Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 10 март 2011 г. - Страсбург

10. Обяснениe на вот

  Председател . – Пристъпваме към обясненията на вот.

Устни обяснения на вот

Предложение за резолюция B7-0191/2011

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на резолюцията, съвместно внесена от групата на европейските социалисти, главно поради това, че много малко се е променило по отношение на важността и актуалността на резолюцията, въпреки настъпилите известни промени в Унгария между изготвянето на резолюцията и днешното й гласуване.

На първо място, бих искала да подчертая нашето разочарование от факта, че Комисията реши още от самото начало да се съсредоточи само върху три области във връзка с противоречивия унгарски закон за медиите. Нашето настояване е, че след като унгарското правителство и парламент са взели решение в тези три области по един относително приемлив начин, Комисията би трябвало да продължи с внимателен мониторинг на съответствието на унгарския закон за медиите с европейското законодателство – по-специално с Хартата на основните права.

Бихме искали също така да призовем унгарските органи в бъдещите изменения на закона да се ангажират в по-голяма степен със заинтересованите страни, включително гражданското общество, защото това е единственият начин, по който може да бъде изготвен един закон в истински демократична страна . По този начин съдействието и препоръките със сигурност ще бъдат стимулиращи, били те наши – тези на Европейския парламент, Комисията, или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – или на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа..

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, несъмнено всички в този Парламент, които подкрепят принципите на Европейския съюз, считат, че свободата на медиите е много важна. Тази свобода, разбира се, води след себе си отговорност. Въпреки всичко гласувах против предложението.

Информацията, която съм получил по този въпрос и която беше разгледана тук, показва, че Комисията е отправила искания към Унгария, Унгария им е отговорила и е изменила своето медийно законодателство съобразно с тях. По мое мнение това би трябвало да е достатъчно. Във връзка с това съм на мнение, че това не следва да се превръща в политически въпрос, където изглежда левицата е срещу десницата, или каквото е там ситуацията: едни и същи стандарти трябва да важат за всички по този въпрос. Ако Комисията приема изменението, направено от Унгария, тогава и аз го приемам. Моето мнение е, че това е въпрос на основни принципи и затова се опасявам, че гласувах против доклада на собствената ми група, или неговата идея, защото считам, че това, което Унгария е направила, е точно каквото Комисията е поискала от нея да направи.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, преди да се произнесем относно свободата на медиите в Унгария, бихме могли да погледнем какво правим ние като Парламент.

Бихме могли да помислим за стотиците хиляди евро държавни субсидии, които даваме на Европейския съюз на журналистите; бихме могли да помислим за десетките хиляди евро, които харчим всяка седмица за самолетни билети на местните репортери, по-специално от Брюксел и Страсбург, за да ги развличаме; и бихме могли да помислим за това, как десетки акредитирани кореспонденти в Брюксел получават втори доход като съветници по въпросите на медиите или като редактори и автори на финансирани от ЕС безплатни брошури.

Ако бях унгарец, бих имал сериозни въпроси не само относно закона за медиите, но и относно пълзящите автократски тенденции на правителството; но не съм унгарец и това не е моя работа.

Аз обаче съм член на този Парламент и мисля, че начинът, по който използваме парите на данъкоплатците по този отявлено пропагандистки начин, е нещо, което би трябвало да е в разрез с нашите основни принципи за почтеност, справедливост и демокрация. Трябва да видим гредата в собственото си око, преди да започнем за се безпокоим за сламката в окото на Унгария.

Предложение за резолюция RC-B7-0169/2011

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на тази важна резолюция. От съществено значение е Европейският съюз да положи всички усилия в рамките на своите възможности да сложи край на тази критична ситуация, съгласувано със Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, колкото е възможно по-бързо.

Изразяването на ясно осъждане, предлагането на зона, забранена за полети, установяването на оръжейно ембарго и други санкции, осигуряването на хуманитарна помощ, евакуирането на европейски граждани, осигуряването на помощ за засегнатото цивилно население са обаче все мерки ex post, които просто се стремят да спрат бедствието.

Европейският съюз обаче трябва да играе по-силна политическа роля на международната сцена и да може да се справя с важни предизвикателства. След като се изправим пред извънредната ситуация, считам, че трябва да спрем и да помислим как може ЕС да работи в бъдеще, за да предотврати бъдещи ситуации, в които слаби демокрации се разпадат и се превръщат в хуманитарни катастрофи.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-жо председател, аз гласувах, разбира се, в подкрепа на тази резолюция. Но считам, че е неотложно Европейският съвет, който се събира утре, да действа колкото е възможно по-скоро и по-решително, първо, за да установи зона, забранена за полети, над Либия, за да попречи на правителството да избива своите граждани, и второ, за да установи отношения с Временния национален съвет. Ние добавихме този призив към нашата резолюция.

Но като цяло считам, че един пасаж от резолюцията е необходимо да бъде подчертан: че революционните промени в Северна Африка изясниха, че положителното въздействие на ЕС и дълготрайното доверие към него в този регион ще зависят от способността му да провежда сплотена обща външна политика, основана на ценности и очевидно на страната на новите демократични сили.

  Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на резолюцията. Бих искал да подчертая, че Партньорството за демокрация и споделен просперитет в Южното Средиземноморие, стартирано неотдавна от Комисията, е забележителна първа стъпка в правилната посока.

ЕС до голяма степен отсъстваше в началото на кризата в Северна Африка и в прехода към демокрация, но сега изглежда, че е започнал да бъде по-активен и по-ефективен в тази област.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-жо председател, либийският народ трябва да има правото да решава преди всички бъдещето на собствената си страна. Тъй като идеите за истинска демокрация и свобода идват от народа, те не могат да бъдат наложени отвън.

Утрешната извънредна среща на високо равнище на Европейския съвет трябва да постигне споразумение за ролята на ЕС в региона. ЕС трябва да направи всичко, което може, за да подкрепи вълната от демокрация в арабския свят. Не бива да се губи никакво време: трябва да преминем от думи към дела. ЕС трябва да бъде последователен в своята политика и да признае своята отговорност в тази област сега и в дългосрочна перспектива. Ако нападенията над гражданското население продължат, а изглежда това е така, ЕС трябва да преговаря за мандат от ООН и действия за създаване на зона, забранена за полети над Либия, за да бъде избегната хуманитарната катастрофа. Трябва също така да запазим възможността за военна намеса в тази ситуация.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, свидетели сме на края на един от последните дълготрайни режими в следвоенната история. Муамар ал-Кадафи обаче не можа да си наложи да подаде оставка с чест и за да запази диктаторското си управление, обяви война на собствения си народ. Като обърна оръдията срещу гражданите, той постави под въпрос основите на съвременната цивилизация. Той извърши престъпление срещу човечеството. Следователно сме изправени пред задължението да подкрепим либийския народ в неговата борба за свобода, демокрация и основни права на човека.

Трябва да предприемем действия в сътрудничество с ООН, за да възстановим стабилността в Либия и да накажем виновните за престъпления, включително полковник Кадафи. Особено неотложна е необходимостта да се осигури хуманитарна помощ за цивилните и да се даде подслон на либийските бежанци. Още преди 25 години администрацията на президента Рейгън се опита да сложи край на управлението на Кадафи. Днес, ние трябва да вземем всички допустими мерки според международното право, за да го отстраним от власт, затова подкрепям резолюцията на Парламента.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на тази резолюция, макар да считам, че тя съдържа определени тревожни характеристики. Първо, искам да кажа, че моята група се срещна с представители на либийските опозиционни сили тази седмица и те казаха, че не искат никаква въоръжена намеса от страна на Запада. Това го заявиха съвсем ясно. Считам, че ЕС не бива да развява байрак в тази афера, а трябва да действа заедно с ООН и арабските държави.

Въпреки това резолюцията говори за хуманитарна намеса, която твърде често, за съжаление, означава въоръжена намеса. Парламентът всъщност заема позиция в подкрепа на намесата, независимо от използването на изящна реторика.

Другото ми безпокойство е тази зона, забранена за полети, която се опасявам, че ще доведе до бомбардиране на Либия. Считам, че това трябва да бъде мисия, водена от ООН, като целият арабски свят, Африка и ЕС действат заедно.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, онези, които призовават за военна намеса – а зоната, забранена за полети, е, разбира се, форма на военна намеса, която изисква сама по себе си готовност за нанасяне на удари по авиационни съоръжения на земята – не бива да забравят три момента. Първо, както чухме, либийската опозиция не иска чужда намеса. Из цял Бенгази има плакати, които заявяват това. Второ, режимът на Кадафи иска външна намеса: това ще оправдае аргумента на диктатора, че защитава страната си срещу чужди нашественици. Трето, ние не можем да си я позволим. Първият кораб в областта след началото на хуманитарната криза беше HMS Cumberland от собствената ми страна, който беше в района, защото беше на път да бъде преработен за скрап! А нашата флота все още има повече обхват от тези на повечето други държави-членки.

Възможно е да е имало аргумент в полза на преки удари срещу режима на Кадафи през 1980-те години, когато той явно се занимаваше с международен тероризъм. Учудващо е, че тези, които сега изискват някаква форма на намеса, не бяха в подкрепа на такива действия, когато биха били оправдани според нормите на международното право. Има нещо отблъскващо в гледката на всички тези европейски лидери, които се подмазват и се лигавят по отношение на този противен режим. Създали сме си достатъчно проблеми с нашите намеси досега. Считам, че сме направили достатъчно.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, приветствам резолюцията и затова я подкрепих. Не е достатъчно обаче да се приеме резолюция.

Миналата седмица в Египет четири хиляди мюсюлмани нападнаха едно коптско село недалеч от Кайро. Изгориха две църкви и попречиха на пожарникарите да влязат в селото. Първоначално армията не искаше да се намеси. Когато най-после се намеси, мюсюлманските представители ги отпратиха, като казаха, че всичко е наред. На живеещите в селото 12 000 християни беше наложен полицейски час.

Имаше време, когато Европа знаеше кой беше добър, кой беше лош и защо. Благодарение на подкрепата на тези добри хора, лидери като Хавел, Валеса и Чарногурски бяха подготвени за падането на комунизма. Днес обаче политиците на ЕС се ръкуват с диктатори и си затварят очите за преследването на християни. Те не мислят с категории като добро и зло, защото прагматизмът не признава такива категории. Докато това не се промени, можем повече да навредим, отколкото да направим добро в Северна Африка.

Доклад: Bastiaan Belder (A7-0037/2011)

  Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на доклада, защото той прави ясно разграничение между две досиета за Иран: нарушенията на правата на човека от настоящото правителство и иранската ядрена програма.

Докладът подкрепя двупосочния подход на Съвета към ядрения въпрос: санкции, от една страна, но предложение за диалог, от друга.

Задължително е да бъдат осъдени изключително сериозните нарушения на правата на човека, които се извършват в Иран днес. Извършителите, които са главно от държавните институции, действат безнаказано.

Същевременно трябва да избягваме безотговорните призиви за международна въоръжена намеса срещу сегашната тирания. Едно въоръжено нападение срещу Иран в името на правата на човека би било възприето от всички иранци, независимо от техните политически позиции, като нападение срещу страната и допълнително нарушение на техните основни права.

Единственият печеливш при такива обстоятелства би бил г-н Ахмадинежад.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-жо председател, след като гласувах в подкрепа на тази резолюция, считам, че сега е време да приложим същия подход към режима в Техеран, какъвто прилагахме към Либия и полковник Кадафи. С други думи, храненето на надежди за изграждане на доверие вече не е реалистичен избор. Трябва да подкрепяме повече опозиция в Иран. Аз съм особено загрижен за лагера за хора от опозицията Ашраф, който е под обсада и под натиск от юли 2009 г. Хуманитарната ситуация там е непоносима. Парламентът прие резолюция през април 2009 г. и писмена декларация през ноември миналата година относно този лагер, и аз бих посъветвал баронеса Аштън да отнесе това сериозно послание до Европейския съвет утре.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, Иран при правителството на Махмуд Ахмадинежад е причина за сериозно безпокойство поради ядрените амбиции на своите управляващи. Продължителният отказ от сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия и свързаната с това липса на мониторинг на иранската ядрена програма правят необходимо предприемането на недвусмислени действия спрямо Иран.

С оглед на факта, че това е авторитарен режим, трябва да се съобразяваме с възможността той да представлява заплаха за други страни, по-специално за съседните. Конкретни опасения се пораждат от анти-израелската реторика, която президентът на Иран изразява от известно време. Считам позицията на иранските власти по въпроса за неприемлива и категорично я осъждам. Като гласувах в подкрепа за резолюцията, аз изразявам своето противопоставяне на агресивната външна политика на Иран и също така изисквам освобождаване на политическите затворници, прекратяване на преследванията на защитниците на правата на човека и започване на сътрудничество с международните организации, включително с органите на ООН. Подкрепям също така дипломатическите усилия на Турция и Бразилия за решаване на ядрения въпрос.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, иранската революция от 1979 г. един ден ще се счита за епохално събитие наравно с френската революция от 1789 г. или руската революция от 1917 г. Подобно на тях тя веднага се разпростря извън границите си и се стремеше да се възпроизведе по света; като тях, тя пренебрегна всички установени норми на международното право, на националния суверенитет, на териториалната юрисдикция.

Какъв беше знаковият акт на революцията? Това беше обсадата на посолството на САЩ. Сега спрете и помислете за миг колко изключително беше това, предвид предходните отношения между страните. Дори през Втората световна война, когато взаимно противоположни идеологии се бореха да се унищожат една друга, дипломатите бяха мирно евакуирани през неутрални страни. Ако Съединените щати нахлуят в Куба утре, се предполага, че ще има мирна размяна на дипломатически персонал. Иранците дадоха сигнал, че техните правила не отговарят на нашите; вече не ги интересуваше идеята за държавния суверенитет и продължиха така, както започнаха, като подкрепяха милициите си от ханствата на Пътя на коприната до Балканите, дори толкова далече чак до Буенос Айрес.

Ние щяхме да сме в по-силна позиция да осъдим такъв режим, ако ние в Европейския съюз уважавахме малко повече принципа на националния суверенитет и принципа на национално самоопределение.

  Gianni Vattimo (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, исках да обясня защо се въздържах от окончателното гласуване по доклада за Иран, защото макар че съм съгласен с критиката срещу неспазването на правата на човека в Иран, особено по отношение на смъртното наказание, преследването на сексуалните малцинства и незачитането на свободата на обучението в училища и университети, въпреки това аз съм убеден, че голяма част от новините и информацията, на които се позовава този доклад, идват директно от пропагандната машина на САЩ и аз не мога да й имам доверие.

Накрая, като либерал-демократ, макар че съм убеден, разбира се, че Иран има пълно право да извършва ядрени проучвания за мирни цели, не бих отрекъл и правото му да има ядрено оръжие в регион, където единствената сила, която има такова и на която е разрешено да има, е расистка, колониална държава като Израел.

Предложение за резолюция RC-B7-0158/2011

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, относно настоящата резолюция за Съвета на ООН по правата на човека искам да кажа, че е много важно ние в Европейския съюз да подкрепяме докрай правата на човека. За съжаление настоящата резолюция относно Съвета по правата на човека не е добре структурирана. Когато я чете, и особено точка 19, човек добива впечатлението, че една държава, Израел, е прекалено много осъждана и че тук се прави опит да се стовари вината върху нея..

Всички знаем за сегашното положение в Близкия Изток. В страните там се извършват въстания, в които хиляди невинни хора губят живота си. В това отношение резолюцията трябваше да бъде относно правата на човека, а не относно Близкия Изток. Ако целта е била да се намери баланс, вместо да се прави опит вината да се стоварва толкова предубедено върху Израел, вероятно можеше да се спомене за Гилад Шалит – израелския войник, който е лишен от права на човека в продължение на 1 720 дни като затворник на палестинските араби или Хамас.

Когато пишем тези декларации относно правата на човека, трябва да се стремим към балансиран и справедлив подход. Това е единственият начин, по който те могат стабилно да бъдат придвижени напред и който освен това ще ни даде възможност да запазим доверието в нас като пазители на правата на човека както в Европа, така и далеч от нея.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, зарадвах се, че тези резолюции относно правата на човека бяха приети и беше правилно Европейският съюз да направи това. Искам обаче да дам кратко обяснение.

(EN) Г-жо председател, относно изменение 2, параграф 8, моите ирландски колеги и аз от нашата група гласувахме в подкрепа на резолюцията, защото считаме, че тоалетните и преди всичко чистата питейна вода за основно право на човека, и от собствения си опит от работата ми в Африка на доброволни начала съм видял какво значение за живота на хората има достъпът до прясна вода. Затова считам, че приемането на това за основно право на човека може да създаде неотложност, за да се гарантира, че всички граждани на света имат достъп преди всичко до прясна вода.

(GA) Ето защо се зарадвах, че резолюцията беше приета – това имах да кажа.

Писмени обяснения на вот

Предложение за резолюция B7-0191/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за резолюция беше прието предвид тревожното състояние на закона за медиите в Унгария, който поставя под съмнение изискването за балансирано отразяване за всички доставчици на аудиовизуални медийни услуги, зачитане на пропорционалността и на основните права на изразяване и информация. Това означава, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Парламентът споделят основателни опасения относно факта, че това законодателство противоречи на международните стандарти за свобода на изразяването, премахва политическата и финансова независимост на обществените медии или обхвата на регламента. Тези опасения са още по-тревожни предвид предупреждението, отправено от комисаря по правата на човека към Съвета на Европа. Въз основа на тези констатации препоръките на предложението следва да бъдат приети, тъй като засягат преразглеждане на законодателството относно медиите на базата на наблюдения от страна на Комисията, ОССЕ и Съвета на Европа, и следва настоятелно да изискват от Комисията да изготви проект на директива относно свободата и плурализма на медиите до края на годината, за да се отговори на неадекватната законодателна рамка на ЕС и по този начин да се избегнат подобни ситуации в бъдеще.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Медийният плурализъм и свобода е един от основните принципи на ЕС, гарантиращ свободата на изразяване на мнение и свобода на получаване и разпространяване на информация без упражняване на контрол, намеса или натиск от страна на публичните органи. Международни организации са изразили загриженост по отношение на унгарския закон за медиите и след проведено разследване Европейската комисия заключи, че той е несъвместим с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и с достиженията на общностното право като цяло. Съгласен съм с предложението, направено в резолюцията, че унгарските органи трябва допълнително да преразгледат закона за медиите въз основа на коментарите, направени от Европейската комисия, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за да се гарантира, че той е изцяло в съответствие с правото на ЕС и европейските ценности и стандарти по отношение на свободата, плурализма и независимото управление.

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма. – (NL) Унгарското правителство свърши добра работа за справяне с всички неразбории около спорния закон по начин, от който става ясно, че свободата на печата и плурализмът на медиите са били и остават основни стълбове в Унгария. Европейската комисия свърши чудесна работа в това отношение. При това Комисията с право ще продължи да следи този проблем не само в Унгария, но във всички държави-членки на Европейския съюз.

Инициативата, обявена от члена на Комисията Крус, за сближаване на различните заинтересовани страни с цел формиране на група от експерти, на която впоследствие ще бъде възложено справянето със състоянието на медийния плурализъм в Европа, е важна стъпка напред. Тази група ще подпомага Комисията при очертаването на нови стъпки на медийния пейзаж. На нас е възложено да гарантираме плурализма на медиите и свободата на печата в Европа. Затова предполагам, че Европейският парламент активно ще допринесе за това.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Демокрацията по никакъв начин не е даденост. Тя се развива, върви напред, а за съжаление, и назад с течение на времето. На това равнище обаче унгарските мерки по отношение на медиите са сериозна стъпка назад. Споразумението на всички европейски прогресивни сили направиха възможно първоначално въпросът да бъде поставен на първо място в европейския политически дневен ред, което е нещо добро. Сега е въпрос на прецизност и твърдост по отношение на точките, които продължават да представляват проблем. Независимостта на управлението на медиите и свободата на изразяване не подлежат на обсъждане.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото унгарският медиен закон следва да бъде отменен и преразгледан въз основа на коментарите и предложенията на Комисията, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа, за да се гарантира, че той е изцяло в съответствие с правото на ЕС и европейските ценности и стандарти по отношение на свободата, плурализма и независимото управление на медиите. Освен това Европейският парламент припомня, че критериите от Копенхаген за членство в ЕС, така както са установени през юни 1993 г. на Европейския съвет в Копенхаген, що се отнася до свободата на печата и свободата на изразяване, следва да бъдат спазвани от всички държави-членки на ЕС и прилагани посредством съответното законодателство на ЕС. Затова Европейският парламент призовава унгарските органи да възстановят независимостта на управлението на медиите и да спрат държавната намеса в свободата на изразяване и балансираното отразяване на събитията. Освен това считам, че свръхрегулирането на медиите има негативни последици, тъй като застрашава ефективния плурализъм в публичното пространство. В допълнение Парламентът призовава Комисията да предложи законодателна инициатива относно свободата, плурализма и независимото управление на медиите преди края на годината, с цел определяне поне на минималните основни норми и с цел да се гарантира и насърчава свободата на информация и адекватното равнище на медиен плурализъм, и независимото управление на медиите в държавите-членки на ЕС.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Медийният плурализъм и свобода определено представляват важен стълб на демократичната правова държава. Медийният закон в Унгария не заслужава критика, но ние видяхме, че унгарското правителство беше взето на прицел и атакувано прибързано и неоснователно, а това не трябваше да се случва, особено в началото на унгарското председателство на Европейския съюз. Въпреки това съм доволен, че унгарският парламент наскоро одобри внасянето на изменения в спорния си медиен закон, за да реши въпросите, предложени от Европейския съюз, като по този начин сви платната на онези идеолози, които създаваха напрежение. Основното изискване, „балансираното отразяване“ да не се прилага по отношение на уебсайтове, блогове, дискусии и чуждестранни бюлетини, е изпълнено. Европейската комисия сега трябва постоянно да следи прилагането на закона. Би трябвало да се отдаде признание на конструктивния диалог, който се проведе между Унгария и ЕС и който доведе до законодателните изменения, които се приемат в момента.

Чуждестранните медии и журналисти, работещи в Унгария, вече не са застрашени от големи глоби за нарушаване на унгарския медиен закон, но има „други правни последици“. Унгарските собственици на медии все още подлежат на санкции, включително и онези, които официално са прехвърлили седалищата си в други страни в ЕС с цел избягване на медийния закон в Унгария. Въпреки че ние може да не сме съгласни с това изменение, то е изцяло от компетентността на унгарския парламент и представителите на ЕС следва да зачитат това.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Свободата на изразяване на всеки индивид, свободното движение на информация и свободата и плурализмът на медиите са крайъгълните камъни на европейската интеграция и нейни основни ценности. Разработването и прилагането на регулаторна рамка за медиите трябва да зачита демократичните норми за организация и управление на комуникационните системи. Призовавам унгарските органи да възстановят независимостта на управлението на медиите и да спрат държавната намеса в свободата на изразяване. Свръхрегулирането на медиите има негативни последици, тъй като застрашава ефективния плурализъм в публичното пространство. Призовавам унгарските органи да включат всички заинтересовани страни в процеса на реформиране на медийния закон, включително опозиционните партии и гражданското общество, за да могат да участват пълноценно в реформирането на законодателството, което регламентира един толкова основен аспект от функционирането на демократичното общество.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Свободата и плурализмът на медиите са основно право, което гарантира свободата на изразяване на мнение и свободата на получаване и разпространяване на информация без упражняване на контрол, намеса или натиск от страна на публичните органи. Европейската комисия в качеството си на пазител на Договорите изрази своята загриженост и поиска от Унгария информация относно възможно нарушаване на това право, а именно факта, че унгарският медиен закон може да не съответства на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

Доволен бях да науча, че на 7 март унгарският парламент е приел изменения, договорени между неговото правителство и Комисията, въпреки че не мога да разбера защо социалистите и Унгарската зелена партия гласуваха против тях. Като се имат предвид изявленията на члена на Комисията Крус, изглежда вече няма никакво съмнение, че Унгария е последвала препоръките на Комисията и че изменената версия на въпросния закон зачита европейското законодателство .

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Свободата на печата не допуска никакъв компромис; това е посланието, което Парламентът искаше да предаде не само на Будапеща, но и на Европейската комисия. Европейският парламент прие резолюция, призоваваща унгарското правителство да отмени и да проведе „спешно преразглеждане“ на спорния унгарски пакет от закони за медиите, въпреки че наскоро той беше изменен под натиска от страна на европейските партньори. Въпреки това все още е налице безпокойство, особено по отношение на медийния съвет, органът, отговорен за контрола върху медиите, който е съставен изцяло от лица с принадлежност към партията на г-н Орбан. В действителност този надзорен орган е идеалният инструмент за цензуриране на медиите. Поради тази причина групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, гарант на свободата на изразяване на гражданите на ЕС и в целия свят, призова за спиране на държавната намеса, за да се възстанови независимостта на медиите.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй както мисля, че Европейският съюз трябва да реагира своевременно с цел предотвратяване и борба с всякакви възможни атаки срещу основните ценности на демокрацията, една от които е свободата на изразяване. Считам, че е от съществено значение Унгария и други държави-членки, като Румъния, да преразгледат отношението си към печата в съответствие с демократичните принципи, изложени в Хартата на основните права на ЕС и в Европейската конвенция за защита на правата на човека.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно закона за медиите в Унгария, тъй като свободата на печата е една от основните ценности на ЕС. Считам, че Комисията следва да продължи подробната проверка на съответствието на унгарския медиен закон с европейското законодателство, в частност с Хартата на основните права..

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че няма никакъв смисъл Парламентът да се произнася със становище по този проблем в момент, когато са дадени пълни гаранции за свободата на изразяване, включително от унгарския министър-председател, г-н Орбан. Нещо повече, това е въпрос на принцип, така че ще се въздържа от оценка на политическите, законодателните и правораздавателните актове, които са изцяло от компетентността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт на друга, различна от моята, държава-членка.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Свободата на изразяване и информация, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на получаване и разпространяване на информация без упражняване на намеса или натиск са социални ценности, за които много хора са се борили през годините, включително и в Португалия. Комунистите са били и сега са в първата редица на тази борба. За съжаление, все още има причини тя да продължава в различни страни от ЕС. Плурализмът и свободата на медиите продължават да предизвикват загриженост в редица държави-членки. Често се забравя, че някои от факторите, които допринасят за това, са начинът, по който собствеността на медийните органи е съсредоточена в шепа големи бизнес групи, нападките срещу правата на медийните професионалисти и наличието на все по-несигурни трудови взаимоотношения. В допълнение към това е налице намеса от страна на политическите сили, която все още съществува в много страни и която е причина за безпокойство.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Свободата на изразяване и информация с произтичащия плурализъм на медиите, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на получаване и разпространяване на информация без упражняване на контрол, намеса или натиск от страна на публичните органи, е постижение на цивилизацията.

За съжаление обаче, в различни страни в ЕС често сме свидетели на атаки срещу тези основни права. Плурализмът и свободата на медиите продължават да предизвикват загриженост в редица държави-членки, главно в Унгария, Италия, България, Румъния, Естония и други. В Португалия дори бяха съобщени няколко случая на атаки срещу медийния плурализъм, което с нищо не допринася за въздигането на демокрацията.

Въпреки това не сме съгласни, че е налице политика на постоянна политическа намеса от страна на ЕС в управлението на всяка страна, както е посочено в някои параграфи. Гласувахме по резолюцията относно закона за медиите в Унгария с оглед на това, като взехме под внимание нейните положителни и отрицателни аспекти.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Убеден съм, че много широко мнозинство в Европейския парламент ще подкрепи основните права на медиите. Тези права сега са изискани в резолюция, макар че измененията в закона, които бяха приети тази седмица в унгарския парламент, не са взети под внимание. Затова бих искал всички резолюции, изготвени преди гласуването в Будапеща, да бъдат оттеглени, за да могат първо да бъдат актуализирани и едва след това да бъдат обсъдени и поставени на гласуване. Следователно гласуването в Европейския парламент нямаше нищо общо със свободата на печата, която следва да има абсолютно предимство, а беше просто премерване на силите между групите.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Изцяло подкрепям приемането на резолюцията на европейската левица, критикуваща неадекватността на измененията, внесени от Унгария в нейния медиен закон, докато десницата ги приветства. Въпреки че г-жа Крус също изглежда доволна от тези промени, Европейският парламент счита, че Комисията се е съсредоточила само върху някои технически аспекти в ущърб на Хартата на основните права. Освен това нашата резолюция е насочена не само към Унгария, а отбелязва още, че за съжаление свободата и плурализмът на медиите са подкопавани в страни с консервативни правителства. В този смисъл членовете на Европейския парламент доказаха, че не са забравили, че основните права и свободи, които са истинските принципи на демокрацията и на Европейския съюз, трябва да бъдат зачитани.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия документ, тъй като унгарските органи трябва да възстановят независимостта на управлението на медиите и да спрат държавната намеса в свободата на изразяване и балансираното отразяване на събитията. Свръхрегулирането на медиите има негативни последици, тъй като застрашава ефективния плурализъм в публичното пространство.

  Timothy Kirkhope (ECR), в писмена форма. – (EN) Групата на Европейските консерватори и реформисти изцяло подкрепя свободните и плуралистични медии в целия Европейски съюз и подчертава важността на свободата на информация за всички европейски граждани. Въпреки това, предвид непрекъснато променящата се ситуация около унгарския закон за медиите и липсата на възможност да се срещнат с Комисията след новите изменения на този закон, приети тази седмица, считаме, че моментът не е подходящ за нова резолюция относно този проблем. Поради тази причина групата на Европейските консерватори и реформисти се въздържа.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, защото считам, че унгарският медиен закон следва незабавно да бъде отменен и преразгледан въз основа на коментарите и предложенията на Комисията, ОССЕ и Съвета на Европа, за да се гарантира, че е изцяло в съответствие с правото на ЕС и с европейските ценности и стандарти по отношение на свободата, плурализма и независимото управление на медиите.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Подкрепям изменението на разпоредбите в унгарския медиен закон, считан от Европейската комисия за по-малко демократичен, и приветствам измененията на регулаторния акт, направени от правителството в Будапеща. Въпреки това не гласувах в подкрепа на резолюцията, подписана от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент, групата на Алианса на демократите и либералите за Европа, групата на Зелените/Европейски свободен алианс и Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, защото според мен предложените мерки за прекалени, ако вземем предвид подобни закони в други държави-членки, които обаче не са санкционирани публично. Свободната преса безспорно е мерило за степента на демокрация в едно общество. В Европейския съюз е добре известно, че на практика свободата на изразяване е неограничена. Не трябва да бъркаме обаче това основно право със свободата да се разпространява всякаква информация без оглед на последиците или безотговорно, както и без наличието на убедителни доказателства. Точно заради това са необходими ясни закони, които ще определят границите, в които трябва да се осъществява журналистическа дейност. Във връзка с това беше разработен унгарският медиен закон след европейската директива в тази област. Също така считам, че трябва да обсъдим темата за унгарския медиен закон въз основа на пълна информираност, като се вземе предвид, че можем да бъдем подведени от предубедени интереси и политически спорове.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за резолюция е неподходящо както по време, така и по форма, тъй като всички знаят, че след първоначалните критики на медийния закон в Унгария и препоръките, направени от Комисията, унгарското правителство преразгледа позицията си и промени всичко в закона, който беше обект на критика от страна на Комисията. Вследствие на това версията на закона, която беше гласувана от унгарския парламент на 7 март, изцяло съответстваше на европейското законодателство. Поради тази причина не разбирам настояването на левицата за гласуване на настоящото предложение и затова гласувах против него.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на резолюция B7-0191/2011, защото считам, че новият медиен закон в Унгария не дава достатъчна гаранция за свободата на изразяване и плурализма, и поради това има негативни последици за създаването на реален плурализъм в публичното пространство.

Унгарското правителство следва да осигури ефективна гаранция на свободата и плурализма в медиите и следователно следва да отмени закона или значително да го промени въз основа на наблюденията и предложенията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, Съвета на Европейския съюз и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, както и чрез открит, прозрачен дебат, в който могат да участват всички заинтересовани страни, неправителствени организации (НПО) и граждани.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Свободата на изразяване, а следователно и свободата на печата са едни от най-важните основни права. Трябва да работим неуморно, за да ги запазим, дори когато изразяването на определени становища ни безпокои. Тази свобода е и наша свобода и тя е гаранция за свободното изпълняване на нашия мандат. Прозрачността е невъзможна без свободни медии. Налице е голямо изкушение да се упражнява контрол върху информация и журналисти, включително и в нашите западни демокрации. Свободната и професионална информация винаги е за предпочитане пред „слуха“, който често измества медиите, когато последните са заставени да мълчат.

Съвременните средства за масова комуникация играят абсолютно важна роля в демократичния живот и са от основно значение за осигуряване на всеобщ достъп до знания, забавления и социален живот. Това, което наричам „справедлива държава“, трябва да поеме отговорност за подпомагане на развитието на свободни медии както на национално, така и на международно равнище, като насърчава плурализма на информацията и богатството на културното творчество, и улеснява достъпа на всички до това съдържание.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Известно е, че според коментарите и предложенията от страна на Европейската комисия, ОССЕ и Европейския съвет, законът за медиите в Унгария следва да бъде преразгледан възможно най-скоро, за да се гарантира неговото съответствие със законодателството на ЕС и европейските добродетели и стандарти, които се отнасят до свободата на медийната информация, плурализма и независимостта на средствата за масово осведомяване.

Новият закон е обвиняван, защото предполага, че ще има само един назначен човек, отговорен за управлението на националните средства за масова информация и телекомуникации. Новото законодателство подкопава плурализма и свободата на средствата за масово осведомяване и премахва тяхната политическа и финансова независимост. Всички причини, които водят до такъв отрицателен резултат, следва да бъдат внимателно разгледани.

Вероятно търпимостта на някои правителства на държави-членки на ЕС създадоха у правителството на Унгария илюзията, че общоприети правила могат да бъдат цинично нарушавани. Например латвийското правителство все още не е изпълнило резолюцията на Европейския парламент от 11 март 2004 г. И какво се случи в резултат на това? Досега нищо. Вероятно унгарското правителство се е вдъхновило от латвийската „независимост“. Гласувах „за“ с надеждата, че ледът е разчупен.

  Tiziano Motti (PPE), в писмена форма. – (IT) Атаките на европейската левица срещу закона за свободата на печата, приет наскоро в Унгария, трябва да се разчитат в контекста на театрална пиеса, в която средствата, предоставени от нашите институции, често се използват по неподходящ и манипулативен начин за подкрепа на международни или вътрешни политически кампании за медийна дезинформация. В този случай подобни атаки са напълно не на място, тъй като дебатът беше открит, а после закрит: унгарското правителство с готовност прие коментарите, направени от Европейската комисия, а премиерът Орбан в началото на януари 2011 г. заяви, че законът за медиите ще бъде изменен в съответствие с тези коментари. Атакуването на страната, която председателства Европейския съюз, в момент, когато трябва да бъде подкрепена в изпълнението на своите задължения, има отслабващо въздействие върху Съюза като цяло и го лишава от авторитет. Постоянният рефрен за липса на свобода на печата е стара новина, както и непрекъснатите и анахронични препратки към италианската ситуация, в която, парадоксално, големите вестници са контролирани от ляво ориентирани медийни групи и информацията се движи свободно, понякога прекалено свободно, в мрежата.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) След измененията, приети от унгарския парламент миналата седмица, унгарският закон е вече напълно в съответствие със законодателството на ЕС и разпоредбите за основните права, както се съгласи и Европейската комисия. В този си вид съвместното предложение за резолюция сега е излишно, поради което гласувах против него.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Както имах възможност да кажа при участието си в обсъждането за приоритетите на унгарското председателство, това са аспекти от вътрешните работи на Унгария, които могат да бъдат регулирани, както преди, като част от здравословни, нормални отношения между Комисията и правителството и парламента на Унгария. Като защитник на свободата, по-специално свободата на изразяването и на печата, мога само да се радвам от резултатите.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Този закон на практика е замислен с намерението да се ограничат медийните дейности в Унгария и критичния поглед върху правителството като част от по-широки ограничения върху плурализма в Унгария. Това е в пряко противоречие с основните принципи на ЕС, изложени в Договорите и в Хартата на основните права. Комисията и Съветът трябва да продължат да настояват за пълна преработка или отмяна на закона на това основание.

Парламентът поясни, че Комисията не следва просто да капитулира и да отстъпи пред унгарското правителство по този решаващо важен въпрос. Унгарският закон за медиите трябва да се разглежда просто като пореден опит за ограничаване на свободата на медиите в Европа. Той подчертава спешната необходимост Комисията да излезе със солидни законодателни предложения за спазването на тази основна ценност на ЕС.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах против резолюцията, защото считам, че левите политически групи, които седят в тази зала, са се възползвали от вътрешен политически въпрос, който така или иначе вече е решен, както се вижда от неотдавнашното споразумение между унгарското правителство и Европейската комисия.

Считам, че подобни национални проблеми не следва да се поставя на обсъждане тук, в Парламента, тъй като са пряка отговорност на отделните държави-членки. По същността на въпроса, редно и правилно е да се защити свободата и плурализмът на информацията като основна ценност на всички страни от Европейския съюз, но свободата на медиите не трябва да противоречи на обществения морал и преди всичко не трябва да нарушава неприкосновеността на личния живот на никого.

Новинарската индустрия трябва по-добре да осъзнава последиците, които могат да имат небалансираното използване на властта и влиянието им върху живота и свободата на гражданите. Това е така, защото твърде често личната свобода е потъпквана в името на свободата на печата.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Много съм доволна от приемането на настоящата резолюция, с което се подчертава ангажиментът на Европейския парламент към свободата на изразяване и независимостта на медиите във всички държави-членки.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на съвместното предложение за резолюция. Въпреки че Унгария и Европейската комисия постигнаха съгласие по точките, изложени от Комисията, подкрепям призива, отправен от моите колеги за обстоен преглед на текста на закона. Подобренията, постигнати от Комисията, са изключително избирателни, и опасенията, изразени от Парламента и от различни международни организации, като ОССЕ и Съвета на Европа, са до голяма степен пренебрегнати. Загрижеността относно назначаването, състава и правомощията на медийния орган в частност е напълно разбираема. Свободата на печата е твърде важна част от нашата демокрация, за да бъде подложена на правно ограничителни тълкувания.

  Joachim Zeller (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах против резолюцията, внесена от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, групата на Зелените/Европейски свободен алианс и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Авторите на предложението не са толкова загрижени за свободата на медиите в Европа, колкото за очернянето на гражданско правителство, избрано с огромно мнозинство от народа в своята страна, което има трудната задача да възстанови страната си, силно пострадала в резултат на лошото управление на предишното социалистическо правителство. Дори Европейската комисия не беше в състояние да открие сериозни нарушения на свободата на медиите в унгарския закон, който, между другото, вече е изменен. Европейската левица твърде прибързано видя сламката в окото на несоциалистически правителства, но по глупав начин не обръща внимание на гредата в окото на социалистическите правителства.

Трудно е да се разбере позицията на немските либерали, които с настоящата резолюция призовават за регулиране на медийния пейзаж на европейско равнище, докато немските и европейските представители на медиите считат, че настоящото предложение в частност е ограничение на свободата на медиите и нарушение на субсидиарността.

Предложение за резолюция RC-B7-0169/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям това предложение за резолюция, тъй като съм убеден, че режимът на Кадафи трябва да бъде унищожен веднага, като се има предвид, че той репресира либийското население и неговите политически протести, и като начин за предотвратяване на още смърт. Напомням, че международната общност показа пълно единодушие в Съвета за сигурност на ООН във връзка с налагането на санкции срещу този режим. Подкрепям категорично резолюция 1970/2011 на Съвета за сигурност на ООН и мерките, предприети от Съвета за сигурност, включително ембаргото, забрана върху оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, и замразяването на средства на лица, които са замесени в нарушения на правата на човека, като обръщам внимание на необходимостта да бъде приложена резолюцията ЕС-Африка, която позволява замразяване на стоки, които са придобити по незаконен начин. Подобен жест е необходим от европейските финансови институции и държавите-членки, като част от забраната за наемническа дейност. Необходими са бързи и ефективни хуманитарни действия от страна на ЕС и ООН. Бих искал да завърша, като кажа, че събитията в Либия, Египет и Тунис изискват смяна на парадигмата на европейската външна политика по отношение на страните от южното Средиземноморие и бих желал да изразя моята солидарност с либийците.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Масовите протести в множество арабски страни показаха, че недемократичните и авторитарните режими не могат да гарантират надеждна стабилност и че демократичните ценности са от основно значение за икономическите и политическите партньорства. За ЕС е от жизненоважно значение да има демократична, стабилна, процъфтяваща и мирна Северна Африка, но последните събития в Либия, Египет и Тунис подчертаха неотложната необходимост от преразглеждане на външната политика на ЕС спрямо Средиземноморския регион. ЕС трябва да преработи своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека с оглед на това, да създаде механизъм за прилагане на клаузата за правата на човека във всички споразумения с трети държави. Съгласен съм, че прегледът на европейската политика за съседство трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, спазването на основните свободи, плурализма, свободата на печата и борбата срещу корупцията.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която е крачка в правилната посока по отношение реакцията на Европейския съюз към революцията, която прераства в гражданска война в Либия. Революциите са сънища, които се превръщат в реалност, но гражданската война е кошмар. Докато опозицията губи територия под огъня на войските и наемниците на Кадафи, а полковникът изпраща емисари в европейските столици в опит да спаси режима си, ние трябва да покажем на либийския народ, че стоим до него.

Чухме призива на Временния преходен народен съвет, отправен на 5 март. Наш дълг е да подкрепим тази алтернатива и да защитим либийския народ срещу силите на режима. Без пряко военно присъствие на либийска земя следва да се помисли за зона, забранена за полети. Решението обаче е в ръцете на ООН. Тази възможност обаче може да се предвиди само с изричното съгласие на Арабската лига. На политическо и дипломатично равнище трябва да осигурим полковник Кадафи да бъде изолиран и да помогнем на либийския народ да си възвърне окончателно свободата.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Драматичните събития в Либия и Северна Африка продължават да преливат през границите на Европа: хуманитарната криза в Либия фактически може да се превърне във вълна от миграция без прецедент в историята.

Според последните изчисления политическите вълнения в Северна Африка могат да доведат до това около 300 000 бежанци да се окажат на южните брегове на Съюза. Затова съм съгласен и подкрепям призива на шест държави-членки на ЕС от Средиземноморието за създаване на Фонд за солидарност, който да помогне за смекчаване на въздействието от имиграцията. Подкрепям създаването на обща европейска система за убежището и справедливо разпределение на разходите свързани с имиграцията между държавите-членки. Освен това, за да бъде ограничена масовата имиграция към Европа, призовавам да се обърне внимание на изпращането на хуманитарна помощ за засегнатите населения и за подкрепа на процеса на демократизация и за икономическия растеж на региона.

Затова настоятелно призовавам Комисията да изготви план за действие при неотложни обстоятелства, в който да е предвидено и как да действаме в случай на възможно най-лош сценарий, при който голям брой имигранти решат да се насочат на север към бреговете на Европа. Според мен един такъв план за действие при извънредни ситуации трябва да бъде подкрепен от принципа на солидарност между държавите-членки на ЕС.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашните протести в няколко арабски държави показват, че режимите, които са недемократични и авторитарни, не могат да осигурят надеждна стабилност и че демократичните ценности имат ключова роля в икономическите и политическите партньорства. Бих искала да призова за по-тесен ангажимент с работата на специалната група, създадена за да съгласува реакцията на ЕС спрямо кризата в Либия и останалата част на Средиземноморския регион. Съюзът за Средиземноморието е необходимо да се адаптира към новите времена и обстоятелства, да размисли и действа съобразно последните събития с цел да представи предложения за по-добра подкрепа за демокрацията и правата на човека в държавите-членки и в региона, който включва Либия, и за възможни реформи, които да засилят ролята му и да го направят по-сплотен и ефективен.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно южните съседи на ЕС, и по-специално Либия, включително хуманитарните аспекти, защото считам, че полковник Кадафи трябва да се откаже от властта незабавно, за да даде възможност за мирен политически преход и да предотврати проливането на още кръв. Енергично осъждам нарушенията на правата на човека в Либия, и по-специално насилствените репресии срещу продемократичните демонстранти, журналисти и защитници на правата на човека, и бих искала да изразя моята солидарност с либийския народ.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В самия ден на гласуването на тази резолюция все още не е ясно как ще се развият революциите, които се опитваха да отхвърлят авторитарните режими, които отдавна бяха на власт в Средиземноморието. В случая с Либия новините за успехите и неуспехите на въстаниците и на силите, които продължават да подкрепят диктаторския режим на Кадафи, са противоречиви и изглежда, че предстои истинска гражданска война. Независимо от това, има много източници, които разкриват безпрецедентно жестоко насилие и репресии, осъществявани от либийския режим, и големия брой жертви, за които се твърди, че са предизвикани от режима. Организацията на обединените нации правилно осъди извършените зверства. Днес е ясно, че бунтовниците не искат да живеят при режими, които не зачитат правата им и които не осигуряват минимално спазване на правилата на демокрацията и принципите на правовата държава. Европейският съюз не може да остане равнодушен към случващото се. Първо, той трябва да поиска прекратяване на насилието, да постоянства в осъждането му и санкциите, наложени на отговорните лица, да подкрепя онези, които се борят за нашите общи ценности, и да се стреми да покаже солидарност, както и да следи по-отблизо и да разбере по-добре стремежите, желанията и тенденциите на движенията, които копнеят за промяна.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящата резолюция е тревожна и неприемлива. Това е особено важно във връзка с най-новите събития в Либия, които показват колко неотложно е необходимо мирно и политическо решение, както никога досега, без външна намеса. Пред лицето на опасно и значително натрупване на действия, които вместо да помогнат за намаляване на напрежението, са насочени към подготовка за актове на агресия от страна на САЩ и НАТО срещу Либия, мнозинството в Парламента одобрява актове на намеса, агресия и окупация на Либия. Всяка агресия срещу тази страна, независимо от претекстите и мандатите, би имала сериозни последици за един народ, който вече живее в положение на силно напрежение и несигурност. Тя би била изключително вредна за всички онези в Либия, които продължават да се борят за своите права, демокрация, суверенитет и мир, и би внесла сериозни елементи на нестабилност и конфликт в региона. Всяко военно нападение срещу Либия, което би било неотделимо от целта да бъдат контролирани природните ресурси на Либия, ще бъде насочено не само срещу либийския народ, но и срещу всички народи в региона, които се надигнаха и продължават да се борят за своите социални и политически права, за свобода, демокрация и истински суверенитет и независимост от други страни.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Бихме искали да изразим нашата дълбока загриженост във връзка с последните събития в Либия, но препоръчваме мирно и политическо решение без външна намеса. За съжаление, сега резолюцията на Парламента препоръчва военна намеса, тъй като не можете да имате зона, забранена за полети, без военна намеса.

Следователно тази резолюция вместо да допринесе за мирно решение изглежда е насочена към подготовка за актове на агресия от САЩ, НАТО, а може би и ЕС срещу Либия. Затова ние бихме искали да изразим нашето твърдо противопоставяне на всяка външна военна намеса в тази страна.

Всяка агресия срещу Либия, независимо от претекстите и мандатите, би имала сериозни последствия за един народ, който вече живее в положение на силно напрежение и несигурност; би била изключително вредна за всички онези в Либия, които продължават да се борят за своите права, демокрация, суверенитет и мир и би внесло сериозни елементи на нестабилност и конфликт в региона.

Всяко военно нападение срещу Либия от страна на САЩ и техните съюзници, което би било неделимо от техните цели за контролиране на либийските природни ресурси, би било насочено не само срещу либийския народ, но и срещу всички народи в региона, които се надигнаха и продължават да се борят за своите социални и политически права, за свобода, демокрация и истински суверенитет и независимост на своите страни. Затова ние гласувахме против тази резолюция.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Настоящата резолюция, приета с голямо мнозинство и към която допринесох и аз, показва, че Европейският парламент остава безмълвен по отношение на положението в Либия. Напротив, чрез своята позиция той призовава Европейския съюз, държавите-членки и баронеса Аштън да подкрепят неговите предложения. Той обещава своята подкрепа за либийския народ и пледира, наред с други неща, за признаването на Временния преходен национален съвет на Либия и за подкрепа за установяване на зона, забранена за полети в съответствие с мандата на Организацията на обединените нации и съгласувано с Арабската лига и Африканския съюз. Той също така осъжда с възможно най-остри думи нарушенията на правата на човека в Либия от страна на режима и призовава полковник Кадафи да отстъпи властта незабавно. Изразявам съжаление единствено по въпроса за бежанците и мигрантите, който според мен не беше разгледан адекватно и не беше представен като общо предизвикателство за тези страни и за Европейския съюз.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, защото ЕС трябва да се ангажира и да подкрепи южния съседен регион, със специална насоченост към развитието на принципите на правовата държава, доброто управление и конституционни и изборни предпоставки за стабилна, плуралистична и мирна демокрация в региона. Съюзът за Средиземноморието трябва да се адаптира към новата ера и обстоятелства и да помисли и действа съобразно новите обстоятелства, за да направи предложения за оказване на възможно най-добрата подкрепа за демокрацията и правата на човека в своите държави-членки и в региона, включително в Либия, и за възможни реформи, за да направи своята роля по-силна, по-съгласувана и по-ефективна.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Одобрих резолюцията относно южния съседен регион, която отделя специално внимание на положението в Либия. В Либия хората, които се борят за свободата на своята страна, биват убивани. Ние трябва да им помагаме. Нашата резолюция им помага, защото тя категорично осъжда диктатора и подкрепя онези, които искат да направят основни промени в Либия.

Ние не знаем кога или как ще завърши гражданската война. Бихме искали тя да завърши бързо и с победа за демократичните сили. Европейският съюз трябва да се свърже с Временния преходен национален съвет незабавно и да започне процес за неговото официално признаване. Той трябва също така да насърчи либийците да направят промени и да се насочат към демокрацията. Благодаря ви много.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам натиска за демокрация в Либия и съседните страни. Призовавам за пълно спазване на правата на човека в региона. Аз обаче се въздържах в гласуването на тази резолюция заради призива й за зона, забранена за полети. За да наложим зона, забранена за полети, ние ще трябва да бомбардираме площадките на противосамолетните ракети, което носи заплаха за живота на цивилни граждани. Също така ще позволим на режима да претендира, че Западът напада Либия, вместо да се опита да защити народа на Либия.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Преговорите, наложени от развиващата се ситуация [в Либия], следва да бъдат проведени по чувствителен и подходящ начин. След това могат да се вземат допълнителни и уместни мерки въз основа на задълбочен анализ на ситуацията. Тези мерки могат да осигурят възможност за пряко решение и за подкрепа в социалния сектор и други области. Целта следва да бъде да се намери решение, което да има ясна и добре обоснована дългосрочна визия, която ще помогне да бъде запазен суверенитетът на тази страна и която ще толерира правилно нейните традиции. Възможното установяване на толкова обсъжданата зона, забранена за полети, е една от стъпките, които, както беше казано, следва да бъдат осъществени главно с оглед на това да бъдат защитени гражданите. В този контекст считам, че е важно мандатът да бъде ясно приет от колкото е възможно повече страни, и по-специално, че следва да бъде в съответствие с мандата на Съвета за сигурност на ООН. Когато се изготвят предложения за резолюция, богатството на природни ресурси на тази страна не бива да бъде единственият влияещ фактор.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на текста и предложените мерки по отношение на въздушното пространство, за да се помогне на народа в действията срещу тиранина, който го бомбардира. Гласувах в съответствие със следните стриктни рамки: всички военни действия като създаване на зона, забранена за полети, могат да бъдат решавани единствено и само от ООН. Това действие трябва да бъде поставено във властта на военното командване на ООН и единствено на ООН. Всички решения трябва да се вземат след консултации с организациите на Африканския съюз и Арабската лига. Аз съм изцяло против идеята на САЩ за превантивно бомбардиране и против намесата на НАТО. Всяко друго развитие би породило необходимост от различен текст и различни разпоредби.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Това, което става в Либия, е напълно неприемливо, и международната общност трябва да предприеме по-конкретни мерки, които да означават автоматично спиране на всякакви нападения срещу цивилни лица. Гражданската война в Либия изглежда обезпокоително близка и трябва да бъде избегната на всяка цена. ЕС трябва да поеме водещата роля в този процес и да помогне да бъдат намерени решения, които избягват изострянето на конфликта, който в момента съществува в тази страна.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах против общата резолюция на Европейския парламент относно Либия, защото тя призовава за установяване на зона, забранена за полети над страната, което е първа крачка към военна намеса. Не можем по никакъв начин да одобрим военно решение на либийската криза или на която и да е друга криза. Отнасяме се много критично към военните намеси в Ирак и Афганистан и не трябва сега да правим същата грешка. Примерите на тези две страни следва да ни научат, че насилието само води до още насилие, което накрая има опустошителни последствия за цивилните.

В случая с Либия аз осъждам насилието, което Кадафи използва срещу своя народ, и симпатизирам на протестното движение на народа. Считам обаче, че решението в Либия трябва да дойде от прекратяване на насилието и по дипломатически канали.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Либийската революция беше започната в името на свободата, достойнството и демокрацията от младите хора, тласкани от чувство за държавност. Човек може само да подкрепи този чудесен, вдъхващ страхопочитание стремеж, и да осъди твърдо онези, които се опитват да го потиснат със сила, без да се поколебаят да убиват и раняват хиляди цивилни лица.

Силно се надявам, че ООН, съгласувано с арабската лига и Африканския съюз, ще даде мандат за установяване на зона, забранена за полети над Либия, за да бъде защитено населението от евентуални нападения. Надявам се също така, че върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Аштън, ще установи взаимоотношения с Временния преходен национален съвет, колкото е възможно по-скоро, за да бъде признат като легитимен представител в очакване на демократични избори.

През последните няколко седмици станахме свидетели на забележителното и обещаващо разместване на геополитическата рамка на този изключително чувствителен регион. Убеден съм, че се открива безпрецедентна перспектива, която създава необходимите условия за мирно уреждане на конфликта между Израел и Палестина. Трябва да използваме тази възможност, за да отървем Близкия изток от конфликт, който вече предизвика твърде много болка, трагедии, негодувание и неразбирателство.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз съм „вън от себе си от радост“ поради броя шумни изявления и изказвания на осъждане! Къде бяхте преди? Кадафи да не е вчерашен? Нямаше ли терор в Либия? Днес цинизмът на някои лидери на ЕС предизвиква чувство на отвращение! До неотдавна всички лидери на най-големите държави-членки на ЕС се гушкаха с либийския лидер и му се подмазваха. А днес са готови да разпънат Кадафи на кръст! По-добре е да не се нахлува във вътрешните работи на друга страна, нали така? Оставете либийците да решават проблемите си сами, в противен случай е възможно да видим мащабен бунт в арабските държави! Аз се въздържах.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В битката за запазване на властта Кадафи използва все по-тежка артилерия (като бомбардирането на бунтовниците) и не се страхува от голям брой жертви. Тези мерки бяха осъдени с възможно най-силни думи от външния свят, а Европейският парламент призовава за зона, забранена за полети, за да спре бомбардировачите на Кадафи да не нападат цивилни, признаване на Временния преходен национален съвет и продемократичното движение като легитимни представители на либийския народ и прекъсване на всички отношения с Кадафи. Остава да се види дали държавните и правителствените ръководители ще отговорят на този призив. Заради възможното разселване и разпространение на мигранти в Европа, аз се въздържах от гласуване.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на общата резолюция относно настоящото положение в Либия.

Твърде много злоупотреби и сериозни нарушения са извършени от режима на Кадафи срещу населението и аз считам, че е наш дълг да приемем обща силна европейска позиция. Мерките, предложени в приетата тук резолюция, са стъпка в правилна посока, като се започне от желаното затваряне на въздушното пространство над Либия, а именно създаване на зона, забранена за полети, която да попречи на режима да атакува цивилното население от небето.

Считам, че следва да бъде задължение на международната общност, и по-конкретно на Европейския съюз, да установи отношения с Временния преходен национален съвет на въстаниците, за да се помогне за поставяне на началото на процес на демократизация на страната. Дошло е времето Европа да застане твърдо и да отстоява своята позиция за прекратяване на тази драматична ситуация, която може да има тежки последствия и в целия ЕС, като се започне с масирана вълна на миграция по-специално към Италия и към Европа като цяло.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Тежестта на положението, в което понастоящем е народът на Либия, който е жертва на насилствени репресии от страна на режима на Кадафи, който причини безброй смъртни случаи, ранени и бежанци, изисква решителни и съгласувани действия на международната общност, а ЕС следва да поеме водеща роля и да заеме твърда позиция в осъждането на отговорните за извършените жестокости, в приемането и реализирането на санкции и подходящи мерки, а също така и в подкрепа на легитимните демократични стремежи на този народ.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Считам параграфи 10 и 11 (във вида, в който са изменени) за особено важни в този текст:

„10. Подчертава, че ЕС и неговите държави-членки трябва да изпълнят своята отговорност за предоставяне на защита, за да спасят либийските цивилни граждани от мащабни въоръжени нападения; посочва, че следователно не може да бъде изключен нито един от вариантите, предвидени в Устава на ООН; призовава върховния представител и държавите-членки да имат готовност за решение на Съвета за сигурност на ООН за по-нататъшни мерки, включително за възможността за създаване на забранена за полети зона, която цели да попречи на режима да атакува цивилното население; подчертава, че всички мерки, предприети от ЕС и неговите държави-членки, следва да бъдат в съответствие с мандата на ООН и да се основават на координация с Арабската лига и Африканския съюз, като насърчават и двете организации да насочват международните усилия;

11. Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да установи отношения с Преходния национален съвет на Либия и да започне процеса на официализирането им с оглед насърчаване на прехода към демокрация, гарантиране на участието на широк кръг от представители на либийското общество и предоставяне на повече права на жените и малцинствата по време на процеса на преход, и да го подкрепи в освободената област, за да се облекчи положението на местното население и да се отговори на неговите основни хуманитарни нужди, включително от медицинска помощ“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) С настоящата резолюция Европейският парламент призовава правителствата от ЕС да признаят Временния преходен национален съвет като официален орган на либийската опозиция.

Приетата резолюция настоятелно призовава ЕС да се подготви за евентуалното установяване на зона, забранена за полети, която да попречи на полковник Кадафи да атакува цивилното население и да помогне за репатрирането на онези, които бягат от насилието. Считам също така, че това е стратегически важна възможност за върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, баронеса Аштън, да установи контакт с представители на бунтовническия Временен преходен национален съвет, за да ускори процеса на официално признаване на този орган. Време е полковник Кадафи да се откаже от властта и да сложи край на систематичните нарушения на правата на човека, които се извършват в неговата страна.

  Ernst Strasser (PPE), в писмена форма. – (DE) Относно параграф 15: във връзка с член 80 от Договора за функциониране на Европейския съюз, в случая аз – като австрийското правителство – подкрепям солидарността на доброволна основа. Трябва да зависи от държавите-членки – според капацитета на всяка от тях – да решат докъде може да се простира тази солидарност.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно Либия, която е ясно послание за политическа подкрепа за либийската революция. Преди всичко, Европейският парламент изрази своята солидарност с либийския народ и осъди нарушенията на правата на човека и насилствените репресии извършвани от режима на Кадафи.

Зоната, забранена за полети, е предвидена в параграф 10 на резолюцията и се поставя в рамките на ООН да се попречи на режима да напада цивилното население в координация с Арабската лига и Африканския съюз. Този параграф обаче е възможно да бъде предмет на различни тълкувания. За някои той е просто относно това да се попречи на самолетите на Муамар ал-Кадафи да стрелят срещу цивилното население. Това тълкуване може да му отреди превантивна роля, доколкото ще попречи на въпросните самолети да избиват либийското население. За други това е първата крачка към възможна военна намеса.

Аз се въздържах по този двусмислен параграф.

Затова приветствам приемането на тази резолюция, въпреки че съжалявам, че тя не признава миналите грешки на Съюза в отношенията му с Либия, включително по въпроса за имиграцията.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Аз гласувах в подкрепа на общото предложение за резолюция. Като непосредствен съсед и по силата на задължението да спазваме принципите на международното право, което включва и правото на народите на самоопределение, важно е ние да окажем помощ на народите от Северна Африка. Методът за това обаче трябва да бъде внимателно избран: искането на либийския Временен преходен национален съвет за въздържане от пряка военна намеса трябва да бъде уважено и за да не се влоши още повече хуманитарната криза на цивилното население.

Доклад: Bastiaan Belder (A7-0037/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям този доклад, тъй като считам, че правителството на Иран трябва да зачита легитимните искания на своя народ за основни свободи и подобряване на икономическите и социалните условия, наред с желанието за сътрудничество на Иран с международната общност. Подходът, който ЕС следва да приеме, трябва да разглежда въпроса за правата на човека като основен фактор, от една страна, и от друга, да признае стабилизиращата роля на Иран в региона, при условие че той нормализира отношенията си със съседите и други участници на международната сцена, че се откаже от своята ядрена програма и подобри човешките и демократичните условия. Съгласен съм също така с позицията на Съвета за двупосочен подход към ядрения въпрос: санкции, от една страна, но предложение за диалог, от друга. Като последна точка бих казал, че ЕС не бива да опростява нещата, като поставя въпроса пред Иран само по отношение на ядрената му програма, а трябва да вземе предвид също така аспектите на правата на човека и стабилизиращия потенциал на страната в региона.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, болезнените части на иранския въпрос са масовите нарушения на правата на човека, особено използването на смъртното наказание като метод за наказване.

Като се има предвид, че на 12 май 2010 г. ЕС призова отново Иран да наложи мораториум върху смъртното наказание в съответствие с резолюции 62/149 и 63/138 на Генералната асамблея на ООН, Иран продължава да държи световен рекорд по екзекуции на деца и жени и въз основа на сексуална ориентация.

Противоречивата ядрена програма също поражда сериозна загриженост поради липса на прозрачност и отказ от сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия и неспазване на задълженията по Договора за неразпространение на ядрено оръжие.

Допълнителен проблем е свързан с телекомуникациите и интернет, които биват прекъсвани непрестанно във вреда на международното задължение за защита на свободата на информация. Затова подкрепям този доклад и се надявам много скоро да видя подобрение на положението.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Ислямска република Иран (наричана тук и по-долу Иран) е изправена пред масив от предизвикателства пред управлението, от борби за власт между съперничещи си фракции сред управляващия елит на страната, до парализиращи социални и икономически затруднения, проблемна среда на регионалната сигурност и нарастващо народно недоволство в страната. Политиките, следвани от иранския режим, не отговарят на основателните искания на иранските граждани. Народното недоволство от иранското правителство в резултат от тежкото социално-икономическо положение, съчетано с липса на свобода и елементарно зачитане на човешкото достойнство в страната, представляват основните предизвикателства за оцеляването на режима. Освен това в страната продължава да има голям брой нарушения на правата на човека. Според годишните доклади за смъртно наказание в Иран, броят на екзекуциите през 2009 г. е бил най-голям за последните 10 години, което прави Иран страната с най-голям брой екзекуции на глава от населението в света. Съгласен съм с призива на доклада за окончателно премахване на смъртното наказание за престъпления, извършени преди навършване на 18-годишна възраст и за изменение на законодателството, което нарушава международните конвенции за правата на човека, които Иран е ратифицирал, включително Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права, и призовавам Иран да издаде официална статистика за прилагането на смъртното наказание.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че Иран трябва да сложи край на всички форми на дискриминация – положение, което засяга по-специално жените. Правата на човека и основните права продължават да бъдат нарушавани безнаказано в Иран. Иранските органи трябва да сложат край на всички форми на изтезания или всякакъв друг вид жестоко и нечовешко отношение веднъж завинаги, по закон и на практика.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Иран има дълга и богата история и особена идентичност, която трябва да се има предвид по време, когато нараства загрижеността във връзка с последните политически и социални събития в страната. Без да отстъпвам от европейските ценности и приоритета, който се дава на демокрацията и правата на човека, аз считам, че каналите за диалог с Техеран не бива да бъдат затваряни и че по този начин трябва да има опит за мотивация на промените, от които тази страна се нуждае толкова много. Отбелязвам с безпокойство неотдавнашните нападения върху членове на опозицията и се надявам, че иранският режим разбира колко непродуктивно е това отношение и колко вероятно е то да го изолира в международен аспект.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Отново бихме искали да заявим, че не споделяме, а по-скоро осъждаме ограничителното и елементарно виждане по отношение на правата на човека. ЕС често действа лицемерно спрямо тях, за да прикрие съвсем различни цели. Ако не беше така, много от съображенията и критиките, отправени тук, биха се разпрострели до други страни в региона като Израел или Саудитска Арабия, и към тях биха били приложени същите критерии, които сега се прилагат спрямо Иран.

Важно е да се отбележи, че съществуването на мира и сигурността в региона е несъвместимо с продължаващата окупация на палестински територии от Израел, и с политиката на предоставяне на помощ за него от САЩ и НАТО, наред със съучастничеството на ЕС. Резолюцията пропуска да спомене това.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Нарушаването на правата на човека е осъдителен акт в Иран или във всяка друга държава по света. В настоящия доклад мнозинството в Парламента прибягва до обичайното си лицемерие, като използва цялата предполагаема защита на правата на човека, за да прикрие факта, че неговата цел е да защити стратегическите икономически интереси на великите сили, по-специално неговия нефт, а не свободата на иранския народ. Позоваването на свободата е само претекст. Ако целта беше ефективно спазване на правата на човека и сигурността в региона, би било необходимо да се разкрие това положение в други страни в региона като Израел и Саудитска Арабия и да се приложат същите критерии към тези страни.

Освен това докладът прикрива заплахата за мира и сигурността, която възниква от продължаващата окупация на палестински територии от Израел, и политиката на предоставяне на помощ за него от САЩ и НАТО.

Ние сме против намесата във вътрешните работи на която и да е страна, независимо дали тя е против националния суверенитет, или против международното право. Затова ние сме против манипулирането или използването на определени сили или ирански опозиционни партии и против кампании, които се стремят да запазят интересите на ЕС и неговите съюзници вместо интересите на иранския народ.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Belder подчертава по прагматичен начин всички неща, за които ЕС трябва да бъде загрижен във връзка с Иран. Неконтролирани ядрени опити, липса на основни свободи, враждебна атмосфера към чуждестранните инвестиции, злоупотреби на правителството и разделение между лидерите и гражданското общество. Считам, че това са достатъчни причини да се гласува в подкрепа на това ЕС да възприеме прагматично отношение към един основен участник в регионалната обстановка в Близкия изток и в подкрепа на доклада на г-н Belder.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този документ, защото демократичните промени не могат да бъдат наложени отвън или дори чрез военни средства, а трябва да бъдат постигнати чрез мирен демократичен процес. Както знаете, рисковете от разпространение, свързани с иранската ядрена програма, остават източник на сериозна загриженост за Европейския съюз и международната общност, както е изразено съвсем ясно в много резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Стабилизиращото влияние, което Иран евентуално би могъл да си възвърне, би било от полза за целия регион, при условие че нормализира своите международни отношения, по-специално със съседите си, разсее веднъж завинаги всички безпокойства във връзка с истинските цели на неговата ядрена програма и гарантира спазване на правата на човека и демокрация.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който осъжда положението с правата на човека в Иран и призовава да бъдат взети мерки да се попречи на Иран да стане ядрена сила. Загрижен съм, че резолюцията признава „правото на Иран да обогатява уран“, което, разбира се, е правилно според правилата на МААЕ, но предвид продължаващата безизходица в преговорите е в разрез с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Режимът на президента Ахмадинежад продължава да тъпче основните права на иранския народ безнаказано, докато самото правителство е разтърсвано от редица несигурности. От една страна, населението има надежди за демократична промяна, докато, от друга, иранското правителство и парламент са объркани от наличието на фракции в елитите, които се борят за власт. Несъмнено обаче демократичната промяна не може да бъде наложена отвън, а трябва да бъде резултат от демократичен и мирен процес, който накрая отстъпва пред призивите за благосъстояние и свобода, издигнати от неотдавнашните масови движения в Иран. Ядреният въпрос също е проблем. От наша страна, ЕС следва да работи за дипломатическо решение на базата на подход, който съчетава натиск с обикновен диалог. Би било препоръчително например Европейският съвет да допринесе за замразяване на активите на лица, свързани с ядрената и оръжейната програма на Иран. В бъдеще отношенията между ЕС и Иран следва обаче да се съсредоточат върху анализирането на многобройните нарушения на правата на човека. Накратко, Съюзът трябва да използва всички средства на свое разположение, за да изготви еднозначна позиция на Европейския съюз и да осведоми иранците, че ние мислим за тяхното бъдеще. Техните човешки права са и наши права.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Миналото на Иран и неговата културна история трябва да бъдат взети предвид, когато подхождаме към неговото настоящо политическо и социално развитие. Непрестанните нарушения на правата на човека в Иран са причина за загриженост, но те не могат да попречат на диалог с него, с цел да се сложи край на такива инциденти; трябва да бъдем инициативни в търсенето на решения, които ще сложат край на нарушенията. Неотдавнашните нападения над членове на опозицията са тревожни и е необходимо да се накара иранският режим да разбере, че такова поведение води само до по-голяма международна изолация.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Правителството на Иран напоследък е изправено пред сериозни предизвикателства, които пораждат нарастващи нива на обществено недоволство. Силите за сигурност отговориха с груба сила и арестуваха незабавно мирни демонстранти; съдилищата започнаха масово показни процеси срещу студенти, учени, активисти за правата на жените, юристи, журналисти и членове на духовенството. Множество иранци бяха екзекутирани по политически причини, а неизвестен брой остават в затвора. Иран е една от трите страни в света с най-голям брой екзекуции. Ние трябва да направим всичко, което можем, за да премахнем негативната дискриминация и социалното потисничество в Иран колкото е възможно по-скоро, с което да осигурим, че страната може да поеме първите си стъпки към демократична промяна. Това обаче не може да бъде постигнато отвън или дори чрез военни средства; това трябва да бъде мирен и демократичен процес и затова аз подкрепям това предложение с моя глас.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Въпреки факта, че този доклад бе малко подобрен след редица изменения, аз гласувах против него, защото той подкрепя политика на санкции, която според мен няма да подобри положението на иранския народ; всъщност, напротив. Според мен Европейският парламент следва да разсее напрежението, вместо да го увеличава, защото, ако дипломатическите канали бъдат изчерпани, това ще влоши вече усложненото положение за народа на Иран. Според мен заплахите, отправяни към Иран от международната общност, не са най-добрият начин да се намери разумен компромис в спора за ядрената програма. Ето защо аз гласувах против този доклад.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих тази резолюция, защото освен ядрения въпрос докладчикът не се побои да разгледа вътрешното положение в страната, стремежите на народа за повече демокрация и положението с правата на човека.

Ние имаме задължението да не разочароваме едно младо население, население, което се стреми да живее в демокрация и да уважава идеите на другите. Ние трябва да подкрепим един народ, който се стреми да оформи правова държава, за да предложи на бъдещите поколения съдба, основана на търпимост, свобода, справедливост и просперитет. Трябва да осъдим изнасилванията, убийствата, бързите екзекуции, произволните арести и тормоза като неприемливи.

Всяко нарушение на правата на човека е неприемливо. И въпреки това, след преизбирането на президента Ахмадинежад през юни 2009 г. сме свидетели на увеличаването на тези нарушения. Иран има най-голям брой екзекуции на глава от населението в света. Страната е втора след Китай по отношение прилагането на смъртно наказание чрез убиване с камъни по отношение броя на екзекуциите и първа на базата на екзекуции на глава от населението. Време е Иран да изпълни своите задължения по Международния пакт за граждански и политически права, който е ратифицирал по своя собствена свободна воля.

  Miroslav Mikolášik (PPE), в писмена форма. – (SK) Иран, като страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, от доста време арогантно пренебрегва своите ангажименти, по-специално като скрива своите ядрени предприятия. Ако Иран иска да поддържа добри отношения с ЕС и други демократични държави, той трябва недвусмислено да премахне всички съмнения по отношение целта на неговата ядрена програма.

Считам също така консолидирането на отношенията между Иран и Турция, която уверява Съюза, че признава споделените ценности като част от усилията си да получи членство в ЕС, докато същевременно показва открита симпатия към иранския режим, за предмет на безпокойство за ЕС.

Бих искал да кажа, че Иран държи световния рекорд по брой екзекутирани малолетни лица и по броя на екзекуции на глава от населението. Показните процеси на политически опоненти и изключително жестокото наказание убиване с камъни, което се използва законно в Иран днес, както и други форми на жестоки и нечовешки изтезания, отношение и наказание, са характерни за режим, който заслужава твърдо морално осъждане.

Освен вече споменатото, приоритетите на ЕС трябва да включват упорито настояване за декларацията за мораториум върху екзекуциите до премахването на смъртното наказание, призив за край на безнаказаността на нарушенията на правата на човека и, разбира се, прекратяване на дестабилизацията на региона.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Смешно е, и същевременно много тъжно, да се говори за зачитане на права и свободи в страна, управлявана от лице, което заплашва да изколи Съединените щати, Европа и Израел. Няма смисъл да се преговаря с него за права на човека, ценности и свободи. Такива хора разбират само от сила. Необходимо е да спрем да се церемоним и да започнем да преминаваме от думи към дела. Пълна изолация, тежки санкции и ясна и последователна позиция ще дадат резултат. Махмуд Ахмадинежад е опасност за глобалното общество.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Липсата на прозрачност в иранското правителство и ограниченото сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия по отношение на ядрената програма определено не са успокояващи.

Влошаването на положението с основните права на човека и способността му да дестабилизира региона чрез Хизбула и Хамас са елементи, които увеличават безпокойството, което Иран разпространява по света. Изборни измами, насилствени репресии спрямо демонстрации, екзекуции, чийто брой достига 680 през 2010 г. (два пъти повече от предходната година), и арестите на опозиционните лидери не оставят съмнение относно използването на сила и насилие от страна на режима. Санкциите на ЕС от 26 юли 2010 г., в съответствие с тези на ООН, бяха правилни и необходими. Съюзът трябва да обръща по-голямо внимание на ядрената политика на Иран, за да следи събитията на мястото на конфликта.

ЕС следва да подкрепи международната дипломация за защита на правата на човека. Двупосочният подход оставя вратата отворена за диалог, но за диалог са необходими поне двама, а при липсата на добра воля от страна на Иран санкциите трябва да бъдат засилени и по-целенасочени. Не можем да приемем, че броят на екзекуциите нараства до такава степен и че ядрената политика на Иран е извън контрола на международната общност.

  Мария Неделчева (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Belder. Твърде дълго искахме смяна на режима в Иран. Правата на човека биват непрестанно нарушавани от мозъците зад настоящия режим, независимо дали говорим за срамните условия, при които биват държани живеещите в лагера за опозицията Ашраф, за непрестанните нарушения на правата на жените, за дискриминацията срещу хомосексуалистите, за цензурата на артистите и т.н.

На европейско равнище това, което можем да направим, е да приложим ефективни санкции срещу лидерите на режима. Прилагането на санкции обаче не е достатъчно. Народът в страната, който се бори да защити своите права на човека, трябва да бъде насърчен. Не трябва ли Европейският съюз да подкрепи всички защитници на правата на човека в Иран? Сегашният тласък към демокрация в Северна Африка следва да бъде разширен до Иран.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, който очертава тежкото положение в Иран, осъжда практиките на репресии и систематични нарушения на правата на човека, извършвани от иранските органи, и подчертава необходимостта да се търси сериозно дипломатическо решение на ядрения въпрос. По-специално, аз бих искал да се присъединя в изказването на солидарност с иранския народ, който легитимно призовава за демократична промяна в страната след президентските избори през 2009 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Това е първият доклад за Иран в Парламента след доклада на г-н Gahler през 2001 г. Тъй като всички преговори по споразумения между ЕС и Иран са спрени от години, единственият начин Парламентът да изрази по-задълбочена позиция по отношение на тази страна е чрез доклад по собствена инициатива, който беше започнат по предложение на Зелените. Задачата беше възложена на групата „Европа на свободата и демокрацията“ (EFD). Четири политически групи (Зелените, S&D, ALDE и GUE) формулираха общи изменения на проекта, които до голяма степен бяха приети, макар и с малко мнозинство.

Важните въпроси са: контакти на ЕС с Иран (параграф 32), където по отношение на предисторията на спора дали делегация на ЕС в Иран следва да бъде допусната да пътува до Иран, текстът сега призовава – противно на желанията на докладчика – за контакти с широка гама лица, без да се позовава директно на делегацията; санкции (параграф 42), където текстът призовава за целенасочени санкции срещу главните нарушители на правата на човека – досега има санкции само срещу лица, свързани с ядреното досие; откриване на посолство на ЕС в Техеран – наред с почти всички държави-членки, които имат представителство в страната.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям текста на този доклад, защото подчертава главните аспекти, които правят от Иран една от най-опасните страни на международната арена както в хуманитарно, така и в политическо отношение.

Страната сега е опустошена от произволното използване на насилие от силите за сигурност, които отговарят с безмилостни ограничителни мерки срещу мирни демонстрации, като арестуват хиляди демонстранти. Това неоправдано използване на насилие води до постепенно влошаване на положението с правата на човека за иранския народ, който непрестанно е изложен на наказателна система, противоречаща на всяка конвенция за граждански и политически права на човека.

Като че ли това не е достатъчно и смъртното наказание чрез убиване с камъни все още е в сила в тази страна, с нарастващ брой на екзекуциите, да не говорим за факта, че още нямаме доказателства, че ядрените инсталации в страната се използват изключително за мирни цели.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме този доклад, защото той се отнася към иранския въпрос с необходимата твърдост и строгост, като подчертава контрастите в страната и неприемливостта на продължаването на това положение. Иранският режим постоянно прилага репресии срещу всеки, който се осмели да се бунтува срещу абсолютизма, обикновено като прилага смъртно наказание.

Фактически това е страната, която държи рекорда за най-голям брой екзекуции на деца и на глава от неселението в света. Отбелязваме също така, че често смъртното наказание се изпълнява чрез убиване с камъни за второстепенни престъпления като твърдения за прелюбодейство и вероотстъпничество. Докладът подчертава също така репресиите срещу християните и бахайската общност.

Иран продължава да губи международно доверие поради своята политическа реторика и агресивна подкрепа за ислямския фундаментализъм. Искам също така да подчертая непрестанните актове на психологическо и физическо насилие, на които постоянно са изложени бежанците дисиденти в лагера Ашраф от страна на иранското правителство.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз съм доволен, че г-н Belder можа да донесе този доклад в Парламента и успешно да прокара елементи, които засягат правата на човека в Иран, по-специално, строгото осъждане на задържането на иранските опозиционни лидери Мир Хосеин Мусави и Мехди Каруби, заедно с техните съпруги.

Аз обаче не съм съгласен, че Иран „има право да обогатява уран“, което е разрешено от правилата на МААЕ, но предвид продължаващата безизходица в преговорите е против резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад, тъй като силно вярвам, че иранското правителство трябва да отговори положително на исканията на иранския народ за основни свободи и подобрени социални и икономически условия. Чрез този доклад Европейският парламент осъжда използването на смъртното наказание, както и многобройни други нарушения на правата на човека.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Belder относно подхода на ЕС към Иран. Споделям загрижеността на повечето европейци по отношение на ядрената програма на Иран и уверенията на иранския режим, че тя ще бъде използвана само за граждански цели. Независимо от това, аз съм на мнение, че в своето сътрудничество с трети страни в енергийния сектор Европейският съюз трябва да използва само устойчиви, зелени и безопасни енергийни източници – в съответствие с неговите цели за опазване на климата. Подкрепям също така мнението на колегата, че ЕС трябва да изготви по-широка стратегия по отношение на Иран, която да надхвърля ядрения въпрос и да разглежда и положението с правата на човека и други важни въпроси.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Belder, защото въпреки множеството проблеми свързани с вътрешната и външната политика на Иран, като например възможното използване на ядрени оръжия, липсата на прозрачност в определени решения на правителството и, в някои случаи, неспазването на основни права на човека, считам, че една политика, основана изключително на санкции, не може да донесе голяма полза.

Затова считам, че е важно Европейският съюз да запази и, където е възможно, да поддържа форми на диалог с правителството в Техеран.

Предложение за резолюция RC-B7-0158/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам безусловно в подкрепа на общата резолюция, която подчертава значението на обсъжданите въпроси относно правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и за насърчаване на защитата на правата на човека и основните свободи, а така също и правата на децата, като едновременно с това се води борба с тероризма. Бих искал да обърна внимание на заключенията и съм съгласен, че ЕС трябва да подобри практиката си да говори на един глас, тъй като това би повишило неговата далновидност и влияние като фактор от световен мащаб, а делегациите в Женева и Ню Йорк трябва да подобрят съгласуваността, видимостта и доверието в действията на ЕС в рамките на Съвета на ООН по правата на човека. Съгласен съм с резолюцията, в която се посочва, че държавите-членки трябва да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, расов или етнически произход, възраст, сексуална ориентация, увреждания и религия или убеждения. Съгласен съм също така с прегледа, който изтъква необходимостта за Съвета на ООН по правата на човека да бъде по-активен като механизъм за ранно предупреждение и превантивност, да подкрепя специалните процедури и да защитава независимостта на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, както и да поддържа необходимото финансиране, за да бъдат запазени нейните регионални офиси.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Европейският съюз и неговите държави-членки са се ангажирали да гарантират спазване на правата на човека в собствената им вътрешна политика. Ето защо за ЕС е много важно да заеме силна и влиятелна позиция в международните организации, и по-специално в Съвета на ООН по правата на човека, като гарантира ефективно и последователно изпълнение на политиката в областта на правата на човека в международен план. Съгласен съм, че работата и мандатът на Съвета на ООН по правата на човека трябва да бъдат подложени на преглед, с което да се позволи оценяване и подобряване на методите на работа на Съвета, за да има възможност да реагира по възможно най-ефективен и систематичен начин. Поради липсата на адекватни инструменти в няколко случая Съветът на ООН по правата на човека не бе в състояние да предприеме спешни и навременни действия в отговор на сериозни ситуации, свързани с правата на човека. Затова Съветът на ООН по правата на човека трябва да разполага с по-добри възможности за реагиране както при хронични, така и при извънредни ситуации чрез разширяване на инструментариума на правата на човека, като работните групи се използват не само по време на сесиите, но и между тях. На свой ред ЕС трябва да даде приоритет на Съвета на ООН по правата на човека и да координира по-добре действията на държавите-членки, което би позволило на ЕС да използва по-добре своето влияние в рамките на по-широката система на ООН и би улеснило координацията и вземането на решения в областта на правата на човека.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция, защото Европейският съюз и неговите държави-членки следва да гарантират спазването на правата на човека в собствената си вътрешна политика, а позицията на Европейския съюз в Съвета на ООН по правата на човека трябва да бъде по-силна и ефективна и да отговаря бързо на нарушенията на правата на човека. Приоритетите за сесията на Съвета на ООН по правата на човека и прегледът през 2011 г. са необходими, защото само тогава може да се направи оценка на начина, по който Съветът по правата на човека е изпълнил своя мандат и да се определят методите на работа, които се нуждаят от подобряване, за да може Съветът по правата на човека да реагира бързо и по-ефективно на нарушения на правата на човека. Европейският парламент изразява съжаление за факта, че поради липсата на адекватни инструменти в няколко случая Съветът на ООН по правата на човека не беше в състояние да предприеме спешни и навременни действия в отговор на сериозни ситуации, свързани с правата на човека и активно се стреми да създаде специални механизми на Съвета на ООН по правата на човека за незабавна реакция при кризи например в Близкия Изток, Иран и Беларус. Освен това за Съвета на ААН по правата на човека е много важно да разполага с по-добри възможности за реагиране както на хронични, така и на извънредни ситуации, евентуално чрез разширяване на „инструментариума“ на правата на човека, като работните групи се използват не само по време на сесиите, но и между тях. Парламентът също така призовава държавите-членки на ЕС да се ангажират активно в прегледа през 2011 г. на Съвета по правата на човека на ООН, за да се засили спазването на неговия мандат.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като съм убедена, че в дневния ред на 16-ата редовна сесия на Съвета на ООН за правата на човека се предвиждат важни въпроси, които са особено уместни. Искам да подчертая значението на дневния ред, в който са включени доклади относно „Правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“ и относно „Утвърждаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма“, както и обширни заседания по въпроси на правата на детето.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека ще се състои по време на особено неспокоен исторически период, което подкопава основите на самия й състав, като се вземе предвид, че някои от неговите членове далеч не спазват разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека и не насърчават защитата на правата на човека, в съответствие с нейната мисия. Европейският съюз трябва активно да участва в сесията и да направи всичко възможно да гарантира, че неговият възглед за всеобщия характер на правата на човека на основата на личното достойнство става все по широко разпространен и ефективно изпълняван във всички държави в света. Назначаването на специален представител на ЕС на високо равнище за правата на човека може да допринесе за по-голяма видимост на позицията на Съюза, за приканване на държавите-членки на Съюза да укрепят практиката за отправяне на „едно послание с различни гласове“ и да осигури възможност за засилване на подкрепата на позицията на ЕС.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Европейският парламент дълго е следвал политика на двойни стандарти относно правата на човека. Също така се знае добре, че той има ограничено и користно разбиране на декларацията, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1948 г. – Всеобщата декларация за правата на човека. И отново, ясен е селективният начин, по който се споменават различните държави в настоящия доклад. Държавите, с които ЕС поддържа икономически и дипломатически отношения, и на които отдава стратегическо значение, не са включени, поради стратегическите интереси, които обслужват, независимо от извършваните от тях сериозни нарушения на правата на човека. Примери за такива държави са Израел, Колумбия и Мароко – ще спомена само три, на различни континенти. От наша страна ние нямаме ограничително разбиране относно правата на човека.

Приемаме сериозно цялото съдържание на декларацията, което считаме, че най-значително е повлияло на нашата политическа намеса. Накрая, ние се противопоставяме на идеята Европейският съюз да има постоянно място в Общото събрание на Организацията на Обединените нации по простата причина, че това губи смисъл предвид духа и принципите на организацията, съдържащи се в Хартата на Организацията на обединените нации. ООН е била и продължава да бъде организация на независими и суверенни държави.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ясни са избирателността около държавите, които се критикуват в доклада и користният характер на настоящото разискване. Очевидно е лицемерното използване на доклада, тъй като държавите, с които ЕС е в добри икономически и дипломатически отношения, и държавите със стратегическо значение, не са критикувани, независимо от техните нарушения на правата на човека, включително например Колумбия и Хондурас. Няма призив за края на окупацията на Западна Сахара от Мароко или на окупацията на Палестина от Израел.

Освен това не можем да подкрепим идеята за това, Европейският съюз да има постоянно място в Общото събрание на Организацията на обединените нации, защото ООН е организация, съставена от суверенни и независими държави, а Европейският съюз не е държава, според Хартата на ООН.

Защитата на правата на човека, включително фактът, че те са неделими и не могат да бъдат степенувани, и че са предпоставка за зачитане на правата на хората и за истинска социална справедливост, мир, свобода и демокрация, формират рамката на нашата политическа дейност. На нас може да се разчита за защита на правата на човека, но не разчитайте на нас за упражнения по лицемерие.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия документ, защото Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си платформа, специализирана по въпросите на всеобщите права на човека и конкретен форум за разглеждане на правата на човека в рамките на системата на ООН, и на него също е възложена важната задача и отговорност да засилва насърчаването, защитата и зачитането на правата на човека по целия свят. Бих искал да подчертая значението на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която предоставя единствена по рода си възможност да се направи оценка на начина, по който Съветът е изпълнил своя мандат, както и възможност за Съвета да подобри своите методи на работа с цел по-ефективна и систематична реакция на случаите на нарушение на правата на човека. Приветствам факта, че наред с другите въпроси в дневния ред на 16-ата редовна сесия са включени докладите относно „Правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“ и относно „Утвърждаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма“, както и обширни заседания по въпроси на правата на детето.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека предоставя единствена по рода си възможност да се направи оценка на начина, по който Съветът е изпълнил своя мандат, както и възможност за Съвета да подобри своите методи на работа с цел по-ефективна и систематична реакция на случаите на нарушение на правата на човека. Считам, че е от първостепенна важност създаването на работна група по правата на човека към Съвета на ЕС със седалище в Брюксел, която ще включва експерти по правата на човека от всички 27 държави-членки на ЕС.

Също така би било изключително полезно да се назначи специален представител на ЕС на високо равнище за правата на човека. Надявам се, че Европейската служба за външна дейност и по-специално делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк ще повишат съгласуваността, популярността и доверието в действията на ЕС в рамките на Съвета на ООН по правата на човека чрез по-нататъшно развитие на способността на ЕС за трансрегионално взаимодействие и сътрудничество.

  Thomas Mann (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно приоритетите на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и прегледа за 2011 г. Нашата резолюция е особено важна, защото днес си припомнихме потушаването на мирните протести срещу насилствената окупация на Тибет преди 52 години. Вчера Далай Лама обяви оттеглянето си от политическия живот – това представлява историческа загуба. Има няколко души, които са толкова високо уважавани от собствения им народ и от света като цяло и които, едновременно с това, са толкова харесвани от Негово светейшество. Чрез оттеглянето си от политическия живот Далай Лама по никакъв начин не се отказва от отговорността си. Той заяви, че продължава да бъде посветен на духовната си роля във връзка с тревогите на тибетския народ. Негово светейшество ще прехвърли политическите правомощия, посочени в тибетската конституция, на свободно избраното правителство в изгнание. По този начин той още веднъж ще подсили демокрацията на прогонените в изгнание тибетци, които са се пръснали по всички континенти в света. Аз ще присъствам на изборите в Швейцария като наблюдател. Ние европейците трябва да помогнем за по-нататъшно укрепване на демокрацията и правата на човека на тибетците.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам настоящата резолюция, в която се подчертава взаимната зависимост на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права и се посочва, че достъпът до питейна вода е човешко право. Аз специално приветствам приемането на изменение 19, в което се приковава за продължение на доклада „Голдстоун“.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Посред тези тежки времена, пред които сме изправени, особено в региона на Северна Африка, 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека е от първостепенно значение. Следователно Европейският съюз ще трябва да играе наистина активна роля в сесията и да предприеме всички мерки да гарантира, че неговият универсалистки възглед за правата на човека, основан на зачитане на човешкото достойнство, е следван от всяка държава в света. За Европейския съюз също е важно да бъде назначен европейски представител на високо равнище за правата на човека, за да може неговият възглед относно защитата на правата на човека да бъде все по-широко разпространен.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) За съжаление, не можах да гласувам в подкрепа на настоящата резолюция на Европейския парламент относно приоритетите на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, защото в нея са формулирани редица аргументи, с които не съм съгласен.

В резолюцията се призовава за координиране на сътрудничеството със Съединените американски щати в областта на правата на човека, приветства се определянето на Мароко за посредник за съвместно действие в Съвета на ООН по правата на човека и ЕС е насърчаван да поддържа „обща позиция“ относно някои държави. В нея също така се подчертават достойнствата на финансовите инструменти на ЕС, които са само един пример за начина, по който ЕС манипулира важни въпроси като правата на човека, чрез финансиране на тези групи, които гарантират европейските интереси в трети държави.

По мое мнение, тези причини са достатъчни, за да не се гласува за резолюцията и затова се въздържах от гласуване.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Вълненията в Магреб мрачно ни напомнят, че защитаването на правата на човека не е лесно и че то често е несъвместимо с икономическите и/или военните интереси. По същия начин мерките, взимани в името на водене на борба срещу тероризма, са несъвместими с правата на човека. В това отношение е необходимо ЕС да погледне и собственото си поведение – например в случая с незаконното прелитане на самолети на ЦРУ над чужда територия. Независимо от тези слабости, за ЕС остава важно по специално да се посвети на защитата на правата на човека. Защитата на правата на малцинствата, особено подобряването на положението на християните, трябва да бъде специална грижа на Европейския съюз, по-специално християните, които са подложени на жестоко преследване и са основните жертви на религиозно насилие. С оглед на това гласувах в подкрепа на резолюцията.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, защото Съветът на ООН по правата на човека играе много важна роля в целия свят, като работи по въпросите относно правата на човека. Процесът на прегледа е отлична възможност да се направи оценка на начина, по който Съветът е изпълнил мандата си. Съгласен съм с предложението, че ЕС трябва да изразява единна позиция по отношение на въпросите, по които се работи. Освен това държавите-членки трябва да се ангажират активно с прегледа на работата на Съвета. Приветствам факта, че в дневния ред на 16-ата редовна сесия са включени докладите относно правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, относно правата на детето и противодействието на тероризма. Въпреки това, с оглед подобряване на условията на живот на хората, на сесията трябва да бъдат разгледани и въпроси относно правото на достъп до питейна вода и канализация. Ние трябва да гарантираме ефективен механизъм за изпълнение и защита на това основно право на човека. Трябва да се положат всички усилия, за да се гарантира, че ангажиментите, поети в тази област, се изпълняват в международен план и че всяко лице има достъп до чиста питейна вода и тоалетна.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Зачитането, насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека са част от достиженията на правото, етиката и културата на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост. Затова е необходимо да се положат всички усилия, за да се засили видимостта и ефективността на действията от страна на Европейския съюз и неговите държави-членки, и е от решаващо значение да се гарантира, че Европейският съюз е поел ангажимента да участва активно в тази важна 16-а сесия на Съвета на ООН по правата на човека, както и в прегледа на Съвета, който ще бъде извършен през 2011 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Добър доклад, в който, наред с другите въпроси, Парламентът приветства факта, че в дневния ред на 16-ата редовна сесия са включени докладите относно „Правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“ и относно „Утвърждаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма“, както и обширни заседания по въпроси на правата на детето, приветства също така тазгодишните номинации за специални докладчици по тези ключови теми и отбелязва докладите, които предстои да бъдат представени от специалните докладчици по въпросите на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, по въпросите на свободата на религията и вярванията и относно положението на защитниците на правата на човека; призовава държавите-членки на ЕС да дадат своя активен принос към тези разисквания.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като в нея се подчертава важната роля, която играе ЕС в работата със Съвета на ООН по правата на човека. Като се вземат предвид последните събития в Либия, от решаващо значение е да продължим да организираме и да се стремим да участваме в международни кампании за защита на правата на човека.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Въздържах от окончателно гласуване за настоящата резолюция на основание на мотиви както по същество, така и от процесуално естество.

Текстът на резолюцията подсилва идеята на политиката на ЕС на двойни стандарти по отношение на правата на човека, особено по въпроса за нарушенията на правата на човека в окупираните палестински територии. Няколкото на брой изменения, внесени по този въпрос, които аз подкрепих, не скриват факта, че Съюзът отказва да изпълни насоките, съдържащи се в доклада „Голдстоун“.

Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица е внесла свое собствено предложение за резолюция, подкрепяща универсалния характер на правата на човека в социалната, икономическата и културната област.

От друга страна, предизвикателството на резолюцията се състоеше в това да се гласува за мандата на делегацията на Европейския съюз в Съвета на ООН по правата на човека за неговата 16-а сесия, въпреки че сесията вече беше започнала на 28 февруари, като г-жа Аштън произнесе няколко речи.

Гласуването за настоящата резолюция, при положение че сесията на Съвета по правата на човека вече е започнала, е безсмислено. Европейският парламент трябваше да обясни своята твърда позиция.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно приоритетите на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека. Споделям мнението, че Съветът по правата на човека би могъл да бъде изключително ценен като един вид превантивен механизъм за ранно предупреждение и се надявам, че Службата за външна дейност съответно ще се включи в този орган. Относно прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, аз очевидно също подкрепям призива за всеобхватен и преди всичко прозрачен процес.

  Председател. – С това обяснението на вот приключи.