Пълен протокол на разискванията

Сряда, 9 март 2011 г. - Страсбург

11. Обяснения на вот

Устни обяснения на вот

График на месечните сесии на Европейския парламент - 2012 г.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, бих желал да дам обяснение на вота за графика за 2012 г. Естествено това, по което гласувахме, е абсолютно безсмислено, защото не решава проблема на трите различни парламента: Страсбург, Брюксел и разбира се, Люксембург, който всеки забравя. Общият размер на разходите, струва ми се, е около 250 милиона евро на месец.

Това, което бих искал, е да направя конструктивно предложение. Вместо да се срещаме дванадесет пъти за сесиите в Страсбург, защо не направим тези дванадесет сесии в рамките на една седмица в Страсбург: първи ден - три сесии; втори ден - три сесии; трети ден - три сесии; четвърти ден - три сесии. По този начин ще прекараме само една седмица в годината тук, а остатъкът от времето можем да прекараме в Брюксел, ако се налага, и можем да спестим огромни разходи и доста неудобства.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, има нещо изключително около месечните пътувания между двете седалища на този Парламент. Проповядваме фискална справедливост, а харчим стотици милиони лири на месец за местене на нашите преводачи, служители на комисии и всичките колеги. Говорим за глобалното затопляне, а в същото време се отделят хиляди тонове парникови газове, докато колони от камиони транспортират необходимата документация напред-назад.

Знам, че има аргумент, че членовете на Парламента допринасят за символичното значение на Страсбург и за историческата идея и т.н., и съм много заинтригуван от идеята, че като клуб от нации ЕС трябва да има институции навсякъде, а не всичко да се концентрира в Брюксел. Но така или иначе, нека все пак имаме едно седалище. Защо просто да не предложим на този Парламент да заседаваме постоянно тук, в този красив елзаски град, или да заседаваме постоянно в Брюксел?

И в двата случая трябва да намалим пилеенето на средства. Нека да се опитаме във времена на строги ограничения да върнем известни спестявания на поставените под силен натиск данъкоплатци.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, въпреки че вотът беше мажоритарен, в действителност това е ход, който подкопава буквата на Договорите, която е пределно ясна и постановява, че 12-те месечни сесии трябва да бъдат провеждани в Страсбург. За да се отървем от една от тях, се твърди, че две различни месечни сесии могат да бъдат провеждани в една и съща седмица. Това също така е начин да се заобиколи очевидното тълкуване на решението на Съда, точно когато Парламентът искаше вместо 12 месечни сесии да има само 11.

Вече 20 години сме свидетели на подмолни ходове, с които се цели Страсбург да бъде лишен от седалището на Европейския съюз. Вярно е, а и моите колеги имат право по този въпрос, че настоящата ситуация е нетърпима, но пък не сме длъжни да превърнем Брюксел във Вашингтон (окръг Колумбия) на Европейския съюз. Бихме могли да съсредоточим всички дейности на Парламента в Страсбург, но затова ще е нужно нещо повече от постоянната проява на небрежност на френските власти.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, това, което се случи днес, не беше победа за привържениците на Брюксел над лагера за Страсбург, тъй като намалихме и броя на заседанията в Брюксел с едно. По тази причина резултатът Брюксел - Страсбург е 1:1. Въпреки това, госпожи и господа, гласувахме в нарушение на закона – решението всяка от пленарните сесии за август и октомври да се провежда в рамките на седмица е незаконно, тъй като в Договора е определено, че пленарните сесии са месечни.

По същата причина това не може да бъде обосновано като спестяване на разходи, тъй като разходите, които между другото са доста и възлизат на 70 милиона евро, не са заради Страсбург, а по-скоро, защото дейностите се пренасочват непрекъснато и в разрез със Договора в сянката на брюкселската бюрокрацията.

Ако можехме да съсредоточим работата си в Страсбург, щяхме да спестим средства и щяхме да имаме облик на независима и демократична институция в Европа!

Доклад: José Manuel Fernandes (A7-0049/2011)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, поисках да взема думата във връзка с преговорите за бюджета, защото считам, че Европейският парламент не винаги се радва на справедливо отношение по този въпрос. Като членове на Европейския парламент ние също трябва да подкрепим реализирането на икономии, а за тази цел трябва просто да започнем да изпълняваме задълженията си както трябва. Предложеното увеличение на бюджета на Европейския парламент, което е далеч под равнището на инфлация, не е разумно. Например то не отчита, че броят на членовете на Парламента се е увеличил с 18, както и факта, че трябва да финансираме присъединяването на Хърватия или други инвестиции, които трябва да направим.

В крайна сметка предполагам, че ще бъде намерен добър компромис по този въпрос.

Предложение за резолюция B7-0156/2011

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, както всички ние знаем Турция е стратегически партньор на Европейския съюз. Нейното местоположение е от решаващо значение за икономическите и политически интереси на Съюза, като й придава важна роля за насърчаване на европейските действия в региона на Черно море, а така също и за насърчаване на мирните отношения с Близкия изток.

Докладът за напредъка, осъществен от Турция през 2010 г. по преговорите за присъединяване към Европейския съюз обаче, разкрива мудността на този процес и съпротивата на политическите сили в Турция срещу някои от основните разпоредби в Споразумението за асоцииране. Г-н председател, аз не считам, че турските органи са постигнали значителен напредък по отношение на правосъдието, основните права, правото на достъп до информация, свободата на вероизповедание и имиграцията въпреки обществения натиск по тези въпроси.

Икономическите интереси в региона не ни дават право на отстъпки по отношение на основните права и свободи. Резолюцията на Парламента подхожда решително към това положение и настоятелно призовава Комисията и Съвета да не пропиляват положителните резултати, постигнати от 2005 г. досега, и преди всичко да не обезсмислят наличното двустранно споразумение с идеята за привилегировано партньорство.

Тревогата ми е, че тази идея за партньорство може да компрометира ускоряването на процеса на присъединяване, който трябва да остане нашата крайна цел.

Предложение за резолюция B7-0165/2011

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, по-голямата част от територията на земното кълбо е покрита с вода. Ние обаче не винаги оценяваме потенциала и значимостта на моретата и океаните във връзка с икономическото развитие.

Регионът на Атлантическия океан е от особена важност за рибарството, транспорта и енергията. Той е източник на почти 50 % от световния улов, както и на разнообразни минерални залежи като например метали, петрол и газ. Мощният климатичен феномен се проявява и там, което би могло да има пагубни последици за крайбрежните региони. Ето защо е важно да се приеме правилна стратегия за региона на Атлантическия океан – такава, която ще укрепи доброто управление и ще допринесе за опазването на околната среда и за по-добрия живот на населението в региона.

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, обсъждането на резолюцията трябва да се основава на Директива 2008/56/ЕО, т.нар. Рамкова директива за морска стратегия.

Както отбеляза моят колега по-рано, контекстът е опазването на морската околна среда, тъй като в директивата, която споменах, се определят общи принципи, въз основа на които държавите-членки трябва да развиват свои стратегии заедно с трети страни, за да установят добри екологични условия в морските води, за които носят отговорност.

Ето защо това е рамката, на която би трябвало да се основава стратегията за региона на Атлантическия океан, както и на решенията на Съвета от 14 юни 2010 г., както отбеляза членът на Комисията, когато говори в залата.

Вместо това внесената за гласуване в Парламента резолюция излиза извън тази рамка и предлага – в контраст с резултатите от консултациите, проведени от Комисията – стратегия за макрорегион, както и разглеждане на териториални въпроси, а не на морски въпроси.

Това ни води към вземане на различно решение. Изразявам надежда, че съобщението на Комисията и предварителните изявления в залата ще върнат инициативата в обхвата на директивата за интегрирана морска стратегия, която, в нормален вид, подкрепям. Ето защо гласувах „въздържал се“.

Предложение за резолюция B7-0156/2011

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE). – (PL) Г-н председател, със задоволство научих резултата от гласуването по доклада за Турция. Уверена съм, че заслужава подкрепа всяко едно усилие, насочено към превръщането на Турция в пълноценна плуралистична демокрация, изградена на базата на защитата на правата на човека и основните свободи.

Последните години показаха, че усилията на Турция да стане една от държавите-членки на Европейския съюз дават положителни резултати. Държавите-членки на Съюза следва да продължат да подкрепят Турция в провежданите от нея реформи. Необходимо е вниманието да се съсредоточи по-конкретно върху най-проблемните въпроси, сред които са конституционната реформа, свободата на пресата, правата на жените и защитата на националните малцинства. Бих искала също така да обърна внимание върху проблема, свързан с прилагането на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция.

  Debora Serracchiani (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на резолюцията за Турция, тъй като конституционната реформа, осъществена на 12 септември миналата година, беше единодушно призната за важна стъпка напред към Европа.

Естествено, все още предстои да бъдат направени много други стъпки и в този ред на мисли бих искал да изразя тревогата си от многобройните арести на журналисти. Бих искала да подчертая, че Турция е седмият по големина търговски партньор на Европейския съюз, както и че Европейският съюз е основният търговски партньор на Турция. Както и че търговията – извършвана по подходящия начин в продължение на векове – е допринесла за взаимното проникване и мирното опознаване на народите.

Ето защо аз приветствам забележителния напредък по отношение на комуникациите между Европейския съюз и Турция, по-конкретно чрез морски магистрали, които прекосяват северната част на Адриатическо море и северната част на Тиренско море, като годишно в двете посоки преминават над 250 000 камиона с товари годишно, наред с важни железопътни линии, свързващи пристанищата с дестинации във вътрешността на Европа. По този начин е възможно да се намали броят на тежкотоварните камиони на пътя и се надявам тази тенденция да продължи.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, Турция е важен съсед на Европейския съюз и докладът за напредъка, осъществен през 2010 г., обръща внимание на настъпилите значителни промени. Няма съмнение, че конституционните промени правят голямо впечатление и че имат основен принос за демократизацията на живота в Турция.

Налице са обаче и области, в които бихме искали да видим по-голям напредък. Основна тема тук, разбира се, е засилването на отношенията със съседите. Без намиране на решение на кипърския проблем всички останали въпроси ще бъдат в постоянен застой. Положението е подобно, когато погледнем към гражданските свободи, включително и свободата на вероизповедание. Надявам се, че заключенията на доклада ще направят възможно постигането на напредък в Турция и признанието, че страната се променя не само по отношение на икономиката, но и по въпроси, които са важни от гледна точка на гражданските права и свободи.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н председател, като член на парламентарната делегация, която посети Турция през миналата година, имах възможността лично да видя напредъка, постигнат от Турция в процеса на интеграция с Европейския съюз. Ние несъмнено трябва да погледнем положително на начина, по който органите на управление в Турция работят по въпросите на свободата на вероизповедание, правата на жените, правата на профсъюзите, съдебната реформа, ревизирането на законодателството за радиото и телевизията и подобряването на отношенията между цивилните и военните. Съгласен съм също така, че е от първостепенно значение да се подобрят отношенията между правителството и опозицията, да се зачита свободата на медиите, включително на интернет, да се направят подобрения в сферата на правата на човека и правото на свобода на събиране, както и провеждането на цялостна реформа на избирателната система. Друг тревожен въпрос е увеличаващият се брой на случаите на домашно насилие и така наречените престъпления на честта. Особено внимание следва да се обърне на въпроса за отварянето на границата между Турция и Армения и оказването на подкрепа на преговорите за стабилизиране на ситуацията в Кипър. Подкрепям резолюцията, защото смятам, че разширяване на ЕС, включващо и Турция, е в интерес на определени държави-членки, сред които Полша.

  Markus Pieper (PPE). – (DE) Г-н председател, въздържах се от гласуване по доклада за напредъка, осъществен от Турция, но не защото не съм съгласен с направения там анализ – въпреки някои реформи критиките към цензурата в пресата, нарушаването на правата на човека, турската избирателна система и свободата на вероизповедание, говорят сами по себе си. Причината, поради която се въздържах, е, че според мен Европейският парламент трябва да бъде много по-ясен в отговора си.

Ако Турция отказва да осъществи решаващите реформи, ние трябва да прекратим преговорите за членство. Време е Парламентът да призове за спиране на преговорите за присъединяване.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, напълно вярно е, че Турция постигна напредък през последните години, но когато погледнем към критериите от Копенхаген за членство в Европейския съюз, става ясно, че все още й предстои да измине дълъг път. Можем да прогнозираме, че присъединяването на Турция към ЕС няма да се случи, докато сме живи. По-специално предстои да бъде направено още много във връзка с нашето основно виждане за правата на човека и правата на жените и децата. Тези неща са залегнали в самата сърцевина на Европейския съюз като общност на ценности.

Важно е също така да се разгледа и положението в Кипър. Ако Турция иска да окупира половината от Кипър, т.е. от държава-членка на Европейския съюз, очевидно трябва да проявим твърдост в това отношение. Не можем да приемем подобно положение, при което понастоящем Турция играе две различни игри и следва два различни сценария. Във връзка с това ние трябва да ги насърчим да вървят по пътя на демократичното развитие, но много ясно да заявим, че Европейският съюз няма да се откаже от ценностите си, и ще направим така, че точно това да стане.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, отношението на ЕС към Турция един ден ще се разглежда като грешка в развитието, като етическа грешка. Би било разумно да изберем да следваме една от следните две политики. Бихме могли да работим добросъвестно за евентуално присъединяване или бихме могли да кажем още в началото: „вижте, работата с присъединяването няма да стане, хайде да измислим някаква алтернативна договореност“. Вместо това ние поддържахме обещанието си за евентуално присъединяване, а вътрешно не вярвахме в това. Дадохме обещания, които нямахме намерение да изпълним.

А сега погледнете на това от позицията на Анкара. Направиха ли те поредица от трудни и болезнени отстъпки, отнасящи се до електронните медии, светската държава и преди всичко Кипър, където кипърските турци гласуваха в подкрепа на плана на ЕС и където изолираните кипърски гърци го отхвърлиха и бяха възнаградени?

Накарахме ги да се унижават заради арменските кланета, затрупахме ги с десетки хиляди страници достижения на правото на общността (acquis communautaire) и в края на този процес ще им обърнем гръб!

Рискуваме да създадем точно онова нещо, от което твърдим, че се опасяваме, а именно, една отчуждена и антизападно настроена държава на прага ни. Турците защитаваха фланга на Европа срещу експанзията на болшевизма през 50-е години. Един ден може да поискаме да направят същото срещу джихадския екстремизъм. Те заслужават нещо по-добро.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, макар да споделям безпокойството на г-н Pieper, гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като в началото на доклада ние за пореден път ясно заявяваме, че за нас преговорите представляват дълъг процес без предрешен резултат. Ние отхвърлихме предложението на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, с което се правеше опит да се конкретизира присъединяването, както вече отхвърлихме и други подобни предложения на социалистите в предходните години. Следователно Парламентът намери правилната линия на действие.

Ние обаче трябва скоро да направим следващата крачка и да кажем на Турция напълно искрено, както направи това г-н Pieper, че що се отнася до нас, присъединяването на Турция е просто изключено, тъй като то би пренатоварило Турция и преразтегнало Европейския съюз. Не е възможно да имаме една политически интегрирана Европа, в която членува Турция. Това е една огромна илюзия, от която най-сетне трябва да се откажем.

А по отношение на въпросния напредък, той е в интерес на самата Турция като страна, която е член на Съвета на Европа и НАТО и наш много близък съюзник.

Предложение за резолюция B7-0157/2011

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-н председател, бих искал да насоча вниманието към обсъждането, проведено в тази зала, относно интеграцията на Черна гора в Европейския съюз. По време на обсъждането поисках от представителя на Комисията и на Съвета график за протичането на този процес, както и информация кога Черна гора може да стане пълноправен кандидат за членство в ЕС. За съжаление, не получих отговор на този конкретен въпрос. Все пак гласувах за това, Парламентът да приеме тази резолюция, защото мисля, че има важни причини да го направим. Първо, това е резолюция, която е важна за Хърватия. Второ, тя е пътепоказател за други държави, които днес са част от Балканите. Мисля обаче, че има и трета, много важна причина: това една позитивна резолюция, която показва, че ценностите на Съюза все още имат притегателна сила.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, стигнем ли до политиката на разширяване, имаме необходимост от съобразяване с регулаторната рамка. Ето защо трябва да приключим преговорите с Хърватия в срок до юни, както е планирано, и след това през есента чрез своя вот да дадем ход на процеса на присъединяване на тази държава. Искаме Хърватия да бъде в Европейския съюз в срок до следващата година или най-късно по-следващата.

След това процесът трябва да продължи, но как? Трябва да интегрираме малката, но предизвикваща трудности останала част от Югоизточна Европа. Преди всичко, това включва Македония, а после и Черна гора. Това е послание към всички останали държави в региона, че ако изпълнят критериите, те също имат място в нашите редици. За разлика от Турция, това са европейски държави в самата си същина и като такива, те, естествено, имат бъдеще в нашата Общност.

По-специално Черна гора е малка държава с големи европейски традиции. Вече очаквам с интерес преговорите с Черна гора!

Доклад: Lívia Járóka (A7-0043/2011)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, все още има много какво да се направи в борбата срещу дискриминацията в Европа. Съгласен съм с докладчика г-жа Járóka, когато тя казва, че дори и сега да може да се счита, че дискриминацията на етническо основание вече е премахната, социално-икономическата изолация на повечето роми продължава и си остава едно от най-големите предизвикателства, които ще се наложи да преодоляваме през идните години.

Става дума за цяла поредица конкретни фактори, като неблагоприятните географски характеристики, лошото образование или провала на плановите икономики, които разчитаха на многобройна нискоквалифицирана работна сила.

Стратегията за подобряване на тяхната социално-икономическа интеграция по никакъв начин няма да накърни законите против дискриминацията, а по-скоро ще ги допълни. Значителен дял от европейските роми се сблъскват с несигурни и неблагоприятни условия, за които мерките, насочени към стимулиране на социалната интеграция, трябва да се разглеждат като запълващи една от най-големите празнини при упражняването на конституционните права и правата на човека в Европа.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, винаги се получава емоционално разискване, когато обсъждаме ромите тук в Парламента. Има една група, която счита, че всъщност не трябва да правим нищо – това не засяга Европейския съюз – и има друга група, която счита, че не можем да дадем достатъчно пари, дори и те да не се оползотворяват добре. Никой от тези подходи към проблема не е особено надежден и във всеки случай просто не решаваме проблемите на ромите. Затова е добре, че имаме този доклад. Добре е, защото вече взехме решение да разгледаме резултатите, които бяха постигнати след значителните средства, които вече бяха отпуснати за интеграцията на ромите. Трябва да видим кои проекти са били от полза за интеграцията, преди да приемем подходяща стратегия, гарантирайки по този начин, че парите се оползотворяват добре. Затова Датската либерална партия гласува в подкрепа на доклада. Той върви в правилната посока за ромите. Благодаря Ви, г-н председател.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, с приемането днес на доклада по собствена инициатива Парламентът постигна реален напредък към подходящата интеграция на ромите в общностите, които са техни домакини.

Преодоляването на маргинализацията на ромските общности чрез пълноценно признаване на основните им права на здравеопазване, образование и защита на уязвимите групи е наше неотменно задължение. Приветстваме също по-добрата координация с местните и регионалните органи, както и подобряването на частта на текста, предвиждаща конкретни проверки за последователността и ефикасността на финансирането в сравнение с очаквания резултат, както и на частта, която въвежда критериите за предоставяне на държавите-членки, които гарантират подходящо използване на предоставените ресурси.

Вероятно обаче би могло да се направи повече по отношение на признаването на взаимни права и задължения, защото е съществено да не се забравя солидарната отговорност на ромските общности за собственото им ефикасно приобщаване.

  Carlo Fidanza (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, всички сме съгласни относно необходимостта от европейска стратегия за интеграция на ромите и, разбира се, възможната им дискриминация не следва да се подценява, но права не могат да съществуват без задължения и не може да има интеграция без законност.

Шокиращо нехигиенични незаконни бордеи, огромен процент отпадащи от училище, незаконни дейности, като кражби, укриване на крадени вещи, подтикване на жени и деца към проституция, просия, отхвърляне на всички предложения за интеграция и подпомагане на заетостта, предлагани от местните органи: това е действителността в много ромски общности в моята страна и в други европейски страни. Малко е лицемерно да се твърди, че отговорността е винаги и само на институциите и никога на тези, които са избрали да причиняват това поведение на нашето общество.

Накрая, изразявам съжаление, че текстът не споменава правилното прилагане на Директива 2004/38/ЕО, която въвежда строги изисквания за европейските граждани, живеещи в друга държава-членка и експулсирането им от съображения за обществена безопасност. Поради тази причина аз гласувах в разрез с останалата част от моята група.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът на г-жа Járóka добива особена важност в този момент и – заедно със съобщението, което скоро предстои да приеме Комисията – ще представлява основа за по-нататъшните обсъждания на Европейската платформа за приобщаване на ромите, която е планирано да се проведе в Будапеща на 7 и 8 април.

Подкрепям призива за въвеждане на задължителни минимални стандарти в целия Европейски съюз в секторите на образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването. По-конкретно, мисля, че следва да се отделя по-голямо внимание на основното образование, което е от решаващо значение за пълноценната интеграция на ромското малцинство.

Категоричният призив, отправен от Франция, Румъния, България и Финландия към Европейската комисия, със сигурност трябва да бъде приветстван. Комисията трябва обаче да поеме по-голяма отговорност за една активна, стратегическа и водеща роля в развитието на прилагането на ефикасна стратегия за приобщаване на ромите. Очевидна е необходимостта от определяне на конкретни задължения, които номадските общности трябва да поемат.

  Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, моята група подкрепя доклада, защото той е крачка в правилната посока, призовавайки за стратегия на ЕС и пътна карта за приобщаване на ромите.

Докладът е вдъхновен от ясното разбиране за крайно разнородните културни аспекти сред различните ромски общности в Европа. В същото време той се застъпва за въвеждане на задължителни и минимални стандарти на равнище на ЕС за започване на истинска политика на интеграция. Стратегията на ЕС разглежда всички форми на нарушаване на основните права на ромите и призовава за ефективен достъп до трудовия пазар и предоставяне на достъп до микрокредити за самостоятелна заетост и предприемачество. Моята група оценява по-конкретно акцентът върху образованието на ромските деца, а именно премахването на сегрегацията в училище и в класните стаи чрез наемане на училищни посредници по ромските въпроси и увеличаване на броя на учителите от ромски произход.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, този важен доклад по собствена инициатива категорично утвърждава необходимостта от разработване на европейска стратегия за социално приобщаване на ромите. Наистина е необходимо да се борим против икономическата и социална дискриминация на европейските роми, която се засили в резултат на сегашната икономическа криза.

Европейският съюз трябва да разработи нова правна рамка и да избягва да се занимава с проблема чрез законодателство без задължителна правна сила, тъй като това е недостатъчно и неподходящо за постигане на въпросната цел. Също толкова важно е да се запази работната група по ромските въпроси като постоянна организация и да започнем да мислим за механизъм за този проблем, който да бъде подобен на механизма, използван за оценка на вътрешния пазар.

И накрая, Европа трябва да положи всички усилия да гарантира на своите граждани – и особено на най-уязвимите групи – защита на всички права на човека, свързани с човешкото достойнство. В крайна сметка, цялостната интеграция на ромите е по същество въпрос на основни права, дори и ако трябва да поискаме от ромските общности да опитат да се интегрират, а не да се затварят в свой собствен свят, в който те не спазват европейските и местните закони.

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, с днешното гласуване ние дадохме нов тласък на – как да се изразя – окончателното решаване на проблема, но не приехме най-доброто възможно решение.

И наистина бих искал да посоча, че внесените повече от 300 изменения на докладите бяха преобразувани в 38 компромисни изменения – като всичките са приети – които имат за цел по-добро определяне на приоритетните сектори на стратегията, което ще рече целите на стратегията. Чрез постоянната работна група Комисията ще трябва да гарантира събиране и разпространение на статистически данни и добри практики и държавите-членки ще трябва да назначат правителствено длъжностно лице – надявам се високопоставено – което да действа като орган за контакт за изпълнението на стратегията.

Можехме обаче да бъдем още по-проницателни и по-малко лицемерни, ако в доклада бяхме разгледали задълженията и ангажиментите, които ромските общности би следвало във всички случаи да спазват в приемащите ги страни. Това е, за което се надявам, а именно, че скоро ще намерим решенията, които да позволят на тази общност по-лесно да живее съвместно във всички държави-членки.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, повече да няма деца, които не посещават училище, да няма деца, принуждавани да просят или да бъдат експлоатирани. Това са само две от целите на доклада от г-жа Járóka, който се явява един важен политически отговор.

Освен принципните декларации ние очакваме предложението на Комисията – предвидено за април – за да има по-ясна и по-споделена отговорност и сътрудничество по политиките относно ромите между държавите-членки и европейските институции. Целта трябва да бъде възможно най-ефективно да се използват наличните ресурси, започвайки с европейските фондове, и да се избягва положение, при което местните администрации се налага да поемат всички проблеми и да се справят с постоянно възникващите извънредни ситуации.

Накрая, надявам се да бъде открито разискване по Директива 2004/38/ЕЕО, която определя конкретни условия – тоест работа, достатъчно икономически ресурси и здравно осигуряване – за да бъде запазено правото на постоянно пребиваване, но която в същото време оставя редица празнини по отношение на това какво ще се случи, ако тези изисквания не бъдат изпълнени. Тази неадекватност трябва да бъде отстранена възможно най-скоро.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада и искам да поднеса поздравленията си на г-жа Járóka за свършената от нея работа. Тя успя да обедини различните позиции и да заложи ясни цели и приоритети за стратегията; а именно предвиждане на конкретни мерки срещу номадския начин на живот, гаранции за основните здравни грижи, равен достъп до основно, средно и висше образование и правото на жилище.

Стратегията всъщност цели приобщаване, а не само интеграция. Очевидно е, че Комисията и органите за местно самоуправление ще имат решаваща роля преди всичко по отношение на контрола и управлението на средствата от Европейския съюз.

Единственият елемент на ограниченост в доклада е липсата на средства за установяване на действителното желание за интеграция сред някои ромски общности и последиците, които вероятно ще има от евентуално нежелание да се остане на територията на държава-членка или да се участва в поправителни мерки и програмите за помощи и социално подпомагане, което със сигурност не може да продължава до безкрайност, без да се постигат резултати.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, аз дадох гласа си в подкрепа на доклада на г-жа Járóka, но искам да обясня позицията си малко по-подробно. Ромският въпрос е парадоксален за Европа в много отношения. Той е предизвикателство за основните ценности и идеали на Европейския съюз на практика, но от друга страна е породен от едно основно право – свободата на движение – което е традиционен начин на живот за една нация. Роми има и във Финландия; там проблемът е основно в ниското равнище на образование и произтичащата от това безработица. Ето защо е необходимо да инвестираме по-конкретно в образование.

Законодателството, което няма задължителна правна сила, вече не е достатъчно, нито мерките, които нямат задължителна сила. Необходимо е последователно законодателство и практически мерки, които да са задължителни за всички. Всички държави-членки и институции на ЕС са отговорни за това. Kali sarakosti: Благословени Велики пости на всички вас.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, говорим за въпроси, свързани с интеграцията на ромите. Ромите живеят в много европейски страни – както западни, така и източни страни.

Интересно е да се отбележи, че, макар свободата и демокрацията да са утвърдени в западноевропейските страни от по-рано, отколкото в централните и източните страни, сред които е моята собствена страна, както и съседите ни в Унгария, виждаме близки проблеми както на запад, така и на изток. Още не сме преодолели тези разлики.

Говори се за интеграция на ромското население, имаща за цел да му помогне да успява на пазара на труда и да бъде по-здраво като население. Според действащите закон достъпът до образование и здравеопазване е гарантиран навсякъде и е просто тъжно, че ромите често не изпращат децата си на училище да се образоват.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, efharisto, благодаря Ви. Докладът на г-жа Járóka е отличен. Мисля, че всички в залата споделят мнението, че наистина е време да се предприемат действия на равнище на Европейски съюз, за да се гарантира, че всички се ползват от правата на човека. Защото, за съжаление, те не се прилагат що се отнася до ромите.

Не е достатъчно да има един добър доклад: необходими са и действия. Сега е моментът да се зададе един основен въпрос. Как ще продължим по-нататък, за да не допуснем докладът да остане само наивна мечта или смесица от различни мнения и да му позволим да заработи на практика, така че да станем свидетели на значително подобрение на положението на ромите в Европейския съюз?

Много важно е също да се организират действия, които ще последват доклада. Може би ще е необходим омбудсман по въпросите на ромите на равнище на ЕС – някой, който да докладва за мерките, за които взехме решение, и да гарантира, че те наистина ще проработят на практика. Ето това е начинът да се работи правилно и успешно по този въпрос.

Доклад: Bernd Lange (A7-0022/2011)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, неотдавнашната и сериозна икономическа криза, която засегна европейската промишленост, същевременно подчерта значението й за икономиката на Европейския съюз.

В действителност европейската икономика често се фокусира върху идеята, че пазарите трябва да се саморегулират и досега това се постигаше най-вече чрез отделни мерки с практически никаква координация между държавите-членки. Стратегията „Европа 2020“ обаче за пръв път признава необходимостта от нов подход с водеща инициатива. Време е Европейският съюз да се възползва напълно от споделените възможности за устойчиво обновяване и по-нататъшно развитие на промишлената база, с качествени работни места.

Европейската промишленост трябва да запази водещата си позиция в основните сектори и да не се окаже на заден план. Крайно време е Съюзът да избере курса си за промишлеността на бъдещето. Трябва да се гарантира, че нашият европейски пазар създава собствената си добавена стойност.

За тази цел е от съществено значение да има ясна макроикономическа координация на икономическата, фискалната и бюджетната политика за растеж и развитие, например чрез данъчна хармонизация на корпоративния данък.

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът на г-н Lange разглежда един много актуален проблем: реагиране на икономическата и финансова криза, която засегна сериозно производствената ни система.

Смятам, че отговорът, който се съдържа в резолюцията, е изключително положителен, защото успява да обедини променливите за изграждане на добър план за икономическо възстановяване. Идеята да се постави акцент върху научните изследвания и иновациите, като се има предвид размера на предприемачеството, е много важна и аз смятам, че предоставя полезен стимул за вероятно малко по-консервативната позиция на Комисията.

Оценявам работата на докладчика, г-н Lange, който е успял да интегрира повече от 500 изменения, като представя резолюция, която като цяло допринася в голяма степен за работата ни. Резултатът от това е една целенасочена промишлена политика в европейки контекст, която обхваща различните сектори и включва участието им, с оглед на използването на модели за контрол отгоре и отдолу.

Остава една спорна точка – европейският патент. Продължавам да съм напълно против по въпроса, но това не ми попречи да гласувам в подкрепа на един много положителен доклад.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът хвърля светлина върху много положителни аспекти и отразява съображенията и изискванията, изразени от различните национални сдружения. Ето защо не мога да не подкрепя общия дух на доклада на г-н Lange.

Някои важни въпроси обаче не бяха разгледани или решени, като искането за нови законодателни мерки за ресурсна ефективност и най-вече въпроса за засиленото сътрудничество в областта на патентите. Сега е наложително да се справим с въпроса за европейските разпоредби за маркировката за произход, която според мен е незаменим инструмент за укрепване и подобряване на европейската промишленост и нейната конкурентоспособност.

Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Lange, защото се надявам, че приемането на този доклад ще насърчи всички институции да работят за изпълнение на определената амбициозна програма и превръщането й в практически политики.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, промишлеността по света се развива с изключителна скорост. За да не изостанем от Китай или Индия, е необходима незабавна промяна. Европа, която е малка при сравнение, трябва обаче да предложи на света нещо повече от просто повече токсични заводи и затова смятам, че е правилно да се инвестира в нови технологии, развитието на медицината и фармакологията и иновативните решения в области, които вече познаваме добре, включително селското стопанство. Нямам предвид огромни животновъдни стопанства, а създаване на нови решения, които позволяват по-лесното отглеждане на култури и животни и производство на здравословни и екологични храни, както и получаване на енергия от алтернативни източници. Днешната икономика се нуждае от именно такива инвестиции. Иновативните решения са и отговор на демографските промени, които протичат в една застаряваща Европа. Благодаря ви.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, като част от икономическата политика, промишлената политика трябва да е насочена към устойчив растеж, по-висока заетост и достойно качество на живот за всички европейци.

Европейската промишленост е изправена пред сериозен конкурентен натиск от страна на развиващите се държави. Ето защо Съюзът трябва да поддържа активна политика, за да запази и засили европейската промишленост като движещата сила на икономическия растеж. Трябва адекватно да се гарантира функционален вътрешен пазар чрез договаряне на благоприятни условия в търговските споразумения с трети държави, но и чрез защита срещу нелоялна конкуренция и нарушения на конкуренцията и правата на интелектуална и индустриална собственост от страна на трети държави.

Европейският съюз има голям потенциал за осигуряване на конкурентно предимство в областта на висококвалифицираните човешки ресурси и създаването на иновативни технологии, което от своя страна е свързано с по-нататъшни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н председател, на промишлените продукти се дължат близо три четвърти от европейския износ и те осигуряват работа на 57 милиона граждани, без да се включват допълнителните работни места в свързани услуги. Ето защо промишлеността е от голямо значение за икономиката ни и засяга всички други сектори на икономиката. Вземайки си поука от скорошната икономическа криза и нарастващата конкуренция на световния пазар, от съществено значение е да се предприемат необходимите действия за запазване на силната позиция на европейската промишленост и да се продължи системното й развитие.

Тук стратегията „Европа 2020“ изглежда е опит за нов подход, който се възползва в най-голяма степен от възможностите за устойчива модернизация и развитие на промишлената база на държавите-членки, като същевременно гарантира високо качество на работа. Това създава възможност за Европа да запази лидерската си позиция в ключови сектори на икономиката. Интегрираната промишлена политика, която има за цел да постигне постепенен и устойчив преход от основно производствена промишленост към такава, основана на знанието, изглежда особено обещаващо. Ето защо напълно подкрепям резолюцията.

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, би било немислимо един сектор, на който се дължат 57 милиона работни места в Европейския съюз, три четвърти от европейския износ на промишлени стоки и приблизително една трета от брутната добавена стойност в Европейския съюз, да бъде оставен без подкрепа от съответните секторни политики, насочени към растеж и развитие.

Не може да има конкурентна търговска политика без иновативно, висококачествено промишлено производство. Ще повторя предложенията на комисията по международна търговия, и по-специално онези, които подчертават значението на една ефективна система за защита на търговията, която се възползва от наличните инструменти, където е необходимо.

Защитата на интересите на Съюза при бъдещи преговори, за да се защитят промишлеността и заетостта, е неизбежна необходимост, която ще помогне да се преодолее кризата и да се гарантира, че, заедно с производствения сектор, реалната икономика има предимство пред финансовата икономика, като се избягват онези спекулативни балони, които доведоха до толкова проблеми.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, според мен е много важно да бъдем в състояние да разискваме настоящия доклад и да гласуваме за него днес. Разбира се, най-добре би било, ако кризата просто не се беше случила, но би било по-лошо, ако не си взимаме поука от възникналите кризи. Именно защото си взехме поука от последната криза отново се включваме в промишлената политика в Европейския съюз, особено защото преди последната криза имаше доста голям брой хора, които смятаха, че пари могат лесно да бъдат спечелени с пари. Икономическата и промишлена политика, в крайна сметка, е от съществено значение за благополучието ни в Европейския съюз. Ето защо считам, че е изключително важно да разгледаме този въпрос.

Разбира се, участието в иновационна и ориентирана към бъдещето промишлена политика е хубаво нещо, но аз смятам, че е от също толкова голямо значение, че докладът поставя акцент и на традиционната ни промишленост. Аз съм много доволен от това и се надявам, че ще продължим да обсъждаме въпроса.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, гласувах в подкрепа на този отличен доклад и наистина дойде време да се съсредоточим върху промишлената политика за Европейския съюз. Без съмнение сме изостанали през последните години в сравнение с големите държави в света, но се надявам, че ще продължим напред в бъдеще.

(EN) Г-н председател, след като изказах подкрепата си за документа, искам да изразя загрижеността си от една точка в изложението на мотивите, където на страница 32 се призовава за хармонизиране на корпоративния данък. Това е нещо, с което моята държава не би се съгласила. Корпоративният или фирмен данък е много важен за нас и всяка държава сама трябва да определи размера му. Всъщност е добре известно, че някои държави уж имат висок корпоративен данък, но в действителност те плащат много по-малко.

(GA) Във всеки случай, това е един добър доклад и аз се радвам да го подкрепя.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, резолюцията, която е следствие на разискването относно реалната икономика, заслужава голяма подкрепа. Неотдавнашният период се характеризира най-вече с предизвикателството, което глобализацията постави пред европейската промишлена политика и реалното производство в Европа. Как могат да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“, и по-специално онези, свързани със създаването на работни места и противопоставянето на делокализацията на промишлената политика, е основен въпрос, който беше обсъден по време на разискването по темата на резолюцията. В отговор на въпроса дали Европа трябва да се откаже от традиционната промишленост, отговорът е, че не е необходимо това да се случи, като това беше демонстрирано и от разискването за малките и средните предприятия, което се проведе по време на последната месечна сесия.

Наличността на суровини и други, включително суровини за производство на електроенергия, е сериозно предизвикателство. Трябва да обърнем голямо внимание на иновациите и да използването на резултатите от научните изследвания в промишлеността. Друга важна задача е да се възползваме от взаимодействието, което съществува между различните области на политиката на Европейския съюз, включително промишлената и селскостопанската политика например, както и търговската политика. Благодаря ви.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, гласувах за тази инициатива, защото Европейският съюз трябва да поеме твърд ангажимент по отношение на промишлената политика и да се справи с рисковете от кризата, с конкуренцията от трети държави и с глобализацията с по-голямо публично финансиране, което е отразено в бъдещата рамкова програма.

Защо е нужно това? За целите на научноизследователската и развойна дейност. С цел насърчаване на инвестициите и поощряване на публичния и частния сектор да работят заедно. Това ще ни позволи да създадем квалифицирани работни места.

Трябва обаче да се възползваме от научните и технологични умения на регионите, които са изградили мрежи за иновации и клъстери за конкурентоспособност и чиито иновации и ефективност надвишават тези на техните държави. Такъв е случаят с Еускади, страната на баските.

Възползвайте се от знанието на регионите. Не прекарвайте живота си слепи за европейската действителност, защото признаването и приемането на това ще ни даде възможност да консолидираме водещата си позиция по отношение на промишлената политика предвид настоящите заплахи.

Писмени обяснения на вот

График на месечните сесии на Европейския парламент - 2012 г.

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Бих помолила колегите, да си представят за момент, че са в производството. Понастоящем имате два завода, но ако имате само един, можете да увеличите производителността си, като същевременно намалявате разходите си със 150 милиона британски лири и опазвате околната среда. Това искат вашите акционери. Кой нормален бизнесмен би запазил двата завода? И все пак колеги, ние всъщност сме в бизнеса, занимаваме се с държавни дела и с нещо, което е много важно, с надзора на изразходването на средствата на нашите избиратели - на нашите акционери.

Всяка година пилеем по 150 милиона британски лири за 11-те сесии тук – в Страсбург. В къща, завладяна от идеята за зелена политика, някой решава безпричинно да изхвърли 20 000 тона въглероден окис в околната среда. Поздравявам г-н Fox за работата му, която поне ще влее малко здрав разум през 2012 и 2013 г.

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Гласувах за изменение 1 в проекта на График на месечните сесии на Европейския парламент за 2012 г. и 2013 г. Въпреки факта, че разбирам символичния характер на пленарните сесии на Парламента, провеждани в седалището му в Страсбург, и предвид настоящото критично финансово положение в Европа, трябва да търсим начини за реализиране на икономии и това е смисълът на изменението. Провеждането на две сесии в една седмица е преди всичко жест към европейските граждани, защото това са техните данъци, които се използват за изплащане на скъпи и времеемки пътувания не само на членовете, но също така и на длъжностни лица и асистенти.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за изменение 1, което премахва сесията, предложена за 40-та седмица на 2012 г. За мен това е малка стъпка в посока за намаляване на пилеенето на средства за пътуванията от Брюксел до Страсбург.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Като един от подписалите това ключово изменение, се радвам, че то е прието. Графикът на месечните сесии на Европейския парламент за 2012 г. сега трябва да бъде променен, както следва: премахване на сесията, предложена за 40-та седмица (1 до 4 октомври); разделяне на октомврийската сесия (22 до 25 октомври) на две отделни сесии: сесия 1: 22 и 23 октомври; сесия 2: 25 и 26 октомври.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Резултатът от това гласуване създаде голям прецедент по пътя, който, надявам се, един ден да доведе до концентрацията на всички дейности на Парламента на едно място.

Всъщност считам, че повече не можем да толерираме пилеенето на обществените ресурси и замърсяването на атмосферата, причинени от факта, че Парламентът заседава в две седалища, поради което всеки месец хиляди хора са принудени да извършват дълги и трудни пътувания между Брюксел и Страсбург. Обединяването на двете пленарни заседания през октомври в официалния График за 2012 г. е много ясен сигнал и аз съм оптимист, че пътят, който сме поели, е по-справедлив и отговаря на желанията на гражданите.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Отхвърлих тези изменения и заедно с моя колега г-н Posselt ще започнем процедура за нарушение в Европейския съд.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Съгласно правото на ЕС, всяка година 12 пленарни сесии на Европейския парламент трябва да се провежда в седалището в Страсбург. Гласуването за промяна в Графика, която да позволи две от тези сесии в Страсбург да бъдат проведени в рамките на една и съща седмица, отразява желанието ни като членове на ЕП да намалим разходите и емисиите на CO2. Пътуванията до Страсбург са скъпи, а нарастващият им брой води до допълнителни емисиите на CO2. Ето защо подкрепям този доклад, който ще ни позволи да проведем необходимите 12 пленарни сесии за 11 седмици, като по този начин ще намалим разходите за нашата работа и въздействието от нея върху околната среда. Като член на Европейския парламент, бих искал да защитя най-добре интересите на моите избиратели били те в областта на икономиката или околната среда. Призовавам също така британското правителство и други държави-членки да повдигнат въпроса, тъй като това е отговорност на Съвета.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на изменение 1, което предлага обединение на двете октомврийски месечните сесии на Европейския парламент за 2012 г. и тяхното провеждане в една и съща седмица. Аз съм против работата на Парламента да се организира чрез разделянето й на три различни места. Изменението означава, че ще бъдат спестени и време, и пари, и в атмосферата ще бъдат отделени хиляди тонове по-малко CO2. Трябва да се реализират икономии - смисълът на изменението е, че не само членовете на Европейския парламент, но също така и няколко хиляди негови длъжностни лица, които обикновено работят в Брюксел, както и журналисти, лобисти и персонал на Европейската комисия и администрациите на различните държави-членки ще пътуват до Страсбург 11 вместо 12 пъти. Това ще намали разходите за транспорт, дневни, хотел и т.н.

График на месечните сесии на Европейския парламент - 2012 - 2013 г.

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. – (EN) Днес Парламентът гласува графика на месечните си сесии през 2012 г. и 2013 г. За първи път, откакто съм член на Европейския парламент, измененията се приемат с мнозинство. Това означава, че членовете на Европейския парламент няма да ходят 12 пъти в годината до Страсбург, а 11 пъти, за да проведат и 12-те си сесии там. Месечният „пътуващ цирк“ от Брюксел до Страсбург се свързва със загуба, както по отношение на тези 200 милиона евро, които се изразходват за него, така и за отделените в атмосферата 20 000 тона CO2.

Членовете на Европейския парламент не могат да решат къде да заседават, но те имат правомощията да решат колко пъти Парламентът трябва да се мести от едното място на другото. Близо 350 от членовете на Европейския парламент подкрепиха изменението, с което две от нашите сесии се вместват в рамките на една седмица, като по този начин спестяваме разходи, време и енергия за тези двупосочни пътувания. То ще изпрати и положителен сигнал към нашите избиратели. Надявам се също, че това ще послужи за едно евентуално изготвяне на график, при който 12-те сесии ще се провеждат в рамките на 6 седмици. Не съм съгласен обаче, че на това пленарно заседание подложихме на гласуване и графика за 2013 г. Очевидно това е ход, който не е в подкрепа на по-нататъшното използване на тази процедура в рамките на този мандат.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) По време на гласуването на графика на месечните сесии на Европейския парламент през 2012 г. и 2013 г., 58 % от членовете на Европейския парламент приеха изменението, с което отпада една от двете октомврийски месечни сесии, провеждани в Страсбург. Това изменение просто е нарушение на Договорите! Договорите определят Страсбург за седалище на Европейския парламент и постановява, че там годишно трябва да се провеждат 12 месечни сесии. През октомври се провеждат две месечни сесии, за да се навакса с работата, която не е свършена в периода на лятната ваканция през месец август. Освен тези месечни сесии в Страсбург, заседанията на парламентарните комисии и допълнителните сесии се провеждат в Брюксел. През 1997 г. Съдът ясно постанови принципа, че Европейският парламент трябва да заседава всеки месец в Страсбург. При Договорите няма място за съмнение: Страсбург не е второто по значимост седалище на Европейския парламент, а е единственото седалище на институцията. Групата срещу седалището в Страсбург става все по-организирана и демонстрира сила, като се опитва да накара хората да повярват, че Парламентът е единодушно против Страсбург. Привържениците на елзаското седалището трябва да изразяват възраженията си гласно. Легитимността на закона и 50 годишната история на европейската интеграция са в тяхна полза.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за промяна на графика през 2012 г., за да спестим пари на данъкоплатците, да намалим емисиите на CO2 и смущаването на работата на Парламента, предизвикано от тези месечни пътувания до Страсбург.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейските договорите изрично посочват, че Страсбург е единственото седалище на Европейския парламент и че там ежегодно се провеждат 12 месечни сесии. Въпреки това, проведеният тази седмица вот, беше за обединяване и провеждане в рамките на една седмица на двете октомврийски сесии в Страсбург, както през октомври 2012 г., така и през октомври 2013 г. Демократите в Европейския парламент гласуваха против това решение. Франция от своя страна заяви, че скоро ще отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз. Всъщност взетото решение е грубо нарушение на духа и буквата на договорите, тъй като не трябва да се забравя, че разпоредбите на текстовете могат да бъдат променяни само с единодушно решение на държавите-членки.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Тази седмица гласувахме Графика на месечните сесии на Европейския парламент за 2012 г. и 2013 г. За мое голямо съжаление повечето членове на Европейския парламент подкрепиха изменение, което категорично отхвърлям, за обединяване в рамките на една седмица на двете октомврийски сесии. Според мен този вот е изцяло в разрез с духа на договорите на ЕС, които изрично посочват, че Страсбург е седалището на Европейския парламент и че всяка година там се провеждат 12 месечни сесии. Разискването относно местоположението на седалището на Европейския парламент периодично излиза на повърхността и днес това е нова атака срещу седалището в Страсбург. То обаче има своята историческа стойност и е определено от законодателството. Ето защо не трябва да се поставя под въпрос чрез тези многобройни атаки. Франция наскоро заяви, че ще отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз, ход който бих желала да приветствам и ще го подкрепя.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на промените в официалния график на месечните сесии на Парламента за 2012 г., защото считам, че сега трябва да се опитаме да ограничим разхищението на икономически и други ресурси при изпълнението на нашите парламентарни задължения. Решението да се проведат двете октомврийски пленарни сесии в рамките на една седмица всъщност означава, че ще избегнем двойното пътуване до Страсбург, а всичко това води до икономии на ресурси. В крайна сметка считам. че това решение е в унисон с това, което вече се случва - обединяването на двете пленарни заседания през септември.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложените промени в Графика на пленарните заседания на Парламента през 2012 г. и 2013 г., защото считам, че дори и при пълно спазване на Договорите, е възможно при някои обстоятелства две месечни сесии на Парламента да бъдат проведени в рамките на една седмица, като по този начин ще се избегне двукратното пътуване до Страсбург в рамките на един месец. Това ще ни позволи да намалим разходите на европейските институции и да избегнем загубата на време и пари. За тази цел са необходими по-големи усилия по отношение на организацията, както за мен, така и за моите колеги, но така ще покажем пред обществеността по-голяма ангажираност за избягване на безсмисленото пилеене на обществени средства.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Считам, че провеждането на две отделни пленарни заседания през октомври за ненужно. Договорите на ЕС задължават Парламента да провежда в Страсбург 12 заседания годишно. Въпреки това те позволяват провеждането на две сесии в рамките на една седмица. Като прекрати практиката да се пътува два пъти месечно до Страсбург, Парламентът може да даде пример за намаляване на вредните емисии на CO2 и за икономии на публични средства.

График на месечните сесии на Европейския парламент - 2013 г.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за изменение 1, което премахна месечната сесия, предложена за 40-та седмица на 2013 г. Както и при решението за графика през 2012 г., това води до съкращаване на разходите на Европейския парламент.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Като един от подписалите това ключово изменение, се радвам, че то е прието. Графикът на месечните сесии на Европейския парламент за 2013 г. сега трябва да бъде променен, както следва: премахване на сесията, предложена за 40-та седмица (30 септември до 3 октомври); разделяне на октомврийската сесия (21 до 24 октомври) на две отделни сесии: сесия 1: 21 и 22 октомври; сесия 2: 24 и 25 октомври.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Резултатът от това гласуване създаде голям прецедент по пътя, който надявам се един ден ще доведе дотам, че всички дейности на Парламента ще бъдат концентрирани на едно място.

Всъщност считам, че повече не можем да толерираме пилеенето на обществените ресурси и замърсяването на атмосферата, причинени от факта, че Парламентът заседава в две седалища, поради което всеки месец хиляди хора са принудени да извършват дълги и трудни пътувания между Брюксел и Страсбург. Обединяването на двете пленарни заседания през октомври в официалния график за 2013 г. е много ясен сигнал и аз съм оптимист, че пътят, по който сме поели, е по-справедлив и отговаря на желанията на гражданите.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Отхвърлих тези изменения и ще започна процедура за нарушение в Европейския съд. Председателският съвет не трябваше да допуска това предложение да бъде подложено на гласуване.

Доклад: José Manuel Fernandes (A7-0049/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, който спазва принципа, че институциите трябва да разполагат с достатъчно ресурси, които да бъдат управлявани строго и ефективно. Във време на икономическа и финансова криза в Европа, когато гражданите са задължени да намалят личните си разходи, ЕС и националните институции трябва да последват техния пример. Това обаче не бива да пречи на извършването на необходимите публични инвестиции, които се превръщат в средносрочна и дългосрочна печалба. Бих искал да подчертая, че ефектът от влизането в сила на Договора от Лисабон върху функция 5 би трябвало да се стабилизира през 2012 г., въпреки че присъединяването на Хърватия, планирано за 2013 г,. ще се отрази на бюджет за 2012 г.

Изправени пред настоящата ситуация, някои институции може да изпитат затруднения при поддържането на балансиран бюджет. За да успеят, съм съгласен с мерките за добро управление, свързани с административните ресурси и плановете за намаляване на разходите, както и с това, че те трябва да бъдат съобразени с ефективните и безвредни за околната среда технологии. Накрая, Парламентът не може да застраши осигуряването на необходимите условия на труд във всички държави-членки на равноправна основа.

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувах против доклада Fernandes относно бюджетните приоритети за 2012 г., защото Европейският парламент продължава да настоява за 5 % увеличение на своя бюджет, въпреки че другите европейските институции ще се ограничат до 1 %. Цената на съществуването на ЕС в действителност е неоправдана за нациите в Европа и трябва да бъде намалена. Възмутена съм от това, че „Домът на европейската история“, беше одобрен като част от този доклад. Това е проект на суетата на стойност 70 милиона евро, който е изцяло в противоречие с предполагаемите твърдения за строги ограничения.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, определяща общата рамка и приоритетите за бюджета за 2012 г. в областта на финансирането на институциите на ЕС. Изправени пред продължаващата икономическа криза, е много важно да осигурим добро финансово управление, за да приложим принципите за икономии, ефикасност и ефективност. Съгласна съм с мнението на докладчика, че в резултат на прилагането на тези принципи, институциите трябва да представят планове за намаляване на разходите. Освен това, всеки разход, извършен от институциите, трябва да бъде конкретизиран и оправдан. Парламентът и другите институции следва да представят два пъти годишно доклади за изпълнението на своите бюджети, като дават подробна информация за изпълнението на всеки бюджетен ред. Ето защо считам, че Парламентът и другите институции следва да демонстрират бюджетна отговорност и самоограничение. Приветствам създаването на нов раздел Х в бюджета на ЕС за Европейската служба за външна дейност, за която се предоставят 464 милиона евро. Бих желала обаче да приканя тази служба да използва заделените й средства за изпълнение на дейността си и за постигане на конкретни резултати.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Бюджетът за следващата година трябва да бъде разумно балансиран, като се даде приоритет на области, пряко свързани със стратегията на ЕС „Европа 2020“. При изготвянето на бюджета е необходимо да се гарантира принципът на устойчиво управление по отношение на ефективността и ефикасността. Необходимо е да се осигурят достатъчно ресурси за нормалното функциониране на институциите на ЕС. Същевременно институциите също трябва да отговорят на финансовата, икономическата и социалната ситуация в ЕС в момента, да прилагат строги процедури за стриктно и ефективно управление на ресурсите. Съгласен съм, че институциите на ЕС могат да допринесат съществено за намаляване на разходите и реализиране на икономии от мащаба, например централизирано възлагане на обществени поръчки, съвместни служби между институциите, системи за електронно управление и т.н.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този документ, защото считам, че докладът Fernandes относно приоритетите на бюджета за 2012 г. правилно определя насоките за следващата година. Одобрявам и подкрепям представената в доклада идея за даване на приоритет на вътрешно наемане на персонала. Това ще допринесе за повишаване на ефективността чрез използване на придобития вече опит и същевременно ще намали разходите за обучение и за приспособяване към една изцяло нова организационна култура. В същото време е важно да направим детайлно сравнение на реалните разходи с тези, предвидени в бюджета през 2011 г., и да посочим точно причините за съществените различия. Институциите на ЕС трябва да приготвят и изпратят на Комисията планове за съкращаване на разходите с конкретни срокове и измерими цели. Не можем да искаме само обикновените хора и частният сектор да правят жертви. Институциите на ЕС също трябва да направят такива. Всъщност Парламентът трябва да послужи за пример, да покаже солидарност и да следи отблизо как се изразходват ресурсите.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът относно приоритетите на бюджета на Парламента и европейските институции за 2012 г., за който гласувах, донякъде отчита икономическото, финансовото и социалното положение, в което се намираме. С други думи това е бюджет, белязан от ограничения и бюджетна дисциплина. Докладът подкрепя отличната законодателна работа, намаляването на разходите, ограничаване на влиянието върху околната среда и увеличаване на бюджета на нулева база, т.е. повишаване, съответстващо на инфлацията. Предложението в бъдеще бюджетите да бъдат многогодишни е също толкова важно, за да бъдат в унисон с многогодишната финансова рамка. Той също така отчита евентуалното присъединяване на Хърватия към ЕС през 2013 г.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласна съм с доклада относно насоките за бюджетната процедура за 2012 г., който подчертава необходимостта от консолидиране на ресурсите, необходими за справяне с новата институционална рамка, произтичаща от влизането в сила на Договора от Лисабон. Отговорното отношение към бюджетните въпроси е от изключително значение и за Парламента, и за останалите институции. Настоящата криза и огромната тежест на публичния дълг доведоха до спешна необходимост от самоограничаване, като се зачитат принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. Трябва да се подчертае фактът, че някои инвестиции, особено в областта на технологиите, може да доведат до спестявания в дългосрочен план и поради това не следва да бъдат възпрепятствани. Искам да подчертая, че предложенията за намаляване на потреблението на хартия, енергия и вода, както и на вредните емисии, трябва да бъдат представени като част от организационната култура на Парламента и другите институции. Желателно е също така да намалим размера на средствата за разпространение на издания на хартиен носител, които трябва да бъдат заменени с електронни.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Предвид икономическите, финансовите и социалните ограничения за държавите-членки на ЕС, гласувах за ограничаването на бюджета на ЕП за 2012 г. Поехме ангажимент да намерим начин да съкратим разходите и да обосновем останалите в детайли. Проектите, по които вече се работи обаче, като „Дома на европейската история“, не трябва да бъдат застрашавани. Това е ограничен бюджет, съобразен с инфлацията. Същевременно не трябва да се допуска съкращенията да се отразят неблагоприятно върху качеството на законодателната работа на Парламента.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям отличния доклад на г-н Fernandes, защото в момент, когато преживяваме жестока финансова, икономическа и социална криза, при която се налага да се правят толкова много жертви от страна на обществото, ние първи трябва да дадем пример, като приемем насоки за бюджет, белязан от ограничения и бюджетна дисциплина. Необходимо е обаче да бъдат осигурени ресурсите, от които се нуждаят институциите на ЕС, за да изпълнят онова, което се очаква от тях обаче, най-вече с оглед на новата институционална рамка, произтичаща от влизането в сила на Договора от Лисабон.

Ще подчертая също така, че са необходими високи стандарти за строгото и ефективно управление на тези средства, наред с по-строг контрол и по-голяма прозрачност. Също толкова важно е да насърчим взаимодействието и да избягваме ненужното дублиране по отношение на персонала и неговите функции.

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Когато Парламентът обмисля бюджетните приоритети, той го прави в контекста на масовите съкращения в публичния сектор на държавите-членки на ЕС, нарастващата безработица, все по-големите сметки на домакинствата и цялостната икономическа несигурност, както на национално равнище, така и в редица семейства. Кои са приоритетите на ЕС при тази изключително сериозна и напрегната ситуация? Изненадващо, един от тях е „Домът на европейската история“.

Бих могла да предположа, че ако попитате моите избиратели, дали тези 100 милиона евро са похарчени целесъобразно в този момент, онези от тях, които ще отговорят положително, ако изобщо има такива, ще бъдат малко. Време е членовете на Европейския парламент, Комисията и длъжностните лица да заживеят в реалността. Приоритетите трябва да бъдат в интерес на нашите избиратели и да са насочени към улесняване на техния живот. Средствата на ЕС не трябва да се харчат само за задоволяване на онези, които горят от желание да прокарват идеалистичните си идеи за споделена история или идентичност на ЕС. Те трябва да престанат да дават воля на желанията си.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Избрахме да подкрепим доклада за бюджета. Това се дължи отчасти на факта, че в него ясно се подчертава значението на икономиите и ограниченията в тези трудни икономически времена и отчасти, защото се одобрява разпределянето на 464 милиона евро за Европейската служба за външна дейност, чиято важна дейност попада в сферата, в която ЕС трябва да се съсредоточи усилията си.

Същевременно обаче сме изключително критични към инвестициите от общо 549,6 милиона евро за разширяване на сградата KAD в Люксембург и изобщо не споделяме очакванията на докладчика, че това ще доведе до спестявания в дългосрочен план. Напротив, единственото разумно становище би било седалището и сградата, в която работи Европейският парламент, да бъдат на едно място.

  Göran Färm, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. – (SV) Ние, социалдемократите от Швеция, гласувахме за доклада относно приоритетите на бюджета за Европейския парламент и другите институции за 2012 г.

Докладът има критична позиция и поставя под съмнение редица бюджетни предложения, свързани с високи разходи, и препоръчва увеличението на бюджета на Парламента за следващата година да не надвишава темпа на инфлация. С други думи, той не трябва изобщо да се променя в реално изражение в сравнение с 2011 г. Бихме искали също така да подчертаем, че сме съгласни с изключително колебливата и критична позиция по отношение на проекта за създаване на „Дом на европейската история“. В момент, когато националните бюджети са подложени на огромен натиск, считаме за неуместно да се стартира такъв проект, който вероятно ще бъде много скъп.

Все пак искаме да отбележим, че бихме предпочели да се предприеме дори по-рестриктивен подход към бюджета на Парламента за 2012 г., който да включва и предложения за спестявания и преразпределяне на средства за финансиране на новите изисквания. Комисията подкрепя увеличение с не повече от 1 % за административните бюджети на институциите на ЕС за следващата година – инициатива, която според нас трябва да бъде подкрепена. В сравнение с инфлацията увеличението от максимум 1 % на практика би означавало общият размер на бюджета на Парламента да бъде намален.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се вземе предвид настоящото финансово, икономическо и социално състояние на ЕС, става все по-важно институциите да отговорят с необходимото качество и ефективност и да прилагат строги процедури за управление, за да могат да се реализират икономии. Сега трябва да се положат усилия за постигане на целите, залегнали в стратегията „Европа 2020“, като се съсредоточим върху растежа и заетостта. Необходимо е също така да постигнем устойчив баланс и да положим усилия за консолидиране във всички категории на бюджета. Поради това е важно да използваме разумен подход по отношение на административните разходи. В заключение, Парламентът трябва да се придържа към принципа за отлична законодателна работа, да спазва принципа за добро управление и прозрачност и да гарантира, че общата рамка и приоритетите за бюджета за 2012 г. са издържани в дух на бюджетна отговорност.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът „определя като приоритет принципа на отлична законодателна работа“. Като се има предвид, че въпреки неясната идея, тя ще зависи главно от политическите насоки за законодателния процес, ние искаме Парламентът да получи справедливо разпределение на ресурсите, материални и човешки, за да отговорим на изискванията и обхвата на дейността на Парламента. Докладчикът не се въздържа от многословна реторика в своя доклад, като акцентира на понятия като „добро управление“, „икономии от мащаба“, „ефективност“, „ефикасност“, „анализ на разходите и ползите“, „преразпределение на персонала“, „мобилност“ и т.н. Въпреки това Европейската служба за външна дейност изглежда е изключена от списъка, когато става дума за подкрепа на „амбициозната външна политика на ЕС“. Напълно сме съгласни, че „е важно членовете на ЕП от всички националности и езици да бъдат третирани еднакво по отношение на възможността им да изпълняват необходимите задължения и политическа дейност на собствения си език“. Това обаче означава нещо повече от осигуряване на устни преводи по време на заседанията на Комисията, както предлага докладчика. Такива услуги трябва да се осигурят и по време на заседанията на координаторите, тристранните срещи, делегациите, парламентарните асамблеи и др. Означава също, че всички официални и свързани с работата документи трябва да бъдат превеждани своевременно. Понастоящем съществуват неприемливи пропуски и в двете области.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е друг доклад относно приемствеността на бюджетната политика на ЕС, която се подчинява преди всичко на политическите насоки в законодателния процес. Ние обаче подкрепяме справедливото разпределяне на ресурсите – и материални, и човешки, – с които разполага Парламентът в съответствие с нуждите и обхвата на дейността си, без прекомерно увеличаване на разходите или евентуалните спестявания и без да се подкопава работата на Парламента.

Не можем обаче да не отбележим, че вместо от понятия като „добро управление“, „икономии от мащаба“, „ефективност“, „ефикасност“, „анализ на разходите и ползите“, „преразпределение на персонала“, „мобилност“ и т.н., това, от което Европейският съюз наистина се нуждае, са други политики, включително съществено намаляване на разходите за военни цели и за Европейската служба за външна дейност.

Подкрепяме равното третиране на членовете на ЕП от всички националности и езици, когато става въпрос за възможността им да изпълняват възложените им задължения и политически дейности на собствения си език, като се има предвид обаче, че това далеч не означава само осигуряване на устни преводи по време на заседанията на комисиите, както твърди докладчика. Такива услуги трябва да се осигурят и по време на заседанията на координаторите, тристранните срещи, делегациите, парламентарните асамблеи и др. Означава също, че всички официални и свързани с работата документи трябва да бъдат превеждани своевременно.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Fernandes се отнася до насоките за бюджетната процедура на европейските институции за 2012 г. Наред с другото, с оглед на тежката икономическа криза докладът предвижда по-голяма дисциплина във връзка с бюрократичното управление на европейската организационна система. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-н Fernandes.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах за приемането на доклада, който определя насоките за бюджетната процедура за 2012 г.: обща рамка и бюджетни приоритети за функционирането на европейските институции (с изключение на Европейската комисия). По-специално, нашият доклад подкрепя съкращаването на бюджета на Европейския парламент с оглед на икономическото, финансовото и социалното положение на държавите-членки и аз заставам зад него. Накрая, искам да кажа, че се противопоставям единствено на измененията, насочени срещу седалището на Европейския парламент в Страсбург, и се радвам, че те бяха отхвърлени от мнозинството от Европейския парламент.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с този доклад, тъй като е много важно да се даде приоритет на принципите за добро управление, а именно, икономии, ефективност и ефикасност. При осъществяването на различните политики трябва да се отчитат постигнатите резултати и променливите разходи следва, когато това е възможно и когато мащабът им го изисква, да подлежат на редовна оценка на съотношението между разходите и ползите. В резултат от прилагането на тези принципи, институциите следва да представят планове за съкращаване на разходите; трябва да се помисли за предимствата на централизацията с цел да се реализират икономии от мащаба (например централизирано възлагане на обществени поръчки, съвместни служби между институциите). Институционалното сътрудничество е важно, за да се обменят най-добрите практики, което допринася за ефективността и позволява да се реализират икономии. Считам, че трябва да се подобри институционалното сътрудничество по отношение на писмения и устния превод, наемането на персонал (Европейска служба за подбор на персонала) и СОУОСО и че трябва да се обхванат и други области. В условия на икономическа криза, тежко бреме на държавния дълг и ограничения в момент, когато продължават да се полагат усилия за бюджетна консолидация на национално равнище, Европейският парламент и другите институции следва да демонстрират бюджетна отговорност и самоограничение. Целта на Парламента следва да бъде постигането на отлична законодателна работа и всички необходими ресурси следва да бъдат на разположение за тази цел, като същевременно се спазват бюджетните ограничения.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена фирма. – (RO) При сегашния икономически, финансов и социален климат, насоките за бюджетната процедурата за 2012 г. са истинско предизвикателство, най-вече поради факта, че институциите на Европейския съюз са принудени да реализират съществени икономии, а в същото време трябва да разполагат с достатъчно ресурси, за да осъществяват дейността си възможно най-професионално и ефективно. Във връзка с това изразявам подкрепата си за по-добра междуинституционална подкрепа с оглед на обмяната на опит. Това ще доведе до стратегия за укрепване на отношенията между Европа и нейните граждани и в същото време ще бъдат наложени бюджетни ограничения и ще се реализират спестявания, за да може програмата „Европа 2020“ да се изпълни успешно.

Въпреки че бюджетът на Парламента и другите институции за 2012 г. трябва да бъде за консолидиране, той не следва да създава пречки за инвестициите, тъй като инвестиционните проекти гарантират безпроблемното функциониране на икономите в Европа.

И накрая, но не на последно място, подкрепям позицията на докладчика, че е неприемливо да не се осигурява превод по време на заседанията на комисиите на Европейския парламент, тъй като на членовете на ЕП трябва да бъде позволено да използват родния си език. Аз също бях попаднал в ситуация, при която нямах възможност да използвам преводачески услуги, дори когато представях доклад.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Бюджетите за 2012 г. и 2013 г. ще бъдат консолидирани бюджети, чиято цел ще бъде да отразят съкращаването на разходите на държавите-членки и да определят референтни стойности за равнищата, които трябва да бъдат зададени в следващата финансова рамка.

Целта на този бюджет трябва да бъде отлична работа, което означава осъществяване на целите за икономии, ефективност и ефикасност, като се използват възможно най-малко налични ресурси. На този етап на консолидация Парламентът трябва да се стреми към увеличаване на бюджета, но то не трябва да надвишава равнището на инфлация. Този праг означава да се поеме голяма отговорност. По-големите разходи, свързани с приемането на Хърватия и 18-те нови членове на ЕП, предвидени в Договора от Лисабон, ще бъдат вписани в бюджета чрез коригиращ бюджет.

Надявам се, че за да придържат към подхода за ограничаване на разходите, всички институции ще изпратят предварително необходимата информация, за да се очертае общата рамка на административните разходи и за да може Бюджетният орган да вземе решения относно изразходването на средствата в съответствие с многогодишен, устойчив подход за съпоставимост на информацията, която се предоставя във времето и се обменя между институциите.

  David Martin (S&D), в писмена форма. Приветствам този доклад, от който става ясно, че Парламентът очаква от Бюрото да внесе реалистични искания при представянето на бюджетните прогнози; изразява готовност да разгледа неговите предложения благоразумно и от гледна точка единствено на потребностите, с цел гарантиране на правилното и ефективно функциониране на Парламента; изтъква, че целта на писмото за внасяне на корекции, представено от бюрото на комисията по бюджети през септември, е да се вземат предвид непредвидените нужди при изготвянето на бюджетните прогнози, и подчертава, че това не трябва да се разглежда като възможност за връщане на съгласуваните преди това бюджетни прогнози. Съгласно междуинституционалната позиция потребностите във връзка с разширяването ще бъдат включени посредством писмо за внасяне на корекции или коригиращ бюджет; потребностите във връзка с 18-те нови членове на ЕП вследствие на Договора от Лисабон също ще бъдат включени посредством писмо за внасяне на корекции или коригиращ бюджет.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Едно от достойнствата на този доклад е, че подчертава необходимостта от това членовете на ЕП да изпълняват задълженията си на родния си език. Липсата на превод по време на редица заседания, превод на предназначените за нас съобщения и на съвместните резолюции, по които се водят преговори, е неоправдана пречка за нашата работа като членове на ЕП и следователно за демокрацията. Подкрепям това искане. Въпреки това отказвам да застана зад пилеенето на средства и отклонението от демокрацията, което всъщност представлява създадената от г-жа Аштън Европейска служба за външна дейност. Отказвам да одобря използването с предимство на частни предприятия вместо на длъжностни лица.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон даде на Парламента нови отговорности. Това означава допълнителна административна работа. Във връзка с това членовете на ЕП се нуждаят от квалифицирани служители, които да изпълняват ролята на съветници. Тази нова ситуация води след себе си два проблема: повишаване на разходите, свързани с необходимостта от повече асистенти и допълнително пространство, за да могат да изпълняват задълженията си при добри условия на труд, което води до повишаване на разходите. Трудно е да се обясни това във време на криза, но за да може Парламентът да върши работата си отлично, той трябва да разполага с необходимите финансови и човешки ресурси. Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Въпреки че докладът съдържа основните насоки и приоритети за бюджета за 2012 г., включително стандарти за законодателната работа в Европейския парламент, не считам, че повишаването на бюджета съобразно равнището на инфлация е правилно или оправдано. Съществуват други механизми и начини за справяне с общите проблеми и приоритети. Гласувах в подкрепа на този доклад.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Таванът на разходите за многогодишната финансова рамка на бюджета на Европейския съюз за 2012 г. отново беше повишен. Във време, когато гражданите трябва да затягат коланите си, Европейският съюз трябва да направи същото. Има множество възможности за реализиране на спестявания, като се започне от отказа от едно от седалищата на Парламента и се стигне до намаляване на блатото от агенции на ЕС и подобряване на борбата срещу измамите с програмите за предоставяне на помощ.

Европейският съюз спря изпълнението на няколко плана под претекст, че това се дължи на икономическата и финансовата криза, но не реализира никакви икономии, въпреки че ги представи като съществени спестявания. Това е повече от несправедливо спрямо европейските граждани. Също толкова несправедливо е да се оправдават всички допълнителни разходи поради по-големите изисквания на Договора от Лисабон. Поради тези причини гласувах срещу доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът предвижда повишаване на тавана на разходите за многогодишната финансова рамка за бюджета на Европейския съюз през 2012 г. В резултат на икономическата и финансовата криза гражданите в държавите-членки бяха принудени да приемат мерки за строги ограничения и следователно да поемат по-голямата част от неблагоприятните ефекти от кризата. Европейският съюз също трябва да намали разходите си. Като начало трябва да започне с неконтролираното разрастване на агенциите, след това с предприсъединителната помощ за Турция и да продължи със скъпите дублиращи се структури и административни разходи, свързани с Европейската служба за външна дейност. Затова гласувах против доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението на г-н Fernandes относно насоките за процедурата за бюджета за 2012 г. предлага преглед на администрирането на бюджета на Парламента с оглед на бъдещото оптимизиране на управлението на ресурсите, с които разполагат европейските институции, и поради това го подкрепих при гласуването. Парламентът ще трябва да приеме бюджет, с който да консолидира бъдещата финансова рамка и допълнителните човешки ресурси, необходими, за да отговори на изискванията на Договора от Лисабон и да обнови и довърши наличните сгради, информационни технологии и преводачески услуги. Основната цел все още е да се открие добър начин за управление на ресурсите, за да се ограничат разходите и в същото време да се подобри качеството на услугите.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Избирам да се въздържа, тъй като, въпреки че този текст споменава начини за реализиране на икономии в бюджета за следващата година, те не са конкретизирани. Ако искаме да сме последователни, политиките за икономии, трябва да започнат от самите членове на Парламента.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че настоящото финансово, икономическо и социално състояние на ЕС не може да попречи на институциите да прилагат строги процедури за управление за реализиране на необходимите икономии. Трябва да се положат истински усилия в посока консолидиране. Що се отнася до принципите за устойчиво управление, институциите трябва да представят планове за намаляване на разходите, а разходите трябва да бъдат ясно представени и добре обосновани. В този смисъл бих искал публично да изразя одобрението си за отличната работа, която е свършил моят колега, г-н Fernandes.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно насоките за бюджетната процедура за 2012 г., тъй като считам, че сегашната икономическа криза, последиците от която в момента се усещат най-сериозно в заетостта, налага съвместни усилия за реализиране на икономии от държавите-членки и институциите на Европейския съюз. Следователно съм съгласен с твърдението, че при съществуващите обстоятелства основният принцип за европейско финансиране е то да е издържано в духа на строги бюджетни ограничения.

Във всеки случай чувствам, че трябва да подчертая как дори с оглед на икономическата ситуация бюджетът на Съюза и по-специално бюджетът на Парламента - като единствената европейска институция, която пряко се избира от гражданите, - трябва преди всичко да насърчава и доближава гражданите до Европейския съюз, особено в момент, когато бъдещето е толкова несигурно. По-конкретно считам, че би било много добра идея да помислим за по-добро разпределение на информационните центрове на Парламента в държавите-членки и за конкретното им местоположение, отчасти и поради последните промени в съседни държави.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, въпреки че бих предпочел някои изменения относно необходимостта местата, в които работи Европейският парламент работи, да бъдат сведени до едно, да не се приемат.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Насоките за бюджета за 2012 г. се основават на баланса между необходимостта да се предоставят достатъчно ресурси на европейските институции, за да изпълняват дейността си, и необходимост от това да се намери качествено и ефективно решение с оглед на съществуващата финансова, икономическа и социална криза. Внесеното предложение посочва, че институциите може да изпитват трудности за осигуряване на необходимата финансова дисциплина и налагане на ограничения, за да се постигне съответствие с многогодишната финансова програма особено по отношение на функция 5. Ето защо докладчикът призовава за принципи на добро управление като икономии, ефективност и ефикасност с цел постигане на по-добра дисциплина, простота, яснота и прозрачност.

Що се отнася до Парламента, документът, за който гласувах, отчита потребностите, свързани с присъединяването на Хърватия през 2013 г., увеличаването на броя на членовете на ЕП с още 18 души и необходимостта от допълнителен персонал, дължаща се на влизането в сила на Договора от Лисабон. За останалите институции е важно да се отбележи новият раздел X относно Европейската служба за външна дейност, която с новия Договор ще отговори на финансовите потребности, произтичащи от създаването на амбициозна институционална рамка за подпомагане на външната политика на ЕС.

  Peter van Dalen (ECR), в писмена форма. – (NL) Според доклада на г-н Fernandes Европейският парламент трябва да блесне в областта на законодателството и всички ресурси трябва да са насочени към постигане на тази цел. Според мен трябва да има и друг приоритет, а именно Парламентът трябва да блесне, когато става въпрос за бюджетна дисциплина. В момента правителствата, предприятията и гражданите отново трябва да правят оценка на разходите си. Европейският парламент следва да направи същото. Не трябва да се съсредоточаваме върху осигуряването на повече средства, а върху нови приоритети. Нуждаем се от промяна, разбира се, защото административните разходи на Европейския съюз бързо се повишиха в сравнение с общите разходи, а тук Парламентът е начело на списъка! В съображение Е от доклада се споменава Европейската служба за външна дейност, за която вероятно ще са необходими повече средства. И това трябва да се промени. Защо въпросната служба разполага с дузини служители и луксозни сгради на екзотични места като Барбадос и Мадагаскар? Ако се вгледате по-отблизо, ще установите, че службата не се нуждае от повече средства. Приоритет номер едно в бюджета на Европейския съюз не трябва да бъде изразходването на по-малко средства, а по-доброто им използване.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Насоките за бюджетната процедура за 2012 г. включват различни раздели, включени във функциите „икономии “и „консолидация“. Много европейски граждани и техните правителства бяха принудени да правят икономии и ограничиха разходите си поради последиците от финансовата и икономическата криза. При това положение е повече от оправдано Европейският парламент да даде пример с бюджета, който предлага за 2012 г. През 2012 г. ЕС ще се изправи пред нови и неизбежни разходи. Това зависи от евентуалното присъединяване на Хърватия, новосъздадената Европейска служба за външна дейност и трите финансови агенции. С цел да се прекрати автоматичният процес на непрекъснато нарастване на необходимостта от бюджетни средства, а това означава увеличение на бюджета, сега е моментът да се определи къде биха могли да се реализират евентуални икономии в бюджета на ЕС. За тази цел например е необходим анализ на дейността на агенциите и оценка на човешките ресурси и бюджетните политики на ЕС.

Предложение за резолюция B7-0165/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на резолюцията, тъй като стратегията за региона на Атлантическия океан е от съществено значение за политиката на териториално сближаване на ЕС, особено в контекста на източното разширяване на границите на ЕС. От значение е да се отбележи, че подходът ни към региона на Атлантическия океан не следва да бъде толкова като към периферен регион, а по-скоро насочен към утвърждаване на геостратегическата му значимост в днешния свят като част от стратегическата насоченост, която го поставя в центъра му. За ЕС това е граничната зона със Северна Америка, Южна Америка и цяла Западна Африка. Стратегията, в която участват държавите-членки и техните региони, следва да очертае нови приоритетни области на иновации в икономиката и науката и по-конкретно нови продукти и услуги, свързани с околната среда, водната енергия и енергията от възобновяеми източници, хранителната морска биотехнология, здравето и интелигентните технологии, интензивните продукти и услуги.

Стратегията за региона на Атлантическия океан следва да не бъде изолирана, а по-скоро включена в общите цели на ЕС, като се вземат под внимание поуките от стратегията за региона на Балтийско море, която беше приета след като започна периодът на планиране на бюджета за 2007-2013 г., което несъмнено ограничава обхвата на инициативата.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно европейската стратегия за региона на Атлантическия океан. Пет държави-членки на ЕС са разположени по атлантическото крайбрежие – Франция, Ирландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство. Ето защо е необходима стратегия, която да съгласува действията на тези страни в региона. Изразявам съгласие с докладчика относно това, че главната добавена стойност на регионалните стратегии на ЕС се наблюдава в областта на многостепенното сътрудничество, съгласуването и подобрените стратегически инвестиции, като се използва наличното финансиране, а не посредством разпределение на допълнителни финансови средства. Считам, че стратегията ще разгледа следните въпроси от общ интерес: околна среда и изменение на климата, включително предотвратяване и борба срещу замърсяването на морето от кораби, транспорт и достъпност, научноизследователска дейност, новаторство, култура, отдих и туризъм, морски услуги и обучение, както и рибно стопанство и отрасъл на рибни хранителни продукти. Бих искала да припомня, че една от първите стратегии от подобен вид е одобрената от Европейския съвет стратегия на ЕС за региона на Балтийско море, обхващаща 8 държави-членки на ЕС, включително моята страна, Литва. Стратегията цели да направи региона на Балтийско море екологично устойчив, икономически процъфтяващ, лесно достъпен, безопасен и сигурен. Стратегията се изпълнява успешно и ето защо считам, че европейската стратегия за региона на Атлантическия океан би била от полза не само за региона, но и за ЕС като цяло.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Сътрудничеството по проблеми, простиращи се извън националните граници е сред най-главните добавени стойности вследствие на работата, извършена от Европейския съюз. Моят колега, г-н Cadec, работи месеци наред за укрепване на сътрудничеството между регионите в Атлантическата дъга, което би им позволило да се възползват в най-голяма степен от всяко възможно полезно взаимодействие. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията, „която изисква от Комисията в най-кратък срок да оформи стратегията на ЕС за региона на Атлантическия океан като интегрирана стратегия, посветена на морски и териториални въпроси“.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих резолюцията. Териториалното сближаване е една от основните цели на ЕС и е предпоставка за ефективен, икономически стабилен и конкурентноспособен вътрешен пазар. Регионът на Атлантическия океан има своите специфични характеристики и по-специално: динамична морска зона, чиято уязвима околна среда трябва да бъде опазвана и която е подложена на последствията от изменението на климата. Той е в периферна зона в рамките на Европейския съюз, който изпитва затруднения по отношение на достъпността и връзките. Считам, че е необходимо незабавно да приемем стратегията, която би ни помогнала да разгледаме основните проблеми на региона по отношение на отварянето, системните връзки на транспортните и енергийни мрежи, развитието на морската енергия, развитието на градските и селските райони и развитието на връзките суша-море и море-вътрешни водни пътища.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Изразявам съгласие с резолюцията на Парламента относно европейската стратегия за региона на Атлантическия океан, за която считам, че е от голямо значение, като се има предвид, че пет държави-членки имат излаз на атлантическото крайбрежие: Франция, Ирландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство. Тази стратегия е предложена, за да се разгледат въпроси от голямо значение като например морската енергия, изменението на климата и околната среда, транспорт и достъпност, сигурност и контрол, научноизследователска дейност, новаторство, творчески индустрии, култура, отдих и туризъм, морски услуги и обучение, рибно стопанство и отрасъл на рибните хранителни продукти. Европейското териториално сътрудничество, консолидирано в стратегията чрез горепосочените измерения, може да допринесе в широк план за активизиране на процеса на интеграция в региона на Атлантическия океан чрез по-активно участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и осъществяването на конкретните действия. Бих искала и да подчертая, че инициативата би могла и следва да доведе до по-добро използване на финансирането от ЕС, а не до увеличаване на разходите.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Като член на Парламента, избран в страна, намираща се в региона на Атлантическия океан, трябва да подчертая необходимостта от разработване на европейска стратегия, която да взема под внимание географските, демографските и икономическите характеристики на региона. Необходимо е да се разработи интегрирана и съвместна стратегия, която да гарантира взаимодействието и съгласуваността между секторните политики в зоната, като се създаде добавена стойност, необходима за справяне с предизвикателствата на устойчивото развитие и конкурентоспособността в конкретния регион и в Европа като цяло. Не изпитвам никакви съмнения, че е необходим подход, съгласуван на европейско ниво, опиращ се на засилено взаимодействие между държавите-членки с излаз на Атлантическото крайбрежие, крайбрежните общности, частния сектор и гражданското общество и чрез който стратегията ще облагодетелства всички заинтересовани страни.

Това би позволило да се определят общите проблеми, предизвикателства и приоритети, както и да се постигнат полезни взаимодействия, необходими за насърчаване на по-доброто използване на средства. От значение е не само подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта в традиционните сектори, но и да се използва целият потенциал на региона на Атлантическия океан с нови пазари, продукти и услуги, водени от два основни принципа: опазване на околната среда и екосистемите и създаване на работни места.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като изразявам съгласие с необходимостта Комисията в най-кратък срок да оформи стратегията на ЕС за региона на Атлантическия океан като интегрирана стратегия, посветена на морски и териториални въпроси. Тази стратегия би била полезна за въпроси от общ интерес като например околна среда и изменение на климата, морска енергия, морски транспорт, морска сигурност и контрол, рибно стопанство, туризъм, научноизследователска дейност и иновации. Азорските острови, Мадейра и Кабо Верде също следва да бъдат включени и да имат важна роля в тази стратегия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В момента Атлантическият океан е една от границите на Европа и е сред най-значимите средства за връзка със света. Прекосявайки океана, европейските народи, по-специално португалският, са се свързали с народи, икономики и култури, които, преди това, не са имали представа едни за други, и са изградили това, което днес представлява истински глобализиран свят. Към настоящия момент регионът на Атлантическия океан е подложен на маргинализиране в сравнение с центъра на Европа, а това би могло да се преодолее чрез осъзнаване на факта, че регионът на Атлантическия океан и отношенията му с още по-значимите партньори, с които граничи, като например Бразилия и Съединените щати, биха могли да допринесат за повторното утвърждаване на геостратегическото положение на региона, въпреки че беше изместен от развиващите се азиатски страни. Значимостта на региона напълно оправдава оформянето на европейска стратегия, която в съответствие с историческата роля на океана със същото название, която не се ограничава само до държавите-членки, е възможно да създаде връзки с отсрещните държави с излаз на океан. В тази връзка бих искал да подчертая изключително важното и незаменимо участие на отдалечените региони за успеха на стратегията. Те продължават да се ползват с особена подкрепа от страна на Съюза, която може да преодолее въпроса, свързан с разходите поради отдалечеността, и да насърчи външните отношения.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) На 14 юни 2010 г. Съветът призова Комисията да изготви европейска стратегия за региона на Атлантическия океан в срок от една година, тъй като това е периферна територия със специфични характеристики по отношение на потенциала си и на уязвимата си околна среда. Ето защо, имайки предвид значимостта му в световен мащаб, е необходимо оформяне на амбициозна стратегия, която да взема под внимание морските и териториалните му измерения. Резолюцията представлява основен принос за изготвяне на стратегията, тъй като обръща внимание на съществени въпроси като например постигане на полезни взаимодействия с други политики като околната среда, енергетиката, транспорта, туризма, морските ресурси и други, за приемане на макрорегионална политика и да се върви напред, към възприемане на международен подход, който е необходим за установяване на добри отношения със страни, които имат излаз на атлантическото крайбрежие. Приветствам приемането на резолюцията от Парламента, тъй като съм убеден, че стратегията на ЕС за региона на Атлантическия океан ще ускори устойчивия растеж в зоната и ще постави морските въпроси на преден план в дневния ред.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние подкрепяме разработването на стратегии, които целят икономическо, социално и териториално сближаване на конкретни макрорегиони, на които следва да се предоставят нужните средства за пълно и ефикасно постигане на целта. Всеки етап на стратегиите – подготовка, оформяне и прилагане – следва да включва участие на страните и регионите, които се намират в техния географски обхват и следва да се основават на сътрудничеството между тези страни и региони. Тези стратегии биха могли и трябва да разглеждат въпроси от общ интерес, както в случая с конкретното предложение за европейската стратегия за региона на Атлантическия океан: морска енергия, опазване на околната среда, включително предотвратяването и борбата срещу замърсяването на морето, транспорт и достъпност, научноизследователска дейност, новаторство и др. Ние обаче изразяваме голямо съмнение и несъгласие по отношение на част от текста на резолюцията. Ето защо не я подкрепихме при гласуването. Резолюцията не защитава принципа, че новите ресурси, особено финансови, следва да съответстват на новите цели в областта на политиката на сближаване, за да могат да бъдат ефикасни. Резолюцията предлага и включване на стратегията в обхвата на външната политика на ЕС, на целите на международната търговска политика, на стратегията „Европа 2020“, за да бъдат постигнати „целите на вътрешния пазар“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) От значение е да се продължи разработването на стратегии, които целят икономическо, социално и териториално сближаване на конкретни макрорегиони, на които следва да се предоставят нужните средства за пълно и ефикасно постигане на целта им. Всеки етап на стратегиите – подготовка, оформяне и прилагане – следва да включват участие на страните и регионите, които се намират в техния географски обхват и следва да се основават на сътрудничеството между тези страни и региони. Тези стратегии биха могли и трябва да разглеждат въпроси от общ интерес. В случая с конкретното предложение за европейската стратегия за региона на Атлантическия океан: морска енергия, опазване на околната среда, включително предотвратяването и борбата срещу замърсяването на морето, транспорт и достъпност, научноизследователска дейност, иновации и др. Ние обаче изразяваме голямо съмнение и несъгласие по отношение на част от текста на резолюцията. Ето защо не я подкрепихме при гласуването.

Резолюцията не защитава принципа, че новите ресурси, особено финансови, следва да съответстват на новите цели в областта на политиката на сближаване, за да могат да бъдат ефикасни, което означава, че ще станем свидетели на много обещания, но на малко реални действия, в допълнение на включването в целите на международната търговска политика, на стратегията „Европа 2020“ и на „постигането на резултати на вътрешния пазар“.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Изразявам категорична подкрепа за направеното на равнище ЕС по изготвянето на интегрирана стратегия за региона на Атлантическия океан. Стратегията за региона на Атлантическия океан трябва да се съсредоточи върху стимулирането на икономическото развитие на атлантическите острови и на регион на атлантическото крайбрежие.

Регионът на Атлантическия океан е един от най-богатите по отношение на вятърна енергия, енергията на водата и приливите, но този енергиен потенциал не се оползотворява напълно. Дейностите, свързани с отдих и туризъм по Атлантическото крайбрежие, съставляват ценни икономически ресурси. Там има истински потенциал за растеж; например разработване на стратегически пристанища във всяка държава.

Морският транспорт, пристанищата и отрасълът на рибните хранителни продукти – включително и земеделие – по-конкретно биха се възползвали от установяване на по-тясно сътрудничество между държавите-членки, граничещи с Атлантическия океан. Всяка стратегия за региона на Атлантическия океан трябва да е в съответствие с разпоредбите на общата политика в областта на рибарството. През годините се наблюдаваше подобрение в областта на сътрудничеството между държави-членки по въпросите на безопасността, сигурността и морския контрол.

Тъй като зоната на Атлантическата дъга е толкова обширна обаче, трябва да се изработи интегрирана стратегия, за да се гарантират по-добрата и ефикасна дейност, съгласувана между държави-членки.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Приемането на резолюция от Парламента относно проектостратегията за региона на Атлантическия океан представлява възможност да подчертая необходимостта да се работи на европейско равнище за възприемане на общ подход по отношение на използването на морските зони и да се стигне до вземане на съвместно решение на съществуващите проблеми. В тази връзка каналът Ламанш е един особено показателен пример: стратегическа морска врата към Европейския съюз, важна връзка между Атлантическия океан и Северно море (съдържа 20 % от световния търговски флот, а повече от 500 плавателни съда с над 300 тона товар го прекосяват ежедневно) и зона, предназначена за риболов, отдих, добив на инертни материали и скоро – за което изразявам задоволство – производство на енергия в морски вятърни паркове. Това струпване на дейности навежда на сериозен размисъл по въпросите относно управлението на морската безопасност в тази зона на европейско равнище, като част от съвместна стратегия. Ето защо по време на разискването на стратегията за региона на Атлантическия океан още веднъж призовавам г-жа Даманаки, член на Комисията, отговарящ за морското дело и рибарството, да включи канала Ламанш в предложението, което ще бъде внесено през юни.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа, тъй като сме наясно, че регионът на Атлантическия океан има своите специфични характеристики и по-специално динамична морска зона (благодарение на морския транспорт, риболова, морската енергия и др.), зона, чиято крехка околна среда трябва да бъде опазвана и която е изложена на последствията от изменението на климата, както и периферна зона в рамките на Европейския съюз, който изпитва затруднения по отношение на достъпността и връзките и който разполага с малко на брой големи градски центрове. Необходимо е в най-кратък срок да се оформи стратегия за региона на Атлантическия океан като интегрирана стратегия, посветена на морски и териториални въпроси. Стратегията следва да осъществява по-ефективно съгласуване на цели и средства, като бъде тясно свързана със стратегията „ЕС 2020“ и политиките на ЕС за периода след 2013 г. Целта на тази стратегия е по-ефективно изразходване на паричните средства на ЕС, а не увеличаването на разходите. Стратегията следва да бъде добре свързана с регионалната политика на ЕС и с интегрираната морска политика. Считам, че тя също следва да улеснява взаимодействието с други политики на ЕС, като например трансевропейските транспортни мрежи, общата политика в областта на рибарството, дейностите, свързани с климата и околната среда, рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност, енергийна политика и др. Важно е да се подобри достъпността в морските региони на Атлантическия океан и да се увеличи движението на хора, стоки и услуги в тези региони, за да бъдат постигнати целите на вътрешния пазар и на политиката на сближаване, по-специално чрез разработване на морските превози на къси разстояния и на морските магистрали.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно стратегията на ЕС за региона на Атлантическия океан, според който тази стратегия следва да се определя в рамките на целта за териториално сътрудничество (Цел 3) на политиката на сближаване и да се основава на интегриран, обхващащ различни сектори териториален подход, като се стреми към по-добро съгласуване на политиките между различните равнища на управление на дадена територия, с акцент върху значимите въпроси и според която европейското териториално сътрудничество може да допринесе в широк план за активизиране на процеса на интеграция в региона на Атлантическия океан чрез по-активно участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и осъществяването на конкретни действия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Регионът на Атлантическия океан има свои специфични характеристики, тъй като е динамична морска зона, в която бих поставил акцент върху морския транспорт, риболова и морската енергия. Това е зона, чиято крехка околна среда трябва да бъде опазвана, но и която е подложена на ерозия на крайбрежната линия и екстремни климатични явления, а и е периферна зона. Ето защо е необходимо разработване на стратегия на ЕС, която да обхваща морските и териториални въпроси. Ето защо гласувах така.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която призовава ЕС да разработи европейска стратегия за региона на Атлантическия океан. Европейското териториално сътрудничество може да допринесе в широк план за активизиране на процеса на интеграция в региона на Атлантическия океан чрез по-активно участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и осъществяването на конкретните действия. Текстът призовава ЕС за стратегия, която да разглежда морските и териториални въпроси. Настоява, че сътрудничеството в рамките на тази стратегия следва преди всичко да се основава върху потребностите на заинтересованите участници и поради тази причина счита, че решенията относно разглежданите политически приоритети следва да бъдат вземани чрез консенсус.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Като се вземат под внимание специфичните характеристики на региона на Атлантическия океан, Парламентът изисква от Комисията в най-кратък срок да оформи стратегията на ЕС за региона на Атлантическия океан като интегрирана стратегия, посветена на морски и териториални въпроси. Въпреки че Парламентът вярва, че стратегията трябва да развива взаимодействия между съответните политики на ЕС и на политиките на национално, регионално и местно равнище, призовава Комисията и държавите-членки да разработят опростени правила с цел улесняване на тази стратегия и намаляване на свързаните с това административни тежести. Според мен това е невъзможно, тъй като ефикасните мерки на Комисията за оказване на влияние все още не са определени. Оставам с впечатлението, че Комисията все още не е започнала да изменя приоритетите си с приемането на Договора от Лисабон и провежда неоправдана и продължителна реторика с Парламента, за да увеличи собствените си възможности. Това не се прави в името на общия интерес и е пагубно за цялостното положение. Подкрепих доклада, но оставам на същата позиция.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Пет държави-членки на Европейския съюз граничат с Атлантическия океан: по-специално Франция, Португалия, Испания, които не се радват само на ползите, произтичащи от този географски факт, тъй като Атлантическият океан има немалко участие по отношение на потоците бежанци, които сега застрашително се увеличават в резултат на кризите в страните от Северна Африка. Трафикантите на хора предпочитат да използват атлантическия маршрут, тъй като Испания издигна гранична ограда през 2005 г. За да се предотврати наплив на предимно икономически мигранти, ЕС следва в кратки срокове да разработи стратегия за региона на Атлантическия океан, която да обхваща и това измерение, дори и когато останалите две страни с излаз на атлантическото крайбрежие – Обединеното кралство и Република Ирландия – не са засегнати в това отношение. Тъй като в резолюцията почти не е застъпена тази област, се въздържам от гласуване.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) По време на гласуването днес Европейският парламент прие резолюция относно европейската стратегия за региона на Атлантическия океан. Стратегията е още една европейска инициатива, която няма да се съсредоточи върху решаването на проблемите на конкретна страна, а на целия регион на Атлантическия океан, който включва пет държави-членки.

От значение е да се обърне внимание на факта, че стратегията следва да се отличава с подход „отдолу нагоре“. Геостратегическото разположение на региона позволява развитието на сътрудничество в сферите на морската безопасност, международните търговски отношения и риболова, както и опазване на морската околна среда и запазването на биоразнообразието.

Считам, че е необходимо да запитаме Комисията какви средства ще се отделят за осъществяване на стратегията, тъй като е от изключително значение във връзка със съставянето на новата финансова рамка. Според мен друг важен въпрос е процесът по привеждане в действие на стратегията и евентуалната необходимост от създаване на допълнителни финансови инструменти.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Изразявам съгласие с резолюцията относно европейската стратегия за региона на Атлантическия океан, която ще даде своя принос към устойчивото развитие на региона. Освен това ще бъде направена още една стъпка в посока изпълнение на една от целите на Европейския съюз – териториално сближаване. Като се вземе под внимание геостратегическото положение на региона на Атлантическия океан, Комисията трябва да предприеме незабавни действия и да разработи интегрирана стратегия за региона, укрепваща международното сътрудничество и инициативата за тристранно сътрудничество и разглеждаща морските и териториални въпроси. Обръща се внимание на факта, че ефективното териториално сътрудничество ще насърчи развиването на морската енергия и ще създаде благоприятна среда и използване на системните връзки на транспортните и енергийни мрежи. За да постигне поставените цели, стратегията трябва да е добре свързана с регионалната политика на ЕС и с интегрираната морска политика. Само така би могло да се гарантира постигане на взаимодействие с други политики на ЕС и създаване на условия за целенасочено и ефективно изразходване на паричните средства на ЕС, а не увеличаването на разходите. Освен това приемането на стратегията ще подобри достъпността в морските региони на Атлантическия океан и увеличаването на движението на хора, стоки и услуги.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за резолюция на Европейския съюз относно стратегията за региона на Атлантическия океан следва искането, отправено от Европейския съвет към Комисията за разработване на интегрирана стратегия, посветена на морските и териториални въпроси в региона на Атлантическия океан. Гласувах в подкрепа на резолюцията, за да призова Европейската комисия да подготви и да докладва относно напредъка в преговорите по отношение на планираната стратегия в срок не по-късно от месец юни. Целта е да се постигне по-добро съгласуване в региона по въпроси като интегрираната морска политика, трансевропейските транспортни мрежи, рибарството, дейностите, свързани с климата и околната среда, научноизследователската и развойна дейност, увеличаването на движението на хора, стоки и услуги в тези региони, за да бъдат постигнати целите на политиката на сближаване, като се гарантира, че всички те са тясно свързани със стратегията „ЕС 2020“ и с политиките на Европейския съюз за периода след 2013 г.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото като се вземе под внимание, че Португалия е страна с излаз на Атлантическия океан, с динамична морска зона и голям потенциал, въпреки уязвимата си околна среда, която трябва да бъде опазвана, считам, че по този начин ЕС признава потенциала на региона на Атлантическия океан. Считам, че и много от затрудненията в тази обширна зона следва да се разгледат на европейско равнище чрез разработване на интегрирана стратегия на ЕС за региона и чрез възможност за териториална политика на сближаване, която следва да бъде основна рамка за решенията на Съюза. Решения на Съюза обаче напълно липсват и са били изцяло пожертвани поради недопустими бюджетни ограничения вследствие на политически решения за фискална дисциплина, които не насърчават развитието.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се вземе под внимание геостратегическото положение на Португалия, този въпрос е от голямо значение, по-специално по отношение на морската сигурност и контрол. Ето защо считам, че изготвянето на стратегия на Европейския съюз за региона на Атлантическия океан е от огромно значение.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подобно на случая с резолюцията относно стратегията на ЕС за региона на река Дунав, приета от ЕП миналия месец, настоящата проекторезолюция подчертава, че главната добавена стойност на макрорегионалните стратегии на ЕС се наблюдава в многостепенното сътрудничество, съгласуването и подобрените стратегически инвестиции, като се използва наличното финансиране, а не посредством разпределение на допълнителни финансови средства. Проекторезолюцията подчертава заключенията на шведското председателство относно това да няма нови институции, ново законодателство, нито нови бюджети.

Освен това, комисията по регионално развитие изразява желание стратегията да функционира с подход „отдолу нагоре“ и включва всички заинтересовани участници (регионални и местни обществени органи, държавите-членки, частните участници и организациите на гражданското общество, включително заинтересованите междурегионални мрежи и организации) в разработването и осъществяването на тази стратегия. От гледна точка на групата на Зелените/Европейски свободен алианс предложихме изменения относно развитието на морската енергия, предотвратяването и борбата срещу замърсяването на морето от кораби и разработване на морските превози на къси разстояния и на морските магистрали, като всички бяха приети.

  Antolín Sánchez Presedo (S&D), в писмена форма. – (ES) В качеството си на галисиец и подписал се под инициативата, подкрепям амбициозната стратегия за региона на Атлантическия океан. Призовавам Комисията да внесе предложение преди юни 2011 г., като се даде приоритет на растежа и на разкриването на устойчиви работни места в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Зоната на макрорегиона е морска, крехка и периферно разположена, така че стратегията изисква интегриран, обхващащ различни сектори териториален подход, чийто измерения следва да опазват околната среда, да насърчават достъпността, мобилността и политиката на сближаване.

Стратегията следва да улеснява взаимодействието с други политики на ЕС, като например туризма, морските магистрали и трансевропейските транспортни мрежи, общата политика в областта на рибарството, енергийната политика и по-специално морската енергия, изменението на климата, рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност, многоезичието и като цяло всички политики, които ще се прилагат за периода след 2014 г. и между всяка значима политика, която се разработва в сферата от различните отговорни органи. Планът трябва да се изготви, приеме и приложи по прозрачен и надежден начин чрез осъществяване на сътрудничество между всички обществени институции и участието на частния сектор и организациите на гражданското общество.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Благодарение на обширния си мащаб европейското атлантическо крайбрежие притежава голям потенциал и няколко специфични характеристики. Регионът на Атлантическия океан предлага значима и динамична морска дейност и в сърцевината му са разположени много различни един от друг региони, но които споделят обща характеристика – зависят от дейността, протичаща в морските басейни. Съществуват отдалечени региони на Атлантическия океан, които са трудно достижими и се намират на огромни разстояния от континентална Европа. Говоря конкретно за отдалечените региони на ЕС, в които затрудненията по отношение на връзките и достъпността се отразяват на икономическото и социално развитие. От голямо значение е да споменем и, че тези региони притежават уникални предимства в сравнение с други европейски региони. Освен постоянните им ограничения, собствените им характеристики предлагат потенциал, който следва да се вземе под внимание като част от интегрираната стратегия за региона на Атлантическия океан.

Целта на политиката за териториално сближаване позволява или по-скоро задължава всички региони на ЕС да се развиват хармонично, като се вземат под внимание специфичните характеристики на всеки един от тях. Ето защо изразявам надежда, че отдалечените региони, наречени Макаронезия, включително и моят регион, автономен регион Мадейра, са надлежно взети под внимание в бъдещата стратегия за региона на Атлантическия океан и че интегрираният подход би могъл да преодолее основните затруднения и предизвикателства, пред които са изправени тези региони.

Предложения за резолюция B7-0156/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на тази резолюция, тъй като вярвам, че присъединяването на Турция е от стратегически интерес както за тази държава, така и за ЕС, но това ще означава Турция да поеме по-твърд ангажимент относно процесите на реформи, за да отговори на критериите за присъединяване. Такъв е случаят особено в областта на свободата на пресата, свободата на сдружаване и събиране, на ангажимента за създаване на една по-бърза, по-независима и по-справедлива съдебна система, която си сътрудничи ефективно с останалите органи на властта в борбата срещу тероризма и в борбата за права на жените и за права на човека като цяло. Нещо повече, изтеглянето на турските военни части от Кипър е условие от първостепенно значение за изграждането на климат на добросъседски отношения.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно доклада за напредъка, осъществен от Турция през 2010 г. Когато започна преговорите за присъединяване към ЕС, Турция пое ангажимент за реформи, за добросъседски отношения и спазване на нормите на ЕС. Същевременно е ясно, че напредъкът на Турция е твърде бавен, от което проличава нежеланието на правителството да проведе реформи и да демократизира страната. Европейският парламент е сериозно загрижен за засилващата се цензура в турските медии, включително в интернет. Осъждаме ограниченията върху свободата на събиране и по-конкретно бруталното полицейско насилие по време на студентските демонстрации в Анкарския университет през декември 2010 г. Европейският парламент е загрижен и във връзка със защитниците на правата на човека, които са обект на съдебно преследване в Турция. Това е само част от нарушенията, свързани с правата на човека в страна, която се стреми да стане член на ЕС. Ясно е, че настоящото положение, свързано с правата на човека в Турция, е сложно, дори бихме казали противоречащо на ценностите и политиките на ЕС. На този фон преговорите за присъединяване към ЕС водят до задънена улица. Ето защо считам, че турските органи на управление трябва да предприемат незабавни и категорични реформи във всички сфери на управлението или да разгледат възможността Турция да стане не член на ЕС, а стратегически партньор.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът на Европейския парламент и съответното предложение за резолюция, прието в пленарна зала, илюстрират империалистическите боричкания вътре в ЕС и конфликта около икономическите и политическите отношения и целите, определени в сътрудничество с турската буржоазия. Тези въпроси са свързани с експлоатацията на народа на тази страна, с обслужването на по-големите империалистически интереси за контрол върху ресурсите, генериращи богатство, и експлоатацията на хората в Близкия изток, в Северна Африка и в региона като цяло. С ескалирането на кризата на капитализма и империалистическата агресия Европейският парламент скрива антинародната политика на турското правителство и атаката срещу социалните права и свободите на работниците в тази страна. Турското правителство продължава да разглежда като терористични народните сили, протестиращи срещу нарушенията на правата на кюрдите. Европейският парламент толерира турската неотстъпчивост и агресия срещу Република Кипър. Парламентът гласува против предложенията и измененията относно Република Кипър и законните и права в тази област. Гръцката комунистическа партия е категорично против присъединяването на Турция към Европейския съюз, тъй като се бори срещу тази империалистическа организация. Членовете на Парламента от Гръцката комунистическа партия гласуваха против доклада за Турция, тъй като присъединяването й към ЕС може да доведе само до трудности за работниците.

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. – (EN) С изказването си искам да обоснова защо гласувах „въздържал се” по резолюцията за Турция. Въздържах се, защото не съм съгласен с липсата на позитивно вдъхновение и с липсата на ясна оценка за някои ключови черти на последните действия на турското правителство. В тази резолюция има твърде силен патерналистичен подход към една велика държава, която не заслужава подобно отношение.

Твърде много искания се предявяват към Турция, с твърде много подробности и твърде много нереалистични за изпълнение норми. Ако тези норми се приложат спрямо държавите-членки на ЕС, ще се окаже, че няколко от тях няма да отговорят на изискванията за присъединяване към ЕС. Надявам се, това отношение към Турция ще се промени с времето и се надявам също така, че Парламентът ще покаже по-силна ангажираност с целта си, а именно, скорошното присъединяване на Турция към ЕС.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Турция се е ангажирала с провеждане на реформи, с поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС. Тези ангажименти и усилия на Турция следва да бъдат разглеждани като възможност за Турция да се модернизира, при положение че турските граждани и гражданското общество като цяло дадат подкрепата си за по-нататъшната демократизация на Турция и поемат ангажимент за изграждане на едно отворено и плуралистично общество. Въпреки напредъка, постигнат в някои области, положението в Турция остава твърде сложно. Досега Турция отбелязва твърде бавен напредък по отношение на реформите. Продължаващото противопоставяне между политическите партии и липсата на готовност от страна на правителството и опозицията да работят за постигане на консенсус по ключовите реформи означава, че няма видим резултат, а в някои области ситуацията дори се влошава, особено що се отнася до свободата на пресата. Турското правителство пое ангажимент за провеждане на всеобхватни реформи, насочени към модернизиране на страната, и следователно трябва да увеличи усилията си за установяване на една демократична държава, основаваща се на принципа на разделение на властите с баланс между функциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, и зачитане на правата на човека и основните свободи.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) За пета поредна година Турция не успява да изпълни изискванията на Европа. Налице е увеличаване на фундаменталистките движения, с които правителството не се бори поради своите националистически и ислямистки политически възгледи.

Положението на религиозните християнски малцинства се влошава от години. Турция следователно не желае да спазва западните демократични норми. Тя избра пътя на ислямизацията, който завинаги ще я отклони от пътя на присъединяването. Страна, която се стреми да заеме лидерска позиция в арабско-мюсюлманския свят чрез една агресивна спрямо Запада и Израел външна политика, е страна, която сама разкрива причините, поради които моята група отдавна се противопоставя на тези, които искат да видят Турция като държава-членка.

Докато, от една страна, докладът хвърля светлина върху множество проблематични аспекти, появили се през последните години, в него се приветства „напредъкът“, постигнат от турското правителство в някои области. По същество докладът държи вратата към Европа широко отворена за Анкара и поради тази причина аз гласувах против него. Турция не е Европа и никога няма да бъде – нито в културно, нито в политическо отношение. Назадничавите стъпки, предприети от Турция, би трябвало да убедят дори и най-ентусиазираните й поддръжници да се откажат от идеята за включване на тази страна в европейския проект.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският парламент трябва да продължава да насърчава държавите, които желаят да станат членове на Европейския съюз, защото само чрез насърчаване на демократичните промени и бързо наказване на злоупотребите или непригодността тези държави ще успеят да се приближат до общите демократични и икономически стандарти на държавите-членки на Европейския съюз. Ето защо е естествено да приветствам първите стъпки, предприети за осъществяване на конституционна реформа в Турция, което обаче изважда на преден план необходимостта от цялостни реформи на системата. Политическите проблеми на Турция, отношенията й с Гърция, които са напрегнати и дори в задънена улица, липсата на здрав диалог между политическите партии и подкопаването на свободата на пресата са все причини за забавяне на темпото на преговорите за присъединяване. Непосредствената цел на Турция изглежда е вдигането на визовия режим, наложен от държавите-членки за турските граждани. Всъщност приключването на преговорите за споразумение за реадмисия ще доведе до едно по-добро управление на миграцията.

Комисията трябва да стартира диалога с Турция за визите веднага щом споразумението влезе в сила. Европа не може да си позволи да остави държава с размерите на Турция да се чувства разочарована от отношението към гражданите й. Турция вероятно очаква още по-големи ползи от резолюцията на Парламента. Същевременно фактът, че Парламентът твърди, че процесът на преговори с ЕС е продължителен и с отворен финал, не отразява реалното състояние на нещата.

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. – (FR) Ясно е, че държавите-членки могат само да спечелят от поддържането на добри отношения с Турция, но за пореден път Европейският съюз се дискредитира с доклада си относно напредъка към присъединяване, осъществен от Турция през 2010 г.

Първо, той продължава да не се вслушва в европейците, които са разтревожени от тази възможност, в резултат на която стотици милиони евро се харчат безразборно всяка година (за предприсъединителна помощ), а в замяна не се получава нищо.

Второ, ЕС отчита, макар че не си взема поука, че Турция се подиграва на международното законодателство в Кипър, а у дома – на основните права, че не уважава арменските и гръцките си съседи, че потиска малцинствата на територията си и дори не благоволява да спазва ангажиментите, които сама е поела спрямо Съюза.

Кога ще съберем кураж да излезем от този капан? Ще се върнат ли нашите лидери към реалността и ще предложат ли на Турция партньорство вместо присъединяване?

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като считам, че реформите в Турция, макар и важни, се случват бавно. Струва си да отбележим неотдавнашното изменение на правната рамка, с което бяха увеличени правата на жените и се допринесе за постигане на една по-голяма равнопоставеност между социалните полове, но все още трябва да се направи много, за да настъпи промяна в ниските нива на трудова заетост сред жените.

  Göran Färm, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. – (SV) Ние, шведските социалдемократи, подкрепяме искането Турция да признае геноцида срещу арменците. Същевременно ние считаме, че е важно критиките срещу Турция по повод на това, че не е признала геноцида, да не бъдат използвани като оръжие от – за съжаление – ксенофобските сили, които искат да държат Турция извън ЕС на всяка цена. Считаме, че е важно да продължим преговорите за членство с Турция и да й окажем натиск за изпълняване на критериите от Копенхаген, тъй като това ще я застави да зачита изискванията, свързани с правата на човека, и да приеме едно по-прогресивно отношение към малцинствата, като тези на кюрдите, арменците, асирийците и сирийците, които според нас ще са сред най-облагодетелстваните от присъединяването на Турция към ЕС – един ЕС, който е наистина демократичен и подготвен да приеме разнообразието. Ето защо гласувахме „въздържал се“ по изменение 38.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) С оглед на водовъртежа на нестабилността, обхванал южното Средиземноморие и целия мюсюлмански свят, е ясно, че въпреки всичките си недостатъци режимът в Турция е проявил способност за развитие по един по-мирен и подреден начин, и че се е стремял да се приближи и интегрира с Европейския съюз чрез приемане на неговите норми и най-добри практики. Днес Турция е регионална сила, на която ЕС трябва да обръща специално внимание, като връзката между двете страни е от решаващо значение. Като се има предвид това, трябва да се признае, че Турция все още не отговаря на всички обективни критерии, които биха й позволили да се стреми към пълноправно членство в Съюза, както и че предприетите от нея наскоро реформи ще дадат резултати едва след известен период от време. Надявам се, че усилията на Турция за демократизация ще бъдат успешни и че каквато и форма да приемат бъдещите й отношения с ЕС, те ще стават все по-близки и задълбочени в името на взаимната изгода.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС започнаха през октомври 2005 г. и този процес все още продължава и е далеч т постигането на резултат в близко бъдеще. Европейският съюз, който е заинтересован от преследването на политика на добросъседски отношения, приветства тази интеграция на Турция като стратегически партньор. Независимо от всичко съществуват определени проблеми, създаващи пречки пред напредването на този процес. Първата от тях е незачитането на основните права, например свободата на словото, правата на малцинствата, и принципа на правовата държава. ЕС гледа на това като на неприемлива ситуация, която допълнително се влошава от турската окупация на голяма част територията на Кипър. Турция следователно трябва да предостави доказателства, че е в процес на промяна, особено като прилага законодателството така, както беше изменено през 2007 г., и като спазва изцяло ангажиментите си към ЕС. Гласувах в подкрепа на този доклад с надеждата, че турското правителство ще приеме одобрените препоръки колкото може по-скоро, тъй като народът на Турция ще е този, който ще се облагодетелства.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Армията на Турция е окупирала част от територията на държава-членка на ЕС – Република Кипър. Въпреки усилията на кипърското правителство за решаване на проблема и многократните прояви на добра воля, органите на Турция не показват никакви признаци, че са готови да отвърнат на тези усилия. Вместо това те следват политика на неизпълнение на резолюциите на ООН, политика на окупация и колонизация на северната част на острова. Това следва да заема централно място в настоящата резолюция. Резолюцията обаче остава безучастна към продължаването на това положение. Освен това в нея не се споменава нищо за репресиите срещу трудещите се, срещу синдикалистите и левите сили в Турция, а така също и по отношение кюрдското малцинство. Тези, които гласуваха в подкрепа на тази резолюция, са загрижени повече да призовават настоятелно Турция да „подкрепя прилагането на политиките и действията на ЕС в региона“ особено в областта на енергетиката, като подчертават „градивната ангажираност в подкрепа на усилията на трансатлантическите партньори в Афганистан и на Балканите“, наред с възстановяването на „тесните връзки с Израел“. Тези уточнения са показателни за по-дълбокото значение и значимостта на процеса на разширяване на ЕС, който в конкретния случай с Турция представлява налагане на желанията на силните в ЕС и на интересите, които обслужват.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Приветствам доклада на моя датски колега от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), г-н Oomen-Ruijten. Текстът на документа е много балансиран. В него са изтъкнати някои въпроси от решаващо значение, които предстои да бъдат решени като част от процеса на приближаване на Турция към Европейския съюз, като освен това се посочва как, наред с нерешения въпрос за арменския геноцид, е изцяло в ръцете на турските органи на властта да поемат отговорността за окупацията на част от остров Кипър и спора с Република Кипър, която е държава-членка от 2004 г.

Друг основен момент е диалогът между отделните религиозни общности, включително християнската общност и по-конкретно възможността тези общности да придобият правосубектност, за да могат да откриват и поддържат свои храмове. Мисля, че е настъпил моментът да изоставим лицемерието и да спрем да обвиняваме турския народ, тъй като от самото начало бяхме наясно, че препятствията ще бъдат трудни за преодоляване. Турция не е Европа, нито в културно отношение, нито географски, въпреки че има много силни търговски връзки с Европа. Поради тези причини мисля, че ще бъде по-полезно и удачно да установим привилегировано търговско партньорство, а не да настояваме за дългия и лъкатушещ път на присъединяването.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както неведнъж подчертавахме, преговорите за присъединяване на Турция към ЕС повдигнаха много въпроси. Това е процес, насърчаван от големите сили в ЕС, и не му липсват противоречия, тъй като целите му включват интеграцията на тази голяма страна в единния европейски пазар, контрол върху икономиката й и използването на геостратегическото й положение във връзка с Близкия изток, Кавказ и Централна Азия, и най-вече за достъп до и контрол върху енергийните източници и пазари на тези региони.

Нещо повече, резолюцията дава указания по този въпрос, като настоятелно призовава Турция да „подкрепя прилагането на политиките и действията на ЕС в региона“, особено в областта на енергетиката, като подчертават „градивната ангажираност в подкрепа на усилията на трансатлантическите партньори в Афганистан и на Балканите“, наред с възстановяването на „тесните връзки с Израел“.

Резолюцията пренебрегва репресиите срещу трудещите се, синдикалистите и левите сили в Турция, а така също и срещу турския народ. Що се отнася до Кипър, мнозинството в Парламента поддържа обичайната двусмисленост, макар и да не е ясно защо, при положение че Турция не е предприела никакви стъпки за признаване на Кипър, една държава-членка на ЕС, а продължава военната окупация на северната част на острова и заселва турски граждани, за да промени демографския баланс в нарушение на резолюции на ООН.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Големите групи нямаха смелостта да защитят в комисия собствените си политически възгледи относно присъединяването на Турция към Европейския съюз. В случая с левицата – за да се избегне разговорът за пълноправното членство в Съюза, а що се отнася до така наречените десни – те направиха удар. Те се спряха на обичайната безсмислена формулировка „процес с отворен край“ – с други думи, процес с несигурен край. Кой обаче желае да води преговори, които нямат ясно определени цели? Европейците, повечето от които са против това присъединяване, и чиито правителства, подобно на парламента отказват да се вслушат в тях, са третирани като глупаци. Парламентът, който всяка година изразява съжаление във връзка с факта, че Турция не изпълнява ангажиментите си, че реформите са бавни и че условията на жените и християнските малцинства се влошават, че Турция е в конфликт с държава-членка…

И която напълно се проваля в опитите си да се поучи от това! Турция и народът й също са обект на подигравка – с катастрофални дипломатически последствия, както неотдавна станахме свидетели по време на посещението на г-н Ердоган в Германия и визитата на г-н Саркози в Турция. Има ли Никола Саркози куража да се произнесе по твърденията за убежденията му: предпочита ли партньорство пред присъединяване? Ако е така, би трябвало да го заяви ясно и надлежно.

  Catherine Grèze (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Аз подкрепям преговорите и присъединяването на Турция към Европейския съюз, но само при условие, че се спазват човешките права и демокрацията. Затова гласувах за изменението, в което се предлага признаване на арменския геноцид - един важен исторически акт и предпоставка за присъединяването на Турция към Съюза.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като преговорите за присъединяване с Турция стартираха на 5 октомври 2005 г., след като Съветът одобри рамката на преговорите и тъй като започването на тези преговори беше началото на един дълъг процес с отворен край. Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, за поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, както и че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за модернизиране на самата Турция. Пълното изпълнение на всички критерии от Копенхаген в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г., продължава да бъде основата за присъединяване към ЕС, който е общност, основана на споделени ценности. Ще изброя само основните аспекти и приоритети на тази интеграция: изграждане на добросъседски отношения, развитие на сътрудничеството между ЕС и Турция, увеличаване на социалното сближаване и на благосъстоянието и изпълнение на критериите от Копенхаген.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Турция се стреми към членство в ЕС от 1960 г., но към настоящия момент разговорите за членството й са в застой. Турция трябва да се види в огледалото: тя не е приложила Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране от Анкара и не е признала Кипър. Нещо повече, тя трябва да проведе реформи в областта на гражданските права и правата на човека, преди да се присъедини към Съюза. Те включват свобода на вероизповеданието и признаване правата на жените. Това са фактите. Съюзът обаче също трябва да се види в огледалото. В ЕС има силна опозиция срещу Турция, основаваща се на предразсъдъци и страх от различието. Големите държави-членки, например Германия и Франция, се страхуват от Турция, която е голяма и влиятелна страна. Положението в Северна Африка за пореден път доказа, че Турция е умел актьор на сцената на международната политика. Всъщност Турция е по-умела от ЕС и отделните държави-членки.

От 90-те години на миналия век насам Турция изгражда добросъседски отношения и работи за стабилността в своя регион – по границите си с Европа, в Южен Кавказ, в Централна Азия и в Близкия изток. Младите хора в Северна Африка, които толкова горещо желаят реформите, са обърнали поглед към Турция. Турция е голям икономически фактор. За разлика от европейската икономика, икономиката на Турция е динамична и в процес на растеж въпреки икономическата криза и рецесията, поразила Европа и останалата част на света. Това не може да се пренебрегва.

  Sandra Kalniete (PPE), в писмена форма. – (LV) Днес, когато със затаен дъх и надежда наблюдаваме революциите, обхванали част от арабските страни, убеждението ми, че членството на Турция в Европейския съюз е геополитическа и стратегическа необходимост, става по-силно. Турция е демократична ислямска държава, която може да служи като пример за вдъхновение на други арабски държави, които желаят установяването на демократична система на управление, основаваща се на принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека, като в същото време запазват религиозните си ценности. Тревожи ме фактът, че изпращаме грешни сигнали на гражданите на Турция и така подсилваме влиянието на антиевропейските и ислямистките фундаменталистки сили. Трябва да признаем, че като постъпваме така, правим услуга и на онези, които не желаят да видят Европейския съюз като най-важния актьор на световната сцена. Трябва да погледнем истината в очите и да признаем, че Европа не може понастоящем да се конкурира по отношение на икономическото развитие със страни като Китай, Индия, и Бразилия. Като приемем Турция в нашия Съюз, ще станем по-големи и икономически по-силни.

Трябва също така да признаем значението на Турция като стабилизиращ геополитически фактор. От опита на Латвия знам, че преговорите за присъединяване представляват мощен инструмент за насърчаване на реформите и затова е важно ЕС да започне преговори с Турция по нови глави. Желанието на Турция да стартира преговорите с ЕС по въвеждането на безвизов режим е оправдано. Турското правителство направи големи крачки и затова бих искала да подчертая, че критиките в докладите на ЕС относно напредъка на Турция следва да съответстват на една обективна оценка на постиженията на тази държава.

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE), в писмена форма. – (RO) Турция постигна забележителен икономически растеж, което й даде възможност за десет години да се придвижи от 27-о на 16-о място в списъка на най-големите икономики в света. Тя е седмият по-големина търговски партньор на ЕС, а ЕС е основният търговски партньор на Турция. Приблизително 88% от преките чуждестранни инвестиции в Турция идват от държави от ЕС, което показва колко солидни са връзките ни. В политическо отношение Турция е пример за стабилност и демокрация за мюсюлманските страни. Трябва да се даде тласък на преговорите с Турция. Например струва ми се, че отварянето на преговорна глава 15, която е посветена на енергетиката, е важно, включително и за държавите-членки на ЕС. Стратегическото значение на Турция за енергийната сигурност на Съюза не трябва да се пренебрегва в момент, когато желаем да диверсифицираме източниците си на доставка, например чрез газопровода „Набуко“, който е хубав пример за това. Ето защо мисля, че Турция трябва да взема значително участие, дори преди присъединяването си, в енергийните проекти на ЕС и в регионалното сътрудничество в региона на Черно море и на Средиземно море.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който дава висока оценка на турските граждани и гражданското общество за оказаната подкрепа за по-нататъшната демократизация на страната и за ангажимента им за установяване на едно отворено и демократично общество, но същевременно отбелязва бавния напредък на Турция по отношение на реформите и напомня, че турското правителство се е ангажирало с провеждането на всеобхватни реформи, както с оглед на изпълнение на критериите от Копенхаген, така и в името на модернизирането на самата Турция, и призовава правителството да увеличи усилията си в тази насока.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D), в писмена форма. – (EL) Не е настъпила промяна през изминалата година в отношението на Турция към Европейския съюз и Кипър. Турските заселници и окупационни военни части все още са на острова. Важно е да се отбележи, че кипърските турци в окупираната част на Кипър провеждат демонстрации против Турция, като протестират срещу икономическите трудности, които изпитват поради присъствието на турската окупационна армия. В обръщение по повод демонстрациите на кипърските турци турският министър-председател Ердоган призна, че Турция е нахлула в Кипър в името на своите стратегически интереси.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Тази резолюция учи Турция на демокрация. Подобни поучения са неуместни. Само преди два месеца Парламентът приветства преговорите между Комисията и диктатора полковник Кадафи. А какво да кажем за интеграцията между Съюза и Турция?

Що се отнася до желанието да се привлече вниманието на страна партньор към необходимостта от разделение на властите, когато Парламентът не изисква подобно нещо в рамките на Съюза, това е всъщност непоносимо. Но има и нещо по-лошо: в този текст Турция е заплашена с прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС, ако не изпълни незабавно всички неолиберални догми на Съюза, като й се напомня и за критериите от Копенхаген. Всеки, който поне малко се интересува от европейците знае, че тази Европа трябва да бъде променена, преди да бъде разширявана. Аз съм против каквото и да е по-нататъшно разширяване преди спирането на социалния дъмпинг, но ще гласувам против този арогантен текст.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Възможността за присъединяване на Турция към Европейския съюз продължава да дава основания за големи резерви. Продължаващата турска окупация на част от Кипър, отказът й да отвори пристанищата и летищата си в региона, нарушаването на политическите, религиозните и етнически права на малцинствата, дискриминацията срещу жените, забраняването на политически партии и отменянето на закони, ограничаващи компетентностите на военните съдилища, са само част от примерите в това отношение. Но има и други големи проблемни въпроси. По-голямата част от територията на Турция географски не е в Европа. Турция има ислямска идентичност, която е много различна от юдео-христянската идентичност на повечето държави от ЕС, светският характер на страната се поддържа единствено с военна сила. Движението на хора от тази страна, която би имала най-голямото население в ЕС, би създало големи дисбаланси на трудовия пазар. Нищо от това не изключва признанието за усилията на Турция през последните години за изпълнение на определени критерии поставени от ЕС, като се отчита и безценната роля, която тази държава играе в рамките на НАТО. Уместно би било да се обмисли дали няма да е по-добре да се гарантира на Турция статут на привилегировано и преференциално партньорство с ЕС, вместо да се създават фалшиви очаквания и надежди за членство, което с оглед на фактите и обстоятелствата би било трудно постижимо.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Подкрепям присъединяването на Турция към ЕС и напредъка, постигнат от тази държава в името на добруването на гражданите й. Трябва да се отбележи обаче, че за да може Турция да се присъедини като държава-членка на ЕС, тя трябва да изпълни критериите от Копенхаген и задълженията си към ЕС като цяло и към държавите-членки поотделно – подобно на всяка друга страна кандидатка. Турция трябва да спазва международното законодателство и трябва да направи много повече по отношение на кюрдския въпрос, признаването на арменския геноцид и нормализирането на отношенията със съседните страни. В този смисъл Турция трябва да изтегли окупационната си армия от Република Кипър.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Считам, че евентуалното присъединяване на Турция е от първостепенна важност, ако Съюзът желае да засили политическото, стратегическото и икономическото си влияние на международно равнище. Интегрирането на тази страна в Европа ще бъде полезно за европейците поне толкова, колкото и за турския народ.

Не трябва да забравяме, че Турция е традиционно светска държава, че е силна и богата на човешки ресурси. Тя е вратата към пазарите и енергийните маршрути на Азия и Близкия изток. Освен това е напълно надежден партньор в НАТО. Някои усилия, положени от турските органи на властта по отношение на зачитането на правата на човека, заслужават да бъдат отбелязани. Следователно приемането на промените в конституцията е стъпка в посоката на демократичните норми необходими за присъединяването.

Независимо от всичко, въпреки че новите закони за радиото и телевизията са навременни постижения, свободата на изразяване и по-конкретно свободата на пресата, остават причина за безпокойство. По подобен начин решаването на кипърския въпрос е предварително условие за постигането на какъвто и да е напредък в процеса на присъединяването.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Присъединяването на Турция към ЕС не е част от стратегическите интереси на ЕС, докато Турция не признае геноцида над арменците и не изтегли армията си от Кипър. Гласувах против резолюцията като цяло и против множество отделни будещи отвращение точки.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът за напредъка по преговорите за присъединяване на Турция е отново повече от отрезвяващ. Предвид обстоятелствата обаче какво друго би могло да се очаква? Турция не е европейска страна – географски, културно и исторически – и поради тези причини има различен подход към много въпроси. С оглед на това винаги ме е учудвало как Парламентът успява да изготви подобни политически коректни и позитивни резолюции по темата. Никога не се разрешава да се каже истината, а думите с ясен смисъл трябва да се избягват, ако изобщо са възможни. Наистина е време да излезем на чисто с Турция. Турците трябва ясно да разберат, че са наши приятели и партньори в много области, но присъединяването им към Европа е просто невъзможно.

Водените от разума сили в Турция отдавна са разбрали, че присъединяването към Европейския съюз не е най-смислената цел за тях. С оглед на своето местоположение и многостранни връзки с тюркските народи в Кавказ и с арабите, Турция придобива важна стратегическа позиция в Близкия изток. Европейският съюз следва да вземе под внимание това и да признае Турция за важен стратегически партньор на международната сцена.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Питам се как е възможно в този доклад да не се споменават редица фундаментални въпроси по отношение на Турция, и преди всичко катастрофалното положение в Кипър. В северната, контролирана от турците част на острова, системното нарушаване на основни права е често срещано явление, а Турция се стреми да основе още селища на заселници, което очевидно няма да допринесе за мирния процес, който очакваме с надежда.

Друг основен въпрос, който ме учудва и на който не е обърнато достатъчно внимание, е упоритият отказ на Турция да признае геноцида над арменците през миналия век. Поради тези и други причини аз гласувах против доклада, така както оставам твърдо и непоколебимо срещу възможното бъдещо присъединяване на Турция към Европейския съюз.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Европейският съюз се нуждае от Турция и Турция се нуждае от Европейския съюз. Това е важно не само от гледна точка на търговията и икономическите връзки и инвестициите. Преди близо сто години Турция се обръща с лице към Европа и тя може и трябва да се превърне в мост свързващ нашия континент с мюсюлманския свят. За съжаление трябва да признаем, че преговорите за присъединяването на Турция към ЕС забавиха темпото си. Европейският съюз изчаква да забележи напредък, особено по отношение на правата на човека, равнопоставеността между социалните полове, защитата на свободата на изразяване, свободата на пресата и свободата на вероизповедание. Нормализирането на отношенията с Кипър е друг важен въпрос. Този конфликт трябва да бъде решен по начин, който е благоприятен и за Турция, и за Кипър. Нужно е да намерим мирно решение на този конфликт.

Събитията в Северна Африка разкриват важния принос на Турция за разпространяване на стабилността и демократичните ценности. Народите на Либия, Египет и останалите арабски страни гледат на Турция и на ЕС като на пример за следване. Гласувах в подкрепа на доклада, защото е добре балансиран. Той отразява добре състоянието на интеграцията на Турция в ЕС през 2010 г. Винаги със бил съгласен с членството на Турция. Тази държава обаче ще трябва да приложи Допълнителния протокол от Споразумението за асоцииране от Анкара и да направи повече, особено по отношение на малцинствата, жените, свободата на пресата и принципа на правовата държава.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента относно доклада за напредъка, осъществен от Турция през 2010 г. От годишния доклад на Комисията се вижда, че модернизирането на Турция към една демократична и плуралистична система е бавен и болезнен процес, но че турското правителство, гражданите и гражданското общество работят за това. Вътрешнополитическите боричкания по повод на реформите не правят по-лесен пътя за постигане на европейските норми, но разкриват, че наистина има ангажимент за извършване на промяна и модернизация. Неотдавнашните събития в региона на Средиземноморието показват колко е важно да се оценяват реформите и ситуацията последователно и от всички страни, като се избягва прекаленото опростяване.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента относно доклада за напредъка, осъществен от Турция през 2010 г. Наред с другото той съдържа и важен призив към турското правителство за прилагане на сключените двустранни споразумения за реадмисия до влизането в сила на Споразумението за реадмисия между ЕС и Турция. Този призив става още по-ценен с оглед на последните събития в Северна Африка, които поставят Гърция в центъра на имиграционната вълна. Това е време, когато независимо кои сме и в каква позиция сме, е необходимо да обърнем внимание на опасностите на имиграцията, с които може да се сблъскаме. Не можем просто да стоим и гледаме нещата, които стават. Като страна кандидатка Турция следва да си сътрудничи с ЕС така че заедно с Гърция и останалите държави-членки да можем да възпрем потока от имигранти опитващи се да влязат нелегално в ЕС.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Предложението за резолюция относно Турция обръща внимание на положението с правата на човека. Според проекта на доклад трайният застой в отношенията между Турция и Кипър, нездравият диалог между политическите партии, подкопаването на свободата на пресата, правата на жените и другите основни права са част от факторите, допринесли за забавяне на темпа на преговорите за присъединяване. На преговорите се гледа като на „дълъг процес с отворен край“. Мисля, че присъединяването на Турция към ЕС трябва да се разглежда като стратегически полезно и за двете страни: ЕС и Турция. Затова аз призовавам турското правителство да ускори процеса на реформи, за да изпълни критериите за присъединяване изцяло.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на сближаване на Турция с целите на Европейския съюз продължава вече дълго време и няма да приключи скоро. Поради това винаги съм поддържал задълбочаването на отношенията между ЕС и Турция чрез постепенно установяване на сътрудничество в различни области. Считам, че създаването на дългосрочни очаквания за интеграция не е позитивно както за ЕС, така и за Турция.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Независимо от споменатия при разискванията напредък и „отварянето“, остават проблеми по отношение на жените, малцинствата, свободата на изразяване на мнение и свободата на пресата, социалните диспропорции, бедността, правата на детето, образованието, независимата съдебна система и намесата на армията в политиката.

Комисията на ЕС отбелязва, че въпреки напредъка в областта на законодателството „висши представители на въоръжените сили направиха някои изявления по въпроси извън своята компетентност, по-специално по съдебни въпроси“. Комисията направи следното заключение по отношение на съдебната система: „Разследванията по някои придобили известност дела продължават да будят тревога. Това показва, че е необходимо да се подобри работата на полицията и жандармерията, но също и работните взаимоотношения между полицията и жандармерията от една страна и съдебната власт от друга“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Все още съществуват много нерешени въпроси във връзка с напредъка на Турция в преговорите за присъединяване към ЕС.

Преди всичко продължаващият дълго време проблем в Кипър трябва да бъде решен от гръцката и турската кипърски общности, при което да се договори и изтеглянето на турските войски. В момента тези преговори се намират на особено деликатен етап. От друга страна, отново трябва да изразим сериозни съмнения по отношение на културната среда в самата Турция, която е тясно свързана с ислямските традиции и е твърде отдалечена от европейските католически християнски основи.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Въпреки че в доклада силно се критикуват позициите на Турция, остава ясно намерението тя да се присъедини към Европейския съюз. Не можем да подкрепим това по много причини, които показват, че тази страна няма нищо общо с другата част на Европа: географското разположение, религиозните вярвания, милитаристичното решение да продължи окупацията на част от Европейския съюз в северен Кипър, влошаването на свободата на пресата, ограничаването на свободата на изразяване на мнение, дискриминацията въз основа на религията и нарушаването на правата на жените още повече отдалечават Турция от Европа.

И до днес другите религии, освен исляма, не могат да разкриват и притежават действащи храмове, да обръщат в своята вяра, да имат духовенство и да представляват правни субекти. Турското правителство не желае да се съобразява с важните договори и протоколи на Европейския съюз и не сътрудничи достатъчно по отношение на контролирането на незаконната имиграция. По тези причини гласувах против доклада.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Винаги съм поддържал присъединяването на Турция към Европейския съюз, при положение че спазва критериите от Копенхаген и възприеме по подходящ начин правната рамка на общността. Днес гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно доклада за напредъка на Турция. Резолюцията дава израз на ясно и балансирано политическо послание в навечерието на предстоящите парламентарни избори. Турция предприема значителни действия по пътя към своето членство, включително частични промени на своята конституция, граждански контрол над армията и частични реформи на съдебната система. Необходими са обаче още мерки. Несъмнено трябва да се ускори и темпото на въвеждането им. Европейският парламент изтъква, че решаващо значение има по-пълното гарантиране на правата на човека, включително тези на жените и малцинствата, както и на независимостта на съдебната система. Допълнително трябва да се наблегне върху гарантирането на свободата на изразяване на мнение и по специално свободата на пресата, която неотдавна отново беше подложена на натиск в резултат от арестите на журналисти. От друга страна е необходимо Турция да бъде насърчавана да поеме ролята на положителен пример в процеса на демократизация на арабския свят. Поради това може само да се съжалява, че все още някои от критичните глави в преговорите за присъединяване се блокират от различни държави-членки.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада, който отбелязва извършените в Турция конституционни промени, но същевременно обръща внимание и на областите, в които все още има проблеми, например неприлагането на протокола от Анкара. Насърчавайки Турция да продължи с провеждането на реформи, Европейският парламент се надява да се подобри спазването на правата на човека и законите за равенството, което би било в интерес на гражданите на Турция.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) В доклада за напредъка на Турция много ясно са посочени слабостите, проявили се в процеса досега. Турция определено изостава от очаквания напредък. Също така не трябва да се правят отстъпки по въпроса за присъединяването, както призовават Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и Групата на зелените / Европейски свободен алианс. Във връзка с това изявите на г-н Ердоган в Германия, когато призова турците в Германия да се деинтегрират, трябва да се разглеждат в критична светлина. Подобни изказвания не подкрепят доброто сътрудничество и са пренебрежителни по отношение на усилията на Германия и Съюза. Освен това все още има много да се желае относно свободата на пресата и решаването на кипърския проблем.

  Geoffrey Van Orden (ECR), в писмена форма. – (EN) Последователно съм поддържал и поддържам процеса на присъединяване на Турция, въпреки че добре разбирам сериозните проблеми, които трябва да намерят решение. Докладът за напредъка на Турция през 2010 г. е добре балансиран документ и аз го подкрепих при гласуването, въпреки че имам някои резерви — не на последно място по кипърския проблем, във връзка с който за мое съжаление измененията, призоваващи Съвета на ЕС да изпълни обещанието си за прекратяване на изолацията на Северен Кипър, не бяха приети при гласуването. Турция има основна роля като врата между Запада и Изтока и ние следва да изпращаме позитивни и добри послания.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на Турция през 2010 г., който очевидно е отрицателен. Според доклада през последните пет години Турция почти не е постигнала заслужаващ внимание напредък в процеса на реформите или при изпълнение на критериите за присъединяване към ЕС. Все още съществуват сериозни слабости в областта на правата на човека, свободата на пресата, свободата на изразяване на мнение и правата на жените. Като член на Контактната група на високо равнище за връзка с турската кипърска общност в северната част на остров Кипър добре знам, че същото се отнася и за нерешения проблем в Кипър.

  Joachim Zeller (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, но само защото в него ясно се посочва, че няма напредък в преговорите за присъединяване на Турция. Дори обратното — всъщност има застой или дори връщане назад по отношение на спазването на гражданските права и правата на човека, свободата на религиозните убеждения, на събранията и на пресата, както и по проблема в Кипър. На практика насоката на новата турска външна политика, например по отношение на Иран и Сирия, поражда съмнения дали министър-председателят на Турция г-н Ердоган действително сериозно говори за сближаване с Европа. Освен това остава неясно как се изразходват плащаните на Турция милиарди евро под формата на предприсъединителна помощ. От всичко това може да се направи само един извод — че преговорите за присъединяване трябва да бъдат прекъснати. Турция остава един от най-важните партньори на ЕС. Идеята за нейното пълно членство обаче става все по-илюзорна.

Предложение за резолюция B7-0157/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям тази резолюция, защото съм убеден, че за Европейския съюз Черна гора трябва да се превърне в образец за успех на Балканите, тъй като отговаря на всички условия, определени от Комисията, за започване на процеса на присъединяване. Изпитвам обаче загриженост по повод на съществуващата все още в много области корупция, особено в строителството, приватизацията и сектора на обществените поръчки, а също и – което е още по-сериозно – дискриминация срещу малцинствата и най-уязвимите групи. Независимостта на медиите също следва да бъде въпрос, будещ загриженост.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция относно процеса на европейска интеграция на Черна гора. Европейският парламент одобрява реформите, проведени от Черна гора, и приветства напредъка, постигнат в процеса на европейска интеграция. На 17 декември 2010 г. Европейския съвет взе решение за предоставяне на Черна гора на статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз. Споделям изразеното в резолюцията съжаление за отделянето на статута на страна кандидатка от правото за откриване на преговори. Важно е решението за тяхното започване да не бъде неоснователно или прекомерно дълго отлагано. Очаквам преговорите да започнат най-късно след публикуването на доклада на Комисията относно напредъка през 2011 г., при условие че Черна гора постигне добър напредък по отношение на критериите, определени от Комисията.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз горещо подкрепя напредъка, постигнат в процеса на разширяване, но отбелязва, че повечето от засегнатите държави все още са изправени пред сериозни предизвикателства. Тази резолюция е относно Черна гора. Подкрепих я, тъй като считам, че е добре балансирана: тя подчертава факта, че Черна гора е постигнала реален напредък – по отношение не само на икономиката, но и на борбата с корупцията. Черна гора, разбира се, трябва да продължи да полага усилия; същевременно считам, че е съвсем правилно да й се предостави официален статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Европейският съвет отново потвърди, че бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз и че растежът и стабилността на този регион са от особено значение. Съдейки по напредъка, постигнат от Черна гора в различни области, очевидно държавата има сериозно отношение към подготовката за процеса на европейска интеграция. Правителството и опозиционните партии в Черна гора постигнаха общ консенсус по отношение на европейската интеграция и й придадоха първостепенно значение. Докладът посочва също и че Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) функционира добре в Черна гора и че е постигнат значителен напредък в реформирането на съдебната система и администрацията. Черна гора постига успехи в своя ангажимент по отношение на регионалното сътрудничество; тя е конструктивен регионален партньор и играе стабилизираща роля в региона на Западните Балкани.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът излага причините, поради които Обединена Европа не би следвало да желае Черна гора да се присъедини към Европейския съюз. Ширещата се корупция, продължаващите случаи на сериозна социална дискриминация срещу жените и някои групи на етническите малцинства; стандартите на медиен плурализъм, неотговарящи на европейските равнища, и здраво установеното присъствие на организираната престъпност в икономическия и политическия живот на държавата.

Освен това, не мога да подкрепя дори основната позиция на Съвета по отношение на присъединяването на балканските държави към ЕС. От политическа и стратегическа гледна точка е абсурдно е да се мисли за Обединена Европа като за неизбежна съдба на държавите от бивша Югославия. Изглежда, че неотдавна натрупаният опит не се отчита на най-високите равнища на нашите институции. Старанието на всяка цена да се ускори разширяването, включително и чрез присъединяването на икономически слаби и политически нестабилни държави, със сигурност не е помогнало за утвърждаването на европейския проект. Всъщност това отслаби неговата структура, забави процеса на вземане на решения и усложни развитието на общите политики в области, които са от решаващо значение за живота на нашия континент.

Ето защо гласувах „против“ този доклад, който, въпреки че изтъква многото проблеми в процеса на присъединяване на Черна гора, поддържа основната идея да се предостави на тази държава възможност за присъединяване към ЕС.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам загрижеността и поетия ангажимент, демонстрирани от правителството и опозиционните партии на Черна гора по отношение на европейската интеграция. Резултатите от този процес са институцията на правната и конституционната рамка на държавата, която е почти завършена, заедно с предприетите икономически реформи. Въпреки това има редица проблеми, които се нуждаят от преодоляване, включително корупцията, организираната престъпност, дискриминацията и свободата на печата. Бих искала да призова тази държава да продължи по същия път, който, надявам се, скоро ще доведе до започване на процеса на преговори.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Черна гора показа, че иска да продължи по пътя на своя европейски избор. Приветствам решителността на нейното политическо ръководство и промените, които бяха извършени в тази държава, за да бъде приведена в съответствие е европейските норми, особено по отношение на демокрацията, правата на човека и зачитането на принципа на правовата държава.

Въпреки отбелязания напредък, все пак е ясно, че на държавата предстои да извърви още път, преди да стане достойна да се присъедини към Европейския съюз. Надявам се, че решителността на Черна гора ще продължи да се чувства осезаемо и че, вместо само привидно и формално да се присъедини към ЕС, Черна гора ще подобри условията на живот на своите граждани и функционирането на своите институции, така че да се превърне в процъфтяваща държава.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейските институции неколкократно признаха стратегическия си интерес към разширяване на Европейския съюз на Балканите. Присъединяването на нови държави зависи от редица фактори. Първият от тях е интересът, проявен от държавата, последван от обещание да зачита набор от основни права на гражданите. Тъй като Република Черна гора заяви своя интерес към членство в ЕС, на 17 декември 2010 г. Съветът реши да предостави на тази държава статут на страна кандидатка. Всъщност, както е посочено в доклада, Черна гора е осъществила редица реформи, особено в процеса на установяване на нова правна и конституционна рамка, както и в борбата с корупцията. Независимо от това има области, в които трябва да се постигне по-голям напредък, като например свобода на печата и зачитане на дейността на неправителствените организации. Гласувам в подкрепа на тази резолюция на Парламента относно процеса на интеграция на Република Черна гора, която препоръчва да бъде ускорен процесът на интеграция. Бих искал да призова черногорските органи на управление да продължат да полагат усилия за постигане на поставените цели, тъй като тази държава е важен съсед за ЕС, с когото искаме да си сътрудничим.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В случая с Черна гора става ясно, че посоката и значението на процеса на разширяване на Европейския съюз имат предназначението да задоволяват плановете на великите сили на ЕС и техните интереси, служещи на големите им корпорации – а именно, разрастване на пазарите, достъп до и контрол над геостратегически райони и ръчен труд, който може да бъде експлоатиран и използван за по-нататъшно обезценяване на работната сила в държавите-членки на ЕС като цяло. Тъй като най-отдалечените региони, създадени в резултат от последователните процеси на разширяване, вече са с изчерпани ресурси, е важно да се създадат нови такива региони. Много обещания се дават днес на народа на Черна гора, както бяха давани на други в миналото и както се дават сега. Цената обаче е висока и е разкрита само отчасти. В този конкретен случай е важно да не забравяме, че процесът на разпадане на Югославия беше осъществен от НАТО и силите на ЕС, които днес се стремят да привлекат Черна гора за присъединяване към ЕС, който е наследник на този процес.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Изправени сме пред поредния етап от процеса на пълно разпадане на Югославия и онова, което е останало от нея. Сега е ред на Черна гора. Основните сили на НАТО и Европейския съюз, след като наложиха на Югославия задушаващи икономически и финансови мерки, с подкрепата на Международния валутен фонд и Световната банка, подкрепиха етническото разделение, което предизвика война и прибързаното създаване на нови „суверенни държави“.

Бъдещата интеграция на Черна гора в ЕС е следствие от този процес и нападките срещу достиженията на социализма, с цел задоволяване на интересите на заинтересуваните икономически и финансови групировки чрез експлоатация на работна сила, чрез пазара и чрез геостратегическото разположение и природните ресурси на тези държави.

Сега обещанията са огромни. Европейският съюз примамва с милиони евро и т.нар. „помощ“ и развитие. Колко ще струва това обаче и кога ще пристигне, ако изобщо стане нужно?

Опитът ни в 25-годишния процес на капиталистическа интеграция на Португалия в ЕС показва, че обещаният напредък никога не се постига. Постига се крах на производството и заетостта, експлоатация на работниците, унищожаване на сектора на обществените услуги, дългове и зависимост. Ето защо имаме своите съмнения по отношение на този процес.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Процесът на разширяване на Европейския съюз продължава изключително по географски признак и както вече заявих в тази зала, Съветът бърза да предостави статут на страна кандидатка за членство, преди въпросните държави да са постигнали стандарти за качество на демокрацията, които поне да се доближават до едно основно задоволително равнище. Корупция, контрабанда, организирана престъпност и нарушения срещу свободата на печата са само част от факторите, които ме навеждат на мисълта, че Черна гора е все още далече от Обединена Европа. Тези причини наистина изглеждат достатъчни да не подкрепим тази резолюция, която чертае насоките за европейско бъдеще на Балканите без оглед на осезаемите проблеми на този регион.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Решението да се предостави на Черна гора статут на страна кандидатка за членство в ЕС беше предимно политическо. На Черна гора навярно щеше да се наложи да чака по-дълго за този статут, ако случаят й не беше разгледан едновременно във връзка с този на Албания. Сравнението обаче работи в полза на Черна гора, разбира се. Независимо от това, много от възраженията бяха насочени към „отложените задачи” на Черна гора от един годишен доклад за следващия, а от съобщението на Комисията виждаме, че политизирането на държавния бюрократичен апарат, организираната престъпност и проблемите с независимостта на съдебната система и околната среда са вече „обичайни характеристики“. Не се наблюдава никакъв съществен напредък по отношение на борбата с вездесъщата корупция. Не бива да подценяваме това. При дадените обстоятелства следователно е добро решение да се предостави на Черна гора статут на страна кандидатка, без да се определя краен срок за началото на преговори за присъединяване. Европейският съюз възприе подобен подход към Бивша югославска република Македония през 2005 г. Разликата се състои в това, че преодоляването на бариерата пред Бивша югославска република Македония изисква съгласието на две държави. Междувременно съдбата на Черна гора е изцяло в собствените й ръце. Предполагам, че всичко това е било заявено съвсем ясно по време на неотдавнашния диалог между Херман ван Ромпьой, Жозе Мануел Барозу и Йежи Бузек с новия политически ръководител на Черна гора, Игор Лукшич, най-младия министър-председател на света. Никой не обича твърде дълго да го водят за носа. Това се отнася и за една държава, която, въпреки факта, че не е част от ЕС, използва еврото като своя национална валута вече много години.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, защото правителството и опозиционните партии в Черна гора постигнаха общ консенсус по отношение на европейската интеграция и й придадоха първостепенно значение, което доведе до постигането на добър напредък в процеса на реформиране, започнал от момента на независимостта на държавата. Приветствам факта, че на Черна гора беше предоставен статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз, а на черногорските граждани беше предоставена възможност за безвизово пътуване (пълно либерализиране на визовия режим) в Шенгенското пространство на ЕС. Приветствам факта, че процесът на установяване на правна и конституционна рамка на държавата е почти финализиран и е постигнат добър напредък в посока приемане на важно законодателство в областта на борбата срещу корупцията, както и напредък в реформирането на съдебната система. Има обаче необходимост от по-нататъшни реформи на публичната администрация, от укрепване на човешките ресурси на равнище местна администрация и от борба срещу организираната престъпност и най-вече прането на пари и контрабандната дейност. Медийният сектор трябва да е в състояние да функционира, без върху него да бъде упражняван политически натиск, и е необходимо да се гарантира независимостта на регулаторните органи.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която насърчава интеграцията на Черна гора в системата на Европейския съюз, тъй като всички сме свидетели как тази държава постигна забележителен напредък към възприемането на подходящи процедури и инструменти.

Това са необходими стъпки не само за присъединяването към ЕС, но също и за предоставянето на съдебна, гражданска и социална структура на една държава, която трябва да се развива в съответствие с разпоредбите и с оглед на общия растеж и различните административни равнища.

Черна гора вече е започнала важни реформи, които се движат в правилната посока. Това включва също и създаването на административна структура, способна за в бъдеще ефективно да разходва средствата от структурните фондове, което ще донесе огромни ползи за тази държава.

Преди началото на така очакваните преговори, заедно с много колеги се надявам да създадем за гражданите на Черна гора подходяща среда, свободна от корупция и бликаща от инициативи за демократичен растеж.

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, имаща за цел да се признае напредъкът на Черна гора към европейската интеграция и да се изтъкнат останалите цели, които трябва да се постигнат за благоденствието на нейния народ. Когато резолюцията беше в комисията по външни работи, внесох предложения за изменение, засягащи ефективността и предвидимостта на съдебната система. Публикуването на всички съдебни решения и унифицирането на юриспруденцията следва да бъдат приоритети с цел гарантирането на обществено доверие и предвидима съдебна система. Необходимо е също така и отпускане на повече финансови средства, за да могат съдилищата да работят бързо и ефективно, и предприемане на последователни мерки за обучение на магистрати. Трябва да се изготви оценка на въздействието и резултатите от отпускането на финансови средства от ЕС за реформата на съдебната система и за борбата срещу корупцията. Последователността в зачитането на принципа на правовата държава от страна на цялата нация е от жизненоважно значение за нейната способност за постигане на напредък в политически и демократичен план.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който приветства общия консенсус и първостепенното значение, придадено на европейската интеграция от страна на правителството и опозиционните партии в Черна гора, което доведе до постигането на добър напредък в процеса на реформиране, започнал от момента на независимостта на страната, и който приветства новото политическо ръководство в Подгорица и насърчава новото правителство да продължи процеса на европейска интеграция на Черна гора и да ускори реформите, водещи до изпълнение на критериите от Копенхаген. Докладът приветства и решението на Европейския съвет от 17 декември 2010 г. за предоставяне на Черна гора на статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз, но независимо от това изразява съжаление за отделянето на статута на страна кандидатка от правото за откриване на преговори и изтъква, че решението за тяхното започване не следва да бъде неоснователно или прекомерно дълго отлагано, и очаква преговорите да започнат най-късно след публикуването на доклада на Комисията относно напредъка през 2011 г., при условие че Черна гора постигне добър напредък по отношение на критериите, определени от Комисията.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Тази резолюция е в подкрепа на задължението на гражданите на Черна гора да изпълнят критериите от Копенхаген и да ускорят процеса на приватизация. Съюзът беше сведен до агресивна и претенциозна либерална доктрина. Не искам да участвам в това и ще гласувам „против“ резолюцията.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Като страна кандидатка за членство в ЕС, Черна гора показа своето желание и готовност да следва своя избор, Обединена Европа, чрез решителността на своето политическо ръководство и промените, осъществени напоследък в тази държава с цел нейното приближаване до европейските изисквания, особено по отношение на демокрацията, зачитането на правата на човека и на принципа на правовата държава. Въпреки постигнатия напредък, това все още не е достатъчно и Черна гора трябва да продължи да полага усилия, за да стане достойна да влезе в Европейския съюз. Надявам се, че тази решителност ще продължи да дава плодове и че присъединяването към ЕС ще се превърне в реалност, така че Черна гора да може да осигури на своите граждани по-добри условия на живот и да подобри функционирането на своите органи на управление с цел все по-голямото усъвършенстване на държавата.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Подкрепям започването на преговори за присъединяването на Черна гора към Европейския съюз също както подкрепям и разширяването по принцип. Независимо от това не бях в състояние да гласувам в подкрепа на тази резолюция, тъй като Комисията изисква от Черна гора поредица от реформи, които са в съответствие с неолибералната политика на ЕС, като например приватизация на публичния сектор и привеждане на образователната система в съответствие с Болонския процес. Поради всички изброени причини, не гласувах в подкрепа на доклада, а се въздържах.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) От придобиването на своята независимост през 2006 г. насам Черна гора ясно показва своето желание да се присъедини към Европейския съюз: еврото беше официално прието през 2006 г., а Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) е в сила от 1 май 2010 г. Членството на Черна гора в ЕС ще донесе на държавата по-голяма политическа, икономическа и социална стабилност и ще повиши стабилността на балканския регион. Всъщност поздравявам Черна гора за усилията й да се превърне в конструктивен партньор в областта на регионалното сътрудничество, очевидно в резултат на разнообразните регионални споразумения, които тя сключи със съседни на нея държави, в областта на реадмисията и екстрадирането, а също и съдебни и полицейски споразумения. Укрепването на мира и стабилността е благоприятно не само за региона, но също и за Европа като цяло.

Затова призовавам преговорите за присъединяване да започнат възможно най-скоро, особено след като в края на декември 2010 г. Европейският съвет предостави на Черна гора статут на страна кандидатка. Усилията на Черна гора да изпълни критериите за присъединяване вървят добре, въпреки че все още има необходимост от постигане на съществен напредък, по-специално по отношение на корупцията и организираната престъпност, свободата на информацията и равенството между половете.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Въпреки че комисията по външни работи приветства решението на Европейския съвет за предоставяне на Черна гора на статут на страна кандидатка, все още са налице сериозни проблеми по отношение на корупцията, особено в строителството, приватизацията и сектора на обществените поръчки. Все още има и проблеми с малцинствата и уязвимите групи. Би било правилно да се осъществи надзор над изпълнението на препоръките на Парламента, отправени към Черна гора, и ако тези препоръки бъдат изпълнени, считам, че присъединяването на държава като Черна гора може само да бъде от полза за ЕС.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Има едно постоянно напрежение, което невинаги може лесно да бъде уталожено, между зачитането на правата на човека и някои други национални интереси (навярно с военен или икономически характер). Дори Съединените щати и Европейският съюз от време на време прекрачват тази деликатна граница, както може да се види от нарушенията на гражданските свободи и защитата на данните в контекста на борбата с тероризма. Ето защо Европейският съюз трябва да защитава по-решително и последователно правата на човека вътре в и извън границите на Съюза. С думите „извън границите на Съюза“ имам предвид по-специално закрилата на християнските малцинства в ислямските и азиатските държави. Затова гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Днес Европейският парламент прие резолюцията относно процеса на европейска интеграция на Черна гора. Разширяването на ЕС и присъединяването на Западните Балкани беше потвърдено още през 2003 г. в Атина, поради което Парламентът изрази надеждата, че преговорите за присъединяване ще започнат преди края на тази година. В резолюцията вниманието е насочено към същественото подобрение в политическото и социалното положение на Черна гора, също и към положителния подход на Черна гора към европейската интеграция.

За съжаление Черна гора все още не е преодоляла проблема с корупцията и организираната престъпност. Според мен друг много важен, но засега също нерешен проблем е въпросът за дискриминацията срещу етническите групи и срещу жените, които са недостатъчно представени в процесите на вземане на решения и в публичната администрация. Друга позитивна характеристика е борбата на държавата с цензурата и усилията й за гарантиране на свобода на изразяване. Въпреки това все още се съобщава за случаи на нападение срещу журналисти и активисти.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Европейската интеграция е главната движеща сила в основата на напредъка на Черна гора. Тази държава постигна много през последните 12 месеца, като успешно приложи структурни и икономически реформи и води ефективна борба с корупцията и организираната престъпност. Етническите малцинства водят мирно съвместно съществуване в Черна гора и държавата успешно насърчава добри междусъседски отношения. Затова Европейският съюз и Черна гора подписаха Споразумение за стабилизиране и асоцииране. Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като тя правилно посочва по-нататъшни стъпки за реформиране на Черна гора. Трябва да се постигне напредък в укрепването на принципа на правовата държава, да се продължи с провеждането на административните реформи, да се повиши капацитетът на държавните служители, да се измени законът за изборите, да се укрепи гражданското общество и независимите медии. За държавата е важно да запази своя устрем и да продължи работата, която е започнала.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) През декември 2010 г. Черна гора стана една от държавите с официален статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз, но все още не е определена дата за започването на съответните преговори. Подкрепям духа на резолюцията по отношение на това, че поздравява правителството на Черна гора, като се има предвид приоритетът, даден на реформите, свързани с процеса на интеграция, и въпреки проблемите, чакащи своето решение, изразява надежда за започването на официални преговори в рамките на тази година. По отношение на приближаването на Балканите към Европейския съюз, Черна гора е държавата, предлагаща най-добрите социални и политически условия. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като мисля, че присъединяването към Европейския съюз на Черна гора и на останалите балкански държави е от основно стратегическо значение за Европа по отношение на стабилността на самия регион, на неговото развитие и на ресурсите, които предлага.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Оценявам усилията, положени от Черна гора, особено по отношение на правните реформи, борбата с корупцията и борбата с различните форми на дискриминация, но бих искал да подчертая, че тази работа трябва да продължи по-интензивно. Все още е налице широк кръг от проблеми, изискващи специално внимание. Имам предвид по-конкретно икономическите проблеми и необходимостта от осъществяване на нови структурни промени, въпреки успеха на икономическите реформи, застрашен от финансовата криза. Бих искал да добавя още една заключителна забележка относно един въпрос, много важен според мен: необходимостта от подобряване на качеството на законодателството, изготвяно в Парламента.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Общо взето, докладът е добре изготвен и балансиран. Той разглежда всички свързани с темата области на политиката. Черна гора, която придоби статут на страна кандидатка през декември 2010 г., все още очаква началото на преговорите. Докладът изразява критично отношение към този факт в параграф 2: „изразява съжаление за отделянето на статута на страна кандидатка от правото за откриване на преговори и изтъква, че решението за тяхното започване не следва да бъде неоснователно или прекомерно дълго отлагано“. Докладчикът очаква преговорите да започнат най-късно след публикуването на доклада на Комисията относно напредъка през 2011 г. Има изразени интересни идеи относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) (параграф 5), корупцията (параграф 8), свободата на информацията (параграф 10), организираната престъпност (параграф 14) и борбата с дискриминацията (параграфи 17–22). Много параграфи са посветени на въпроса за борбата с дискриминацията и засягат всички свързани с нея аспекти като ромите, ашкалите и египтяните (параграфи 17 и 22), представителите на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност (параграф 17), жените и домашното насилие (параграфи 17–19), етническите проблеми (параграф 21) и гражданското общество (параграфи 5, 10, 23, 24 и 32). Като цяло докладът има много положително отношение към ролята на организациите на гражданското общество и посвещава на този въпрос редица параграфи. Най-важни от тях са параграфи 23, 24 и 32.

В тези параграфи докладът „отново заявява колко са важни за демокрацията активните и независими организации на гражданското общество“ и „насърчава правителството на Черна гора да работи в тясно сътрудничество и при редовно провеждане на диалог с НПО“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Още с придобиването на официален статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз на 17 декември 2010 г., правителството на тази държава незабавно даде приоритет на реформите, ускоряващи процеса на европейска интеграция.

Все още са налице проблеми за решаване, като например измененията към правната рамка относно изборите и реформирането на правната система и системата на публичната администрация, но докладът ясно посочва, че Черна гора постига напредък. Италия изцяло подкрепя европейските стремежи на тази държава, тъй като счита, че присъединяването на Черна гора и на Западните Балкани към ЕС е в съответствие с един от основните стратегически интереси на Европейския съюз по отношение на това, че насърчава стабилността, регионалното сътрудничество и развитието в един географски регион на нашия континент, който е от решаващо значение.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която взема предвид предоставянето на Черна гора на статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз. Резолюцията изтъква и проблемите с равенството и корупцията в Черна гора, които трябва да бъдат преодолени, и призовава за предприемане на мерки за борба с тези проблеми.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото докладът съвсем ясно посочва, че след получаването на своята независимост през 2006 г., Черна гора е постигнала значителен напредък в процеса на осъществяване на вътрешни реформи. Не бива обаче да си затваряме очите за факта, че както винаги, налице са сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност, свободата на изразяване и дискриминацията. Независимо от това, същевременно докладът обяснява, че правителството на Черна гора е подготвено да се справи ефективно с тези проблемни области и е приложило пакет от съответни и подходящи мерки.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото мисля, че процесът на европейска интеграция на Черна гора би бил в съответствие с един от основните стратегически интереси на Европейския съюз, а именно – насърчаването на и стремежа към гарантирането на стабилност и развитие в един географски регион на нашия континент, който е от решаващо значение. Същевременно това присъединяване би могло да засили борбата с организираната престъпност, произхождаща от балканския регион. Трябва да се подчертае, че и по време на процеса на приближаване на балканските държави към Съюза, Черна гора показваше силен вътрешен консенсус относно европейската перспектива и проявяваше зряло и миротворческо отношение към съседните държави.

Доклад: Lívia Járóka (A7-0043/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото ценностите на европейската интеграция изискват в ЕС да няма предразсъдъци и дискриминация и да бъдат зачитани правата на човека. Дискриминацията се изостря от сегашната икономическа криза и на интеграцията на ромското население следва да се гледа като на обща отговорност на европейските институции, държавите-членки и регионите, като се използват всички ресурси, с които разполага ЕС за справяне с положението.

Комисията следва да играе водеща роля в процеса, отделяйки особено внимание на исканията за техническа помощ и преди всичко като предложи стратегия, включваща защита на правата на човека, правото на образование и обучение, култура, заетост, спорт, адекватно жилищно настаняване, здравеопазване и по-добри санитарни условия за ромското население като приоритетни области. Освен това следва да се полагат усилия за засилване на политическото и гражданското участие от страна на ромите, започвайки с най-младите.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно стратегията на ЕС за приобщаване на ромите. Ромите са най-голямото етническо малцинство на Европа, но са също така много изолирани и следователно, почти напълно откъснати от националните икономики. Съгласна съм с мнението на докладчика, че приобщаването на ромите е необходима инвестиция, защото е по-евтино да се интегрира ромското население, отколкото да се поддържат техните социално-икономически условия, неотговарящи на стандартите. Друго важно измерение, което бих искала да подчертая, е фактът, че цялостната интеграция на ромите е по същество въпрос на правата на човека. Значителен дял от европейските роми живеят в условия, дотолкова неотговарящи на стандартите – почти напълно откъснати от икономиката, което води до невъзможността да се ползват от основни права на човека – че насърчаването на социалното приобщаване не може да се разглежда в рамките на общото коригиране на политиките, а към него трябва да се подхожда като към преодоляване на една от най-големите празнини в прилагането на конституционните права и правата на човека в Европа. Като одобри стратегията, Европейският парламент направи първата крачка към насърчаването на социалното и икономическо приобщаване на ромите и сега Съветът и Комисията трябва да предприемат необходимите действия, за да се гарантира, че стратегията ще бъде приложена успешно.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В Европейския съюз живеят около 10-12 млн. роми. Мнозина са подложени на дискриминация и социална изолация. В по-голямата си част те са европейски граждани и ЕС трябва да приеме стратегия за интегрирането им. Ето защо аз гласувах в подкрепа на текста. Той осигурява план за действие, опиращ се на основните ценности на равенството, достъпа до права, недискриминацията и равенството между половете, използвайки структурните фондове, които вече са на разположение.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Положението на ромите в ЕС е доста сложно. Голяма част от 10-12-милионното ромско население на Европа е била жертва на систематична дискриминация и вследствие на това се бори с недопустимо високо равнище на социална, културна и икономическа изолация, както и нарушаване на правата на човека. Освен това значителна част от ромското общество живее в региони, които са сред най-слабо развитите в икономическо и социално отношение в Съюза, и затова ромските деца често нямат достъп до системите за образование и обучение, което впоследствие води до дискриминация срещу тях на пазара на труда и възпрепятства интеграцията им в обществото. ЕС е разработил широк набор от полезни инструменти, механизми и фондове за насърчаване на приобщаването на ромите, но те са разпръснати в различни области на политиката и поради това въздействието им и ползите от тях остават ограничени. Съгласен съм, че държавите-членки трябва да подобрят прилагането на стратегията на ЕС за интеграция на ромите и да осигурят пълното транспониране и прилагане на всички свързани директиви и законодателство на ЕС, предотвратявайки по този начин сегрегацията и дискриминацията на ромите.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, благосъстояние, раждане, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както и основана на гражданството. В Европа има около 10-12 милиона роми, мнозинството от които са граждани на ЕС, които са жертва на систематична дискриминация и нетърпимост. Интеграцията на ромското население е задължение на всички държави-членки и на европейските институции.

Докладът настоятелно призовава държавите-членки да си сътрудничат с Европейския съюз и представителите на ромските общности за разработване на интегрирани политики, използвайки наличните ресурси в Европейския съюз в рамките на съществуващите структурни фондове за подкрепа на интеграцията на ромските общности, защото ще се окаже по-евтино ромското население да се интегрира, отколкото да се поддържат техните несигурни социално-икономически условия. Хармоничната интеграция на ромските общности включва участието на всички: самите роми и приемащата ги общност. Поради тази причина аз подкрепих доклада.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Приемането с много голямо мнозинство на доклада на г-жа Járóka е още един политически сигнал в потвърждение, че Европейският съюз е наясно с отговорността си към това етническо малцинство, което е най-голямото в Европа, както и най-преследваното. Докладът подчертава приоритетните области, които трябва да присъстват в стратегията, като например борбата за зачитане на основните права на ромското население. Стратегията трябва да бъде съсредоточена върху образованието, но тя също и да не допуска крайна маргинализация и да избягва възпроизвеждането на неравенства. Накрая стратегията трябва да въведе новаторски начини за осигуряване на реален достъп до пазара на труда и до изгодно и стабилно жилищно настаняване.

Предизвикателството понастоящем, както се споменава в доклада, е да се гарантира, че средствата от ЕС се усвояват изцяло и използват по начин, който ще бъде от полза за ромското население. Всъщност инструменти има, но те се използват особено лошо.

Приобщаването на ромите е въпрос за Европа. Сега от Европейската комисия зависи да състави окончателните предложения въз основа на днешното ни гласуване. Като спазва принципа на субсидиарност, Съюзът трябва да изиграе пълноценно ролята си на движеща сила и да обедини участващите фактори на всички равнища, за да бъде засилен полезният ефект от средствата на ЕС и най-после ромите да станат пълноправни европейски граждани.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) По същество докладът относно интеграцията на ромите не взема под внимание трудностите, срещани при социалната интеграция на ромите, ако отчетем факта, че често самата ромска общност не желае да се интегрира в обществената тъкан на нашите държави.

Това е културен фактор, който не може да бъде отричан или пренебрегван: ромите имат собствени традиции и обичаен начин на живот, които затрудняват интегрирането им в социална среда, характеризираща се с процеси, начини на живот и обичаи, които са много различни от техните собствени. Затова си остава факт, че всяка политика за интегриране на ромите ще трябва да се пребори с това препятствие: действителното им желание или готовност да се интегрират.

Съвсем отделно от социологическите съображения трябва да напомня, че предвид тези и други трудности за политиките, предложени в докладите относно ромските общности, ще се изисква отделяне на огромни средства от ЕС и държавите-членки, без накрая да се постигне желаният резултат. Казано без заобикалки, именно това се случва до този момент и няма причини да се мисли, че положението ще се промени от този момент нататък. Затова аз гласувах „против“ доклада.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото ромите, живеещи в Европа, се нуждаят от подкрепата на Европейския съюз (ЕС). Стратегията на ЕС за интеграция на ромите предлага приемане на задължителни минимални стандарти за образование, заетост, жилища и здравеопазване. При все това, значителен дял от европейските роми живеят в условия, дотолкова неотговарящи на стандартите, че са почти напълно откъснати от икономиката, което води до невъзможността да се ползват от основни права на човека. Затова стратегията, предложена от Европейския парламент, отдава приоритет на заетостта на ромите и на подобряването на образованието, жилищното настаняване и социалната сигурност. Важно е да се гарантира премахване на сегрегацията на ромските деца в училище и в класните стаи. Много важно е също ромите да бъдат насърчени да се включат във всички области на обществения и политическия живот и да участват в работата на неправителствените организации. За да бъде приложена стратегията за интеграция на ромите, е наложително преди всичко тя да бъде вътрешна стратегия на ЕС и общият надзор върху приоритетните области и цели трябва да бъде в рамките на структурите на ЕС, като се представя годишен доклад за напредъка на стратегията и оценка на резултатите.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) 10-12-милионното ромско население следва да се ползва от минимални стандарти на равнище на ЕС, за да има достъп до работни места и образование. Резолюцията на Европейския парламент, която се опитва да повлияе на бъдещата стратегия за интеграция на ромите, предлага по-добра защита за основните права, както и засилено финансиране от ЕС. Румъния е напълно наясно с трудностите, но също и с леността на това малцинство. Европейският съюз трябва да си дава сметка, че в рамките на тази етническа група съществува много високо равнище на съпротива към промени, включително към социалната интеграция. Ромите са били подложени на дискриминация от векове, но в същото време те се и самоизключват. Тази оценка е съвсем справедлива и трябва да се осъзнае, че много често решенията, които предлагаме, са неадекватни или не се разбират от ромите.

Бъдещата стратегия на ЕС за ромското малцинство очевидно трябва да поставя ударение на спазването и насърчаването на основните права на заетост, жилищно настаняване, здравеопазване и особено на образование, ако трябва и въпреки съпротивата на родителите. Никой обаче не трябва да очаква промяната да стане бързо. Вероятно ще бъде необходимо да се сменят няколко поколения, за да може това малцинство да възприеме определени правила на съвместно социално съжителство.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Основно предварително условие за изготвянето на всяка разумна стратегия за интеграция на ромите е да се съберат и осигурят данни за социално-икономическото положение на ромите (най-вече образование, здравеопазване, жилищното настаняване и заетост). Следователно както държавите-членки, така и международните организации (Международната организация по миграция и ОИСР) следва да се съсредоточат по тези въпроси в повече подробности и да помогнат за определяне на конкретни цели, свързани например с процента от членовете на ромските общности, които завършват средно и висше образование или биват наети на държавна служба или представени в различни области на обществения и политическия живот. След това ще бъде задача на Комисията да подготви една ясна и управляема стратегия на ЕС за интеграция на ромите въз основа на тези данни. Бихме могли да помислим за въвеждане на премии за изпълнение на стратегията на ЕС за ромското малцинство в рамките на политиката на сближаване. Във всеки случай е необходимо да се подготвят по-ефикасни методи за контрол на разходването на ресурси на ЕС, конкретно предназначени за маргиналните групи граждани.

В интерес на приобщаването на ромите може би е необходимо също да се използват възможностите за финансиране, които предлага програма „ПРОГРЕС“, програмата „Учене през целия живот“, програмата „Култура“ (2007-2013 г.) и програмата за обществено здраве (2008-2013 г.). В този контекст Комисията следва да предостави на Европейския парламент списък проекти в полза на ромите, които е финансирала след 2000 г., и описание на резултатите, постигнати от тези проекти.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Доволна съм от ангажираността, показана от ЕС, за въвеждане на задължителни стандарти, които да гарантират на ромските общности достъп до образование, заетост, жилищното настаняване и здравеопазване. Тази инициатива разглежда не само човешките ценности, присъщи на социалното приобщаване на етническите малцинства, но също и икономическия напредък, насърчаван от намаляването на безработицата. Съгласна съм с мерките, предложени в рамките на стратегията за интеграция, и по-конкретно за борба срещу недекларирания труд и за увеличаване на броя учители от ромски произход. Важно е самата общност да бъде включена в процеса на интеграция, за да се осигури устойчиво развитие отвътре навън, насърчавайки желание за положителна роля в обществото, вместо тя да им бъде налагана. Процесът трябва да бъде насочен също към всички форми на нарушаване на основните права, с особено внимание към социалната изолация и дискриминацията в обществения живот.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Въпросът за приобщаването на ромите е голямо предизвикателство, което Европейският съюз трябва да посрещне. Докладът се развива в правилната посока, тъй като показва желанието на Европейския парламент пълноценно да допринесе за тази цел.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „за“ доклада, тъй като 10–12-милионното ромско население в Европа следва да се ползва от задължителни минимални стандарти на равнище ЕС, за да се подобри достъпът му до заетост, образование, жилищно настаняване и здравеопазване. Резолюцията, която има за цел да повлияе на бъдещата стратегия на Комисията за интеграция на ромите, също призовава за по-добра защита на основните права и използване на финансиране от ЕС. Надявам се правителствата от ЕС сега да отговорят на категоричното послание от Парламента.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям докладчика г-жа Járóka, когато тя се застъпва за координирана политика на ЕС, която да допълва действащото законодателство, за насърчаване на интеграцията на европейските граждани, спадащи към ромската етническа група – която по оценки на Съвета наброява между 10 и 16 млн. души – и да предвижда приемането на мерки против расизма и дискриминацията. Трябва да се гарантира също въвеждането и правилното прилагане на тази политика. Необходимо е обаче да се предприемат и мерки, които да отговорят на специфичните нужди на ромите и да насърчат тяхната социално-икономическа интеграция, като правото на труд, жилищно настаняване, образование, здравеопазване и други.

В допълнение към хуманитарния аспект на интеграцията на ромите, това следва също да позволи увеличаване на работната сила за издръжка на системата за социално сигурност и да намали социалните и здравните помощи, гарантирани от държавата на лицата, живеещи в бедност, да не говорим за възможността престъпността да бъде намалена. Интеграцията следва да отчита закрилата на децата и да бъде в съответствие със закона. За общия европейски проблем е необходимо общо европейско решение и възприемане на комплексен междусекторен подход, позволяващ помощ за и намеса в най-слабо развитите райони и в тези, които страдат от сериозни структурни недостатъци.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Току-що приехме с голямо мнозинство стратегията на ЕС за интеграция на ромите. Това е ясен политически сигнал в потвърждение, че Европейският съюз си дава сметка за отговорността си към това малцинство, което е най-голямото в Европа, както и най-преследваното. Европейският съюз и държавите-членки трябва решително да премахнат позорната сегрегация, на която са подложени ромите. Докладът набляга на значението на зачитането на основните права на ромите, и по-конкретно на достъпа до образование. За да се избегне опасността от маргинализация, е важно също така да се прилагат новаторски политики за реален достъп до заетост и да се позволи на тези хора, преобладаващото мнозинство от които е постоянно установено, да има достъп до достойни жилища на достъпни цени. Фондовете на ЕС са налице. Те трябва да бъдат използвани по начин, който да е от полза за ромското население. Сега е зависи от Европейската комисия да изработи окончателните разпоредби въз основа на предложенията от доклада по начин, съобразен с принципа на субсидиарността, и с една цел: да се гарантира, че ромите ще станат пълноправни европейски граждани.

  Karima Delli (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Парламентът прие един добър текст. Той набляга на важната роля на Европа за гарантиране на социалното приобщаване на ромите в Европейския съюз чрез прилагането на стратегията на местно равнище. Докладът посочва, че стратегия за ромите би била възможна само със съдействието на членовете на общността – накратко, трябва да работим „с“ преди да работим „за“. Затова ромите трябва да бъдат включени във всеки случай на вземане на решение.

Текстът посочва тежките условия на живот, дискриминацията и трудностите при достъпа до съществени услуги, с които се сблъскват ромите. Той посочва необходимостта да се гарантира зачитане свободата на движение на европейските граждани. Той също отбелязва значението, от гледна точка на социалното приобщаване, на социалната защита, професионалното обучение, образованието и предоставянето на обществени услуги. Той осъжда недостига на отпусканите средства, когато парите биха могли да бъдат използвани рационално. Действителният недостатък на доклада обаче е настояването от консерваторите в Европейския парламент да бъде спомената необходимостта от борба с така наречената „продължителна зависимост“ на ромското население от системата за социални помощи. Това е един скандален предразсъдък, отново водещ към маргинализиране на ромските общности.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Радвам се, че Европейският парламент прие доклада Járóka с преобладаващо мнозинство. Докладът посочва необходимостта от борба с изолацията и дискриминацията на ромите, от насърчаване на тяхната обществена, културна и икономическа интеграция, от по-добра защита на основните им права и по-добро усвояване на европейските средства. Парламентът определи приоритетите си, по които съществува консенсус. Парламентът призовава за план за действие на ЕС в тази област, иска средствата от ЕС да бъдат усвоени и предлага приемането на кризисна карта, показваща къде са концентрирани ромските населения. Що се отнася до специфичните мерки, може да бъде споменат достъпът до образование, който е приоритет за ромското население в същата степен, както и за всички останали. Освен това трябва да контролираме използването на средствата от ЕС, за да се гарантира, че парите наистина ще стигнат до предвидените ползватели.

Парламентът отправи също настойчиви призиви да бъдат създадени органи на ЕС под наблюдението на сегашната работна група по ромските въпроси с цел да се осигури финансиране от ЕС за съответните местни инициативи и да се идентифицират и докладват своевременно евентуални злоупотреби със средства. Освен това обхватът на финансирането следва да бъде разширен и за проекти, целящи да бъдат подобрени и обществените услуги.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах „за“ доклада, защото мисля, че една стратегия на равнище на ЕС за интеграция на ромското малцинство е положителна и благоприятна стъпка. Тази общност се нуждае от специално внимание на европейско равнище предвид продължаващите проблеми със социалната и икономическата интеграция, наред с особеното равнище на мобилност сред нейните членове. Мисля обаче, че най-голямото усилие все още предстои да бъде направено. Стратегии и планове за действие за интеграция на ромите е имало и има на всяко равнище, но те не се прилагат по подходящ начин. За да се гарантира нейният успех, новата стратегия трябва да бъде приложена по най-подходящия начин. Имайки това предвид, мисля, че един структуриран диалог между ромските общности, неправителствения сектор и местните органи трябва да даде основата за прилагането на бъдещата стратегия.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото мисля, че интеграцията на ромите не е само въпрос на морални императиви или задължения на Европейския съюз във връзка с правата на човека. Редица проучвания показват, че изолацията на тези европейски граждани има социално-икономическа цена за държавите-членки. Социалното приобщаване на ромите е необходима инвестиция и ще бъде финансово изгодно в дългосрочен план.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Погледнато в исторически план, ромите са били мишена за дискриминация и враждебност от страна на населението на мнозинството в държавите-членки. Продължава да съществува много дискриминация и в рамките на самите ромските общности и стратегията трябва спешно да се постарае да поправи това положение, а не само да не го прикрива. Считам, че една стратегия на ЕС в подкрепа на интеграцията на ромите, както и на друга малцинствена етническа група в неравностойно положение, трябва да бъде приветствана.

Считам също, че е вероятно тя да успее, ако бъде подкрепена с активно включване на същите тези хора, които има за цел да интегрира. Без участието, взаимодействието и ангажимента на всички фактори в това общо начинание има опасност стратегията да се окаже не повече от деклариране на добри намерения. Остава още много работа, за да се обърне тенденцията към дискриминация на ромите. Надявам се накрая успехът на стратегията да послужи за оправдание за бавното й премахване.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът разглежда разработването на стратегия на ЕС за интеграция на ромите. Това е един много полезен и насърчителен документ, който беше съставен съвместно от Комисията и Парламента, и препоръките му отразяват целите, заложени в стратегия „Европа 2020“ по отношение на намаляване на бедността и борба срещу социалното изключване, така че да бъде насърчен приобщаващият растеж в ЕС. Ромското население е с много динамични демографски показатели, за разлика от другите етнически групи, и се смята, че в някои страни като Унгария то ще съставлява повече от 50 % от икономически активното население към 2050 г. Затова интеграцията му е наложителна не само от етична гледна точка, тъй като става дума за въпрос на правата на човека, но също и за устойчивостта на системите за социална сигурност. Доказано е, че това не представлява разход, а по-скоро „необходима и финансово изгодна инвестиция в дългосрочен план“. Понякога цената на изключването е по-висока от тази на приобщаването, като се отчетат изгодите, които то носи. Приветствам приемането на доклада и препоръката Комисията да поеме ролята за наблюдение и контрол на съответствието на държавите-членки със стратегията.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Приетата резолюция защитава приемането на стратегия на ЕС за интеграция на ромите, заедно с разработка на приобщаващ план за действие, опиращ се на основните ценности на равнопоставеността, упражняването на права, недискриминацията и равнопоставеността. Целта е да се гарантира, че ромската общност има реален достъп до образование, работни места, жилищно настаняване, здравеопазване и култура. Упоменаването на европейски програми и финансиране, което може да се използва за социалната и икономическата интеграция на ромите, е уместно предвид факта, че те не се използват достатъчно. Значението на резолюцията е още по-важно, тъй като е общоизвестно, че ромите са били обект на достойна за съжаление и неприемлива дискриминация в редица държави от ЕС, като Франция и други държави-членки.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Дискриминацията, която се допуска срещу ромите в различни страни от ЕС, е общоизвестна. Съвсем неотдавна имаше проблеми във Франция и в други държави от ЕС, които биха могли да се влошат под претекста за икономическата и социална криза. Следователно докладчикът, която е член на ЕП от ромски произход, се опита да информира Парламента за това положение.

В този контекст приетата днес резолюция изисква Комисията да предложи, а Съветът да приеме стратегия на ЕС, насърчаваща интеграцията на ромите като план за действие на европейско равнище и която да бъде значима и приобщаваща на няколко различни равнища, опирайки се на основните ценности на равнопоставеността, упражняването на права, недискриминацията и равенството между мъжете и жените.

По същия начин си заслужава да се помни, че има европейски програми и финансиране, които могат да се използват за социална и икономическа интеграция на ромите, но че е необходимо комуникацията да бъде подобрена на всички равнища, ако искаме те да бъдат използвани пълноценно. Целта е да се гарантира, че ромската общност има реален достъп до образование, работни места, жилищно настаняване, здравеопазване и култура.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Управлението на проблемите на най-голямото етническо малцинство в Европа изисква по-скоро прагматизъм, а не някакъв престорено мекушав либерализъм. Говорим за предоставяне на цяла поредица от права на ромското малцинство, които голям брой граждани могат да упражняват само благодарение на ежедневни лишения. Не мисля, че това е европейка стратегия или решение, което заслужава подкрепа, предвид факта, че явлението предполага също огромни различия между отделните държави-членки. Някои страни са в обективно трудно положение, докато другите почти не са засегнати от явлението. Ето защо мисля, че би било по-ефективно да приложим принципа на субсидиарността. Следователно не възнамерявам да дам подкрепата си за внесения текст.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Рядко някой доклад на Европейския парламент е успявал да се доближи толкова до лудост. В него под стратегия за интеграция на ромите трябва да се разбира систематично подпомагане на едно малобройно население във всичко и навсякъде, задължителни квоти във всички области, включително в органите, вземащи решения, и в предприятията, и систематичното публично финансиране на предполагаемите му нужди, включително за жилищно настаняване. За това малцинство, разбира се, се очаква често да бъде жертва на злонамерена дискриминация и никой никога не пита за неговите собствени отговорности. Следва да се каже, че самият докладчик е част от това малцинство от което се вижда, че то не е чак толкова потиснато. Честно казано, това е все едно да се възложи на китаец задачата да определя политиката за търговска защита на Европа.

Да се върнем на разглежданата тема обаче, кои други европейски граждани, макар и страдащи от бедност и несигурност и изключени в собствената си страна от социалните придобивки, които вече се отпускат приоритетно на други, са обект на толкова дълбока загриженост от ваша страна? Именно в тази систематична дискриминация на европейските граждани и за тяхна сметка се крият причините за все по-категоричното отхвърляне от тяхна страна на кроежите на Брюксел.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Тази седмица Европейският парламент с голямо мнозинство прие доклад относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите: това е още един политически сигнал в потвърждение, че Европейският съюз си дава сметка за отговорността си към това етническо малцинство, което е най-голямото в Европа, както и най-преследваното. Докладът набляга на приоритетните области на стратегията: основните права, неравенствата, борбата срещу дискриминацията, образованието, достъпът до заетост, пазарът на труда, достъпът до жилищно настаняване и така нататък. Във всички тези области са необходими действия. Що се отнася до мен, аз наблегнах на необходимостта, в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, при разработването на такава стратегия да бъде обърнато особено внимание на децата и непълнолетните. Докладът също подчертава злоупотребите с европейски средства, които са налице за приобщаване на ромите: административни забавяния и затруднения, недостатъчна информираност, неучастие от страна на местните органи и така нататък, които са все трудности, на които държавите-членки, местните органи, заинтересованите страни и други трябва да реагират, за да се осигури пълно усвояване на тези европейски средства. Стратегията ще трябва да бъде оформена на по-късен етап от всяка държава-членка и поради това ще се оценява на местно равнище.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Въпросът за приобщаването на ромите е действително европейски проблем и поради това Европейският съюз трябва да стигне до самите корени на дискриминацията, на която е подложена ромската общност, чрез борба срещу стереотипите, за да се гарантира равен достъп до заетост, жилищно настаняване, здравеопазване и образование. Затова съм изключително доволна, че Европейският парламент пое въпроса и прие доклада, който има за цел да даде материал за размишление на Комисията. Докладът осъжда злоупотребата на държави-членки с европейски средства, които следва да бъдат отделени за проекти за приобщаване на ромите, но се надявам Комисията да отиде по-далеч, като принуди държавите-членки да се отчитат публично за използването от тяхна страна на тези средства.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на документа, макар да мисля, че докладът не трябваше да бъде приет. В момента не е необходимо да се подсилва стратегия, посветена само на една група. По-скоро ни е необходима ефикасна стратегия за извънредни ситуации, насочена към решаване на проблема със законната и незаконната миграция, за да се гарантира преди всичко икономическа стабилност, заетост, сигурност, обществен ред и правосъдие за всички европейски граждани, които представляват част от дадена държава-членка от демографска, културна, традиционна, историческа и икономическа гледна точка.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Европейският подход към проблема с ромите беше и продължава да бъде неадекватен. Докладът, написан от г-жа Lívia Járóka в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, заедно с приноса от другите компетентни комисии, следва да даде нов тласък за една истинска стратегия за интеграция на ромите, която очакваме другия месец от Комисията.

Изразявам твърдо убеждение, че всички ние имаме голямо желание да предизвикаме истинска промяна за ромската общност и да й предложим всички предпоставки за социално приобщаване. Ето защо трябва да се съсредоточим върху политическите и финансови лостове, с които разполагаме, и да предприемем непосредствени действия в ключови области, като образованието и здравеопазването.

Сътрудничеството на всички равнища – от европейското до местното – също е от съществено значение, защото без съгласуваност на действията всички ресурси се пропиляват. Ромите трябва да бъдат включени в разработката на политиките. Ето защо трябва да бъдат намерени решения, които да ни позволят да установим връзка с тези, които създават връзката между равнищата на вземане на решения и на изпълнение.

Накрая трябва да признаем важността на посланието, което отправяме с доклада. Не следва обаче да забравяме, че са отправяни многобройни послания и сега е дошло време за конкретни действия.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) В културно отношение, ромите са една от най-богатите нации в света. Присъствието им внася разнообразие в средата в много различни страни. Стереотипите и дискриминацията обаче са вредни за ромите и, за съжаление, не помагат за започването на диалог – а диалог е необходим. Живеем едни до други и трябва най-малкото взаимно да се приемем, за да се сложи край на явлението изолация. За тази цел е необходимо да бъде подкрепено образованието, за да няма пречки ромските деца да учат редом с другите деца в европейските училища. Необходимо е също да бъдат подкрепени инициативи, които да позволят на ромите да се включат в законна заетост и по-лесно да се аклиматизират в страната, в която в момента живеят. Боим се от неизвестното. Ако знаем повече за богатствата на ромската култура и обичаи, интеграцията със сигурност ще протече по-бързо.

  Timothy Kirkhope (ECR), в писмена форма. – (EN) Групата на Европейските консерватори и реформисти изцяло подкрепя приобщаването и интеграцията на ромското население в държавите-членки и Европейския съюз. Равният достъп до сектора на публичните услуги и пазара на труда и премахването на дискриминацията са от съществена важност за всички хора, независимо от тяхната раса, етнически произход или културно наследство. Решително подкрепяме и целите на доклада във връзка с по-доброто изразходване и разпределяне на средствата от ЕС, за да бъде пълноценно подпомогнато ромското население. Някои части от доклада обаче, в които се говори за здравеопазване, образование и заетост, са области, в които според нас законите трябва да се приемат от държавите-членки.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласуването днес в подкрепа на резолюцията относно стратегията на Европейския съюз за приобщаване на ромите би могло да представлява полезен тласък за укрепването на недискриминацията в държавите-членки, както и стимул за въвеждане на механизми за защита на ромите. Казаното от мен важи по-конкретно за най-уязвимите групи в съответствие с Хартата на основните права на ЕС. Мисля, че определянето на ефикасни икономически инструменти е друга цел, която трябва да бъде постигната, за да се приложи сериозна и съществена политика за приобщаване на ромите. Въпросната резолюция разглежда един особено значим въпрос – включително за собствената ми страна – и има за цел правилна интеграция на ромите, за да стане възможно реалното им участие в икономическия, обществения и културния живот на страните, в които те се намират, при условие (бих добавил) на пълно спазване на принципите и законите на приемащата държава. Накрая, подкрепям искането, отправено до Комисията, да поеме водещата роля за въвеждане на единна стратегическа координация, в партньорство с държавите-членки, като създаде работна група, която да действа като постоянен орган, отговарящ за наблюдението и координацията на въпроса.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като приветствам изключително задълбочения му подход към сложността на въпроса за ромската общност в ЕС. Дори бих се осмелил да кажа, че когато повечето от тези проблеми бъдат решени, това ще означава, че ще бъдат решени и голяма част от проблемите, пред които сега сме изправени като европейско общество. Бих искал само да спомена начина, по който структурните фондове биха могли да бъдат използвани в подкрепа на приоритетите на стратегията на ЕС за интеграция на ромите. Считам, че за икономическото и социално развитие на тези общности трябва да бъдат заделени съществени средства. В случаите, когато за интервенциите се дава недостатъчна подкрепа като финансиране или подходящ период от време, за да може очакваното въздействие да се състои, постиганите резултати няма да са тези, които понастоящем очакваме. Това, което е необходимо, е подреждане по приоритет, разумно използване на средствата и политически ангажимент. В противен случай финансовите ресурси ще бъдат пропилени. След доклада очаквам с интерес следващите стъпки, които Комисията ще предприеме. Надявам се стратегията да осигури необходимата добавена стойност, изисквана от прилагането на европейска мярка в подкрепа на приобщаването на ромите.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада относно тежкото положение на ромите – най-маргинализираната група в Европейския съюз. Резолюцията определя практически стъпки за подобряване на здравеопазването, образованието и благосъстоянието на ромите. Тя включва мерки за подобряване на достъпа им до пазара на труда и достойно жилищно настаняване. Резолюцията предлага възможност на ромите по-добре да се интегрират в обществото.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) И този път резолюцията е само приказки. Радвам се, че текстът осъжда изявленията, изразяващи расова омраза, създаването на бази данни на етническа основа и незаконното снемане на отпечатъци, както и незаконното принудително напускане на жилища и експулсиране. Възразявам обаче срещу горчивите хапове, които ни карат да преглътнем във връзка с това: пълни права за Комисията по този въпрос, стигматизиране на ромите в текст, който претендира да ги защитава, конкуренция на пазара на труда и гнезда на конкуренция. Този объркан подход е неприемлив.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност и приобщаване, така че той трябва да направи необходимото за предотвратяване на дискриминация на ромите и за предоставянето им на същите права по отношение на образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване във всички държави-членки, както и в държавите, възнамеряващи да се присъединят към Съюза. Ромите следва да се грижат за децата, които обичайно не биват пускани да посещават училище; за децата и жените, използвани за просия; за просията, възприета като избор на начин на живот; и за отказа да се работи и за това да се правят опити за използване на системите за социална сигурност на трети страни. Трябва да се вземат решителни мерки за премахване на дискриминацията. За да се постигне това обаче, ромите не могат да се самоизключват и трябва да помагат за собствената си интеграция в европейското пространство, в което приобщаването е желателно.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите. Текстът посочва необходимостта за подготовка на стратегия на равнище на ЕС за закрила и интеграция на това население. Той също призовава държавите-членки да приемат и укрепят ефикасно законодателство против дискриминацията – включително многостранната дискриминация – във всички области на живота, което да гарантира, укрепва и насърчава основните права, равенството и недискриминацията и правото на свободно движение, включително действия за повишаване на осведомеността на обществото, ориентирани към ромското население и останалите, за да бъдат премахнати дискриминационните пречки.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Днес около 10–12 млн. роми се нуждаят от европейски мерки за подпомагане на тяхната обществена, културна и икономическа интеграция. Ромите са били и продължават да бъдат подложени на систематична дискриминация, изключване, нарушения на правата на човека и стигматизиране. Докладът, който току-що приехме, е важна крачка към мерките, целящи намаляване на маргинализацията, бедността и социалното изключване.

Има обаче още много какво да се направи за предотвратяване на дискриминация. Дори и ако дискриминацията на основание на етнически произход може да бъде премахната, социално-икономическата изолация на мнозинството от ромското население остава сурова действителност. Много роми в Европа са напълно откъснати от икономиката и живеят в толкова бедни условия, че не могат да упражняват основните си права.

Освен това считам, че приобщаването на ромите следва да започва от ранно детство, с включване на децата в регистъра на населението, достъп до качествено образование и подкрепа в работата, предлагани за родителите. Комисията трябва да въведе задължителни минимални стандарти на равнище на ЕС, които да изискват участие и на местни, и на национални и на европейски органи.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Областите, в които са необходими повече усилия от страна на ЕС за процеса на приобщаване на ромите, са приоритети за ЕС. За съжаление, има проблеми във връзка с образованието, медицинските грижи и крайната изолация на тези хора. Докладът призовава Комисията да представи стратегически план за въвеждане на задължителни минимални стандарти на равнище на ЕС за приоритетите, включително санкции за държавите-членки, които не са в съответствие с тези цели. Макар да не съм убеден, че ще постигнем успех, като цяло аз гласувах в подкрепа.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Ромите и синтите – това е политически правилният термин, макар че някои членове на тези етнически групи възприемат това като обидно и искат да бъдат наричани„цигани“ – разбира се, наистина живеят донякъде в мизерни условия. В същото време не трябва да пренебрегваме факта, че липсата на напредък в посока към по-добър начин на живот е свързана също с традициите на тези групи, към които те продължават да се придържат. По един типичен благотворителен начин вече от много години бяха започвани опити за социализиране на тези групи, но всички те се провалиха, защото не бяха приети от голямото мнозинство на този номадски народ. Европейският съюз е заделил 12 млрд. евро до 2013 г. за интеграция на малцинствата и вече е ясно, че парите ще бъдат прахосани, що се отнася до повечето роми и синти.

Клановата структура и отсъствието на право на намеса от страна на властите не позволяват този порочен кръг някога да бъде разкъсан. Стратегията, която е планирана, не само не е в състояние да промени нещо значимо; тя би могла в някои области, като например на „недискриминацията“, дори да се превърне в самоцел. Нещо повече, липсва дори понятие, че няма такова нещо като право на включване в системата за социална сигурност. Ето защо аз решително отхвърлям доклада.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз реших да гласувам „против“ доклада, защото не мога да видя никаква необходимост Европейският съюз да ангажира огромни ресурси за приобщаването на ромите. Във времена на икономическа криза и всеобщи трудности той се опитва да ускори осигуряването на конкретно финансиране и благоприятни условия в редица области за ромското население.

Исторически погледнато, тази етническа група е оставала изолирана в Европа често не в резултат на волята на другите, а поради собствената си природа; тя по своя воля е оставала в периферията на обществото, за да продължи да живее според обичаите си, които са много далеч от общите ценности и настроения на Европа. Вместо специфична европейска стратегия за интеграция на ромите щеше да бъде по-добре да работим на европейско равнище за една реална и ефикасна обща стратегия по имиграцията, която изглежда все по-наложителна и повече не може да се отлага.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейската стратегия за ромите е безспорно една абсолютна необходимост, тъй като това е европейско малцинство, което се характеризира в същото време с много висока степен на трансгранична мобилност предвид начина му на живот. Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, особено защото тя набляга на ролята, която има качественото образование и обучение като фактор, влияещ на личния и професионалния живот на хората, и защото в резултат от това образованието е най-надеждното решение за гарантиране на интеграцията на ромите в обществото.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Докато обществото на мнозинството в ЕС бързо застарява, ромите отбелязват бързо нарастване на населението. В Унгария, където понастоящем ромите са между 6 % и 8 % от населението, те ще надхвърлят 50 % от работещото население до 2050 г. И следователно е още по-лошо, че животът на ромите в ЕС се характеризира, както е било винаги, с безработица, образователно равнище далеч под средното, организирана престъпност и проституция, както и оттегляне в паралелно общество. Положението на жените в често архаичното ромско общество е особено незавидно и при тях липсата на образование и оттам изключването от пазара на труда е още по-голямо. Докладът пред нас действително разглежда някои от проблемите, но го прави едностранчиво. Интеграцията не е еднопосочна улица. Ромите трябва да дават своя принос, да изпращат децата си на училище, да се интегрират по-добре на пазара на труда и да сложат край на престъпните тенденции. Затова аз гласувах „против“ доклада.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото трябва спешно да променим положение, при което дори и през XXI век значителна част от 10–12-милионното ромско население, живеещо в Европа, е подложена на дискриминация и икономическа и социална изолация. Пътят към интеграцията е дълъг и сложен процес, който е приспособен към условията на отделните страни и местни региони. Стратегията на Европейския съюз следва да гарантира ясни цели и средства за финансиране на програми. Най-голяма обаче е отговорността на националните правителства и местни органи, които най-добре познават положението в региона. Политиката по образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и по-бързото включване на ромите на пазара на труда – това е ключът към решаването на един дългогодишен проблем. Ако гражданите на ЕС от ромски произход не бъдат в състояние правилно да се интегрират в обществата на държавите-членки на Европейския съюз, това би изпратило лош сигнал за политиката на ЕС по интеграция изобщо.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз вече от години работи по проблеми, свързани със социалната интеграция и защитата на малцинствата. Докладът от г-жа Járóka относно стратегията за интеграция на ромите определя план за действие за тяхната социално-икономическа интеграция с оглед на европейски проект, който определя национални стратегии за справяне с проблема, отчасти въз основата на разходите, които всяка държава-членка ще трябва да понесе. Аз гласувах в подкрепа на доклада именно защото е необходима нова европейска правна рамка, включваща мерки за борба срещу дискриминацията и защита на правата на човека, за интегриране на ромите в различните държави-членки, съчетана с план, който да им гарантира образование и здравеопазване.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Днес аз гласувах в подкрепа на доклада на Европейския парламент относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите. Приобщаването им към обществото е много важен въпрос, който засяга всички държави-членки като цяло, и по-конкретно Гърция, където според някои проучвания (от Агенцията на ЕС за основните права), 35 % от ромите са неграмотни, а само 4 % са посещавали училище поне десет години. Основният елемент при приобщаването и образованието е премахването на сегрегацията в училищата. Наред с адекватното здравеопазване и равните възможности при заетостта, държавите-членки трябва отблизо да следят степента, в която средствата на ЕС за ромите действително се изразходват в полза на реципиентите.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (EN) Знаем, че 10–12 млн. европейски роми продължават да страдат от систематична дискриминация в образованието (където те са подложени по-конкретно на сегрегация), жилищното настаняване (по-конкретно принудително напускане на жилища и условия, които не отговарят на стандартите, често в гета), заетостта (особено ниският процент на заетост сред тях) и равният достъп до системите за здравеопазване и другите публични услуги, както и учудващо ниско равнище на политическо участие. Стратегията на ЕС за интеграция на ромите следва да обхваща мерки за осигуряване на наблюдение на положението на ромите по отношение на зачитане и укрепване на техните основни социални права, равенството, недискриминацията и свободното движение в ЕС и също да осигури образование, възможности за обучение и подкрепа в работата, предлагани за възрастни, които са от решаващо значение за подпомагане на наемането и продължаването на заетостта на ромите, за да не се допусне продължаване на социалната изолация.

Комисията и държавите-членки трябва да разгледат специфичните нужди на ромските жени и момичета чрез прилагане на принципа на равенството между половете във всички политики за приобщаване на ромите и да осигурят защита на особено уязвимите подгрупи. Затова изисквам от Комисията да представя ежегодно на Европейския парламент доклад за стратегията на ЕС за интеграция на ромите с цел да се наблюдава постиганият напредък на национално равнище.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, който е насочен към необходимостта ефикасно да се преодоляват проблемите и предизвикателствата, свързани с чувствителния въпрос за интегрирането на ромските общности.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът Járóka на Парламента относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите беше гласуван в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 14 февруари, като повечето от измененията на Зелените/Европейски свободен алианс бяха приети от докладчика или включени в компромисните изменения и много от условията на групата по въпроса бяха включени: а именно, че подходът в стратегията за приобщаването на ромите следва да бъде вътрешен: изработена от роми за роми, което означава даване на права на ромите, включване в процеса на вземане на решения, назначаване на персонал и медиатори роми на ключови длъжности на местно, национално и европейско равнище; прекратяване на незаконните практики, които безнаказано продължават в държави-членки на ЕС: насилието срещу ромите, нарушаването на правата им на свободно движение, активизирането на дейностите на екстремистките политически партии, политици и политики, системната сегрегация на ромските деца в образованието, ширещата се жилищна сегрегация на ромите, трафикът на хора, отказът на достъп до здравеопазване и обществени услуги, принудителната стерилизация на ромските жени.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) На 6 април Европейската комисия ще представи съобщението си за приобщаването на ромите. Въпросът е включен също сред приоритетите на унгарското правителство, което в момента заема ротационното председателство на ЕС. Резолюцията на Парламента посочва необходимостта от по-голяма интеграция на ромските населения в съвременното общество.

Лично аз мисля, че от тези населения зависи да се приспособят към нашето общество и да не ни принуждават да приемаме облагодетелстващи ги политики, които често дават резултати, напълно противоположни на очакванията. Невежеството, липсата на образование и неграмотността често означават липса на перспективи за бъдещето. Без образование не е възможно да се играе активна роля в обществото. Трудностите, с които ромите се сблъскват при намирането на работа, често са резултат от ниското им равнище на образование и това показва, че секторът на образованието е основата, на която трябва да градят собственото си бъдеще.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът е абсолютно неприемлив, защото на няколко пъти повтаря, че интеграцията на ромите е икономическа необходимост и че тя ще донесе финансови изгоди за държавите-членки. Той предлага също работна група по ромските въпроси като постоянен орган на Комисията и осъжда систематичната дискриминация и нетърпимото равнище на изолация и нарушенията на правата на човека.

Докладът също набляга на необходимостта от обща европейска стратегия за борба с нарушенията на правата на ромите, включително снемането на отпечатъци и експулсирането. Той предлага глоби за националните правителства, които не спазват задължителните европейски стандарти по отношение на ромското население, застъпва се за назначаване на роми в публичната администрация и назначаване на учители от ромски произход в училищата, за да бъде защитена тяхната култура, като се използва техния език. Като последна обида към свободата на словото, той също осъжда отхвърлянето и дискриминацията на ромите в политическия дискурс. Ясно е, че мога да гласувам само „против“ доклад, който е абсолютно обиден и вреден за правото на хората да бъдат господари в собствения си дом.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Всяка европейска стратегия за интеграция на ромите трябва да се основава първо и най-вече на познаване на местните условия. Затова стратегията е немислима без тясно сътрудничество с местните органи и общностите, където декларацията трябва да бъде претворена в ежедневно съвместно съществуване на мнозинството от обществото и ромската общност. Докладът не пренебрегва този аспект и затова аз гласувах в негова подкрепа.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Ромите систематично се борят срещу дискриминацията в Европа и трябва да преодоляват изключването, нарушаването на правата и стигматизирането им. Като гласувах днес за задължителни минимални стандарти на ЕС, аз се надявам, че 10–12-милионното ромско население ще получи по-добър достъп до работа, образование, жилищно настаняване и здравеопазване. Положително е, че докладът призовава най-добрите мерки да се търсят в сътрудничество със заинтересованите страни. Докладът също така подчертава първостепенната роля на регионалната политика. Все пак държавите-членки имат достъп до средства, с които да подпомогнат ромите в интеграцията, но почти не използват тези пари. Затова от държавите-членки зависи да поемат отговорността си.

Друга положителна черта на доклада е идеята, че Комисията ще трябва да въведе критерии за предоставяне на държавите-членки, които са в съответствие и санкции при несъответствие. Единственият недостатък е упоменаването на „продължителна зависимост“ на ромското население от системата за социални помощи. Това е едно много консервативно, предварително оформено мнение, което отново води до маргинализиране на ромската общност. Надявам се Комисията да включи доклада в своето предложение, което вероятно ще бъде представено на 5 април. Предвижда се Съветът да го приеме преди лятото. Интеграцията на ромите е един от приоритетите на унгарското председателство.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепих доклада, който има за цел борба срещу дискриминацията на ромското население и призовава държавите-членки да изработят политики за интегрирането му в пазара на труда. Ромското население е една от най-маргинализираните групи в ЕС, поради което трябва да гарантираме, че ще бъдат предприети мерки за преодоляване на социалното изключване, с което то се сблъсква.

Доклад: Bernd Lange (A7-0022/2011)

  Alexander Alvaro (ALDE), в писмена форма. – (DE) При гласуването на доклада Lange ще се въздържа по отношение на параграф 31 заради двусмислената формулировка, свързана с еврооблигациите и облигациите за проекти. Ако го разглеждам като цяло обаче, ще гласувам за доклада, защото нямам нищо против самите облигации за проекти. Облигациите за проекти служат за финансиране на големи иновационни, инфраструктурни и реиндустриализационни проекти. Тук не става въпрос за инструменти за приобщаване на дълговете спрямо общностния метод, какъвто ще бъде случаят с еврооблигациите.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото промишлената политика е приоритет за стратегията „Европа 2020“ и основна движеща сила на европейската икономика. Акцентът върху този сектор се дължи на факта, че той е отговорен за три четвърти от европейския износ, осигурява работни места на 57 милиона души и представлява 80 % от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност. Считам, че ако Европа иска да бъде конкурентоспособна в тази област, трябва да се обърне внимание на подкрепата за екологични и основани на знанието проекти.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция за промишлена политика в ерата на глобализацията. Световната икономическа криза засегна европейската промишленост и затова, за да можем да преодолеем последиците от кризата и да се справим с тези предизвикателства, Европейският съюз се нуждае от подход на промишлената политика, който съчетава конкурентоспособност, устойчивост и достойни условия на труд, която в същото време да може да увеличи заетостта, да намали влошаването на околната среда и да подобри качеството на живот. Съгласна съм с призива на резолюцията Комисията и държавите-членки да разработят амбициозна, екологично ефективна и зелена промишлена политика на Европейския съюз, за да се пресъздаде производствен капацитет на цялата територия на Европейския съюз и да се създадат висококвалифицирани и добре платени работни места в Европейския съюз. Европейският парламент подчертава голямата важност на малките и средните предприятия за промишлеността, по-специално когато става въпрос за осигуряване на дългосрочни работни места на регионално равнище, както и за запазване на икономическата и творческа жизнеспособност и високо ниво на растеж. Ето защо трябва да се продължи работата по осигуряването на по-добър достъп до възможности за финансиране за малките и средните предприятия, и по-специално да се разработят жизнеспособни възможности за рискови инвестиции; да се засилят, в контекста на новата архитектура на финансовия пазар, краткосрочните и дългосрочните възможности за малките и средните предприятия и предпочитаните им източници на финансиране; да се отворят пазарите и да се създадат справедливи условия за конкуренция, което ще позволи на повече предприемачи и малки дружества да постигнат растеж и да се превърнат в дружества, които развиват дейност в цяла Европа.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Световната икономическа криза засегна европейската промишленост, което направи по-трудно приспособяването й към предизвикателствата, породени от прехода към ефективна, основана на знанието промишленост, която има силно влияние върху развитието на промишлеността и пазара на труда. За да бъдем в състояние да отговорим на тези предизвикателства, смятам, че е необходим подход на промишлената политика, който съчетава конкурентоспособност, устойчивост и достойни условия на труда, които същевременно могат да стимулират икономиката, да увеличат заетостта, да намаляват влошаването на околната среда и да подобрят качеството на живот в Европейския съюз. Докладът подкрепя промишления напредък посредством интелигентно и ориентирано към бъдещето регулиране и пазарни стимули, които се основават на точни очаквания за развитието на пазара и подкрепа на световните тенденции за чисти, устойчиви и иновативни форми на производство, дистрибуция и потребление. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че успехът на промишлената политика на Европейския съюз зависи от тясната му свързаност с една нова архитектура на финансовия сектор, която насърчава инвестициите и предотвратява спекулата, както и с една макроикономическа политика, която ръководи фискалните, икономическите и бюджетните политики в Европейския съюз към устойчив растеж и създаване на работни места.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Деиндустриализацията е установен факт в Европа. Технологичната и икономическата позиция на Европа е изложена на опасност от нарастващата глобализация и силна конкуренция от страна на бързо развиващите се държави. Ето защо Европейският съюз трябва да приеме една промишлена политика, която съчетава конкурентоспособност, устойчивост и достойни условия на труд. Целите са следните: да се стимулира икономиката, да се увеличи заетостта, да се намали влошаването на околната среда и да се подобри качеството на живот. Това е същността на тази резолюция, която подкрепих. По-специално, аз подкрепям издаването на облигации на Европейския съюз с цел да се даде възможност на Европейския съюз да финансира иновациите, инфраструктурата и реиндустриализацията.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) В промишления сектор в Европейския съюз са заети 57 милиона души, а 75 % от европейския износ се дължат на същия сектор. Този сектор ще бъде от основно значение за бъдещата конкурентоспособност на Европейския съюз. Приветствам съдържанието на стратегията на Европейския съюз за 2020 г. по отношение на поощряването на висококачествени работни места и обучение в подкрепа на развитието на промишлената база и затова гласувах в подкрепа на доклада.

И понеже малките и средните предприятия са тези, които създават две трети от работните места в сектора, приветствам съдържанието на доклада по отношение на достъпа на малките предприятия до възможности за обществени поръчки и ролята на малките предприятия за подобряването на промишлената политика.

МСП трябва да имат по-добър достъп до рамковата програма и трябва да се осигурим подкрепа и подпомагане за трансфера на технологии и иновациите. Споделям мнението на докладчика, че Европейският съюз трябва да разработи и насърчи клъстери на иновации в регионалните области. Основното предимство на тези клъстери е тяхната способност за трансфер на знания, за развитие на научноизследователска дейност, квалификации и инфраструктура и за стимулиране на възможностите за заетост в регионалните области.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Европейският съюз е най-големият пазар в света, но ние не използваме огромния си потенциал. Ние сме един много отворен пазар, но сме изправени пред огромни трудности по отношение на достъпа до чужди пазари. Незавършеният единен пазар в области като енергетиката ни принуждава да се примиряваме с условията на външни страни, което има пряко въздействие върху конкурентоспособността ни. Жизнеспособността на промишлеността зависи от жизнеспособността на нашите малки и средни предприятия, които, въпреки одобрените мерки, преминават през труден период. Съгласен съм, че иновациите са в основата на промишлеността днес, но в тази област едва ли можем да се хвалим със способността си да реагираме навременно на променящите се условия на пазара в световен мащаб. Считам, че днес имаме една добре балансирана и цялостна визия за промишлеността и сега държавите-членки и Европейската комисия ще трябва да дадат своя принос, за да гарантират, че амбициозните ни цели ще дадат възможност за създаване на една модерна и конкурентна промишленост.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Европейската промишленост все още е изправена пред последиците от икономическата криза и успешното справяне с тях изисква координиран подход на равнището на Европейския съюз. Трябва да се изготви промишлена стратегия за Европейския съюз, която определя стратегически области за инвестиции и след това взима предвид тези приоритети в бъдещата финансова перспектива, годишните бюджети и политики на Европейския съюз. Развитието на европейската промишленост няма просто да се случи без амбициозно финансиране, особено в областта на научните изследвания и енергетиката, телекомуникациите и транспортните мрежи (TEN), а оттам и в обществените услуги, които поддържат деловата среда. Според мен обаче не е нито необходимо, нито уместно, да се започне издаване на облигации на Европейския съюз за тази цел (еврооблигации или облигации за проекти). Европейският съюз не е суверенен политически субект и затова приходите му трябва в общи линии да са съставени от вноски от страна на държавите-членки, да не говорим за факта, че идеята за еврооблигациите включва дълг и може да влезе в конфликт с принципа на балансиран европейски бюджет. Финансовата помощ за иновациите, инфраструктурата и реиндустриализацията следва да се основава най-вече на увеличаване на средствата за Осмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност и за Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, с цел да се гарантира, че европейската промишленост ще продължи да бъде конкурентоспособна в световен мащаб, и по този начин ефективно ще използва частните инвестиции.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Европа в момента открива, че е станала по-малко конкурентна на световния пазар. Като такава, Европа трябва да намерим начин да засили промишлената си база, за да се справи с новите предизвикателства. Докладът – „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ – има за цел да внесе предложения за възобновяване на европейската промишленост. Една интегрирана и устойчива промишлена политика трябва да се основава на научни изследвания, на иновации, на по-голяма ефективност на ресурсите, на стокови стратегия, на засилването на малките и средните предприятия и на развитие на регионалните мрежи. По-специално, от съществено значение е енергийната ефективност и въвеждането на информационни и комуникационни технологии да послужат за основа на промишлената революция, за да се увеличи конкурентоспособността, икономическия растеж и заетостта. Аз особено приветствам акцента върху традиционната европейска промишленост, която е от съществено значение за икономиката ни. Мерки като въвеждането на нови технологии и увеличаването на усилията в областта на научните изследвания и иновациите в сектори като производствената промишленост са от решаващо значение. Това е единственият начин, по който ще бъдем в състояние да възстановим водещата роля на европейската промишленост в света.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Промишлената политика е от съществено значение за Европейския съюз и този доклад представлява възможност за Европейската комисия: първоначалното съобщение беше разочароващо. Работата на Парламента предоставя на Комисията конкретни предложения, които тя трябва да приеме. Докладът трябва да бъде свързан с нашите предложения, които Европейският парламент прие като цяло тази седмица, включително по-специално принципа на „данък върху финансовите трансакции“ на европейско равнище и на издаване на облигации на Европейския съюз (еврооблигации). Политиките ни трябва да покажат, че социалните иновации и технологичните иновации са съвместими.

  Jorgo Chatzimarkakis (ALDE), в писмена форма. – (DE) При гласуването на доклада Lange ще се въздържа по отношение на параграф 31 заради двусмислената формулировка, свързана с еврооблигациите и облигациите за проекти. Ако го разглеждам като цяло обаче, ще гласувам за доклада, защото нямам нищо против самите облигации за проекти. Облигациите за проекти служат за финансиране на големи иновационни, инфраструктурни и реиндустриализационни проекти. Тук не става въпрос за инструменти за приобщаване на дълговете спрямо общностния метод, какъвто ще бъде случаят с еврооблигациите.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Ясно е, че Европа трябва да разработи дългосрочна европейска промишлена стратегия. Не можем да бъдем единственото икономическо пространство в света, което едностранно прилага принципите на свободната търговия, като същевременно няма представа какво правят основните ни конкуренти. Европейската комисия трябва да осъзнае, че, предвид кризата, въведените правила вече не са подходящи за днешната икономика, както и че е време сериозно да се засили антидъмпинговия арсенал на Европейския съюз и прилагането на общия принцип на реципрочност в търговията. Европейският съюз се нуждае от европейска стратегия, която като средство за мащабни промишлени проекти като „Галилео“ и ITER. Той също така трябва да подкрепи и производствените си сектори и малките и средните предприятия. Трябва да насърчи и увеличи своите инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в опит да запази лидерството си в областта на високите технологии. Също така трябва да засили борбата срещу фалшифицирането и да излезе с настъпателна европейска патентна политика.

  Karima Delli (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Текстът не се откроява с качеството си, защото е резултат от един много широк компромис между членовете на Европейския парламент. Той съдържа както елементи, които според групата на Зелените/Европейски свободен алианс са много положителни, така и някои идеи, които напразно се опитахме да отхвърлим. Най-важното обаче е, че той дава възможност на членовете на Европейския парламент да изразят едно доста прогресивно становище по отношение на водещата програма в областта на промишлеността на стратегията „ЕС 2020“.

Затова текстът призовава транспортните системи да се направят по-устойчиви чрез използването на по-ефективни технологии, оперативна съвместимост и иновативни мобилни решения. Той посочва необходимостта икономиите на енергия и ресурси да бъдат в основата на европейската промишлена политика. Във връзка с това той припомня огромния потенциал за създаване на работни места и намаляване на разходите, които подобренията на енергийната ефективност се очаква да донесат.

Ето защо приемането на мерки, които гарантират подобрение на енергийната ефективност, трябва да включват инициативи във всички промишлени сектори. Членовете на Европейския парламент се опитаха да насърчат всички усилия в отговор на недостига на квалифициран персонал, с цел да се насърчат квалификациите на работната сила и да се привлече интереса на младите висшисти в областта на промишлеността.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Промишлеността създава близо една трета от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, на промишлените продукти се дължат три четвърти от износа, а в промишлеността са заети 57 милиона европейски граждани. Европейската промишленост вече беше в процес на преструктуриране преди започването на кризата. В момента тя се влияе особено от бързото и променящо се развитие на световната икономика, както и от нарастващата конкуренция. Развива се една нова форма на глобализация, която води към глобално общество, основано на знанието, научните изследвания и иновациите. Необходимостта да се ограничи изменението на климата и да се запазят максимални нива на биологично разнообразие води промишлеността към производство, което произвежда „нулеви“ емисии от въглероден диоксид и използва ресурсите по-ефективно. Европейската промишленост трябва да продължи да поддържа стратегическа позиция в ключови сектори и да използва възможностите за устойчиво възстановяване, насочени към осигуряване на възможно най-големия брой работни места за квалифицирани работници. За целта докладчикът предлага цял набор от мерки. Съгласен съм и подкрепям създаването на верига за доставки за иновации, по-голяма ефективност при използване на ресурси, по-ефективно използване на обществени поръчки, особено за малките и средните предприятия (МСП), по-голямо производство на така наречената чиста енергия и като цяло по-голямо участие на МСП в концепцията на европейската промишленост. Докладът е от полза за европейската промишленост, докладчикът наистина е наясно с въпроса и затова ще гласувам за приемането на доклада.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че представлява крачка напред за една стабилна, последователна и основана на заетостта промишлена политика за европейската работна сила. Научноизследователската и развойна дейност е основна движеща сила за иновациите и търговията и ще продължи да бъде една от основите на промишлената политика в Европейския съюз. Считам, че промишлеността играе ключова роля за запазването на работните места в Европа и ето защо трябва да засилим усилията си, за да се поддържа силна промишлена база, да се превърнем в най-конкурентоспособната икономика в света и да се гарантират тясно свързани мрежи между дружествата в различните държави-членки, за да се постигнат общите промишлени приоритети. Някои от измененията ми, включени в доклада, се отнасят до съкращаване на времето до пускане на пазара на новите продукти, гаранция, че европейското производство укрепва основните на европейската икономика и опростяване на програмите за финансиране за промишлеността.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото подкрепям идеята, че само една промишлена стратегия, която е амбициозна и ефективна от екологична гледна точка, може да съживи и стимулира производствения капацитет на Европа и да получи централна роля при създаването на висококвалифицирани и добре платени работни места в Европейския съюз.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В момент, когато Европа преживява безпрецедентна криза, която се дължи, макар и не единствено, на бюджета, не можем да забравим водещата роля на промишлеността, която представлява 37 % от брутния вътрешен продукт на Европа, и предизвикателствата, пред които е изправена в един глобализиран свят, в който развиващите се икономики – а също и САЩ – се ангажират с агресивни промишлени политики, основани на огромни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в ключови сектори, които се конкурират с Европа, с предимството, че нямат същите екологични, социални и трудови ограничения. Няма лесно решение на проблема. Въпреки многото си добродетели, стратегията „Европа 2020“ не е вълшебна пръчица за европейската промишленост в свят, в който конкуренцията е жестока и в световен мащаб.

Ето защо считам, че единственият изход за европейската промишленост е да се специализира и да поеме сериозен ангажимент за качество и най-новите технологии, както и да оптимизира разходите и да гарантира по-висока ефективност в управлението. Европейските продукти трябва да са предпочитани не защото са по-евтини – това никога няма да стане – а защото са по-добри и по-иновативни. Само високото качество на европейската промишленост може да направи това. Надяваме се, че сме в състояние да се справим с предизвикателството.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Значението на европейската промишленост е безспорно. Тя представлява три четвърти от износа, една трета от брутната добавена стойност на Европейския съюз и една трета от заетостта. Макар и динамична, тя не успя да избегне икономическата криза и трябва да бъде на преден план в дневния ред на европейската политика, препоръчана от този доклад. В действителност промишлената политика трябва да бъде в центъра на разглежданите от нас въпроси, защото тя се отнася до бъдещето чрез създаване на заетост и насърчаване на инвестиции в производството. Тя обаче е свързана и с предизвикателства: как можем да гарантираме устойчивостта на ресурсите предвид изменението на климата? Европейският съюз се нуждае от последователна промишлена политика, която внушава доверие на дружествата и им помага да преодолеят кризата. Той трябва да насърчи една съвременна промишленост, която е ефективна, намалява енергийните разходи и производството на въглероден диоксид и е екологично отговорна и която е конкурентоспособна, ангажирана с научни изследвания, иновации и рециклирането на суровини. Това е така, защото не можем да забравим, че промишлената политика е и социална политика и затова гласувах в подкрепа на доклада. Бих искал обаче да обърна внимание на необходимостта да се засили подпомагането за малките и средните предприятия, където са заети по-голямата част от работниците в бизнес сектора на Европейския съюз, както и да се въведе маркировката за произход.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е поредният доклад, изпълнен с противоречия. От една страна, той съдържа някои положителни аспекти, които оценяваме, а именно защитата на промишлеността и малките и средните предприятия. Наличието на съвременна и ефективна промишленост, която създава работни места и е екологично устойчива, е важен инструмент за развитие във всяка държава и регион. Настоящата рамка на политиките на Европейския съюз, в която най-отрицателните аспекти са се влошавали през годините обаче, е значително по-неблагоприятна за това начинание. Вместо това тя насърчава премахването на важни производствени центрове, деиндустриализацията, съкращаването на работни места и нарастващата зависимост в безброй държави и региони. Либерализацията и политиките за дерегулация на международната търговия са основен принцип на тази политическа рамка и спомагат значително за настоящата ситуация. Докладът обаче продължава да поддържа тези политики. Той ги подкрепя, като пренебрегва последиците от тях. Той също така продължава да поддържа свещения принцип на „свободната конкуренция“ и укрепване на вътрешния пазар, които са издънки на гореспоменатата рамка, както и публично-частните партньорства и дори взаимодействието между гражданските и военните инвестиции. Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица се опита да премахне тези отрицателни аспекти от доклада, като същевременно запази аспектите, които са добри. За съжаление, всички предложения бяха отхвърлени от по-голямата част от Парламента. Ето защо гласувахме против.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За съжаление, нито едно от нашите предложения за изменения, които бяха насочени към премахване на най-отрицателните аспекти от доклада, бяха приети. Ето защо ние гласувахме против в окончателното гласуване на резолюцията от Парламента.

Въпреки че, както споменах по време на разискването в пленарна зала, докладът съдържа някои положителни аспекти, в него има много противоречиви позиции. Докато, от една страна, той твърди, че защитава промишлеността и малките и средните предприятия (МСП), от друга страна, съдържа предложения за либерализация на свободната търговия и свободната конкуренция, за засилване на вътрешния пазар, за публично-частни партньорства и дори за взаимодействие между гражданските и военните инвестиции.

Бихме искали промишленост, която е ефективна от гледна точка на използването на ресурси, която е по-малко зависима от въглерода, която цени работните места с права и която гарантира равноправие за жените по отношение на достъпа до работни места, до повишение, до заплащане и до участие в ръководните и административни органи.

Ние подкрепяме други политики, особено по отношение на промишлената политика, външната търговия, политиките в областта на финансите, изследванията, науката и иновациите, които подкрепят малките и средните предприятия, както и ангажимент за обучение и преквалификация на работниците и за достойнството на трудещите се.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Lange за промишлената политика за ерата на глобализация разглежда изключително важни въпроси като достъпа до кредитиране за предприятията и най-вече за малките и средните предприятия. Аз особено оценявам идеята за свързване на промишлеността с университетите, за да се даде тласък на европейските университети, което ни връща към целите на „ЕС 2020“. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Стратегията „Европа 2020“ призна необходимостта да се определи нова промишлена политика с цел поддържане на стабилна и устойчива промишлена база в Европа.

Силната и просперираща промишленост наистина е ключов фактор за растежа в Европейския съюз и затова в настоящия контекст на глобализацията и интензивна международна конкуренция е от съществено значение да се създаде рамка, която е още по-благоприятна за развитието й. Този доклад със сигурност трябва да бъде приветстван за това, че представя подробно проучване на промишлената политика предвид икономическата криза, която засегна сериозно сектора, и за това, че предвижда различни мерки за правилно съживяване на европейската промишленост.

Поради тази причина смятам, че е важно политическите цели, посочени във водещата инициатива, внесена на 28 октомври миналата година от г-н Таяни, да бъдат превърнати в реални действия, като например укрепване и интернационализация на малките и средните предприятия, осигуряване на достъп до кредитиране и определяне на нов модел за иновации. Освен това Европа трябва да поеме риска от увеличаване на производителността в нови идеи чрез все по-големи инвестиции в научни изследвания, които трябва да представляват новата движеща сила за възстановяване на европейските върхови постижения.

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Световният пазар реагира на необходимостта да се отговори на изискванията на модела на потребление, който вече се е сформирал във високоразвитите и развиващите се общества. Въпреки това се появява конкурентоспособността „на всяка цена“, с което имам предвид конкурентоспособност, която се влияе от нещо повече от иновативността на промишлеността и промените в модела на потребление.

Можем да включим следното в каталога на неблагоприятните явления, които съпътстват конкурентоспособността: модел на потребление, наложен от промишлеността, който пилее енергия и суровини, конкуренция, която се основава не на превъзходството на използваните методи, а на финансовото върховенство на богатите монополни корпорации, фрагментирана конкурентоспособност, която се интересува само от окончателния етап на производството, а не брутна конкурентоспособност, с което имам предвид конкурентоспособност, която отчита подготовката на суровините и материалите за производство, контрол на суровините и енергийните пазари от наднационални, често неевропейски, корпорации, увеличения на цените на енергията, а оттам и на суровините, чрез регламенти, които налагат система на търговия с емисии върху държавите-членки на Европейския съюз, нелоялна конкуренция, която се налага предимно от големи, наднационални корпорации, включително финансови корпорации.

Разглеждам доклада като едно добро начало на едно много важно обсъждане за бъдещето на конкурентната промишленост в Европа, а оттам и на самата Европа, и затова гласувах за приемането му.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Съжалявам, че докладът не беше внесен по-рано, например, когато Брюксел отхвърли създаването на индустриални шампиони или когато „Митал“ извършваше своето враждебно поглъщане на „Арселор“, като лиши Европа от единствения остатък от железодобивна и стоманодобивна промишленост, която й беше останала. В продължение на десетилетия, Европейският съюз работи усилено за унищожаването на промишлените си основи и промишлените си работни места чрез европейските секторни политики, европейската политика за конкуренцията и европейската политика за свободна търговия, която всички вие тук сте хвалили, подкрепяли и насърчавали неведнъж. Изправени пред катастрофа, сега колебливо започвате да се съгласявате с това, което „Националният фронт“ предлага от дълго време: признаване на решаващата роля на една промишлена база, развитие на стратегическите сектори, защита срещу нелоялната конкуренция и помощ за стъпване на чужди пазари, гарантиране и защита на доставките на суровини, регулиране на търговете за поглъщане, гарантиране, че политиката за конкуренцията е предмет на стратегически, социално-икономически и обществени изисквания, предоставяне на обществена подкрепа на нововъзникващи или иновативни сектори и така нататък.

Вече е доста късно обаче и Европа, която не отстъпи от ултралибералните си идеологически основи, със сигурност не е най-доброто ниво, на което да се вземат решения и да се прилагат такива политики.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с доклада, защото промишлеността на Европейския съюз представлява близо една трета от брутната добавена стойност в Европейския съюз, а приблизително три четвърти от европейския износ се състои от промишлени стоки, както и една трета от заетостта, като осигурява препитание на 57 милиона души. Неотдавнашната дълбока икономическа криза засегна европейската промишленост. Кризата обаче подчерта и значението на промишленост за икономиката на Европейския съюз и даде да се разбере, че не е направено достатъчно за цялостно справяне с нуждите й в сегашния труден климат. Ръстът на производството е спаднал до най-ниското си ниво от последните две десетилетия и определени европейски промишлености се намират в постоянна криза в резултат на нелоялна конкуренция от трети държави, особено в областта на трудовите отношения, околната среда и защитата на интелектуалната и индустриалната собственост. Тъй като САЩ, Япония и Китай провеждат силна и активна промишлена политика, подкрепена от водещи продукти и услуги, налице е опасност европейската промишленост да изостане. Една интегрирана и устойчива промишлена политика в Европейския съюз трябва да се основава на следните ключови аспекти: необходимостта от създаване на иновационна верига за свързване на научните изследвания и практическото приложение, за използване на ресурсите по-ефективно и за подобряване на производството на чиста енергия.

Трябва да призовем Европейския съюз да започне стратегии, насочени към дългосрочните промени, и да провежда образователна политика, която отговаря на нуждите на пазара на труда. Необходимо да е се справим с разпространението на сивата икономика и недекларирания труд по време на кризата, който изкривява конкуренцията, а има и предложения за улесняване на участието на малките и средните предприятия в обществените поръчки.

  Silvana Koch-Mehrin (ALDE), в писмена форма. – (DE) При гласуването на доклада Lange ще се въздържа по отношение на параграф 31 заради двусмислената формулировка, свързана с еврооблигациите и облигациите за проекти. Ако го разглеждам като цяло обаче, ще гласувам за доклада, защото нямам нищо против самите облигации за проекти. Облигациите за проекти служат за финансиране на големи иновационни, инфраструктурни и реиндустриализационни проекти. Тук не става въпрос за инструменти за приобщаване на дълговете спрямо общностния метод, какъвто ще бъде случаят с еврооблигациите.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Според мен днешното гласуване е важна стъпка напред за излизане от икономическата и финансова криза, която засегна Европа и промишлеността й. В действителност резолюцията разглежда ключов сектор, който се нуждае от подкрепа, за да даде възможност на Европейския съюз да осъществи промишлена политика, която трябва да съчетае постигането на високи нива на производство с ангажимент за конкурентно и устойчиво възобновяване. Поради тази причина аз приветствам препратката към стратегията „ЕС 2020“, която трябва да послужи като насока за цялостното изпълнение на приоритетните действия на Европа чрез огромни инвестиции в иновации и научни изследвания, което е необходимо за растежа и развитието в Европа. Като цяло смятам, че докладчикът, г-н Lange, е свършил добра работа, като е успял е съчетае идеите и предложенията, събрани от над 500 предложения за изменения, в един доклад, с който съм съгласен и който подкрепям, с изключение на европейския патент. Всъщност смятам, че решението за започване на по-тясно сътрудничество в един сектор от стратегическо значение, а именно интелектуалната собственост, не е правилно решение или такова, което ще има положителни последствия за европейската промишленост.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Промишлената политика за ерата на глобализацията се превръща в сериозен проблем за Съюза и за отделните държави-членки. Опитите да се намалят производствените разходи и цени става причина за закриването на промишленото производство в Съюза, при което заводи се местят извън Европейския съюз и след това производството им се внася отвън. Това има неблагоприятни последици: загуба на капацитет за развитието на промишлеността, техническото образование и иновативността и вследствие на това и зависимост от други държави. Цели промишлени сектори се закриват, като например корабостроителната промишленост в Полша. По-строгите екологични изисквания, които са въведени само в Европейския съюз, и толерирането на дъмпинга от страна на азиатските производители ускоряват деиндустриализацията на Европа. Необходима е разумна политика, която да позволи на Европа да запази промишления си характер.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Неотдавнашната икономическа криза потвърди, че малките и средните предприятия все още са движещата сила на икономическото и социално развитие и играят важна роля за насърчаването на икономическата конкурентоспособност и създаването на работни места. Приветствам доклада и смятам, че инструментите на Европейския съюз в подкрепа на конкурентоспособността трябва да бъде преразгледани и засилени с цел опростяване на административните процедури и улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия. Също така е абсолютно необходимо да се въведат иновативни механизми за стимулиране, въз основа на постигане на целите, свързани с интелигентен, устойчив растеж с интеграционен аспект, както и да се насърчи по-тясно сътрудничество с финансовите институции. Един важен метод за финансиране на иновациите за малките и средните предприятия, което е достъпен чрез Европейската инвестиционна банка, е финансовия инструмент за споделяне на риск. За да се гарантира успеха му обаче, Европейската комисия трябва да осигури значително повече средства, включително чрез фондове за иновации от източници на ЕФРР, и да се насърчат преките частни инвестиции и иновативни механизми за финансиране за високорискови иновативни проекти и тези, в които участват малките и средните предприятия.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Съгласен съм с доклада, че една стратегия на Европейския съюз за насърчаване на стабилни и квалифицирани човешки ресурси с голям творчески потенциал и активно участие в областта на иновациите и развитието, нови иновативни технологии, процеси и решения, които създават добавена стойност, научноизследователска и развойна дейност, насочена към нуждите на устойчивото развитие, ефективна верига на доставки за производството на висококачествени стоки и услуги, по-ефективно организирани системи на производство и управление, по-голяма ефективност на ресурсите като цяло, която води до по-малък въглероден отпечатък, икономически ефективни и устойчиви превозни средства, интелигентна и ефективна логистика и висококачествена инфраструктура, консолидиран и напълно функциониращ единен вътрешен пазар и равни условия по отношение на търговските отношения с трети държави, е единственият начин за увеличаване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейската промишленост, а оттам и за запазване на лидерската й позиция в световен мащаб.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Докладът относно промишлена политика в ерата на глобализацията е важен документ предвид кризата, която засегна европейската икономика, и по-специално промишленото производство. Той обаче не съдържа основния въпрос – истинската причина за огромните икономически проблеми. Това е глобалният капитализъм на свободната конкуренция и необуздания неолиберализъм, върху които, за съжаление, се основава Европейският съюз. Европейският съюз не се нуждае от още стратегически документи, които се изкарват на конвейер от Комисията, а налице има належаща необходимост от коренна промяна, и по-специално преход към социален и мирен съюз с регулиран финансов сектор. Тъй като обсъждаме един такъв „стратегически“ документ, опитът показва, че не е толкова трудно да се произвеждат такива документи, колкото впоследствие да се развият в отделните области и гъвкаво да се наблюдават и оценят последиците от предложените мерки. Областта на правата върху интелектуалната собственост например, включително промишлените права, е доказателство за това.

  Gesine Meissner (ALDE), в писмена форма. – (DE) При гласуването на доклада Lange ще се въздържа по отношение на параграф 31 заради двусмислената формулировка, свързана с еврооблигациите и облигациите за проекти. Ако го разглеждам като цяло обаче, ще гласувам за доклада, защото нямам нищо против самите облигации за проекти. Облигациите за проекти служат за финансиране на големи иновационни, инфраструктурни и реиндустриализационни проекти. Тук не става въпрос за инструменти за приобщаване на дълговете спрямо общностния метод, какъвто ще бъде случаят с еврооблигациите.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейската промишленост представлява приблизително една трета от брутната добавена стойност на Европейския съюз, защото близо три четвърти от европейския износ е свързан с промишлени стоки, както и с една трета от работните места. Освен това тя има мултиплициращ ефект, което означава, че се създават приблизително две допълнителни работни места в свързани услуги за всяко работно място в промишлеността. С оглед на това никой не оспорва значението на промишления сектор за икономиките на държавите-членки, но икономическата криза хвърли съмнение върху значението на този сектор, в ущърб на сектора на услугите и финансите, и е крайно време да преразгледаме това положение и отново да започнем да инвестираме в този сектор. Европейската промишленост върви в посока на специализиране и ангажимент към качеството на продуктите си и към най-новите технологии. Произведеното от промишлеността ни трябва да се откроява с иновациите и качеството си, а не с цената.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За да остане конкурентоспособна предвид промените в световната икономика, промишлеността, която представлява значителен икономически сектор, не трябва да се пренебрегва. Устойчивостта, както и хуманните условия на труд, трябва да бъдат насърчавани и изисквани, защото конкуренцията от бързо развиващите се държави като Китай, Индия и Бразилия нараства все повече, а оттам още повече се увеличава и натискът върху европейския вътрешен пазар. Устойчивостта и растежът са две модерни думи, които се срещат често преди всичко в промишлената политика, но тяхното прилагане е сериозно поставено под съмнение най-вече заради липсата на налични ресурси. Въздържах се, защото съм на мнение, че предложените мерки по никакъв начин няма да бъдат достатъчни да осигурят на Европа първо място в света в промишления сектор.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото промишлеността на Европейския съюз беше сериозно засегната от настоящата икономическа криза. В днешния свят има огромна конкуренция в промишлеността и затова промишленият сектор трябва да остане конкурентоспособен и иновативен, като подкрепя иновативните идеи, качеството и технологичното лидерство. Трябва да подобрим съоръженията, да прехвърлим високите технологии и да спомогнем за транспонирането им сред дружествата. Трябва да положим всички усилия да се гарантира, че съществуващите ресурси (минерали) се използват правилно в рамките на Европейския съюз, като се избягва износа им извън границите на Европейския съюз, както и да се предотврати създаването на олигополи в областта на търговията. Европейските помощи трябва да се използват не за бързи решения, а за инвестиции в бъдещето, които са насочени към създаването на нови работни места, така че всеки гражданин да има работа в родната си държава. Особено внимание трябва да се обърне на така наречените проблемни региони с ниско ниво на промишлено развитие или високо ниво на безработица. Затова трябва да се насърчи създаването на технологии, промишлени и научни паркове и фирмени центрове. Тези организации са особено важни за активното създаване и разработване на модерни технологии и гарантиране на икономическото развитие и модернизация, като същевременно се създават нови работни места. Малките и средните предприятия трябва да бъдат насърчавани да инвестират в клъстери. За тях трябва да се създаде благоприятна бизнес среда, както и да се намали административната тежест. Дълбоко вкоренената бюрокрация пречи на развитието на промишлеността и е в ущърб на конкурентоспособността на създадените продукти.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепя на доклада на г-н Lange, защото освен за стратегията „Европа 2020“, Европейският съюз трябва да работи и за бурно развитие и по-добро използване на ресурсите, с цел да се гарантират иновациите. Докладът относно промишлената политика в ерата на глобализацията посочва точно тези цели: промишлени иновации и опростяване на съществуващото законодателство в съответствие с интересите на гражданите, и ролята на малките и средните предприятия (МСП) – жизнената сила на европейската икономика. На малките и средните предприятия трябва да се гарантират благоприятни условия и по-лесен достъп до финансиране. Важно е да се подчертае, че начинът за постигане на една динамична и авангардна промишлена политика са структурните фондове, които, ако бъдат използвани правилно, ще поставят основите за растеж в Европа.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Промишлеността на Европейския съюз се равнява на близо една трета от брутната добавена стойност в Европейския съюз, като близо три четвърти от европейския износ е съставен от промишлени стоки, както и на една трета от работните места, осигурявайки препитание на приблизително 57 милиона души (плюс мултиплициращия й ефект, при който всяко работно място в промишлеността създава приблизително две допълнителни работни места в свързани услуги). Има 15 основни елемента: изграждане на верига за иновации, увеличаване на ефективността на ресурсите, ясни цели за устойчиви продукти; използване на обществени поръчки; повишаване на производството на чиста енергия; убедителна стратегия за суровините; преустройство на търговията за справедливо съвместно съществуване и устойчиво производство; изготвяне на задължителна секторна промишлена политика; участие на малките и средните предприятия; развитие на регионални области за действие; гарантиране на предвиждане на промените в промишлеността; преструктуриране; повишаване на квалификациите, разширяване на участието на работниците в процеса на вземане на решения; и дългосрочни политики.

Промишлената политика на Европейския съюз трябва да бъде ориентирана както към устойчиво, екологично ефективно и конкурентоспособно в световен мащаб възобновяване на промишлената база, така и към устойчив преход от промишленост, основана предимно на производството, към такава, основана на знанието, като същевременно е напълно ангажирана по отношение на инвестициите в Европейския съюз и създаването на стратегически партньорства между дружествата и Съюза.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) Чрез този доклад Парламентът подчерта важните въпроси, на които трябва да се обърне внимание по отношение на растежа на европейската промишленост. Имам предвид признаването на стратегическата роля на малките и средните предприятия и необходимостта от по-лесен достъп до кредитиране с опростени процедури за финансиране, както и значението на интернационализацията като ключов фактор за конкурентоспособността.

Връзката между иновациите и промишления свят чрез непрекъснати отношения между предприятията и университетите също е от съществено значение и включва продажбата на резултати и насърчаване на използването им. Поради тази причина аз подкрепям съдържанието и предложенията на доклада на г-н Lange.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашната икономическа и финансова криза подчерта значението на промишлеността за икономиката на Европейския съюз, което означава, че е важно да се признае необходимостта от интегриран подход към промишлената политика, съчетавайки конкурентоспособността, иновациите и устойчивостта, като същевременно се докаже способността й за стимулиране на растежа, създаване на работни места и гарантиране на опазването на околната среда. В действителност европейската промишленост е изправена пред голям брой предизвикателства и затова е от съществено значение да е налице ангажимент за инвестиции в нови технологии и решения, в обучение на служителите и работниците, в ефективност на производствените системи и моделите на управление и в укрепване на малките и средните предприятия.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм убедена, че е необходима една интегрирана промишлена политика за Европа, особено предвид новите предизвикателства, породени от глобализацията, и затова е необходимо по-нататъшно развитие на промишлената политика. Промишлената политика служи за движеща сила за устойчива заетост и благополучието на обществото. Едно работно място в промишлеността създава две допълнителни работни места. Позицията на Европа в промишлената политика все повече се поставя под съмнение вследствие на все по-голямата индустриализация в бързо развиващите се държави и нарастващата сила на най-големите ни конкуренти, като например САЩ и Китай. Ето защо трябва ние самите да се развием допълнително – за тази цел трябва да възобновим промишлената си база, като предприемем мерки в конкретни сектори и като гарантираме, в по-широк смисъл, конкурентоспособността на Европа в световен мащаб и устойчивия растеж на европейската промишленост. Докладът също така призовава за интегрирана промишлена политика, която да послужи като основа за политиката в областта на околната среда, конкуренцията и търговията, за да се подобри ефективността на ресурсите. Освен това докладът подчертава значението на едно конструктивно партньорство с работниците и професионалните организации. Необходимостта от подобряване на координацията между Европейския съюз и държавите-членки също се подчертава в доклада. Според мен тези мерки са абсолютно необходими. Докладът предвижда към по-нататъшното развитие на промишлената политика да се подходи с необходимата амбиция и предпазливост.

  Britta Reimers (ALDE), в писмена форма. – (DE) При гласуването на доклада Lange ще се въздържа по отношение на параграф 31 заради двусмислената формулировка, свързана с еврооблигациите и облигациите за проекти. Ако го разглеждам като цяло обаче, ще гласувам за доклада, защото нямам нищо против самите облигации за проекти. Облигациите за проекти служат за финансиране на големи иновационни, инфраструктурни и реиндустриализационни проекти. Тук не става въпрос за инструменти за приобщаване на дълговете спрямо общностния метод, какъвто ще бъде случаят с еврооблигациите.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) На днешната пленарна сесия гласувахме относно доклада на г-н Lange, озаглавен „Промишлената политика за ерата на глобализацията“. Европейската промишленост представлява близо една трета от брутната добавена стойност в Европейския съюз, а приблизително три четвърти от европейския износ се състои от промишлени стоки, както и една трета от заетостта, като осигурява препитание на 57 милиона души. Ако се отчете и мултиплициращият й ефект, при който всяко работно място в промишлеността създава приблизително две допълнителни работни места в свързани услуги, нейното въздействие върху заетостта е още по-значително.

Освен това промишлената политика на Европейския съюз трябва да бъде ориентирана както към устойчиво, екологично ефективно и конкурентно в световен мащаб възобновяване на промишлената база, така и към устойчив преход от предимно производствена промишленост към такава, основана на знанието. Интеграцията на всички политики на Европейския съюз с цел да се съчетаят всички аспекти, които имат въздействие върху промишлеността, е от съществено значение. Докладът по собствена инициатива за промишлената политика на г-н Lange потвърждава позицията, изразена в съобщението на члена на Комисията, отговарящ за промишлеността, г-н Таяни, с някои нови идеи, насочени към важното възобновяване на промишления сектор след края на икономическата криза.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Парламентът днес подкрепи набор от действия за насърчаване на конкурентоспособността на европейската промишленост. Приветствам признанието, че, за да се справим с кризата и предизвикателствата на глобализацията, енергийната и ресурсната ефективност трябва да бъде в основата на съживяването на европейската промишленост. Устойчивостта трябва да се признае като основен аспект от така нареченото „изпитване на конкурентоспособността“ и „проверки за целесъобразност“, които ще се прилагат от Комисията като част от инициативите й за по-добро регулиране. Докладът с право призовава за затворени промишлени системи, по-голяма производителност на ресурсите, трайност и повторна употреба, рециклиране и преработка.

Докладът също така призовава за инструменти за насърчаване на развитието и растежа на екологично иновативните малки и средни предприятия, както и на развитието на еко-промишлените паркове. Важно е промишлената политика на Европейския съюз да се приведе в съответствие с целите на политиката за климата и енергетиката. Зелените очакват Комисията да се справи с това предизвикателство в предстоящите си стратегически инициативи, като например стратегията за ресурсна ефективност, стратегията за суровините и закона за малките предприятия.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Най-накрая Европейският съюз призна основната роля на промишлеността и призова за опростяване на достъпа до кредитиране и намаляване на бюрокрацията. През последните години станахме свидетели на приемането на мерки, които поставят голяма тежест върху европейската промишленост и които спомагат за нелоялната конкуренция на продукти, внесени от трети държави. Бих отбелязал разходите, свързани с борбата срещу изменението на климата, и мерките, насочени към намаляване или премахването на мита.

Докладът подчертава значението на научните изследвания като инструмент за защита на конкуренцията и посочва професионалното обучение на работниците и информацията, която трябва да се даде на потребителите. Нека не забравяме обаче, че, като изключим хубавите думи, Европейският съюз е изправен пред опасност от разделение между държавите-членки, което води до минимално желание за съвместно създаване на промишлено бъдеще. Имам предвид случилото се с европейския патент, от който Съюзът изключи Италия и Испания, както и използването на по-тясно сътрудничество сред другите държавите-членки. Гласувах в подкрепа на доклада, защото принципите, които съдържа, заслужават да бъдат подкрепени.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Промишлеността в Европа е изправена не само пред последиците от икономическата криза, но и пред новите предизвикателства на ерата на глобализацията. Предприятията трябва да реагират адекватно на все по-бързите промени в икономическите тенденции. Икономиките на развиващите се държави променят баланса на силите на международните пазари. С развитието на едно общество, основано на знанието, ролята на научните изследвания и иновациите също нараства, а те водят до икономически растеж и конкурентоспособност. Проблемите, с които трябва да се справи икономиката на Европейския съюз, включват демографски промени и спад в производителността. Основните цели на промишлеността на Европейския съюз са нарастване на конкурентоспособността и иновативността. За да бъдат постигнати, е необходимо едновременно да се предприемат редица мерки. От съществено значение е да се продължи работата по единния пазар и хармонизирането на митническото и данъчно законодателство. Бюрократичната тежест върху предприятията трябва да се намали и правната рамка да се опрости. Сътрудничеството между предприятията също трябва да се засили чрез бизнес клъстери, мрежи и центрове за върхови постижения и трябва да се положат усилия за насърчаване на взаимодействието между университетите и бизнеса.

Също така може да се окаже полезно да се използват алтернативни механизми, като например публично-частни партньорства, които си поделят риска между частните и публичните инвеститори, както и да се използват наличните средства и вторичния ефект. Ще бъде от съществено значение да се подпомогнат малките и средните предприятия, които са в основата на европейската промишленост, чрез финансова помощ в областта на трансфера на технологии и иновациите и чрез включване на иновативни и устойчиви критерии в търговете за обществени поръчки. Не трябва да се забравя да се гарантира увеличение на разходите за изследвания въз основа на сътрудничеството между публичния и частния сектор.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който подчертава начини, по които промишлената база на Европейския съюз може да бъде укрепена. Промишлеността осигурява близо една трета от работните места в Европейския съюз и ето защо е толкова важно да се гарантира жизнеспособността й.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейската промишленост и мултиплициращият й ефект представляват приблизително една трета от брутната добавена стойност на Европейския съюз и тя осигурява препитание на 57 милиона души. Необходимо е да се създаде промишлена политика, която насърчава координацията между държавите-членки и конкурентния им потенциал, както се посочва в стратегията „Европа 2020“. Значението на този доклад в условията на икономическа рецесия показва, че въпреки неговата важност, секторът е отстъпил на заден план. Този факт изисква да се обърне по-голямо внимание на предизвикателствата, пред които европейската промишленост ще трябва да се изправи, по-специално преструктурирането и преориентирането на неговата същина, въз основа на едно глобално общество на знанието чрез иновации и научни изследвания, за да се справи с конкурентоспособността на бързо развиващите се икономики. Освен това се развива нова динамика, изменение на климата, демографски промени и процес на урбанизация/обезлюдяване. От 15-те точки, внесени от докладчика, бих искал да подчертая мерките, които засягат малките и средните предприятия (МСП), които са истинската движеща сила за растежа на Европейския съюз. Опростяването на европейските процедури за получаване на финансиране, повече и по-добра информация, предоставяна на малките и средните предприятия, за оперативните програми, създаването на иновационни клъстери и мрежи, както и по-голяма подкрепа от страна на Европейската централна банка, са ключови инициативи за успеха на европейската промишлена политика.

  Alexandra Thein (ALDE), в писмена форма. – (DE) При гласуването за доклада Lange аз се въздържах по отношение на параграф 31 заради двусмислената формулировка, свързана с еврооблигациите и облигациите за проекти. Ако го разглеждам като цяло обаче, ще гласувам за доклада, защото нямам нищо против самите облигации за проекти. Облигациите за проекти служат за финансиране на големи иновационни, инфраструктурни и реиндустриализационни проекти. Тук не става въпрос за инструменти за приобщаване на дълговете спрямо общностния метод, какъвто ще бъде случаят с еврооблигациите.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада, защото определя необходимостта от последователна политика за бъдещето на промишлеността в целия Европейски съюз. Като се има предвид, че промишленото производство осигурява над 60 милиона работни места в Европейския съюз, една стабилна политика ще помогне на Европейския съюз да преодолее някои от предизвикателствата, пред които са изправени производителите. Като част от стратегията на Европейския съюз за 2020 г. докладът очертава 15-те елемента на една силна политика, която ще гарантира, че Европейският съюз е в състояние да се справи с конкурентите си от САЩ, Китай и Япония, които правят големи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на авангардните технологии, и държавите, които са в състояние да намалят разходите си чрез по-евтина работна ръка и не толкова строги правила за интелектуалната собственост. Някои от най-полезните препоръки в доклада са необходимостта от верига за иновации, която свързва изследванията в областта на промишлеността и иновациите и прилагането на технологиите, както и по-голям акцент върху ефективността и устойчивостта на ресурсите, което съответства на целите на стратегията „Европа 2020“.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Реших да гласувам в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-н Lange, защото той представлява приноса на Парламента към разискването на един въпрос от изключителна важност за света на бизнеса: европейската промишлена политика.

Докладът има много положителни аспекти, като например призива към европейските дружества да отговорят на екологичните стандарти, но само на доброволни начала и без строги регулации. Централната роля на промишлеността – и не само на промишлената политика – за растежа на Европейския съюз също е правилно потвърдена. Водейки се от гласувания днес доклад, аз смятам, че е важно всички институции и заинтересовани страни да осъществят посочените в него цели и да ги превърнат в реални действия. Особено важни са: приемането на мерки за защита на интелектуалната собственост, утвърждаването на модел за промишлени иновации, насочен към върхови постижения, модернизацията на предприятията, особено по отношение на опазването на околната среда и внимателното използване на енергийните ресурси, както и подкрепа за създаването на условия, които спомагат за интернационализацията на малките и средните предприятия.