Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Вторник, 5 април 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

10. Рамка на ЕС за координиране на националните стратегии за интегриране на ромите (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Следващата точка е изявлението на Комисията относно рамката на ЕС за координиране на националните стратегии за интегриране на ромите.

 
  
MPphoto
 

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. (EN) Г-жо председател, аз ви запознавам – заедно с моя колега, Ласло Андор – с решението, което Комисията взе за представяне на нова рамка за националните стратегии за интегриране на ромите.

Рамката на ЕС идва в момент, в който положението на ромите наистина се превърна в център на внимание за Европа. ЕС предостави на държавите-членки набор от правни, политически и финансови лостове за подобряване на положението на ромите. Разполагаме също с цялостна правна рамка, основана на недискриминацията, свободното движение на хора и стратегията за разширяване. Съвсем ясно е обаче, че икономическата и социална маргинализация на ромите продължава и че това нито е приемливо, нито устойчиво състояние в Европейския съюз на XXI век.

Парламентът, с подкрепа от целия политически спектър – и бих искала да подчертая това – привлече вниманието към неотложността на подпомагането на интеграцията на ромите, чрез своята приета неотдавна резолюция за Стратегията на ЕС относно ромите. Бих искала да благодаря на докладчика, г-жа Járóka, за отличната й работа.

Необходими са решителни действия както на национално, така и на европейско равнище. Трябва да обединим силите си и да активизираме работата си, за да се сложи край на дискриминацията на ромите и да се направи необходимото те да имат същите права, както и останалите европейски граждани, тъй като те са такива. Като казвам това аз, разбира се, имам предвид двупосочен процес, изискващ промяна в мисловните нагласи както на мнозинството на нашите европейски граждани, така и на членовете на ромските общности.

Всички сме съгласни, че е необходимо ефективно планиране и прилагане на политиката, както и общ стратегически подход. Всички знаем, че основната отговорност за интегрирането на ромите носят държавите-членки. Признаваме също, че положението на ромите силно варира в отделните държави-членки. Ето защо Комисията реши да представи рамка на ЕС, която да позволи на държавите-членки да вземат мерки, съпоставими с предизвикателството, което те трябва да превъзмогнат.

Работната група по ромските въпроси, която беше създадена през месец септември миналата година и представи доклад през месец декември, недвусмислено показа, че твърде често не се прави достатъчно. Средствата в размер на 26,5 млрд. евро, които са на разположение по линия на структурните фондове, не се използват както би следвало. Само 100 млн. евро от тези средства са били заделени за конкретни дейности за ромите, а 70 % от средствата за техническа помощ, които биха били необходими в повечето държави-членки, просто не бяха използвани. Така че въведените до момента мерки не са достатъчни. Време е да се направи така, че националните, регионалните и местните политики да бъдат ясно и конкретно насочени към нуждите на ромите.

В нашата рамка сме се съсредоточили върху четири основни въпроса: образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. Искаме ЕС и 27-те държави-членки да се ангажират да запълнят празнотите и да се съсредоточат върху общите цели в тези четири области с целенасочени действия и достатъчно средства за извършването им. Искаме всички държави-членки да вградят тези цели в своите съществуващи стратегии относно ромите, ако са приели такива, или да разработят стратегии относно ромите – ако не са – за периода до 2020 г.

За да се провери дали тези усилия постигат целите си, е необходим редовен мониторинг. Затова рамката на ЕС полага основите за надежден механизъм за мониторинг, за да се осигурят конкретни резултати за ромите. Този механизъм за мониторинг ще гарантира, че националните стратегии относно ромите се прилагат, че парите, предназначени за интеграция на ромите, достигат до крайните си бенефициери и че има напредък към постигане на целите по интеграцията на ромите.

Комисията ще докладва ежегодно за напредъка, постиган по посока интегриране на ромското население в държавите-членки. Рамката на ЕС дава възможност всички заинтересовани лица, на всички равнища, да обединят силите си с населението на ЕС като цяло, и по-конкретно с ромското население, за да се сложи край на изключването на повече от 10 млн. европейски граждани, което не можем повече да си позволяваме в бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, уважаеми колеги, социално-икономическото положение на ромите заема челно място в дневния ред на ЕС. Миналия месец залата прие доклада Járóka относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите. И днес Комисията прие Съобщение относно рамка на ЕС за националните стратегии за интеграция на ромите.

И двата документа дават съществен принос за по-широките разисквания по ромските въпроси и ще допринесат за заключенията, които трябва да бъдат приети на следващото заседание на Съвета на министрите по заетостта и социалните въпроси на 19 май, което ще бъде посветено изключително на интеграцията на ромите.

Тези документи дават израз на политическата решимост на ЕС да работи за подобряване на положението на милиони роми, които са попаднали в икономическа и социална изолация. Тук бих искал да направя три основни бележки.

Първо, Комисията определи рамка на ЕС за националните стратегии за интеграция на ромите. Тя потвърждава основната отговорност на държавите-членки за разработката и прилагането на стратегиите за интеграция на ромите. Тя също потвърждава дълбокото убеждение на Комисията, че Европейският съюз не може да търпи каквито и да било форми на расизъм, ксенофобия, дискриминация или социална изолация на ромите. Съюзът има морален и политически дълг да подпомага държавите-членки в усилията им по всички политики и инструменти, с които разполага.

Второ, както знаете, Съюзът постигна съгласие относно цялостната стратегия за развитие на европейския икономически и социален модел по едни балансиран начин. Стратегията „Европа 2020“ за един интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е верният политически контекст за работа по многостранните проблеми, пред които са изправени ромите. Трябва да съчетаем основните цели, показателите, водещите инициативи и структурите за отчитане на стратегията „Европа 2020“ за каузата на ромите.

Основното послание е, че изключването на милиони граждани на ЕС от икономическия и обществения живот не е интелигентно, не е устойчиво и определено не е приобщаващо. Накратко, няма оправдание да продължи изключването на ромите в тази Европа, в която искаме да живеем.

По-конкретно, водещите цели на „Европа 2020“ за заетост, намаляване на бедността и образование са основни отправни точки за измерване на напредъка в политиките за интеграция на ромите. Съобщението на Комисията относно ромите определя четири области, които са от стратегическа важност за преодоляване на тяхната изолацията. Областите са следните.

Достъп до заетост: трябва да бъде преодоляно голямото разминаване между процентите на заетост сред ромското население и населението, което не е от ромски произход. Не го ли сторим, няма да постигнем целите на нашата стратегия „Европа 2020“.

Достъп до образование: всички ромски деца следва да имат достъп до качествено образование и да не бъдат подлагани на дискриминация или сегрегация. Като минимум, всички ромски деца следва да завършват начално училище.

Достъп до здравни грижи: намаляване на неравнопоставеността между ромското население и населението, което не е от ромски произход. Държавите-членки следва да осигурят достъп до качествени здравни грижи при същите условия, както и за останалото население.

Достъп до жилище и основни услуги: където положението на ромското население е наистина много по-лошо, отколкото на останалата част от населението, например когато става дума за достъп до вода, електроенергия и други услуги.

Липсата на всеобхватен подход има отрицателно влияние върху цялостната интеграция на ромското население в обществото и го оставя в бедност.

Трето, думите на Съюза не трябва да се разминават с делата му. Комисията понастоящем разработва предложение за многогодишната финансова рамка, което ще бъде последвано от конкретни предложения във връзка със структурните фондове. По мое мнение, структурните фондове трябва да бъдат приведени в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Това важи за областите на политиката, за които отговарям общо – заетост и социално приобщаване – и определено е приложимо към социално-икономическата интеграция на ромите. За мен цел от решаващо значение е да направим нашите финансови лостове по-ефикасни.

Бих искал да спра дотук, за да мога да чуя мненията ви и да отговоря на евентуални въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. (EN) Унгарското председателство приветства съобщението на Комисията относно рамката на ЕС за националните стратегии за интеграция на ромите. Бих искала да изразя моята благодарност и положителна оценка не само за извършената работа, но също и за личната ангажираност на члена на Комисията, Вивиан Рединг, члена на Комисията, Ласло Андор, и на всички останали, които допринесоха за това наистина значимо постижение.

С представянето на този стратегически документ ние направихме гигантска крачка към осъществяването на един от основните приоритети на унгарското председателство. Убедена съм, че това ще се окаже важен принос за подобряването на икономическото и социално положение на ромите в Европа, заедно с неотдавна приетата резолюция на Европейския парламент относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите въз основа на доклада на Lívia Járóka.

Голям брой роми в цяла Европа продължават да страдат от крайна бедност, дискриминация и маргинализация, така че е крайно време за подобрение. Не можем да си позволим да кажем, че това е техен проблем, а не наш. Нещо повече – на хората не трябва никога да се гледа като на проблем, а по-скоро като на шанс, на възможност. Предвид настоящото икономическо и демографско положение в Европа, подобряването на икономическия и социалния статус на ромите може да разкрие нови човешки ресурси, допринасяйки по този начин за икономическия растеж в дългосрочен план.

Унгарското председателство винаги е било на мнение, че освен наложителната борба срещу дискриминацията е необходимо ново съчетание от политики, с три основни елемента: заетост, образование и жилищно настаняване. Ако бъде правилно приложено от държавите-членки, комплексното политическо действие в тези три области, допълнено с адекватния мониторинг, както е предложен от Комисията, ще донесе разлика към по-добро. Държавите-членки също ще трябва да положат усилие за постигане на целите на стратегия „Европа 2020“. Мерките за социалното приобщаване на ромите могат да бъдат насочени в различни области на политиката. Сега широко се споделя убеждението, че мерките, вдъхновени и координирани на равнище на ЕС, могат да доведат до полезно взаимодействие и допълнителни изгоди.

Какво следва? Унгарското председателство възнамерява да представи и обсъди съобщението с двамата членове на Комисията по време на следващата на платформа по ромските въпроси на 7 април в Будапеща, на която каня всички заинтересовани. Съветът ще се занимае с него по хоризонтален начин. Първо, априлският Съвет по правосъдие и вътрешни работи ще го обсъди на 12 април. След това ще бъде ред на Съвета по заетост, социална политика, здраве и потребителски въпроси на 9 май, с приемане на заключения на Съвета. Съветът по образование също ще получи документа на 20 май, преди унгарското председателство да представи доклада си от обсъжданията на Съвета по общи въпроси на 23 май.

Заключителният момент от това пътешествие – да се надяваме – ще бъде одобряването от юнския Европейски съвет. Това ще бъде, разбира се, само едно ново начало за координираните действия на равнище на ЕС и на национално равнище, за да подпомогнем това наистина европейско малцинство.

 
  
MPphoto
 

  László Tőkés, от името на групата PPE.(HU) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, г-жо държавен секретар, въз основа на доклада на г-жа Járóka и във връзка с него се радваме да продължим да напредваме за прилагането на стратегията относно ромите. Причината за това е, че 8 април е Международен ден на ромите. По едно съвпадение петото заседание на Европейската платформа по ромските въпроси ще се проведе в същия този ден в Унгария. Посредством тях ние можем да направим нова значима стъпка към един общ план за действие, който да е координиран от ЕС, но и да може да вземе под внимание местните характеристики. Европейската народна партия от години настойчиво призовава за действия на ЕС по въпроса за социалната интеграция на ромите. Нещо повече – надяваме се, че европейската стратегия относно ромите наистина ще може да бъде задействана на срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на 24 юни.

Като бъде направено това, ще може да бъде даден отговор на европейско равнище на най-сериозния проблем на Европейския съюз във връзка с правата на човека. Отговорност първо и най-вече на държавите-членки е да гарантират зачитането на основните права на човека за техните граждани. Европейският съюз може да осигури само рамките за това, но задача на всяка държава-членка е да изпълни със съдържание тези рамки. Европейската стратегия относно ромите може да бъде един вид професионален минимум. Обаче твърдо съм убеден, че по този начин ще бъде изработен дългосрочен план за действие, който да излиза извън рамките на партии и цикли, който да може ефикасно да поправи бедността и социалното изключване, с които се сблъскват ромите. Няколко важни съображения във връзка със съдържанието на стратегията са, че нейната целева група се дефинира по икономически, а не по етнически признак; тя насърчава упражняването на пълния спектър на правата на човека и укрепва принципа на равните възможности; тя взема под внимание регионалното естество на изолацията и намалява въздействието на неблагоприятните фактори, съсредоточени в слабо развитите микрорегиони.

За да може стратегията да успее, заинтересованите страни – а именно институциите на ЕС, държавите-членки, неправителствените организации и ромските общности – трябва да предприемат дългосрочни, решителни съвместни усилия. Именно поради тази причина въпросът не трябва да се използва за подстрекаване на противопоставяне или партийни политически нападки. Нито е допустимо да се поставят колективни етикети. Недопустимо е да се поставят на една плоскост колективната вина на ромите и колективната отговорност на мнозинството, потисниците. Решаването на въпроса за ромите е приоритет на унгарското председателство на ЕС. Надявам се Европейският съвет да приеме предвижданата стратегия през месец юни. Искам подкрепата на Европейския парламент по този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D. – (SK) Г-жо председател, г-жо Рединг, г-н Андор, бих искала да започна, като Ви поздравя за представянето. Радвам се, че след многократните призиви на Парламента днес Комисията най-накрая представя европейската рамкова стратегия. Според мен е и крайно време това да стане, тъй като положението започва да става по-сериозно. Много роми в Съюза се сблъскват не само с недостойни условия на живот, но също и със засилващ се терор. Факелното шествие в събота срещу ромите в Унгария е най-новото доказателство за това и с настоящото бих искала да призова унгарското правителство да направи съответните изводи.

Бих искала да отправя някои критики към представената рамка. Положението не търпи отлагане, но дори и така не можем да приемем решението на Комисията да разработи рамката без публични консултации с участващите страни. Странно е, че от една страна вие наблягате в самата рамка на важността на сътрудничеството с гражданското общество, но при самото изготвяне на този документ от възлово значение вие пренебрегнахте както ромите, така и доброволните сдружения, международните организации и подобните им. Такъв закрит подход към рамката не подобрява легитимността й; по-скоро обратното.

Обаче смятам, че същинското съдържание на представената рамка като цяло е успешно. Комисията правилно е определила компетенциите в решаването на този общоевропейски проблем. Обаче възловите компетенции остават на равнище държави-членки. Смятам за изключително важно обаче ЕС да поеме задачата за координиране на националните стратегии и наблюдението им за осигуряване на възможно най-бърза истинска интеграция на ромите.

В този контекст е също жизнено важно да се спомене значението на мониторинга на съответствието на националните стратегии с представената рамка и мониторинга на ефективността на прилагането им. Обаче по този въпрос позицията на Комисията ми изглежда до голяма степен лишена от амбиция. Комисията трябва да бъде по-твърда, особено в очакванията си от държавите-членки. Рамката правилно определя четири възлови области за интеграцията на ромите: достъпът до образование, наличието на заетост, достъпът до здравни грижи и наличието на достойно жилище и основни услуги. Заедно с членовете на нашата група аз имах възможността при многобройни посещения в ромски общности из цяла Европа да потвърдя, че наистина това са основните области, в които ромите често се сблъскват с лоши условия. Следва да се наблегне обаче, че цели, формулирани по подобен начин, бяха заложени и в програмата „Десетилетие на ромското включване“. Сега същественото е да се гарантира, че те ще бъдат постигнати.

В допълнение към тези четири области бих искала да добавя още една, която липсва в рамката, и това по-конкретно е борбата не само против дискриминацията, но също и против словесните или физически прояви на расизъм.

Не на последно място бих искала да привлека вниманието към въпроса за финансирането на мерките за приобщаване. Работната група на Комисията установи, че към края на миналата година държавите-членки имат съществени пропуски при използването от тяхна страна на средствата на ЕС. Затова Комисията следва да се съсредоточи върху три неща: тегленето на средствата да не бъде прекалено трудно в административно отношение, Комисията да вземе ефикасни мерки да осигури отпуснатите средства наистина да изпълняват целта си и използването на средства за практики, съдържащи сегрегация, да бъде ограничено.

Искам да приключа като още веднъж ви благодаря и ви поздравя, г-жо Рединг и г-н Андор и сега е ред на държавите-членки да пристъпят ефикасно към интеграцията на ромите на тази основа на национално равнище.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността).

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-жо председател, благодаря Ви, г-жо Flašíková, че приехте въпроса ми. Очевидно сте добре запозната с доклада и със сигурност сте наясно, че той също изисква от държавите-членки да плащат санкции, ако бъде установено, че не са в съответствие или ако стратегиите им не се прилагат. Как ще коментирате факта, че държава-членка ще трябва също да плаща санкция, ако не бъде изпълнено задължителното изискване за посещаване на начално училище? Посещаването на начално училище е задължително във всички страни. Така че – ако ромски деца не посещават начално училище – съответната държава длъжна ли е да плаща санкции? Не мислите ли, че родителите носят известна отговорност за това децата им да ходят на училище?

 
  
MPphoto
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-жо председател, бих искала да кажа едно нещо по темата: аз съм безусловен поддръжник на мнението, че когато въвеждаме права, трябва да се има и задължения. Също така естествено ролята на родителите е да осигурят всички права на децата да бъдат зачитани. Според мен обаче държавите-членки на ЕС имат достатъчно лостове, за да определят това разграничение и те няма да бъдат наказвани, ако родителите не изпълняват своите задължения.

 
  
MPphoto
 

  Станимир Илчев, от името на групата ALDE. – Г-жо председател, аз също искам да благодаря на докладчика, г-жа Járóka, както и на представителите на Комисията, на Съвета и на Унгарското председателство, тъй като те направиха пред нас много сериозни обещания и поеха много важни ангажименти.

Когато говорим за интеграцията на ромите, не бива да забравяме, че става дума за най-специфичния и може би най-сложния проблем на Европа и на Европейския съюз. Проблем, който е неразрешим само чрез финансиране, само чрез анти-дискриминационно законодателство или само чрез лансиране на образователни програми. Този проблем може да намери решение единствено чрез комбинацията на всички тези подходи и наистина в рамките на единна политическа воля.

Днес Съюзът повече от всякога е насаме със своите 12 милиона роми. Някои още не разбират, че тези хора не са просто само български, румънски, словашки роми, а те са граждани на Съюза с еднакви права и задължения и същевременно с ограничени възможности.

Ситуацията, както виждаме, е доста сложна. Стратегията на Европейския съюз за интеграция на ромите ще бъде толкова успешна, колкото по-интегрирани бъдат действията, инициативите и политиките на държавите-членки и на всички европейски институции.

Импровизациите и едностранните действия може дори да нанесат по-скоро щети вместо да произведат ползи, и тук е мястото да се каже, че в някои от държавите-членки знанието за ромите е недостатъчно, в някои случаи дори и превратно. От това следва, че ромският въпрос в Европа трябва да се изучава активно и професионално да се следи неговата динамика. Иначе има опасност вместо да неутрализираме цъкащата бомба, само да я преместваме от едно място на друго върху картата на стария континент.

Ядрото на нашата амбициозна стратегия не може да бъде друго, освен гигантско усилие за образование на ромите - максимално включване на децата им в образователната система, елементарна квалификация на младежите, ограмотяване на възрастните.

Голямата цел трябва да бъде един нарастващ през следващите години процент от роми, подготвени за трудовия пазар и с култивирано отношение към институциите и законността. Това е единствената гаранция, че животът на ромите няма да се развива в бъдеще, както досега като мизерно съществуване върху пясък, в който безсмислено потъваха парите на европейските данъкоплатци.

 
  
MPphoto
 

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE.(FR) Г-жо председател, добра новина, разбира се, е, че вече имаме конкретна европейска рамка, която да вмени като задължение на всяка държава-членка да представи собствена национална стратегия за интеграция на ромите. Оттук нататък до края на годината Комисията ще оцени тези стратегии и след това в срок от около една година ще трябва отново да разискваме този въпрос. Затова днес ние на практика съставяме пътна карта, която би следвало да позволи на парламентаристите, публичните органи и гражданското общество да упражняват постоянна и повишена бдителност в много важните области, които споменахте.

Отбелязвам, че съобщението на Комисията е възприело някои от точките, които изложихме в парламентарния доклад. Говоря например за участието на Агенцията за основните права в оценката на стратегиите. Мисля, че Агенцията е доказала компетентността си в тази област. Говоря също за развитието на сътрудничеството със Съвета на Европа за обучение на ромски посредници. Това е важен стратегически фактор за успеха на проектите на всички равнища, както и вниманието, отделено на ромите, които са граждани на трети страни и аспекта на разширяването, който е взет под внимание в доклада. И накрая мисля, че въвеждането на общи показатели в помощ на системата за мониторинг трябва енергично да се приветства.

При все това трябва да наблегна и на някои слабости в съобщението. Според мен то не е достатъчно категорично и настоятелно в упоменаването на необходимото участие на ромите на всички равнища – с други думи, на равнището на подготовка на проектите, на изпълнение на проектите и на оценяването им. В съобщението се говори за информация и консултации, но участието на самата ромска общност е от жизненоважно значение. Това се доказва от богат практически опит, тъй като в Европа има и добър опит. Според мен това е слабост на съобщението.

Втора негова слабост е, че то разглежда въпроса за недискриминацията като обща тема за всяка от четирите области. Според мен обаче е много важно или би било много важно, ако имаше специален параграф, посветен на борбата срещу дискриминацията и насилието и на достъпа на ромите до правосъдието. Този компонент против дискриминацията, за основните права и достъпа до правосъдие не е включен като конкретен компонент на свое собствено основание. Намирам това за друга слабост на документа на Комисията.

Мисля, че говорихме също за темата за посредниците – програма, лансирана от Съвета на Европа. Хубаво е, че тя се споменава в съобщението. Бихме могли да споменем и вие също бихте могли да споменете указанията, които вече са подготвени от Съвета на Европа, за да не се окажем в един момент с две стратегии или два вида рамки за оценка на националните стратегии. Мисля, че това би бил един плюс в съобщението.

В заключение смятам, че работата на Комисията още не е приключила и че работната група следва да продължи дейността си, за да се осигури държавите-членки постоянно да усещат натиска върху тях от Комисията, гражданското общество и местните органи реално да изпълняват тези указания.

 
  
MPphoto
 

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. (EN) Г-жо председател, предложението се явява възможност за по-добро интегриране на ромското население в държавите-членки и за намиране на начини да му бъдат предоставени пълни и равни възможности и права, каквито се предоставят на всички граждани на ЕС. Основната цел на програмата следва да бъде да се постигнат основните всеобщи права за всички тези хора.

Опасявам се обаче, че и този път може да се наложи този силно обременен и сложен дневен ред, както и при предишни програми, да бъде съкратен. Компетентностите на държавите-членки в областите на образованието, здравеопазването и жилищното настаняване трябва да бъдат зачитани и от това, което съм прочел до момента, се боя, че Комисията може би действа ultra vires по начин, който е в ущърб на правата на държавите-членки да определят собствените си политики в тези области. Надявам се обаче тази нова стратегия да открие нова ера в начина, по който ЕС се заема с въпроса, като първо изслуша ромското население.

Вече прекалено дълго време програмите са прекалено сложни и просто не достигаха до хората, които най-много се нуждаят от помощ. За близо десет години малко съществени неща са постигнати по места. Надявам се сега Комисията да се съсредоточи върху това как най-добре да опрости процедурите за достъп до средствата от ЕС и как по-добре да наблюдава, оценява и прилага програмите си. Ако ЕС ще изразходва средства в тази област, то сега те трябва вече да се изразходват по един по-добър начин.

 
  
MPphoto
 

  Cornelia Ernst, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, хубаво е, че вече ще имаме обща стратегия за ромите, но се боя, че положението не е много розово. Това е така защото предложенията, които Комисията постави на масата, много изостават от многото години обсъждания с представители на ромите, някои от които се проведоха в залата.

От години представителите на ромската общност – както с така и без рамкова стратегия – посочват необходимостта от целенасочени мерки и ясни, конкретни изисквания. Ние дори нямаме ясни санкции, в случай че тази стратегия не се приложи. Макар в това направление да имаше някои предложения, действителни санкции няма, така че в системата има повече дупки, отколкото в парче швейцарско сирене.

Стратегията относно ромите трябва да държи сметка за всички значими области. Ето това беше договорено. Какво обаче е в състояние да ни предложи Комисията, освен четирите основни точки? Няма разпоредби в структурите за участие и приобщаване на ромските общности във всички решения, които се отнасят до тях. Няма структури за конкретното изпълнение на целите. Няма нищо за равенството между половете. Нещо, което също много ме дразни и което намирам за скандално, е фактът, че нямате желание да предприемете изрични действия за борба срещу дискриминацията на ромската общност.

Оплаквате се, че структурните фондове на ЕС за ромите не се използват. Бих искала съвсем открито да ви попитам: дали не е по-вярно да се каже, че дискриминацията на ромите е също една от причините, поради които Общността не е използвала до момента тези фондове на ЕС? Аз мисля, че е.

Ние, като членове на Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, сме силно критично настроени към съобщението. Не го намираме за адекватно и очаквам да бъдат внесени подходящите изменения.

 
  
MPphoto
 

  Mario Borghezio, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, въпреки че съм евроскептик, бих могъл да подкрепя план, с оглед на стратегията „Европа 2020“, за премахване на дискриминацията, трудностите и маргинализацията, ако от Европейската комисия ни бяха предложени остри мерки за контрол на поведението на държавите-членки.

Това, което ни се предлага обаче, са речи за светло бъдеще, за голям контрол, изказани от члена на Европейската комисия, която така и не може да ми обясни как така в нейната страна – Великото херцогство Люксембург – на тези странници се забранява да разпъват лагери, като в същото време те могат да се настаняват близо до дома ми, в Италия и във Франция. Така ние говорим за даване на дом на странници, докато в някои европейски страни, конкретно в тази на г-жа Рединг, тези хора дори не могат да разпънат палатки.

В днешния брой на най-големия вестник в моята страна, „Ил Кориере дела Сера“ има материал за родителка, която не заслужава да бъде наричана родителка – една скитница, която била арестувана в Италия за продажба на собствената си малка дъщеря на трафиканти, за да я препродадат за проституция. Тя продала собствената си малка дъщеря. Други ги пращат да правят други неща. Често именно те не ги пускат на училище, въпреки натиска и вниманието от страна на публични органи, посредници и благотворителни организации.

Искаме ли да говорим и за тези проблеми? Искаме ли да се откажем от идиотската тактика да правим добрини на парче и да осъзнаем, че много от проблемите на ромите са изключително и главно създадени от самите тях?

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Новата европейска стратегия за интеграция на ромите служи единствено за преразказване на старите цели, които се оказа невъзможно да бъдат постигнати през годините. Те внушаваха доверие, когато Десетилетието на ромското приобщаване започна през 2005 г. Обаче в момента, когато екстремисткото поведение и насилието срещу ромите в ЕС се засилват е необходима стратегия, която предлага далеч по-конкретни мерки. Напрежението се покачва в Унгария и действията на полицията стават все по-тиранични. Ако не бъде заета категорична позиция, положението ще се влоши. Затова е озадачаващо защо Комисията не се е опитала да излезе с подходящи решения, които да решават конкретни проблеми, особено след като тя разполагаше и с резолюцията, приета от Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. (RO) Новата стратегия за съгласуване на националните стратегии за ромите, представена днес от Комисията, е важна крачка за ЕС. Създаването на национални звена за контакт за интеграция на ромите, опростяването на процедурите по финансиране, оценката на националните планове от институциите на ЕС и проверката на напредъка в интеграцията на ромите в държавите-членки са мерки, които ще помогнат за подобряване на икономическото и социално положение на ромското население в Европа. Държавите-членки следва задълбочено да проучат тази стратегия и да създадат възможно най-скоро административен орган, натоварен с прилагането на стратегията и координацията с другите държави-членки. Надявам се от това лято Комисията ще поеме водещата роля за координацията на стратегията по отношение развитието на събитията в основни области, като насърчаване на гражданското образование, професионалното обучение и заетостта. Намирам за достойно за съжаление, че новата стратегия не успява да отправи ясни препоръки относно видовете програми, които ще бъдат разработени и приложени за ромите по аналогичен начин във всички държави-членки, с някои различия. Призовавам Съвета и държавите-членки да предложат такива препоръки за типовете програми, които Комисията ще обработва централно. Без такива типове програми, приспособени към номадското естество на начина на живот на ромите, Европейският съюз никога няма да бъде в състояние да даде пълноценен принос за увеличаване на ползите, които могат да бъдат извлечени на равнище на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. (EN) Рамката на ЕС за националните стратегии за интеграция на ромите дава възможност за обединяване на силите на всички равнища и с всички заинтересовани страни за да се сложи край на изолацията на ромите. Целите, поставени на равнище на ЕС, обхващащи четири важни области за интеграция на ромите – достъпът до образование, заетост, здравни грижи и жилищно настаняване – ще бъдат постигнати само ако има категоричен ангажимент от държавите-членки. Сега е от решаващо значение да се ускорят действията и да се гарантира, че националните, регионалните и местните политики по интеграция са насочени към ромите по един ясен и конкретен начин и на нуждите на ромите са посветени изрични мерки, за да бъдат предотвратени и компенсирани неблагоприятните фактори, с които те се сблъскват. Държавите-членки следва да гарантират, че всички ромски деца имат достъп до качествено образование, и да въведат конкретна цел за повишаване процентите на заетост сред ромите в контекста на стратегия „Европа 2020“, за увеличаване на дела на ромските домакинства, които имат достъп до водопровод, канализация и електричество, както и за насърчаване на недискриминационния достъп до жилищно настаняване, включително до социални жилища. Държавите-членки следва да определят конкретни цели с конкретни срокове за повишаване на продължителността на живота на ромите, за повишаване процента на имунизация сред децата до равнищата сред населението, което не е от ромски произход, и за намаляване процентите на смъртност сред бебетата и майките до равнищата им сред населението, което не е от ромски произход.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. (FR) Най-накрая Комисията ни представи амбициозни цели за интеграцията на ромите в Европа: гарантиране на най-малко начално равнище на образование за всички ромски деца, намаляване на детската смъртност и преодоляване на разликите в продължителността на живота. Обаче тези амбиции все още предстои да се осъществят в практиката. Една година след като Европейският парламент прие изменението в Регламента за ЕФРР, имащо за цел инвестиции в жилищното настаняване на маргинализираните общности, проектите трудно стартират. Важно е държавите-членки да инвестират и да докладват за действията си в области като заетост, образование, здравни грижи и жилищно настаняване за ромското население, но и Комисията да гарантира, че наблюдава строго използването на наличните европейски програми. В заключение, ромското население трябва да се възползва от тази възможност да поеме контрола върху собствената си съдба, като си дава сметка, че може да разчита на подкрепата на Европа. Нагласата на изчакване и празни думи само ще подхранва крайната десница и недоверието между общностите. Следващия петък, 8 април, ще бъде отбелязан Международният ден на ромите. Надявам се на 8 април 2012 г. да бъдем в състояние да отчетем постигнат напредък.

 
Правна информация - Политика за поверителност