Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 април 2011 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 9,00 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола

4. Управление и партньорство в рамките на единния пазар – Единен пазар за европейците – Единен пазар за предприятията и растежа – Обществени поръчки (разискване)

  Председател. – Първата точка е общото разискване относно единния пазар и включва обсъждане на следните материали: доклад (A7-0083/2011) на г-жа Kalniete, от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар [2010/2289 (INI)], доклад (A7-0072/2011) на г-н Correia De Campos относно единния пазар за европейците [2010/2278 (INI)], доклад (A7-0071/2011) на г-н Buşoi относно единния пазар за предприятията и растежа [2010/2277 (INI)] и изявление на Комисията относно обществените поръчки.

Бих искал да благодаря на члена на Комисията, г-н Барние, и на действащия председател на Съвета, г-жа Гьори, както и на залата. Сега давам думата на докладчиците. Първа ще говори г-жа Kalniete.

  Sandra Kalniete, докладчик. – (LV) Г-н председател, когато в Парламента говорим за управление и партньорство в рамките на единния пазар, имаме предвид, че едно от основните изисквания, за да се въведе на практика единен пазар, е като гарантираме на най-високо равнище водещото му политическо значение. Председателят на Комисията съвместно с председателя на Съвета трябва да поемат отговорността за укрепването на единния пазар. Държавите-членки също следва да играят извънредно важна роля в този процес. В противен случай много от идеите за това, какво можем да направим за възобновяване на растежа в Европа, за създаване на нови работни места и за засилване на конкурентоспособността им в глобализиращия се свят, ще останат само добри намерения, павиращи пътя към превръщането на Европа в „болния човек“ на света. Затова в тази резолюция призоваваме председателя на Комисията и ръководителите на държавите-членки да поемат и осъзнаят отговорността си за въвеждането на законодателство и промени в политиката, които единният пазар изисква. Резолюциите, които предстои да одобрим днес, изпращат ясен сигнал за онези насоки, в които Парламентът очаква от Комисията действия. Ще спомена някои от най-важните делови приоритети: единен дигитален пазар и унифицирани сфери на интелектуална собственост, професионална мобилност на европейските граждани, насърчаване на презграничните обществени поръчки и услуги, както и синхронизация на данъчните системи. Що се отнася до управлението на единния пазар, виждам четири насоки, които безспорно са важни. Първо, осигуряване на прилагането на вече приетите правила на единния пазар. От своя страна всички държави-членки трябва своевременно и по прозрачен начин да въведат нормативните правила за единния пазар, а Комисията следва строго и последователно да ги наблюдава. Второ, ограничаване на протекционистичните тенденции. Протекционизмът само ще насърчи фрагментирането на европейския пазар и ще намали общите ни конкурентни предимства. Трето, намаляване на различни разходи за операции, които препятстват активното функциониране на европейската икономика. Това е свързано не само с механизми, подобни на една ефикасна и опростена процедура за извънсъдебно решаване на спорове, но също и с удобно за ползване презгранично електронно управление и електронен обмен на необходимата информация и документи. Четвъртата насока е засиленото включване на различни социални групи при формирането и прилагането на политиката съгласно принципите, залегнали в Договора от Лисабон.

Накрая, г-н председател, следва да благодаря на всички докладчици в сянка и координатори за техния принос и произтичащото от него делово сътрудничество, което, надявам се, ще ни позволи днес да приемем с убедително мнозинство резолюцията относно единния пазар и да продължим работата от последните години по усъвършенстването на законодателството, което наистина ще обедини единния пазар и ще го превърне в инструмент за създаване на растеж и работни места в Европа.

  António Fernando Correia De Campos , докладчик. – (PT) Г-н председател, г-н Барние, госпожи и господа, с доклада, който днес обсъждаме и ще гласуваме, Парламентът откликна на искането на Комисията по повод на мерките, необходими за съживяването на единния пазар.

От пакета с 19 предложения, по които съм докладчик, свързани с Акта за единния пазар за европейците, обособихме пет приоритета, използвайки като критерии краткосрочната им осезаемост и приложимост.

Първо, трябва да засилим мобилността на европейските граждани посредством взаимно признаване на професионалната квалификация, професионални карти за самоличност, Европейски паспорт на уменията и редовно измерване на мобилността в рамките на ЕС.

Второ, трябва да засилим граничния контрол върху стоките, внасяни от трети държави, и да набележим многогодишен план за действие по отношение на надзора на пазара и безопасността на продуктите.

Трето, регламентът относно роуминга трябва да бъде продължен до юни 2015 г. с въвеждане на пределни цени на дребно за роуминга с цел да се намалят разходите за обществеността и предприятията.

Четвърто, необходимо е да гарантираме достъпа до основни банкови услуги при по-голяма прозрачност и съпоставимост.

Пето, следва да бъдат премахнати пречките, които срещат мобилните служители и работници, за да се гарантира пълната преносимост на пенсионните права.

Работата по тези въпроси беше извършена лесно и с взаимно разбиране, по-трудно беше да постигнем съгласие относно мерките за справяне с „умората от единния пазар“, спомената в доклада на г-н Monti, а също цялостност и съгласуван подход, за да отговорим на нуждите на гражданите и на недоверието, които ясно проличаха в доклада на г-н Grech, приет от Парламента през май миналата година.

Определено смятаме, че е неестествено работата на Парламента да се фрагментира в три отделни доклада въпреки усилията на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите да унифицира анализа и дейностите. Трите компонента – предприятията, европейските граждани и управлението – трябва едновременно да постигнат напредък, за да изградят конкурентен единен пазар с интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, който поставя европейците в центъра на заинтересоваността на пазара.

Освен това съзнаваме, че разпростирането на инициативите на Комисията върху този проблем, както и върху „Европа 2020“, промишлената политика и Европа на иновациите, поражда риск от размиване на централния въпрос за съживяването на единния пазар, който се свежда до това, идеята за него да бъде не само по-добре приета, но и по-желана от европейците.

Консенсусът, г-н председател, госпожи и господа, е по-сложният от двата въпроса. Първо, що се отнася до социалните ценности и права, ние се изправихме срещу нежеланието на членовете на ЕП от десницата и на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа да се съгласят с нуждата от извънредна защита на социалните права на европейците, така че те никога, в какъвто и да е бъдещ законодателен акт, да не бъдат накърнени поради пазарни съображения. Особено съжаляваме, че не успяхме да превърнем в приоритет едно позоваване на изменената Директива за командироване на работници.

Второ, що се отнася до запазването на съществените за цялата икономика публични услуги, целта беше съдържанието на тяхната дейност да не стане предмет на чисто пазарни съображения или най-малкото да се елиминира опасността сфери като водоснабдяването, градския транспорт, образованието, здравеопазването и социалното подпомагане да се превърнат в частни монополи или олигополи.

Макар и да изглежда полезно при тези услуги да се въведе конкуриращо се управление и вътрешни пазарни механизми, ценностите на обществото, асоцииращи се с всеобщата достъпност на тези услуги, ще трябва да бъдат съхранени, тъй като обикновено в такива случаи принципът на солидарност надделява над пазарните съображения.

Тук се сблъскахме с нежеланието на десните парламентарни групи да приемат европейско законодателство по този въпрос, като те само изразиха съгласие да бъдат използвани „всички налични възможности [...], основаващи се на и в съответствие с член 14 [и] Протокол 26“ към Договора.

Групата, в която съм, се въздържа при окончателното гласуване в комисия по трите доклада, тъй като не се забелязва напредък по отношение на социалния аспект на единния пазар. След гласуването в комисия обаче в доклада бяха включени редица успешни предложения, които съществено го подобриха. След редица компромиси, без да има печеливши или губещи, беше постигнат консенсус по окончателните промени, приети от основните парламентарни групи.

След 266 изменения и становищата на пет комисии всички парламентарни групи допринесоха за крайния резултат, като се довериха на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на хората, работили по доклада. Всички забележки бяха ползотворни. Бих искал да благодаря на докладчиците в сянка Róża Gräfin von Thun, Jürgen Creutzmann, Malcolm Harbour, Emilie Turunen и Kyriacos Triantaphyllides, както и на координаторите на групите за благотворната критика и духа на сътрудничество, който даде възможност преговорите да доведат до успешен резултат. В частност изказвам благодарност на г-н Harbour за безупречното и далновидно отношение, което той прояви през последните четири месеца спрямо дейността на комисията.

  Cristian Silviu Buşoi, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, несъмнено вътрешният пазар е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и едно от неговите безспорни предимства – нещо, с което всички можем да се гордеем. Според мен няма да е преувеличено да кажа, че вътрешният пазар е сърцевината на европейската интеграция. С времето той показа своите предимства както за потребителите, така и за предприятията, и допринесе за нашия икономически растеж.

Напоследък обаче забелязваме известна летаргия при интеграцията на пазара. Поради това е необходимо да възвърнем доверието на европейските граждани в него. Нуждаем се от ново начало. Високо ценя работата на Комисията в тази насока и в частност свършеното от г-н Барние, когото още веднъж бих искал да поздравя за непоколебимата му ангажираност и усилия за съживяването на вътрешния пазар. Комисията подготви за нас една амбициозна и същевременно практична и много необходима програма за възстановяване на здравината на вътрешния пазар. Напълно съм сигурен, че, ако тези мерки бъдат приложени, те ще го направят по-привлекателен за нашите граждани и предприятия и като цяло ще спомогнат за по-ефикасното му функциониране.

(EN) Що се отнася до моя доклад, трябва да кажа, че задачата ни не беше лека, но беше амбициозна, тъй като трябваше да постигнем консенсус относно мерките, предвидени при създаването на здрав и съвременен единен пазар, който ще допринася за бъдещия растеж и преди всичко ще отговаря на очакванията на нашите граждани и предприятия.

Ние обмислихме дали следва да се акцентира върху иновациите, какво трябва да се направи в сферата на правата върху интелектуалната собственост, а също кои са подходящите фискални мерки за развитие на единния пазар, като същевременно се зачита суверенитетът на държавите-членки.

След нашите разисквания и редица допълнения – бих искал да благодаря за тях на всички докладчици в сянка, на докладчиците по становища и на останалите мои колеги, внесли изменения – успяхме да набележим пакет от пет приоритета, които следва незабавно да бъдат приложени.

Първият приоритет се отнася до начините за подпомагане на иновациите и съзидателността на единния пазар, което е съществено, ако желаем по-силен и устойчив растеж. Създаването на патент на ЕС и на единна система за съдопроизводство, което вече е в ход, както и усъвършенстването на управлението на авторските права са от първостепенна важност.

Ако искаме иновации, необходимо е освен това да намерим решение за финансирането им, например дългосрочни инвестиции и рамка, която ще улесни ефективното инвестиране от страна на фондовете за рисков капитал. Европейските облигации за финансиране на проекти на ЕС също могат да са чудесна възможност за инвестиции в енергийна или телекомуникационна инфраструктура.

Третият ни приоритет цели синхронизиране на единния пазар с нашата Програма в областта на цифровите технологии чрез стимулиране на електронната търговия. Това изисква мерки – като например борбата с фалшифицирането и пиратството, облекчаването на трансграничните доставки и трансграничното събиране на вземания – които ще засилят доверието на предприятията и потребителите в електронната търговия.

Четвъртият приоритет има за цел да направи единния пазар по-добра среда за малките и средните предприятия (МСП) предвид тяхната важност за икономическия растеж и потенциала им да създават работни места. Те се нуждаят от по-лесен достъп до капиталовите пазари. Фискални мерки, като въвеждането на единна консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, ясна рамка за ДДС и намаляването на административното бреме, могат да насърчат МСП да развиват презгранична дейност.

Накрая, процедурите за обществени поръчки е необходимо да бъдат рационализирани. Те се нуждаят от опростяване, за да позволят на малките и средните предприятия да участват в такива процедури, и следва да се използват по-пълноценно за подпомагане на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, струва ми се, че се намираме в решаващата фаза от нашата съвместна работа, предприета предвид ясното, изчерпателно и щателно проучване на г-н Monti относно вътрешния пазар, през призмата на доклада на г-н Grech, който приехте с много голямо мнозинство, и то по време, когато, ако внимателно се вслушваме в гласа на гражданите от всички държави-членки, е необходимо критично да преценим накъде вървим по отношение на растежа, заетостта и социалното сближаване.

Какви послания от Брюксел и Страсбург получават хората? В момента тези послания са необходими, но и винаги са тежки или ограничаващи. Това са послания за регулирането или, какъвто е случаят с моята работа, за управлението, надзора, съкращаването на дефицита и дълга. Поради това те са съществени, но тежки и ограничаващи. Струва ми се необходимо да добавим и други послания и преди всичко други действия спрямо тях, за да възстановим доверието в европейския проект и да навлезем в причините, поради които трябва всички заедно да се обединим, вместо да останем сами или самостоятелно да се справяме с предизвикателствата на глобализацията.

Точно в това е истинската същност на нашата работа и бих искал лично да благодаря на тримата ни докладчици, които говориха досега – г-жа Kalniete, г-н Correia de Campos и преди малко г-н Buşoi. Искам също да изкажа благодарността си на председателя, г-н Harbour, който, както вече беше споменато, с голяма ефективност и като изслушваше много внимателно, успя да организира в много кратки срокове работата на близо 11 парламентарни комисии. Към тези благодарности ще прибавя също своята признателност към координаторите от различните политически групи, тъй като имахте много сериозни проблеми да координирате взаимодействието помежду си поради значителния брой въпроси, по които работихте. С тези свои действия вие изпращате наистина важен сигнал към останалите институции, а също към предприятията и гражданите.

Продължавайки нататък след докладите Monti и Grech, председателят Барозу ме помоли да работя с 12 мои колеги – нещо като общ колегиален проект – по съживяването на вътрешния пазар и изискващите се структурни реформи, които ще са необходими, така че да могат да бъдат постигнати потенциалните за пазара два, три или четири пункта растеж.

Искам да ви напомня, госпожи и господа, че на този голям пазар, който освен това се създава на базата на европейския политически проект, 60% от нашия износ е за 26-те други държави-членки. Всяка държава, като се започне от най-голямата – Германия, и се стигне до най-малката, изнася средно 60% от стоките и услугите си съвсем наблизо, на самия голям пазар. Смяташе се, че ако функционира по-ефективно, този пазар още разполага с допълнителен потенциал за растеж. Така се роди Актът за единния пазар. Така ние набелязахме 50-те предложения, съдържащи се в тази малка Синя книга, която изпратих на 23 европейски езика във всички ваши страни – до всички национални парламенти, синдикати и професионални организации.

Тогава ни отнеха време нашите обсъждания при избора на онези от посочените предложения, които ще бъдат най-ефикасни за подобряване на живота на гражданите и предприятията. Затова като продължение на тези обсъждания следващата сряда колегията ще разгледа Акта за единния пазар, преди да се предприемат действия и в светлината на вашите днешни размисли и разисквания.

Госпожи и господа, мое твърдо убеждение е, че за да спечелим битката за конкурентоспособността и растежа, се нуждаем от всеки регион, всяко предприятие и всеки гражданин. Всеки регион – затова веднага след създаването на единния пазар и на Акта за единния пазар председателят на Комисията Жак Делор искаше да подпомогне създаването на единния пазар чрез политиката на сближаване, така че дори региони, които изостават в развитието си, да могат също да вземат участие в битката за растеж и конкурентоспособност – всички региони, включително най-отдалечените, крайните региони. Нуждаем се от всяко предприятие, когато става дума за нововъведения или творчество – появяват се патенти, с които да пробием – когато става дума за малки и средни предприятия, които получават финансиране и се справят с по-малка административна сложност и бюрокрация, когато става дума за безопасна онлайн търговия или за участие в обществени поръчки, на които ще се върна след малко.

Всеки регион, всяко предприятие, всеки гражданин са ни нужни. В ежедневния си живот ние всички последователно сме потребители, ползватели на услуги, спестители, акционери, работници, занаятчии и целта ни е да направим така, че презграничната мобилност да е по-лесна, професионалната квалификация, уменията и осигурителните права да бъдат уважавани и признавани, да имаме възможност за достъп до висококачествени публични услуги, да се чувстваме сигурни и защитени, когато купуваме стоки по интернет или по друг начин, и да не плащаме двойно данъци. Това са само някои от случаите, с които трябва да се справим, за да накараме вътрешния пазар да функционира по-ефикасно.

Каква е сега, след вашето разискване, следващата стъпка? На 24 и 25 март Европейският съвет приветства предприетите от нас и от самия него действия във връзка с общото право. Беше поискано от нас да определим приоритетите и затова, както казах, заедно с моите колеги, които работиха толкова много и на които благодаря, ще предложим през следващата седмица да се спрете на 12 лоста, които ще направят функционирането на вътрешния пазар по-ефикасно за предприятията и гражданите.

За всеки от тези лостове, например мобилността, финансирането на малкия бизнес, интелектуалната собственост, данъците, публичните услуги или социалното сближаване, ние ще предложим ново ключово действие, което се надяваме да бъде ефикасно за предприятията и гражданите и ще бъде окомплектовано в рамките на две години. Да бъде окомплектовано означава, че Комисията ще го постави на обсъждане, а Парламентът и Съветът ще могат да го гласуват и приемат през 2011 г. и 2012 г.

През 2012 г. ще се навършат 20 години от създаването на единния пазар и приемането на Акта за единния пазар. Ако правилно разбираме какво ни казват европейците, нямаме право, уважаеми членове на ЕП, да допуснем тази годишнина да бъде носталгична и меланхолична. Тя трябва да бъде проактивна годишнина, която ускорява растежа, и ние желаем да я отпразнуваме така с Акта за единния пазар.

Ще разполагаме с 12 лоста – 12 конкретни, но не единствени предложения. По всеки от тях ще набележим други идеи, действия и предложения, които междувременно Комисията ще доразвие, така че ще имаме 12 ключови действия, които ще символизират разглежданата област. Надявам се, че Европейският съвет на най-високо равнище, Парламентът, който вие представлявате, Комисията – във връзка с нашата част, и унгарското председателство – на което благодаря, г-жо Гьори, за участието – ще бъдат готови, надявам се, да представят официално, до известна степен формално, този Акт за единния пазар до края на юни или юли. Това, г-н председател, е всичко, което съм в състояние да кажа по въпроса.

Помолихте ме да говоря в изявлението на Комисията за един от тези аспекти. Бих искал да направя това сега, за да спестя време за разискването по-късно. Този аспект, основаващ се на Акта за единния пазар, засяга 17% от европейската икономика, а именно обществените поръчки и договорите за тяхното изпълнение. Ще ми се също да кажа няколко думи за четирите проекта, по които с вас сме ангажирани, относно договорите за изпълнение на обществени поръчки, както е подчертано в доклада на г-н Buşoi.

Първият проект представлява общ преглед на директивите от 2004 г., целящ да гарантира най-доброто използване на публичните средства, като позволява на колкото може повече предприятия да сключват договори за изпълнение на обществени поръчки и се грижи висококачествените стоки и услуги да могат да се купуват при по-малко бюрократични спънки. В практическо отношение бих искал да се опростят процедурите, като се направят и по-гъвкави, а също да видим как можем да се погрижим за конкретните нужди на малките местни органи, като например изготвим подходящи за тях по-прости процедури. Второ, бих искал да направим достъпа до договори за обществени поръчки по-лесен, по-специално по отношение на презграничното участие в тях на малки и средни предприятия. Накрая, както беше подчертано от председателя на комисията г-н Harbour и от вашата комисия, ще ми се по всички възможни начини да окуража по-отговорните и по-екологосъобразните, или „зелени“ обществени поръчки, които също подпомагат иновациите и социалното приобщаване.

Различните цели на реформите сега ще бъдат предадени като прости и по-балансирани правила. Ние проведохме, но не завършихме една много обширна консултация и икономическа оценка на терен. Разполагаме със Зелена книга и понастоящем търсим най-ефикасните предложения. Законодателството няма да обхване всичко. Същевременно Комисията ще работи по отраслови инициативи, целящи да подобрят използването на договорите за обществени поръчки, и по подкрепа на цели, подобни на съдържащите се в стратегията „Европа 2020“. Обхватът им ще е от осъвременяването на Наръчника за екологичния характер на обществените поръчки, който изготвихме с моя колега г-н Potočnik, до прилагането на европейския План за енергийна ефективност, по който работихме с г-н Oettinger или г-жа Hedegaard, и до популяризирането на проекти за доставка на развойни продукти или за пазарна реализация на иновативни продукти като цяло, които заедно с г-н Tajani и г-жа Geoghegan-Quinn координирахме. Това представлява първият проект.

Вторият проект включва концесиите. Бих искал бързо да отбележим съществен напредък по въпроса с концесиите, без да изчакваме във връзка с тях приключването на дългосрочните действия по модернизирането на рамката за обществени поръчки. Госпожи и господа, концесиите играят извънредно важна роля при създаването на инфраструктурата за предоставяне на публични услуги. Към 60% от публично-частното партньорство в Европа се извършва посредством концесии.

Отделно от концесиите за публични дейности обаче, сега не разполагаме с европейски закон за концесиите и дори и да са приложими общите принципи на Договора, в тази област съществува реална правна несигурност, която пречи на този вид сделки да се развиват. Като доказателство за това мога да посоча 24 решения на Съда през последните години. Искам да предложа създаването на опростена рамка, сведена до няколко основни правила, които няма да противоречат на националните законодателни рамки, в случай че последните функционират добре. Тази рамка няма да налага допълнителна административна тежест на местните органи на властта преди всичко поради прага, който ще предложа.

Знам, че съществуват съмнения и в някои от вашите парламентарни групи се провеждат обсъждания. От своя страна аз съм уверен, вслушвайки се във всички, че ако внимателно набележим своите цели, ще бъдем в състояние да избегнем неразбиране. Пак няма да има пречка самите публични органи да организират публичните услуги, но ако наистина решат да ги възложат на подизпълнител, не мисля, че някой ще оспорва базисното равнище на прозрачност и правила, които гарантират, че дискриминация не съществува. Смятам, че това е важно, за да се оптимизира използването на публични средства, да се ограничи практиката на възлагане на договори без адекватна публичност или ефикасно право на регресен иск, както и да се ограничат определени видове риск от корупция.

От гледна точка на предприятията, ако се опитаме да съживим вътрешния пазар, кой може да противостои на идеята за практическото му въвеждане в сферата на концесиите? Имам предвид по-конкретно малките и средните предприятия, които понастоящем не разполагат с ресурси, каквито имат големите предприятия, за намирането и спечелването на договори в чужбина, ако последните не са публикувани. Наличието на минимална рамка за концесиите ще означава прозрачност и информация и така ще улесни достъпа на най-малките предприятия до отделни договори. Това е и въпрос на по-добро регулиране. Целенасочено, добре премислено законодателство е по-благоприятната възможност, която ще струва по-евтино, отколкото да се опитваме да решаваме проблемите само чрез правила за нарушенията.

Третият проект, за който набързо ще разкажа, засяга европейския отбранителен пазар. Ще работим с държавите-членки във връзка с прилагането на директивата от 2009 г., крайните срокове за транспонирането на която изтичат след няколко седмици. Това е въпрос на адаптация на платежните политики, които често противоречат на правото на ЕС. Заедно с г-н Таяни на 23 май в сградата на Парламента в Брюксел ще организираме конференция по въпроса за пазара на европейската отбранителна индустрия.

Накрая, бих искал накратко да повдигна един въпрос, който твърде дълго остана встрани, а именно за международния аспект на договорите за публични услуги. Целта е ясна – подобряване на достъпа на нашите предприятия до пазарите, като, естествено, в дух на реципрочност и взаимна изгода сме склонни да предложим повече. По-активната търговия ще е от полза за всички.

Сега трябва да привлека вниманието ви към един проблем, с който се сблъскваме понастоящем във връзка с базата за тази свободна търговия и свързаните с нея изгоди. Истината е, че нашите основни партньори – САЩ, Япония, съгласно правителственото Споразумение за обществените поръчки (СОП), и Китай, въз основа на двустранно споразумение – всъщност не желаят да се ангажират с по-нататъшно отваряне на своите пазари. Ние, от своя страна, не разполагаме с никакви реални лостове при преговорите, до такава степен, че нашите собствени пазари вече биват считани почти неизбежно като отворени. Госпожи и господа, международните инициативи съгласно СОП и споразуменията на Световната търговска организация още не са транспонирани в правото на ЕС.

При тези условия държавите-членки прилагат правилата по твърде различен начин и това нарушава функционирането на вътрешния пазар. Следователно сега в Европа нашите предприятия са засегнати от неадекватната ситуация – спомням си случая с магистралите в Полша. Чуждестранните предприятия тук, в Европа, се радват на твърде широк достъп – често надхвърлящ рамките на договореното от ЕС, докато нашите собствени предприятия срещат затруднения, ако се опитат да участват в процедури за обществени поръчки на някои от основните ни партньори.

Затова тази година заедно с моя колега, г-н Де Гухт, планираме да предложим за обсъждане законодателство, което ще транспонира в правото на ЕС международните ни задължения относно договорите за обществени поръчки и това ще ни даде при преговорите лоста, от който се нуждаем. Ние защитаваме откритостта, но не сме поддръжници на наивността. Въпросът е да се даде на европейските купувачи стабилно и ясно правно основание при търгове на предприятия от държава, с която имаме споразумение, за разлика от случаите с предприятия от държави, с които ЕС още не е подписал споразумение, и да се осигури по-голяма правна сигурност. Нека бъда ясен: не става въпрос за превръщане на Европа в крепост. Ние трябва да създадем среда за нашите предприятия, която да е реалистична, справедлива и открита, но не и наивна.

Така стоят нещата. Както поискахте от мен Вие, г-н председател, и Парламентът, пожелах да използвам възможността при тези разисквания относно съживяването на вътрешния пазар да повдигна въпроса за тази важна област, представляваща освен това един от 12-те лоста за съживяване на единния пазар, за които споменах в началото на изказването си, а именно обществените поръчки и модернизацията, и които ние възнамеряваме, в съгласие с вас, да ви предложим през следващите няколко седмици.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, уважаеми членове на ЕП, както каза и г-жа Kalniete, Европейският съюз и икономиката имат нужда от локомотив. Това е вярно. Напълно съм съгласна с тази мисъл. Може би си спомняте, че преди известно време, в началото на унгарското председателство на Европейския съюз, унгарският министър-председател ясно заяви в тази зала, че не е достатъчно да се справяме с последиците от кризата и да ги управляваме, а трябва да насърчаваме държавите-членки да следват по-рестриктивна фискална политика и да следим за това. В момента работим по редица такива закони. Подготвен е и цялостен икономически пакет за управление на кризи. Трябва да положим старание да запазим надеждността си в очите на нашите граждани. Това ще стане само ако сме в състояние да създадем работни места.

Именно за създаването на работни места търсим ресурси, търсим необходимите средства, които да ни позволят да ги създадем. Твърдо съм убедена, че единният пазар е точно това: една неизползвана възможност, от която зависи бъдещето ни, както и изпълнението на стратегията на Европейския съюз до 2020 г. Ето защо във връзка с всичко това категорично приветствам както ангажимента на Европейската комисия и на Европейския парламент за рестартиране на единния пазар, така и приоритетите, посочени от Комисията и изложени също така от Парламента в трите отлични доклада. Вече имахме възможност да обсъдим различните идеи и позиции по отношение на доклада, изложени по-рано от вашия колега, г-н Grech.

Освен това считам, че настоящите три доклада ще допринесат за целенасочено разискване, в резултат на което заедно ще можем да предприемем конкретни мерки до 2012 г., до двадесетата годишнина, както отбеляза и г-н Барние. Също така, както знаете и както изтъкна и членът на Комисията, по време на заседанието си на 10 март Съветът по конкурентоспособност обмени мнения относно резултатите от социалните консултации с акцент върху критериите за определяне на приоритетни области, с които се ангажират институциите и държавите-членки. Въз основа на разискването унгарското председателство се готви да приеме заключения относно предложените приоритетни мерки на заседанието на Съвета по конкурентоспособност на 30 май.

Позволете да ви напомня и по-широкия контекст. При сегашното положение, поради политическия и икономическия натиск и мерките, предприети за намаляването му, единният пазар изобщо не може да бъде популярен сред гражданите, предприятията и институциите. Мисля, че както каза професор Monti, във времена като сегашното има най-голяма нужда от единния пазар, във времена, когато, поради последиците от кризата, инстинктивно се стремим да се приберем в тесни, но напълно познати национални граници. Убедена съм обаче, че не трябва да се поддаваме на това изкушение. Очевидно е дошло времето, когато трябва да осигурим политически стимули за единния пазар. Както вече подчертахте, госпожи и господа, в предишния си доклад относно създаването на единен пазар за потребители и граждани и както подчерта също професор Monti в доклада си, единният пазар е изправен пред изпитание.

Ще стане ли той средство за приближаването на Европейския съюз до гражданите, като осезаемо подобри ежедневието им? Или ще бъде просто арена, където ще защитаваме както слабите места, пречещи на функционирането на единния пазар, така и определени сектори. Отговорът на тези въпроси зависи от това, в каква степен ще се ангажираме през следващите месеци, за да си свършим работата. След като днес Европейският парламент прие своята резолюция, в средата на април Комисията ще може да приеме преразгледано съобщение, както вече беше споменато. Надяваме се, че всички политически послания, както и нещата, които препоръчвате в доклада си, ще бъдат включени в документа на Комисията. След като законодателните предложения бъдат направени, ще разчитаме, че ще можем да установим своеобразно партньорство с вас и Комисията, което ще даде възможност за бързото разглеждане и приемане на основните мерки, предвидени в окончателния текст на Акта за единния пазар.

Сега ми позволете да изтъкна няколко елемента от трите доклада, с които разполагаме, без да навлизам в подробности по всеки засегнат въпрос. Председателството приветства факта, че докладчикът иска да постави въпроса за единния пазар в дневния ред на Европейския съвет. Считаме, че напредъкът в Акта за единния пазар попада в обхвата на общите политически насоки на Европейския съюз, посочени в Договора. Определянето на политически насоки обаче със сигурност е задача на Европейския съвет. Дневният ред за това се определя от председателя на Европейския съвет, но искам да напомня на всички, че в заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 март също беше посочена важността на единния пазар.

Председателството иска да изрази благодарността си към Парламента за последователната подкрепа на Съвета по конкурентоспособност при изготвянето на конкретни мерки по отношение на създаването на единна патентна система. Всички сме наясно, че единната патентна система ще повиши в изключителна степен конкурентоспособността на предприятията. Нещо повече, тук проведохме едно много добро разискване по въпроса и аз благодаря на Парламента, че оказа съдействие, за да се упълномощи Съветът да инициира това в рамките на засилено сътрудничество. Също така сме съгласни, че завършването на единния цифров пазар и укрепването и подобряването на положението на малките и средните предприятия са крайно необходими за насърчаването на европейските иновации.

Благодарение на мобилността на гражданите и в частност признаването на професионалните квалификации можем да разгледаме допълнителни въпроси, засягащи европейските граждани. Поради това сме съгласни с твърдението, че основната ни задача в тази област е да се предприемат по-активни действия на равнище ЕС и да се постигнат незабавни, осезаеми резултати. Също така председателството установи, че почти всички преразгледани доклади, включително по-ранният доклад Grech, както и докладът Correia De Campos, особено акцентираха върху това, да се гарантира упражняването на правата на вътрешния пазар за гражданите на ЕС. Във връзка с това приветстваме резултатите, постигнати в тази област, които се дължат на мерките, предприети от Комисията. Те включват създаването на портала „Вашата Европа“, мрежата SOLVIT и създаването на единични звена за контакт според Директивата за услугите.

Въпреки всичко споделям мнението ви, че може да се направи още в интерес на упражняването на правата на гражданите на ЕС. Накрая, позволете ми да се отклоня към другите приоритети в дневния ред на унгарското председателство. По време на парламентарните ми консултации към настоящия момент относно пакета от шест законодателни предложения за икономиката често чувах нападки, че държавите-членки, чрез които следва да се договорим със Съвета, и Европейският съвет, като се има предвид финансовата макростабилност, не насърчават растежа и възстановяването на реалната икономика от кризата или в най-добрия случай само въвеждат слаби, неподходящи средства за посочените цели и че съдържанието на стратегията „Европа 2020“ основно се ограничава до това. Считам – казах това и в началото – че единният пазар и огромният потенциал за растеж, скрит в него, могат да дадат подходящ отговор на тези опасения, като в същото време предоставят гаранция за балансирания отговор на Европейския съюз.

Мисля, че основната ни задача е да завършим целия процес, консолидацията на единния пазар, с възможно най-прозрачни средства в тясно сътрудничество с Европейския парламент. Съветът е готов да сътрудничи по този начин в пълно взаимодействие с Комисията, Парламента и техните членове. Благодаря Ви много, г-н председател.

  Председател. – Госпожи и господа, петте изказвания – три от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, изказването на члена на Комисията и това на г-жа Гьори – сложиха началото на голямо разискване, което е много важно за бъдещето на Европейския съюз и неговите граждани, както и за бързото ни развитие. Искам отново да напомня на всички, че първоначалната идея за рестартирането на единния пазар възникна в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Още веднъж искам да поздравя всички колеги, които са членове на тази комисия, нека г-н Harbour приеме тези благодарности и поздравления от тяхно име.

Именно комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите излезе с идеята за доклада на Mario Monti – един отличен доклад, който е много полезен за работата ни. Също така искам да благодаря на г-н Барние за отличното и много подробно представяне на предложенията на Европейската комисия в отговор на нашите доклади. Що се отнася до обществените поръчки, те наистина често се оказват ахилесовата пета на работата ни в държавите-членки. Така че е изключително важно да придвижваме този въпрос напред, а унгарското председателство със сигурност ще подкрепи усилията. Убедени сме, че това е необходимо, защото въпросът е много важен за европейците.

Значението на тези доклади и на настоящото обсъждане се вижда от броя на парламентарните комисии, които са изготвили становища. Такива са представени от осем комисии, а вие знаете толкова добре, колкото и аз, че много рядко осем парламентарни комисии изготвят становища по един комплект от доклади. Сега на свой ред комисиите ще вземат думата. Има думата г-жа Andrés Barea от името на комисията по международна търговия.

  Josefa Andrés Barea, докладчик по становището на комисията по международна търговия. – (ES) Г-н председател, комисията по международна търговия е една от осемте участващи комисии и искам да благодаря на членовете й за приноса им към доклада.

Консолидацията на единния пазар е една от целите на стратегията „Европа 2020“, която е основана на растежа. Европейският съюз е основното действащо лице в международен план. В глобализирания пазар ЕС трябва да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен.

Предизвикателството за дружествата, за нашите дружества, е да генерират високи очаквания и големи възможности на международния пазар, но те носят и социална отговорност: социален растеж с гаранции за работниците и обществените услуги.

Имаме ангажимент и към развиващите се страни: борбата срещу бедността е цел на хилядолетието за развитие. В бъдеще нашата промишленост и дружествата трябва да се основават на знанието; необходимо е да се борим с фалшифицирането в областта на интелектуалната собственост.

Трябва да защитим предприятията си в съответствие с критериите за изследователска и развойна дейност и със социалните критерии, както и да защитим външнополитическите си интереси заради европейските граждани и заради тези извън Европейския съюз.

  Diogo Feio, докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси. – (PT) Г-н председател, искам да започна с поздравления към члена на Комисията, г-н Барние, към представителя на Съвета и особено към моите колеги от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

От името на комисията по икономически и парични въпроси искам да подчертая важността на докладите, които обсъждаме днес тук и които са напълно в духа на доклада Monti с идеята за насърчаване на успешна либерална икономика, насърчаване на конкуренцията и насърчаване на динамичния, иновативен пазар.

Това са пътищата, които ще ни доведат до мястото, където стратегията „Европа 2020“ на практика може от инициатива на хартия да се превърне в реалност, като подкрепи малките и средните предприятия – основните работодатели в европейската икономика, като подкрепи предприятията като цяло и като създаде план за устойчив растеж на икономиката, който във все по-голяма степен да се основава на вътрешния пазар, на икономическото управление – нещо, което наистина работи – и който по същество е план за реален растеж на нашата икономика.

  Raffaele Baldassare, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, значението на Акта за единния пазар се крие в стремежа му да задоволи нуждите на пазара, като улесни достъпа и участието на всички заинтересовани страни: предприятия, потребители и работници. Предвид тази амбициозна цел аз съм доволен от мерките, предложени от г-н Барние, и от указанията, дадени от Парламента.

Според мен някои приоритети са наложителни за постигането на целите, които си е поставил ЕС, а именно: подобряване на достъпа на малките и средните предприятия до вътрешния пазар, намаляване на административните им задължения и улесняване на участието им в тръжни процедури, като се отстранят всички пречки за развитието на електронната търговия и като се подкрепят и финансират нововъведенията, по-конкретно чрез издаване на облигации за проекти на Европейския съюз, особено в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите.

Накрая, само като свържем развитието и подкрепата за деловия свят с целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта, можем да постигнем това, което считам за цел на този акт, а именно да създадем социална пазарна икономика, основана на растеж, конкурентоспособност и устойчивост.

  Liisa Jaakonsaari, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (FI) Г-н председател, Жак Делор не беше прав, когато твърдеше, че човек не може да се влюби в единния пазар – при разискването на този въпрос бяха изразени толкова много пламенни чувства.

Подходът на Комисията е амбициозен, а са налице и няколко много важни проекта: европейският патент, общият енергиен пазар и т.н. Остава да ни тревожи обаче един въпрос: социалният принос на доклада е много слаб. Например почти нищо не се казва за командированите служители, а благотворителните услуги и социалната клауза, свързани с единния пазар, за съжаление, са описани много неясно.

За мен е загадка защо по-силните и по-цялостни социални права се разглеждат предимно като проблем. Искам да напомня на всички, че в скандинавските страни силни социални права успешно съчетават високи нива на конкурентоспособност с производителност. Не е ли това много по-интелигентен подход, г-н член на Комисията?

  Jürgen Creutzmann, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (DE) Г-н председател, г-н Барние, искам да отговоря на коментара на моята колега. Вместо социална клауза комисията предложи да се разгледа влиянието, което мерките на вътрешния пазар ще окажат върху заетостта. Това е много по-важно от прилагането на общи формули. Ако искаме да постигнем напредък с вътрешния пазар, трябва да обърнем внимание на социалните въпроси и да акцентираме върху тях във всичко, което правим. Поради това оценката за въздействието, която изрично взема тези изисквания предвид, е особено важна.

Искам да направя още един коментар. Бях изненадан да чуя председателят да говори за икономическо управление, което се превежда на немски като Wirtschaftslenkung. Този термин се използва и за означаване на централизиран държавен контрол върху икономиката. Имаме много лош опит от държавен контрол върху икономиката в една част на Германия. Сигурен съм, че можем да продължим да развиваме вътрешния пазар само ако координираме всички наши национални икономики. Това е пределно ясно. Със средствата на икономическото управление обаче няма да можем да постигнем напредък на вътрешния пазар.

Днес обсъждаме как можем да дадем някакъв тласък на вътрешния пазар. Отдавна е време за това, защото следващата година ще честваме 20-ата годишнина от създаването на вътрешния пазар. Ето защо приветствам изказването на г-н Барние, в което той каза, че иска да се съсредоточи върху няколко конкретни мерки, които още не са предприети и които ще дадат нов импулс на вътрешния пазар. Вътрешният пазар е огромна възможност за всички нас. Той може да доведе до създаването на повече работни места и целта ни трябва да бъде да осигурим работа на хората. Това е най-добрата социална политика, която можем да въведем, тъй като хората, които бъдат наети, ще придобият и самочувствие. Ето защо трябва да направим всичко, което можем, за да се уверим, че в тази област е постигнат напредък.

Имаме нужда от балансиран пакет от мерки, който носи предимства за предприятията и за гражданите. От една страна, искаме средни по мащаб предприятия, главно за да се възползват повече от вътрешния пазар, отколкото е било възможно преди. Ето защо спешно се нуждаем от патентна система на ЕС, така че дружествата най-сетне да могат да защитят и да продават иновативните си продукти в цяла Европа на разумна цена. Освен това предприятията имат нужда от по-голямо финансиране, за да развиват иновации. Един европейски пазар за рисков капитал е само една от многото мерки, които могат да се предприемат. Хармонизирането на данък добавена стойност и основата за облагане с корпоративен данък, които сега обсъждаме, също ще дадат тласък на вътрешния пазар.

От друга страна, необходимо е да предприемем и конкретни мерки, които ще увеличат доверието на гражданите във вътрешния пазар. Трябва да разширим признаването на професионалните квалификации, евентуално с помощта на европейската професионална карта. Така ще стане по-лесно да се работи в друга държава-членка и ще се създаде по-голяма мобилност за гражданите в рамките на европейския вътрешен пазар.

Нуждаем се и от европейска организация за надзор на пазара и искам да подчертая това, защото държавите-членки постоянно пропускат да прилагат документите на практика. Не искаме на вътрешния пазар да се продават опасни продукти.

Ако можем да приемем предложението с широко мнозинство, ще можем да дадем нов тласък на вътрешния пазар.

  Francesco De Angelis, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ако трябва да възстановим доверието към пазара, необходимо е да дадем приоритет на нуждите на потребителите, работниците и предприятията.

Ако искаме да увеличим правата на гражданите, работниците и потребителите на обществени услуги, следва да обърнем сериозно внимание на гарантирането на социалното измерение на бъдещия единен пазар. Растежът, развитието и обществената осведоменост трябва да вървят ръка за ръка. Икономическият растеж трябва да бъде в услуга на гражданите.

От тази гледна точка пакетът от регламенти относно стандартите за дружества съдържа някои добри предложения, включително план за действие за увеличаване на достъпа на малките и средните предприятия до капиталовите пазари и нови линии на финансиране за иновативни предприятия и регионално развитие. Малките и средните предприятия са сърцето на нашата икономика и двигател за растежа на вътрешния пазар. Г-н председател, от нас зависи да гарантираме тези цели, ако искаме да излезем от кризата и да насърчаваме нов модел за развитие, устойчив растеж и нови качествени работни места.

  Sophie Auconie, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ще кажа нещо, една дума, която вероятно е в рязък контраст с настоящата икономическа ситуация, но има толкова повече основания тя да бъде специално подчертана. Думата е „амбиция“: амбиция за вътрешния пазар, г-н член на Комисията, амбиция за Европа, амбиция да се докаже на гражданите, че европейската интеграция е стъпка напред към техните права – правата им като служители и работници, като потребители, като туристи, но най-вече като отделни личности. Искам да отдам дължимото на г-н Барние, който олицетворява тази амбиция чрез всички проекти, които иска да осъществи.

Като докладчик по становището на парламентарната комисия по регионално развитие приветствам обхванатите идеи: необходимостта от специални действия за регионите със специфични географски характеристики, като например най-отдалечените региони, създаването на европейски патент за предприятията и на европейски статут на фондациите, взаимоспомагателните дружества, както и за сдруженията, издаването на облигации за финансиране на конкретни проекти и необходимостта от насърчаване на устойчивото развитие в рамките на вътрешния пазар.

  Piotr Borys, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (PL) Г-н председател, няма да постигнем целите на стратегията „Европа 2020“, нито ще направим икономиката по-иновативна и конкурентоспособна, ако не подхождаме към единния пазар комплексно. Така че искам да благодаря на члена на Комисията Барние за доста изчерпателния му подход му единния пазар и на професор Mario Monti за прекрасния доклад.

Искам да обърна внимание на четири важни аспекта. Първо, европейският патент, който би могъл да бъде въведен следващата година, с други думи, на двадесетата годишнина от влизането в сила на единния пазар. Второ, необходимостта да се погледне сериозно на въпроса за авторското право, тъй като авторското право е голяма надежда и възможност за развитие на един креативен пазар, а този аспект на пазара следва да бъде регулиран съвместно. Тук имам предвид главно една обща система за управление на авторското право и сериозно отношение към осиротели произведения, както и за намаляване на тежестта върху малките и средните предприятия. Това е свързано с много конкретни стъпки, например: опростяване на счетоводството, защита на търговските марки, Статут на европейска фондация и преди всичко възможност за взаимосвързване на търговските регистри. Ако въведем мерки в областите, които изброих, надявам се, че 20 милиона малки предприятия ще бъдат в състояние да функционират ефективно и свободно в единния европейски пазар.

  Toine Manders, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (NL) Г-н председател, това означава, че мога да взема една-две минути от времето на г-н Lehne. Искам да благодаря на члена на Комисията и на всички останали за разискването, което провеждаме. Не забелязах обаче да се споменават няколко въпроса, които според мен са изключително важни и които включих в доклада. Надявам се, че членът на Комисията ще ни помогне да ги реализираме.

Превъзнасяме професор Monti до небесата, но заключението му беше, че транспонирането на директивата е основният проблем, който влияе на вътрешния пазар. Той казва, че трябва повече да работим с регламентите. Разбирането ми по този въпрос е, че е по-добре по-малко, но по-качествено; нека да има по-малко европейско законодателство. Това, което правим обаче, наистина трябва да бъде направено по един и същи начин, защото трябва да предпазим 27-те държави-членки да се превърнат в съвкупност от държави, всяка от които транспонира законодателство по различни начини, което е огромна пречка за малките и средните предприятия, що се отнася до дейността зад граница.

Друго нещо, което не сме отчели, г-н председател – и което може би е най-голямата ни грешка – е въпросът за маркетинга. Тук има много добри юристи. Изработваме важни закони. Считаме, че наше задължение е подобряването на пазара за нашите граждани. Самите граждани обаче не са запознати с това. Тук действително има проблем, тъй като не сме в състояние да изградим мост между нас и тях. Отлично владеем правната терминология, но изглежда не умеем пряко да общуваме с гражданите. Най-лошото, което може да стане – но се надявам, че случаят не е такъв – е ние като Европейски съюз все повече да се отдалечаваме от гражданите на Европа. Мисля, че през следващите години наистина ще трябва да се концентрираме и да намерим начини отделните граждани да подкрепят Европейския съюз и това, което правим. В тази насока има какво да се направи и мисля, че трябва да инвестираме в това и да се консултираме с нашите съветници по комуникациите как да постигнем най-добри резултати.

Накрая, бях поразен, че гражданите не правят разлика между Европейската комисия, Парламента и Съвета. Имаме по трима представители във всяка държава-членка, но в крайна сметка ръцете им са вързани, защото те работят за държавните организации. Ако държавите-членки изразят отрицателно мнение за Европейския съюз, няма кой да възрази на това. Мисля, че е добре в държавите-членки да има по един представител на ЕС – да речем нещо като посланик, който да може да реагира на всички отрицателни изказвания за Европейския съюз. Това може да ни предпази от потъване. На „Титаник“ са си мислели, че няма никакви проблеми, но в крайна сметка истинската опасност се крие навън.

  Wim van de Camp, докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. – (NL) Г-н председател, искам да благодаря на Комисията и на Съвета за уводните им изказвания тази сутрин. За мен изготвянето на становището относно вътрешния пазар от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи беше изключително интересно.

Мисля, че вътрешният пазар следва да получи широка подкрепа в Европейския парламент, особено в комисията по граждански свободи, защото свободното движение в рамките на Съюза е важно, особено за хората, за работниците мигранти и за квалифицираните мигранти, от които имаме нужда, за да увеличим работната сила на вътрешния пазар. Г-н председател, имаме толкова много цели, а досега сме постигнали толкова малко.

Със задоволство отбелязах казаното от г-н Барние за 12-те лоста и се надявам, че през следващите месеци ще можем да ускорим нещата, защото конкуренцията извън ЕС няма да чака вътрешния пазар на ЕС да изглади различията.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

  Erminia Mazzoni, докладчик по становището на комисията по петиции. – (IT) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, госпожи и господа, откровено мога да кажа, че работата на докладчиците е отлична, приятни и успокоителни са думите на Комисията и Съвета.

Трите доклада запазват духа и далновидните идеи, характеризиращи новата стратегия на професор Mario Monti за единния пазар, те съумяват да представят единството от цели за съживяване на единния европейски пазар чрез 50 мерки, които по-късно бяха възпроизведени и синтезирани, или обозначени, от Парламента в 14 приоритета.

От тези мерки 19 са посветени на това, пазарът да се концентрира върху интересите на гражданите. Считам, че за да изградим единен пазар истински и напълно, е важно да намалим пропастта между гражданите и единния пазар, като работим за възстановяване на общественото доверие, като поставяме процеса на политическа и социална интеграция преди икономическата интеграция и най-вече като създаваме у европейските граждани една различна представа за единния пазар. Считам, че всички посочени цели се съдържат в мерките, включени в настоящите три доклада.

(Разискването се прекъсва за кратко)

5. Съобщение на председателството

  Председател. – Съгласно становището на комисиите преминаваме към изказванията на ораторите от името на партийните групи. Преди да дам думата на първия оратор, г-н Karas, ще направя две съвсем кратки уведомления.

Узнахме, че рано тази сутрин кораб с над двеста мигранти е потънал при Лампедуза, след като се е преобърнал при морска буря. Бреговата охрана е направила всичко по силите си за спасяване на изчезналите хора. Положението е много тежко. С безпокойство очакваме Комисията и властите да изпълнят ангажиментите, които поеха тук, в Парламента.

Преминавам към второто изявление. Две години след трагичното земетресение, което опустоши град Л’Акуила и региона Абруцо, бих искал да потвърдя отново загрижеността и съпричастността на Парламента за жертвите на земетресението и да изразя нашата надежда, че програмата за възстановяването на историческото наследство и на жилищата в региона може да бъде осъществена в по-кратки срокове.

6. Управление и партньорство в рамките на единния пазар - Единен пазар за европейците - Единният пазар за предприятията и растежа - Обществени поръчки (продължение на разискването)

  Othmar Karas, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, благодаря много за информацията, която ни дадохте, г-н Барние. Договорът от Лисабон е в сила вече от две години, но сега за първи път имаме устойчива социална пазарна икономика като европейския социален модел. Това може да ни позволи да направим качествен скок към икономически и социален съюз в Европа. Концепцията за вътрешния пазар трябва да се основава на този принцип.

Вътрешният пазар съществува вече от 20 години, но още не е доизграден. Имаме стратегията „Европа 2020“, която не можем да приложим на практика, без да се опираме на вътрешния пазар, и сега обсъждаме финансовата перспектива до 2020 г., която, ако не предоставя по-мащабно финансиране за политически инициативи относно конкурентоспособността, растежа, заетостта и социалната солидарност, няма да ни позволи да приложим идеите на стратегията „Европа 2020“ и да изпълним изцяло задачите, поставени в нея.

Еврото превръща вътрешния пазар в местен пазар. Вътрешният пазар има същностно значение за растежа и заетостта. Всичко, което укрепва вътрешния пазар, увеличава и конкурентоспособността на Европа, а оттук и нейната независимост. Ето защо съм много доволен, че подехме тази инициатива, защото това е най-важната стъпка, която Европа може да направи. Тя е посветена изцяло на това, да позволи на малките и средните предприятия (МСП) да имат достъп до капитал. Ние трябва да гарантираме, че финансовата подкрепа, предоставяна на МСП, няма да бъде само под формата на кредитиране и насърчаване на заемите. Необходимо е да намерим и други подходи.

За нас е важно да подкрепяме фондовете за рисков капитал, облигациите за финансиране на проекти и електронната търговия, да се борим по-ефективно с пиратството, да установим обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, да регулираме обществените поръчки и да спазваме четирите свободи: свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Всички ние имаме много работа. Благодаря ви за тази инициатива, г-н Барние.

  Evelyne Gebhardt, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, горещо се надявам, че е възможно да бъдат спасени тези 200 души, които са в беда, защото това е много важно. Благодаря, че ни информирахте по този въпрос.

Г-н Барние, г-жо Гьори, госпожи и господа, член 3 от Договора от Лисабон, който утвърждава социалната пазарна икономика, задава нов подход и нова политическа задача за бъдещето. Сега ние, разбира се, сме длъжни да изпълним тази задача, която отлагахме през изминалите две години. Радвам се, че Европейската комисия направи първата крачка в тази посока. Много ме радва и това, че ние в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент съумяхме, преодолявайки големи препятствия, да гарантираме, че социалната клауза ще бъде включена в позицията на Европейския парламент при днешното гласуване по този въпрос.

Това е много важен въпрос, защото той създава основата за социално сближаване и ще ни позволи да гарантираме, че вътрешният пазар се възприема от хората в Европейския съюз като социален компонент. Това има голямо значение, ако искаме гражданите на Европа да възвърнат доверието си в политическата система в Европейския съюз. По-конкретно Комисията трябва най-накрая да признае решаващото значение на социалните права във вътрешния пазар и да постави фокуса върху социалното отражение на европейското законодателство. Ето защо е важно Парламентът да напомни още веднъж на Комисията социалната клауза, прогласена в Договора от Лисабон.

Бих искала да благодаря на г-н Барние за неговото уверение, че ще вземе това предвид и ще върви по този път. Той може да бъде сигурен в пълната подкрепа на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Г-н Барние, социалната клауза означава, разбира се, че трябва да бъде съответно преразгледана и Директивата за командироването на работници. Това означава държавите-членки да съблюдават правото на труд и на стачка, заедно с въпросите, които действително засягат хората, и тези права трябва да бъдат включени в политиката на Европейския съюз за вътрешния пазар без никакви уговорки и без никакви ограничения. Ние като социалдемократи сме заинтересовани от това. Ако вътрешният пазар бъде разработен на тази основа, ние ще ви дадем подкрепата си и нашата политика ще бъде насочена в правилна посока.

Разбира се, в този контекст са важни и други въпроси. Признаването на професионалните квалификации, Европейският паспорт на уменията и пълната преносимост на пенсионните права в Европейския съюз са все теми, които интересуват гражданите на Европа и които ще гарантират, че вътрешният пазар е пазар за хората. Ние, социалдемократите, винаги сме поддържали именно това. Икономиката трябва да служи на хората, а не обратно. Ако следваме тази линия, ще бъдем на прав път.

  Morten Løkkegaard, от името на групата ALDE. – (DA) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика и на другите докладчици в сянка за тяхното отлично сътрудничество при работата по докладите. Ние работихме добре заедно, а се радвам също така, че накрая групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент склони да приеме компромисни решения. Би било неоправдано, ако не бяхме съумели да постигнем общоприемливо решение по тези доклади.

Бих искал да отбележа три неща, които според мен представляват успех за групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в доклада, по който работих, а именно доклада относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар.

Първият приоритет, който включихме, е фактът, че държавните и правителствените ръководители трябва да поемат политическото водачество в тази област. Това е абсолютно необходима предпоставка за постигане на резултати и за необходимото подреждане на приоритетите.

Второ, ние гарантирахме ударението да се постави върху необходимостта законодателството в тази област наистина да се прилага точно и своевременно. Това беше голям проблем при Директивата за услугите и ние, естествено, се надяваме това да не се повтаря в бъдеще.

И накрая, предлагаме алтернативна форма за решаване на спорове, която да бъде насърчавана на равнище Европейски съюз, по-специално за потребителите, които извършват покупки по интернет. Съсредоточаването на вниманието върху електронната търговия като цяло също представлява голяма крачка напред и в това отношение трябва да бъде отбелязано, че ние наскоро приехме и директива за правата на потребителите, ориентирана в същата посока, а това е още една видимо голяма крачка в правилната посока.

И накрая, бих искал да призова настоятелно г-н Барние да гарантира, че докато този обширен пакет относно единния пазар се придвижва през системата, ние ще увеличаваме и осведомеността за него. Нашият досегашен опит по отношение на предоставянето на информация за единния пазар – единния пазар за гражданите – показва, че има какво още да се желае. Отговорността е на всички ни, но бих си позволил много настоятелно да призова г-н члена на Комисията да положи големи усилия, за да гарантира, че ние наистина насърчаваме и развиваме възможностите за предоставяне на информация, така че гражданите и малките предприятия да бъдат по-добре осведомени за факта, че този превъзходен пакет наистина съществува. Отсъствието на осведоменост по този въпрос ми се струва най-големият проблем в момента. Затова горещо бих препоръчал да дадем стимул на комуникацията.

  Emilie Turunen, от името на групата Verts/ALE. – (DA) Г-н председател, госпожи и господа, през 80-те години на XX век, в десетилетието, когато съм родена, тогавашният председател на Комисията, Жак Делор заявява, че единният пазар следва да има социално измерение. Сега, повече от 20 години по-късно, имаме 23 милиона безработни, имаме натиск върху възнагражденията и условията на труд и върху обществените услуги, имаме близо 18 милиона работещи бедни и растящо неравенство в Европа. Същевременно губим работни места и всъщност не знаем как ще се издържаме в бъдеще.

Стигаме до заключението, че ни предстои още изключително много работа, когато става въпрос за изграждането на европейското социално измерение. Миналата година г-н Монти изложи тази теза в своето прекрасно предложение за всички нас. Смятам, че той формулира ключовия въпрос, когато каза, че има някои „тесни места“, тоест критични точки, които трябва да приемем и с които трябва да се справим, ако искаме да постигнем напредък, и някои от тях са по същество социални и екологични. Всъщност това е основната идея, която по мое мнение ние трябва да следваме или да преследваме в близко бъдеще.

Процесът на разискване на този документ в Парламента беше труден, но аз много се радвам, че можем на тази парламентарна сесия да отправим своята препоръка към Комисията и към г-н Барние как да продължат работата си.

Бих искала да набележа три пункта, които са много важни за нас в групата на Зелените/Европейски свободен алианс и които представляват ключови послания. Първото послание, което изпращаме днес, гласи, че искаме зелен единен пазар. Това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез новаторство и чрез използване на публични покани за участие в търгове и обществени поръчки по такъв начин, че активно да се насърчава преминаването към зелена икономика. Това може да бъде постигнато и чрез въвеждането на екологичен отпечатък за продуктите и чрез използването на финансови инструменти, които да подпомагат извършването на тези зелени инвестиции, включително еврооблигациите, които имат за цел да покрият нашите големи нужди от инвестиции във връзка с преминаването към зелена икономика. Второто ни днешно послание гласи, че искаме социален единен пазар. Това означава, наред с другото, че искаме основно и задълбочено социално проучване на законодателството преди неговото внасяне и затова искаме то също така да е съотнесено със социалната политика – това е изразът, по който постигнахме съгласие относно съответното законодателство за единния пазар, за да напомня на всички нас задълженията, наложени ни от Договора от Лисабон по отношение на основните социални права.

Нашето трето послание гласи, че искаме единен пазар за потребителите заедно, наред с другото, с амбициозни инициативи, надзор на пазара и права на пътниците.

Ето защо това е един отличен документ, който ние, Зелените, можем да подкрепим днес. Искаше ми се той да бъде малко по-ясен в своите послания и ми се искаше да ни позволи да мислим, че Европа би могла да бъде световен лидер, когато става въпрос за социална справедливост, нови работни места и преминаване към зелена икономика. Може би има да извървим още път в това отношение, но мисля, че началото е добро.

  Malcolm Harbour, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, с много голямо задоволство приемам възможността да приветствам отличните доклади на тримата докладчици и наистина да благодаря на всички членове на Парламента – не само от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, но и от много други комисии, представени тук, които се присъединиха към нас в това голямо начинание.

Вече видяхме от широкото участие на групите от целия политически спектър колко ангажирани сме с тази тема. Имахме оживени обсъждания и оживени спорове, но бяхме обединени от общото желание да разработим конкурентна единна пазарна икономика, конкурентна социална пазарна икономика и тяхната взаимна свързаност. С работата, която свършихме досега, ние постигнахме тази цел.

В основата на този важен проект, както беше отбелязано от редица от вас, стои преди всичко трудът на професор Монти, на когото съм задължен, и според желанието на моята комисия – тук искам да благодаря по-специално на всички координатори за подкрепата и за енергията, която вложиха – да кажа, че Парламентът също трябваше да даде своя отговор. Имахме чувството, че доизграждането на самите устои на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен растеж, работни места и иновации – единния пазар – всъщност не е откроено като политически приоритет. Имахме възможността да работим заедно с члена на Комисията – задължен съм и на г-н Мишел Барние, който оползотвори възможността да работи с нас – за да изведем този въпрос като политически приоритет с Акта за единния пазар.

Това беше реален успех за Парламента и урок как комисиите могат да използват своето право на политическа инициатива, за да осъществяват напредък чрез съвместна работа, защото ако не беше Парламентът, ние днес нямаше да сме тук. Радвам се да видя г-н Martin Schulz – единствения ръководител на група в залата – и горещо приветствам присъствието му. Надявам се, че това е урок, който той ще приложи в бъдещата си работа тук, в Парламента.

Що се отнася до съдържанието на доклада, в него се открояват няколко послания. Преди всичко редица колеги казаха, че в области като стоките и услугите по-специално ние сме свършили много работа, но не достига осведоменост; хората не се възползват от това. Също така има области, които ние наистина сме длъжни да разработим. Някои от тях засягат стратегията „Европа 2020“, новаторството и дигиталните мрежи. Зелените технологии не са отразени в достатъчна степен, макар че някои не са и подходящи за целта.

Много ме радва това, което казахте за обществените поръчки, а взаимното признаване също трябва да претърпи промени. Ще работим заедно по тези въпроси, но днес създадохме рамката и основите, върху които да се гради нататък. Още веднъж от името на всички европейски граждани искам да благодаря на всички вас, които бяхте ангажирани в това голямо начинание.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-н председател, бих искала да задам въпрос на г-н Harbour, който е член на Европейския парламент от графство Уест Мидландс в Обединеното кралство. Той говори надълго колко хубаво е да си в Европейския съюз и какво влияние придобиваш. Наистина той е председател на една от най-влиятелните комисии в Европейския парламент – комисията по вътрешния пазар. Всъщност в Парламента той е единственият консерватор, които е председател на комисия. Неотдавна г-н Harbour представи писмена декларация в подкрепа на малкия бизнес, но събра само малко повече от 200 подписа. Това ли е равнището на неговото влияние? Или е всъщност еврофил, маскиран като евроскептик в някаква безумна група на Европейските консерватори и реформисти, която заблуждава британската общественост отново и отново?

  Malcolm Harbour (ECR). – (EN) Г-н председател, г-жа Sinclaire и аз сме представители на регион в Обединеното кралство, обитаван от хора, чиито работни места и бъдеще зависят от единния пазар. Аз непрекъснато работя с малки предприятия и мога да кажа, че малките предприятия в Мидландс, които осигуряват доставки за големите компании в автомобилната промишленост, точно по пътя, където тя и аз живеем, сега работят извънредно поради новите възможности, които ние създадохме, като им изградихме рамка за завладяване на пазар, наброяващ 500 милиона души – такава голяма територия.

Аз ни най-малко не търся извинения за дейността си тук. Бих желал други хора да бъдат по-конструктивни и да работят за своите местни граждани, вместо просто да идват тук да се оплакват.

(Ръкопляскания)

  Kyriacos Triantaphyllides, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз високо оценявам Вашата реч днес. И все пак ние сме на мнение, че Комисията е привързана към философията, вдъхновила Лисабонската стратегия, стратегия, която според официалната позиция на Комисията не съумя да изпълни своите задачи.

Стратегията за единния пазар трябва, първо, да избистри концепцията му и да определи наново неговите приоритети едновременно на теоретично и на практическо равнище, така че това да бъде достатъчно видимо за обществеността. Ние смятаме, че пазарът е полезен, че той има своите положителни черти; той обаче сам по себе си не представлява социален модел. Социалното измерение трябва да бъде дефинирано като върхов приоритет и новият дневен ред за единния пазар трябва да бъде съставен така, че да увеличава социалната справедливост. В едно свободно пазарно общество не всичко може да бъде за продан. Комуналните услуги, общественото здравеопазване и услугите от икономически интерес не трябва да бъдат засягани от закон за конкуренцията или законодателство за единния пазар. Всеобщият достъп до жизненоважни и висококачествени обществени услуги е ключов политически въпрос. Същевременно не трябва да бъдат пренебрегвани основни права, като например правото на професионално сдружаване.

  Matteo Salvini, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз няма да правя още едно изказване по отделните точки. Представител съм на коалиционен партньор в правителството на една от страните основателки на Европейския съюз, а именно Северната лига. Това не е въпрос на по-добра комуникация – чух един колега да говори за посланик по комуникацията, когато биват атакувани дейностите на Европейския съюз – а по-скоро въпрос на участие на териториите.

Ние одобряваме тези три мерки. Те имат положителни страни и страни, които се нуждаят от подобряване, за които ние като група сме внесли изменения. Основният фактор е участието, защото Италия се различава от Финландия, а се различава и от Португалия. Важното е, че това ще бъде една възможност, а не принуда, каквато представляваха някои директиви в миналото.

Ние трябва да бъдем внимателни, когато смятаме за нарушители държави, които не спазват насоките, защото ако те не са в състояние да ги спазват, това очевидно не е нарочно, а вероятно защото тези директиви не могат да бъдат прилагани по еднотипен начин в 27-те държави.

Единният пазар е наша задача. Той не е цел, а средство, и затова за малките и средните предприятия и за потребителите е важно този процес да бъде преди всичко конкретен, не декларации по принцип, а конкретни действия, започващи с тези конкретни дванадесет точки, и второ, следва да има реално участие на държавите и териториите, защото иначе рискуваме да изградим още една рамка, която хората и производителите няма да приемат с одобрение. Не е посланикът по комуникацията, който ще определи дали една директива или единен пазар е пригоден за социалната и производствената система, която трябва да го включи в себе си.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-н председател, относно процедурните въпроси преди всичко правилникът постановява, че ако член на Парламента желае да зададе процедурен въпрос, председателят следва да му даде тази възможност, а аз исках да задам именно процедурен въпрос.

Сините карти позволяват на член на ЕП да зададе въпрос на друг член на ЕП. Ако обаче членът на ЕП пренебрегне зададения въпрос, мисля, че Вие, г-н председател, трябва да поискате от този член да отговори на въпроса.

Моят въпрос беше прост: как е помогнало влиянието на г-н Harbour за приемането на една писмена декларация, която не успя да събере необходимия брой подписи?

  Председател. – Уважаемият колега, г-н Harbour, отговори на въпроса. Всеки може да тълкува отговора като повече или по-малко изчерпателен. Вие може да го смятате за непълен, други може да го смятат за изчерпателен. Но тук разискването приключва. Не можем да подменим такава важна тема с двустранно обсъждане между вас и г-н Harbour.

  Laurence J.A.J. Stassen (NI) . – (NL) Г-н председател, нека да започна с положителните неща. Докладите, които обсъждаме, включват множество добри предложения, като придвижване на Директивата за услугите, европейския патент и скъпите тарифи за роуминг. Това са неща, които ще имат отражение върху същността на вътрешния пазар и ще помогнат на отделните граждани и дружества да вървят напред.

За съжаление, трябва да отбележа, че в докладите има и много инициативи, които далеч надхвърлят целта на вътрешния пазар. Ще спомена някои от тях: задачите, свързани с изменението на климата и намаляването на въглеродните емисии, социално-икономическото равенство, справедливи условия на труд и, разбира се, по-голяма солидарност, а това означава социално-икономическа схема на преразпределение, която несъмнено ще включва и изразходването на повече пари. Всяко едно от тези предложения има социалистически привкус и по наше мнение нито едно от тях не влиза в обхвата на европейските отговорности, и със сигурност нито едно от тях няма нищо общо с вътрешния пазар. Утопия е да се мисли, че различията в Европа могат да бъдат заличени със социално-икономически намеси. Вътрешният пазар никога не е бил изграждан с намерението да създаде всеобхватно равенство в Европа.

Г-н председател, делегацията на нидерландската Партия на свободата (PVV) би предпочела вътрешен пазар, съсредоточен върху същността, тоест върху насърчаването на свободата и икономическото сътрудничество. Нека да се заемем сериозно с тези два въпроса, които засега са отложени, и да се избавим от всякакви ненужни инициативи. За PVV представата за ролята на вътрешния пазар, описвана тук, е прекомерна.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искала да кажа на уважаемия член на Комисията, че докато работехме върху доклада по вашия ценен документ ние, както и вие самите, бяхме пропити от съзнанието, че единният пазар е създаден, за да служи на европейците. Може би точно това е причината, поради която преговорите между различните политически групи за окончателната форма на текста бяха толкова трудни. Трябва да се съглася с тях, че дори да не сме влюбени в единния пазар, ние все пак изпитваме силни чувства към него.

Наистина е хубаво, че Европейският парламент днес изпраща ясен знак на Комисията и на Съвета под формата на предложения за 15 приоритета и лично аз съм удовлетворена, че подчертахме значението на мобилността на нашите граждани. По-добър достъп до банкови услуги; улеснено признаване на професионалните квалификации; пълна преносимост на пенсионните права: това са областите, в които нашите граждани имат нужда от решения, за да могат да учат, да работят и да инвестират в различни държави-членки през живота си.

Европейците очакват от нас конкретни действия в отговор на конкретни нужди и ние трябва да се справим с това. Да вземем за пример тарифите за роуминг на гласова връзка и данни. Крайно време е тарифите да престанат да възпрепятстват мобилността на европейците на този континент – нашия континент без вътрешни граници. Този въпрос също е засегнат в документа, който ще гласуваме днес.

И накрая, Европейският парламент предлага идея за организиране на годишен форум за единния пазар и тази платформа ще позволи провеждането на действителна дискусия с гражданите. Според мен това е изключително добър начин за включване на европейските граждани в реформирането на единния пазар по случай неговата 20-а годишнина и по този повод пожелавам всички ние да работим с по-голям успех.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, една от причините за проблемите на единния пазар е слабото управление. Понастоящем непростимо голям брой директиви чакат прекалено дълго да бъдат въведени в националните законодателства. Прекалено много са и директивите, прилагани по незадоволителен или неточен начин.

Държавите-членки трябва сами да поемат отговорността за жизнеспособността на единния пазар. Общи правила, които не се съблюдават по никакъв реален начин, нямат стойност. Една от опасностите се състои в неравнопоставеността на гражданите на ЕС. Правата и задълженията трябва да бъдат еднакви за всички граждани и дружества в ЕС.

По мое мнение докладът на г-жа Kalniete не подчертава в достатъчна степен значимата роля на Европейския парламент. Съгласно Договора от Лисабон ролята на Парламента като законодател трябва да бъде равна на тази на Съвета. Убеден съм, че при рестартирането на единния пазар той ще се опира на равното участие и на тясното сътрудничество на всички институции на ЕС. Само като работим заедно можем да постигнем целите, които първоначално заложихме в идеята за единния пазар. Те са: насърчаване на конкурентоспособността, социална пазарна икономика и устойчиво развитие.

В своето изказване на вчерашното пленарно заседание г-н Schulz заяви категорично, че нито председателят на Комисията, нито председателят на Европейския съвет могат да отнемат от ролята на Европейския парламент. Надеждността на политиката на ЕС и бъдещето на Европейския съюз зависят изключително от ефективната демокрация. Легитимността на дейността на Парламента е гарантирана от 500 милиона европейски гласоподаватели в преки национални избори. Тъкмо те са измежду най-влиятелните личности, деятели и ръководители в Европа. Жизнеспособността на единния пазар, а също и бъдещето на Европейския съюз зависят от техните постъпки и от решенията, които вземат.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-н председател, ЕС със сигурност е нещо повече от единен пазар, но без единен пазар няма ЕС. Единният пазар е нашият най-важен инструмент, с който можем да спасим ЕС от икономическата криза.

Затова няма конфликт между това, което е добро за европейските граждани, и това, което е добро за европейските предприятия. Всички могат да спечелят, ако успеем да премахнем пречките пред свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Единният пазар още далеч не е завършен, и по-специално секторът на услугите се нуждае от реорганизиране и подобряване. Това се отнася също така и за дигиталния пазар, за да можем да пожънем плодовете от динамичното въздействие на свободното движение.

Един от крайъгълните камъни на единния пазар е еврото. Общата парична единица създава стабилност за предприятията, защото не се налага да се затрудняват с обменни курсове. Еврото опростява презграничната търговия. Ако еврото бъде въведено в целия ЕС, включително в моята страна, Швеция, това очевидно ще стимулира и ще укрепи Европа и ще засили допълнително единния пазар. Ще имаме повече работни места и по-голям просперитет.

(EN) Между другото, г-н председател, изцяло подкрепям бележките, направени от г-н Malcolm Harbour.

  Pascal Canfin (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, мисля, че мнозина от колегите ми ще си припомнят, че в основата на пакета за единния пазар стои докладът на г-н Монти, който препоръчва да се направи значителен компромис между тези, които пледират за повече конкуренция, така да се каже, и тези, които пледират да се даде повече тежест на социалните, екологичните и данъчните аспекти.

Смятам, че тук, в Парламента – при положение че текстовете няма да бъдат преформулирани при гласуването, което ще проведем в пленарната зала след няколко часа – съумяхме да намерим този компромис, включително в 14-те предложения, направени общо в трите доклада. Знам също така, че в колегията на членовете на Комисията провеждате обсъждания, за да определите кои са централните насоки, които ще поддържате, и ние категорично следва да обърнем сериозно внимание на това балансът, постигнат от Парламента и желан от г-н Монти, да бъде поддържан и продължен и в 12-те централни насоки за бъдеща работа, които набелязахте.

Бих искал да откроя три аспекта, които ми се струват изключително важни, в допълнение към това, което преди малко беше казано от г-жа Turunen от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Първият аспект засяга конкуренцията. Въпросът с единния пазар се състои в това, къде можем да съсредоточим конкуренцията. Дали ще я съсредоточим в иновациите, в продуктите или ще я съсредоточим в правилата, чрез екологичен или социален дъмпинг? Смятам, че ние тук, в Парламента, намерихме баланса – и се надявам вие в Комисията да го поддържате – като казваме „да“ на повече конкуренция чрез новаторство, „да“ на повече капиталови инвестиции, но също така „да“ на социалната клауза, „да“ на екологичните стандарти, които ще гарантират, че конкуренцията няма да доведе до регулаторен дъмпинг. Това са двата аспекта, които според мен стоят в основата на нашия компромис.

Вторият въпрос, който искам да откроя, засяга аспекти на данъчното облагане. Когато предложихте консолидираната основа за облагане с корпоративен данък за многонационалните дружества в първия вариант на Акта за единния пазар, тя беше задължителна: с други думи, всички дружества щяха да подлежат на тази консолидирана данъчна основа. В предложението, направено от Комисията преди десетина дни, мярката става незадължителна: с други думи, вместо да се допринася за единния пазар, всъщност се отнема от него. Ще се добавя нова система, ще се добавя усложненост, ще се добавя регулаторен арбитраж, вместо да се създаде данъчна хармонизация. Предложението, внесено от Комисията преди две седмици, е в пълно противоречие с това, което ние в Парламента желаем, и с това, което вие предлагахте преди.

Последният въпрос, който искам да откроя съвсем накратко, е идеята за реципрочност, в точно същия смисъл, който и вие влагате в нея. Единният пазар наброява 500 милиона души; той представлява едно икономическо образувание, но той е и политическо образувание, което трябва да ни направи по-влиятелни при формиране на облика на глобализацията.

  Edvard Kožušník (ECR). – (CS) Г-н председател, аз бих желал да благодаря на г-н Барние за дванадесетте мерки по Акта за единния пазар и за вдъхновението, което ни даде докладът на г-н Mario Monti, но искам да спомена и едно име, което е много важно, както ще се съгласят всички от нас, работили по въпросите на вътрешния пазар в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите – и това е името на Malcolm Harbour.

Това несъмнено е едно от най-важните имена в днешното пленарно заседание. Г-н Барние няма да се обиди, тъй като той заседаваше с нас в комисията, когато Malcolm Harbour предложи инициативата за вътрешния пазар, която възобнови цялостния дебат относно вътрешния пазар, и всички, независимо от политическата си принадлежност – социалисти, зелени, либерали или самите европейски консерватори и реформисти – бих казал, почти всички подкрепиха тази идея, поради което искам да спомена името на Malcolm Harbour. По мое мнение сега се налага да се борим срещу икономическия национализъм, като времето е само един от враговете ни в тази борба. Предвид недостатъчното време, с което разполагаме, аз се надявам, че г-н Барние ще може да превърне тези 12 мерки в законодателни мерки.

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL). – (SV) Г-н председател, г-жа Гьори започна изказването си с думите, че ние се нуждаем от движеща сила за икономиката. Това е истина, ние действително имаме нужда от такава сила, но бих желала да добавя, че на нас ни е необходима и движеща сила за социална справедливост и за устойчиво общество. Социалните права никога не трябва да се разглеждат като пречка. Напротив, те са предпоставка за устойчива и социална икономика, както и за растеж. Никой не спомена идеята за нова стратегия в областта на данък добавена стойност. Аз ще го направя, тъй като в отделните държави-членки има различни законодателства в областта на ДДС. Швеция например финансира голяма част от системата си за социално подпомагане чрез правилата за ДДС. Ние вече изпитваме затруднения в резултат от прилагането на европейското законодателство, тъй като Европейският съюз няма да ни позволи да освободим неправителствените организации от плащане на ДДС. Това засяга всички доброволни организации – например тези, чиято дейност е свързана с децата и младите хора. Ние трябва да имаме правото сами да решаваме какви ще са правилата по отношение на данък добавена стойност.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, създаването на единен пазар е една от целите на Европейската комисия за справяне с икономическата криза.

Има както положителни, така и отрицателни аспекти и в трите доклада. Ние сме съгласни с използването на нови технологии, електронната търговия и нововъведенията за насърчаване на стопанския растеж и засилване на конкурентоспособността. За да насърчим създаването на пазар за европейците, приоритет следва да стане по-доброто координиране на търговската дейност, за да се контролират стоките, внасяни от трети страни. Единствено създаването на интегриран единен пазар може да осигури възможности за икономически растеж, тъй като той отговаря на критериите за прозрачност и по-голямо значение на регионалните условия.

Все още съществуват проблеми, като предоставянето на специални правомощия на председателя на Комисията при осъществяването на надзор върху единния пазар и липсата на защита за малките и средните предприятия, както и за техните служители и работници. Ако искаме да подпомогнем европейската икономика, ние трябва да сложим край на пренасочването на дейността на предприятията.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, възможно е да се съгласим с представения ни доклад в същината му. Въпросът обаче е до каква степен можем да осъществим заявените претенции. А именно, свободното движение на хора и капитали всъщност звучи добре, но на какво са свидетели унгарците досега? Те виждат, че западните капитали могат да дойдат в Източна Европа, но от Източна Европа единствено хората могат да отидат на Запад и поради това само движението на хора е свободно. Невъзможно е, не е ли така, да си представим, че унгарски или може би чешки или полски предприемачи купуват например немската фирма, произвеждаща „Фолксваген“, и после я затварят, за да си създадат свой собствен пазар? Обратното, немски, френски и британски предприемачи правят това в Унгария, ликвидирайки захарната, хранителната, консервната и текстилната промишленост в страната. В действителност през 2004 г. те дори провеждаха кампании, в които пропагандираха, че трябва да се присъединим към Европейския съюз, защото унгарските производители ще могат да откриват сладкарници във Виена. Унгарските предприемачи не само че не могат да откриват сладкарници във Виена, но не могат да го направят дори и в малките села. Поради това хранителната, текстилната и консервната промишленост следва да се възродят и в Източна Европа, за да бъдем ние членове, уважавани членове на Европейския съюз с равностойни права.

  Andreas Schwab (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Барние, госпожи и господа, на първо място, бих желал да изразя искрените си благодарности на онези колеги от Европейския парламент и Европейската комисия, които бяха ангажирани в работата по съвместния доклад.

Преди около 20 години вътрешният пазар беше създаден с Единния европейски акт. Оттогава несъмнено е постигнат голям напредък, но процесът наподобява спринт на 100 метра. Последните няколко метра са най-трудни и най-напрегнати. Поради това още по-радушно се приема фактът, че г-н Барние след консултации с другите членове на Комисията ни предоставя изключително последователен подход по отношение на финалния спринт в посока вътрешен пазар. В миналото нямахме добър напредък в отделни области, най-вече защото стратегията не беше проверявана адекватно от генералните дирекции и Комисията, за да се гарантира нейната последователност. Ние трябва да работим заедно с всички групи в Европейския парламент и с Комисията, за да сме сигурни, че нещата се променят.

Ключовият момент от последните няколко метра от надбягването за вътрешния пазар, финалният спринт, както го наричам аз, е водещият принцип за социална пазарна икономика, което означава да се вземат сериозно правата на служителите, дружествата, гражданите и всички ангажирани в деловия свят, и да се гарантира, че постигаме справедлив баланс между отделните държави-членки и между различните интереси на заинтересованите страни. Аз считам, че компромисите, които постигнахме в отделните групи, се приближават много до този принцип.

Въпреки това, г-н Барние, бих искал да посоча, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) съгласува в рамките на всички комисии списък с приоритети за следващите мерки, които трябва да се вземат от предложения от Вас пакет. Списъкът съдържа четири основни точки. Искаме да видим едно решаващо усилие, насочено към утвърждаване на основните свободи на вътрешния пазар. Например една четвърт от съществуващите в Европейския съюз професионални квалификации са съсредоточени в по една държава-членка. Това показва, че все още има да се свърши много работа и че пазарът не функционира добре от гледна точка на отвореността.

Освен това искаме да създадем трансграничен, цифров вътрешен пазар и да дадем глобална перспектива на вътрешния пазар. Предложенията относно политиката за възлагане на обществени поръчки са изключително важни в това отношение и Парламентът ще изготви резолюция по този въпрос по време на следващото заседание.

  Bernadette Vergnaud (S&D). – (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да поздравя всички онези колеги, които участваха в подготовката на докладите. Считам, че успяхме да подготвим три балансирани документа, които изпращат силно послание от Парламента за колегията от членовете на Комисията относно нашите приоритети в областта на единния пазар, функциониращ ефективно от името на гражданите в полза на растежа и предприятията.

Като докладчици в сянка на доклада на г-н Buşoi ние подготвихме ясна пътна карта за Комисията. На първо място, и тук всички сме съгласни, г-н Барние, има предложение за законодателна рамка за обществените поръчки, публичните/частните партньорства и концесиите на услуги, които трябва да защитават малките оператори, малките и средните предприятия и възлагащите местни органи, и които ще гарантират взаимодействие между Европейския съюз, индустриализираните държави и най-големите развиващи се страни.

После идва необходимостта от гарантиране на приоритетност за консолидираната основа за облагане с корпоративен данък и ясна рамка за ДДС. Това е от решаващо значение, ако искаме нашите малки и средни предприятия да процъфтяват в здравословна конкурентоспособна среда.

Накрая, ние следва да гарантираме, че нововъведенията се финансират, за да стимулираме силния и устойчив растеж в основните европейски инфраструктурни проекти чрез емитирането на еврооблигации.

Бих желала накрая да подчертая колко е важно според мен, че постигнахме задоволителен компромис по ключови въпроси, които могат да гарантират социалните права в различните законодателства на единния пазар и да защитят услугите от общ интерес в духа на Договора от Лисабон.

Г-н Барние, ние Ви изпращаме изключително ясно послание: икономиката трябва да служи на гражданите, а не на други цели. Вие имате нужда от помощта ни. Днес ние Ви я даваме наред с главното предизвикателство: да направим нашите граждани съпричастни към европейския проект. Така че не ги разочаровайте и им дайте увереността, от която се нуждаят!

  Adina-Ioana Vălean (ALDE). – (EN) Г-н председател, като либерал аз приветствам приемането на Акта за единния пазар. Премахването на националните бариери следва да доведе до ефективен единен пазар, но дали той може да бъде приложен във всички сектори? Изглежда ми очевидно той да се приложи в енергийния сектор, още повече от гледна точка на недостига на ресурси и международното напрежение. Аз твърдо считам, че Европа следва да използва авторитета си и да накара държавите-членки да си взаимодействат и да инвестират в инфраструктурите си като предпоставка за единен енергиен пазар и сигурност на доставките.

Тази нова мантра на Брюксел обаче е само пожелателна, доколкото тя засилва конкурентоспособността и по-ниските цени за потребителите, но има отрасли, в които тя не може да бъде приложена. Съмнявам се, че създаването на европейски телекомуникационни шампиони, установяването на общоевропейско лицензиране в аудиовизуалния сектор или единен пазар за онлайн съдържание ще донесе в дългосрочен план повече конкурентоспособност или ще стимулира творчеството, културата и растежа. Така че може би трябва да отделим време, да седнем и да помислим, а не да прегръщаме сляпо идеята за леснодостъпен пазар.

  Emma McClarkin (ECR). – (EN) Г-н председател, в началото бих искала да благодаря на всички докладчици за положените усилия, но по-специално на г-жа Kalniete за усърдната й работа и на нашия председател, г-н Malcolm Harbour, за дейността му като ръководител.

По оценки на правителството на Обединеното кралство стойността на истинския единен пазар ще възлезе на 800 млрд. евро от БВП на Европейския съюз – една действително удивителна сума. Все още има много да се свърши в тази област. Подобряването на управлението на единния пазар трябва да бъде основен стратегически приоритет за Европейския съюз. Жизненоважно е при настоящата неблагоприятна икономическа конюнктура да се стремим да засилим своята конкурентоспособност, да ускорим растежа, да създаваме работни места и да стимулираме нововъведенията. Аз съм доволна от резултатите на доклада, в който се подчертава значението на твърдата ангажираност и отговорност на държавите-членки за рестартирането на единния пазар, което е от съществено значение за неговия успех.

Чрез осъществяването на строг контрол и съкращаването на сроковете за транспониране на директивите държавите-членки ще могат да активизират търговията и да гарантират добре функциониращ единен пазар. Аз подкрепям горещо приоритетните действия, очертани в доклада на г-н Correia de Campos във връзка с взаимното признаване на професионалните квалификации, за които аз ще бъда докладчик. Ние спешно трябва да установим какви са трудностите, с които се сблъскват държавите-членки при прилагането на директивата, както и трудностите за самите професионалисти.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL). – (NL) Г-н председател, по време на обсъждането на отличния доклад на г-н Louis Grech останах с впечатлението, че и Парламентът, и Комисията осъзнават необходимостта от засилване на социалната ориентация на вътрешния пазар.

Ние всички сме съгласни, че причините за частичния провал на вътрешния пазар се крият във факта, че той спечели сърцата на големите компании, но не спечели сърцата на обикновените хора. Не са постъпили обаче никакви предложения относно включването на социален раздел за защита на правата на профсъюзите и колективните споразумения. От друга страна, някои държавни ръководители и самата Комисия искаха ограничаване на разходите за възнаграждения, като някои дори призоваваха за премахване на колективните споразумения. Даже самото съществуване на профсъюзно движение сега е поставено под въпрос.

Г-н Барние, не позволявайте това да се случи. Оставете социалното начало да Ви води и гарантирайте, че вътрешният пазар ще стане пазар за всички, а не просто играчка в ръцете на големите компании. Ето защо Ви призовавам да излезете с предложение, в което ясно да се заяви, че социалните права не следва да бъдат подчинявани на принципа на необузданата конкуренция.

Само една дума към колегата г-жа Sinclaire. За мен беше удоволствие да работя с Malcolm Harbour върху писмената декларация относно малките и средните предприятия. Вие не ни оказахте подкрепа и считам критиката Ви по повод на декларацията за напълно неоснователна.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, опитът да създадем единен пазар за предприятията и за постигане на растеж преминава през много административни бариери, които са естествена последица от факта, че стопанската среда се развива несинхронизирано в различните държави-членки, на различни етапи и при различни условия. Стремежът да се синхронизира стопанската среда във всички 27 държави-членки ми изглежда труднопостижима амбиция. Ето защо бих желал да посоча възможността за алтернативен подход, който не изисква максималното сътрудничество на всички държави-членки от самото начало. Процедурата съгласно член 20 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) вече ни позволява да постигнем значителен напредък по трудноразрешимия проблем за европейския патент чрез т.нар. засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита. Аз съм твърдо убеден, че ако групата на икономически по-силните държави-членки, като Франция и Германия в частност, наложат волята си и унифицират счетоводните си правила, създавайки единна счетоводна и данъчна система, ще бъде възможно чрез засилено сътрудничество съгласно член 20 от ДЕС да се положат основите на единна счетоводна система, към която могат постепенно да се присъединят и останалите държави-членки. Категорично съм убеден, че посредством адекватен избор на премерени, последователни стъпки е възможно значително да подпомогнем функционирането на единния пазар на Европейския съюз.

  Mike Nattrass (NI). – (EN) Г-н председател, г-жа Kalniete иска да рестартира единния пазар и го представя като ракета V-2: крайно опасна, но никога не достига целта. Г-н Correia de Campos е загрижен за движението на работниците. Е, добре, аз също съм загрижен.

Европейският съюз заля Обединеното кралство с работници отвън. Обединеното кралство вижда света като пазар. Оковите на европейските регулации водят до закриване на наши предприятия, спиране на нововъведенията, когато те не отговарят на регулациите, закриване на традиционни производства, когато продуктът, независимо от това, че е добър, е различен от одобрения европейски аналог.

Малките предприятия стават жертва на този процес. Обединеното кралство е сред онези, които спазват правилата, и страда поради тези причини: например високата цена, която плаща свиневъдството и производството на яйца за спазването на регулации, които Комисията няма да приложи, но те ще направят продуктите ни неконкурентоспособни. Мога да приведа много повече примери, но е дадена само една минута за спасяването на малките предприятия.

  Amalia Sartori (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че е важно всички ние да благодарим на г-н Барние за работата, както и на г-н Harbour за изключителния му принос.

Предложената от Комисията инициатива е резултат от многогодишна дейност, включително от страна на колегите – предшественици на г-н Барние. С нейното публикуване можем накрая на този етап да очертаем по-добре и да дадем приоритет на въпроса за единния пазар, който поради неизбежни причини, трудни за разбиране от обществото, не получава по мое мнение необходимото внимание в рамките на програмата до 2020 г.

Считам, че единният пазар е огромното предизвикателство за Европейския съюз. От една страна, той може да ни изведе от трудната кризисна ситуация, а от друга страна, може да ни направи още по-силни и влиятелни в областта на политиките, които се осъществяват в останалия свят. Но въпреки това ние винаги трябва да се борим срещу съпротивата на държавите-членки, като аз считам, че насоките, очертани в доклада, ще изискват общите усилия на всички нас.

Що се отнася до моята група, мога ли да заимствам използвания от г-н Schwab израз, с който съм напълно съгласна, че ние се намираме на финалния спринт. Това е по-вълнуващ, но и по-труден етап. Считам, че това, което искахме от Комисията и за което трябва да благодарим на г-н Барние, е акцентът върху уеднаквяването на професионалните квалификации на единния цифров пазар, както и върху единния пазар за обществените поръчки и отделянето на специално внимание на малките и средните предприятия. Към това бих добавила обичайния си девиз: опростяване, опростяване и пак опростяване.

  Patrizia Toia (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодаря на докладчиците и на г-н Барние за ценния принос, който имат по отношение на Парламента.

Ние подкрепяме идеята за вътрешен пазар, който може да разбере и удовлетвори социалните очаквания, както и последиците, свързани със социалното измерение. Той не е въздушна кула, той е реалистичен и съвременен. Това виждане прави пазара по-силен, тъй като съсредоточаването на вниманието само върху икономическия елемент, ограничавайки по този начин пазара до въпроса за икономиката, показа, че това няма да реши нито проблемите на растежа, нито тези на сближаването.

Накратко това означава, че сега ние трябва напълно да реализираме идеала за европейската социална пазарна икономика. Той се съдържа в днешния текст. В него е включено и признаването на социалните предприятия, кооперациите и тяхната роля, признаването на взаимозастрахователните компании и фондациите, които представляват 10% от европейските предприятия и много работни места. Те са реалност с действителна стопанска дейност и показват икономическия плурализъм и плурализма на бизнеса. Те работят с капитала, а не за капитала, и искат да създават работа, благоденствие, качество на живота и нововъведения, както и да покажат, че тези ценности трябва и могат да бъдат част от вътрешния пазар в Европа.

  Ashley Fox (ECR). – (EN) Г-н председател, най-голямото постижение на Европейския съюз е създаването на единния пазар. Свободното движение на стоки, услуги, работна сила и капитали стимулира нововъведенията и увеличава просперитета на 500-те милиона жители на Европа.

Единният пазар беше причината, поради която моята страна се присъедини към Европейската икономическа общност, и той е причината ние да продължим да бъдем част от Европейския съюз, но в последните години Европейският съюз се отклони от темата за завършването на единния пазар. Бяха пропилени твърде много време и пари за грандиозни проекти, които не носят полза на хората, които ние представляваме. Аз считам, че е дошло време да пренасочим вниманието си върху единния пазар. Неговото разширяване и успехи са от жизненоважно значение за икономиките ни. Това е една от няколкото области, където Европейският съюз може да осигури растеж, вместо да го възпрепятства.

Бих поискал от члена на Комисията да бъде смел. Вместо да въвежда повече регулации, които намаляват работните места в Лондонското сити, аз ще го помоля да съсредоточи вниманието си върху създаването на конкурентоспособен и създаващ работни места единен пазар за Европа.

  Thomas Händel (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, законът за обществените поръчки, както и възлагането на договори за обществени поръчки са съществена част от вътрешния пазар. Г-н Барние, моят отговор на Вашата забележка относно желанието за насърчаване на социалната интеграция в този контекст е, че много малко съм чувал да се говори за защита на социални права или за защита на колективни споразумения. Това са някои от основните правила, които Вие, както казахте, не искате да поставяте под съмнение. Ако искаме да защитаваме основните правила, ние трябва да гарантираме в бъдеще по време на възлагането на договори за обществени поръчки, че основните социални стандарти се спазват, че колективните споразумения не се блокират и използването на евтина работна ръка е предотвратено. Всичко това представлява част от модерния закон за възлагане на обществени поръчки.

Бих искал ясно да се разбере, че не трябва да отделяме повече внимание на икономическите свободи и свободната конкуренция, а по-скоро на основните социални права. Ние или искаме социална Европа, или постоянен конфликт с хората, които се разграничават от Европа, защото тя не защитава техните интереси.

  Philippe Juvin (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, икономическите и социалните кризи винаги причиняват страдания на гражданите ни и поставят под съмнение обществото и икономиките ни.

За три години имаме множество данни, че когато се сблъскат с трудности, нациите са изкушени да се обърнат навътре към себе си. Една минута слушаме за изобилие от мерки за икономии, поредни трудности в конкурсите за обществени поръчки и сега отново в Парламента се чуват гласове, изразяващи съмнения относно самата полезност на Европа. Европа е сочена като отговорна за кризата.

Напротив, госпожи и господа, кризата е тази, която е причина за нашите съмнения. Посланието Ви, г-н Барние, е да кажете на европейските граждани, че Европа е на мястото си и ролята й е да защитава своите граждани.

В миналото Европа е проявявала наивност в областта на външната търговия. На това трябва да се сложи край. Европа често е трудна за разбиране. Тя трябва да стане лесна за разбиране. Ние всички сме отговорни за регулаторния педантизъм, с който Европа си спечели репутацията на фабрика, произвеждаща на конвейер сложни детайли. Европа трябва да стане въплъщение на постоянния стремеж към опростяване. Твърде често Европа е сбор от 27 правила, които в много случаи взаимно си противоречат. Европа следва да продължи да се хармонизира.

После ще дойде времето да говорим за социален и данъчен дъмпинг между държавите-членки, защото как си мислим, че можем някога да постигнем единен пазар, ако регулациите продължават да са толкова различни в отделните държави-членки? Накрая, Европа често се разглежда като източник на принуда. Отсега нататък тя следва да стане източник на отпадащите забрани.

Госпожи и господа, г-н член на Комисията, това, което Вие действително искате, и аз го приветствам, е да се върне единният пазар на гражданите. Това ще разсее страховете им и ще им даде нови основания да живеят заедно. Г-н Барние, за изграждането на единния пазар Вие искате политически, а не само икономически основи. Парламентът, аз съм сигурен в това, ще Ви даде своята подкрепа по този въпрос.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, по времето, когато се създаваше, единният пазар беше източник на надежда за европейските потребители. Въпреки това с течение на времето у тях назряват сериозни съмнения относно ползите, които той може да им предостави в ежедневния живот.

Имам предвид по-специално електронната търговия, която все още не се използва достатъчно широко поради липсата на доверие в нея. Имам предвид и липсата на защита за пътниците и неспазването от страна на държавите-членки на регулациите в тази област. На мнение съм, че ние все още се нуждаем от европейски статут за взаимоспомагателните дружества и потребителските асоциации. Имам предвид и пълното отсъствие на прозрачност в сектора на финансовите услуги, но си давам сметка, г-н член на Комисията, че Вие работите неуморно по тези въпроси.

За да възстановим доверието на нашите граждани и най-после да гарантираме, че единният пазар ще заработи ефективно, трябва да предприемем амбициозни и целенасочени мерки. Именно това предлагаме ние в трите доклада, които обсъждаме днес. Особено съм доволен от включването на хоризонталната социална клауза и клаузата за услугите от общ икономически интерес, които ни позволяват да предприемем първата стъпка към една по-социална Европа. Наш дълг е, дълг на всички нас тук, дълг на институциите – и аз имам доверие във Вас, г-н член на Комисията – че бързо ще приложим на практика предложенията си за единен пазар, функциониращ в името на гражданите.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, ако искаме да съживим европейската икономика и да увеличим конкурентоспособността на международната среда, основната ни цел трябва да бъде най-после, след 20 години, да премахнем всички бариери, пречещи на малките и средните предприятия да развиват стопанска дейност. Ето защо е необходимо да доведем докрай хармонизацията на техническите и счетоводните стандарти, да насърчаваме електронната търговия, да свържем търговските регистри, да постигнем оперативна съвместимост на системите за електронна идентификация и да признаем квалификациите, да премахваме последователно дискриминацията срещу предприятията по страна на произход, както и да оптимизираме условията за участие в търговете за обществени поръчки.

Петдесетте точки, които съдържа Актът за единния пазар, са от решаващо значение и ние трябва да ги приложим на практика. Различията в националните правни системи създават бюрократични бариери за предприятията, намаляват инвестициите, ограничават ефективността от мащаба и ползите от взаимодействието, като тези различия съществуват дори и в области, които вече са хармонизирани с директивите, но тези директиви се прилагат непоследователно в държавите-членки и следователно пречките за извършването на стопанска дейност в рамките на единния пазар продължават да съществуват. Не би ли било по-добре да се приемат мерки, които позволяват унифицирано правно тълкуване и еднакво прилагане във всички държави и ограничават директивите, допускащи различия в националните законодателства?

Високо оценявам факта, че г-н Барние направи свой основен приоритет пълното изграждане на единния пазар и той има нашата пълна подкрепа. Бих искала да благодаря на всички членове на ЕП, които участваха и оказаха съдействие за постигането на тази цел.

  Louis Grech (S&D). – (EN) Г-н председател, през май 2010 г. Парламентът гласува единният пазар да се разглежда като комплексен, интегриран проект, като се търси равновесие между отворена икономика, благоприятстваща малките и средните предприятия, и социалните и основните права на гражданите. Това следва да се вземе предвид във всяко законодателство, касаещо единния пазар, като в процеса се възстанови доверието на гражданите.

Въпреки това реализирането и приемането на множество отлични предложения, съдържащи се в различните доклади и в самия Акт, е трудна задача. Ние трябва да гарантираме, че единният пазар ще се възроди и предефинира, а няма да се маргинализира. В крайна сметка институциите са тези, които ще окажат политическа подкрепа на единния пазар и ще дадат необходимия импулс и лидерството, които, за съжаление, понякога липсват.

Поради тези причини предлагам един от постоянните елементи на форума за единния пазар да бъде извършването на годишна оценка и одит, за да се прецени текущото състояние на единния пазар и най-вече да се види дали целите и задачите, посочени в Акта, са постигнати, като по този начин се убедят европейските граждани, че единният пазар наистина представлява техните интереси и стремежи.

  Tadeusz Zwiefka (PPE). – (PL) Г-н председател, единният пазар може да е бил само мечта преди 60 години, но днес той е факт и реалност в ежедневието на близо 500 милиона европейци. Разбира се, от една страна, ние можем да се гордеем, че идеята за Европейския съюз се осъществява, постигайки такива отлични резултати, но, от друга страна, трябва да сме наясно, че този проект всъщност никога няма да приключи, защото светът се движи напред, Европа продължава да се развива, както и гражданите на Европейския съюз ще продължат във все по-голяма степен да използват възможностите, които им предлага единният пазар.

Актът за единния пазар, който обсъждаме днес, и резултатите от социалните консултации показват недвусмислено, че хармонизирането на пазара на Европейския съюз не включва само икономически процеси в широкия смисъл на думата, но и законодателни решения, целящи да помогнат на обикновените граждани пълноценно да използват възможностите, предоставени от вътрешния пазар на Европейския съюз. Ето защо аз горещо приветствам предложенията на г-н Барние, които са тясно свързани с подобряването на правната сигурност и функционирането на принципите на международното частно право, защото те дават практически решения на проблеми, породени от мобилността на гражданите. Това са въпроси, които може би на пръв поглед не са пряко свързани с подобряване на функционирането на свободния пазар, но които стават все по-проблематични за обикновените граждани и представителите на деловите среди, работещи отвъд националните граници.

По-ефективното функциониране на единния пазар до известна степен ще накара целия Европейски съюз да развива сътрудничеството и в областта на гражданското и административното право. Европейският пазар трябва да се приспособи към най-новите методи, като това винаги ще ни изправя пред нови предизвикателства, свързани с неговото модернизиране. Ето защо аз ще очаквам осъществяването на принципите, залегнали в Акта за единния пазар, с голяма надежда и ентусиазъм.

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Барние, вътрешният пазар е в сърцето на Европейския съюз и след няколко години на хаос ние трябва да създадем нова регулаторна рамка за гражданите, работниците, потребителите и предприятията.

Вълшебната дума във всички тези мерки е включване – включване на гражданското общество, социален диалог и активно прилагане на хоризонталната социална клауза в съответствие с принципите на социалната пазарна икономика. Това, което по мое мнение липсва и което представлява истински недостатък на вътрешния пазар, е предложение за трансгранично прехвърляне на мястото на дейност на публични дружества с ограничена отговорност. Сегашната ситуация води до несъвършена конкуренция между системите. Това не е добро за предприятията или за техните служители.

Г-н Барние, видяхме, че Вие работите много упорито и сте готов да представите широка гама от предложения. Моля да се заемете и с този въпрос.

  Regina Bastos (PPE). – (PT) Г-н председател, докладите, които обсъждаме днес, като аз приветствам техните докладчици, дават тласък на редица инициативи за съживяване на вътрешния пазар. Бих искала да изтъкна ангажираността, демонстрирана от Комисията и особено от г-н Барние, на когото изказвам благодарност, както и положителната реакция на Парламента чрез комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите във връзка с приоритетното разглеждане на конкурентоспособността и динамиката на пазара – основен стълб от стратегията „Европа 2020“.

Европейските граждани и предприятия се надяват да бъдат приети ефективни стимулиращи мерки, така че европейската икономика да започне отново да отчита растеж. Те се надяват на по-висока заетост и с нетърпение очакват постигането на по-голям просперитет. Както посочи членът на Комисията, отварянето на пазарите за нашите предприятия чрез премахване на пречките и трудностите ще им даде редица специални облекчения, както и уникална възможност да продължат своята мисия на движеща сила за икономиката ни. Мерките, насочени към намаляване на административните и бюрократичните тежести за малките и средните предприятия, улесняване на достъпа им до кредити и до пазара на услугите, насърчаване на европейския патент и признаване на квалификациите, са от съществено значение. Развитието на електронната търговия е важно за подобряването на доверието сред потребителите и предприятията в този вид търговия; акцентът върху нововъведенията е от жизненоважно значение за силен, траен растеж; и социалната стопанска инициатива е от съществено значение за създаването на иновативни предприемачески проекти за социално приобщаване.

Това са няколко мерки, които ще гарантират амбициозния проект за доизграждане, задълбочаване и пълноценно използване на единния пазар за благото на европейските граждани. На последно място, важна препоръка за държавите-членки е да удвоят усилията си за подобряване на транспонирането и прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар.

  Françoise Castex (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, Вие несъмнено сте наясно, че задълбочените разисквания, проведени в Парламента по въпроса за съобщението на Комисията, се въртяха около ролята на обществените услуги, услугите от общ интерес на единния пазар и начина, по който те са вградени в законодателството.

Ние успяхме да формулираме компромис, който Ви приканва да погледнете по-далеч от Вашето предложение 25, а също Ви приканваме да се абстрахирате и от съобщението, което не би могло да удовлетвори очакванията и потребностите на заинтересованите лица, потребителите и всички страни, свързани с обществените услуги, нито пък ще постигне целите, които освен всичко Вие определяте.

Европейският съюз трябва да изпрати ясно и недвусмислено послание относно обществените услуги. За да го направим, трябва да създадем подходяща правна рамка независимо от това, дали тя ще е под формата на регламент или директива. Договорът от Лисабон ни дава правно основание да направим това. Сега от Вас зависи да го превърнете в законодателно предложение. Сигурна съм, че Парламентът е готов да Ви последва в това начинание.

  Małgorzata Handzlik (PPE). – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, преди всичко искам да поздравя докладчиците за добре свършената работа. Всички сме съгласни с твърдението, че Европейският съюз се нуждае от добре работещ единен пазар. Ето защо одобрявам предложението за неговото задълбочаване и подобряване. Не бих искала при разискването за задълбочаването на вътрешния пазар да пропуснем да отбележим най-големия и най-амбициозен план – план, който въпреки многото години работа все още не е реалност, а именно плана за създаване на единен пазар на услуги. Европейската комисия направи редица амбициозни предложения и даде нови идеи за задълбочаването на този пазар. Те са ценни и необходими за ефективното му функциониране, но бих искала също така да призова за разширяване и укрепване на плановете, които все още не са изцяло в услуга на гражданите и предприятията.

Директивата за услугите е един от първите етапи за разкриване на сектор на услугите, но не трябва да спираме дотук. Трябва да използваме натрупания опит при работата по Директивата за услугите, за да отстраним другите пречки и да опростим съществуващата нормативна уредба. Редица сектори все още остават затворени, много от практиките в нашите държави-членки възпрепятстват свободното движение на услуги, а основната идея на Директивата за услугите – единичните звена за контакт – не се реализира изцяло.

Г-н Барние, според мен много от инициативите на Акта за единния пазар няма да доведат до очакваните ползи, ако не подобрим единния пазар за услуги. Ефективното изпълнение на многобройните инициативи на Акта зависи от ефективното функциониране на пазара за услуги. Тук е достатъчно да спомена признаването на професионалната квалификация, електронната търговия и по-добрите условия за малките и средните предприятия, въпреки че списъкът, разбира се, е много по-дълъг. Ето защо призовавам Европейската комисия да бъде последователна при откриването на сектора на услугите като основа за успеха на другите инициативи на Акта за единния пазар.

  Sergio Gaetano Cofferati (S&D). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в своя доклад относно вътрешния пазар професор Мario Monti – човек, чиято либерална култура се цени и никога не се подлага на съмнения, казва, че е необходимо да се постигне баланс между пазара, неговите правила и правата на хората, които живеят и работят на този пазар. Той заявява това, защото е убеден, че социалното сближаване е важен фактор при конкуренцията и защото и той като нас счита, че достойнството на хората, били те частни лица или служители, никога не трябва да се подлага на съмнение, разбира се.

Поради тази причина социалната клауза е важна. Тя е инструмент, който се радва на подкрепата на огромно мнозинство в Парламента, и поради това искаме Вие и г-н Барозу да я включите в законодателните актове, уреждащи въпросите на вътрешния пазар. Само по този начин, чрез засилена роля и принос на отделните работници, пазарът ще може да разгърне потенциала си.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-н председател, бих искал да поздравя докладчиците за качеството на тяхната работа, особено г-н Campos, и за изготвените амбициозни предложения, с които да отговорим на предизвикателството за постигане на съответствие между две на пръв поглед противоречиви цели: рестартирането на единния пазар и възстановяването на доверието на европейските граждани в правилното функциониране на пазара.

Според мен Актът за единния пазар трябва да представлява съгласуван и балансиран пакет от мерки, който се придържа към духа на доклада Grech и доклада Monti и който ще положи основите за Европа на добавената стойност за гражданите и предприятията.

Правата на гражданите и нещата, които са от техен интерес, трябва да бъдат в основата на мерките за рестартиране и укрепване на вътрешния пазар. Във връзка с това одобрявам предложението за „Харта на гражданите“ на равнище ЕС, която да предостави многоезична информация за правото на живот и работа във всяка държава-членки.

  Председател. – Сега можем да преминем към процедурата с вдигане на ръка. За съжаление, в списъка ми фигурират около 18 имена, следователно не всеки ще може да вземе думата, защото не разполагаме с достатъчно време. Все пак ще се опитам да разпределя това време справедливо и поравно.

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-н председател, вътрешният пазар се управлява от редица фактори с еднакво значение. Проблемът на равнище ЕС се дължи на липсата на всеобхватна платформа, но и това създава възможности за растеж. Трите доклада отчитат тези недостатъци и в същото време ги определят много точно. Само по себе си обаче описанието им няма да насърчи заинтересованите страни. Предложих редица изменения към проекта на доклад, едно от които беше решаването на някои от висящите проблеми, свързани със свободното движение на заетите лица. Освен това единният пазар трябва да бъде полезен в еднаква степен за всички предприятия. Тук по-конкретно имам предвид малките и средните предприятия. По-интензивен икономически растеж в ЕС може да се постигне единствено чрез премахване на пречките пред единния пазар. С други думи, един голям, интегриран пазар би могъл да бъде двигателят на нововъведенията в бъдеще. Поздравявам докладчиците, благодаря на члена на Комисията, г-н Барние, за неговата работа и поздравявам унгарското председателство. Благодаря Ви, г-н председател.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н председател, често се случва така, че усилията за поддържане на единния пазар се полагат за сметка на социалните права и съответствието с някои национални традиции на пазара на труда. Освен това в момента единният пазар е изправен и пред друг проблем, тъй като икономическата криза хвърля сянка върху перспективите за успешното му развитие в бъдеще. Все пак считам, че е необходимо да се включи социален елемент в законите, които се прилагат към единния пазар, с цел политиката наистина да бъде насочена към гражданите и да се осигури сближаване чрез постигане на съответствие между социалните права и правата на работниците.

Общият ни стремеж трябва да бъде да гарантираме, че единният пазар и начинът, по който той функционира, са от полза за гражданите и дружествата и следователно допринасят за повишаването на европейската конкурентоспособност като цяло. Трябва също така да насочим приетите законодателни мерки към изпълнението на цели като стабилна и отговорна политика на заплащане и адекватно представителството на жените на ръководни длъжности.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, при работа с доклади на Европейския съюз никога не трябва да се вярва на етикета и винаги трябва да се гледа съдържанието на пакета. Привидно тези доклади са посветени на единния пазар, търговията и прехвърлянето на работни места от икономики с по-високи заплати към икономики с по-ниски заплати. Един докладчик обаче не е пропуснал възможността да потърси и друг предлог за увеличаване на имиграцията – не само в рамките на Европа, но, както ясно е посочено, и извън нея.

Докладът Correia de Campos посочва, че навлизането на висококвалифицирани и сезонни работници, които обикновено не се славят с излишък от квалификации, ще бъде от полза за европейската икономика. Хората не се разглеждат като човешки същества, а като мобилни фактори на производство. Привличането на квалифицирани работници от третия свят ограбва от бедните държави хората, които те трудно биха могли да си позволят да загубят.

Освен това, ако ги привлечете от третия свят в Европа, те ще донесат част от този свят със себе си. Не можете да ги превърнете в европейци, като ги посипете с малко културен звезден прах. Хората не са продукт на различните култури, а различните култури са продукт на различните хора.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, съгласен съм с насоките, очертани в това важно съобщение, изготвено от Европейската комисия в отговор на доклада на професор Monti от миналия май.

Управлението и партньорството са два важни аспекта за съживяването на пазара. Всъщност за да стане още по-ефективен и конкурентоспособен, той има нужда от добри политически насоки и лидерство на най-високо равнище. Това се постига и чрез допълнително демократизиране на цялата европейска система. Позициите, решенията и актовете, които приемаме, трябва да са резултат на много добре координирано сътрудничество между различните европейски институции.

Освен това ролята на Парламента при изготвяне на законодателство относно единния пазар може да бъде засилена допълнително. Договорът от Лисабон вече допринесе много в тази посока, а именно, той установи нови правила, за да осигури по-големи правомощия за Парламента, но само това не е достатъчно. Имам предвид по-специално онези досиета, по които Парламентът заяви категорично и ясно своята позиция, която обаче се различава от тази на Съвета и правителствата на държавите-членки.

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-н председател, разискването е важно, защото ако повишим ефективността на единния пазар, ще разполагаме с потенциал за реализиране на икономически растеж, което като цяло води до създаване на работни места. Радвам се, че беше постигнат компромис по въпроса за социалната клауза. Балансът между пазара и нашите социални ценности е жизненоважен; пропускането на този принцип би нанесло огромна вреда.

По отношение на програмата за цифровите технологии, е жалко, че за редица държави тя не е важна, макар много други да напредват. Ако държавите-членки не постигнат резултати по тази програма, конкурентоспособността на ЕС като цяло ще пострада. Какъв натиск може да се упражни, за да се гарантира, че нито един гражданин на ЕС, независимо от това къде живее, не изостава от цифровата революция, която е навсякъде около нас?

И накрая, приветствам предложението на Комисията по отношение на обществените поръчки. Как обаче ще гарантираме, че новаторският процес за възлагане на обществени поръчки ще бъде в центъра на нашия дневен ред?

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, идеята, че европейците трябва да създават повече заетост, или повече работни места, е фундаментална за нас. Необходимо е преди всичко да разберем, че всъщност гражданите трябва да бъдат в основата на инициативата, било то от гледна точка на правата на потребителите или на равнище комуникационни стратегии или авторски права, или подобряване на средата за трансграничните операции на малките и средните предприятия, които са гръбнакът на всяка икономика.

Трябва да ускорим процеса на признаване на професионалната квалификация, за да стимулираме мобилността, като вземем предвид колективните трудови договори. Също така придавам ключово значение и на прилагането на едни и същи закони във всички държави-членки, подходяща социална закрила – повтарям, социална закрила – и борба срещу социалното изключване.

Г-н председател, накрая бих искал да кажа, че включването на тези елементи в европейската квалификационна рамка наистина ще бъде от полза за гражданите, както и за ефективния механизъм за мобилност на работната ръка.

  María Irigoyen Pérez (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря ви за думите. Съгласна съм, че трябва да се вслушваме в нашите граждани и да възвърнем вярата им в европейския проект. Ето защо днешният ден би могъл да е велик за Европа и европейската социална интеграция. Това е така, тъй като с приемането на тези доклади ние не само вървим към съживяване на единния пазар – основен елемент за преодоляването на настоящата икономическа криза – но също така отговаряме на исканията на гражданите, които желаят да вървят напред към разширена Европа и по-големи социални права.

Европа трябва да отговори на новите световни предизвикателства, като превърне европейската икономика в изключително конкурентна социална пазарна икономика и стимулира съществен растеж с повече и по-добри работни места. Тази цел обаче трябва да се основава на включването на социалната клауза в цялото законодателство за вътрешния пазар, като поставим гражданите в центъра на нашето внимание и ги превърнем в приоритет, като следователно увеличим социалните им права.

И накрая, бих искала Комисията да представи тези предложения възможно най-бързо.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, несъмнено единният пазар е много важен за държавите-членки по отношение на постигнатия от тях напредък в областта на икономиката. Той ще бъде по-важен в бъдеще, особено за държави като моята, които се опитват да изплуват от икономическия спад.

(EN) Според мен за единния пазар са необходими две неща: първо, по-добра осведоменост на обществеността, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП) за неговия потенциал, и второ, необходимо е да премахнем бариерите пред неговия напредък.

Първо, за развитието на електронната търговия високоскоростните широколентови връзки са абсолютно необходимо условие. Второ, за енергията като единен пазар в Европа, европейската „супермрежа“, която е дългосрочен проект, наистина е жизненоважна. Трето, в областта на иновациите ще се нуждаем от европейски патент, за който спомена г-жа Гьори, със задълбочено сътрудничество, а също и центрове за високи постижения към университетите, които се оценяват индивидуално.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, опитът показва, че няма баланс между конкуренцията и защитата на социалните права и правата на работниците. Това, което имаме днес в името на либерализацията на единния пазар, е увеличаване на приватизацията, повишаване на безработицата в резултат на това, по-несигурна работа и в много случаи по-лошо качество на услугите за потребителите. Има много примери, включително в моята родна страна, Португалия, с разпространението на либерализацията в транспорта, пощенските услуги и комуникациите, където услугите сега са по-лоши, в тях са заети по-малко хора и работата е по-непостоянна. Ето защо казваме, че е много важно да защитим социалната клауза при всички тези процеси. Основният проблем е, че тя не се спазва нито от правителствата, нито от самата Комисия или от Съвета, както стана съвсем ясно от разискванията на Съвета, проведени на 25 март.

  Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Г-н председател, категорично съм убедена, че осведомеността и доверието на гражданите са от ключово значение за успеха на единния вътрешен пазар. Разбира се, това предполага, наред с други неща, съобщенията да бъдат лесно разбираеми и достъпни за гражданите. Искам отново да призова Комисията сериозно да се замисли как ще обясни плановете си на гражданите. Общественото обсъждане по документа за единния вътрешен пазар показа какви са исканията на хората и кои според тях са основните слабости на европейската интеграция. Повечето хора определят предложение номер 48 като основен приоритет. В него комисията поема ангажимент да задълбочи консултациите и диалога с гражданското общество. Тогава тя ще обърне конкретно внимание на възгледите на потребителите при изготвяне на законодателството. Вярвам, че резултатите от общественото обсъждане ще бъдат взети предвид в този случай.

Накрая, искам да благодаря и да поздравя всички докладчици и да Ви пожелая, г-н Барние, успех в работата, която предстои да свършите.

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE). – (EN) Г-н председател, време е отново да поставим реалната икономика в центъра на европейската програма и да възстановим доверието на гражданите в нашия общ пазар. Рестартирането на единния пазар е исторически шанс за съживяване на Европа. Трябва да се възползваме от него.

Най-добрият начин за постигане на социална Европа е да се създават работни места и това е основното предназначение на Акта за единния пазар. Ето защо се ангажирах при опита да се избегне разводняването на този важен акт и да се подобри способността на Европа да се конкурира на световния пазар и да създава работни места Устоях на опитите за въвеждане на ненужни регулации и допълнителна бюрокрация или на въпроси като социалната клауза. Подкрепих постигнатия компромис за възлагане на по-широк мандат на Комисията, за да продължи работата си.

Сега трябва да се действа. Всички институции на ЕС, заинтересованите страни и Съветът трябва да поемат своя дял от отговорността при по-нататъшните действия за изпълнение на задачи като законодателния пакет за стоките, Директивата за услугите и Законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act) и да повишат доверието в електронната търговия.

Не на последно място, надявам се, че търговията на дребно, която е стълб на европейската икономика, също ще заеме челна позиция в политическия дневен ред.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, осъзнавате ли, че държите бъдещето на Европа в ръцете си? Считам, че днешното разискване е изключително важно за бъдещето на Европейския съюз, за бъдещето на европейските граждани и за бъдещето на еврото. За европейските граждани от 27-те държави-членки е изключително трудно да издържат и да разберат наложените им мерки на строги ограничения, ако не разбират стойността и значението на вътрешния пазар. Ето защо днес считам, че това разискване ще определи дали 20-ата годишнина на единния пазар през следващата година ще бъде празник или погребална церемония.

Считам, че гражданите, предприятията и управлението оформят триъгълник, който трябва да бъде равнобедрен. На този етап страната на гражданите е изключително слаба. Това може да се поправи само с хоризонтална социална клауза, поради което поискахме такава и се опитваме да постигнем компромис. В заключение, г-н Делор каза, че никой не може да се влюби във вътрешния пазар. Трябва да го направите привлекателен.

  Мишел Барние , член на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, благодарен съм на всеки от вас за качеството на вашите изказвания при излагането на широк спектър от мнения. С огромно внимание изслушах всичко, което казахте, изразената от вас бдителност, а и като цяло – и си давам сметка за това, тъй като имаме нужда от него – поощрението и изразената от вас подкрепа за нашия подход.

Бих искал отново да благодаря на тримата докладчици, г-жа Kalniete, г-н Buşoi и г-н Correia de Campos, и да кажа на г-н Kožušník, че той с право акцентира върху централната роля на г-н Harbour в това разискване, тъй като не беше сигурно, че единадесет комисии ще могат да работят заедно, и бих искал да благодаря на докладчиците, които се изказаха. Този цялостен, или глобален, подход беше препоръчан от г-н Grech и от г-н Monti, а успоредно с това, госпожи и господа, Комисията, под ръководството на председателя Барозу, извърши същата работа. Още 12 членове на Комисията работиха по формулирането на тези 50 предложения, за да може най-накрая следващата седмица да се определят 12-те лоста за модернизиране на единния пазар и 12 символични предложения за тези лостове.

Преди малко г-н Zwiefka говори за утопия, като ни напомни за основоположниците на Съюза. Спомням си думите на един от тях, Жан Моне, когато са направени първите стъпки към единен пазар, за да се обединят първоначално въглищата и стоманата през 1950 г. Той казва, че не е нито песимист, нито оптимист, а е просто целеустремен. С риск да се повторя, госпожи и господа, ще кажа, че според мен сега, когато се вслушваме в обществеността и чуваме нейния гняв, когато виждаме как страдат много хора, когато сме свидетели на липсата на работни места и растеж, е време да възродим целеустремеността си, особено в области като икономиката и растежа. Освен това, г-жа Thun преди малко засегна въпроса за европейската решителност. Считам, че е много важно, благодарение на изключително конструктивната работа, която свършихте съвместно с различните комисии и групи, да можете в кратки срокове да стигнете – поне така се надявам – до гласуване, което да бъде израз на тази решителност и което Съветът, а и Комисията, от своя страна, да вземат предвид. Във всеки случай подпомагащата работа, която свършихте заедно, ме кара да се чувствам сигурен в собствената си решителност и обнадежден от успеха на общественото обсъждане относно Акта за единния пазар, което проведохме за период от четири месеца – тъй като получихме, доколкото си спомням, 850 коментара – както и от факта, че Европейският съвет е дал знак, че подкрепя нашия подход.

По този начин Комисията ще определи предложенията, за които е поела ангажимент да предостави текстове през следващите 12 месеца, и, надявам се, ние – Съветът, Парламентът и Комисията – ще можем да приложим тези текстове през 2011 г. и 2012 г.

Госпожи и господа, както виждате, ние, т.е. Комисията, чрез вашите законодателни актове изготвяме огромен брой регламенти. Тези, по които работя в момента, на базата на изводите, които трябва да си направим от финансовата криза, имат или превантивен, или противодействащ характер. Амбициите ни във връзка с Акта за единия пазар са насочени към изграждането на далновиден и динамичен регламент, както и към превръщането на този вътрешен пазар, както препоръчват г-н Juvin и г-жа Auconie, в това, което трябва да бъде: по-скоро място на възможности, а не на ограничения – а това е и становището на малките и средните предприятия и на гражданите.

Гражданите са потребители и ние ще работим за гарантиране на безопасността на продуктите, които консумират, и за премахване на дискриминационните бариери. Гражданите са работници и ние ще работим за признаването на професионалната квалификация и за зачитането на социалните права на работещите в друга държава. Това препоръчват и г-жа Jaakonsaari, и г-жа Gebhardt. Гражданите използват обществени услуги. Това е повод за безпокойство, изразено от редица от вас, и по-конкретно от г-н Triantaphyllides, а освен това препоръчвам г-жа Castex, която се изказа току-що, да прочете внимателно, което несъмнено вече е направила, предложението на моя колега, г-н Алмуния, относно преразглеждането на пакета Monti-Kroes. По мое мнение то съдържа нови и перспективни идеи за качеството на и достъпа до обществени услуги. Освен това гражданите са вложители и кредитополучатели, а аз току-що очертах разпоредбите относно единния интегриран ипотечен пазар.

След това, освен гражданите, има предприятия, които създават работните места. Г-н Creutzmann, г-н Karas, а преди малко и г-жа Corazza Bildt говориха за необходимостта от конкурентоспособност, особено по отношение на малките и средните предприятия. Ще работим по по-благоприятни фискални условия и счетоводство, за напредък в областта на иновациите, патентите и авторското право, което беше споменато от г-н Manders, за достъпа до инвестиции, а също така, надявам се, за публично-частните партньорства. Искам да благодаря и на г-жа Vergnaud за оказаната подкрепа за нашия проект за концесиите.

Трябва да подобрим управлението на вътрешния пазар. Г-н Schwab спомена нещо много важно за отстраняването на пречките и аз се опитвам да работя по този въпрос с колегите си в Комисията. Премахването на пречките важи и за оценката на различните директиви.

В момента изготвям оценка, както вече знаете, по страни и по услуги за Директивата за услугите, която г-жа Handzlik и г-жа Roithová споменаха преди малко, и виждам ясни доказателства за наличието на пречки. Понякога се получава ефектът на акордеона за конкретен работник или за даден инженер, или архитект, при използването на Директивата за услугите, Директивата за професионалната квалификация и Директивата за електронната търговия.

Г-н Schwab, бих искал да работя за премахването на пречките.

Г-н Løkkegard и г-н Grech също споменаха комуникацията. Преди да се говори за нещо, е необходимо се направи нещо и когато то стане факт, трябва да го обясните по такъв начин, че гражданите да схванат какво е направено. Ето защо придавам огромно значение в цялата система на вътрешния пазар на всички онези инструменти, които доближават Европа до нейните граждани: системата Solvit, която започва да работи добре, информационната система на вътрешния пазар(IMI), единичните звена за контакт, „Вашата Европа“ и форумът, който г-н Grech спомена, за да се подобри диалогът между всички заинтересовани страни и гражданското общество.

В заключение, г-н председател, бих искал да припомня на всички някои от убежденията, които ръководят всички мои действия по време на мандата, който ми беше възложен с ваша подкрепа.

Тъй като говорим за икономика и заетост, позволете ми да започна с основното си убеждение. Госпожи и господа, останалата част на света не стои на едно място, за да ни чака. В някои области тя се развива много по-бързо от нас. Не трябва да допускаме да стоим и просто да гледаме отстрани собственото си бъдеще. Ние, европейците, трябва да бъдем двигателят на собственото си бъдеще. Освен това основният аргумент, факторът, който ни кара да участваме в неговото изграждане, е единният пазар. Преди няколко дни бях в Китай. Там ни уважават, защото имаме пазар с 500 милиона потребители и граждани. Нека да продължим да се борим за съсредоточаване на ресурсите и да засилим своето ядро – единния пазар.

Единният пазар е основата, платформата на нашата икономика. Ако функционира ефективно, всичко, което градим върху него по отношение на частната стопанска инициатива или на местните, национални или европейски публични инициативи, ще работи по-добре. Защо например ние се борим да подновим въпроса за патентите, по който няма развитие през последните 30 години? Причината е, че всички публични и частни инициативи в областта на иновациите и творчеството са отслабени, сериозно отслабени, защото нямаме европейски патент или защото нашите патенти струват 10 пъти по-скъпо от тези в САЩ. Следователно платформата трябва да функционира ефективно. Това е същността на проблема и след като това се случи, ще можем да изградим по-ефективно голям брои инициативи на тази основа.

Второто ми основно убеждение е, че е настъпил моментът да работим за възобновяване на растежа. Тук бих искал да кажа, че съм съгласен с г-жа Turunen, която преди малко призова за различен растеж. Растежът, който ще настъпи в резултат от кризата – и тук г-жа Turunen е права – трябва да бъде различен от предишния растеж, трябва да се обърне по-голямо внимание на природните ресурси, природните обекти, които не са нито безплатни, нито неизчерпаеми, и ние специално ще включим тези цели в новия кодекс или новите нормативни разпоредби за обществените поръчки, както и за данъчното облагане, което трябва да играе роля за постигане на по-екологичен растеж.

Третото ми убеждение, госпожи и господа, е, че не може да има устойчива икономическа дейност без иновации и социално сближаване. Това е динамичният компромис, за който спомена г-н Canfin, а г-н Monti го препоръча включително и в областта на данъчното облагане. Г-н Canfin и г-н Cofferati споменаха този въпрос, а г-жа Toia току-що се спря на нещо, което ще бъде включено в предложенията за Акт за единния пазар, а именно, разработването на сектор, в който аз вярвам – за социално предприемачество.

Четвъртото ми убеждение – тук ще се повторя – е, че ако искаме да спечелим борбата за конкурентоспособност, всяка една от нашите територии, независимо от това, колко слабо развита е и колко е отдалечена от Брюксел, трябва да има своята роля. Всяко предприятие може да спечели своята собствена битка, дори най-малкото, а ние трябва да помогнем да го направи. И накрая, всички наши граждани, дори най-уязвимите, които понякога са изключени поради увреждания, могат да спечелят собствените си битки за конкурентоспособност, ако получат насърчение и подкрепа.

Петото ми убеждение е, че във връзка със случващото се в останалата част на света нашите амбиции трябва – и аз настоявам за това – да бъдат свързани с ролята ни на участници в тези процеси, а не наблюдатели. Освен това не трябва просто да се радваме, че Европа е континент на потреблението. Европа трябва да продължи да бъде континент на производството, не само в света на услугите, но зона, в която поддържаме производствените ресурси, и това също е цел на редица предложения, които ще направим за дългосрочните инвестиции.

Уважаеми колеги, очертах каква беше двойната ми амбиция, когато станах член на Комисията. Тя не се е променила и ще остане непроменена до края на моя мандат. Ще направим така, че финансовите пазари, от които се нуждаем, отново да заработят в услуга на реалната икономика, а не обратно, както се случваше през последните 15 години. Ролята на предприятията не е да работят за пазарите, а обратно, регулираните финансови пазари, които са добре управлявани и наблюдавани, трябва да бъдат в услуга на реалната икономика. Нашата цел е да поставим реалната икономика, а именно, големия единен пазар, отново в услуга на растежа и на напредъка на човечеството., През следващата седмица можете да прочетете проекта на Акт за единния пазар – макар да не е перфектен и без съмнение да се нуждае от подобрения – предложен от Европейската комисия в светлината на вашите разисквания, а също и на тази двойна амбиция: пазарът да бъде отново в услуга на икономиката, а икономиката да бъде отново в услуга на растежа и човешкия прогрес.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, искам да благодаря на всички, които взеха участие в днешното разискване. За мен това е изключително важно от две гледни точки. От една страна, вие потвърдихте убеждението на унгарското председателство, че вътрешният пазар играе огромна роля за стимулиране, в голяма степен, на икономическия растеж в Европейския съюз и гарантира, че най-накрая отново ще можем да създаваме нови работни места. Другото голямо предимство от това разискване е, че бяха изказани множество мисли и идеи, които ще можем да включим и в работата на Съвета. Комисията вече свърши голяма част от тази работа. Въпреки това на тях, естествено, им предстои още много работа. Съветът има желание да си сътрудничи тясно с Парламента на по-късен етап при приемането на конкретното законодателство. Ето защо трябва да благодарим на всички, които подпомагаха този процес до момента, независимо дали са докладчици или членове на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, и на чието участие разчитаме и за в бъдеще.

Както многократно беше споменато днес, унгарското председателство защитава идеята за силна Европа. Това е и мотото на унгарското председателство. Нещо повече, ние винаги казваме, че мислим за силна Европа, която поставя гражданите, народа в центъра на своите политики, и не бива да забравяме това, когато мислим за единния пазар.

Бих желала да разгледам поотделно някои от най-широко обсъжданите по време на разискването въпроси. Първият е положението на малките и средните предприятия (МСП). Всъщност те са основните играчи на вътрешния пазар и поради това ние възнамеряваме да положим всички усилия, за да ги направим видими. Това отчасти означава да улесним достъпа до финансиране за МСП, да намалим административната тежест и да гарантираме опростен процес за възлагане на обществени поръчки. Ние придаваме много голямо значение на преразглеждането на Законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act), включено в дневния ред на Съвета по конкурентоспособност през май. Възнамеряваме да приемем и заключения по този въпрос.

Друга подобна тема е програмата за цифровите технологии. И по тази тема се говори изключително много при днешното разискване. Всички ние знаем, че има огромен неизползван потенциал в тази област. Трябва да подобрим възможностите и условията за електронна администрация и бизнес транзакции. Инициативите за електронната търговия и електронно правителство служат за тази цел, но в по-широк смисъл считам, че целта на Директивата за правата на потребителите е също така да насърчава презграничните транзакции, които се базират на единен набор от европейски правила. Тук бих могла да спомена прилагането на Директивата за услугите, която засяга съществена част от вътрешния пазар, чийто основен елемент е опростеното електронно администриране.

Третият въпрос, на който искам да се спра, е, че завършването на вътрешния пазар според мен е немислимо без изграждане и завършване на енергийната и транспортната инфраструктура. Унгарското председателство вече обърна специално внимание на реализирането на единен енергиен пазар през първите три месеца. При разискването няколко членове на ЕП споменаха облигации за финансиране на инфраструктурни проекти. С нетърпение очакваме резултатите от общественото обсъждане по въпроса. Защитата на правата върху интелектуалната собственост също е въпрос, но който до момента сме отделили много внимание. Във встъпителното си изказване споменах европейската патентна система и вярвам, че след като вече имаме задълбочено сътрудничество, ще можем заедно да формулираме нейното съдържание и що се отнася до правилата за прилагането й, ще можем да постигнем възможно най-голям напредък на заседанието на Съвета по конкурентоспособност през май. Освен това се надявам също, че дори има възможност да постигнем съгласие.

В заключение, бих желала да се спра на социалните аспекти. Това е въпросът, който предизвика най-голям интерес на днешното разискване, както и най-силни емоции в залата. Считам, че разискванията в Комисията, както и в Парламента, бяха много оживени, и съм убедена, че това ще се случи и в Съвета.

Както вече казах, нуждаем се от силна Европа, в центъра на която да поставим човешкия фактор. Според мен това е ясен знак за подхода, избран от унгарското председателството по въпроса. И все пак можем да постигнем тази цел само ако обмислим всичко внимателно и отчетем всички аспекти. С други думи, ако поставим човешкия фактор в центъра, то най-важната задача със сигурност е създаването на работни места, защото ако осигурим работа на всеки, който иска да работи, това би било най-доброто, което можем да предложим на нашите граждани.

Другото нещо е, че както всички добре знаем, на изпитание беше подложен европейският социален модел, европейската социална пазарна икономика. В наш общ интерес е да защитим този модел. Разбира се, няма един единствен модел за всичките 27 държави-членки, тъй като всяка го прилага различно. Нека бъдем реалисти. Моделът беше подложен на тест: конкурентоспособността на ЕС, конкурентоспособността на държавите-членки зависи от това, дали можем да адаптираме този социален модел към предизвикателствата на XXI век. Поради тази причина ние не трябва да го разглеждаме като нещо неприкосновено, а като нещо, което трябва да защитаваме със съвместни усилия, докато го адаптираме към XXI век.

И накрая, мобилността също беше споменавана често. Считам, че това е област, в която можем да постигнем напредък най-бързо и най-лесно и при всички случаи бихме искали да приемем заключения по този въпрос на Съвета по конкурентоспособност през май.

В заключение, унгарското председателство възнамерява да осигури възможно най-голяма прозрачност за единния пазар и изразяваме готовност да поемем ангажимент на най-високо равнище. Във връзка с това разчитаме на членовете и на председателя на Комисията, както и на членовете и на председателя на Европейския парламент.

  Sandra Kalniete, докладчик. – (LV) Г-н председател, в края на това изключително плодотворно разискване бих желала да подчертая, че то показа, че ние, членовете на Европейския парламент, признаваме отговорността, която носим спрямо хората в Европа, за съживяване на икономиката и създаване на нови работни места. Консолидирането на единния пазар е толкова важно за съживяването на икономиката, колкото и другите две инициативи: засилването на икономическото управление и стратегията „Европа 2020“. Трябва да подобрим политическия облик на единния пазар. И политиците, и обществото като цяло трябва да разберат неговото значение. Ето защо комуникацията е много важен елемент за съживяването на единния пазар: комуникация с деловия свят, комуникация с европейските граждани, а също и комуникация между трите институции. Радвам се, че сме обединени около целта за съживяване, унифициране и укрепване на европейския пазар.

  António Fernando Correia De Campos , докладчик. – (PT) Г-н председател, бих искал като начало да благодаря на всички за разискването, което беше много полезно. Точно сега обаче нямах време да прочета последната част от изказването си, в която в общи линии изразявам благодарност към члена на Комисията, г-н Барние. За мен няма по-добър начин да му благодаря от това, да припомня първото изречение от неговото изказване. Той казва, че е настъпил моментът Европа да отстрани пречките в общуването, а не само да съобщава лоши новини на хората. Не мога да не се съглася с вас, г-н Барние, и бих искал да Ви кажа, че в това отношение Парламентът е свършил своята работа навреме и е готов да съобщи на хората добрите новини.

  Cristian Silviu Buşoi, докладчик. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на всички за разискването и за положителните оценки. Бих искал също да поздравя моите колеги, г-жа Kalniete и г-н Correia De Campos, за добре свършената работа.

В момента разглеждаме три доклада, които са плод на упорит няколкомесечен труд. Доволен съм от постигнатите резултати въпреки трудностите, на които се натъкнахме. Установихме правилно предизвикателствата и определихме кои са възможните решения за преодоляването им, което е ясен израз на ангажимента на Европейския парламент за задълбочаване и укрепване на единния пазар.

Твърдо съм убеден, че тези три доклада ще бъдат полезно допълнение към широкото обществено обсъждане, организирано от Комисията, в резултат от което има близо 750 коментара. Одобрявам проявения интерес към Акта за единния пазар от страна на предприятията, физическите лица, неправителствените организации и публичните органи, тъй като е изключително важно да постигнем широк консенсус по мерките за формиране на единния пазар съобразно очакванията на нашите граждани и предприятия.

Радвам се да отбележа, че Комисията наистина е активна и че някои инициативи вече са в ход. Не се съмнявам, че Комисията ще вземе предвид становищата на Европейския парламент, тъй като в крайна сметка най-важният въпрос е дали можем да постигнем съществени резултати със своите действия и усилия. Отговорът ми е „да, можем“, но за тази цел ни е нужна смелост, а не скромност. Необходимо е да предприемем действия незабавно, а не след няколко години. Трябва да действаме заедно, а не поотделно и чрез изолирани действия. Време е за действия.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN)Г-н председател, по-рано по време на разискването моя колега, г-н de Jong, каза, че не съм била коректна при коментарите във връзка с моя въпрос към един колега. Не мисля, че има нещо нередно да поискам да ми отговорят на въпрос за баланса на влиянието на член на Парламента върху тази институция.

С цялото ми уважение към вас, мога ли да помоля за малко тишина, за да се изкажа?

Не е справедливо да критикувате човек за това, че задава въпрос в Парламента. Не получих отговор на въпроса, а трябва да ми бъде даден такъв. Вместо това моят колега отговори на въпроса за работните места в Уест Мидландс. Ще му припомните ли в този случай как ЕС субсидира работни места в завода Ryton в Ковънтри?

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуване: 6 Април 2011 г.

Гласуването по изявлението на Комисията относно обществените поръчки ще се проведе по време на следващата месечна сесия.

Писмени изявления (член 149)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Това предложение опростява законодателството, като обединява няколко директиви. Всъщност то изяснява законите и ги прави по-разбираеми и достъпни за предприятията и потребителите. Считам, че това би бил начин да дадем нов стимул на вътрешния пазар и, надявам се, на регионите, чиято икономика е по-слабо развита поради техния мащаб, отдалечеността им или икономическата им зависимост от малък брой продукти, какъвто е случаят с най-отдалечените региони. По принцип има нужда от мерки за справяне със спада на търсенето, който се дължи на трансграничната търговия, и е важно е да се гарантира, че това законодателство ще бъде от полза за региони като Азорските острови например. По-изолираните райони са по-заинтересовани продукцията им да бъде изнасяна. Техните предприятия се нуждаят от достъп до ясно законодателство, а техните потребители имат нужда от достъп до по-широк набор от стоки на по-конкурентни цени. В случаите, в които е налице хармонизирано законодателство в дадени области, например в областта на преддоговорната информация, предвидена в това ново предложение, един от начините за допълнително повишаване на равнището на доверие в продуктите от най-отдалечените региони и следователно за повишаване на наличността и потреблението им на вътрешния пазар ще бъде да се подобри обликът им чрез сертификати за качество, като се въведат конкретни мерки за тази цел.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Икономическата и финансовата криза, която все още преживяваме, ни показа, че ако се отклоним от основната цел на икономиката, която е да се осигури благосъстоянието на гражданите, рискуваме да тласнем цялото общество към фалит. Това важи и за единния пазар. Не трябва да забравяме, че неговата роля е да даде възможност на всички европейски граждани да имат равни икономически и социални права, които да гарантират тяхното благосъстояние в целия Европейския съюз. Единният пазар трябва да се задълбочи и да се насочи отново към гражданите и техните интереси. Считам, че по време на този кризисен период за нас е важно да извлечем максимална полза от нещо, с което Европа разполага и което е по-ценно, а именно, човешки капитал. Мобилността на работниците в ЕС е ключът към икономическото възстановяване и развитието на единния пазар. Трябва да насърчим тази мобилност и първата стъпка, която си заслужава да се предприеме, е да се премахнат бариерите пред движението на работната ръка в рамките на ЕС. Наложените ограничения за работниците от новите държави-членки пречат на здравословното развитие на единния пазар и следва да бъдат отменени незабавно.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) За съживяването на единния пазар нашите европейски политики трябва да се провеждат в благоприятна за стопанска дейност среда, насочена към стимулиране на иновациите и растежа и стратегическото препозициониране на европейската икономика. Европа се нуждае от силно политическо лидерство, за да определи и изпълни икономически приоритети от такъв мащаб. Новата европейска стратегия, вдъхновена от насоките на доклада Monti, е ценна с това, че посочва конкретни мерки за излизане от този период на икономическа криза чрез възстановяване на равнищата на производителност и заетост. От представените от Комисията 50 предложения бих искал да откроя най-вече стъпките, предприети за осигуряване на по-добра конкурентоспособност на МСП, улеснен достъп до кредити и интернационализация, за да могат гражданите да използват новите възможности за инвестиции, които им предлага световният пазар. Ще се възползвам от възможността да ви напомня отново, че МСП са най-автентичните представители на европейската икономическа структура и много от тях са пример за отлична работа, която трябва да бъде насърчавана и подкрепяна. Програмата за цифровите технологии, борбата с фалшифицирането, укрепването на електронната търговия и рационализирането на системата за възлагане на договори за обществени поръчки са другите приоритети, които се радват на широка подкрепа, с цел да се гарантира практическото осъществяване на икономически ползи за подпомагане на паричната стабилност и сближаването.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) След като професор Mario Monti написа своя доклад, всички започнаха да говорят за „Акта за единния пазар“. С нетърпение очаквам 12-те мерки, които Европейската комисия ще определи като решаващи за бъдещето на единния пазар. Същевременно мога да си представя какво ще включват. Ето защо днес не искам да се спирам подробно на конкретни идеи, като патента на ЕС, авторското право или договорите за възлагане на обществени поръчки, а да се концентрирам върху принципите, от които според мен би трябвало да се водим.

Считам, че бъдещият регламент за единния пазар трябва, от една страна, да отразява философията на единния пазар, която се е развила през годините, но от друга страна, тя трябва да се адаптира към условията в XXI век. За пример ще ви посоча един принцип, от който Европейската комисия се ръководи от създаването си – защита на т.нар. паралелна търговия, или търговия със законни продукти извън официалните канали на разпространение, например продажбата в Германия на телевизори Grundig, които са били законно закупени във Франция. Днес паралелната търговия много често се осъществява чрез различни интернет страници. Това право трябва да се защити, като се подкрепи развитието на единния пазар по интернет и развитието на електронната търговия по принцип и като се гарантира по-голям достъп до културни стоки в законни интернет магазини. Предстои ни много работа в тази област както по отношение на улесняване на работата на предприятията във виртуалния свят, така и по отношение на повишаване на доверието на потребителите в интернет транзакциите.

  Kinga Göncz (S&D), в писмена форма. – (HU) Единният пазар е основният фактор, допринасящ за развитието на Европейския съюз, и освен че повишава конкурентоспособността, той също така създава рамка за социално приобщаване и създаване на работни места. Предложенията за задълбочаване на единния пазар, независимо дали става въпрос за премахване на административните пречки, пред които са изправени малките предприятия, или за стимулиране на електронната търговия, трябва да са в полза на гражданите. Реализирането на стратегията не трябва да засяга социалните права и да подкопава постигнатото в социалната сфера. Все още има прекалено много пречки по отношение на прилагането на правата на служителите, купувачите и потребителите без вътрешни граници. Въвеждането на Директивата за свободното движение също не е завършило въпреки факта, че наемането на възможно най-много хора и прилагането на най-добрите практики за управление на европейската работна ръка са изключително важни с оглед на възстановяването от кризата. Гладкото функциониране на вътрешния пазар се подпомага от общите европейски действия срещу корупцията и организираната престъпност и от прилагането на Програмата от Стокхолм, насочена към създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Трябва да предприемем стъпки, с които да гарантираме признаване на професионалната квалификация в рамките на ЕС, преносимост на пенсионните права и достъп до основни банкови услуги. Предстоят ни и други задачи за гарантиране на свободното движение на услуги и зачитане на правата на командированите работници.

  Liem Hoang Ngoc (S&D), в писмена форма. – (FR) Предвид важността на този въпрос и строго ограниченото време, с което разполагаше Парламентът за работа, всички ние можем да сме доволни от постигнатото. По принцип съм съгласен с очертаните в различните доклади приоритети и най-вече с признаването на професионалната квалификация, преносимостта на пенсионните права, рационализирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки, инициативите за малките и средните предприятия (МСП) и достъпа до основни банкови услуги за всички.

Според мен със сигурност си заслужава да се акцентира и върху други мерки, като въпроса за колективните ресурси, но осъзнавам, че не е било лесно да се направи избор измежду тези 50 предложения. Радвам се също така, че успяхме да постигнем компромис относно социалната клауза, в която се казва, че законодателството относно единния пазар трябва да се подлага на оценка на социалното въздействие и ако заключенията са положителни, трябва да съдържа позоваване на политическите и социалните права.

И накрая, налице е и друга причина за задоволство – фактът, че Парламентът призовава за гарантиран достъп, качество и предлагане на услуги от общ икономически интерес (УОИИ) и за социални услуги от общ интерес, и приканва Комисията да предприеме секторни законодателни инициативи в тази област.

  Jan Kozłowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Бих искал да благодаря на докладчиците за огромните усилия, които положиха за изготвяне на докладите относно единния пазар, а също така да ги поздравя за крайния резултат. Радвам се, че на 20-ата годишнина от създаването на единния пазар разполагаме с резолюция, която ще помогне на европейците да се възползват в най-голяма степен от потенциала на единния пазар. Сигурен съм, че влизането в сила на резолюцията ще допринесе за засилване на конкурентоспособността на европейските пазари и ще ни доближи до постигане на целите, заложени в стратегията „Европа 2020“. Считам, че мрежите TEN-T са важен фактор за ефективното функциониране на единния пазар. Ето защо се радвам, че в докладите е отделено внимание на тяхното особено значение. Мрежите TEN-T са сред основните фактори за една ефективно функционираща пазарна икономика и за създаването на условия за лоялна конкуренция в рамките на целия Европейски съюз. На фона на решенията, които ни предстои да вземем във връзка с бъдещата форма на мрежите TEN-T, бих искал да насоча вниманието ви към необходимостта от по-добро свързване на „15-те стари“ държави-членки с новите и на факта, че по-голямото сближаване в областта на вътрешния транспорт на разширения Европейски съюз е важен фактор за конкурентоспособността на ЕС.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Единният пазар е от решаващо значение за бъдещия растеж на икономиката на ЕС. Необходимо е да се отдели специално внимание на малките и средните предприятия, тъй като те притежават най-голям потенциал за растеж и създаване на работни места. Единният пазар трябва да предлага предимства за малките предприятия, защото именно те осигуряват повечето работни места, а същевременно изпитват по-големи затруднения при използване на възможностите, които предоставя единният пазар. Финансирането на развойната дейност и иновациите е проблем за тях. По същия начин ние трябва да обърнем внимание и на местните предприятия в необлагодетелстваните, слабо населени райони и в градски райони, които изпитват затруднения. Политиката в областта на конкуренцията е средство от основно значение, което дава възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар и да бъде също така конкурентоспособен и на световно равнище. Европейският съюз трябва да предприеме важни мерки, за да гарантира по-добрия достъп на малките и средните предприятия до информация, за да може те да са запознати с възможностите, които им предлага единният пазар, и с финансовите мерки, предоставени от ЕС. И аз считам, че включването на целите на стратегията „Европа 2020“ и елементите на „Законодателния акт за малкия бизнес“ (Small Business Act) във всички политики на ЕС относно единни пазар, е важно, Това е от решаващо значение за преодоляване на съществуващите пречки на национално равнище и на равнище ЕС.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (EN) Според мен единният пазар за европейците трябва също така да означава единен пазар на качество. За съжаление, в доклада не се споменава нищо по този въпрос. Понякога в Европейския съюз се предлагат стоки с една и съща търговска марка, но с различен състав на продукта за различните държави. Според данните продукти от една и съща марка могат да се намерят в различни концентрации или дозировки. Отчетени са случаи, в който продукти с четири различни категории качество са продавани под една и съща търговска марка в зависимост от държавата по направление. В резултат от това изглежда, че един и същ продукт е с различно качество в зависимост страната на закупуване. Тъй като марката се свързва с определено качество, тази практика може да се окаже подвеждаща за обществеността. Предприятията не трябва да допускат потребителите да бъдат подвеждани за предимствата, свързани с търговската марка на стоките. Ако производителите искат да понижат качеството на стоките, които предлагат, те трябва да използват друго търговско наименование. Нашите граждани вярват, че качеството на марковите стоки трябва да бъде еднакво на всеки един пазар въз основа на принципа, че една търговска марка олицетворява едно качество. Тъй като моите избиратели се вълнуват от този въпрос, бих искал той да бъде поставен за разглеждане в Парламента.

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. – (NL) Радвам се, че докладът на бившия член на Комисията, г-н Monti, за който общо взето се казват само хубави неща, в който той настоява за по-нататъшното развитие и завършване на вътрешния пазар като необходимо предварително условие „за изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“, срещна разбиране от страна на Европейския парламент. В крайна сметка фактът, че финансовата и икономическата криза нанесе тежък удар на Европа, е неоспорим. По-нататъшното развитие на вътрешния пазар, който е най-големият пазар в света, ще бъде едно от най-важните постижения в това отношение.

Необходимо е да предприемем целенасочени действия за нашите МСП, които формират икономическото ядро на Европа: адекватен достъп до капиталови пазари, стимулиране на електронната търговия и първа стъпка към обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Нашите граждани ще спечелят от това, както например от възможността да учат в чужбина, от по-строгите правила за безопасност на играчките, от по-евтините тарифи за роуминг услуги. Като хора, които формират политиката на Европа, не можем да подчертаем това достатъчно добре. Предизвикателствата са огромни, поради което трябва да направим всичко възможно, за да създадем всеобхватна рамка за вътрешен пазар на онлайн услуги. С тези три доклада Европейският парламент изпраща ясен сигнал, че имаме сериозни намерения да реформираме вътрешния пазар. Позволете ни сега да бъдем последователни в работата си в тази насока.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Ако Европа иска да преодолее трудното положение, в което се намира, и да се конкурира с бързо развиващите се икономики, тя трябва да инвестира в сектори, които ще й осигурят конкурентно предимство. Общият пазар е най-голямото конкурентно предимство на Европа и трябва да се използва по предназначение. Освен това рецесията води държавите-членки на ЕС към по-сериозно икономическо унифициране и трябва да се възползваме от това, за да консолидираме европейската икономика, така че да стане по-конкурентоспособна както на вътрешно, така и на международно равнище. Следователно в официалните си документи трябва да се стремим да подпомогнем по-мащабно задълбочаване на общия европейски пазар, особено в сферата на услугите. При създаването на функциониращ единен пазар е необходимо също така да се отчете и ролята на предприятията.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

7. Искане за снемане на парламентарен имунитет: вж. протокола

***

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди гласуването бих искала да ви отнема няколко минути, за да припомня на Парламента, Съвета и Европейската комисия, че преди две години в Л’Акуила имаше земетресение, при което загинаха 309 души, а над 1650 бяха ранени. Сега повдигам този въпрос и ще изпратя на всички членове на ЕП видеозапис, направен в Л’Акуила на 13 януари. Приканвам всички колеги да го изгледат, тъй като гражданите на Л’Акуила очакват сериозен отговор от Европа.

  Председател. – Благодаря Ви, г-жо Alfano. По време на разискванията тази сутрин и аз споменах тази трагична годишнина. С право припомнихте този факт в момент, когато залата е пълна.

  David-Maria Sassoli (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, снощи се случи друга трагедия в Средиземно море. Имигранти от Северна Африка загинаха в опит да стигнат до Италия и Европа. Изчезнали са 130 душа, а 20 тела вече са намерени.

Когато става дума за имиграция, не трябва никога да забравяме, че става въпрос за мъже, жени и деца, а не просто за числа. Не трябва да мълчим. Съветът и държавите трябва да предприемат действия. Гражданска и демократична Европа трябва да покаже, че съжалява, и по тази причина, г-н председател, искам да приканя Парламента да почете паметта на загиналите имигранти с едноминутно мълчание.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Благодаря Ви, г-н Sassoli. Разбира се, ще удовлетворя искането Ви. Преди да помоля Парламента за едноминутно мълчание в памет на тези жертви, бих искал да дам думата на г-н Tavares, който пожела да се изкаже по същата тема.

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, получихме информация, че лодката от Либия, превозвала бежанци, е претърпяла авария в Средиземно море. Знаем, че са намерени тела на загинали, а 150 души са изчезнали.

Преди близо година Парламентът одобри инструмент за съвместно вземане на решения, който предвижда механизъм за извънредни ситуации при презаселване на бежанци, които са били обект на въоръжено нападение или са в кризисна ситуация, какъвто е случаят с гражданската война в Либия. Този инструмент стои за разглеждане от Съвета вече година. Миналия месец зададохме въпрос с искане за устен отговор към Съвета, като посочихме, че става дума за човешки живот и въпросът е важен. А сега, за съжаление, този въпрос остава без отговор.

  Председател. – По искане на г-н Sassoli, което, надявам се, всички споделят, ще почетем паметта на загиналите миналата нощ с едноминутно мълчание.

(Парламентът запазва едноминутно мълчание със ставане на крака)

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, 20 секунди, за да се чуе един по-различен глас сред хора от политическа коректност. Вие самите сте отговорни за загиналите, заради фалшивите надежди, които вдъхвате из Европа и по света, че сме готови да приемем всички тези хора. Отговорността за случилото се е изцяло ваша.

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам само да попитам колко още минути на мълчание ще има, преди да се установи единна европейска политика в областта на имиграцията.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Сега не е моментът да започваме разискване по въпрос, който обсъждахме едва вчера.

8. Време за гласуване

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

8.1. Проект на коригиращ бюджет № 1/2011 – Раздел III – Комисия (A7-0115/2011, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska) (гласуване)

8.2. Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС – Наводнения през 2010 г. в Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния (A7-0114/2011, Reimer Böge) (гласуване)

8.3. Споразумение за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови (A7-0056/2011, Luis Manuel Capoulas Santos) (гласуване)

8.4. Механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕО и Йордания (A7-0067/2011, Emilio Menéndez del Valle) (гласуване)

8.5. Споразумение между ЕС и Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове (A7-0066/2011, George Sabin Cutaş) (гласуване)

8.6. Механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на споровете, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна (A7-0068/2011, Gianluca Susta) (гласуване)

8.7. Участие на Украйна в програми на Съюза (A7-0063/2011, Ryszard Antoni Legutko) (гласуване)

8.8. Внос от Гренландия в Европейския съюз на рибни продукти (A7-0057/2011, Carmen Fraga Estévez) (гласуване)

8.9. Минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки (A7-0085/2011, Sylvie Guillaume) (гласуване)

8.10. Европейска статистика за туризма (A7-0329/2010, Brian Simpson) (гласуване)

8.11. Финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право (A7-0017/2011, João Ferreira) (гласуване)

8.12. Рибарство – Преходни технически мерки (A7-0024/2011, Estelle Grelier) (гласуване)

8.13. Бюджетна прогноза за приходите и разходите за 2012 г. – Раздел I – Парламент (A7-0087/2011, José Manuel Fernandes) (гласуване)

– Преди гласуването

  José Manuel Fernandes, докладчик. – (PT) Г-н председател, искам да направя една техническа поправка, която не изменя доклада по никакъв начин. Допусната е печатна грешка в приходната част – в позиция 400 относно постъпления от облагане на възнагражденията, заплатите и надбавките на членовете на институциите, длъжностните лица, другите служители и лицата, получаващи пенсия. Посочената сума е 48 103 216, а трябва да бъде 63 103 216. Това е просто техническо изменение или поправка, която не изменя и не се отразява на доклада по никакъв начин.

8.14. Разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата (B7-0227/2011) (гласуване)

– Преди гласуването

  Glenis Willmott (S&D). – (EN) Г-н председател, членовете на ЕП имат важна роля в надзора на решенията по здравни претенции. Получих много писма, изразяващи безпокойство, от родители, големи здравни и потребителски организации, акушерки, медицински сестри и лекарски организации, а също от УНИЦЕФ и СЗО. Докато не бъде постигнат действителен консенсус в научните среди относно основателността на претенцията, не трябва да я разрешаваме. Доказателствата, с които разполагаме, не са убедителни и няма доказателство в подкрепа на претенция по отношение на преходните храни.

Ако в бъдеще се докаже, че синтезираната докозахексаенова киселина (DHA) е наистина от полза за бебетата, следва да я направим основна съставка във всички формули, а не да позволим да се използва като маркетингов трик от конкретна марка. Призовавам ви да подкрепите резолюцията.

  Esther de Lange (PPE). – (EN) Г-н председател, определено не искам да възобновявам разискването, но наистина следва да си помислим хубаво, преди да даваме думата на хора, които представят личното си мнение за научни доказателства. Нека просто гласуваме. Вече сме решили.

(Ръкопляскания)

8.15. Бъдеща европейска политика в областта на международните инвестиции (A7-0070/2011, Kader Arif) (гласуване)

8.16. Защита на финансовите интереси на Европейските общности – Борба с измамите (A7-0050/2011, Cătălin Sorin Ivan) (гласуване)

8.17. Статут и финансиране на политическите партии на европейско равнище (A7-0062/2011, Marietta Giannakou) (гласуване)

8.18. Управление и партньорство в рамките на единния пазар (A7-0083/2011, Sandra Kalniete) (гласуване)

8.19. Единен пазар за европейците (A7-0072/2011, António Fernando Correia De Campos) (гласуване)

– Преди гласуването на изменение 2

  Jürgen Creutzmann (ALDE). – (EN) Г-н председател, от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа искам да внеса устно предложение за изменение на изменение 2 – да се заличи следният текст: „чрез предоставяне на инструмент на публичните органи за оценка на качеството на тези услуги“.

(Устното предложение за изменение не се приема)

8.20. Единният пазар за предприятията и растежа (A7-0071/2011, Cristian Silviu Buşoi) (гласуване)

  Председател. – Гласуването приключи.

9. Обяснение на вот

Устно обяснение на вот

Препоръка: Luis Manuel Capoulos Santos (A7-0056/2011)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, целта на предложението е въвеждане на нов Протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в споразумението за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови.

Предложението за резолюция определя възможностите за риболов за кораби от Европейския съюз в зависимост от излишъка от рибни ресурси и финансовата помощ в замяна на правото на достъп и подкрепата за сектора на риболова.

По принцип приветствам споразумението. Контролираният риболов винаги е за предпочитане пред неконтролирания. Но трябва да използваме споразумението правилно и непрекъснато да оценяваме неговата ефективност. За мен простият, наивен въпрос е, че дори ако в момента има излишък от рибни ресурси, трябва да гарантираме, че това няма да се промени в идните години.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, четейки нашия списък за гласуване днес, имам чувството, че чета дълго и скъпо меню. Всяко нещо се свежда до преразпределение на средства на европейските данъкоплатци или за риболовен фонд, или фонд „Солидарност“, или за спасяване на засегнати от наводнения райони.

Искам да подчертая една конкретна злоупотреба, а именно използването на член 122, параграф 2 за мобилизиране на средства за спасителни планове за засегнатите икономики, и по-специално за Португалия. Фондът беше предназначен за природни бедствия, като земетресения и наводнения. Той получи ново тълкувание, така че да включи икономиките, останали без пари. Това очевидно е незаконно. Не само че не е предвидено в договорите, а е изрично забранено с клауза. Залата нарушава собствените си разпоредби. Спасявайки тези държави, ние им вредим – защото не помагаме на задлъжнял приятел, като му налагаме още един заем – а също, разбира се, вредим на нашите собствени данъкоплатци и нарушаваме закона. Абсурдно е Ирландия и Гърция да участват в спасяването на Португалия. Не можете вечно да затъвате все по-дълбоко в дългове. Денят за разплата приближава.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, в гласуването вчера обсъждахме миграцията. Един от въпросите, които трябваше да обсъдим във връзка с миграцията, е как да стимулираме хората да не напускат страната си, или да остават в страната си, и защо желаят да напуснат страната си, често прекъсвайки семейни и други местни емоционални отношения.

Едно от нещата, които трябва да обмислим, е въздействието на нашите политики в ЕС. Когато сключваме споразуменията за риболов – често с правителствата на държавите, които се възползват от това – тези споразумения наистина ли са от полза за местните рибари?

Със сигурност трябва да преразгледаме всички споразумения в областта на рибарството и вместо да подписваме такива споразумения, може би трябва да увеличим риболовния капацитет на местните рибари, за да създадем богатство и повече работни места на местно равнище, така че хората да искат да останат в собствената си страна, вместо да я напускат.

Ако не обмислим внимателно последиците от някои от споразуменията, ще станем свидетели на по-голямо желание за миграция и в крайна сметка ще обсъждаме миграцията, вместо въпросите, които разискваме тук.

Доклад: Carmen Fraga Estévez (A7-0057/2011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, гласувах в подкрепа на споразумението, тъй като рибните продукти представляват 82 % от износа на Гренландия. Осемдесет и седем процента от тях се изнасят в Европейския съюз, и най-вече в Дания (97 %).

Във връзка с разногласията с Комисията по въпроса за правното основание споделям становището на комисията по правни въпроси, която единодушно препоръча да се приложат член 43, параграф 2 и член 204 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия.

Това становище беше подкрепено и от правната служба на Европейския парламент. Ето защо съобразно законодателната процедура днешният вот трябва да се разглежда като първо четене в Парламента.

Накрая, благодаря за позицията на члена на Комисията, която прие правното основание и прояви готовност да улесни постигането на съгласие със Съвета, за да не се бави още повече подобно важно споразумение.

Доклад: Sylvie Guillaume (A7-0085/2011)

  Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, групата ми гласува в подкрепа на доклада. Искам да отбележа, че разискването в Парламента относно въпроса за лицата, търсещи убежище, нямаше провокативния тон, който често се използва в няколко държави-членки на Европейския съюз.

Това вероятно се дължи на факта, че противно на разпространените разбирания общият брой на лицата, подаващи молби за убежище в западни държави, е намалял с повече от 40 % за последното десетилетие според данни, оповестени съвсем неотдавна от Организацията на обединените нации.

През 2010 г. общо над 358 000 заявления за предоставяне на убежище са били подадени в индустриализираните държави в сравнение с 620 000 заявления, подадени през 2001 г. Спадът се дължи предимно на принуждаващи фактори в районите на произход. Това означава, че картината е далеч по-обнадеждаваща, отколкото обикновено се смята.

  Silvia Costa (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, разбира се, искам да поздравя докладчика по този доклад, който действително бележи важна стъпка напред в политиките на Европейския съюз, приканвайки Комисията да представи предложение за директива относно процедурите, които трябва да бъдат въведени от държавите-членки за предоставяне и евентуално отнемане на международна закрила. Считам, че събитията от последните дни, развили се между бреговете на Африка и Европа, показват, че трябва да направим „пакета от мерки в областта на убежището“ – както ще се нарича – задължителен.

Имам предвид по-специално одобрените положителни изменения; например цялостният въпрос за по-големи гаранции по отношение на непълнолетните лица, тъй като считам, че децата не трябва при никакви обстоятелства да бъдат задържани (а тъкмо това се случва в Лампедуза, където деца са третирани точно като възрастни, заедно с възрастни, често при абсолютно неприемливи условия). Щеше да е по-добре, ако разполагахме с тази директива преди настъпването на тези драматични събития в Европа и Африка.

Друг много важен въпрос е този за уязвимите лица и техните проблеми, по-специално жените, и проблемите, свързани със семействата и събирането на семейства. Поздравления и към докладчика.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, позволете ми да кажа, че вероятно, преди да даваме оценки за това какво е отношението към децата в Лампедуза, г-н Costa би следвало сам да отиде там. Била съм в Лампедуза и видях, че всички деца там са третирани в съответствие с италианските и най-вече в съответствие с международните разпоредби.

Връщам се отново към темата, която, както всички казаха, е най-наболяла. Считам, че всички държави-членки следва да бъдат длъжни да спазват стриктно принципа за недопускане на отказ и правото на убежище. Следователно отговорността трябва да бъде разпределена, като се използват ресурсите на Европейския фонд за бежанците и като изискаме от европейското представителство силна подкрепа за изпълнение на правото на убежище, включително разпоредба за подкрепа по отношение на обучение на граничния персонал и подобряване на европейските механизми за получаване на убежище.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, докладът, който приехме днес, посочва, че предложението на Комисията е прагматично. Считам, че е трудно да се каже какво му е прагматичното на това да се отнема възможността на хората в 27-те държави-членки сами да решават кой да стане част от населението на собствените им държави.

Политиката за предоставяне на убежище и политиката, свързана с чужденците, са много тясно свързани със съществуването на дадена страна, което прави тревожен факта, че Европейският съюз започва да се намесва в тези въпроси. Именно поради тази причина Дания запази правото си на неучастие по въпроси, свързани с правосъдие и вътрешни работи, така че в датския парламент имаме възможността сами да вземаме решения по тези въпроси и следователно това не са проблеми, с които трябва да се занимават Европейският парламент и останалите институции на Европейския съюз.

Ето защо е потресаващо да се види как Съдът на Европейския съюз сега се опитва да омаловажи датското право на неучастие по въпросите на правосъдието и вътрешните работи и дори още по-фрапиращ е фактът, че този Парламент може да приеме доклад – без значение, че тъкмо за обратното гласувах лично аз и датската Народна партия – без дори да разгледа тази тема – тема, която води след себе си отнемане на правото на хората да определят собствена политика по отношение на чужденци, и по-специално мамейки и заблуждавайки що се отнася до обещанията, които бяха първоначално дадени на държава като Дания.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, аз и колегите ми от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) се въздържахме при гласуването на измененията по доклада Guillaume относно предоставяне или отнемане на международна закрила, но това не следва да се приема като проява на безразличие.

Докладът е развитие на общата политика за имиграцията и предоставянето на убежище съгласно Договора от Лисабон. Не искам Договора от Лисабон или обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище. Народите на Европа не искат обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище и затова ни беше отказано провеждането на референдум по Договора от Лисабон.

Въздържах се по измененията, защото в противен случай би означавало да приема съществуващото законодателство на Европейския съюз и да вникна излишно във всеки детайл, за да избера кои части са по-лоши от други. Оставям на съглашателските членове на Парламента от Консервативната, Лейбъристката, Либерал-демократичната и Зелената партия да се пазарят за условията на капитулацията на собствената си държава. Аз и колегите ми от Партията за независимост на Обединеното кралство гласувахме с „не“ на този доклад и с „не“ на обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище.

Доклад: Brian Simpson (A7-0329/2010)

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз работих като докладчик в сянка по това досие и не можех да не гласувам в подкрепа на доклада заедно с моята група. Направих го, считайки, че това е много полезен инструмент за развитието на сектор, който ще бъде движеща сила за европейската икономика.

Промишлеността се изнася извън Европа, селското стопанство страда от сериозни недостатъци; междувременно туризмът е една от областите, която определено може да предложи перспективи за заетост, икономическо развитие и интелигентен, приобщаващ и съвместим растеж. За тази цел инструментът, който одобрихме днес, който позволява по-съвременно събиране на данни, обработване, работа с данни и тяхното предаване, отколкото преди, със сигурност ще даде тласък на тази дейност. Затова групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и аз днес гласувахме в подкрепа.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, от декември 2009 г. туризмът е признат в Договора и така най-накрая е налице правно основание за развитието и подкрепата на европейско равнище. Освен това туризмът представлява мощен двигател за растеж за Европа. Ние вече отбелязахме, че туристическият отрасъл създава повече от 5 % от БВП в Европейския съюз, като включва почти два милиона малки и средни предприятия и допринася за над 12 % от заетостта.

Нуждаем се от повече проучвания и повече сравнима статистика, защото те са полезни за дейностите по мониторинга, за сравняване на държавите-членки, показване как се използват средствата на ЕС, спомагане да се развиват най-добрите практики, както и за оценяване и развитие на туристическите програми за онези категории хора, които не разполагат с висок бюджет.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, с 40 % от всички пристигащи туристи Европейският съюз продължава да бъде туристическа дестинация номер едно в света. Следователно става дума за икономическа сила за заетост, която също така насърчава интеграцията на селските райони.

Търсенето в туризма обаче напоследък се промени. Затова аз подкрепих целта да се създаде обща рамка за системно генериране на хармонизирана европейска статистика за предлагането и търсенето в държавите-членки и за съответно приспособяване на правната рамка така, че да отразява най-новите тенденции, като например пътуванията за един ден. Системното събиране на информация е необходим инструмент за дефиниране на ефикасни политики и за подпомагане на взимането на решения в честния сектор.

Аз подкрепих също и въвеждането на сателитни сметки, защото те по-добре ще могат да покажат въздействието на туризма върху икономиката и заетостта и биха ни дали възможност по-точно да формулираме политиките за бъдещето.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, туристическата индустрия е много важна за Европа и ще бъде още по-важна в бъдеще, особено по отношение на създаването на работни места, и по-конкретно в селските райони. Тя обаче трябва да се основава на планиране, особено на планиране въз основа на статистическите данни, с които разполагаме.

(EN) Така че, ако искаме да имаме добро планиране и да развиваме туризма, то трябва да се основава на статистика, която показва тенденции относно наемането на места за настаняване, туристите за един ден и т.н. Въз основа на това можем да развиваме туризма, и по-конкретно да елиминираме сезонността, да насърчим възрастното население да пътува повече и също така да насърчим младите хора да правят същото. Днес всеки футболен отбор има поне един статистик и основава плановете си на статистиката и това е приложимо и в туристическия отрасъл.

(GA) С удоволствие гласувах в подкрепа на този доклад.

Доклад: Estelle Grelier (A7-0024/2011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, Регламент (ЕО) № 1288/2009 продължава срока на действие на преходните технически мерки, така че да могат да се прилагат до приемането на постоянни мерки.

Всички предпочитаме тези мерки да се приемат окончателно и възможно най-бързо. Все пак предвид предстоящата реформа на Общата политика по рибарство е необходимо мерките да се приемат след установяването на новата законодателна рамка.

Планира се новата рамка да бъде въведена през 2013 г. и затова е необходимо действието на преходните технически мерки да се продължи до 31 декември 2012 г., като се има предвид, че срокът на действие на настоящия регламент ще изтече през 2011 г.

Ето защо гласувах в подкрепа на тази инициатива.

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, гласувах за доклада на г-жа Grelier, но не гласувах съобразно становището на моята група по четири изменения — изменение 4, изменение 5CP, изменение 6 и изменение 3.

Изменение 4 е предложено от моя колега Pat the Cope Gallagher, като целта му е да се разреши използването на заплитащи мрежи, каквито ирландските рибари използват при крайбрежен риболов. В противен случай рискуваме да принудим рибарите да излизат в открито море в северния Атлантически океан, което е практически трудно и изключително опасно. 50-метров кораб в Атлантика е нещо съвсем различно от 50-метров кораб в Средиземно море.

Гласувах за изменение 5CP, което се отнася до размера на окото на мрежите. Това също е голям проблем за рибарите по западното ни крайбрежие, които се занимават със смесен лов на мегрим, морски дявол и мерлуза. То няма да окаже неблагоприятно въздействие върху запасите от атлантическа треска, тъй като понастоящем страничният улов на атлантическа треска е незначителен.

Гласувах и за предложеното от г-н Struan Stevenson изменение 6 относно преустановяването на скандалната практика по изхвърляне на пикша.

Не на последно място, гласувах за изменение 3, което беше предложено от г-жа Patrão Neves от моята група и е в полза на португалските рибари. Не виждам проблем в това.

Доклад: João Ferreira (A7-0017/011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, в предишното си изказване допуснах грешка — говорих по друг въпрос поради проблем с превода, затова ще сменя реда на изказванията си и сега ще кажа онова, което трябваше да заявя предишния път.

Гласувах в подкрепа на финансовите мерки, тъй като Регламентът трябва да се измени, за да се приспособи към днешните изисквания и към начина на функциониране на Съюза.

Бих искала също така да подчертая, че Регламентът предвижда да се увеличи списъкът на организациите, на които може да се отпуска финансова помощ, и да се осъвремени списъкът на консултативните органи. Освен това той гарантира еднакви условия за прилагане на контролните и изпълнителните мерки, както и за разходите на държавите-членки при прилагането на системите за контрол и изпълнение в рамките на Общата политика по рибарство и в областта на събирането, управлението и използването на основни данни.

Финансовите мерки се отнасят и до икономическите въпроси във връзка с рибарството и аквакултурите, и до събирането на данни във връзка с екологичните мерки.

Ето защо гласувах в подкрепа на тази инициатива.

Доклад: José Manuel Fernandes (A7-0087/2011)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада, но трябва да дадем пример и да бъдем много педантични, особено по отношение на бюджетната дисциплина.

Бих искал да кажа защо гласувах против във връзка с изменение 8, внесено от групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. В него докладчикът споменава употребата на неусвоени бюджетни кредити за строителни проекти. Такава е била практиката тук от много години насам, но финансирането на строителни проекти по този начин не е нито открито, нито прозрачно. Трябва да обявим какви строителни проекти имаме в момента на планиране на бюджета и следва да не се ангажираме с прехвърляне на бюджетни кредити по този начин, който противоречи на бюджетната дисциплина. Затова по тази позиция гласувах против предложението от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент във връзка с изменение 8.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, гласувах против този доклад по бюджета, но всъщност бих искал да благодаря на многото колеги – прекалено много, за съжаление – които гласуваха в подкрепа на доклада, тъй като това отразява чудесно различното възприемане на реалността тук, в Европейския парламент и в институциите на ЕС, в сравнение с външния свят, където са хората, за които ние всъщност съставяме нормативни разпоредби.

Въпреки факта, че помолихме държавите-членки и други институции да направят съкращения, ние увеличихме двойно разходите в редица области за самия Европейски парламент и за институциите на ЕС като цяло. Това се случи например чрез представянето на намерението сега да построим изцяло нов музей за възхваляване на европейската история и европейските институции и др.

Смятам, че невероятно голям брой хора в държавите-членки, където понасят съкращения на национално ниво, се питат как техните представители в Европейския парламент могат толкова небрежно и безотговорно да си играят с парите, особено в разгара на финансова криза.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, ако не възразявате, бих искал да спомена нещо, преди да завърша. В предходното си изложение казах „поради проблем с превода“, при което нямах предвид отличните преводачи тук, а грешката, която аз направих, когато четях текста. Аз съм този, който направи грешката с превода и исках да изясня това, тъй като винаги ни се струва, че преводачите са виновни.

  Председател. – Наистина преводачите заслужават нашата признателност за отличната работа, която вършат както в Парламента, така и в комисиите.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, бих искал да кажа няколко думи за този бюджет, приходи и разходи. Трябва определено да гарантираме в тази икономическа ситуация и още повече – тук, в Европейския парламент, че разходите са под контрол. По тази причина гласувах различно от това, което беше препоръчано, във връзка с някои аспекти на проблема.

Според мен следва да бъдем подготвени да съкратим пътните разходи например, но ако съкратим броя на полетите, билетите за въздушните линии на членовете на Европейския парламент следва да бъдат заменяеми. Понякога проблемът е, че тези евтини самолетни билети не могат да бъдат заменяни. Аз самият трябва да вземам няколко полета, за да стигна дотук, например – за да стигна до Страсбург, трябва да взема три различни полета. Затова е важно билетите да бъдат заменяеми. Понякога предложения за реализиране на икономии като тези могат да доведат до по-големи разходи просто защото не са гъвкави.

Обаче трябва да съкратим разходите, това е напълно ясно. Някои разходи могат да бъдат разбрани като инвестиции и считам, че този Европейски дом може да се окаже добра инвестиция – такава, която в бъдеще ще създаде добавена стойност, дори и в икономическо изражение за Европейския съюз и неговите институции.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-н председател, харчим, харчим, харчим...? В този Парламент продължаваме да слушаме за близо 500 милиона граждани, но Парламентът се разграничава от тях колкото е възможно повече.

Изменение 15 настояваше, че заплатите и надбавките на членовете на Парламента не следва да бъдат осъвременявани през 2012 г., за да дадем пример, но 391 от нашите колеги гласуваха против, защото те очевидно не се интересуват от средния гражданин на ЕС, нали така? Средната заплата в ЕС е 368 евро на седмица, но някои от нашите колеги – 60 до 70 от нашите колеги непрекъснато се регистрират тук, в Страсбург, в петък, когато нямат никаква работа, за да претендират за 304 евро.

Какъв пример даваме по този начин? И още един пример за пилеене на пари – колко милиарда ще струва този Дом на историята, който ще продава пропаганда и ще обяснява как Европейският съюз „спасил света“?

Доклад: Cătălin Sorin Ivan (A7-0050/2011)

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, консолидирането на демокрацията в Европейския съюз изисква постоянни усилия за създаване на справедлива и прозрачна среда както за съществуването, така и за финансирането на политическите партии на европейско равнище. Гражданите на Европейския съюз следва да участват по-активно в политическия живот на равнище на Европейския съюз и поради тази причина е необходимо да създадем благоприятни насърчителни условия за работата на политическите партии. Целта на това е да избегнем ситуации, при които например по-малко от 20 % от регистрираните гласоподаватели участват в изборите за Европейски парламент, както се случи в моята страна.

Съгласен съм с идеята, че тези политически партии следва да имат общ и единен правен статут, както свои собствено юридическо лице, въз основа директно на правото и договорите на Европейския съюз. Що се отнася до системата за финансиране, прозрачността е неразделна част от прилагането на ценностите и следователно основният приоритет трябва да бъдат недвусмислени условия за финансиране.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, член 325 задължава Комисията и държавите-членки да защитават финансовите интереси на Европейския съюз и да се борят с измамите в областите на споделена отговорност между Съюза и държавите-членки. В съответствие с член 325, параграф 5 Комисията в сътрудничество с държавите-членки представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно предприетите мерки за прилагане на този член.

Съгласен съм, че трябва да посочим по-конкретно количествено изражение на равнищата на възстановяване на средствата, изплатени на държавите-членки на Европейския съюз, като събираме конкретни данни. Друг важен аспект, който съвсем основателно беше подчертан от г-н Ivan в неговия доклад, е използването на по-добри методи за разследване по отношение на измамите, извършвани от държавите-членки. По този начин ще можем да стандартизираме мерките за противодействие в целия Европейски съюз и да определим дали сходни видове измами са били извършвани в други държави. Поради тази причина подкрепих доклада.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, гласувах против изменение 1, което подчертава необходимостта от нулева толерантност за грешки. Считам, че е изключително важно да направим разграничение между измама и грешка. Да, трябва да има нулева толерантност към измамите, а на практика и наказателно преследване, но в много случаи грешките са неумишлени. Макар да трябва да откриваме всички грешки и да гарантираме възстановяването на тези средства, не мога да се съглася с нулева толерантност по една много проста причина. Тя се заключава в това, че съм работил с много общностни групи, доброволчески групи, водещи дружества и партньорски дружества и съм бил свидетел на дълбоко разочарование от огромния брой правила, преразглеждането на правилата наполовина или на три четвърти от програмата, както и различното тълкуване на правилата на местно, регионално, национално и европейско равнище – като всяко нарушение се смята за грешка. Следователно, макар да трябва да продължим да бъдем бдителни за извършването на измами, трябва също така да опростяваме все повече правилата.

Доклад: Marietta Giannakou (A7-0062/2011)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на настоящото предложение, което е много ценно, тъй като се отнася за това дали следва да финансираме партиите с пари на данъкоплатците. В случай като този очевидно е необходимо да има ясни правила, еднакви за всички.

Според мен партиите трябва да имат своя собствена система за набиране на средства, дори да не е в голям размер. В изменение 2 групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент предложи делът на самофинансирането да е само 5 %. Мисля, че той трябва да бъде поне 10 %. Това е много малка сума, когато имаме предвид, че става въпрос за парите на данъкоплатците и следва да бъдем много стриктни по тези въпроси.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, докладът Giannakou проправя пътя за изпълнението на разпоредбите на член 10, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 244 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Парламентът и Съветът следва да работят съвместно за определяне на статута на партия на европейско равнище и на нейните фондации и следва да установят правила за финансиране както на партиите, така и на фондациите. Въпреки това е необходимо да се обърне внимание на разпоредбите на членове 10 и 11 от доклада, които се отнасят до бъдещето на транснационалните листи в изборите за Парламент. Разбира се, това е само предложение за бъдещето, но понастоящем няма подкрепата на гражданите. Това се отнася по-специално до държави-членки, които имат опит с национални листи и са ги премахнали. Друг важен въпрос е точният момент за внасяне на тези предложения – кризата и предложените икономии са също причина за нежеланието да се увеличи големината на европейските институции. От наша гледна точка считам, че по-важен въпрос е възможността да се увеличи числеността на Европейския парламент във връзка с разширяването на Европейския съюз в резултат на присъединяването на нови държави-членки, а не възможността да се увеличи числеността му въз основа на нови листи.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, и аз бих искал да видя ясни правила за европейските партии, но трябва преди всичко да попитам какъв е действително смисълът на съществуването на европейските партии.

В доклада се посочва, че те ще създадат по-голямо разбиране сред европейските граждани за институциите на ЕС и трансграничното сътрудничество. Това, което обаче всъщност виждаме, е, че с разрастването на европейските партии и с непрекъснато използване на повече средства в партиите и във фондовете и всякакви други институции, свързани с тях, в съответствие с тези неща, подкрепата на европейските граждани и тяхното разбиране на институциите на ЕС намалява.

Резултатите от последното изследване на Евробарометър показват, че подкрепата за ЕС сред европейските граждани е несравнимо ниска, така че и това не е решение. Следователно бих задал основния въпрос дали въобще има някакъв смисъл да се продължи да се пилеят милиарди евро за тези европейски партии. Не считам, че има смисъл и затова гласувах против доклада.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-н председател, гласувах против доклада. Можете да си задържите 30-те сребърника. Няма да се присъединя към никоя общоевропейска партия. Няма да продам принципите си, както някои хора в тази зала са склонни да направят.

Не е справедливо обществеността отново да използва средствата си, за да се финансират политиците. Политиците следва да бъдат частно финансирани чрез дарения и т.н., а това трябва да бъде строго регулирано. Тази зала констатира едва неотдавна в каква степен политиците се нуждаят да бъдат регулирани, но финансирането на политическите партии за европейски идеал никога не може да бъде справедливо. Никога няма да стана член на общоевропейска партия. Ще отстоявам принципите си, а повечето от вас могат да вървят по дяволите.

Доклад: Sandra Kalniete (A7-0083/2011)

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, проведохме гласуване по три доклада по собствена инициатива относно Акта за единния пазар, който е важен механизъм за растеж за европейската икономика и очевидно за създаването на работни места с конкретни и преки резултати както за европейските граждани, така и за малките и средните предприятия.

Европейската комисия направи редица предложения, които клонят към интегриране и либерализиране на европейските пазари, което води до мерки в подкрепа на малките и средните предприятия. По-специално това има отражение върху иновациите и защитата на изобретенията, повишаването на ефективността и устойчивостта на материалните и нематериалните мрежи и върху инфраструктурата.

Надявам се, че ще се противопоставим на някои пречки в контекста на структурната подкрепа за малките и средните предприятия, като разнообразието от национално законодателство, включително правила и данъчни системи, които фрагментират пазара, а това означава, че предприятията трябва да понесат тежестта на по-високите разходи за изпълнение на изискванията.

  Emma McClarkin (ECR). – (EN) Г-н председател, днес гласувахме по три доклада относно Акта за единния пазар и основните им приоритети. Надявам се Комисията и Съветът да са ги взели предвид. Трябва да се уверим, че по този начин ще постигнем резултати за всички граждани, за да дадем възможност европейската икономика да расте, да осигурява работни места и да бъде конкурентоспособна в световен мащаб. Необходимо е да гарантираме, че законодателството на Европейския съюз се прилага повсеместно, за да намалим пречките пред търговията, но също така да не превръщаме законодателството на ЕС в допълнителна тежест за нашите предприятия.

Доклад: António Fernando Correia De Campos (A7-0072/2011)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-н председател, това беше много важен доклад за развитието на единния пазар.

Когато говорим за защита на потребители обаче, изменение 3 е важно. В него се разглежда фактът, че трябва да бъде предпочетена минимална вместо цялостна хармонизация в областта на правото за защита на потребителите. Гласувах в подкрепа на това изменение и против препоръките на моята група, защото считам, че равнището на защита на потребителите в моята страна например е изключително високо. Ако сега бързо преминем към позиция, при която напълно сме хармонизирали защитата на потребителите чрез ЕС, стандартите в моята държава ще се понижат. Ето защо считам, че можем да постигнем този хармонизиран стандарт на защита на потребителите само ако първо установим някои минимални стандарти и след това, като стъпим на тази база, можем да поемем по пътя към напълно хармонизиран стандарт.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-н председател, обемът на вътрешния пазар на стоки в ЕС възлиза на 17 % от световния пазар на стоки, а този на вътрешния пазар на услуги в ЕС е 28 % от световния пазар на услуги. Ако този обем се задвижи в правилната посока, това би следвало да даде резултат под формата на икономически растеж, основан на динамиката на собствените ресурси. Това би могло да се превърне в реалност само ако допуснем, че прилагането на предложените мерки, които аз подкрепих, ще доведе до премахване на пречките пред движението на хора, капитал, стоки и услуги между отделните държави в Съюза, като повиши наличността и надеждността на кредитите и банковите услуги, както и интернет търговията.

Това ще се реализира само ако един по-функционален единен пазар разкрие нов потенциал за използването на продукти и дейности, които се създават в ЕС и на пазарите на ЕС. Ако това се случи, не би било нереалистично през следващите десетилетия да се постигне принос към икономическия растеж от 4 %.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, споделям възгледа, че единният пазар е наистина добра идея и че по-доброто му управление е разумен ход и е в интерес на потребителите. Изненадан съм обаче, че внесените по този доклад шест изменения бяха отхвърлени при гласуването с преобладаващо мнозинство. Какво означава това по същество? И така, става въпрос за факта, че трябва да прилагаме минимално вместо цялостно хармонизиране и следователно да гарантираме, че държавите вече имат качествено законодателство за потребителите и не са принудени да понижават равнището на защита на потребителите. Ставаше въпрос също така за уникалния модел на пазар на труда, който познаваме от скандинавските държави, при който не законодателите, а социалните партньори решават какви ще са условията на заплащане и условията на пазара на труда, за факта, че те определят правилата и че ние трябва да запазим и защитим скандинавския модел на заетост, а не да го подкопаваме; две напълно безобидни предложения, за които, убеден съм, ще получат значителна подкрепа, ако се проведе гласуване сред европейските граждани, бяха отхвърлени при гласуването в Парламента. Това е знак за изкривеното възприемане на реалността, което е характерно за членовете на Европейския парламент.

Доклад: Cristian Silviu Buşoi (A7-0071/2011)

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, единният пазар е ценен инструмент за икономическо възстановяване в Европейския съюз, по-конкретно за създаването на нови работни места.

По принцип докладите относно Акта за единния пазар са приносът на Европейския парламент в процеса на консултации, който Комисията стартира със своето съобщение „За Акт за единния пазар за изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика: 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“.

Считам, че трябваше да поставим по-голям акцент върху конкурентоспособността на малките и средните предприятия, борбата срещу фалшифицирането и пиратството, стимулирането на иновациите и конкурентоспособността чрез премахване на бюрократичните, административните и регулаторните тежести.

Съгласен съм обаче с общата структура на доклада и по-специално с упоменатите мерки, насочени към укрепване на електронната търговия и опростяване на системите за възлагане на обществени поръчки. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото считам, че това е крачка напред към създаване на добре функциониращ, интегриран единен европейски пазар. Днес Европа е една от основните икономики в света, но все още има голям потенциал, особено по отношение на икономическия растеж и прираста на заетостта.

Малките и средните предприятия са двигателят и основните участници при настоящото икономическо възстановяване. Европа трябва да им предложи по-добра защита, като улесни достъпа им до кредити, намали бюрокрацията и насърчи развитието на електронната търговия. Само по този начин би било възможно да се създаде социална икономика, основана на растеж, конкурентоспособност и устойчивост.

Осигуряването на ефективен и новаторски единен пазар на ЕС в днешния свят на глобализацията означава да го превърнем в безспорно главно действащо лице на световната икономическа сцена.

  Pascal Canfin (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, бих желал да уточня защо гласувахме за този Акт за единния пазар. Считам, че това е стъпка напред. Парламентът успя да намери подходящия компромис, при който да не се размива съдържанието на текста, за тази цел обаче оказа истински натиск върху онези членове на Комисията, които искат единният пазар да продължи да прилага подхода за свободния пазар, без да включва социални, данъчни и екологични въпроси.

Би желал също така просто да поясня, че параграф 54, който разглежда публичните услуги, услугите от общ интерес, е проблемен и следователно ние гласувахме против част от този параграф, която идеологически, макар и прикрито, призовава за допълнително либерализиране. Вместо това ние се обявяваме в подкрепа на европейските публични услуги и укрепване на европейската рамка, като се остави възможност всяка държава-членка да продължи да организира публичните си услуги както счита за целесъобразно, особено на териториално равнище.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, единен пазар без изключения, независимо дали за гражданите или за предприятията – така с една дума мога да опиша основната идея на днешното разискване за вече приетия пакет от доклади относно Акта за единния пазар. С огромен интерес, а също и с удоволствие искам да подчертая предложенията, чиято цел беше по-специално да улеснят функционирането на малките и средните предприятия (МСП). Много е важно МСП да имат достъп до процедурите за възлагане на обществени поръчки. Направеното съобщение, че тези процедури ще бъдат опростени, и по-специално че финансовите пречки при обществените поръчки, които изключват МСП, ще бъдат намалени, както и че специфичните характеристики на местния пазар ще трябва да се вземат предвид при процедурите за възлагане на поръчки, заслужава да бъде подкрепено.

По същия начин трябва да се признае, че МСП очакват помощ във връзка с достъпа до пазара, очакват административни мерки, които ще улеснят дейността им, както и решение в областта на патентите. Лично аз с огромен интерес очаквам обявените от г-н Барние 12 лоста за стимулиране на единния пазар. Особено насърчително е и съобщението, че периодът, в който ще може да се оценят новаторските решения, свързани по-конкретно с въпросните лостове, също ще бъде относително кратък.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska (A7-0115/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям настоящия доклад, тъй като съм съгласен със сумата, препоръчана за компенсиране за вреди, причинени от наводненията в Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, възлизаща общо на 182 388 893 евро.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз съм съгласен с доклада, в който се одобрява без изменение позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2011. Проектът на коригиращ бюджет е насочен към мобилизирането на фонд „Солидарност“ за сума в размер на 182,4 милиона евро, за поети задължения и плащания с цел смекчаване на последиците от наводненията вследствие на обилните валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. Считам, че като цяло фонд „Солидарност“ на ЕС трябва да бъде мобилизиран във възможно най-кратък срок след природното бедствие и че молбите за финансова помощ следва да бъдат разгледани по възможно най-ефективен и бърз начин, за да има възможност да се предостави спешна финансова помощ на пострадалите от природните бедствия държави.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Аз подкрепих доклада, защото държавите-членки, засегнати от наводненията вследствие на проливните дъждове, очакват сумата в размер на 182,4 милиона евро да бъде включена. Тези държави са Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. И аз като докладчика считам, че плащанията трябва да може да се мобилизират по-бързо и ефективно, отколкото сега.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз приемам коригираната сума за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС), като се има предвид, че в няколко държави, а именно Полша, Словакия, Унгария и Румъния, преките щети, причинени от природните бедствия, надвишават обичайния праг от 0,6 % от брутния национален доход, необходим за мобилизиране на ФСЕС. Аз също така считам, че е важно ФСЕС да бъде мобилизиран във възможно най-кратък срок след природното бедствие и че всички свързани с това организационни, законодателни и изпълнителни процедури трябва да бъдат разгледани бързо и ефективно. Ето защо съм съгласна с общата позиция на Съвета относно проекта за коригиращ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията предлага да се коригира предложеният от нея бюджет за 2011 г., за да се обслужи необходимостта от мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за сума в размер от 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания, с цел смекчаване на последиците от наводненията вследствие на обилните валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. Това предложение следва да бъде одобрено от Парламента при предложените от докладчика условия.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Обсъжданият доклад разглежда позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2011 на Европейския съюз за настоящата година. Комисията е упълномощена да представя проекти на коригиращи бюджети, в случай че са налице „неизбежни, извънредни или непредвидени обстоятелства“. Някои държави-членки на ЕС преживяха природни бедствия, които разрушиха различни видове инфраструктура, като щетите възлизат на около 5,5 милиарда евро и в някои случаи надвишават прага от 0,6 % от брутния национален доход. Създалото се положение съставлява обяснението и основанията за мобилизация на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, чиято цел е единствено ремонтиране на инфраструктура. Тъй като съществуващите бюджетни кредити са недостатъчни да покрият молбите, аз приемам настоящия коригиращ бюджет – първото предложение за мобилизиране на ФСЕС, представено от Комисията – с което се предлага увеличение в размер на 182 388 893 евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият коригиращ бюджет цели да отговори на искането за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за компенсиране за вреди, причинени от природните бедствия, които засегнаха пет държави-членки, както и Хърватия, през май и юни 2010 г. Това бяха „неизбежни, извънредни и непредвидени обстоятелства“ и затова по наше мнение настоящата процедура е обоснована и необходима.

Сумата, мобилизирана в подкрепа на тези държави, в размер на 182,4 милиона евро, представлява само около 3 % от общите щети, които се изчисляват на около 5 512,7 милиона евро. През последните години, държавите-членки на ЕС бяха силно засегнати от значителен брой природни бедствия. През първите шест години от функционирането на ФСЕС Комисията получи 62 молби за финансова помощ от 21 различни държави. Около една трета от тях бяха определени като „големи природни бедствия“, както са определени четири от разглежданите днес случаи. Фонд „Солидарност“ на ЕС е важен инструмент, който помага за смекчаване на почти винаги значителното и често дълготрайно въздействие на бедствията върху хората, околната среда и икономиката. Трябва обаче да има и съответен ангажимент за предотвратяване на бедствия, прилагане на практика на препоръките в този дух, одобрени наскоро от Парламента.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е доклад относно проект на коригиращ бюджет, чиято цел е да отговори на искането за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) за компенсиране за вреди, причинени от бедствия, каквито засегнаха пет държави-членки, както и Хърватия, през май и юни 2010 г.

Обстоятелствата бяха „неизбежни, извънредни и непредвидени“, както е определено във Финансовия регламент, и затова по наше мнение настоящата процедура е обоснована и необходима. Сумата, мобилизирана в подкрепа на тези държави, в размер на 182,4 милиона евро, представлява само около 3 % от общите щети, които се изчисляват на около 5 512,7 милиона евро.

Държавите-членки на ЕС бяха силно засегнати от значителен брой природни бедствия. През първите шест години от функционирането на ФСЕС Комисията получи 62 молби за финансова помощ от 21 различни държави. Около една трета от тях бяха определени като „големи природни бедствия“, както са определени четири от разглежданите днес случаи.

Фонд „Солидарност“ на ЕС е важен инструмент, подпомагащ смекчаването на почти винаги значителното и често дългосрочно въздействие на бедствията върху хората, околната среда и икономиката. Важно е да има също и ангажимент за превантивни действия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз се съгласих с доклада и с предложението на докладчика за приемане без изменения на позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2011, защото финансовата помощ за тези държави, а именно Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния, трябва да се даде и не може повече да се бави.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението на Комисията за мобилизиране на ФСЕС, което се основава на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, която точка допуска такова мобилизиране в рамките на годишен таван в размер на 1 милиард евро. Условията за допустимост за получаване на средства са посочени подробно в Регламент (EО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“. Трябва да се припомни, че целта на фонда е да ремонтира инфраструктура и да действа като инструмент за рефинансиране, а не за компенсиране на щети, причинени на частни лица. Настоящото предложение за мобилизиране на ФСЕС е първото, представено от Комисията за 2011 г.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият проект на коригиращ бюджет изглежда разумен, като се има предвид целта на средствата, мобилизирани чрез фонд „Солидарност“ за справяне с последиците от земни свличания и големи наводнения в резултат на обилни валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. След проверка за това, дали исканията отговарят на критериите за допустимост, посочени в Регламент (EО) № 2012/2002, Комисията предложи мобилизирането на фонд „Солидарност“ за сума в размер на 182,4 милиона евро с оглед справяне със събитията в посочените държави. Въпреки това бих искал да посоча забавянето в мобилизирането на този вид помощ. Процедурата трябва да бъде направена по-малко бюрократична и по-рационална, за да осигурява навременна реакция в бъдещи бедствени ситуации.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на документа, вземайки предвид факта, че проектът на коригиращ бюджет № 1/2011 на общия бюджет за 2011 г. е насочен към мобилизирането на фонд „Солидарност“ на ЕС за сума в размер на 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания с цел смекчаване на последиците от наводненията вследствие на обилните валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Природните бедствия вече не са рядкост в Европа. Най-скорошните случаи, като наводненията през 2010 г. в Полша, Словакия, Румъния, Чешката република и Унгария показват, че фонд „Солидарност“ е крайно необходим. Средствата на фонда не се използват за компенсиране на щети, причинени на собствеността на частни лица, а предимно за възстановяване на инфраструктура. Ето защо този фонд може да бъде считан за подходящ инструмент за рефинансиране. По-специално в държави като Полша, Словакия, Унгария и Румъния са се случвали мащабни бедствия, преките щети от които надвишават обичайния праг от 0,6 % от брутния национален доход. Поради тази причина гласувах в подкрепа на предложението.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се отнася до проект на коригиращ бюджет № 1/2011 на общия бюджет за 2011 г., който е насочен към мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за сума в размер на 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания, с цел смекчаване на последиците от наводненията в резултат на проливните дъждове в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния. Единствената цел на проекта на коригиращ бюджет № 1/2011 е да включи официално настоящото коригиране в бюджета за 2011 г. Посочените причини напълно оправдават коригиращия бюджет и затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия проект на коригиращ бюджет, който е насочен към реакция за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за сума в размер на 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания, с цел смекчаване на последиците от наводнения вследствие на обилни валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Хърватия и Румъния.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние се въздържахме. Докладът е относно прехвърляне на плащания за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на ЕС, заради наводнения, станали през 2011 г. в Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Ние сме съгласни със спешната помощ, необходима за мобилизиране на средствата, но не и с предложения финансов метод (чрез „отрицателен резерв“).

Доклад: Reimer Böge (A7-0114/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям доклада, който има за цел да предостави помощ от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния след наводненията през май и юни 2010 г., които засегнаха въпросните региони и тяхното население. ЕС трябва да продължи да бъде организация, която показва солидарност.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада за отпускане на финансова помощ от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Междуинституционалното споразумение позволява мобилизиране на средства в рамките на годишния таван от един милиард евро. Считам, че по принцип средства от фонд „Солидарност“ следва да се мобилизират възможно най-бързо след природни бедствия и че заявленията за финансова помощ следва да се разглеждат ефективно и бързо, за да може да се предостави спешна финансова помощ на държавите, пострадали от природни бедствия.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) е да предостави бърза, ефективна и гъвкава помощ на населението на държава-членка или на държава в процес на преговори за присъединяване в случай на голямо природно бедствие.

Фондът допълва средствата на държавите-членки при извънредни ситуации, по-конкретно за спешни ремонти на инфраструктурата, за осигуряване на временен подслон и за службите за спешна помощ, за да се посрещнат непосредствените нужди на хората, както и да се разчистят районите, засегнати от бедствието. Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния бяха засегнати от проливни дъждове през 2010 г., които доведоха до сериозни наводнения, причинили огромни загуби. След бедствията въпросните държави поискаха помощ от ФСЕС. Тъй като заявленията отговарят на критериите за допустимост, предвидени в съответния регламент, беше одобрено мобилизиране на средства от ФСЕС за облекчаване на болката, страданието и загубите на хората, засегнати от бедствията. Поради посочените причини подкрепих доклада.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. – (PL) Наводненията, които засегнаха държавите в източната част на Европейския съюз миналата година, причиниха огромни материални щети практически във всички региони. Много от тях продължават да се борят с трагичните последици от наводненията. Много хора все още чакат финансовата помощ, обещана от компетентните органи. Сериозните щети засягат основно селското стопанство, инфраструктурата, транспортната мрежа и обекти на културното наследство. Пострадаха много хора, немалко от които загубиха всичко, което притежаваха. Само в Полша преките загуби се оценяват на близо 3 милиарда евро. Това значително надвишава прага за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“. Подобно е положението и в останалите държави, които кандидатстват за помощ от фонда. Отпускането на европейските средства, предвидени в Междуинституционалното споразумение, значително ще облекчи най-тежко засегнатите региони, като позволи да се работи за смекчаване на последствията от природното бедствие. Категорично подкрепям мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Приветствам решението на Европейския парламент да отпусне средства от фонд „Солидарност“ на държавите от Централна Европа, засегнати от наводненията миналата година. В случая с Чешката република е налична сумата от 125 милиона чешки крони за покриване на част от щетите, причинени от наводненията в Северна Моравия през май и юни миналата година. Тъй като щетите бяха оценени общо на 5 милиарда чешки крони, което представлява по-малко от 0,6 % от БВП на Чехия, бедствието не беше определено като „голямо природно бедствие“ съгласно европейското право, в който случай е гарантирана помощ от фонд „Солидарност“. Затова беше необходимо да поискаме изключение за Чешката република, въз основа на факта, че бяхме засегнати от същото природно бедствие като съседна Полша, където последствията бяха по-унищожителни. В първоначалния проект на резолюция на Европейския парламент само Полша беше посочена като пострадала и едва след като подчертах, че наводненията са засегнали и други държави, беше включен целият регион на Централна Европа. Радвам се, че чешкото правителство, след първоначалната си пасивност и колебание, се впусна в действие и успя в рамките на определения краен срок да подаде заявление за финансова помощ от фонд „Солидарност“, което сега несъмнено ще се окаже много полезно.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) С оглед на значителните щети, причинени от големите природни бедствия конкретно върху частна собственост, транспортни мрежи и обекти на културното наследство, и тъй като оценените общи преки щети във всички въпросни държави надхвърлят обичайния праг за мобилизиране на фонд „Солидарност“, който е 0,6 % от брутния национален доход, аз съм съгласна с предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния след сериозните наводнения, които ги засегнаха през май и юни 2010 г. Искам отново да повторя, че Съветът трябва спешно да продължи с преразглеждането на новия регламент относно фонд „Солидарност“, одобрен от Парламента, за да го направи по-бърз и по-ефективен.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния е оправдано с оглед на проливните дъждове и наводненията, които засегнаха въпросните държави, и щетите, които причиниха. Преобладаващото мнозинство в съответната парламентарна комисия показа широката подкрепа, с която се ползва решението. Съжалявам за страданията на хората и се надявам, че мобилизирането на средства от фонда ще ги облекчи и ще помогне за по-бързо и по-ефективно възстановяване на най-засегнатите региони.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) През май и юни 2010 г. в Централна и Източна Европа се разрази силна буря, която нанесе огромни щети в някои държави-членки, като унищожи публична инфраструктура, земеделски стопанства, пътната и железопътната мрежа, публични и частни активи. Наводненията в Полша засегнаха почти цялата държава, като щетите надвишиха 0,85 % от брутния национален доход (БНД); в Словакия бурята остави редица селища под вода, причини свлачища и наводнения и доведе до щети от порядъка на 0,89 % от БНД; в Унгария щетите възлизат на 0,73 % от БНД; в Румъния те се оценяват на над 875 милиона евро, или 0,67 % от БНД; в Хърватия надхвърлят 153 милиона евро (0,6 % от БНД), а в Чешката република сумата е 204 милиона евро (0,6 % от БНД). Това положение оправдава мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз и доведе до одобряването на първия коригиращ бюджет за 2011 г. След одобряването на проекта на коригиращ бюджет и с оглед на становището на комисията по регионално развитие, аз съм съгласен с позицията на докладчика относно мобилизирането на 182 388 893 евро за ремонт на публичната инфраструктура, пострадала от бурите в горепосочените държави-членки.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът подкрепя мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) за подпомагане на шест държави: Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Въпросните държави бяха засегнати от проливни дъждове, в някои случаи безпрецедентни, обширни наводнения, свличане на почвата и кални свлачища. В четири държави – Полша, Словакия, Унгария и Румъния – бедствията се квалифицират като „големи природни бедствия“ според определението, дадено в регламента относно ФСЕС, т.е. щетите надвишават 0,6 % от брутния национален доход. Считаме, че мобилизирането на помощта е важно и необходимо, и гласувахме в подкрепа на доклада.

Още веднъж, трябва да обърнем внимание на прекомерното забавяне между възникването на бедствието, решението за мобилизиране на средства от ФСЕС и действителното предоставяне на подкрепа от ЕС на засегнатите държави-членки и региони. В случая бедствията възникнаха през май и юни 2010 г. Парламентът одобри мобилизирането на средства от ФСЕС едва сега, почти една година по-късно. Сега други процедурни изисквания ще забавят пристигането на парите до местоназначението им още повече. Ето защо застъпваме необходимостта да се пригодят правилата за мобилизиране на средства от фонда, така че мобилизирането да стане по-гъвкаво и навременно.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на доклада, който подкрепя мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) за подпомагане на шест държави: Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния.

Въпросните държави бяха засегнати от проливни дъждове, в някои случаи безпрецедентни, обширни наводнения, свличане на почвата и кални свлачища. В четири държави – Полша, Словакия, Унгария и Румъния – бедствията се квалифицират като „големи природни бедствия“ според определението, дадено в регламента относно ФСЕС, т.е. щетите надвишават 0,6 % от брутния национален доход.

Считаме, че мобилизирането на помощта е важно и необходимо, и гласувахме в подкрепа на доклада.

Трябва обаче да обърнем внимание на прекомерното забавяне между възникването на бедствието, решението за мобилизиране на средства от ФСЕС и действителното предоставяне на подкрепа от ЕС на засегнатите държави-членки и региони. Следва да се отбележи, че бедствията възникнаха през май и юни 2010 г. Парламентът одобри мобилизирането на средства от ФСЕС едва сега, почти една година по-късно. Сега други процедурни изисквания ще забавят пристигането на парите до местоназначението им още повече.

Ето защо застъпваме необходимостта да се пригодят правилата за мобилизиране на средства от фонда, така че мобилизирането да стане по-гъвкаво и навременно.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Наводненията през 2010 г. засегнаха обширни региони в няколко държави от Централна Европа. Природното бедствие засегна най-вече Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Хората в тези региони не могат да се справят с последиците от наводненията сами. Не могат да се преборят с последиците със собствени средства, тъй като бюджетите на отделните държави са обременени от икономическата и финансова криза. Комисията предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в полза на засегнатите държави. Всички посочени държави поискаха помощ от фонда, след като бяха поразени и парализирани в пролетните и летните месеци на миналата година от свлачища, вълни от наводнения и почти непрекъснати валежи.

Природните стихии нанесоха големи щети както върху публичната, така и върху частната инфраструктура в засегнатите региони, върху автомобилния и железопътния транспорт, а също и върху селското стопанство. Сериозно пострадаха още имущество, жилищни сгради и паметници на културата. Поради това е уместно да се предостави на засегнатите европейски държави необходимата финансова помощ, за да могат да се справят с последствията от природното бедствие и да се върнат към нормалния живот възможно най-скоро.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с документа, защото Комисията информира Парламента в предложението си за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС (COM(2011)0010), че въз основа на заявленията за помощ от фонда, подадени от Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Румъния и Хърватия, като страна кандидатка за членство, във връзка със свлачищата и наводненията през май, юни и юли 2010 г., предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на ЕС. С цел избягване на неоправдано забавяне при одобрението на тази мярка, която комисията по бюджети възнамерява да приеме във възможно най-кратък срок, следва да се отбележи, че комисията по регионално развитие няма възражения срещу мобилизирането на фонд „Солидарност“ на ЕС за осигуряване на сумата от 182°388°893 евро на съответните страни, както предлага Европейската комисия и в съответствие с разпоредбите, определени в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. и в Регламент (ЕО) № 2012/2002.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Фонд „Солидарност“ е инструмент от първостепенно значение за ЕС. Освен финансовото въздействие, той също така дава израз на европейската солидарност. Съветът обаче току-що ни показа, че тази солидарност започва непрекъснато да намалява. В момента, за да помогнем на гражданите, които вече пострадаха толкова много след наводненията миналата година, Съветът ни принуждава да съкратим средствата за много важни програми.

Освен това, ако погледнем кои държави-членки блокират в Съвета идеята „свежи пари“ да покрият нуждите на фонда, ще забележим, че това са държави, които са получили големи суми в предишни години.

Съюзът се основава на концепцията за солидарност. Без нея нямаше да създадем Европа такава, каквато е днес, нито ще можем да създадем утрешната Европа.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Считам, че за разлика от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, фонд „Солидарност“, средствата от който са предназначени за покриване на щети, причинени от природни бедствия, е истинска проява на европейската солидарност. Високо оценявам факта, че докладът предлага да се отпуснат средства за покриване на щетите от наводненията и върху публичната собственост в Чешката република. Става въпрос за Северна Моравия, която беше засегната през май миналата година от същата вълна от наводнения, която нанесе щети в целия регион на Централна Европа. Оценявам факта, че Чешката република получи средства от фонд „Солидарност“ за покриване на щетите, още повече, че съседните държави бяха засегнати от наводненията в по-голяма степен.

Обезщетението за Чешката република все пак не беше забравено в рамката на европейската солидарност. Искам да благодаря на г-н Březina и г-н Tošenovský, с които успешно настояхме за включването на Чешката република в групата на държавите, които ще получат обезщетение от фонд „Солидарност“ във връзка с вълната от наводнения. Специални благодарности и на председателя на Парламента, г-н Buzek, който посети засегнатите райони на Моравия заедно с нас и лично подкрепи Чешката република.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) 2010 година беше белязана от опустошителни наводнения в много държави в Европа, а Полша пострада от две наводнения. Трябва да приветстваме израза на солидарност на Европейския съюз за смекчаване на последиците от наводненията и действията, предприети за облекчаване на тежкото положение на засегнатите – хора, които са загубили голяма част, а в много случаи и всичките си материални придобивки, чието здраве е увредено и дори са загубили близките си.

Като част от подкрепата за идеята за солидарност в момент на нужда и страдание е необходимо да помислим как да предотвратим появата на наводнения. Начинът да го направим е чрез управление на водите: регулиране на реките, изграждане на резервоари и др. Трябва да насочим много повече от средствата, разпределени за екологични цели в Кохезионния фонд, за предотвратяване на наводнения. Одобрявайки доклада Böge, призовавам да подкрепим предложението за повече средства в бюджета след 2013 г.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Много се радвам, че в Европейския парламент се вземат такива конструктивни решения. Колегите от засегнатите от наводненията региони се бориха много упорито да бъде предоставена помощ от Съюза, а както знаем, пътят до този успех не е лесен. Предоставянето на 182,4 милиона евро като компенсация за последиците от наводненията от миналата година е изключително важно не само за регионите, засегнати от природното бедствие, но и за хората, които живеят в тях.

Полша и Подкарпатският регион особено пострадаха от бедствието и се надявам, че финансовите средства, осигурени за възстановяване на инфраструктурата, ще бъдат използвани ефективно. Днешното решение на Парламента е окончателно и поставя началото на процедурата по предоставяне на пари от ЕС, затова гласувах в подкрепа на резолюцията относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС – Наводнения през 2010 г. в Полша, Словакия, Унгария, Чешката Република, Хърватия и Румъния.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС. Въз основа на заявленията за помощ от фонда, подадени от Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Румъния и Хърватия, като страна кандидатка за членство, във връзка със свлачищата и наводненията през май, юни и юли 2010 г., тя предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на ЕС.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да изразя задоволство от днешното гласуване за одобряване на мобилизирането на средства от европейския фонд „Солидарност“ с цел предоставяне на помощ на Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Румъния и Хърватия след наводненията миналата година.

Въпреки че все още има несъгласие между Парламента и Съвета относно техническата процедура по отпускането на сумата от 182,4 милиона евро, необходима за компенсиране на щетите за държавите-членки, Европа за пореден път демонстрира солидарност със своите граждани. Съгласна съм бюджетният излишък за 2010 г. да се използва за покриване на „отрицателния резерв“, използван за намиране на необходимите средства. Всъщност този резерв е метод на отчитане, който следва да се използва при възникване на непредвидени обстоятелства в рамките на текущата финансова година.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Солидарността е основната характеристика на Европейския съюз. Въз основа на солидарността считам, че е навременен и необходим докладът относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за наводненията, които засегнаха Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния през 2010 г. Солидарността ще бъде още по-необходима, тъй като изменението на климата продължава да предизвиква бедствия в цяла Европа. В това отношение трябва да се изготвят стратегии, които да помогнат да се намали нивото на емисиите на парникови газове.

Усилията на Европейския съюз трябва да се насочат към консолидиране на действията, предприети от държавите-членки за предотвратяване и намаляване на въздействието на големите наводнения в Европа, които зачестяват. Един от приоритетите тук трябва да бъде държавите-членки да оценят дейностите, които повишават риска от наводнения, да ускорят ответните действия и да повишат мобилността и гъвкавостта на намесата. Не на последно място, искам да подчертая колко е важно гражданите да бъдат информирани и да участват в действията и плановете за управление на наводненията.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Този инструмент за солидарност е използван в миналото – в моята държава с подкрепата за Мадейра след проливните дъждове през февруари 2010 г. – и е напълно оправдано мобилизирането му в опит да се смекчат последиците, които природните бедствия винаги имат за населението на засегнатите държави.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Интензивните валежи миналата година доведоха до бедствено положение в държавите от Централна Европа. Реките преляха и наводниха улици и домове. Хората изпаднаха в мизерия и много от тях загубиха почти всичко, което имаха. Ето защо бързата оценка на положението и спешната помощ бяха от решаващо значение. Словакия, Унгария, Полша, Чешката република, Хърватия и Румъния поискаха помощ от Европейския съюз, за да могат да помогнат на нуждаещите се, като се възползват от фонд „Солидарност“. Много съм доволен да отбележа, че Европейският парламент също призна положението и желае да помогне на въпросните държави. Затова считам, че е много важно да подкрепим настоящото предложение за решение, и използвам възможността да изкажа благодарност на всички, които изразиха солидарност с моите съграждани от Централна Европа. Благодаря.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) След обилните валежи през август 2010 г., вследствие на които реките излязоха от своите корита и принудиха хората да напуснат домовете си, през октомври 2010 г. Чешката република подаде заявление за предоставяне на помощ от фонд „Солидарност“. Прагът от 0,6 % от брутния национален доход не беше надвишен, но по-голямата част от населението пострада и икономиката на региона беше на ръба да рухне. Важни области, като туризма и промишлеността, бяха сериозно засегнати. Помощта ще покрие част от разходите за незабавните мерки, необходими за възстановяване на разрушената инфраструктура. Затова подкрепям предложението.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Миналото лято по-голямата част от територията на Румъния беше засегната от големи наводнения и свлачища. Щетите бяха оценени на почти 900 милиона евро, което е близо 0,7 % от БВП на Румъния. Приветствам помощта от фонд „Солидарност“, която ще помогне както за смекчаване на последиците от бедствието, така и за предотвратяване на други подобни инциденти. Фонд „Солидарност“ е един от конкретните примери, с които може да се покаже на нашите граждани важността на съвместните действия на равнище ЕС.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, съгласно Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (МИС). МИС позволява мобилизиране на средства от фонда в рамките на годишния таван от 1 милиард евро. Заедно с предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, Комисията представи проект на коригиращ бюджет (A7-0115/2011). От доклада става ясно, че всички заявления отговарят на критериите за допустимост, определени в Регламент (ЕО) № 2012/2002. Ето защо гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 105 567 155 евро за Полша, 20 430 841 евро за Словакия, 22 485 772 евро за Унгария, 5 111 401 евро за Чешката република, 3 825 983 евро за Хърватия и 24 967 741 евро за Румъния, в резултат на което се получава обща сума от 182 388 893 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Преките щети от наводненията, които засегнаха Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния през 2010 г., възлизат на 5 512 719 662 евро. Гласувах в подкрепа на доклада за одобряване на мобилизирането на 182,4 милиона евро от фонд „Солидарност“ на ЕС за наводненията. Не съм съгласна с източника на финансиране – с „отрицателния резерв“, предложен от Съвета. Въпреки това гласувах в подкрепа на предложението на Съвета, тъй като считам, че гражданите, станали жертва на наводнението, не могат да станат жертва на междуинституционална битка между държавите-членки и Европейския парламент.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Става въпрос за заявленията за помощ, подадени от Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Румъния и Хърватия (като страна кандидатка за членство), за да се справят със значителните щети, причинени от катастрофалните наводнения през май, юни и юли 2010 г. Тъй като всички заявления отговарят на критериите за допустимост, определени в Регламент (ЕО) № 2012/2002, гласувах в подкрепа на предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за осигуряване на сумата от 182 388 893 евро за въпросните държави, като се очаква, че помощта ще помогне да се ускори възстановяването на засегнатите райони и да се облекчат страданията на населението в тях.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма. – (CS) С радост гласувах в подкрепа на проекта на решение на Европейския парламент и на Съвета относно отпускането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС за Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния. Всички тези държави бяха засегнати миналата година от големи наводнения в резултат на проливни дъждове, които предизвикаха свлачища, отнеха живота на значителен брой хора и нанесоха щети на жилищни сгради, предприятия, земеделски стопанства, пътната и железопътната мрежа и друга инфраструктура. Макар размерът на предложената помощ да представлява само процент от общия размер на щетите в държавите, помощта все пак е значителна, в размер общо на 182 милиона евро. Искам да подчертая, че ЕС създаде фонд „Солидарност“ с цел да помага на жителите на регионите, засегнати от природни бедствия. Благодаря на колегите, че подкрепиха доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувам „за“. Комисията предлага мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния на основание на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (МИС). МИС позволява мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в рамките на годишния таван от един милиард евро. Успоредно с предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в полза на Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, Комисията представи проект на коригиращ бюджет (ПКБ № 1/2011 от 14 януари 2011 г.) с цел включване в бюджета за 2011 г. на съответните бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, съгласно предвиденото в точка 26 от МИС.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на текста, защото трябва да мобилизираме средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за държавите от Централна и Източна Европа, които пострадаха от наводненията през 2010 г.

Няколко страни – Полша, Словакия, Унгария, Чешката република, Хърватия и Румъния, понесоха огромни щети след проливните дъждове, които засегнаха сериозно инфраструктурата. Само Полша например претърпя две последователни наводнения от главните реки в страната през май и юни 2010 г., които причиниха сериозни щети на селското стопанство, транспортната мрежа и обекти на културното наследство, като общият размер на щетите достигна почти 3 милиарда евро. Приоритетът сега е да се възстановят най-засегнатите региони, за да могат отново да стартират своите системи за производство без по-нататъшно забавяне.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Наводненията през 2010 г. засегнаха няколко европейски държави в различна степен. Например в Чешката република наводнението беше по-малко, що се отнася до засегнатата площ, но последствията бяха наистина пагубни за държавата, точно както и в Полша. Ето защо подкрепих отпускането на средства въз основа на възможността, предвидена в Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за подобни извънредни обстоятелства. Гласувах за приемането на доклада, включително за отпускане на средства за Чешката република и за Хърватия, чийто случай е подобен.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих доклада за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, съгласно точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление. Изключително важно е ЕС да подкрепи държавите, пострадали от природни бедствия. Загубите, причинени от бедствието, надхвърлят 2,9 милиарда евро. Финансовата подкрепа на ЕС ще помогне за възстановяване на публичната инфраструктура, пострадала от бедствието: водопроводи, канализационни системи, пътища и мостове. Вече измина почти една година от наводненията. Помощта все още е наложителна. Тя трябва да се мобилизира по-бързо. За целта процедурите по предоставяне на финансова помощ от фонд „Солидарност“ трябва да бъдат съкратени.

Препоръка: Luis Manuel Capoulos Santos (A7-0056/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като застъпва отговорния риболов в риболовната зона на Коморските острови, основан на политика на недопускане на дискриминация между различните флоти в зоната, като същевременно започва диалог относно необходимите реформи. Подкрепям доклада и защото представлява подобрение на предишното споразумение, тъй като предвижда временно преустановяване на прилагането на протокола в случай на нарушения на правата на човека. Тъй като целта на протокола е да укрепи партньорството и сътрудничеството в сектора на рибарството с използването на всички налични финансови инструменти, искам да обърна внимание на спешната необходимост от рамка за увеличаване на инвестициите в сектора и за оптимизиране на дребномащабните дейности в рибарството.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада, защото представлява ангажимент за насърчаване на отговорния и устойчив риболов във всички райони, където кораби от ЕС биха могли да извършват дейност, на основата на подробна оценка на наличните ресурси, като се гарантира, че възможностите за риболов, които ще бъдат използвани, са потвърдени от надеждни научни становища и е изключена всякаква опасност от изчерпване на местните запаси. Съюзът Коморски острови се счита за една от най-слабо развитите страни, с икономика, силно зависима от чуждестранни помощи и техническо подпомагане. Докато използваемите запаси в Съюза Коморски острови, най-вече големи пелагични риби, се оценяват на 33 000 тона годишно, годишният улов от местните рибари възлиза на около 16 000 тона, които се усвояват напълно от местния пазар. Основната цел на новия протокол е да се определят възможностите за риболов, предлагани на кораби от ЕС, по отношение на права на достъп и подкрепа за сектора и да се продължи сътрудничеството между ЕС и Съюза Коморски острови, като се разшири рамката за партньорство, в която да се развива политика на устойчиво рибарство и отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Коморските острови в интерес и на двете страни.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството“, е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството. Гласувам "за" тъй като смятам, че новият протокол за споразумението за партньорство в сектора на рибарството със Съюза Коморски острови обслужва интересите и на двете страни. От една страна се подобряват възможностите за риболов, предлагани на кораби от ЕС в района на Коморските острови, като са изключени всякакви възможности за изчерпване на местните запаси в региона, а от друга страна ЕС отделя средства за развитие на секторната политика на Съюза Коморски острови в областта на рибарството.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласна съм с предложението за решение на Съвета за сключване на протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в споразумението за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови. Считам протокола за положителен, защото насърчава отговорния и устойчив риболов в териториалните води на Коморските острови и е в интерес и на двете страни, тъй като предлага възможности за риболов на кораби от ЕС в замяна на важна секторна подкрепа за общността в архипелага Коморски острови.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на препоръката относно споразумението за риболов между ЕО и Коморските острови, тъй като страните се задължават да насърчават устойчивия и отговорен риболов в риболовната зона на Коморските острови и защото предвижда клауза за временно преустановяване в случай на нарушения на правата на човека в Съюза Коморски острови.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Срокът на действие на протокола към споразумението в областта на рибарството между Европейската общност и Съюза Коморски острови – едно от многото споразумения за партньорство в областта на рибарството, сключени от Европейския съюз – изтече на 31 декември 2010 г. Новият протокол ще бъде сключен за тригодишен период (2011–2013 г.) с влизането в сила на решението на Съвета относно временното прилагане на въпросния протокол и след изтичането на срока на действие на сега действащия протокол. Целта на предложението за решение е да се определят възможностите за риболов за кораби от Европейския съюз въз основа на излишните запаси, както и финансовата помощ за права на достъп и подкрепа за сектора.

Новият протокол е в интерес и на двете страни и има за цел да укрепи сътрудничеството в областта на рибарството чрез използването на наличните финансови инструменти. Стана ясно, че е необходимо да се създаде рамка, която благоприятства развитието на инвестициите в сектора и оптимизира дребномащабното производство. Подобно на докладчика считам, че Парламентът следва да може да наблюдава отблизо начина, по който се развива и спазва споразумението, и Комисията трябва да го гарантира.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е съсредоточен върху предложение за решение на Съвета за сключване на протокол за определяне на условията, при които риболовни кораби от Европейския съюз (ЕС) могат да извършват риболовни дейности във водите на Съюза Коморски острови. През годините ЕС сключи споразумения за партньорство в областта на рибарството с редица държави и в замяна предоставя определени финансови средства, предназначени основно за подкрепа на националните политики в областта на рибарството, и по-специално за опазване на запасите. С влизането в сила на Договора от Лисабон отговорностите на Парламента в този сектор се увеличиха и сега се изисква одобрението на Парламента за сключването на нови споразумения в областта на рибарството. Тъй като срокът на действие на протокола ЕС–Съюз Коморски острови изтече на 31 декември 2010 г., е необходимо да бъде спешно подновен. Въпросното предложение е в интерес и на двете страни, както докладчикът обяснява много добре, и затова гласувах в подкрепа на предложението. Жалко е само, че е закъсняло.

  João Ferreira и Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът подкрепя новия протокол на споразумението за партньорство в сектора на рибарството между ЕС и Коморските острови, което ще бъде в сила за срок от три години и чиято основна цел е да се определят възможностите за риболов, предлагани на кораби от ЕС, и финансовият принос, дължим за права на достъп и подкрепа за сектора. Споразумението предоставя права на достъп до водите на Коморските острови за 70 европейски кораба в замяна на финансов принос от около 600 000 евро годишно, като около половината от тази сума е предназначена за развитие на рибарството в страната. Държавата на практика няма други ресурси; 30 000 от всички 800 000 жители на страната зависят от този сектор.

Именно тук е най-видим неуспехът на т.нар. споразумения за партньорство в тази област, което следва да бъде повод за размисъл и за промени в политиката. Разрешение за риболов ще получат 45 сейнера за риба тон – 22 френски и 22 испански – и 25 кораба с повърхностни парагди: повече в сравнение със сега действащия протокол, който разрешава 40 сейнера и 17 кораба с повърхностни парагди. Португалия запазва своите пет кораба с повърхностни парагди. Основно облагодетелствани са Франция и Испания.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с документа, защото сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството (СПСР)“, от 2004 г. е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и е от основно значение за външното й измерение. В споразуменията със страните от Африка и Тихоокеанския басейн финансовото участие на ЕС е до голяма степен предназначено специално за подкрепа на национални политики в областта на рибарството, основани на принципа на устойчивост и добро управление на рибните ресурси. Така споразуменията за партньорство на практика представляват ангажимент за насърчаване на отговорния и устойчив риболов във всички райони, където кораби от ЕС биха могли да извършват дейност, на основата на подробна оценка на наличните ресурси, като се гарантира, че възможностите за риболов, които ще бъдат използвани, са потвърдени от надеждни научни становища и е изключена всякаква опасност от изчерпване на местните запаси. С влизането в сила на Договора от Лисабон на Европейския парламент се предоставят увеличени правомощия в областта на споразуменията за партньорство в сектора на рибарството: съгласно член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС сега се изисква предварителното одобрение на Парламента за сключването на споразумение вместо предишната обикновена процедура на консултация. Считам, че предложеният нов протокол за споразумението за партньорство в сектора на рибарството със Съюза Коморски острови обслужва интересите и на двете страни.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Секторът на рибарството в региона на Коморските острови е много специфичен. Уловът на местните рибари едва стига да задоволи нуждите на местната общност. Това се дължи на слабо развити и, честно казано, несъществуващи пристанища и инфраструктура, свързана с риболовния флот. Хората, които живеят на островите в тази част на Индийския океан, са много бедни, изправени са пред проблема на безработицата и, както пише докладчикът, са на практика зависими от финансова помощ от чужбина. Споразумението за партньорство, което позволява на кораби от ЕС да ловят риба във водите на Коморските острови в замяна на финансова подкрепа, несъмнено ще допринесе за укрепване на икономиката на региона. Следва обаче да наблюдаваме начина, по който се разходват средствата, и дали наистина допринасят за подобряване на състоянието на сектора.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Целта на новия протокол, определящ възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Европейската общност и Съюза Коморски острови, е да се укрепи партньорството и сътрудничеството в сектора на рибарството, като се използват всички налични финансови инструменти. Протоколът ще създаде рамка, която благоприятства увеличаването на инвестициите в сектора и ще помогне да се повиши стойността на продуктите на дребномащабния риболов. Приветствам предложението за сключване на новия протокол.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Проектът на препоръка на Съвета относно сключването на протокол, който определя квотите за риболов и финансовия принос, предвидени с партньорството в сектора на рибарството със Съюза Коморски острови, има за цел да очертае ролята, която Европейският парламент следва да играе в процедурата по преразглеждане на споразумението. Европа винаги е търсила споразумения за партньорство в сектора на рибарството и партньорството със Съюза Коморски острови е в сила от 1988 г. Целта на новия протокол е да се определят квотите за риболов за кораби на Съюза Коморски острови, да се гарантира устойчиво и отговорно използване на рибните ресурси, да се увеличат инвестициите в дребномащабния риболов и да се разшири дейността му. Проектът на решение на Съвета гарантира, че и двете страни – Европа и Съюзът Коморски острови, ще имат полза от подновяването на споразумението, но тъй като с влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът получи специфична роля в прилагането на споразуменията, неизбежно на всеки етап до окончателното одобрение на споразумението трябва да идентифицираме мерките, които ще включват Парламента.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството (СПСР)“, от 2004 г. е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и е от основно значение за външното й измерение. В споразуменията със страните от Африка и Тихоокеанския басейн финансовото участие на ЕС е до голяма степен предназначено специално за подкрепа на национални политики в областта на рибарството, основани на принципа на устойчивост и добро управление на рибните ресурси. Така споразуменията за партньорство на практика представляват ангажимент за насърчаване на отговорния и устойчив риболов във всички райони, където кораби от ЕС биха могли да извършват дейност, на основата на подробна оценка на наличните ресурси, като се гарантира, че възможностите за риболов, които ще бъдат използвани, са потвърдени от надеждни научни становища и е изключена всякаква опасност от изчерпване на местните запаси.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Новото споразумение замества досегашното, чийто срок на действие изтече на 31 декември 2010 г. Това споразумение предоставя на кораби от ЕС достъп до риболовните зони на Коморските острови в замяна на финансова помощ. Голямото предимство на такъв протокол е, че Европейският съюз може да подпомогне развитието на въпросните държави. В случая ЕС ще предостави по-голяма помощ за сектора на рибарството, който ще усвои около 50 % от средствата. Следва да имаме предвид, че около 30 000 души на Коморските острови зависят пряко от сектора на рибарството, оттук и значението на помощта.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Срокът на действие на споразумението в областта на рибарството между Европейската общност и Коморските острови изтече през декември 2010 г. Новият протокол ще бъде валиден за периода от 2011 г. до 2013 г. и следва да се прилага временно до приключване на процедурата на одобрение от Европейския парламент. Съгласно проекта на споразумение страните се задължават да насърчават отговорния риболов в риболовната зона на Коморските острови, основан на принципа на недопускане на дискриминация между различните флоти, осъществяващи риболов в риболовната зона на Коморските острови. Що се отнася до възможностите за риболов, 45 сейнери за тон и 25 кораби с повърхностни парагди ще получат разрешение за риболов. Новото споразумение, за разлика от предишното, съдържа клауза за прекъсване на прилагането на протокола в случай на нарушения на правата на човека. Считам, че е необходимо да се укрепи партньорството и сътрудничеството в сектора на рибарството, като се използват всички налични финансови инструменти. Затова гласувах „за“.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството (СПСР)“, е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и е от основно значение за външното й измерение.

Предложението за нов протокол към СПСР между Европейския съюз и Коморските острови е неразделна част от външното измерение на ОПОР и обслужва интересите и на двете страни.

Докладът отправя следните препоръки, които се считат за уместни:

• Комисията да предаде на Парламента заключенията от заседанията и от работата на съвместния комитет, предвиден в член 9 от споразумението, както и многогодишната секторна програма, посочена в член 7, буква в) от протокола, и резултатите от съответните годишни оценки;

• да се позволи на представители на Европейския парламент в качеството на наблюдатели да участват в заседанията и работата на съвместния комитет;

• Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на споразумението преди предоговарянето му;

• Европейският парламент и Съветът да бъдат третирани справедливо както по отношение на правото им да получават пълна и незабавна информация, така и по отношение на мониторинга и оценката на прилагането на международните споразумения в сектора на рибарството и на преговорите за тяхното преразглеждане.

Поради изброените причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на настоящия протокол е да замени протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Коморските острови, чийто срок на действие изтече на 31 декември 2010 г. Основната цел на новия протокол е да се определят възможностите за риболов, предлагани на кораби от ЕС, по отношение на права на достъп и подкрепа за сектора и да се продължи сътрудничеството между Европейския съюз и Съюза Коморски острови, като се насърчи създаването на рамка за партньорство, в която да се развива политика на устойчиво рибарство и отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Коморските острови. На основата на новия протокол общото годишно финансово участие на ЕС ще бъде 1 845 750 евро за целия тригодишен период. Предвижда се също и развитие на инвестициите в сектора на рибарството, за да се оптимизират дребномащабните дейности в рибарството. Тъй като считам, че предложението за нов протокол към споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Коморските острови обслужва интересите и на двете страни, гласувах в подкрепа на документа.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против. Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и държави извън нея, наричани „споразумения за партньорство в сектора на рибарството (СПСР)“, от 2004 г. е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и е от основно значение за външното й измерение. В споразуменията със страните от Африка и Тихоокеанския басейн финансовото участие на ЕС е до голяма степен предназначено специално за подкрепа на национални политики в областта на рибарството, основани на принципа на устойчивост и добро управление на рибните ресурси. Така споразуменията за партньорство на практика представляват ангажимент за насърчаване на отговорния и устойчив риболов във всички райони, където кораби от ЕС биха могли да извършват дейност, на основата на подробна оценка на наличните ресурси, като се гарантира, че възможностите за риболов, които ще бъдат използвани, са потвърдени от надеждни научни становища и е изключена всякаква опасност от изчерпване на местните запаси.

С влизането в сила на Договора от Лисабон на Европейския парламент се предоставят увеличени правомощия в областта на споразуменията за партньорство в сектора на рибарството: съгласно член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС сега се изисква предварителното одобрение на Парламента за сключването на споразумение вместо предишната обикновена процедура на консултация. Ние, Зелените, сме много критични към досегашното прилагане на подобен род споразумения.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Сключването на двустранни споразумения в сектора на рибарството между Европейската общност и трети държави е обичайна практика в рамките на общата политика в областта на рибарството и следователно е от основно значение за външното й измерение.

Споразуменията със страните от Африка и Тихоокеанския басейн предвиждат значителен дял от реципрочното финансово участие на ЕС да бъде предназначен за подкрепа на национални политики в областта на рибарството, основани на принципа на устойчивост и добро управление на ресурсите.

Двустранните отношения в сектора на рибарството между Европейската общност и Съюза Коморски острови започват през 1988 г. Приетата днес резолюция подчертава факта, че по-добрата информация и по-големият контрол от страна на Европейския парламент на всички етапи от преговорите ще укрепят партньорството и ще имат положително въздействие върху развитието на рибарството. Необходимо е Европейският парламент и Съветът да бъдат поставени на равна нога както по отношение на правото им да получават пълна и незабавна информация, така и по отношение на мониторинга и оценката на прилагането на международните споразумения в сектора на рибарството и на преговорите за тяхното преразглеждане.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Риболовният флот на ЕС работи по целия свят. Двустранни отношения между ЕС и Съюза Коморски острови съществуват от 1988 г. Настоящото преразглеждане на споразумението за партньорство в сектора на рибарството от 2006 г. като част от процеса на разширяването му доведе до включването в споразумението на основните принципи на устойчива политика в областта на рибарството и отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Коморските острови. Това е не само добре дошло, но и необходимо, за да се запази надеждността на ЕС и неговата обща политика в областта на рибарството. В този контекст трябва категорично да подкрепим призива на докладчика за повече информация и по-голям контрол от страна на Парламента. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

Препоръка: Emilio Menéndez del Valle (A7-0067/2011)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Изменението на Евро-средиземноморското търговско споразумение може да допринесе за икономическата и политическа стабилност в региона с оглед консолидиране на единно пространство, ръководено от ценности като мир, справедливост, равенство, свобода и демокрация. Създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове има за цел да предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове, което би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на двустранните търговски отношения, подобрявайки по този начин функционирането на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия. Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах положително за тази резолюция, защото има нужда от създаване на ефективен механизъм за разрешаване на спорове свързани с търговията между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания. Предложеният механизъм използва за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения сключени от Европейския съюз и са съвместими с правилата и процедурите за уреждане на спорове на Световната Търговска Организация. Този механизъм ще подпомогне функционирането на Евро-средиземноморската зона за свободна търговска, но най-вече ще допринесе за стабилност в двустранните търговски отношения между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички изменения в евро-средиземноморските споразумения имат важно въздействие върху икономическата и политическа стабилност на страните, допринасяйки за неизброимите обществени и демократични ползи, които произтичат от тях. Затова приветствам всички усилия в това направление. Предвид непълното решаване на определени спорове съгласно търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки и Хашемитско кралство Йордания аз признавам, че в този контекст дипломатическият подход се оказа неефикасен. Затова приемам необходимостта от механизъм за просто и ефективно използване на ресурсите, така че съм съгласна с проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение под формата на протокол между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания. Целта на протокола е създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Евро-средиземноморските споразумения съдържат разпоредби за либерализиране на търговията със стоки, но правилата за уреждане на спорове, свързани с тях, са разчитали основно на дипломацията и е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Съветът даде мандат на Комисията да започне преговори със средиземноморските партньори през 2006 г. с оглед договаряне на механизми за разрешаване на спорове, използвайки за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз в рамките на Световната търговска организация. На 9 декември 2009 г. беше парафирано проектоспоразумение с Йордания.

Аз подкрепям механизма за уреждане на спорове и се надявам, че той ще има по-скоро възпираща, отколкото наказателна функция. Надявам се също Йордания да съумее да устои на нестабилността, обхванала региона, и да остане умереният и отговорен партньор, който беше при управлението на крал Хюсеин и крал Абдула II.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката се основава на проекторешението на Съвета за сключване на протокол между Европейския съюз и Йордания, целта на който е създаване на механизъм за уреждане на спорове като част от Евро-средиземноморското споразумение. Като цяло решаването на търговски спорове между страните с дипломатически средства не винаги даваше желаните резултати. Затова в контекста на евро-средиземноморския регион бяха започнати преговори ЕС и партньорите му от Средиземноморието, и по-конкретно с Йордания. Проектоспоразумението беше подписано на 9 декември 2009 г. на Евро-средиземноморската конференция на министрите на търговията, проведена в Брюксел. Аз гласувам „за“ проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент, тъй като съм наясно, че това значително ще подобри отношенията между държавите от гледна точка на свободната търговия и ще допринесе за политическата и икономическа стабилност на региона. Затова приветствам новото споразумение и се надявам, че след влизането му в сила няма да възникват никакви противоречия между ЕС или неговите държави-членки и Йордания.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както се споменава в изложението на мотивите от доклада, досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи. Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключване на споразумение между ЕС – чиято легитимност, произтичаща от Договора от Лисабон, е съмнителна (и във всеки случай достойна за съжаление) – и режима на крал Абдула, който продължава да потиска с насилие зараждащото се мирно младежко движение, което настоява за реформи и демократични свободи.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи. Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключване на споразумение между ЕС – чиято легитимност, произтичаща от Договора от Лисабон, е съмнителна – и режима на крал Абдула, който продължава да потиска с насилие зараждащото се мирно младежко движение, което настоява за реформи и демократични свободи.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „за“ доклада. Създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове се приветства, тъй като то следва да предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Докладчикът счита, че тези изменения на Евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Освен това правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Миналото ни показва, че дипломацията не се оказа ефикасна за разрешаване на различните съществуващи спорове. Затова аз приветствам създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който би могъл да предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Съгласен съм с докладчика, че тези изменения на евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в региона, който е от ключово значение за консолидирането на единно пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Освен това правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Знам, че предложеният механизъм използва за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз, и на СТО. Двустранните търговски споразумения следва винаги да бъдат съвместими с многостранната търговска система. Комисията следва да осигури ефикасното им прилагане. Продължаващите спорове имат отрицателно влияние върху деловата общност. Затова аз гласувах „за“.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С доклада Европейският парламент дава съгласие за създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове, когато възникне необходимост от уреждане на спорове между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Измененията на евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия. Моят положителен вот беше мотивиран от всички тези факти.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на сключването на споразумението ЕС-Йордания, чиято цел е създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на евро-средиземноморските споразумения. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени или са били блокирани. Надявам се прилагането на стандартния механизъм за разрешаване на спорове да засили сигурността и предсказуемостта на търговските отношения ЕС-Йордания.

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. – (FR) В рамките на Евро-средиземноморските споразумения за асоцииране търговските спорове, които могат да възникнат между двете страни – Европейския съюз, от една страна, и Йордания, от друга – все още се уреждат по дипломатически път. Това решение не е нито ефективно, нито прозрачно и затова аз гласувах в подкрепа на създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, тъй като това ще позволи на заинтересованите страни и по двата бряга на Средиземно море да търгуват в една по-безопасна и по-предсказуема среда. Този стандартен механизъм се основава на решения, предлагани от Световната търговска организация в нейния меморандум за разбирателство относно разрешаването на спорове, както и на механизмите, заложени в двустранните търговски споразумения, сключени неотдавна от ЕС.

Следователно в крайна сметка добавянето на такива механизми към все по-голям брой споразумения ще създаде еднакви условия за дейността не само на европейските стопански субекти, а и за партньорите им от трети държави.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Преговорите тръгнаха от нещо, което всъщност беше пространство, което не се ръководи от закони и следователно нямаше процедури за разрешаване на спорове между ЕС и средиземноморските страни. Механизмът за уреждане на спорове използва като образец стандартните международни процедури. Тъй като сегашният подход доведе до неразрешими проблеми в миналото, аз последвах препоръката на докладчика.

Препоръка: George Sabin Cutaş (A7-0066/2011)

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах положително за тази резолюция, защото има нужда от създаване на ефективен механизъм за разрешаване на спорове, свързани с търговията между Европейския съюз и Кралство Мароко. Предложеният механизъм използва за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз, и са съвместими с правилата и процедурите за уреждане на спорове на Световната търговска организация. Този механизъм ще допринесе за стабилност в двустранните търговски отношения между Европейския съюз и Кралство Мароко.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички изменения в евро-средиземноморските споразумения имат важно въздействие върху икономическата и политическа стабилност на страните, допринасяйки за неизброимите обществени и демократични ползи, които произтичат от тях. Затова приветствам всички усилия в това направление. Предвид непълното решаване на определени спорове съгласно търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Кралство Мароко, аз признавам неефективността на системата, създала се в тази област с използването на дипломатически средства. Затова приемам необходимостта от механизъм за просто и ефективно използване на ресурсите, така че съм съгласна с проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Предвид това, че понастоящем разпоредбите за уреждането на спорове разчитат на дипломатически подход и могат лесно да бъдат блокирани от страната, която не изпълнява задълженията си, съм на мнение, че приемането на споразумението ще подобри сигурността и предсказуемостта на търговските отношения между Европейския съюз и Мароко, като ги направи полезни и за предприятията, и за потребителите. Приемането на споразумението е в съответствие с евро-средиземноморската пътна карта за търговията след 2010 г.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както и при другите, в споразумението между Европейския съюз и Кралство Мароко липсваха мерки за уреждането на спорове, което естествено допринасяше то да бъде по-малко надеждно, и за намаляване очакванията на страните, що се отнася постигане на справедливи решения в случай на спор. Надявам се предвиденият механизъм да влезе в сила и да допринесе за укрепването на доверието на страните, както и че Кралство Мароко ще бъде в състояние да продължи реформите, започнати от крал Хасан II и развити от крал Мохамед VI.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката се основава на проекторешението на Съвета за сключване на протокол между Европейския съюз и Мароко, целта на който е създаване на механизъм за уреждане на спорове като част от Евро-средиземноморското споразумение. Като цяло решаването на търговски спорове между страните с дипломатически средства не винаги даваше желаните резултати. Затова в контекста на Евро-средиземноморския регион бяха започнати преговори между ЕС и партньорите му от Средиземноморието, и по-конкретно с Мароко. Проектоспоразумението беше подписано на 9 декември 2009 г. на Евро-средиземноморската конференция на министрите на търговията, проведена в Брюксел, и беше потвърдено по време на срещата на високо равнище ЕС-Мароко на 7 март 2010 г. Аз гласувам в подкрепа на проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент, тъй като съм наясно, че това значително ще подобри отношенията между държавите от гледна точка на свободната търговия и ще допринесе за политическата и икономическа стабилност на региона. Затова приветствам новото споразумение и се надявам, че след влизането му в сила няма да възникват никакви противоречия между ЕС или неговите държави-членки и Мароко.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както се споменава в изложението на мотивите от доклада, досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи. Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключване на споразумение за свободна търговия с Мароко – страна, която продължава да окупира Западна Сахара и да се възползва и печели от ресурси, които не й принадлежат: тя нарушава международното право и отказва на народа сахрави правото му на самоопределение.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът се отнася за промяна в съществуващото положение чрез създаване на механизъм за разрешаване на спорове. Както се споменава в изложението на мотивите от доклада, досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения.

Обаче сега Комисията предлага „алтернативен“ модел, който се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи.

Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключване на споразумение за свободна търговия с Мароко – страна, която продължава да окупира Западна Сахара и да се възползва и печели от ресурси, които не й принадлежат: тя нарушава международното право и отказва на народа сахрави правото му на самоопределение. Поради тази причина ние гласувахме „против“.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям докладчика, който предлага Парламентът да даде съгласието си за споразумението. Продължаващите спорове имат отрицателно влияние върху деловата общност и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гражданските въстания срещу арабските деспоти подпалиха другия бряг на Средиземноморието. Това явно не е достатъчна причина ЕС да спре работата по създаване на зоната за свободна търговия, която договори със същите тези деспоти. Ние изпратихме ясен сигнал: ЕС не желае да преговаря с арабските демокрации, които биха могли да възникнат. Това е абсурдно. Аз ще гласувам „против“.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Миналото показва, че дипломацията не успя да бъде ефикасна за разрешаване на редица съществуващи спорове. Затова аз приветствам създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Съгласен съм с мнението на докладчика, че измененията на споразумението за свободна търговия ЕС-Мароко могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Нещо повече – правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Зоната за свободна търговия ЕС-Мароко.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Досега една от задачите на дипломатическите служби беше да действат като арбитри при спорове, свързани с Евро-средиземноморското споразумение. Сега планът е да се въведат механизми на равнище ЕС за уреждане на спорове и за подпомагане на политически нестабилни региони като Мароко за установяването на еднородна държава, характеризираща се с мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Аз се въздържах при гласуването, защото докладчикът не е описал подробно как можем да гарантираме, че тези механизми ще се зачитат.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Споразумението за либерализация между ЕС и Мароко следва да бъде емблема за развитието, стабилността и икономическото възстановяване на целия регион на Северна Африка. Съюзът не може и не трябва да пропуска възможността да изиграе роля във възприемането на обновена търговска политика, способна да помогне на страните, обхванати от обществени и политически сътресения и следователно, на нашите инвестиции в тези райони.

С днешния вот за създаване на стандартен механизъм за правилно и ефективно разрешаване на спорове имаме по-голяма гаранция в подкрепа на европейските инвестиции в Мароко – инвестиции, които са от ключово значение за икономическото благосъстояние на целия район и обхващат почти всички сектори.

Днешният вот подчертава също желанието на Съюза да не допусне отрицателно въздействие върху икономиките и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море, ако избере протекционистки политики, които продължават да дават предимство на специалните интереси, отлагайки ратификацията на споразумения от основна важност за намирането на нов баланс и стабилизирането на икономическите възможности пред един район, който започва да става от интерес за нашите търговски конкуренти като Китай и страните от Близкия изток.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С доклада Европейският парламент дава съгласие за създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове при спорове, свързани с евро-средиземноморските споразумения между ЕС и Мароко. Разрешаването на спорове чрез дипломация не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Забавянията, до които се стига при уреждането на спорове, имат отрицателно въздействие върху предприятията и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море. Измененията в евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Образецът за предложения механизъм е този за уреждане на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз и на Споразумението относно правилата и процедурите, регламентиращи уреждането на спорове на Световната търговска организация. Комисията трябва да осигури механизмът да бъде прилаган ефикасно и ефективно. Поради горните съображения аз гласувах в подкрепа на резолюцията, одобряваща сключването на споразумението.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на сключването на споразумението между ЕС и Кралство Мароко, чиято цел е създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморските споразумения. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени или са били блокирани. Надявам се прилагането на стандартния механизъм за разрешаване на спорове да засили сигурността и предсказуемостта на търговските отношения между ЕС и Кралство Мароко.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на документа. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Съветът даде мандат на Комисията да започне преговори със средиземноморските партньори през 2006 г. с оглед договаряне на истински механизъм за разрешаване на спорове. На Евро-средиземноморската конференция на министрите на търговията, проведена в Брюксел на 9 декември 2009 г., беше парафирано проектоспоразумение с Мароко, което беше потвърдено по време на срещата на високо равнище ЕС-Мароко на 7 март 2010 г. Създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове се приветства, тъй като то следва да предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове.

Препоръка: Gianluca Susta (ALDE) (A7-0068/2011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Аз подкрепям създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове с Египет, който ще позволи преодоляване на случаите на неефективност и безизходица и приключване на проекта за споразумение с тази страна. Споразумението може да помогне да се даде принос към икономическата и политическа стабилност в евро-средиземноморското пространство, която ще позволи бъдещето да се основава на мира, справедливостта, свободата, плурализма и демокрацията.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах положително за тази резолюция, защото има нужда от създаване на ефективен механизъм за разрешаване на спорове, свързани с търговията между Европейския съюз и Арабска република Египет. Предложеният механизъм използва за модел механизмите за разрешаване на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз, и са съвместими с правилата и процедурите за уреждане на спорове на Световната търговска организация. Този механизъм ще подпомогне функционирането на Евро-средиземноморската зона за свободна търговска, но най-вече ще допринесе за стабилност в двустранните търговски отношения между Европейския съюз и Арабска република Египет.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на механизма за уреждане на спорове, както е предложен от г-н Susta. Напълно съм съгласен, че правилното прилагане на стандартен механизъм за разрешаване на спорове би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия. Досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения, когато е било възможно. Вместо това е необходима стегната процедура, защото продължаването на търговските спорове би могло да доведе до отрицателни последици за крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море. В светлината на ставащото в някои страни от Северна Африка няма съмнение, че пътят към икономическата и политическа стабилност в тези територии минава, наред с другото, през добре функциониращи споразумения за свободна търговия в Средиземноморието.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички изменения в евро-средиземноморските споразумения имат важно въздействие върху икономическата и политическа стабилност на страните, допринасяйки за неизброимите обществени и демократични ползи, които произтичат от тях. Затова аз приветствам всички усилия в това направление. Предвид непълното решаване на определени спорове съгласно търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Арабска република Египет, аз признавам неефективността на системата, създала се в тази област с използването на дипломатически средства. Затова приемам необходимостта от механизъм за просто и ефективно използване на ресурсите, така че съм съгласна с проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Арабска република Египет за създаване на механизъм за уреждане на спорове.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Сегашното положение в Египет може би затъмнява необходимостта да продължим усилено да приемаме споразумения като това. При все това сега, когато са свършили сътресенията и несигурността, типични за времена като преживяните неотдавна от Кайро, египетската държава следва добре да се погрижи отново да поеме функциите си в цялост. Сред тях са външните отношения, конкретно с Европейския съюз, който е партньор по евро-средиземноморско споразумение. Макар че предполагаемите бъдещи спорове с ЕС вероятно в момента са последна грижа на Египет, мисля, че не може да има минуси от приемането на механизми, които да позволяват такива спорове да бъдат решавани лесно, за доброто и на двете страни. Египет е неделимо вплетен в историята на Европа и света. Надявам се бъдещето му да е също толкова бляскаво, колкото и миналото.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката се основава на проекторешението на Съвета за сключване на протокол между Европейския съюз и Арабска република Египет, чиято цел е създаване на механизъм за уреждане на спорове. Протоколът добива съвсем особено значение по време, в което Египет прави първите крачки към въвеждане на демократичен режим. Като цяло решаването на търговски спорове между страните с дипломатически средства не винаги даваше желаните резултати. Затова в контекста на евро-средиземноморския регион бяха започнати преговори между ЕС и партньорите му от Средиземноморието, и по-конкретно с Египет. На Съвета за асоцииране ЕС-Египет, проведен в Люксембург на 27 април 2010 г., беше парафирано проектоспоразумение с Египет. Аз гласувам „за“ проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент, тъй като съм наясно, че това значително ще подобри отношенията между държавите от гледна точка на свободната търговия и ще допринесе за политическата и икономическа стабилност на региона. Затова аз приветствам новото споразумение и се надявам, че след влизането му в сила няма да възникват никакви противоречия между ЕС или неговите държави-членки и Арабска република Египет.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както се споменава в изложението на мотивите от доклада, досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, да заобиколи решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и да заобиколи правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи. Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключването на споразумение между ЕС и режима на диктатора Мубарак. Въстанието на египетския народ за демократични промени, за защита на суверенитета му от външната намеса и от заговора на режима с интересите на империализма в региона е положителен знак, който се надяваме да има практически израз по отношение на споразумението и други.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Досега всякакви спорове във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. „Алтернативният“ модел, който ни се предлага, се вписва в логиката, прокарвана в рамките на Световната търговска организация, която – в търсене на предполагаема ефективност – се опитва да заобиколи националния суверенитет, да заобиколи решаването на споровете при зачитане на особеностите на всяка страна и да заобиколи правото на страните да защитават своите интереси и интересите на своите народи.

Решаването на споровете с дипломатически средства гарантира равноправно третиране на страните. За разлика от него въпросният механизъм подкопава този принцип, насърчавайки движението на капитали и поставяйки икономическата мощ преди политическата мощ и интересите на капитала преди интересите на страните и на техните народи.

Нашето противопоставяне на този механизъм и неговите последици е още по-оправдано, защото той е резултат от сключването на споразумение между ЕС, чиято легитимност, произтичаща от Договора от Лисабон, е съмнителна и режима на диктатора Мубарак. Въстанието на египетския народ за демократични промени, за защита на суверенитета му от външната намеса и от заговора на режима с интересите на империализма в региона е положителен знак, който се надяваме да има практически израз по отношение на споразумението и други.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Независимо от несигурното положение в Египет мисля, че Парламентът е прав да продължи работата по одобряването на споразумението, което би следвало да улесни живота на предприятията, без да се правят политически коментари за сегашното правителство на Египет.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Миналото показва, че дипломацията не успя да бъде ефикасна за разрешаване на редица съществуващи спорове. Затова аз приветствам създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Съгласен съм с мнението на докладчика, че измененията на споразуменията за свободна търговия ЕС-Египет могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Нещо повече – правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Зоната за свободна търговия ЕС-Египет.

  Paul Murphy (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах против доклада, защото имам сериозни притеснения по отношение на икономическия и политически подход на ЕС към страните, които са обхванати от Евро-средиземноморското споразумение. Създаването на зона за свободна търговия би имало драматични последици за трудещите се в региона. По собствени данни на ЕС се очаква Египет да загуби 1,5 млн. работни места. Мрачните икономически перспективи пред младите хора и гневът срещу корупцията и излишествата на малобройния диктаторски елит са в основата на революционните движения и стремежи на египетския народ. Евентуалното продължаване на доктрината за свободна търговия в интерес на едрия европейски бизнес и богатите елити биха означавали още от същите и поради това трябва да бъде отхвърлено. Преговорите по тази сделка се водиха от представители на диктаторския режим на Мубарак, който беше пометен от революционната вълна. Върхушката на армията обаче е дълбоко свързана с икономическите интереси на бившия режим и не представлява законните искания и стремежи на трудещите се. Търговските отношения трябва да се основават на нуждите на мнозинството от населението, не на алчността на малобройните елити и корпорациите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С доклада Европейският парламент дава съгласие за създаването на стандартен механизъм за разрешаване на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове при спорове, свързани с Евро-средиземноморските споразумения между ЕС и Арабска република Египет. Разрешаването на спорове чрез дипломация не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Забавянията, до които се стига при уреждането на спорове, имат отрицателно въздействие върху предприятията и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море. Измененията в Евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Образецът за предложения механизъм е този за уреждане на спорове от последните споразумения, сключени от Европейския съюз, и Споразумението относно правилата и процедурите, регламентиращи уреждането на спорове на Световната търговска организация. Комисията следва да осигури механизмът да бъде прилаган ефикасно и ефективно. Поради горните съображения аз гласувах в подкрепа на резолюцията, одобряваща сключването на споразумението.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на сключването на споразумението ЕС-Египет, чиято цел е създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на евро-средиземноморските споразумения. Досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени или са били блокирани. Надявам се прилагането на стандартния механизъм за разрешаване на спорове да засили сигурността и предсказуемостта на търговските отношения ЕС-Египет.

Препоръки: Emilio Menéndez del Valle (A7-0067/2011) - George Sabin Cutaş (A7-0066/2011) - Gianluca Susta (A7-0068/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам „за“ препоръката и приветствам създаването на механизъм за уреждане на спорове, който ще предостави рационализирани и ефективни процедури за обезщетение в строго определени срокове. Съгласен съм също с позицията на докладчика, че измененията в евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в региона, който е от ключово значение за консолидиране на единното пространство на мир.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз се съгласих с документа, защото досега споровете във връзка с евро-средиземноморските споразумения са разчитали изцяло на дипломатически решения. На практика това не е ефективно и е водило до ситуации, при които споровете са оставали нерешени, тъй като е било лесно „виновната“ страна да ги блокира. Измененията на евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия могат да допринесат за икономическата и политическа стабилност в този ключов регион и да консолидират единното пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и уважение. Нещо повече – правилното прилагане на подобен механизъм би могло да увеличи сигурността и предсказуемостта на нашите двустранни търговски отношения и би представлявало по-нататъшна крачка към създаването и истинското функциониране на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия. Продължаващите спорове имат отрицателно влияние върху деловата общност и крайните потребители и по двата бряга на Средиземно море. С влизането в сила на Договора от Лисабон преките чуждестранни инвестиции станаха част от търговската политика на ЕС и с това част от изключителната компетентност на Съюза. В ера, в която преките чуждестранни инвестиции играят важна роля за икономическото благосъстояние на страните и регионите, един добре функциониращ механизъм за уреждане на спорове ще служи за решаване на спорове и в тази област.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Тъй като правилата за решаване на споровете се основават на дипломатически подход и са водили до ситуации, при които споровете е било лесно да бъдат блокирани, новият механизъм за решаване на търговските спорове заслужава подкрепата ни. Механизмът следва модела от последните споразумения, сключени от ЕС, и Споразумението на Световната търговска организация. Проектите на споразумения с Йордания, Мароко и Египет са вече готови, които покриват също търговията със селскостопански продукти. Приветствам решението на Европейския парламент да подкрепи споразуменията.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувам в подкрепа на резолюцията, защото смятам за съществено ЕС да предостави подходящ механизъм за решаване на спорове, произтичащи от прилагането на евро-средиземноморските споразумения. През 2006 г. Съветът даде мандат на Комисията да започне преговори със средиземноморските партньори, а споразумението беше подписано чак през 2009 г.

Създаването на стандартен метод за разрешаване на спорове следва в крайна сметка да въведе опростени и ефикасни процедури за решаване, със строго определени срокове. Съгласна съм с мнението на докладчика, който смята за съществено в евро-средиземноморските споразумения за свободна търговия да се внесат изменения, за да се допринесе за икономическата и политическа стабилност в региона и да се консолидира пространство на мир и развитие. Предлаганият метод следва модела на най-съвременните механизми за уреждане на спорове от споразуменията за партньорство, както са съгласувани от Европейския съюз и Световната търговска организация. По време, в което преките чуждестранни инвестиции имат възлова роля за икономическото благосъстояние на европейските държави-членки, аз се надявам, че един ефикасен механизъм за решаване на спорове ще помогне да бъдат решавани споровете и в тази област.

Препоръка: Ryszard Antoni Legutko (A7-0063/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на настоящия доклад и бих подчертал, че той е важна стъпка в стремежа към преговори между ЕС и Украйна за установяване на път, който може да създаде възможност за нейното пълноправно присъединяване в бъдеще.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад. С прилагането на европейската политика на съседство, на държавите партньори постепенно се дава възможност да участват в някои програми на Съюза и дейности на агенциите. Това е една от многото мерки, насочени към насърчаване на реформите, модернизация и преход в държавите, граничещи с Европейския съюз. През юни 2007 г. Съветът на Европейския съюз отново подчерта огромното значение на европейската политика за съседство и затова настоящият протокол ще създаде условия за Украйна да участва във важни програми на ЕС и да се възползва от най-добрите практики на ЕС, допринасящи за развитието на демократичния процес.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на предложението на нашия докладчик. Считам, че и двете страни ще имат всички изгледи за успех, ако поетите по настоящия протокол задължения бъдат изпълнени. Европейският съюз ще спечели сериозен, стабилен, демократичен партньор на източната си граница, докато жителите на Украйна ще спечелят малко по-ясна европейска перспектива.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. – (PL) От самото начало на работата си в Европейския парламент, аз решително съм подкрепял проевропейските стремежи на Украйна. Украйна е един от най-важните партньори в рамките на Източната политика на Полша. Освен това, заедно с Украйна моята страна се подготвя да стане домакин на Европейското първенство по футбол следващата година. За да постигне целите на външната политика на Съюза и също така по причини за сигурност, от изключително значение за целия Европейски съюз е да ускори сътрудничеството с Украйна. Считам, че подкрепата за младата демокрация в Украйна е едно от нашите най-важни задължения. Затова подкрепям ускоряването на преговорите относно зоната за свободна търговия и възможно най-широкото участие на Украйна в програмите на Съюза. Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция и по този начин изразих своето съгласие за сключването на Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Украйна.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, уважаеми председател, този протокол съдържа рамково споразумение за общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза. Той съдържа стандартни клаузи, които се предвижда да бъдат прилагани за всички държави партньори по европейската политика за съседство, с които предстои сключване на такива протоколи. По мое мнение Украйна прави необходимите усилия и аз подкрепям сключването на това споразумение.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящата законодателна резолюция относно съгласието на Европейския парламент с проекторешението на Съвета, въз основа на което ще има допълнителен протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга страна. На основата на този протокол на Украйна ще бъде дадена възможност да участва в програмите на ЕС в областта на стопанската дейност и предприемачеството, енергетиката и информацията, и информационните технологии. В съгласие със споразумението Украйна ще трябва да направи финансов принос към общия бюджет на ЕС, в зависимост от програмите, в които иска да участва, а на свой ред ЕС ще гарантира, че тези програми ще се контролират и проверяват от институциите на ЕС. Аз съм заместник-председател на парламентарната комисия за сътрудничество между ЕС и Украйна и съм убедена, че сключването на настоящия протокол ще даде повече възможности на Украйна за доближаване на нейните политики до политиките, стандартите и нормите, следвани от ЕС в споменатите области.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Отношенията между ЕС и Украйна са преминали през периоди на напредък и на неуспехи, понякога в резултат на намалената или увеличената стратегическа близост на държавата с нейната съседка Русия. На 18 юни 2007 г. Съветът издаде насоки за Комисията относно преговори за рамкови споразумения с Алжир, Армения, Азербайджан, Египет, Грузия, Израел, Йордания, Ливан, Молдова, Мароко, Палестинската автономия, Тунис и Украйна за общите принципи на участие на тези държави в програмите на ЕС. Считам сключването на гореспоменатото споразумение за положително, поради необходимостта да се предвиди ясна рамка, в която Украйна ще участва в европейските програми, като по такъв начин ще допринесе за подобряване на отношенията си със Съюза.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейската политика на съседство (ЕПС) предвижда постепенно отваряне на програмите на Европейския съюз за участие на съседните държави, с цел насърчаване на реформите, модернизацията и, често, на тяхната демократизация. При това положение, на 6 март 2007 г., Съветът прие общ подход, предназначен да даде възможност на партньорите в европейската политика на съседство да участват в агенциите и програмите на Общността. В резултат на този подход Комисията започна преговори за рамкови споразумения със съседните държави, включително Украйна, чиито документи са пълни и готови да бъдат представени за одобрение от Европейския парламент, при условията на Договора за функциониране на Европейския съюз. Аз гласувам в подкрепа на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави, от една страна, и Украйна, от друга страна, за общите принципи на участие на Украйна в програмите на Съюза, и го приветствам, защото то представлява още една стъпка в следването на целите, които направляват създаването на общия пазар.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За нас сключването на настоящото споразумение повдига редица въпроси, като се има предвид изключително неясният характер на внесеното предложение. Споменават се програми, но не ни е казано в кои програми Украйна ще може да участва, каква форма ще приеме това сътрудничество или какви ще бъдат финансовите условия и последиците от тях. Съобщава се за ползи, без да бъде изяснено откъде ще идват.

Ние считаме, че създаването на споразумения с цели като тези, които бяха съобщени, трябва да се основават на зачитане на суверенитета на държавите и техните народи, на общите интереси, взаимността и сътрудничеството, като се вземат предвид особеностите на всяка държава. Считаме, че в споразуменията трябва да се оценява какво всяка от страните може да допринесе за сътрудничеството, от икономическа социална и културна гледна точка. Няма какво много още да се каже за настоящия доклад, освен че е жалко, че в него се приема сключването на протокол, за чието точно съдържание и последици не ни е позволено да научим.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Сключването на настоящото споразумение повдига редица въпроси, като се има предвид изключително неясният характер на внесеното предложение. Споменават се програми, но не ни е казано в кои програми Украйна ще може да участва, каква форма ще приеме това сътрудничество или какви ще бъдат финансовите условия и последиците от тях. Съобщава се за общи принципи, ръководещи участието, но те не са посочени. Споменава се за ползи, но в доклада не става ясно откъде биха могли да дойдат.

Считаме, че е от основно значение позоваването на следното при установяване на споразумения между суверенни държави: зачитане на суверенитета на държавата и нейното население, на взаимните интереси, взаимността и сътрудничеството, като се вземат под внимание особеностите на всяка държава, оценяване на това с какво всяка държава може да допринесе за споразумението от икономическа, социална и културна гледна точка.

Може да се съжалява, че трябва да гласуваме за доклад, в който се приема сключването на протокол, след като не се дава почти никаква информация относно съдържанието му и последиците от него.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция относно съгласието на Европейския парламент с проекторешението на Съвета, въз основа на което ще има допълнителен протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави, от една страна, и Украйна, от друга страна. На Украйна ще бъде предоставена възможност да участва в програми на ЕС в областите на стопанската дейност и предприемачеството, енергетиката и информацията, и информационните технологии. Украйна ще трябва да направи финансов принос за общия бюджет на ЕС, в зависимост от програмите, в които иска да участва, а на свой ред ЕС ще гарантира, че тези програми се контролират и проверяват от институциите на ЕС. Това партньорство и политика на сътрудничество ще даде на Украйна много възможности за сближаване на нейните политики с политиките, следвани от ЕС в тези области.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този технически доклад, в който се дава одобрение за участието на Украйна в програмите на Европейския съюз.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на проекта за резолюция относно проекторешението на Съвета за рамково споразумение между Европейския съюз и Украйна относно общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза. Настоящият документ е част от европейската политика на съседство, но също така отговаря на желанието на Украйна да участва в повече настоящи и бъдещи програми на ЕС. Освен това Украйна ще може да иска помощ от Съюза за участие в определена програма, в съответствие с общите разпоредби относно учредяване на европейски инструмент за съседство и партньорство или въз основа на друга подобна нормативна разпоредба, която предвижда външна помощ. Това може да вдъхне нов живот на отношенията между Румъния и Украйна. Ние трябва да развием тези отношения по прагматичен начин, за да може гражданите да се възползват пряко от нашите политически решения.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) В продължение на дълго време отношенията между ЕС и Украйна са изживявали периоди на възход и на неуспех. През по-голямата част от времето тези колебания в отношенията са се диктували от по-голямата или по-малката близост на Украйна до нейната съседка Русия. Настоящият протокол ще допринесе за създаването на ясна рамка за участието на Украйна в различни европейски програми, така че в бъдеще в отношенията между ЕС и Украйна да не трябва да преминават през такива крайности, както е било досега.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Участието на Украйна в програми на Европейския съюз представлява важна крачка както за Украйна, така и за ЕС. То ще помогне за насърчаване на обмена в областта на научните знания и изследвания. Програмите за студенти ще бъдат разширени и за двете страни по споразумението ще има финансови, икономически и социални ползи. Географското положение на Украйна е важен фактор, който също представлява голямо предимство за ЕС, тъй като ще даде възможност на ЕС да подобри контактите си с други източноевропейски държави. Поради тази причина подкрепям настоящия проект.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на препоръката да се разреши на Украйна на участва в сегашните програми на ЕС и в тези, които ще бъдат създадени в бъдеще, в области като енергетика, технологии и комуникации. Настоящото споразумение ще ускори реформата на публичната администрация в Украйна и на сближаването на различните области на икономиката на страната със законодателството, стандартите и примерите на добра практика на ЕС. В замяна на финансовото си участие в програмите Украйна ще има право да участва като наблюдател в комисиите за координиране на програмите на ЕС. Инициативите на Украйна в рамките на програмите ще бъдат взимани под внимание като инициативите, предлагани от държавите-членки на ЕС. Това ще даде възможност на Украйна за постепенно сближаване с ЕС.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Отношенията между Европейския съюз и Украйна са имали своите успешни и неуспешни моменти. На 18 юни 2007 г. Съветът нареди на Комисията да договори рамкови споразумения с Алжир, Армения, Азербайджан, Египет, Грузия, Израел, Йордания, Ливан, Молдова, Мароко, Палестинската автономия, Тунис и Украйна относно общите принципи на участие на тези държави в програмите на ЕС. Изключително важно е да се създаде ясна и точна правна рамка за участието на Украйна в европейски програми, като с това ще допринесе за подобряване на отношенията й със Съюза. Ето защо гласувах в подкрепа на проекторешението на Съвета относно сключването на Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество, с което се установява партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Украйна за общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Като взехме предвид проекторешението на Съвета (13604/2010), като взехме предвид проекта на протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество, с което се установява партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, сключено на 19 юни 1994 г., относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Украйна за общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза (13962/2010), като взехме предвид искането за съгласие, представено от Съвета в съответствие с членове 114, 168, 169 и 172, член 173, параграф 3, членове 188 и 192, и член 218, параграф 6, алинея 2, точка а) от Договора за функциониране на Европейския съюз (C7-0401/2010), като взехме предвид член 81, член 90, параграф 8, и член 46, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент, ние сме съгласни със сключването на протокола.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Участието в програми и дейности на агенции на ЕС от страна на държави, включени в политиката на съседство, е една от най-специфичните форми на сътрудничество на тези държави със Съюза. Ние трябва да се постараем да гарантираме, че предлаганите програми осигуряват възможно най-голяма подкрепа на реформите, предприети в тази държави за сближаването им със Съюза.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Тази седмица в Брюксел се провежда осемнадесетият кръг от преговорите между Украйна и Европейския съюз относно подписването на споразумение за асоцииране. Процесът продължи прекалено дълго. Време е споразумението да бъде подписано, защото то е в интерес както на ЕС, така и на Украйна. С население от 46 милиона, Украйна се нуждае от стабилност в региона. През последните години Украйна се е превърнала в политическо футболно игрище – тя не трябва да бъде принуждавана да избира между Русия и Запада. За държавите-членки на ЕС, и по-специално за Литва, е важно да се стремят към по-близко сътрудничество с техните източни съседи, дори все още да има някои различия. Сключването на успешно споразумение за асоцииране би насърчило модернизацията и реформите в Украйна и би й помогнало да се доближи до стандартите на ЕС.

Що се отнася до преговорите относно зона за свободна търговия, ние трябва да търсим споразумения относно тарифните предложения, процедурите по данъчно облагане на енергията и устойчивото развитие. Либерализацията на движението на хора също е от основно значение. Литовците все още помнят ограниченията за пътуване, които изтърпяха. Ние знаем какво означава да се живее на външната граница на Европа. Във връзка с безвизовото пътуване е важно този въпрос да бъде приоритет номер едно.

Доклад: Carmen Fraga Estévez (A7-0057/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам „за“ доклада, тъй като съответните райони имат интерес от създаването на правна основа за търговията между ЕС и Гренландия, в случая чрез включването й в обхвата на разпоредбите за вътрешния пазар на ЕС.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) През 2010 г. Комисията представи в Съвета предложение за правила на ЕС относно вноса на рибни продукти, като за правно основание на предложението си посочи член 203 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласен съм с разбирането, че тази дейност трябва да бъде уредена на основание член 43 във връзка с разпоредбите на член 204, което означава възможност за преразглеждане в съответствие с обикновената законодателна процедура.

Само през 2007 г. почти 87 % от гренландския износ на рибни продукти е бил предназначен за ЕС. По тази причина установяването на общи правила за търговията и вноса на рибни продукти от Гренландия не може да бъде оставено изцяло на Комисията и Съвета, тъй като това би било в противоречие с разпоредбите на Договора от Лисабон. Ето защо смятам, че в този важен сектор мнението на Парламента трябва да бъде взето предвид.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно вноса на рибни продукти от Гренландия, чиято цел е правилата на вътрешния пазар да започнат да се прилагат към този внос, стига Гренландия да транспонира европейското законодателство, и най-вече законодателството в областта на здравето на животните и безопасността на храните. Смятам обаче, че правното основание на предложението трябва да бъде променено, така че текстът да се приеме под формата на регламент, а не решение на Съвета.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението съдържа общи правила за търговията между ЕС и Гренландия с рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях. Държавите-членки трябва да разрешават вноса на продукти с произход от Гренландия в съответствие със законодателството на Съюза за вътрешната търговия. Продуктите ще се внасят в Съюза при редица условия, включително за ефикасно транспониране и прилагане на действащите правила, установени в законодателството на Съюза в областта на здравето на животните и безопасността на храните. И аз като докладчика смятам, че предложеният текст трябва да се приеме в съответствие с обикновената законодателна процедура и че Парламентът трябва да упражнява законодателните си правомощия при подобни случаи в бъдеще.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Рибните продукти представляват приблизително 82 % от целия износ на Гренландия, като за 2007 г. гренландският износ на рибни продукти възлиза на 255 милиона евро. По-голямата част от тези продукти (87 %) са изнесени в ЕС, и най-вече в Дания (97 %). Комисията по правни въпроси единодушно прие становище, в което напълно подкрепя искането член 43, параграф 2 и член 204 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия, да съставляват правното основание за предложения законодателен текст вместо избраното от Комисията правно основание, а именно член 203 от ДФЕС. Доколкото тук става дума за правен въпрос, а не за съдържанието на предложението за резолюция, и след като има консенсус, аз съм съгласен с приемането й.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Широкото обсъждане, което този доклад предизвика, всъщност не е свързано с мотивите за приемането му. Всъщност комисията по рибно стопанство на Европейския парламент изрази несъгласие с избраното от Комисията правно основание за внесеното предложение, а именно член 203 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда Съветът да приема след консултация с Европейския парламент „разпоредбите, които се отнасят до реда, условията и процедурата за асоцииране на страните и териториите към Съюза“. Според комисията по рибно стопанство правно основание на акта следва да са член 43, параграф 2 — в който се предвижда прилагане на обикновената законодателна процедура, тоест съвместно вземане на решение — и член 204 от ДФЕС, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия.

Тази позиция беше подкрепена в становището на комисията по правни въпроси. Важният въпрос, който трябваше да бъде основната тема по доклада, остана встрани: става дума за определянето на правилата за вноса на рибни продукти от Гренландия в ЕС. Сред основните изнасяни от Гренландия рибни продукти са едри скариди (59 %), палтус (Hippoglossus hippoglossus) (23 %), треска (9,5 %), морски раци (1,9 %), пектен (1,4 %) и хайвер (1,3 %).

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Fraga, който дава възможност на Гренландия да изнася рибни продукти за ЕС, въпреки че не е сред държавите-членки. Когато Гренландия получи широко самоуправление и реши да се откаже от членство в ЕС, условията по напускането й бяха определени с преговори. Това даде повод за неверни твърдения, че за евентуално вътрешно разширяване на ЕС е необходимо новообразуваните независими държави отново да кандидатстват за членство.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за решение на Съвета за определяне на правилата за внос от Гренландия в Европейския съюз на рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях. Рибните продукти представляват приблизително 82 % от целия износ на Гренландия, като за 2007 г. гренландският износ на рибни продукти възлиза на 255 милиона евро и в по-голямата си част (87 %) е предназначен за ЕС, и най-вече (97 %) за Дания. Сред основните изнасяни от Гренландия рибни продукти са едри скариди (59 %), палтус (Hippoglossus hippoglossus) (23 %), треска (9,5 %), морски раци (1,9 %), пектен (1,4 %) и хайвер (1,3 %). Това решение предполага промяна на правната рамка — от решение на Съвета в регламент на Европейския парламент и на Съвета.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Съвсем приемливо е търговията между Гренландия и Европейския съюз с рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях да се осъществява в съответствие с установените в законодателството на Съюза правила и други условия. Ето защо не виждам причина да възразя срещу съдържанието на споразумението. Вносът на тези продукти е добър принос за търговията в Съюза.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните няколко години между ЕС и Гренландия се установиха тесни търговски отношения. Всъщност от 2007 г. досега Гренландия изнася 82 % от рибните си продукти и 87 % от тях се внасят на европейския пазар. Ето защо можем да кажем, че това е важен източник на средства за Гренландия, наред с финансовата подкрепа на Европа в замяна на запазването на права за риболов в гренландски води. На 26 април 2010 г. Европейският парламент поиска от комисията по правни въпроси да представи становище относно определянето на правното основание, на което следва да се сключат споразуменията с Гренландия. Неотдавна комисията по правни въпроси подкрепи Парламента и потвърди позицията, която приехме и сега, че правно основание на споразуменията следва да са член 43, параграф 2 и член 204 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението, което предвижда правила за вноса на рибни и други морски продукти от Гренландия в ЕС. Гренландия и ЕС възнамеряват да постигнат договореност в санитарната област относно тези продукти, за да може Гренландия да търгува тези стоки със Съюза на основата на правилата на вътрешния пазар, стига да транспонира отнасящите се до тези продукти правила на ЕС в санитарната област и в областта на здравето на животните.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) С установяването на правила за търговията между ЕС и Гренландия с рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях вносът от Гренландия ще се урежда съобразно законодателството на ЕС. Вносът на тези продукти в Съюза трябва да се извършва по правилата, установени в действащото законодателство на Съюза в областта на здравето на животните и безопасността на храните. Затова приемането на доклада е много важно.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Известно е, че Гренландия и Европейският съюз възнамеряват да постигнат договореност в санитарната област относно рибата и рибните продукти за консумация от хора. Целта на тази договореност е Гренландия да може да търгува тези стоки със Съюза на основата на правилата на вътрешния пазар, стига да транспонира за рибните си продукти правилата на ЕС в санитарната област и евентуално в областта на здравето на животните. Подкрепям тази договореност и затова гласувах „за“.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) На 26 април 2010 г. Съветът се консултира по това предложение с Европейския парламент по реда на процедурата за консултации по член 203 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Комисията по рибно стопанство и правната служба на Парламента изразиха резерви към избраното от Комисията правно основание, а именно член 203 от ДФЕС, и предложиха като подходящо правно основание член 43, параграф 2 и член 204 от ДФЕС, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия.

След препоръките на комисията по правни въпроси предложението на Комисията беше изменено съобразно доклада, по който се гласува сега.

Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като е абсолютно необходимо да бъде приет сега, на първо четене.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувам „за“. Рибните продукти съставляват приблизително 82 % от целия износ на Гренландия, като за 2007 г. гренландският износ на рибни продукти възлиза на 1,9 милиарда датски крони (255 милиона евро) и в по-голямата си част (87 %) е предназначен за ЕС, и най-вече (97 %) за Дания. Сред основните изнасяни от Гренландия рибни продукти са едри скариди (59 %), палтус (Hippoglossus hippoglossus) (23 %), треска (9,5 %), морски раци (1,9 %), пектен (1,4 %) и хайвер (1,3 %).

На 26 април 2010 г. Съветът се консултира по това предложение с Европейския парламент по реда на процедурата за консултации по член 203 от ДФЕС. Комисията по рибно стопанство и правната служба на Парламента изразиха резерви към избраното от Комисията правно основание, а именно член 203 от ДФЕС, и предложиха като подходящо правно основание член 43, параграф 2 и член 204 от ДФЕС, както и единствения член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия.

Поради това комисията по рибно стопанство поиска от комисията по правни въпроси да даде становище по предложеното правно основание. На заседание от 28 октомври 2010 г. комисията по правни въпроси единодушно прие становище, в което напълно подкрепя искането член 43, параграф 2 и член 204 от ДФЕС, както и единственият член от протокола (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия, да съставляват правното основание за предложения законодателен акт.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) В момента между ЕС и Гренландия действа специално споразумение, съгласно което Европейският съюз запазва риболовните си права в гренландски води в замяна на финансова подкрепа.

Гренландия, която е бивша датска колония, получи пълна независимост през 1985 г. и същевременно запази отношенията с Европейския съюз като една от отвъдморските му територии. Само през 2007 г. рибните продукти съставляваха 82 % от износа на Гренландия, като 87 % бяха внесени в ЕС.

На 26 април 2010 г. комисията по рибно стопанство и правната служба на Европейския парламент изразиха резерви към избраното от Комисията правно основание на споразумението. Надявам се гласуваното споразумение да доведе до разширяване на обхвата на вътрешните правила на ЕС за рибните продукти, така че да се прилагат и за тези от Гренландия. Същевременно при всички случаи трябва да се спазват действащите европейски правила в областта на здравето на животните и безопасността на храните в риболовната промишленост.

Доклад: Sylvie Guillaume (A7-0085/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм със становището, изразено в доклада, което взема под внимание препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, и тъй като от това следва, че това е обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Подкрепих тази резолюция относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки. Работата по изграждане на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) започна след влизането в сила на Договора от Амстердам през май 1999 г., но въпреки усилията за хармонизиране, полагани от десет години насам в областта на предоставянето на убежище, все още съществуват важни различия между националните разпоредби, както и на равнище тяхното прилагане. Съгласна съм със становището, че в която и държава-членка дадено лице да подаде молба за убежище, то трябва да бъде обект на третиране, чието равнище е високо и равностойно в рамките на целия Съюз. Следователно законодателното хармонизиране в тази област само по себе си не е достатъчно и трябва да бъде придружено от укрепване на практическото сътрудничество между държавите-членки. Очевидно е, че за да бъдат постигнати тези цели, е необходимо да бъдат приети незабавно реформи, така че на лицата, търсещи убежище в държави-членки на Европейския съюз, да бъде осигурена ефикасна закрила. Подкрепяйки тази резолюция, членовете на Европейския парламент даваме приноса си за създаване на справедлива и ефикасна европейска политика за предоставяне на убежище.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Смятам, че предложенията са противоречиви. От една страна целят по-голяма хармонизация, подобрение стандартите за международна закрила и подобрение качеството и ефикасността на процедурите по предоставяне на убежище. От друга страна ще доведат до необосновано натоварване на администрацията, опростените съдебни процедури ще увеличат многократно вероятността от взимане на прибързани съдебни решения, различни групи хора биват третирани безпричинно по различен начин и суверенността на страните-членки бива силно ограничена. С оглед на положителните и отрицателните страни на предложенията, като нито една от двете не е видимо съпроводена с по-убеждаващи аргументи, гласувам „въздържал се”.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Ключовата цел на Европейския съюз в областта на предоставянето на убежище предвижда изграждане на общо пространство на защита и солидарност до 2012 г., основано на обща процедура за предоставяне на убежище. Въпреки усилията за хармонизиране, полагани от десет години насам в областта на предоставянето на убежище, все още съществуват важни различия между националните разпоредби, както и на равнище тяхното прилагане. В която и държава-членка дадено лице да подаде молба за убежище, то трябва да бъде обект на еднакво третиране, като се взимат под внимание общи норми, приложими в целия Европейски съюз. Приемането на солидна европейска нормативна уредба е необходимо предварително условие, ако Съюзът желае, съгласно поетия неколкократно ангажимент, да създаде обща система за предоставяне на убежище по адекватен и ефикасен начин. Следователно единствено подобряването и хармонизирането на процедурите и гаранциите, които ги съпровождат, ще позволят да се достигне до обща система за предоставяне на убежище. Освен това е абсолютно необходимо да се извърши основен преглед на Директивата относно процедурите, за да се осигури една достъпна, справедлива и ефикасна процедура, в интерес както на лицата, търсещи убежище, така и на държавите-членки. Искам да подчертая, че новото преразглеждано предложение на Комисията за тази директива може действително да спомогне за постигането на по-голяма хармонизация, да подобри стандартите за международна закрила и да подобри качеството и ефикасността на процедурите по предоставяне на убежище.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Въпреки усилията за хармонизиране, полагани от 10 години насам в областта на предоставянето на убежище, все още съществуват важни различия между националните разпоредби, както и на равнище тяхното прилагане. Подобни различия са несъвместими с общата европейска система за убежище и създават пречки за нейното изграждане. Те противоречат на един от основните принципи на системата от Дъблин, който произтича от допускането, че системите за предоставяне на убежище на държавите-членки са сравними. В която и държава-членка дадено лице да подаде молба за убежище, то трябва да бъде обект на третиране, чието равнище е високо и равностойно в рамките на целия Съюз.

Ако законодателното хармонизиране не е достатъчно, за да намали подобни различия, и е необходимо да бъде придружено от укрепване на практическото сътрудничество между държавите-членки, приемането на солидна европейска нормативна уредба е необходимо предварително условие, за да може Съюзът, съгласно поетия неколкократно ангажимент, да създаде обща система за предоставяне на убежище по адекватен и ефикасен начин. Предложението на Комисията ще поправи грешките от миналото, когато предишният подход в областта на предоставянето на убежище насърчаваше поредица от недостатъци по отношение на процесуални гаранции за лицата, търсещи убежище.

  John Bufton, David Campbell Bannerman и Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) Членовете на Европейския парламент от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) гласуваха с „въздържал се“ по измененията на този доклад. Това не се дължи на безразличие от наша страна, а по-скоро на факта, че докладът е развитие на общата политика за имиграцията и предоставянето на убежище съгласно Договора от Лисабон. Народите на Европа не желаят нито Договора от Лисабон, нито обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище, което е причина да им бъде отказан референдум по Договора от Лисабон. Гласуването на измененията би означавало подкрепа за съществуващото законодателство на Европейския съюз (което също не желаем) и излишно вникване във всеки детайл, за да изберем кои части са по-лоши от други. Поради тази причина членовете на Европейския парламент от Партията за независимост на Обединеното кралство се въздържаха по измененията, но гласуваха категорично „против“ доклада като цяло.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепих резолюцията за хармонизиране на различните национални системи, като в същото време се защитават по-добре правата на кандидатите и се подобрява качеството на процедурите. Тази резолюция осигурява юридическа помощ още в самото начало на процедурата, като се обръща по-голямо внимание на специалните нужди на кандидати в уязвимо състояние, като например непридружени непълнолетни. Изразявам съжалението си обаче, че при гласуването в пленарна зала европейската десница набеляза за своя мишена укрепването на ускорените процедури въз основа на разбирането, че всички лица, търсещи убежище, са потенциални измамници. Изразявам съжалението си, че тези изменения бяха приети, защото тази гледна точка към предоставянето на убежище е неадекватна.

  Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – (EN) Като член на Европейския парламент от Партията за независимост на Обединеното кралство съм против каквато и да било намеса на Европейския съюз в системата на Обединеното кралство за предоставянето на убежище и във всяка директива, свързана с въпроса, която би наложила върху Обединеното кралство правила на Европейския съюз. Поради тази причина се въздържах при гласуванията на всички изменения, тъй като няма да приема дори онези, които могат да се сметнат за полезни; това е въпрос, който трябва да бъде решен само от Обединеното кралство. Поради тази причина гласувах против измененото предложение и против законодателната резолюция.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) През последното десетилетие беше постигнат огромен напредък към създаване на обща европейска система за предоставяне на убежище. Все пак продължават да съществуват съществени различия между националните разпоредби и начина, по който се прилагат, което трябва да бъде преодоляно, за да изградим до 2012 г. общо пространство на защита и солидарност, основано, наред с другото, на обща процедура за предоставяне на убежище.

Основната цел е, че независимо в коя държава-членка дадено лице подава молба за убежище, то трябва да бъде обект на третиране, чието равнище е високо и равностойно в рамките на целия Съюз. Поради тази причина е абсолютно необходимо да се извърши основен преглед на Директивата относно процедурите, за да се осигури една достъпна, справедлива и ефикасна процедура. Инициативата на Комисията като цяло е положителна и дава възможност за по-голяма последователност и хармонизиране, за подобряване на стандартите на закрила и за подобряване на качеството и ефективността на процедурите.

Поздравявам докладчика за работата и ангажираността й, но изразявам съжаление, че някои от предложенията й бяха твърде смели, което направи невъзможно постигането на съгласие със Съвета по тази инициатива, която изглежда е изключително належаща с цел повишаване на ефективността на процеса по предоставяне на убежище и предотвратяването на злоупотреби.

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-жа Guillaume е важна стъпка към преразглеждане през 2012 г. на правилата на Европейския съюз относно предоставянето на убежище и закрилата на кандидати. Предвид ужасните трагедии, които се случиха, като например неотдавнашното потъване на либийска лодка край бреговете на Лампедуза, това преразглеждане е от жизненоважно значение, по-специално като се има предвид, че възможностите на кандидатите да получат убежище могат да бъдат много различни в зависимост от процедурите в отделните държави-членки. Чрез този текст призоваваме Европейската комисия да включи в предложения преразгледан текст правото на безплатна юридическа помощ още от самото начало на процедурата; по-добро зачитане на нуждите на кандидати в уязвимо състояние, като например непридружени непълнолетни; и рамка за сроковете на обжалване. Единствено мога да изразя съжаление по повод на факта, че европейската десница прие по-строги ускорени процедури въз основа на разбирането, че всички лица, търсещи убежище, са предимно потенциални измамници, като по този начин се ограничават правата им. Приемането на доклада на г-жа Guillaume все пак изпраща ясен сигнал на Съвета и на Комисията, че трябва да положат усилия, за да гарантират на всички лица, търсещи убежище в Европа, справедливи условия и процедури.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих този доклад, защото твърдя, че тези мерки допринасят за създаването на обща европейска система за предоставяне на убежище, която е справедлива и ефективна. Тези мерки имат пряко въздействие върху лицата, търсещи убежище, както и върху способността на Европейския съюз да изгради и създаде реално пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз и държавите-членки отдавна работят за осъществяване на обща европейска система за предоставяне на убежище. Не е трудно да се осъзнае прецизността и сложността на усилията, полагани в тази насока, тъй като този въпрос засяга същността на правомощията на държавите що се отнася до чужденците. Комисията все пак внася предложения в Парламента и в Съвета, които целят да осигурят подходящи решения на откритите проблеми. Преработката на Директивата относно процедурите, предложена от Комисията на 21 октомври 2009 г., е част от този процес на подобряване. Въпреки постигнатия напредък все още ни предстои много работа за постигане на хармонизацията, която много от нас желаят. По-голямото хармонизиране на процедурите и гаранциите ще бъде положителен принос за изясняване на процеса и поради тази причина предложеното преразглеждане на директивата изглежда добра възможност.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Работата по изграждане на обща европейска система за предоставяне на убежище започна след влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г. През декември 2005 г. с цел хармонизиране на правните процедури на държавите-членки беше приета Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно процедурите за предоставяне на убежище, определяща правилата за предоставяне или отнемане на „статут на бежанец“. Неотдавнашните социални и политически катаклизми в няколко държави, по-специално в Северна Африка и Близкия изток, изведоха на преден план в дневния ред проблеми, свързани с молбите за убежище в Европейския съюз. В действителност, когато бежанци пресичат граница, те следва да не бъдат преследвани и да не бъдат посрещани с недоверие. Ето защо приветствам приемането на това предложение, което слага край на манихейското тълкуване на този проблем, признавайки, че правото на убежище е основно право и трябва да бъде спазвано справедливо и равностойно от държавите-членки. Приветствам предложенията на докладчика, които са насочени към създаването на система за юридическа помощ предвид факта, че това са уязвими хора, които не разполагат с ефикасни гаранции; към подобряване на процедурите; и към подобряване на процедурите и осигуряването на по-добри права на кандидатите, по-специално на непълнолетните лица.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложението за директива относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки се основава на същите принципи както и създаването на обща европейска политика за предоставяне на убежище. Независимо от това следва да се разбере, че напредъкът на това правно „хармонизиране“ се съпътства от цялостна външна политика, следвана от Европейския съюз и двуличните му становища по отношение на имиграцията и помощта за бежанци. Положението в Лампедуза, където има хиляди бежанци без адекватна закрила, е ясно доказателство за това, а да не споменаваме и стотиците или хилядите, които намират смъртта си в лодки, докато пресичат Средиземноморието, като за срам на всички ни това отново се случи неотдавна.

Изключително сме загрижени от мащаба на текущия проблем, по-специално предвид случващото се в тежките въоръжени конфликти, по-специално в Либия. Също така следва да подчертаем факта, че това предложение за директива включва аспекти, които в крайна сметка ще ограничат правото на убежище и условията за кандидатстване, свързани с него, като ще ограничат най-вече суверенното право на всяка държава-членка да прави свой собствен избор по отношение на своите процедури за предоставяне на убежище.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласуваното днес от Европейския парламент предложение за директива относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки от Европейския парламент се основава на същите принципи както и създаването на обща европейска политика за предоставяне на убежище. Независимо от това следва да се разбере, че напредъкът на това правно „хармонизиране“ се съпътства от цялостна външна политика, следвана от Европейския съюз и двуличните му становища по отношение на имиграцията и помощта за бежанци, като например положението в Лампедуза, където има хиляди бежанци без адекватна закрила, а да не споменаваме и стотиците или хилядите, които намират смъртта си в лодки, докато пресичат Средиземноморието.

Изключително сме загрижени от мащаба на текущия проблем, особено предвид случващото се в тежките въоръжени конфликти, по-специално в Либия.

Също така следва да подчертаем факта, че това предложение за директива включва аспекти, които в крайна сметка ще ограничат правото на убежище и условията за кандидатстване, свързани с него, по отношение най-вече на суверенното право на всяка държава-членка да прави свой собствен избор и да взима решения по отношение на своите процедури за предоставяне на убежище. Оттук произтича и критичното ни становище по отношение на този доклад.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Целта на международната закрила е да даде възможност на лицата, които действително са обект на преследване в страната си, да потърсят убежище при по-добри условия. Понастоящем и въпреки че някои изменения спомогнаха за подобряване на положението, докладът на г-жа Guillaume е реален стимул за хората да злоупотребяват с този процес, като натоварят прекомерно съответните служби и поставят в неблагоприятно положение онези, които действително се нуждаят от бърз преглед на своите случаи.

Непълнолетните лица, независимо от възраст им или действителните обстоятелства, се възползват от пълно благоразположение, което е напълно неоправдано; има ограничени възможности за използване на ускорената процедура, за да се отхвърлят очевидно неоснователни молби; обжалванията обикновено са от суспензивно естество; искането за преразглеждане на отрицателни решения е превърнато в право; а необходимото сътрудничество на кандидата за закрила е почти ненужно, дори когато става въпрос да докаже самоличността и произхода на семейството си, което все пак е минимално изискване за преразглеждане на делото.

Молбите за международна закрила не могат и не следва да бъдат средство за заобикаляне на ограничителни мерки срещу нежелана икономическа миграция. Срамно е, че Парламентът отваря път за такъв вид заобикаляне, предоставяйки прекомерни права на лица, които в действителност не търсят убежище.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) По отношение на доклада Guillaume, макар по принцип той да представлява съществена стъпка в посока към създаване на обща система на политика за предоставяне на убежище за Европа, аз гласувах срещу групата по няколко точки, за които сметнах, че не отразяват реалистично сложността и проблемите, пред които е изправена моята страна, Малта, която постоянно приема мигранти. Независимо от това, на окончателното гласуване все пак подкрепих цялостния доклад, който в крайна сметка съдържаше някои доста добри точки, свързани с нуждите и опасенията на държавите-членки. Един пример за това е призивът за незабавно мобилизиране на финансова, административна и техническа подкрепа за държавите-членки, които приемат непропорционално голям брой молби за убежище. Такава инициатива е от ключово значение за всички държави-членки, но най-вече за държави като Малта – често поемащи отговорности и изправящи се пред затруднения вследствие на приемането на големи потоци от мигранти, с които не могат да се справят самостоятелно.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) В сряда, 6 април 2011 г., Европейският парламент прие доклада относно т.нар. Директива относно процедурите за предоставяне на убежище. Гласуването представлява важна стъпка в посока към създаване на реална европейска политика в областта на предоставянето на убежище, за каквато призовавахме отдавна. Освен това приемането е ясен сигнал, че Европейският съюз се нуждае от обща европейска система за убежище (ОЕСУ) до 2012 г., по-специално предвид факта, че неотдавнашните събития в Южното Средиземноморие и неотдавнашните миграционни потоци от Северна Африка ясно очертаха недостатъците на настоящата европейска система. Има неотложна необходимост за преразглеждане на директивите на Европейския съюз с цел авторитетна и ефикасна система. По-конкретно, искам да изразя твърдото си убеждение, че разпоредбите, свързани с ускорената процедура и отхвърлянето на очевидно неоснователни молби, не следва да се прилагат спрямо непридружавани непълнолетни или лица, търсещи убежище, със специални нужди и поради тази причина подкрепих измененията, които посочваха друго. На второ място, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа беше категорично против добавянето на допълнителни основания за разрешаване на ускорено преразглеждане на молба за убежище предвид рисковете, които създават тези разпоредби за лицата, търсещи убежище, и изразявам дълбокото си съжаление, че съответните изменения бяха приети с толкова малко мнозинство. В заключение, що се отнася до концепцията за „сигурна трета страна“, избирам да се въздържа.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Трябва да работим по-усърдно от всякога, за да установим обща европейска система за убежище (ОЕСУ) до 2012 г., като защитим по-добре правата на кандидатите и като подобрим качеството на процедурите. Докладът ми е насочен в това направление, по-специално включвайки правото на безплатни правни съвети още в самото начало на процедурата; по-голямо внимание към кандидати в уязвимо състояние, като например непридружавани непълнолетни; както и рамка за сроковете за обжалване. Изразявам съжалението си, че европейската десница набеляза укрепването на ускорените процедури единствено въз основа на разбирането, че всички лица, търсещи убежище, са потенциални измамници, тъй като тази гледна точка към предоставянето на убежище е неадекватна. По мое мнение, по-солидните процедури и решения, както и по-ускореното разглеждане на случаи ще означават, че има по-малък брой обжалвания, а неоснователните молби ще бъдат установявани по-лесно.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът Guillaume обхваща важни области на правото и подчертава необходимостта от цялостно спазване на правата на човека по отношение на лицата, търсещи убежище. Моята страна, Шотландия, все още няма контрол върху имиграцията. Все пак политиките, които се изпълняват от няколко поредни правителства на Обединеното кралство, са доста нехуманни. Горд съм, че съм член на партия, която води активна кампания срещу грубото задържане на малки деца, търсещи убежище.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих настоящият документ, защото считам, че следва да се възползваме от възможността да изградим обща европейска система за предоставяне на убежище, която е справедлива и ефективна. Политиките относно предоставянето на убежище оказват в действителност пряко въздействие върху лицата, които търсят закрила, но също така и върху способността на Европейския съюз да изгражда и да създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Необходимо е да гарантираме хармонизирани, справедливи и ефективни процедури съгласно общата европейска система за предоставяне на убежище.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Представеното на Парламента предложение за директива относно евентуалното създаване на уеднаквена процедура за 27-те държави-членки на Съюза при предоставянето на убежище представлява важна стъпка, но деликатността на въпроса изисква внимателен и задълбочен анализ. Крайната цел е да се гарантира, че държавите създават законите си по-съгласувано помежду си в съответствие с ангажиментите, поети съгласно Договора от Стокхолм, като опростят и ускорят процедурите. Друга цел е да се осигури висока степен на закрила на лицата, търсещи убежище, като се гарантира бързо решение на първа инстанция, безплатна юридическа помощ и разрешение за престой в страната до окончателното решение. Независимо от добрите намерения гласувах против този проект на директива, тъй като той е неточен в някои технически и процедурни аспекти, а някои от определенията в него са двусмислени. Всъщност той е формулиран така, че директивата би послужила за злоупотреби от страна на кандидатите. Поради тези причини реших да не подкрепя тази версия на текста, тъй като не я приемам изцяло.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Като част от своя политически план относно убежището Европейският съюз се стреми да създаде обща европейски система за предоставянето на убежище. Всъщност свободата на движение в рамките на държавите-членки, които са страна по Споразумението от Шенген, сега изисква от нас да положим съгласувани усилия, за да разберем въпросите на имиграцията. Докладът относно предоставянето или отнемането на международна закрила ще реформира системата, установена с Директива 2005/85/ЕО. Демографският натиск върху Европа днес прави наложително разглеждането на тези въпроси с повишено внимание. За съжаление, докладът на г-жа Guillaume не отразява тези съображения, което ме накара, заедно с групата на Европейската народна партия (Християндемократи), да го отхвърля. Всъщност той е твърде неясен и неточен по отношение на процедурите, което създава риска това историческо право да стане обект на злоупотреба. Например понятието за „членове на семейството“ е твърде широко и има опасност с него да бъде злоупотребено. След шест месеца процедури ще зависи от въпросните държави-членки да докажат, че кандидатът не е обект на преследване, което прави задачата на съответните органи много по-сложна. Ограниченията за използване на ускорени процедури ще задълбочат допълнително всички тези трудности.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад. Първите дни след пристигането на бежанците в Европа са от ключово значение за определяне на статута им, а до 2012 г. европейските държави трябва да подобрят процедурите си за предоставяне на убежище именно на този първи етап, както се посочва в доклада. Трябва да се отбележи, че приетият доклад призовава държавите от Европейския съюз да увеличат минималните процесуални гаранции, по-специално що се отнася до правото на безплатна юридическа помощ, правото на информация и правото на лично интервю; да обърнат специално внимание на кандидатите в уязвимо състояние, като например децата; и приемането съгласно процедурата на съвместно вземане на решение с Европейския парламент на общ списък на сигурни трети държави.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада на г-жа Guillaume, защото той установява критерии за хармонизиране на процедурите за предоставяне на убежище, които са нереалистични по отношение на процедурите, които са в сила към момента в нашите държави-членки. Определено желаем създаването на обща система за предоставяне на убежище, но цената за това не трябва да бъде утопично хармонизиране. Днешното гласуване в Парламента ясно показва безпокойството в него, като половината от неговите членове отхвърлиха този демагогски подход, предпочитайки по-отговорен подход, който подкрепя приемането на системи за предоставяне на убежище, които са ефикасни и работят на практика.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Всички държави-членки на ООН са длъжни да закрилят бежанците и лицата, търсещи убежище. За Европейския съюз няма никакви последици, когато пренебрегва тези разпоредби, изисквайки държави-членки, които имат обща граница с Европейския съюз, да задържат бежанци и лица, търсещи убежище, в лагери, където да чакат решение, което е дори ще по-несигурно предвид факта, че подозрението се е превърнало в нещо нормално, запазени са ускорени процедури, а броят на служителите, отговорни за тези случаи, е намален.

От друга страна, искам да отбележа, че текстът въвежда някои съществени подобрения, като слага край например на абсурда на концепцията за „сигурна страна на произход“, въвежда забрана за задържане на малолетни и включва преследване въз основа на сексуална ориентация.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Изминаха повече от 10 години откакто започна работата по създаването на обща европейска система за убежище (ОЕСУ) след влизането в сила на Договора от Амстердам през май 1999 г. въз основа на принципите, одобрени от Европейския съвет в Тампере. По време на първата фаза на ОЕСУ (1999-2005 г.) целта беше да се хармонизира правната рамка в държавите-членки въз основа на общи минимални стандарти. Предстои ни още много работа, преди истинската хармонизация да стане факт, но трябва ясно да осъзнаем, че единствено подобряването и хармонизирането на процедурите и гаранциите, които ги съпровождат, ще позволят да се достигне до обща система. Във връзка с това е от жизненоважно значение да се извърши основен преглед на Директивата относно процедурите, за да се обезпечи една достъпна, справедлива и ефикасна процедура, в интерес както на лицата, търсещи убежище, така и на държавите-членки.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Ако целта на резолюцията е да създаде достъпна, справедлива и ефикасна процедура за предоставяне на убежище на територията на Европейския съюз, в такъв случай лицата, търсещи закрила, ще получат стандартни гаранции от Европейския съюз, а държавите-членки на Европейския съюз ще могат да разграничат лица, търсещи убежище, от другите мигранти. Гласувах „за“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В усилията по създаването на обща европейска система за предоставяне на убежище основното внимание е съсредоточено върху правата на лицата, търсещи убежище. Това обаче пренебрегва факта, че повечето от тези хора не търсят в действителност убежище, а са икономически мигранти, които нямат право на убежище съгласно Женевската конвенция и които ангажират времето на органите, предоставяйки неточна информация и използвайки набор от тактики за протакане, което води до повишени разходи в размер на милиарди евро. От друга страна, е налице изключително слаб напредък по отношение на репатрирането.

По отношение на наплива на бежанци от пренаселените региони на света, повечето от които са мотивирани от икономически съображения и които внасят проблемите и конфликтите от области от целия свят в Европа, а и от които не се изисква да сътрудничат в процеса, трябва категорично да се противопоставим на въвеждането на по-строги едностранни норми за закрила, които ще привлекат като магнит лица, търсещи убежище, и икономически мигранти и ще доведат единствено до задълбочаване на проблема.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих това предложение, защото трябва да положим всички усилия, за да гарантираме, че ще постигнем европейска система за предоставяне на убежище, която е дори по-ефективна и има положително въздействие върху хората. Политиките относно предоставянето на убежище са изключително важни, защото оказват огромно въздействие върху способността на Европейския съюз да изгражда и създава общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Преди всичко трябва подобрим съгласуваността между инструментите в областта на предоставянето на убежище. Процедурите трябва да се хармонизират, така че да могат да се извършват справедливо и ефикасно. Освен това трябва да укрепим минималните процесуални гаранции. Трябва да гарантираме, че кандидатите за убежище се възползват от правото на информация, правото да бъдат изслушани и правото на безплатна юридическа помощ, а също и че няма ограничения на тези права. Всички процедурни инструменти трябва да бъдат недискриминационни и трябва да се прилагат еднородно, като се зачитат минимални правни гаранции и принципи. Особено внимание трябва да бъде отделено на кандидати за убежище, които са в уязвимо състояние. Интересите на децата трябва да бъдат адекватно гарантирани и представлявани чрез прилагането на необходимите процедури. Съгласен съм с предложението, което предвижда възможността за незабавно депортиране на лице, което може да представлява опасност за националната сигурност на държавата-членка или което е било принудително изгонено от дадена държава поради причини, свързани с обществения ред съгласно националното право. Такава възможност е изключително важна и необходима, защото предлага на държавите-членки повече възможности да възпрат функционирането на терористични мрежи и да предприемат подходящи превантивни мерки.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) През май 1999 г. след влизането в сила на Договора от Амстердам започна работата по изграждането на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) въз основа на принципите, одобрени от Европейския съвет в Тампере. Отбелязан е значителен напредък в тази насока. Внесеното предложение, което предвижда основен преглед и преработка на Директивата относно процедурите, представлява поредната крачка напред. Всъщност различията, които все още съществуват между националните разпоредби и начина на тяхното прилагане, бяха напълно несъвместими с ОЕСУ и са основанието за тези изменения. Целта на ОЕСУ е кандидатът да бъде обект на третиране, чието равнище е високо и равностойно в рамките на целия Съюз, независимо в коя държава-членка е подал молба за убежище. Поради тази причина съм съгласна, че е налице необходимост от установяване на солидна европейска правна рамка, която дава възможност да бъде изградена адекватна и ефективна ОЕСУ. Подкрепих този доклад, защото считам, че единствено подобряването и хармонизирането на процедурите и на съответните гаранции ще дадат възможност за създаването на обща система.

  Vincent Peillon (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепих отличния доклад на моята колега и приятелка, г-жа Guillaume, относно процедури за предоставяне или отнемане на убежище в Европа. Този текст представлява важна стъпка в посока към установяване на обща европейска система за убежище (ОЕСУ) до 2012 г., като по този начин се слага край на недопустимото положение, при което в зависимост от европейската страна, в която лицето, търсещо убежище, е подало молба за закрила, неговите или нейните шансове да бъде признато за бежанец са в диапазона между 1 % и 65 %. Поради тази причина Парламентът се обяви ясно в подкрепа на по-голяма справедливост и по-голяма ефективност при извършването на процедурите, свързани с предоставянето на убежище. Той предлага всяка държава да спазва едни и същи подобрени правила относно защитата на правата и осъвременяване на процедурите: безплатна юридическа помощ още от самото начало, рамка за срока за обжалвания, специално съдействие за непридружени непълнолетни и ускорено разглеждане на случаите. Също така, макар да изразявам съжалението си, че европейската десница, която има мнозинство в Парламента, успя да приеме изменения на текста, които хвърлят широко и преувеличено подозрение относно искреността на лицата, търсещи убежище, все пак приветствам горещо приемането на доклада. Сега е ред на държавите-членки, които тепърва ще трябва да вземат решения по нашите предложения.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада. Изразявам особеното си задоволство предвид факта, че колегите ни от център-дясно се съгласиха с необходимостта от специална закрила, независимо от цялостната им позиция относно убежището. Представителите на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност, напускащи държави като Ирак, Уганда, Хондурас или Индонезия, трябва да получат специална закрила, като се вземе под внимание културната чувствителност. Това е важна стъпка към цялостното изпълнение на нашите ангажименти в съответствие с международното право в областта на убежището. Европейският парламент доказва, че правилата в областта на убежището трябва да бъдат актуализирани, за да отразят действителността: 76 държави са инкриминирали хомосексуалните действия, а в 7 държави се предвижда смъртно наказание (вероятно ще станат скоро 8 с Уганда). Изразявам съжалението си, че други напредничави разпоредби не бяха приети, но днешният текст в крайна сметка ще донесе по-голяма справедливост за лицата, търсещи убежище, които са представители на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност. Приетият днес текст е официалното становище на Европейския парламент на първо четене. Правилата относно убежището ще бъдат реално изменени, след като правителствата в Европейския съюз проучат текста и постигнат споразумение с Европейския парламент.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) След продължили с години разисквания и след подписването на Договора от Лисабон Комисията внесе в Парламента първата версия на обща процедура за убежището между държавите-членки.

Целта е до 2012 г. да бъде установено общо пространство на сигурност и солидарност въз основа на хармонизирани политики в областта на убежището между държавите-членки, въпреки все още съществуващите различия между националните разпоредби. Всъщност тези национални различия са несъвместими с обща европейска система за предоставяне на убежище и представляват пречка за осъществяването й.

По-специално, новият закон посочва, че лицата, търсещи убежище, следва да бъдат обект на равностойно третиране в цяла Европа, независимо от държавата-членка, в която са подали молбата за убежище. Важно е да работим в посока към постепенно подобряване и хармонизиране на процедури и ефективни гаранции за убежище, за да бъде изградена обща европейска система. Надявам се, че във връзка с този преглед ще гарантираме достъпна, справедлива и ефективна процедура, която е в интерес както на лицата, търсещи убежище, така и предвид необходимостта от защита на държавите-членки.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Изразихме толкова убедено становище относно директивата на Парламента относно уеднаквена процедура за предоставяне на убежище, защото, ако тя бъде приложена, действително би пренебрегнала суверенитета на държавите-членки. Считаме, че е неприемливо да не даваме възможност на държавите-членки да отказват предоставяне на убежище и благоприятно третиране на нежелани лица в целия Европейски съюз, когато има европейски семейства, които дори не се ползват с правото на жилище. На лицата, търсещи убежище, също така се предоставя правото на правни съвети, помощ и представителство, и то напълно безплатно. Предвижда се също така неправителствените организации да играят активна роля в осигуряването на услугите, като предоставят информация за процедурите за получаване на закрила и предлагат насоки и съвети на лицата, търсещи убежище, които следва да бъдат предоставяни на контролно-пропускателните пунктове или в центровете за приемане. Имайте предвид, всички тези ползи ще бъдат заплащани от европейските данъкоплатци и ще бъдат предоставяни не само на бежанци, но на всички лица, търсещи убежище, а следователно и на всички незаконни или нелегални имигранти, които ги поискат.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах против доклада. Той се отнася до изпълнението на добре организирана, обща и бърза процедура за предоставяне на убежище в Европа, основана на уеднаквени правни стандарти. Все пак измененията, внесени от Зелените и социалистите, ще гарантират, че чужденци ще могат да живеят в Европейския съюз, без да има почти никакви налични средства, чрез които да могат да бъдат контролирани. В резултат на това ще ощетим лицата, които действително търсят убежище и които кандидатстват за убежище, защото животът им е изложен на опасност или поради политически, религиозни или етични причини, тъй като ще ги поставим в една група с всички останали мигранти. Не си представям така политиката в областта на предоставянето на убежище. Политиката в областта на предоставянето на убежище следва да бъде акт на човечност и солидарност. Ако предоставяме услуга на тези хора, те трябва да предложат нещо в замяна, например признавайки и зачитайки структурите на приемащата ги страна.

Доклад: Brian Simpson (A7-0329/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Туристическият сектор в последно време добива все по-голямо значение за европейските дружества и за хората. Поради това е важно статистиката за развитието на по-ефикасни политики в туризма да бъде възможно най-надеждна, тъй като тя е инструмент за подкрепа на процеса по взимане на решения в дружествата и в частния сектор. Бих искал също да наблегна, че е важно Комисията да приветства тези предложения при условията, в които те с предлагат.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Статистическите данни за туризма играят важна роля в развитието на по-ефективни туристически политики на европейско, национално и местно равнище. Тези данни обаче се използват не само за мониторинг на политиките, специализирани в областта на туризма, но също играе и ключова роля в контекста на регионалната политика и устойчивото развитие. Мисля, че туристическият сектор на Европейския съюз трябва да бъде укрепен чрез координирани действия на равнище на ЕС, които да допълнят инициативите на държавите-членки. Аз приветствам целта да се актуализира и оптимизира правната рамка за европейски статистически данни в областта на туризма, чрез което ще се работи по-добре за справянето с предизвикателствата пред сектора, като например изменението на климата, екологичните ограничения, световната конкуренция, демографските тенденции и сезонното разпределение на придвижванията на туристи. Тази нова обща рамка за системно генериране на европейски статистически данни в областта на туризма трябва да бъде внедрена от държавите-членки при събирането, обобщаването, обработването и предаването на хармонизирана статистика за предлагането и търсенето. Аз гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като туризмът е важна икономическа дейност в Европейския съюз, която допринася за по-висока заетост и икономически растеж.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Повечето от туристите в света идват именно в Европа: ежегодно я посещават около 370 милиона международни туристи. Около 7 милиона чуждестранни туристи годишно посещават Ирландия. Туристическият сектор е от голямо значение за европейските предприятия и за икономиката на държавите-членки. Понастоящем 1,8 милиона предприятия и 9,7 милиона работни места зависят от европейския туризъм. Налице са значителни възможности за растеж в сектора по отношение на екотуризма, културното наследство, спорта и гастрономията. За да извлече максимална стойност от тези възможности, туристическият сектор трябва да бъде правилно разбран. За тази цел аз подкрепих доклада за статистическата информация и туризма. Точната информация за местния, националния и европейския туризъм ще помогне на ЕС да разработи ефикасни политики и да насърчи туризма в Европа.

Тъй като туристическият сектор е от жизненоважно значение за Ирландия и в контекста на географското местоположение на държавата, аз особено приветствам съдържанието на доклада относно специалното положение на островите и външните райони и обсъждането на тези специални случаи в Рамката за действие на ЕС за европейския туризъм.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад. Туризмът е важна икономическа дейност в ЕС с висок потенциал да допринася за по-голяма заетост и икономически растеж, както и да играе важна роля при социално икономическата интеграция в селските и по-слабо развитите райони. С около 1,8 милиона предприятия, предимно малки и средни, европейската туристическа индустрия осигурява приблизително 5,2 % от общата работна сила (приблизително 9,7 милиона работни места) Аз подкрепям целта на Комисията да определи нова политическа рамка за туризма в Европа въз основа на новите компетентности, въведени с Договора от Лисабон. Туристическият сектор е изправен пред големи предизвикателства, като например нарастващата световна конкуренция, демографските тенденции, изменението на климата и екологичните ограничения, сезонното разпределение на придвижванията на туристи и нарастващото ползване от клиентите на нови информационни и комуникационни технологии. Считам, че туристическият сектор на Европейския съюз трябва да се укрепи чрез координирани действия на равнище на ЕС, които да допълнят инициативите на държавите-членки. Този регламент, чиято цел е да се установи обща рамка за систематично изготвяне на европейски статистически данни в областта на туризма чрез събиране, изготвяне, обработване и предаване от държавите-членки на хармонизирана европейска статистика за търсенето и предлагането в туризма е много важен, защото, ако се прилага правилно, ще бъде възможно да потвърдим действителното положение по отношение на туризма в държавите-членки и това ще улесни приспособяването към променящите се нужди на туристите.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Туризмът е важен сектор в европейската икономика с около 1,8 милиона дружества, предимно малки и средни предприятия, в които са заети приблизително 9,7 милиона души. Изчислено е, че туристическият отрасъл произвежда над 5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС.

С внасянето на съобщение COM(2010)352 Комисията има за цел да дефинира нова рамка на политиката за туризма в Европа, чрез която да се укрепи сектора на туризма в ЕС чрез координирани действия на равнище на ЕС, които допълват инициативите на държавите-членки. За да се прилага успешно новата рамка на политиката, решенията трябва да се вземат въз основа на надеждни и сравними статистически данни.

Настоящият доклад, който заслужи моята подкрепа, признава важната роля на статистиката за развитието на по-добри политики в областта на туризма на европейско, национално, регионално и местно равнище, тъй като те представляват полезни инструменти в подкрепа на процеса по взимане на решения. Докладът подкрепя също и установяването на обща законодателна рамка за систематичното изготвяне на европейски статистически данни в областта на туризма посредством събиране, изготвяне, обработване и предаване от държавите-членки на хармонизирани европейски статистически данни относно търсенето и предлагането в туризма.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Статистическите данни имат важно значение за развитието на по-ефективни политики по отношение на туризма, както и за вземане на бизнес решения. Подкрепям текста, тъй като от една страна в резултат на промените през последните години в туристическата индустрия възникна необходимост от актуализиране на правната рамка за европейски статистически данни в областта на туризма. След като бъде прието предложението ще се подобрят навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваните статистически данни, както и ефективността на обработването на данни.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът Simpson и регламентът, за който се отнася, предлагат да се създаде обща рамка за систематичното изготвяне на европейски статистически данни в областта на туризма посредством събиране, изготвяне, обработване и предаване от държавите-членки на хармонизирани европейски статистически данни относно търсенето и предлагането в туризма, като се използват единни таблици, които да се предават електронно в Европейската комисия (Евростат). Въпреки похвалната работа на докладчика, аз не мога да гласувам в подкрепа на доклада, защото той не променя количеството на работата и събирането на данни, изложени в регламента. Изготвянето на таблиците, предложено в регламента, е доста сложно и събирането на толкова много информация според мен е необоснована тежест. Аз не мога да одобря бюрократичната тежест и намеса, които би породил този регламент.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото европейските политики в областта на туризма трябва да се подобрят, особено предвид факта, че европейският туристически сектор неотдавна трябваше да премине през трудно икономическо положение. С измененията на правната рамка след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз получи повече компетентности и Европейската комисия представи предложение относно новия политически контекст за туризма. Целта на това предложение за регламент е да актуализира и оптимизира правната рамка за европейските статистически данни в областта на туризма, но е налице загриженост, че предложението не предвижда въвеждането на сателитни сметки за туризма. Тези сателитни сметки са от решаващо значение за постепенното разработване на интегрирани системи за статистически данни в областта на туризма и за по-доброто разбиране на истинската му стойност, както и за въздействието му върху работните места и икономиката. Освен това с цел увеличаване на базата знания за развитието и растежа в туризма Комисията следва да изработи програма за пилотни проучвания относно туризма. Тези проучвания ще се осъществят от държавите-членки на доброволен принцип, за да се разработи система за събиране на данни, показващи въздействието на туризма върху околната среда.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) В няколко държави-членки, както и в моята страна Португалия, туризмът заема важно място в икономиката със свойствения си потенциал за създаване на нови източници на приходи и икономически растеж. Туризмът представлява третата по мащаб социално-икономическа дейност, която създава над 5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС. Европейският съюз остава туристическа дестинация номер едно с 40 % от пристигащите туристи в света през 2008 г.

ЕС се стреми да формулира нова рамка за политиката относно туризма с цел да подкрепи сектора, така че да разгледа големите предизвикателства, като например изменението на климата, демографските тенденции и глобализацията, посредством координирани действия на равнище на ЕС, които допълват инициативите на държавите-членки. Събирането на информация за туризма дава по-добра представа за обема в този сектор, за неговите характерни черти, за профила на туристите и за различните модели на пътуване, което допринася не само за правилно формулиране на политиките относно сектора, но също и за по-доброто разбиране на социално-икономическите последствия, произтичащи от него.

Затова аз подкрепих актуализирането и оптимизацията на настоящата система за статистически данни, така че да можем да разполагаме със сравними статистически данни.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Не можем да отречем, че през последното десетилетие туризмът се е променил радикално благодарение на технологичния прогрес. Ето защо е необходимо да се актуализира законодателството относно събирането на данни и статистиката.

В това отношение, аз съм съгласна с предложението на Комисията да въведем нов регламент, който отменя някои остарели елементи. В същото време обаче аз подкрепям измененията в регламента на Парламента, особено по отношение на нуждата да се въведе хармонизирана статистика, която отразява чисто социални аспекти на туризма, от една страна, и, от друга страна, позицията против приемането на делегирани действия от Комисията по ключови въпроси за неопределен период.

Освен това аз считам за сериозен недостатък, че Комисията не взе под внимание въвеждането на сателитни сметки за туризма, тъй като този тип данни биха предоставили по-пълна картина на въздействието на туризма върху пазара на труда и икономиката.

И накрая, аз съм много заинтересована от предложението да се въведе събиране на статистически данни на доброволен принцип относно навиците на хората с увреждания или намалена подвижност и последващото създаване на пилотни проекти, за да се подобри участието на такива хора в туризма.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Европа заема седмо място в 10-те най-предпочитани дестинации в статистическо проучване, обхващащо 50 най-популярни държави в света. Това показва много ясно, че Европа има голям туристически и културен потенциал, като все още предлага възможности, които да бъдат използвани, включително за европейските граждани. Мисля, че една такава възможност е да се насърчава участието не само на възрастните хора, но и на младежите, семействата в затруднено положение и хората с намалена подвижност в социалните туристически програми, разработени от Съюза. За да се осъществи това обаче, е необходима адекватна статистика, изготвена посредством общи методи за събиране на данните и предназначена за развитието на програми, насочени към тези групи туристи във всяка държава-членка на ЕС.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Днес аз гласувах в подкрепа на доклада относно европейските статистически данни в областта на туризма. Това е положителна крачка към създаване на регламент, който ще отчете статистическите данни за туризма от държавите-членки. Значението на туризма в европейското законодателство нарасна много, след като през декември 2009 г. той влезе сред компетентностите съгласно Договора от Лисабон. В бъдеще държавите-членки ще трябва да гарантират точността на предаваните статистически данни, за да се постигнат качествени резултати.

Въпреки че координацията на европейско равнище ще бъде от голяма полза за европейския туристически сектор, всяка общоевропейска инициатива трябва да има за цел да допълни инициативите на националните стратегии за туризма на държавите-членки. Посредством предоставянето на статистически данни ЕС ще бъде в по-добра позиция да помогне на туристическия отрасъл, включително на малките и средните предприятия, и да подобри цялостния маркетинг на Европа като силно желана туристическа дестинация.

В доклада се прави разграничение между вътрешен и национален туризъм. Вътрешният туризъм обхваща капацитета на заведенията за туристическо настаняване, а националният туризъм обхваща участието в туризма, включително екскурзии.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото считам, че статистически данни за туризма допринасят за развитието на по-ефективна политика и представляват полезен инструмент за подкрепа на взимането на решения от дружествата и частния сектор. Няма съмнение, че този нов регламент ще подобри навременността, сравнимостта и пълнотата на предаваните статистически данни, както и ефикасността на обработката на данните.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Според цифрите в доклада Европа остава туристическа дестинация номер едно в света и туризмът е третата по мащаб социално-икономическа дейност в ЕС с около 1,8 милиона предприятия, предимно малки и средни, 9,7 милиона работни места и производство, което се равнява на 5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС. Именно поради тази причина това е дейност, която следва адекватно да се проследява, регулира и подкрепя, особено във връзка конкретно с икономическото възстановяване и нуждата от увеличаване на производството на продаваеми стоки.

Въпреки че това е действителността за целия ЕС, то е особено важно за Португалия, тъй като тя е страна, която от дълго време е силно отдадена на туризма, който е много динамична икономическа дейност с огромен потенциал за растеж. В това отношение и предвид значението на задълбоченото и реалистично познаване на действителността в туризма за развитието на подходящи политики, предложението на Комисията, предназначено да актуализира и оптимизира правната рамка за европейски статистически данни в областта на туризма, за което гласувахме днес, е важно.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад се отнася за област, която има основно значение за бъдещето на ЕС: туризмът. Въпреки кризата, която в световен мащаб предизвика застой, според Световната туристическа организация през 2010 г. този сектор бележи ръст от 2 %, въпреки всички политически вълнения в редица райони на света. На европейско равнище освен че нараства устойчиво туризмът обхваща около 1,8 милиона предприятия, предимно малки и средни предприятия, осигурява 9,7 милиона работни места, като се нарежда на трето място по мащаб сред икономическите дейности в ЕС и генерира над 5 % от брутния му вътрешен продукт. Освен това Европа е предпочитана туристическа дестинация в света с 40 % от пристигащите туристи. Тази дейност е от жизненоважно значение за реализиране на целите, поставени в стратегията „Европа 2020“. Настоящият регламент актуализира сега действащия, особено по отношение на събирането и обработването на данни относно предоставянето и достъпността за хората с намалена подвижност, които са от основно значение за подготовката на нова стратегия на ЕС относно туризма. Аз приветствам приемането на това предложение, което заедно със създаването на пилотни проучвания, които да се провеждат от държавите-членки, ще включи данни за селския туризъм и „зеления“ туризъм, които обхващат над 50 000 квартири, преобладаващото мнозинство от които се управляват от малки и средни предприятия.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Полезността на статистическата информация зависи от нейната сравнимост по време и място, което води до приемането на общ набор от определения и класификации. В конкретния случай с туризма този сектор включва понятия и определения, които дълго време не бяха ясни, което затрудни получаването на надеждна и достоверна информация. Ето защо е необходимо да се изяснят и хармонизират критериите и дефинициите, които дават възможност да бъдат получени сравними данни. Съществуването на тези статистики е от голямо значение за определянето на прякото и непряко въздействие на туризма върху икономиката, за подпомагането на планирането и развитието на нови възможности за туризъм или адаптиране на съществуващите такива.

Предложението, включено в доклада, има за цел да подобри навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваната статистика, както и ефективността на обработката на данните, включително подобрена оценка на данните. То има за цел също и да адаптира правната рамка така, че да отразява последните промени в сектора с въвеждането на нови променливи, като туристически пътувания за един ден. Затова ние гласувахме в подкрепа на доклада.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние знаем, че е важно да имаме статистическа информация, въпреки че ползата от нея зависи от нейната сравнимост по време и място, което води до приемането на общ набор от определения и класификации.

В конкретния случай с туризма този сектор включва понятия и определения, които дълго време не бяха ясни, което затрудни получаването на надеждна и достоверна информация. Ето защо е необходимо да се изяснят и хармонизират критериите и дефинициите, които дават възможност да бъдат получени сравними данни.

Съществуването на тези статистики е от голямо значение за определянето на прякото и непряко въздействие на туризма върху икономиката, за подпомагането на планирането и развитието на нови възможности за туризъм или адаптиране на съществуващите такива.

Предложението, включено в доклада, има за цел да подобри навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваната статистика, както и ефективността на обработката на данните, включително подобрена оценка на данните. То има за цел също и да адаптира правната рамка така, че да отразява последните промени в сектора с въвеждането на нови променливи, като туристически пътувания за един ден.

Затова ние гласувахме в подкрепа на доклада.

  Jacqueline Foster (ECR), в писмена форма. – (EN) Моята група подкрепи доклада относно статистическите данни за туризма, който актуализира и модернизира метода за събиране на европейски статистически данни в областта на туризма, особено с оглед на съвременните тенденции, като нискотарифни полети и краткотрайни почивки.

Политиците трябва да признаят голямото значение на туристическия отрасъл за Европа. Отделните държави-членки осъзнават, че трябва да се направи повече, за да се подпомогне този сектор, който допринася много за икономическия растеж.

Например туризмът е един от най-големите сектори в икономиката на Обединеното кралство. Той пряко поддържа 1,36 милиона работни места – а се очаква до 2020 г. те да достигнат 1,5 милиона – и почти 3 милиона, ако се включи и непряката заетост. Тези цифри говорят сами за себе си!

Обединеното кралство силно желае активно и позитивно да участва в обсъжданията относно туризма на равнище на ЕС, като напълно подкрепя необходимостта да се повиши конкурентоспособността на европейския туристически отрасъл и неговия потенциал за устойчиво развитие. Ние обаче трябва да гарантираме, че действието на равнище на ЕС не накърнява принципа за субсидиарност.

Държавите-членки се конкурират помежду си, въпреки че могат да споделят най-добри практики и да си сътрудничат по определени въпроси, като подобряването на транспортните връзки в Европа и други мерки, които улесняват пътуванията на клиентите.

Позволете ми да завърша с просто послание – посетете Великобритания!

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Договорът от Лисабон увеличи отговорността на ЕС за туризма. От само себе си се разбира, че статистиката предоставя основна информация и позволява интересни заключения не само на равнище на ЕС, но също и на национално и регионално равнище.

В моя район, който е дом на немско говорещата общност в Белгия, туризмът е не само важна област на компетентност, но също и икономически фактор от решаващо значение. Затова статистиката представлява важен елемент за изготвяне на политики. Ясно е също така обаче, че различните равнища – регионално, национално и трансгранично – трябва да работят заедно, за да определят регионите на Европа по-точно като туристическа локация, особено в граничните области.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този документ, защото е необходимо да се формулира нова подобрена рамка за политиката в областта на туризма в Европа. Туризмът е важна икономическа дейност в ЕС с висок потенциал да допринася за по-голяма заетост и икономически растеж, както и да играе важна роля в социално-икономическата интеграция в селските, периферните и по-слабо развитите райони, като например районите, богати на промишлено наследство. Статистиката в тази област се използва не само за проследяване на политиките, специализирани в областта на туризма, но и играе роля в по-широкия контекст на регионалната политика и устойчивото развитие. Ние трябва да разгледаме основните предизвикателства, пред сектора, като например нарастващата световна конкуренция, демографските тенденции, изменението на климата и екологичните ограничения, сезонното разпределение на придвижванията на туристи и нарастващото ползване от клиентите на нови информационни и комуникационни технологии. Необходимо е да се укрепи секторът на туризма в ЕС чрез координирани действия на равнище на ЕС, които допълват инициативите на държавите-членки. За да прилагат успешно на новата политическа рамка, политиците на всички равнища на управление трябва да взимат добре информирани решения, които са основани на надеждни и сравними статистически данни. Туризмът е важна икономическа дейност, която има положително въздействие върху икономическия растеж и заетостта в Европа и следователно е необходимо да се актуализира и оптимизира правната рамка за европейските статистически данни в областта на туризма, като по този начин се укрепи туристическият сектор на равнище на ЕС. Следователно прилагането на споменатите мерки ще увеличи конкурентоспособността на европейския туризъм и ще насърчи неговия хармоничен растеж.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз мисля, че предложението за регламент относно европейската статистика за туризма, за което гласувахме днес в Парламента, следва да се счита за особено интересно и полезно. Туристическият отрасъл е водещ сектор за Европа и има голямо значение в общността, защото играе важна роля в отделните икономики на държавите-членки. Туристическият отрасъл все още има значителен потенциал по отношение на заетостта и следователно би било полезно да се приемат мерки за подпомагане на по-добра организация, която би позволила разгръщането на пълния му потенциал. Създаването на обща рамка за събирането и изготвянето на сравнима и изчерпателна статистика относно европейския туризъм може само да помогне за подобряване на положението. Разбирането на потребителското търсене ще даде възможност на частни и публични дружества да участват в задоволяването на нуждите в сектора посредством по-добра работа и конкурентоспособност. Аз подкрепям предложения регламент, защото считам, че обединената европейска статистика, която е прозрачна, надеждна и обективна, е ефикасен начин да се подкрепи този огромен отрасъл, който е от съществено значение за моята родина.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че ние трябва да направим всичко възможно да останем туристическа дестинация номер едно в света. За да постигнем това, ние трябва да използваме максимално всяка възможност за финансиране. Развитието на устойчив, отговорен, висококачествен туристически сектор изисква правната рамка за европейската статистика в тази област да бъде осъвременена и усъвършенствана. Ако подобрим качеството на статистическите доклади въз основа на надеждни и сравними данни, ние ще разполагаме с една солидна основа, когато трябва да вземаме решения относно разработването на финансови политики и инструменти на ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който признава важната роля на статистиката в развитието на по-ефективни туристически политики на европейско, национално, регионално и местно равнище. По същия начин статистиката за туризма представлява полезен инструмент за подпомагане на взимането на решения в деловите среди и в частния сектор. Следователно докладчикът подкрепя целта на предложения регламент да създаде обща рамка за системното изготвяне на европейски статистически данни в областта на туризма посредством събиране, изготвяне, обработване и предаване от държавите-членки на хармонизирани европейски статистически данни относно търсенето и предлагането в туризма. След като бъде прието, предложението ще подобри навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваните статистически данни, както и ефикасността на обработването на данни, включително по-доброто потвърждаване на данните. Освен това е необходимо правната рамка да се приспособи, за да отразява съвременните тенденции в туристическата индустрия, чрез въвеждане на нови променливи, например свързани с пътуванията за един ден.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Туризмът несъмнено е един от икономическите сектори с най-голям потенциал за развитие. През последните няколко десетилетия значението на туризма за предприятията и хората постепенно се увеличи все повече. С около 1,8 милиона предприятия, предимно МСП, в които са заети приблизително 5,2 % от общата работна сила, тоест приблизително 9,7 милиона работни места, се изчислява, че европейският туристически отрасъл създава повече от 5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС. Следователно туризмът представлява третата по мащаб социално-икономическа активност в ЕС. Освен това Европейският съюз остава първа туристическа дестинация в света с 370 милиона пристигащи чуждестранни туристи през 2008 г., което представлява 40 % от пристигащите туристи в света. Въпреки това все още има потенциал за по-нататъшно развитие.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) От само себе си се разбира, че туризмът притежава висок потенциал, което създава възможност да се увеличи заетостта и икономическия растеж. Туризмът играе важна роля в социално-икономическата интеграция на селските, периферните и по-слабо развитите области, които имат богато културно наследство. Статистиката в областта на туризма не се използва само за наблюдаване на политиката за туризма, но играе важна роля и в по-широкия контекст на регионалната политика и устойчивото развитие. Аз съм напълно съгласен с докладчика.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Смислената статистика, която дава отговори на въпроси относно причината за успех и тенденциите в туристическия отрасъл, би могла да помогне да се предотвратят много грешни инвестиции. Много градове от години се чудят защо техните очаквания относно туризма оставаха неизпълнени, след като са избрали да бъдат европейска културна столица. Ограничената наличност и сравнимост на данните за туризма също са проблем от гледна точка на градоустройството. В края на краищата, ако има потенциал за увеличаване на броя на посетителите, е важно да се организират нещата по такъв начин, че това да няма отрицателно въздействие върху местното население.

Твърде много несигурни фактори, различни очаквания и нематериални привлекателни аспекти, като например специфичните атмосферни условия, превърнаха прогнозите в туризма в игра на късмета. Гъвкавото работно време и безопасността имат влияние върху туризма по същия начин, както социалните промени. Решаващите фактори в крайна сметка вероятно ще бъдат световната икономика и цената на петрола. Дори най-добрата туристическа статистика не може да промени това, поради което аз се въздържах от гласуване.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Днес Европейският парламент прие важен документ относно правната рамка за европейската статистика за туризма. Държавите-членки трябва да предоставят постоянен набор от данни относно капацитета и заетостта на заведенията за настаняване и търсенето в туризма. С промяната на навиците за пътуване (например увеличаване на полетите на къси разстояния) и преминаването на туризма към някои иновации (например резервации онлайн) е необходимо да се актуализира правната рамка, която регулира събирането на статистическа информация в областта на туризма. Въпреки това според мен една особено важна разпоредба, подкрепена от Европейския парламент, засяга събирането на данни относно хората с намалена подвижност и тяхното въздействие върху възможността такива хора да получат пълноценни туристически услуги. Ние постоянно обсъждаме подобряването на качеството на живот за хората с увреждания и трябва да включим и туризма в тази област. Само тогава ние ще можем да изпълним ефикасно политиката за туризма и да защитим правата на потребителите.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Simpson относно европейската статистика за туризма е текст, който ще замени вече 15-годишната директива по въпроса. Да се движи с времето и да преразглежда своите регламенти е прерогатив на европейската система, особено с оглед на значението и постоянното развитие на туристическия сектор в Европа през последното десетилетие. Ето защо аз гласувах в подкрепа на доклада. Новите изисквания в сектора, които се нуждаят от все по-подробни, актуални и сравними данни, налагат да се актуализира статистиката в туризма. Достъпът до съоръжения, услугите за хора с увреждания и цените на основните стоки са данни от основно значение, които изискват актуална база данни, до която потребителите могат да се допитат.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Туризмът има огромно икономическо значение в ЕС и механизмите, които допринасят за неговото популяризиране, са желани и трябва да бъдат насърчавани. Статистиката играе важна роля в развитието на по-ефективна политика за туризма на европейско, национално, регионално и местно равнище. В действителност те са полезен инструмент, който подпомага взимането на решения в предприятията и в частния сектор. Този регламент има за цел да създаде обща законодателна рамка за систематично производство на европейска статистика за туризма посредством събирането, изготвянето, обработването и предаването от държавите-членки на хармонизирана европейска статистика за търсенето и предлагането в туризма. Това предложение трябва да подобри навременността, сравнимостта и изчерпателността на предаваната статистика, както и ефективността на обработката на данните, включително по-добра оценка на данните. Този регламент също така приспособява правната рамка, за да отрази последните промени в туристическия отрасъл, чрез въвеждане на нови променливи, като например туристическите пътувания за един ден. Аз гласувах в подкрепа на доклада по тези причини.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Туризмът е важна икономическа дейност в ЕС. Статистическите данни спомагат за наблюдаване на политиките, специализирани в областта на туризма, и играят роля и в по-широкия контекст на регионалната политика и устойчивото развитие. В Европейския съюз статистическата система се управлява от Директива 95/57/ЕО. След влизането й в сила обаче туристическият отрасъл и съответното търсене значително са се променили. Ето защо Комисията изготви ново предложение за регламент, който има за цел да създаде обща политическа рамка за туризма, като се използват правомощията, въведени с Договора от Лисабон. Нейната цел е да актуализира и рационализира регулаторната рамка, приложима за европейската статистика относно туризма, за да се вземат предвид най-новите тенденции в тази област. Във връзка с това е необходимо не само да се укрепи сектора на туризма чрез координирани действия на равнище на ЕС, но също и да се създаде обща рамка за систематичното производство на статистически данни посредством събиране, изготвяне, обработване и докладване от държавите-членки на хармонизираната европейска статистика за предлагането и търсенето в сектора.

Въз основа на казаното дотук аз давам моя положителен вот за предложения регламент.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа. Туризмът е важна икономическа дейност в ЕС с висок потенциал да допринася за по-голяма заетост и икономически растеж, както и да играе важна роля за социално-икономическата интеграция на селските, периферните и по-слабо развитите райони, като например тези с богато промишлено наследство. Статистиката в тази област се използва не само за наблюдение на политики, специализирани в областта на туризма, но също така играе важна роля и в по-широкия контекст на регионалната политика и устойчивото развитие.

В ЕС Директива 95/57/EО относно събирането на статистическа информация в областта на туризма организира системата на туристическа статистика. Евростат публикува тази статистика, която е събирана и изготвяна от националните статистически органи. За да се приложи успешно новата рамка за политиката, политиците на всички равнища на управление трябва да вземат добре информирани решения въз основа на надеждни и сравними статистически данни.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото туризмът е важна икономическа дейност в ЕС с висок потенциал да допринася за създаване на работни места и растеж. Туризмът играе основна роля в социално-икономическото развитие на селските райони, които често са маргинализирани и изоставащи в развитието си.

В това отношение, статистиката не само проследява политиките, специализирани в областта на туризма, но е полезна и в по-широкия контекст на регионалните политики и устойчивото развитие. Документът разглежда и основните предизвикателства пред сектора, като например нарастващата световна конкуренция, демографските тенденции, изменението на климата и екологичните ограничения, сезонното разпределение на придвижванията на туристи и нарастващото ползване от клиентите на нови информационни и комуникационни технологии.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада, защото предложените правила биха изисквали ежемесечно събиране на данни за измерване на сезонните влияния и икономическите и социални аспекти на сектора, в който работят предимно малки и средни предприятия. Тази цел на стратегията е да се добие задълбочено разбиране за динамиката, характеристиките и обема на туризма, но според мен това е изключително обременително, бюрократично и скъпо. Освен това Комисията изисква делегирани правомощия и следователно възможност да изменя елементи от предложението. Таблиците, които трябва да се изготвят ежемесечно съгласно предложения регламент, са сложни и изискват събирането на прекомерно количество информация.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Днес аз гласувах в подкрепа на доклада относно европейската статистика за туризма. Мисля, че този доклад е важен предвид влиянието на туристическия сектор върху европейската икономика и дела на работните места, които той осигурява. 1,8 милиона предприятия осигуряват заетост на около 10 милиона души, което е приблизително 5,2 % от всички работни места.

Европейският съюз дава значителна подкрепа за развитието на туризма в различните региони, за да се увеличи предлагането на различни видове туризъм. Ето защо е необходимо да разполагаме с точна и адекватна статистика, както за частния, така и за обществения сектор. Европейският съюз се посещава от повече от 370 милиона чуждестранни туристи годишно, общо 40 % от туристите в световен мащаб. Същевременно това е причина да бъде още по-важно наличието на навременни и обективни статистически данни. Благодаря.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Туризмът е третата по мащаб социално икономическа дейност в ЕС, което означава, че икономическото му измерение като генератор на работни места е жизнено важно за държавите-членки. Освен това, неговите правни аспекти не само обогатяват образа, който Европа представя пред света, но и насърчават европейското гражданство. След влизането в сила на Договора от Лисабон, ЕС прие нови правомощия относно туризма, както гласи член 195 от Договора относно функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тази нова правна рамка позволява ЕС да подкрепя, координира и допълва действията на държавите-членки и да намалява административната тежест. Аз гласувам в подкрепа на настоящия доклад по причините, които споменах, тъй като считам, че е от жизненоважно значение да се оборудват всички заинтересовани страни в туристическия сектор с надеждни статистически данни, така че да могат да се приспособят към предизвикателствата пред европейския туризъм.

Европейската координация с ефективното участие на държавите-членки е от решаващо значение за прилагането на тази система и за конкретната оценка на конкурентоспособността на туристическия отрасъл. Познаването на обема на този сектор, неговите характеристики, профилите на туристите, разходите в сектора и ползите и/или проблемите, които той носи на националните икономики, следва да бъдат част от това обширно проучване.

Доклад: João Ferreira (A7-0017/011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на тази резолюция, тъй като тя се отнася до някои важни мерки, свързани с увеличаването на равнищата на съфинансиране в областта на международните отношения, управлението, събирането на данни, научната информация и контрола и прилагането на Общата политика по рибарство. Полезно е да се увеличат равнищата на съфинансиране за събирането, управлението и използването на данни, тъй като научното познание зависи от устойчивото развитие на дейността. Трябва да се подчертае и че е поставено ударение върху развитието на аквакултурите, като се подкрепят мерките за постигане на растеж, както и за екологичен и здравен надзор и наблюдение, което ще осигури устойчивост. Що се отнася до предприеманите от контролните органи на държавите-членки мерки за контрол в техни води, те ще са успешни само ако се инвестира в технологии и системи за контрол, които са по-ефикасни и по-евтини. Би трябвало да се обмисли и увеличаване на равнището на съфинансиране за действията във връзка с контролните мерки за водите, тъй като така може да се осигури по-добро спазване на правилата.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Регламент (ЕО) № 861/2006 установява финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право и е сред важните финансови инструменти на ЕС в областта на рибарството. След приемането на този регламент законодателството се промени в някои отношения.

Комисията предлага регламентът да се измени, за да се съгласуват отделните аспекти на законодателната рамка и да се изясни обхватът на някои от финансираните мерки. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като в него се предлагат известни изменения в предложението на Комисията, които ще допринесат за постигането на по-голяма яснота на законодателството. Измененията се основават на последните тенденции в сектора на рибарството и на перспективите за развитието му, а именно възможността за увеличаване на съфинансирането от Общността от 50 % на 60 %, което е полезно за развитието на сектора на рибарството в Португалия, и нарастващото значение на аквакултурите, което оправдава предвиждането на възможност за събиране, управление и използване на екологични, а не само на социално-икономически данни в тази област.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Подкрепих този доклад, тъй като Регламент (ЕО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право е важен инструмент на ЕС за финансиране в сектора на рибарството. Той е едното от двете основни средства — другото е Европейският фонд за рибарство (ЕФР) — за прилагането на ОПР на практика. Присъединявам се към мнението на докладчика, че като цяло е все по-очевидно, че управлението на рибарството трябва да се основава на актуални научни знания за състоянието на запасите. Това е задължително условие за развитие на устойчиво рибарство. Що се отнася до контрола, понастоящем без съмнение съществува по-ясно съзнание за неговото значение за устойчивостта и бъдещето на сектора на рибарството като начин за насърчаване на една култура на спазване на правилата. Държавите-членки и техните контролни органи играят и трябва да продължат да играят централна роля за наблюдението и прилагането на мерките за контрол в техните териториални води. Това е важен начин да се осигури спазване на правилата и зачитане на запасите.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада за изменение на регламент (ЕО) № 861/2006. През май 2006 г. Съветът одобри този важен инструмент за финансиране на риболовната дейност. Сега обаче е необходимо регламентът да се преразгледа, за да се осигури съгласуваност между всички аспекти на законодателната рамка. Адаптирането към съвременните условия предполага да се използват нови технологии, които гарантират по-добра работа при по-малки загуби на икономически ресурси.

Смятаме, че за да отговарят по-добре на реалните нужди, някои от членовете на Регламента трябва да се формулират по-точно и трябва да се изясни обхватът на някои от финансираните мерки. Накрая, присъединявам се към мнението на докладчика, че за постигането на по-голяма устойчивост на рибарството е необходимо управлението му да се основава на актуално и точно научно познаване на запасите и да се въведе засилен контрол.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Смятам, че трайно нараства значението на сектора на аквакултурите. Този доклад е доказателство за това, доколкото откроява „новия импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“ и предлага реалистични перспективи за развитието на сектора. Ето защо, ако се извършват по подходящ начин, екологичният и здравният надзор и наблюдение способстват за постигането на по-голяма устойчивост на този важен сектор.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно финансовите мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право. Все пак съжалявам, че не се прие предложението за увеличаване на равнищата на съфинансиране в областта на събирането, управлението и ползването на допълнителни данни до 60 % от приемливите разходи.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Регламент (ЕО) № 861/2006 от 22 май 2006 г., който Комисията предлага да се измени, е регламентът, с който се установяват финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство (ОПР) и в областта на морското право и който предвижда финансиране в следните области: международни отношения, управление, събиране на данни и научна информация, както и контрол и изпълнение на ОПР. Преразгледаният текст не предвижда съществени промени относно целите и вида на финансираните дейности, нито относно финансовата структура и бюджета. Докладчикът обаче намира за важно да предложи изменения, които да съгласуват законодателството със съвременните тенденции в сектора и с перспективите за развитието му, особено що се отнася до управлението на рибарството въз основа на научни знания за състоянието на запасите и до инвестициите в сектора на аквакултурите.

Затова се внесе предложение за увеличаване на равнищата на съфинансиране, предвидени в областта на събирането, управлението и използването на основни данни. Гласувам за предложението по чисто национални съображения — за да подкрепя риболовната промишленост в нашата страна.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад е относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2006 от 22 май 2006 г. за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право. След 2006 г. някои аспекти на посочения регламент се промениха и изгубиха актуалност, което оправдава изменението му. Предложението се основава на действащия регламент и целта му е да се запазят дейностите на крайбрежния риболов чрез финансиране на модернизацията в сектора, не на последно място чрез оборудване и компютъризация. Гласувам в подкрепа на предложението за регламент, тъй като предложените от Комисията изменения са взети предвид наред с други идеи, които съществено подобряват досегашния регламент, особено що се отнася до финансирането за инвестициите — от решаващо значение за осигуряването на точни и актуални научни данни, които да ни позволят да вземаме подходящи мерки във всяка ситуация — и до увеличаването на равнищата на съфинансиране.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За нас е важно изразеното от Парламента одобрение на включените в доклада изменения на предложението за регламент на Комисията. Тези изменения ще осигурят на държавите-членки финансиране, за да може да се разработят различни технологии за сектора на рибарството, включително да се набавят хардуер и софтуер или компютърни мрежи, позволяващи събиране, управление, проверка, анализ и разработване на методи за вземане на проби и да се премине към обмен на данни, свързани с риболовните дейности. Една от новите възможности за финансиране е свързана с изследванията на зависимостта от вноса на рибни продукти. В областта на аквакултурите също ще е възможно да се финансира събирането, управлението и използването на екологични данни, като се насърчават екологичният и здравният контрол и наблюдение, за да се осигури устойчивост в сектора.

Въпреки това можем само да съжаляваме, че бяха отхвърлени измененията, предвиждащи макар и скромно увеличение на максималното равнище за съфинансиране от Общността на мерките на държавите-членки в областта на събирането, управлението и използването на научни данни за състоянието на запасите и в областта на контрола. Това сочи непоследователност от страна на ЕС, който иззе правомощията на държавите-членки в тази област, а същевременно отказва да увеличи финансовите ресурси за дейността.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът предлага изменения в регламент (ЕО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство (ОПР) и в областта на морското право. Регламентът е важен финансов инструмент на Европейския съюз в областта на рибарството. Той и Европейският фонд за рибарство (ЕФР) са основните инструменти за прилагането на ОПР.

Комисията освен това счита, че в някои отношения опитът показва необходимост от малко изменение на разпоредбите на регламента, за да отговарят по-добре на нуждите.

Затова Комисията ни предлага изменения с ограничен обхват, като по същество запазва целите и структурата на първоначалния регламент. Докладчикът г-н Ferreira, член на Парламента от Португалската комунистическа партия (ПКП), обаче прецени за необходимо да предложи допълнителни изменения, които макар и доста конкретни, биха допринесли за по-доброто съгласуване на законодателството с последните промени в сектора и с перспективите за развитието му.

Съжалявам обаче, че не всички внесени от него предложения бяха приети, особено това, което предвиждаше възможност за увеличаване на равнищата на съфинансиране от Общността във връзка с дейността по мониторинг и във връзка със събирането, управлението и използването както на основни, така и на допълнителни научни данни за състоянието на рибните запаси, включително предложението за повишаване на максималната граница от 50 % на 60 %.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада на г-н Ferreira. Важно е да се осигурят достатъчно средства за прилагането на морското право и това е една от малкото свързани с рибарството области, в които наистина има полза от ЕС.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах за документа, тъй като във все по-голяма степен се признава, че управлението на рибарството трябва да се основава на актуални и точни научни знания за състоянието на запасите. Това е задължително условие за развитие на устойчиво рибарство. Затова считам, че трябва да може да се увеличат равнищата на съфинансиране за събирането, управлението и използването на основни данни до предложения максимум от 75 %. Като се има предвид, че секторът на аквакултурите придобива все по-голямо значение (доказателство за което е неотдавна представеният, обсъждан и одобрен доклад на тема „нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“) и има реалистични очаквания за растеж, трябва да се прилагат подходящи правила за събирането, управлението и използването както на социално-икономически, така и на екологични данни. Екологичният и здравният контрол и наблюдение също трябва да се извършват по подходящ начин. Това би способствало за постигането на устойчивост в сектора. В момента устойчивостта в сектора на рибарството е от особено значение. Държавите-членки и техните контролни органи играят и трябва да продължат да играят централна роля за наблюдението и прилагането на мерките за контрол в техни води: това е важен начин да се осигури спазване на правилата и зачитане на запасите. За да е резултатна тази дейност, държавите-членки трябва да придобият технологии или да бъдат в състояние да развият и модернизират наличните технологии. Благодарение на свързаните с това инвестиции системите за контрол може да станат по-ефикасни, а прилагането им — по-евтино.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Регламентът е важен инструмент за прилагането на общата политика в областта на рибарството. Дейността по контрола играе все по-голяма роля за устойчивостта и опазването на сектора на рибарството. Важно е държавите-членки и техните контролни органи да приложат на практика мерките за контрол в техни води, за да се гарантира, че в сектора на рибарството правилата ще се спазват и запасите ще се зачитат. Освен това расте значението на аквакултурите, което оправдава предвиждането на възможност за събиране, управление и използване не само на социално-икономически, но и на екологични данни. Подкрепям новата редакция на регламента, защото ще гарантира осъществяването на тези мерки.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за изменение на регламент (ЕО) № 861/2006 на Съвета за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право е важен финансов инструмент, чиято цел е опазване на рибарството. Гласувах в подкрепа на предложението, защото мисля, че настоящата редакция на регламента се нуждае от изменение, с което разпоредбите му да бъдат съобразени с Договора от Лисабон. Измененията ни позволиха да подобрим текста, като намерим подходящи и ефикасни решения за нуждите на сектора. Растящото значение на сектора на аквакултурите оправдава включването на разпоредби за събирането, управлението и използването на екологични, социално-икономически и здравни данни, така че да се осигури по-голяма устойчивост в сектора. Основната роля е на отделните държави, които са длъжни да осигурят спазване на правилата и контрол съобразно новите научни постижения върху използването на водите, тоест посредством нови технологии.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Измененията в законодателството би трябвало да улеснят стъпките към политика за регионализиране на ОПР и аз приветствам това.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият регламент (ЕО) № 861/2006 установява финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство (ОПР) и на морското право и е важен финансов инструмент на ЕС в областта на рибарството. Той и Европейският фонд за рибарство (ЕФР) са двата основни инструмента за прилагането на ОПР. Регламентът предвижда финансиране за следните области: международни отношения, управление, събиране на данни и научна информация, както и контрол и изпълнение на ОПР. Съжалявам обаче, че не се прие предложението за увеличаване на възможното равнище на съфинансиране до 60 % от приемливите разходи, особено за мерките по контрола на риболовната дейност и по събирането, управлението и използването на данни, тъй като ако беше одобрено, това увеличение щеше да е от полза за сектора на рибарството в моята страна.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) С изменението на регламент (ЕО) № 861/2006 се установява вторият основен финансов инструмент на общата политика по рибарство след Европейския фонд за рибарство. Така нареченият „втори инструмент“ осигурява средства за събирането на данни, мерките за контрол, научната информация и системите за контрол и изпълнение на общата политика по рибарство. Трябва да се изясни обхватът на някои от финансираните мерки и да се подобри формулировката на някои членове. Освен това предвид досегашния опит е отчетена необходимостта да се направят някои малки изменения с цел разпоредбите на регламента да могат да бъдат по-ефективно насочени към реалните нужди. Предложените изменения на регламент (ЕО) № 861/2006 трябва също да послужат, в случаите на ясно определено общо финансиране, за увеличаване на установените равнища на съфинансиране в областта на морското право.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Финансовите действия на Съюза във връзка с прилагането на общата политика по рибарство на ЕС и на морското право ни осигурява икономически способ за прилагане на общата политика по рибарство със средства, насочени към областите, в които е необходимо развитие и координация в областта на морското право. По тази причина гласувах в подкрепа на доклада на г-н Ferreira. Изменението на регламента ще спомогне за изпълнението на общата политика и ще мобилизира ресурси за събирането на данни, за международните отношения и за научните и техническите аспекти на рибарството.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“. Регламент (ЕО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право е важен инструмент на ЕС за финансиране в сектора на рибарството. Той е едно от двете основни средства — другото е Европейският фонд за рибарство (ЕФР) — за прилагането на ОПР на практика. Регламентът предвижда финансиране в следните области: международни отношения, управление, събиране на данни, научна информация, както и системите за контрол и изпълнение на ОПР. Във всяка сфера на дейност регламентът се прилага във връзка с други регламенти или решения. Това систематично законодателство се промени в някои отношения след приемането на регламент (ЕО) № 861/2006, който съответно трябва да бъде изменен, за да може всички елементи да бъдат обединени в последователна връзка в законодателната рамка. Комисията се стреми и да изясни обхвата на някои от финансираните мерки и да подобри формулировката на някои членове. Освен това, като има предвид досегашния опит, Комисията счита, че следва да се направят известен брой по-малки изменения с цел разпоредбите на регламента да могат да бъдат по-ефективно насочени към реалните нужди.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Регламент (ЕО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право е важен инструмент на ЕС за финансиране на рибарството.

Този документ е и едно от двете основни средства за прилагането на Общата политика по рибарство. Той осигурява финансиране за следните области: международни отношения, управление, събиране на данни, научна информация, както и контрол и изпълнение на общата политика по рибарство.

Приетата днес резолюция отчита факта, че управлението на рибарството трябва да се основава на актуално и точно научно познаване на запасите. Документът отчита и растящото значение на аквакултурите — предвид реалистичните перспективи за ръст на тази дейност, а и на други свързани с нея дейности — което оправдава предвиждането на възможност да се прилагат насоки за събирането, управлението и използването на екологични и социално-икономически данни и по този начин да се осигури екологичен и здравен контрол в сектора, което ще допринесе за неговата устойчивост.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на гласувания днес документ е да се адаптират финансовите мерки за прилагането на политиката по рибарство към измененията в законодателната рамка, към промените в текущите нужди и към процеса на правно изясняване на предвидените мерки, особено на въведените с Решение 2000/439/ЕО, които все още не са отразени в текста на Регламент № 861/2006. Що се отнася до събирането на данни, в предложението на Парламента се приема за важно да се разшири приложното поле, така че да се включат и управлението и условията за използването на данни. От изключително значение е и да се улесни сключването на договори с международни организации и да се предвиди задължение за притежаване на подробна информация с оглед изпълнението на съвместни проекти.

Би било желателно да се увеличи възможното равнище на съфинансиране до 60 % от приемливите разходи, особено що се отнася до мерките за мониторинг на риболовната дейност и до събирането, управлението и използването на данни. С не по-малко значение са и аквакултурите, като за тях се изискват данни както в социално-икономическата, така и в екологичната област. Освен това нараства необходимостта от използването на нови технологии в сектора, което предполага непрекъснато адаптиране и модернизиране на съществуващите технологии.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Бих искала да поздравя г-н Ferreira (ПКП), мой колега в Конфедеративната група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица, за неговия доклад, който Европейският парламент днес прие с голямо мнозинство.

Докладът потвърждава, че е важно управлението на рибарството да се основава на актуални и точни научни знания за състоянието на запасите. Това е задължително условие за развитие на устойчиво рибарство. За съжаление не бяха приети някои от предложените от г-н Ferreira изменения, например за увеличаване на равнищата на съфинансиране (от 50 % на 60 %) в областта на събирането, управлението и използването на научни данни за рибните запаси.

Докладът показва, че Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица все пак може да участва ползотворно в дебатите на Европейския парламент, и аз съм убедена, че можем да разчитаме на г-н Ferreira да продължи борбата за устойчивост на рибарството, в която се дава предимство на дребните рибари пред индустриалните групи в сектора.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Ferreira, за да се подобри управлението на финансовите инструменти в областта на рибарството, които уреждат финансирането на редица дейности, сред които, разбира се, е и контролът върху риболова. Затова смятам, че общото споразумение по текста между Съвета и Европейския парламент е добър компромис за общата политика по рибарство и за морското право.

Доклад: Estelle Grelier (A7-0024/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада. Смятам, че той има много важна цел, а именно да продължи преходния режим за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г. с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на по-нататъшното развитие на общата политика по рибарство.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като през 2008 г. не беше възможно да се постигне споразумение по предложение за регламент за опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси, беше приет регламент, с който се определиха преходни мерки за периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.

Целта на този доклад, който подкрепих, е да продължи преходния период до януари 2013 г. с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство. В него се отправя и призив към Комисията да използва новия период, за който беше продължено действието на регламента, и да осъществи с участието на заинтересованите лица оценка на въздействието на сегашните мерки върху плавателните средства, които ги прилагат, и върху съответните екосистеми. Резултатите от тази оценка трябва да бъдат взети предвид, когато се изготвя новото предложение за регламент. Също толкова важно е в бъдещото предложение на Комисията за технически мерки ясно да се посочват правомощията на Съвета и Парламента в съответствие с обикновената законодателна процедура.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Гласувах положително за предложението, защото липсата на споразумение в областта на опазването на рибните ресурси може да доведе до нежелателни последствия. Предложението да се удължи валидността на Регламента на Съвета от 2009 г. за определяне на преходни технически мерки с 18 месеца, т.е. до 31 декември 2012 г., ще даде възможност на Комисията да приготви нов пакет от технически мерки, които ще станат част от реформата на общата политика за рибарство. Смятам, че измененията са приемливи, защото общата политика за рибарство трябва от една страна да опазва рибните ресурси, но от друга да е благосклонна и към обикновените граждани, в този случай дребните рибари от Ирландия. Именно затова смятам, че трябва да има баланс между ограниченията за улов, техническите мерки и нуждите на рибарите.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като техническите мерки са много важни, доколкото определят дейността на рибарите и оказват въздействие за бъдещето на рибните ресурси. Всички сме заинтересовани да се постигне икономическо равновесие в сектора и по този начин да се осигурят приемливи доходи за рибарите и същевременно възобновяеми и устойчиви рибни запаси.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, за да подкрепя риболовната промишленост в Ирландия и Европа в дългосрочен план. Водещият принцип трябва да е устойчивостта на риболова. Имах много силни доводи в подкрепа на измененията на г-н Gallagher, но в крайна сметка гласувах с моята група, за да запазя политическата й сплотеност.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за рибарството и за установяването на преходни технически мерки. Съжалявам обаче, че не беше прието предложението за отмяна на неподкрепеното с научни изследвания решение на Комисията за забрана на лова на мерлуза и морски дявол с тройни мрежи по португалското крайбрежие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2008 г. Комисията внесе предложение за регламент на Съвета за опазване на рибните запаси посредством технически мерки, който трябваше да замени предишния регламент. Тъй като това предложение не беше прието по съображения за правна сигурност и тъй като е необходимо да се поддържа добро опазване и управление на морските ресурси, беше приет регламент (ЕО) № 1288/2009 за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до края на юни 2011 г.

С оглед на задълженията, които произтичат от Договора от Лисабон, през 2010 г. Комисията оттегли предложението си за регламент на Съвета за опазването на рибните запаси посредством технически мерки. Основните принципи във връзка с тези технически мерки сега трябва да бъдат включени в нов основен регламент за реформата на общата политика по рибарство, като през 2011 г. се очаква да бъде внесено ново предложение в този смисъл. Тъй като в момента няма друго действащо законодателство, предлага се срокът на действие на регламента да бъде продължен за допълнителен период от 18 месеца, тоест до 1 януари 2013 г. Предвид изложените съображения за правна сигурност и за опазване на морските ресурси смятам, че това предложение следва да се подкрепи. Надявам се допълнителният период да даде възможност за оценка на въздействието на мерките, които сега са в сила.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Секторът на рибарството е от основно значение за Европейския съюз, не само от гледна точка на въпроса за храните, но и от гледна точка на околната среда, тъй като водните екосистеми са застрашени. Парламентът осъзнава значението на сектора и често е обсъждал този въпрос. През 2009 г. той прие Резолюция A6-0206/2009 за необходимостта от опазване на рибните запаси в Атлантическия океан и Северно море. Действащият регламент, който беше приет през 2008 г., определя съвкупност от преходни мерки, които трябваше да останат в сила до юни 2011 г. — планираната дата за влизане в сила на новата правна уредба на общата политика по рибарство. Комисията обаче не успя да внесе предложение за регламент. Затова тя иска да се продължи срокът на действие на сегашния регламент до 1 януари 2013 г., като до тази дата се очаква вече да е изготвен законодателен акт, който Съветът и Парламентът да могат да приемат по реда на обикновената законодателна процедура, предвидена в Договора от Лисабон. Този законодателен акт ще се основава на актуални научни изследвания, за да не се застрашават световните морски ресурси. Поради тези съображения съм съгласен настоящият регламент да остане в сила до 1 януари 2013 г.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Наличието на подходяща уредба на техническите мерки е необходим инструмент за устойчивото използване и правилното опазване на рибните ресурси. Настоящият регламент за преходните технически мерки е резултат от липсата на споразумение през 2008 г. по предложението за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси. Той трябваше да се прилага в периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Сега се предлага срокът му на действие да бъде продължен за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за които се изчаква предложение от Комисията през 2011 г.

Убедени сме, че продължаване на срока не биваше да се допуска, без да се отстранят недостатъците и проблемите в сега действащото законодателство. За съжаление докладчикът и парламентарното мнозинство не дадоха възможност за това, тъй като приеха становището на Комисията. В случая е налице дискриминация без научна обосновка спрямо част от малките португалски риболовни плавателни съдове, предназначени за лов на морски език и мерлуза с тройни мрежи, който е забранен съгласно действащите разпоредби. Това ще има отрицателни икономически и социални последици, които можеше и трябваше да бъдат избегнати.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Регламентът за преходните технически мерки е резултат от липсата на споразумение през 2008 г. по предложението за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси. Той трябваше да се прилага за периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Сега се предлага срокът му на действие да бъде продължен за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за които се изчаква предложение от Комисията през 2011 г.

Убедени сме, че продължаване на срока не биваше да се допуска, без да се отстранят недостатъците и проблемите в сега действащото законодателство. За съжаление докладчикът и парламентарното мнозинство не дадоха възможност за това, тъй като приеха становището на Комисията.

В случая е налице дискриминация без научна обосновка спрямо част от малките португалски риболовни плавателни съдове, предназначени за лов на морски език и мерлуза с тройни мрежи, който е забранен съгласно действащите разпоредби. Това ще има отрицателни икономически и социални последици, които можеше и трябваше да бъдат избегнати.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) „Край на изхвърлянето!“ — призовава Комисията. Тя уж действа под мотото „да се вслушаме в хората от сектора“, а всъщност иска действието на изначално порочния регламент да бъде продължено за нови 18 месеца. Не по-малко от 42 % от западношотландския улов на пикша се изхвърлят обратно в морето заради тези правила. В резултат от днешното гласуване това безобразие ще продължи още 18 месеца. Лондонските лейбъристи подкрепиха Комисията — поредното позорно предателство спрямо крайбрежните ни общности!

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото през 2008 г. поради липсата на споразумение по проекта за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси беше приет регламент за установяване на пакет от преходни технически мерки, който първоначално трябваше да се прилага от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Целта на настоящото предложение е да се продължи действието на преходния режим за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за което трябва да бъде представено предложение от страна на Комисията през 2011 г. Комисията трябва да използва продължаването на срока на действие на настоящия регламент, за да осъществи с участието на заинтересованите лица оценка на въздействието на сегашните мерки върху плавателните средства, които ги прилагат, и върху съответните екосистеми. Комисията ще трябва да държи сметка за резултатите от тази оценка при изготвянето на новото предложение за регламент, който ще се прилага след 1 януари 2013 г. и поради влизането в сила на Договора от Лисабон ще се приеме в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решение.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Продължаването на срока на действие на регламента за опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за допълнителен период от 18 месеца дава възможност за анализ и оценка на сегашното въздействие на регламента върху плавателните съдове и екосистемите. Ето защо приветствам предложението, доколкото то ще позволи оптимално да се използват откритите възможности за подобрение. След това Комисията ще може да отрази резултатите от оценката при изготвянето на новото предложение за регламент за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за резолюцията, но настоявах пикшата да се изключи от обхвата на регламента, за да подкрепя шотландската риболовна промишленост.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2008 г. в резултат от липсата на споразумение по предложението за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси беше приет регламент за установяване на съвкупност от преходни мерки, които първоначално трябваше да се прилагат в периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Целта на настоящото законодателно предложение е действието на преходния режим да се продължи за още 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за които се изчаква предложение от Комисията през 2011 г. В този смисъл Комисията трябва да използва новия период на действие на настоящия регламент, за да осъществи с участието на заинтересованите лица оценка на въздействието на сегашните мерки върху плавателните средства, които ги прилагат, и върху съответните екосистеми.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“. През 2008 г. поради липсата на споразумение по проекта за регламент относно опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси беше приет регламент за установяване на пакет от преходни технически мерки, който първоначално трябваше да се прилага от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Целта на настоящото предложение е да се продължи действието на преходния режим за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на общата политика по рибарство, за което трябва да бъде представено предложение от страна на Комисията през 2011 г.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) В резултат от липсата на споразумение през 2008 г. по предложението за опростяване и поясняване на разпоредбите на Общността в областта на опазването на рибните ресурси приехме регламент за установяване на съвкупност от преходни мерки, които първоначално трябваше да се прилагат в периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.

Гласуваното днес законодателно предложение ще продължи срока на действие на преходния режим с още осемнадесет месеца, тоест до 1 януари 2013 г., с цел определяне на нова съвкупност от технически мерки в рамките на текущата реформа на Общата политика по рибарство, за което трябва да бъде представено предложение от страна на Комисията през 2011 г.

Парламентът прие и резолюция A6-0206/2009 по предложението за регламент на Съвета относно опазването на рибните ресурси в Атлантическия океан и Северно море посредством технически мерки. В текста беше подчертано значението на правилното разпределяне на компетентностите между Съвета, Парламента и Комисията.

С днешния вот Парламентът настоява в бъдещото предложение на Комисията относно техническите мерки да се посочва, че съществените елементи на разпоредбите са от компетентността на Съвета и Парламента съгласно процедурата за съвместно вземане на решения.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на предложението, което беше внесено на днешното пленарно заседание на Парламента, е да се продължи установеният през 2008 г. преходен период за опазването на рибните запаси. Като се има предвид, че срокът на действие на този законодателен акт изтича на 30 юни 2011 г., действието на мерките трябва да бъде продължено за допълнителен период от 18 месеца, т.е. до януари 2013 г. Ето защо Комисията ще трябва да използва новия период на действие на настоящия регламент, за да извърши оценка на въздействието на сегашните мерки, а и на мерките, които трябва да се вземат предвид при изготвянето на новото предложение за периода след 1 януари 2013 г., което се планира да бъде внесено през 2011 г.

От решаващо значение е при преразглеждането на уредените в законодателството технически мерки да се запази възможността за използване на тройни мрежи при крайбрежен риболов на дълбочини между 200 м и 600 м до 31 декември 2012 г., което ще позволи на корабите да продължат устойчивия риболов на видове с голямо икономическо значение за португалското рибарство, например на морски дявол.

Доклад: José Manuel Fernandes (A7-0087/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, като вземам предвид постиженията в преговорите, особено по отношение на увеличаването на бюджета на Парламента с 2,3 % в сравнение с 2011 г., ограничаването на финансирането на сградата „Конрад Аденауер“ в Люксембург и оттеглянето на структурата за оценяване на добавената стойност, което осигури допълнителни съкращения на стойност 13,7 млн. евро. Финансирането за потребностите, произлизащи от разширяването на ЕС с присъединяването на Хърватия и корекциите съгласно Договора от Лисабон ще бъдат интегрирани в харта или коригиращ бюджет. Но бих искал да подчертая, че в контекста на икономическите и финансовите трудности на държавите-членки и като имаме предвид ръководните насоки за Бюджет 2012, които Парламентът прие, Парламентът определи потребността да се поддържа бюджетна дисциплина в неговия собствен бюджет, запазвайки го под нивото на инфлацията за 27-те държави-членки и с убеждението, че истинските икономии ще гарантират, че той функционира правилно и ефективно. Считам обаче, че в условията на ограничения, каквито се налагат в ЕС, е важно също и членовете на ЕП да намалят своите разходи.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Намираме се в началото на процедурата на гласуване на Бюджет 2012. От Парламента зависи да предложи бюджетна прогноза. Считам, че бюджетната прогноза, която гласувахме днес, е балансирана и затова я подкрепих. За първи път Парламентът предложи бюджетно увеличение (2,3 %), което е под инфлацията (2,8 %). В тези времена на фискални ограничения ми се струва, че това наистина е необходимо. Освен това напълно подкрепям потребността от проучване на нови възможности за финансиране, за да определим дългосрочна бюджетна стратегия. Ще изчакам предложенията на Комисията по този въпрос.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Съгласен съм, че настоящата финансова, икономическа и социална ситуация на ЕС задължава Европейския парламент и другите институции на ЕС да отговорят с качеството и ефективността, която се изисква и да приложат стриктни процедури за управление, така че да бъдат постигнати икономии. Цялостното равнище на проектните бюджетни прогнози за Европейския парламент следва да се повиши с 2,3 % спрямо Бюджет 2011, което не превишава настоящия процент на инфлация от 2,8 %. За в бъдеще Парламентът трябва да реализира по-големи икономии и да направи по-строги процедурите на управление и контрол.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Fernandes. Докладът ни дава възможност да оценим обективно Бюджет 2012 на Европейския парламент. Определено се налага той да бъде строг бюджет на ограниченията. За нас е важно да вземем предвид и инфлацията, което означава, че Бюджет 2012 наистина води до намаление на наличните суми. Всички разходни позиции трябва да бъдат оправдани и упълномощени. Променливите разходни позиции трябва да бъдат проучвани като част от анализи разходи/ползи, така че всички допълнителни разходи да могат да бъдат избегнати в бъдеще. През 2012 г. трябва да подобрим положението на младите хора. Целите, които са поставени, трябва да бъдат свързани основно с младите хора. Следва да посоча, че младите хора имат нужда от помощ за получаването на професионално обучение и за решаването на проблема с нивото на отпадане от училище. В този смисъл повече средства трябва да бъдат налични за проекти, насочени към млади хора. Те се нуждаят от подкрепа, която да им гарантира интегриране на пазара на труда.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям този доклад, тъй като той предоставя подходяща бюджетна рамка за важната дейност на европейските институции по време на икономическата криза за всички европейски граждани. Но не подкрепих позицията на групата по въпроси като замразяването на надбавките за членовете на Европейския парламент и възможността членовете на Парламента да пътуват в бизнес класа. Струва ми се, че това е най-удачно в тези времена на криза, когато обикновените работници понасят голямата тежест на съкращенията.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада на г-н Fernandes относно бюджета на Парламента и бих искал да го поздравя за огромната работа, която той свърши. Бих искал да подчертая усилията, положени към мерки за ограничаване, което съответства на приоритетите, които той беше определил. Тъй като пълномощията на Парламента се увеличиха чрез Договора от Лисабон, би било разумно да имаме по-високи оперативни разходи. Но Бюджет 2012 на Парламента представя намаление в реално изражение с увеличение по-ниско от инфлацията в ЕС и със съкращения от 49 млн. евро, в сравнение с първоначалното предложение. Приетият бюджет остана под 20% за функция 5, което не се е случвало от няколко години. Докладчикът също трябваше да се бори срещу дезинформация и демагогия. Някои се опитаха злонамерено да инсинуират, че докладът е за увеличаване на заплатите на членовете на ЕП. Парламентът не е отговорен за този въпрос – заплатата на членовете на ЕП, която се определя като 38,5 % от заплатата на съдия в съд, се определя от Съвета, а стойността на другите възнаграждения се определя от Бюрото, а не от Парламента и не може да превиши равнището на инфлацията, публикувано от Eurostat. Освен това бюджетният ред, свързан с безвъзмездните средства и възнагражденията, включително със средствата за плащане на заплатите на членовете на ЕП, е увеличен само с 0,55 % в сравнение с 2011 г.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад и бих подчертал, че увеличението от 2,3 %, предвидено в бюджета на Парламента, е по-ниско от прогнозния процент на инфлацията от 2,8 % за ЕС, което ще доведе до съкращение от 0,5 % в реално изражение през 2012 г. Но бих искал да изоблича демагогията, свързана с трите предложени изменения, насочени към промяна на правилата за пътуване на членовете на Парламента до и от техните държави на местоживеене и Парламента, и аз гласувах против тези изменения. Не обичам да бягам от отговорност, затова използвах моя глас, макар че измененията бяха толкова подвеждащи, че вероятно попадам в многобройните изключения, които те предлагат. Съжалявам също и за позицията на някои колеги, които като знаеха предварително, че дадено предложение няма да бъде прието, обремениха със съзнанието за политически „некоректна“ постъпка другите, както и други, които „предпочетоха“ да не участват в гласуването на трите въпросни изменения, макар че участваха в цялото гласуване преди и след тях. Следва също така да помним, че съгласно настоящия устав никой не е задължен да пътува в бизнес класа. Въпреки това всяка седмица виждам моите колеги от всички партии да пътуват в бизнес класа, включително на полета до Португалия, който беше точно след това гласуване; има много редки изключения, и то не на някои отделни членове, а във връзка със случайни пътувания.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад, който представя мнението на Парламента относно разходите, необходими за прилагане на политики и администриране за финансовата 2012 година. Докладът се стреми да гарантира, че финансирането се увеличава поне в съответствие с инфлацията за изключително важните разходи, свързани със социалната политика в това време на нарастваща безработица. Докладът предлага максимално увеличение на бюджета от 2,3 %, с което увеличението се запазва под равнището на инфлацията за ЕС. Това е повече от половината от първоначалното административно искане от 5,2 %. Подкрепих също и редица изменения към този доклад, които се противопоставят на увеличенията на заплатите на членовете на ЕП и надбавките.

  Martin Ehrenhauser (NI), в писмена форма. – (DE) Европейският парламент е задължен да разходва парите на данъкоплатците уместно и отговорно. Във време на икономическа криза е изключително важно парите на данъкоплатците да се използват икономично. Затова е непростимо, че Парламентът не е подготвен да се ангажира със спестяване на средства, например чрез пътуване в икономична класа при полети по-къси от четири часа.

Тъй като Парламентът още веднъж пропуска възможността да покаже на гражданите на Европа своя ясен ангажимент за реализиране на икономии, с което би показал отговорно поведение към средствата на данъкоплатците и отказване от своите привилегии, гласувах против доклада.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Очевидно споделяме възгледа на комисията по бюджети, че Европейският парламент следва да „демонстрира своята бюджетна отговорност и да предприеме самоограничения“, и приветстваме призива на доклада за управляване на ограничените ресурси „строго и ефективно“. Но тъй като измененията, свързани със замразяването на заплатите на членовете на ЕП и надбавките за следващата година, бяха отхвърлени и резултатът от гласуването означава също така, че строежът на сграда за администрацията на Европейския парламент в Люксембург – който съгласно някои изчисления ще възлезе на 549 млн. евро – още веднъж беше одобрен, не можахме да подкрепим резолюцията във вида в който е представена. Затова решихме да се въздържим при окончателното гласуване.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2012 година – Раздел I – Парламент. Съжалявам обаче, че по време на сегашната криза Парламентът не се почувства способен да даде пример и отхвърли предложенията за преразглеждане на настоящата система от заплати за членовете си, както и предложенията да не се актуализират заплатите и надбавките за 2012 г.

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. – (SV) В преговорите относно Бюджет 2012 на Парламента се стремихме значително да намалим първоначалното предложение от 5,7 %. Крайният резултат беше 2,3 %, което представлява реално съкращение в бюджета в сравнение с инфлацията.

Макар че това е много голяма стъпка в правилната посока, все пак не сме напълно удовлетворени. Считаме, че трябваше да направим възможно определянето на последващи икономии. По тази причина ние също внесохме предложение в преговорите, което сега получи широка подкрепа от Парламента. В това предложение призоваваме за дългосрочен преглед на разходите на Парламента. Доста отдавна съществува тенденция в Парламента винаги да се вземат нови решения с дългосрочни финансови последствия, без да се вижда цялата картина. Парламентът не може просто да взема решения всяка година във връзка с увеличения на разходите, без да се опита да намери начин да ги финансира чрез смяна на приоритетите и подобряване на ефективността.

Накрая, бихме искали също така да подчертаем факта, че подкрепяме прегледа на разходите за пътните надбавки на членовете на ЕП и други видове надбавки. Но не е възможно да вземаме решения за промяна на последните просто чрез намаляване на бюджетните кредити. За тази цел е необходимо изменение на Устава на членовете на Европейския парламент. Това е нещо, за което ще работим и което ще подкрепяме в бъдеще.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Бюджет 2012 се разисква по време, когато много държави-членки са изправени пред крайна нужда от бюджетни ограничения и строгост. Затова бюджетът за функционирането на Парламента следва, както докладчикът посочи – „да отговори с необходимото качество и ефективност и […] да прилага строги процедури на управление, за да се реализират икономии“. Европейската общественост не би могла да разбере защо по времето, когато от нея се изисква да прави жертви в държавите-членки, ЕС не демонстрира строгост и ефективност в управлението на своите собствени ресурси. Затова обществеността ни призовава да управляваме правилно ресурсите, които са ни предоставени, и да реализираме икономии навсякъде, където това е възможно. Докладът на моя колега, г-н Fernandes, показа известен прогрес в тази посока. По етични съображения, особено когато искаме жертви от европейските граждани, по-специално – от португалците, реших да не гласувам за никакви изменения, които биха се отразили на моята заплата или на изпълнението на моите задължения като член на ЕП.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки кризата на капитализма, която засегна силно работещите и цялото население, и мерките на ограничения, насочени към онези, които са в най-неизгодна позиция, бюджетите на ЕС не засегнаха потребността от смяна на посоката на политиките, отговорни за тази криза в ЕС. Този доклад не се позовава на ръководните насоки за общия бюджет на ЕС. Но той не може да бъде отделен от настоящата ситуация.

В допълнение към опасенията, които изложихме по време на разискването в пленарната зала, обезпокоени сме, че планираната законодателна рамка ще увеличи несигурността на работните места, утежнявайки ситуацията на работещи, които се оказват без постоянен договор за работа след десетилетия служба, както и „прехвърлянето“ на много работещи към временни агенции за заетост. По тази причина гласуваме против проектните изменения, които откриват пътя към несигурността чрез препоръчването на икономии в Парламента.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът относно бюджета на Парламента отразява противоречията, които засягат повечето от политическите сили, представени тук. Въпреки че той не е свързан с ръководните насоки за бюджета на ЕС, те не могат да бъдат разглеждани отделно от основните политики, които ги определят.

Въпреки включването на корекции към разходите на Парламента чрез намаляване на предоставянето на външни услуги и други незначителни разходи, все пак увеличаването на бюджетните позиции за безвъзмездни средства и пътни разходи – Раздел I от разпоредбите за 2012 г., свързани с Парламента, представлява увеличение от 2,3 % в сравнение със същия раздел на Бюджет 2011.

Обезпокоени сме, че предложената рамка ще увеличи несигурността на работните места, утежнявайки ситуацията на работещи, които се оказват без постоянен договор за работа след десетилетия служба, както и „прехвърлянето“ на много работещи към временни агенции за заетост. По тази причина гласуваме против проектните изменения, които откриват пътя към несигурността чрез препоръчването на икономии в Парламента и които се опитват да насърчат финансирането на европейски партии и европейски политически фондации, макар да считаме, че членовете на ЕП следва да дадат пример чрез смяна на своя финансов статус и гласувахме против значително увеличение на заплатите.

Поради всички тези причини гласувахме против доклада.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) По отношение на доклада на г-н Fernandes гласувах с „въздържал се“ по една техническа причина, макар че принципно бих гласувал в подкрепа на изменения 13 и 15. По същество причината е, че заплатата на членовете на ЕП се регулира от Устава на членовете на Европейския парламент, съгласно който преразглеждане или актуализиране на заплатите на членовете на ЕП се постига чрез изменение на Устава на членовете на Европейския парламент, а не чрез гласуване в пленарна зала във връзка с годишния бюджет на ЕС за всяка отделна година.

  Catherine Grèze (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на изменение 15 да не се увеличават заплатите на членовете на ЕП и надбавките, тъй като сме в криза.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като сегашната финансова, икономическа и социална ситуация на ЕС задължава институциите да отговорят с качеството и ефективността, които се изискват, и да прилагат строги процедури на управление, за да се реализират икономии. Разбираемо е, че институциите следва да бъдат снабдени с достатъчно ресурси, но в сегашната икономическа ситуация тези ресурси следва да бъдат управлявани строго и ефективно. Също така считам, че Парламентът трябва да реализира по-големи икономии и да направи по-строги процедурите на управление и контрол. Трябва да продължим да модернизираме и рационализираме администрацията, при което да намаляваме зависимостта от външни услуги и да прилагаме ефективен подход за управление на човешките ресурси и всички институции трябва да положат всички възможни усилия за ограничаване на разходите при подготовката на своите собствени бюджетни прогнози за разходите за Проектобюджет 2012, които несъмнено биха помогнали за спестяване от парите на данъкоплатците.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Държавите-членки на ЕС в наши дни са принудени да вземат трудни решения във връзка със своите национални бюджети. Разходите се изследват щателно и трябва да направим същото в ЕС.

Не подкрепям увеличаването на бюджета на Съвета, обратно – той следва да бъде съкратен. В суровия икономически климат не е правилно Европейският парламент да планира да увеличи своите разходи с 2,3 % следващата година. Налага се да намерим повече области за реализиране на икономии в щедрия общ годишен бюджет на Парламента, възлизащ на 1,7 млрд. евро. Плановете за проекта за Дом на европейската история сега трябва да бъдат замразени. Колкото до „ралито“ Страсбург–Брюксел, то струва на европейските данъкоплатци близо 200 млн. евро всяка година. Това е толкова, колкото годишният бюджет на Европейския съд по правата на човека. Групата на алианса на либералите и демократите за Европа, която представлява централните и либерални партии в Европейския парламент, досега е била единствената от политическите групи в Парламента, която каза, че следва да спрем да използваме Страсбург. Призовавам другите парламентарни групи, а също държавите-членки на ЕС, които всъщност ще решават въпроса, да настояват за същото.

  Anne E. Jensen (ALDE), в писмена форма. – (DA) Датската либерална партия гласува против изменение 3 в доклада Fernandes относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2012 година. Датската либерална партия подкрепя намаляването на пътните разходи на Парламента, но е важно членовете на ЕП и по-нататък да могат да сменят билетите си в кратък срок. Предложението не взема предвид това.

  Constance Le Grip (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на проектобюджета на Европейския парламент за 2012 г. и се радвам, че той беше задържан под инфлацията, тъй като по този начин изпращаме послание за отговорност на нашите граждани. В тези времена на засилено бюджетно здравомислие е важно, че Европейският парламент дава пример чрез своето управление и постига икономии, където е възможно. Специално бих искала да изразя своето недоумение и безпокойство относно начина, по който беше управляван досега проектът за Дом на европейската история. Тъй като споделям целта за създаване на място, в което обществеността може да научи за основните етапи на европейската интеграция от края на Втората световна война, съм изненадана от приблизителните решения, с които се изчисляват необходимите инвестиции и текущите разходи, и съм обезпокоена от неяснотата на определени процедури за вземане на решения. Затова се въздържах при гласуването на изменението, съставено от групата „Европа на свободата и демокрацията“, което призовава този проект да бъде категорично отхвърлен. Но гласувах в подкрепа на изменение, съставено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което въвежда по-голяма прозрачност и отговорност в управлението на този въпрос и изисква подходящ парламентарен контрол.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против тази резолюция, тъй като не мога да подкрепя увеличение от 2,3 % на бюджета на Парламента във време, когато Съветът направи съкращения от 4,4 % и Комисията ще ограничи растежа на своите административни разходи до 1 %.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Кризата, която опустоши света, и трудните икономически и бюджетни условия в държавите-членки принуждават Парламента да демонстрира бюджетна отговорност и ограничения през финансовата 2012 година, без да застрашават амбициозните цели, които той си е поставил, включително установяването на отлично законодателство. Бюджетът на Парламента за следващата година ще се увеличи с процент, по-нисък от този на инфлацията. Бюджетът следва да възлиза на 1 725 млрд. евро, което означава увеличение от 2,3 % през 2012 г. Това е по-ниско от процента на инфлация от 2,8 % за 27-те държави-членки на ЕС. Загрижеността, която е налице, е нещо, което винаги трябва да съществува, когато обсъждаме бюджетите на ЕС, така че всички в държавите-членки да бъдат способни да изразят мнението си относно политиката на ЕС и да се убедят, че техните мнения са прилагат правилно.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Първо бих искала да поздравя докладчика за работата, която свърши. Тя засяга въпрос, който винаги е належащ, но който в бурните времена, в които живеем, стана особено неотложен. Икономическите и бюджетни условия, които съществуват понастоящем във всички държави-членки, не са непознати на Парламента и той следва да демонстрира бюджетна отговорност и да предприеме самоограничения през финансовата 2012 година, като в същото време поддържа равнището на качество на своята работа. Бюджетът беше съкратен с 2,3 % в реално изражение в сравнение в този от 2011 г. и понесе цялостно съкращение от 48,9 млн. евро в сравнение с предложената бюджетна прогноза. Това е по-специално резултат от съкращенията в разходите по сградите. Бих искала да наблегна на безпокойството на докладчика, което отразява безпокойството на цялата негова група относно ангажираността на младите хора. За тази цел докладчикът предлага намаляване на тавана на функция 5 от многогодишната финансова законодателна рамка за 2012 г. от 100 млн. евро и увеличаването на други функции, които подкрепят младите хора със същата сума. Това е балансиран доклад, който взема предвид бюджетните ограничения във времена на криза и поддържа условията за успешна работа с добро качество. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че в настоящата ситуация на криза Парламентът и останалите институции на ЕС следва да действат отговорно и да предприемат самоограничения, като прилагат процеси на строго бюджетно управление, за да насърчат оптимизацията на ресурсите и да реализират икономии. Бих искал открито да изразя своята признателност за отличната работа, свършена от моя колега, г-н Fernandes.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против. Причините са, че никакви реални икономии не бяха реализирани по нито един бюджетен ред, а разходите често просто се отлагаха за 2013 г., че исканото от нас съкращение на пътните разходи най-вероятно няма да се случи и че процедурата за договаряне за този доклад не беше прозрачна и целеше да изключи по-малките групи с по-критични възгледи относно предложените бюджетни увеличения.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът, приет днес, цели да насърчи строгото управление на ресурсите с оглед ограничаване на харченето на публични средства. Като имаме предвид добре известните финансови трудности, които изпитват държавите-членки, необходимо е да се намалят разходите и тяхното нарастване да се поддържа под настоящия процент на инфлация. Следователно намаляването на цялата сума на разходите следва да бъде приветствано. Допълнителните ресурси, необходими за изпълняване изискванията на Договора от Лисабон и бъдещото разширяване, следва да бъдат определени в процедурите по съгласуване на бюджета на по-късен етап.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Въздържах се при окончателното гласуване на този доклад, тъй като във времена на ограничения в целия Европейски съюз изглежда нелепо да подкрепяме проекти като този за Дом на европейската история. Той може да е сам по себе си ценен проект, но със сигурност би било безотговорно от страна на Парламента, който представлява народа, да се съгласи с този разход при настоящите условия.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Гласувах против бюджетната прогноза за разходите и приходите на ЕП за 2011 г., тъй като резолюцията съдържа редица въпроси, които не мога да подкрепя. Възразявам срещу още едно увеличение на бюджета на Парламента. Парламентът предлага това упражнение като бюджетно намаление, след като всъщност става дума за намаление в обхвата от използвани ресурси. В тези времена на криза и съкращения замразяването на разходите ми изглежда по-подходяща мярка. Измененията, съставени от някои членове, изискващи определено равнище на пестеливост (да не се лети в бизнес класа при полети по-кратки от четири часа, замразяване на надбавките за секретарски разходи и др.) бяха отхвърлени до едно, което е достойно за съжаление.

Освен това гласувах за отказването от проекта за Музей на европейската история – не защото намирам подобен проект за безинтересен или маловажен, а защото не считам, че подобен проект следва да бъде разработван от Парламента със средства от неговия собствен бюджет. Освен това разходите на проекта, които бяха планирани за Брюксел, излизат напълно извън контрол. По тази причина гласувах в подкрепа на изменението, което изрично заявява, че трябва да се поддържа по-голям контрол върху разходния център.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Като имаме предвид суровите мерки за ограничения, които понастоящем се предприемат във всички държави-членки, считам, че е неподходящо да се предоставя финансиране за Дом на европейската история при настоящите условия, затова гласувах против доклада.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Беше изключително важно да се вземат предвид настоящите икономически и бюджетни трудности при гласуването на доклада на г-н Fernandes относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2012 година. Първоначалният проект на доклада, който предвиждаше реализирането на Дом на европейската история с прекомерно високи текущи разходи, беше напълно противоположен на моето твърдо убеждение в необходимостта от бюджетни ограничения, когато става дума за публични средства. Затова е необходимо всички финансови гаранции, свързани с този проект, да бъдат ясно определени преди началото на работа по проекта. Европейските институции трябва да уважават истинската бюджетна дисциплина, особено в настоящата икономическа криза.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Като имаме предвид трудните икономически и бюджетни условия, които държавите-членки преживяват, Парламентът следва да демонстрира бюджетна отговорност и самоограничения през финансовата 2012 година, без обаче това да застраши неговата цел да постига отлични резултати в законодателната си работа. Разглежданият бюджет беше съкратен с 2,3 % в реално изражение, в сравнение с Бюджет 2011, и понесе общо съкращение от 48,9 млн. евро в сравнение с предложената бюджетна прогноза. Това се дължи по-специално на съкращенията в разходите по сградите, на разходите, свързани с новите 18 членове на ЕП, и на тези по присъединяването на Хърватия. Двете последни позиции ще бъдат предмет на коригиран бюджет на по-късен етап. Инвестирането в младите хора е основен приоритет понастоящем за групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

За тази цел докладчикът предлага намаляване на тавана на функция 5 на многогодишната финансова рамка за 2012 г. със 100 млн. евро и увеличаване на другите функции, които подпомагат младите хора със същата сума. Накрая бих искал да подчертая, че отстраняването на бюджетния ред за Дома на европейската история няма да застраши неговата приложимост, тъй като сумата ще бъде прехвърлена към друга функция, в съответствие с прозрачния процес, който е одобрен от бюджетните органи.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът на г-н Fernandes относно бюджета на Парламента за финансовата 2012 година обхваща икономии, предпазливи планове за харчене и най-голямата възможна степен на прозрачност в употребата на бюджетното финансиране, заедно с подпомагане на текущи политики по околната среда и непрекъснато предоставяне на информация за гражданите на Европа. Но от една страна, трудно е да разберем защо няма мнозинство в подкрепа на замразяването на „административните разходи“ за 2012 г., а от друга – равнищата на харчене на средства във връзка с Дома на европейската история са прекалено високи и следва спешно да бъдат преразгледани в контекста на настоящата структурна криза.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-н Fernandes относно бюджетната прогноза за приходите и разходите за 2012 г. Напълно съм съгласна с целите, откроени в приетия текст, които са следните: подход на строго управление на човешките ресурси преди откриването на нови позиции, по-голяма сигурност в Европейския парламент, цифрова стратегия във връзка със социалните мрежи, създаване на безжични услуги и стратегия за собствеността за по-интелигентно управление на разходи по сгради, които принадлежат на Парламента.

Предложение за резолюция (B7-0227/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на резолюцията за изменение на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно хранителни и здравни претенции, разрешавани от Комисията в съответствие с регламента. Гласувам в подкрепа на резолюцията, защото касае здравна претенция в списъка с разрешени претенции относно използването на мляко за кърмачета над шестмесечна възраст, тъй като докозахексаеновата киселина (DHA) е добавена в мляко за кърмачета.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям проекта на резолюция относно здравните претенции за детските храни. Здравето на децата трябва да бъде по-добре защитено от всички съвети относно храните, които понякога са подвеждащи и карат хората да купуват такива храни само защото се твърди, че те имат благотворен хранителен или физиологичен ефект. Трябва да гарантираме на потребителите, че продуктите на пазара са безопасни и тяхното етикетиране е честно и подходящо, с цел да се предостави на потребителя необходимата информация, за да направи избор с пълно познаване на фактите, и да се създадат равни условия за конкуренция в хранително-вкусовата промишленост.

Понастоящем в някои държави-членки има голям брой различни показатели, които се използват при етикетирането и рекламирането на храни, които се отнасят до вещества, чийто благотворен ефект не е доказан или не е налице ясен научен консенсус. Затова трябва да гарантираме, че веществата, за които се твърди, че имат благотворен ефект, са подложени на научни изследвания и проучвания от Европейския орган за безопасност на храните.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Резолюцията касае разрешаването и отхвърлянето на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата. Гласувах против предложената в залата резолюция, защото считам, че е от съществено значение претенциите за деца на възраст между шест и 12 месеца да се правят и да се потвърждават научно от Европейския орган за безопасност на храните.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах против инициативата, защото в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 1924/2006, здравната претенция, че приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата от шест до дванадесетмесечна възраст, не се потвърждава от становището на експертите, предоставено на Комисията.

Нещо повече, доклад, публикуван през юни 2010 г. в „British Medical Journal“, показва, че десет години след като са били захранвани с мляко за кърмачета, обогатено с DHA, децата са с по-високо тегло и по-високо кръвно налягане. Не е налице ясен научен консенсус относно ефекта върху кърмачетата на обогатеното с DHA мляко за кърмачета, което противоречи на членове 5 и 6 от въпросния регламент.

Тъй като претенцията е несъвместима с целта и съдържанието на проекта на регламент, гласувах против приемането му.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Съгласен съм, че претенцията „приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до дванайсетмесечна възраст“ следва да се добави в списъка на ЕС с разрешени здравни претенции съгласно проекта на регламент на Комисията. Общоприето научно доказателство сочи, че не само DHA в кърмата, но и синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета и други продукти, предназначени за кърмачета, допринася за развитието на зрението на кърмачетата. Ако отхвърлим включването на DHA в списъка на ЕС с разрешени здравни претенции, това може да създаде опасен прецедент, с което работата на Европейския орган за безопасност на храните да се обезсмисли, просто защото по отношение на здравни претенции, касаещи вещества, преминали през взискателния и строг процес на оценка от страна на органа, ще може да се налага вето по идеологически съображения.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Подкрепих резолюцията, защото считам, че здравните претенции могат да повлияят на избора на потребителите, поради което те трябва да се използват отговорно, на основата на висококачествени научни оценки. Със сигурност е вярно, че наличието на DHA в кърмата има положителен ефект за развитието на зрението на кърмачетата до дванадесетмесечна възраст. Но това не означава автоматично, че синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета, има същия ефект. В кърмата DHA е придружена от други коензими и кофактори, които заедно произвеждат този ефект за развитието на зрението. Към момента не е налице научен консенсус относно положителния ефект върху кърмачетата на обогатеното с DHA мляко за кърмачета. Затова считам, че не трябва да бързаме да разрешаваме използването на такава претенция, преди да разполагаме с ясно научно доказателство. Подобен род здравна претенция може да подведе потребителите и да има нежелателни ефекти върху здравето на техните деца.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Осъждам днешното гласуване, което отхвърли с малка преднина възражението срещу подвеждаща здравна претенция от основен производител на мляко за кърмачета. Това е поражение за семействата с малки бебета. Разочарована съм, че много консервативни колеги защитиха интересите на големите предприятия по въпроса. Гласуването отваря път за още по-агресивен маркетинг на хранителни продукти, който не е подкрепен от стабилни научни доказателства. DHA е естествена съставка на кърмата и помага за развитието на зрението на децата. Но синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета, е нещо различно. Тъй като научните доказателства са все още неубедителни, не можем да позволим родителите да бъдат подведени. Здравето на бебета е твърде важно, за да се остави в ръцете на маркетинговия отдел на мултинационална компания. Днешният вот на Парламента, да не отхвърли претенцията, е много разочароващ.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Не искахме твърдението, че докозахексаеновата киселина (DHA) – мастна киселина в кърмата, е добра за нормалното развитие на зрението на кърмачетата, да се появи върху продуктите за кърмачета. Няма научни доказателства в подкрепа на становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), въз основа на което Европейската комисия предложи разрешаването на тази претенция за храни, предназначени за кърмачета. Затова беше необходимо да приложим принципа на повишено внимание и да не разрешим претенцията. За съжаление, само с 8 гласа Парламентът реши да приеме предложението на Комисията. Това отново поставя за разглеждане въпроса за независимостта и точността на оценките на ЕОБХ.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно „разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата“, тъй като няма признато научно доказателство, че синтезираната докозахексаенова киселина (DHA), добавена в мляко за кърмачета и други продукти, предназначени за кърмачета, и различна от DHA в кърмата, допринася за развитието на зрението на децата. Затова считам, че докато не разполагаме с убедителни изследвания, хранителната претенция не следва да се разреши.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпросът за допустимите претенции върху етикетите или в рекламата на храни е много важен, защото може да доведе до погрешни очаквания или до възприемането на поведение, което няма научна основа. С оглед на това всички претенции, които се добавят в списъка на разрешените здравни претенции, следва да се разглеждат в светлината на най-новите научни открития, за да имат подходяща научна обосновка. Комисията твърди, че това важи в случая, като счита за доказано, че „приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до дванайсетмесечна възраст“.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията на Европейския парламент касае проекта на регламент на Комисията за разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до намаляване на риска от заболявания или до развитието и здравето на децата. Храненето на обществото като цяло и на децата в частност трябва да получи най-голямо внимание от всички европейски органи, тъй като здравословният растеж и качеството на живот са застрашени. Рекламирането на храни с претенции може да заблуди потребителите и да противоречи на научните препоръки. Ето защо предвид доводите, изложени от докладчика по въпроса, който е също толкова чувствителен, колкото и важен, гласувам против проекта на резолюция, защото считам, че не защитава адекватно общественото здраве, особено здравето на децата.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Документът се противопоставя на приемането на проекта на регламент на Комисията „за разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата“, тъй като не е съвместим с целите и съдържанието на регламента относно хранителни и здравни претенции за храните.

Става въпрос основно за проблеми в резултат от добавянето, с различни средства, на докозахексаенова киселина (DHA) в кърмата, която допринася за нормалното развитие на зрението на децата до 12-месечна възраст.

Но общоприетото научно доказателство показва, че ефектите на синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета и други продукти, предназначени за кърмачета, не са ясни. Това означава, че няма ясен научен консенсус относно ефектите върху кърмачетата на обогатеното с DHA мляко в биологична среда, различна от кърмата, в мляко за кърмачета и други продукти, предназначени за кърмачета. Затова е налице противопоставяне на приемането на проекта на регламент на Комисията.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес, за съжаление, пропуснахме голяма възможност да подчертаем, че по никакъв начин не следва да обезкуражаваме кърменето, не на последно място с използването на хранителни профили, които би трябвало да дават надеждна информация. В действителност няма научно доказателство, че добавянето на докозахексаенова киселина (DHA) в заместители на млякото подобрява развитието на зрението. Подкрепям резолюцията, защото считам, че напълно съответства на духа на Международния кодекс за търговия със заместители на майчината кърма на Световната здравна организация. Кодексът, наред с други неща, цели да гарантира, че не се допуска реклама или друга форма на насърчаване на заместители на кърмата. Широко признато е, че кърменето има положителен ефект за здравето и на детето, и на майката, защото намалява риска от рак на гърдата. Освен това най-новите изследвания на УНИЦЕФ, както и на италианската асоциация по пренатална медицина, подчертават, че смъртните случаи сред новородени деца могат да намалеят с 22 %, ако децата се кърмят. Би било по-добре, ако цялата енергия, вложена в насърчаване на изкуственото мляко, се насочи към майките, които с радост ще кърмят децата си, ако получат необходимата подкрепа.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Продуктите за деца, като мляко за кърмачета, трябва да имат полза от претенции, когато те са научно доказани от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), както в случая с докозахексаеновата киселина (DHA), която допринася за нормалното развитие на зрението на кърмачетата от шест до 12-месечна възраст. Забраната на всички съобщения, дори относно признати научни ефекти, значително би възпрепятствало научните изследвания и иновациите в сектора.

Не трябва да забравяме, че след шест месеца жените или не желаят, или не могат да кърмят и трябва да могат да се възползват от готови продукти за кърмачета, за които здравните претенции са научно оценени. Никой не твърди, че обогатеното с DHA мляко за кърмачета е по-добро от кърмата. Не става въпрос за това.

Днес Парламентът избра пътя на разума, като отхвърли резолюцията, която забранява тази претенция и опозорява ЕОБХ.

  Marian Harkin (ALDE), в писмена форма. – (EN) Гласувам в подкрепа на резолюцията за отхвърляне на здравната претенция, че добавянето на естествената мастна киселина DHA в млякото за кърмачета допринася за нормалното развитие на зрението на кърмачетата, по ред причини. Първо, има разлика между синтетичната DHA и DHA в кърмата. Също така авторитетни проучвания показват, че няма доказана полза за развитието на зрението, а някои показват отрицателни ефекти от обогатеното с DHA мляко върху здравето на деца. Накратко, нужни са повече изследвания.

  Lucas Hartong (NI), в писмена форма. – (NL) Делегацията на нидерландската Партия на свободата (PVV) гласува в подкрепа на резолюцията, тъй като има явни съмнения относно здравните претенции за DHA. Искаме процедурите по признаване на здравни претенции да бъдат преразгледани. PVV твърдо подкрепя независими научни изследвания и точно поради тази причина искаме прозрачна процедура, която няма да доведе до спорни резултати.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа относно разрешаването и отхвърлянето на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата, защото стоките на общия пазар трябва да бъдат безопасни за консумация, да отговарят на стандартите и да бъдат законни. Здравните претенции за храните трябва да бъдат обосновани и научно доказани, особено когато говорим за децата и тяхното здраве. Необходимо е да се гарантира, че веществата, за които са налице претенции, са с доказан благотворен хранителен или физиологичен ефект. Претенциите трябва да са научно обосновани, като се взема предвид цялата научна информация и като се претеглят доказателствата. Използването на здравни претенции следва да бъде разрешено в Общността едва след научна оценка на възможно най-високо равнище и хранителните и здравните претенции не трябва да бъдат заблуждаващи.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която оспорва разрешена претенция относно храна за кърмачета. Разрешената претенция касае DHA – мастна киселина в майчината кърма, която, в кърмата, е известно, че е важна за развитието на зрението на кърмачетата. Но синтезираната DHA, добавена в мляко за кърмачета, е нещо различно. Производителят на мляко за кърмачета „Мийд Джонсън“ подаде заявление до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните (ПКХВЗЖ) за разрешение да използва здравната претенция „приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до дванайсетмесечна възраст“. Претенцията е разрешена на основата на доказателства, предоставени от „Мийд Джонсън“. Но през 2008 г. независимо преразглеждане на доказателствата относно DHA в млякото за кърмачета показа, че добавянето на DHA в млякото за кърмачета „няма доказана полза по отношение на зрението, когнитивните функции или физическия растеж“. Освен това на ЕОБХ не бяха представени изследвания, които да показват ефекта от продължаване на храненето с обогатено с DHA мляко след първоначално захранване с необогатено мляко. Тъй като претенцията ще бъде разрешена само за преходни храни, това е от решаващо значение.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Общественото здраве и сигурността на храните за мен са крайъгълните камъни, върху които се развива човешкото общество. Когато тези изисквания са изпълнени и гарантирани, рисковете за здравето намаляват и броят на населението расте при контролирани условия, които предлагат сигурност. Това бяха критериите за регламента на ЕС от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните. Принципите, които все още се посочват в регламента, гарантират тясна връзка между експерименталните и доказаните научни данни и разрешаването на употребата на определени храни.

Проектът на регламент на Комисията, който обсъждаме днес, не предоставя всички необходими гаранции, нито обичайния принцип на повишено внимание при отсъствието на нужните научни изисквания, за да се гарантира, че хранителните и здравните претенции не са подвеждащи. Това трябва да ни накара да отхвърлим одобряването.

DHA в кърмата изпълнява функцията, подкрепена с научни доказателства, но синтетичният й вариант все още не е в съответствие с целите и същността на Регламент (ЕО) № 1924/2006. Не можем да си играем със здравето, особено когато става въпрос за деца. Поради тази причина споделям мнението на докладчика.

  Mario Pirillo (S&D), в писмена форма. – (IT) Гласувах против резолюцията, която отхвърля посочването на присъствието на DHA в заместители на млякото за кърмачета, защото считам, че е правилно да се рекламират причините за добавянето на DHA. Искам да спомена, че DHA е омега-3 мастна киселина, която присъства в кърмата и има положителен ефект върху зрението на децата. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) изрази положително становище относно широкото разгласяване на наличието й. Получихме много писма по електронната поща, в които се твърди, че насърчаваме изкуственото мляко пред кърмата – това не е вярно. Винаги трябва да предоставяме адекватна информация за вещества, добавяни към хранителните продукти, особено когато са предназначени за деца.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Днес Европейският парламент изпрати сигнал на неописуема слабост, отхвърляйки резолюция, която отказва да добави здравна претенция за храни, предназначени за кърмачета под 12 месечна възраст, с 328 гласа „за“ и 323 „против“, при необходимо абсолютно мнозинство от 369 гласа.

А случаят е ясен: противопоставяне на становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). В случая ЕОБХ даде разрешение на производители на храни, предназначени за новородени, да използват претенцията, че синтезираният вариант на докозахексаеновата киселина (DHA) – мастна киселина в кърмата, „допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до дванайсетмесечна възраст“. Това не е научно доказано, както се потвърждава в писмо, изпратено тази сутрин до членовете на Европейския парламент от Световната здравна организация.

Много съжалявам за този шамар за значителен брой заинтересовани страни в Европа: Европейската конфедерация на многочленните семейства, Европейската асоциация на потребителите и Постоянния комитет на европейските лекари, които просто искаха кърмачетата да не се считат за обикновени потребители. Съжалявам, че Парламентът просто забрави да направи здравия разум и етиката приоритет на европейските политики за безопасност на храните.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах против проекта на регламент за разрешаване на здравната претенция, че приемът на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до 12-месечна възраст.

Макар мнозинство от колегите да гласуваха в подкрепа на отхвърлянето, 40 гласа не достигнаха за необходимото квалифицирано мнозинство. Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета посочва, че хранителните и здравните претенции не трябва да бъдат заблуждаващи и трябва да се основават на научни доказателства. Освен това дори ако общоприетото научно доказателство показва, че DHA в кърмата допринася за развитието на зрението на кърмачетата, то понастоящем няма научен консенсус относно възможна причинно-следствена връзка между приема на мляко, обогатено със синтезирана DHA, и по-добро развитие на зрението на кърмачетата.

Струва ми се, че при липсата на научен консенсус са необходими повече изследвания на ефектите, полезни и вредни, преди да може да се използва претенцията, че добавянето на DHA в преходни храни и храни за кърмачета е полезно. Парламентът днес не се възползва от възможността да забрани предстоящото използване на претенцията в очакване на по-убедителни научни доказателства, за което съжалявам.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма. – (CS) Контролът над здравните претенции се въведе, за да не бъдат заблуждавани потребителите с невярна информация. Но той следва и да осведомява потребителите в по-голяма степен. Затова гласувах в подкрепа на предложението на Комисията да се разреши здравната претенция за DHA в млякото на прах за деца, тъй като това предоставя положителна информация на майките, които поради сериозни здравословни причини не могат да кърмят бебетата си. Необходимо е да се даде на тези жени положителна информация за млякото на прах, когато решават кой продукт да закупят. С това не подкопаваме значението на кърменето за развитието на детето, тъй като всяка майка е напълно информирана за това от педиатър.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувам в подкрепа на документа, тъй като резолюцията счита, че проектът на регламент на Комисията за разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата, не е съвместим с целта и съдържанието на Регламент (ЕО) №1924/2006, и се противопоставя на приемането на проекта на регламент на Комисията.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Докозахексаеновата киселина, позната като DHA, е вещество в кърмата и многобройни научни изследвания показват, че играе положителна роля за развитието на зрението на новородените деца. Считам, че конкретната информация за продуктите, обогатени с тази съставка, като изкуственото мляко, ще позволи на потребителите да направят по-информиран избор, когато пазаруват.

Не считам за обосновани страховете на тези, които твърдят, че заради рекламата на обогатените продукти майките ще се откажат от кърменето. Кърмата съдържа вещества и активни съставки, които са съществени и незаменими за бебетата, но за съжаление не всички жени могат да кърмят.

Затова гласувах против резолюцията, защото като възпрепятстваме достъпа до пълна информация, отнемаме още от помощта за майките, които, понеже не могат да кърмят бебетата си, са длъжни да прибягнат до използването на тези продукти.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих резолюцията, тъй като считам, че здравните претенции по отношение на DHA не са научно доказани и потребителите категорично не следва да бъдат подвеждани.

  Hannu Takkula (ALDE), в писмена форма. – (FI) Очевидно е, че кърмата е най-добрата храна за новородените деца. Не всички майки обаче могат да кърмят децата си, например по здравословни причини. Затова е необходимо обогатеното мляко. В такъв случай, разбира се, се надяваме, че заместителят наподобява кърмата възможно най-много, що се отнася до съставките му.

Предложението за резолюция постави под въпрос значението на съставката, позната като DHA, за децата и тяхното развитие. DHA заменя мастните киселини в кърмата, които е доказано, че помагат на развитието на зрението на детето, и които поне някои производители на заместители са добавили в своите продукти. Предложението имаше за цел по-конкретно да отрече факта, че потребителите ще бъдат информирани за DHA върху етикета на продукта например.

Въпреки че по принцип призовавам за повишено внимание при използването на различни маркетингови материали, считам, че след като бяха проведени многобройни научни изследвания, сега трябва да можем да информираме потребителя за това. Политиците също следва да се доверяват на решенията на органите по безопасността. В случая Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) заяви, позовавайки се на научни доказателства, че продуктът е безопасен. Поради тези причини гласувах против предложението за резолюция, озаглавено „Разрешаване и отхвърляне на определени здравни претенции за храните, които се отнасят до развитието и здравето на децата“.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Предвид факта, че Световната здравна организация твърди, че няма солидни доказателства, че добавянето на DHA в мляко за кърмачета ще има важни клинични ползи, избрах да гласувам против, за да не могат предприятията да използват недоказани претенции относно ползите за здравето от DHA. Съществува опасност тези потенциално подвеждащи претенции да доведат до увеличаване на приема на обогатено мляко и кърмачетата да загубят жизненоважни хранителни вещества, като DHA, които се намират в кърмата.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Днес Европейският парламент отхвърли предложението за резолюция, внесено от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, което призовава да се проведат повече изследвания, преди да се твърди, че докозахексаеновата киселина (DHA) е вещество с полезни свойства за кърмачетата.

Съжалявам, че резолюцията не беше приета, без всички необходими научни проверки, въпреки че систематичното преразглеждане на доказателствата относно DHA и неврологичното развитие на кърмачетата, публикувано от Cochrane Library през 2008 г., показва, че захранването на кърмачета до едногодишна възраст с мляко за кърмачета, обогатено с DHA и други сходни мастни киселини с дълга верига, няма доказана полза по отношение на зрението, когнитивните функции или физическия растеж.

Въпреки съмненията, изразени от членовете на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, мнозинството в Парламента де факто разреши на Европейския орган за безопасност на храните да обяви, че „докозахексаеновата киселина допринася за нормалното развитие на зрителните функции на кърмачетата до дванайсетмесечна възраст“. Случаят със спорното лекарство „Mediator“ обаче следва да накара европейските институции да бъдат малко по-предпазливи.

Доклад: Kader Arif (A7-0070/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като в днешния все по-глобализиран свят ЕС като цяло трябва да избере възможности за продуктивни инвестиции, и приемам заетата в този доклад позиция, според която Комисията и Съветът трябва да стартират преговори за започване на инвестиране в трети държави като Канада, Индия и Китай. С оглед на това смятам, че е от основна важност Парламентът да осигури отговорно поведение на европейските инвеститори в чужбина, като същевременно защитава правата на ЕС да регулира в съответствие с нашия обществен интерес.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Бъдещата европейска политика трябва да насърчава устойчиви инвестиции, които зачитат околната среда, по-специално в миньорските индустрии, и подкрепят подходящи условия на труд в предприятията, към които са насочени международните инвестиции. Смятам, че всяко инвестиционно споразумение трябва да е придружено от набор от социални и екологични норми, както при договаряне на глава от споразумение за свободна търговия, така и в случай на отделни инвестиционни споразумения.

Европейската политика трябва да защитава биологичното разнообразие и да подкрепя трансфера на технологии и усъвършенстването на инфраструктурите. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съм убедена, че Европейският съюз се нуждае от последователна инвестиционна политика, която ще даде положителен принос за икономически растеж, устойчиво развитие и заетост.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Договорът от Лисабон гарантира, че областта на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) попада в обхвата на изключителната компетентност на ЕС. Тази промяна със сериозни последствия е двойно предизвикателство – както за управлението на над 1 200 двустранни инвестиционни споразумения (ДИС), вече сключени от държавите-членки, така и за формулирането на бъдеща европейска инвестиционна политика, която да отговаря на очакванията на инвеститорите и на държавите бенефициери, като същевременно спазва целите в областта на външните действия на ЕС. При сключването на ДИС целта е инвеститорите от развити страни да имат правна и финансова защита. Приемам, че при разработването на бъдещата политика на ЕС в областта на инвестициите защитата на инвеститорите трябва да остане първостепенен приоритет за инвестиционните споразумения. Бъдещата политика на ЕС трябва също така да насърчава инвестиции, които са устойчиви, зачитат околната среда (особено в областта на добивните индустрии) и насърчават висококачествените условия на труд в предприятията, към които са насочени инвестициите. Ето защо неотдавнашната реформа на насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за насърчаване на отговорно поведение от страна на международните предприятия трябва да бъде подкрепена от ЕС.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на този проект. Всички си даваме сметка, че съгласно Договора от Лисабон чуждестранните инвестиции са от изключителната компетентност на ЕС. На основата на тези нови правомощия Комисията и държавите-членки могат заедно с Парламента да изготвят политика за насърчаване на висококачествени инвестиции с положително въздействие върху икономическия растеж и развитие. Кризата доведе, както естествено се очакваше, до намаляване в обема на преките чуждестранни инвестиции, които достигнаха 1 500 милиарда евро през 2007 г. Приветствам и предложението за въвеждане на термина „инвеститор от ЕС“ и смятам, че защитата на всички инвеститори от ЕС трябва да бъде първостепенен приоритет на инвестиционните споразумения.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Аз споделям мнението на докладчика, че не всички видове инвестиции изискват еднакво високо равнище на защита и че например краткосрочните спекулативни инвестиции не заслужават същото равнище на защита като това на дългосрочните инвестиции. Следователно обхватът на бъдещите европейски споразумения трябва да бъде ограничен единствено до преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Поради тази причина подкрепих този доклад, който попада сред областите на изключителна компетентност на ЕП.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Парламентът искаше да изясни правилата, които ЕС ще трябва да въведе при договарянето на бъдещи инвестиционни споразумения. Освен защита на инвеститорите, Комисията трябва да включи във всички бъдещи споразумения специални клаузи, които да определят правото на третата страна и на ЕС да приемат нормативни актове в технологичните области, свързани със защитата на националната сигурност, околната среда, общественото здраве, правата на работниците и на потребителите и индустриалната политика. Това е силен сигнал, предаден на Съвета и на Комисията в навечерието на започването на инвестиционни преговори със страни като Канада, Индия и, в най-скоро време, Китай. Европейските инвеститори трябва да възприемат отговорно поведение в чужбина, докато същевременно се защитава правото на Европейския съюз да регулира инвестициите в обществен интерес.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за този доклад, защото смятам, че предложената инвестиционна политика ще отговори на очакванията на инвеститорите и на ангажираните държави, като по този начин ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и неговите предприятия. Една координирана европейска политика за международни инвестиции може да има съществено въздействие върху създаването на работни места не само в ЕС, но и в развиващите се страни.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно членове 206 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са от изключителната компетентност на ЕС. В добавка към управлението на вече сключените споразумения за двустранни инвестиции Съюзът трябва да въведе политика за бъдещи европейски инвестиции, която да отговоря на очакванията на инвеститорите и на страните реципиенти, и в същото време да спазва своите цели за външно действие. Защитата на инвеститорите трябва да остане основен приоритет в инвестиционните споразумения. От Комисията същевременно се иска да изготви ясно определение на инвестициите, които трябва да бъдат защитени. Бъдещите споразумения трябва да бъдат основани на най-добри практики, изведени от опитите на държавите-членки, и да отчитат нуждите на малките и средните предприятия (МСП).

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад разглежда проблемите на бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции. След основаването на ЕС от държавите-членки са сключени много двустранни инвестиционни споразумения (ДИС): близо 3 000 от 1959 г. насам. С влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз този въпрос попада в обхвата на изключителната компетентност на ЕС и днес е част от подготовката за бъдеща европейска инвестиционна политика, която трябва да бъде подробно разисквана. Този въпрос е от огромна важност, тъй като сме в повратна точка и пред нас стоят две предизвикателства: предоставяне на ЕС на необходимите инструменти, за да могат предприятията в чужбина да изпълняват своите инвестиционни програми, и в същото време запазване на мястото на Европа като лидер в глобалното инвестиране. Живеем във време, в което бизнесът е особено агресивен, така че критериите ни за избор на търговски партньори трябва да бъдат добре обмислени. Ето защо аз съм съгласен с докладчика по този текст с оглед на зачитането на прерогативите на Парламента, а също и че процесите на преговори трябва да бъдат задействани своевременно, за да се избегнат ненужни забавяния и причиняване на сериозни сътресения в отношенията между ЕС и тези страни.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се определят като „дълготрайна инвестиция, която представлява най-малко 10% от собствения капитал/дялове от дъщерно дружество и предоставя на инвеститора управленски контрол над дейностите на дъщерното дружество“. С влизането в сила на Договора от Лисабон ПЧИ попадат под единствената компетентност на ЕС, чиито основни роли са да управлява текущите двустранни инвестиционни споразумения (ДИС) и да въведе европейска инвестиционна политика, „която отговаря на очакванията на инвеститорите и държавите-бенефициери“. Прилагането на обща инвестиционна политика се препоръчва на основата на тези нови отговорности. Най-малкото е спорно дали ПЧИ ще донесат така възхваляваните печалби за страните „бенефициери“. Това е особено вярно, ако те се осъществяват под юрисдикцията на ЕС, в защита на интересите, които той обикновено защитава.

Примерът с Португалия е особено красноречив. Като се има предвид, че един от сериозните проблеми, с които се сблъсква португалската икономика, е постоянният спад на инвестициите, отразен в ниски нива на икономически растеж и нарастваща безработица, през годините имаше много ПЧИ в португалската икономика. Независимо от това истината е, че нарастващ дял от създаваното в Португалия богатство се прехвърля в чужбина.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В даденото от Съда на ЕС определение преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се определят като „дълготрайна инвестиция, която представлява най-малко 10% от собствения капитал/дялове от дъщерно дружество и предоставя на инвеститора управленски контрол над дейностите на дъщерното дружество“.

С влизането в сила на Договора от Лисабон ПЧИ попадат в обхвата на изключителната компетентност на ЕС, чиито основни роли са да управлява настоящите двустранни инвестиционни споразумения (ДИС) и да въведе европейска инвестиционна политика, „която отговаря на очакванията на инвеститорите и държавите-бенефициери“. Поради тези нови отговорности докладчикът препоръчва прилагане на обща политика в областта на инвестициите.

Нашата позиция обаче е по-различна. В повечето случаи ПЧИ не разрешават проблема на развитието в страните, в които се осъществяват. Ние добре си даваме сметка какво правят многонационалните дружества. Те остават някъде, докато получават огромни печалби и грантове. После при най-малкия признак за трудности се преориентират в друга посока и не обръщат внимание на това, че създават безработица и пречки пред развитието. За съжаление, Португалия е твърде добре запозната с това положение на нещата.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) След влизането в сила на Договора от Лисабон Комисията има изключителна компетентност да сключва и договаря споразумения за преки чуждестранни инвестиции. Докладът на г-н Arif е пълен с добри намерения, също като пътя към ада. Той е особено загрижен във връзка с възможностите на суверенните фондове да правят вредни, спекулативни инвестиции, които не бива да бъдат насърчавани, а също и че не са включени някои чувствителни сектори, социални и екологични клаузи, съответствието с принципа на реципрочност и регулаторните правомощия на държавите-членки – все аспекти, които докладчикът иска да бъдат в центъра на бъдещата европейска политика. Смятам, че е прав, особено по последния въпрос. Финансовите интереси на чуждестранните инвеститори категорично не трябва да могат да имат преимущество пред правото на държавите-членки да приемат обвързващи социални, екологични и фискални стандарти. Да, именно това се предлага в Многостранното споразумение за инвестициите, което за щастие така и не беше прието в Световната търговска организация (СТО).

И все пак Комисията подкрепи това мошеничество! Ето защо ще бъде много слабо казано, ако заявя, че нямам никакво доверие във възможностите на тази институция да защитава, спазва или прилага посочените в този доклад принципи. Да й се даде днес изключителното правомощие да договаря „двустранни инвестиционни споразумения“ от името на и вместо 27-те държави-членки би било престъпление.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото е необходимо да се изгради интегрирана и последователна инвестиционна политика, която да насърчава висококачествените инвестиции и да даде положителен принос за световния икономически напредък и за устойчивото развитие. Смятам, че една обща политика в областта на инвестициите ще отговори на очакванията както на инвеститорите, така и на засегнатите държави, и ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и неговите предприятия, както и за увеличаване на заетостта. Инвестиционният риск обикновено е по-висок в развиващи се и в по-слабо развити страни. Силната и ефективна защита на инвеститорите под формата на инвестиционни споразумения е от ключово значение за защита на европейските инвеститори, тя може да подобри управлението и да осигури стабилност. За да може инвестиционните споразумения да продължат да бъдат от полза за тези държави, те трябва също така да се основават и на задължения на инвеститорите като съответствие с правата на човека и антикорупционни стандарти в рамките на по-широко партньорство между ЕС и развиващите се страни за намаляване на бедността.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като смятам, че трябва да гарантираме външна конкурентоспособност и еднакво третиране за всички инвеститори от ЕС. Ние също така трябва да имаме максимално влияние в преговорите за международни инвестиции. Те трябва да обхващат всеки вид инвестиции. ЕС трябва да гарантира, че никой инвеститор от ЕС няма да бъде третиран по-зле, отколкото съгласно двустранните инвестиционни споразумения, сключени между държавите-членки. Либерализирането на инвестициите и защитата се превръщат в основни инструменти на обща международна инвестиционна политика. Държавите-членки обаче ще продължат да прилагат политики за насърчаване на инвестициите, които ще допълват и ще бъдат съвместими с общата политика за международни инвестиции.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за този доклад, който призовава за по-добро определяне на стандарти за защита на инвеститорите и по-голяма прозрачност в системата на арбитраж, правото на обжалване срещу решения на международни арбитражи и възможността за консултации с профсъюзи и организации на гражданското общество. До днес инвестиционните споразумения до такава степен бяха съсредоточавани върху защитата на инвеститорите, че понякога предприятията можеха да функционират в развиващи се страни, без да зачитат екологични или социални съображения. Подобно поведение повече няма да бъде толерирано. Ето защо докладът призовава за нови правила и корпоративна социална отговорност, които да са ключови елементи от всяко бъдещо споразумение. Светът се е променил. ЕС ще получава все повече чуждестранни инвестиции и ние не можем да увеличаваме защитата на инвеститорите в ущърб на общия интерес. Докладът призовава за действителен баланс между публични и частни интереси. Той е насочен към реална защита на европейските инвеститори от незаконосъобразно експроприиране или прикрито законодателство, предназначено да не ги допусне на определени пазари. Той също така гарантира, че публичните органи винаги ще могат да приемат нормативни разпоредби в полза на общия интерес. Призовавам за задълбочена реформа на механизма за уреждане на спорове, който досега даваше възможност на частните предприятия да предприемат съдебни действия срещу държави и понякога, да атакуват техните социални и екологични закони.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докато от държавите-членки и техните граждани се иска да затягат коланите, този текст настоятелно призовава последните да направят така, че интересите на чуждестранните частни инвеститори да са защитени. Той дори не формулира задължение за защита на публичните услуги срещу каквито и да е частни инвестиции. Не зачита благата, които принадлежат на цялото човечество, например водата. Аз гласувам против този доклад.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно членове 206 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са от изключителната компетентност на ЕС. Необходимо е да се управляват вече сключените двустранни инвестиционни споразумения, а Съюзът трябва да въведе европейска политика за бъдещи инвестиции, която да отговори на очакванията на инвеститорите и на страните бенефициери. Важно е да се защитават инвеститорите, но от Комисията се иска да представи ясно определение на инвестициите, които трябва да бъдат защитени. Бъдещите споразумения трябва да бъдат основани на най-добрите практики от миналото, а също и да отчитат нуждите на малките и средни предприятия (МСП).

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Доколкото разбирам, този доклад разглежда международните инвестиционни споразумения. Основните цели на тези споразумения са да увеличат достъпа на чуждестранните инвеститори до пазарите и да осигурят високи равнища на защита за инвестиции и инвеститори срещу произволни действия от страна на правителствата на държавите, получаващи инвестицията. Преди влизането в сила на Договора от Лисабон съществуваше разделение на задачите, при което Комисията договаряше достъп до пазара на пряка чуждестранна инвестиция (ПЧИ), докато държавите-членки сключваха споразумения за защита на инвестициите с трети държави. С Договора от Лисабон преките чуждестранни инвестиции се превърнаха в изключителна компетентност на ЕС и неразделна част от външната търговска политика на ЕС. Добре е, че този доклад изпраща силен сигнал до Комисията и до Съвета, на които предстои да започнат преговори по инвестиции с трети държави като Канада, Индия, а скоро и с Китай. Ето защо е от основна важност за Парламента да осигури отговорно поведение на европейските инвеститори в чужбина, като в същото време защитава правото на регулиране на ЕС в името на обществения интерес.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на тази резолюция относно политиката в областта на международни инвестиции. Сега, когато преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са от изключителната компетентност на ЕС, е необходимо да се положат всички усилия за изграждане на последователна и интегрирана инвестиционна политика, която зачита правата на човека и принципите на правовата държава. Една обща политика за инвестиции ще насърчи висококачествени инвестиции, устойчиво икономическо, социално и опазващо околната среда развитие, и ще има положително въздействие върху икономическия напредък навсякъде по света. Считам, че такава инвестиционна политика ще помогне на Европа да остане основен актьор в областта на преките чуждестранни инвестиции, което ще спомогне за оживяване на икономическия растеж, увеличаване на конкурентоспособността на предприятията и насърчаване на създаването на работни места. Според мен Комисията трябва да планира инвестиционната стратегия на ЕС като неотложен въпрос, тъй като и чуждестранните инвестиции в ЕС, и инвестициите от ЕС в чужбина имат положително въздействие върху растежа и заетостта в ЕС и в останалите страни, включително в развиващите се страни. Необходимо е да се положат всички усилия за гарантиране на високо равнище на защита на инвеститорите, което е залог за стабилност и добро управление. Освен това трябва да се гарантира правна сигурност на малките и средни предприятия, като се създадат благоприятни условия за тях да инвестират на чуждестранни пазари. Инвестиционните споразумения трябва да се сключват в пълно съответствие с антикорупционните стандарти и при ангажимент за зачитане на правата на човека.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно членове 206 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са от изключителната компетентност на ЕС. Тази промяна със сериозни последствия представлява двойно предизвикателство, а именно, управление на над 1 200 двустранни инвестиционни споразумения (ДИС) и формулиране на европейска политика за бъдещи инвестиции, която да отговаря на очакванията на инвеститорите и на държавите бенефициери, като същевременно спазва целите в областта на външните действия на ЕС. Последователната, здрава и ефективна инвестиционна политика изисква ясно определяне на ПЧИ и ясно определяне на техния обхват и приложение. Гласувах в подкрепа на този доклад и бих искала да подчертая призива, отправен от Парламента към Комисията, да направи необходимото за установяването на ясно определение на инвестициите, които да бъдат защитени, включително ПЧИ и портфейлните инвестиции, като се постанови, че спекулативни инвестиции, както са определени от Комисията, няма да се защитават.

  Vincent Peillon (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на великолепния доклад от моя колега и приятел, г-н Arif, за политиката на ЕС по отношение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). С този документ Парламентът формулира две според мен основни изисквания при определяне на начина за рамкиране на бъдещите споразумения за защита на международните инвестиции, които са обвързващи за Европа. Първото изискване е всички тези споразумения да включват клаузи, задължаващи европейските инвеститори да имат отговорно поведение в чужбина по икономически, социални и екологични въпроси. Второто изискване е всички тези споразумения да оставят възможност за правителствата на страните, получаващи тези инвестиции, да могат да законодателстват в името на общото благо. В миналото някои клаузи за защита на частните инвестиции позволяваха приемането на социално или екологично законодателство от трета страна да се разглежда като непряко експроприиране, водещо до компенсации. Трябва да сложим край на тези злоупотреби. Днес, когато за първи път думата на Парламента по тези въпроси може да се чуе, докладът Arif беше като предупредителен изстрел за Съвета и Комисията, които се готвят да започнат преговори с Индия, Канада, а скоро и с Китай.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз преките чуждестранни инвестиции са от изключителната компетентност на Съюза. Това е предизвикателство, което трябва на всяка цена да бъде достойно посрещнато, особено що се отнася до установяването на европейска политика за инвестиции, която да отговоря на очакванията на инвеститорите и на страните реципиенти и в същото време да съответства на целите за външно действие на ЕС.

Многобройните двустранни и многостранни инвестиционни споразумения, подписани от ЕС, трябва да гарантират защита на инвеститорите във всички подходящи сектори. Бъдещата политика на ЕС трябва да насърчава устойчиви и опазващи околната среда инвестиции, които да подкрепят висококачествените условия на труд в предприятията, към които са насочени чуждестранните инвестиции. Всички инвестиционни споразумения трябва да са придружени с набор от подходящи екологични и социални норми като форма на допълнителна гаранция.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. — (EN) Въздържам се. Съгласно членове 206 и 207 ДФЕС преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са от изключителната компетентност на ЕС. Тази промяна със сериозни последствия е двойно предизвикателство — както за управлението на над 1200 двустранни инвестиционни споразумения (ДИС), вече сключени от държавите-членки, така и за формулирането на бъдеща европейска инвестиционна политика, която да отговаря на очакванията на инвеститорите и на държавите бенефициери, като същевременно спазва целите в областта на външните действия на ЕС. Определянето на тази бъдеща политика, която ще бъде интегрирана в общата търговска политика, предполага преди всичко анализ на водените досега инвестиционни политики.

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма. – (EL) Живеем в критични времена, в които от ЕС се очаква да се справи с икономическа и социална криза. На този етап ЕС трябва да съсредоточи енергията си върху растежа и създаването на инвестиции и работни места. Разширяването на компетентностите на ЕС до сектора на преките чуждестранни инвестиции в Договора от Лисабон ще ни позволи да заложим основите на единна европейска политика в този сектор. Трябва да дадем на европейските предприятия необходимите инструменти за осъществяване на безопасни и качествени инвестиции в чужбина. Наш приоритет трябва да бъде защитата на нашите предприятия в чужбина. Като се има предвид, че ЕС е най-„отвореният“ пазар в света, ние трябва да приемем рамка за защита на нашите предприятия и съответните условия, които ще доведат до равновесие с нашите основни търговски партньори, така че европейските предприятия да се ползват от сходни конкурентни условия. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като смятам, че той е крачка в правилната посока за постигането на тази крайна цел.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Договорът от Лисабон въведе задълбочени промени в областта на общата търговска политика. Първо, съгласно разпоредбите на Договора общата търговска политика беше разширена, освен в други аспекти, и в насоките, свързани с преките чуждестранни инвестиции. Второ, процедурата за вземане на решения беше променена — сега Съветът взема решения с квалифицирано мнозинство, а Парламентът получи правото на съвместно вземане на решения. Това означава, че ще бъде необходимо съгласието на Парламента при ратифицирането на търговски споразумения и по свързани с инвестициите въпроси (засягащи преки чуждестранни инвестиции).

Съюзът трябва да създаде като част от общата си търговска политика европейска инвестиционна политика, която да отговаря на очакванията на инвеститорите и на държавите-бенефициери. Инвестиционната политика трябва също така да отчита приоритетите на външната политика на Европейския съюз. В този контекст възниква и въпросът за регулиране на международно равнище, с конкретно позоваване на преговорите в СТО. Новите правомощия, дадени на Съюза с Договора от Лисабон, също така непряко засягат компетентностите на Европейския парламент, като го поставят наравно със Съвета в процеса на вземане на решения в областта на преките чуждестранни инвестиции.

Новата последователна и интегрирана политика на ЕС за инвестиции следва да има положително въздействие върху общия икономически прогрес и развитие. Като един от най-важните икономически блокове ЕС има силна преговорна позиция, която благодарение на обща политика в областта на преките инвестиции може да допринесе за растеж в конкурентоспособността на ЕС и неговите предприятия и за увеличаване на заетостта.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Смятам, че правото на ЕС да регулира в името на обществения интерес трябва да бъде защитено, а също и че ние трябва да осигурим отговорно поведение на европейските инвеститори извън ЕС, и поради това подкрепих този доклад.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон поставя преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в обхвата на изключителната компетентност на ЕС. Това представлява двойно предизвикателство: първо, управление на настоящите двустранни инвестиционни споразумения (ДИС) на държавите-членки и, второ, формулиране на европейска политика за инвестиции, която да отговаря на очакванията на инвеститорите, на държавите бенефициери и на интересите на ЕС. Интегрираната и последователна инвестиционна политика, която да насърчава висококачествените инвестиции и да даде положителен принос за икономическия прогрес и за устойчивото развитие, е от първостепенно значение. За тази цел ние трябва да вървим към ясно определение на инвестициите, които подлежат на защита, с изключение на спекулативните такива, които не следва да бъдат защитавани. Ще бъде полезно да се въведе терминът „инвеститор от ЕС“ и е препоръчително да се определи точно терминът „чуждестранен инвеститор“. Като се определят най-добрите практики на основата на опита на държавите-членки и се спазват основни стандарти, като недопускане на дискриминация, справедливо и равно третиране и защита от пряко и непряко отчуждаване, ще постигнем основите за последователна европейска политика по този въпрос. Тези мерки и определението за разпределение на отговорностите между ЕС и държавите-членки ще допринесат за създаване на условия за малките и средните предприятия (МСП) да инвестират в чужбина.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Докладът дава приоритет на защитата на всички инвеститори от ЕС. Той също така подчертава факта, че новите инвестиции, насърчавани от ЕС, трябва да бъдат жизнени и екологосъобразни, и да подкрепят висок стандарт на условията на труд. Накрая, той създава списък от страни, които ще бъдат привилегировани партньори. Считам, че всичко това ще допринесе за създаването на силна политика за международни инвестиции в Европейския съюз. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-н Arif.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Договорът от Лисабон включи преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в областта на изключителната компетентност на ЕС. Аз държах да подкрепя този доклад, който очертава новата политика за международни инвестиции и укрепва позицията на ЕС като най-големият получател на ПЧИ. Този доклад отправя силно послание: Европа трябва да бъде ключов играч в утрешните инвестиции. Бързото развитие на нови икономики наруши равновесието между страните и техния инвестиционен капацитет. Европейските предприятия трябва да се позиционират на новите пазари и ЕС трябва да им помогне да растат, като им предостави правна сигурност и засили тяхната интеграция в глобалната икономика. ПЧИ са основна част от дейностите на европейските държави, но дали винаги са носител на развитие? Не мисля така. ПЧИ са ефективни само ако са вписани в рамка от подходящи политики, които въвеждат ясни регламенти. Ето защо докладът гарантира икономическа и правна среда за предприятията, особено за нашите малки и средни предприятия (МСП), които като двигател за растеж и работни места са от основно значение за нашата икономическа структура. Трябва да бъдем бдителни, за да не ги оставим на произвола на агресивното поведение на чуждестранните инвеститори.

Доклад: Cătălin Sorin Ivan (A7-0050/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад заради предложенията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент за по-добър надзор на предприсъединителните фондове, предвид опита през 2009 г.; заради действията на Европейския съюз срещу тютюневите изделия като част от глобално партньорство; и заради движението на други стоки в или извън Европейския съюз, което струва пари на данъкоплатците и лишава бюджета на Европейския съюз от средства и действия за справяне с този проблем. В заключение ще посоча, че ще бъде важно да следим работата на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) през годината и не само в разискването относно годишния доклад.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с настоящия доклад, който призовава за предприемането на мерки и осигуряването на ресурси, за да се гарантира, че фондовете на Европейския съюз не са обект на корупция, а също така да гарантира прозрачност при бенефициерите на средства от Европейския съюз чрез единна информационна система. Парите на данъкоплатците от Европейския съюз трябва да се използват целесъобразно и ефективно. Държавите-членки трябва да имат ефективни механизми за контрол и достатъчен капацитет за разкриване на измами. Всички средства, платени в резултат на нередности, трябва да бъдат върнати в бюджета на Европейския съюз.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) С удоволствие подкрепих доклада и предложенията, изготвени от нашия колега. Като оставим настрани критиките и неяснотата на оценката на Комисията, подкрепям идеята на докладчика, че можем да направим изводи по отношение на положението на финансовите интереси на Съюза и резултатите от борбата с измамите, само при условие че включим данните от годишния доклад на Сметната палата на Европейския съюз за 2009 г. и от доклада на OLAF.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз задължава Европейската комисия и държавите-членки да защитават финансовите интереси на Европейския съюз и да се борят с измамите в областите на споделена отговорност между Съюза и държавите-членки.

Считам, че като цяло докладът на Европейската комисия, озаглавен „Защитата на финансовите интереси на Европейския съюз – Борба с измамите – годишен доклад за 2009 г.“ не предоставя информация относно равнището на измами и нередности в отделните държави-членки, а се съсредоточава по-скоро върху равнището на докладване. Считам, че резултатите не могат да се разглеждат като емпирични доказателства за равнището на измамите и нередностите именно защото не може да бъде създадена реална представа за действителното положение що се отнася до измами и нередности в държавите-членки.

Поради тази причина съм съгласен с докладчика, който счита, че най-правилният подход е заключенията относно положението със защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите да се основават, както е в годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета, който представлява най-надеждният източник на информация, докато докладите на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) съдържат информация предимно за конкретни случаи.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) налага на Европейската комисия и на държавите-членки задължението за защита на финансовите интереси на Европейския съюз и за водене на борба с измамите. Комисията следва да продължи усилията си, за да гарантира изпълнение от държавите-членки на задълженията им за докладване, с оглед на предоставяне на надеждни и сравними данни и разграничение между нередности и измами.

Това ще даде възможност на европейските институции да предприемат мерки. Това обаче ще бъде възможно само при условие че информацията е прозрачна. Ако това е налице, ще можем да използваме целесъобразно средствата на Европейския съюз, като по този начин ще спечелим авторитет и доверието на европейските граждани.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Предвид съотношението между измамите и броя на нередностите в областта на собствените ресурси в държавите-членки Австрия, Испания, Италия, Румъния и Словакия, в които измамите представляват повече от половината от всички случаи на нередности във всяка от тези държави-членки, а да не споменаваме за слабостите в националния митнически контрол, смятам, че системите за митнически контрол трябва бъдат укрепени.

В същото време Европейската комисия трябва да поеме отговорност за гарантиране на изпълнението от държавите-членки на задълженията им за докладване, с оглед на предоставяне на надеждни и сравними данни относно нередностите и измамите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Измама, според напълно уместното определение на докладчика, „е пример за умишлено закононарушение и представлява криминално деяние“, а нередност „е неспазване на правилата“. Това е определящата рамка, в съответствие с която следва да имаме нулева търпимост спрямо измамите и да превърнем в своя цел, както посочи той по отношение на доклада за 2008 г., постигането на нулево равнище на финансови нередности в Европейския съюз. Както посочих във въпрос в края на миналата година, след разследване, проведено от вестник „Файненшъл таймс“, има са сериозни съмнения относно целта и ефективността на Кохезионния фонд. Тези съмнения не могат просто да останат в полезрението на вестниците.

В същото време и този доклад „изразява съжаление по повод на факта, че продължава неправомерното изразходване на големи суми от средства на Европейския съюз и призовава Комисията да предприеме необходимите действия за бързото възстановяване на тези средства“. Тази злоупотреба на средства на Европейския съюз налага необходимостта от по-добро администриране, както и наблюдение на начина, по който се изразходват средства. Трябва също така да бъде предвидено по-ефективно санкциониране на държави-членки, които не използват целесъобразно средствата, които получават. Това е единственият начин, по който можем да отбележим напредък към целта за нулево равнище на измамите в Европейския съюз.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Това предложение за резолюция се отнася до доклад на Комисията до Парламента и Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз – Борба с измамите – годишен доклад 2009 г. (COM(2010)382), и е в съответствие с член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който изисква от Комисията и всички държави-членки да защитават финансовите интереси на Европейския съюз, а параграф 2 на този член изисква Комисията да представя подробен годишен доклад на Парламента и на Съвета. Въпреки подобренията през последните години, от жизненоважно значение е да продължат усилията за предотвратяване на всички видове измами, дори ако срещу тези измами се борят органи на държавите-членки. Съгласен съм с предложенията, внесени от докладчика, които следва да бъдат допълнени от препоръките, направени по време на разискването, по-специално необходимостта от изясняване на понятията „измама“ и „нередности“, тъй като това представлява умишлено поведение, което нанася щети на интересите на Европейския съюз; следва да има и по-добра система за управление на нередности. Изразявам надеждата си, че чрез включване на направените предложения докладът за 2010 г. ще бъде по-добър от този за 2009 г.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът представлява обобщение на наличните статистически данни относно нередности, докладвани от държавите-членки в различни области, включително селскостопанската политика, политиката на сближаване, предприсъединителните фондове и възстановяването на традиционните собствени ресурси на Европейския съюз. През 2009 г. е установен огромен брой нередности в споменатите области в различните държави-членки. Много от тези нередности са открити и/или докладвани със закъснение, поставяйки в опасност защитата и правилното използване на публичните средства. Подкрепяме критиките и становищата, изразени от докладчика по отношение на необходимостта от въвеждане на ефективна система за възстановяване.

Всъщност глобалният процент на възстановяване понастоящем е твърде нисък. Следва да се подчертае обаче, че борбата с измамите и корупцията следва да бъде водена на равнище, което е максимално близо до местата, на които се случват тези явления, като съображенията са различни, по-специално поради съображения за ефективност. Следователно трябва да ускорим борбата с измамите и корупцията във всяка държава-членка, тъй като общото законодателство на равнище на Европейския съюз само по себе си не е панацея за това явление.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е доклад относно финансовите интереси на Европейския съюз, който съдържа обобщение на наличните статистически данни относно нередности, докладвани от държавите-членки в различни области, включително селскостопанската политика, политиката на сближаване, предприсъединителните фондове и възстановяването на традиционните собствени ресурси на Европейския съюз.

През 2009 г. е установен огромен брой нередности в споменатите области в различните държави-членки. Много от тези нередности са открити и/или докладвани със закъснение, поставяйки в опасност защитата и правилното използване на парите на данъкоплатците.

Подкрепяме критиките, изразени от докладчика по отношение на необходимостта от въвеждане на ефикасна система за възстановяване. Понастоящем глобалният процент на възстановяване е далеч от желаното равнище.

Все пак искаме да подчертаем, че онова, което е по-важно от наличието на общо законодателство на равнище на Европейския съюз за борба с корупцията и измамите, е че всяка държава-членка трябва на практика да се бори с измамите и корупцията.

Във всеки случай искаме да предупредим да не се прави объркване между контрол и прекомерна бюрокрация, което подкопава правата на лицата, търсещи подкрепа, по-специално малките обществени организации и малките и средните предприятия (МСП).

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика за работата му. В Европейския съюз се установява наличието на измами и нередности, включително посочените в прегледа на OLAF. Работата на Комисията обаче не е изчерпателна, защото не докладва данни за измами в отделните държави-членки, както подчертава докладчикът. Поради тази причина одобрявам това предложение.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Измамите в рамките на Европейския съюз са удар върху целостта на системата. От жизненоважно значение е Европейският съюз и неговите държави-членки да продължат важната работа в тази област и аз подкрепих доклада.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, защото държавите-членки в своите усилия за борба с измамите трябва да действат преди всичко като защитници на парите на данъкоплатците, когато се борят с измамите. Трябва да укрепим прилаганата методология на докладване и капацитета за разкриване на измами в държавите-членки. Докладът на Комисията относно „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз – Борба с измамите – годишен доклад за 2009 г.“ не предоставя информация относно равнището на нередности и измами в отделните държави-членки и следователно докладът не дава възможност за придобиване на обща представа за действителното равнище на нередностите и измамите в държавите-членки, нито за определяне и предприемане на мерки за дисциплиниране на държавите-членки с най-висок процент на нередности и измами. В доклада на Комисията измамите не се разглеждат подробно, а подходът към нередностите е много общ. За съжаление, продължава неправомерното изразходване на големи суми от средствата на Европейския съюз и поради тази причина Комисията трябва да предприеме необходимите действия за бързото възстановяване на тези средства. Грешките не следва да бъдат толерирани, а Комисията в сътрудничество с държавите-членки трябва да изготви подходящ доклад в съответствие с Договора, който да предостави на Парламента разумни гаранции за постигането на тази цел и за провеждането на ефективна борба с измамите.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Докладът съдържа обобщение на статистическите данни за нередностите, докладвани от държавите-членки за областите, в които държавите-членки изпълняват бюджета (селскостопанска политика, политика на сближаване и предприсъединителни фондове, т.е. около 80 % от бюджета), както и за събирането на традиционните собствени ресурси на Европейския съюз. Считам, че защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите са изключително важни области, а отговорността за тях е в компетентностите както на Европейския съюз, така и на държавите-членки. Докладът също така съдържа прогноза за нередностите в областта на разходите, управлявани пряко от Комисията, както и на оперативните дейности на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад, който критикува остро Комисията за това, че предоставя твърде оскъдна информация за измамите и нередностите. Смята се, че това е резултат от недоброто докладване от страна на държавите-членки. Равнищата на измами във Франция и Испания например се смятат за „подозрително ниски“. В бъдеще искаме да видим ясно разграничение между нередности и измами, предвид факта, че измамата е криминално деяние, докато нередност е неспазване на правилата. Докладът също така настоява за разбивка на равнището на измами и нередности за всяка държава-членка с оглед на предприемането на дисциплиниращи действия спрямо отделни държави. В резолюцията се казва, че продължава неправомерното изразходване на големи суми от средствата на Европейския съюз. Парламентът призовава Комисията да предприеме действия, за да гарантира бързо възстановяване на тези средства, по-специално в Италия. По-специално, в селскостопанската политика и политиката на сближаване положението с процента на възстановяване на дължими суми е „катастрофално“.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Споделям становището на докладчика, че Комисията не предоставя така необходима информация в своя доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите, дори и по отношение на равнището на нередности и измами в отделните държави-членки във връзка с управлението на средствата на Европейския съюз. Предвид онова, което без преувеличение можем да наречем корупция с гигантски мащаби в някои държави-членки, включително в Чешката република, това представлява изключително сериозен недостатък. Ако разгледаме т.нар. нередности на равнище на Съюза, там обикновено става въпрос „само“ за конкретен сегмент на корупция или измама като цяло на равнище на отделна държава-членка, но независимо от това е доста съществен сегмент. Считам, че е налице неотложна необходимост да обсъдим дали работата, която се извършва в момента от Европейската служба за борба с измамите, е достатъчно ефективна и дали тази работа не следва да претърпи структурни и методологически промени, включително и по-настъпателен подход.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ събира на едно място въпросите за борба с корупцията и нередностите. Важно е да се направи разграничение между нередност, или неспазване на правилата, и измама – умишлено закононарушение, което е криминално деяние. С други думи, докладът на Комисията не прави такова ясно разграничение и разглежда подробно нередностите, но не прави задълбочено проучване на случаи на измами. Поставен е акцент на три области, които представляват около 80 % от бюджета на Европейския съюз: селскостопанска политика, политика на сближаване и предприсъединителни фондове. Изпълнението на тези политики и на разходите зависи от държавите-членки, които носят отговорност за националните инструменти за борба с нередностите и измамите.

Ангажираността на администрациите е твърде различна, а високото равнище на съществуващите нередности в някои държави-членки е неприемливо. Очакват се също така подобрения в процедурите за възлагане на обществени поръчки, по-специално що се отнася до гарантиране на прозрачност и борба с измамите.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът подчертава броя на случаите на нередности и измама при изразходването на средства на Европейския съюз във всяка държава-членка. Увеличаването на броя на докладваните случаи е в резултат на въвеждането на нови комуникационни технологии. Считам, че трябва да бъде направено всичко възможно, за да бъде вменена отговорност и да бъдат санкционирани държавите-членки по отношение на измами и нередности. Необходимата информация за всяка държава-членка трябва да бъде на разположение, за да се повиши ефективността на системите за контрол и наблюдение и за да се гарантира, че имаме достоверна представа за положението. Държавите-членки следва да въведат Системата за управление на нередностите, за да направят подобрения при изпълнение на задълженията си за докладване на европейските институции. Селското стопанство, политиката на сближаване и предприсъединителните фондове са области, в които процентите на нередностите и измамите са особено високи. Поради тази причина е необходимо да бъдат предприети мерки за засилване на наблюдението, разкриването и отстраняването. Следва да си поставим за задача създаването на прозрачна и ефективна система за управление и изразходване на средствата на Европейския съюз.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Известно ми е, че годишният доклад проучва колко добре Комисията и държавите-членки защитават финансите на Европейския съюз от измами, каквото задължение имат в съответствие с член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Има области, в които държавите-членки изпълняват бюджета (селско стопанство, сближаване, предприсъединителни фондове), както и събирането на традиционните ресурси на Европейския съюз чрез мита. Важно е да бъде сключено споразумението за борба срещу незаконната търговия с тютюневи изделия между Европейския съюз и производителите на тютюневи изделия.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Всяко лице, извършило кражба в магазин, ще бъде заловено и наказано. За разлика от това, е възможно да бъдат отклонени милиони евро средства на Европейския съюз, без да има никакъв риск. Не само е малка вероятността такова отклоняване да бъде разкрито. Дори когато в крайна сметка е възможно да бъде доказано извършването на измама, държавите-членки не са заинтересовани от образуването на съдебни производства и възстановяване на средствата. Щедрата система за субсидии продължава да бъде уязвима от измами и нередности. Има множество случаи на измами по-специално в източните и южните държави-членки. Финансирането от предприсъединителна помощ се оказва особено уязвимо. В случая на Турция средствата от предприсъединителната помощ не само че са в полза на държава извън Европа, но и в някои случаи потъват в джобовете на корумпирани служители.

За да предотвратим бъдещи щети за данъкоплатците, трябва да сме готови за действие. Този доклад представлява само една стъпка в тази посока. В крайна сметка е малко вероятно да успеем да гарантираме, че парите на европейските данъкоплатци няма да изтекат към друга държава от Европейския съюз или дори в региони извън Европейския съюз. Гласувах в съответствие.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът за борба с измамите със средства на Европейския съюз е в правилната посока, като поставя акцент върху необходимостта да се изисква повече яснота и подчертава отново категоричната необходимост винаги да останем бдителни.

За съжаление, Италия е сред най-сериозно засегнатите държави. Огромното мнозинство от тези случаи са извършени в Южна Италия и са свързани с кражба или злоупотреба на средства, предназначени за развитие в тези области. Целта на тези средства е да бъде насърчен растежът и развитието на областите в неблагоприятно положение. Ако обаче тези случаи на измама са именно на местата, където е налице по-голяма необходимост от инвестиции, добре разбирате, че възникналите щети ще се удвоят.

Следователно в тази област е необходимо все по-голямо внимание под формата на непрекъснато наблюдение и навременна информация, което от своя страна ще ни позволи да открием своевременно евентуални злоупотреби. Докладът подчертава тези проблеми, което ми даде основание да го подкрепя.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) На 5 април Европейският парламент прие резолюция относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите. Европейската комисия и държавите-членки са длъжни да защитават финансовите интереси на Европейския съюз, като се борят с неверните данни, измамите и корупцията. Приетият документ съдържа статистически данни за този проблем, много от които будят безпокойство. Липсват подходящи данни, системите за надзор не винаги работят правилно, а много правителства изглежда не проявяват голяма готовност да сътрудничат. Измамите и корупцията вредят основно на интересите на данъкоплатците и считам, че следва да бъдат положени всички усилия тези явления да бъдат отстранени напълно. Подкрепям становищата на Европейския парламент и изискването му държавите-членки да упражняват реален контрол върху изразходването на средства от бюджета на Европейския съюз, а също така да предоставят цялостна и надежда информация в тази област. Не по-малко важно е въвеждането на открити и прозрачни системи за възлагане на обществени поръчки и подобрен контрол на опростените митнически процедури в целия Съюз. Тези мерки ще спомогнат не само за откриване и борба със случаите на корупция в момента, но и ще намалят значително честотата им в бъдеще.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих доклада относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите, защото това е тема, която е важна за всички държави-членки, с която трябва да се занимаем всички с цел по-добре да координираме усилията си срещу спекулата или неправилното управление на национални ресурси и/или ресурси на Европейския съюз. Текстът съдържа набор от статистически данни за измамите, нередностите и несъответствията, установени в различни държави-членки и в самите институции на Европейския съюз. Данните служат като предупреждение към онези, които пазят финансовите интереси на Съюза и които се опитват да предоставят подробна и надеждна информация, за да обрисуват пълната картина на международното положение по отношение на нередностите и измамите с оглед на защитата на обществените интереси.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад на Комисията относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз – Борба с измамите – годишен доклад за 2009 г., представен в съответствие с член 352, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) като цяло не предоставя никаква информация за равнището на нередности и измами във всяка държава-членка, а по-скоро е съсредоточен върху равнището на докладване. Поради тази причина е невъзможно да бъде получена ясна представа за действителния мащаб на нередностите и измамите в държавите-членки, нито да бъдат определени и дисциплинирани държавите-членки с най-висок процент на нередности и измами. Съгласна съм с докладчика, че най-подходящият подход е заключенията относно положението със защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите да се основават на годишния доклад на Сметната палата за 2009 г., които той счита за най-надеждния източник на информация, като докладите на Комисията и Европейската служба за борба с измамите служат главно като източник на допълнителна информация за тенденциите във връзка с докладването и анализите на конкретни случаи. Поради тези причини подкрепих доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада. Член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз налага на Европейската комисия и на държавите-членки задължението за защита на финансовите интереси на Европейския съюз и за водене на борба с измамите в областите на споделена отговорност между Европейския съюз и държавите-членки. Съгласно член 325, параграф 5 Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, внася ежегодно в Европейския парламент и в Съвета доклад относно приетите мерки за прилагането на този член. Докладът на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз – Борба с измамите – годишен доклад за 2009 г.” (COM (2010)382) съдържа обобщение на статистическите данни за нередностите, докладвани от държавите-членки за областите, в които държавите-членки изпълняват бюджета (селскостопанска политика, политика на сближаване и предприсъединителни фондове, т.е. около 80 % от бюджета), както и за събирането на традиционните собствени ресурси на Европейския съюз. В него също така е направена и прогноза за нередностите в областта на разходите, управлявани пряко от Комисията, както и преглед на оперативните дейности на Европейската служба за борба с измамите.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото твърде често не разполагаме с надеждна информация за нередностите и измамите, свързани с изразходването на средства на Европейския съюз в държавите-членки. Твърде често не се извършва реална проверка на събирането на мита и на възстановяването на средства, изразходвани неправомерно. Сега е важно да предприемем конкретни стъпки, за да направим ясно разграничение между нередности и измама, като измама е криминално деяние, а нередностите представляват неспазване на правилата и е напълно възможно да бъде неумишлено. Трябва да имаме отделни данни за всяка държава-членка, за можем да предприемем мерки за дисциплиниране срещу отделни държави.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Европейската служба за борба с измамите провежда няколкостотин разследвания годишно по въпроси, свързани с укриване на плащания към Европейския съюз и злоупотреби с финансовите ресурси на Европейския съюз. Прикриването на мащаба на измамите не е от полза за никого. Тъкмо обратното, когато това се случва, няма да осъзнаваме опасностите и като резултат от това няма да можем да се защитим от тях.

Изразявам тревогата си по повод на текущия нисък процент на възстановяване на средства, изразходвани неправомерно. Средствата, възстановени от бенефициерите през периода 2007-2009 г., представляват едва 10 % от общата сума на възстановяване. Това е неприемливо. Трябва да въведем ефективна система за възстановяване и да наблюдаваме внимателно напредъка в тази област. Контролът на измамите не трябва да се ограничава само до европейските институции, а следва такъв да бъде гарантиран и в държавите-членки. Именно те следва да създадат и периодично да правят оценка на системи за възлагане на обществени поръчки, които да направят възможно предотвратяването на корупция.

Освен това държавите-членки следва да осигуряват прозрачност и да продължат да носят отговорност в областта на обществените поръчки. Следва да бъдат положени усилия както в Съюза, така и в държавите-членки, за да се гарантира, че процедурите са прости и че ограничават прекомерната бюрокрация.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад, защото борбата с измамите не е само във финансов интерес на Европейския съюз, а също така е от ключово значение за защита на потребителите.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад, одобрен от всички европейски политически групи, подчертава равнището на нередности и случаите на измама във всяка държава-членка по отношение на изразходването на средства на Европейския съюз. Според Комисията увеличаването на броя на докладваните случаи е в резултат на въвеждането на нови комуникационни технологии. Подкрепям този доклад и считам, че Комисията следва да положи по-големи усилия, за да вмени отговорност и да дисциплинира държавите-членки по отношение на измамите и нередностите. Необходимата информация за всяка държава-членка трябва да бъде предоставена, за да се увеличи ефективността на системите за контрол и наблюдение и да се гарантира, че разполагаме с достоверна представа за положението. В същото време държавите-членки следва да въведат Системата за управление на нередностите, за да направят подобрение по отношение на изпълнението на своите задължения за докладване на европейските институции.

Селското стопанство, политиката на сближаване и предприсъединителните фондове са области, в които процентите на нередностите и измамите са особено високи и поради тази причина е необходимо да бъдат предприети мерки за наблюдение, разкриване и отстраняване на грешките. От ключово значение е всички европейски институции, но най-вече тези в държавите-членки, да работят заедно с цел създаването на условия на прозрачност и стриктност при изразходването на европейски средства.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Подкрепих доклада относно измамите, свързани с изразходването на европейски средства в държавите-членки. Докладът критикува увеличаването на съмненията за измама както по отношение на броя, така и на обема, в сравнение с общия брой случаи на нередности, констатирани в определени държави-членки (Полша, Румъния и България), и призовава Комисията, съответните агенции на Съюза и държавите-членки да предприемат мерки, за да гарантират, че европейските средства не са предмет на корупция, и да приемат възпиращи санкции за случаите, в които са констатирани корупция и измами. Това изглежда ще бъде минимално изискване.

С настоящия доклад Парламентът също така насочва вниманието към Франция и Испания, като „изразява загриженост“ относно подозрително ниските равнища на измама в тези страни и призовава Комисията да предостави информация относно капацитета за разкриване на измами в тези страни. Борбата с корупцията е от ключово значение. Тя обаче не трябва да внася неясността в сложните процедури. Истинското опростяване следва да даде възможност за по-добър достъп до средства както за местните общности, така и за малките организации, които се нуждаят от тях. Това несъмнено би улеснило управлението на средствата и би гарантирало по-добър парламентарен контрол.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Трябва да бъде намерено възможно най-бързо ефективно решение на проблема с високия процент на грешки при разпределяне на средства на Европейския съюз. Трябва незабавно да въведем строги мерки, за да предотвратим измамите при получаване на публични средства. Европейският съюз и държавите-членки трябва да работят заедно, за да гарантират, че средствата от Европейския съюз носят максимална полза за гражданите на Европа, защото в крайна сметка това е в интерес и на двете страни.

Докладът посочва, че интегрираната система за управление и контрол се затруднява от неточни данни, непълни кръстосани проверки и липсата на проследяване на последващите коригиращи действия. Тези проблеми трябва да бъдат решени. Най-добрите средства, за да се гарантира прекратяване на измамите, преди дори да са започнали, е наличието на ясни разпоредби и пълна прозрачност по отношение на участието и разпределянето на финансиране в съчетание със строги правила по отношение на контрола.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих текста, представен от г-н Ivan, относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите в областите на споделена отговорност между Съюза и държавите-членки. Считам, че особено с оглед на неотдавнашните събития е важно да обърнем внимание на този проблем и да гарантираме постоянен ангажимент, за да се противодейства координирано и единно на измамите в целия Европейски съюз.

Доклад: Marietta Giannakou (A7-0062/2011)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. – (EN) Ние, в Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) се обявяваме по принцип срещу европейските политически партии. Единствено националната политическа партия представлява истински мнението и възгледите на избирателите в държавите-членки. От друга страна, ще бъде погрешно, ако само партиите на свръхдържавата могат да се възползват от парите на данъкоплатците, ако именно това се предлага. Ето защо UKIP си запазва правото да участва в европейска политическа партия. Би било напълно погрешно, ако гласът на милиони британци и на други народи от националните държави от Европа, които са против европейския проект, се потиска от политическия ред.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на настоящия доклад, тъй като той представлява голяма стъпка в създаването на общо правно основание за регулиране на финансирането им. Настоящият доклад е стъпка в правилната посока, тъй като тъй като не признава европейски статут за човешките ресурси на партиите и прави разграничение между условията за учредяването на партия и нейното финансиране. Положително е и включването на политическите фондации.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище. Това е важен документ, който допринася за развитието на европейските политически парти с цел да се засили общественият интерес към ЕС. За да подкрепят и да имат доверие гражданите на ЕС в тези партии, е необходимо да се укрепи единна и прозрачна рамка за финансиране на политически партии на европейско равнище. С приемането на резолюцията Европейският парламент открито подкрепя прозрачно финансиране, което е основен елемент на демократичните ценности и доброто управление. Много е важно европейските политически партии, които насърчават демокрацията в Съюза, да придобият общ и единен правен статут. Приемането на европейски статут, основаващ се на правото на ЕС, който би подпомогнал хармонизирането на фискалните аспекти на политическите партии на ЕС, изглежда по-важен от всякога за партиите, за да постигнат съответните си цели. Съгласен съм със становището на докладчика, че документът ще допринесе за по-ефективната работа на политическата партийна система на ЕС.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз представлява жива картина от различни нации, култури, възгледи и убеждения, които в настоящия социален и политически климат трябва да се представляват единно и да се подкрепят еднакво в законодателните форуми – национални или европейски. Концепцията за представителност съставлява основата за изграждане на Европа и тя трябва да се поддържа и подкрепя, тъй като е единственият начин, по който проектът за обединена Европа може да придобие някакъв смисъл.

Считам, че облекчаването на режима за финансиране на политическите партии на европейско равнище може да спомогне за бъдещото утвърждаване и насърчаване на принципа на представителна демокрация и впоследствие на интересите на всички европейски граждани, които внасят своя дял в бюджета на Съюза. В процеса на преминаване от концепцията за европейски „полис“ към чувството за европейска политическа идентичност, трябва да се стремим към опростяване на прекия контакт между европейските граждани и политическите партии. Г-жа Giannakou подчертава в доклада си, че това не може да се постигне без преразглеждане на статута и финансирането на европейските партии. Ударението трябва да се постави, както се набляга добре и в доклада, върху намаляването на бюрокрацията, свързана с процедурите за предоставяне на финансиране, заедно с въвеждането на строги санкции в случай на нередности или неспазване на съществуващата правна уредба. Ето защо гласувах в подкрепа на настоящия доклад.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих представения от г-жа Giannakou доклад, в който се предлага по-специално политическите партии и европейските фондации да имат своя правосубектност с установяването на общ правен и фискален статут въз основа на правото на ЕС. В него се призовава Европейската комисия да направи конкретни предложения в това отношение. Освен това в него се потвърждава, че политическа партия на равнище на ЕС може да получи финансиране само ако е представена в Европейския парламент с поне един от членовете си.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този важен доклад. Договорът от Лисабон предвижда важна роля за политическите партии при установяването на общо европейско гражданско пространство и поради това е много важно да имат единен правен статут и да се гарантира, че финансирането е максимално прозрачно и се отчита пред обществото. Понастоящем много политически партии, които работят в Европа, са относително затворени и има малка промяна в ръководството им, която следователно отслабва ролята, която тези политически организации играят за гарантиране на участието на гражданите в приемането на политическите решения. Като реформира регулирането на партийните дейности, Европейският съюз би могъл да използва тази възможност, за да насърчава възстановяването на европейските политически партии. Считам, че при установяването на нови единни правила за партийните дейности и финансиране, следва да включим критерии за демократичност по отношение на създаването на вътрешнопартийни структури и специфични демократични гаранции. Ако политическите организации не ги изпълнят, те ще бъдат лишени от някои от възможностите си като предоставянето на публично финансиране.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Съгласен съм с докладчика, че европейските политически партии са основни инструменти на парламентарната демокрация, дори ако на този етап са единствено представителни организации на свързаните национални партии. Също подкрепям идеята само тези партии, които са представени поне от един член на ЕП, да могат да получават финансиране. Считам, че идеята да поискаме от Комисията да предложи проект на статут на европейските политически партии с съответствие с ДФЕС, е правилна. Споделям мнението на докладчика, че се нуждаем от промени на финансовите регламенти, уреждащи финансирането на европейските партии и политическите фондации, и че финансирането трябва да се предоставя изцяло в началото на годината.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Това е чувство, което се споделя от всички европейски граждани и на този етап въпросът дали сте проевропейци, или сте против европейската интеграция, не променя нищо. Съществува неотложна необходимост отново да се ангажираме с европейските въпроси. Политическите партии на европейско равнище имат значителен обхват на действие. Те трябва да разработят нови перспективи и да дадат нов импулс на инструментите на демократична Европа. Поради това трябва да облекчим условията, при които съществуват политическите партии на европейско равнище, с цел да освободим енергиите. Трябва да предоставим ясен статут на тези нови пространства за дебат и, накрая, истинска перспектива за активността на политическите партии на европейско равнище на предстоящите избори.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Не подкрепих този доклад поради редица причини. Много от предложенията за директно финансиране и статут на европейските политически партии са в противоречие с националните партии. Членовете на Европейския парламент се избират от различните държави посредством национални партии и след като бъдат избрани, благодарение на националните си партии, те могат да сформират европейски групировки, но следвайки национално партийния си интерес. Този доклад не подкрепя тази идея.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Развитието на европейските политически партии е от жизненоважно значение за пораждането на обществения интерес към европейските въпроси. Решаването на въпроса с регулирането на европейските партии е сериозен проблем, свързан с това, как да се създаде транснационално гражданско пространство, съставено от свободни и равни граждани, и какви може да са последиците за бъдещето на интеграцията от „колективното учредяване“ под формата на „граждански договор“ сред различни народи. Разработването на пакет от реформи за европейските политически партии като средство за мобилизиране на демократичните енергии на отделните граждани и организираните граждани не е лесна задача, не на последно място поради системната сложност на ЕС.

Укрепването на европейските политически партии е средство за засилване на основаното на участие управление в ЕС и в крайна сметка средство за укрепване на демокрацията. Бъдещето на ЕС се основава на европейските политически партии, колкото и сложно да звучи. Създаването на безопасна и прозрачна среда за функционирането и финансирането на европейските политически партии е стъпка напред. Нуждаем се от европейско пространство, където политическите партии поставят активно гражданите в центъра на вниманието на Европейския съюз и им помагат в ежедневния им живот в момент, когато е очевидно, че европейските граждани са откъснати от Съюза.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) На европейските политически партии, които играят важна роля в оформянето на демокрацията в ЕС, следва да бъде предоставен общ и единен правен статут. Европейските политически партии следва да бъдат субекти с правосубектност, за да могат да преодолеят различията между европейските политически партии и европейските органи, от гледна точка на процедурите за данъчно облагане. По отношение на учредяването на европейските партии, правилно и уместно е статутът на европейските партии да третира европейските, националните и регионалните избрани представители като равни, тъй като регионалните представители са избрани членове на регионалните парламенти. Освен това всяка европейска политическа партия следва да има поне един представител, който да е член на Европейския парламент. В крайна сметка това е и условие, на което трябва да отговаря дадена европейска политическа партия, за да получи финансиране от Европейския парламент.

  John Bufton, David Campbell Bannerman, Derek Roland Clark и Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) е по принцип против европейските политически партии. Те прахосват парите на данъкоплатците, върху които се упражнява силен натиск. Няма нужда от тези партии, а истинският начин за представляване на мнението на хората в държавите-членки остава националната политическа партия. Независимо от това, трябва ясно да се разбере, че Партията за независимост на Обединеното кралство си запазва правото да участва в европейска политическа партия, за да може и тя да се възползва от парите на данъкоплатците с цел да представлява по-ефективно многобройните милиони британци и други народи на континента, които са против Европейския съюз и неговите дела и чийто глас се потиска от управляващата политическа класа.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Решително подкрепям настоящия доклад като още една стъпка към изграждане на реални европейски политически партии, които могат да действат на общоевропейска основа. Единственият начин да се преодолее демократичният дефицит, при който европейските граждани не се чувстват част от европейския проект, е да се създават истински европейски политики. От ключово значение за постигането на тази цел са общоевропейските политически партии.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Въздържах се при гласуването, въпреки че в доклада се предлага решение на проблема, произтичащ от факта, че европейските политически партии функционират като НПО, установени в Белгия. С идеологическите си и политически атрибути европейските партии трябва да придобият ясна правосубектност. При определени условия те могат да допринесат за активизиране на гражданите и търсят решения в полза на хората, не на силните във финансово отношение. Въпреки това имам резерви по отношение на някои точки от доклада, тъй като е възможно да бъдат използвани като ограничения за свободната и независима организация и действия на европейските партии. Вътрешното функциониране и организацията на партиите, както и политическите им действия, трябва да зависят от собствения им избор, без външни ограничения. Правилата, уреждащи политическото и правното признаване на партиите и необходимото им финансиране, трябва да улеснят дейността им, за да създават алтернативни политики, което е самата същност на демокрацията. Те трябва също така да гарантират, че действат като говорител на хората в Европа, без да се влияят в действията си от ограничителни политически рамки и силни икономически интереси,.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС функционира като представителна демокрация в съответствие с Договора от Лисабон. На европейско равнище политическите партии играят жизненоважна роля за формирането на европейско политическо съзнание и изразяването на волята на обществеността в ЕС. Европейските политически партии обаче са само представителни организации на националните партии и в крайна сметка не са в пряк контакт с гласоподавателите в държавите-членки. Укрепването на европейските политически партии включва и приемане на политически, правен и фискален статут, включително самостоятелна правосубектност, основаваща се пряко на правото на ЕС. По-доброто регулиране на политическите партии и свързаните с тях политически фондации също ще допринесат за прозрачността. Прозрачното финансиране е ключов елемент от подкрепата на демократичните ценности и насърчаване на доброто управление, като се очаква, че това може също да спомогне за засилване на общественото доверие в политическите партии.

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. – (FR) Политическите партии на европейско равнище са безсмислица. „Политическо пространство на равнище ЕС“, което мнозина защитават, не съществува. Идеите могат да се изразяват, а реални и политически разисквания могат да се провеждат единствено в образувание, в което гражданите споделят еднакви ценности, еднакъв език и еднаква култура, а именно нацията.

В настоящия доклад се твърди, че политическите партии на европейско равнище трябва да бъдат място за „изразяване на волята на гражданите на Съюза“. Това е нереалистична цел. Рекордът на негласувалите, който се подобрява всеки път, когато се провеждат европейски избори, следва да ни напомни, че наднационалното равнище не е това на справедливата и ефективната демокрация. Скандално е предоставянето на огромни европейски субсидии на тези партии. Растящото чувство на отчуждаване и липсата на интерес от страна на гражданите е осезаемо, но Европейският парламент и по-общо европейските институции са решени да създадат европейско политическо пространство от нулата.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като той се застъпва за сигурни и прозрачни стандарти за функционирането и финансирането на европейските политически партии в ЕС. Бъдещият европейски статут на политическите партии ще бъде важна стъпка към по-активно участие на обществеността, по-представителна демокрация и една Европа, която е по-близо до гражданите си.

  Göran Färm, Anna Hedh и Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. – (SV) По отношение на доклада относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище, решихме да гласуваме против един параграф в текста, който предлага да се разреши на европейските политически партии да участват в кампании за референдум в държавите-членки, ако референдумите са свързани с ЕС. Европейските политически партии, които в голяма степен се финансират със средства на ЕС, понастоящем имат право да провеждат кампании само по време на избори за Европейски парламент. Считаме, че действащите правила са разумни. Изходът от националните избори или референдуми следва да се решава без участието на партии, които се финансират от бюджета на ЕС или друго външно финансиране.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Демокрацията ни се основава на представителност, която се осъществява на практика чрез политически партии. Именно поради тази причина те са демократични инструменти, представляващи законните интереси на обществеността както на най-ниско равнище чрез местното самоуправление, така и на по-далечно равнище чрез представителството им в европейските институции. Не случайно членовете на Европейския парламент са организирани в политически партии, като по този начин се стремят да представляват интересите на обществото в съответствие с приоритетите, определени от политическата им ориентация. Както отбелязва докладчикът: „Създаването на безопасна и прозрачна среда за функционирането и финансирането на европейските политически партии е напълно демократичен акт“ и поради това и аз съм убеден, че инициативата за установяване на ясна регулаторна рамка за признаването и финансирането им е положителна стъпка.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Политическите партии и свързаните с тях фондации са жизненоважни инструменти в парламентарната демокрация. Те допринасят за формирането на политическата воля на хората. Освен това имат ключово значение за обучението и подбора на своите кандидати. Договорът от Лисабон предвижда тази роля да се изпълнява от политическите партии и съответните фондации с оглед на създаването на европейски „polis“ – политическо пространство на равнище на ЕС и европейска демокрация, чийто основен съставен елемент е Европейската гражданска инициатива. Европейските политически партии и политическите фондации станаха необходими участници в политическия живот на ЕС, особено предвид факта, че формират и съобщават позициите на различните „политически семейства“. Съгласен съм с критериите за достъп до финансиране по-специално с процента на приходите и представителността на съответната политическа партия.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В доклада се съдържат редица съображения, които ни карат да не сме съгласни с него. Участието на политически партии на европейско равнище в кампании за референдуми в държавите-членки е едно от тези съображения, дори ако предметът на референдума е пряко свързан с европейски въпроси.

Изразяваме несъгласие и с предложението европейските политически партии да започнат разглеждането на условията за пряко наемане на отделни граждани за членове. Тези съображения се добавят към принципната позиция, която е против създаването на политически партии с европейски обхват. Този процес е неделим от неолибералния, федерален и милитаристичен характер на целите на настоящия процес на интеграция, в който има помощна роля.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме против доклада, тъй като се противопоставяме на създаването на европейски политически партии и предвид позицията ни относно капиталистическата интеграция на ЕС. Същото се отнася до направените предложения за съответните политически фондации.

Във връзка с конкретния доклад обаче има и други причини за вота ни „против“ него. Например считаме, че е погрешно политически партии на европейско равнище да участват в кампании за референдуми в държавите-членки, дори и ако предметът на референдума е пряко свързан с въпроси, пряко отнасящи се до ЕС.

Не сме съгласни и с направеното предложение европейските политически да започнат разглеждането на условия за прякото наемане на отделни граждани за членове.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Да се даде на политическите партии на европейско равнище правен статут и правосубектност единствено въз основа на правото на ЕС означава да се преобразуват в наднационален субект на върха на националните закони, уреждащи политическите партии, от които са съставени. Следва да се създаде изкуствено и догматично двадесет и осмото политическо пространство, което е виртуално. Също съм против затягането на правилата, уреждащи създаването на тези партии със съответното облекчаване на финансовите условия, на които се подчиняват и против всяка връзка между признаването на „европейски“ статут на партия и достъпа й до публично финансиране. Те се опитват с всички средства, с които разполагат, да намалят броя на членовете на клуба, така че малкото привилегировани, които са членове, да могат по-лесно да се възползват от финансовите и политическите му предимства. Накрая, правото на политическите партии на европейско равнище, които следва да участват в кампании за референдуми, според мен е двусмислено.

Някои от моите колеги подкрепиха доклада, като мислеха за възможни референдуми във връзка с присъединяването на Турция към ЕС, които, във всеки случай, няма да се проведат. Лично аз смятам, че е неприемлива намесата в референдуми за присъединяване или приемане на евро от дадена страна, референдуми, свързани с правото на всяка нация, и то самостоятелно, на самоопределяне. Гласувах против доклада.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад получи пълната ми подкрепа, тъй като в известна степен насърчава възникването на европейска демокрация въз основа на партии със съответно изяснен правен статут и правосубектност. Безспорното предимство е засилването на тяхната легитимност в очите на граждани, които все още смятат, че ЕС е твърде отдалечен. В доклада става въпрос и за насърчаване на прозрачността на работата, което считам за изключително важно за една предполагаема демокрация. Накрая, финансирането им трябва да бъде по-прозрачно, което може единствено да повиши легитимността им, и аз приветствам това.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с доклада, тъй като създаването на безопасна и прозрачна среда за функционирането и финансирането на европейските политически партии е напълно демократичен акт. Нуждаем се от пространство, европейско пространство, в което политическите партии ще обединяват гражданите на ЕС и ще им помагат в ежедневния живот. От приемането на конкретни правила, които позволяват постигането на тази цел, ще има двойна полза. От една страна, ще се предоставя бързо актуална и обществена информация относно формирането на европейски политически партии и положението им в Европа. Гражданите ще знаят, че когато участват в работата на дадена европейска политическа партия, те трябва да следват правото на Европейския съюз и че политическите партии имат права и задължения. От друга страна, европейският статут на европейските политически партии проправя пътя към създаването на транснационална партийна система. Това е изключително важна първа стъпка към по-активно участие, повече демокрация и, накрая, повече Европа.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Важно е да се развиват европейските политически партии. От дълги години слабият интерес на обществото към свързаните с ЕС въпроси буди загрижеността на Европейския парламент. Това става ясно от слабата избирателна активност на парламентарните избори. На последните европейски избори една 40,3 % от финландците, имащи право на глас, са гласували действително.

През последните години финансирането на европейските политически партии и фондации се увеличи значително. През настоящата година партиите ще получат финансова подкрепа на обща стойност 17,4 милиона евро, а фондациите ще получат 11,4 милиона евро. Сега трябва да се погрижим много внимателно за тези пари, които идват от европейските данъкоплатци, да бъдат изразходвани открито и възможно най-разумно. В бъдеще финансовата подкрепа не трябва да се увеличава допълнително.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) „Политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза“. С тези думи в член 10, параграф 4 от Договора за Европейския съюз се определя ролята, която европейските политически партии трябва да имат. Въпреки че тази роля им е отредена от Договора от Лисабон, те не могат винаги да я изпълняват по оптималния начин. Считам, че европейските политически партии могат и следва да допринасят по-ефективно за политическия и социален живот в Европа, за да повишат обществения интерес към вътрешните работи на Съюза. В светлината на тези съображения изключително важно е на европейските политически партии да се предоставят признат правен статут и единни, еднообразни данъчни политики, които позволяват истинското сближаване на организацията. Всъщност считам, че статутът на политическите партии на европейско равнище би могъл да проправи пътя не само на участието на населението, но и за създаването на истинска транснационална партийна система, която ще бъде от жизненоважно значение за гарантирането на по-голяма демокрация в Европа.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) В продължение на 7 години големите европейски политически групи се установиха като европейски партии, към които се присъединиха представляваните в тази зала групи. Въпреки това популярността и активността на тези трансевропейски партии са сериозно ограничени от доминирането на чувство на националната привързаност. Без да се поставят под въпрос последните, които са изключително важни за демократичните стремежи на Съюза, трябва да положим усилия за насърчаване на появата на наднационален дебат като единственото средство, което ще даде възможност на Европа да се движи напред. Докладът на г-жа Giannakou има конкретно за цел да насърчи създаването на политически партии на европейско равнище и поради това получи моята подкрепа. В него се призовава Комисията да приложи законодателство, създаващо статут за такива органи, който улеснява финансирането им и им позволява да се включат по-ефективно в ежедневния политически живот на гражданите. Този регламент ще създаде привилегировано пространство, което да гарантира, че трансевропейските интереси ще придобият популярност, като едновременно с това се предлагат пруденциални правила, гарантиращи открит и прозрачен дебат.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който разглеждам като съществена стъпка към създаване на правен статут, уреждащ политическите партии на европейско равнище.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Политическите партии се представляват на европейско равнище и поради това институциите очакват от тях да информират обществеността по въпроси, свързани с Европейския съюз. Гласувах в подкрепа на доклада, с който се установява общ правен и фискален статут за европейските политически партии. Това стана възможно с Договора от Лисабон, който предоставя на ЕС правосубектност. Този статут е необходим, за да се постигне сближаване по отношение на бюджета и организацията на политическите партии на европейско равнище и на техните фондации.

Свързаните с политическите партии фондации допринасят за разискванията по политически въпроси от общ интерес. Финансовите правила са изяснени с цел да предоставя надеждна и прозрачна информация за тяхното финансиране и функциониране. Важно условие за финансиране е партията да е представена с поне един член в Европейския парламент.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като считам, че, ако може да се каже, че в нашите страни няма демокрация без политически партии, следва също да се каже, че няма истинска европейска демокрация без европейски политически партии. Както бих казала, че финансирането на националните партии от предприятия и техните лобита следва да бъде изцяло забранено, с публично финансиране, гарантирано от държавата, също така считам, че европейските партии следва да се финансират от бюджета на ЕС и да им бъде забранено да получават „дарения“ от юридически лица.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепата на сигурни и прозрачни стандарти за функционирането и финансирането на европейски политически партии в ЕС е от изключително значение. Бъдещият европейски статут на политическите партии ще има голяма роля в осъществяването на тези цели, тъй като ще доведе до по-голямо обществено участие, по-представителна демокрация и Европа, която е по-близо до гражданите си.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Убеден съм, че създаването на безопасна и прозрачна среда за функционирането и финансирането на европейските политически партии е напълно демократичен акт. Нуждаем се от пространство, европейско пространство на действащи политически партии, които въвеждат гражданите в същността на Съюза и им помагат в ежедневния живот. Приемането на конкретни правила прави тази цел възможна и има двоен ефект: от една страна, предоставя текуща, бърза и обществена информация за учредяването на европейски политически партии и техния общ европейски статут. Гражданите знаят, че участието в европейска политическа партия означава, че участват в орган, уреден от правото на Европейския съюз, и че политическите партии имат права и задължения. От друга страна, европейският статут на европейските политически партии проправя пътя за създаването на транснационална партийна система. Гласувах в подкрепа на доклада.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) На заседанието в сряда беше приет докладът Giannakou относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище. Считам, че развитието на европейските партии е много важно средство, благодарение на което можем да повишим обществения интерес към въпроси, свързани с Европейския съюз, което, според мен, ще доведе до по-голяма избирателна активност на изборите за Европейски парламент. Освен това политическите партии са платформа за диалог с гражданите, който се провежда посредством множество семинари и политически обсъждания. Като въвеждат възможността за финансиране на европейските политически парти, Договорът от Мастрихт и Договорът от Ница им дават възможност да работят независимо от парламентарните групи. Въпреки тази безспорна стъпка към подобряване на статута на европейските партии общите им източници на финансиране са все още членският внос и в по-малка степен дарения. Бих искал да изразя надежда, че документът, който приехме, ще доведе до значително подобряване на положението на политическите партии на европейско равнище.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция, тъй като политическите партии на европейско равнище са важен фактор за интеграцията в Съюза, която цели създаването на европейски „polis“ – политическо пространство на равнище на ЕС и европейска демокрация. Европейските политически партии трябва да си сътрудничат тясно с членовете си в националните и регионалните партии и поради това следва да имат благоприятни условия на труд и да им се предоставя финансиране. Необходимо е да се гарантира максимална прозрачност и финансов контрол за европейските политически партии, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз. Освен това Финансовият регламент трябва да бъде допълнен с разпоредби, чието основно предназначение е да регулират финансирането на европейските партии и фондации. Препоръчва се да се предвиди изключение за предоставяне на 100 % от финансирането на тези партии в началото на финансовата година, а не на 80 %, а финансирането от независими източници, които партиите трябва да докажат, следва да бъде намалено на 10 %. За да се гарантира, че предоставеното финансиране се използва прозрачно и по предназначение, в регламента трябва да бъдат предвидени санкции при нарушаване на процедурите за финансиране. Предвид политическата поля на европейските политически партии на равнище на ЕС съм съгласен с предложението да им се даде право да участват в кампании за референдуми и да им се разреши да използват предоставените им средства за финансиране на тези кампании. Единствено силни и ефективно функциониращи европейски политически партии могат да спомогнат за по-здравата връзка между институциите на ЕС и гражданите и поради това Комисията следва предложи спешно проект на статут.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Изборите за Европейски парламент следва да станат по-демократични. Гражданите на ЕС следва да имат възможност да гласуват не само за национални, но и за европейски листи. Европейските политически партии и политическите фондации придобиват все по-голямо значение в политическия живот на Европейския съюз. Въпреки това все още е трудно да придобият по-голяма популярност и подкрепа, тъй като те са само представителни организации на националните партии и не са в пряка връзка с електората в държавите-членки. Трябва да подобрим условията, в които работят европейските политически партии, тъй като това ще доведе до подобряване на представителното управление на ЕС и укрепване на демокрацията. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че е важна стъпка, може би първата, към укрепване на политическите партии на европейско равнище. Съгласен съм с докладчика, че трябва спешно да установим правна рамка за дейността на европейските политически партии. Финансирането на работата на европейските политически партии трябва да бъде прозрачно. За да се гарантира прозрачността, следва да се предвиди възможност за извършване на проверки на финансирането.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Демократичната система, върху която се основава ЕС, насочва вниманието си върху гражданите, като референтна точка, около която се вземат всички решения. Гражданите се представляват от политическите партии, които, за да действат като гаранти на волята на своите избиратели, трябва да приемат общи правила за прозрачност и единство. Ето защо гласувах за прилагането на регламентите относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище. Регламент на ЕС с подобно значение предлага възможност да се получи подробна информация за европейските политически партии, гаранции срещу вътрешната корупция и стимулира интереса на гражданите, като улеснява участието им в политиките на ЕС.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се основава на предположението, че развитието на европейските политически партии е изключително важно за мобилизирането на обществения интерес по въпроси, свързани с ЕС. В основата на дебата относно статута на европейските партии стои дълбоката загриженост относно начина на съвместно създаване на трансгранично гражданско пространство, съставено от свободни и равни граждани, и последиците на колективното учредяване под формата на „граждански договор“ между различни хора за бъдещето на интеграцията. Изготвянето на пакет за реформа на европейските политически партии като средство за мобилизиране на демократичната енергия на отделните граждани и на организираните граждани не е лесна задача, което се дължи до голяма степен на системната сложност на ЕС. Но това може да бъде превърнато в предимство, ако бъде изяснена „учредителната мисия“ на европейските политически партии, както и начинът, по който ясният и сериозен диалог относно тяхното политическо развитие може да улесни създаването на по-плуралистична демокрация. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че създаването на сигурна и прозрачна среда за функционирането и финансирането на европейски политически партии повишава качеството на европейската демокрация.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като считам, че, ако може да се каже, че в нашите страни няма демокрация без политически партии, следва също да се каже, че няма истинска европейска демокрация без европейски политически партии. Както бих казал, че финансирането на националните партии от предприятия и техните лобита следва да бъде изцяло забранено, с публично финансиране, гарантирано от държавата, също така считам, че европейските партии следва да се финансират от бюджета на ЕС и да им бъде забранено да получават „дарения“ от юридически лица.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Задълбочаването на представителната демокрация и създаването на политическо пространство на равнище на ЕС засилва без съмнение ролята на европейските политически партии и съответните им фондации. Приемането на общ и единен правен статут за всички европейски политически партии и фондациите, които са свързани с тях, учредени пряко в съответствие с правото на ЕС, представлява много важна стъпка в тази посока. Поради това приветствам приемането на настоящия доклад, тъй като в него се подчертава значението на европейските политически партии като необходими участници в политическия живот на ЕС, предлагат се конкретни предложения с оглед на създаването на сигурна и прозрачна регулаторна среда за функционирането и финансирането на европейските политически партии.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейските политически партии допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите. Сега, когато се стремим да повишим участието на гражданите в дейностите на ЕС и да укрепим демократичния му характер, сме длъжни да предприемем стъпки за подобряване на регулаторната среда на европейските политически партии. Подкрепям доклада на моята колега, г-жа Giannakou. Европейските политически партии трябва да имат право – и дори да се насърчават да участват в европейски кампании за референдуми. Считам също така, че е изключително важно да предоставят възможност и на желаещите граждани да участват индивидуално или пряко в тези кампании. Освен това трябва да бъдат изменени приложимите за политическите партии финансови правила. Трябва да насърчим самофинансирането, като увеличим сегашната граница за дарение на човек и на година. Трябва да бъдат облекчени и други правила – по-специално имам предвид да се разреши прехвърлянето на средства за следващата финансова година. При изготвянето на тези изменения обаче трябва да се запазят всички действащи изисквания за прозрачност и да се въведат санкции, главно финансови, нещо, което понастоящем липсва във Финансовия регламент.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Развитието на европейските политически партии е изключително важно за активиране на политическия интерес по отношение на въпросите на ЕС. Централно място не заемат вече често повдиганите въпроси „Кой управлява и как?“, а въпросът „Кой бива управляван?“. В основата на дебатите относно регулирането на европейските партии стои дълбоката загриженост относно начина на съвместно създаване на трансгранично гражданско пространство, съставено от свободни и равни граждани, и последиците на колективното учредяване под формата на „граждански договор“ между различни хора за бъдещето на интеграцията. Изготвянето на пакет за реформа на европейските политически партии като средство за мобилизиране на демократичната енергия на отделните и организираните граждани не е лесна задача, което се дължи в голяма степен на системната сложност на ЕС. Tова обаче може да бъде превърнато в предимство, ако бъде изяснена „учредителната мисия“ на европейските политически партии, както и начинът, по който информираният и принципен диалог относно тяхното политическо развитие може да улесни създаването на плуралистичен „demos“, чиито членове могат да отправят демократичните си искания към централните институции и чрез тях. Укрепването на европейските политически партии е средство за засилване на представителното управление в ЕС и в крайна сметка за укрепване на демокрацията.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Не е лесна задача да се изготви пакет с реформи за европейските политически партии, които ще им даде възможност да мобилизират демократичните импулси на отделни граждани и граждански организации. Въпреки това създаването на сигурна и прозрачна рамка за работата и финансирането на европейските политически партии представлява дълбоко демократичен акт. Трябва да насърчаваме създаването на европейско пространство за дейността на политическите партии, което поставя гражданите в центъра на Европейския съюз и им помага в ежедневния живот.

Тази цел може да се постигне чрез одобрението на конкретни правила, а от това може да се извлекат две ползи. От една страна, се предоставя актуална, бърза и обществена информация относно учредяването на политически партии на европейско равнище и техния общ европейски статут. По този начин гражданите знаят, че участието в политическа партия на европейско равнище е в съответствие с правото на ЕС и че политическите партии имат не само права, но и задължения. От друга страна, европейският статут на политическите партии на европейско равнище открива пътя към създаване на транснационална партийна система.

Одобрението на настоящата резолюция е първа, необходима стъпка към по-активно участие на гражданите в Европа.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Очевидно споделям мнението, че политическите партии и свързаните с тях политически фондации са основни инструменти на парламентарната демокрация. Всъщност те гарантират, че членовете на Парламента се отчитат, спомагат за оформянето на политическата воля на гражданите, изготвят политически програми, подбират и обучават кандидати, поддържат диалог с гражданите и дават възможност на гражданите да изразят своите мнения. Освен това Договорът от Лисабон предвижда изрично тази роля да се изпълнява от политически партии и свързаните с тях фондации. Те са важна част от политическото пространство на равнище на ЕС и европейската демокрация, от която европейската гражданска инициатива е неразделна част.

Въпреки това при окончателното гласуване гласувах против доклада, за да изразя пълното си несъгласие с отхвърлянето на изменение 10. По отношение на схемата за финансиране и дарения, това изменение отнема правото на правните субекти и предприятията да правят годишно дарения до 25 000 евро. Европейският парламент позволява тази неуместна практика да продължава и това ще отвори вратата на дружества и лобистки организации, упражняващи силно влияние върху политически партии и европейски фондации, като им предоставят финансова подкрепа. Не искам това и следователно протестирам чрез вота си.

Доклад: Sandra Kalniete (A7-0083/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той обещава по-добри условия за управление на единния пазар и включване на партньори в него. Важно е обаче в сърцевината на тези политики да поставим хората и да дадем на Парламента по-голямо политическо значение по въпроси, свързани с единния пазар.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих доклада на моята колега, г-жа Kalniete, както и двата доклада на г-н Busoi и г-н Correia de Campos. Тези три доклада са изготвени в съответствие с публикуваното от Европейската комисия предложение за Акта за единния пазар. Целта на Мишел Барние, член на ЕК, отговарящ за вътрешния пазар, е рестартиране на единния пазар, но преди всичко доближаването му до гражданите. Това е цел, която напълно подкрепям. Актът за единния пазар трябва да се разглежда като възможност да покажем на гражданите, че европейската интеграция и в частност единният пазар се осъществяват в техен интерес, а не в тяхна вреда. Осигуряването на достъп до основни банкови услуги или, по-общо казано, гарантирането на качеството и достъпността на услугите, които са от съществено значение за нашите граждани, е стъпка в тази посока.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Едно от основните предизвикателства при рестартирането на единния пазар е осигуряването на ефективно политическо ръководство, ангажимент и координация, ето защо от съществено значение за това рестартиране е да се осигурят всеобхватни насоки от най-високо политическо равнище. Европейската комисия трябва да играе по-голяма координираща роля, а на председателя на Комисията трябва да се предостави мандат да координира и контролира рестартирането на единния пазар в тясно сътрудничество с председателя на Европейския съвет и компетентните органи в държавите-членки. Съгласен съм с този доклад, защото считам, че е необходимо да се подобри политическата координация на всички равнища с цел правилно изпълнение на приоритетите на единния пазар, насочени към стимулиране на икономическия растеж, конкурентоспособността, социалната пазарна икономика и устойчивостта в Съюза.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Подкрепих предложенията на докладчика и подхода, приет от Комисията в съобщението „За Акт за единния пазар“, както и идеята, че е необходимо да се провежда годишен форум за единния пазар. Местните и регионалните органи трябва да участват по-активно в създаването на единния пазар, а диалогът със социалните партньори и гражданското общество ще допринесе за възстановяване на доверието в единния пазар.

Считам също така, че използването на регламенти вместо директиви ще създаде по-ясна регулаторна среда и ще намали разходите за изпълнението им. Считам, че е полезно на всяка пролетна сесия на Европейския съвет да се прави оценка на състоянието на единния пазар. Нуждаем се и от законодателно предложение от Комисията относно уреждането на спорове чрез използване на алтернативни механизми, което да бъде готово до края на тази година.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото според мен за успешното рестартиране на единния пазар в ЕС е изключително важно не само да се определят и планират стратегически конкретните мерки за постигането на тази цел, но също така и начините за тяхното прилагане. Една от най-значимите мерки, която непрекъснато беше подчертавана от много народни представители и заинтересовани групи, както и от самия професор Monti, е гарантирането на политическо лидерство в този проект, което е особено важно за целия ЕС. То ще даде възможност да се подчертае значението на завършването на единния пазар в целия Европейски съюз. Друга също толкова важна мярка според мен е задълбочаването на диалога със социалните партньори и гражданското общество. Необходимо е социалните партньори винаги активно да участват в подготвителната работа по законодателни документи за единния пазар, които биха могли да окажат влияние върху пазара на труда. Особено важно е също така местните и регионалните органи да бъдат включени в процеса на създаване на единния пазар и да се задълбочи сътрудничеството с тях, защото на практика по-голяма част от законодателството се прилага точно на това равнище.

И накрая, напълно съм съгласна, че само приемането на мерки не е достатъчно, ако искаме да доближим Европа до гражданите. Много е важно постоянно да информираме гражданите за достиженията на вътрешния пазар и за ползите от него, за да знаят какви права и възможности им предлага Европейският съюз и един от неговите ключови елементи – общият вътрешен пазар.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Управление и партньорство са два ключови фактора при съживяването на единния пазар. Ролята на Парламента най-вече при изготвяне на законодателството за единния пазар може да бъде засилена. Договорът от Лисабон вече допринесе много в тази посока, но това не е достатъчно. Имам предвид по-конкретно онези досиета, по които Парламентът изрази категорична и ясна позиция, която обаче се различава от тази на Съвета и правителствата на държавите-членки. Да вземем например отколешният въпрос за отбелязването на произхода на стоките, етикетът „произведено в“, особено в регламентите за текстилния сектор, които аз лично следя. Въпреки че Парламентът има правомощията да блокира приемането на даден акт, ако не е съгласен със Съвета, понякога това не е достатъчно. Нуждаем се от промяна в мисленето и отношението на всички участници в този процес.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Засилването на европейското икономическо управление, координацията за прилагането на стратегията „Европа 2020“ и рестартирането на единния пазар са от ключово значение за съживяването на европейската икономика. Единният пазар трябва да бъде конкурентен и да има положителен принос за живота на заетите лица, учащите, пенсионерите и обществеността като цяло, както и на предприятията, най-вече малките и средните предприятия (МСП). Едно от основните предизвикателства за рестартирането на единния пазар е гарантирането на политическо лидерство, ангажимент и координация. Считам, че може да има добро управление на единния пазар само ако при наличие на качествена и актуална информация за начина, по който той функционира. Това налага използването на подходящи инструменти за наблюдение и оценка на политиките на единния пазар, за да се направи връзка между различните етапи на политическия цикъл, от замисъла до изпълнението. Важно е също така държавите-членки да се ангажират с оценката и мониторинга на правилата в областта на вътрешния пазар.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът на Комисията относно Акта за единния пазар е изготвен вследствие от доклада на г-н Monti „Нова стратегия за единния пазар“. Това е контекстът на настоящия доклад. Целите са ясни: засилване на свободната конкуренция и ускоряване на процеса на либерализация и приватизация в различните сектори на икономическа активност и социален живот. Реториката на доклада се опитва да внесе неяснота относно истинските му намерения, а твърдението, че е насочен към укрепването на „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“ е ясен знак за това. Докладът е пропит от противоречия и демагогия. В него се споменава също, че дружествата, най-вече малките и средните предприятия (МСП), и европейците ще бъдат в центъра на единния пазар.

Всъщност те със сигурност ще попаднат в центъра на ясно очерталите се през последните десетилетия от функционирането на единния пазар неблагоприятни последици. Заключенията на Съвета от 25 март и приетият пакт „Евро плюс“ са показателни за откритата война срещу работниците, младите хора и пенсионерите – срещу цялата общественост, в крайна сметка.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад е част от пакета, свързан със съобщението на Комисията за Акта за единния пазар, предложението за което е в продължение на доклада на г-н Monti за „Нова стратегия за единния пазар“.

Следователно той има за цел да засили свободната конкуренция и да ускори процеса на либерализиране и приватизиране, макар целият документ да е написан така, че да се прикрият истинските му намерения, като се твърди например, че целта му е да укрепи „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“ и добавя, че поради това се стреми да постави дружествата, особено малките и средните предприятия (МСП) и европейците в центъра на единния пазар.

Всъщност обаче трябва само да прочетете заключенията на Съвета от 25 март, и по-конкретно пакта „Евро плюс“, за да ви стане ясно какво се цели: война срещу света на трудещите се, колективното договаряне, профсъюзите, пенсионерите и правото им на пенсия. Основите цели са да се ускори процесът на концентриране и натрупване на капитал в полза на групи монополисти, да се сложи край на опита да бъдат защитени МСП, работниците и обществените услуги. Ето защо гласувахме против.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът, който ни беше представен от нашия колега от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), съдържа някои констатации, които със сигурност се споделят от нашата група, като необходимостта от по-активно участие на регионите и от повече прозрачност. Това обаче не е достатъчно, за да спечелят гласа ми, тъй като не съм съгласен с повечето от изразените в него становища. Например не съм съгласен нито с убеждението, че Комисията трябва да играе още по-голяма роля, нито с прекалено честите препратки към въпроса за нарушаване на процедурите, нито с мандата, който се дава на председателя на Комисията да координира съживяването на единния пазар.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) От всички доклади за единния пазар, които бяха приети днес и против които гласувах, само докладът на г-жа Kalniete се отличава от пакета. Той има смелостта да посочи нещо различно от допълнителна интеграция и консолидация на единния пазар, който съществува в продължение на 25 години, без европейците да са усетили реална полза от него.

В него например се посочва, че трябва да се вслушаме в гражданите, и се предлага всяка година да се определят основните източници на недоволство и разочарование сред гражданите и те да бъдат вземани предвид. Това би било нещо ново. „Не на либерализирането на обществените услуги“ – ето какво биха казали гражданите, които са изтощени от закъсненията на пощенските услуги, непрекъснато растящите цени на енергията, влошените услуги на железопътния транспорт и т.н. И това ще бъде спряно! Хората са уморени от нелоялна конкуренция; те не искат повече преместване на дейността на дружествата и внос, които унищожават нашите работни места.

Ще защитим пазарите си и своите промишлени отрасли, като дадем на Световната търговска организация да разбере, че не е желана! Откажете се от пакта „Евро плюс“, за който нашите заплати и покупателната ни способност са по-маловажни от оцеляването на валутата, която ни носи само неприятности. И това ще се случи! И все пак, ако погледнем колко дълго демонстрантите маршируват пред прозорците ви и казват подобни неща, се питаме кого слушате, като изключим лобистите и далавераджиите?

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Този доклад е от огромно значение, защото се отнася до това, как вътрешният пазар, който е един от основните приоритети на ЕС, може да донесе повече ползи за европейските граждани и предприятия, като гарантира, че участниците в него работят по-ефективно заедно.

Освен диалога и партньорството между заинтересованите страни, като националните парламенти, местните и регионалните органи и социалните партньори, и повишената координация, е необходимо също така съществуващите регулации да бъдат опростени и прилагани по-ефективно от държавите-членки.

В контекста на този доклад приветствам признаването на важната роля на EURES (Европейския портал за професионална мобилност), по-специално с оглед на улесняването на движението на заетите лица, защото този информационен център е от огромно значение, особено за граничните региони. Мерките за малките и средните предприятия, които трябва да получават ясна информация за вътрешния пазар, са също изключително важни.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът на г-жа Kalniete правилно акцентира на значението на органите под равнище правителство на държава-членка при прилагането на правилата, свързани с единния пазар. Напълно подкрепям тази нагласа и считам, че когато Шотландия отново извоюва независимостта си, равнищата на управление под това на шотландското национално правителство ще участват в прилагането на тези правила.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото той предлага да се приеме директива, която ще включи националните правителства и регионалните органи по-активно в изготвянето на нова директива чрез консултации с работодателите, профсъюзите и другите сдружения. Той призовава Комисията да определи график за изпълнение на Акта за единния пазар и да публикува редовно актуализирана информация за постигнатия осезаем напредък, за да се запознае по-добре европейската общественост с прилагането на Акта и да подчертае ползите от него. Той предлага да се разшири партньорството с местните и регионалните органи, като се започне от политиката на сближаване и се стигне до политиките в областта на единния пазар. Правилата в областта на единния пазар много често се изпълняват и прилагат от държавите-членки на регионално и местно равнище. Опитът от прилагането на Директивата за услугите ясно показа, че участието на регионалните и местните органи може да бъде изключително важно, за да се гарантира правилното изпълнение и прилагане на законодателството в областта на единния пазар. Диалогът и партньорството са елементи от управлението на единния пазар, които трябва да се задълбочат чрез по-активното участие на националните парламенти. Влизането в сила на Договора от Лисабон предлага нови възможности за националните парламенти да се ангажират с правилата на единния пазар на всички етапи от законодателната процедура и да се включва в общи действия, съвместно с Европейския парламент. Това може да ускори приемането на последващи мерки по транспонирането на равнище държави-членки. Постоянният обмен на информация с националните парламенти относно транспонирането във връзка с постигнатия напредък би могъл също да улесни процеса на транспониране.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Всички мерки, насочени към развитието и интеграцията на държавите-членки, заслужават внимание. Няма съмнение, че съществуващата система на икономическо сътрудничество – единният пазар на Европейския съюз – улеснява живота на всички граждани, наред с другото и чрез премахване на пречките пред търговията и гарантира свободното движение на хората. Все пак трябва новите предложения трябва да бъдат въведени успешно, за да се предотврати появата на стагнация в системата. Нека да помислим дали политическото лидерство не би било добра идея за съживяване на единния пазар.

На председателя на Европейския съвет в сътрудничество с председателя на Европейската комисия ще бъде възложено да координират и упражняват надзор на този процес на съживяване, като същевременно държавите-членки ще продължат да участват в него. Партньорството като фактор при управлението на единния пазар трябва да се основава на диалога с парламентите на държавите-членки и на сътрудничеството с местните и регионалните органи. Съвместната работа ще допринесе за правилното прилагане на директивите и за постигането на очакваните резултати.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Подкрепям окончателния вариант на доклада относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар и най-вече основните му приоритети. Според мен редовната оценка на ситуацията на вътрешния пазар ще подобри начина, по който той функционира. По-добро функциониране на вътрешния пазар обещават и разгърнатите в по-голям мащаб, по-интерактивни и по-прозрачни обществени обсъждания по проектите на законодателни актове Ако можем да убедим държавите-членки да публикуват таблици за съответствие на законодателството в областта на единния пазар, има шанс да успеем да намалим дефицита при прилагането на директивите в областта на единния пазар до 0,5 % за неприетото законодателство и до 0,5 % за неправилно прилаганото законодателство.

Основното предварително условие за успеха обаче е Комисията да предприеме по-активен подход, отколкото досега, за транспонирането на законодателство на ЕС, например по отношение на Директивата за услугите на вътрешния пазар. Тази директива е един от ключовите елементи за функционирането на вътрешния пазар. За съжаление обаче много държави я приложиха късно и често некоректно в опит да се прилагат принципите на икономическия национализъм, а Комисията се прави, че не забелязва това. Гласувах за приемането на този доклад.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепеният от мен доклад съдържа много от принципите, които лично аз считам за основополагащи за Европейския съюз. Имам предвид, най-общо казано, вида на диалога, който трябва да бъде установен възможно най-бързо между гражданите и институциите на различни равнища. Този диалог има специфични и различни значения във връзка с живота на всички европейци, но става още по-важен, когато се замислим за създаването на единен пазар, насочен към съживяване на цялата европейска икономика и подобряване на комуникацията между законодателните органи и директните бенефициери. Считам, че приоритетите в стремежа ни към споделен растеж трябва да останат в тази посока, като в същото време потърсим нови методи за управление и наблюдение на различните видове процедури и рационализираме достъпа на гражданите до публичната администрация.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Миналия октомври членът на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, Мишел Барние, ни представи своя Акт за единния пазар, съдържащ 50 предложения за стимулиране на растежа в Европейския съюз. Тогава Европейският парламент беше поканен да изрази становището си по различните части на този документ. Част 3 от Акта призовава държавите-членки и институциите да изпълнят необходимите мерки, за да доближат единния пазар до гражданите. По-специално това сближаване може да бъде постигнато чрез задействане на система за взаимно оценяване за Директивата за услугите от 2006 г. и чрез задълбочаване на консултациите и диалога с гражданското общество както при изготвянето, така и при прилагането на текстовете и при решаването на проблемите. Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, защото тя приветства поетите от Комисията ангажименти и подчертава колко е важно да се повиши яснотата на текстовете или използването на правомощията на Парламента при налагане на санкции, за да се задължат държавите-членки да спазват поетите ангажименти.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който заявява, че едно от ключовите предизвикателства при рестартирането на единния пазар е гарантирането на политическо лидерство, ангажираност и координация. Петдесетте предложения за рестартиране на единния пазар обхващат редица ресори, като основно включват областите на компетентност на няколко от членовете на Комисията и засягат компетентността на различни комисии на Европейския парламент. Освен това в рамките на Съвета Актът за единния пазар е разделен между различни състави на Съвета, чиято роля и ефективност варират значително. Националните институции също се различават много по състава и организационната си култура.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Държавите-членки трябва да приемат твърда обща позиция, за да подобрят функционирането на единния европейски пазар и да предотвратят връщането на икономическия протекционизъм, който ще доведе до фрагментиране на вътрешния пазар и ще засегне конкурентоспособността. Целта на Акта за единен европейски пазар е да се развие административното сътрудничество между държавите-членки, като се разшири и ролята на регионалните органи с оглед създаване на координация на тяхното равнище. За съжаление, сравнително трудно е да се регистрират подобни програми на регионално равнище поради икономическите различия между регионите в ЕС. С цел да се съживят по-слабо развитите региони трябва да се съсредоточим върху човешкия капитал. Благоденствието на региона се определя най-напред от производителността на жителите в него и от техните умения, както и от равнището на капиталовите инвестиции и иновативния им капацитет. Въпреки това между регионите в една и съща държава-членка има съществени различия.

Считам, че адаптирането на единния европейски пазар към нуждите на европейските граждани може да се постигне главно чрез подобряване на мобилността на работниците. Свободното движение на работниците може да допринесе съществено за намаляване на различията между регионите. Друг ключов аспект е осигуряването на непрекъснато образование и професионално обучение за работниците. Специалистите и тези, които са се преквалифицирали в друга професионална област, могат да отговорят на конкретните нужди на пазара много по-лесно благодарение на високото си равнище на мобилност.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Икономическата и финансова криза е доказателство за неуспеха на евролиберализма – догматичната рамка на единния пазар. Вместо да променят курса, лидерите на ЕС се втурват презглава по същата пътека и консолидират механизмите, които по същество са в основата на необузданата либерализация. Предложеното „управление“ под предлог за подобряване на координацията цели да се заобиколят и накажат националните парламенти, които се противопоставят на прилагането на тази догма. Този доклад е вреден за европейската икономика и изразява неуважение към суверенитета на народите. Ще гласувам „против“.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Единният пазар винаги е бил един от стълбовете на европейското икономическо развитие. Считам, че едно от ключовите предизвикателства при рестартирането на единния пазар е гарантирането на политическо лидерство, ангажираност и координация. Тези 50 предложения за рестартиране на единния пазар обхващат редица ресори, като основно включват областите на компетентност на няколко от членовете на Европейската комисията и засягат компетентността на различни комисии на Европейския парламент. За държавите-членки обаче е важно да определят собствените си приоритети и да разработят своя програма в съответствие с приоритетите в областта на единния пазар.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За нас е важно да укрепим вътрешния пазар, по-конкретно по време на икономическа криза, когато се усеща неблагоприятното въздействие от нея. Трябва да се върнем към сигурен пазар на труда. Това може да се гарантира най-вече с подкрепата на малките и средните предприятия, които са един от основните двигатели на националните икономики. Тъй като докладчикът говори в подкрепа на увеличаването на надзора и за оценка на политиките за вътрешния пазар, аз не подкрепих доклада при гласуването. Не е ясно как може да се постигне това и какви биха били последствията за отделните държави.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах против доклада относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар, защото считам, че е твърде небалансиран. Някои нерешени въпроси не са разгледани с необходимото внимание.

Не трябва да вярваме, че великият единен пазар е решението на всички проблеми на Европа, както изглежда на места в доклада. Считам, че трябва да бъдат взети предвид някои от характеристиките и специфичните особености на различните държави-членки. Не всички държави са еднакви и ако една мярка е полезна за дадена държава, е много вероятно тя да нанесе сериозни вреди на друга държава-членка.

Освен това е необходимо режимът от санкции да бъде разгледан внимателно, тъй като той носи риск от влошаване на и без това трудното положение с още по-неблагоприятни мерки. Все пак не бива да забравяме всички проблеми, които прехвалената Директива за услугите причини и продължава да причинява, поне в Италия например, на търговските пътници и на морските предприятия. Не бих искал тези проблеми да възникват отново с нарастваща честотата.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото създаването и реализирането на процесите на управление и партньорство са едни от основните фактори, гарантиращи ефективното функциониране на пазара. Обръща се внимание на факта, че трябва да се разшири партньорството, като се започне от политиката на сближаване и се стигне до политиките на единния пазар. Считам, че националните парламенти и регионалните органи трябва да участват по-активно при изготвянето на директивата. Това е много важно, за да се гарантира, че законодателството на ЕС се изпълнява и прилага правилно в държавите-членки. В допълнение това ще улесни самия процес на транспониране. За да бъдат взети предвид нуждите и интересите на обществото, трябва да се провеждат консултации с работодатели, профсъюзи и други сдружения. Посочва се, че е създадена рамка за управление чрез взаимодействие между държавата, гражданското общество и частния сектор и следователно е изключително важно управлението на единния пазар да се базира на принципите за прозрачност и отчетност. За ефективното функциониране на управленските структури държавите-членки следва редовно да предоставят на Комисията ясна и точна информация за прилагането на директивите. Съгласен съм с предложението за намаляване на дефицита по транспониране на директивите в областта на единния пазар до 0,5 % за неприетото законодателство и до 0,5% за неправилно транспонираното законодателство до края на 2012 г.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съм съгласна с очертаните в него ключови въпроси, свързани с партньорството и управлението на единния пазар, и по-специално с необходимостта от засилване на политическото лидерство и партньорство. Всъщност едно от ключовите предизвикателства при рестартирането на единния пазар е гарантирането на политическо лидерство, ангажираност и координация. Петдесетте предложения за рестартиране на единния пазар обхващат редица ресори, като основно включват областите на компетентност на няколко от членовете на Комисията и засягат компетентността на различни комисии на Европейския парламент. Освен това в рамките на Съвета Актът за единния пазар е разделен между различни състави на институцията, чиято роля и ефективност варират значително. Задълбочаването на политическия диалог, ангажираността и координацията са важни, за да се гарантира рестартирането на единния пазар. За да се осигури лидерство, съм съгласна и с докладчика, който предлага на председателя на Съвета да бъде възложен мандат да координира и наблюдава този процес в тясно сътрудничество с председателя на Европейската комисия, като определя пролетната сесия на Европейския съвет като време за изготвяне на годишната оценка на единния пазар.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Завършването на конкурентен единен европейски пазар без пречки е необходимо, тъй като ще донесе конкретни предимства за заетите лица, учащите, пенсионерите и гражданите като цяло, както и за предприятията, особено малките и средните предприятия. Доброто управление и правната сигурност са от решаващо значение за постигането на икономическите и социалните цели на единния пазар, включително свободното движение на работниците, както и насърчаването на висока степен на заетост, гарантирането на подходяща социална защита, борба срещу социалното изключване, високо равнище на образование и професионално обучение, и преносимост на пенсиите. Европейската изпълнителна власт трябва да продължи да насърчава обслужването „на едно гише“, което да обединява всички съществуващи услуги в една точка за достъп и да предоставя на гражданите и предприятията информация и подкрепа по отношение на техните права в рамките на единния пазар, както и практическа информация относно националните правила и процедури.

Призовавам държавите-членки да подобрят обществената осведоменост за системата „на едно гише“ и свързаните с нея услуги. Европейската комисия трябва да интегрира основните права в цялото законодателство в областта на единния пазар.

Прилагането на основните икономически свободи на единния пазар не трябва да накърнява правото на колективно договаряне и правото на стачка, както са определени в националното законодателство.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Цялостното реализиране на конкурентен единен пазар без пречки и с определени предимства за ежедневния живот на заетите лица, учащите, пенсионерите и обществеността като цяло, както и на предприятията, е важно за рестартирането на европейската икономика и стимулирането на растежа, конкурентоспособността и устойчивостта в ЕС. Всички заинтересовани страни – обществеността, европейските институции, държавите-членки – трябва да положат усилия за рестартирането на единния пазар, да координират тясно и ефективно своите действия, най-вече с оглед на по-успешното транспониране, изпълнение и прилагане на съответните правила, да разработят ясна регулаторна рамка, да гарантират по-широко участие на регионалните и местните органи в този процес, да насърчат открит, прозрачен и редовен диалог със своите социални партньори и гражданското общество, да задълбочат административното сътрудничество между държавите-членки и да разработят инструменти, които осигуряват възможности за правилното наблюдение на вътрешния пазар.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) След доклада на г-н Monti относно рестартирането на единния пазар, Комисията представи документа „За Акт за единния пазар“, изготвен под ръководството на г-н Барние, за обществено обсъждане. На базата на получените коментари и определените приоритети Комисията ще предложи окончателен вариант на този Акт, който ще съдържа дванадесет приоритетни мерки за доизграждане на единния пазар. Ето защо е важно преди това Парламентът да разгледа приоритетите си и да изпрати ясно послание към Комисията. Тази резолюция за „управление и партньорство“, която аз подкрепих, призовава за засилено политическо лидерство, подобряване на прилагането на законодателството в областта на единния пазар и за въвеждането на инструменти за добро управление (намаляване на дефицита по транспонирането, облекчаване на административните тежести, партньорство с местните органи, по-активно участие на националните парламенти, диалог с гражданското общество и т.н.). Един от очертаните приоритети е алтернативен метод за уреждане на спорове. Разочарован съм, че по този въпрос пренебрегнахме колективните искове. Този пропуск е пропиляна възможност Европейският парламент да потвърди ангажимента си за бързо въвеждане на такъв инструмент.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада. Докладчикът предлага едно от ключовите предизвикателства при рестартирането на единния пазар да бъде гарантирането на политическо лидерство, ангажираност и координация. Петдесетте предложения за рестартиране на единния пазар обхващат редица ресори, като основно включват областите на компетентност на няколко от членовете на Комисията и засягат компетентността на различни комисии на Европейския парламент. Освен това в рамките на Съвета Актът за единния пазар е разделен между различни състави на Съвета, чиято роля и ефективност варират значително. Националните институции също се различават много по състава и организационната си култура.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото считам, че подобряването на единния пазар чрез активната подкрепа на държавите- членки и заинтересованите страни е от съществена важност за Европейския съюз. Активното участие на заинтересованите страни може да се постигне единствено чрез промяна в настоящата политика за единния пазар, която предвижда лидерство и ангажимент за усъвършенстването му. Изцяло подкрепям становището на докладчика, че не е достатъчно просто да се засили ролята на Съвета като институция начело на прилагането на единния пазар.

Нуждаем се от по-целенасочен подход към избора на законодателни инструменти, които освен на институцията, ще възложат и на председателя на Европейския съвет мандат да координира рестартирането на единния пазар в тясно сътрудничество с председателя на Комисията. Всъщност ние трябва да гарантираме политическо ръководство на най-високо равнище и да приканим държавите-членки да определят своите приоритети и да разработят свой дневен ред в съответствие с приоритетите на единния пазар, за да застанат наистина начело на прилагането на единния пазар.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих дванадесетте мерки, включени в Акта за единния пазар, и по-конкретно тези, които са съсредоточени върху програмата за цифровите технологии и иновативните процедури за възлагане на обществени поръчки. Надявам се Комисията да превърне всичко това в ефективни законодателни мерки.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Прилагането на единния пазар сега се очертава като една от мерките за преодоляване на икономическата и финансова криза и следователно ще насърчи повишаването на конкурентоспособността и пълната интеграция на ЕС. От жизнена необходимост е да се създаде европейско пространство, където потенциалът на малките и средните предприятия (МСП) да генерират добавена икономическа стойност, както се посочва в съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар“. Считам, че е важно да подкрепим европейските МСП, както и пълната либерализация по отношение на движението на хора, стоки и услуги, за да се използват в най-голяма степен придобивките от функционирането на единния пазар. Докладчикът очертава пет приоритета, върху които ЕС трябва да се съсредоточи. От тях бих подчертал следните: създаване на патент на ЕС и единна система за уреждане на спорове, което е важно за нововъведенията и творчеството; нови инструменти за финансиране на нововъведенията за МСП; развитие на електронната търговия чрез повишаване на доверието на предприятията и обществеността с мерки срещу пиратството и фалшифицирането; по-добър достъп до капиталовия пазар; и премахване и хармонизиране на административните и данъчните пречки пред презграничната дейност, преразглеждане на процедурите във връзка с обществените поръчки и публично-частните партньорства, и насърчаване на трансграничното възлагане на обществени поръчки.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) По-конкурентоспособният единен пазар осигурява идеална възможност за стимулиране на икономическия растеж в европейските държави, засегнати от кризата. Икономическите и социалните цели на единния пазар – свободното движение на работниците, борбата срещу социалното изключване и преносимостта на пенсиите – са все неща, за които си заслужава да се борим. За да превърнем в реалност един наистина единен пазар, са необходими добро управление и правна яснота. Структурите за управлението на единния пазар трябва да бъдат възможно най-прости, тъй като обратното би имало отрицателно въздействие върху ефективността и прозрачността на единния пазар. Съгласен съм с докладчика, че трябва да изберем по-подходящи законодателни мерки.

Нужно е да се полагат повече усилия за подобряване на административното сътрудничество между държавите-членки. Това ще допринесе за решаване на неотложните проблеми, свързани с прилагането на конкретни директиви, а също така ще създаде взаимно доверие между институциите на държавите-членки и по-ефективен единен пазар в дългосрочен план. Считам, че за рестартирането на единния пазар е важно да се насърчи създаването на работни места и да се създаде благоприятна за предприятията среда. Успешният единен пазар би следвало да насърчи предприемачеството и да премахне пречките пред създаването на нови МСП. Това важи с особена сила за Литва, където има близо 31 МСП на 1 000 жители, което определено е по-малко от средното за 27-те държави-членки на ЕС (40).

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Много се радвам, че бяха приети трите резолюции относно рестартирането на единния пазар, което укрепва управлението и ролята на предприятията и растежа, както и на гражданите в тази политика. Над 20 години след подписването на Единния европейски акт свободата на движение на отделните лица, стоките и капитала в Европа е свидетелство за успеха на амбициозната политика в услуга на гражданите и растежа, политика, ползите от която се реализират в ежедневието на всички граждани. Все пак не би било достатъчно просто да правим критични оценки, когато европейците очакват конкретни предложения от нас, за да отговорим на бъдещите предизвикателства. При определянето на приоритетите си сме изготвили набор от балансирани мерки, въплъщаващи ясен политически, икономически и социален модел. Във връзка с конкретната резолюция относно управлението и партньорството пожелах да гласувам в подкрепа на доклада, който дава политическо измерение на проекта. За да се гарантира по-добра информираност на хората, отсега нататък надзорът върху рестартирането ще бъде поет от председателя на Комисията. По този начин единният пазар е представен от европейски орган, който ще позволи на европейските граждани да се обединят около един проект и ще укрепи европейската принадлежност.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Практическите изводи от последните десетилетия се използват за съживяване на вътрешния пазар и формират основата за включването на важни корективни мерки. За да предотвратим закъснението при прилагането на националните мерки в бъдеще, ще се използват инструментите, предвидени в Договора от Лисабон, и националните парламенти ще бъдат включени в целия законодателен процес на европейско равнище. Второто предложение обаче е особено важно. Целта му е да се гарантира правилното прилагане на мерките на регионално и местно равнище, където те ще имат най-голямо влияние върху гражданите, и да се гарантира, че идеята, която стои зад изготвянето и приемането на дадена директива на европейско равнище, ще бъде разяснявана на европейските граждани.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Kalniete. Важно е да се концентрираме върху съживяването на единния пазар, като се съсредоточим върху дейностите с висок потенциал за растеж и създаване на работни места, които ще осигурят конкретни и непосредствено видими резултати за европейските граждани. Считам също така, че е правилно да се фокусираме върху рационализирането на законодателството, за да направим вътрешния пазар на ЕС по-достъпен за малките и средните предприятия и преди всичко да подновим действията на ЕС за либерализиране на регулираните професии и за взаимно признаване на квалификациите.

Доклад: António Fernando Correia De Campos (A7-0072/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, защото наред с други напредничави мерки той въвежда връзка между Акта за единния пазар и стратегията „Европа 2020“, споменава необходимостта от защита на правата на работниците, концентрира се върху създаването на работни места и позволява преносимост на пенсионните права. Въпреки всичко това социалното измерение на доклада все още е далеч от това, което очакваме.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих доклада на моя колега, г-н Correia de Campos, както и двата доклада на г-жа Kalniete и г-н Busoi. Тези три доклада са изготвени в съответствие с публикуваното от Европейската комисия предложение за Акта за единния пазар. Целта на Мишел Барние, член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, е да се рестартира единният пазар, но преди всичко да го доближим до гражданите. Това е цел, която напълно подкрепям. Актът за единния пазар трябва да се разглежда като възможност да покажем на гражданите, че европейската интеграция и в частност единният пазар се осъществяват в техен интерес, а не в тяхна вреда. Осигуряването на достъп до основни банкови услуги или, по-общо казано, гарантирането на качеството и достъпността на услугите, които са от съществено значение за нашите граждани, са стъпки в тази посока.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Фрагментирането на вътрешния пазар отслабва доверието на гражданите на ЕС в него, защото не могат да се възползват от своите свободи. Съобщението на Комисията представя набор от инструменти, които би следвало да ни помогнат да постигнем интегриран единен пазар, който функционира без пречки и може да стимулира процеса на икономическо възстановяване на Европа и нейната конкурентоспособност. Бих искал да подчертая един изключително важен аспект – значението на създаването на единен енергиен пазар. Той е изключително важен за конкурентоспособността на ЕС както в рамките на Съюза, така и извън него. Създаването на подобен пазар ще допринесе за намаляване на външната зависимост и ще направи цените на енергоносителите по-достъпни, справедливи и конкурентни за нашите граждани и предприятия. Законодателните и незаконодателните инициативи в областта на енергетиката трябва да са насочени към гарантиране на доставката на енергия посредством диверсифицирана енергийна мрежа, нови инфраструктури за възобновяема енергия и координирана научно-изследователска и развойна дейност по отношение на нови енергийни източници. Подобни инициативи трябва да се предприемат на базата на тясна съгласуваност между Комисията, държавите-членки и съответните сектори на промишлеността. Истинското задълбочаване на единния пазар, което да е от полза за гражданите, бизнеса и европейската конкурентоспособност, трябва да бъде укрепено чрез създаване на инфраструктурни проекти с добавена стойност за цяла Европа, които са финансирани и управлявани на равнище ЕС, за да се гарантира нашата енергийна независимост и сигурност.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото се нуждаем от напредък. Наистина съществуват твърде много пречки, спиращи гражданите, които имат желание да учат, работят или да пазаруват в друга държава-членка. Разбира се, положението на малките и средните предприятия също не е по-леко. Европейските граждани се нуждаят и от повече информация, а да не говорим за по-опростено, по-всеобхватно и по-ясно представено законодателство.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европа не е просто пазар, това е общност от граждани – често чуваме това изявление. Каква е реалността обаче? Шепа граждани вярват в това. Докладът за единния пазар за европейците, приет днес в отговор на Акта за единния пазар, предложен от Комисията миналия октомври, е резултат от това. Наред с докладите за предприятията, растежа и управлението на единния пазар, настоящият доклад разглежда и очакванията на граждани, потребители и ползватели на обществени услуги. Сред споменатите идеи са по-голяма прозрачност относно банковите такси, но и реално признаване на професионалните квалификации и преносимостта на пенсионните права. Преговорите ни дадоха възможност да включим и позоваване на хоризонталната социална клауза, определена от Договора от Лисабон, която сега трябва да бъде конкретно транспонирана в законодателството. Накрая, докладът отново се спира на концепцията, застъпена от г-н Барние, за набора от инструменти за услугите от общ интерес – по-конкретно социалните услуги от общ интерес, които в момента будят сериозно безпокойство у гражданите и доставчиците на услуги на национално равнище. Въпреки че става въпрос за незаконодателен доклад, той е ценен с това, че включва гражданите в така необходимия процес на доизграждането на единния пазар.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) През 2010 г. Комисията прие предложение за възстановяване на доверието на европейските граждани в единния пазар с цел да укрепи „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес“. Според мен опитите за реализиране на единния пазар са съсредоточени върху самия пазар и начина, по който е организиран, като се пренебрегват проблемите и правата на гражданите, работниците и потребителите.

Особено важно е създаването на единен енергиен пазар, който трябва да бъде в позиция да стимулира европейската конкурентоспособност, като намали цените на енергоносителите и зависимостта от чуждестранни услуги. Законодателните инициативи в областта на енергетиката трябва да се предприемат на базата на тясна съгласуваност между Комисията, държавите-членки и съответните сектори на промишлеността.

Друг въпрос от фундаментално значение е прозрачността на банковите такси, разходите и реалните условия за ипотечни кредити, за да се защитят потребителите и инвеститорите и да се гарантира достъпът до кредити за физически лица и малки предприятия.

И накрая, считам, че всяко реално разширяване на единния пазар за гражданите, предприятията и европейската конкурентоспособност ще се извършва на базата на възможността за развитие на инфраструктурни проекти, финансирани от ЕС. Следователно приканвам Комисията да представи законодателни предложения в тази област.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Споделям мнението, че доизграждането на единния пазар е необходимо условие, за Европейския съюз да достигне пълния си потенциал по отношение на конкурентоспособността, интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж, създаването на повече и на по-добри работни места. Стратегията за единния пазар следва да укрепва социалното подпомагане и правата на работниците и да гарантира справедливи условия на труд на всички граждани. Гласувам "за" законодателната инициатива и смятам, че Европейската Комисия трябва да вземе мерки за повишаването на мобилността на гражданите. Приветствам идеята за създаване на зелена книга за признаване на професионални квалификации, както и създаването на "индекс на мобилността" за измерване на този показател в рамките на ЕС.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото според мен, за да възстановим доверието на европейските граждани в единния пазар и подкрепата на идеята за Европейския съюз, е необходимо да предприемем по-нататъшни действия за увеличаване на социалните права на гражданите и тяхното прилагане. Споменатите в доклада области, по които е необходимо да се предприемат допълнителни действия както на национално, така и на равнище ЕС, включват създаване на нови работни места, отчитане на демографските промени и на промените на пазара на труда в държавите-членки, както и правата на работниците и осигуряване на справедливи условия за труд, което е особено важно, както и насърчаване на движението на работници между отделните държави-членки.

Докладът също така подчертава необходимостта от засилване на правата на гражданите като потребители и ползватели на обществени услуги и необходимостта от организиране на подходящи кампании за повишаване на осведомеността, при които те да бъдат информирани за техните права и свободи. Привлича се внимание и върху реформата на рамката за признаване на професионалната квалификация и необходимостта от гарантиране на преносимостта на пенсионните права, като също така държавите-членки се насърчават да съгласуват пенсионните си политики по-ефективно.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Предложението за съобщение за възстановяване на доверието на европейските граждани в единния пазар, изготвено от Комисията, е малко неясно в частта, в която се разглежда връзката със стратегията „Европа 2020“. Много от предложенията в него се застъпват с редица други инициативи. При тези обстоятелства са необходими повече последователност, по-голяма ефективност и по-добро управление, за да може възобновеният единен пазар да стимулира икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността в рамките на ЕС, както и да се зачитат правата на гражданите и потребителите. Съветът и държавите-членки трябва съвместно да подкрепят европейския и национален ангажимент за задълбочаване и укрепване на единния пазар. Усилията за постигане на единен пазар са съсредоточени върху начина, по който е организиран, а се отделя твърде малко внимание на проблемите и правата на гражданите, работниците и потребителите, което може да обясни нежеланието на европейските граждани и липсата на ентусиазъм по отношение на вътрешния пазар. Гражданите трябва да бъдат в центъра на единния пазар.

Това е ясно заявено в увода на документа. От друга страна, предложенията за постигане на тази цел са твърде слаби. Докладът Grech, приет от Парламента през май 2010 г., препоръчва цялостен подход за рестартиране и укрепване на вътрешния пазар, като обхваща ключови сектори като промишленост, енергетика и инфраструктура.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Доизграждането на единния пазар представлява ценен инструмент, с който може да се съживи европейската икономика особено по отношение на създаването на работни места. Докладите по този въпрос, които одобрихме днес, според мен са важна стъпка към интегриран и функционален единен пазар. Комисията направи 50 предложения, за да ни даде възможност да работим и търгуваме заедно по-успешно.

Гласувах в подкрепа на този доклад, който цели да се гарантира ефективна икономическа свобода, като в същото време защитава правото на работа, цялостното прилагане на принципа за равно заплащане и свободното движение на работниците (което включва и пълно признаване на професиите в държавите-членки). Следователно съм съгласен с очертаните от докладчика приоритети, като засилване на надзора на европейския пазар, създаването на план за действие за борба с пиратството и фалшифицирането и разработване на комуникационна политика, която ще привлече общественото внимание върху дейността, осъществявана от ЕС.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Този доклад е част от пакет от три доклада, с които Парламентът отговаря на широкообхватното съобщение на Комисията за Акта за единния пазар, съдържащо 50 законодателни и незаконодателни предложения и разделено в три различни глави, едната посветена на гражданите, втората на предприятията, а третата на управлението. Целта на Акта за единния пазар трябваше да бъде прилагане на доклада Monti, основният въпрос в който е рестартирането на единния пазар.

Гласувах в подкрепа на този доклад, но се въздържах относно някои изменения, тъй като те са част от договорения пакет за компромисните изменения. Надявам се този доклад да постави гражданите в центъра на единния пазар и да засили социалното му измерение.

  Ole Christensen, Dan Jørgensen, Christel Schaldemose и Britta Thomsen (S&D), в писмена форма. – (DA) Гласувахме в подкрепа на доклада относно единния пазар за европейците. Докладът съдържа редица важни предложения за развитието на единния пазар. Конкретен приоритет за нас е да се гарантира, че правата на пазара на труда се зачитат във връзка със съживяването на по-конкурентно ориентиран единен пазар. Докладът обаче съдържа предложения, с които приканва Комисията да идентифицира и отстрани данъчните пречки, пред които са изправени европейските граждани, и да продължи да развива имиграционната политика по отношение на мигрантите и сезонните работници. Според нас това са въпроси, които следва да се решават на национално равнище. Бяха внесени също така редица изменения към доклада, чийто дух ние подкрепяме, но не считаме, че този доклад дава основания за подобен вид изменения.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласна съм с доклада. Създаването на единен пазар винаги е било една от основните цели на процеса на европейска интеграция и днес повече от всякога ние чувстваме необходимост да го укрепим чрез конкретни мерки, насочени към справяне с три ключови аспекта.

Трябва да укрепим единния европейски пазар, за да го направим високоефективен и конкурентоспособен и трябва да го възобновим в рамката на политиките на ЕС, за да се преборим с последиците от финансовата криза. Напълно съм съгласна с направените от Европейския парламент предложения за повишаване на доверието на потребителите и предприятията. Като основен приоритет за реализирането на този проект се очертава приемането на неотложни мерки за улесняване на мобилността на гражданите, които ще направят пазара по-открит за европейските работници и ще насърчат пълна заетост. Вече не можем да си представим развитието на единен пазар без по-голямо участие на гражданите. Например подобряването на достъпа до банкови услуги и ипотечни кредити за защита на инвеститорите, потребителите и финансовите институции или решаването на нерешени проблеми, свързани с движението на работници, като взаимното признаване на професионалните квалификации.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията на г-н Campos, тъй като считам, че предложеният от него окончателен текст е балансиран. Освен това приветствам факта, че предложенията в докладите и на г-н Grech, и на г-н Monti се споменават и от докладчика.

Възстановяването на доверието на европейските граждани в правилното функциониране на единния пазар трябва да бъде от първостепенно значение за Европейската комисия. Във всички случаи разделянето на предложенията в различни глави не предоставя цялостен преглед на Акта за единния пазар. Всъщност тази критика беше включена в окончателния доклад на г-н Campos.

В допълнение, като докладчик в сянка за моята политическа група по становището на комисията по икономически и парични въпроси за доклада относно единния пазар за европейците, внесох изменение, с което от държавите-членки, които продължават да налагат ограничения на пазарите си на труда за работниците от новите държави-членки, се изисква да премахнат тези пречки в името на очевидните икономически ползи, особено по време на икономическа криза. Радвам се, че изменението получи подкрепата на повечето от членовете на ЕП.

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. – (FR) Много често Европейският съюз е дистанциран от своите граждани, политиките му изглеждат много абстрактни, а европейският проект е лишен от смисъл в очите на европейците. Ако единният пазар трябва да бъде само канал за необуздана либерализация, дерегулиране на обществените услуги, социалните системи и правата на работниците, като ги подлага на жестока конкуренция, това би било причина за безпокойство, въпреки че той може да има конкретни положителни последици за потребителите и за ежедневието на нашите граждани. С доклада на г-н Correia de Campos групата на Прогресивния алианс на социалистите в Европейския парламент се бори за по-добро регулиране, когато става въпрос за укрепване на единния пазар и за постигането на целта да служи на общите интереси на европейските граждани, а не само на предприятията. Тези интереси включват правата на потребителите, защитата на правата на работниците от тенденцията за социален дъмпинг, с ясно признаване на колективните трудови договори във всички държави-членки на Съюза, призива за признаване на рамка за обществените услуги и универсален достъп до тях. Интегрирането на единния пазар сега трябва да върви ръка за ръка с напредъка по изграждане на социална Европа, която е по-необходима от всякога в момент, когато рецесията продължава да засяга европейците.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно единния пазар за европейците. Европейските институции са длъжни да съдействат за силно развита, високо конкурентна социална пазарна икономика, която ще се стреми да създаде пълна заетост и да стимулира социалния напредък. Считам, че единният пазар е един от ключовите фактори за европейски растеж.

Умората по отношение на пазара е причина за безпокойство и този въпрос трябва да бъде разгледан внимателно. Още по-важно е, че докладът утвърждава основните социални права на гражданите в областта на колективните действия, трудовото законодателство, защитата на заетостта и преструктурирането на промишлеността в съответствие с първичното европейско законодателство.

Подкрепям предложените в доклада краткосрочни стратегии, включително и засилването на надзора на европейския пазар, създаването на единен интегриран пазар на ипотечни кредити и премахването на данъчните пречки и двойното данъчно облагане. Провеждането на разумна политика в областта на електронната търговия ще повиши доверието на гражданите и потребителите, които пазаруват онлайн. Бих искал да приветствам предложението за създаване на план за действие за намаляване на незаконното фалшифициране на стоки. Това ще допринесе за бързото възстановяване на растежа в сектора на стоките.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като той допринася за идеята за по-привлекателен за европейската общественост и по-ориентиран към нея единен пазар. Трябва да се подчертае, че текстът включва мерки, осигуряващи спазване на социалните ценности и права в законодателството на ЕС, така че те никога да не могат да бъдат включвани в пазарния подход.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е един от трите доклада, които днес бяха обсъдени и подложени на гласуване, във връзка с вътрешния пазар и консолидирането на единния пазар. Въпреки че докладчикът също се опитва да прикрие последствията от неговата подкрепа за либерализирането, като препоръчва включване на социалната клауза в цялото законодателство относно единния пазар в съответствие с член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз, истината е, че той е наясно с факта, че нито Комисията, нито Съветът я спазват. Много държави-членки също не я спазват, какъвто е случаят с Португалия. Непрекъснато се сипят хвалебствия за свободна конкуренция и по-голяма, почти религиозна вяра в пазара, за либерализация и приватизация, като пример за това е настояването за прилагане на Директивата за услугите.

Връзката със заключенията на Съвета от 25 март и преди всичко с преименувания пакт „Евро плюс“ е ясна. Първоначалната идея за него беше на Германия и той беше наречен „Пакт за конкурентоспособност“. Той обявява война на работниците, на техните социални права и на хората по принцип, като в същото време отрича независимостта на страните, които имат по-слабо развита икономика и в които процесът на цивилизация наистина изостава. Следователно ние гласувахме „против“, както и за другите два доклада.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е поредният доклад за вътрешния пазар и е част от пакета, свързан със съобщението на комисията за Акта за единния пазар, предложението за което е в резултат на доклада на г-н Monti за „Нова стратегия за единен пазар“.

Въпреки че докладчикът също се опитва да скрие отявлената си подкрепа за либерализирането, като препоръчва включване на социалната клауза в цялото законодателство относно единния пазар в съответствие с член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз, истината е, че той е наясно с факта, че нито Комисията, нито Съветът я спазват. Много държави-членки също не я спазват, какъвто е случаят с Португалия. По този начин се цели да се засили свободната конкуренция и да се ускори процесът на либерализация и приватизация, което също открито се заявява в доклада, като се настоява за прилагането на Директивата за услугите.

Ето защо изглежда, че докладът е в съответствие със заключенията на Съвета от 25 март и най-вече с пакта „Евро плюс“, който обявява война на трудещите се и на социалните права, като настоява за ускоряване на процеса на либерализация. Основните цели са да се ускори процесът на концентриране и натрупване на капитал в полза на групи монополисти, да се сложи край на опита да бъдат защитени МСП, работниците и обществените услуги. Ето защо гласувахме против.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) В доклада си нашият португалски колега е включил препоръки, които ние подкрепяме, като необходимостта от преминаване към единен пазар, който защитава правата на потребителите, и най-вече определянето на провеждането на митнически проверки на стоките от трети страни като приоритет. Освен тези положителни аспекти обаче има някои въпроси, по които има съществени различия, за това, как държавите-членки трябва да спазват директивите, а на много места се говори за социално предприемачество. Ето защо ще се въздържа при гласуването.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Докладът разглежда 19-те предложени от Комисията инициативи, които ще поставят европейските граждани в центъра на вътрешния пазар и в същото време ще допринесат за постигане на устойчива социална пазарна икономика. Освен всичко останало одобрявам този доклад най-вече заради това, че той ще бъде от полза за европейските граждани и най-вече за онези от тях, които живеят в граничните региони.

Предложените мерки ще направят ежедневието на гражданите и предприятията по-леко. Докладът подкрепя инициативата за признаване на професионалните квалификации и инициативата „Младежта в движение“. Освен това ще бъдат установени и премахнати данъчните пречки и ще бъдат предприети решителни стъпки за предотвратяване на двойното данъчно облагане. В допълнение докладът призовава за справедливи условия на труд за всички европейци, а също и за пълна преносимост на пенсионните права.

Тези мерки ще отредят на гражданите централно място във вътрешния пазар. За конкретните им нужди ще има конкретни мерки.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който правилно подчертава необходимостта от зачитане на „принципите на субсидиарност, на суверенитет на държавите-членки“. Жалко е, че не всички държави-членки са готови да признаят докъде стига суверенитетът. През 1953 г председателят на върховния граждански съд в Шотландия потвърждава, че за разлика от друг части на Обединеното кралство според шотландското конституционно право суверенитетът зависи от народа. Колко жалко тогава, че всички партии на юнионистите блокираха опитите на шотландското правителство да популяризира този принцип чрез референдум за шотландската независимост.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, защото съществува необходимост от засилване на надзора на европейския пазар, осигуряване на по-добър достъп до основни банкови услуги, създаване на единен интегриран ипотечен пазар и премахване на данъчните пречки и двойното данъчно облагане. Бързото и ефективно прилагане на политиката за електронната търговия също е необходимо, за да се повиши доверието на гражданите и потребителите, когато пазаруват онлайн. Освен това има нужда и от план за действие срещу фалшифицирането и пиратството като основно превантивно средство, за да се гарантира, че стоките на единния пазар са законни, безопасни за консумиране и отговарят на необходимите стандарти за качество. Комисията и държавите-членки трябва да разработят ефективна политика на комуникация относно Акта за единния пазар, основана на преразглеждане на политиката във връзка с осезаемостта й за гражданите. Ние също така искаме набор от показатели на базата на „хоризонталната социална клауза“, които позволяват да се оцени уместността на всички мерки за единния пазар на базата на тяхното социално въздействие, осезаемост и приложимост, които да се използват като основа за бъдещата политика. Нашите граждани трябва да бъдат в центъра на проекта за единния пазар.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Несъмнено единният пазар, за който говорим днес, е едно от най-големите постижения на икономическата интеграция в Съюза, но не трябва да се забравя, че наш дълг е не да насърчаваме стагнацията, а непрекъснато да се стремим към съвършенство. Единното цяло зависи от съставните части, които точно като частиците от пъзел формират здрава, силна и стабилна конструкция. Съставните части на единния пазар са хората, чиито права и отговорности трябва винаги да бъдат наш приоритет. Нашата цел е здравословно и непрекъснато развитие за постигане на икономически растеж, а той би бил възможен само чрез подобрения в областта на икономиката и социалните въпроси и по-добро управление. Трябва да помислим дали наистина не трябва гражданите да бъдат поставени в центъра на политиките. Развитието и поддържането на човешкия капитал е важно и истинското задълбочаване на пазара трябва да е от полза за всеки европейски гражданин, потребител и предприемач.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Докладът относно единния пазар за европейците съдържа редица положителни предложения, като подкрепа за мобилността на гражданите и премахване на двойното данъчно облагане на европейските граждани, но също така съдържа и редица предложения, които носят белега на свръхрегулирането и които в крайна сметка ще затормозят функционирането на единния пазар и ще доведат до стагнация. Лично аз не подкрепям предложенията за по-регулиран и контролиран единен пазар на дребно, нито предложението за автоматично разширяване на мярката за регулиране на роуминга, тъй като тази регулаторна мярка беше временна и трябва да е довела до промяна на цените на роуминг услугите. При неуспех на пазарните механизми, регулирането на крайните цени на дребно трябва да бъде краен инструмент, какъвто е случаят с Регламента за роуминга. Призивите на политиците за автоматично удължаване на този регламент са по-скоро популистки политически акт, а не рационално обоснована стъпка, която отразява настъпилите изменения в ЕС в областта на телекомуникациите след 2007 г. Предложението за провеждане на телевизионно състезание за международно европейско предприятие на годината според мен е безсмислено пилеене на европейски средства. Ето защо реших да се въздържа при гласуването по този доклад.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм твърдо убеден, че съществуването на единния пазар би било най-значимото проявление на силна и сплотена Европа. Стимулирането на социалното предприемачество, гарантирането на свободното движение на европейските граждани и популяризирането на актуални банкови услуги за всички са само няколко от най-важните въпроси, върху които трябва да съсредоточим своите идеи, ресурси и проекти. Във връзка по-конкретно с първия от тях аз с цялото си сърце приветствам призива Комисията да публикува Зелена книга за признаване на професионалните квалификации в различните държави-членки на ЕС. Това би било важна стъпка за по-осезаемо усещане на ролята на образованието и професионалното обучение в един все по-открит европейски контекст.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Миналия октомври членът на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, Мишел Барние, ни представи своя Акт за единния пазар, съдържащ 50 предложения за стимулиране на растежа в Европейския съюз. Тогава Европейският парламент беше поканен да изрази становището си по различните части на този документ. Част 2 от Акта полага основите за помиряване на европейците с единния пазар. Жак Делор казва, че човек не може да се влюби в единния пазар. Това със сигурност е вярно, но все пак можем да се опитаме да го направим полезен за гражданите. Поради тази причина подкрепих резолюцията на Европейския парламент, която одобрява баланса между свободите на работниците и исканията за социална икономика. Следователно тази част от Акта отрежда важно място на онези елементи, които са важни за европейците, като обществени услуги, комуникационна инфраструктура, солидарност и заетост, както и защита на потребителите. Това равновесие отразява факта, че Комисията напълно осъзнава, че пазарът не може да действа срещу гражданите, а да им служи както в краткосрочен, така и дългосрочен план.

  David Martin (S&D), в писмена форма. –(EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Усилията за постигане на единен пазар са съсредоточени върху пазара и начина, по който е организиран, и се отделя твърде малко внимание на проблемите и правата на гражданите, работниците и потребителите, което може да обясни нежеланието и умората на европейските граждани по отношение на вътрешния пазар.

Гражданите трябва да бъдат поставени в центъра на единния пазар. Това е заявено ясно в увода на документа. Все пак предложенията за постигането на тази цел са твърде слаби.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Макар да признава, че европейците все повече отхвърлят единния пазар, докладът му отрежда централно място в системата на Общността. Заявеното желание за укрепване на социалното законодателство и за разглеждане на проблемите, будещи безпокойство у гражданите, е нещо положително, но е неприложимо към принципа на единния пазар, като се има предвид свободната и ненарушена конкуренция, която наблюдаваме в момента. Докладът е противоречив и подвеждащ. Ще гласувам „против“.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Единният пазар винаги е бил един от стълбовете на европейското икономическо развитие. Опитите за стимулиране на единния пазар трябва да се съсредоточат върху проблемите и правата на гражданите и предприятията, като се осигурят осезаеми ползи за тях. Необходимо е да се обърне внимание на социалните права в законодателството в областта на единния пазар и да се предложат мерки за насърчаване на мобилността за гражданите, както и да се гарантира преносимостта на пенсионните им права. Само по този начин ще успеем да доизградим единния пазар и той да функционира добре.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Преди повече от половин век държавите в Европа се обединяват, за да създадат единен пазар. Ние считаме, че го създадохме преди четвърт век. Днес обаче все още има много проблеми, които трябва да решим, за да започне единният пазар да функционира ефективно и Европейският съюз да бъде конкурентоспособен. Считам, че от всички разгледани и посочени мерки в доклада, който приехме, два аспекта са изключително важни: обучението през целия живот и намаляването на безработицата при младите хора, и създаването на функциониращ единен енергиен пазар. Що се отнася до младежта, точно тази част от обществото ще живее в Европа, която създаваме. Следователно е важно да създадем всякакви възможности за правилното приспособяване и ангажиране на младежта към процеса на съграждане на нейното бъдеще. Енергийният пазар е нова област на политиката на ЕС. Интелигентните енергийни мрежи несъмнено ще играят основна роля в икономиката в бъдеще и следователно не трябва да отлагаме, а да отделим достатъчно внимание и средства за изграждането и усъвършенстването им.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с резолюцията, защото е необходимо да се отдели повече внимание на социалните права и да се гарантират правата на потребителите и свободното движение на работниците, стоките и предприятията. Единният пазар трябва да създаде условия за устойчив растеж и по-голяма заетост, а гражданите трябва да заемат централно място в него. Следователно е изключително важно да не се допуска нарушаване на конкуренцията. Единният пазар ще остане конкурентен, ако се спазват всички социални права. Ние трябва да гарантираме и постоянно да укрепваме социалното благосъстояние на работниците и техните права и да осигурим достойни условия на труд. Съгласен съм с предложението да бъде невъзможно да се работи на територията на дадена държава-членка, без да се зачитат разпоредбите за трудовото възнаграждение и условията на труд в нея. Принципът за равно заплащане за равен труд трябва да се въведе изцяло. Трябва да се премахнат пречките пред свободно движение на работниците. Трябва да отворим пазарите на труда в държавите-членки за всички европейски работници, но регулирането на тези пазари трябва да се извършва в съответствие с правилата на пазарите на труда в съответните държави-членки, включително с модела на колективните споразумения, използван в скандинавските държави. Много е важно да дадем право на държавите-членки сами да решават дали трябва да дадат на граждани извън ЕС право на пребиваване на тяхна територия. За да бъде социално ориентиран единният пазар, промишлеността трябва да се преструктурира устойчиво и непрекъснато да се провеждат консултации със социалните партньори. Много е важно да се гарантира, че публичният сектор има възможности да включи предприятията по-ефективно в своята работа, за да могат гражданите да получават по-качествени, иновативни обществени услуги и да се гарантира универсален достъп до тях.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно единния пазар за европейците, защото считам, че Европа трябва да приеме обща регулаторна рамка, която отговаря на нуждите на гражданите и премахва несъответствията и различията на вътрешния пазар. След икономическата криза Европа се нуждае от пазар, при който работниците и потребителите са в центъра на политиките. Документът относно единния пазар за европейците призовава за по-добра координация между европейските институции, държавите-членки и предприятията, за да се укрепи политиката, планирана от Европейския парламент, и да се гарантира, че тя съответства на нуждите на европейския пазар.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на документа, защото съм съгласна с основните приоритети, предложени от Парламента на Комисията. Най-важното от тях е призивът да се предприемат мерки за повишаване на мобилносттта на европейските граждани, по-конкретно чрез публикуване на Зелена книга за взаимно признаване на професионалните квалификации, включително оценка на съществуващата рамка и, по целесъобразност, да се предложи законодателна инициатива за реформиране на тази рамка през 2012 г., като същевременно се извърши оценка на осъществимостта и добавената стойност на професионални карти за самоличност в целия ЕС и „Европейски паспорт на уменията“ през 2011 г. Това е положителна мярка, продиктувана от сегашните обстоятелства и насочена към повишаване на мобилността в ЕС. Бих искала да подчертая и призива Комисията да представи законодателно предложение относно гарантирането на достъпа до някои основни банкови услуги до юни 2011 г. и за повишаване на прозрачността и съпоставимостта на банковите такси до края на 2011 г., както и призива да внесе законодателно предложение относно премахването на пречките, които срещат мобилните служители и работници с цел гарантиране на пълната преносимост на пенсионните права.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Единният пазар за европейците е насочен най-вече към съществуващите работни места и създаване на нови, което ще помогне за създаването на среда, в която предприятията и гражданите ще могат да упражняват изцяло своите права. Необходим е по-амбициозен подход във връзка с предложението, свързано с Директивата относно командироването на работници, което има за цел да се преразгледа директивата, като по този начин се гарантират, наред с икономическите свободи, защита на най-съвременното трудово законодателство и най-съвременните стандарти и практики в трудовите отношения, както и зачитане на правата на колективното представителство и договаряне, колективните действия, включително правото на стачка и пълното прилагане на принципа на равно заплащане за равен труд.

Жизненоважно е също така да се разработи европейска транспортна мрежа чрез обща рамка за европейско финансиране, да се стимулира конкурентоспособността и интеграцията и да се улесни мобилността на гражданите и работниците чрез предоставяне на достъпни услуги. Считам, че предоставянето на обучение и професионална квалификация за работниците е от изключително значение, тъй като те са много важни за създаването на работни места, социалната интеграция и успеха на единния пазар. Призовавам държавите-членки да премахнат пречките, затрудняващи мобилността на работниците от новите държави-членки, като не забравят положителното въздействие на мобилността на работниците в условията на финансова и икономическа криза.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Цялостното реализиране на конкурентен единен пазар без пречки е важно за рестартирането на европейската икономика и стимулирането на растежа, конкурентоспособността и устойчивостта в ЕС. Усилията за рестартиране и заздравяване на единния пазар трябва също така да се съсредоточат върху проблемите и правата на гражданите, потребителите, ползвателите на обществени услуги и предприятията, като се осигурят осезаеми ползи за тях с цел пълно възстановяване на тяхното доверие в европейския проект и предоставяне на подходяща информация за възможностите, които им предлага вътрешният пазар. Във връзка с това трябва да се приемат мерки, които могат да повишат мобилността на европейците и да гарантират защита на потребителите, както и да насърчат социалното благоденствие и гарантирането на правата на работниците.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах „за“ доклада на г-н Correia De Campos, който се отнася до 19 инициативи относно гражданите и единния пазар, включени в Акта за единния пазар, предложен от члена на Комисията, г-н Барние. Подкрепям доклада, който ни напомни колко е важно отново да поставим гражданите в сърцето на единния пазар. До този момент прекалено често усилията за доизграждането на прочутия „голям пазар“ бяха съсредоточени върху единния пазар и неговата организация Трябва да положим нови усилия, като ги ориентираме към тревогите и правата на гражданите, работниците и потребителите. Призовавам Комисията да подкрепи основните приоритети, които се съдържат в тази резолюция. По-конкретно бих искал да спомена три неотложни цели, за да направим единния пазар по-привлекателен в очите на нашите граждани: подобряване на мобилността (независимо дали става въпрос за признаване на професионалните квалификации или за преносимостта на пенсионните права на мобилните служители и работници), разширяване на регламента относно роуминга – по-конкретно предлагане на пределни цени на дребно за роуминга на данни, и накрая, достъп до основни банкови услуги и прозрачност и съпоставимост на банковите такси в Европа.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада. На 11 ноември 2010 г. Комисията прие предложение за съобщение за възстановяване на доверието на европейските граждани в единния пазар. Актът за единния пазар ще бъде обсъждан до 28 февруари 2011 г. Цялостният подход, предложен от Комисията, е продължение на доклада на г-н Mario Monti до председателя на Европейската комисия „Нова стратегия за единния пазар“. Неговата цел, в съответствие с член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), е да укрепи „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“, Съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар за изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ съдържа 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас, а в частност глава II „ Възвръщане на доверието: сърцето на единния пазар трябва да бъдат самите европейци“ съдържа 19 инициативи относно социалното измерение на единния пазар.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Доизграждането на единния пазар е решителна стъпка за Европейския съюз за пълно разгръщане на неговия потенциал по отношение на интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж.

Това налага хармонизиране на националното законодателство с цел да се насърчи свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал. Проспериращият и динамичен вътрешен пазар зависи от нашата способност да предложим политики, които да подкрепят растежа, заетостта и иновациите.

С днешното гласуване Парламентът отново показа, че хората трябва да бъдат поставени в центъра на възобновяването на единния пазар, тъй като те са основните фактори, които могат да задействат спиралата на положителното развитие по отношение на растежа и иновациите. Политиката за доизграждането на единния пазар е тясно свързана с интегрирането на други области на политиката, като конкуренцията, промишлеността, енергетиката и транспорта.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Важно е, че започнахме такова широко обсъждане относно общия, единен европейски пазар, който функционира от 20 години, но все още не е разгърнал изцяло своя потенциал. Въпреки цялото законодателство, препоръките и взаимните уверения, ние не можем да кажем, че единният пазар функционира на практика, и все пак без единен пазар Европа няма изобщо да е обединена. Създаването на единния пазар е нещо, което има потенциал да укрепи идеята за Съюза. Защо все още не е възможно да създадем пазар без пречки, независимо от универсалното споразумение на държавите-членки да се следва неотклонно този политически курс?

Дълбоко вкоренените национални особености – а те наистина са твърде дълбоко вкоренени – стоят на пътя на изграждането на единния пазар. Трябва да премахнем протекционистичните пречки, за да можем да го съживим. Съгласен съм със становището, че структурите и процесите на управление на единния пазар са твърде сложни. Това се дължи главно на факта, че има прекалено много различия в рамките на Съюза. Укрепването на единната валута и приемането й в целия Съюз е необходимо за създаването на ново качество на единния пазар.

Единният пазар не може да е само за големите дружества, той е необходим и за малките и средните предприятия, и най-вече за потребителите. Прозрачността и хармонизацията са нашата цел. Създаването на истински единен пазар е наш приоритет, поради което Европейският съвет и Европейския парламент трябва да извършват оценка на състоянието на единния пазар всяка година, тъй като това ще ни даде възможност да наблюдаваме степента, до която сме успели да постигнем целите, които сме си поставили.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на настоящия доклад е да засили мерките, с които гражданите ще бъдат поставени в центъра на проекта за единния пазар, като се концентрира върху 19 инициативи, насочени към нуждите на европейските граждани. Считам, че е важно да се възстанови доверието на европейската общественост в европейския проект и за тази цел усилията трябва да бъдат съсредоточени върху тревогите и правата на гражданите, потребителите, ползвателите на обществени услуги и предприятията. Необходимо е да се създаде цялостен подход към единния пазар, който да може да отговори на демократичния дефицит, усещан както от европейската общественост, така и от публичните и частните органи.

Насърчаването на мобилността чрез отстраняване на административните и данъчните пречки и хармонизирането на квалификациите, инвестициите в трансгранични проекти в няколко области, координирането на дейността на митническите органи и наблюдението на националните пазари, и удължаването на срока на действие на Регламента за роуминга, са примери за мерките, които считам, че са от ключово значение за доближаването на гражданите до европейския проект. Все пак си заслужава отново да се подчертае, че социалният аспект на единния пазар трябва да бъде допълнен от политическо управление и партньорство между ЕС и националните органи, и от икономически аспект, който да стимулира икономическия растеж и да направи Европа по-конкурентоспособна.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Много се радвам, че бяха приети трите резолюции относно рестартирането на единния пазар, което укрепва управлението и ролята на предприятията и растежа, както и на гражданите в тази политика. Над 20 години след подписването на Единния европейски акт свободата на движение на отделните лица, стоките и капитала в Европа е свидетелство за успеха на амбициозната политика в услуга на гражданите и растежа, политика, ползите от която се реализират в ежедневието на всички граждани. Все пак не би било достатъчно просто да правим критични оценки, когато европейците очакват конкретни предложения от нас, за да отговорим на бъдещите предизвикателства. При определянето на приоритетите си сме изготвили набор от балансирани мерки, въплъщаващи ясен политически, икономически и социален модел. Конкретната резолюция относно единния пазар за европейците поставя гражданите в центъра на нашето внимание. Като насърчава мобилността и обмена, независимо от място на произход, възраст или професия, докладът прави стъпка към европейски пазар на труда. Мерките за социална защита, които се разглеждат в резолюцията, са от жизнено значение за регулирането на този пазар и за подпомагане на модела на социална икономика, основан на солидарността.

Доклад: Cristian Silviu Buşoi (A7-0071/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам „за“ този доклад, защото той се концентрира върху необходимостта от подкрепа на проекти, които носят добавена стойност за Европа, върху необходимостта от нова промишлена политика и върху регионалното развитие чрез инвестиране в клъстери по региони. Гласувам за него, защото той насърчава единния пазар за енергия чрез намаляване на енергийната зависимост и създаване на конкурентна инфраструктура и цени за крайните потребители.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно единния пазар за предприятията и растежа. Единният пазар е от жизнено значение в еднаква степен и за предприятията, и за потребителите и трябва да се обърне специално внимание на малките и средните предприятия, които имат най-голям потенциал за допълнително развитие и увеличават заетостта. Подкрепям становището на докладчика, че стимулирането на електронната търговия и създаването на цифров единен пазар е още един важен аспект от единния пазар. Това е много сложен процес, като се имат предвид различията в данъчните системи, договорното право и изискванията за осъществяване на стопанска дейност в държавите-членки на ЕС, но трябва да продължим да полагаме усилия в тази област. Необходимо е също така да се координират фискалните политики, защото въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък ще превърне единния пазар в една по-добра стопанска среда за европейските предприятия.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) За постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“ единният пазар трябва да осигури необходимите условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Икономическото управление на Европейския съюз трябва да се подобри, за да се създадат необходимите икономически условия, така че предприятията да могат да се възползват от предоставените от единния пазар възможности да се развиват и да стават по-конкурентоспособни. Премахването на пречките пред мобилността и хармонизирането на институционалните регламенти, с цел насърчаване на интеграцията, икономическия растеж и европейската солидарност, са основни предимства за единния пазар. Гласувах в подкрепа на доклада, за да насърча доверието в единния пазар на всички равнища и да се премахнат съществуващите пречки, които възпрепятстват достъпа на предприятията до пазарите. Единен пазар, основаващ се на свободна и лоялна конкуренция, е най-съществената цел на икономическата реформа на Европейския съюз и дава на Европа ключово конкурентно предимство в условията на глобализация на икономиката.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Единен пазар, който функционира гладко и се основава на свободна и лоялна конкуренция, е основната цел на икономическата реформа на ЕС. Понастоящем вътрешният пазар остава фрагментиран, а бавните административни процедури и регулаторните пречки се отразяват неблагоприятно върху всички предприятия, по-специално върху малките и средните предприятия, които не могат да се възползват изцяло от предимствата, предлагани от единния пазар. Проблемът с нормативното уреждане на лицензирането на авторското право в ЕС все още не е решен, което се отразява пряко на фалшифицирането и пиратството. Това води до понижаване на доверието на предприятията в електронната търговия и подхранва фрагментирането на правилата за защита на интелектуалната собственост, което задушава новаторството на единния пазар. Изключително важно да имаме правилно отношение по въпроса за обществените поръчки, на които се падат приблизително 17 % от БВП на ЕС. До този момент на трансграничното възлагане на обществени поръчки се падаше малък дял от пазара на обществени поръчки, защото МСП все още имат ограничен достъп до пазарите за обществени поръчки. Услугите са сектор от съществено значение за икономическия растеж и заетостта, но единният пазар за услуги все още не е достатъчно добре развит най-вече поради пропуски и трудности, които държавите-членки срещат по отношение на прилагането на Директивата за услугите. Съгласен съм с предложенията, направени в съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар“, но считам, че за да се гарантира ефективното функциониране на единния пазар, държавите-членки трябва да подобрят изпълнението на приетите вече инициативи на ЕС, като „закона за малките предприятия“( Small Business Act), който ще допринесе за решаването на редица административни и регулаторни проблеми, с които се сблъскват предприятията в ЕС в момента.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. – (PL) За да задържи позицията си на световен икономически лидер, Европа трябва непрекъснато да подпомага и стимулира икономическото развитие. Европейският единен пазар е от фундаментално значение и за предприятията, и за потребителите. Трябва да обърнем специално внимание на малките и средните предприятия, които са двигатели на икономическия растежи и осигуряват значителен брой работни места. Необходимо е да се използват новаторски мерки и подходящи финансови инструменти за повишаване на тяхната конкурентоспособност, подобряване на достъпа до информация и участието в изследователски програми. Идеята за създаване на облигации за финансиране на проекти, която ще даде възможност на предприятията да съберат средства, е интересна. Цифровият единен пазар също трябва да бъде важна част от икономиката. По-специално, необходимо е да се положат усилия за стимулиране на електронната търговия, защото тя допринася за повишаване на трансграничната търговия. Считам също така, че е важно да се създаде патент на ЕС и единна система за патентно съдопроизводство. Убеден съм, че добре функциониращият единен пазар ще допринесе за постигане на устойчив икономически растеж и поради това ще подкрепя резолюцията.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че за успешното съживяване на единния пазар на ЕС и за повишаването на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб като цяло, както и за създаването на нови работни места, е необходимо да се приемат и приложат редица мерки за стимулиране на устойчивия растеж и развитието на предприятията. Считам също така, че е много важно тези мерки да бъдат координирани с мерки за регионално развитие и да ги допълват, за да се избегне концентрацията на промишленост, предприятия и услуги в дадени региони, докато други, по-отдалечени региони са оставени на произвола на съдбата. Докладът разглежда много голям брой други въпроси, които засягат ежедневието на гражданите, конкурентоспособността на предприятията и също така създаването на нови работни места в Европа – изследователска работа и насърчаването на новите технологии, както и развитието и разширяването на транспортната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура.

В допълнение, докладът разглежда и важен за Литва проблем, като насочва вниманието към необходимостта от модернизиране на енергийната инфраструктура в държавите от Източна Европа, за да може да се свържат успешно със западноевропейските енергийни мрежи. Предлагането на енергия за потребителите в цяла Европа също е подчертано в тази област. Докладът също така насърчава сътрудничеството между Комисията и държавите-членки за създаване и стимулиране на използването на по-ефективни и по-екологични транспортни системи, както и за развитие на международна електронна търговия и подобряване на системите за плащане онлайн.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз е една от водещите световни икономики, чийто двигател представляват малките и средните предприятия. Европейският съюз трябва да обърне специално внимание на онези организации, които са засегнати в най-голяма степен от икономическата криза, най-малкото защото МСП имат най-голям потенциал за растежи и заетост.

Ето защо е ясно от само себе си, че европейските усилия трябва да са съсредоточени върху насърчаването на устойчив икономически растеж. Гласувах в подкрепа на доклада, защото едно от достойнствата му е, че очертава правилно приоритетите за изграждане на по-силен единен пазар, който да отговори по-добре на потребностите на предприятията от ЕС и да поражда по-високи темпове на растеж.

Следователно съм съгласен с очертаните в документа насоки, които според мен могат в голяма степен да допринесат за превръщането на единния пазар в иновативна, благоприятна за предприятията среда, основана на цифровата икономика и на ефективното свободно движение на услуги. Във връзка с това съм съгласен с необходимостта от насърчаване на електронната търговия, а по-този начин и на презграничната търговия, координирането на фискалните политики и по-същественото рационализиране на трансграничното възлагане на обществени поръчки – все въпроси, по които европейските МСП изостават.

  Ole Christensen, Dan Jørgensen, Christel Schaldemose и Britta Thomsen (S&D), в писмена форма. – (DA) Гласувахме в подкрепа на доклада относно единния пазар за предприятията и растежа. Докладът съдържа редица важни предложения за развитието на единния пазар.

Въпреки това ние не подкрепяме идеята, че различията във фискалните разпоредби могат да доведат до съществуването на значителни пречки за трансграничните транзакции или че координацията на националните данъчни политики, предложена в доклада на г-н Monti, би донесла значителна добавена стойност за предприятията и гражданите. От друга страна, ние сме за координацията между държавите-членки с цел предотвратяване на укриването на данъци и данъчните убежища за предприятията. Данъчните ставки остават в компетентността на държавите-членки.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на този доклад. С цел да се създаде функционален единен пазар, в който лоялната и продуктивна конкуренция да бъде задължителна, считам, че описаните в доклада мерки са важни.

Напълно съм съгласна с необходимостта от създаване на цифров единен пазар, защото липсата на адекватни правила се отразява върху ефективността на европейския пазар в не по-малка степен, особено напоследък, предвид технологичния напредък на други държави, които са наши икономически конкуренти. Трябва да разберем огромния потенциал на електронната търговия, особено по отношение на растежа на презграничната търговия, и както казах по-рано, до нарастването на конкурентоспособността на пазара в резултат от това.

Освен това съм съгласна, че е необходимо да действаме на други два фронта; сектора на услугите и МСП. Правилното прилагане на Директивата за услугите и реформирането на регулаторната рамка за стандартизация, така че тя да обхваща и услугите, е задължително. Освен това очакваме законодателното предложение на Европейската комисия. Накрая, както съм казвала и при други разисквания, трябва да определим новите стимули и да осигурим по-голяма подкрепа за малките и средните предприятия, които са гръбнакът на нашия пазар и създават толкова много работни места.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че Европа ще спечели от по-добрия достъп за всички дружества, включително малките и средните предприятия, до информация относно финансовата помощ за иновации, за която те могат да кандидатстват, за да се включат по-активно в изследователски програми и по-конкретно в публично-частни партньорства, насочени към развитие на програми за изследване и иновации. Считам, че потенциалът, който предлагат тези предприятия, не се използва достатъчно добре. Ето защо ЕС трябва да подкрепи този сектор, като разшири дейността му, включително на международно равнище, и като се възползва от всички съществуващи в момента възможности в рамките на единния пазар.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад относно единния пазар за предприятията и растежа, защото считам, че той до голяма степен ще стимулира нашия вътрешен пазар в полза на всички граждани. Докладът всъщност ще се опита да засили конкурентоспособността на промишлеността, устойчивото развитие и създаването на работни места.

Европейският съюз има уникална икономика и може да се похвали с 500 милиона потребители. Поддържането, стимулирането и насърчаването на европейския вътрешен пазар ще осигури по-голямо движение на стоки и услуги без пречки пред търговията между държавите-членки. В тези времена на строги ограничения е от критична важност да се увеличи растежът на нашата икономика.

Съгласен съм, че трябва да се предприемат допълнителни стъпки, за да се осигури адекватното прилагане на директивата за услугите и тази за професионалната квалификация. Чрез правилното прилагане на тези директиви европейските граждани ще могат да пътуват до други европейски държави-членки, за да работят и предоставят услуги без огромни административни тежести. Една от основните цели на Европейския съюз е пространство без граници.

Докладът също така одобрява подкрепата за МСП, които в настоящото време имат сериозна нужда от нея.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като Европа е най-голямата икономика в света, прилагането на единния пазар има ключово значение, за да се създаде у гражданите и дружествата доверие и чувство на сигурност. Кризата, която светът като цяло, а в частност и Европа преживяват, ни кара да се замислим за бъдещето на ЕС и за мерките, които трябва да се приемат, за да рестартираме европейската икономика. През октомври 2010 г., след доклада на г-н Monti „Нова стратегия за единния пазар“, Комисията прие съобщение, озаглавено „Акт за единния пазар“. Сред целите му беше и прилагането на мерки, осигуряващи по-силен, по-устойчив и по-балансиран растеж на предприятията. Следователно съм доволен, че този доклад беше приет, тъй като целта му, наред с другото, е да намали бюрократичната тежест за малките и средните предприятия (МСП), като им осигури достъп до кредити, чрез инвестиции в иновации и модернизиране на услуги, като електронното управление и въвеждането на цифрова икономика. Това са основни стълбове на стратегията „Европа 2020“, които ще допринесат съществено за повишаване на конкурентоспособността на единния пазар и ще стимулират неговия растеж.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е поредният доклад от пакета за консолидирането на единния пазар. Той съдържа цинични хвалебствия за пазара и свободната конкуренция, когато очевидно се намираме пред катастрофа, причинена от тези политики и ужасните последици от тях, които днес се понасят от работниците, от малките и средните предприятия (МСП) и хората като цяло, особено в страните с по-слабо развита икономика. Нека се съсредоточим върху примерите в някои цитати от доклада, като тези в областта на енергетиката например: „изтъква значението на един изцяло функциониращ вътрешен енергиен пазар […]; подчертава, че единният енергиен пазар следва да допринася за поддържането на цени на енергията, които са достъпни както за потребителите, така и за бизнеса“.

Противоречието и лъжата тук са очевидни. Достатъчно е да погледнете какво се случва в Португалия, за да разберете, че либерализацията е довела до приватизация, високи цени за предприятията и потребителите, и печалби от над 1 млрд. евро за акционерите в EDP – Energias de Portugal, S.A., и подобни суми за Galp Energia, SGPS, S.A. и за други компании в сектора. Същото обаче може да се каже и за други сектори, като пощенските услуги, телекомуникациите и финансите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е поредният доклад от пакета, свързан със съобщението на Комисията относно Акта за единния пазар, чиито предложения са продължение на доклада на г-н Monti „Нова стратегия за единния пазар“.

Това е поредната възхвала на свободната конкуренция, макар докладът да се опитва да замаскира скандалното съдържание на този „дар“ за работниците, малките и средните предприятия (МСП) и най-вече хората от държавите с по-слабо развита икономика.

Нека да разгледаме няколко примера, свързани с въпросите, включени в доклада, и по-специално с енергетиката.

„изтъква значението на един изцяло функциониращ вътрешен енергиен пазар […]; подчертава, че единният енергиен пазар следва да допринася за поддържането на цени на енергията, които са достъпни както за потребителите, така и за бизнеса“. Освен това достатъчно е да погледнете какво се случва в Португалия, за да разберете, че либерализацията е довела до приватизация, високи цени за предприятията и потребителите, и печалби от над 1 млрд. евро за акционерите в EDP – Energias de Portugal, S.A., и подобни суми за Galp Energia, SGPS, S.A. и за други компании в сектора.

Подобно нещо може да се каже и за други сектори, включително пощенските услуги или телекомуникациите, а да не говорим за финансовия сектор. Затова гласувахме против доклада.

  Jim Higgins, Seán Kelly, Mairead McGuinness и Gay Mitchell (PPE), в писмена форма. – (EN) Четиримата членове на ЕП от ирландската партия „Фине Гейл“ гласуваха в подкрепа на доклада за Акта за единен пазар за предприятията и растежа, защото подкрепяме общата цел на резолюцията, но както вече споменахме в предишните обяснения, не подкрепяме обща консолидирана основа на корпоративния данък.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът Buşoi призовава за благоприятен за предприятията единен пазар и много точно подчертава значението на малките и средните предприятия (МСП). В една част от ЕС, Шотландия, десетки хиляди малки предприятия се възползваха от програмата на шотландското правителство за подпомагане на малкия бизнес и давам това като пример за най-добра практика, която може да се прилага и от други европейски нации.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че за успешното съживяване на единния пазар на ЕС и за повишаването като цяло на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб, както и за създаването на нови работни места, е необходимо да се приемат и приложат редица мерки за стимулиране на устойчивия растеж и развитието на предприятията. Днес Европа е най-голямата икономика в света. Единният пазар е от жизнено значение в еднаква степен за предприятията и за потребителите, но може да предложи по-голям растеж и повече работни места и все още предстои да разкрие своя пълен потенциал. Необходимо е да се обърне специално внимание на малките и средните предприятия, които разполагат с най-голям потенциал за по-нататъшно развитие и увеличаване на заетостта. По тази причина е много важно да се насърчава устойчивото икономическо развитие. Единният пазар сам по себе си и предприятията, които извършват дейност в неговите рамки, са жизненоважни за бъдещия растеж на икономиките на ЕС. Единният пазар трябва да се превърне в иновативна, благоприятна за предприятията среда, основана на цифровата икономика и в която свободното движение на услуги е ефективно. Един добре функциониращ единен пазар за услуги притежава значителен потенциал за растеж, а следователно и за нашето икономическо възстановяване. Единствената гаранция за създаването на устойчиви работни места е устойчивият растеж. Следва да бъдат предприети по-нататъшни действия за гарантиране на правилното прилагане на Директивата за услугите и на Директивата за професионалните квалификации. Освен това създаването на общоевропейски професионални карти, където това е приложимо, е идея, която се нуждае от анализ, предвид потенциала на тези карти за подобряване на свободното движение на гражданите на ЕС и за опростяване на процедурите за набиране на персонал в предприятията от ЕС.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото разбирам спешната нужда от подобряване на условията за МСП, за да направим Европа наистина конкурентоспособна в световен мащаб. Безброй пъти се доказваше, че намаляването на бюрократичните тежести за МСП води до икономически растеж и насърчава тяхната конкурентоспособност, но не бяха положени достатъчно усилия, за да се даде възможност на МСП да функционират по-ефективно и с по-малко бюрократични пречки. МСП са движещата сила на европейската икономика. Освен това в електронния свят настъпват драматични събития. Понастоящем ЕС не е конкурентен на електронните пазари. Това означава, че трябва да направим всичко възможно да стимулираме електронната търговия, като постигнем реален напредък при реализирането на европейски цифров единен пазар. Предприети са съществени стъпки, но все още предстои много работа, а трябва да напреднем бързо. Одобрявам усилията, които докладът предлага да се положат, за да постигнем това.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Докладът относно единния пазар за предприятията и растежа според мен е много балансиран и считам, че прилагането на предложените мерки ще стимулира растежа на единния пазар, а в крайна сметка и икономиките на държавите-членки. Лично аз съм съгласен с основните приоритети на доклада, като създаването на патент на ЕС и единна система за уреждане на спорове, подчертаване на необходимостта от дългосрочни инвестиции в иновативните сектори, повишаване на доверието на предприятията и потребителите в електронната търговия и стимулиране на развитието на електронната търговия на единния пазар, отстраняване на бюрократичните пречки, с които се сблъскват малките и средните предприятия при презграничната си дейност, и рационализиране на процеса на възлагане на обществени поръчки. Тъй като подкрепям горепосочените мерки и съм убеден в ползата и предимствата им, гласувах за приемане на доклада.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Постигането на целите, определени в стратегията до 2020 г., налага Европа да създаде условия, благоприятстващи растежа и иновациите чрез инвестиции и решителни действия на европейския пазар. Европа трябва да поддържа растежа и да насърчава ефективни стратегии в рамките на вътрешния пазар, насочени към повишаване на конкурентоспособността, иновациите и изследванията. Комисията трябва да гарантира прилагането на пакет, който да гарантира постигането на тези цели, като предприеме мерки за повишаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар. Ето защо подобряването на икономическото управление в Европейския съюз е важна стъпка, която ще даде възможност на дружествата на пазара да се възползват в най-голяма степен от ползите, които им предлага единният пазар. Създаването на европейски облигации за финансиране на проекти и на патент, който да важи в цяла Европа, са само някои от нещата, които ме карат да подкрепя резолюцията. Единният пазар е важна цел за реализиране. Предвид различните условия в отделните държави-членки задачата на ЕС трябва да бъде да сведе до минимум подобни несъответствия, за да се даде възможност на всички европейски предприятия да се облагодетелстват.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Миналия октомври членът на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, Мишел Барние, ни представи своя Акт за единния пазар, съдържащ 50 предложения за стимулиране на растежа в Европейския съюз. Тогава Европейският парламент беше поканен да изрази становището си по различните части на този документ. В част 1 от Акта се разглеждат плановете на Комисията за създаване на среда, която да стимулира предприемачеството. Следователно трябва да насърчим творчеството и иновациите от гледна точка на устойчивото развитие, което обединява конкурентоспособността в международен план и защитата за МСП. Тази резолюция на Европейския парламент одобрява и допълва ангажиментите на Комисията, поради което я подкрепих. Тя също така ни напомня, че сега повече от всякога трябва да подпомогнем реалната икономика, най-вече чрез амбициозна европейска индустриална политика. С оглед създаването на истински единен пазар за МСП резолюцията предлага да се създаде статут на европейско частно дружество, което ще насърчи трансграничното създаване и функциониране на тези важни компоненти на икономическата структура на Съюза.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че единният пазар безспорно е основното предимство за конкурентоспособността ни в световен мащаб. Без него няма да можем да играем такава важна роля при поддържане на световния баланс на икономическите сили, особено в момент, когато на световната сцена се появяват нови сили. Напредъкът на вътрешния пазар и по-нататъшното развитие на регионите се допълват взаимно и заедно създават мощна Европа, която се характеризира със сближаване и конкурентоспособност. Във връзка с това бих искал да подчертая изключително важната роля на регионалната политика в интеграцията на единния пазар. Считам, че лесният достъп до всеки един регион в Европейския съюз трябва да бъде задължително условие за динамичен и силен единен пазар.

Новите държави-членки са в специфично положение, при което все още нивото на достъпност е много ниско. Подкрепата за инвестициите в инфраструктура и подобряването й ще допринесат за стимулирането на конкурентоспособността на регионите, които изостават, и ще гарантира хармоничното функциониране на вътрешния пазар. Това ще помогне за същественото подобряване на конкурентоспособността на Европейския съюз в световен мащаб.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Единният пазар сам по себе си и предприятията, които извършват дейност в неговите рамки, са жизненоважни за бъдещия растеж на икономиките на ЕС. Настоящият проектодоклад очертава приоритетните мерки, които следва да се предприемат за изграждането на силен единен пазар, който да отговаря в по-голяма степен на потребностите на предприятията от ЕС и който е способен да доведе до по-бързи темпове на растеж, отколкото преди.

Приоритетите на докладчика са разпределени в четири групи, насочени към превръщането на единния пазар в иновативна, благоприятна за предприятията среда, основана на цифровата икономика и в която свободното движение на услуги е ефективно. Един добре функциониращ единен пазар за услуги притежава значителен потенциал за растеж, а следователно и за нашето икономическо възстановяване. Единствената гаранция за създаването на устойчиви работни места е устойчивият растеж.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът предлага по-голяма либерализация в секторите на енергетиката и пощенските услуги и по-стриктно прилагане на Директивата за услугите под предлог, че така се подкрепят предприятията и се стимулира растежът. Верен на неолибералната идеология, той посочва като пречки за растежа административното регулиране и защитата на обществените услуги. Европейските лидери не са си направили изводи от кризата от 2008 г., но все пак радикалната промяна на посоката към друга Европа е важна. Гласувам против доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Единният пазар винаги е бил един от стълбовете на европейското икономическо развитие. Съобщението „ За Акт за единния пазар“ се основава на идеята за политическото лидерство и принципа на партньорството като основни инструменти за рестартиране и задълбочаване на единния пазар. Трябва да създадем нова динамика в междуинституционалните отношения и в сътрудничеството и ангажимента от страна на държавите-членки, както и от страна на националните парламенти и регионалните и местните органи, така че да може да се подобри приложимостта и изпълнението на разпоредбите на законодателството в областта на единния пазар. Всички ние, държавите-членки и европейските институции, трябва да поемем ангажимент за наблюдение, оценка и модернизиране на прилагането на европейското законодателство.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Малките и средните предприятия (МСП) по-конкретно са важен двигател за цялата ни икономика. Трябва да им бъдат предложени повече възможности за установяване и за разширяване на дейността им в рамките на вътрешния пазар. За целта е необходим капитал и трябва да се осигури лесен достъп на МСП до него. Друг фактор, който ще помогне да се осигури траен и устойчив растеж в националните европейски икономики, е подкрепата за сектора на услугите. За тази цел е необходимо свободно движение на услугите. Вътрешният пазар трябва да стане по-привлекателен като цяло, за да се превърне в иновативна и благоприятна за стопанска дейност среда.

Европейският съюз също така се нуждае от цифров вътрешен пазар, за да повиши конкурентоспособността си и да насърчи растежа. Всички предприятия от ЕС също трябва да могат да се възползват от вътрешния пазар, макар че очевидно много области, като електронната търговия например, все още трябва да бъдат развити. Не гласувах в подкрепа на доклада, защото докладчикът предлага да се въведе нова стратегия за ДДС, но не представя достатъчно подробно как ще заработи тя на практика.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото единният пазар е много важен фактор за предприятията и за растежа. Необходимо е да се обърне съществено внимание на иновациите и творчеството и да се използват подходящи механизми за финансирането им. Иновациите осигуряват основа за по-силен и устойчив растеж и за създаване на работни места. Преди всичко, за да се гарантира, че механизмите за финансиране функционират ефективно, ние трябва да създадем благоприятни условия за дългосрочни инвестиции в новаторски и създаващи работни места сектори. Необходимо е да се обърне специално внимание на малките и средните предприятия, които имат огромно влияние върху европейската икономика. Единният пазар трябва да се превърне в по-добра среда за МСП, като им помогне да разширят презграничната си дейност, да подобри достъпа им до капиталовите пазари и да отстрани административните и фискалните пречки. Трябва да се създадат условия МСП да получават подходяща подкрепа съгласно регионалната политика на Съюза, предвид значението им за подобряване на социалните отношения в градските райони или слабо населените области. Структурата на европейския банков сектор трябва да бъде плуралистична, за да отговори на нуждите от финансиране на МСП. Много е важно да се определи по-ясна рамка за ДДС и за общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Считам, че статутът за европейско частно дружество трябва да се приеме незабавно, за да се улесни създаването и презграничната дейност на малките и средните предприятия. Беше отбелязано, че процедурите за обществените поръчки трябва да бъдат рационализирани. Трябва да се създадат по-благоприятни условия за трансгранично възлагане на обществени поръчки, като осигурим реципрочност с индустриализираните държави и основните нововъзникващи икономики.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Финансовата и икономическа криза мобилизира ЕС да търси нови правила и системи, които осигуряват баланс и растеж. Докладът на г-н Mario Monti зададе тона за изготвяне на Акт за единен европейски вътрешен пазар. Основната цел е да се гарантира растеж и развитие, но също и сигурност и гаранции за малките и средните предприятия, инвеститорите и потребителите, и всички участници на пазара, чиито търговски дейности трябва да бъдат улеснени. Моят положителен вот показва не само готовност да подкрепя този текст, но също и реален ангажимент към гражданите да се подобри нормативната уредба и да се гарантират равни възможности за инвестиции и потребление в една непрекъснато разрастваща се система както за публичния, така и за частния сектор.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) В този доклад Парламентът представя пет основни приоритета, с цел да се консолидира единният пазар за предприятията и да се стимулира растеж; създаване на патент на ЕС и унифицирана система за уреждане на спорове във връзка с патенти; финансиране на иновациите; насърчаване на електронната търговия; подобряване на достъпа до и по-голямо участие на единния пазар за малките и средните предприятия (МСП); и рационализиране на процедурите по възлагане на обществени поръчки. Съгласна съм с представените приоритети и поради това гласувах в подкрепа на този доклад. Бих желала отново да изразя убеждението си, че създаването на патент на ЕС и на унифицирана система за уреждане на спорове във връзка с патенти е неизбежно, за да се подкрепят иновациите и творчеството на единния пазар. Известно е, че иновациите и творчеството са фактори, допринасящи за растежа. Наред с тази мярка считам, че Комисията и държавите-членки трябва да вземат предвид и значението на иновациите за силния и устойчив растеж, както и за създаването на работни места. За да се стимулира растежът, трябва да се осигури подходящо финансиране за иновации, най-вече чрез създаването на европейски облигации за финансиране на проекти на ЕС.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Единният пазар следва да бъде рестартиран и доизграден, за да се постигнат целите, определени в стратегията „Европа 2020“, така че да се даде възможност за по-голям растеж на предприятията, в това число предприятията в сектора на социалната икономика (кооперации, сдружения, взаимоспомагателни дружества и фондации), и да се предложат повече и по-добри работни места, както и подходяща защита на правата на европейските работници и потребителите. Призовавам за създаването на по-благоприятна регулаторна среда за МСП чрез внимателна оценка на въздействието на всяка нова регулаторна или законодателна мярка за МСП, с оглед намаляване на бюрокрацията, стимулиране на конкурентоспособността и насърчаване на качествени работни места. Необходимо е също така да запазим съществуващите разпоредби за здраве и безопасност на работниците. Предложението на Комисията е да се публикува стратегия за ДДС, защото е необходима по-добра координация между данъчните системи на между държавите-членки, за да се избегнат нелоялна данъчна конкуренция и нарушения на пазара. Считам, че предложението за директива относно въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък ще стимулира конкурентоспособността на МСП, по-конкретно чрез намаляване на задълженията, произтичащи от сложните административни процедури и намаляването на високите разходи в резултат от спазването на изискванията на различните национални данъчни системи, като по този начин се упражнява потенциално положително влияние върху публичните финанси и заетостта.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Цялостното реализиране на конкурентен единен пазар без пречки е важно за рестартирането на европейската икономика и стимулирането на растежа, конкурентоспособността и устойчивостта в ЕС. Следователно е препоръчително да се приемат мерки, насочени към изграждането на един по-силен единен пазар, който може да отговори по-добре на потребностите на предприятията от ЕС, особено малките и средните предприятия, като по този начин го превърнат в по-благоприятна среда за иновации, основана на цифрова икономика, при която има истинска свобода на движение на услугите.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Добре функциониращият единен пазар е важен за осигуряване на конкурентоспособност, създаване на работни места и устойчив растеж в Европа. Ето защо гласувах в подкрепа на отличния доклад на моя колега, г-н Busoi, който предлага няколко приоритета за подобряване на функционирането на единния пазар, наред с редица законодателни предложения за постигането на тази цел. Трябва да ускорим създаването на патент на Общността, да рационализираме процедурите за възлагане на обществени поръчки и да осигурим повече стимули за цифровата икономика, като засилим доверието на предприятията и гражданите в електронната търговия. Накрая, позволете ми да подчертая два важни лоста на растежа, които трябва да бъдат приложени незабавно. Първият е иновативна дейност, която в дългосрочен план да подпомогне преминаването към екологосъобразни икономики. Това може да се постигне чрез създаването на облигации в ЕС, по-конкретно в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите. Вторият е да се увеличи участието на МСП в единния пазар, като се разработят източници за тяхното финансиране и се подобри достъпът им до капиталовите пазари чрез отстраняване на фискалните пречки за презграничната им дейност и чрез преразглеждане на рамката за възлагане на обществени поръчки, за да направим процедурите по-гъвкави и по-малко бюрократични.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. През октомври 2010 г. Комисията прие съобщението „За Акт за единния пазар“, за да предизвика нов подем на инициативата за единния пазар. В първата част на съобщението Комисията предлага редица действия за постигане на по-силен, устойчив и справедлив растеж на предприятията. Днес Европа е най-голямата икономика в света. Единният пазар е от жизнено значение в еднаква степен за предприятията и за потребителите, но може да предложи по-голям растеж и повече работни места и все още предстои да покаже своя пълен потенциал. Необходимо е да се отдели съществено внимание на МСП, които разполагат с най-голям потенциал за по-нататъшно развитие и увеличаване на заетостта.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Съобщението „За Акт за единния пазар“ разглежда въпроса за политическото лидерство и принципа на партньорство като основни инструменти за рестартиране на единния пазар. Динамиката на междуинституционалните отношения и сътрудничеството, както и ангажиментът от страна на държавите-членки, най-вече на националните парламенти и регионалните и местните органи, са механизми, които ще подобрят приложимостта и спазването на разпоредбите на законодателството за единния пазар. Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че предложените мерки са жизненоважни. Сред тях бих искал да подчертая включването на оценка на състоянието на единния пазар на пролетната сесия на Съвета, публикуването на Зелена книга с участието на гражданското общество и регионалните и местните органи, публикуването на таблици на съответствието и накрая, намаляването на дефицитите и грешките при транспонирането на директивите.

Както държавите-членки, така и европейските институции трябва да се ангажират с наблюдението, оценката и модернизирането на приложението на европейското законодателство, тъй като само тогава политиката на интеграция може да бъде успешна. Бих искал също така да подчертая, че регионалните и местните органи трябва да имат по-важна роля в съответствие с принципа на субсидиарност и принципа за партньорство.

Доклади: Sandra Kalniete (A7-0083/2011) - António Fernando Correia De Campos (A7-0072/2011) - Cristian Silviu Buşoi (A7-0071/2011)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих доклада на моя колега, г-н Busoi, както и двата доклада на г-жа Kalniete и г-н Correia de Campos. Тези три доклада са изготвени в съответствие с публикуваното от Европейската комисия предложение за Акт за единния пазар. Целта на Мишел Барние, член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, е рестартиране на единния пазар, но преди всичко доближаването му до гражданите. Това е цел, която напълно подкрепям. Актът за единния пазар трябва да се разглежда като възможност да покажем на гражданите, че европейската интеграция и в частност единният пазар се осъществяват в техен интерес, а не в тяхна вреда. Осигуряването на достъп до основни банкови услуги или, по-общо казано, гарантирането на качеството и достъпността на услугите, които са от съществено значение за нашите граждани, са стъпки в тази посока.

  Giovanni Collino (PPE), в писмена форма. – (IT) Трите доклада на Европейския парламент в отговор на Акта за единния пазар на Комисията разглеждат въпроси, които са важни за промишлеността в Европа и малките и средните предприятия в нея. Опростяването на законодателството и бюрокрацията, борбата срещу фалшифицирането, значението на иновациите и подобреният достъп до кредити представляват въпроси, по които нашите предприятия очакват необходимата намеса от Европа, за да могат отново да бъдат конкурентни на международните пазари.

От друга страна, това, което наистина е необходимо за възстановяването и доизграждането на единния европейски пазар, е единна данъчна политика в рамките на Съюза. Данъчната политика е кислородът, от които малките и средните предприятия в Европа се нуждаят за съживяването си, което не трябва да спира до първоначалния стимул, а ще допринесе за консолидирането и растежа. Липсата на фискална хармонизация в Европа създава неравновесия между различните територии на ЕС, като Североизточна Италия и Словения, които се конкурират на фискално равнище, както и по отношение на степента на развитие на техните икономики.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Трите доклада относно вътрешния пазар не ни вдъхновяват, защото наред с въпросите, които бихме могли да подкрепим, са налице и други, с които не сме съгласни. В този случай обаче, въпреки нещата, с които не съм съгласен в доклада на колегата от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, като мерките, които считам, че ще облагодетелстват големите предприятия, а не малките, ще се въздържа при гласуването поради значението, което се придава на иновациите за стимулиране на растежа.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Европейската комисия предложи Акт за единния пазар, който цели да се разкрие потенциалът на единния пазар и да се съживят икономиката и конкурентоспособността на ЕС след икономическата криза. Гласувах за препоръките на Парламента относно Акта за единния пазар, предложен от Комисията, и я призовавам да изпълни тези препоръки, за да гарантира, че структурите за управление са укрепени, че е осигурена подкрепа за иновациите и създаването на работни места и че гражданите са поставени в сърцето на единния пазар. Трябва да работим заедно за засилване на управлението на единния пазар и за въвеждането на по-добре съгласуван подход за политическо ръководство, който ще повиши ефективността на Акта за единния пазар и ще възстанови доверието на гражданите в инициативата.

Приветствам призива в резолюцията да се постави по-голям акцент върху мобилността на гражданите и считам, че също така е важно рестартирането на единния пазар да бъде съсредоточено върху потребностите на МСП, за да се осигури среда, която ще създаде нови, новаторски предприятия в ЕС, и най-вече в Уелс.

Доклади: António Fernando Correia De Campos (A7-0072/2011) - Cristian Silviu Buşoi (A7-0071/2011)

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих дванадесетте мерки, включени в Акта за единния пазар, и се надявам Комисията да ги превърне в ефективни законодателни мерки.

10. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 13,25 ч., се възобновява в 15,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

11. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

12. Поуки, които могат да се извлекат по отношение на ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония

  Председател – Следващата точка е разискването относно изявленията на Съвета и на Комисията относно поуки, които могат да се извлекат по отношение на ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко, позволете ми да кажа, че съм доволна, че продължаваме разискването, което започна миналия месец. От една страна, това свидетелства за сериозността на въпроса, а от друга, това показва, че след всички тези емоционални реакции, които все още изключително сериозната ситуация в Япония с право породи във всички нас, институциите ни възнамеряват да предприемат действия по въпроса със съответната предпазливост. В същото време бих искала да потвърдя, че сме готови да окажем непрекъсната и конкретна помощ на японския народ както под формата на хуманитарни помощи, така и на подкрепа от ядрени експерти. Европейският съвет заяви това ясно на 25 март.

Освен това бих искала да подчертая, че унгарското председателство реагира незабавно на бедствието в Япония, по-специално дейностите, свързани с рисковете за ядрената енергетика. Позволете ми още в самото начало да разсея погрешните схващания, които обществото може да си състави по отношение на ядрената безопасност, а именно, че едва сега, във връзка с външна кризисна ситуация, Европейският съюз осъзнава значението на въпроса. Това е голяма заблуда, от една страна, защото в действителност по въпроса има действаща правнообвързваща рамка в Европа в продължение на повече от 25 години, която постоянно адаптираме, като последно направихме това посредством Директивата за ядрена безопасност от 2009 г. От друга страна, и понеже гарантирането на ядрената безопасност е непрекъснат процес, по време на който постоянно усъвършенстваме спецификациите, извличаме си поуки от събития като случващите се в момента във Фукушима и постоянно проверяваме действителните условия на безопасност на инсталациите. През март Европейският съвет предостави действително потвърждение, че реакцията на Европейския съюз трябва да следва насоките, които съчетават безопасността на място и усъвършенстването на регулаторната рамка. Един аспект на тази многостранна реакция на Европейския съюз е всеобхватната оценка на риска и безопасността на европейските атомни електроцентрали, тоест въпроса за „стрес-тестовете“.

Трябва да се определи обхватът на този въпрос, както и свързаните с него практически стъпки, като същевременно се вземат предвид неотдавнашните събития и се използват максимално наличните експертни познания. Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност и членовете й, независимите национални регулаторни органи, трябва да приключат с определянето на гореспоменатите практически стъпки до средата на май, което вероятно ще даде възможност оценката им да започне през лятото. Няколко държави-членки и ядрени оператори вече приеха решения, които изискват оценка на безопасността на електроцентралите. Въз основа на това могат да се изведат първите заключения и да се публикуват в края на годината. Оценяващите органи ще споделят резултатите от стрес-тестовете както с широката общественост, така и с Комисията.

Въз основа на последния доклад Европейският съвет ще направи оценка на предварителните резултати до края на годината. В рамките на другия, тоест, регулаторния аспект, Европейският съвет вече поиска от Комисията да преразгледа съществуващата законодателна и регулаторна рамка за безопасността на ядрените инсталации и да излезе с предложение за съответното й усъвършенстване. В същото време трябва да продължим работата, която вече протича в областта на правното регулиране, и трябва да приемем предложението за директива за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. В крайна сметка спецификациите за безопасност очевидно трябва да бъдат определени по такъв начин, че да обхващат целия жизнен цикъл на ядрените инсталации. Като трета стъпка трябва да поискаме от третите държави в съседство на Европейския съюз да се присъединят към тази оценка и да повишат нивото на изискванията си за безопасност.

Опасенията за безопасността, разбира се, не се ограничават с ядрената енергетика. Не можем да си позволим по отношение на кой да е енергиен източник, независимо колко голям дял в сигурността на доставките има, да поставя съображенията за гарантирането на сигурността на доставките преди аспектите на безопасността, свързани с човешкото здраве или защитата на околната среда. Както знаете, трябва също така да вземем предвид съществуващото положение в Европа, а именно, че употребата на гориво от държавите-членки се основава на различни миксове. Като такива, всички са свободни да решават собствения си енергиен микс. Това ще продължи да бъде така в обозримо бъдеще, защото става въпрос за енергийния микс, определянето на който е от компетентностите на държавите-членки. По отношение на общите цели обаче, това не ни пречи да постигнем напредък по пътя към създаването на обща енергийна политика.

Тази година например ще започнем разглеждането на Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. По този начин ще направим оценка на степента, в която отделните енергийни източници трябва да допринесат за постигането на целите, свързани с климата, паралелно с което трябва да отговорим и на нашите цели в областта на енергийната политика, сигурността на доставките, устойчивостта и конкурентоспособността. В допълнение към свободата за определяне на енергийния микс обаче, задълбочаването на вътрешния пазар и все по-тесните междусистемни връзки водят до нарастваща взаимозависимост между енергийните политики на държавите-членки и решенията за избор на енергийни източници. Съответно е разумно и да се състави обща визия за последиците от енергийните ни политики върху инвестициите, цените на енергията и регулациите.

Това означава също, че след като в момента на ядрената енергетика се дължат 30 % от производството на енергия в Европа, нито една от 14-те държави-членки, която избере ядрената енергетика, може да си позволи да затвори атомните си електроцентрали незабавно, без първо да се консултира с другите държави-членки и да разгледа както потенциалните алтернативни източници на енергия, така и свързаните с мрежата въпроси в процеса. За тази цел председателството възнамерява да проведе подробен обмен на неформалната среща на министрите на енергетиката през май, за да реши въпросите, свързани с тази тема. Не на последно място е важно и да информираме обществеността за основните допускания, както и за предимствата и недостатъците на избраните енергийни източници. Сигурна съм, че за това може да спомогне и днешното разискване. Много Ви благодаря, г-н председател.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, госпожи и господа, ужасното земетресение от 11 март, последвалото цунами, аварията в атомната електроцентрала, която причини щети на различните блокове, и фактът, че все още не се вижда краят на процеса на отстраняване на щетите и преодоляване на рисковете, защото положението в атомната електроцентрала все още не е овладяно, дори и след използване на най-съвременните технологии: всичко това е повод за притеснение по отношение на безопасността и енергийния сектор в Европейския съюз и извън него. Поради тази причина на 11 март поканихме група на високо равнище, състояща се от министри и представители на националните правителства, дружествата, които строят атомни електроцентрали, и енергийния сектор да присъстват на среща а 15 март. В Съвета на министрите на енергетиката направихме подготовка на 21 март за Европейския съвет, който най-накрая, на 25 март, призова Комисията и националните органи по ядрена безопасност да извършат специален стрес-тест и цялостно разследване за безопасност с цел да се гарантират възможно най-високите стандарти за безопасност. Оттогава изготвяме тестовите критерии.

Аз, генералните дирекции и органите по ядрена безопасност изготвихме каталог с тестови критерии, които ще бъдат представи на вас и на обществеността, преди да бъдат окончателно приети. От една страна, това се отнася до последиците от рисковете за електроцентралите в Европейския съюз от земетресения и високо ниво на водата, особено на атлантическия бряг. От друга страна, това се отнася до последиците за самите електроцентрали, с други думи, въпроса за това как охладителните системи, електроснабдяването и аварийните генератори могат да бъдат защитени. Други тестови фактори включват терористични и кибер-атаки и сблъсък на въздухоплавателни средства в електроцентралите.

Считаме, че консултациите и решението за тестовите критерии ще бъдат завършени до средата на май на срещата на Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG). До края на годината очакваме да са се провели цялостни тестове, за да се гарантират възможно най-високите стандарти за безопасност в 143-те атомни електроцентрали в Европейския съюз. Проведохме разговори с правителствата на Руската федерация и Украйна и през следващите няколко дни ще се свържем със Швейцария и Армения, както и с държавите, които планират да строят атомни електроцентрали, като Турция и Беларус. Нашата цел във всичко това е да се гарантира, че в държавите, които са в непосредствена близост до Европейския съюз, се прилагат най-високи стандарти за безопасност и тестови критерии за разследване на безопасността.

Знаем, че отговорността за енергийния микс, а оттам и за енергийните технологии, атомните електроцентрали и другите технологии, се пада на държавите-членки. През последните няколко дни стана ясно, че държавите-членки искат да запазят тези си правомощия. С други думи, не изглежда реалистично въз основа на настоящите договори и законодателство да се вземе решение по отношение на ядрената енергетика на европейско равнище. Според мен обаче тестът за безопасност, в който всеки трябва да вземе участие, е общият знаменател за всички държави-членки, заради налаганите от него високи стандарти, независимо от това дали те имат ядрена енергетика или не. Близо 76 % от електричеството във Франция се произвежда от ядрената енергия, докато в Австрия този показател е 0 %. Общо 14 държави-членки използват ядрена енергия, а 13 – не. В момента Германия проучва съкращаване на оперативния срок на електроцентралите си. Полша обмисля дали да изгради първата си атомна електроцентрала, а Италия обмисля дали да инвестира в допълнителни електроцентрали.

Успоредно с изпълнението на разследването на безопасността, ние считаме, че прехвърлянето на Директивата за ядрена безопасност в национален закон до юли тази година е от изключително голямо значение. Планът ни беше през 2014 г. да се извърши оценка на Директивата за ядрена безопасност, която беше приета от Парламента и от Съвета и която предстои да бъде транспонирана в националното законодателство. Искаме вече да пристъпим към изпълнението на тази идея. Възнамеряваме да ви информираме до края на годината за допълнителните ни съображения за това как директивата може да бъде засилена, защото в момента тя се отнася предимно до официалните правомощия и органите, които трябва да бъдат създадени, наред с други области.

Също така бих искал да спомена предложенията за ядрените отпадъци, която бяха представени от Комисията и които в момента се обсъждат от Парламента и Съвета. Те също ще спомогнат за съвместните мерки за гарантиране на възможно най-високи нива на безопасност. Знаем, че разследването на безопасността ще накара държавите-членки да си направят собствени заключения. Аз обаче разчитам на въздействието на реалността в този случай. Разчитам на държавите-членки да вземат под внимание оценката на безопасността, стандартите и необходимите мерки, приети от експертите, и да ги приложат на практика в държавите си и в атомните си електроцентрали. В средата на май ще ви съобщим кога очакваме да бъдем в състояние да ви представим проекта за стрес-тест и тестовите критерии, произведени на работно равнище.

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, от името на моята група бих искала да благодаря на г-н Йотингер, че започна да работи по въпроса за ядрената безопасност веднага след бедствието в Япония. Тази работа е от голямо значение за безопасността на гражданите ни, защото ядрената авария в Япония показа, че трябва да преразгледаме правилата си за ядрена безопасност.

Това е важна задача за вас и за Съвета, защото в Европа сме взаимно зависими по отношение на ядрената безопасност. Необходим е европейски стрес-тест за всички ядрени инсталации и, както казахте, критериите трябва да бъдат хармонизирани. Необходим е обективен и прозрачен доклад – тоест публичен доклад – относно този стрес-тест, чиято отправна точка трябва да бъде най-високото равнище на сигурност.

Г-н председател, надявам се, че Вие и държавите-членки работите усилено по този хармонизиран подход, за да можем да разчитаме, че най-високите стандарти за сигурност вече са в сила. Ако дадена ядрена инсталация не премине стрес-теста, Вие и Съветът трябва да гарантирате, че е налице ангажимент от страна на въпросната държава-членка за предприемане на незабавни действия. Тези действия могат дори да включват временното, или дори постоянно, затваряне на атомната електроцентрала. В тази връзка е важно да се включат и атомни електроцентрали, които са извън границите ни, защото понякога те имат още по-голямо въздействие върху гражданите ни, отколкото атомните електроцентрали, които са изцяло в Европа. Моля, обърнете голямо внимание на това.

Трябва внимателно да се проучат разглежданите действия и рискове. Ядрената енергия е енергиен източник, от който не можем да се откажем просто така, защото той осигурява голяма част от енергията ни и спомага за намаляване на емисиите ни от въглероден диоксид. Трябва обаче да преосмислим бъдещето си и възобновяемите енергийни източници и също така амбициозно да доразвием енергийната ефективност.

  Marita Ulvskog, от името на групата S&D. – (SV) Г-н председател, ядрената енергия се различава от другите енергийни източници. Тя може за изключително кратко време да нанесе огромни щети на държавите, хората и бъдещите поколения. Ето защо се радвам, че явно има силна и широка подкрепа в Европейския парламент по отношение на ядрената енергия и въпросите, свързани с безопасността. Надявам се, че това ще доведе и до ясни, общи, съвместни решения.

Ядрената енергия не може да се регулира и контролира само на национално равнище. Ядрената енергия не признава национални граници, нито европейски граници. Ето защо разискването за безопасността и работата в това отношение трябва да обхваща множество въпроси. С оглед на това за нас е важно да се вземе възможно най-единодушно решение и поне веднъж да се пренебрегне факта, че имаме леко различни становища по въпроса за ядрената енергия. Тук става въпрос за общ интерес, в краткосрочен и дългосрочен план: безопасността.

В дългосрочен план положението показва неустойчивото състояние на настоящите ни енергийни доставки. Нямаме достатъчно разнообразен енергиен микс. Приказките за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност трябва да преминат в действия. Необходимо е смяна на парадигмата в енергийната ни политика, но в резолюцията не става въпрос за това. Това трябва да бъде началото за един нов старт за промяна на енергийната ни система в посока на устойчивата енергия и, разбира се, подготовка за стратегия, която поетапно прекратява използването на ядрена енергия – в някои случаи, в близко бъдеще, а в други – в малко по-дългосрочен или средно- до дългосрочен план.

  Lena Ek, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, трагичните събития в Япония не само разкриха грешките и недостатъците в японските реактори. Събитията във Фукушима разкриха и недостатъците в международната система от предпазни мерки в атомните електроцентрали. Днес много европейци са загрижени за ядрената безопасност тук в Европа. Ето защо е от съществено значение Европейският съюз изчерпателно да преразгледа подхода си към ядрената безопасност.

Становището на либералите и демократите е, че предложените от Съвета стрес-тестове са прекалено слаби. Трябва да подложим на тест не само технологиите и географията, но и цялата култура на безопасност и готовност да се реагира при многостранни сценарии на бедствия. Абсолютно необходимо е тестовете да бъдат направени задължителни и да се основават на общи и прозрачни общностни критерии.

Би трябвало да е очевидно за всеки, че не можем да оставим правителствата и националните органи да се контролират сами. Вместо това стрес-тестовете трябва да се извършват от независими експерти и при пълна прозрачност. Всички факти трябва да бъдат направени публично достояние под надзора на Комисията.

(Ръкопляскания)

Днес това е единствената надеждна алтернатива на тази технология. Трябва да има цялостен преглед на законодателството на Европейския съюз в областта на ядрената безопасност от страна на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Следва да разполагаме с европейски стандарти и строги изисквания. Комисията, но също и Съветът, носят отговорност да излязат напред и да поемат отговорност. На последно място, от съществено значение е сега да си вземем поука за алтернативната енергия и енергийната ефективност. Време е да се вземе решение за задължителни цели.

(Ръкопляскания)

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н Йотингер, Вие вече знаете, че нямам доверие на Вашите стрес-тестове. Бих искала да Ви обясня накратко защо това е така. Считам, че не е добре на националните органи и надзорните органи да бъде възложена отговорността за определяне на критериите за теста и оценяване на резултатите. До този момент единствено те бяха отговорни за надзора и тестването на атомните електроцентрали в Европейския съюз.

Членовете на тези органи ще бъдат част от един затворен клуб и с радост ще удостоверят, че атомните им електроцентрали са били безопасни, са безопасни и ще продължат да бъдат безопасни. Наистина ли считате, че националните регулаторни органи внезапно ще осъзнаят, че не са се справяли добре и са били твърде толерантни? Според мен това не е така, г-н Йотингер, а и Вие все още не сте ми обяснили как възнамерявате да гарантирате, че цялата тази система на надзор изведнъж ще стане независима.

Доброволният характер на стрес-тестовете е още едно доказателство, че не можем да им имаме доверието, което бихме искали. Вие обаче все още имате време да промените плановете си и да ни представите гаранция, че ще бъде предоставен достъп на независими експерти до електроцентралите. Можете да гарантирате, че всичко ще бъде тествано и че няма да видим само доклади на хартия от една система, която аз с право описах като затворен клуб, защото всички участници се познават и са приятели от десетилетия и винаги са приемали най-високите нива на риск.

Бих искала да Ви обясня, че в групата на Зелените/Европейски свободен алианс очакваме стрес-тестовете да бъдат изготвени по начин, по който показват кои атомни електроцентрали наистина вече не са приемливи и кои трябва да бъдат изключени от мрежата първо. Ако наистина искаме стрес-тестовете да доведат до промяна на посоката в Европа, за нас те са основа за изходен график, който ще започне сега и, ако всичко върви добре в Европа, може да приключи около 2025 г.

Бих искала от Вас да направите нещо конкретно, г-н Йотингер. През последните няколко години дадохте редица интервюта и обяснихте в Германия например, че знаете кои атомни електроцентрали няма да преминат тези стрес-тестове, както и че сте сигурен за някои от тях. Моля, направете имената на тези електроцентрали публично достояние. Ако една от тях е „Фесенхайм“, например – електроцентрала, която, както заяви френският надзорен орган, не е достатъчно защитена срещу високо ниво на водата или земетресения – тогава трябва да обявите имената на обектите, които представляват риск. Това би повишило общественото доверие в политиките Ви.

(Ръкопляскания)

  Giles Chichester, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на действащия председател и члена на Комисията за изявленията им. Премереното им съдържание контрастира на някои други изказвания. Преди всичко, нека не забравяме, че има огромна разлика между 50-годишните реактори в Япония и новите съоръжения, които се разработват в Европа – огромна разлика. Нека не забравяме също, че има огромна разлика между сеизмичните рискове в Япония и тези в Западна Европа. Преди всичко, трябва да бъдем абсолютно сигурни за случилото се, преди да предприемаме стъпки за разглеждане на това, какво правим и какво възнамеряваме да правим.

Съвременните реактори вече се разработват, за да издържат на рискове, които са били немислими преди 20 или 50 години. Радвам се, че сте съгласна с мен, г-жо Harms.

(Реплики от г-жа Harms)

Това беше грубо прекъсване и отнемате от времето ми за изказване, г-жо Harms.

Има предложение за мораториум. Аз съм против това, защото би било прибързано да се действа без научни доказателства. Трябва да разберем какво се е случило, преди да предприемаме каквито и да било стъпки за промяна на нашата вече внушителна култура на безопасност в Европа. Съгласен съм, че искаме да засилим културата си на безопасност, но нека не действаме прибързано.

  Sabine Wils, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, неотдавна в Германия се състояха демонстрации, в които 250 000 души призоваха за незабавно прекратяване на използването на ядрена енергия и преминаване към 100 % възобновяема енергия. И двете неща са възможни.

След Чернобил и Фукушима е ясно, че ядрената енергия винаги ще включва остатъчен риск. Ето защо трябва да бъде задължително стандартите за ядрена безопасност в цяла Европа да се основават на най-добрите съществуващи технологии. Въпреки приемането на директивата на Съвета относно ядрената безопасност на ядрените инсталации през 2009 г., съществуващите стандарти за безопасност са все още в сила в държавите-членки.

Ето защо спешно е необходимо преразглеждане на тази директива с участието на Парламента по процедурата за съвместно вземане на решение, което не се основава на Договора за Евратом. Искам да видя инициатива, която включва възможно най-голям брой групи в Парламента и която ще призове Съветът и Комисията да изготвят предложение за директива в този смисъл. Считам, че е необходим сценарий за излизане от ядрената енергетика, който обхваща цяла Европа.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, съгласна съм с казаното до момента, както и че трябва да обмислим мораториум утре, както предложи г-н Chichester.

Искам обаче да добавя следното: навлизаме в нова ера, в един нов свят. Всички природни бедствия, случили се през XXI век, бяха мега-бедствия: мега-пожари, мега-земетресения и мега-вълни. Как можем да се защитим и избегнем ядрената заплаха, произтичаща от тези бедствия? Можем да видим, че има опасност и от мега-жертви вследствие на тези катастрофи.

В Парламента осъждаме престъпленията срещу човечеството. Считам ефективността на „TEPCO“ като дружество за нова форма на престъпление срещу човечеството: без прозрачност, без предпазни мерки и нищо не се прави за работниците, които се борят с проблема. Призовавам всички да помислите за това ново престъпление срещу обществото, с което ще се сблъскаме през XXI век.

  Pilar del Castillo Vera (PPE). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, нуждаем се от енергия за хранене, пътуване, обучение, лечение на болести и за много други неща. Тази енергия винаги е идвала от най-различни източници. В някои случаи, от най-старите източници като водна енергия, енергия от изкопаеми горива и дори ядрена енергия; в други случаи, от най-съвременни, като например възобновяеми енергийни източници. Освен това се разработват технологии за постигане на по-висока безопасност, в някои случаи, или за по-голяма ефективност, какъвто е случаят с възобновяемите енергийни източници.

Има и изследвания, които все още не са приложени, като например съхраняването на въглерод, или такива, които се очаква да – и ще – доведат до термоядрена енергия. Всичко това е необходимо, госпожи и господа, защото човешкият живот функционира и се развива на основата на постоянни подобрения на използваните ресурси и изследванията, които правят това възможно. Комуникациите, енергетиката, медицината и обучението се основават на това – постоянното подобрение на всичките ни ресурси.

Неотдавна вълната цунами и породилото я земетресение причиниха големи щети на хората в Япония, включително жертви, безследно изчезнали хора и материални загуби, както и значителни повреди на централата във Фукушима. С оглед на това трябва да се подобри безопасността.

Утре Парламентът ще гласува за обща резолюция, по която по-голямата част от парламентарните групи постигнаха съгласие. Тя е израз на това, което ни обединява, а не това, което ни разделя. Бих искала да помоля групите да останат верни на съдържанието на предложението и да не позволяват собствените им интереси да попречат на общия интерес или на споделеното становище, което постигнахме по това предложение. Това е нашата отговорност за утре.

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-н председател, преди всичко, бих искала да изразя дълбокото си съчувствие на жертвите и семействата, които бяха евакуирани заради ядрената авария.

Госпожи и господа, поуката, която наистина трябва да извлечем от тази авария, е спешната нужда от засилване на мерките за сигурност. Сигурността обаче включва и човешки ресурси. Трябва да се гарантира най-високото ниво на обучение за служителите, които работят в сектора. Трябва да се гарантират оптимални условия на труд. Създаването на отлична рамка за обучение и работа е задача, която може да се извърши в рамките на европейските институции.

Също така бих искала да подчертая ангажиментите, поети от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) в техния енергиен план за Европа, които включват ангажимент в подкрепа на възобновяемите енергийни източници, инфраструктурата, енергийната ефективност и електрическата мобилност. Във връзка с това аз също така смятам, че следва да възобновим разискването относно въглищата, защото това е единственият ни местен източник на енергия от изкопаеми горива.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-н председател, стрес-тестовете на техническите стандарти не са достатъчни. Не става въпрос само за земетресения. Проблемът в Япония беше натрупването на събития: наводнение, загуба на захранване и прекъсване на комуникациите. Видяхме как един проблем води до друг, както и че самата радиоактивност на обекта във Фукушима сега изключително затруднява работата по осигуряване на безопасността, която трябва да продължи.

Една ядрена авария не е линейно събитие; последиците се разпространяват като радиоактивността, която все още се изпуска в морето. Ето защо е изключително важно предложените стрес-тестове да вземат предвид многобройните, сложни, геометрични последици от едно бедствие.

Г-н член на Комисията, както казахте, държавите-членки имат право да решават собствения си енергиен микс, но Вие имате отговорност за ядрената безопасност. Съгласен ли сте, че държавите-членки трябва да наложат мораториум върху планирането и въвеждането в експлоатация на нови атомни електроцентрали? Какво ще предложите, за да се гарантира, че правителствата и инвеститорите вече ще насочат вниманието си върху това как да се постигне по-голяма ангажираност по отношение на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници?

  Claude Turmes (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, драматичните събития в Япония ни показаха, че единствената напълно безопасна атомна електроцентрала е тази, която не е била построена или която е била закрита. Това са единствените електроцентрали, които са напълно безопасни. След събитията в Япония знаем, че всички други твърдения не са верни. Гражданите на Европа знаят това и ето защо те искат да видят категоричен отговор от наша страна. Единственият отговор, който можем да дадем, е, че визията ни е за развитие на Европа, която се основава изцяло на възобновяеми енергийни източници.

Можем постепенно да започнем да прилагаме тази визия на практика чрез комбинация от енергийна ефективност в домовете, транспорта, промишлеността и производството на електроенергия, широка гама от възобновяеми енергийни източници и използването на природен газ като преходно гориво. Г-н Йотингер, Вие сте в процес на изготвяне на Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. Въпросът ни към Вас е: готов ли сте да работите с нас за една такава визия? Сигурен ли сте, че Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. трябва да се използва като основа за обсъждане не само с експерти, но и с гражданите на Европа за едно различно бъдеще за енергетиката в Европа?

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-н председател, ако днес трябва да си извлечем поука и да се подготвим след случилото в Япония, трябва да направим това много предпазливо. Ще трябва да се концентрираме и да помислим внимателно. Едно отстъпване от ядрената енергетика или налагането на нереалистични изисквания за тази част от енергийната ни система няма да реши нищо. В непосредствена близост до границите ни ще бъдат построени все повече електроцентрали, които няма да бъдат предмет на нашите стандарти за безопасност или надзора на регулаторните ни органи. В Калининград и Беларус днес това вече се прави в отговор на търсенето от Централна Европа. Отстъпването на ядрената енергетика от Съюза ще покаже безсмислието на усилията ни. Отново ще нанесем удар на конкурентоспособността на енергийната ни система и по този начин и на нашата икономика и промишленост. За кой ли път екологичните планове ще са от полза за нашите конкуренти, най-вече от Русия. Ето защо, ако днес повишим стандартите, които изискваме от ядрената енергетика, трябва да имаме гаранция, че електроенергията, произвеждана от реактори, които са извън границите ни, ще бъде предмет на същите строги критерии.

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL). – (CS) Г-н председател, има няколко възможни извода, които могат да се извлекат от катастрофата в Япония. На първо място, енергийният сектор трябва да бъде под контрола на държавата и във всяка електроцентрала трябва да има надеждни резервни съоръжения, които да бъдат разположени на безопасно разстояние. Дружеството TEPCO се държа безотговорно. На второ място, трябва да подкрепим опазването на околната среда по всякакъв възможен начин и да кажем „не“ на екологичните паникьори, които отдавна изнудват Европа. На трето място, необходима е промяна на настроението в Парламента и в Комисията. В Европейския парламент отдавна цари нецивилизована атмосфера и е необходима Комисия, съставена от смели мъже и жени, които не се боят от нови решения и имат пионерски дух, а не хора, които бягат от отговорност и подобно на един определен вид бръмбар търкалят пред себе си топки от дребнави лични интереси, дори по отношение на европейските позиции.

  Peter Liese (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, напълно подкрепям общата резолюция. Изпращаме две конкретни послания на онези, които са на отговорни позиции в държавите-членки, и на населението на Европа. Необходими са общи правила, които да ни защитават от ядрени аварии в цяла Европа. Времето за тесногръд подход към ядрената безопасност отдавна отмина. Две по-стари атомни електроцентрали в Германия, на 180 км от Страсбург, бяха временно затворени и изключени от мрежата. На около 100 км от тук във „Фесенхайм“ се намира реактор, който, доколкото знаем, не е по-безопасен от двете електроцентрали в Германия, които бяха изключени от мрежата вследствие на събитията в Япония.

Този пример ясно показва, че са необходими общи критерии на много високо равнище. Разполагаме с необходимото правно основание и въпросът за това какво можем да постигнем със съществуващото правно основание винаги ще бъде политически. Трябва да постигнем много повече, отколкото в миналото.

Второто послание е, че независимо от решенията, взети в държавите-членки, както и че някои ще изключат електроцентралите си по-бързо от други, не трябва да заменяме изгубената енергия с допълнителен внос на газ от Русия например. Параграфи 21 и 22 показват насоката, в която искаме да вървим. Искаме повече енергия от възобновяеми източници и по-голяма енергийна ефективност. Г-н Йотингер, преди събитията във Фукушима Вие представихте план за действие в областта на енергийната ефективност. Това беше важна стъпка напред, която сега трябва да се приложи на практика още по-спешно.

Лично аз споделям мнението на мнозинството в Парламента, че са необходими задължителни цели. Вече не искаме да използваме изкопаеми горива. Искаме работни места в търговията и промишлеността. Енергийната ефективност е икономически ефективна и затова трябва спешно да постигнем напредък в тази област.

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ядрената енергия е невъглероден енергиен източник, но и преходен източник на енергия, който зависи от изчерпаеми ресурси. Това е и потенциално опасен вид енергия. След Фукушима, очевидният приоритет е да се направи оглед на безопасността на нашите електроцентрали. Тези стрес-тестове трябва да се извършат по възможно най-съгласуван начин на равнището на Съюза и евентуално не в непосредствена близост до него, от независими лица, които работят в съответствие с най-строгите стандарти и при най-голяма прозрачност.

На второ място, борбата срещу изменението на климата изисква съгласувана и амбициозна политика. Въпреки че ядрената енергия означава, че можем да отделяме по-малко въглероден диоксид в атмосферата за производство на необходимата електроенергия, то ние не трябва да сме зависими от нея. В държави като Франция, които произвеждат ядрена енергия, намаляването на дела й е предпоставка за всяко всеобхватно решение. Този процес означава, че трябва да удвоим усилията си що се отнася до енергоспестяване и увеличение на дела на възобновяемите енергийни източници, които в средносрочен и дългосрочен план ще бъдат в състояние да обхванат почти цялото ни потребление. Тук става въпрос за безопасността на електроцентралите, но не трябва да се забравя и сигурността на доставките в целия Европейски съюз, така че никоя държава да не се сблъска с икономически затруднения.

И накрая, истинската солидарност изисква създаването на Енергийна общност.

  Corinne Lepage (ALDE). – (FR) Г-н председател, по отношение на безопасността, аз, разбира се, с радост ще подкрепя всички предложения, направени от моите колеги относно важната независимост на онези, които ще бъдат отговорни за извършване на стрес-тестовете, и идеята, че тези правила ще бъдат определени на общностно равнище.

Нека обаче не се залъгваме: имаме няколко стари електроцентрали, които са проектирани, без да е отчетено натрупването на рискове и вследствие на това, независимо дали се проведат стрес-тестове, никога няма да постигнем пълна безопасност със съществуващите електроцентрали. Трябва да бъдем напълно наясно с това. Освен това не смятам, че повечето европейски граждани днес приемат идеята да се плати цената на ядрена авария в Европа. Това е лукс, който не можем да си позволим; трябва да бъдем напълно наясно с това.

Ето защо трябва да се организира постепенното спиране на ядрената енергетика, като същевременно се отчетат икономически нужди, нуждите ни от гледна точка на заетостта, промишления ни капацитет и изискването да не се увеличават емисиите от парникови газове. Смятам, че всички сме наясно с това.

Как да постигнем това? Посредством големия европейски проект, а именно поетапното прекратяване на използване на ядрена енергия. Claude спомена 15 години. Смятам, че това е много оптимистично – вероятно ще отнеме по-дълго време. Това обаче е много добър проект, който може да мобилизира европейците, да възстанови доверието в нас и в институциите, защото извън Фукушима, г-н председател, това все пак е акт на неподчинение спрямо публичните и надзорните органи. Трябва да бъдем наясно с това.

  Paul Rübig (PPE). (Въпрос към г-жа Trautmann, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8) – (DE) Г-н председател, бих искал да помоля г-жа Trautmann да ми отговори на един въпрос. Във Франция има система от независими регулаторни органи, които вършат много добра работа. Считате ли, че френският модел може да се приложи в цяла Европа, с европейски регулаторен орган, който се основава на френската система?

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-н председател, благодаря на моя колега, г-н Rübig, че зададе този въпрос. Смятам, че всъщност френският регулатор е независим – за това свидетелстват предложенията му. Смятам, че като се има предвид логиката на споменатото от мен по отношение на Европейската енергийна общност, трябва да имаме независим регулаторен орган на европейско равнище и да осигурим средствата за надзор, за да се гарантира, че работата на регулатора е независима, както и че той действително е компетентен.

  Corinne Lepage (ALDE). (Въпрос към г-жа Trautmann, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8) – (FR) По тази точка, г-жо Trautmann, независим орган на хартия, да. Като се има предвид състава му и факта, че няма плурализъм сред хората, които го съставят, можем да си зададем много въпроси.

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-н председател, на национално равнище, винаги е възможно да се постави под въпрос състава и от тази гледна точка съм съгласна със забележката на г-жа Lepage. Смятам, че скоро ще станем свидетели на период, в който плурализмът може да бъде гарантиран по-добре, но във всеки случай не бих искала да поставя под въпрос честността на работата на хората, които са се заели със задачата си съвестно, и по-специално един човек, г-н Lacoste.

  Evžen Tošenovský (ECR). – (CS) Г-н председател, в продължение на вече няколко седмици следим със затаен дъх невероятната борба с последиците от гигантското земетресение и последвалото цунами в Япония. Възхищавам се и на начина, по който японците се справиха с него – нещо, което досега не беше казано.

Хората винаги се учат от всяко бедствие. Събития като тези винаги са водили до технически подобрения и мерки за безопасност. Хората не спират да летят след големи самолетни катастрофи. Надеждността и безопасността се подобряват. Важно е да се събере целия опит от аварията в Япония за функционирането на атомните електроцентрали. Трябва да направим правилна оценка на този стрес-тест за екстремни природни условия и да получим възможно най-много данни за техническите мерки и мерките за безопасност. Атомните електроцентрали трябва да бъдат готови да издържат на екстремни природни бедствия.

Трябва също така да си вземем поука от процедурите за извънредни ситуации, защото това също е част от функционирането и безопасността на електроцентралата. Политиците трябва да се въздържат от бързи и прости решения. Със сигурност е разумно да има максимален брой повторни проверки на атомните електроцентрали. Японският опит е възможност за отговорна оценка на съществуващите стандарти за безопасност, без излишно политическо самоизтъкване.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, всеки знае, че има много различни мнения както в държавите-членки, така и тук сред политически групи, по въпроса за това дали следва да имаме ядрена енергия или не.

Разискването днес показа, че има различаващи се мнения и в самите групи. От друга страна, в Япония се случи бедствие, което представлява огромен проблем. Започнахме разискване по темата и смятам, че резолюцията ни предлага важна възможност да се съсредоточим днес и утре върху един конкретен въпрос, а именно дали можем съвместно да повишим стандартите си за безопасност и дали ще бъдем в състояние да въведем някакви по-големи европейски правомощия или по-тясно европейско сътрудничество.

Въпреки че в резолюцията има много неща, които не харесвам, аз съм на мнение, че колегите ми са свършили отлична работа, защото са изготвили текст, който обръща по-голямо внимание на безопасността и европейското сътрудничество. Ето защо бих искал да попитам дали не е крайно време да се възползваме от възможността, която ни предоставя разискването днес и утре да оставим настрана въпроса дали трябва да отстъпим от ядрената енергетика или дали сме ентусиазирани поддръжници на ядрената енергия и да се съсредоточим върху този въпрос. Ако можем всички да постигнем съгласие да не поставяме внесените изменения на утрешното гласуване – бих искал само да бъдат представени – и да се съсредоточим върху гласуването с голямо мнозинство или може би дори единодушно за по-голяма безопасност и по-големи европейски правомощия, ще постигнем много повече за репутацията на Европейския парламент и за процеса на извличане на поуки от събитията в Япония, отколкото ако продължим със споровете, които водим винаги. Може би можем да ги отложим до по-следващата седмица. Бих искал да ви помоля да помислите дали да не опитаме по този начин.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността 8)

  Rebecca Harms (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-н Reul, знаете, че винаги съм подкрепяла по-голямата безопасност в ядрената промишленост. Не постигнах много по отношение на Директивата за ядрена безопасност, която приехме преди две години. Голяма част от Парламента беше против по-високите стандарти за безопасност. Темата за едно ново усещане на взаимно доверие ни представя пред друг голям проблем. Парламентът няма с какво да допринесе за това разискване. Ако има някакво съмнение, решенията за ядрената безопасност и стрес-тестовете ще се взимат от Съвета и Евратом. Парламентът ще бъде изключен от процеса. Като цяло сме в състояние да изразим мнението си, но дали това ще има някакви последици или не, един бог знае. Ако сега казвате, че ще се предприемат действия срещу стария Договор за Евратом в бъдеще и ще се гарантира наличието на консултации и прозрачност във всички области, свързани с безопасността, вероятно ще бъдем в състояние да постигнем съгласие.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо Harms, не разбрах напълно въпроса Ви, защото не беше въпрос. Това обаче не е лошо нещо, защото положих усилия и ще продължавам да полагам усилия, за да се възползваме от тази възможност. Знаете, че имаме напълно противоположни становища по темата.

Би изпратило важен сигнал, независимо от въпроса за правомощията, ако можем да постигнем съгласие по въпроса за по-голямата безопасност с голямо мнозинство. Резолюцията обхваща редица области, много повече от тези, които вече сме приели, и много повече, отколкото бях готов да се съглася. Това е така и Вие сте абсолютно права. Ако успеем обаче да постигнем съгласие за по-голяма безопасност и по-големи европейски правомощия, ще изпратим сигнал на държавите-членки. Ако направим това утре въз основа на спор, защото сме на различно мнение по отношение на въпроса за това дали трябва да отстъпим от ядрената енергия или не, тогава това вероятно няма да окаже голямо влияние. Това е всичко, което искам – нито повече, нито по-малко.

  Giles Chichester (ECR). – (EN) Г-н председател, аз съм дълбоко обиден, че г-жа Harms само отправи реплики по мой адрес, а вдигна синята си карта за моя колега, г-н Reul. Не мога ли да бъда третиран по същия начин?

  Michael Cramer (Verts/ALE). (Въпрос към г-н Reul, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) – (DE) Г-н председател, г-н Reul, исках да Ви попитам дали личната Ви позиция се е променила изобщо? Пуловерът, който съм облякъл днес, е на 30 години. В онези дни правихме демонстрации срещу ядрената енергия. Така наречените експерти ни казаха, че има риск от авария веднъж на десет хиляди години. Директорът на Потсдамския институт за изследване на влиянието на климата, г-н Шнелхубер, неотдавна заяви в интервю с „Ди цайт“, че това е така. Ако разделите десет хиляди на 400 атомни електроцентрали в света, резултатът е 25 години. Ето защо можем да очакваме авария на реактор на всеки 25 години. Първо Чернобил, след това Фукушима. Къде ще е следващата?

Променили ли сте позицията си по този въпрос? Все още ли считате, че атомните електроцентрали са безопасни, или споделяте мнението ми, че „Цвентендорф“ е единствената безопасна атомна електроцентрала в света?

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, разбира се, мнението ми се промени, но не из основи. Толкова ли е лошо човек да променя възгледите си за нещо? Мнението ми обаче се промени много и аз се надявам, че сте забелязали това. Обясних, че ще гласувам в подкрепа на настоящата резолюция, ако остане в сегашния си вид. Това е голяма промяна в сравнение с предишните ми възгледи. Можете да го приемете за задоволително или незадоволително. Не отстъпвам от казаното от мен. Би било добре, ако можем да приемем настоящата резолюция единодушно.

  Jo Leinen (S&D). – (DE) Г-н председател, чухте казаното от председателя на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Сега говоря като председател на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и разликите не могат да бъдат по-големи. Фактът, че се нуждаем от най-високите стандарти за безопасност за всички атомни електроцентрали се разбира от само себе си. Всички сме съгласни с това. Г-н Йотингер, Вашият стрес-тест е важна първа стъпка, но той не отива достатъчно далеч. Също така считам, че трябва да преосмислим подхода си и да излезем с нов, който е по-подробен и е далеч по-съществен. Ето защо, наред с най-високите стандарти за безопасност в Европейския съюз, се нуждаем и от сценарий за премахване на една рискова технология, чието използване не можем да оправдаем в гъсто населения европейски континент.

Г-н Reul, Вие и останалите просто ще трябва да се съгласите с това. Вашите колеги в Берлин са постигнали много по-голям напредък от Вас тук в Страсбург и Брюксел. Те вероятно са достигнали повратната точка, докато Вие не отстъпвате от старите си идеи. Надявам се, че можем да излезем с формулировка, сценарий и стратегия за отстъпване от ядрената енергия. Г-н Йотингер, пътната карта, която ще представите през юни тази година, ще бъде чудесна възможност за постигане на това. След стрес-тестовете трябва да ни представите и идеята си за това как да се сложи край на ядрената технология.

(Ръкопляскания)

  Antonio Cancian (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че трябва да изкажем съболезнования на всички жертви на голямото бедствие, което засегна Япония. Положението е наистина тревожно, но считам, че задачата на политиката не е да взима решения в условията на паника, а да се опитаме да останем рационални и да се посрещнем действителността възможно най-добре.

Въпреки това считам, че трябва да започнем от две много важни съображения. Първото е, че има само едно небе, но земята все още е разделена от граници, които нямат нищо общо с проблемите, които разглеждаме, а второто е, че винаги трябва да се стремим към устойчиво развитие, което има множество компоненти. Това устойчиво развитие има три компонента, които трябва да се обединят: икономически, екологичен и социален. Ако успеем в това усилие считам, че ще направим крачка в правилната посока.

Считам, че внесената резолюция, която напълно подкрепям и която беше широко споделена, идва в точния момент, за да поемем отговорността на безопасността, въпрос, който трябва да представлява диагноза на настоящото положение, и да гледаме към бъдещето. Как трябва да гледаме към бъдещето? Като отговорим на критерии, за които поехме ангажимент да зачитаме, и преди всичко като се стремим да постигнем решения, свързани с ефективността и обновяването, които винаги трябва да вземат предвид културата и иновациите в научните изследвания, включително Международния термоядрен експериментален реактор (ITER).

  Председател. – Председателството беше информирано, че днес г-н Leinen има рожден ден, така че честит рожден ден, г-н Leinen.

  Edit Herczog (S&D). – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ядрената безопасност има човешки облик. Проектирането, построяването, експлоатирането, надзорът и закриването на една електроцентрала и изготвянето на свързаните с това закони са все човешки дейности. Следователно ключовият елемент на безопасността е знанието и максималното използване на човешката дейност. Поддържането и практическото приложение на тези познания са от съществено значение както във връзка с експлоатацията на атомните електроцентрали, така и дълго време след това във връзка със закриването им. Съгласна съм с провеждането на стрес-тестове и съм съгласна, че натрупаният опит следва да се включи в Директивата за ядрена безопасност.

Съгласна съм, че трябва да провеждаме трансгранични проверки, дори и само за успокоение на населението. Съгласна съм, че следва да направим всичко възможно, за да участваме в международни организации, допринасяйки с най-добрите си познания. Особено съм съгласна, че трябва да използваме научноизследователските и развойните дейности за обезопасяване на ядрените отпадъци от последните 60 години. Има едно нещо, с което съм особено съгласна: каквото и решение да се вземе по отношение на енергията, трябва да настояваме 500-те милиона души в Европа да бъдат снабдявани с електроенергия. Благодаря ви за вниманието.

  Gaston Franco (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, днес става дума за подобряване на безопасността на ядрената енергия, а не за поставяне на гражданската ядрена енергия под въпрос, когато тя е съществен елемент от енергийната независимост и от борбата срещу парниковите газове в много държави-членки на Европейския съюз.

Европейската инициатива за извършване на стрес-тестове на всички наши атомни електроцентрали е първата съществена и разумна стъпка, която отговаря на очакванията на европейските граждани. Трябва да проведем тези тестове, като се използва общ подход и общи критерии, чиято методология ще трябва да бъде поверена на Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност. Съседните на Европейския съюз държави също следва да преминат през тези тестове, като се имат предвид съществуващите трансгранични рискове.

Освен тестовете Европейският съюз трябва да работи за хармонизиране на международните стандарти на най-високо равнище, в рамките на Г-20 и Международната агенция за атомна енергия, въз основа на целите на Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране за нови реактори. В рамките на Европейския съюз следва да насърчим и засилим сътрудничеството между националните органи за безопасност.

Европейският съюз трябва да служи за модел както за затягане на правилата, така и по отношение на усилията в знак на солидарност. Предвид този вид бедствия смятам, че създаването на Европейски сили за гражданска защита е необходимо повече от всякога.

  Kathleen Van Brempt (S&D). – (NL) Г-н председател, точно така: ще откриете защитници и противници на ядрената енергия във всички политически сили. Това, което не разбирам обаче, е защо някои хора все още не са отворили очи по отношение на тази тема, дори и след Фукушима. Случи се немислимото. Съчетание от фактори доведе до бедствие, което спокойно можеше да се случи и в нашата част на света. Няма такова нещо като нулев риск. Днес трябва да предприемем три стъпки.

На първо място, както предложи членът на Комисията, стрес-тестът следва да се проведе с пълна прозрачност, като същевременно следва да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че той обхваща възможно най-голям брой съоръжения. Все пак трябва да гарантираме също, че ще предприемем действия въз основа на резултатите от стрес-тестовете. Всяка атомна електроцентрала, която не е безопасна, трябва да бъде закрита.

На второ място, трябва да се гарантира организирането на прекратяване на употребата на ядрената енергия. Не може атомни електроцентрали, които са построени да работят 30 години, да са все още в експлоатация след четиридесет или дори петдесет години.

На трето място, би било твърде абсурдно ако ние в Европейския съюз решим да се построят нови атомни електроцентрали. Има само един път напред в Европа и това е енергията от възобновяеми източници, и ние в Парламента трябва да постигнем консенсус в подкрепа на възобновяемите енергийни източници.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-н председател, на 26 април ще е изминал четвърт век от бедствието в „Чернобил“, най-тежката ядрена авария в историята. Двадесет и пет години по-късно си спомняме всички жертви на трагедията, онези които пострадаха и онези, които до ден днешен все още усещат последиците от катастрофата. За съжаление, тази трагична годишнина съвпадна със събитията в Япония. Припомняйки „Чернобил“ската катастрофа, бих искал да изразя солидарността си с японския народ, който се бори с последиците от аварията в АЕЦ „Фукушима“, която беше причинена от вълните на цунами.

Дори днес може да се открие замърсяване в храни, произведени в регионите в Украйна, които бяха изложени на радиоактивен цезий 137 – изотоп, който има период на полуразпад от 30 години. „Грийнпийс“ проведе изследване, което показва, че в поне две провинции – Житомир и Ровно – местното население консумира заразено мляко, гъби, плодове, сладководна риба и зеленчуци. Според официални данни, има високо ниво на радиация в области на разстояние от 30 км от електроцентралата. Изчислено е обаче, че засегнатата област всъщност може да обхваща около 50 000 кв. км в множество провинции в Украйна.

В момента има 165 работещи реактора в Европа, без да броим Русия. Важно е да се знае, че те не само се намират на територията на Европейския съюз, но и в съседни държави в близост до границите на Съюза. Русия и Беларус започват изграждането на електроцентрали в близост до границите на Съюза. Трябва да зададем въпроса каква гаранция може да бъде дадена за тяхната безопасност? Не трябва да се купува енергия от атомни електроцентрали, които се намират извън границите на Европейския съюз, ако те не съответстват на най-високите стандарти за безопасност, както е определено от стрес-тестовете в Европейския съюз.

(Председателят прекъсва оратора)

Ще повторя: в момента Русия и Беларус строят атомни електроцентрали в близост до границите на Европейския съюз. Във връзка с това считам, че държавите-членки на Европейския съюз не трябва да купуват ядрена енергия от тези електроцентрали, ако те не преминават стрес-тестове, които са същите като тези, които се изискват в Европейския съюз.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-н председател, искам да започна, като изразя дълбокото си съчувствие към японския народ. Смятам, че сега е важно да им окажем пълната си подкрепа.

Аварията във Фукушима ни показа, че някои съществуващи атомни електроцентрали не са безопасни. Ето защо трябва да отдадем по-голямо значение на ядрената безопасност. Считам, че е от жизненоважно значение незабавно да се извършат тестове за безопасност на атомните електроцентрали.

От друга страна обаче, трябва да избегнем клопката на емоционалните и необоснованите решения за това дали да запазим или да се откажем от ядрената енергия. Решението за състава на енергийния микс трябва да остане под юрисдикцията на държавите-членки, докато ролята на Европейския съюз трябва да бъде да се гарантира, че се прилагат най-високите стандарти за безопасност. Всяка мярка, предприета на европейско или национално равнище по отношение на енергийния микс, и регулирането на ядрената енергия обаче трябва да се основават на високо ниво на научна обективност.

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-н председател, в момента ядрената енергия генерира приблизително една трета от общото енергопотребление в Европа. Ако искаме да заменим този капацитет за кратко време, има само две реални алтернативи – увеличение на използването или на въглища, или на природен газ. И двете алтернативи имат своите трудности. При въглищата, това са емисиите от въглероден диоксид. При природния газ, разбира се, проблемът е, че по-голямата част се внася от Русия. Ето защо в краткосрочен план могат да се направят две неща. По-важното е това, което вече беше обсъдено – увеличение на мерките за безопасност. Госпожи и господа, няма да е достатъчно да се увеличат мерките за безопасност в Европа обаче, защото държавите в съседство с Европа, Русия и Беларус, продължават напред, независимо от разискванията ни относно ядрената безопасност. Те ще развият своите реактори и затова трябва да гарантираме, че високите стандарти на Европа ще бъдат наложени не само в Европа, но и в останалата част на света и най-вече в съседните ни държави, Русия и Беларус. Естествено, второто нещо, което Европа трябва да направи, и което можем да направим в краткосрочен план, е постоянно да засилваме мерките си в областта на енергоспестяването и да поставим още по-голям акцент върху възобновяемите енергийни източници, като се използват повече източниците на вятърна, слънчева и водна енергия и енергия от биомаса. Естествено, и в дългосрочен план, именно енергоспестяването и повишеното използване на вятърна, слънчева и водна енергия и енергия от биомаса ще намали зависимостта ни както от ядрена енергия, така и от вноса на енергийни източници.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, новините по отношение на Фукушима са все по-тревожни. Границите на безопасност са били значително превишени и не знам какво ще се случи в близко бъдеще. Налице е липса на ясни и прозрачни комуникации.

Трябва да се извършват стрес-тестове на съществуващите атомни електроцентрали и ако резултатът предизвика сериозно безпокойство, трябва да имаме смелостта да призовем за незабавното им закриване. Трябва да се въведат по-високи международни стандарти за безопасност и не трябва дори да се обмисля построяването на нови атомни електроцентрали. Трябва да подготвим пътя за поетапно прекратяване на използването на този вид енергия, който причинява непоправими щети на околната среда и човешкото здраве.

От съществено значение е внимателно да се обмисли развитието на бъдещите енергийни политики. Спешно трябва да изготвим политики, които са насочени към енергоспестяване и енергийна ефективност, както и по-големи инвестиции в научни изследвания в областта на новите технологии и възобновяемите енергийни източници. И накрая, трябва да започнем обсъждане с гражданите и местните органи.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Г-н председател, съгласна съм с колегите, които заявиха, че ядрената безопасност следва да се гарантира на европейско равнище. Госпожи и господа, в тази връзка обаче трябва да признаем, че „култура на безопасност“ е много широко понятие, което взима предвид както... което включва както безопасна ядрена технология, така и гарантирането на подходящи финансови средства, човешки ресурси, подходящи стандарти за безопасност и силни и независими надзорни органи. Според мен всичко това също трябва да е част от тези европейски стандарти за безопасност. Тук не става въпрос, че нямаме доверие на съществуващите институции, а че трябва да се гарантира, на институционално равнище, възможно най-висока безопасност и в бъдеще.

Г-н член на Комисията, заявихте, че държавите-членки не се интересуват от това, но кои са тези държави-членки? Ако попитате гражданите ни (а такива проучвания на общественото мнение вече са извършени), ще видите, че те нямат против някои от правомощията да бъдат прехвърлени на Европейския съюз.

Трябва ясно да заявя, че аз съм против закриването на атомни електроцентрали по политически причини. Има няколко атомни електроцентрали в Япония и една от тях беше засегната от тази сериозна ядрена авария. Преди да приемем различни мерки, трябва да разполагаме с доводи и експертни заключения. Ето защо трябва да имаме експертни анализи на случилото се във Фукушима, ако искаме да разберем истинските причини за ядрената авария и повредата на ядрото.

В заключение, позволете ми само да кажа, че ни предстои още много работа за приемането на директива за радиоактивните отпадъци и че с тази директива ще бъдем в състояние да покажем, че сме сериозни.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да попитам моята колега дали хиляди смъртни случаи не са въпрос, който си заслужава да се разгледа и обмисли дълго време, след като тя току-що заяви, че нямаме достатъчно основания да считаме, че ядрената енергия е опасна. След като в Япония имаше хиляди нови смъртни случаи, исках да попитам дали този факт не е достатъчен.

  Judith A. Merkies (S&D). – (EN) Г-н председател, бих искала да попитам моята колега колко атомни електроцентрали трябва да пострадат, преди тя да каже, че са достатъчно. Тя заяви, че само една атомна електроцентрала в Япония е пострадала. Беше засегната не една, а шест атомни електроцентрали. Колко са й необходими, за да си промени мнението?

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Jordan Cizelj, в Кръшко, във Вашата държава, има електроцентрала, която се разглежда доста критично, защото се намира в земетръсна зона, наред с други неща.

Готова ли сте поне да гарантирате, че тя ще е сред първите електроцентрали, които ще бъдат изследвани посредством строги и, да се надяваме, обективни стрес-тестове, така че да се гарантира, че гражданите не са в непосредствена опасност от тази електроцентрала, въпреки че тя се намира в земетръсна зона, и че могат да бъдат направени подобрения, докато електроцентралата съществува?

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Г-н председател, наистина има хиляди жертви в Япония и аз лично дълбоко им съчувствам и смятам, че Европейският съюз следва да предложи всяка възможна помощ. Аз обаче съм против използването на тези жертви в името на някаква идеологическа борба срещу употребата на ядрена енергия. Затова заявих, че трябва да анализираме причините, довели до тази ядрена авария, както и че трябва да разберем дали те изобщо са възможни в Европа и как можем да ги избегнем. Също така бих искала да помоля да не бъркаме жертвите на едно природно бедствие, жертви на земетресение и цунами, с потенциалните жертви на една ядрена авария. Това е отговорът ми на първия въпрос.

Що се отнася до втория въпрос, колко аварии в атомни електроцентрали... Може ли да продължа? Колко аварии трябват, за да си променя мнението? Споменах една електроцентрала, която има няколко реактора, така че една-единствена централа с няколко реактора. Знаем, че има много електроцентрали в Япония. Смятам, че всяка електроцентрала... или всяка авария трябва да се разглежда сериозно; не трябва да се мисли от гледна точка на броя аварии, защото трябва да вземем предвид всяка авария и не само аварията, но и всеки инцидент, окачествен като по-малко от авария. Трябва да си вземем поука от всеки един такъв инцидент. Всъщност този пример ни показва, че не трябва от една авария да правим заключения, че ядрената технология е неприемлива.

Има още един въпрос, на който не съм отговорила. Имаше три въпроса. АЕЦ „Кръшко“. Ще позволите ли? Безопасността на тази електроцентрала беше тествана и по това време Австрия, която беше много активна по този въпрос, също проведе допълнителни сеизмични тестове за безопасност. В резултат на това бяха направени допълнителни модификации и това вече в действителност е установена практика. Изразявам твърдо убеждение, че всеки в Словения ще се съгласи веднага да се извърши един такъв стрес-тест в Кръшко. Тъй като сме малка ядрена държава, сме свикнали да бъдем подлагани на сравнително по-голям брой международни тестове, отколкото при другите атомни електроцентрали в по-големите държави.

  Richard Seeber (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, аз съм от Австрия и всички сме разтревожени за Кръшко. Надявам се, че уверенията, направени от г-жа Jordan Cizelj ще бъдат изпълнени. Бих искал да изразя загрижеността и съчувствието си към хората в Япония, които пострадаха сериозно и които се справят с тези събития със спокоен стоицизъм.

Ние обаче трябва да се опитаме да направим някои положителни заключения от бедствието. Единственият положителен аспект е, че трябва да преразгледаме позицията си и да започнем в Европа да си извличаме поуки от катастрофата. Една поука в краткосрочен план е необходимостта от постигане на огромно подобрение на стандартите за безопасност при европейските реактори. Друга поука е, че трябва да бъде създаден европейски орган за гражданска защита. Европа трябва да даде възможност на своите екипи по безопасност и спасителни екипи да работят заедно отвъд националните граници.

Поуката в дългосрочен план включва необходимостта от изготвяне на общ изходен сценарий, защото събитията ясно показаха, че ядрената технологии в този си вид е прекалено опасна и че е малко вероятно да се промени в бъдеще. Последиците са твърде дълготрайни.

От забележките ми можете да видите, че разделителната линия преминава през всички групи, включително групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Като цяло обаче считам, че трябва да вземем присърце факта, че прочутите стандарти за безопасност, които ни се обещават от всички, просто не могат да бъдат гарантирани. Ето защо стрес-тестовете трябва да обхващат натрупване на различни рискове. Ако разследваме само отделните рисове, никога няма да имаме реалистичен сценарий. В това отношение, реалистичен означава, че е много трудно например да се предвиди цунами, дори и ако е малко вероятно да се случи тук в Европа, но тук имаме земетръсни зони.

(Ръкопляскания)

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Г-н председател, преди всичко бих искал да изразя своето възхищение и уважение за отношението на японския народ спрямо извънредното положение, което преживяват. Тази ситуация доведе до разгорещени дебати относно бъдещето на ядрената енергия – дали да бъде продължена или изоставена. Считам, че трябва да възприемем един балансиран подход, като отчетем всеки аспект: нуждите на икономиката, обществената безопасност и изменението на климата.

Считам, че бъдещата енергийна политика трябва да се основава на постигането на баланс между възобновяеми енергийни източници, нови технологии за конвенционалните енергийни източници и ядрена енергия при безопасни условия. Трябва да се направят инвестиции в научни изследвания в областта на ефективното производство на енергия от възобновяеми източници. Трябва да се инвестира за осигуряване на нови източници на конвенционални суровини и нови маршрути за доставка за Европа – Южният коридор. В същото време са необходими иновации и научни изследвания за новите технологии, които ще премахнат замърсяващия ефект, който конвенционалното производство на енергия има върху околната среда.

Директивата за ядрена безопасност трябва да бъде преработена, за да се засилят изискванията. Предложените от Комисията стрес-тестове са необходими. Трябва да се определят критериите, като се отчете всеки аспект: възраст, технологии и природни бедствия. Тестовете трябва да се проведат с участието на Комисията. Резултатите от тестовете трябва да се използват при преработването на директивата. Последиците от тестовете трябва да бъдат много ясни. Тези, които преминат, продължават работа, а онези, които не успеят – спират работа. Следва да отбележа необходимостта от европейска политика за третиране и съхранение на ядрени отпадъци, както и за извеждане от експлоатация на електроцентрали.

Не на последно място обществеността трябва да запази доверието си в ядрената енергия и да бъде информирана подобаващо.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искала да направя кратка забележка по отношение на атомните електроцентрали в трети държави, които са в непосредствена близост до границите на Европейския съюз. Два конкретни случая вече бяха споменати днес, два едновременни ядрени проекта: единият в Калининградска област в Руската федерация, която е напълно заобиколена от Литва, Полша и Балтийско море, и вторият в Беларус, където се планира да се построи атомна електроцентрала само на 20 км от границата с Литва.

Когато целият свят гледаше драматичния развой на събитията във Фукушима, на 15 март правителството на Беларус и руското държавно енергийно дружество „Росатом“ подписаха договор, съобразно който „Росатом“ ще трябва да завърши атомната електроцентрала в Беларус до 2018 г. Русия също подготвя пакет от 6 милиарда щатски долара за Беларус за финансиране на проекта. Органите в Беларус не зачетоха необходимостта подобаващо да информират съседните на Беларус държави за планирания проект, а проектът в текущия си вид недвусмислено нарушава Конвенцията от Еспоо за оценка на въздействието върху околната среда.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, приветствам решението на Комисията да наложи стрес-тестове на ядрените реактори в Европейския съюз. Призоваваме тези инспекции да бъдат извършени въз основа на общи, изчерпателни критерии за оценка, за да се подобри още повече ядрената безопасност в Европейския съюз.

Съюзът понастоящем има 143 ядрени реактора, като на ядрената енергия се дължат 30 % от енергийния микс. Държавите-членки носят отговорност за собствения си енергиен микс, но ядрената безопасност е отговорност на всички нас. Ето защо за нас е важно да разполагаме с резолюция относно ядрената безопасност в Европейския съюз. Следва да подчертая, че направените инвестиции в ядрената безопасност трябва да бъдат гарантирани за всеки ядрен реактор до края на периода, предвиден за тяхната експлоатация.

Стрес-тестовете ще доведат до повишение на стандартите за бъдещите ядрени реактори, а оттам и на цените на ядрената енергия. Ето защо Съюзът трябва да направи значителни инвестиции в мерки за енергийна ефективност и в производството и използването на възобновяеми енергийни източници, особено за сградите и транспорта.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, хубаво е, че Европейският съюз иска стрес-тестове за своите държави-членки и съседните държави. Единственият недостатък е, че те няма да бъдат задължителни. Европейският съюз сега сдържано пита дали те евентуално биха могли да бъдат извършени. Друг недостатък е, че Европейският съюз не е изготвил общи стандарти. Наложително е обаче такива да съществуват. Трето, независим орган трябва да извърши тези тестове. Просто не ми се вярва, че националните органи ще заявят, че е имало повреди в държавата им или че те самите са пропуснали да следят обектите както трябва. Ако искаме тестовете да бъдат действителни, за тях трябва да има стандарти, те трябва да бъдат извършени открито и да бъдат проведени от независимите страни.

  Michèle Rivasi (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, аз все пак бих искала да напомня на моите колеги, че аварията във Фукушима не е приключила и че все още има опасност от експлозия, свързана с разтопеното ядро.

Бих искала да задам един въпрос на члена на Комисията, г-н Йотингер. Става дума за прилагането на тези стрес-тестове. Както нашият колега заяви току-що, как ще получите гаранция, че всички критерии, които сте посочили на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, ще бъдат взети предвид от всяка държава-членка, която използва атомни електроцентрали? Как ще принудите дадена държава-членка да позволи на независими експерти да проверят и контролират електроцентралите, ако тя откаже? Причината да попитам това е, че, ако те сами извършват контрола, не виждам как ще приложим Вашите стрес-тестове. Задължително трябва да има независим орган, който да контролира електроцентралите във всяка държава-членка.

Освен това как ще се гарантира, че съседните държави – споменахте Армения, с „Мецамор“, и други държави като Беларус и така нататък – ще приемат един такъв контрол? Парламентът ще трябва да Ви подкрепи, г-н член на Комисията, но как ще направим това?

И накрая, имаме реална отговорност поетапно да прекратим използването на ядрена енергия и именно в това отношение на Парламента трябва да се предложат сценарии за постигането на това. Това е единствената гаранция, че няма да има по-нататъшни аварии.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, сериозните щети на атомната електроцентрала във Фукушима, причинени от извънредно природно бедствие, показаха, че е изключително важно да се погрижим за безопасността в съоръжения от този вид. Ето защо Европейската комисия с право реши незабавно да извърши проверка на безопасността на всички атомни електроцентрали на наша територия.

Европейските граждани имат право на безопасност и една професионална независима проверка може да ни предупреди за възможни недостатъци и рискове, които биха могли да се избегнат с внимателна експлоатация. Не се съмнявам, че резултатите от констатациите на проверката на безопасността на ядрените ни съоръжения ще представляват сериозно решение, задължаващо операторите на електроцентрали да коригират евентуалните недостатъци в съоръженията незабавно и да не се опитват да заобиколят критериите за безопасност, чието изпълнение трябва да бъде предпоставка за експлоатацията на атомна електроцентрала.

Г-н член на Комисията, сигурен съм, че европейската общественост очаква от нас да проведем открит и честен диалог днес за бъдещето на европейската енергийна политика, включително определянето на нови граници на безопасност за всички електроцентрали в Европа.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, ядрената авария в Япония ни показа едно нещо. Природата е по-силна и по-мощна от човечеството. Поради тази причина е крайно време най-накрая да изключим от мрежата старите атомни електроцентрали и онези, които са изложени на риск от земетресения, и в дългосрочен план да прекратим използването на ядрена енергия. Необходими са стрес-тестове, г-н Йотингер! Не желаем втори „Чернобил“. Необходими са ограничения за храните от Япония. Имам един въпрос към Комисията. Наистина ли искате да изложите на радиация хората в Европа?

Трябва да оттеглите настоящия регламент по прилагането незабавно и за предпочитане днес. Трябва да инвестираме в и да използваме алтернативни източници на енергия. Те съществуват. Те са безопасни, щадящи околната среда и са по-малко вредни за хората. Още една забележка: те създават нови работни места.

В Австрия имахме АЕЦ „Цвентендорф“, която никога не беше свързана към мрежата. В момента тя е слънчева електроцентрала.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, това разискване следва да бъде за ядрената безопасност. Очевидно вече не е само за това и вече е за енергийния микс. Мога ли да предложа това разискване да се състои, когато Комисията представи своята пътна карта в областта на енергетиката?

По въпроса за безопасността, мога да ли да попитам члена на Комисията дали е подходящо да се използват думите „стрес-тестове“, защото що се отнася до банковия сектор, думите „стрес-тестове“ със сигурност се оказаха неуспешни. Бих помолила да се използват думите „оценки на безопасността“ или „оценки на риска“. Какви по-нататъшни действия ще се предприемат по отношение на тези оценки на безопасността? Ще гарантирате ли, че те ще бъдат извършени във всички атомни електроцентрали, включително съоръженията за отпадъци и преработка, защото съм особено загрижена за „Селафийлд“, която се намира в близост до ирландската граница?

Сега трябва да разгледаме безопасността на електроцентралите. За съжаление, според някои колеги сме силно зависими от ядрената енергия – дори онези, които нямат електроцентрали на своя територия – така че безопасността е от съществено значение. Нека преминем към друг етап от разглеждането на енергийния микс. Нека бъдем честни – възобновяемите енергийни източници също не са лесен отговор.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, отне ни 25 години да забравим „Чернобил“ и се опасявам, че бедствието в Япония няма да е достатъчно да ни напомня.

Продължаваме систематично да осъждаме Япония. Сякаш искаме да кажем, че Япония, а не ядрената енергия, не е безопасна. Започнахме тестове за безопасност в нашите атомни електроцентрали и отново настояваме, че има такова нещо като безопасна ядрена технология. Трябва незабавно да закрием атомните електроцентрали, които са на повече от тридесет години, и да спрем да мислим за изграждането на нови електроцентрали. Необходим е незабавен „ядрен“ данък, който ще ни позволи да отразим цялата екологична цена на ядрената енергия. Трябва да инвестираме в подобряване на производителността на фотоволтаичната енергия и да направим реални инвестиции за повишаване на ефективността на всички възобновяеми енергийни източници.

Г-н член на Комисията, законодателната инициатива и отговорността за действията ни, или последиците от неспособността ни да действаме, са във Ваши ръце.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Европейския парламент, преди всичко бих искал да се спра на дългосрочната ни енергийна политика. Искаме да ви поканим да вземете участие в Пътната карта в областта на енергетиката от самото начало. Поради тази причина предлагам среща с групите след месец май, за да обсъдим различните сценарии за енергийния сектор на Европа за следващите десетилетия.

Един сценарий, с други думи, една възможност с всички произтичащи последствия, със сигурност ще включва определяне на възможно най-висока цел, дори 100 %, за дела на енергията от възобновяеми източници, използвана за производство на електричество, което ще има въздействие върху електрическите мрежи, съоръженията за съхранение, изследванията, ефективността и редица други фактори.

В същото време обаче бих искал да помоля всички да вземат предвид правното основание. Договорът от Лисабон е едва на 18 месеца и вие взехте по-голямо участие в създаването му, отколкото аз. Договорът дава на Европейския съюз пълни законодателни правомощия в областта на енергетиката с едно-единствено широкообхватно изключение, което беше включено съвсем съзнателно. Въпросът за енергийните технологии и енергийния микс продължава да бъде от компетентностите на националните парламенти.

Можем да спорим дали това беше правилното действие, но е ясно, че заключенията, които ще бъдат направени вследствие на събитията в Япония по отношение на Пътната карта в областта на енергетиката, трябва да се основават на Договора от Лисабон, а понастоящем считам, че е малко вероятно член 194 да бъде преразгледан в обозримо бъдеще. Бих искал той да бъде преработен и считам, че е налице достатъчен опит на европейско равнище по отношение на енергийния микс. За следващите няколко години обаче енергийните технологии и производството на електричество са въпрос за държавите-членки.

Налице е обаче едно ограничение, за което постигнахме съгласие с държавите-членки. Целта от 20 % енергия от възобновяеми източници ограничава правомощията на държавите-членки до останалите 80 %. Ето защо, тъй като ще трябва да достигнем ниво от 20 % енергия от възобновяеми източници с подкрепата и ангажираността на държавите-членки след девет години и ще трябва постоянно да правим оценка на положението посредством доклади за напредъка, правомощията на държавите-членки ще бъдат намалени до 80 % или още повече. Защо това е така? Така е защото общата стойност от 20 % ще означава може би 10 % енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор.

В областта на производството на електроенергия, която в момента е в центъра на вниманието, имаме за цел дял от 35 % енергия от възобновяеми източници – вятърна, водна, геотермална и слънчева енергия и енергия от биомаса – след девет години. Това означава, че след три до четири години енергията от възобновяеми източници ще е изпреварила въглищата и ядрената енергия в електроенергийния сектор. Считам, че не можем да похвалим достатъчно този процес на развитие. Общо 35 % енергия от възобновяеми източници след девет години!

Пътната карта в областта на енергетиката ще се съсредоточи не само върху 2050 г., но и върху 2025 г. и 2030 г., с други думи, следващото десетилетие, по време на което трябва да инвестираме в технологии, електрически мрежи и съоръжения за съхранение. Сигурен съм, че можем да постигнем консенсус по отношение на процент за производство на електроенергия от 40 + x% през 2030 г. и след това да вземем решение по въпроса с държавите-членки.

След като енергията от възобновяеми източници достигне дял от 40 % или повече, държавите-членки ще бъдат отговорни само за 60 % или по-малко и това ще означава, че ще сме постигнали напредък по въпроса за правомощията на европейско равнище със знанието и съгласието на държавите-членки. Това може да не е достатъчно бързо за някои хора, но без изменение на Договора от Лисабон, което в момента не е реалистично, целта ще бъде 20 %, след това 35 % и по-късно 40 % или повече енергия от възобновяеми източници. Това означава ясен преход към европейски контрол и европейско равнище.

Когато разгледаме сценария с енергията от възобновяеми източници, не трябва да забравяме какво се случва в държавите-членки. Пример за това е Полша, голяма и многообещаваща държава, която дълбоко уважавам. В Полша 90 % от електроенергията в момента се произвежда чрез използване на въглища. Деветдесет процента! Не считам, че е вероятно и затова бих искал да попитам присъстващите членове на Парламента от всички групи, които са от голямата и многообещаваща държава-членка на Европейския съюз Полша: считате ли, че политиците във вашата държава, независимо от това кой е на власт, ще бъдат в състояние да понижат процента на въглищата до нула през следващите няколко години и десетилетия? Не смятам, че ще го направят.

Между другото, в момента Полша планира нова атомна електроцентрала. Това означава, че поляците искат ядрената енергия да е част от енергийния им микс, като целта е да станат по-малко зависими от газа и от Руската федерация.

Г-жо Harms, полското правителство беше демократично избрано и е много уважавано в държавата си. Ние, германците по-специално, не трябва да смятаме, че винаги сме прави. Имам доверие на приятелите ни в Полша да вземат предвид въпросите за сигурността по същия начин, както имам доверие и на Вас.

(Ръкопляскания и реплики)

Към председателя на групата, бих искал да кажа, че в Германия сме склонни да искаме да решаваме всичко в Европа. Съветът ми е да вземем предвид и да приемем демократичния процес в Полша и във Франция с подобаващо смирение. Говоря като европеец. Познавам собствената си държава Германия и уважавам демократичните процеси в Полша, във Франция и във всяка друга държава-членка.

За всяка държава, чиито енергийни доставки се основават на 90 % въглища обаче, ще бъде по-трудно да намали този процент до 0 %. Ето защо плановете ми включват възможността за въглища без емисии от въглероден диоксид. Всеки, който е запознат с положението в Полша, Румъния или Испания, ще разбере, че въглищата трябва да бъдат включени като възможност в Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. или в противен случай те ще пренебрегнат реалността на демократично избрани парламенти и правителства. Поради тази причина считам, че изследванията в областта на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и демонстрационните проекти са много важни по пътя към друга цел, която включва постигането на енергиен сектор без въглероден диоксид през следващите няколко десетилетия.

В пътната карта на г-жа Хедегор включихме 10-процентно намаление на емисиите от въглероден диоксид за енергийния сектор до 2050 г. спрямо равнищата днес.

(Реплики)

По отношение на темата за ядрената енергия, всички знаем, че има държави, в които в момента има мораториум върху атомните електроцентрали или които искат да ги закрият, като например Германия. Някои от нашите съседи, като Швейцария например, отложиха процеса на планиране за нови атомни електроцентрали. Има обаче и държави, които в момента изграждат атомни електроцентрали, като например Финландия, и има държави, които в момента имат ядрена енергия и планират нови централи, и други, които нямат ядрена енергия и искат да изградят първата си електроцентрала. Ето защо, въпреки всички тези различия и различни култури, считам, че е особено важно всички държави-членки да въведат и приемат стрес-тестове и разследване на безопасността с най-високи стандарти. Това е един малък, но важен общ знаменател, който ще гарантира възможно най-високи нива на безопасност за държавите с и без ядрена енергия.

Някои оратори споменаха факта, че органите следва да бъдат независими. Разполагаме с обществен контрол и надзор в най-различни области от живота, включително здравеопазване, безопасност, автомобилен транспорт, енергетика, промишленост и други области. Бих искал да изразя категоричното си доверие в системата на обществения надзор. Г-жо Harms, Вие направихте обобщаващи твърдения, свързани със затворения клуб, и намекнахте, че националните ядрени регулаторни органи не изпълняват законовите си задачи. Считам, че това е сериозно обвинение, което предполага липса на доверие във Вашия колега г-н Trittin, който, като федерален министър на околната среда на Германия, беше отговорен за този регулаторен орган в Германия в продължение на седем години. Аз имам категорично доверие на тези органи и ние имаме задачата да работим с тях.

Преди да бъде взето решение, аз ще ви представя проект на стрес-теста и тестовите критерии през май по напълно прозрачен начин. Ще съм заинтересован да чуя предложенията ви за това къде проектът може да бъде подобрен, допълнен или изменен, с цел да се започне един процес, който в крайна сметка ще доведе до широко одобрение сред всички държави-членки и високо ниво на контрол. Този стрес-тест, чието изготвяне ни беше възложено от държавните и правителствените ръководители, е първата общоевропейска процедура за гарантиране на най-високите стандарти за безопасност във всички 143 атомни електроцентрали. Това е иновация и развитие, което би следвало да спечели подкрепата на Парламента и да не бъде посрещнато с критика и недоверие от самото начало.

Последната ми бележка е, че аз наследих Директивата за ядрена безопасност от юни 2009 г., която трябва да бъде транспонирана в националното законодателство до юли тази година. Съвсем честно мога да ви кажа, че аз считам, че е повърхностна, защото обръща внимание най-вече на прилагането на формални правила, установяването на правомощия и определянето на изискванията за надзорните органи; според мен, тя не съдържа достатъчно същинско съдържание. Ето защо през втората половина на годината, докато продължава разследването на безопасността, бих искал да обсъдя с вас, в съответствие с изискванията на Европейския съвет, въпроса за това как можем да извършим едно ранно, бързо преразглеждане на тази директива за безопасността и да определим конкретни изисквания за безопасността на ядрената енергия на европейско равнище.

(Ръкопляскания)

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, настоящото разискване беше много поучително. Много ви благодаря, следя го с голямо внимание.

Унгарското председателство започна полугодието с големи амбиции в областта на енергийната политика. Амбицията, която липсваше, беше да се реши въпроса с енергийния микс. Считам, че и днешното разискване ни показа, че това не би било реалистична цел. Бяха дадени множество доводи за и против наличието на някаква форма на насоки по отношение на енергийния микс в Европейския съюз. Считам, че няма да бъдем в състояние да решим въпроса в обозримо бъдеще, но не съм сигурна, че това представлява проблем; като такива, държавите-членки трябва да бъдат в състояние да взимат отговорни решения по отношение на собствения си енергиен микс.

Имахме амбиции обаче да постигнем значителен напредък по отношение на създаването на общ енергиен пазар. Европейският съюз от 4 февруари 2011 г. определи това като своя цел, наред с премахването на енергийните острови в рамките на Европейския съюз до 2015 г., и след това на Енергийния съвет в края на февруари успяхме да приемем заключения, което според мен е голяма стъпка напред.

Доколкото ни е известно, Комисията ще публикува Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. през ноември. Министрите на енергетиката обаче вече ще са провели предварително разискване по въпроса и свързаните с него цели на неформалния Енергиен съвет на 2 и 3 май в Будапеща, а председателството ще изготви доклад и политически обзор на това, което ще бъде в дневния ред на официалното заседание на Енергийния съвет през юни.

Сигурна съм, че въпросите, повдигнати сега в залата, ще възникнат и по време на разискванията в Съвета, и разчитам, че след като унгарското председателство направи обобщение на разискването, Комисията ще бъде в състояние да го използва като отправна точка при финализирането на Пътната карта в областта на енергетиката, която ще публикува през ноември. Фактът, че държавите-членки имат максимален ангажимент както по отношение на безопасността на ядрената енергия, така и за наличието на обща европейска рамка обаче, се демонстрира най-добре от заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 март. Тези заключения подчертават, че трябва да си извлечем поука от бедствието в Япония, както и че трябва да преразгледаме състоянието на безопасността на атомните електроцентрали на Европейския съюз и да проведем стрес-тестовете. От ENSREG и Комисията беше поискано да направят това възможно най-скоро, както и да излязат с предложение относно своите правомощия и условия, така че впоследствие да може да се изготви обща оценка и да се публикува от Комисията въз основа на оценките на тези независими органи. И накрая, Европейският съвет също ще разгледа въпроса отново на последното заседание на Европейския съвет за 2011 г.

Държавните и правителствените ръководители също подчертаха, че ядрената безопасност не трябва да се ограничава до територията на Европейския съюз, както и че ще отправим искане към нашите съседи да проведат тези стрес-тестове. Те също така заявиха, че са необходими възможно най-високи стандарти в областта на ядрената безопасност и че Европейският съвет е възложил сериозни задачи на Комисията, които – както съм сигурна и както спомена и членът на Комисията – тя ще извърши с цялата си отдаденост.

И така, макар и днешното разискване да беше интензивно, имаше общи точки, по които според мен всички сме съгласни: трябва да има обща европейска рамка, трябва да направим всичко на всяко равнище, за да се гарантира възможно най-високо ниво на безопасност и трябва да направим всичко това по един прозрачен начин, като се гарантира максимална публичност. Съветът е готов да си сътрудничи както с Европейския съвет, така и с Европейския парламент съгласно тези принципи.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции⁽¹⁾ съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Налице е значителна ядрена заплаха за Ирландия от атомни електроцентрали, някои работещи и някои закрити, на западния бряг на Великобритания. „Селафийлд“ е най-известната. Тези електроцентрали са разбираем повод за безпокойство за хората в Ирландия, които имат право да разполагат с точна и актуална информация за тях. Въпреки че има двустранно споразумение за обмен на информация в случай на възникнала ядрена авария между Ирландия и Великобритания, Ирландия и другите държави в съседство трябва да бъдат включени по-рано в процеса по отношение на сигурността. Европейският съюз трябва да извърши основен преглед на действащия в момента подход към ядрената безопасност и на критериите, използвани за оценка на безопасността на електроцентралите. Веднага трябва да започнат всеобхватни, независими и прозрачни стрес-тестове. Стрес-тестовете на ядрените съоръжения представляват стъпка напред. За да се получи най-доброто от тях, трябва да се споделят подробни резултати с държавите в съседство и с Европейската комисия, така че да се въведат подходящи мерки и да се приложат плановете за безопасност, за да се защитят хората в Европа.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Правилата за безопасност в ядрената промишленост трябва да бъдат преразгледани на фона на ядрената авария във Фукушима. Става дума за над 400 ядрени реактора в световен мащаб. Приветствам възможно най-бързото въвеждане на „стрес-тестове“. Тази мярка обаче не е достатъчна – необходима е култура на ядрена безопасност. В този момент следва да спомена аварията в „Чернобил“ през 1986 г., която въведе понятието „ядрена безопасност“.

По отношение на Румъния следва да отбележа, че няма опасност земетресение да застраши работата на АЕЦ Чернавода. Извършените превантивни инспекции показаха, че и двата реактора работят безопасно. Те генерират приблизително 20 % от енергопотреблението на държавата. Електроцентралата може да издържи на земетресения с магнитуд 8 по скалата на Рихтер, докато земетресенията, която могат да възникнат в Румъния, имат среден магнитуд между 7 и 7,5.

  Spyros Danellis (S&D), в писмена форма. – (EL) Трагедията във Фукушима по един много болезнен начин ни пренесе в една нова ера от гледна точка на използването на ядрена енергия. В същото време както енергийните предизвикателства на XXI век, така и опасностите, причинени от възрастта и все по-голямата ненадеждност на множество атомни електроцентрали, доведоха до промяна и в резултат на това Договорът за Евратом, който в общи линии не е изменян в продължение на повече от половин век, трябва да бъде преразгледан. Ако искаме да има пълен надзор на европейско равнище на един сектор, който се характеризира с липса на прозрачност, Евратом трябва да бъде включен в Европейския съюз и въпросите, свързани с ядрената безопасност, ще трябва да бъдат приведени в рамките на нормалната законодателна процедура. Като част от прегледа могат да бъдат добавени по-строги спецификации за безопасност, ограничения (като земетръсни зони) и строги спецификации за строителство, наред с редовни, надеждни стрес-тестове на съществуващите електроцентрали. От само себе си се разбира, че новата строга рамка ще трябва да се приложи от държавите в съседство на Европейския съюз до момента, разбира се, когато успеем да се освободим, веднъж завинаги, от кошмара на атомните електроцентрали.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз съм против енергията от ядрен разпад на принципа на безопасността, въпреки че подкрепям продължаващите изследвания на потенциала на ядрения синтез като възможна по-безопасна алтернатива в дългосрочен план. Не съществува безопасен начин. Винаги ще има аварии. Неотдавнашната ядрена авария в Япония, за която ни уверяваха, че не е възможна, отново показва, че настоящото производство на електроенергия е потенциално катастрофално. Страничният продукт от него, радиоактивните отпадъци, вече представлява смъртоносна заплаха за човешкото здраве, фактически завинаги. Вместо да инвестираме милиарди евро в нови атомни електроцентрали, трябва да инвестираме тези средства в разработване на възобновяеми енергийни източници.

  András Gyürk (PPE), в писмена форма. – (HU) В резултат на японския опит, няколко държави вероятно ще преосмислят своите стратегии в областта на ядрената енергетика. Германия вече предприе конкретни стъпки и затвори атомните си електроцентрали, построени преди 1980 г. за три месеца. Ако няколко държави-членки в цяла Европа преосмислят стратегиите си в областта на ядрената енергетика вследствие на събитията в Япония, това би могло да окаже значително влияние върху европейските енергийни пазари, защото електроенергията, произвеждана от атомни електроцентрали, ще трябва да бъде заменена от други източници. Убеден съм, че при сегашната ситуация прибързаните мерки биха могли да имат същите вредни последици като една потенциална авария. Вместо това би било най-целесъобразно внимателно да се отчетат последиците от отделните сценарии. Само така ще можем да предотвратим увеличение на цените на електроенергията, подобно на последиците от гореспоменатите германски мерки, както и да не позволим държавите-членки, които са износители на електроенергия при нормални обстоятелства, да бъдат изправени пред предизвикателствата на сигурността на доставките. Европа трябва обективно да помисли за последиците, които едно преосмисляне на стратегията в областта на ядрената енергетика би имало върху енергийния пазар. Също така не е ясно какви технологии биха били подходящи да заменят капацитета на атомните електроцентрали. Друг важен въпрос е какви последици една евентуална смяна на стратегиите би имала върху пазара на газ, сигурността на доставките на газ и целите за намаляване на емисиите от въглероден диоксид на Европейския съюз. И накрая, приветствам бързата реакция на Европейската комисия и съобщението, че европейските атомни електроцентрали ще бъдат подложени на стрес-тестове. Най-важният въпрос обаче е какви по-нататъшни мерки планира Европа, за да се гарантира безопасността на производството на ядрена енергия.

  Ивайло Калфин (S&D), в писмена форма. – Трагедията във Фукушима ни задължава да вземем поуки и да предприемем незабавно мерките, които очакват европейските граждани. Тези мерки обаче следва да са в правилната посока.

Основният проблем, с който трябва да се занимаем, е гарантиране на сигурността на европейските граждани. През следващите месеци Европейският парламент ще се занимава с редица законодателни текстове, които ще определят бъдещето на енергетиката и в частност на ядрената енергетика в Европа.

Днес нашият приоритет е сигурността. Не бива да сравняваме европейските централи с 40 годишната ядрена централа във Фукушима, в която частният собственик е отказвал да изпълни предписанията за увеличаване на сигурността.

ЕС трябва максимално бързо да приеме минимални стандарти за сигурност, които да бъдат задължителни за всички централи. Тези стандарти следва да се изработят и приемат преди тестовете за издръжливост на централите. Докато ръководеше правителството, Българската социалистическа партия неведнъж настояваше за изработването на подобни стандарти, но досега това така и не се е случило. Както стандартите, така и критериите за тестовете за издръжливост трябва да се изработят от специалистите от Групата на ядрените регулатори.

Подкрепям развитието на новите технологии и по-специално на енергията от възобновяеми източници. Пределно ясно е обаче, че те не са в състояние да заместят ядрените мощности в краткосрочен и средносрочен план.

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Друга поука от аварията във АЕЦ „Фукушима“ 1 е, че е опасно да се поверява напълно производството на електроенергия на частния сектор. Частният капитал се стреми към по-високи печалби, дори с цената на пренебрегване на мерките за безопасност. Колко световни икономически кризи, „нефтени разливи в Мексиканския залив“ или „Фукушими“ стигат, преди най-накрая да признаем това? Светът в момента се намира в условията на финансова криза заради безотговорността на частни инвеститори. В морето има милиони тонове нефт заради безотговорността на частни нефтени дружества. Заради безотговорността на едно частно дружество, на Япония ще й трябват десетилетия да се справи с радиоактивното замърсяване на своята суша, море и хранителна верига. Ядрената енергия винаги трябва да бъде под държавен или международен контрол. Планираните стрес-тестове трябва да имат единни стандарти, прозрачни и независими контролни органи и трансгранично естество. Въпреки че в Европа е налице правна рамка, която постоянно представя подобрения на технологиите, ще е необходимо да се направят сериозни инвестиции в научни изследвания и обучение, за да се гарантира възможно най-високото ниво на безопасност и защитата на здравето и околната среда, в съответствие с най-новите научни и технически открития. Ще бъдат необходими сериозни инвестиции и в областта на управлението на ядрени отпадъци и отработено гориво, които в момента се съхраняват при горе-долу временни условия. Поуките от това бедствие трябва решително да бъдат насочени за гарантиране на безопасността, а не за затваряне на единствения истински устойчив енергиен източник с неутрално въздействие върху климата, с който разполагаме.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Ядрената авария в Япония повдигна нови опасения относно безопасността на ядрената енергия в цял свят. В Румъния, атомната електроцентрала в Чернавода беше оценена от различни органи, включително от Европейската комисия и Международната агенция за атомна енергия. Проучване през 2004 г. определени сеизмичната опасност като най-големия рисков фактор за безопасността на централата. Този риск трябва да се управлява ефективно и, както ни напомниха трагичните събития в Япония, спешно. Ето защо приветствам неотдавнашното предложение за въвеждане на стрес-тестове за ядрените инсталации, както и влизането в сила на Директивата за ядрена безопасност. Независимо от това, което решим относно бъдещия енергиен микс и как ще постигнем целите си за по-ниски стойности на въглеродния диоксид, безопасността на ядрените съоръжения, включително съоръженията за дългосрочно съхранение, ще продължи да бъде от изключително значение за сегашните и бъдещите поколения.

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE), в писмена форма. – (RO) Ядрената енергия е източник, без който световната икономика не може в дългосрочен план. Не трябва да стигаме до заключението да отхвърлим ядрената енергия само защото се случват опасни аварии, които засягат експлоатацията на атомните електроцентрали. Решението е да се отделят повече средства за изследвания в тази област и да се подобри ядрената технология, така че да бъдем в състояние да намалим рисковете, причинени от аварии.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Да, ние трябва поетапно да спрем използването на ядрена енергия – това е ясно. Невъзможно е обаче това да стане за една нощ. Само в Белгия 55 % от електричеството ни идва от ядрена енергия. Как ще се отопляваме, храним и осигуряваме светлина, ако утре решим да затворим всички електроцентрали? Ето защо трябва да се действа на две нива.

Първо, трябва да увеличим стандартите за безопасност на съществуващите електроцентрали, по-специално посредством стрес-тестовете, които в момента се извършват в държавите-членки. Освен съществената хармонизация на тези тестове на европейско равнище трябва да бъдем възможно най-прозрачни спрямо населението. Трябва да възстановим доверието в ядрената ни енергия.

Второ, трябва да разширим нашите изследвания и иновации за възможно най-бързо разработване на решения, които ще ни позволят да пестим енергия и да насърчим устойчивите и ефективни възобновяеми енергийни източници. Най-евтината, най-малко замърсяваща енергия е неизползваната енергия. Тези усилия налагат, от днес, да разполагаме със задължителни правила и сериозни инвестиции на европейско равнище и в държавите-членки.

(1) Вж. протокола.

13. Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен

  Председател. – Следващата точка е разискването по декларацията на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-жа Катрин Аштън, относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен.

Действащият председател на Съвета, г-н Немет, ще направи изявление от името на г-жа Аштън.

  Жолт Немет, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, днес съм тук, за да представя от името на върховния представител, г-жа Катрин Аштън, някои виждания относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен.

Събитията в Сирия неотдавна претърпяха драматичен обрат. В Йемен и без това тежкото положение може да се влоши още повече, а преобладаващата в Бахрейн крайно напрегнатата атмосфера е повод за сериозна тревога, макар кръвопролитията там да са по-малки. Европейският съюз следи много внимателно бързо развиващите се събития в целия регион, което се потвърждава от многобройните срещи на високо равнище, от официалните изявления и от заключенията на Съвета.

Нещо повече, баронеса Аштън поддържа постоянен контакт с ключовите партньори, а така също и с ключовите играчи в съответните страни. Това се осъществява ежедневно чрез телефонни разговори или с посредничеството на пратениците на г-жа Аштън във въпросните страни, за да може ЕС да оказва влияние винаги, когато това е възможно и полезно. Положението във всяка от тези страни е уникално и изисква стратегическа, внимателно обмислена и специфична реакция. Същевременно при толкова бързо развитие на събитията е от решаващо значение да се изработи и провежда една стабилна политика, основаваща се на здрави основни принципи.

Нека посоча три принципа: първо, отхвърляне на насилието – към масовите протести трябва винаги да се подхожда по мирен начин и при пълно спазване на правата на човека и на основните свободи; второ, насърчаване на диалога – различията и проблемите трябва да се преодоляват по един конструктивен начин от подходящите хора, които са готови да водят диалог, като оставят настрана предубежденията си и предварителните условия; и трето, основните политически и икономически реформи трябва да започнат от самите тези страни, а ЕС вече даде ясно да се разбере, че е готов бързо да предостави необходимата подкрепа, когато такава бъде поискана.

Позволете ми сега да премина конкретно към трите обсъждани от нас страни.

В Бахрейн, въпреки известното нормализиране на обстановката по улиците, положението остава напрегнато. Продължава извършването на арести, при които се задържат лица, които очевидно не са направили нищо друго, освен че са упражнили правото си на изразяване на мнение. Както и при подобни случаи в други страни от региона, ЕС и лично върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност категорично осъдиха насилието в Бахрейн и призоваха държавните органи и всички сили, разположени по места, да зачитат напълно правата на човека и основните свободи, а така също и международните хуманитарни норми.

Ние също така нееднократно и настоятелно призовавахме държавните органи в Бахрейн и опозицията да започнат един истински национален диалог. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност води за тази цел преки разговори с външния министър на Бахрейн. Ако не се предприемат конкретни стъпки с цел всички заинтересовани фактори без изключения и без предварителни условия да започнат разговори помежду си, е налице все по-голям риск радикалните елементи в страната да вземат връх. Това би имало ясни и тревожни последствия за регионалната стабилност. Най-добрият начин за запазване и насърчаване на стабилността продължава да бъде диалогът. Това е посланието, което върховният представител ще отправи при срещата си малко по-късно този месец с министрите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

В Сирия от средата на март досега народните протести обхванаха редица градове. Бруталните репресии, с които бяха посрещнати, са неприемливи. Върховният представител и Европейският съюз многократно отправяха призиви към сирийските държавни органи да прекратят насилието, да спазват правото на хората да провеждат мирни демонстрации и да се вслушат в легитимните им стремежи. Сирийският народ заслужава дългоочакваните политически реформи, особено по отношение на свободата на изразяване на мнение, на събрания, на политическо участие и управление.

В обръщението си към нацията на 30-и март президентът Асад не предложи нито ясна политическа програма за реформи, нито график за изпълнението й. Европейският съюз ще продължава да оказва натиск върху Сирия за провеждане на реформи без отлагане. Тези реформи трябва да са истински, политически, но така също и социално-икономически, сериозни – а не само козметични – и да се реализират без по-нататъшно отлагане. Ние ще следим внимателно и отблизо как новото правителство, което все още предстои да се сформира, ще осъществи тези реформи. Изразяваме надеждата си, че създаването на правна комисия ще доведе до изготвянето на ново законодателство, което ще направи възможно отменянето на извънредното положение и гарантирането на правата на човека и основните свободи.

Същевременно ЕС ще продължава чрез публични изявления и по време на разговорите си със сирийското държавно ръководство да оказва натиск за въздържане от използване на сила срещу демонстрантите. Не по-малко важно е да стане ясно, че лицата, отговорни за насилието и смъртните случаи, трябва да понесат отговорността си, а всички политически затворници и правозащитници трябва да бъдат освободени.

В Йемен положението остава крайно тревожно. Посланията на върховният представител, последвали заслужаващото осъждане насилие на 18 март, са кристално ясни, а в заключенията си от 21 март Съветът по външни работи отново осъди използването на сила срещу протестиращите. Европейският съюз също така недвусмислено заяви, че лицата, отговорни за човешките жертви и пострадалите, следва да понесат последствията от действията си и да бъдат изправени пред съда.

Оттогава насам посланията, идващи от йеменското ръководство, стават все по-неясни. Поради тази причина по време на пряк телефонен разговор на 30 март върховният представител призова президента Салех да направи всичко възможно за предотвратяване на нови кръвопролития. Г-жа Аштън заяви, че според нея най-добрият начин да се гарантира това е започването без никакво отлагане на един заслужаващ доверие и бърз политически преход. Този конституционен преход следва да се осъществи на базата на съществени и съгласувани ангажименти, които се изпълняват надлежно.

Времето тече бързо, а йеменският народ е този, който дава жертви. Ето защо в тясно сътрудничество с международните си партньори Европейският съюз е много активно ангажиран и ще продължава да бъде активно ангажиран с усилията за справяне с кризата в Йемен.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

  Председател. – Ще използвам възможността, че г-н Brok е седнал до г-н Salafranca, за да го поздравя за вчерашния успех на клуба му. Г-н Brok носи шалче на „Шалке 04“ – отбор, постигнал славна победа, но с помощта на един от най-добрите играчи в света – испанеца Раул. След като поздравихме г-н Brok, давам думата за изказване от минута и половина на г-н Salafranca от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, напълно съм съгласен с онова, което току-що казахте.

Г-н Немет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да кажа, че ние непрекъснато следим потока от информация относно развитието на положението в тези страни, който ни предоставя върховния представител, г-жа Аштън, и ми се струва, че следва да отдадем дължимото на усилията, които тя прави от името на Европейския съюз в подкрепа на демократичните стремежи в Бахрейн, Йемен и Сирия. Във връзка с това утре Парламентът ще приеме резолюция с подкрепата на всички политически групи.

Същевременно, г-н председател, бих искал да поставя някои въпроси и молбата ми към г-н Немет е да ги предаде на г-жа Аштън.

Преди всичко, в някои органи на Съюза и, разбира се, в Парламента е налице усещането, че правим крачка назад в развитието на общата политика на сигурност и отбрана и че се връщаме във времената на политическо сътрудничество. Очевидно не за това създадохме Договорът от Лисабон.

Второ, възниква противоречие, породено от нарастващата нужда от европейско присъствие в тези страни и липсата на представа за това, какъв ще бъде крайният резултат от тези процеси на преход. Ясно е, че трябва да сме там, и също така е ясно, че девизът, използван в съобщението на г-жа Аштън, е много мъдър: „повече за повече“.

Въпросът, който искам най-много да задам обаче – и сега приключвам, г-н председател – е дали държавите-членки на ЕС са склонни да увеличат средствата за задоволяване на нарастващите нужди в тези страни.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, напълно сме запознати с активните дипломатически усилия, които г-жа Аштън разгърна и продължава да развива, и сме наясно също така с трудностите, с които се сблъсква. Истината е, че Сирия, Йемен и Бахрейн са страни, с които нямаме други споразумения освен търговските, които от своя страна не включват например клаузи, отнасящи се до правата на човека, така че разполагаме с много малко лостове за въздействие.

Въпреки това искам да кажа три неща. Преди всичко, във връзка с вдъхновението на народа, във връзка с всички онези, които днес са по улиците под обстрела на снайперистите: ние трябва не просто да ги подкрепим, а трябва също така да гарантираме, че насилието ще бъде прекратено на всяка цена. Днес се срещнах с един сирийски дисидент. Това, за което призовават тези дисиденти в крайна сметка, е слагане край на насилието, за да могат да изразяват мнението си. По тази тема бих искала да заявя, че макар да нямаме споразумение със Сирия, ние следва, ако е необходимо, да използваме целия арсенал от санкции, с който разполагаме, за да спрем насилието.

Второто нещо, което искам да кажа е, че като цяло това са страни – и това важи и за страните от Залива, а също и за Либия – които ние сме въоръжили, всъщност превъоръжили. Считам, че минималното изискване, което трябва да поставим, е един по-добър контрол върху оръжията, така че тези държави и правителствата им да не се превърнат в бурета с барут, които след това да се използват срещу населението им.

И накрая, въпросът за двойните стандарти. Бих искала да посоча, че досега сме били много внимателни по отношение на Бахрейн и много твърди по отношение на други страни. Наясно съм, че положението в Бахрейн е особено деликатно, че Саудитска Арабия е изпратила там свои военни части, както и че Саудитска Арабия и Съветът за сътрудничество в Персийския залив ни помагат срещу Либия, но ние не бихме искали да изтъргуваме цената на барел петрол и подкрепата за нас срещу либийското правителство за цената на мълчанието по отношение на шиитите, които понастоящем са репресирани от правителството на Бахрейн.

  Anneli Jäätteenmäki, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, разгневена съм. По време на заседанието на нашата група вчера говориха трима свидетели от „Хюман Райтс Уоч“ и „Амнести Интернешънъл“, които са били в Бахрейн, Йемен и Сирия. Разказите им са ужасяващи.

Това ме разгневи. В писмото, което получихме от баронеса Аштън, не виждам никаква стратегия. За пореден път виждаме още една програма. Ние следва да престанем да изпращам празни послания, както прекалено дълго време постъпвахме по отношение на Тунис, Египет и Либия. Време е да действаме.

На първо място, ЕС следва да поиска извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева. ООН следва да изпрати своя мисия в тези страни, за да се потърси отговорност от техните ръководства за нарушенията на правата на човека.

На второ място, ЕС следва да поиска налагането на забрана върху износа на оръжие за тези три страни от всички държави-членки на Съюза. Неприемливо е държави от ЕС да продължават да продават оръжие на тези режими.

На трето място, ЕС следва ясно да заяви, че ако политическите режими в тези страни представляват пречка за демократизацията, то е време да си отидат. Междувременно следва да въведем санкции като замразяване на авоари и забрана за пътуване.

Повтарям, че е време да действаме.

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, много добра новина е, че народите предприемат действия да си възвърнат свободите и правата, да постигнат промяна на политическия режим и повече демокрация. Това е сърцевината на външната политика на Европейския съюз и на Европейския проект. Това може да предизвика само нашия ентусиазъм и подкрепа.

Много лоша новина е обаче, че тези народи са подложени на крайно тежки репресии, когато проявяват тези ценности и стремежи, излагайки живота си на риск, и това е напълно неприемливо. Следователно задължението за защита на такива народи, което доведе до военна намеса в Либия, сега трябва да вземе други форми, за да се защитят онези, които протестират в обсъжданите три страни.

Струва ми се, че изразяването на мнение – законното изразяване на мнение, стремежите на тези народи – са крайно важни, но ние също трябва да предприемем действия. Като част от тези действия е необходимо да получим гаранции, че всички онези лидери, които са отговорни за несъразмерното използване на сила срещу населението, няма да останат ненаказани. За да стане това, държавите-членки на Съвета на ООН по правата на човека трябва да активизират дипломатическите си контакти и да заработят с пълна сила, за да бъдат подготвени съответните мисии, доклади и резолюции, така че на отговорните политици да им стане ясно, че тези актове на насилие няма да останат ненаказани.

И накрая, струва ми се, че ние определено разполагаме с методи за заобикаляне на информационното затъмнение. Журналистите – независимо дали местни или чуждестранни – срещат значителни затруднения при отразяването на положението. Ние знаем какво трябва да се направи. Ние имаме инструментите за заобикаляне на препятствията. Абсолютно задължително е да се възползваме от тези инструменти. И когато имаме възможност да действаме, мисля, че трябва да намерим начин да ги използваме.

Ясно е, че сега не е моментът да тичаме след сирийския президент, за да сложи подписа си под споразумение за реадмисия, за което можем да мислим само при определени условия, включващи една много сериозна, ефективна и подходяща програма, провеждане на реформи и освобождаване на всички политически затворници и мирни демонстранти, не само в Сирия, но и в другите две страни.

  Sajjad Karim, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искал да кажа следното на министър Немет: докато седях и слушах изявлението Ви, аз чувах какво казвахте, но това бяха просто думи – понякога много хубави думи, но, за съжаление, кухи думи. В това, което ни изложихте, имаше само реакция спрямо нещо, но никаква активност. Когато започнах да Ви слушам, написах на един лист заглавието „План“ и възнамерявах под него да си водя бележки за информацията, която ще ни дадете относно онова, което ЕС планира да направи. Но пред себе си имам все още само един бял лист. Вие нямахте какво да ни кажете днес.

В очертания от Вас дневен ред няма никакви действия. Хората в целия Близък изток очакват Европа да предприеме нещо и да им помогне да получат правата си, а всичко което сте им приготвили, са празни думи.

Навсякъде в изложения най-нов план за действие личеше липсата на един съществен компонент и същевременно станахме свидетели на голямо обсъждане в пресата на факта, че политическите лидери в Близкия изток все още са в състояние да вземат много пари от народите си, които след това идват в Европа, а ние не правим нищо, за да предотвратим тази практика в бъдеще.

Самият Вие казахте, че няма време. Ако това е така, а аз мисля, че е точно така, тогава защо дойдохте днес при нас с празен лист? Моля Ви, уважавайте повече Парламента.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, ние подкрепяме народите на Йемен, Сирия и Бахрейн в стремежа им към свобода и демокрация, подкрепяме ги, когато демонстрациите и народните протести биват смазвани с кървави репресии. Ето защо трябва да сме напълно ясни. Първо, настоявам за незабавно спиране на продажбата на оръжие на тези страни. Европа продължава да продава оръжие, което се използва за избиване на цивилни граждани. Второ, ние трябва да сме на страната на народа, а не на страната на авторитарните или диктаторски режими.

Предвид това, в знак на солидарност, не трябва да забравяме, че все още прилагаме двойни стандарти, като имаме едни правила, когато се обръщаме към демократичните стремежи на народите, и друг набор от правила, когато правим бизнес. В Либия бомбардировките очевидно надхвърлиха мандата на ООН, докато в Бахрейн единственото, което направихме, беше, че изразихме протеста си срещу навлизането в страната на военни част от Саудитска Арабия в името на спасяването на една клептокрация. Докато младите хора правят всичко по силите си срещу армията и полицията, влагайки сърцето и душата си в борбата срещу тези сили, ние се ограничаваме с изпращането на дипломатически ноти.

Бих искала да завърша, г-н председател, като заявя, че е толкова грешно да се мисли, че има военни решения на политически проблеми, колкото и да си мислим, че арабските народи вече не са забелязали двуличието ни.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, радикалната смяна на режима, в смисъл на заграбването на властта от радикалните ислямистки сили в Сирия, Бахрейн и Йемен, би била равна на истинска катастрофа както във вътрешен, така и в международен план.

Истинският победител в това непредвидено положение, поне на Арабския полуостров, със сигурност би се оказало иранското управляващо дуо, Хаменей-Ахмадинеджад, и това би сложило край на и без това вече малкия шанс за една персийска пролет. Между другото кризисното положение в Дамаск, Манама и Сана предостави на ЕС отлична възможност да наложи в тясно сътрудничество със Съединените щати ясни условия за продължаване на подкрепата ни за тези режими, които наистина са изпаднали в тежко състояние, а именно, провеждане на политически и социално-икономически реформи.

Г-н председател, преди няколко години посетихме Сирия като част от делегацията на ЕП. От 2003 г. насам тази държава – единствената светска държава в региона – е предоставила убежище на стотици хиляди християни от Ирак и това би трябвало да ни послужи като предупредителен сигнал. Нека Западът положи всички възможни усилия, за да гарантира, че толкова кървавата гражданска и сектантска война в Ирак няма да се прехвърли и в Сирия.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, жасминовата революция, която започна в Тунис, за съжаление не се развива по такъв мирен начин в Йемен, Сирия и Бахрейн. Диалогът между правителството и опозицията несъмнено е най-добрият път за постигане на решение на социалните и икономическите проблеми, а тъкмо това е желанието на хората, и представлява стъпка напред към едно по-голямо участие в демокрацията. Дали споразумения от този вид след това ще бъдат спазени е отделен въпрос при всички положения. В крайна сметка вълната от протести беше предизвикана от неизпълнени обещания за политически реформи. Хората бяха отблъснати поради прекалено дълго даваните обещания и затова сега са необходими действия. Двойствената стратегия, едновременно да се смазват брутално демонстрациите на опозицията и да се дават малко обещания за незначителни реформи, без да се извършва някаква реална политическа промяна, може да доведе до влошаване на положението в тези три страни и ние си даваме сметка за това.

Продължаващите безредици в Сирия дават повод за безпокойство, че оръжията, закупени от правителството, може да бъдат продадени на терористични организации като „Хизбула“. Според мен ЕС следва да играе ролята на безпристрастен посредник в тези конфликти.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, двубоят не е спечелен, преди да се изиграе и втората среща, така че нека изчакаме, за да видим дали „Интер Милан“ или „Шалке 04“ ще продължи в следващия кръг. Съгласен съм обаче, че Раул е велик футболист.

Случващото се в Сирия, Йемен и Бахрейн не се различава от ставащото в други части на света. Макар обикновено причините за подобни вълнения да са икономически, при всички положения е налице истински копнеж за свобода. Фейсбук и интернет прекъснаха изолацията на много, на твърде много фалшиви демокрации, които влачеха съществуването си в много краища на света.

Налице са нови лидери и нова идея за политика, която е израз на мечтите на безброй млади хора. Налице е желанието да си гражданин, особено там, където младежта на света е по-добре информирана и образована. Преди няколко дни дисидентът Suhayr al-Atassi беше освободен и това е сигнал, макар и слаб, който говори за появата на свобода на мисълта и политическа свобода. Същото вдъхновение се чувства и в Йемен, където протестите срещу президента Салех се засилват, а почти същото е положението и в Бахрейн. Ние трябва да действаме със сила, за да спрем това насилие. Пътуването към демокрацията трябва да бъде подпомогнато и ние не можем за пореден път да си позволим да се забавим.

Случващото се в региона на Средиземноморието несъмнено е труден за тълкуване сигнал и затова Европа трябва да обяви позицията си и да действа солидарно, и това би могло в настоящия момент да помогне на районите, изложени на засилен имиграционен натиск.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, независимо дали става дума за координираното снайперистко нападение или за лагера на протестиращите в Сана, Йемен, на 15 март, за смазването на протеста на 100 000 души в Дара, Сирия на 17 март, или за шестия етаж на болницата „Salmaniya“ в Бахрейн, където ранени демонстранти са били отведени от маскирани въоръжени лица, за да не се върнат никога, и където се налага да отиват всички ранени, защото там е единствената кръвна банка в страната, ние трябва да покажем, че докато медиите могат да си позволят в определен момент да се фокусират върху само една страна, Парламентът ще защитава правата на човека навсякъде, където те са заплашени.

Днес ние трябва да призовем Съвета по външни работи да потърси ясна отговорност от всички лица, които са отговорни за насилието, да бъдат проведени независими разследвания и да няма ненаказани. Това е предупреждението, което трябва сега да отправим, за да предотвратим бъдещо насилие срещу протестиращите.

На второ място, когато чуваме, че силите за сигурност на Бахрейн са използвали куршуми, за които се твърди, че не са бойни, но че от разстояние един метър буквално са разцепвали на две главите на протестиращите, ние следва да прекратим издаването на разрешителни, доставките и транспортирането на всякакъв вид оръжия за този регион.

И накрая, принципите, залегнали в съобщението на члена на Комисията, г-н Фюле, относно южното измерение на политиката за съседство, трябва да залегнат и в нашия подход към процеса на търсене на споразумение за асоцииране със Сирия. Като начало трябва да настояваме за безпрепятствен достъп на международните наблюдатели по правата на човека. Арабският свят се промени след Жасминовата революция и ние трябва да покажем, че също сме се променили.

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, пролетта пристигна в региона на Средиземноморието, но в Персийския зали в Сирия все още царува зимата. Кадрите на насилие, които виждаме, са потресаващи. Убити са няколкостотин души, а „Амнести Интернешънъл” и ООН представиха тревожни доклади.

Призивите, които отправя групата на Алианса на демократите и либералите за Европа, са ясни. Ние искаме възможно най-бързо да се проведе извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева. Съветът на Европа и държавите-членки на Европейския съюз, които са представени в Съвета на ООН по правата на човека, следва да се отзоват на нашия призив. Съветът на ООН винаги действа много бързо, когато трябва да се вземе страна в близкоизточния конфликт. Сега е време да изправи пред истинското предизвикателство, което представляват тези изключителни нарушения на правата на човека. Нуждаем се от реформи, нуждаем се от стъпки към демокрация и се нуждаем от оръжейно ембарго. Всичко това вече беше споменато в тази зала.

Гледах прякото предаване на речта на сирийския президент Асад. Това е средновековна диктатура, която използва западни агенции за връзки с обществеността, за да представя своите представители като фактори на модернизацията по лъскавите списания. Тези агенции и списания следва да се запитат дали това, което вършат, е правилно.

По отношение на Йемен. Там според мен е най-голямата опасност: рискът от разрив между севера и юга, една активна клетка на Ал Кайда и опасността държавата да се провали. Такава провалена държава е Сомалия, а нашата мисия Аталанта е в ход в Аденския залив. Европа има преки интереси в този район и ние трябва да чуем нещо повече от онова, което днес ни каза представителят на Съвета.

  Frieda Brepoels (Verts/ALE). – (NL) Г-н председател, за да съм честна, трябва да призная, че бях удивена, когато научих трите принципа, които предлага г-н министърът: отхвърляне на насилието, насърчаване на диалога с цел преодоляване на известни различия в мненията и справяне с проблемите и, разбира се, необходимите политически реформи.

Вижте, просто да се призовава към диалог в този момент няма никакъв смисъл, нито пък това е истински възможно. Мисля, че Европейският съюз следва наистина да предприеме много по-мощни действия за постигане на въпросните демократични реформи. Научаваме, че върховният представител, г-жа Аштън, е имала редица официални контакти, но какво прави тя, за да поддържа връзка с гражданското общество? Какво прави, за да чуе гласа му?

Ораторите преди мен вече заявиха: Европейският съюз трябва незабавно да прекрати доставките на оръжие за този регион. Когато виждам например, че оръжия на стойност над 100 милиона евро са били доставени в Йемен само през миналата година от цели осем европейски държави, се питам дали общата европейска политика по контрола върху износа на оръжия изобщо означава нещо. Не следва ли да предприемем незабавни действия във връзка с това?

  Fiorello Provera (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ще говоря за Йемен. Тази малка страна заема стратегическа позиция с оглед на равновесието на силите в Залива и разпределянето на енергийните доставки. Добре известно е присъствието на всички големи петролни рафинерии за саудитски суров петрол.

Бих искал да обърна вниманието ви към едни аспект на тази ситуация, който ми се струва особено тревожен. Надеждни източници говорят за иранско влияние върху шиитското население в Бахрейн. Това е в допълнение на законните стремежи за по-значителни реформи в управлението на тази страна. Трудно е да се определи колко голяма тежест има външното влияние върху последните събития в Бахрейн, но е налице риск от дестабилизация на региона, която може да достигне до източните райони на Саудитска Арабия, където живее друга голяма шиитска общност. Иран финансира Хамас, подкрепя Хизбула в Ливан и влияе върху вътрешната политика на Ирак, където шиитите преобладават в правителството. Ако балансът в Залива бъде нарушен, последствията ще са очевидни и това може да окаже въздействие и в световен мащаб.

Трябва много да внимаваме, когато преценяваме какво точно се случва в Близкия изток, и да правим разлика между законните стремежи на народите за по-голяма демокрация и влиянието на външни сили, които имат стратегически амбиции в региона.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Г-н председател, днес обсъждаме три много различни страни с много различни местни условия. В Йемен въстанието достигна масови размери въпреки бруталното насилие от страна на полицията и армията. В Бахрейн е налице сериозна опасност от дестабилизиране на целия регион поради въвличането на Саудитска Арабия и Иран. И най-сетне, в Сирия, опозицията на практика няма място за маневри, а режимът изглежда готов на всичко, за да смаже протестите.

Въз основа на тези конкретни обстоятелства считам, че ЕС следва да работи за двустранните отношения с тези страни. Има два принципа, които трябва да използваме. Очевидно всеки гражданин има право да участва в демонстрации и да изразява мнението си. Как обаче трябва да постъпим, когато по време на мирни протести тези граждани изведнъж стават жертва на репресии вследствие намесата на полицията и армията? Ще проведем ли международно разследване на тези случаи? Какво прави ЕС за насърчаване на такова разследване?

На второ място, правителствата имат задължението да влизат в диалог с опозицията и организациите на гражданското общество, тъй като насилието и репресиите никога не могат да бъдат решение. Какво конкретно прави ЕС за насърчаване на този диалог? И ако, след всичко, режимите в Сирия и Бахрейн, а също така и в Йемен, все още не са в състояние или не желаят да се вслушат в гласа на народите си, какви ще бъдат последствията от това за отношенията ни с тези страни?

Г-н председател, ние трябва да предложим конкретна помощ, както вече беше казано многократно, но тази конкретна помощ трябва да е истинска. Как ще постигнем това? Бих искала днес да чуя план за това, какво ще правим в това отношение.

Бих искала само да отправя и един коментар към г-н члена на Комисията. Струва ми се, че в конкретния случай на Сирия, а и на Турция, следва да призовем да бъде приложен натиск – наред с останалите средства – като част от плановете, които несъмнено ще бъдат изготвени през следващите дни.

И една последна бележка. Считам, че нашата делегация за отношенията ни със страните от Близкия изток може да свърши чудесна работа и ние трябва да направим всичко възможно, за да й помогнем за това.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-н председател, Европейският съюз трябва да бъде последователен в декларациите и действията си, свързани с народните бунтове в Йемен, Сирия, Бахрейн и в други страни от арабския свят. Заложено е не само доверието в Съюза: става въпрос и за ефективността на посланието, изпращано до диктатурите, които са обекти на протестите, а също така и за мъжете и жените, които рискуват живота си на улицата, за да призовават за спазване на правата на човека, за справедливост и демокрация.

Позицията на Европейският съюз досега е смайващо неясна, особено по отношение на Бахрейн. Това е отражение на противоречията на една външна политика на двойни стандарти, която е загрижена за петрола и оръжейните доставки от държавите-членки, не само за Бахрейн, но и за Саудитска Арабия в противоречие с общата позиция относно износа на военно оборудване.

Парламентът настоява за незабавно спиране на продажбата на оръжия, а върховният представител призовава високо и ясно държавните органи на Бахрейн незабавно да предоставят информация за убитите или изчезналите по време на смазването на мирните протести, и да вдигнат наложеното на медиите информационно затъмнение.

  Edward McMillan-Scott (ALDE). – (EN) Г-н председател, снощи помогнах за организиране на изслушване на експерти от региона, които ни казаха, че поне 23 души са намерили смъртта си в ръцете на силите за сигурност в Бахрейн, в Сирия – 132, а в Йемен поне 63. Може да се зададе въпросът: какво може да направи ЕС? Е, в резолюцията ни, която ще приемем утре, има редица предложения.

Същевременно трябва да кажа, че в предходните месеци Европейският парламент прие резолюции относно Тунис, Египет и Либия, и моята канцелария направи сравнение между тези резолюции и действията на Комисията, нейният проект за промяна, и това сравнение не ме окуражи много. Тук само си губим времето, ако Комисията не се вслушва в думите ни и ако Съветът също не се вслушва.

Затова ще публикувам този анализ на моя уебсайт. Считам, че с Договора от Лисабон на Европейския парламент бяха възложени допълнителни отговорности. Ние трябва да бъдем приемани сериозно и от останалите фактори на външната политика на Европейския съюз. Особено във време на такава гигантска промяна в арабския свят всички ние трябва да работим заедно.

  Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, Сирия, Бахрейн и Йемен са три тиранични режима, към които отправиха предизвикателство собствените им граждани, и тези граждани заслужават безусловната ни подкрепа. До този момент действията на ЕС, изправен лице в лице с вълната на демократизацията в региона, са несигурни и им липсва сила и доверие. Ако искаме за засилим силата и доверието, ние следва преди всичко да премахнем двойните стандарти, които използвахме в миналото.

Ние подкрепяхме тези автокрации по различни начини и ние, европейците, наред с Русия и Съединените щати, им продавахме почти всякакъв вид оръжие. Сега се оплакваме от последствията от търговията с оръжие със автокрациите от Персийския залив с оглед на невинните жертви на продадените от нас оръжия.

Ако искаме да ни се има доверие, ние следва да анулираме всички договори за оръжейни доставки за тези страни и за Съвета за сътрудничество в Персийския залив, и да поискаме налагането на оръжейно ембарго за региона на цяла Северна Африка и Близкия изток.

  María Muñiz De Urquiza (S&D). – (ES) Г-н председател, историческата и необратима крачка към демокрация в арабските страни не приключи с все още крехкия преход в Египет и Тунис, нито с подкрепата – също историческа – на международната общност за реализиране на принципа на отговорност при защитата на либийското население.

Промяната сега обхвана Сирия, Йемен и Бахрейн и Европейският съюз трябва да е активен. Той трябва да се поучи от станалото в миналото и да застане начело на международния отговор чрез дългосрочни и водещи до важни последствия мерки, г-н Фюле, като добре дефинираната европейска политика на съседство, но също и чрез конкретни и незабавни мерки, така че населението на тези страни, а така също и гражданите на Европа, да разберат, че няма пукнатина в ангажимента на Европейския съюз за свобода, достойнство, демокрация и права на човека.

Държавните органи в Сирия, Йемен и Бахрейн следва да запомнят, че използването от страна на държавата на насилие срещу гражданите има незабавен отзвук. Те трябва също така да разберат, че не е достатъчно да направят козметични промени в авторитарните си правителства. Вместо това трябва да инициират незабавен диалог с опозиционните движения и гражданското общество, веднага да освободят политическите затворници, журналистите и правозащитниците и без отлагане да отменят извънредното положение.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, не трябва да се правим, че не виждаме крещящите нарушения на правата на човека, извършвани в тези три страни.

Положението в Сирия е много сериозно и залогът там е най-голям. В Сирия учители, активисти от опозицията, журналисти и блогъри са обект на репресии. Много хора са убити, много са задържани, чуждестранните журналисти са изгонени от страната, информационното затъмнение е в ход, няма никаква независима преса. Ето защо следва да обмислим възможността за санкции срещу Сирия.

Следва също така да обмислим политически действия в Йемен и Бахрейн. Що се отнася до Йемен, имаме споразумение относно износа на оръжие, чието прекратяване би трябвало да обмислим.

Тъй като разискваме по положението в тези три страни, нека, първо, да призовем за търсене на отговорност; второ, нека поискаме извънредно заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Rosario Crocetta (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, живях в Бахрейн три години, от 1987 г. до 1990 г. Тогава Бахрейн се считаше за една от най-демократичните страни в района на Залива и това мнение съществуваше дори доскоро. И някой може да си каже, представете си какво се случва в други страни, при положение че в Саудитска Арабия се извършват няколкостотин екзекуции годишно, че в Иран има ужасяващи кланета, че навсякъде в района на Залива убийствата са нещо обичайно и е налице тотално отричане на правата на пресата.

Днес одобрихме резолюцията относно Сирия, Йемен и Бахрейн, но кога ще изготвим резолюции и за Саудитска Арабия, за Алжир, за Китай, както и за останалите страни в света, в които се нарушават правата на човека? Проблемът е, че тук, на Запад, виждам нещо странно, от една страна...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-н председател, каква роля трябва да играе Европа в страни, където народът се е изправил срещу режима, но чиито лидери остават глухи за многократните призиви за демокрация, за реални структурни реформи и по-справедливо развитие? Това е въпросът, пред който сме изправени.

За мен има един първоначален отговор. Той е отговор на неотложността. Съюзът трябва да напрегне мускулите си, като използва целия наличен арсенал от санкции, за да сложи край на репресиите и да постигне незабавното освобождаване на политическите затворници и журналистите. Той трябва да подкрепи създаването на независима комисия, която да разследва извършените деяния и да призове за провеждане на извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека.

Мисля, че в средносрочен план трябва отново задълбочено да разгледаме отношенията си с тези страни. Европейският съюз трябва отсега нататък да покаже, че е твърдо на страната на общественото мнение, на страната на народа, а не на страната на властимащите.

За тази цел Съюзът трябва да установи и да провежда непрекъснат диалог с всички сили на гражданското общество, с всички онези, които желаят да подкрепят демокрацията, а така също и лидерите на опозиционните движения. Това следователно е дълбока промяна...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Heidi Hautala (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, както чухме, Парламентът сега сериозно се ангажира с въпроса за тежките нарушения на правата на човека в тези три страни: Бахрейн, Йемен и Сирия. Трябва да чуем и от Европейската служба за външни действия, трябва да чуем и от Комисията как можем да покажем, че вече не работим на базата на двойните стандарти.

Бяхме информирани за цял куп конкретни мерки. Трябва да научим и как вървят нещата в Съвета на ООН по правата на човека. Европейският съюз обединен ли е в призива си за извънредна сесия на Съвета относно Сирия, Бахрейн и Йемен?

Чухме, че е време да прекратим износа на оръжие за тези страни.

Не можем да чакаме, така че, моля, кажете ни, какво ще предприемат във връзка с тези неща Европейската служба за външни действия и Комисията?

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-н председател, в Сирия силите за сигурност отговориха брутално, причинявайки жертви на демонстрациите по повод на законното недоволство на хората. Войнственото поведение на президента Асад и реториката му срещу нашия съюзник Израел, подкрепата му за терористични организации като Хизбула и приятелските му отношения с Иран го характеризират според мен като опасен автократ.

От друга страна, Бахрейн е относително модерна и напредничава конституционна монархия. За съжаление, шиитските екстремисти, инспирирани и подкрепяни от Иран, продължават да всяват сектантски напрежения и да водят пропаганда срещу правителството и краля. Кралят положи усилия търпеливо да изслуша тревогите на протестиращите и да влезе в диалог, но разбира се, ние трябва да осъдим всички действия, причинили смъртта на невъоръжени протестиращи.

И накрая, изглежда, че в Йемен президентът Салех, поради несъразмерното използване на сила отчужди принципните си поддръжници, сред които Съединените щати, въпреки категоричните си действия в продължение на години за унищожаване на терористите от Ал Кайда. В този момент оттеглянето на подкрепата на ЕС за него, без да е известно какво ще последва от това, е една много рискована стратегия.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, бихме могли да се запитаме какво следва да направим, за да се справим с политическата безизходица и да облекчим страданията на хората в тези страни, но това предполага наличието на три неща. Първо, че е в рамките на възможностите ни да направим нещо. Второ, че е правилно да направим нещо. И трето, че настоящото положение по никакъв начин не може да се обясни с нашето участие.

Британски военнослужещи получават уведомления, че са съкратени – често докато изпълняват служебните си задължения – от ужасното правителство на Обединеното кралство. Би било абсурдно да се очаква, че на останалите военнослужещи им се иска да участват в нови авантюри.

Съединените щати имат един тържествен и обикновено неписан договор със своите военнослужещи, че могат да ги изпращат в бой и да рискуват живота им, но само когато са заложени жизнените интереси на нацията или на нейни граждани. Ние нямаме никакъв жизнен интерес в тези държави. Но имаме всички основания да считаме, че външни сили, свързани със Съединените щати и съюзниците му, имат безусловен интерес от дестабилизирането на Сирия. Не подкрепям управлението на партията Баас...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, считам, че много млади хора, които живеят в тези страни, копнеят за демокрация, модернизация и свобода. Трябва да вземем под внимание този факт. Трябва да се опитаме да спечелим приятели в тези страни, а не да правим общи твърдения. Вместо това трябва да идентифицираме лицата, които не спазват правилата на модерното общество. Поради тази причина следва да се опитаме да организираме програми за обмен за малките и средните предприятия, за учители, за университетски преподаватели и за журналисти. Задачата ни е да си намерим приятели в тези страни. Надявам се, че скоро ще започнем да работим в тази насока.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, г-н министър, подобно на мнозина в тази зала и аз изпитвам чувство на ужас от насилието и нарушенията на правата на човека, на които станахме свидетели в целия този регион. Но не мога да пропусна момента, без да кажа – най-вече на Вас, г-н министър – че днешната ви декларация от името на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност демонстрира по възможно най-умел начин и вероятно по-добре, отколкото някой от нас би могъл, цялото безсмислие на тази служба и на милионите евро, които изразходваме за нея.

Днешното Ви послание е напълно правилно: отхвърля насилието, насърчава диалога и настоява за реформи, започващи от самите тези страни. Но, честно казано, с оглед на положението в тези страни, това са просто сладки приказки. Необходимо е нещо много, много повече от традиционното обаждане по телефона и даването на изявление с настояване за това, онова или нещо трето, и ми се струва, че хората в Близкия изток...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Жолт Немет, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, благодаря ви много за изказванията. (Изказването продължава на английски език)

(EN) Г-н председател, позволете ми първо да отговоря на няколко въпроса, свързани с Бахрейн.

Беше повдигнат въпросът за намесата на Иран във вътрешните работи на Бахрейн. Засега не разполагаме с категорични доказателства, че Иран се намесва в ситуацията в Бахрейн чрез провокиране на радикализация. Очевидно има такъв риск и това е още едно добро основание за започване на национален диалог в Бахрейн колкото може по-скоро, така че тази възможност да бъде избегната.

Относно навлизането на военни части на Саудитска Арабия в Бахрейн бих искал да подчертая факта, че шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив имат споразумение за колективна сигурност помежду си. Присъствието на саудитски и други военни части в Бахрейн беше поискано в рамките на това споразумение, като на тази молба се отзова не само една държава-членка на ССПЗ. И това не е просто правно съображение. Ние следва много сериозно да гледаме на регионалното измерение, когато правим оценка на развитието на събитията в този регион.

Относно Йемен искам да изтъкна, че Европейският съюз наистина прекрати част от помощта си за Йемен: например част от помощта си за борбата с тероризма, тъй като счетохме, че ни е нужен един по-диференциран подход в това отношение.

Позволете ми сега да отговоря на унгарски на някои от повдигнатите въпроси.

(HU) Г-н Salafranca постави въпроса за това, какъв ще бъде резултатът от прехода. В това отношение искам да подчертая, че ние не знаем какъв ще е резултатът от арабската пролет. Никой не знае, а преди два месеца дори не допускахме, че подобен ефект на доминото може да бъде приведен в действие. Същевременно аз считам, че поне засега крайният резултат от тази арабска пролет не е един единствен и непроменим. Затова вярвам, че в много голяма степен той зависи от нас. Ето как бих искал да отговоря на г-н Salafranca: крайният изход от арабската пролет ще зависи в огромна степен и от нас.

Считам, че направените предложения са много полезни и вярвам, че както присъствалите представители на Комисията, така и представителите на Съвета и на Службата за външни действия с радост са приветствали всички предложения. Ние сме в процес на преразглеждане на Европейската политика на съседство и всички предложения, които бяха направени тук, ще бъдат включени в прегледа на тази политика. Ето защо ми се струва щастливо стечение на обстоятелствата, че насрочената за след няколко седмици среща на върха на Източното партньорство няма да се проведе, тъй като така ще имаме време, за да включим направените тук предложения в прегледа на Европейската политика на съседство.

Считам, че е много важно тази политика на съседство да бъде единна. Политиката на съседство трябва да обхваща източното измерение, точно както обхваща и южното. И само ако сме в състояние да изготвим една единна, съгласувана, добре обмислена политика на съседство тук, в рамките на Европейския съюз, ще можем да получим доверието и на нашите южни съседи, които внимателно следят всичко, което казваме. Предложенията, направени във връзка с политиката на съседство – например тези на последните оратори, г-жа Dodds и г-н Rübig – обръщат внимание на гражданските отношения. Отдаването на приоритетно значение на гражданските отношения, на отношение към гражданите, особено на отношенията с младите хора, е една от идеите в нашата политика на съседство.

Създаването на наистина нови фондове и, ако е необходимо, на фондове с нови измерения също трябва да бъде съществена част от този преглед. В същото време не следва да забравяме, че всеки един аспект изисква индивидуален подход. Има страни, за които налагането на санкции, или оръжейно ембарго, или в някои случаи предприемането на военни действия вече е неизбежно. Както знаете, Либия не е единствената страна сред южните ни съседи, където е в ход военна интервенция – в Кот д’Ивоар също от няколко дни тече подобна военна операция. Това ще бъде отделна тема тази вечер и тепърва ни предстои да говорим по този въпрос.

Същевременно смятам, че страните, в които военната намеса е станала неизбежна поради гражданска война, не трябва да се сбъркат със страните, които обсъждаме сега, макар потисническите и авторитарни режими в тях също да заиграват с използването на насилие. Аз обаче считам, че върховният представител, г-жа Аштън, изпрати много силно послание до тези страни във връзка с отношението им към насилието. А и самите военни действия, водени в Либия и Кот д’Ивоар, трябва да бъдат едно много силно послание към тези страни, и към трите обсъждани страни. През изминалите няколко седмици Европейската и международната общност успяха да изработят една много ясна философия.

„Правото на защита“ и „отговорността да защитаваш“ са нови принципи, приложени неотдавна от международната общност, които трябва да послужат като предупредителен знак на Йемен, Бахрейн и на всички останали, на всички авторитарни режими в региона. Това, което става сега, военните интервенции, не са аналогични на военната операция в Ирак, а по-скоро на тези в Руанда и Косово, където международната общност трябваше да се намеси, за да защити гражданите. Вярвам, че по този начин международната общност изпраща едно много силно послание до държавите, които използват насилие срещу гражданите си.

Госпожи и господа, които представлявате уважаваната институция на Европейския парламент, позволете ми съвсем накратко да взема отношение по още няколко конкретни предложения. Ще предам на върховния представител вашето толкова единодушно и общо предложение за свикване на извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека. Това предложение определено беше ключов елемент в днешното разискване и следва да бъде разгледано. Освен това ще предам на върховния представител и също толкова ясното и единодушно изразено становище относно оръжейния контрол. Считам, че е необходимо да установим подходящо равновесие между сътрудничеството и санкциите по отношение на тези три групи страни.

Несъмнено е специфична задача, когато става въпрос не за прилагане на санкции и военна намеса, а за сътрудничество и, ако е необходимо, известни санкции по отношение на дадена група от страни. Считам също така за важно казаното от г-жа Oomen-Ruijten, че Европейският съюз трябва да може да разчита много сериозно и на Турция, когато изработва политиката си спрямо този регион. Благодаря ви много за разискванията, благодаря ви за коментарите, изказванията и въпросите.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюция⁽¹⁾на основание член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре по обед.

Писмени изявления (член 149)

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Резолюцията относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен с право осъжда бруталните и смъртоносни репресии, чиито жертви станаха демонстрантите в Сирия, а така също и тези в Йемен и Бахрейн. Лидерите на тези три страни се разпореждат да се стреля срещу собствения им народ, който законно настоява за политическа свобода, човешко достойнство и социална справедливост. Чрез тази резолюция Европейският парламент категорично изразява солидарността си с гражданите на Сирия, Бахрейн и Йемен, които показват голяма смелост в защита на стремежите си, когато невъоръжени се изправят срещу стрелящите по тях правителствени сили.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Освен исляма, Сирия, Бахрейн и Йемен има още едно общо нещо: наличието на авторитарен режим, независимо дали управляващият е крал, президент или кланът на Асад. На езика на Запада, това несъмнено са недемократични системи. Засилващите се революционни тенденции по подобие на тези в Египет или Тунис са задушавани още в зародиш, а демокрацията и правата на човека не се зачитат. В Йемен например 37 % от непълнолетните момичета встъпват в насилствен брак. В това отношение Йемен е на второ място в света, като преди него е само Сомалия. Правителствата на тези три страни трябва да докажат, че работят за своите народи, а не против тях. В продължение на десетилетия ЕС подкрепяше и отпускаше финансови средства на такива страни, ако това му носеше икономически и геополитически предимства. Европейският съюз следва по-категорично да се бори за демокрация и права на човека и да се противопоставя на процесите на радикална ислямизация в тези страни.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че положението в Сирия, Бахрейн и Йемен изисква спешни мерки, бих искала да привлека вниманието ви към тревожната ситуация в Ливан, където седем граждани на ЕС от Естония са държани като заложници. Искам да благодаря на баронеса Аштън за бързия й отговор и даденото преди две седмици уверение, че този въпрос ще бъде разгледан на възможно най-високо равнище в ЕС. Междувременно получихме информация, че похитителите, които твърдят, че са членове на „Движение за възраждане и реформи“, са предали бележка с искане за откуп, в която се казва, че ще обявят следващите си искания по-късно. Твърди се, че седемте естонски граждани са живи. Бих искала да се обърна към баронеса Аштън с молба да се ангажира с решаването на кризата със заложниците в качеството си на заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по външните работи и политиката на сигурност. На карта е заложен животът на европейски граждани и това изисква спешно вниманието на Европейската служба за външни действия. Това е възможност баронеса Аштън да покаже истинската си същност.

(1) Вж. протокола.

14. Четвърта конференция на ООН относно най-слабо развитите страни (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно изявленията на Съвета и на Комисията относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави.

  Жолт Немет, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, Европейският съюз е поставил като своя приоритетна задача успешното реализиране на Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, която ще се проведе в Истанбул в периода 9–13 май 2011 г. Европейският съюз счита, че тази конференция ще предостави огромна възможност за увеличаване на подкрепата за най-слабо развитите държави (НРД).

Съветът съвсем неотдавна прие заключения, които ще бъдат използвани като насоки за участниците в преговорите от страна на ЕС в процеса на подготовка и по време на самата конференция. Даването на предимство на НРД е необходимост в нашите общи усилия за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Ето защо поддържаме своя сериозен ангажимент към подкрепата за приобщаващото и устойчиво развитие на всички НРД, които представляват най-бедният и слаб сегмент на международната общност и за които е характерна също висока уязвимост, що се отнася до външноикономически сътресения, природни и причинени от човека бедствия и заразни болести.

Решително подкрепяме резултати, съсредоточени в области и мерки, които биха могли да прибавят стойност по отношение на специалните потребности на НРД и които следва да отразят поуките, извлечени от Брюкселската програма за действие от 2001 г., чрез провеждане на конференция относно ЦХР и определяне на конкретни цели и задачи за НРД. Един дългосрочен ангажимент чрез подновено партньорство с НРД, включващ подходящи мерки, е от съществено значение в нашия бързо променящ се свят.

Европейският съюз счита, че резултатите от Истанбулската конференция следва да обхванат по-специално три основни цели: първо, борба срещу уязвимостта и нестабилността на НРД и по-нататъшно укрепване на тяхната устойчивост на сътресения; второ, създаване на благоприятна среда за устойчивото развитие на НРД; трето, насърчаване на устойчивия и приобщаващ икономически растеж на НРД. Тези цели ще продължават да са водещи за Европейския съюз в хода на диалога му с НРД през всички етапи на подготвителния процес и по време на самата конференция.

Европейският съюз винаги е бил начело на усилията на международната общност в подкрепа на НРД и е най-големият донор на тези държави. Той винаги е бил онзи партньор за развитие, който най-успешно е изпълнявал своите ангажименти, особено по отношение на достъпа до пазари, правилата за произход и облекчаването на дълговото бреме. Постигнал е значителен напредък по отношение на Официалната помощ за развитие (ОПР), а също и на съгласуваността на политиките за развитие.

През последното десетилетие някои НРД постигнаха добър икономически растеж и напредък в развитието; все пак признаваме, че общо взето напредъкът е неравномерен. Предстои още много работа, особено в Африка на юг от Сахара и в държавите, които са нестабилни и в условия на конфликт. По тази причина ЕС неотдавна отново потвърди своя ангажимент, в рамките на общия ангажимент към ОПР, да постигне съвместната цел на повишаване на заделените средства за НРД от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД).

Най-слабо развитите държави носят основната отговорност за собственото си развитие, а една помощ от страна на общност донор следва да бъде основана на инициатива и пълна ангажираност от страна на държавите получатели. Европейският съюз подчертава и взаимната зависимост между общия напредък на НРД и подобряването на качеството на управление, демокрацията, зачитането на правата на човека и равенството между половете.

В заключение, същевременно сме твърдо убедени, че всички държави имат отговорността да помагат на развиващите се държави да излязат от бедността и да постигнат напредък по посока осъществяването на ЦХР. Напредъкът на НРД е взаимосвързан с качеството и съгласуваността на политиките на техните партньори за развитие. Ето защо интензивните усилия следва да бъдат насочени към повишаване на резултатността и ефективността на механизмите за предоставяне на помощ и към изпълнение на поетите ангажименти. Европейският съюз неколкократно призова и други донори да изпълнят тези ангажименти. Бързоразвиващите се икономики също следва да предоставят своя дял от помощта за НРД.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията е поела ангажимент към успеха на Четвъртата конференция на ООН в Истанбул, посветена на най-слабо развитите държави, като дава нов политически тласък на приобщаващия растеж, устойчивото развитие и намаляването на бедността в най-слабо развитите държави (НРД). Това наше убеждение и този наш ангажимент са изразени в заключенията на Съвета, приети миналата седмица на 31 март, относно насоките за участие на ЕС в предстоящата конференция, посветена на НРД. С голяма радост отбелязвам и че Парламентът ще бъде силно представен в делегацията, която ще присъства на тази конференция.

Много от НРД са постигнали напредък в своето развитие, но напредъкът е неравномерен и предстои още много работа. Твърде малък брой НРД излизат от тази категория – повечето изостават в процеса на постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Ние – и донорите, и НРД – трябва да извлечем важни поуки от успеха, който са постигнали част от НРД, както и от прилагането на Брюкселската програма за действие.

Глобалното партньорство и взаимната отговорност са от жизненоважно значение за успеха на конференцията. Развитието е съвместно предизвикателство. Развиващите се държави носят основната отговорност за собственото си развитие чрез създаване и прилагане на подходящи политики и постигане на добро управление.

Що се отнася до НРД, ЕС е техният партньор за развитие, който най-успешно е изпълнявал своите ангажименти, особено по отношение на достъпа до пазари, правилата за произход и облекчаването на дълговото бреме. Европейският съюз е най-големият донор на НРД и е постигнал значителен напредък по отношение на Официалната помощ за развитие (ОПР), като през последното десетилетие е утроил своята помощ за тези държави.

В Истанбул ЕС ще призове и останалите донори и партньори за развитие да последват този пример, да поемат същия ангажимент със същия стремеж. Развитите държави имат отговорността да помагат на развиващите се държави да излязат от бедността. В условията на глобално партньорство бързоразвиващите се икономики също следва да дадат своя дял от приноса.

Устойчивото развитие и дългосрочният справедлив и приобщаващ растеж са от съществено значение за всяка от тези държави. Частният сектор има да изиграе решаваща роля в това отношение и би могъл да има огромно въздействие върху живота на гражданите чрез създаване на благосъстояние и заетост.

Възможностите на търговията като двигател на растежа и заетостта са значителни. Независимо от това ЕС иска да подчертае взаимната зависимост между напредъка на НРД и правата на човека, равенството между половете, демокрацията, доброто управление, мира и сигурността.

Напредъкът на НРД е взаимосвързан с равнопоставеността и съгласуваността на политиките на партньорите за развитие. Ето защо интензивните усилия следва да бъдат насочени към повишаване на резултатността и ефективността на механизмите за предоставяне на помощ, а също и към съгласуваност на политиките за развитие.

Председателството вече обяви три приоритета, затова позволете само да добавя, че конференцията следва да разгледа също и въпроса за излизането на държавите от категорията НРД. Европейският съюз ще настоява за по-систематизиран механизъм за предоставяне на концесии с гъвкави срокове и за оказване на подкрепа на държавите, излизащи от тази категория. Комисията е убедена, че този нов тласък през следващото десетилетие ще доведе до значително увеличаване на броя на държавите, излизащи от категорията НРД.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Eleni Theocharous, от името на групата PPE. – (EL) Г-н председател, г-н министър, г-н член на Комисията, както съвсем правилно се изразихте, г-н Немет, заключенията на Съвета, заедно с ангажиментите, поети от Европейския съюз, трябва да бъдат придружени от ефективни мерки в подкрепа на всеобщите усилия. Разбира се, представителството на Европейският парламент на конференцията на ООН в Истанбул, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), ще бъде „въоръжено“ с добре изготвена резолюция със становища, изразяващи удовлетворение. Налице е обаче проблем със статута на представителството, тъй като, в качеството си на наблюдатели, те няма да могат да се намесват пряко, а според мен Комисията и председателят Барозу биха могли да се намесят по решаващ начин, за да променят създалото се положение. Растежът и сигурността на Европейския съюз и контролът на миграционните вълни не могат да бъдат постигнати с близо един милиард граждани, живеещи в бедност и нищета.

Изглежда, че усилията за развитие на НРД трябва да бъдат преразгледани, тъй като, въпреки че НРД също имат вина, механизмите, използвани за прекъсване на омагьосания кръг на бедността, очевидно са неефективни.

Бих подчертала, че богатствата на НРД се експлоатират от външни субекти и че дефицитът на демокрация, корупцията и несигурността са преобладаващи характеристики на тези държави. Всичко това води до липса на основни инфраструктури в секторите на образованието, здравеопазването, транспорта, комуникациите, първичното производство, селското стопанство, банковото дело и публичната администрация. Мисля, че тези механизми биха могли да бъдат приети в Истанбул, за да се подобри подходът към проблема с бедността.

  Thijs Berman, от името на групата S&D. – (NL) Г-н председател, икономическият растеж от 7 %, много по-големият брой деца, посещаващи начално училище, увеличеният брой държави, чиито граждани настояват за демокрация – в най-слабо развитите държави (НРД) в Африка беше постигнат голям успех през последните 10 години. Тези държави работиха за по-добро управление и задвижиха собствените си финансови ресурси. Конкретният принос на богатите държави беше облекчаване на дълговото бреме и осигуряване на наличието на ваксини. Въпреки всичко това все още не сме постигнали своята цел, тъй като бързият икономически растеж в най-бедните държави не вървеше ръка за ръка със съразмерно намаляване на бедността.

Списъкът с най-бедните държави остана почти непроменен в продължение на десетилетия. Броят на хората, преживяващи с по-малко от един щатски долар на ден, се е намалил, но броят на хората, преживяващи с по-малко от два щатски долара на ден, остава непроменен. Богатите държави поддържаха корупционни режими, вместо да обмислят справедливо разпределение на ресурсите. Ето защо е абсурдно и цинично да се говори, че развитието не се осъществява. Не сме му предоставили достатъчно възможности.

Конференцията на ООН в Истанбул ще трябва да стигне до определени заключения вследствие на това. Необходимо е да се обърне много по-голямо внимание на равномерното разпределение на богатството в самата група на най-бедните държави. Това ще осигури стабилност и справедливо разпределение на богатството, ще уталожи напрежението и ще донесе мир. Социалната справедливост също ще направи много повече за осъществяване на икономическото развитие, отколкото неравенството на диктатурите, управлявани от малобройна елитарна клика. Демократичните държави постигат справедливо разпределение на богатството много по-бързо, отколкото диктатурите. Доброто управление ще ни приближи до постигане на Целите на хилядолетието за развитие.

Трябва да направим повече и за общественото здраве. За семейство в бедна държава една болест означава финансова катастрофа. Там боледуването е лукс, който никой може да си позволи. Ето защо трябва да работим за финансиране на здравеопазването чрез здравно осигуряване, така че да има на разположение не само ваксини, но също и добри болници и клиники.

  Charles Goerens, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, в периода 1980–2011 г. световният брутен вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с 19 000 милиарда щатски долара. Това увеличение би следвало да означава, че имаме достатъчно средства да премахнем крайната бедност. Но стига толкова цифри.

По отношение на политиката „подобряването на положението в по-голямата част от бедните държави“ е израз, който не звучи особено ясно. Затова трябва да направим ясен избор в няколко направления. Първо, трябва да включим най-бедните държави като цел в нашите програми за сътрудничество.

Второ, което е следствие от първото, трябва постепенно да се оттеглим от бързоразвиващите се държави. Китай, основният кредитор на Съединените щати, разполага с достатъчно средства, за да се справи с бедността, преобладаваща на нейна територия.

Трето, нуждаем се от здраво партньорство с най-слабо развитите държави. Те трябва да свършат по-голямата част от работата. Всичко, което можем да направим, е да им съдействаме със своите умения, с експертния си опит и с политическата си воля. Нищо повече или по-малко от това не можем да направим.

Бих искал да направя един последен коментар: след като сме най-големият донор, следователно от нас, в качеството ни на Европейски съюз, зависи и да поемем водещата роля на тази конференция.

  Nirj Deva, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на г-жа Theocharous за това, че повдигна въпроса за статута на Европейския парламент на международните конференции: ние сме една от трите взаимосвързани институции на Европейския съюз и трябва да разгледаме този въпрос много бързо или ще се появи проблем. Ние сме най-големият донор на най-слабо развитите държави (НРД) в света; през последните няколко години утроихме предоставяната от нас помощ, но бедността не беше намалена, а се увеличи.

Преди десетина години Паскал Лами и комисията по развитие започнаха инициативата под надслов „Всичко освен оръжие“ („Everything but Arms“). Постепенно Парламентът превърна мотото на тази инициатива в „Каквото и да е, само не селскостопански предприятия“ („Anything but Farms“). Понастоящем НРД в света не разполагат с промишлен капацитет – те имат селскостопански капацитет. Ако наистина сте заинтересувани от премахването на бедността и искате да помогнете на тези хора, трябва да увеличим техния търговски капацитет. Не помощите, а търговията ще намали бедността. Но за да се намали бедността и да се увеличи търговията, трябва да увеличим техните възможности да изнасят всичко, което могат, което включва селскостопанска продукция, рибни продукти и т.н. Ние обаче не го правим.

Въведохме строги стандарти, което е много важно за здравето на европейския потребител, но с това не помагаме да се увеличи капацитетът на НРД. Затова от общо 51 държави само три са излезли от категорията НРД. Трябва да положим по-големи усилия – в противен случай само заблуждаваме както себе си, така и тези държави.

  Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, бих искала да запитам представителите на Съвета и на Комисията защо считат, че трябва да разглеждат този въпрос с помощта на надути фрази. Не мисля, че помагат на когото и да било, като не излизат с конкретни изявления в духа на това, че в периода на подготовка за Истанбулската конференция държавите-членки и Европейският съюз следва най-сетне да изпълнят изцяло своите ангажименти, както и че не можем да толерираме поведение от страна на държавите-членки, при което те все повече бягат от отговорност.

Недопустимо е, че един милиард души все още гладуват, повечето от тях в най-слабо развитите държави (НРД), с други думи – най-бедните държави в света. Недопустимо е също и че по-голямата част от нашата помощ за развитие не отива за подкрепа и развитие на селското стопанство. Делът, разходван с това предназначение, спадна рязко през последните години, а същевременно един милиард души гладуват. Малко по малко започвам да си мисля, че думите ни, изразяващи надежда НРД да станат по-устойчиви на сътресения, са израз на циничен подход.

Призовавам ви да предприемете специфични мерки за справяне с тези проблеми и да поемете конкретни ангажименти за предоставяне на реална помощ на НРД.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, предстоящата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), е добра възможност да се проведе разискване относно това, дали помощта за развитие има някакъв смисъл или всъщност е безсмислена. Всеизвестният аргумент за количеството предоставена помощ – т.е. предположението, че колкото по-голяма е предоставената помощ, толкова по-голямо е и икономическото развитие – беше напълно дискредитиран.

Бих искал да използвам своето време за изказване, за да цитирам думите на кенийския икономист Джеймс Шиквати, изказани пред „Der Spiegel online“ на 7 април 2005 г. Цитатът е следният: „Помощта за развитие служи, за да поддържа големите бюрократични системи, насърчава корупцията и самодоволството и учи африканците да просят, вместо да бъдат независими“. Край на цитата.

Освен това помощта за развитие отслабва местните пазари и е причина за изчезването на предприемаческия дух – на онзи дух, от който толкова силно се нуждаем. Независимо колко абсурдно може да прозвучи, помощта за развитие е една от причините за проблемите в Африка. Ако Западът спре да изпраща тези средства, обикновените африканци няма дори да го забележат. Единствено правителствените служители ще бъдат тежко засегнати. Така че, вместо да даваме още пари, има необходимост от по-малко корупция, от повече предприемачество и повече увереност в собствените сили.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Thijs Berman (S&D). – (NL) Г-н Claeys, бихте ли се съгласили с мен, че външнополитическите интереси на богатите западноевропейски държави и на Съединените американски щати доведоха до задържането на големите диктатори на власт, а оттам – и до честите провали на помощта за развитие, защото тази помощ в крайна сметка отиваше не там, където трябва, и защото не направихме нищо, за да се справим с този проблем, а защитавахме идеята да се поддържа „стабилност“, която в действителност дори не заслужава да бъде наречена така, както беше доказано в Северна Африка и Близкия изток? Да се застъпим за демокрацията означава да се застъпим за демократите в развиващите се държави и да оставим диктаторите да бъдат свалени, като същевременно поддържаме потока на помощта за развитие.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н Berman, да, наистина отчасти съм съгласен с казаното от Вас. Наистина ние носим вина за факта, че някои диктатори имаха възможност да останат на власт. Имам предвид например европейската политика спрямо Куба, при която станахме свидетели как на Фидел Кастро се гледаше като на партньор, с когото може да се прави бизнес. Подобни неща наистина следва да останат в миналото и да водим диалог само с хора, които са избрани по демократичен път и които освен това имат силата и властта да установят демокрация в собствената си държава.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, изразът „най-слабо развити държави (НРД)“ възникна преди 40 години, за да помогне на развитите държави и други донори да дадат определение за онези държави по света, които имат най-голяма нужда от помощ. Определението „най-слабо развити държави“, употребявано от ООН, не се основава изключително на равнището на доход на глава от населението, а взема под внимание човешкия капитал и проблемите в областта на икономическото развитие. Географското разположение на тези държави е много характерно, тъй като по-голямата част от тях се намират в Африка. Ето защо Европейският съюз съвсем правилно обръща специално внимание на този континент.

Основен проблем е това, че броят на държавите, определени като НРД, става все по-голям, докато същевременно държавите, развити до такава степен, че могат да излязат от тази група, са само три. Именно затова конференцията на ООН следва да обърне сериозно внимание на това, как да приложим ефективна, измерима и лесна за проследяване стратегия за излизане на държавите от категорията НРД. Радвам се, че Европейската комисия и Съветът имат предложения, които биха могли да подпомогнат този процес. Едно от тях е насърчаването на приобщаващото развитие. Известно ми е, че у част от колегите този израз буди безпокойство, тъй като не са убедени, че растежът ще бъде наистина приобщаващ. От друга страна обаче, без растеж няма да увеличим икономическия потенциал на развиващите се държави.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, нуждаем се от ясна цел, която да може да бъде приета на конференцията в Истанбул, и тази цел следва да бъде намаляването наполовина на броя на най-слабо развитите държави (НРД) спрямо настоящия им брой. Това изглежда съвсем очевидно, но през последните 30 години едва три от тези държави са съумели да излязат от категорията НРД.

За да постигнем тази цел, трябва да изпълним своите ангажименти и да повишим своя принос от 0,15 на 0,20 % от годишния ни брутен национален доход (БНД) към помощта за развитие за тези държави. Също толкова важно е да се гарантира съгласуваност на политиките за развитие. Не можем да даваме пари на тези държави, от една страна, а от друга, по същество да крадем от тях чрез нечестни търговски споразумения между тях и ЕС. Трябва да изплатим собствения си валутен дълг, което означава също и да инвестираме в тези държави, с цел както тяхното адаптиране към и борба с изменението на климата, така и изплащането на нашия дълг, натрупан от несправедливата ни Обща селскостопанска политика. За да направим това, трябва да насърчим продоволствения суверенитет на тези държави, като подкрепим традиционните селскостопански политики, местните ресурси, местните земеделски култури и местните пазари, и предотвратим спекулативните атаки, заграбването на земи и монопола върху производството на семена, заплашващи всички нас и по-специално тези слаборазвити държави.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-н председател, питам се дали уважаемият господин ще се съгласи с мен – тъй като той използва много силна дума, „крадем“ – че крадем от развиващите се държави. Пример за това би могъл да бъде фактът, че даваме 2 милиона евро на един малък остров на атлантическото крайбрежие за развитието на неговото рибарство, за 7 000 тона риба тон, а после продаваме същата тази риба по европейските улици за 235 милиона евро. Значи превръщаме 2 милиона евро в 235 милиона евро. Ето това правим с нашата политика в областта на рибарството.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н Deva е прав. Споразуменията в областта на рибарството между Европейския съюз и трети държави до голяма степен са въпрос, който трябва да бъде преразгледан в дълбочина. Споразуменията са необходими, но ЕС, при сключването на тези споразумения в областта на рибарството с въпросните държави, има необходимост и да ги сключи по възможно най-приложимия начин. Трябва обаче и да проверяваме дали финансовите средства, които предоставяме за рибарството, са достатъчни и дали се разходват като помощ за развитие, за да укрепим най-после тези държави, така че да могат да излязат от категорията НРД.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-н председател, г-н Немет не е прав в оптимистичната си нагласа по отношение на излизането на държавите от статута на най-слабо развити държави (НРД), докато г-н Deva, г-н Kaczmarek и г-н Arsenis са прави в изказването си, че през последните десет години едва три държави – Ботсуана, Кабо Верде и Малдивските острови – са излезли от тази група. Това означава, че на практика главната причина за бедността е политиката, тъй като съществуват твърде богати държави, който не разполагат с никакви природни ресурси, като например Швейцария и Япония, а от друга страна, има и държави, които изобилстват с природни ресурси, но независимо от това са бедни. Това означава, че причина за бедността е политиката, а не обратното. Следователно, заедно с предоставянето на помощ за НРД и търговията с тях, ролята на Европейския съюз следва да се състои в оказване на политическо съдействие, водещо до стабилизиране и демокрация в тези държави. Именно това трябва да направим.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, предоставя добра възможност за преразглеждане на международната политика за подпомагане на търговията. Тази група държави среща финансови затруднения на фона на световните икономически промени в резултат на финансовата криза. Постоянното покачване на цените на основни хранителни продукти е сериозен проблем, който не може да бъде пренебрегнат.

Основната цел на стратегията за подпомагане на търговията е да се повиши местната и международната конкурентоспособност на 48 държави. В това отношение би следвало да подчертая важността на премахването на бедността и ефективното разходване на финансовата помощ, предоставена като част от процеса на постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Мисля, че би било от полза да подтикнем развиващите се държави да се включат в този процес като резултат от опита, който имат в областта на преустройството на структурите за търговска дейност.

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-н председател, напредъкът на най-слабо развитите държави (НРД) е отражение на собствените ни политики за развитие и на тези на международната общност. Повишаването на броя на държавите, определени като НРД, е ясен признак, че е дошло време да преразгледаме собствените си политики, собствените си инструменти и ресурси. Най-бедните държави са силно предразположени към войни, кризи и широко разпространена бедност. Следователно е от съществено значение да продължим своята работа за изграждане на мир, стабилност, демокрация и зачитане на правата на човека.

Следва да се вземат под внимание още три елемента. Първо, трябва да преразгледаме външните фактори, като корупцията, липсата на демократични гаранции и наличието на пропуски в правата на собственост, които са причина тези държави да останат слаборазвити.

Второ, трябва да подобрим икономическия си подход, като предоставим по-голяма помощ за селскостопанските производители, за малките и средните предприятия и за правилното разходване на държавните средства с оглед на създаването на нови инструменти.

В заключение, трябва да направим своите инструменти за предоставяне на помощ по-целесъобразни и да гарантираме тяхната съгласуваност с Целите на хилядолетието за развитие. Ако приспособим общите политики за развитие така, че да отразяват реалните потребности на всяка държава и по-голямото участие от страна на частния сектор и гражданското общество, ще можем по-добре да отговорим на предизвикателствата на следващото десетилетие.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-н председател, преди десет години в Брюксел държавите донори се споразумяха за Програма за действие за най-слабо развитите държави (НРД). Сега определяме цели за премахване на крайната бедност в тези държави.

На всички ни е ясно, че НРД страдат най-много от последиците от световната криза, независимо дали тя е икономическа, финансова, екологична или причинена от покачване на цените на хранителните продукти.

Независимо от това днес, десет години по-късно, все още не сме постигнали целите, които си поставихме, и само две от тези 48 държави, съставящи групата на НРД, са успели да излязат от статута на НРД.

Намираме се в решаващ момент. На предстоящата Четвърта конференция на ООН в Истанбул, посветена на НРД, свършената досега работа ще бъде преразгледана и ще бъде съставена нова програма за действие.

Трябва да подновим своя ангажимент към НРД и да покажем, че за десет години сме извлекли поуки от предходния период и сме в състояние да окажем ефективна, качествена подкрепа, която ще ни позволи да постигнем своите цели не през 2021 г., а през 2015 г., като изпълним Целите на хилядолетието за развитие.

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-н председател, приветствам и трите ключови области – уязвимостта на най-слабо развитите държави (НРД), устойчивото развитие и насърчаването на икономическия растеж. Въпреки това исках да запитам дали продоволствената сигурност ще бъде част от обсъжданията.

Беше спомената Африка на юг от Сахара; понастоящем 80 % от селскостопанските производители в този регион са жени. Ако можем да помогнем за разработването на по-добри селскостопански технологии, като инвестираме в най-уязвимите в света стопанства и им помогнем сами да се прехранват, можем да дадем огромен принос към здравето и благоденствието на най-бедните в света.

Пожелавам на делегацията успех на конференцията, но също така очаквам с интерес доклада с обратна информация, който ще чуем от всички присъствали на конференцията.

  Norica Nicolai (ALDE). – (RO) Г-н председател, твърдо съм убедена, че Парламентът носи отговорност за резултатите, постигнати от Европейския съюз като част от проекта, насърчаващ всеобща солидарност в борбата с бедността. Същевременно категоричното ми убеждение е, че ние сме членове на Парламент, който носи отговорност за разходването на парите на европейските данъкоплатци. Бих искала да положа усилия да приема идеята, че тази конференция трябва да предостави, включително и на нас, възможност да оценим модела на солидарност, който насърчавахме. Защото ако разгледаме така наречените от нас „по-слабо развити държави“, ще видим, че бедните държави си остават бедни, а богатите държави поддържат определен жизнен стандарт.

Трябва да преразгледаме модела, който използваме за предоставяне на помощ, както и самата подкрепа, която оказваме, тъй като всички сме под заплахата тази помощ да стане пагубна за държавите, които я получават.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, по време на това разискване обсъдихме най-бедните и най-слабо развити държави в света. Това включва близо 50 държави, чиито граждани страдат поради последиците от провалите на няколко последователни опита да се приложат препоръките от няколко последователни конференции на ООН. Това не е неумолима съдба, нито неизбежни природни ограничителни или принудителни условия, станали причина за бедността в тези държави; точно обратното – няколко от тях всъщност са твърде богати на природни ресурси.

Причината е по-скоро в несправедливия и нехуманен характер на една система, която е доминиращият в световен план модел за икономическа и социална организация и която се поддържа от неравностойни отношения, създаващи и разпространяващи форми на неравенство. Това е резултатът от свободната търговия, от финансовата дерегулация, от незаконното, но позволено изтичане на капитали към данъчни убежища, както и от войните и конфликтите, подклаждани от спорове за национални ресурси. Възможността за еманципиране на тези народи и за развитие на техните държави се крие в разрушаването на основите на тази система, в една истинска и основана на солидарност политика на сътрудничество и помощ за развитие.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, според мен това интересно разискване показва, че всички ние имаме еднакви общи цели. Това е отразено и в предложението за обща резолюция, внесено от политическите групи. По-специално искам да спомена следните основни цели, общи за всички нас: първо, конференцията следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, а Европейският съюз трябва да изпълни своите ангажименти.

Целта на всичко това е да се окаже подкрепа на държавите, така че те да могат да излязат от статута на най-слабо развити държави (НРД). Поехме ангажименти по отношение на достъпа до пазари и облекчаването на дълговото бреме, както и запазването на дял от Официалната помощ за развитие (ОПР) за НРД. Очевидно съгласуваността на политиките за развитие следва да даде принос във всички области на политиката в подкрепа на борбата на НРД с бедността. Както г-жа Stihler съвсем правилно подчерта, следва да бъде дадено предимство на продоволствената сигурност, селското стопанство и инфраструктурата. Наистина, както подсказа г-н Deva, търговията играе много важна роля.

Всички признахме, че НРД носят основната отговорност за собственото си развитие, поради което има необходимост от по-ефективна данъчна система и по-добро управление в областта на данъчното облагане, с цел увеличаване на местните ресурси в тези държави.

И накрая, въпреки че на практика не носят никаква отговорност за изменението на климата, НРД ще бъдат най-тежко засегнати от това изменение, а ние имаме задължението да им помогнем да се адаптират към него.

В заключение, Парламентът вече даде своята голяма подкрепа за каузата на НРД и аз съм сигурен, че този процес ще продължи.

  Жолт Немет, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, относно общата сума на Официалната помощ за развитие (ОПР), бих искал да подчертая, че след 2002 г., когато пое своя ангажимент към Конференцията в Монтерей, Съветът отново заявява необходимостта от мобилизиране на всички други налични ресурси за финансиране на развитието – предимно местни ресурси, допълнени от жизнеспособни новаторски финансови механизми – и от подкрепа от страна на развитите държави, частния сектор и бързоразвиващите се икономики.

В своите последни заключения, от април 2011 г., Съветът подчерта, че Европейският съюз сериозно обмисля предложенията за новаторски финансови механизми със значителен потенциал за генериране на приходи, с цел гарантиране на предвидимо финансиране за развитие, особено за най-бедните и най-уязвимите държави. Съгласен съм с мнението на г-н Фюле по отношение на практическото значение на изпълнението на нашите ангажименти в рамките на Европейския съюз, а също и със забележките му относно важността на увеличаването на възможностите за търговия между най-слабо развитите държави и Европейския съюз.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюция⁽¹⁾в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 април 2011 г., от 12,00 часа.

(1) Вж. протокола. Вж. протокола.

15. Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.

  Председател. – Следващата точка е посветена на изявленията на Съвета и на Комисията за доклада относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, високо оценявам активното участие на Европейския парламент в процеса на разширяване, а така също и конструктивното му включване в общите разисквания по разширяването, и по-конкретно в процеса на присъединяване на Исландия. Като една от най-успешните политики на Съюза в цялата му история, разширяването на Европейския съюз е сред най-важните приоритети на нашето председателство.

На 17 юни 2010 г. Европейският съвет единодушно реши да даде на Исландия статут на страна кандидатка. Първото заседание на Конференцията за присъединяване на Исландия на равнище министри се състоя на 27 юли 2010 г., а през ноември 2010 г. стартира процесът на скрининг, който продължава съгласно предвидения план и досега. Следващата Конференция за присъединяване е насрочена за 27 юни, което ни дава възможност внимателно да разгледаме и оценим постигнатите резултати и, надявам се, да отворим колкото може повече глави.

Има няколко особено важни области, които бих искала специално да изтъкна. Тези въпроси са посочени и в проекторезолюцията на Парламента. В доклада си относно резултатите, постигнати през 2010 г., Комисията стига до извода, че Исландия отговаря на изискваните за членство политически критерии, и макар да е засегната тежко от икономическата и финансова криза, е добре подготвена за предприемане на мерките, необходими за изпълнение на изискванията за членство в ЕС. В заключенията си, обявени на 14 декември 2010 г., Съветът отново обърна внимание, че Исландия е демокрация с дълга история на добро функциониране, със силни демократични институции и близки отношения с ЕС. Направено беше и заключението, че цялостната подготвеност на Исландия е достатъчна за приемането и прилагането на достиженията на правото на ЕС, което по-конкретно се дължи на факта, че тази държава е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и страна по Шенгенското споразумение. Исландия може да се счита за функционираща пазарна икономика и е възможно в краткосрочен план да си възвърне способността да се справя с натиска на конкуренцията и с пазарните сили в Единния пазар.

Съветът напомни, че с преговорите се цели Исландия напълно да приеме и приложи достиженията на правото на ЕС. Ходът на преговорите ще зависи от това, доколко Исландия изпълнява всички свои задължения по Споразумението за ЕИП, като освен всичко друго напълно се съобразява и със заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г., а така също и от постигнатите резултати за преодоляване на всички слабости, посочени в становището на Комисията. В същото време Съветът обърна внимание, че, от една страна, докато продължават преговорите за присъединяване, Споразумението за ЕИП ще представлява основната договорна основа между Исландия и ЕС, а от друга страна, че през последните две години Исландия също е била активен и конструктивен партньор в рамките на това Споразумение и Шенгенското пространство. Исландия е постигнала добри резултати и в прилагането на достиженията на правото на ЕС. Ето защо Съветът насърчи Исландия да продължи тези свои практики.

Проекторезолюцията на Европейския парламент дава една пълна картина на постигнатите резултати и задачите, които трябва да бъдат изпълнени. Във връзка със задачите бих искала да ви обърна внимание на общата ни задача, а именно, необходимостта от подходящо и задълбочено общуване с широката общественост – както с гражданите на Исландия, така и с тези на ЕС. С оглед на гореказаното бих искала отново да подчертая, че все още ни предстои много работа, включително по време на унгарското председателство. Що се отнася до председателството, ние естествено разчитаме на всички държави-членки, на Комисията и, разбира се, на Европейския парламент, да подкрепят Исландия в това начинание. От първостепенно значение е да поддържаме набраната скорост, така че да постигнем колкото може по-голям напредък в преговорите още в рамките на настоящото полугодие.

Убедена съм, че присъединяването на Исландия може да се превърне в успешен пример. То може да даде тласък на цялата политика на разширяване и да я направи още по-успешна. Девизът и целта на унгарското председателство е една силна Европа. Всеки един напредък в процеса на присъединяване на Исландия допринася за постигане на това.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, днешното разискване относно Исландия и следващите стъпки от процеса на присъединяването й е съвсем навременно.

Бих искал да благодаря на Парламента за подкрепата му за членството на Исландия и да поздравя докладчика, г-н Preda, за високото качество на доклада му. Обсъжданата резолюция представлява полезен принос към процеса на присъединяване: тя изпраща на Исландия правилните послания в правилния момент.

Оценката на спазването от страна на Исландия на достиженията на европейското право – процесът на скрининг – е в ход. От ноември 2010 г. досега са обсъдени 24 глави и са приключили 23 двустранни скрининг срещи, посветени на рибното стопанство, земеделието, околната среда, регионалната политика и финансовите услуги.

Скринингът е важен технически процес и по време на срещите се установи кои са деликатните въпроси и предизвикателствата в ключовите глави, например в тези за земеделието, околната среда и рибното стопанство. Този етап от процеса на преговори ще приключи до юни 2011 г.

Мога да потвърдя, че очакваме същинските преговори да започнат към края на унгарското председателство с отварянето на някои глави по време на конференцията за присъединяването насрочена за 27 юни 2011 г. Това е амбициозен, но осъществим график и всички страни са решени да постигнат напредък.

Комисията е готова да вземе под внимание специфичните особености и очакванията на Исландия в рамките на съществуващия подход към преговорите за присъединяване и при пълно спазване на принципите и правилата на Съюза. Ето защо ние възнамеряваме да работим открито и конструктивно за намирането на приемливи и за двете страни решения по начин, който отразява високото равнище на сътрудничество между Европейския съюз и исландските орани на управление. Както и при останалите случаи на присъединяване досега, следва да очакваме, че това невинаги ще бъде лесна задача, но вярваме, че с Исландия сме предприели едно успешно пътуване.

По отношение на Icesave, както се посочва и във вашата резолюция, Комисията ще приветства намирането на едно бързо решение на този въпрос в интерес на всички засегнати страни.

На икономическия фронт, банковата и фискалната консолидация в Исландия в рамките на програмата на МВФ е забележителна. Програмата за икономическо преустройство е в ход, а правителството е поело ангажимент за по-нататъшно консолидиране. Подобреното преструктуриране на дълга ще подпомогне засилването на икономическото възстановяване. Правителството работи и по стратегия за постепенно вдигане на контрола върху капитала. Това ще допринесе за подобряване на бизнес климата.

Нека отбележа накратко и мерките за подкрепа, които реализираме съгласно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП). Предвиден е индикативен пакет от 28 милиона евро за следващите три години в подкрепа на засилването на административния капацитет и за подготовката на Исландия за управление на структурните фондове.

Напредва добре и работата по финализиране на националната програма по ИИП за 2011 г. и е положено началото на редица конкретни дейности в рамката на програмата по Инструмента за техническо подпомагане и обмен на информация (TAIEX).

Напълно споделям възгледите ви за необходимостта от едно основаващо се на факти обществено разискване на присъединяването към ЕС. Аз мога всъщност да изиграя решаваща роля за подобряване на разбирането на истинската същност на политиките и действията на Европейския съюз, и мога също така да помогна за изобличаване на някои заблуди. Освен това горещо приветствам факта, че исландските органи на властта започнаха интензивни комуникационни дейности.

Окуражаващо е да се види, че през последната година значително се е увеличила подкрепата на общественото мнение в Исландия за ЕС – както що се отнася до подкрепата за продължаване на процеса на присъединяване, така и с оглед на отношението към членството в ЕС и имиджа на Съюза.

Комисията ще засили собствените си информационни и комуникационни дейности, за да улесни публичните разисквания, основаващи се на добра осведоменост. Делегацията на Европейския съюз в Рейкявик е напълно работеща и участва активно в комуникационните дейности, като се планира откриването и на информационен център на ЕС.

С оглед на скорошното приключване на процеса на скрининг аз очаквам сега с голям интерес отварянето на различните глави от преговорите с Исландия.

  Cristian Dan Preda, от името на групата PPE. – (RO) Г-н председател, бих искал в началото да приветствам присъствието на представители на Комисията и на Съвета в пленарната зала, а така също и ползотворното сътрудничество, което имахме досега с тези две институции, включително и при изготвянето на настоящото предложение за резолюция.

Точно както преди девет месеца, когато обявихме кандидатурата на Исландия за членство в Европейския съюз, и сега решихме да обърнем внимание на четири основни момента в настоящия доклад.

1. Политически критерии. Исландия блести в това отношение със своята силна демократична традиция. Също така считам, че ние трябва да приветстваме постигнатия през последните месеци напредък в укрепването на независимостта на съдебната система, насочен към отнемане на водещата роля на министъра на правосъдието при назначенията на магистратите и засилване на тяхната независимост. Тези мерки обаче трябва да се прилагат строго.

2. Икономически критерии. Като член на Европейското икономическо пространство Исландия вече изпълнява голяма част от задълженията на държавите-членки. Приветствам споразумението за законодателни промени във връзка с Icesave. Надявам се, че – както сочат проучванията на общественото мнение – на насрочения след три дни референдум исландците ще дадат подкрепата си този законопроект, с което ще се гарантира, че този двустранен спор вече няма да има място в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС.

3. Регионалното сътрудничество също е важен фактор. Присъединяването на Исландия към ЕС предоставя на Съюза уникална възможност да засили присъствието си в арктическия регион като цяло, а по-конкретно в Арктическия съвет.

И не на последно място – общественото мнение е от първостепенно значение, за да се гарантира, че процесът на присъединяване ще се увенчае с успех. Като се има предвид това, считам, че трябва да насърчим инициативата на държавните органи в Рейкявик за започване на обществени разисквания и консултации с всички заинтересовани страни по този проект. Това е още по-важно с оглед на факта, че според проучванията на общественото мнение исландците подкрепят продължаването на преговорите за присъединяване.

  David-Maria Sassoli, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, утрешното гласуване е една от стъпките, които скоро ще доведат до присъединяването на Исландия към Европейския съюз.

Исландия постигна значителен напредък, както посочи г-н Preda. Ще спомена няколко примера: засилването на независимостта на съдебната система, работата на Специалната комисия за разследване с цел проучване и анализиране на процесите, довели до колапса на исландската банкова система, създаването на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия, положението по отношение на влизането в еврозоната, споделянето на по-големия опит, който има Исландия в областта на възобновяемите енергийни източници.

Толкова трудният и деликатен въпрос за Icesave все още не е решен и в събота ще се проведе референдум, който ще заведе исландците пред урните. Въпреки че изходът от този референдум е обект на разисквания, на мен ми се струва, че стойността му за демокрацията е голяма, тъй като чрез него исландският народ придобива чувство за отговорност и се ангажира още повече с този деликатен етап от преговорите за присъединяване. Независимо че резултатът от първия референдум не беше положителен, правителството на страната положи много усилия за създаване на широка коалиция, способна да обясни на гражданите основанията Исландия да се ангажира с възстановяване на загубите, понесени от Обединеното кралство и Нидерландия.

Сега Европа следва да изиграе ролята си с търпение и уважение, без да упражнява прекален натиск, който би могъл да доведе до някакъв вид самозащита и затваряне на исландското общество.

Що се отнася до секторите на рибното стопанство и селското стопанство, аз считам, че Европа и Исландия трябва да намерят възможно най-доброто решение, за да изпълнят критериите, определени в Договора, и за да защитят исландската икономика и екосистеми и специфичните особености на страната.

Присъединяването на Исландия към Европейския съюз означава, че Европа ще се придвижи към Северния полюс, което ще има значителни положителни последствия в областта на политиката, икономиката, околната среда и науката. Ясно е, че да станеш част от Европа, макар и след 60 години, продължава да бъде привлекателна възможност.

  Pat the Cope Gallagher, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, със задоволство научавам от члена на Комисията, че започналият през ноември миналата година скрининг на главите, свързани с присъединяването на Исландия се очаква да приключи скоро.

Разбира се, Исландия има голямото предимство, че като член на ЕИП вече е приела значителна част от достиженията на европейското право. Също така със задоволство отбелязвам, че според проучванията на общественото мнение в Исландия 65 % от исландците желаят преговорите за присъединяване да продължат. Ще се възползвам от длъжността си на председател на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия да убедя исландците да не се вкопчват в дадена позиция, преди по-късно тази година да разберат за какво точно се договарят двете страни.

Втората среща на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия ще се проведе на 26 и 27 април в Рейкявик. Този орган беше създаден миналата година и аз искрено вярвам, че той представлява важен форум за диалог и сътрудничество между ЕС и исландския парламент.

Трябва да кажа, че съм разочарован, че в началото на март крайбрежните държави не успяха да се споразумеят в Осло. Постигането на споразумение е от решаващо значение. Не можем да си позволим улов на тонове скумрия между четирите крайбрежни държави, при положение че препоръката на учените е за два пъти по-малко количество.

  Indrek Tarand, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, една малка държава винаги причинява големи главоболия на ЕС, когато иска да се присъедини към него, а както знаем, главоболията, причинявани от Исландия, са свързани с рибното стопанство, с околната среда и с всичко останало, за което вече спомена членът на Комисията. Ние обаче имаме рецепта за справяне с този проблем и Парламентът би могъл да възприеме едно по-приветливо отношение, тъй като към малките държави трябва да се отнасяме по-внимателно.

Не преставам да се възхищавам на принципния, политически подход на г-н Tannock към достиженията на европейското право и към онова, което Исландия прави или не прави. Този път обаче моята група и аз не одобряваме радикалния тон на направените изменения и затова настояваме до утре да се постигне компромис с докладчика. Вече си представям шестте нови стола в Парламента и още една кабинка за устните преводачи.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, групата на европейските консерватори и реформисти напълно подкрепя присъединяването на Исландия към Европейския съюз, независимо че решението за това трябва да бъде взето самостоятелно от исландците на референдум.

Исландия е малка, стабилна и богата демокрация, и е сред членовете основатели на НАТО и Съвета на Европа. Икономиката й обаче зависи много от риболова и, предвид катастрофалния провал на начинанията й в областта на финансовите услуги, е вероятно Исландия да поиска значителни отстъпки, за да защити риболовната си промишленост, в случай че някога се присъедини към ЕС. Да се надяваме, че това ще предостави идеална възможност на Обединеното кралство и други държави-членки да настояват за по-широко и по-нататъшно реформиране на спорната обща политика в областта на рибното стопанство.

По отношение на китолова – не се извинявам и не търся оправдания. На мен не ми харесват и бикоборството, и боя с петли, но те – ако щете вярвайте – са разрешени в някои части на ЕС на основанията на националната култура, така че ако Исландия се присъедини към ЕС, моето лично мнение е, че трябва да й бъде позволено да защити китоловната си промишленост, в случай че настоява за това.

И накрая, Исландия трябва да поеме ангажимент да изплати на Обединеното кралство и Нидерландия средствата, които им дължи след краха на Icesave. Отрицателният резултат по този въпрос на предстоящия референдум в Исландия може да се окаже сериозна пречка, що се отнася до получаване на подкрепата на правителството на Обединеното кралство.

  David Campbell Bannerman, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, във Великобритания първи април е обявен за ден на шегата и хората с голямо удоволствие се шегуват един с друг. И когато някои хора съобщават, че Исландия се готви да се присъедини към ЕС през следващата година, аз си мисля, че това е първоаприлска шега. Истината е, че според едно проучване 64 % от исландците искат да запазят самостоятелността си, само 24 % желаят да продължи работата по кандидатурата за членство в ЕС, а на практика 60 % от исландските предприятия са против.

Твърди се също така, че Исландия искала сигурността на еврото. Хванахте ли се! Дори португалските банки в момента отказват да купуват португалски облигации.

Исландия никога няма да се откаже от богатите си риболовни зони – генериращи 40 % от износа й – за да се присъедини към катастрофалната обща политика в областта на рибното стопанство, нито ще се откаже от ролята на своя парламент, който съществува от над 1 000 години и е носител на наградата на ЮНЕСКО за демокрация.

Дори и с банков махмурлук, Исландия, подобно на Великобритания, си остава по-богата отвън. Без майтап.

  Председател. – Обърках се малко, г-н Campbell Bannerman, с тая работа за първоаприлската шега. Днес е 6 април – току-що проверих отново – но предполагам, че може да обявите за ден на шегата всеки ден, който пожелаете.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, както толкова често се случва тук, настоящото разискване има малко общо с действителността и абсолютно нищо с демокрацията.

Повечето оратори говорят така, сякаш вече е решено, че черната дупка на еврото ще погълне Исландия. Но не това е посланието на исландците. Последните проучвания на общественото мнение показват, че тези, които желаят да запазят самостоятелността си, са почти два пъти повече от привържениците на еврото и на Европа. Седемдесет и пет процента от исландците са достатъчно мъдри, за да не се доверяват на ЕС. Единствената исландска партия, която подкрепя членството, бележи спад от 30 % на 18 % в проучванията на общественото мнение.

Положението е същото в цяла Европа. Докато политическият елит търси един все по-тесен съюз и федерална империя, хората искат свобода и самостоятелност. Подобни разминавания подготвят почвата на революциите. Поздравявайте се колкото искате за напредъка по пътя към присъединяването, но предстоящият финансов срив в държавите, на които е надяната усмирителната риза на еврото, ще струва скъпо на всички нас и ще бъде фатално за вашата Утопия. Исландия и държавите, които сега са потънали в тази измислена империя, в края на краищата ще бъдат свободни.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-н председател, Исландия е малка нация от гледна точка на населението й, възлизащо на около 300 000 души, но е велика нация. Много ми се иска отново да изтъкна нещо, което вече беше казано тук. Исландия има демократични традиции, има забележителна култура и беше в състояние да гарантира социална сигурност много преди другите държави да са в състояние да направят това. Очевидно е, че вероятно ще стигнем до задънена улица, когато обсъждаме крайностите в областта на икономиката през 2008 г., но до подобни крайности се стигна и в други държави, а не само в малката Исландия. Ясно е, че когато една малка държава с население от 300 000 души е засегната от безконтролната пазарна икономика, няма инерционни ефекти в администрацията. Това е нещо, което не трябва да забравяме, когато говорим за тази страна, островна страна, намираща се в арктическия регион.

Освен това разбирам много добре заинтересоваността на исландците по отношение на риболова. Освен всичко останало, това е отрасълът на промишлеността, благодарение на който поколение след поколение исландци намират препитанието си на острова. Трябва да внимаваме, когато говорим за един малък народ, да не влизаме в ролята на „големия брат“. Исландия, естествено, е обект на наблюдение от страна на ЕС и искам да отбележа, че тя се справя по-добре, отколкото биха се справили редица настоящи държави-членки, ако ги подложим на толкова строго наблюдение, на каквото подлагаме Исландия. С това не казвам, че грешим. Считам също така, че ако Исландия се присъедини, ще бъде по-лесно и за Норвегия да се приближи към ЕС и след това да стане държава-членка. Следва да кажем „добре дошла“ на Исландия. Тя ще вдъхне живот на ЕС и определено това не е жертвоприношение.

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на докладчика. Настоящото предложение за резолюция е балансирано и обхваща всички ключови аспекти от доклада относно постигнатия напредък. С 33 глави, обсъдени в доклада относно напредъка, Исландия се придвижва бързо към удовлетворяване на критериите за присъединяване към ЕС. Важно е, че в предложението се обръща внимание на доклада на Специалната комисия за разследване, проучваща процесите, довели до колапса на исландската банкова система. Приветстваме факта, че правосъдието ще възтържествува и виновните за кризата ще си получат заслуженото. Вероятно ЕС и държавите-членки биха могли да вземат пример от разумния подход на Исландия. Има обаче два въпроса, които бих искала да повдигна тази вечер: Icesave и улова на скумрия. Да се надяваме, че с референдума в края на седмицата ще се сложи край на тази сага.

Същевременно бях разочарована, защото този втори референдум не беше необходим след интензивното преразглеждане на договореностите и одобрението на Алтинги, исландския парламент. Относно улова на скумрия – едностранното увеличаване на квотите без предварително обсъждане и последствията за флотилиите на съседните държави беше недалновидно. Необходимостта от разрешаване на проблемните въпроси, свързани със сектора на рибното стопанство, е от първостепенно значение за успеха на преговорите за присъединяване.

И накрая, бих искала да пожелая успех на втората среща на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия, която ще се проведе под председателството на Pat the Cope Gallagher в Рейкявик на 26 и 27 април.

  Struan Stevenson (ECR). – (EN) Г-н председател, с радост научавам, че според последните проучвания на общественото мнение мнозинството исландци не желаят да се присъединят към ЕС, тъй като, честно казано, защо всъщност ние искаме те да се сторят това? Какво точно ще дадат те на нашия европейски клуб? Те имат една рухнала икономика, банките им не изплащат дивиденти, един техен вулкан затвори въздушното ни пространство за девет дни – и предполагам, че отново ние ще трябва да платим сметката, ако това се повтори – а сега заграбват и скумрията, която ни принадлежи.

През 2005 г. Исландия улови 367 тона скумрия в североизточния Атлантик. Тази година се планира улов от 150 000 тона. Това ли наричате добро управление, устойчиво управление на рибните ресурси? Исландците винаги са се гордели със своето устойчиво рибарство и се присмиват на провежданата от нас обща политика в областта на рибното стопанство. Това е направо престъпление. Това е почти незаконен риболов и ние по никакъв начин не следва да ги каним да се присъединят към ЕС.

  Alain Cadec (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, позволете ми да започна с познатия рефрен: Парламентът има само едно седалище – Страсбург.

Както знаете, комисията по рибното стопанство е загрижена във връзка с положението с улова на скумрия. Особено съм разтревожен от наскорошното прекъсване на преговорите между Европейския съюз, Исландия и Фарьорските острови. Вече над десет години квотите за скумрията се разпределят посредством фиксиран алгоритъм за разпределение, основан на улова на риба през изминалите години от всяка една от засегнатите крайбрежни държави.

От 2010 г. Исландия настоява за нови, по-високи квоти, като се позовава на едно хипотетично географско преразпределение на запасите от скумрия, причинено от изменението на климата. Ето защо Исландия внезапно – както посочи току-що г-н Stevenson – увеличи квотата си за улов от 2 000 тона до 130 000 тона през 2010 г. Госпожи и господа, това е увеличение от над 6 500 %.

Това решение не е приемливо, тъй като е взето едностранно и представлява наказателна мярка спрямо рибарите от ЕС. Нещо повече, то изпраща едно много отрицателно послание в контекста на преговорите за присъединяване на Исландия. Не можем да приемем това едностранно решение. Искаме да видим едно бързо решаване на този конфликт между Исландия и Европейския съюз. Исландия трябва да се адаптира към общата ни политика в областта на рибното стопанство, а не ние да променяме тази своя политика в нейна полза. Според мен като ни налага тези неприемливи условия, Исландия си играе с огъня. Тя трябва да излезе с едно по-реалистично предложение. В края на краищата никой не иска превишаване на разрешените количества улов или изчерпване на запасите от скумрия, което ще бъде вредно за всички страни. Призовавам Исландия да прояви по-голяма отговорност и гъвкавост по време на преговорите и да демонстрира по-голяма прозрачност в обсъжданията.

  Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Г-н председател, искам най-сърдечно да поздравя Исландия за получаването на статут на страна кандидатка. Според изявлението на Комисията подготовката на Исландия за изпълнение на изискванията на Европейския съюз е като цяло добра и в график. Не трябва обаче да забравяме, че едно от условията за присъединяване на която и да било страна към Европейския съюз е поемането на ясен ангажимент, както от правителството, така и от обществото. Ето защо считам, че ефективната стратегия за информиране на обществеността е от ключово значение за получаване на подкрепата на обществото за членството на Исландия в Европейския съюз. Опитът на Полша показва, че тук важна роля трябва да изиграят не само широк кръг от мерки на правителството, но също и националните медии, местните неправителствени организации и международното сътрудничество на регионално и местно равнище.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, аз също станах свидетел миналата година, по време на официалното посещение на делегацията на Европейския парламент, на която бях член, че Исландия е направила огромни инвестиции в образованието и в научноизследователската и развойната дейност. Приветствам държавните органи в Исландия за предоставената подкрепа за Лисабонската стратегия и за ангажираността им с нея, включително чрез приемането на стратегията „Исландия 2020“, която подчертава важността на тези области и очертава целите за години напред.

Струва ми се, че това присъединяване към Европейския съюз ще бъде изгодно за всички засегнати страни. Исландия ще получи икономическа и парична стабилност, а Европейският съюз ще стане по-силен в арктическия регион и в области като енергията от възобновяеми източници и изменението на климата.

Твърдо съм убеден, че подобряването на диалога с гражданското общество, а така също и диалога между Европейския съюз и Исландия, е от изключително значение. Моята проста препоръка към исландският народ е да изчака окончателния изход от преговорите, преди да заеме някаква позиция.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, госпожи и господа, всъщност ние може да поздравим себе си. Готовността на исландците да се присъединят към нас показва, че ЕС продължава да бъде привлекателна перспектива. Стабилността, просперитета и сигурността, произтичащи от европейската интеграция, са постигнати в толкова голяма степен, че държава с такъв висок стандарт на живот като Исландия желае да се присъедини към нас. Разбира се, възможно е известна роля за това да е оказала и икономическата криза в Исландия.

Членството на Исландия в ЕС обаче не се подразбира от само себе си. Обмислихме ли внимателно каква ще бъде добавената стойност на Исландия за Европа? Исландия вече на практика прие законодателството на Брюксел и предостави отбранителните си сили на НАТО. Тя евентуално ще бъде най-малката страна в ЕС по отношение на населението.

От друга страна, може би е иронично, че в сравнение с досегашните случаи на разширяване Исландия, като богата и мечтана от мнозина страна кандидатка, реално ще отговори на поставените за членство в ЕС условия. Изразявам надеждата си, че обсъжданията на членството на Исландия в ЕС ще бъдат активни и напълно открити.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-н председател, необходимо е да се отчетат множество аспекти, когато правим оценка на доклада относно напредъка, осъществен от Исландия. Тя е напълно функционираща демокрация и държава, която отговаря на всички предвидени стандарти по отношение на правата на човека. Исландия е част от Европейската асоциация за свободна търговия и следователно спазва достижения на европейското право в много от областите от нашия дневен ред. Ето защо при сравнение с останалите страни кандидатки Исландия има преднина.

Въпреки факта, че Исландия има функционираща пазарна икономика, един от най-големите й проблеми е кризата във финансовия сектор. Проблемите в банковия сектор и общественият дълг, възлизащ на 90 % от БВП, предизвикват тревога. Може би положението се подобрява, но това става много бавно. Според мен по-ниската инфлация е добра промяна, но в същото време е налице увеличаваща се безработица.

Приветствам решението на Исландия, свързано със смяната на съдиите,е насочено към засилване на независимостта на съдебната система. Личното ми мнение е, че напредъкът, постигнат от Исландия в областта на образованието и културата, представлява огромен успех. Стандартите в Исландия са наистина много високи в сравнение с ЕС, благодарение на което страната участва в програмите за учене през целия живот „Младежта в действие“ и „Erasmus Mundus“. Съгласна съм и със заключенията на Комисията, че Исландия е стабилна демокрация със силни институции.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, днешното обсъждане се оказа ползотворно за определяне на стъпките, които е необходимо Исландия да предприеме, за да гарантира положителен резултат от преговорите за присъединяване.

Както се твърди в обсъжданото днес предложение за резолюция и в доклада на Комисията от миналия ноември относно осъществения напредък, Исландия се намира в напреднал етап от изпълнението на условията за членство и е постигнала много, но трябва да постигне още резултати по редица добре определени въпроси.

Някои от вас споменаха за улова на скумрия. Макар този въпрос да е свързан преди всичко с управлението от страна на засегнатите крайбрежни държави на запасите от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан, нека заявя следното: ние сме разочаровани от липсата на напредък в последните консултации. Запазват се съществените различия в становищата на отделните държави – особено между Европейския съюз и Норвегия, от една страна, и Фарьорските острови и Исландия, от друга страна – по отношение на дяловете, които им се полагат. Устойчивостта на този ресурс е важна за нашата риболовна промишленост и Комисията ще продължи да проучва всички възможни пътища за намиране, в сътрудничество с крайбрежните държави, на едно балансирано решение за запасите от скумрия.

Исландия сега навлиза в решителен етап, през който скоростта на напредъка й към членството в ЕС ще зависи от собствената й ангажираност. Считам, че с нашата съвместна подкрепа и най-вече с участието и подкрепата на своя народ, Исландия е в състояние да постигне истински напредък по посока на Европейския съюз.

  Eнико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, уважаеми колеги, благодаря ви за това разискване. Обърнахте внимание на голям брой въпроси, които – убедена съм – Съветът ще разгледа надлежно по време на преговорите за присъединяване и ще направи всичко възможно за решаването им. Искам да ви уведомя, че планирам да участвам в срещата на Съвета за асоцииране Исландия-ЕС в края на април и съм уверена, че ще получим от исландските държавни органи информация от първа ръка относно тези въпроси. Никога и за момент не е имало съмнение, че именно селското стопанство, и по-конкретно рибното стопанство, а така също и случая с Icesave, са най-проблемните области. Аз обаче съм убедена, че Комисията ще реши тези въпроси по един крайно прозрачен начин.

Членовете на Парламента ще бъдат надлежно информирани по всички тези въпроси през цялото време на процеса на преговорите по присъединяването. И накрая, бих искала да добавя още едно съображение: много съм доволна, че по време на настоящото разискване нито един от изказалите се не постави под въпрос факта, че Исландия има една перфектно функционираща демократична институционална система и политическа култура – всички ние признаваме това. И съм сигурна, че исландският народ ще вземе едно много отговорно решение относно това, да се присъедини или не към Европейския съюз. Нека им се доверим за това – това е тяхна задача. Нашата задача е да направим възможно присъединяването им и в случай че те го подкрепят, да ги приветстваме с добре дошли. Благодаря Ви много, г-н председател.

  Председател. – Внесено е едно предложение за резолюция⁽¹⁾ на основание член 110, параграф 2 от Правилника за дейността, в заключение на разискванията.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Исландия не разглеждаше сериозно възможността за пълноправно членство в ЕС от началото на европейската интеграция и кандидатства за присъединяване едва след финансовия колапс през 2009 г. Въпреки това страната успя да постигне европейски стандарти и в много области да изпълни пакета от изисквания, необходими за успешното интегриране към 27-те държави-членки на ЕС. Членството в Европейското икономическо пространство и в Шенгенското пространство допринесоха значително за този напредък. Въпреки че Исландия успя да въведе съществена част от европейското законодателство, същинската процедура по присъединяването може да се усложни например от икономическата политика или политиката в областта на рибарството. Риболовната промишленост генерира половина от износа на Исландия и представлява 10 % от нейния БТВ. Все още нерешеният спор между Исландия, Нидерландия и Великобритания може да се разглежда като още една възможна пречка пред исландското членство в ЕС. Заинтересованите страни продължават да търсят подходящ начин за компенсиране на нидерландските и британските граждани, които загубиха спестяванията си поради банкрута на исландските банки. Фактът, че значителна част от исландските граждани не подкрепят членството в ЕС, до известна степен също може да се счита за негативен фактор, въпреки съществената подкрепа на населението за преговорите за присъединяване. Ето защо изглежда е подходящо исландското правителство да предприеме стъпки за информиране на населението за това, какво биха дали европейските институции на страната и последващите ползи от това за ежедневния живот на гражданите.

  Jolanta Emilia Hibner (PPE), в писмена форма. – (PL) Както знаем, Исландия започна преговорите за присъединяване през 2009 г. От самото начало Исландия е в привилегирована позиция поради членството си в Европейското икономическо пространство. Напредъкът на страната по пътя към членство в ЕС е очевиден. Възможността за присъединяване се разглежда в положителна светлина, но все още са налице някои спорни въпроси, като например китолова, който е забранен в ЕС, желанието на Исландия да защити своите рибни и селскостопански пазари и спора около Icesave. Постигането на по-нататъшен напредък е от решаващо значение, преди всичко в области като рибарство, земеделие и развитие на селските райони. Важно е да се постигне споразумение относно квотите за улов на риба. Следва да подчертаем нуждата от привеждане на исландското законодателство в областта на рибното стопанство в съответствие с принципите на вътрешния пазар на ЕС. Нека не забравяме, че Исландия е страна, чиято икономика в огромна степен се базира на риболовната промишленост. Следователно след присъединяването й към ЕС Исландия може да поиска да запази контрола си върху управлението на риболова в собствената си ексклузивна икономическа зона. Освен това следва да обърнем внимание на сериозните различия по въпроса за китолова. Забраната на китолова е част от достиженията на европейското право, които всяка една нова държава-членка трябва да приеме. Заслужава си да бъдат отбелязани и резултатите от неотдавнашните проучвания на общественото мнение, които показват увеличаване на подкрепата на обществото за продължаване на преговорите за присъединяване и по-голямо доверие в Европейския парламент.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Възможността за присъединяване на Исландия винаги се е посрещала добре. Същевременно продължава да има спорни въпроси, например китолова, който е забранен в Европейския съюз, а така също и желанието на Исландия да защити пазарите на рибните си продукти. Струва ми се, че не можем да си позволим никакви отстъпки по отношение на китолова. Независимо от историческите фактори не можем да допуснем ситуация, при която страна, кандидатстваща за членство в ЕС, възнамерява да извършва улов на тези редки и защитени животни.

Нормите, които бяха приети и влязоха в сила в Европейската общност след продължила много години работа, не следва да бъдат „смекчавани“, за да се пригодят на основание на определена традиция към една брутална реалност. Друг проблемен въпрос е спорът относно размера на улова на скумрия. Както е известно, въпреки призивите за спазване на принципите на отговорния риболов през 2010 г. правителството в Рейкявик едностранно определи обща горна граница на размера на улова на този вид, която е далеч по-висока от ограниченията предложени от учените. Исландия досега не е проявила необходимата откритост и гъвкавост за постигане на компромис по този въпрос. Освен това тя обяви, че ще въведе лимит на улова от 146 000 тона за 2011 г. Този подход ме изпълва с ужас, когато се замисля за бъдещото сътрудничество с Исландия в областта на рибното стопанство. Всички ние си даваме сметка, че този конфликт излага на опасност преговорите за присъединяване на Исландия. Същевременно лично аз считам, че и в двата посочени по-горе случая ние не следва да се съгласяваме на каквито и да било отстъпки и следва да наложим спазване на нормите, приети от Съюза в сектора на рибното стопанство.

(1) Вж. протокола.

16. Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г. (разискване)

  Председател. – Следващата точка е посветена на изявленията на Съвета и на Комисията относно доклада за осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, утре вие ще приемете резолюцията относно доклада за осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония (БЮРМ) през 2010 г. Както знаете, в заключенията си от 14 декември 2010 г. Съветът единодушно потвърди своя ангажимент към европейската перспектива за държавите от Западните Балкани. Крайната цел на перспективата е тяхното членство в Европейския съюз.

Поздравявам ви за балансираните заключения в проекта на резолюцията. Текстът отразява обективно съществуващото положение и в него са формулирани ценни препоръки. Може да се съжалява, че независимо от резултатите и постигнатия напредък досега на БЮРМ не се разрешаваше да започне преговори за присъединяване. Считам, че това е загуба не само за държавата кандидатка, но и за ЕС. Радвам се, че най-важното послание на проекторезолюцията на Парламента съответства на един от основните принципи на председателството. Индивидуалните резултати винаги трябва да се признават от ЕС.

Що се отнася до особеностите, ние приветстваме факта, че държавата е осъществила значителни постижения в ключови области на реформата, като дейността на полицията и съдебната система. Изпълнението на Охридското рамково споразумение остава съществен елемент на демокрацията и правовия ред в страната. В това отношение също може да се докладва за известен успех, например в изпълнението на Закона за езиците. Въпреки това от съществено значение е държавата да отбележи във възможно най-кратък срок по-нататъшни постижения в области като диалога между участниците в политическия живот, реформите на съдебната система и на публичната администрация, борбата срещу корупцията, свободата на изразяване и подобряването на стопанската среда. Въпросните области са обхванати подробно също така и в резолюцията, която ще приемете, и те трябва да останат приоритетни сред плановете на правителството в Скопие.

Съветът потвърди, че Комисията е повторила препоръката си за започване на преговори за присъединяване с правителството на бивша югославска република Македония. В заключенията си от декември 2010 г. Съветът посочи, че е готов да се върне към този въпрос по време на унгарското председателство, но за съжаление, при отсъствието на нови значими постижения, председателството все още не може да предприеме тази стъпка.

Тук следва да подчертая, че добросъседските отношения продължават да бъдат от съществено значение. Трябва да се счита за факт, че общият напредък и особено мерките, предприети по посока към европейска интеграция, могат да бъдат успешни само при наличието на политически ангажимент на всички обществени равнища. Въпреки това обаче, основните участници в политическия живот на демократичното общество имат специална, изключителна отговорност, например при решаване на различията във възгледите чрез демократични средства, а именно чрез диалог и компромис. Ето защо ние призоваваме участниците в политическия живот на бивша югославска република Македония да подновят техния диалог, не само с оглед на ускоряване на процеса на реформата, но също така за да се гарантира зрелостта на демократичните институции в тяхната страна.

Перспективата за предсрочни избори изисква специално внимание. Стабилността на настоящата коалиция е забележителна, независимо от трудностите. Би имало основания за тревога, ако при следващите избори се създаде сериозен дисонанс в политическата палитра. За да се намали този риск, е важно предсрочните избори да бъдат обявени на основата на широкото споразумение, постигнато в Парламента. Докато, от една страна, бих искал да насърча бившата югославска република Македония, нейното политическо ръководство и институции да ускорят усилията и старанията си, за да отговорят на очакванията на своите граждани, от друга страна, бих искал да призова Комисията и Европейския парламент да продължат да обръщат съответното внимание на държавата кандидатка и на региона. Никакъв друг наш стимул за гарантиране на стабилност и благоденствие на Балканите не е толкова ефективен, колкото европейската перспектива и подкрепянето на процеса на присъединяване. Надявам се, че по време на унгарското председателство на Балканите ще бъде има осезателен сигнал, който ще докаже, че процесът на разширяване продължава, и този сигнал може да бъде решаващото събитие в присъединяването на Хърватия, а именно приключването на преговорите за присъединяване. Убеден съм, че това събитие ще подейства като магнит за всички държави на Балканите, включително бивша югославска република Македония.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодарен съм за възможността да обсъдим актуалното състояние на процеса на присъединяване на бивша югославска република Македония. Благодаря също така на г-н Вигенин за поемането и придвижването на настоящия доклад, основавайки се на задълбочените изследвания на г-н Thaler. Докладът е обстоен, точен и в него са посочени бъдещите предизвикателства.

Пред последните 20 години страната постигна значителен напредък по две причини: първо, необходими бяха големи усилия за преодоляване на трудните проблеми и изглаждане на конфликтите. Второ, европейската перспектива представлява голям стимул за напредък. Днес предизвикателството се състои в използване на съвсем същата формула – големи усилия, съчетани с европейски стимул – която да даде на страната тласък напред.

Благодарен съм за подкрепата на Европейския парламент за препоръката на Комисията за започване на преговори за присъединяване. Ние считаме, че държавата е готова да премине на по-високо равнище на интеграция с Европейския съюз. Всъщност преговорите за присъединяване са нашият най-силен инструмент за подкрепяне на реформи.

Въпреки това трябва да споделя с вас тревогата си относно някои неотдавнашни събития. В нашата препоръка се потвърждаваше, че държавата в значителна степен е спазила политическите критерии, но се подчертаваше, че са необходими допълнителни усилия в повечето области. Случилите се досега събития през тази година не показват очаквания напредък.

Комисията многократно е изисквала провеждане на политически диалог, реформа на съдебната система и публичната администрация, борба срещу корупцията, свобода на изразяването и изпълнение на Охридското рамково споразумение.

Аз проведох много ползотворна среща с министър-председателя Груевски на 24 март в Брюксел. Ние се споразумяхме да ускорим усилията си да върнем обратно Европейската програма като пръв приоритет за страната. Комисията ще подкрепи и наблюдава процеса, включително чрез редовен диалог за присъединяването между Комисията и правителството.

Относно изборите, ние очакваме, че лидерите няма да пестят усилия да гарантират, че изборите ще бъдат напълно прозрачни и в съответствие с най-добрите международни стандарти. Определянето на точния момент зависи изцяло от тях.

Продължавам да подчертавам, че свободата на изразяване е от първостепенно значение и че журналистите трябва да могат да изразяват свободно своите възгледи. Комисията очаква надлежен процес и неселективно прилагане на закона.

Борбата срещу корупцията също трябва да се води енергично. Напълно съм съгласен с наблягането върху тази тема в доклада на Европейския парламент и приветствам вашите предложения относно засилено наблюдение в тази област.

За мен десетата годишнина от Охридското рамково споразумение това лято е възможност да се направи оценка на изпълнението, да се съберат всички общности в страната и да подновят ангажимента за справяне със съществуващите предизвикателства.

Накрая, относно наблюдението след либерализиране на визовия режим, ние искаме преглед на мерките, взети за предотвратяване на злоупотребите с визовия режим. Държавите, които се ползват от безвизов достъп до Европейския съюз, трябва да вземат всички необходими мерки за ограничаване на неоснованите молби за убежище.

2011 година е важна за целия регион. Председателят Барозу и аз ще посетим заедно района, като ще тръгнем утре и ще приключим посещението в Охрид в събота. Ние ще покажем своя ангажимент на държавите от региона и едновременно с това ще подчертаем, че не трябва да пестят усилия за създаване на положителна енергия за разширяване. Важно е Скопие да играе активна роля. Ето защо от първостепенно значение е проблемът с решаване на спора с името. И двете страни по спора са потвърдили ангажимента си да намерят решение. Бих се надявал въпросът да бъде обмислен по-обстойно на последния кръг от преговорите в Ню Йорк.

Многократно съм повдигал този въпрос, насърчавайки и двете страни по спора да останат напълно ангажирани. Знам, че в преките си контакти двамата министър-председатели вече са положили значителни усилия за постигане на взаимно приемливо споразумение. Надявам се тази година да могат да се възползват от тях. Намирането на решение би означавало истински пробив при превръщане на 2011 г. в обещаваща година за процеса на разширяване.

Благодаря ви също така за вашите коментари и искания във връзка с програмата по ИПП. Инструментът за предприсъединителна помощ представлява конкретна демонстрация на това, че ние не само оценяваме и критикуваме държавите, но че всъщност им оказваме много практична подкрепа в техните усилия. Ето защо съм напълно съгласен с Вас, че инструментът трябва да се използва по възможно най ефикасен и ефективен начин.

Вземам под внимание вашите искания за допълнително финансиране в областите безработица, транспорт и околна среда, за да бъдат добавени към усилията, които постоянно полагаме.

За повечето компоненти на ИПП изборът на проекти е отговорност на националните правителства. Това е много важно за участието на държавата. Освен това за периода 2011-2013 г., заедно с органите на съответната държава, ние въвеждаме секторен подход. Това означава, че ще се насочим към сектори, които най-много се нуждаят от помощ, и че ще планираме за няколко години напред. Във връзка с това вашите предложения са много ценен принос за продължаващия ни диалог относно планирането.

В заключение, считам, че Комисията и Парламентът са на много сходни позиции относно постиженията на държавата и всички останали предизвикателства. Много се надявам, че спорът относно името ще бъде решен в близко бъдеще и преди решението на Международния съд, което се очаква през есента. Ясно осъзнаваме, че Европейският съюз има роля в предоставяне на правилните стимули. Ние сме в критичен момент по отношение на тази държава, която може или да поеме пътя към Европа, в наша обща полза, или да стои настрана, докато останалите държави от региона се придвижват напред. За всички ни е време да изпълним своите отговорности и ангажименти.

  Кристиан Вигенин, от името на групата S&D. – уважаеми г-н Председател, уважаеми представители на Комисията и Съвета, колеги, поех отговорността да представя резолюцията на Европейския парламент за напредъка на бивша югославска република Македония за 2010 година. Искам да подчертая, че досегашният докладчик Зоран Талер изпълни отлично задълженията си. Имаме пред себе си един обективен доклад, който очаквам да получи широка подкрепа при гласуването утре.

В 2011 година е възможно за целия регион на Западните Балкани да бъде даден нов тласък на процеса на разширяване. Хърватска е пред финализиране на преговорите за членство. Сърбия е на път да получи положително становище от Еврокомисията за начало на такива преговори. Македония трябва да направи всичко възможно, за да не изостава повече в този процес.

Ключовият проблем е разрешаването на спора за името с Гърция. Предсрочните избори са шанс новото правителство, което ще бъде създадено, да използва доверието на избирателите, за да реши окончателно този въпрос. Трябва да бъде ясно, че цената на отлагането става все по-висока за македонските граждани и ние се надяваме лидерите на страната да проявят смелост и далновидност. Може да се потърси и посредничеството на Европейската комисия за да може окончателно да бъде отворен пътят на БЮРМ към членство в Европейския съюз.

Изразяваме надежда Съветът да се съобрази с позицията на Европейския парламент и преговорите за членство да стартират възможно най-бързо. Страната обаче не трябва просто да чака, а междувременно да реализира всички необходими реформи. Това ще позволи в перспектива преговорите да приключат много по-бързо.

Необходимо е да продължи изграждането на стабилна политическа система и важен елемент е подобряването на изборното законодателство. Нужни са повече и по-ефективни мерки и законодателство срещу корупцията, реформите в съдебната система и в публичната администрация. Очакваме сериозни усилия за гарантиране на свободата и независимостта на медиите.

Тревога будят междуетническите отношения. Десетата годишнина на Охридското споразумение е повод да се направи преглед на постигнатото и да се набележат следващи цели с участие на всички етнически групи.

Изразявам надежда европейската интеграция и необходимите реформи в страната да бъдат ключови послания на всички основни политически сили и около тях да бъде постигнато широко съгласие и след изборите.

Накрая искам да заявя, че скоро Европейският парламент ще определи постоянен докладчик, към когото ще очакваме да бъде проявено необходимото уважение и доверие.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Вигенин, Вие се изказахте като докладчик, а не като обикновен оратор. Знаете ли, че държавата е предприела мащабни реформи и е постигнала огромен напредък? Нестабилността идва от действията на Европейския съюз. Тактиката на изнудване от страна на Гърция, с която унгарското председателство твърдо се зае, попречи на ЕС и на Съвета да действат. Знаете ли това или наистина вярвате в казаното от Вас?

  Кристиан Вигенин (S&D). - Аз не зная какво от това, което казах Вие не разбрахте и какво е в противоречие със самия доклад и с това, около което се е обединила Комисията по външна политика. Мисля, че не е нужно излишно да даваме възможност на властите в бивша югославска република Македония да използват изказвания като Вашето, за да се опитват да прехвърлят вината за неосъществените реформи и непостигнатите цели на Европейската комисия, на Европейския парламент.

Мисля, че докладът окуражава реформите, но също така изисква и повече, което е нормално, когато ние виждаме, че има реални проблеми в една страна, която евентуално ще бъде член на Европейския съюз.

  Eduard Kukan, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, пред нас е представен доста балансиран и обективен доклад и аз искам да благодаря на всички колеги, които са допринесли за това. Докладът е от значителна важност за бъдещето на държавата и за процеса на нейното интегриране в ЕС.

Бивша югославска република Македония е кандидатка от 2005 г. и сега Комисията за втори път препоръчва откриване на преговорите. Ние подкрепяме тази препоръка, а в доклада отново се отправя призив към Съвета да открие незабавно преговорите. Считам, че призивът е навременен. БЮРМ се нуждае от европейската програма като стимул за положителни промени в бъдеще.

Като казваме това, ние не следва да правим отстъпки на БЮРМ, а трябва да мотивираме нейните политици да напредват и да работят по европейската програма. Напоследък страната изживява период на политическа криза, като част от опозицията бойкотира парламента. Това не е начинът, по който трябва да се води политически дебат. Политическите противоречия трябва да се решават чрез диалог, на основата на демократични институции, създадени за целта. Ето защо се надявам, че предсрочните избори, обявени за 20 юни, ще допринесат за уреждане на положението. Те следва да бъдат прозрачни, свободни и честни, и да бъдат проведени в съответствие с всички приложими международни стандарти и с участието на всички политически партии.

Въпросът за регионалното сътрудничество и съседските отношения е особено важен за БЮРМ и нейните съседи. Считам, че основният проблем, който възпрепятства страната да започне преговори, ще бъде решен скоро. В заключение нека да кажа, че ние, политиците,е трябва да внесем по-добра визия и по-широки перспективи в региона. Наше задължение и отговорност е да стимулираме положителните промени в тази държава.

  Norica Nicolai, от името на групата ALDE. – (RO) Г-н председател, в съответствие с идеята за разширяването, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа подкрепя незабавното започване на преговорите. Г-н председател, не бих искала да Македония да се присъедини към Турция като една от държавите, нека да перифразирам думите на Талейранд, които по-скоро танцуват, отколкото уверено да маршируват към своите европейски стремежи.

Въпреки че в доклада – и аз трябва да благодаря на бившия докладчик, г-н Thaler, за добрия баланс и за обективността, които е проявил при изготвянето му – се прави заключението, че положението в Македония се е подобрило в много отношения, аз считам, че започването на преговорите ще бъде решение, което ще помогне за ускоряване на реформите, създаване на демократична рамка и за реална възможност тази държава да стане членка на Европейския съюз.

Истинска ирония е, че населението на тази държава, за разлика от това на Исландия, е мотивирано да прегърне европейските ценности. Във втория случай броят на населението, заинтересовано от споделяне на нашите ценности, е много малък. От друга страна, в Македония оценката на резултатите от работата на политическото ръководство не е благоприятна. Считам, че тази оценка те трябва да става приоритет.

  Marije Cornelissen, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, комисията по външни работи е представила добър и балансиран доклад относно напредъка на Македония и ние, Зелените, с радост ще го подкрепим. От друга страна, докладът е критичен по отношение на органите в Македония, дори повече в сравнение с миналата година. Те трябва да работят върху политическата стабилност, трябва да спрат всякакви провокации на етническите малцинства и съседите, и трябва да гарантират свобода на медиите и на изразяването. От друга страна, в доклада недвусмислено се призовава за откриване на преговорите. Държавата спазва всички критерии и заслужава това.

Иска ми се Гърция да приеме съвета на Комисията и Парламента и да спре да бойкотира процеса на присъединяване. Тя винаги може да блокира окончателното решение, ако наистина иска това. Силно се надявам Македония да продължи да работи върху превръщането си в държава със зряла европейска демокрация, независимо от това, което прави Гърция. Диалогът за присъединяването, за който г-н Фюле току-що спомена, изглежда обнадеждаващ в това отношение. Една реформа във всеки случай е добро нещо.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, тази година празнуваме 30-годишнината от членството на Вашата страна, Гърция, в ЕС. Като заклет гръкофил аз съм убеден, че Гърция е допринесла много за нашия Съюз. Също така е спечелила много, така че защо да продължава да отказва същите ползи на съседката си Македония, само на основа на нейното име. Това е доста непонятно за мен и за много хора от моята страна.

Време е другите държави-членки да възприемат много по-твърда линия по отношение на Гърция по този въпрос. След като получи солиден пакет за рефинансиране на дълга от ЕС, с който да предотврати рухването на основаната си на еврото икономика, Гърция сега едва ли е в положението да задържа за заложник целия процес на разширяване на нейната съседка. Като кандидатка Македония дълго и търпеливо е чакала преговорите за присъединяване да започнат. Би било катастрофално, ако продължителното забавяне накара Македония да изостави амбициите си за членство в ЕС и в НАТО.

Това е реална опасност, като се има предвид крехкостта на вътрешната политика на Македония и предстоящите избори там. Ние трябва да изпратим силен сигнал на подкрепа към силите за реформи и напредък в Македония. Нашият провал би имал отрицателен отзвук в целия регион на Западните Балкани – регион, в който перспективите за членство в ЕС са спойката, която обединява тези размирни държави.

  Nikolaos Chountis, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, ние подкрепяме разширяване на Европейския съюз до включване на всички балкански държави, ако те желаят това. Бих искал обаче да посоча, въз основа на напредъка на разширяването до днешния момент, че сътрудничеството с тези държави и процедурата по разширяване – особено по време на икономическа криза – следва да допринасят за устойчивото развитие и икономическото и социално благоденствие на страните, обхванати от програмата за разширяване, и на Съюза и неговите граждани, а не за налагането на икономически политики, които хвърлят тези държави в рецесия, увеличават безработицата и орязват социалните права. Освен това, г-н член на Комисията, считам, че процедурата по присъединяването следва да се извършва при зачитане на международното право и международните процедури, в конкретния случай, при зачитане и подкрепа, за да може чрез процедурата да се намери общо приемливо решение по въпроса за името, под егидата на ООН.

Това е важен въпрос и той следва да бъде решен, преди да започнат преговорите за присъединяване. Политическите сили в БЮРМ трябва да вземат необходимите мерки и да избягват практики и реторика, които изострят проблема. Тяхната политическа воля по отношение на това, дали искат процедура по присъединяване или не, ще бъде преценявана по тази точка, а не по военни мисии като тази в Афганистан, което в доклада отново се приема за постижение на тази държава.

  Nikolaos Salavrakos, от името на групата EFD. – (EL) Г-н председател, г-н Zoran Thaler, който действаше като докладчик по БЮРМ, вече не е с нас, след сериозните оплаквания, за които всички сме чели в „Сънди таймс“. По мое мнение той се ползва от презумпция за невинност. Въпреки това, в светлината на обвиненията срещу него, настоящият доклад относно БЮРМ не се ползва с презумпция за доверие. В писмо до председателя на Парламента от 22 март помолих докладът да не бъде поставян на гласуване, докато резултатите от разследванията не бъдат оповестени, след откриване на процедурата за помирение.

Ето защо призовавам всички членове на Парламента да се въздържат при гласуването, с оглед да се запази репутацията на Парламента и доверието в него. Аз лично ще постъпя така. Независимо от това, аз във всеки случай трябва да отбележа, че не съм съгласен с позицията на г-жа Гьори, но считам възгледите на г-н Фюле и на заместник-докладчика за реалистични.

Те посочиха, че държавата е раздирана от корупция, че на хоризонта не се очертава никакъв план и че отношенията между различните етнически групи и спорът с Гърция по въпроса за името остават. Затова този въпрос в доклада трябва сериозно да бъде взет предвид.

  Димитър Стоянов (NI). - Г-н председател, ще се съглася донякъде с това, което каза комисар Füle, че ние действително виждаме известен напредък в развитието на Македония към нейния прогрес към Европейския съюз. Но остават и много нерешени въпроси.

Например, делото на българската неправителствена организация „РАДКО” за регистрацията й виси вече години наред пред Върховния съд на република Македония и за тази регистрация и отказа по-точно за нея, „РАДКО” спечели дело тук в сградата на Европейския съд по правата на човека, съвсем наблизо до нашия парламент, за което Македония беше осъдена.

Хората с българско самосъзнание, които ще ги нарека „българска етническа група” за по-лесно, въпреки че това не е точно определение, все още са единствената етническа група в Македония, която няма регистрирана политическа партия. И това се дължи на продължаващите вече 20 години репресии срещу всеки един човек, който изрази българско самосъзнание, довели дотам, че тези хора нямат желанието да се сдружат в политическа партия така, както правят всички други етнически групи в Македония.

Тези въпроси за мен са от решаващо значение да бъдат разрешени, защото те са част от политическите критерии, които според мен Македония (и тук няма да се съглася вече с комисаря) не е спазила. И преди разрешаването на тези проблеми не може да започне какъвто и да е нов етап от преговорите за присъединяване на Македония към Европейския съюз.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-н председател, изслушах Комисията. Този път докладът на Комисията е много по-критичен от миналия път и всички ние знаем какво се случва вътре в страната. Въпреки това чух колегите да предлагат безпрецедентни теории. Теории като тази, че поради икономическата криза, в която се намира, Гърция трябва да каже „да“ на каквото всеки си поиска. Бих искала да посоча на колегите си, че докато Гърция е в икономическа криза, никое правителство няма да се съгласи да започне преговори в Съвета, а доказателството за добрите намерения на Гърция беше демонстрирано, когато тя се съгласи с кандидатурата на тази държава.

Следователно или спорът за името, който се използва като прикритие за пропагандата и усилията да се постави на първо място сегашната политическа ситуация, ще бъде решен, или преговорите няма да започнат и никое гръцко правителство няма да се съгласи с това. Освен това бих искала да кажа на колегите си, че има редица страни, които са пречили на други страни – за дълги периоди от време – да се присъединят към Съюза. Затова Гърция не може да бъде осъждана за това, че упражнява абсолютното си право по силата на Договорите в Съвета.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Фюле, аз бях един от първите, може би първият докладчик за Македония в Парламента, и със съжаление наблюдавам как се придвижват, или по-скоро как не се придвижват, нещата. След това станах докладчик за Хърватия и тук разликата се вижда отчетливо. Хърватия имаше проблеми със съседите си, включително със Словения, но Хърватия действаше за решаването им. Ако Македония не положи достатъчно усилия да реши трудностите си, въпреки че не искам да виня само едната страна, тогава най-малкото това си е проблем на Македония. Нека бъдем честни. Не можете да подчертаете по-силно идентичността на държавата, като издигнете статуята на Александър Македонски на всеки площад или като наречете всяко летище на негово име. Вие трябва да имате интерес от решаване на проблемите.

Защо този интерес е важен ли? Г-н Фюле спомена за Охридското рамково споразумение, което представляваше голям напредък. Обаче колкото по-малко усилия правят държавата и правителството за изпълнение на вътрешните реформи и за намиране на решение заедно с Гърция, толкова повече основания ще има албанското население в държавата да се запита: „Какво правим в тази държава, при положение че наистина нямаме възможност за присъединяване към Европейския съюз?“. Ето защо Македония спешно трябва да започне да работи заедно с Гърция за решаване на проблема.

  Андрей Ковачев (PPE). - Г-н Председател, уважаеми г-н Комисар, уважаема г-жо Министър, благодаря също и на г-н Вигенин за доброто представяне на доклада. Политическата воля на Европейския съюз е бързата и успешна европейска интеграция на всички страни от Западните балкани и пълноправното им членство в европейското семейство.

Исторически наслагваните проблеми, особено на Балканите, могат да се преодолеят само чрез европейска интеграция. Така, граничните линии в тази част на Европа могат да се превърнат от разделителни в обединителни, както е тук например между Франция и Германия.

Резолюцията отчита и приветства напредъка, направен от тази страна особено в икономическата сфера, но и подчертава, че страната трябва да извърши останалата част от пътя към пълноправно членство.

Резолюцията посочва и проблемните области. Това са политическите и междуетнически отношения, добросъседските отношения, състоянието на свободата на медиите и правата на всички граждани, независимо от заявения етнически произход. Особено тези, които открито заявяват своя български етнически произход, са подложени понякога на дискриминация.

Резолюцията посочва и важността за опазването на културното и историческо наследство, което е една важна европейска ценност. Хубаво е, че тази резолюция изрично споменава ситуацията с българските културно-етнически паметници в Македония. Доверие се гради чрез зачитане на историческите факти, а не с провокативни и ненужни манипулации и изопачаване на истината.

Желая от сърце на гражданите на Македония бързо да преодолеят проблемите от миналото, за да можем да ги приветстваме като пълноправни граждани на Европейския съюз. Преодоляването обаче минава през политическа воля за скъсване с хората, служели в бившите югославски комунистически тайни служби, инфилтрирали и провокиращи политическия и икономическия, медиен и социален живот на Македония, както, разбира се, и в други страни от Източна Европа.

  Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-н председател, преди няколко дни правителството на г-н Груевски обяви предсрочни избори. Посред протестите във връзка с нарушенията на независимостта на печата, независимостта на съдебната система и градоустройствения план за „Скопие 2014“, в момент, когато политическият диалог е в застой, г-н Груевски се опитва да отстъпи напред.

Ако нерешеният въпрос с името се добави към неблагополучията във вътрешен план, европейските перспективи за тази държава ще бъдат поставени на сурово изпитание. Гръцкото правителство многократно е доказвало, че иска веднъж завинаги да затвори тази глава, чрез засилване на двустранните контакти на равнище министър-председател. За съжаление, досега нищо положително не е излязло от това, не по вина на Гърция.

В тази рамка г-н Груевски играе предизборни игри и се опитва да убеди международната общност, че Гърция е тази, която не спира да прави изненадващи неща по въпроса относно името, с което постоянно пречи за намиране на решение на спора. Отговорността за европейското бъдеще на тази държава е в собствените й ръце и тя е призована да поеме своите отговорности.

  Anna Ibrisagic (PPE). – (SV) Г-н председател, тъй като имам само една минута, ще направя само една бележка. Това, което научихме досега от процеса на разширяване, е, че истинските реформи започват само когато започнат преговорите. В случая не става въпрос, че утре, веднага щом започнем преговорите с Македония, ние също ще приключим с процеса. Това е едва началото.

Ще има много възможности за блокиране на държавата, щом Гърция иска така, но да бъде блокирана сега, в това положение, при специфичното географско разположение на тази държава, е напълно безотговорно. Македония е в много нестабилно положение. Да накараме тази държава да чака още по-дълго би означавало да изпратим погрешен сигнал. Това ще доведе само до засилване на национализма и ще укрепи много отрицателните сили, с които искаме да се преборим чрез разширяването.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, по пътя от Страсбург за Брюксел ние прекосихме два пъти Люксембург – първо минахме през суверенната държава Люксембург, а после през белгийската провинция със същото име. Ако белгийците бяха последвали логиката на гърците, когато ЕС се създаваше, днес той нямаше да съществува.

Македония е готова да започне преговори за присъединяване към ЕС. Въпреки това, ако ще продължава да следва демократичния път, тя ще се нуждае от нашата помощ и солидарност, точно както гърците наскоро се нуждаеха от нея. Аз напълно зачитам правото на вето на всяка държава-членка, когато става въпрос за приемане на нови членки. Бих искала обаче да призова колегите от Гърция да покажат добра воля и да подкрепят не само настоящия доклад, но също и изменението, което възстановява препратката в текста към македонски като един от официалните езици.

  László Tőkés (PPE). – (HU) Г-н председател, постиженията, осъществени от Македония по отношение на европейската интеграция, бяха вече високо оценени в доклада за страната от февруари миналата година. Със съответното решение на Европейския парламент пак се настояваше за решаване на спора относно името и за започване на преговорите за присъединяване. Считам за неприемливо и дори направо за скандално, че и през миналата година в това отношение не е постигнат никакъв значителен напредък. Това подкопава доверието в самия ЕС. Европейският съюз, а така също и унгарското председателство, счита присъединяването на държавите от Балканите, включително Хърватия и Македонската държава, за един от своите приоритети. Аз искам Парламентът, Съветът и Комисията да подкрепят, независимо от името на държавата, възможно най-скорошното започване на преговорите за присъединяване на Македония.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, съгласен съм с тези, които посочват, че има взаимна отговорност. Европейският съюз, Европейският съвет е отговорен за продължаващото бавене на преговорите за присъединяване и във връзка с това се лишава от един от най-важните си инструменти, а именно стабилизацията на региона. По същия начин македонското ръководство е отговорно за това, че счита, че ако преговорите за присъединяване не започнат, то не се нуждае от продължаване на реформите, за които споменаха министър Гьори и членът на Комисията, г-н Фюле. Що се отнася до името, трябва да кажа, че като унгарец и жител на Централна Европа считам спора между Гърция и Македония за изключително абсурден. Намирам липсата на гъвкавост и на двете страни по спора за неприемлива. Чудя се как ли щеше да реагира Европейският съюз, ако например Унгария се беше противопоставила на присъединяването на Румъния през 2007 г. Нямаше ни най-малка опасност това да се случи в Унгария и затова искам и от двете страни по спора да проявят разумна сдържаност.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-н председател, не може да се отрече, че Македония е постигнала значителен напредък през последната година. Въпреки това в ключовите области има още какво да се подобрява. По мое мнение най-важните изисквания са да се осигури независимост на съдебната система, равнище на свободата на изразяване в медиите, по-силно гражданско общество и по-добър политически диалог.

Службата на омбудсмана имаше значително повече работа през миналата година, но броят на препоръките й, приети от публичната администрация, спадна. Ето защо съм съгласна със становището на Комисията, че постът на омбудсмана трябва да бъде засилен.

Въпреки това приветствам успеха в областта на подобряване на защитата на малцинствата и културните права. Македония значително е намалила броя на ромите без лични документи. За съжаление, те продължават да живеят в окаяни условия и продължават да се сблъскват с дискриминация. Както всички знаем, това е въпрос, който не се отнася само до Македония. Положението на ромите потвърждава още повече, че проблемът е общоевропейски.

Независимо от проблемите, Македония остава стабилна държава в региона, има добри отношения със съседните държави и аз считам, че твърдо е стъпила на пътя към ЕС.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, бивша югославска република Македония от дълго време се интересува от присъединяване към ЕС. Според наличната информация сега държавата е готова да започне преговори за присъединяване, тъй като в достатъчна степен е изпълнила необходимите политически критерии, постигайки напредък в реформата на публичната администрация, съдебната система и полицията. Политическата система изглежда стабилна, политическите партии общуват помежду си и положението на малцинствата също се е подобрило. Може би все още има известни резерви по отношение на независимостта на съдебната система, борбата срещу корупцията и свободата на изразяване в медиите, като всичко това оказва отрицателно въздействие върху стопанската среда и притока на чужди капитали.

Въпреки това е постигнат напредък в областта на хармонизация на законите и политиките, особено по отношение на свободното движение на стоки, закона за търговските дружества и финансовите услуги, а също така и на правосъдието, свободата и сигурността. Затова аз съм уверен, че гражданите на бивша югославска република Македония сега с право очакват, че свободна Европа ще им протегне приятелска ръка. Нека да имаме доверието и да им отворим вратите на Европейския съюз.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-н председател, ние всички в Парламента подкрепяме европейските перспективи на бивша югославска република Македония. Ние – и специално гръцките членове на Парламента –искаме също така да решим отдавнашния спор относно името на държавата.

Има две цели, които по подразбиране са тясно свързани, но които не вървят успоредно, г-н член на Комисията. Считате ли, че тези две взаимно свързани цели ще бъдат постигнати, ако утре ние подкрепим незабавното започване на преговорите за присъединяване между тази държава и Европейския съюз? Мога да Ви уверя, че това ще доведе точно до обратното – ние ще дадем на правителството на Груевски стимул за още по-голяма упоритост и така безизходицата в преговорите относно името ще продължи и ще замрази още повече перспективите на държавата за присъединяването й.

Ако утре приемем този доклад, ние ще изпратим грешно послание, грешна политика и ще направим грешен ход, поради което утре аз ще гласувам против доклада.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, както и г-н Swoboda, аз бих искал да сравня Хърватия и Македония. Що се отнася до малцинствата, и двете държави са показали отлични резултати. Малцинствата и в двете са представени в управлението, което не е така в повечето държави-членки на ЕС. Въпреки това обаче има една разлика. В Хърватия опозицията до голяма степен е заела конструктивен подход. В Македония социалистическата опозиция използва брутална тактика на блокиране. Съжалявам за факта, че някои членове на Парламента днес се превърнаха в инструменти на социалистическата опозиция по време на изборна кампания.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както се потвърждава в проекта на резолюцията, която обсъждаме днес, и в доклада на Комисията от ноември 2010 г. относно напредъка, държавата в задоволителна степен е спазила политическите критерии. Въпреки това тя трябва да поддържа динамиката на процеса на реформите във всички области. Това наистина е сериозен въпрос. Както показа обсъждането, ние всички приемаме този важен аргумент.

Както вече казах, ние се намираме в критичен момент по отношение на тази държава. Тя трябва да продължи по пътя към Европа, както останалата част от региона се придвижва напред. Ръководството на държавата трябва да се насочи към бъдещето заради своите граждани. Те ще получат пълната ни подкрепа в това усилие.

Нека да направя още една бележка. Считам я за важна за страната, която разискваме, и за целия регион. Не за пръв път виждаме представена в Парламента партия, която напуска залата и бойкотира работата на Парламента. Нека да ви кажа личното си мнение – това е неприемливо. Считам, че всички държави, желаещи да се присъединят, и държави кандидат-членки трябва да използват демократичните институции, за да ги укрепват, а не да ги подкопават. Необходимо е те да се научат, че демокрацията трябва да се упражнява в рамките на демократичните институции, а не извън тях.

Много се надявам, че вие ще се присъедините към мен в изпращането на силно послание до държавите в региона, че политическите партии, независимо дали са от дясно или от ляво, трябва да използват широкообхватния характер на процеса, за да работят съвместно по европейския дневен ред, а не да влизат в улични спорове.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, позволете ми да отговоря на един аспект, а именно, въпросът за името на държавата и нека да започна с това, че дълбоко съчувствам на колегите за недоволството и дори гнева, които изпитват относно този въпрос. Няма нищо по-лошо от положение, в което ние се запъваме по даден въпрос и дори страната да изпълнява ангажиментите си по отношение на очакваните резултати, не сме в състояние да го признаем. Трябва да кажа, че аз считам поддържането на добросъседски отношения за особено важно, а разширяването е възможно само по този начин. Част от нещата се свеждат до това, страните по спора да достигнат до взаимно приемливо решение по пътя на преговори, под егидата на ООН.

Съветът приветства протичащия диалог на високо равнище и очаква с нетърпение той да доведе до резултати. В момента вниманието е изцяло насочено към делото, което се гледа в Международния съд на ООН, където устно изложените аргументи на страните бяха изслушани между 21 и 30 март. Окончателното решение се очаква през септември 2011 г. Въпреки това фактът, че спорът около името остава нерешен, и протакането на досега неуспешните преговори не трябва да бъдат основание за забавяне на реформите в държавата. Унгарското председателство проведе задълбочени двустранни преговори със страните по спора преди началото на мандата на председателството и ги насърчи да намерят решение. Въпреки че всеки има право да помогне, в крайна сметка това зависи от тях.

Ето защо ние непрестанно насърчаваме този диалог и това търсене на решение. Бих съжалявала дълбоко, ако по време на унгарското председателство не успеем да осъществим напредък в тази област. Както споменах, причината за това е не само бивша югославска република Македония, а целият регион, дворът на Европейския съюз, за който е дошло времето да не бъде повече двор, а неразделна част от ЕС. За нас следва да бъде важно накрая да можем да осъществим напредък. Благодаря Ви много, г-н председател.

  Председател. – Внесено е едно предложение за резолюция⁽¹⁾ на основание член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре на обяд.

Писмени изявления (член 149)

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Аз съм и удовлетворен, и обезсърчен от днешното разискване. Обезсърчен съм, защото вече изминаха шест години, откакто Съветът даде на бивша югославска република Македония статут на кандидат-членка, без да посочи никаква дата за започване на преговори, независимо от осъществения напредък.

Докато преглеждах внимателно доклада на г-н Вигенин, аз разпознах много от исканията, отправени към моята страна, Румъния, по време на предприсъединителния период. Забелязвам обаче, че независимо от бързия и конкретен отговор на тези искания от страна на Република Македония, ние не отбелязахме никакъв напредък по отношение на откриване на преговорите. Считам, че пътят на Република Македония към членство в Европейския съюз е прекалено дълъг, а ние не искаме нейните граждани един ден да изгубят оптимизма и надеждата си.

Съгласен съм с докладчика, който призовава Комисията, Съвета и върховния представител да започнат да разработват общо приложим механизъм, който да решава двустранни спорове, включително този с Гърция във връзка с името на държавата. Това е важно изпитание не само за общата външна политика след влизане в сила на Договора от Лисабон, но също за способността на Съюза да решава споровете по своите граници.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Последният доклад за оценка на бивша югославска република Македония (БЮРМ) не е нито по-лош, нито по-добър от предишните. Всички обаче знаем, че съдържанието на докладите не е основната пречка за започване на преговорите за присъединяване. Пречката е спорът с Гърция относно името. Без този спор преговорите вероятно щяха вече да са започнали. Ето защо ЕС трябва да играе по-твърда роля в решаването му, може би дори решаваща. След почти 20-годишно безполезно търсене на изход, сега е напълно уместно да се разискват следващите стъпки, включително възможни промени в механизма на преговорите. Комисията следва да представи съответни алтернативни предложения в тази посока. Чрез прекалено дългата си пасивност ние всички допринесохме за несигурната съдба на цялата страна, и все пак това е страна, която дори след толкова много години все още се отчита пред ЕС. Трябва също така да сложим край на протакането между Комисията и Съвета на започването на преговорите за присъединяване. Никой не гледа сериозно на „диалога на глухите“ между Парламента и Комисията, от една страна, и Съвета, от друга. Това е така, защото той подрива доверието в ЕС като цяло. Нека не се заблуждаваме – подкрепата за присъединяване към ЕС все още е висока в БЮРМ. Тя обаче видимо е спаднала през този дълъг период. Търпението на народа на БЮРМ – и македонците, и албанците – има своите граници, дори всяка от страните да има своите основания.

(1) Вж. протокола.

17. Положението в Кот д’Ивоар

  Председател. – Следващата точка е изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Код д’Ивоар.

  Жолт Немет, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, миналия понеделник операцията на ООН в Кот д’Ивоар и френските войски „Licorne“ предприеха неутрализиране на тежките оръжия, концентрирани в ръцете на бившия президент Лоран Гбагбо. През последните седмици тези оръжия бяха използвани редовно за тероризиране на цивилното население в Абиджан, което доведе до многобройни жертви и ранени. Ето защо неутрализирането на оръжията беше необходимо за защитата на цивилното население и беше извършено в съответствие с мандата, предоставен от Съвета за сигурност на ООН в неговата резолюция 1975.

Малко по-късно републиканските сили, предани на демократично избрания президент Аласан Уатара, започнаха сухопътна офанзива срещу последното убежище на Лоран Гбагбо в Абиджан, за да го принудят да предаде властта. Благодарение на провеждащите се операции се надяваме, че целият Кот д’Ивоар вече е под контрола на неговото законно правителство. Мога само да изразя съжаление, че предаването на властта стана възможно единствено с цената на човешки живот и страдания и че само присъдата на избирателните урни не беше достатъчна. Въпреки всичко това е победа за демокрацията в Африка и представлява важно послание за много държави на континента, в които се провеждат политически избори.

След поражението си на президентските избори на 28 ноември 2010 г. г-н Гбагбо отказа да предаде властта, въпреки факта, че международните наблюдатели описаха изборите като свободни и честни и цялата международна общност, чрез удостоверяването от страна на ООН, призна неговия опонент Аласан Уатара за законно избран президент.

През четирите месеца, които изминаха оттогава, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), Африканският съюз и ООН предприеха няколко инициативи за договаряне на мирно предаване на властта. Искам да похваля тези организации за усилията, които положиха в името на мира и демокрацията. За съжаление, всички предложения за мирно предаване на властта бяха отхвърлени от г-н Гбагбо, който настояваше да задържи властта незаконно. Поради това ЕС го счита за лично отговорен за страданията и кръвопролитията, на които бяха подложени гражданите на Кот д’Ивоар през последните четири месеца на следизборна криза. Ето защо г-н Гбагбо следва да бъде подведен под отговорност, за да отговаря за действията си.

Европейският съюз, чрез върховния представител, баронеса Аштън, поздрави президента Уатара за неговата победа, но ние сме наясно с многобройните предизвикателства, пред които е изправен. Той спечели войната, но сега трябва да спечели мира. Законността и редът трябва да бъдат възстановени, така че стотиците хиляди, които напуснаха домовете си и дори избягаха от страната, да могат вече да се чувстват в безопасност да се завърнат по домовете си. Икономиката трябва да бъде съживена, за да се прекрати рецесията от последните десет години и да се осигурят растеж и работни места. Администрацията трябва да започне да функционира отново, за да могат да се предоставят обществени услуги.

Европейският съюз подкрепяше Кот д’Ивоар през дългите години на кризата. Чрез сътрудничеството на ЕС се осигуряваше хуманитарна помощ, но също и помощ за преструктуриране и помирение след конфликта. От 2003 г. насам са изразходвани около 500 милиона евро. През последните драматични месеци ЕС предприе редица ограничителни мерки срещу лица и стопански субекти, които подкрепят г-н Гбагбо, като нашите африкански партньори отчитат, че това е оказало значителна помощ през цялата криза. ЕС следва да продължава да подкрепя Кот д’Ивоар в този момент от решаващо значение. Подготвя се пакет от помощи, който ще бъде реализиран при първа възможност. Време е да започне работа за постигане на мир в Кот д’Ивоар.

  Cristian Dan Preda, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, събитията от последните 24 часа в Кот д’Ивоар са объркващи. Чухме, че г-н Гбагбо е бил готов да се предаде, твърдение, което по-късно беше отречено. Сега, изморени от очакването на изхода от безкрайното неразбирателство, републиканските сили на президента Уатара предприеха офанзива срещу Абиджан.

При цялото това объркване, нека не забравяне какви бяха причините за настоящото положение. Позволете ми да ви припомня, че през последните четири месеца имаше няколкостотин жертви и един милион разселени бежанци. Не трябва да губим представа за положението в по-общ план. Причината, поради която сме в това положение, е че г-н Гбагбо упорито отказваше да чуе резултатът от избирателните урни и да приеме загубата. Мисля, че настъпи моментът, тъй като неговият режим се сгромолясва, след като поддръжниците му започнаха да го изоставят, г-н Гбагбо да предаде властта на законния президент, Аласан Уатара.

Нещо повече, не трябва да забравяме незачитането на правата на човека и нарушенията на хуманитарното право, извършени в страната, които могат да представляват престъпления срещу човечеството. Не следва да се пестят усилия за подвеждане под отговорност на извършителите на нарушенията, като това включва и международно правосъдие.

И накрая, искам да изразя задоволство от действията, предприети от операцията на ООН в Кот д’Ивоар (UNOCI) с помощта на френските силим, за изпълнение на мандата на Съвета за сигурност на ООН, целящ прекратяване на използването на тежки оръжия и защита на цивилното население.

  Thijs Berman, от името на групата S&D. – (NL) Г-н председател, краят на борбата за власт в Кот д’Ивоар се вижда, след като загинаха над 1 500 души, над един милион души в региона станаха бежанци, домовете на цели улици бяха плячкосани, а икономиката замря. Страната преживява катастрофа и това е цената, която Лоран Гбагбо трябваше да плати заради отказа си да признае загубата. Безкомпромисният му отказ да зачете волята на избирателите заслужава да бъде осъден категорично.

Много други неща също заслужават да бъдат осъдени: цялото насилие през последните няколко месеца, многобройните нарушения на правата на човека, заплахите, насилието спрямо персонал на ООН, речите, подбуждащи омраза, и отвличанията. Стрелбата не е прекратена, но оттеглянето на Гбагбо е договорено и това е добра новина. Положението в Кот д’Ивоар обаче все още е извънредно. Много граждани на Кот д’Ивоар сега са пред изчерпване на храната и водата, тъй като не са посмели да напуснат домовете си.

Изключително важно е президентът Аласан Уатара да получи максимална помощ в процеса на възстановяване на принципите на правовата държава, при които хората ще могат да живеят в мир и без страх и при които свободата на печата ще бъде възстановена. Възстановяването на принципите на правовата държава сега е първото нещо, което трябва да се случи. Във връзка с това президентът е длъжен да предотврати използването на сила срещу населението от страна на неговите войски и е добре, че Уатара разпореди разследване на обстоятелствата около ужасяващото клане в Дуекуе. Каквито и средства да избере народът на Кот д’Ивоар за възстановяване на принципите на правовата държава, чрез съдилища или чрез комисия за установяване на истината и помирение, едно нещо е ясно: не съществува давност за военни престъпления. Трябва да се позволи на Международния наказателен съд да свърши работата си.

Санкциите оказаха въздействие: Гбагбо беше лишен от финансови средства. Сега обаче трябва да гарантираме бързото прекратяване на санкциите, веднага щом Уатара встъпи в полагащата му се длъжност, тъй като всичко е замряло. Дори програмите за осигуряване на лекарства за хората с вируса на СПИН в Кот д’Ивоар сега са изложени на риск. Г-н председател, дарителите на помощ за Кот д’Ивоар не трябва да изоставят страната сега.

  Marielle De Sarnez , от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, докато провеждаме разискването, можем да се надяваме, че краят на кризата в Кот д’Ивоар предстои. Всички искаме през следващите няколко часа да узнаем, че г-н Гбагбо се е предал.

Международната общност прояви голямо търпение, Африканският съюз беше посредник на няколко кръга от преговори, а ООН реши да не се намесва между двете страни в продължение на няколко месеца. Операцията на ООН в Кот д’Ивоар (UNOCI) вече предприе действия с подкрепата на френските войски „Licorne“ и в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност, но това беше направено с цел да се защити цивилното население от тежкото оръжие, използвано от сегашния режим.

Кризата в Кот д’Ивоар следва да послужи за пример на всички, които отказват да предадат властта въпреки загубата на изборите. Тези лица трябва да разберат, че отсега нататък международната общност е решена да прилага закона. В разкъсваните от конфликти държави обаче, където идеята за национална принадлежност все още търпи развитие, не можем да бъдем удовлетворени само от обявяването на победител. Трябва да се стремим към национално помирение. Това е посланието, което сега трябва да изпратим на г-н Уатара, който ще отговаря за създаването на правителство на националното единство.

Тъй като всеки от лагерите обвини другия за кръвопролития и престъпления срещу човечеството, трябва да започнат разследвания с цел да се установи вината и да се извърши правораздаване. Правораздаването може да е свързано с разплата, но може да доведе и до мир. Искам да призова за подкрепа на втората възможност, ако това ще позволи на Кот д’Ивоар да възстанови мира и стабилността и отново да стане свидетел на растеж и развитие.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-н председател, вече се обърквам. Чух какво заяви унгарското председателство: г-н Уатара спечели войната; сега той трябва да спечели мира. Аз обаче гледам телевизия цял ден и следя всички новини, но ми се струва, че на г-н Уатара все още му предстои да спечели войната. Изглежда това ще се случи, но все още има време дотогава.

Когато в крайна сметка успее да поема поста си на президент на държавата, след него ще останат четири месеца на нещастия, които доведоха страната до състояние на срив, опустошена икономика, загинали хора и враждуващи групи от населението. Какво начало за нов период на управление! Ако използваме изрази като „победа на демокрацията в Африка“, за да опишем избори, които водят до войни, ми се струва, че изглежда бъркаме думите. Това, което е много по-сериозно обаче, е фактът, че държавата реагира на изборите по този начин.

Какво трябва да направим ние в Европа сега, ако г-н Уатара успее да встъпи в длъжност? Мисля, че с бойкота на какаото показахме, че сме способни да предприемаме бързи действия и че можем да използваме търговията за стимулиране на демокрацията. Кот д’Ивоар е една от държавите от АКТБ: като такава тя получава помощ за развитие от нас и поради това политическият диалог трябва да бъде част от идеята. Трябва да започнем политическия диалог с човек, който е в състояние да покаже, че може отново да обедини всички части на страната. Той трябва да покаже на нас и на останалата част от света, но преди всичко на собствения си народ, че е способен да загърби насилието и желае да направи промени.

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, трудно е да се обсъжда положението в Кот д’Ивоар, когато то се променя непрекъснато и е изключително несигурно.

Позволете ми в началото да благодаря на докладчиците в сянка, които тази сутрин работиха по предложението за резолюция, което ще бъде представено утре. Всички работихме заедно, за да гарантираме, че предложението е балансирано и далновидно. Сега знаем, че жестокости вероятно са извършвани и от двата лагера и че виновниците трябва да бъдат подведени под отговорност, независимо кои са те.

Населението на Кот д’Ивоар е най-голямата жертва на положението в страната. Присъствието на ООН на място, чрез операцията на ООН в Кот д’Ивоар (UNOCI), не успя за защити цивилното население. Нещо повече, тя предприе действия, с подкрепата на френските военни сили, срещу едната страна, очевидно въз основа на резолюция на ООН, която обаче датира от 1975 г., т.е. отпреди 36 години. Председателят на Африканския съюз, г-н Обианг Нгуема, я осъди съвсем категорично вчера. За щастие, UNOCI изглежда не е замесена в последното нападение, което сега очевидно се извършва от войските на г-н Уатара.

С оглед на всичко това не искахме да бъдем свързвани с резолюцията и няма да гласуваме в нейна подкрепа. Всички сме наясно с ролята на Франция в Африка. Политиката на Франция в Африка (Françafrique) нанесе много вреди и продължава да е така. Нещо повече, френските органи не крият политиката, като твърдят, че искат да защитят и да поддържат интересите на Франция.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, ужасното в нашите съвременни общества, и по-специално европейското общество, и още по-конкретно, Европейският парламент, е общият манталитет на стадото: склонността ни да се държим като овце.

Освен последните двама оратори, всички просто повториха каквото са прочели в документа, чули по радиото или видели по телевизията. Всички ни казват, че г-н Уатара е спечелил изборите, което е напълно възможно, но определено не е категорично.

Всички ни казват, че бруталната военна намеса вчера е била средство за неутрализиране на тежките оръжия. Тези неща се представят по най-безобидния начин. Неутрализирането на тежки оръжия е друго наименование за бомбардировка. Аз лично съм виждал резултатите от бомбардировки: аз съм офицер от запаса и мога да ви кажа, че бомбардировката е свързана с убийство на хора, изгаряне на хора, взривяване на хора. С други думи, това са военни действия, водени в полза на една страна и срещу друга страна. Те могат да бъдат оправдани, но тук, сред членове на Парламента, сред политически представители, следва да имаме достатъчно смелост да кажем истината.

Освен това ни казват, че тези оръжия са щели да се използват за тероризиране на цивилното население. И все пак, в крайна сметка, в гражданската война някои цивилни граждани са въоръжени, особено когато единият разполага с автомати „Калашников“ и подкрепата на половината от националната армия. Ето защо считам, че трябва да прекратим това лицемерие. Предприехме брутални действия в полза на единия лагер и срещу друг лагер. Оправдани ли бяха тези действия? Може би.

Позволете ми в заключение да отбележа, че не виждам как г-н Уатара може да бъде невинен за зверствата, извършени от неговата войска, а г-н Гбагбо винаги да бъде обвиняван за зверствата, извършени от неговата войска.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Cristian Dan Preda (PPE). – (FR) Г-н председател, искам само да попитам г-н Gollnisch според него какво означава резултатът от изборите и дали той означава, че победата на г-н Уатара трябва в крайна сметка да доведе до встъпването му в длъжност. Това просто е въпрос на демократична легитимност.

Отидох в Кот д’Ивоар като ръководител на мисия за наблюдение на изборите и мога да ви уверя, че изборите бяха законни и че имаше ясен и безспорен победител.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, г-н Preda, казах, че г-н Уатара може наистина да е спечелил изборите, но не мисля, че това е толкова категорично, както предполагате. Във всеки случай, Конституционният съд на Кот д’Ивоар не възприе тази позиция, въпреки че в съда са представени политически партии, точно както френския Конституционен съд. Лично аз бих се радвал да се концентрираме върху изборите във Франция. Представлявам група, която има милиони гласоподаватели, с лидер, който стигна до последния тур на президентските избори, но която няма нито един член в парламента, нито пък дори и единствен сенатор в нашия национален парламент. Въпреки това оставате напълно безразлични към този конкретен скандал.

(Възгласи от залата: „няма връзка с темата“)

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, твърди се, че вчера бившият президент на Кот д’Ивоар, Лоран Гбагбо, е показал, че е готов да се предаде и че е поискал защита от ООН. Преговорите за предаването на Гбагбо все още протичат. Те се провеждат, след като сили, предани на демократично избрания президент Уатара, превзеха президентската резиденция в Абиджан. Според министър-председателя Соро краят на управлението на Гбагбо предстои до няколко часа. Не съм уверен в това, но се надявам да стане така. Ние обаче знаем със сигурност, че цивилни граждани, включително жени и деца, също са убивани във въоръжения конфликт. В сблъсъците между поддръжниците на двамата политици бяха убити около 1 500 души, а един милион бяха принудени да напуснат домовете си. Преди няколко дни един от съветниците на г-н Гбагбо заяви, че дори евентуални кръвопролития в Абиджан няма да убедят бившия президент да признае загубата на президентските избори и да предаде властта. Ето защо е лесно да се предвиди какво трябва да се случи в Кот д’Ивоар: бързо прекратяване на боевете, напускане на бившия президент на страната, което ще стабилизира значително положението, правораздаване за всички, които са извършили военни престъпления или убийства, и стабилизиране на страната. Европейският съюз следва да подкрепи всички тези мерки.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, наистина побързахме да помогнем на Либия, но с Кот д’Ивоар останахме безучастни от ноември. Санкциите, наложени от Съвета, са стъпка в правилната посока, но кога ще бъдат отменени те? Защо се използват за възпрепятстване на пристанищните власти в Абиджан да изнасят какаови зърна и за затваряне на петролната рафинерия? Ако не помагаме, поне не следва да причиняваме повече проблеми. Невинните жертви ще бъдат икономиката на Кот д’Ивоар и, в дългосрочен план, европейските потребители.

Лоран Гбагбо трябва да се предаде, а бързото завръщане на бежанците в техните домове следва да бъде подпомогнато. Съседните държави не могат да се справят с настоящите обеми бежанци. Европейският съюз трябва да помага за организирането на избори и за изграждането на демократични институции. Не бива обаче да се възпрепятства обичайната икономическа дейност. Кот д’Ивоар е най-процъфтяващата икономика в Западна Африка. Икономическото възстановяване и достъпът до пазарите на ЕС за продукти за износ са действителният път за възвръщане на стабилността в страната. Ще очаквам отговор от Комисията.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-н председател, за разлика от г-н Gollnisch, считам, че не можем да позволим цивилни граждани да умират на фона на общото безразличие, докато са подложени на упражняване на сила и насилие от страна на незаконен държавен ръководител.

Резолюция 1975 на Съвета за сигурност на ООН упълномощава международната общност да попречи на режим, който използва оръжия срещу собствения си народ. В настоящия случай това е напредък, тъй като вече не сме принудени да наблюдаваме безпомощно как цивилното население е подлагано на зверства, извършвани от неговите ръководители.

Въпреки че следва да приветстваме факта, че вече можем да преодолеем стената на безразличието по силата на международното право, трябва също да направим необходимото да бъдат взети всички съответни мерки, за да се гарантира, че към военна сила се прибягва като последна възможност. За съжаление, президентът на Кот д’Ивоар, г-н Гбагбо, не предприе никакви действия, за да избегне този краен изход.

Като имаме предвид всичко това, смея да се надявам, че резолюция 1975 относно Кот д’Ивоар, заедно с резолюция 1973 относно Либия, ще послужи за разубеждаване на други да посочват държавния суверенитет като оправдание за избиването на собствените им граждани. Съчетаването на работата на Международния наказателен съд и неотдавнашното становище, възприето от Съвета за сигурност на ООН, означава, че варварските деяния, извършвани безнаказано, вече няма да бъдат обичайни, а се надяваме, че ще станат изключение.

  Sabine Lösing (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, в държава с дълбоко разделение като Кот д’Ивоар може ли трайният мир да се постигне посредством насилие, а победителят на президентските избори да бъде узаконен? Това изглежда изключително съмнително, особено когато истинските причини за конфликта не са преодолени. Страната беше дестабилизирана в резултат на икономически проблеми, дължащи се в голяма степен на програмите за структурно приспособяване на Световната банка. Санкциите, които бяха наложени бързо с цел да се отслаби управлението на г-н Гбагбо, влошиха положението и предизвикаха хуманитарна криза в Кот д’Ивоар. Легитимността на двамата претенденти за президентския пост е спорна. Армиите на двете страни са отговорни за избиването на цивилното население.

Западът отново показа пристрастие и сега Организацията на обединените нации (ООН) води война заедно с френски войски в опитите да се осигури победа на едната страна в конфликта. Отново Европейските сили ли ще решават съдбата на африканските хора, както правеха в колониалните времена, но този път с подкрепата на ООН? Какво се случи с принципите на международното право? Това ли е идеята, на която е основана ООН? Вместо да се търсят мирни решения на конфликтите, ООН изглежда подкрепя гражданските войни или взема страна в тях. В чий интерес е това?

  Michèle Striffler (PPE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, искам да подчертая, че като оставим настрана политическата криза в Кот д’Ивоар, сме изправени пред истинска хуманитарна криза, която може да продължи дълго.

Насилието след изборите стана причина за над един милион вътрешно разселени лица и бежанци. Нещо повече, напливът от бежанци може отново да възпламени тлеещите напрежения в региона. Хуманитарната криза, госпожи и господа, няма да се преодолее чрез политическото споразумение, което се изготвя в момента. Трябва да можем да реагираме бързо, ако искаме да избегнем най-лошата възможност. Каквото и да се случи, хаосът в Абиджан ще продължи няколко месеца.

Искам да поздравя Комисията за решението й да увеличи бюджета за хуманитарна помощ пет пъти в сравнение с първоначалния размер, като така европейската помощ възлиза на над 30 милиона евро. Европейският съюз трябва да мобилизира всички необходими ресурси, за да помогне на най-уязвимите групи от населението и да следи развитието на техните нужди.

Също така трябва да направим необходимото по-голямото медийно отразяване на положението в Либия да не омаловажи сериозността на хуманитарната криза в Кот д’Ивоар. Освен това настоящото положение със сигурността пречи на хуманитарните работници да извършват дейността си и да достигат хората, което е ужасно.

В заключение искам да отбележа, че не трябва да има безнаказаност: трябва да направим всичко възможно, за да се гарантира правораздаване.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, първо искам да изразя изненадата си от това, че баронеса Аштън отново не е тук. Въпреки това съм доволен, че я представлява моят приятел г-н Немет. Искам да виждам него, г-н Фюле или друго лице постоянно да координира външната политика на Европейския съюз, а не някой, който почти никога не присъства в Европейския парламент.

Конкретно по въпроса, искам да отбележа съвсем ясно, че Кот д’Ивоар, разбира се, има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Президентът Уатара обаче несъмнено беше победителят на изборите и той е лицето с демократична легитимност. Това е становището на Африканския съюз и на много други органи. Поради това следва да бъдем благодарни, че ООН и преди всичко генералният секретар на ООН и президентът Саркози предотвратиха извършването на масови убийства като тези в други африкански държави, например Руанда и Демократична република Конго. Поради това не следва да бъдем дребнави в това отношение.

Разбира се, това не решава проблемите. Когато обаче г-н Путин започне да критикува ООН и да заявява, че генералният секретар на ООН е излязъл извън рамките на мандата си, това дестабилизира ООН в момент, в който има неотложна необходимост от нея. Африканският съюз също не трябва да изразява становището си толкова гръмко, тъй като той изобщо не успя да помогне в настоящата криза. Африканският съюз трябваше да спомогне за постигането на демокрация в Кот д’Ивоар. Ние европейците сме допускали много грешки в миналото и продължаваме да ги допускаме. В настоящия случай обаче някой друг носи отговорността за грешките.

  Председател. – Нашите служби ме уведомиха, и мисля, че е важно това да се знае, че в началото на годината службата на заместник-председателя/върховен представител е изпратила списък на пленарните заседания, на които тя ще може да присъства. Оттогава е било известно, че тя не може да бъде тук по това време, така че очевидно, ако имаме разискване, което засяга подобни въпроси, някой друг трябва да я представлява и това следва да бъде ясно.

Сега продължаваме с процедурата с вдигане на ръка. Има трима оратори.

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-н председател, насилието в Кот д’Ивоар действително се увеличава. За съжаление, политическият конфликт между двете лица доведе до хуманитарна криза.

Разбира се, демократичният принцип на зачитане на изборните резултати трябва да се отстоява. Поради това оттеглянето на г-н Гбагбо е неизбежно. Въпросът е: какво следва след това? Има опасност напрежението между двата лагера да се засили. Какво планираме да направим, ако избухне гражданска война? Следва да работим за постигането на три неща.

Нашият първи приоритет наистина трябва да бъде поддържането на мир и стабилност, така че народът на Кот д’Ивоар да може да възстанови ежедневието си: хранене, предоставяне на грижи, работа и посещаване на училище. Трябва да се създаде независима комисия за разследване на насилието, извършено от началото на конфликта.

Второ, операцията на ООН в Кот д’Ивоар и Африканският съюз трябва да продължат своите дейности. Трябва обаче да обмислим и създаване на механизъм за диалог, който ще включва всички страни, както от страната, така и от по-широката международна общност.

И накрая, позволете ми да ви припомня, че Европейският съюз изпрати мисия за наблюдение на изборите. Сега Съюзът трябва да настоява препоръките, които направи тя, да бъдат взети под внимание и да бъдат включени в следкризисния процес.

  Catherine Bearder (ALDE). – (EN) Г-н председател, с помощта на съвременните технологии следя развитието на положението в Кот д’Ивоар, докато седя тук. Тези устройства играят своята роля в Кот д’Ивоар, точно както стана в Северна Африка, като хората изпращат текстови съобщения, призовавайки за съдействие и медицинска помощ.

През последните шест месеца търпението на приятелите на Кот д’Ивоар се изчерпа значително: сякаш виждахме автомобилна катастрофа на забавен кадър, когато гледахме как страната потъва в положението, в което се намира сега – и винаги страдат най-уязвимите. Тази седмица тук говорихме за бежанците, които идват от Северна Африка в Европа, но чухме сведения и за почти един милион бежанци към съседните държави, които са почти толкова бедни или дори по-бедни от Кот д’Ивоар. Приятелите на тази държава трябва да имат готовност да помогнат, възможно най-бързо, за възстановяването й към нормален и здравословен живот и за предоставянето на перспектива за добра съдба в бъдеще на хората там.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, положението на гражданска война в Кот д’Ивоар остава тревожно поради парализираната икономика на страната и високото равнище на насилие, което засегна нейния народ и доведе до хуманитарна криза. Време е това да бъде прекратено. Знаем, че има дългогодишни причини за тежкото положение, което съществува там, особено бедността и социалното неравенство, наследени от предишните колониални времена или от плановете за структурно приспособяване, налагани с години от Международния валутен фонд (МВФ). Последните четири месеца на страдания след изборите обаче показаха колко е жалко, че международната общност, включително Европейският съюз, не използва в достатъчна степен дипломатичните средства за мирно и политическо решение на кризата.

Ролята на Франция в този проблем също е осъдителна, тъй като тя предпочете военната намеса, вместо да продължи с дипломатически средства. Поради това призоваваме за прекратяване на войната и насилието от страна на всички участници и настоятелно призоваваме ЕС да предприеме съответните действия.

  Жолт Немет, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, ще цитирам думите на известен унгарски поет, че сред убийците този, който остава безучастен, е съучастник. Когато виждаме, че хиляди умират и милиони хора напускат домовете си, не трябва да се успокояваме с изрази, напомнящи гълъба на мира, а трябва да предприемем действия. И преди да се правят съпоставки между действията в Либия и Кот д’Ивоар и тези в Ирак, искам да припомня на всички, че настоящите действия не приличат на тези в Ирак или дори в Афганистан, а в Руанда и в Косово, и не е случайно, че през последните няколко седмици говорим толкова много за това, че имаме, както го формулирахме, „право и отговорност да защитаваме“ цивилното население, гражданите.

Във връзка с това искам да повторя, че, да, г-н Гбагбо загуби тази битка, сам е в убежището си и очаква съдбата си. Искам също да подчертая, че правното основание за тези действия е неоспоримо при настоящата ситуация. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1975 и тя предоставя съвсем ясен мандат за действие. Трето, искам да подчертая още, че извършените престъпления не трябва повече да остават завоалирани и неразследвани. Изключително удовлетворен съм, че законно избраният президент Уатара, както и министър-председателят, се съгласиха и явно подкрепят провеждането от страна на ООН на международно разследване на извършените масови убийства. Поради това разследването на масовите убийства вече е част и много ясно условие на всяко решение.

Що се отнася до приноса на Европейския съюз, на този етап Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ вече предвиди 30 милиона евро за хуманитарна помощ и, както също отбелязах във встъпителното си изказване, в близко бъдеще Европейският съюз ще подготви пакет, който ще осигури подкрепата на Европейския съюз за целите на законно избрания президент и правителството за икономическо развитие и изграждане на институции.

  Председател. – Бяха внесени седем предложения за резолюция⁽¹⁾ съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре в 12,00 ч.

(Заседанието, прекъснато в 20,35 ч, се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: SILVANA KOCH-MEHRIN
Заместник-председател

(1) Вж. протокола.

18. Искане за защита на парламентарен имунитет: вж. протокола

19. Състав на комисиите и делегациите

20. Преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение - Преглед на европейската политика за съседство - Южно измерение

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по декларациите на Комисията относно:

– Преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение (2010/2958(RSP))

– Преглед на европейската политика за съседство - Южно измерение (2011/2642(RSP)).

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, много съм доволен от предоставената възможност за размяна на мнения с Парламента относно европейската политика за съседство.

Значението на преработката на тази политика не би могло да бъде преувеличено в контекста на развиващите се събития в Южното Средиземноморие. Всъщност през последните девет месеца Комисията предприе преглед на политиката. Искам да се възползвам от възможността да благодаря на членовете на ЕП за приноса им в консултациите, при които бяха получени отговори от партньорските страни, от държави-членки на ЕС, от научни среди и сдружения от гражданското общество.

Прочетох както доклада на г-н Mário David за юга, така и доклада на г-н Marek Siwiec за изтока и намирам и двата за значими и полезни. Радвам се, че мислите ни са в едно направление.

Сигурно сте забелязали, че резултатите от предишните ни обсъждания по политиката за съседство вече са отразени в съобщението относно партньорство за демокрация и споделен просперитет от 8 март. Сега се готвим за по-широко разгласяване на резултатите от прегледа, който трябва да бъде публикуван през месец май. Един от най-важните резултати от прегледа е новото ударение върху диференцирането на политиката за съседство в съответствие с потребностите и желанието на всяка страна партньор. Макар че политиката ще продължи да предлага ангажимент на всички партньори, всеки съсед е различен и има различни стремежи. Някои страни партньори искат да напреднат възможно най-много по посока към Европейския съюз – всъщност включително и присъединяване към него – а други предпочитат да се възползват в максимална степен от другите изгоди на политиката за съседство. Така че тя ще дава повече за повече, по конкретен и диференциран начин, успоредно със засиленото политическо ръководство за отношенията ни с нашите партньори.

При все това, както препоръчват г-н David и г-н Siwiec в докладите си, нашите споделени ценности на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека ще бъдат в сърцевината на преработената политика на съседство за всички страни партньори. Те трябва да намерят прояви на горните в по-категорични общи ангажименти към елементите, които са насъщни за демократизацията. По-конкретно имам предвид свободните и честни избори, свободата на изразяване и сдружаване, независимостта на съдебната власт, борбата срещу корупцията и реформата на сектора на сигурността.

Както е подчертано в двата доклада, преработената политика на съседство също ще признава и ще действа с отчитане на значението на гражданското общество. Неправителствените организации имат експертните знания и практическия опит за осъществяване на демократични и пазарно-ориентирани реформи „отдолу-нагоре“, въз основа на споделени ценности. Жизненото гражданско общество приобщава гражданите и помага да се търси сметка от правителствата, така че Европейският съюз ще допълва отношенията си с правителствата с много по-тясна ангажираност с гражданското общество. Това е важно също на регионално и субрегионално равнище, където например форумът на гражданското общество в Източното партньорство постига добър напредък.

Предстоящото съобщение ще даде повече подробности за подхода към двата субрегиона на нашето съседство. То ще изложи как виждаме по-нататъшното развитие на Източното партньорство след срещата на върха при полското председателство. На юг Съюзът за Средиземноморието притежава потенциал наистина да промени нещата към по-добро, но честно казано, още не го е направил и дейността му трябва да бъде възродена. Надеждите, които той дава, са в разработката на конкретни икономически проекти с насоченост към заетостта, иновациите и растежа. Секретариатът на Съюза за Средиземноморието е в най-добро положение да действа като катализатор и да събира заедно държави, международни и финансови институции и частни предприятия за работа по такива икономически проекти.

Бих искал накратко да спомена три други елемента, изведени на преден план от прегледа, които ще бъдат от ключово значение за преработената политика на съседство: първо, ролята на търговията и икономическата интеграция за подпомагане на укрепването на стабилността и просперитета в страните партньори. Най-сериозното средство за постигане на това е комплексната и широкообхватна зона за свободна търговия. Една работеща комплексна и широкообхватна зона за свободна търговия има силата да преобразява. Реформите в регулаторната област, които прави страната партньор, се насърчават от търговията.

След това идва необходимостта от подобрена мобилност между страните партньори и Европейския съюз, тъй като няма по-добър начин за утвърждаване на европейските ценности от междуличностния обмен на опит. Политиката за съседство ще търси изменения по отношение на мобилността, без да изпуска от поглед сигурността.

И в заключение желанието, изразено в хода на консултациите от много страни партньори, за по-голям политически ангажимент с Европейския съюз. По-тесният и по-съществен политически диалог във всички области на нашите отношения ще ни помага да решаваме трудните въпроси в дух на взаимно доверие.

Много ви благодаря за вниманието. С готовност очаквам предстоящото разискване и ще отчета мненията ви.

  Mário David, от името на групата PPE. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, историческите времена, в които живеем, изискват твърди и решителни действия. Както и мнозина от вас, ние наблюдавахме събитията, развиващи се в Средиземноморския регион, със съчетание от надежда, загриженост и очакване. Аз обаче съм доволен от активната позиция, която Парламентът се готви да приеме по отношение на прегледа на европейската политика за съседство (ЕПС) – Южно измерение, което се надявам да доведе до по-голямо присъствие на ЕС в този район не само като клиент, а и като ангажиран партньор. Абсолютната необходимост от прокарване на основните ни ценности в отношенията ни със съседните ни страни трябва да бъде подчертана от самото начало. Вече няма място за примирение при защитата на демокрацията, правата на човека и особено социалната справедливост. Повече не можем да се съсредоточаваме върху стабилността в краткосрочен план за сметка на основните интереси на нашите граждани, на постоянната защита на тях самите и на личната им и колективна свобода, с особено ударение на правата на жените.

В бъдеще Съюзът трябва да подкрепя подход „отдолу-нагоре“ при политиката си за съседство. Жизненоважно е това да стане. Само по-голямото участие на местните общности и гражданското общество ще осигури максимална ефективност в прилагането й. Обаче не мога да не изразя разочарованието си: съжалявам за факта, че Парламентът и Комисията не проявиха желание максимално да използват тази възможност да направят веднъж завинаги разграничението между ЕПС на изток – със страни, които биха могли в бъдеще потенциално да станат наши партньори в Съюза – и ЕПС на юг.

Призовавам също така Комисията да прояви на 20 април в рамките на своя преглед такава амбиция, каквато изисква сегашното положение, а именно чрез една индивидуална политика за съседство, приспособена за всяка държава, с ясни отправни точки и внимателна оценка, която би могла да доведе в бъдеще до създаване на едно Средиземноморско икономическо пространство, включващо новите демокрации на юг.

В заключение, г-н член на Комисията, вярваме, че добрата атмосфера и сътрудничество, които характеризираха работата по тази тема, ще позволят Парламентът постоянно да участва в планирането и оценката на тази политика.

  Marek Siwiec, от името на групата S&D. – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, днес стигнахме до финала, или по-скоро до полуфинала, на работата във връзка с прегледа на източната политика на Европейския съюз. Бихме могли да кажем, че политиката за съседство някога беше създадена като един вид „утешителна награда“ за страните, които нямаше да се присъединят към Европейския съюз. Как изглежда положението днес? Кои са страните, включени в политиката?

Може да се каже, че политиката е низ от успехи – различни видове успехи – тъй като не е възможно да се каже с една дума какво е било постигнато през тези години от Молдова по сравнение с Украйна и например с трагичното положение в Беларус. Може обаче да се каже, че в тези страни се появиха повече европейски ценности, приемат се повече и по-добри закони, вижда се по-голяма грижа за народа и икономиките работят много по-ефективно – и ние изиграхме роля за това. Това е резултатът от източната политика, която днес се нарича Източно партньорство.

Ако днес говорим за факта, че искаме да направим преглед на тази политика, от възлова важност е да се каже, че искаме да видим тези страни, по различни начини и с различни темпове, да се доближават към нашите ценности – към това, което им предлага Европейският съюз. Ако това ще бъде политика „à la carte“ (по избор), нека тези страни проявят инициатива, а ние да отговорим добре на тези инициативи. Искаме в по-голяма степен – и това е записано в доклада – да направим политиката за съседство по нещо за гражданите, за елита, журналистите и младите хора. Искаме те да видят как живеем и че си струва животът да бъде организиран така, както сме го организирали ние. Искаме в дългосрочен план да улесним пътуването до Европейския съюз – искаме визовата система да бъде по-лесна.

Нека също кажем, както правим в доклада направо: да, за тази политика са нужни пари. Обаче парите, които Европейският съюз заделя за това, следва да се изразходват по-добре, да достигат до тези, за които са предназначени, и следва понякога да заобикалят държавите и всяка държавна администрация, която би могла да пропилее тези пари. И накрая нека кажем нещо и за противоречието. Защото в залата има противоречие относно факта, че не сме в състояние или не желаем ясно да кажем каква е формулировката...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Ivo Vajgl, от името на групата ALDE. – (SL) Г-жо председател, винаги с усмивка на лице, г-н член на Комисията, от началото на настоящия мандат на ЕП, ако не и от по-рано, ние водим много интензивно и оживено разискване за неотложността на реформирането на източното и южното измерение на европейската политика за съседство. Необходимостта от такава реформа, която трябва да доведе до по-ефикасно отчитане на интересите в тези региони, стана всъщност актуална и остра; тя стана необходимост след драматичните промени и процеси, които се развиха в региона.

Резолюцията, подготвена от колегата Mário David, който е отличен докладчик и която беше допълнена от много докладчици в сянка и членове на ЕП успоредно с развитието на събитията, днес е пълен документ. Тя набляга на нашата отговорност за развитие на отношенията със страните от региона въз основа на съвременните ценности, демократичните свободи и правата на човека.

В тази връзка не е случайно, че ние, по-конкретно групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, повече от всякога наблегнахме на равноправното третиране на жените, признаването на разнообразието и закрилата на всички малцинства. Всичко това следва да стане неделима част от политиката, която Европейският съюз прокарва в свое съседство в бъдеще, включително чрез дипломатическата си служба. Трябва да бъдем по-ефективни при подпомагането на тези, които се борят за същите каузи в различните страни: за свобода, за правото на участие във вземането на решения и за справедливо използване на природните ресурси.

Резолюцията привлича внимание към спешната необходимост от по-оперативни финансови инструменти, с които да можем да подкрепим икономическото развитие, модернизацията на инфраструктурата и инвестициите в областите, където те са ефективни ... където резултатите може да са по-малко видими, но които ще се почувстват в дългосрочен план, например в образованието, ангажирането на изследователските и академичните институции и въвеждането на нови технологии.

В заключение – не е случайно, че резолюцията привлича вниманието към неотложността да бъде възроден Съюзът за Средиземноморието с оглед на развитието, диалога и уреждането на нерешените проблеми в региона. Време е, госпожи и господа, да отворим кутията с нерешените проблеми и замразените конфликти, така че вълната на демократизацията да може да отмие оставащите политически пречки по пътя към мира, помирението и новите рамки за развитието в региона.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-жо председател, питам се дали г-н Vajgl е помислил за разхода за европейския данъкоплатец за всички тези екстратериториални инициативи, предлагани в доклада, и които той също подкрепя?

  Ivo Vajgl (ALDE). – (SL) Г-н Dartmouth, ако говорите за инициативата като цяло, както е обхваната от доклада, мисля, че нашите инвестиции така или иначе със сигурност ще бъдат много, много полезни по сравнение с вредите, до които би могло да се стигне, ако не са ангажираме в тази област. Това е особено вярно за Съюза за Средиземноморието, където е очевидно, че са необходими по-усъвършенствани инструменти, за да може да се разработи някакъв вид ефикасна политика от страна на Европейския съюз.

  Werner Schulz, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, Източното партньорство все още е новост. Затова за нас е важно да оценим, както правим в доклада, дали нашите съседи от Източна Европа са се доближили в някаква степен към целите на демократичната реформа. Ясно е, че в тази област е имало напредък, но също имаше и отстъпления. За Беларус, а също така за Украйна, автократичната система на Русия, която се характеризира с гъвкав подход към външната политика и твърд подход във вътрешната политика и с потисничество и репресии, очевидно е по-привлекателна и дава повече ориентири, отколкото ЕС може да предложи. Обаче опитът и грешките, допуснати в Съюза за Средиземноморието, където целта беше да се постигне състояние на сигурност чрез подкрепа на деспотични режими, показват, че трябва да разчитаме на сили, които са различни от корумпирани правителства.

Нашата цел за активно гражданско общество, основано на свободата и основните ценности на ЕС, може да бъде постигната само „отдолу-нагоре“, чрез подпомагане и насърчаване на самоорганизацията на гражданското общество. Форумът на гражданското общество, основан като част от Източното партньорство, е едно добро начало. Понастоящем той е единственият орган, в който участва опозицията в Беларус. За съжаление, местата в Парламентарна асамблея EURONEST, включваща ЕС и неговите източни съседи, ще останат празни, докато в страната липсва свободно и правилно избран парламент.

Форумът на гражданското общество има нужда от нашата подкрепа, както описахме в параграф 20 от доклада. Обаче той ще остане проста декларация за намеренията, ако не го подкрепим с ефикасни мерки. Затова ви призовавам незабавно да подкрепите утре изменение 5, което предвижда продължаване на финансовата подкрепа и секретариат за организацията. Моля, подкрепете утре изменение 5, за да можем да постигнем напредък в развитието на гражданското общество. Това наистина е отличен подход. Аз сам се убедих в Берлин как хората могат да постигат такива цели, като тръгват от местното равнище и работят нагоре.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, страните от Близкия изток и Северна Африка в южното съседство безспорно се нуждаят от дългосрочната политическа и – където е целесъобразно – финансова подкрепа на ЕС. В държави като Египет, Тунис и Либия ние следва да съсредоточим усилията си за укрепване на първите демократични кълнове за създаване на трайно наследство на стабилно, светско и просветено управление.

В Сирия следва да окажем по-голяма подкрепа на демократичната опозиция срещу президента Ал Асад, който очевидно не е приятел на Запада, както видяхме от усилията му заедно със Северна Корея да разработи ядрено оръжие и политическата му подкрепа за Иран и тероризма.

Продължаващата нестабилност неминуемо налага преместване на фокуса на приоритетите на ЕПС към юга. Обаче това не трябва да стане за сметка на нашите партньори от източното измерение. Някои от тези страни също започнаха дългосрочен процес на демократичен преход, откритост и реформи. Би било погрешно те да бъдат възнаградени за този напредък, като им бъдат отказани ресурси и подкрепа за следване на прозападния им курс само защото южното измерение има по-остра нужда от вниманието на ЕС за момента.

В случая на Либия аз категорично подкрепям зоната, забранена за полети, и неотложната необходимост за смяна на режима. Подкрепям признаването на Преходния национален съвет и освобождаването на замразените от ЕС активи на Кадафи и предаването на парите на силите на Бенгази, подкрепящи демокрацията, за закупуване на продоволствие и, да, дори за купуване на оръжие. Мисля, че Резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН забранява конкретно само продажбата на оръжие на Джамахирията и, следователно, не и на бунтовниците от Бенгази, макар за съжаление правото на ЕС като че ли транспонира Резолюция 1970 некоректно, като пълно ембарго върху оръжията.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, г-н Фюле, г-н Siwiec, благодаря Ви, че се посветихте на тази тема. Почти единодушното мнение на Парламента е, че политиката за съседство не даде очакваните резултати. Съгласен съм с това. Обаче не съм съгласен с анализа на причините. Резултатите не отговарят на нашите очаквания, защото не се съсредоточихме върху общите интереси, които имаме с нашите съседи. Вместо това се съсредоточихме върху нашите собствени интереси и идеи как съседните страни следва да се развиват.

Съвсем очевидно е необходим различен подход. Необходима е политика, която да залага сътрудничеството между двете страни като централен принцип и която зачита суверенното право на гражданите от страните партньори да определят бъдещето си без външна намеса. Съдържанието на политиката трябва да бъде насочено към общите ни европейски предизвикателства и да превърне политиката за партньорство в постоянно средство за истински дискусии на сътрудничество и за намиране на решения за общите проблеми.

Няма да постигнем никакъв напредък с нашата политика за съседство, освен ако променим мненията си и разработим нови политически подходи.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-жо председател, при подготовката за разискването аз препрочетох отвореното писмо, което г-жа Светлана Алексиевич – безспорно най-значимият интелектуален глас в Беларус – изпрати до президента Александър Лукашенко. Тя пише, че и хората в Беларус се боят от революция, обаче никой не желае да продължи да живее по старому. Преди изборите политическият диалог едва бил започнал в обществото, а режимът веднага грубо го изкоренил. В страната отново се възцарил страх.

Алексиевич призова Лукашенко да поднови диалога с народа. Дали това не е може би наивна идея? В крайна сметка, в интервю пред „Нойе Цюрхер Цайтунг“ от 31 януари 2011 г. писателката определи Лукашенко като взел цялата беларуска нация за заложник и като диктатор, страдащ от „синдрома на малкия човек“, върху когото само Кремъл би могъл да има някакво реално влияние.

Обаче въпросът е, че няма доказателства Лукашенко да се радва да държи всички яйца в кошницата на Москва. Предвид това европейските институции биха могли да осигурят стратегически отдушник, въпреки трудното положение в момента. Пожелавам на члена на Комисията Фюле много мъдрост, упоритост и всъщност пълната подкрепа на нашия Парламент за установяване и възможно най-пълно използване на един отговорен контакт с Беларус.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-жо председател, благодаря на члена на Комисията за неговите бележки. Вярно е, че Европейската политика за съседство и източното измерение бяха решаващи крачки в усилията за задълбочаване на отношенията с нашите съседи на изток.

При все това днес има неотложна необходимост да се даде нов тласък на тези усилия. Кризата, избухнала в страните от Северна Африка, които са включени в южното измерение на европейската политика за съседство, обсебва международното внимание, но и източното измерение се сблъска и продължава да стои пред подобни предизвикателства. Събитията в Беларус съвсем ясно са послание и сигнал за тревога за Европейския съюз от гледна точка на задълженията, които той следва да поема в такива случаи. Нужен е дългосрочен стратегически план за растеж и стабилност в региона. Следователно прегледът на европейската политика за съседство – и на източното измерение – трябва да отразява поемането на по-големи политически задължения от страна на нашите партньори.

Трябва да бъде ясно от самото начало, че прокарването и зачитането на демократичните процедури, принципите на правовата държава, основните права на човека и защитата на малцинствата са важни елементи от оценката на напредъка, постигнат от нашите партньори. Ето защо предварително са необходими ясни приоритети и показатели, поддаващи се на количествено измерване. Разбира се, този вид оценка не следва да бъде хоризонтален; трябва да диференцираме отношенията си с нашите партньори, тъй като всяка страна ще трябва да бъде преценявана поотделно от гледна точка постигнатия от нея напредък, въз основа на ясно определени критерии.

Демокрацията и правата на човека не търпят двусмислие; Европейският съюз е създаден на основата на тези принципи и следователно има морален дълг да ги пази в бъдеще. В тези рамки прегледът на европейската политика за съседство трябва да даде нов тласък на усилията за утвърждаване на една съдържателна политическа рамка за сътрудничеството с нашите източни партньори.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-жо председател, бих искал да кажа нещо съвсем накратко в отговор на възражението на един от колегите във връзка с разходите въпреки факта, че той пак се изгуби. Двамата докладчици, които написаха много добри доклади и на които бих искал да изкажа голяма благодарност, посочват относително ясно какви биха били разходите ако нямахме политика за съседство. Те биха били много по-високи като човешка цена, ако погледнем кризата с бежанците на юг, но също, разбира се, като икономическа и социална цена, ако погледнем всички съседни ни страни на юг и на изток.

Бих искал да кажа няколко думи за Източното партньорство. За Южното партньорство ще се изкажат други колеги. Вярно е, че положението в Беларус е лошо, но не трябва да жалим усилия за установяване на контакт с неофициални органи, отделни граждани, млади хора и учащи, за да насърчим наистина положително и демократично развитие „отвътре навън“.

В отговор на г-н Schulz, който по-рано каза, че Беларус и Украйна са в еднакво положение бих искал да поясня, че разликите между тях са много големи. В Украйна следва да мислим за проблемите, но и за това, какво работи добре, и за положителните промени.

Една кратка бележка за Южен Кавказ, защото за нас е важно да бъдем съсредоточени и върху този район. Развитието на събитията в Азербайджан, където блогери и демонстранти биват хвърляни в затворите, е тревожно. Позорно е за страна като Азербайджан и за нейния президент да върши такива неща. Загрижени сме във връзка с възможен нов конфликт между Азербайджан и Армения.

Бих искал да призова г-н Фюле да наблюдава много внимателно този регион и да му помогне да излезе от бъркотията, в която се намира и от това конфликтно положение.

  Kristiina Ojuland (ALDE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да привлека вниманието ви към замразения конфликт в региона на Нагорни Карабах, който е неделима част от Република Азербайджан. Когато се обсъждат политиките за съседство или други политики във връзка с региона на Южен Кавказ, териториалната цялост на Азербайджан, както и на Грузия, следва винаги да се имат предвид.

Парламент трябва да се съобразява с факта, че регионът на Нагорни Карабах е международно признат за част от Азербайджан, макар да е окупиран от арменски военни сили и, както знаем, да се ползва с политическа подкрепа от властите в Кремъл. Това съобразяване следва винаги да бъде отразено в документите и заявленията както на Парламента, така и на Съвета и Комисията. На всякакви инициативи от страна на ЕС за премълчаване на този факт трябва да се противодейства, за да вървим към мирно и законно уреждане на замразения конфликт в Нагорни Карабах и в региона.

  Hélène Flautre (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, народните движения в Южното Средиземноморие ясно онагледиха слабостите в нашата европейска политика за съседство.

Според моето виждане проблемът не е толкова в целите на политиката за съседство, които са заложени в член 8 и член 21 от Договора от Лисабон относно утвърждаването и зачитането на правата на човека и демокрацията – които са също така и социални цели – а по-скоро в неправилното преследване от наша страна на тези цели. Следователно трябва да извлечем уроци за бъдещето. Именно това се прави в провеждащата се работа по преглед на политиката. Първият въпрос, който беше повдигнат от г-н Schulz, е способността ни да предоставим реална и ефикасна подкрепа за гражданското общество във всички съседни страни, независимо от значението им от гледна точка на търговия или стратегия или на политическото положение в тях.

Когато съседни страни са в състояние на преход, това е изключително полезно и необходимо. Това е и безспорно по-лесно, отколкото ако те стенат под игото на авторитарен режим, какъвто е случаят в Сирия, но това е предизвикателство, въпрос, с който ние трябва да се научим да се справяме ефикасно. Мисля, че ще трябва също да се научим да обсъждаме тези въпроси с нашите партньори – не само във форуми, посветени на правата на човека, например подкомитети, но също и на най-високо политическо равнище. При все това в същото време трябва да внимаваме дневният ред на подкомитетите да не се окаже откъснат от положението, както се е случвало вече, или да не успее да допринесе за работата на други органи, като например Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР).

Подкрепям съобщението относно партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие, което според мен е от централно значение. Струва ми се също, че би следвало да добавим отделна цел за социалната справедливост и борбата с неравенствата. Естествено, ще се наложи също да преосмислим разбирането си за мобилността в Средиземноморския регион. Мисля, че партньорството в мобилността е нещо положително, но ще трябва също да се научим как да насърчаваме изгодите от тази мобилност за лицата, пътуващи между Северното и Южното Средиземноморие, и също както за приемащата страна, така и за страната по произход. Ще трябва също да отразим тези променящи се движения в основните права за тези, които прекосяват Средиземноморието и се установяват в Европа.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-жо председател, настоящата дискусия се провежда по време, когато възприемаме нов подход към политиката за съседство. Бихме искали окончателно да скъсаме с времената, когато схващането за стабилност се използваше като разменна монета, когато схващането за стабилност се използваше за получаване на отстъпки в областите на правата на човека и принципите на демокрацията. Затова бих искал да използвам възможността да привлека вниманието към цялостния подход към политиката за съседство. Нека се върнем не само към събитията от последните месеци; нека също си спомним и по-отдавнашни събития, като тези, които се случиха в Беларус. Днес ние наблягаме на необходимостта от поддържане на джентълменското споразумение за заделяне на една трета от средствата, които са отпуснати като част от политиката за съседство, за източната политика. Не говорим за споделяне на богатство, а за споделяне на сигурност. Това е въпрос на основна сигурност и бъдещето на сътрудничеството на държавите-членки на ЕС със страни, които някога може би също ще бъдат държави-членки на Съюза.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, арабските революции породиха много надежди във въпросните страни и извън тях. Те доказаха, че демокрацията и правата на човека могат да бъдат всеобщи ценности.

Обаче хората в тези страни остават много скептични по отношение на Европейския съюз. Мога да разбера това в светлината на историята от миналото и на подкрепата, оказвана на диктатори. Мога също да го разбера и когато научавам, че не сме в състояние да говорим за демократична помощ, без незабавно да я свържем с икономически подход, който пренебрегва избора, направен от тези страни – и дори по-лошо, когато виждам, че някои правителства, включително собственото ми национално правителство, продължават да искат европейската помощ да бъде поставена в зависимост от договори за реадмисия. Това е странно схващане за мобилност.

Г-н член на Комисията, питам се дали не бихме могли да излъчим категоричен сигнал по отношение на Тунис, като призовем за мораториум върху дълга на тази страна, докато тя се сдобие с демократично избрано правителство, което се очаква да стане през месец юли. Бих предложила също да им съдействаме да направят одит на дълга и да анулираме незаконния дълг, от който се е облагодетелствала фамилията Ben Ali-Trabelsi за сметка на народа на Тунис. Бих искала да получа подробен отговор на своя въпрос, г-н член на Комисията.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, смятам, че членът на Комисията Фюле правилно се занимава с въпроса за наблюдението на европейската политика за съседство, която включва 16 държави – от най-уязвимата част на Африка до най-уязвимата част на Русия.

Обаче европейската политика за съседство беше поставена на изпитание от неотдавнашните събития в арабския свят, които подчертаха неудовлетвореността на народите от автократичните им режими и, в същото време, провала на икономическите и социални реформи в тези страни, които бяха подкрепени от Съюза. Автократичните режими в Либия, Тунис, Египет и други страни са на власт от години и ние сътрудничим с тях. Сега изведнъж предприемаме мерки против тях. Затова е необходимо да преразгледаме европейската политика за съседство чрез утвърждаване на демокрацията и правата на човека и контрол на планираното финансиране. Основният фактор, който трябва да бъде оценен правилно, е, че младите хора в тези страни са по-образовани и в същото време безработни; за съжаление, 7 400 000 европейски граждани са в точно същото положение.

  Кристиан Вигенин (S&D). – (EN) Г-жо председател, развитието на събитията в южното съседство предизвика много критики към политиката за съседство на ЕС, както беше следвана до момента. Трябва да бъдем критични, разбира се, но също и да бъдем обективни.

Политиката за съседство допринесе много за развитието на отношенията с тези страни – и не само с тези страни, но също и с обществата им, което ще бъде един от основните въпроси, които сега ще бъдат добавени към прегледа на политиката за съседство. Тези събития в известна степен следват ангажимента на Европейския съюз с тези страни. Така че в това отношение трябва да преразгледаме политиката и да я приспособим, но не и само просто да критикуваме направеното до момента. Като такива докладите на ЕП са важен принос към прегледа на ЕПС и се надявам те да бъдат разгледани от Комисията.

Бих искал да отправя предупреждение за опитите за противопоставяне на Изтока и Юга, не само по отношение пренасочване на вниманието но също и, може би, по отношение на пренасочване на средства и ресурси. Тук трябва да бъдем много внимателни и да отчетем факта, че от една страна, разбира се, предизвикателството е да бъдат подпомогнати демократичните процеси в Египет и Тунис и да бъде подкрепена демократизацията в Юга, но то е също и да бъде запазен мирът в Южен Кавказ например и да се помогне за мирното уреждане на замразените конфликти и за утвърждаване на демокрациите.

  Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-жо председател, много е важно, че в допълнение към южната политика за съседство следва също да говорим и за източна политика за съседство. Има твърде много вътрешни административни проблеми, свързани с нея, и затова като минимум администрирането на руските програми би следвало да бъде прехвърлено към Генерална дирекция „Регионална политика“. Причината за това е, че органите, администриращи програмите, биха могли да ги ревизират с цел да бъдат отразени по-особени местни характеристики и условия. По този начин също би била гарантирана приемствеността им.

Нека не забравяме, че тази промяна сама по себе си няма да изисква специални изменения в правните основания на програмите или бюджета на ЕС. Вместо това ще става дума по-скоро за вътрешно решение от страна на Комисията. Понастоящем има твърде много проблеми с тези програми и следва да внесем някои структурни промени в тях. Това би било ясно послание и се надявам Комисията също да направи каквото може, за да подкрепи това решение.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Г-жо председател, Европейската политика за съседство и Източното партньорство като част от нея е възлова област и предизвикателство за Европейския съюз. Тя е важна политическа рамка за укрепване на отношенията със страните партньори – страни, с които би следвало да вървим към икономическа и политическа интеграция. В случая на Украйна този процес би следвало да приключи с перспектива за пълноправно членство в Европейския съюз, разбира се след изпълнение на критериите от Копенхаген и за това е съществено да има по-голям политически ангажимент от властите в Киев.

Нека не забравяме и европейците в Беларус – страна с цивилизация, подобна на нашата собствена, но държана затворена от режима на Лукашенко. Нека направим всичко по силите си беларусите да виждат, че Европа ги помни и подкрепя усилията им да постигнат демокрация. Можем да дадем нагледен израз на нашите усилия, като намалим разходите, свързани с получаването на шенгенски визи, улесним контактите между хората от Беларус и останалата част от Европа и подпомогнем инициативите на общности и гражданското общество в Беларус. Като улесним пътуването и контактите между Съюза и Беларус, можем да отслабим режима на Лукашенко много по-ефикасно, отколкото с десетки заявления или резолюции. В заключение бих искал да посоча, че в много страни, включени в политиката за съседство, все още има сериозни проблеми в областта на зачитането на свободата на изразяване, особено в медиите, свободата на сдружаване и свободата на събиране. Като Парламент в свободна Европа, ние трябва...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Jiří Maštálka (GUE/NGL). – (CS) Г-жо председател, надявам се тук да няма представители от страните от Източното партньорство, тъй като те биха могли да си помислят, гледайки броя на присъстващите тук, че нямаме интерес към Източното партньорство. Аз също бих искал да подчертая важността и необходимостта от разискване по Източното партньорство.

То е важно, защото пространството на изток от границите на ЕС предлага делови възможности, които са незаменими от гледна точка запазване на конкурентоспособността на Съюза през идните десетилетия. Това пространство се явява също огромен извор на култура, която играе роля за формирането на европейските традиции и без която не е възможно да бъде разбрана европейската идентичност. Разискването по Източното партньорство е необходимо също и поради факта, че не е съвсем ясно дали всички придаваме едно и също значение на този проект. Всички многостранни инициативи, свързани с Източното партньорство – демокрация, стабилност, икономическа интеграция, енергийна сигурност и контакти между хората – несъмнено са полезни както за ЕС, така и за шестте съседни страни. Объркване беше предизвикано от заявленията на някои политици, които говорят за Черноморска синергия или за демократична буферна зона. В този момент Източното партньорство престава да бъде инструмент…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, авторитетът на Европейския съюз като световен политически фактор зависи също от способността и волята му да насърчава развитието и реформите за стабилизация на съседните страни. Сътрудничеството на ЕС със страните от Източното партньорство открива възможност за тези страни да постигнат политически напредък по отношение на ценностите на свободата и демокрацията. Предвид различното политическо развитие на отделните страни обаче ЕС трябва да прилага променящ се подход и да предоставя по-голямо съдействие и ресурси на ЕС на тези източни партньори, които са готови да отидат по-далеч и по-бързо в изпълнението на задълженията си.

Бихме могли да направим повече за насърчаване по-конкретно на Украйна и Молдова да постигнат напредък в преговорите и да се опитат и постигнат съгласие за комплексна и широкообхватна зона за свободна търговия. По мое мнение следва също да продължим преговорите с Армения, Азербайджан и Грузия. Беларус ще трябва да изнамери форма за комуникация, подходяща за политическото положение. Жителите на тази страна не трябва обаче да станат заложници на политическите си представители, решили да приложат своя собствена версия на демокрацията.

  Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-жо председател, днес ние полагаме важна основа за развитието на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП). Тук би подчертал само едно съображение, конкретно съображение за члена на Комисията във връзка с програмите за външните граници, трансграничните програми.

Имаме 15 програми с бюджет от 1,1 млрд. евро. Обаче постоянно чуваме от всички страни, че те не вървят добре. Развитието е бавно. Гъвкавостта е много ограничена и от чутото днес аз разбирам, че полското председателство възнамерява да се заеме с това. Поляците наистина искат да придвижат нещата и да видят дали трябва да се направят някакви промени, за да бъдат върнати отново тези програми към сближаването, към Цел 3, подходът на Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ“, които познаваме от години.

Въпросът ми към члена на Комисията е: как ще се заемете с това? Всъщност съгласно Регламента за ЕИСП Вие вече трябваше да сте извършили оценка миналата година. Не съм виждал документите, отнасящи се за това. Как ще отразите това във вашите публикации през месец май и готов ли сте може би да проведете изслушване, съвместно с Парламента, на което бихме могли да поканим най-заинтересованите хора и да чуем техния практически опит? Имам чувството, че някои неща трябва наистина да бъдат променени.

  Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, с прегледа на политиките на ЕС за съседство ние тръгваме на пътешествие, което няма да приключи скоро. Събитията в Средиземноморието свидетелстват за процес на дълбока промяна и те ще имат трайни последици не само за страните от региона, но и за Европа.

Трябва да сме наясно, че преходът към пълна демокрация няма да бъде лесен и че тези традиции се съпътстват от много рискове и несигурност. Поради тази причина има много неща, които трябва да свършим и те ще отнемат време. Отговорът на Европа трябва да се характеризира със стратегия, основана на краткосрочни и дългосрочни действия.

Трябва да улесним достъпа до европейските пазари и да позволим по-голяма мобилност. Следва да организираме конференция за проучване на възможността за отмяна или предоговаряне на дълга на тези от страните, които са избрали пътя към демокрация; трябва да предоставим достатъчни финансови ресурси и да осигурим съдействие за демократичния процес чрез укрепване на парламентарните институции и политическите партии, осигурявайки пълноценно участие на всички граждани. Всичко това следва да стане в рамката на един възроден евро-средиземноморски диалог.

Заложено е стратегическото, политическото бъдеще на Европа. Мисля, че Европа трябва да си дава сметка, че трябва да работим на изток и на юг, но точно сега има специален приоритет на юга. Необходима е основна промяна на политиките; най-накрая трябва да отворим нова глава.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, източното измерение е една от най-важните области за развитието на Европейския съюз съгласно Европейската политика за съседство. То включва такива страни като Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Азербайджан и Армения. Съюзът има много важни икономически и финансови интереси в тези страни и за тях не бива да се забравя и да се придава най-голяма важност на въпросите, свързани с енергията. Именно през някои от тези страни могат да бъдат построени алтернативни енергийни трасета на руските тръбопроводи, като „Сарматия“ и газопровода „Набуко“. За да се засили сътрудничеството между страните, които споменах, и Европейския съюз, търговското пространство на ЕС следва да бъде либерализирано, което ще позволи осъществяване на повече стопанска дейност и ще приближи тези страни до Европейския съюз – Съюзът все пак е най-големият им икономически партньор. В крайна сметка, разбира се, следва да мислим за зона за свободна търговия, която би ни сближила естествено по един конкретен начин. В заключение, не трябва да забравяме за улесняването на визовите задължения, за подобряването на програмите за насърчаване на контактите между хората и за осигуряване на финансова подкрепа за обмените на млади хора от страните от източното партньорство с млади хора от ЕС.

  Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, всички бихме искали политиката на Европейския съюз да бъде ефикасна, но за да бъде ефикасна, тя трябва да бъде изцяло последователна както от гледна точка на източното измерение на политиката за съседство, така и на южното измерение. Колкото до източното измерение, бих искал да привлека особено внимание към това, което е известно като „замразени конфликти“, към положението в Молдова и по-конкретно към положението в Приднестровието и в Нагорни Карабах и бих искал също да кажа няколко думи – особено защото съм постоянен докладчик на Европейския парламент за Грузия – за положението в Абхазия и в Южна Осетия.

Днес по тези въпроси е необходима последователна политика на Европейския съюз. Последователна политика на Съюза трябва да означава споделена, както и последователна – политика, която да бъде идентична така, както се провежда от европейските институции, включително по-конкретно върховния представител и другите членове на Европейската комисия и също от държавите-членки. Трябва да бъдем единни пред ръководителите на Русия днес и да им кажем, че не изпълняват ангажиментите, които поеха през 2008 г., и например, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз следва възможно най-скоро да получи достъп до Абхазия и Южна Осетия.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-жо председател, народните въстания в Северна Африка разкриват грешките на европейската политика и дипломация, водена от една предполагаема прагматична политика, която подкрепяше диктатори и обезценяваше стремежите към свобода, справедливост и възможности за всички човешки същества.

Като резултат ЕС наново определи приоритетите си за европейската политика за съседство (ЕПС) към юга. Съгласна съм с новите насоки, наречени „трите П“: „пари, пазарен достъп и пътуване“. Правя това обаче с разбирането, че подкрепата, която предлагаме на нашите съседи, трябва да бъде обвързана с условие за проява на политическа воля и конкретен напредък в процеса на демократизация. Няма демокрация без политически партии. Затова подпомагането на обучението на демократични политически сили, като финансиране и организация, следва да бъде приоритет, тъй като това ще даде власт на младежите и жените, които храбро започнаха „Арабската пролет“.

В общества, в които все още господства държавната религиозна ориентация и които се управляват по патриархален начин, крайъгълният камък на всяка демократична промяна ще се основава на участието на жените и зачитането на правата на човека. Това трябва да бъде основна насока на политическата подкрепа от ЕС за Южното Средиземноморие.

В заключение, ЕС следва също така да насърчава участието на всички появяващи се фактори в политическия диалог, включително партиите с религиозен дневен ред, като тези, свързани с Мюсюлманското братство, които не трябва да бъдат изолирани, а по-скоро канени да се включат в демократичната игра.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-жо председател, за да може политиката, която обсъждаме, да даде очаквания политически резултат, тя ще трябва да е подплатена с пари. Затова следва да се придържаме към джентълменското споразумение за разделяне на една трета и на две трети на наличните пари. Това е необходимо, за да сме в състояние ефикасно да прилагаме политиката. На второ място, необходима е ясна диагноза на положението. Затова не трябва да се правят сравнения на Беларус, която е под контрола на ясен, прозрачен и би могло да се каже, клиничен пример за режим с Украйна, която се бори с проблемите на демократизацията. Трето, тази политика предлага перспективата за членство на страните, които се опитват да го постигнат. Ясната перспектива на членство помага да се създаде сбъдващо се пророчество и ако обществата и тези, които управляват страните, имат впечатлението, че пълноправното членство в ЕС е постижима цел, то тогава със сигурност ще бъде по-вероятно тя да се постигне.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, изказвам съжаление за отсъствието на Съвета от днешното разискване. По отношение на южното съседство искам да направя три бележки. Първо, Европейският съюз е длъжен да подкрепи и улесни процесите на демократични промени. В миналото властите в съседните страни се позоваваха на опасенията си за стабилността като начин да оправдаят бездействието си.

Второ, пожелавам икономическо благоденствие на нашите южни съседи; това изисква много реформи, инвестиции и финансова и икономическа помощ, както и търговия – не само със Севера, но също и търговия Юг-Юг, каквато понастоящем няма.

Загрижен съм във връзка с линията, възприета от Комисията и от върховния представител, г-жа Аштън: в статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ на 18 март 2011 г., тя като че ли съветва тези страни да се специализират в износ на селскостопански стоки за европейските пазари. Аз не съм съгласен. Членът на Комисията Фюле добре разбира това, макар че като че ли клати глава. Тези страни се нуждаят от диверсифицирани икономики и земеделие. Повтарям: диверсифицирани. Тя трябва също да се погрижат за вътрешните си потребности от храни и да не се ограничават само до броени експортни продукти, които освен това предизвикват загриженост у европейските земеделски производители. Затова по този въпрос са ни нужни здрав разум и предвидливост.

Трето, трябва да възродим Съюза за Средиземноморието (СзС) и неговите проекти, които могат да допринесат за стопанската модернизация на средиземноморските страни. За съжаление, СзС продължава да е в задънена улица, няма генерален секретар и не бива да продължи да бъде заложник на липсата на напредък между Израел и Палестина.

Госпожи и господа, изправени сме пред голямо предизвикателство.

  Евгени Кирилов (S&D). – (EN) Г-жо председател, източното съседство на ЕС може да се окаже най-добрата проверка за външната политика на ЕС. Съюзът трябва да спазва собствената си правна рамка и особено стратегията на ЕС по сигурността, която подчертава необходимостта да бъдем заобиколени от добре управлявани страни. Той следва също да прилага това в собствената си цялостна стратегия с цел да постигне положителна промяна.

Обаче най-сериозното препятствие за оформянето на ЕПС на изток остават неуредените конфликти в Приднестровието и Южен Кавказ, които са дълбоката причина за нестабилността и политическите и икономически проблеми на региона. Достатъчно е само да споменем днешната експлозия в Приднестровието, която нанесе сериозни повреди на газопровода.

Налице е спешна необходимост ЕС да подкрепи усилията за разрешаване на конфликта, включително чрез пряко посредничество, изграждане на доверие и хуманитарна помощ за милионите вътрешно разселени лица и бежанци. Ето защо ЕС следва да направи необходимото значителната му финансова и техническа подкрепа в региона да се съпътства със засилено политическо присъствие и ясно определена обусловеност.

  Jacek Protasiewicz, (PPE). – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих искал да започна с поздравления към авторите на двата доклада, и по-конкретно към автора на доклада относно източното измерение на политиката за съседство, г-н Siwiec. Тези поздравления не са просто израз на любезност. Те произтичат от искреното ми убеждение, че най-после имаме доклади, които показват, че Европейската политика за съседство следва в много по-голяма степен да се основава на ценностите, които са най-важни за нас: зачитане на правата на човека, свобода на медиите и демократични правителства.

Ще повторя това, което казах тук, в залата, в понеделник: урокът от събитията в Северна Африка и Близкия изток доказва, че хората, които живеят там, особено младите хора, не искат просто повече хляб; те искат също повече свобода и по-голямо зачитане на правата им като граждани и хора. Същото важи и за нашите съседи на изток и по-конкретно в страна, която е непосредствен съсед на Европейския съюз, Беларус. Бих искал да ви разкажа за скандалните събития, които станаха днес в Гродно в Беларус, където един журналист – г-н Andrzej Poczobut – който е обвинен в обида на президента в статии, писани за международната преса във връзка с работата му като журналист, току-що беше арестуван от КГБ, за да му се попречи да говори с нас, членовете на Европейския парламент, на утрешното заседание с беларуската делегация. Тези практики са скандални. Европейската политика за съседство следва да съдейства да не допускаме ситуации като тази, в която изпадна днес г-н Andrzej Poczobut.

  Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-жо председател, радвам се че Комисията избра да представи прегледа на южното измерение на европейската политика за съседство. Той със сигурност е необходим. Трябва да признаем, че Европа посрещаше диктатурите с търпимост, вместо с категорични искания за демокрация. Платихме цена за това от гледна точка на доверието към Европа. Затова е необходима нова политика – политика, която да помогне тези страни да бъдат изградени наново след десетилетия на лошо управление. Европа може да направи много в това отношение, преди всичко като най-важен търговски партньор на региона. Най-добрият подход вероятно би бил да се инвестира именно в новото изграждане и търговията, за да се възстанови доверието, което изгубихме. Затова се радвам, че в съобщението си Комисията говори за търговското измерение – че трябва да разширим пазарния достъп за нашите съседи от Северна Африка, за да им помогнем да използват търговията, за да постигнат благоденствие.

Обаче понастоящем именно европейските митнически бариери, особено в селскостопанския сектор, са голямо препятствие за развитието. Да вземем например минималните цени на селскостопанските продукти, които означават, че колкото по-ефективно се произвеждат съответните плодове и зеленчуци, толкова по-високи са митата, които трябва да се плащат за тях. Това е пречка за развитието и просперитета. Затова бих искал да предложа първата стъпка, която Комисията би могла да предприеме, да бъде да даде на тези страни в Северна Африка, които са тръгнали по пътя на демокрацията, свободен достъп до пазара в Европа. Това е нещо, което направихме за Западните Балкани след войната в Югославия, и защо да не се поучим от този пример? Градим процъфтяването на Европа върху свободната търговия в Европа, така че защо да не помогнем на нашите съседи от Северна Африка да градят процъфтяването си върху свободната търговия с нас?

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-жо председател, европейската политика за съседство без съмнение е успешна политика. Обаче трябва да я направим по-динамична и по-ефективна. Неблагоприятният икономически климат, с който се сблъскваме в момента, не следва да служи за алиби или претекст да пропуснем да я укрепим още повече. Това следва да важи най-вече за южното й измерение.

Сега това е неотложно необходимо след неотдавнашните драматични събития, неотдавнашните драматични инциденти в Северна Африка. Тези общества се нуждаят от нашата подкрепа; те се нуждаят от нашата съществена, но дискретна подкрепа, и наблягам на думата „дискретна“ поради очевидни исторически и политически причини. Трябва да подкрепим гражданското общество в тези страни, неговото демократично действие и исканията му за повече свобода.

Освен това не трябва да забравяме, че Средиземноморието се превръща в имиграционна бомба с часовников механизъм; това е още една причина за нас да подкрепяме стабилността, демокрацията и растежа в тези страни чрез политиката за съседство.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). – (EN) Г-жо председател, бих искал да поздравя члена на Комисията за съобщението относно партньорствата, в което е възприет експедитивен и ориентиран към бъдещето подход.

Свидетели сме на преработка на политиката за съседство и Комисията е застъпник на комплексния подход. Би било фатално да противопоставяне южното съседство на източното съседство. Ние я преработваме и макар да има добри новини за ставащото на юг, значението на тази преработка и преосмисляне излиза извън рамките на Юга. То включва също Изтока. Следва да преминем от политика, свързана с или ориентирана към правителства, към политика, ориентирана към обществото, и от политика на краткосрочни икономически интереси към политика, ориентирана към правата на човека и демокрацията. Следва да станем, в своята политика, щедри към обществата и много по-взискателни и строги към правителствата. Също така не трябва да смесваме статукво със стабилност. Би следвало да възприемем един вид преходен подход.

Изграждането на този нов мироглед за политиката за съседство води със себе си необходимостта от промяна на източната политика в същата посока. Следва да отделяме еднакво внимание на Юга и Изтока. Би трябвало да има симетрично финансиране, тъй като съществува погрешна дилема за противопоставяне на двете и това трябва да бъде интелигентно финансиране. Тук е налице недостатъчно финансиране от структурно естество. Всяка година ние плащаме за страните, участващи в политиката за съседство, 20 % от това, което плащаме на останалия свят. Знам колко трудно е да се говори за финансиране днес. Но тази политика трябва да бъде преработена и за това също ще се изисква допълнително финансиране.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (EN) Г-жо председател, в настоящия момент е важно да бъдат разгледани внимателно и да бъде намерен точният баланс между двата фактора на европейската политика за съседство. ЕПС следва да стане по-гъвкава, активна и оптимизирана. Ако искаме да създадем пространство на стабилност, споделени ценности и напредък, което да заобикаля Европа, ние следва първо да спрем да се ограничаваме с предварително определени квоти. Финансовата помощ следва да бъде балансирана според политическата ангажираност и желанието за доближаване до ценностите, свободите и стандартите на ЕС. Тя следва да бъде насочена към постигане на резултати и свързана с обективни и ясни критерии за демократизацията и напредъка в реформите.

Второ, следва да обмислим създаването на механизъм за бързо реагиране в рамките на ЕПС за бърза и гъвкава реакция на политическите промени в страните партньори, както стана неотдавна в южното съседство.

Трето, привлекателността на помощта от ЕС също е важна. Опростяването на процедурите по отпускане на средства от ЕС и активният обмен на опит между държавите-членки на ранни етапи от програмирането би се явило допълнителен стимул.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-жо председател, аз съм от Галац – румънски град, намиращ се на границата на Европейския съюз с Република Молдова и Украйна. Ето защо ще спомена конкретно прегледа на източното измерение на Европейската политика за съседство. Трябва да наблегна на важността му както за прилагането на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион, така и за енергийната сигурност на Европейския съюз.

Призовавам Комисията и държавите-членки да лансират цялостна стратегия на Европейския съюз за Черно море и да осигурят достатъчни финансови и човешки ресурси за ефикасното й прилагане. Приветствам присъединяването на Украйна и Република Молдова към Договора за енергийна общност, което ще се яви важен принос за постигане целите на Съюза в областта на енергийната сигурност и за сигурността на тези страни.

По темата за приоритетните енергийни проекти на Съюза следва да наблегна на значението на Южния газов коридор. Мисля, че тръбопроводът „Набуко“, заедно с Трансадриатическия тръбопровод, общоевропейския нефтопровод, газопровода Турция-Гърция-Италия или…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, аз подкрепям Европейската политика за съседство като съдържателна политическа рамка за укрепване на демокрацията както в източното, така и в южното измерение, но сега поисках думата за да поставя на всички ни следния въпрос: Дали моралното право на Европейския съюз да сочи пътя на трети държави към истинска демокрация е добре защитено?

И двете предложения за резолюции припомнят такива ценности на ЕПС, като демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, включително свободата на медиите, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Самият Европейския съюз първенец ли е във всички тези области, имайки предвид например положението на медиите в Италия и Унгария, масовите случаи на лица без гражданство в Латвия и Естония и подозренията за корупция в нашия Парламент?

Силно се надявам, че ще поддържаме…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, възловата дума тук е „съседство“. Дори и в личния живот наличието на добри съседи е голямо предимство за всеки. Добрият съсед е човек, който е дружелюбен, не се меси неоправдано в работите на другите, но е готов да протегне приятелска ръка във време на нужда.

Това е нещо, което Европейският съюз следва да практикува като политика. Много е лесно, когато и съседните ви страни са също толкова приятелски настроени, стабилни и демократични. Ако те не са такива, имате по-скоро проблем.

Предложението да се ангажираме с гражданското общество, особено в тези страни, е много добро. Колегата van Nistelrooij посочи, че изразходваме 1,1 млрд. евро за погранични дейности и е необходим по-последователен подход. Съгласен съм с това.

Също така предложението да провеждаме редовни изслушвания, особено с гражданското общество от недемократичните режими, е добро, за да могат те да чуят какво имаме да им кажем и ние да можем да ги изслушаме пряко.

  Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, в своето описание на изгледите за европейската политика за съседство в Южното Средиземноморие Вие споменахте за евентуални катализатори. Обаче пропуснахте да споменете една група, към която спадам аз самата. В Европа хората като мен – имигранти и деца на имигранти – които идват от място, което някога е било колонизирано от Европа, все още биват стигматизирани. При все това ние сме и бихме могли да станем човешки ресурси: влиятелни посредници между севера и юга в този исторически момент.

Г-н Фюле, какво мислите по този въпрос? Ще го обмислите ли?

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, прегледът на европейската политика за съседство е една от най-важните ни задачи. Събитията в Египет, Тунис, Либия, Йемен, Бахрейн и другаде безмилостно разбиват много стереотипи в нашето съзнание: че повечето хора в Близкия изток или Северна Африка не ги е грижа за правата на човека и че са свикнали да търпят диктаторски режими. Революцията в арабския свят ги опроверга.

Преди няколко седмици аз посетих Египет в деня, в който в страната се провеждаше референдумът за промяна на конституцията. Всеки, с когото разговаряхме, говореше за свобода, правосъдие и демокрация. Повечето наблягаха, че е необходима друг вид помощ от Европейския съюз. Необходима е помощ за укрепване на гражданското общество, създаване на политически партии и защита на правата на човека, за да може бъдещите парламентарни и президентски избори да бъдат демократични, свободни и честни. Протичащите там демократични процеси са много крехки и уязвими и трябва да ги подпомогнем своевременно.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, оценявам един много важен елемент, а именно че ние – Комисията и Парламентът – имаме успореден подход към прегледа на нашата политика за съседство. Този не е като случаите, както при много други политики, когато идваме тук с вече завършен продукт и след това провеждаме дискусия. Ние пристъпихме към процеса преди известно време и във взаимодействие бяхме в състояние да възприемем редица добри идеи на Парламента и да обясним редица наши идеи. Дългият списък оратори, които направиха редица ценни предложения и зададоха уместни въпроси, доказва, че подходът е бил точният.

Заложили сме високи амбиции в Договора от Лисабон, който също беше приет и гласуван в залата. Съгласихме се Европейският съюз да бъде световен фактор. И Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и аз самият считаме, че едва ли бихме могли да отговорим на това очакване, без преди всичко да изиграем наистина конструктивна роля в наше съседство, и че едва ли бихме могли да изиграем такава роля, без да се справим с предизвикателствата в съседство, включително с проточилия се конфликт.

Имайки точно това предвид, заедно започнахме процеса на преглед през месец юни миналата година. По онова време амбициите ни бяха първо да обмислим новите инструменти, въведени с Договора от Лисабон. Има големи промени по отношение на външните действия със заместването на шестмесечното председателство и неговите приоритети във външните отношения с последователната и съгласувана политика, която се гарантира от лице в двойна роля, съчетаваща ролята на общата външна политика и политиката на сигурност на Общността, и също въвеждайки за първи път възможностите на Службата за външна дейност. Ролята на посолствата също беше издигната, за да представляват не само Комисията, но и Европейския съюз. Това са неща от огромна важност.

Знам, че има много предизвикателства, въпроси и дори критики тук и там, но съм убеден, че тези промени ще имат за резултат по-съгласувана политика на ЕС във външните действия. Искахме това да бъде отразено в нашата политика за съседство. Искахме също да направим едно от важните неща, за което усещахме, че липсва. Гледайки в съседство, на нас ни липсваше чувството за съпричастност на тези страни към политиката за съседство. Някои от партньорите ни казваха, че политиката за съседство им е била наложена и че всъщност до тях никой не се е допитвал. Така те смятат, че мненията им не са били взети предвид и че е имало една схема, налагана за всички, без да се отчитат спецификите. Но тогава дойде арабската революция. Тя се оказа за нас огледало – каквото според мен беше много необходимо – за да си зададем важни въпроси, като например доколко сме готови да подпомогнем стремежите на нововъзникващите демокрации, докъде сме готови да стигнем, за да преодолеем ситуациите като тази, пред която сме изправени в Либия, и докога следва да правим компромиси тук и там и да свързваме стабилност и автократизъм, приемайки, че нашите ценности не винаги са съответствали на нашите интереси.

Съобщението ни от 8 март беше опит да се отговори на някои от тези въпроси – и за да бъда абсолютно честен с вас, на лесните въпроси – защото ние всъщност отговорихме само на тези, които са свързани с нововъзникващите демокрации. По-трудните въпроси оставихме за стратегическия преглед на ЕПС. Много от тях все още чакат отговор.

В съобщението от 8 март ние определихме три основни стълба, които ще видите отразени и в стратегическия преглед. Първият подкрепя демократичните преобразувания и изграждането на институции в съседните ни държави. Във втория насочеността е върху отношенията с обществата и подкрепата за гражданските сдружения. Третият оказва подкрепа за приобщаващ и устойчив растеж сред нашите съседи.

Много страни в Юга се променят – промяна, която не е ограничена до тези страни, а обхваща целия регион. Те също така променят нас и начина, по който реагираме на положението – начина, по който активно ще реагираме и развиваме новите явления в наше съседство. Това ще има отражение в Изтока и има процес на извличане на поуки в нашето общо мислене с нашите източни партньори. Това отражение върху Изтока не става за сметка на Юга и събитията в Юга и нашият сегашен интерес и насоченост към Юга не са за сметка на Изтока. Процесът на преглед на ЕПС ще засилва необходимостта от балансиран подход към нашето съседство, независимо дали става дума за Юга или за Изтока.

Налице е нов импулс за заместване на понякога предпочитаната реалистична политика в нашето съседство с една амбициозна и далеч по-активна политика, основана на нашите ценности. Има също импулс да разясним какво искаме да постигнем със или чрез лостовете на политиката за съседство. Преди две години говорихме за зона на мир, стабилност и просперитет. Това е важно схващане, което продължава да бъде валидно, но партньорите искат повече. На Изток някои от тях са съвсем категорични, доколкото става дума за европейски стремежи. Тези в Юга искат да има по-определена в институционално отношение рамка за икономическа интеграция. Трябва ли да се въздържаме да споделяме мислите си по тези въпроси? Не мисля така. Мисля, че трябва да дадем да се разбере ясно, че Източното партньорство не е начин членството в ЕС да бъде отказано на страните в Изтока, а е начин за тях да изградят повече от Европейския съюз вътре у тях. Мисля, че трябва да отправим предложение до най-напредналите страни в Юга – един вид рамка, от която те да бъдат част, не от вземането на решенията, а от оформянето на решенията.

Не очаквайте подчертано техническа усмирителна риза за двустранните отношения с нашите съседи. Очаквайте само съвсем малко, но много ясни и много важни отправни точки. Очаквайте в резултат от прегледа на ЕПС една гъвкава и индивидуално разработена структура и взаимодействие, която работи добре между политическото ръководство, от една страна, и нашите програми и техническа и финансова помощ, от друга страна.

Това няма да е лесен процес. Никоя промяна не е лесна, но по сравнение с неговия предшественик това ще бъде постоянен процес, при който възможностите за преглед или, ако предпочитате, способността за получаване на обратна информация, или проверка на действителното положение, ще бъде важно качество, включено в прегледа на ЕПС.

Мнозина от вас говориха за пари. Колкото по-високи бъдат амбициите ни, толкова повече ресурси ще изискват те. Тук логиката е съвсем ясна. Но само за пари ли става дума? По никакъв начин. Става дума също за нашата изобретателност, съгласуваност, сериозно отношение към интересите на нашите партньори и за това, да бъдем амбициозни, доколкото става дума за отваряне на нашия търговски пазар или въпроса за мобилността.

„Жасминовата революция“ в много голяма степен постави на дневен ред достойнството и равенството. Затова нека превърнем тези два въпроса – достойнството и равенството – в принципи, на които ще се опира нашата политика. В това отношение Парламентът може да изиграе много важна роля.

  Председател. – Внесени са две предложения за резолюции⁽¹⁾на основание член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 април.

Писмени изявления (член 149)

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Всички европейски страни, които отговарят на критериите за присъединяване към ЕС, трябва да имат перспективата за членство в ЕС. Източното измерение на ЕПС следва ясно да оценява този основен принцип като такъв и да осигури съседите ни в Източна Европа да бъдат в състояние конкретно да виждат сигурна перспектива за бъдещо членство.

Най-силният стимул за демократични и политически реформи и създаване на гражданско общество е и ще остане перспективата за членство в ЕС. Макар че бъдещите кандидати следва да бъдат напълно подготвени, ЕС трябва да докаже без всякакво съмнение, че ангажиментът ни за разширяване остава валиден и внушава доверие. За укрепване на това доверие и за разсейване на всякакви съмнения за двойни стандарти ЕС следва да покаже съвсем ясно, че отношенията с нашите източни съседи трябва да се опират преди всичко върху демократичните ценности, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава. Тъй като всяка страна следва да бъде оценявана на база собствените й достойнства, основните ценности трябва да бъдат зачитани в еднаква степен във всяка страна, независимо от икономическите и политическите интереси на отделните държави-членки. Същите принципи следва да бъдат приложени към отношенията с Русия, където положението във връзка с принципите на правовата държава и правата на човека е по-лошо, отколкото в повечето страни от ЕПС.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Трябва да призная, че бях наистина изненадан при четенето на резолюцията, предложена от комисията по външни работи. Определено не мога да разбера поставянето на едно плоскост на демонстрациите в Беларус, където така наречените протестиращи получават голяма подкрепа от чужбина, с революционната буря в Египет и Тунис, причинена от растящите цени на храните и безработицата. По мое мнение абсурдното заключение е типично за абсурдността на така наречените политици. Г-н Siwiec очевидно не е забелязал демонстрациите, при които бяха дадени десетки жертви в монархиите от арабския свят, или войната в Либия. Явно така трябва да бъде. В точка 12 няма упоменаване на отрицателното развитие на събитията в Молдова. Някои членове на ЕП от групата на Европейската народна партия са толкова запленени от Юлия Тимошенко, че украинско правителство без нея им изглежда недемократично въпреки факта, че правителството успя съществено да подобри икономическото и политическото положение в страната за последната година. Според мен призивът в точка 13 за многостранна подкрепа за развитието на демократични партии в Беларус е пряка намеса във вътрешните работи на друга държава. Жалко е, че не виждаме подобни усилия за развитие на демокрацията в държави от ЕС, като Унгария например. Намирам параграф 52 от резолюцията за още една проява на груба безочливост по същия начин, както е и подкрепата за различни подривни дейности, като Телевизия „Белсат” или Радио „Русия” и Европейско радио за Беларус. Това много ми напомня за времената на Студената война, както ги познаваме от учебниците по история.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) В днешното разискване в Европейския парламент проведохме допълнителна дискусия относно източното измерение на политиката на съседство на Европейския съюз. Не трябва да забравяме, че целта й трябва да бъде укрепване на отношенията между Съюза и източните му съседи, особено с Украйна, чрез насърчаване на всякакви видове граждански, обществени и икономически инициативи. Младите граждани на Украйна очакват подкрепа от държавите-членки на Съюза и най-вече искат границите да бъдат отворени, така че те да могат да се движат свободно между страните, да учат и развиват своите заложби и интереси. Много е важно да се осигури по-добро прилагане на споразуменията за опростяване на визовите процедури и за зоната за свободна търговия ЕС-Украйна. Трябва също да разширим системата на стипендии за студенти от източните страни в Европейската политика за съседство и да ги насърчим да се ангажират с по-голяма обществена и политическа дейност.

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам общото разискване по двата доклада относно европейската политика за съседство, доколкото е необходимо да възприемем последователен подход към нашите съседи на юг и изток. Искам да наблегна преди всичко, че би дало обратен резултат, ако допуснем двата географски региона да се конкурират помежду си. Тук не става дума за конкуренция за ресурси, а за ефективно насочване на ресурси към тези партньори, които постигат напредък по отношение на общите критерии, образуващи основата на нашата политика за съседство. По-конкретно мисля за зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Ето защо смятам, че трябва да бъдем достатъчно смели, за да потвърдим положителните резултати, постигнати от нашата политика за съседство, както е в случая с Грузия и Молдова, но също и неблагоприятните резултати, както се случи, за съжаление, с Беларус или Украйна. Диференциацията трябва да бъде основният критерий, което важи също за южното съседство. От друга страна, исканията ни за това, нашите европейски партньори да зачитат общите ценности на Съюза, трябва да бъдат неотклонни и много високи.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) Когато правим преглед на европейската политика за съседство, е важно да оценим въздействието на тази политика върху миграцията. Никоя политика за съседство не може да бъде напълно ефикасна в тази област, без да се занимае с причините за нестабилността, които отключват миграцията.

Това предполага регионално сътрудничество, евентуално чрез двустранни споразумения, както със страните по произход, така и с транзитните страни. Трябва да сътрудничим с транзитните страни и със страните по произход на миграцията, за да не допускаме големи вълни. Трябва да помагаме на страните по произход на мигрантите да се демократизират и да постигнат добро управление, като им предоставим достъп до нашите ценности и нашия опит.

Що се отнася до европейската политика за съседство, необходим е икономически дневен ред, който може да повиши равнищата на заетост и търговски споразумения, които могат да породят истинско, пазарно ориентирано икономическо развитие. Членът на Комисията Фюле и върховният представител Аштън подкрепят по формулата „повече за повече“, схващането за условията за помощ, имащи за цел да възнаградят страните, които са най-активни от гледна точка на демократичните реформи и зачитането на правата на човека. Този подход следва да бъде насърчен, тъй като е в съответствие с нашите ценности, ефикасен е за целите на развитието и е справедлив към европейските данъкоплатци.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) След неотдавнашните събития в Югоизточна Европа сме длъжни да преразгледаме европейската политика за съседство по отношение на южните страни партньори, като предоставим средствата и съдействието, необходими за един истински демократичен преход и полагане на основите за дълбоки политически, обществени и институционални реформи. Важно е при прегледа на политиката да се отдаде приоритет на критериите на независима съдебна власт, зачитане на основните свободи, включително свободата на медиите и борба с корупцията, но е необходимо също така да се преразгледа и проучи внимателно Средиземноморската стратегия на ЕС с цел да се засили политическият диалог и да бъдат подкрепени всички демократични и обществени сили.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D), в писмена форма. – (HU) Кризата в арабския свят показа, че посоката, следвана до този момент в политиката за съседство, се оказа грешна. Лостовете за финансиране трябва да бъдат направени по-прозрачни и при отпускането на помощ да се прилага подход, ориентиран към постигане на резултати. Това е вярно също и за източното измерение на политиката. Европейската политика за съседство на бъдещето трябва да се основава на презгранични отношения между хората; това е особено валидно за източното измерение тъй като страните, участващи в Източното партньорство, имат и перспективата да получат статут на кандидати. Въпросът за взаимното освобождаване от визи между Украйна и ЕС трябва да бъде разглеждан прагматично и не следва да се използва за упражняване на политически натиск. Правителството на Украйна има много работа да върши в областта на укрепване на правата на човека и демокрацията. Обаче последните хора, които следва да наказваме за това, са украинските граждани. Ако Европейският съвет подкрепи беларуските граждани, като наложи санкции на Беларус, той не трябва да използва друг аршин и при Украйна. Предоставянето на освобождаване от визи възможно най-скоро – да се надяваме още през тази година – би могло да положи основите за икономическото доверие, необходимо за създаване на зона за свободна търговия. Вярвам, че полското председателство ще се отнесе към този въпрос като към приоритет. Достойно за съжаление е, че срещата на високо равнище за Източното партньорство не можа да се проведе по време на унгарското председателство. Унгария щеше да третира партньорите на ЕС в Източното партньорство далеч по-обективно от поляците, които предвид историческия си опит, следват предубедени политики в няколко отношения през последните години.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Европейската политика за съседство следва да остане европейска, а не френска, румънска или полска. Разграничение между съседите на Юг и Изток, последвано от прехвърляне на средства от Изток към Юг, би могло да е от полза за дневния ред на дадена държава донор, но би сложило край на европейската политика за съседство. Натискът, оказан от Франция за финансиране на Юга, ограничавайки средствата за програмите за Изтока, би могъл да стане неблагоприятен прецедент. Европа следва да работи с всички свои съседи, а не с приоритетни съседи. Прехвърлянето на средства от Изтока към Юга би изпратило вреден сигнал към източните ни партньори. Няма смисъл да се подкрепя демокрацията в Юга чрез отслабването й в Изтока. Европейските стремежи и демократичните ценности на източните партньори могат допълнително да бъдат увредени от импулсивна политика по визовата либерализация. В тази област няма място за политика тип „първо Русия“. Руските граждани имат право да пътуват свободно, но не преди партньорите ни от Изток. Въвеждането на безвизов режим за Русия би превърнало руския паспорт в златен документ, търсен в Грузия, Молдова и Украйна. Това би дестабилизирало вътрешно тези страни. Настоявам ЕС сериозно да обмисли тези проблеми.

(1) Вж. протокола.

21. Използване на сексуално насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно използването на сексуално насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток (2011/2661(RSP)).

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, трябва да отхвърлим по най-категоричния начин всяко целенасочено насилие срещу жени, включително сплашване и сексуално нападение. Това са отвратителни престъпления, често пъти извършвани срещу най-уязвимите и беззащитни хора.

За съжаление, е факт, че много държави по целия свят не само в Северна Африка и Близкия изток, все още не разполагат с подходяща законодателна рамка за защита на жените и момичетата срещу насилие. Не съществува нищо, което да насърчи съобщаването на подобни нападения. Трябва да се направи много повече, за да се възпрат извършителите и да бъдат държани отговорни за своите действия. Жените продължават да бъдат обекти на дискриминиращи закони и дълбоко вкоренено културно неравенство. В случая с Египет например националната комисия, сформирана с цел изготвянето на нова конституция, е съставена само от мъже и дори в новия кабинет има само една жена министър.

Това не е устойчиво, както стана ясно от смелостта, проявена от тунизийските и египетските жени по време на неотдавнашните събития в техните страни. Ако половината от населението е изключено от политическата и институционалната реформа, тя едва ли ще има успех.

Във връзка с това ние решително осъждаме увеличаващите се съобщения за сериозни нарушения на правата на човека, включващи изнасилване, сексуално нападение и жестоко унижаване на жени-активисти. Европейският съюз е поел ангажимент да засили участието на жените в политическата, гражданската, социалната, икономическата и културната сфера, както и да се бори срещу дискриминацията и безнаказаността. Ето защо една от осемте основни насоки на ЕС за правата на човека ясно цели да „насърчава равенството между половете и да се бори с дискриминацията срещу жени“. Декларацията от Барселона от 1995 г., която установи Евро-средиземноморското партньорство, специално подсилва този ангажимент за региона на Евромед.

Равенството между половете е един от приоритетите на петгодишния работен план, договорен между държавните ръководители на срещата на високо равнище в Барселона през 2005 г., проведена за ознаменуване на 10-годишнината от Евро-средиземноморското партньорство.

С оглед на тези ангажименти Евро-средиземноморската министерска конференция относно укрепването на ролята на жените в обществото, проведена през ноември 2006 г. в Истанбул, сложи началото на един иновативен и новаторски процес. Министрите (включително тези на Алжир, Йордания, Ливан, Мароко, окупираните палестински територии, Сирия и Тунис) се договориха за предприемането на цялостен подход, основан на следните взаимосвързани приоритети: първо, политическите и гражданските права на жените; второ, социалните и икономическите права на жените и устойчивото развитие; и накрая, правата на жените в културната сфера и ролята на далекосъобщенията и масмедиите.

След конференцията през 2006 г. се извършва дейност по прилагането на Обща рамка за действие по-специално посредством преследването на държавни приоритети с механизъм за последващо проследяване и доклади, публикувани от Европейската комисия. Партньорите в Средиземноморския съюз препотвърдиха своите ангажименти във връзка с това на втората министерска конференция в Маракеш през ноември 2009 г. Гражданското общество беше изцяло ангажирано в обсъжданията. Увеличаването на осведомеността за и популярността на процеса беше едно от големите предизвикателства, приети от почти всички участници в процеса.

Отвъд тази регионална рамка двустранният диалог на Европейския съюз, включително чрез подкомисии, занимаващи се с въпроси на половете, е важен метод за решаване на тези неотложни проблеми.

Г-жо председател, позволете ми да завърша, като кажа, че Европейският съюз няма да толерира насилието срещу жени под никаква форма и ще използва всяка възможност за неговото предотвратяване.

  Edit Bauer, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, г-н член на Комисията, наистина оценявам твърдия ангажимент на Комисията за осъждане на насилието срещу жени като военно оръжие – използвано системно при въоръжени конфликти за различни цели, включително унижаване, сплашване, политически тормоз, извличане на информация, възнаграждаване на войници и дори етническо прочистване. Насилието срещу жени по време на въоръжени конфликти се основава до голяма степен на традиционните възгледи, според които жените се възприемат като собственост. Тъй като жените в много култури играят ролята на преносители на културата и символите на нациите, насилието срещу жени се използва също като средство за нападение срещу ценностите на обществото и неговата чест.

Римският статут на Международния наказателен съд признава сексуалното насилие като част от нападение срещу цивилни граждани — срещу човечеството — за военно престъпление. Различните форми на сексуално насилие при въоръжен конфликт, сред които сексуално робство, принудително сключване на брак и принудителна бременност, представляват военни престъпления и следва да се приемат за сериозни нарушения на Женевската конвенция. Твърде често лицата, които са отговорни за сексуално насилие по време на война, остават ненаказани; твърде често насилието срещу жени се приема за неизбежна част от войната; твърде често, неговите извършители получават амнистия като част от договорености за постигане на мир.

Време е да осъдим тези нечовешки практики във всяка част на света и нашето послание днес следва да бъде, че извършителите на тези военни престъпления вече не могат да се измъкват безнаказано.

  Ana Gomes, от името на групата S&D. – (PT) Г-жо председател, в контраст със съобщенията, които сега достигат до нас от Либия, където виждаме само мъже, които се бият на фронтовата линия, снимките от преди около месец от главния площад в Бенгази, от площада „Тахрир“ и от демонстрациите в Тунис, Бахрейн, Сирия, Йордания и Мароко показваха жени от всички възрасти, призоваващи за свобода, справедливост и демокрация. Жените, и по-специално младите жени, играеха и продължават да играят основна роля във въстанията в Северна Африка и в арабския свят. Тяхната съдба в тези държави, белязани от силно патриархални и религиозни традиции, ще бъде не само показателна, но и решаваща за пътя, който тези държави ще следват през идните месеци и години в търсене на демокрация и зачитане на човешките права. Поради това ЕС трябва да превърне в приоритет подкрепата за жените, които смело сложиха началото на протестите на „арабската пролет“, включително чрез финансиране на организации на гражданското общество и чрез политическа, техническа и финансова помощ за жени, които желаят да участват активно, насърчавайки ангажираността им към всички демократични институции и органи с политическа и икономическа власт, като членове, кандидати на политически партии и т.н.

Освен това е наложително ЕС да мобилизира всичките си усилия на най-високо равнище, за да се бори с опитите за сплашване, репресии и сексуално насилие, извършвани срещу жени, които са дръзнали да повишат глас. Примери като „проверка на девствеността“, налагана на жени, които са протестирали на площад „Тахрир“ на 8 март, или изнасилването и лишаването от свобода на Иман ал Обейди в Либия са изключително нетърпими, както заяви членът на Комисията Фюле. Очакваме върховният представител и членът на Комисията да поискат незабавно и независимо разследване на тези случаи, които да се превърнат в емблематични, за да не бъдат повтаряни.

  Антония Първанова, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа предложи и започна това разискване, тъй като ние желаем тази вечер да изразим загрижеността си за положението на жените в Северна Африка и Близкия изток в условията на настоящите политически промени и вълнения. През изминалите няколко седмици станахме свидетели на сериозни нарушения на правата на човека в Либия и Египет, които засягат по-специално жени. Няма да говоря подробно за всички тези случаи, но позволете ми да спомена само две символични и тревожни ситуации, които следва да бъдат осъдени незабавно.

Иман ал Обейди, либийска жена, съобщи на международната преса, че е била групово изнасилена и впоследствие задържана от войници, поддръжници на Кадафи, и разпитвана в продължение на 72 часа, преди да бъде освободена. В Египет, както колегите ми споменаха, няколко протестиращи жени са заявили, че са били подложени на така наречените „проверки за девственост“ — и също изнасилени от войници — и някои от тях сега са съдени за това, че не са преминали успешно проверката за девственост. Тези случаи предоставят допълнителни доказателства за това, че изнасилването все още се използва като оръжие по време на конфликт с цел тероризиране и унижаване на цивилното население.

Недопустимо ще е, ако не надигнем гласовете си срещу тези ужасни зверства, които се извършват срещу жени. Ние призоваваме Комисията и Съвета категорично да се противопоставят и да осъдят използването на сексуални нападения, сплашване и други форми на тормоз на жени, които се извършват във връзка с настоящите събития в Северна Африка и Близкия изток. Също така ние трябва да използваме всички налични политически инструменти, за да гарантираме, че след прехода на тези общества правата на жените ще бъдат гарантирани и защитени.

Вчера приехме нашия доклад относно политическата рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени и ще бъде неприемливо да имаме двойни стандарти, когато става въпрос за наши политически действия извън Съюза. Във връзка с това насърчаването на правата на жените трябва да бъде изцяло интегрирано в европейската политика на съседство, нейните програми и проекти и в същото време трябва да се приложат специфични политики за правата на жените и за тяхното оправомощаване.

  Barbara Lochbihler, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, принудителните така наречени проверки за девственост, извършвани от египетската армия на жени, протестирали на площад „Тахрир“, и многобройните изнасилвания на либийски жени от войници са ужасяващи престъпления, които станаха причина за днешното предложение за резолюция. Ние не можем да изключим възможността от извършването на още сексуално насилие от всички страни в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток.

Миналия ноември ние в Европейския парламент призовахме държавите-членки на ЕС и самия ЕС най-накрая да разгледат сериозно положението на жените по време на война и при въоръжени конфликти. Тогава представителят на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Аштън, докладва за постигнатия напредък. Сега съществува подобрена международна рамка за предотвратяване на насилието срещу жени в конфликтни региони, а няколко страни приеха и национални планове за действие. Обменът на най-добри практики е много важен.

ЕС вече осигури 300 млн. евро за мерки, включващи медицинска помощ, и бяха одобрени още 200 млн. евро за прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН. Съществуват планове за въвеждане на местни стратегии в конфликтни зони през 2011 г. Обучението на персонал играе много важна роля в това отношение. Поради това е необходимо целият опит и всички мерки да бъдат интегрирани и взети под внимание при реализирането на пакта на ЕС за партньорство и демокрация с южните средиземноморски държави. Вие определено ще получите подкрепата на Европейския парламент за тази работа.

  Ilda Figueiredo, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, ние знаем, че жените участват активно във въстанията, призоваващи за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток. Ние знаем обаче, че те също така са подложени на обща и системна практика на изнасилване и сексуално робство, които се признават за престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно Женевската конвенция.

С оглед на това появяващите се съобщения, независимо дали от Демократична република Конго или от Египет, Либия или от други държави, будят тревога. Ето защо ние призоваваме за ефикасно дипломатическо действие, което се противопоставя решително срещу използването на сексуална агресия, сплашване и целенасочени действия срещу жени в Северна Африка и Близкия изток или на всяко друго място.

Бихме подчертали също така важността на признаването на ролята на жените в революциите и да подчертаем необходимостта от гарантиране на правата на жените, включително тяхното участие в новите демократични, правни, икономически и политически структури на тези общества, което да прекрати вековната дискриминация, на която те са били подложени.

  Emine Bozkurt (S&D). – (NL) Г-жо председател, революциите в Северна Африка и Близкия изток създадоха също и възможности. Работата по възстановяване на държавата и по установяване на демокрация в Тунис и Египет сега наистина може да започне. Жените по площадите и улиците на Кайро, Тунис и Бенгази бяха и продължават да бъдат важна част от революциите. Има толкова много възможности, но има и опасности.

Твърденията, изложени по телевизията от млада либийска жена, че е била изнасилена от войските на Кадафи, разтърсиха обществеността. Това обаче не са първите подобни съобщения, а след това имаше и още. Сексуалното насилие се използва като инструмент за потискане на жени и за налагане на тяхното мълчание например в Кайро, където жените са малтретирани и подлагани на проверки за девственост от военните. Във войната в Либия насилието срещу жени се използва като оръжие. Във вакуума на властта, който се появява във време на беззаконие, няма контрол. Жените губят защитата от страна на закона. Поради това трябва да изпратим ясен сигнал, г-жо председател, че не може и не трябва да се позволява това да се случва! Трябва да изпратим ясен сигнал до новите ръководители, че престъпленията от този вид трябва да се разследват и наказват. Никой, на чиято съвест лежат подобни престъпления, не следва да бъде оставян да се измъкне безнаказано.

Бих желала да подчертая, че тези жени трябва да бъдат защитени и че ролята на жените за възстановяването на обществото не трябва да се пренебрегва. Правата на жените трябва да се отстояват в закона и за целта жените също следва да бъдат назначавани на длъжности в конституционални комисии, в парламенти и правителства, така че въпроси като образованието на жените, техните права и борбата с вредните традиционни практики да бъдат приоритети в дневния ред. Икономическата независимост е основен компонент на оправомощаването на жените и предприемачеството следва да се насърчава например чрез използването на микрокредити.

  Kristiina Ojuland (ALDE). – (EN) Г-жо председател, сексуалните нападения срещу жени – и в някои случаи също срещу мъже – в Северна Африка и Близкия изток са сериозен проблем и трябва да бъдат разгледани своевременно от органите в региона както от новите демократични сили, така и от по-старите режими.

Бих искала да призова заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Аштън, да обсъди трагичното положение по отношение на сексуалното насилие в този регион с представители на целевите държави във връзка с южното измерение на европейската политика на съседство с оглед изправяне на извършителите пред съд и осигуряване на спазване на правата на човека на жените и мъжете.

Считам, че сексуалното насилие е най-лошият вид военно действие. То трябва да се избягва на всяка цена и да се наказва по най-тежкия възможен начин.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, преди два месеца говорихме за насилието срещу жени в Европа. Беше посочено, че 25 % от европейските жени са били подложени на насилие. Сега говорим за сексуално насилие срещу жени при конфликти в Северна Африка и Близкия изток. Това е една тъжна история, която не може повече да се толерира. Затова е важно да я обсъдим и да направим нещо, за да я предотвратим.

(EN) За съжаление, не само по време на война, но и в мирно време в целия африкански континент има много архаично отношение към жените. То очевидно се влошава по време на война. Съгласен съм обаче с члена на Комисията, че ние трябва да обърнем внимание на тези въпроси, и по-специално да се опитаме да подведем под отговорност хората, които ги извършват. Да се надяваме, че по този начин на определен етап можем да постигнем промяна в отношението и премахване на тази отвратителна практика.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, сексуалното насилие не представлява нарушаване на правата на човека на жените или на мъжете. Правата не съществуват под такава форма. Сексуалното насилие е престъпление срещу човешкото достойнство, което е основно право на всяко човешко същество както на жените, така и на мъжете. Това важи не само за Европа, но също и за Египет, Либия, Демократична република Конго и други държави в Африка и Близкия изток, посочени в тази резолюция. Военните конфликти не могат да бъдат смекчаващ фактор. В Демократична република Конго се започна с изнасилване на жени, а сега се изнасилват и мъже. Резолюциите обаче представляват просто думи. Ние трябва и да действаме. Комисията трябва да започне да наблюдава подробно нарушенията на правата на човека в световен мащаб и в същото време трябва да предложи инструменти, чрез които Европа да може да наложи спазване, в случай на нужда. Ако това не стане, партньорствата, в които ние инвестираме толкова много, могат да се нарекат също и плащания на откуп.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих казал на уважаемите колеги, че въпросите и конкретните случаи, които те представиха на вниманието ни днес, наистина са много сериозни и представляват минус във връзка със събитията от последните седмици в Северна Африка и Близкия изток. Аз си взех бележка относно въпросите, които бяха повдигнати в това разискване, и направените предложения.

Както казах, Европейският съюз разполага с редица инструменти и ще направи всичко, за да подкрепи по-голямото участие на жените в гражданския и политическия живот без заплахи, сплашване и насилие.

Бих искал също така да представя на вниманието на членовете някои положителни неотдавнашни промени, като например създаването на служба по човешките права към секретариата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Следва да приветстваме такива стъпки. Нашата подкрепа за международни организации, най-малкото „ООН-жени“, и за гражданското общество, ще способства за подпомагане на промяната отвътре. Това също така показва защо нашата политика на диалог и ангажираност е толкова важна и трябва да продължи, най-малкото с нашите нови събеседници.

  Председател. - Бяха внесени пет предложения за резолюция⁽¹⁾ съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 април.

Писмени изявления (член 149)

  Filip Kaczmarek (PPE), писмено. – (PL) Сексуалното насилие е едно изключително отблъскващо средство за водене на война и един грозен инструмент за борба с или унижаване на другата страна в един конфликт. В случая със Северна Африка и Близкия изток тези практики са особено жестоки, защото те разкриват голям по мащаби цинизъм и деморализиране, защото доминиращата религия в региона има много ограничаваш подход към сексуалните въпроси. Лицата, които извършват актове на сексуално насилие, нарушават много правила и кодекси на поведение. Войната и конфликтите често пъти пораждат невъобразима злоба в такива хора. Ние ще се борим с това и никога няма да престанем да осъждаме това варварство.

(1) Вж. протокола.

22. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

23. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 22,50 ч.)