Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 април 2011 г. - Страсбург

9. Обяснение на вот

Устно обяснение на вот

Препоръка: Luis Manuel Capoulos Santos (A7-0056/2011)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, целта на предложението е въвеждане на нов Протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в споразумението за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови.

Предложението за резолюция определя възможностите за риболов за кораби от Европейския съюз в зависимост от излишъка от рибни ресурси и финансовата помощ в замяна на правото на достъп и подкрепата за сектора на риболова.

По принцип приветствам споразумението. Контролираният риболов винаги е за предпочитане пред неконтролирания. Но трябва да използваме споразумението правилно и непрекъснато да оценяваме неговата ефективност. За мен простият, наивен въпрос е, че дори ако в момента има излишък от рибни ресурси, трябва да гарантираме, че това няма да се промени в идните години.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, четейки нашия списък за гласуване днес, имам чувството, че чета дълго и скъпо меню. Всяко нещо се свежда до преразпределение на средства на европейските данъкоплатци или за риболовен фонд, или фонд „Солидарност“, или за спасяване на засегнати от наводнения райони.

Искам да подчертая една конкретна злоупотреба, а именно използването на член 122, параграф 2 за мобилизиране на средства за спасителни планове за засегнатите икономики, и по-специално за Португалия. Фондът беше предназначен за природни бедствия, като земетресения и наводнения. Той получи ново тълкувание, така че да включи икономиките, останали без пари. Това очевидно е незаконно. Не само че не е предвидено в договорите, а е изрично забранено с клауза. Залата нарушава собствените си разпоредби. Спасявайки тези държави, ние им вредим – защото не помагаме на задлъжнял приятел, като му налагаме още един заем – а също, разбира се, вредим на нашите собствени данъкоплатци и нарушаваме закона. Абсурдно е Ирландия и Гърция да участват в спасяването на Португалия. Не можете вечно да затъвате все по-дълбоко в дългове. Денят за разплата приближава.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, в гласуването вчера обсъждахме миграцията. Един от въпросите, които трябваше да обсъдим във връзка с миграцията, е как да стимулираме хората да не напускат страната си, или да остават в страната си, и защо желаят да напуснат страната си, често прекъсвайки семейни и други местни емоционални отношения.

Едно от нещата, които трябва да обмислим, е въздействието на нашите политики в ЕС. Когато сключваме споразуменията за риболов – често с правителствата на държавите, които се възползват от това – тези споразумения наистина ли са от полза за местните рибари?

Със сигурност трябва да преразгледаме всички споразумения в областта на рибарството и вместо да подписваме такива споразумения, може би трябва да увеличим риболовния капацитет на местните рибари, за да създадем богатство и повече работни места на местно равнище, така че хората да искат да останат в собствената си страна, вместо да я напускат.

Ако не обмислим внимателно последиците от някои от споразуменията, ще станем свидетели на по-голямо желание за миграция и в крайна сметка ще обсъждаме миграцията, вместо въпросите, които разискваме тук.

Доклад: Carmen Fraga Estévez (A7-0057/2011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, гласувах в подкрепа на споразумението, тъй като рибните продукти представляват 82 % от износа на Гренландия. Осемдесет и седем процента от тях се изнасят в Европейския съюз, и най-вече в Дания (97 %).

Във връзка с разногласията с Комисията по въпроса за правното основание споделям становището на комисията по правни въпроси, която единодушно препоръча да се приложат член 43, параграф 2 и член 204 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия.

Това становище беше подкрепено и от правната служба на Европейския парламент. Ето защо съобразно законодателната процедура днешният вот трябва да се разглежда като първо четене в Парламента.

Накрая, благодаря за позицията на члена на Комисията, която прие правното основание и прояви готовност да улесни постигането на съгласие със Съвета, за да не се бави още повече подобно важно споразумение.

Доклад: Sylvie Guillaume (A7-0085/2011)

  Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, групата ми гласува в подкрепа на доклада. Искам да отбележа, че разискването в Парламента относно въпроса за лицата, търсещи убежище, нямаше провокативния тон, който често се използва в няколко държави-членки на Европейския съюз.

Това вероятно се дължи на факта, че противно на разпространените разбирания общият брой на лицата, подаващи молби за убежище в западни държави, е намалял с повече от 40 % за последното десетилетие според данни, оповестени съвсем неотдавна от Организацията на обединените нации.

През 2010 г. общо над 358 000 заявления за предоставяне на убежище са били подадени в индустриализираните държави в сравнение с 620 000 заявления, подадени през 2001 г. Спадът се дължи предимно на принуждаващи фактори в районите на произход. Това означава, че картината е далеч по-обнадеждаваща, отколкото обикновено се смята.

  Silvia Costa (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, разбира се, искам да поздравя докладчика по този доклад, който действително бележи важна стъпка напред в политиките на Европейския съюз, приканвайки Комисията да представи предложение за директива относно процедурите, които трябва да бъдат въведени от държавите-членки за предоставяне и евентуално отнемане на международна закрила. Считам, че събитията от последните дни, развили се между бреговете на Африка и Европа, показват, че трябва да направим „пакета от мерки в областта на убежището“ – както ще се нарича – задължителен.

Имам предвид по-специално одобрените положителни изменения; например цялостният въпрос за по-големи гаранции по отношение на непълнолетните лица, тъй като считам, че децата не трябва при никакви обстоятелства да бъдат задържани (а тъкмо това се случва в Лампедуза, където деца са третирани точно като възрастни, заедно с възрастни, често при абсолютно неприемливи условия). Щеше да е по-добре, ако разполагахме с тази директива преди настъпването на тези драматични събития в Европа и Африка.

Друг много важен въпрос е този за уязвимите лица и техните проблеми, по-специално жените, и проблемите, свързани със семействата и събирането на семейства. Поздравления и към докладчика.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, позволете ми да кажа, че вероятно, преди да даваме оценки за това какво е отношението към децата в Лампедуза, г-н Costa би следвало сам да отиде там. Била съм в Лампедуза и видях, че всички деца там са третирани в съответствие с италианските и най-вече в съответствие с международните разпоредби.

Връщам се отново към темата, която, както всички казаха, е най-наболяла. Считам, че всички държави-членки следва да бъдат длъжни да спазват стриктно принципа за недопускане на отказ и правото на убежище. Следователно отговорността трябва да бъде разпределена, като се използват ресурсите на Европейския фонд за бежанците и като изискаме от европейското представителство силна подкрепа за изпълнение на правото на убежище, включително разпоредба за подкрепа по отношение на обучение на граничния персонал и подобряване на европейските механизми за получаване на убежище.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, докладът, който приехме днес, посочва, че предложението на Комисията е прагматично. Считам, че е трудно да се каже какво му е прагматичното на това да се отнема възможността на хората в 27-те държави-членки сами да решават кой да стане част от населението на собствените им държави.

Политиката за предоставяне на убежище и политиката, свързана с чужденците, са много тясно свързани със съществуването на дадена страна, което прави тревожен факта, че Европейският съюз започва да се намесва в тези въпроси. Именно поради тази причина Дания запази правото си на неучастие по въпроси, свързани с правосъдие и вътрешни работи, така че в датския парламент имаме възможността сами да вземаме решения по тези въпроси и следователно това не са проблеми, с които трябва да се занимават Европейският парламент и останалите институции на Европейския съюз.

Ето защо е потресаващо да се види как Съдът на Европейския съюз сега се опитва да омаловажи датското право на неучастие по въпросите на правосъдието и вътрешните работи и дори още по-фрапиращ е фактът, че този Парламент може да приеме доклад – без значение, че тъкмо за обратното гласувах лично аз и датската Народна партия – без дори да разгледа тази тема – тема, която води след себе си отнемане на правото на хората да определят собствена политика по отношение на чужденци, и по-специално мамейки и заблуждавайки що се отнася до обещанията, които бяха първоначално дадени на държава като Дания.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, аз и колегите ми от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) се въздържахме при гласуването на измененията по доклада Guillaume относно предоставяне или отнемане на международна закрила, но това не следва да се приема като проява на безразличие.

Докладът е развитие на общата политика за имиграцията и предоставянето на убежище съгласно Договора от Лисабон. Не искам Договора от Лисабон или обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище. Народите на Европа не искат обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище и затова ни беше отказано провеждането на референдум по Договора от Лисабон.

Въздържах се по измененията, защото в противен случай би означавало да приема съществуващото законодателство на Европейския съюз и да вникна излишно във всеки детайл, за да избера кои части са по-лоши от други. Оставям на съглашателските членове на Парламента от Консервативната, Лейбъристката, Либерал-демократичната и Зелената партия да се пазарят за условията на капитулацията на собствената си държава. Аз и колегите ми от Партията за независимост на Обединеното кралство гласувахме с „не“ на този доклад и с „не“ на обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище.

Доклад: Brian Simpson (A7-0329/2010)

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз работих като докладчик в сянка по това досие и не можех да не гласувам в подкрепа на доклада заедно с моята група. Направих го, считайки, че това е много полезен инструмент за развитието на сектор, който ще бъде движеща сила за европейската икономика.

Промишлеността се изнася извън Европа, селското стопанство страда от сериозни недостатъци; междувременно туризмът е една от областите, която определено може да предложи перспективи за заетост, икономическо развитие и интелигентен, приобщаващ и съвместим растеж. За тази цел инструментът, който одобрихме днес, който позволява по-съвременно събиране на данни, обработване, работа с данни и тяхното предаване, отколкото преди, със сигурност ще даде тласък на тази дейност. Затова групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и аз днес гласувахме в подкрепа.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, от декември 2009 г. туризмът е признат в Договора и така най-накрая е налице правно основание за развитието и подкрепата на европейско равнище. Освен това туризмът представлява мощен двигател за растеж за Европа. Ние вече отбелязахме, че туристическият отрасъл създава повече от 5 % от БВП в Европейския съюз, като включва почти два милиона малки и средни предприятия и допринася за над 12 % от заетостта.

Нуждаем се от повече проучвания и повече сравнима статистика, защото те са полезни за дейностите по мониторинга, за сравняване на държавите-членки, показване как се използват средствата на ЕС, спомагане да се развиват най-добрите практики, както и за оценяване и развитие на туристическите програми за онези категории хора, които не разполагат с висок бюджет.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, с 40 % от всички пристигащи туристи Европейският съюз продължава да бъде туристическа дестинация номер едно в света. Следователно става дума за икономическа сила за заетост, която също така насърчава интеграцията на селските райони.

Търсенето в туризма обаче напоследък се промени. Затова аз подкрепих целта да се създаде обща рамка за системно генериране на хармонизирана европейска статистика за предлагането и търсенето в държавите-членки и за съответно приспособяване на правната рамка така, че да отразява най-новите тенденции, като например пътуванията за един ден. Системното събиране на информация е необходим инструмент за дефиниране на ефикасни политики и за подпомагане на взимането на решения в честния сектор.

Аз подкрепих също и въвеждането на сателитни сметки, защото те по-добре ще могат да покажат въздействието на туризма върху икономиката и заетостта и биха ни дали възможност по-точно да формулираме политиките за бъдещето.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, туристическата индустрия е много важна за Европа и ще бъде още по-важна в бъдеще, особено по отношение на създаването на работни места, и по-конкретно в селските райони. Тя обаче трябва да се основава на планиране, особено на планиране въз основа на статистическите данни, с които разполагаме.

(EN) Така че, ако искаме да имаме добро планиране и да развиваме туризма, то трябва да се основава на статистика, която показва тенденции относно наемането на места за настаняване, туристите за един ден и т.н. Въз основа на това можем да развиваме туризма, и по-конкретно да елиминираме сезонността, да насърчим възрастното население да пътува повече и също така да насърчим младите хора да правят същото. Днес всеки футболен отбор има поне един статистик и основава плановете си на статистиката и това е приложимо и в туристическия отрасъл.

(GA) С удоволствие гласувах в подкрепа на този доклад.

Доклад: Estelle Grelier (A7-0024/2011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, Регламент (ЕО) № 1288/2009 продължава срока на действие на преходните технически мерки, така че да могат да се прилагат до приемането на постоянни мерки.

Всички предпочитаме тези мерки да се приемат окончателно и възможно най-бързо. Все пак предвид предстоящата реформа на Общата политика по рибарство е необходимо мерките да се приемат след установяването на новата законодателна рамка.

Планира се новата рамка да бъде въведена през 2013 г. и затова е необходимо действието на преходните технически мерки да се продължи до 31 декември 2012 г., като се има предвид, че срокът на действие на настоящия регламент ще изтече през 2011 г.

Ето защо гласувах в подкрепа на тази инициатива.

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, гласувах за доклада на г-жа Grelier, но не гласувах съобразно становището на моята група по четири изменения — изменение 4, изменение 5CP, изменение 6 и изменение 3.

Изменение 4 е предложено от моя колега Pat the Cope Gallagher, като целта му е да се разреши използването на заплитащи мрежи, каквито ирландските рибари използват при крайбрежен риболов. В противен случай рискуваме да принудим рибарите да излизат в открито море в северния Атлантически океан, което е практически трудно и изключително опасно. 50-метров кораб в Атлантика е нещо съвсем различно от 50-метров кораб в Средиземно море.

Гласувах за изменение 5CP, което се отнася до размера на окото на мрежите. Това също е голям проблем за рибарите по западното ни крайбрежие, които се занимават със смесен лов на мегрим, морски дявол и мерлуза. То няма да окаже неблагоприятно въздействие върху запасите от атлантическа треска, тъй като понастоящем страничният улов на атлантическа треска е незначителен.

Гласувах и за предложеното от г-н Struan Stevenson изменение 6 относно преустановяването на скандалната практика по изхвърляне на пикша.

Не на последно място, гласувах за изменение 3, което беше предложено от г-жа Patrão Neves от моята група и е в полза на португалските рибари. Не виждам проблем в това.

Доклад: João Ferreira (A7-0017/011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, в предишното си изказване допуснах грешка — говорих по друг въпрос поради проблем с превода, затова ще сменя реда на изказванията си и сега ще кажа онова, което трябваше да заявя предишния път.

Гласувах в подкрепа на финансовите мерки, тъй като Регламентът трябва да се измени, за да се приспособи към днешните изисквания и към начина на функциониране на Съюза.

Бих искала също така да подчертая, че Регламентът предвижда да се увеличи списъкът на организациите, на които може да се отпуска финансова помощ, и да се осъвремени списъкът на консултативните органи. Освен това той гарантира еднакви условия за прилагане на контролните и изпълнителните мерки, както и за разходите на държавите-членки при прилагането на системите за контрол и изпълнение в рамките на Общата политика по рибарство и в областта на събирането, управлението и използването на основни данни.

Финансовите мерки се отнасят и до икономическите въпроси във връзка с рибарството и аквакултурите, и до събирането на данни във връзка с екологичните мерки.

Ето защо гласувах в подкрепа на тази инициатива.

Доклад: José Manuel Fernandes (A7-0087/2011)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада, но трябва да дадем пример и да бъдем много педантични, особено по отношение на бюджетната дисциплина.

Бих искал да кажа защо гласувах против във връзка с изменение 8, внесено от групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. В него докладчикът споменава употребата на неусвоени бюджетни кредити за строителни проекти. Такава е била практиката тук от много години насам, но финансирането на строителни проекти по този начин не е нито открито, нито прозрачно. Трябва да обявим какви строителни проекти имаме в момента на планиране на бюджета и следва да не се ангажираме с прехвърляне на бюджетни кредити по този начин, който противоречи на бюджетната дисциплина. Затова по тази позиция гласувах против предложението от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент във връзка с изменение 8.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, гласувах против този доклад по бюджета, но всъщност бих искал да благодаря на многото колеги – прекалено много, за съжаление – които гласуваха в подкрепа на доклада, тъй като това отразява чудесно различното възприемане на реалността тук, в Европейския парламент и в институциите на ЕС, в сравнение с външния свят, където са хората, за които ние всъщност съставяме нормативни разпоредби.

Въпреки факта, че помолихме държавите-членки и други институции да направят съкращения, ние увеличихме двойно разходите в редица области за самия Европейски парламент и за институциите на ЕС като цяло. Това се случи например чрез представянето на намерението сега да построим изцяло нов музей за възхваляване на европейската история и европейските институции и др.

Смятам, че невероятно голям брой хора в държавите-членки, където понасят съкращения на национално ниво, се питат как техните представители в Европейския парламент могат толкова небрежно и безотговорно да си играят с парите, особено в разгара на финансова криза.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, ако не възразявате, бих искал да спомена нещо, преди да завърша. В предходното си изложение казах „поради проблем с превода“, при което нямах предвид отличните преводачи тук, а грешката, която аз направих, когато четях текста. Аз съм този, който направи грешката с превода и исках да изясня това, тъй като винаги ни се струва, че преводачите са виновни.

  Председател. – Наистина преводачите заслужават нашата признателност за отличната работа, която вършат както в Парламента, така и в комисиите.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, бих искал да кажа няколко думи за този бюджет, приходи и разходи. Трябва определено да гарантираме в тази икономическа ситуация и още повече – тук, в Европейския парламент, че разходите са под контрол. По тази причина гласувах различно от това, което беше препоръчано, във връзка с някои аспекти на проблема.

Според мен следва да бъдем подготвени да съкратим пътните разходи например, но ако съкратим броя на полетите, билетите за въздушните линии на членовете на Европейския парламент следва да бъдат заменяеми. Понякога проблемът е, че тези евтини самолетни билети не могат да бъдат заменяни. Аз самият трябва да вземам няколко полета, за да стигна дотук, например – за да стигна до Страсбург, трябва да взема три различни полета. Затова е важно билетите да бъдат заменяеми. Понякога предложения за реализиране на икономии като тези могат да доведат до по-големи разходи просто защото не са гъвкави.

Обаче трябва да съкратим разходите, това е напълно ясно. Някои разходи могат да бъдат разбрани като инвестиции и считам, че този Европейски дом може да се окаже добра инвестиция – такава, която в бъдеще ще създаде добавена стойност, дори и в икономическо изражение за Европейския съюз и неговите институции.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-н председател, харчим, харчим, харчим...? В този Парламент продължаваме да слушаме за близо 500 милиона граждани, но Парламентът се разграничава от тях колкото е възможно повече.

Изменение 15 настояваше, че заплатите и надбавките на членовете на Парламента не следва да бъдат осъвременявани през 2012 г., за да дадем пример, но 391 от нашите колеги гласуваха против, защото те очевидно не се интересуват от средния гражданин на ЕС, нали така? Средната заплата в ЕС е 368 евро на седмица, но някои от нашите колеги – 60 до 70 от нашите колеги непрекъснато се регистрират тук, в Страсбург, в петък, когато нямат никаква работа, за да претендират за 304 евро.

Какъв пример даваме по този начин? И още един пример за пилеене на пари – колко милиарда ще струва този Дом на историята, който ще продава пропаганда и ще обяснява как Европейският съюз „спасил света“?

Доклад: Cătălin Sorin Ivan (A7-0050/2011)

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, консолидирането на демокрацията в Европейския съюз изисква постоянни усилия за създаване на справедлива и прозрачна среда както за съществуването, така и за финансирането на политическите партии на европейско равнище. Гражданите на Европейския съюз следва да участват по-активно в политическия живот на равнище на Европейския съюз и поради тази причина е необходимо да създадем благоприятни насърчителни условия за работата на политическите партии. Целта на това е да избегнем ситуации, при които например по-малко от 20 % от регистрираните гласоподаватели участват в изборите за Европейски парламент, както се случи в моята страна.

Съгласен съм с идеята, че тези политически партии следва да имат общ и единен правен статут, както свои собствено юридическо лице, въз основа директно на правото и договорите на Европейския съюз. Що се отнася до системата за финансиране, прозрачността е неразделна част от прилагането на ценностите и следователно основният приоритет трябва да бъдат недвусмислени условия за финансиране.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, член 325 задължава Комисията и държавите-членки да защитават финансовите интереси на Европейския съюз и да се борят с измамите в областите на споделена отговорност между Съюза и държавите-членки. В съответствие с член 325, параграф 5 Комисията в сътрудничество с държавите-членки представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно предприетите мерки за прилагане на този член.

Съгласен съм, че трябва да посочим по-конкретно количествено изражение на равнищата на възстановяване на средствата, изплатени на държавите-членки на Европейския съюз, като събираме конкретни данни. Друг важен аспект, който съвсем основателно беше подчертан от г-н Ivan в неговия доклад, е използването на по-добри методи за разследване по отношение на измамите, извършвани от държавите-членки. По този начин ще можем да стандартизираме мерките за противодействие в целия Европейски съюз и да определим дали сходни видове измами са били извършвани в други държави. Поради тази причина подкрепих доклада.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, гласувах против изменение 1, което подчертава необходимостта от нулева толерантност за грешки. Считам, че е изключително важно да направим разграничение между измама и грешка. Да, трябва да има нулева толерантност към измамите, а на практика и наказателно преследване, но в много случаи грешките са неумишлени. Макар да трябва да откриваме всички грешки и да гарантираме възстановяването на тези средства, не мога да се съглася с нулева толерантност по една много проста причина. Тя се заключава в това, че съм работил с много общностни групи, доброволчески групи, водещи дружества и партньорски дружества и съм бил свидетел на дълбоко разочарование от огромния брой правила, преразглеждането на правилата наполовина или на три четвърти от програмата, както и различното тълкуване на правилата на местно, регионално, национално и европейско равнище – като всяко нарушение се смята за грешка. Следователно, макар да трябва да продължим да бъдем бдителни за извършването на измами, трябва също така да опростяваме все повече правилата.

Доклад: Marietta Giannakou (A7-0062/2011)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на настоящото предложение, което е много ценно, тъй като се отнася за това дали следва да финансираме партиите с пари на данъкоплатците. В случай като този очевидно е необходимо да има ясни правила, еднакви за всички.

Според мен партиите трябва да имат своя собствена система за набиране на средства, дори да не е в голям размер. В изменение 2 групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент предложи делът на самофинансирането да е само 5 %. Мисля, че той трябва да бъде поне 10 %. Това е много малка сума, когато имаме предвид, че става въпрос за парите на данъкоплатците и следва да бъдем много стриктни по тези въпроси.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, докладът Giannakou проправя пътя за изпълнението на разпоредбите на член 10, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 244 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Парламентът и Съветът следва да работят съвместно за определяне на статута на партия на европейско равнище и на нейните фондации и следва да установят правила за финансиране както на партиите, така и на фондациите. Въпреки това е необходимо да се обърне внимание на разпоредбите на членове 10 и 11 от доклада, които се отнасят до бъдещето на транснационалните листи в изборите за Парламент. Разбира се, това е само предложение за бъдещето, но понастоящем няма подкрепата на гражданите. Това се отнася по-специално до държави-членки, които имат опит с национални листи и са ги премахнали. Друг важен въпрос е точният момент за внасяне на тези предложения – кризата и предложените икономии са също причина за нежеланието да се увеличи големината на европейските институции. От наша гледна точка считам, че по-важен въпрос е възможността да се увеличи числеността на Европейския парламент във връзка с разширяването на Европейския съюз в резултат на присъединяването на нови държави-членки, а не възможността да се увеличи числеността му въз основа на нови листи.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, и аз бих искал да видя ясни правила за европейските партии, но трябва преди всичко да попитам какъв е действително смисълът на съществуването на европейските партии.

В доклада се посочва, че те ще създадат по-голямо разбиране сред европейските граждани за институциите на ЕС и трансграничното сътрудничество. Това, което обаче всъщност виждаме, е, че с разрастването на европейските партии и с непрекъснато използване на повече средства в партиите и във фондовете и всякакви други институции, свързани с тях, в съответствие с тези неща, подкрепата на европейските граждани и тяхното разбиране на институциите на ЕС намалява.

Резултатите от последното изследване на Евробарометър показват, че подкрепата за ЕС сред европейските граждани е несравнимо ниска, така че и това не е решение. Следователно бих задал основния въпрос дали въобще има някакъв смисъл да се продължи да се пилеят милиарди евро за тези европейски партии. Не считам, че има смисъл и затова гласувах против доклада.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-н председател, гласувах против доклада. Можете да си задържите 30-те сребърника. Няма да се присъединя към никоя общоевропейска партия. Няма да продам принципите си, както някои хора в тази зала са склонни да направят.

Не е справедливо обществеността отново да използва средствата си, за да се финансират политиците. Политиците следва да бъдат частно финансирани чрез дарения и т.н., а това трябва да бъде строго регулирано. Тази зала констатира едва неотдавна в каква степен политиците се нуждаят да бъдат регулирани, но финансирането на политическите партии за европейски идеал никога не може да бъде справедливо. Никога няма да стана член на общоевропейска партия. Ще отстоявам принципите си, а повечето от вас могат да вървят по дяволите.

Доклад: Sandra Kalniete (A7-0083/2011)

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, проведохме гласуване по три доклада по собствена инициатива относно Акта за единния пазар, който е важен механизъм за растеж за европейската икономика и очевидно за създаването на работни места с конкретни и преки резултати както за европейските граждани, така и за малките и средните предприятия.

Европейската комисия направи редица предложения, които клонят към интегриране и либерализиране на европейските пазари, което води до мерки в подкрепа на малките и средните предприятия. По-специално това има отражение върху иновациите и защитата на изобретенията, повишаването на ефективността и устойчивостта на материалните и нематериалните мрежи и върху инфраструктурата.

Надявам се, че ще се противопоставим на някои пречки в контекста на структурната подкрепа за малките и средните предприятия, като разнообразието от национално законодателство, включително правила и данъчни системи, които фрагментират пазара, а това означава, че предприятията трябва да понесат тежестта на по-високите разходи за изпълнение на изискванията.

  Emma McClarkin (ECR). – (EN) Г-н председател, днес гласувахме по три доклада относно Акта за единния пазар и основните им приоритети. Надявам се Комисията и Съветът да са ги взели предвид. Трябва да се уверим, че по този начин ще постигнем резултати за всички граждани, за да дадем възможност европейската икономика да расте, да осигурява работни места и да бъде конкурентоспособна в световен мащаб. Необходимо е да гарантираме, че законодателството на Европейския съюз се прилага повсеместно, за да намалим пречките пред търговията, но също така да не превръщаме законодателството на ЕС в допълнителна тежест за нашите предприятия.

Доклад: António Fernando Correia De Campos (A7-0072/2011)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-н председател, това беше много важен доклад за развитието на единния пазар.

Когато говорим за защита на потребители обаче, изменение 3 е важно. В него се разглежда фактът, че трябва да бъде предпочетена минимална вместо цялостна хармонизация в областта на правото за защита на потребителите. Гласувах в подкрепа на това изменение и против препоръките на моята група, защото считам, че равнището на защита на потребителите в моята страна например е изключително високо. Ако сега бързо преминем към позиция, при която напълно сме хармонизирали защитата на потребителите чрез ЕС, стандартите в моята държава ще се понижат. Ето защо считам, че можем да постигнем този хармонизиран стандарт на защита на потребителите само ако първо установим някои минимални стандарти и след това, като стъпим на тази база, можем да поемем по пътя към напълно хармонизиран стандарт.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-н председател, обемът на вътрешния пазар на стоки в ЕС възлиза на 17 % от световния пазар на стоки, а този на вътрешния пазар на услуги в ЕС е 28 % от световния пазар на услуги. Ако този обем се задвижи в правилната посока, това би следвало да даде резултат под формата на икономически растеж, основан на динамиката на собствените ресурси. Това би могло да се превърне в реалност само ако допуснем, че прилагането на предложените мерки, които аз подкрепих, ще доведе до премахване на пречките пред движението на хора, капитал, стоки и услуги между отделните държави в Съюза, като повиши наличността и надеждността на кредитите и банковите услуги, както и интернет търговията.

Това ще се реализира само ако един по-функционален единен пазар разкрие нов потенциал за използването на продукти и дейности, които се създават в ЕС и на пазарите на ЕС. Ако това се случи, не би било нереалистично през следващите десетилетия да се постигне принос към икономическия растеж от 4 %.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, споделям възгледа, че единният пазар е наистина добра идея и че по-доброто му управление е разумен ход и е в интерес на потребителите. Изненадан съм обаче, че внесените по този доклад шест изменения бяха отхвърлени при гласуването с преобладаващо мнозинство. Какво означава това по същество? И така, става въпрос за факта, че трябва да прилагаме минимално вместо цялостно хармонизиране и следователно да гарантираме, че държавите вече имат качествено законодателство за потребителите и не са принудени да понижават равнището на защита на потребителите. Ставаше въпрос също така за уникалния модел на пазар на труда, който познаваме от скандинавските държави, при който не законодателите, а социалните партньори решават какви ще са условията на заплащане и условията на пазара на труда, за факта, че те определят правилата и че ние трябва да запазим и защитим скандинавския модел на заетост, а не да го подкопаваме; две напълно безобидни предложения, за които, убеден съм, ще получат значителна подкрепа, ако се проведе гласуване сред европейските граждани, бяха отхвърлени при гласуването в Парламента. Това е знак за изкривеното възприемане на реалността, което е характерно за членовете на Европейския парламент.

Доклад: Cristian Silviu Buşoi (A7-0071/2011)

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, единният пазар е ценен инструмент за икономическо възстановяване в Европейския съюз, по-конкретно за създаването на нови работни места.

По принцип докладите относно Акта за единния пазар са приносът на Европейския парламент в процеса на консултации, който Комисията стартира със своето съобщение „За Акт за единния пазар за изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика: 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“.

Считам, че трябваше да поставим по-голям акцент върху конкурентоспособността на малките и средните предприятия, борбата срещу фалшифицирането и пиратството, стимулирането на иновациите и конкурентоспособността чрез премахване на бюрократичните, административните и регулаторните тежести.

Съгласен съм обаче с общата структура на доклада и по-специално с упоменатите мерки, насочени към укрепване на електронната търговия и опростяване на системите за възлагане на обществени поръчки. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото считам, че това е крачка напред към създаване на добре функциониращ, интегриран единен европейски пазар. Днес Европа е една от основните икономики в света, но все още има голям потенциал, особено по отношение на икономическия растеж и прираста на заетостта.

Малките и средните предприятия са двигателят и основните участници при настоящото икономическо възстановяване. Европа трябва да им предложи по-добра защита, като улесни достъпа им до кредити, намали бюрокрацията и насърчи развитието на електронната търговия. Само по този начин би било възможно да се създаде социална икономика, основана на растеж, конкурентоспособност и устойчивост.

Осигуряването на ефективен и новаторски единен пазар на ЕС в днешния свят на глобализацията означава да го превърнем в безспорно главно действащо лице на световната икономическа сцена.

  Pascal Canfin (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, бих желал да уточня защо гласувахме за този Акт за единния пазар. Считам, че това е стъпка напред. Парламентът успя да намери подходящия компромис, при който да не се размива съдържанието на текста, за тази цел обаче оказа истински натиск върху онези членове на Комисията, които искат единният пазар да продължи да прилага подхода за свободния пазар, без да включва социални, данъчни и екологични въпроси.

Би желал също така просто да поясня, че параграф 54, който разглежда публичните услуги, услугите от общ интерес, е проблемен и следователно ние гласувахме против част от този параграф, която идеологически, макар и прикрито, призовава за допълнително либерализиране. Вместо това ние се обявяваме в подкрепа на европейските публични услуги и укрепване на европейската рамка, като се остави възможност всяка държава-членка да продължи да организира публичните си услуги както счита за целесъобразно, особено на териториално равнище.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, единен пазар без изключения, независимо дали за гражданите или за предприятията – така с една дума мога да опиша основната идея на днешното разискване за вече приетия пакет от доклади относно Акта за единния пазар. С огромен интерес, а също и с удоволствие искам да подчертая предложенията, чиято цел беше по-специално да улеснят функционирането на малките и средните предприятия (МСП). Много е важно МСП да имат достъп до процедурите за възлагане на обществени поръчки. Направеното съобщение, че тези процедури ще бъдат опростени, и по-специално че финансовите пречки при обществените поръчки, които изключват МСП, ще бъдат намалени, както и че специфичните характеристики на местния пазар ще трябва да се вземат предвид при процедурите за възлагане на поръчки, заслужава да бъде подкрепено.

По същия начин трябва да се признае, че МСП очакват помощ във връзка с достъпа до пазара, очакват административни мерки, които ще улеснят дейността им, както и решение в областта на патентите. Лично аз с огромен интерес очаквам обявените от г-н Барние 12 лоста за стимулиране на единния пазар. Особено насърчително е и съобщението, че периодът, в който ще може да се оценят новаторските решения, свързани по-конкретно с въпросните лостове, също ще бъде относително кратък.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska (A7-0115/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям настоящия доклад, тъй като съм съгласен със сумата, препоръчана за компенсиране за вреди, причинени от наводненията в Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, възлизаща общо на 182 388 893 евро.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз съм съгласен с доклада, в който се одобрява без изменение позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2011. Проектът на коригиращ бюджет е насочен към мобилизирането на фонд „Солидарност“ за сума в размер на 182,4 милиона евро, за поети задължения и плащания с цел смекчаване на последиците от наводненията вследствие на обилните валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. Считам, че като цяло фонд „Солидарност“ на ЕС трябва да бъде мобилизиран във възможно най-кратък срок след природното бедствие и че молбите за финансова помощ следва да бъдат разгледани по възможно най-ефективен и бърз начин, за да има възможност да се предостави спешна финансова помощ на пострадалите от природните бедствия държави.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Аз подкрепих доклада, защото държавите-членки, засегнати от наводненията вследствие на проливните дъждове, очакват сумата в размер на 182,4 милиона евро да бъде включена. Тези държави са Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. И аз като докладчика считам, че плащанията трябва да може да се мобилизират по-бързо и ефективно, отколкото сега.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз приемам коригираната сума за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС), като се има предвид, че в няколко държави, а именно Полша, Словакия, Унгария и Румъния, преките щети, причинени от природните бедствия, надвишават обичайния праг от 0,6 % от брутния национален доход, необходим за мобилизиране на ФСЕС. Аз също така считам, че е важно ФСЕС да бъде мобилизиран във възможно най-кратък срок след природното бедствие и че всички свързани с това организационни, законодателни и изпълнителни процедури трябва да бъдат разгледани бързо и ефективно. Ето защо съм съгласна с общата позиция на Съвета относно проекта за коригиращ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията предлага да се коригира предложеният от нея бюджет за 2011 г., за да се обслужи необходимостта от мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за сума в размер от 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания, с цел смекчаване на последиците от наводненията вследствие на обилните валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. Това предложение следва да бъде одобрено от Парламента при предложените от докладчика условия.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Обсъжданият доклад разглежда позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2011 на Европейския съюз за настоящата година. Комисията е упълномощена да представя проекти на коригиращи бюджети, в случай че са налице „неизбежни, извънредни или непредвидени обстоятелства“. Някои държави-членки на ЕС преживяха природни бедствия, които разрушиха различни видове инфраструктура, като щетите възлизат на около 5,5 милиарда евро и в някои случаи надвишават прага от 0,6 % от брутния национален доход. Създалото се положение съставлява обяснението и основанията за мобилизация на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, чиято цел е единствено ремонтиране на инфраструктура. Тъй като съществуващите бюджетни кредити са недостатъчни да покрият молбите, аз приемам настоящия коригиращ бюджет – първото предложение за мобилизиране на ФСЕС, представено от Комисията – с което се предлага увеличение в размер на 182 388 893 евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият коригиращ бюджет цели да отговори на искането за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за компенсиране за вреди, причинени от природните бедствия, които засегнаха пет държави-членки, както и Хърватия, през май и юни 2010 г. Това бяха „неизбежни, извънредни и непредвидени обстоятелства“ и затова по наше мнение настоящата процедура е обоснована и необходима.

Сумата, мобилизирана в подкрепа на тези държави, в размер на 182,4 милиона евро, представлява само около 3 % от общите щети, които се изчисляват на около 5 512,7 милиона евро. През последните години, държавите-членки на ЕС бяха силно засегнати от значителен брой природни бедствия. През първите шест години от функционирането на ФСЕС Комисията получи 62 молби за финансова помощ от 21 различни държави. Около една трета от тях бяха определени като „големи природни бедствия“, както са определени четири от разглежданите днес случаи. Фонд „Солидарност“ на ЕС е важен инструмент, който помага за смекчаване на почти винаги значителното и често дълготрайно въздействие на бедствията върху хората, околната среда и икономиката. Трябва обаче да има и съответен ангажимент за предотвратяване на бедствия, прилагане на практика на препоръките в този дух, одобрени наскоро от Парламента.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е доклад относно проект на коригиращ бюджет, чиято цел е да отговори на искането за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) за компенсиране за вреди, причинени от бедствия, каквито засегнаха пет държави-членки, както и Хърватия, през май и юни 2010 г.

Обстоятелствата бяха „неизбежни, извънредни и непредвидени“, както е определено във Финансовия регламент, и затова по наше мнение настоящата процедура е обоснована и необходима. Сумата, мобилизирана в подкрепа на тези държави, в размер на 182,4 милиона евро, представлява само около 3 % от общите щети, които се изчисляват на около 5 512,7 милиона евро.

Държавите-членки на ЕС бяха силно засегнати от значителен брой природни бедствия. През първите шест години от функционирането на ФСЕС Комисията получи 62 молби за финансова помощ от 21 различни държави. Около една трета от тях бяха определени като „големи природни бедствия“, както са определени четири от разглежданите днес случаи.

Фонд „Солидарност“ на ЕС е важен инструмент, подпомагащ смекчаването на почти винаги значителното и често дългосрочно въздействие на бедствията върху хората, околната среда и икономиката. Важно е да има също и ангажимент за превантивни действия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз се съгласих с доклада и с предложението на докладчика за приемане без изменения на позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2011, защото финансовата помощ за тези държави, а именно Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния, трябва да се даде и не може повече да се бави.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението на Комисията за мобилизиране на ФСЕС, което се основава на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, която точка допуска такова мобилизиране в рамките на годишен таван в размер на 1 милиард евро. Условията за допустимост за получаване на средства са посочени подробно в Регламент (EО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“. Трябва да се припомни, че целта на фонда е да ремонтира инфраструктура и да действа като инструмент за рефинансиране, а не за компенсиране на щети, причинени на частни лица. Настоящото предложение за мобилизиране на ФСЕС е първото, представено от Комисията за 2011 г.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият проект на коригиращ бюджет изглежда разумен, като се има предвид целта на средствата, мобилизирани чрез фонд „Солидарност“ за справяне с последиците от земни свличания и големи наводнения в резултат на обилни валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. След проверка за това, дали исканията отговарят на критериите за допустимост, посочени в Регламент (EО) № 2012/2002, Комисията предложи мобилизирането на фонд „Солидарност“ за сума в размер на 182,4 милиона евро с оглед справяне със събитията в посочените държави. Въпреки това бих искал да посоча забавянето в мобилизирането на този вид помощ. Процедурата трябва да бъде направена по-малко бюрократична и по-рационална, за да осигурява навременна реакция в бъдещи бедствени ситуации.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на документа, вземайки предвид факта, че проектът на коригиращ бюджет № 1/2011 на общия бюджет за 2011 г. е насочен към мобилизирането на фонд „Солидарност“ на ЕС за сума в размер на 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания с цел смекчаване на последиците от наводненията вследствие на обилните валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Природните бедствия вече не са рядкост в Европа. Най-скорошните случаи, като наводненията през 2010 г. в Полша, Словакия, Румъния, Чешката република и Унгария показват, че фонд „Солидарност“ е крайно необходим. Средствата на фонда не се използват за компенсиране на щети, причинени на собствеността на частни лица, а предимно за възстановяване на инфраструктура. Ето защо този фонд може да бъде считан за подходящ инструмент за рефинансиране. По-специално в държави като Полша, Словакия, Унгария и Румъния са се случвали мащабни бедствия, преките щети от които надвишават обичайния праг от 0,6 % от брутния национален доход. Поради тази причина гласувах в подкрепа на предложението.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се отнася до проект на коригиращ бюджет № 1/2011 на общия бюджет за 2011 г., който е насочен към мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за сума в размер на 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания, с цел смекчаване на последиците от наводненията в резултат на проливните дъждове в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. Единствената цел на проекта на коригиращ бюджет № 1/2011 е да включи официално настоящото коригиране в бюджета за 2011 г. Посочените причини напълно оправдават коригиращия бюджет и затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия проект на коригиращ бюджет, който е насочен към реакция за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за сума в размер на 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания, с цел смекчаване на последиците от наводнения вследствие на обилни валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Хърватия и Румъния.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние се въздържахме. Докладът е относно прехвърляне на плащания за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на ЕС, заради наводнения, станали през 2011 г. в Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Ние сме съгласни със спешната помощ, необходима за мобилизиране на средствата, но не и с предложения финансов метод (чрез „отрицателен резерв“).

Доклад: Reimer Böge (A7-0114/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям доклада, който има за цел да предостави помощ от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния след наводненията през май и юни 2010 г., които засегнаха въпросните региони и тяхното население. ЕС трябва да продължи да бъде организация, която показва солидарност.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада за отпускане на финансова помощ от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Междуинституционалното споразумение позволява мобилизиране на средства в рамките на годишния таван от един милиард евро. Считам, че по принцип средства от фонд „Солидарност“ следва да се мобилизират възможно най-бързо след природни бедствия и че заявленията за финансова помощ следва да се разглеждат ефективно и бързо, за да може да се предостави спешна финансова помощ на държавите, пострадали от природни бедствия.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) е да предостави бърза, ефективна и гъвкава помощ на населението на държава-членка или на държава в процес на преговори за присъединяване в случай на голямо природно бедствие.

Фондът допълва средствата на държавите-членки при извънредни ситуации, по-конкретно за спешни ремонти на инфраструктурата, за осигуряване на временен подслон и за службите за спешна помощ, за да се посрещнат непосредствените нужди на хората, както и да се разчистят районите, засегнати от бедствието. Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния бяха засегнати от проливни дъждове през 2010 г., които доведоха до сериозни наводнения, причинили огромни загуби. След бедствията въпросните държави поискаха помощ от ФСЕС. Тъй като заявленията отговарят на критериите за допустимост, предвидени в съответния регламент, беше одобрено мобилизиране на средства от ФСЕС за облекчаване на болката, страданието и загубите на хората, засегнати от бедствията. Поради посочените причини подкрепих доклада.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. – (PL) Наводненията, които засегнаха държавите в източната част на Европейския съюз миналата година, причиниха огромни материални щети практически във всички региони. Много от тях продължават да се борят с трагичните последици от наводненията. Много хора все още чакат финансовата помощ, обещана от компетентните органи. Сериозните щети засягат основно селското стопанство, инфраструктурата, транспортната мрежа и обекти на културното наследство. Пострадаха много хора, немалко от които загубиха всичко, което притежаваха. Само в Полша преките загуби се оценяват на близо 3 милиарда евро. Това значително надвишава прага за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“. Подобно е положението и в останалите държави, които кандидатстват за помощ от фонда. Отпускането на европейските средства, предвидени в Междуинституционалното споразумение, значително ще облекчи най-тежко засегнатите региони, като позволи да се работи за смекчаване на последствията от природното бедствие. Категорично подкрепям мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Приветствам решението на Европейския парламент да отпусне средства от фонд „Солидарност“ на държавите от Централна Европа, засегнати от наводненията миналата година. В случая с Чешката република е налична сумата от 125 милиона чешки крони за покриване на част от щетите, причинени от наводненията в Северна Моравия през май и юни миналата година. Тъй като щетите бяха оценени общо на 5 милиарда чешки крони, което представлява по-малко от 0,6 % от БВП на Чехия, бедствието не беше определено като „голямо природно бедствие“ съгласно европейското право, в който случай е гарантирана помощ от фонд „Солидарност“. Затова беше необходимо да поискаме изключение за Чешката република, въз основа на факта, че бяхме засегнати от същото природно бедствие като съседна Полша, където последствията бяха по-унищожителни. В първоначалния проект на резолюция на Европейския парламент само Полша беше посочена като пострадала и едва след като подчертах, че наводненията са засегнали и други държави, беше включен целият регион на Централна Европа. Радвам се, че чешкото правителство, след първоначалната си пасивност и колебание, се впусна в действие и успя в рамките на определения краен срок да подаде заявление за финансова помощ от фонд „Солидарност“, което сега несъмнено ще се окаже много полезно.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) С оглед на значителните щети, причинени от големите природни бедствия конкретно върху частна собственост, транспортни мрежи и обекти на културното наследство, и тъй като оценените общи преки щети във всички въпросни държави надхвърлят обичайния праг за мобилизиране на фонд „Солидарност“, който е 0,6 % от брутния национален доход, аз съм съгласна с предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния след сериозните наводнения, които ги засегнаха през май и юни 2010 г. Искам отново да повторя, че Съветът трябва спешно да продължи с преразглеждането на новия регламент относно фонд „Солидарност“, одобрен от Парламента, за да го направи по-бърз и по-ефективен.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния е оправдано с оглед на проливните дъждове и наводненията, които засегнаха въпросните държави, и щетите, които причиниха. Преобладаващото мнозинство в съответната парламентарна комисия показа широката подкрепа, с която се ползва решението. Съжалявам за страданията на хората и се надявам, че мобилизирането на средства от фонда ще ги облекчи и ще помогне за по-бързо и по-ефективно възстановяване на най-засегнатите региони.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) През май и юни 2010 г. в Централна и Източна Европа се разрази силна буря, която нанесе огромни щети в някои държави-членки, като унищожи публична инфраструктура, земеделски стопанства, пътната и железопътната мрежа, публични и частни активи. Наводненията в Полша засегнаха почти цялата държава, като щетите надвишиха 0,85 % от брутния национален доход (БНД); в Словакия бурята остави редица селища под вода, причини свлачища и наводнения и доведе до щети от порядъка на 0,89 % от БНД; в Унгария щетите възлизат на 0,73 % от БНД; в Румъния те се оценяват на над 875 милиона евро, или 0,67 % от БНД; в Хърватия надхвърлят 153 милиона евро (0,6 % от БНД), а в Чешката република сумата е 204 милиона евро (0,6 % от БНД). Това положение оправдава мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз и доведе до одобряването на първия коригиращ бюджет за 2011 г. След одобряването на проекта на коригиращ бюджет и с оглед на становището на комисията по регионално развитие, аз съм съгласен с позицията на докладчика относно мобилизирането на 182 388 893 евро за ремонт на публичната инфраструктура, пострадала от бурите в горепосочените държави-членки.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът подкрепя мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) за подпомагане на шест държави: Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Въпросните държави бяха засегнати от проливни дъждове, в някои случаи безпрецедентни, обширни наводнения, свличане на почвата и кални свлачища. В четири държави – Полша, Словакия, Унгария и Румъния – бедствията се квалифицират като „големи природни бедствия“ според определението, дадено в регламента относно ФСЕС, т.е. щетите надвишават 0,6 % от брутния национален доход. Считаме, че мобилизирането на помощта е важно и необходимо, и гласувахме в подкрепа на доклада.

Още веднъж, трябва да обърнем внимание на прекомерното забавяне между възникването на бедствието, решението за мобилизиране на средства от ФСЕС и действителното предоставяне на подкрепа от ЕС на засегнатите държави-членки и региони. В случая бедствията възникнаха през май и юни 2010 г. Парламентът одобри мобилизирането на средства от ФСЕС едва сега, почти една година по-късно. Сега други процедурни изисквания ще забавят пристигането на парите до местоназначението им още повече. Ето защо застъпваме необходимостта да се пригодят правилата за мобилизиране на средства от фонда, така че мобилизирането да стане по-гъвкаво и навременно.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на доклада, който подкрепя мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) за подпомагане на шест държави: Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния.

Въпросните държави бяха засегнати от проливни дъждове, в някои случаи безпрецедентни, обширни наводнения, свличане на почвата и кални свлачища. В четири държави – Полша, Словакия, Унгария и Румъния – бедствията се квалифицират като „големи природни бедствия“ според определението, дадено в регламента относно ФСЕС, т.е. щетите надвишават 0,6 % от брутния национален доход.

Считаме, че мобилизирането на помощта е важно и необходимо, и гласувахме в подкрепа на доклада.

Трябва обаче да обърнем внимание на прекомерното забавяне между възникването на бедствието, решението за мобилизиране на средства от ФСЕС и действителното предоставяне на подкрепа от ЕС на засегнатите държави-членки и региони. Следва да се отбележи, че бедствията възникнаха през май и юни 2010 г. Парламентът одобри мобилизирането на средства от ФСЕС едва сега, почти една година по-късно. Сега други процедурни изисквания ще забавят пристигането на парите до местоназначението им още повече.

Ето защо застъпваме необходимостта да се пригодят правилата за мобилизиране на средства от фонда, така че мобилизирането да стане по-гъвкаво и навременно.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Наводненията през 2010 г. засегнаха обширни региони в няколко държави от Централна Европа. Природното бедствие засегна най-вече Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Хората в тези региони не могат да се справят с последиците от наводненията сами. Не могат да се преборят с последиците със собствени средства, тъй като бюджетите на отделните държави са обременени от икономическата и финансова криза. Комисията предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в полза на засегнатите държави. Всички посочени държави поискаха помощ от фонда, след като бяха поразени и парализирани в пролетните и летните месеци на миналата година от свлачища, вълни от наводнения и почти непрекъснати валежи.

Природните стихии нанесоха големи щети както върху публичната, така и върху частната инфраструктура в засегнатите региони, върху автомобилния и железопътния транспорт, а също и върху селското стопанство. Сериозно пострадаха още имущество, жилищни сгради и паметници на културата. Поради това е уместно да се предостави на засегнатите европейски държави необходимата финансова помощ, за да могат да се справят с последствията от природното бедствие и да се върнат към нормалния живот възможно най-скоро.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с документа, защото Комисията информира Парламента в предложението си за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС (COM(2011)0010), че въз основа на заявленията за помощ от фонда, подадени от Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Румъния и Хърватия, като страна кандидатка за членство, във връзка със свлачищата и наводненията през май, юни и юли 2010 г., предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на ЕС. С цел избягване на неоправдано забавяне при одобрението на тази мярка, която комисията по бюджети възнамерява да приеме във възможно най-кратък срок, следва да се отбележи, че комисията по регионално развитие няма възражения срещу мобилизирането на фонд „Солидарност“ на ЕС за осигуряване на сумата от 182°388°893 евро на съответните страни, както предлага Европейската комисия и в съответствие с разпоредбите, определени в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. и в Регламент (ЕО) № 2012/2002.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Фонд „Солидарност“ е инструмент от първостепенно значение за ЕС. Освен финансовото въздействие, той също така дава израз на европейската солидарност. Съветът обаче току-що ни показа, че тази солидарност започва непрекъснато да намалява. В момента, за да помогнем на гражданите, които вече пострадаха толкова много след наводненията миналата година, Съветът ни принуждава да съкратим средствата за много важни програми.

Освен това, ако погледнем кои държави-членки блокират в Съвета идеята „свежи пари“ да покрият нуждите на фонда, ще забележим, че това са държави, които са получили големи суми в предишни години.

Съюзът се основава на концепцията за солидарност. Без нея нямаше да създадем Европа такава, каквато е днес, нито ще можем да създадем утрешната Европа.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Считам, че за разлика от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, фонд „Солидарност“, средствата от който са предназначени за покриване на щети, причинени от природни бедствия, е истинска проява на европейската солидарност. Високо оценявам факта, че докладът предлага да се отпуснат средства за покриване на щетите от наводненията и върху публичната собственост в Чешката република. Става въпрос за Северна Моравия, която беше засегната през май миналата година от същата вълна от наводнения, която нанесе щети в целия регион на Централна Европа. Оценявам факта, че Чешката република получи средства от фонд „Солидарност“ за покриване на щетите, още повече, че съседните държави бяха засегнати от наводненията в по-голяма степен.

Обезщетението за Чешката република все пак не беше забравено в рамката на европейската солидарност. Искам да благодаря на г-н Březina и г-н Tošenovský, с които успешно настояхме за включването на Чешката република в групата на държавите, които ще получат обезщетение от фонд „Солидарност“ във връзка с вълната от наводнения. Специални благодарности и на председателя на Парламента, г-н Buzek, който посети засегнатите райони на Моравия заедно с нас и лично подкрепи Чешката република.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) 2010 година беше белязана от опустошителни наводнения в много държави в Европа, а Полша пострада от две наводнения. Трябва да приветстваме израза на солидарност на Европейския съюз за смекчаване на последиците от наводненията и действията, предприети за облекчаване на тежкото положение на засегнатите – хора, които са загубили голяма част, а в много случаи и всичките си материални придобивки, чието здраве е увредено и дори са загубили близките си.

Като част от подкрепата за идеята за солидарност в момент на нужда и страдание е необходимо да помислим как да предотвратим появата на наводнения. Начинът да го направим е чрез управление на водите: регулиране на реките, изграждане на резервоари и др. Трябва да насочим много повече от средствата, разпределени за екологични цели в Кохезионния фонд, за предотвратяване на наводнения. Одобрявайки доклада Böge, призовавам да подкрепим предложението за повече средства в бюджета след 2013 г.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Много се радвам, че в Европейския парламент се вземат такива конструктивни решения. Колегите от засегнатите от наводненията региони се бориха много упорито да бъде предоставена помощ от Съюза, а както знаем, пътят до този успех не е лесен. Предоставянето на 182,4 милиона евро като компенсация за последиците от наводненията от миналата година е изключително важно не само за регионите, засегнати от природното бедствие, но и за хората, които живеят в тях.

Полша и Подкарпатският регион особено пострадаха от бедствието и се надявам, че финансовите средства, осигурени за възстановяване на инфраструктурата, ще бъдат използвани ефективно. Днешното решение на Парламента е окончателно и поставя началото на процедурата по предоставяне на пари от ЕС, затова гласувах в подкрепа на резолюцията относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС – Наводнения през 2010 г. в Полша, Словакия, Унгария, Чешката Република, Хърватия и Румъния.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС. Въз основа на заявленията за помощ от фонда, подадени от Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Румъния и Хърватия, като страна кандидатка за членство, във връзка със свлачищата и наводненията през май, юни и юли 2010 г., тя предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на ЕС.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да изразя задоволство от днешното гласуване за одобряване на мобилизирането на средства от европейския фонд „Солидарност“ с цел предоставяне на помощ на Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Румъния и Хърватия след наводненията миналата година.

Въпреки че все още има несъгласие между Парламента и Съвета относно техническата процедура по отпускането на сумата от 182,4 милиона евро, необходима за компенсиране на щетите за държавите-членки, Европа за пореден път демонстрира солидарност със своите граждани. Съгласна съм бюджетният излишък за 2010 г. да се използва за покриване на „отрицателния резерв“, използван за намиране на необходимите средства. Всъщност този резерв е метод на отчитане, който следва да се използва при възникване на непредвидени обстоятелства в рамките на текущата финансова година.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Солидарността е основната характеристика на Европейския съюз. Въз основа на солидарността считам, че е навременен и необходим докладът относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за наводненията, които засегнаха Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния през 2010 г. Солидарността ще бъде още по-необходима, тъй като изменението на климата продължава да предизвиква бедствия в цяла Европа. В това отношение трябва да се изготвят стратегии, които да помогнат да се намали нивото на емисиите на парникови газове.

Усилията на Европейския съюз трябва да се насочат към консолидиране на действията, предприети от държавите-членки за предотвратяване и намаляване на въздействието на големите наводнения в Европа, които зачестяват. Един от приоритетите тук трябва да бъде държавите-членки да оценят дейностите, които повишават риска от наводнения, да ускорят ответните действия и да повишат мобилността и гъвкавостта на намесата. Не на последно място, искам да подчертая колко е важно гражданите да бъдат информирани и да участват в действията и плановете за управление на наводненията.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Този инструмент за солидарност е използван в миналото – в моята държава с подкрепата за Мадейра след проливните дъждове през февруари 2010 г. – и е напълно оправдано мобилизирането му в опит да се смекчат последиците, които природните бедствия винаги имат за населението на засегнатите държави.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Интензивните валежи миналата година доведоха до бедствено положение в държавите от Централна Европа. Реките преляха и наводниха улици и домове. Хората изпаднаха в мизерия и много от тях загубиха почти всичко, което имаха. Ето защо бързата оценка на положението и спешната помощ бяха от решаващо значение. Словакия, Унгария, Полша, Чешката република, Хърватия и Румъния поискаха помощ от Европейския съюз, за да могат да помогнат на нуждаещите се, като се възползват от фонд „Солидарност“. Много съм доволен да отбележа, че Европейският парламент също призна положението и желае да помогне на въпросните държави. Затова считам, че е много важно да подкрепим настоящото предложение за решение, и използвам възможността да изкажа благодарност на всички, които изразиха солидарност с моите съграждани от Централна Европа. Благодаря.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) След обилните валежи през август 2010 г., вследствие на които реките излязоха от своите корита и принудиха хората да напуснат домовете си, през октомври 2010 г. Чешката република подаде заявление за предоставяне на помощ от фонд „Солидарност“. Прагът от 0,6 % от брутния национален доход не беше надвишен, но по-голямата част от населението пострада и икономиката на региона беше на ръба да рухне. Важни области, като туризма и промишлеността, бяха сериозно засегнати. Помощта ще покрие част от разходите за незабавните мерки, необходими за възстановяване на разрушената инфраструктура. Затова подкрепям предложението.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Миналото лято по-голямата част от територията на Румъния беше засегната от големи наводнения и свлачища. Щетите бяха оценени на почти 900 милиона евро, което е близо 0,7 % от БВП на Румъния. Приветствам помощта от фонд „Солидарност“, която ще помогне както за смекчаване на последиците от бедствието, така и за предотвратяване на други подобни инциденти. Фонд „Солидарност“ е един от конкретните примери, с които може да се покаже на нашите граждани важността на съвместните действия на равнище ЕС.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, съгласно Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (МИС). МИС позволява мобилизиране на средства от фонда в рамките на годишния таван от 1 милиард евро. Заедно с предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, Комисията представи проект на коригиращ бюджет (A7-0115/2011). От доклада става ясно, че всички заявления отговарят на критериите за допустимост, определени в Регламент (ЕО) № 2012/2002. Ето защо гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 105 567 155 евро за Полша, 20 430 841 евро за Словакия, 22 485 772 евро за Унгария, 5 111 401 евро за Чешката република, 3 825 983 евро за Хърватия и 24 967 741 евро за Румъния, в резултат на което се получава обща сума от 182 388 893 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Преките щети от наводненията, които засегнаха Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния през 2010 г., възлизат на 5 512 719 662 евро. Гласувах в подкрепа на доклада за одобряване на мобилизирането на 182,4 милиона евро от фонд „Солидарност“ на ЕС за наводненията. Не съм съгласна с източника на финансиране – с „отрицателния резерв“, предложен от Съвета. Въпреки това гласувах в подкрепа на предложението на Съвета, тъй като считам, че гражданите, станали жертва на наводнението, не могат да станат жертва на междуинституционална битка между държавите-членки и Европейския парламент.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Става въпрос за заявленията за помощ, подадени от Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Румъния и Хърватия (като страна кандидатка за членство), за да се справят със значителните щети, причинени от катастрофалните наводнения през май, юни и юли 2010 г. Тъй като всички заявления отговарят на критериите за допустимост, определени в Регламент (ЕО) № 2012/2002, гласувах в подкрепа на предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за осигуряване на сумата от 182 388 893 евро за въпросните държави, като се очаква, че помощта ще помогне да се ускори възстановяването на засегнатите райони и да се облекчат страданията на населението в тях.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма. – (CS) С радост гласувах в подкрепа на проекта на решение на Европейския парламент и на Съвета относно отпускането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС за Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Всички тези държави бяха засегнати миналата година от големи наводнения в резултат на проливни дъждове, които предизвикаха свлачища, отнеха живота на значителен брой хора и нанесоха щети на жилищни сгради, предприятия, земеделски стопанства, пътната и железопътната мрежа и друга инфраструктура. Макар размерът на предложената помощ да представлява само процент от общия размер на щетите в държавите, помощта все пак е значителна, в размер общо на 182 милиона евро. Искам да подчертая, че ЕС създаде фонд „Солидарност“ с цел да помага на жителите на регионите, засегнати от природни бедствия. Благодаря на колегите, че подкрепиха доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувам „за“. Комисията предлага мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния на основание на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (МИС). МИС позволява мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в рамките на годишния таван от един милиард евро. Успоредно с предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, Комисията представи проект на коригиращ бюджет (ПКБ № 1/2011 от 14 януари 2011 г.) с цел включване в бюджета за 2011 г. на съответните бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, съгласно предвиденото в точка 26 от МИС.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на текста, защото трябва да мобилизираме средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за държавите от Централна и Източна Европа, които пострадаха от наводненията през 2010 г.

Няколко страни – Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, понесоха огромни щети след проливните дъждове, които засегнаха сериозно инфраструктурата. Само Полша например претърпя две последователни наводнения от главните реки в страната през май и юни 2010 г., които причиниха сериозни щети на селското стопанство, транспортната мрежа и обекти на културното наследство, като общият размер на щетите достигна почти 3 милиарда евро. Приоритетът сега е да се възстановят най-засегнатите региони, за да могат отново да стартират своите системи за производство без по-нататъшно забавяне.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Наводненията през 2010 г. засегнаха няколко европейски държави в различна степен. Например в Чешката република наводнението беше по-малко, що се отнася до засегнатата площ, но последствията бяха наистина пагубни за държавата, точно както и в Полша. Ето защо подкрепих отпускането на средства въз основа на възможността, предвидена в Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за подобни извънредни обстоятелства. Гласувах за приемането на доклада, включително за отпускане на средства за Чешката република и за Хърватия, чийто случай е подобен.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих доклада за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, съгласно точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление. Изключително важно е ЕС да подкрепи държавите, пострадали от природни бедствия. Загубите, причинени от бедствието, надхвърлят 2,9 милиарда евро. Финансовата подкрепа на ЕС ще помогне за възстановяване на публичната инфраструктура, пострадала от бедствието: водопроводи, канализационни системи, пътища и мостове. Вече измина почти една година от наводненията. Помощта все още е наложителна. Тя трябва да се мобилизира по-бързо. За целта процедурите по предоставяне на финансова помощ от фонд „Солидарност“ трябва да бъдат съкратени.

Препоръка: Luis Manuel Capoulos Santos (A7-0056/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като застъпва отговорния риболов в риболовната зона на Коморските острови, основан на политика на недопускане на дискриминация между различните флоти в зоната, като същевременно започва диалог относно необходимите реформи. Подкрепям доклада и защото представлява подобрение на предишното споразумение, тъй като предвижда временно преустановяване на прилагането на протокола в случай на нарушения на правата на човека. Тъй като целта на протокола е да укрепи партньорството и сътрудничеството в сектора на рибарството с използването на всички налични финансови инструменти, искам да обърна внимание на спешната необходимост от рамка за увеличаване на инвестициите в сектора и за оптимизиране на дребномащабните дейности в рибарството.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада, защото представлява ангажимент за насърчаване на отговорния и устойчив риболов във всички райони, където кораби от ЕС биха могли да извършват дейност, на основата на подробна оценка на наличните ресурси, като се гарантира, че възможностите за риболов, които ще бъдат използвани, са потвърдени от надеждни научни становища и е изключена всякаква опасност от изчерпване на местните запаси. Съюзът Коморски острови се счита за една от най-слабо развитите страни, с икономика, силно зависима от чуждестранни помощи и техническо подпомагане. Докато използваемите запаси в Съюза Коморски острови, най-вече големи пелагични риби, се оценяват на 33 000 тона годишно, годишният улов от местните рибари възлиза на около 16 000 тона, които се усвояват напълно от местния пазар. Основната цел на новия протокол е да се определят възможностите за риболов, предлагани на кораби от ЕС, по отношение на права на достъп и подкрепа за сектора и да се продължи сътрудничеството между ЕС и Съюза Коморски острови, като се разшири рамката за партньорство, в която да се развива политика на устойчиво рибарство и отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Коморските острови в интерес и на двете страни.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството“, е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството. Гласувам "за" тъй като смятам, че новият протокол за споразумението за партньорство в сектора на рибарството със Съюза Коморски острови обслужва интересите и на двете страни. От една страна се подобряват възможностите за риболов, предлагани на кораби от ЕС в района на Коморските острови, като са изключени всякакви възможности за изчерпване на местните запаси в региона, а от друга страна ЕС отделя средства за развитие на секторната политика на Съюза Коморски острови в областта на рибарството.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласна съм с предложението за решение на Съвета за сключване на протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в споразумението за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови. Считам протокола за положителен, защото насърчава отговорния и устойчив риболов в териториалните води на Коморските острови и е в интерес и на двете страни, тъй като предлага възможности за риболов на кораби от ЕС в замяна на важна секторна подкрепа за общността в архипелага Коморски острови.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на препоръката относно споразумението за риболов между ЕО и Коморските острови, тъй като страните се задължават да насърчават устойчивия и отговорен риболов в риболовната зона на Коморските острови и защото предвижда клауза за временно преустановяване в случай на нарушения на правата на човека в Съюза Коморски острови.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Срокът на действие на протокола към споразумението в областта на рибарството между Европейската общност и Съюза Коморски острови – едно от многото споразумения за партньорство в областта на рибарството, сключени от Европейския съюз – изтече на 31 декември 2010 г. Новият протокол ще бъде сключен за тригодишен период (2011–2013 г.) с влизането в сила на решението на Съвета относно временното прилагане на въпросния протокол и след изтичането на срока на действие на сега действащия протокол. Целта на предложението за решение е да се определят възможностите за риболов за кораби от Европейския съюз въз основа на излишните запаси, както и финансовата помощ за права на достъп и подкрепа за сектора.

Новият протокол е в интерес и на двете страни и има за цел да укрепи сътрудничеството в областта на рибарството чрез използването на наличните финансови инструменти. Стана ясно, че е необходимо да се създаде рамка, която благоприятства развитието на инвестициите в сектора и оптимизира дребномащабното производство. Подобно на докладчика считам, че Парламентът следва да може да наблюдава отблизо начина, по който се развива и спазва споразумението, и Комисията трябва да го гарантира.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е съсредоточен върху предложение за решение на Съвета за сключване на протокол за определяне на условията, при които риболовни кораби от Европейския съюз (ЕС) могат да извършват риболовни дейности във водите на Съюза Коморски острови. През годините ЕС сключи споразумения за партньорство в областта на рибарството с редица държави и в замяна предоставя определени финансови средства, предназначени основно за подкрепа на националните политики в областта на рибарството, и по-специално за опазване на запасите. С влизането в сила на Договора от Лисабон отговорностите на Парламента в този сектор се увеличиха и сега се изисква одобрението на Парламента за сключването на нови споразумения в областта на рибарството. Тъй като срокът на действие на протокола ЕС–Съюз Коморски острови изтече на 31 декември 2010 г., е необходимо да бъде спешно подновен. Въпросното предложение е в интерес и на двете страни, както докладчикът обяснява много добре, и затова гласувах в подкрепа на предложението. Жалко е само, че е закъсняло.

  João Ferreira и Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът подкрепя новия протокол на споразумението за партньорство в сектора на рибарството между ЕС и Коморските острови, което ще бъде в сила за срок от три години и чиято основна цел е да се определят възможностите за риболов, предлагани на кораби от ЕС, и финансовият принос, дължим за права на достъп и подкрепа за сектора. Споразумението предоставя права на достъп до водите на Коморските острови за 70 европейски кораба в замяна на финансов принос от около 600 000 евро годишно, като около половината от тази сума е предназначена за развитие на рибарството в страната. Държавата на практика няма други ресурси; 30 000 от всички 800 000 жители на страната зависят от този сектор.

Именно тук е най-видим неуспехът на т.нар. споразумения за партньорство в тази област, което следва да бъде повод за размисъл и за промени в политиката. Разрешение за риболов ще получат 45 сейнера за риба тон – 22 френски и 22 испански – и 25 кораба с повърхностни парагди: повече в сравнение със сега действащия протокол, който разрешава 40 сейнера и 17 кораба с повърхностни парагди. Португалия запазва своите пет кораба с повърхностни парагди. Основно облагодетелствани са Франция и Испания.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с документа, защото сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството (СПСР)“, от 2004 г. е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и е от основно значение за външното й измерение. В споразуменията със страните от Африка и Тихоокеанския басейн финансовото участие на ЕС е до голяма степен предназначено специално за подкрепа на национални политики в областта на рибарството, основани на принципа на устойчивост и добро управление на рибните ресурси. Така споразуменията за партньорство на практика представляват ангажимент за насърчаване на отговорния и устойчив риболов във всички райони, където кораби от ЕС биха могли да извършват дейност, на основата на подробна оценка на наличните ресурси, като се гарантира, че възможностите за риболов, които ще бъдат използвани, са потвърдени от надеждни научни становища и е изключена всякаква опасност от изчерпване на местните запаси. С влизането в сила на Договора от Лисабон на Европейския парламент се предоставят увеличени правомощия в областта на споразуменията за партньорство в сектора на рибарството: съгласно член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС сега се изисква предварителното одобрение на Парламента за сключването на споразумение вместо предишната обикновена процедура на консултация. Считам, че предложеният нов протокол за споразумението за партньорство в сектора на рибарството със Съюза Коморски острови обслужва интересите и на двете страни.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Секторът на рибарството в региона на Коморските острови е много специфичен. Уловът на местните рибари едва стига да задоволи нуждите на местната общност. Това се дължи на слабо развити и, честно казано, несъществуващи пристанища и инфраструктура, свързана с риболовния флот. Хората, които живеят на островите в тази част на Индийския океан, са много бедни, изправени са пред проблема на безработицата и, както пише докладчикът, са на практика зависими от финансова помощ от чужбина. Споразумението за партньорство, което позволява на кораби от ЕС да ловят риба във водите на Коморските острови в замяна на финансова подкрепа, несъмнено ще допринесе за укрепване на икономиката на региона. Следва обаче да наблюдаваме начина, по който се разходват средствата, и дали наистина допринасят за подобряване на състоянието на сектора.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Целта на новия протокол, определящ възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Европейската общност и Съюза Коморски острови, е да се укрепи партньорството и сътрудничеството в сектора на рибарството, като се използват всички налични финансови инструменти. Протоколът ще създаде рамка, която благоприятства увеличаването на инвестициите в сектора и ще помогне да се повиши стойността на продуктите на дребномащабния риболов. Приветствам предложението за сключване на новия протокол.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Проектът на препоръка на Съвета относно сключването на протокол, който определя квотите за риболов и финансовия принос, предвидени с партньорството в сектора на рибарството със Съюза Коморски острови, има за цел да очертае ролята, която Европейският парламент следва да играе в процедурата по преразглеждане на споразумението. Европа винаги е търсила споразумения за партньорство в сектора на рибарството и партньорството със Съюза Коморски острови е в сила от 1988 г. Целта на новия протокол е да се определят квотите за риболов за кораби на Съюза Коморски острови, да се гарантира устойчиво и отговорно използване на рибните ресурси, да се увеличат инвестициите в дребномащабния риболов и да се разшири дейността му. Проектът на решение на Съвета гарантира, че и двете страни – Европа и Съюзът Коморски острови, ще имат полза от подновяването на споразумението, но тъй като с влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът получи специфична роля в прилагането на споразуменията, неизбежно на всеки етап до окончателното одобрение на споразумението трябва да идентифицираме мерките, които ще включват Парламента.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството (СПСР)“, от 2004 г. е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и е от основно значение за външното й измерение. В споразуменията със страните от Африка и Тихоокеанския басейн финансовото участие на ЕС е до голяма степен предназначено специално за подкрепа на национални политики в областта на рибарството, основани на принципа на устойчивост и добро управление на рибните ресурси. Така споразуменията за партньорство на практика представляват ангажимент за насърчаване на отговорния и устойчив риболов във всички райони, където кораби от ЕС биха могли да извършват дейност, на основата на подробна оценка на наличните ресурси, като се гарантира, че възможностите за риболов, които ще бъдат използвани, са потвърдени от надеждни научни становища и е изключена всякаква опасност от изчерпване на местните запаси.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Новото споразумение замества досегашното, чийто срок на действие изтече на 31 декември 2010 г. Това споразумение предоставя на кораби от ЕС достъп до риболовните зони на Коморските острови в замяна на финансова помощ. Голямото предимство на такъв протокол е, че Европейският съюз може да подпомогне развитието на въпросните държави. В случая ЕС ще предостави по-голяма помощ за сектора на рибарството, който ще усвои около 50 % от средствата. Следва да имаме предвид, че около 30 000 души на Коморските острови зависят пряко от сектора на рибарството, оттук и значението на помощта.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Срокът на действие на споразумението в областта на рибарството между Европейската общност и Коморските острови изтече през декември 2010 г. Новият протокол ще бъде валиден за периода от 2011 г. до 2013 г. и следва да се прилага временно до приключване на процедурата на одобрение от Европейския парламент. Съгласно проекта на споразумение страните се задължават да насърчават отговорния риболов в риболовната зона на Коморските острови, основан на принципа на недопускане на дискриминация между различните флоти, осъществяващи риболов в риболовната зона на Коморските острови. Що се отнася до възможностите за риболов, 45 сейнери за тон и 25 кораби с повърхностни парагди ще получат разрешение за риболов. Новото споразумение, за разлика от предишното, съдържа клауза за прекъсване на прилагането на протокола в случай на нарушения на правата на човека. Считам, че е необходимо да се укрепи партньорството и сътрудничеството в сектора на рибарството, като се използват всички налични финансови инструменти. Затова гласувах „за“.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството (СПСР)“, е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и е от основно значение за външното й измерение.

Предложението за нов протокол към СПСР между Европейския съюз и Коморските острови е неразделна част от външното измерение на ОПОР и обслужва интересите и на двете страни.

Докладът отправя следните препоръки, които се считат за уместни:

• Комисията да предаде на Парламента заключенията от заседанията и от работата на съвместния комитет, предвиден в член 9 от споразумението, както и многогодишната секторна програма, посочена в член 7, буква в) от протокола, и резултатите от съответните годишни оценки;

• да се позволи на представители на Европейския парламент в качеството на наблюдатели да участват в заседанията и работата на съвместния комитет;

• Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на споразумението преди предоговарянето му;

• Европейският парламент и Съветът да бъдат третирани справедливо както по отношение на правото им да получават пълна и незабавна информация, така и по отношение на мониторинга и оценката на прилагането на международните споразумения в сектора на рибарството и на преговорите за тяхното преразглеждане.

Поради изброените причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на настоящия протокол е да замени протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Коморските острови, чийто срок на действие изтече на 31 декември 2010 г. Основната цел на новия протокол е да се определят възможностите за риболов, предлагани на кораби от ЕС, по отношение на права на достъп и подкрепа за сектора и да се продължи сътрудничеството между Европейския съюз и Съюза Коморски острови, като се насърчи създаването на рамка за партньорство, в която да се развива политика на устойчиво рибарство и отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Коморските острови. На основата на новия протокол общото годишно финансово участие на ЕС ще бъде 1 845 750 евро за целия тригодишен период. Предвижда се също и развитие на инвестициите в сектора на рибарството, за да се оптимизират дребномащабните дейности в рибарството. Тъй като считам, че предложението за нов протокол към споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Коморските острови обслужва интересите и на двете страни, гласувах в подкрепа на документа.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против. Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството (СПСР)“, от 2004 г. е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и е от основно значение за външното й измерение. В споразуменията със страните от Африка и Тихоокеанския басейн финансовото участие на ЕС е до голяма степен предназначено специално за подкрепа на национални политики в областта на рибарството, основани на принципа на устойчивост и добро управление на рибните ресурси. Така споразуменията за партньорство на практика представляват ангажимент за насърчаване на отговорния и устойчив риболов във всички райони, където кораби от ЕС биха могли да извършват дейност, на основата на подробна оценка на наличните ресурси, като се гарантира, че възможностите за риболов, които ще бъдат използвани, са потвърдени от надеждни научни становища и е изключена всякаква опасност от изчерпване на местните запаси.

С влизането в сила на Договора от Лисабон на Европейския парламент се предоставят увеличени правомощия в областта на споразуменията за партньорство в сектора на рибарството: съгласно член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС сега се изисква предварителното одобрение на Парламента за сключването на споразумение вместо предишната обикновена процедура на консултация. Ние, Зелените, сме много критични към досегашното прилагане на подобен род споразумения.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и трети държави е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството и следователно е от основно значение за външното й измерение.

Споразуменията със страните от Африка и Тихоокеанския басейн предвиждат значителен дял от реципрочното финансово участие на ЕС да бъде предназначен за подкрепа на национални политики в областта на рибарството, основани на принципа на устойчивост и добро управление на ресурсите.

Двустранните отношения в сектора на рибарството между Европейската общност и Съюза Коморски острови започват през 1988 г. Приетата днес резолюция подчертава факта, че по-добрата информация и по-големият контрол от страна на Европейския парламент на всички етапи от преговорите ще укрепят партньорството и ще имат положително въздействие върху развитието на рибарството. Необходимо е Европейският парламент и Съветът да бъдат поставени на равна нога както по отношение на правото им да получават пълна и незабавна информация, така и по отношение на мониторинга и оценката на прилагането на международните споразумения в сектора на рибарството и на преговорите за тяхното преразглеждане.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Риболовният флот на ЕС работи по целия свят. Двустранни отношения между ЕС и Съюза Коморски острови съществуват от 1988 г. Настоящото преразглеждане на споразумението за партньорство в сектора на рибарството от 2006 г. като част от процеса на разширяването му доведе до включването в споразумението на основните принципи на устойчива политика в областта на рибарството и отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Коморските острови. Това е не само добре дошло, но и необходимо, за да се запази надеждността на ЕС и неговата обща политика в областта на рибарството. В този контекст трябва категорично да подкрепим призива на докладчика за повече информация и по-голям контрол от страна на Парламента. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

Препоръка: Emilio Menéndez del Valle (A7-0067/2011)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Изменението на Евро-средиземноморското търговско споразумение може да допринесе за икономическата и политическа стабилност в региона с оглед консолидиране на единно пространство, ръководено от ценности като мир, справедливост, равенство, свобода и демокрация. Създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове има за цел да предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове, което би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на двустранните търговски отношения, подобрявайки по този начин функционирането на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия. Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах положително за тази резолюция, защото има нужда от създаване на ефективен механизъм за разрешаване на спорове свързани с търговията между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания. Предложеният механизъм използва за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения сключени от Европейския съюз и са съвместими с правилата и процедурите за уреждане на спорове на Световната Търговска Организация. Този механизъм ще подпомогне функционирането на Евро-средиземноморската зона за свободна търговска, но най-вече ще допринесе за стабилност в двустранните търговски отношения между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички изменения в евро-средиземноморските споразумения имат важно въздействие върху икономическата и политическа стабилност на страните, допринасяйки за неизброимите обществени и демократични ползи, които произтичат от тях. Затова приветствам всички усилия в това направление. Предвид непълното решаване на определени спорове съгласно търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки и Хашемитско кралство Йордания аз признавам, че в този контекст дипломатическият подход се оказа неефикасен. Затова приемам необходимостта от механизъм за просто и ефективно използване на ресурсите, така че съм съгласна с проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение под формата на протокол между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания. Целта на протокола е създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Евро-средиземноморските споразумения съдържат разпоредби за либерализиране на търговията със стоки, но правилата за уреждане на спорове, свързани с тях, са разчитали основно на дипломацията и е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Съветът даде мандат на Комисията да започне преговори със средиземноморските партньори през 2006 г. с оглед договаряне на механизми за разрешаване на спорове, използвайки за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз в рамките на Световната търговска организация. На 9 декември 2009 г. беше парафирано проектоспоразумение с Йордания.

Аз подкрепям механизма за уреждане на спорове и се надявам, че той ще има по-скоро възпираща, отколкото наказателна функция. Надявам се също Йордания да съумее да устои на нестабилността, обхванала региона, и да остане умереният и отговорен партньор, който беше при управлението на крал Хюсеин и крал Абдула II.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката се основава на проекторешението на Съвета за сключване на протокол между Европейския съюз и Йордания, целта на който е създаване на механизъм за уреждане на спорове като част от Евро-средиземноморското споразумение. Като цяло решаването на търговски спорове между страните с дипломатически средства не винаги даваше желаните резултати. Затова в контекста на евро-средиземноморския регион бяха започнати преговори ЕС и партньорите му от Средиземноморието, и по-конкретно с Йордания. Проектоспоразумението беше подписано на 9 декември 2009 г. на Евро-средиземноморската конференция на министрите на търговията, проведена в Брюксел. Аз гласувам „за“ проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент, тъй като съм наясно, че това значително ще подобри отношенията между държавите от гледна точка на свободната търговия и ще допринесе за политическата и икономическа стабилност на региона. Затова приветствам новото споразумение и се надявам, че след влизането му в сила няма да възникват никакви противоречия между ЕС или неговите държави-членки и Йордания.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както се споменава в изложението на мотивите от доклада, досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи. Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключване на споразумение между ЕС – чиято легитимност, произтичаща от Договора от Лисабон, е съмнителна (и във всеки случай достойна за съжаление) – и режима на крал Абдула, който продължава да потиска с насилие зараждащото се мирно младежко движение, което настоява за реформи и демократични свободи.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи. Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключване на споразумение между ЕС – чиято легитимност, произтичаща от Договора от Лисабон, е съмнителна – и режима на крал Абдула, който продължава да потиска с насилие зараждащото се мирно младежко движение, което настоява за реформи и демократични свободи.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „за“ доклада. Създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове се приветства, тъй като то следва да предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Докладчикът счита, че тези изменения на Евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Освен това правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Миналото ни показва, че дипломацията не се оказа ефикасна за разрешаване на различните съществуващи спорове. Затова аз приветствам създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който би могъл да предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Съгласен съм с докладчика, че тези изменения на евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в региона, който е от ключово значение за консолидирането на единно пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Освен това правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Знам, че предложеният механизъм използва за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз, и на СТО. Двустранните търговски споразумения следва винаги да бъдат съвместими с многостранната търговска система. Комисията следва да осигури ефикасното им прилагане. Продължаващите спорове имат отрицателно влияние върху деловата общност. Затова аз гласувах „за“.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С доклада Европейският парламент дава съгласие за създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове, когато възникне необходимост от уреждане на спорове между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Измененията на евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия. Моят положителен вот беше мотивиран от всички тези факти.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на сключването на споразумението ЕС-Йордания, чиято цел е създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на евро-средиземноморските споразумения. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени или са били блокирани. Надявам се прилагането на стандартния механизъм за разрешаване на спорове да засили сигурността и предсказуемостта на търговските отношения ЕС-Йордания.

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. – (FR) В рамките на Евро-средиземноморските споразумения за асоцииране търговските спорове, които могат да възникнат между двете страни – Европейския съюз, от една страна, и Йордания, от друга – все още се уреждат по дипломатически път. Това решение не е нито ефективно, нито прозрачно и затова аз гласувах в подкрепа на създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, тъй като това ще позволи на заинтересованите страни и по двата бряга на Средиземно море да търгуват в една по-безопасна и по-предсказуема среда. Този стандартен механизъм се основава на решения, предлагани от Световната търговска организация в нейния меморандум за разбирателство относно разрешаването на спорове, както и на механизмите, заложени в двустранните търговски споразумения, сключени неотдавна от ЕС.

Следователно в крайна сметка добавянето на такива механизми към все по-голям брой споразумения ще създаде еднакви условия за дейността не само на европейските стопански субекти, а и за партньорите им от трети държави.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Преговорите тръгнаха от нещо, което всъщност беше пространство, което не се ръководи от закони и следователно нямаше процедури за разрешаване на спорове между ЕС и средиземноморските страни. Механизмът за уреждане на спорове използва като образец стандартните международни процедури. Тъй като сегашният подход доведе до неразрешими проблеми в миналото, аз последвах препоръката на докладчика.

Препоръка: George Sabin Cutaş (A7-0066/2011)

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах положително за тази резолюция, защото има нужда от създаване на ефективен механизъм за разрешаване на спорове, свързани с търговията между Европейския съюз и Кралство Мароко. Предложеният механизъм използва за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз, и са съвместими с правилата и процедурите за уреждане на спорове на Световната търговска организация. Този механизъм ще допринесе за стабилност в двустранните търговски отношения между Европейския съюз и Кралство Мароко.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички изменения в евро-средиземноморските споразумения имат важно въздействие върху икономическата и политическа стабилност на страните, допринасяйки за неизброимите обществени и демократични ползи, които произтичат от тях. Затова приветствам всички усилия в това направление. Предвид непълното решаване на определени спорове съгласно търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Кралство Мароко, аз признавам неефективността на системата, създала се в тази област с използването на дипломатически средства. Затова приемам необходимостта от механизъм за просто и ефективно използване на ресурсите, така че съм съгласна с проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Предвид това, че понастоящем разпоредбите за уреждането на спорове разчитат на дипломатически подход и могат лесно да бъдат блокирани от страната, която не изпълнява задълженията си, съм на мнение, че приемането на споразумението ще подобри сигурността и предсказуемостта на търговските отношения между Европейския съюз и Мароко, като ги направи полезни и за предприятията, и за потребителите. Приемането на споразумението е в съответствие с евро-средиземноморската пътна карта за търговията след 2010 г.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както и при другите, в споразумението между Европейския съюз и Кралство Мароко липсваха мерки за уреждането на спорове, което естествено допринасяше то да бъде по-малко надеждно, и за намаляване очакванията на страните, що се отнася постигане на справедливи решения в случай на спор. Надявам се предвиденият механизъм да влезе в сила и да допринесе за укрепването на доверието на страните, както и че Кралство Мароко ще бъде в състояние да продължи реформите, започнати от крал Хасан II и развити от крал Мохамед VI.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката се основава на проекторешението на Съвета за сключване на протокол между Европейския съюз и Мароко, целта на който е създаване на механизъм за уреждане на спорове като част от Евро-средиземноморското споразумение. Като цяло решаването на търговски спорове между страните с дипломатически средства не винаги даваше желаните резултати. Затова в контекста на Евро-средиземноморския регион бяха започнати преговори между ЕС и партньорите му от Средиземноморието, и по-конкретно с Мароко. Проектоспоразумението беше подписано на 9 декември 2009 г. на Евро-средиземноморската конференция на министрите на търговията, проведена в Брюксел, и беше потвърдено по време на срещата на високо равнище ЕС-Мароко на 7 март 2010 г. Аз гласувам в подкрепа на проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент, тъй като съм наясно, че това значително ще подобри отношенията между държавите от гледна точка на свободната търговия и ще допринесе за политическата и икономическа стабилност на региона. Затова приветствам новото споразумение и се надявам, че след влизането му в сила няма да възникват никакви противоречия между ЕС или неговите държави-членки и Мароко.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както се споменава в изложението на мотивите от доклада, досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи. Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключване на споразумение за свободна търговия с Мароко – страна, която продължава да окупира Западна Сахара и да се възползва и печели от ресурси, които не й принадлежат: тя нарушава международното право и отказва на народа сахрави правото му на самоопределение.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът се отнася за промяна в съществуващото положение чрез създаване на механизъм за разрешаване на спорове. Както се споменава в изложението на мотивите от доклада, досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения.

Обаче сега Комисията предлага „алтернативен“ модел, който се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи.

Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключване на споразумение за свободна търговия с Мароко – страна, която продължава да окупира Западна Сахара и да се възползва и печели от ресурси, които не й принадлежат: тя нарушава международното право и отказва на народа сахрави правото му на самоопределение. Поради тази причина ние гласувахме „против“.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям докладчика, който предлага Парламентът да даде съгласието си за споразумението. Продължаващите спорове имат отрицателно влияние върху деловата общност и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гражданските въстания срещу арабските деспоти подпалиха другия бряг на Средиземноморието. Това явно не е достатъчна причина ЕС да спре работата по създаване на зоната за свободна търговия, която договори със същите тези деспоти. Ние изпратихме ясен сигнал: ЕС не желае да преговаря с арабските демокрации, които биха могли да възникнат. Това е абсурдно. Аз ще гласувам „против“.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Миналото показва, че дипломацията не успя да бъде ефикасна за разрешаване на редица съществуващи спорове. Затова аз приветствам създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Съгласен съм с мнението на докладчика, че измененията на споразумението за свободна търговия ЕС-Мароко могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Нещо повече – правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Зоната за свободна търговия ЕС-Мароко.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Досега една от задачите на дипломатическите служби беше да действат като арбитри при спорове, свързани с Евро-средиземноморското споразумение. Сега планът е да се въведат механизми на равнище ЕС за уреждане на спорове и за подпомагане на политически нестабилни региони като Мароко за установяването на еднородна държава, характеризираща се с мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Аз се въздържах при гласуването, защото докладчикът не е описал подробно как можем да гарантираме, че тези механизми ще се зачитат.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Споразумението за либерализация между ЕС и Мароко следва да бъде емблема за развитието, стабилността и икономическото възстановяване на целия регион на Северна Африка. Съюзът не може и не трябва да пропуска възможността да изиграе роля във възприемането на обновена търговска политика, способна да помогне на страните, обхванати от обществени и политически сътресения и следователно, на нашите инвестиции в тези райони.

С днешния вот за създаване на стандартен механизъм за правилно и ефективно разрешаване на спорове имаме по-голяма гаранция в подкрепа на европейските инвестиции в Мароко – инвестиции, които са от ключово значение за икономическото благосъстояние на целия район и обхващат почти всички сектори.

Днешният вот подчертава също желанието на Съюза да не допусне отрицателно въздействие върху икономиките и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море, ако избере протекционистки политики, които продължават да дават предимство на специалните интереси, отлагайки ратификацията на споразумения от основна важност за намирането на нов баланс и стабилизирането на икономическите възможности пред един район, който започва да става от интерес за нашите търговски конкуренти като Китай и страните от Близкия изток.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С доклада Европейският парламент дава съгласие за създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове при спорове, свързани с евро-средиземноморските споразумения между ЕС и Мароко. Разрешаването на спорове чрез дипломация не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Забавянията, до които се стига при уреждането на спорове, имат отрицателно въздействие върху предприятията и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море. Измененията в евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Образецът за предложения механизъм е този за уреждане на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз и на Споразумението относно правилата и процедурите, регламентиращи уреждането на спорове на Световната търговска организация. Комисията трябва да осигури механизмът да бъде прилаган ефикасно и ефективно. Поради горните съображения аз гласувах в подкрепа на резолюцията, одобряваща сключването на споразумението.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на сключването на споразумението между ЕС и Кралство Мароко, чиято цел е създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморските споразумения. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени или са били блокирани. Надявам се прилагането на стандартния механизъм за разрешаване на спорове да засили сигурността и предсказуемостта на търговските отношения между ЕС и Кралство Мароко.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на документа. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Съветът даде мандат на Комисията да започне преговори със средиземноморските партньори през 2006 г. с оглед договаряне на истински механизъм за разрешаване на спорове. На Евро-средиземноморската конференция на министрите на търговията, проведена в Брюксел на 9 декември 2009 г., беше парафирано проектоспоразумение с Мароко, което беше потвърдено по време на срещата на високо равнище ЕС-Мароко на 7 март 2010 г. Създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове се приветства, тъй като то следва да предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове.

Препоръка: Gianluca Susta (ALDE) (A7-0068/2011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Аз подкрепям създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове с Египет, който ще позволи преодоляване на случаите на неефективност и безизходица и приключване на проекта за споразумение с тази страна. Споразумението може да помогне да се даде принос към икономическата и политическа стабилност в евро-средиземноморското пространство, която ще позволи бъдещето да се основава на мира, справедливостта, свободата, плурализма и демокрацията.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах положително за тази резолюция, защото има нужда от създаване на ефективен механизъм за разрешаване на спорове, свързани с търговията между Европейския съюз и Арабска република Египет. Предложеният механизъм използва за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз, и са съвместими с правилата и процедурите за уреждане на спорове на Световната търговска организация. Този механизъм ще подпомогне функционирането на Евро-средиземноморската зона за свободна търговска, но най-вече ще допринесе за стабилност в двустранните търговски отношения между Европейския съюз и Арабска република Египет.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на механизма за уреждане на спорове, както е предложен от г-н Susta. Напълно съм съгласен, че правилното прилагане на стандартен механизъм за разрешаване на спорове би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия. Досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения, когато е било възможно. Вместо това е необходима стегната процедура, защото продължаването на търговските спорове би могло да доведе до отрицателни последици за крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море. В светлината на ставащото в някои страни от Северна Африка няма съмнение, че пътят към икономическата и политическа стабилност в тези територии минава, наред с другото, през добре функциониращи споразумения за свободна търговия в Средиземноморието.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички изменения в евро-средиземноморските споразумения имат важно въздействие върху икономическата и политическа стабилност на страните, допринасяйки за неизброимите обществени и демократични ползи, които произтичат от тях. Затова аз приветствам всички усилия в това направление. Предвид непълното решаване на определени спорове съгласно търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Арабска република Египет, аз признавам неефективността на системата, създала се в тази област с използването на дипломатически средства. Затова приемам необходимостта от механизъм за просто и ефективно използване на ресурсите, така че съм съгласна с проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Арабска република Египет за създаване на механизъм за уреждане на спорове.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Сегашното положение в Египет може би затъмнява необходимостта да продължим усилено да приемаме споразумения като това. При все това сега, когато са свършили сътресенията и несигурността, типични за времена като преживяните неотдавна от Кайро, египетската държава следва добре да се погрижи отново да поеме функциите си в цялост. Сред тях са външните отношения, конкретно с Европейския съюз, който е партньор по евро-средиземноморско споразумение. Макар че предполагаемите бъдещи спорове с ЕС вероятно в момента са последна грижа на Египет, мисля, че не може да има минуси от приемането на механизми, които да позволяват такива спорове да бъдат решавани лесно, за доброто и на двете страни. Египет е неделимо вплетен в историята на Европа и света. Надявам се бъдещето му да е също толкова бляскаво, колкото и миналото.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката се основава на проекторешението на Съвета за сключване на протокол между Европейския съюз и Арабска република Египет, чиято цел е създаване на механизъм за уреждане на спорове. Протоколът добива съвсем особено значение по време, в което Египет прави първите крачки към въвеждане на демократичен режим. Като цяло решаването на търговски спорове между страните с дипломатически средства не винаги даваше желаните резултати. Затова в контекста на евро-средиземноморския регион бяха започнати преговори между ЕС и партньорите му от Средиземноморието, и по-конкретно с Египет. На Съвета за асоцииране ЕС-Египет, проведен в Люксембург на 27 април 2010 г., беше парафирано проектоспоразумение с Египет. Аз гласувам „за“ проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент, тъй като съм наясно, че това значително ще подобри отношенията между държавите от гледна точка на свободната търговия и ще допринесе за политическата и икономическа стабилност на региона. Затова аз приветствам новото споразумение и се надявам, че след влизането му в сила няма да възникват никакви противоречия между ЕС или неговите държави-членки и Арабска република Египет.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както се споменава в изложението на мотивите от доклада, досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, да заобиколи решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и да заобиколи правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи. Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключването на споразумение между ЕС и режима на диктатора Мубарак. Въстанието на египетския народ за демократични промени, за защита на суверенитета му от външната намеса и от заговора на режима с интересите на империализма в региона е положителен знак, който се надяваме да има практически израз по отношение на споразумението и други.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, да заобиколи решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и да заобиколи правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи.

Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключването на споразумение между ЕС, чиято легитимност, произтичаща от Договора от Лисабон, е съмнителна и режима на диктатора Мубарак. Въстанието на египетския народ за демократични промени, за защита на суверенитета му от външната намеса и от заговора на режима с интересите на империализма в региона е положителен знак, който се надяваме да има практически израз по отношение на споразумението и други.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Независимо от несигурното положение в Египет мисля, че Парламентът е прав да продължи работата по одобряването на споразумението, което би следвало да улесни живота на предприятията, без да се правят политически коментари за сегашното правителство на Египет.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Миналото показва, че дипломацията не успя да бъде ефикасна за разрешаване на редица съществуващи спорове. Затова аз приветствам създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Съгласен съм с мнението на докладчика, че измененията на споразуменията за свободна търговия ЕС-Египет могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Нещо повече – правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Зоната за свободна търговия ЕС-Египет.

  Paul Murphy (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах против доклада, защото имам сериозни притеснения по отношение на икономическия и политически подход на ЕС към страните, които са обхванати от Евро-средиземноморското споразумение. Създаването на зона за свободна търговия би имало драматични последици за трудещите се в региона. По собствени данни на ЕС се очаква Египет да загуби 1,5 млн. работни места. Мрачните икономически перспективи пред младите хора и гневът срещу корупцията и излишествата на малобройния диктаторски елит са в основата на революционните движения и стремежи на египетския народ. Евентуалното продължаване на доктрината за свободна търговия в интерес на едрия европейски бизнес и богатите елити биха означавали още от същите и поради това трябва да бъде отхвърлено. Преговорите по тази сделка се водиха от представители на диктаторския режим на Мубарак, който беше пометен от революционната вълна. Върхушката на армията обаче е дълбоко свързана с икономическите интереси на бившия режим и не представлява законните искания и стремежи на трудещите се. Търговските отношения трябва да се основават на нуждите на мнозинството от населението, не на алчността на малобройните елити и корпорациите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С доклада Европейският парламент дава съгласие за създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове при спорове, свързани с Евро-средиземноморските споразумения между ЕС и Арабска република Египет. Разрешаването на спорове чрез дипломация не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Забавянията, до които се стига при уреждането на спорове, имат отрицателно въздействие върху предприятията и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море. Измененията в Евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Образецът за предложения механизъм е този за уреждане на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз, и Споразумението относно правилата и процедурите, регламентиращи уреждането на спорове на Световната търговска организация. Комисията следва да осигури механизмът да бъде прилаган ефикасно и ефективно. Поради горните съображения аз гласувах в подкрепа на резолюцията, одобряваща сключването на споразумението.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на сключването на споразумението ЕС-Египет, чиято цел е създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на евро-средиземноморските споразумения. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени или са били блокирани. Надявам се прилагането на стандартния механизъм за разрешаване на спорове да засили сигурността и предсказуемостта на търговските отношения ЕС-Египет.

Препоръки: Emilio Menéndez del Valle (A7-0067/2011) - George Sabin Cutaş (A7-0066/2011) - Gianluca Susta (A7-0068/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам „за“ препоръката и приветствам създаването на механизъм за уреждане на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Съгласен съм също с позицията на докладчика, че измененията в евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в региона, който е от ключово значение за консолидиране на единното пространство на мир.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз се съгласих с документа, защото досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Измененията на евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Нещо повече – правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия. Продължаващите спорове имат отрицателно влияние върху деловата общност и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море. С влизането в сила на Договора от Лисабон преките чуждестранни инвестиции станаха част от търговската политика на ЕС и с това част от изключителната компетентност на Съюза. В ера, в която преките чуждестранни инвестиции играят важна роля за икономическото благосъстояние на страните и регионите, един добре функциониращ механизъм за уреждане на спорове ще служи за решаване на спорове и в тази област.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Тъй като правилата за решаване на споровете се основават на дипломатически подход и са водили до ситуации, при които споровете е било лесно да бъдат блокирани, новият механизъм за решаване на търговските спорове заслужава подкрепата ни. Механизмът следва модела от последните споразумения, сключени от ЕС, и Споразумението на Световната търговска организация. Проектите на споразумения с Йордания, Мароко и Египет са вече готови, които покриват също търговията със селскостопански продукти. Приветствам решението на Европейския парламент да подкрепи споразуменията.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувам в подкрепа на резолюцията, защото смятам за съществено ЕС да предостави подходящ механизъм за решаване на спорове, произтичащи от прилагането на евро-средиземноморските споразумения. През 2006 г. Съветът даде мандат на Комисията да започне преговори със средиземноморските партньори, а споразумението беше подписано чак през 2009 г.

Създаването на стандартен метод за разрешаване на спорове следва в крайна сметка да въведе опростени и ефикасни процедури за решаване, със строго определени срокове. Съгласна съм с мнението на докладчика, който смята за съществено в евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия да се внесат изменения, за да се допринесе за икономическата и политическа стабилност в региона и да се консолидира пространство на мир и развитие. Предлаганият метод следва модела на най-съвременните механизми за уреждане на спорове от споразуменията за партньорство, както са съгласувани от Европейския съюз и Световната търговска организация. По време, в което преките чуждестранни инвестиции имат възлова роля за икономическото благосъстояние на европейските държави-членки, аз се надявам, че един ефикасен механизъм за решаване на спорове ще помогне да бъдат решавани споровете и в тази област.

Препоръка: Ryszard Antoni Legutko (A7-0063/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на настоящия доклад и бих подчертал, че той е важна стъпка в стремежа към преговори между ЕС и Украйна за установяване на път, който може да създаде възможност за нейното пълноправно присъединяване в бъдеще.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад. С прилагането на европейската политика на съседство, на държавите партньори постепенно се дава възможност да участват в някои програми на Съюза и дейности на агенциите. Това е една от многото мерки, насочени към насърчаване на реформите, модернизация и преход в държавите, граничещи с Европейския съюз. През юни 2007 г. Съветът на Европейския съюз отново подчерта огромното значение на европейската политика за съседство и затова настоящият протокол ще създаде условия за Украйна да участва във важни програми на ЕС и да се възползва от най-добрите практики на ЕС, допринасящи за развитието на демократичния процес.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на предложението на нашия докладчик. Считам, че и двете страни ще имат всички изгледи за успех, ако поетите по настоящия протокол задължения бъдат изпълнени. Европейският съюз ще спечели сериозен, стабилен, демократичен партньор на източната си граница, докато жителите на Украйна ще спечелят малко по-ясна европейска перспектива.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. – (PL) От самото начало на работата си в Европейския парламент, аз решително съм подкрепял проевропейските стремежи на Украйна. Украйна е един от най-важните партньори в рамките на Източната политика на Полша. Освен това, заедно с Украйна моята страна се подготвя да стане домакин на Европейското първенство по футбол следващата година. За да постигне целите на външната политика на Съюза и също така по причини за сигурност, от изключително значение за целия Европейски съюз е да ускори сътрудничеството с Украйна. Считам, че подкрепата за младата демокрация в Украйна е едно от нашите най-важни задължения. Затова подкрепям ускоряването на преговорите относно зоната за свободна търговия и възможно най-широкото участие на Украйна в програмите на Съюза. Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция и по този начин изразих своето съгласие за сключването на Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Украйна.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, уважаеми председател, този протокол съдържа рамково споразумение за общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза. Той съдържа стандартни клаузи, които се предвижда да бъдат прилагани за всички държави партньори по европейската политика за съседство, с които предстои сключване на такива протоколи. По мое мнение Украйна прави необходимите усилия и аз подкрепям сключването на това споразумение.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящата законодателна резолюция относно съгласието на Европейския парламент с проекторешението на Съвета, въз основа на което ще има допълнителен протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга страна. На основата на този протокол на Украйна ще бъде дадена възможност да участва в програмите на ЕС в областта на стопанската дейност и предприемачеството, енергетиката и информацията, и информационните технологии. В съгласие със споразумението Украйна ще трябва да направи финансов принос към общия бюджет на ЕС, в зависимост от програмите, в които иска да участва, а на свой ред ЕС ще гарантира, че тези програми ще се контролират и проверяват от институциите на ЕС. Аз съм заместник-председател на парламентарната комисия за сътрудничество между ЕС и Украйна и съм убедена, че сключването на настоящия протокол ще даде повече възможности на Украйна за доближаване на нейните политики до политиките, стандартите и нормите, следвани от ЕС в споменатите области.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Отношенията между ЕС и Украйна са преминали през периоди на напредък и на неуспехи, понякога в резултат на намалената или увеличената стратегическа близост на държавата с нейната съседка Русия. На 18 юни 2007 г. Съветът издаде насоки за Комисията относно преговори за рамкови споразумения с Алжир, Армения, Азербайджан, Египет, Грузия, Израел, Йордания, Ливан, Молдова, Мароко, Палестинската автономия, Тунис и Украйна за общите принципи на участие на тези държави в програмите на ЕС. Считам сключването на гореспоменатото споразумение за положително, поради необходимостта да се предвиди ясна рамка, в която Украйна ще участва в европейските програми, като по такъв начин ще допринесе за подобряване на отношенията си със Съюза.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейската политика на съседство (ЕПС) предвижда постепенно отваряне на програмите на Европейския съюз за участие на съседните държави, с цел насърчаване на реформите, модернизацията и, често, на тяхната демократизация. При това положение, на 6 март 2007 г., Съветът прие общ подход, предназначен да даде възможност на партньорите в европейската политика на съседство да участват в агенциите и програмите на Общността. В резултат на този подход Комисията започна преговори за рамкови споразумения със съседните държави, включително Украйна, чиито документи са пълни и готови да бъдат представени за одобрение от Европейския парламент, при условията на Договора за функциониране на Европейския съюз. Аз гласувам в подкрепа на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави, от една страна, и Украйна, от друга страна, за общите принципи на участие на Украйна в програмите на Съюза, и го приветствам, защото то представлява още една стъпка в следването на целите, които направляват създаването на общия пазар.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За нас сключването на настоящото споразумение повдига редица въпроси, като се има предвид изключително неясният характер на внесеното предложение. Споменават се програми, но не ни е казано в кои програми Украйна ще може да участва, каква форма ще приеме това сътрудничество или какви ще бъдат финансовите условия и последиците от тях. Съобщава се за ползи, без да бъде изяснено откъде ще идват.

Ние считаме, че създаването на споразумения с цели като тези, които бяха съобщени, трябва да се основават на зачитане на суверенитета на държавите и техните народи, на общите интереси, взаимността и сътрудничеството, като се вземат предвид особеностите на всяка държава. Считаме, че в споразуменията трябва да се оценява какво всяка от страните може да допринесе за сътрудничеството, от икономическа социална и културна гледна точка. Няма какво много още да се каже за настоящия доклад, освен че е жалко, че в него се приема сключването на протокол, за чието точно съдържание и последици не ни е позволено да научим.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Сключването на настоящото споразумение повдига редица въпроси, като се има предвид изключително неясният характер на внесеното предложение. Споменават се програми, но не ни е казано в кои програми Украйна ще може да участва, каква форма ще приеме това сътрудничество или какви ще бъдат финансовите условия и последиците от тях. Съобщава се за общи принципи, ръководещи участието, но те не са посочени. Споменава се за ползи, но в доклада не става ясно откъде биха могли да дойдат.

Считаме, че е от основно значение позоваването на следното при установяване на споразумения между суверенни държави: зачитане на суверенитета на държавата и нейното население, на взаимните интереси, взаимността и сътрудничеството, като се вземат под внимание особеностите на всяка държава, оценяване на това с какво всяка държава може да допринесе за споразумението от икономическа, социална и културна гледна точка.

Може да се съжалява, че трябва да гласуваме за доклад, в който се приема сключването на протокол, след като не се дава почти никаква информация относно съдържанието му и последиците от него.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция относно съгласието на Европейския парламент с проекторешението на Съвета, въз основа на което ще има допълнителен протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави, от една страна, и Украйна, от друга страна. На Украйна ще бъде предоставена възможност да участва в програми на ЕС в областите на стопанската дейност и предприемачеството, енергетиката и информацията, и информационните технологии. Украйна ще трябва да направи финансов принос за общия бюджет на ЕС, в зависимост от програмите, в които иска да участва, а на свой ред ЕС ще гарантира, че тези програми се контролират и проверяват от институциите на ЕС. Това партньорство и политика на сътрудничество ще даде на Украйна много възможности за сближаване на нейните политики с политиките, следвани от ЕС в тези области.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този технически доклад, в който се дава одобрение за участието на Украйна в програмите на Европейския съюз.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на проекта за резолюция относно проекторешението на Съвета за рамково споразумение между Европейския съюз и Украйна относно общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза. Настоящият документ е част от европейската политика на съседство, но също така отговаря на желанието на Украйна да участва в повече настоящи и бъдещи програми на ЕС. Освен това Украйна ще може да иска помощ от Съюза за участие в определена програма, в съответствие с общите разпоредби относно учредяване на европейски инструмент за съседство и партньорство или въз основа на друга подобна нормативна разпоредба, която предвижда външна помощ. Това може да вдъхне нов живот на отношенията между Румъния и Украйна. Ние трябва да развием тези отношения по прагматичен начин, за да може гражданите да се възползват пряко от нашите политически решения.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) В продължение на дълго време отношенията между ЕС и Украйна са изживявали периоди на възход и на неуспех. През по-голямата част от времето тези колебания в отношенията са се диктували от по-голямата или по-малката близост на Украйна до нейната съседка Русия. Настоящият протокол ще допринесе за създаването на ясна рамка за участието на Украйна в различни европейски програми, така че в бъдеще в отношенията между ЕС и Украйна да не трябва да преминават през такива крайности, както е било досега.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Участието на Украйна в програми на Европейския съюз представлява важна крачка както за Украйна, така и за ЕС. То ще помогне за насърчаване на обмена в областта на научните знания и изследвания. Програмите за студенти ще бъдат разширени и за двете страни по споразумението ще има финансови, икономически и социални ползи. Географското положение на Украйна е важен фактор, който също представлява голямо предимство за ЕС, тъй като ще даде възможност на ЕС да подобри контактите си с други източноевропейски държави. Поради тази причина подкрепям настоящия проект.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на препоръката да се разреши на Украйна на участва в сегашните програми на ЕС и в тези, които ще бъдат създадени в бъдеще, в области като енергетика, технологии и комуникации. Настоящото споразумение ще ускори реформата на публичната администрация в Украйна и на сближаването на различните области на икономиката на страната със законодателството, стандартите и примерите на добра практика на ЕС. В замяна на финансовото си участие в програмите Украйна ще има право да участва като наблюдател в комисиите за координиране на програмите на ЕС. Инициативите на Украйна в рамките на програмите ще бъдат взимани под внимание като инициативите, предлагани от държавите-членки на ЕС. Това ще даде възможност на Украйна за постепенно сближаване с ЕС.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Отношенията между Европейския съюз и Украйна са имали своите успешни и неуспешни моменти. На 18 юни 2007 г. Съветът нареди на Комисията да договори рамкови споразумения с Алжир, Армения, Азербайджан, Египет, Грузия, Израел, Йордания, Ливан, Молдова, Мароко, Палестинската автономия, Тунис и Украйна относно общите принципи на участие на тези държави в програмите на ЕС. Изключително важно е да се създаде ясна и точна правна рамка за участието на Украйна в европейски програми, като с това ще допринесе за подобряване на отношенията й със Съюза. Ето защо гласувах в подкрепа на проекторешението на Съвета относно сключването на Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество, с което се установява партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Украйна за общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Като взехме предвид проекторешението на Съвета (13604/2010), като взехме предвид проекта на протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество, с което се установява партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, сключено на 19 юни 1994 г., относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Украйна за общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза (13962/2010), като взехме предвид искането за съгласие, представено от Съвета в съответствие с членове 114, 168, 169 и 172, член 173, параграф 3, членове 188 и 192, и член 218, параграф 6, алинея 2, точка а) от Договора за функциониране на Европейския съюз (C7-0401/2010), като взехме предвид член 81, член 90, параграф 8, и член 46, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент, ние сме съгласни със сключването на протокола.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Участието в програми и дейности на агенции на ЕС от страна на държави, включени в политиката на съседство, е една от най-специфичните форми на сътрудничество на тези държави със Съюза. Ние трябва да се постараем да гарантираме, че предлаганите програми осигуряват възможно най-голяма подкрепа на реформите, предприети в тази държави за сближаването им със Съюза.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Тази седмица в Брюксел се провежда осемнадесетият кръг от преговорите между Украйна и Европейския съюз относно подписването на споразумение за асоцииране. Процесът продължи прекалено дълго. Време е споразумението да бъде подписано, защото то е в интерес както на ЕС, така и на Украйна. С население от 46 милиона, Украйна се нуждае от стабилност в региона. През последните години Украйна се е превърнала в политическо футболно игрище – тя не трябва да бъде принуждавана да избира между Русия и Запада. За държавите-членки на ЕС, и по-специално за Литва, е важно да се стремят към по-близко сътрудничество с техните източни съседи, дори все още да има някои различия. Сключването на успешно споразумение за асоцииране би насърчило модернизацията и реформите в Украйна и би й помогнало да се доближи до стандартите на ЕС.

Що се отнася до преговорите относно зона за свободна търговия, ние трябва да търсим споразумения относно тарифните предложения, процедурите по данъчно облагане на енергията и устойчивото развитие. Либерализацията на движението на хора също е от основно значение. Литовците все още помнят ограниченията за пътуване, които изтърпяха. Ние знаем какво означава да се живее на външната граница на Европа. Във връзка с безвизовото пътуване е важно този въпрос да бъде приоритет номер едно.

Доклад: Carmen Fraga Estévez (A7-0057/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам „за“ доклада, тъй като съответните райони имат интерес от създаването на правна основа за търговията между ЕС и Гренландия, в случая чрез включването й в обхвата на разпоредбите за вътрешния пазар на ЕС.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) През 2010 г. Комисията представи в Съвета предложение за правила на ЕС относно вноса на рибни продукти, като за правно основание на предложението си посочи член 203 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласен съм с разбирането, че тази дейност трябва да бъде уредена на основание член 43 във връзка с разпоредбите на член 204, което означава възможност за преразглеждане в съответствие с обикновената законодателна процедура.

Само през 2007 г. почти 87 % от гренландския износ на рибни продукти е бил предназначен за ЕС. По тази причина установяването на общи правила за търговията и вноса на рибни продукти от Гренландия не може да бъде оставено изцяло на Комисията и Съвета, тъй като това би било в противоречие с разпоредбите на Договора от Лисабон. Ето защо смятам, че в този важен сектор мнението на Парламента трябва да бъде взето предвид.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно вноса на рибни продукти от Гренландия, чиято цел е правилата на вътрешния пазар да започнат да се прилагат към този внос, стига Гренландия да транспонира европейското законодателство, и най-вече законодателството в областта на здравето на животните и безопасността на храните. Смятам обаче, че правното основание на предложението трябва да бъде променено, така че текстът да се приеме под формата на регламент, а не решение на Съвета.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението съдържа общи правила за търговията между ЕС и Гренландия с рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях. Държавите-членки трябва да разрешават вноса на продукти с произход от Гренландия в съответствие със законодателството на Съюза за вътрешната търговия. Продуктите ще се внасят в Съюза при редица условия, включително за ефикасно транспониране и прилагане на действащите правила, установени в законодателството на Съюза в областта на здравето на животните и безопасността на храните. И аз като докладчика смятам, че предложеният текст трябва да се приеме в съответствие с обикновената законодателна процедура и че Парламентът трябва да упражнява законодателните си правомощия при подобни случаи в бъдеще.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Рибните продукти представляват приблизително 82 % от целия износ на Гренландия, като за 2007 г. гренландският износ на рибни продукти възлиза на 255 милиона евро. По-голямата част от тези продукти (87 %) са изнесени в ЕС, и най-вече в Дания (97 %). Комисията по правни въпроси единодушно прие становище, в което напълно подкрепя искането член 43, параграф 2 и член 204 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия, да съставляват правното основание за предложения законодателен текст вместо избраното от Комисията правно основание, а именно член 203 от ДФЕС. Доколкото тук става дума за правен въпрос, а не за съдържанието на предложението за резолюция, и след като има консенсус, аз съм съгласен с приемането й.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Широкото обсъждане, което този доклад предизвика, всъщност не е свързано с мотивите за приемането му. Всъщност комисията по рибно стопанство на Европейския парламент изрази несъгласие с избраното от Комисията правно основание за внесеното предложение, а именно член 203 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда Съветът да приема след консултация с Европейския парламент „разпоредбите, които се отнасят до реда, условията и процедурата за асоцииране на страните и териториите към Съюза“. Според комисията по рибно стопанство правно основание на акта следва да са член 43, параграф 2 — в който се предвижда прилагане на обикновената законодателна процедура, тоест съвместно вземане на решение — и член 204 от ДФЕС, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия.

Тази позиция беше подкрепена в становището на комисията по правни въпроси. Важният въпрос, който трябваше да бъде основната тема по доклада, остана встрани: става дума за определянето на правилата за вноса на рибни продукти от Гренландия в ЕС. Сред основните изнасяни от Гренландия рибни продукти са едри скариди (59 %), палтус (Hippoglossus hippoglossus) (23 %), треска (9,5 %), морски раци (1,9 %), пектен (1,4 %) и хайвер (1,3 %).

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Fraga, който дава възможност на Гренландия да изнася рибни продукти за ЕС, въпреки че не е сред държавите-членки. Когато Гренландия получи широко самоуправление и реши да се откаже от членство в ЕС, условията по напускането й бяха определени с преговори. Това даде повод за неверни твърдения, че за евентуално вътрешно разширяване на ЕС е необходимо новообразуваните независими държави отново да кандидатстват за членство.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за решение на Съвета за определяне на правилата за внос от Гренландия в Европейския съюз на рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях. Рибните продукти представляват приблизително 82 % от целия износ на Гренландия, като за 2007 г. гренландският износ на рибни продукти възлиза на 255 милиона евро и в по-голямата си част (87 %) е предназначен за ЕС, и най-вече (97 %) за Дания. Сред основните изнасяни от Гренландия рибни продукти са едри скариди (59 %), палтус (Hippoglossus hippoglossus) (23 %), треска (9,5 %), морски раци (1,9 %), пектен (1,4 %) и хайвер (1,3 %). Това решение предполага промяна на правната рамка — от решение на Съвета в регламент на Европейския парламент и на Съвета.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Съвсем приемливо е търговията между Гренландия и Европейския съюз с рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях да се осъществява в съответствие с установените в законодателството на Съюза правила и други условия. Ето защо не виждам причина да възразя срещу съдържанието на споразумението. Вносът на тези продукти е добър принос за търговията в Съюза.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните няколко години между ЕС и Гренландия се установиха тесни търговски отношения. Всъщност от 2007 г. досега Гренландия изнася 82 % от рибните си продукти и 87 % от тях се внасят на европейския пазар. Ето защо можем да кажем, че това е важен източник на средства за Гренландия, наред с финансовата подкрепа на Европа в замяна на запазването на права за риболов в гренландски води. На 26 април 2010 г. Европейският парламент поиска от комисията по правни въпроси да представи становище относно определянето на правното основание, на което следва да се сключат споразуменията с Гренландия. Неотдавна комисията по правни въпроси подкрепи Парламента и потвърди позицията, която приехме и сега, че правно основание на споразуменията следва да са член 43, параграф 2 и член 204 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението, което предвижда правила за вноса на рибни и други морски продукти от Гренландия в ЕС. Гренландия и ЕС възнамеряват да постигнат договореност в санитарната област относно тези продукти, за да може Гренландия да търгува тези стоки със Съюза на основата на правилата на вътрешния пазар, стига да транспонира отнасящите се до тези продукти правила на ЕС в санитарната област и в областта на здравето на животните.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) С установяването на правила за търговията между ЕС и Гренландия с рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях вносът от Гренландия ще се урежда съобразно законодателството на ЕС. Вносът на тези продукти в Съюза трябва да се извършва по правилата, установени в действащото законодателство на Съюза в областта на здравето на животните и безопасността на храните. Затова приемането на доклада е много важно.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Известно е, че Гренландия и Европейският съюз възнамеряват да постигнат договореност в санитарната област относно рибата и рибните продукти за консумация от хора. Целта на тази договореност е Гренландия да може да търгува тези стоки със Съюза на основата на правилата на вътрешния пазар, стига да транспонира за рибните си продукти правилата на ЕС в санитарната област и евентуално в областта на здравето на животните. Подкрепям тази договореност и затова гласувах „за“.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) На 26 април 2010 г. Съветът се консултира по това предложение с Европейския парламент по реда на процедурата за консултации по член 203 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Комисията по рибно стопанство и правната служба на Парламента изразиха резерви към избраното от Комисията правно основание, а именно член 203 от ДФЕС, и предложиха като подходящо правно основание член 43, параграф 2 и член 204 от ДФЕС, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия.

След препоръките на комисията по правни въпроси предложението на Комисията беше изменено съобразно доклада, по който се гласува сега.

Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като е абсолютно необходимо да бъде приет сега, на първо четене.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувам „за“. Рибните продукти съставляват приблизително 82 % от целия износ на Гренландия, като за 2007 г. гренландският износ на рибни продукти възлиза на 1,9 милиарда датски крони (255 милиона евро) и в по-голямата си част (87 %) е предназначен за ЕС, и най-вече (97 %) за Дания. Сред основните изнасяни от Гренландия рибни продукти са едри скариди (59 %), палтус (Hippoglossus hippoglossus) (23 %), треска (9,5 %), морски раци (1,9 %), пектен (1,4 %) и хайвер (1,3 %).

На 26 април 2010 г. Съветът се консултира по това предложение с Европейския парламент по реда на процедурата за консултации по член 203 от ДФЕС. Комисията по рибно стопанство и правната служба на Парламента изразиха резерви към избраното от Комисията правно основание, а именно член 203 от ДФЕС, и предложиха като подходящо правно основание член 43, параграф 2 и член 204 от ДФЕС, както и единствения член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия.

Поради това комисията по рибно стопанство поиска от комисията по правни въпроси да даде становище по предложеното правно основание. На заседание от 28 октомври 2010 г. комисията по правни въпроси единодушно прие становище, в което напълно подкрепя искането член 43, параграф 2 и член 204 от ДФЕС, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия, да съставляват правното основание за предложения законодателен акт.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) В момента между ЕС и Гренландия действа специално споразумение, съгласно което Европейският съюз запазва риболовните си права в гренландски води в замяна на финансова подкрепа.

Гренландия, която е бивша датска колония, получи пълна независимост през 1985 г. и същевременно запази отношенията с Европейския съюз като една от отвъдморските му територии. Само през 2007 г. рибните продукти съставляваха 82 % от износа на Гренландия, като 87 % бяха внесени в ЕС.

На 26 април 2010 г. комисията по рибно стопанство и правната служба на Европейския парламент изразиха резерви към избраното от Комисията правно основание на споразумението. Надявам се гласуваното споразумение да доведе до разширяване на обхвата на вътрешните правила на ЕС за рибните продукти, така че да се прилагат и за тези от Гренландия. Същевременно при всички случаи трябва да се спазват действащите европейски правила в областта на здравето на животните и безопасността на храните в риболовната промишленост.

Доклад: Sylvie Guillaume (A7-0085/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм със становището, изразено в доклада, което взема под внимание препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, и тъй като от това следва, че това е обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Подкрепих тази резолюция относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки. Работата по изграждане на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) започна след влизането в сила на Договора от Амстердам през май 1999 г., но въпреки усилията за хармонизиране, полагани от десет години насам в областта на предоставянето на убежище, все още съществуват важни различия между националните разпоредби, както и на равнище тяхното прилагане. Съгласна съм със становището, че в която и държава-членка дадено лице да подаде молба за убежище, то трябва да бъде обект на третиране, чието равнище е високо и равностойно в рамките на целия Съюз. Следователно законодателното хармонизиране в тази област само по себе си не е достатъчно и трябва да бъде придружено от укрепване на практическото сътрудничество между държавите-членки. Очевидно е, че за да бъдат постигнати тези цели, е необходимо да бъдат приети незабавно реформи, така че на лицата, търсещи убежище в държави-членки на Европейския съюз, да бъде осигурена ефикасна закрила. Подкрепяйки тази резолюция, членовете на Европейския парламент даваме приноса си за създаване на справедлива и ефикасна европейска политика за предоставяне на убежище.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Смятам, че предложенията са противоречиви. От една страна целят по-голяма хармонизация, подобрение стандартите за международна закрила и подобрение качеството и ефикасността на процедурите по предоставяне на убежище. От друга страна ще доведат до необосновано натоварване на администрацията, опростените съдебни процедури ще увеличат многократно вероятността от взимане на прибързани съдебни решения, различни групи хора биват третирани безпричинно по различен начин и суверенността на страните-членки бива силно ограничена. С оглед на положителните и отрицателните страни на предложенията, като нито една от двете не е видимо съпроводена с по-убеждаващи аргументи, гласувам „въздържал се”.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Ключовата цел на Европейския съюз в областта на предоставянето на убежище предвижда изграждане на общо пространство на защита и солидарност до 2012 г., основано на обща процедура за предоставяне на убежище. Въпреки усилията за хармонизиране, полагани от десет години насам в областта на предоставянето на убежище, все още съществуват важни различия между националните разпоредби, както и на равнище тяхното прилагане. В която и държава-членка дадено лице да подаде молба за убежище, то трябва да бъде обект на еднакво третиране, като се взимат под внимание общи норми, приложими в целия Европейски съюз. Приемането на солидна европейска нормативна уредба е необходимо предварително условие, ако Съюзът желае, съгласно поетия неколкократно ангажимент, да създаде обща система за предоставяне на убежище по адекватен и ефикасен начин. Следователно единствено подобряването и хармонизирането на процедурите и гаранциите, които ги съпровождат, ще позволят да се достигне до обща система за предоставяне на убежище. Освен това е абсолютно необходимо да се извърши основен преглед на Директивата относно процедурите, за да се осигури една достъпна, справедлива и ефикасна процедура, в интерес както на лицата, търсещи убежище, така и на държавите-членки. Искам да подчертая, че новото преразглеждано предложение на Комисията за тази директива може действително да спомогне за постигането на по-голяма хармонизация, да подобри стандартите за международна закрила и да подобри качеството и ефикасността на процедурите по предоставяне на убежище.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Въпреки усилията за хармонизиране, полагани от 10 години насам в областта на предоставянето на убежище, все още съществуват важни различия между националните разпоредби, както и на равнище тяхното прилагане. Подобни различия са несъвместими с общата европейска система за убежище и създават пречки за нейното изграждане. Те противоречат на един от основните принципи на системата от Дъблин, който произтича от допускането, че системите за предоставяне на убежище на държавите-членки са сравними. В която и държава-членка дадено лице да подаде молба за убежище, то трябва да бъде обект на третиране, чието равнище е високо и равностойно в рамките на целия Съюз.

Ако законодателното хармонизиране не е достатъчно, за да намали подобни различия, и е необходимо да бъде придружено от укрепване на практическото сътрудничество между държавите-членки, приемането на солидна европейска нормативна уредба е необходимо предварително условие, за да може Съюзът, съгласно поетия неколкократно ангажимент, да създаде обща система за предоставяне на убежище по адекватен и ефикасен начин. Предложението на Комисията ще поправи грешките от миналото, когато предишният подход в областта на предоставянето на убежище насърчаваше поредица от недостатъци по отношение на процесуални гаранции за лицата, търсещи убежище.

  John Bufton, David Campbell Bannerman и Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) Членовете на Европейския парламент от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) гласуваха с „въздържал се“ по измененията на този доклад. Това не се дължи на безразличие от наша страна, а по-скоро на факта, че докладът е развитие на общата политика за имиграцията и предоставянето на убежище съгласно Договора от Лисабон. Народите на Европа не желаят нито Договора от Лисабон, нито обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище, което е причина да им бъде отказан референдум по Договора от Лисабон. Гласуването на измененията би означавало подкрепа за съществуващото законодателство на Европейския съюз (което също не желаем) и излишно вникване във всеки детайл, за да изберем кои части са по-лоши от други. Поради тази причина членовете на Европейския парламент от Партията за независимост на Обединеното кралство се въздържаха по измененията, но гласуваха категорично „против“ доклада като цяло.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепих резолюцията за хармонизиране на различните национални системи, като в същото време се защитават по-добре правата на кандидатите и се подобрява качеството на процедурите. Тази резолюция осигурява юридическа помощ още в самото начало на процедурата, като се обръща по-голямо внимание на специалните нужди на кандидати в уязвимо състояние, като например непридружени непълнолетни. Изразявам съжалението си обаче, че при гласуването в пленарна зала европейската десница набеляза за своя мишена укрепването на ускорените процедури въз основа на разбирането, че всички лица, търсещи убежище, са потенциални измамници. Изразявам съжалението си, че тези изменения бяха приети, защото тази гледна точка към предоставянето на убежище е неадекватна.

  Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – (EN) Като член на Европейския парламент от Партията за независимост на Обединеното кралство съм против каквато и да било намеса на Европейския съюз в системата на Обединеното кралство за предоставянето на убежище и във всяка директива, свързана с въпроса, която би наложила върху Обединеното кралство правила на Европейския съюз. Поради тази причина се въздържах при гласуванията на всички изменения, тъй като няма да приема дори онези, които могат да се сметнат за полезни; това е въпрос, който трябва да бъде решен само от Обединеното кралство. Поради тази причина гласувах против измененото предложение и против законодателната резолюция.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) През последното десетилетие беше постигнат огромен напредък към създаване на обща европейска система за предоставяне на убежище. Все пак продължават да съществуват съществени различия между националните разпоредби и начина, по който се прилагат, което трябва да бъде преодоляно, за да изградим до 2012 г. общо пространство на защита и солидарност, основано, наред с другото, на обща процедура за предоставяне на убежище.

Основната цел е, че независимо в коя държава-членка дадено лице подава молба за убежище, то трябва да бъде обект на третиране, чието равнище е високо и равностойно в рамките на целия Съюз. Поради тази причина е абсолютно необходимо да се извърши основен преглед на Директивата относно процедурите, за да се осигури една достъпна, справедлива и ефикасна процедура. Инициативата на Комисията като цяло е положителна и дава възможност за по-голяма последователност и хармонизиране, за подобряване на стандартите на закрила и за подобряване на качеството и ефективността на процедурите.

Поздравявам докладчика за работата и ангажираността й, но изразявам съжаление, че някои от предложенията й бяха твърде смели, което направи невъзможно постигането на съгласие със Съвета по тази инициатива, която изглежда е изключително належаща с цел повишаване на ефективността на процеса по предоставяне на убежище и предотвратяването на злоупотреби.

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-жа Guillaume е важна стъпка към преразглеждане през 2012 г. на правилата на Европейския съюз относно предоставянето на убежище и закрилата на кандидати. Предвид ужасните трагедии, които се случиха, като например неотдавнашното потъване на либийска лодка край бреговете на Лампедуза, това преразглеждане е от жизненоважно значение, по-специално като се има предвид, че възможностите на кандидатите да получат убежище могат да бъдат много различни в зависимост от процедурите в отделните държави-членки. Чрез този текст призоваваме Европейската комисия да включи в предложения преразгледан текст правото на безплатна юридическа помощ още от самото начало на процедурата; по-добро зачитане на нуждите на кандидати в уязвимо състояние, като например непридружени непълнолетни; и рамка за сроковете на обжалване. Единствено мога да изразя съжаление по повод на факта, че европейската десница прие по-строги ускорени процедури въз основа на разбирането, че всички лица, търсещи убежище, са предимно потенциални измамници, като по този начин се ограничават правата им. Приемането на доклада на г-жа Guillaume все пак изпраща ясен сигнал на Съвета и на Комисията, че трябва да положат усилия, за да гарантират на всички лица, търсещи убежище в Европа, справедливи условия и процедури.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих този доклад, защото твърдя, че тези мерки допринасят за създаването на обща европейска система за предоставяне на убежище, която е справедлива и ефективна. Тези мерки имат пряко въздействие върху лицата, търсещи убежище, както и върху способността на Европейския съюз да изгради и създаде реално пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз и държавите-членки отдавна работят за осъществяване на обща европейска система за предоставяне на убежище. Не е трудно да се осъзнае прецизността и сложността на усилията, полагани в тази насока, тъй като този въпрос засяга същността на правомощията на държавите що се отнася до чужденците. Комисията все пак внася предложения в Парламента и в Съвета, които целят да осигурят подходящи решения на откритите проблеми. Преработката на Директивата относно процедурите, предложена от Комисията на 21 октомври 2009 г., е част от този процес на подобряване. Въпреки постигнатия напредък все още ни предстои много работа за постигане на хармонизацията, която много от нас желаят. По-голямото хармонизиране на процедурите и гаранциите ще бъде положителен принос за изясняване на процеса и поради тази причина предложеното преразглеждане на директивата изглежда добра възможност.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Работата по изграждане на обща европейска система за предоставяне на убежище започна след влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г. През декември 2005 г. с цел хармонизиране на правните процедури на държавите-членки беше приета Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно процедурите за предоставяне на убежище, определяща правилата за предоставяне или отнемане на „статут на бежанец“. Неотдавнашните социални и политически катаклизми в няколко държави, по-специално в Северна Африка и Близкия изток, изведоха на преден план в дневния ред проблеми, свързани с молбите за убежище в Европейския съюз. В действителност, когато бежанци пресичат граница, те следва да не бъдат преследвани и да не бъдат посрещани с недоверие. Ето защо приветствам приемането на това предложение, което слага край на манихейското тълкуване на този проблем, признавайки, че правото на убежище е основно право и трябва да бъде спазвано справедливо и равностойно от държавите-членки. Приветствам предложенията на докладчика, които са насочени към създаването на система за юридическа помощ предвид факта, че това са уязвими хора, които не разполагат с ефикасни гаранции; към подобряване на процедурите; и към подобряване на процедурите и осигуряването на по-добри права на кандидатите, по-специално на непълнолетните лица.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложението за директива относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки се основава на същите принципи както и създаването на обща европейска политика за предоставяне на убежище. Независимо от това следва да се разбере, че напредъкът на това правно „хармонизиране“ се съпътства от цялостна външна политика, следвана от Европейския съюз и двуличните му становища по отношение на имиграцията и помощта за бежанци. Положението в Лампедуза, където има хиляди бежанци без адекватна закрила, е ясно доказателство за това, а да не споменаваме и стотиците или хилядите, които намират смъртта си в лодки, докато пресичат Средиземноморието, като за срам на всички ни това отново се случи неотдавна.

Изключително сме загрижени от мащаба на текущия проблем, по-специално предвид случващото се в тежките въоръжени конфликти, по-специално в Либия. Също така следва да подчертаем факта, че това предложение за директива включва аспекти, които в крайна сметка ще ограничат правото на убежище и условията за кандидатстване, свързани с него, като ще ограничат най-вече суверенното право на всяка държава-членка да прави свой собствен избор по отношение на своите процедури за предоставяне на убежище.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласуваното днес от Европейския парламент предложение за директива относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки от Европейския парламент се основава на същите принципи както и създаването на обща европейска политика за предоставяне на убежище. Независимо от това следва да се разбере, че напредъкът на това правно „хармонизиране“ се съпътства от цялостна външна политика, следвана от Европейския съюз и двуличните му становища по отношение на имиграцията и помощта за бежанци, като например положението в Лампедуза, където има хиляди бежанци без адекватна закрила, а да не споменаваме и стотиците или хилядите, които намират смъртта си в лодки, докато пресичат Средиземноморието.

Изключително сме загрижени от мащаба на текущия проблем, особено предвид случващото се в тежките въоръжени конфликти, по-специално в Либия.

Също така следва да подчертаем факта, че това предложение за директива включва аспекти, които в крайна сметка ще ограничат правото на убежище и условията за кандидатстване, свързани с него, по отношение най-вече на суверенното право на всяка държава-членка да прави свой собствен избор и да взима решения по отношение на своите процедури за предоставяне на убежище. Оттук произтича и критичното ни становище по отношение на този доклад.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Целта на международната закрила е да даде възможност на лицата, които действително са обект на преследване в страната си, да потърсят убежище при по-добри условия. Понастоящем и въпреки че някои изменения спомогнаха за подобряване на положението, докладът на г-жа Guillaume е реален стимул за хората да злоупотребяват с този процес, като натоварят прекомерно съответните служби и поставят в неблагоприятно положение онези, които действително се нуждаят от бърз преглед на своите случаи.

Непълнолетните лица, независимо от възраст им или действителните обстоятелства, се възползват от пълно благоразположение, което е напълно неоправдано; има ограничени възможности за използване на ускорената процедура, за да се отхвърлят очевидно неоснователни молби; обжалванията обикновено са от суспензивно естество; искането за преразглеждане на отрицателни решения е превърнато в право; а необходимото сътрудничество на кандидата за закрила е почти ненужно, дори когато става въпрос да докаже самоличността и произхода на семейството си, което все пак е минимално изискване за преразглеждане на делото.

Молбите за международна закрила не могат и не следва да бъдат средство за заобикаляне на ограничителни мерки срещу нежелана икономическа миграция. Срамно е, че Парламентът отваря път за такъв вид заобикаляне, предоставяйки прекомерни права на лица, които в действителност не търсят убежище.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) По отношение на доклада Guillaume, макар по принцип той да представлява съществена стъпка в посока към създаване на обща система на политика за предоставяне на убежище за Европа, аз гласувах срещу групата по няколко точки, за които сметнах, че не отразяват реалистично сложността и проблемите, пред които е изправена моята страна, Малта, която постоянно приема мигранти. Независимо от това, на окончателното гласуване все пак подкрепих цялостния доклад, който в крайна сметка съдържаше някои доста добри точки, свързани с нуждите и опасенията на държавите-членки. Един пример за това е призивът за незабавно мобилизиране на финансова, административна и техническа подкрепа за държавите-членки, които приемат непропорционално голям брой молби за убежище. Такава инициатива е от ключово значение за всички държави-членки, но най-вече за държави като Малта – често поемащи отговорности и изправящи се пред затруднения вследствие на приемането на големи потоци от мигранти, с които не могат да се справят самостоятелно.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) В сряда, 6 април 2011 г., Европейският парламент прие доклада относно т.нар. Директива относно процедурите за предоставяне на убежище. Гласуването представлява важна стъпка в посока към създаване на реална европейска политика в областта на предоставянето на убежище, за каквато призовавахме отдавна. Освен това приемането е ясен сигнал, че Европейският съюз се нуждае от обща европейска система за убежище (ОЕСУ) до 2012 г., по-специално предвид факта, че неотдавнашните събития в Южното Средиземноморие и неотдавнашните миграционни потоци от Северна Африка ясно очертаха недостатъците на настоящата европейска система. Има неотложна необходимост за преразглеждане на директивите на Европейския съюз с цел авторитетна и ефикасна система. По-конкретно, искам да изразя твърдото си убеждение, че разпоредбите, свързани с ускорената процедура и отхвърлянето на очевидно неоснователни молби, не следва да се прилагат спрямо непридружавани непълнолетни или лица, търсещи убежище, със специални нужди и поради тази причина подкрепих измененията, които посочваха друго. На второ място, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа беше категорично против добавянето на допълнителни основания за разрешаване на ускорено преразглеждане на молба за убежище предвид рисковете, които създават тези разпоредби за лицата, търсещи убежище, и изразявам дълбокото си съжаление, че съответните изменения бяха приети с толкова малко мнозинство. В заключение, що се отнася до концепцията за „сигурна трета страна“, избирам да се въздържа.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Трябва да работим по-усърдно от всякога, за да установим обща европейска система за убежище (ОЕСУ) до 2012 г., като защитим по-добре правата на кандидатите и като подобрим качеството на процедурите. Докладът ми е насочен в това направление, по-специално включвайки правото на безплатни правни съвети още в самото начало на процедурата; по-голямо внимание към кандидати в уязвимо състояние, като например непридружавани непълнолетни; както и рамка за сроковете за обжалване. Изразявам съжалението си, че европейската десница набеляза укрепването на ускорените процедури единствено въз основа на разбирането, че всички лица, търсещи убежище, са потенциални измамници, тъй като тази гледна точка към предоставянето на убежище е неадекватна. По мое мнение, по-солидните процедури и решения, както и по-ускореното разглеждане на случаи ще означават, че има по-малък брой обжалвания, а неоснователните молби ще бъдат установявани по-лесно.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът Guillaume обхваща важни области на правото и подчертава необходимостта от цялостно спазване на правата на човека по отношение на лицата, търсещи убежище. Моята страна, Шотландия, все още няма контрол върху имиграцията. Все пак политиките, които се изпълняват от няколко поредни правителства на Обединеното кралство, са доста нехуманни. Горд съм, че съм член на партия, която води активна кампания срещу грубото задържане на малки деца, търсещи убежище.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих настоящият документ, защото считам, че следва да се възползваме от възможността да изградим обща европейска система за предоставяне на убежище, която е справедлива и ефективна. Политиките относно предоставянето на убежище оказват в действителност пряко въздействие върху лицата, които търсят закрила, но също така и върху способността на Европейския съюз да изгражда и да създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Необходимо е да гарантираме хармонизирани, справедливи и ефективни процедури съгласно общата европейска система за предоставяне на убежище.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Представеното на Парламента предложение за директива относно евентуалното създаване на уеднаквена процедура за 27-те държави-членки на Съюза при предоставянето на убежище представлява важна стъпка, но деликатността на въпроса изисква внимателен и задълбочен анализ. Крайната цел е да се гарантира, че държавите създават законите си по-съгласувано помежду си в съответствие с ангажиментите, поети съгласно Договора от Стокхолм, като опростят и ускорят процедурите. Друга цел е да се осигури висока степен на закрила на лицата, търсещи убежище, като се гарантира бързо решение на първа инстанция, безплатна юридическа помощ и разрешение за престой в страната до окончателното решение. Независимо от добрите намерения гласувах против този проект на директива, тъй като той е неточен в някои технически и процедурни аспекти, а някои от определенията в него са двусмислени. Всъщност той е формулиран така, че директивата би послужила за злоупотреби от страна на кандидатите. Поради тези причини реших да не подкрепя тази версия на текста, тъй като не я приемам изцяло.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Като част от своя политически план относно убежището Европейският съюз се стреми да създаде обща европейски система за предоставянето на убежище. Всъщност свободата на движение в рамките на държавите-членки, които са страна по Споразумението от Шенген, сега изисква от нас да положим съгласувани усилия, за да разберем въпросите на имиграцията. Докладът относно предоставянето или отнемането на международна закрила ще реформира системата, установена с Директива 2005/85/ЕО. Демографският натиск върху Европа днес прави наложително разглеждането на тези въпроси с повишено внимание. За съжаление, докладът на г-жа Guillaume не отразява тези съображения, което ме накара, заедно с групата на Европейската народна партия (Християндемократи), да го отхвърля. Всъщност той е твърде неясен и неточен по отношение на процедурите, което създава риска това историческо право да стане обект на злоупотреба. Например понятието за „членове на семейството“ е твърде широко и има опасност с него да бъде злоупотребено. След шест месеца процедури ще зависи от въпросните държави-членки да докажат, че кандидатът не е обект на преследване, което прави задачата на съответните органи много по-сложна. Ограниченията за използване на ускорени процедури ще задълбочат допълнително всички тези трудности.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад. Първите дни след пристигането на бежанците в Европа са от ключово значение за определяне на статута им, а до 2012 г. европейските държави трябва да подобрят процедурите си за предоставяне на убежище именно на този първи етап, както се посочва в доклада. Трябва да се отбележи, че приетият доклад призовава държавите от Европейския съюз да увеличат минималните процесуални гаранции, по-специално що се отнася до правото на безплатна юридическа помощ, правото на информация и правото на лично интервю; да обърнат специално внимание на кандидатите в уязвимо състояние, като например децата; и приемането съгласно процедурата на съвместно вземане на решение с Европейския парламент на общ списък на сигурни трети държави.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада на г-жа Guillaume, защото той установява критерии за хармонизиране на процедурите за предоставяне на убежище, които са нереалистични по отношение на процедурите, които са в сила към момента в нашите държави-членки. Определено желаем създаването на обща система за предоставяне на убежище, но цената за това не трябва да бъде утопично хармонизиране. Днешното гласуване в Парламента ясно показва безпокойството в него, като половината от неговите членове отхвърлиха този демагогски подход, предпочитайки по-отговорен подход, който подкрепя приемането на системи за предоставяне на убежище, които са ефикасни и работят на практика.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Всички държави-членки на ООН са длъжни да закрилят бежанците и лицата, търсещи убежище. За Европейския съюз няма никакви последици, когато пренебрегва тези разпоредби, изисквайки държави-членки, които имат обща граница с Европейския съюз, да задържат бежанци и лица, търсещи убежище, в лагери, където да чакат решение, което е дори ще по-несигурно предвид факта, че подозрението се е превърнало в нещо нормално, запазени са ускорени процедури, а броят на служителите, отговорни за тези случаи, е намален.

От друга страна, искам да отбележа, че текстът въвежда някои съществени подобрения, като слага край например на абсурда на концепцията за „сигурна страна на произход“, въвежда забрана за задържане на малолетни и включва преследване въз основа на сексуална ориентация.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Изминаха повече от 10 години откакто започна работата по създаването на обща европейска система за убежище (ОЕСУ) след влизането в сила на Договора от Амстердам през май 1999 г. въз основа на принципите, одобрени от Европейския съвет в Тампере. По време на първата фаза на ОЕСУ (1999-2005 г.) целта беше да се хармонизира правната рамка в държавите-членки въз основа на общи минимални стандарти. Предстои ни още много работа, преди истинската хармонизация да стане факт, но трябва ясно да осъзнаем, че единствено подобряването и хармонизирането на процедурите и гаранциите, които ги съпровождат, ще позволят да се достигне до обща система. Във връзка с това е от жизненоважно значение да се извърши основен преглед на Директивата относно процедурите, за да се обезпечи една достъпна, справедлива и ефикасна процедура, в интерес както на лицата, търсещи убежище, така и на държавите-членки.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Ако целта на резолюцията е да създаде достъпна, справедлива и ефикасна процедура за предоставяне на убежище на територията на Европейския съюз, в такъв случай лицата, търсещи закрила, ще получат стандартни гаранции от Европейския съюз, а държавите-членки на Европейския съюз ще могат да разграничат лица, търсещи убежище, от другите мигранти. Гласувах „за“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В усилията по създаването на обща европейска система за предоставяне на убежище основното внимание е съсредоточено върху правата на лицата, търсещи убежище. Това обаче пренебрегва факта, че повечето от тези хора не търсят в действителност убежище, а са икономически мигранти, които нямат право на убежище съгласно Женевската конвенция и които ангажират времето на органите, предоставяйки неточна информация и използвайки набор от тактики за протакане, което води до повишени разходи в размер на милиарди евро. От друга страна, е налице изключително слаб напредък по отношение на репатрирането.

По отношение на наплива на бежанци от пренаселените региони на света, повечето от които са мотивирани от икономически съображения и които внасят проблемите и конфликтите от области от целия свят в Европа, а и от които не се изисква да сътрудничат в процеса, трябва категорично да се противопоставим на въвеждането на по-строги едностранни норми за закрила, които ще привлекат като магнит лица, търсещи убежище, и икономически мигранти и ще доведат единствено до задълбочаване на проблема.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих това предложение, защото трябва да положим всички усилия, за да гарантираме, че ще постигнем европейска система за предоставяне на убежище, която е дори по-ефективна и има положително въздействие върху хората. Политиките относно предоставянето на убежище са изключително важни, защото оказват огромно въздействие върху способността на Европейския съюз да изгражда и създава общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Преди всичко трябва подобрим съгласуваността между инструментите в областта на предоставянето на убежище. Процедурите трябва да се хармонизират, така че да могат да се извършват справедливо и ефикасно. Освен това трябва да укрепим минималните процесуални гаранции. Трябва да гарантираме, че кандидатите за убежище се възползват от правото на информация, правото да бъдат изслушани и правото на безплатна юридическа помощ, а също и че няма ограничения на тези права. Всички процедурни инструменти трябва да бъдат недискриминационни и трябва да се прилагат еднородно, като се зачитат минимални правни гаранции и принципи. Особено внимание трябва да бъде отделено на кандидати за убежище, които са в уязвимо състояние. Интересите на децата трябва да бъдат адекватно гарантирани и представлявани чрез прилагането на необходимите процедури. Съгласен съм с предложението, което предвижда възможността за незабавно депортиране на лице, което може да представлява опасност за националната сигурност на държавата-членка или което е било принудително изгонено от дадена държава поради причини, свързани с обществения ред съгласно националното право. Такава възможност е изключително важна и необходима, защото предлага на държавите-членки повече възможности да възпрат функционирането на терористични мрежи и да предприемат подходящи превантивни мерки.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) През май 1999 г. след влизането в сила на Договора от Амстердам започна работата по изграждането на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) въз основа на принципите, одобрени от Европейския съвет в Тампере. Отбелязан е значителен напредък в тази насока. Внесеното предложение, което предвижда основен преглед и преработка на Директивата относно процедурите, представлява поредната крачка напред. Всъщност различията, които все още съществуват между националните разпоредби и начина на тяхното прилагане, бяха напълно несъвместими с ОЕСУ и са основанието за тези изменения. Целта на ОЕСУ е кандидатът да бъде обект на третиране, чието равнище е високо и равностойно в рамките на целия Съюз, независимо в коя държава-членка е подал молба за убежище. Поради тази причина съм съгласна, че е налице необходимост от установяване на солидна европейска правна рамка, която дава възможност да бъде изградена адекватна и ефективна ОЕСУ. Подкрепих този доклад, защото считам, че единствено подобряването и хармонизирането на процедурите и на съответните гаранции ще дадат възможност за създаването на обща система.

  Vincent Peillon (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепих отличния доклад на моята колега и приятелка, г-жа Guillaume, относно процедури за предоставяне или отнемане на убежище в Европа. Този текст представлява важна стъпка в посока към установяване на обща европейска система за убежище (ОЕСУ) до 2012 г., като по този начин се слага край на недопустимото положение, при което в зависимост от европейската страна, в която лицето, търсещо убежище, е подало молба за закрила, неговите или нейните шансове да бъде признато за бежанец са в диапазона между 1 % и 65 %. Поради тази причина Парламентът се обяви ясно в подкрепа на по-голяма справедливост и по-голяма ефективност при извършването на процедурите, свързани с предоставянето на убежище. Той предлага всяка държава да спазва едни и същи подобрени правила относно защитата на правата и осъвременяване на процедурите: безплатна юридическа помощ още от самото начало, рамка за срока за обжалвания, специално съдействие за непридружени непълнолетни и ускорено разглеждане на случаите. Също така, макар да изразявам съжалението си, че европейската десница, която има мнозинство в Парламента, успя да приеме изменения на текста, които хвърлят широко и преувеличено подозрение относно искреността на лицата, търсещи убежище, все пак приветствам горещо приемането на доклада. Сега е ред на държавите-членки, които тепърва ще трябва да вземат решения по нашите предложения.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада. Изразявам особеното си задоволство предвид факта, че колегите ни от център-дясно се съгласиха с необходимостта от специална закрила, независимо от цялостната им позиция относно убежището. Представителите на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност, напускащи държави като Ирак, Уганда, Хондурас или Индонезия, трябва да получат специална закрила, като се вземе под внимание културната чувствителност. Това е важна стъпка към цялостното изпълнение на нашите ангажименти в съответствие с международното право в областта на убежището. Европейският парламент доказва, че правилата в областта на убежището трябва да бъдат актуализирани, за да отразят действителността: 76 държави са инкриминирали хомосексуалните действия, а в 7 държави се предвижда смъртно наказание (вероятно ще станат скоро 8 с Уганда). Изразявам съжалението си, че други напредничави разпоредби не бяха приети, но днешният текст в крайна сметка ще донесе по-голяма справедливост за лицата, търсещи убежище, които са представители на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност. Приетият днес текст е официалното становище на Европейския парламент на първо четене. Правилата относно убежището ще бъдат реално изменени, след като правителствата в Европейския съюз проучат текста и постигнат споразумение с Европейския парламент.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) След продължили с години разисквания и след подписването на Договора от Лисабон Комисията внесе в Парламента първата версия на обща процедура за убежището между държавите-членки.

Целта е до 2012 г. да бъде установено общо пространство на сигурност и солидарност въз основа на хармонизирани политики в областта на убежището между държавите-членки, въпреки все още съществуващите различия между националните разпоредби. Всъщност тези национални различия са несъвместими с обща европейска система за предоставяне на убежище и представляват пречка за осъществяването й.

По-специално, новият закон посочва, че лицата, търсещи убежище, следва да бъдат обект на равностойно третиране в цяла Европа, независимо от държавата-членка, в която са подали молбата за убежище. Важно е да работим в посока към постепенно подобряване и хармонизиране на процедури и ефективни гаранции за убежище, за да бъде изградена обща европейска система. Надявам се, че във връзка с този преглед ще гарантираме достъпна, справедлива и ефективна процедура, която е в интерес както на лицата, търсещи убежище, така и предвид необходимостта от защита на държавите-членки.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Изразихме толкова убедено становище относно директивата на Парламента относно уеднаквена процедура за предоставяне на убежище, защото, ако тя бъде приложена, действително би пренебрегнала суверенитета на държавите-членки. Считаме, че е неприемливо да не даваме възможност на държавите-членки да отказват предоставяне на убежище и благоприятно третиране на нежелани лица в целия Европейски съюз, когато има европейски семейства, които дори не се ползват с правото на жилище. На лицата, търсещи убежище, също така се предоставя правото на правни съвети, помощ и представителство, и то напълно безплатно. Предвижда се също така неправителствените организации да играят активна роля в осигуряването на услугите, като предоставят информация за процедурите за получаване на закрила и предлагат насоки и съвети на лицата, търсещи убежище, които следва да бъдат предоставяни на контролно-пропускателните пунктове или в центровете за приемане. Имайте предвид, всички тези ползи ще бъдат заплащани от европейските данъкоплатци и ще бъдат предоставяни не само на бежанци, но на всички лица, търсещи убежище, а следователно и на всички незаконни или нелегални имигранти, които ги поискат.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах против доклада. Той се отнася до изпълнението на добре организирана, обща и бърза процедура за предоставяне на убежище в Европа, основана на уеднаквени правни стандарти. Все пак измененията, внесени от Зелените и социалистите, ще гарантират, че чужденци ще могат да живеят в Европейския съюз, без да има почти никакви налични средства, чрез които да могат да бъдат контролирани. В резултат на това ще ощетим лицата, които действително търсят убежище и които кандидатстват за убежище, защото животът им е изложен на опасност или поради политически, религиозни или етични причини, тъй като ще ги поставим в една група с всички останали мигранти. Не си представям така политиката в областта на предоставянето на убежище. Политиката в областта на предоставянето на убежище следва да бъде акт на човечност и солидарност. Ако предоставяме услуга на тези хора, те трябва да предложат нещо в замяна, например признавайки и зачитайки структурите на приемащата ги страна.

Доклад: Brian Simpson (A7-0329/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Туристическият сектор в последно време добива все по-голямо значение за европейските дружества и за хората. Поради това е важно статистиката за развитието на по-ефикасни политики в туризма да бъде възможно най-надеждна, тъй като тя е инструмент за подкрепа на процеса по взимане на решения в дружествата и в частния сектор. Бих искал също да наблегна, че е важно Комисията да приветства тези предложения при условията, в които те с предлагат.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Статистическите данни за туризма играят важна роля в развитието на по-ефективни туристически политики на европейско, национално и местно равнище. Тези данни обаче се използват не само за мониторинг на политиките, специализирани в областта на туризма, но също играе и ключова роля в контекста на регионалната политика и устойчивото развитие. Мисля, че туристическият сектор на Европейския съюз трябва да бъде укрепен чрез координирани действия на равнище на ЕС, които да допълнят инициативите на държавите-членки. Аз приветствам целта да се актуализира и оптимизира правната рамка за европейски статистически данни в областта на туризма, чрез което ще се работи по-добре за справянето с предизвикателствата пред сектора, като например изменението на климата, екологичните ограничения, световната конкуренция, демографските тенденции и сезонното разпределение на придвижванията на туристи. Тази нова обща рамка за системно генериране на европейски статистически данни в областта на туризма трябва да бъде внедрена от държавите-членки при събирането, обобщаването, обработването и предаването на хармонизирана статистика за предлагането и търсенето. Аз гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като туризмът е важна икономическа дейност в Европейския съюз, която допринася за по-висока заетост и икономически растеж.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Повечето от туристите в света идват именно в Европа: ежегодно я посещават около 370 милиона международни туристи. Около 7 милиона чуждестранни туристи годишно посещават Ирландия. Туристическият сектор е от голямо значение за европейските предприятия и за икономиката на държавите-членки. Понастоящем 1,8 милиона предприятия и 9,7 милиона работни места зависят от европейския туризъм. Налице са значителни възможности за растеж в сектора по отношение на екотуризма, културното наследство, спорта и гастрономията. За да извлече максимална стойност от тези възможности, туристическият сектор трябва да бъде правилно разбран. За тази цел аз подкрепих доклада за статистическата информация и туризма. Точната информация за местния, националния и европейския туризъм ще помогне на ЕС да разработи ефикасни политики и да насърчи туризма в Европа.

Тъй като туристическият сектор е от жизненоважно значение за Ирландия и в контекста на географското местоположение на държавата, аз особено приветствам съдържанието на доклада относно специалното положение на островите и външните райони и обсъждането на тези специални случаи в Рамката за действие на ЕС за европейския туризъм.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад. Туризмът е важна икономическа дейност в ЕС с висок потенциал да допринася за по-голяма заетост и икономически растеж, както и да играе важна роля при социално икономическата интеграция в селските и по-слабо развитите райони. С около 1,8 милиона предприятия, предимно малки и средни, европейската туристическа индустрия осигурява приблизително 5,2 % от общата работна сила (приблизително 9,7 милиона работни места) Аз подкрепям целта на Комисията да определи нова политическа рамка за туризма в Европа въз основа на новите компетентности, въведени с Договора от Лисабон. Туристическият сектор е изправен пред големи предизвикателства, като например нарастващата световна конкуренция, демографските тенденции, изменението на климата и екологичните ограничения, сезонното разпределение на придвижванията на туристи и нарастващото ползване от клиентите на нови информационни и комуникационни технологии. Считам, че туристическият сектор на Европейския съюз трябва да се укрепи чрез координирани действия на равнище на ЕС, които да допълнят инициативите на държавите-членки. Този регламент, чиято цел е да се установи обща рамка за систематично изготвяне на европейски статистически данни в областта на туризма чрез събиране, изготвяне, обработване и предаване от държавите-членки на хармонизирана европейска статистика за търсенето и предлагането в туризма е много важен, защото, ако се прилага правилно, ще бъде възможно да потвърдим действителното положение по отношение на туризма в държавите-членки и това ще улесни приспособяването към променящите се нужди на туристите.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Туризмът е важен сектор в европейската икономика с около 1,8 милиона дружества, предимно малки и средни предприятия, в които са заети приблизително 9,7 милиона души. Изчислено е, че туристическият отрасъл произвежда над 5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС.

С внасянето на съобщение COM(2010)352 Комисията има за цел да дефинира нова рамка на политиката за туризма в Европа, чрез която да се укрепи сектора на туризма в ЕС чрез координирани действия на равнище на ЕС, които допълват инициативите на държавите-членки. За да се прилага успешно новата рамка на политиката, решенията трябва да се вземат въз основа на надеждни и сравними статистически данни.

Настоящият доклад, който заслужи моята подкрепа, признава важната роля на статистиката за развитието на по-добри политики в областта на туризма на европейско, национално, регионално и местно равнище, тъй като те представляват полезни инструменти в подкрепа на процеса по взимане на решения. Докладът подкрепя също и установяването на обща законодателна рамка за систематичното изготвяне на европейски статистически данни в областта на туризма посредством събиране, изготвяне, обработване и предаване от държавите-членки на хармонизирани европейски статистически данни относно търсенето и предлагането в туризма.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Статистическите данни имат важно значение за развитието на по-ефективни политики по отношение на туризма, както и за вземане на бизнес решения. Подкрепям текста, тъй като от една страна в резултат на промените през последните години в туристическата индустрия възникна необходимост от актуализиране на правната рамка за европейски статистически данни в областта на туризма. След като бъде прието предложението ще се подобрят навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваните статистически данни, както и ефективността на обработването на данни.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът Simpson и регламентът, за който се отнася, предлагат да се създаде обща рамка за систематичното изготвяне на европейски статистически данни в областта на туризма посредством събиране, изготвяне, обработване и предаване от държавите-членки на хармонизирани европейски статистически данни относно търсенето и предлагането в туризма, като се използват единни таблици, които да се предават електронно в Европейската комисия (Евростат). Въпреки похвалната работа на докладчика, аз не мога да гласувам в подкрепа на доклада, защото той не променя количеството на работата и събирането на данни, изложени в регламента. Изготвянето на таблиците, предложено в регламента, е доста сложно и събирането на толкова много информация според мен е необоснована тежест. Аз не мога да одобря бюрократичната тежест и намеса, които би породил този регламент.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото европейските политики в областта на туризма трябва да се подобрят, особено предвид факта, че европейският туристически сектор неотдавна трябваше да премине през трудно икономическо положение. С измененията на правната рамка след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз получи повече компетентности и Европейската комисия представи предложение относно новия политически контекст за туризма. Целта на това предложение за регламент е да актуализира и оптимизира правната рамка за европейските статистически данни в областта на туризма, но е налице загриженост, че предложението не предвижда въвеждането на сателитни сметки за туризма. Тези сателитни сметки са от решаващо значение за постепенното разработване на интегрирани системи за статистически данни в областта на туризма и за по-доброто разбиране на истинската му стойност, както и за въздействието му върху работните места и икономиката. Освен това с цел увеличаване на базата знания за развитието и растежа в туризма Комисията следва да изработи програма за пилотни проучвания относно туризма. Тези проучвания ще се осъществят от държавите-членки на доброволен принцип, за да се разработи система за събиране на данни, показващи въздействието на туризма върху околната среда.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) В няколко държави-членки, както и в моята страна Португалия, туризмът заема важно място в икономиката със свойствения си потенциал за създаване на нови източници на приходи и икономически растеж. Туризмът представлява третата по мащаб социално-икономическа дейност, която създава над 5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС. Европейският съюз остава туристическа дестинация номер едно с 40 % от пристигащите туристи в света през 2008 г.

ЕС се стреми да формулира нова рамка за политиката относно туризма с цел да подкрепи сектора, така че да разгледа големите предизвикателства, като например изменението на климата, демографските тенденции и глобализацията, посредством координирани действия на равнище на ЕС, които допълват инициативите на държавите-членки. Събирането на информация за туризма дава по-добра представа за обема в този сектор, за неговите характерни черти, за профила на туристите и за различните модели на пътуване, което допринася не само за правилно формулиране на политиките относно сектора, но също и за по-доброто разбиране на социално-икономическите последствия, произтичащи от него.

Затова аз подкрепих актуализирането и оптимизацията на настоящата система за статистически данни, така че да можем да разполагаме със сравними статистически данни.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Не можем да отречем, че през последното десетилетие туризмът се е променил радикално благодарение на технологичния прогрес. Ето защо е необходимо да се актуализира законодателството относно събирането на данни и статистиката.

В това отношение, аз съм съгласна с предложението на Комисията да въведем нов регламент, който отменя някои остарели елементи. В същото време обаче аз подкрепям измененията в регламента на Парламента, особено по отношение на нуждата да се въведе хармонизирана статистика, която отразява чисто социални аспекти на туризма, от една страна, и, от друга страна, позицията против приемането на делегирани действия от Комисията по ключови въпроси за неопределен период.

Освен това аз считам за сериозен недостатък, че Комисията не взе под внимание въвеждането на сателитни сметки за туризма, тъй като този тип данни биха предоставили по-пълна картина на въздействието на туризма върху пазара на труда и икономиката.

И накрая, аз съм много заинтересована от предложението да се въведе събиране на статистически данни на доброволен принцип относно навиците на хората с увреждания или намалена подвижност и последващото създаване на пилотни проекти, за да се подобри участието на такива хора в туризма.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Европа заема седмо място в 10-те най-предпочитани дестинации в статистическо проучване, обхващащо 50 най-популярни държави в света. Това показва много ясно, че Европа има голям туристически и културен потенциал, като все още предлага възможности, които да бъдат използвани, включително за европейските граждани. Мисля, че една такава възможност е да се насърчава участието не само на възрастните хора, но и на младежите, семействата в затруднено положение и хората с намалена подвижност в социалните туристически програми, разработени от Съюза. За да се осъществи това обаче, е необходима адекватна статистика, изготвена посредством общи методи за събиране на данните и предназначена за развитието на програми, насочени към тези групи туристи във всяка държава-членка на ЕС.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Днес аз гласувах в подкрепа на доклада относно европейските статистически данни в областта на туризма. Това е положителна крачка към създаване на регламент, който ще отчете статистическите данни за туризма от държавите-членки. Значението на туризма в европейското законодателство нарасна много, след като през декември 2009 г. той влезе сред компетентностите съгласно Договора от Лисабон. В бъдеще държавите-членки ще трябва да гарантират точността на предаваните статистически данни, за да се постигнат качествени резултати.

Въпреки че координацията на европейско равнище ще бъде от голяма полза за европейския туристически сектор, всяка общоевропейска инициатива трябва да има за цел да допълни инициативите на националните стратегии за туризма на държавите-членки. Посредством предоставянето на статистически данни ЕС ще бъде в по-добра позиция да помогне на туристическия отрасъл, включително на малките и средните предприятия, и да подобри цялостния маркетинг на Европа като силно желана туристическа дестинация.

В доклада се прави разграничение между вътрешен и национален туризъм. Вътрешният туризъм обхваща капацитета на заведенията за туристическо настаняване, а националният туризъм обхваща участието в туризма, включително екскурзии.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото считам, че статистически данни за туризма допринасят за развитието на по-ефективна политика и представляват полезен инструмент за подкрепа на взимането на решения от дружествата и частния сектор. Няма съмнение, че този нов регламент ще подобри навременността, сравнимостта и пълнотата на предаваните статистически данни, както и ефикасността на обработката на данните.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Според цифрите в доклада Европа остава туристическа дестинация номер едно в света и туризмът е третата по мащаб социално-икономическа дейност в ЕС с около 1,8 милиона предприятия, предимно малки и средни, 9,7 милиона работни места и производство, което се равнява на 5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС. Именно поради тази причина това е дейност, която следва адекватно да се проследява, регулира и подкрепя, особено във връзка конкретно с икономическото възстановяване и нуждата от увеличаване на производството на продаваеми стоки.

Въпреки че това е действителността за целия ЕС, то е особено важно за Португалия, тъй като тя е страна, която от дълго време е силно отдадена на туризма, който е много динамична икономическа дейност с огромен потенциал за растеж. В това отношение и предвид значението на задълбоченото и реалистично познаване на действителността в туризма за развитието на подходящи политики, предложението на Комисията, предназначено да актуализира и оптимизира правната рамка за европейски статистически данни в областта на туризма, за което гласувахме днес, е важно.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад се отнася за област, която има основно значение за бъдещето на ЕС: туризмът. Въпреки кризата, която в световен мащаб предизвика застой, според Световната туристическа организация през 2010 г. този сектор бележи ръст от 2 %, въпреки всички политически вълнения в редица райони на света. На европейско равнище освен че нараства устойчиво туризмът обхваща около 1,8 милиона предприятия, предимно малки и средни предприятия, осигурява 9,7 милиона работни места, като се нарежда на трето място по мащаб сред икономическите дейности в ЕС и генерира над 5 % от брутния му вътрешен продукт. Освен това Европа е предпочитана туристическа дестинация в света с 40 % от пристигащите туристи. Тази дейност е от жизненоважно значение за реализиране на целите, поставени в стратегията „Европа 2020“. Настоящият регламент актуализира сега действащия, особено по отношение на събирането и обработването на данни относно предоставянето и достъпността за хората с намалена подвижност, които са от основно значение за подготовката на нова стратегия на ЕС относно туризма. Аз приветствам приемането на това предложение, което заедно със създаването на пилотни проучвания, които да се провеждат от държавите-членки, ще включи данни за селския туризъм и „зеления“ туризъм, които обхващат над 50 000 квартири, преобладаващото мнозинство от които се управляват от малки и средни предприятия.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Полезността на статистическата информация зависи от нейната сравнимост по време и място, което води до приемането на общ набор от определения и класификации. В конкретния случай с туризма този сектор включва понятия и определения, които дълго време не бяха ясни, което затрудни получаването на надеждна и достоверна информация. Ето защо е необходимо да се изяснят и хармонизират критериите и дефинициите, които дават възможност да бъдат получени сравними данни. Съществуването на тези статистики е от голямо значение за определянето на прякото и непряко въздействие на туризма върху икономиката, за подпомагането на планирането и развитието на нови възможности за туризъм или адаптиране на съществуващите такива.

Предложението, включено в доклада, има за цел да подобри навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваната статистика, както и ефективността на обработката на данните, включително подобрена оценка на данните. То има за цел също и да адаптира правната рамка така, че да отразява последните промени в сектора с въвеждането на нови променливи, като туристически пътувания за един ден. Затова ние гласувахме в подкрепа на доклада.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние знаем, че е важно да имаме статистическа информация, въпреки че ползата от нея зависи от нейната сравнимост по време и място, което води до приемането на общ набор от определения и класификации.

В конкретния случай с туризма този сектор включва понятия и определения, които дълго време не бяха ясни, което затрудни получаването на надеждна и достоверна информация. Ето защо е необходимо да се изяснят и хармонизират критериите и дефинициите, които дават възможност да бъдат получени сравними данни.

Съществуването на тези статистики е от голямо значение за определянето на прякото и непряко въздействие на туризма върху икономиката, за подпомагането на планирането и развитието на нови възможности за туризъм или адаптиране на съществуващите такива.

Предложението, включено в доклада, има за цел да подобри навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваната статистика, както и ефективността на обработката на данните, включително подобрена оценка на данните. То има за цел също и да адаптира правната рамка така, че да отразява последните промени в сектора с въвеждането на нови променливи, като туристически пътувания за един ден.

Затова ние гласувахме в подкрепа на доклада.

  Jacqueline Foster (ECR), в писмена форма. – (EN) Моята група подкрепи доклада относно статистическите данни за туризма, който актуализира и модернизира метода за събиране на европейски статистически данни в областта на туризма, особено с оглед на съвременните тенденции, като нискотарифни полети и краткотрайни почивки.

Политиците трябва да признаят голямото значение на туристическия отрасъл за Европа. Отделните държави-членки осъзнават, че трябва да се направи повече, за да се подпомогне този сектор, който допринася много за икономическия растеж.

Например туризмът е един от най-големите сектори в икономиката на Обединеното кралство. Той пряко поддържа 1,36 милиона работни места – а се очаква до 2020 г. те да достигнат 1,5 милиона – и почти 3 милиона, ако се включи и непряката заетост. Тези цифри говорят сами за себе си!

Обединеното кралство силно желае активно и позитивно да участва в обсъжданията относно туризма на равнище на ЕС, като напълно подкрепя необходимостта да се повиши конкурентоспособността на европейския туристически отрасъл и неговия потенциал за устойчиво развитие. Ние обаче трябва да гарантираме, че действието на равнище на ЕС не накърнява принципа за субсидиарност.

Държавите-членки се конкурират помежду си, въпреки че могат да споделят най-добри практики и да си сътрудничат по определени въпроси, като подобряването на транспортните връзки в Европа и други мерки, които улесняват пътуванията на клиентите.

Позволете ми да завърша с просто послание – посетете Великобритания!

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Договорът от Лисабон увеличи отговорността на ЕС за туризма. От само себе си се разбира, че статистиката предоставя основна информация и позволява интересни заключения не само на равнище на ЕС, но също и на национално и регионално равнище.

В моя район, който е дом на немско говорещата общност в Белгия, туризмът е не само важна област на компетентност, но също и икономически фактор от решаващо значение. Затова статистиката представлява важен елемент за изготвяне на политики. Ясно е също така обаче, че различните равнища – регионално, национално и трансгранично – трябва да работят заедно, за да определят регионите на Европа по-точно като туристическа локация, особено в граничните области.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този документ, защото е необходимо да се формулира нова подобрена рамка за политиката в областта на туризма в Европа. Туризмът е важна икономическа дейност в ЕС с висок потенциал да допринася за по-голяма заетост и икономически растеж, както и да играе важна роля в социално-икономическата интеграция в селските, периферните и по-слабо развитите райони, като например районите, богати на промишлено наследство. Статистиката в тази област се използва не само за проследяване на политиките, специализирани в областта на туризма, но и играе роля в по-широкия контекст на регионалната политика и устойчивото развитие. Ние трябва да разгледаме основните предизвикателства, пред сектора, като например нарастващата световна конкуренция, демографските тенденции, изменението на климата и екологичните ограничения, сезонното разпределение на придвижванията на туристи и нарастващото ползване от клиентите на нови информационни и комуникационни технологии. Необходимо е да се укрепи секторът на туризма в ЕС чрез координирани действия на равнище на ЕС, които допълват инициативите на държавите-членки. За да прилагат успешно на новата политическа рамка, политиците на всички равнища на управление трябва да взимат добре информирани решения, които са основани на надеждни и сравними статистически данни. Туризмът е важна икономическа дейност, която има положително въздействие върху икономическия растеж и заетостта в Европа и следователно е необходимо да се актуализира и оптимизира правната рамка за европейските статистически данни в областта на туризма, като по този начин се укрепи туристическият сектор на равнище на ЕС. Следователно прилагането на споменатите мерки ще увеличи конкурентоспособността на европейския туризъм и ще насърчи неговия хармоничен растеж.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз мисля, че предложението за регламент относно европейската статистика за туризма, за което гласувахме днес в Парламента, следва да се счита за особено интересно и полезно. Туристическият отрасъл е водещ сектор за Европа и има голямо значение в общността, защото играе важна роля в отделните икономики на държавите-членки. Туристическият отрасъл все още има значителен потенциал по отношение на заетостта и следователно би било полезно да се приемат мерки за подпомагане на по-добра организация, която би позволила разгръщането на пълния му потенциал. Създаването на обща рамка за събирането и изготвянето на сравнима и изчерпателна статистика относно европейския туризъм може само да помогне за подобряване на положението. Разбирането на потребителското търсене ще даде възможност на частни и публични дружества да участват в задоволяването на нуждите в сектора посредством по-добра работа и конкурентоспособност. Аз подкрепям предложения регламент, защото считам, че обединената европейска статистика, която е прозрачна, надеждна и обективна, е ефикасен начин да се подкрепи този огромен отрасъл, който е от съществено значение за моята родина.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че ние трябва да направим всичко възможно да останем туристическа дестинация номер едно в света. За да постигнем това, ние трябва да използваме максимално всяка възможност за финансиране. Развитието на устойчив, отговорен, висококачествен туристически сектор изисква правната рамка за европейската статистика в тази област да бъде осъвременена и усъвършенствана. Ако подобрим качеството на статистическите доклади въз основа на надеждни и сравними данни, ние ще разполагаме с една солидна основа, когато трябва да вземаме решения относно разработването на финансови политики и инструменти на ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който признава важната роля на статистиката в развитието на по-ефективни туристически политики на европейско, национално, регионално и местно равнище. По същия начин статистиката за туризма представлява полезен инструмент за подпомагане на взимането на решения в деловите среди и в частния сектор. Следователно докладчикът подкрепя целта на предложения регламент да създаде обща рамка за системното изготвяне на европейски статистически данни в областта на туризма посредством събиране, изготвяне, обработване и предаване от държавите-членки на хармонизирани европейски статистически данни относно търсенето и предлагането в туризма. След като бъде прието, предложението ще подобри навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваните статистически данни, както и ефикасността на обработването на данни, включително по-доброто потвърждаване на данните. Освен това е необходимо правната рамка да се приспособи, за да отразява съвременните тенденции в туристическата индустрия, чрез въвеждане на нови променливи, например свързани с пътуванията за един ден.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Туризмът несъмнено е един от икономическите сектори с най-голям потенциал за развитие. През последните няколко десетилетия значението на туризма за предприятията и хората постепенно се увеличи все повече. С около 1,8 милиона предприятия, предимно МСП, в които са заети приблизително 5,2 % от общата работна сила, тоест приблизително 9,7 милиона работни места, се изчислява, че европейският туристически отрасъл създава повече от 5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС. Следователно туризмът представлява третата по мащаб социално-икономическа активност в ЕС. Освен това Европейският съюз остава първа туристическа дестинация в света с 370 милиона пристигащи чуждестранни туристи през 2008 г., което представлява 40 % от пристигащите туристи в света. Въпреки това все още има потенциал за по-нататъшно развитие.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) От само себе си се разбира, че туризмът притежава висок потенциал, което създава възможност да се увеличи заетостта и икономическия растеж. Туризмът играе важна роля в социално-икономическата интеграция на селските, периферните и по-слабо развитите области, които имат богато културно наследство. Статистиката в областта на туризма не се използва само за наблюдаване на политиката за туризма, но играе важна роля и в по-широкия контекст на регионалната политика и устойчивото развитие. Аз съм напълно съгласен с докладчика.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Смислената статистика, която дава отговори на въпроси относно причината за успех и тенденциите в туристическия отрасъл, би могла да помогне да се предотвратят много грешни инвестиции. Много градове от години се чудят защо техните очаквания относно туризма оставаха неизпълнени, след като са избрали да бъдат европейска културна столица. Ограничената наличност и сравнимост на данните за туризма също са проблем от гледна точка на градоустройството. В края на краищата, ако има потенциал за увеличаване на броя на посетителите, е важно да се организират нещата по такъв начин, че това да няма отрицателно въздействие върху местното население.

Твърде много несигурни фактори, различни очаквания и нематериални привлекателни аспекти, като например специфичните атмосферни условия, превърнаха прогнозите в туризма в игра на късмета. Гъвкавото работно време и безопасността имат влияние върху туризма по същия начин, както социалните промени. Решаващите фактори в крайна сметка вероятно ще бъдат световната икономика и цената на петрола. Дори най-добрата туристическа статистика не може да промени това, поради което аз се въздържах от гласуване.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Днес Европейският парламент прие важен документ относно правната рамка за европейската статистика за туризма. Държавите-членки трябва да предоставят постоянен набор от данни относно капацитета и заетостта на заведенията за настаняване и търсенето в туризма. С промяната на навиците за пътуване (например увеличаване на полетите на къси разстояния) и преминаването на туризма към някои иновации (например резервации онлайн) е необходимо да се актуализира правната рамка, която регулира събирането на статистическа информация в областта на туризма. Въпреки това според мен една особено важна разпоредба, подкрепена от Европейския парламент, засяга събирането на данни относно хората с намалена подвижност и тяхното въздействие върху възможността такива хора да получат пълноценни туристически услуги. Ние постоянно обсъждаме подобряването на качеството на живот за хората с увреждания и трябва да включим и туризма в тази област. Само тогава ние ще можем да изпълним ефикасно политиката за туризма и да защитим правата на потребителите.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Simpson относно европейската статистика за туризма е текст, който ще замени вече 15-годишната директива по въпроса. Да се движи с времето и да преразглежда своите регламенти е прерогатив на европейската система, особено с оглед на значението и постоянното развитие на туристическия сектор в Европа през последното десетилетие. Ето защо аз гласувах в подкрепа на доклада. Новите изисквания в сектора, които се нуждаят от все по-подробни, актуални и сравними данни, налагат да се актуализира статистиката в туризма. Достъпът до съоръжения, услугите за хора с увреждания и цените на основните стоки са данни от основно значение, които изискват актуална база данни, до която потребителите могат да се допитат.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Туризмът има огромно икономическо значение в ЕС и механизмите, които допринасят за неговото популяризиране, са желани и трябва да бъдат насърчавани. Статистиката играе важна роля в развитието на по-ефективна политика за туризма на европейско, национално, регионално и местно равнище. В действителност те са полезен инструмент, който подпомага взимането на решения в предприятията и в частния сектор. Този регламент има за цел да създаде обща законодателна рамка за систематично производство на европейска статистика за туризма посредством събирането, изготвянето, обработването и предаването от държавите-членки на хармонизирана европейска статистика за търсенето и предлагането в туризма. Това предложение трябва да подобри навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваната статистика, както и ефективността на обработката на данните, включително по-добра оценка на данните. Този регламент също така приспособява правната рамка, за да отрази последните промени в туристическия отрасъл, чрез въвеждане на нови променливи, като например туристическите пътувания за един ден. Аз гласувах в подкрепа на доклада по тези причини.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Туризмът е важна икономическа дейност в ЕС. Статистическите данни спомагат за наблюдаване на политиките, специализирани в областта на туризма, и играят роля и в по-широкия контекст на регионалната политика и устойчивото развитие. В Европейския съюз статистическата система се управлява от Директива 95/57/ЕО. След влизането й в сила обаче туристическият отрасъл и съответното търсене значително са се променили. Ето защо Комисията изготви ново предложение за регламент, който има за цел да създаде обща политическа рамка за туризма, като се използват правомощията, въведени с Договора от Лисабон. Нейната цел е да актуализира и рационализира регулаторната рамка, приложима за европейската статистика относно туризма, за да се вземат предвид най-новите тенденции в тази област. Във връзка с това е необходимо не само да се укрепи сектора на туризма чрез координирани действия на равнище на ЕС, но също и да се създаде обща рамка за систематичното производство на статистически данни посредством събиране, изготвяне, обработване и докладване от държавите-членки на хармонизираната европейска статистика за предлагането и търсенето в сектора.

Въз основа на казаното дотук аз давам моя положителен вот за предложения регламент.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа. Туризмът е важна икономическа дейност в ЕС с висок потенциал да допринася за по-голяма заетост и икономически растеж, както и да играе важна роля за социално-икономическата интеграция на селските, периферните и по-слабо развитите райони, като например тези с богато промишлено наследство. Статистиката в тази област се използва не само за наблюдение на политики, специализирани в областта на туризма, но също така играе важна роля и в по-широкия контекст на регионалната политика и устойчивото развитие.

В ЕС Директива 95/57/EО относно събирането на статистическа информация в областта на туризма организира системата на туристическа статистика. Евростат публикува тази статистика, която е събирана и изготвяна от националните статистически органи. За да се приложи успешно новата рамка за политиката, политиците на всички равнища на управление трябва да вземат добре информирани решения въз основа на надеждни и сравними статистически данни.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото туризмът е важна икономическа дейност в ЕС с висок потенциал да допринася за създаване на работни места и растеж. Туризмът играе основна роля в социално-икономическото развитие на селските райони, които често са маргинализирани и изоставащи в развитието си.

В това отношение, статистиката не само проследява политиките, специализирани в областта на туризма, но е полезна и в по-широкия контекст на регионалните политики и устойчивото развитие. Документът разглежда и основните предизвикателства пред сектора, като например нарастващата световна конкуренция, демографските тенденции, изменението на климата и екологичните ограничения, сезонното разпределение на придвижванията на туристи и нарастващото ползване от клиентите на нови информационни и комуникационни технологии.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада, защото предложените правила биха изисквали ежемесечно събиране на данни за измерване на сезонните влияния и икономическите и социални аспекти на сектора, в който работят предимно малки и средни предприятия. Тази цел на стратегията е да се добие задълбочено разбиране за динамиката, характеристиките и обема на туризма, но според мен това е изключително обременително, бюрократично и скъпо. Освен това Комисията изисква делегирани правомощия и следователно възможност да изменя елементи от предложението. Таблиците, които трябва да се изготвят ежемесечно съгласно предложения регламент, са сложни и изискват събирането на прекомерно количество информация.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Днес аз гласувах в подкрепа на доклада относно европейската статистика за туризма. Мисля, че този доклад е важен предвид влиянието на туристическия сектор върху европейската икономика и дела на работните места, които той осигурява. 1,8 милиона предприятия осигуряват заетост на около 10 милиона души, което е приблизително 5,2 % от всички работни места.

Европейският съюз дава значителна подкрепа за развитието на туризма в различните региони, за да се увеличи предлагането на различни видове туризъм. Ето защо е необходимо да разполагаме с точна и адекватна статистика, както за частния, така и за обществения сектор. Европейският съюз се посещава от повече от 370 милиона чуждестранни туристи годишно, общо 40 % от туристите в световен мащаб. Същевременно това е причина да бъде още по-важно наличието на навременни и обективни статистически данни. Благодаря.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Туризмът е третата по мащаб социално икономическа дейност в ЕС, което означава, че икономическото му измерение като генератор на работни места е жизнено важно за държавите-членки. Освен това, неговите правни аспекти не само обогатяват образа, който Европа представя пред света, но и насърчават европейското гражданство. След влизането в сила на Договора от Лисабон, ЕС прие нови правомощия относно туризма, както гласи член 195 от Договора относно функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тази нова правна рамка позволява ЕС да подкрепя, координира и допълва действията на държавите-членки и да намалява административната тежест. Аз гласувам в подкрепа на настоящия доклад по причините, които споменах, тъй като считам, че е от жизненоважно значение да се оборудват всички заинтересовани страни в туристическия сектор с надеждни статистически данни, така че да могат да се приспособят към предизвикателствата пред европейския туризъм.

Европейската координация с ефективното участие на държавите-членки е от решаващо значение за прилагането на тази система и за конкретната оценка на конкурентоспособността на туристическия отрасъл. Познаването на обема на този сектор, неговите характеристики, профилите на туристите, разходите в сектора и ползите и/или проблемите, които той носи на националните икономики, следва да бъдат част от това обширно проучване.

Доклад: João Ferreira (A7-0017/011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на тази резолюция, тъй като тя се отнася до някои важни мерки, свързани с увеличаването на равнищата на съфинансиране в областта на международните отношения, управлението, събирането на данни, научната информация и контрола и прилагането на Общата политика по рибарство. Полезно е да се увеличат равнищата на съфинансиране за събирането, управлението и използването на данни, тъй като научното познание зависи от устойчивото развитие на дейността. Трябва да се подчертае и че е поставено ударение върху развитието на аквакултурите, като се подкрепят мерките за постигане на растеж, както и за екологичен и здравен надзор и наблюдение, което ще осигури устойчивост. Що се отнася до предприеманите от контролните органи на държавите-членки мерки за контрол в техни води, те ще са успешни само ако се инвестира в технологии и системи за контрол, които са по-ефикасни и по-евтини. Би трябвало да се обмисли и увеличаване на равнището на съфинансиране за действията във връзка с контролните мерки за водите, тъй като така може да се осигури по-добро спазване на правилата.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Регламент (ЕО) № 861/2006 установява финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право и е сред важните финансови инструменти на ЕС в областта на рибарството. След приемането на този регламент законодателството се промени в някои отношения.

Комисията предлага регламентът да се измени, за да се съгласуват отделните аспекти на законодателната рамка и да се изясни обхватът на някои от финансираните мерки. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като в него се предлагат известни изменения в предложението на Комисията, които ще допринесат за постигането на по-голяма яснота на законодателството. Измененията се основават на последните тенденции в сектора на рибарството и на перспективите за развитието му, а именно възможността за увеличаване на съфинансирането от Общността от 50 % на 60 %, което е полезно за развитието на сектора на рибарството в Португалия, и нарастващото значение на аквакултурите, което оправдава предвиждането на възможност за събиране, управление и използване на екологични, а не само на социално-икономически данни в тази област.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Подкрепих този доклад, тъй като Регламент (ЕО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право е важен инструмент на ЕС за финансиране в сектора на рибарството. Той е едното от двете основни средства — другото е Европейският фонд за рибарство (ЕФР) — за прилагането на ОПР на практика. Присъединявам се към мнението на докладчика, че като цяло е все по-очевидно, че управлението на рибарството трябва да се основава на актуални научни знания за състоянието на запасите. Това е задължително условие за развитие на устойчиво рибарство. Що се отнася до контрола, понастоящем без съмнение съществува по-ясно съзнание за неговото значение за устойчивостта и бъдещето на сектора на рибарството като начин за насърчаване на една култура на спазване на правилата. Държавите-членки и техните контролни органи играят и трябва да продължат да играят централна роля за наблюдението и прилагането на мерките за контрол в техните териториални води. Това е важен начин да се осигури спазване на правилата и зачитане на запасите.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада за изменение на регламент (ЕО) № 861/2006. През май 2006 г. Съветът одобри този важен инструмент за финансиране на риболовната дейност. Сега обаче е необходимо регламентът да се преразгледа, за да се осигури съгласуваност между всички аспекти на законодателната рамка. Адаптирането към съвременните условия предполага да се използват нови технологии, които гарантират по-добра работа при по-малки загуби на икономически ресурси.

Смятаме, че за да отговарят по-добре на реалните нужди, някои от членовете на Регламента трябва да се формулират по-точно и трябва да се изясни обхватът на някои от финансираните мерки. Накрая, присъединявам се към мнението на докладчика, че за постигането на по-голяма устойчивост на рибарството е необходимо управлението му да се основава на актуално и точно научно познаване на запасите и да се въведе засилен контрол.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Смятам, че трайно нараства значението на сектора на аквакултурите. Този доклад е доказателство за това, доколкото откроява „новия импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“ и предлага реалистични перспективи за развитието на сектора. Ето защо, ако се извършват по подходящ начин, екологичният и здравният надзор и наблюдение способстват за постигането на по-голяма устойчивост на този важен сектор.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно финансовите мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право. Все пак съжалявам, че не се прие предложението за увеличаване на равнищата на съфинансиране в областта на събирането, управлението и ползването на допълнителни данни до 60 % от приемливите разходи.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Регламент (ЕО) № 861/2006 от 22 май 2006 г., който Комисията предлага да се измени, е регламентът, с който се установяват финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство (ОПР) и в областта на морското право и който предвижда финансиране в следните области: международни отношения, управление, събиране на данни и научна информация, както и контрол и изпълнение на ОПР. Преразгледаният текст не предвижда съществени промени относно целите и вида на финансираните дейности, нито относно финансовата структура и бюджета. Докладчикът обаче намира за важно да предложи изменения, които да съгласуват законодателството със съвременните тенденции в сектора и с перспективите за развитието му, особено що се отнася до управлението на рибарството въз основа на научни знания за състоянието на запасите и до инвестициите в сектора на аквакултурите.

Затова се внесе предложение за увеличаване на равнищата на съфинансиране, предвидени в областта на събирането, управлението и използването на основни данни. Гласувам за предложението по чисто национални съображения — за да подкрепя риболовната промишленост в нашата страна.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад е относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2006 от 22 май 2006 г. за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право. След 2006 г. някои аспекти на посочения регламент се промениха и изгубиха актуалност, което оправдава изменението му. Предложението се основава на действащия регламент и целта му е да се запазят дейностите на крайбрежния риболов чрез финансиране на модернизацията в сектора, не на последно място чрез оборудване и компютъризация. Гласувам в подкрепа на предложението за регламент, тъй като предложените от Комисията изменения са взети предвид наред с други идеи, които съществено подобряват досегашния регламент, особено що се отнася до финансирането за инвестициите — от решаващо значение за осигуряването на точни и актуални научни данни, които да ни позволят да вземаме подходящи мерки във всяка ситуация — и до увеличаването на равнищата на съфинансиране.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За нас е важно изразеното от Парламента одобрение на включените в доклада изменения на предложението за регламент на Комисията. Тези изменения ще осигурят на държавите-членки финансиране, за да може да се разработят различни технологии за сектора на рибарството, включително да се набавят хардуер и софтуер или компютърни мрежи, позволяващи събиране, управление, проверка, анализ и разработване на методи за вземане на проби и да се премине към обмен на данни, свързани с риболовните дейности. Една от новите възможности за финансиране е свързана с изследванията на зависимостта от вноса на рибни продукти. В областта на аквакултурите също ще е възможно да се финансира събирането, управлението и използването на екологични данни, като се насърчават екологичният и здравният контрол и наблюдение, за да се осигури устойчивост в сектора.

Въпреки това можем само да съжаляваме, че бяха отхвърлени измененията, предвиждащи макар и скромно увеличение на максималното равнище за съфинансиране от Общността на мерките на държавите-членки в областта на събирането, управлението и използването на научни данни за състоянието на запасите и в областта на контрола. Това сочи непоследователност от страна на ЕС, който иззе правомощията на държавите-членки в тази област, а същевременно отказва да увеличи финансовите ресурси за дейността.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът предлага изменения в регламент (ЕО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство (ОПР) и в областта на морското право. Регламентът е важен финансов инструмент на Европейския съюз в областта на рибарството. Той и Европейският фонд за рибарство (ЕФР) са основните инструменти за прилагането на ОПР.

Комисията освен това счита, че в някои отношения опитът показва необходимост от малко изменение на разпоредбите на регламента, за да отговарят по-добре на нуждите.

Затова Комисията ни предлага изменения с ограничен обхват, като по същество запазва целите и структурата на първоначалния регламент. Докладчикът г-н Ferreira, член на Парламента от Португалската комунистическа партия (ПКП), обаче прецени за необходимо да предложи допълнителни изменения, които макар и доста конкретни, биха допринесли за по-доброто съгласуване на законодателството с последните промени в сектора и с перспективите за развитието му.

Съжалявам обаче, че не всички внесени от него предложения бяха приети, особено това, което предвиждаше възможност за увеличаване на равнищата на съфинансиране от Общността във връзка с дейността по мониторинг и във връзка със събирането, управлението и използването както на основни, така и на допълнителни научни данни за състоянието на рибните запаси, включително предложението за повишаване на максималната граница от 50 % на 60 %.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада на г-н Ferreira. Важно е да се осигурят достатъчно средства за прилагането на морското право и това е една от малкото свързани с рибарството области, в които наистина има полза от ЕС.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах за документа, тъй като във все по-голяма степен се признава, че управлението на рибарството трябва да се основава на актуални и точни научни знания за състоянието на запасите. Това е задължително условие за развитие на устойчиво рибарство. Затова считам, че трябва да може да се увеличат равнищата на съфинансиране за събирането, управлението и използването на основни данни до предложения максимум от 75 %. Като се има предвид, че секторът на аквакултурите придобива все по-голямо значение (доказателство за което е неотдавна представеният, обсъждан и одобрен доклад на тема „нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“) и има реалистични очаквания за растеж, трябва да се прилагат подходящи правила за събирането, управлението и използването както на социално-икономически, така и на екологични данни. Екологичният и здравният контрол и наблюдение също трябва да се извършват по подходящ начин. Това би способствало за постигането на устойчивост в сектора. В момента устойчивостта в сектора на рибарството е от особено значение. Държавите-членки и техните контролни органи играят и трябва да продължат да играят централна роля за наблюдението и прилагането на мерките за контрол в техни води: това е важен начин да се осигури спазване на правилата и зачитане на запасите. За да е резултатна тази дейност, държавите-членки трябва да придобият технологии или да бъдат в състояние да развият и модернизират наличните технологии. Благодарение на свързаните с това инвестиции системите за контрол може да станат по-ефикасни, а прилагането им — по-евтино.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Регламентът е важен инструмент за прилагането на общата политика в областта на рибарството. Дейността по контрола играе все по-голяма роля за устойчивостта и опазването на сектора на рибарството. Важно е държавите-членки и техните контролни органи да приложат на практика мерките за контрол в техни води, за да се гарантира, че в сектора на рибарството правилата ще се спазват и запасите ще се зачитат. Освен това расте значението на аквакултурите, което оправдава предвиждането на възможност за събиране, управление и използване не само на социално-икономически, но и на екологични данни. Подкрепям новата редакция на регламента, защото ще гарантира осъществяването на тези мерки.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за изменение на регламент (ЕО) № 861/2006 на Съвета за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право е важен финансов инструмент, чиято цел е опазване на рибарството. Гласувах в подкрепа на предложението, защото мисля, че настоящата редакция на регламента се нуждае от изменение, с което разпоредбите му да бъдат съобразени с Договора от Лисабон. Измененията ни позволиха да подобрим текста, като намерим подходящи и ефикасни решения за нуждите на сектора. Растящото значение на сектора на аквакултурите оправдава включването на разпоредби за събирането, управлението и използването на екологични, социално-икономически и здравни данни, така че да се осигури по-голяма устойчивост в сектора. Основната роля е на отделните държави, които са длъжни да осигурят спазване на правилата и контрол съобразно новите научни постижения върху използването на водите, тоест посредством нови технологии.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Измененията в законодателството би трябвало да улеснят стъпките към политика за регионализиране на ОПР и аз приветствам това.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият регламент (ЕО) № 861/2006 установява финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство (ОПР) и на морското право и е важен финансов инструмент на ЕС в областта на рибарството. Той и Европейският фонд за рибарство (ЕФР) са двата основни инструмента за прилагането на ОПР. Регламентът предвижда финансиране за следните области: международни отношения, управление, събиране на данни и научна информация, както и контрол и изпълнение на ОПР. Съжалявам обаче, че не се прие предложението за увеличаване на възможното равнище на съфинансиране до 60 % от приемливите разходи, особено за мерките по контрола на риболовната дейност и по събирането, управлението и използването на данни, тъй като ако беше одобрено, това увеличение щеше да е от полза за сектора на рибарството в моята страна.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) С изменението на регламент (ЕО) № 861/2006 се установява вторият основен финансов инструмент на общата политика по рибарство след Европейския фонд за рибарство. Така нареченият „втори инструмент“ осигурява средства за събирането на данни, мерките за контрол, научната информация и системите за контрол и изпълнение на общата политика по рибарство. Трябва да се изясни обхватът на някои от финансираните мерки и да се подобри формулировката на някои членове. Освен това предвид досегашния опит е отчетена необходимостта да се направят някои малки изменения с цел разпоредбите на регламента да могат да бъдат по-ефективно насочени към реалните нужди. Предложените изменения на регламент (ЕО) № 861/2006 трябва също да послужат, в случаите на ясно определено общо финансиране, за увеличаване на установените равнища на съфинансиране в областта на морското право.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Финансовите действия на Съюза във връзка с прилагането на общата политика по рибарство на ЕС и на морското право ни осигурява икономически способ за прилагане на общата политика по рибарство със средства, насочени към областите, в които е необходимо развитие и координация в областта на морското право. По тази причина гласувах в подкрепа на доклада на г-н Ferreira. Изменението на регламента ще спомогне за изпълнението на общата политика и ще мобилизира ресурси за събирането на данни, за международните отношения и за научните и техническите аспекти на рибарството.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“. Регламент (ЕО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право е важен инструмент на ЕС за финансиране в сектора на рибарството. Той е едно от двете основни средства — другото е Европейският фонд за рибарство (ЕФР) — за прилагането на ОПР на практика. Регламентът предвижда финансиране в следните области: международни отношения, управление, събиране на данни, научна информация, както и системите за контрол и изпълнение на ОПР. Във всяка сфера на дейност регламентът се прилага във връзка с други регламенти или решения. Това систематично законодателство се промени в някои отношения след приемането на регламент (ЕО) № 861/2006, който съответно трябва да бъде изменен, за да може всички елементи да бъдат обединени в последователна връзка в законодателната рамка. Комисията се стреми и да изясни обхвата на някои от финансираните мерки и да подобри формулировката на някои членове. Освен това, като има предвид досегашния опит, Комисията счита, че следва да се направят известен брой по-малки изменения с цел разпоредбите на регламента да могат да бъдат по-ефективно насочени към реалните нужди.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Регламент (ЕО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право е важен инструмент на ЕС за финансиране на рибарството.

Този документ е и едно от двете основни средства за прилагането на Общата политика по рибарство. Той осигурява финансиране за следните области: международни отношения, управление, събиране на данни, научна информация, както и контрол и изпълнение на общата политика по рибарство.

Приетата днес резолюция отчита факта, че управлението на рибарството трябва да се основава на актуално и точно научно познаване на запасите. Документът отчита и растящото значение на аквакултурите — предвид реалистичните перспективи за ръст на тази дейност, а и на други свързани с нея дейности — което оправдава предвиждането на възможност да се прилагат насоки за събирането, управлението и използването на екологични и социално-икономически данни и по този начин да се осигури екологичен и здравен контрол в сектора, което ще допринесе за неговата устойчивост.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на гласувания днес документ е да се адаптират финансовите мерки за прилагането на политиката по рибарство към измененията в законодателната рамка, към промените в текущите нужди и към процеса на правно изясняване на предвидените мерки, особено на въведените с Решение 2000/439/ЕО, които все още не са отразени в текста на Регламент № 861/2006. Що се отнася до събирането на данни, в предложението на Парламента се приема за важно да се разшири приложното поле, така че да се включат и управлението и условията за използването на данни. От изключително значение е и да се улесни сключването на договори с международни организации и да се предвиди задължение за притежаване на подробна информация с оглед изпълнението на съвместни проекти.

Би било желателно да се увеличи възможното равнище на съфинансиране до 60 % от приемливите разходи, особено що се отнася до мерките за мониторинг на риболовната дейност и до събирането, управлението и използването на данни. С не по-малко значение са и аквакултурите, като за тях се изискват данни както в социално-икономическата, така и в екологичната област. Освен това нараства необходимостта от използването на нови технологии в сектора, което предполага непрекъснато адаптиране и модернизиране на съществуващите технологии.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Бих искала да поздравя г-н Ferreira (ПКП), мой колега в Конфедеративната група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица, за неговия доклад, който Европейският парламент днес прие с голямо мнозинство.

Докладът потвърждава, че е важно управлението на рибарството да се основава на актуални и точни научни знания за състоянието на запасите. Това е задължително условие за развитие на устойчиво рибарство. За съжаление не бяха приети някои от предложените от г-н Ferreira изменения, например за увеличаване на равнищата на съфинансиране (от 50 % на 60 %) в областта на събирането, управлението и използването на научни данни за рибните запаси.

Докладът показва, че Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица все пак може да участва ползотворно в дебатите на Европейския парламент, и аз съм убедена, че можем да разчитаме на г-н Ferreira да продължи борбата за устойчивост на рибарството, в която се дава предимство на дребните рибари пред индустриалните групи в сектора.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Ferreira, за да се подобри управлението на финансовите инструменти в областта на рибарството, които уреждат финансирането на редица дейности, сред които, разбира се, е и контролът върху риболова. Затова смятам, че общото споразумение по текста между Съвета и Европейския парламент е добър компромис за общата политика по рибарство и за морското право.

Доклад: Estelle Grelier (A7-0024/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада. Смятам, че той има много важна цел, а именно да продължи преходния режим за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г. с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на по-нататъшното развитие на общата политика по рибарство.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като през 2008 г. не беше възможно да се постигне споразумение по предложение за регламент за опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси, беше приет регламент, с който се определиха преходни мерки за периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.

Целта на този доклад, който подкрепих, е да продължи преходния период до януари 2013 г. с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство. В него се отправя и призив към Комисията да използва новия период, за който беше продължено действието на регламента, и да осъществи с участието на заинтересованите лица оценка на въздействието на сегашните мерки върху плавателните средства, които ги прилагат, и върху съответните екосистеми. Резултатите от тази оценка трябва да бъдат взети предвид, когато се изготвя новото предложение за регламент. Също толкова важно е в бъдещото предложение на Комисията за технически мерки ясно да се посочват правомощията на Съвета и Парламента в съответствие с обикновената законодателна процедура.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах положително за предложението, защото липсата на споразумение в областта на опазването на рибните ресурси може да доведе до нежелателни последствия. Предложението да се удължи валидността на Регламента на Съвета от 2009 г. за определяне на преходни технически мерки с 18 месеца, т.е. до 31 декември 2012 г., ще даде възможност на Комисията да приготви нов пакет от технически мерки, които ще станат част от реформата на общата политика за рибарство. Смятам, че измененията са приемливи, защото общата политика за рибарство трябва от една страна да опазва рибните ресурси, но от друга да е благосклонна и към обикновените граждани, в този случай дребните рибари от Ирландия. Именно затова смятам, че трябва да има баланс между ограниченията за улов, техническите мерки и нуждите на рибарите.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като техническите мерки са много важни, доколкото определят дейността на рибарите и оказват въздействие за бъдещето на рибните ресурси. Всички сме заинтересовани да се постигне икономическо равновесие в сектора и по този начин да се осигурят приемливи доходи за рибарите и същевременно възобновяеми и устойчиви рибни запаси.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, за да подкрепя риболовната промишленост в Ирландия и Европа в дългосрочен план. Водещият принцип трябва да е устойчивостта на риболова. Имах много силни доводи в подкрепа на измененията на г-н Gallagher, но в крайна сметка гласувах с моята група, за да запазя политическата й сплотеност.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за рибарството и за установяването на преходни технически мерки. Съжалявам обаче, че не беше прието предложението за отмяна на неподкрепеното с научни изследвания решение на Комисията за забрана на лова на мерлуза и морски дявол с тройни мрежи по португалското крайбрежие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2008 г. Комисията внесе предложение за регламент на Съвета за опазване на рибните запаси посредством технически мерки, който трябваше да замени предишния регламент. Тъй като това предложение не беше прието по съображения за правна сигурност и тъй като е необходимо да се поддържа добро опазване и управление на морските ресурси, беше приет регламент (ЕО) № 1288/2009 за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до края на юни 2011 г.

С оглед на задълженията, които произтичат от Договора от Лисабон, през 2010 г. Комисията оттегли предложението си за регламент на Съвета за опазването на рибните запаси посредством технически мерки. Основните принципи във връзка с тези технически мерки сега трябва да бъдат включени в нов основен регламент за реформата на общата политика по рибарство, като през 2011 г. се очаква да бъде внесено ново предложение в този смисъл. Тъй като в момента няма друго действащо законодателство, предлага се срокът на действие на регламента да бъде продължен за допълнителен период от 18 месеца, тоест до 1 януари 2013 г. Предвид изложените съображения за правна сигурност и за опазване на морските ресурси смятам, че това предложение следва да се подкрепи. Надявам се допълнителният период да даде възможност за оценка на въздействието на мерките, които сега са в сила.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Секторът на рибарството е от основно значение за Европейския съюз, не само от гледна точка на въпроса за храните, но и от гледна точка на околната среда, тъй като водните екосистеми са застрашени. Парламентът осъзнава значението на сектора и често е обсъждал този въпрос. През 2009 г. той прие Резолюция A6-0206/2009 за необходимостта от опазване на рибните запаси в Атлантическия океан и Северно море. Действащият регламент, който беше приет през 2008 г., определя съвкупност от преходни мерки, които трябваше да останат в сила до юни 2011 г. — планираната дата за влизане в сила на новата правна уредба на общата политика по рибарство. Комисията обаче не успя да внесе предложение за регламент. Затова тя иска да се продължи срокът на действие на сегашния регламент до 1 януари 2013 г., като до тази дата се очаква вече да е изготвен законодателен акт, който Съветът и Парламентът да могат да приемат по реда на обикновената законодателна процедура, предвидена в Договора от Лисабон. Този законодателен акт ще се основава на актуални научни изследвания, за да не се застрашават световните морски ресурси. Поради тези съображения съм съгласен настоящият регламент да остане в сила до 1 януари 2013 г.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Наличието на подходяща уредба на техническите мерки е необходим инструмент за устойчивото използване и правилното опазване на рибните ресурси. Настоящият регламент за преходните технически мерки е резултат от липсата на споразумение през 2008 г. по предложението за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси. Той трябваше да се прилага в периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Сега се предлага срокът му на действие да бъде продължен за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за които се изчаква предложение от Комисията през 2011 г.

Убедени сме, че продължаване на срока не биваше да се допуска, без да се отстранят недостатъците и проблемите в сега действащото законодателство. За съжаление докладчикът и парламентарното мнозинство не дадоха възможност за това, тъй като приеха становището на Комисията. В случая е налице дискриминация без научна обосновка спрямо част от малките португалски риболовни плавателни съдове, предназначени за лов на морски език и мерлуза с тройни мрежи, който е забранен съгласно действащите разпоредби. Това ще има отрицателни икономически и социални последици, които можеше и трябваше да бъдат избегнати.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Регламентът за преходните технически мерки е резултат от липсата на споразумение през 2008 г. по предложението за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси. Той трябваше да се прилага за периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Сега се предлага срокът му на действие да бъде продължен за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за които се изчаква предложение от Комисията през 2011 г.

Убедени сме, че продължаване на срока не биваше да се допуска, без да се отстранят недостатъците и проблемите в сега действащото законодателство. За съжаление докладчикът и парламентарното мнозинство не дадоха възможност за това, тъй като приеха становището на Комисията.

В случая е налице дискриминация без научна обосновка спрямо част от малките португалски риболовни плавателни съдове, предназначени за лов на морски език и мерлуза с тройни мрежи, който е забранен съгласно действащите разпоредби. Това ще има отрицателни икономически и социални последици, които можеше и трябваше да бъдат избегнати.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) „Край на изхвърлянето!“ — призовава Комисията. Тя уж действа под мотото „да се вслушаме в хората от сектора“, а всъщност иска действието на изначално порочния регламент да бъде продължено за нови 18 месеца. Не по-малко от 42 % от западношотландския улов на пикша се изхвърлят обратно в морето заради тези правила. В резултат от днешното гласуване това безобразие ще продължи още 18 месеца. Лондонските лейбъристи подкрепиха Комисията — поредното позорно предателство спрямо крайбрежните ни общности!

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото през 2008 г. поради липсата на споразумение по проекта за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси беше приет регламент за установяване на пакет от преходни технически мерки, който първоначално трябваше да се прилага от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Целта на настоящото предложение е да се продължи действието на преходния режим за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за което трябва да бъде представено предложение от страна на Комисията през 2011 г. Комисията трябва да използва продължаването на срока на действие на настоящия регламент, за да осъществи с участието на заинтересованите лица оценка на въздействието на сегашните мерки върху плавателните средства, които ги прилагат, и върху съответните екосистеми. Комисията ще трябва да държи сметка за резултатите от тази оценка при изготвянето на новото предложение за регламент, който ще се прилага след 1 януари 2013 г. и поради влизането в сила на Договора от Лисабон ще се приеме в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решение.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Продължаването на срока на действие на регламента за опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за допълнителен период от 18 месеца дава възможност за анализ и оценка на сегашното въздействие на регламента върху плавателните съдове и екосистемите. Ето защо приветствам предложението, доколкото то ще позволи оптимално да се използват откритите възможности за подобрение. След това Комисията ще може да отрази резултатите от оценката при изготвянето на новото предложение за регламент за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за резолюцията, но настоявах пикшата да се изключи от обхвата на регламента, за да подкрепя шотландската риболовна промишленост.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2008 г. в резултат от липсата на споразумение по предложението за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси беше приет регламент за установяване на съвкупност от преходни мерки, които първоначално трябваше да се прилагат в периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Целта на настоящото законодателно предложение е действието на преходния режим да се продължи за още 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за които се изчаква предложение от Комисията през 2011 г. В този смисъл Комисията трябва да използва новия период на действие на настоящия регламент, за да осъществи с участието на заинтересованите лица оценка на въздействието на сегашните мерки върху плавателните средства, които ги прилагат, и върху съответните екосистеми.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“. През 2008 г. поради липсата на споразумение по проекта за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси беше приет регламент за установяване на пакет от преходни технически мерки, който първоначално трябваше да се прилага от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Целта на настоящото предложение е да се продължи действието на преходния режим за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за което трябва да бъде представено предложение от страна на Комисията през 2011 г.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) В резултат от липсата на споразумение през 2008 г. по предложението за опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси приехме регламент за установяване на съвкупност от преходни мерки, които първоначално трябваше да се прилагат в периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.

Гласуваното днес законодателно предложение ще продължи срока на действие на преходния режим с още осемнадесет месеца, тоест до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на Общата политика по рибарство, за което трябва да бъде представено предложение от страна на Комисията през 2011 г.

Парламентът прие и резолюция A6-0206/2009 по предложението за регламент на Съвета относно опазването на рибните ресурси в Атлантическия океан и Северно море посредством технически мерки. В текста беше подчертано значението на правилното разпределяне на компетентностите между Съвета, Парламента и Комисията.

С днешния вот Парламентът настоява в бъдещото предложение на Комисията относно техническите мерки да се посочва, че съществените елементи на разпоредбите са от компетентността на Съвета и Парламента съгласно процедурата за съвместно вземане на решения.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на предложението, което беше внесено на днешното пленарно заседание на Парламента, е да се продължи установеният през 2008 г. преходен период за опазването на рибните запаси. Като се има предвид, че срокът на действие на този законодателен акт изтича на 30 юни 2011 г., действието на мерките трябва да бъде продължено за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до януари 2013 г. Ето защо Комисията ще трябва да използва новия период на действие на настоящия регламент, за да извърши оценка на въздействието на сегашните мерки, а и на мерките, които трябва да се вземат предвид при изготвянето на новото предложение за периода след 1 януари 2013 г., което се планира да бъде внесено през 2011 г.

От решаващо значение е при преразглеждането на уредените в законодателството технически мерки да се запази възможността за използване на тройни мрежи при крайбрежен риболов на дълбочини между 200 м и 600 м до 31 декември 2012 г., което ще позволи на корабите да продължат устойчивия риболов на видове с голямо икономическо значение за португалското рибарство, например на морски дявол.

Доклад: José Manuel Fernandes (A7-0087/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, като вземам предвид постиженията в преговорите, особено по отношение на увеличаването на бюджета на Парламента с 2,3 % в сравнение с 2011 г., ограничаването на финансирането на сградата „Конрад Аденауер“ в Люксембург и оттеглянето на структурата за оценяване на добавената стойност, което осигури допълнителни съкращения на стойност 13,7 млн. евро. Финансирането за потребностите, произлизащи от разширяването на ЕС с присъединяването на Хърватия и корекциите съгласно Договора от Лисабон ще бъдат интегрирани в харта или коригиращ бюджет. Но бих искал да подчертая, че в контекста на икономическите и финансовите трудности на държавите-членки и като имаме предвид ръководните насоки за Бюджет 2012, които Парламентът прие, Парламентът определи потребността да се поддържа бюджетна дисциплина в неговия собствен бюджет, запазвайки го под нивото на инфлацията за 27-те държави-членки и с убеждението, че истинските икономии ще гарантират, че той функционира правилно и ефективно. Считам обаче, че в условията на ограничения, каквито се налагат в ЕС, е важно също и членовете на ЕП да намалят своите разходи.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Намираме се в началото на процедурата на гласуване на Бюджет 2012. От Парламента зависи да предложи бюджетна прогноза. Считам, че бюджетната прогноза, която гласувахме днес, е балансирана и затова я подкрепих. За първи път Парламентът предложи бюджетно увеличение (2,3 %), което е под инфлацията (2,8 %). В тези времена на фискални ограничения ми се струва, че това наистина е необходимо. Освен това напълно подкрепям потребността от проучване на нови възможности за финансиране, за да определим дългосрочна бюджетна стратегия. Ще изчакам предложенията на Комисията по този въпрос.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Съгласен съм, че настоящата финансова, икономическа и социална ситуация на ЕС задължава Европейския парламент и другите институции на ЕС да отговорят с качеството и ефективността, която се изисква и да приложат стриктни процедури за управление, така че да бъдат постигнати икономии. Цялостното равнище на проектните бюджетни прогнози за Европейския парламент следва да се повиши с 2,3 % спрямо Бюджет 2011, което не превишава настоящия процент на инфлация от 2,8 %. За в бъдеще Парламентът трябва да реализира по-големи икономии и да направи по-строги процедурите на управление и контрол.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Fernandes. Докладът ни дава възможност да оценим обективно Бюджет 2012 на Европейския парламент. Определено се налага той да бъде строг бюджет на ограниченията. За нас е важно да вземем предвид и инфлацията, което означава, че Бюджет 2012 наистина води до намаление на наличните суми. Всички разходни позиции трябва да бъдат оправдани и упълномощени. Променливите разходни позиции трябва да бъдат проучвани като част от анализи разходи/ползи, така че всички допълнителни разходи да могат да бъдат избегнати в бъдеще. През 2012 г. трябва да подобрим положението на младите хора. Целите, които са поставени, трябва да бъдат свързани основно с младите хора. Следва да посоча, че младите хора имат нужда от помощ за получаването на професионално обучение и за решаването на проблема с нивото на отпадане от училище. В този смисъл повече средства трябва да бъдат налични за проекти, насочени към млади хора. Те се нуждаят от подкрепа, която да им гарантира интегриране на пазара на труда.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям този доклад, тъй като той предоставя подходяща бюджетна рамка за важната дейност на европейските институции по време на икономическата криза за всички европейски граждани. Но не подкрепих позицията на групата по въпроси като замразяването на надбавките за членовете на Европейския парламент и възможността членовете на Парламента да пътуват в бизнес класа. Струва ми се, че това е най-удачно в тези времена на криза, когато обикновените работници понасят голямата тежест на съкращенията.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада на г-н Fernandes относно бюджета на Парламента и бих искал да го поздравя за огромната работа, която той свърши. Бих искал да подчертая усилията, положени към мерки за ограничаване, което съответства на приоритетите, които той беше определил. Тъй като пълномощията на Парламента се увеличиха чрез Договора от Лисабон, би било разумно да имаме по-високи оперативни разходи. Но Бюджет 2012 на Парламента представя намаление в реално изражение с увеличение по-ниско от инфлацията в ЕС и със съкращения от 49 млн. евро, в сравнение с първоначалното предложение. Приетият бюджет остана под 20% за функция 5, което не се е случвало от няколко години. Докладчикът също трябваше да се бори срещу дезинформация и демагогия. Някои се опитаха злонамерено да инсинуират, че докладът е за увеличаване на заплатите на членовете на ЕП. Парламентът не е отговорен за този въпрос – заплатата на членовете на ЕП, която се определя като 38,5 % от заплатата на съдия в съд, се определя от Съвета, а стойността на другите възнаграждения се определя от Бюрото, а не от Парламента и не може да превиши равнището на инфлацията, публикувано от Eurostat. Освен това бюджетният ред, свързан с безвъзмездните средства и възнагражденията, включително със средствата за плащане на заплатите на членовете на ЕП, е увеличен само с 0,55 % в сравнение с 2011 г.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад и бих подчертал, че увеличението от 2,3 %, предвидено в бюджета на Парламента, е по-ниско от прогнозния процент на инфлацията от 2,8 % за ЕС, което ще доведе до съкращение от 0,5 % в реално изражение през 2012 г. Но бих искал да изоблича демагогията, свързана с трите предложени изменения, насочени към промяна на правилата за пътуване на членовете на Парламента до и от техните държави на местоживеене и Парламента, и аз гласувах против тези изменения. Не обичам да бягам от отговорност, затова използвах моя глас, макар че измененията бяха толкова подвеждащи, че вероятно попадам в многобройните изключения, които те предлагат. Съжалявам също и за позицията на някои колеги, които като знаеха предварително, че дадено предложение няма да бъде прието, обремениха със съзнанието за политически „некоректна“ постъпка другите, както и други, които „предпочетоха“ да не участват в гласуването на трите въпросни изменения, макар че участваха в цялото гласуване преди и след тях. Следва също така да помним, че съгласно настоящия устав никой не е задължен да пътува в бизнес класа. Въпреки това всяка седмица виждам моите колеги от всички партии да пътуват в бизнес класа, включително на полета до Португалия, който беше точно след това гласуване; има много редки изключения, и то не на някои отделни членове, а във връзка със случайни пътувания.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад, който представя мнението на Парламента относно разходите, необходими за прилагане на политики и администриране за финансовата 2012 година. Докладът се стреми да гарантира, че финансирането се увеличава поне в съответствие с инфлацията за изключително важните разходи, свързани със социалната политика в това време на нарастваща безработица. Докладът предлага максимално увеличение на бюджета от 2,3 %, с което увеличението се запазва под равнището на инфлацията за ЕС. Това е повече от половината от първоначалното административно искане от 5,2 %. Подкрепих също и редица изменения към този доклад, които се противопоставят на увеличенията на заплатите на членовете на ЕП и надбавките.

  Martin Ehrenhauser (NI), в писмена форма. – (DE) Европейският парламент е задължен да разходва парите на данъкоплатците уместно и отговорно. Във време на икономическа криза е изключително важно парите на данъкоплатците да се използват икономично. Затова е непростимо, че Парламентът не е подготвен да се ангажира със спестяване на средства, например чрез пътуване в икономична класа при полети по-къси от четири часа.

Тъй като Парламентът още веднъж пропуска възможността да покаже на гражданите на Европа своя ясен ангажимент за реализиране на икономии, с което би показал отговорно поведение към средствата на данъкоплатците и отказване от своите привилегии, гласувах против доклада.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Очевидно споделяме възгледа на комисията по бюджети, че Европейският парламент следва да „демонстрира своята бюджетна отговорност и да предприеме самоограничения“, и приветстваме призива на доклада за управляване на ограничените ресурси „строго и ефективно“. Но тъй като измененията, свързани със замразяването на заплатите на членовете на ЕП и надбавките за следващата година, бяха отхвърлени и резултатът от гласуването означава също така, че строежът на сграда за администрацията на Европейския парламент в Люксембург – който съгласно някои изчисления ще възлезе на 549 млн. евро – още веднъж беше одобрен, не можахме да подкрепим резолюцията във вида в който е представена. Затова решихме да се въздържим при окончателното гласуване.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2012 година – Раздел I – Парламент. Съжалявам обаче, че по време на сегашната криза Парламентът не се почувства способен да даде пример и отхвърли предложенията за преразглеждане на настоящата система от заплати за членовете си, както и предложенията да не се актуализират заплатите и надбавките за 2012 г.

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. – (SV) В преговорите относно Бюджет 2012 на Парламента се стремихме значително да намалим първоначалното предложение от 5,7 %. Крайният резултат беше 2,3 %, което представлява реално съкращение в бюджета в сравнение с инфлацията.

Макар че това е много голяма стъпка в правилната посока, все пак не сме напълно удовлетворени. Считаме, че трябваше да направим възможно определянето на последващи икономии. По тази причина ние също внесохме предложение в преговорите, което сега получи широка подкрепа от Парламента. В това предложение призоваваме за дългосрочен преглед на разходите на Парламента. Доста отдавна съществува тенденция в Парламента винаги да се вземат нови решения с дългосрочни финансови последствия, без да се вижда цялата картина. Парламентът не може просто да взема решения всяка година във връзка с увеличения на разходите, без да се опита да намери начин да ги финансира чрез смяна на приоритетите и подобряване на ефективността.

Накрая, бихме искали също така да подчертаем факта, че подкрепяме прегледа на разходите за пътните надбавки на членовете на ЕП и други видове надбавки. Но не е възможно да вземаме решения за промяна на последните просто чрез намаляване на бюджетните кредити. За тази цел е необходимо изменение на Устава на членовете на Европейския парламент. Това е нещо, за което ще работим и което ще подкрепяме в бъдеще.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Бюджет 2012 се разисква по време, когато много държави-членки са изправени пред крайна нужда от бюджетни ограничения и строгост. Затова бюджетът за функционирането на Парламента следва, както докладчикът посочи – „да отговори с необходимото качество и ефективност и […] да прилага строги процедури на управление, за да се реализират икономии“. Европейската общественост не би могла да разбере защо по времето, когато от нея се изисква да прави жертви в държавите-членки, ЕС не демонстрира строгост и ефективност в управлението на своите собствени ресурси. Затова обществеността ни призовава да управляваме правилно ресурсите, които са ни предоставени, и да реализираме икономии навсякъде, където това е възможно. Докладът на моя колега, г-н Fernandes, показа известен прогрес в тази посока. По етични съображения, особено когато искаме жертви от европейските граждани, по-специално – от португалците, реших да не гласувам за никакви изменения, които биха се отразили на моята заплата или на изпълнението на моите задължения като член на ЕП.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки кризата на капитализма, която засегна силно работещите и цялото население, и мерките на ограничения, насочени към онези, които са в най-неизгодна позиция, бюджетите на ЕС не засегнаха потребността от смяна на посоката на политиките, отговорни за тази криза в ЕС. Този доклад не се позовава на ръководните насоки за общия бюджет на ЕС. Но той не може да бъде отделен от настоящата ситуация.

В допълнение към опасенията, които изложихме по време на разискването в пленарната зала, обезпокоени сме, че планираната законодателна рамка ще увеличи несигурността на работните места, утежнявайки ситуацията на работещи, които се оказват без постоянен договор за работа след десетилетия служба, както и „прехвърлянето“ на много работещи към временни агенции за заетост. По тази причина гласуваме против проектните изменения, които откриват пътя към несигурността чрез препоръчването на икономии в Парламента.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът относно бюджета на Парламента отразява противоречията, които засягат повечето от политическите сили, представени тук. Въпреки че той не е свързан с ръководните насоки за бюджета на ЕС, те не могат да бъдат разглеждани отделно от основните политики, които ги определят.

Въпреки включването на корекции към разходите на Парламента чрез намаляване на предоставянето на външни услуги и други незначителни разходи, все пак увеличаването на бюджетните позиции за безвъзмездни средства и пътни разходи – Раздел I от разпоредбите за 2012 г., свързани с Парламента, представлява увеличение от 2,3 % в сравнение със същия раздел на Бюджет 2011.

Обезпокоени сме, че предложената рамка ще увеличи несигурността на работните места, утежнявайки ситуацията на работещи, които се оказват без постоянен договор за работа след десетилетия служба, както и „прехвърлянето“ на много работещи към временни агенции за заетост. По тази причина гласуваме против проектните изменения, които откриват пътя към несигурността чрез препоръчването на икономии в Парламента и които се опитват да насърчат финансирането на европейски партии и европейски политически фондации, макар да считаме, че членовете на ЕП следва да дадат пример чрез смяна на своя финансов статус и гласувахме против значително увеличение на заплатите.

Поради всички тези причини гласувахме против доклада.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) По отношение на доклада на г-н Fernandes гласувах с „въздържал се“ по една техническа причина, макар че принципно бих гласувал в подкрепа на изменения 13 и 15. По същество причината е, че заплатата на членовете на ЕП се регулира от Устава на членовете на Европейския парламент, съгласно който преразглеждане или актуализиране на заплатите на членовете на ЕП се постига чрез изменение на Устава на членовете на Европейския парламент, а не чрез гласуване в пленарна зала във връзка с годишния бюджет на ЕС за всяка отделна година.

  Catherine Grèze (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на изменение 15 да не се увеличават заплатите на членовете на ЕП и надбавките, тъй като сме в криза.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като сегашната финансова, икономическа и социална ситуация на ЕС задължава институциите да отговорят с качеството и ефективността, които се изискват, и да прилагат строги процедури на управление, за да се реализират икономии. Разбираемо е, че институциите следва да бъдат снабдени с достатъчно ресурси, но в сегашната икономическа ситуация тези ресурси следва да бъдат управлявани строго и ефективно. Също така считам, че Парламентът трябва да реализира по-големи икономии и да направи по-строги процедурите на управление и контрол. Трябва да продължим да модернизираме и рационализираме администрацията, при което да намаляваме зависимостта от външни услуги и да прилагаме ефективен подход за управление на човешките ресурси и всички институции трябва да положат всички възможни усилия за ограничаване на разходите при подготовката на своите собствени бюджетни прогнози за разходите за Проектобюджет 2012, които несъмнено биха помогнали за спестяване от парите на данъкоплатците.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Държавите-членки на ЕС в наши дни са принудени да вземат трудни решения във връзка със своите национални бюджети. Разходите се изследват щателно и трябва да направим същото в ЕС.

Не подкрепям увеличаването на бюджета на Съвета, обратно – той следва да бъде съкратен. В суровия икономически климат не е правилно Европейският парламент да планира да увеличи своите разходи с 2,3 % следващата година. Налага се да намерим повече области за реализиране на икономии в щедрия общ годишен бюджет на Парламента, възлизащ на 1,7 млрд. евро. Плановете за проекта за Дом на европейската история сега трябва да бъдат замразени. Колкото до „ралито“ Страсбург–Брюксел, то струва на европейските данъкоплатци близо 200 млн. евро всяка година. Това е толкова, колкото годишният бюджет на Европейския съд по правата на човека. Групата на алианса на либералите и демократите за Европа, която представлява централните и либерални партии в Европейския парламент, досега е била единствената от политическите групи в Парламента, която каза, че следва да спрем да използваме Страсбург. Призовавам другите парламентарни групи, а също държавите-членки на ЕС, които всъщност ще решават въпроса, да настояват за същото.

  Anne E. Jensen (ALDE), в писмена форма. – (DA) Датската либерална партия гласува против изменение 3 в доклада Fernandes относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2012 година. Датската либерална партия подкрепя намаляването на пътните разходи на Парламента, но е важно членовете на ЕП и по-нататък да могат да сменят билетите си в кратък срок. Предложението не взема предвид това.

  Constance Le Grip (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на проектобюджета на Европейския парламент за 2012 г. и се радвам, че той беше задържан под инфлацията, тъй като по този начин изпращаме послание за отговорност на нашите граждани. В тези времена на засилено бюджетно здравомислие е важно, че Европейският парламент дава пример чрез своето управление и постига икономии, където е възможно. Специално бих искала да изразя своето недоумение и безпокойство относно начина, по който беше управляван досега проектът за Дом на европейската история. Тъй като споделям целта за създаване на място, в което обществеността може да научи за основните етапи на европейската интеграция от края на Втората световна война, съм изненадана от приблизителните решения, с които се изчисляват необходимите инвестиции и текущите разходи, и съм обезпокоена от неяснотата на определени процедури за вземане на решения. Затова се въздържах при гласуването на изменението, съставено от групата „Европа на свободата и демокрацията“, което призовава този проект да бъде категорично отхвърлен. Но гласувах в подкрепа на изменение, съставено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което въвежда по-голяма прозрачност и отговорност в управлението на този въпрос и изисква подходящ парламентарен контрол.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против тази резолюция, тъй като не мога да подкрепя увеличение от 2,3 % на бюджета на Парламента във време, когато Съветът направи съкращения от 4,4 % и Комисията ще ограничи растежа на своите административни разходи до 1 %.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Кризата, която опустоши света, и трудните икономически и бюджетни условия в държавите-членки принуждават Парламента да демонстрира бюджетна отговорност и ограничения през финансовата 2012 година, без да застрашават амбициозните цели, които той си е поставил, включително установяването на отлично законодателство. Бюджетът на Парламента за следващата година ще се увеличи с процент, по-нисък от този на инфлацията. Бюджетът следва да възлиза на 1 725 млрд. евро, което означава увеличение от 2,3 % през 2012 г. Това е по-ниско от процента на инфлация от 2,8 % за 27-те държави-членки на ЕС. Загрижеността, която е налице, е нещо, което винаги трябва да съществува, когато обсъждаме бюджетите на ЕС, така че всички в държавите-членки да бъдат способни да изразят мнението си относно политиката на ЕС и да се убедят, че техните мнения са прилагат правилно.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Първо бих искала да поздравя докладчика за работата, която свърши. Тя засяга въпрос, който винаги е належащ, но който в бурните времена, в които живеем, стана особено неотложен. Икономическите и бюджетни условия, които съществуват понастоящем във всички държави-членки, не са непознати на Парламента и той следва да демонстрира бюджетна отговорност и да предприеме самоограничения през финансовата 2012 година, като в същото време поддържа равнището на качество на своята работа. Бюджетът беше съкратен с 2,3 % в реално изражение в сравнение в този от 2011 г. и понесе цялостно съкращение от 48,9 млн. евро в сравнение с предложената бюджетна прогноза. Това е по-специално резултат от съкращенията в разходите по сградите. Бих искала да наблегна на безпокойството на докладчика, което отразява безпокойството на цялата негова група относно ангажираността на младите хора. За тази цел докладчикът предлага намаляване на тавана на функция 5 от многогодишната финансова законодателна рамка за 2012 г. от 100 млн. евро и увеличаването на други функции, които подкрепят младите хора със същата сума. Това е балансиран доклад, който взема предвид бюджетните ограничения във времена на криза и поддържа условията за успешна работа с добро качество. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че в настоящата ситуация на криза Парламентът и останалите институции на ЕС следва да действат отговорно и да предприемат самоограничения, като прилагат процеси на строго бюджетно управление, за да насърчат оптимизацията на ресурсите и да реализират икономии. Бих искал открито да изразя своята признателност за отличната работа, свършена от моя колега, г-н Fernandes.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против. Причините са, че никакви реални икономии не бяха реализирани по нито един бюджетен ред, а разходите често просто се отлагаха за 2013 г., че исканото от нас съкращение на пътните разходи най-вероятно няма да се случи и че процедурата за договаряне за този доклад не беше прозрачна и целеше да изключи по-малките групи с по-критични възгледи относно предложените бюджетни увеличения.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът, приет днес, цели да насърчи строгото управление на ресурсите с оглед ограничаване на харченето на публични средства. Като имаме предвид добре известните финансови трудности, които изпитват държавите-членки, необходимо е да се намалят разходите и тяхното нарастване да се поддържа под настоящия процент на инфлация. Следователно намаляването на цялата сума на разходите следва да бъде приветствано. Допълнителните ресурси, необходими за изпълняване изискванията на Договора от Лисабон и бъдещото разширяване, следва да бъдат определени в процедурите по съгласуване на бюджета на по-късен етап.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Въздържах се при окончателното гласуване на този доклад, тъй като във времена на ограничения в целия Европейски съюз изглежда нелепо да подкрепяме проекти като този за Дом на европейската история. Той може да е сам по себе си ценен проект, но със сигурност би било безотговорно от страна на Парламента, който представлява народа, да се съгласи с този разход при настоящите условия.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Гласувах против бюджетната прогноза за разходите и приходите на ЕП за 2011 г., тъй като резолюцията съдържа редица въпроси, които не мога да подкрепя. Възразявам срещу още едно увеличение на бюджета на Парламента. Парламентът предлага това упражнение като бюджетно намаление, след като всъщност става дума за намаление в обхвата от използвани ресурси. В тези времена на криза и съкращения замразяването на разходите ми изглежда по-подходяща мярка. Измененията, съставени от някои членове, изискващи определено равнище на пестеливост (да не се лети в бизнес класа при полети по-кратки от четири часа, замразяване на надбавките за секретарски разходи и др.) бяха отхвърлени до едно, което е достойно за съжаление.

Освен това гласувах за отказването от проекта за Музей на европейската история – не защото намирам подобен проект за безинтересен или маловажен, а защото не считам, че подобен проект следва да бъде разработван от Парламента със средства от неговия собствен бюджет. Освен това разходите на проекта, които бяха планирани за Брюксел, излизат напълно извън контрол. По тази причина гласувах в подкрепа на изменението, което изрично заявява, че трябва да се поддържа по-голям контрол върху разходния център.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Като имаме предвид суровите мерки за ограничения, които понастоящем се предприемат във всички държави-членки, считам, че е неподходящо да се предоставя финансиране за Дом на европейската история при настоящите условия, затова гласувах против доклада.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Беше изключително важно да се вземат предвид настоящите икономически и бюджетни трудности при гласуването на доклада на г-н Fernandes относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2012 година. Първоначалният проект на доклада, който предвиждаше реализирането на Дом на европейската история с прекомерно високи текущи разходи, беше напълно противоположен на моето твърдо убеждение в необходимостта от бюджетни ограничения, когато става дума за публични средства. Затова е необходимо всички финансови гаранции, свързани с този проект, да бъдат ясно определени преди началото на работа по проекта. Европейските институции трябва да уважават истинската бюджетна дисциплина, особено в настоящата икономическа криза.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Като имаме предвид трудните икономически и бюджетни условия, които държавите-членки преживяват, Парламентът следва да демонстрира бюджетна отговорност и самоограничения през финансовата 2012 година, без обаче това да застраши неговата цел да постига отлични резултати в законодателната си работа. Разглежданият бюджет беше съкратен с 2,3 % в реално изражение, в сравнение с Бюджет 2011, и понесе общо съкращение от 48,9 млн. евро в сравнение с предложената бюджетна прогноза. Това се дължи по-специално на съкращенията в разходите по сградите, на разходите, свързани с новите 18 членове на ЕП, и на тези по присъединяването на Хърватия. Двете последни позиции ще бъдат предмет на коригиран бюджет на по-късен етап. Инвестирането в младите хора е основен приоритет понастоящем за групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

За тази цел докладчикът предлага намаляване на тавана на функция 5 на многогодишната финансова рамка за 2012 г. със 100 млн. евро и увеличаване на другите функции, които подпомагат младите хора със същата сума. Накрая бих искал да подчертая, че отстраняването на бюджетния ред за Дома на европейската история няма да застраши неговата приложимост, тъй като сумата ще бъде прехвърлена към друга функция, в съответствие с прозрачния процес, който е одобрен от бюджетните органи.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът на г-н Fernandes относно бюджета на Парламента за финансовата 2012 година обхваща икономии, предпазливи планове за харчене и най-голямата възможна степен на прозрачност в употребата на бюджетното финансиране, заедно с подпомагане на текущи политики по околната среда и непрекъснато предоставяне на информация за гражданите на Европа. Но от една страна, трудно е да разберем защо няма мнозинство в подкрепа на замразяването на „административните разходи“ за 2012 г., а от друга – равнищата на харчене на средства във връзка с Дома на европейската история са прекалено високи и следва спешно да бъдат преразгледани в контекста на настоящата структурна криза.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-н Fernandes относно бюджетната прогноза за приходите и разходите за 2012 г. Напълно съм съгласна с целите, откроени в приетия текст, които са следните: подход на строго управление на човешките ресурси преди откриването на нови позиции, по-голяма сигурност в Европейския парламент, цифрова стратегия във връзка със социалните мрежи, създаване на безжични услуги и стратегия за собствеността за по-интелигентно управление на разходи по сгради, които принадлежат на Парламента.

Предложение за резолюция (B7-0227/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на резолюцията за изменение на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно хранителни и здравни претенции, разрешавани от Комисията в съответствие с регламента. Гласувам в подкрепа на резолюцията, защото касае здравна претенция в списъка с разрешени претенции относно използването на мляко за кърмачета над шестмесечна възраст, тъй като докозахексаеновата киселина (DHA) е добавена в мляко за кърмачета.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям проекта на резолюция относно здравните претенции за детските храни. Здравето на децата трябва да бъде по-добре защитено от всички съвети относно храните, които понякога са подвеждащи и карат хората да купуват такива храни само защото се твърди, че те имат благотворен хранителен или физиологичен ефект. Трябва да гарантираме на потребителите, че продуктите на пазара са безопасни и тяхното етикетиране е честно и подходящо, с цел да се предостави на потребителя необходимата информация, за да направи избор с пълно познаване на фактите, и да се създадат равни условия за конкуренция в хранително-вкусовата промишленост.

Понастоящем в някои държави-членки има голям брой различни показатели, които се използват при етикетирането и рекламирането на храни, които се отнасят до вещества, чийто благотворен ефект не е доказан или не е налице ясен научен консенсус. Затова трябва да гарантираме, че веществата, за които се твърди, че имат благотворен ефект, са подложени на научни изследвания и проучвания от Европейския орган за безопасност на храните.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Резолюцията касае разрешаването и отхвърлянето на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата. Гласувах против предложената в залата резолюция, защото считам, че е от съществено значение претенциите за деца на възраст между шест и 12 месеца да се правят и да се потвърждават научно от Европейския орган за безопасност на храните.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах против инициативата, защото в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 1924/2006, здравната претенция, че приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата от шест до дванадесетмесечна възраст, не се потвърждава от становището на експертите, предоставено на Комисията.

Нещо повече, доклад, публикуван през юни 2010 г. в „British Medical Journal“, показва, че десет години след като са били захранвани с мляко за кърмачета, обогатено с DHA, децата са с по-високо тегло и по-високо кръвно налягане. Не е налице ясен научен консенсус относно ефекта върху кърмачетата на обогатеното с DHA мляко за кърмачета, което противоречи на членове 5 и 6 от въпросния регламент.

Тъй като претенцията е несъвместима с целта и съдържанието на проекта на регламент, гласувах против приемането му.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Съгласен съм, че претенцията „приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до дванайсетмесечна възраст“ следва да се добави в списъка на ЕС с разрешени здравни претенции съгласно проекта на регламент на Комисията. Общоприето научно доказателство сочи, че не само DHA в кърмата, но и синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета и други продукти, предназначени за кърмачета, допринася за развитието на зрението на кърмачетата. Ако отхвърлим включването на DHA в списъка на ЕС с разрешени здравни претенции, това може да създаде опасен прецедент, с което работата на Европейския орган за безопасност на храните да се обезсмисли, просто защото по отношение на здравни претенции, касаещи вещества, преминали през взискателния и строг процес на оценка от страна на органа, ще може да се налага вето по идеологически съображения.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Подкрепих резолюцията, защото считам, че здравните претенции могат да повлияят на избора на потребителите, поради което те трябва да се използват отговорно, на основата на висококачествени научни оценки. Със сигурност е вярно, че наличието на DHA в кърмата има положителен ефект за развитието на зрението на кърмачетата до дванадесетмесечна възраст. Но това не означава автоматично, че синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета, има същия ефект. В кърмата DHA е придружена от други коензими и кофактори, които заедно произвеждат този ефект за развитието на зрението. Към момента не е налице научен консенсус относно положителния ефект върху кърмачетата на обогатеното с DHA мляко за кърмачета. Затова считам, че не трябва да бързаме да разрешаваме използването на такава претенция, преди да разполагаме с ясно научно доказателство. Подобен род здравна претенция може да подведе потребителите и да има нежелателни ефекти върху здравето на техните деца.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Осъждам днешното гласуване, което отхвърли с малка преднина възражението срещу подвеждаща здравна претенция от основен производител на мляко за кърмачета. Това е поражение за семействата с малки бебета. Разочарована съм, че много консервативни колеги защитиха интересите на големите предприятия по въпроса. Гласуването отваря път за още по-агресивен маркетинг на хранителни продукти, който не е подкрепен от стабилни научни доказателства. DHA е естествена съставка на кърмата и помага за развитието на зрението на децата. Но синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета, е нещо различно. Тъй като научните доказателства са все още неубедителни, не можем да позволим родителите да бъдат подведени. Здравето на бебета е твърде важно, за да се остави в ръцете на маркетинговия отдел на мултинационална компания. Днешният вот на Парламента, да не отхвърли претенцията, е много разочароващ.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Не искахме твърдението, че докозахексаеновата киселина (DHA) – мастна киселина в кърмата, е добра за нормалното развитие на зрението на кърмачетата, да се появи върху продуктите за кърмачета. Няма научни доказателства в подкрепа на становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), въз основа на което Европейската комисия предложи разрешаването на тази претенция за храни, предназначени за кърмачета. Затова беше необходимо да приложим принципа на повишено внимание и да не разрешим претенцията. За съжаление, само с 8 гласа Парламентът реши да приеме предложението на Комисията. Това отново поставя за разглеждане въпроса за независимостта и точността на оценките на ЕОБХ.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно „разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата“, тъй като няма признато научно доказателство, че синтезираната докозахексаенова киселина (DHA), добавена в мляко за кърмачета и други продукти, предназначени за кърмачета, и различна от DHA в кърмата, допринася за развитието на зрението на децата. Затова считам, че докато не разполагаме с убедителни изследвания, хранителната претенция не следва да се разреши.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпросът за допустимите претенции върху етикетите или в рекламата на храни е много важен, защото може да доведе до погрешни очаквания или до възприемането на поведение, което няма научна основа. С оглед на това всички претенции, които се добавят в списъка на разрешените здравни претенции, следва да се разглеждат в светлината на най-новите научни открития, за да имат подходяща научна обосновка. Комисията твърди, че това важи в случая, като счита за доказано, че „приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до дванайсетмесечна възраст“.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията на Европейския парламент касае проекта на регламент на Комисията за разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до намаляване на риска от заболявания или до развитието и здравето на децата. Храненето на обществото като цяло и на децата в частност трябва да получи най-голямо внимание от всички европейски органи, тъй като здравословният растеж и качеството на живот са застрашени. Рекламирането на храни с претенции може да заблуди потребителите и да противоречи на научните препоръки. Ето защо предвид доводите, изложени от докладчика по въпроса, който е също толкова чувствителен, колкото и важен, гласувам против проекта на резолюция, защото считам, че не защитава адекватно общественото здраве, особено здравето на децата.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Документът се противопоставя на приемането на проекта на регламент на Комисията „за разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата“, тъй като не е съвместим с целите и съдържанието на регламента относно хранителни и здравни претенции за храните.

Става въпрос основно за проблеми в резултат от добавянето, с различни средства, на докозахексаенова киселина (DHA) в кърмата, която допринася за нормалното развитие на зрението на децата до 12-месечна възраст.

Но общоприетото научно доказателство показва, че ефектите на синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета и други продукти, предназначени за кърмачета, не са ясни. Това означава, че няма ясен научен консенсус относно ефектите върху кърмачетата на обогатеното с DHA мляко в биологична среда, различна от кърмата, в мляко за кърмачета и други продукти, предназначени за кърмачета. Затова е налице противопоставяне на приемането на проекта на регламент на Комисията.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес, за съжаление, пропуснахме голяма възможност да подчертаем, че по никакъв начин не следва да обезкуражаваме кърменето, не на последно място с използването на хранителни профили, които би трябвало да дават надеждна информация. В действителност няма научно доказателство, че добавянето на докозахексаенова киселина (DHA) в заместители на млякото подобрява развитието на зрението. Подкрепям резолюцията, защото считам, че напълно съответства на духа на Международния кодекс за търговия със заместители на майчината кърма на Световната здравна организация. Кодексът, наред с други неща, цели да гарантира, че не се допуска реклама или друга форма на насърчаване на заместители на кърмата. Широко признато е, че кърменето има положителен ефект за здравето и на детето, и на майката, защото намалява риска от рак на гърдата. Освен това най-новите изследвания на УНИЦЕФ, както и на италианската асоциация по пренатална медицина, подчертават, че смъртните случаи сред новородени деца могат да намалеят с 22 %, ако децата се кърмят. Би било по-добре, ако цялата енергия, вложена в насърчаване на изкуственото мляко, се насочи към майките, които с радост ще кърмят децата си, ако получат необходимата подкрепа.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Продуктите за деца, като мляко за кърмачета, трябва да имат полза от претенции, когато те са научно доказани от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), както в случая с докозахексаеновата киселина (DHA), която допринася за нормалното развитие на зрението на кърмачетата от шест до 12-месечна възраст. Забраната на всички съобщения, дори относно признати научни ефекти, значително би възпрепятствало научните изследвания и иновациите в сектора.

Не трябва да забравяме, че след шест месеца жените или не желаят, или не могат да кърмят и трябва да могат да се възползват от готови продукти за кърмачета, за които здравните претенции са научно оценени. Никой не твърди, че обогатеното с DHA мляко за кърмачета е по-добро от кърмата. Не става въпрос за това.

Днес Парламентът избра пътя на разума, като отхвърли резолюцията, която забранява тази претенция и опозорява ЕОБХ.

  Marian Harkin (ALDE), в писмена форма. – (EN) Гласувам в подкрепа на резолюцията за отхвърляне на здравната претенция, че добавянето на естествената мастна киселина DHA в млякото за кърмачета допринася за нормалното развитие на зрението на кърмачетата, по ред причини. Първо, има разлика между синтетичната DHA и DHA в кърмата. Също така авторитетни проучвания показват, че няма доказана полза за развитието на зрението, а някои показват отрицателни ефекти от обогатеното с DHA мляко върху здравето на деца. Накратко, нужни са повече изследвания.

  Lucas Hartong (NI), в писмена форма. – (NL) Делегацията на нидерландската Партия на свободата (PVV) гласува в подкрепа на резолюцията, тъй като има явни съмнения относно здравните претенции за DHA. Искаме процедурите по признаване на здравни претенции да бъдат преразгледани. PVV твърдо подкрепя независими научни изследвания и точно поради тази причина искаме прозрачна процедура, която няма да доведе до спорни резултати.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа относно разрешаването и отхвърлянето на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата, защото стоките на общия пазар трябва да бъдат безопасни за консумация, да отговарят на стандартите и да бъдат законни. Здравните претенции за храните трябва да бъдат обосновани и научно доказани, особено когато говорим за децата и тяхното здраве. Необходимо е да се гарантира, че веществата, за които са налице претенции, са с доказан благотворен хранителен или физиологичен ефект. Претенциите трябва да са научно обосновани, като се взема предвид цялата научна информация и като се претеглят доказателствата. Използването на здравни претенции следва да бъде разрешено в Общността едва след научна оценка на възможно най-високо равнище и хранителните и здравните претенции не трябва да бъдат заблуждаващи.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която оспорва разрешена претенция относно храна за кърмачета. Разрешената претенция касае DHA – мастна киселина в майчината кърма, която, в кърмата, е известно, че е важна за развитието на зрението на кърмачетата. Но синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета, е нещо различно. Производителят на мляко за кърмачета „Мийд Джонсън“ подаде заявление до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните (ПКХВЗЖ) за разрешение да използва здравната претенция „приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до дванайсетмесечна възраст“. Претенцията е разрешена на основата на доказателства, предоставени от „Мийд Джонсън“. Но през 2008 г. независимо преразглеждане на доказателствата относно DHA в млякото за кърмачета показа, че добавянето на DHA в млякото за кърмачета „няма доказана полза по отношение на зрението, когнитивните функции или физическия растеж“. Освен това на ЕОБХ не бяха представени изследвания, които да показват ефекта от продължаване на храненето с обогатено с DHA мляко след първоначално захранване с необогатено мляко. Тъй като претенцията ще бъде разрешена само за преходни храни, това е от решаващо значение.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Общественото здраве и сигурността на храните за мен са крайъгълните камъни, върху които се развива човешкото общество. Когато тези изисквания са изпълнени и гарантирани, рисковете за здравето намаляват и броят на населението расте при контролирани условия, които предлагат сигурност. Това бяха критериите за регламента на ЕС от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните. Принципите, които все още се посочват в регламента, гарантират тясна връзка между експерименталните и доказаните научни данни и разрешаването на употребата на определени храни.

Проектът на регламент на Комисията, който обсъждаме днес, не предоставя всички необходими гаранции, нито обичайния принцип на повишено внимание при отсъствието на нужните научни изисквания, за да се гарантира, че хранителните и здравните претенции не са подвеждащи. Това трябва да ни накара да отхвърлим одобряването.

DHA в кърмата изпълнява функцията, подкрепена с научни доказателства, но синтетичният й вариант все още не е в съответствие с целите и същността на Регламент (ЕО) № 1924/2006. Не можем да си играем със здравето, особено когато става въпрос за деца. Поради тази причина споделям мнението на докладчика.

  Mario Pirillo (S&D), в писмена форма. – (IT) Гласувах против резолюцията, която отхвърля посочването на присъствието на DHA в заместители на млякото за кърмачета, защото считам, че е правилно да се рекламират причините за добавянето на DHA. Искам да спомена, че DHA е омега-3 мастна киселина, �