Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 4 април 2011 г. - Страсбург

22. Ефикасност и ефективност на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали в новите държави-членки (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Marinescu от името на комисията по бюджетен контрол относно ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали в новите държави-членки (2010/2054(INI)) (A7-0054/2011).

  Marian-Jean Marinescu, докладчик. – (RO) Г-жо председател, договорите за присъединяване на трите държави-членки Словакия, България и Литва включваха искане за извеждане от експлоатация на няколко ядрени реактора, които вече не отговарят на условията за безопасност и не могат да бъдат осъвременени по разходно-ефективен начин. Целта на финансовата помощ, предоставена от Европейския съюз, не беше да покрива всички разходи за извеждане от експлоатация. Помощта беше предназначена за мерки в областта на извеждане от експлоатация, поддържане и контрол на реакторите след спирането, третиране на отпадъци, съхранение на отпадъци и отработено гориво и обеззаразяване, и демонтажни работи, както и в енергийния сектор (за замяна на производствения капацитет на изведените от експлоатация единици, подобряване на сигурността на енергийните доставки и енергийната ефективност, както и други мерки, които допринасят за необходимото преструктуриране и модернизация на енергийната инфраструктура) и справяне със социалните последици (осигуряване на подкрепа на персонала на централите за поддържане на високо ниво на безопасност след затварянето и преквалификация на персонала за нови задачи по извеждането от експлоатация).

Поради факта, че финансовата помощ беше одобрена, без да се определи конкретен таван, което продължи дори след като бяха изготвени планове и стратегии за извеждането от експлоатация, можеше да се предостави нова, допълнителна финансова помощ. Европейският съюз предостави значителни суми за финансирането на тази дейност в размер на приблизително 2,8 милиарда евро между 1999 г. и сега.

Докладът призовава да бъдат изяснени следните аспекти в бъдещите оценки, извършвани от Европейската комисия и Сметната палата на Европейския съюз: дали средствата, отпуснати от Европейския съюз, са били използвани за осигуряване на безопасното извеждане от експлоатация; дали извеждането от експлоатация гарантира безопасното съхранение на ядрени отпадъци; дали е имало адекватна координация между трите съществуващи програми, така че натрупаният опит да бъде използван ефективно и моделът да бъде следван въз основа на проекти, подготвени и финансирани предварително, за да се постигне намаляване на разходите; дали настоящите планове и стратегии са пълни или дали все още е възможно да се добавят нови дейности и да се предоставят допълнителни средства по-късно; дали все още има необходимост от разпределяне на допълнителни суми за енергийни проекти или дали вниманието трябва да се съсредоточи върху проекти за извеждане от експлоатация; както и дали финансирането за тези дейности все още е нужно да се предоставя от фондовете на ЕС.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, преждевременното извеждане от експлоатация на ядрени реактори в трите държави кандидатки на ЕС – Литва, Словакия и България, попречи на създаването на подходящи национални фондове за покриване на всички разходи, свързани с извеждането от експлоатация на централите и затова помощта на Общността беше от съществено значение за справяне със значителната финансова и икономическа тежест.

Експертни проучвания обаче показват, че разходите за извеждане на централите от експлоатация вече надхвърлят нивото на планираната помощ от ЕС и вероятно също така са надхвърлили и първоначалните разчети, въпреки че действителното извеждане от експлоатация е все още в началната си фаза. Ето защо извеждането от експлоатация ще трябва да продължи, госпожи и господа, дори и след края на финансовата перспектива за периода до 2013 г. и затова считам, че е необходимо да се разгледа предоставянето на допълнителни средства за проектите за извеждане от експлоатация на тези три атомни електроцентрали.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-жо председател, Европейският съюз има 143 блока на атомни електроцентрали, а според данните, публикувани през март от ГД „Енергетика“ за 2010 г., атомната енергия представлява около 28 % от енергийния микс на Европейския съюз.

Събитията в Япония задействаха алармен звънец по отношение на рисковете, свързвани с атомните електроцентрали. Ранното спиране на блоковете на атомните електроцентрали и извеждането им от експлоатация е голяма финансова и икономическа тежест. Ето защо Европейският съюз може да предостави финансова помощ на засегнатите държави-членки, с което имам предвид Литва, Словакия и България. Липсата на финансиране за мерки за извеждане от експлоатация ще забави този процес, което би представлявало заплаха за околната среда и човешкото здраве.

Призоваваме съответните национални органи да финализират своите подробни планове за извеждане от експлоатация, както и Комисията да докладва по този процес, да опише ясно обхвата на финансиране от ЕС в тези случаи и да предостави подробен дългосрочен финансов план за проектите за извеждане от експлоатация.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-жо председател, бих искал да поздравя своята колега и да й благодаря за сътрудничеството при изготвянето на този важен доклад. Когато се присъединиха към Европейския съюз, три държави-членки поеха ангажимент, който беше сложен както в икономически, така и в социален аспект: да затворят за пръв път атомните си електроцентрали, без да имат необходимия финансов капацитет или опит. Европейският съюз наистина демонстрира солидарност, като се ангажира да осигури необходимата финансова помощ не само за финансиране на извеждането от експлоатация, но също и да допринесе за разработването на проекти за алтернативна енергия и за смекчаване на отрицателното социално въздействие на извеждането от експлоатация. Съгласен съм, че някои въпроси тепърва трябва да бъдат разгледани, като например разпределението на пари за извършване на специфични дейности за извеждане от експлоатация и сложните административни структури на държавите-членки, които може би предотвратяват ефективното усвояване на разпределените средства. Считам, че Европейската комисия трябва да играе по-голяма координационна роля, за да се гарантира своевременното и безопасно затваряне на тези ядрени реактори, за да се гарантира прозрачност по отношение на използването на средствата, както и да насърчава тези държави да развиват алтернативни източници на енергия и да създават нови работни места.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, почти половината от държавите-членки на Европейския съюз имат атомни електроцентрали в рамките на своята територия. Много от реакторите в експлоатация са сравнително стари, което създава остра нужда някои от тях да бъдат демонтирани от съображения за безопасност и за защита и опазване на общественото здраве и околната среда. В случая на новите държави-членки, изправени пред изискването за извеждане от експлоатация на няколко електроцентрали, на нас естествено ни изглежда правилно те да могат да очакват подкрепата на ЕС за адекватно и безопасно завършване на процесите на извеждане от експлоатация. Тези процеси трябва да включват необходимата поддръжка и надзор след закриване; преработката, съхранението и обезвреждането на отпадъците; подобряването на околната среда на съоръженията; както и подкрепа при замяната на енергийния капацитет на изведените от експлоатация електроцентрали, като се обръща специално внимание на устойчивостта на околната среда и енергийната ефективност.

Както докладът правилно изтъква, социалните последствия от този процес трябва да се вземат изцяло предвид, гарантирайки опазването на работните места на работниците заедно с всички условия за безопасност преди, по време и след извеждане от експлоатация.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, докладът на г-н Marinescu говори за ефективността и ефикасността на средствата от ЕС, изхарчени за извеждането от експлоатация на съветските ядрени реактори. Словашката република напълно обнови атомната си електроцентрала „Ясловске Бохунице“ след аварията в Чернобил, като въведе най-модерното оборудване за безопасност на специализирани френски и немски фирми.

След като обширната модернизация беше завършена, инспектори от Международната агенция за атомна енергия, заявиха, че атомната електроцентрала „Ясловске Бохунице“ е готова за повече от 30 години на безопасна експлоатация. Въпреки това, за мира и за успокоението на гражданите на съседна Австрия, Словашката република се съгласи по време на преговорите за присъединяване към ЕС на преждевременно извеждане от експлоатация на реакторите V1 и V2 на АЕЦ „Ясловске Бохунице“, които бяха оборудвани според най-високите стандарти.

Виждам символичния принос на ЕС към разходите за спирането на тези реактори само като опит да се компенсира поне отчасти загубата, претърпяна от Словашката република, която беше лишена от мощен и ефикасен източник на чиста енергия, а не като реален принос за премахването на тази електроцентрала.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, Комисията силно приветства доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали в новите държави-членки. Ядрената безопасност е и ще остане абсолютен приоритет за ЕС и поради това Комисията отдава голямо значение на усилията, които улесняват безопасното извеждане от експлоатация на ядрените реактори, за които е преценено, че не могат да бъдат осъвременени, така че да отговарят на необходимите стандарти за безопасност.

Нека първо да кажа, че ние споделяме много от мненията на Парламента, изразени в доклада. Съгласни сме относно необходимостта държавите-членки да представят подробни планове за извеждане от експлоатация, както и относно стабилното дългосрочно финансово планиране. Също така считаме, че е от съществено значение средствата, в по-голямата си част, да бъдат разпределени за извеждане от експлоатация и Комисията да има важна роля за гарантирането на стриктно наблюдение на използването на средствата.

Комисията вярва в стриктното прилагане на принципа „замърсителят плаща“, така че споделяме становището на Европейския парламент, че ядрените оператори следва да гарантират, че докато функционират ядрените инсталации, се отделят достатъчно финансови средства за покриване на бъдещите разходи по извеждане от експлоатация. Извеждането от експлоатация трябва да бъде колкото е възможно по-безопасно и от решаващо значение за това е стабилно, прозрачно и контролирано управление на средствата за извеждане от експлоатация.

Може също да се отбележи обаче, че докладът е съсредоточен върху ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация. Комисията се зарадва, като видя, че в различни части от доклада има пълно признаване, че основната цел на финансирането от ЕС е, първо и преди всичко, да се гарантира, че блоковете ще бъдат затворени и че ще останат такива поради съображения за ядрена безопасност. Считаме, че постигането на тази цел е съществен елемент, който трябва да бъде взет под внимание при оценяване на ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС.

Комисията счита за важно да уточни, че подкрепата на ЕС никога не е била предназначена за покриване на пълния размер на разходите за извеждане от експлоатация, нито за компенсиране за всички икономически последици. Подкрепата на ЕС целеше само да допринесе за компенсиране при ранните етапи на закриването.

Комисията също така подчертава, че именно държавата-членка е тази, която носи пълна отговорност за извеждането от експлоатация на своите ядрени инсталации. Осигуряването на подробно дългосрочно планиране е отговорност на държавите-членки, които са еднакво отговорни за установяване на точни графици и оценки на разходите за завършване на извеждането от експлоатация.

Бих искала да благодаря на докладчика и на Парламента за това навременно разискване по въпрос, който в контекста на Фукушима стана много по-належащ. Безопасното и пълно извеждане от експлоатация е ключов елемент на ядрената безопасност на най-високи стандарти, към която ние се стремим. Докладът на Парламента представлява ценен принос за разискването, което Комисията ще проведе с трите засегнати държави-членки с оглед на оценяване на възможната финансова помощ от ЕС след 2013 г.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 5 април 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

  Georgios Stavrakakis (S&D) , в писмена форма. – (EL) Ядрената заплаха, като една от последиците от ужасното земетресение в Япония и последвалото цунами, прави разискването на доклада на комисията по бюджетен контрол изключително актуално. В същото време обаче тя подчертава факта, че ЕС наблюдава и оказва практическа подкрепа под формата на финансова помощ за необходимите усилия за извеждане от експлоатация на атомни електроцентрали. Целта на тези усилия е да се гарантира, че атомните електроцентрали функционират правилно и безопасно, така че никога да не видим друг Чернобил или Фукушима и, в същото време, за преодоляване на въздействието от закриването и извеждането от експлоатация чрез удовлетворяване на енергийните нужди на държавите, в които те работят. Тези усилия, които са придружени от значителна финансова помощ в Литва, Словакия и България, илюстрират колко сериозно приема ЕС въпроса за ядрената безопасност. Това е внимателно разработена програма, която започна през 1999 г. Целта на тази финансова помощ е също така да помогне за подобряване на околната среда и модернизиране на производството на енергия, преноса и разпределението, както и за укрепване на сигурността на енергийните доставки. Оценката на възвръщаемостта на предоставените средства и зачитането на тяхното стабилно и прозрачно управление са фактори, които ще гарантират, че целта е постигната.

  Csanád Szegedi (NI), в писмена форма. – (HU) Природното бедствие в Япония и ядрената катастрофа, която последва, привлякоха внимание към важността на темата. Последиците от бедствието, както при Чернобил, можеха да траят в продължение на десетилетия и да бъдат тъжно, нежелано наследство за идните поколения. Този случай също така показа, че загубите на енергия трябва да бъдат намалени, а акцентът постепенно да се постави върху възобновяемите енергийни източници. Днешният доклад критикува в няколко пункта финансирането на затварянето на атомните електроцентрали в новите държави-членки по отношение на прозрачността и изпълнението. В допълнение към закриването на електроцентралите, посочени в доклада, считам, че е изключително важно да се инспектират всички европейски ядрени централи и, ако е необходимо, да бъдат направени по-безопасни, за да се избегне подобна катастрофа в бъдеще. Поради тази причина също така моля своите колеги да обсъдят предложението за резолюция, представено наскоро от мен и австрийския ми колега, в интерес на безопасността на ядрената енергетика в региона на река Дунав като част от и в рамките на обхвата на съвместното европейско сътрудничество.