Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 април 2011 г. - Страсбург

16. Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г. (разискване)

  Председател. – Следващата точка е посветена на изявленията на Съвета и на Комисията относно доклада за осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, утре вие ще приемете резолюцията относно доклада за осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония (БЮРМ) през 2010 г. Както знаете, в заключенията си от 14 декември 2010 г. Съветът единодушно потвърди своя ангажимент към европейската перспектива за държавите от Западните Балкани. Крайната цел на перспективата е тяхното членство в Европейския съюз.

Поздравявам ви за балансираните заключения в проекта на резолюцията. Текстът отразява обективно съществуващото положение и в него са формулирани ценни препоръки. Може да се съжалява, че независимо от резултатите и постигнатия напредък досега на БЮРМ не се разрешаваше да започне преговори за присъединяване. Считам, че това е загуба не само за държавата кандидатка, но и за ЕС. Радвам се, че най-важното послание на проекторезолюцията на Парламента съответства на един от основните принципи на председателството. Индивидуалните резултати винаги трябва да се признават от ЕС.

Що се отнася до особеностите, ние приветстваме факта, че държавата е осъществила значителни постижения в ключови области на реформата, като дейността на полицията и съдебната система. Изпълнението на Охридското рамково споразумение остава съществен елемент на демокрацията и правовия ред в страната. В това отношение също може да се докладва за известен успех, например в изпълнението на Закона за езиците. Въпреки това от съществено значение е държавата да отбележи във възможно най-кратък срок по-нататъшни постижения в области като диалога между участниците в политическия живот, реформите на съдебната система и на публичната администрация, борбата срещу корупцията, свободата на изразяване и подобряването на стопанската среда. Въпросните области са обхванати подробно също така и в резолюцията, която ще приемете, и те трябва да останат приоритетни сред плановете на правителството в Скопие.

Съветът потвърди, че Комисията е повторила препоръката си за започване на преговори за присъединяване с правителството на бивша югославска република Македония. В заключенията си от декември 2010 г. Съветът посочи, че е готов да се върне към този въпрос по време на унгарското председателство, но за съжаление, при отсъствието на нови значими постижения, председателството все още не може да предприеме тази стъпка.

Тук следва да подчертая, че добросъседските отношения продължават да бъдат от съществено значение. Трябва да се счита за факт, че общият напредък и особено мерките, предприети по посока към европейска интеграция, могат да бъдат успешни само при наличието на политически ангажимент на всички обществени равнища. Въпреки това обаче, основните участници в политическия живот на демократичното общество имат специална, изключителна отговорност, например при решаване на различията във възгледите чрез демократични средства, а именно чрез диалог и компромис. Ето защо ние призоваваме участниците в политическия живот на бивша югославска република Македония да подновят техния диалог, не само с оглед на ускоряване на процеса на реформата, но също така за да се гарантира зрелостта на демократичните институции в тяхната страна.

Перспективата за предсрочни избори изисква специално внимание. Стабилността на настоящата коалиция е забележителна, независимо от трудностите. Би имало основания за тревога, ако при следващите избори се създаде сериозен дисонанс в политическата палитра. За да се намали този риск, е важно предсрочните избори да бъдат обявени на основата на широкото споразумение, постигнато в Парламента. Докато, от една страна, бих искал да насърча бившата югославска република Македония, нейното политическо ръководство и институции да ускорят усилията и старанията си, за да отговорят на очакванията на своите граждани, от друга страна, бих искал да призова Комисията и Европейския парламент да продължат да обръщат съответното внимание на държавата кандидатка и на региона. Никакъв друг наш стимул за гарантиране на стабилност и благоденствие на Балканите не е толкова ефективен, колкото европейската перспектива и подкрепянето на процеса на присъединяване. Надявам се, че по време на унгарското председателство на Балканите ще бъде има осезателен сигнал, който ще докаже, че процесът на разширяване продължава, и този сигнал може да бъде решаващото събитие в присъединяването на Хърватия, а именно приключването на преговорите за присъединяване. Убеден съм, че това събитие ще подейства като магнит за всички държави на Балканите, включително бивша югославска република Македония.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодарен съм за възможността да обсъдим актуалното състояние на процеса на присъединяване на бивша югославска република Македония. Благодаря също така на г-н Вигенин за поемането и придвижването на настоящия доклад, основавайки се на задълбочените изследвания на г-н Thaler. Докладът е обстоен, точен и в него са посочени бъдещите предизвикателства.

Пред последните 20 години страната постигна значителен напредък по две причини: първо, необходими бяха големи усилия за преодоляване на трудните проблеми и изглаждане на конфликтите. Второ, европейската перспектива представлява голям стимул за напредък. Днес предизвикателството се състои в използване на съвсем същата формула – големи усилия, съчетани с европейски стимул – която да даде на страната тласък напред.

Благодарен съм за подкрепата на Европейския парламент за препоръката на Комисията за започване на преговори за присъединяване. Ние считаме, че държавата е готова да премине на по-високо равнище на интеграция с Европейския съюз. Всъщност преговорите за присъединяване са нашият най-силен инструмент за подкрепяне на реформи.

Въпреки това трябва да споделя с вас тревогата си относно някои неотдавнашни събития. В нашата препоръка се потвърждаваше, че държавата в значителна степен е спазила политическите критерии, но се подчертаваше, че са необходими допълнителни усилия в повечето области. Случилите се досега събития през тази година не показват очаквания напредък.

Комисията многократно е изисквала провеждане на политически диалог, реформа на съдебната система и публичната администрация, борба срещу корупцията, свобода на изразяването и изпълнение на Охридското рамково споразумение.

Аз проведох много ползотворна среща с министър-председателя Груевски на 24 март в Брюксел. Ние се споразумяхме да ускорим усилията си да върнем обратно Европейската програма като пръв приоритет за страната. Комисията ще подкрепи и наблюдава процеса, включително чрез редовен диалог за присъединяването между Комисията и правителството.

Относно изборите, ние очакваме, че лидерите няма да пестят усилия да гарантират, че изборите ще бъдат напълно прозрачни и в съответствие с най-добрите международни стандарти. Определянето на точния момент зависи изцяло от тях.

Продължавам да подчертавам, че свободата на изразяване е от първостепенно значение и че журналистите трябва да могат да изразяват свободно своите възгледи. Комисията очаква надлежен процес и неселективно прилагане на закона.

Борбата срещу корупцията също трябва да се води енергично. Напълно съм съгласен с наблягането върху тази тема в доклада на Европейския парламент и приветствам вашите предложения относно засилено наблюдение в тази област.

За мен десетата годишнина от Охридското рамково споразумение това лято е възможност да се направи оценка на изпълнението, да се съберат всички общности в страната и да подновят ангажимента за справяне със съществуващите предизвикателства.

Накрая, относно наблюдението след либерализиране на визовия режим, ние искаме преглед на мерките, взети за предотвратяване на злоупотребите с визовия режим. Държавите, които се ползват от безвизов достъп до Европейския съюз, трябва да вземат всички необходими мерки за ограничаване на неоснованите молби за убежище.

2011 година е важна за целия регион. Председателят Барозу и аз ще посетим заедно района, като ще тръгнем утре и ще приключим посещението в Охрид в събота. Ние ще покажем своя ангажимент на държавите от региона и едновременно с това ще подчертаем, че не трябва да пестят усилия за създаване на положителна енергия за разширяване. Важно е Скопие да играе активна роля. Ето защо от първостепенно значение е проблемът с решаване на спора с името. И двете страни по спора са потвърдили ангажимента си да намерят решение. Бих се надявал въпросът да бъде обмислен по-обстойно на последния кръг от преговорите в Ню Йорк.

Многократно съм повдигал този въпрос, насърчавайки и двете страни по спора да останат напълно ангажирани. Знам, че в преките си контакти двамата министър-председатели вече са положили значителни усилия за постигане на взаимно приемливо споразумение. Надявам се тази година да могат да се възползват от тях. Намирането на решение би означавало истински пробив при превръщане на 2011 г. в обещаваща година за процеса на разширяване.

Благодаря ви също така за вашите коментари и искания във връзка с програмата по ИПП. Инструментът за предприсъединителна помощ представлява конкретна демонстрация на това, че ние не само оценяваме и критикуваме държавите, но че всъщност им оказваме много практична подкрепа в техните усилия. Ето защо съм напълно съгласен с Вас, че инструментът трябва да се използва по възможно най ефикасен и ефективен начин.

Вземам под внимание вашите искания за допълнително финансиране в областите безработица, транспорт и околна среда, за да бъдат добавени към усилията, които постоянно полагаме.

За повечето компоненти на ИПП изборът на проекти е отговорност на националните правителства. Това е много важно за участието на държавата. Освен това за периода 2011-2013 г., заедно с органите на съответната държава, ние въвеждаме секторен подход. Това означава, че ще се насочим към сектори, които най-много се нуждаят от помощ, и че ще планираме за няколко години напред. Във връзка с това вашите предложения са много ценен принос за продължаващия ни диалог относно планирането.

В заключение, считам, че Комисията и Парламентът са на много сходни позиции относно постиженията на държавата и всички останали предизвикателства. Много се надявам, че спорът относно името ще бъде решен в близко бъдеще и преди решението на Международния съд, което се очаква през есента. Ясно осъзнаваме, че Европейският съюз има роля в предоставяне на правилните стимули. Ние сме в критичен момент по отношение на тази държава, която може или да поеме пътя към Европа, в наша обща полза, или да стои настрана, докато останалите държави от региона се придвижват напред. За всички ни е време да изпълним своите отговорности и ангажименти.

  Кристиан Вигенин, от името на групата S&D. – уважаеми г-н Председател, уважаеми представители на Комисията и Съвета, колеги, поех отговорността да представя резолюцията на Европейския парламент за напредъка на бивша югославска република Македония за 2010 година. Искам да подчертая, че досегашният докладчик Зоран Талер изпълни отлично задълженията си. Имаме пред себе си един обективен доклад, който очаквам да получи широка подкрепа при гласуването утре.

В 2011 година е възможно за целия регион на Западните Балкани да бъде даден нов тласък на процеса на разширяване. Хърватска е пред финализиране на преговорите за членство. Сърбия е на път да получи положително становище от Еврокомисията за начало на такива преговори. Македония трябва да направи всичко възможно, за да не изостава повече в този процес.

Ключовият проблем е разрешаването на спора за името с Гърция. Предсрочните избори са шанс новото правителство, което ще бъде създадено, да използва доверието на избирателите, за да реши окончателно този въпрос. Трябва да бъде ясно, че цената на отлагането става все по-висока за македонските граждани и ние се надяваме лидерите на страната да проявят смелост и далновидност. Може да се потърси и посредничеството на Европейската комисия за да може окончателно да бъде отворен пътят на БЮРМ към членство в Европейския съюз.

Изразяваме надежда Съветът да се съобрази с позицията на Европейския парламент и преговорите за членство да стартират възможно най-бързо. Страната обаче не трябва просто да чака, а междувременно да реализира всички необходими реформи. Това ще позволи в перспектива преговорите да приключат много по-бързо.

Необходимо е да продължи изграждането на стабилна политическа система и важен елемент е подобряването на изборното законодателство. Нужни са повече и по-ефективни мерки и законодателство срещу корупцията, реформите в съдебната система и в публичната администрация. Очакваме сериозни усилия за гарантиране на свободата и независимостта на медиите.

Тревога будят междуетническите отношения. Десетата годишнина на Охридското споразумение е повод да се направи преглед на постигнатото и да се набележат следващи цели с участие на всички етнически групи.

Изразявам надежда европейската интеграция и необходимите реформи в страната да бъдат ключови послания на всички основни политически сили и около тях да бъде постигнато широко съгласие и след изборите.

Накрая искам да заявя, че скоро Европейският парламент ще определи постоянен докладчик, към когото ще очакваме да бъде проявено необходимото уважение и доверие.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Вигенин, Вие се изказахте като докладчик, а не като обикновен оратор. Знаете ли, че държавата е предприела мащабни реформи и е постигнала огромен напредък? Нестабилността идва от действията на Европейския съюз. Тактиката на изнудване от страна на Гърция, с която унгарското председателство твърдо се зае, попречи на ЕС и на Съвета да действат. Знаете ли това или наистина вярвате в казаното от Вас?

  Кристиан Вигенин (S&D). - Аз не зная какво от това, което казах Вие не разбрахте и какво е в противоречие със самия доклад и с това, около което се е обединила Комисията по външна политика. Мисля, че не е нужно излишно да даваме възможност на властите в бивша югославска република Македония да използват изказвания като Вашето, за да се опитват да прехвърлят вината за неосъществените реформи и непостигнатите цели на Европейската комисия, на Европейския парламент.

Мисля, че докладът окуражава реформите, но също така изисква и повече, което е нормално, когато ние виждаме, че има реални проблеми в една страна, която евентуално ще бъде член на Европейския съюз.

  Eduard Kukan, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, пред нас е представен доста балансиран и обективен доклад и аз искам да благодаря на всички колеги, които са допринесли за това. Докладът е от значителна важност за бъдещето на държавата и за процеса на нейното интегриране в ЕС.

Бивша югославска република Македония е кандидатка от 2005 г. и сега Комисията за втори път препоръчва откриване на преговорите. Ние подкрепяме тази препоръка, а в доклада отново се отправя призив към Съвета да открие незабавно преговорите. Считам, че призивът е навременен. БЮРМ се нуждае от европейската програма като стимул за положителни промени в бъдеще.

Като казваме това, ние не следва да правим отстъпки на БЮРМ, а трябва да мотивираме нейните политици да напредват и да работят по европейската програма. Напоследък страната изживява период на политическа криза, като част от опозицията бойкотира парламента. Това не е начинът, по който трябва да се води политически дебат. Политическите противоречия трябва да се решават чрез диалог, на основата на демократични институции, създадени за целта. Ето защо се надявам, че предсрочните избори, обявени за 20 юни, ще допринесат за уреждане на положението. Те следва да бъдат прозрачни, свободни и честни, и да бъдат проведени в съответствие с всички приложими международни стандарти и с участието на всички политически партии.

Въпросът за регионалното сътрудничество и съседските отношения е особено важен за БЮРМ и нейните съседи. Считам, че основният проблем, който възпрепятства страната да започне преговори, ще бъде решен скоро. В заключение нека да кажа, че ние, политиците,е трябва да внесем по-добра визия и по-широки перспективи в региона. Наше задължение и отговорност е да стимулираме положителните промени в тази държава.

  Norica Nicolai, от името на групата ALDE. – (RO) Г-н председател, в съответствие с идеята за разширяването, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа подкрепя незабавното започване на преговорите. Г-н председател, не бих искала да Македония да се присъедини към Турция като една от държавите, нека да перифразирам думите на Талейранд, които по-скоро танцуват, отколкото уверено да маршируват към своите европейски стремежи.

Въпреки че в доклада – и аз трябва да благодаря на бившия докладчик, г-н Thaler, за добрия баланс и за обективността, които е проявил при изготвянето му – се прави заключението, че положението в Македония се е подобрило в много отношения, аз считам, че започването на преговорите ще бъде решение, което ще помогне за ускоряване на реформите, създаване на демократична рамка и за реална възможност тази държава да стане членка на Европейския съюз.

Истинска ирония е, че населението на тази държава, за разлика от това на Исландия, е мотивирано да прегърне европейските ценности. Във втория случай броят на населението, заинтересовано от споделяне на нашите ценности, е много малък. От друга страна, в Македония оценката на резултатите от работата на политическото ръководство не е благоприятна. Считам, че тази оценка те трябва да става приоритет.

  Marije Cornelissen, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, комисията по външни работи е представила добър и балансиран доклад относно напредъка на Македония и ние, Зелените, с радост ще го подкрепим. От друга страна, докладът е критичен по отношение на органите в Македония, дори повече в сравнение с миналата година. Те трябва да работят върху политическата стабилност, трябва да спрат всякакви провокации на етническите малцинства и съседите, и трябва да гарантират свобода на медиите и на изразяването. От друга страна, в доклада недвусмислено се призовава за откриване на преговорите. Държавата спазва всички критерии и заслужава това.

Иска ми се Гърция да приеме съвета на Комисията и Парламента и да спре да бойкотира процеса на присъединяване. Тя винаги може да блокира окончателното решение, ако наистина иска това. Силно се надявам Македония да продължи да работи върху превръщането си в държава със зряла европейска демокрация, независимо от това, което прави Гърция. Диалогът за присъединяването, за който г-н Фюле току-що спомена, изглежда обнадеждаващ в това отношение. Една реформа във всеки случай е добро нещо.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, тази година празнуваме 30-годишнината от членството на Вашата страна, Гърция, в ЕС. Като заклет гръкофил аз съм убеден, че Гърция е допринесла много за нашия Съюз. Също така е спечелила много, така че защо да продължава да отказва същите ползи на съседката си Македония, само на основа на нейното име. Това е доста непонятно за мен и за много хора от моята страна.

Време е другите държави-членки да възприемат много по-твърда линия по отношение на Гърция по този въпрос. След като получи солиден пакет за рефинансиране на дълга от ЕС, с който да предотврати рухването на основаната си на еврото икономика, Гърция сега едва ли е в положението да задържа за заложник целия процес на разширяване на нейната съседка. Като кандидатка Македония дълго и търпеливо е чакала преговорите за присъединяване да започнат. Би било катастрофално, ако продължителното забавяне накара Македония да изостави амбициите си за членство в ЕС и в НАТО.

Това е реална опасност, като се има предвид крехкостта на вътрешната политика на Македония и предстоящите избори там. Ние трябва да изпратим силен сигнал на подкрепа към силите за реформи и напредък в Македония. Нашият провал би имал отрицателен отзвук в целия регион на Западните Балкани – регион, в който перспективите за членство в ЕС са спойката, която обединява тези размирни държави.

  Nikolaos Chountis, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, ние подкрепяме разширяване на Европейския съюз до включване на всички балкански държави, ако те желаят това. Бих искал обаче да посоча, въз основа на напредъка на разширяването до днешния момент, че сътрудничеството с тези държави и процедурата по разширяване – особено по време на икономическа криза – следва да допринасят за устойчивото развитие и икономическото и социално благоденствие на страните, обхванати от програмата за разширяване, и на Съюза и неговите граждани, а не за налагането на икономически политики, които хвърлят тези държави в рецесия, увеличават безработицата и орязват социалните права. Освен това, г-н член на Комисията, считам, че процедурата по присъединяването следва да се извършва при зачитане на международното право и международните процедури, в конкретния случай, при зачитане и подкрепа, за да може чрез процедурата да се намери общо приемливо решение по въпроса за името, под егидата на ООН.

Това е важен въпрос и той следва да бъде решен, преди да започнат преговорите за присъединяване. Политическите сили в БЮРМ трябва да вземат необходимите мерки и да избягват практики и реторика, които изострят проблема. Тяхната политическа воля по отношение на това, дали искат процедура по присъединяване или не, ще бъде преценявана по тази точка, а не по военни мисии като тази в Афганистан, което в доклада отново се приема за постижение на тази държава.

  Nikolaos Salavrakos, от името на групата EFD. – (EL) Г-н председател, г-н Zoran Thaler, който действаше като докладчик по БЮРМ, вече не е с нас, след сериозните оплаквания, за които всички сме чели в „Сънди таймс“. По мое мнение той се ползва от презумпция за невинност. Въпреки това, в светлината на обвиненията срещу него, настоящият доклад относно БЮРМ не се ползва с презумпция за доверие. В писмо до председателя на Парламента от 22 март помолих докладът да не бъде поставян на гласуване, докато резултатите от разследванията не бъдат оповестени, след откриване на процедурата за помирение.

Ето защо призовавам всички членове на Парламента да се въздържат при гласуването, с оглед да се запази репутацията на Парламента и доверието в него. Аз лично ще постъпя така. Независимо от това, аз във всеки случай трябва да отбележа, че не съм съгласен с позицията на г-жа Гьори, но считам възгледите на г-н Фюле и на заместник-докладчика за реалистични.

Те посочиха, че държавата е раздирана от корупция, че на хоризонта не се очертава никакъв план и че отношенията между различните етнически групи и спорът с Гърция по въпроса за името остават. Затова този въпрос в доклада трябва сериозно да бъде взет предвид.

  Димитър Стоянов (NI). - Г-н председател, ще се съглася донякъде с това, което каза комисар Füle, че ние действително виждаме известен напредък в развитието на Македония към нейния прогрес към Европейския съюз. Но остават и много нерешени въпроси.

Например, делото на българската неправителствена организация „РАДКО” за регистрацията й виси вече години наред пред Върховния съд на република Македония и за тази регистрация и отказа по-точно за нея, „РАДКО” спечели дело тук в сградата на Европейския съд по правата на човека, съвсем наблизо до нашия парламент, за което Македония беше осъдена.

Хората с българско самосъзнание, които ще ги нарека „българска етническа група” за по-лесно, въпреки че това не е точно определение, все още са единствената етническа група в Македония, която няма регистрирана политическа партия. И това се дължи на продължаващите вече 20 години репресии срещу всеки един човек, който изрази българско самосъзнание, довели дотам, че тези хора нямат желанието да се сдружат в политическа партия така, както правят всички други етнически групи в Македония.

Тези въпроси за мен са от решаващо значение да бъдат разрешени, защото те са част от политическите критерии, които според мен Македония (и тук няма да се съглася вече с комисаря) не е спазила. И преди разрешаването на тези проблеми не може да започне какъвто и да е нов етап от преговорите за присъединяване на Македония към Европейския съюз.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-н председател, изслушах Комисията. Този път докладът на Комисията е много по-критичен от миналия път и всички ние знаем какво се случва вътре в страната. Въпреки това чух колегите да предлагат безпрецедентни теории. Теории като тази, че поради икономическата криза, в която се намира, Гърция трябва да каже „да“ на каквото всеки си поиска. Бих искала да посоча на колегите си, че докато Гърция е в икономическа криза, никое правителство няма да се съгласи да започне преговори в Съвета, а доказателството за добрите намерения на Гърция беше демонстрирано, когато тя се съгласи с кандидатурата на тази държава.

Следователно или спорът за името, който се използва като прикритие за пропагандата и усилията да се постави на първо място сегашната политическа ситуация, ще бъде решен, или преговорите няма да започнат и никое гръцко правителство няма да се съгласи с това. Освен това бих искала да кажа на колегите си, че има редица страни, които са пречили на други страни – за дълги периоди от време – да се присъединят към Съюза. Затова Гърция не може да бъде осъждана за това, че упражнява абсолютното си право по силата на Договорите в Съвета.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Фюле, аз бях един от първите, може би първият докладчик за Македония в Парламента, и със съжаление наблюдавам как се придвижват, или по-скоро как не се придвижват, нещата. След това станах докладчик за Хърватия и тук разликата се вижда отчетливо. Хърватия имаше проблеми със съседите си, включително със Словения, но Хърватия действаше за решаването им. Ако Македония не положи достатъчно усилия да реши трудностите си, въпреки че не искам да виня само едната страна, тогава най-малкото това си е проблем на Македония. Нека бъдем честни. Не можете да подчертаете по-силно идентичността на държавата, като издигнете статуята на Александър Македонски на всеки площад или като наречете всяко летище на негово име. Вие трябва да имате интерес от решаване на проблемите.

Защо този интерес е важен ли? Г-н Фюле спомена за Охридското рамково споразумение, което представляваше голям напредък. Обаче колкото по-малко усилия правят държавата и правителството за изпълнение на вътрешните реформи и за намиране на решение заедно с Гърция, толкова повече основания ще има албанското население в държавата да се запита: „Какво правим в тази държава, при положение че наистина нямаме възможност за присъединяване към Европейския съюз?“. Ето защо Македония спешно трябва да започне да работи заедно с Гърция за решаване на проблема.

  Андрей Ковачев (PPE). - Г-н Председател, уважаеми г-н Комисар, уважаема г-жо Министър, благодаря също и на г-н Вигенин за доброто представяне на доклада. Политическата воля на Европейския съюз е бързата и успешна европейска интеграция на всички страни от Западните балкани и пълноправното им членство в европейското семейство.

Исторически наслагваните проблеми, особено на Балканите, могат да се преодолеят само чрез европейска интеграция. Така, граничните линии в тази част на Европа могат да се превърнат от разделителни в обединителни, както е тук например между Франция и Германия.

Резолюцията отчита и приветства напредъка, направен от тази страна особено в икономическата сфера, но и подчертава, че страната трябва да извърши останалата част от пътя към пълноправно членство.

Резолюцията посочва и проблемните области. Това са политическите и междуетнически отношения, добросъседските отношения, състоянието на свободата на медиите и правата на всички граждани, независимо от заявения етнически произход. Особено тези, които открито заявяват своя български етнически произход, са подложени понякога на дискриминация.

Резолюцията посочва и важността за опазването на културното и историческо наследство, което е една важна европейска ценност. Хубаво е, че тази резолюция изрично споменава ситуацията с българските културно-етнически паметници в Македония. Доверие се гради чрез зачитане на историческите факти, а не с провокативни и ненужни манипулации и изопачаване на истината.

Желая от сърце на гражданите на Македония бързо да преодолеят проблемите от миналото, за да можем да ги приветстваме като пълноправни граждани на Европейския съюз. Преодоляването обаче минава през политическа воля за скъсване с хората, служели в бившите югославски комунистически тайни служби, инфилтрирали и провокиращи политическия и икономическия, медиен и социален живот на Македония, както, разбира се, и в други страни от Източна Европа.

  Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-н председател, преди няколко дни правителството на г-н Груевски обяви предсрочни избори. Посред протестите във връзка с нарушенията на независимостта на печата, независимостта на съдебната система и градоустройствения план за „Скопие 2014“, в момент, когато политическият диалог е в застой, г-н Груевски се опитва да отстъпи напред.

Ако нерешеният въпрос с името се добави към неблагополучията във вътрешен план, европейските перспективи за тази държава ще бъдат поставени на сурово изпитание. Гръцкото правителство многократно е доказвало, че иска веднъж завинаги да затвори тази глава, чрез засилване на двустранните контакти на равнище министър-председател. За съжаление, досега нищо положително не е излязло от това, не по вина на Гърция.

В тази рамка г-н Груевски играе предизборни игри и се опитва да убеди международната общност, че Гърция е тази, която не спира да прави изненадващи неща по въпроса относно името, с което постоянно пречи за намиране на решение на спора. Отговорността за европейското бъдеще на тази държава е в собствените й ръце и тя е призована да поеме своите отговорности.

  Anna Ibrisagic (PPE). – (SV) Г-н председател, тъй като имам само една минута, ще направя само една бележка. Това, което научихме досега от процеса на разширяване, е, че истинските реформи започват само когато започнат преговорите. В случая не става въпрос, че утре, веднага щом започнем преговорите с Македония, ние също ще приключим с процеса. Това е едва началото.

Ще има много възможности за блокиране на държавата, щом Гърция иска така, но да бъде блокирана сега, в това положение, при специфичното географско разположение на тази държава, е напълно безотговорно. Македония е в много нестабилно положение. Да накараме тази държава да чака още по-дълго би означавало да изпратим погрешен сигнал. Това ще доведе само до засилване на национализма и ще укрепи много отрицателните сили, с които искаме да се преборим чрез разширяването.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, по пътя от Страсбург за Брюксел ние прекосихме два пъти Люксембург – първо минахме през суверенната държава Люксембург, а после през белгийската провинция със същото име. Ако белгийците бяха последвали логиката на гърците, когато ЕС се създаваше, днес той нямаше да съществува.

Македония е готова да започне преговори за присъединяване към ЕС. Въпреки това, ако ще продължава да следва демократичния път, тя ще се нуждае от нашата помощ и солидарност, точно както гърците наскоро се нуждаеха от нея. Аз напълно зачитам правото на вето на всяка държава-членка, когато става въпрос за приемане на нови членки. Бих искала обаче да призова колегите от Гърция да покажат добра воля и да подкрепят не само настоящия доклад, но също и изменението, което възстановява препратката в текста към македонски като един от официалните езици.

  László Tőkés (PPE). – (HU) Г-н председател, постиженията, осъществени от Македония по отношение на европейската интеграция, бяха вече високо оценени в доклада за страната от февруари миналата година. Със съответното решение на Европейския парламент пак се настояваше за решаване на спора относно името и за започване на преговорите за присъединяване. Считам за неприемливо и дори направо за скандално, че и през миналата година в това отношение не е постигнат никакъв значителен напредък. Това подкопава доверието в самия ЕС. Европейският съюз, а така също и унгарското председателство, счита присъединяването на държавите от Балканите, включително Хърватия и Македонската държава, за един от своите приоритети. Аз искам Парламентът, Съветът и Комисията да подкрепят, независимо от името на държавата, възможно най-скорошното започване на преговорите за присъединяване на Македония.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, съгласен съм с тези, които посочват, че има взаимна отговорност. Европейският съюз, Европейският съвет е отговорен за продължаващото бавене на преговорите за присъединяване и във връзка с това се лишава от един от най-важните си инструменти, а именно стабилизацията на региона. По същия начин македонското ръководство е отговорно за това, че счита, че ако преговорите за присъединяване не започнат, то не се нуждае от продължаване на реформите, за които споменаха министър Гьори и членът на Комисията, г-н Фюле. Що се отнася до името, трябва да кажа, че като унгарец и жител на Централна Европа считам спора между Гърция и Македония за изключително абсурден. Намирам липсата на гъвкавост и на двете страни по спора за неприемлива. Чудя се как ли щеше да реагира Европейският съюз, ако например Унгария се беше противопоставила на присъединяването на Румъния през 2007 г. Нямаше ни най-малка опасност това да се случи в Унгария и затова искам и от двете страни по спора да проявят разумна сдържаност.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-н председател, не може да се отрече, че Македония е постигнала значителен напредък през последната година. Въпреки това в ключовите области има още какво да се подобрява. По мое мнение най-важните изисквания са да се осигури независимост на съдебната система, равнище на свободата на изразяване в медиите, по-силно гражданско общество и по-добър политически диалог.

Службата на омбудсмана имаше значително повече работа през миналата година, но броят на препоръките й, приети от публичната администрация, спадна. Ето защо съм съгласна със становището на Комисията, че постът на омбудсмана трябва да бъде засилен.

Въпреки това приветствам успеха в областта на подобряване на защитата на малцинствата и културните права. Македония значително е намалила броя на ромите без лични документи. За съжаление, те продължават да живеят в окаяни условия и продължават да се сблъскват с дискриминация. Както всички знаем, това е въпрос, който не се отнася само до Македония. Положението на ромите потвърждава още повече, че проблемът е общоевропейски.

Независимо от проблемите, Македония остава стабилна държава в региона, има добри отношения със съседните държави и аз считам, че твърдо е стъпила на пътя към ЕС.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, бивша югославска република Македония от дълго време се интересува от присъединяване към ЕС. Според наличната информация сега държавата е готова да започне преговори за присъединяване, тъй като в достатъчна степен е изпълнила необходимите политически критерии, постигайки напредък в реформата на публичната администрация, съдебната система и полицията. Политическата система изглежда стабилна, политическите партии общуват помежду си и положението на малцинствата също се е подобрило. Може би все още има известни резерви по отношение на независимостта на съдебната система, борбата срещу корупцията и свободата на изразяване в медиите, като всичко това оказва отрицателно въздействие върху стопанската среда и притока на чужди капитали.

Въпреки това е постигнат напредък в областта на хармонизация на законите и политиките, особено по отношение на свободното движение на стоки, закона за търговските дружества и финансовите услуги, а също така и на правосъдието, свободата и сигурността. Затова аз съм уверен, че гражданите на бивша югославска република Македония сега с право очакват, че свободна Европа ще им протегне приятелска ръка. Нека да имаме доверието и да им отворим вратите на Европейския съюз.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-н председател, ние всички в Парламента подкрепяме европейските перспективи на бивша югославска република Македония. Ние – и специално гръцките членове на Парламента –искаме също така да решим отдавнашния спор относно името на държавата.

Има две цели, които по подразбиране са тясно свързани, но които не вървят успоредно, г-н член на Комисията. Считате ли, че тези две взаимно свързани цели ще бъдат постигнати, ако утре ние подкрепим незабавното започване на преговорите за присъединяване между тази държава и Европейския съюз? Мога да Ви уверя, че това ще доведе точно до обратното – ние ще дадем на правителството на Груевски стимул за още по-голяма упоритост и така безизходицата в преговорите относно името ще продължи и ще замрази още повече перспективите на държавата за присъединяването й.

Ако утре приемем този доклад, ние ще изпратим грешно послание, грешна политика и ще направим грешен ход, поради което утре аз ще гласувам против доклада.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, както и г-н Swoboda, аз бих искал да сравня Хърватия и Македония. Що се отнася до малцинствата, и двете държави са показали отлични резултати. Малцинствата и в двете са представени в управлението, което не е така в повечето държави-членки на ЕС. Въпреки това обаче има една разлика. В Хърватия опозицията до голяма степен е заела конструктивен подход. В Македония социалистическата опозиция използва брутална тактика на блокиране. Съжалявам за факта, че някои членове на Парламента днес се превърнаха в инструменти на социалистическата опозиция по време на изборна кампания.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както се потвърждава в проекта на резолюцията, която обсъждаме днес, и в доклада на Комисията от ноември 2010 г. относно напредъка, държавата в задоволителна степен е спазила политическите критерии. Въпреки това тя трябва да поддържа динамиката на процеса на реформите във всички области. Това наистина е сериозен въпрос. Както показа обсъждането, ние всички приемаме този важен аргумент.

Както вече казах, ние се намираме в критичен момент по отношение на тази държава. Тя трябва да продължи по пътя към Европа, както останалата част от региона се придвижва напред. Ръководството на държавата трябва да се насочи към бъдещето заради своите граждани. Те ще получат пълната ни подкрепа в това усилие.

Нека да направя още една бележка. Считам я за важна за страната, която разискваме, и за целия регион. Не за пръв път виждаме представена в Парламента партия, която напуска залата и бойкотира работата на Парламента. Нека да ви кажа личното си мнение – това е неприемливо. Считам, че всички държави, желаещи да се присъединят, и държави кандидат-членки трябва да използват демократичните институции, за да ги укрепват, а не да ги подкопават. Необходимо е те да се научат, че демокрацията трябва да се упражнява в рамките на демократичните институции, а не извън тях.

Много се надявам, че вие ще се присъедините към мен в изпращането на силно послание до държавите в региона, че политическите партии, независимо дали са от дясно или от ляво, трябва да използват широкообхватния характер на процеса, за да работят съвместно по европейския дневен ред, а не да влизат в улични спорове.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, позволете ми да отговоря на един аспект, а именно, въпросът за името на държавата и нека да започна с това, че дълбоко съчувствам на колегите за недоволството и дори гнева, които изпитват относно този въпрос. Няма нищо по-лошо от положение, в което ние се запъваме по даден въпрос и дори страната да изпълнява ангажиментите си по отношение на очакваните резултати, не сме в състояние да го признаем. Трябва да кажа, че аз считам поддържането на добросъседски отношения за особено важно, а разширяването е възможно само по този начин. Част от нещата се свеждат до това, страните по спора да достигнат до взаимно приемливо решение по пътя на преговори, под егидата на ООН.

Съветът приветства протичащия диалог на високо равнище и очаква с нетърпение той да доведе до резултати. В момента вниманието е изцяло насочено към делото, което се гледа в Международния съд на ООН, където устно изложените аргументи на страните бяха изслушани между 21 и 30 март. Окончателното решение се очаква през септември 2011 г. Въпреки това фактът, че спорът около името остава нерешен, и протакането на досега неуспешните преговори не трябва да бъдат основание за забавяне на реформите в държавата. Унгарското председателство проведе задълбочени двустранни преговори със страните по спора преди началото на мандата на председателството и ги насърчи да намерят решение. Въпреки че всеки има право да помогне, в крайна сметка това зависи от тях.

Ето защо ние непрестанно насърчаваме този диалог и това търсене на решение. Бих съжалявала дълбоко, ако по време на унгарското председателство не успеем да осъществим напредък в тази област. Както споменах, причината за това е не само бивша югославска република Македония, а целият регион, дворът на Европейския съюз, за който е дошло времето да не бъде повече двор, а неразделна част от ЕС. За нас следва да бъде важно накрая да можем да осъществим напредък. Благодаря Ви много, г-н председател.

  Председател. – Внесено е едно предложение за резолюция⁽¹⁾ на основание член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре на обяд.

Писмени изявления (член 149)

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Аз съм и удовлетворен, и обезсърчен от днешното разискване. Обезсърчен съм, защото вече изминаха шест години, откакто Съветът даде на бивша югославска република Македония статут на кандидат-членка, без да посочи никаква дата за започване на преговори, независимо от осъществения напредък.

Докато преглеждах внимателно доклада на г-н Вигенин, аз разпознах много от исканията, отправени към моята страна, Румъния, по време на предприсъединителния период. Забелязвам обаче, че независимо от бързия и конкретен отговор на тези искания от страна на Република Македония, ние не отбелязахме никакъв напредък по отношение на откриване на преговорите. Считам, че пътят на Република Македония към членство в Европейския съюз е прекалено дълъг, а ние не искаме нейните граждани един ден да изгубят оптимизма и надеждата си.

Съгласен съм с докладчика, който призовава Комисията, Съвета и върховния представител да започнат да разработват общо приложим механизъм, който да решава двустранни спорове, включително този с Гърция във връзка с името на държавата. Това е важно изпитание не само за общата външна политика след влизане в сила на Договора от Лисабон, но също за способността на Съюза да решава споровете по своите граници.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Последният доклад за оценка на бивша югославска република Македония (БЮРМ) не е нито по-лош, нито по-добър от предишните. Всички обаче знаем, че съдържанието на докладите не е основната пречка за започване на преговорите за присъединяване. Пречката е спорът с Гърция относно името. Без този спор преговорите вероятно щяха вече да са започнали. Ето защо ЕС трябва да играе по-твърда роля в решаването му, може би дори решаваща. След почти 20-годишно безполезно търсене на изход, сега е напълно уместно да се разискват следващите стъпки, включително възможни промени в механизма на преговорите. Комисията следва да представи съответни алтернативни предложения в тази посока. Чрез прекалено дългата си пасивност ние всички допринесохме за несигурната съдба на цялата страна, и все пак това е страна, която дори след толкова много години все още се отчита пред ЕС. Трябва също така да сложим край на протакането между Комисията и Съвета на започването на преговорите за присъединяване. Никой не гледа сериозно на „диалога на глухите“ между Парламента и Комисията, от една страна, и Съвета, от друга. Това е така, защото той подрива доверието в ЕС като цяло. Нека не се заблуждаваме – подкрепата за присъединяване към ЕС все още е висока в БЮРМ. Тя обаче видимо е спаднала през този дълъг период. Търпението на народа на БЮРМ – и македонците, и албанците – има своите граници, дори всяка от страните да има своите основания.

(1) Вж. протокола.