Пълен протокол на разискванията

Вторник, 8 март 2011 г. - Страсбург

17. Време за въпроси (въпроси към Комисията)

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0019/2011).

Преди да дам начало на времето за въпроси, тъй като доста закъсняхме, искам да кажа няколко неща относно начина, по който ще водя времето за въпроси. Ще съм ви благодарна, ако всички внимавате, включително, ако мога да помоля учтиво, членовете на Комисията, които ще отговарят. Ще давам думата за уточняващи въпроси само на автора на въпроса, защото нямаме достатъчно време за повече, така че да бъде отговорено на достатъчно много въпроси. Ще помоля членовете на Комисията, които отговарят или представят първия си отговор, ако обичат, да не ни четат дълго есе. Бихме искали много стегнат и съдържателен отговор на въпроса ни, така че да има възможност за известен диалог с вносителя на въпроса.

Следните въпроси са отправени към Комисията.

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-жо председател, трябва да призная, че подкрепям доводите Ви относно времето, с което разполагаме. Искам обаче да Ви помоля да имате едно нещо предвид. Членовете на Парламента, които желаят да зададат въпроси, не са онези, които са отговорни за това, че закъсняваме толкова. Проблемът ми е, че съм задал въпрос към Съвета, свързан с аспект, който сега се оказва, че има общо с въпрос № 2. Въпросът ми към Съвета беше сходен с този, но времето за въпроси към Съвета беше отменено, без да има замяна. Това, разбира се, е повод за съжаление и бих искал да Ви помоля да преразгледате иначе напълно логичния си и разбираем подход, що се отнася до този единствен въпрос.

  Председател. – Нямам избор предвид обстоятелствата, в които се оказваме тази вечер. Съжалявам за всички вносители на въпроси, но най-доброто, което мога да направя, е да дам възможност да бъде отговорено на възможно най-голям брой въпроси и съответно на вносителите – да използват наличното време. Това положение не ми се нрави и смятам, че знаете, че предприемаме стъпки, за да преминем към по-реалистичен формат на времето за въпроси, който да отразява новото положение, в което се оказваме след влизането в сила на Договора от Лисабон. Колкото по-скоро се случи това, честно казано, толкова по-добре, но нека сега да продължим нататък.

Първа част

Въпрос № 15, зададен от Vilija Blinkeviciute (H-000075/11)

Относно: Рамкова директива относно минималния доход в Европейския съюз

Миналата година Европейският парламент прие доклад относно ролята на минималния доход в борбата с бедността и насърчаването на приобщаващо общество в Европа, в който уточнява, че трябва да се въведе рамкова директива относно гарантиране на минимален доход в Европейския съюз.

Като се има предвид, че съществуват вече повече от 85 милиона души, които живеят под прага на бедността в Европа, не счита ли Комисията, че трябва да се въведе рамкова директива относно система, гарантираща подходящ минимален доход в цяла Европа?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Хората често казват, че обществата следва да бъдат преценявани по начина, по който се отнасят към най-слабите си членове. Очевидно е, че ако не съумеем да осигурим достатъчна подкрепа на хората в нужда, е много вероятно да ги изолираме още повече и да направим още по-трудно интегрирането им в обществото и навлизането им на пазара на труда.

Комисията счита, че освен действието им на автоматични стабилизатори, схемите за минимални доходи могат да играят важна роля при защитата на най-уязвимите лица от най-опустошителните последици от кризата, като осигурят предпазни мрежи.

Препоръката на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, както и заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 17 декември 2008 г. относно общите принципи за активно приобщаване в полза на по-ефикасна борба с бедността подчертават както важността на достъпа до адекватни източници, така и качествените услуги и приобщаващите пазари на труда.

Препоръката призовава държавите-членки по-специално да „признават основното лично право на средства и социална помощ, достатъчни за воденето на живот, който е в съответствие с човешкото достойнство, като част от цялостен и последователен стремеж за борба срещу социалната изолация“.

Подходът, очертан в препоръката, доказа, че е стъпка в правилната посока, по-специално по време на икономическата криза. Все пак е необходимо да бъде направено повече за цялостното изпълнение на реформи за активно приобщаване.

Както Комисията заяви в съобщението си относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване, през 2012 г. тя ще докладва относно прилагането на общите принципи за активно приобщаване, като ще постави акцент, наред с други неща, върху ефикасността на схемите за минимален доход.

Тя ще предложи предприемането на действия въз основа на тази оценка, включително начини, по които финансови инструменти на Европейския съюз могат да подпомогнат активното приобщаване.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, благодаря Ви за отговора, но не отговорихте на въпроса ми. Въпросът ми беше формулиран по следния начин – възнамерява ли Европейската комисия да инициира рамкова директива относно гарантирането на достатъчни минимални доходи, тъй като в противен случай определено няма да се преборим с бедността. Дори миналата година по време на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване бедността се увеличи в отделни държави-членки. Г-н член на Комисията, още нещо – предвид факта, че все по-голям брой възрастни хора обедняват, считате ли за правилно Комисията да инициира единни критерии по отношение на минималната пенсия на равнище Европейски съюз?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Комисията се обяви в подкрепа на минимален доход и на минимално възнаграждение, но тук става въпрос за компетентности и отговорности на държавите-членки, а в това обсъждане основно място има принципът на субсидиарност.

Съгласен съм, че в период на криза трябва да обърнем специално внимание на членовете на уязвимите групи в обществото, по-специално на онези, които са останали без доходи, защото са и без работа, но трябва да насърчаваме държавите-членки да използват различни средства – като това е само един вариант – да не допускат хората да изпадат в бедност.

Следователно възможностите за законодателни инициативи в този случай са изключително ограничени, въпреки че в определени моменти политическото търсене за такива е изключително силно.

Що се отнася до бедността при възрастните хора, това е много сложна тема, по която трябва да работим в областта на заетостта, социалните услуги и социалната защита, и това ми дава повод следващата година да водя кампания за активен живот на възрастните хора, която ще бъде подкрепена от политики в областта на здравеопазването и защита на здравето, и обучението през целия живот, защото считаме, че най-същественият напредък, който можем да постигнем по отношение на условията на живот и социалното приобщаване на възрастните, ще бъде в активизиране на участието на пазара на труда. След това на тази основа можем да създадем допълнителни политики.

  Председател. – Въпрос № 16, зададен от Silvana Koch-Mehrin (H-000084/11)

Относно: Енергоспестяващи осветителни тела

Запозната ли е Комисията с изследването на германската федерална служба по околна среда относно опасностите от отравяне, които произтичат от енергоспестяващите осветителни тела поради съдържащия се в тях живак, ако се счупят в домашна среда? До какви заключения стига Комисията въз основа на това изследване?

Готова ли е Комисията да преосмисли решението си за изтегляне от пазара на конвенционалните електрически крушки с нажежаема жичка?

Готова ли е Комисията да оттегли забраната за използване на традиционни крушки с нажежаема жичка най-малко за битови нужди?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, г-жо Koch-Mehrin, госпожи и господа, Комисията е запозната с доклада на германската федерална служба по околна среда и, разбира се, проучи отново фактите много внимателно. Предисторията на случая е следната. В резултат на решение на Европейския съвет от 2007 г. и на последващи резолюции на Европейския парламент и на Съвета по енергетика – с други думи, след широки консултации с Парламента и държавите-членки – през 2009 г. Комисията представи предложението си за регламент за екодизайна. То предвиждаше постепенно преминаване от конвенционални електрически крушки с нажежаема жичка към енергоспестяващи крушки, които използват електричеството по-ефективно. Считаме, че на европейския пазар на осветителни тела и електрически крушки ще бъде възможно да се постигне спестяването на общо 40 млрд. киловатчаса, което съответства на разходи за електричество между 5 млрд. евро и 10 млрд. евро. Директивата предвижда няколко мерки за безопасност, като акцентът пада върху живака и максималните граници. Те бяха значително занижени отново през септември миналата година, за да се намалят допълнително потенциалните рискове за обществото.

Изводите в изследването, възложено от германската федерална служба по околна среда, ни дадоха основание да изискаме от Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда да публикува друго изявление. След като проучи целия корпус от научна литература, комитетът стигна до заключението, че има много малка вероятност счупени малки луминесцентни електрически крушки да представляват какъвто и да е риск за здравето на човека.

В тази област обаче съществува един проблем. Проучванията се основават на изпитвания, в които участват възрастни. Разбира се, очевидно е, че децата трябва да бъдат разглеждани като отделен случай, поради което работим съвместно с германската федерална служба по околна среда, за да изготвим съответните резултати за влиянието при деца възможно най-скоро. Следим положението изключително внимателно. Поддържам връзка със споменатата агенция, за да извършим бърза съвместна оценка на всички допълнителни изпитвания, организирани от нея.

Цялостното ни заключение е, че поради необходимостта от доверие между всички участващи страни ще продължим постепенното изпълнение на регламента. Все пак ще се радваме да докладваме отново на Парламента, в случай че бъдат получени данни, от които да произтече друга оценка. Това е ситуацията към момента.

  Silvana Koch-Mehrin (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-н Йотингер, приветствам факта, че сте възложили на Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда да разгледа отново този въпрос. Изразявам задоволството си по този повод. Все пак остава неизяснен въпросът: как можем да обясним на гражданите на Европа, че съгласно регламентите на Европейския съюз трябва да допуснат в домовете си нещо, което представлява опасност за здравето на децата им? Вие имате деца и знаете как е. Често се чупят предмети. Г-н Leichtfried от Австрия и аз сме много загрижени по този въпрос. Как можем ясно да посочим, че това е опасно? Изглежда не сте си извлекли поуки от минали грешки. Вие все пак не сте отговорен за първоначалното решение, така че можете да демонстрирате готовност да си извлечете поуки, без да се оказвате в неудобно положение. Можехте да кажете, че ще оттеглим тази забрана поне за частните домакинства. Имате ли готовност да преразгледате решението си?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, в отговор на въпроса искам да подчертая, че електрическите крушки ще бъдат пуснати на пазара незабавно след преминаването към другия вид, което няма да представлява никакъв потенциален риск. Въпросът е свързан с CFL, или малките луминесцентни лампи. Поради тази причина трябва да обмислим увеличаване на дейностите ни по връзки с обществеността относно директивата за екодизайн, така че да можем да информираме гражданите относно електрическите крушки със светодиоди и халогенни електрически крушки от ново поколение. Те ще ни позволят да постигнем две неща: от една страна, целите ни в областта на околната среда и енергоспестяването съгласно регламента и, от друга страна, предотвратяването на всички евентуални рискове. За мен ще бъде удоволствие да разгледам отново този въпрос по-задълбочено.

  Председател. – Въпрос № 17, зададен от Claude Moraes (H-000079/11)

Относно: Пакета за защита правата на пострадалите

Подобряването на подкрепата за пострадалите от престъпления е важна част от Стокхолмската програма. По-конкретно въпросите, отнасящи се до подкрепата за пострадали от трансгранични престъпления в Европа действително тревожат гражданите на ЕС. Въведени са няколко практически процедури, чрез които се предоставя подкрепа или консултация на пострадалите и техните семейства, пострадали от престъпление или сериозна вреда в чужбина. Оказвам помощ на избирател, чийто син е пострадал от придружено с насилие нападение по време на ваканция в Крит. Налице е реална необходимост от действия на ЕС в тази област с цел да се изпълни обещанието за изграждане на Европа на гражданите.

Членът на Европейската комисия г-жа Reding обяви пакет от мерки във връзка със защитата на пострадалите от престъпления. В светлината на гореизложеното, въпросът ми е кога Комисията възнамерява да предложи посочения пакет за защита на пострадалите от престъпления? Може ли Комисията да предостави повече информация относно съдържанието на посоченото законодателно предложение? Може ли Комисията да предостави подробности относно незаконодателните мерки, които ще бъдат включени в посочения пакет?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, според данните всяка година над 30 млн. души в цяла Европа стават жертви на престъпления. Важно е да гарантираме, че жертвите имат достъп до правата си и че получават подкрепата и защитата, която им е необходима. Това е стратегически приоритет за Комисията.

Позволете ми да използвам възможността, за да подчертая смелостта на г-жа Hughes, която води кампания за по-засилени права на жертвите в цяла Европа. Считам, че решимостта й следва да послужи за вдъхновение на всички нас да укрепим правата на жертвите и да повишим доверието на гражданите в правосъдните ни системи. Това по-силно взаимно доверие ни е необходимо, за да гарантираме, че нуждите на жертвите ще бъдат признати и защитени не само в родината им, но и в други държави. Трябва също така да гарантираме, че жертвите няма да бъдат забравени от правосъдните и правните ни системи.

Поради тази причина през май Комисията ще предложи цялостен пакет относно жертвите. В него ще бъде засегнат въпросът за качеството на отношението спрямо жертвите в периода след престъплението и по време на наказателното производство. Той ще гарантира, че във всички държави-членки на Европейския съюз спрямо жертвите се прилагат едни и същи минимални стандарти за отношение, независимо от тяхната националност или страна на произход. Предложенията ни имат за цел да насърчат промяна в отношенията спрямо жертвите, да бъде направено повече, за да се гарантира възстановяването им и да бъде сведен до минимум рискът от това да пострадат допълнително от повторна виктимизация по време на производството.

В съвсем конкретни измерения – какво ще съдържа пакетът? Първо, хоризонтална директива относно правното положение в наказателното производство на жертви, която например ще установява ясно следните приложими права: леснодостъпни услуги в подкрепа на жертвите във всички държави-членки; правото на устен превод по време на разпитите; свеждане до минимум на контакта между нарушителя и жертвата по време на производството, като всички нови съдилища ще трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват отделни чакални; и правото във всички държави-членки да бъде поискано преразглеждане на наказателното преследване.

Второ, ще предложа и регламент относно взаимното признаване на мерките за защита в гражданското право, за да се гарантира, че всяка жертва, която се намира в риск и която се възползва от мярка за защита срещу потенциален нарушител в една държава-членка, може да продължи да се възползва от тази мярка и след като се премести във или пътува до друга държава-членка. Този инструмент ще бъде допълнен от друг инструмент относно взаимно признаване на мерките за защита в наказателното право.

Също така имаме намерение да въведем широк набор от незаконодателни мерки, които да гарантират, че новото законодателство работи ефективно, и ще предложим пътна карта относно укрепването на правата на жертвите, за да се гарантира, че тези права ще запазят приоритетното си значение в политическия дневен ред през следващите години.

  Claude Moraes (S&D). – (EN) Както Ви е известно, миналата седмица посетихме кабинета Ви заедно с Maggie Hughes – една от хилядите смели жертви на престъпления.

Трябва да призная, че от разговора с Вашите служители останахме изключително обнадеждени, че това може евентуално да бъде пакет от мерки, който възстановява доверие и добавя стойност за гражданите, които се нуждаят от помощ, след като са станали жертви на престъпление.

Онова, което Maggie Hughes и много други жертви на престъпления ни казаха, е, че те харесват мерките, предложени от Вас, но искат да има концентрация на помощ. Например ако има служба за подпомагане на жертвите, тя следва да е лесно достъпна и следва да има лица, които оказват помощ в болницата, в полицията и в съдебната система.

Това са исканията на нашите граждани и до момента те не са изпълнени. Следователно това на практика е молба към Вас това предложение действително да постигне високите цели, които се очакват.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Напълно съм съгласна. Аз също считам, че жертвите бяха оставени на втори план.

Що се отнася до процесуалните права, поставили сме силен акцент върху хората, които се оказват в проблемно положение, защото може би са извършили престъпление: загрижени сме за спазването на правата им, както следва да бъде в нашето общество, основано на права. Много често обаче жертвите страдат отново, когато се явяват в съда и никой не взима мерки. Това е изключително несправедливо и граничи с отказ на права. Ето защо се надявам, че този пакет, насочен към жертвите, ще промени не само законодателството, но и манталитета, и че навсякъде в нашите съдилища, в полицейските ни управления и болниците ни – както с право настоятелно призова уважаемият член на ЕП – хората ще положат специални грижи за жертвите и ще знаят, че те не следва да бъдат третирани като всички останали. От изключителна важност е това да бъде спазено и във всички държави спрямо хора в държава-членка, различна от страната им на произход.

Ето защо разчитам на Парламента да помогне на Комисията да изготви възможно най-доброто законодателство, а също така – по отношение на аспектите на пакета, свързани с процедурата на съвместно вземане на решение – да бъде експедитивен, за да може това законодателство да бъде представено за съгласуване със Съвета.

Втора част

  Председател. – Въпрос № 18, зададен от Marian Harkin (H-000063/11)

Относно: Предложения на Комисията относно обща консолидирана данъчна основа

Може ли да обясни Комисията настоящото положение по отношение на своите предложения за обща консолидирана данъчна основа?

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) е важна инициатива за премахване на пречките пред единния пазар и беше окачествена в Годишния обзор на растежа като насърчаваща растеж инициатива, която има приоритетно значение. На практика тя ще реши някои основни данъчни пречки за конкурентоспособността на дружествата.

Към момента липсата на правила за общи правила по отношение на корпоративното облагане и разликите в националните данъчни системи често водят до свръхоблагане и двойно данъчно облагане. Освен това предприятията трябва да се справят със значителна административна тежест и високи разходи за привеждане в съответствие. Те са демотивиращ фактор за инвестициите в Европейския съюз и влизат в противоречие с приоритетите, залегнали в стратегията „Европа 2020“.

До момента е постигнат значителен напредък по отношение на техническата подготовка на предложението за ОКООКД. Сега е моментът да предложим на дружествата единен набор от правила, който да улесни и да направи по-евтино развиването на стопанска дейност в единния пазар.

ОКООКД е планирана за приемане от колегията на членовете на Европейската комисия на 16 март 2011 г. Уверен съм, че окончателното предложение ще допринесе в значителна степен за по-добри условия за стопанска дейност, за растеж и работни места в Европейския съюз.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Благодаря Ви, г-н член на Комисията, за Вашия отговор. Имам само още три кратки въпроса и се надявам да можете да ми отговорите.

Предвиждате ли ОКООКД да бъде доброволна?

Второ, предвиждате ли обстоятелства, при които националните съдилища биха могли да загубят компетентността си в областта на данъчното облагане, ако решението им води до последици за печалбите в друга държава-членка?

И в заключение, очаквам, че на този етап е определена някаква формула за разпределянето на данъка, който е дължим в различните държави-членки. Извършила ли е Комисията анализ на въздействието по отношение на това, кои са печелившите и кои губещите – като под печеливши и губещи имам предвид такива във финансово отношение – според формулата, определена от вас?

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Ще дам много кратък отговор на въпроса дали ОКООКД ще бъде доброволна или задължителна. Отговорът е „да“, ще бъде доброволна: предложението предвижда доброволен избор за дружествата дали да прилагат ОКООКД.

Що се отнася до националните съдилища, предложението за ОКООКД предвижда правила за уреждане на спорове, а ролята на националните съдилища няма да бъде подкопана в резултат на предложението.

Предложението предвижда формула за разпределяне с равно разделяне между продажби, труд и активи, като факторът „труд“ ще бъде разделен на два компонента: разходи за труд и брой на наетите лица.

Да, изготвихме оценка на въздействието и тя ще бъде публикувана заедно с предложението ни. Напълно съм уверен, че предложението ще бъде от полза за европейските предприятия, а считам, че ще бъде полезно и за ирландските.

  Председател. – Колеги, разбирам, че има някои членове на Парламента, които са влезли в залата преди началото на времето за въпроси и не са наясно с изключително ограниченото време, с което разполагаме за задаване на въпросите. Целта е да бъде отговорено на възможно най-голям брой въпроси. Поради тази причина в началото казах, че няма да давам думата за уточняващи въпроси, освен ако не са зададени от колегите, които са внесли въпроси.

Позволете ми да кажа, че целта ми е – и това до известна степен зависи от продължителността на отговорите на Комисията – да дам възможност да бъдат зададени следните въпроси преди 20,45 ч., а именно въпросите от г-жа Jensen, г-н Papanikolaou, г-н Posselt и г-жа Ţicău. Това е планът.

Въпрос № 19, зададен от Anne E. Jensen (H-000086/11)

Относно: Селскостопански продукти и освобождаване от ДДС в Румъния

Датски предприятия, инвестирали в румънския селскостопански сектор, са били информирани, че в бъдеще няма да начисляват ДДС върху продукти, продавани на посредници. Въпреки това земеделските стопани трябва да продължат да фактурират същия ДДС върху продукти, продавани на крайни ползватели (например производители на хляб, други земеделски стопани и т.н.). Изглежда румънското правителство е информирало ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ относно този проект за освобождаване на продажбите, извършени чрез посредници, от ДДС.

Одобрила ли е Комисията освобождаването от ДДС за селскостопанските продукти, продавани на посредници? Ако отговорът е положителен, поради какви причини? Счита ли тя, че този механизъм ще доведе до промяна на търговската верига на селскостопанските продукти в Румъния? Счита ли Комисията, че конкуренцията на вътрешния пазар ще бъде изложена на риск от нарушаване, ако на земеделските стопани се предоставят финансови стимули да продават своите продукти на конкретни купувачи? Възнамерява ли Комисията да следи за прилагането на един общ режим на ДДС към всички румънски земеделски стопани?

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Предвид положението с ДДС измамите във връзка с определени селскостопански продукти Комисията поддържа контакт с Румъния, за да определи най-подходящия начин за справяне с този проблем.

Едно от възможните решения за справяне с т.нар. верижни измами в този сектор би било прилагането на механизма за самоначисляване. Съгласно този механизъм, който не е схема за освобождаване, доставките продължават да се облагат с данък, но лицето, отговорно за плащане на ДДС на данъчната администрация, вече не е данъчнозадълженото лице доставчик, а това, което е получател.

Фактът, че получателят е длъжен да заплати данъка вместо доставчика, е единственото изменение на стандартния режим, съгласно който данъчнозадължено лице, доставчик на стоки на друго данъчнозадължено лице, събира ДДС и го заплаща на държавата, а данъчнозадълженото лице получател може да приспадне тази сума чрез своята ДДС декларация.

Както съгласно стандартния, така и съгласно режима за самоначисляване, ако получателят е краен потребител, той няма да може да приспада ДДС и ще го заплаща в пълен размер.

Следователно ДДС остава неутрален за данъкоплатците и няма да има нарушаване на конкуренцията. Тъй като получателят може едновременно да заплаща и да приспада съвсем същия размер в ДДС декларацията си, това изменение носи полза, защото премахва необходимостта за реално плащане на ДДС към данъчната администрация. Следователно то предотвратява възможни измами, които са основани на неплащане на ДДС от страна на доставчика, последвано от приспадането на този ДДС от страна на клиента, който притежава валидна фактура.

Недостатък на тази система е фактът, че би могла да създаде други рискове от измама, тъй като пълният размер на ДДС ще бъде събран на последния етап от веригата на доставки.

Следователно такава система според Комисията е препоръчително да бъде ограничена само до селскостопански продукти, които обикновено се продават на посредници – данъчнозадължени лица – а не са предназначени за крайни потребители.

Във всеки случай, тъй като този механизъм би бил в нарушение на обичайните правила за ДДС, определени в Директивата за ДДС, Румъния следва да получи дерогация от Съвета въз основа на тази директива; Комисията все още проучва този въпрос.

  Anne E. Jensen (ALDE). – (DA) Благодаря Ви, г-н член на Комисията. Не съм сигурна дали разбрах всички подробности, но, разбира се, мога да вникна в тях по-късно. Все пак тази нова система, която, както разбирам, е създадена, за да предотвратява измами, може да се окаже съществен проблем за производители от друга държава, които са инвестирали в Румъния и които поради тази причина имат разходи за ДДС в различна държава, които не могат да бъдат компенсирани с ДДС прихода в Румъния, защото нямат ДДС приход. Обсъждала ли е Комисията как бихме могли да решим този проблем за производители от друга държава от Европейския съюз, които имат предприятия както в Румъния, така и в други държави от Европейския съюз, така че да не им се отнема възможността да компенсират плащания от тях ДДС с ДДС прихода им? Благодаря Ви.

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Искам само да кажа, че механизмът за самоначисляване не е нов и се прилага в няколко държави-членки. Той например се прилага и при системата за търговия с емисии в някои държави-членки. Вярно е, че на практика системата за самоначисляване предполага събиране на ДДС в края на веригата на доставки вместо събирането му по цялата верига на доставки.

Когато разглеждаме искания от държавите-членки да прилагат механизъм за самоначисляване, ние, разбира се, вземаме под внимание всички подробности, в това число и въпроса за нарушаване на вътрешния пазар. Поради тази причина предложенията на Комисията не се правят автоматично, а посредством изследване, въз основа на което представяме предложение на Съвета.

Що се отнася до Румъния, вече повече от половин година – или дори повече – работим с цел да намерим решение за това, какво да бъде предприето спрямо измамите с ДДС в селското стопанство конкретно в тази страна.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Тук съм от началото на времето за въпроси, което трябваше да започне в 19,30 ч. Много хора в моята страна, която утре ще има ново правителство, се интересуват от въпроса, който зададох на г-н Рен. Моля ви, дори и да трябва да заседаваме няколко минути повече, все пак да бъде допуснат въпросът ми и да може г-н членът на Комисията да му отговори.

  Председател. – Членове на Парламента вече напуснаха залата, защото им казах, че не мога да осигуря време за въпросите им или че не мога да дам време за уточняващи въпроси. Беше доста напрегнат следобед. До момента вечерта не е по-различна. Обявих въпросите, за които мога да осигуря време до 20,45 ч. Ще видим как сме с времето, но наистина полагам всички усилия, за да бъда честна спрямо всички участници, а и спрямо членовете на Комисията, които очакват да вземат участие.

Въпрос № 22, зададен от Georgios Papanikolaou (H-000061/11)

Относно: Декларацията на директора на ОИСР относно евентуалното преструктуриране на дълга на държавите-членки от еврозоната и позицията на Комисията

На 28 януари 2011 г., четвъртък, в рамките на работата на световния икономически форум в Давос, директорът на ОИСР – Angel Gurría подчерта, че ако съществува страна, която евентуално се нуждае от преструктуриране, това е Гърция. Трябва да се отбележи, че става въпрос за първото публично изразено мнение по въпроса за преструктурирането на дълга на една от държавите-членки на еврозоната от страна на ръководител на международна организация, която сътрудничи тясно със Съюза по широк кръг от политически, икономически и социални въпроси.

Каква е позицията на Комисията по този конкретен въпрос именно във връзка с изявлението на генералния секретар на ОИСР?

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, Комисията, заедно с ЕЦБ и МВФ, нaскоро завърши третия преглед на програмата за икономическа оценка за Гърция. Съвместната ни цялостна оценка се състои от две части и ще я изложа накратко.

Първо, програмата отбеляза допълнителен напредък към постигане на целите си; и второ, предстои преодоляването на значителни предизвикателства, за да бъде осигурена фискална устойчивост, да бъде възстановена конкурентоспособността и да се гарантира жизнеспособен банков сектор.

Макар и да има известно забавяне в някои области, основните фискални и други реформи, необходими за постигане на средносрочните цели на програмата, все пак са в ход. Предстои обаче изготвянето и изпълнението на ключови реформи с цел постигането на критичната маса, необходима за гарантиране на фискална устойчивост и икономическо възстановяване.

Нелеките усилия за консолидация ще бъдат подкрепени чрез смела програма за приватизация, както посочи министър-председателят Папандреу. Правителството декларира решимостта си да разшири значително мащаба на програмата си за приватизация с оглед набирането на средства в размер на 50 млрд. евро от приватизация до 2015 г. Това има потенциал да намали съотношението на дълга с повече от 20 процентни пункта от БВП през следващите пет години. Освен това решителността по отношение на изпълнението на програмата за приватизация ще увеличи икономическата ефективност и ще подкрепи по-големи инвестиции и износ.

Поради всички тези причини категоричната решителност на правителството да извърши този процес на приватизация, а не на последно място и по отношение на привилегиите и привилегированите групи, действително ще бъдат от ключово значение за осъществяване на амбициозните цели и по този начин ще бъде използван потенциалът за съществено подобряване на отношението на пазара спрямо Гърция. Ето защо Комисията насърчава Гърция да демонстрира непоколебимост и да изпълни програмата си за приватизация.

Това е свързано с коментар, направен от генералния секретар на ОИСР: настоящата 2011 година е решаваща за Гърция по отношение на възстановяване на доверието в икономическите й политики, а това е предварително условие, за да възвърне достъпа си до пазарите през следващата година.

За тази цел органите следва да постигнат или дори да надминат фискалната цел, определена за тази година, и да изготвят солидна средносрочна бюджетна стратегия.

В допълнение, Гърция следва да осъществи категоричен напредък в структурните реформи през следващите седмици и месеци. Решителното изпълнение на програмата следва да укрепи авторитета и доверието в очите както на гражданите, така и на инвеститорите.

И за да завърша, посредством съчетаването на тези мерки, свързани с политиките – т.е. изпълнение на фискалните цели и изпълнение на програмата за приватизация – както и на мерките на Европейския съюз за удължаване на падежа на заемите и преразглеждане на ценовата политика в светлината на устойчивостта на дълга може, и ще бъде, отговорено на опасенията от преструктуриране на дълга.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, миналата година заедно подписахме меморандум, като Гърция предвиди погасяване на заема, отпуснат за срок от три и половина години. Днес в изявлението си Вие лично предложихте той да бъде удължен до седем години, което очевидно означава, че е била направена грешка в изчисленията. В същото време „Мудис“ понижи кредитния рейтинг на Гърция до този на Ангола; това беше необосновано и неприемливо.

В крайна сметка, г-н член на Комисията, всички си задаваме въпроса: какво в края на краищата ще бъде достатъчно, за да може Гърция да си стъпи отново на краката – просто едно удължаване на срока? Намаляване на лихвените проценти, както също споменахте? Предоговаряне на условията на меморандума? Еврооблигации? Еврооблигацията с капиталов растеж? Всичко изброено? Или може би нещо друго? Вероятно още мерки за намаляване на разходите в Гърция? Кое, г-н член на Комисията?

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, основното, а и необходимото условие, е придържане към целите на фискална консолидация и да бъдат изпълнявани структурните реформи с категорична решителност, както е предвидено в меморандума.

Освен това, както посочих в предишния си отговор, от ключово значение е Гърция да започне много амбициозна програма за приватизация, което ще спомогне за намаляването на дълговата тежест. Също така е важно, в контекста на всеобхватната стратегия, която ще бъде приета в Европейския съюз през март тази година, държавите-членки да разгледат въпроса за устойчивостта на дълга. Мога само да насърча държавите-членки да вземат решение за удължаване на падежа на заемите към Гърция, както и да преразгледат ценовата политика по отношение на тези заеми.

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Това е пълен фарс и това е процедурен въпрос. Беше ни казано, че времето за въпроси продължава от 19,30 ч до 20,30 ч. Вие, или някой, реши, че предишното разискване трябва да продължи и във времето за въпроси. Това е една от малкото възможности хората да задават въпроси на член на Комисията. В Ирландия сме в криза; моите колеги Gay Mitchell, Pat the Cope Gallagher и аз сме внесли въпроси. Кой реши? Искам веднага да ми бъде отговорено – и това е съвсем обоснован въпрос – кой реши, че заседание, което следва да продължи двадесет минути, а от него са изминали едва осем минути, трябва да бъде съкратено до осем или девет минути. Кой реши подобно нещо, г-жо председател?

  Председател. – Г-н Higgins, тъкмо щях да направя изявление, преди да дам думата на г-н члена на Комисията за последния въпрос, защото, повярвайте ми, аз съм също толкова възмутена, колкото сте и Вие. Не ми се нрави да съм на това място при тези обстоятелства и да се налага да разочаровам много членове на Парламента, и да принуждавам няколко членове на Комисията да чакат. Хората, към които искам да се обърна, са ръководителите на Вашата група и повтарям отново ясно и категорично: ръководителите на групи са лицата, които определят дневния ред и ни поставят в положение, при което почти всяка седмица има пленарно заседание, в което нямаме достатъчно време да проведем както трябва времето за въпроси към Комисията, или съответно към Съвета. Времето е недостатъчно; изказвала съм мнението и преди. Искам да помоля всеки член на Парламента, който има становище по въпроса, да се обърне към ръководителя на групата си и да му го съобщи, защото съм задължена да се придържам към дневния ред, който ми се дава, когато поема председателството, а това положение не ми се нрави.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Кой все пак реши, че г-н Шемета може да отговори на три въпроса, а г-н Рен само на един? Въпросът на г-н Higgins беше вторият към г-н Рен, а моят беше трети? Как така един член на Комисията може да отговаря на няколко въпроса, а друг – само на един? Не разбирам.

  Председател. – Бяха зададени два въпроса и сега давам на г-н Шемета въпроса, който всъщност е към г-н Де Гухт. Това е причината. Трябва да спазя определена процедура и съжалявам, че се случва това. Съжалявам, че при трима ви се получи така, но бих ви предложила следното – предвид факта, че г-н Рен винаги е проявявал разбиране – сигурна съм, че след като г-н Рен излезе от залата, с готовност ще разговаря с вас тримата. Това е единственото решение, което мога да предложа и съм наясно, че не е задоволително.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) След като прочетох трите въпроса – въпрос № 23, зададен от Higgins, въпрос № 24, зададен от Mitchell и въпрос № 25, зададен от Gallagher, мога само да предположа, че г-н членът на Комисията е обединил трите заедно и следователно не можем, нито Вие имате право, да навлезем във времето на следващото разискване? Защото винаги се съкращава именно времето за въпроси. Ето защо, ако можем да навлезем във времето на следващото разискване, вероятно членовете на Комисията ще бъдат достатъчно добри да ни отделят още малко от времето си след девет.

  Председател. – Г-н Gallagher, не мога да взема време от началото на следващото заседание. Вече казах на г-н Posselt, че ще му дам думата за въпрос, а също и на г-жа Ţicău, и наистина въпросът от вас тримата би бил последният, ако се бяхме справили по-бързо, но не успяхме. Сега вече съм затруднена да дам думата дори за въпроса на г-н Posselt. Така стоят нещата. Наистина съжалявам и както казах, аз също съм възмутена, но това е положението, в което се оказахме. Видяхте какво се случваше цял ден с дневния ред и то не беше никак приемливо. Затова, ако ми позволите, искам да продължа по-нататък, както вече обявих, с въпроса към г-н Де Гухт, на който ще отговори г-н Шемета, и с огромно съжаление казвам, че това е последният въпрос тази вечер.

Въпрос № 31, зададен от Bernd Posselt (H-000068/11)

Относно: Външната търговия и Източно партньорство

Как оценява Комисията развитието на търговията между ЕС и страните от Източното партньорство и каква е ролята в това развитие на стратегията за Черно море и респективно държавите от Южен Кавказ?

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Световната финансова и икономическа криза повлия отрицателно на двустранната търговия между Европейския съюз и страните от Източното партньорство. Като цяло между 2008 г. и 2010 г. търговията между Европейския съюз и шестте държави от Източното партньорство е спаднала с 20 %.

Трябва да си припомним, че Източното партньорство започна да се изпълнява, когато финансовата криза беше в разгара си. Срещата на високо равнище, която даде началото му, се състоя на 7 май 2009 г. В този ранен период бяха създадени работни структури и се проведоха някои от първите заседания на многостранните платформи. Източното партньорство просто беше в твърде начален етап, за да смекчи отрицателните последици от финансовата и икономическата криза.

Що се отнася до ролята на Черноморското взаимодействие в областта на търговията с Европейския съюз, може да се каже, че тя е незначителна, тъй като инициативата „Черноморско сътрудничество“ е рамка за регионално сътрудничество, а не договореност за търговия.

Държавите от Южен Кавказ – поотделно или като група – нямат съществено участие в развитието на търговията между Европейския съюз и страните от Източното партньорство.

В ход е подготовка за бъдещи преговори за двустранна, цялостна и всеобхватна зона за свободна търговия с Грузия и Армения, а в момента се актуализират търговските разпоредби от споразумението за партньорство и сътрудничество с Азербайджан.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н Шемета, благодаря Ви за изключително точния отговор. Ще бъда съвсем кратък. Считате ли, че има възможности за увеличаване на търговията със страните от Южен Кавказ, наред с другото, посредством намаляване на напрежението помежду им и по-специално що се отнася до външната енергийна политика?

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, както посочих в отговора си, работим по въпроса за цялостна и всеобхватна зона за свободна търговия и сме представили ключови препоръки на тези държави относно онова, което е необходимо да направят, за да започнат преговори по такива споразумения.

Разбира се, такива споразумения биха представлявали съществен напредък, а ако тези страни изпълнят необходимото – а поне някои от тях наистина полагат сериозни усилия в тази насока – перспективите за активизиране на търговията ще бъдат много по-добри.

  Brian Crowley (ALDE). – (EN) Г-жо председател, изчаках, докато приключите с въпросите, преди да се включа, защото знам, че сте ограничена откъм време, но и аз като моите колеги бих искал в протокола на Парламента да бъде записано, че е налице допълнително намаляване на ключов ресурс за членовете на Парламента – особено за членовете в дъното на залата. Считам, че не е правилно да бъдете поставяна в положение, в което сте принудена да не ни давате думата, но също така не считам, че вината е изцяло на ръководителите, защото отговорността за спазване на графика за деня се носи от председателстващия заседанието. Очевидно лицето, което е било преди Вас на председателското място, е допуснало нещата да излязат леко извън контрол, което Ви постави в тази неприятна позиция.

Може би ще можем да постигнем съгласие и Вие, заедно с бюрото и със заместник-председателите, ще се съгласите, че тази част, времето за въпроси, е неприкосновена и че не може да бъде променяна. Ако се налага разискване да бъде прекъснато и да бъде възобновено, след като приключи времето за въпроси, нека така да е. Ще поставя този въпрос на ръководителя на моята група и се надявам, че и останалите ще направят същото, но ще Ви помоля също така да разгледате този въпрос с бюрото.

  Председател. – Ще разгледам въпроса с ръководителите на групи, защото, съжалявам да го кажа, именно там се корени проблемът: на Председателския съвет, когато определят дневния ред. Става въпрос, че твърде много неща трябва да бъдат включени в дневния ред, преди да стигнем до времето за въпроси. Прав сте. Трябва да бъде поставена някаква граница, за да се гарантира, че този период от време, когато членовете на Парламента могат да потърсят сметка от Комисията или Съвета, ще бъде спазен. Съгласна съм с Вас и мога да Ви уверя, че още утре сутринта ще напиша писмо именно по този въпрос.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) По-рано казахте, че ще стигнем до въпроса, който поставих на г-н Де Гухт. За съжаление, разбирам, че г-н членът на Комисията е напуснал, а аз стоях в залата в очакване да получа отговор. Смятам, че не е спазена каквато и да е процедура и не разбирам какво се случи.

  Председател. – Г-жо Ţicău, исках да Ви дам възможност да зададете въпроса си, но също така казах, че поради ограниченото време трябваше да спрем в без петнайсет, а този момент настъпи, преди да дойде време за въпроса Ви. Това е най-краткият отговор. Съжалявам.

Както казах, не ми се нрави положението, в което се оказахме, но не беше възможно да направя нещо повече тази вечер, за да се опитам да дам възможност за повече въпроси. Не дадох думата за уточняващи въпроси, защото се опитах да ви осигуря повече време, но изказвам съжалението си, че не успях да стигна до Вашия въпрос.

Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието, прекъснато в 20,50 ч., се възобновява в 21,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ISABELLE DURANT
Заместник-председател