производителите запазят отговорностите си по отношение на качеството, безопасността и ефективността на продуктите. При никакви обстоятелства правителствата не трябва да носят отговорност за нежеланите реакции на ваксините, за които се очаква да бъдат безопасни.

По въпроса за независимостта процедурата за издаване на бързо разрешение за употреба изведе на преден план проблема за липсата на научни данни. Научните изследвания в областта на ваксините и антивирусните средства трябва да се извършват при пълна независимост от фармацевтичните дружества.

Що се отнася до прозрачността, необходима е тотална прозрачност по отношение на оценката на лекарствата, използвани при спешни случаи, с пълен достъп до наличните клинични проучвания. Всички изказвания от страна на специалистите по оценката, които представляват интерес, трябва да бъдат оповестявани публично. Съжалявам само за едно: бих предпочела те да бъдат проверявани от агенциите, които наемат въпросните специалисти, но това изменение не беше прието.

В заключение, искам да отбележа случаите на нарколепсия при деца във Финландия и Швеция след имунизиране с ваксината на „Глаксо Смит Клайн“ срещу грип H1N1. Въпросните случаи се нуждаят от нашето внимание.

На първо място, те съвсем ясно показват, че все още има неясноти както по отношение на действителната токсичност на ваксините и помощните вещества, така и по отношение на евентуалните рискове, които до момента са неизвестни на самите производители. Във Финландия употребата на ваксината беше преустановена до събирането на повече информация по случая. Но Европейската агенция по лекарствата зае друга позиция, като реши да изчака, докато се събере достатъчно информация, за да излезе със становище относно ограничаването употребата на въпросната ваксина. Бих искала и Комисията да възприеме позицията на Финландия. Време е най-сетне принципът на вземане на предпазни мерки да облагодетелства пациентите, вместо от него винаги да се възползват фармацевтичните компании.

  Anne Delvaux (PPE). – (FR) Г-н председател, готови ли сме да се справим с пандемията в Европа? Отговорът е, „Да, но...“. По време на грипа H1N1 през 2009-2010 г. видяхме, че всяка от държавите-членки действа самостоятелно, като при това станахме свидетели на много ниска степен на съгласуваност или солидарност.

Като докладчик в сянка по темата смятам, че е важно това да се каже, но най-вече, че трябва да отидем по-далеч, като проявим конструктивност и предприемем реални стъпки в името на нашите съграждани, които, трябва да признаем, и това според мен е едно от най-вредните последствия, без съмнение са изгубили в известна степен доверието си в посланията на общественото здравеопазване.

Докладът на г-жа Rivasi, който утре ще гласуваме, отчита тези основни приоритети. Те включват системно укрепване на сътрудничеството между държавите-членки, по-ефективно съгласуване с европейските здравни институции, изясняване на ролите на европейските структури за управление на риска и оценката на имунизационните и комуникационните стратегии, прилагани от държавите-членки.

Ето защо смятам, че докладът е добър и поздравявам докладчика. Все пак обаче трябва да гарантираме, че той няма да отиде напразно. Това е отговорността на нашите държави-членки, които притежават по-голямата част от юридическите правомощия в тази област и следователно носят голяма отговорност пред нашите съграждани.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, по време на грипната пандемия от 2009 г. държавите-членки на ЕС бяха най-добре подготвените. В същото време напълно съм съгласен с предишния оратор: нямаше никаква съгласуваност между действията им. Това вероятно предизвика кризата във вътрешните работи на моята страна, въпреки че управляващото тогава социалистическо правителство предприе успешни мерки за справяне с епидемията. Така или иначе вирусът на грип H1N1 няма лява или дясна политическа ориентация и трябва да се борим срещу него с общи усилия. Напълно се присъединявам към доклада, където се твърди, че държавите-членки трябва да съгласуват получаването на ваксини, да обменят информация и да създават по-голяма прозрачност. Трябва да обменяме информация не само относно географското разпространение на епидемията, но и за сериозността и смъртните случаи. Ако успеем да направим това, в бъдеще можем да предприемем значителни стъпки в тази област, за да...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-н председател, преди година група членове на ЕП, докладчикът и аз се събрахме в Брюксел за неофициална среща с една обща цел – да направим нещо по въпроса с грип H1N1.

След всяка изминала среща имах усещането, че преследваме общи цели, но подходите ни бяха различни. Докладът по собствена инициатива беше възможност за Парламента да предприеме положителни действия по подготовката за епидемията. Боя се, че пропиляхме тази възможност.

В настоящия доклад има много неща, които са със съмнителна стойност. Така например в него се предлага роля за Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, която той не може да изпълни, и други, които водят до фалшиво чувство за сигурност. Това, от което се нуждаехме, е подход по пътя на „поука от грешките“ и основа, върху която да надграждаме. Вместо това получихме частичен доклад с назоваване на имена на виновници, което според мен ще отчужди много от заинтересованите страни. В крайна сметка имаме един по-скоро политически, отколкото практически ориентиран доклад.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, един от уроците, които трябва да научим от проблемите с управлението на грип H1N1, е признаването на необходимостта от създаване на системи за обществено здравеопазване от отделните страни, заедно с разширен набор от услуги по обществено здравеопазване, които позволяват намеса в широк спектър от дейности. Става дума за оценка на информация за препоръчвани лекарства в случай на спешно възникнал здравен проблем, особено при пандемични ситуации, и подготовката и оценката на научни изследвания – независимо от фармацевтичната промишленост – на препоръчаните целеви групи относно ефикасността, безопасността и съотношението полза-риск на ваксините и антивирусните средства. Освен това е важно да укрепим капацитета за управление и предвиждане на рисковете, както и капацитета за научно-развойни дейности в тези сфери, както и на превантивни мерки за общественото здравеопазване. Накрая смятам, че е важно да се подобри сътрудничеството между отделните национални служби и между въпросните служби и съответните институции и организации на международно и регионално ниво.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, първият случай на свински грип в Мексико беше докладван през април 2009 г. Два месеца по-късно Световната здравна организация (СЗО) обяви грипна пандемия.

Катастрофичният сценарий, представен от здравните власти, включително от СЗО и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, доведе до създаването на положение, при което държавите започнаха да се състезават помежду си за получаване на възможно най-голям брой ваксини по най-бързия начин, за да предпазят своите граждани.

В съответствие с препоръките на СЗО и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията Словакия също закупи повече от един милион ваксини, които бяха доставени в началото на 2010 г. Но когато главният лекар на републиката призова населението да се ваксинира, всички помислиха, че се шегува, и никой не му повярва. Словаците не повярваха нито на него, нито на нашата уважавана здравна организация, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Дотогава вече всички бяха наясно, че вирусът H1N1 не представлява чак такъв риск, както се смяташе в началото. Но СЗО и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията запазиха упорито мълчание.

Никой нищо не предприе: нито преоценка на ситуацията, нито допълнителни препоръки, нищо…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, искам да благодаря на г-жа Rivasi за изчерпателния доклад. Тя открива слабите места на системите на здравеопазване, действащи не само на европейско, но и на световно ниво.

Освен това докладът предлага дълъг списък от мерки, които трябва да се приемат, за да не се повтори ситуацията от 2009-2010 г. Обявяването на пандемията от грип H1N1 беше скандално.

Държавите-членки на ЕС, в това число и Словакия, похарчиха стотици милиони евро, за да докажат, че защитават гражданите си от несъществуваща заплаха. Би било любопитно да разберем кой се е облагодетелствал от това, да не говорим за това, кой ще поеме отговорността за последвалото положение.

Според мен на доклада му липсва предложение за начин за въвеждане на лична отговорност в системата на здравеопазване. В крайна сметка даването на подкупи може и да не е с фатални последици, но със сигурност се разпространява по-бързо и от грипа.

  Åsa Westlund (S&D). – (SV) Г-н председател, предполагам всички сме съгласни, че издаването на различни препоръки в отделните държави-членки се оказа много объркващо. Например шведският министър – който по това време беше председател на Европейския съвет– гостува на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, за да обсъдим въпроса, в същия ден, в който беше дошъл и директорът на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, и тези двама души казаха съвършено различни неща. Единият препоръча да се ваксинират децата, а другият каза, че това е опасно.

За родителите, които в онзи момент търсеха надеждна информация, двете мнения бяха силно объркващи и твърде много си противоречаха. Освен това имаше много сериозни различия в начините, по които отделните държави-членки се справяха с положението от практическа гледна точка. В моята страна имаше голямо търсене на ваксини, което доведе до сцени на пълен безпорядък пред здравните центрове. Онези, които бяха отворени, не разполагаха с ваксините, а другите, които бяха затворени, притежаваха изобилие от запаси с въпросните ваксини. Трябва по-внимателно да разгледаме практическите аспекти на проблема.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, ако погледнем назад, ще видим, че разходите, възлизащи на милиарди евро за борба с вируса H1N1, са били прекомерно високи с оглед действителната сериозност на грипната епидемия. Като лекар смятам за особено показателен факта, че в Полша, където правителството не се поддаде на натиска да проведе общонационална програма за ваксиниране, смъртността не беше по-висока от страни, където ваксината беше широко приложена. Благодаря на г-жа Rivasi за полезния доклад и се надявам държавите-членки и всички международни организации да са се поучили от него, по-специално за това, че лекарствата следва да се закупуват съвместно. Нещо повече, надявам се те да подобрят методите за оценка на епидемиологичните статистики и да възвърнат вярата на хората в препоръките за гражданите в Европейския съюз.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, съмненията относно ваксината срещу грип H1N1 вече бяха обсъдени. Съвсем нормално е хората да задават въпроси и да изпитват известни подозрения, тъй като от 2009 г. във всички държави-членки се проведе рекламна кампания, направени бяха огромни инвестиции във въпросните ваксини, а Световната здравна организация обяви пандемия, след което ситуацията изведнъж се промени изцяло. С други думи, през 2010 г. почти никой не говореше вече за грип H1N1. Поради това смятам за съвсем естествено хората да се интересуват дали тогава не сме вдигнали излишна тревога или дали в момента не се отнасяме с подобаваща сериозност. Въпросът е…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, днес можем да се считаме за късметлии поради факта, че епидемията не се разви по начина, от който се страхувахме, а именно, че ще причини много смъртни случаи. Всеки смъртен изход е достатъчно трагичен.

Искам да благодаря на всички, взели участие в разискването. То отрази положението в ЕС съвсем ясно: всяка от държавите-членки има различен опит. Различават се и системите на здравеопазване. Структурата и предлагането на здравни грижи е въпрос на национална политика, но в случай на епидемия или на пандемия трябва да работим заедно на европейско ниво. Разбрахме, че все още не сме извлекли всички поуки и трябва много да наваксваме в редица области.

Както днес вече неведнъж стана дума, нуждаем се на всяка цена от възвръщане на доверието на хората. Справянето с грип H1N1 ни показа, че имаме пропуски. Необходима ни е по-добра координация в бъдеще.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика, г-жа Rivasi, за нейния доклад, който внася ценен принос към усилията ни да се поучим от пандемията от 2009 г. Съгласна съм с вас, че трябва да извлечем поука от нея и критично да преразгледаме реакцията си. За да гарантираме предпазването на европейските граждани от подобни заплахи за здравето, трябва да подобрим подготвеността си и да планираме управление на подобни трансгранични здравни заплахи.

ЕС вече разполага със самостоятелен капацитет и познания за борба с грипната пандемия. Само в областта на научните изследвания Европейската комисия е финансирала над 50 проекта, свързани с грипа, от 2000 г. насам, като е инвестирала 150 милиона евро. Агенциите на Комисията, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейската агенция по лекарствата предоставиха научни препоръки по време на пандемията в подкрепа на Съюза и държавите-членки.

Освен това службите на Комисията подпомагаха активно държавите-членки в справянето им с тази заплаха посредством Комитета за здравна сигурност на ЕС. Трябва да призная, че успоредно с доклада на Парламента и други оценки на нашата реакция установиха редица недостатъци и предизвикателства, с които трябва да се справим.

Става дума за предоставянето на ваксини за пандемията, необходимостта от по-добра координация на стратегиите за ваксинация, потребност от по-голяма гъвкавост в плановете за подготовка и по-добра комуникация с населението. Комисията, с подкрепата на научните агенции и на държавите-членки, тъй като това е тяхна споделена компетентност, е поела ангажимент да придвижи по-нататък тези въпроси.

Ние ще се справим с описаните предизвикателства в рамките на две инициативи. Първо, до края на годината Комисията ще предложи инициатива за здравна сигурност, която ще укрепи възможностите ни за съгласуване, и второ, Комисията ще предложи механизъм за съвместни доставки на ваксини и на противовирусни средства в случай на пандемия за онези от държавите-членки, които желаят да се присъединят. По този начин ще затвърдим солидарността в рамките на Съюза, като гарантираме минимално ниво на равен достъп до ваксините. Така ще повишим и покупателните способности, с което ще постигнем и по-добри договорни условия.

Комисията приветства подкрепата за подобни инициативи, изразена от докладчика. Освен това възнамерява да финансира допълнителни научни изследвания на някои поведенчески аспекти и комуникационни стратегии, по-специално за подобряване на актуализирането на ваксините.

В заключение искам да кажа няколко думи за прозрачността и независимостта, за които стана дума. Смятаме, че това са много важни въпроси и че трябва да предприемем действия. Комисията и съответните агенции ще работят заедно, за да подобрят процедурите по декларациите за интерес и евентуални конфликти на интерес.

Убедени сме, че трябва да продължим съвместните усилия за постигането на общата цел, която е да гарантираме, че сме по-добре подготвени да защитим нашите съграждани от бъдещи заплахи за тяхното здраве.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, вторник, 8 март, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  János Áder (PPE), в писмена форма. – (HU) Най-важният урок от добре познатия скандал с грип H1N1 е разклатеното доверие на хората. Световната здравна организация обяви лъжлива тревога и със своите подхранващи истерия прогнози принуди държавите-членки да предприемат мерки, които не съответстват на известната и вече преживяна сериозност на епидемията от грип H1N1. В крайна сметка се разболяха значително по-малко хора от предвиденото, а броят на смъртните случаи беше по-нисък и от жертвите на сезонния грип, макар в същото време отделните страни да харчеха невероятни суми от публичния бюджет за закупуване на ваксини, два или три пъти по-скъпи от средностатистическите. Трябва да отбележим примера на Полша: правителството не имунизира населението срещу грипа H1N1, при което смъртността не беше по-висока от тази в страните с ваксинирано население. Това се случи в условия, при които производителят на ваксината, въпреки баснословната печалба, прояви дързостта да не поеме отговорността за нежеланите реакции от приложението на ваксината. Смятам за изключително неморално да се възползваш от страховете на хората и чувството им за отговорност пред семействата и близките им, воден единствено от чист ламтеж за по-голяма печалба. Фактът, че с необоснованите си предупреждения за наличие на пандемия СЗО дори подпомогна целия процес, налага по-решителни действия от страна на ЕС. Поуките трябва да се извлекат, а на ЕС да бъде предоставена по-голяма степен на самостоятелност при оценката на случаите, които навеждат на мисълта за евентуална епидемия, подобна на тази с грип H1N1. В крайна сметка някой ден вълкът наистина може да се покаже отнякъде.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Държавите-членки и европейските институции приложиха редица скъпоструващи мерки, които в много от случаите се оказаха абсолютно несъответни на истинската тежест на протичането на грип H1N1. Според оценките на Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията броят на смъртните случаи в Европа от грип H1N1 през 2009 г. е 2 900. Този брой е значително по-нисък от официалните статистики за смъртността от сезонния грип и свидетелства за умерено тежкото протичане на заболяването от този грипен вирус.

Затова приканвам на този въпрос да се отдели най-голямо внимание, за да може Световната здравна организация (СЗО) да преразгледа настоящата дефиниция на критериите за обявяване на тревога от световна пандемия, която отчита не само географското разпространение на заболяването, но и неговата вирулентност. Освен това анализът на управлението на кризата от грип H1N1 от ЕС показа ясно належащата необходимост от засилване на сътрудничеството между здравните власти на държавите-членки и европейските институции.

Накрая искам да отбележа, че понеже вярвам, че за да се гарантира успехът или провалът на едно проучване, е много важно да се провеждат изследвания върху ваксините и антивирусните средства независимо от фармацевтичните дружества, изразявам пълно съгласие с предложението на докладчика да бъдат оповестени имената на всички експерти, които са консултирали европейските органи по обществено здравеопазване.

  Jolanta Emilia Hibner (PPE), в писмена форма. – (PL) Когато става дума за оценка на епидемиологичните рискове, трябва да се използват знанията на независими експерти без обвързаност с фармацевтичните дружества. Самостоятелността на ЕС при оценката на сериозността на грип AH1N1 и на последващия риск са от изключително голямо значение. Не трябва да разчитаме само на проучвания от специалисти, финансирани от фармацевтичните дружества.

Друг озадачаващ момент е процедурата за бързо проследяване при пускането на пазара на ваксините срещу грип H1N1, без да са били изпробвани и изследвани в достатъчна степен. През 2009 г. фармацевтичните компании оцениха свързания с вируса риск като много висок, а се оказа, че е по-безопасен и от обикновения грип. През месец май 2009 г. СЗО съобщи, че вирусът не е толкова опасен. Поради противоречивата информация обаче много страни се поддадоха на натиск и закупиха милиони скъпи ваксини, които не бяха използвани и в момента вече са негодни за употреба. Необходима е по-голяма прозрачност при работата на европейските институции в областта на контрола над заболяванията и преглед на съществуващите процедури. Съществено важно е също така и наличието на по-голямо и по-тясно сътрудничество между страните за укрепване на преговорните ни позиции по отношение на закупуването на ваксини.

Искам да отбележа, че в моята страна, Полша, дадохме пример от самото начало как не трябва да се поддаваме на паниката и как да изискваме гаранции за безопасността на ваксините.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Работата по изготвянето на доклада за пандемията от вируса A/H1N1 през 2009–2010 г. продължи почти една година. Започналото в Европейския парламент разискване приключи с изготвянето на доклад по собствена инициатива на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните върху свинския грип, който съдържаше моменти, наблягащи върху етичните и процедурни нередности в хода на борбата с болестта.

Бяхме загрижени за начините на оповестяване на проблема със свинския грип от страна на фармацевтичните дружества, които представяха вируса като много опасен и вирулентен. Оказа се, че е много по-безобиден от обикновения грип. Броят на смъртните случаи беше 2 900, докато всяка година сезонният грип отнема живота на около 40 000 души.

Докладът за оценката на управлението на грип H1N1 в Европейския съюз призовава за самостоятелност на Съюза при разработването на собствена оценка за сериозността на заплахите и свързаните с тях рискове, а не да се разчита на изследванията на специалисти, финансирани от фармацевтичните дружества. В същото време критика заслужава и ускорената процедура за пускане на пазара на ваксините срещу грип H1N1 без достатъчен брой изпитвания и изследвания.

Бих искал да подчертая необходимостта от увеличаване на прозрачността по отношение на дейностите на институциите на ЕС в областта на управлението на заболяванията, преглед на съществуващите процедури и промяната в тях към по-голяма гъвкавост, както и избягването на конфликтите на интереси сред оценителите и авторите на политики. Отдавам приоритетно значение на призива за сътрудничество между страните за засилване на преговорните им позиции при закупуването на лекарства. Когато става дума за закупуване на ваксини обаче, настоявам да се запази принципът на доброволността.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Поздравявам г-жа Rivasi за добре изготвения доклад. Съгласен съм, че трябва да се разработи система, която да позволява правилното определяне на размера на риска и силата на вируса с оглед избягване на бъдещи разходи, които не са пропорционални на заплахата. Много се радвам, че полското правителство не се поддаде на паниката, или по-точно, на успешното лобиране от страна на фармацевтичните дружества.

Смятам, че е много важно специалистите и изследователите, които предоставят становища по необходимостта от закупуването на лекарства или ваксини, да бъдат напълно независими от фармацевтичните дружества. Подкрепям предложението на докладчика работещите за фармацевтичната индустрия специалисти да бъдат само консултанти и да бъдат изключвани от процеса на взимане на решения. За съжаление, трябва да отбележа, че все още десетки милиони дози ваксини стоят неупотребени в някои държави-членки до този момент. Това доведе до огромни финансови загуби, при положение че изразходваните средства биха могли да бъдат използвани по по-далновиден и ефективен начин за опазването на здравето на европейските граждани.