Председател. – Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.
Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Г-н председател, неотдавна в Парламента бяха проведени много обсъждания във връзка с неадекватното функциониране на веригата за хранителни доставки в Европа и дори беше одобрен доклад по този въпрос. Ще ви дам няколко публикувани днес в Румъния примера относно митническите цени за вътрешнообщностен внос в сравнение със съответните цени на рафта в магазина.
Картофите се внасят при средна цена от 15 евроцента за килограм и стигат до магазините с цена 80 евроцента за килограм. Захарта се купува за 50 евроцента и стига до магазина с цена 1,15 евро. Пилешкото месо се купува за 1,25 евро и се продава в магазините със средна цена от 2,10 евро за килограм.
Същият вестник, който публикува тези статистики, показа, че цената на картофите се е повишила с 45 % миналата година, докато цената на златото се е повишила само с 40 %. На това абсурдно положение трябва да се сложи край и аз считам, че е необходимо Европейската комисия и Европейският парламент да потърсят решение на този проблем.
Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, броят на областите в света, засегнати от изменението на климата или от природни бедствия, постоянно се увеличава. Най-скорошният пример за това е трагичната ситуация в Япония.
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз трябва да отговори на тези предизвикателства, без да споменавам гарантирането на продоволствена сигурност като глобален стратегически проблем.
Увеличаването на населението създава нужда от по-голямо количество храна, но при наличните доставки сме свидетели на постоянно нарастващ недостиг. Тъй като правото на храна е основно право, продоволствената сигурност трябва да остане един от приоритетите на Европейския съюз. Стратегиите, въведени като част от Общата селскостопанска политика, трябва да бъдат подкрепени от подобаващ бюджет, който да отговаря на предизвикателствата.
Мисля, че бюджетът, заделен за Общата селскостопанска политика, трябва най-малкото да остане на сегашното си ниво или дори да бъде адаптиран, за да съответства на новите нужди, увеличили се вследствие на тези природни бедствия, които се случват, без да признават граници или националност, а може би само в зависимост от географския район.
Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (EN) Г-н председател, бих искал да използвам тази възможност, за да наблегна на важността на превенцията на сърдечносъдовите заболявания, тъй като те са причина за почти 2 милиона смъртни случаи годишно във всички 27 държави-членки. В някои страни, като моята страна – Румъния, това прави 50 % от всички смъртни случаи. Лечението на такива хронични заболявания също така представлява значително финансово бреме за системите на здравеопазването, оценявано на близо 92 милиарда евро годишно за целия Европейски съюз.
Трябва да положим по-големи усилия да насърчаваме здравословен начин на живот и да повишаваме осведомеността за сърдечносъдовите заболявания. Ние, като членове на Европейския парламент, трябва да общуваме по-добре с гражданите за опасностите от злоупотребата с алкохол, нездравословния начин на хранене и липсата на физическа активност. Това е единственият начин, по който можем да намалим честотата на сърдечносъдовите заболявания сред гражданите на ЕС, и оттук – отрицателното въздействие върху националните бюджети за здравеопазване.
Oriol Junqueras Vies (Verts/ALE). – (ES) Г-н председател, сериозното произшествие с ядрената електроцентрала във Фукушима постави под въпрос предполагаемото възраждане на атомната енергия.
В продължение на години широкомащабна медийна кампания се опитва да прокара убеждението, че ядрената енергия е единственото решение за проблемите с енергийните доставки и изменението на климата, които заплашват нашето бъдеще. Това е безкрайно далеч от истината.
До днес четирите основни проблема на ядрената енергия – високи разходи, безопасност, отпадъци и риск от разпространяване – които вече доведоха до нейния провал пред 80-те години на XX век, все още не са задоволително решени.
Заради всички изброени по-горе причини е нужно да се навлезе във фаза на постепенно затваряне и разрушаване на ядрените централи, като се започне с тези, които вече са имали сериозни произшествия, като централата „Ванделос-2“ в Каталония, и тези, които са към края на полезния си живот. В същото време трябва да увеличаваме енергийната ефективност, отговорното потребление на енергия и инвестирането във възобновяеми енергийни източници.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, политиките на Европейския съюз заплашват социалните и трудовите права, което води до протести и конфликти. Това се случи в края на миналата седмица в Португалия. Около 300 000 работници участваха в демонстрация, организирана от Генералната конфедерация на португалските работници (CGTP). Беше море от хора, възмутени и разбунтувани, които заливаха улиците на Лисабон, дошли от всички краища на Португалия. Това беше национална проява на организирана съпротива, показваща, че на работниците, жените, младите хора и пенсионерите вече им е омръзнало да бъдат жертви на политики, диктувани от интересите на големи национални и европейски икономически и финансови групи.
Те са решени да се борят за други политики, в които кризата не е претекст за повече безработица, по-малко сигурност в заетостта, повече замразени заплати и пенсии, още повече намаления на ниските заплати и помощи, и увеличаване на цените и данъците за хората, които живеят от плодовете на своя труд.
Беше „не“ за Пакта за стабилност и растеж и за капиталистическите политики, които Европейският съюз и правителството насърчават, без дори да вземат нещо от капитала, докато улесняват увеличаването на неговите приходи и печалби. Това е битка, с която ние заявяваме борбена и отдадена солидарност.
Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, мисля, че никой от нас няма никакво съмнение, че вече чакахме достатъчно: що се отнася до Турция, Европейският съюз трябва да спре да говори и да започне да действа.
Арестуването на православния християнски патриарх на Коледа, защото провеждал служба в църква в окупирана част на Кипър, не беше достатъчно, както и арестът на девет журналисти на 3 март също не беше достатъчен да убеди баронеса Аштън да предприеме действия спрямо Турция, в съгласие с председателя Ван Ромпьой. Сега обаче не мисля, че дори и те продължават да хранят някакво съмнение след ареста на четирима членове на Европейския парламент и епископ, представляващ православните християни в Европейския съюз, от турски сили за сигурност в окупираната част на Кипър. Ние очевидно не можем да продължим да понасяме плесници от Турция; само прекратяването на процедурите за членство в Европейския съюз не е достатъчна мярка.
Трябва да имаме смелостта и силата да изясним на турското правителство веднъж завинаги, че то или трябва да се съобразява със спазването на договори, права на човека и граждански права и свободи, или в противен случай Европейският съюз трябва да прояви смелостта да прекрати всякакви дипломатически и търговски отношения с тази страна.
Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, преди по-малко от две седмици, на 11 и 12 март, президиумът на Jobbik („Движение за по-добра Унгария“) проведе изнесени заседания в Трансилвания, Székely Land и Târgu Mureş. Освен че заявихме своята убеденост във важността на териториалната автономия на Székely, ние обявихме Централноевропейската платформа, една европейска платформа, която ще представлява важна крачка към румънско-унгарското помиряване. Колкото до мен, след срещата на президиума аз посетих областта Érmellék в Partium. Изнесох лекция във Valea lui Mihai, където беше спонтанно изявено желанието на живеещите в Partium унгарци – приблизително между триста и четиристотин хиляди – да запазят своята идентичност като унгарци и да образоват децата си на унгарски език. Те искат автономия. Това засяга толкова много хора, че бих искал да призова Парламента да намери възможност да насрочим заседание, точка в дневния ред, в която да обсъдим въпроса за автономията на Székely и на Érmellék.
László Tőkés (PPE). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, в чест на революцията и борбата за свобода от 1848-1849 г. унгарците по целия свят празнуваха своя национален празник на 15 март. Нашият световно признат поет Шандор Петьофи отдаде живота си за свободата през 1849 г. На 20 март, годишнината от неговата смърт, ние почетохме друга велика фигура в борбата за независимост, държавника Лайош Кошут, баща на унгарската парламентарна демокрация, който прекара половината си живот в изгнание в чужбина. Символично свидетелство за любовта на нашите хора към свободата е това, че двете ни национални радиостанции са кръстени именно на Лайош Кошут и на Шандор Петьофи. В едно от изключителните си стихотворения нашият борец за свобода и поет почита паметта на героите, които са загинали за святата дума свобода. Революционният дух на световната свобода сякаш вдъхнови младите унгарци в този ден и именно с този дух свободолюбива Европа подкрепя революционната арабска младеж и всички хора по света, които се борят за свобода.
Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Г-н председател, румънското правителство пое отговорност и прие нов Кодекс на труда, който нарушава правото на румънските граждани на социална закрила. Основанието, изтъкнато за този нов Кодекс, е нуждата от повече гъвкавост на пазара и създаване на нови работни места. Въпреки това никой – нито профсъюзите, нито работодателите – не са искали тези поправки на стария кодекс. Те дори не са съгласни с новите мерки.
Истината е, че новият Кодекс на труда, подкрепян от правителството, няма за цел да създаде повече гъвкавост, а да придаде силен политически характер на публичния сектор и да нанесе силен удар върху работниците чрез разпоредби като премахване на колективните трудови договори и правата на профсъюзите, както и да прави колективни съкращения без компенсации. Това означава, че правителството превръща в жертви самите хора, които работят и подкрепят чрез своята работа отчаяните усилия за превъзмогване на кризата.
Станимир Илчев (ALDE). – Г-н председател, една добра идея беше обсъдена преди няколко дни в комисията LIBE – да се усъвършенства механизмът за оценка на държавите в Шенген, за това как те прилагат правото на Шенген, както и за напредъка на държавите, които кандидатстват да влязат в Шенген.
Критериите обаче трябва да бъдат ясни и валидни за всички - да не се смесват с абстрактни морализаторски критерии, да не се политизират. Например, настоява се за държавите кандидатки да се следят равнищата на корупция.
Много е важно да се преследва и да се изобличава корупцията, но трудно може този процес да се обективира във всяка една държава поотделно, т.е. не бива да допускаме субективизъм, когато се стремим да усъвършенстваме механизма за оценка. Защото са предвидени и санкции. Някои от тях могат да бъдат финансови. Нужна е голяма прецизност.
Така кандидатите трябва да се готвят старателно, иначе ги заплашва забавяне, а тези, които са в Шенген, но са се провалили, трябва да знаят, че според санкциите може тяхното членство да бъде замразено.
Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, много време мина от Втората световна война насам, но със сигурност не е достатъчно, за да забравим ужасите на този период.
Ето защо не мога да разбера как може днес в Европа да има хора, които да строят мемориали на фашистки престъпници. На 14 март някакъв общински клуб в Кошице откри бюст на Янош Естерхази – военен престъпник, осъден на смърт през 1947 г. за сътрудничество с фашистите. Откриха бюст на престъпник, който беше приветствал фашистките войски, завземащи Кошице. Той открито беше обявил сътрудничество с нацистите, заявявайки, цитирам: „От съвсем млад съм убеден антисемит и ще бъда такъв до края на живота си.“
Госпожи и господа, тази открита провокация за мен е още по-неуместна, като се вземе предвид фактът, че тази възхвала на военен престъпник включваше и реч от унгарския консул – дипломат от страната, която в момента осигурява председателството и говори на много форуми от името на всички нас, а също и от името на целия ЕС.
Слави Бинев (NI). – Уважаеми колеги, взимам думата, за да обърна вниманието ви към сложен проблем, който за съжаление касае всеки един гражданин на България, а именно всекидневният рекет, който банките налагат на потребителите.
Абсурдно е, че някои от банките в България взимат такси и при депозиране, и при теглене на пари. Наскоро аз станах жертва на безумен банков натиск и неправомерно блокиране на суми по сметката ми. При това се оказа, че нямам правно основание да протестирам.
Законодателството не е строго регламентирано. Поради силното банково лоби или слабата политическа воля се оказва, че държавата не се меси в двустранния договор между клиента и банката, а за всички е ясно колко неравностойни са партньорите по този договор.
Проблемът според мен е, че конкуренцията не е довела до приемливи пазарни условия и считам, че е необходима намесата на държавата. Призовавам за по-ранното въвеждане на СЕПА (SЕPA) и за създаване на ясна рамка за контрол над банките. Дано тогава клиентът на банките стане по-ухажван и обгрижван, защото сега е просто обект на ежедневен рекет.
Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-н председател, преди малко обсъждахме правата на потребителя. Едно право, което потребителите в ЕС имат, е правото на сигурност и безопасност на храните. Те очакват храната, която пристига в Европейския съюз, да бъде произвеждана по същите високи стандарти като храната, произвеждана в рамките на Съюза. За съжаление, това не може да бъде гарантирано. Не друг, а Сметната палата на Европейския съюз неотдавна заяви, че някои стандарти, най-вече за хуманно отношение към животните, наложени на земеделските стопани от ЕС, не могат да бъдат наложени на производителите на вносно месо. Това е съкрушително обвинение, още повече когато в него се уточнява и това, че само 2 % от храната, която се внася, може действително да бъде проверена, в явен контраст с Европа, където всяко животно се проследява от фермата до масата.
С оглед на това изглежда глупаво да се стремим към споразумение с Меркосур, особено след като шведският Институт по храните и технологиите отбеляза, че въглеродният отпечатък на бразилското говеждо може да бъде с 35 пъти по-високи стойности от този на ирландското говеждо.
Sergio Gutiérrez Prieto (S&D). – (ES) Г-н председател, много експерти казват, че следващата криза може да е енергийна и – нещо повече – че ние не правим нужното, за да я предотвратим, или не действаме достатъчно бързо за целта.
Световният фонд за дивата природа призовава всички нас да направим малък жест към устойчивост тази събота. Много европейски граждани, както и много публични администрации, ще угасят осветлението за един час. Това не е достатъчно.
Европа не може да остане зависима от енергийни източници, които не й принадлежат и се намират далеч, или от несигурни източници на енергия. Трябва да помогнем на държавите-членки да изградят енергиен модел, в който възобновяемите енергийни източници да заемат централно място.
Трябва също да помогнем да се увеличи осведомеността за нови модели на потребление, защото без съмнение възобновяемата енергия и ефикасността са ключовете към бъдещата устойчивост.
Накрая бих искал да призова държавите-членки на Европейския съюз да се присъединят към призива, към желанието на пет държави-членки, включително Испания, да намалим емисиите на въглероден диоксид с още 30 %. По този начин ще покажем, че Европа, освен че е лидер по отношение на правата и свободите, е лидер и по отношение на своята отдаденост за устойчивостта на планетата.
Kristiina Ojuland (ALDE). - (EN) Г-н председател, със съжаление ви информирам в този късен час, че днес следобед група естонски велосипедисти бяха отвлечени от въоръжени мъже в долината Бекаа в Източен Ливан. Естонците преминали в Ливан през Сирия по-рано същия ден и били пресрещнати към 17,30 ч. от въоръжени мъже в три превозни средства без регистрационни номера. Няма информация до този момент кой ги е отвлякъл и дали произшествието е било политически мотивирано. Долината Бекаа обаче е крепост на ислямисткото движение Хизбула.
Бих искала да помоля баронеса Аштън независимо от нейната постоянна и необходима ангажираност в Либия да помогне да се разреши тази ситуация. Пред създадената Европейска служба за външна дейност стои сложната задача да осигури начин по-малки държави-членки да помагат на граждани на ЕС в тревожни ситуации като тази.
Ádám Kósa (PPE). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, днес в Европа живеят 30 милиона незрящи или с увредено зрение хора. Помисляли ли сте си някога как те се изправят пред неразрешими проблеми дори докато просто пазаруват? Често те не могат да определят естеството на продукта само като държат обикновена кутия или бутилка в ръцете си. Ако я вземат от рафта, те не знаят какво държат в ръцете си, въпреки че без съмнение те също имат право да водят независим и безопасен живот.
Ето защо, заедно с петима от моите колеги от четири групи, аз бих искал да Ви насърча да изискате настоятелно от производителите на индустриални продукти да сложат доброволно етикети на Брайлова азбука на опаковките. Също бих искал да помоля моите колеги да подкрепят с подписи Декларация 14/2011, която се отнася до този проблем.
Csaba Sógor (PPE). – (HU) Г-н председател, в съперничествата засегнатите страни винаги са намирали хора, които да обвинят, които те са обявявали за отговорни за понесените щети. Бих искал да привлека вашето внимание към един такъв случай. Граф Янош Естерхази бил интерниран в края на Втората световна война, първо от нацистите, а после, по време на комунистическата окупация, и от съветските власти. В Чешката република и в Словакия на него все още се гледа като на военен престъпник, докато, г-н Paška, Руският върховен съд вече отмени присъдата му през 1993 г., а полският държавен глава го възнагради с престижния орден Polonia Restituta преди две години на същия този ден.
Естерхази е подпомогнал бягството на стотици евреи, чехи, словаци и поляци, и е бил единственият член на словашкия парламент, г-н Paška, който е гласувал и е надигнал глас срещу антиеврейските закони през 1942 г. Съвместното изграждане на обединена Европа е могло да започне, след като развалините от Втората световна война са били почистени, което включва и реабилитация на личности като Естерхази. Ние сме тези, които трябва да почистим останалите развалини.
Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-н председател, за да се каже, че дадена държава отговаря на изискванията за зряла демокрация, не е достатъчно да кажем, че изборите за представителни органи, включително и особено за парламент, се провеждат в нея в съответствие с принципите за универсалност, тайна, равенство и честност. Също е много важно да може да се каже, че правата на малцинствата във въпросната държава са зачитани. Аз мисля, че Парламентът, в който днес провеждаме нашите разисквания, е най-подходящото място, за да напомня на членовете му, че на 17 март парламентът на Република Литва измени своя закон за образованието. В своята изменена форма законът, за съжаление, изглежда използва административни методи, за да нарушава правата на малцинствата, включително на полското малцинство в този случай, чрез стремеж за асимилиране на хора, които принадлежат към полското малцинство, под натиск, който, така да се каже, е наложен от държавата.
Достатъчно е да се каже, че съгласно закона за образованието една и съща учебна програма ще бъде наложена на всички училища, включително и на тези, в които има само ученици от национални малцинства. Този закон увеличава броя на задължителните предмети, които се изучават на литовски. Под претекст за „оптимизиране на училищната мрежа“ училища на национални малцинства, включително и полски училища, трябва да бъдат закрити в малките градове и там трябва да останат само литовски такива. Този закон нарушава международни конвенции, ратифицирани от Литва.
Важно е да се отбележи, че различни хора са говорили многократно по този въпрос. Смятам, че Европейският парламент е подходящият форум, на който да се изнасят такива въпроси и да се призове към спазване на основните права на националните малцинства.
Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.