Пълен протокол на разискванията

Вторник, 8 март 2011 г. - Страсбург

16. Стратегия на ЕС за интеграция на ромите (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Járóka, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите (2010/2276(INI)) (A7-0043/2011).

  Lívia Járóka, докладчик. – (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на всички мои колеги от Европейския парламент и от организациите на гражданското общество за тяхната подкрепа и ценен принос при съставянето на този труден доклад.

Ако ми позволите една лична бележка, тук е мястото и моментът да благодаря на моите колеги от офиса, на моя политически съветник в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, който стоеше зад тази стратегия от години и на началника на моя кабинет през последните няколко години, който се бори заедно с мен.

Дължа също благодарност и на моето семейство, което ми позволи да бъда в челните редици на тази борба – борба, която накрая даде резултат. Постигнахме съгласие между шест политически групи, 27 държави-членки и пет много важни парламентарни комисии. По този начин мисля, че сме в състояние да отправим послание към Комисията, Съвета и държавите-членки, с което те трябва да се съобразяват, и следователно направихме голяма крачка към едно начинание на равнище на ЕС за намаляване на бедността и социалното изключване на най-голямото етническо малцинство на нашия континент.

Значителен дял от европейските роми се намират в условия, дотолкова не отговарящи на стандартите – почти напълно откъснати от икономиката, което води до невъзможност да се ползват от основни права на човека – поради което насърчаването на социалното приобщаване не може да се разглежда в рамките на общото подобряване на политиките, а към него трябва да се подхожда като към преодоляване на една от най-големите празнини в прилагането на конституционните права и правата на човека в Европа.

Поради това усилието на равнище на ЕС да бъде намалена бедността и социалното изключване на европейските роми трябва да се концентрира, на първо място, върху осъществяването и подкрепата на основните права на достъп до заетост, жилище, здравеопазване и образование.

Позволете ми да очертая накратко най-важните принципи и препоръки на моя доклад. Преди всичко стратегията трябва да бъде вътрешна стратегия на ЕС, като общият надзор върху приоритетните области и цели бъде в рамките на структурите на Общността и тя в никакъв случай не следва да води до разногласия в ЕС, създавайки разделение сред държавите-членки. Напротив, създаването на нов орган за координиране и надзор на стратегията би било ненужно и би довело до разточителни разходи за функциониране.

Затова ролята по надзор, координация и наблюдение трябва да бъде изпълнявана от Комисията и за тази цел си заслужава да бъде разгледана възможността за запазване на работната група относно ромите като постоянен орган.

Комисията следва да докладва ежегодно относно напредъка на стратегията, да оценява резултатите и да дава предложенията си за подобрения на Съвета. В това отношение, може да бъде разработена карта за оценка на европейската стратегия за ромите, по подобие на картата за оценка на единния пазар.

Определянето на административен орган или на държавен представител като „национални звена за контакт“ с оглед прилагането на целите на стратегията и като източник на консултантска помощ и размисъл относно наблюдението на стратегията от Комисията също би било от значителна практическа полза.

Стратегията трябва също да взема предвид териториалните характеристики на изолацията, тъй като неблагоприятните социални условия са нееднакво географски разпределени сред държавите-членки, но бедността и социалната изолация са съсредоточени в слабо развити микрорегиони, които в много от новите държави-членки са населявани предимно от роми.

Общите, сравними и надеждни показатели са от основно значение за представянето на реалистичен анализ на напредъка и изпълнението на изискването за ефективен мониторинг. Аз препоръчвам да бъдат възприети „показателите от Лаакен“ и техните допълнени елементи за измерване на социалната и териториалната изолация, както и за оценка на напредъка.

Необходима е европейска кризисна карта, която да измерва и определя микрорегионите въз основа на техните отличителни признаци.

Част от предназначения за сближаване бюджет следва да бъде заделен в следващата многогодишна финансова рамка в резервен фонд за стратегията. Това би могло да осигури съществени ресурси и създаде стимули за изпълнението чрез предоставяне на средства на конкурентен принцип при следване на критерий, който се състои в определяне на начина, по който проектът или планираното действие подкрепя или придава конкретно изражение на целите на стратегията.

По този начин, от една страна, можем да се разграничим от общата практика, която се състои в увеличаване на ползите за допринасящите държави от използване на неоползотворените средства и, от друга страна, би могло да се създаде пряка връзка между отпускането на финансирането и възпроизвеждането на резултатите.

Ето това са принципите и приоритетите, които според мен европейската стратегия за ромите трябва да подпомага и сега очаквам вашите коментари по моя доклад.

(Ръкопляскания)

  Золтан Балог, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, унгарското председателство придава голямо значение на въпроса за интеграцията на ромите и е благодарно за активната подкрепа от страна на Европейския парламент в тази област.

Да не забравяме какво е заложено тук. Говорим за шансовете в живота на милиони наши европейски съграждани, които имат право на същите възможности, както всички други, и нашите общества не могат да си позволят да пренебрегнат потенциала, който имат те. Затова, моля, позволете да ви поздравя за отличния проект за резолюция, който предстои да приемете и който решително подкрепям. Споделяме амбицията ви да гарантирате, че обещанията ще бъдат последвани от дела.

На 8 април по цял свят се отбелязва Международният ден на ромите. На този ден унгарското председателство ще организира петата среща на интегрираната платформа за приобщаване на ромите в Будапеща, на която сигурен съм мнозина от вас ще присъстват. Като централен елемент на това мероприятие Комисията ще представи своето стратегическо съобщение по темата и ние молим г-жа Járóka да представи там основните точки на резолюцията.

След това унгарското председателство ще подготви проект за заключения на Съвета, които се надяваме Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси да приеме на заседанието си на 19 май. Тези заключения ще се занимаят изключително с въпроса за интеграцията на ромите и ще се постараем да засилим сътрудничеството между ЕС и неговите държави-членки във връзка с икономическата и социална интеграция на ромите.

Освен това планираме да организираме обмен на мнения по идеите на Комисията и в други състави на Съвета и в края на месец май Съветът по общи въпроси ще проведе политическо разискване като част от подготовката за юнското заседание на Европейския съвет.

За да бъдем в състояние да постигнем напредък, трябва да загърбим всички стереотипи, обобщавания и предразсъдъци. Трябва да си даваме сметка, че условията на живот на ромите далеч не са еднородни навсякъде. Освен това не трябва да забравяме историческите причини за тяхното социално изключване. Ползите от политическата промяна и преходът към пазарна икономика, които станаха в Централна и Източна Европа не се усещат в еднаква степен от всички граждани. Именно през този период на последните 20 години голям брой роми се оказаха изтласкани в периферията на обществото.

Днес е особено важно решително да осъдим актовете на агресия, вдъхновени от расистки мотиви, независимо кои са извършителите. В едно трудно икономическо положение уязвимите стават още по-уязвими и често търсят причините за несгодите си едни в други. Ние обаче имаме споделени ценности и начини да ги защитим, тъй като вече изминаха повече от десет години, откакто Съветът прие своите директиви, забраняващи расовата дискриминация.

Особено приветствам факта, че се поставя специално ударение на премахването на сегрегацията. Сегрегацията създава порочен кръг и разделителни линии вътре в обществата. Много съм доволен също и от това, че резолюцията обхваща и равенството между половете. Позволете ми да ви припомня една по-ранна резолюция, която Парламентът прие през 2006 г., която разглежда положението на ромските жени. На всички жени трябва да се позволи адекватно да изявят способностите си. Също така повече ромски жени трябва да участват във вземането на решения. Госпожи и господа, докладчикът по темата – Lívia Járóka – също може да вдъхновява всички ни в това отношение – особено жените, но също и мъжете.

Бих искал още веднъж да благодаря на г-жа Járóka и на всички ви за участието в този жизненоважен процес и отново да ви напомня, че унгарското председателство е решено да постигне съществени резултати в тази област. Приканвам всички ви да подпомогнете това усилие.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, както знаете Европейският съюз се гради върху права и ценности, сред които са закрилата на малцинствата, принципът на свободно движение и забраната на дискриминацията – всички те изцяло важат за ромите.

Мисля, че социалната и икономическата интеграция на ромите е морален дълг, но също и, както правилно посочва докладът на Парламента, в икономически интерес на нашите европейски общества. Това е приоритет за ЕС и за него са необходими ангажимент и общите усилия на централните и местните органи, гражданското общество и институциите на ЕС.

Бих искала да поздравя Lívia Járóka за чудесната работа, която извърши. Тя я извърши, като се стараеше да приобщи цялата зала и да постигне проект за документ, който да отразява съществения принос на парламентаристи от всички политически партии и според мен това е истинско постижение. То ще ни помогне, г-жо Járóka, да запазим интеграцията на ромите на челно място в политическия дневен ред. То ще ни помогне да предприемем необходимите стъпки за подобряване на положението на ромите и тяхната социална и икономическа интеграция в обществото.

Позволете ми да ви дам актуална информация на какъв етап сме. Както може би си спомняте, на 7 април 2010 г. Комисията прие съобщение относно социалната и икономическа интеграция на ромите в Европа, което беше първият политически документ изобщо, посветен конкретно на ромите.

Съобщението съдържаше конкретен списък с действия, които да помогнат на държавите-членки да направят по-ефикасни политиките си за интеграция на ромите и да определят основните предизвикателства за бъдещето: дискриминация, бедност, ниски резултати в образованието, пречките на трудовия пазар, жилищното настаняване, сегрегацията и така нататък. След това дойде оценката от вътрешната работна група на Комисията относно ромите, която беше създадена на 7 септември 2010 г. и в нея много ясно се каза, че липсват доказателства в държавите-членки да са приложени решителни и пропорционални мерки за преодоляване на социалните и икономическите проблеми на голяма част от ромското население на ЕС.

Това положение не е нито приемливо, нито е устойчиво и затова Комисията работи по рамка за ЕС за националните стратегии за интеграция на ромите, която ще представим в началото на месец април. Парламентът призова за стратегия на ЕС и Комисията откликва на това искане. Мисля, че всички сме съгласни, че е необходимо ефикасно планиране и прилагане на политиката, че се нуждаем от стратегически подход. Мисля също, че сме съгласни, че основната отговорност за ромските населения е на държавите-членки, в които ромските населения се движат, и поради тази причина Комисията разработва рамката за ЕС в съчетание с националните стратегии за интеграция на ромите, защото и двете са необходими: трябва да знаем накъде сме се запътили всички заедно и да знаем накъде се е запътила всяка отделна държава-членка, за да приспособим конкретните политики към проблемите на ромите в тази държава-членка.

Рамката за ЕС, която ще бъде представена през април, ще доразвие Вашата резолюция, г-жо Járóka, работата на вътрешната работна група относно ромите на Комисията и, разбира се, широкия кръг идеи, получени от държавите-членки и от гражданското общество. Необходими са конкретни действия, ясни ангажименти за по-добро използване на набора от правни и финансови лостове, с които разполагаме, за да бъде постигнат пробив. Аз няма да се спирам подробно на това, защото колегата ми г-н Андор отговаря за този ресор, но стратегията „Европа 2020“ води към нов път за постоянни икономически и социални действия в полза на тези, които са маргинализирани, а ние знаем, че бедността е много голям проблем за най-голямото малцинство в Европа. Тук са необходими решителни действия както на национално равнище, така и на равнище на ЕС.

Комисията счита също, че е много важно да се поучим от уроците на миналото и да се погрижим усилията на всички заинтересовани страни, на всички равнища от ЕС надолу до местното равнище, да бъдат много добре съгласувани. За тази работа по координация ние разполагаме с Европейската платформа за приобщаване на ромите, която е уникален механизъм за включване на заинтересованите страни. Мисля, че би било важно в бъдеще да укрепваме тази роля на платформата.

Чух също с голям интерес предложението на Парламента за създаване на национално звено за контакт и ще го разгледаме, когато подготвяме рамката за ЕС. Бих искала също да ви уверя, че при изготвянето на рамката Комисията ще отдели специално внимание на необходимостта от проследяване на развитието на нещата и процесите и напредъка по места и тук отправям призив към Парламента. Това не трябва да остане пореден случай на много добър доклад от Парламента и след това на интересна рамка от Европейския съюз; това трябва да бъде работа в процес на извършване и измервана работа в процес на извършване, наблюдавана работа в процес на извършване, така че да можем да виждаме накъде сме се запътили в бъдеще и в тази връзка ще продължим тясно да сътрудничим с държавите-членки и с Парламента, както и с всички заинтересовани страни.

(Ръкопляскания)

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, аз също бих искал да благодаря на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за отличната й работа по стратегията на ЕС за интеграция на ромите и да поздравя докладчика Lívia Járóka за впечатляващата подкрепа, която докладът получи от залата.

Докладът е едновременно полезен и окуражителен. Полезен е, защото дава принос за продължаващото разискване относно това как да бъде придвижена интеграцията на ромите в икономиката и обществото. Окуражителен е, защото показва, че Комисията и Парламентът се движат в една посока и че вижданията ни за пътя напред до голяма степен съвпадат.

Първо, Комисията е съгласна, че въпросът, свързан с ромите, е едно от най-важните стратегически предизвикателства, пред които е изправена Европа, и че в същото време той открива една от най-обещаващите възможности за континента. Когато говорим за възможности, ние имаме предвид също икономически възможности. Тук наистина съществува социална и икономическа необходимост, съчетана с морален императив.

Второ, докладът на Парламента убедително обосновава необходимостта от възприемане на комплексен подход към подобряване на социално-икономическото положение на ромите. Той предлага насочване към редица приоритетни области, като образование, заетост, жилища и здравеопазване. Това наистина са области от решаващо значение за успешната интеграция на ромите.

Трето, приветствам насочеността в доклада към важността да се използват по най-подходящ начин средствата от ЕС. От съществено значение е политиките да бъдат подкрепени с достатъчни финансови ресурси. Макар да имаме напредък в тази област, трябва да се направи още.

Четвърто, съгласен съм с Парламента, че трябва да въведем надежден механизъм за наблюдение на националните стратегии за интеграция на ромите.

И накрая, внимателно отбелязах, че докладът препоръчва внимание към териториалното измерение на бедността, и по-конкретно слабо развитите микрорегиони. Комисията внимателно ще проучи това интересно предложение.

Ясно е, че редица от държавите-членки няма да бъдат в състояние да постигнат достатъчен напредък по целите на „Европа 2020“, освен ако не предприемат конкретни мерки за подобряване на интеграцията на ромите. Следователно е крайно време за решителни мерки както на национално равнище, така и на равнище на ЕС. Макар държавите-членки да носят основната отговорност за разработване и прилагане на стратегиите за интеграция на ромите, ЕС наистина може да ги подпомогне. Трябва да гарантираме, че усилията на всички равнища са част от съгласувана и последователна политическа рамка.

Убеден съм, че рамката на ЕС за националните стратегии за интеграция на ромите – която, както вече каза заместник-председателят, Комисията ще представи през април – ще даде възможност институциите на ЕС и всички заинтересовани лица да обединят силите си, за да постигнат осезаема разлика в живота на ромите в Европа.

  Kinga Göncz, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (HU) Г-жо председател, позволете ми да започна, като ви разкажа един действителен случай. През 2009 г. Йожеф Б. и съпругата му бяха осъдени от унгарски съд на 10 месеца лишаване от свобода за излагане на малолетни на опасност. Престъплението им беше, че двете им деца не посещават училище. Когато посещавали училище обаче, децата били връщани в къщи редовно, защото се явявали с кални обувки и целите мръсни. В циганския квартал, където те живеят, няма улици с твърда настилка и затова всеки ден децата трябвало да прекосяват ливадите и когато накрая стигали до училище, краката им ставали целите в кал. Те търпели унижението да им се карат и да ги връщат обратно в къщи, доколкото могли, и в крайна сметка избрали да избягват училището все по-често, заради което родителите им бяха осъдени на затвор.

Децата на Йожеф Б. и съпругата му не се лишили от училище, защото не искали да се учат. По-скоро условията, в които живеят, не им позволили да се учат. Без подходящи дрехи и обувки, водоснабдяване и електричество у дома и без учебни помагала те не са имали шанс да завършат дори и начално училище. Подпомагането да наваксат на общности, които са в неравностойно положение по много показатели, е сложен процес, който може да бъде постигнат само стъпка по стъпка в съответствие с местните нужди и в дългосрочен план.

Европа може да помогне за това, като поставя цели, основаващи се на реални данни, осигурявайки необходимите лостове, призовавайки държавите-членки да се отчитат за постигането на поставените цели и наблюдавайки промените в положението на ромите. Тя също разработва по-малко бюрократични, по-бързи и по-прозрачни методи. отколкото в миналото, подпомагайки с това отделните общности в дългосрочен план, докато наистина станат в състояние да посрещат собствените си потребности.

Не е достатъчно да се построи училище за децата на Йожеф Б. Те също се нуждаят от работа, за да се издържат, а родителите трябва да бъдат в състояние да изхранват и обличат децата си и да ги изучат. Изискват се и подходящи жилищни условия, в които децата да могат да се готвят за училище и които да са осветени и отоплени. Необходими са проходими пътища, позволяващи достъп до училището и местоработата. Необходими са също и думи на съпричастие, които да измият униженията.

Европейската стратегия за ромите няма да донесе незабавна промяна, но ще открие възможност за промяна. Истинският въпрос е дали можем да създадем правила и условия, които да помогнат на тези, които не са в състояние да се конкурират за ресурси и едва са способни да защитават собствените си интереси. Недискриминацията трябва да бъде гарантирана и не само на пазара на труда, но също и във всички области на обществения живот. Сегрегацията в градовете и училищата трябва да бъде премахната, трябва да бъдат създадени реални възможности и ромските общности трябва да бъдат приобщени на равнище на Европа, държави-членки и на местно равнище. И преди всичко е необходим политически ангажимент от всички, които могат да допринесат за подобряване на сегашното положение и на европейско равнище.

Не е достатъчно да се осигури рамка за стратегиите на държавите-членки относно ромите; нужна е истинска Европейска стратегия за ромите, с отговорности на европейско равнище, като, разбира се, не се поставя под въпрос отговорността на държавите-членки. Призовавам Комисията и Съвета изцяло да включат съдържанието на парламентарната резолюция в своите документи и редовно да докладват на Парламента за постигания напредък.

  Андрей Ковачев, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – Поздравявам г-жа Járóka за изключително доброто сътрудничество. Приобщаването на около 12 милиона роми в Европейския съюз не може да се осъществи без желанието както от страна на ромите, така и от страна на мнозинството в съответната страна-членка.

Отговорност за интеграцията на ромското население имат и страните членки, и Европейският съюз. Европейските средства трябва да се използват за подобряване на инженерната инфраструктура, за строеж на нови или ремонт на съществуващи жилища, за по-добро образование и за подобряване на достъпа до пазара на труда.

Няма общо решение, което да е приложимо по един и същ начин навсякъде. Дори на територията на една страна-членка в различните й региони може да са нужни различни подходи. Смятам, че бенефициентите на европейски средства трябва да участват в изграждането на своя дом или заобикаляща среда, за да се чувстват съпричастни към оказаната им солидарност и за да бъдат, разбира се, добри стопани.

Политиката и бизнесът трябва да преоткрият ромите, да направят така, че достъпът до пазара на труда да бъде по-добър за тях, за да могат те да допринесат за икономическото развитие и просперитета на Европейския съюз. Надявам се наистина този доклад да има своето реално приложение и да допринесе за по-доброто социално и икономическо приобщаване на ромите на нашия континент.

  Hannu Takkula, докладчик по становището на комисията по култура и образование. – (FI) Г-жо председател, доста трудно е всичко да бъде подготвено само за една минута, но от гледна точка на комисията по култура и образование има няколко добри идеи по въпроса за ромите, във връзка с който г-жа Járóka свърши отлична работа. Когато аз самият бях докладчик в тази комисия, ние много категорично постигнахме съгласие там и тогава, че всъщност това се явява въпрос на права на човека.

В ЕС има между 10 и 12 млн. роми, които са пълноправни негови членове. Тя трябва да имат и пълни права: права на човека в точния смисъл на думата. Това означава също те да могат да участват във вземането на решения в обществата и в процеса на вземане на решения в Европа.

Гледайки към бъдещето, ние сме наясно, че ключовият въпрос е образованието. То също е правилният начин за интегриране на ромското малцинство в обществото и ромите да бъдат насърчени да бъдат активни. Нещата трябва да бъдат подобрени бързо по отношение например на жилищното настаняване и инфраструктурата. Преди всичко най-важното е да се наблегне на необходимостта за промяна в нагласите сред нас, останалите европейци. Сегрегацията и дискриминацията трябва да бъдат премахнати. Трябва да създадем подходящи възможности и да бъдем наясно, че всяко дете и младеж от ромски произход е уникален индивид, уникален гражданин на Европейския съюз, също както всички нас – останалите.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: DIANA WALLIS
Заместник-председател

  Marian-Jean Marinescu, от името на групата PPE. – (RO) Г-жо председател, днес обсъждаме Европейска стратегия относно ромското малцинство, което е важна стъпка към интеграцията на най-голямото малцинство в Европейския съюз. Европейският съюз трябва да се изправи лице с реалността на проблема за ромите, който се диктува от икономическото положение на ромите изобщо, но по-конкретно от някои аспекти на собствената им традиция: номадски начин на живот и оттам липса на професионална квалификация. Образованието е възможност да се получи квалификация, професия и работа, което е абсолютно задължителна стъпка за социалната интеграция на ромите.

Отговорността за интеграцията не е само на държавните органи. Необходимо е ромската общност да осъзнае, че тя трябва да положи необходимите усилия и наистина да желае да бъде интегрирана в обществото, независимо от държавата на произход или постоянно пребиваване. Сред приоритетните области на стратегията трябва да бъдат повишаване равнището на гражданското образование, приспособяване на културата и традициите на ромите към съвременното общество и насърчаване на професионалното обучение и преквалификация. Мисля, че тези области трябва да бъдат основните цели, в допълнение към образованието.

Държавите-членки на произход трябва да дадат най-голям принос за процеса на интеграция, но има изключително важна роля, която подходът на равнище на ЕС трябва да изиграе. Бъдещата стратегия, разработена от Комисията, трябва да предлага рамкови програми, приспособени към номадския начин на живот на някои ромски общности, които да бъдат разработени и приложени по подобен начин във всички държави-членки.

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, моята група посети няколко ромски общности в Европа и видя ужасяващите условия там. Трудно е да си представим начина, по който тези хора живеят в някои европейски столици. Това е един порочен кръг, от който те много трудно могат да избягат.

Благодарен съм и на двамата членове на Комисията за отбелязването на въпроса за бедността. Считам, че борбата от името на ромите е преди всичко борба против бедността и не само сред ромите. Трябва да направим необходимото да не се създаде ново разделение, при което бедните хора извън ромските общности да гледат критично на факта, че ромите изведнъж започват да получават големи суми пари или голямо внимание. Трябва да се погрижим това да бъде обща борба, която разбира се има за цел и премахване на всички форми на дискриминация.

Усилията, полагани на местно равнище, също са важни. Твърде често има случаи, в които много се прави от общности или региони, но, за съжаление, не винаги с подкрепата на централното правителство. Трябва да бъде намерен начин за въвеждане на европейско финансиране на местно равнище. Затова подготвихме алтернативно решение, за което ще говоря след малко. Резолюцията беше внесена най-вече по предложение на г-н Enciu, който също ще обясни позицията си по темата, за да бъде очертан проблемът.

Надявам се Комисията да съумее да предложи добра стратегия за ромите. Както и двамата членове на Комисията с основание казаха, всичко това има за цел процес за наблюдение на положението и за предоставяне на подкрепа. По техните думи това е работа в процес на извършване. Необходимо е да установим какво всъщност се случва с финансирането, защото твърде много време само седяхме и гледахме как се правеше съвсем малко. Не искам да кажа, че нищо не се е случило, но то със сигурност беше прекалено малко и средствата не бяха използвани по възможно най-добрия начин.

Пожелаваме на унгарското председателство много успехи. Ще ви окажем пълна подкрепа по този въпрос, за да приемем нова стратегия и да можете да кажете, че това е едно от успешните постижения на вашето председателство. Имате подкрепата ни.

Накрая бих искал да благодаря на г-жа Járóka за отличния й доклад. Тъй като искаме да подкрепим доклада й, ние ще изтеглим нашата алтернативна резолюция. Просто искахме да подчертаем проблема, свързан с местните органи на самоуправление и общности. Обаче искаме също да подкрепим доклада на г-жа Járóka като категорично послание от Европейския парламент.

(Ръкопляскания)

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, най-после стигнахме до момента, когато ще трябва да гласуваме по доклада. По мое мнение, това не е непременно празничен момент: предпочитам да гледам на него като на момент, в който трябва да бъдем разумни и да направим преглед на постигнатото досега и на това какво искаме да постигнем в бъдеще. Тъй като обаче съм наясно с огромния обем работа, вложена в доклада, моля, позволете ми да благодаря не само на докладчика и другите взели участие членове на ЕП, но също и на служителите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на политическите ни съветници.

Когато за първи път започнахме да обсъждаме въпроса, всички ние се надявахме,че Съюзът наистина върви към стратегия на ЕС за интеграция на ромите. Вместо това ще получим рамка и след това държавите-членки ще решат дали да изработят или не свои собствени стратегии. Боя се, основавайки се на досегашен опит – и, моля, позволете ми да бъда песимист в това отношение – че това може да се окаже процес, до голяма степен мотивиран от пари, мотивиран от финансиране. По мое мнение, хората в развитите страни „откриха“ ромите не непременно защото са признали лошите условия, в които живеят ромите в своите държави на произход, а защото бяха обезпокоени от присъствието им по улиците и в покрайнините на градовете.

Става дума за нещо повече от финансиране. Става дума най-вече за основните права на човека на тази група от населението. Членът на Комисията говори за работа в процес на извършване. Надявам се да се стигне не само до работа, но също и до действителен напредък.

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, за съжаление, ежедневно в пресата можем да прочетем съобщения за дискриминационни или расистки актове срещу ромите. Затова съобщението от Комисията се очаква с нетърпение от самите роми, разбира се, и от всички техни застъпници и всички, които отдават значение на основните ценности на Европейския съюз.

Затова Комисията ще трябва да разработи рамка – европейска стратегия – за националните планове за действие. Задължението й ще излезе далеч извън разработката на тази европейска рамка за националните планове за действие, защото държавите-членки ще постигнат напредък по темата само ако получат силен стимул от Комисията да се ангажират с него. Това ще изисква – както докладът обяснява много добре – изключително прецизна оценка на постигнатите резултати, с използване на сравнителни критерии и показатели. То ще изисква също участието на всички заинтересовани страни и, на първо място, на ромските общности. Считам, че е много важно да се направи връзката с програмата на Съвета на Европа за обучение на ромски посредници. Това е съществено условие, за да постигнат успех проектите за приобщаване на регионално равнище.

След това Европейската комисия също трябва да се включи със свои проекти, прилагани от нея, пилотни проекти – това е което предлага докладът – които могат да бъдат изпълнявани например в микрорегионите, за които говорихме, така че проектите за пример, забележителни проекти, да могат да убедят всички заинтересовани страни да се включат в процеса на приобщаване.

Тогава считам, че Европейската комисия също би трябвало да може да ползва правото си на официално оплакване, в случай че ценностите, европейското законодателство и националните планове за действие не са такива, каквито трябва да бъдат, имайки предвид равния достъп до всички права, недопускането на дискриминация и свободата на движение.

  Cornelia Ernst, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, преминавайки направо към основата на въпроса, тук става дума за въвеждане на единна, задължителна стратегия на ЕС, вместо 27-те отделни, различни стратегии в държавите-членки. Само когато приложим единна стратегия от този род ще бъде възможно ромите и синтите, живеещи в ЕС, да бъдат третирани като равноправни граждани на ЕС.

За какво е всичко това? За гарантиране свободното движение на всеки. За незабавно премахване на специалните училища за роми и, ако мога да се изразя така, за премахване на системата на апартейд спрямо ромите в Европа. За равен достъп до образование, здравеопазване и обществени услуги. Ние не правим услуга на тези хора. Даваме им законните им права.

Ние в Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица категорично отхвърляме идеята за отделна политика за ромите и синтите. Необходима е политика, възприела подход на интеграция от самото начало и компенсираща неизгодното положение, в което се намират ромите и синтите, например по отношение на достъп до работа, право на заселване или ползване на финансиране от ЕС. Има обаче едно нещо, което бих искала да добавя. Нищо от казаното няма да даде резултат, ако не решим един проблем, който включва борба с расизма и стигматизирането на ромите и синтите в цяла Европа. Трябва да гледаме на това като на една от централните задачи на Европа и да вземем безкомпромисни мерки за борба с дискриминацията. Не можем да допускаме двуличен подход сред държавите-членки и в ЕС като цяло. Трябва да бъдем единни.

  Mario Borghezio, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, не съм съгласен с доклада, когато той гласи, че Комисията следва да диктува политиката относно ромите на държавите-членки. Този подход не зачита принципа на субсидиарността, ако е вярно – както всъщност е – че тези мерки трябва да бъдат замислени и приложени на местно, регионално и национално равнище, тъй като тогава тяхното въздействие ще бъде върху регионите и местните им населения.

Напълно съм съгласен с приобщаването, не с дискриминацията, но все още очаквам да чуя от члена на комисията Рединг кога ромски лагери ще бъдат най-накрая допуснати в нейната страна, Великото херцогство Люксембург, защото, ако не греша, те не се допускат там. Докладът изглежда малко небалансиран, защото в толкова много параграфи се призовава за подпомагане на ромите, били те мъже, жени, деца, възрастни хора (...). В нито един от тях не се призовава за мерки за строго наказание за тези роми, които проявяват антисоциално поведение например. Кой спира ромските деца да посещават училище, ако не някои ромски родители?

Считам, че това са теми, за които трябва да имаме смелостта да говорим ясно, без да робуваме на политическа коректност. Не сиропът за вършене на добро, а сериозните хирургически мерки ще ни позволят да изрежем язвите на изнудването, експлоатацията на деца и трафика на органи.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, думата на устата на всички, независимо каква тема се обсъжда, е „роми“. Според мен вината за това е на г-н Саркози, който си даде вид, че ги гони.

Приемам за даденост, че те ще присъстват в разискването относно данъка върху финансовите трансакции. Всеки път, когато ромски търговец на коне се опита да поиска по още някое евро на крак, ще изскочи изедникът бирник с бомбето и ще поиска един от крайниците на горкото животно като данък за председателя Барозу.

Когато настъпи моментът да се разисква стратегията на ЕС във връзка с Атлантическия океан, аз напълно очаквах да бъде предложено участък от този океан да бъде запазен за някой придвижващ се по вода клон на това благородно племе. Те биха могли да продават риболовни кукички на преминаващите кораби и да им обещават излъскване на корабния корпус с малко катран и чакъл, който тъкмо им е останал.

Мисля, че следва да изберем някой конкретен човек измежду ромите, като е за предпочитане да бъде с увреждания и противоречива сексуалност. След това бихме могли да направим този човек председател на Комисията. Той ще започне, като разпродаде това място, и никой няма да посмее да се оплаче.

  Edit Bauer (PPE). – (HU) Г-жо председател, преди всичко бих искала да поздравя г-жа Járóka. Многото години работа, които тя вложи, доведоха днес до важен преломен момент. След дълга борба вече стана ясно, че въпросът за ромите е европейски въпрос и това е вярно дори и ако – както посочи колегата г-н Borghezio – трябва да търсим решения на равнище на държави-членки. За единното европейско пространство обаче се изисква и единна стратегия. Не можем да подходим към стратегията за ромите единствено от гледна точка на културата. Въпросът не засяга просто едно малцинство. По същия начин той не може да бъде решен и единствено посредством социалната политика. Затова е важно стратегията да включва комплексни и целенасочени мерки и да формулира ясни цели. Сред основните области на стратегията трябва да бъдат изтъкнати образованието и достъпът до него. Причината за това е, че образованието е основен аспект на възможността за наемане на работа. В няколко от държавите-членки има голям брой групи от роми, хванати в капана на бедността, и за тях никога няма да има достатъчен брой работни места, защото без квалификация на практика те са негодни за наемане. Обучението на ромските момичета заслужава особено внимание, защото изглежда, че те като че ли е по-вероятно рано да отпаднат от училище и също защото момичетата биват експлоатирани много повече в домашната работа.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-жо председател, разглеждаме друг твърде чувствителен въпрос и, по мое мнение, Европейският парламент трябва да го реши, Комисията трябва да го реши и Съветът трябва да го реши, защото интеграцията на ромите вече не е възможна само на равнище на държави-членки на ЕС.

Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите се занимава с този въпрос от много дълго време. Само през последните осем месеца нашата работна група посети почти всички държави-членки, в които често пъти положението на ромите е наистина много сложно. Успяхме да посетим не само селища, в които ромите живеят в крайно лоши условия, но също и да видим някои добри примери. Това включва примери, в които имаше много добро сътрудничество на равнище на местни органи за самоуправление с ромите, живеещи в тези селища, и видяхме също добри примери, в които местни политици наистина бяха положили усилия да решат положението в полза на ромите.

Проблемът е, че срещаме и огромни равнища на предубеждения в нашите общества – и сега имам предвид в тези държави-членки, в които проблемите с ромите са може би по-тежки, отколкото в други държавите-членки. Това са предразсъдъци сред мнозинството от населението и затова считам, че всеки план за действие, който ни представите, г-н член на Комисията, ще трябва да включва начин за преодоляване на огромните равнища на предубеждение от страна на населението на мнозинството, за разясняване на мнозинството от обществото, че помощта за ромите и интеграцията на ромите в обществото е от полза не само за тях, но и за цялото общество и следователно също и за мнозинството.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, горещо приветствам доклада Járóka, защото той ни дава възможност да споменем някои конкретни съображения.

Стратегията за интеграция на ромите трябва да се ръководи от един подход на посветени, изработен от роми за роми, което означава даване на права на ромите, включване в процеса на вземане на решения, назначаване на персонал и медиатори от ромски произход на ключови длъжности на местно, национално и европейско равнище. Незаконните практики, които безнаказано продължават в държавите-членки на ЕС, трябва да спрат: насилието срещу ромите, нарушаването на правото им на свободно движение, активизирането на дейностите на екстремистките политически партии и политици, системната сегрегация на ромските деца в образованието, ширещата се жилищна сегрегация на ромите, трафикът на хора, отказът на достъп до здравеопазване и обществени услуги, принудителната стерилизация на ромските жени.

По този начин много съображения обосновават доклада и много повече причини обосновават стратегията, така че горещо приветствам доклада, стратегията и, както казахте, г-н член на Комисията, да продължим да работим.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, докато общността на мнозинството в ЕС застарява бързо, числеността на ромското население бързо расте. В Унгария, където понастоящем ромите съставляват около 6 % до 8 % от населението, те ще надхвърлят 50 % от работещото население към 2050 г. Разбира се, нещата допълнително се влошават от това, че животът на ромите в ЕС се характеризира, както е било винаги, с безработица, образователно равнище, далеч под средното, организирана престъпност и проституция, както и оттегляне в паралелно общество.

Докладът разглежда някои от тези проблеми, но по едностранчив начин. Интеграцията не е еднопосочна улица. Ромите трябва да допринесат за всичко това. Те трябва да пращат децата си на училище и да се интегрират на пазара на труда. Жените в ромските общности, които са с остарели структури, често са в особено незавидно положение.

Липсата на образование при тях и изключването им от пазара на труда, които само ще се влошат, ако не действаме сега, ще изострят още повече проблемите на интеграцията, причинени от демографските промени.

  Marco Scurria (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, с голямо задоволство и гордост обсъждаме стратегията тук тази вечер: задоволство, защото г-жа Járóka е свършила отлична работа, за което й благодаря, и гордост, защото това е инициатива, която ние в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) наистина силно желаехме.

Това е отличен доклад, защото, разбира се, осъжда всякакъв вид дискриминация или расизъм срещу ромите и го харесваме, защото насърчава истинската интеграция, като възприема достоен за възхищение културен подход. Харесваме го, защото той не само определя права, но също и подчертава определени нужди.

Ние го разгледахме също в становището, което дадохме като комисия по култура и образование. Имам предвид, по-конкретно, цялата част относно училищното образование на ромските деца, в която посочваме, че училищното образование е както право, така и задължение, в което трябва да участват и семействата на децата.

Бих посочил също, че бъдещата стратегия относно ромското малцинство следва да е ориентирана главно към образованието като основното средство за насърчаване на социалното приобщаване. Наред с насърчаването на ромската култура, е важно също да се признае, че ромите следва да направят усилие да научат обичаите и културата на народите, с които живеят, за да се улесни истинската интеграция.

Може би единственото, което липсва в доклада, е упоменаването на Директива 2004/38/ЕО относно свободното движение на гражданите на ЕС. Във връзка с това от много време чакаме Комисията да ни даде тълкувание как тя да бъде приложена в практиката и сега трябва да знаем какво е правилно и редно да се очаква да направят държавите-членки. По отношение на всичко останало, аз отново благодаря на докладчика за всичко, което е успяла да направи.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-жо председател, оценявам особено добрата работа, извършена от г-жа Járóka при написването на доклада, и искрено я поздравявам за него. Искам обаче да посоча, че причината за провала на политиките за интеграция на ромите до момента не е в липсата на стратегии, публикувани планове или дори средства.

Правилна интеграция може да се постигне само чрез включване на ромската общност, на самите роми – с други думи, на тези хора, които заедно с местните органи имат способността, и по-конкретно желанието, за изпълнение на програмите. Кой е по-наясно с дълбоко вкоренените проблеми на тази общност, ако не самата общност? Да не говорим за местната администрация, която работи по проблемите им ежедневно. Изпълнението на бъдещата стратегия трябва да се основава на структуриран диалог и сътрудничество между ромските общности, органите за местно самоуправление и неправителствения сектор. Ромите трябва да преминат от ролята на зрители в ролята на играчи, участващи в превръщането на мерките, предназначени за тях, в действителност. Дойде времето да превърнем думите в дела.

  Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-жо Járóka, високо оценявам Вашия доклад. Вие работихте много усърдно по него и също така ни заведохте на редица посещения в района в Унгария, от който идвате. Впоследствие комисията по регионална политика посети Румъния, за да се запознае с положението на място. Това наистина позволява да се види как стоят нещата. Посрещат ви топло и музикантите свирят, но нещата имат и друга страна: изостаналост и отсъствие на интеграция. Поради тези причини аз като докладчик разгледах промените в началото на миналата година в Регионалния фонд.

Вече е възможно да се отделят до 4 % от регионалните фондове за жилищно настаняване на уязвимите групи, в този случай ромите. Трябва да признаем, че финансирането не достига за нуждите и че програмите не удовлетворяват преди всичко жилищните нужди на ромите. Това наистина е лудост. Европа предлага възможности, но, от друга страна, никой не се възползва от тях. Това важи също и за Социалния фонд. Определено трябва да водим това разискване заедно.

На предстоящото заседание на комисията по регионална политика румънецът Udrea ще дойде да обсъди тази тема с нас. Рамката на комисията ще предложи възможност за по-голямо управление, ако страните не успяват да подкрепят регионите и органите за местно самоуправление. Аз всъщност имам големи очаквания във връзка с това. Понякога дори трябва да се прибегне до принуда, ако обикновените аргументи не дават резултат. Вашите пилотни проекти ще послужат като един добър предварително подготвен план.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Г-жо председател, и аз се присъединявам към тези, които оценяват усилията и работата на хората, изработили доклада, който разискваме днес. В същото време обаче трябва да бъдем реалисти и да си даваме сметка колко документи имаме за положението на ромите, които не винаги намират отражение в конкретните резултати, видими на място.

Официално в никоя държава-членка няма законови пречки или дискриминационни политики, които скрито или явно да засягат ромите. В действителност обаче форми на дискриминация съществуват и за тях беше намекнато в залата, ако споменем ценностите, обявени и възприети от Европейския съюз. Трябва също да признаем, че има и културни различия, които понякога изглеждат непримирими. Считам, че повече от всяка друга политика, целяща социална интеграция, образованието е най-мощният инструмент за подобряване на положението на общността.

В същото време трябва да имаме предвид особените характеристики на тази етническа група, които в доста голям брой случаи са причината за техните проблеми. Например Румъния прилага механизми за положителна дискриминация, което включва запазване на специални места в средните училища и университетските факултети. Много от тези места, финансирани с публични средства обаче, за съжаление, остават незаети.

Докладът предлага важни и необходими мерки. Надявам се те да бъдат приложени от всички правителства на държавите-членки. В същото време от ромската общност се иска сътрудничество, тъй като тя трябва да поеме своята отговорност и да промени положението си към по-добро.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, за начало искам да благодаря по-конкретно на докладчика г-жа Járóka и докладчиците в сянка за отличния доклад, който представя обоснованите указания на Парламента за общата стратегия на ЕС относно ромите. Вземайки ги предвид, Комисията следва да състави стратегия, която да допълни и подпомогне собствените действия на държавите-членки, защото именно те носят и ще продължат да носят в бъдеще основната отговорност за собствените си граждани.

Всяка стратегия за бъдещето трябва да се основава на цялостен и конкретен подход и сътрудничество между Комисията, държавите-членки, и по-конкретно ромските организации. Моята собствена страна – Финландия – е готова да предложи собствената си национална стратегия за ромите за общо ползване. От жизненоважно значение е също ромите да бъдат в състояние да участват в и реално да влияят на планирането на мерките, имащи за цел да бъде подобрено положението им. Те не трябва да стават обекти на политика, управлявана свише.

Краткосрочните проекти за подобряване на социално-икономическото положение на ромите също няма да доведат до структурни обществени промени и затова прилагането на политиката относно ромите трябва да бъде тясно свързано със събитията на национално равнище в различни области на живота. По същия начин финансовите системи на ЕС трябва да бъдат тясно свързани с процесите на партньорски проверки. Накрая бих искала да предложа на Комисията идеята, че самото наблюдение на политиката относно ромите следва да е обект на постоянна система за контрол. Трябва да разработим система за наблюдение за държавите-членки за прилагането на ромските въпроси, която да има постоянна структура.

  Kinga Gál (PPE). – (HU) Г-жо председател, г-н държавен секретар, г-жо Рединг, г-н Андор, позволете ми най-напред да поздравя г-жа Járóka за нейния отличен доклад и за всичката работа, която тя последователно вършеше тук в защита на европейските ромски общности от 2004 г. насам.

Бих искала да погледна на днешното разискване от гледната точка на децата, защото днес за всички деца в Европа следва да се гарантира достъп, също и на практика, до възможности и развитие в кариерата, независимо дали децата спадат към общност на мнозинството или към малцинствена такава. Това означава, че на всички деца следва да се даде шанс за физическо и умствено развитие, което в еднаква степен включва топла храна всеки ден, както и правото на образование.

Всичко това, което би следвало, разбира се, да съществува днес като права на децата, включително ромските деца, следва, от друга страна, да съществува като задължения и отговорности на държавата и, подчертавам, на родителите. Днес процентът на децата, живеещи в крайна бедност и неравностойно положение по много показатели, е 19 % на равнище на ЕС и голям дял от тези деца са от ромски произход. Вземайки доклада Járóka като своя основа, стратегията за ромите на равнище на ЕС трябва следователно да укрепва солидарността на държавите-членки и обществената солидарност, например чрез кризисни карти и трябва също да насърчава местните инициативи. В крайна сметка, в интерес на всички ни е да докажем, че можем да променим отношението си към средата. Приветствам факта, че унгарското председателство гледа на разработването на стратегията за ромите като на един от най-важните си приоритети и е в тясно сътрудничество с г-жа Járóka по този въпрос.

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Г-жо председател, въпросът за социалното изключване и икономическото и социалното положение на ромите стана повод за разискване след присъединяването на държавите от Централна и Източна Европа. Това обаче не означава, че явлението не е било добре известно и преди това. Самият аз живея в държава-членка, Румъния, където разнообразната иначе ромска общност живее от десетилетия заедно с румънци и унгарци. Макар тези отношения никога да не са били напълно свободни от търкания, напрежението нарасна през двете десетилетия след падането на комунизма. В бившите комунистически държави всъщност именно ромите се оказаха най-големите губещи при прехода към пазарна икономика, защото видовете дейности, от които тези общности традиционно си изкарваха прехраната, изчезнаха или са в упадък. Имаме обща отговорност; всички носим отговорност, но ромските общности също са отговорни за собствената си съдба, както и Европа за това, че до момента проблемът не беше признат. Основното послание от доклада на г-жа Járóka е, че забраната и пълното премахване на дискриминацията далеч няма да е достатъчно за решаването на този, повтарям, европейски проблем.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (FR) Г-жо председател, искам да изкажа похвала за много честния ангажимент на унгарското председателство и членовете на Комисията Андор и Рединг. Независимо от, г-жо Рединг, е необходимо да изясним основните принципи за зачитане правата на националните малцинства в Европа.

Първо, статутът на национално малцинство не е чисто национален въпрос; това е европейски въпрос. Второ, националните малцинства биха могли да бъдат ефикасно интегрирани въз основа на взаимна споделена, но асиметрична отговорност на мнозинството и малцинството. Мнозинството носи по-голяма отговорност, но и малцинството все още има такава. Националните малцинства следва да бъдат интегрирани, без да се налага принудителна асимилация. Накрая, забраната на дискриминацията не е достатъчна. Само преференциалното отношение при позитивни действия може да допринесе за реалната интеграция на националните малцинства.

  Iosif Matula (PPE). – (RO) Г-жо председател, социално-икономическата интеграция на ромското население е предизвикателство в повечето държави от ЕС. Това е разнообразно население, което е многобройно, но трябва да бъде третирано като едно цяло. Съдбата на тази общност вече неведнъж стана тема за предизборни кампании.

За да можем да дадем подходящ принос за благосъстоянието на ромските граждани, основният приоритет е правилното използване и работа с ресурсите от структурните фондове. Построяването на нови домове и подновяването на съществуващите, подобряването на достъпа до комунални услуги, както и до образование, здравеопазване и работа, са жизнеспособни решения, които ще ни позволят да постигнем целта си. В същото време трябва да използваме особените качества на ромското население, неговите обичаи, култура и традиционни занаяти.

Като определим европейска година на интеграция на ромите, ние ще помогнем за повишаване на осведомеността относно проблемите на тази общност. Масовите спортове и спортовете за високи постижения също са определен начин за интегриране на ромското население.

  Rovana Plumb (S&D). – (EN) Г-жо председател, с около 1,5 млн. члена на това малцинство Румъния е дом на най-голямата ромска общност в Европа. Социалната интеграция на ромите изостава, като мнозина я мислят за утопия – както в администрацията, така и в общността. Всъщност румънското правителство работи съвсем отговорно за интеграцията на това малцинство. Затова е необходима европейска стратегия, която да служи за рамка на националните усилия, имащи за цел осигуряване на социално-икономическо приобщаване на ромите, образование, възможности за обучение и помощ при намиране на работни места, особено за жените.

От решаващо значение е да бъдат подпомогнати усилията те да бъдат подготвени за трайна заетост, за да се избегне социалното изключване и бедността. Решително подкрепям идеята Комисията ежегодно да представя доклад за постигнатия напредък по стратегията на ЕС за интеграция на ромите. Бих искала да поздравя г-жа Járóka и също г-жа Kinga Göncz и приветствам ангажимента на Съвета и Комисията.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, фактът, че днес обсъждаме изготвянето на европейска стратегия относно ромските граждани е признание, че най-после проблемът попада в сферата на компетентности и на ЕС, а не само в националните компетентности. За да бъде осигурено по-добро изпълнение на стратегията, аз подкрепям идеята за създаване на Европейска агенция за ромите. Това ще ни позволи успешно да сложим край на дискриминацията на етническа основа, с всички последици, до които това ще доведе.

Ако ще има система за наблюдение на прилагането на стратегията, тя трябва да бъде прилагана за всички държави-членки, а не само за тези, в които има голямо население от тази общност. Съществува рискът средствата от ЕС, управлявани от неправителствени организации, да не дадат конкретни резултати. Публичните органи трябва да действат като организации-бенефициери за проектите. Подкрепям също идеята, изразена в доклада, за създаване на европейска кризисна карта, показваща микрорегионите, най-силно засегнати от бедност, социално изключване и дискриминация.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, благодарен съм за това обсъждане в Парламента. Мисля, че Комисията ще има голяма полза при подготовката за представянето на европейската рамка и лично за мен това е от голямо значение, когато развиваме бъдещата политика на сближаване, особено бъдещето на Европейския социален фонд (ЕСФ).

От обсъждането разбирам, че ще трябва да пристъпим към опростяване. Трябва да пристъпим към отваряне на повече възможности в ЕСФ за социално приобщаване. Трябва да разработим териториален подход, отговарящ на специфичните обществени условия в регионите, където живеят повечето роми, и да правим повече за създаване на заетост за лица без или с ниска квалификация.

Искам обаче съвсем накратко да изясня две неща. Първо, бедността играе голяма роля, но не трябва да мислим, че положението на ромите като категория е еднакво с това на бедните хора изобщо, защото бедността и безработицата са много по-високи сред ромите, отколкото сред мнозинството от обществото. Ето защо съм на мнение, че стратегия „Европа 2020“ е една добра рамка и ще помогне за разработка на подходящи стратегии, политики и финансова подкрепа.

Най-накрая стигаме до въпроса защо Комисията работи по една европейска рамка, вместо по европейска стратегия като такава. Нямам време да навлизам в подробности по въпроса, но това е просто поради разнообразието на действителността на място. Има общ европейски проблем, но как той се проявява в различните държави-членки и как следва да бъде претворен в национални стратегии, е различно от Румъния до Франция или от Словакия до Португалия и трябва да сме наясно с това.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, само като допълнение към казаното вече от моя колега, днешното обсъждане беше много ценно, както и повечето написаното във вашето представяне. То ще бъде взето под внимание в хода на работата, която Комисията извършва в момента.

Рамката на ЕС за националните стратегии относно ромите най-напред ще бъде представена на Европейската платформа за приобщаване на ромите, защото е необходимо – както много парламентаристи казаха – ромското население да бъде включено в нашата работа и то да поеме своята отговорност. Много важно е също – и тук имам предвид председателството – да има последващо развитие на работата, която вършим, през идните месеци, за да може да се види как всички проекти ще бъдат изпълнени на практика. Съгласна съм с членовете на ЕП които казаха, че, за съжаление, регионалните фондове не се използват така, както би могло, и също съм съгласна с тези, които казват, че органите за местно самоуправление понякога са тези, които най-добре могат да намерят решение. Трябва да им помагаме да постигат напредък.

Директивата за свободното движение беше поставена под въпрос от някои колеги. Анализът на транспонирането й от всички държави-членки приключи. През 2010 г. посетихме 21 държави-членки и още шест посещения са планирани. Значителен брой държави-членки промениха правилата си или са в процес на промяна на правилата си, така че Директивата за свободното движение ще бъде прилагана много по-добре, отколкото преди.

  Золтан Балог, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, наистина моментът за днешното разискване не би могъл да бъде по-подходящ. Моментът е възможно най-подходящият, защото през месец април Комисията ще публикува съобщението си и тогава искаме да отразим това съобщение в работата на Съвета. Това означава, че след разискванията, проведени в компетентните състави на Съвета, ние ще поискаме също подкрепата на Европейския съвет за приемането на заключенията. Това означава, че трябва да има ангажимент към въпроса, свързан с ромите, на най-високото равнище – на равнище на държавни или правителствени ръководители – от страна на Европейския съюз.

Бих искал да добавя някои мисли към разискването по въпроса дали разглеждаме етнически въпрос или по-скоро някакво обществено или икономическо предизвикателство. Не бих искал и не бих могъл да реша разискването. Считам, че става дума и за двете и е важно да запазим и двата подхода. Както каза членът на Комисията Андор, това е обществен и икономически въпрос, доколкото крайната бедност все още се явява общ проблем на много места в държавите-членки на ЕС. В същото време съществува един вид етническа дискриминация в рамките на крайната бедност и затова трябва да отделяме специално внимание на ромите, когато предоставяме възможности. Ако не сме предоставили такива обаче, няма смисъл да искаме достъп, на основание на правата на човека, до малкото или никакви възможности, защото тогава няма да има до какво да се ползва достъп. Ако обаче предоставим възможности, в процеса на създаването им трябва да се погрижим ромите също да имат достъп до тях, а не да бъдат изтикани встрани.

Считам, че е необходимо всички ние да възприемем един нов подход. Би било добре, ако можехме да установим възможностите, присъщи на проблема; ако бихме могли да променим възприятието си за въпроса, свързан с ромите, като го разгледаме не като проблем, а като възможност. Само си представете каква огромна база от работна сила, какъв актив от работна сила и какъв потенциал тази група хора, тази тълпа, има от гледна точка вътрешно предлагане на труд.

Както беше казано по няколко повода, подобренията при образованието са най-добрият актив. И наистина, образованието е инвестиция в бъдещето и това е основен момент, когато говорим за хора, които не са активни не само защото нямат работни места и възможност да учат, а които не са активни в един по-дълбок смисъл на думата, защото са загубили надежда. Те смятат, че така или иначе не биха имали шанс и затова вече не очакват нищо от живота. Може би са стигнали до точка, когато всичко, което очакват от държавата, е да им дава помощи. Много е важно да се даде възможност на тези хора да се превърнат от обекти на такива мерки в субекти и да участват в това сами, като партньори.

Днес беше казано малко за добрите практики. Считам, че е важно да си записваме добрите практики и че е също толкова важно да правим същото и с лошите практики, защото често можем да се поучим повече от грешките на лошите практики, отколкото от добрите практики. Считам също, че изучаването на средствата, изучаването на използването на средствата, и тук имам предвид средствата на Европейския съюз, свидетелства за наличие и на добри, и на лоши практики.

И накрая, всъщност може би най-важната ни задача е да убедим мнозинството; да убедим мнозинството в Европа, което не е от ромски произход, че интеграцията не представлява изключително един вид хуманитарен диктат, а също е и в техен основен интерес. Все пак Европа е на всички ни и мнозинството може да се чувства добре само ако и малцинството се чувства добре. Благодаря ви много за това разискване и се надявам, че можем да продължим да разчитаме на вашата подкрепа.

  Lívia Járóka, докладчик. – (EN) Г-жо председател, ще бъда съвсем кратка. Бих искала да ви благодаря много за всички ваши ценни бележки. Те подкрепят моето и на моите много добри докладчици в сянка мнение, че политическите лозунги никога няма да се превърнат в реалност без необходимото правно основание, финансова подкрепа и стимули, както и механизъм на ЕС за координиране на действията на заинтересованите страни, който обхваща местните органи и Съвета и обединява предимствата на управлението на няколко равнища. Това ще постави цялото положение в нова светлина. Изразявам твърдо убеждение, че въз основа на задачите, целите, принципите и инструментите, определени от всички Договори, както и от Хартата на основните права на Европейския съюз, а също и въз основа на споделените правомощия, както и на подпомагащите, координиращи и допълващи дейности на Съюза, една много силна стратегия на ЕС относно интеграцията на ромите може да стане реалност.

В заключение бих искала да изразя надеждата, която се оформи у мен през последните шест години, че предстоящото съобщение на Комисията ще бъде в състояние да одобри тези съображения и да осигури много добра основа, на която унгарското председателство да може да поеме ангажимента си да лансира Европейската стратегия за ромите. Много съм благодарна за това. Наясно съм, че Европейската стратегия няма да реши проблема; знам, че наистина много зависи от нас, ромите. Думите и обещанията не означават нищо без действия извън Брюксел и в местата, където ромите живеят.

Правителствата и ромите трябва да направят това, за което са поели ангажимент: да предприемат решителни действия за постигане на конкретни резултати. Разбираме отговорността си във връзка с това и изцяло подкрепяме общото ни партньорство. В този процес за нас, ромите, а считам и за целия Европейски съюз става дума за нещо много повече, отколкото взаимно доверие. Става дума и за изграждане на общност на ценности, които да можем всички да споделяме и от които всички да се ползваме, да бъдем в състояние наистина да се изправим срещу трудностите, които обсъждаме тук през последните шест години. Много ви благодаря за цялата ви подкрепа и бих искала да се присъединя към благодарностите на Renate Weber и останалите докладчици в сянка към секретариата на комисията по граждански свободи и всички съветници, които заедно с нас много усърдно се бориха за това.

  Председател. – Разискването приключи.

Съжалявам, че трябваше да бъда толкова брутална във връзка със спазването на времето за изказвания, но, както виждате, закъсняхме изключително много с пристъпването към следващата точка от дневния ред, която е „Време за въпроси“.

Писмени изявления (член 149)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Миналогодишните събития, при които бяха експулсирани роми от една страна в друга и дискриминацията срещу тази етническа група и сегрегацията от обществото подтикнаха Европейския съюз към конкретни действия. Това включва стратегията на Европейския съюз относно интеграцията на ромите, инициирана от Европейския парламент. Приобщаването на тази етническа група не е просто задължение от гледна точка на правата на човека, но също и икономическа необходимост и тя не само е морален императив, но също и в безспорен финансов интерес на всички държави-членки. Нещо повече, предвид степента на изолация, цялостното приобщаване на ромите е по същество въпрос на правата на човека. Бих искала да подчертая, че, приемайки обща стратегия за цяла Европа относно интеграцията на ромите, ние в Европейския парламент показваме, че Европейският съюз не просто оставя проблемите за интеграцията на ромите да бъдат решени от самите държави-членки. Както видяхме от неотдавнашните събития, тези проблеми е невъзможно да бъдат решени само на национално равнище и следователно е необходимо тясно сътрудничество между Европейския съюз и държавите-членки. Много е важно също Европейската комисия и държавите-членки да мобилизират съществуващите стратегии и мерки на ЕС и да координират действията и да намерят общи елементи, за да се осигури социална и икономическа интеграция на ромите. Стратегията ще бъде активно приложена само след като бъде изнамерен общ подход по въпросите на интеграцията на европейските роми. Освен това трябва да включваме възможно най-много представители на ромската общност в процеса на разработване на политиката на ЕС по въпросите на ромите.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладът относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите изброява проблемите и трудностите, с които се сблъскват ромските общности в ЕС. Естеството на бедността съществено се промени пред последните две десетилетия в Централна и Югоизточна Европа. Политическите и икономически проблеми доведоха до разпад на традиционните общности, като с това ромите изгубиха възможността да бъдат мобилни и станаха най-изолираната и най-зле образована подгрупа в обществото. Нещо повече, ромското население показва типичния белег на демографски ръст. Докато мнозинството от обществото застарява, делът на ромите в обществото се покачва поради бързото нарастване на това население. Всичко това показва ясно, че освен ако процентът на заетост сред ромите бъде увеличен и освен ако бъдат по-добре интегрирани в обществото на мнозинството, разходите за поддържане на положението на поносимо равнище ще нарастват постоянно, включително разходите за социални помощи и придобивки, съществените разходи за образование, допълнителните разходи за сигурност, административните разходи за контрол на социалните плащания и също по-високите разходи за здравеопазване. Затова интеграцията на ромите не е просто морален дълг и дълг от гледна точка на зачитане на правата на човека, но преди всичко и икономическа необходимост. Повечето от мерките, приложени до момента, са така наречени наредби, които няма задължителна правна сила. Ако обаче искаме да има напредък по този въпрос, стратегията на ЕС за интеграция на ромите трябва да отиде извън така наречените актове с незадължителна юридическа сила и трябва да стане част от инструментите, приети чрез първичното право.

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. – (SK) Считам, че вече всички сме наясно, че въпросът, свързан с ромите, не е просто проблем за някои държави-членки или потенциални страни кандидатки. Това е общоевропейски проблем, който трябва да бъде решен незабавно.

Най-голямата пречка за интеграцията на ромите в мнозинството от обществото е бедността и ниските равнища на образование. Образованието е ключът към повишаване на жизненото равнище и към създаването на гражданско общество. Създаването на работни места е изключително трудно и, като член на многобройни младежки организации, аз съм наясно какво е сегашното положение за младите хора на пазара на труда. Положението е многократно по-лошо при ромското население, което води до маргинализация и растяща престъпност в него, което само допълнително изостря положението.

Не толкова отдавна Франция депортира българските и румънските роми. Тези действия попаднаха в центъра на вниманието не само поради подозрения за нарушаване на основни права на човека, но също и на регламентите на ЕС. Затова съм напълно съгласна със изявлението на Комисията, че е необходимо да се съдейства за по-добро сътрудничество между заинтересованите страни на вътрешно, международно и особено европейско равнище.

  Algirdas Saudargas (PPE), в писмена форма. – (LT) Въпреки че се явява най-голямото етническо малцинство, ромската общност в държавите-членки на Европейския съюз все още е подложена на дискриминация и сегрегация. Съгласен съм с редица колеги, които казаха, че е много важно да се създаде стратегия за приобщаване на ромите на европейско равнище. Във всяка държава-членка имаме отлични примери как да намаляваме изолацията на ромите в различни области: образование, култура, заетост, здравеопазване или дори участие на ромите в политическия и гражданския живот. Тези инициативи обаче не са достатъчно разпознаваеми. По мое мнение, Европейският съюз следователно би се явил подходящата платформа за подобряване на сътрудничеството между държавите-членки, за събиране и разпространение на добри практики и опит или за предоставяне на финансиране. Макар равнището на ЕС да е много важно, аз считам че най-ефикасни резултати могат да бъдат постигнати на местно или регионално равнище. Само в конкретните райони или градове може да се добие по-добра представа за проблемите, нуждите и социалната среда на тези места и в резултат от това изпълняваните проекти ще бъдат по-близо до тези, за които са предназначени.

  Monika Smolková (S&D), в писмена форма. – (SK) Следя въпросите, свързани с ромите, много внимателно защото живея в Източна Словакия, където има ромско мнозинство. Подкрепям проекта за резолюция относно стратегията за приобщаване на ромите.

Днес, на 8-и март, отбелязваме 100 години защита на правата на жените. Днес също разискваме дискриминацията срещу жените и следователно, когато обсъждаме стратегията, е важно да говорим за дискриминацията срещу жените, по-конкретно от малцинствените групи. Ромите са сред групите в най-неравностойно положение сред населението в цяла Европа. Прочетох казаното от г-жа Járóka, че бедността заплашва новото поколение – не поради ромския му произход, а поради безработицата на родителите. Бих искала да добавя към това, че тя е свързана и със социалното изключване. Безработицата ще продължи, особено за ромското население, но ние знаем как веднага да включим ромите в културни дейности и в гражданския живот.

Проблемът за равенството между половете е по-остър при малцинствените групи. Затова по отношение на интеграцията на ромите не трябва да забравяме диалога с ромските жени, които имат по-голямо емоционално влияние върху своите деца и върху бъдещото поколение.

  László Tőkés (PPE), в писмена форма. – (HU) Най-напред искам да изразя искреното си задоволство от факта, че унгарското председателство на ЕС включи въпроса за интеграцията на ромите сред своите приоритети. Красноречиво доказателство за ангажимента на унгарското правителство във връзка с това е, че докладчикът Lívia Járóka, която е единственият ромски член на Европейският парламент, е една от унгарските делегати от Европейската народна партия и че Золтан Балог, ръководител на новосъздадения Държавен секретариат по въпросите на интеграцията, който представи случая, е ангажиран с подобряване положението на ромското население, което е в неравностойно положение по много показатели. Въз основа на тези факти можем с основание да заключим, че унгарското председателство на ЕС дава на Европа добър пример в решаването на въпросите, свързани с ромите. Що се отнася до стратегията за ромите, считам, че е важно да се наблегне, че интегрирането на 12-те млн. роми, живеещи в ЕС, е общ въпрос за Европа, за чието решаване се изисква да дадат принос както отделните държави-членки, така и институциите на ЕС. Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан много уместно посочи, че ако не желаем да „изнасяме“ проблемите на ромите – които живеят в крайна бедност и социална и етническа изолация – чрез „номадизация“, тоест емиграция към развитите страни от ЕС, трябва да намерим решение за тяхното сегашно нетърпимо положение чрез съвместни действия и общи усилия. Пожелавам на Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет и не на последно място на унгарското председателство на ЕС успешна работа при разработката и завършването на тази много важна стратегия за интеграция на ромите до юни тази година.