Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 24 март 2011 г. - Брюксел

7. Обяснения на вот

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е обяснение на вот.

Доклад: Elmar Brok, Roberto Gualtieri (A7-0052/2011)

  Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Г-н председател, в концепцията за съвместната работа на Европа е залегнала идеята, че по принцип еврозоната може да се развива само в две посоки: или да стане по-силна, или да се разпадне. При сегашната икономическа ситуация е необходим практичен и решителен политически отговор. Подкрепям създаването на механизма за стабилност и съответно подкрепих доклада, който отваря пътя за правната рамка, улесняваща създаването на този механизъм.

  Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-н председател, вчера гласувахме за постоянния механизъм за стабилност и го провалихме. Изменение 33, което щеше да даде на фонда възможност да купува облигации на вторичните пазари, беше оттеглено. До този момент Парламентът, както и Европейският съвет отказват да вземат твърди решения. Да, това са тежки решения, но те ще определят бъдещето или неуспеха на еврозоната.

Главите ни са заровени в пясъка като на пословичните щрауси. Имаме не само валутна криза, а и банкова криза, и криза с държавния дълг. И въпреки това продължаваме да поставяме лейкопласт на дълбоките рани.

Моята страна, Ирландия, носи на плещите си непоносим дълг само защото германските, френските, ирландските, британските и други банки успоредно с недостатъчното регулиране и липсата на надзор са функционирали като казина. Лошият дълг се превърна в дълг на гражданите. Няма да кажа държавен дълг, това е дълг на гражданите. Всичко това се случва под носа на ЕЦБ, като се определят напълно неадекватни лихвени проценти. Очаква се ирландските граждани да се справят с всичко това. Никой не е подготвен да се изправи пред реалността. Дългът е спекулативен. Опитахме се да спечелим време с прилагането на мерки за спасяване на банките. Нуждаем се от огромно преструктуриране.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). - (FI) Г-н председател, създаването на постоянен механизъм за управление на кризи за Европа е оправдано в случай на икономически и финансови кризи в бъдеще. Никой не иска кризи, но те се случват и трябва да сме подготвени за най-лошото.

За съжаление планът предвижда този механизъм за управление на кризи да се създаде извън институциите на ЕС. Сега механизмът трябва да се доближи максимално до институциите на ЕС. Важно е и е добре Обединеното кралство и Швеция, държави извън еврозоната, да могат да участват в механизма.

Подкрепям опитите да се ускори координирането на икономическата политика в Европа и схващането, че ако ще има санкции, Комисията ще взема решения за тях, те ще се прилагат автоматично и няма да бъдат предмет на обсъждания или политически сделки.

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, мислих си, че след 12 години в този Парламент нищо не може да ме изуми, но бях шокиран от тона, с който г-н Brok представи доклада си вчера. Това, което ме изненада, не беше арогантността или липсата на връзка с реалността, или дори незачитането на общественото мнение, а наглостта. С толкова много думи той каза, че трябва да избягваме обикновената процедура за преразглеждане на Договора, защото в противен случай тя би могла да доведе до референдум в някои държави-членки! Свидетели сме на нескрито презрение към гласоподавателите, което елитът на Европа демонстрира редовно.

Общественото мнение не се разглежда като основание за промяна на посоката, а като пречка, която трябва да се преодолее. Не мога да не си спомня думите на един сънародник на г-н Brok след бунта в Източен Берлин. Нима не би било по-лесно в този случай, да разпуснем народа и да изберем нов народ?

  Syed Kamall (ECR). - (EN) Г-н председател, един от типичните проблеми при единна валута, използвана от редица различни държави-членки, чиито икономически цикли се развиват с различни темпове, е, че е безсмислено да се определят едни лихвени проценти, ако имате различни решенията за разходите. Резултатът от това очевидно вече ни притиска, тъй като сме свидетели на проблемите, които изпитва еврозоната. В допълнение правителствата трябва да разберат, че не могат да харчат повече, отколкото получават като приход. Когато правителствата правят това и фалшифицират финансовите отчети или не изпълняват задачите, свързани с икономическо управление и дисциплина, другите страдат.

Разбира се, ние искаме силна еврозона особено за държавите извън нея. Искаме да продължим да търгуваме със страните от еврозоната. Слабото евро не е в наша полза. В същото време обаче трябва да бъдем пределно ясни, че страните в еврозоната трябва сами да се справят с проблемите си и да не разчитат на другите. Пожелавам ви успех в еврозоната и ви приканвам да извлечете поука какво става, когато харчите повече от това, което получавате.

  Ashley Fox (ECR). - (EN) Г-н председател, искам да поясня от името на групата на европейските консерватори и реформисти, че ние подкрепяме създадения Европейски механизъм за стабилност, но гласувахме против доклада Brok/Gualtieri, защото това становище не е в съответствие със заключенията на Европейския съвет.

Докладът Brok/Gualtieri настоява за ефективна намеса на Европейския парламент и Европейската комисия в междуправителствения механизъм. В реда на нещата е този механизъм да бъде междуправителствен, поради огромния размер на средствата, заделени за него. Редно е отговорността да се носи от националните министри, отговорни пред националните си парламенти. В основата на кризата с еврото, разбира се, не е проблемът с еврото, а проблемът с правителствата, които харчат прекалено много от средствата на своите данъкоплатци.

Доклад: Artur Zasada (A7-0046/2011)

  Syed Kamall (ECR). - (EN) Г-н Председател, приветствам сключването на споразумението за втори етап между ЕС и САЩ за „Открито небе“. Мисля, че това е пробив, но очевидно сред нас има и такива, които биха искали повече либерализация и отслабване на протекционизма, който продължава да спъва този бранш в много отношения. Искам да видя САЩ да снеме пречките или ограниченията си за чуждестранната собственост и мисля, че пътниците по света биха спечелили от повече споразумения за „Открито небе“.

Отдавам също дължимото на докладчика в сянка от страна на ECR (Европейски консерватори и реформисти), г-жа Jackie Foster, която е експерт в областта и която е работила във въздушния транспорт, както и в комисията по транспорт и туризъм. Мисля обаче, че е много важно да продължим да работим за по-нататъшна либерализация не само при споразумението ЕС-САЩ, но също и при бързо развиващите се пазари в Азия, затова днес приветствам напредъка по споразумението ЕС-Виетнам. Дано дълго да сме в състояние да ползваме по-добър достъп до растящите пазари в света.

Доклад: Francesca Balzani (A7-0058/2011)

  Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко искам да поздравя докладчика, г-жа Balzani, за отлично свършената работа. Като стига до същината на проблема, този доклад по собствена инициатива съдържа четири момента, които според мен са изключително важни.

Първият, най-общо казано, е изричното позоваване на бюджета на Европейския съюз и на неговия преразпределителен характер, които са крайъгълните камъни на европейската солидарност. Вторият, по-конкретен потвърждава принципа, че неизпълнените поети задължения, които в сектора на сближаването са особено високи, трябва да се изпълнят, а не както предлага Съветът просто да бъдат съкратени. Третият очертава някои съмнения, които според мен са напълно основателни, по отношение на ефективността на прогнозния критерий, основан на изпълнението на бюджета през предходната година. Четвъртият приканва Комисията да формулира предложения за създаване на нови ресурси и по-конкретно новите ресурси трябва да са предназначени за справяне с ефектите от кризата, като се поеме твърд и действителен ангажимент към политиките в областта на иновации, научни изследвания и растеж в икономиката, производството и заетостта в Европа.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, в такова важно време документ като този, който одобрихме днес, със сигурност се базира на разумни и добре обосновани критерии. Подкрепата за стратегията „Европа 2020“ без съмнение е не само знак за надеждност, но и за последователност в действията на Парламента. Необходимо е обаче да се затегнат редица важни критерии и насоки, като се изготви списък с приоритети за области за намеса.

Днес, в това деликатно време, в което трудностите най-вече в Средиземноморския регион, но и в Япония, са пряко свързани с бързо променящата се конюнктура, е необходим авторитетен и надежден Парламент, заедно с отговори, които осигуряват подкрепа за растежа, конкурентоспособността и интелигентната устойчивост при изпълнение на поставените задачи.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, в такова деликатно време за финансите на държавите-членки от Европа, както беше посочено преди малко, бих искал да насоча вниманието ви към един разход, който в момента се обсъжда в комисията по бюджети: шокиращият случай с огромните разходи, заделени за „Дом на европейската история“. Мисля, че одобряването му би било позорен акт.

Вече притежаваме сградата Eastman, но само за обновяването й бяха заделени между 26 и 31 милиона евро, плюс 3,3 милиона евро само за плановете. Постоянните разходи възлизат на над 3 милиона евро, а променливите на 3,2 милиона евро, плюс 3,2 милиона евро за постоянен персонал от 50 души, 2 милиона евро за охрана и 13,45 милиона евро, необходими за управлението й. Считам, че нашите институции трябва да дадат пример за разумни разходи. Все пак това би било срамно.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, ако ми позволите, бих искал да отбележа три неща във връзка с общите насоки за подготовката на бюджета за 2012 г. Първо, одобрявам обсъждането на бюджета за 2012 г. на ранен етап, защото, второ, ние не искаме друга катастрофа като тази между Европейския парламент, Съвета и Комисията по отношение на бюджета за 2011 г. Трето, особено горд съм от факта, че не се налага да се прибягва до заеми за европейския бюджет и считам, че и занапред трябва да бъде така.

Доклад: Véronique Mathieu (A7-0265/2011)

  Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Г-н председател, без съмнение законната имиграция играе голяма роля за насърчаване на икономическото развитие на Европа и за повишаване на конкурентоспособността. В това отношение обаче определено има хроничен проблем и той е липсата на твърдо определен правен статут на имигрантите и оттук – възможността за проява на дискриминация спрямо имигрантите. Не е нормално да имаме ситуация, при която в XXI век все още да наблюдаваме случаи на робство. Всеки трябва да бъде третиран еднакво на пазара на труда. В доклада се съдържат разпоредби, които понастоящем липсват в нашата рамка от стандарти, и поради това подкрепих създаването на правна рамка в тази област – нещо, което смятам за много важно.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, административното опростяване и улесненият достъп до съответна информация са правилните инструменти, чрез които европейският пазар на труда ще стане по-привлекателен за работници от трети страни.

Разпоредбите за единна процедура за кандидатстване, водеща до титул, който съчетава разрешително за пребиваване и работа, в рамките на един административен акт, ще допринесат за опростяването и хармонизирането на различните правила, прилагани в момента в държавите-членки. Това ще доведе до по-ефективна процедура както за мигрантите, така и за техните работодатели и същевременно ще позволи по-лесно да се контролира законосъобразността на пребиваването и трудовата заетост. Единната процедура ще означава освен това, че разминаването между правата на гражданите на ЕС и тези на граждани на трети страни може също да бъде намалено. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Mathieu.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н председател, гласувах против одобрения проект на директивата. Считам, че е важно да се прилага единна процедура за разглеждане на разрешителни за работа и на разрешителни за пребиваване. Също толкова жизненоважно е да се положат усилия и да се създаде единен набор от права за граждани на трети страни, които законно живеят и работят в държава-членка на ЕС.

Освен това без съмнение е необходимо да има правна сигурност и прозрачност по отношение на решенията, вземани от националните компетентни органи при обработването на тези молби. Тъй като решенията оказват значително влияние върху живота на тези хора, те следва да бъдат преценявани възможно най-обективно.

Равното третиране следва да бъде гарантирано във всички социални области, а правата на тези работници да бъдат защитени в законодателството. Тъй като тези промени не бяха включени в директивата относно икономическата миграция, считам, че не е правилно от страна на десните партии да одобрят проекта на директивата.

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, първо, фактът, че единното разрешително обещава еднакви права и равно третиране за чуждестранните работници, е добра изходна точка. Трябва да гарантираме, че правата на човека в Европейския съюз се прилагат по такъв начин, че работниците, които идват тук от трети страни, получават еднакво заплащане и еднакви нива на социална сигурност, както и че за тях и за останалите служители важат едни и същи условия на заетост. Това очевидно е основно съображение.

Безпокойствието ми е свързано по-скоро с един аспект на доклада, въпреки че гласувах за него. Става въпрос за приложното поле на член 3, който все още не обхваща командированите или сезонни работници или вътрешнокорпоративно трансферирани служители от трети страни. Следва да се надяваме, че в това отношение ще бъде постигнат напредък, така че в пакета на единното разрешително всеки ще бъде третиран еднакво. Принципът на обслужване на едно гише е положителен: идеята е всеки да може да кандидатства за това разрешително на едно място, като по този начин кандидатите няма да бъдат разкарвани от едно място на друго поради бюрокрация.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, напълно съм съгласен с тези колеги, които казват, че трябва да гарантираме равно третиране на работници от трети страни, които работят в ЕС повече от една година. Освен това съм съгласен, че работници, които работят в Европейския съюз по-малко от шест месеца, не трябва да получават равно третиране по отношение на семейните надбавки и обезщетенията за безработица. Въпреки това горещо подкрепям идеята, и бих искал да подчертая това още веднъж, тези групи да бъдат осигурени и срещу злополука и болест. Трето, считам, че обезщетенията за старост са компонент от заплатата на лицето и в съответствие с |Регламент (ЕО) № 883/2004 следва да е възможно да бъдат прехвърлени съгласно правилата на държавите-членки, при условие че това се случи, само ако третата страна е също съгласна да се извърши прехвърляне и ако действително ги прехвърли.

Доклад: Francesca Balzani (A7-0058/2011)

  Ashley Fox (ECR). – (EN) Г-н председател, одобрявам факта, че толкова рано започваме подготовката за бюджета за 2012 г. Това дава възможност всички въпроси да бъдат добре обмислени. Един от проблемите, за които се говори много в Европейския съюз и в Парламента, е този за солидарността. Често сме готови да изразим солидарност към различни групи хора.

Приканвам Парламента да покаже повече солидарност с данъкоплатците на нашите избирателни райони, защото до този момент не сме засвидетелствали такава. В това време на строги ограничения трябва да покажем умереност. Трябва да дадем пример. Трябва да направим това, като замразим заплатите и допълнителните възнаграждения на всички членове на ЕП и служители в него за 2012 г., а също така да се откажем от плановете за „Дом на европейската история“, чието изграждане ще струва милиони евро, а и за него няма дългосрочен план за финансиране. Няма съмнение, че и това ще падне на плещите на данъкоплатците.

Доклад: Andreas Schwab (A7-0038/2011)

  Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, няма съмнение, че фрагментарността на правилата относно правата на потребителите създава много съществена пречка пред трансграничните покупки и продажби и е проблем за ефективното създаване на реален вътрешен пазар. Считам, че предложението за директива, което беше върнато в комисия днес с важни допълнения, може да допринесе за очертаване на ясна правна рамка относно правата на потребителите.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, с преразглеждането на настоящите четири директиви докладът цели да се справи с фрагментарността на правната рамка, която досега възпрепятства завършването на вътрешния пазар. Целта е да се подобри функционирането на пазара за потребителите и предприятията, като се повиши доверието на потребителите и желанието на предприятията да работят на трансгранично равнище.

Предложението е сложно и съдържа много специфични аспекти, които се разглеждат внимателно и се обсъждат още от последното ротационно председателство на Франция. В новата Комисия, оглавявана от г-н Барозу, благодарение на работата на г-жа Рединг пълната хармонизация вече не се счита за догматична и правилно поехме по пътя към по-целенасочена хармонизация.

Макар да не съм напълно удовлетворен от крайния резултат – който смятам за посредствен и за плод на слаб компромис – считам и се надявам, че предложението може да предложи отправна точка за по-нататъшно развитие. Затова подкрепих доклада.

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласуваният днес текст е резултат от дълъг и сложен път, който започна през октомври 2008 г. с цел поставяне на потребителите в центъра на защитата при продажбите в чужбина.

Целта, която Съюзът и институциите на ЕС трябва да си поставят, е да помогнат на вътрешния пазар да функционира по-добре, за да се повиши доверието на потребителите, като в същото време се подкрепят нашите предприятия.

Директивата, гласувана днес в залата, представлява съчетаване на четирите директиви по въпроса, които бяха в сила до днес. Директивата показва желанието ни да хармонизираме действащите разпоредби в различните правни системи по много по-проницателен начин, за да избегнем правната фрагментарност, която за съжаление много често в крайна сметка е пречка както за предприятията – чиято цел е да могат да бъдат конкурентни на трансграничните пазари – така и за потребителите. Поради тези причини се съгласих и гласувах в полза на доклада.

  Mitro Repo (S&D). - (FI) Г-н председател, реформата на Директивата относно правата на потребителите е дълъг и спорадичен процес. Първоначалната идея на Комисията за пълна хармонизация заплашваше да понижи нивото на защита на потребителите, по-конкретно в скандинавските страни. Това би било в противоречие с Договора за функционирането на Европейския съюз, според който законодателството относно потребителите трябва да се основава на възможно най-високо ниво на защита на потребителя. Винаги трябва да помним, че пазарите са за потребителите, а не потребителите – за пазарите.

Законодателството относно потребителите и дребните предприемачи трябва винаги да бъде възможно най-ясно и лесноразбираемо. Законодателството, което е точно и внимателно изготвено, е в интерес на всички. Следователно е добре, че днес Парламентът реши да върне директивата за ново разглеждане в комисия.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). - (FI) Г-н председател, до момента вътрешният пазар на Европейския съюз се развива съгласно условията на предимно големи дружества. Сега е време да обърнем внимание на малките и средните предприятия и преди всичко на потребителите, за да гарантираме, че техните интереси на вътрешния пазар са по-силно защитени. Предложението на Комисията за реформиране на защитата на потребителите беше посрещнато доста спорно. Във Финландия например Асоциацията на потребителите събра подписи под петиция, която заявява, че предложението би навредило непоправимо на защитата на потребителите във Финландия.

Компромисът, който гласувахме и който ще продължи да бъде обсъждан, е много неясен. Голяма част от първоначалните предложения бяха отхвърлени, така че той не е по никакъв начин амбициозен. Най-големият проблем обаче е, че той всъщност е труден за разбиране. Трябва да се постави като условие директивата относно правата на потребителите да бъде разбираема за потребителите, за да им предложи защита.

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, финландските колеги, които говориха преди мен, г-н Repo и г-жа Jäätteenmäki, изразиха някои удовлетворителни виждания по отношение на Директивата относно правата на потребителите. Като финландци и скандинавци ние сме разтревожени, че защитата на потребителите може да бъде отслабена. Пълната хармонизация би означавала точно това, особено за скандинавските страни. Освен това тя би забавила мерки в държавите, в които нещата са далеч от перфектни.

Отлично е, че предложението се връща в комисия, тъй като съдържа някои в известен смисъл проблемни точки, особено за дребните предприемачи. Бих искал комисията да обърне внимание на един малък проблем. Изменения 18 и 107 предполагат, че ще има много негативно влияние върху туристическите предприятия в северната част на Финландия например. Често решението да се отиде в дадена фирма, хотел или квартира се взима в движение и хората се обаждат и правят резервация. Съгласно директивата това няма да е достатъчно: хората ще трябва да изпратят факс или нещо подобно. Това не винаги е възможно на практика. Към въпроса трябва да се подходи от гледна точка на хората и трябва да се разберат различните ситуации в отделните държави-членки.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, считам, че избраният подход за хармонизиране на нашето фрагментирано европейско потребителско право, което представлява пречка за търговията, е добър и правилен. Важно е потребителите също така да могат да почувстват европейското право, с други думи да бъдат сигурни, когато извършват стопанска дейност, когато купуват или придобиват нещо където и да е в Европейския съюз. Това ще донесе сигурност не само за потребителите, но и за производителите.

Особено съм доволен от подобренията в изискванията за предоставяне на информация при продажбите по домовете и договорите от разстояние. В бъдещите разисквания – много се радвам, че докладът отново беше върнат в комисия – следва да гарантираме, че когато говорим за производители, нямаме предвид само големите корпорации, но и малките семейни предприятия, и не трябва да ги претоварваме с юридически тънкости.

  Ashley Fox (ECR). - (EN) Г-н председател, когато моите избиратели ме питат каква е основната полза от членството в Европейския съюз, моят отговор винаги е: свободната търговия между народите и вътрешният пазар, който се опитваме да завършим.

Затова приветствам Директивата относно правата на потребителите. Приветствам я, защото тя представлява – макар и малка – крачка към завършването на единния пазар. Тя ще има ползи за потребителите и малките предприятия. Ще помага в интернет и трансграничната търговия. Но трябва да кажа, че директивата отне дълго време, а напредъкът е скромен.

Призивът ми към Комисията е, че се нуждаем от рамка за завършване на единния пазар, за разлика от по-скоро несвързания набор от инициативи, който имаме в момента.

  Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Г-н председател, приемането на хармонизираната Директива относно правата на потребителите със сигурност е един от начините за подобряване на функционирането на вътрешния пазар. Хармонизираната директива, която обединява няколко директиви, свързани с правата на потребителите, значително ще опрости правната рамка, несъмнено ще помогне да се повиши доверието на потребителите и, разбира се, също така ще насърчи трансграничната търговия. Тя е стъпка към намаляване на фрагментарността. За съжаление, пълната хармонизация на правата на потребителите в Европейския съюз все още не е възможна. Но това е важна стъпка към по-добра защита на потребителите и търговия. Затова подкрепих приемането на документа.

Предложение за резолюция (B7-0224/2011)

  Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, множеството новини за земетресението, засегнало Далечния изток, и по-специално Япония, от 11 март насам удивиха всички ни с мащаба на разгърналата се човешка трагедия. Поради тези причини мисля, че настоящата резолюция представлява необходимата първа стъпка, с която на хората в Япония да се гарантира цялата хуманитарна, техническа и финансова подкрепа, от която ще имат нужда през следващите месеци и години.

Считам, че инцидентът в атомната електроцентрала на Фукушима би трябвало да накара всички ни да се замислим внимателно, добросъвестно и спокойно за рисковете от ядрената енергия. Европа трябва да инвестира и да насочва държавите-членки да се съсредоточат повече и по-ефективно върху алтернативните източници на енергия. Днес нашите мисли са с Япония и нашият ангажимент за бъдещето трябва да бъде избягването на възможността подобни случаи да се повторят в Европа и на други места по света.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, считам, че всички можем да си извлечем поуки от положението в Япония. Тези поуки се отнасят по-специално за атомните електроцентрали. Призовавам Съветът спешно да внесе предложения в това отношение. Това, което Комисията е представила досега, предоставя стимул за Работната група „Атомни въпроси“ на Европейския съвет най-накрая да се занимае с исканията, направени от Европейския парламент. Нуждаем се от интензивно разискване по този въпрос и считам, че е настъпил моментът това да се случи.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Vital Moreira (A7-0041/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям този доклад, който още веднъж подчертава, че трябва да помогнем на Молдова да се възстанови икономически, като отчитаме, че около 40 % от нейната икономика зависи от селското стопанство. Напълно съм съгласен с мерките, предложени от докладчика, за да има споразумение, което да е по-обхватно и свързано с икономическото възстановяване на тази страна, която е партньор на ЕС.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Съгласен съм с този доклад, който увеличава безмитните тарифни квоти на Молдова за вино. Молдова изпитва трудности, свързани с износа на вино, което представлява заплаха за икономическото й възстановяване и селското стопанство и по-специално за средните и семейните ферми. Селскостопанският сектор представлява около 40 % от икономиката на Молдова. Само в лозаро-винарския сектор са заети около 300 000 души, повечето от които живеят в селските райони. Към момента Молдова напълно е изчерпала разпределената й квота и затова едно увеличаване на безмитните тарифни квоти ще позволи на Молдова да увеличи продажбите на продукцията си в ЕС, без да навреди на винарската промишленост на ЕС.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Русия е важен пазар за винопроизводителите в Молдова. Но отскоро руският пазар вече не е даденост за износа на вина. В стремежа си да намери алтернатива на руския пазар Европейската комисия предложи увеличаване на безмитните квоти за вино от 100 000 хектолитра (хл) на 150 000 хл за тази година, за 2012 г. – от 120 000 хл на 180 000 хл, и за 2013 и след това – на 240 000 хл годишно. Гласувах за това изменение в търговските отношения с Република Молдова с цел да се увеличи обемът на безмитния внос на вино. Това изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета може да предостави решение за винопроизводителите в Република Молдова, така че те да могат да се възползват от по-надеждна пазарна ниша с оглед на факта, че Русия наложи ембарго върху молдовските вина през 2006 г. и 2010 г., причинявайки фалита на много винопроизводители.

  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D), в писмена форма. – (PT) Въздържах се от гласуване на предложението за въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова, тъй като считам, че сегашната формулировка не отговаря адекватно на необходимите разпоредби за защита на географските указания на EС (ГУ), особено на тези ГУ, които се отнасят за порт вината.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Искам да изразя подкрепата си за икономическото възстановяване на Молдова и да предложа положителна перспектива за хората, които работят в лозаро-винарската промишленост на страната. Съгласна съм с увеличаването на безмитната тарифна квота за вино от 120 000 хектолитра (хл) на 180 000 хл за 2011 г. и от 2013 г. – на 240 000 хл годишно. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад, който по никакъв начин не застрашава лозаро-винарската промишленост на ЕС.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова, тъй като това изпраща положителен сигнал от страна на ЕС към тази държава, член на Източното партньорство, която наскоро заяви, че се надява да успее да подаде своето заявление за присъединяване към Европейския съюз през 2011 г. Молдова предприе амбициозен набор от политически, икономически и социални реформи, които трябва да бъдат насърчени да продължат. В същото време Република Молдова е силно засегната от икономическата и финансова криза. През последните четири години 40 % от производителите на вино или са прекратили дейността си, или са открили производство по ликвидация, а фирмите, които все още работят в този ключов сектор на икономиката, са натрупали загуби. Увеличаването на безмитната тарифна квота за производство на вино и удължаването на валидността на Регламент № 55/2008 на Съвета до края на 2015 г. ще помогне на тази страна, където броят на работниците в лозаро-винарската промишленост е нараснал до 300 000 и селскостопанският отрасъл представлява 40 % от БВП, без в същото време да се засяга икономиката на Европейския съюз. Тези мерки също така биха оставили достатъчно време за подготовка на преговорите за създаване на разширена, всеобхватна зона за свободна търговия, която е цел, споделяна от ЕС и Република Молдова.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че предложението на Комисията, което изменя регламента, който е в сила в момента, може да служи за подкрепа на икономическото възстановяване на Молдова и да осигури положителна перспектива за хората, работещи в лозаро-винарската промишленост на страната, без да навреди на интересите на производителите от ЕС.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Молдовската лозаро-винарска промишленост преминава през криза, предизвикана от намаляването на износа, който забави нейното икономическо възстановяване и реформи, които щяха да й дадат възможност да се стреми към интеграция в ЕС по по-реалистичен начин. Увеличението на безмитната тарифна квота, особено за молдовското вино, може да помогне за облекчаване на натиска върху този сектор.

Трябва да подчертая, че въпреки желанието на ЕС да помогне на Молдова, Съюзът и неговите държави-членки следва да се стремят да гарантират, че виното от други държави не е със стандарти за качество, които са под тези, които се изискват за вината от ЕС.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този проект на законодателна резолюция от Европейския парламент се основава на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова. Въпреки усилията, направени от народа, и реформите, осъществени от правителството, Република Молдова е в процес на трудна ситуация поради кризата, пред която е изправен лозаро-винарският сектор – най-производителният сектор в страната, тъй като представлява 40 % от икономиката на Молдова и осигурява работни места на повече от една четвърт от икономически активното население.

Ето защо е важно да се подкрепи икономическото възстановяване на Молдова и да се даде положителен знак за солидарността на ЕС с население, което живее предимно в селските райони. Също така приветствам и гласувам в подкрепа на този проект на законодателна резолюция за удължаване на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета до 31 декември 2015 г. и се надявам, че ще бъде създадена „задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия“ между ЕС и Република Молдова до тази дата.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад одобрява предложението на Комисията да се разреши увеличение на безмитната тарифна квота за молдовско вино. Комисията предлага увеличаване на квотата от 100 000 хектолитра (хл) на 150 000 хл за 2011 г., за 2012 г. – от 120 000 хл на 180 000 хл, и за 2013 и след това – на 240 000 хл годишно. Според Комисията предложените увеличения се основават на факта, че Молдова последователно изчерпва съществуващата квота и вземат предвид „потенциала на сектора да подобри присъствието си на пазарните ниши в ЕС“.

Въпреки че е установено, че предложеното ниво на увеличение не излага на опасност лозаро-винарската промишленост на ЕС, ние считаме, че все още има някои съмнения дали това наистина е така и поради това се въздържахме. Това съображение отчита ситуацията на криза, пред която в момента са изправени много производители, особено малките и средните производители, в страни като Португалия, предвид рязкото намаляване на производствените цени и непрекъснатото увеличаване на разходите за ресурси. Тези трудности се изострят от промените, въведени с реформата на Общата организация на пазара (ООП), и планираната цел на правата за производство. Тази реформа е от полза най-вече за голямата лозаро-винарска промишленост, заедно с някои вносители…

(Обяснението на вота се съкращава съгласно член 170 от Правилника)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът на г-н Moreira беше приет днес, като така се подкрепи предложението на Комисията за позволяване на увеличение на безмитната тарифна квота за молдовско вино. Въпреки че изпълнителната власт на Общността твърди, че нивото на увеличение не излага на опасност лозаро-винарската промишленост на ЕС, тъй като има съмнения, а и в интерес на португалското земеделие, ние се въздържахме от гласуване.

Молдова поиска от Комисията да увеличи нейната безмитна тарифна квота за вино по автономните търговски преференции, предоставени на страната с регламент от 2008 г.

С цел оказване на подкрепа за икономическото възстановяване на Молдова и осигуряване на положителна перспектива за работещите в лозаро-винарската промишленост в страната (една четвърт от работната сила), се предлага да се увеличи безмитната тарифна квота за вино за 2011 г. от 100 000 хектолитра (хл) на 150 000 хл, за 2012 г. – от 120 000 хл на 180 000 хл, и за 2013 и след това – на 240 000 хл годишно.

Комисията посочва, че „тъй като общото ниво на вноса от Молдова е само 0,04 % от целия внос в ЕС, не се очаква по-голямото отваряне на пазара да причини отрицателни последици за ЕС. Понастоящем около 90 % от целия внос на Молдова…“

(Обяснението на вота се съкращава съгласно член 170 от Правилника)

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Предложението на Комисията предвижда промяна в регламента за отношенията с Република Молдова. Като се има предвид кризата, пред която въпросната страна е изправена, планът цели увеличаване на количеството виното, внасяно от Молдова. Според Комисията този внос ще има минимално въздействие върху нашите пазари и въпреки това не мисля, че мога да подкрепя предложението в настоящия период на голяма икономическа криза, която вече поставя нашите фермери и винарски изби под сериозен натиск.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съгласих се с този документ, тъй като с цел оказване на подкрепа за икономическото възстановяване на Молдова и осигуряване на положителна перспектива за работещите в лозаро-винарската промишленост в страната, се предлага да се увеличи безмитната тарифна квота за вино за 2011 г. от 100 000 хектолитра (хл) на 150 000 хл, за 2012 г. – от 120 000 хл на 180 000 хл, и за 2013 и след това – на 240 000 хл годишно. Равнището на предложеното увеличение се основава на факта, че Молдова последователно изчерпва съществуващата квота и потенциала на сектора да подобри присъствието си на пазарните ниши в ЕС. Нещо повече – това увеличение не нарушава стабилността на лозаро-винарската промишленост на ЕС. Очаква се лозаро-винарският сектор на Молдова да продължи да подобрява качеството на произвежданите вина. Предвид предстоящото на 31 декември 2012 г. изтичане на валидността на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета и важността да бъде осигурена правна сигурност за производителите, износителите и вносителите, се предлага валидността на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета да бъде продължена с още три години до 31 декември 2015 г.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. − (EN) Твърдо заявявам, че Република Молдова трябва да бъде насърчена по своя проевропейски път. Молдова изпитва затруднения в износа на вино към някои от традиционните си пазари, които заплашват икономическото й възстановяване и процеса на реформи, към които тя енергично се стреми. Аргументите, посочени в доклада на г-н Vital Moreira, са убедителни. Молдова има нужда валидността на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета да бъде продължена с още три години до 31 декември 2015 г. Искането, направено от Република Молдова през юли 2010 г., е обосновано. На Молдова й е необходимо Европейският съюз да бъде надежден партньор. Поради тези причини подкрепям доклада, изготвен от г-н Vital Moreira относно предложението за регламент на Европейския парламент.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. − (DE) Търговските преференции, предоставени на Република Молдова от ЕС, доказаха, че са целесъобразни. Освен това няма регистрирани вредни последици за лозаро-винарската промишленост на ЕС. Като най-бедната страна в Европа Република Молдова се нуждае от подкрепата на ЕС. Това е нашият морален дълг в интерес на европейското единство и хармония. Ето защо приветствам предложението на Комисията за удължаване на срока на валидност.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за този доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова. Това поставя нашите търговски отношения с Молдова в съответствие с другите съседни страни.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) В контекста на Европейската политика за съседство Молдова винаги е приемала амбициозна програма на политическо асоцииране и засилена икономическа интеграция с ЕС, като по този начин бележи решителен напредък към сближаване на националното си законодателство с европейското законодателство и нормативна уредба в навечерието на подготовката за бъдещи, по-обширни преговори. Молдова е показала, че е готова да насърчава и носи последствията от такова амбициозно начинание, продължавайки по пътя на вече постигнатия напредък по отношение на свободния пазар на ЕС. Ние обаче сме съгласни с докладчика, г-н Moreira, когато казва, че Република Молдова в момента е в трудна ситуация във връзка с износа на някои продукти, което поражда проблеми за икономическото й възстановяване. Ето защо вярваме, че е необходимо да се удължи валидността на регламента относно някои автономни търговски преференции с три години, така че да се даде достатъчно време на Молдова да се подготви адекватно за преговорите за зона за свободна търговия. Като започва с тези съображения, докладът, който приехме, цели да насърчи икономическото възстановяване на Молдова, по-специално чрез увеличаване на тарифната квота, освободена от мита за някои продукти, предмет на съществуващите автономни търговски преференции.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) През последните години Молдова полага усилия да се придвижва все по-близо до европейските стандарти на свобода, демокрация и добро управление. Усилията, които бяха подчертани тук, са последователни и показват желанието на Молдова да продължава по пътя към евентуално разширяване. По този начин, с цел оказване на подкрепа за икономическото възстановяване на Молдова и осигуряване на положителна перспектива за работещите в лозаро-винарската промишленост в страната (една четвърт от работната сила), се предлага да се увеличи безмитната тарифна квота за вино за 2011 г. от 100 000 хектолитра (хл) на 150 000 хл, за 2012 г. – от 120 000 хл на 180 000 хл, и за 2013 и след това – на 240 000 хл годишно. Това е посоката, по която поемат измененията на настоящия регламент, и това ще помогне на икономиката на Молдова и нейното развитие.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Като се има предвид, че Молдова изпитва затруднения с износа на вино на някои от традиционните си пазари, които заплашват икономическо й възстановяване и процеса на реформи, към които тя енергично се стреми, и с цел да се предприемат мерки за увеличаване на износа на вино на Молдова за подпомагане на икономическото й развитие, е необходимо следното: 1. увеличаване на безмитната тарифна квота за вино по автономните търговски преференции; 2. удължаване на срока на валидност на съответния регламент (който трябваше да изтече на 31 декември 2012 г.) за още три години до 31 декември 2015 г.; 3. увеличаване на безмитната тарифна квота за пшеница, ечемик и царевица.

Ето защо гласувах „за“.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам гласуването в подкрепа на този доклад. Република Молдова се нуждае от подкрепата на Европейския съюз в този момент, когато е изправена пред икономически проблеми като повечето страни в света, но също и проблеми, присъщи за политически преход. Във време, когато Молдова е почти изправена пред бойкот на своя износ на вино за пазара на Руската федерация, увеличаването на безмитната тарифна квота за виното е навременна мярка и такава, която се надявам, че ще бъде от полза за икономиката на страната.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съгласен съм с тази резолюция, която предлага увеличаване на автономните търговски преференции за Република Молдова в лозаро-винарския сектор, който е жизненоважен за тази страна. Следва да се отбележи, че това ще бъде още по-голям стимул за подобряване на взаимоотношенията между Европейския съюз и Молдова и за развитие на Европейската политика за съседство. Тъй като досега Молдова напълно е изчерпвала определената квота, съгласен съм с предложението за увеличаване на безмитната тарифна квота за вино. Обръща се внимание на факта, че такъв регламент няма да окаже отрицателно въздействие върху лозаро-винарската промишленост на ЕС. Молдова е една от най-бедните страни в Европа, която е изправена пред сериозни икономически и политически проблеми. ЕС трябва да създаде благоприятни условия за Молдова, за да избере подходяща геополитическа посока, която да помогне за преодоляване на трудностите на страната. Освен това разпоредбите на тази резолюция ще създадат благоприятни условия за лозаро-винарския сектор на Молдова, така че да се подобри качеството на продуктите му. Считам, че е разумно да се удължи валидността на целия регламент с още три години, за да се гарантира правна яснота и сигурност за производители, износители и вносители.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Moreira относно автономни търговски преференции за Република Молдова, защото това е в съответствие с политиката на съседство на Съюза и със споразуменията за вече съществуващите икономически договорености с други съседни страни. Всъщност, считам, че е добра идея страните, граничещи с ЕС, да получат реципрочни търговски отстъпки както за икономическо развитие, така и за социално политически въпроси. Свободното движение на стоки и намалените мита позволяват по-голям поток от капитали и улесняват споразуменията за сътрудничество. Това ще бъде от полза за съседните страни, както и за вътрешния пазар. Ясно е, че търговската цел е важна, но при постигането й е от значение да не забравяме други аспекти, които трябва да отчитат.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Както имах възможност да кажа и по-рано, жизненоважно е ЕС да има последователна и ефективна европейска политика за съседство. В рамките на тази политика за съседство Регламент (ЕО) № 55/2008 въвежда специална система от автономни търговски преференции за Република Молдова, която осигурява свободен достъп до пазара на ЕС за всички продукти от Молдова, с изключение на някои селскостопански продукти, изброени в приложението към него, за които са били дадени някои ограничени отстъпки под формата на освобождаване от мита в рамките на тарифни квоти или под формата на по-ниски мита.

Едно от изключенията от свободното движение се фокусира върху лозаро-винарската промишленост с прилагането на тарифна квота, която според наличните данни е напълно изразходвана месеци преди края на годината. Предвид факта, че икономиката на Молдова е силно засегната от негативните ефекти на глобалната финансова и икономическа криза и че в лозаро-винарския сектор работят около 300 000 работници, този доклад, за който гласувах, предлага увеличение на действащата тарифна квота за вино, за да се подкрепят усилията на Молдова и да се осигури атрактивен и жизнеспособен пазар за износа на вино, който освен това не се конкурира с португалските продукти.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) С цел оказване на подкрепа за икономическото възстановяване на Молдова и насърчаване на наблюдаваното движение към сближаване със законодателството и стандартите на ЕС, Комисията представи предложение за увеличаване на тарифната квота за молдовско вино. Според Комисията тази мярка няма да има никакво отрицателно въздействие върху европейската лозаро-винарска промишленост, така че според мен си струва да се подкрепи предоставянето на тази помощ за Молдова.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Текстът на доклада е кратък. Той гласи: „Европейският парламент, като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0649); като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0364/2010), като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1 от своя правилник, като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7 0041/2011), 1. приема своята позиция на първо четене, която съдържа предложението на Комисията; 2. призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст; 3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и националните парламенти.“

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Република Молдова преминава през труден период що се касае до износа на вино, който има отрицателен ефект върху процеса на реформи и възстановяването на икономиката, предприети от нейното правителство. Лозаро-винарският сектор осигурява работа на около 300 000 души (една четвърт от активното население на страната), които живеят предимно в селски райони и обработват малки и средни семейни парцели. Мисля, че с тези промени Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета може да допринесе за подпомагане на икономическото възстановяване на Молдова, осигурявайки на работниците в лозаро-винарския сектор на страната по-добри перспективи за периода 2011-2013 г. За да се постигне възможно най-добрата политика за съседство, сега ще бъде важен стремежът към тарифни преференции с цел овладяване на спада на молдовската икономика, като в същото време се намаляват фискалните загуби за ЕС в максимално възможна степен.

Доклад: Helmut Scholz (A7-0051/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям този доклад предвид измененията, които бяха въведени за удължаване срока на валидност на сегашната система – „Общата система за преференции“ (ОСП), до декември 2013 г., имайки предвид несигурността по отношение на времето, необходимо за завършване на текущия законодателен процес. Така приемането на този доклад избягва прекъсване на правното покритие на ОСП и предотвратява различията в третирането между различните страни.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като „Общата система за преференции“ (ОСП) е изключително важен механизъм за търговия и развитие, с който ЕС разполага. Въпреки това бих искала да призова Комисията да представи по-значително преразглеждане на схемата на ОСП възможно най-скоро. Също така считам, че е време да се ангажираме с по-съществено преразглеждане на списъците с бенефициерите по ОСП и ОСП+. Европейският парламент трябва да бъде консултиран по този въпрос от най-ранния етап. Също така очаквам, че Европейският парламент ще бъде включен в процеса на наблюдение за това, дали бенефициерите по ОСП+ поддържат 27-те конвенции на МОТ и ООН – нещо, което трябва да се разглежда внимателно, за да се поддържа надеждността на механизма ОСП+.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. През 1968 г. Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) препоръча създаването на „Обща система за преференции“ (ОСП), съгласно която индустриализираните страни да предоставят търговски преференции на всички развиващи се страни на нереципрочна основа, а не само на бивши колонии. Европейската общност беше първата, която приложи схема за ОСП през 1971 г. и това е един от ключовите инструменти на политиката на ЕС за търговия и развитие за подпомагане на развиващите се страни в борбата срещу бедността чрез генериране на приходи посредством международната търговия. Приложената от ЕС схемата за ОСП предлага най-благоприятното третиране, като предоставя на най-слабо развитите страни безмитен и необвързан с квоти достъп до пазара на ЕС. Тази система също така помага за насърчаване на устойчиво развитие и добро управление за развиващите се страни, които ратифицират и прилагат международни конвенции и протоколи относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда, наркотиците и борбата срещу корупцията.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) През 1968 г. Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) препоръча създаването на „Обща система за преференции“ (ОСП), съгласно която индустриализираните страни да предоставят търговски преференции на всички развиващи се страни на нереципрочна основа. Европейската общност беше първата, която приложи схема за ОСП и от създаването си ОСП е един от ключовите инструменти на политиката на ЕС за търговия и развитие за подпомагане на развиващите се страни в борбата срещу бедността чрез генериране на приходи посредством международната търговия. Въпреки че системата е най-използваната от системите на индустриализираните страни, аз съм съгласен, че трябва да преразгледаме въпросния регламент, така че да се опрости прилагането на схемата.

Освен това мисля, че общото преразглеждане трябва да се осъществи в предложението за нов регламент, което се надявам, че ще бъде внесено без забавяне. Новото предложение трябва да се стреми да направи ОСП по-ясна и по-прозрачна система. Също така искам да призова Комисията да разгледа възможността за проверяване на това, дали се изпълняват ангажиментите, чрез периодично провеждане на разследвания, които също следва да включват Парламента и представители на гражданското общество в разглежданата страна.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах „За”, защото смятам, че е необходимо да се увеличи въздействието на настоящата система и да се подобри използването на Обща Система за Преференции, като се предоставя техническа помощ, специално предназначена за изграждане на институционален и регулаторен капацитет, която да позволи на най-нуждаещите се страни да се възползват в максимална степен от ползите от международната търговия и системата за преференции. Трябва да бъде оказана помощ и за ефективното прилагане на международните конвенции, което се изисква от този режим, и за изпълнението на техните задължения. Смятам, че развиващите се страни трябва да оказват помощ в борбата срещу бедността чрез генериране на приходи посредством международната търговия. Това е най-използваната сред подобни системи на развитите страни. Аз мисля, че удължаването е необходимо, за да се достигне до абсолютна правна сигурност и за да се гарантират интересите като на ЕС, така и на страните бенефициенти. Но през това време не бива да се бави решението за настоящата незадоволителна ситуация, а непрестанно да се търси начин за подпомагане на по-слабите и нуждаещи се страни.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Реших да гласувам за доклада относно общите тарифни преференции, тъй като предлага незабавна адаптация на „Общата система за преференции“ към разпоредбите на Договора от Лисабон, както и общ преглед на схемата в бъдеще. Този общ преглед ще бъде насочен към увеличаване на участието на страните бенефициери в процесите на реформи, които ги засягат, като се предоставя техническа помощ за подпомагане развитието на институционалния им капацитет, както и за преразглеждане и хармонизиране на правилата за произход.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Парламентът току-що се съгласи „Общата система за преференции“ (ОСП) за развиващите се страни да работи от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2013 г. Схемата на ОСП трябва да се преразгледа тази година – процес, който следва да вземе предвид въпросите, които бяха повдигнати в комисията по международна търговия. Призоваваме за по-голяма прозрачност и реално сътрудничество по време на преговорите за ОСП с всяка страна. Членът на Комисията, г-н Де Гухт, пое ангажимент да гарантира, че Европейският парламент ще бъде включен отблизо в процеса на вземане на решения. Сега той трябва да спази това обещание.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Настоящият регламент, който установява „Общата система за преференции“ (ОСП), ще изтече в края на тази година. Въпреки това, тъй като Комисията все още очаква заключението от едно изследване по този въпрос, за да представи ново предложение за ОСП с цел избягване на правен вакуум, беше решено да се удължи съществуващият регламент и действащите му разпоредби с още две години. Въпреки това Комисията трябва да представи законодателна инициатива по този въпрос много скоро, тъй като сегашната система трябва спешно да бъде преразгледана и стане по-ефективна.

Ето защо подкрепям основните точки, посочени от докладчика, които следва да бъдат преразгледани в това законодателно предложение на Комисията. Те предлагат ефективна система, която да реагира по-добре на интересите на страните бенефициери и икономическите оператори, както и правила, които предвиждат процес на реформа, който гарантира участието на бенефициерите и който също така ще гарантира, че Парламентът може да изпълнява задачата си за демократичен контрол.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) През 1968 г. Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) препоръча създаването на „Обща система за преференции“ (ОСП), съгласно която страните, които са считани за по-развити, трябва да подпомагат развиващите се страни чрез предоставяне на търговски преференции. Европейската общност беше първата, която приложи схема за ОСП през 1971 г. Това се оказа един от ключовите методи за сътрудничество на ниво международна търговия с развиващи се страни чрез намаляване на бедността. Сегашният регламент трябва да бъде актуализиран, тъй като предстои изтичането му и понеже не се покрива от Договора от Лисабон. Също така се нуждае от съществена реформа. Въпреки че това предложение все още не представлява нов регламент, изготвянето на който е необходимо, бих искал да изразя своето съгласие с доклада, който се разисква, и се надявам, че Комисията ще представи ново предложение възможно най-скоро, така че ЕС да може да продължи да подпомага развиващите се страни.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) „Общата система за преференции“ (ОСП) е търговски механизъм, който позволява на ЕС да предоставя на развиващите се страни преференциален, нереципрочен достъп до пазара си чрез тарифни намаления. Въпреки че се определя като инструмент за помощ за развитие, този механизъм не е лишен от противоречия и особено сред някои от посочените му цели и резултатите, които се постигат на практика.

В резултат на това много развиващи се страни станаха все по-зависими икономически и оформиха икономиките си по модел на намалена диверсификация въз основа на ограничен набор от продукти за износ, вместо да развиват своите вътрешни пазари. Международното разделение на труда се установи трайно. Това е неблагоприятно за тези страни; обикновено именно големите мултинационални компании, някои от тях са европейски, се възползват от най-големите ползи от тази система.

Необходимо е да се извърши цялостно преразглеждане на този механизъм, заедно с подробно обсъждане на различните му аспекти и усложнения и тяхното въздействие не само върху развиващите се страни, но също така и върху държавите-членки на ЕС, в частност върху най-слабите. Като се има предвид забавянето на Комисията да представи ново предложение за регламент, което означава, че не може да влезе в сила веднага след срока на съществуващия регламент, трябва да има удължаване на съществуващия…

(Обяснението на вота се съкращава съгласно член 170 от Правилника)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Сегашната схема от общи тарифни преференции изтича в края на тази година, така че тук става дума само за гласуване на необходимото удължаване, за да се гарантира правната сигурност и взаимните интереси на около 150 участващи страни.

Въпреки това значението на този въпрос както за развиващите се страни, така и за държавите-членки на ЕС с по-слаби икономики, чиито промишлени, селскостопански или обществени интереси не винаги се спазват в международните търговски споразумения, насърчавани от Комисията, налага да се проведе задълбочено обсъждане на новия регламент. Комисията следва да представи предложението за това възможно най-скоро, така че да позволи всички различни аспекти и усложнения на Общата система за преференции да бъдат правилно анализирани, заедно с въздействието й върху различни области и страни.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. − (IT) „Общата система за преференции“ (ОСП) е един от ключовите инструменти на политиката на ЕС за търговия и развитие за подпомагане на развиващите се страни в борбата срещу бедността. Тази мярка удължава съществуващото положение, тъй като още не е внесен нов регламент, което е разочароващо донякъде. Въпреки това, като отчитам важността на инструмента, който се разисква, ще гласувам „за“.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. − (DE) Търговията е важен и ефикасен инструмент за борба с бедността в развиващите се страни. Преходният регламент относно схема от общи тарифни преференции законно установява преференциалния достъп до пазара на ЕС за 176 развиващи се страни. Подкрепих регламента, който осигурява правна приемственост, така че възможностите за търговия да останат достъпни за развиващите се страни. Освен това е морално задължение на ЕС да подкрепя тези страни в развитието на демокрацията и зачитането на принципите на правовата държава чрез създаването на условия за справедлива търговия.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Резолюцията относно предложението за изменение на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета за прилагане на система от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. беше приета с голямо мнозинство в тази зала. Ако „Общата система за преференции“ (ОСП) не беше удължена, много развиващи се страни можеха в действителност да се озоват в изключително трудни ситуации. Още от 1971 г. Европа полага усилия да поддържа и подпомага развиващите се страни в борбата срещу бедността чрез генериране на приходи посредством международната търговия. След влизането в сила на Договора от Лисабон процедурата за промяна на ОСП изисква намесата на Съвета и на Европейския парламент, които трябва да стремят към създаване на ефективна система, която да е чувствителна към интересите на страните бенефициери, като същевременно изискват от тях да ратифицират и приложат 27 международни конвенции в областта на правата на човека, основните трудови стандарти, устойчивото развитие и доброто управление. Въпреки моята подкрепа за това предложение за удължаване на срока на валидност до 2011 г., мисля, че трябва да подчертая съжалението – което беше изразено и от моята група, за мудността на Комисията при работата по този законопроект.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който е техническо продължение на регламента за ОСП. Той удължава срока на действие на регламента до 31 декември 2013 г., за да се даде достатъчно време на Комисията да изготви новия регламент и на Европейския парламент да упражни своите нови правомощия в международната търговска политика. Ето защо настоящият доклад не е предназначен за разглеждане на същината на регламента и не коментира дали наистина бенефициерите по ОСП+ продължават да отговарят на условията за тези търговски преференции на базата на добро управление, устойчиво развитие и ратифициране и прилагане на конвенциите на ООН в областта на социалните, екологичните и човешките права.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Всички сме убедени, че от създаването си „Общата система за преференции“ (ОСП) е един от ключовите инструменти на политиката на ЕС за търговия и развитие. Тя представлява основен стимул за развиващите се страни, които от дълги години се борят срещу бедността, за свободния достъп до техния пазар и вноса на стоките им чрез тарифни намаления. Въпреки това сме съгласни с докладчика, г-н Scholz, който изрази надежда, че настоящият регламент по въпроса ще трябва да бъде продължен, тъй като това би осигурило правна сигурност и би гарантирало интересите както на ЕС, така и на страните бенефициери, а също и ще избегне продължаване на сегашната ситуация (която все още е незадоволителна). Досега бяхме свидетели на непълноценно донякъде използване на търговските преференции, гарантирани от ОСП, най-вече на тези, свързани с правилата за произход, което се причинява от проблем в административните процедури, които ги характеризират. Ето защо би било препоръчително да се осигури целева техническа помощ например чрез оперативни туининг програми с основна цел насърчаване на развитието на регулаторен капацитет и гарантиране на правилно транспониране на международните конвенции. И накрая, ние сме на мнение, че Комисията следва да извършва постоянен мониторинг с по-голямо участие на Парламента и съответните социални партньори.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Съществуващият регламент за общите тарифни преференции изтича в края на тази година. Като се има предвид, че е невъзможно в срок да влезе в сила нов регламент заради забавянето при представянето на изследването, поискано от комисията, ние сме длъжни да удължим съществуващия регламент с още две години. Въпреки това, предвид важността на този регламент за регулиране на търговията между развиващите се страни и ЕС, Европейската комисия трябва да представи нова, актуализирана версия много скоро.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Не може да има развитие без икономически растеж. Но както вече имах повод да спомена, икономическият растеж не е гаранция за развитие в отсъствието на безпристрастна държава. Търговската политика на ЕС има основна роля в борбата с бедността и за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. „Общата система за преференции“ (ОСП) на ЕС е един от инструментите, който позволява на развиващите се страни да се конкурират на международните пазари чрез предлагане или на намалени мита, или на нулева такса за достъп на износа им до пазара на ЕС. ОСП също освобождава страните от зависимостта от помощ. Одобрихме удължаването на сега действащия регламент, докато очакваме проекта за нов регламент, който беше поискан с цел да се гарантира правната сигурност. Въпреки това новите правомощия на Европейския парламент в областта на търговията, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон, трябва да бъдат взети предвид. Съгласно Договора мерките в Регламента относно ОСП са считани за делегирани актове, което означава, че в бъдеще Европейският парламент ще има по-големи правомощия за надзор.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Още през 1964 г. някои развиващи се страни вече призоваваха шумно за търговски преференции, за да подобрят икономическото си състояние. През 1968 г., след като беше постигнато споразумение, беше въведена „Обща система за преференции“ (ОСП). Европейската икономическа общност въведе ОСП през 1971 г. и други страни като САЩ последваха примера. Временното предоставяне на търговски преференции се опита да постигне следните цели: увеличаване на приходите на развиващите се страни от износ чрез диверсифициране на изнасяните продукти, насърчаване на индустриализацията и ускоряване на икономическия растеж в развиващите се страни. Освен това ОСП имаше за цел да гарантира, че произходът на подкрепяните продукти е от развиващите се страни. И до днес ОСП представлява един от най-важните инструменти на ЕС в областта на търговията и се наблюдава от Европейската комисия. Тъй като сегашната схема изтича на 31 декември тази година, Комисията представи ново предложение още през май 2010 г. Не се предлагат никакви изменения за новия регламент, въпреки че докладчикът определено смята, че е необходимо преразглеждане на схемите. Въздържам се от гласуване, тъй като не изглежда да има нови, конкретни предложения за новия регламент.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Действащият в момента регламент за общи тарифни преференции, които дават възможност за свободна търговия или по-ниски мита в търговията с продукти между държавите-членки и трети страни, един регламент, който най-общо се използва за насърчаване на търговията с бедните и/или развиващите се страни, трябва да се промени и да се възобнови с оглед на предстоящото му изтичане. Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за нов регламент относно този въпрос, защото съм съгласен с целите на промените, които цели да въведе. Изменението предвижда създаването на ефективна система, която да е по-чувствителна към интересите на страните бенефициери и икономическите оператори, разработване на по-изчерпателни правила и гарантиране на ролята на Европейския парламент като орган на демократичен контрол. Надявам се, че това е първата стъпка към решение, което да бъде идентифицирано в световен мащаб като общо споразумение за търговия. След провала на преговорите от Доха тези мерки могат наистина да бъдат само временни, предшестващи едно по-дългосрочно решение.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Регламент (ЕО) № 732/2008 установи „Обща система за преференции“ (ОСП), която е валидна до 31 декември 2011 г. ОСП е един от ключовите инструменти на политиката на ЕС за търговия и развитие за подпомагане на развиващите се страни в борбата срещу бедността чрез генериране на приходи посредством международната търговия. Процедурата на консултация на Парламента във връзка с последната ОСП беше недостатъчна и не даде възможност за широки преговори. Парламентът подчерта, че в бъдеще ще му е необходимо повече време, за да изпълнява функциите си.

На 26 май 2010 г. Комисията предложи просто удължаване на срока на прилагане на сега действащия регламент, твърдейки, че не е имало достатъчно време да внесе нов регламент. Това предложение за удължаване не взема предвид влизането в сила на Договора от Лисабон. Парламентът постави въпроса за този неуспех и предложи изменения на проекта на Комисията с оглед да се гарантира, че правата и правомощията, които Парламентът е придобил чрез Договора от Лисабон, ще бъдат спазени.

Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад, който одобрява удължаването на въпросния регламент и изменя елементите, които са необходими за спазване на новите правомощия, придобити от Парламента по Договора от Лисабон, и по-специално гарантиране на нови правомощия по отношение на делегираните актове.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласно „Общата система за преференции“ (ОСП) индустриализираните страни гарантират търговски преференции на всички развиващи се страни на нереципрочна основа. Това е един от ключовите инструменти на политиката на ЕС за търговия и развитие за подпомагане на развиващите се страни в борбата срещу бедността чрез генериране на приходи посредством международната търговия. Сега действащият регламент, който е валиден до 31 декември 2012 г., не зачита новите правомощия, предоставени на Парламента от Договора от Лисабон. Новото предложение за регламент има за цел да създаде система, която да е по-чувствителна към интересите на страните бенефициери и икономическите оператори, да разработи правила, които да направят възможен един по-добре регулиран процес на реформа и да гарантира придаването на подобаваща тежест на процеса на демократичен контрол, който Парламентът следва да упражнява. Поради тези причини гласувах в подкрепа на предложението за нов регламент, който цели по-голяма яснота и прозрачност в системата на ОСП.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. − (PT) От 1971 г. Европейският съюз предоставя на развиващите се страни преференциални търговски споразумения в рамките на своята „Обща система за преференции“ (ОСП). ОСП се прилага посредством последователни регламенти, които изпълняват система от общи преференции, свързани с тарифите, обикновено за тригодишни периоди. Сегашната система беше създадена с Регламент (ЕО) № 732/2008 и се прилага до 31 декември 2011 г., когато ще бъде заменена с нов регламент, който предстои да бъде изготвен. Въпреки това оставащият период на прилагане на Регламент (ЕО) № 732/2008 не е достатъчен, за да може Комисията да изготви предложение и да бъде приет нов регламент с помощта на обикновената законодателна процедура, така че може да се окаже необходимо да се удължи периодът за прилагане на регламента до 31 декември 2013 г., с цел да се осигури приемственост във функционирането на системата.

Гласувах „за“ с очакването, че Комисията ще представи бързо ново предложение, което ще допринесе за превръщането на ОСП в по-ясна, по-прозрачна и по-ефективна система.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Идеята за „Обща система за преференции“ (ОСП) датира от 1968 г., когато тарифите са били много по-високи като цяло и когато все още са били разглеждани като основна пречка за търговията от развиващите се към индустриализираните страни. Идеята е предложена първоначално от Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) като инструмент за развитие: индустриализираните страни трябва да предоставят нереципрочни търговски преференции на всички развиващи се страни, позволявайки им да генерират приходи не чрез помощ, а чрез международна преференциална търговия. Европейската общност започна да прилага тази схема през 1971 г. Първата тригодишна схема беше приложена от 2006 г. до 2008 г. Втората схема предстои да изтече на 31 декември 2011 г. Сегашната схема е приета през 2008 г. при процедурата на консултация. По онова време обаче сезирането пристигна пред Парламента в много кратък срок. Смислено участие на Парламента в регламента беше невъзможно. Това не трябва да се случи отново при предстоящия регламент и по-специално предвид новите правомощия на Парламента по силата на Договора от Лисабон.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на текста на тази резолюция, защото считам, че „Общата система за преференции“ (ОСП) на Европейския съюз е един от ключовите инструменти за улесняване на развиващите се страни в постигането на растеж. Поради тази причина трябва да се приложи на практика без никакво забавяне.

Още през 1971 г. Европейският съюз се различаваше от другите икономически сили, тъй като беше първият, който създаде преференциална тарифна система за развиващите се страни. Основната цел е навсякъде да се изкорени продължаващата бедност, като се създадат такива условия за страните в затруднение, че да извлекат най-големите ползи от международната търговия. Сега наближава изтичането на срока на тарифното споразумение и Комисията реши, че новото предложение ще бъде внесено през следващите месеци, макар че влизането му в сила ще бъде отложено най-малко до втората половина на 2012 г.

Това забавяне ще доведе до правен вакуум за повече от шест месеца, като ще причини прекъсване в програмата, което дори рискува да изложи на опасност много от вече постигнатите резултати. Надявам се, че това печално закъснение няма да доведе до намаляване на използването на общата тарифна система и че новото споразумение ще даде стимул за прилагането на една глобална търговска система, основаваща се на етиката и демокрацията.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. − (LT) Много е важно Общата система за преференции на ЕС да стане по-прозрачна. Важно е тарифните преференции на ЕС за внос от трети страни да се основават на демокрацията и етиката, а не просто на преследването на печалба. Тарифните преференции трябва да бъдат от полза за цялото общество, а не само за определен брой компании. Докладчикът точно отбеляза, че предложението за удължаване на настоящия регламент не е идеално, но ще ни позволи да избегнем правен вакуум с продължителност повече от шест месеца. Съгласно действащия регламент Европейският парламент няма думата по критериите за допустимост, нито по списъка на страните бенефициери. Това трябва да се промени: време е Парламентът да се възползва от новите си правомощия съгласно Договора от Лисабон в областта на търговията. ЕС трябва да обърне повече внимание на развитието на сътрудничество със съседните страни в областта на търговската политика. Това ще помогне за установяването на стабилна и либерална бизнес среда и ще улесни постепенното разширяване на единния европейски пазар. В интерес на ЕС е да подпише споразумение за свободна търговия с Украйна и да започне преговори с другите държави от Източното партньорство, които са членове на Световната търговска организация – Грузия, Молдова и Армения.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Гласувах против този доклад. Както самият докладчик казва, системата в сегашния си вид има повече от няколко недостатъка. Въпреки че Комисията беше призована да представи предложение за нов регламент – което, от една страна, да се справи с недостатъците на правната рамка и, от друга, да отчете институционалните промени, настъпили след влизането в сила на Договора от Лисабон, като наред с други неща се гарантира, че на Парламента ще бъдат дадени по-големи правомощия за контрол, отколкото съгласно процедурата, която понастоящем се прилага – проектът, който е внесен съдържа ненужно удължаване на настоящата незадоволителна ситуация. В парламентарния доклад докладчикът също така разисква някои от своите предложения за подобрения, които биха могли или следва да бъдат включени в бъдещото предложение за нов регламент. Комисията следва да отчете тези предложения и без забавяне да внесе нов, подобрен регламент.

Доклад: Artur Zasada (A7-0046/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувам „за“ доклада, тъй като общото въздушно пространство на САЩ и ЕС представлява 60 % от световния въздушен трафик и сегашните двустранни споразумения между държавите-членки и САЩ не отразяват действителността. Недискриминационното отваряне на пазара за авиокомпании от ЕС и САЩ би подобрило обслужването на пътниците и товарните превозвачи, би предоставило икономически ползи и преди всичко би създало работни места.

Поради това мисля, че това е изгодно, тъй като сближаването на нормативните актове би било полезно за насърчаване на лоялната конкуренция, особено по отношение на държавните субсидии и социалните и екологичните критерии.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Авиационните пазари на САЩ и Европа представляват повече от половината от световния въздушен трафик. Следователно, имайки предвид световното затопляне, Европейският съюз и САЩ трябва да работят заедно за намаляване въздействието на международната авиация върху околната среда. Затова гласувах в подкрепа на споразумението, в което и двете страни се задължават да приемат екологични и социални стандарти, които значително ще намалят шума и ще смекчат последиците от емисиите от въздушния трафик за качеството на въздуха, като в същото време се ангажират да развиват устойчиви алтернативни горива. За първи път и двете страни се съгласиха също да бъдат гарантирани социалните права на служителите на авиокомпаниите.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Съгласен съм с Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ. Протоколът съдържа важни елементи на напредък в сътрудничеството ЕС-САЩ по въпроси на въздушния транспорт. Той също избягва риска някой да приведе в действие клаузата за временно прекратяване в отсъствието на такова споразумение, която се съдържа в споразумението от първи етап. Временното прекратяване може да доведе до това европейските пътници и авиационни линии да загубят важните придобивки, от които се ползват в периода от март 2008 г. Внимание следва също да бъде привлечено и към факта, че новото споразумение отваря пътя за възможности като допълнителни инвестиции и достъп до пазарите, както и засилване на сътрудничеството в области на регулиране, като безопасност, сигурност и околна среда, при което и двете страни съгласуваха специална Съвместна декларация за околната среда.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. − (PL) Авиационните пазари на държавите-членки на ЕС и САЩ, взети заедно, съставляват около 60 % от световния въздушен трафик. Затова трябва да се стремим да осигурим устойчиво подобряване на качеството на услугите в тази област. Давайки съгласие за сключване на споразумение за въздушен транспорт между ЕС и САЩ, ние допринасяме за растежа в авиационния сектор, като правим възможно привличането на по-големи инвестиции от двете страни на Атлантическия океан. Освен това споразумението ще спомогне за по-добра защита на правата на служителите в сектора, по-активно сътрудничество за безопасност на пътуването по въздух и също така, благодарение на изискването за съвместимост, за засилване на сътрудничеството по екологични въпроси. Важно е също, че ролята на съвместния комитет ЕС-САЩ се укрепва, като му се дава възможност да лансира нови инициативи при въвеждане на споразумението в сила. Мисля, че новото споразумение ще спомогне за по-нататъшно отваряне на достъпа до пазара, което ще означава услуги от по-високо качество и по-строги изисквания към безопасността и поради това подкрепям резолюцията.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. − (ES) Гласувах в подкрепа на инициативата, защото на пазарите на въздушния транспорт се падат 60 % от световния трафик. Споразумението ще доведе до промени в законодателството на САЩ, които са необходими за сближаване на нормативните актове с цел предотвратяване на нелоялна конкуренция. Ще бъдат разкрити нови трасета, а на операторите и пътниците ще бъдат предложени по-добри услуги и цени, което от своя страна ще допринесе за икономическия растеж, водещ до създаване на работни места от двете страни на Атлантическия океан.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Макар че далеч не е съвършено, Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ се явява крачка напред, откривайки пътя не само за възможности в бъдеще от гледна точка допълнителни инвестиции и достъп до пазара, но също и за мерки, осигуряващи по-добра безопасност и сигурност. Пазарът на въздушния транспорт не е изцяло отворен от двете страни поради редакцията на споразумението, до която се стигна чрез преговори. Обаче то съдържа достатъчни стимули за насърчаване на реформите. САЩ трябва да променят вътрешното си законодателство, за да се позволи на инвеститори от ЕС да добиват мажоритарни дялове от авиокомпании от САЩ, което ще доведе до реципрочен отговор от страна на ЕС. Съвместният комитет ЕС-САЩ получи разширени права, което означава, че той ще може да стимулира сътрудничеството чрез насърчаване на нови инициативи. Новите правила ще намалят бюрокрацията, включително чрез взаимно признаване на регулаторните решения на всяка от страните и ще избягнат разхищението при дублиране на ресурси. Отчитането на значението на социалното измерение и отговорността, възложена на съвместния комитет за наблюдение на социалното въздействие на споразумението и при необходимост за намиране на подходящи отговори, е важно нововъведение, което е част от споразумението за втори етап.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Приветствам факта, че Европейският съюз и САЩ обявиха намерението си да работят заедно за намаляване на въздействието на международната авиация върху околната среда. Приветствам инициативите за намаляване на шума, на въздействието на авиацията върху качеството на въздуха и световния климат, за насърчаване на екологосъобразни авиационни технологии, за иновации по отношение управлението на въздушното движение и за устойчиво развитие на алтернативни горива за авиацията.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на препоръката, тъй като съм на мнение, че разглежданото споразумение може да стане важна стъпка към отваряне на пазара за авиокомпаниите от ЕС и САЩ на недискриминационна основа. Това отваряне на пазара може да спомогне за подобряване на услугите, предлагани на пътниците и като разнообразие, и като цена и би осигурило съществени икономически ползи.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Макар още да не е постигнало единен трансатлантически пазар за въздушния транспорт, изменението към Споразумението за въздушен транспорт между САЩ и Европейския съюз съдържа значителни подобрения в сравнение с предишната версия, особено по отношение на околната среда и сигурността.

Надявам се постигнатият напредък да позволи да продължат усилията за намаляване на пречките пред създаването на този пазар, особено по отношение на тяхната оперативна съвместимост и съгласуваност и дисбаланса при законите по конкуренцията, който облагодетелства фирмите от САЩ по отношение на собствеността и контрола върху авиокомпаниите, не на последно място закона „Fly America“ (за ползване на авиационни превозвачи от САЩ).

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Проектът на законодателна резолюция се основава на проекта на Решение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, за сключването на Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна. Съвършено споразумение би било това, което ще предложи пълно отваряне на авиационния пазар, без ограничения от нито една от двете страни. Обаче тази цел не е постигната.

Следователно, вземайки предвид регулаторните промени вследствие на Договора от Лисабон, обема на авиационните пазари ЕС и САЩ, които, взети заедно, съставляват 60 % от световния въздушен трафик, необходимостта от зачитане неприкосновеността на личния живот на гражданите на Европа и САЩ и съществуването на правила, осигуряващи зачитането на правата на пътниците, приветствам споразумението. То се явява значителен напредък в сравнение със съществуващото положение на нещата. Обаче е важно да наблегнем на необходимостта Европейският парламент и Конгресът на САЩ да поддържат диалог по въпросите, които не са обхванати от споразумението.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Целите на споразумението са изложени ясно от докладчика: „отваряне на пазара“: с други думи задълбочаване на либерализацията, която е в ход в сектора и „да се създаде единен пазар за въздушния транспорт“. Следва да се подчертае, както посочи докладчикът, че авиационните пазари на ЕС и САЩ, взети заедно, съставляват около 60 % от световния въздушен трафик.

Обещанията за изгоди за работниците и пътниците, които винаги съпътстват процесите на либерализация, са също толкова измамни и банални, колкото и неверни, както животът го доказва в случаите, в които либерализацията продължи, било то в този сектор или в други сектори. Към тези обещания сега се добавя пропаганда във връзка със „сътрудничеството по околната среда“; въпрос, за който без съмнение може и трябва да се търси решение, но не в този контекст. Дори и тук е ясно какво се цели: насърчаване на съвместимостта и взаимодействието между режимите за търговия с квоти за емисии.

В името на свободната конкуренция, която оправдава всичко и на която е подчинено всичко, се налагат строги ограничения върху държавната намеса в защита на интересите на националните авиокомпании и следователно в защита на националните стратегически интереси в редица области, като например връзките с мигрантските общностите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Споразуменията са нова част от протичащия в сектора на въздушния транспорт процес на либерализация, който препятства държавната намеса и регулиране в този стратегически сектор, отваряйки вратите пред монополната концентрация, до която винаги се стига вследствие на свободната конкуренция, която е „свещена крава“ и се защитава на всяка цена.

В името на улесняването на възможностите за бизнес в международния въздушен транспорт, което обслужва интересите на многонационалните компании в сектора за сметка на националните предприятия и съответните им стратегически интереси включително тези, които какъвто е случаят с TAP Portugal в Португалия, са публична собственост. Като резултат губят работещите в авиацията, губят пътниците, губят и другите работници, защото либерализацията улеснява дъмпинга на многонационалните компании, което води до несигурност за работните места предвид наложеното влошаване на условията на труд.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с документа, защото Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Въздухоплавателните споразумения вече попадат в тази категория, тъй като обхващат област, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Авиационните пазари на ЕС и САЩ, взети заедно, съставляват около 60 % от световния въздушен трафик. Недискриминационното отваряне на пазара за авиокомпании от ЕС и САЩ би подобрило обслужването на пътниците и товарните превозвачи по отношение и на разнообразието, и на цената, би предоставило значителни икономически ползи и би създало работни места. Освен това сближаването на нормативните актове би било полезно за насърчаване на лоялната конкуренция, особено по отношение на държавните субсидии и социалните и екологичните стандарти. Въпреки че споразумението за втори етап представлява съществен напредък, важно е то да не се разглежда като край на процеса на създаване на трансатлантически авиационен пазар. Мисля, че Комисията трябва да предвиди провеждането на преговори за нов етап на споразумението, при което бъдат включени следните въпроси: по-нататъшна либерализация на правата за въздушни превози; допълнителни възможности за чуждестранни инвестиции; въздействието на мерките за околната среда и инфраструктурните ограничения върху упражняването на правата за въздушни превози; и по-добра координация на политиките относно правата на пътниците с цел осигуряване на възможно най-високо равнище на защита на пътниците. Съгласуваните стандарти относно правата на пътниците, включително тези за хората с намалена мобилност, са от особено значение с цел да не се допуска пътници да бъдат третирани по различен начин по време на пътуване. Всички тези въздухоплавателни споразумения са полезни и необходими за Европейския съюз, нашите авиокомпании и нашите граждани.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Аз гласувах „за“ споразумението, което е коректно в рамките на обхвата си. Въпреки това макар стимулите за по-нататъшно отваряне на пазара да са добре дошли, липсата на съществен напредък при отстраняването на остарелите регулаторни ограничения в областта на чуждестранните инвестиции буди разочарование, тъй като това ще запази досегашните небалансирани ограничения върху чуждестранната собственост и контрол в САЩ. Освен това превозвачите от ЕС ще получат само ограничен достъп до трафика, заплащан със средства на правителството на САЩ. Това отново се явява запазване на небалансираното положение, тъй като националните правителства от ЕС не налагат подобни ограничения.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Изменението на споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и САЩ се явява отлична възможност за разработване на потенциала на пазар, на който се падат 60 % от световния въздушен трафик. До този момент Европейската комисия постигна значим напредък в опита да бъде установено Открито авиационно пространство между ЕС и САЩ, в което инвестициите да могат да се движат свободно и авиокомпаниите както от ЕС, така и от САЩ да могат да предоставят въздухоплавателни услуги без ограничение. Вече признаваме необходимостта от по-интензивно сътрудничество, за да можем да се изправим пред постоянно променящите се предизвикателства в областите на сигурността и околната среда, както и да насърчаваме нови инвестиции с цел гарантиране на свободен достъп до пазара. Създаването на съвместен комитет ЕС-САЩ е от ключово значение: той ще наблюдава социалното въздействие на програмата за регулаторно сътрудничество, която ще допринесе за намаляване на съществуващата бюрокрация. Бихме споменали проблемния въпрос за обмена на лични данни на пътниците между ЕС и САЩ и следователно на взаимовръзката на международната сигурност и неприкосновеността на личния живот на гражданите. Смятаме за съществено Парламентът да бъде изцяло информиран за работата на съвместния комитет, чуждестранните инвестиции, ограничителите от инфраструктурно естество върху упражняването на правата за въздушни превози и координацията на политиките по правата на пътниците.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението ЕС-САЩ е много важно за бъдещето на отношенията между двете страни. Затова след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент трябва да бъде изцяло информиран и да даде мнението си за работата, изпълнявана от съвместния комитет, както и от компетентните юридически лица.

Споразуменията, които ще бъдат сключени, ще трябва да бъдат приети от Парламента, който следователно ще трябва да бъде държан в течение на всички преговори и в бъдеще ще бъде важно да се провеждат редовни срещи между членовете на залата и членовете на Конгреса на САЩ, за да бъдат разисквани всички въпроси между ЕС и САЩ, имащи отношение към авиационната политика.

Споразумението следователно се явява важна крачка към недискриминационното отваряне на пазара за авиокомпаниите от ЕС и САЩ. Това отваряне на пазара може да допринесе за подобряване на услугите, предоставяни на пътниците.

  Judith A. Merkies (S&D), в писмена форма. – (NL) Делегацията на Холандската партия на труда в Европейския парламент определено не счита това споразумение за втори етап за съвършено, но е на мнение, че то съдържа важни елементи на напредък. С него се избягва рискът САЩ да приведат в действие клаузата за временно прекратяване в отсъствието на такова споразумение. Временното прекратяване може да доведе до това европейските пътници и авиационни линии да загубят важните придобивки, от които се ползват в периода от март 2008 г. благодарение на протокола. Изгодите и положителните аспекти включват по-конкретно договорености за стандартите на работа на персонала на авиокомпаниите, обмен на добри практики по намаляването на шума, засилване на сътрудничеството в областта на околната среда и други. Делегацията на Холандската партия на труда в Европейския парламент признава постоянната необходимост от провеждане на подходящ дебат за изискванията по безопасността (като например използването на скенери) и последиците от тези изисквания за неприкосновеността на личния живот и здравето на пътниците. Освен това той ще подчертае необходимостта неприкосновеността на личния живот на гражданите на Европа и САЩ да бъде поставена в центъра на вниманието и да се зачита, когато между ЕС и САЩ се обменят лични данни. Съществено е Парламентът да участва и да продължи да участва в тези преговори и европейските разпоредби да не бъдат подкопавани.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Споразумението не е съвършено, но то възвестява сериозен напредък. Ако няма такова споразумение, някой би могъл да приведе в действие клаузата за временно прекратяване, което би лишило европейските пътници и авиокомпании от важните придобивки, от които се ползват в периода от март 2008 г. Предвид факта, че САЩ е труден партньор при преговори, ние следва да се стремим към напредък в евентуалните по-нататъшни преговори в това направление.

Следователно гласувах „за“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Въздушният транспорт се увеличи като цяло, а оттам и авиационните пазари на ЕС и САЩ също се разраснаха. От дълго време държавите-членки преговаряха със САЩ индивидуално и сключваха двустранни споразумения. Преминаването към равнище ЕС позволява на европейските авиокомпании да летят до всяка дестинация в САЩ от всяка точка в ЕС. Като предварително условие за това както в САЩ, така и в Европейския съюз трябваше да се направят някои реформи. Новото споразумение е замислено да отвори пътя пред бъдещите възможности от гледна точка на допълнителни инвестиции и достъп до пазара и да подобри сътрудничеството между регулаторните органи. Обаче споразумението ще остане едностранно, ако съществуващите ограничения върху чуждестранната собственост и контрол в САЩ останат. По този начин с новото споразумение ЕС отново допуска да бъде измамен от САЩ и това е нещо, което аз не мога да подкрепя.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Напълно оправдано е споразуменията за въздушен транспорт със САЩ вече да бъдат сключвани на европейско равнище, вместо това да става поотделно с различните държави-членки, както се правеше досега. Това ще позволи на европейските авиокомпании да летят до всички дестинации в САЩ. Това, което не ме радва обаче, е едностранното естество на споразумението, в което ЕС от една страна прави многобройни концесии, докато САЩ, от друга страна, например настоява за ограничения върху чуждестранната собственост. ЕС трябва да заеме по-твърда позиция по отношение на САЩ в тази връзка.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Споразумението за „Открито небе“, постигнато между САЩ и Европейския съюз, е гарант за напредък и огледало за икономическото развитие за двата региона. Пълното отваряне на трансатлантическия пазар би представлявало важна стъпка към подобряване на положението в сектора на авиацията в света. Би имало икономически изгоди за двете страни, оценявани на милиони и биха били създадени много нови работни места, както и възможности за развитие на стопанската дейност. В стремежа си към икономически изгоди не трябва да забравяме изискванията на сигурността. Стандартите за безопасност и сигурност на полетите са от жизнена важност за пътниците, екипажите и целия авиационен сектор. Стандартите за сигурността трябва да бъдат уеднаквени във възходящ ред. Институциите на ЕС и САЩ, отговарящи за сигурността на полетите, трябва да сътрудничат на всички равнища. Стандартите по сигурността на ЕС трябва да отговарят на изискванията, определени от Международната организация за гражданска авиация. Трябва да положим всички усилия да осигурим нашият собствен живот както и този на нашите деца и любими хора, да бъде приеман сериозно. Не можем да допуснем времето за полет, работа и почивка на членовете на самолетните екипажи в Европейския съюз да бъдат предмет на по-ниски изисквания от гледна точка на сигурността, които биха могли да застрашат живота на хората.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и САЩ. Постъпих така именно с цел да помогна да се почувства политическата ни тежест, тъй като макар те да не се разглеждат като най-добрите дори и от самия г-н Zasada, постигнатите споразумения предлагат начин за управление на въздушния транспорт, който във всички случаи ще бъде от полза за гражданите на двата континента, както от гледна точка на пътуванията, така и на търговията. Благодарение на по-нататъшната либерализация на правата за въздушни превози, допълнителните възможности за чуждестранни инвестиции и по-добрата координация на политиките относно правата на пътниците и за ЕС, и за САЩ бяха гарантирани важни изгоди.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на изменението на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ. Временното му прекратяване би лишило европейските пътници и авиокомпании от важните придобивки, от които се ползват в периода от март 2008 г. Съгласна съм с анализа на докладчика, че споразумението не е съвършено. Обаче то съдържа важни елементи, които позволяват процесът да продължи напред и избягва риска от привеждане в действие на клаузата за временно прекратяване в отсъствието на такова споразумение.

Всъщност споразумението – споразумение за втори етап – не постига крайната цел за пълно отваряне на пазара, без ограничения от нито една от двете страни, макар и да съдържа множество стимули за насърчаване на реформи. По-конкретно, когато САЩ променят законодателството си, за да позволят на инвеститори от ЕС да станат мажоритарни акционери в авиокомпании от САЩ, ЕС ще отговори реципрочно. Във всеки случай, процесът няма да бъде праволинеен и всички решения, свързани с него, ще зависят от наблюдението и крайното предложение, до което се стигне, при обстоятелства, които да допринасят за осигуряване на по-добър въздушен транспорт и успеха на европейските предприятия.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Авиационните пазари на ЕС и САЩ, взети заедно, съставляват около 60 % от световния въздушен трафик. Протоколът за изменение на споразумението за въздушен транспорт предвижда недискриминационно отваряне на пазара за авиокомпании от ЕС и САЩ и предлага подобрено обслужване на пътниците и товарните превозвачи по отношение и на разнообразието, и на цената, предоставя значителни икономически ползи и създава работни места. Освен това по-нататъшният напредък в сътрудничеството и сближаването на нормативните актове би било много полезно за насърчаване на лоялната конкуренция, особено по отношение на държавните субсидии и социалните и екологичните стандарти. Предвид причините, описани по-горе, гласувам в подкрепа на приемането на протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. − (PT) Въпреки, че не постига крайната цел за пълно отваряне на трансатлантическия въздушен пазар, споразумението за втори етап между ЕС и САЩ се явява значителен напредък в това направление, давайки нови търговски възможности за европейските авиокомпании и съществени изгоди за пътниците и търговските превозвачи от гледна точка както на подобряване на обслужването, така и на намаляване на разходите.

Затова гласувах в подкрепа на подписването на Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ, тъй като бих искал да продължат усилията по преговори за по-голяма либерализация на правата за въздушни превози, засилването на сътрудничеството в различни области и отмяна на регулаторните ограничения, които съществуват в САЩ по отношение собствеността и контрола върху авиокомпании от САЩ от граждани на други страни.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Въздухоплавателните споразумения вече попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Преди това по подобни споразумения с Парламента само се провеждаха консултации. Поради това настоящият протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт подлежи на одобрение от страна на Парламента, докато първоначалното споразумение беше сключено след консултация с Парламента. Авиационните пазари на ЕС и САЩ, взети заедно, съставляват около 60 % от световния въздушен трафик. Недискриминационното отваряне на пазара за авиокомпании от ЕС и САЩ би подобрило обслужването на пътниците и товарните превозвачи по отношение и на разнообразието, и на цената, би предоставило значителни икономически ползи и би създало работни места. Освен това сближаването на нормативните актове би било полезно за насърчаване на лоялната конкуренция, особено по отношение на държавните субсидии и социалните и екологичните стандарти.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) На авиокомпаниите от ЕС и САЩ, взети заедно, се падат около 60 % от световния въздушен трафик, с което представляват ненадмината икономическа сила в сектора. Отварянето на авиационния пазар на ЕС и САЩ фактически би позволило предлагане на повече услуги при по-ниски цени, с положително отражение и за икономиката, и за заетостта. Всъщност общите стандарти ще благоприятстват едно по-еднородно интегрирано развитие, преди всичко от социална и екологична гледна точка.

Затова се радвам да видя, че постигнатото споразумение съдържа многобройни стимули, имащи за цел да насърчат тези промени. Способността да се правят инвестиции в капитала на съответните авиокомпании, както и засилените консултации и сътрудничество по сигурността, са само някои от примерите за това. Сега се надявам, че Парламентът ще приеме Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ, избягвайки привеждането в действие на клаузата за временно прекратяване, което би довело до загуба на придобивките, постигнати до момента.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) Европейският парламент днес прие Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и САЩ и гласувах в негова подкрепа.

Предложението е значима стъпка към подобряване на трансатлантическите отношения в областта на авиацията. Авиационните пазари на ЕС и САЩ, взети заедно, съставляват около 60 % от световния въздушен трафик. Отварянето на пазарите за авиокомпаниите ще подобри обслужването на пътниците и товарните превозвачи и ще предостави значителни икономически ползи и ще създаде работни места.

Обаче споразумението не следва да се разглежда като край на процеса. Въпросното споразумение, описвано като такова от втори етап, не постига крайната цел за пълно отваряне на пазара, без ограничения от нито една от двете страни. Изключително важно е също да има последователни правила по отношение на правата на пътниците и по-добра координация на политиките, свързани с това. Най-накрая трябва също да се подчертае, че въпросите като по-голямата либерализация на правата за въздушни превози, по-големите възможности за чуждестранни инвестиции и въздействието на мерките за околната среда върху правата за въздушни превози ще трябва да бъдат взети под внимание през евентуална следваща фаза на преговори.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. − (PL) Аз подкрепям приемането на предложението за резолюция по горния въпрос. Договорът от Лисабон разшири обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Въздухоплавателните споразумения вече попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Преди това по подобни споразумения с Парламента само се провеждаха консултации. Авиационните пазари на ЕС и САЩ, взети заедно, съставляват около 60 % от световния въздушен трафик. Недискриминационното отваряне на пазара за авиокомпании от ЕС и САЩ би подобрило обслужването на пътниците и товарните превозвачи по отношение и на разнообразието, и на цената, би предоставило значителни икономически ползи и би създало работни места. Освен това сближаването на нормативните актове би било полезно за насърчаване на лоялната конкуренция, особено по отношение на държавните субсидии и социалните и екологичните стандарти. В същото време следва да отчетем, че редица въпроси остават извън обхвата на споразумението, изменено от новия протокол. Поради тази причина Комисията трябва да предвиди провеждането на преговори за нов етап на споразумението, при което бъдат включени следните въпроси: по-нататъшна либерализация на правата за въздушни превози, допълнителни възможности за чуждестранни инвестиции и въздействието на мерките за околната среда и инфраструктурните ограничения върху упражняването на правата за въздушни превози.

Доклад: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0045/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувам „за“ доклада, първо защото става дума за съществено подобрение в сравнение с досегашните двустранни споразумения между държавите-членки и Канада, които са доста ограничени и второ, поради значителното подобрение, което се предлага от гледна точка на услугите и въздушните връзки на двата пазара с произтичащите от това придобивки от гледна точка на икономиката, околната среда, сигурността, пътническия транспорт, конкуренцията и правото, наред с другото.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз и Канада се договориха да сътрудничат във въздушния транспорт с цел смекчаване въздействието на авиацията върху изменението на климата. От гледна точка на сигурността и безопасността на пътниците споразумението предвижда взаимно признаване на стандартите и „едноетапна проверка за сигурност“. Всички авиокомпании от ЕС ще бъдат в състояние да изпълняват всяка седмица полети между Канада и ЕС. Споразумението ще подобри значително както връзките между съответните пазари, така и между хората, и ще създаде нови възможности за сектора на въздухоплаването чрез постепенно либерализиране на правилата за чуждестранна собственост. Гласувах „за“ доклада, защото съдържа конкретни разпоредби в защита на интересите на потребителите.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) До настоящия момент въздушният транспорт между държавите-членки на ЕС и Канада беше регламентиран само с двустранни споразумения. Тъй като Европейският съюз и Канада отдавна поддържат икономически и политически връзки, стана необходимо двете страни да сключат споразумение за въздушен транспорт. Затова гласувах в подкрепа на споразумението, което предвижда поетапното прилагане на правата за въздушни превози, възможности за инвестиции и сътрудничество в редица области (не на последно място при въздушната безопасност чрез създаване на обща система за сигурност, но също и по социални въпроси, в защита на интересите на потребителите и по екологични въпроси). Съгласно споразумението всички съществуващи ограничения върху трасета, цени и брой линии, изпълняващи полети между Европейския съюз и Канада, също ще бъдат премахнати. Споразумението е едновременно амбициозно и съществено.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Съгласен съм със Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада. Споразумението предвижда поетапно въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области, включително безопасност, сигурност, социални въпроси, интереси на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция. Всички авиокомпании от ЕС ще бъдат в състояние да изпълняват директни полети до Канада от всяка точка в Европа. Споразумението премахва всички видове ограничения относно маршрутите, цените или броя полети на седмица между Канада и ЕС. Авиокомпаниите ще имат свободата да сключват търговски споразумения като споразумения за съвместно опериране на полети, които са от значение за авиокомпаниите, обслужващи голям брой дестинации и да определят своите тарифи в зависимост от закона за конкуренцията.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) През 2007 г. Съветът даде на Комисията мандат да преговаря за глобално авиационно споразумение. През същата година 9 милиона души пътуваха между САЩ и Канада. Целта на споразумението беше да се създаде единен пазар за въздушния транспорт. Това наложи да бъде променено законодателството в Канада. Напредъкът към пълно отваряне на пазара и прилагане на необходимите законодателни промени беше поетапен. При все това фактът, че ограниченията върху трасетата бяха премахнати и бяха въведени ежеседмични полети и търговските споразумения вече са отворени за компаниите, са все елементи на напредък. Мисля, че въпреки затрудненията трябва да продължим работа, докато единният пазар стане реалност. Ето защо аз гласувах в подкрепа.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми председател, уважаеми колеги, както е известно преди настоящото споразумение въздухоплаването беше предмет на двустранни споразумения с 19 от държавите-членки на ЕС. Аз подкрепих това предложение, поради факта че то ще улесни въздушния превоз, но най-вече защото то предвижда поетапно въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области, включително безопасност, сигурност, социални въпроси, интереси на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция. Такова споразумение беше нужно.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) При нормални обстоятелства едно авиационно споразумение между ЕС и Канада би имало пълната ми подкрепа, тъй като изцяло подкрепям премахването на пречките пред свободното движение както в рамките на ЕС, така и между ЕС и трети страни. При положение, в което Канада продължава да налага едностранно изискване за визи на гражданите на Чешката република обаче, гледам на споразумението като на погрешно насочен компромис от ЕС по отношение на страна, която не заслужава компромис. ЕС трябва да има смелостта да свърже двата въпроса – изискването за визи и подписването на международното споразумение – тъй като това може да даде рядка възможност да бъде оказан ефикасен натиск върху Канада по въпроса с визите. Учудващо е, че от една страна Канада позволява на авиокомпаниите от ЕС да изпълняват преки полети до Канада от всяко място в ЕС, а от друга страна не допуска гражданите на една държава-членка свободно да пътуват до нея. Шири се мнението, че отношенията между ЕС и Канада постепенно навлизат в етап на стратегическо партньорство и сключеното споразумение ще затвърди и укрепи естеството на партньорството. Обаче ако Канада продължи да налага едностранно изискване за визи на чешките граждани, партньорството ще има много горчив привкус.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Споразумението, което ще позволи на европейските авиокомпании да изпълняват преки полети до Канада от всяка точка в Европа, както и да проучват възможностите за съвместно опериране на полети по тези трасета, може да бъде описано като най-амбициозното споразумение за въздушен транспорт, сключвано от Европейския съюз. То има за цел да премахне разпоредбите, включени в предишни двустранни споразумения, които бяха в разрез с правото на Съюза и които застрашаваха равноправното третиране между компании, притежавани от граждани на различните държави-членки.

Искам отношенията ЕС–Канада да бъдат укрепени и да имаме възможност да се движим повече и по-добре към едно въздушно пространство с по-малко бариери между държавите.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Препоръката разглежда проекта на Решение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, за сключването на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна и Канада, от друга страна.

Икономическите и политическите отношения между Европейския съюз и Канада датират от много отдавна и доведоха до двустранни споразумения в тази област. Обаче с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., който изисква одобрението на Парламента за споразуменията във връзка с въздухоплавателните услуги, Комисията започна процес на преговори, който вече завърши. В резултат на това бяха установени набор от права за въздушни превози и инвестиционни възможности, както и сътрудничество в няколко области: сигурност, защита на интересите на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, социални права и лоялна конкуренция.

Затова приветствам приемането на предложението, което ще улесни пътуванията на гражданите на ЕС и Канада чрез премахване на различните ограничения, позволявайки съвместно опериране на полети и въвеждайки по-справедливо ценообразуване.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Приликите между целите в този случай и при споразумението със САЩ са ясни: създаване на единен пазар за въздушен транспорт между ЕС и Канада, чийто обем през 2007 г. беше 9 милиона пътници.

Докладчикът посочи, че споразумението е дори „по-амбициозно и по-конкретно от споразумението между ЕС и САЩ“, но признава също така, че „Въпреки че настоящото споразумение е по-амбициозно от това със САЩ по отношение на достъпа до пазара, то е по-малко експлицитно, когато става въпрос за признаване на значението на социалното измерение“. С други думи, дори и изпразнените от съдържание упоменавания на въздействието на споразумението върху работните места, работниците и условията на труд в този случай са пропуснати. Истината е, че и в този случай отсъствието на ограничения, което беше поискано по отношение на доставчиците и предоставените услуги – за операции между страни, в рамките на всяка страна и дори извън пазарите на ЕС и Канада, както се предвижда в споразумението – и за ограничения на държавната намеса в авиокомпании, ще спомага за целта за отваряне на пътя към монополна концентрация в сектора…

(Обяснението на вот се съкращава в съответствие с член 170 от Правилника)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Целите на доклада са ясни: създаване на единен пазар за въздушен транспорт между ЕС и Канада, чиито обем през 2007 г. беше 9 милиона пътници. Докладчикът посочи, че споразумението е дори „по-амбициозно и по-конкретно от споразумението между ЕС и САЩ“, но признава също така, че „Въпреки че настоящото споразумение е по-амбициозно от това със САЩ по отношение на достъпа до пазара, то е по-малко експлицитно, когато става въпрос за признаване на значението на социалното измерение“.

С други думи, дори и изпразнените от съдържание упоменавания на въздействието на споразумението върху работните места, работниците и условията на труд в този случай бяха пропуснати. Дори отсъствието на ограничения, което беше поискано по отношение на доставчиците и предоставените услуги – за операции между страни, в рамките на всяка страна и дори извън пазарите на ЕС и Канада, както се предвижда в споразумението – и за ограничения на държавната намеса в авиокомпании, ще спомогне за целта за отваряне на пътя към монополна концентрация в сектора, което ще има отрицателни последици за работниците и пътниците, каквото и да се говори. Ето защо гласувахме „против“.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съгласен съм с документа, защото споразумението включва поетапно въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области, включително безопасност, сигурност, социални въпроси, интереси на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция. Всички авиокомпании от ЕС ще бъдат в състояние да изпълняват директни полети до Канада от всяко едно място в Европа. Споразумението премахва всички видове ограничения относно маршрутите, цените или броя полети на седмица между Канада и ЕС. Авиокомпаниите ще имат свободата да сключват търговски споразумения като споразумения за съвместно опериране на полети, които са от значение за авиокомпаниите, обслужващи голям брой дестинации и да определят своите тарифи в зависимост от закона за конкуренцията. Споразумението съдържа разпоредби за поетапното отваряне на пазара, свързано с предоставянето на по-големи свободи за извършване на инвестиции от двете страни. Амбициозният характер на настоящото споразумение следва да бъде енергично приветстван. То следва да бъде цел за другите преговори, които се провеждат понастоящем. Затова съм на мнение, че Парламентът следва да даде одобрението си за Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада. Всички тези въздухоплавателни споразумения са полезни и необходими за Европейския съюз, нашите авиокомпании и нашите граждани.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Аз приветствам споразумението, което може справедливо да бъде определено като най-амбициозното споразумение за въздушен транспорт между ЕС и голям световен партньор. То ще подобри значително както връзките между съответните пазари, така и между хората, и ще създаде нови възможности за сектора на въздухоплаването чрез постепенно либерализиране на правилата за чуждестранна собственост. По-специално, споразумението е по-амбициозно и по-конкретно от това между ЕС и САЩ по отношение на правата за въздушни превози, собствеността и контрола, дори след временното прилагане на протокола за изменение („втори етап“).

Според проучване на Комисията, едно отворено споразумение с Канада би генерирало до половин милион пътници допълнително през първата си година и след няколко години може да се очаква до 3,5 милиона пътници повече да се възползват от възможностите, които подобно споразумение би могло да предложи. Споразумението би могло да донесе ползи за потребителите в размер на поне 72 милиона евро чрез по-ниски цени на билетите и също така би довело до създаването на нови работни места.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Независимо от това, че между ЕС и Канада съществуват трайно установени икономически и политически връзки, преди настоящото споразумение въздухоплаването беше предмет на двустранни споразумения с редица от държавите-членки. Затова е необходимо да се преследва целта за установяване на открито авиационно пространство, което разчиства пътя за създаването на единен пазар за въздушен транспорт, в който инвестициите да могат да се движат свободно и авиокомпаниите на двете страни да бъдат в състояние да предоставят въздухоплавателни услуги без ограничения. На мнение сме, че съществуващите правни ограничения върху собствеността на канадските авиокомпании следва да бъдат премахнати и в същото време следва да бъдат установени нови права за въздушни превози и сътрудничество по набор въпроси – включително безопасност на пътниците, опазване на околната среда, управление на въздушното движение и сигурност. Затова определено можем да кажем, че приетото днес споразумение наистина е амбициозно. То ще доведе до решаващо подобряване на връзките между съответните пазари и ще създаде нови възможности за сектора. Обаче наистина препоръчваме засилени консултации и сътрудничество по деликатния въпрос на сигурността и призоваваме Комисията да държи Парламента в течение за всяко развитие на нещата и да наблюдава работата на новия съвместен комитет.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада е много важно за бъдещето на отношенията между двете страни. Затова след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент трябва да бъде изцяло информиран и да дава мнението си за работата, изпълнявана от съвместния комитет и от компетентните юридически лица. Споразуменията, които ще бъдат сключени, трябва да бъдат приети от Парламента, който следователно ще трябва да бъде държан в течение на всички преговори.

Споразумението следователно се явява важна крачка към недискриминационното отваряне на пазара за авиокомпаниите от ЕС и САЩ. Това отваряне на пазара може да допринесе за подобряване на услугите, предоставяни на пътниците. Това е най-амбициозното транспортно споразумение, подписвано някога между две страни.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Напълно съм съгласен с г-жа Silvia-Adriana Ţicău: това е най-амбициозното споразумение за въздушен транспорт между ЕС и голям световен партньор. То ще подобри значително както връзките между съответните пазари, така и между хората, и ще създаде нови възможности за сектора на въздухоплаването чрез постепенно либерализиране на правилата за чуждестранна собственост. По-специално, споразумението е по-амбициозно и по-конкретно от споразумението между ЕС и САЩ по отношение на правата за въздушни превози, собствеността и контрола.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна и Канада, от друга страна. Това е едно много амбициозно споразумение, което предвижда поетапно въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области, включително сигурност, социални въпроси, интереси на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция. Всички авиокомпании от ЕС ще бъдат в състояние да изпълняват директни полети до Канада от всяко летище в Европа. Споразумението премахва всички видове ограничения относно маршрутите, цените или броя полети на седмица между Канада и ЕС. Със задоволство гласувам „за“ споразумението, имайки предвид амбициозния му характер и възможностите, които открива, историческите връзки между Азорските острови и Канада, да станат още по-тесни.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада е едно от най-амбициозните споразумения за въздушен транспорт между ЕС и голям световен партньор. То предвижда поетапно въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области, включително безопасност, сигурност, социални въпроси, интереси на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция.

Споразумението ще подобри както връзките между съответните пазари, така и между хората, и ще създаде нови възможности за сектора на въздухоплаването чрез постепенно либерализиране на правилата за чуждестранна собственост. Според неотдавнашни проучвания едно отворено споразумение с Канада би генерирало до половин милион пътници допълнително през първата си година и след няколко години може да се очаква до 3,5 милиона пътници повече да се възползват от възможностите, които подобно споразумение би могло да предложи. Споразумението би могло да донесе ползи за потребителите в размер на поне 72 милиона евро чрез по-ниски цени на билетите и също така би довело до създаването на нови работни места. Поради описаните по-горе съображения гласувам в подкрепа на приемането на споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада, което ще позволи на европейските авиокомпании да изпълняват директни полети до Канада от всяко едно място в Европа създавайки, на първо място, нови възможности за европейските компании – по-конкретно благодарение на възможността за сключване на споразумения за съвместно опериране на полети и поетапната либерализация на правилата в областта на чуждестранните инвестиции – и, на второ място, съществени икономически изгоди както за потребителите, така и от гледна точка на създаването на работни места.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма – (CS) По мое мнение авиационното споразумение с Канада се явява търговски инструмент с основно значение, който ще донесе изгоди и на двете страни, но с оглед на дискриминацията на чешките граждани и позицията на членовете на Палатата на депутатите на Парламента на Чешката република, се въздържам от гласуване. Комисията по външни работи на Палатата на депутатите на Парламента на Чешката република спря разговорите по ратификацията на споразумението до по-късен момент, когато се стигне до безспорен напредък от Комисията в разговорите с Канада за слагане край на едностранното изискване за визи за чешките граждани. От близо две години съществува гражданство „на две скорости“ в ЕС, тъй като чешките граждани не могат да пътуват свободно до Канада, както могат останалите, докато канадците могат да пътуват свободно до Чешката република. Чешката република не може да отговори реципрочно поради общата визова политика на ЕС, но членът на Комисията не успява да защити тази политика.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Въздухоплавателните споразумения вече попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Преди това по подобни споразумения с Парламента само се провеждаха консултации.

Независимо от това, че между ЕС и Канада съществуват трайно установени икономически и политически връзки, преди настоящото споразумение въздухоплаването беше предмет на двустранни споразумения с 19 от държавите-членки на ЕС. Много от тези споразумения бяха ограничаващи и не предлагаха пълен достъп до съответните пазари. През ноември 2002 г. Съдът на Европейските общности постанови, че някои от разпоредбите в тези двустранни споразумения са несъвместими с правото на Общността.

Затова през октомври 2007 г. Съветът даде мандат на Комисията да договори всеобхватно споразумение за въздухоплаването, което да замени съществуващите двустранни споразумения. През тази година девет милиона души са пътували между ЕС и Канада. Началото на споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада беше сложено на 30 ноември 2008 г., като беше одобрено на срещата на високо равнище между ЕС и Канада на 6 май 2009 г. и подписано на 17 и 18 декември 2009 г. ЕС и Канада договориха също споразумение относно въздушната безопасност. Това е предмет на отделна препоръка (A7-0298/2010).

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Независимо от това, че между ЕС и Канада съществуват трайно установени икономически и политически връзки, до момента единствените съществуващи споразумения между ЕС и Канада във въздухоплаването бяха резултат от съчетание от двустранни споразумения между държави. Протоколът предвижда въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и сътрудничество в редица области, включително засилени гаранции за безопасността и сигурността. Аз подкрепям текста на споразумението, защото въвежда мерки, целящи постепенно отваряне на канадския въздушен пазар, позволяване на по-голяма инвестиционна свобода и за двете страни. За да може правилно да изпълни мандата, Канада трябва да промени законодателството си с цел да премахне съществуващите правни пречки за собствеността и контрола върху канадските авиокомпании и броя услуги, предоставяни от всяка авиокомпания.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) Споразумението, което може да бъде определено като най-амбициозното споразумение за въздушен транспорт, сключено от Европейския съюз, ще позволи на европейските авиокомпании да изпълняват директни полети до Канада от всяко летище в Европа, въвеждайки същевременно търговски механизми, като съвместно опериране на полети. Споразумението предвижда поетапно въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области, включително въпроси на сигурността, социални въпроси, защита на интересите на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция.

В документа приет на заседанието й днес комисията по транспорт и туризъм, на която съм заместник-член, призовава Европейската комисия да осигури Парламентът да бъде системно информиран и консултиран по отношение на дейностите на създадения съвместен комитет, за да може да наблюдава различните етапи на отваряне на пазара. Гласувах в подкрепа на препоръката и въпросното споразумение би следвало да служи за пример за другите преговори, които се провеждат понастоящем.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Споразумението служи за образец на настоящите и бъдещите преговори с други държави. То ще премахне всички видове ограничения относно маршрутите, цените или броя полети на седмица между страните по споразумението. Според прогнозите възможните икономии в резултат на по-ниските цени на билетите ще възлязат на 72 милиона евро, от което потребителите ще спечелят пряко. Споразумението ще има и други косвени ползи за нашите граждани вследствие на създаването на нови работни места. Затова гласувах в подкрепа на споразумението.

Доклад: Dominique Riquet (A7-0044/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувам „за“ доклада, защото продължаването на съществуващите двустранни въздухоплавателни споразумения с Виетнам не би било в съответствие с европейското право и предвид предполагаемите възможности, които тази по-голяма откритост би могла да създаде.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) До този момент двустранните споразумения за въздушен транспорт сключени между държавите-членки на ЕС и трети държави имаха потенциал за дискриминация на някои превозвачи от Европейския съюз. Затова новото споразумение съдържа клауза за определяне на ЕС, която обхваща всички превозвачи от Европейския съюз и ще замести традиционните клаузи за определяне, които се отнасяха до въздушните превозвачи от отделните държави-членки. Като прави това, споразумението има за цел да предотврати дискриминацията сред превозвачите от Европейския съюз и да премахне антиконкурентните практики. Затова гласувах в подкрепа на споразумението, което ще позволи на всички превозвачи от Европейския съюз да изпълняват полети между всяка държава-членки и Виетнам.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Съгласен съм със сключването на споразумението. Целта му е да осигури на всички въздушни превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до трасетата между Европейския съюз и Виетнам. Споразумението осигурява също разпоредбите за безопасност в двустранните споразумения да са приложими спрямо ситуации, при които регулаторният контрол по отношение на даден въздушен превозвач се упражнява от държава-членка, различна от държавата-членка, определила въздушния превозвач. Освен това намирам за много важно, че споразумението забранява антиконкурентните практики.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Съдът на ЕС постанови, че всички двустранни споразумения, подписани преди настоящия момент, са в нарушение на правото на ЕС. Затова се наложи да бъдат променени три члена с цел да не се допусне дискриминация между авиокомпаниите и да се забранят потенциално антиконкурентните действия, както и да се осигури приложимост на клаузите за безопасност, когато държава-членка контролира транспорт, определен от друга държава-членка.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми председател, уважаеми колеги, моето обяснение на вот касае споразумението между Европейския съюз и Виетнам по отношение на въздушния превоз. Аз гласувах за това споразумение, защото установих, че договореното от Комисията споразумение заменя в правилната посока някои разпоредби в съществуващите 17 двустранни споразумения за услуги за въздушен превоз, сключени между държавите-членки на ЕС и Виетнам. Както знаем според правилника Парламента не може да внася промени, но аз смятам, че Комисията е договорила необходимото и подкрепям това споразумение.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Съветът изиска от Комисията да се постарае да осигури замяна на някои разпоредби в споразуменията относно въздухоплавателните услуги, след като Съдът на ЕС установи, че те не отговарят на правото на Съюза.

Въпросните изменения предвиждат предоставяне на всички европейски авиокомпании на достъп до маршрутите между Европейския съюз и Виетнам и забраняват антиконкурентните практики. Тези изменения осигуряват спазване на принципа на свобода на установяване и имат за цел да осигурят еднакво третиране в приемаща държава-членка с това, което се предоставя на местните лица в тази държава-членка.

Бих искал да видя контактите и обмените между Европейския съюз и Виетнам да спечелят от взаимните изгоди, осигурени на авиокомпаниите и те да доведат до това народите им да се опознаят по-добре.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на проекта на Решение на Съвета за сключването на Споразумението между Европейския съюз и правителството на Социалистическа република Виетнам относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Преди международните отношения в областта на авиацията между държавите-членки и трети страни се регламентираха чрез приемане на двустранни споразумения. Обаче със свое решение от 2002 г. Съдът на Европейския съюз счете това положение за незаконно, тъй като е в нарушение на член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Затова Комисията пристъпи към процес на преговори с цел да замени 17-те двустранни споразумения относно въздухоплавателните услуги, които са в сила между държавите-членки и Виетнам. Процесът, който вече приключи, имаше за цел да се осигури за всички въздушни превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до маршрутите между Европейския съюз и Виетнам, да се изиска спазване на стандартите по безопасността и да не се допускат антиконкурентни практики.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Споразумението, както и другите, обслужва целите на либерализацията в сектора на въздухоплавателните услуги с оправданието, както и в други случаи, че с решението си от 2002 г. Съдът на Европейския съюз е намерил действащите двустранни споразумения в нарушение на правото на Съюза. Както и в други достойни за съжаление случаи, при тълкуването на правото на Съюза като че ли отново се дава предимство на свободата на конкуренцията пред всички други социални и икономически съображения.

Тук изказваме същите резерви, каквито имаме и за другите споразумения, техния обхват и възможните последици, които биха могли да имат. В сегашния контекст, в който се развива дейността на гражданската авиация, създаването на равни условия за различните европейски компании би могло да допринесе за улесняване на вече протичащия процес на монополистична концентрация в сектора с всичките отрицателни последици, които това би могло да има за работниците в авиокомпаниите и за пътниците. За да може пазарът да господства в този сектор, способността на държавите-членки да защитават националните си превозвачи се налага да бъде ограничена.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Пред нас е споразумение, което обслужва целите на либерализацията в сектора на въздухоплавателните услуги с оправданието, както и в други случаи, че с решението си от 2002 г. Съдът на Европейския съюз е намерил действащите двустранни споразумения в нарушение на правото на Съюза. Както и в други достойни за съжаление случаи, при тълкуването на правото на Съюза като че ли отново се дава предимство на свободата на конкуренцията пред всички други социални и икономически съображения, дори и когато има двустранни споразумения между държавите-членки.

Затова изказваме същите резерви, каквито имаме и за другите споразумения, техния обхват и възможните им последици. В сегашния контекст, в който се развива дейността на гражданската авиация, създаването на равни условия за различните европейски компании би могло да допринесе за улесняване на процеса на монополистична концентрация в сектора, който вече протича, с всичките отрицателни последици, които това би могло да има за работниците в авиокомпаниите и за пътниците. Способността на държавите-членки да защитават националните си превозвачи не следва да бъде намалявана.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. − (IT) Новите компетенции, придобити от Европейския съюз, включват също споразуменията за въздушен транспорт. Въпросното споразумение с Виетнам определя процедурите за прилагане на редица разпоредби, по-конкретно от гледна точка на сигурността. Препоръката е ясна и аз я подкрепям.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съгласен съм с доклада, защото отношенията в международната авиация между държавите-членки и трети страни традиционно са се ръководели от двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги. Колкото до двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки на ЕС и Виетнам се радвам, че целта е да се осигури за всички въздушни превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до маршрутите между Европейския съюз и Виетнам; разпоредбите за безопасност в двустранните споразумения са приложими спрямо ситуации, при които регулаторният контрол по отношение на даден въздушен превозвач се упражнява от държава-членка, различна от държавата-членка, определила въздушния превозвач; и антиконкурентните практики са забранени. Всички тези въздухоплавателни споразумения са полезни и необходими за Европейския съюз, нашите авиокомпании и нашите граждани.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Международните авиационни връзки между държавите-членки и трети държави традиционно се регулират от двустранни споразумения за услуги за въздушен превоз. Съдът на ЕС постанови през 2002 г., че традиционните клаузи за определяне в двустранните споразумения за услуги за въздушен превоз между държавите-членки нарушават правото на ЕС. Те позволяват на трета държава да отхвърли, оттегли или прекрати временно разрешенията или лицензите на даден въздушен превозвач, който е определен от държава-членка, но всъщност не е притежаван и ефективно контролиран от тази държава-членка или нейните граждани. Смята се, че това представлява дискриминация спрямо превозвачите от ЕС, установени на територията на дадена държава-членка, но притежавани и контролирани от граждани на други държави-членки. Това противоречи на член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гарантира на гражданите на държавите-членки, упражнили своята свобода на установяване, същото третиране в приемащата държава-членка както това, което се предоставя на гражданите на тази държава-членка. Също така има и други въпроси като конкуренцията, при които спазването на правото на ЕС следва да се гарантира чрез изменяне или допълване на съществуващите разпоредби на двустранните споразумения за услуги за въздушен превоз между държавите-членки и трети държави. Ето защо Комисията договори споразумението.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Двустранните споразумения относно международния въздушен транспорт, сключени от Европейския съюз с трети държави, сега се нуждаят от коренно преразглеждане. Съдът на ЕС постанови, че традиционните клаузи за определяне в тези споразумения са напълно несъвместими с правото на ЕС, защото нарушават свободата на установяване на компаниите от чужбина и не им гарантират същото третиране, което приемащата държава-членка предоставя на своите собствени компании. Затова приветстваме сключването на споразумението, предложено от Комисията, което има за цел да даде на всички превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до маршрутите до и от Виетнам, избягвайки в същото време антиконкурентни практики. Клаузите за евентуален данък върху горивото за въздухоплавателни услуги би следвало да бъдат премахнати и би било желателно традиционните клаузи за определяне, упоменаващи въздушни превозвачи от трети страни, да бъдат заменени с клауза за определяне на ЕС, упоменаваща въздушните превозвачи от ЕС. Като са направи това към двустранните споразумения ще бъде добавен допълнителен балансиращ фактор. Накрая, би било оправдано да се установяват все по-строги мерки за безопасност особено в ситуации, при които регулаторният контрол по отношение на даден въздушен превозвач се упражнява от държава-членка, различна от държавата-членка, определила въздушния превозвач.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Споразумението ЕС-Виетнам е много важно за бъдещето на отношенията между двете страни. Затова след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент трябва да бъде изцяло информиран и да даде мнението си за работата, изпълнявана от съвместния комитет, както и от компетентните юридически лица. Споразуменията, които ще бъдат сключени, трябва да бъдат приети от Парламента, който следователно ще трябва да бъде държан в течение на всички преговори. Споразумението следователно се явява важна крачка към недискриминационното отваряне на пазара за авиокомпаниите от ЕС и Виетнам. Това отваряне на пазара може да допринесе за подобряване на услугите, предоставяни на пътниците.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Двустранните споразумения относно въздухоплавателните услуги между Европейския съюз и трети страни съдържат клаузи, които бяха счетени, че нарушават правото на ЕС, тъй като не гарантират равно третиране извън ЕС за различните въздушни превозвачи и ето защо е необходимо конкретно споразумение, което защитава пътниците и авиокомпаниите. Аз гласувах в подкрепа на споразумението, именно за да се гарантира, че всички европейски въздушни превозвачи ще могат при равни условия да използват виетнамските маршрути, без да поемат риск да бъдат забранени. Освен това обхватът на споразумението има за цел по-голяма безопасност на полетите и пътниците. Всъщност, ако поради една или друга причина не можем да имаме същите стандарти, каквито сме въвели в рамките на Съюза, би било оправдано да бъдат установени някои точки и правила от първостепенна важност.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) След решението от 2002 г. на Съда на Европейския съюз постановяващо, че традиционните клаузи за определяне, включени в двустранните споразумения относно въздухоплавателните услуги, подписани от държавите-членки, са в противоречие с правото на ЕС, се наложи да бъде договорено споразумение, целящо замяна на някои разпоредби в съществуващите 17 двустранни споразумения за услуги за въздушен превоз, сключени между държавите-членки на ЕС и Виетнам.

Въпросната клауза беше в нарушение на член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гарантира на гражданите на държавите-членки, упражнили своята свобода на установяване, същото третиране в приемащата държава-членка както това, което се предоставя на гражданите на тази държава-членка. Така, за да се избегне дискриминация между въздушните превозвачи от ЕС, традиционните клаузи за определяне, които се отнасят до въздушните превозвачи на държавата-членка, страна по двустранното споразумение, се заменят с клауза за определяне на ЕС, която се отнася до всички превозвачи от ЕС. Целта на това е, да се осигури за всички въздушни превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до маршрутите между Европейския съюз и Виетнам.

В светлината на всичко гореизложено гласувах в подкрепа на доклада, който също получи положително становище от комисията по транспорт и туризъм.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Виетнам, целящо замяна на някои разпоредби в съществуващите 17 двустранни споразумения за услуги за въздушен превоз, сключени от тази страна и държавите-членки, гарантиращо на въздушните превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до маршрутите между Европейския съюз и Виетнам, в съответствие с постановеното от Съда на ЕС през 2002 г., както и за изпълнение на правото на Общността в областта на конкуренцията.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Международните авиационни връзки между държавите-членки и трети държави традиционно се регулират от двустранни споразумения за услуги за въздушен превоз. Съдът на ЕС постанови през 2002 г., че традиционните клаузи за определяне в двустранните споразумения за услуги за въздушен превоз между държавите-членки нарушават правото на ЕС. Те позволяват на трета държава да отхвърли, оттегли или прекрати временно разрешенията или лицензите на даден въздушен превозвач, който е определен от държава-членка, но всъщност не е притежаван и ефективно контролиран от тази държава-членка или нейните граждани.

Смята се, че това представлява дискриминация спрямо превозвачите от ЕС, установени на територията на дадена държава-членка, но притежавани и контролирани от граждани на други държави-членки, в противоречие с член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гарантира на гражданите на държавите-членки, упражнили своята свобода на установяване, същото третиране в приемащата държава-членка както това, което се предоставя на гражданите на тази държава-членка.

Също така има и други въпроси като конкуренцията, при които спазването на правото на ЕС следва да се гарантира чрез изменение или допълване на съществуващите разпоредби на двустранните споразумения за услуги за въздушен превоз между държавите-членки и трети държави.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Мисля, че окончателният текст гласуван днес е радващ, защото позволява на всички превозвачи от Европейския съюз да имат достъп до маршрутите между ЕС и Виетнам, избягвайки дискриминация между различните въздушни превозвачи. Освен това са постигнати гаранции относно сигурността и конкуренцията, които са от ключова важност за подобряване на въздухоплавателните услуги по този маршрут, което ще бъде от полза и за операторите, и за пътниците. Постоянният икономически растеж на тази страна, който благодарение на гъвкавостта на предприемаческата й тъкан, съумя да се справи с международната криза по-добре от много други, я прави предпочитан партньор за ЕС и днешното гласуване може само да подпомогне тази важна линия на развитие.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията договори споразумение между ЕС и Република Виетнам, което заменя 17-те действащи двустранни споразумения относно въздухоплавателните услуги между тази страна и държавите-членки. Въпросното споразумение не съдържа обичайната клауза за данъчно облагане на горивото в ЕС при полети, провеждани от оператори от трети страни. Обаче споразумението предлага значителни изгоди за ЕС и моят вот е в подкрепа на препоръката на Парламента.

Затова бих искал да подчертая клаузата за определяне, включена в споразумението, целяща да се осигури за всички въздушни превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до маршрутите между Европейския съюз и Виетнам, но също и разпоредбите, свързани със сигурността и спазването на правилата по конкуренцията.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Споразумението приведе клаузите за определяне от предишните двустранни споразумения относно въздухоплавателните услуги в съответствие с правото на ЕС съгласно решението на Съда на ЕС от 2002 г. Аз гласувах в подкрепа на сключването на споразумението.

Доклад: Dominique Baudis (A7-0042/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като е необходимо преговорите с този регион в областта на търговията да бъдат доведени докрай и считам, че е налице положително развитие предвид факта, че в настоящия документ се разглеждат области като енергетика, промишленост и суровини, и преди всичко научноизследователска дейност, иновации и образование.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад и бих искала да призова ЕС и Съвета за Сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) да засилят сътрудничеството си, особено в областта на търговията, тъй като преговорите по споразумение за свободна търговия между ЕС и ССПЗ бяха започнати преди 20 години и все още не са приключени. Освен че от стратегическа гледна точка са един много важен регион за ЕС и Запада като цяло, държавите от ССПЗ са и важни търговски партньори. Търговията ни с този регион е в постоянен възход и през 2009 г. възлезе на 79,7 милиарда евро. Ние също така имаме положителен търговски баланс с държавите-членки на ССПЗ, като изнасяме стоки на стойност 57,8 милиарда евро, а вносът ни възлиза на 21,8 милиарда евро. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да обръща по-голямо внимание на този важен регион и да открие още дипломатически мисии на ЕС в държавите-членки на ССПЗ. По този начин ще сме в състояние да увеличим популярността и авторитета на ЕС и ще имаме повече влияние в тази част на света. Ангажираността на ЕС сега е необходима повече от всякога с оглед на вълненията и безредиците в региона.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз и Съветът за сътрудничество в Персийския залив водят преговори по споразумение за свободна търговия от 20 години. И двете страни ще имат изгода от едни по-задълбочени отношения, особено поради наличието на многобройни възможности за сътрудничество в областите на образованието, научните изследвания и възобновяемите енергийни източници. В самите държави от ССПЗ от няколко години тече нов процес на политическа и социална модернизация, който трябва да бъде подкрепен и насърчен. Мисля, че имаме нужда от непрекъснат диалог между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, за да постигнем напредък в насърчаването на правата на човека и основните свободи, а така също и на правата на малцинствата, както и за да отбележим напредък в борбата срещу всяка форма на дискриминация, включително основана на пол или религия. Това е причината, поради която гласувах в подкрепа на този доклад.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Вече от 20 години Европейският съюз и Съветът за сътрудничество в Персийския залив се опитват да договорят споразумение за свободна търговия. Преговорите все още продължават. През тези 20 години настъпиха много промени. Държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Залива се превърнаха в център на икономическа сила и влияние в региона на Близкия изток и Северна Африка. Те също така са основни инвеститори в съседните на Европейския съюз държави от Южното Средиземноморие. Съвсем логично потенциалът за сътрудничество между Европейския съюз и държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Залива надхвърля областта на търговията и обхваща и сфери като науката и образованието. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива, с който се отправя призив към Европейския парламент за изготвяне на една по-амбициозна политика по отношение на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад. Европейският съюз и Съветът за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) от 20 години водят преговори за споразумение за свободна търговия. Това са най-продължителните и същевременно незавършили до този момент търговски преговори, които е водил ЕС. През този период положението в региона претърпя дълбоки промени. За две десетилетия държавите-членки на ССПЗ се превърнаха в основната икономическа сила в Близкия изток и Северна Африка, а този нов, бързо развиващ се регион като цяло вече оказва значително влияние върху развитието на световната икономика. Съгласен съм с предложенията, направени в доклада, че е необходимо бързо да се сключи споразумение за свободна търговия с региона, тъй като той е важен за ЕС. Потенциалът за сътрудничество между ЕС и региона на Залива обхваща не само областта на търговията, но и други споделени интереси, свързани с международната сигурност, борбата с тероризма, дипломатическото посредничество в горещи точки в Близкия изток, управлението на регионална кризи, междукултурния диалог и глобалното икономическо управление.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. – Уважаеми председател, уважаеми колеги, този доклад по собствена инициатива цели отправянето на призив от страна на Европейския парламент за формулирането на една по-амбициозна политика на Съюза по отношение на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и на неговите държави-членки. Аз гласувах за този доклад, защото смятам, че това е посоката, която трябва да изберем. Още повече, че Съветът за сътрудничество в Персийския залив наскоро обяви, че вече не признава за легитимен режима на Муамар Кадафи. Тази негова политика ни радва и окуражава. Съветът осъди престъпленията срещу цивилното население, извършвани от режима на Кадафи, и призова за незабавна намеса на Лигата на арабските държави и на Съвета за сигурност на ООН. Започналият отпреди тридесет години процес на интеграция от страна на шестте държави-членки на този Съвет продължава да бъде към настоящия момент единственият опит в арабския свят. Ние сме длъжни да ги подкрепяме.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Сега е по-важно от всякога Европейският съюз да има споразумение за свободна търговия с държавите от Залива. Историята на тези преговори е лоша, що се отнася до тяхната продължителност. От започването им преди 20 години ситуацията очевидно се промени няколко пъти. Геополитическата атмосфера, свързвана с региона на Залива, вече е различна и това води до глобални и регионални последствия. Сега си имаме работа с либерализацията и диверсификацията на икономиките на тези държави. Понастоящем държавите от Залива са много повече от обикновени търговски партньори, тъй като оказват непрекъснато увеличаващо се влияние върху финансовия сектор и дипломацията, да не споменаваме и други области. Всъщност влиянието им ще продължи да нараства. Това създава нови перспективи за Европейския съюз, който си дава сметка, че сътрудничеството между двата региона надхвърля рамките на търговията. Ние имаме споделени интереси в областите на международната сигурност, борбата срещу тероризма, дипломатическото посредничество в зоните на напрежение в Близкия изток, управлението на регионални кризи, междукултурния диалог и глобалното икономическо управление. В сравнение с новите играчи в региона на Залива Европейският съюз има определени преимущества, от които може да се възползва, при положение че се прояви политическа воля на най-високо равнище.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад относно търговските, икономически и финансови отношения между ЕС и държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), а именно, Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар и Оман. Съгласна съм с разпоредбите в текста относно отношенията между ЕС и арабските държави в региона на Залива, особено що се отнася до постигането на стратегическо съгласие в областите на енергетиката, науката и образованието. Важно е също така да се сключи споразумение за свободна търговия.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че е в интерес както на ЕС, така и на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) да установят по-тесни връзки на всички равнища – политически, културни, търговски или финансови.

Във връзка с темата на настоящия доклад, за който аз съм докладчик по становището на комисията по международна търговия, бих искал да изтъкна три предложения, за които настоявах от самото начало и които бяха горещо приветствани от останалите колеги: 1) засилване на дипломатическото присъствие в региона чрез създаване на делегация на ЕС във всяка една държава-членка на ЕС посредством Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); 2) провеждане на редовни срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на ЕС и ССПЗ; и накрая, 3) покана към върховния представител/заместник-председателя на Комисията и члена на ЕК, отговарящ за търговията, да обмислят алтернативни подходи към бъдещите търговски отношения с държавите от ССПЗ под формата на двустранни споразумения между ЕС и тези държави, които вече се чувстват подготвени да поемат допълнителни ангажименти към ЕС.

Макар последното предложение да представлява нов подход на ЕС спрямо отношенията с трети страни, аз считам, че нито ЕС, нито която и да е държава от ССПЗ, желаеща да установи по-тесни отношения във всички области, не могат да останат заложници на тези държави от ССПЗ, които все още не се чувстват готови за тази стъпка.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като в него се привеждат доводи, че потенциалът за сътрудничество между ЕС и региона на Персийския залив надхвърля чисто търговската област. Добрите отношения между тези два регионални блока могат да дадат важен принос за защитата на общите интереси, като например международната сигурност, борбата с тероризма и глобалното икономическо управление.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашните вълнения и социалните, политическите и военните безредици в различни страни с преобладаващо мюсюлманско население засилват необходимостта ЕС да изготви стратегия за региона на Залива и да установи контакти и трайни партньорски отношения с водещата многостранна институция в този регион, а именно, Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ). Налице са очевидни въпроси, отнасящи се до сигурността, икономиката и финансите, които свързват двете страни, така че ЕС следва да увеличи усилията си и да канализира ресурсите си, за да повиши осведомеността на населението в тези страни за Съюза, както и да работи за завършване на проекта на търговското споразумение, което според мен може не само да засили търговията, но и да допринесе за установяването на по-добри връзки между съответните страни.

Надявам се, че реформите, предприети в някои от тези държави, ще бъдат консолидирани и че Европа ще има положителен принос за този процес.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за резолюция на Парламента се отнася до отношенията между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) с оглед на установяване на стратегическо партньорство с участието на държавите-членки на двете организации. Въпреки безредиците в някои арабски страни, за които научаваме в последно време, държавите от Залива имат огромен икономически потенциал и представляват отлична възможност за сътрудничество с ЕС. Налице е отлична възможност за сътрудничество в областта на търговията не само защото тези страни са производители на петрол –запасите от който се изчерпват – но преди всичко защото започват да инвестират в алтернативни източници на енергия, а Европа е известна с експертните си познания и опит в тази област. Ето защо съм доволен от одобряването на този доклад и се надявам, че скоро ще сме в състояние да приемем и споразумение, което ще засили партньорските отношения на ЕС с ислямската общност.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Има достатъчно основания за безпокойство и райони на нестабилност, които правят регионалната геополитическа обстановка крайно сложна: положението в Палестина, войната в Ирак, ситуацията в Иран, неотдавнашните народни бунтове в редица страни, например в Йемен, и положението в Дарфур. Изправен пред тази ситуация, ЕС досега използваше двойни стандарти в отношенията си с държавите от този регион, което пречеше на разрешаването на конфликти, на воденето на преговори и на мирния процес. Нещо повече, ЕС често се намесва във въстания, без да се съобразява с независимото законодателство на държавите в региона.

В този контекст настоящият доклад се основава на започналите преди 20 години преговори за постигане на споразумение за свободна търговия между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) – най-дълго продължилите търговски преговори, инициирани от ЕС, които продължават и до ден днешен. Това само по себе си е достатъчна причина за нас да не подкрепим доклада. Някои от устните предложения за изменения обаче, внесени по време на гласуването, го правят още по-неприемлив, особено по отношение на позицията на Съвета за сигурност на ООН относно установяването на забранена за полети зона над Либия, с което, както знаем, се прикрива войната, която се води срещу тази страна.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Наясно сме, че геополитическото положение в района на Залива е много сложно и е свързано с деликатни и сериозни въпроси, отнасящи се до сигурността и мира. От тях си струва да отбележим, освен последните събития в Северна Африка, също мирния процес в Близкия изток, войната в Ирак, народните бунтове в Йемен и неотдавнашните събития в Дарфур.

Същевременно в доклада се посочва, че „държавите от Залива“ притежават една трета от всички суверенни фондове в света и че тези фондове са допринесли за спасяването на световната и европейската финансова система. Това е контекстът на започналите преди 20 години преговори за постигане на споразумение за свободна търговия между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) – най-дълго продължилите и все още незавършени търговски преговори, които ЕС е предприемал.

Факт е, че ЕС се намесва и използва двойни стандарти по отношение на суверенните права на народите от този регион, с което възпрепятства преговорите и дори мирния процес. Нещо повече, резолюцията, приета от Парламента, включва нови предложения, които не подпомагат мирния процес в региона...

(Обяснението на вота се съкращава в съответствие с член 170 от Правилника за дейността)

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Като гласувам в подкрепа на този доклад, аз давам подкрепата си за демонстрациите за демокрация и права на човека в Бахрейн и осъждам бруталния отговор на правителството на тази страна. Понастоящем държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), Иран, Ирак, Йемен, Оман, Обединените арабски емирства, Катар, Саудитска арабия и Кувейт, представляват шестият по-големина експортен пазар за ЕС, а ЕС е основният търговски партньор на ССПЗ. Независимо от тези интензивни търговски отношения остават още възможности за задълбочаването им, а така също и за диверсификацията на търговията между двете страни предвид големината на пазара на ЕС и усилията от страна на държавите-членки на ССПЗ да диверсифицират износа си. Едно споразумение за свободна търговия освен това ще предостави нови възможности за техническо сътрудничество и съдействие и затова сключването на Споразумението за свободна търговия между ЕС и ССПЗ ще допринесе за установяването на по-тесни връзки и по-нататъшна диверсификация. В настоящия документ ЕС отново отхвърля смъртното наказание и призовава за забраняването му в световен мащаб; осъжда запазването на смъртното наказание във всички държави-членки на ССПЗ и поради тази причина ги призовава да обявят мораториум върху всички екзекуции; специално призовава държавите, в които се практикуват екзекуции и наказания, включващи методи като обезглавяване, убийство с камъни, разпъване на кръст, бой с камшик или ампутация, да преустановят тези практики.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Бих искала да изтъкна подкрепата си за устните предложения за изменения, направени от докладчика, г-н Baudis, за да се актуализира този документ в светлината на най-новите събития.

Важно е да се отправи призив към всички държави-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да признаят настоящото народно движение за демократични реформи в рамките на целия регион, като същевременно се призоват нововъзникващите организации на гражданското общество да насърчават процеса на автентичен мирен и демократичен преход в своите страни.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) По различни причини регионът на Персийския залив е от стратегическо значение за Европейския съюз, особено по отношение на енергийните доставки. Европейският съюз желае да установи по-тясно сътрудничество със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) – организация, съставена от шестте най-богати нации в региона – като сключването на споразумение за свободна търговия представлява ключов компонент на този процес. Гласувах в подкрепа на разглеждания доклад, който подготвя почвата за бъдещото сътрудничество между Съюза и ССПЗ. Предложението, направено от моя колега, г-н Baudis, което обхваща всички въпроси, свързани с подобно партньорство, например правата на малцинствените групи, правата на жените, свободата на съвестта и изразяването, но също така и подкрепата за израелско-палестинския мирен процес и областите на стратегическо партньорство, като изследователската дейност, образованието и изкопаемите горива и възобновяемите енергийни източници, получи наистина широк консенсус сред политическите групи. Неотдавнашните събития в Бахрейн обаче дадоха основания за безпокойство относно това, дали докладът е достатъчно актуален. Добрата воля, проявена от всички страни, доведе до договарянето на няколко отлични устни предложения за компромисни изменения, с които докладът беше актуализиран и се гарантира, че продължилата няколко месеца тежка работа не е била напразно.

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. − (PL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Baudis. Изчерпателният доклад на г-н Baudis обхваща всички будещи интерес въпроси, които се отнасят до правата на човека, равнопоставеността на жените, свободата на печата и демократизацията. В доклада също така са взети под внимание неотдавнашните промени на политическата сцена в Бахрейн. Считам, че е абсолютно задължително да осъдим насилието, до което се прибягва в този конфликт. Едно стратегическо партньорство в много области, което се подчертава на множество места в доклада, следва да направи възможно избягването на кризите в отношенията между ЕС и този регион, и да засили енергийната сигурност на Европа. Държавите от Персийския залив са изключително важни играчи в мирния процес. Ето защо искам да изкажа задоволството си от приемането на доклада и да изразя надеждата си, че сътрудничеството между Европейския съюз и държавите от Персийския залив ще стане още по-продуктивно в много области.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад и специално приветствам устното изменение за добавяне на нов параграф 7а, който „призовава всички държави-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да признаят продължителното народно движение за демократична реформа в рамките на целия регион и призовава за пълното ангажиране с нововъзникващите групи на гражданското общество за насърчаване на истински мирен демократичен преход в рамките на собствените им държави, с партньори в региона и с пълното съдействие на Европейския съюз“.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) През 20-те години на търговски преговори между Европейския съюз и държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския зали (ССПЗ) контекстът на тези преговори претърпя дълбоки промени и отношенията между двете организации трябва да могат да достигнат до повратна точка.

Сключването на споразумение за свободна търговия продължава да бъде политически и търговски приоритет. Геополитическата среда на ССПЗ се характеризира с появата на поредица от предизвикателства за сигурността с глобални и регионални последствия, което означава, че е необходимо стартирането на процес на либерализация и диверсификация на базисната икономическа структура на тези държави. Тези държави следва да могат да продължат по пътя на сътрудничеството и мултилатерализма.

Следователно Европейският съюз има задачата да установи едно ново стратегическо партньорство, което е в състояние да подкрепя продължаващия процес на регионална интеграция. Освен това е желателно Европейската служба за външна дейност да открие нови дипломатически мисии в тези страни. Ето защо е добра идея Парламентът да насърчи провеждането на една по-амбициозна политика на ЕС по отношение на ССПЗ. Ние следва да сме способни да засилим отношенията си в областите на сътрудничество, например в сферата на научните изследвания и технологиите, като в същото време продължим да обсъждаме въпроси като закрилата на религиозните малцинства, правото на труд и правото на изразяване на мнение.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Преговорите между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) продължават вече две десетилетия в опит да се договори споразумение за свободна търговия. Това превръща тези преговори в продължилите най-дълго и все още незавършили търговски преговори, предприемани от ЕС.

В течение на тези 20 години контекстът на преговорите претърпя дълбоки промени. Държавите от ССПЗ имат значително финансово влияние чрез своите суверенни фондове, които през 2009 г. възлизаха на повече от 1 380 милиарда щатски долара, или с други думи, над 35 % от световния обем. Държавите-членки на ССПЗ се превърнаха в център на икономическо влияние в целия регион на Близкия изток и Северна Африка, като представляват над 40 % от националното богатство на тази зона и притежават 50 % от официалните й валутни резерви, което означава 1 070 милиарда щатски долара.

Предвид огромния финансов и икономически потенциал на тези държави ние трябва да се възползваме от настоящия контекст, ако искаме преговорите да приключат успешно.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Европейският съюз и Съветът за сътрудничество в Персийския залив водят преговори за споразумение за свободна търговия (ССТ) вече 20 години – най-дълго продължилите и все още незавършили търговски преговори, водени от ЕС. В доклада се изтъква, че постигането на ССТ остава приоритет. Същевременно докладът се занимава не само с търговските отношения, но включва и въпроси, свързани с енергетиката, промишлеността и суровините, научноизследователската и развойната дейност и иновациите, и образованието.

Аз се въздържах при гласуването, тъй като споразумението следва да бъде изготвено в контекста на един политически отговор на положението в региона на Залива. Следва да има отделен подход към всяка една страна. Да вземем например Иран. Би било грешка да включим режима на президента Ахмадинеджад в процеса на преговорите. Необходими са по-прецизни географски и икономически уточнения.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Дадох съгласието си за резолюцията относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, тъй като на региона на Залива днес се гледа като на бързо развиващ се световен икономически полюс, чиято геополитическа среда го превръща във фокус на предизвикателства, свързани със сигурността, с глобални и регионални последствия. Нещо повече, ССПЗ е шестият по-големина експортен пазар за ЕС, а понастоящем ЕС е основният търговски партньор на ССПЗ и затова е необходимо да развиваме и разнообразяваме взаимните връзки. Трябва да положим всички възможни усилия да гарантираме, че сътрудничеството ще обхване различни области на икономическата и промишлената дейност, като това включва усъвършенстване на процеса на икономическо развитие. Освен това едно по-здраво икономическо сътрудничество би предоставило възможности за укрепване на регионалната интеграция на ЕС и би създало повече възможности за ЕС да допринесе за засилване на стабилността в този стратегически важен регион. Трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че преговорите между тези два региона най-сетне ще бъдат доведени докрай и ще се сключи споразумение за свободна търговия, което да гарантира нови възможности за промишлено сътрудничество и подпомагане.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. − (LT) До самата поява на вълната на демокрацията в арабските държави Европейският парламент постоянно призоваваше държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да подобрят положението, що се отнася до демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи. Нашата група – групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, изтъкна специално нуждата от реформи в социалната политика и защитата на по-големите свободи на професионалните сдружения. Ние твърдо се противопоставихме на екзекуциите и потъпкването на правата на жените. Като гласувам „за“ представения доклад, изразявам подкрепата си за демонстрациите за демокрация и права на човека в Бахрейн и осъждам бруталната реакция на правителството на тази страна. Подкрепям призивите, отправени от докладчика, за споделяне с държавите от Залива на опита на държавите-членки на ЕС по отношение на внедряването на технологии за използване на възобновяеми енергийни източници. Вече се изказах в подкрепа и на ускоряването на преговорите за споразумение за свободна търговия между ЕС и държавите от Залива. Налице е очевиден потенциал за сътрудничество между тези два региона не само в областта на икономиката, но и по въпросите на международната сигурност, борбата с тероризма, дипломатическото посредничество в конфликти в Близкия изток, междукултурния диалог и глобалното икономическо управление.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Baudis относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) се отнася до преговорите за споразумение за свободна търговия между ЕС и страните от Залива. Струва ми се, че споразумение, което улеснява търговията и следователно засилва всички социалнополитически връзки и включва отново този регион в световния контекст, има фундаментално значение както за бъдещата стабилност на региона след войните през последните години и неотдавнашните събития, така и за търговията. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада, като се надявам на по-нататъшно засилване на взаимоотношенията, тъй като това ще бъде от взаимна полза включително и с оглед на новото глобално икономическо управление.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад по собствена инициатива, който представлява призив от страна на Европейския парламент за формулиране на една по-амбициозна политика за стратегическо партньорство между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) и неговите държави-членки.

Европейският съюз и ССПЗ се опитват да договорят споразумение за свободна търговия вече 20 години. Това са най-дълго продължилите и все още незавършили търговски преговори, водени досега от ЕС. Същевременно през тези 20 години контекстът на преговорите претърпя дълбоки промени. Всъщност потенциалът за сътрудничество между тези два региона надхвърля чисто търговската област. Двата блока имат общи интереси, сред които международната сигурност, борбата с тероризма, дипломатическото посредничество в районите на напрежение в Близкия изток, управлението на регионални кризи, междукултурния диалог и глобалното икономическо управление.

Гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива, тъй като считам, че призивът на Парламента за формулиране на по-амбициозна политика на ЕС по отношение на ССПЗ и неговите държави-членки е съвсем навременен. Надявам се, че и на най-високо равнище е налице политическата воля, която е необходима по този въпрос.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) се обсъжда вече около 20 години. През този период финансовата и геополитическа среда на ССПЗ се промени драматично: възникнаха предизвикателства, свързани със сигурността (например Ирак, Иран, Йемен, ислямския тероризъм и пиратството), а в региона се появиха нови играчи в областта на търговията.

В същото време държавите-членки на ССПЗ се превърнаха в икономически център на целия регион на Близкия изток и Северна Африка и понастоящем са основните инвеститори в съседния на ЕС район на южното Средиземноморие. Двата региона имат също така общи интереси по отношение на сигурността, борбата с тероризма, управлението на регионални кризи и глобалното икономическо управление. Ето защо днес Парламентът е призован да формулира една по-амбициозна политика на сътрудничество с държавите от ССПЗ. Европейският съюз може да се възползва от определени предимства, които има в сравнение с новите играчи в региона на Залива, преди всичко по отношение на образованието, научните изследвания, енергетиката и технологиите. Не можем да си позволим възможностите, предлагани от този конкретен исторически момент – когато се определя световното икономическо управление, а равновесието в отделните региони се преформатира – да отминат неоползотворени.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Регионът на Персийския залив е изключително важен за ЕС и следователно е от решаващо значение да се разработи стратегия, насочена към засилване на политическите, финансовите, икономическите и културните връзки със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ). С оглед на това сключването на споразумение за свободна търговия между ЕС и ССПЗ е приоритет. Потенциалът на това сътрудничество обхваща и други области, например образование, енергетика, научни изследвания.

Ето защо подкрепям призива, отправен днес от Парламента, за формулиране на една по-амбициозна политика на ЕС по отношение на ССПЗ и неговите държави-членки и изразявам надеждата си, че засилването на диалога между ЕС и ССПЗ ще подпомогне да се насърчи и консолидира напредъкът по спазването на принципите на демокрацията и основните права.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Сред причините текстът на доклада да бъде подкрепен следва да се посочи приемането на изменение 7а (ново), в което се казва: „Призовава всички държави-членки на ССПЗ да признаят продължителното народно движение за демократична реформа в рамките на целия регион и призовава за пълното ангажиране с нововъзникващите групи на гражданското общество за насърчаване на истински мирен демократичен преход в рамките на собствените им държави, с партньори в региона и с пълното съдействие на Европейския съюз“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и региона на Залива е приоритет в интересите и на двете страни и ще изтъкне значението на взаимното им признаване. Присъствието на Европейския съюз в този регион засилва политиката в областта на търговията и допринася за предоставянето на населението на страните от Залива на една целева и ефективна информация за ЕС.

Сключването на въпросното споразумение прави възможно да се улесни засилването на видимостта на Съюза чрез следване на стратегия на откриване на нови европейски дипломатически мисии в държавите от Залива, което да насърчи политическия диалог и да направи усилията на Европа по-ефективни. Това важи и по отношение на енергийните нужди на ЕС, които понастоящем в голяма степен се задоволяват от изкопаемите горива, макар да е известно, че бъдещото търсене на петрол ще се повлияе от политиката по отношение на климата, която все повече се фокусира върху възобновяемите енергийни източници. Промените в социалното и политическото развитие на държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) през последните години съдействат за насърчаване на спазването на правата на човека и борбата срещу всички форми на дискриминация, включително тези, основавани на пол, сексуална ориентация или религия. Ето защо е необходимо да се изгради едно надеждно партньорство между ЕС и ССПЗ, което да подкрепи отворените пазари на стоки и премахването на нетарифните бариери.

  Charles Tannock (ECR), в писмена форма. − (EN) Делегацията на консерваторите от Обединеното кралство и групата „Европейски консерватори и реформисти“ гласува в подкрепа на доклада на г-н Baudis относно отношенията между ЕС и ССПЗ, който включва обширни устни предложения за изменения, внесени в пленарна зала от докладчика днес, тъй като е важно да се осъди всяко едно несъразмерно използване на сила от органите на властта в Бахрейн, особено предполагаемата стрелба срещу невъоръжени мирни демонстранти.

Допускаме, че протестиращите, повечето от които принадлежат към шиитската общност, също в някаква степен са прибегнали до неприемливо насилие и призоваваме всички страни към максимална въздържаност. Бахрейн е верен съюзник и база на флота на Съединените американски щати и ние приветстваме предложението за диалог, направено от престолонаследника на Бахрейн. Приемаме, че съгласно правилника на ССПЗ правителството на Бахрейн има право да поиска съдействие от Саудитска арабия и Кувейт за налагането на законността и реда, но в същото време чуждестранните сили в страната следва да спазват основните права на човека, включително правото на мирен протест. Надяваме се, че споразумението за свободна търговия между ЕС и ССПЗ може да бъде сключено в най-скоро време, тъй като икономическият растеж и създаването на работни места, особено сред неравнопоставената шиитска общност, ще допринесе за стабилизирането на тази островна държава и за намаляване на социалното напрежение.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих предложението за резолюция, с което изпращаме ясен сигнал до нашите партньори на Арабския полуостров. На фона на изключителното икономическо, социално и геополитическо напрежение беше от решаващо значение Парламентът да изрази отново желанието си за преразглеждане на нашите договорености за сътрудничество в светлината на събитията в арабския свят. Ние не предлагаме изоставяне на историческите връзки, а коригиране на отношенията ни, така че да отразяват реалностите по места и нуждите на народите, като спазването на ценностите, защитавани от Съюза, се превърне в предпоставка за развитието на икономическите и политическите връзки. Диалогът с гражданското общество също ще бъде от ключово значение и неизменна черта на всяко едно партньорство. Макар че трябва да приветстваме постигнатия напредък и реформите, все още предстои да бъде направено много, за да тръгнат тези страни уверено по пътя на демокрацията, спазването на правата на човека и гражданските свободи. Част от съдбата на Европа е свързана с Близкия изток. В съответствие със споразуменията за асоцииране, сключени между Съюза и тези държави, сега ние трябва да намерим един среден път, справедлив за всички страни, като балансираме между целите на икономическите и търговските отношения и насърчаването на основните ценности.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Гласувах в подкрепа на доклада относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Както подробно е обяснено в доклада, поради многобройните предимства и за двете договарящи се страни и след продължили 20 години преговори вече е време да направим едно целенасочено усилие за сключване на споразумение за свободна търговия. Преди всичко обаче аз подкрепям посочените в доклада основни моменти, върху които следва да се фокусират преговорите, които вземат под внимание последните развития в областта на изменението на климата и задълженията по отношение на правата на човека.

Доклад: Sharon Bowles (A7-0064/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям това назначаване, тъй като са извършени всички правни процедури, включително и строга оценка на автобиографията.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Изпълнителния съвет на Европейската централна банка се нуждае от нов член. Гласувах в подкрепа на назначаването на белгийския кандидат, г-н Praet, с оглед на признатия му авторитет и професионален опит в областта на паричните въпроси и банкирането.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Подкрепям благоприятния резултат от гласуването на Съвета относно назначаването на г-н Praet като член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка въз основа на положителна оценка на неговата автобиография и предоставените от него писмени отговори на въпросите от въпросника, раздаден на кандидатите за тази длъжност.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В ключов момент от живота на европейските институции, когато Европейската централна банка в частност е необходимо да изпълнява особено внимателна и интервенционистка роля в мониторинга на кризата на държавните дългове, стабилността на еврото и икономическото възстановяване, пожелавам на новоназначения г-н Praet успех в работата му и вярвам, че той ще изпълнява функциите, за които е бил назначен, с всеотдайност и компетентност.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съгласих се с този документ, тъй като с писмо от 18 февруари 2011 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Peter Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка за мандат от осем години, считано от 1 юни 2011 г. След това комисията по икономически и парични въпроси на Парламента пристъпи към оценяване на пълномощията на кандидата и при провеждането на тази оценка комисията получи автобиографията на кандидата, както и неговите отговори на изпратения му писмен въпросник. Впоследствие комисията проведе на 16 март 2011 г. изслушване с кандидата, продължило час и половина, по време на което той е направил встъпително изявление и след това е отговорил на въпросите, поставени от членовете на комисията. Пред Европейския съвет беше изказано положително становище по препоръката на Съвета за назначаването на Peter Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за този доклад, който въз основа на препоръката на комисията по икономически и парични въпроси, изказва пред Европейския съвет положително становище по препоръката на Съвета за назначаването на Peter Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) В европейските институции трябва да работят най-добрите. В този случай новоназначеният г-н Praet е с безупречна биография и беше одобрен с отличие по време на изслушването, извършено от комисията на Парламента по икономически и парични въпроси. Желая му много успехи през осемте години на неговия мандат.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Радвам се, че г-н Praet беше избран да стане член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Като експерт по финансова стабилност и надзор на финансовата инфраструктура и системите за плащания, и като член на Управителния съвет на Белгийската комисия за банков, финансов и застрахователен надзор (CBFA), г-н Praet е високо уважаван в икономическата и академичната сфера. Също така има богат опит, който вече може да се постави в услуга на Европейския съюз.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на назначаването на д-р Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като е показал, че е отличен кандидат. По време на изслушването на кандидатите, проведено в комисията по икономически и парични въпроси, д-р Praet се оказа най-добре информираният и компетентен кандидат с голяма преднина. През последните години Европейската централна банка показа, че е институция от съществено значение, която успя да овладее кризата и да предотврати причиняването на още по-големи щети. Всъщност от самото начало с краха на Лемън Брадърс ролята на ЕЦБ – независимо и отделно от националните правителства – помогна за това, изключително сериозните последици от кризата да не бъдат катастрофални. ЕЦБ е и остава опора в защита на паричния съюз и еврото. Поради тази причина е много важно членовете на изпълнителния комитет да разполагат с изключителни качества и опит.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно назначаването на г-н Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за мандат от осем години, който започва от 1 юни 2011 г. Всички данни, представени за този избор, и върху които се основава решението ми, показват, че критериите, посочени в рамките на член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, са изпълнени, и показват, че има нужда от това, ЕЦБ да бъде напълно независима в съответствие с член 130 от този договор, и поради тази причина приветствам назначаването на г-н Praet.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на това решение, съгласно което Парламентът дава съгласието си за препоръката на Съвета да назначи г-н Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Бих искал да му пожелая успех в изпълнението на задълженията, които са му възложени.

Предложение за резолюция (B7-0222/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям това назначаване, тъй като са извършени всички правни процедури, включително и строга оценка на автобиографията.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на Европейския банков орган, създаден на 1 януари 2011 г. съгласно Регламента на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г., е да се гарантира стабилността на финансовата система, прозрачност на финансовите продукти и пазари, и да се осигури защита за спестителите и инвеститорите. Европейският банков орган номинира Адам Фаркаш, икономист от Унгарската национална банка, за свой изпълнителен директор. Европейският парламент трябва да одобри избора, за да бъде валиден. Гласувах в подкрепа на назначаването на г-н Фаркаш.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям назначаването на г-н Фаркаш на длъжността изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) въз основа на отговорите, които е дал на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган (Европейски банков орган).

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ако един урок, който трябва да бъде научен от последната криза, това би било необходимостта от реформа на институционалната структура за надзор чрез създаване на европейски агенции и по този начин да се преформулира цялата концепция на макро- и микро- икономическия мониторинг. Европейският банков орган е резултатът от това.

След като доверието в банките понесе тежък удар от глобалната финансова криза, е важно пазарите, а и европейците като цяло, да започнат отново да се доверяват на солидността и устойчивостта на банковите институции и, по-специално, да възвърнат доверието си в надзорните органи. Ето защо ролята, която е запазена за този нов Европейски банков орган, е толкова важна за бъдещето.

Сега, когато Парламентът одобри назначаването на изпълнителния директор на органа, аз се надявам, че той ще има активен, благоразумен и успешен мандат.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съгласих се с този документ, тъй като по време на своето заседание, проведено на 17 март 2011 г., комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, подбран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), и беше решено, че Адам Фаркаш отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010), и беше одобрено назначаването на Адам Фаркаш за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган).

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за тази резолюция, която одобрява назначаването на Адам Фаркаш за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган).

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашната финансова криза показа основните слабости на финансовия надзор както в отделни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите за надзор имаха национална гледна точка и не се адаптираха към глобализацията, която беше възникнала в рамките на финансовата система, където различни финансови групи, осъществяват трансгранични операции със системните рискове, които това носи.

Вярвам, че създаването на Европейския банков орган е от съществено значение за постигане на ефективен модел за надзор. Въпреки това много други стъпки трябва да бъдат предприети за предотвратяване на повторна поява на наистина неморалните ситуации от близкото минало, които съсипаха икономики, акционери, вложители, данъкоплатци и доверието в системата.

Ето защо гласувам в подкрепа на избирането на г-н Фаркаш за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган и му пожелавам мандат от високо качество във всички отношения.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Като член на комисията по икономически и парични въпроси аз внимателно следях целия процес, който доведе до създаването на Европейския банков орган. Поради тази причина гласувах в подкрепа на назначаването на г-н Фаркаш за негов изпълнителен директор. Европейският банков орган трябва да бъде поставен в положение да може да започне изпълнението на задачите, възложени му от Парламента преди няколко месеца. Искрено се надявам, че органът разполага с човешките и икономическите ресурси, които са му необходими, за да се гарантира, че надзорната му роля се изпълнява сериозно и прецизно. По време на изслушването, проведено в комисията по икономически и парични въпроси, новият изпълнителен директор убеди мен и моите колеги в своята компетентност и професионализъм, както е видно от гласуването днес. Един допълнителен положителен фактор, който ще бъде от полза в процеса на европейската интеграция, е, че новият изпълнителен директор идва от държава-членка, която едва наскоро се присъедини към Европейския съюз.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно назначаването на г-н Фаркаш на поста Изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган). Г-н Фаркаш беше кандидатът, избран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), и беше изслушан в съответствие с установените процедури от комисията по икономически и парични въпроси. Всички данни, представени за този избор, и върху които се основава решението ми, показват, че критериите, посочени в рамките на член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, са изпълнени, и затова аз съм доволна от назначаването на г-н Фаркаш.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно тази резолюция Парламентът одобри назначаването на г-н Фаркаш за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган). Бих искал да му пожелая успех в изпълнението на задълженията, които са му възложени.

Предложение за резолюция (B7-0221/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям това назначаване, тъй като са извършени всички правни процедури, включително и строга оценка на автобиографията.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, който е създаден на 1 януари 2011 г. съгласно регламента на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г., е натоварен със задачите за насърчаване на сближаването на надзорните практики и за предоставяне на съвети на институциите на Съюза в областта на регулирането и надзора на застраховането, презастраховането и професионалното пенсионно осигуряване. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване избра испанеца Carlos Montalvo, който е работил като и.д. генерален секретар на предшественика на новия орган, за своя пръв изпълнителен директор. Европейският парламент трябва да одобри избора, за да бъде валиден. Гласувах в подкрепа на назначаването на г-н Montalvo.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям назначаването на г-н Montalvo за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) въз основа на избирането му от Съвета на надзорниците на Европейския банков орган.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Един от научените от кризата уроци беше необходимостта от създаване на независими европейски агенции за надзор на банките и застраховането на финансовите пазари. Тези агенции няма да заменят националните надзорни агенции, но ще работят заедно с тях, упражнявайки мандата си за предпазливост и анализ на системния риск, с цел да се предотврати това, нова криза с пропорциите на тази, пред която сме изправени в момента, още веднъж да удари европейските държави.

Сега, когато Парламентът одобри назначаването на изпълнителния директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), аз му пожелавам успех във важната роля, която той поема.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съгласих се с този документ, тъй като на своето заседание на 17 март 2011 г. комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, подбран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), и беше решено, че Carlos Montalvo отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010), и беше одобрено назначаването на Carlos Montalvo за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за тази резолюция, която одобрява назначаването на Carlos Montalvo за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашната финансова криза показа основните слабости на финансовия надзор както в отделни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите за надзор имаха национална гледна точка и не се адаптираха към глобализацията, която беше възникнала в рамките на финансовата система, където различни финансови групи осъществяват трансгранични операции със системните рискове, които това носи. Затова създаването на европейски орган за сектора на застраховането и професионалното пенсионно осигуряване е от съществено значение за постигане на ефективен модел за надзор, заедно с много други механизми за мониторинг, за които следва да се вземат решения и да се осъществяват като въпрос на истинската спешност. Ето защо гласувам в подкрепа на избирането на г-н Montalvo за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и му желая успех в изпълнението на мандата.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) След днешния положителен вот добавяме още една важна част към европейската надзорна структура, която Парламентът счита за толкова важно да бъде подкрепяна от началото на настоящия законодателен орган. По време на изслушването, проведено миналата седмица в комисията по икономически и парични въпроси, новият изпълнителен директор демонстрира своята компетентност и познания в този сектор и проблемите, с които той ще трябва да се справя. Освен това не мисля, че ще бъде проблем фактът, че първите две позиции на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване се заемат от хора, които са имали една и съща роля в предходната организация. Всъщност съм убеден, че новите правомощия, предоставени на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, ще гарантират, че неговите мениджъри ще бъдат в състояние да изпълняват задачите си колкото е възможно по-добре.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно назначаването на г-н Montalvo за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).

Г-н Montalvo беше кандидатът, подбран от Съвета на надзорниците на Европейския банков орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и беше изслушан в съответствие с установените процедури от Комисията по икономически и парични въпроси. Всички данни, представени за този избор, и върху които се основава решението ми, показват, че критериите, посочени в рамките на член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, са изпълнени, и затова аз съм доволна от назначаването на г-н Montalvo.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно настоящото предложение за резолюция Парламентът одобри назначаването на г-н Montalvo за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване). Бих искал да му пожелая успех в изпълнението на задълженията, които са му възложени.

Предложение за резолюция (B7-0200/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям това назначаване, тъй като са извършени всички правни процедури, включително и строга оценка на автобиографията.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският орган за ценни книжа и пазари, създаден на 1 януари 2011 г. с регламента на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г., има за цел да допринася за запазване на стабилността на финансовата система на Европейския съюз чрез запазване на целостта, прозрачността, ефективността и правилното функциониране на финансовите пазари, както и чрез засилване на защитата на инвеститорите. Европейският орган за ценни книжа и пазари назначи г-жа Ross, бивш немски икономист в Централната банка на Англия, за своя пръв изпълнителен директор. Европейският парламент трябва да гласува в подкрепа на тази номинация, за да може да влезе в сила. Що се отнася до мен, гласувах в подкрепа на номинацията на г-жа Рос.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като финансовите пазари бяха силно засегнати от кризата, има спешна нужда да се възстанови доверието. До голяма степен това ще зависи от ролята на надзорните органи, които ще трябва да изпълняват своите мандати компетентно и ефективно, така че да вдъхнат необходимото доверие на инвеститорите и дружествата.

Именно в този контекст беше създаден Европейският орган за ценни книжа и пазари, който, макар и да не претендира да заменя националните надзорни органи, ще има важна роля в новата европейска надзорна рамка. Ето защо е важно тази агенция да започне работа скоро.

Сега, когато Парламентът одобри назначаването на изпълнителния директор на органа, аз му желая успешен мандат.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съгласих се с този документ, тъй като на своето заседание на 17 март 2011 г. комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, подбран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), и беше решено, че Verena Ross отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010), и също така беше одобрено назначаването на Verena Ross за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари).

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах за тази резолюция, която одобрява назначаването на Verena Ross за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари).

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашната финансова криза показа основните слабости на финансовия надзор както в отделни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите за надзор имаха национална гледна точка и не се адаптираха към глобализацията, която беше възникнала в рамките на финансовата система, където различни финансови групи осъществяват трансгранични операции със системните рискове, които това носи.

Създаването на европейски орган за финансовите пазари е от съществено значение за постигане на ефективен модел за надзор. Въпреки това много други стъпки трябва да бъдат предприети за предотвратяване на повторна поява на наистина неморалните ситуации от близкото минало, които съсипаха икономики, акционери, вложители, данъкоплатци и доверието в системата.

Ето защо гласувам в подкрепа на избирането на г-жа Ross за изпълнителен директор на Европейския орган за ценни книжа и пазари и й пожелавам мандат от високо качество във всички отношения.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на назначаването на г-жа Ross за изпълнителен директор поради няколко причини. Последните законодателни актове, които приехме, или ще бъдем призовани да приемем, предоставят широка гама от правомощия по отношение на надзор, анализ и оценка. Само си помислете например за различните технически стандарти, които се изисква органът да оцени и представи на Комисията за одобрение. Поради тази причина е важно Европейският орган за ценни книжа и пазари да бъде в състояние да започне работа възможно най-скоро, за да започне изпълнението на мандата, който му беше предоставен от Европейския парламент миналата година. На последно място, аз приветствам факта, че беше назначена жена на една от най-високите длъжности не само поради причини за равенство, но поради отличната й автобиография. Както и при другите два органа, се надявам, че и този директор се поставя в такава позиция – от гледна точка на бюджет, структури и човешки капитал, че да работи по възможно най-добрия начин.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно назначаването на г-жа Ross за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари). Г-жа Ross беше кандидатът, подбран от Съвета на надзорниците на Европейския банков орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), и беше изслушана в съответствие с установените процедури от комисията по икономически и парични въпроси. Всички данни, представени за този избор, и върху които се основава решението ми, показват, че критериите, посочени в рамките на член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, са изпълнени, и затова аз съм доволна от назначаването на г-жа Ross.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно настоящото предложение за резолюция Парламентът одобри назначаването на г-жа Ross за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари). Бих искал да й пожелая успех в изпълнението на задълженията, които са й възложени.

Доклад: Francesca Balzani (A7-0058/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам „за“, защото сега се поема по-голям ангажимент. Важно е да останем съсредоточени върху връзката с целите на стратегията „Европа 2020“; върху подхода, основан на устойчивост и отговорност, а не просто на строги ограничения, както предлага Съветът, и върху новите потребности, произтичащи от Договора от Лисабон, без да се излагат на риск съществуващите успешни програми.

Преди всичко бюджетът на ЕС за 2012 г. трябва да насърчава растеж и високо качество на заетост и да допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах „против“ доклада Balzani относно Общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г., защото според него стратегията „Европа 2020“ ще измъкне Европа от икономическия спад, когато това, от което държавите наистина се нуждаят, е да се освободят от потискащото действие на прекомерното регулиране и облагане с данъци в ЕС. Стратегията „Европа 2020“ не е лек за проблемите на икономиките.

Освен това в доклада се твърди, че съкращаването на бюджета ще застраши европейската солидарност и икономическото развитие. Европейският бюджет се превърна в скъпо удоволствие, което гражданите и данъкоплатците не могат да си позволят. Да се призовава за малко увеличение или за замразяване на бюджета е несериозно в момент, когато се нуждае от драстично съкращаване, за да дадем глътка въздух на данъкоплатците. Ето защо гласувах против замразяването на бюджета.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В условията на настоящата финансова, икономическа и социална криза европейските институции са длъжни да следват примера на държавите-членки при приемане на мерки за строги ограничения. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада, който предвижда строг бюджет на Европейския парламент за 2012 г. Този бюджет все пак ще трябва да даде възможност на Парламента да постигне целите, поставени от ЕС, като използва „възможно най-малко средства“. Бюджетът ще бъде изготвен в контекста на стратегията „Европа 2020“, която трябва да помогне на Европа да излезе по-силна от кризата.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Определените в стратегията „Европа 2020“ приоритетни цели (насърчаване на заетостта, подобряване на публичните разходи за иновации, научни изследвания и развойна дейност, изпълнение на целите ни в областта на изменението на климата и енергетиката, подобряване на нивото на образование и насърчаване на социално приобщаване) трябва да допринесат за възстановяването на Европа от кризата и за това тя да излезе от нея по-силна чрез интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Трябва да се осигури известна съгласуваност между постигането на тези цели и отделеното за тях финансиране на европейско и национално равнище. Трябва да осигурим на ЕС необходимите финансови средства, за да може да отговори адекватно на нарастващите глобални предизвикателства и да защити и насърчи общите си интереси, както и да гарантира, че икономиките на държавите-членки ще се радват на бързо възстановяване.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах „за“ доклада на Francesca Balzani, защото съгласно този документ считам, че бюджетът на Европейския съюз за 2012 г. трябва да се изготви с оглед на продължаване изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. Въпреки настоящата икономическа и финансова криза за нас сега е важно чрез инвестиции в образование, научни изследвани и развойна дейност, иновации и МСП да положим основите на стабилен икономическа растеж в бъдеще. Тези области осигуряват основата за напредъка и конкурентоспособността на ЕС и трябва да се развиват с цел създаване на работни места и повишаване на териториалното и социалното сближаване. Искам да подчертая, че не трябва да съкращаваме финансирането в тези области и че за нас е важно постоянно да следим за това, дали наличните ресурси се управляват възможно най-ефективно. Считам също така, че има основно взаимодействие между приоритетите на националните бюджети и бюджета на ЕС. Бих желала да се възползвам от възможността да приветствам усилията на председателя Херман ван Ромпьой като част от Европейския семестър за затягане на дисциплината на държавите-членки на Европейския съюз чрез насърчаване на ясни, измерими и реалистични за всяка държава цели. Парламентът е най-демократичната европейска институция, която представлява пряко интересите на гражданите на ЕС. Ето защо настоявам Парламентът да участва много по-активно в европейския семестър.

  Bastiaan Belder (EFD), в писмена форма. – (NL) Не мога да одобря доклада Balzani. Първата причина за това е призивът за въвеждане на данък на ЕС. Втората причина е свързана с икономическата криза и болезнената намеса, предприета от държавите-членки. Европейският съюз също трябва да положи усилия да гарантира, че бюджетът му няма да продължи да бъде управляван без контрол и че ще направи необходимите съкращения. Във връзка с това подкрепям динамичен подход за справяне с непрекъснато задълбочаващото се несъответствие между годишните бюджетни кредити и изплатените суми. Ограничаването на бюджетните кредити води до по-тясно съответствие между плащания и бюджетни кредити. Осъзнавам, че поради многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г приключват и многогодишните програми, което ще доведе до увеличаване на плащанията. Във връзка с това предлагам там, където известно увеличение на плащанията е неизбежно, да се компенсира със значително по-малки бюджетни кредити. Това важи и за бюджетните редове, изпълнението по които се бави. Тези мерки са логични и убедителни стъпки към по-реалистичен бюджет в икономически тежки времена.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Бих искал да подчертая колко е важен този доклад, тъй като бюджетът на Европейския съюз за 2012 г. ще помогне за съживяване на европейската икономика. В същото време бюджетът на ЕС за следващата година трябва да бъде основният инструмент, който ще допринесе за европейското икономическо възстановяване, като на заетостта, икономическото управление и растежа се придава голямо значение. Считам, че бюджетът за 2012 г. трябва да спомогне за постигането на петте цели на стратегията на ЕС „Европа 2020“: заетост, иновации, научни изследвания и развойна дейност, изменение на климата и енергетика, образование и социална интеграция. Бюджетът на ЕС е за инвестиции, а 2012 година е шестата от сегашната финансова прогнози (за периода 2007-2013 г.), като проектите се развиват с нормален темп, а това води до повишаване на равнищата на плащане при извършване на работата. Според мен може да се предвиди повишаване на равнищата на плащанията през 2012 г.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах „за“ общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 година. Считам, че бюджетът на Общността за 2012 г. трябва да бъде едно от основните средства, което да подпомогне възстановяването на ЕС от кризата и той да излезе от нея по-силен, като се концентрира върху заетостта, икономическото управление и растежа.

Заетостта, иновациите, научните изследванията и развойната дейност, изменението на климата и енергетиката, и обучението и социално приобщаване са петте цели, които трябва да бъдат водещи при изготвянето на бюджета на ЕС за 2012 г. Това ще осигури на Европа възможност за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

  Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах „против“ доклада Balzani относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г., защото според него стратегията „Европа 2020“ ще измъкне Европа от икономическия спад, когато това, от което държавите наистина се нуждаят, е да бъдат освободени от потискащото действие на прекомерното регулиране и облагане с данъци в ЕС. Стратегията Европа 2020 не е лек за проблемите на икономиките. Освен това в доклада се твърди, че съкращаването на бюджета ще застраши европейската солидарност и икономическото развитие. Европейският бюджет се превърна в скъпо удоволствие, което гражданите и данъкоплатците не могат да си позволят. Да се призовава за малко увеличени или за замразяването му е несериозно в момент, когато се нуждаем от драстично съкращаване на бюджета, за да дадем глътка въздух на данъкоплатците. Ето защо гласувах против замразяването на бюджета.

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах „против“ доклада Balzani относно Общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г., защото според него стратегията „Европа 2020“ ще измъкне Европа от икономическия спад, когато това, от което държавите наистина се нуждаят, е да бъдат освободени от потискащото действие на прекомерното регулиране и облагане с данъци в ЕС. Стратегията Европа 2020 не е лек за проблемите на икономиките. Освен това в доклада се твърди, че съкращаването на бюджета ще застраши европейската солидарност и икономическото развитие. Европейският бюджет се превърна в скъпо удоволствие, което гражданите и данъкоплатците не могат да си позволят. Да се призовава за малко увеличение или за замразяването му е несериозно в момент, когато се нуждаем от драстично съкращаване на бюджета, за да дадем глътка въздух на данъкоплатците. Ето защо гласувах против замразяването на бюджета.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. − (SV) Споделяме становището на комисията, че поради трудната икономическа обстановка в целия Съюз е по-важно от всякога да се гарантира правилно изпълнение на бюджета на ЕС, качество на разходите и оптимално усвояване на съществуващото финансиране от Общността. Приветстваме призива за амбициозни предложения за собствени ресурси на ЕС и считаме, че по принцип трябва да се постави акцент върху онези бюджетни кредити, които са важни за постигане на резултати в рамките на стратегията „Европа 2020“. Подкрепяме също така изменението, което предвижда увеличението в един бюджетен ред, да бъде съпроводено с намаление в друг бюджетен ред. Тъй като това изменение не беше подкрепено при вота обаче, а и приетият текст съдържа твърдение, че намаляването на равнището на бюджета на ЕС може „да навреди на европейската солидарност“, решихме да се въздържим от гласуване.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно изготвянето на бюджета за 2012 г., тъй като считам, че предвид трудното икономическо положение в целия ЕС никога не е било толкова важно да се гарантира правилно изпълнение и качество на бюджетните разходи и оптимално използване на съществуващото финансиране от ЕС. Бюджетът на Общността трябва да бъде едно от основните средства, което да подпомогне възстановяването на ЕС от кризата и той да излезе от нея по-силен, като се концентрира върху заетостта, икономическото управление и растежа.

  Nigel Farage (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах „против“ доклада Balzani относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г., защото според него стратегията „Европа 2020“ ще измъкне Европа от икономическия спад, когато това, от което държавите наистина се нуждаят, е да бъдат освободени от потискащото действие на прекомерното регулиране и облагане с данъци в ЕС. Стратегията „Европа 2020“ не е лек за проблемите на икономиките.

В допълнение докладът заплашва с вредата, която ще нанесе съкращаването на бюджета върху европейската солидарност и икономическото развитие. Европейският бюджет се превърна в скъпо удоволствие, което гражданите и данъкоплатците не могат да си позволят. Призивът за малко увеличени или за замразяване е несериозен в момент, когато се нуждаем от драстично съкращаване на бюджета, за да дадем глътка въздух на данъкоплатците.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът очертава приоритетите, от които трябва да се ръководи Парламентът при изготвянето и обсъждането на бюджета за 2012 г., като отчита започналите в края на този месец тристранни преговори.

Настоящият доклад е принципно нов, предвид неизбежното политическо съдържание: той се опитва да подчертае и да ускори важни разисквания, които се случват в европейските институции и държавите-членки по всички въпроси, включени в пакета за икономическо управление. Той също така цели да привлече вниманието върху въздействието и значението, което бюджетът за 2012 г. би могъл да има за изпълнение на целите на стратегията на Съюза „Европа 2020“.

Парламентът изпраща важно политическо послание към европейските институции и държавите-членки, че е твърдо решен да укрепи икономическото управление и да изпълни очертаните цели за растеж и заетост.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм със стратегията на Съюза „Европа 2020“, тъй като тя подкрепя по-доброто икономическо управление и предоставянето на необходимите средства за осъществяване на предвидените в нея седем основни дейности. Целите на стратегията „Европа 2020“ ще бъдат постигнати, само ако има по-добро икономическо управление и европейска координация и ако държавите-членки направят необходимите инвестиции за осъществяването на тези дейности. Стратегията обаче може да бъде изпълнена изцяло само при наличие на нова многогодишната финансова рамка. В доклада нито веднъж не се споменава значението на политиката на сближаване. Същото важи и за селското стопанство. Близо 80 % от бюджета обаче е за политиката на сближаване и селското стопанство. Младите хора също никъде не се споменават в доклада, което е неразбираемо. Това е приоритетът на настоящия бюджет, предложен от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) (PPE). Освен това младежта е и сред петте цели на стратегията „Европа 2020“. Целите за намаляване на равнището на отпадането от училище под 10 %, както и за гарантиране, че 40 % от младите хора между 30 и 34 годишна възраст имат университетска образователна степен също се отнася до младежта. Надявам се все пак, че бюджетът за 2012 г. ще допринесе за устойчивия растеж в ЕС, ще засили конкурентоспособността и ще насърчи заетостта.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е един от онези моменти, когато целта за икономическо и социално сближаване следва да изисква изцяло нова концепция и съдържание от бюджета на ЕС.

В момент, когато неравенствата между държавите-членки се задълбочават, бюджетът на Общността трябва да бъде в услуга на истинското сближаване. Той следва да насърчава икономическия растеж и създаването на работни места с права, стимулирането на напредъка и социалните грижи, премахването на бедността и социалното изключване и опазването на околната среда. Най-малко това ще наложи удвояване на средствата, като страните с по-висок БВП на глава от населението ще имат по-голям принос. Впоследствие средствата трябва да разпределят справедливо и равномерно, като се концентрираме върху държавите, изпитващи по-големи трудности.

Не сме съгласни с бюджет, който се съсредоточава върху подкрепа за възстановяване на монополи и непрекъснато военизиране на ЕС, върху либерализиране на редица сектори на икономическата активност и липса на сигурност по отношение на работните места, както се препоръчва в стратегията на Съюза „Европа 2020“. Това ще задълбочи съществуващите икономически, социални, регионални и национални различия и няма да реши проблемите с безработицата и бедността. Ето защо гласувахме „против“.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. − (PL) От началото на годината комисията по бюджети работи по изготвяне на приоритетите за бюджета на ЕС за 2012 г. Позицията на Парламента, необходима за разговорите със Съвета на ЕС, ще бъде формулирана на базата на тези приоритети. Изглежда, че през тази година помирителната процедура между Парламента и Съвета ще бъде много по-голямо предизвикателство отколкото през 2010 г. Съветът, който се противопоставя на всяко увеличение на бюджета на ЕС, вече обяви собствения си план за икономии, което е много удобно, тъй като касае бюджетни редове, които до момента не са използвани изцяло. В същото време Парламентът подкрепя увеличаването на бюджета за 2012 г., но само в съответствие с темпа на инфлация, посочен от Евростат. Последният е обективен темп, по който не можем да проведем гласуване, както изглежда си мислят някои хора. Как би могъл Европейският парламент да обоснове предложеното увеличение?

Първо, необходимо е изпълнение на стратегията „Европа 2020“, включително на двете цели за повишаване равнището на образование и заетост. Без подходящо финансиране тези цели ще останат изпразнени от съдържание, а стратегията „Европа 2020“ ще последва стъпките на добре известната и неефективна Лисабонска стратегия.

Второ, бюджетът на ЕС вече се пръска по шевовете. Европейската служба за външна дейност, системата „Галилео“, Фондът за солидарност и фондът за приспособяване към глобализацията генерират разходи, които преди шест години, когато договаряхме сегашните финансови перспективи, не можеха да бъдат предвидени.

Тъй като говорим за рационални разходи бих желала да призова членовете на Парламента да се отнесат критично към политиката за сградния фонд, който не можем да си позволим. Един пример за това би бил обявеното увеличаване на офисите за Брюксел.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Намираме се в началото на трудни преговори между държавите-членки относно бюджета за 2012 г., като в същото време на заден план вече върви разискването по финансовите перспективи за периода след 2013 г. В тези кризисни времена ще бъде необходимо по време на целия процес на формиране на бюджета да подчертаваме очакванията си по отношение на европейските политики. За разлика от някои членове на Съвета, които считат ЕС за допълнителен разход, който трябва да се съкрати с риск от противопоставяне на настоящи и бъдещи политики, чрез резолюция относно общите насоки за изготвяне на бюджета за 2012 г. Парламентът потвърди своите възгледи за Съюза като носител на добавена стойност и съюзник на държавите-членки при провеждане на амбициозни политики. Освен това гласувах в подкрепа на представената от г-жа Balzani резолюция, поради нейната последователност и ясното политическо послание, което носи, като призовава да се приеме бюджет, съобразен с целите за заетост и растеж, залегнали в стратегията на Съюза „Европа 2020“. И накрая, възползвах се от разискването на пленарно заседание, за да отправя предизвикателство към члена на ЕК, отговарящ за бюджета и финансовото планиране, свързано със спешната нужда от съобщение за изпълнението на нови собствени ресурси, което надявам се, ще допринесе за напредъка по това разискване.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (EN) Съгласен съм с този документ, тъй като под знака на засиленото европейско икономическо управление, механизма на Европейския семестър и целите на стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на растежа и заетостта, бюджетът за 2012 г. трябва да насърчи растежа и заетостта. Стратегията „Европа 2020” следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна посредством интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на петте водещи цели на ЕС, а именно насърчаване на заетостта, подобряване на условията и публичните разходи за иновации, научни изследвания и развойна дейност, постигане на целите за изменението на климата и за енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността. С оглед на трудната икономическа обстановка в целия Съюз сега е по-важно от всякога да се гарантира правилно изпълнение на бюджета на ЕС, качество на разходите и оптимално усвояване на съществуващото финансиране от Общността. Бюджетът на ЕС ще изиграе решаваща роля, за да помогне на ЕС да излезе от настоящата икономическа и финансова криза в качеството си на катализатор за насърчаване на инвестициите, растежа и създаването на работни места в Европа.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Приветствам този доклад, според който бюджетът на ЕС създава добавена стойност за националните публични разходи, когато стартира, подпомага и допълва инвестициите в онези области на политиката, които са в основата на стратегията „Европа 2020“. Освен това Европейският парламент счита, че бюджетът на ЕС има решаваща роля в подпомагането на ЕС да излезе от настоящата икономическа и финансова криза в качеството си на катализатор за насърчаване на инвестициите, растежа и работните места в Европа; счита, че бюджетът на ЕС би могъл най-малкото да смекчи последиците от настоящите ограничителни национални бюджетни политики и същевременно да подкрепи усилията на националните правителства; подчертава също така, че предвид своя преразпределителен характер, понижаването на равнището на бюджета на ЕС може да навреди на европейската солидарност и да окаже неблагоприятно въздействие върху темпа на икономическо развитие в много държави-членки; вярва, че един подход „нетен вносител“/„нетен бенефициент“ в прекия смисъл на думата не отчита надлежно косвените последици за страните от ЕС и следователно подкопава общите цели на политиките на ЕС.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) За справянето с настоящата икономическа и финансова криза е важно да насърчим приобщаващия, устойчив европейски растеж, като приведем бюджета на Европейския съюз в съответствие с основните цели. Докладът определя редица насоки, които ще спомогнат за насърчаване на заетостта, подобряване на публичните разходи за иновации, научни изследвания и развойна дейност, постигане на целите, свързани с изменението на климата и енергетиката; подобряване на равнището на образование и насърчаване на социалната интеграция. Европейският семестър – механизъм за засилване на европейското икономическо управление – трябва да даде възможност да се определи най-добрият начин за постигане на тези цели. Важно е да се гарантира известно равнище на сближаване между постигането на въпросните резултати и определените за това ресурси на равнище ЕС и на национално равнище, като се подобри взаимодействието между европейските и вътрешните публични инвестиции. Европейският бюджет представлява истинска добавена стойност благодарение на способността си да действа като катализатор за повишаване на инвестициите, растежа и заетостта. Планираните вече бюджетни кредити трябва да бъдат поддържани на подходящо и гъвкаво ниво на разходите. В противен случай съкращаването им ще доведе до неуспех на стратегията „Европа 2020“. Призоваваме Комисията да разработи амбициозни предложения за предоставянето на нови собствени ресурси, на базата на задълбочена оценка за въздействието с цел да се повиши конкурентоспособността и икономическия растеж.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада на г-жа Balzani относно насоките за бюджета за 2012 г., който, както и бюджетът за 2013 г., ще бъде консолидиран бюджет, като целта и на двата ще бъде да отразят съкращаването на разходите на държавите-членки и определянето на референта стойност за сумите, които ще бъдат заложени в следващата финансова рамка. Приносът на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) към насоките за бюджета за 2012 г. се основава на концепцията за отговорност, което означава да се постигнат целите за икономии, ефективност и ефикасност, като се използват възможно най-малко налични ресурси. Стратегия Европа 2020 се основа на важни приоритети, а именно изследвания, иновации, развитие и растеж, които първоначално не бяха застъпени в доклада на г-жа Balzani, но на които групата PPE акцентира сериозно, както и постигането на първоначално набелязаните цели за заетостта. Приоритетите на Съюза в бюджета изискват адекватно финансиране и е важно също така да се осигури гъвкавост между разходите по функциите в разходната част на бюджета с цел по-ефективно справяне с проблемите, свързани с икономическата криза, както и да предложи бюджетна рамка, която включва собствени ресурси.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Бюджетът на Общността за 2012 г. е основното средство, което ще помогне на ЕС да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силен, като се съсредоточи върху заетостта, икономическото управление и растежа. Приемането на тези общи насоки е пример за това. Заетостта, иновациите, научните изследвания и развойната дейност, изменението на климата и енергетиката, и обучението и социално приобщаване са петте цели, върху които трябва да се съсредоточи изготвянето на бюджета на ЕС за 2012 г.

На базата на тези пет цели стратегията „Европа 2020“ трябва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна чрез интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Ето защо трябва да се противопоставим на всеки опит за ограничаване на бюджетните средства, разпределени за постигане на цели от първостепенно значение и на водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“.

  Alexander Mirsky (S&D) , в писмена форма. − (EN) Основните изисквания за проекта на резолюция относно общия бюджет на Европейския съюз за 2012 г. са осигуряване на достатъчно ресурси за изпълнението на стратегията на Съюза „Европа 2020“ и задълбочаване на сътрудничеството между европейските и националните бюджети. Бюджетът на ЕС за 2012 г. трябва да стимулира растежа и качествената заетост и да постави началото на изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Следователно мотото за решенията във връзка с бюджета на ЕС за 2012 г. трябва да бъде „устойчивост и отговорност“, а не „строги ограничения“.

Въпреки че гласувах „за“ доклада, бих искал да подчертая, че бюджетът трябва да се разпредели така, че финансовите ресурси да се използват за благото на гражданите на държавите-членки, а не на финансови и политически групи, както се случва в момента в Латвия, където служителите разпределят средствата на ЕС между свои приятели и познати!

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Докладът относно бюджета за 2012 г. се отнася до стратегията „Европа 2020“, която отново съдържа възвишени цели, които никой не очаква да бъдат постигнати. Факт е, че несигурното състояние на бюджета на някои държави-членки, които не се предприеха ограничения в миналото, се превърна във финансов воденичен камък на врата на други държави-членки във връзка с пакета с оздравителни мерки. В този случай често има нужда от нещо тривиално за затягане на примката. Тези фундаментални изисквания не само допълнително повишават значението на правилното изпълнение бюджета за 2012 г – във връзка с това не трябва да пренебрегваме факта, че все още има какво да се желае по бюджетния контрол, но и на по-икономичното управление на ресурсите. Позоваването на адекватното финансиране от стратегията „Европа 2020“, когато милиарди евро от бюджета на ЕС все още мистериозно изчезват и не се използват възможности за потенциални спестявания, например във връзка с джунглата от агенции на ЕС или места за работа на Парламента, всъщност е разхищение на средствата на европейските данъкоплатци. Въз основа на това убеждение гласувах „против“ доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Настоящата криза с еврото подчертава ключовото значение на правилната и икономична бюджетна политика. Повишаването на средствата въз основа на това, че те са необходими за стратегията „Европа 2020“, е нещо, което не приемем, тъй като, първо, стратегията е непостижима и второ, има неподходящи цели: например масовото повишаване на броя на представителите на научните среди, когато всъщност има недостиг на специализиран персонал. Вместо това трябва да използваме многобройните възможности за спестявания било за децентрализираните агенции, за двете места, където заседава Европейският парламент, или за предприсъединителната помощта за Турция. Следователно гласувах „против“ доклада относно бюджета за 2012 г.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Както всяка година, от нас, както и от други институции ще бъде поискано да приемем бюджета на ЕС. С оглед на това гласувах в подкрепа на доклада относно общия бюджет за 2012 г., тъй като съм съгласен с очертаните в него основни насоки, а именно: стимулиране на средства за насърчаване на растежа и преодоляване на икономическата криза, като следваме стратегията „Европа 2020“; да се обмисли сериозно Европейският семестър като идеален инструмент за координиране на икономическите политики; да не се оставя възможност за различни наличности в различните сектори, а да се използва само механизмът за гъвкавост на наличните средства, като се създаде сериозно и строго управление на наличните ресурси за разпределение на средствата.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г. Основните принципи и цели, очертани в доклада, са в правилна посока и подчертават, че в бъдеще бюджетът на ЕС трябва да се съсредоточи върху политики за насърчаване на заетостта и националните икономики (общият бюджет на ЕС за изпълнение на водещите инициативи до 2020 г. се оценява на 1,8 трилиона евро). Въпреки това е важно при всяка възможност да посочваме, че необходимо условие за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ е одобрението им от държавите-членки. За съжаление според резултатите на Комисията националните планове до момента не запазват основните приоритети на стратегията като повишаване на заетостта до 75 % през 2020 г. от текущото равнище от 69 %.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г. Този бюджет е под знака на засиленото европейско икономическо управление, механизма на Европейския семестър и целите на стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на растежа и заетостта

Предвид факта, че стратегията „Европа 2020” следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна посредством интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на петте водещи цели на ЕС, а именно насърчаване на заетостта, подобряване на условията и разходите за иновации, научни изследвания и развойна дейност, постигане на целите ни за изменението на климата и енергетиката, подобряване на равнището на образование и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността, съм съгласна с препоръките в доклада с цел постигане на тези пет цели.

Съгласна съм също така с докладчика, че трябва да има съответствие между постигането на тези цели и финансирането, което се предоставя за тях, а новият механизъм за засилено икономическо управление в ЕС следва да даде възможност да се проучи най-добрият начин за постигане на тези пет цели.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, който очертава общите насоки за изготвяне на бюджета за 2012 г. с оглед на тристранните преговори по този въпрос, насрочени за 30 март 2011 г. Във връзка с това ми позволете да подчертая необходимостта от правилна оценка на въздействието, което бюджетът ще окаже върху постигането на целите на ЕС и изпълнението на стратегията на Съюза „Европа 2020“, както и на ролята, която трябва да играе бюджетната политика в областта на инвестициите, растежа и заетостта.

  Britta Reimers (ALDE), в писмена форма. − (DE) Не беше възможно гласувам поименно по параграф 29, тъй като разпоредителят упорито не ми позволяваше да сторя това.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Бюджет за 2012 г., изготвен под знака на засиленото европейско икономическо управление, механизма на Европейския семестър и целите на стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на растежа и заетостта

1. счита, че стратегията „Европа 2020” следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна посредством интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на петте водещи цели на ЕС, а именно насърчаване на заетостта, подобряване на условията и публичните разходи за иновации, научни изследвания и развойна дейност, постигане на целите за изменението на климата и за енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността; припомня, че самите държави-членки одобриха напълно тези пет цели;

2. посочва, че трябва да се гарантира известна съгласуваност между постигането на тези цели и финансирането, отпускано за тях на европейско и национално равнище; настоява, че бюджетната политика на ЕС трябва да бъде в съответствие с този принцип; счита, че Европейският семестър, в качеството си на нов механизъм за засилено европейско икономическо управление, следва да даде възможност да се проучи най-добрият начин за изпълнение на тези пет водещи цели.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Този доклад очертава общите насоки на Европейския парламент относно бюджета за 2012 г. и считам, че в текста се насърчава устойчивият растеж, който ще допринесе за преодоляване на икономическата криза. Подходът за преразпределяне ще има добавена стойност за бъдещите публични разходи на държавите-членки. Според финансовите разчети на Комисията размерът на заделените средства ще достигне сумата от 147,88 милиарда евро. Във връзка с това моята страна подкрепя строгото управление на ресурсите в контекста на ограничение на разходите и най-вече на административните разходи в съответствие с политиката на строги ограничения, прилагана спрямо националния ни бюджет. Надявам се преразпределението на наличните средства, което има за цел да оптимизира разпределението им, да се извърши докрай, за да се отстранят последиците от международната криза, които всички изпитваме в ежедневието си.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. − (EN) При вота по бюджета за 2012 г. (Общи насоки) гласувах за замразяване на бюджета и срещу всякакви допълнителни разходи във връзка с влизането в сила на Договора от Лисабон. Считам, че в този си вид планираният бюджет съответства на ангажиментите, очертани в Договора.

Доклад: Véronique Mathieu (A7-0265/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Не подкрепям доклада поради факта, че окончателната му версия с гласуваните изменения е очевидно несправедлива, тъй като позволява работниците мигранти да не бъдат защитени от правна гледна точка в някои важни области като социалната сигурност. ЕС не следва да допуска подобно третиране. Когато става въпрос за правата на човека, ЕС трябва да служи за пример.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа. В документа се установява единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни, които желаят да бъдат допуснати на територията на държава-членка, за да работят там, и им се предлага сигурен правен статут. Процедурата несъмнено ще опрости често сложните административни процедури за приемане на икономически имигранти. Съгласна съм с позицията на докладчика, че един от най-добрите начини за борба с незаконната имиграция и недекларирания труд е разработването на балансирани канали за законна имиграция, които да отговарят на потребностите на нашите трудови пазари. Икономическата имиграция е реалност, в която трябва да въведем ред, но е и необходимост с оглед на демографските и икономическите предизвикателства, пред които ЕС ще се изправи в близко бъдеще. Важно е да се отбележи, че в настоящото предложение не се определят условията за приемане на граждани на трети страни. Държавите-членки запазват компетентност при определяне на тези условия и на броя на мигрантите, които желаят да допуснат на своя територия за целите на трудовата заетост. Време е Европейският съюз да приеме законодателни актове в областта на икономическата имиграция, за да определи общ за 27-те държави-членки подход. Внесените чрез Договора от Лисабон изменения позволяват да се постигне посоченият напредък в тази посока, а сега е необходимо да го осъществим на практика.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз като символ на правата на човека в целия свят трябва да гарантира справедливо третиране на граждани на трети страни, които пребивават на територията му, и да установи приобщаваща политика спрямо тях. Следователно е необходимо държавите-членки да хармонизират националните си законодателства, отнасящи се до приемането и пребиваването на граждани на трети страни. Поради това гласувах „за“ текста, който ще допринесе за опростяването на процедурите за прием, за борбата с нелоялната конкуренция, която е в ущърб на европейските работници, и за установяването на по-добър контрол в борбата с незаконната имиграция и недекларирания труд.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах „за“ текста, тъй като считам, че Европейският съюз се нуждае от уеднаквени административни процедури по отношение на работници имигранти от трети страни. Приемането на този акт ще има значителни положителни последици: ще се намалят разходите на публичния сектор, ще бъде спряна незаконната имиграция и ще бъдат гарантирани справедливи права за гражданите на трети страни, които желаят да работят в Европейския съюз. Икономическата имиграция е необходимост и трябва да се насърчава, но контролирано, предвид демографските и икономическите промени, пред които ще се изправи Европейският съюз. Нека не забравяме, че напредъкът, постигнат от страни като Съединените щати, Канада и Австралия, се дължи на имигранти. Те са част от една изключително динамична социална група, която внася допълнителен ентусиазъм и свежи идеи в подхода си към приемните им общества, като ги правят по-конкурентоспособни. В това отношение трябва да осигурим условия, които да им позволят да работят законно и да осъществят мечтите си, без да бъдат възпрепятствани от безсмислена бюрокрация. Освен това бих искала да се надявам, че въпросът за достъпа до пазара на труда в целия Европейски съюз за граждани на държавите-членки Румъния и България ще бъде решен веднъж завинаги.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Европа е изправена пред демографски проблем поради застаряващото си население и следователно трябва да потърси работна ръка, която да допринесе значително за икономическото развитие, увеличаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на европейската икономика. Европа ще трябва да задоволи текущите и бъдещите си потребности от работна ръка и да осигурява средство за борба с експлоатацията и дискриминацията, на които често са подложени работниците.

Със създаването на единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни, които търсят прием в държава-членка, за да работят там, и им предлага сигурен правен статут, проектът на директива отговаря на тези потребности и опростява често сложния административен процес.

Компетентността за определяне на броя на мигрантите, които търсят прием на територията на ЕС с цел платена заетост, както и условията за този прием, продължава да е отговорност на отделните държави-членки. Предвид гореизложеното гласувах в подкрепа на доклада.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) От години говорим за създаване на единно разрешително за граждани на трети страни, които желаят да живеят и работят в дадена държава-членка. В началото това беше похвална инициатива, но в настоящата си редакция текстът е в разрез със заявените цели: той е едновременно дискриминационен, тъй като основният принцип за равно третиране на всички не е спазен, и ограничителен, тъй като няколко категории работници са изключени. Въпреки отбелязаните от декември 2010 г. насам подобрения, все още съществуват опасения от социално неравенство сред гражданите на трети страни. Нещо повече – като гласува за предложеното „единно разрешително“ за граждани на трети страни, европейската десница гласува за имиграционна политика, която е дискриминационна и ограничителна. Настоящата редакция на текста не предвижда равно третиране на всички работници по отношение на условията на труд и социалните права. Той създава различни категории работници по националност и вид договор, което е просто неприемливо. Не можем да направим компромис по въпроса за равното третиране. Следва да кажем „да“ на обща имиграционна политика и „да“ на истинско единно разрешително, но не искаме политика, която е ограничителна и следователно дискриминационна.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. – Гласувах в подкрепа на предложението за единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка, тъй като смятам, че нарастващата вълна от емиграция в посока ЕС се нуждае от адекватна регулация. Административните изисквания по приемането на граждани от трети страни с цел работа са прекомерно усложнени и неясни. Въвеждането на системата за единно разрешително ще спомогне за оптимизирането на цялостната процедура, ще я направи по-ефикасна и далеч по-евтина. Освен това не бива да забравяме и факта, че установяването единен документ ще улесни контрола от страна на местните власти над гражданите пристигащи в ЕС. И не на последно място изразявам своето задоволство, че гласуваният текст беше подкрепен от моите колеги, защото той е предназначена да гарантира социалните и икономически права на трудещите се имигранти и цели да се избегне социалния дъмпинг или нелоялна конкуренция на територията на ЕС.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като директивата относно единно разрешително за граждани на трети страни за пребиваване и работа следва да бъде обща рамкова директива относно правата на работници от трети страни, тъй като само тогава този европейски законодателен акт ще може да допринесе за постигането на целта на Европейския съюз за обща миграционна политика. За съжаление, приетата от Европейския парламент днес позиция по директивата относно единно разрешително за пребиваване и работа не подобри предложението на Комисията за тази директива. Не беше прието работници имигранти от трети страни, които пристигат тук законно и извършват същата работа като работниците в Европейския съюз, да имат същите права и условия на труд като местните работници. Трябва да се разбере, че законните работници мигранти допринасят за икономиката на ЕС чрез труда си, както и чрез плащаните от тях данъци и социалноосигурителни вноски, и поради това трябва да им се гарантират същите минимални права и да бъдат третирани по същия начин на пазара на труда. Бих искала да подчертая, че е невъзможно да се създаде двустепенен пазар на труда нито в самия Европейски съюз, нито извън него. Не можем да позволим създаването на такава прослойка от работници на пазара на труда в ЕС, която е изправена пред дискриминация и няма никакви права или гаранции, тъй като това би довело до занижаване на всички социални стандарти, които до момента са били постигнати.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приемането на директивата относно въвеждането на единна процедура за граждани на трети страни за получаване на разрешително за работа в ЕС ще опрости значително действащата система, за която понастоящем всяка държава-членка взема самостоятелно решение. Две отделни системи изискват по-дълъг срок на обработка на молбите и водят до по-високи административни разходи. Чрез системата на едно гише административната процедура се опростява, става по-икономична и по-бърза. Освен това издаването на единен документ ще позволи също така по-лесно да се проверяват лицата, които са приети на територията на държава-членка и са получили разрешение да работят там. Въпросният документ ще има общия за всички държави-членки формат на разрешението за пребиваване. Държавите-членки могат също така да предвидят допълнителен документ с чисто информативна стойност. Посоченият документ ще позволи да се допълват сведенията, съдържащи се в единното разрешително и по този начин да се улеснят проверките. Следователно настоящото предложение създава предимства за всички заинтересовани страни – имигрантите, работодателите и националните администрации. Установяването на единна процедура за кандидатстване ще опрости често сложните административните процедури по приема на икономически мигранти. По този начин ще се даде адекватен отговор на свързаните с труда предизвикателства, пред които ЕС е изправен сега и в бъдеще.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Ползата от одобрената директива произтича от факта, че тя създава единен подход за разглеждане на молбите на граждани на трети страни за пребиваване и работа в държава-членка и предоставя на работници от трети страни, които законно пребивават в ЕС, набор от минимални права. Хоризонталният и рамков характер на директивата, за съжаление, е нарушен от изключенията от обхвата на директивата и различията в правата на някои специфични групи от населението. Подкопава се принципът на равно третиране за всички законно работещи в ЕС работници от трети страни в сравнение с гражданите на ЕС. Това равенство следва да е израз на признаване на ползата, която работниците мигранти носят за икономиката на ЕС чрез труда си, но и чрез плащането на дължимите от тях данъци и социалноосигурителни вноски. Съпътстващият ефект следва да бъде ограничаване на нелоялната конкуренция, все по-трудно прилагане на незаконната заетост и предотвратяване на практики, чрез които работници от трети страни стават жертва на експлоатация и социално изключване. Следователно, за разлика от предложението на Комисията, е необходимо да се гарантира, че от обхвата на директивата няма да бъде изключена нито една специфична група и по-специално групата, включваща временните работници. Директивата трябва да посочи условията за влизане в ЕС и всички конкретни права, а не да създава пречка за ситуация, при която всички законни работници мигранти да могат да получават справедливо и равно третиране, а напротив – следва да осигури и гарантира такова третиране.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Настоящият доклад представлява важна стъпка за законодателството на Европейския съюз в областта на законната миграция. Приветствам факта, че в приетия днес текст въобще не се споменава възможността държава-членка да има право да въвежда допълнителни документи, които да се изискват от гражданин на трета страна, за да получи разрешително за работа. Освен това мигрантите няма да бъдат в тежест на националните системи за социална защита, тъй като държавите-членки ще могат да вземат решение, съгласно което граждани на трети страни могат да имат достъп до системата за социална защита само след като са работили най-малко шест месеца, докато тези, които са дошли, за да учат, не могат да претендират за такива обезщетения. Основното достойнство на доклада, което трябва да се приветства, е че определя набор от общи мерки, свързани с правата на работници от трети страни, като по този начин се улеснява законната миграция, от която се нуждае Европейският съюз. Приветствам призива държавите-членки да изготвят таблици за съответствие, които ще ни помогнат да проверяваме правилното транспониране на директивата.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия проект на доклад, който позволява единно разрешително за пребиваване и работа за законни имигранти, предоставя „единно разрешително“ за граждани на трети страни и им предоставя права, сходни с тези на гражданите на ЕС. Съгласна съм с предложението, което цели опростяване на административните процедури и гарантиране на равно третиране между работниците в ЕС и работниците имигранти за набор от социални права, като достъпа до социална сигурност. Мярката ще улесни законната имиграция, когато е необходимо, за да се посрещнат потребностите на пазара на труда в Европа.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах „против“ директивата относно „единното разрешително“, тъй като е вдъхновена от директивата „Болкещайн“, с която беше приет принципът на страната на произход, като това позволи различно третиране на работниците по отношение на заплащането, условията, работното време, социалната защита и т.н. Тук се прилага същият подход спрямо работници от „трети страни“ извън Европейския съюз. Беше прието различно третиране за европейски работници и работници от страни извън ЕС, като по този начин се засилва конкуренцията между тях и чуждестранните работници в зависимост от това, дали са командировани или сезонни работници, студенти или пребиваващи. Всички тези различия водят до засилване на експлоатацията и несигурността. Въпреки действията на европейските синдикати и прогресивните сили в Парламента за постигане на пълно равенство на правата за всички работници, текстът главно отразява постигнатия компромис между десните и социалистите. Бъдещата директива няма да се прилага за командировани работници или учащи се, ще позволи дискриминация въз основа на критерии като владеене на езика, а на семействата на сезонни работници ще бъдат отказани семейни надбавки. По същия начин беше премахнат призивът за прилагане на Конвенцията на ООН за защита на правата на всички мигриращи работници и членовете на техните семейства.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение има за цел да отговори на изразената в Стокхолмската програма загриженост за създаване на гъвкави имиграционни политики в подкрепа на развитието и икономическите постижения на ЕС.

Така предложението е насочено към опростяване и хармонизиране на съществуващите стандарти в държавите-членки чрез създаване на единна процедура за кандидатстване, водеща до титул, съчетаващ разрешително за пребиваване и работа. Резултатите следва да бъдат по-ефикасна процедура и определени ползи за работодателите и гражданите на трети страни, които искат да имигрират на територията на държавите-членки. По този начин мигрантите ще имат права и задължения, сравними с тези на гражданите на ЕС по отношение на условията на труд, обучението и образованието, признаването на дипломи, социални плащания и др. Същевременно по-лесно ще се контролира законосъобразността на пребиваването и заетостта им.

Поради това гласувах в подкрепа на представения ни от г-жа Mathieu отличен доклад.

  Karima Delli (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент гласува в подкрепа на принципа за създаване на единно разрешително за работа и пребиваване за граждани на трети страни в държава-членка. Процедурата предвижда набор от общи права за тези работници, особено по отношение на условията на труд, като работно време и отпуск. В текста се установява също така принципът на възстановяване на вече внесени пенсионноосигурителни вноски от работници, които напускат ЕС, тъй като след пенсионирането си няма да могат да получават пенсиите си. Текстът обаче е проблематичен, тъй като засилва принципа на „страна на произход“ за някои категории работници, принцип, срещу който се бореше европейската левица по време на прословутата директива „Болкещайн“. Този принцип създава пазар на труда на две скорости в зависимост от страната на произход на работника и допринася за възникването на форма на социален дъмпинг. Тук има противоречие: наистина ли искаме да защитим европейския социален модел и следва ли от него да бъдат изключени работници от страни извън ЕС или следва този модел да възприеме универсалистичен подход и да спре дискриминацията спрямо работниците, като им предостави различни права? В текста не се решава този основен въпрос и поради това се въздържах при гласуването на текста.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. − Гласувах „против“ доклада, който се стреми да установи нелоялна конкуренция между работници от ЕС и работници мигранти, които идват в Европа. Директивата за „единно разрешително“, изменена днес от Парламента на първо четене, ще се прилага за граждани на страни извън ЕС, които желаят да пребивават и работят в държава-членка или които вече законно пребивават в държава-членка на ЕС с изключение на командировани работници, сезонни работници, дългосрочно пребиваващи и бежанци, които следователно няма да бъдат обхванати от антидискриминационните й разпоредби. Недопустимо е законни мигранти, идващи в Европа, за да работят, да бъдат подложени на по-лоши условия на труд, отколкото работници от ЕС, които вършат същата работа. След като мигрантът влезе в ЕС и започне работа, той престава да е мигрант и става работник. Следователно той има право да бъде третиран като такъв, като всеки работник от ЕС и независимо от страната на произход. Не може да има изключения. Законодателството на ЕС трябва да се прилага за всички работници в ЕС, независимо от страна им на произход.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) От години говорим за създаване на единно разрешително за граждани на трети страни, които желаят да живеят и работят в дадена държава-членка. В началото това беше похвална инициатива, но в настоящата си редакция текстът е в разрез със заявените цели: той е дискриминационен, тъй като основният принцип за равно третиране на всички не е спазен, и ограничителен, тъй като няколко категории работници са изключени. Въпреки отбелязаните от декември 2010 г. насам подобрения, все още съществуват опасения от социално неравенство сред гражданите на трети страни. Настоящата редакция на текста не предвижда равно третиране на всички работници по отношение на условията на труд и социалните права. Поради това гласувахме „против“ окончателния проект. Продължаваме да подкрепяме единно европейско разрешително, но не искаме политика, която е ограничителна и следователно дискриминационна.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Проблемът в настоящото предложение е въвеждането на едностепенна процедура за предоставяне на разрешително за работа и пребиваване и определянето на общ набор от права на граждани на трети страни, които законно пребивават и работят в ЕС. Това предполага наличието на правила, които да са общи за всички държави-членки – нещо, което би сложило край на съществуващите различия в подхода на отделните държави-членки на ЕС и би ускорило, хармонизирало и направило по-прозрачен процеса на предоставяне на правен статут на работниците в целия Съюз.

Въпреки че законната миграция на труда и преди всичко квалифицираният труд спомага за борбата с незаконната заетост и може да повиши конкурентоспособността на икономиката и да улесни преодоляването на съществуващия недостиг на работна ръка, не можем да забравим, че по време на икономическа криза и уязвимост, когато безработицата се повишава, политиката в областта на трудовата миграция трябва да бъде гъвкава, както посочва Комисията, но също устойчива и разумна.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В настоящия доклад се повдига въпрос, чието обсъждане става все по-належащо. Всъщност очакваното намаляване на активното население в Европа изисква ЕС да отвори границите си за граждани на трети страни, за да могат да живеят и работят тук, като в противен случай сегашните системи за социална сигурност ще фалират.

През 2004 г. в Програмата от Хага, която беше насочена към борбата с незаконната миграция, се призна, че законната миграция ще изиграе жизненоважна роля за икономическото развитие на ЕС. В приетата от Съвета на 10 и 11 декември 2009 г. Стокхолмска програма беше отчетено, че миграцията на труда може да повиши конкурентоспособността и икономическата жизнеспособност.

Поради това подкрепям изразената в настоящия доклад позиция относно предложението за директива на Парламента и на Съвета относно регулаторното изменение, целящо прилагане на единна процедура за предоставяне на разрешително на законно пребиваващи в държава-членка граждани на трети държави, като се вземат предвид демографските предизвикателства, пред които Европа започва да се изправя. Нещо повече – това е процес на опростяване, който е по-ефикасен и икономичен.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка, в което се съдържат твърдения за подобряване на положението на работници от тези страни, може на практика да представлява посегателство върху правата на работниците по принцип.

Нека не забравяме, че предложението води началото си от установения в прословутата директива „Болкещайн“ принцип на страната на произход, който доведе до задълбочаване на неравенствата между работниците, особено по отношение на заплащането, и който в крайна сметка беше в ущърб на всички работници поради натиска за влошаване на условията на труд. Като се опитва да установи различия и разлики в третирането между европейски работници и работници от трети страни, настоящото предложение за директива увеличава сегрегацията на работниците имигранти и отслабва още повече положението на всички работници, като ги тласка към по-голяма нестабилност. По принцип възможно е да сме изправени пред опит за насърчаване на социален дъмпинг.

Считаме, че е необходимо да се укрепят правата на всички работници, включително на имигрантите, сезонните работници и командированите работници. Поради това изразяваме съжаление, че с отхвърлянето на първата редакция на доклада се настоява за въвеждане на ограничителни мерки...

(Обяснението на вота се съкращава в съответствие с член 170 от Правилника за дейността)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Приемането на доклада относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка може на практика да представлява посегателство върху правата на работниците по принцип. Предложението води началото си от установения в прословутата директива „Болкещайн“ принцип на страната на произход, който доведе до задълбочаване на разделението между работниците, особено по отношение на заплащането, и който в крайна сметка се оказа, че накърнява интересите на всички работници. Като се опитва да установи различия между европейските работници и работниците от трети страни, настоящото предложение засилва сегрегацията на работниците имигранти, като увеличава различията в третирането и влошава още повече условията на живот чрез уязвимостта и нестабилността на условията им на труд.

Възможно е настоящото предложение за директива да насърчава социалния дъмпинг и да прави по-нестабилни трудовите отношения. Предвид гореизложеното е необходимо да се укрепят правата на всички работници, включително на имигрантите, сезонните работници и командированите работници. В резултат на борбата на работниците в много европейски страни, особено в Португалия, на последната пленарна сесия през 2010 г. предложението за директива беше отхвърлено. Изразяваме съжаление, че се настоява за въвеждане на ограничителни мерки.

(Обяснението на вота се съкращава в съответствие с член 170 от Правилника за дейността)

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. − (DE) Въпреки че по принцип би било добре разрешително за пребиваване и разрешително за работа да могат да се издават заедно, няма отговор на следните въпроси и е необходимо да се отбележи следното:

1. Прилагането на директивата за командироването на работници трябва да има предимство и принципът за прилагане на социалното законодателство на страната на заетост винаги трябва да се разглежда като основен.

2. Съгласно тази мярка нито един работник не трябва да се наема като законен „евтин“ труд, тъй като това вреди на нашия пазар на труда и е несправедливо от социална гледна точка.

3. Държавите трябва да извършват повече проверки в тези области.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) След като докладът беше първоначално отхвърлен на пленарна сесия, европейската десница извърши грешки в процедурните маневри и сега позорно допринася за признаването на двускоростен пазар на труда, който зависи от произхода на работника. Това ще създаде социален дъмпинг и следователно ще окаже натиск към намаляване на равнището на защита на европейските работници, което е неприемливо. Поради това гласувах „против“ доклада, който на практика представлява чисто посегателство срещу европейския социален модел. В текста се установяват изключения и неравно третиране в социалната сигурност, пенсиите и достъпа до заетост и обучение за законни мигранти работници, което е в разрез с моите ценности.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) В Програмата от Хага беше призната важната роля на законната имиграция за икономическото развитие. Именно с оглед на това в програмата се призоваваше Комисията да представи план за действие, който да позволи на пазара на труда да отговори бързо на непрекъснато променящото се търсене на работна ръка от чужбина. В приетата от Европейския съвет на 10 и 11 декември 2009 г. Стокхолмска програма беше изразено мнението, че трудовата имиграция може да повиши конкурентоспособността и икономическата жизнеспособност. Предвид значителните демографски предизвикателства, пред които Европейският съюз ще бъде изправен в бъдеще, и увеличаващото се търсене на работна ръка, в новата многогодишна програма се призовават държавите-членки да приемат гъвкави имиграционни политики, за да подкрепят дългосрочното икономическо развитие и резултати на Съюза. Разпоредбите на предложението имат преимуществото да предоставят по-добра защита на работници от трети страни, отколкото понастоящем, въз основа на международни конвенции, които са ратифицирани само от отделни държави-членки. Въздържах се да гласувам, тъй като в предложението не се посочва кой може да подаде молба – работодателят или работникът, и от коя държава може да се подаде молба, а е необходимо да се изясни този важен въпрос. Освен това в предложението не се набляга върху изискванията за правна сигурност и прозрачност при вземането на решения от националните органи. Тези решения оказват силно въздействие върху живота на заинтересованите лица и държави-членки, и следователно трябва да бъдат взети по напълно прозрачен начин. Всяко решение за отказ трябва да бъде надлежно обосновано, обективно и прозрачно.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласуваният днес от Парламента проект на резолюция относно единна процедура за издаване на разрешително, което ще позволи на граждани на трети страни да пребивават и работят на територията на Съюза, представлява още една стъпка към хармонизирането на националните законодателства на държави-членки. Установяването на еднакви мерки по отношение на законната миграция във всички държави-членки на ЕС, определянето на общи процедури за онези лица, които възнамеряват да кандидатстват за приемане с цел работа на територията на държава-членка, ще позволи на ЕС да задоволи потребностите от работна ръка на вътрешните пазари на труда, като предостави чрез установяването на равни права на инструмент за борба с експлоатацията и дискриминацията. Независимо от това считам, че държавите-членки трябва да имат възможност при определени условия да определят граници на капацитета за приемане на граждани от страни извън ЕС и да им предлагат работа в тяхната област. Очевидно предложението цели борба с незаконната имиграция и нелегалната заетост, но може и трябва да се тълкува като полезен принос за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, позволяващо освен това и улеснен граничен контрол.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Изминаха около 20 години от създаването от Европейския съюз на вътрешния пазар, предвиден от основателите на Съюза. Осъществяването му доведе до непрекъснато разрастващо се пространство за търговия. В това пространство обаче все още се наблюдава неравно третиране на граждани на държава-членка и граждани на трети страни. Различното третиране е двустранен проблем. Той наказва както работниците мигранти, които имат големи надежди, обикновено свързани със социалните права в държавите-членки, и ощетява европейските работници, които, изправени пред нелоялна конкуренция, са подложени на социален дъмпинг. Резолюцията относно „единното разрешително“, представена от г-жа Mathieu, е насочена по-специално към правата на работниците мигранти. Тя опростява процедурите чрез установяване на единно разрешително за пребиваване и работа и предоставя на чуждестранни работници права и задължения, сравними с тези на европейските работници. Пълното изграждане на вътрешния пазар е мощен инструмент, който ще позволи на Европа да възстанови растежа, и поради това подкрепих текста.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах „против“ доклада, тъй като основните параграфи, отнасящи се до командированите работници, бяха премахнати.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, който се връща в залата за втори път, тъй като считам, че е добър отговор на значителните демографски предизвикателства, пред които Европейският съюз ще се изправи през следващите години, като се установява единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни, желаещи да бъдат допуснати на територията на държава-членка с цел работа, и им се предлага сигурен правен статут.

Икономическата имиграция е реалност, която трябва да бъде организирана, но тя е и необходимост с оглед на демократичните и икономическите предизвикателства, пред които Европейският съюз ще бъде изправен в близко бъдеще. Така, имиграционната политика трябва да бъде замислена като инструмент за адаптиране в съответствие с нашите потребности от работна ръка, като по този начин ще допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“. От техническа гледна точка изключването на сезонните работници и на вътрешнокорпоративно трансферираните служители се обосновава с представянето от Комисията на предложения за конкретни директиви за тези работници. Въпреки това по отношение на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се от международна закрила, е важно да се подчертае, че съществуващите инструменти в тези области осигуряват по-голяма защита, отколкото настоящото предложение.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сега, когато проектът на директивата е вече приет, работниците имигранти ще имат същите права като работниците от съответната държава-членка, най-малко по отношение на заплащане, уволнение и здраве и безопасност на работното място, работно време и отпуск. Предложението има за цел да въведе процедура за предоставяне на единно разрешително за пребиваване и работа на законни имигранти, както и на общ набор от права в целия ЕС.

По този начин става възможно опростяването на процедурите, така че националните органи да могат да предоставят единно разрешително за пребиваване и работа на законни имигранти, които ще могат да се възползват от набор от права, сходни с тези на работниците в държавата-членка, в която живеят. Въпреки това всяка държава-членка следва да запази компетентността си по отношение на приемането на имигранти с цел работа, както и на броя на приетите имигранти.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. − (HU) Най-добрият начин, по който можем да се защитим от незаконната и нередовна имиграция, е да се опитаме да я предотвратим. Бихме могли да окажем подкрепа на хората да намерят прехрана и социална сигурност в страните си на произход т.е. ние бихме могли да премахнем причините за емиграцията им. Ако това не е осъществимо, следва да създадем законни канали на имиграция, които естествено също удовлетворяват потребностите на нашите пазари на труда. Понастоящем икономическата имиграция е реално явление, което, от друга страна, е също и необходимост, тъй като с нейна помощ можем по-бързо да се защитим срещу демографските и икономически предизвикателства. Следователно можем да разглеждаме имиграционната политика като регулаторно средство, чрез което можем да сме в състояние да контролираме потребностите от работна ръка. Чрез нея даваме възможности на имигранти от трети страни, които могат законно да влязат на територията на ЕС с цел да търсят заетост. Следва системата от процедури за прием да бъде значително опростена чрез създаването на обща процедура, която едновременно ще предостави право на пребиваване и заетост. Поради това аз също подкрепих създаването на тази хоризонтална законодателна рамка да се извърши във възможно най-кратък срок.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) С установяването на единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за пребиваване и работа на територията на държава-членка и с предоставянето на сигурен правен статут, настоящото предложение за директива ще опрости често сложните административни стъпки при приемането на икономически мигранти.

Наличието на хармонизирана процедура за издаване на единен документ, който разрешава пребиваване и достъп до пазара на труда, представлява значително опростяване на системата за прием. Освен това в предложението се предвижда третиране, равно с това на националните работници, и следователно има преимуществото да предоставя по-добра защита на работници от трети страни, отколкото тази, която имат понастоящем. Този статут ще допринесе и за борбата с нелоялната конкуренция, която често се дължи на липсата на защитен правен статут на тези работници.

Приетият днес текст съдържа и двата главни приоритета на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа: в текста се премахва всякакво споменаване на допълнителни документи и се изисква от държавите-членки да изготвят таблици на съответствието, които ще дадат възможност на Комисията да проверява транспонирането на директивата. Това е ясен знак за желанието на Европейския парламент да върви към европейска правна рамка за законната имиграция.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Целта на директивата е да даде възможност на потенциални имигранти в държава-членка на ЕС да получат разрешителни за работа и пребиваване чрез единна процедура. Съгласно първоначалното предложение работници от страни извън ЕС биха получили равно третиране с граждани на ЕС по отношение на заплащане, уволнение и здраве и безопасност на работното място, и правото да членуват в профсъюзи. Комисията по заетост и социални въпроси желае да разшири обхвата на тези права и да включи еднакво работно време и отпуск, като същевременно се изяснят правата на работниците на социална сигурност и данъчни облекчения. Работниците от страни извън ЕС биха могли също да получат пенсиите си, когато се завърнат в родината си, при същите условия като гражданите на дадената държава-членка. Нещо повече, всички държави-членки ще издават единно стандартно разрешително за пребиваване и работа.

Не съм съгласен с това, тъй като ЕС все още има проблем с безработицата и поради това гласувах „против“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Влизането и пребиваването на граждани от трети страни е проблем, но в миналото тези права се разширяваха все повече. Така сега имаме ситуация, при която местното население съвсем основателно се чувства във все по-неравностойно положение поради достъпа на граждани на трети страни до социални услуги, особено до социални жилища. По отношение на икономическата миграция, главно добре образовани и изключително необходими работници отиват в други държави. Докато в Съединените американски щати например те не са в тежест на социалната система, а в някои държави трябва и да напуснат територията след изтичане на трудовия им договор, чрез предоставянето напоследък на тези работници на все по-голямо равенство с местното население, те представляват все по-голям товар за държавите с традиционно добре развити социални системи, ако останат постоянно в съответната държава, след като загубят работа, а ако са довели и членове на семейството си, всички близки трябва също да бъдат издържани. Настоящото предложение е още една стъпка в тази насока и поради това следва да бъде отхвърлено по най-категоричен начин.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. − (IT) Искам да заявя, че гласувах „против“ доклада относно единното разрешително за пребиваване на граждани на трети страни, тъй като днес в залата бяха гласувани някои изменения с цел да се изключи изискването за заетост като необходимо условие за получаване на достъп до социални помощи и услуги. Струва ми се, че е опасно да се намаляват минимално изискуемите стандарти, а това дава възможност на граждани на трети страни, очевидно с редовно разрешително за пребиваване в ЕС, да получат достъп до същите трудови и социални условия като гражданите на ЕС. Ако Европейският съюз съществува, то е за да гарантира също така, че жителите на държавите-членки, които са негови граждани, могат да имат по-големи права и гаранции, отколкото изискваните в настоящия доклад.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като считам, че работници от страни извън ЕС следва да имат същите права по отношение на условията на труд като гражданите на ЕС в съответствие с Директивата за „единно разрешително“. В това отношение бих искал да спомена по-специално работното време, отпуска и социалното осигуряване. Целта на проекта за директива е да се намали бюрокрацията и да се опростят процедурите за кандидатстване за пребиваване и работа в държава-членка на ЕС както за мигранти, така и за техните работодатели чрез комбинирано разрешително за пребиваване и работа. В предложението не се посочват условията за приемане на граждани на трети страни. Държавите-членки запазват компетентността си да определят критериите за прием и броя на мигрантите, които желаят да приемат в собствената си страна с цел те да започнат работа. Новите правила ще се прилагат за граждани на страни извън ЕС, които вече живеят законно в държава-членка или желаят да направят това.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложението на г-жа Mathieu за директива относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка. Постъпих така, тъй като считам, че е важно Европа да разполага с валидни в целия ЕС правила за управление на притока на работна сила от трети страни, както по икономически, така и по социални причини. Трудовата миграция може да увеличи конкурентоспособността и жизнеспособността на икономиката, като помогне на Европа да се справи с бъдещите демографски предизвикателства възможно най-добре. В предложението за директива се отправя призив към държаните-членки да приемат гъвкави имиграционни политики, които да подкрепят дългосрочното развитие на Съюза. Освен това с директивата ще се опростят често сложните административни процедури за прием на работници мигранти, като същевременно се предоставя инструмент за борба с налаганите върху някои категории работници експлоатация и дискриминация.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на законодателната резолюция на Парламента относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава-членка. Този въпрос е още по-актуален с оглед на настоящото икономическо и социално положение. Всъщност един от най-успешните начини за борба с незаконната имиграция и нелегалния труд е разработването на балансирани канали за законна миграция, която да посреща потребностите на нашите трудови пазари, заедно със социалните изисквания за успешна интеграция в приемащото общество.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) В приетата от Европейския съвет на 10 и 11 декември 2009 г. Стокхолмска програма се призовават държавите-членки да приемат имиграционни политики, които се характеризират с гъвкави механизми за подкрепа на развитието и икономическите постижения на Съюза. С настоящото предложение Парламентът желае да допринесе за изпълнението на програмата.

В нея се въвежда по-специално единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни, които желаят да бъдат допуснати на територията на държава-членка с цел заетост, като: (i) се опростяват често сложни административни процедури за приемане на мигранти; (ii) се определя инструмент за предотвратяване на експлоатацията и дискриминацията на работното място; (iii) се гарантира, че пазарите на труда на държавите-членки определено ще бъдат в състояние да отговорят на потребностите от работна ръка сега и в бъдеще. Директивата се прилага за всички граждани, допуснати на територията, за да работят, и които впоследствие са получили разрешително за работа в съответствие с разпоредбите на националното или общностното законодателство. Следователно настоящото предложение допринася за насърчаване на общ подход от 27-те държави-членки по отношение на икономическата миграция, а това е причината, поради която гласувам отново в подкрепа на документа.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Икономическата имиграция е реалност, в която трябва да наложим ред, но е също и необходимост с оглед на демографските и икономическите предизвикателства, пред които ЕС ще се изправи в близко бъдеще. Имиграционната политика може да се разглежда като инструмент за регулиране на потребности ни от работна ръка, като по този начин ще допринесем за изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Наличието на единна процедура, която позволява издаването на единен документ, разрешаващ пребиваване и достъп до пазара на труда, представлява значително опростяване на системата за прием. Директивата ще се прилага не само за граждани на трети страни, приети на територията на държава-членка с цел заетост, но и за всички, които първоначално са били приети за други цели, но са придобили право на работа там въз основа на разпоредба на националното или общностното законодателство. Всяка държава-членка трябва да определи условията за предоставяне на социалноосигурителни обезщетения, както и техния размер и срок на предоставяне. Съжалявам, че от обхвата на директивата са изключени сезонните работници и вътрешнокорпоративно трансферираните служители, но призовавам Комисията да представи предложение по този въпрос в близко бъдеще.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид демографските предизвикателства, пред които Европа ще бъде изправена в бъдеще, жизненоважно е ЕС да разработва балансирана и гъвкава имиграционна политика, която да му дава възможност да посреща потребностите си от работна ръка и която да допринася за конкурентоспособността и жизнеспособността на икономиката.

С приемането на настоящата директива, която установява единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни, желаещи да бъдат приети на територията на държава-членка с цел пребиваване и работа там, и им предоставя общ набор от права в области, свързани с пазара на труда, будещите загриженост въпроси ще бъдат пряко разгледани и поради това директивата заслужава моя глас.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Днешното гласуване в подкрепа на директивата относно единно разрешително за граждани на трети страни, желаещи да пребивават и работят в държава-членка, е по-нататъшна стъпка към хармонизирана имиграционна политика на европейско равнище. Идеята за съчетаване на разрешително за пребиваване и разрешително за работа е добра. Тя показва, че Съюзът наистина е решен да насърчава законната миграция и че не е „европейска крепост“, за каквато някои хора го смятат. За постигането на тази цел е важно Парламентът да подкрепя идеята за единна процедура за кандидатстване, която е по-лесна и по-бърза както за работодателя, така и за мигранта. Освен това Европейският парламент направи правилния избор, като изключи четири категории работници от приложното поле: сезонни работници, вътрешнокорпоративно трансферирани служители, самостоятелно заети лица и морски лица, като всички те са вече обхванати или ще бъдат обхванати от конкретни директиви. Друг положителен момент е предоставената на държавите-членки гъвкавост по отношение на действителните права на работниците от трети страни. Последната дума, когато се взема решение дали да се предоставят или да не се предоставят, или да се удържат обезщетенията за безработица и семейните надбавки и да не се предоставят социални жилища през първите три години от пребиваването, ще имат 27-те столици. Това са прости и разумни мерки.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Директивата, в настоящата й редакция, изключва много категории, като сезонни работници, вътрешнокорпоративно трансферирани служители, бежанци и командировани работници и др. Категорично се противопоставям на по-нататъшна сегрегация на категории работници и диференцирано третиране, предоставящо на някои работници и членовете на техните семейства по-малко права, отколкото на други.

Дори и някои от тези категории да са обхванати от други директиви, примерът с предложението на Комисията за сезонните работници показва, че тези директиви не са достатъчни по отношение на правата. Следва да подкрепяме обща рамка за всички работници, тъй като по този начин ще се обедини законодателството на работните места, като се предотвратява разпокъсване на положението на работниците с риск да се изложи на опасност интегрирането на мигрантите и сближаването в ЕС.

Дори и такива важни въпроси като преносимостта на пенсиите в трети страни, които вече не зависят от наличието на двустранни споразумения, да са спечелени благодарение на Jean, не мога да спра да мисля, че ние следва да подкрепяме равното третиране, а не дискриминацията на всички работници в ЕС. Ето защо се въздържах при гласуването.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Днешното гласуване представлява стъпка напред към приемането на единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни, желаещи да влязат на европейска територия и да работят там. Европейският съюз си е поставил за цел да опрости административните процедури и да издава единен документ, съчетаващ разрешително за пребиваване и разрешително за работа.

Искам да подчертая, че днешното гласуване няма за цел да привлича безразборно нови работници на наша територия, нито да се бори с незаконната имиграция. Всеки работник от страна извън ЕС, който желае да се установи в Европа, ще трябва най-напред да получи разрешително за пребиваване. Приетото днес предложение също потвърждава, че напълно е спазен принципът на субсидиарност чрез определяне на минимални стандарти за правата и задълженията, но като се дава възможност на държавите-членки да проявят гъвкавост и свобода при въвеждането на процедури в националното си законодателство и практическо прилагане. Европейският съюз не може да ограничи компетентността на държавите-членки по отношение на организацията на социалната сигурност, като всяка държава трябва да има право сама да установява собствени правила в тази област.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Макар директивата относно единна процедура за кандидатстване за разрешително за пребиваване и работа далеч да не е идеална или пълна, независимо от това гласувах „за“. Изразявам съжаление за недостатъците във връзка със сезонните работници, командированите работници, правото на смяна на работодател и правото на влизане и повторно влизане, тъй като тези подгрупи ще бъдат защитени в друго (бъдещо) законодателство. В крайна сметка настоящата директива е изключително важна с оглед на факта, че е първа по рода си, като предоставя общ набор от минимални права (включително право на заплащане, равно третиране на работа, пенсионни права и достъп до здравеопазване) на работници от трети страни, които законно пребивават в Европа, което се прави въз основа на равно третиране с национални работници на държавите-членки. Освен това директивата предвижда система с единна опростена процедура за разрешително за пребиваване и работа. Тази схема е далеч от една цялостна обща имиграционна политика, но предвид увеличаването на имиграционните потоци, непрестанно променящото се търсене на чуждестранна работна ръка и предотвратяването на злоупотреби и дискриминация в това отношение, тази първа форма на защита е от основно значение. Като цяло това беше и решаващият фактор да гласувам в подкрепа на документа.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах „против“, тъй като считам, че това отваря вратата за нелоялна конкуренция на работниците от ЕС и нискоразходни работници мигранти, идващи в ЕС.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад има за цел установяване на единно разрешително за пребиваване и работа за граждани на трети страни в държава-членка, като по този начин се ускоряват и уеднаквяват в по-голяма степен процесите за прием и едновременно с това се намаляват бюрократичната им и финансова тежест. Икономическата миграция е сега реалност, която следва да се анализира с оглед на разработването на законни и балансирани канали за миграция, за да се посрещнат потребностите на европейските пазари на труда.

Икономическите и демографските проблеми, пред които Европа е изправена, изискват изготвянето на обща имиграционна политика за 27-те държави-членки. С влизането в сила на Договора от Лисабон беше установено ново правно основание по този въпрос – процеса на съвместно вземане на решение, и поради това считам, че е жизненоважно да се установи общ и хармонизиран подход, за да се намалят различията между националните законодателства.

Освен казаното по-горе, в предложението се предвижда също така равно третиране на националните работници чрез създаването на защитен правен статут, тъй като имигрантите участват в икономическата дейност на приемащата страна. Решенията за отказ следва да бъдат надлежно обосновани и прозрачни, а разходите следва да са съразмерни с действително предоставяните услуги.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Приемането на настоящия доклад е значителна стъпка към защита на правата на работници от трети страни в ЕС, като им се предоставя единно разрешително за пребиваване и работа. Това е доказателство за желанието на ЕС да стане по-привлекателен на световната сцена, като улесни условния достъп до европейския пазар на труда. Удовлетворена съм, че процедурата за получаване на това разрешително беше опростена чрез системата на едно гише, която ще улесни административните процедури за чуждестранните работници. Създаването на единен документ за работа представлява значителен напредък в контрола и регулирането на миграционните потоци от държавите-членки и ще позволи законната имиграция да се следи по-лесно. С този текст Парламентът заяви, че контролираната, регулирана имиграция на работници е от полза за всички. Установяването на обща законова рамка за европейски и чуждестранни работници защитава нашите граждани срещу всички форми на нелоялна конкуренция на пазара на труда. Гласувах „за“ резолюцията, тъй като подкрепям идеята за една Европа, която защитава работниците си, като остава вярна на принципа за свободно движение на хора, който е крайъгълен камък на европейския проект.

Доклад: Andreas Schwab (A7-0038/2011)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (LT) Гласувах в полза на предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите, което обединява четири съществуващи документа на Общността в един законодателен инструмент. Съгласна съм с мнението на докладчика, че фрагментарността на законодателството възпира както потребителите, така и предприятията, когато те вземат решение дали да участват в трансгранична търговия. Но трябва да бъдем предпазливи, защото поради естеството на тази област е доста трудно напълно да се хармонизира законодателството в областта на правата на потребителите и това може да снижи нивото на защита на правата на потребителите в някои държави-членки.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Предвид цифровото развитие ЕС следва да актуализира правата на потребителите. Проектът на директива има за цел да осигури по-добра защита на потребителите във всички държави-членки на Европейския съюз, като им позволи по-конкретно да се възползват от подходящо право на отказ. На всички гражданин и потребителите трябва да се гарантират еднакви права в Съюза. По този начин ще насърчим ниво на защита на потребителите, което удовлетворява нашите граждани, за които ще бъде по-лесно да правят покупки в други държави-членки. Освен това, предвид че се запазват важните достижения на френското потребителско право, като например гаранциите при „скрити дефекти“, и факта, че всички начини за плащане са без такси, считам, че новата директива е крачка напред. Затова я подкрепих.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в полза на доклада, който ще бъде преразгледан от компетентната парламентарна комисия. Директивата има за цел да обедини законодателството на ЕС в областта на правата на потребителите, като запази високо ниво на защита на потребителите във всички държави-членки на ЕС и насърчи предприятията да предоставят услуги и да продават стоки в други държави-членки. Все още са налице пречки пред гладкото функциониране на пазара. Предприятията не са склонни да търгуват в други държави-членки и потребителите да правят поръчки в резултат на различните правила, които се прилагат за потребителските договори в държавите-членки. До момента действащото законодателство определяше само минимални изисквания за защита на правата на потребителите и държавите-членки можеха да прилагат по-строги мерки, което доведе до различни правни режими в Общността. Считам, че е необходимо да се преразгледа директивата и да се укрепят нейните разпоредби. Трябва да гарантираме, че във всички държави-членки на ЕС се прилагат едни и същи стандарти за защита на правата на потребителите, което ще ни позволи да избегнем сегашната несъгласуваност в рамките на единния пазар, да повишим доверието на потребителите във вътрешния пазар и да насърчим предприятията да търгуват в други държави-членки.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. − (IT) Предложението на Комисията за Директива относно правата на потребителите обединява четири съществуващи документа в единен законодателен инструмент. То е следствие от започнатото през 2004 г. преразглеждане на достиженията на правото на Общността в областта на защитата на потребителите със задачата да се опрости и допълни съществуващата регулаторна рамка относно защитата на потребителите. Настоящата регулаторна рамка води до значителни разходи за привеждане в съответствие за европейските предприятия, които желаят да работят зад граница и трябва да се съобразяват с различни законодателства. Считам, че фрагментарността на правните разпоредби пречи на предприятията и потребителите да купуват или продават зад граница.

Обсъжданият доклад цели да постигне необходимия баланс между високото ниво на защита на потребителите и конкурентоспособността на дружествата на застрахователния пазар при спазване на принципа на субсидиарност. Затова подкрепям предложенията на докладчика за целева хармонизация, която е ограничена до конкретни аспекти на определени договори, като например задълженията за предоставяне на информация или правото на отказ при договорите от разстояние и договорите, сключени извън търговския обект, като в същото време поддържа високо ниво на защита на европейските потребители.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. − (IT) Поздравявам г-н Schwab за досега свършената работа. Гласувах в полза на документа, защото докладът Schwab защитава потребителите при трансграничните продажби. Гласуваният днес текст действително предлага гаранции за високо ниво на защита на потребителите в 27-те държави-членки. В същото време той се стреми да защити и подкрепи предприятията, независимо от техния размер, да предоставят стоки и услуги на потребителите в Европа, без да се натъкват на ненужни законови пречки. Обединявайки четири съществуващи директиви, ние се надяваме да хармонизираме сега действащите правила по-добре, за да избегнем фрагментарността на разпоредбите, която е много често пречка и за потребителите, и за предприятията. В този смисъл документът може да допринесе за по-добро функциониране на вътрешния пазар чрез повишаване на доверието на потребителите.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Одобреният доклад премахва фрагментарността на съществуващите разпоредби в областта на защитата на потребителите, която спира потребителите и предприятията от участие в трансграничната търговия. Потребителите често се оплакват, че не могат да се възползват изцяло от предимствата на единния пазар, особено по отношение на търговията по интернет. Според мен правилният отговор на оплакванията е одобрен набор от общи определения, като например за понятията потребител, продавач или договор от разстояние. Също от полза е определянето на основната информация, която трябва да се предоставя от продавача преди сключването на какъвто и да е потребителски договор, както и уеднаквяването на срока за отказ на 14 дни при договорите от разстояние или договорите, сключени извън търговския обект, включително създаването на единен формуляр за отказ. За съжаление, левицата в последния момент не подкрепи постигнатия от докладчика компромис и трябваше да го поставим на гласуване. Това не е толкова лошо според мен, а напротив, може би показва, че Европейският парламент работи като политически орган, в който се разгръща открит и истински идеологически конфликт между европейската десница и левица. Би било полезно, ако Парламентът се представя по този начин по-често.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) През октомври 2008 г. Комисията представи предложение за директива, насочена към обединяване в един текст на достиженията на правото в областта на защитата на потребителите, които обхващат четири директиви относно неравноправните договорни клаузи, определени аспекти на продажбите и гаранциите за потребителските стоки, защитата на потребителите при продажбите от разстояние и защитата на потребителите при договори, сключени извън търговския обект. Заслужава си да се отбележи, че въпросните директиви, които са предмет на преразглеждане, предвиждат минимална хармонизация, което накара много държави-членки да запазят или да приемат по-строги правила за защита на потребителите, с което се създаде фрагментирана регулаторна рамка в Общността, с последствия за вътрешния пазар, особено за предприятията и потребителите в трансграничните сделки.

Считам, че гласуваният днес законодателен текст укрепва защитата на потребителите, като отчита характеристиките на сектора, в който пълната хармонизация не винаги е възможна. Приветствам предложението за създаване на система за взаимна оценка, при която държавите-членки трябва да обясняват защо са необходими отклоняващите се национални правни разпоредби и как те отговарят на принципа на пропорционалност и ефективност.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в полза на доклада. Целта е много амбициозна: цялостна реформа на правната защита на потребителите, която разглежда всички договори и 27-те национални законодателства, които осигуряват различни нива на защита. Преди около година проф. Монти заяви в доклада си до г-н Барозу: „... законодателят следва да постигне незабавно споразумение по проекта на Директива относно правата на потребителите, за да гарантира високо ниво на защита на потребителите в интегриран пазар на дребно“. Напълно съм съгласна с проф. Монти. Липсата на общи правила в различните държави-членки доведе до фрагментарност на правната рамка, която вреди на потребителите и производителите и възпрепятства постигането на общ пазар. По време на криза като тази, в която се намира целият свят, Европа не може да позволи производителите й да изостават и потребителите й да не са достатъчно защитени. Затова спешно трябва да намерим подходящ общ знаменател с цел хармонизиране на законите в Европа. Всички трябва да положим усилия да постигнем споразумение със Съвета, дори на първо четене.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Правата на потребителите са един от основните стълбове на вътрешния пазар. Тяхната защита и сигурност са от жизненоважно значение за по-голямата сигурност в придобиването на стоки на ежедневна основа в трансграничната търговия и в резултат за конкурентоспособността на предприятията.

В този смисъл балансът между правата на потребителите и разходите, които те могат да наложат на предприятията, е от решаващо значение. Освен това е важно да се имат предвид различните национални характеристики и предлаганата защита, при спазване на принципа на субсидиарност.

Ето защо считам, че това е област, в която максималната хармонизация може да бъде полезна, но от друга страна, минималната хармонизация също може да се приеме в зависимост от вида на договора, тъй като е по-подходяща.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Проектът на Директива относно правата на потребителите обединява четирите съществуващи документа на Общността в един законодателен инструмент. Целта на предложението е, от една страна, да се гарантира, че потребителите във всички 27 държави-членки ще имат доверие във високо равнище на защита, и от друга страна, че различните по големина предприятия ще могат да продават без излишни законови препятствия своите стоки и услуги на потребителите във всички 27 държави-членки на ЕС.

Що се отнася до потребителите, предложението има за цел да гарантира, че независимо къде в ЕС правят покупка, те ще разполагат с ясна информация относно цените и допълнителните такси, преди да подпишат договор. Предложението укрепва защитата на потребителите при забавяне или неизвършване на доставка, като предоставя права на потребителите по отношение на период на разсрочване, връщане, възстановяване, ремонт, гаранции и неравноправни договорни клаузи. При всички договори, сключени с потребителите, търговецът е длъжен да предостави ясна информация, която дава възможност за информиран избор.

Доволен съм от изключението от изискването за предоставяне на информация за договори, които включват „обичайни сделки и в които търговецът трябва да достави стоката или услугата незабавно след сключването на договора“, тъй като това предотвратява ненужна административна тежест.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е поредното предложение на Комисията, в което насърчаването на трансграничната търговия изглежда основната мотивация за упражняване на правото на законодателна инициатива. В този случай и поради факта, че това е неоригинално предложение за „защита на интересите на потребителите“, отново се свежда до твърдението, че свободната търговия е единственото за интересите на потребителите, проповядвайки отново вяра в добродетелите на свободния пазар. В интерес на истината отговаря повече на правата и интересите на предприятията, отколкото на потребителите.

Комисията препоръчва пълна хармонизация на правилата относно потребителите. Ако хармонизацията не е резултат от постигнат напредък и отчитане на законодателството във всяка страна, на практика може да доведе до загуба на права на потребителите в някои държави-членки, в които законодателството е по-напреднало в тази област.

Тъй като това е първо четене и като се има предвид, че в хода на разискванията в комисията беше възможно да се подобри първоначалното предложение на Комисията, ние се надяваме, че ще може да стигне по-далеч в защитата на правата на потребителите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние сме на етап първо четене на проекта на Директива относно правата на потребителите, представен от Комисията. Целта е насърчаване на трансграничната търговия на основата на принципа, че свободната конкуренция е това, което служи най-добре на интересите на потребителите. В действителност обаче се обръща по-голямо внимание на правата на предприятията, отколкото на потребителите.

Освен това Комисията препоръчва пълна хармонизация на съществуващите правила относно потребителите, без да отчита действащото законодателство във всяка страна. Това може да доведе до загуба на права на потребителите в някои държави-членки. В парламентарната комисия по вътрешния пазар се проведе интензивно обсъждане и се постигна широк консенсус, който позволи първоначалното предложение, внесено от Комисията, да се промени значително. Изглежда, че са налице необходимите условия да се стигне по-далеч в защитата на правата на потребителите, с опит да се повлияе на преговорите със Съвета по позитивен начин.

Затова сме съгласни с искането на докладчика докладът да се върне за ново разглеждане в парламентарната комисия по вътрешния пазар.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. − (DE) Улесняването на трансграничната търговия чрез единни правила и едновременното укрепване на правата на потребителите, преди всичко при закупуването на стоки в друга държава-членка, са причините, поради които категорично приветствам „новата“ Директива за защита на потребителите. Сегашната несигурност по отношение на приложимите права на потребителите пречи на предприятията да предлагат своите стоки зад граница и на потребителите да ги поръчват, тъй като липсва яснота какво се случва при евентуален отказ. Единният европейски пазар изрично изисква премахването на подобни пречки.

Единните определения, предложени в доклада, който наред с други неща хармонизира правото на отказ и правилата по отношение на неравноправните договорни клаузи, ще създадат правна сигурност и по този начин ще повишат привлекателността на трансграничната търговия за предприятията, от което в крайна сметка полза ще имат потребителите.

Глава V не беше приета и следователно защитата на потребителите ще се прилага в цяла Европа в съответствие с най-високите критерии.

Поради това връщането за ново разглеждане в комисия е необходимо, за да се договори с Комисията отново.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Тъй като текстът беше повече от съмнителен в началото, се радвам, че беше постигнат важен напредък от европейската левица. Наистина беше абсурдно да се налага на държавите-членки законодателство, което е против правата на потребителите, и да се принуждават да отменят някои от националните си закони, които се считат за предоставящи прекалено голяма защита във връзка с директивата. Гласувах в полза на отлагане на окончателното гласуване, за да се укрепи защитата на потребителите срещу определени злоупотреби, за които избраното ниво на защита все още е недостатъчно. Във всеки случай няма да гласувам в полза на текст, който нарушава най-основните права на потребителите.

  Carl Haglund (ALDE), в писмена форма. − (SV) Измененията, внесени от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите са слаби, за съжаление, от чисто законодателна гледна точка, а глави II, IV и V са излишни. Изменение 141 е неприемливо за малките и средните предприятия. В компромисните предложения (блок II) ограниченията по отношение на продажбите от разстояние и преките продажби са неразумни и неприемливи.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Първоначалното предложение на Комисията за Директива относно правата на потребителите беше нежелан, ненужен опит за налагане на максимална хармонизация без друга очевидна причина, освен да удовлетвори тези, които считат, че културното и правното разнообразие противоречи на принципите на ЕС. Предложението щеше да доведе до ограничаване на правата на потребителите в различни европейски държави и няма доказателства, че би било от полза за пазара. Компромисният пакет, договорен в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, съвсем не е съвършен, но представлява значително подобрение и основа, върху която можем да градим в преговорите с другите институции.

  Morten Løkkegaard (ALDE), в писмена форма. − (DA) Радвам се, че след повече от две години на преговори в Парламента успяхме да договорим позиция, която едновременно укрепва правата на потребителите в ЕС и улеснява предприятията да работят на вътрешния пазар.

Поради решението измененията да се гласуват в блокове, много от нас са недоволни от факта, че не можахме да гласуваме против определени изменения. Позволете ми да подчертая следните случаи.

Глава IV и V: исках компромис, при който глави IV и V са напълно премахнати от предложението. Знам, че Съветът по-специално, но също Европейската организация на потребителите (ЕОП) и датският Съвет на потребителите биха предпочели това пред компромиса, който имаме. Във връзка с това трябва да приемем факта, че групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент избраха да пренебрегнат препоръките на организациите на потребителите.

Член 22а: исках също така да се заличи толкова критикуваният член 22а. Той не улеснява малките и средните предприятия. По-уверен съм обаче от колегите либерали от Германия, че вероятно ще успеем да изменим тази разпоредба по време на преговорите със Съвета. Една от идеите беше да приведем този член в съответствие с член 20 от Директивата за услугите, което също така би намалило риска от противоречия в законодателството.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Съгласно стратегията „Европа 2020“ висококачественото и устойчиво в екологичен план производство е едно от конкурентните предимства на ЕС. Високото равнище на защита на потребителите гарантира високо качество на продуктите и повишава доверието на потребителите, като по този начин насърчава ефективността на вътрешния пазар. Приветствам предложенията, внесени от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, за нова Директива относно правата на потребителите, тъй като те се стремят да гарантират прозрачност за предприятията, с цел отключване на потенциала на трансграничната търговия в ЕС. Новите разпоредби относно правата на потребителите включват почти всички видове продажби в магазини, по телефона или онлайн. Те укрепват по-специално разпоредбите относно международните продажби въз основа на предложенията в доклада, изготвен от моя колега Andreas Schwab. За разлика от четирите съществуващи директиви за защита на потребителите, считам, че новото законодателство има добавена стойност, тъй като предвижда каква информация купувачът трябва да получи от продавача, условията на доставка и правилата, които се прилагат, когато рискът се носи от купувача, да не говорим за правото на последния да отмени или да откаже покупки или правото стока да бъде ремонтирана или заменена.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах за връщане на доклада за ново разглеждане в комисия, тъй като отговорът на Комисията на измененията на Парламента беше крайно незадоволителен.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Предложението на Комисията има за цел да подобри функционирането на вътрешния пазар чрез намаляване на пречките пред трансграничната търговия, но създава проблеми и за потребителите, и за производителите. То следва да подкрепи всички усилия за постигане на повече ефективност на вътрешния пазар и за насърчаване на трансграничната търговия, но член 38 от Хартата на основните права изисква политиките на ЕС да гарантират високо ниво на защита на потребителите.

Следователно е необходим стремеж да се повиши минималното ниво на хармонизация чрез прилагане на най-добрите практики. Ще бъде подходящо да се разработи европейска система на отговорност за липса на съответствие, за да се повиши защитата на потребителите и доверието в пазарите. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ високото ниво на защита гарантира качествени продукти и в същото време насърчава ефективността на вътрешния пазар. Що се отнася до правата на потребителите, сегашното минимално регламентиране позволява на държавите-членки да приспособят европейските разпоредби към националните принципи: трябва да продължим в тази посока. За съжаление обаче, предложената директива не взема предвид новите продукти на пазара, появили се вследствие на развойната дейност и иновациите, както например цифровите продукти.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувам в полза на доклада на г-н Schwab относно правата на потребителите, защото виждам необходимостта от опростяване и допълване на съществуващата правна рамка в областта на защитата на потребителите.

Важно е потребителите в 27-те държави-членки да могат да разчитат на високо ниво на защита и различните по мащаб производители да могат да продават без излишни законови препятствия своите стоки и услуги на потребителите във всички 27 държави-членки. Действията на Парламента са необходими както за повишаване на доверието на потребителите, така и за насърчаване и подпомагане на производителите, които желаят да участват в трансграничната търговия.

Различните правила относно правата на потребителите в Европа са сериозна пречка за производителите дори при покупко-продажбата на стоки и услуги зад граница. По-конкретно електронната търговия е област, в която потребителите не могат да се възползват от вътрешния пазар, нито от своите потребителски права, което се дължи на факта, че производителите в даден сектор не са склонни да се съобразяват с различни правила, когато навлизат на нов пазар и рискуват да бъдат съдени в друга държава-членка.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в полза на доклада относно правата на потребителите. Текстът заменя четири съществуващи директиви с една, с цел опростяване и подобряване на разпоредбите относно защитата на потребителите. Добавената стойност на Европейския съюз трябва да се трансформира в ясна полза за потребителите чрез улесняване на трансграничните онлайн сделки в частност. Предложението за директива се опитва да реши въпросите, породени от различията в правилата за защита на потребителите в отделните държави. По-конкретно текстът предлага единен формуляр за отказ при договорите от разстояние и договорите, сключени извън търговския обект, а срокът за отказ е хармонизиран на 14 дни. Разпоредбите, съдържащи се в текста, ще дадат възможност правата на потребителите да бъдат укрепени също по отношение на информацията и доставката.

  Gesine Meissner (ALDE), в писмена форма. − (DE) В днешното гласуване на текста на Директивата относно правата на потребителите някои колеги от Германската свободна демократическа партия в Европейския парламент гласуваха с „въздържал се“. Приетият компромис безспорно съдържа много подобрения на първоначалния проект на Европейската комисия. Например успяхме да гарантираме, че малките предприятия няма да бъдат засегнати от повечето от новите разпоредби или обременени с допълнителна бюрокрация. Въпреки това приетият днес текст съдържа и разпоредби, които сериозно ще обременят предприятията, без да повишат защитата на потребителите. Член 5 например ще означава, че предприятията ще трябва да предоставят много обширна информация преди сключването на договора, дори когато стоките се купуват в магазина. Това едва ли ще е от полза за потребителите, тъй като те могат да оценят продукта в магазина. Член 22а задължава предприятията при договорите от разстояние да доставят своите стоки на клиенти във всяка държава-членка. Подобно задължение противоречи на свободата на договаряне и излага малките и средните предприятия в частност на значителни правни и финансови рискове. Освен това Германската свободна демократическа партия не успя да прокара основното си искане за пълно заличаване на глави IV и V от директивата. Партията призовава тези разпоредби да бъдат изменени по време на тристранните преговори със Съвета и Комисията.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението включва замяната на четирите директиви, действащи понастоящем, относно договорите, сключени извън търговския обект, неравноправните клаузи, договорите от разстояние и продажбата и гаранциите за потребителските стоки с един законодателен инструмент. Целта на проекта на директива е да се повиши доверието и защитата на потребителите при покупките, които правят в магазините или по интернет, и желанието на предприятията да продават в други държави от ЕС.

Проектът на Директива относно правата на потребителите има за цел да гарантира, че независимо къде в ЕС правят покупка, потребителите имат достъп до ясна информация относно цените и допълнителните разходи, преди да подпишат договор. Като цяло са обхванати всички договори, независимо дали покупката се извършва в магазин, от разстояние, или извън търговския обект. Директивата ще укрепи вътрешния пазар.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Целта е да се повиши доверието на купувачите и да се гарантира прозрачност за предприятията, за да се разгърне потенциалът за растеж на трансграничната търговия в ЕС. Новите разпоредби ще обхванат почти всички продажби, извършвани в магазини, по телефона или онлайн, но ще укрепят най-вече правилата относно трансграничните сделки. Купувачите ще знаят каква информация имат право да получат от продавача и условията на доставка ще бъдат определени. Ще има и ясни правила кога точно рискът се прехвърля на потребителите, както и относно правата на клиентите да отменят покупка, да променят мнението си или закупена от тях стока да бъде ремонтирана или заменена.

Искам да добавя, че билетите за обществения транспорт и за въздушния транспорт следва да бъдат обхванати от разпоредбите относно правата на потребителите. Мога да цитирам случая с „airBaltic“, където правата на пътниците се пренебрегват и дружеството отказва да поеме отговорност за лошото качество на услугата.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Наистина има няколко неща, които говорят в полза на Директивата за защита на потребителите, като например подобренията по отношение на задълженията за предоставяне на информация, удължаването на срока за отказ и задълженията на продавачите да осигурят защита в онлайн магазините. Защитата на потребителите трябва да се повиши още повече, за да създаде основа за доверие между продавача и потребителя. Има няколко причини, поради които гласувах с „въздържал се“, а именно, че според мен не са предвидени подходящи санкции, нито право на отказ в търговете в интернет и преди всичко определението за продажби по домовете е много неясно.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Докладът засяга обединяването на четири различни директиви за защита на потребителите и по този начин съдържа достиженията на правото на Общността от 2004 г. насам. В някои области има опростяване и допълване. Важно е да могат да се запазят по-високите стандарти на защита в държавите-членки. От друга страна, обединяването на директивите води до по-голяма хармонизация. Затова гласувах с „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в полза на доклада на г-н Schwab, тъй като считам, че докладът представя добър баланс между защитата на потребителите, които трябва да бъдат защитени от измами и неправомерно поведение от страна на производителите и трети страни, и избягването на разпоредби, които са твърде строги за производителите, чрез налагане на задължения, с които предвид размера и оборота си те не винаги могат да се справят. Да вземем например случая със занаятчия, който на теория може да работи извън търговския обект: той не може да бъде подложен на същите изисквания като голяма мултинационална компания, която управлява и сключва хиляди договори всеки ден. Следователно пътят напред е хармонизация, която е целенасочена и балансирана, която отчита особеностите на европейската производствена база и същевременно запазва защитата на потребителите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на документа, защото считам, че кодификацията на правата на потребителите в един документ е положителна стъпка. Струва си да се подчертае намаляването на пречките пред трансграничната търговия и да се оцени опитът за постигане на по-голяма ефективност на вътрешния пазар и за насърчаване на трансграничната търговия чрез обединяването на четирите директиви в една. Проектът на директива съдържа елементи, които могат и следва да бъдат подобрени, но въпреки това представлява много положително развитие в тази област.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Предложението на Комисията относно правата на потребителите, внесено на 8 октомври 2008 г., има за цел да обедини четирите предишни директиви в един инструмент въз основа на принципа на „пълна хармонизация“. Фрагментарността на правилата се счита за пречка за потребителите и предприятията, които купуват или продават зад граница.

Предвид достиженията на правото в областта на защитата на потребителите, подходът в полза на пълна хармонизация, съдържащ се в предложението, не е възможен понастоящем. Поради това е необходимо да се коригира приложното поле чрез структурна промяна. В съответствие с резолюцията на Европейския парламент и с изявлението в работния документ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите от 2009 г. се предпочита нов подход на целева пълна хармонизация, която е ограничена до конкретни аспекти на определени договори, като в същото време поддържа високи равнища на защита на потребителите. Въз основа на гореизложеното гласувам в полза на документа, за да се гарантира все по-голяма защита на правата на потребителите.

  Hella Ranner (PPE), в писмена форма. − (DE) Доволна съм от днешното решение относно защитата на потребителите. Взехме важно решение за европейските граждани, предприятия и за единния пазар. Окуражаващо е, че успяхме да намерим разумен подход за частична стандартизация на множеството европейски правни системи. От австрийска гледна точка има няколко проблемни елемента, които сега трябва спешно да бъдат обсъдени и изяснени в тристранните преговори между Парламента, Съвета и Комисията: 1) „Елементът с набавянето“ трябва да бъде включен в текста. Елементът с набавянето означава например, че ако някой повика козметик в дома си, за да използва услугите му (т.е. набавя си услугата сам), правото на отказ не трябва да важи. 2) Трябва да гарантираме, че няма да възникне допълнителна тежест за малките и средните предприятия (МСП) с осигуряването на необходимата защита на потребителите. В крайна сметка допълнителната финансова и административна тежест за МСП ще се прехвърли върху клиентите. 3) Глави IV и V (отговорност и неравноправни клаузи) следва да бъдат заличени, защото дори и след продължителните преговори не беше възможно да се постигне желаната пълна хармонизация. Заличаването им ще избегне забавянето и ще предостави нови възможности в тристранните преговори. 4) Що се отнася до приветстваното правило относно измамите в интернет, трябва да се направят още няколко корекции, за да се гарантира баланс между защитата на потребителите и тежестта върху предприятията.

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. − (DE) Гласувах в полза на компромисния пакет относно правата на потребителите, договорен между групите, тъй като стана възможно да се въведат някои подобрения в директивата, в сравнение с предложението на Комисията. Важно е, че в основата на директивата отново е минималната хармонизация и че услуги като тези в областта на здравеопазването и социалната сфера са отстранени от директивата. Имаше подобрение и в областта на продажбите от разстояние, при които срокът за отказ на потребителите досега беше една седмица, но с измененията на Европейския парламент става две седмици. Покупките на търговски изложения също са класифицирани като директни продажби. В Австрия покупката на търговско изложение се третира от правна гледна точка по същия начин както покупка в магазин. Някои важни въпроси обаче все още трябва да бъдат подобрени. С най-висок приоритет в това отношение е глава V, от която групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент е напълно неудовлетворена. Не трябва да позволим списъкът на неравноправните договорни клаузи да бъде изчерпателен – държавите-членки не следва да бъдат възпрепятствани да повишават своето ниво на защита на потребителите. В противен случай защитата на много потребители в държавите-членки с голяма традиция в тази област ще се снижи. Затова гласувах за връщане за ново разглеждане в комисия, за да могат тези основни въпроси също да се решат и подобрят.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Добре защитеният потребител е спокоен гражданин и знак за зрялост в съвременните ни демокрации. Това прави приетата днес директива важна.

Не минава и ден, в който европейският потребител, когато реши да направи покупка онлайн или приеме промяна на абонамент по телефона, да не се сблъсква с въпроса за съответствието на договора, който е подписал или одобрил. В отговор на често неравноправните отношения между професионалисти и потребители Европейският парламент определя срока за отказ на 14 дни. Това е ясен сигнал същите права да се прилагат в целия Съюз.

Вярно е, че приемането на доклада Schwab не удовлетворява напълно нито потребителските организации, които се противопоставят на принципа на пълна хармонизация, нито представителите на малките и средните предприятия и търговските камари, които искаха законодателството да бъде ограничено до насърчаване на електронната търговия. Европейският парламент избра компромис и не се поддаде на гласовете на паникьорите. Може да е спокоен с избора си заради европейско проучване, което показва, че 79 % от анкетираните търговци считат, че приетото законодателство ще има ограничено влияние върху продажбите им в чужбина.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Ние, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, искахме да се гарантира минимална хармонизация за всички потребители в ЕС. Така ще се позволи на държавите-членки да въвеждат или поддържат по-високи нива на защита от „средното“ равнище за ЕС. Освен това искахме да се гарантира високо ниво на защита за всички потребители. Считаме, че едно добро законодателно предложение ще бъде добър пример, който да покаже на гражданите, че ЕС съблюдава техните интереси.

След много тежки преговори и неразбиране направихме добри подобрения в текста, най-вече с включването на цифровото съдържание, изключването на здравните и социалните услуги, включването на юридическите, освен на физическите лица, както и добри разпоредби относно правото на отказ и прехвърлянето на риска.

Въпреки това в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите гласувахме „против“, тъй като остават твърде много недостатъци. Не можем да приемем текст, който би означавал занижаване на защитата на потребителите в ЕС. Текстът не подлежи изцяло на минимална хармонизация, а текстът на отделни членове не е нито ясен, нито достатъчно добър да гарантира, че няма да има занижаване на защитата на потребителите за някои граждани на ЕС. След днешното гласуване в ЕП текстът е отново в Комисията.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Задачата на Европа е да защитава интересите на своите граждани и потребители и днес залата най-накрая признава подходящата защита на тези права. До момента потребителите твърде често рискуват да станат жертва на измама на пазара, най-вече заради ограничените познания за правата си. С приемането на настоящата резолюция Европа очаква всички потребители да разполагат с ясна и точна информация, която да им позволи да направят информиран и целенасочен избор.

Ще се осигури по-добра защита, особено при онлайн продажбите, и всички граждани, закупили продукт, който се оказва различен от това, което желаят, могат да поискат замяна, намаление на цената или отмяна на договора. Всички договорни условия, които се считат за неравноправни, ще бъдат изброени в подходящ „черен списък“ и няма да могат да се използват в никакъв договор. Исторически Европа се основава на единния европейски пазар. Установяването на общи насоки сега повече от всякога изглежда приоритет за нашите институции: само тогава може да се гарантира все по-свободна търговия за всички европейски граждани.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. − (EN) Приветствам прилагането на член 57 с връщането на доклада в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, тъй като това ще осигури по-голяма защита на потребителите.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията се стреми да опрости и допълни регулаторната рамка относно правата на потребителите и предлага сливането на четирите съществуващи директиви в един законодателен инструмент. От една страна, предложението предвижда повишаване на доверието на потребителите във всички 27 държави-членки в защитата на техните права, и от друга страна, че субектите, които продават стоки и услуги, ще намалят правните и административните пречки пред трансграничните продажби.

Приемането на доклада е още една стъпка към пълното реализиране на вътрешния пазар, тъй като съществуващата правна фрагментарност е пречка както за потребителите, така и за предприятията, които желаят да участват в трансгранична търговия. Предложението дава възможност за пълна хармонизация при договорите, сключени извън търговския обект, и договорите от разстояние, и по-специално при сделките, сключвани онлайн.

В същото време докладчикът включва клаузи за гъвкавост, които позволяват на държавите-членки да поддържат високо ниво на защита на потребителите. Прилагането на набор от права и задължения за потребителите и предприятията съгласно единна правна рамка ще предостави опростена мрежа за растеж на вътрешния пазар.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. − (LT) Новите правила, предназначени да обновят законодателството на ЕС в областта на правата на потребителите, трябва да обхващат всички видове покупки, независимо дали те се правят по телефона, онлайн, в магазин или у дома. Измененията следва да повишат доверието на потребителите, когато правят покупки в други държави, и да гарантират еднакви условия за предприятията, така че напълно да се оползотвори потенциалът на общия пазар. От друга страна, новите правила трябва да бъдат балансирани по такъв начин, че да не се превърнат в непоносимо бреме за малките и средните предприятия. Защитата на потребителите е много важна. Само като се обърне сериозно внимание на нивата на защита на потребителите ще бъде възможно да се постигне пълна хармонизация. Важно е също така гражданите да познават правата си. Това е проблем в цяла Европа и особено в моята страна. Според проучване на Евробарометър по инициатива на Европейската комисия по-голямата част от литовците биха искали да научат повече за правата си като потребители. Според проучването две трети от литовците (66 %) считат, че литовската правна система не осигурява адекватна защита чрез налагане на санкции на предприятията, които ги мамят или ограбват. Посланието е ясно. Не можем да го пренебрегнем. Статистическите данни показват също слабо доверие в информационните служби на правителството и на ЕС – по-малко от 7 % от литовците се доверяват на тези институции, които им предоставят точна информация и съвети относно правата на потребителите. Не можем да оставим нещата така. ЕС трябва да действа сега.

Доклад: Gilles Chichester (A7-0039/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям този доклад, защото комуникациите, инфраструктурата и електронните услуги имат ключово значение в съвременното общество и защото Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност осъществи важна дейност – която все още е в ход – особено по отношение на киберсигурността. Следователно продължаването на мандата и изпълнението на отговорностите на Агенцията е целесъобразно.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност играе специална роля в подкрепа на усилията на държавите-членки за сътрудничество в тази област на равнище ЕС. Информационните и комуникационни технологии се превърнаха в ключови елементи на нашата икономика и на обществото като цяло. Те са уязвими спрямо заплахи, които вече не признават националните граници, поради своята взаимосвързаност и взаимозависимост с други инфраструктурни системи и невъзможността да се гарантира тяхната сигурност и устойчивост въз основа на чисто национални подходи. Докладът се фокусира върху защитата на Европа от кибератаки и прекъсване на функционирането на информационните системи чрез повишаване на степента на подготовка, сигурност и устойчивост. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като целта му е развитието на култура на мрежова и информационна сигурност в полза на гражданите, дружествата и организациите от обществения сектор в Европейския съюз. Считам, че мандатът на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност е необходим, за да се даде възможност на Европейския съюз, държавите-членки и заинтересованите страни да постигнат нивото на подготовка и капацитета, необходими за предотвратяване и установяване на проблеми, свързани със сигурността на мрежите и информацията, и за да реагират на тях по-ефективно.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Макар мандатът на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) да изтича на 13 март 2012 г., Европейският съюз трябва да взема мерки в тази област. Ето защо беше необходимо да се приеме удължаване на мандата на Агенцията, с което да се гарантира съгласуваността и последователността по въпросите на мрежовата и информационна сигурност. Това обяснява защо аз гласувах в подкрепа на този текст.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад относно удължаването на мандата на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) до приемането на нов регламент относно преразгледаните разпоредби и принципи на работа на Агенцията. ENISA беше създадена през 2004 г.