Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 април 2011 г. - Страсбург

17. Положението в Кот д’Ивоар

  Председател. – Следващата точка е изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Код д’Ивоар.

  Жолт Немет, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, миналия понеделник операцията на ООН в Кот д’Ивоар и френските войски „Licorne“ предприеха неутрализиране на тежките оръжия, концентрирани в ръцете на бившия президент Лоран Гбагбо. През последните седмици тези оръжия бяха използвани редовно за тероризиране на цивилното население в Абиджан, което доведе до многобройни жертви и ранени. Ето защо неутрализирането на оръжията беше необходимо за защитата на цивилното население и беше извършено в съответствие с мандата, предоставен от Съвета за сигурност на ООН в неговата резолюция 1975.

Малко по-късно републиканските сили, предани на демократично избрания президент Аласан Уатара, започнаха сухопътна офанзива срещу последното убежище на Лоран Гбагбо в Абиджан, за да го принудят да предаде властта. Благодарение на провеждащите се операции се надяваме, че целият Кот д’Ивоар вече е под контрола на неговото законно правителство. Мога само да изразя съжаление, че предаването на властта стана възможно единствено с цената на човешки живот и страдания и че само присъдата на избирателните урни не беше достатъчна. Въпреки всичко това е победа за демокрацията в Африка и представлява важно послание за много държави на континента, в които се провеждат политически избори.

След поражението си на президентските избори на 28 ноември 2010 г. г-н Гбагбо отказа да предаде властта, въпреки факта, че международните наблюдатели описаха изборите като свободни и честни и цялата международна общност, чрез удостоверяването от страна на ООН, призна неговия опонент Аласан Уатара за законно избран президент.

През четирите месеца, които изминаха оттогава, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), Африканският съюз и ООН предприеха няколко инициативи за договаряне на мирно предаване на властта. Искам да похваля тези организации за усилията, които положиха в името на мира и демокрацията. За съжаление, всички предложения за мирно предаване на властта бяха отхвърлени от г-н Гбагбо, който настояваше да задържи властта незаконно. Поради това ЕС го счита за лично отговорен за страданията и кръвопролитията, на които бяха подложени гражданите на Кот д’Ивоар през последните четири месеца на следизборна криза. Ето защо г-н Гбагбо следва да бъде подведен под отговорност, за да отговаря за действията си.

Европейският съюз, чрез върховния представител, баронеса Аштън, поздрави президента Уатара за неговата победа, но ние сме наясно с многобройните предизвикателства, пред които е изправен. Той спечели войната, но сега трябва да спечели мира. Законността и редът трябва да бъдат възстановени, така че стотиците хиляди, които напуснаха домовете си и дори избягаха от страната, да могат вече да се чувстват в безопасност да се завърнат по домовете си. Икономиката трябва да бъде съживена, за да се прекрати рецесията от последните десет години и да се осигурят растеж и работни места. Администрацията трябва да започне да функционира отново, за да могат да се предоставят обществени услуги.

Европейският съюз подкрепяше Кот д’Ивоар през дългите години на кризата. Чрез сътрудничеството на ЕС се осигуряваше хуманитарна помощ, но също и помощ за преструктуриране и помирение след конфликта. От 2003 г. насам са изразходвани около 500 милиона евро. През последните драматични месеци ЕС предприе редица ограничителни мерки срещу лица и стопански субекти, които подкрепят г-н Гбагбо, като нашите африкански партньори отчитат, че това е оказало значителна помощ през цялата криза. ЕС следва да продължава да подкрепя Кот д’Ивоар в този момент от решаващо значение. Подготвя се пакет от помощи, който ще бъде реализиран при първа възможност. Време е да започне работа за постигане на мир в Кот д’Ивоар.

  Cristian Dan Preda, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, събитията от последните 24 часа в Кот д’Ивоар са объркващи. Чухме, че г-н Гбагбо е бил готов да се предаде, твърдение, което по-късно беше отречено. Сега, изморени от очакването на изхода от безкрайното неразбирателство, републиканските сили на президента Уатара предприеха офанзива срещу Абиджан.

При цялото това объркване, нека не забравяне какви бяха причините за настоящото положение. Позволете ми да ви припомня, че през последните четири месеца имаше няколкостотин жертви и един милион разселени бежанци. Не трябва да губим представа за положението в по-общ план. Причината, поради която сме в това положение, е че г-н Гбагбо упорито отказваше да чуе резултатът от избирателните урни и да приеме загубата. Мисля, че настъпи моментът, тъй като неговият режим се сгромолясва, след като поддръжниците му започнаха да го изоставят, г-н Гбагбо да предаде властта на законния президент, Аласан Уатара.

Нещо повече, не трябва да забравяме незачитането на правата на човека и нарушенията на хуманитарното право, извършени в страната, които могат да представляват престъпления срещу човечеството. Не следва да се пестят усилия за подвеждане под отговорност на извършителите на нарушенията, като това включва и международно правосъдие.

И накрая, искам да изразя задоволство от действията, предприети от операцията на ООН в Кот д’Ивоар (UNOCI) с помощта на френските силим, за изпълнение на мандата на Съвета за сигурност на ООН, целящ прекратяване на използването на тежки оръжия и защита на цивилното население.

  Thijs Berman, от името на групата S&D. – (NL) Г-н председател, краят на борбата за власт в Кот д’Ивоар се вижда, след като загинаха над 1 500 души, над един милион души в региона станаха бежанци, домовете на цели улици бяха плячкосани, а икономиката замря. Страната преживява катастрофа и това е цената, която Лоран Гбагбо трябваше да плати заради отказа си да признае загубата. Безкомпромисният му отказ да зачете волята на избирателите заслужава да бъде осъден категорично.

Много други неща също заслужават да бъдат осъдени: цялото насилие през последните няколко месеца, многобройните нарушения на правата на човека, заплахите, насилието спрямо персонал на ООН, речите, подбуждащи омраза, и отвличанията. Стрелбата не е прекратена, но оттеглянето на Гбагбо е договорено и това е добра новина. Положението в Кот д’Ивоар обаче все още е извънредно. Много граждани на Кот д’Ивоар сега са пред изчерпване на храната и водата, тъй като не са посмели да напуснат домовете си.

Изключително важно е президентът Аласан Уатара да получи максимална помощ в процеса на възстановяване на принципите на правовата държава, при които хората ще могат да живеят в мир и без страх и при които свободата на печата ще бъде възстановена. Възстановяването на принципите на правовата държава сега е първото нещо, което трябва да се случи. Във връзка с това президентът е длъжен да предотврати използването на сила срещу населението от страна на неговите войски и е добре, че Уатара разпореди разследване на обстоятелствата около ужасяващото клане в Дуекуе. Каквито и средства да избере народът на Кот д’Ивоар за възстановяване на принципите на правовата държава, чрез съдилища или чрез комисия за установяване на истината и помирение, едно нещо е ясно: не съществува давност за военни престъпления. Трябва да се позволи на Международния наказателен съд да свърши работата си.

Санкциите оказаха въздействие: Гбагбо беше лишен от финансови средства. Сега обаче трябва да гарантираме бързото прекратяване на санкциите, веднага щом Уатара встъпи в полагащата му се длъжност, тъй като всичко е замряло. Дори програмите за осигуряване на лекарства за хората с вируса на СПИН в Кот д’Ивоар сега са изложени на риск. Г-н председател, дарителите на помощ за Кот д’Ивоар не трябва да изоставят страната сега.

  Marielle De Sarnez , от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, докато провеждаме разискването, можем да се надяваме, че краят на кризата в Кот д’Ивоар предстои. Всички искаме през следващите няколко часа да узнаем, че г-н Гбагбо се е предал.

Международната общност прояви голямо търпение, Африканският съюз беше посредник на няколко кръга от преговори, а ООН реши да не се намесва между двете страни в продължение на няколко месеца. Операцията на ООН в Кот д’Ивоар (UNOCI) вече предприе действия с подкрепата на френските войски „Licorne“ и в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност, но това беше направено с цел да се защити цивилното население от тежкото оръжие, използвано от сегашния режим.

Кризата в Кот д’Ивоар следва да послужи за пример на всички, които отказват да предадат властта въпреки загубата на изборите. Тези лица трябва да разберат, че отсега нататък международната общност е решена да прилага закона. В разкъсваните от конфликти държави обаче, където идеята за национална принадлежност все още търпи развитие, не можем да бъдем удовлетворени само от обявяването на победител. Трябва да се стремим към национално помирение. Това е посланието, което сега трябва да изпратим на г-н Уатара, който ще отговаря за създаването на правителство на националното единство.

Тъй като всеки от лагерите обвини другия за кръвопролития и престъпления срещу човечеството, трябва да започнат разследвания с цел да се установи вината и да се извърши правораздаване. Правораздаването може да е свързано с разплата, но може да доведе и до мир. Искам да призова за подкрепа на втората възможност, ако това ще позволи на Кот д’Ивоар да възстанови мира и стабилността и отново да стане свидетел на растеж и развитие.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-н председател, вече се обърквам. Чух какво заяви унгарското председателство: г-н Уатара спечели войната; сега той трябва да спечели мира. Аз обаче гледам телевизия цял ден и следя всички новини, но ми се струва, че на г-н Уатара все още му предстои да спечели войната. Изглежда това ще се случи, но все още има време дотогава.

Когато в крайна сметка успее да поема поста си на президент на държавата, след него ще останат четири месеца на нещастия, които доведоха страната до състояние на срив, опустошена икономика, загинали хора и враждуващи групи от населението. Какво начало за нов период на управление! Ако използваме изрази като „победа на демокрацията в Африка“, за да опишем избори, които водят до войни, ми се струва, че изглежда бъркаме думите. Това, което е много по-сериозно обаче, е фактът, че държавата реагира на изборите по този начин.

Какво трябва да направим ние в Европа сега, ако г-н Уатара успее да встъпи в длъжност? Мисля, че с бойкота на какаото показахме, че сме способни да предприемаме бързи действия и че можем да използваме търговията за стимулиране на демокрацията. Кот д’Ивоар е една от държавите от АКТБ: като такава тя получава помощ за развитие от нас и поради това политическият диалог трябва да бъде част от идеята. Трябва да започнем политическия диалог с човек, който е в състояние да покаже, че може отново да обедини всички части на страната. Той трябва да покаже на нас и на останалата част от света, но преди всичко на собствения си народ, че е способен да загърби насилието и желае да направи промени.

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, трудно е да се обсъжда положението в Кот д’Ивоар, когато то се променя непрекъснато и е изключително несигурно.

Позволете ми в началото да благодаря на докладчиците в сянка, които тази сутрин работиха по предложението за резолюция, което ще бъде представено утре. Всички работихме заедно, за да гарантираме, че предложението е балансирано и далновидно. Сега знаем, че жестокости вероятно са извършвани и от двата лагера и че виновниците трябва да бъдат подведени под отговорност, независимо кои са те.

Населението на Кот д’Ивоар е най-голямата жертва на положението в страната. Присъствието на ООН на място, чрез операцията на ООН в Кот д’Ивоар (UNOCI), не успя за защити цивилното население. Нещо повече, тя предприе действия, с подкрепата на френските военни сили, срещу едната страна, очевидно въз основа на резолюция на ООН, която обаче датира от 1975 г., т.е. отпреди 36 години. Председателят на Африканския съюз, г-н Обианг Нгуема, я осъди съвсем категорично вчера. За щастие, UNOCI изглежда не е замесена в последното нападение, което сега очевидно се извършва от войските на г-н Уатара.

С оглед на всичко това не искахме да бъдем свързвани с резолюцията и няма да гласуваме в нейна подкрепа. Всички сме наясно с ролята на Франция в Африка. Политиката на Франция в Африка (Françafrique) нанесе много вреди и продължава да е така. Нещо повече, френските органи не крият политиката, като твърдят, че искат да защитят и да поддържат интересите на Франция.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, ужасното в нашите съвременни общества, и по-специално европейското общество, и още по-конкретно, Европейският парламент, е общият манталитет на стадото: склонността ни да се държим като овце.

Освен последните двама оратори, всички просто повториха каквото са прочели в документа, чули по радиото или видели по телевизията. Всички ни казват, че г-н Уатара е спечелил изборите, което е напълно възможно, но определено не е категорично.

Всички ни казват, че бруталната военна намеса вчера е била средство за неутрализиране на тежките оръжия. Тези неща се представят по най-безобидния начин. Неутрализирането на тежки оръжия е друго наименование за бомбардировка. Аз лично съм виждал резултатите от бомбардировки: аз съм офицер от запаса и мога да ви кажа, че бомбардировката е свързана с убийство на хора, изгаряне на хора, взривяване на хора. С други думи, това са военни действия, водени в полза на една страна и срещу друга страна. Те могат да бъдат оправдани, но тук, сред членове на Парламента, сред политически представители, следва да имаме достатъчно смелост да кажем истината.

Освен това ни казват, че тези оръжия са щели да се използват за тероризиране на цивилното население. И все пак, в крайна сметка, в гражданската война някои цивилни граждани са въоръжени, особено когато единият разполага с автомати „Калашников“ и подкрепата на половината от националната армия. Ето защо считам, че трябва да прекратим това лицемерие. Предприехме брутални действия в полза на единия лагер и срещу друг лагер. Оправдани ли бяха тези действия? Може би.

Позволете ми в заключение да отбележа, че не виждам как г-н Уатара може да бъде невинен за зверствата, извършени от неговата войска, а г-н Гбагбо винаги да бъде обвиняван за зверствата, извършени от неговата войска.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Cristian Dan Preda (PPE). – (FR) Г-н председател, искам само да попитам г-н Gollnisch според него какво означава резултатът от изборите и дали той означава, че победата на г-н Уатара трябва в крайна сметка да доведе до встъпването му в длъжност. Това просто е въпрос на демократична легитимност.

Отидох в Кот д’Ивоар като ръководител на мисия за наблюдение на изборите и мога да ви уверя, че изборите бяха законни и че имаше ясен и безспорен победител.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, г-н Preda, казах, че г-н Уатара може наистина да е спечелил изборите, но не мисля, че това е толкова категорично, както предполагате. Във всеки случай, Конституционният съд на Кот д’Ивоар не възприе тази позиция, въпреки че в съда са представени политически партии, точно както френския Конституционен съд. Лично аз бих се радвал да се концентрираме върху изборите във Франция. Представлявам група, която има милиони гласоподаватели, с лидер, който стигна до последния тур на президентските избори, но която няма нито един член в парламента, нито пък дори и единствен сенатор в нашия национален парламент. Въпреки това оставате напълно безразлични към този конкретен скандал.

(Възгласи от залата: „няма връзка с темата“)

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, твърди се, че вчера бившият президент на Кот д’Ивоар, Лоран Гбагбо, е показал, че е готов да се предаде и че е поискал защита от ООН. Преговорите за предаването на Гбагбо все още протичат. Те се провеждат, след като сили, предани на демократично избрания президент Уатара, превзеха президентската резиденция в Абиджан. Според министър-председателя Соро краят на управлението на Гбагбо предстои до няколко часа. Не съм уверен в това, но се надявам да стане така. Ние обаче знаем със сигурност, че цивилни граждани, включително жени и деца, също са убивани във въоръжения конфликт. В сблъсъците между поддръжниците на двамата политици бяха убити около 1 500 души, а един милион бяха принудени да напуснат домовете си. Преди няколко дни един от съветниците на г-н Гбагбо заяви, че дори евентуални кръвопролития в Абиджан няма да убедят бившия президент да признае загубата на президентските избори и да предаде властта. Ето защо е лесно да се предвиди какво трябва да се случи в Кот д’Ивоар: бързо прекратяване на боевете, напускане на бившия президент на страната, което ще стабилизира значително положението, правораздаване за всички, които са извършили военни престъпления или убийства, и стабилизиране на страната. Европейският съюз следва да подкрепи всички тези мерки.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, наистина побързахме да помогнем на Либия, но с Кот д’Ивоар останахме безучастни от ноември. Санкциите, наложени от Съвета, са стъпка в правилната посока, но кога ще бъдат отменени те? Защо се използват за възпрепятстване на пристанищните власти в Абиджан да изнасят какаови зърна и за затваряне на петролната рафинерия? Ако не помагаме, поне не следва да причиняваме повече проблеми. Невинните жертви ще бъдат икономиката на Кот д’Ивоар и, в дългосрочен план, европейските потребители.

Лоран Гбагбо трябва да се предаде, а бързото завръщане на бежанците в техните домове следва да бъде подпомогнато. Съседните държави не могат да се справят с настоящите обеми бежанци. Европейският съюз трябва да помага за организирането на избори и за изграждането на демократични институции. Не бива обаче да се възпрепятства обичайната икономическа дейност. Кот д’Ивоар е най-процъфтяващата икономика в Западна Африка. Икономическото възстановяване и достъпът до пазарите на ЕС за продукти за износ са действителният път за възвръщане на стабилността в страната. Ще очаквам отговор от Комисията.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-н председател, за разлика от г-н Gollnisch, считам, че не можем да позволим цивилни граждани да умират на фона на общото безразличие, докато са подложени на упражняване на сила и насилие от страна на незаконен държавен ръководител.

Резолюция 1975 на Съвета за сигурност на ООН упълномощава международната общност да попречи на режим, който използва оръжия срещу собствения си народ. В настоящия случай това е напредък, тъй като вече не сме принудени да наблюдаваме безпомощно как цивилното население е подлагано на зверства, извършвани от неговите ръководители.

Въпреки че следва да приветстваме факта, че вече можем да преодолеем стената на безразличието по силата на международното право, трябва също да направим необходимото да бъдат взети всички съответни мерки, за да се гарантира, че към военна сила се прибягва като последна възможност. За съжаление, президентът на Кот д’Ивоар, г-н Гбагбо, не предприе никакви действия, за да избегне този краен изход.

Като имаме предвид всичко това, смея да се надявам, че резолюция 1975 относно Кот д’Ивоар, заедно с резолюция 1973 относно Либия, ще послужи за разубеждаване на други да посочват държавния суверенитет като оправдание за избиването на собствените им граждани. Съчетаването на работата на Международния наказателен съд и неотдавнашното становище, възприето от Съвета за сигурност на ООН, означава, че варварските деяния, извършвани безнаказано, вече няма да бъдат обичайни, а се надяваме, че ще станат изключение.

  Sabine Lösing (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, в държава с дълбоко разделение като Кот д’Ивоар може ли трайният мир да се постигне посредством насилие, а победителят на президентските избори да бъде узаконен? Това изглежда изключително съмнително, особено когато истинските причини за конфликта не са преодолени. Страната беше дестабилизирана в резултат на икономически проблеми, дължащи се в голяма степен на програмите за структурно приспособяване на Световната банка. Санкциите, които бяха наложени бързо с цел да се отслаби управлението на г-н Гбагбо, влошиха положението и предизвикаха хуманитарна криза в Кот д’Ивоар. Легитимността на двамата претенденти за президентския пост е спорна. Армиите на двете страни са отговорни за избиването на цивилното население.

Западът отново показа пристрастие и сега Организацията на обединените нации (ООН) води война заедно с френски войски в опитите да се осигури победа на едната страна в конфликта. Отново Европейските сили ли ще решават съдбата на африканските хора, както правеха в колониалните времена, но този път с подкрепата на ООН? Какво се случи с принципите на международното право? Това ли е идеята, на която е основана ООН? Вместо да се търсят мирни решения на конфликтите, ООН изглежда подкрепя гражданските войни или взема страна в тях. В чий интерес е това?

  Michèle Striffler (PPE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, искам да подчертая, че като оставим настрана политическата криза в Кот д’Ивоар, сме изправени пред истинска хуманитарна криза, която може да продължи дълго.

Насилието след изборите стана причина за над един милион вътрешно разселени лица и бежанци. Нещо повече, напливът от бежанци може отново да възпламени тлеещите напрежения в региона. Хуманитарната криза, госпожи и господа, няма да се преодолее чрез политическото споразумение, което се изготвя в момента. Трябва да можем да реагираме бързо, ако искаме да избегнем най-лошата възможност. Каквото и да се случи, хаосът в Абиджан ще продължи няколко месеца.

Искам да поздравя Комисията за решението й да увеличи бюджета за хуманитарна помощ пет пъти в сравнение с първоначалния размер, като така европейската помощ възлиза на над 30 милиона евро. Европейският съюз трябва да мобилизира всички необходими ресурси, за да помогне на най-уязвимите групи от населението и да следи развитието на техните нужди.

Също така трябва да направим необходимото по-голямото медийно отразяване на положението в Либия да не омаловажи сериозността на хуманитарната криза в Кот д’Ивоар. Освен това настоящото положение със сигурността пречи на хуманитарните работници да извършват дейността си и да достигат хората, което е ужасно.

В заключение искам да отбележа, че не трябва да има безнаказаност: трябва да направим всичко възможно, за да се гарантира правораздаване.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, първо искам да изразя изненадата си от това, че баронеса Аштън отново не е тук. Въпреки това съм доволен, че я представлява моят приятел г-н Немет. Искам да виждам него, г-н Фюле или друго лице постоянно да координира външната политика на Европейския съюз, а не някой, който почти никога не присъства в Европейския парламент.

Конкретно по въпроса, искам да отбележа съвсем ясно, че Кот д’Ивоар, разбира се, има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Президентът Уатара обаче несъмнено беше победителят на изборите и той е лицето с демократична легитимност. Това е становището на Африканския съюз и на много други органи. Поради това следва да бъдем благодарни, че ООН и преди всичко генералният секретар на ООН и президентът Саркози предотвратиха извършването на масови убийства като тези в други африкански държави, например Руанда и Демократична република Конго. Поради това не следва да бъдем дребнави в това отношение.

Разбира се, това не решава проблемите. Когато обаче г-н Путин започне да критикува ООН и да заявява, че генералният секретар на ООН е излязъл извън рамките на мандата си, това дестабилизира ООН в момент, в който има неотложна необходимост от нея. Африканският съюз също не трябва да изразява становището си толкова гръмко, тъй като той изобщо не успя да помогне в настоящата криза. Африканският съюз трябваше да спомогне за постигането на демокрация в Кот д’Ивоар. Ние европейците сме допускали много грешки в миналото и продължаваме да ги допускаме. В настоящия случай обаче някой друг носи отговорността за грешките.

  Председател. – Нашите служби ме уведомиха, и мисля, че е важно това да се знае, че в началото на годината службата на заместник-председателя/върховен представител е изпратила списък на пленарните заседания, на които тя ще може да присъства. Оттогава е било известно, че тя не може да бъде тук по това време, така че очевидно, ако имаме разискване, което засяга подобни въпроси, някой друг трябва да я представлява и това следва да бъде ясно.

Сега продължаваме с процедурата с вдигане на ръка. Има трима оратори.

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-н председател, насилието в Кот д’Ивоар действително се увеличава. За съжаление, политическият конфликт между двете лица доведе до хуманитарна криза.

Разбира се, демократичният принцип на зачитане на изборните резултати трябва да се отстоява. Поради това оттеглянето на г-н Гбагбо е неизбежно. Въпросът е: какво следва след това? Има опасност напрежението между двата лагера да се засили. Какво планираме да направим, ако избухне гражданска война? Следва да работим за постигането на три неща.

Нашият първи приоритет наистина трябва да бъде поддържането на мир и стабилност, така че народът на Кот д’Ивоар да може да възстанови ежедневието си: хранене, предоставяне на грижи, работа и посещаване на училище. Трябва да се създаде независима комисия за разследване на насилието, извършено от началото на конфликта.

Второ, операцията на ООН в Кот д’Ивоар и Африканският съюз трябва да продължат своите дейности. Трябва обаче да обмислим и създаване на механизъм за диалог, който ще включва всички страни, както от страната, така и от по-широката международна общност.

И накрая, позволете ми да ви припомня, че Европейският съюз изпрати мисия за наблюдение на изборите. Сега Съюзът трябва да настоява препоръките, които направи тя, да бъдат взети под внимание и да бъдат включени в следкризисния процес.

  Catherine Bearder (ALDE). – (EN) Г-н председател, с помощта на съвременните технологии следя развитието на положението в Кот д’Ивоар, докато седя тук. Тези устройства играят своята роля в Кот д’Ивоар, точно както стана в Северна Африка, като хората изпращат текстови съобщения, призовавайки за съдействие и медицинска помощ.

През последните шест месеца търпението на приятелите на Кот д’Ивоар се изчерпа значително: сякаш виждахме автомобилна катастрофа на забавен кадър, когато гледахме как страната потъва в положението, в което се намира сега – и винаги страдат най-уязвимите. Тази седмица тук говорихме за бежанците, които идват от Северна Африка в Европа, но чухме сведения и за почти един милион бежанци към съседните държави, които са почти толкова бедни или дори по-бедни от Кот д’Ивоар. Приятелите на тази държава трябва да имат готовност да помогнат, възможно най-бързо, за възстановяването й към нормален и здравословен живот и за предоставянето на перспектива за добра съдба в бъдеще на хората там.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, положението на гражданска война в Кот д’Ивоар остава тревожно поради парализираната икономика на страната и високото равнище на насилие, което засегна нейния народ и доведе до хуманитарна криза. Време е това да бъде прекратено. Знаем, че има дългогодишни причини за тежкото положение, което съществува там, особено бедността и социалното неравенство, наследени от предишните колониални времена или от плановете за структурно приспособяване, налагани с години от Международния валутен фонд (МВФ). Последните четири месеца на страдания след изборите обаче показаха колко е жалко, че международната общност, включително Европейският съюз, не използва в достатъчна степен дипломатичните средства за мирно и политическо решение на кризата.

Ролята на Франция в този проблем също е осъдителна, тъй като тя предпочете военната намеса, вместо да продължи с дипломатически средства. Поради това призоваваме за прекратяване на войната и насилието от страна на всички участници и настоятелно призоваваме ЕС да предприеме съответните действия.

  Жолт Немет, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, ще цитирам думите на известен унгарски поет, че сред убийците този, който остава безучастен, е съучастник. Когато виждаме, че хиляди умират и милиони хора напускат домовете си, не трябва да се успокояваме с изрази, напомнящи гълъба на мира, а трябва да предприемем действия. И преди да се правят съпоставки между действията в Либия и Кот д’Ивоар и тези в Ирак, искам да припомня на всички, че настоящите действия не приличат на тези в Ирак или дори в Афганистан, а в Руанда и в Косово, и не е случайно, че през последните няколко седмици говорим толкова много за това, че имаме, както го формулирахме, „право и отговорност да защитаваме“ цивилното население, гражданите.

Във връзка с това искам да повторя, че, да, г-н Гбагбо загуби тази битка, сам е в убежището си и очаква съдбата си. Искам също да подчертая, че правното основание за тези действия е неоспоримо при настоящата ситуация. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1975 и тя предоставя съвсем ясен мандат за действие. Трето, искам да подчертая още, че извършените престъпления не трябва повече да остават завоалирани и неразследвани. Изключително удовлетворен съм, че законно избраният президент Уатара, както и министър-председателят, се съгласиха и явно подкрепят провеждането от страна на ООН на международно разследване на извършените масови убийства. Поради това разследването на масовите убийства вече е част и много ясно условие на всяко решение.

Що се отнася до приноса на Европейския съюз, на този етап Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ вече предвиди 30 милиона евро за хуманитарна помощ и, както също отбелязах във встъпителното си изказване, в близко бъдеще Европейският съюз ще подготви пакет, който ще осигури подкрепата на Европейския съюз за целите на законно избрания президент и правителството за икономическо развитие и изграждане на институции.

  Председател. – Бяха внесени седем предложения за резолюция⁽¹⁾ съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре в 12,00 ч.

(Заседанието, прекъснато в 20,35 ч, се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: SILVANA KOCH-MEHRIN
Заместник-председател

(1) Вж. протокола.