Разисквания

Вторник, 8 март 2011 г. - Страсбург

10. Обяснениe на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Christel Schaldemose (A7-0033/2011)

  Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искал да благодаря на г-жа Schaldemose за нейния доклад, който освен всичко друго, трябва да бъде похвален за предлагането на конкретни мерки за засилване на системите за надзор на движенията на продукти в рамките на общия европейски пазар, които са безопасни за европейските потребители.

Това е доклад по собствена инициатива и е силен с това, че посочва вярната посока към реализирането на единния пазар и защитата на европейските потребители. Гарантирането на безопасност означава предоставяне на системи за проследяване, които са надеждни в продължение на целия жизнен цикъл на продуктите. В този смисъл докладът предлага ефикасни предложения – създаването на информационна база данни относно безопасността на продуктите, засилването на системата за бърз обмен на информация на общността (RAPEX) във връзка с продуктите от трети страни, които не са безопасни и по-големи ресурси, които да дадат възможност на надзорните органи да изтеглят продуктите със сериозни рискове от пазара.

В заключение ще подчертая, че нашата работа се състои в това да гарантираме, че продуктите, които се разпространяват на европейския пазар, са безопасни за най-уязвимите потребители, особено децата, възрастните и хората с увреждания.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-жо председател, макар че имаше много обсъждания върху безопасността на потребителите във връзка с хранителните продукти, понякога все още забравяме, че обичайните предмети от ежедневна употреба могат да се окажат също толкова сериозна заплаха за здравето, а понякога дори за живота, особено в случая с малки деца. Основното средство, използвано за следене на стоките, продавани на пазара, е непрекъснатият надзор на пазара и подходящото законодателство е изключително важно, особено по отношение на следенето на електронната търговия.

Разбира се, подходящото сътрудничество между потребителски организации, национални органи, производители и продавачи е изключително важно. Нека не бъдем прекалено емоционални, а вместо това спокойно да обмислим дефинирането на „опасен продукт“. Нека не забравяме, че е важно не само функционалните елементи да бъдат правилно проектирани и за тяхното производство да се използват безопасни материали, но също толкова важно е и да се прилага здрав смисъл при тяхното използване и децата, които имат достъп до тях да бъдат надлежно наглеждани. Благодаря ви много.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, днес Парламентът одобри доклад относно общата безопасност на продуктите, който е още една важна стъпка в засилването на защитата на европейските потребители.

Всъщност докладът подчертава важността на проследяването в продължение на жизнения цикъл на продукта и изисква от Комисията да предприеме действия за оценяване и определяне на нови технологии, гарантирайки безопасност на потребителите при оптимизирани разходи. Предоставянето на европейските потребители на възможност да познават всички аспекти на един продукт увеличава техните познания и засилва тяхната защита. Считам, че новите технологии могат да помогнат в борбата срещу фалшифицирането, особено в текстилния сектор.

Целта на този доклад е да защити потребителите, но също така и да защити всички дружества, функциониращи в Европа, които не са решили да възлагат своя бизнес на външен изпълнител. Чрез този доклад можем със сигурност да намерим отлично решение на дългия спор за определянето на продуктите с неевропейски произход и тяхното пълно проследяване.

Доклад: Michèle Rivasi (A7-0035/2011)

  Paolo Bartolozzi (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, приемането на доклада на г-жа Rivasi е резултат от оценката на управлението на грип H1N1 в периода 2009-2010 г., която има за цел да определи общите стандарти на поведение, които ще се прилагат при бъдещи спешни случаи на здравна заплаха в световен мащаб.

След продължителна и успешна фаза на преразглеждане докладът издига сътрудничеството, независимостта и прозрачността в основополагащи принципи. Призовава за по-голямо и по-добро сътрудничество между здравните органи на държавите-членки и европейските институции с оглед постигане на хармонизирано и пропорционално на заплахата управление на риска.

Целите, които си поставя, са промени в стратегията на държавите-членки по отношение на националните им планове за управление на грипа, в това число и запасите от ваксини, оповестяването на имената на всички специалисти, консултирани от европейските здравни органи, както и ефективни отношения на взаимно доверие с медиите, отговорни за разпространението на посланията на общественото здравеопазване. Ето защо ние гласувахме в подкрепа на доклада.

  Marisa Matias (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, много добре ни е известно какво се случи с грип A и че всички трябва да извлечем поука от тази ситуация. Не знам дали помните как започна всичко, но истината е, че започна по един начин, а последващата реакция беше напълно несъответна на мащабите на проблема.

Ето защо докладът, за който днес гласувахме, е толкова важен: защото трябва да се поучим от стореното, за да не се повтори. Имаме право да знаем кой е взел решенията, как са се случвали нещата и кой е преценил, че ще стават именно по този начин. Освен това имаме правото да узнаем кои от страните са реагирали по определен начин и защо са действали непрозрачно без да оставят и най-малкото съмнение, защото ние все още се съмняваме дали изобщо става дума за сделка. Нуждаем се от гаранция, че няма да остане и следа от това дали са извършвани или не бизнес сделки във връзка с грипа.

Ето защо смятам, г-жо председател, че трябва да разгледаме всички здравни рискове, но не без отчитане на начина, по който това става или кой плаща за тях.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Госпожо председател, един от основните изводи в доклада, който гласувахме, свързан с оценката на управлението на грип H1N1, е, че липсва независима оценка от страна на националните и европейските здравни структури. Това води до лоши решения за общественото здраве. Тревожно е, че по думите на бившия директор на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Zsuzsanna Jakab, никога преди това ваксина не е получавала разрешение за употреба при наличието на толкова малко данни за действието й. Тя каза това в отговор на въпрос относно безопасността на помощните вещества в състава на ваксината срещу пандемията от грип H1N1. Необходима е по-голяма прозрачност за решенията, които засягат здравето на хората. В Полша здравният министър реши да не закупува ваксини и да не прилага програма за ваксиниране независимо от натиска от медиите и много други места. Можем да простим тревогите за това, на какъв стрес са били подложени гражданите, атакувани всекидневно с информации, че трябва да се ваксинират. Също така можем да простим съмненията дали е по-етично да се концентрираш върху печалбата и да пренебрегнеш здравето на гражданите и в резултат от това да подкопаеш доверието в официалните препоръки за ваксиниране, които имат за цел да ни защитават от епидемии. Благодаря ви.

Доклад: Crescenzio Rivellini (A7-0023/2011)

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, към днешна дата препоръките, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), са транспонирани в законодателството на Европейския съюз на временна основа посредством годишните разпоредби за възможностите за риболов. Те са свързани с мерки за опазването, управлението, експлоатацията, наблюдението и търговията с рибни и аквакултурни продукти в Средиземно море.

Постоянният характер на тези препоръки обаче изисква по-стабилен правен инструмент за транспонирането им в законодателството на Европейския съюз. Ето защо е целесъобразно въпросните препоръки да се транспонират посредством един-единствен законодателен акт, към който могат да бъдат добавяни бъдещи препоръки. Това направихме днес и това ще ни даде по-голяма правна сигурност, като същевременно представлява важна стъпка към опростяване.

В този момент страните по ГКРСМ са длъжни да гарантират пълното прилагане на договорените мерки, като се започне от установената дата. Ето защо е необходимо навременно транспониране, за да се направят тези международни мерки пряко приложими спрямо физически и юридически лица в целия Европейски съюз и да се гарантира правна сигурност в това отношение.

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR). – (PL) Г-жо председател, групата ни подкрепи доклада, защото той представлява задължителна част от плановете за една бъдеща обща политика в областта на рибарството. Като се имат предвид предизвикателствата, които ни очакват, регионализацията е изключително важна, както и гаранциите, че тази политика е изградена въз основа на именно тази регионализация.

Очаква ни разискване по въпроса за изхвърлянето на улова, едно позорно разискване за едно зле замислено законодателство. Законодателството трябва да се основава на такива мерки или, с други думи, на регионализацията и трябва да се създаде обща политика в областта на рибарството, която отчита този факт. Много ви благодаря.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-жо председател, ако разгледаме историята на общите ни споразумения, общата политика в областта на рибарството, общата селскостопанска политика, резултатът се вижда пределно ясно.

Въпреки че в някои области това доведе до увеличение на производството при изкуствени цени, също така станахме свидетели и на изчерпване на рибните ни запаси и на проблеми с изхвърлянето на улова. Съвсем ясно е, че тази система не работи. Време е да признаем, че най-добрият начин е система, която се основава на правата на собственост и прехвърляемите права на собственост за бъдещите поколения, които имат интерес да се осигурят ресурсите за тяхното поколение и за бъдещите поколения.

Ако бяхме запознати с принципите на правовата държава, можехме да приложим правата на собственост към политиките в областта на риболова не само за общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз, но и в световен мащаб, и тези споразумения нямаше да са необходими.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, всеки ден хиляди тонове мъртва риба се изсипват от корабите в морето. Тя потъва – люспите и костите покриват морското дъно и както казва националният поет на Обединеното кралство – става тялото й клето скъпоценност във морето. За първи път, метафората е напълно уместна. Сега Европейската комисия се е събудила със закъснение, години след като възникна проблемът с изхвърлянето на улова, и се опитва да направи нещо по въпроса.

Всяко решение, предложено от Комисията обаче, само би довело до погрешни стимули – могат да се ограничат дните, които корабите прекарват в морето, може да се ограничи размера на окото на мрежите, могат да се принудят капитаните да разтоварят и последната цаца, която уловят. Всичко това се основава на екзистенциалния проблем на общата политика в областта на рибарството, а именно, че това е обща политика – тя определя рибните запаси като общ ресурс, до който всички страни имат равен достъп. Никой не е собственик и затова никой няма стимул да разглежда рибните запаси като възобновяем източник.

Трябва да приложим направеното от Исландия, Нова Зеландия и други държави, които дават на капитаните стимул за опазването и им дават права на собственост. Единственият начин да се направи това е като отново се създаде национален контрол над териториалните води.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

Доклад: Anni Podimata (A7-0036/2011)

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, голямо мнозинство в Парламента още веднъж реши, че в залата трябва подкрепим данъка върху финансовите сделки. От всички данъци, които можехме да приемем, т. нар. „данък на Тобин“ е най-глупавият. Единственото положително нещо, което може да бъде казано за този данък, е, че той никога няма да доведе до нищо, защото ако беше Звяра на Апокалипсиса, защо не беше въведен преди много години?

За пръв път е предложен за разглеждане в началото на 70-те години. Всеки път, когато има криза, този стар виц се завърта и след известно време стигаме до извода, че идеята не е добра. Не е добра идея да въвеждаме данък в Европа само защото има сигурни убежища, тъй като капиталът може да се премести някъде другаде в Европа. Това е данък върху търговията, а не върху печалбата. „Данъкът на Тобин“ не дава решение на каквото и да било и сам г-н Тобин призна това преди няколко години.

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, настоящата икономическа и финансова криза разкри сериозни недостатъци в регулаторната и надзорна рамка на световната финансова система.

В Европейския съюз финансовата криза беше последвана от значителна фискална криза, важен фактор за която беше прекомерният и понякога необоснован натиск на пазарите върху облигациите. За пореден път в центъра на кризата бяха краткосрочните и изключително спекулативни сделки, като беше подчертана ясната връзка между неефективната финансова регулация, от една страна, и надзора и устойчивостта на публичните финанси, от друга.

Все още предстои да бъде направена пълна оценка на икономическата цена на кризата. Същевременно вече е ясно, че светът и ЕС не могат да допуснат и не следва да допускат друга криза с подобен мащаб.

За да осигурим цялостен и интегриран отговор на кризата, се нуждаем от нови и иновативни механизми за финансиране, които могат да намалят спекулацията и да възстановят водещата роля на финансовия сектор. Това означава, че трябва да променим нещата, при това по един изключително ясен начин.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, подкрепям въвеждането на световен данък върху финансовите сделки. Комисията не бива да отлага извършването на оценка на въздействието – дали такъв данък може да бъде въведен на европейско ниво на първата фаза, а след това проучване решенията следва да бъдат взети от ЕС.

Всяка година в Лондон се събират данъчни приходи на стойност 7 милиарда евро с помощта на допълнителен данък върху търговията на фондовата борса. Това не е съвсем същото като обсъждания тук данък върху финансовите сделки, но резултатите от Лондон и въздействието им са окуражаващи, така че Комисията следва незабавно да извърши оценка на въздействието, а след това ние следва да вземем решенията на ниво ЕС.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, икономическата и финансовата криза, завладяла Европа през последните години, разкри сериозни недостатъци в регулаторната рамка.

Необходимо е да подготвим нови инструменти, които да намалят спекулацията и да възстановят ролята на финансовия сектор. Необходимо е да отговорим на нуждите на реалната икономика и да подкрепим дългосрочните инвестиции, като същевременно гарантираме справедливо разпределение на тежестта между основните финансови играчи. По този начин ще успеем да създадем нови допълнителни средства, за да отговорим на предизвикателствата в световен и европейски мащаб, например изменението на климата и целите, определени в стратегията „Европа 2020“.

Надявам се да бъде отделено по-голямо внимание на мерките за обществен надзор и прозрачност на новаторските системи на финансиране, тъй като те са задължително условие за тяхното въвеждане.

  Salvatore Caronna (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че приемането на доклада на г-жа Podimata е значителна крачка напред за една по-балансирана, по-напредничава и по-силна икономическа и фискална политика в Европа.

Вече е ясно за всички, че Европа като координиращ орган на 27-те страни спешно трябва да се сдобие с икономически и финансови инструменти, които са в състояние да контролират икономиката, а не да й се подчиняват. Ето защо предложеното данъчно облагане на финансовите сделки доведе до известно объркване и предизвика голямо внимание и обсъждане. Много е важно, че по-голямата част от Парламента подкрепи резолюцията, защото за пръв път нещата не бяха оставени да вървят на самотек, а направихме важна стъпка напред.

Наистина се надявам, че Комисията и Съветът ще продължат по този път.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, настоящата икономическа криза разкри сериозни недостатъци в рамката за наблюдение на финансовия сектор и необходимостта да се отговори с нови инструменти и нови фискални политики.

Финансовата система започна да генерира печалби от спекулативни сделки и е абсурдно, че този сектор не подлежи на никакво данъчно облагане. Имаме нужда от лек, от данък върху финансовите сделки, поради което гласувах „за“.

За други политики, например енергетиката или опазването на околната среда, Европа съумя да стане световен лидер, да стане пример и стимул за страните извън Европейския съюз. Считам, че следва да направим същото и за финансовата система. Надявам се, че Комисията скоро ще реагира и ще представи законодателно предложение, което да отговори на очакванията на гражданите, върху които пада тежестта от кризата.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въвеждането на нов данък винаги е мярка, към която трябва да се отнасяме с голямо внимание. От една страна, позволява въвеждането на система от стимули, намаляваща риска и отрицателните външни фактори, но от друга, създава нарушения, които могат да поставят европейските финансови пазари в неизгодно положение.

Убедена съм, че доходите от спекулативна дейност и финансови сделки следва да се облагат, както и че е необходимо плюсовете и минусите да се оценяват внимателно; подобен данък следва да бъде подробно разгледан, така че да доведе до желаните резултати, без да спре да създава благосъстояние.

Трябва обаче да отбележа, че ако Съюзът действа в изолация, той може да загуби конкурентоспособността си и да няма никакви практически начини да накара други световни играчи да последват примера му. Именно затова подкрепям данъчното облагане, само ако се въведе в световен мащаб и след обсъждане сред Г-20.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, днес имахме удоволствието да приемем предложените от г-жа Podimata мерки. За нас, делегатите на партията „Италия на ценностите“, която е част от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, моментът е много радостен, защото показва, че Парламентът знае как да следва принципите си.

Всъщност, още при разискването на доклада на г-жа Berès относно финансовата, икономическата и социалната криза се изказахме в подкрепа на данък върху финансовите сделки. Днес това беше направено, така че сме доволни да обявим, че гласувахме „за“, защото този данък ще премести финансовите средства от финансовата икономика – и следователно далеч от финансови спекулации – в реалната икономика. Също така данъкът ще отговори на Целите на хилядолетието за развитие и ще допринесе за големи европейски проекти в областта на инфраструктурата, научните изследвания, екологично преструктуриране и в производствената система.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, трябва да сме сигурни, че когато погледнем назад към финансовата криза, ще извлечем някои поуки. Например, трябва да разберем, че неподходящото регулиране понякога може да предизвика проблем, както стана със Закона за инвестиционната общност в Съединените щати. Той насърчи банките да отпускат заеми на клиенти, които не са кредитоспособни. Когато един от десет от тези клиенти престана да изплаща задълженията си, започна ипотечната криза и видяхме какви са последиците.

Трябва да разберем последиците от печатането на евтини пари и от задържането на нисък лихвен процент, така че хората да инвестират въз основа на лоши решения и да не разбират, че самите пари имат стойност. Както каза австрийският икономист Ludwig von Mises, ако вземате лоши решения и инвестирате неефективно, когато пазарът се коригира, губят всички и кредитният цикъл се разрушава. Става точно това, което видяхме. Трябва също да запомним поуката, че никога повече не трябва да се допуска банките да стават толкова големи, че да фалират.

Ако въведем този данък за събиране на пари, какво послание ще бъде това за банките? Банките ще си кажат, че могат да продължат да работят както преди, без необходимото внимание и че когато се провалят, данъкоплатецът ще ги спаси.

Време е да запомним поуките от финансовата криза.

Доклад: Edite Estrela (A7-0032/2011)

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, сериозните неравенства, които продължават да съществуват между държавите-членки, са ясно доказателство, че правото на европейско гражданство все още не е гарантирано. В сравнение с други места не съществува право на здраве, което да може да бъде упражнено в същия обем в България или Румъния, така че явно резолюцията, при всичките й усложнения, може да служи като полезна точка за сравнение.

Днес ние празнуваме Международния ден на жените и няма съмнение, че достъпът до лечение и подпомагане продължава да бъде много по-усложнен за жените. Затова ни е необходима повече информация, повече превенция, лечение и рехабилитация, по-здравословен начин на живот.

Това, което е необходимо, е правилно избран начин на живот, затова трябва да кажем „не“ на зависимостите, „не“ на затлъстяването, на алкохола, на тютюнопушенето и на инфекциозните болести. За да постигнем това, ни е необходима истинска политика на сближаване, която гледа на въпроса за правото на здраве като на една наистина европейска цел.

  Christa Klaß (PPE). – (DE) Г-н председател, основната ни грижа трябва винаги да бъде поддържането на здравето и, на второ място, възстановяването на здравето. Във всички държави-членки ключът е образованието. Здравословното хранене и физическо натоварване и доброто равнище на общообразователна подготовка са особено важни. По същество това е въпрос за държавите-членки. Европа следва да насърчава обмена на опит по отношение на здравната просвета в различните държави. Аз гласувах „против“ доклада въпреки многото добри идеи в него. Изцяло се противопоставям на параграфи 25, 26 и 29. Важните етични и морални решения на държавите-членки, като въпросите за репродуктивните техники и абортите, нямат място тук. Да се споменават абортите в същото изречение, в което се говори и за предпазването от забременяване, без дори да се разгледа правото на живот, не отразява волята на християнска Европа.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, съвсем вярно е, че неравнопоставеността в здравеопазването е доста голяма в рамките на Европейския съюз. Държавите-членки са много различни, както са различни и техните обичаи и традиции. Явно е, че ако погледнем напред и искаме да стесним тази разлика между здравните услуги на равнище Европейски съюз, ще са необходими повече просвета, образование и яснота кои неща влияят на здравето.

Очевидно социално-икономическият статус се ползва с голямо внимание в доклада, но аз самият мисля, че е важна насочеността към най-основните неща, в това число достъп до здравни услуги, физическа активност, режим на хранене и нещата от този род. Именно това е, което трябва да подчертаем и да наблегнем на важността му, ако гледаме напред и искаме да изградим една по-добра и по-здрава Европа. Според мен е необходим обмен на най-добрите практики.

Аз самият се въздържах при гласуването по доклада, защото мисля, че той съдържа много неща, които нямат отношение. Надявам се да можем да се съсредоточим върху намаляване неравнопоставеността в здравеопазването като цяло в Европейския съюз.

Доклад: Eva Joly (A7-0027/2011)

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, една тема, която буди голямо безпокойство у мен през последните няколко години, когато обсъждаме идеята за данъчно облагане на международно равнище, са нападките срещу държави като Каймановите острови, докато всичко, което те правят, е да вземат под внимание нашите съвети по въпросите на развитието. От много години казваме на островите от Карибския басейн и на други развиващи се страни, че трябва да се диверсифицират, като не се ограничават само до захарта и бананите, да започнат да се изкачват нагоре по веригата на добавената стойност и да започнат да трупат опит в областта на услугите.

Каймановите острови направиха това и сега около 40 до 50% от икономиката им е в областта на финансовите услуги, благодарение на тяхната система на данъчен неутралитет. Не укриване на данъци, а данъчен неутралитет. Те не облагат двойно и тройно с данъци фондовете, които решат да се установят там. Какво обаче правят лицемерните империалисти от Европейския съюз, когато Каймановите острови решат да се конкурират с тях в областта на данъчното облагане? Решават да действат като империалистите от миналото и се опитват да атакуват Каймановите острови, че искат да се конкурират с ЕС. Срамота за този европейски империализъм!

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-н председател, трудно ми беше да подкрепя доклада на моята приятелка г-жа Joly, защото тя започна да говори за европейски и световен данък.

По различни законни и незаконни начини от развиващите се страни излизат средства на стойност 880 млрд. щатски долар и се депозират в европейски и западни банки. Ние, от своя страна, влагаме в развиващите се страни 60 до 70 милиарда от парите на европейските данъкоплатци по програми за премахване на бедността. Ако тези пари – тези 880 млрд. щатски долара, които изтичат от развиващите се страни и се депозират в нашите банки – оставаха в тези развиващи се страни за тяхното развитие, колко по-добре би било те да имат по-бърз растеж, да могат да формират капитал, да имат права на собственост и търговски практики?

Доклад: Georgios Papastamkos (A7-0030/2011)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, по време, когато Европейският съюз е призован да извършва реформа на Общата селскостопанска политика, гарантирането на последователност между селскостопанската и външнотърговската политика става все по-важно.

Селското стопанство и търговията са всъщност две пресичащи се политически програми. Динамиката им въздейства и във все по-голяма степен бива повлияна от регулаторните рамки на многостранно, междурегионално, регионално и двустранно равнище. Регулаторните рамки обаче не са постоянни, те създават йерархии и еволюират чрез преговори.

Регулаторното разнообразие, разминаващите се търговски интереси, напрежението в търговията и споровете отразяват сложността на вътрешните селскостопански политики и международната търговия. Тъй като селското стопанство не е само икономическа дейност, а политиките в областта на селското стопанство и храните служат за основни цели като продоволствена безопасност и безопасност на потребителя, основното предизвикателство понастоящем се състои в ефективното съчетаване на търговските и нетърговските аспекти.

Следователно търговската ни политика ще играе решаваща роля в това дали селското стопанство ще продължи да има изцяло положителен принос за тези цели, без да засяга динамиката му.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, продоволствената сигурност е приоритет за Общата селскостопанска политика. За да постигнем истинска продоволствена сигурност, ние следва да запазим подходящите пропорции в международната търговия. Следва да се признае, че справедливата конкуренция играе ключова роля в това отношение. Европейските земеделски стопани и производители на храни трябва да отговарят на прекалено високите стандарти на ЕС и да харчат много пари за адаптиране на продуктите си, за да отговарят на ограничителните стандарти и правила.

И все пак ЕС на практика не осъществява никакъв контрол върху производителите и земеделските стопани от трети държави, от които ние внасяме огромни количества хранителни продукти. Първо, подобни споразумения не са справедливи за местните ни производители и, второ, подобна политика е също така опасна що се отнася до здравето на европейските потребители, тъй като ЕС не упражнява действителен контрол върху качеството на тези продукти и това трябва да се промени незабавно.

  James Nicholson (ECR). – (EN) Г-н председател, преди всичко бих искал да кажа, че гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че в него са посочени много ясно проблемите, пред които са изправени селскостопанския сектор и земеделските стопани на Европейския съюз, и по-конкретно по отношение на търговската политика.

Нека бъда много ясен, селскостопанският сектор на Европейския съюз не следва да бъде пожертван по никакъв начин, за да се гарантират търговските споразумения, като тези с Меркосур. За съжаление обаче, считам, че точно тази е посоката, в която отиват нещата. Изглежда се смята, че европейското селско стопанство може да бъде използвано като лесна разменна монета. Ако действително е така, аз предвиждам големи проблеми в много сектори на селското стопанство, и по-специално в животновъдния сектор. По отношение на еквивалентните стандарти, никой не следва да бъде застрашен от това, което ние искаме, а именно, че вносът в ЕС следва да отговаря на същите стандарти като изискваните за собствените ни производители. Разбира се, ние сме отговорни към потребителите ни да гарантираме, че това е така.

Също така съм много недоволен от отношението на Комисията спрямо Парламента в тази връзка. Недопустимо е тя да се опитва да ни държи в неведение. Тъй като преговорите продължават, аз искам становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони да бъде взето предвид.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, докладът Papastamkos прави някои много добри предложения. ЕС участва в множество многостранни и двустранни търговски преговори с различни групи като Световната търговска организация. Търговията със селскостопански продукти играе ключова роля в тази област, по-специално по отношение на достъпа до пазарите на Европейския съюз.

ЕС е нетен вносител на селскостопански продукти. През периода от четири години след реформата на пазара на захар ние се превърнахме от нетен износител в нетен вносител. Внасяме 70 % селскостопански продукти; продукти, които са изнесени от развиващи се страни. Имаме търговски дефицит с държавите от Меркосур. Както г-н Kalinowski посочи, селскостопанските продукти, които са произведени в съответствие с други стандарти, се внaсят на европейските пазари, докато европейските земеделски стопани правят огромни разходи, свързани с хуманното отношение към животните или опазването на околната среда.

Ние не можем да разрушим постиженията на Общата селскостопанска политика, която е финансирана от бюджета на ЕС, чрез решения, намаляващи ефективността на тази политика. Трябва да сме сигурни, че между Общата селскостопанска политика и водената от ЕС търговска политика съществуват необходимите полезни взаимодействия.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, аз също бих искал да кажа няколко думи относно доклада на г-н Papastamkos, който е много изчерпателен. Мога също така да кажа, че той предоставя добра и широка картина на начина, по който Общата селскостопанска политика и търговска политика на ЕС са взаимосвързани и за вида на инструмента за разработване на политики в областта на селското стопанство, който функционира като в ЕС.

Очевидно е вярно, че, когато ние разглеждаме бюджета на ЕС, селското стопанство е важна част от него. Ето защо винаги става въпрос за селското стопанство, когато се говори за политика на ЕС. В тази връзка следва да се припомни, че, тъй като ние също внасяме много храни в Европейския съюз от различни места, особено от трети държави, трябва да спазваме тези етични стандарти. Чистотата е много важен въпрос в това отношение.

Също така е важно да се припомни, че ние трябва да обърнем внимание на въпроса за селскостопанското производство на континента ни, в различни части, включително периферните държави, също и Финландия, където съществуват много високо равнище на експертен опит, чисти продукти и т.н. Когато говорим за селскостопанска политика и ако в бъдеще продължаваме да инвестираме в нея, ние трябва да запазим тези високи етични стандарти.

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада Papastamkos. Бих искал да изразя възхищението си във връзка с този доклад и съм доволен, че Европейският парламент се е обявил твърдо в подкрепа на защитата на продоволствената сигурност на Европа, която е застрашена в резултат от прекомерните отстъпки в международните търговски преговори относно храните.

Налице е силна лобистка група в Европейския съюз, която работи за намаляване на производството в Европа и за увеличаване на вноса на храни от трети държави, тъй като те печелят от този износ. Например това беше очевидно по време на реформата на пазара на захар. Европейският съюз не следва да отстъпва пред тази лобистка група, а да й се противопоставя от съображение за своята собствена продоволствена сигурност. Политика за отстъпване пред тази лобистка група във време на увеличено търсене на храни е самоубийствена политика в дългосрочен план.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Г-н председател, справедливата търговия на селскостопански продукти е една от най-важните движещи сили в икономическото развитие на развиващите се страни. Също така е от основно значение да се подпомогне намаляването на бедността и предотвратяването на продоволствените кризи. Много региони и държави в Европа са зависими от селското стопанство, особено най-новите държави-членки, в които селското стопанство получава значително по-малки преки плащания от представителите на по-старите държави-членки. Още повече че тези региони трябва да се конкурират с производителите от Латинска Америка, които не са длъжни да спазват еднакво строги стандарти за качество и ползват намалени митнически тарифи. Това положение значително намалява конкурентоспособността и печалбите на нашите земеделски стопани. Ето защо подкрепих настоящия доклад, тъй като той призовава за преразглеждане на търговската политика на ЕС, редовна оценка, прилагането на единни стандарти за селскостопанските продукти от трети държави и отварянето на пазара за селскостопанската продукция на трети държави само ако земеделските ни стопани получават обезщетение за загубите, които биха претърпели от увеличения обем на вноса на селскостопански продукти от трети държави. Благодаря ви.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, когато говоря с приятели в много от по-бедните държави в света и ги питам какъв е най-добрият начин, по който можем да им помогнем за намаляване и преодоляване на бедността в държавата им, те често казват, че отговорът не е в помощта. Това, което би им помогнало, е ние да помогнем на предприемачите в тяхната държава да създават богатство на местно равнище и да могат да търгуват с нас в Европейския съюз. Ние можем да помогнем, като отворим пазарите си.

Един от големите проблеми на това твърдение е фактът, че ние имаме Обща селскостопанска политика. Съединените щати също имат всякакви видове субсидии. Докато ние се застъпваме за отваряне на търговията, постъпваме лицемерно, като затваряме пазарите си за много добрата продукция на развиващите се страни. На всичко отгоре ние използваме нещо, наречено санитарни и фитосанитарни стандарти. Разбира се, всички ние искаме по-безопасни храни, но много често тези стандарти се използват като нетарифна бариера пред вноса от развиващите се страни.

Време е да се доверим на потребителите. Стига храните да са безопасни, нека потребителите да решават дали искат храни, отгледани в Европа или някъде другаде. Нека спрем субсидирането на нерентабилни и неприложими промишлени сектори в Европа.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, Общата селскостопанска политика на ЕС е ненадмината по своето разточителство, корупция, византийска бюрокрация, егоизъм, лицемерие и неморалност.

В края на 50-те години посланикът на Аржентина към ЕС е бил назначен за говорител на развиващите се страни. Той е казал, че ако Европа трябва да субсидира земеделските си стопани, те разбират това и не им се нрави, че ние отказваме достъп на продуктите им, но го разбират, но е поискал от нас да не им нанасяме двоен удар чрез тогавашния дъмпинг от излишъците ни на техните пазари. ЕС не е чул това и оттогава не чува.

На последните международни търговски преговори е дадено оптимистичното заглавие „Всичко освен оръжие“. Разбира се, те бързо се превърнаха във „всичко освен земеделски стопанства“, тъй като ЕС е твърдо решен да запази това защитено и субсидирано положение за този сектор.

Направете си заключение от това, което се е случило. Общата селскостопанска политика съществува от 1960 г. Тя е това, което ЕС прави от най-дълго време. Ако това, което сме предложили, са екологични бедствия, бедност, инфлация вследствие на по-високи цени на храните, какво имаме предвид, ако искаме да дадем на същите тези институции допълнителни правомощия?

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-н председател, обикновено се съгласявам изцяло с това, което колегата, г-н Kamall, казва, но днес няма да се съглася. Достигнах до мнението, след като мислих дълго и усилено, че продоволствената сигурност е много важен аспект на нарастването на световното население. Европейският съюз следва да бъде уверен в своята продоволствена сигурност. Това означава самостоятелност, а не свръхпроизводство, с което ние правим дъмпинг в развиващите се страни, или недостатъчно производство, във връзка с което взимаме залъка на гладните хора.

Следователно ние следва да се стремим към самостоятелност в Европа, самостоятелност в Азия и самостоятелност в Африка и Съединените щати. Ако в програмите си имаме за цел самостоятелност, тогава всичко друго може да се приложи в международната търговия. Храната е нещо, с което ние не можем да си играем.

Доклад: Martin Häusling (A7-0026/2011)

  Christa Klaß (PPE). – (DE) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на доклада Häusling. Протеиновите култури са от основно значение за здравословното хранене на животните. Европа трябва да предприеме действия, за да се осигурят надеждни доставки на протеинови култури. Ние трябва да преследваме всички възможности в това отношение, като се започне от подкрепата за научноизследователската дейност и отглеждането и се стигне до информирането и обучението за земеделските стопани във връзка с предимствата на установените практики и сеитбообращението. Нека да не губим от поглед доказания принцип на кръгова икономика. Комисията трябва да преразгледа забраната за храненето с животински протеини за непреживни животни, като все още се спазва забраната за канибализъм. По-специално, е необходимо да се разгледа евентуалното използване на животински протеини за костно брашно за свине и птици. Тези материали трябва да бъдат приготвени съгласно настоящите строги правила за опазването на човешкото здраве и на околната среда. Понастоящем във връзка с това се унищожават ценни източници на протеини просто защото не сме в състояние да се организираме, за да се разгледат тези продукти правилно.

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Г-н председател, със съжаление отбелязвам факта, че докладът Häusling, който е добър доклад, не успя да спечели подкрепата дори на автора си поради необмислени изменения. Аз също гласувах против неговото приемане. Считам, че няма основания за използване на измененията към този доклад, за да се насърчат отстъпките относно ГМО в Европейския съюз, и че ние не следва да насърчаваме ГМО. Европа следва да защити традиционното и естественото селско стопанство. Генетично модифицираните култури представляват заплаха за селското стопанство в Европа и продоволствената сигурност и поради тези причини аз съм съгласен с докладчика. Последвах примера му относно този въпрос. Много ви благодаря.

Доклад: Мария Неделчева (A7-0029/2011)

  Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко бих искал да благодаря на докладчика, г-жа Неделчева, за нейния принос. Обсъждането на равенството между мъжете и жените в сферата на труда днес не е, и не трябва да бъде, просто упражнение по ораторско майсторство.

Напротив, заетостта на жените е стратегически въпрос за Европа, както в културно, така и в икономическо отношение. Както се вижда от наличните данни, ако равнището на заетост при жените беше сходно на това при мъжете, брутният вътрешен продукт би нараснал с 30 %. Ето защо настоящата криза не трябва да ни принуждава да правим крачки назад, а напротив, трябва да ни подтиква да вървим напред, към активни политики за заетост на жените. Следователно са необходими целенасочени политики по заетостта, които дават възможност за оценка на въздействието на кризата върху жените и за разглеждане на решения с антицикличен ефект.

Освен това, достойнство на доклада е, че набляга на положителните политики за стимулиране на наемането на жени, на въпроса за професионалното обучение и предприемачеството сред жените. Ще завърша с това, че има още едно явление, с което трябва да се заемем: сериозният проблем с насилието над жените. Сега Европа трябва да има всеобхватна директива за предотвратяване и противодействие на всички форми на насилие спрямо жените.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, когато слушаме разискването относно квотите за жени в управителните съвети на регистрираните на фондовата борса дружества, става ясно, че тук, в тази пленарна зала отново и отново се води окопна война и това е наистина жалко. Няма да крия факта, че съм силно против законово установените квоти, отчасти защото мисля, че това е зле за дружествата, но и защото е зле онези квалифицирани жени, които автоматично ще бъдат маргинализирани в управителните съвети. Затова казвам „не“ на квотите. Бихме могли обаче да възприемем прагматичния подход и да обсъдим дали не можем да въведем изискване към регистрираните на фондовата борса фирми да изготвят политика за равенство на половете и да формулират няколко собствени цели, като сами решат какви да бъдат те. Това би било добре за жените, които успеят да влязат в управителните съвети с такъв подход, но също и за дружествата, защото те ще са участвали в определянето на целите, които трябва да изпълняват. Считам, че трябва да опитаме с малко прагматизъм, заради дружествата и заради заинтересованите жени.

  Debora Serracchiani (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на докладите относно равенство между жените и мъжете и бедността сред жените в Европа и се радвам, че разискванията по тях се провеждат на самата дата, на която честваме стогодишнината на Международния ден на жената.

Въпреки наличието на Директива 2002/73/ЕО за равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд, все още са необходими допълнителни усилия, за да се постигне правилно транспониране. Достатъчно е да се каже, че макар образователното равнище на жените да се е увеличило значително през последните години и броят на жените, завършващи висше образование сега е по-висок от този на мъжете, жените остават съсредоточени в традиционно женските сектори и често получават по-ниско заплащане и заемат по-малък брой отговорни длъжности във всички сфери на обществото.

Липсата на достъп до услуги за предоставяне на подкрепа на издържаните от тях лица, каквито са децата, хората с увреждания и възрастните хора, до адекватни схеми за отпуск и до гъвкави трудови договори – всичко това възпрепятства трудовата дейност на жените.

Бих искал да завърша, като напомня за жените по света, които се борят за най-основните права и бих искал Парламентът да изрази своята солидарност с иранските феминистки асоциации, които днес излизат на улиците и приканват жените да участват в демонстрациите без хиджаб.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, бих искала да обясня накратко защо не подкрепих резолюцията за оценка на 2010 г. от гледна точка на равенството.

В текста на резолюцията се изразява поддръжка за равенството между жените и мъжете в много области, като същевременно се подкрепя аборта – прекратяването на нов живот. Текстът е в противоречие с резолюциите на Организацията на обединените нации, в които се посочва, че абортът не бива никога да се използва като средство за контрол на раждаемостта.

С приемането на тази резолюция Европейският парламент не само се меси в делата на националните държави, но преди всичко пренебрегва правото на живот, залегнало в Хартата на основните права на човека.

Съжалявам, че мнозинството в Парламента подкрепи този текст. Това е тревожен сигнал и аз призовавам националните организации и асоциации да изразят протеста си пред членовете на Европейския парламент, които ги представляват в него.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, мисля, че е много важно да говорим за равенството между жените и мъжете в Европейския парламент, и то не само днес, когато честваме един специален ден – трябва да говорим за него постоянно. Наистина е важно да помним, че сме създадени като мъже и жени. Това е източник на богатство, но то не означава, че ако си мъж или жена, ти си с нещо по-лош или по-слаб – също така сме създадени равни. Затова е много важно най-сетне сега, през второто десетилетие на XXI век, да си осигурим възможността да сме равни в Европа, което би означавало и че мъжете и жените ще бъдат третирани по един и същ начин на пазара на труда. Разбира се, при сегашното положение жените винаги са били по-затруднени по отношение на трудовото възнаграждение и т.н., а това не бива да се случва в едно цивилизовано общество. Вместо това трябва да гарантираме възможността за прилагане на равенство в истинския смисъл на думата.

Що се отнася до квотите, те ще са необходими дотогава, докато осъзнаем, че всички са равни и тогава най-сетне компетентността на пазара на труда ще бъде решаващият фактор.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, днес одобрихме още една инициатива, но трябва, както отбеляза членът на Комисията, да преминем от думи към дела.

Въпреки мерките, неравенството се запазва. Жените са високо образовани. Съгласно последните данни от университетите, те постигат по-добри резултати, но ние продължаваме да сме обект на дискриминация. Това важи с особена сила за жените с увреждания, възрастните жени и жените имигранти, които са подложени на двойна дискриминация.

Днес, в допълнение към тази инициатива, чухме много изявления, но не сме готови да дадем пример за подражание. Достатъчно е да видим към кой пол принадлежи председателят на Комисията, или да проверим положението сред членовете на Съвета, ротационните председателства, при председателя на Съвета, председателя на Парламента и председателя на Сметната палата; при членовете на Европейската централна банка, сред които за пръв път няма да има жени; при председателите на парламентарните групи на тази институция; или да обърнем внимание на липсата на жени в делегациите на някои страни.

Образът на европейската политика продължава да бъде мъжки. Предстои ни много дълъг път. Ето защо гласувах за тази инициатива. Вярвам в квотите като начин за постигане на напредък по този труден път и преди всичко вярвам в девиза, с който започнах – от думи към дела.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Г-н председател, въпреки че положението с правата на жените се е подобрило, все пак бих искала да обърна внимание на поне три аспекта. Първо, разликите в размера на възнаграждението са все още значителни, като по-време на кризата тези разлики са се увеличили, защото предпочетохме да подкрепим банките, а не училищата и детските градини, в които се наемат на работа предимно жени. Второ, подкрепата за жените, бъдещите майки и младите майки е недостатъчна, особено в новите държави-членки. Налице е и дискриминация на пазара на труда. Трето, в политиката, където идеалното съотношение между мъжете и жените би било 50:50, участието на жените все още е значително по-малко. Същото явление се наблюдава при ръководните длъжности. Считам, че с този наш доклад няма да може да се даде нов тласък за решаването на тези проблеми

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа както на доклада, така и на квотите. Във връзка с това искам да благодаря на члена на Комисията, г-жа Рединг, за това, че предложи – или може би трябва да кажа, че отправи ултиматум – да предприеме действия, ако след една година няма повече жени в регистрираните на фондовата борса дружества. Всъщност с тази си постъпка членът на Комисията само прилага договорите и директивите на ЕС, в които се посочва, че мъжете и жените са равни.

Знам, че квотите предизвикват противоречиви чувства и че не са проява на истинска демокрация, но същото се отнася и за положението, в което се намираме сега. Във Финландия квотите бяха въведени на равнище на местни органи на властта преди 10–15 години. Те предизвикаха съпротива и се възприемаха като нещо, което ще понижи стойността на жените, а и се считаше, че няма достатъчно жени, за да се запълнят тези длъжности. Но такива жени се намериха и практиката показа, че, поне във Финландия, тези квоти на равнище на местни органи на властта дават много добри резултати.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, благодаря Ви, че се намесихте и че председателствате настоящото заседание, а позволете ми да благодаря и на Вашите служители и на устните преводачи. Неотдавнашното съдебно решение, че не се допуска проява на дискриминация въз основа на пола от страна на застрахователните дружества с цел отчитане на разликите в способността за управление на моторно превозно средство или разликите в продължителността на живота е опорочено на толкова много нива, че е трудно да се определи откъде да се започне. Да вземем, на първо място, разходите. Те ще се увеличат с един милиард британски лири. Премиите ще се повишат и по-малко хора ще сключват застраховки.

Второ, да вземем лошата съдебна практика, начинът, по който Съдът на Европейския съюз постановява решенията си въз основа на прецеденти на Европейския съд по правата на човека. Трето, да вземем недобросъвестността. Когато бяха приети директивите за равенството и за забрана на дискриминацията, ясно се разбираше, че оправданите от актюерска гледна точка различия ще продължат да бъдат допустими.

Да вземем, на четвърто място, съдебния активизъм – начинът, по който нашите съдии пренебрегват това, което законът предвижда, в полза на онова, което те считат, че той би трябвало да предвижда. Да вземем, на пето място, атакуването на свободния договор. Ако вие искате да ме застраховате и аз с радост приемам условията, които предлагате, държавата не трябва да застава между нас и да обявява сделката ни за незаконна.

След това да вземем, на шесто място, съкрушителния аргумент: какво общо има всичко това с Европейския съюз? Със сигурност всяка държава би могла да разработи свои собствени правила относно равенството между половете в съответствие със свойствените си демократични механизми и процедури. Г-н председател, съд с мисия е заплаха. Върховен съд с мисия е тирания.

Доклад: Rovana Plumb (A7-0031/2011)

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бедността сред жените е отдавнашен проблем, за който има исторически причини и който определено не е продукт на икономическа криза.

Затова гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Plumb, тъй като съм убеден в необходимостта да се поддържа силна ангажираност, както в Европа, така и на национално равнище, с подкрепата за по-нататъшен напредък в посока към равенство на половете. Считам, че със съдържащите се в този доклад мерки ще се осигури ценна подкрепа – може би няма да е всеобхватна, но ще бъде крачка напред – за стратегиите за изпълнение на Европейския пакт за равенство между половете, приети от Европейския съвет и за рамката за действие за равенство между половете.

Подкрепата от страна на държавите-членки на конкретни програми за насърчаване на активното приобщаване или реинтеграция на жените на пазара на труда е най-доброто решение в това отношение. От съществено значение е обаче тези програми да се съгласуват не само на местно, национално и европейско равнище, но и да се намерят начини за координация с партньори извън Европейския съюз.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, жените винаги са вършили незабележимата работа: грижели са се за домакинството и са оказвали емоционална подкрепа; неща, които не могат да се купят и за които не може да се наеме външен човек. Ние обаче не сме я оценявали.

Сега жените навлизат на пазара на труда. Ние обаче продължаваме да сме изложени на риск от бедност – положение, което се влошава във връзка с икономическата криза. Гласувах в подкрепа на тази инициатива, тъй като е наш дълг да изкореним бедността сред жените. Това може да се постигне, като укрепим законодателните инструменти и мерки, за да можем да намалим разликата в заплащането на мъжете и жените.

Трябва да въведем активни политики по заетостта в полза на жените и да преразгледаме системите за социална защита, като обърнем специално внимание на възрастните жени и на жените с увреждания.

Нека насърчим навлизането на жените на пазара на труда, тъй като те осигуряват по-големи печалби и нека намалим разликата в заплащането на жените и мъжете, защото така брутният вътрешен продукт ще се увеличи с 13 %, както показват редица проучвания.

Това е въпрос на справедливост, но преди всичко това е възможност за постигане на конкурентоспособност в Европа.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Francesco Enrico Speroni (A7-0047/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Съгласно германския наказателен кодекс и данъчния кодекс деянието данъчно избягване e наказуемо само когато данъчно задълженото лице знае за данъчното избягване и е имало намерение да избегне данъчно облагане. В този случай очевидно не е имало умисъл да се избегне данъчно задължение, тъй като въпросната сума е платена по прозрачен начин по текущата сметка на члена на ЕП, който е издал фактура за нея на дружеството „Speakers’ Agency“. Освен това е общоизвестно, че подобни случайни пропуски да се декларират относително дребни суми като тази, обичайно се уреждат ексклузивно чрез производство от административен характер.

Фактът, че този пропуск е бил третиран по подобен начин, като г-н Brok дори не е бил пряко уведомен за обвиненията, които са му повдигнати, е абсолютно изключителен. Фактът, че прокурорът дори не е посочил точно размера на данъчното задължение – което включва дължими лихви, показва още по-категорично че става дума за fumus persecutionis. При тези обстоятелства би било напълно нецелесъобразно да се снеме имунитетът на съответния член на ЕП.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм с доклада по отношение на това, че намира за нецелесъобразно да се снеме имунитетът на съответния член на ЕП. Всъщност наказателно преследване е било образувано срещу много известна политическа фигура за сума и при обстоятелства, които за обикновен гражданин биха довели само до производство от административен характер. Следователно е ясно, че става дума за fumus persecutionis и че явно наказателното преследване е образувано с единствената цел да се урони престижът на засегнатия член на ЕП.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах против снемането на имунитета на Elmar Brok, тъй като наказателно преследване е било образувано срещу много известна политическа фигура за сума и при обстоятелства, които за обикновен гражданин биха довели само до производство от административен характер. Освен това прокурорът не само се е опитвал да откаже да даде информация за обвинението на г-н Brok, позовавайки се на липса на основателна причина, което е недостоверно и нарушаващо във висока степен правата основание, но се е погрижил случаят да получи голяма публичност в медиите, като по този начин е причинил максимални вреди на засегнатия член на ЕП. Следователно е ясно, че става дума за fumus persecutionis и че явно наказателното преследване е образувано с единствената цел да се урони престижът на засегнатия член на ЕП. При тези обстоятелства би било напълно нецелесъобразно да се снеме имунитетът на съответния член на ЕП.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Въздържах се от гласуване по този доклад. Докато от една страна изпитвам силно уважение към работата, свършена от г-н Brok, от друга, имам сериозни съмнения за това, че той е използвал парламентарния си имунитет за възпрепятстване на надлежен съдебен процес по случай на данъчно избягване.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Плащането на данъци е задължение, от което нито един гражданин не следва да бъде способен да се измъкне. Това беше показано на г-н Brok. Целта на имунитета е не да предлага защита при криминални деяния, а да защити свободата на изказване. Затова съм доволен, че той поправи своята грешка.

Докладът е въпреки всичко неприятен по повече от една причина. Г-н Speroni, 5 000 евро не е незначителна сума и никой не е принуждавал г-н Brok да се озове в тази ситуация. Затова обвиненията в преследване за „случайно пропускане на малка сума“ според мен са напълно неуместни. Ще гласувам против.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Защитата на независимостта на мандата на депутатите на този Парламент е в обхвата на отговорност на Парламента и тази независимост не може да бъде застрашавана. Във връзка с изявленията, депутатът е цел на fumus persecutionis, с други думи – преследването е образувано с единствената цел да се урони престижът на засегнатия член на ЕП. Затова не подкрепям снемането на неговия имунитет.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Въпреки факта, че лично аз не харесвам г-н Elmar Brok поради неговото неподходящо поведение и антиукраински изказвания, считам, че следва да има непреодолими причини за снемане на имунитета. Добре известно е, че искането за имунитета е изложено в писмо от прокурора на Билефелд, в което той твърди, че г-н Brok не е включил в данъчната си декларация за 2005 г. хонорар от 5 000 евро, заплатен му за лекция, произнесена в Мюнхен на 28 октомври 2005 г. на „Europa Forum“, проведен от „HypoVereinsbank Group“. За хонорара е дължим данък в размер на 2 900 евро. Също така е известно, че г-н Brok не е платил тези пари и е „хванат“ за тази грешка. В наши дни имунитетът се използва като вид „сопа“ за уреждане сметките на някого или като средство за манипулиране на членовете на Парламента.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Германският прокурор поиска снемане на парламентарния имунитет на депутата г-н Brok. Това преследване е свързано с неговия пропуск да разкрие в данъчната си декларация данъци, произлизащи от хонорар, заплатен му за лекция, произнесена в Мюнхен, за получаването на който хонорар е дължим данък в размер на 2 900 евро, но който в момента е платен. Обаче това преследване доведе до правното мнение, че въпросното преследване не би било извършено по същия начин, ако ставаше дума за обикновен гражданин и че има силни признаци за политическо преследване. При тези специфични обстоятелства и тъй като това е fumus persecutionis, гласувах да не се снема парламентарният имунитет на г-н Brok.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С този доклад ЕП реши да не снема имунитета на г-н Elmar Brok.

Доклад: Christel Schaldemose (A7-0033/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад. Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква безопасни продукти и уверени потребители. Основната грижа е да го направим по-безопасно, това не следва да бъде пречка за неговото разрастване. След приемането на общ подход за дефиниране на продуктовите спецификации постигнахме напредък, който се изразява в засилване на общата безопасност на продуктите на вътрешния пазар, но подобрения все още могат да бъдат правени, тъй като все още възникват прекалено много инциденти с трагични последствия в тази област, особено такива, свързани с деца.

Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите (директива относно ОБП), която регулира общите изисквания, свързани с безопасността на продуктите, беше приета преди около десет години и нейното преразглеждане е с приоритет, за да приключим със съществуването на две нива на несъвместими правила, свързани с надзора на пазара, които се налагат и прилагат към хармонизираните стоки, в зависимост от това, дали са включени потребителските стоки, или не. Съответната законодателна рамка се състои от три елемента – нова законодателна рамка, директива относно ОБП и директиви за хармонизация на секторно равнище. Ето защо е важно тази сложна ситуация да бъде хармонизирана.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Гражданите на ЕС трябва да могат да имат доверие в безопасността на всички стоки, които се продават на пазара на ЕС, и високите стандарти за здраве и безопасност трябва винаги да се прилагат.

Това е навременен и важен доклад и аз приветствам неговото съдържание, особено по отношение на споделянето на информация по проучвания, свързани с безопасността на продуктите, за да се намали дублирането на услугите, което ще спести време и ресурси.

Европейските потребители трябва да бъдат сигурни, че продуктите, внесени в ЕС, са от същия стандарт като онези, произведени тук, и че разпространението на търговията не би засегнало безопасността на продуктите. Подкрепям искането на Комисията в доклада да направи повече в рамките на Международния форум за безопасност на потребителските продукти, за да гарантира, че на единния пазар не се предлагат опасни материали. Изключително важно е единният пазар да може да се справя с електронната търговия и влиянието, което тя оказва върху безопасността на продуктите и надзора на пазара.

Отчита се нарастване на броя продукти от трети страни, закупувани електронно от потребителите, които не съответстват на европейските стандарти и по този начин застрашават безопасността и здравето на потребителите.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този важен документ. Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите (директива относно ОБП), която регулира общите изисквания за безопасност на продуктите, беше приета преди почти 10 години и трябва да бъде преразгледана, макар че бяха извършени много промени на глобално равнище и в рамките на ЕС през последното десетилетие. Все още има много проблеми в тази област, които трябва разгледаме, за да могат европейските потребители да се чувстват сигурни. Продуктите за децата изискват особено грижливо регулиране. Всяка година възникват инциденти в ЕС, при които деца използват продукти, които не са безопасни и това довежда понякога дори до смъртни случаи. Засилването на надзора на пазара трябва да бъде основна характеристика на преразглеждането на директивата относно общата безопасност на продуктите, гарантирайки проследяването на продуктите и производителите и постановяването и прилагането на принципи за стандартизация, които биха улеснили по-добрата защита на потребителите и биха им предоставили по-ясна и точна информация за продуктите, които те купуват.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Преразглеждането на Директива 2001/95/ЕО цели да гарантира висока степен на защита на здравето и безопасността на потребителите, обръщайки специално внимание на най-уязвимите потребители, по-специално децата и възрастните хора. Тя цели да узакони прозрачност и по-активен надзор на пазара, както и по-бързи средства за намеса, които да позволяват продуктите, считани за опасни, да бъдат изтегляни от пазара. Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква безопасни продукти и информирани потребители, които имат възможност да избират. По тези причини подкрепих доклада.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Според мен доброто функциониране на единния европейски пазар включва и безопасност на продуктите и доверие на потребителите.

Пътят към свободното движение на стоки и по-нататъшното разширяване на продуктовото разнообразие не трябва всъщност да отвличат вниманието от защитата на потребителите. В контекста на глобализацията на пазарите, в който все повече и повече продукти идват от чужбина – и особено от Китай, международното сътрудничество по въпроси, свързани с безопасността на продуктите, се превръща в приоритет.

Директива 2001/95/ЕО управлява изискванията за обща безопасност, приложими към стоките. Но възприемането на тази директива от държавите-членки не се е извършило по еднакъв начин и е повдигнало редица въпроси, засягащи както обхвата на прилагане, така и истинските опасности, свързани с продуктите. Затова считам, че е изключително важно тя да бъде преразгледана, така че да можем да намерим и спрем продукти, които не са безопасни, осигурявайки по този начин пълна защита на интересите на европейските граждани.

В заключение, напълно подкрепям предложението на г-жа Schaldemose да предприемем конкретни мерки в областта на проследяване на продуктите. Считам, че тези мерки ще позволят на компетентните органи, дружествата и потребителите да идентифицират онези продукти, които след навлизането на европейския пазар не са доказано безопасни.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Днес повече от всякога европейският единен пазар се нуждае от регулаторни инструменти, които да установят единни контролни инструменти относно безопасността на стоките, продавани в нашите страни.

Настоятелно се нуждаем от това, тъй като трябва да защитим нашите потребители от вълната от продукти, особено тези от страни като Китай, които много често се проектират и пакетират без никакво вземане на мерки за безопасността на крайния потребител. Трябва да следим стоките, които навлизат на нашия пазар за тяхното качество и съвместимост с нашите стандарти за безопасност на потребителите, и трябва освен това да комбинираме националните практики в областта на надзора на пазара, които понякога са много различни една от друга, в един инструмент.

Прилагането на предложенията от доклада на практика ще означава, че колкото е възможно по-скоро ще получим текст, който да разреши настоящите проблеми на европейското законодателство, в което няколко директиви се припокриват, понякога без да обхванат всички области на приложение и всички възможни случаи на проучване на безопасността на продаваните стоки. Добри резултати могат също така да се очакват от обмена на добри практики между държавите-членки, което се препоръчва горещо в доклада, във финалния преглед на предложенията в текста на г-жа Schaldemose. По тези причини ще гласувам в подкрепа на доклада от г-жа Schaldemose.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Продуктите, налични на вътрешния пазар, постоянно се увеличаваха и диверсифицираха през последните 10 години. Това стана приблизително около влизането в сила на директивата относно общата безопасност на продуктите, която регулира основните изисквания, гарантиращи, че продуктите не застрашават безопасността на хората. Ето защо предложението за преразглеждане на тази директива е повече от навременно. Понастоящем имаме директива, която само частично се припокрива с новата законодателна рамка, приета в средата на 2008 г. Съпоставянето на разпоредбите би ни предоставило повече възможности да постигнем съгласуван вътрешен пазар както за хармонизирани, така и за нехармонизирани продукти, освен това би ни предложило всестранна защита на интересите на потребителите. В същото време тези разпоредби трябва да бъдат напълно прозрачни, така че да бъдат достъпни за производителите. Затова за нас е важно да премахнем двата припокриващи се слоя различаващи се правила за надзор на пазара, прилагани към хармонизирани стоки, в зависимост от това, дали те са потребителски продукти, или не.

Надзорът на пазара е силно свързан с безопасността на продуктите, тъй като той е основен елемент в гарантирането, че продуктите съответстват на изискванията, залегнали в съответното хармонизирано законодателство на ЕС и че те не са опасни.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада, който предлага да бъде преразгледана директивата относно общата безопасност на продуктите. Всъщност съм дълбоко убеден, че единният пазар може да функционира единствено ако засили доверието на потребителите и им предостави безопасни продукти. Европейската Директива 2001/95/ЕО, която урежда общите стандарти за безопасност, приложими към стоките, беше одобрена преди 10 години, сега е време да я осъвременим, като вземем предвид появата на нови продукти на пазара. Безопасността и защитата на потребителите винаги са били приоритет в нашите политически действия, затова е изключително важно да се преразгледа директивата чрез осъвременяване на правилата, свързани с изискванията за безопасност на продуктите и хармонизиране на законодателството към новата ефективна законодателна рамка.

Съгласен съм с необходимостта да се приложат определени мерки. Имам предвид например потребността от засилване на надзора на пазара, от предприемане на конкретни стъпки за проследяване на продуктите, включително употребата на модерни технологични средства за създаването на информационна база данни за безопасност на потребителските продукти и за обръщането на повече внимание на продуктите за деца. Накратко, ако тези мерки бъдат приложени скоро, те ще направят потребителите по-сигурни, когато купуват на европейския пазар.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям инициативата за усъвършенстване и засилване на европейските мерки за гарантиране на безопасни продукти на пазара, при което от основна важност е благосъстоянието и защитата на потребителите. Считам, че мерките, предложени на местно ниво (производители и дружества) в частност тези, свързани с проследяването, безопасността на продуктите и прозрачността на електронната търговия, са уместни и значими положения във връзка с отстраняването на пропуските в европейския подход към този проблем и следователно – във връзка с правилното функциониране на вътрешния пазар. Освен това бих искала да отбележа важността на сътрудничеството между държавите-членки, което ще подпомогне хармонизирането на нивата на безопасност и ще засили надзора на пазара.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че той е изключително важен за гарантирането, че всички продукти, продавани на единния пазар, са безопасни, гарантирайки високо равнище на защита на потребителите. Държавите-членки със съдействието на Европейската комисия трябва да въведат координирано санкции, включително тежки глоби, за икономически оператори, които умишлено продават опасни или несъвместими продукти на вътрешния пазар.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) За да гарантираме потребителското доверие, изключително важно е да имаме строги правила за качеството на продуктите, продавани на пазара, и правилата на ЕС бяха насочени към тази цел, с известен успех. Но според мен тези правила непременно трябва да отговарят на две условия, които не са нищо друго освен двете страни на една и съща монета: (i) от една страна – те не могат да бъдат по-рестриктивни за европейските производители отколкото за техните международни конкуренти, които продават своите продукти на един и същ пазар, без да спазват същите правила; и (ii) те не могат да бъдат толкова стриктни, че да застрашат икономическата конкурентност. Като има предвид тези две ограничения, Комисията следва да преразгледа директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара, като обърне специално внимание на най-уязвимите потребители и особено на децата. Знаем, че от множеството инциденти, които възникват поради това, че продукти, продавани на пазара не са безопасни, най-голямата част засягат деца, затова се изискват конкретни мерки, свързани не само с безопасността на крайния продукт, но също така с неговата приложимост към обществото, за което е предназначен.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът разглежда потребността от преразглеждане на директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара, приета преди близо 10 години. През последното десетилетие беше постигнат значителен напредък в тази връзка в ЕС и затова е общопризнато, че е както възможно, така и желателно, да се внесат подобрения в законодателната рамка, която гарантира безопасност на продуктите, като в същото време облагодетелства потребителите и дружествата. Преди всичко директивата трябва да бъде хармонизирана с новата законодателна рамка (НЗР). След това припокриването в законодателствата в някои области и необхващането на други от директивата относно общата безопасност на продуктите и новата законодателна рамка следва да бъдат отстранени.

Съгласен съм с позицията на докладчика, че правилата за безопасност на продуктите следва да бъдат осъвременени и хармонизирани с новата законодателна рамка, за да бъде оптимизирана защитата на потребителите чрез предоставянето на качествени продукти и да се гарантира пълна прозрачност за производителите.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът съдържа пакет от ръководни насоки за бъдещото преразглеждане на директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара. Акцентът е върху целта за постигане на по-високо равнище на безопасност, движението към която изисква по-добър надзор и за която трябва да бъдат предоставени достатъчно ресурси на надзорните власти, за да се гарантира, освен другите аспекти, проследяването по цялата верига за доставки. Разгледан е също и важният въпрос за страната на произход на продуктите и отговорните им производители. Освен защитата на правото на потребителя на информация, този въпрос също така защитава и предприятията в страните от ЕС. Критикувахме последствията от развитието и задълбочаването на единния пазар за икономическото и социално отклонение в рамките на ЕС. Но конкретните предложения, направени в доклада, които се съсредоточават върху интересите на клиентите, заслужават да се споразумеем.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки нашето противопоставяне на развитието на европейски вътрешен пазар, на което се основава идеята за създаване на този доклад, конкретните предложения, които той поставя, и основният въпрос, който анализира, включват подобряването на условията и безопасността за потребителите.

Неговата конкретна цел е да установи ръководни насоки за бъдещото преразглеждане на директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара.

Докладчикът поставя силно ударение върху потребността от увеличен надзор с цел да се постигне по-високо равнище на безопасност на продуктите. Тя също така подчертава, че следва да бъдат предоставени достатъчно ресурси на надзорните органи, за да се гарантира проследяване по цялата верига за доставки, като има предвид неговата важност за определянето на страната на произход на продукта и отговорния производител, което в случай на внесени продукти, също защитава предприятията на ЕС.

Затова гласувахме „за“.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Като имаме предвид добрата работа, свършена от моята датска колега г-жа Schaldemose, гласувам в подкрепа на доклада, свързан с директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара. Докладът получи моята подкрепа, защото включва мерки за проследяване, полезни за прекратяване движението на продукти, които могат да бъдат опасни за потребителите и също така защото подчертава силния контрол на продуктите от трети страни, по-специално – от Китай.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Всички стоки и продукти, продавани на пазара на ЕС трябва да бъдат с високи стандарти на безопасност за защита на потребителите на ЕС.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Безопасността на продуктите е едно от основните безпокойства на потребителите, които не желаят стоките, които купуват, да представляват опасност за тяхното здраве. Подразбира се, че безопасността на продуктите зависи основно от производителите и вносителите, които продават продукти на пазара. Надзорът на пазара също играе огромна роля за гарантирането, че само продуктите, които отговарят на изискваните стандарти, стигат до пазара. Европейският парламент изпраща недвусмислено послание с доклада, който се предлага за гласуване, призовавайки директивите относно безопасността на продуктите да бъдат съвместими с другите нормативни актове, което ще гарантира по-добро функциониране на системата за надзор на пазара и ясни и прозрачни разпоредби за предприемачите и ще даде на потребителите гаранция, че продуктът, който държат в ръцете си отговаря на законодателните изисквания.

Имаше тревожен брой нотификации посредством RAPEX, преобладаващата част от които, свързани с продукти от китайски произход. В становището, което съставих върху този доклад за комисията за международна търговия, едно от моите искания беше сътрудничеството във връзка с безопасността на продуктите с нашите основни търговски партньори да се увеличи и да се извършат допълнителни дейности за подобряване на функционирането на системата RAPEX-Китай. Надявам се, че увеличаването на сътрудничеството с Китай ще доведе до подобряване качеството на продуктите, внесени на пазарите на ЕС от Китай.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите (директива относно ОБП), която установява на равнището на общността общи изисквания за безопасност на потребителските продукти, трябва да бъде преразгледана и приведена в съответствие с новата законодателна рамка (НЗР), приета през 2008 г., чрез интегриране, по-специално с разпоредбите относно надзора на пазара. Законодателната рамка за безопасност на продуктите и надзор на пазара се състои от три пласта нормативни актове (Директивата относно ОБП, НЗР и директиви за хармонизация на секторно равнище), което води до несигурност и объркване на вътрешния пазар. Равнището на надзор на пазара се различава значително сред държавите-членки и много от тях не успяват да отделят необходимите ресурси за ефективен надзор на пазара и тълкуват понятието „продукти, представляващи сериозен риск“ по различен начин, което може да създаде пречки пред свободното движение на стоки; като има предвид, че това може да доведе до нарушаване на конкуренцията и да застраши безопасността на потребителите в рамките на вътрешния пазар. Настоящата законодателна рамка за надзор на пазара не осигурява достатъчна последователност и поради това следва да се преразгледа и съгласува допълнително. Въздържах се от гласуване в полза на документа, защото считам, че ако вземем предвид единствено безопасността на продуктите, бихме могли да намалим свободното движение и голямото многообразие от продукти. Приетите мерки трябва да бъдат подходящи, но в същото време трябва да вземем предвид както безопасността на потребителите, така и свободното движение и разнообразие от продукти. Очевидно надзорът на пазара е дейност, която представлява предизвикателство за редица държави-членки, тъй като изглежда, че те не успяват да предоставят необходимите ресурси за ефикасен надзор на пазара.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Подкрепям финалната форма на доклада относно преразглеждането на директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара. Приветствам факта, че последната редакция не включва предложения за учредяване на повече агенции и следователно – няма да доведе до по-нататъшни искания по бюджета. Бих искал да подчертая как докладът акцентува върху въпроса за стандартизацията като нормативен инструмент, който в основата си съдържа пример за „интелигентна нормативна разпоредба“, т.е. нормативна разпоредба, която не е съставена отгоре надолу, а идва „отдолу“ – от заинтересованите страни. Точно поради тази причина бих искал да призова за по-голямо участие на надзорните органи на пазара в процеса по създаване на стандарти по безопасност, тъй като това е възможност да гарантираме подходящ начин, по който техният професионален опит и познания подкрепят процеса по стандартизация. Във връзка с по-големия обхват на действия в областта на създаване на стандартите за безопасност на продуктите, считам за изключително важно да се съсредоточим върху стабилността на европейската система за стандартизация, като опростим европейските стандарти и намалим времето, което създаването на стандарти отнема.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Първо бих искал да поздравя г-жа Schaldemose за работата, която свърши. Докладът, приет днес от Парламента, засяга важния въпрос за безопасността на продуктите и следователно – за защитата на гражданите. Изключително важният европейски ангажимент за защита на потребителите от дефектни и опасни продукти вече доведе до постигане на добри стандарти, но считам, че все още има място за подобрение, особено във връзка с така наречените уязвими потребители като децата, възрастните и хората с увреждания. В тази област считам, че засилването на надзорната система на пазара чрез мерки за подобряване ефективността на контрола на границите е изключително важно, заедно с пълното проследяване на продуктите по цялата верига на доставки. Ще завърша с повторното подчертаване на необходимостта от преразглеждане на законодателната рамка, която понастоящем е в сила, представена от директивата относно общата безопасност на продуктите, съгласно ръководните насоки, установени днес чрез вота на Парламента.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Все още на пазара има доста продукти, които не са безопасни. Приветствам този доклад, който казва, че RAPEX (системата на общността за бърз обмен на информация) се нуждае от по-нататъшни подобрения. По-специално държавите-членки трябва да подобрят ефективността и видимостта на митническите разпоредби и органи в справянето с незадоволителната безопасност на продуктите.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Въпреки че през последните десет години беше постигнат неоспорим напредък от гледна точка на изискванията към продуктите на вътрешния пазар на Европейския съюз, отчасти поради общия подход, все още остава много работа, която трябва да се свърши. Всъщност би било важно да се преразгледа настоящото европейско законодателство по този въпрос. Ясно е, че директивата относно общата безопасност на продуктите (директива относно ОБП), която беше одобрена преди повече от десет години, сега трябва да бъде преразгледана. Това също така би позволило правомощията на новата законодателна рамка (НЗР) за продуктите, която беше одобрена през 2008 г., да бъдат спазвани. Освен това следва да бъде въведено по-стриктно наблюдение на пазара, което върви ръка за ръка с безопасността на продуктите. Обаче истинският проблем за разрешаване – и истинският приоритет на доклада – е да се обърне внимание на продуктите, предназначени за деца и продуктите, които са привлекателни за децата. Би било препоръчително за Комисията да предложи подходящи разпоредби относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара. Това следва да включи важни елементи като приемане на конкретни мерки в областта на проследяването, задължението на производителите да предоставят подробен анализ на риска по време на етапа на проектиране или отново – строги разпоредби за електронната продажба на продукти.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Консолидирането на вътрешния пазар е изключително важно за задоволителното икономическо развитие на ЕС. Но този стремеж е възможен единствено ако продуктите на пазара са безопасни и ако е налице доверие на потребителите. Нашата настояща цел за осигуряване на свободно движение и повишено разнообразие на продуктите, налични на пазара, не може да бъде отделена от безопасността на потребителите. През последните няколко години беше направен голям напредък по отношение на безопасността на продуктите. Но е нужно да се продължи усъвършенстването, особено във връзка с продукти, предназначени за деца, които са по-податливи към въздействия, когато правилата за безопасност не са спазени.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът, който беше приет единодушно в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, е вид принос от Парламента за преразглеждането на директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите. Най-важното е, че докладът подчертава важността на преразглеждането на европейското законодателство, така че продукти, които не са безопасни, да могат да бъдат открити и спрени. Тази и други мерки са предназначени да предоставят на жителите на ЕС защита при поява на опасни продукти на пазара, за това гласувах „за“.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Почти 60 % от продуктите, докладвани в системата RAPEX, идват от Китай. Следователно мнозинството от опасните продукти идва от пазар, който ЕС не може да контролира. Надявам се, че новата система RAPEX-Китай ще оправи това. ЕС трябва да заеме твърда позиция, за да защити потребителите и тяхното здраве. Изтеглянето на опасните продукти трябва да се случва по-бързо и по-ефикасно и трябва да има подобрение в проследяването обратно през веригата на производство. Докладът се движи в тази посока, затова гласувах за него.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Големият размер на европейския пазар изисква ефикасни и конкретни разпоредби за гарантиране на безопасността на потребителските продукти, затова считам, че ЕС трябва да осъвремени своите собствени нормативни разпоредби, за да гарантира надзора на пазара. Докладът на г-жа Schaldemose, в подкрепа на който гласувах, потвърждава потребността от преразглеждане на директивата от 2001 г., като има предвид трудностите, пред които се изправиха държавите-членки при прилагането й. Тъй като не прилагаха директивата от 2004 г., държавите-членки предизвикаха проблеми с надзора на продуктите и не гарантираха сертифицирането на продуктите до степента, до която трябваше да го направят. Съгласен съм с акцента, който докладът поставя върху борбата с фалшифицирането чрез по-добра идентификация на продуктите по отношение на потребителската безопасност чрез употребата на нови технологии.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е свързан с преразглеждането на директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара. В контекста на свободно движение и още по-голямо разнообразие от продукти на пазара не трябва да забравяме безопасността за потребителите. Дълг –както на правителствата, така и на дружествата, е да гарантират по-голяма безопасност на продуктите. Вече има успешно законодателство на европейско ниво в това отношение, което засилва общата безопасност на продуктите на вътрешния пазар. Но все още са възможни подобрения, тъй като има пропуски в тази област, които могат да застрашат сигурността на потребителите, а понякога дори да доведат до фатални последици. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като се съгласих с предложенията на докладчика, които се състоят от подчертаване на важността на преразглеждането на настоящото европейско законодателство относно безопасността на продуктите, така че опасните продукти да могат да бъдат идентифицирани и изтегляни от пазара в полза на крайния клиент. Бих посочила по-специално поправките на правилата за безопасност за продуктите, предназначени за най-уязвимите клиенти на единния пазар, а именно – децата, възрастните хора и хората с увреждания.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поднеса моите поздравления за отличната работа, свършена от г-жа Schaldemose.

На потребителите трябва да бъде гарантирана по-голяма защита от дефектни и потенциално опасни продукти. Чрез този доклад казваме на Комисията, че трябва да преразгледаме директивата и да засилим системата на надзор на пазара, която да бъде последователна в рамките на единния пазар.

За да се борим ефективно с наличието на дефектни продукти на единния пазар, считам, че е изключително важно да подобрим граничния контрол, особено на пристанищата. Призовавам Комисията и нашите национални правителства да въведат по-стриктни санкции върху вноса от трети страни, който нарушава стандартите за безопасност.

Пълно проследяване на продуктите през веригата на доставки е другият основен момент за гарантиране на възможността за изтегляне на дефектни продукти от пазара, макар и те да са били произведени. За тази цел трябва да гарантираме, че граничните органи разполагат с достатъчно ресурси. Освен това бих помолил за по-голямо внимание към електронните продажби, които се увеличават, особено продажбите на онези продукти, които могат да причинят непосредствена вреда на потребителя като фармацевтични и хранителни продукти.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада относно преразглеждането на директивата относно общата безопасност на продуктите. Всъщност подкрепям изясняването на настоящата законодателна рамка за безопасността на продуктите, която се състои от три пласта нормативни актове. За да гарантираме, че органите по надзор на пазара не са изправени пред определена несигурност, следва да установим единна европейска законодателна рамка, приложима към всички продукти, налични или внесени на вътрешния пазар. Освен това нека не забравяме, че за да разубедим икономическите оператори да действат нелегално, важно е да се предприемат действия както от гледна точка на санкциите срещу тези, които съзнателно разпространяват опасни или несъвместими продукти на пазара, но също така от гледна точка на прозрачността – всяка забрана върху продукти следва да бъде публикувана. Друг изключително важен елемент, който докладът засяга, е този за безопасността на продуктите от глобална гледна точка. В този контекст Европейският съюз трябва да си постави цел за подобряване обмена на информация относно опасните продукти, които са с произход от трети страни като Китай и Индия, за да се справи с въпроса за безопасността на продуктите и проследяването им, преди да бъдат внесени на европейския пазар.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Добре функциониращ единен пазар би означавало и безопасни продукти и доверие на потребителите. В преследване на целта за свободно движение и още по-голямо разнообразие от продукти на пазара не следва да забравяме безопасността на потребителите. Общ преглед в областта на безопасността на продуктите показва, че през последното десетилетие станахме свидетели на напредък, що се отнася до безопасността на продуктите в ЕС. Правителствата и дружествата поемат отговорността да гарантират по-безопасни продукти и вследствие на законодателството на равнище ЕС вече е налице общ подход към изискванията по отношение на продуктите, които подобриха общата безопасност на продуктите в рамките на вътрешния пазар. Макар да се наблюдава напредък, все още са възможни подобрения в тази област. Трябва да се обърне внимание на това, тъй като в тази област това положение може да застраши сигурността на потребителите, а понякога дори да има фатални последици.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) С приемането на тази резолюция Европейският парламент подчертава колко е важно осигуряването на контрола на външните граници на единния пазар, по-специално – на морските пристанища, за да се борим ефективно с наличието на дефектни продукти на единния пазар.

Приетият текст призовава Комисията и нашите национални правителства да въведат по-стриктни санкции по вноса от трети страни, който засяга стандартите за безопасност. Освен това по-голямо внимание следва да се обърне на електронната търговия, феномен, който непрекъснато нараства и по-специално – продажбата на онези продукти, които могат да причинят непосредствена вреда на потребителите, като например фармацевтичните и хранителните продукти.

Пълно проследяване на продуктите по веригата за доставки е другият основен момент за гарантиране възможността за изтегляне на дефектни продукти от пазара, дори и след като те са били произведени. За тази цел трябва да гарантираме, че граничните органи имат достатъчно ресурси, за да извършват проверките.

Важно е да се подчертае изискването дружествата производители да удостоверяват възможността за рискове за здравето и безопасността, дори още на етап дизайн на продукта и за създаването на обществена база данни за безопасност на продуктите.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Преразглеждането на директивата е предназначено да уеднакви и хармонизира стандартите, които се прилагат към потребителските стоки и които понастоящем се припокриват и варират относно надзора на пазара.

В глобален свят, в който всички ние наблюдаваме движението на стоки и хора, съществува нарастваща потребност от прилагане на систематични проверки на продуктите, които са в продажба.

Особено внимание следва да се обърне на продуктите, които идват от трети страни, където хигиенните и здравословни стандарти, процесите на производство и употребата на материали, които не са разрешени в Европа, носят риск от появата на заразени продукти, които могат да се окажат на нашите трапези или в нашите ръце.

По-специално трябва да тестваме детските играчки за токсични субстанции, тъй като децата често ги поставят в устата си, още повече сега, когато в почти всички случаи играчките се изработват в Китай, държава, която за съжаление е известна със своите ниски производствени разходи и лош качествен контрол. От особена важност е проследяването, което е полезно за предотвратяването на движението на продуктите, за които има вероятност да не са безопасни за потребителите.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който предлага допълнителни подобрения на системата на общността за бърз обмен на информация относно опасни потребителски продукти в ЕС. Подобряването на ефективността и видимостта на митническите правила ще помогне за справяне с ниската безопасност на продуктите, от което в крайна сметка ще се възползват потребителите.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE), в писмена форма. – (EN) Безопасният вътрешен пазар е приоритет за нашите граждани и докладът откроява непълнотите в законодателството относно безопасността на продуктите и надзора на пазара и начинът, по който това законодателство се прилага както на европейско, така и на национално равнище. Настоящата липса на законодателна сигурност, при която различни законодателни инструменти се прилагат към различни категории продукти, докато в други области съществуват „вратички“, е пречка към пазарната безопасност и правилното функциониране на единния пазар. Директивата относно общата безопасност на продуктите и разпоредбите, управляващи надзора на пазара, следва да бъдат заменени от единна разпоредба като законодателен инструмент, гарантиращ най-високото равнище на яснота и единство.

По тази причина идентифицирах това като един от основните приоритети за включването в доклада на Correia De Campos относно акт за единния пазар за европейците, по който аз съм докладчик в сянка. Освен това, като имаме предвид факта, че все повече и повече хора пазаруват електронно, законодателството относно безопасността на продуктите и надзора на пазара сега трябва да бъде осъвременено, за да включи мерки, които обхващат електронните продажби, така че да засилят потребителското доверие в тази област.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция от г-жа Schaldemose, тъй като то засяга сериозен и злободневен въпрос. Настоящите механизми, свързани с общата безопасност на продуктите, трябва да бъдат подобрени, тъй като това ще помогне за гарантиране на високия стандарт на защита на здравето и безопасността на потребителите.

Тъй като идвам от страна, разположена на географски кръстопът, считам това предложение за особено конструктивно, тъй като много продукти, внесени от трети страни, не отговарят на спецификациите, свързани със здравеопазването и качеството, ясно установени в законодателството на ЕС. Следва единствено да съумеем да бъдем истински ефективни и да помогнем за уреждането на пазара, с което наистина ще облагодетелстваме потребителите, ако тези продукти подлежат на подобна превенция и надзор.

  BGAngelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада относно преразглеждането на директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара, тъй като принципно подкрепям засилването на пазарния надзор в интерес на ефективната защита на потребителите. Считам, че е важно да са защитят децата, възрастните хора и хората с увреждания, тъй като Комисията е поела специална отговорност към тези групи. След десетгодишен пропуск беше време за цялостно преразглеждане на директивата, за да се включат нови търговски канали като електронното пазаруване.

Доклад: Michèle Rivasi (A7-0035/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, защото съм съгласен, че се нуждаем от по-добро сътрудничество в отговор на пандемията и защото смятам, че трябва да се преразгледат плановете за превенция на ЕС и на държавите-членки. Световната здравна организация трябва незабавно да ревизира дефиницията за пандемия, като отчита не само географското разпространение, но и сериозността на заболяването. Смятам, че може да се постигне по-добро управление, като се извърши оценка на препоръчваните стратегии за ваксиниране и че това може да стане единствено, ако Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията упражни по-ефективно правомощията си на независима агенция с достатъчно средства за целта.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам инициативата, която желае да гарантира по-добра бдителност и пълна прозрачност по отношение на оценката на лекарствените продукти, които се препоръчват в случай на непредвидени здравни проблеми, и да подобри стратегиите за ваксиниране и комуникация, които подготвят населението за пандемии и го предпазват от тях. Смятам, че Европейският съюз трябва да отпусне повече средства за научно-развойна дейност за мерки за профилактика на общественото здраве с оглед увеличаване на инвестициите за изготвяне на по-добра оценка и прогнози за въздействието на грипния вирус в периодите между отделните пандемии и в началото на всяка пандемия. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз трябваше да си вземе поука от противоречивото управление през 2009-2010 г. на грип H1N1 в Европа и да предприеме мерки за предотвратяване на несъответните реакции. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада, който предвижда засилване на сътрудничеството, самостоятелността и прозрачността за по-ефективно справяне с бъдещи пандемии. Според документа по-голямо сътрудничество означава преразглеждане на плановете за превенция, прилагани от Европейския съюз, както и на ролите и отговорностите на ключовите участници и въвеждането на процедура, която позволява групово закупуване на ваксини и лекарствени продукти от държавите-членки. Освен това докладът призовава СЗО да включи критерия „тежест на заболяването” в дефиницията за пандемия. Повече самостоятелност означава Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията да упражнява правомощията си като независима агенция и да провежда научни изследвания, които не са повлияни от фармацевтичните компании. И накрая, по-голяма прозрачност според доклада означава оценка на ефективността на стратегиите за ваксиниране. В крайна сметка този текст ще допринесе за по-пълноценната комуникация между държавите-членки.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Според данните на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (EЦПКЗ) от края на април 2010 г. грип A(H1N1) е причинил смъртта на 2 900 души в Европа през 2009 г. Този брой е нисък в сравнение с официалните статистики за смъртността от сезонния грип, които според Комисията възлизат на 40 000 смъртни случая в умерено тежка година и достигат дори 220 000 в особено тежките сезони. Освен това те са значително по-ниски и от най-оптимистичните прогнози, предложени от здравните служби на държавите-членки на ЕС. Заради въпросния вирус беше обявена максимална степен на тревога, което в някои от държавите-членки отключи поредица от скъпоструващи мерки (например във Великобритания разходите се изчисляват на 1,3 милиарда евро, а във Франция – на 990 милиона евро – за сравнение разходите за сезонния грип са 90 милиона евро), които в случая се оказаха несъответни на действителното ниво на опасността от вируса. Съгласен съм, че Световната здравна организация трябва да ревизира дефиницията на пандемия, като отчита не само на разпространението на вируса, но и на евентуалната тежест на заболяването, за да позволи по-адекватен отговор и да опази гражданите на ЕС от реалните опасности. Смятам, че в тази област се нуждаем от по-добро сътрудничество между държавите-членки и отговорните институции и организации, както и от по-прозрачно разпределение на отговорността между основните участници в процеса.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Грип A (H1N1), причинен от вируса A H1N1, беше открит за първи път в Мексико в края на март 2009 г. и впоследствие се разпространи и в други страни. През май 2009 г. Световната здравна организация (СЗО) определи тежестта на заболяването от грип A (H1N1) като умерена, а през юни същата година СЗО обяви най-високата, шеста, степен на тревога, която съответства на състояние на пандемия. Обявената от СЗО максимална степен на тревога отключи поредица от мерки в Европа. В някои случаи те се оказаха много скъпоструващи (например във Великобритания разходите възлизат на 1,3 милиарда евро, а във Франция – на 990 милиона евро; за сравнение разходите по лечението на сезонния грип се изчисляват на 87 милиона евро). Реакцията беше несъответна. Всяка държава-членка реагира сама за себе си без никаква съгласуваност или солидарност. Докладът, който подкрепих, достига до правилните изводи, като препоръчва по-широко сътрудничество между държавите-членки и европейските здравни институции, както и изясняване и преоценка на ролите и отговорностите на основните участници в процеса и основните управленски структури, а също така и на заплахите за здравето на хората на европейско ниво. В заключение докладът признава необходимостта от провеждане на изследвания върху ваксините и противовирусните медикаменти, които да се извършват независимо от фармацевтичната промишленост, включително и такива за наблюдение върху обхвата на ваксинациите.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) С оглед на реакцията на няколко държави от Европейския съюз спрямо борбата с евентуална пандемия от вирус H1N1 изказвам съгласие, че са необходими подобрения във формулирането на отговорите, които да се основават на наличната научна информация при подобна ситуация. Ето защо подкрепям извършването на преоценка на реакцията и плановете за превенция в случай на риск от пандемия. Всяка преоценка трябва да има за цел по-голямото сътрудничество и координация между здравните власти на държавите-членки и на европейските институции. Друг аспект, който смятам за изключително важен, е изискването за прозрачност както по отношение на употребяваните лекарствени продукти, така и на научните доклади, изготвяни от здравните власти с оглед предотвратяване на конфликтите на интереси и гарантирането на безопасността и предоставянето на информация на гражданите.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз се оказа най-добре подготвеният регион в света и с най-добра способност за отговор за справяне с епидемията, въпреки че значителните различия между степента на подготвеност на държавите-членки и липсата на истинско сътрудничество между тях намали ефективността им. Подготовката и реакцията спрямо здравните рискове в рамките на ЕС е отговорност на държавите-членки, затова е много важно да се подобри сътрудничеството и координацията между тях, институциите и международните и регионалните организации, особено в началните етапи на вирусна епидемия, за да се прецени правилно нейната тежест, да се вземат адекватни управленски решения и да се възприеме последователен подход. Разликите в препоръките, отправяни в отделните държави-членки по отношение на приоритетните за ваксиниране целеви групи, показват огромната несигурност и разминаващите се гледни точки, които продължават да са факт при изработването на подходяща реакция. Твърде значителните разходи могат също да бъдат намалени посредством по-голямо сътрудничество между държавите-членки и между страните и европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Подкрепям необходимостта от изработване на европейски етичен кодекс, който се отнася до упражняването на ролята на научен експерт към всяка една от европейските организации, с оглед избягване на бъдещи случаи на корупция при работа върху безопасността, управлението на риска и изготвянето на прогнози.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Управлението на епидемията от грип H1N1, за която имаше ранно предупреждение, се оказа пълен провал. Трябва да извлечем поуки от тази криза, за да се справим по-ефективно с всяка бъдеща заплаха от пандемия. Ясно е, че държавите-членки трябва повече да си сътрудничат помежду си, но също и с европейските институции, за да предоставят по-ефективен отговор в случай на пандемия. Освен това трябва да изясним ролята на структурите, управляващи медицинските заплахи на ниво ЕС, и да гарантираме, че СЗО ще ревизира дефиницията на критериите за обявяване на световна опасност от пандемия. Накрая ми се струва уместно да предложа да се разработи система за съвместни доставки на ваксини от държавите-членки. И не на последно място: нуждаем се от пълна прозрачност по отношение на специалистите, които съветват европейските органи по обществено здравеопазване, за да се премахнат евентуални конфликти на интереси.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам гласуването по доклада, за който бях определена за докладчик в сянка от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). В името на представляваните от нас около 500 милиона граждани трябва да се поучим от тази криза, за да съумеем да се справим по-ефективно с бъдещи пандемии. Приетият вчера текст е много добър компромис по отношение на сътрудничеството, независимостта и прозрачността в областта на здравеопазването.

С оглед на доказания провал на истинското здравно сътрудничество между държавите-членки смятам за необходимо да се възприеме конструктивен и практически подход, който включва следните действия:

засилено сътрудничество между държавите-членки и по-добра координация между тях и европейските институции за гарантиране на по-ефективен отговор в случай на бъдеща пандемия;

изясняване на ролите на структурите за управление на заплахите за общественото здраве на ниво ЕС;

призив към СЗО да преразгледа дефиницията на критериите за обявяване на световна опасност от пандемия;

оценка на стратегиите за ваксинация и комуникация на държавите-членки с оглед възстановяване доверието на европейските граждани;

създаване на система за съвместни обществени поръчки на ваксини от държавите-членки за предотвратяване на неравенствата;

Оповестяване на заявленията за интерес на специалистите, които съветват европейските органи по обществено здравеопазване, с оглед предотвратяване на конфликти на интереси.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, защото смятам, че се нуждаем от по-добра съгласуваност на ниво ЕС по отношение на реакцията спрямо епидемиологичните рискове. Случаят с грип H1N1 привлече вниманието върху неуспешното управление на риска на световно ниво, което се дължи главно на недостатъчно съответствие между нивата на тревога и действителната опасност, което доведе впоследствие до много сериозно разхищение на средства. В този смисъл смятам, че Европейският съюз се нуждае от прилагане на независима система за оценка на риска от пандемия, както и от по-добра съгласуваност по отношение управлението на въпросните рискове. Ето защо Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията трябва да разполага с правомощията, необходими за активното му участие в тази област.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за управлението на грип H1N1, защото очертава ясно важността от укрепване на сътрудничеството, независимостта и прозрачността при управлението на бъдещи пандемични кризи, особено посредством по-добро осъществяване на правомощията на Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията като независима агенция.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2009 година светът беше скован от страха от вирус с пандемично разпространение и евентуален смъртоносен потенциал: грип A. За щастие най-големите страхове по отношение на заболеваемостта и смъртността, свързани с вируса H1N1, не се оправдаха. В Европа вирусът отне живота на 2 900 души, което е много по-малко от броя на смъртните случаи от сезонния грип. В резултат от предупрежденията и страховете на Световната здравна организация държавите-членки на ЕС предприеха изключителни мерки, като масово ваксиниране например, които причиниха значителни разходи на системите на здравеопазване. По-важно е да направим изводи от управлението на грип A, отколкото да посочваме грешките. Най-важното от всичко това според мен е, че все пак е по-добре да грешим, като допускаме излишък, отколкото пропускайки нещо. Освен това трябва да си вземем поука за управлението на бъдещи пандемии, които могат да се окажат далеч по-агресивни, и да разберем как и кога трябва да действаме и какви мерки да предприемаме.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) За щастие според данните на Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията вирусът на грип H1N1 причини по-малък брой смъртни случаи от предвиденото, като в момента тежестта на заболяването в ЕС е ниска. В началото на епидемията се създаде голяма доза паника, поради което някои държави-членки направиха значителни инвестиции в програми за ваксинация, които се оказаха прекомерни, тъй като в страни като Полша например, където не бяха взети изключителни мерки, смъртността остана на нивото на държавите, в които бяха проведени национални кампании за ваксиниране, разходите по които се оценяват на милиони евро.

Според настоящия доклад „възприетите политики на закупуване на ваксини вече са били заложени в предварителни споразумения за закупуване, сключени още през 2007 г. с фармацевтичните фирми“. Това показва липса на прозрачност в процедурата, която се дължи на недопустимата зависимост на държавите-членки от фармацевтичните компании. Ето защо трябва да се съглася с докладчика и се надявам, че нейните препоръки, особено по отношение на сигурността на информацията и принципа на предохранителните мерки – от което трябва да се облагодетелстват пациентите, а не дружествата – ще бъдат взети предвид от Комисията и всички държави-членки.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Като отчита проблемното управление на обявената пандемия от грип A (H1N1) и официалните статистики (2 900 смъртни случая от грип H1N1 срещу 40 000, причинени от сезонния грип през същата година) докладът призовава към прозрачност, което намираме за похвално. Става дума както за случилото се – с цялостно изясняване на възприетите процедури и отговорности – така и за подхода към бъдещи ситуации. Особено се набляга на следните проблеми: въпроса с доставката на ваксини и противовирусни медикаменти; информация за документираните случаи и тежестта им; предоставянето на достъп до документация, свързана с клинични проучвания, протоколи от научни изследвания и странични ефекти на лекарства (от страна на Европейската агенция по лекарствата); а така също и конфликти на интереси сред специалистите, които съветват европейските органи по обществено здравеопазване. Докладът „изисква плановете за превенция, установени в ЕС и държавите-членки за бъдещи грипни пандемии да бъдат преразгледани, за да се повиши тяхната ефективност и съгласуваност и те да станат достатъчно автономни и гъвкави“. Освен това препоръчва укрепване на сътрудничеството между държавите-членки в тази област както по отношение на дефиницията за тежестта на вирусните епидемии, така и на вземането на решения. Като цяло намираме доклада за положителен и затова го подкрепихме.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В етапа на оценка на случилото се по време на управлението на грип H1N1 трябва да извлечем поуки и да признаем, че отделните страни се нуждаят от системи и всеобхватни услуги в сферата на общественото здраве, способни за действия в различни области и по-специално:

- разработването и оценката на научни изследвания, независимо от фармацевтичните компании, върху ефективността, безопасността и съотношението полза-риск за противовирусни ваксини и лекарствени продукти и върху препоръчваните целеви групи;

- оценката на информацията за лекарствата, препоръчвани в случаите на внезапно появили се заплахи за общественото здраве, и особено в случаите на пандемии;

- укрепване на капацитета за управление и прогнозиране на рисковете и във връзка с научно-развойната дейност в тази сфера, както и с оглед на превантивните мерки за общественото здраве.

Нуждаем се също така и от по-добро сътрудничество между отделните национални служби, както и между тях и съответните международни и регионални институции и организации.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада на г-жа Rivasi относно оценката на управлението на грип H1N1 в периода 2009–2010 г. в ЕС, защото той подчертава настъпилата прекомерна паника при оценката на проблема в рамките на Европейския съюз. По принцип смятам, че здравето на европейските граждани заслужава подобаващо внимание, но съм против всяването на тревога, която води до космически разходи на средства за обществено здравеопазване. Затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Приетото от нас предложение за резолюция дава основа за така необходимото преосмисляне на реакцията на Европейския съюз към разпространението на свинския грип.

Както знаем, вместо в онзи момент да намерят съвместни решения, държавите-членки се окопаха в индивидуалистични позиции. Реакциите на отделните национални правителства силно се различаваха, като се простираха от мащабно ваксиниране до пълно отсъствие на такова, както стана в Полша. Този опит трябва да ни мотивира да подобрим координацията между националните здравни власти и европейските институции, да преразгледаме стратегиите за профилактика и ваксиниране и да променим дефинициите на критериите за обявяване на опасност от пандемия.

Искам да отбележа, че по-ефективното сътрудничество не само ще доведе до намаляване на разходите по управлението на подобни кризи, и не на последно място чрез групово закупуване на ваксини от държавите-членки, но преди всичко ще гарантира по-добрата закрила на хората, тъй като вирусите не признават национални граници.

В заключение се надявам, че Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията ще получи необходимата му подкрепа, за да продължи да върши работата си по оценка и контрол на възникващите непредвидени здравни проблеми при пълна независимост.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада за оценката на управлението на грип H1N1. Въпреки това искам да подчертая, че това „управление”, беше поредната капитулация пред „принципа на предохранителните мерки”, който налага да се действа преди да се мисли. Фактът, че генералният директор на СЗО обяви заплаха от пандемия, но предпочете да не се ваксинира, е ярък нагледен пример за разминаването между личната преценка за тежестта на епидемията и обществения дискурс на отговорните лица. След скандала със заразената кръв, нито един представител на общественото здравеопазване не пожела да поеме каквато и да е отговорност.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Случилото се с грип H1N1 беше изключително поучително. Първо, то ни научи как да хвърляме пари на вятъра. Цената на „свинския“ грип (900 милиона евро според Сметната палата!) не се дължи на броя на жертвите. Те бяха десет пъти по-малко от смъртните случаи от сезонен грип. И все пак истина е, че никой не се интересува от тези 2 000 смъртни случая годишно, повечето от тях възрастни или болни хора. Те не са така екзотични.

Освен това ни научи как напълно да маскираме липсата на преценка с тревожни речи и кършене на ръце. Без нужда бяха поръчани десетки милиони дози. Организирахме, без капка здрав разум, мащабна програма за ваксиниране. Предоставяната информация беше толкова преувеличена и противоречива, че хората във Франция обърнаха подозрително гръб и с пълно основание пренебрегнаха издадените заповеди.

Появиха се подозрения за съвместен интерес сред вземащите политическите решения и облагодетелствалите се финансово от тях. Накрая грип H1NI ни научи, че във Франция, колкото и склонен към грешки, безотговорен или некомпетентен да е министърът, никой и нищо не е в сила да го накара да си подаде оставката. И случващото се във френското правителство потвърждават думите ми, че по този въпрос, нищо, ама съвсем нищо не се е променило!

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) През 2009 и 2010 г. липсваше прозрачност в начина, по който се справихме с щама H1N1 на грипния вирус, набеден от Световната здравна организация за пандемия. С този въпрос се занимава „Доклада относно оценката на управлението на грип H1N1 през периода 2009-2010 г. в ЕС“. Приветствам този доклад най-вече защото предвижда пълна прозрачност по отношение на използваните лекарства в случай на спешна медицинска интервенция или пандемия.

Държавите-членки действаха самостоятелно при поръчването и снабдяването с ваксини. Важният въпрос в случая е да се направи оценка на стратегията за складиране на ваксините и да се работи за съвместно поръчване на ваксини от държавите-членки в бъдеще. По-добрата съгласуваност между отговорните власти в държавите-членки и европейските агенции също има значение.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Благодарение на поправките, предложени от моята политическа група (групата на Европейската народна партия (Християндемократи), докладът съдържа конструктивни предложения, които ще ни помогнат да се поучим от здравната криза, предизвикана от вируса H1N1, най-вече като засилим координацията в Европа.

В действителност първоначалният доклад съдържаше неточности и можеше да накара хората да се откажат от ваксиниране. Но приетият днес доклад си поставя за цел да възстанови доверието на нашите съграждани в управлението на здравните кризи. Здравните работници трябва в по-голяма степен да участват в разработването и прилагането на стратегия за превенция и борба с пандемиите. Не можем да толерираме имунизационните кампании да бъдат съпровождани с объркване и недоверие.

Много е важно да подобрим комуникацията, като отчетем колко лесно се разпространяват слухове, които не почиват на никаква научна основа, с помощта на новите медии и на интернет. За щастие грипът се оказа далеч по-малко опасен от очакваното, но би било опасно да се подценява степента на непредсказуемост и потенциалната тежест на бъдещи пандемии.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото Световната здравна организация трябва спешно да преразгледа дефиницията за определянето степените на пандемиите, за да включи в нея и сериозността на заболяването, с оглед на по-адекватен отговор. Необходимо е по-добро сътрудничество в реакцията срещу пандемии. Трябва да се извърши преоценка на плановете за превенция и да се изяснят, а ако се налага, и да се преразгледат, ролите и отговорностите на ключовите участници, както и да се засили сътрудничеството между държавите-членки с оглед гарантиране на кохерентното управление на риска в отговор на пандемията и в съответствие с международното законодателство в областта на здравето, както и по-сериозно съгласуване от страна на държавите-членки с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Трябва да се въведе процедура, която да позволява на държавите-членки да извършват групово закупуване на доброволен принцип. Производителите трябва да носят изцяло съдебна отговорност за разрешените показания за употреба на техните продукти, като държавите-членки следва да прилагат това в пълна степен в своите договори за доставки на ваксини. Установените в ЕС и държавите-членки планове за превенция за бъдещи грипни пандемии трябва да се преразгледат с цел тяхната по-голяма ефективност, кохерентност и достатъчна самостоятелност и гъвкавост, за да могат да бъдат адаптирани възможно най-бързо и за всеки отделен случай спрямо действителния риск, като се основават на актуални данни. Съгласен съм със становището, че успехът на стратегиите за ваксинация зависи от три условия: ефикасност на ваксината, положително съотношение полза-риск и насоченост към рискови групи.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Смятам, че резолюцията относно оценката на управлението на грип H1N1 през периода 2009-2010 г. в ЕС разкрива ясно допуснатите грешки, но в същото време поставя основите за ново, ефективно управление на грипните пандемии. Известно е, че реакцията спрямо разпространението на грип H1N1 беше преувеличена в сравнение с реалните мащаби на проблема. Именно поради тази причина смятам, че европейските планове за превенция на грипната пандемия трябва да се преразгледат с оглед предоставянето на бърз, достатъчен и ефективен отговор. В този смисъл е изключително важно според мен да укрепим сътрудничеството и съгласуваността между държавите-членки, за да постигнем истински европейски стратегически подход към проблема. Освен това смятам, че ще бъде полезно, както стана дума в текста на резолюцията, в процеса да бъдат ангажирани и независими научни експерти, необвързани с какъвто и да било интерес с фармацевтичните компании, заедно с действащите лица от фармацевтичния сектор.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Като си давам сметка за тежестта на грип H1N1 и значението му за здравето на нашите граждани, смятам, че докладът е особено важен, тъй като подчертава правилния начин за действие в подобни ситуации. Умерената тежест на заболяването беше потвърдена през 2009 г. от Световната здравна организация, а възприетите от държавите-членки на ЕС различни подходи струваха огромни разходи, продажбите на произведени набързо ваксини и преразглеждане на дефиницията на пандемия с отчитане както на географското разпространение, така и на тежестта. Тези фактори изтъкват факта, че е крайно наложително възприемането на друг подход. Европейският съюз се нуждае от по-голямо сътрудничество, прозрачност и независимост по отношение на разрешението на тези ситуации.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Темата за грипа се явява всяка година в дневния ред не само на Европейския парламент, но и на много национални парламенти. Смятам, че докладът на г-жа Rivasi е възприел много широк подход към проблема с грип H1N1, като разглежда въпроса под няколко рубрики: сътрудничество, независимост и прозрачност, които ще бъдат изключително важни в случай на бъдеща пандемия. Убедена съм, че Европейският съюз трябва да предприеме активни и незабавни мерки, поради което гласувах за приемането на доклада относно управлението на грип H1N1.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото нямаше нищо, срещу което да възразя. Като се има предвид ограниченото въздействие на грип H1N1 обаче се питам защо изобщо Парламентът отдели време и ресурси да разисква въпроса?

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Искам да благодаря на докладчика за подробния и искрен доклад, който съдържа много тревожни послания. Няма съмнение, че съвместният подход на ЕС по време на пандемията потвърди възможностите на общите усилия, но в същото време разкри и драстични слабости, особено в областта на превенцията, обективната статистика и закупуването на безопасни и ефективни медикаменти. В последните години ЕС се изправя на два пъти пред проблема от опасна вирусна инфекция. Изглежда не сме се поучили достатъчно от опита. Приветствам предложенията за по-строги изпитвания на ефективността на лекарствата и за събиране на обективни данни, както и загрижеността да се предпазят гражданите на ЕС независимо от действащите системи на здравеопазване. Смятам настояването за финансиране за научно-развойна дейност от фундаментално значение, както и правилото, че фармацевтичните компании могат да бъдат консултанти, но не и автори на решенията. Същото се отнася и до проучванията и изпитванията на изходните суровини за производството на ваксини и други медикаменти, които трябва да се извършват независимо от фармацевтичните компании. Подкрепям и искането за строги правила за професионалистите и съветниците, които работят за европейските институции. Обществеността трябва да получава ясна и прозрачна информация, макар и по начин, който не бива да всява паника и който ще предложи компетентна и разбираема информация. В качеството ми на избраник, отговорен за опазването на здравето на членовете на Европейския парламент и на неговите служители, искам да подчертая, че предприетите от нас мерки са били ефективни, но скъпоструващи.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) На базата на представените в доклада статистически данни реакцията на разпространението на грип H1N1 се оказа несъответна на действителния характер на събитието, което доведе до изключително скъпоструващи кампании за ваксиниране в голяма част от държавите-членки. Ето защо докладчикът смята за уместно да повдигне много важни въпроси, които на първо място засягат смущаващото влияние на фармацевтичните компании. Тя призовава изследванията върху противовирусните препарати да се извършват независимо от тях. Ускорените процедури по издаване на разрешения за употреба показаха своите ограничения, поради отсъствието на научни доказателства, което принуждава да се използват данните от производителите. Налице е потребност от по-добро сътрудничество, искане за преразглеждане на плановете за превенция и ролите на ключовите участници, както и предоставяне на държавите-членки на възможността за групово закупуване на доброволен принцип. Световната здравна организация (СЗО) трябва да преразгледа в най-скоро време дефиницията на пандемия, така че да включи в класификацията и вирулентността на вируса. В тази връзка е важно ваксините да бъдат ефективни, с положително съотношение полза-риск и да бъдат наистина предназначени за рисковите групи. В заключение искам да отбележа, че трябва да избягваме конфликтите на интереси поради опасността от пораждане на подозрения от неправомерен натиск сред обществеността.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът има достойнството да осъжда липсата на прозрачност от страна на Европейската агенция по лекарствата, както и връзките между фармацевтичните компании и експертите по ваксините и противовирусните средства. Срамно е, че този доклад не призовава за временно преустановяване на дейностите на въпросната агенция до провеждането на истинска цялостна реформа. Гласувам, за да насърча докладчика да стигне по-далеч следващия път.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Управлението на грип H1N1 в рамките на ЕС разкри редица трудности, особено по отношение на действителната тежест и мащабите на заболяването, а отговорът на държавите-членки беше несъответен по размери и изключително скъпоструващ, ако направим сравнение с броя на смъртните случаи всяка година от обикновения грип и разходите на държавите-членки за борба с него. Анализът на управлението на грип H1N1 в Европа осветлява основния проблем: липсата на независима оценка от страна на националните и/или европейските компетентни здравни органи и последвалата неспособност да се адаптират мерките за обществено здравеопазване по най-добрия възможен начин и в реално време спрямо действителните клинични и епидемиологични реалности. По този начин промените в управлението на бъдещи случаи на пандемии са необходими, за да се избегне всяването на паника сред обществеността, както и ненужните разходи.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът оценява управлението на грип H1N1 през периода 2009-2010 г. в ЕС и подчертава областите, които се нуждаят от подобрение: сътрудничеството, независимостта и прозрачността при управлението на бъдещи пандемични кризи, и най-вече посредством по-добро прилагане на компетенциите на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

Една оценка обаче не е достатъчна, а не забелязах някакво развитие по отношение на бързите и ефективни отговори спрямо епидемии от заболявания и не чух нито дума за превантивни мерки. Както винаги докладът е неясен и му липсва конкретност. Гласувах за него поради липса на друг доклад по въпроса.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) През 2009 г. наблюдавахме по-малко на брой смъртни случаи от грип A/H1N1, отколкото от сезонния грип. Въпреки че СЗО класифицира грип H1N1 като незначително заболяване, постанови в същото време тревога от пандемия от най-висока, шеста, степен. За да изпълнят задълженията си пред населението на своите страни, държавите-членки похарчиха милиарди евро за борба с грипна епидемия, чиято потенциална заплаха беше далеч по-слаба от тази на обикновения грип. Медиите също допринесоха за паниката. Когато една пандемия се обяви за опасна, но се оказва само „много шум за нищо”, тогава, и това е тревожното, бъдещите предупреждения няма да бъдат приемани насериозно. Това ясно показва, че СЗО трябва да преразгледа критериите си за обявяване на пандемия.

Естествено доброто сътрудничество и съвместните поръчки са предимства в случай на пандемия, защото спомагат за постигане на намаления в цените. Ако обаче разрешението на лекарствата за употреба се прибързва поради стремеж за преборване с илюзорни пандемии, тогава сме изправени пред огромен проблем. Ролята на медиите и на фармацевтичните компании в подклаждане на огъня на паниката не е взета под внимание. Поради тази причина се въздържах от гласуване.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото е трудно да се предвиди тежестта на пандемията и нейното развитие, а често пъти при възникване на пандемия се взимат несъответни решения. Затова е много важно да се обърне внимание на гарантирането на сътрудничеството, независимостта и прозрачността. Преди всичко установените в ЕС и държавите-членки планове за превенция на бъдещи грипни пандемии се нуждаят от задълбочено преразглеждане, за да станат гъвкави и да се адаптират към всяка една ситуация на риск от грипна пандемия. Освен това трябва да насърчим сътрудничеството и съгласуваността на действията на международно и регионално ниво с оглед подходящо обезпечаване на управлението на риска и своевременна реакция спрямо риска от пандемия. Смятам, че трябва да се отпуснат повече финансови средства за научноизследователска и развойна дейност и да се увеличат инвестициите в оценката и предвиждането на въздействието на грипния вирус. Важно е да се гарантират споразуменията за предварително закупуване и доставките да се осъществяват по прозрачен начин, като по този начин се намали корупцията в тази област. Трябва да ограничим влиянието на фармацевтичните компании не само по отношение на разпространението, но и на извършването на проучвания върху ваксини и противовирусни медикаменти. Научните експерти трябва да оповестят публично, че нямат финансови или други интереси във фармацевтичната промишленост.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада относно оценката на управлението на грип H1N1 през периода 2009-2010 г. в ЕС. В много от случаите, включително и в Гърция, вниманието от страна на институциите и държавата намаляваше с намаленото отразяване на проблема в публичното пространство. Разискванията върху грипа престанаха, но вирусът не само продължава да съществува, но и се показва като по-смъртоносен отпреди. Например в Гърция в последно време се наблюдава увеличаване на случаите на заболеваемост и смъртност от този вирус, като жертвите надхвърлят 100 души. Като основна причина за това беше изтъкната липсата на информация: уязвимите групи като хронично болните, които би трябвало да настояват да бъдат ваксинирани, не са направили това, като са смятали, че опасността е отминала.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът относно управлението на грип H1N1 през периода 2009-2010 г. в ЕС подчертава ниската тежест на заболяването, в статистически план, в европейския регион (или в човешки измерения, броят на починалите като невъзвратима загуба). Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията съобщава за 2 900 смъртни случая в Европа от инфекция с грип H1N1 през 2009 г. Този брой е по-нисък от официалните оценки на Европейската комисия за броя на жертвите на сезонния грип. Освен това броят на смъртните случаи е значително по-нисък и от най-оптимистичните прогнози на здравните служби в рамките на ЕС. Фактът, че държавите-членки и европейските институции приеха максималната степен на тревога, обявена от Световната здравна организация (СЗО), доведе до редица скъпоструващи и несъответни мерки предвид тежестта на грип H1N1. С оглед на дадените от СЗО препоръки не мисля, че бихме могли да предприемем други действия. Случаят обаче се нуждае от бъдещи разисквания и аз съм съгласна с докладчика, че ЕС се нуждае от по-голямо сътрудничество между държавите-членки, по-голяма независимост и по-голяма прозрачност, особено по отношение на оценката полза-разходи на мерките с огромно финансово въздействие.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът смята за уместно по-доброто сътрудничество в отговора срещу пандемиите и призовава за преразглеждане на установените от ЕС и държавите-членки планове за превенция. Освен това подтиква към засилено сътрудничество между държавите-членки и съгласуваност на действията им с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Освен това призовава СЗО да преразгледа дефиницията за пандемия на основата на географското разпространение и тежестта на заболяването. Приканва Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията да приложи правомощията си като независима агенция за оценка и комуникация на тежестта на инфекциозните рискове в рамките на ЕС, като отправи препоръки за най-добри практики в области като техники за управление на кризи, ваксинационни и комуникационни стратегии. Освен това докладът настоява за оценка на препоръчваните в ЕС и прилагани в държавите-членки стратегии за ваксиниране срещу грип, която да включва ефикасността на ваксините, съотношението полза-риск и различните препоръчвани целеви групи с оглед на безопасното и ефективно прилагане и докладите на държавите-членки относно съответната информация до Комисията (например закупени и действително използвани брой дози от ваксината, броя на случаите с инфекция с грип H1N1 и брой на смъртните случаи от този вирус и др.). ЕС трябва да подобри сътрудничеството, независимостта и прозрачността при управлението на бъдещи пандемични кризи.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да поздравя г-жа Rivasi за отлично свършената работа. Докладът е важен опит да се очертаят съмненията около несъответния отговор спрямо свинския грип в Европа, както и евентуалното влияние от страна на фармацевтичните компании върху предприетите действия.

Отнасям се критично към реакцията на ЕС на вируса H1N1 на „свинския грип“ през периода 2009-2010 г. Предлагам в бъдеще закупуването на ваксините да става групово, за да се икономисват средства и да се въведат по-ефективни правила за предотвратяване на конфликтите на интерес, например като се публикуват заявленията за интереси на експертите, които съветват европейските здравни органи. В това отношение искам да отбележа, че според европейското законодателство съдебната отговорност за ваксините носят производителите, а не националните правителства.

Освен това призовавам Световната здравна организация (СЗО) да преразгледа дефиницията на понятието „пандемия“, като вземе предвид и тежестта на заболяването, а не само географското му разпространение. С оглед предоставянето на собствен капацитет на ЕС за предотвратяване на риска от пандемия, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията трябва да има гарантирана подкрепа, необходима му за изпълнение на задачите при пълна независимост.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Европейският парламент осветли днес проблема с несъответната реакция спрямо епидемията от свински грип в Европа. Държавите-членки похарчиха милиарди евро за ваксини, които бяха разрешени за употреба толкова светкавично, въпреки умерената тежест на заболяването. Бюджетите за здравеопазване бяха зловещо превишени, а има далеч по-сериозни здравни проблеми за решаване от простото субсидиране на големите фармацевтични компании. Днес членовете на ЕП настояха за преразглеждане на механизмите за реакция на здравни проблеми на ЕС. Плановете за подготовка трябва да станат достатъчно автономни и гъвкави, за да могат да се адаптират възможно най-бързо към действителните рискове. Оценката на лекарствата се нуждае от пълна прозрачност, а заявленията за интереси трябва да станат публично достояние, за да може обществеността да упражни своя контрол над евентуални конфликти на интереси. ЕС последва сляпо препоръките на СЗО в реакцията си спрямо епидемията от свински грип, което трябва да се промени. Парламентът призовава за смислена оценка на риска в ЕС и за предоставяне на достатъчно средства на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията върху болестите за изпълнението на неговите задачи, не на последно място сред които оценката на тежестта на риска от инфекции.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Въпреки че в Европа грип H1N1 не се отличава с особена агресивност, досега е причинил смъртта на цели 4 700 души.

Публикуваният доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията отбелязва, че при управлението на вируса ЕС не е съумял да се адаптира бързо към медицинските мерки, необходими за ограничаване на инфекцията. До голяма степен това се дължи на приетите от различните държави-членки стратегии за превенция, разработени в съответствие с препоръките на Световната здравна организация преди години без последващи значими актуализации.

За да предотврати бъдещо възникване на подобни ситуации и с оглед на сериозните критики относно начина на разпределяне на ваксините, трябва да концентрираме по-нататъшните си усилия специално в това направление, като оптимизираме процедурите по издаване на разрешения за употреба на лекарствените продукти при реакция на здравни кризи.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепяме доклада, изработен по собствена инициатива, тъй като си даваме сметка, че свързаната с т.нар. пандемия от птичи грип излишна паника струваше на ЕС около 10 пъти повече, отколкото обичайните противогрипни кампании.

Фактът, че Световната здравна организация (СЗО) прие паниката, без да действа самостоятелно на основата на анализите на разходите и рисковете, извършени от европейските агенции, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейската агенция по лекарствата, доведе до скъпоструващи и ненужни кампании за ваксиниране и дори до насърчаване на населението да закупува несъответно големи количества от стерилни материали за еднократна употреба и дезинфектанти. Крайният резултат по отношение на броя смъртни случаи, което има значение за законодателя, беше дори по-нисък от този при обикновения сезонен грип.

Ето защо е изключително важно Комисията да представи пред Парламента подробен анализ на ползите и разходите в шестмесечен срок, в който заявява какво възнамерява да прави в отговор на подобни ситуации в бъдеще. СЗО трябва да преразгледа дефиницията за пандемия с оглед едновременно отчитане на географското разпространение и тежестта на инфекцията.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада, който извършва оценка на управлението на грип H1N1 и призовава за съвместен механизъм за поръчка на ваксини. Важно е да се поучим от предишни епидемии, за да можем да се защитим по-добре в бъдеще.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, след като комисията успя да изглади донякъде обвиненията и неправилните интерпретации. Докладът е критичен и посочва начини за по-добро организиране на ЕС в бъдеще с повече съвместни усилия за предотвратяването на пандемии.

  Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. – (EN) Групата на Европейските консерватори и реформисти е за подобряване на комуникацията и сътрудничеството между държавите-членки по отношение на здравни заплахи като епидемии, но докладът върху грип H1N1 дава недостоверна информация относно фактите, свързани с грип H1N1 и предпазните мерки, които трябва да предприемат в случай на бъдеща епидемия. В него се съдържат няколко спорни момента и изложение на мотивите, което може да доведе до неправилно тълкуване на ситуацията с грип H1N1, влиянието й върху европейските граждани и плановете за отговор на националните правителства. Смятаме, че препоръчаните стъпки, които държавите-членки трябва да предприемат в случай на бъдещи епидемии (от закупуването на ваксините до съобщаването на фактите пред органите на ЕС), са неразумни и няма да решат нито един важен проблем, свързан с грип H1N1 или с бъдещи пандемии.

Освен това докладът вменява на производителите наказателна отговорност за ваксините, което може да попречи на доставките им и да размие границите на отговорността. Освен това се опитва да разшири правомощията на Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията и работното му партньорство с държавите-членки, което е нежелателно и може да доведе до нарастване на бюджетната издръжка на всяка една от тях. Поради тези причини групата на Европейските консерватори и реформисти гласува против доклада.

Доклад: Inés Ayala Sender (A7-0048/2011)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям положителния резултат на вота на комисията за назначаването на Harald Wögerbauer като нов член на Сметната палата, на базата на положителна оценка на неговата автобиография и писмените отговори, които той даде във въпросника за кандидати за въпросната длъжност.

  Catherine Grèze (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Днес, на стогодишнината от международния ден на жените, гласувах против кандидатурата на г-н Harald Wögerbauer, тъй като няма достатъчно жени в Европейската сметна палата.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с това предложение, тъй като г-н Harald Wögerbauer отговаря на условията, установени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС и беше дадено положително становище за кандидатурата на г-н Harald Wögerbauer като член на Сметната палата.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Въздържах се от гласуване за назначаването на г-н Harald Wögerbauer като член на Сметната палата. Направих това поради сведенията от колеги за неясното му представяне по отношение на опита му в австрийската Сметна палата.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сметната палата е надзорна институция, която удостоверява законността и регулярността на приходите и разходите на Европейския съюз, както и ръководи неговия финансов мениджмънт, работейки напълно независимо. В този смисъл назначаването на неговите членове трябва да се ръководи от критериите на професионални способности и независимост. Затова по инициатива на Съвета Harald Wögerbauer беше предложен за Сметната палата. Той изпрати своята автобиография, попълни писмен въпросник и беше интервюиран от комисията по бюджетен контрол. Защити своята кандидатура достатъчно добре, за да докаже своето назначаване като член на Сметната палата, за да изпълнява своите задължения компетентно и независимо.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Като резултат от конституционалните реформи, наложени от Договора от Лисабон от 2010 г., управляващите партии в Австрия въведоха вид стандартна процедура за кандидатстване за някои европейски длъжности. Изглежда, че редица важни длъжности липсват от списъка в член 23, точка в от Австрийската федерална конституция, съгласно която за решенията за назначения на ръководни длъжности следва да бъде информиран поне австрийският президент, или че федералното правителство следва да търси консенсус с Националния съвет относно назначенията. Harald Wögerbauer, политически директор на парламентарния клуб на Австрийската народна партия, предстои да стане нов член на Изпълнителния комитет на Европейската сметна палата. Изглежда, че г-н Wögerbauer отговаря на техническите критерии. Но тъй като изглежда, че Австрийската народна партия е поела вид самостоятелна посока по отношение на предстоящи решения за персонал на равнище ЕС и това противоречи на демократичните принципи и на непрекъснатите призиви за по-голяма прозрачност в назначенията в ЕС, се въздържах от гласуване.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, свързан с назначаването на Harald Wögerbauer на длъжността член на Сметната палата. Цялата представена информация, на която се основава моето решение, показва, че критериите, установени в член 286, параграф 1 от Закона за функционирането на Европейския съюз, особено гаранциите за независимост, са спазени, затова приветствам назначаването на Harald Wögerbauer на длъжността член на Сметната палата.

Доклад: Crescenzio Rivellini (A7-0023/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, защото няколко препоръки, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), които вече са въведени в държавите, страни по ГКРСМ, трябва да бъдат транспонирани в един-единствен законодателен инструмент на Европейския съюз. Това опростяване е необходимо, за да се избегне изготвянето на годишни регламенти за актуализиране на законодателството, както беше в миналото.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа. Целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) трябва да гарантират устойчивата експлоатация на живите водни ресурси и високо ниво на защита на екосистемата. Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ) беше създадена с международно споразумение през 1949 г. Европейската общност е член на Комисията. ГКРСМ играе важна роля за изпълнението на основните цели на политиката в областта на рибарството, за насърчаване на развитието, опазването и рационалното управление на живите водни ресурси, за формулиране и препоръки на мерки за опазване и за насърчаване на проектите за сътрудничество в областта на обучението. Тъй като препоръките, приети от ГКРСМ, са задължителни за страните по договора, а Общността е една от тях, разпоредбите на споразумението следователно трябва да се транспонират в общностното право, като се гарантират последователността и прилагането на тази политика.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на документа, чиято цел е да обедини някои мерки, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), в един текст от законодателството на Европейския съюз. До днес Европейската комисия приемаше годишни разпоредби за привеждане на регламента в съответствие, а докладът бележи стъпка към бюрократично и административно опростяване, което е една от целите на Европейския съюз.

Друго предимство на документа е внасянето на яснота дори по отношение на чисто техническите аспекти: така например, той определя ясни мерки за ограничаване на риболова в Лионския залив и определя минималния размер на окото на мрежите в Средиземно и Черно море, като същевременно забранява използването на теглени драги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина. Също така подкрепям изменение 27, което определя изискване за изготвяне на годишен списък на корабите с обща дължина повече от 15 метра, на които е разрешено да извършват риболов в зоната на ГКРСМ след издадено разрешително за риболов.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото смятам, че представлява положителна стъпка в един икономически сектор, който е от съществено значение за Европа, с други думи, риболова. Смятам, че всяка намеса от страна на Европейския съюз винаги следва да започва с анализ на нуждите на местните предприятия, произтичащи от тази дейност, които често пъти се характеризират с наличието на малките и средните предприятия, които са от толкова голямо значение за икономиката и обществото.

Много области в средиземноморските региони имат такива характеристики и затова е много важно, че законодателните предложения, свързани с риболова в тази област, очевидно са вдъхновени от принципа на субсидиарност, така че да не застраши цялата система. Също така съм твърдо убеден, че е от съществено значение преди всичко да се предложи специална защита на малките и средните предприятия, които извършват дейност в тази област, да се включат в процеса на вземане на решение и да им се предостави възможно най-голяма подкрепа, защото в действителност е много трудно да бъдат развити отново. Регламентите, които не отчитат тези характеристики, могат да причинят непоправими щети на по-малките пазари, принуждавайки превръщане в друга област, което би било много сложно да се постигне.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласна съм с проекта за законодателна резолюция относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море). С цел да не се позволи на правомощията на Парламента да бъдат отнети, член 28 трябва да бъде премахнат от предложението – той постановява, че разпоредбите на регламента трябва да бъдат изменени в съответствие с процедурата по комитология за намаляване на ролята на Парламента, при което той получава от Комисията само информация, свързана с процедурите на управителния комитет.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно зоната по споразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море), защото той транспонира препоръките, приети от ГКРСМ, които вече са въведени в държавите, страни по ГКРСМ, в един-единствен законодателен инструмент на Европейския съюз.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ) приема препоръки на годишните си сесии. Целта на това предложение за регламент е просто да се транспонират някои от приетите препоръки в един-единствен законодателен инструмент на Европейския съюз, към който могат да бъдат добавяни и бъдещи препоръки. Съдържанието на препоръките, приети от ГКРСМ, и задълженията, свързани с тях, често изцяло или частично са обхванати от прието по-рано законодателство на Европейския съюз, като само аспектите, които се различават, трябва да се транспонират. Регламентът, за който се гласува, ще се прилага за всички стопански риболовни и аквакултурни дейности, извършвани от риболовни кораби на Европейския съюз и граждани на държавите-членки в зоната по ГКРСМ. Той не се отнася до риболовните дейности, извършвани единствено за целите на научни изследвания, които се провеждат с разрешението и под ръководството на дадена държава-членка. В този случай трябва да бъдат уведомени предварително само Европейската комисия и държавите-членки, в чиито води се извършва дейността. Считам, че предложението на Комисията може да противоречи на правомощията на Парламента по отношение на конкретния въпрос, и по-специално член 28, който трябва да се измени, така че да се гарантира както ефективното участие на Парламента в бъдещи изменения на регламента, така и зачитане на прерогативите му.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на настоящото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета е транспонирането на някои препоръки, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ). Превръщането на това споразумение в един-единствен законодателен инструмент на Европейския съюз представлява значителен напредък, който позволява да се подобри контрола на улова на видове риба във водите от обхвата му, както и сътрудничеството, информацията и комуникацията между Европейската комисия, държавите-членки и изпълнителния секретариат на ГКРСМ. Като се има предвид, че това представлява опростяване на процедурите – край на годишните регламенти – и че тези препоръки вече са в сила в държавите, които са членове на ГКРСМ, приветствам инициативата, с която съм напълно съгласен, и очаквам с нетърпение доброто изпълнение на настоящия регламент.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Разбираме и признаваме значението на многостранното сътрудничество за насърчаването на правилното опазване и управление на морските биологични ресурси – предмет на настоящото споразумение. Одобреното предложение за регламент обаче съдържа разпоредба, която считаме за неприемлива и която се опитахме да изменим, като предложихме премахването на един параграф от член 28. След като това беше отхвърлено от мнозинството, ние гласувахме против окончателното предложение за регламент. То има за цел да предостави на Комисията правото да приема делегирани актове, които биха могли да засегнат една област, която е част от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на държава-членка. Зоната е известна като „подводна планина Ератостен“ и е част от ИИЗ на Република Кипър. Тази възможност противоречи на суверенитета на Република Кипър, особено понеже това е зона, която е изключително чувствителна от политическа гледна точка, като се има предвид, че въпросната зона се оспорва, незаконно, от трета държава, която кандидатства за членство в Европейския съюз.

Морското дъно в тази зона съдържа природни ресурси, които Република Кипър има законно право да експлоатира в съответствие с конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право. Във връзка с това правомощията на Европейския съюз не трябва да надхвърлят въпросите, свързани с общата политика в областта на рибарството.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Винаги сме отдавали голямо значение на многостранното сътрудничество на ниво насърчаване на правилното опазване и управление на морските биологични ресурси, което е предметът на настоящото споразумение.

Одобреното предложение за регламент обаче съдържа разпоредба, която смятаме за неприемлива и която се опитахме да изменим, като предложихме премахването на параграф от член 28. След като това беше отхвърлено от мнозинството, ние гласувахме против окончателния проект за регламент.

Суверенитетът на Република Кипър е застрашен, особено защото това е зона, която е изключително чувствителна от политическа гледна точка, като се има предвид, че въпросната зона се оспорва, незаконно, от трета държава, която кандидатства за членство в Европейския съюз. Морското дъно на тази зона съдържа природни ресурси, които Република Кипър има законно право да експлоатира в съответствие с конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право. Във връзка с това правомощията на Европейския съюз не трябва да надхвърлят въпросите, свързани с общата политика в областта на рибарството.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с документа, защото основните задачи на Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ) са насърчаване на развитието, опазването и рационалното управление на живите водни ресурси, формулиране и препоръки на мерки за опазване и насърчаване на мерки за сътрудничество в областта на обучението. Настоящото предложение за регламент има за цел само да транспонира различни препоръки, приети от ГКРСМ, които вече са въведени в държавите, страни по ГКРСМ, в един-единствен законодателен акт на Общността. Това ще отбележи важна стъпка към опростяване, като се има предвид, че до този момент Европейската общност само приемаше годишни регламенти с цел адаптиране и актуализиране на съществуващите правила. Предложението включва редица интелигентни решения. Например по отношение на риболовните съоръжения предложението за регламент описва подробно минималния размер на окото на мрежата в Средиземно море (член 15) и в Черно море (член 16) и забранява използването на теглени драги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина (член 17). То разглежда и въпросите, свързани с корабите, които осъществяват незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов) и така нататък.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно зоната, обхваната от споразумението за Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ). Настоящото предложение за регламент има за цел просто да транспонира различни препоръки, приети от ГКРСМ, които вече са въведени в държавите, страни по ГКРСМ, в един-единствен общностен законодателен акт, в който могат да се включват бъдещи препоръки с помощта на изменения към акта. Това ще отбележи важна стъпка към опростяване, като се има предвид, че до този момент Европейската общност само приемаше годишни регламенти с цел адаптиране и актуализиране на съществуващите правила.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Членството на Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ) в Европейския съюз е изправено пред повратен момент с настоящото предложение за регламент. В действителност се оказва изключително интересно по отношение на прилагането на някои препоръки, приети от ГКРСМ, в един-единствен законодателен акт на Европейския съюз. Един такъв акт представлява правен инструмент, който със сигурност е по-стабилен от съществуващия такъв и дава възможност за добавяне на бъдещи препоръки само като изменения към самото законодателство. Той представлява важна стъпка към подобряване на правната сигурност и също така спомага за опростяването на регламентите. Освен значението на разпоредбите по отношение на минималния размер на окото на мрежите за риболов, член 28 на предложения регламент поставя под въпрос и правомощията на Парламента. В действителност, в него се посочва, че разпоредбите, които се съдържат в регламента, могат да бъдат изменени в съответствие с „процедурата по комитология“, при която Комисията се подпомага от управителните комитети под председателството на представител на Комисията, които са съставени от представители на държавите-членки. Това фактически ще лиши Парламента от правомощията му и затова е желателно Комисията да действа чрез делегирани актове, като има възможност Парламентът или Съветът да оттеглят делегираните правомощия.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Споделям мнението на докладчика за необходимостта от опростяване на правилата в областта на риболова чрез изготвяне на регламент, който може да приложи препоръките, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море, в един-единствен законодателен акт.

Също така съм съгласна с целите и принципите, приложени в общата политика в областта на рибарството, но аз смятам, че всички крайбрежни държави-членки трябва да гарантират правилния баланс между защитата и социално-икономическата стойност на екосистемите. С други думи, считам, че трябва да се отправи призив за защита на интересите на местните общности в съответствие с общ принцип.

Регламент № 1967/2006 щателно описва съоръженията, разрешени за риболов във водите на зоната по ГКРСМ, или в случая – Средиземно море. Призовавам Парламента да вземе под внимание, че, предвид настоящия вид на регламентите, целта за опазване на природните ни местообитания понякога води до сериозни последици за някои рибарски общности.

В това отношение, Италия очаква Комисията да нареди освобождаване от забраната за риболов на два конкретни вида, които са основният продукт на една голяма риболовна промишленост. Ето защо бих искала обърна внимание на всички представители на 27-те държави-членки, а чрез и тях и на Комисията, на необходимостта да се обмисли как тези инструменти да бъдат направени по-гъвкави, за да се даде на местната риболовна промишленост необходимото, за да оцелее.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ) беше създадена през 1949 г. с международно споразумение. Мандатът й обхваща Средиземно море, Черно море и прилежащите им води, насърчаване на развитието, опазването и управлението на морските биологични ресурси, формулирането и препоръките на мерките за опазване и насърчаването на проекти за сътрудничество в областта на обучението. Целта на проекта за регламент е просто да транспонира някои препоръки, приети от ГКРСМ, които вече са въведени в държавите, страни по ГКРСМ, в един-единствен законодателен инструмент на Европейския съюз, към който могат да се добавят бъдещи препоръки под формата на изменения.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът има за цел да транспонира някои препоръки, приети от ГКРСМ. Тези препоръки разглеждат технически въпроси. Един от тях се отнася до комисията по рибно стопанство, според която член 28 (процедура за изменения) на предложението е много неясна разпоредба, защото той може да застраши прерогативите на Парламента и настоящия институционален баланс чрез увеличение на правомощията за изпълнение на Комисията до степен, в която всички бъдещи изменения на регламента ще попаднат в обхвата на правомощията на Комисията. Ето защо комисията по рибно стопанство предлага член 28 да бъде заличен. Изглежда Комисията не се е запознала напълно с Договора от Лисабон и изглежда, че някои служители са решили да вземат решения, които в действителност трябва да бъдат взети от Парламента. Това не трябва да се допуска в никакъв случай. Гласувах в подкрепа, защото смятам, че тази наглост от страна на Комисията е просто прекалена.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото риболовът, особено в Средиземно море, е нещо повече от просто една икономическа дейност – той е част от културата и начина на живот. Цели региони са неразривно свързани с риболова. Ето защо е необходимо да се обърне особено внимание на риболова в този регион, защото риболовът в Средиземно море има повече особености от другаде и трябва да е предмет на специфични мерки. Според мен желателно е да се транспонират различните препоръки, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море, в един-единствен законодателен акт на Общността, като се има предвид, че въпросните препоръки вече са влезли в сила. Освен това би било желателно да се определят технически мерки за засилване на ограниченията по отношение на риболова в Лионския залив, засилване на изискванията относно мрежите и издаване на разрешително за извършване на риболов.

Съгласен съм, че корабите, на които е разрешено да ловят обикновена корифена, трябва да са предмет на по-стриктни регулации и не трябва да им се позволява да използват теглени драги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина. Освен това би било желателно да се регулират мерките за контрол, като се осигури възможност за инспектиране на операциите по разтоварване и прехвърляне на риболовни кораби на трети държави и случаи, в които държавите-членки могат да не позволят на кораб на трета държава да използва пристанищата им. Доволен съм от предложенията за активно сътрудничество и обмен на информация с ГКРСМ.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах за доклада на г-н Rivellini, защото съм напълно съгласен със значението на опростяването на регламентите на Съюза. Докладът предлага възможност за обединяването на всички препоръки на Генералната комисия за риболова в Средиземно море в един-единствен европейски законодателен акт, което дава на обществеността по-лесен достъп до документи и помага на съответните агенции да правят евентуални бъдещи изменения. Считам, че дейността по опростяване на регламентите за гражданите и заинтересованите страни е задължение, което ние, като законодатели, трябва да извършим бързо и внимателно да им позволим да разберат възможностите, предлагани от Европейския съюз, но преди всичко да премахнем административната тежест, която е свързана с толкова много допълнителни разходи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ) беше създадена през 1949 г. Зоната, обхваната от споразумението, се състои от Средиземно море, Черно море и свързващите ги води. Основните задачи на ГКРСМ включват насърчаване на развитието, опазването и управлението на морските биологични ресурси, формулирането и препоръките на мерките за опазване и насърчаването на проекти за сътрудничество в областта на обучението. Целта на проекта за регламент е просто да транспонира някои препоръки, приети от ГКРСМ, които вече са въведени в държавите, страни по ГКРСМ, в един-единствен законодателен инструмент на Европейския съюз, към който могат да се добавят бъдещи препоръки под формата на изменения. Разпоредбите на регламента са обичайните, регулирани от такива организации. Дял II разглежда ограниченията по отношение на риболовните съоръжения и дейности („технически мерки“). Дял III съдържа “мерки за контрол“, като изисквания за отчитане, инспекции и др. Дял IV разглежда изискванията за сътрудничество, информация и докладване, и предвижда сътрудничество и обмен на информация на Комисията и държавите-членки с изпълнителния секретар на ГКРСМ.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото считам, че регулаторната дейност, извършвана от Генералната комисия по риболова в Средиземно море, е от съществено значение за постигане на устойчиво равнище на риболов във Средиземно море.

Най-новите статистически данни относно рибните запаси в Средиземно море разкриват, че над 54 % от изследваните запаси са предмет на прекомерен улов. Ето защо е приоритет да се предприемат законодателни действия за защита на морската среда и възстановяването на използването на рибни запаси до устойчиви нива. Пълното сътрудничество между държавите-членки вече ще бъде важно, защото те трябва да въведат новите стандарти възможно най-скоро и да наложат санкции на онези, които не се съобразяват с тях.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който се стреми да опрости съществуващите разпоредби, свързани с риболовната практика в зоната по споразумението за Средиземно море.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Европейската общност и Гърция са страни по зоната, обхваната от споразумението за Генералната комисия по риболова в Средиземно море. Предложението за регламент относно някои разпоредби, регулиращи риболова в зоната по споразумението за ГКРСМ, има за цел да транспонира някои предложения, приети от ГКРСМ, които вече са въведени в държавите, страни по споразумението, в един-единствен общностен законодателен акт. Гласувах в подкрепа на това конкретно предложение за резолюция, защото считам, че предложените контролни мерки ще защитят околната среда и това ще е от полза за страните по ГКРСМ.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната по споразумението за ГКРСМ. Обединяването на договорените препоръки в един-единствен общностен законодателен акт ще опрости администрацията и ще увеличи ефективността, което е нещо, което трябва да се приветства. Отделните предложени технически корекции отразяват съвременните изисквания за една отговорна политика в областта на рибарството.

Доклад: Anni Podimata (A7-0036/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Напълно одобрявам доклада, тъй като е насочен към създаване на нова форма на данъчно облагане на финансовия сектор, което само по себе си е спешна мярка, а и допълва одобрените наскоро нормативни и надзорни инструменти. Във връзка с това искам да подчертая, че „такъв данък върху финансовите сделки трябва да бъде въведен във възможно най-широк мащаб“, както се предлага в документа, като включва всички видове сделки. Наред с другите предимства данъкът върху финансовите сделки прави пазара по-справедлив и прозрачен, намалява спекулациите и равнищата на данъчна измама и разпределя бремето на кризата сред финансовите оператори. Допълнителните ресурси от тази мярка следва да допринесат за борбата с бедността, насърчаване създаването на работни места, финансиране на социални услуги, постигане на целите за климата и околната среда и за финансиране на други елементи, произтичащи от стратегията „Европа 2020“. От друга страна, подкрепям необходимостта Комисията да проучи възможността за бъдеща система от еврооблигации и предвиденото емитиране на общи европейски облигационни емисии за финансиране на проекти като мерки за стимулиране на инвестициите. Подкрепям принципа „замърсителят плаща“. И накрая, не мога да пренебрегна подкрепата за развитие, тъй като тя е важна, за да се спази ангажиментът да се отделят 0,7 % от брутния национален доход на държавите-членки за развиващите се страни.

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувах „против“ доклада на г-жа Podimata относно новаторското финансиране, защото в него се предлага да се въведе данък за финансови преводи, който, макар да се твърди, че е нужен за да се защити икономиката от рискова търговия и да се осигури фонд, който да се използва в случай на друга криза, както и че с него ще се облагат само търговията на едро и професионалната промишленост, неизбежно ще бъде прехвърлен върху потребителите и данъкоплатците, които вече се борят с тази криза. Данъкът ще има сериозни неблагоприятни последици за лондонското Сити, секторът за финансовия услуги с най-голям принос към хазната в Обединеното кралство. Той ще принуди дружествата да напуснат страната, а това ще доведе до загуба на работни места и данъчни приходи.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) На фона на наблюдаваното в момента съкращаване на бюджетите обсъждането на иновативното финансиране не просто е необходимо, то е жизненоважно. Лично аз подкрепям въвеждането на данък върху финансовите сделки, в идеалния случай на международно равнище, но ако това е невъзможно, то на европейско равнище. Радвам се, че тази мярка беше приета от мнозинството от моите колеги в Парламента.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Световната икономическа и финансова криза разкри сериозните слабости в регулаторната и надзорната рамка на световната финансова система. Днес е ясно, че се нуждаем от нови средства, които да ограничат спекулациите и да възстановят водещата роля на финансовия сектор, като гарантират справедливо и пропорционално разпределение на тежестта между ключовите финансови играчи. Трябва да започнем да обсъждаме облагането с данък на финансовия сектор, който за разлика от останалите сектори до този момент в голяма степен остава незасегнат от данъци. Съществува подход за освобождаване от ДДС за всички основни финансови дейности. Съгласен съм с въвеждането на данък върху финансовите сделки, който може да допринесе за справяне с изключително вредните търговски практики на финансовите пазари, да подобри ефективността на самия пазар, да намали колебливостта на цените и да създаде стимули за дългосрочни инвестиции от страна на финансовия сектор с добавена стойност за реалната икономика.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) С този вот Парламентът достигна до друг крайъгълен камък по пътя към световно финансово регулиране. Изпратихме силно послание в подкрепа на проектите на френското председателство на Г-20. Когато икономиката показва първи признаци на възстановяване, ние трябва да работим заедно, за да насърчим един добре обмислен, балансиран модел на либерализъм. Европейската левица се опита да се възползва от идеята за облагане на финансови сделки, но я разбра погрешно. Европейците знаят кога да бъдат прагматични. Днешният вот показва, че това понятие надхвърля всички политически различия.

  Bastiaan Belder (EFD), в писмена форма. – (NL) Не мога да подкрепя доклада на г-жа Podimata, защото държавите-членки са отговорни за данъчната политика. Докладът не отдава дължимото на ситуацията. Целта му е да препоръча въвеждането на редица данъци на равнище ЕС, включително данък върху финансовите сделки и данък върху електроенергията. Ако данъкът върху финансовия сектор е необходим, приходите, които генерира, трябва да отиват в хазните на държавите-членки. В крайна сметка те са тези, които трябваше да спасяват банките. Ще им се отрази добре да използват тези средства за намаляване на публичния дълг, който нарасна по време на кризата. Докладът обаче допуска безусловно, че тези приходи могат да обслужват политическите цели на ЕС, сред които са и изменението на климата, и сътрудничеството за развитие.

Освен това докладът включва аргумент за данък солидарност върху самолетните билети, за да можем да се справим с проблемите в здравеопазването и да намалим таксите в транспортния сектор. Приемам, че можем да следваме тези полезни политически цели и че би било добре да помислим за разпределение на повече ресурси за тази цел. Тъй като това ще засегне нашите данъчни мерки обаче, самите държавите-членки трябва да поемат подобни инициативи, а не Европа да ги спуска отгоре. Опасявам се, че подобен подход може да застане на пътя на плодотворното сътрудничество със Съвета.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Повече от три години след кризата факторите, регулиращи финансовите пазари, все още са твърде малко. Във връзка с това един нов данък ще позволи освобождаването на нови източници на финансиране и ще даде възможност да се регулират най-съмнителните финансови практики. Нека да е ясно. В момента е невъзможно да се твърди, че случилото се преди три години няма да се случи отново в бъдеще, а това е достатъчно, за да се доведе човек до отчаяние. Следователно предизвикателството се състои в това, да знаем дали Европа разполага с критична маса, за да предприеме конкретни действия. Считам, че такава има и че колкото по-скоро предприеме действия по въпроса, толкова по-добре!

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приемането на този доклад на пленарно заседание показва пътя, по който Европейският съюз изглежда иска да тръгне надолу. Въпреки че идеята за въвеждане на данък върху финансовите сделки изглежда подкрепя широката общественост, независимо, че лидерите на страните от Г-20 не успяха да постигнат съгласие за определяне на подобен принос на световно равнище, се чувствам длъжен да спомена, че това може да има неблагоприятни последици в средносрочен и дългосрочен план. Въздействието от такъв данък, наложен само върху капитала в ЕС, със сигурност ще се изрази в мигриране на капитал към държавите с развити и възникващи пазари извън ЕС. Другият сценарий, поне в началната фаза, ще бъде този данък да се прехвърли под формата на разходите на кредитополучателите или други финансови услуги. Независимо каква е ситуацията, неблагоприятният ефект от това е, че ЕС ще се доближи още повече до опасната ситуация, в която ще загуби конкурентоспособността си спрямо други държави като САЩ, Япония или страните от БРИК. Това ще забави икономическия растеж и ще доведе до проблеми, включително за реалната икономика, която е зависима от възможно най-евтините източници на финансиране.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за този доклад, тъй като считам, че Европейският съюз се нуждае от новаторски финансови инструменти. Подобни инструменти всъщност ще позволят на ЕС да се справи с текущите предизвикателства, тъй като те ще имат и регулаторна роля и роля за събиране на приходи.

В Парламента често се посочва, че икономическата криза подчерта липсата на регулиране и надзор над световната финансова система. Знаем също така, че в момента данъкоплатците са първите, които понасят цената на кризата, не само поради облагането с данъци, но и в резултат от нарастващата безработица, намаляващите доходи, ограничения достъп до социални услуги и увеличаващото се неравенство. Нуждаем се от нови инструменти, ако искаме да предприемем комплексни и интегрирани действия срещу кризата.

Ето защо съм съгласен с въвеждането на дълго обсъжданите еврооблигации, което може да доведе до съвместно управление на дълга чрез агрегиране на част от държавния дълг. Докладчикът също така предлага други инструменти за финансиране, предназначени за намаляване на спекулациите, например последователно и ефективно облагане с данъци на енергийния сектор и изготвяне на предложения за данък върху развитието, което ще доведе до увеличаване на средствата за постигне на Целите на хилядолетието за развитие.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) В Европейския съюз непрекъснато се сблъскваме с последиците от финансовата криза, която през 2009 г. се превърна в бюджетна криза, важен аспект от която беше прекомерното емитиране на държавни облигации. За разлика от одобрения доклад обаче не виждам пазарен натиск в това, а по-скоро безотговорната бюджетна политика на редица правителства, които не желаят да реформират пенсионната и здравната си система, както и заетостта. Според мен е погрешно вината да се приписва на лошото функциониране на пазара и показва липса на смелост да се изправят пред необходимите реформи. Сега одобрихме правила за по-строго финансово регулиране и надзор над финансовите пазари и трябва да продължим и да предприемем мерки, с които да дадем тласък на европейските икономики, например под формата на финансиране за общи инфраструктури проекти и данъчни стимули за инвестиции на фирмите в наука и изследвания. Бих искал да отправя предупреждение срещу въвеждането на данък върху финансовите сделки и различните форми на банкови данъци, защото това ще доведе до затягане на финансовия пазар и до нарушаване на конкуренцията. Еврооблигациите не са решение, тъй като само прехвърлят фискалната безотговорност на европейско равнище, на места, които са далеч от обществения контрол, където опитите за прекомерните разходи ще имат още по-сериозни последици, отколкото на национално равнище. Не подкрепям и данъка върху въглеродните емисии в Европа, тъй като това ще натовари сектора на енергетиката с непропорционална тежест и в крайна сметка ще отслаби енергийната сигурност на ЕС.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Финансовите сделки представляват съществен процент от ресурсите във финансовия сектор и различните спекулативни операции на финансовите пазари изиграха голяма роля за световната финансова криза. Със сигурност не е справедливо данъкоплатците да понесат цялата тежест на финансовата криза, тъй като част от нея трябва да се прехвърли и на финансовия сектор. Докладът се съсредоточава основно върху сделки, които са изключително рискови и спекулативни, и следователно ще повиши отговорността на финансовия сектор посредством облагане с данъци на финансовите сделки в бъдеще, което, противно на очакванията, ще доведе до по-голяма стабилност в световния финансов сектор. Друга причина за въвеждане на данък върху финансовите сделки е фактът, че в повечето държави-членки финансовите услуги не се облагат с ДДС.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че това е положителна стъпка към бъдещите новаторски финансови инструменти, които ще подкрепят европейското икономическо възстановяване. Считам, че е важно Европа да намери ресурси на пазара, за да финансира ключовите сектори на нашата икономика в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и по-конкретно трансевропейската енергопреносна и телекомуникационна инфраструктура, необходима за излизане от кризата.

Важно е да стимулираме европейската икономика. Отговорността на ЕС не е само да налага и/или да повишава данъците, но да има смелостта да се изправи срещу пазара. Решението се състои в това да се открият нови форми на финансиране, които могат да гарантират цялостно изпълнение на проектите във възможно най-кратки срокове чрез създаване на ad hoc фондове, изградени на базата на емитиране на ценни книжа, пряко свързани с изпълнението и икономическата експлоатация на работата, и познати като облигации за проекти.

Въвеждането на данък върху финансовите сделки в Европа трябва да се предлага, само ако такъв бъде въведен в световен мащаб. Считам, че Комисията трябва да проучи възможността за въвеждане на такъв данък на равнище ЕС, като се опита да предположи дали това ще има отрицателни последици за конкурентоспособността на ЕС.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах за резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласна с целта на Комисията за увеличаване на размера на бюджета на ЕС чрез използването на новаторски фискални инструменти и признавам потенциалните ползи от повишаване на финансирането за частния сектор чрез използване на публични средства. Считам също така, че подобни мерки следва да бъдат придружени от прозрачно докладване, наред с подходящи насоки за инвестиции, управление на риска, пределни стойности на излагане на риск, процедури за контрол и надзор, като всички те трябва да бъдат установени в рамките на характеризиращ се с демократичност отчетност начин.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам изразената но време на пленарния вот подкрепа на Европейския парламент за въвеждане на данък върху финансовите сделки на европейско равнище. Данъкът върху финансовите сделки на европейско равнище ще наложи санкция върху високоспекулативните и социално ненужните финансови сделки и в същото време ще осигури на Европейския съюз годишни приходи в размер на 200 милиарда евро. Този вот е в разрез с Пакта за конкурентоспособността. Вместо да наказваме държавите и гражданите, трябва да облагаме с данък финансовите пазари. Комисията и Съветът трябва незабавно да вземат това предвид.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) С известни резерви подкрепям доклада на г-жа Podimata относно новаторското финансиране. Споделям безпокойството на докладчика за икономическата и финансовата криза, която преживяваме, и за произтичащата от това липса на инвестиции. Съгласен съм също така, че е желателно инвестициите да доведат до по-голям напредък и иновации и че е необходимо Европа да увеличи капацитета си за интелигентни инвестиции. Опасявам се обаче, че докладът като че ли клони твърдо към повишаване на данъците, докато в няколко държави (като Португалия например) вече изпитваме прекалено голяма фискална тежест. В окончателната си версия докладът призовава за въвеждането на данък върху финансовите сделки (на глобално или поне на европейско равнище), като признава, че трябва да се проучат последиците от това, но предлага проучването да се проведе впоследствие. Приветствам обосновката за въвеждането на еврооблигации, които ще улеснят достъпа до пазара за по-нестабилните държави от еврозоната, както и становището, че това би било от полза „за всички участващи държави-членки и за еврозоната като цяло“.

  Frédéric Daerden (S&D) , в писмена форма. – (FR) Някои хора не подкрепят данъка върху финансовите сделки на европейско равнище, защото той ще наруши конкуренцията на финансовите пазари в ущърб на Европа. Не считам, че данък от едва 0.01 % от тези сделки ще накара инвеститорите да се изтеглят от най-големия финансов пазар в света.

Ако разчитаме на Г-20 да поеме инициативата на световно равнище, ще си чакаме вечно. Ето защо се радвам, че внесеното от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент изменение в подкрепа на този данък върху финансовите сделки на европейско равнище беше прието. Това ще осигури приход от близо 200 милиарда евро годишно и ще даде възможност на Съюза правилно да финансира своя бюджет в момент, когато членовете на Съвета вече оповестиха намерението си да го съкратят, въпреки добавената стойност на европейските разходи.

Кризата, причинена от участниците на финансовите пазари, се използва като аргумент от правителствата с десни убеждения за съкращаване на бюджета и най-вече на социалните разходи. Следователно европейските граждани ще плащат за чужди грешки. Данъкът върху финансовите сделки въвежда социална справедливост при европейските решения чрез консолидиране на публичните финанси за сметка на онези, които допринесоха най-много за отслабването им. Следователно тази стъпка е съвсем навременна.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Икономическата и финансовата криза подчерта пълната липса на етика в тази сфера. Очевидно е, че моделът на нова социална икономика, при която стремежът към благосъстояние на индивида е ключът към колективното благо, представляващо съвкупност от благото на всички индивиди, не е адекватен. Според този доклад индивидуалният интерес не определя граници за колективния интерес, а да не говорим за общия. И все пак тъй като правителствата трябва да определят общия интерес като рамка, в която да осъществяват дейността си, както и пространство за свобода и индивидуални права в него, те трябва да дадат своя принос със въвеждане на справедлива и съвременна данъчна система. В съответствие с този подход, който трябва да бъде подкрепен на световно равнище от ЕС и всички държави от Г-8 и Г-20, приходите от финансовите сделки трябва да бъдат съпоставими с други приходи, като се използва специфична данъчна система, която насърчава по-голяма отговорност от страна на операторите наред с други правила и нови модели. Въвеждането на еврооблигации, предназначени за фонда за кризи и инфраструктурни проекти, може да подобри възможността на ЕС да предприема действия, ако те не са предвидени в бюджета на ЕС. Струва ми се, че приетият от нас доклад, макар и бавно, се движи в тази посока.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Настоящата икономическа криза очерта недостатъците в надзора над финансовия сектор. Следователно ние нуждаем от нови инструменти и нови фискални политики. Всъщност финансовата система генерира значителни приходи от спекулативни сделки, а не трябва да плаща данъци. Като гласуваме за данъка върху финансовите сделки, приходите от които може да се използват по предназначение за помощ за развитие, Европейският парламент посочва, че иска да спре тази несправедливост. Данъкът, разбира се, трябва да се прилага в световен мащаб, но ако това не се случи, ще поискаме ЕС да поеме своите отговорности, като го въведе в Европа. По този начин Европа ще даде пример в областта на новаторското финансиране и ще изрази солидарността си с развиващите се страни. Сега Европейската комисия трябва да ни представи законодателно предложение, което отговаря на очакванията, изразени от огромно мнозинство в Парламента.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам този вот относно данъка върху финансовите сделки, защото Европейският парламент призовава Съюзът да въведе тази данъчна схема, без да чака хипотетичното решение по този въпрос на световно равнище. Европейският съюз има най-големия финансов сектор в света. Следователно той трябва да има водеща роля.

Според различните проучвания въвеждането на данък от 0,05 % върху финансовите сделки трябва да генерира годишен приход от 200 милиарда евро, който да се използва за финансиране на икономическото възстановяване и на сътрудничеството за развитие, като в същото време това ще доведе до отдръпване от финансовите спекулации. Като казах това, освен това съм убедена, че се нуждаем от подобен данък на международно равнище. Съюзът трябва да насърчи своите партньори да приемат регламенти за данъци върху финансовите сделки.

Казвам това, защото ако този данък се приложи само в Европейския съюз, а не на международно равнище и от основните конкуренти на Европа, финансите на Съюза сериозно ще пострадат. По-конкретно, надявам се, че ще бъде постигнат компромис по този въпрос по време на френското председателство на Г-20.

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. – (FR) Повече от 10 години европейските социалисти се борят в Европейския парламент за данък върху финансовите сделки. Ще има много ползи от този данък. Той не само ще доведе до отдръпване от финансовите спекулации; но също така ще финансира помощта за развиващите се страни и за тяхното приспособяване към изменението на климата, като по този начин ще допринесе за бюджета на Европейския съюз.

В момента светът се намира в необичайна ситуация: рецесията изостри необходимостта от стабилизиране на финансовите пазари и Европейският съюз се нуждае от нови ресурси, за да преодолее тази рецесия, а това трябва да стане чрез възстановяване, а не чрез строги ограничения.

Същевременно обществена подкрепа за данъка непрекъснато нараства: все повече и повече правителства подкрепят идеята и Европейският парламент вече гласува неколкократно в подкрепа на въвеждането на данъка върху финансовите сделки. Този нов вот за данъка е важна стъпка: Парламентът твърди, че трябва да действаме незабавно на европейско равнище, дори и да няма международно споразумение. Искането на Парламента е ясно и вотът беше внушителен. Сега трябва да превърнем думите си в дела и да въведем данъка върху финансовите сделки.

  Lena Ek (ALDE), в писмена форма. – (SV) Докладът относно новаторското финансиране разглежда редица важни аспекти. За съжаление той съдържа предложение Европа да въведе данък върху финансовите сделки на едностранна основа. Считам, че трябва да вземем предвид шведския пример за едностранно въвеждане на такъв вид данък върху финансовите сделки през 80-те години на миналия век, довело до прехвърляне на по-голяма част от дяловете, облигациите и опциите в Лондон, за да не допуснем същата грешка на международно равнище. Според мен съществува голям риск, ако ЕС въведе този данък самостоятелно, стабилизиращите ефекти върху финансовия пазар да не се реализират. Рискът търговията на дялове, облигации и опции да се прехвърли към не толкова прозрачни и отворени пазари извън Европа е голям. Това няма да създаде по-добри условия за контрол на финансовия пазар. Ето защо гласувах срещу изменението, което предлага европейски данък „Тобин“, но въпреки факта, че това предложение беше одобрено, приех да гласувам за доклада при окончателния вот.

Този избор беше продиктуван от факта, че в противен случай в качеството си на преговарящ по стратегията „Европа 2020“ за групата Алианс на либералите и демократите бих рискувал да подкопая позицията по преговорите на групата по важните за нас въпроси, като например значението на създаването на реален вътрешен пазар, осигуряването на възможност за финансиране на инфраструктурни проекти чрез европейски облигации за проекти, и възможно решение във връзка с европейския данък за въглеродните емисии.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като защитава създаването на специфични инструменти, като въвеждане на данък върху финансовите сделки, който може да допринесе за подобряване на ефективността на пазара, повишаване на прозрачността, намаляване на ценовите колебания и създаване на стимули за дългосрочни инвестиции от страна на финансовия сектор с добавена стойност за реалната икономика.

  Göran Färm, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. – (SV) Ние, шведските социалдемократи, подкрепяме данъка върху сделките на световно равнище. Европейският съюз трябва да работи много активно за установяването на такава система. Ако с времето се окаже политически невъзможно да се стигне до международно споразумение, алтернативата за въвеждане на данък върху сделките само в ЕС трябва да се обмисли много внимателно. Той трябва да се основава на добре балансирана оценка на въздействието. В момента Комисията изготвя анализ, но това не спря представителите й на няколко пъти да предприемат действия, които да обезсмислят всичко, като изразяват ясно неблагоприятните си становища за въвеждането на данък на равнище Европейски съюз. Според нас това е неприемливо. Следователно, за да се изпрати ясен сигнал към Комисията, че този въпрос трябва да се приеме сериозно и процесът следва да бъде безпристрастен, ние избрахме да гласуваме в подкрепа на изменението, което засяга по-специално въвеждането на данък на ЕС. Много е важно решението по този въпрос да е обективно и добре обосновано.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад разглежда необходимостта от откриване на нови форми на финансиране на публичния сектор на световно и на европейско равнище. Всъщност настоящата финансова и икономическа криза налага държавите-членки да осигурят приходи, за да намалят бюджетните кризи. Сред новите средства на финансиране са облагането с данък на финансовия сектор и на емисиите на CO2.

Напоследък финансовият сектор наруши целите си за финансиране на развитието на икономиката и с извинението, че трябва да покрива рискове, увеличи лихвените проценти, като веднага получи огромни печалби, които сериозно засегна публичните финанси и гражданите. Междувременно данъкът върху емисиите на CO2 ще направи принципа „замърсителят плаща“ по-справедлив и по-последователен и ще допринесе не само за ограничаване на изменението на климата, но също така за финансиране на инвестиционни проекти в тази област. Съгласен съм с въвеждането на данък върху финансовите сделки на световно равнище. Считам, че преди да се въведе на европейско равнище, трябва да се извърши оценка на въздействието. Съгласен съм също така с въвеждането на еврооблигациите, тъй според мен те са общ инструмент за управление на дълга.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В този доклад се говори за „новаторско финансиране“. Всъщност обаче той не може да избяга от остарелите позиции, отхвърлящи най-елементарната справедливост. Много отдавна финансовият пазар трябваше да бъде ефективно контролиран и регулиран. Много отдавана трябваше да се прекратят спекулациите, независимо дали са били със стоки, включително храна, имущество, социални придобивки и пенсии или държавния дълг на държавите (това са само няколко примера). Европейската комисия обаче упорито отказва да продължи напред с тези предложения въпреки че знае, че финансовите загуби от укриване на данъци и данъчни измами в Европа се оценяват на около 200-250 милиарда евро годишно – сума, която би била достатъчна, за да намалим публичните дефицити, без да се налага да увеличаваме данъците върху доходите на заетите лица – „старото“ решение. Тя също така упорито отказва да въведе данък върху финансовите сделки на равнище Европейски съюз и не оказва натиск за приемането му на световно равнище.

Същото важи и за скандалното продължаващо съществуване на данъчни убежища. Това биха били начини за събиране на приходи за борба с бедността и други упорити икономически и социални проблеми. Текущите изчисления на приходите от данъка върху финансовите сделки, дори и при ниска ставка, показват, че ще се генерират около 200 милиарда евро годишно на равнище на ЕС.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Приветствам резолюцията относно новаторските инструменти за финансиране, която представлява приносът на Парламента към разискването за това, как да генерираме нови приходи, да гарантираме справедлива данъчна политика и да увеличим максимално възможностите за възстановяване на доходите. Подкрепям въвеждането на данък върху финансовите сделки. Последната криза, за която можем да виним някои видове спекулативно финансиране, – показва как държави и граждани в крайна сметка лично плащат за щети, причинени от други.

Данъкът върху финансовите сделки ще пълни хазната на ЕС с близо 200 милиарда евро всяка година и ще допринесе за ограничаване на спекулативната дейност, като я оскъпи и я направи по-непривлекателна. Считам обаче, че този данък трябва да се въведе на световно равнище, а не само в Европа, за да се предотврати създаването на конкурентни недостатъци само за Европа, която, да не забравяме, е много привлекателна, тъй като е най-големият световен пазар. Всички ние също така приветстваме подкрепата на Парламента за еврооблигациите и за облигациите за проекти, които ще насърчат възстановяването, като стимулират реалната икономика и създаването на инфраструктури, които са жизненоважни за европейската икономика.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Отдавна има нужда от контрол и ефективно регулиране на капиталовия пазар, предотвратяване на спекулациите за много широк кръг от продукти, включително стоките, сделките с имущество, социалните придобивки, пенсиите и застраховките, както и цял куп деривати, включително спекулациите с държавен дълг.

За съжаление Европейската комисия не постигна напредък, а е добре известно, че финансовите загуби в резултат на укриване на данъци и данъчни измами в Европа се оценяват на около 200-250 милиарда евро годишно, което само по себе си би било достатъчно за намаляване на публичните дефицити, без да се налага да се повишават данъците за заетите лица.

Ако имаме и данък върху финансовите сделки на световно равнище обаче и следователно на равнище Европейски съюз, както и ако се сложи край на данъчните убежища и спекулативните финансови продукти, ще разполагаме с по-големи суми, с които да се справяме с икономическите и социалните проблеми.

Текущите изчисления на приходите от данъка върху финансовите сделки, дори и при ниска ставка, показват, че ще се генерират около 200 милиарда евро годишно на равнище Европейски съюз.

На този фон не можем да приемем да се отлага ясната позиция относно създаването на данък върху финансовите сделки под претекст, че са необходими допълнителни изследвания и оценки.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Ако финансовата система, отговорна за необмислената търговия и спекулациите, се сочи като една от основните причини за финансовата криза, тогава е редно отговорните да платят своя дял, като дадат най-съществен икономически принос. Въпреки това считам, че методът, предложен в доклада, ще се отрази на несигурното равновесие в областта на конкуренцията, като подкопае основите й, тъй като ще трябва да се прилага на световно равнище. Поради тази причина и за да се избегне създаването на опасен прецедент по отношение на европейската данъчна система, не подкрепям доклада на г-жа Podimata и гласувах срещу него.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Гласувах за измененията и онези части от текста, свързани с облагането с данъци на финансовите сделки. Всъщност гласувах за принципа, че финансовите институции трябва да споделят бремето на рецесията, причинена от тях, а нашите публични финанси трябва да се консолидират.

Проблемът с доклада, срещу който гласувах, е, че основната му цел е посредством иновации да създаде нови данъци, които да бъдат управлявани, когато това е възможно, на европейско или световно равнище, или поне от международни органи, които да решават кои ще бъдат бенефициерите на тези средства и как ще се използват. Освен това няма гаранция, че данъците върху трудовите доходи ще бъдат намалени значително. По същия начин мога само да се противопоставя на данъка върху въглеродните емисии на всички равнища, тъй като неизбежно ще накаже най-бедните граждани, както се вижда от несправедливия и непопулярен проект на г-н Саркози.

Противопоставям се също и на европейска агенция, която да отговаря за емитирането на европейски облигации, с цел събиране на публичен дълг - това е истински бонус за обезумели хора, който ще бъде заплатен от такива с повече разум. Накрая, за съжаление, въпреки че частта, посветена на финансирането за развитие, с основание критикува корупцията на правителствата и данъчните убежища, все пак е достатъчно деликатна да не спомене скандалните практики на многонационалните фирми и най-вече използваните от тях трансферни цени.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът относно „новаторското финансиране“ изпраща силно послание до финансовите институции и по-специално до банковия сектор, че е време за допълнително регулиране на финансовия сектор, като банките поемат административната и правна отговорност за небрежните си действия и неефективните практики за управление на риска. Стана ясно, че пазарът на финансови услуги често не може да се саморегулира достатъчно добре и че качеството на защита на потребителите и предпазните клаузи в сектора на финансовите услуги трябва чувствително да бъдат подобрени, най-вече по отношение на контрола и надзора. Ситуацията в момента може да се използва като възможност за затягане на сектора на финансовите услуги и за възстановяване на доверието на потребителите в него, тъй като в момента те плащат за огромните грешки и спасяват основни финансови институции.

С оглед на казаното, Комисията първо следва да оцени влиянието, което би имал данъкът върху финансовите сделки върху европейската икономика, защото в бъдеще предложенията не трябва да се основават само на импулсивно взети решения за справяне с моментно положение, а да почиват на прагматичен подход, който ще устои на натиска на времето и ще възстанови доверието на европейските граждани във финансовите пазари.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Приемането на доклада Podimata беше възможност Парламентът да покаже единодушна подкрепа за въвеждането на данък върху финансовите сделки на европейско равнище. До момента европейската десница винаги е възпрепятствала предложенията на социалистите по въпроса, както в парламентарни комисии, така и на пленарни заседания. Фактът, че мнозинството от членовете на Европейския парламент, т.е. и част от десницата, беше спечелено на страната на този проект, който Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент подкрепя години наред, е добра новина. Това показва, че заедно постепенно осъзнаваме достойнствата на този проект. Този вот бележи нов етап от процеса на въвеждане на финансов инструмент, който ще служи по-конкретно за генериране на допълнителни собствени ресурси за бюджета на ЕС, но и за подкрепа за инициативите за развитие в международен план. Борбата обаче не е приключила. За момента това е само политическа позиция. Въпреки изявленията, трябва да останем бдителни за истинската готовност на европейските държавни и правителствени ръководители, голяма част от които са с десни убеждения, да въведат този данък.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Повече от 10 години европейските социалисти се борим за въвеждането на данък върху финансовите сделки. Въпреки многото резерви за тази идея, приемането на резолюцията с огромно мнозинство е важна стъпка. Като насърчава облагането с данък на финансовите сделки в международен план и във всички случаи като препоръчва създаването на такъв данък в рамките на Европейския съюз, Парламентът полага основата на нов световен финансов ред. Освен това трябва да споменем новите финансови перспективи, които предлага подобен данък, тъй като въвеждането му може да носи приходи от близо 200 милиарда евро годишно. Този вот е истинска победа. Сега и международните органи трябва да покажат, че са толкова смели, колкото членовете на Европейския парламент

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Облагането с данък на финансовите сделки е нещо, за което социалистите и хората с леви убеждения в Европа се борят отдавна. Приемането на доклада на колегата от Гърция, Anni Podimata, с огромно мнозинство е доказателство за постигнатия в Европейския парламент политически напредък. Това е голяма победа за европейската левица, с която може да се гордее. Въпреки че текстът няма пряка законодателна сила, той бележи решителна политическа стъпка напред. Отсега нататък европейската десница в Европейския парламент няма да може да предотврати въвеждането на подобен данък. Това е истинска стъпка в посока бюджетен федерализъм, който е единственият път за постигане на целите на Европейския съюз за растеж, заетост и преодоляване на рецесията.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с доклада, защото едно от главните предимства на новаторските инструменти за финансиране е, че те носят двоен дивидент, тъй като могат да допринесат за постигането на важни политически цели, като например стабилността и прозрачността на финансовите пазари, и да предложат значителен потенциал за приходи, но ефектите от тези инструменти върху отрицателните външни ефекти, създадени от финансовия сектор, също следва да се вземат предвид. Съгласен съм с разпоредбата и призива за въвеждането на новаторски финансови мерки за събиране на повече средства от този сектор и за изместване на данъчната тежест от трудещите се хора. Това би могло да подобри пазарната ефективност, да увеличи прозрачността и да намали спекулациите и дори прекомерната ценова нестабилност, да създаде стимули за финансовия сектор да реализира дългосрочни инвестиции с добавена стойност за реалната икономика, както и да помогне за финансирането на глобалните обществени блага и за намаляването на публичните дефицити. Подкрепям идеята за емитиране на общи европейски облигации за финансиране на проекти, с които да се финансират значителни европейски инфраструктурни потребности и структурни проекти в рамките на програмата „Европа 2020“, и очакваните нови стратегии на ЕС, като например новата стратегия за развитие на енергийната инфраструктура и други мащабни проекти. Облигациите за финансиране на проекти на ЕС ще обезпечат необходимите инвестиции, ще привлекат нужната подкрепа и ще се превърнат във важен механизъм за осигуряване на максимална публична подкрепа. Тези проекти трябва също така да допринесат за екологичното преобразуване на нашите икономики, като проправят пътя за икономика с нулеви емисии на въглерод.

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE), в писмена форма. – (LV) Новият данък върху финансовите сделки няма да реши бюджетните проблеми на държавите-членки на Европейския съюз. Ето защо не подкрепих доклада относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище. За разлика от някои хора, считам, че не банките ще плащат този данък, а техните клиенти, добрите стари данъкоплатци. При икономическо възстановяване не трябва да въвеждаме нови данъци, а да намалим държавните разходи. Новият данък ще послужи само, за да прикрие неспособността на правителствата да намалят разходите си и няма да постигне желания ефект.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът, поставен на гласуване днес в Парламента, се отнася до въвеждането на новаторски финансови инструменти. Искам да подкрепя резолюцията със своя вот, защото икономическата криза през последните години очерта липсата на регулиране и необходимостта от създаване на нови финансови инструменти, които могат да се справят с основни финансови спекулации. Следователно с това свое действие ЕС ще може еднозначно да заяви необходимостта от това да се отговори на потребностите на реалната икономика, като се подкрепят дългосрочните инвестиции и се създадат допълнителни ресурси, за да се изправим срещу с големите световни и европейски предизвикателства и да се справим с тях, да постигнем целите за растеж и развитие съгласно стратегията на Съюза „Европа 2020“. Драстичното увеличение на финансовите сделки разкри огромният разрив между финансите и реалната икономика. Въвеждането на данък върху финансовите сделки, емитирането на общи европейски облигации и предвиждането на данък върху въглеродните емисии са някои от предложенията за създаване на нови процеси, необходими за нашата икономика. Те обаче не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху най-уязвимите потребители.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Одобрявам резултата от гласуването по доклада за новаторското финансиране на световно и европейско равнище. В дози доклад се разглеждат два важни въпроса, а именно данъкът върху финансовите сделки и еврооблигациите Те биха могли да бъдат важни източници на финансиране за разширяване на финансовите и икономически възможности на ЕС, които ще допринесат за изпълнението на големи и стратегически важни проекти, включително проекти в областта на транспорта и енергетиката, а също така евентуално да улеснят мобилизирането на частен капитал. От известно време група Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент призовава за подобно решение. Радвам се, че при вота въвеждането на тези новаторски решения беше подкрепено с явно мнозинство.

  Sabine Lösing и Sabine Wils (GUE/NGL), в писмена форма. – (DE) Левицата подкрепя въвеждането на данък върху финансовите сделки от години. Днес тази идея беше приета в общи линии от Европейския парламент. Докладът по собствена инициатива на г-жа Podimata, който беше приет от Парламента, не казва ясно „да“ или „не“ по въпроса за данъка върху финансовите сделки. Не е ясно и дали или кога можем да очакваме съответно предложение от Комисията. Все още предстои да изминем дълъг път преди да започне законодателният процес. В момента Комисията просто изготвя проучване на осъществимостта. Едно от рамковите условия за това проучване на осъществимостта е данъкът върху финансовите сделки да не нарушава конкуренцията. Много е нереалистично в момента да очакваме въвеждане на данък върху финансовите сделки в световен мащаб. Докладът по собствена инициатива не само разглежда въпроса за данъка върху финансовите сделки, но също и гладкото функциониране на политиката в областта на конкуренцията в ЕС и въвеждането на данък върху въглеродните емисии по модел на ДДС, който трябва да се наложи върху всеки продукт на пазара.

Не можем да приемем този данък върху въглеродните емисии. Това е искане за екологична политика на консерваторите, които се стремят към енергиен микс от атомна енергия и енергия от възобновяеми източници. Атомната енергия ще остане незасегната от този данък. Призоваваме за облагане с данък на факторите за производство на енергия, включително на атомна енергия, чрез комбиниран данък върху първичните енергийни източници/въглеродните емисии. Въздържах се от гласуване, защото не мога да подкрепя доклад, който обединява една добра идея - за данъка върху сделките, с мерки, които ще донесат още по-голяма тежест за хората в Европа.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) През последните години световната икономическа и финансова криза разкри сериозните слабости в регулаторната и надзорната рамка на световната финансова система. Финансовите сделки се отличават с изключително нараснал обем и забележително несъответствие между обема на сделките и основните потребности на реалната икономика. Преобладаващите краткосрочни инвестиции доведоха до прекалено голяма колебания и поемане на риск. Краткосрочните спекулативни сделки бяха в основата на кризата и подчертаха ясната връзка между неефективното финансово регулиране и надзор и устойчивостта на публичните финанси. Гласувах за доклада, защото предизвиканите от това пазарно поведение проблеми имат огромно въздействие върху публичните финанси, европейските граждани и др. Докладът цели да се създадат инструменти, предназначени за намаляване на спекулациите, гарантиране на справедливо разпределение на тежестта между основните финансови участници и създаване на нови ресурси за посрещане на основните предизвикателства.

Данъчните измами и укриването на данъци в момента струват на държавите-членки на ЕС приблизително 250 милиарда евро годишно. Новият елемент е данъкът върху финансовите сделки, който ще генерира близо 200 милиарда евро приходи годишно за ЕС и ще доведе до отдръпване от спекулативните сделки.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Като гласуват за този доклад, членовете на ЕП отговарят на призива на обществото за справедливо данъчно облагане на финансовия сектор. Финансовият сектор до голяма степен е освободен от ДДС и не се облага с данъци в достатъчна степен, докато обикновените граждани трябва да плащат разходите за финансовата криза, като всеки мъж, жена и дете от ЕС допринася с 9500 евро за държавна подкрепа. При това гласуване членовете на ЕП подкрепиха стотиците хиляди активисти, които усърдно работят за данък от типа „Робин Худ“ – малък данък върху финансовите сделки, с който може да се съберат милиарди за изпълнение на приоритетите у дома и на нашите ангажименти за борба с бедността и измененията на климата в международен план.

Световното споразумение би било най-добрият начин да въведем подобен данък, но гербовият налог върху акциите в Обединеното кралство показва, че е възможно да се въведе успешен и добре обмислен данък върху финансовите сделки, без да се подкопава конкурентоспособността. Координиран данък върху финансовите сделки в рамките на ЕС ще бъде първата стъпка към въвеждане на световен данък върху финансовите сделки. Време е за действие и ЕС може да поведе тази кампания за по-справедливо данъчното облагане в световен мащаб.

  Arlene McCarthy (S&D), в писмена форма. – (EN) Членовете на ЕП от лейбъристката партия отговарят на публичния призив за справедливо данъчно облагане на финансовия сектор. Финансовият сектор до голяма степен е освободен от ДДС и не се облага с данъци в достатъчна степен, докато обикновените граждани поемат разходите за финансовата криза, включително като всеки мъж, жена или дете допринася с по 9 500 евро към държавната подкрепа в ЕС. При това гласуване членовете на лейбъристите в ЕП подкрепиха стотиците хиляди активисти, които усърдно работят за данък от типа „Робин Худ“ – малък данък върху финансовите сделки, с който може да се съберат милиарди за изпълнение на приоритетите у дома и на нашите ангажименти за борба с бедността и измененията на климата в международен план. Световното споразумение би било най-добрият начин да въведем подобен данък, но гербовият налог върху акциите в Обединеното кралство показва, че е възможно да се въведе успешен и добре обмислен данък върху финансовите сделки, без да подкопава конкурентоспособността. Координиран данък върху финансовите сделки в рамките на ЕС ще бъде първата стъпка към въвеждане на световен данък върху финансовите сделки. Време е за действие и ЕС може да поведе тази кампания за по-справедливо данъчното облагане в световен мащаб.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Идеята за данък върху финансовите сделки беше застъпена от левицата от години. Днес тя е предмет на консенсус. За нас тази отстъпка е добре дошла. Въпреки това данъкът върху финансовите сделки следва да е насочен само към защита на общия интерес на хората, а не към безпроблемното функциониране на свободна търговия или на правата за търговия с вредните емисии, които някои, а всъщност и самият текст, наричат пазар на въглеродни емисии. Ще гласувам против грубото ограбване на тази добра идея.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че съм съгласен с голяма част от съдържанието на доклада, не можех да гласувам за него, тъй като подкрепя въвеждането на данък върху финансовите сделки (на глобално или поне на европейско равнище), макар да признава, че трябва да се проучат последиците от това, като предлага проучването да се проведе впоследствие. Партията, която представлявам, винаги се е борила против въвеждането на подобен данък върху финансовите сделки в Португалия поради разрушителния ефект, който би могъл да има върху финансовите пазари. Португалия е изтощена и не може да понесе допълнителна данъчна тежест, като се има предвид, че в крайна сметка този данък ще бъде поет от гражданите, тъй като финансовите институции ще го прехвърлят върху клиентите си. Въвеждането на подобен данък само на европейско равнище може да постави други пазари в благоприятни конкурентни условия във връзка с европейските финансови пазари.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на доклада на Парламента относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище, тъй като въвежда идеята, която е един от стълбовете на левицата в света: въвеждането на данък върху финансовите сделки. Текстът със сигурност можеше да бъде по-смел и да обвърже този данък с въвеждането на подобен данък на световно равнище.

Моята политическа организация винаги е защитавала необходимостта от създаване на данък върху световния капиталов поток като т. нар. данък „Тобин“. Ето защо, въпреки че според мен предложението в доклада е незадоволително, считам, че то е стъпка в правилната посока.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) При световната икономическа и парична криза от 2007 г. станахме свидетели на основните слабости на регулаторната и надзорната рамка на световната финансова система. Оглавих борбата за новаторско финансиране в рамките на Европейския парламент, като създадох работна група, която да разгледа възможността за въвеждане на данък върху международните сделки. Убеден съм, че подобен данък не само ще даде възможност за по-добро регулиране на финансовия сектор, като ограничи чисто спекулативната дейност, но също така ще помогне на най-бедните, особено на развиващите се държави и на най-слабо развитите сред тях да постигнат Целите на хилядолетието за развитие и да предприемат необходимите мерки, за да се адаптират към изменението на климата.

Данъкът върху финансовите сделки на европейско равнище би могъл да генерира годишни приходи в Съюза в размер от 200 милиарда евро и близо 650 милиарда щ.д. в световен мащаб. Ако постигнем напредък на европейско равнище, като въведем данък върху международните финансови сделки, ще можем да съхраним силното послание, което изпратихме през декември 2010 г., когато приехме документа „Финансовата, икономическата и социалната криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат“.

  Alexander Mirsky (S&D) , в писмена форма. – (EN) Приемането на този доклад ще бъде първият силен сигнал от Парламента в подкрепа на данъка върху финансовите сделки в момент, когато Комисията има двусмислен подход и едновременно показва стремеж за регулиране на финансовите участници, но и за освобождаването им от данъчно облагане. Трябва да обърнем внимание на двуличните речи на някои от лидерите на десницата, които призовават за форма на облагане с данък на финансовия сектор, но само на световно равнище, а всички знаем, че там това е малко вероятно. Комисията следва да даде ясен и точен сигнал за факта, че данъкът върху сделките трябва да се плаща от всички. Ситуацията, при която земеделските стопани плащат данък, а представителите на финансовия сектор не, е неприемлива. Социалната несправедливост поражда злоба, а толерантността превръща държавните институции в пясъчна яма, създадена от банките. Гласувах за доклада.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Въвеждането на данък върху финансовите сделки е стъпка в правилната посока и ще засегне главно хедж фондове и сходни продукти, което изглежда няма да бъде от голяма полза за реалната икономика. Несъмнено е правилно европейците да поемат лидерството – в крайна сметка ще трябва да почакаме неопределено време, ако искаме да накараме и американците да се присъединят. Данъкът върху финансовите сделки обаче не трябва да се използва като възможност да се вкара данък на ЕС през задната врата. За нещастие обаче докладът на г-жа Podimata ни води именно в тази посока. Фискалният суверенитет трябва да остане в ръцете на държавите-членки. Ако Брюксел не може да се справи със средствата, които получава, тогава трябва да затегне колана. Има достатъчно правомощия, които може да се регулират по-добре на национално равнище, отколкото на равнище на Европейски съюз. Другите призиви, които се съдържат в доклада, а именно за въвеждането на еврооблигациите и данъка върху въглеродните емисии, трябва да бъдат отхвърлени. От една страна, еврооблигациите са продукт, който е в разрез с всякаква икономическа логика, а от друга страна, страните от еврозоната с разумна фискална политика отново са принудени да плащат несправедливо. Европейският съюз просто ще се превърне в съюз на трансфери. Данъкът върху въглеродните емисии със съмнителни цели ще навреди на европейската икономика и ще доведе до закриване на работни места, като по този начин ще се отрази неблагоприятно върху повечето хора. Поради тази причина, докладът трябва да бъде отхвърлен.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах против доклада, защото макар идеята за приноса от финансовата система, която в най-голяма степен е виновна за кризата от последните две години, да изглежда оправдана, начинът, по който тя ще се реализира, ме озадачава.

Трябва да кажа, че приветствам предложението за създаване на еврооблигации, които, според мен, могат да бъдат полезен инструмент, но повече ме безпокои същността на доклада, а именно въвеждането на данък върху финансовите сделки. Считам, че е прекалено рисковано да го прилагаме само на равнище Европейски съюз, тъй като това може да направи цялата финансова система на ЕС неконкурентоспособна, а операторите може да бъдат изправени пред твърде много трудности, като съсредоточат дейността си на други пазари.

Не бих искал също така този данък да открива пътя за създаването на потенциална централизирана система за данъчно облагане в ЕС – аз съм изцяло против подобно нещо.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) До този момент европейските данъкоплатци поемат основната финансова тежест на икономическата криза. Следователно е от значение да се използват други инструменти, за да се гарантира, че агентите и спекулантите на финансовите пазари ще споделят част от отговорността. Така е редно. Данъкът върху финансовите сделки обаче не трябва да се използва като извинение за въвеждане на пряко данъчно облагане от Брюксел. Това ще наруши фискалния суверенитет на държавите-членки. Докладът разкрива тенденции в тази посока и поради това гласувах против него.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах за резолюцията относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище. Европа с най-големия финансов пазар в света, постепенно се опитва да се изправи на крака след кризата, ефектите от която ще се усещат години наред. Ето защо е важно да създадем новаторски финансови мерки, които да гарантират финансова стабилност и прозрачност. В момента повечето финансови услуги са освободени от ДДС. Следователно се губят значителни приходи от финансовия сектор, а данъчната тежест върху работниците се увеличава. Считам, че данъкът върху финансовите сделки е ефективна мярка за финансиране, която ще допринесе за намаляване на спекулациите и публичните дефицити. След като изготвим оценка на негативното въздействие от този данък върху конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб, трябва да положим всички усилия, за да гарантираме, че той ще се прилага и на световно равнище. Освен това, с цел да се повиши БВП на всички държави, е препоръчително да се създаде данък върху банковите активи, пропорционален на системното значение на съответната кредитна институция и на равнището на риска, с който е свързана дадена дейност. Съгласен съм с предложението за емитиране на европейски облигации за финансиране на проекти, които като общ инструмент за управление на дълга ще допринесат за привличане на повече инвестиции в европейски инфраструктурни проекти. В допълнение, за да извлечем максимална полза от прилагането на данъка върху въглеродните емисии, е необходимо да определим минимални задължителни изисквания за всички държави-членки, като предотвратим прехвърлянето на основната тежест върху потребителите с ниски доходи.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах за доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище. Финансовата криза и кризата с дълга разкриха пропуските при функционирането и контрола на финансовия сектор. Въвеждането на данък върху финансовите сделки в световен мащаб не е ново предложение и със сигурност не е популярно във всички развити държави без изключение, особено в онези, които провеждат политика на ниски данъци. Въпреки това, ако глобалното споразумение се окаже невъзможно, въвеждането на данък върху финансовите сделки в ЕС, в случай че той не вреди на конкурентоспособността, ще спомогне за подобряване на начина, по който функционира този сектор, и в същото време ще генерира важни публични приходи. Това е същността на изменение 2, което подкрепих при вота.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад е посветен на новаторските средства за финансиране на световно и европейско равнище. Той очертава мерките за справяне със сериозните недостатъци на регулаторната и надзорната рамка за световната финансова система, разкрити от глобалната икономическа и финансова криза в периода 2007-2009 г. В момента финансовите сделки се отличават с изключително нараснал обем и съществено несъответствие между обема на сделките и свързаните с тях потребности в „реалния свят“. Новите модели на търговия, като например краткосрочните инвестиции и автоматизираната високочестотна търговия, които за заели централна роля в световните финансови тенденции и водят до прекомерна нестабилност и поемане на риск, заслужават вниманието на тези правителства. Това са достатъчни причини за Европейския парламент в рамките на своите правомощия да даде своя принос и да посочи мерките, които счита за подходящи за преодоляване на ситуацията, в която се намираме в момента.

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Докладът относно новаторското финансиране разглежда редица важни аспекти като значението на създаването на реален вътрешен пазар като основа за европейски растеж, значението на това да се осигури възможност за финансиране на европейски инфраструктурни проекти чрез европейския облигации, емитирани за тази цел, както и на евентуално решение за европейски данък върху въглеродните емисии, така че да можем да преминем към устойчиво производство в Европа. Фактът, че докладът посочва, че държавите-членки на ЕС трябва да посрещнат определените цели за предоставяне на помощ, също е важен.

Въпреки това ние избрахме да се въздържим при окончателното гласуване, защото не считаме, че идеята Европа самостоятелно да въведе данък върху финансовите сделки е добра, ако и останалите държави не направят същото. Считаме, че шведският пример за едностранно въвеждане на такъв вид данък върху финансовите сделки през 80-те години на миналия век, което доведе до прехвърляне на по-голяма част от дяловете, облигациите опциите в Лондон, трябва да бъде взет предвид, за да не допуснем същата грешка на международно равнище.

Считаме, че има голям риск стабилизиращите ефекти, които се надяваме да има данъкът върху финансовите сделки върху финансовия пазар, да не се реализират, ако ЕС самостоятелно въведе този данък. Рискът търговия на дялове, облигации и опции да се прехвърли към не толкова прозрачни и отворени пазари извън Европа е голям. Това няма да създаде по-добри условия за контрол на финансовия пазар и също така ще подкопае въведения от нас съвместен европейски надзор над финансовите пазари.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За да се справят с глобалната финансова криза и голямата рецесия, възникнала в резултат от нея, няколко правителства увеличиха държавния си дълг до неустойчиви равнища с цел да спасят финансови дружества и да стимулират икономиките си. В същото време банките трупат приходи чрез разликата между получените заеми от централните банки при лихвени проценти близо до нулата и цената, на която предоставят кредити на потребители и държави. Ето защо е толкова наложително финансовите предприятия да поемат своята отговорност за справяне с кризата, която причиниха. Данъкът върху финансовите сделки е най-малкото, което може да се желае.

На онези, които искат да отложат поемането на тази отговорност под претекст, че подобен данък може да се въведе само на световно равнище, ще кажа, че: (1) чрез едностранното въвеждане на този данък позицията на ЕС ще се засили значително; (2) ако част от капитала, използван при спекулативни сделки, трябва да напусне ЕС, това ще доведе до намаляване на колебливостта на финансовите пазари, което би било полезно; (3) ако световното финансово регулиране не е възможно или препоръчително, има необходимост от разумни правила за обращението на капитала. Докладът е стъпка в тази посока.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, защото е крайно време ЕС да поеме водеща роля и да въведе данък върху финансовите сделки на европейско равнище. Считам, че ако предприемем тази първа стъпка, това ще повиши вероятността за постигане на целта за въвеждане на данък върху финансовите сделки в световен мащаб. Предложеното от моята група изменение за въвеждане на данък върху финансовите сделки на равнище ЕС, без допълнително отлагане за провеждане на повече проучвания например беше прието с незначително мнозинство. Приканвам отговорния член на Комисията, г-н Шемета, да предприеме най-накрая действия.

Резолюцията беше приета с голямо мнозинство: 529 гласа „за“, 127 гласа „против“ и 18 „въздържал се“. Това е силен сигнал от Парламента, който не може да бъде пренебрегнат от Комисията или тълкуван отново неоснователно. Призовавам председателя Барозу да предприеме действия, да упражни правото на Комисията да поема инициатива и да представи пред нас – законодателния орган – проект на предложение. По този начин можем да съберем общо 200 милиарда евро – средства, от които болезнено се нуждаем и които трябва да бъдат осигурени от онези, които причиниха кризата. Не е редно да се обръщаме към данъкоплатците да компенсират дефицитите, причинени от финансовата криза, а вместо това трябва да накараме частния сектор най-накрая да плати своя дял. Тези средства трябва да се използват за консолидиране на бюджета и като отделен източник на приходи за бюджета на ЕС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Днес Европейският парламент отново призова за въвеждане на данък върху финансовите сделки на равнище ЕС като част от доклада относно новаторското финансиране, приет от членовете на ЕП. Зелените отдавна призовават за въвеждане на данък върху финансовите сделки и одобриха вота, а членът на ЕП от Зелените, Philippe Lamberts каза следното: „Европейският парламент непрекъснато настояваше за въвеждането на данък върху финансовите сделки на равнище ЕС. Макар че крайната цел трябва да бъде въвеждане на този данък на световно равнище, несъмнено има ползи, заради които ЕС трябва да продължи сам. Членовете на ЕП днес отправиха призив към Комисията да предприеме стъпки в тази посока. Зелените отдавна се борят за въвеждането на данък върху финансовите сделки както като средство за ограничаване на вредните спекулации, така и като нов източник за генериране на публични приходи. Освен че е потенциално важен източник на финансиране в момент, когато министерствата на финансите в отделните държави са под напрежение, данъкът върху финансовите сделки е социално справедлив. Данъкът върху финансовите сделки също така е насочен към системния риск, произтичащ от високочестотната търговия, която играе роля на фактор, допринасящ за отказ от рискови спекулации. Време е Комисията и държавите-членки да престанат да отлагат.“

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Последната икономическа криза очерта ясно недостатъците на системата за регулиране и надзор на световните финанси.

Прекалено често обемът на тези сделки надхвърля нуждите на реалния свят и води до спекулации, които с течение на времето допринесоха за изключително голяма колебливост на капитала и до риск от несъстоятелност. Първите, които понесоха тежестта на кризата, както и по отношение на растящата безработица, намаляващите доходи, ограничения достъп до социални услуги и увеличаващото се неравенство, бяха данъкоплатците.

За да предотврати бъдещи кризи, ЕС сега трябва да насърчи истински промени в регулирането и надзора и да изгради една по-здравословна и силна финансова среда. Идеята за данък върху финансовите сделки има важни предимства, особено сега в периода след кризата, а именно стабилизиране на пазарите, осигуряване на стимули за дългосрочни инвестиции и проследяване на одита на отделните сделки.

Важно е ограничаването на спекулациите, подкрепата за дългосрочни инвестиции и постигането на дългосрочен растеж в унисон със стратегията на Съюза „Европа 2020“ да бъдат допълнени с въвеждането на сходна система за финансиране извън Европейския съюз, за да не допуснем ЕС да изпадне в неизгодно конкурентно положение.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) При днешното гласуване станахме свидетели на подкрепата за доклада относно новаторското финансиране в света и в Европа. Единствената част, която не беше подкрепена, беше призива Комисията да проучи възможността за въвеждане на данък върху въглеродните емисии на ЕС, който, подобно на ДДС, да бъде въведен на вътрешния пазар за всички продукти. Радвам се да отбележа, че има подкрепа по основните точки, с които се отправя призив към Комисията да проучи възможностите и практическите подробности, свързани с различните нови данъци и последиците, които произтичат от тях. При банковите данъци, данъците върху финансовата дейност и данъците върху финансовите сделки всеки има своята икономическа цел, а потенциалът им за събиране на преходи е различен. Ето защо е важно преди да се наложат допълнителни данъци, да се изготвят задълбочени анализи.

Предложената за разглеждане идея, че ако се въвежда данък върху финансовите сделки, това трябва да стане във възможно най-широк мащаб, се радваше на подкрепа. Същевременно членовете на Парламента, сред които и аз, поискаха яснота за това кой в крайна сметка ще плаща този данък, защото данъчната тежест обикновено се понася от потребителите, които в този случай ще бъдат инвеститори на дребно и физически лица. Благодаря Ви.

  Edward Scicluna (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада на г-жа Podimata, който съдържа редица добри идеи относно въвеждането на данък върху финансовите сделки в световен мащаб. Истината е, че по-голямата част от финансовия сектор, особено инвестиционните банки, трябва все още да се реформират поради излезлите наяве по време на финансовата криза недостатъци. Дори управителят на централната банка на Обединеното кралство (Bank of England), Мървин Кинг, призна миналата седмица, че цената на мерките за строги ограничения в Британия и Европа се поема от „напълно невинни хора“, а финансовият сектор се е завърнал към „обичайната си работа“.

Вярно е, че частният сектор трябва да плати своя дял за последиците от финансовата криза и да предвиди спасителни мерки за в бъдеще предвид множеството банки, които все още се считат „за твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“. Сега МВФ и Европейската комисия са длъжни да изготвят оценка за плюсовете и минусите на въвеждането на данък върху финансовите сделки в световен мащаб.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) При днешния вот по доклада на г-жа Podimata относно новаторското финансиране беше гласувано отделно изменение във връзка с призива към Комисията да излезе с предложения за въвеждане на данък върху финансовите сделки на равнище ЕС при отсъствието на инициатива на равнище Г-20 Комисията.

Гласувах за предложението от солидарност с групата и защото считам, че ясната подкрепа на идеята за данък върху финансовите сделки в Европа може да предизвика по-нататъшни дискусии на равнище Г-20.

Наясно съм обаче, че ако не се приложи в световен мащаб, данъкът върху финансовите сделки на равнище ЕС поражда рискове за конкурентната позиция на Обединеното кралство като финансов център, което несъмнено ще се отрази неблагоприятно на гражданите в Югоизточна Англия. Изключително предпазлив съм, когато става въпрос за въвеждане на данък върху финансовите сделки само в ЕС и считам, че всяко предложение трябва да бъде подложено на задълбочена оценка на въздействието, за да се гарантира, че положителният ефект за моите избиратели ще е по-голям от отрицателния. Преди да са готови резултатите от тази оценка на въздействието, категорично отхвърлям предложенията за такъв данък със ставка 0,05 % за всички финансови сделки като произволен и не достатъчно добре обмислен.

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. – (DA) Гласувах против доклада, тъй като не гарантира, че данъкът върху финансовите сделки ще се използва за целите, за които следва да се използва един истински данък „Тобин“, а именно, за развиващите се страни и за инвестиции в областта на климата. От доклада не става ясно дали данъкът ще се натрупва в бюджетите на ЕС, което би довело до някои проблеми. Първо, изцяло се противопоставям на увеличаването на собствените ресурси на ЕС. Второ, ще пропилеем възможността за истински данък „Тобин“, ако ЕС има право на освобождаване от данъка – вж. предложението на Комисията, според което данъкът трябва да финансира проекти на ЕС и недостиг в бюджета на ЕС. Моят вот не трябва да се счита като противопоставяне на данъка върху финансовите сделки в ЕС. Изцяло подкрепям въвеждането на истински данък „Тобин“. Подкрепям и положителните елементи от доклада като борбата с данъчните измами, принципа „замърсителят плаща“ и призива за енергийна ефективност.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Днес отново гласувах за въвеждането на данък върху финансовите сделки и приех, че ако не успеем да го наложим на световно равнище, ЕС така или иначе ще трябва да направи първата стъпка. Трябва да се възползваме от тази инерция и да ограничим алчността на финансовия и банковия сектор. В крайна сметка, световната криза налага да се вземат решения в световен мащаб, а Европа, като най-големият финансов пазар, може да играе ролята на пионер в това отношение. Данъкът върху финансовите сделки може да осигури на държавите-членки достатъчно приходи, за да балансират бюджета си и да поддържат икономиките си в добро състояние.

Тъй като потенциалните приходи от данъка върху финансовите сделки при ставка от 0,05 % възлизат близо на 200 милиарда евро в ЕС и на 650 милиарда щ.д. в световен мащаб, този данък може да допринесе в голяма степен за намиране на решение за нови и устойчиви източници на приходи. Данъкът върху финансовите сделки може да ограничи спекулациите и да стабилизира пазарите, да създаде стимули за дългосрочни инвестиции, и, тъй като всяка транзакция може да бъде проследена, това ще повиши прозрачността и ще гарантира, че финансовите играчи поемат своя дял при изплащане на цената на кризата. Освен това докладът призовава внимателно да се проучат възможностите за емитиране на европейски облигации и за налагане на данък върху емисиите от CO2.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) За разлика от моите колеги консерватори и либерали от Шотландия, подкрепих доклада, който разглежда редица възможни източници на финансиране, сред които и данък върху финансовите сделки. Той призовава и за разискване относно използването на приходите, които биха могли да бъдат събрани чрез този данък.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Одобрявам резултата от гласуването по доклада за новаторското финанси на световно и европейско равнище. Възможността за прилагане на такъв данък само на европейско равнище първо трябва да бъде подложена на проучване за приложимост от Европейската комисия. Всъщност трябва да установим дали този данък може да се въведе на европейско равнище, без неблагоприятни последици за европейската конкурентоспособност в международен план.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Икономическата и финансова криза разкри сериозни недостатъци в регулаторната и надзорната рамка на световната финансова система. Необходимо е да се предприемат действия срещу кризата чрез нови инструменти, които могат да прекъснат спекулациите, да възстановят ролята на финансовия сектор, да гарантират равномерно разпределение на тежестите и да създадат нови допълнителни ресурси за справяне с глобалните предизвикателства като изменението на климата, целите за развитие и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в рамките на стратегията „Европа 2020“. Докладът по собствена инициатива е резултат от желанието да открием свежи, новаторски източници на финансиране. Инструментите за данъчно облагане, които се основават на получаване на приходи, се считат за недостатъчни. В документа се разглеждат следните възможности за новаторско финансиране: облагане с данък на финансовия сектор, еврооблигации и облагане с данък на енергийния сектор. Според мен е важно да бъдем новатори по отношение на алтернативните средства за финансиране, които да отговарят на днешните предизвикателства и да бъдат в съответствие с модерния свят, но не е разумно да правим това, без първо да проучим реалното му въздействие. Укрепването на регулаторната роля на пазара, създаването на механизми за повишаване на неговата прозрачност, ефективност и стабилност са толкова важни, колкото и увеличаването на приходите. По тези причини гласувах в подкрепа на документа по време на пленарното заседание.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът е обида към интелигентността на работническата класа и обикновените хора, които страдат от варварската война, разпалена от капитала и политическите му представители. Още в самото начало в него се уточнява, че и дума не може да става за облагане с данък на капитала: „подчертава, че увеличението на ставките и обхвата на съществуващите данъчни инструменти … не могат да бъдат нито достатъчно, нито устойчиво решение.“ За да заблуди работниците обаче, той призовава ЕС да приеме данък върху финансовите сделки в размер на 0,01 %, представен като т. нар.„ справедливо разпределение на тежестта“ на кризата между капитала и работниците и опит да се ограничат спекулациите от представителите на капитала. В същото време прякото облагане с данъци върху бедните, обикновени хора се увеличава, а косвеното, което буквално изяжда доходите на работническата класа и обикновените граждани, достига невиждани стойности. Данъкът върху финансовите сделки не е данък върху финансовия сектор, това е поредният косвен данък. Наред с новия косвен данък, се предлага цял набор от т. нар. мерки за новаторско финансиране или по-скоро нови данъци върху доходите на обикновените хора като „данък върху въглеродните емисии“, „данък солидарност“, налаган върху самолетните билети, и дори „световна лотария“ за борба с глада. Гръцката комунистическа партия гласува срещу този доклад, като подчертава, че за народа единственият път за излизане от капиталистическата криза е да се целим в печалбата на монополистите.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад. Според мен докладът на г-жа Podimata е много добре балансиран и много добре аргументиран и приветствам предложените в него четири финансови инструмента. И четирите мерки са новаторски, но бих желала да подчертая, че не става въпрос само за данъка върху финансовите сделки. Трябва да сме внимателни, когато избираме кой инструмент ще прилагаме. Според мен не трябва да облагаме с данък сектори като енергетиката, които имат мултиплициращ ефект върху разходите за живот. Следователно за окончателния етап от приемането на решение по въпроса Комисията следва да изготви доклад чрез оценка на въздействието на ефективността и потенциалните резултати от използването на тези инструменти.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Докладът съдържа някои добри идеи например за данък върху финансовите сделки, който със ставка от едва 0.05 % ще има нетен принос към бюджета на ЕС в размер 200 млрд. евро. В момента не можем да се възползваме от тези средства, които само ще затруднят спекулациите, но те все пак ще бъдат възможни. Вълнуващият въпрос е какво ще направи Съветът на министрите с този доклад по собствена инициатива. Все още ни предстои да изминем дълъг път.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Предвид факта, че гражданите в ЕС трябва да се справят с все по-големи сметки в резултат от финансовата криза, мерките, включени в този доклад, имат потенциал да съберат милиарди евро и да облекчат в известна степен натиска върху семействата при тези предизвикателни финансови обстоятелства.

Малък данък върху финансовите сделки ще може да бъда използван в борбата с бедността в Обединеното кралство и световен мащаб и ще доведе до смекчаване на ефектите от изменението на климата. Поддръжниците на този т. нар. данък „Робин Худ“, в това число представителите на лейбъристката партия в ЕП, сега трябва да увеличат успеха и да продължат да упражняват натиск върху глобалния финансов сектор за разширяване на тази схема и да въведат данъка върху финансовите сделки в световен мащаб.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, насочена към насърчаване на новаторското финансиране с помощта на данък върху финансовите сделки, който да увеличи възможностите за икономическо възстановяване и да насърчи прехода към „зелен “растеж, като запази помощта за развиващите се държави. Икономическата криза показа много убедително, че е жизнено важно да се създаде глобално финансово управление, за да се гарантира, че вече не сме обект на капризите на необуздания финансов капитализъм. Това е стремежът на френското председателство на Г-20 и ние трябва да направим всичко възможно за постигането на тази цел. Финансовите спекулации, стимулирани от липсата на правила и надзор, унищожиха милиони работни места, сериозно засегнаха публичните финанси и значително намалиха жизнения стандарт на огромно мнозинство от европейските граждани. Време е да преминем от този краткосрочен план за икономиката, където парите са всичко и безотговорността е навсякъде и който ни доведе до ръба на пропастта, за да може финансовата система да възстанови своята роля в служба на реалната икономика и хората. Европейският съюз трябва да даде пример в това отношение, а резолюцията, приета от този Парламент, изпраща силен сигнал към нашите партньори.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Podimata относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище. До момента само европейският данъкоплатец понася тежестта на финансовата и икономическа криза от 2007 г. насам. Това е първият доклад, в който се разглеждат множество новаторски механизми, предназначени да гарантират, че участниците на финансовите пазари ще поемат част от разходите. Ако е възможно, предложението за данъка върху финансовите сделки в световен мащаб трябва да бъде приветствано, а въвеждането на подобна схема на равнище ЕС трябва да се разглежда като сериозна алтернатива.

Голямото предимство на този данък са не само потенциалните приходи от сектор, върху който в миналото са налагани малко или не са налагани никакви данъци, но и регулаторният ефект от въвеждането му. Добре известно е, че финансовият сектор, който често се гради на спекулации, се е отдалечил от реалната икономика. С налагането на данък върху финансовия сектор отново бихме могли да създадем стимули за по-дългосрочни инвестиции, като по този начин ще отчетем нуждите на реалната икономика.

Доклад: Edite Estrela (A7-0032/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на доклада, защото смисълът на намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването е неразривно свързан с намаляването на социалното неравенство, както е посочено в доклада. Неравнопоставеността в здравеопазването започва на ранна възраст и продължава през целия живот, а също така се възпроизвежда в други поколения. Във връзка с това държавите-членки трябва да възприемат принципа „здраве във всички политики“. В допълнение към това аз категорично подкрепям препоръките на докладчика в защита на необходимостта от утвърждаване на всеобщия достъп до здравеопазване, включително за мигрантите без документи, и достъп до социална защита за бременните жени, както е определено в националното законодателство на съответните страни.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-жа Edite Estrela прави преглед на неравнопоставеността в здравеопазването, която съществува в рамките на Европейския съюз, и мерките, които трябва да бъдат взети за преодоляването й. Така че това е един полезен доклад, който аз подкрепих, не на последно място с цел да се утвърди ненакърнимото естество на правото на аборт и необходимостта от лесен достъп до противозачатъчни средства в момент, в който тези права още не са действащи във всички държави-членки на Европейския съюз. Походът по пътя към равенството продължава.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Съществува твърде голяма неравнопоставеност в здравеопазването между страните и регионите в Европейския съюз. Вследствие на икономическата и финансова криза някои държави-членки предприеха съкращения в бюджета, довели до намаляване на финансирането за здравеопазване и укрепване на здравето, профилактика на болестите и дългосрочни грижи. Не всички граждани на ЕС имат достъп до качествено лечение. Това е особено вярно за по-бедните региони в ЕС, където пациентите нямат достъп до качествено здравеопазване и услуги по лечение. Големи различия съществуват и при възстановяване на разходите за лекарства и лечението на някои дегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер, което не позволява на пациентите в някои държави-членки да си набавят лекарства, разноските за които се възстановяват, и необходимото им лечение в тяхната страна. Мисля, че Европейската комисия е длъжна да вземе мерки за намаляване на различията и неравенството в достъпа до качествени услуги в областта на здравеопазването, с които се сблъскват хората в ЕС, и въвеждане на механизми за наблюдение на здравната неравнопоставеност. Комисията следва също да представи инициатива, целяща насърчаване и подпомагане на разработката от държавите-членки на комплексни национални или регионални стратегии за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес европейските граждани се радват на по-дълъг и по-здравословен живот. Въпреки че средните равнища на здравето в Европейския съюз бележат подобрение с течение на времето, продължава да съществува неравнопоставеност в здравеопазването между държавите-членки и в рамките на отделните държави-членки в Европа. Вследствие на сегашната икономическа, финансова и обществена криза неравнопоставеността има тенденция да се задълбочава. Като докладчик в сянка по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите аз посочих необходимостта от търсене на решения. В тях по необходимост трябва да участват всички фактори: Европейският съюз, националните правителства, регионалните и местните органи и субектите от социалната икономика. Предизвикателствата пред Европейския съюз, породени от демографските промени, изискват конкретен план за борба с неравнопоставеността в здравеопазването в селските райони.

Укрепването на механизма за признаване на квалификация ще улесни обмена на умения в рамките на ЕС и мобилността на професионалистите. Кампаниите за утвърждаване на здравословен начин на живот и профилактика и програмите за преглед, предназначени за специфични групи, също са важни за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването. Поради всички посочени съображения аз подкрепих доклада.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Днес – във време, в което все още усещаме в пълен обем обществените последици на икономическата и финансова криза в нашите европейски общества – беше важно да се гласува в подкрепа на доклада на г-жа Estrela относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването. И наистина докладът е едно напомняне, че неравнопоставеността засяга също здравните услуги и че е важно да се действа по отношение на нейните дълбоки причини, за да могат всички европейски граждани най-после да упражняват основните си права. Гражданите не са равни, що се отнася до продължителност на живота, бедност или социално изключване, и не всички те са изложени на рискове за здравето. В доклада се споменава също за мигрантите без документи, които често се сблъскват с огромни трудности при достъпа до здравни услуги в приемащите страни.

Затова приканваме държавите-членки да подобрят достъпа до здравеопазване за всички, независимо дали са техни граждани, и ги призоваваме да продължат да съгласуват националните си здравни политики. И наистина достъпът до висококачествено здравеопазване е едно от най-основните права и поради това следва да бъде приоритет както за Съюза, така и за държавите-членки, които продължават да имат юрисдикция в тази област.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) В Европейския съюз съществува значителна неравнопоставеност в здравеопазването и мерките за преодоляването й също са твърде различни в рамките на държавите-членки. Тъй като мисля, че тези различия в областта на здравето могат да имат значително влияние върху хората през целия им живот, те са проблем, който трябва да бъде преодоляван с решителност и новаторско гледище върху политиката.

Докладът съдържа много интересни решения за признаването на конкретното право на здраве на гражданите, поставяйки ударение както на просветата на населението, така и на обхвата на здравните услуги. Обществените последици на неотдавнашната икономическа и финансова криза са очевидни: откакто започна кризата, има близо 5 милиона повече безработни. Много домакинства са усетили спад в доходите си, значителен брой от тях е изложен в по-голяма степен на бедност и свръхзадлъжнялост. Смятам за съществено, че намаляването на неравнопоставеността следва да се разглежда като приоритет на всички равнища на вземането на решения. Призовавам също Комисията да отдели по-голямо внимание в стратегия „ЕС 2020“ и да гарантира, че целта за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването е изцяло заложена в бъдещите инициативи.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото неравнопоставените условия в здравеопазването са проблем, по който неотложно трябва да се работи. Те започват в началото на живота и се запазват не само до напреднала възраст, но и за следващите поколения. Здравословното състояние на хората може да бъде белязано за цял живот от неравнопоставеността, с която те са се сблъскали в ранните години от своя живот, по отношение на възможностите за образование, трудова заетост и здравеопазване, както и неравнопоставеността, основаваща се на полова или културна принадлежност. Освен това бедността и социалното изключване имат значително влияние върху здравословното състояние. Причините за тези различия в здравето в много случаи са предотвратими и са несправедливи. За да бъде преодоляна неравнопоставеността в здравеопазването, трябва да се предприемат специфични мерки, особено по отношение на най-уязвимите групи. От съществено значение е намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването да се разглежда като основен приоритет, като се осигуряват ефикасни оценки на въздействието в областта на здравеопазването.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Кризата имаше тежки последици за сектора на здравеопазването в няколко държави-членки както по отношение на предлагането, така и на търсенето. От страна на предлагането, икономическата и финансова криза доведе до намаляване на размера на финансирането за здравеопазване и дългосрочни грижи, в резултат на съкращения в бюджета и по-ниски приходи от данъци. От друга страна, търсенето на здравни услуги и дългосрочни грижи се увеличи в резултат на съчетание от фактори, които допринасят за влошаване на здравния статут сред населението като цяло. Няколко държави-членки включиха мерки за смекчаване на последиците от икономическата криза върху сектора на здравеопазването в рамките на своите пакети за възстановяване чрез инвестиции в здравна инфраструктура, оптимизиране на финансирането за сектора на здравеопазването и преструктуриране и реорганизация на системата на здравеопазването.

Действията в областта на неравнопоставеността в здравеопазването обаче варират в широки граници в различните държави-членки. Достъпността е ключов въпрос за всички публични услуги. Събирането и обменът на данни относно ефективни стратегии, политики и действия ще спомогнат за спечелване на подкрепата на правителството и различните сектори.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм с твърдението на докладчика, г-жа Estrela, че има огромна здравна неравнопоставеност както между хората, които живеят в различни региони на ЕС, така и между по-облагодетелстваните и по-малко облагодетелстваните групи от населението. Неравнопоставените условия често започват в началото на живота и се запазват до напреднала възраст, като влияят през целия живот на достъпа до образование, трудова заетост и здравеопазване и могат да бъдат изострени от различия, основаващи се на полова или културна принадлежност. От съществено значение е да се намали мащабът на съществуващите различия, които подкопават ангажиментите, поети от ЕС по отношение на солидарността, социалното и икономическото сближаване, правата на човека и равните възможности, в резултат на което това е едно от приоритетните действия в рамките на стратегическия подход към здравето за ЕС за периода 2008-2013 г. Важно е обаче да се признае, че здравната политика е отговорност на държавите-членки, както и въвеждането на съответните системи, за да получат хората достъп до здравеопазване. Докладът описва няколко интересни мерки, но не изследва финансовото им въздействие. Недоволен съм също от включването на абортите, което влиза в националните, а не в европейските компетентности.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Принципите на всеобщност, достъп до висококачествени грижи, справедливост и солидарност трябва да станат реалност в системите на здравеопазване в Европейския съюз. Ето защо Европейският парламент прие с голямо мнозинство доклада Estrela. В системите на здравеопазване на 27-те държави-членки все още има много примери за неравнопоставеност. Затова членовете на ЕП призоваха за подобряване на общия достъп до системите на здравеопазване и до достъпни здравни грижи. Основните грижи трябва да бъдат по-евтини, а лекарствата – по-достъпни. Неравнопоставеността между различните социални и възрастови групи трябва да бъде намалена. Държавите-членки следва да подобрят ефективността на разходите си за здраве, да се съсредоточат върху профилактиката и да предлагат целеви програми за най-уязвимите групи. Ето това членовете на ЕП искат да бъде направено от Европейската комисия и правителствата на държавите-членки, за да бъдат гарантирани здравни стандарти в Европа, достойни за европейския социален модел, който желаем.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Имах голямо желание да подкрепя доклада на г-жа Edite Estrela относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването между страните от Европейския съюз, но също и вътре в тях. Така е просто защото той споменава много широк кръг трайни различия в тази област в рамките на Съюза. Тези различия, които са несправедливи, са следствие от многобройни икономически, екологични и свързани с начина на живот фактори, но също и с трудности при достъпа до здравеопазване, било то поради икономически причини или поради „неудачното разпределение на медицински ресурси“ в някои области на Съюза. Макар здравната политика да остава (в по-голямата си част) национална отговорност, ние като членове на ЕП сме длъжни да насърчим своите държави-членки да продължат усилията си за ограничаване на социално-икономическите неравенства, намалявайки с това неравнопоставеността в здравеопазването.

Държавите-членки трябва да гарантират уязвимите групи (хората с увреждания, хората на възраст, мигрантите… и жените!) наистина да могат да имат справедлив достъп до здравеопазване. Специално внимание е необходимо също към здравната профилактика и информация, в сътрудничество с гражданското общество.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки факта, че докладът съдържа положения, които намирам за твърде уместни за растящата важност на предоставянето на здравни услуги на възрастните и необходимостта да се усъвършенстват знанията за болестите, които засягат конкретно по-възрастните хора, общо взето той казва малко нови неща. Всъщност, опитвайки се да спомене всичко, накрая той се превръща в „списък от пожелания“, към който докладчикът добавя, под претекста за „намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването“ въпроси, които са толкова разнородни – и не свързани с равенството при достъпа до здравеопазване – като домашно насилие, проучване на фармацевтичния сектор и политиките на държавите-членки по отношение на прекъсването на бременност по желание и достъп до лечение на безплодие за хомосексуалисти. Не мисля, че тук е мястото да се разглеждат тези въпроси. Знаем, че достъпът до аборти и асистираната репродукция за еднополови двойки са спорни въпроси вътре в държавите-членки и само държавите-членки могат свободно да вземат решения във връзка с тях. Също и поради тази причина аз не мога да гласувам в подкрепа на доклада.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Здравето и продължителността на живота са тясно свързани със социалните условия. Съществено е намаляването на неравнопоставеността да се разглежда като основен приоритет на всички равнища на политическа дейност, при прилагане на стратегията за „здраве във всички политики“, и да се осигури провеждане на ефективни оценки на въздействието. Неравенствата остават, както се вижда от факта, че очакваната продължителност на живота за мъжете варира с 14,2 години между държавите-членки на ЕС през 2007 г., а съответната цифра за жените е 8,3 години. Необходимо е да се подобри всеобщият достъп до системите за здравеопазване, който да е финансово възможен за всички. Важно е да бъде подобрен достъпът до профилактика на болести и услуги за подобряване на здравето, както и до първични и специализирани здравни услуги, и да бъдат намалени неравенствата между различните социални групи.

Аз обаче не гласувах в подкрепа на доклада, тъй като не съм съгласен с параграф 29, който, цитирам: „призовава ЕС и държавите-членки да предприемат необходимите мерки във връзка с достъпа до технологиите за асистирана репродукция, с цел премахване на дискриминацията спрямо жените въз основа на семейно положение, възраст, сексуална ориентация, както и етническа или културна принадлежност“.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът съдържа набор от указания, които смятаме за валидни и обосновани. Обаче има и някои бележки, които трябва да направим.

Така наречените политики на строги икономии, които са изцяло антисоциални по същество и съдържание, със своите съкращения в публичните инвестиции и социалните функции на държавата – конкретно по отношение на здравето – наред с другите последици, които са изключително вредни от икономическа и социална гледна точка, също така изострят неравнопоставеността в здравеопазването.

Когато в името на необходимостта от намаляване на бюджетния дефицит разходите за достъп до публични здравни услуги се повишат, цените на лекарствата се вдигнат, дори за хроничните заболявания, вследствие орязването на субсидиите от държавата, и се премахне подпомагането за транспорт на пациенти до процедури по лечение и здравни грижи в райони, където липсва обществен транспорт, неравнопоставеността в здравеопазването ще се задълбочи, както става в момента в Португалия. Резултатът от това е, че хората с по-ниски доходи се сблъскват с растящи трудности при достъпа до здравеопазване.

Това, което е необходимо, е истинска промяна в съдържанието на политиките, а не само думи. Неолибералните политики трябва да бъдат отхвърлени и да бъдат реално гарантирани равни възможности, не на последно място по отношение на достъпа до здравеопазване.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът разглежда набор от важни въпроси, но не стига до сърцевината на проблемите, които в момента се причиняват от политиките на строги икономии и антисоциалните политики, които задълбочават неравнопоставеността в здравеопазването.

Затова само думите не са достатъчни! Неолибералните политики трябва да бъдат отхвърлени и да се отдели най-голямо внимание на профилактиката и общественото здраве, за да бъдат реално гарантирани равни възможности за достъп до здравеопазване.

Пактът за стабилност трябва да бъде отменен, за да не се допусне разходите за достъп до публични здравни услуги да се повишат, цените на лекарствата да се вдигнат, дори за хроничните заболявания, вследствие орязването на субсидиите от държавата, и да се премахне подпомагането за транспорт на пациенти до процедури по лечение и здравни грижи в райони, където липсва обществен транспорт – всичко това в името на необходимостта от намаляване на бюджетния дефицит.

Знаем, че тези политики водят до засилване на свързаните със здравето неравенства, както става в момента в Португалия. Хората с по-ниски доходи се сблъскват с растящи трудности при достъпа до здравеопазване. Затова, вместо хубави думи, това, което е необходимо, е отхвърляне и промяна на политиките, за да станат приоритет спазването на правата на човека и икономическото и социалното сближаване.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Длъжни сме да признаем, че докладът съдържа редица твърде интересни моменти по отношение на признаването на правото на здраве в истинския смисъл (достъп до грижи, просвета на населението, обхват на услугите и други).

Не можем обаче да не изразим някои резерви, произтичащи от противоречията, присъщи на самия документ, които предизвикаха широк дебат. Равенството следва да се разбира в истински смисъл и не чрез изолиране на индивидите (особено жените) от връзките им с техните партньори, деца и социалния контекст, в който сексуалността и способността за възпроизводство се осъществяват в действителност. Загрижена съм също от обявяването на „нови права“, като „правото на безопасен аборт“, защото това заявление намалява или дори анулира правата на другите (очакванията на бащата или продължителността на живота на неродените).

Също така можем да отбележим и някои недостатъци, като пълното отсъствие в документа на споменаване на професионалните оператори: не се казва нищо за тяхната роля и отговорности, на тях се гледа като на автомати, а не като на професионалисти със собствени умения, способности и преди всичко със собствена съвест.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Докладът съдържа възмутителни предложения. Например той има за цел да „насърчи“ здравния персонал „към придобиването на междукултурен подход, основан на признаването и зачитането на многообразието“ при лечението на техните пациенти имигранти. Освен това той има за цел премахване на дискриминацията във връзка с достъпа до технологиите за асистирана репродукция – особено дискриминацията въз основа на възраст или сексуална ориентация – в същото време претендирайки, че трябва да насърчаваме всеобщ достъп до аборти. Господстващата тема тук е синтезът между културата на смъртта и обръщането на ценностите с главата надолу. Накрая, той има за цел да накара всички държави-членки да въведат еквивалент на държавна медицинска помощ – а именно достъп до безплатни грижи за незаконните мигранти.

Да не забравяме, че във Франция такива грижи всъщност са достъпни за всеки незаконен имигрант за всякакви оплаквания – като първоначално намерението беше да се реагира при спешни случаи или на риск от епидемии – и условията за такъв достъп са минимални и не могат да бъдат проверявани. Системата – в която няма препятствия или ограничители – допуска палиативни лечения, стимулира незаконната имиграция и насърчава медицинския туризъм, както и всички видове измама, които можем да си представим при растящи разходи. Във време, когато нашата болнична и медицинска система са в развалини и когато все повече наши граждани трябва да останат без грижи, защото не могат да си ги позволят, такива предложения са възмутителни.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването, който разглежда различните празнини, които съществуват в здравеопазването във всички 27 държави-членки на ЕС. Докладчикът подчертава факта, че различията в здравето на гражданите в целия Съюза в много случаи се дължат на разликите във възможностите, в достъпа до услуги и материални ресурси, социалния произход, доходите и образованието; и също, че тези различия бяха допълнително изострени от финансовата криза. Съгласен съм с различните въпроси, повдигнати в доклада – един от тях е предложението Комисията да сътрудничи с държавите-членки за насърчаване на най-добрите практики в областта на ценообразуването и възстановяването на разноски за лекарства, с цел оптимизиране на достъпността и намаляване на неравенството при достъпа до лекарства; друг е ЕС и държавите-членки да признаят насилието на мъже срещу жени за проблем на общественото здраве; и също така призивът към държавите-членки да приспособят системите си на здравеопазване към потребностите на групите в най-неблагоприятно положение чрез разработване на методи на определяне на таксите, събирани от здравните специалисти, които да гарантират достъп до здравеопазване за всички пациенти. Не съм съгласен обаче с текстовете в доклада, които подкрепят насърчаването на абортите.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Беше от абсолютно възлово значение докладът да вземе под внимание основаващата се на възрастта неравнопоставеност в здравеопазването, което и стана.

Основаващата се на възрастта неравнопоставеност в здравеопазването води до ограничен достъп до адекватни здравни грижи и нови видове лечение. По-възрастните хора следва да бъдат в състояние да използват лекарства, чиято ефикасност и безопасност е изпитана при хора на същата възраст. Хората от тази възрастова група все още прекалено често биват изключвани от клиничните изпитвания. Средната възраст на пациентите, участващи в клинични изпитвания с лечения за повишено кръвно налягане, е 63 г., а в същото време 44 % от пациентите са над 70-годишна възраст, когато за първи път им бъде поставена такава диагноза.

Съюзът и държавите-членки трябва да се готвят без повече суетене за социалните и икономически последици на застаряването на населението в Европа и да вземат под внимание демографската промяна.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Борбата срещу неравнопоставеността в здравеопазването между страните и регионите на ЕС – неравнопоставеност, която беше изострена от икономическата криза – най-накрая стана приоритет благодарение на приемането на доклада на г-жа Estrela. Като докладчик по становището на комисията по правата на жените и равенството между половете аз гласувах в подкрепа на доклада, който има за цел подобряване на достъпа до здравеопазване за всички, особено за уязвимите групи, и подпомагане на медицинските и фармацевтичните изследвания. Той също настоятелно призовава държавите-членки да прекратят бюджетните съкращения при услугите в здравеопазването. Освен това докладът взема под внимание свързания с половата принадлежност аспект на неравнопоставеността в здравеопазването и подобрява достъпа на жените до репродуктивни грижи. Тези значими стъпки напред са само началото на борбата срещу неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах „за“ доклада, защото въпреки постигнатите подобрения в здравеопазването разликата при здравните резултати между тези в горната и в долната част на социалната стълбица остава голяма, а в някои райони продължава да се увеличава. Здравословното състояние на хората може да бъде белязано за цял живот от неравнопоставеността, с която те са се сблъскали в ранните години от своя живот, по отношение на възможностите за образование, трудова заетост и здравеопазване, както и неравнопоставеността, основаваща се на полова или културна принадлежност. Съчетанието между бедност и други фактори на уязвимост, като например детска или напреднала възраст, или увреждания, допълнително увеличава рисковете за здравето и обратно, влошеното здравно състояние може да доведе до бедност и/или социално изключване. Връзката между определящите здравето социални фактори и неравнопоставеността в здравеопазването все по-често се признава. Това означава, че социалните проблеми се разглеждат все-повече като свързани със здравословните проблеми и изискват обединен отговор. Социалните последици от настоящата икономическа и финансова криза вече се проявиха. Има близо 5 милиона повече безработни, отколкото в началото на кризата. Много домакинства са усетили спад в доходите си, значителен брой от тях е изложен в по-голяма степен на бедност и свръхзадлъжнялост, а някои са загубили домовете си. Работещите на краткосрочни договори бяха сред първите, засегнати от икономическия спад. Мигрантите и младите и възрастните работници, които са по-склонни да заемат временни длъжности, са особено засегнати, но дори и групи работници, които досега са били сравнително добре защитени, също са засегнати от безработица. Необходимо е новаторско гледище върху политиката с цел справяне с неравнопоставеността в здравеопазването, особено по отношение на хората от по-ниските социално-икономически групи.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) До този момент не се отделяше достатъчно внимание на въпроса за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в Европа. Това е проблем, който трябва да бъде решен. Има различни причини за неравнопоставеността в здравеопазването между групите сред населението. Те са свързани например с условията на живот, образованието и обучението, заетостта, профилактиката на болестите и услугите за укрепване на здравето. Добре е, че хората все повече си дават сметка за връзката между специалните проблеми и здравословните проблеми. Тези проблеми трябва да бъдат решавани в единство.

Възможно е да се влияе на факторите, които водят до неравнопоставеност в здравеопазването, чрез социалнополитически действия. Например на употребата на алкохол може да се влияе чрез политики на национално равнище (като ценова и данъчна политика), чрез регионална политика (като засилване на мерките за контрол) и чрез политиката за местни дейности (например развитие на дейности за свободното време за младите хора).

На европейско равнище трябва да обменяме информация между държавите-членки за най-добрите практики в здравеопазването. Важно е да подчертаем необходимостта от намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването на всички равнища за вземане на решения. По-конкретно, необходимо е устойчиво сътрудничество между всички фактори за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Всички ние си даваме много ясна сметка колко важно е здравето. За съжаление, често не го оценяваме, докато някой от близките или приятелите ни не се разболее или ако ние самите не се разболеем. Достъпът до здравеопазване е само един от многото фактори, определящ здравето на гражданите на дадена страна или област. Сред другите фактори, които имат също толкова важно влияние върху здравето на гражданите, са състоянието на заетостта и свързаното с нея материално положение, достъпът до образование, напредналата възраст или уврежданията, принадлежността към малцинствена група и много други. „Социалната стратификация“ и овехтялото разделение на „класи“ също водят до непропорционално големи различия сред европейците от гледна точка на здравето. Наш приоритет и приоритет на Европейския съюз следва да бъде да гарантираме, че абсолютно всички жители на нашия континент имат равен достъп до здравеопазване и че ще бъдат премахнати социалните различия.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Здравето и благосъстоянието на гражданите е приоритет, който Парламентът трябва да гарантира и защитава. Нещо повече – според нас е от основно значение това право да бъде гарантирано за всички европейски страни.

Социално-икономическите, културните и структурните неравенства често създават разнороден сценарий, при който не всички имат равен достъп до здравни заведения и медицински грижи. Затова се случва най-уязвимите групи – мигрантите, възрастните, децата и хората с увреждания, да плащат, понякога с живота си, високата цена, която има за тях отнетото им право на здраве. Това не бива да се допуска нито на европейско равнище, нито на национално или регионално равнище. Жертвите на една лоша система за здравеопазване, което за съжаление се случва често, са също толкова невинни, колкото и тези, които нямат достъп до здравни заведения.

Аз гласувах „за“ резолюцията, която се обявява за премахване на неравенствата между държавите-членки по отношение на стандартите за обществено здраве и за здравни политики, които да са по-ефективни и достъпни за всички – не само за ползвателите, но също и за тези, които в качеството си на служители и медицински персонал ще бъдат в състояние по този начин да намерят по-подходящи условия на труд, които да им позволят да работят ефективно за доброто на всички.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Искам да заявя, че аз гласувах против доклада Estrela относно намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването заради параграф 25 от текста, който набляга, наред с други неща, че ЕС и държавите-членки следва да гарантират на жените правото на безопасен аборт.

Бих искала да отбележа, че гореспоменатият документ повдига много важни здравни въпроси и ни дава интересен материал за ползване като основа за работа в бъдеще, но не можех да гласувам в подкрепа на приемането му поради упоменаването на абортите. Винаги подчертавам, че абортите не могат да се разглеждат изолирано от убежденията за последиците от започване на сексуална активност, защото човешкият живот заслужава повече.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Неравнопоставеността в здравеопазването се явява проблем за решаване на европейско равнище. Причините често се дължат на разликите във възможностите, в достъпа до услуги и материални ресурси, както и различния избор за начина на живот, който хората правят. За преодоляването й е необходимо новаторско гледище върху политиката.

Икономическата и финансова криза от последните години доведе до намаляване на размера на финансирането за здравеопазване и дългосрочни грижи, в резултат на съкращения в бюджета и по-ниски приходи от данъци, като в същото време търсенето на здравни услуги и дългосрочни грижи се увеличи. Много държави-членки включиха в своите планове за възстановяване мерки като инвестиции в преструктурирането и допълнително финансиране на системата на здравеопазването.

Въпреки това действията в областта на неравнопоставеността в здравеопазването варират в широки граници в различните държави-членки. Събирането и обменът на данни относно стратегии, политики и ефективни действия ще спомогнат за спечелване на подкрепа от правителствата.

От съществено значение е намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването да се счита за основен приоритет на всички равнища, като по този начин се прилага подход за „здраве във всички политики“ и се осигуряват ефективни оценки на въздействието, които отчитат резултатите, свързани с равнопоставеността в здравеопазването.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „за“ доклада и приветствам насочеността му към неравнопоставеността в здравеопазването, особено по отношение на по-ниските социално-икономически групи. Приветствам вниманието, което се отделя на важността на факторите на жилищното настаняване и заетостта за здравето. Съгласен съм също с това, че докладът привлича вниманието към повишения риск от затлъстяване, тютюнопушене и употреба на алкохол при по-ниските социално-икономически групи.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Бих искал да поздравя докладчика за отлично свършената работа и да й благодаря, че прие предложенията ми за изменение. Въпросът за равния достъп до здравеопазване е един от стълбовете на общата ни политика както понастоящем, така – и особено – занапред. Неравните показатели на икономиките и настоящата криза не би трябвало да налагат ограничения за осигуряването на равни възможности за предоставяне на здравни грижи на гражданите на ЕС независимо от различията между системите на здравеопазване. Според мен е много важно, че текстът набляга на по-добрата информираност на пациентите и висококачествените правни съвети за имигрантите, както и за останалите, включително незаконните имигранти. Основният принцип трябва да бъде, че здравето на отделните граждани ще се осигурява чрез териториална и финансова достъпност – и не само до лекарства. Осигуряването на координация на образованието и професионалното обучение на здравните работници ще бъде важен фактор за напредъка, заедно с определянето на минимални стандарти за качеството и безопасността на грижите. Докладчикът правилно набляга на профилактиката както на тютюнопушенето, така и на затлъстяването и другите условия, влияещи на продължителността на активния живот. Подкрепям категоричното искане към Комисията да насърчава държавите-членки да предоставят и финансират лечение за пациенти със заболявания като болестта на Алцхаймер, диабет и множествена склероза. Лечението на тези заболявания не се финансира в някои държави-членки. Тези заболявания засягат и възрастни, и особено млади хора, и водят до социално изключване.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът подчертава неравнопоставеността в здравеопазването между гражданите на ЕС, мъже и жени, млади и възрастни, която е свързана с много широк кръг от фактори: икономически, социални, образователни и професионални ситуации и условия на живот. Той подчертава важността от поддържане и подобряване на всеобщността и достъпа за всички до висококачествено здравеопазване, включително за имигрантите без документи, наред с другите уязвими групи. Той привлича вниманието към факта, че икономическата и финансова криза, заедно с мерките за строги икономии, прилагани от държавите-членки, имат сериозно отражение върху здравния сектор и това ще направи неравнопоставеността още по-изразена. Докладът насърчава Комисията и държавите-членки да разработят набор от общи показатели за наблюдение на неравнопоставеността в здравеопазването и да продължат стратегията „здраве във всички политики“. Той също набляга на значението на превантивните действия и подхода на „местни грижи“. В светлината на горното и за да насърча предложенията от доклада, аз гласувах в негова подкрепа.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Осигуряването на достъп до грижи за всички лица – както граждани на ЕС, така и лица, които не са такива, със или без документи – е основен принцип на обществената безопасност. Най-добрият начин за опазване на здравето на отделните хора е да се опазва здравето на всички в цялост. Приветствам доклада, който издига аргумента, че общественото здраве е абсолютно необходимо за общото благо.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласуваният тук доклад разглежда някои важни въпроси, като най-вече аргументира равнопоставеност на здравните грижи за всички – каквато, за съжаление, все още не наблюдаваме в ЕС, по-конкретно сред групите в по-неравностойно положение, като деца, възрастни хора и в някои случаи жените. Според мен обаче са разгледани и редица други въпроси, които нямат нищо общо със здравето. Това, което ме изненадва най-много, е подходът, възприет към политиките на държавите-членки по отношение на доброволното прекратяване на бременност и достъп до лечение на безплодие за хомосексуалисти, при което по мое мнение следва да се спазва принципът на субсидиарността и въпросът да се разглежда не толкова подмолно. Затова гласувах „против“ доклада.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на доклада Estrela относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС.

Достъпът до здравни услуги за всички граждани, били те от ЕС или имигранти със или без документи, е едно от основните права на човека. Именно хората, изложени на най-голям риск от изключване, трябва да виждат, че това основно право е гарантирано. Затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Здравословното състояние на хората наистина може да бъде белязано за цял живот от неравнопоставеността, с която те са се сблъскали в ранните си години, по отношение на достъпа до образование, трудова заетост и здравеопазване, както и неравнопоставеността, основаваща се на полова или културна принадлежност. Следва да се подчертае, че никой няма желание да се залови сериозно с този проблем. Затова докладът на г-жа Edite Estrela наистина е навременен. Когато бъдем в състояние да осигурим еднакви медицински грижи за всички слоеве от населението, обществото ще стане по-ефективно в стопански, финансов и политически смисъл. Аз гласувах в подкрепа на доклада.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Общественото здраве продължава да бъде нашето най-голямо достояние и трябва да се приема като абсолютен приоритет от правителствата. Обаче все още има сериозни разминавания в различните държави от ЕС по отношение на здравето на населението. Последствията са особено ясни, когато погледнем различните данни за продължителността на живота, която варира с до 5,6 години за мъжете и с до 6,6 години при жените сред 27-те държави-членки на ЕС. Причините за това отчасти се дължат на ниските равнища на образование и високите равнища на бедност и безработица. Затова едва ли е учудващо, че вълната от съкращения, последвала икономическата криза, не се отрази благоприятно върху общественото здраве. Все пак намаляването на доходите значително намалява достъпа до медицински услуги в много страни. Аз не гласувах в подкрепа на доклада, защото той не предлага достатъчно конкретни подробности за стратегиите относно преодоляване на проблема.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Опитите за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в Европейския съюз със сигурност следва да бъдат приветствани с оглед последователното социално и икономическо развитие, ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Estrela. Предложенията за подобряване на здравеопазването в Европа чрез здравна просвета, достъп до лечение, събиране на данни и използване на механизми за измерване, наблюдение, оценка и предаване на информация са важен принос за развитието на политики, които са ефективни за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването. Наред с осъществяването на тези неща, аз все пак смятам, че естествено е също толкова важно да се зачита принципът на субсидиарността и определени национални характеристики и особености, които според мен трябва да бъдат защитени и опазени.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС излага различни мерки, които според мен си заслужават труда и са важни. При все това аз се въздържах при окончателното гласуване, защото не можах да се съглася, че ЕС и държавите-членки ще трябва да гарантират за жените напълно свободен достъп до аборти. Инвестициите винаги следва да се правят на равнище семейно планиране и предпазване от забременяване, като абортът бъде последно средство за изключителни случаи. Също така не мисля, че трябва да има свободен достъп до технологиите за асистирана репродукция, които трябва да бъдат обект на принципа на субсидиарността и никога да не се използват като средство за премахване на дискриминацията спрямо жените въз основа на семейно положение, възраст, сексуална ориентация, както и етническа или културна принадлежност.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Разликите в продължителността на живота в рамките на ЕС варират при отделните страни между 14,2 години за мъжете и 8,3 години за жените (11,86 за мъжете и 7,38 за жените в Румъния). Дори в рамките на отделните страни групите с различно образователно или социално равнище имат различни здравни перспективи. Покачването на процента на безработица и режимът на строги икономии могат да задълбочат неравнопоставеността в здравеопазването, която вече съществува в ЕС. Аз гласувах „за“ резолюцията с цел да призова към подобряване на наблюдението и профилактичните мерки против болестите, както и за насочване на вниманието към уязвимите групи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Тъй като проектодокладът вече беше обхванал повечето относими въпроси, нямаше нужда да се внасят много изменения. Макар ние - Зелените/Европейски свободен алианс – да подписахме редица изменения заедно с докладчика и докладчиците в сянка, ние бяхме единствените, които се опитахме да включим критика на настоящия модел на разработка на лекарства въз основата на патенти, което води до високи цени на иновациите в медицината и липса на достъп до основни лекарства на достъпни цени. Призовахме за нови модели за иновациите в медицината и преодоляване на липсата на достъп до основни лекарства на достъпни цени. Призовахме за нови модели за медицински изследвания (схеми за награди за иновации, справедливо лицензиране, патентни фондове, публично-частни партньорства и социални условия за получаване на концесия на ЕС за финансиране на изследвания), но тези изменения не бяха приети.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Данните на Евростат за 2010 г. са ясни: все още има много голяма неравнопоставеност между 27-те държави-членки по отношение на качеството на предоставяните здравни грижи.

Параметрите, като продължителност на живота, в различните държави-членки все още варират твърде много между отделните региони, показвайки, че стандартите за качество на здравеопазването остават твърде разнородни в рамките на ЕС. Достъпът до основно и средно образование, стабилната и удовлетворителна заетост, полът, културната принадлежност и достъпът до качествено здравеопазване са факторите, които допринасят за подобряване на качеството на живот на гражданите повече от всички други.

Поради тази причина докладът следва да отдава приоритет на правата на най-слабите, особено на жените и техните специфични потребности.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Макар да сме съгласни с основния принцип на доклада, а именно, че средното равнище на здравето в Европейския съюз продължи да се подобрява въпреки големите разлики в здравеопазването поради различните системи в държавите-членки, това не е достатъчно, когато се стигне до правата на мигрантите. Те са сред най-уязвимите групи, като хората с увреждания, възрастните и децата, без да се държи сметка за факта, че много мигранти са незаконни и следователно са пристигнали в Европа неправомерно.

Затова не можем да разглеждаме мигрантите по същия начин както хората с увреждания, които представляват уязвима група, която изисква специални грижи и помощ, подходящи за нуждите им. Докладът дели обществото на класи – богати, бедни, етнически малцинства, мъже, жени и деца – прилагайки остаряла методология, вместо да говори за граждани с права, и претендира, че измерва предполагаемата неравнопоставеност в здравеопазването чрез подходящо законодателство.

Одобрените изменения всъщност влошиха текста чрез включване на различни теми като изменението на климата, насилието срещу жените, асистираната репродукция и равния достъп до здравеопазване за незаконните мигранти.

  Christel Schaldemose (S&D), в писмена форма. – (DA) От името на четиримата социалдемократи от Дания в Европейския парламент (Dan Jørgensen, Christel Schaldemose, Britta Thomsen и Ole Christensen). Ние гласувахме в подкрепа на доклада относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС. Докладът съдържа много важни предложения за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването. Обаче той също така предлага мигрантите без документи да имат право и да им бъде гарантиран достъп до здравни услуги в държавите-членки. Не споделяме тази гледна точка. Смятаме обаче, че е право на човека да ползва лечение при спешни случаи, независимо от положението му в обществото.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „за“ доклада, за да подкрепя подхода на докладчика, която изложи принципи, наистина важни във връзка с женското здраве. Много жени в европейското общество нямат съществени права на здравни програми и достъп до здравни заведения поради своето социално и икономическо положение в нашето общество, по-конкретно етническите малцинства и мигрантите жени, които може да са без документи. Макар да е важно да се вземат мерки срещу „здравния туризъм“, както той за съжаление се нарича, съществено е и да се помни нашият ангажимент към основните права на човека.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада, който разглежда различната степен на неравнопоставеност в здравеопазването в държавите-членки и ги насърчава да запазят здравеопазването като приоритет по време на финансовата криза и възстановяването. Жизненоважно е неравнопоставеността да не се задълбочава поради опитите на правителствата да пестят пари.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС, защото съм на мнение, че понастоящем има големи различия между държавите-членки по отношение на здравето. Всички държави-членки на Съюза трябва да направят необходимото жените да имат лесен достъп до противозачатъчни средства и право на аборт например.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувах „против“ доклада, защото мисля, че той не успя да разгледа темата си за неравнопоставеността в здравеопазването и възприе един изцяло различен подход. Макар да има много части от доклада, с които не съм съгласна, бих искала да се спра на свободите, давани на мигрантите „без документи“ или „нередовните“ мигранти, както те се наричат в доклада, което по същество е начин за даване на друго наименование на незаконните имигранти. Докладът прокарва даването на много граждански свободи и такива, свързани със здравето, на лица, които незаконно са влезли в много страни от ЕС.

Докладът ще създаде много трудности на държавите-членки, които ежедневно се сблъскват с въпроса на имиграцията, като Гърция и Италия. Той не само дава на незаконните имигранти право да искат равен достъп до здравеопазване, но също и ще стане причина, поради която все повече така наречени „лица, търсещи убежище“ ще искат да дойдат в Европа, желаейки да се възползват от безплатното здравеопазване, каквото няма в повечето страни от Третия свят.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Аз гласувах „против“ доклада, защото той отново задкулисно насърчава абортите. Човешките създания са творение на Бог и не трябва да се изживяваме като арбитри във въпросите на живота и смъртта. Тук място за компромиси няма. Макар да не съм в мнозинство с тази си позиция, аз няма да променя становището си и отказват да пожертвам дори и само един живот заради съвременните нрави. Същото решение взех и във връзка с предимплантационната диагностика.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът на г-жа Estrela разглежда въпроса за намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС. Енергично приветствам този документ, защото макар сегашната финансова и икономическа криза да означава, че ни се налага да се занимаваме основно с икономически и законодателни въпроси, не трябва никога да изпускаме от поглед въпроси като здраве, образование и социална сигурност. Ще бъде възможно да постигнем по-високите цели на Общността, като стратегия „ЕС 2020“, само ако имаме устойчиви системи в широката област на социалната сигурност и равните възможности. Поради това гласувах в подкрепа на доклада.

Доклад: Eva Joly (A7-0027/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Одобрявам доклада, като се имат предвид измененията, предложени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Имаме задължението да предадем своя опит в икономическото управление, така че развиващите се страни да могат да създадат собствени данъчни системи. Това е единственият начин, по който ще бъде възможно да се изгради по-добра, по-справедлива и устойчива данъчна система, да се води борба с измамите и като следствие да се насърчи по-добрата международна данъчна среда. Бих искал също така да обърна внимание на значението на доклада за изтъкване на спешната необходимост от премахване на данъчните убежища. Това е основна мярка в областта на прозрачността, която ще позволи необходимия автоматичен обмен на данъчна информация.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Данъчното облагане може да е надежден и устойчив източник за финансиране при наличие на напредничава данъчна система, ефективна данъчна администрация и прозрачно и отговорно използване на данъчните постъпления. Въпреки това много развиващи се страни не успяват да наложат минимални данъчни ставки, за да финансират предоставяните от тях обществени услуги. Поради тази причина Европейският съюз трябва да сътрудничи с тези държави, за да насърчи доброто управление в областта на данъчното облагане. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада, който ще позволи създаването не само на стабилна и по-ефективна, но също така и по-справедлива данъчна система, за да се намали бедността в тези държави. Докладът също така ще способства за постигането на прозрачна, съдействаща и справедлива международна данъчна среда.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Развиващите се страни срещат трудности при създаването на данъчни системи (установяване, събиране и управление на данъците). Борбата с данъчните убежища е едно от основните предизвикателства, залегнали в Целите на хилядолетието за развитие, тъй като те отслабват институциите на развиващите се страни и техните политически системи. Офшорните центрове и данъчните убежища способстват за незаконното изтичане на капитали в размер на 1 трилион щатски долара годишно и това представлява около десет пъти повече от помощта, която се предоставя на развиващите се страни за намаляване на бедността и икономическо развитие. Съгласен съм с направените в доклада предложения, че при отпускането на финансова помощ донорите трябва да подкрепят усилията на развиващите се страни за подобряване на данъчното управление и да гарантират, че помощта се използва по прозрачен и отговорен начин.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Този доклад, в съответствие с изразеното от Комисията становище, се концентрира върху засилването на полезните взаимодействия между данъчната политика и политиката за развитие. Всъщност за да постигне това, Комисията публикува две проучвания, а преди една година Парламентът прие резолюция по същата тема. Гласувах „за“ доклада, защото подкрепям постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и управлението на данъчната система, ангажимента за подпомагане на данъчните системи на развиващите се страни, диалога и международното сътрудничество в областта на данъчното облагане.

Съвсем правилно е обаче да се изтъкнат все още съществуващите недостатъци в областта на митническите приходи, настоящите пропуски на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и подкопаването на данъчните приходи. Смятам, че е уместно Европейският съюз да направи повече за преодоляване на неефективността, включително за борба с данъчните убежища, манипулирането на търговските цени и слабостите на международната структура. Време е да се намали манипулирането на търговските цени, „проклятието на природните ресурси“ и да се разшири данъчната база, като се насърчи по-добрата координация между данъкоплатците.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Нарастващата глобализация на пазарите и мобилността на данъкоплатците означава, че в днешни времена, в сегашния век, данъчното облагане се превръща в сложен въпрос. Още по-сложно и трудно е да се коригира положението в развиващите се страни поради вътрешни фактори, като например голямата сива икономика, преобладаващия дял на селското стопанство и ограниченото използване на нови технологии. Приветствам инициативата на Комисията за сътрудничество с тези държави с цел да се насърчи доброто управление в областта на данъчното облагане чрез доклад, който установява основните проблеми и решения по начин, който насърчава полезните взаимодействия между данъчната политика и политиката за развитие, като повишава ефективността и на двете политики.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Наличието на ефективни, прозрачни и справедливи данъчни системи е от решаващо значение за напредъка на развиващите се страни, тъй като те допринасят за финансирането на публичните им активи, за устойчивостта на техните институции, намаляват зависимостта им от външна помощ и способстват за постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Във връзка с това смятам, че ЕС трябва, от една страна, да се концентрира върху предприемането на действия срещу данъчните убежища и укриването на данъци (които подкопават политическите и икономическите системи на развиващите се страни, като насърчават финансовата престъпност и неравенството в преразпределянето на данъчните приходи) и, от друга страна, д установи процес на сътрудничество и диалог с данъчните органи на тези държави.

Също така бих искал да подчертая важността на разширяване на данъчната база в тези държави. Следва да се отбележи, че за данъчните системи на развиващите се страни е характерно, че се основават на косвеното данъчно облагане (при което повечето приходи са от облагане на стоки и услуги), което ограничава данъчните приходи и води до неефективност в тези системи. Усилията трябва да се съсредоточат върху развитието на прякото данъчно облагане. Не по-малко важна е необходимостта от насърчаване на съгласуваността на политиката на развитие и търговската политика на Европейския съюз.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Либерализацията на пазара доведе до понижаване на митническите постъпления на развиващите се страни. Тези загуби на средства могат да се компенсират чрез по-добро управление и по-справедливи и по-ефективни системи на данъчно облагане. Ето защо трябва да разработим по-добри технически и правни мерки за подпомагане на тези страни с цел да се въведе справедлива, напредничава и прозрачна система на данъчно облагане. Например трябва да премахнем всички дискреционни данъчни облекчения и преференции за мултинационалните дружества и миннодобивните компании. Друг начин, по който можем допълнително да помогнем на тези държави, е да сложим край на данъчните убежища, които сериозно препятстват тяхното развитие. Разбира се, по-справедливата система на данъчно облагане и по-голямата правна сигурност ще насърчат чуждестранните частни инвестиции и следователно, в крайна сметка, растежа. Всички тези разпоредби не трябва обаче да водят до спад в официалната помощ за развитие. Трябва да останем бдителни по този въпрос, тъй като държавите-членки винаги са склонни да намалят процента от своя БВП, който отделят за официална помощ за развитие.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада поради следните причини: в него се подчертава необходимостта от премахване на явленията данъчна конкуренция и укриване на данъци в южните държави; посочва се, че автоматичният обмен на информация по въпросите на данъчното облагане следва да се прилага повсеместно; докладът изтъква важността на принципа на отчетност за всяка държава, за всички мултинационални компании; защитава се тезата, че е необходимо да се води борба с данъчните убежища, като се предприемат действия, които надхвърлят недостатъчните мерки на ОИСР; и се подчертава необходимостта от подобряване на последователността на европейските политики в подкрепа на развитието.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В основата на доклада стои документ на Комисията, в който се признава връзката между постигането на Целите на хилядолетието за развитие и доброто управление в областта на данъците. Темата на доклада е необходимостта да се насърчи увеличаването на полезните взаимодействия между данъчната политика и политиката за развитие, като по този начин се повиши ефективността на двете политики. Предвид това се посочват съществуващите в развиващите се страни трудности във връзка с мобилизирането на данъчни приходи. В доклада също така се предлагат начини, по които Съюзът може да подобри използването на съществуващите фондове и инструменти. Подчертава се важността на подпомагането на ефективните и устойчиви данъчни системи, по-специално чрез борба с измамите и укриването на данъци, с цел да се допринесе за създаването на по-прозрачна и справедлива международна данъчна среда, в частност чрез оказване на помощ за предприемане на мерки срещу данъчните убежища. Именно чрез добро икономическо управление тези държави ще могат да се откъснат от зависимостта си от външна помощ, като способстват за развитието на публичния и частния сектор и икономическия растеж.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът разглежда данъчното облагане и развитието в развиващите се страни. За да постигнат целите, които ООН определи през 2000 г. в Декларацията на хилядолетието, тези държави трябва да знаят как да насърчат доброто управление в областта на данъчното облагане, като се възползват в най-голяма степен от цялата външна подкрепа. През 2009 г. Европейската комисия, която има интерес да работи в сътрудничество с тези държави, публикува документа „Данъчно облагане и развитие – Сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“ с цел да насърчи полезните взаимодействия между политиката за развитие и данъчната политика, така че те да станат по-справедливи, по-прозрачни и по-ефективни. Същата резолюция беше одобрена от Парламента през 2010 г.

ЕС счита, че по-справедливите и по-съгласувани системи на данъчно облагане ще допринесат за намаляване на бедността и компенсиране на загубата на някои приходи. Ето защо подкрепям доклада, който призовава за прекратяване на данъчните убежища – истински „оръжия за масово унищожение“ за развиващите се страни – за борба с икономическата престъпност, борба с укриването на данъци и нелоялната конкуренция и развитие чрез добро управление.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В доклада се посочват редица въпроси, които са уместни и много актуални, а именно: – превръщане на „борбата срещу данъчните убежища и корупцията в първостепенен приоритет в дневния ред“; – отделяне на допълнително внимание на „трудностите, които развиващите се страни изпитват при събирането на вътрешни приходи ... предоставянето на много видове изключения на големи вътрешни и чуждестранни предприятия, с цел привличането на инвестиции“; – „Данък върху финансовите операции“ на международно равнище, който следва да се въведе „като първа стъпка ... на равнище ЕС“; – „Страните с нисък доход се нуждаят от способност да преговорят ефективно с мултинационалните корпорации“ за „налагане на контрол върху капитала“ и пълноценно упражняване на техния суверенитет. В доклада обаче не липсват противоречия, по-специално когато се установяват проблемите, които ще произтекат от прилагането на споразуменията за икономическо партньорство, а именно по отношение на намаляването на данъчните приходи, но не се приема ясна позиция за отхвърлянето на тези споразумения.

Също така не се приема базова критична позиция относно отговорностите на Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация за насърчаването на политики, които способстват за унищожаването на производствената инфраструктура и обществените услуги, създават безработица и подкопават вътрешните пазари на страните, като по този начин допълнително подкопават техните данъчни приходи, бюджети, суверенитет и независимост.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки че признаваме важността на сътрудничеството в областта на данъчното облагане, не трябва да пренебрегваме факта, че данъчната политика е важен инструмент на икономическата и социалната политика, при определянето на които оказват влияние ясни политически критерии и оценки.

Ето защо Европейският съюз няма задължението да изнася т. нар. „добро управление в областта на данъчното облагане“. Суверенитетът, решенията и възможностите на развиващите се страни трябва да се зачитат изцяло, като същевременно се обръща внимание на тяхното специфично положение и условия.

Същевременно така наречените Споразумения за икономическо партньорство, които налагаме на развиващите се страни въпреки тяхната съпротива, сериозно ограничават техните данъчни системи поради произтичащото от тези споразумения съществено намаляване на митническите приходи, наред с други сериозни вреди.

Освен това отдавнашното съществуване на данъчни убежища води до много големи ежегодни загуби на приходи за развиващите се страни.

Ето защо Европейският съюз трябва да промени своите политики и да реши тези противоречия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа, защото в него се установяват положителни аспекти, като например ясно разбиране на данъчното облагане, което е от основно значение за установяването на отговорна и активна демократична система. Друг аспект е фактът, че ЕС се ангажира с принципа на собствен принос в стратегиите за развитие и признава основната отговорност на самите развиващи се страни да подобрят своите системи за събиране на приходи в съответствие със собствените си политически особености и избор. Комисията цели да включи инструментите на ЕС при предоставянето на засилена помощ при създаването на системи за данъчно облагане в развиващите се държави и при прилагането на принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане, например като се обръща по-голямо внимание на ефективното включване на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане в планирането, изпълнението и мониторинга на националните и регионалните стратегически документи. Комисията подкрепя стандарта за финансов отчет за всяка страна поотделно за многонационалните дружества като средство за установяване на международни практики за избягване на данъчното облагане и за укриване на данъци. Също така е от значение да се подчертае фактът, че в едно съобщение относно корпоративната социална отговорност ще се разгледа създаването на система за задължително предоставяне на управленска информация в годишните отчети. Комисията цели да ускори процеса на международен диалог и сътрудничество в областта на данъчното облагане, най-вече чрез засилване на участието на развиващите се държави в съответните международни форуми. Комисията също така настоява за необходимостта от сключване и прилагане на споразумения за обмен на информация в областта на данъчното облагане, включително чрез многостранен механизъм, подобен на директивата на ЕС за данъчното облагане на спестяванията, основаващ се на автоматичния обмен на информация.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Подходящите системи за данъчно облагане създават основата на устойчивия икономически растеж и парична стабилност. Развиващите се страни, където тези системи не функционират правилно или въобще не функционират, са изправени пред сериозни икономически и политически проблеми.

Международните правни стандарти, които подпомагат правилното функциониране на системите за данъчно облагане, трябва да имат положително въздействие върху икономическата ситуация в тези държави. Да не забравяме обаче, че при никакви обстоятелства не трябва да налагаме данъчни политики на другите, тъй като всяка държава трябва да решава сама какви да бъдат нейните системи за данъчно облагане, като взема предвид своите текущи социални, политически и икономически условия. Нека затова да подкрепяме добрите политики за данъчно облагане, без обаче да ги налагаме.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Усилията за повишаване на устойчивостта, справедливостта и прозрачността на данъчните системи също така способстват за създаването на демократични системи. Глобализацията затрудни облагането с данъци на мобилния в международен план капитал. Развиващите се страни трябва да бъдат подкрепени и да им се даде достатъчно политическо пространство за действие, така че да се предотвратят спекулациите и да се осигури финансова стабилност. Приветствам съвместните инициативи за борба с данъчните убежища, както и практиките, които засилват международния диалог между съответните държави. Отговорният подход към данъчното облагане задължително ще има траен положителен ефект върху развитието на тези държави.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, който се концентрира върху необходимостта от засилване на капацитета за добро данъчно управление за целите на развитието и в който се отбелязва необходимостта от регулаторна рамка, която да подпомага международното данъчно сътрудничество, прозрачността, развитието на публичния и частния сектор и икономическия растеж; подчертава се, че в развиващите се страни съотношението данъчно облагане–БВП варира между 10 % и 20 %, докато в развитите страни то варира между 25 % и 40 %; изразява се съжаление, че до момента донорите са дали прекалено малка подкрепа за оказване на помощ, свързана с данъчното облагане; във връзка с това се приветства предложението на Комисията да предостави по-голяма подкрепа за подпомагането на развиващите се страни при данъчните реформи и укрепването на данъчните администрации, като се има предвид ЕФР за страните от АКТБ, Инструмента за сътрудничество за развитие и Инструмента за ЕПС и партньорство, както и подкрепа за националните надзорни органи, парламентите и недържавните участници и се отбелязва, че следва да се постави по-голямо ударение върху усилията за изграждане на капацитет в рамките на развиващите се страни, за да им се помогне ефективно да се възползват от обмена на информация и ефективно да се борят с укриването на данъци посредством тяхното собствено вътрешно законодателство.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Комисията работи добре, като насърчава принципи и критерии за развитие на добри практики на управление в областта на данъчното облагане в сътрудничество с държавите от развиващия се свят. Критериите за прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция са от основно значение. Комисията се стреми да приложи този процес, като засили полезните взаимодействия между данъчната политика и политиката за развитие с цел да идентифицира трудностите, които държавите срещат при събирането на приходи чрез данъчно облагане. От друга страна, Комисията продължава да пренебрегва няколко въпроса, които изискват бърза реакция. Смятаме за необходимо реално да се води решителна борба срещу данъчните убежища, за да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие, без обаче по някакъв начин да се ограничават допълнително взетите мерки, по-специално като се обръща внимание на данъчните спогодби. За тази цел е желателно повечето международни организации да имат специален мандат за борба с данъчните убежища. И накрая, от съществено значение е да се разшири данъчната база, като се премине през реформа за коригиране на данъците до развитието на пряко данъчно облагане, за да се решат трудностите при събирането, които произтичат от регресивната система на ДДС.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Борбата срещу офшорните компании и другите данъчни измами е неизбежна. Хедж фондовете получиха почти пълна свобода от мнозинството в този Парламент. В такъв случай какъв е смисълът от чисто декларативните ограничения в доклада? Споразуменията за икономическо партньорство, които се договарят позорно чрез използването на натиск, съсипват държавите от АКТБ, без да им оставят възможност да се възстановят в дългосрочен план. В доклада не се споменава и една дума за всичко това. Дори по-лошо, в него се твърди, че всички видове национализация или повторна национализация трябва да бъдат прекратени. Гласувам „против“ доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Реалността е, че лошото данъчно управление е пагубно за задоволителното икономическо представяне на държавите-членки. Сега Комисията признава връзката между постигането на Целите на хилядолетието за развитие и доброто управление в областта на данъчното облагане. Поради това е наложително да се води борба срещу укриването на данъци и да се предприемат конкретни стъпки за хармонизирането на тези мерки в целия ЕС, тъй като е добре известно, че някои държави са по-ефективни от други в борбата с измамите и укриването на данъци.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Трябва да помогнем на развиващите се страни да разработят политики и да осигурят механизми за избягване на укриването на данъци; това води до по-голяма прозрачност. Също така трябва да предадем на отделните държави нашия опит в икономическото управление, за да им помогнем да създадат собствени данъчни системи. Намаляването на нивото на корупция в развиващите се страни и увеличаване на техния доход ще доведе до стабилност и баланс. Това ще премахне напрежението и ще намали размера на финансовата помощ от ЕС за развиващите се страни. Докладът е много навременен и важен и затова гласувах в негова подкрепа.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Смятам, че е налице спешна необходимост от създаването на ефективна данъчна система за развиващите се страни. Съдържащите се в този доклад идеи са напълно подходящи за тази цел. По-специално, когато новите данъчни системи се въведат с подкрепата на ЕС, трябва да се гарантира, че споразуменията за икономическо партньорство между ЕС и развиващите се страни насърчават тази цел, вместо да бъдат в противоречие с нея. Инвестиционната политика в ЕС също така трябва да създаде благоприятстваща стопанската дейност среда за инвеститорите у нас и в чужбина. Всички предприети мерки следва да доведат до съществено подобряване на условията на живот на по-голямата част от населението, което в момента е лишено от приходите от продажба на суровини и често е принудено да мигрира. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той обхваща изчерпателно много от факторите, които са от значение.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Необходими са специални мерки за по-добро насърчаване на принципите на отговорно поведение в областта на данъчното облагане, например по отношение на прозрачността, обмена на информация и лоялната данъчна конкуренция. Важно е полезните взаимодействия между политиката на данъчно облагане и политиката за развитие да бъдат подобрени. Докладът следва тази посока и затова гласувах в негова подкрепа.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Като се има предвид, че развиващите се страни губят значителни приходи от търговските данъци, е много важно да се осигури ефективно сътрудничество както в областта на данъчното облагане, така и в областта на развитието. От значение е всяка държава да създаде ефикасна и ефективна данъчна система и политики за нейното прилагане, тъй като тя стои в основата на нейните публични финанси и е начин за привличане на инвестиции. Ето защо трябва да оставим на развиващите се страни някои права за вземане на решения в тази област. Сътрудничеството трябва да се основава на взаимната помощ, без да се създават допълнителни пречки или тежести за някоя от страните. Съгласен съм с предложението, че трябва да помогнем за осигуряването на качествено и количествено подобрение в мобилизирането на приходи от развиващите се страни. Отпусканата на развиващите се страни помощ трябва да бъде целенасочена, ефективна и да се предоставя само при условие, че е от съществено значение, като самите държави не трябва да имат право да решават дали е необходима.

Не смятам, че е препоръчително ЕС да се натоварва с допълнителна тежест и развиващите се страни да бъдат компенсирани за намаляването на митническите приходи. Според мен трябва да въведем данък върху финансовите операции, който ще ограничи спекулациите и ще подобри ефективността на функционирането на пазара. Освен това трябва да положим всички усилия, за да гарантираме, че този данък се прилага не само в ЕС, а също и в световен мащаб.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Joly относно сътрудничеството с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане, защото в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ смятам, че е от съществено значение да се създаде глобално управление в подкрепа на световния диалог и международното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Съгласен съм с изявеното в доклада желание за увеличаване на полезните взаимодействия между данъчната политика и развитието чрез осъществяване на обмен на информация по данъчни въпроси, както и чрез многостранни механизми, които се позовават на директивата на ЕС относно данъчното облагане на доходите от спестявания в борбата с укриването и избягването на данъци. Конкретната цел на данъчното сътрудничество с развиващите се страни е да се предотврати превръщането им в данъчни убежища за мултинационални компании, което да обуслови нарушаване на конкуренцията с отрицателен ефект върху развитието на икономическите процеси предвид взаимосвързания характер на световната икономическа система.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно данъчно облагане и развитие – сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане, защото съм съгласна с докладчика за важността на този въпрос за развитието на ефикасна данъчна система в развиващите се страни. Всъщност данъчната система трябва да стои в основата на публичните финанси на развиващите се страни. Новата политика на ЕС за инвестиции в развиващите се страни трябва да допринесе за създаването на по-благоприятна среда за вътрешните и външните частни инвестиции и за установяването на условия за по-ефективна международна помощ. За да насърчи растежа, инвестиционната политика на ЕС трябва да се концентрира върху развитието на малките и средните предприятия, включително върху предоставянето на микрокредити, ефективността на публичните услуги, обществени/частни партньорства и трансфер на знания. Публикуваният през април 2009 г. работен документ на Европейската комисия, озаглавен „Данъчно облагане и развитие – Сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“, предоставя насоки и методологии за насърчаване на положителните взаимодействия между данъчната политика и политиката за развитие с цел и двете да станат по-ефективни.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото в него категорично се признава връзката между постигането на Целите на хилядолетието за развитие и управлението в областта на данъчното облагане. Признава се също така, че напредничавата данъчна система е от съществено значение за демокрацията. Потвърждава се, че целта на офшорните центрове и данъчните убежища да създадат условия за незаконно изтичане на капитали, съчетана с режими на „нулева данъчна ставка“ с цел привличане на средства и инвестиции, водят до прехвърляне на тежестта върху работниците и семействата с по-ниски доходи, като намаляват количеството и качеството на обществените услуги в бедните държави, както и способностите им за борба с бедността. Подпомагането на усилията на съдебните органи и служби за борба с корупцията в развиващите се страни за разработването на напредничави данъчни системи ще бъде отлична услуга, която ЕС ще предостави.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Парламентът днес подчерта важността на борбата с подкопаването на данъчните приходи в развиващите се страни, по-специално чрез полагането на повече усилия за борба с данъчните убежища. За да се ползва с доверие за тази цел, ЕС трябва, на първо място, категорично да ограничи данъчните убежища в Съюза и да излезе извън рамката на ОИСР. В доклада също така се призовава за приемането на международна конвенция в областта на данъчното облагане, която да включва санкции за юрисдикциите, които не оказват сътрудничество, и за финансовите институции, работещи с данъчни убежища. Членовете на ЕП също така подчертаха необходимостта да се гарантира по-голяма прозрачност на мултинационалните компании по отношение на спазването на данъчните разпоредби в развиващите се страни, по-специално в добивната промишленост, като се осигури отчитане за вяска страна по отделно. Помощта от ЕС в областта на данъчното облагане следва да насърчи развитието на прогресивни режими на данъчно облагане в развиващите се страни, по-специално като се осигури справедлив дял от печалбите на корпорациите. Доброто управление в областта на данъците е от решаващо значение за развитието и с оглед на това ЕС трябва да подкрепи развиващите се страни, особено на фона на понижението на търговските данъци вследствие на либерализацията на търговията в световен мащаб. Приветствам подкрепата на членовете на ЕП за този доклад, който предвижда ясни предложения с оглед на тази цел.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на текста на доклада, защото подкрепям идеята, че повишаването на полезното взаимодействие между данъчната политика и политиката на развитие може да помогне на развиващите се страни.

Според последните доклади на Комисията относно данъчното облагане и развитието данъчното облагане, особено ако е добре обмислено, може да бъде източник за финансиране на политиките за развитие. Не е случайно, че много развиващи се страни в действителност дори не достигат необходимото минимално ниво на приходите, за да финансират основните обществени услуги.

Сътрудничеството за укрепване на техните данъчни системи и борбата срещу данъчните убежища, които улесняват незаконното изтичане на капитал, трябва да подкрепят тези процеси. Този процес следва да насърчи въвеждането на изисквания за финансова отчетност за всяка държава, за да се подпомогне борбата срещу бедността.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Основно условие за ефективното функциониране на държавното управление е доброто състояние на данъчното облагане. Ако развиващите се страни желаят да работят в глобалната икономика, те трябва да интегрират и реформират своите системи за данъчно облагане. Данъците играят икономическа, политическа и социална роля в демократичните държави. Те са не само основен източник на държавни приходи, но също така позволяват постигането на социални цели от първостепенно значение. Чрез тях се финансират основни услуги като здравеопазване, образование, социални грижи и пенсии.

Данъчните приходи в развиващите се страни могат устойчиво да финансират развитието на тези държави и да подобрят качеството на живот на техните граждани. Въпреки това в момента тези приходи често са недостатъчни за покриване на разходите за основни обществени услуги или за борба с бедността. В ерата на глобализацията подлежащият на данъчно облагане капитал е по-мобилен и се премахват бариерите пред търговията, като това намалява приходите от данъци и поставя предизвикателства, не само за бедните държави. Независимо от очевидните предимства постепенното либерализиране на търговията намалява приходите от мита. Много важно е чуждестранните данъци да бъдат заменени с такива, които се начисляват на национално равнище. Въпреки че данъкът върху доходите е една от основните форми на данъчно облагане в богатите държави, неговият принос е минимален в развиващите се страни. По-голямата част от хората са заети неофициално в селското стопанство и имат нередовни доходи, което затруднява ефективното прилагане на подоходното данъчно облагане.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада, защото той се концентрира върху важността на данъчното облагане по отношение на изпълнението на политиките за развитие и предлага начини, по които ЕС може по-ефективно да използва съществуващите фондове и инструменти за тази цел.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Приемането на доклада относно „Данъчно облагане и развитие – сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“ е особено важно за ефективността на помощта за развитие, която се предоставя на развиващите се страни от държавите-членки на Европейския съюз и Европейската комисия. Абсолютно необходимо е да се гарантира зачитането на принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане (прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция) и борбата с данъчните убежища, които пречат на развитието на най-слабо развитите страни, и това ще бъде приоритет на моя мандат.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на това конкретно предложение за резолюция, защото смятам, че реформирането и модернизирането на данъчните системи на развиващите се страни е най-важният начин за предотвратяване на незаконното изтичане на капитали и за борба с укриването на данъци. Този капитал, който често накрая се оказва в данъчните убежища, има пряко отражение върху икономиките на тези държави, особено през настоящия период на икономическа криза. Подобряването на данъчните системи ще ни позволи да повлияем положително върху растежа в развиващите се страни, да приложим рамка за добро икономическо управление, да насърчим прозрачността и да спечелим доверието на гражданите.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Joly. Създаването на напълно функционираща данъчна система стои в основата на всяка отговорна демокрация. В доклада се призовава за оказване на подкрепа за развиващите се страни при създаването на тези структури, така че да се насърчи устойчива основа на отговорното поведение в тези държави. В крайна сметка сама по себе си помощта за развитие няма да бъде достатъчна за постигането на Целите на хилядолетието за развитие. В доклада също така се засяга накратко и проблемът за така наречените „фондове – лешояди“, които смятам, че трябва да бъдат забранени изцяло. Не трябва да се допуска международната помощ за развитие да се превърне във футболна топка за световните финансови играчи.

Доклад: Georgios Papastamkos (A7-0030/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз одобрявам този доклад и подчертавам значението на препоръките от доклада Papastamkos, в който се посочва, че нетърговските аспекти следва да бъдат по-добре включени в преговорите в рамките на Световната търговска организация. Необходимостта от някаква последователност между Общата селскостопанска политика и външнотърговската политика на ЕС е също ясна – от основно значение е да се осигурят равни условия за производителите на ЕС на световния пазар, които не трябва да насърчават нелоялната конкуренция. Ако това не е договорено, европейските земеделски стопани ще продължават да се изправят пред нелоялна конкуренция и ще претърпяват загуби и дискриминация по отношение на конкурентите извън Европейския съюз.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз подкрепям основната роля, която селскостопанският сектор играе при предоставянето на заетост и запазването на европейския модел на хранително-вкусовата промишленост, който е стратегически компонент от европейската икономика. Като се има предвид, че Европейският съюз е най-големият вносител на селскостопански стоки в света, производствените методи, използвани в трети държави, изнасящи за ЕС, трябва да предоставят на европейските потребители същите гаранции по отношение на здравето, безопасността на храните, устойчивото развитие и определен минимум от социални стандарти подобно на тези, които се изискват от европейските производители. Аз гласувах за този доклад, тъй като считам, че селскостопанската политика и политиката в областта на храните трябва да отговарят на основни цели като продоволствена сигурност и безопасността на храните.

  Richard Ashworth (ECR), в писмена форма. – (EN) Британската консервативна делегация силно подкрепя принципа на свободната търговия. Свободната търговия създава просперитет и ще допринесе изключително за възстановяването на европейските икономики. Ние считаме, че настоящият доклад обръща много голямо внимание на защитата на селскостопанските пазари в ЕС от външна конкуренция и не обръща достатъчно внимание на изнасянето на производствени стандарти. От европейските земеделски стопани се изисква да спазват строги екологични стандарти и стандарти за хуманно отношение към животните, за което те са отчасти обезщетени чрез системата за субсидии. Въпреки това продуктите, внесени в ЕС от трети държави, много често не отговарят на същите тези високи стандарти. Затварянето на границите на ЕС за селскостопански продукти от трети държави не е решение на проблема.

ЕС следва активно да търси да изнася своите силни стандарти за хуманно отношение към животните и екологични стандарти в света, а именно чрез по-отворени международни пазари, а не чрез съсредоточаване върху защитни, протекционистични решения. Поради тази причина Британската консервативна делегация гласува против този доклад.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Посредством този доклад Европейският парламент изрично иска от Съвета и Европейската комисия да вземат по-добре предвид интересите на селското стопанство в международните търговски преговори, по-специално в разискванията с Южна Америка, голям животновъден регион и регион за производство на зърнени култури, който не винаги отговаря на европейските стандарти за качество. Считам, че това е основен доклад. Ето защо гласувах в негова подкрепа.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Селскостопанският сектор в ЕС има значителна добавена стойност за европейската икономика и изпълнява ключова роля за справяне с икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които е изправен ЕС. Следователно външнотърговската политика и споразуменията с чуждестранни вносители не трябва да излагат на риск способността на ЕС за поддържане на силен и жизнен сектор. Комисията трябва да заема ясна позиция в Световната търговска организация и да осъществява специални оценки на въздействието, когато води преговори по отношение на вноса на определени продукти на пазара на ЕС. Ние трябва да гарантираме спазването на принципа, че използваните в трети държави производствени методи за износ в ЕС трябва да предоставят на европейските потребители същите гаранции по отношение на здравето, безопасността на храните, хуманното отношение към животните, устойчивото развитие и определен минимум от социални стандарти, подобни на тези, които се изискват от производителите в ЕС. Това е единственият начин да се гарантира, че производителите от ЕС могат да се конкурират при равни условия с трети държави и че интересите на земеделските ни стопани са защитени.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Papastamkos. Международната търговия играе ключова роля в рамките на ЕС, по-специално по отношение на неблагоприятното положение, в което са поставени европейските земеделски стопани в резултат на вноса от трети държави и неуспешното прилагане на принципа на реципрочност, което предоставя на чуждестранните производители много голямо предимство, като те често не са задължени да спазват същите строги и скъпи правила, които са наложени на европейските земеделски стопани, за да могат да оперират на вътрешния пазар, по-специално от санитарна и фитосанитарна гледна точка. Аз ще продължа да се боря за запазването в Европа на високо равнище на последователност между Общата селскостопанска политика и външнотърговската политика на ЕС. Тази последователност трябва да осигури на европейския селскостопански модел равни условия за производителите на ЕС на световния пазар.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) По мое мнение, е важно да се подчертае връзката между селскостопанското производство в ЕС и международната търговия, която е отразена във факта, че ЕС е най-големият вносител в света на селскостопански стоки и същевременно е най-големият износител в света на преработени хранителни продукти. В този контекст аз изразявам твърдо убеждение, че смекчаването на търговските потоци във възможно най-голяма степен допринася за по-голяма гъвкавост на производителите и за намаляване на разходите за размяна на стоки и че това има благоприятно въздействие върху доходите на производителите и разходите на потребителите. Ето защо не мога да се съглася с твърдението, което се съдържа в одобрената резолюция, че либерализирането на търговията няма да направи възможно премахването на заплахата от глад в света. Това не е ролята на търговията, нито може да бъде. Аплодирам Комисията за факта, че в рамките на преговорите в Световната търговска организация и двустранните или двурегионални преговори тя е използвала мерки, произлизащи от текущите дългосрочни реформи като предложения в областта на селското стопанство, макар че винаги признава, че параметрите на Общата селскостопанска политика са категорични. Във връзка с това ми прави впечатление, че одобреният текст на резолюцията до голяма степен се фокусира едностранно, като подкопава стъпките на Комисията в досегашните политически преговори относно търговията. Считам всяка по-нататъшна гъвкавост в предстоящите преговори за недвусмислена възможност и полза. Във връзка с критиката на някои стъпки, като намаляване на митата върху бананите или реформата на режима на захарта, бих искал да добавя, че те първоначално са били основани на заключенията от решаването на спорове в СТО, които също така са въздействали върху параметрите на последващите мерки на ЕС.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласна съм с необходимостта от по-голяма последователност между Общата селскостопанска политика и външнотърговската политика, за да се обезпечи европейският селскостопански модел и в резултат на това – от равни условия за производителите на ЕС на световния пазар. Съгласуването на търговските и нетърговски аспекти и необходимото сближаване на разпоредбите са от първостепенно значение.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Селското стопанство представлява стратегически сектор за Европейския съюз. Макар че въздействието му по отношение на заетостта и БВП може да не е равностойно на това на другите сектори, селското стопанство придобива по-голямо значение във връзка с характеристиките на съответните ни региони и хранителни традиции, тъй като то гарантира, че ние сме самостоятелни по отношение на много съставки, които са основни за нашето земеделско производство, традиционното производство или други. Освен това този сектор играе основна роля при защитата и опазването на околната среда и осигуряването на устойчиво развитие на регионите ни. Очевидно е, че трябва да се правят търговски споразумения, особено в рамките на търговските преговори в Световната търговска организация. За да се случи това обаче, Европейският съюз трябва да обърне по-голямо внимание на защитата на качеството, традиционните и сертифицирани продукти, за да могат те да бъдат защитени в международен мащаб, за да се избегнат измамите на международните пазари с продукти, които погрешно са приписани на нашите държави. Основните принципи на одобрения доклад изглежда отиват в правилната посока.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Грубото отношение спрямо европейското селско стопанство в търговските преговори с трети държави не може да продължава. Това е темата на доклада, който ние току-що приехме и който се позовава на множество принципи и призовава нетърговските аспекти да бъдат по-добре интегрирани в преговорите. Съвсем основателно докладът призовава европейските животновъди да спазват екологичните и здравни стандарти, свързани с хигиената на продуктите, въпреки че някои от конкурентите им пускат продукти на европейския пазар, които не винаги отговарят на тези стандарти. Действително твърде често нашите земеделски стопани страдат в резултат на нелоялна конкуренция и следователно в резултат на нарушения на конкуренцията, когато участват някои трети държави. Комисията трябва да вземе предвид предупрежденията на Парламента и на земеделските стопани, по-специално когато става въпрос за преговори с Меркосур, които рискуват да застрашат европейското животновъдство, както и производителите на плодове и зеленчуци в най-отдалечените региони.

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. – (FR) Докладът относно отношенията между селското стопанство в ЕС и международната търговия ни показва катастрофалната загуба на мощ, която европейското селско стопанство претърпява и се опитва да предупреди европейските институции, които са отговорни за този неуспех.

Понастоящем е трудно да се изхранва Европа; Общата селскостопанска политика е превърната от Комисията в гробокопач на селскостопанския сектор. С всеки изминал ден ограниченията тежат повече върху плещите на земеделските стопани.

Всички правомощия, които преди са принадлежали на европейското селско стопанство, както и неговият капацитет за износ, са намалени драстично, тъй като Европа отваря пазарите си за чуждестранни селскостопански стоки, произведени чрез използване на методи, които неуспешно спазват стандартите, които европейците са си наложили.

Бъдещето на селското стопанство е изложено на риск и със сигурност то повече не трябва да бъде оставяно на Съюза и неговите институции. Държавите-членки трябва да разполагат с капацитет, за да помогнат на своите земеделски стопани за доброто на всеки.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно селското стопанство в ЕС и световната търговия, тъй като той подчертава значението на нетърговските аспекти в Програмата за развитие от Доха, като социални и екологични съображения и съображения във връзка със здравето на човека, както и съображенията във връзка със здравето на животните и хуманното отношение към животните, за да се отговори на най-високите екологични и социални стандарти и за да се избегне загубата на конкурентоспособност сред земеделските стопани в рамките на контекста на световното селскостопанско производство.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Селското стопанство има социални функции, които надхвърлят границите на производството на храни, като например населяването и планираното използване на земя, опазването на околната среда и съхраняването на културните традиции. Считам, че те изцяло заслужават защитата и подкрепата на държавите-членки и европейските институции. Въпреки позицията ми, че по принцип по-голямата отвореност на пазарите е благоприятна, аз считам, че когато селскостопанският сектор е засегнат, трябва са бъдем особено стриктни по отношение на изискванията за реципрочност и необходимостта от гарантиране на продоволствена сигурност за европейските потребители. Европейският съюз следва да взима предвид необходимостта от балансиране на конфликтните стойности и, особено по време на настояща икономическа и финансова криза, да взема предвид въздействието на търговските споразумения, които подписва, върху живота на европейските земеделски стопани и техните стопанства.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Един от най-засегнатите сектори от свободното движение на хора и стоки е селското стопанство. Въпреки постоянните промени на Общата селскостопанска политика (ОСП), разглеждана като символ на европейската интеграция, положението в този сектор продължава да бъде много несигурно, тъй като се изисква спазване на строги екологични стандарти и стандарти за безопасност на продуктите, усложнени от настоящата финансова криза. Това е сектор, който съвпада с други области, като търговия, околна среда, промишленост, транспорт и т.н., което прави много трудно приемането на регулаторна рамка, удовлетворяваща всички участници. Въпреки предимствата, като санитарните и фитосанитарни мерки (СФМ) и споразуменията относно технически пречки пред търговията (ТПТ), остава още много да се направи.

Аз подкрепям този доклад, тъй като той признава основната роля на хранително-вкусовия сектор в ЕС, много чувствителен сектор, който не може да издържи на агресивна конкуренция. Това трябва да се вземе предвид, когато се подписват новите споразумения. Надявам се обаче, че новата икономическа рамка за ОСП ще подобри координацията между производителността и международния пазар.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е пълен с противоречия. Той посочва отрицателните последици от либерализирането на търговията, но не се противопоставя на хода на политиките, които са в основата на големите проблеми за селското стопанство в държавите от ЕС (и също в развиващите се страни). Докладът не предлага нищо за промяна на този ход. Той справедливо критикува подхода на Комисията, която поставя интересите на промишлеността и сектора на услугите над интересите на земеделието и прави отстъпки в областта на селското стопанство с цел да получи по-голям достъп до пазарите [в други области] в трети държави. Докладът дава примери за катастрофалните последици на тази политика – случаят със захарта е отличен пример. Той признава, че по-силното либерализиране на световната търговия със селскостопански продукти, насърчено от споразуменията на Световната търговска организация (СТО), не е позволило заплахата от глад в света да бъде държана на разстояние. Въпреки това докладът не осъжда или не се противопоставя на хода в посока към увеличена либерализация и дерегулация на световната търговия, които ЕС насърчава в рамките на СТО или в рамките на неизброимите двустранни споразумения.

Напротив, той го защитава. От дълго време ние критикуваме неуспеха на неолибералните политики. Докладът също го прави, макар и по много разпокъсан и понякога неясен начин, само за да подкрепи политиката на бедствиет