Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 април 2011 г. - Страсбург

15. Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.

  Председател. – Следващата точка е посветена на изявленията на Съвета и на Комисията за доклада относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, високо оценявам активното участие на Европейския парламент в процеса на разширяване, а така също и конструктивното му включване в общите разисквания по разширяването, и по-конкретно в процеса на присъединяване на Исландия. Като една от най-успешните политики на Съюза в цялата му история, разширяването на Европейския съюз е сред най-важните приоритети на нашето председателство.

На 17 юни 2010 г. Европейският съвет единодушно реши да даде на Исландия статут на страна кандидатка. Първото заседание на Конференцията за присъединяване на Исландия на равнище министри се състоя на 27 юли 2010 г., а през ноември 2010 г. стартира процесът на скрининг, който продължава съгласно предвидения план и досега. Следващата Конференция за присъединяване е насрочена за 27 юни, което ни дава възможност внимателно да разгледаме и оценим постигнатите резултати и, надявам се, да отворим колкото може повече глави.

Има няколко особено важни области, които бих искала специално да изтъкна. Тези въпроси са посочени и в проекторезолюцията на Парламента. В доклада си относно резултатите, постигнати през 2010 г., Комисията стига до извода, че Исландия отговаря на изискваните за членство политически критерии, и макар да е засегната тежко от икономическата и финансова криза, е добре подготвена за предприемане на мерките, необходими за изпълнение на изискванията за членство в ЕС. В заключенията си, обявени на 14 декември 2010 г., Съветът отново обърна внимание, че Исландия е демокрация с дълга история на добро функциониране, със силни демократични институции и близки отношения с ЕС. Направено беше и заключението, че цялостната подготвеност на Исландия е достатъчна за приемането и прилагането на достиженията на правото на ЕС, което по-конкретно се дължи на факта, че тази държава е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и страна по Шенгенското споразумение. Исландия може да се счита за функционираща пазарна икономика и е възможно в краткосрочен план да си възвърне способността да се справя с натиска на конкуренцията и с пазарните сили в Единния пазар.

Съветът напомни, че с преговорите се цели Исландия напълно да приеме и приложи достиженията на правото на ЕС. Ходът на преговорите ще зависи от това, доколко Исландия изпълнява всички свои задължения по Споразумението за ЕИП, като освен всичко друго напълно се съобразява и със заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г., а така също и от постигнатите резултати за преодоляване на всички слабости, посочени в становището на Комисията. В същото време Съветът обърна внимание, че, от една страна, докато продължават преговорите за присъединяване, Споразумението за ЕИП ще представлява основната договорна основа между Исландия и ЕС, а от друга страна, че през последните две години Исландия също е била активен и конструктивен партньор в рамките на това Споразумение и Шенгенското пространство. Исландия е постигнала добри резултати и в прилагането на достиженията на правото на ЕС. Ето защо Съветът насърчи Исландия да продължи тези свои практики.

Проекторезолюцията на Европейския парламент дава една пълна картина на постигнатите резултати и задачите, които трябва да бъдат изпълнени. Във връзка със задачите бих искала да ви обърна внимание на общата ни задача, а именно, необходимостта от подходящо и задълбочено общуване с широката общественост – както с гражданите на Исландия, така и с тези на ЕС. С оглед на гореказаното бих искала отново да подчертая, че все още ни предстои много работа, включително по време на унгарското председателство. Що се отнася до председателството, ние естествено разчитаме на всички държави-членки, на Комисията и, разбира се, на Европейския парламент, да подкрепят Исландия в това начинание. От първостепенно значение е да поддържаме набраната скорост, така че да постигнем колкото може по-голям напредък в преговорите още в рамките на настоящото полугодие.

Убедена съм, че присъединяването на Исландия може да се превърне в успешен пример. То може да даде тласък на цялата политика на разширяване и да я направи още по-успешна. Девизът и целта на унгарското председателство е една силна Европа. Всеки един напредък в процеса на присъединяване на Исландия допринася за постигане на това.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, днешното разискване относно Исландия и следващите стъпки от процеса на присъединяването й е съвсем навременно.

Бих искал да благодаря на Парламента за подкрепата му за членството на Исландия и да поздравя докладчика, г-н Preda, за високото качество на доклада му. Обсъжданата резолюция представлява полезен принос към процеса на присъединяване: тя изпраща на Исландия правилните послания в правилния момент.

Оценката на спазването от страна на Исландия на достиженията на европейското право – процесът на скрининг – е в ход. От ноември 2010 г. досега са обсъдени 24 глави и са приключили 23 двустранни скрининг срещи, посветени на рибното стопанство, земеделието, околната среда, регионалната политика и финансовите услуги.

Скринингът е важен технически процес и по време на срещите се установи кои са деликатните въпроси и предизвикателствата в ключовите глави, например в тези за земеделието, околната среда и рибното стопанство. Този етап от процеса на преговори ще приключи до юни 2011 г.

Мога да потвърдя, че очакваме същинските преговори да започнат към края на унгарското председателство с отварянето на някои глави по време на конференцията за присъединяването насрочена за 27 юни 2011 г. Това е амбициозен, но осъществим график и всички страни са решени да постигнат напредък.

Комисията е готова да вземе под внимание специфичните особености и очакванията на Исландия в рамките на съществуващия подход към преговорите за присъединяване и при пълно спазване на принципите и правилата на Съюза. Ето защо ние възнамеряваме да работим открито и конструктивно за намирането на приемливи и за двете страни решения по начин, който отразява високото равнище на сътрудничество между Европейския съюз и исландските орани на управление. Както и при останалите случаи на присъединяване досега, следва да очакваме, че това невинаги ще бъде лесна задача, но вярваме, че с Исландия сме предприели едно успешно пътуване.

По отношение на Icesave, както се посочва и във вашата резолюция, Комисията ще приветства намирането на едно бързо решение на този въпрос в интерес на всички засегнати страни.

На икономическия фронт, банковата и фискалната консолидация в Исландия в рамките на програмата на МВФ е забележителна. Програмата за икономическо преустройство е в ход, а правителството е поело ангажимент за по-нататъшно консолидиране. Подобреното преструктуриране на дълга ще подпомогне засилването на икономическото възстановяване. Правителството работи и по стратегия за постепенно вдигане на контрола върху капитала. Това ще допринесе за подобряване на бизнес климата.

Нека отбележа накратко и мерките за подкрепа, които реализираме съгласно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП). Предвиден е индикативен пакет от 28 милиона евро за следващите три години в подкрепа на засилването на административния капацитет и за подготовката на Исландия за управление на структурните фондове.

Напредва добре и работата по финализиране на националната програма по ИИП за 2011 г. и е положено началото на редица конкретни дейности в рамката на програмата по Инструмента за техническо подпомагане и обмен на информация (TAIEX).

Напълно споделям възгледите ви за необходимостта от едно основаващо се на факти обществено разискване на присъединяването към ЕС. Аз мога всъщност да изиграя решаваща роля за подобряване на разбирането на истинската същност на политиките и действията на Европейския съюз, и мога също така да помогна за изобличаване на някои заблуди. Освен това горещо приветствам факта, че исландските органи на властта започнаха интензивни комуникационни дейности.

Окуражаващо е да се види, че през последната година значително се е увеличила подкрепата на общественото мнение в Исландия за ЕС – както що се отнася до подкрепата за продължаване на процеса на присъединяване, така и с оглед на отношението към членството в ЕС и имиджа на Съюза.

Комисията ще засили собствените си информационни и комуникационни дейности, за да улесни публичните разисквания, основаващи се на добра осведоменост. Делегацията на Европейския съюз в Рейкявик е напълно работеща и участва активно в комуникационните дейности, като се планира откриването и на информационен център на ЕС.

С оглед на скорошното приключване на процеса на скрининг аз очаквам сега с голям интерес отварянето на различните глави от преговорите с Исландия.

  Cristian Dan Preda, от името на групата PPE. – (RO) Г-н председател, бих искал в началото да приветствам присъствието на представители на Комисията и на Съвета в пленарната зала, а така също и ползотворното сътрудничество, което имахме досега с тези две институции, включително и при изготвянето на настоящото предложение за резолюция.

Точно както преди девет месеца, когато обявихме кандидатурата на Исландия за членство в Европейския съюз, и сега решихме да обърнем внимание на четири основни момента в настоящия доклад.

1. Политически критерии. Исландия блести в това отношение със своята силна демократична традиция. Също така считам, че ние трябва да приветстваме постигнатия през последните месеци напредък в укрепването на независимостта на съдебната система, насочен към отнемане на водещата роля на министъра на правосъдието при назначенията на магистратите и засилване на тяхната независимост. Тези мерки обаче трябва да се прилагат строго.

2. Икономически критерии. Като член на Европейското икономическо пространство Исландия вече изпълнява голяма част от задълженията на държавите-членки. Приветствам споразумението за законодателни промени във връзка с Icesave. Надявам се, че – както сочат проучванията на общественото мнение – на насрочения след три дни референдум исландците ще дадат подкрепата си този законопроект, с което ще се гарантира, че този двустранен спор вече няма да има място в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС.

3. Регионалното сътрудничество също е важен фактор. Присъединяването на Исландия към ЕС предоставя на Съюза уникална възможност да засили присъствието си в арктическия регион като цяло, а по-конкретно в Арктическия съвет.

И не на последно място – общественото мнение е от първостепенно значение, за да се гарантира, че процесът на присъединяване ще се увенчае с успех. Като се има предвид това, считам, че трябва да насърчим инициативата на държавните органи в Рейкявик за започване на обществени разисквания и консултации с всички заинтересовани страни по този проект. Това е още по-важно с оглед на факта, че според проучванията на общественото мнение исландците подкрепят продължаването на преговорите за присъединяване.

  David-Maria Sassoli, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, утрешното гласуване е една от стъпките, които скоро ще доведат до присъединяването на Исландия към Европейския съюз.

Исландия постигна значителен напредък, както посочи г-н Preda. Ще спомена няколко примера: засилването на независимостта на съдебната система, работата на Специалната комисия за разследване с цел проучване и анализиране на процесите, довели до колапса на исландската банкова система, създаването на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия, положението по отношение на влизането в еврозоната, споделянето на по-големия опит, който има Исландия в областта на възобновяемите енергийни източници.

Толкова трудният и деликатен въпрос за Icesave все още не е решен и в събота ще се проведе референдум, който ще заведе исландците пред урните. Въпреки че изходът от този референдум е обект на разисквания, на мен ми се струва, че стойността му за демокрацията е голяма, тъй като чрез него исландският народ придобива чувство за отговорност и се ангажира още повече с този деликатен етап от преговорите за присъединяване. Независимо че резултатът от първия референдум не беше положителен, правителството на страната положи много усилия за създаване на широка коалиция, способна да обясни на гражданите основанията Исландия да се ангажира с възстановяване на загубите, понесени от Обединеното кралство и Нидерландия.

Сега Европа следва да изиграе ролята си с търпение и уважение, без да упражнява прекален натиск, който би могъл да доведе до някакъв вид самозащита и затваряне на исландското общество.

Що се отнася до секторите на рибното стопанство и селското стопанство, аз считам, че Европа и Исландия трябва да намерят възможно най-доброто решение, за да изпълнят критериите, определени в Договора, и за да защитят исландската икономика и екосистеми и специфичните особености на страната.

Присъединяването на Исландия към Европейския съюз означава, че Европа ще се придвижи към Северния полюс, което ще има значителни положителни последствия в областта на политиката, икономиката, околната среда и науката. Ясно е, че да станеш част от Европа, макар и след 60 години, продължава да бъде привлекателна възможност.

  Pat the Cope Gallagher, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, със задоволство научавам от члена на Комисията, че започналият през ноември миналата година скрининг на главите, свързани с присъединяването на Исландия се очаква да приключи скоро.

Разбира се, Исландия има голямото предимство, че като член на ЕИП вече е приела значителна част от достиженията на европейското право. Също така със задоволство отбелязвам, че според проучванията на общественото мнение в Исландия 65 % от исландците желаят преговорите за присъединяване да продължат. Ще се възползвам от длъжността си на председател на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия да убедя исландците да не се вкопчват в дадена позиция, преди по-късно тази година да разберат за какво точно се договарят двете страни.

Втората среща на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия ще се проведе на 26 и 27 април в Рейкявик. Този орган беше създаден миналата година и аз искрено вярвам, че той представлява важен форум за диалог и сътрудничество между ЕС и исландския парламент.

Трябва да кажа, че съм разочарован, че в началото на март крайбрежните държави не успяха да се споразумеят в Осло. Постигането на споразумение е от решаващо значение. Не можем да си позволим улов на тонове скумрия между четирите крайбрежни държави, при положение че препоръката на учените е за два пъти по-малко количество.

  Indrek Tarand, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, една малка държава винаги причинява големи главоболия на ЕС, когато иска да се присъедини към него, а както знаем, главоболията, причинявани от Исландия, са свързани с рибното стопанство, с околната среда и с всичко останало, за което вече спомена членът на Комисията. Ние обаче имаме рецепта за справяне с този проблем и Парламентът би могъл да възприеме едно по-приветливо отношение, тъй като към малките държави трябва да се отнасяме по-внимателно.

Не преставам да се възхищавам на принципния, политически подход на г-н Tannock към достиженията на европейското право и към онова, което Исландия прави или не прави. Този път обаче моята група и аз не одобряваме радикалния тон на направените изменения и затова настояваме до утре да се постигне компромис с докладчика. Вече си представям шестте нови стола в Парламента и още една кабинка за устните преводачи.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, групата на европейските консерватори и реформисти напълно подкрепя присъединяването на Исландия към Европейския съюз, независимо че решението за това трябва да бъде взето самостоятелно от исландците на референдум.

Исландия е малка, стабилна и богата демокрация, и е сред членовете основатели на НАТО и Съвета на Европа. Икономиката й обаче зависи много от риболова и, предвид катастрофалния провал на начинанията й в областта на финансовите услуги, е вероятно Исландия да поиска значителни отстъпки, за да защити риболовната си промишленост, в случай че някога се присъедини към ЕС. Да се надяваме, че това ще предостави идеална възможност на Обединеното кралство и други държави-членки да настояват за по-широко и по-нататъшно реформиране на спорната обща политика в областта на рибното стопанство.

По отношение на китолова – не се извинявам и не търся оправдания. На мен не ми харесват и бикоборството, и боя с петли, но те – ако щете вярвайте – са разрешени в някои части на ЕС на основанията на националната култура, така че ако Исландия се присъедини към ЕС, моето лично мнение е, че трябва да й бъде позволено да защити китоловната си промишленост, в случай че настоява за това.

И накрая, Исландия трябва да поеме ангажимент да изплати на Обединеното кралство и Нидерландия средствата, които им дължи след краха на Icesave. Отрицателният резултат по този въпрос на предстоящия референдум в Исландия може да се окаже сериозна пречка, що се отнася до получаване на подкрепата на правителството на Обединеното кралство.

  David Campbell Bannerman, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, във Великобритания първи април е обявен за ден на шегата и хората с голямо удоволствие се шегуват един с друг. И когато някои хора съобщават, че Исландия се готви да се присъедини към ЕС през следващата година, аз си мисля, че това е първоаприлска шега. Истината е, че според едно проучване 64 % от исландците искат да запазят самостоятелността си, само 24 % желаят да продължи работата по кандидатурата за членство в ЕС, а на практика 60 % от исландските предприятия са против.

Твърди се също така, че Исландия искала сигурността на еврото. Хванахте ли се! Дори португалските банки в момента отказват да купуват португалски облигации.

Исландия никога няма да се откаже от богатите си риболовни зони – генериращи 40 % от износа й – за да се присъедини към катастрофалната обща политика в областта на рибното стопанство, нито ще се откаже от ролята на своя парламент, който съществува от над 1 000 години и е носител на наградата на ЮНЕСКО за демокрация.

Дори и с банков махмурлук, Исландия, подобно на Великобритания, си остава по-богата отвън. Без майтап.

  Председател. – Обърках се малко, г-н Campbell Bannerman, с тая работа за първоаприлската шега. Днес е 6 април – току-що проверих отново – но предполагам, че може да обявите за ден на шегата всеки ден, който пожелаете.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, както толкова често се случва тук, настоящото разискване има малко общо с действителността и абсолютно нищо с демокрацията.

Повечето оратори говорят така, сякаш вече е решено, че черната дупка на еврото ще погълне Исландия. Но не това е посланието на исландците. Последните проучвания на общественото мнение показват, че тези, които желаят да запазят самостоятелността си, са почти два пъти повече от привържениците на еврото и на Европа. Седемдесет и пет процента от исландците са достатъчно мъдри, за да не се доверяват на ЕС. Единствената исландска партия, която подкрепя членството, бележи спад от 30 % на 18 % в проучванията на общественото мнение.

Положението е същото в цяла Европа. Докато политическият елит търси един все по-тесен съюз и федерална империя, хората искат свобода и самостоятелност. Подобни разминавания подготвят почвата на революциите. Поздравявайте се колкото искате за напредъка по пътя към присъединяването, но предстоящият финансов срив в държавите, на които е надяната усмирителната риза на еврото, ще струва скъпо на всички нас и ще бъде фатално за вашата Утопия. Исландия и държавите, които сега са потънали в тази измислена империя, в края на краищата ще бъдат свободни.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-н председател, Исландия е малка нация от гледна точка на населението й, възлизащо на около 300 000 души, но е велика нация. Много ми се иска отново да изтъкна нещо, което вече беше казано тук. Исландия има демократични традиции, има забележителна култура и беше в състояние да гарантира социална сигурност много преди другите държави да са в състояние да направят това. Очевидно е, че вероятно ще стигнем до задънена улица, когато обсъждаме крайностите в областта на икономиката през 2008 г., но до подобни крайности се стигна и в други държави, а не само в малката Исландия. Ясно е, че когато една малка държава с население от 300 000 души е засегната от безконтролната пазарна икономика, няма инерционни ефекти в администрацията. Това е нещо, което не трябва да забравяме, когато говорим за тази страна, островна страна, намираща се в арктическия регион.

Освен това разбирам много добре заинтересоваността на исландците по отношение на риболова. Освен всичко останало, това е отрасълът на промишлеността, благодарение на който поколение след поколение исландци намират препитанието си на острова. Трябва да внимаваме, когато говорим за един малък народ, да не влизаме в ролята на „големия брат“. Исландия, естествено, е обект на наблюдение от страна на ЕС и искам да отбележа, че тя се справя по-добре, отколкото биха се справили редица настоящи държави-членки, ако ги подложим на толкова строго наблюдение, на каквото подлагаме Исландия. С това не казвам, че грешим. Считам също така, че ако Исландия се присъедини, ще бъде по-лесно и за Норвегия да се приближи към ЕС и след това да стане държава-членка. Следва да кажем „добре дошла“ на Исландия. Тя ще вдъхне живот на ЕС и определено това не е жертвоприношение.

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на докладчика. Настоящото предложение за резолюция е балансирано и обхваща всички ключови аспекти от доклада относно постигнатия напредък. С 33 глави, обсъдени в доклада относно напредъка, Исландия се придвижва бързо към удовлетворяване на критериите за присъединяване към ЕС. Важно е, че в предложението се обръща внимание на доклада на Специалната комисия за разследване, проучваща процесите, довели до колапса на исландската банкова система. Приветстваме факта, че правосъдието ще възтържествува и виновните за кризата ще си получат заслуженото. Вероятно ЕС и държавите-членки биха могли да вземат пример от разумния подход на Исландия. Има обаче два въпроса, които бих искала да повдигна тази вечер: Icesave и улова на скумрия. Да се надяваме, че с референдума в края на седмицата ще се сложи край на тази сага.

Същевременно бях разочарована, защото този втори референдум не беше необходим след интензивното преразглеждане на договореностите и одобрението на Алтинги, исландския парламент. Относно улова на скумрия – едностранното увеличаване на квотите без предварително обсъждане и последствията за флотилиите на съседните държави беше недалновидно. Необходимостта от разрешаване на проблемните въпроси, свързани със сектора на рибното стопанство, е от първостепенно значение за успеха на преговорите за присъединяване.

И накрая, бих искала да пожелая успех на втората среща на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия, която ще се проведе под председателството на Pat the Cope Gallagher в Рейкявик на 26 и 27 април.

  Struan Stevenson (ECR). – (EN) Г-н председател, с радост научавам, че според последните проучвания на общественото мнение мнозинството исландци не желаят да се присъединят към ЕС, тъй като, честно казано, защо всъщност ние искаме те да се сторят това? Какво точно ще дадат те на нашия европейски клуб? Те имат една рухнала икономика, банките им не изплащат дивиденти, един техен вулкан затвори въздушното ни пространство за девет дни – и предполагам, че отново ние ще трябва да платим сметката, ако това се повтори – а сега заграбват и скумрията, която ни принадлежи.

През 2005 г. Исландия улови 367 тона скумрия в североизточния Атлантик. Тази година се планира улов от 150 000 тона. Това ли наричате добро управление, устойчиво управление на рибните ресурси? Исландците винаги са се гордели със своето устойчиво рибарство и се присмиват на провежданата от нас обща политика в областта на рибното стопанство. Това е направо престъпление. Това е почти незаконен риболов и ние по никакъв начин не следва да ги каним да се присъединят към ЕС.

  Alain Cadec (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, позволете ми да започна с познатия рефрен: Парламентът има само едно седалище – Страсбург.

Както знаете, комисията по рибното стопанство е загрижена във връзка с положението с улова на скумрия. Особено съм разтревожен от наскорошното прекъсване на преговорите между Европейския съюз, Исландия и Фарьорските острови. Вече над десет години квотите за скумрията се разпределят посредством фиксиран алгоритъм за разпределение, основан на улова на риба през изминалите години от всяка една от засегнатите крайбрежни държави.

От 2010 г. Исландия настоява за нови, по-високи квоти, като се позовава на едно хипотетично географско преразпределение на запасите от скумрия, причинено от изменението на климата. Ето защо Исландия внезапно – както посочи току-що г-н Stevenson – увеличи квотата си за улов от 2 000 тона до 130 000 тона през 2010 г. Госпожи и господа, това е увеличение от над 6 500 %.

Това решение не е приемливо, тъй като е взето едностранно и представлява наказателна мярка спрямо рибарите от ЕС. Нещо повече, то изпраща едно много отрицателно послание в контекста на преговорите за присъединяване на Исландия. Не можем да приемем това едностранно решение. Искаме да видим едно бързо решаване на този конфликт между Исландия и Европейския съюз. Исландия трябва да се адаптира към общата ни политика в областта на рибното стопанство, а не ние да променяме тази своя политика в нейна полза. Според мен като ни налага тези неприемливи условия, Исландия си играе с огъня. Тя трябва да излезе с едно по-реалистично предложение. В края на краищата никой не иска превишаване на разрешените количества улов или изчерпване на запасите от скумрия, което ще бъде вредно за всички страни. Призовавам Исландия да прояви по-голяма отговорност и гъвкавост по време на преговорите и да демонстрира по-голяма прозрачност в обсъжданията.

  Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Г-н председател, искам най-сърдечно да поздравя Исландия за получаването на статут на страна кандидатка. Според изявлението на Комисията подготовката на Исландия за изпълнение на изискванията на Европейския съюз е като цяло добра и в график. Не трябва обаче да забравяме, че едно от условията за присъединяване на която и да било страна към Европейския съюз е поемането на ясен ангажимент, както от правителството, така и от обществото. Ето защо считам, че ефективната стратегия за информиране на обществеността е от ключово значение за получаване на подкрепата на обществото за членството на Исландия в Европейския съюз. Опитът на Полша показва, че тук важна роля трябва да изиграят не само широк кръг от мерки на правителството, но също и националните медии, местните неправителствени организации и международното сътрудничество на регионално и местно равнище.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, аз също станах свидетел миналата година, по време на официалното посещение на делегацията на Европейския парламент, на която бях член, че Исландия е направила огромни инвестиции в образованието и в научноизследователската и развойната дейност. Приветствам държавните органи в Исландия за предоставената подкрепа за Лисабонската стратегия и за ангажираността им с нея, включително чрез приемането на стратегията „Исландия 2020“, която подчертава важността на тези области и очертава целите за години напред.

Струва ми се, че това присъединяване към Европейския съюз ще бъде изгодно за всички засегнати страни. Исландия ще получи икономическа и парична стабилност, а Европейският съюз ще стане по-силен в арктическия регион и в области като енергията от възобновяеми източници и изменението на климата.

Твърдо съм убеден, че подобряването на диалога с гражданското общество, а така също и диалога между Европейския съюз и Исландия, е от изключително значение. Моята проста препоръка към исландският народ е да изчака окончателния изход от преговорите, преди да заеме някаква позиция.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, госпожи и господа, всъщност ние може да поздравим себе си. Готовността на исландците да се присъединят към нас показва, че ЕС продължава да бъде привлекателна перспектива. Стабилността, просперитета и сигурността, произтичащи от европейската интеграция, са постигнати в толкова голяма степен, че държава с такъв висок стандарт на живот като Исландия желае да се присъедини към нас. Разбира се, възможно е известна роля за това да е оказала и икономическата криза в Исландия.

Членството на Исландия в ЕС обаче не се подразбира от само себе си. Обмислихме ли внимателно каква ще бъде добавената стойност на Исландия за Европа? Исландия вече на практика прие законодателството на Брюксел и предостави отбранителните си сили на НАТО. Тя евентуално ще бъде най-малката страна в ЕС по отношение на населението.

От друга страна, може би е иронично, че в сравнение с досегашните случаи на разширяване Исландия, като богата и мечтана от мнозина страна кандидатка, реално ще отговори на поставените за членство в ЕС условия. Изразявам надеждата си, че обсъжданията на членството на Исландия в ЕС ще бъдат активни и напълно открити.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-н председател, необходимо е да се отчетат множество аспекти, когато правим оценка на доклада относно напредъка, осъществен от Исландия. Тя е напълно функционираща демокрация и държава, която отговаря на всички предвидени стандарти по отношение на правата на човека. Исландия е част от Европейската асоциация за свободна търговия и следователно спазва достижения на европейското право в много от областите от нашия дневен ред. Ето защо при сравнение с останалите страни кандидатки Исландия има преднина.

Въпреки факта, че Исландия има функционираща пазарна икономика, един от най-големите й проблеми е кризата във финансовия сектор. Проблемите в банковия сектор и общественият дълг, възлизащ на 90 % от БВП, предизвикват тревога. Може би положението се подобрява, но това става много бавно. Според мен по-ниската инфлация е добра промяна, но в същото време е налице увеличаваща се безработица.

Приветствам решението на Исландия, свързано със смяната на съдиите,е насочено към засилване на независимостта на съдебната система. Личното ми мнение е, че напредъкът, постигнат от Исландия в областта на образованието и културата, представлява огромен успех. Стандартите в Исландия са наистина много високи в сравнение с ЕС, благодарение на което страната участва в програмите за учене през целия живот „Младежта в действие“ и „Erasmus Mundus“. Съгласна съм и със заключенията на Комисията, че Исландия е стабилна демокрация със силни институции.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, днешното обсъждане се оказа ползотворно за определяне на стъпките, които е необходимо Исландия да предприеме, за да гарантира положителен резултат от преговорите за присъединяване.

Както се твърди в обсъжданото днес предложение за резолюция и в доклада на Комисията от миналия ноември относно осъществения напредък, Исландия се намира в напреднал етап от изпълнението на условията за членство и е постигнала много, но трябва да постигне още резултати по редица добре определени въпроси.

Някои от вас споменаха за улова на скумрия. Макар този въпрос да е свързан преди всичко с управлението от страна на засегнатите крайбрежни държави на запасите от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан, нека заявя следното: ние сме разочаровани от липсата на напредък в последните консултации. Запазват се съществените различия в становищата на отделните държави – особено между Европейския съюз и Норвегия, от една страна, и Фарьорските острови и Исландия, от друга страна – по отношение на дяловете, които им се полагат. Устойчивостта на този ресурс е важна за нашата риболовна промишленост и Комисията ще продължи да проучва всички възможни пътища за намиране, в сътрудничество с крайбрежните държави, на едно балансирано решение за запасите от скумрия.

Исландия сега навлиза в решителен етап, през който скоростта на напредъка й към членството в ЕС ще зависи от собствената й ангажираност. Считам, че с нашата съвместна подкрепа и най-вече с участието и подкрепата на своя народ, Исландия е в състояние да постигне истински напредък по посока на Европейския съюз.

  Eнико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, уважаеми колеги, благодаря ви за това разискване. Обърнахте внимание на голям брой въпроси, които – убедена съм – Съветът ще разгледа надлежно по време на преговорите за присъединяване и ще направи всичко възможно за решаването им. Искам да ви уведомя, че планирам да участвам в срещата на Съвета за асоцииране Исландия-ЕС в края на април и съм уверена, че ще получим от исландските държавни органи информация от първа ръка относно тези въпроси. Никога и за момент не е имало съмнение, че именно селското стопанство, и по-конкретно рибното стопанство, а така също и случая с Icesave, са най-проблемните области. Аз обаче съм убедена, че Комисията ще реши тези въпроси по един крайно прозрачен начин.

Членовете на Парламента ще бъдат надлежно информирани по всички тези въпроси през цялото време на процеса на преговорите по присъединяването. И накрая, бих искала да добавя още едно съображение: много съм доволна, че по време на настоящото разискване нито един от изказалите се не постави под въпрос факта, че Исландия има една перфектно функционираща демократична институционална система и политическа култура – всички ние признаваме това. И съм сигурна, че исландският народ ще вземе едно много отговорно решение относно това, да се присъедини или не към Европейския съюз. Нека им се доверим за това – това е тяхна задача. Нашата задача е да направим възможно присъединяването им и в случай че те го подкрепят, да ги приветстваме с добре дошли. Благодаря Ви много, г-н председател.

  Председател. – Внесено е едно предложение за резолюция⁽¹⁾ на основание член 110, параграф 2 от Правилника за дейността, в заключение на разискванията.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Исландия не разглеждаше сериозно възможността за пълноправно членство в ЕС от началото на европейската интеграция и кандидатства за присъединяване едва след финансовия колапс през 2009 г. Въпреки това страната успя да постигне европейски стандарти и в много области да изпълни пакета от изисквания, необходими за успешното интегриране към 27-те държави-членки на ЕС. Членството в Европейското икономическо пространство и в Шенгенското пространство допринесоха значително за този напредък. Въпреки че Исландия успя да въведе съществена част от европейското законодателство, същинската процедура по присъединяването може да се усложни например от икономическата политика или политиката в областта на рибарството. Риболовната промишленост генерира половина от износа на Исландия и представлява 10 % от нейния БТВ. Все още нерешеният спор между Исландия, Нидерландия и Великобритания може да се разглежда като още една възможна пречка пред исландското членство в ЕС. Заинтересованите страни продължават да търсят подходящ начин за компенсиране на нидерландските и британските граждани, които загубиха спестяванията си поради банкрута на исландските банки. Фактът, че значителна част от исландските граждани не подкрепят членството в ЕС, до известна степен също може да се счита за негативен фактор, въпреки съществената подкрепа на населението за преговорите за присъединяване. Ето защо изглежда е подходящо исландското правителство да предприеме стъпки за информиране на населението за това, какво биха дали европейските институции на страната и последващите ползи от това за ежедневния живот на гражданите.

  Jolanta Emilia Hibner (PPE), в писмена форма. – (PL) Както знаем, Исландия започна преговорите за присъединяване през 2009 г. От самото начало Исландия е в привилегирована позиция поради членството си в Европейското икономическо пространство. Напредъкът на страната по пътя към членство в ЕС е очевиден. Възможността за присъединяване се разглежда в положителна светлина, но все още са налице някои спорни въпроси, като например китолова, който е забранен в ЕС, желанието на Исландия да защити своите рибни и селскостопански пазари и спора около Icesave. Постигането на по-нататъшен напредък е от решаващо значение, преди всичко в области като рибарство, земеделие и развитие на селските райони. Важно е да се постигне споразумение относно квотите за улов на риба. Следва да подчертаем нуждата от привеждане на исландското законодателство в областта на рибното стопанство в съответствие с принципите на вътрешния пазар на ЕС. Нека не забравяме, че Исландия е страна, чиято икономика в огромна степен се базира на риболовната промишленост. Следователно след присъединяването й към ЕС Исландия може да поиска да запази контрола си върху управлението на риболова в собствената си ексклузивна икономическа зона. Освен това следва да обърнем внимание на сериозните различия по въпроса за китолова. Забраната на китолова е част от достиженията на европейското право, които всяка една нова държава-членка трябва да приеме. Заслужава си да бъдат отбелязани и резултатите от неотдавнашните проучвания на общественото мнение, които показват увеличаване на подкрепата на обществото за продължаване на преговорите за присъединяване и по-голямо доверие в Европейския парламент.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Възможността за присъединяване на Исландия винаги се е посрещала добре. Същевременно продължава да има спорни въпроси, например китолова, който е забранен в Европейския съюз, а така също и желанието на Исландия да защити пазарите на рибните си продукти. Струва ми се, че не можем да си позволим никакви отстъпки по отношение на китолова. Независимо от историческите фактори не можем да допуснем ситуация, при която страна, кандидатстваща за членство в ЕС, възнамерява да извършва улов на тези редки и защитени животни.

Нормите, които бяха приети и влязоха в сила в Европейската общност след продължила много години работа, не следва да бъдат „смекчавани“, за да се пригодят на основание на определена традиция към една брутална реалност. Друг проблемен въпрос е спорът относно размера на улова на скумрия. Както е известно, въпреки призивите за спазване на принципите на отговорния риболов през 2010 г. правителството в Рейкявик едностранно определи обща горна граница на размера на улова на този вид, която е далеч по-висока от ограниченията предложени от учените. Исландия досега не е проявила необходимата откритост и гъвкавост за постигане на компромис по този въпрос. Освен това тя обяви, че ще въведе лимит на улова от 146 000 тона за 2011 г. Този подход ме изпълва с ужас, когато се замисля за бъдещото сътрудничество с Исландия в областта на рибното стопанство. Всички ние си даваме сметка, че този конфликт излага на опасност преговорите за присъединяване на Исландия. Същевременно лично аз считам, че и в двата посочени по-горе случая ние не следва да се съгласяваме на каквито и да било отстъпки и следва да наложим спазване на нормите, приети от Съюза в сектора на рибното стопанство.

(1) Вж. протокола.