Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 април 2011 г. - Страсбург

13. Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен

  Председател. – Следващата точка е разискването по декларацията на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-жа Катрин Аштън, относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен.

Действащият председател на Съвета, г-н Немет, ще направи изявление от името на г-жа Аштън.

  Жолт Немет, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, днес съм тук, за да представя от името на върховния представител, г-жа Катрин Аштън, някои виждания относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен.

Събитията в Сирия неотдавна претърпяха драматичен обрат. В Йемен и без това тежкото положение може да се влоши още повече, а преобладаващата в Бахрейн крайно напрегнатата атмосфера е повод за сериозна тревога, макар кръвопролитията там да са по-малки. Европейският съюз следи много внимателно бързо развиващите се събития в целия регион, което се потвърждава от многобройните срещи на високо равнище, от официалните изявления и от заключенията на Съвета.

Нещо повече, баронеса Аштън поддържа постоянен контакт с ключовите партньори, а така също и с ключовите играчи в съответните страни. Това се осъществява ежедневно чрез телефонни разговори или с посредничеството на пратениците на г-жа Аштън във въпросните страни, за да може ЕС да оказва влияние винаги, когато това е възможно и полезно. Положението във всяка от тези страни е уникално и изисква стратегическа, внимателно обмислена и специфична реакция. Същевременно при толкова бързо развитие на събитията е от решаващо значение да се изработи и провежда една стабилна политика, основаваща се на здрави основни принципи.

Нека посоча три принципа: първо, отхвърляне на насилието – към масовите протести трябва винаги да се подхожда по мирен начин и при пълно спазване на правата на човека и на основните свободи; второ, насърчаване на диалога – различията и проблемите трябва да се преодоляват по един конструктивен начин от подходящите хора, които са готови да водят диалог, като оставят настрана предубежденията си и предварителните условия; и трето, основните политически и икономически реформи трябва да започнат от самите тези страни, а ЕС вече даде ясно да се разбере, че е готов бързо да предостави необходимата подкрепа, когато такава бъде поискана.

Позволете ми сега да премина конкретно към трите обсъждани от нас страни.

В Бахрейн, въпреки известното нормализиране на обстановката по улиците, положението остава напрегнато. Продължава извършването на арести, при които се задържат лица, които очевидно не са направили нищо друго, освен че са упражнили правото си на изразяване на мнение. Както и при подобни случаи в други страни от региона, ЕС и лично върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност категорично осъдиха насилието в Бахрейн и призоваха държавните органи и всички сили, разположени по места, да зачитат напълно правата на човека и основните свободи, а така също и международните хуманитарни норми.

Ние също така нееднократно и настоятелно призовавахме държавните органи в Бахрейн и опозицията да започнат един истински национален диалог. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност води за тази цел преки разговори с външния министър на Бахрейн. Ако не се предприемат конкретни стъпки с цел всички заинтересовани фактори без изключения и без предварителни условия да започнат разговори помежду си, е налице все по-голям риск радикалните елементи в страната да вземат връх. Това би имало ясни и тревожни последствия за регионалната стабилност. Най-добрият начин за запазване и насърчаване на стабилността продължава да бъде диалогът. Това е посланието, което върховният представител ще отправи при срещата си малко по-късно този месец с министрите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

В Сирия от средата на март досега народните протести обхванаха редица градове. Бруталните репресии, с които бяха посрещнати, са неприемливи. Върховният представител и Европейският съюз многократно отправяха призиви към сирийските държавни органи да прекратят насилието, да спазват правото на хората да провеждат мирни демонстрации и да се вслушат в легитимните им стремежи. Сирийският народ заслужава дългоочакваните политически реформи, особено по отношение на свободата на изразяване на мнение, на събрания, на политическо участие и управление.

В обръщението си към нацията на 30-и март президентът Асад не предложи нито ясна политическа програма за реформи, нито график за изпълнението й. Европейският съюз ще продължава да оказва натиск върху Сирия за провеждане на реформи без отлагане. Тези реформи трябва да са истински, политически, но така също и социално-икономически, сериозни – а не само козметични – и да се реализират без по-нататъшно отлагане. Ние ще следим внимателно и отблизо как новото правителство, което все още предстои да се сформира, ще осъществи тези реформи. Изразяваме надеждата си, че създаването на правна комисия ще доведе до изготвянето на ново законодателство, което ще направи възможно отменянето на извънредното положение и гарантирането на правата на човека и основните свободи.

Същевременно ЕС ще продължава чрез публични изявления и по време на разговорите си със сирийското държавно ръководство да оказва натиск за въздържане от използване на сила срещу демонстрантите. Не по-малко важно е да стане ясно, че лицата, отговорни за насилието и смъртните случаи, трябва да понесат отговорността си, а всички политически затворници и правозащитници трябва да бъдат освободени.

В Йемен положението остава крайно тревожно. Посланията на върховният представител, последвали заслужаващото осъждане насилие на 18 март, са кристално ясни, а в заключенията си от 21 март Съветът по външни работи отново осъди използването на сила срещу протестиращите. Европейският съюз също така недвусмислено заяви, че лицата, отговорни за човешките жертви и пострадалите, следва да понесат последствията от действията си и да бъдат изправени пред съда.

Оттогава насам посланията, идващи от йеменското ръководство, стават все по-неясни. Поради тази причина по време на пряк телефонен разговор на 30 март върховният представител призова президента Салех да направи всичко възможно за предотвратяване на нови кръвопролития. Г-жа Аштън заяви, че според нея най-добрият начин да се гарантира това е започването без никакво отлагане на един заслужаващ доверие и бърз политически преход. Този конституционен преход следва да се осъществи на базата на съществени и съгласувани ангажименти, които се изпълняват надлежно.

Времето тече бързо, а йеменският народ е този, който дава жертви. Ето защо в тясно сътрудничество с международните си партньори Европейският съюз е много активно ангажиран и ще продължава да бъде активно ангажиран с усилията за справяне с кризата в Йемен.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

  Председател. – Ще използвам възможността, че г-н Brok е седнал до г-н Salafranca, за да го поздравя за вчерашния успех на клуба му. Г-н Brok носи шалче на „Шалке 04“ – отбор, постигнал славна победа, но с помощта на един от най-добрите играчи в света – испанеца Раул. След като поздравихме г-н Brok, давам думата за изказване от минута и половина на г-н Salafranca от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, напълно съм съгласен с онова, което току-що казахте.

Г-н Немет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да кажа, че ние непрекъснато следим потока от информация относно развитието на положението в тези страни, който ни предоставя върховния представител, г-жа Аштън, и ми се струва, че следва да отдадем дължимото на усилията, които тя прави от името на Европейския съюз в подкрепа на демократичните стремежи в Бахрейн, Йемен и Сирия. Във връзка с това утре Парламентът ще приеме резолюция с подкрепата на всички политически групи.

Същевременно, г-н председател, бих искал да поставя някои въпроси и молбата ми към г-н Немет е да ги предаде на г-жа Аштън.

Преди всичко, в някои органи на Съюза и, разбира се, в Парламента е налице усещането, че правим крачка назад в развитието на общата политика на сигурност и отбрана и че се връщаме във времената на политическо сътрудничество. Очевидно не за това създадохме Договорът от Лисабон.

Второ, възниква противоречие, породено от нарастващата нужда от европейско присъствие в тези страни и липсата на представа за това, какъв ще бъде крайният резултат от тези процеси на преход. Ясно е, че трябва да сме там, и също така е ясно, че девизът, използван в съобщението на г-жа Аштън, е много мъдър: „повече за повече“.

Въпросът, който искам най-много да задам обаче – и сега приключвам, г-н председател – е дали държавите-членки на ЕС са склонни да увеличат средствата за задоволяване на нарастващите нужди в тези страни.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, напълно сме запознати с активните дипломатически усилия, които г-жа Аштън разгърна и продължава да развива, и сме наясно също така с трудностите, с които се сблъсква. Истината е, че Сирия, Йемен и Бахрейн са страни, с които нямаме други споразумения освен търговските, които от своя страна не включват например клаузи, отнасящи се до правата на човека, така че разполагаме с много малко лостове за въздействие.

Въпреки това искам да кажа три неща. Преди всичко, във връзка с вдъхновението на народа, във връзка с всички онези, които днес са по улиците под обстрела на снайперистите: ние трябва не просто да ги подкрепим, а трябва също така да гарантираме, че насилието ще бъде прекратено на всяка цена. Днес се срещнах с един сирийски дисидент. Това, за което призовават тези дисиденти в крайна сметка, е слагане край на насилието, за да могат да изразяват мнението си. По тази тема бих искала да заявя, че макар да нямаме споразумение със Сирия, ние следва, ако е необходимо, да използваме целия арсенал от санкции, с който разполагаме, за да спрем насилието.

Второто нещо, което искам да кажа е, че като цяло това са страни – и това важи и за страните от Залива, а също и за Либия – които ние сме въоръжили, всъщност превъоръжили. Считам, че минималното изискване, което трябва да поставим, е един по-добър контрол върху оръжията, така че тези държави и правителствата им да не се превърнат в бурета с барут, които след това да се използват срещу населението им.

И накрая, въпросът за двойните стандарти. Бих искала да посоча, че досега сме били много внимателни по отношение на Бахрейн и много твърди по отношение на други страни. Наясно съм, че положението в Бахрейн е особено деликатно, че Саудитска Арабия е изпратила там свои военни части, както и че Саудитска Арабия и Съветът за сътрудничество в Персийския залив ни помагат срещу Либия, но ние не бихме искали да изтъргуваме цената на барел петрол и подкрепата за нас срещу либийското правителство за цената на мълчанието по отношение на шиитите, които понастоящем са репресирани от правителството на Бахрейн.

  Anneli Jäätteenmäki, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, разгневена съм. По време на заседанието на нашата група вчера говориха трима свидетели от „Хюман Райтс Уоч“ и „Амнести Интернешънъл“, които са били в Бахрейн, Йемен и Сирия. Разказите им са ужасяващи.

Това ме разгневи. В писмото, което получихме от баронеса Аштън, не виждам никаква стратегия. За пореден път виждаме още една програма. Ние следва да престанем да изпращам празни послания, както прекалено дълго време постъпвахме по отношение на Тунис, Египет и Либия. Време е да действаме.

На първо място, ЕС следва да поиска извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева. ООН следва да изпрати своя мисия в тези страни, за да се потърси отговорност от техните ръководства за нарушенията на правата на човека.

На второ място, ЕС следва да поиска налагането на забрана върху износа на оръжие за тези три страни от всички държави-членки на Съюза. Неприемливо е държави от ЕС да продължават да продават оръжие на тези режими.

На трето място, ЕС следва ясно да заяви, че ако политическите режими в тези страни представляват пречка за демократизацията, то е време да си отидат. Междувременно следва да въведем санкции като замразяване на авоари и забрана за пътуване.

Повтарям, че е време да действаме.

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, много добра новина е, че народите предприемат действия да си възвърнат свободите и правата, да постигнат промяна на политическия режим и повече демокрация. Това е сърцевината на външната политика на Европейския съюз и на Европейския проект. Това може да предизвика само нашия ентусиазъм и подкрепа.

Много лоша новина е обаче, че тези народи са подложени на крайно тежки репресии, когато проявяват тези ценности и стремежи, излагайки живота си на риск, и това е напълно неприемливо. Следователно задължението за защита на такива народи, което доведе до военна намеса в Либия, сега трябва да вземе други форми, за да се защитят онези, които протестират в обсъжданите три страни.

Струва ми се, че изразяването на мнение – законното изразяване на мнение, стремежите на тези народи – са крайно важни, но ние също трябва да предприемем действия. Като част от тези действия е необходимо да получим гаранции, че всички онези лидери, които са отговорни за несъразмерното използване на сила срещу населението, няма да останат ненаказани. За да стане това, държавите-членки на Съвета на ООН по правата на човека трябва да активизират дипломатическите си контакти и да заработят с пълна сила, за да бъдат подготвени съответните мисии, доклади и резолюции, така че на отговорните политици да им стане ясно, че тези актове на насилие няма да останат ненаказани.

И накрая, струва ми се, че ние определено разполагаме с методи за заобикаляне на информационното затъмнение. Журналистите – независимо дали местни или чуждестранни – срещат значителни затруднения при отразяването на положението. Ние знаем какво трябва да се направи. Ние имаме инструментите за заобикаляне на препятствията. Абсолютно задължително е да се възползваме от тези инструменти. И когато имаме възможност да действаме, мисля, че трябва да намерим начин да ги използваме.

Ясно е, че сега не е моментът да тичаме след сирийския президент, за да сложи подписа си под споразумение за реадмисия, за което можем да мислим само при определени условия, включващи една много сериозна, ефективна и подходяща програма, провеждане на реформи и освобождаване на всички политически затворници и мирни демонстранти, не само в Сирия, но и в другите две страни.

  Sajjad Karim, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искал да кажа следното на министър Немет: докато седях и слушах изявлението Ви, аз чувах какво казвахте, но това бяха просто думи – понякога много хубави думи, но, за съжаление, кухи думи. В това, което ни изложихте, имаше само реакция спрямо нещо, но никаква активност. Когато започнах да Ви слушам, написах на един лист заглавието „План“ и възнамерявах под него да си водя бележки за информацията, която ще ни дадете относно онова, което ЕС планира да направи. Но пред себе си имам все още само един бял лист. Вие нямахте какво да ни кажете днес.

В очертания от Вас дневен ред няма никакви действия. Хората в целия Близък изток очакват Европа да предприеме нещо и да им помогне да получат правата си, а всичко което сте им приготвили, са празни думи.

Навсякъде в изложения най-нов план за действие личеше липсата на един съществен компонент и същевременно станахме свидетели на голямо обсъждане в пресата на факта, че политическите лидери в Близкия изток все още са в състояние да вземат много пари от народите си, които след това идват в Европа, а ние не правим нищо, за да предотвратим тази практика в бъдеще.

Самият Вие казахте, че няма време. Ако това е така, а аз мисля, че е точно така, тогава защо дойдохте днес при нас с празен лист? Моля Ви, уважавайте повече Парламента.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, ние подкрепяме народите на Йемен, Сирия и Бахрейн в стремежа им към свобода и демокрация, подкрепяме ги, когато демонстрациите и народните протести биват смазвани с кървави репресии. Ето защо трябва да сме напълно ясни. Първо, настоявам за незабавно спиране на продажбата на оръжие на тези страни. Европа продължава да продава оръжие, което се използва за избиване на цивилни граждани. Второ, ние трябва да сме на страната на народа, а не на страната на авторитарните или диктаторски режими.

Предвид това, в знак на солидарност, не трябва да забравяме, че все още прилагаме двойни стандарти, като имаме едни правила, когато се обръщаме към демократичните стремежи на народите, и друг набор от правила, когато правим бизнес. В Либия бомбардировките очевидно надхвърлиха мандата на ООН, докато в Бахрейн единственото, което направихме, беше, че изразихме протеста си срещу навлизането в страната на военни част от Саудитска Арабия в името на спасяването на една клептокрация. Докато младите хора правят всичко по силите си срещу армията и полицията, влагайки сърцето и душата си в борбата срещу тези сили, ние се ограничаваме с изпращането на дипломатически ноти.

Бих искала да завърша, г-н председател, като заявя, че е толкова грешно да се мисли, че има военни решения на политически проблеми, колкото и да си мислим, че арабските народи вече не са забелязали двуличието ни.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, радикалната смяна на режима, в смисъл на заграбването на властта от радикалните ислямистки сили в Сирия, Бахрейн и Йемен, би била равна на истинска катастрофа както във вътрешен, така и в международен план.

Истинският победител в това непредвидено положение, поне на Арабския полуостров, със сигурност би се оказало иранското управляващо дуо, Хаменей-Ахмадинеджад, и това би сложило край на и без това вече малкия шанс за една персийска пролет. Между другото кризисното положение в Дамаск, Манама и Сана предостави на ЕС отлична възможност да наложи в тясно сътрудничество със Съединените щати ясни условия за продължаване на подкрепата ни за тези режими, които наистина са изпаднали в тежко състояние, а именно, провеждане на политически и социално-икономически реформи.

Г-н председател, преди няколко години посетихме Сирия като част от делегацията на ЕП. От 2003 г. насам тази държава – единствената светска държава в региона – е предоставила убежище на стотици хиляди християни от Ирак и това би трябвало да ни послужи като предупредителен сигнал. Нека Западът положи всички възможни усилия, за да гарантира, че толкова кървавата гражданска и сектантска война в Ирак няма да се прехвърли и в Сирия.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, жасминовата революция, която започна в Тунис, за съжаление не се развива по такъв мирен начин в Йемен, Сирия и Бахрейн. Диалогът между правителството и опозицията несъмнено е най-добрият път за постигане на решение на социалните и икономическите проблеми, а тъкмо това е желанието на хората, и представлява стъпка напред към едно по-голямо участие в демокрацията. Дали споразумения от този вид след това ще бъдат спазени е отделен въпрос при всички положения. В крайна сметка вълната от протести беше предизвикана от неизпълнени обещания за политически реформи. Хората бяха отблъснати поради прекалено дълго даваните обещания и затова сега са необходими действия. Двойствената стратегия, едновременно да се смазват брутално демонстрациите на опозицията и да се дават малко обещания за незначителни реформи, без да се извършва някаква реална политическа промяна, може да доведе до влошаване на положението в тези три страни и ние си даваме сметка за това.

Продължаващите безредици в Сирия дават повод за безпокойство, че оръжията, закупени от правителството, може да бъдат продадени на терористични организации като „Хизбула“. Според мен ЕС следва да играе ролята на безпристрастен посредник в тези конфликти.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, двубоят не е спечелен, преди да се изиграе и втората среща, така че нека изчакаме, за да видим дали „Интер Милан“ или „Шалке 04“ ще продължи в следващия кръг. Съгласен съм обаче, че Раул е велик футболист.

Случващото се в Сирия, Йемен и Бахрейн не се различава от ставащото в други части на света. Макар обикновено причините за подобни вълнения да са икономически, при всички положения е налице истински копнеж за свобода. Фейсбук и интернет прекъснаха изолацията на много, на твърде много фалшиви демокрации, които влачеха съществуването си в много краища на света.

Налице са нови лидери и нова идея за политика, която е израз на мечтите на безброй млади хора. Налице е желанието да си гражданин, особено там, където младежта на света е по-добре информирана и образована. Преди няколко дни дисидентът Suhayr al-Atassi беше освободен и това е сигнал, макар и слаб, който говори за появата на свобода на мисълта и политическа свобода. Същото вдъхновение се чувства и в Йемен, където протестите срещу президента Салех се засилват, а почти същото е положението и в Бахрейн. Ние трябва да действаме със сила, за да спрем това насилие. Пътуването към демокрацията трябва да бъде подпомогнато и ние не можем за пореден път да си позволим да се забавим.

Случващото се в региона на Средиземноморието несъмнено е труден за тълкуване сигнал и затова Европа трябва да обяви позицията си и да действа солидарно, и това би могло в настоящия момент да помогне на районите, изложени на засилен имиграционен натиск.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, независимо дали става дума за координираното снайперистко нападение или за лагера на протестиращите в Сана, Йемен, на 15 март, за смазването на протеста на 100 000 души в Дара, Сирия на 17 март, или за шестия етаж на болницата „Salmaniya“ в Бахрейн, където ранени демонстранти са били отведени от маскирани въоръжени лица, за да не се върнат никога, и където се налага да отиват всички ранени, защото там е единствената кръвна банка в страната, ние трябва да покажем, че докато медиите могат да си позволят в определен момент да се фокусират върху само една страна, Парламентът ще защитава правата на човека навсякъде, където те са заплашени.

Днес ние трябва да призовем Съвета по външни работи да потърси ясна отговорност от всички лица, които са отговорни за насилието, да бъдат проведени независими разследвания и да няма ненаказани. Това е предупреждението, което трябва сега да отправим, за да предотвратим бъдещо насилие срещу протестиращите.

На второ място, когато чуваме, че силите за сигурност на Бахрейн са използвали куршуми, за които се твърди, че не са бойни, но че от разстояние един метър буквално са разцепвали на две главите на протестиращите, ние следва да прекратим издаването на разрешителни, доставките и транспортирането на всякакъв вид оръжия за този регион.

И накрая, принципите, залегнали в съобщението на члена на Комисията, г-н Фюле, относно южното измерение на политиката за съседство, трябва да залегнат и в нашия подход към процеса на търсене на споразумение за асоцииране със Сирия. Като начало трябва да настояваме за безпрепятствен достъп на международните наблюдатели по правата на човека. Арабският свят се промени след Жасминовата революция и ние трябва да покажем, че също сме се променили.

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, пролетта пристигна в региона на Средиземноморието, но в Персийския зали в Сирия все още царува зимата. Кадрите на насилие, които виждаме, са потресаващи. Убити са няколкостотин души, а „Амнести Интернешънъл” и ООН представиха тревожни доклади.

Призивите, които отправя групата на Алианса на демократите и либералите за Европа, са ясни. Ние искаме възможно най-бързо да се проведе извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева. Съветът на Европа и държавите-членки на Европейския съюз, които са представени в Съвета на ООН по правата на човека, следва да се отзоват на нашия призив. Съветът на ООН винаги действа много бързо, когато трябва да се вземе страна в близкоизточния конфликт. Сега е време да изправи пред истинското предизвикателство, което представляват тези изключителни нарушения на правата на човека. Нуждаем се от реформи, нуждаем се от стъпки към демокрация и се нуждаем от оръжейно ембарго. Всичко това вече беше споменато в тази зала.

Гледах прякото предаване на речта на сирийския президент Асад. Това е средновековна диктатура, която използва западни агенции за връзки с обществеността, за да представя своите представители като фактори на модернизацията по лъскавите списания. Тези агенции и списания следва да се запитат дали това, което вършат, е правилно.

По отношение на Йемен. Там според мен е най-голямата опасност: рискът от разрив между севера и юга, една активна клетка на Ал Кайда и опасността държавата да се провали. Такава провалена държава е Сомалия, а нашата мисия Аталанта е в ход в Аденския залив. Европа има преки интереси в този район и ние трябва да чуем нещо повече от онова, което днес ни каза представителят на Съвета.

  Frieda Brepoels (Verts/ALE). – (NL) Г-н председател, за да съм честна, трябва да призная, че бях удивена, когато научих трите принципа, които предлага г-н министърът: отхвърляне на насилието, насърчаване на диалога с цел преодоляване на известни различия в мненията и справяне с проблемите и, разбира се, необходимите политически реформи.

Вижте, просто да се призовава към диалог в този момент няма никакъв смисъл, нито пък това е истински възможно. Мисля, че Европейският съюз следва наистина да предприеме много по-мощни действия за постигане на въпросните демократични реформи. Научаваме, че върховният представител, г-жа Аштън, е имала редица официални контакти, но какво прави тя, за да поддържа връзка с гражданското общество? Какво прави, за да чуе гласа му?

Ораторите преди мен вече заявиха: Европейският съюз трябва незабавно да прекрати доставките на оръжие за този регион. Когато виждам например, че оръжия на стойност над 100 милиона евро са били доставени в Йемен само през миналата година от цели осем европейски държави, се питам дали общата европейска политика по контрола върху износа на оръжия изобщо означава нещо. Не следва ли да предприемем незабавни действия във връзка с това?

  Fiorello Provera (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ще говоря за Йемен. Тази малка страна заема стратегическа позиция с оглед на равновесието на силите в Залива и разпределянето на енергийните доставки. Добре известно е присъствието на всички големи петролни рафинерии за саудитски суров петрол.

Бих искал да обърна вниманието ви към едни аспект на тази ситуация, който ми се струва особено тревожен. Надеждни източници говорят за иранско влияние върху шиитското население в Бахрейн. Това е в допълнение на законните стремежи за по-значителни реформи в управлението на тази страна. Трудно е да се определи колко голяма тежест има външното влияние върху последните събития в Бахрейн, но е налице риск от дестабилизация на региона, която може да достигне до източните райони на Саудитска Арабия, където живее друга голяма шиитска общност. Иран финансира Хамас, подкрепя Хизбула в Ливан и влияе върху вътрешната политика на Ирак, където шиитите преобладават в правителството. Ако балансът в Залива бъде нарушен, последствията ще са очевидни и това може да окаже въздействие и в световен мащаб.

Трябва много да внимаваме, когато преценяваме какво точно се случва в Близкия изток, и да правим разлика между законните стремежи на народите за по-голяма демокрация и влиянието на външни сили, които имат стратегически амбиции в региона.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Г-н председател, днес обсъждаме три много различни страни с много различни местни условия. В Йемен въстанието достигна масови размери въпреки бруталното насилие от страна на полицията и армията. В Бахрейн е налице сериозна опасност от дестабилизиране на целия регион поради въвличането на Саудитска Арабия и Иран. И най-сетне, в Сирия, опозицията на практика няма място за маневри, а режимът изглежда готов на всичко, за да смаже протестите.

Въз основа на тези конкретни обстоятелства считам, че ЕС следва да работи за двустранните отношения с тези страни. Има два принципа, които трябва да използваме. Очевидно всеки гражданин има право да участва в демонстрации и да изразява мнението си. Как обаче трябва да постъпим, когато по време на мирни протести тези граждани изведнъж стават жертва на репресии вследствие намесата на полицията и армията? Ще проведем ли международно разследване на тези случаи? Какво прави ЕС за насърчаване на такова разследване?

На второ място, правителствата имат задължението да влизат в диалог с опозицията и организациите на гражданското общество, тъй като насилието и репресиите никога не могат да бъдат решение. Какво конкретно прави ЕС за насърчаване на този диалог? И ако, след всичко, режимите в Сирия и Бахрейн, а също така и в Йемен, все още не са в състояние или не желаят да се вслушат в гласа на народите си, какви ще бъдат последствията от това за отношенията ни с тези страни?

Г-н председател, ние трябва да предложим конкретна помощ, както вече беше казано многократно, но тази конкретна помощ трябва да е истинска. Как ще постигнем това? Бих искала днес да чуя план за това, какво ще правим в това отношение.

Бих искала само да отправя и един коментар към г-н члена на Комисията. Струва ми се, че в конкретния случай на Сирия, а и на Турция, следва да призовем да бъде приложен натиск – наред с останалите средства – като част от плановете, които несъмнено ще бъдат изготвени през следващите дни.

И една последна бележка. Считам, че нашата делегация за отношенията ни със страните от Близкия изток може да свърши чудесна работа и ние трябва да направим всичко възможно, за да й помогнем за това.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-н председател, Европейският съюз трябва да бъде последователен в декларациите и действията си, свързани с народните бунтове в Йемен, Сирия, Бахрейн и в други страни от арабския свят. Заложено е не само доверието в Съюза: става въпрос и за ефективността на посланието, изпращано до диктатурите, които са обекти на протестите, а също така и за мъжете и жените, които рискуват живота си на улицата, за да призовават за спазване на правата на човека, за справедливост и демокрация.

Позицията на Европейският съюз досега е смайващо неясна, особено по отношение на Бахрейн. Това е отражение на противоречията на една външна политика на двойни стандарти, която е загрижена за петрола и оръжейните доставки от държавите-членки, не само за Бахрейн, но и за Саудитска Арабия в противоречие с общата позиция относно износа на военно оборудване.

Парламентът настоява за незабавно спиране на продажбата на оръжия, а върховният представител призовава високо и ясно държавните органи на Бахрейн незабавно да предоставят информация за убитите или изчезналите по време на смазването на мирните протести, и да вдигнат наложеното на медиите информационно затъмнение.

  Edward McMillan-Scott (ALDE). – (EN) Г-н председател, снощи помогнах за организиране на изслушване на експерти от региона, които ни казаха, че поне 23 души са намерили смъртта си в ръцете на силите за сигурност в Бахрейн, в Сирия – 132, а в Йемен поне 63. Може да се зададе въпросът: какво може да направи ЕС? Е, в резолюцията ни, която ще приемем утре, има редица предложения.

Същевременно трябва да кажа, че в предходните месеци Европейският парламент прие резолюции относно Тунис, Египет и Либия, и моята канцелария направи сравнение между тези резолюции и действията на Комисията, нейният проект за промяна, и това сравнение не ме окуражи много. Тук само си губим времето, ако Комисията не се вслушва в думите ни и ако Съветът също не се вслушва.

Затова ще публикувам този анализ на моя уебсайт. Считам, че с Договора от Лисабон на Европейския парламент бяха възложени допълнителни отговорности. Ние трябва да бъдем приемани сериозно и от останалите фактори на външната политика на Европейския съюз. Особено във време на такава гигантска промяна в арабския свят всички ние трябва да работим заедно.

  Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, Сирия, Бахрейн и Йемен са три тиранични режима, към които отправиха предизвикателство собствените им граждани, и тези граждани заслужават безусловната ни подкрепа. До този момент действията на ЕС, изправен лице в лице с вълната на демократизацията в региона, са несигурни и им липсва сила и доверие. Ако искаме за засилим силата и доверието, ние следва преди всичко да премахнем двойните стандарти, които използвахме в миналото.

Ние подкрепяхме тези автокрации по различни начини и ние, европейците, наред с Русия и Съединените щати, им продавахме почти всякакъв вид оръжие. Сега се оплакваме от последствията от търговията с оръжие със автокрациите от Персийския залив с оглед на невинните жертви на продадените от нас оръжия.

Ако искаме да ни се има доверие, ние следва да анулираме всички договори за оръжейни доставки за тези страни и за Съвета за сътрудничество в Персийския залив, и да поискаме налагането на оръжейно ембарго за региона на цяла Северна Африка и Близкия изток.

  María Muñiz De Urquiza (S&D). – (ES) Г-н председател, историческата и необратима крачка към демокрация в арабските страни не приключи с все още крехкия преход в Египет и Тунис, нито с подкрепата – също историческа – на международната общност за реализиране на принципа на отговорност при защитата на либийското население.

Промяната сега обхвана Сирия, Йемен и Бахрейн и Европейският съюз трябва да е активен. Той трябва да се поучи от станалото в миналото и да застане начело на международния отговор чрез дългосрочни и водещи до важни последствия мерки, г-н Фюле, като добре дефинираната европейска политика на съседство, но също и чрез конкретни и незабавни мерки, така че населението на тези страни, а така също и гражданите на Европа, да разберат, че няма пукнатина в ангажимента на Европейския съюз за свобода, достойнство, демокрация и права на човека.

Държавните органи в Сирия, Йемен и Бахрейн следва да запомнят, че използването от страна на държавата на насилие срещу гражданите има незабавен отзвук. Те трябва също така да разберат, че не е достатъчно да направят козметични промени в авторитарните си правителства. Вместо това трябва да инициират незабавен диалог с опозиционните движения и гражданското общество, веднага да освободят политическите затворници, журналистите и правозащитниците и без отлагане да отменят извънредното положение.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, не трябва да се правим, че не виждаме крещящите нарушения на правата на човека, извършвани в тези три страни.

Положението в Сирия е много сериозно и залогът там е най-голям. В Сирия учители, активисти от опозицията, журналисти и блогъри са обект на репресии. Много хора са убити, много са задържани, чуждестранните журналисти са изгонени от страната, информационното затъмнение е в ход, няма никаква независима преса. Ето защо следва да обмислим възможността за санкции срещу Сирия.

Следва също така да обмислим политически действия в Йемен и Бахрейн. Що се отнася до Йемен, имаме споразумение относно износа на оръжие, чието прекратяване би трябвало да обмислим.

Тъй като разискваме по положението в тези три страни, нека, първо, да призовем за търсене на отговорност; второ, нека поискаме извънредно заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Rosario Crocetta (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, живях в Бахрейн три години, от 1987 г. до 1990 г. Тогава Бахрейн се считаше за една от най-демократичните страни в района на Залива и това мнение съществуваше дори доскоро. И някой може да си каже, представете си какво се случва в други страни, при положение че в Саудитска Арабия се извършват няколкостотин екзекуции годишно, че в Иран има ужасяващи кланета, че навсякъде в района на Залива убийствата са нещо обичайно и е налице тотално отричане на правата на пресата.

Днес одобрихме резолюцията относно Сирия, Йемен и Бахрейн, но кога ще изготвим резолюции и за Саудитска Арабия, за Алжир, за Китай, както и за останалите страни в света, в които се нарушават правата на човека? Проблемът е, че тук, на Запад, виждам нещо странно, от една страна...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-н председател, каква роля трябва да играе Европа в страни, където народът се е изправил срещу режима, но чиито лидери остават глухи за многократните призиви за демокрация, за реални структурни реформи и по-справедливо развитие? Това е въпросът, пред който сме изправени.

За мен има един първоначален отговор. Той е отговор на неотложността. Съюзът трябва да напрегне мускулите си, като използва целия наличен арсенал от санкции, за да сложи край на репресиите и да постигне незабавното освобождаване на политическите затворници и журналистите. Той трябва да подкрепи създаването на независима комисия, която да разследва извършените деяния и да призове за провеждане на извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека.

Мисля, че в средносрочен план трябва отново задълбочено да разгледаме отношенията си с тези страни. Европейският съюз трябва отсега нататък да покаже, че е твърдо на страната на общественото мнение, на страната на народа, а не на страната на властимащите.

За тази цел Съюзът трябва да установи и да провежда непрекъснат диалог с всички сили на гражданското общество, с всички онези, които желаят да подкрепят демокрацията, а така също и лидерите на опозиционните движения. Това следователно е дълбока промяна...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Heidi Hautala (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, както чухме, Парламентът сега сериозно се ангажира с въпроса за тежките нарушения на правата на човека в тези три страни: Бахрейн, Йемен и Сирия. Трябва да чуем и от Европейската служба за външни действия, трябва да чуем и от Комисията как можем да покажем, че вече не работим на базата на двойните стандарти.

Бяхме информирани за цял куп конкретни мерки. Трябва да научим и как вървят нещата в Съвета на ООН по правата на човека. Европейският съюз обединен ли е в призива си за извънредна сесия на Съвета относно Сирия, Бахрейн и Йемен?

Чухме, че е време да прекратим износа на оръжие за тези страни.

Не можем да чакаме, така че, моля, кажете ни, какво ще предприемат във връзка с тези неща Европейската служба за външни действия и Комисията?

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-н председател, в Сирия силите за сигурност отговориха брутално, причинявайки жертви на демонстрациите по повод на законното недоволство на хората. Войнственото поведение на президента Асад и реториката му срещу нашия съюзник Израел, подкрепата му за терористични организации като Хизбула и приятелските му отношения с Иран го характеризират според мен като опасен автократ.

От друга страна, Бахрейн е относително модерна и напредничава конституционна монархия. За съжаление, шиитските екстремисти, инспирирани и подкрепяни от Иран, продължават да всяват сектантски напрежения и да водят пропаганда срещу правителството и краля. Кралят положи усилия търпеливо да изслуша тревогите на протестиращите и да влезе в диалог, но разбира се, ние трябва да осъдим всички действия, причинили смъртта на невъоръжени протестиращи.

И накрая, изглежда, че в Йемен президентът Салех, поради несъразмерното използване на сила отчужди принципните си поддръжници, сред които Съединените щати, въпреки категоричните си действия в продължение на години за унищожаване на терористите от Ал Кайда. В този момент оттеглянето на подкрепата на ЕС за него, без да е известно какво ще последва от това, е една много рискована стратегия.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, бихме могли да се запитаме какво следва да направим, за да се справим с политическата безизходица и да облекчим страданията на хората в тези страни, но това предполага наличието на три неща. Първо, че е в рамките на възможностите ни да направим нещо. Второ, че е правилно да направим нещо. И трето, че настоящото положение по никакъв начин не може да се обясни с нашето участие.

Британски военнослужещи получават уведомления, че са съкратени – често докато изпълняват служебните си задължения – от ужасното правителство на Обединеното кралство. Би било абсурдно да се очаква, че на останалите военнослужещи им се иска да участват в нови авантюри.

Съединените щати имат един тържествен и обикновено неписан договор със своите военнослужещи, че могат да ги изпращат в бой и да рискуват живота им, но само когато са заложени жизнените интереси на нацията или на нейни граждани. Ние нямаме никакъв жизнен интерес в тези държави. Но имаме всички основания да считаме, че външни сили, свързани със Съединените щати и съюзниците му, имат безусловен интерес от дестабилизирането на Сирия. Не подкрепям управлението на партията Баас...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, считам, че много млади хора, които живеят в тези страни, копнеят за демокрация, модернизация и свобода. Трябва да вземем под внимание този факт. Трябва да се опитаме да спечелим приятели в тези страни, а не да правим общи твърдения. Вместо това трябва да идентифицираме лицата, които не спазват правилата на модерното общество. Поради тази причина следва да се опитаме да организираме програми за обмен за малките и средните предприятия, за учители, за университетски преподаватели и за журналисти. Задачата ни е да си намерим приятели в тези страни. Надявам се, че скоро ще започнем да работим в тази насока.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, г-н министър, подобно на мнозина в тази зала и аз изпитвам чувство на ужас от насилието и нарушенията на правата на човека, на които станахме свидетели в целия този регион. Но не мога да пропусна момента, без да кажа – най-вече на Вас, г-н министър – че днешната ви декларация от името на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност демонстрира по възможно най-умел начин и вероятно по-добре, отколкото някой от нас би могъл, цялото безсмислие на тази служба и на милионите евро, които изразходваме за нея.

Днешното Ви послание е напълно правилно: отхвърля насилието, насърчава диалога и настоява за реформи, започващи от самите тези страни. Но, честно казано, с оглед на положението в тези страни, това са просто сладки приказки. Необходимо е нещо много, много повече от традиционното обаждане по телефона и даването на изявление с настояване за това, онова или нещо трето, и ми се струва, че хората в Близкия изток...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Жолт Немет, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, благодаря ви много за изказванията. (Изказването продължава на английски език)

(EN) Г-н председател, позволете ми първо да отговоря на няколко въпроса, свързани с Бахрейн.

Беше повдигнат въпросът за намесата на Иран във вътрешните работи на Бахрейн. Засега не разполагаме с категорични доказателства, че Иран се намесва в ситуацията в Бахрейн чрез провокиране на радикализация. Очевидно има такъв риск и това е още едно добро основание за започване на национален диалог в Бахрейн колкото може по-скоро, така че тази възможност да бъде избегната.

Относно навлизането на военни части на Саудитска Арабия в Бахрейн бих искал да подчертая факта, че шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив имат споразумение за колективна сигурност помежду си. Присъствието на саудитски и други военни части в Бахрейн беше поискано в рамките на това споразумение, като на тази молба се отзова не само една държава-членка на ССПЗ. И това не е просто правно съображение. Ние следва много сериозно да гледаме на регионалното измерение, когато правим оценка на развитието на събитията в този регион.

Относно Йемен искам да изтъкна, че Европейският съюз наистина прекрати част от помощта си за Йемен: например част от помощта си за борбата с тероризма, тъй като счетохме, че ни е нужен един по-диференциран подход в това отношение.

Позволете ми сега да отговоря на унгарски на някои от повдигнатите въпроси.

(HU) Г-н Salafranca постави въпроса за това, какъв ще бъде резултатът от прехода. В това отношение искам да подчертая, че ние не знаем какъв ще е резултатът от арабската пролет. Никой не знае, а преди два месеца дори не допускахме, че подобен ефект на доминото може да бъде приведен в действие. Същевременно аз считам, че поне засега крайният резултат от тази арабска пролет не е един единствен и непроменим. Затова вярвам, че в много голяма степен той зависи от нас. Ето как бих искал да отговоря на г-н Salafranca: крайният изход от арабската пролет ще зависи в огромна степен и от нас.

Считам, че направените предложения са много полезни и вярвам, че както присъствалите представители на Комисията, така и представителите на Съвета и на Службата за външни действия с радост са приветствали всички предложения. Ние сме в процес на преразглеждане на Европейската политика на съседство и всички предложения, които бяха направени тук, ще бъдат включени в прегледа на тази политика. Ето защо ми се струва щастливо стечение на обстоятелствата, че насрочената за след няколко седмици среща на върха на Източното партньорство няма да се проведе, тъй като така ще имаме време, за да включим направените тук предложения в прегледа на Европейската политика на съседство.

Считам, че е много важно тази политика на съседство да бъде единна. Политиката на съседство трябва да обхваща източното измерение, точно както обхваща и южното. И само ако сме в състояние да изготвим една единна, съгласувана, добре обмислена политика на съседство тук, в рамките на Европейския съюз, ще можем да получим доверието и на нашите южни съседи, които внимателно следят всичко, което казваме. Предложенията, направени във връзка с политиката на съседство – например тези на последните оратори, г-жа Dodds и г-н Rübig – обръщат внимание на гражданските отношения. Отдаването на приоритетно значение на гражданските отношения, на отношение към гражданите, особено на отношенията с младите хора, е една от идеите в нашата политика на съседство.

Създаването на наистина нови фондове и, ако е необходимо, на фондове с нови измерения също трябва да бъде съществена част от този преглед. В същото време не следва да забравяме, че всеки един аспект изисква индивидуален подход. Има страни, за които налагането на санкции, или оръжейно ембарго, или в някои случаи предприемането на военни действия вече е неизбежно. Както знаете, Либия не е единствената страна сред южните ни съседи, където е в ход военна интервенция – в Кот д’Ивоар също от няколко дни тече подобна военна операция. Това ще бъде отделна тема тази вечер и тепърва ни предстои да говорим по този въпрос.

Същевременно смятам, че страните, в които военната намеса е станала неизбежна поради гражданска война, не трябва да се сбъркат със страните, които обсъждаме сега, макар потисническите и авторитарни режими в тях също да заиграват с използването на насилие. Аз обаче считам, че върховният представител, г-жа Аштън, изпрати много силно послание до тези страни във връзка с отношението им към насилието. А и самите военни действия, водени в Либия и Кот д’Ивоар, трябва да бъдат едно много силно послание към тези страни, и към трите обсъждани страни. През изминалите няколко седмици Европейската и международната общност успяха да изработят една много ясна философия.

„Правото на защита“ и „отговорността да защитаваш“ са нови принципи, приложени неотдавна от международната общност, които трябва да послужат като предупредителен знак на Йемен, Бахрейн и на всички останали, на всички авторитарни режими в региона. Това, което става сега, военните интервенции, не са аналогични на военната операция в Ирак, а по-скоро на тези в Руанда и Косово, където международната общност трябваше да се намеси, за да защити гражданите. Вярвам, че по този начин международната общност изпраща едно много силно послание до държавите, които използват насилие срещу гражданите си.

Госпожи и господа, които представлявате уважаваната институция на Европейския парламент, позволете ми съвсем накратко да взема отношение по още няколко конкретни предложения. Ще предам на върховния представител вашето толкова единодушно и общо предложение за свикване на извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека. Това предложение определено беше ключов елемент в днешното разискване и следва да бъде разгледано. Освен това ще предам на върховния представител и също толкова ясното и единодушно изразено становище относно оръжейния контрол. Считам, че е необходимо да установим подходящо равновесие между сътрудничеството и санкциите по отношение на тези три групи страни.

Несъмнено е специфична задача, когато става въпрос не за прилагане на санкции и военна намеса, а за сътрудничество и, ако е необходимо, известни санкции по отношение на дадена група от страни. Считам също така за важно казаното от г-жа Oomen-Ruijten, че Европейският съюз трябва да може да разчита много сериозно и на Турция, когато изработва политиката си спрямо този регион. Благодаря ви много за разискванията, благодаря ви за коментарите, изказванията и въпросите.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюция⁽¹⁾на основание член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре по обед.

Писмени изявления (член 149)

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Резолюцията относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен с право осъжда бруталните и смъртоносни репресии, чиито жертви станаха демонстрантите в Сирия, а така също и тези в Йемен и Бахрейн. Лидерите на тези три страни се разпореждат да се стреля срещу собствения им народ, който законно настоява за политическа свобода, човешко достойнство и социална справедливост. Чрез тази резолюция Европейският парламент категорично изразява солидарността си с гражданите на Сирия, Бахрейн и Йемен, които показват голяма смелост в защита на стремежите си, когато невъоръжени се изправят срещу стрелящите по тях правителствени сили.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Освен исляма, Сирия, Бахрейн и Йемен има още едно общо нещо: наличието на авторитарен режим, независимо дали управляващият е крал, президент или кланът на Асад. На езика на Запада, това несъмнено са недемократични системи. Засилващите се революционни тенденции по подобие на тези в Египет или Тунис са задушавани още в зародиш, а демокрацията и правата на човека не се зачитат. В Йемен например 37 % от непълнолетните момичета встъпват в насилствен брак. В това отношение Йемен е на второ място в света, като преди него е само Сомалия. Правителствата на тези три страни трябва да докажат, че работят за своите народи, а не против тях. В продължение на десетилетия ЕС подкрепяше и отпускаше финансови средства на такива страни, ако това му носеше икономически и геополитически предимства. Европейският съюз следва по-категорично да се бори за демокрация и права на човека и да се противопоставя на процесите на радикална ислямизация в тези страни.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че положението в Сирия, Бахрейн и Йемен изисква спешни мерки, бих искала да привлека вниманието ви към тревожната ситуация в Ливан, където седем граждани на ЕС от Естония са държани като заложници. Искам да благодаря на баронеса Аштън за бързия й отговор и даденото преди две седмици уверение, че този въпрос ще бъде разгледан на възможно най-високо равнище в ЕС. Междувременно получихме информация, че похитителите, които твърдят, че са членове на „Движение за възраждане и реформи“, са предали бележка с искане за откуп, в която се казва, че ще обявят следващите си искания по-късно. Твърди се, че седемте естонски граждани са живи. Бих искала да се обърна към баронеса Аштън с молба да се ангажира с решаването на кризата със заложниците в качеството си на заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по външните работи и политиката на сигурност. На карта е заложен животът на европейски граждани и това изисква спешно вниманието на Европейската служба за външни действия. Това е възможност баронеса Аштън да покаже истинската си същност.

(1) Вж. протокола.