Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/2661(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0244/2011

Разисквания :

PV 06/04/2011 - 21
CRE 06/04/2011 - 21

Гласувания :

PV 07/04/2011 - 6.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0155

Разисквания
Сряда, 6 април 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

21. Използване на сексуално насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно използването на сексуално насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток (2011/2661(RSP)).

 
  
MPphoto
 

  Щефан Фюле, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, трябва да отхвърлим по най-категоричния начин всяко целенасочено насилие срещу жени, включително сплашване и сексуално нападение. Това са отвратителни престъпления, често пъти извършвани срещу най-уязвимите и беззащитни хора.

За съжаление, е факт, че много държави по целия свят не само в Северна Африка и Близкия изток, все още не разполагат с подходяща законодателна рамка за защита на жените и момичетата срещу насилие. Не съществува нищо, което да насърчи съобщаването на подобни нападения. Трябва да се направи много повече, за да се възпрат извършителите и да бъдат държани отговорни за своите действия. Жените продължават да бъдат обекти на дискриминиращи закони и дълбоко вкоренено културно неравенство. В случая с Египет например националната комисия, сформирана с цел изготвянето на нова конституция, е съставена само от мъже и дори в новия кабинет има само една жена министър.

Това не е устойчиво, както стана ясно от смелостта, проявена от тунизийските и египетските жени по време на неотдавнашните събития в техните страни. Ако половината от населението е изключено от политическата и институционалната реформа, тя едва ли ще има успех.

Във връзка с това ние решително осъждаме увеличаващите се съобщения за сериозни нарушения на правата на човека, включващи изнасилване, сексуално нападение и жестоко унижаване на жени-активисти. Европейският съюз е поел ангажимент да засили участието на жените в политическата, гражданската, социалната, икономическата и културната сфера, както и да се бори срещу дискриминацията и безнаказаността. Ето защо една от осемте основни насоки на ЕС за правата на човека ясно цели да „насърчава равенството между половете и да се бори с дискриминацията срещу жени“. Декларацията от Барселона от 1995 г., която установи Евро-средиземноморското партньорство, специално подсилва този ангажимент за региона на Евромед.

Равенството между половете е един от приоритетите на петгодишния работен план, договорен между държавните ръководители на срещата на високо равнище в Барселона през 2005 г., проведена за ознаменуване на 10-годишнината от Евро-средиземноморското партньорство.

С оглед на тези ангажименти Евро-средиземноморската министерска конференция относно укрепването на ролята на жените в обществото, проведена през ноември 2006 г. в Истанбул, сложи началото на един иновативен и новаторски процес. Министрите (включително тези на Алжир, Йордания, Ливан, Мароко, окупираните палестински територии, Сирия и Тунис) се договориха за предприемането на цялостен подход, основан на следните взаимосвързани приоритети: първо, политическите и гражданските права на жените; второ, социалните и икономическите права на жените и устойчивото развитие; и накрая, правата на жените в културната сфера и ролята на далекосъобщенията и масмедиите.

След конференцията през 2006 г. се извършва дейност по прилагането на Обща рамка за действие по-специално посредством преследването на държавни приоритети с механизъм за последващо проследяване и доклади, публикувани от Европейската комисия. Партньорите в Средиземноморския съюз препотвърдиха своите ангажименти във връзка с това на втората министерска конференция в Маракеш през ноември 2009 г. Гражданското общество беше изцяло ангажирано в обсъжданията. Увеличаването на осведомеността за и популярността на процеса беше едно от големите предизвикателства, приети от почти всички участници в процеса.

Отвъд тази регионална рамка двустранният диалог на Европейския съюз, включително чрез подкомисии, занимаващи се с въпроси на половете, е важен метод за решаване на тези неотложни проблеми.

Г-жо председател, позволете ми да завърша, като кажа, че Европейският съюз няма да толерира насилието срещу жени под никаква форма и ще използва всяка възможност за неговото предотвратяване.

 
  
MPphoto
 

  Edit Bauer, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, г-н член на Комисията, наистина оценявам твърдия ангажимент на Комисията за осъждане на насилието срещу жени като военно оръжие – използвано системно при въоръжени конфликти за различни цели, включително унижаване, сплашване, политически тормоз, извличане на информация, възнаграждаване на войници и дори етническо прочистване. Насилието срещу жени по време на въоръжени конфликти се основава до голяма степен на традиционните възгледи, според които жените се възприемат като собственост. Тъй като жените в много култури играят ролята на преносители на културата и символите на нациите, насилието срещу жени се използва също като средство за нападение срещу ценностите на обществото и неговата чест.

Римският статут на Международния наказателен съд признава сексуалното насилие като част от нападение срещу цивилни граждани — срещу човечеството — за военно престъпление. Различните форми на сексуално насилие при въоръжен конфликт, сред които сексуално робство, принудително сключване на брак и принудителна бременност, представляват военни престъпления и следва да се приемат за сериозни нарушения на Женевската конвенция. Твърде често лицата, които са отговорни за сексуално насилие по време на война, остават ненаказани; твърде често насилието срещу жени се приема за неизбежна част от войната; твърде често, неговите извършители получават амнистия като част от договорености за постигане на мир.

Време е да осъдим тези нечовешки практики във всяка част на света и нашето послание днес следва да бъде, че извършителите на тези военни престъпления вече не могат да се измъкват безнаказано.

 
  
MPphoto
 

  Ana Gomes, от името на групата S&D.(PT) Г-жо председател, в контраст със съобщенията, които сега достигат до нас от Либия, където виждаме само мъже, които се бият на фронтовата линия, снимките от преди около месец от главния площад в Бенгази, от площада „Тахрир“ и от демонстрациите в Тунис, Бахрейн, Сирия, Йордания и Мароко показваха жени от всички възрасти, призоваващи за свобода, справедливост и демокрация. Жените, и по-специално младите жени, играеха и продължават да играят основна роля във въстанията в Северна Африка и в арабския свят. Тяхната съдба в тези държави, белязани от силно патриархални и религиозни традиции, ще бъде не само показателна, но и решаваща за пътя, който тези държави ще следват през идните месеци и години в търсене на демокрация и зачитане на човешките права. Поради това ЕС трябва да превърне в приоритет подкрепата за жените, които смело сложиха началото на протестите на „арабската пролет“, включително чрез финансиране на организации на гражданското общество и чрез политическа, техническа и финансова помощ за жени, които желаят да участват активно, насърчавайки ангажираността им към всички демократични институции и органи с политическа и икономическа власт, като членове, кандидати на политически партии и т.н.

Освен това е наложително ЕС да мобилизира всичките си усилия на най-високо равнище, за да се бори с опитите за сплашване, репресии и сексуално насилие, извършвани срещу жени, които са дръзнали да повишат глас. Примери като „проверка на девствеността“, налагана на жени, които са протестирали на площад „Тахрир“ на 8 март, или изнасилването и лишаването от свобода на Иман ал Обейди в Либия са изключително нетърпими, както заяви членът на Комисията Фюле. Очакваме върховният представител и членът на Комисията да поискат незабавно и независимо разследване на тези случаи, които да се превърнат в емблематични, за да не бъдат повтаряни.

 
  
MPphoto
 

  Антония Първанова, от името на групата ALDE.(EN) Г-жо председател, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа предложи и започна това разискване, тъй като ние желаем тази вечер да изразим загрижеността си за положението на жените в Северна Африка и Близкия изток в условията на настоящите политически промени и вълнения. През изминалите няколко седмици станахме свидетели на сериозни нарушения на правата на човека в Либия и Египет, които засягат по-специално жени. Няма да говоря подробно за всички тези случаи, но позволете ми да спомена само две символични и тревожни ситуации, които следва да бъдат осъдени незабавно.

Иман ал Обейди, либийска жена, съобщи на международната преса, че е била групово изнасилена и впоследствие задържана от войници, поддръжници на Кадафи, и разпитвана в продължение на 72 часа, преди да бъде освободена. В Египет, както колегите ми споменаха, няколко протестиращи жени са заявили, че са били подложени на така наречените „проверки за девственост“ — и също изнасилени от войници — и някои от тях сега са съдени за това, че не са преминали успешно проверката за девственост. Тези случаи предоставят допълнителни доказателства за това, че изнасилването все още се използва като оръжие по време на конфликт с цел тероризиране и унижаване на цивилното население.

Недопустимо ще е, ако не надигнем гласовете си срещу тези ужасни зверства, които се извършват срещу жени. Ние призоваваме Комисията и Съвета категорично да се противопоставят и да осъдят използването на сексуални нападения, сплашване и други форми на тормоз на жени, които се извършват във връзка с настоящите събития в Северна Африка и Близкия изток. Също така ние трябва да използваме всички налични политически инструменти, за да гарантираме, че след прехода на тези общества правата на жените ще бъдат гарантирани и защитени.

Вчера приехме нашия доклад относно политическата рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени и ще бъде неприемливо да имаме двойни стандарти, когато става въпрос за наши политически действия извън Съюза. Във връзка с това насърчаването на правата на жените трябва да бъде изцяло интегрирано в европейската политика на съседство, нейните програми и проекти и в същото време трябва да се приложат специфични политики за правата на жените и за тяхното оправомощаване.

 
  
MPphoto
 

  Barbara Lochbihler, от името на групата Verts/ALE.(DE) Г-жо председател, принудителните така наречени проверки за девственост, извършвани от египетската армия на жени, протестирали на площад „Тахрир“, и многобройните изнасилвания на либийски жени от войници са ужасяващи престъпления, които станаха причина за днешното предложение за резолюция. Ние не можем да изключим възможността от извършването на още сексуално насилие от всички страни в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток.

Миналия ноември ние в Европейския парламент призовахме държавите-членки на ЕС и самия ЕС най-накрая да разгледат сериозно положението на жените по време на война и при въоръжени конфликти. Тогава представителят на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Аштън, докладва за постигнатия напредък. Сега съществува подобрена международна рамка за предотвратяване на насилието срещу жени в конфликтни региони, а няколко страни приеха и национални планове за действие. Обменът на най-добри практики е много важен.

ЕС вече осигури 300 млн. евро за мерки, включващи медицинска помощ, и бяха одобрени още 200 млн. евро за прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН. Съществуват планове за въвеждане на местни стратегии в конфликтни зони през 2011 г. Обучението на персонал играе много важна роля в това отношение. Поради това е необходимо целият опит и всички мерки да бъдат интегрирани и взети под внимание при реализирането на пакта на ЕС за партньорство и демокрация с южните средиземноморски държави. Вие определено ще получите подкрепата на Европейския парламент за тази работа.

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, ние знаем, че жените участват активно във въстанията, призоваващи за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток. Ние знаем обаче, че те също така са подложени на обща и системна практика на изнасилване и сексуално робство, които се признават за престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно Женевската конвенция.

С оглед на това появяващите се съобщения, независимо дали от Демократична република Конго или от Египет, Либия или от други държави, будят тревога. Ето защо ние призоваваме за ефикасно дипломатическо действие, което се противопоставя решително срещу използването на сексуална агресия, сплашване и целенасочени действия срещу жени в Северна Африка и Близкия изток или на всяко друго място.

Бихме подчертали също така важността на признаването на ролята на жените в революциите и да подчертаем необходимостта от гарантиране на правата на жените, включително тяхното участие в новите демократични, правни, икономически и политически структури на тези общества, което да прекрати вековната дискриминация, на която те са били подложени.

 
  
MPphoto
 

  Emine Bozkurt (S&D).(NL) Г-жо председател, революциите в Северна Африка и Близкия изток създадоха също и възможности. Работата по възстановяване на държавата и по установяване на демокрация в Тунис и Египет сега наистина може да започне. Жените по площадите и улиците на Кайро, Тунис и Бенгази бяха и продължават да бъдат важна част от революциите. Има толкова много възможности, но има и опасности.

Твърденията, изложени по телевизията от млада либийска жена, че е била изнасилена от войските на Кадафи, разтърсиха обществеността. Това обаче не са първите подобни съобщения, а след това имаше и още. Сексуалното насилие се използва като инструмент за потискане на жени и за налагане на тяхното мълчание например в Кайро, където жените са малтретирани и подлагани на проверки за девственост от военните. Във войната в Либия насилието срещу жени се използва като оръжие. Във вакуума на властта, който се появява във време на беззаконие, няма контрол. Жените губят защитата от страна на закона. Поради това трябва да изпратим ясен сигнал, г-жо председател, че не може и не трябва да се позволява това да се случва! Трябва да изпратим ясен сигнал до новите ръководители, че престъпленията от този вид трябва да се разследват и наказват. Никой, на чиято съвест лежат подобни престъпления, не следва да бъде оставян да се измъкне безнаказано.

Бих желала да подчертая, че тези жени трябва да бъдат защитени и че ролята на жените за възстановяването на обществото не трябва да се пренебрегва. Правата на жените трябва да се отстояват в закона и за целта жените също следва да бъдат назначавани на длъжности в конституционални комисии, в парламенти и правителства, така че въпроси като образованието на жените, техните права и борбата с вредните традиционни практики да бъдат приоритети в дневния ред. Икономическата независимост е основен компонент на оправомощаването на жените и предприемачеството следва да се насърчава например чрез използването на микрокредити.

 
  
MPphoto
 

  Kristiina Ojuland (ALDE). – (EN) Г-жо председател, сексуалните нападения срещу жени – и в някои случаи също срещу мъже – в Северна Африка и Близкия изток са сериозен проблем и трябва да бъдат разгледани своевременно от органите в региона както от новите демократични сили, така и от по-старите режими.

Бих искала да призова заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Аштън, да обсъди трагичното положение по отношение на сексуалното насилие в този регион с представители на целевите държави във връзка с южното измерение на европейската политика на съседство с оглед изправяне на извършителите пред съд и осигуряване на спазване на правата на човека на жените и мъжете.

Считам, че сексуалното насилие е най-лошият вид военно действие. То трябва да се избягва на всяка цена и да се наказва по най-тежкия възможен начин.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-жо председател, преди два месеца говорихме за насилието срещу жени в Европа. Беше посочено, че 25 % от европейските жени са били подложени на насилие. Сега говорим за сексуално насилие срещу жени при конфликти в Северна Африка и Близкия изток. Това е една тъжна история, която не може повече да се толерира. Затова е важно да я обсъдим и да направим нещо, за да я предотвратим.

(EN) За съжаление, не само по време на война, но и в мирно време в целия африкански континент има много архаично отношение към жените. То очевидно се влошава по време на война. Съгласен съм обаче с члена на Комисията, че ние трябва да обърнем внимание на тези въпроси, и по-специално да се опитаме да подведем под отговорност хората, които ги извършват. Да се надяваме, че по този начин на определен етап можем да постигнем промяна в отношението и премахване на тази отвратителна практика.

 
  
MPphoto
 

  Anna Záborská (PPE). (SK) Г-жо председател, сексуалното насилие не представлява нарушаване на правата на човека на жените или на мъжете. Правата не съществуват под такава форма. Сексуалното насилие е престъпление срещу човешкото достойнство, което е основно право на всяко човешко същество както на жените, така и на мъжете. Това важи не само за Европа, но също и за Египет, Либия, Демократична република Конго и други държави в Африка и Близкия изток, посочени в тази резолюция. Военните конфликти не могат да бъдат смекчаващ фактор. В Демократична република Конго се започна с изнасилване на жени, а сега се изнасилват и мъже. Резолюциите обаче представляват просто думи. Ние трябва и да действаме. Комисията трябва да започне да наблюдава подробно нарушенията на правата на човека в световен мащаб и в същото време трябва да предложи инструменти, чрез които Европа да може да наложи спазване, в случай на нужда. Ако това не стане, партньорствата, в които ние инвестираме толкова много, могат да се нарекат също и плащания на откуп.

 
  
MPphoto
 

  Щефан Фюле, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, бих казал на уважаемите колеги, че въпросите и конкретните случаи, които те представиха на вниманието ни днес, наистина са много сериозни и представляват минус във връзка със събитията от последните седмици в Северна Африка и Близкия изток. Аз си взех бележка относно въпросите, които бяха повдигнати в това разискване, и направените предложения.

Както казах, Европейският съюз разполага с редица инструменти и ще направи всичко, за да подкрепи по-голямото участие на жените в гражданския и политическия живот без заплахи, сплашване и насилие.

Бих искал също така да представя на вниманието на членовете някои положителни неотдавнашни промени, като например създаването на служба по човешките права към секретариата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Следва да приветстваме такива стъпки. Нашата подкрепа за международни организации, най-малкото „ООН-жени“, и за гражданското общество, ще способства за подпомагане на промяната отвътре. Това също така показва защо нашата политика на диалог и ангажираност е толкова важна и трябва да продължи, най-малкото с нашите нови събеседници.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Бяха внесени пет предложения за резолюция(1) съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 април.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Filip Kaczmarek (PPE), писмено.(PL) Сексуалното насилие е едно изключително отблъскващо средство за водене на война и един грозен инструмент за борба с или унижаване на другата страна в един конфликт. В случая със Северна Африка и Близкия изток тези практики са особено жестоки, защото те разкриват голям по мащаби цинизъм и деморализиране, защото доминиращата религия в региона има много ограничаваш подход към сексуалните въпроси. Лицата, които извършват актове на сексуално насилие, нарушават много правила и кодекси на поведение. Войната и конфликтите често пъти пораждат невъобразима злоба в такива хора. Ние ще се борим с това и никога няма да престанем да осъждаме това варварство.

 
  

(1)Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност