Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2209(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0065/2011

Внесени текстове :

A7-0065/2011

Разисквания :

PV 04/04/2011 - 17
CRE 04/04/2011 - 17

Гласувания :

PV 05/04/2011 - 4.8
CRE 05/04/2011 - 4.8
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0127

Разисквания
Понеделник, 4 април 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

17. Нова политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Svensson, от името на комисията по правата на жените и равенството между половете, относно предложението за нова политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (2010/2209(INI) (A7-0065/2011)).

 
  
MPphoto
 

  Eva-Britt Svensson, докладчик.(SV) Г-н председател, първо искам да благодаря на докладчиците в сянка и на моите колеги в комисията по правата на жените и равенството между половете за твърдия им ангажимент да се борят с насилието срещу жени.

Преди гласуването утре и като начало на разискването можех да спомена броя на засегнатите жени и колко жени са убити в резултат на смъртоносното насилие. Няма да направя това, а ще се опитам да обрисувам няколко картини, за да разберат всички колеги, че сега имат възможност да се борят с насилието, като гласуват в подкрепа на доклада утре.

Представете си майка, която чете на децата си приказка за лека нощ. Изведнъж вратата се отваря със сила и съпругът й, бащата на децата, застава на прага. И тя, и децата веднага разбират какво ще се случи. Децата се завиват презглава, запушват уши и затварят очи, опитвайки се да се скрият от това, което знаят, че ще се случи. Чуват виковете на баща си, чуват го как рита и удря майка им, чуват и стоновете на майка си. Това е една картина на насилието.

Ето друга. Жена, живяла години наред в заплахи, обиди и насилие, най-накрая решава да напусне съпруга си, за да изгради нов живот за себе си и децата си. Тя бяга и има късмет да намери приют. След няколко дни оставя децата си в яслите. Мъжът я чака отвън и я намушква с нож – тя умира. Поредната жертва на смъртоносното насилие, което засяга жените. Това е вид насилие, които се упражнява над жените, именно защото сме жени. Смъртоносното насилие, илюстрирано в последната картина, се появява, когато жената най-накрая реши да напусне съпруга си. Най-опасното нещо, което една жена може да направи, е да поиска развод от мъж, който счита, че я притежава. Тя е в много голяма опасност, когато мъжът осъзнае, че е на път да изгуби контрола и властта си над нея.

Ето още няколко картини. Младо момиче се прибира след кино. Тя се сбогува с приятеля си и казва: „Ще се видим утре“. Остават й няколко крачки. Чува стъпки зад себе си, но едва разбрала, че някой я следи, тя е нападната и изнасилена. Оцелява, но ще трябва да живее с това до края на живота си.

Сред другите проблеми, с които трябва да се справим, е гениталното осакатяване.

В своя план за действие за изпълнение на програмата от Стокхолм Комисията заяви, че през 2011-2012 г. ще представи съобщение относно тази форма на насилие и че съобщението трябва да бъде последвано от план за действие на ЕС. Приветствам това и с нетърпение очаквам плана за действие.

Докато жените са подложени на насилие, основано на пола – само защото сме жени – няма да можем да кажем, че нашето общество е равноправно. Животът и житейският избор на жените са ограничени от насилието и от осъзнаването на това, колко широко разпространено е то в обществото.

Жените са жертви на насилие, основано на пола, но накрая искам да кажа, че понякога трябва да спрем да гледаме на тях просто като на жертви. Това често са силни жени, които с добре функционираща социална подкрепа успяват да изградят добър живот за себе си и за своите деца. Сега ние в Европейския парламент трябва да покажем, че ги подкрепяме.

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Много Ви благодаря, г-жо Svensson, за трогателното въведение в тази изключително важна тема. Борбата с насилието срещу жени е много голям приоритет за Комисията, както е видно от стратегията за равенство между половете. Все още е налице, както показахте, много голям проблем с насилието срещу жени в Европа и по тази причина работим за целенасочени действия за справяне с него.

Ще изготвим ясен и съгласуван политически отговор за справяне с проблема в Европа. Приветствам доклада Ви, г-жо Svensson, и важната инициатива; тя предоставя възможност за сътрудничество, обмен на мнения и обединени действия на Комисията и Европейския парламент за определяне на бъдещите действия в тази област.

Някои от въпросите, които повдигате в доклада, в действителност са обхванати от текущи и планирани действия на Комисията за борба с насилието срещу жени. За постигането на максимален ефект се съсредоточаваме върху конкретни действия в област, в която имаме ясно правно основание в Договора от Лисабон. В предстоящия пакет относно правата на жертвите ще обърнем внимание по-специално на защитата на особено уязвимите жертви, като жените, но и децата. Пакетът ще бъде представен другия месец.

Всяка жертва на престъпление се нуждае от помощ, за да се справи с последиците и съдебните дела. Жените са, разбира се, особено уязвими, когато са обект на насилие в дома си – изнасилване или сексуално насилие, преследване или друг вид насилие, основано на пола. Тези жертви трябва да бъдат посрещнати с уважение и разбиране, когато влязат в контакт с хората и съдебната система. Нуждаят се също от специализирана подкрепа и защита и следва да получат достъп до правосъдие и обезщетение.

Настоящата правна рамка в ЕС не предвижда минимално равнище на подпомагане на жертвите в целия ЕС, независимо къде са станали жертва на насилие, и поради това Комисията възнамерява да укрепи позицията на жертвите в Европа. Затова представяме, като първа стъпка, пакет от законодателни мерки относно правата, защитата и подкрепата на жертвите на престъпления и взаимното признаване на мерките за закрила. Специално внимание ще бъде отделено на уязвимите жертви, като жертвите на сексуално и домашно насилие.

Комисията също така ще обърне внимание на взаимното признаване на мерките за закрила, от което ще се възползват най-вече жертвите на повтарящи се прояви на насилие от страна на съпруг, партньор или член на семейството. С този пакет Комисията ще гарантира, че няма да бъде забравена нито една жена в Европа, която отива в друга държава и се възползват от мярка за закрила – независимо дали с административен, граждански или наказателен характер.

Нашият пакет ще определи обща рамка, която впоследствие ще бъде завършена с други инструменти, насочени към специфичните нужди на различните видове жертви. Например Комисията обмисля предприемане на по-решителни действия за борба с гениталното осакатяване на жени, както споменавате в доклада си.

Успоредно с нашите действия в областта на наказателното правосъдие, ще работим за гарантиране на правата на жените, за повишаване на осведомеността и за събиране и анализ на статистически данни относно насилието срещу жени. Комисията ще се възползва от работата на Европейския институт за равенство между половете, който ще събира и анализира информация и статистически данни по темата.

В заключение, искам да подчертая, че понастоящем Комисията предоставя важна финансова помощ за предотвратяване и борба с насилието срещу жени, в частност чрез програмата ДАФНЕ III, европейски НПО и публични органи.

 
  
MPphoto
 

  Teresa Jiménez-Becerril Barrio, от името на групата PPE.(ES) Г-н председател, в повечето изказвания, които съм правила в Парламента, съм осъждала насилието срещу жени и отново съм тук, за да се боря с него.

Трябва да кажа, че не само не се уморявам да го правя, но считам, че е изключително важно да продължим да говорим за това нарушение на правата на човека пред обществото, тъй като не можем да отстояваме кауза без трибуна. Освен това Парламентът е най-добрата трибуна, от която да защитавам всички онези жени, които са подложени ежедневно на насилие и които се нуждаят от нас, като законодатели, да принудим държавите-членки да накажат агресорите по начин, който съответства на сериозността на престъплението, както и да окажат помощ на жертвите.

Когато по приблизителни оценки всяка четвърта жена в Европа е претърпяла насилие, основано на пола, най-малко веднъж в живота си и същото се отнася и за децата, считам, че задължително трябва да настояваме за по-голяма ангажираност, както се посочва от Комисията в нейния план за действие. Считам, че трябва да продължим да настояваме отново и отново, за да защитим жертвите, както направихме с Европейската заповед за осигуряване на защита, по която бях докладчик, и се надявам, че ще влезе в сила възможно най-скоро.

Настоящият доклад се ползва с широк консенсус и подкрепа от самото начало. Това показва, че когато говорим за домашното насилие, което засяга всички членове на семейството, включително деца, възрастни, жени и мъже, няма място за политически опортюнизъм, тъй като е от полза за всички нас да постигнем напредък към намиране на решение на този бич за нашето общество.

Първото, което трябва да направим, е да посочим ясно проблемите, а второто – да се заловим за работа, защото въпреки че говорим за насилието от десетилетия, не сме намалили броя на смъртните случаи. Явно бъркаме някъде и следователно е време да оставим демагогията и да преминем от думи към дела. Трябва да предоставим по-адекватна помощ и да приложим законодателство, което да позволи на жените да живеят достойно и безопасно.

Искам всички жертви да знаят, че винаги ще ги подкрепям, докато със съвместни усилия успеем да победим този ужасен враг, който, за съжаление, отнема живота на толкова много невинни жертви.

Аз казвам: стига толкова. Това не може да продължава. Искам всички останали да кажете същото.

 
  
MPphoto
 

  Britta Thomsen, от името на групата S&D.(DA) Г-н председател, всяка четвърта жена в Европа е жертва на насилие. Най-малко една от всеки 10 жени е жертва на сексуално посегателство и нашите деца също страдат от насилие. Двадесет и шест процента заявяват, че са претърпели физическо насилие в детството си.

Тези цифри показват, че Европа има сериозен проблем, който изисква действия. Не можем повече да си затваряме очите и просто не мога да понеса още истории за жени, чиито лица са залети с киселина от техните съпрузи или приятели, или за жени, които са обезобразени и осакатени. Чула съм покъртителни истории от много жени и всяка една от тези истории е срамно петно за историята на ЕС.

Сега ЕС трябва да действа и да спре насилието. Ето защо е толкова важен докладът относно насилието срещу жените, който разискваме днес. Ние изпращаме сигнал към външния свят, че Европейският парламент счита насилието, основано на пола, за нарушение на основните права на човека.

Ето защо Комисията трябва да отговори сега. Имаме нужда от директива, искаме директива, която ще спре насилието срещу жените. За да се прекрати насилието, са необходими координирани и многостранни усилия. Трябва да гарантираме безопасността на жертвите и да им предоставим възможно най-добра защита, като същевременно гарантираме, че никъде в Европа не е възможно да се избегне наказание за упражняване на насилие спрямо жени, и най-важното от всичко, трябва, разбира се, да положим големи усилия за превенция. Насилието не е личен въпрос. Можем да го прекратим само чрез действия от политическа гледна точка.

 
  
MPphoto
 

  Антония Първанова, от името на групата ALDE.(EN) Благодаря, г-н председател. Позволете първо да благодаря на докладчика за чудесната работа и на всички колеги за решимостта да не се отказват да се борят с насилието, основано на пола.

Докладът показва, че Европейският парламент счита, че незабавните действия за борба с насилието срещу жени са не само необходими, но и спешно необходими. Комисията трябва да признае, че всичко сочи към факта, че трябва да бъдат въведени мерки и инструменти за целия ЕС. Знаем, че съществуват огромни несъответствия в законодателството на държавите-членки за борба с насилието срещу жени.

Миналата година проучване за целесъобразност на Генерална дирекция „Правосъдие“ разкри различия в достъпа до заповедите за осигуряване на защита, в наличието на услуги за предоставяне на помощ и в опита и капацитета на отговорните държавни служители. Видяхме признаци на ангажимент за премахване на всички форми на насилие и за ефективна политическа рамка на равнище ЕС, по-конкретно в Хартата на жените, която представихте миналата година, и съобщението относно изпълнението на Стокхолмската програма. Въпреки това много държави-членки не прилагат ефективно законодателство в защита на жените срещу всички форми на насилие и дискриминация и сега виждаме, че основните ценности на нашия Съюз не се прилагат за половината от гражданите.

Ето защо сега призоваваме Комисията да представи специално законодателно предложение. Трябва да се изготви набор от минимални изисквания и да се включи в законодателен акт, който следва да бъде част от цялостна стратегия за справяне с всички форми на насилие, основано на пола. Тази стратегия и политическа инициатива следва да се допълни и от широкообхватна дейност за повишаване на осведомеността. Имам предвид по-конкретно Европейска година на борбата с всички форми на насилие срещу жени, за която в момента събираме подписи на граждани.

И накрая, след като потвърдихме нашите основополагащи принципи, залегнали в Договора, и предвид вече заявения от Ваша страна ангажимент, днес очакваме ясен отговор как и кога Комисията възнамерява да предложи ефективни мерки на равнище ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Marije Cornelissen, от името на групата Verts/ALE.(EN) Г-н председател, щастлива съм, че борбата с насилието, основано на пола, е приоритет и за Европейската комисия, и за Европейския парламент. Това ни дава общата цел да постигнем действителен напредък в следващите години.

Надявам се, че настоящият доклад ще има важен принос за пакета относно жертвите, който Комисията ни обеща, и че пакетът на свой ред ще бъде сред елементите на цялостна стратегия за Европа, която включва подкрепа за жертвите, но и други аспекти на борбата срещу насилието. Например имаме нужда от минимално равнище на услуги по предоставяне на помощ. Всяка жена следва да има достъп до приют, безплатна юридическа помощ и психологическа помощ. Например трябва да защитим жените имигранти, които нямат отделно разрешително за престой и са особено уязвими.

Докладът включва много важни аспекти и ние, Зелените, се надяваме, че ще можем да гласуваме в подкрепа. Но ако бъдат запазени съображение Й и параграф 19, в които проституцията се нарича нарушение на правата на човека, без да се прави разлика между доброволна и принудителна проституция, ще трябва да гласуваме с „въздържал се“. Надявам се, че няма да стигне дотам и ще имаме силен и широко подкрепен доклад, който да предложим на Комисията и на държавите-членки като свой принос.

 
  
MPphoto
 

  Andrea Češková, от името на групата ECR. (CS) Г-н председател, приветствам доклада по собствена инициатива на Европейския парламент и съм на мнение, че държавите-членки трябва да въведат законите, които са от съществено значение за спиране на насилието срещу жените. Домашното насилие е много тежка форма на насилие срещу жени. То не е частен, семеен въпрос. Европейските консерватори и реформисти подкрепяме семейството и преди всичко децата. Тук се включва проблемът с домашното насилие. То има катастрофални последици за всички членове на семейството, особено за децата. Децата, които многократно стават свидетели на домашно насилие, често приемат насилието като нормално поведение. Има голяма вероятност те самите да извършват подобни актове в училище или на по-късен етап в живота си.

Насилието срещу жените по мое мнение също така отразява и задълбочава неравенството между мъжете и жените и по този начин често определя позицията на жените в обществото. Жените, подложени на домашно насилие, често стават икономически зависими и обект на психологически натиск от страна на извършителя. Трябва да обърнем нужното внимание на домашното насилие, за да го разкрием и да помогнем на жертвите, които са жени и деца. Следователно трябва да повишим осведомеността относно тази форма на насилие. Необходимо е обществено обсъждане по въпроса, кампания за превенция и осведомяване, тъй като жените често не желаят да говорят открито за своите травматични преживявания от страх за себе си и за децата си. Във връзка с това подкрепям и въвеждането на Европейска заповед за осигуряване на защита, която, наред с другото, може да помогне на жертвите на домашно насилие на европейско равнище, стига да има стабилно правно основание.

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo, от името на групата GUE/NGL.(PT) Г-н председател, това е важен доклад, който предлага нов всеобхватен политически подход срещу насилието, основано на пола, с конкретни мерки, включително по-конкретно наказателно производство, превантивни и защитни действия, насочване на вниманието към необходимостта да се гарантират условия за еманципацията на жените, а също борба с несигурната работа, безработицата и бедността, така че жените да могат да избират свободно начина си на живот. За съжаление, жените понастоящем нямат този избор и често изпадат в зависимо положение, включително проституция и прояви на домашно насилие, които иначе биха били недопустими за тях.

Затова е време да преминем от думи към дела, за да прекратим насилието, което очевидно е една от най-тежките форми на нарушение на правата на човека. Насилието, основано на пола, което има силно отрицателно въздействие и върху децата и се засилва по време на икономическа и социална криза, не трябва да се допуска повече. Ето защо призоваваме Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни мерки възможно най-скоро в защита на правата на жените и срещу насилието.

 
  
MPphoto
 

  Barbara Matera (PPE).(IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, борбата с всички форми на насилие срещу жени е приоритет за унгарското председателство на Европейския съюз.

Затова призовавам за дългосрочни политически, социални и правни мерки, с които да се премахне насилието, основано на пола, и да се постигне истинско равенство между половете. Подкрепям, заедно с други колеги в залата, създаването на „Европейска година на борбата с насилието срещу жени“ с цел повишаване на осведомеността сред европейските граждани.

Считам, че признаването от страна на Европейската комисия в плана за действие за 2010-2015 г. на необходимостта от борба с насилието, основано на пола, с всички възможни средства е важна стъпка, която трябва да се превърне в конкретни действия. Очакваме стратегическия план, който Европейската комисия обяви, че ще представи тази година. Той следва да въведе пакет от законови мерки и практики, с които да се гарантира, че жертвите на насилие получават адекватна защита от националните системи за наказателно правосъдие.

Според оценки в Европа между 20 и 25 % от жените са били обект на насилие поне веднъж в живота си. Нещо повече, половин милион жени, живеещи в Европа, са били подложени на генитално осакатяване. Тези цифри, които за съжаление растат, със сигурност са тревожни и изискват незабавни действия от европейските институции.

Насилието срещу жени има отрицателни последствия за цялото семейство. Майките не могат да внушат чувство за сигурност у децата си и децата стават косвени жертви. Насилието срещу жени е явление, което е много трудно да се проследи, защото често жените, жертви на насилие, се срамуват и се страхуват да се обърнат към съответните органи.

Това прави работата на институциите още по-трудна, но и необходима. Така че се присъединявам към казаното от моята колега, г-жа Jiménez-Becerril Barrio: спрете насилието срещу жените, спрете го веднага!

 
  
MPphoto
 

  Edite Estrela (S&D).(PT) Г-н председател, като докладчик в сянка поздравявам докладчика за отличния доклад, който заслужава подкрепата на моята група. Вече беше казано, че насилието срещу жени представлява сериозно посегателство, сериозно нарушение на правата на човека. Знаем, че жертвите на насилие се отказват от много от основните си права и са уязвими за по-нататъшни прояви на насилие.

Неотдавна посетих един приют в моята страна, Португалия, и разговарях с жените там. Някои описаха живот, изпълнен със страдания, събрали смелост да се оплачат от насилието само защото децата им са оказали натиск върху тях. Други описаха как децата им, вече пораснали, са подали жалби, тъй като жените не са имали смелостта да го направят сами. Недопустимо е, че те, жертвите, трябва да напуснат домовете си, извеждайки децата си от семейната среда, а агресорите си остават у дома.

Считам, че трябва да променим законодателството, така че жените да бъдат уважавани и да не бъдат повече жертви на насилие, жертви на ситуации, които имат неблагоприятен ефект върху всички нас. Искам да кажа също, че това е посегателство и срещу самата демокрация, тъй като тези жени са лишени от правата си като граждани. Нека се борим с този бич заедно.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Wojciechowski (ECR).(PL) Г-н председател, когато обсъждаме как да се борим с насилието срещу жени, имаме предвид основно насилието в семействата или в личните отношения. Ясно е, че този вид насилие представлява сериозно престъпление и държавите-членки следва да предприемат твърди законови мерки, за да се борят с него. Съгласен съм с духа на доклада Svensson в това отношение.

Искам обаче да използвам възможността да подчертая един различен вид насилие, на което жените са подложени нерядко. Имам предвид причинено от държавата насилие, при което деца се отнемат от майката, което се случва все по-често. Отнемането на дете е най-лошата възможна проява на насилие за майката и това понякога се случва по съвсем тривиални причини. Знам за драматични примери в Полша, при които деца са отнети от техните майки, включително и един случай, при който съд отнема 10-годишно момче от майката, защото тя е обвинена, че се моли твърде много. Има случаи, в които се отнемат деца, защото родителите са бедни. Вместо да се помогне на семейството, децата се изпращат в приемни семейства или в домове. Има и драматични случаи, в които децата се отнемат от майката заради спорове между родителите. Понякога се виждат драматични сцени, когато децата се вземат от майките им от полицията, социални работници или съдебни служители.

Стойността на семейството се обезценява в Европа, а държавата се намесва все повече и повече в семейния живот. Това нерядко води до причинено от държавата насилие, което вреди на родителите и най-вече на децата. Отнемането на деца от майката и на майка от децата й – защото проблемът има две страни – следва да бъде крайна мярка, която да се прилага при малтретиране на детето или при прояви на насилие. Децата не трябва при никакви обстоятелства да се отнемат заради бедност. Семействата и жените в семействата следва да получат пълна подкрепа и не трябва да нарушаваме семейни връзки, защото подобно лекарство нерядко е по-лошо от самата болест.

 
  
MPphoto
 

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE).(PL) Г-н председател, приветствам факта, че по време на настоящата месечна сесия Европейският парламент ще приеме доклад, който определя многостранен подход към насилието срещу жени. Считам, че приемането на толкова широко определение за насилието срещу жени ще помогне в борбата с проблема. Няма никакво съмнение, че ще се постигнат осезаеми резултати само ако се вземат общи мерки на различни равнища – политически, социални, правни и образователни. Въпреки това все още чакаме предложение за директива, насочена изключително към борбата с насилието, и се надявам, че Европейската комисия ще представи такова предложение в близко бъдеще.

Завършвам с още два коментара. Изключително важно е най-накрая насилието срещу жени не само да се приеме за престъпление от гледна точка на жените или на социалната единица на семейството, но също да сме наясно със съпътстващите разходи, които се поемат от обществото като цяло, както се случва все по-често. Второ, в разискването не следва да се съсредоточаваме единствено върху борбата с насилието, но също и върху различните измерения на такова поведение. Трябва да се борим със стереотипите, да осъдим допускането на насилие срещу жени и да се опитаме да променим начина, по който се възпитават децата, така че бъдещите поколения да вярват в истинското равенство между жените и мъжете и да го прилагат на практика.

Искам да поздравя г-жа Svensson за нейния доклад, който повдига един изключително важен и чувствителен въпрос за обществото, а именно насилието срещу жени. Считам, че думите днес ще бъдат последвани от дела и че няма само да говорим за насилието срещу жени, а преди всичко ще предприемем действия, за да защитим жените. Много благодаря.

 
  
MPphoto
 

  Emine Bozkurt (S&D).(NL) Г-н председател, в Стокхолмската програма Комисията посочи, че ще използва всички възможни средства за борба с насилието срещу жени. За момента обаче няма цялостна стратегия, а трябва да предприемем незабавни действия.

Безопасността е важна стока, особено за най-уязвимите сред нас. Това важи и за голяма група жени, които все още са обект на принудителни бракове, убийства на честта и генитално осакатяване. Тези вредни традиционни практики засягат много момичета и жени в Европа ежедневно. Нуждаем се от адекватни ресурси за справяне с този вид насилие. За целта са необходими разследвания и трябва да обърнем специално внимание на жертвите на тези практики.

Поради това Комисията трябва да изготви възможно най-скоро европейска стратегия за борба с насилието срещу жени, стратегия, която ще се занимае с традиционните вредни практики по-специално. Днес, а не утре, не през 2012 г. или 2013 г. Ето защо е недопустимо, че такъв важен инструмент като Европейската заповед за осигуряване на защита все още не е действащ. Личната безопасност не може и не трябва да зависи от национални граници.

 
  
MPphoto
 

  Tadeusz Cymański (ECR).(PL) Г-н председател, вследствие на коментарите на предишните оратори и на самия доклад Svensson, преди всичко трябва да подчертаем още веднъж, че насилието срещу жени все още присъства в нашето общество. Една от основните причини за това е по-лошото материално състояние на жените и икономическата дискриминация спрямо тях в кариерата им, по-ограниченият достъп до пазара на труда, по-ниското заплащане и по-малко социални облаги. Жените поемат последиците от майчинството и носят тежестта на отглеждането на децата. Социалната сигурност в това отношение е недостатъчна в много европейски държави.

По време на професионалния живот на жените и особено когато се пенсионират, тези фактори означават, че те са зависими от добрата воля на своите съпрузи и системите за социална сигурност. Това е явна несправедливост, на която всички трябва да се противопоставим. Ето защо е толкова важно да се предложи жените да получават пълна заплата за времето, което посвещават на майчинството и възпитанието на децата. Това е особено важно днес, по време на демографска криза в Европа.

Мерките за гарантиране на равни икономически възможности за жените могат да помогнат за премахване или намаляване на насилието срещу тях. Икономическата зависимост на жените от мъжете е една от многото причини за пасивността на жените, покорството им и в известен смисъл за съгласието им с насилието. Крайно време е това да спре. Европейският парламент има големи възможности да подобри положението, особено в държави, където жените са особено затруднени заради широкоразпространена бедност. Това е много важно послание и съм благодарен на тези, които инициираха доклада, че възприеха проблема и активно предприеха мерки за решаването му.

 
  
MPphoto
 

  Edit Bauer (PPE). (HU) Г-н председател, аз също искам да благодаря на докладчика, защото считам, че докладът се занимава с много важен социален проблем. В Европа сме свикнали с факта, че много често нещата се движат, когато имат икономическо значение. Искам да подчертая по-специално, че докладът посочва, че насилието срещу жени в Европа причинява щети от порядъка на милиарди всяка година. Насилието присъства на всички равнища: сред бедни, богати, слабо образовани и с университетски дипломи. Също така трябва да се каже, че всяка година няколко стотици жени наистина стават жертви на престъпление в семейството.

В Европа се появи безпрецедентна форма на насилие, както вече беше споменато тук. Гениталното осакатяване и убийствата на честта вземат своите жертви в Европа. Очевидно е, че искаме да се създаде европейска норма, която да се справи с насилието срещу жени. Знаем много добре, че това е почти невъзможно при липсата на правно основание. Но можем да създадем обща европейска стратегия. Дори да не сме в състояние да хармонизираме правните системи, обменът на добри практики може значително да помогне в тази област. Докладът посочва също, че има прояви на насилие, които не са признати за такива от някои правни системи. Считам, че сътрудничеството може да донесе известен напредък в бъдеще, но това сътрудничество може да стане ефективно преди всичко с европейска стратегия, която е много необходима. Много благодаря.

 
  
MPphoto
 

  Silvia Costa (S&D).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да благодаря на докладчика, г-жа Svensson. Знаем, че насилието срещу жени и деца расте в цяла Европа. Поради тази причина настоятелно призоваваме Комисията да представи предложение, както обеща, за стратегия относно насилието срещу жени през 2011 г. Тя следва да бъде включваща всичко, т.е. да обхваща домашното насилие и гениталното осакатяване, но също така и някои по-коварни форми. Имам предвид жестоката дискриминация и тормоз на работното място срещу жени, които са бременни или възнамеряват да сключат брак и чиито оставки се искат предварително, както се случва в моята страна, но това вече не е престъпление, както беше в миналото. Имам предвид и това, което може да се опише единствено като подбуждане към насилие от страна на медиите и рекламата.

След директивата относно трафика на хора и предстоящата директива относно жертвите на насилие, обявена от г-жа Малмстрьом, считам, че Договорът от Лисабон постави основите за постигане на по-голяма правна хармонизация в начина, по който държавите-членки признават престъпленията, свързани с насилие срещу жени и деца, за специфични форми на насилие, както и за определяне на основните стандарти за консултациите, правната помощ и защитата на жени и деца, в сътрудничество с неправителствени организации. Това също така ще доведе до последователни и сравними статистически данни с анализ на въздействието на превенцията и изпълнението от страна на държавите-членки, за да се гарантира намаляване на насилието.

В това отношение считам, че има обща воля от страна на Парламента – аз съм сред подписалите писмената декларация – да се определи година за размисъл в цяла Европа по темата за насилието, и считам, че Парламентът може да прибави своя много силен и влиятелен глас.

 
  
MPphoto
 

  Regina Bastos (PPE).(PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, насилието срещу жени е сериозно нарушение на правата на човека, както всички вече заявихме. Това е стар и глобален проблем, който засяга културно и географски обособени държави, повече и по-малко развити. Ситуацията често се свързва с проблемни семейства и семейства в най-маргиналните социални и икономически слоеве. Но истината е, че явлението се среща в много семейства, независимо от тяхното равнище на образование, икономическо или социално положение.

Според оценки почти една пета от жените в Европа са преживели физически действия на насилие поне веднъж през живота си като възрастни. Поради това приоритет е да осигури помощ на жените, които са жертви на насилие, и докладът съдържа набор от инициативи с тази цел: сред тях са правна помощ за жертвите, по-стабилно и ефективно наказателно разследване, важната мярка за създаване на убежища за жертвите и за създаване на номер за спешни повиквания, както и санкции, съизмерими със сериозността на престъплението.

Увреждането на физическото и психическото здраве на жените, които са жертви, е неизмеримо, но обществото понася и високи разходи. Ето защо борбата с това явление изисква политическа и социална мобилизация. В края на краищата става въпрос за осигуряване на равнопоставеност и развитие. Поради тази причина организирането на Европейска година на борбата с насилието срещу жени е желателно, тъй като ще повиши осведомеността относно този ужасен бич в европейското общество.

 
  
MPphoto
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D).(LT) Г-н председател, искам да благодаря на Eva-Britt Svensson за отличния доклад. Реалните нарушения на правата на жените и насилието срещу жените, подчертани от докладчика, показват още веднъж, че това наистина са нарушения на основните права на личността, които не познават географски, икономически, културни или социални граници.

Съгласно плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, приет миналата година, Комисията следва незабавно да изготви стратегия за борба с насилието срещу жени и затова призовавам Комисията да предприеме конкретни действия възможно най-бързо и да представи такава стратегия.

Насилието, основано на пола, обхваща сексуално насилие, трафик на хора, принудителни бракове и генитално осакатяване, а подобни жестоки престъпления имат изключително влияние и нанасят непоправими щети на физическото и психическото здраве на жената. Затова призовавам държавите-членки да гарантират по-добро обучение на служителите в здравеопазването, на социалните работници, полицията и съдебните органи и добре координирано сътрудничество, за да могат да отговорят на всички случаи на насилие срещу жени по професионален начин.

Искам да благодаря на г-жа Малмстрьом, макар тя вече да не е тук, за средствата и подкрепата, отпуснати на неправителствени организации за борба с насилието срещу жени, и да припомня, че по време на икономическа и финансова криза проявите на насилие са още по-чести. Следователно не можем да намалим финансирането в тази област.

 
  
MPphoto
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D). (SK) Г-н председател, макар че обръщаме внимание на насилието срещу жени и нарушаването на правата им от няколко десетилетия, не беше възможно да спрем тази осъдителна форма на престъпна дейност. Различните форми на насилие срещу жени вредят не само на самите жени, но също така и на техните семейства. Семейният живот често губи своя смисъл, който е да вдъхва чувство на безопасност и сигурност. Децата, които се сблъскват с насилие у дома, в известен смисъл също са жертви. Затова трябва да обърнем внимание на европейско равнище на жените и децата, подложени на домашно насилие.

В случая с по-възрастните жени и физически или умствено по-слабите проблемът за самозащита и защита на собствените им интереси е още по-сложен. Жените са подложени също така на насилие, основано на пола, чрез различни форми на нарушение на личните свободи, тъй като например трафикът на хора за сексуални цели в частност е един от най-сериозните проблеми, засягащи цялото общество.

Изключително важно е следователно да настояваме за по-ефективно наказателно преследване и да гарантираме, че последвалите наказания отговарят на сериозността на престъплението. Важно е да предприемем стъпки за предотвратяване на тези сериозни нарушения на правата и свободите и да гарантираме достоен живот на европейските жени.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-н председател, искам да съсредоточа вниманието върху две неща: насилието срещу жени и назначаването на мъже за хотелски персонал.

(EN) Статистическите данни, които сочат 25 % жени, претърпели насилие, са напълно неприемливи. Считам, че тези данни показват необходимостта от образователна програма сред младите мъже в частност за контролиране на гнева и за уважение към жените, така че идеята, да се посегне на жена, да бъде абсолютно табу, а не норма, както често се вижда във филми, в някои култури и, за съжаление, в някои семейства.

Вторият въпрос, който искам да спомена, е назначаването на мъже за хотелски персонал. Причината е, че моя приятелка, красиво младо момиче, Михаела Харт, беше убита на Мавриций по време на медения й месец, когато налетяла на хотелски служители, които ограбвали стаята й. Ако беше обратното – мъж да налети на жени, шансът да бъде убит е далеч по-малък. Необходимо е да разгледаме риска и вероятността. Целият въпрос за мъжете и достъпа им до стаите, особено до стаите на жени, трябва да бъде проучен.

 
  
MPphoto
 

  Marc Tarabella (S&D).(FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, приветствам доклада на нашия председател, г-жа Svensson, който подчертава необходимостта всички форми на насилие да се разглеждат като престъпления, предмет на наказателното право.

По принцип особено ценя факта, че Европейският съюз е съставен от държави с разнообразни и различни национални култури и традиции, но когато става въпрос за насилие, съм ужасен от съществуващите различия в подхода.

Да вземем за пример изнасилването. Въпреки че е предмет на наказателното право навсякъде, то не се определя по един и същи начин във всички държави-членки. В Латвия изнасилването в брака просто не съществува. В Малта изнасилването на мъж от друг мъж не съществува. В Словакия изнасилването с предмет не се счита за изнасилване. Оттук следва, че има жени, мъже и деца с разбит живот, които не се обхващат от тези определения. Омаловажаването на определението за престъпленията означава да се омаловажат самите жертви и техните страдания. Затова призовавам Комисията спешно да изготви ефективна пътна карта срещу всички форми на насилие.

 
  
MPphoto
 

  Gesine Meissner (ALDE).(DE) Г-н председател, в разискването стана пределно ясно, че насилието срещу жени не е дребно престъпление, а съвсем явно нарушение на правата на човека. Вече беше казано, че децата понякога са косвени жертви на насилието срещу жени. Те могат да бъдат дори преки жертви, защото основната причина за мъртвородени деца и аборти със сигурност е насилието срещу жени. Не става въпрос само за домашно насилие, а още за принудителна проституция, убийства на честта – в които не може да става никаква дума за чест – трафик на хора, генитално осакатяване и много други.

Поводът за доклада, за който много благодаря на г-жа Svensson, в случая беше не само фактът, че в контекста на доклада относно равенството беше отбелязано, че равенството също е изложено на сериозен риск в резултат на насилието срещу жени, но също и фактът, че чрез Договора от Лисабон сега имаме възможност да приложим директива и да създадем обща правна рамка в Европа. Това е спешно необходимо, за да постигнем значителен напредък тук, защото това е трансграничен европейски проблем, с който трябва да се преборим.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Werthmann (NI).(DE) Г-н председател, насилието срещу жени приема много форми и продължава да бъде международен проблем, с който международната общност все още не успява да се пребори. Употребата на насилие застрашава здравето, достойнството, сигурността и автономността на неговите жертви. В резултат се ограничават възможностите на засегнатите жени да участват в социалния живот и да работят.

Освен това е достатъчно само да погледнем разходите, за да видим, че насилието срещу жени е и социален проблем, например в областта на здравеопазването и правосъдието. Жените са изложени на най-голяма опасност в собствените си домове. Най-честата причина за наранявания при жените е домашното насилие.

Насилието срещу жени, под каквато и да е форма, не е дребно престъпление. ЕС също трябва да подпише Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Г-н председател, каквато и да е форма на насилие срещу човек има разрушителни последствия за семейството и обществото и заслужава особено сериозно осъждане, когато е насочено към жени и деца. Считам за тревожно, че домашното насилие се посочва като основната причина за спонтанните аборти и мъртвородените деца, и затова настоявам да се приложат всички налични ресурси на наказателното право за ефективното спиране и предотвратяване на физическото насилие.

Искам да обърна внимание на спешната нужда да се защитят жените, и особено бедните жени, от т.нар. сурогатно майчинство. Под претекст за солидарност сурогатното майчинство излага жените на физическа експлоатация и дори злоупотреба, в пряк конфликт със забраната за трафик на човешки органи и тъкани. Достойнството на жената, интимният й живот и тялото й са засегнати по този начин и се превръщат в обект на корупционни договори за наем на международния пазар на хора.

 
  
MPphoto
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D).(RO) Г-н председател, въпреки че проявите на насилие срещу жени са най-разпространени в света, те все още са най-рядко наказвани, независимо дали са извършени в конфликти зони или в демократични държави. Има региони по света, където насилието срещу жени приема всякаква форма: изнасилване, трафик на жени със сексуална цел, принудителни бракове, смърт, отвличания по религиозни или криминални причини, принудителна проституция, да не говорим за насилие в семейството или от бивши партньори. В допълнение възрастта на момичетата, подложени на насилие, постоянно се снижава.

Считам, че държавите-членки следва да положат допълнителни усилия на равнище ЕС да предоставят изчерпателна национална статистика, която да обхваща в по-голяма степен насилието, основано на пола, както и да подобрят събирането на данни по въпроса, с цел да намерят на най-подходящите решения за наказване на виновниците.

Също така считам за полезно предложението за създаване на орган за наблюдение над насилието срещу жени в рамките на Европейския институт за равенство между половете, в тясно сътрудничество с Агенцията на Европейския съюз за основните права.

 
  
MPphoto
 

  Norica Nicolai (ALDE).(RO) Г-н председател, като докладчик в сянка искам да поздравя докладчика и да повдигна само два въпроса.

Считам, че е време да се откажем от повърхностния подход към тази тема, защото липсата на статистически данни, липсата на последователни разпоредби за криминализирането на това явление в държавите-членки и липсата на загриженост по въпроса, извън общите изявления, потвърждават, че това наистина е тема, към която се подхожда повърхностно в Европейския съюз. Ето защо е необходима директива.

Икономическите разходи не са анализирани в дълбочина, за съжаление, нито в настоящия доклад, нито в други документи по въпроса. Защото проблемът, понастоящем изострен от икономическата криза, води до доста значителни финансови разходи за националните бюджети, възлизащи на стотици милиони евро. Считам, че е време да определим количествено тези разходи и да се опитаме да отговорим на проблема не само с финансови средства, но и с подходящи правни инструменти.

 
  
MPphoto
 

  Krisztina Morvai (NI). (HU) Г-н председател, поздравявам докладчика за отличната работа. Гордея се с факта, че в Унгария аз написах първите две книги, посветени на насилието срещу жени, преди около 15 години. Съвсем не се гордея обаче, че почти нищо не се е променило в тази област оттогава. Факт е, че няма, нито може да има, общ регламент на ЕС, но голяма част от парите на европейските данъкоплатци отиват за програми за превенция и грижи.

Искам да попитам най-вече члена на Комисията как се следи за целевото разходване на тези средства. Имам предложение: вместо да питате правителствата, попитайте малтретираните жени: например жените, които са били малтретирани и са потърсили убежище в приют за жени, следва да бъдат попитани каква помощ са получили и какво е отношението на органите към техните случаи по принцип; или момичетата и жените, които страдат по улиците на Будапеща или Амстердам например и които се надяват да се измъкнат от ада на проституцията, следва да бъдат попитани за вида помощ, която са получили от държавата или правителството си.

 
  
MPphoto
 

  Petru Constantin Luhan (PPE).(RO) Г-н председател, както ясно е посочено в доклада, усилията за намаляване на насилието срещу жени трябва да бъдат подкрепени на два фронта: на равнище държава-членка и чрез мерки и програми, управлявани пряко от Европейската комисия.

Считам, че е изключително важно да се продължи програмата „Дафне“ и да се насърчи участието на държавите-членки, в които тази форма на насилие зачестява в настоящите тежки икономически условия. В днешно време много хора се сблъскват с психологически проблеми, които понякога предизвикват насилие. Важно е да се осигури обучение на полицейските органи на Европейския съюз, за да се гарантира, че разследванията се провеждат правилно, с добро разбиране на проблема и на влиянието на насилието върху жените. Този аспект се подкрепя и от Стокхолмската програма.

И накрая, политическите усилия трябва да бъдат подкрепени с финансова помощ и програмата „Дафне“ може да осигури подходящата рамка за целта.

 
  
MPphoto
 

  Evelyn Regner (S&D).(DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, когато става дума за равенство, Европейският съюз води; той е начело и в борбата с насилието срещу жени.

Освен че е ужасяващо, насилието срещу жени е и скъпо. В доклада се посочва, че годишната цена на насилието възлиза на 33 милиарда евро. Това следва да възпре онези, които казват, че списъкът от вече установени мерки също ще има цена. Редицата мерки са необходими. Обучението на полицейски служители, съдии, медицински персонал – всичко това се съдържа в доклада, за което искам да благодаря на докладчика.

Въпреки това виждам един малък проблем и искам да го подчертая. Следва да се обърне особено внимание и на насилието на работното място. Важно е да се включи и по-конкретен текст по въпроса.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Г-н председател, когато виждаме в медиите осакатени жени и деца, винаги се питаме как хората около тях са останали в неведение толкова дълго време. Затова е необходимо предложената стратегия на комисията за борба с домашното насилие да включи специфични диагностични механизми, задължителни за здравните заведения и за социалните работници, което да позволи да се окаже наистина бърза помощ на жертвите. Насилието, мотивирано с религиозни ритуали, трябва да бъде строго наказвано и това, заедно с култура на осведоменост, която включва обучение на съдии, ще доведе до нулева толерантност в обществото към насилието срещу жени, включително осакатяването на женски органи. Стратегията следва да предложи още безплатни правни услуги и социална помощ за жертвите на насилие. Искам да благодаря на г-жа Svensson за много подробния доклад, но ще гласувам против част от съображение Й, защото насърчава правото на жените да убиват фетусите, а не съм съгласна с това.

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Г-н председател, искам да благодаря на колегите за това много важно разискване по тема, която очевидно много от нас вземат присърце. Отново благодаря на докладчика за важния доклад, а също и на докладчиците в сянка.

Както посочих във въведението, планираме няколко мерки. Пакетът относно правата на жертвите е, разбира се, изключително важен и ще излезе следващия месец. Имаме и общата политика за равенство за програми за превенция, повишаване на осведомеността и т.н. Също така следим отблизо завършването на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, с цел – когато тя е готова – да предложим на Съвета Европейският съюз да се придържа към нея, което ще я направи правно обвързваща в областите, в които Европейският съюз има компетентност.

Искам да спомена и две други предложения, които приехте: директивата относно борбата с трафика например съдържа много превантивни мерки, но и подкрепа за жертвите, за жените и децата, които са жертви на трафика на хора за сексуални и други цели. Също така в различните елементи на пакета относно убежището се обръща специално внимание на уязвимите хора в процедурите по предоставяне на убежище, като например жените, които са жертви на сексуално насилие, и др.

Проблемът е огромен, както всички посочихте, и е жалко, че жени и момичета в нашия Европейски съюз се страхуват всеки ден. Страхуват се от насилие, изнасилване и сексуален тормоз, често от хората, които обичат най-много, на които би трябвало да се доверяват най-много – съпрузи, партньори и т.н. Ние трябва да действаме, и то където можем да видим конкретни резултати. Това със сигурност е едно от най-ужасните нарушения на правата на човека.

Искам да поздравя тези малко на брой, но смели мъже, които взеха участие в настоящото разискване, защото насилието срещу жени не е проблем на жените, а въпрос за правата на човека. Можем да постигнем резултати само ако работим заедно, мъже и жени, в борбата с това ужасяващо явление. Трябва да работим заедно: трябва да постигнем Европа, в която жените и момичетата не се страхуват от насилие само защото са от „неправилния пол“.

 
  
MPphoto
 

  Eva-Britt Svensson, докладчик.(SV) Г-н председател, първо искам да благодаря на колегите за мъдрите им думи в разискването и най-вече за решимостта, която виждам у всички, да се преборим с насилието. На Комисията искам да кажа, че очакваме пакетът относно жертвите на престъпления да окаже допълнителна подкрепа на жертвите, но се нуждаем и от директива за борба с насилието. Не е необходимо да сте съгласни с всяка дума в доклада, но е важно да гласувате в негова полза, за да изпратим силен сигнал на Комисията, че имаме нужда от директива. Важно е да покажем на всички жени, подложени на оскърбления в личния им живот, че не трябва да се срамуват, нито са виновни. Като гласуваме „за“ доклада, ще покажем, че вината е престъпление срещу тях. Те не трябва да изпитват вина или срам.

И накрая, искам да кажа, че много жени са оцелели в резултат на усилията на обществото и на работата на приютите и организациите на жени. Крайно време е тези хора и организации да не носят сами отговорността. Важно е да нарушим мълчанието и да покажем подкрепа за уязвимите. Също така искам да подчертая колко е важно да покажем, че проблемът касае всички социални групи. Не са засегнати конкретни групи, а цялото общество. Призовавам колегите да изпратим сигнал, че вече е недопустимо жените да са принудени да живеят при такива условия. Жените могат да изградят добър живот за себе си и за децата си, но за целта се нуждаят и от нашата подкрепа, като избрани представители. Още веднъж благодаря на всички колеги за твърдата решимост. Заедно ще успеем в борбата.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 5 април 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма.(EN) Подкрепям доклада и неговите препоръки. Проучванията показват, че положението в собствената ми държава, Ирландия, отразява проблема, който се среща в цяла Европа. През 2005 г. Националният съвет за престъпността посочи, че всяка седма жена в Ирландия е била подложена на тежка злоупотреба от физическо, сексуално или емоционално естество от страна на партньора си. През 2009 г. аз станах първият посланик на „Rape Crisis North East“ със седалище в град Дъндок. Организацията за подкрепа и консултации е една от многото в източната част на Ирландия, които предлагат жизненоважна подкрепа за жертвите на сексуално и домашно насилие, но трябва да се бори за финансиране. Важно е ЕС да насочи средства за проучвания във всички държави-членки, за да гарантираме, че разполагаме с пълна и точна картина за мащаба на проблема. Но също така трябва да се подкрепят неправителствените организации и правителствата на държавите-членки, за да се повиши осведомеността относно въздействието и последиците от сексуалното насилие, независимо дали то приема формата на домашно насилие, изнасилване или трафик на хора с цел сексуална експлоатация.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Почти една четвърт от жените в Европа са претърпели физическо насилие поне веднъж и повече от една десета са били подложени на сексуално насилие. Социалните последици от икономическата криза спомогнаха за изостряне на положението, при което бедността и липсата на образование са фактори, които благоприятстват насилието, основано на пола. Ето защо считам, че са необходими координирани мерки срещу причините за проблема, заедно със законодателна хармонизация и тясно съдебно сътрудничество между държавите-членки, с цел по-ефективно провеждане на разследвания.

За да се прекрати насилието срещу жени, държавите-членки и институциите на ЕС са длъжни да предприемат незабавно някои от следните действия: кампании за информиране и повишаване на осведомеността, създаване на убежища за жертвите, въвеждане на единен телефонен номер в целия ЕС за незабавна помощ и предоставяне на подкрепа на силно уязвимите групи от жени, като имигрантите и търсещите убежище.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма.(EN) През 2008 г., когато бях член на латвийския парламент, внесох предложение за изменение на наказателния закон за по-голяма отговорност за домашно насилие над жени и деца. За съжаление, изменението не беше прието. На заседанието на специализираната комисия, когато се обсъждаше изменението, членовете на латвийския парламент бяха развеселени. В резултат случаите на „леки“ наранявания на деца и жени в семействата остават ненаказани. Обикновено сигналите не се разследват, а понякога полицията отказва да приеме жалбите на жертвите. Защитата на жените от домашно насилие не е регламентирана с ефективни инструменти. Латвийските органи, правителството си затварят очите за очевидни нарушения и не възнамеряват да сложат законодателството в ред. В светлината на настоящия доклад призовавам всички членове на Европейския парламент да обърнат внимание на беззаконието по отношение на жените в Латвия.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) Може да се случи навсякъде: на улицата, в метрото, в собствения дом – жените и децата не могат да се чувстват 100 % сигурни, че няма да бъдат нападнати където и да е. Парализиращият псевдоморал в обществото трябва да ни накара да се замислим. Ранните етапи на насилието, като натрапчивост, нецензурни забележки и тормоз, адресирани от много имигранти към западните жени всеки ден, все по-често се считат за нещо нормално. Незачитането на жените достигна своя връх, когато немски съдия се позова на правото на съпруга на потомство като решаващ фактор за решението по бракоразводно дело на мюсюлмани. Като позволи имиграцията, ЕС внесе проблеми от всяка държава по света, включително убийства на честта, принудителни бракове и домашно насилие, в патриархалните семейни структури. Културата, религията и традициите не трябва да се използват за оправдаване на проявите на насилие. Това е единственият начин да се прекъсне спиралата на насилието. Статистиката не дава информация за степента, в която зачестяването на сигналите за домашно насилие е свързано с по-голямата готовност на жертвите да отстояват интересите си, или каква част са имигранти. Във всеки случай е факт, че голям брой имигранти са регистрирани в убежища за жени. Факт е и че трябва да сложим край на псевдонаивния манталитет, който проявява снизхождение към престъпленията с религиозен или културен мотив.

 
  
MPphoto
 
 

  Tiziano Motti (PPE), в писмена форма. (IT) Ангажиментът ми към защитата на слабите и жените, подложени на насилие, ме принуждава да гласувам в подкрепа на законодателните предложения, които гарантират защитата на жертвите на насилие. Жените, както и децата, са особено крехки членове на нашето общество в дадени ситуации. Следователно считам, че е важно да се гарантира по-голяма защита на жените, които твърдят, че са претърпели насилие. Затова подкрепям безплатната правна помощ за жени, които са жертви на насилие. Знам, че има риск от неравенство, когато мъже, несправедливо обвинени в упражняване на насилие, трябва да плащат съдебни разноски, докато обвинителите им получават правна помощ: мислил съм за това внимателно. Считам обаче, че броят на случаите на упражнено насилие, включително насилие в семейството, трябва да ни накарат да застанем на страната на тези, които понасят най-сериозните щети от липсата на подкрепа: според статистиката жените, жертви на насилие, са много повече от малкото жени престъпници, които се възползват от системата, за да спечелят от невинни мъже. За малтретираните жени е трудно да подадат жалба; безплатната правна помощ ще насърчи жертвите и ще помогне за намаляване на броя на случаите, които остават ненаказани.

 
  
MPphoto
 
 

  Мария Неделчева (PPE), в писмена форма.(FR) Когато говорим за насилието срещу жени, често не разполагаме с данни, статистика и тенденции. Преди всичко е необходимо да можем да измерим това явление на европейско равнище, за да разберем мащаба на проблема. Това ще помогне да се определят по-добре нуждите, а оттам да се предотвратят случаи на насилие, да се окаже помощ на жертвите и да се излекуват раните. Винаги трябва да помним жертвите. Независимо дали говорим за сексуално насилие, трафик на жени с цел проституция, домашно насилие или дори насилие с културно измерение – имам предвид гениталното осакатяване и принудителните бракове – всичко това са тежки престъпления. Трябва да изготвим обща европейска рамка за защита на жените от този вид насилие. Трябва да спрем да се притесняваме от идеята да превърнем Европа в покровител на жените. Имаме нужда от европейска правна рамка, в която да приложим конкретни мерки, като телефонен номер за спешни повиквания и програми за обучение на полицията, съдебната система и учителите. ЕС трябва да предлага решения в рамките на Европа, но като фактор на световната сцена трябва също да разшири обхвата на своята дейност извън границите си.

 
  
MPphoto
 
 

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма.(ET) За съжаление, до момента не успяваме да спрем насилието срещу жени в Европа и в света като цяло, макар че Европейският съюз и ООН заявяват, че борбата с насилието срещу жени е приоритет за тях. Вярно е, че има известен напредък и хората са по-осведомени по въпроса, но са необходими нови политически приоритети на Европейския съюз за по-ефективна борба с насилието срещу жени и за постигането на общата ни цел – жените и децата да не живеят в постоянен страх, че могат да станат жертва на насилие. Договорът от Лисабон предоставя правното основание за целта. Считам за изключително важно Европейският съюз да обърне по-голямо внимание в своето законодателство на насилието в личните отношения, защото проблемът съвсем не е частен. За съжаление, жертвите твърде често се страхуват за репутацията на своето семейство и с основание за своята безопасност и икономическа зависимост, така че не се обръщат към правоприлагащите органи. Затова трябва да обърнем специално внимание също така на създаването на система за подкрепа на жертвите и да разкрием табутата в обществото – с други думи, трябва да повишим осведомеността на хората. Помощта за жертвите трябва да бъде истинска и гарантирана. Явен проблем е липсата на приюти в Европа, предназначени за жени и деца, които са претърпели насилие, така че целта да се изгради по един приют за жертви на престъпления на всеки 10 000 жители е напълно разумна и необходима. За да се гарантира по-добра защита на жените, които бягат от насилие и преследване, дори когато сменят местоживеенето си в Европа, е важно да се приложи директивата относно заповедите за осигуряване на защита.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма. (EL) Насилието срещу жени приема различни форми, от психологическо потискане и малтретиране до изнасилване, сексуално насилие и напълно незаконните и недопустими трафик и злоупотреба с жени от страна на жестоки престъпни групи, занимаващи се с проституция. Тези престъпни групи често примамват предимно млади жени и ги принуждават да работят като проститутки. Много от тях се самоубиват, за да сложат край на кошмара. Трябва да проучим по-отблизо държавите, които са отправна точка за престъпните групи, където трафикантите купуват мълчанието и съгласието на държавни служители, превръщайки тези страни в убежища, в които безнаказано могат да се нарушават правата на човека. Можем да се преборим с престъпните групи чрез транснационално сътрудничество между ЕС – крайната цел, и държавите, отправна точка за незаконните престъпни групи. Призовавам Комисията да предприеме действия в тази посока. Очевидно организациите, занимаващи се с правата на жените, значително са ограничили дейността си в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. (CS) Настоящият доклад е третият принос за последните месеци към борбата с насилието срещу жени, след Европейската заповед за осигуряване на защита и директивата относно борбата с трафика на хора. Насилието срещу жени е безспорно сериозен проблем за всички слоеве на обществото. Данните в доклада сочат, че всяка четвърта жена претърпява физическо насилие като възрастна, а повече от 10 % от жените стават жертви на сексуално насилие. Това са тревожни цифри, зад които са отделни житейски истории. В същото време само една на десет жертви на насилие търси професионална помощ. Причината е, че повечето от тях не знаят как да се справят с проблема. Насилието срещу жени има изключително разрушителни последици не само за самите жени, но и за хората около тях, и по-специално за децата. Подкрепям предложенията за по-голяма осведоменост и обучение на хората, които могат да влязат в контакт с тази форма на насилие в своята работа. В същото време е необходимо също така да се осигурят по-добри грижи и помощ на жертвите. Приветствам доклада, защото трябва да изпратим ясно и силно послание към обществото, че насилието няма да се толерира.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. (PL) Правата на човека и равенството между половете са сред приоритетите на ЕС. Тъй като насилието срещу жени е брутално нарушение на правата на човека и една от основните пречки пред равенството между жените и мъжете, борбата с този бич следва да се превърне в основната ни цел. Подходът към насилието срещу жени се различава в националните законодателства. Някои държави-членки, например Испания, имат добри разпоредби в тази област. Други изобщо нямат разпоредби. Има значителни различия и в броя на осъдените за упражняване на насилие срещу жени в отделните държави-членки. С оглед на различните законови уредби на държавите-членки и често ограниченото прилагане на разпоредбите на международното право по отношение на борбата срещу насилието, става все по-очевидна необходимостта от ясни и задължителни разпоредби на равнище ЕС. Отделните действия на ЕС трябва да бъдат обобщени и представени в една цялостна стратегия, чиято цел е борбата с насилието срещу жени в ЕС. Стратегията следва да бъде в съответствие с други международни инициативи и да се основава на съществуващите програми на ЕС и най-добрите практики в държавите-членки. Работата по обща директива срещу насилието следва да бъде завършена в рамките на настоящия парламентарен мандат. Това е необходимо, за да гарантираме, че никога повече няма да се каже, че в Европейския съюз дори кравите са по-добре защитени от жените.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Smolková (S&D), в писмена форма. (SK) Всички знаем за насилието срещу жени и го разискваме, но когато става дума за премахването му, резултатите са слаби. Насилието засяга жени на различен етап от живота им, от детство до зряла възраст. Случва се в училище, на работното място, в групи, на обществени места и в съжителството със съпруг или партньор. Приема много форми – от физическо и сексуално до психическо и социално, а дори и икономическо насилие. Негов обект са жени с различна степен на образование и социално-икономическо положение, от различни етнически групи и религии, жени от градове и села. Следва да се подчертае обаче, че насилието срещу жени е проблем, с който всички трябва да се заемем. Премахването му изисква не само активни институции, но и активни хора – мъже и жени – които не си затварят очите за това неприятно явление в нашето общество и които желаят да участват лично в прилагането на принципа на нулева толерантност. Отделните държави-членки трябва да играят по-голяма роля, като изготвят планове за действие за борба с насилието срещу жени, повишават осведомеността и приемат конкретни наказателни закони и мерки.

 
  
MPphoto
 
 

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) За съжаление, въпреки всичките ни усилия насилието срещу жени и насилието в други житейски области все още е сериозен проблем в Европа. Във всички държави-членки се извършват тежки престъпления, които засягат хора от всички социални слоеве. Това означава, че борбата с проблема и помощта за жертвите му трябва да бъдат многостранни. За да се предотврати този вид насилие, е важно да се подкрепят семействата и да се гарантира хармоничното им развитие. По отношение на престъпленията, свързани с насилие срещу жени, считам, че си струва да се обмисли въвеждането на единен европейски номер за спешни повиквания, на който да се позвъни за помощ или да се съобщи за подобно престъпление. ЕС следва да се стреми да гарантира по-тежки наказания за упражняване на насилие срещу жени в случай на престъпления със сексуален характер. Такива престъпления често остават запечатани в съзнанието на пострадалите жени години наред, от което страдат и не могат да живеят нормално. Задължително е същевременно да се въведе по-добра защита на правата на жертвите в наказателното производство. Един от ключовите въпроси, посочени в доклада, е проблемът с проституцията и трафика на жени. За да се противодейства ефективно на тази практика, е необходимо паневропейско споразумение, включващо не само държавите-членки, но и страни извън ЕС.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

 
Правна информация - Политика за поверителност