Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2248(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0073/2011

Разисквания :

PV 07/04/2011 - 3
CRE 07/04/2011 - 3

Гласувания :

PV 07/04/2011 - 6.11
PV 07/04/2011 - 6.12
CRE 07/04/2011 - 6.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0156

Разисквания
Четвъртък, 7 април 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

7. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
PV
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Janusz Wojciechowski (A7-0121/2011)

 
  
MPphoto
 

  Ville Itälä (PPE).(FI) Г-жо председател, смятам, че е много важно, че гласувахме в подкрепа на доклада с ясно изразено мнозинство. Именно така трябва да постъпва Европейският парламент, за да запази доверието на обществеността в системата.

Защо обаче исках отново да повдигна темата, след като гласуването приключи? Както докладчика, аз искам да подчертая, че това е важен проблем, особено между институциите, и таблиците на съответствието са важна отправна точка. Надявам се начинанието да работи докрай, без да има караници между институциите, за да може идеята да се осъществи във възможно най-кратки срокове.

 
  
MPphoto
 
 

  Giommaria Uggias (ALDE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, това е важна мярка за селскостопанския сектор. Независимо от това обаче тя трябва да бъде последвана незабавно от ангажимент на Съвета и националните правителства, които трябва да я приемат незабавно преди края на сезона, за да решат проблема, който засяга не само южната част на Европа, но и цяла Европа, както показа днешното гласуване.

Болестта син език засяга овцете и говедата в нашите стопанства. Ето защо предприемането на действия за пълното й премахване е цел на здравната политика, за която правителствата на отделните държави могат да допринесат по най-добрия начин, като проявят гъвкавост. Освен това тя трябва незабавно да бъде приета чрез транспониране на директивата.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0236/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

 
  
MPphoto
 

  Ville Itälä (PPE).(FI) Г-жо председател, това е една изключително важна тема за разискване и аз мисля, че щеше да е важно, ако Парламентът беше изпратил ясно послание, че сме много разтревожени за случилото се. Искаме да покажем на обществеността, че правим всичко възможно, за да направим атомните електроцентрали в Европа и по света възможно най-безопасни. Също така обаче искаме да покажем, че можем да продължим с ядрената енергия, когато има по-голяма сигурност по въпроса. Жалко е обаче, че по-голямата част от членовете на Парламента гласуваха против и че по този начин не беше изпратено ясно послание днес.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Lange (S&D).(DE) Г-жо председател, аз съм донякъде разочарован, че Парламентът не беше в състояние да одобри предложението с мнозинство днес, за да се извлекат разумни поуки от аварията на реактора в Япония. Считам, че несъмнено това трябва да означава ясна промяна в енергийната политика против ядрената енергия – с други думи, началото на поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия – на европейско равнище. Второ, също така следва да бъде очевидно, че ако извършим стрес-тестове, тогава се налага всяка атомна електроцентрала, която не премине тези тестове, да бъде премахната от мрежата.

Нито едно от тези предложения не получи мнозинство при гласуването. Ето защо не можах да подкрепя резолюцията. Надявам се, че скоро ще успеем да организираме единна енергийна политика, която в бъдеще ще осигури безопасна и надеждна енергия, което означава преминаване към енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници.

 
  
MPphoto
 

  Sergej Kozlík (ALDE). (SK) Г-жо председател, със сигурност никой не се съмнява, че аварията във Фукушима ни показа необходимостта от засилване на оценките на експлоатацията на съществуващите атомни електроцентрали и изграждане на нови електроцентрали. Ще бъде необходимо да се преразгледа и коригира законодателството, както и параметрите на стрес-тестовете на европейските атомни електроцентрали, въз основа на общи критерии, които се прилагат в целия Европейски съюз. С оглед на факта, че това е глобален проблем, който не познава граници, би могло дори да има междуконтинентално споразумение в обхвата на глобални органи.

Ние обаче не трябва да прибързваме и „заради бълхата да изгорим целия юрган“. Става въпрос за решаване на чисто професионални проблеми, чието политизиране може само да навреди. Всеки ден в медиите и тук в Европейския парламент сме свидетели на много демагогски твърдения, които нямат никаква професионална основа.

Тъй като заключенията на разискването в Европейския парламент напълно отразяват този конфликт на становища, аз се въздържах от окончателното гласуване относно позицията на Парламента.

 
  
MPphoto
 

  Mitro Repo (S&D).(FI) Г-жо председател, аз също не можах да гласувам в подкрепа на резолюцията, поне не и в сегашния й вид, когато стигнахме до гласуването й.

В Европа гражданите ни се страхуват за безопасността си и с право. В момента това трябва да ни е приоритет. Необходими са конкретни мерки за засилване на чувството за безопасност у хората.

Настоящата резолюция раздели становищата в целия Парламент. Не следва да бъде въпрос дали сме против или в подкрепа на ядрената енергия: настояваме за минимални стандарти за безопасност за Европа като цяло. Стрес-тестовете, предложени от Комисията, няма да бъдат достатъчни сами по себе си, за да успокоят обществеността. Комисията трябва да проучи алтернативни енергийни източници за бъдещето, като същевременно вземе предвид различните енергийни потребности на държавите-членки на Европейския съюз. Според мен инвестирането в ядрена енергия не следва да означава, че са налице по-малко изследвания и разработване на продукти в областта на възобновяемите енергийни източници.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Г-жо председател, бедствието във Фукушима даде основания за оправдани обществени страхове относно използването на ядрена енергия и затова е целесъобразно да се помисли за настоящата ситуация в Европейския съюз и да се предприемат решителни стъпки за подобряване на безопасността, с което съм съгласен, както и прозрачността при експлоатацията на атомните електроцентрали и защитата на човешкото здраве. При сегашната ситуация не е възможно, колкото и да ни се иска, да си представим функциониращ, конкурентен пазар на електроенергия без приноса на ядрената енергия в един балансиран енергиен микс, независимо дали ни харесва или не.

Европейският съюз и държавите-членки са длъжни да създадат политика в областта на енергетиката, която ще гарантира суверенитета, политическата независимост и икономическата сигурност на всяка държава. Инструментите за постигане на тази цел включват подходящ енергиен микс, адекватно ниво на производствен капацитет, баланс между търсенето и предлагането, намаляване на енергийната интензивност на икономиката и така нататък.

Не се страхувам да подчертая, че ядрената енергия е важен ресурс за производство на електричество, защото тя спомага за по-висока енергийна сигурност, особено за държави с ограничени запаси на твърди горива. Въздържах се от окончателното гласуване, защото то включваше предложение за въвеждане на мораториум върху новите реактори. Аз със сигурност не съм съгласен с това.

 
  
MPphoto
 

  Paul Murphy (GUE/NGL).(EN) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на изменението, с което се настоява за бъдеще без ядрена енергия за Европа. Трагедията във Фукушима подчертава огромната опасност, която представлява ядрената енергия за човечеството и околната среда. Потенциалът за голяма катастрофа и липсата на безопасен начин за обезопасяване на отработеното ядрено гориво означава, че ядрената енергия не представлява безопасно средство за развитие на производството на електроенергия.

Трагедията също така подчертава факта, че на частните спекуланти не може да се повери жизненоважната задача за производство и разпределение на електроенергия. В крайна сметка капиталистическото преследване на печалба, без зачитане на човешкия живот, безопасността на хората и околната среда, е отговорно за настоящата криза.

Призовавам за национализация на енергийния сектор под демократичния контрол и управление на работниците. На тази основа бихме могли да изготвим рационален и устойчив план за производство, разпределение и потребление на електроенергия за осигуряване на евтина и безопасна енергия за всички, като същевременно се защити околната среда. В основата на този план трябва да има дългосрочна програма за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, което да доведе до постепенната замяна на петролните, газовите, въглищните и ядрените електроцентрали.

 
  
MPphoto
 

  Francesco De Angelis (S&D).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, след трагедията във Фукушима всички трябва да спрем и да се замислим. Ядрената енергия отново е в светлината на прожекторите и аз считам, че трябва да помислим преди всичко за бъдещето, за бъдещето на децата ни. Вярно е, че се нуждаем от енергия, но се нуждаем от чиста и безопасна енергия. Безопасността е хубаво нещо, но не е достатъчна. Един мораториум не е достатъчен – трябва да отидем по-далеч от това.

Трагедията във Фукушима ни казва, че няма такова нещо като напълно безопасни атомни електроцентрали. Преди всичко ни казва, че трябва да организираме бързо прекратяване на използването на ядрена енергия и да съсредоточим вниманието си върху възобновяеми, алтернативни източници на електроенергия. Европа се нуждае от нова политика в областта на енергетиката, за да се спре изграждането на нови атомни електроцентрали заради ужасяващото влияние, което тези електроцентрали могат да окажат върху безопасността, околната среда, климата и бъдещите поколения. Необходима е радикална промяна на гледната точка за едно безопасно бъдеще, което се основава на енергоспестяването и използването на възобновяеми енергийни източници.

 
  
MPphoto
 

  Filip Kaczmarek (PPE). (PL) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на приемането на резолюцията. Тя трябваше да бъде израз на солидарност с жертвите на природното бедствие и последвалата го ядрена авария, както и израз на признание и благодарност за всички онези, които рискуват живота си, за да предотвратят още по-голяма катастрофа. Аз също съм изпълнен с възхищение от солидарността, смелостта и решителността, с която хората в Япония реагират на това бедствие.

Съгласен съм със заключението, че Европейския съюз трябва да направи изчерпателен преглед на подхода си към ядрената безопасност, но не можем да принудим държавите-членки да се откажат от дейностите, насочени към гарантиране на собствената им енергийна сигурност и затова съм доволен, че отхвърлихме нереалистичните и опасни разпоредби в нашата резолюция.

 
  
MPphoto
 

  Giommaria Uggias (ALDE). (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, италианската делегация от партията „Италия на ценностите“ („Italia dei Valori“) гласува против текста на резолюцията относно ядрената енергия, защото в нея не беше казано достатъчно ясно „не“ на ядрената енергия.

За съжаление, всички изменения, които можеха да подобрят текста и да вземат решение Европа да се откаже от ядрената енергия, да се откаже от съществуващите и бъдещите атомни електроцентрали, бяха отхвърлени. Европа без ядрена енергия е единственият възможен маршрут, ако искаме да гарантираме, че децата ни и бъдещите поколения ще имат бъдеще, защитено от повторение на катастрофи като Фукушима и Чернобил.

Тези поуки ни казват, че няма такова нещо като теоретична безопасност. Ето защо трябва ясно да кажем „не“ на ядрената опция и да инвестираме в изследвания и иновации на други източници, които са наистина екологични, възобновяеми и чисти.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция и дълбоко съжалявам, че Парламентът не успя да постигне единна позиция днес. Обръщам се най-вече към онези членове на Парламента, които искаха повече. Смятам, че щеше да бъде по-добре да се гласува за компромиса, защото съм наясно, че в Европейския съюз са налице много различаващи се мнения по въпроса за ядрената енергия.

Именно защото въздействието върху околната среда и последиците от бедствията не познават национални граници, аз считам, че е важно да се одобрят и приемат минималните изисквания. На първо място, необходим е единен стандарт за безопасност в Европейския съюз. Второ, трябва да вземем мерки срещу евентуални бъдещи аварии или бедствия; с други думи, необходим е европейски план за възстановяване при бедствия. Трето, не трябва да продължаваме да пренебрегваме изследванията в областта на възобновяемите енергийни източници, но също и в областта на ядрения синтез и създаването на съоръжения за съхранение и рециклиране на въглеродни горива.

 
  
MPphoto
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE).(EN) Г-жо председател, аз също съм разочарована, че Парламентът не успя да изпрати балансирано и разумно послание. Няма съмнение, че повредата във АЕЦ „Фукушима“ е катастрофа, но окончателният брой на жертвите няма да достигне хиляди или стотици, а може би дори не и десетки.

В резултат на най-тежкото земетресение в света, отчетено в тази област, ще има приблизително 30 000 до 40 000 смъртни случаи вследствие на разрушени пътища, мостове, железопътни линии и сгради. Трябва ли да съборим всички подобни структури в Европейския съюз за всеки случай? Това е въпросът ми.

Не ядрените технологии са виновни в Япония, а местоположението. Ето защо една паническа реакция в Европа е не само абсурдна, но и може да навреди на околната среда, защото не съществуват надеждни доставки на нисковъглеродна алтернатива на ядрената енергия, и изкопаемите горива ще просперират. Наистина ли искаме това?

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-жо председател, всеки в Европа трябва да е загрижен за безопасността и това е важно. Трябва да изградим системи, които са безопасни.

Разбира се, трябва да се каже, че се наблюдава известна прекомерна реакция след Фукушима. От друга страна, това е естествено. Спомням си времето, когато потъна „Естония“: някои бяха на мнение, че всички кораби трябва да бъдат забранени, защото са опасни. Е, хората могат да имат такива мисли. Сега обаче трябва да си спомним, че само една от 54 атомни електроцентрали не премина изпитанието, на което вълната цунами и земетресението ги подложиха.

Въпреки това сега трябва да разгледаме нещата спокойно и да си спомним, че не може да се обобщава въз основа на един отделен случай. Всъщност, 300 000 европейци умират всяка година от последиците от емисиите на изкопаемите горива и това е нещо, което трябва да разгледаме първо. Много е важно да се гарантира, че ядрената технология е безопасна и аз знам, че и в Европа ще изграждаме електроцентрали безопасно и на това трябва да се обърне внимание. Въпреки това няма абсолютно никаква причина за неуместна истерия от тази величина.

 
  
MPphoto
 
 

  Gay Mitchell (PPE).(EN) Г-жо председател, може ли да кажа, че напълно се въздържах от гласуването по този въпрос. Това не е защото не съм загрижен за проблема, защото наистина съм загрижен относно този проблем, но осъзнавам, че трябва да бъде нюансиран и че няма лесни отговори.

Аз живея в Ирландия и представлявам Дъблин, който се намира на източния бряг на Ирландия. По протежение на западния бряг на Великобритания се намират пет активни атомни електроцентрали – нямам нищо против тях. Аз обаче считам, че в областта на ядрената безопасност и в интерес на добросъседските отношения би било добра идея да има някаква форма на съвместен британско-ирландски – казвам ирландски, но имам предвид северно-южно ирландски – преглед на безопасността на дейността на тези електроцентрали, така че да бъдем информирани за рисковете, ако съществуват такива. Освен това в случай на авария можем да участваме в евакуацията, която може да се наложи за хората в Уелс или Англия, така че да можем да изиграем ролята си на добър съсед.

В рамките на държавите-членки, където има държави в съседство, които разполагат с такива съоръжения, трябва да има добросъседско сътрудничество. Това е причината, поради която исках да направя това разяснение.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0249/2011 (Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен)

 
  
MPphoto
 

  Mitro Repo (S&D).(FI) Г-жо председател, в Сирия, Бахрейн и Йемен хората се опитаха да защитят човешкото достойнство, прозрачността, основните права и правото на демокрация.

Европейският съюз прояви желанието и възможностите си при защитата на цивилното население и подкрепата на демократичната революция в Либия. Ние трябва да избягваме двойните стандарти и да покажем, че във водената от Европейския съюз външна политика действаме в съответствие с ценностите си.

Положението в Северна Африка и Близкия изток е истински пробен камък за новосъздадената Европейска служба за външна дейност. Едно жизнено и справедливо общество се нуждае от истински диалог и взаимодействие между гражданското общество и лицата, вземащи политическите решения. Хората трябва да бъдат изслушвани и точно това искаме да напомним на Сирия, Бахрейн и Йемен. Ние не подбуждаме към революция.

Задоволяването, сигурността и благоденствието на хората са приоритет на всяка държава, която зачита справедливостта. С настоящата резолюция ние показваме, че във външната си политика Европа се придържа към ценностите, в името на които беше основана.

 
  
MPphoto
 

  Paul Murphy (GUE/NGL).(EN) Г-жо председател, въздържах се при гласуването на резолюцията относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен. Революционните движения, започнали в Тунис, вдъхновиха и насърчиха милиони хора в цяла Северна Африка и Близкия изток да се включат в народните бутове срещу бруталните режими, които диктаторски управляваха тези страни в продължение на десетилетия.

Тези бунтове за пореден път доказаха потенциалната сила на работническата класа и бедните да се надигнат и разгромят потисниците си. Осъждам лицемерието на лидерите на ЕС и на други западни държави, които днес порицават бруталните репресии, използвани от диктаторите в тези страни, но до вчера подкрепяха и предоставяха помощ от жизненоважно значение за режимите им.

Сега е от решаващо значение масите да се обединят въпреки религиозните и етнически различия, за да прогонят корумпираните елити и да изградят наистина демократични общества, които могат да предоставят приемливи работни места, приемливо образование и да сложат край на бедността. За да постигнат това, работническата класа и бедните трябва да поемат контрола върху икономиката и богатствата на региона и да ги използват в интерес на мнозинството.

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR). (PL) Г-жо председател, неотдавна станахме свидетели на масови протести в страни като Сирия, Бахрейн и Йемен. Протестиращите настояват за демокрация в обществения живот, за оставката на диктаторите, а също така, особено в Сирия, за отменяне на извънредното положение. Държавните органи в тези страни обаче използват груба сила срещу демонстрантите, при което са убити много хора. Особено тревожно е, че целият регион е изложен на опасност. Използването на сила срещу собствените граждани е в нарушение според което и да било законодателство. Използването на бойни патрони няма как да бъде оправдано и заслужава категорично осъждане. Отправям апел към правителствата на тези страни да прекратят репресиите в името на правата на човека, включително на правото на мирни протести и свободата на словото. Призовавам европейските институции и съответните международни организации да предприемат дипломатически действия за защита на демонстрантите. Надявам се, че чрез приемането днес на тази резолюция ние също ще допринесем за защитата на основните права на човека в тези страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-жо председател, Европейският съюз очевидно е наясно, че в политиката си трябва да се води от собствените си ценности. Правата на човека са такава ключова ценност, която трябва да бъде предадена на Близкия изток. Наистина е необходимо да предоставим една концепция и разбиране за това, какво означават правата на човека. Това не е лесно, тъй като близкоизточната култура се основава на различни ценности. Ние в Европа сме израснали в един свят с юдео-християнски ценности, докато техните ценности са следствие от мисленето, характерно за исляма. Имаме две различни отношения към хората и понятието за човешко същество също е различно.

Така или иначе в Сирия има извънредно положение от 1963 г. Това прави възможни екзекуциите на хора без провеждане на съдебен процес. Сега този бунт ни показва, че ние в Европа трябва наистина да си отворим очите и да видим, че единствената история с успешен край в Близкия изток е тази на единствената демократична държава в региона, на Израел, където има права на човека, свобода на изразяване на мнението и демокрация.

Сега ние следва да окажем по-силно влияние в тази посока на Сирия, Бахрейн и Йемен, така че да им дадем възможност да приемат завинаги ценността на правата на човека и нещо повече, правата на жените и децата, чрез което може би ще поемат по пътя на демокрацията. Същевременно не съм наивен и знам, че тези ценности трудно могат да бъдат прокарани в ислямския свят. Въпреки това ние, като европейци, следва да се опитаме да ги изнесем и насърчаваме.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0226/2011 (Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.)

 
  
MPphoto
 

  Paul Murphy (GUE/NGL).(EN) Г-жо председател, гласувах с „въздържал се“ по доклада относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г. В резултат на финансовата и икономическа криза Исландия се превърна от петата по богатство страна в света в страна, съсипана от кризата и с изпаднала в колапс банкова система, при което 40 % от домакинствата не бяха в състояние да си плащат сметките, а пенсионерите загубиха спестяванията, които са събирали цял живот.

Миналата година 93 % от исландските граждани отхвърлиха на референдум предложението за изплащане на повече от 3,5 милиарда евро на правителствата на Великобритания и Нидерландия. Въпреки някои изменения, по същество те ще трябва да гласуват по същото предложение на референдума, насрочен за 9 април. Те не следва да бъдат принуждавани да приемат това споразумение – споразумението следва да бъде отхвърлено. Исландските граждани не носят отговорността за покриване на загубите, причинени от тази криза. Работниците, пенсионерите и бедните хора не са създали кризата и не трябва да плащат за нея. Същото важи не само за Исландия, но и за Гърция, за Португалия, за Испания, за Ирландия и за всякъде другаде. Трябва да платят онези международни спекуланти, които натрупаха огромни печалби от дерегулацията на финансовите пазари.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-жо председател, винаги се радвам, когато към Европейския съюз се присъединяват нови членове, и затова гласувах в подкрепа на това предложение. Същевременно бих искал по време на преговорите за присъединяване всички проблемни въпроси да бъдат ясно поставяни на масата и да бъдат обсъждани и решавани своевременно. Проблемите, които биват премълчавани поради криворазбрана доброжелателност, не изчезват от само себе си. Много често по-късното им решаване се превръща в по-труден и по-продължителен процес, а резултатът е взаимно разочарование. Позволете ми да повторя: винаги се радвам, когато към ЕС се присъединява нов член, но всеки член има не само права, но и отговорности.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0225/2011 (Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г.)

 
  
MPphoto
 

  Mitro Repo (S&D).(FI) Г-жо председател, извинявам се за инцидента преди гласуването. Вие бяхте съвсем права.

Европейският съюз обеща на балканските държави възможност за разширяване. Считам, че това е единствената гаранция за мир там, както преди мен каза и Martti Ahtisaari.

За втора поредна година Комисията препоръчва да се започнат преговори за членство на Македония. Европейският съюз не може да се крие зад спора около името на Македония в процеса по присъединяването й. Разбира се, формалните изисквания за членство трябва да бъдат спазени и е необходимо да се проведат реформи.

Спорът за името на Македония не е първият случай, в който държава-членка е докарвала със себе си нерешими проблеми. Всички ние трябва да погледнем в огледалото. Защо да третираме Македония по различен начин? Напредъкът на Македония зависи преди всичко от самата Македония, но ЕС не следва да затваря вратата пред нея по политически причини, като спора относно нейното име.

 
  
MPphoto
 
 

  Martin Kastler (PPE).(DE) Г-жо председател, аз също гласувах в подкрепа на доклада и на резолюцията – в подкрепа на Македония. Ако обаче сме честни по този въпрос, ние трябва да споменем една подробност. Ние не можем да казваме на жителите и на етническите групи в другите държави да преименуват своя език, защото на други държави не им харесва как го наричат. Това е формулирано в международното право и като европейци, ние наистина трябва да останем честни по въпроса.

Затова бях много ядосан, че, за съжаление, едно изменение, против което гласувах, беше прието. В него се казваше, че не трябвало да се разрешава „македонски“ да бъде наричан „македонски“. Македония е държава с големи перспективи в Европа, главно защото има големи икономически перспективи и на Балканите – регион, изправен пред истински трудности – държава, която постига успехи в икономическо отношение и води преговори с гърците, което е много положително.

С оглед на това положително отношение бих искал да благодаря на всички колеги, които гласуваха в подкрепа на резолюцията, както и на тези, които работиха с парламента там, като част от делегацията на Европейския парламент. Ние трябва да посочим ясно тези перспективи на хората там, които искат да бъдат част от Европа. Нека да работим заедно за постигане на тази цел.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0256/2011 (Положението в Кот д’Ивоар)

 
  
MPphoto
 
 

  Adam Bielan (ECR). (PL) Г-жо председател, бруталната борба за власт между бившия и новоизбрания президент на Кот д’Ивоар, която бушува повече от четири месеца, противоречи на всички принципи, на които функционира съвременния свят. Кървавите битки причиниха смъртта на няколкостотин души, живеещи в страната. Наложи се над един милион граждани на Кот д’Ивоар да напуснат домовете си и много бежанци все още търсят подслон в съседни държави. Следва да се направи всичко възможно виновните за престъпленията да бъдат подведени под отговорност. Преди всичко трябва да се разследва дали е извършен геноцид и престъпления срещу човечеството. Също така става изключително наложително да се гарантира ред и сигурност за гражданите, като се прекратят всички форми на насилие. Не бива да се позволява местното население и чуждестранните наблюдатели да бъдат сплашвани. Резултатите от демократичните избори трябва да бъдат зачетени изцяло. Вследствие на това действията на бившия президент, които противоречат на волята на народа, следва да бъдат осъдени. Узурпирането на властта, подстрекаването към насилие и нарушаването на правата на човека изискват решение от страна на съответните международни органи.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0198/2011 (Преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение)

 
  
MPphoto
 

  Ville Itälä (PPE).(FI) Г-жо председател, аз с готовност гласувах в подкрепа на резолюцията. Мисля, че е много важно по-конкретно да възприемем ясна и твърда позиция по отношение на Беларус, която несъмнено е петно на картата на Европа. Трябва да приложим мерки, които да позволят на Беларус да намери път към демокрацията.

По-конкретно обаче и във връзка с гласуването, бих искал да се спра на изменение 1 към точка 10, внесено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, с което те заявиха, че страните партньори на ЕС имат възможност в дългосрочен план да се присъединят към ЕС. Аз гласувах „против“ защото не мисля, че трябва да правим от това нещо автоматично или да си играем с идеята, че всяка държава може да стане членка, стига да е партньор. Знаем какво мисли обществеността за прибързаното разширяване и поради тази причина предложения от такъв вид не следва да се приемат. Ето защо аз гласувах „против“ него.

 
  
MPphoto
 
 

  Adam Bielan (ECR). (PL) Г-жо председател, източното измерение на Европейската политика за съседство е стратегически елемент от международните отношения на Европейския съюз. Към тази посока ще има и по-нататъшно разширяване. Затова е съществено да бъдат увеличени разходите, за да бъдат развити демократичните структури в тези страни. Подкрепа за инициативи като Телевизия „Белсат“ имат немаловажно значение за независимостта на медиите в Беларус, успоредно с оттеглянето на помощта към медиите, контролирани от държавата. Бих искал да призова да се окаже активна подкрепа на местните демократични органи в тези страни чрез програми за партньорство. Споразуменията за асоцииране остават важно средство за насърчаване на реформите и колкото повече финансиране и техническа подкрепа могат да се предоставят с тях, толкова по-добри ще са резултатите им. Разширяването на интелектуалната основа чрез програми за стипендии също изисква допълнителни средства. Призовавам за увеличаване на финансирането в подкрепа на правата на човека и развитието на гражданските общества. Задълбочаването на обществената интеграция ще помогне да се повлияе на обществената и политическа промяна и е жизненоважна инвестиция в бъдещето. Затова аз подкрепям резолюцията.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0199/2011 (Преглед на Европейската политика за съседство - Южно измерение)

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini (PPE). (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, 21 препратки към документи, 21 пояснителни бележки и 63 точки, обобщаващи исканията на Парламента в предложението за резолюция, или всичко 105 точки. Струва ми се прекалено много, за да бъде ефективно. По въпроса обаче няма предложение за това, как развитието на международната търговия би могло да помогне за постигането на стабилност, а с нея и на спокойствие и мир в пространството на Южното Средиземноморие.

Международната търговия се превърна във форма на новата външна политика и би могла да помогне за създаване на по-добри условия за живот в целия регион. Европейският съюз не трябва да пренебрегва нищо, което би могло да е от полза за развитието на нормални търговски отношения, насърчавайки производството в различните отрасли. Напредъкът в тази област ще допринесе за насърчаване на демокрацията и правата на човека, защита на достойнството на жените, подобряване на сигурността, стабилността, благоденствието и справедливото разпределение на доходите и богатството, и за недопускане на трагедията хиляди хора да бягат от глада и да емигрират, изгубили всякаква реална надежда.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Janusz Wojciechowski (A7-0121/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Подкрепям доклада, който изменя Директива 2000/75/EО. Както Съветът, така и Парламентът са съгласни да се промени правното основание поради факта, че предложението на Комисията е внесено преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Според мен измененията са уместни поради разпространението на болестта и защото изобретената с научни методи нова ваксина не поставя рисковете, които криеше нейния предшественик.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Wojciechowski, който чрез серия от интересни изменения на текста на Комисията си поставя за цел да актуализира и да направи по-гъвкав един законодателен акт, който вече не съответства на актуалните нужди. Това ще помогне на държавите-членки да използват по-ефективно ваксинирането против болестта син език, като по този начин намалят честотата на заболяването в селскостопанския сектор.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Доволна съм от измененията, заложени в директивата, които придават по-голяма гъвкавост на правилата относно ваксинирането. Благодарение на новата технология разполагаме с „инактивирани ваксини“ против болестта син език, които не създават никаква опасност за неваксинираните животни. В момента има съгласие относно разбирането, че ваксинирането с инактивирани ваксини е най-доброто средство за контролиране на болестта син език и за предотвратяване на развитието на клинично изразено заболяване в рамките на ЕС. Широкото прилагане на тези ваксини по време на кампаниите за ваксиниране през 2008 г. и 2009 г. доведе до значително подобрение на положението със здравеопазването. Искам да призова към изменение на съществуващите правила, изложени в Директива 2000/75/EО, за да бъде взет под внимание последния технологичен напредък при производството на ваксини, с което да се гарантира по-добрия контрол върху разпространението на вируса на болестта син език и да се намали тежестта от нея върху сектора на селското стопанство.

 
  
MPphoto
 
 

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Въпреки това, макар и да споделям принципа, че трябва да се даде възможност на компетентните органи, т.е. на държавите-членки, да провеждат ваксинирането против болестта син език, се противопоставям на принципа за включване в законодателството на изискване за осигуряване на таблици относно транспонирането в националното законодателство.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) В миналото ваксинирането против болестта син език се извършваше с живи атенюирани ваксини, което наложи въвеждането на редица ограничения върху ваксинирането, за да се предотврати разпространението на вируса към неваксинираните животни. Напредъкът на науката обаче позволи да бъдат създадени нови, инактивирани ваксини. За разлика от „живите атенюирани ваксини“, инактивираните могат да бъдат прилагани безопасно и без каквито и да било ограничения, тъй като не представляват риск за разпространение на активния вирус. Предвид сериозните последици от болестта син език за животновъдния сектор следва да бъдат взети всички мерки, които улесняват ваксинирането и го правят по-ефикасно, за да защитим държавите от загуба на добитък и в крайна сметка да защитим продоволствената сигурност.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Болестта син език засяга предимно преживни животни като овце, кози и говеда и може да придобие форма на епидемия, ако условията на средата и климата благоприятстват това, особено в края на лятото и началото на есента. Въпреки че няма докладван случай на нито един заразен човек, много е важно да признаем съществуването на това заболяване и да потърсим начини за прилагане на мерки за неговото премахване. На равнище на ЕС това заболяване беше регистрирано най-напред на юг, но после се появи и в централните части и накрая достигна и Северна Европа. Благодарение на поредицата от кампании за ваксиниране, съфинансирани от ЕС, прилагането на някои от ваксините може да не спомогне за премахването на болестта, а да позволи поддържането на разпространението. Ето защо беше разработен вид ваксина, която гарантира контрола и профилактиката на болестта на територията на ЕС, но чието прилагане е ограничено поради действащите правила. Поради това се нуждаем от изменение на сегашната директива. Предвид това, че предложението за изменение на Директива 2000/75/EО на Парламента и на Съвета съответства напълно на Стратегията за здравето на (2007-2013 г.) и насочва към по-гъвкав подход към системата за ваксиниране, като по този начин допринася за по-добър контрол на основните болести по животните, гласувам в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Този доклад има за цел да актуализира Директива 2000/75/EО, която приема някои разпоредби относно мерките за борба с болестта син език и нейното премахване. През последните години беше отбелязан напредък в областта на ваксинирането на животните. Рисковете от т.нар. „живи атенюирани ваксини“ вече не заплашват никого поради наличието на нови, инактивирани ваксини. Тези инактивирани ваксини, за разлика от „живите атенюирани ваксини“, не представляват риск от нежелано разпространение на вируса от ваксината и могат да се използват безопасно извън областите, където са наложени ограничения. Това беше отбелязано в доклада.

Считаме, че по-голямата гъвкавост при ваксинирането против болестта син език, като се има предвид технологичният напредък в производството на ваксини, ще допринесе за по-добрия контрол върху заболяването и ще намали тежестта от него върху сектора на селското стопанство. Освен това считаме, че измененията на настоящата директива трябва да се приложат възможно най-бързо за благото на сектора на селското стопанство.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото болестта син език засяга преживните животни (като говеда, овце и кози). От 2000 г. насам в много от държавите-членки имаше няколко вълни от епидемии на заболяването, включително и в Централна и Северна Европа, които доведоха до значителни загуби по отношение на заболеваемост, смъртност и нарушения в търговията с живи животни. До този момент разпоредбите за контрол и премахване на болестта син език се основаваха на опита от прилагането на живите атенюирани ваксини, които бяха единствените налични. Те обаче могат да доведат до нежелано разпространение на ваксиналния щам в неваксинирани животни. През последните години обаче бяха създадени нови, инактивирани ваксини. За разлика от „живите атенюирани ваксини“, инактивираните ваксини не създават риск от нежелано разпространение на ваксиналния щам и следователно могат да се прилагат успешно извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Настоящото предложение ще облекчи редица ограничения, които вече са ненужни с оглед на последните развития в областта на производството на ваксини. Новите правила ще помогнат на държавите да използват по-ефикасно ваксинирането за контролиране на болестта син език и за намаляване на тежестта от нея върху сектора на селското стопанство.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) В резултат от технически нововъведения на пазара се появиха по-нови ваксини против болестта син език, с които не разполагахме по времето, когато Комисията изготвяше своята директива. Ето защо подкрепям становището на докладчика, че следва разпоредбите, управляващи ваксинирането, да бъдат актуализирани, като по този начин ще се улеснят животновъдите в отглеждането на здрави животни. Придаването на по-голяма гъвкавост на регламентите и тяхното либерализиране ще даде възможност за по-ефикасно животновъдство и преди всичко ще повиши ефективността на защитата на животните срещу нежелани и опасни болести. Аз също напълно подкрепям тази инициатива от гледна точка на нейния характер, защото, за да повишим ефективността на правната система, следва да я опростим възможно най-много и да я направим по-гъвкава, а това е цел, която въпросният доклад изпълнява.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) Болестта син език е ужасна епидемия, която засяга преживните животни и причинява големи щети в животновъдния сектор. Икономическите щети и загуби от замразяването на търговията засягат сериозно сектора на селското стопанство. В Австрия, където говедовъдството има многогодишни традиции, много земеделски стопани също разбраха, че препитанието им е застрашено. Сега е важно да се приложат мерки за подпомагане и да се преразгледа старото законодателство, преди да избухне следващата епидемия. Тогавашните приложими правила относно ваксинирането трябва да се актуализират с оглед на новите технологически развития с цел по-ефективна борба с болестта син език и намаляване на тежестта за земеделските стопани. Приветствам експедитивните действия на равнище на ЕС и се застъпвам за бързото прилагане на новата директива. Като представител на земеделската общност знам колко е важно да се мисли с оглед на годишните цикли. Бързото взимане на решение ще ни позволи да разполагаме с приложимо и еднакво законодателство до есента, което е в интерес на държавите-членки и най-вече на животновъдите.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Болестта син език засяга преживните животни. От 2000 г. насам тя е причинила значителни загуби на животни, засегнати от болестта. Европа се намеси чрез Директива 2000/75/EО на Съвета, за да се справи с проблема чрез въвеждане на разпоредби, регулиращи употребата на „атенюирани ваксини“ с оглед на ефективната борба с последствията от това явление. Досега прилаганите ваксини, а именно тези, чието действие узаконява гореспоменатата директива, водеха до риск от предаване на вируса на неваксинирани животни, което е причината, поради която се разрешаваше ваксиниране само в строго определени за целта зони. За разлика от наличните на пазара ваксини при влизането в сила на Директива 2000/75/EО на Съвета, сега разполагаме с нови „инактивирани“ ваксини, които не излагат животните на подобен риск. Гласувах в подкрепа на доклада, защото новите разпоредби ще позволят на държавите-членки да контролират това явление, като по този начин намалят отрицателното влияние на болестта върху голям брой животновъди в Европа. Надявам се това да спомогне за бързото приемане на неотложните мерки в рамките на близките няколко месеца.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Подкрепям по същество предложението на Комисията. То ще спомогне да се смекчат някои ограничения, които са станали излишни с оглед на последните развития в областта на производството на ваксини. Новите правила ще помогнат на държавите-членки да използват по-ефективно ваксинирането за контрол върху болестта син език и за намаляване на нейната тежест върху сектора на селското стопанство.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Ваксинирането против болестта син език е практикувано с помощта на живи атенюирани ваксини, което е наложило редица ограничения върху ваксинирането, за да се избегне разпространението на вируса към неваксинирани животни. Последните технологически достижения обаче доведоха до изобретяването на нови ваксини, които не съдържат жив вирус. Новите ваксини могат да се използват по-безопасно и без каквито и да било ограничения, тъй като вече не съществува опасност от разпространение на активен вирус. Като имаме предвид сериозните последствия от болестта син език за земеделските стопанства, следва да бъдат приети всички мерки, улесняващи добрата практика при ваксинирането, за да се предпазят стопаните от загуба на животни, което може да причини щети, които често са фатални за такива стопанства.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Епидемиите по животните все още могат да унищожат препитанието на животновъдите. Една от тях е епидемията на болестта син език, която се повтори неколкократно в Северна Европа от 2000 г. насам и която може да причини особено големи щети. Особено тежко засегнати са говедата и овцете, тъй като заболяването се причинява от вирус, пренасян от един вид мушици, разновидност на мокреците. Заболяването се среща и при кози, но при тях протича много по-леко, отколкото при другите видове домашни животни. Възможността за ваксиниране беше допусната най-напред през 2000 г., но беше подложена на строги ограничения, тъй като неваксинираните животни също могат да бъдат заразени с вируса чрез ваксината.

В момента обаче разполагаме с нов метод на ваксиниране, който поставя този риск и позволява провеждане на по-гъвкави форми на ваксиниране. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам за правилно и подходящо да защитаваме добитъка си от епидемични болести. Гъвкавостта, към която той призовава, ще позволи на земеделските стопани да опазят своите животни.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) В продължение на няколко години често пъти избухват епидемии от болестта син език, особено в Северна Европа. Става дума за епидемично заболяване по преживните животни като говеда, овце и кози. Последствията бяха сериозни както за добитъка, така и за земеделските стопани. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той защитава въвеждането на иновативна ваксина, която, за разлика от предшественика си, не излага здравите животни на риска от заразяване вследствие на ваксинирането.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Предложението на Комисията относно ваксинирането против болестта син език, което настоящият доклад подобрява, си поставя за цел да направи ваксинирането против болестта син език по-гъвкаво, по-конкретно като разреши използването на инактивираните ваксини извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Новите правила ще помогнат на държавите-членки да използват по-ефикасно ваксините, за да контролират болестта син език и да намалят тежестта от заболяването върху сектора на селското стопанство. Действително след 2004 г. мерките за ограничаване на движението и продаваемостта наложиха големи ограничения на засегнатата продукция, което повлия на функционирането на обичайните търговски канали в рамките на зоната, подложена на ограничения, и доведе до нарастване на разходите на производителите. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада относно ваксинирането против болестта син език.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа. Болестта син език засяга преживни животни като говеда, овце и кози. От началото на второто хилядолетие насам в много държави-членки са избухвали няколко вълни от болестта, включително в Централна и Северна Европа, които доведоха до значителни загуби по отношение на заболеваемост, смъртност и нарушения в търговията с живи животни. Директива 2000/75/EО на Съвета от 20 ноември 2000 г. постановява конкретни разпоредби за контрола и премахването на болестта син език, включително и правилата за ваксинирането. Тези правила са изработени за прилагането на „живи атенюирани ваксини“, които са били единствените налични по времето, когато е приета директивата преди десет години. Тези ваксини могат да доведат до нежелано разпространение на ваксиналния щам към неваксинирани животни. Поради тази причина Директива 2000/75/EО позволява ваксинирането да се извършва само в специално определени зони, в които болестта се е появила и където са наложени на ограничения по отношение на движението на животни. През последните няколко години обаче се появиха на разположение нови инактивирани ваксини. За разлика от „живите атенюирани ваксини“, инактивираните ваксини не излагат животните на риск от нежелано разпространение на ваксиналния щам и следователно могат да се прилагат успешно извън зоните, към които се прилагат ограничения по отношение на движението на животни.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) За да се гарантира по-ефикасна борба с болестта син език и да се намали тежестта от нея върху сектора на селското стопанство, действащите правила относно ваксинирането трябва да бъдат актуализирани. Докладът, който гласувахме днес, има за цел да направи по-гъвкави действащите правила, тъй като вече разполагаме с инактивирани ваксини. Те могат да се използват успешно извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Предложението съответства на новата Стратегия за здравето на животните на ЕС (2007-2013 г.), чието мото е „По-добре профилактика, отколкото лечение“, тъй като включва едновременно по-гъвкав подход към ваксинирането и подобряване на действащите мерки за борба с основните заболявания при животните.

 
  
MPphoto
 
 

  Brian Simpson (S&D), в писмена форма. (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) подкрепя категорично доклада относно изменението на Директива 2000/75/EО с оглед на разрешаване на употребата на инактивирани ваксини против болестта син език извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Новият закон въвежда за първи път прилагането на нова ваксина против болестта син език, която се възползва от развитията в науката, отбелязан от влизането в сила на предишния регламент насам. Новата ваксина ще представлява инжектиране на „инактивиран вирус“ и ще разсее страховете на земеделските стопани относно традиционните „живи“ ваксини. Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) е доволна от факта, че ЕС въвежда нов закон, който ще доведе до реални ползи за земеделските стопани в Обединеното кралство. По този начин ще се успокоят онези от тях, които се страхуват от смъртоносното заболяване и наличните ваксини с приближаването на сезона на болестта син език поради затоплянето на времето. Земеделските стопани ще разполагат вече с нова и по-безопасна ваксина и с по-големи правомощия върху своите програми за ваксиниране. Досега земеделските стопани щяха да са загубили правото си да ваксинират своите животни, ако Обединеното кралство беше обявено за зона, напълно свободна от болестта син език. Според новия закон обаче на земеделските стопани се предоставя правото да продължават да ваксинират добитъка за собствено успокоение, като в същото време реализират печалби от улеснения износ.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който ще спомогне за борбата против болестта син език в рамките на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах за промяна на правилата за ваксиниране против болестта син език, което ще позволи прилагането на по-ефикасни ваксини и ще намали бюрократичната тежест за земеделските стопани. Новият закон ще донесе истински ползи за всички земеделски стопани в Европа и особено в Уелс. Обединеното кралство ще бъде обявено за зона, свободна от болестта син език, но на животновъдите все още ще бъде позволено да ваксинират добитъка си против смъртоносната болест. Предоставянето на земеделските стопани на по-големи правомощия да взимат самостоятелни решения относно ваксинирането е благоприятен стимул за животновъдството в Уелс и ще гарантира, че износът на животни може да се осъществява без сегашните ограничения.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0236/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Аз подкрепям настоящата резолюция, защото основната й цел е да се гарантира най-високото ниво на сигурност за населението след бедствия като случилите се неотдавна в Япония. Техническите аспекти на безопасното производство на енергия трябва да бъдат много внимателно разгледани, защото ситуация като тази, на която сме свидетели в момента, може да има дори по-тежки последици от гледна точка както на човешкото здраве, така и на околната среда, наред с материалните последици.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах против резолюцията относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Гласувах против резолюцията, защото при гласуването на пета алинея по-голямата част от Европейския парламент одобри втората й част, в която се призовава за мораториум върху развитието на ядрената енергия и изграждането на нови атомни електроцентрали в Европейския съюз.

Тази разпоредба беше приета, въпреки че моята група – групата на Европейската народна партия (Християндемократи) – гласува против нея. След като загубихме вота по този важен въпрос, не можах да гласувам в подкрепа на настоящата резолюция. Ето защо гласувах против нея или в противен случай щях да гласувам против енергийната стратегия на собствената си държава, Литва, чиято основна цел е енергийна независимост. От известно време Литва се подготвя за изграждането на нова атомна електроцентрала и подготовката продължава вече няколко години.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. (IT) Ядрената авария във Фукушима имаше редица последствия върху европейския политически живот. Първата поука, която Европейският съюз извлече от японската катастрофа, беше да предприеме незабавни действия за засилване на проверките на сигурността в ядрените инсталации посредством стрес-тестове. Всяка ядрена инсталация, независимо дали в или извън Европа, има потенциала да бъде оръжие за унищожение. Считам, че никой от нас не желае да преживее чернобилската катастрофа от 26 април 1986 г. отново.

Втората поука е, че науката и технологиите могат да направят гигантски скок напред във всички области, но те винаги трябва да вземат предвид една основна пречка, а именно природата и нейната непредсказуемост. Именно заради събития извън контрола на хората трябва да диверсифицираме енергийните си източници, включително като използваме възобновяемите енергийни източници, които са ни на разположение.

Ако ядрената енергия бъде избрана за източник на енергия обаче, хората трябва първо да бъдат информирани за цената, ползата и последиците от един такъв избор. Важно е да не се забравя, че този избор на технология трябва да бъде одобрен с широк консенсус, както и че трябва да се изслушва и зачита мнението на хората.

 
  
MPphoto
 
 

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах против настоящия доклад заради няколко негови недостатъка, като се започне с подхода му към ядрения въпрос. След японската трагедия вече не е възможно ядреният въпрос да се разглежда само от гледна точка на безопасността. Заглавието на доклада е „относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония“, но не съществува специална поука освен тази, която потвърждава практическата невъзможност за контролиране както на рисковете, така и на последиците, от една голяма ядрена авария. Резолюция по този въпрос не може да се основава на въпрос за ядрената безопасност, без да се разгледа най-важната ядрена защита, а именно стратегия за прекратяване на използването на ядрена енергия.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Трябва да реагираме на ядрената авария в Япония. Това не означава, че трябва да се правят прибързани изводи. Трябва да се проведат спокойни, обективни обсъждания относно състоянието на ядрената енергетика в Европа и относно средствата за гарантиране на максимална сигурност. Следователно аз подкрепям намерението европейските атомни електроцентрали да бъдат подложени на изчерпателни стрес-тестове, включително в общата резолюция. По отношение на по-широкия въпрос за енергийните източници в Европа, бих искала да ви напомня за целта от 20-процентно намаление на емисиите от въглероден диоксид до 2020 г., както и защитата на енергийната независимост на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, въпреки че не всички изменения, предложени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, бяха приети по време на гласуването. Текстът на резолюцията съдържа особено важни разпоредби относно атомните електроцентрали, планирани за Калининградска област и Беларус. В резолюцията се отбелязва, че са налице големи проблеми с въпросните строителни проекти по отношение на стандартите за безопасност и спазването на съответните задължения в съответствие с международните конвенции. Тези проблеми са от значение не само за Литва, която граничи с Беларус и Калининградска област, но и за цяла Европа. Документът също така съдържа важни предложения за гарантиране на съответствие с най-високите изисквания за ядрена безопасност и за провеждане на изчерпателни тестове в атомните електроцентрали, които вече работят в Европейския съюз, така че да е възможно да се направи оценка на действителното състояние на безопасността на тези електроцентрали.

 
  
MPphoto
 
 

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма. (NL) Отговорът на Европейския съюз на бедствието в Япония беше правилен: реагирахме бързо, без паника. Незабавно разчистихме пътя за задълбочено разследване под европейски надзор. От съществено значение е 1. стрес-тестовете да бъдат проведени от независими експерти и 2. да се действа строго по отношение на резултатите от тези тестове. Това означава, че ядрените инсталации, които не съответстват на стандартите и които продължават да не отговарят на изискванията, трябва да бъдат затворени. Очевидно атомните електроцентрали на други места в Европа, извън Европейския съюз, трябва да бъдат подложени на същите независими тестове под егидата на Международната агенция за атомна енергия. Всяка държава, която откаже да участва в този процес, рискува да стане международен парий, дори по отношение на международната търговия. Ядрената енергия беше и продължава да бъде преходна технология – технология, към която, за съжаление, ще трябва да се придържаме през следващите десетилетия. Дори ще трябва да направим нови инвестиции, за да отговорим на енергийните си нужди и същевременно да консолидираме амбициите си по отношение на климата. През това време трябва да направим всичко възможно да намалим риска от аварии до равнище, граничещо с нула.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма.(FR) Про-ядрените лобита все още имат светло бъдеще пред себе си! Няма смисъл да се спираме на контекста на настоящата резолюция – той е напълно очевиден. Въпреки това Европейският парламент няма становище по отношение на ядрената енергия. Това е наистина жалко. На дневен ред бяха няколко ясно определени въпроса: въпросът за мораториума върху изграждането на нови атомни електроцентрали, извършването на независими стрес-тестове, развитието на възобновяемите форми на енергия и усилията в ключовата област на енергийната ефективност. Първоначалните добри намерения за съвместна резолюция обаче бързо бяха разбити на пух и прах: тъй като всяка парламентарна група зае позиция за или против, накрая стана невъзможно да се гласува за този проект за резолюция, който не разполага с политическо послание. Нека бъдем наясно: свикнах да очаквам много повече от Европейския парламент. Ясно е, че про-ядрените лобита все още имат светло бъдеще пред себе си и същевременно, че много членове на Европейския парламент все още не могат да разберат мислите и чувствата на обществеността по въпроса.

 
  
MPphoto
 
 

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. (CS) Притеснява ме факта, че Европейският парламент (ЕП) днес не успя да одобри компромисната форма на резолюцията относно ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Считам, че е срамно, че ЕП не е в състояние да представи на обществеността своето становище относно ядрената енергия. В резултат на това разединение, може да се окаже, че при предстоящите преговори между европейските органи относно формата на стрес-тестовете за електроцентралите ЕП може да бъде пренебрегнат. Зелените и социалистите явно не бяха в състояние да приемат факта, че предложенията им за прекратяване на използването на ядрена енергия или за затваряне на атомните електроцентрали, построени преди 1980 г., бяха отхвърлени.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма.(FR) Гласувах против настоящото предложение за обща резолюция. Компромисната резолюция представляваше добра отправна точка и аз подкрепих измененията в полза на едно внимателно планирано и подготвено поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, отразявайки борбата срещу глобалното затопляне. Също така гласувах в полза на измененията, които призоваваха за инвестиции в научните изследвания и иновациите с цел да се насърчи енергоспестяването и значително да се увеличи броят на възобновяемите форми на енергия. Резултатите от гласуването обаче – непоследователното гласуване – ме принудиха да гласувам против изменената резолюция. Сега е изключително важно да се проведе задълбочено разискване по всички тези въпроси и да се извърши енергиен преход в дух на солидарност, като се вземе предвид ситуацията във всички държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. (EN) Разочарована съм от гласуването на тази резолюция. Разискваме поуките за ядрената безопасност в Европа след кризата в Япония. Твърдото ми убеждение обаче е, че няма такова нещо като безопасна ядрена енергия, както и че стрес-тестовете, които ще се проведат тази година, са отвличане на вниманието от реалния проблем – прехода към Европа, захранвана от енергия от възобновяеми източници. Като се имат предвид най-новите изследвания, става ясно, че е технически възможно 95 % от енергийните ни доставки да идват от възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия и енергия от биомаса, от вълни и от приливи и отливи до 2050 г. Имайки предвид тази цел и понеже в момента правим дългосрочен избор в областта на енергетиката, през следващите години трябва поетапно да прекратим използването на ядрена енергия в цяла Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Съжалявам, че Парламентът не си е извлякъл никакви поуки от случилото се в Япония. Да продължава да отрича големите рискове от използването на ядрена енергия не е най-добрият начин да служи на обществото. На пленарното заседание в Парламента резолюцията не можа да бъде одобрена предвид вулгарния спектакъл на групи, които се неутрализираха и отхвърляха предложенията на другия, без да бъдат в състояние да приемат нещо заедно. Трябваше да се постигне повече относно транснационалното естество на рисковете и последиците от тези бедствия и безопасността на хората. Очевидните заключения трябваше да бъдат укрепване на ядрената сигурност, тестване на слабостите, замразяване на проектите за изграждане на нови ядрени инсталации в Европейския съюз и по-ефективни инвестиции в чиста енергия и съхранението на енергия. Да си затваряме очите за случилото се в Япония и да се преструваме, че нищо не е станало, е коравосърдечно и опасно. Чернобил и Фукушима само засилиха призива за по-голяма прозрачност и повече информация за рисковете и бедствията.

 
  
MPphoto
 
 

  Brian Crowley (ALDE), в писмена форма. (EN) Бих искал да се отбележи, че не взех участие в гласуването на отделните параграфи и измененията на общата резолюция. Въпреки че винаги съм бил против ядрената енергия, считам, че обсъждането беше използвано от крайните становища на двете страни на ядрения спор и това гарантира невъзможността да се постигне обща позиция в Парламента. Смятам, че трябва да се гарантира, че всички съоръжения са проверени, за да се даде възможност за максимална защита на съоръженията и, което е по-важно, за безопасността и сигурността на населението на местата, където са разположени. Очевидно трябва да се гарантира сигурността на доставките на енергия по един устойчив начин и ние имаме възможност да разгледаме алтернативни източници на енергия, които можем да експлоатираме, като същевременно се помага на околната среда. Това идеологическо разискване обаче не трябва да отнеме от непосредствената грижа за подпомагане на японския народ по всички възможни начини за възстановяване от това бедствие. Ето защо се въздържах при окончателното гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма.(FR) Дълбоко съжалявам, че бедствието, което засегна Япония, се използва за политически цели. Европейският парламент пропусна възможността да изпрати ясно послание на държавите-членки и Европейската комисия с цел подобряване на атомните електроцентрали в Европа и в съседните държави по-специално чрез стрес-тестове. Именно това трябва да бъде предметът на днешното разискване, за да можем да гарантираме, от името на обществеността, че една форма на енергия, която е все още основният компонент на енергийния микс в повечето европейски държави – и това със сигурност ще продължи да бъде така през следващите няколко години, докато един устойчив, възобновяем енергиен източник без емисии от въглероден диоксид може да я замени и да отговори на нуждите от електричество на обществото ни – е възможно най-безопасна.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) На 11 март Япония беше засегната от силно земетресение, последвано от цунами, което причини най-голяма ядрена криза в историята на държавата, след като АЕЦ „Фукушима“ понесе сериозни структурни щети и оттогава е в непосредствена опасност от задействане на ядрена катастрофа от голям мащаб. Тези събития доведоха до вълна от реакции в Европа, като г-н Йотингер поиска свикването на извънредно заседание на Международната агенция за атомна енергия, германският канцлер реши да спре удължаването на живота на атомните електроцентрали в държавата си за три месеца, а австрийският министър на околната среда, г-н Берлакивич, поиска да бъдат извършени тестове на европейските електроцентрали. Изключително важно е да се извлекат всички възможни поуки от бедствието във Фукушима, по-специално по отношение на правилата за безопасност, наложени на атомните електроцентрали в Европейския съюз, за да се гарантира тяхната безопасност и в крайна сметка и тази на европейската общественост. Отново, в този труден момент, бих искал да използвам възможността да изразя искрените си съболезнования и солидарност към засегнатите от бедствието в Япония.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Проблемите, които възникнаха в АЕЦ „Фукушима“ поставиха обсъждането на енергията от ядрен синтез на дневен ред, тъй като 30 % от енергията, употребявана в Европейския съюз е с такъв произход, а има държави, където родното производство е 80 %, като Франция, както и държави без никакви атомни електроцентрали, като Португалия и Австрия. Ето защо е наложително Европейският съюз да насърчи програма за проверка на сигурността на атомните си електроцентрали, по-специално чрез извършване на така наречените „стрес-тестове“. Тези оценки трябва да се основават на модел на строга и хармонизирана оценка, която обхваща всички видове възможни рискове в един реалистичен сценарий на европейско равнище, и те трябва да се проведат до края на тази година, по един независим и координиран начин, обхващайки всички съществуващи и планирани ядрени съоръжения в Европейския съюз. Понастоящем ядрената енергия е от жизненоважно значение за гарантиране на доставките на енергия с ниски въглеродни емисии в Европа. Ние обаче трябва да преминем към по-голяма енергийна ефективност и увеличение на енергията от възобновяеми източници. Комисията и държавите-членки трябва да инвестират в модернизацията и разширяването на европейската инфраструктура в областта на енергетиката, както и във взаимното свързване на мрежи, за да се гарантират надеждни енергийни доставки.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гарантирането на безопасността на ядрените инсталации и предотвратяването на риска от аварии по всякакъв възможен начин са важни въпроси, които се разглеждат в настоящата резолюция, която също така призовава държавите-членки да наложат „временен меморандум на разработването и възлагането на поръчки за изграждане на нови ядрени реактори, поне за периода, през който се провеждат и оценяват стрес тестове“. Ние обаче трябва да гарантираме, че трагедията, която се случи в Япония, не представлява възможност за засилване на лобитата или напредъкът, постигнат днес, да се обърне в бъдеще. Трябва да се гледа сериозно на поуките и трябва да се поучим от този опит, за да се установят слабостите и недостатъците от проектантска и експлоатационна гледна точка, които биха могли да доведат до аварии в други съоръжения. Този опит също така трябва да се вземе предвид и като част от бъдещото развитие на енергетиката.

Експерти от специализирани органи в държавите-членки, както и от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), трябва да бъдат част от тази оценка, като същевременно запазят своята роля, авторитет, автономия и независимост. Като технически, автономен и независим орган, препоръките по отношение на този въпрос следва да бъдат направени от МААЕ със съответната подкрепа от страна на Европейския съюз, а не обратното. Жалко е, че настоящата резолюция се използва като претекст за запазване на така наречената обща енергийна политика и нейните цели за либерализиране на енергийния сектор.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Настоящото предложение за резолюция не беше най-доброто. Ето защо то беше отхвърлено, въпреки че имаше някои положителни аспекти, и затова аз се въздържах.

Гарантирането на безопасността на ядрените инсталации и предотвратяването на риска от аварии по всякакъв възможен начин са важни въпроси, които се разглеждат в настоящата резолюция, която също така призовава държавите-членки да наложат „временен меморандум на разработването и възлагането на поръчки за изграждане на нови ядрени реактори, поне за периода, през който се провеждат и оценяват стрес тестове“.

Ние обаче трябва да гарантираме, че трагедията, която се случи в Япония, няма да послужи на сдруженията със стопанска цел като платформа за развиване на нови стопански дейности в ущърб на интересите и безопасността на обществеността.

Вместо това е важно да се установят слабостите и недостатъците от проектантска и експлоатационна гледна точка, които биха могли да доведат до аварии в други съоръжения. Експерти от специализирани органи в държавите-членки, както и от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), трябва да бъдат част от тази оценка, като същевременно запазят своята роля, авторитет, автономия и независимост. Трябва да се гледа сериозно на поуките, а резултатите от един анализ на този опит трябва да бъдат включени в бъдещото развитие на енергетиката. Ние не сме съгласни с намесата в енергийните политики на държавите-членки или трети държави: като технически, автономен и независим орган, препоръките по отношение на този въпрос следва да бъдат направени от МААЕ със съответната подкрепа от страна на Европейския съюз, а не обратното.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Япония е изправена пред най-голямата си катастрофа след Втората световна война. Държавните ръководители описват разрушителното земетресение, съчетано с огромни цунами вълни и последвалата ядрена заплаха, като най-тежката криза след като военните на САЩ пуснаха атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Природата нанесе огромни и незаменими загуби, особено от гледна точка на човешки живот и собственост. Ситуацията в АЕЦ „Фукушима“ обаче продължава да представлява заплаха. В опит да се избегнат подобни заплахи в бъдеще би било правилно да се разгледа въпроса за прилагането на така наречените „стрес-тестове“ на атомните електроцентрали в държавите-членки на Европейския съюз. Те следва да покажат степента, до която електроцентралите са в състояние да издържат на подобни бедствия. Ситуация, подобна на тази в Япония, може да се случи навсякъде в Европа. Ето защо е желателно да има по-строг контрол на системите за безопасност в атомните електроцентрали, да се засилят слабите им аспекти и да се отстранят всички пропуски. В интерес на отделните държави, и в рамките на възможностите им, е да се потърси решение на ядрения въпрос – дали чрез подобрения на безопасността или пълно извеждане от експлоатация. Сътрудничеството на европейско равнище обаче е от съществено значение. Въпреки че Европа не е застрашена от огромни цунами вълни, през XXI век е налице заплахата от терористични нападения, нападения от компютърни хакери на системите на атомните електроцентрали и така нататък. От гледна точка на сигурността, степента, до която електроцентралите могат да противодействат на тези потенциални заплахи, може по-скоро да бъде поставена под съмнение.

 
  
MPphoto
 
 

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма.(PL) Не подкрепих резолюцията, първо, защото тя не допринася с нищо положително освен забрани, ограничения и отхвърляне на ядрените технологии. Второ, тя не посочва никакъв изход от една нова ситуация за енергийната политика като цяло. Така например, точки 19, 20 и 21 можеха да въведат нови идеи и насоки по отношение на интегрирано мислене относно енергийната ефективност, по-специално ефективността по отношение на енергията от първични източници, от които разполагаме с най-много запаси, най-вече изкопаеми горива. Трето, радикалните предложения, които се съдържат в нея, изискват национален референдум, който в моята държава ще се проведе по инициатива на партиите от левицата. Може би един такъв референдум трябва да се извърши на равнището на Европейския съюз. Четвърто, моята държава, в резултат на погрешните регламенти на Европейския съюз към днешна дата, беше принудена да спре съществени инвестиции във въглищни електроцентрали, а сега същите лобисти казват, че трябва да спрем инвестициите в ядрените технологии. Какво остава? Резолюцията посочва само енергията от възобновяеми източници. В моята държава общият капацитет на тези ресурси би покрил 13 % до не повече от 20 % от основните нужди. Може би в Швеция положението е различно, защото разполага с големи запаси от хидроенергия, но това не е така в Полша. Случаят с Фукушима изисква преглед на цялата сегашна енергийна политика на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) Вълнението, което обзе някои политически групи след ядрената авария във Фукушима, защото те се надяваха да извлекат политическа изгода от нея, е неприемливо. Не си спомням комунистите да бяха толкова злъчни след катастрофата в „Чернобил“ през 1986 г. Значи е вярно: няма такова нещо като „нулев риск“ що се отнася до ядрената енергия. Няма такова нещо като нулев риск в живота, точка. Трябва да направим всичко възможно да намалим риска. За момента обаче не разполагаме с надеждни алтернативи. Да се принуждават държавите-членки спешно да се откажат от този източник на енергия, да спрат да строят нови електроцентрали и да закриват останалите напълно противоречи на откритото отхвърляне на енергията от изкопаеми горива, под претекст, че използването й ще спомогне за глобалното затопляне.

Ядрена енергия или енергия от изкопаеми горива: може да подкрепяте едната или другата, но не може да отпишете и двете. Нито хидроенергията, нито днешните алтернативни енергийни източници са в състояние да отговорят на нашите нужди от доставки. Държавите, които спряха да използват ядрена енергия – без да проповядват на другите – в действителност са много доволни, че техните съседи, от които получават доставките си, не са направили същия избор като тях! Спрете с това лицемерие.

 
  
MPphoto
 
 

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. (FR) Парламентарната резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат от ядрената авария в Япония, съдържаше някои много положителни точки по отношение на безопасността на електроцентралите, с които се препоръчваше например по един съгласуван начин да бъдат извършени стрес-тестове на равнището на Европейския съюз от страна на независими органи, които работят в съответствие с най-строги стандарти и напълно прозрачно. Освен това, подобно на всички останали от делегацията на френските социалисти, аз подкрепих измененията в полза на едно внимателно планирано и подготвено поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, отразявайки борбата срещу глобалното затопляне. Това поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия ще трябва да върви ръка за ръка с по-големи инвестиции в научните изследвания и иновациите, за да се намали енергийната ни зависимост и да се увеличи броят на възобновяемите форми на енергия в енергийния микс на държавите-членки на Европейския съюз. Аз обаче гласувах против предложението като цяло, защото то представляваше просто съпоставяне на гледни точки, водейки до непоследователно предложение. След едно такова катастрофално събитие като Фукушима въпросът за бъдещето на един толкова чувствителен сектор като ядрената енергетика изисква нещо повече от една прибързано изготвена резолюция. Сега ще трябва да отделим нужното време, за да организираме едно наистина градивно разискване и да разгледаме всички свързани въпроси, като същевременно дадем възможност на всички да изкажат мнението си.

 
  
MPphoto
 
 

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. (DE) Настоящата резолюция не може да обхване всеки аспект от разискването относно ядрената енергия в подробности.

Аз обаче оставам убеден, че целта ни трябва да е постепенно да прекратим използването на този източник на гориво и да използваме енергия от възобновяеми източници в по-голяма степен.

Изменение 10 също така предложи в случая с атомните електроцентрали в граничните райони, че местните и регионалните органи трябва да вземат участие в решенията и от двете страни на границата.

Това изменение не беше прието. Въпреки че някои аспекти от резолюцията наистина са положителни, изменение 10 беше от решаващо значение за мен. Ето защо аз реших повече да не подкрепям настоящата резолюция и да се въздържа.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма.(FR) Доволна съм, че Европейският парламент отхвърли настоящата резолюция.

Поуките, които трябва да се извлекат след събитията във Фукушима включват препоръки за въвеждането на стрес-тестове, определяне на нови общи стандарти за безопасност в Европейския съюз и за защита от всеки възможен сценарий.

Въвеждането на мораториум върху новите атомни електроцентрали за времето на провеждане на стрес-тестовете в Европейския съюз обаче е неприемливо. Това ще попречи на развитието на много по-безопасни нови електроцентрали.

Целта тук не е да се установи дали предимствата на този енергиен източник следва да бъдат поставени под въпрос, нито пък поддаването на идеалистичните, мракобеснически ценности на онези, които искат да го забранят.

Отказът от ядрена енергия означава да се гарантира насърчаването на силно замърсяващите въглищни електроцентрали, означава отново да сме под контрола на нефтените дружества, с несигурни цени на нефта и огромен риск от една отслабена икономика, и следователно означава да се сложи край на енергийната ни независимост.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. (IT) Гласувах против общата резолюция заради отхвърлянето от страна на Парламента на две ключови изменения, представени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент относно изготвянето на средносрочни и дългосрочни стратегии за поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия и определянето на задължителни цели за енергията от възобновяеми източници.

Гласуването против цялата резолюция от страна на Парламента подчертава факта, че ядреният въпрос вече не е само за по-голяма безопасност. Сега е изключително важно да се помисли сериозно за енергийния въпрос и за инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Трагичният опит на Япония ни показа колко е необходимо да се обсъди въпроса за ядрената енергия подробно. В този смисъл гласуването в Европейския парламент е първата стъпка към промяна на посоката при избора на енергийната политика както на европейско, така и на международно равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Carl Haglund, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. (SV) Бедствието в Япония разбуди опасенията на хората относно ядрената безопасност. В резолюцията от групата на алианса на либералите и демократите за Европа подчертахме, че искаме предложените стрес-тестове да станат задължителни за държавите-членки и да се позволи на независимите експерти да управляват прилагането на тестовете, както и че тестовете трябва да бъдат прозрачни.

Въздържахме се от гласуването на съвместната резолюция, защото тя съдържаше и предложение за мораториум върху развитието на нови ядрени реактори, докато се извършват стрес-тестовете.

Всички проблеми са свързани основно с по-старите реактори с по-стара технология, а не с новите ядрени реактори с нова технология. Не искаме да се забрани развитието на нови технологии, които ще допринесат за целта на Европейския съюз за намаляване на емисиите му от въглероден диоксид.

Ние сме против забрана на цялата идея за ядрената енергия. След аварията в „Чернобил“ през 1986 г. Швеция въведе правила, които направиха незаконна подготовката за изграждане на атомни електроцентрали.

Ние също така считаме, че Финландия и Швеция трябва да инвестират в научни изследвания в областта на ядрената енергия и да заемат водеща роля в разработването на ядрени реактори от следващо поколение.

Изводът, който може да се направи от бедствието в Япония, е, че не трябва да експлоатираме атомните електроцентрали в продължение на толкова много години. Бедствието може да се разглежда като вдъхновение за изграждане на нови ядрени реактори.

 
  
MPphoto
 
 

  Sandra Kalniete (PPE), в писмена форма. (LV) Гласувах за приемането на настоящата резолюция и съжалявам, че Парламентът не успя да постигне съгласие по едно-единствено предложение за резолюция по тази актуална тема. Считам, че ядрената енергия трябва да продължи да бъде важен и безопасен източник на енергия в Европа. Подкрепям искането за изчерпателни стрес-тестове, които трябва да се извършат както във всички съществуващи, така и във всички планирани атомни електроцентрали, и чиито задоволителни резултати трябва да бъдат предпоставка за продължаването на експлоатацията им. Споделям опасенията, изразени в настоящото предложение за резолюция, че развитието на нови ядрени проекти в Беларус и Русия (Калининградска област) е повод за сериозни опасения за стандартите за ядрена безопасност и спазването на задълженията, съдържащи се в международните конвенции, както и че европейците, държавите-членки и Европейската комисия трябва да отговорят на тези опасения в дух на солидарност. Ето защо нашият Съюз трябва да гарантира, че въпросните стрес-тестове и стандартите за ядрена безопасност, които ще бъдат определени в резултат на това, ще бъдат приложени не само в Европейския съюз, но и по отношение на атомните електроцентрали, които вече са построени или които все още са на етап планиране в държавите в съседство на Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. След ядрената авария в Япония хиляди хора загинаха и изчезнаха безследно. Бяха нанесени и значителни материални щети и последиците от това ще имат дългосрочно въздействие върху здравето на хората. Дори и сега все още се усещат последиците от „Чернобил“ и затова днес трябва да преразгледаме подхода си към ядрената безопасност в Европейския съюз и останалата част на света. Що се отнася до подобряването на ядрените проекти, в Беларус и Калининград са налице огромни проблеми, свързани със стандартите за ядрена безопасност, както и със спазването на съответните задължения в международните конвенции, защото тези проблеми не са само въпрос за държавите-членки, които граничат с тези региони, но и за цяла Европа, и органите на Европейския съюз и Европейската комисия трябва да действат заедно в съответствие с принципа на субсидиарност. В резолюцията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване се посочва, че предвид планираното развитие на ядрената енергия в региона на Балтийско море държавите-членки на Европейския съюз трябва да спазват най-строги стандарти за безопасност и опазване на околната среда, както и че Европейската комисия трябва да наблюдава и проверява дали съседните държави на външните граници на Европейския съюз следват същия подход и международни конвенции. Атомните електроцентрали, които се изграждат в момента в близост до външните граници на Европейския съюз, трябва да отговарят на международните стандарти за ядрена безопасност и опазване на околната среда. Днес енергийната ефективност и енергоспестяването, възобновяемата и устойчива енергия и въвеждането на електрически енергийни мрежи в цяла Европа вече са от съществено значение. Освен това е важно да има интелигентна електрическа мрежа, която да работи, като получава енергия от децентрализирани генератори на енергия.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Сериозната авария, която възникна в АЕЦ „Фукушима дайичи“ на 11 март 2011 г. вследствие на земетресението и последвалото цунами, доведе до щети и дългосрочни последици за здравето чрез замърсяване на околната среда. След предупреждения от страна на Международната агенция за атомна енергия относно състоянието на вече остарели ядрени инсталации е необходимо да се определят мерки, които са в състояние да направят оценка на нивата на безопасност на инсталациите. Сътрудничеството и координацията между държавите-членки е от съществено значение, защото такива кризи имат последици не само за държавите, в които са построени, но и в по-голям мащаб. Случилите се събития показват, че за да предотврати бедствия от такъв мащаб, Европа трябва да приложи редица много строги мерки, за да се направи оценка на съществуващите нива на безопасност. Изграждането на нови атомни електроцентрали в Беларус и Русия налага Комисията да предприеме действия, като започне диалог с тези държави, с цел да се гарантира безопасността не само на държавите в съседство, но и на Европа като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Jörg Leichtfried (S&D), в писмена форма. (DE) По принцип подкрепям настоящата резолюция, защото тя призовава за първа стъпка към поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия в целия Европейски съюз. По отношение на същината на резолюцията обаче, бих коментирал, че – както често се случва с този вид резолюции – става въпрос за прекалено малко, прекалено бавно. Накрая, преобладава принципът на най-малкия общ знаменател, което със сигурност не може да е задоволително в дългосрочен план. Единственото правилно решение би било поетапно да се прекрати използването на ядрена енергия напълно в целия Европейски съюз и това да стане възможно най-бързо. Ще направя всичко възможно, за да се работи в тази посока.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма.(PL) През април гласувахме за общата резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Гласувах против настоящата резолюция, защото освен забраните и мораториума върху развитието на ядрената енергия и предложението за постепенно отстъпване на ядрената енергия (което е нереалистично), тя не добави нищо положително, нито предоставя някакви решения за бъдещето на енергийната промишленост като цяло. Положението след трагедията във Фукушима напълно промени философията на подхода към бъдещето на енергийното производство в Европа и Полша. В нашата държава енергетиката, 95 % от която се основава на въглища, вече пострада в резултат на приемането на пакета за климата и енергетиката. Направените инвестиции за построяването на две атомни електроцентрали също бяха прекратени. Резолюцията само подчертава значението на енергията, генерирана от възобновяеми източници, която в Полша представлява само 13 %, и най-много 20 %, от нашите нужди. Освен това в Полша все още предстои да се проведе референдум относно ядрената енергетика, предложен от левицата, и затова заключенията, направени от настоящата резолюция, са преждевременни. Приветствах факта, че мнозинството гласува против резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Считам, че трябва да избягваме да вземаме незабавни политически решения с трайни последици за ролята на ядрената енергия в енергийния микс в средносрочен и дългосрочен план. Важно е да сме напълно наясно с положението въз основа на точни данни за случилото се във АЕЦ „Фукушима“. Не трябва да забравяме за ползите от ядрената енергия, която произвежда ниски емисии на въглероден диоксид, води до относително по-ниски разходи и гарантира енергийна независимост. До този момент ядрената енергия беше най-безопасната форма на енергия от статистическа гледна точка с най-ниския брой на жертви на аварии, в сравнение с други енергийни източници (нефт или газ, например). Също така е от съществено значение да се зачитат решенията на държавите-членки от гледна точка на собствения им енергиен микс. Ядрената енергия играе важна роля за постигането на целите на Европейския съюз, определени от стратегията „Европа 2020“ и енергийната стратегия за настоящото десетилетие.

 
  
MPphoto
 
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах против резолюцията относно ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Причината да гласувам против нея е призивът на резолюцията да се наложи мораториум върху развитието на нови атомни електроцентрали. Считам, че производството на ядрена енергия при безопасни условия е от първостепенно значение. Съгласен съм с извършването на стрес-тестове. Смятам обаче, че налагането на мораториум за неопределен период от време е неуместно. Този период може да бъде изключително важен за електроцентралите, които се изграждат в момента, особено от гледна точка на финансирането. Структурата на енергийния микс е отговорност на държавите-членки. Ето защо не считам, че едно такова решение може да се наложи на равнището на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах против настоящата резолюция, защото приетите изменения ни оставиха с текст, който не обръща достатъчно внимание на въпросите, свързани с ядрената безопасност.

 
  
MPphoto
 
 

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Бедствието във Фукушима напомни на планетата, че не съществува нулев риск за ядрената енергетика. Опасността, която ядрената енергия представлява за човечеството, е абсолютно неустойчива, както и високите нива на риск от произведените отпадъци. Ето защо трябва да постигнем повече по отношение на гарантирането на безопасността и подобряването на проверките на безопасността. Тези два критерия ще бъдат минимални условия за постигане на споразумение.

Все още не е гарантирана изходна стратегия, насочена към действителни промени на европейската енергийна политика, която трябва да премине към определяне на алтернативи, а едно поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия ще позволи постепенен отказ от ядрената промишленост в Европа. Гласувах против настоящата резолюция, защото считам, че нито едно от гореспоменатите условия не е гарантирано.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Бедствието във Фукушима напомни на света, че не съществува такова нещо като нулев риск що се отнася до ядрената енергия. Ядрената енергия представлява неприемлив риск за човечеството. Ето защо трябва да постигнем повече от по-голяма безопасност и тестове за безопасност. Трябва незабавно да изготвим европейски план за поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия. Поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия изисква време. Престъпление срещу човечеството е да не се започне подготовката за това веднага. Няма да подкрепя настоящата резолюция, ако измененията, с които се иска поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, бъдат отхвърлени.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Настоящото предложение за резолюция относно ядрената безопасност в Европа беше повече от необходимо. То разглежда всички опасности, свързани с ядрената енергия, и аз се надявам, че ще осигури тласък за цялостно преосмисляне на използването на ядрена енергия в Европа. Многобройните изменения, внесени от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бяха необходими, за да се разгледат пряко съществуващите различни видове рискове и да се призове за бързо поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия.

Тъй като съм убеден, че човечеството никога няма да успее да овладее напълно рисковете, свързани с атомните електроцентрали, аз се застъпвам за бързото поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия и подкрепих свързаните с това изменения. Тъй като в крайна сметка предложението за резолюция е стъпка в тази посока, аз гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Vital Moreira (S&D), в писмена форма. (PT) По време на гласуването за резолюцията относно безопасността на ядрената енергия след аварията във Фукушима аз гласувах против проекта за изменение по отношение на целите за намаляване на въглеродния диоксид поради три причини: а) въпросът не е свързан с темата за ядрената безопасност; б) посочените цели отдават непропорционално голямо значение на ролята на Европейския съюз при едностранното намаляване на въглероден диоксид; в) едно такова амбициозно – и в интерес на истината, нереалистично – намаляване на въглеродния диоксид би било приемливо само ако беше съчетано с обвързано с „въглероден данък“ на вноса, който може сериозно да засегне конкурентоспособността на европейската промишленост и може да накара водещи европейски дружества да преместят производството си в държави без ограничения, свързани с въглеродния диоксид, което би имало сериозни последици за икономиката и заетостта в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах против съвместното предложение за резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, поради следните причини: поне седем от внесените изменения са научно нереалистични, много части от текста са просто празни приказки без никакво реално съдържание, а тези, които са против ядрената енергия, също не представят алтернативни решения на нейното използване. Не на последно място трябва да посоча, че съжалявам за факта, че Европейският парламент не зае позиция по въпроса. Позицията, която трябва да се възприеме обаче, трябва да бъде балансирана, прагматична и да се основава на научно документирани реалности и на реалистични решения.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Крайно време е да се преосмисли използването на ядрена енергия в Европа. Вече трябва да започнем да предприемаме действия, да затворим опасните реактори и в средносрочен план да намерим начин за пълно поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия. Трябва веднъж завинаги да отхвърлим погрешното схващане, че човечеството може да контролира опасностите, произтичащи от ядрената енергия. Ето защо гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно ядрената безопасност, защото след неотдавнашните събития в Япония не можем да си позволим да не разгледаме въпроса отговорно и с обективни критерии. Считам, че е важно Европа да преразгледа правилата си за безопасност в атомните електроцентрали, за да се гарантират нива на пълна безопасност, които могат да се определят посредством стрес-тестове, които ще покажат евентуални рискове и ограничения на използването на ядрена енергия. Резолюцията сама по себе си показва, че въпреки всичко е възможно да се поучим от катастрофите и да реагираме ясно и ефективно, за да се гарантира, че те няма да се случат отново. Тя също така подчертава необходимостта да се насочим към алтернативни източници на енергия, като например енергия от възобновяеми източници, докато ядрената енергия продължава да бъде незаменим източник на нисковъглеродна енергия.

 
  
MPphoto
 
 

  Vincent Peillon (S&D), в писмена форма.(FR) Гласувах против резолюцията относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, защото не смятам, че въпросът за бъдещето на ядрената енергия – който е изключително важен за съгражданите ни – може да бъде решен от Парламента за няколко часа чрез изменения, приети без никакво истинско разискване. Всички въпроси трябва да бъдат разгледани и никакви възможности не трябва да бъдат отхвърляни, и именно заради това ни трябва време. Залогът е доверието в Парламента ни и благосъстоянието на съгражданите ни, които не биха разбрали – и то с право – ако ги ангажираме с дългосрочни курсове на действие, които не сме обсъдили спокойно и изчерпателно предварително, отчитайки различните национални ситуации и ограниченията на общата ни борба срещу изменението на климата. На последно място, бих искал да кажа колко съжалявам, че, заради екстремисти от всички страни, Парламентът не беше в състояние в този момент да одобри едно незабавно увеличение на безопасността на атомните електроцентрали, въпреки че в нашата група постигнахме консенсус с искане за възможно най-сериозни, прозрачни и независими проверки.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма.(FR) Разгневена съм, че Европейският парламент днес отхвърли резолюцията относно един такъв важен въпрос като поуките, които трябва да се извлекат от ядрената авария във Фукушима. По този начин, що се отнася до нашата институция, няма такова нещо като преди и след 11 март 2011 г. Силните сигнали обаче бяха налице! В крайна сметка не беше трудно да се постигне съгласие по някои прости принципи:

– Принципът на подкрепа на Комисията, за да може тя да извърши тези стрес-тестове с държавите-членки на 143-те ядрени реактора в експлоатация в Европа;

– Принципът на представяне до 15 април на точна хронология на приетите критерии: независими експерти, приоритет на безопасността на ядрените съоръжения, които са значително по-опасни заради своето местоположение в сеизмични или крайбрежни области, и отчети за безопасността за обществеността;

– Принципът на незабавно затваряне на електроцентрали, които не преминат стрес-тестовете.

Европейската общественост очаква от нашата институция да бъде отговорна и разумна, особено по един такъв спорен въпрос като ядрената енергия. Може би в крайна сметка няма да е лошо изборът на енергия, а оттам и изборът на това дали да се откажем от ядрената енергия или не, да остане изключително национална отговорност.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах против. Изключително съм доволен, че накрая проядреното лоби се провали. Напълно непонятно е, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и други гласуваха против твърдението, че не съществува нулев риск, против незабавно начало на поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, против преминаване към близо 100 % енергийно ефективна икономика с възобновяеми енергийни източници до 2050 г., против бъдеще без ядрена енергия на Европа и така нататък. Окончателният текст беше напълно неприемлив и аз съм доволен, че мнозинството в Парламента подкрепиха Зелените и заедно отхвърлихме общата резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Сериозната ядрена авария в АЕЦ „Фукушима дайичи“ на 11 март причини смъртта на хиляди хора, както и невъобразими материални щети на цялата японска икономика.

Тази катастрофа накара всяка държава в света да преразгледа позицията си по отношение на използването на ядрени енергийни технологии. За съжаление, в много случаи, този избор беше ускорен в резултат на неотдавнашните трагични събития и от различни страни има призиви за пълния и незабавен демонтаж на атомните електроцентрали.

Европейският съюз преразглеждаше подхода си като цяло към ядрената безопасност от известно време, но е важно да се отчете фактът, че тази технология ще продължи да бъде част от енергийния микс на различни държави-членки в продължение на още много години. В бъдеще може да е възможно да отговорим на енергийните си нужди с помощта на възобновяеми енергийни източници, но това все още не е възможно, нито ще бъде възможно още дълго време.

Аз подкрепям по-рестриктивни мерки за безопасност за атомните електроцентрали, в съответствие с тези, които се прилагат към най-новите производствени инсталации. Считам обаче, че възможността за незабавно спиране на производството на ядрена енергия е както недалновидно, така и безсмислено. Това е продиктувано повече от емоции, отколкото от реална необходимост, и може да съсипе икономиките на водещите индустриални държави в света.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма.(IT) След ядрената авария, която засегна Япония, нямаме друг избор, освен да преразгледаме европейския енергиен план. Трябва да обърнем специално внимание както на вече работещите атомни електроцентрали, така и на тези, които са в етап на планиране. Европейският съюз вече излезе с решение да бъдат извършени стрес-тестове на всички електроцентрали, включително тези в съседни държави, които вече имат отношения със Съюза.

Настоящата резолюция също така предвижда мораториум върху изграждането на нови електроцентрали, за да може да се направи подходяща оценка на свързаните с тях рискове. Трябва да сме наясно, че през следващите десетилетия много държави все още ще зависят от ядрената енергия, но същевременно не можем да позволим в Европа да има електроцентрали, които представляват риск за населението. Електроцентралите, построени преди 1980 г., трябва да бъдат извадени от експлоатация.

В някои държави, като Италия например, се извършват оценки, за да се прецени дали да се откажат от ядрената енергия или не, и е от съществено значение да се приложат общи решения и на европейско равнище. Това, което е невероятно, е фактът, че Европейският парламент не беше в състояние да заеме позиция по един въпрос като разглеждания днес, който е важен и за който гражданите са сериозно загрижени. Всъщност всички резолюции бяха отхвърлени, включително общата резолюция, която подкрепихме.

 
  
MPphoto
 
 

  Marco Scurria (PPE), в писмена форма.(IT) Говорейки преди няколко дни на среща на индустриалци, италианският министър на финансите, г-н Тремонти, измисли нов израз – „ядрен дълг“. Държавите-членки, които са инвестирали в ядрена енергия, са тези с най-високи нива на държавен дълг. Колко струва да се закрият електроцентралите от първо и второ поколение? Колко струват стрес-тестовете, които обсъждаме в такива подробности днес? След като една електроцентрала бъде „подложена на стрес“, колко струва изваждането й от това състояние? Освен това колко струва обезопасяването на ядрени отпадъци? Никой все още не ни е казал.

Като Европейски съюз можем да започнем да обмисляме различни варианти, които да представим на държавите-членки. Освен това, като се има предвид, че Комисията ще трябва да ни представи пътна карта, защо да не започнат да се обмислят реални инвестиции в ядрена енергия от четвърто поколение – чиста ядрена или синтез – или дори да започне да се обмисля един цялостен енергиен план? Очакваме съобщението на Комисията да очертае пътна карта по този въпрос и да се опита най-сетне да представи на Европейския съюз ясна посока в този сектор.

 
  
MPphoto
 
 

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма.(IT) Ядрената авария в АЕЦ „Фукушима“ предизвика огромно бедствие, като радиоактивното замърсяване засегна много хора, които са били в близост до електроцентралата и които са пострадали. Много болници отказват да ги приемат и лекуват заради риска от замърсяване.

Въпреки че японският министър-председател обяви, че АЕЦ „Фукушима“ ще бъде изваден от експлоатация, положението остава без решение: охлаждащата система на един от реакторите не работи и значително количество радиоактивност се изпуска в околната среда. С оглед на това е важно да се гарантира, че ще бъдат осигурени всички необходими хуманитарни и финансови помощи, както и да се определят международни правила за безопасност, които са възможно най-надеждни, за да се предотвратят други бедствия като това в Япония и в бъдеще.

Поради тази причина, аз гласувах против резолюцията, защото в нея не бяха включени измененията, в които се призовава държавите-членки да изготвят възможни стратегии за отказ от ядрената енергия и незабавно да информират регионалните и местните трансгранични органи за националните си програми, ако изпълнението им може да има трансгранични последствия.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. (EN) Въпреки че това е чувствителен период след огромните проблеми с ядрената безопасност в Япония, ядрената енергия продължава да допринася в голяма степен за енергийните доставки в целия Европейски съюз и в цял свят. Становищата, изразени от онези в Парламента, които се стремят да принудят ранно закриване и отказ от политиката в тази област, затрудниха гласуването за елементите в този доклад по прагматични причини, а не заради някакъв про- или анти-ядрен подход. Не можах да подкрепя „агресивните“ изменения, които можеха да навредят на политиката в областта на енергийните доставки на един „смесен“ подход, водещ до намаляване на емисиите от въглероден диоксид и евентуален ръст на възобновяемите енергийни източници.

 
  
MPphoto
 
 

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. (NL) Днес не постигнахме споразумение по настоящата резолюция, чиято цел беше да се извлекат поуки от ядрената авария във Фукушима. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс от дълги години се застъпва за поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, защото рисковете за хората и околната среда са неприемливо високи и защото има повече от достатъчно алтернативи. Фукушима, по-специално, е свидетелство за това. Тъжно е, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа продължават да имат вяра в ядрените си мечти, въпреки че, както стана ясно от Япония и „Чернобил“, те в крайна сметка ще се превърнат в кошмари. Въпреки това все още има много хора, които не са склонни да се събудят от лошия си ядрен сън.

Единствената наистина безопасна ядрена енергия е тази, която не съществува. Изменението, което призовава за поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, беше отхвърлено. Мнозинството в Парламента изглежда не разбира, че е напълно възможно от техническа и икономическа гледна точка, за период от четиридесет години, да произвеждаме електричеството си напълно устойчиво чрез такива мерки за енергийна ефективност и използване на слънчева, вятърна и геотермална енергия, вятър и биомаса. За момента лобито на ядрената енергетика изглежда набира скорост. Ето защо гласувах против в окончателното гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах против резолюцията в окончателното гласуване, защото считам, че трябва да обсъдим въпроса в контекста на цялостната енергийна стратегия на Европейския съюз, а не в контекста на японската ядрена трагедия.

 
  
MPphoto
 
 

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. (FR) Ядрената авария, която се случва в момента в Япония, трябва да бъде последвана от задълбочено разискване относно електроцентралите, разположени във Франция и Европа. Трябва да бъдат извършени стрес-тестове на всички атомни електроцентрали в експлоатация, особено когато те се намират в сеизмични зони. Имам предвид по-специално АЕЦ „Фесенхайм“ в горното течение на р. Рейн. Освен това, аз считам, че налагането на мораториум без ограничение във времето върху развитието и въвеждането в експлоатация на нови ядрени реактори не е икономически жизнеспособно решение и може да застраши много работни места, като същевременно отслаби производството ни на енергия.

 
  
MPphoto
 
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция на Европейския парламент относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, защото нейната цел е увеличаване на безопасността в Европейския съюз, а не забрана на производството и използването на ядрена енергия. Ето защо гласувах против всички изменения, насочени към премахване на ядрената енергия от енергийния микс на Европа. Въпреки че не гласувах за налагане на мораториум върху изграждането на нови ядрена реактори, според мен, ако такъв мораториум бъде наложен, той трябва да бъде ограничен само за времетраенето на стрес-тестовете, на които ще бъдат подложени ядрените реактори в Европейския съюз. Това би дало възможност на изграждането на нови реактори да се възползва от заключенията от стрес-тестовете, като се гарантира, че ядрената безопасност ще се увеличи.

В момента ядрената енергия възлиза на 30 % от енергийния микс на Европа. Европейският съюз зависи в голяма степен от изпълнението на целта си „20-20-20“ от страна на енергийния микс на държавите-членки. Не можем да решим да се откажем от ядрената енергия, без да установим какви устойчиви енергийни източници ще бъдат на разположение, които могат да отговорят на търсенето на енергия на Европейския съюз през следващите години, на цени, които гражданите могат да си позволят. Европейският съюз трябва да инвестира в мерки за енергийна ефективност, по-специално по отношение на сградите и транспорта, както в използването на възобновяеми енергийни източници.

 
  
MPphoto
 
 

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. (EN) Ядрената криза в Япония породи редица идеи, равняващи се на едно ирационално цунами. Ядрената енергия вече се демонизира и е налице огромен натиск за пълен преход от ядрена енергия към така наречените алтернативни източници на енергия. Този начин на мислене обаче граничи с чисто суеверие. Ядреният реактор на АЕЦ „Фукушима“ беше засегнат от безпрецедентно съчетание от катастрофи. Това доказва, че природата е непредвидима и че вълните цунами не могат да се забранят, но не доказва, че е виновна ядрената енергия. Ядрената енергия е много по-безопасна от всеки друг източник на енергия. Докато нефтът безспорно води до експлоатация, зависимост, войни и диктаторски режими, от историческа гледна точка ядрената енергия е много по-безопасна. Основната ни загриженост в областта на ядрената енергия трябва всъщност да бъде оценката на риска и единните процедури по безопасност на европейско равнище. След като тези критерии бъдат изпълнени и следени, ядрената енергия може да сложи край или сериозно да ограничи политиката на енергийна зависимост. И въпреки че природните бедствия не могат да бъдат предотвратени, ядрената енергия не представлява сериозен риск сама по себе си. Истинската опасност не идва от добре обслужвани ядрени реактори, а от ядрени реактори под грешния политически контрол. С други думи, погледнете Иран, а не Япония.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) Смятам, че настоящата резолюция, беше автоматична реакция на трагичното положение в Япония и не позволи достатъчно време за разискване на въпросите, свързани с безопасността на атомните електроцентрали в Европейския съюз. Ядрената енергия е жизненоважен източник на енергия в цяла Европа, като някои държави-членки получават цели 75 % от електроенергията си от ядрена енергия, и един преглед на безопасността на атомните електроцентрали следва да бъде приоритет, включително стрес-тестове на съществуващите централи. Това обаче не трябва да води до затваряне на съществуващи електроцентрали, където няма опасения за безопасността, или до предотвратяване на откриването на нови ядрени инсталации за замяна на остарелите електроцентрали. Необходимо е зряло разискване на тези въпроси, за да се гарантира, че има балансиран микс от възобновяеми и други нисковъглеродни източници на енергия, така че да няма енергийни кризи в цяла Европа.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0237/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) След отхвърлянето на съвместното предложение за резолюция аз гласувах в подкрепа на настоящия текст, който, въпреки че не е идеален, е постигнал добър баланс между ядрена безопасност и прагматичен подход към въпроса.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0242/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, защото всички други резолюции по темата бяха отхвърлени. Подкрепих я, за да изразя подкрепа за препоръките за безопасност, но не бях съгласен с възприетите в нея по-крайни анти-ядрени настроения.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0243/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах против настоящата резолюция, която намирам за почти наивно про-ядрена.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0249/2011 (Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен)

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Демонстрантите в Бахрейн, Сирия и Йемен изразиха своите легитимни демократични стремежи и силната народна воля за политически, икономически и социални реформи, насочени към постигане на истинска демокрация, борба с корупцията, гарантиране на спазването на принципа на правовата държава, на правата на човека и основните свободи, намаляване на социалното неравенство и създаване на по-добри икономически и социални условия. Правителствата в тези страни отговориха на законните стремежи на народите си с брутални репресии, произволни арести и мъчения, довели до човешки жертви, ранени и хвърляне в затвора. Насилието, използвано от тези правителства срещу населението на собствената им страна, трябва да има пряко отражение върху двустранните им отношения с Европейския съюз. Европейският съюз може и трябва да използва многобройни средства за спиране на подобни действия, например чрез замразяване на авоари, забрана за пътуване и т.н. Европейският съюз трябва да преразгледа политиката си към тези страни и да се възползва напълно и ефективно от подкрепата, предоставяна посредством Европейския инструмент за съседство и партньорство, Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Инструмента за стабилност, за да подпомогне спешно страните и гражданското общество в Близкия изток и в региона на Персийския залив в прехода им към демокрация и спазване на правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Тунис, Египет и Либия бяха водещите новини в началото на 2011 г. Но тези страни не са единствените с демократични стремежи. Широкомащабни народни движения възникнаха и в Бахрейн, Йемен и Сирия. Но и там, за съжаление, управляващите държавни органи отговориха с репресии и насилие. Това не е приемливо. Една държава не може да използва насилие срещу собствените си граждани и да не бъде наказана от Европейския съюз в контекста на двустранните им отношения. Чрез настоящата резолюция европейският съюз изразява подкрепата си за народа на Сирия в стремежа му към истинско отменяне на въведеното още през 1963 г. извънредно положение и изразява солидарността си с народите на всички тези страни, като призовава ЕС да предефинира отношенията си с тях в съответствие с напредъка в провеждането на реформи.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. (RO) Мисля, че сега повече от всякога е необходимо Европейският съюз да насърчава демократичните стойности и да прояви солидарността си с народите на страните от Южното Средиземноморие в стремежа им към едно демократично общество.

Положението в арабските страни ми напомня за падането на комунистическите режими в Централна и Източна Европа. Ние също преминахме през подобни събития и мога да разбера исканията на тези хора, и това ни налага моралното задължение да изразим солидарността си с тях.

Протестите, които продължават в тези страни вече няколко седмици, представляват ясно доказателство, че недемократичните режими не отговарят на очакванията на населените, както и че не са в състояние да предложат на тези общества политическа стабилност и просперитет.

Върховният представител и Комисията следва твърдо да се противопоставят на използването на насилие срещу демонстрантите и да окажат натиск върху органите на властта в Сирия, Йемен и Бахрейн, така че те да се ангажират с конструктивен политически диалог с цел намиране на изход от настоящото положение.

Освен това считам, че сключването на Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия следва да бъде обвързано с желанието на сирийските държавни органи да проведат реформите, насочени към установяване на демокрация. Съюзът разполага с този инструмент и смятам, че следва да го използва в най-голяма степен в подкрепа на усилията за постигане на демокрация в арабските страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Неотдавнашните протести в няколко арабски страни показват, че недемократичните и авторитарни режими не могат да осигурят заслужаваща доверие стабилност и че ценностите на демокрацията имат ключова роля за икономическото и политическото партньорство. Призовавам властите в Бахрейн, Сирия и Йемен да спазват международното законодателство относно правата на човека и основните свободи. От първостепенно значение е колкото може по-скоро те да стартират един открит и значим процес на политически диалог с участието на всички демократични политически сили и гражданското общество с цел подготвянето на пътя за истинската демокрация, за отмяна на извънредното положение, и за провеждане на истински, амбициозни и значителни политически, икономически и социални реформи, които са от решаващо значение за стабилността и развитието в дългосрочен план.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Бахрейн е изложен на опасността да се превърне в поле за конфронтация между Иран и Саудитска Арабия. При това положение не може да недоглеждаме религиозният елемент в развитието на събитията в региона в момент, когато шиитската опозиция е подкрепяна от Иран, докато сунитската династия се радва на подкрепата на монархиите в района. Нещо повече, тесните връзки между Иран, Сирия, Хамас и Хизбула, а така също и религиозното напрежение между сунитите и алевитите в Сирия следва да ни направят предпазливи, тъй като е налице огромен риск ескалирането на напрежението да тласне Сирия към гражданска война с намеса отвън. Клането в Хама през 1982 г., сред чиито жертви са 20 000 сирийски християни, е едно трагично напомняне за това, също както и провалите на Запада в Сомалия, Афганистан и Ирак с оглед на начина, по който трябва да се действа в район, чиито характерни особености не могат да се пренебрегват. Убеден съм, че се нуждаем от повече дипломация и по-малко въоръжени сили, от повече загриженост за защита на правата на човека и защита на цивилните и по-малко безпокойство за влиянието на една наша външна намеса върху изборните резултати, а така също и от по-голямо внимание към бедността и корупцията, с които трябва са се справят тези общества, особено Йемен.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като осъждам бруталните репресии срещу мирните демонстранти, извършени от силите за сигурност на Бахрейн, Сирия и Йемен. Бих искала да изразя и подкрепата си за, както и солидарността си с народите на тези страни, които, водени от законния си стремеж към демокрация, проявяват голяма смелост и решимост.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Сирия, Бахрейн и Йемен са разтърсвани от протести, които биват потушавани по един варварски начин. Призовавам правителствата на тези страни да започнат ползотворен диалог с демонстрантите. Насилието, използвано срещу тези хора, не може да ги спре да настояват за онова, което считат, че им се полага по право. То само ще ги забави по пътя им към получаване на тези права, ще радикализира позициите и ще насърчи още по-големи искания в бъдеще. Самият Макиавели, който надълго и широко теоретизира върху това, колко по-добре е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат, предупреждава владетелите, че не е необходимо и е вредно да предизвикват омраза. Би било по-добре за държавните органи в тези страни да предприемат конкретни реформи и да позволят на гражданите си да се възползват от норми на демокрацията, свободата и справедливостта, доближаващи се до най-добрите в света.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Случващото се налага на Европейския съюз историческото задължение да се обяви срещу всички форми на нарушаване на правата на човека и да се бори за правото на народите за самоопределяне, както чрез осъждане, така и чрез предоставяне на помощ за развитие. Настоящото положение в Бахрейн – което е от стратегическо значение за равновесието в региона на Залива – под спокойствието на повърхността е много напрегнато, като продължават арестите на хора само заради това, че са се възползвали от правото си на изразяване на мнение. В Сирия протестите в няколко града бяха брутално смазани въпреки призивите на ЕС за спазване правото на свободно изразяване на мнение и правото на събрания. И най-сетне, в Йемен случващото се е крайно тревожно и вече беше осъдено от ЕС поради репресиите срещу демонстрантите, към които не можем да останем безразлични. Ето защо съм съгласен с мерките, предвидени в настоящата резолюция, включващи осъждане на отговорните за кръвопролитията в тези страни, и се надявам, че тези мерки ще дадат резултат възможно най-скоро, за да бъде прекратено унизяването на тези народи. Приветствам също така инициативата за отправяне на призив към Комисията на ООН по правата на човека да осъди тези нарушения на основните права.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Изправени сме пред още един пример за лицемерието на мнозинството в Парламента. Първо, защото те се обръщат с една резолюция към групирани заедно, но различни положения и страни. Те правят това нарочно и предлагат „диалог“ за осъществяване на преход, за да помогнат на съюзниците си (Бахрейн и Йемен) и да окажат натиск върху онези, които не защитават интересите им (Сирия). Налице са явни разлики със събитията в Либия, където диалогът беше заменен от военна агресия и така стана невъзможно намирането на мирно решение на конфликта. Целите са ясни: да се прикрие придвижването на военни части от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в Бахрейн, които да подпомогнат олигархическия режим с подкрепата на Съединените щати – държава, чиято основна флотилия в Персийския залив е разположена в Бахрейн – и да се потисне борбата на народа на Бахрейн за социална промяна и демокрация. Същото се случва и в Йемен, където – за да бъде той защитен като съюзник в т.н. „война срещу терора“ – виждаме подкрепа за режим, който брутално репресира народа си и потъпква усилията му за демократична промяна и по-добри условия на живот.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Изправени сме пред още един пример за лицемерието на мнозинството в Парламента. Първо, защото те се обръщат с една резолюция към групирани заедно, но различни положения и страни. Те правят това нарочно и предлагат „диалог“ за осъществяване на преход, за да помогнат на съюзниците си (Бахрейн и Йемен) и да окажат натиск върху онези, които не защитават интересите им (Сирия). Може ли да попитаме защо не се настояваше за „диалог“ в Либия, вместо да се предприемат бомбардировки?

Целите са ясни: да се прикрие придвижването на военни части от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в Бахрейн, които да подпомогнат олигархическия режим с подкрепата на Съединените щати – държава, чиято основна флотилия в Персийския залив е разположена в Бахрейн – и да се потисне борбата на народа на Бахрейн за социална промяна и демокрация.

Същото се случва и в Йемен, където – за да бъде той защитен като съюзник в т.н. „война срещу терора“ – виждаме подкрепа за режим, който брутално репресира народа си и потъпква усилията му за демократична промяна и по-добри условия на живот.

Сега виждаме и опит за прикриване на външна намеса в Сирия, като се финансират и въоръжават така наречените „мирни демонстранти“ – Сирия е страна с антиимпериалистическа позиция и осъжда политиката на Израел и Съединените щати в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като след подобно развитие на събитията в други арабски страни, демонстрантите в Бахрейн, Сирия и Йемен изразяват легитимните си демократични стремежи и силната народна воля за политически, икономически и социални реформи, насочени към изграждане на истинска демокрация и целящи борба с корупцията и непотизма, които да гарантират спазването на принципите на правовата държава, съблюдаването на правата на човека и основните свободи, намаляването на социалните неравенства и създаването на по-добри икономически и социални условия. Ето защо Европейският съюз и държавите-членки следва да подкрепят мирните демократични стремежи на хората в Бахрейн, Сирия и Йемен, а правителствата на тези страни не трябва в отговор да засилват репресиите. Не е възможно да се обосноват сериозни престъпления, включително екзекуции без присъда, отвличания и безследно изчезване, произволни арести, изтезания и несправедливи процеси.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Считам, че ЕС трябва да направи преоценка на двустранните си отношения със Сирия, Бахрейн и Йемен в светлината на извършените там брутални репресии срещу демонстрантите, а разговорите за бъдещото Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия трябва да бъдат преустановени. Загрижен съм и във връзка с присъствието на чуждестранни военни сили в Бахрейн и отправям призив за разследване на смъртта на 54 демонстранти в Йемен.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Двойните стандарти продължават да доминират външната политика, провеждана от мнозинството, управляващо ЕС. Тази резолюция е идеален пример за това. Тя правилно критикува Али Абдула Салех и Башар ал-Асад, но нищо не казва за краля на Бахрейн. В нея се говори за жертвите и пострадалите от репресиите на йеменското и сирийското правителства, но не се споменава нищо за пострадалите в Бахрейн. Подобно отношение не може да бъде оправдано. Отказвам да подкрепя този двуличен текст, който под претекста, че осъжда едни, прощава на други.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Сирия, Бахрейн и Йемен се оказаха обхванати от поредица народни бунтове, които биват потушавани със сила. Според мен това не е най-добрият начин за справяне с това положение, тъй като насилието води само до още по-голямо насилие. Правителствата на тези страни трябва да потърсят възможности за диалог с водачите на демонстрациите, за да може да се осъществи придвижване към степен на взаимно разбиране, която да предотврати нови смъртни случаи и кръвопролития. Държавните органи в тези страни следва да помислят за предприемане на конкретни реформи, които да направят възможен достъпа на гражданите до демокрация, свобода и справедливост, каквито са налице в повечето страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че Европейският съюз е в позиция, която му позволява да се опита чрез дипломатически средства да насърчи процеса на демократична и мирна промяна в Бахрейн, Йемен и Сирия. Аз съм на страната на народите в тези страни, които подобно на всички нас желаят по-добри икономически условия, по-малко социално неравенство, борба с корупцията и непотизма, провеждане на демократични реформи и гарантиране на основните права на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах „за“. Подкрепям изразената в този документ позиция на ЕП, която категорично осъжда насилието и репресиите на силите за сигурност спрямо мирни демонстранти в Бахрейн, Сирия и Йемен и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите; изразява своята солидарност с народите в тези страни, приветства тяхната смелост и решимост и твърдо подкрепя техните законни демократични стремежи; призовава настоятелно органите в Бахрейн, Сирия и Йемен да се въздържат от използването на насилие срещу протестиращите и да зачитат правото им на свобода на събиране и на изразяване на мнение; осъжда намесата на органите в Бахрейн и Йемен при предоставянето на медицинско обслужване и отказването или ограничаването на достъпа до здравни заведения; подчертава, че лицата, отговорни за човешките жертви и пострадалите, следва да понесат последиците от действията си и да бъдат изправени пред съда; призовава органите да освободят незабавно всички политически затворници, правозащитници и журналисти и всички, които са задържани заради своите мирни действия в контекста на протестите.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Настоящото положение в няколко африкански страни, сред които Бахрейн, Сирия и Йемен, е резултат от законните стремежи на народите в тези страни за политически, икономически и социални реформи, насочени към установяване на истинска демокрация. Добре известно е, че в тези страни открай време са в сила репресивни закони, ограничаващи гражданите в упражняването на гражданските и политическите им права. В резултат тези народи имат голямо желание за политически и социални реформи.

За съжаление, правителствата реагират на тези законни искания с насилие и репресии и прилагане на закони за борба с тероризма, за да обосноват сериозни престъпления, включително екзекуции без присъда, отвличания и безследно изчезване и изтезания. Към днешна дата броят на смъртните случаи, пострадалите и арестуваните в Сирия, Бахрейн и Йемен е много голям. Несъразмерното използване на сила срещу демонстрантите от страна на правителствата е в нарушение на всички международни конвенции за гражданските и политическите права.

Присъединявам се към докладчика и осъждам бруталното смазване на мирните демонстрации от силите за сигурност в тези страни, тъй като така се потъпкват законните стремежи на протестиращите към демокрация. Ние трябва да изразим пълната си солидарност и подкрепа за смелостта и решимостта, която тези народи демонстрират на целия свят.

 
  
MPphoto
 
 

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. (EN) Развитието на събитията в Сирия, Бахрейн и Йемен е непредсказуем и непрекъснат процес, и не кървав, а неудържим поход към демокрацията. Политическото управление в Сирия и Йемен дълго време беше авторитарно, или откровено диктаторско. Същевременно това не превръща опозицията в една напълно демократична алтернатива. Особено в Йемен, при наличието на такова беззаконие и фрагментаризация в държавата, силите, събрани под чадъра на опозицията, дават или биха могли да дадат убежище на терористични или радикални антидемократични сили. В миналото „стабилност“ във външната политика по отношение на Близкия изток означаваше бездействие или запазване на статуквото. Несъмнено това беше едно надценено понятие. А сега може да се окаже подценено. Един рационален и неемоционален подход по-добре би отговорил на европейските и като цяло на демократичните интереси. Необходимостта от демокрация в страните, където дълго време е имало политическо потисничество, не следва да пречи на бъдещите демократични процеси. Това не означава, че режимите на Асад или Салех трябва да бъдат подпирани, а че решението трябва да се търси по-скоро в една договорена стратегия за предаване на властта, отколкото в насилствена и неконтролирана смяна на режима. Предпазливата и спокойна политика е много по-удачна спрямо страни и региони, които биха могли да преминат от една система на потисничество към друга.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Европейският парламент днес прие резолюция, с която призовава за преоценка на отношенията на ЕС със Сирия, Бахрейн и Йемен, за да бъдат взети под внимание народните бунтове в тези страни. Ако мислех, че това е истинското намерение на европейските институции, бих дала пълната си подкрепа. Ключовият елемент в тази резолюция е призивът за „прекратяването на по-нататъшни преговори по подписването на все още очакваното Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия“ и фактът, че „сключването на подобно споразумение следва да бъде обвързано със способността на сирийските органи да проведат очакваните демократични реформи под осезаема форма“. Надлежно отбелязваме това съображение. Бих искала обаче да изтъкна, че в самата резолюция се признава, че „по искане на Сирия от октомври 2009 г. насам подписването на това споразумение се отлага“. При това положение човек може да се запита какво ще бъде реалното въздействие на тази декларация. Ето защо гласувах „въздържал се“.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма.(FR) Настоящото гласуване в Парламента последвало няколкото резолюции след Жасминовата революция в Тунис е доказателство, че събитията в арабския свят представляват вълна, чиито размери и продължителност никой не може да прогнозира. По общо признание положението е различно в отделните страни, но в крайна сметка тези народни движения са израз на категорично желание за демокрация, свобода и справедливост. Европейският съюз не трябва да позволява законните и мирно изразявани искания на народите да бъдат потъпквани чрез използване на насилие, което, за съжаление, изглежда е единственият отговор на тези режими, когато гърбовете им опрат в стената. Европа трябва категорично да заяви позицията си, по-конкретно чрез върховния представител и заместник-председател на Комисията, за да потвърди подкрепата си за народните демонстрации, които настояват за спазване в тези страни на основните ценности, които Съюзът насърчава и защитава. Парламентът, който е считан за храм на демокрацията, трябва отново да обяви солидарността си с тези народи и да ги подкрепи в прехода им към демокрация. Следователно за нас е от първостепенно значение да преразгледаме отношенията си със страните от Северна Африка и Близкия изток, за да можем заедно успешно да създадем една зона на стабилност, мир и просперитет.

 
  
  

Предложение за обща резолюция RC-B7-0228/2011 (Четвърта конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на това предложение за резолюция. Считам, че е важно да се повиши ефективността на помощта за развитие и че има необходимост от съгласувана политика за предоставяне на помощ в области като търговията и сътрудничеството за развитие, изменението на климата, селското стопанство и пр. Европейският съюз трябва да следва обща позиция по отношение на най-слабо развитите държави (НРД) и следва да не позволява икономически и финансови кризи да излагат на риск партньорството за развитие с НРД. От съществено значение е на тази конференция да бъде отново потвърден глобалният ангажимент да се отговори на специалните потребности на НРД по отношение на устойчивото развитие във всичките му икономически и социални аспекти, както и аспектите, свързани с околната среда, а също и за подпомагане на тези държави в усилията им за премахване на бедността.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма.(IT) С оглед на предстоящата Истанбулска конференция през месец май Европейският съюз отново потвърди своята подкрепа за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в развиващите се държави, както и своя ангажимент по отношение на осигуряването на програми за специална помощ. Въпреки че в някои държави и региони е отбелязан значителен напредък, целта да се понижи наполовина равнището на бедност в световен мащаб далеч още не е постигната. Единадесет милиона деца все още умират всяка година от лечими заболявания, по-голямата част от тях – преди навършване на петгодишна възраст; един на всеки четирима души няма достъп до питейна вода; 114 милиона деца все още нямат достъп до начално образование; близо 600 милиона жени все още са неграмотни; също толкова граждани нямат достъп до развитие.

Неуспехът по отношение на постигането на целите, поставени през 2001 г., няма да обезсърчи индустриализираните държави, които, напротив, ще продължат да гарантират, че нуждаещите се от помощ държави са приоритет в международните програми, насърчаващи осигуряването на нови източници на финансиране и създаването на програми за сътрудничество. Издигането на тези държави до по-високо равнище и осигуряването на бъдеще на хиляди граждани изисква поемане на ангажимент, голяма политическа решимост и последователно мобилизиране на финансови ресурси – а ЕС отговаря на всички тези условия.

 
  
MPphoto
 
 

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах „против“ предложението за обща резолюция относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, тъй като това предложение не е достатъчно съсредоточено върху проблема с неефективността на международната помощ. Предложението за обща резолюция, както и изявлението на Комисията по време на парламентарното разискване, не вземат под внимание текущото критично обсъждане относно последните 50 години, през които се предоставя международна помощ за държавите от Глобалния юг, както и поуките, извлечени от постигнатите успехи и претърпените неуспехи. Защо помощта за Африка претърпя грандиозен провал? Защо претърпяха грандиозен провал и политиките на Световната банка за развитие и за намаляване на бедността? Защо се разрази огромният скандал във връзка с предоставянето на международна помощ за Афганистан през последното десетилетие? Защо имаха огромен успех политиките за премахване на бедността в Китай, Виетнам и Бразилия? Ако не можем да отговорим на тези трудни въпроси, никога няма да можем да употребим в полза на най-слабо развитите държави тези 60 милиарда евро за помощ за развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Подкрепих тази резолюция. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), следва да бъде посветена на съгласуването на политиките за развитие, тъй като е важен фактор за намаляването на бедността. В допълнение към съществуващите предизвикателства, положението в НРД беше утежнено от неотдавнашната световна финансова, продоволствена, енергийна и свързана с изменението на климата криза. Ето защо тази конференция на ООН следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Жалко е, че 48 държави понастоящем са класифицирани като „най-слабо развити държави“ (НРД) и че 75 % от 800-те милиона граждани на тези държави преживяват с по-малко от два щатски долара на ден. Дългосрочната цел на сътрудничеството за развитие следва да бъде създаването на условия за устойчиво икономическо развитие и справедливото разпределение на благата. Мирът и сигурността са от ключово значение за ефективността на политиките за развитие, а ЕС следва да координира по-ефективно своя подход с цел справяне с въпросите, свързани със стабилността в НРД, и оказване на подкрепа за усилията за създаване на капацитет за изграждане на мирни, демократични и приобщаващи държави. От съществено значение е отдаването на приоритет на продоволствената сигурност, селското стопанство, необходимите инфраструктури, изграждането на капацитет и по-специално на икономическия растеж и достъпа до технологии, както и на развитието в човешко и социално отношение на НРД.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) При положение че предходните конференции бяха посветени на принципни въпроси, надявам се, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), ще бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г. От общо 51 НРД, в които 78 % от населението преживява с по-малко от 1,25 щатски долара на ден, през последните няколко години само три държави са излезли от тази категория. Положението е тревожно, тъй като тези държави са най-уязвимите спрямо тежки изпитания като финансови и продоволствени кризи и изменението на климата, и които освен това са изправени пред крайна бедност, отсъствие на инфраструктура и нарастваща безработица.

Тази действителност подчертава факта, че за съжаление международната общност не е изпълнила ангажиментите, заложени в Брюкселската програма за действие. Надявам се, че по време на предстоящата конференция, на която ще представлявам групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, ще се съсредоточим върху постигането на съгласуваност по отношение на политиките за развитие и методите за прилагане на новаторски механизми на финансиране, с цел предоставянето на по-ефективна помощ за онези държави, които имат необходимост да бъдат насърчени в прилагането на подходящи политики.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), трябва да предложи мерки за отваряне на възможности за интегриране на тези държави в глобалната икономика и подобряване на достъпа им до пазарите на Европейския съюз. Европейската комисия следва да обмисли увеличаване на размера на помощта за тези държави, с цел свеждането до минимум на разходите, произтичащи от либерализирането на техните пазари.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Въпреки техническата и финансова помощ, предоставена през годините на най-слабо развитите държави (НРД), от съществено значение е да признаем, че тези държави не са успели да излязат от този статут и все още имат дългосрочни потребности и слаби страни. Съвсем справедливо е да споменем изключението в случая с Кабо Верде, както се споменава в приетата резолюция, тъй като тази държава е съумяла, въпреки отсъствието на ресурси, да преодолее част от трудностите, пред които е била изправена, и да подобри условията на живот на своите граждани. Ето защо поздравявам за това гражданите на Кабо Верде, правителството и партиите там, тъй като са били в състояние да предприемат действия по един отговорен и достоен за уважение начин: тази държава, в която официалният език е португалският, днес е пример за подражание, който трябва да бъде последван от останалите НРД. Въпреки ограниченията, наложени в областта на търговията, образованието и достъпа да информация, до ресурси и до производствени структури, все пак не може да не се подчертае, че недостатъчната степен на развитие на НРД произтича главно от липсата на умения у техните участници във вземането на решения и от неефективността на техните институции, тъй като гражданите им имат значителни умения в други области.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД-IV), ще се проведе в Истанбул, Турция, в периода 9–13 май тази година. Европейският съюз, който винаги е бил водещ в предоставянето на помощ, посредством програми за премахване на бедността, за развиващите се държави – за които през последните няколко години финансовата помощ беше трикратно увеличена – има голямо участие в организацията на тази конференция. Парламентът ще бъде представен и от делегация, която ще внесе добре обмислени предложения, въпреки че статутът му на наблюдател няма да позволи голяма видимост. Надявам се, че това ще ускори значително спечелването на „битката“ за каузата на устойчивото развитие и справедливия растеж на тези държави. Предвид това, че всички държави имат отговорността да подкрепят НРД, с цел постигането на Целите на хилядолетието за развитие, съгласен съм с предложенията, включени в това предложение за обща резолюция, и бих искал да видя постигната целта да се намалят наполовина НРД до 2020 г. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, трябва да подкрепи предприемането на конкретни мерки, подпомагащи изнамирането на решения в отговор на потребностите от устойчиво развитие с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) В рамките на Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, уместно е да се преразгледат Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на Общото събрание на ООН през 2000 г., и да се изготви оценка на тяхното прилагане, по-специално по отношение на: премахване на бедността и глада; насърчаване на равенството между половете; увеличаване и подобряване на качеството на здравните грижи за майки и непълнолетни лица; борба с ХИВ/СПИН; развитие на устойчива околна среда и постигане на всеобщо начално образование. По отношение на политиката за развитие, очевидно е несъответствието между думите и действията на Европейския съюз. Имаме на разположение ресурси за премахване на бедността. Те се увеличават допълнително от преимуществата, произтичащи от научно-техническото развитие. Независимо от това наблюдаваме увеличаване на бедността в световен план. Това е в резултат на системата, наложила се в световен мащаб: капитализъм, който по своята същност е несправедлив и пораждащ неравенство. Бихме подчертали значението на алтернативната резолюция, внесена от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, както и внесените към предложението за обща резолюция предложения за изменение – за съжаление, отхвърлени от мнозинството – които са съсредоточени, наред с другото, върху въпроси като: продоволствен суверенитет, развитие на селското стопанство и необходимост да се преустанови изнудването от страна на Европейския съюз спрямо редица развиващи се държави въз основа на т.нар „споразумения за икономическо партньорство“.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) От съществено значение е да подкрепим най-бедните и най-уязвимите държави в света, които са близо 50 на брой и чиито граждани страдат поради последиците от няколкото неуспешни опита да се приложат заключенията от няколко последователни конференции на ООН.

В повечето случаи проблемите са резултат от колониализма и от експлоатацията на богатствата и народите на тези държави. Това не е неумолима съдба, нито неизбежни природни ограничителни или принудителни условия, станали причина за бедността в тези държави; точно обратното – няколко от тях всъщност са богати, твърде богати на природни ресурси.

В други случаи причината е продължаващата капиталистическа експлоатация, с несправедливия и нехуманен характер на една система, която е доминиращият в световен план модел за икономическа и социална организация и която се поддържа от неравностойни отношения, създаващи и разпространяващи форми на неравенство.

Това е резултатът от свободната търговия, от финансовата дерегулация, от незаконното, но позволено изтичане на капитали към данъчни убежища, както и от войните и конфликтите, подклаждани от спорове за национални ресурси.

Възможността за еманципиране на тези граждани и за развитие на тези държави се крие в разрушаването на основите на тази система, в една истинска и основана на солидарност политика на сътрудничество и помощ за развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Повече от 40 държави в света принадлежат към категорията „най-слабо развити държави“ (НРД). Приветствам усилията на Европейския съюз да вземе активно участие в конференцията на ООН на най-високо равнище и очаквам поемането на конкретни ангажименти в резултат от това. През последните десет години най-бедните държави отбелязаха по-голям напредък спрямо предходното десетилетие. Въпреки това обаче, все още са налице много проблеми: нарастваща зависимост от внесени стоки, бедност, ниско равнище на човешкия капитал и уязвимост спрямо изменението на климата и природните бедствия. Тези проблеми трябва да бъдат решени във всяко отношение, но два аспекта са особено важни. Първо, в тези държави трябва се влеят инвестиции в производствените сектори на икономиката. Второ, необходимо е да се подпомогне изграждането на демократични структури в тези държави, да им се даде възможност да вземат самостоятелни решения относно стратегически приоритети без никаква външна намеса. Колебанията в цените на стоковите пазари и последиците от тях са специфичен проблем, който трябва да бъде решен. От дългосрочна гледна точка е важно да се контролират ценовите сътресения, особено в областта на хранителните продукти. По отношение на становището на ЕС, важно е да се съсредоточим върху съгласуването на външните политики. Документът на Комисията от 16 февруари е изчерпателен, но трябва да възприеме по-критичен подход. Трябва да признаем, че не всички дейности на ЕС в областта на търговията и преките чуждестранни инвестиции са в съответствие с политиката за развитие. Според мен те следва да бъдат подчинени на тази политика.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като след Третата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД–III), и приемането на Брюкселската програма за действие бяха предприети редица положителни стъпки, като например инициативата под надслов „Всичко освен оръжие“ и увеличението на Официалната помощ за развитие (ОПР), чийто размер беше удвоен между 2000 и 2008 г., и преките чуждестранни инвестиции, които бяха увеличени от 6 млрд. щатски долара на 33 млрд. щатски долара, което позволи на 19 държави да постигнат темп на растеж от 3 %. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване. Бих подчертал необходимостта да се отдаде приоритет на продоволствената сигурност, селското стопанство, необходимите инфраструктури, изграждането на капацитет, приобщаващия икономически растеж и достъпа до технологии, както и развитието в човешко и социално отношение на НРД.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД–IV), следва да се съсредоточи върху съгласуваността на политиките за развитие като важен фактор за промяна на политиките както на международно, така и на национално равнище; поради тази причина призовавам всички области на политиките – като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък. Настоятелно призовавам ЕС да изпълни своите ангажименти във връзка с достъпа до пазари и облекчаване на дълговете и отново да потвърди значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД, като за тази цел се мобилизират вътрешни ресурси и, като допълнителна мярка, новаторски механизми на финансиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД–IV), трябва да предложи мерките, необходими за отваряне на възможности за интегриране на тези държави в глобалната икономика и за подобряване на достъпа им до пазарите на ЕС. Независимо от всеобщите усилия тези цели не бяха постигнати, въпреки че Кабо Верде се откроява на фона на останалите НРД, тъй като е постигнала известен успех и е повишила качеството на живот на своите граждани до по-високо равнище спрямо това в останалите НРД.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Икономическата криза в развитите държави доведе след себе си търговски ограничения, които на свой ред задушават икономиките на най-слабо развитите държави (НРД). Семейства на прага на крайната бедност през последните шест месеца бяха изправени пред 15-процентно увеличение на цените на хранителните продукти, които, по данни на Световната банка, са се покачили с 29 % спрямо 2009 г. В резултат на това не може да бъде пренебрегнато неотдавнашното официално искане, внесено от страна на най-бедните държави, за премахване на ограниченията върху износа. Икономическата криза със сигурност затруднява преговорите; независимо от това безкомпромисните договорки на гърба на гражданите, живеещи в крайна бедност, са в най-добрия случай съмнителни в нравствено отношение.

Именно това предложение за резолюция, което подкрепих, подчертава и изтъква специфични политики за промяна на това положение както на международно, така и на национално равнище, в редица сектори, като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Европейският парламент има за цел посредством тази резолюция да даде своя принос към Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД). Подкрепям този принос, тъй като аз също считам, че тази конференция следва да подпомогне съгласуването на политиките за развитие чрез насърчаване на мерки във всички области – като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – с цел да подпомогне значително потребностите от устойчиво развитие на НРД, с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък. Също като резолюцията, в подкрепа на която гласувах, аз също искам да подчертая, че през 2007 г. Кабо Верде беше една от трите държави, които излязоха от статута на НРД. Това е държава с твърде малко ресурси, която обаче показа, че е в състояние да работи за растежа и да се бори с бедността. Ето защо искам да поздравя гражданите на Кабо Верде и тяхното правителство.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Подкрепям тази резолюция, съгласно която Европейският съюз: 1. счита, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД–IV), следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване; 2. счита, че НРД–IV следва да бъде посветена на съгласуваността на политиките за развитие като важен фактор за промяна на политиките както на международно, така и на национално равнище; поради тази причина призовава всички области на политиките – като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД с цел водене на борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък; 3. настоятелно призовава ЕС да изпълни своите ангажименти във връзка с достъпа до пазари и облекчаване на дълговете; отново потвърждава значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД, като за тази цел се мобилизират вътрешни ресурси и, като допълнителна мярка, новаторски механизми на финансиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Понастоящем в света има 48 държави, класифицирани като „най-слабо развити държави“ (НРД), с близо 800 милиона жители, преживяващи с по-малко от два щатски долара на ден. В периода между 2000 и 2010 г. средният индекс за човешко развитие за НРД се повиши едва с 0,04 %. Това твърде слабо увеличение все повече отдалечава тези държави от осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР), определени от ООН през 2000 г.

За радост, след Третата конференция на ООН, посветена на НРД (НРД–III), бяха предприети редица положителни стъпки в областта на Официалната помощ за развитие (ОПР), което позволи на 19 държави да постигнат темп на растеж от 3 %. Споделям мнението на докладчика по отношение на подчертаването на важността на Четвъртата конференция на ООН, посветена на НРД (НРД–IV). Главната цел трябва да бъде съсредоточена върху политиката за развитие и върху селското и рибното стопанство и трябва да е ориентирана към постигането на конкретни резултати и мобилизирането на новаторски механизми на финансиране. Надявам се, че приносът към устойчивото развитие ще се превърне и в помощ за здравеопазването, образованието и насърчаването на демокрацията, както и в стриктно зачитане на правата на човека и основните свободи, които са съществени компоненти на политиката за развитие на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма.(PL) Понастоящем има 48 най-слабо развити държави (НРД), което означава, че всяка пета държава в света спада към тази категория. Категорията НРД беше създадена от Общото събрание на ООН в началото на 70-те години на XX век, което е преди повече от 40 години. Оттогава броят на НРД се е увеличил двойно, а само три от тях (Ботсуана, Малдивските острови и Кабо Верде) са успели да излязат от тази категория. Това показва, че бедността се разпространява, а ефективността на предприетите действия засега е едва забележима. Критичното положение беше утежнено още повече от икономическата криза, последиците от която засегнаха в голяма степен НРД и причиниха още по-голямо задълбочаване на проблемите в тях. Тези проблеми възникват по-специално вследствие на дълговото бреме, високите цени на хранителните продукти и горивата, и изменението на климата. Ето защо подкрепих резолюцията относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на НРД, с пълно убеждение и осъзнаване на нейното значение.

Има необходимост от задълбочен, всестранен анализ и определяне на положението в НРД, както и от конкретни предложения за решения, насочени към подобряване на условията на живот на гражданите на тези държави в краткосрочен план, а също и към излизане от групата на НРД в дългосрочен план. В качеството си на член на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС бих искала да насоча вниманието по-специално към липсата на механизми за контрол на предприетите действия. Не ни липсва политическа воля и желание да помагаме, но за съжаление не контролираме правилно собствените си усилия, а резултатът е, че те не са особено ефективни.

 
  
MPphoto
 
 

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. (FR) Като един от авторите на резолюцията относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), считам, че за Европейския парламент е от изключително решаващо значение да покаже непоколебимия си ангажимент към гражданите на НРД. Увеличеният брой държави, спадащи към тази категория (от 1971 г. насам броят на НРД се е увеличил от 25 на 48) изисква от международната общност да удвои своите усилия за постигане на целта да се намалят наполовина НРД до 2020 г. От тази гледна точка е от съществено значение да гарантираме истинска съгласуваност на политиките, пряко засягащи НРД, като например в следните области: помощ за развитие, търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси, с цел намаляване на бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък за гражданите на НРД.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД). В тази резолюция Европейският парламент насърчава принципа на съгласуваност между отделните политики на Европейския съюз в областта на помощта за развитие и сътрудничеството. Това означава, че в отношенията на ЕС с НРД всички области на политиките – включително търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – да бъдат разработени така, че да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД. Освен това резолюцията припомня значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД и предупреждава за отрицателното въздействие от придобиването на селскостопанска земя, като например отчуждаването на дребните земеделски стопани и неустойчивата експлоатация на земята и водата. Предназначението на принципа на съгласуваност е да предотврати изявления, продиктувани от добри намерения, които никога не се превръщат в действия, както и конфликти между различните секторни политики. Сега остава да приложим този принцип.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма.(FR) Исках да използвам своето обяснение на вот, за да потвърдя отново непоколебимия си ангажимент към борбата срещу бедността, независимо дали срещу нейните причини или срещу последиците от нея. Отваря се неумолима пропаст между най-слабо развитите държави (НРД) и световната икономика и така се създава омагьосан кръг, в който жертви са гражданите. Всички носим отговорност за закъснението в постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), което придава неотложен характер на координираните действия от страна на ЕС и ООН. Приоритетните области са добре известни: продоволствена сигурност, грамотност и достъп до питейна вода и здравеопазване. Решенията също са добре известни, но съжалявам, че изявленията, продиктувани от добри намерения, рядко се превръщат в действия. Все пак именно посредством действия, насочени към по-доброто разпределение на благата, подпомагането на НРД по пътя към растежа и демокрацията и борбата с неконтролируемите спекулации с цените на стоките, тези изключително уязвими държави ще могат да излязат от омагьосания кръг на бедността. Това е не само отговорност; това е и изискване за сигурност спрямо Съюза, тъй като бедността, за съжаление, често става причина за нестабилност.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0226/2011 (Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам „за“ този доклад, тъй като подкрепям присъединяването на Исландия към ЕС, при положение че правителството успее да получи подкрепата на гражданите за този национален политически ангажимент.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Приветствам перспективата Исландия да се присъедини към ЕС, тъй като тази държава има силна демократична традиция и гражданска култура, което ще направи възможно безпрепятственото й приемане в групата на държавите-членки на ЕС. Считам, че присъединяването на Исландия към ЕС ще подобри възможностите на Съюза да играе една по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, като допринася за многостранното управление и устойчивите политически решения в този регион. Исландия вече е активен участник в Северния Съвет, както и в политиката на ЕС относно Северното измерение, в Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море и в Арктическия съвет, който представлява основният многостранен форум за сътрудничество в Арктика. Присъединяването на Исландия към ЕС допълнително би укрепило европейското присъствие в Арктическия съвет. Исландия може също така да даде ценен принос за политиките на ЕС в областта на околната среда и енергетиката вследствие на опита си в сферата на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата;.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г., тъй като считам, че е настъпило време за оценка на европейските перспективи пред тази държава. По време на преговорите с ЕС исландските държавни органи проявиха истинска ангажираност с този процес и силна политическа воля за своевременно изпълнение на критериите за присъединяване.

Преди всичко демокрацията в Исландия има дълга традиция. Защитата на правата на човека и сътрудничеството с водещи международни организации са на челно място сред приоритетите в политическия дневен ред на Исландия. В областта на икономиката държавните органи вече са изготвили предприсъединителна стратегия за гарантиране диверсификацията на икономическите сектори и излизането от рецесията. Мисля, че Исландия е в състояние да поеме отговорностите произтичащи от статута на държава-членка на ЕС. Следва да се отбележи, че към настоящия момент Исландия е изпълнила условията по 10 от преговорните глави. С оглед на всичко това приветствам инициативата на Европейката комисия за стартиране на преговорите за присъединяване на Исландия през юни тази година.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма.(FR) Настоящият доклад предлага добър обзор на текущото състояние на отношенията между Европейския съюз и Исландия. Още от подписването на Договора от Париж ние поддържаме приятелски и тесни връзки на сътрудничество с тази държава. Тя беше засегната тежко от икономическата, финансовата и банковата криза. Трябва да бъдат предприети реформи и ние трябва да ги насърчим.

От началото на процеса на присъединяване ние водим един открит и конструктивен диалог с исландското правителство, което изрази и желание за включване в еврозоната. Разширяването на Съюза с включването на Исландия ще даде възможност за една по-голяма последователност на европейската политика в арктическия регион, особено по отношение на рибното стопанство, морския транспорт, научноизследователската дейност и опазването на околната среда. Същевременно Европа не е патерица или лек за икономическата криза. Задача на Исландия е да застане зад един наистина автентичен проект за интеграция с останалата част на Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам перспективата една страна със силна демократична традиция и солидна гражданска култура да стане държава-членка на ЕС. Исландия вече има добри постижения в защитата на правата на човека и в гарантирането на висока степен на сътрудничество с международните механизми за защита на тези права. Присъединяването на Исландия към ЕС следователно ще засили ролята на Съюза за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в целия свят. Благодарение на опита си Исландия може да има ценен принос към политиките на ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата. Присъединяването на Исландия към ЕС би увеличило възможностите на Съюза да играе по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, допринасяйки за многостранното управление и устойчивите политически решения за региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. (EN) Гласувах против доклада. Опасявам се, че в треската за разширяване Парламентът и институциите на ЕС пренебрегват въпроси от стратегическо значение за държавите-членки. За наше огромно съжаление Исландия и Фарьорските острови отново силно увеличиха планирания размер на улова на скумрия за 2011 г., с което излагат на опасност запасите от този вид риба и жизнеността на океанския ни риболов. Това непростимо поведение разобличава лъжата, че Исландия е в предните редици на устойчивото управление на риболова. Миналото лято бяхме информирани, че в отговор на непреклонната позиция на Исландия по този въпрос Комисията обмисля възможността за прекъсване на преговорите за присъединяването й към ЕС, но изглежда почти нищо не се е случило в това отношение. Не може и не трябва да се работи за членството на Исландия в „клуба на ЕС“ докато тази държава безочливо пренебрегва правилата на този клуб. Или както се казваше в заглавието на статия в един вестник, наистина ли ще гледаме как след банкрута на банките си Исландия се захваща с унищожаването на най-ценните ни рибни ресурси?

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г., тъй като считам, че трябва да подкрепим присъединяването на една от най-старите демокрации към ЕС, при положение че необходимите за това условия – например прекратяването на китолова и търговията с китови продукти – са изпълнени.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) От всички страни, желаещи да се присъединят към Европейския съюз, Исландия е най-добре подготвена за членство и за спазване на ценностите и принципите, ръководещи действията на Съюза. Считам, че Съюзът ще спечели от приноса на Исландия. Като цяло нормите в Исландия са същите, а в някои случаи и по-високи от желаните в рамките на Съюза. Според мен адаптациите, които все още предстои да бъдат извършени, не са от вид, който би забавил твърде много процеса на присъединяване.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящото предложение за резолюция е свързано с доклада относно напредъка на Исландия към членство в ЕС, осъществен през 2010 г. Преговорите за присъединяване на Исландия започнаха през юли 2010 г. Считам, че е необходимо да се създадат необходимите условия за приключване на процеса на присъединяване на Исландия и да се гарантира успехът му: това е страна със силна демократична традиция и процъфтяваща гражданска култура, и присъединяването й ще засили ролята на Съюза за насърчаване на защитата на правата на човека и основните свободи по целия свят. Исландия е член на Европейската асоциация за свободна търговия и има пазарна икономика, която би могла да даде определени предимства на ЕС, особено в областта на възобновяемите енергийни източници. Въпреки това е необходимо Исландия да предостави доказателства за истинската си заинтересованост и да сътрудничи по резолюцията относно нерешените въпроси в управлението на риболова. Надявам се, че тези неуредени въпроси могат бързо да бъдат решени, така че процесът на присъединяване на Исландия да се увенчае с успех.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Нашата принципна позиция относно процесите на присъединяване на нови страни към Европейския съюз е добре известна: когато се взема такова решение, то трябва да се основава на волята на съответния народ, която следва да бъде зачитана. Ето защо ние изчакваме позицията на исландския народ относно присъединяването, за да можем да се съобразяваме с нея в бъдеще. Освен на базата на това свое виждане ние гласувахме „въздържал се“ и поради основополагащият принцип на процеса на разширяване на ЕС, произтичащ от капиталистическото естество и целите на процеса на интеграция. След изчерпване на ресурсите и възможностите на най-външните региони, присъединени по-рано, се появява необходимостта от следващо разширяване и достигане до нови пазари.

Не ни харесват някои от изискванията, които Европейският съюз поставя на Исландия, сред които са и посочените в този доклад. Например условията за либерализиране на редица сектори, особено на финансовия сектор, което е още по-проблемно, тъй като това е една от сферите, отговорни за кризата в тази страна, изходът от която стана възможен единствено благодарение на категоричната намеса на държавата.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Ние гласувахме „въздържал се“ вследствие на становището ни относно разширяването на Европейския съюз. Очакваме позицията на исландския народ относно присъединяването, за да можем да се съобразяваме с нея в бъдеще.

Освен това не сме съгласни с някои от условията, които Европейският съюз поставя на Исландия, включително с посочените в доклада, които отхвърляме изцяло: например условията за либерализиране на редица сектори, особено на финансовия сектор, което е още по-проблемно, тъй като това е една от сферите, отговорни за кризата в тази страна, изходът от която стана възможен единствено благодарение на категоричната намеса на държавата и народа.

Очакваме развитието на събитията, и по-конкретно референдума на 9 април 2011 г., за да имаме една по-ясна позиция относно членството на тази страна.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) Искам да обясня защо гласувам „въздържал се“ по този текст, както правя винаги, когато гласуваме по доклад, свързан с преговорите за присъединяване на някоя европейска страна. Причината не е, че оспорвам правото на Исландия да влезе в Европейския съюз, а защото считам, че не е добре за самата нея да се присъедини. Всъщност мнозинството от хората в Исландия изглежда имат същия възглед. Решението за кандидатстване за членство беше взето в момент на паника, последвал колапса на исландската банкова система, за да се извлекат ползи от европейската подкрепа.

Всички твърдят, че Исландия иска да приеме еврото, без да е член на Европейския съюз, но това е глупаво с оглед на съответните последствия и факта, че Исландия е член на Европейското икономическо пространство и Шенгенската зона. Така или иначе в крайна сметка решението ще се вземе от исландския народ. И се надявам, че ако исландците наистина кажат „не“, ще бъдат чути.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия документ, тъй като преговорите за присъединяване на Исландия започнаха през юли 2010 г. и е важно да създадем условия за завършване на процеса на присъединяване и да гарантираме, че този процес ще се увенчае с успех. Исландия може да има ценен принос към политиките на ЕС поради опита си в сферата на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата. Присъединяването на Исландия към ЕС би засилило перспективите пред Съюза да играе по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, допринасяйки за многостранното управление и устойчивите политически решения в региона. Освен това е от решаващо значение да се предостави на гражданите на ЕС ясна, пълна и основаваща се на факти информация за последствията от присъединяването на Исландия. За тази цел трябва да се положат усилия и аз считам, че е не по-малко важно тревогите и въпросите на гражданите да бъдат чувани и решавани, за да се отговори на техните желания и интереси.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) Нямаше как да не подкрепя от все сърце резолюцията относно доклада за напредъка на Исландия за 2010 г., поставена на гласуване от Парламента. През миналата година Исландия демонстрира готовността си да спазва европейската политика в много области, а така също и принципите, които вдъхновяват тази политика. Силната й гражданска и демократична традиция, напредъкът, постигнат в укрепването на независимостта на съдебната система, и особеното внимание, отделено на икономическия сектор, който все повече се доближава до критериите, определени от Европа, превръщат Исландия в страна, на чието присъединяване към ЕС може да се гледа само положително, не на последно място и защото това би засилило ролята на Съюза в Арктическия съвет. Защитата на правата на човека, укрепването на законодателната среда по отношение на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация, високият дял на инвестициите й в образование, научноизследователска и развойна дейност, насочени към справяне с високото равнище на безработица сред младежта, разкриват усилията, полагани от тази държава, и твърдото й желание да изпълни изискванията на Европа. Последната дума ще има народът на Исландия: исландците ще гласуват на референдум и се надявам, че ще изберат да се присъединят към нашето велико европейско семейство.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, която наред с всичко друго „приветства споразумението, постигнато между представители на правителствата на Исландия, Нидерландия и Обединеното кралство по въпроса Icesave, особено относно гарантирането на възстановяването на разходи, направени при плащане на минимални гаранции на вносителите в клоновете на Landsbanki Islands hf. в Обединеното кралство и Нидерландия; приветства приемането на споразумението от страна на исландския парламент на 17 февруари 2011 г. с мнозинство от три четвърти“ и „отбелязва решението на президента на Исландия да споменава законопроекта за референдум и се надява да се сложи край на процедурата за нарушение, която започна на 26 май 2010 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу правителството на Исландия“.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Този текст осъжда отказа на исландците да изплатят дълговете, натрупани от частни банки, макар че те гласуваха с голямо мнозинство против това изплащане. Настоящият документ задължава исландците да прилагат строго критериите от Копенхаген. Приветства плановете на МВФ за тази страна. Предлага се – в навечерието на националния референдум за членството в ЕС – Комисията да оглави информационна кампания в Исландия по модела на кампанията Ирландия. Гласувах против тези многократни прояви на натиск върху исландския народ и срещу застъпваната в текста груба логика на либералните мерки за нормализация.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Исландия е предприела конкретни стъпки, насочени към бъдещото присъединяване към ЕС и се намира в най-добра позиция от всички кандидати по отношение на изпълнението на поставените за това условия. Същевременно появилият се неотдавна проблемен въпрос, свързан с изплащането на Нидерландия и на Обединеното кралство на средства, загубени от гражданите на тези държави, които са имали инвестиции в една банкрутирала исландска банка, би могъл да създаде препятствия пред присъединяването на страната.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Исландия вече си сътрудничи тясно с Европейския съюз в качеството си на член на Европейското икономическо пространство, Шенгенските споразумения и Регламента от Дъблин. Исландия постига и много добри резултати по отношение на защитата на правата на човека. Налице е високо ниво на инвестициите в образование, научноизследователска и развойна дейност, благодарение на което в тези области Исландия стои добре на международната сцена. Но за да можем да говорим за присъединяване на Исландия към ЕС, е необходимо съгласието на исландските граждани.

Струва ми се препоръчително да спрем всякакъв вид пропаганда от страна на ЕС, насочена към убеждаване на исландците в ползите от присъединяването. По отношение на икономиката в доклад на ОИСР от май 2010 г. се посочва, че Исландия е успяла да заздрави икономиката си и че въпреки финансовата криза продължава да заема челно място в света по доход на глава от населението. Ето защо проектът за присъединяване на Исландия има подкрепата ми.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Преди всичко искам ясно да заявя, че евентуалното присъединяване на Исландия към Съюза ще зависи от съгласието на исландския народ. Трябва да оставим народът да вземе това решение без по-нататъшно влияние от страна на ЕС. Що се отнася до доклада за постигнатия напредък, когато сравним Исландия с останалите страни кандидатки виждаме, че тя изпъква в много отношения, а в някои дори е начело. Имам предвид показатели като доход на глава от населението, образование, научноизследователска и развойна дейност, и защита на правата на човека. Ето защо гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Исландия е една от най-старите европейски демокрации. Тя несъмнено е най-добре подготвената от всички страни, желаещи да се присъединят към Европейския съюз не само поради това, че демократичните й принципи и ценности са еднакви с тези на държавите-членки на Съюза, но и тъй като има същите или дори по-високи стандарти за развитие. Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на Исландия за 2010 г., тъй като считам, че ако необходимите за присъединяването изисквания бъдат изпълнени – сред тях бих откроил прекратяването на китолова и търговията с китови продукти – ЕС ще спечели от присъединяването на тази страна.

Същевременно въпросът за присъединяването на Исландия следва да бъде разглеждан в рамките на общите политики на Съюза, и по-конкретно на общата политика в областта на рибното стопанство. С оглед на относителната тежест на риболовния сектор в исландската икономика е възможно да възникнат трудности свързани с хармонизирането на присъщите на този сектор политики.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах „за“. С настоящата резолюция Европейският парламент наред останалото прави следното: приветства перспективата страна със силна демократична традиция и гражданска култура да стане нов член на ЕС; подчертава, че присъединяването на Исландия към ЕС допълнително ще укрепи ролята на Съюза като фактор, насърчаващ и подкрепящ в световен мащаб правата на човека и основните свободи; поздравява Исландия за добрите й резултати по отношение на защитата на правата на човека и гарантирането на високо равнище на сътрудничество с международните механизми за защита на правата на човека; подкрепя продължаващата работа за укрепване на законодателната среда по отношение на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация; във връзка с това приветства инициативата за исландски модерни медии, която ще позволи както на Исландия, така и на ЕС да укрепят позициите си по отношение на правната защита на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Исландия е страна кандидатка за членство в ЕС от 2010 г. Гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция, тъй като съм убедена, че тази държава има силна демократична традиция и гражданска култура и че присъединяването й допълнително ще укрепи ролята на Съюза като фактор, насърчаващ и подкрепящ в световен мащаб правата на човека и основните свободи.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах „за“ този доклад, тъй като подкрепям присъединяването на Исландия към ЕС.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0225/2011 (Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г.)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувам в подкрепа на настоящата резолюция, в която се препоръчва изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, но се изразява съжаление, че Съветът не е взел решение за откриване на преговорите, както препоръчва Комисията. Бих искал също така да изразя своята загриженост относно нарастващото етническо напрежение и липсата на политически диалог и на свобода на печата. Политическите партии трябва да сложат край на бойкота на националния парламент и да започнат диалог с институциите. Изразявам съжаление и относно факта, че спорът с Гърция продължава да блокира пътя на страната към присъединяване към ЕС. Двустранните спорове следва да се решат от засегнатите страни в дух на добросъседство и преди всичко при отчитане на цялостния интерес на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на настоящото предложение за приключване на разискванията по изявленията на Европейския съвет и на Комисията относно доклада за осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония (БЮРМ) през 2010 г. Считам предложението за много балансирано. В него се изразява загриженост относно настоящата политическа обстановка в БЮРМ, включително бойкота на националния парламент от опозиционните партии и относно риска тези събития да засегнат по неблагоприятен начин програмата на страната във връзка с ЕС. В предложението също така се изказва поздравление на страната във връзка с годишнината на Охридското рамково споразумение, което остава крайъгълен камък в междуетническите отношения, и се отправя призив към правителството да насърчава всестранния диалог между етническите общности. Аз също така оценявам положителната оценка в предложението на постоянните усилия на БЮРМ за стабилизиране на региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) Като член на делегацията Европейския парламент за бивша югославска република Македония следя отблизо напредъка на тази държава и на нейното кандидатстване за членство в Европейския съюз. Въпреки че все още има да работи в областите политика, съдебна система, публичната администрация, борба срещу корупцията и свобода на изразяване, бивша югославска република Македония е осъществила значителен напредък в области като децентрализация, образование и реформа на системата на затворите. Двустранните проблеми между тази държава и Гърция не следва да бъдат пречка за започване на преговорите за присъединяване. Аз гласувах в подкрепа на откриване на преговорите. Освен това ще посоча, че през юни в страната ще се проведат предсрочни избори. Затова призовавам всички политически партии да се обединят и да работят в тясно сътрудничество, за да гарантират присъединяването на страната им към Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Аз приемам доклада. През 2005 г. Европейският съвет даде на бивша югославска република Македония статут на държава кандидатка за членство в ЕС, но оттогава не е определил дата за започване на преговори, въпреки че държавата е осъществила значителен напредък по пътя си към ЕС. Независимо от напредъка обаче в Македония все още съществува политическа нестабилност, която би могла да се отрази върху процеса на европейска интеграция. Липсата на диалог между правителството и опозиционните партии в страната представлява пречка за постигане на споразумение относно изпълнението на структурните реформи. Реформата на съдебната система не е напълно завършена, медиите и публичната администрация са политизирани, а нерешеният проблем с интеграцията на етническите групи пречи на Македония да постигне по-нататъшен напредък и да изпълни необходимите реформи, за да гарантира прилагането на принципите на правовата държава и демокрацията. Считам, че македонското правителство трябва да включва повече опозиционните партии във взимането на решения и да гарантира открит и конструктивен диалог по всички проблеми, пред които страната е изправена в настоящия момент.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на бивша югославска република Македония за 2010 г., защото считам, че европейската перспектива за Балканите е жизненоважна за гарантиране на стабилността на региона. Във връзка с това сътрудничеството с Гърция е от първостепенно значение.

Спорът за името на бивша югославска република Македония играе основна роля в обсъжданията относно преговорите за присъединяване, тъй като той е една от пречките за започване на преговорите. Добросъседските отношения са изключително важни по време на прехода към статут на държава-членка на ЕС. Ето защо бивша югославска република Македония и Гърция трябва да намерят решение на въпроса за това, как да се нарича държавата. Досега Гърция се е доказала като партньор, заслужаващ доверие в обсъжданията относно другите глави. Крайно време е двете държави да постигнат споразумение, за да може бъдещите преговори за присъединяване да бъдат проведени с подкрепата на всички държави-членки на ЕС. Във връзка с това призивът за неутрални външни посредници, като участието на генералния секретар на ООН в спора, може да се окаже полезен.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) В съгласие с предишните резолюции на Парламента изразявам съжаление, че Съветът не е взел решение за започване на преговори за присъединяване, както Комисията препоръчва вече втора поредна година. Процесът на разширяване на ЕС е мощен инструмент за мира, стабилността и помирението в региона. Аз съм особено загрижена относно постоянно високото ниво на безработица, специално сред младите хора, което е общ проблем за много държави в региона. Бих искала да призова правителството да приложи бързо по-ефективни мерки за подобряване на публичните инвестиции, насочени към политиките на заетост и използване на работната ръка на качествени, стабилни и достойни работни места. Въпреки това съм удовлетворена от неотдавнашното приемане на Закона за енергетиката, с който се цели либерализиране на пазара на електрическата енергия в страната и който е съобразен със съответните европейски директиви. Приветствам приемането на националната стратегия за устойчиво развитие, но са необходими повече усилия за прилагане на законодателството в областта на околната среда и е необходимо определяне на финансиране за тази цел. Бих искала да призова за по-тясно сътрудничество по транснационалните въпроси на околната среда, основано на стандартите на ЕС, особено в областите на качеството на водите, управлението на отпадъците и опазването на природата.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица подкрепя разширяването към Западните балкани по принцип, при условие че населението в региона желае това. Аз се въздържах при гласуването по настоящия доклад, защото, освен всичко останало, съществуват проблемни моменти във връзка с предложените икономически реформи и с начина, по който се подхожда към въпроса за името. От досегашния опит в областта на разширяването знаем, че сътрудничеството с държавите от Западните балкани и техния процес на интеграция, особено по време на икономическа криза, следва да допринася за устойчивото развитие, икономиката и социалното благоденствие на гражданите в държавите, обхванати от процеса на разширяване, и в Съюза.

В доклада обаче се настоява за изгодни решения, като разполагането на войски в Афганистан и на други места, или за насърчаване на икономически политики като приватизацията, които изострят рецесията чрез увеличаване на безработицата и социалното неравенство, и орязване на социалните права. Също така процесът на интеграция следва да се провежда при зачитане на международното право и международните процедури. В този конкретен случай, по отношение на името, докладът би трябвало да насърчава зачитане и подкрепа на процедурата за намиране на общо приемливо решение под егидата на ООН.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като в нея отново се препоръчва Съветът да вземе решение за откриване на преговорите за бивша югославска република Македония. Съветът даде на държавата статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2005 г., но след това не е определял дата за започване на преговорите, независимо от значителния напредък, осъществен от страната по пътя й към ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) В процеса на интеграция на бивша югославска република Македония има известно забавяне. Независимо от това Македония е осъществила напредък с опита си да приеме достиженията на общностното право и да осигури надеждно устройство и добра практика на институциите, както препоръчва ЕС. Политическата криза, която порази държавата, показва достатъчно, че има още много да се върши и да се извърви дълъг път, преди да се изпълнят обективно всички критерии за реална перспектива за присъединяване. Бих искал да призова Гърция и бивша югославска република Македония да се опитат да преодолеят разногласията и да покажат, че са верни на благородния дух, залегнал в основата на ЕС, от който ние всички толкова много се нуждаем днес.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящото предложение за резолюция поставя фокус върху напредъка, осъществен през последната година от бивша югославска република Македония към интеграцията й в ЕС. На 16 декември 2005 г. Съветът даде на бивша югославска република Македония статут на страна кандидатка за членство в ЕС. През 2008 г. бяха посочени принципите, приоритетите и условията за присъединяване и те се наблюдават от Комисията. Независимо че оценката е положителна, съществуват аспекти, които се нуждаят от ускоряване, като диалога с Гърция за статута на новата държава-членка, реформата на публичната администрация и на съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията, зачитането на свободата на изразяване и институционалното сътрудничество. Настоящата политическа обстановка, която включва бойкота на националния парламент от опозиционните партии, може да се отрази неблагоприятно върху приоритетите на държавата по отношение на ЕС. Засегнатите страни трябва да решат двустранните спорове в дух на добросъседство. Всички ключови действащи лица в процеса трябва да положат повече усилия и да проявят отговорност и решимост за решаване на всички нерешени въпроси, които възпрепятстват процеса на присъединяване на страната кандидатка и собствената политика на ЕС в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия документ, защото през 2005 г. Европейският съвет даде на бивша югославска република Македония статут на държава, кандидатстваща за членство в ЕС, но след това не определи дата за започване на преговори, независимо от значителния напредък, осъществен от страната по пътя й към ЕС, защото двустранните спорове не трябва да бъдат и да се използват като пречка в процеса на присъединяване, въпреки че те следва да бъдат решени преди получаване на членството, и защото продължаването на процеса на присъединяване ще допринесе за стабилността на бивша югославска република Македония и ще укрепи допълнително междуетническия диалог. Двустранните спорове трябва да се решават от засегнатите страни в дух на добросъседство и при отчитане на цялостния интерес на ЕС. Всички ключови действащи лица и засегнати страни трябва да положат повече усилия и да проявят отговорност и решимост за решаване на всички нерешени въпроси, които не само възпрепятстват процеса на присъединяване на държавата кандидатка и собствената политика на ЕС в региона, но също така биха могли да дадат отражение и върху междуетническите отношения, стабилността в региона и икономическото развитие. В документа отговорните органи се призовават да укрепят независимостта и свободата на медиите, като прилагат еднакви стандарти към всички тях и подобряват прозрачността по отношение на собствеността върху тях. Аз съм загрижен, защото диалогът между правителството и опозиционните партии е недостатъчен и защото властва обща атмосфера на недоверие и конфронтация. Необходимо е да се продължи с реформите на съдебната система, за да се гарантира нейният професионализъм, ефикасност и независимост от политическия натиск, да се разшири борбата срещу корупцията и да се подобри стопанската среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Sandra Kalniete (PPE), в писмена форма. (LV) Процесът на разширяване на ЕС е мощен стимул за насърчаване на мира, стабилността и процеса на помирение на Балканите. Македония е отбелязала значителен напредък по отношение на демократизацията на държавата, което се дължи пряко на политическата й воля да стане пълноправен член на семейството на европейските държави. Европейската комисия е оценила напредъка и за втора поредна година призовава Европейския съвет да започне преговори за присъединяване с Македония. И за втора поредна година Съветът не взима такова решение. Това създава впечатлението, че сред неоснователните пречки за започване на преговорите са двустранни спорове, включително отношенията с Гърция. Тези спорове не трябва да блокират процеса на присъединяване на Македония, още повече защото продължаването на процеса на присъединяване би допринесло за стабилността и би засилило допълнително междуетническия диалог в Македония.

Разбира се, Македония има да върши още много, за да реформира държавните и съдебните институции, да поведе успешна борба срещу организираната престъпност и корупцията, и да развие демократичния диалог в обществото. Естествено, приемането на всеки нов член в ЕС, включително и Македония, е възможно само когато са изпълнени всички изисквания и с ясното съгласие на институциите на ЕС и на всички държави-членки. Точно затова е важно процесът на преговори за присъединяване да започне, което, убедена съм в това, ще насърчи положителните промени в Македония и в региона като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) Предложението за резолюция относно доклада за напредъка, осъществен от бивша югославска република Македония през 2010 г., за който Парламентът гласува, беше одобрен с голямо мнозинство и със съгласието на няколко политически групи. Приветствам усилията, които тази държава е положила, за да се изравни с европейските стандарти. Реформата на съдебната система, борбата срещу корупцията и реформата на публичната администрация са сред важните постижения по отношение на спазване на достиженията на правото на ЕС. Също толкова достойно за похвала е приоритетното внимание върху предоставянето на местна автономия и приемането на закон против дискриминацията, както и върху поемането на ангажимент за равенство на половете. Свободата на изразяване и независимостта на медиите обаче продължават да бъдат проблем. Освен това, причина за тревога е нарастващото напрежение между различните етнически групи в страната. Ето защо считам, че независимо от положителните резултати ще трябва постоянно да се обръща внимание на институционалния въпрос, който е много деликатен и е подложен на изпитание. В заключение, аз се надявам, че процесът на сближаване с Европа ще се засили чрез действията, насочени към отстраняване на недостатъците, които днес все още съществуват.

 
  
MPphoto
 
 

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, за да призная напредъка на Македония към европейската интеграция и да подчертая останалите цели, които следва да бъдат постигнати в името на нейния народ. От голямо значение е на Македония да бъде изпратен положителен сигнал относно нейното бъдеще в Европейския съюз, за да запази европейския импулс и да подкрепи политическия диалог, който вече е започнал. Спорът за името между Македония и Гърция е изключително двустранен въпрос, който не следва да пречи на започване на преговорите за присъединяване. Освен това, по силата на Временното споразумение между република Гърция и бивша югославска република Македония от 13 септември 1995 г., Гърция се е съгласила да не се противопоставя на кандидатстването на Македония за международните институции, като това обхваща и процеса на преговори между ЕС и Македония. В комисията по външни работи аз внесох изменения относно публичната администрация, съдебната система и антикорупционните действия.

Приемането на национална стратегия за реформа на публичната администрация и създаването на подкомисия към споразумението за стабилизиране и асоцииране са положителни мерки за гарантиране на капацитета и професионализма на публичната администрация. Подчертавам, че уеднаквяването на съдебната практика и публикуването на всички съдебни решения са много необходими за предвидимостта на съдебната система и общественото доверие в нея.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно Македония и приветствам продължаващите усилия в борбата против корупцията, които, наред с другото, са демонстрирани чрез прилагането на втория кръг препоръки на Групата от държави против корупцията (GRECO) и влизането в сила на измененията на Наказателния кодекс. Аз насърчавам органите да продължават да прилагат законодателството за борба с корупцията и да осигурят по-голяма независимост, ефективност и ресурси за съдебната система. Корупцията обаче продължава да господства и аз призовавам за полагане на допълнителни усилия за изкореняването й.

Подчертавам спешната необходимост от ефективно и безпристрастно прилагане на антикорупционното законодателство, по-специално в областта на финансиране на политическите партии и на конфликта на интереси. Обръщам внимание на необходимостта да се гарантира действие на съдебната система без политическа намеса и приветствам усилията за повишаване на ефективността и прозрачността на съдебната система. Подчертавам необходимостта от постигане на резултати в съдебното преследване и осъдителните присъди, спрямо които напредъкът може да се измерва, и призовавам за уеднаквяване на съдебната практика, с оглед да се гарантира предвидима съдебна система и обществено доверие.

 
  
MPphoto
 
 

  Kyriakos Mavronikolas (S&D), в писмена форма. (EL) В бивша югославска република Македония нарушенията на свободата на печата, на независимостта на съдебната система и на градоустройствения план „Скопие 2014“ са ежедневие. Едновременно с това политическият диалог е в застой. Като към тези неблагополучия във вътрешен план се добави въпросът за името, става ясно, че европейските перспективи на тази държава са подложени на сурово изпитание.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Настоящата резолюция призовава бивша югославска република Македония да направи всичко възможно да либерализира своя пазар на електрическа енергия. Тя дава на страната урок по демокрация и дори по журналистика. Аз гласувах против този арогантен и напудрен текст.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Бивша югославска република Македония се сблъсква с известни пречки по пътя към присъединяването си към ЕС. Независимо от осъществения напредък в цялостното приемане на достиженията на общностното право, осигурявайки по такъв начин на институциите си стабилно устройство и най-добри практики, страната има да извърви още дълъг път. Много още има да се върши, както се вижда от политическата криза, която усложнява обстановката в страната.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Македония беше първата държава от Западните Балкани, която на 9 април 2001 г. сключи Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Състоянието на реформите след 2001 г. може да бъде оценено като положително в много отношения. Що се отнася до съдебната реформа, бяха приети правни разпоредби, които да гарантират нейната независимост от политически натиск и ефикасност. Подобренията по отношение на прозрачността на съдебната система, в частност работата във връзка с натрупаните нерешени дела в повечето съдилища, също заслужават поздравление. Вече може да се види как държавата бележи напредък в прехода си към работеща пазарна икономика, въпреки че има да извърви още дълъг път. Единствено спорът с Гърция относно името на Македония блокира присъединяването на държавата към ЕС и остава да се надяваме, че той ще бъде решен в близко бъдеще. Въпреки това аз се въздържах при гласуването, защото някои аспекти на доклада са много небалансирани.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на мониторинговия доклад относно напредъка, осъществен от бивша югославска република Македония през 2010 г. Процесът на присъединяване на бивша югославска република Македония претърпя значително забавяне, независимо от политическия и социално-икономически напредък, осъществен от държавата. Надявам се, че съществуващите различия и регионални проблеми могат да бъдат преодолени за общото европейско благо.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на документа. В резолюцията в основни линии се казва, че ЕП споделя оценката на Комисията относно доклада за напредъка, осъществен от бивша югославска република Македония през 2010 г., и се изразява съжаление, че Съветът не е взел решение за започване на преговорите за присъединяване, както Комисията препоръчва за втора поредна година и в съгласие с предишните резолюции на Парламента. Изразява се загриженост относно настоящата политическа обстановка, включително бойкотирането на националния парламент от опозиционните партии, и относно опасността тези събития да се отразят неблагоприятно върху програмата на страната във връзка с ЕС. В резолюцията се припомня предишната препоръка на ЕП към Съвета за незабавно започване на преговори.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото считам, че е дошъл моментът за започване на истински и подобаващи преговори с бивша югославска република Македония. Всъщност, след като през 2005 г. Европейският съвет даде на страната статут на кандидатка за членство в ЕС, по този въпрос не бяха предприети никакви значителни стъпки. Причините трябва да се потърсят преди всичко в поредицата вътрешни проблеми в бивша югославска република Македония, и по-специално бойкота на националния парламент от опозиционните партии. Този и други проблеми, например наличието на свободни и независими медии, считани за задължителни за развитието на една стабилна демокрация, трябва да бъдат решени възможно най-бързо, за да може и двете страни да стъпят още веднъж на пътя към разширяването на ЕС на Изток.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма. (EL) Аз гласувах против този доклад, защото както казах и преди на пленарното заседание, считам, че като се имат предвид сериозните изявления, направени на 20 март в „Сънди таймс“ срещу докладчика, г-н Zoran Thaler, който първоначално е внесъл текста, поставен впоследствие на гласуване в комисията по външни работи на 16 март, преди направените срещу него разкрития, и който може да се ползва от правото на презумпция за невинност, и предвид факта, че е представен нов докладчик, настоящото предложение за резолюция не се ползва от правото на презумпция за доверие. По мое мнение за репутацията на Парламента и доверието в него би било грешка да се гласува за това предложение за резолюция преди официалното съобщаване на резултатите след откриване на процедурата на помирение.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0256/2011 (Положението в Кот д’Ивоар)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Подкрепям настоящата резолюция, тъй като кризисното положение в Кот д’Ивоар следва да бъде прекратено бързо, тъй като вече доведе до голям брой жертви. Международната общност признава демократичната победа на г-н Уатара и сега трябва да удвои усилията си, за да му помогне да поеме властта по мирен начин. Тъй като това е сериозно положение, което не само застрашава изборното решение, взето законно от народа, но има връзка и с нарушаването на правата на човека, ЕС трябва да действа дипломатично, с всички механизми, с които разполага, за да спомогне за възстановяването на нормалното положение и най-важното, за предотвратяването на още жертви.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като през последните няколко месеца Кот д’Ивоар беше въвлечен в дълбока политическа криза, произтичаща от отказа на настоящия президент, Лоран Гбагбо, да предаде властта на законния президент, Аласан Уатара, въпреки факта, че последният спечели президентските избори през ноември 2010 г. и беше признат за победител от международната общност след утвърждаване на резултатите от страна на ООН. Според източници на ООН от декември 2010 г. в Кот д’Ивоар са загинали стотици хора, а действителният брой на жертвите вероятно е много по-голям, тъй като в печата не винаги се съобщава за насилието, което се извършва във вътрешността на страната. Срещу миротворци и институции на ООН се извършват целенасочени нападения. Съгласен съм с необходимостта от бързи международни политически действия за справяне с хуманитарното положение в Кот д’Ивоар и предотвратяване на нова миграционна криза в региона. Комисията и държавите-членки трябва да координират усилията си с други международни донори, за да удовлетворят неотложните нужди на населението на Кот д’Ивоар и съседните държави. Подкрепям санкциите, включващи забрана за издаване на визи и замразяване на активите, наложени от Съвета за сигурност на ООН, Африканския съюз и Съвета на Европейския съюз за всички лица и стопански субекти, които се противопоставят на властта на законния президент, както и факта, че санкциите ще продължат да действат до възстановяването на законните органи на власт.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Решително осъждам опитите на бившия президент Гбагбо и неговите поддръжници да узурпират насилствено волята на народа на Кот д’Ивоар и искам да се присъединя към призива г-н Гбагбо да напусне властта незабавно. Осъдително е, че хората в Кот д’Ивоар трябваше да заплатят такава висока цена, за да осигурят зачитане на демократичната воля, която изразиха на президентските избори през ноември 2010 г. Искам да изразя пълната си подкрепа за президента Уатара, неговото правителство и народа на Кот д’Ивоар в задачата им за помирение, възстановяване и устойчиво развитие. Искам да призова за започване на преговори за възстановяване на реда, мира, стабилността и сигурността в страната в трудната задача за насърчаване на националното обединение.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, в която се осъждат насилствените опити на бившия президент, г-н Гбагбо, да узурпира властта и се подчертава необходимостта той да отстъпи властта незабавно в полза на демократично избрания президент, г-н Уатара, за да се възстановят мира и демокрацията в страната.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Въпреки грандиозните идеи на Фаликс Уфуе-Боани за бъдещето сега Кот д’Ивоар е държава, разкъсана от конфликта между г-н Гбагбо и г-н Уатара, който има опасност да продължи до безкрайност. Хората в Кот д’Ивоар наблюдаваха военните настъпления на съответните фракции с безпокойство и ужас, опасявайки се за нарушаване на сигурността и по-нататъшно дестабилизиране на страната. Кот д’Ивоар е още един пример за опасността, произтичаща от диктаторските управления, които продължават доста дълго и които оставят институционален вакуум и отсъствие на демократична практика и упражняване на свободите, когато бъдат прекратени.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) В съответствие с примера, който е давал през цялото си съществуване, Европейският съюз има исторически дълг да изразява позицията си срещу всички нарушения на правата на човека и да стимулира зачитането на правото на самоопределяне на народите както чрез осъждане, така и чрез програми за развитие. Неотдавна бяхме свидетели на увеличаване на насилието и доказани масови убийства в Кот д’Ивоар, където процесът на демократизация не се приема от цялото население на страната. Парламентът прие няколко резолюции относно политическото положение в държавата, по-специално на 16 декември 2010 г. Други институции на ЕС и международни институции, като Съвета за сигурност на ООН и органа на държавните ръководители на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), осъдиха нарушаването на правата на човека в страната след отказа за приемане на изборните резултати, които бяха удостоверени от ООН, от страна на отстранения от власт президент г-н Гбагбо, което доведе до вълна от насилие в страната, причина за хиляди жертви и около един милион бежанци. Поради това одобрявам представените тук мерки и гласувам в подкрепа на настоящото предложение, тъй като считам, че Парламентът следва да поддържа външна политика, основаваща се на ценности, а не само на икономически интереси.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Не гласувахме в подкрепа на резолюцията и продължаваме да бъдем обезпокоени от военното положение в Кот д’Ивоар, парализираната икономика на страната и високото равнище на насилие спрямо хората, което се превърна в хуманитарна криза.

Знаем, че има дългогодишни причини за тежкото положение, което съществува там, по-специално бедността и социалното неравенство, наследени от предишните колониални времена или от плановете за структурно приспособяване, налагани с години от МВФ.

Последните четири месеца на страдания след изборите обаче показаха колко е жалко, че международната общност, включително Европейският съюз, не използва в достатъчна степен дипломатичните средства за мирно политическо решение на кризата. Ролята на Франция в този проблем е изключително неуместна, тъй като тя предпочете военната намеса вместо използването на дипломатически средства.

Поради това настояваме за прекратяване на войната и насилието от страна на всички участници и призоваваме ЕС да предприеме съответните действия.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) Настоящата резолюция е отличен пример за лицемерие. Тя постига забележителното геройство никога да не се говори лошо за лагера на г-н Уатара, размерът на чиито зверства обаче се установява на място от ООН. Въпреки това е вярно, че г-н Уатара, мюсюлманин с произход извън Кот д’Ивоар, обучен в МВФ във Вашингтон, може само да получи вашата подкрепа. В резолюцията работата на операцията на ООН в Кот д’Ивоар (UNOCI) се хвали прекомерно, въпреки че на самата ООН се наложи да поиска помощ от Франция, за да опази мисията си, и по-конкретно да гарантира защитата на чуждестранните граждани.

Това е чудесна демонстрация на ефективност и полезност. Що се отнася до вниманието, което отдавате на това да се гарантира зачитането на изборния резултат, щеше да бъде добре, ако бяхте обърнали същото сериозно внимание, когато европейските народи отхвърлиха договорите, които има наложихте. Всъщност подкрепяте само резултатите, които ви устройват. Този недалновиден, едностранчив подход не може да бъде одобрен, както не може да бъде одобрена и резолюция, в която информацията е дори по-ненадеждна от статиите в европейските вестници, на които изглежда се основава тя.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия документ, тъй като през последните четири месеца Кот д’Ивоар изпадна в дълбока политическа криза, произтичаща от отказа на досегашния президент Лоран Гбагбо да предаде властта на законния президент Аласан Уатара, въпреки факта, че последният спечели президентските избори през ноември 2010 г. и беше признат за победител от международната общност, след като ООН удостовери резултатите. Всички дипломатически усилия за намирането на мирно решение на политическата безизходица на изборите, включително усилията на Африканския съюз, на Икономическата общност на западноафриканските държави и на президента на Южна Африка, не постигнаха успех. От средата на февруари сраженията както в столицата, така и в западната част на страната се ожесточиха, като обезпокоителни доклади посочват нарастваща употреба на тежка артилерия срещу цивилното население. Извършените в Кот д’Ивоар зверства, включващи случаи на сексуално насилие, насилствени изчезвания, извънсъдебни екзекуции и прекомерна и безразборна употреба на сила срещу цивилното население, се равняват на престъпления срещу човечеството. Поради това Парламентът призовава президента Уатара да подпомогне мирния процес и националното помирение.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) Сериозната политическа и институционална криза, която разтърсва Кот д’Ивоар от няколко месеца отключи вълна на насилие, чийто край не се вижда. Решително осъждам опита на бившия президент Гбагбо да отхвърли насилствено законния изборен резултат, който показа загубата му от Аласан Уатара. От няколко месеца Кот д’Ивоар е сцена, на която се водят градски партизански бойни действия между поддръжниците на досегашния президент и народа. Считам, че Европа, особено в ситуации като сегашната, в която сериозно са застрашени основните права на човека и самият идеал за демокрация, трябва да изрази становището си твърдо и ясно, като осъди тези прояви и покаже силното си неодобрение и възмущение.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам настоящата резолюция, която настоятелно призовава всички политически сили в Кот д’Ивоар да зачитат волята на народа, изразена свободно в резултатите от президентските избори от 28 ноември 2010 г., които бяха оповестени от Независимата избирателна комисия и потвърдени от специалния представител на генералния секретар на ООН и които признаха Аласан Драман Уатара за избрания президент на Кот д’Ивоар. Резолюцията призовава всички партии в Кот д’Ивоар да се въздържат по-специално от всяка форма на незаконна принуда и нарушаване на правата на човека и да ги предотвратяват, както и да закрилят от тях цивилното население.

Също така в резолюцията решително се осъждат опитите на бившия президент Гбагбо и неговите поддръжници да узурпират волята на народа на Кот д’Ивоар, като подклаждат насилие и накърняват целостта на изборния процес. Във връзка с това се подчертава, че резултатите от демократично проведени избори трябва да бъдат зачитани изцяло от всички участници, включително и от претърпелите поражение кандидати, и се изтъква, че незачитането на тези резултати би изложило на допълнителен риск и мира, и стабилността в Кот д’Ивоар.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Зачитането на демокрацията е неотменен принцип на ЕС. Поради това трябва решително да осъдим събитията в Код д’Ивоар. Използването на сила срещу цивилното население в Кот д’Ивоар от страна на г-н Гбагбо след загубата на изборите е неприемливо и той трябва да се оттегли и незабавно да предаде властта. Отговорните не трябва да останат ненаказани и трябва да направим всичко възможно, за да бъдат те установени и подложени на наказателно преследване, ако е необходимо на международно равнище, за престъпления срещу цивилното население, като така ЕС ще може да предостави необходимата помощ за разследванията.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) След изборните резултати в Кот д’Ивоар президентът Гбагбо – който загуби изборите по демократичен начин – не беше подготвен да приеме отстраняването си от длъжност. Нито опитите за преговори, нито международните критики постигнаха успех, което доведе до криза с прояви на ожесточени конфликти. Важно е международният натиск да продължи, като например нарушенията на правата на човека и престъпленията срещу хуманитарното право бъдат осъдени по най-категоричен начин, както и чрез налагане на санкции.

Усилията по отношение на отвлечените цивилни граждани, включително граждани на ЕС, са също толкова важни. В настоящата резолюция обаче се засягат само зверствата, извършени от войските на претърпелия поражение президент Гбагбо, а не обвиненията, отправени към войските на новоизбрания президент Уатара. Когато става въпрос за прояви на насилие, не следва да има значение кой е извършителят.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Сериозните нарушения на правата на човека и проявите на насилие от страна на претърпелия поражение президент Гбагбо следва да бъдат осъдени най-решително от ЕС. Ако хуманитарното право продължи да бъде нарушавано, трябва да се наложат конкретни санкции. Важно обаче е да бъдат наказани жестоките престъпления и на двете страни; с други думи, и тези, за които е обвиняван и новият президент Уатара. За жертвите на жестоките нападения няма особено значение кой е разпоредил насилието. Във връзка с това считам резолюцията за едностранчива.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Предвид политическата криза, със сериозните социални последици, на които е подложена тази държава, приветствам ангажимента, поет от ЕС и изразен от члена на Комисията Георгиева, за подпомагане на решаването на хуманитарната криза.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Подкрепям резолюцията. Присъединявам се със становището си към тези, които: 1. Изразяват съжаление във връзка с това, че политическата безизходица след изборите не беше решена по мирен път и че дипломатическите усилия за тази цел не постигнаха успех; 2. Осъждат трагичната загуба на живот и имущество в резултат на насилието след изборите и призовават господата Гбагбо и Уатара да осигурят спазването на правата на човека и принципите на правовата държава; и 3. Призовават г-н Уатара и г-н Гбагбо да поемат своята отговорност и да не допуснат насилие и следвоенни репресии в страната, както и да докажат своята решимост за мирен преход към демокрация.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) През последните четири месеца Кот д’Ивоар изпадна в дълбока политическа криза. Отказът на досегашния президент Лоран Гбагбо да предаде властта на Аласан Уатара, победителят на президентските избори през ноември 2010 г., предизвика нарастваща вълна на насилие в цялата страна, която не показва признаци за отслабване. От средата на февруари сраженията както в столицата, така и в западната част на страната се ожесточиха, като продължаваме да получаваме обезпокоителни сведения за нарастваща употреба на тежка артилерия срещу цивилното население. Досега дипломатическите усилия на международната общност бяха безуспешни, въпреки че ООН удостовери изборните резултати. Настъпи моментът да осъдим опитите на бившия президент Гбагбо и неговите поддръжници да узурпират насилствено волята на народа на Кот д’Ивоар. Лоран Гбагбо трябва да се оттегли и незабавно да предаде властта на Аласан Уатара, законно избрания президент.

 
  
MPphoto
 
 

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. (FR) От четири месеца Кот д’Ивоар е изпаднал в дълбока политическа криза, произтичаща от отказа на бившия президент Лоран Гбагбо да предаде властта на законния президент Аласан Уатара. Това положение поражда изключително тежки хуманитарни последици. Насилието след изборите стана причина за над един милион вътрешно разселени лица и бежанци. Нещо повече, масовият наплив на бежанци може да събуди отново видимите напрежения в региона. Поради това има вероятност кризата да продължи. Въпреки че приветствам решението на Комисията да увеличи петкратно хуманитарната помощ, като така европейската помощ възлиза на 30 милиона евро, е важно Европейският съюз да направи всичко възможно да помогне на най-уязвимите групи от населението и да наблюдава техните променящи се нужди.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. (FR) Със загриженост исках да подкрепя резолюцията, в която ясно се осъждат зверствата, извършени срещу цивилното население от страна на милициите, предани на досегашния президент на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо. Прекратяването на конфликта с дипломатически средства би било за предпочитане, но степента на насилието в Абиджан и безкомпромисното, саморазрушително отношение на сваления от власт президент наложи намеса от страна на ООН с цел да се защити цивилното население и да се помогне на законния президент Аласан Уатара да поеме властта. Поради това в резолюцията се подкрепя намесата на френските сили под контрола на ООН, която подпомага прилагането на закона и на изборните резултати, както и защитата на живота на цивилното население и на европейските граждани. Когато бъдат възстановени принципите на правовата държава, законните органи на Кот д’Ивоар, с подкрепата на международната общност, ще трябва да гарантират, че претърпелият загуба кандидат в неотдавнашните президентски избори в Кот д’Ивоар, Лоран Гбагбо, заедно с всички длъжностни лица, заподозрени в нарушения на правата на човека, ще бъдат изправени пред съд за деянията си. И накрая, считам, че ЕС трябва да продължи да изпълнява ангажимента си за предоставяне на дългосрочна помощ за Кот д’Ивоар с цел да се подпомогне националното помирение и да се способства възстановяването и стабилизирането на страната.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0198/2011 (Преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувам „за“ доклада, тъй като той има важни цели, като либерализация на визите, споразумения за свободна търговия, контакти с гражданското общество и неприлагане на сила при ангажирането на ЕС с конфликти, както и самоопределение и териториална цялост.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) След като беше стартирана през 2004 г., Европейската политика за съседство (ЕПС) доведе до укрепване на отношенията със страните партньори. Източното партньорство (ИП) е съдържателна политическа рамка за задълбочаване на отношенията със страните партньори въз основа на принципите на споделено участие и отговорност. Сред приоритетите на ИП са развитието на демокрацията, доброто управление и стабилността, икономическата интеграция и сближаването с политиките на ЕС, особено по отношение на околната среда, изменението на климата и енергийната сигурност. Прилагането на ЕПС се сблъсква с определени препятствия; затова прегледът на ЕПС трябва да включва ясно определени приоритети за действие, ясно съпоставяне с отправните точки и диференциация според постигнатите резултати. ЕПС трябва да продължи да бъде основана на принципите на демокрацията, правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи, и трябва да подпомага политическите, обществени и икономически реформи на нашите най-близки партньори.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. (RO) Аз гласувах „за“ инициативата от Комисията и Съвета за преглед на Европейската политика за съседство – Източно измерение. Тази политика даде резултати благодарение на гъвкавостта си и сега трябва да бъде приспособена към новите реалности в Европа. Именно за това тя трябва да отговаря по-добре на специфичните обстоятелства във всяка страна, включена в програмата.

Мисля, че най-важното съображение следва да бъде ангажиментът на страните партньори, а не географското им положение. Обаче в сърцевината на реформите, провеждани в една държава, са хората. Страните на изток и на юг трябва да имат еднакви възможности, което налага наново да се балансира политиката за съседство. Бившите съветски републики също имат нужда от сътрудничество с ЕС – мнение, което подкрепи и (вицепрезидентът на САЩ) Джо Байдън при неотдавнашното си посещение в Кишинев. Бих искала да посоча, че в рамките на Източното партньорство Република Молдова е водещата страна по отношение на реформите.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, защото прегледът на източното измерение на Европейската политика за съседство включва такива мащабни цели като демократичните процеси, доброто управление и стабилността, икономическата интеграция, околната среда, изменението на климата и енергийната сигурност. Европейският парламент е на мнение, че борбата с корупцията, и по-конкретно в съдебната система и полицията, следва да бъде най-важен приоритет за ЕС в развитието на отношенията му с източните партньори. Освен това е необходимо да се активизират усилията в борбата с международните мрежи на организираната престъпност и да се засили полицейското и съдебното сътрудничество с компетентните ведомства на ЕС. Много е важно организациите на гражданското общество активно да продължават работата си, особено в областта на правата на човека, на подпомагането на демократичните процеси и на осигуряването на свободата на медиите. Бих искала да наблегна на значението на свободата на изразяване и на свободните и независими медии, включително интернет, за развитието на демокрациите. Бих искала също да наблегна на значението на професионалните съюзи и социалния диалог като част от демократичното развитие на източните партньори.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. (RO) Докладите на Комисията относно ЕПС не само отразяват действителните ползи от политиката на добросъседство, но също и предизвикателствата пред нея. ЕПС трябва да бъде ревизирана и да се възприеме нов подход към начина, по който Европейският съюз реагира на напредъка, постиган от съседните страни в обществено-икономическите реформи, като им оказва финансова и политическа подкрепа и я приспособява към специфичните нужди на всяка страна.

Източното партньорство предлага политическа рамка за укрепване на отношенията между ЕС и източните му партньори и за продължаване на обществено-икономическите реформи в страните партньори.

Напредъкът, постиган от всяка страна, трябва да бъде оценяван въз основа на сравнителен анализ, опиращ се на предварително определени критерии, но при отчитане на специфичните особености на всяка страна. „Една европейска перспектива, включваща член 49 от Договора за Европейския съюз, би могла да представлява движеща сила за осъществяване на реформи в тези страни“. Парламентът трябва да играе важна роля както в изработването на критериите за оценка, така и за укрепването на свободата и демокрацията в съседните страни партньори.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) На първо място бих искал да поздравя моя колега, г-н Siwiec, за отличната работа, която е свършил за взаимодействието или, дори още по-добре, синтеза на идеите, който постигнахме, относно общия принцип за преразглеждане на Европейската политика за съседство (ЕПС). Освен това, което вече казах във връзка с резолюцията по южното измерение, за която аз бях докладчик, бих искал да наблегна на необходимостта от прилагане на подход „отдолу-нагоре“ и при двете измерения на ЕПС в бъдеще и да наблегна, че само по-голямото участие от страна на местните общности и гражданското общество ще осигури максимална ефективност за прилагането на ЕПС от страна на ЕС. Надявам се също, че ЕС няма да насърчава краткосрочната стабилност за сметка на основните интереси и постоянната закрила на обществеността и нейните индивидуални и колективни свободи, с конкретна насоченост към правата на жените, както отбелязах в изказването си. Макар да съм изключително доволен от резултатите, получени при тези два доклада, определено съжалявам за факта, че Парламентът и Комисията не използваха пълноценно възможността по изключение да разграничат страните от ЕПС на изток от страните, които евентуално ще станат наши южни партньори в ЕПС.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Целта на резолюцията относно източното измерение на Европейската политика за съседство (ЕПС) е да препоръча следващият стратегически преглед на ЕПС да засили разграничението между държавите въз основа на техните съответни амбиции и ангажименти, когато бъдат последвани от реален напредък и конкретни стъпки. Спецификите на всеки партньор трябва да бъдат взети под внимание, включително неговите цели и потенциал. Основните европейски ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията, са основата, върху която е изградена ЕПС, и те трябва да бъдат основното мерило за оценка на ролята на източните партньори. Свободата на печата и борбата с корупцията следва да бъдат приоритет за ЕС в изграждането на отношенията с тези страни и това следва да бъде отразено в цялостната рамка за институционално развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Целите на ЕС са много широки и се основават на отваряне към съседните страни, за да бъде създадено голямо пространство за свободно движение на хора и стоки. При тези обстоятелства Европейската политика за съседство на (ЕПС) на ЕС трябва да изиграе възлова роля в стратегията му за развитие и растеж. С тази цел са приети няколко документа и резолюции, по-конкретно Европейският инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и възлови решения в общата външна политика и политиката на сигурност. Затова съм доволен от приемането на доклада и предлаганите мерки, особено за засилване на финансирането и съдействието от различни сектори, успоредно с провеждането на втора среща на високо равнище на Източното партньорство през втората половина на 2011 г. Бих искал да посоча необходимостта ЕС да засили диалога си с организациите на гражданското общество в тези страни, насърчавайки свободната търговия и укрепвайки стабилността, насърчавайки споделянето на опит и мобилността между държавите-членки и тези страни, както и многостранния диалог.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, защото прегледът на източното измерение на Европейската политика за съседство включва такива основни цели като демокрация, принципи на правовата държава, зачитане на правата на човека и основните свободи, пазарна икономика, устойчиво развитие и добро управление. Тя подчертава, че ЕПС все още е рамка от стратегическо значение за задълбочаване и засилване на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се подкрепят техните политически, социални и икономически реформи, и подчертава, че е важно да се запази принципът на съвместна отговорност при разработването и изпълнението на програмите и дейностите. Източното партньорство беше стартирано като политическа рамка за развитие на източното измерение на ЕПС, което цели задълбочаване и укрепване на връзките между ЕС и източните му съседи, насърчаване на политическото асоцииране, икономическата интеграция и сближаването на законодателството, като същевременно подкрепя политическите и социално-икономическите реформи в страните партньори. Бих искал да наблегна, че икономическите реформи трябва да вървят ръка за ръка с политическите реформи и че добро управление може да се постигне само с отворен и прозрачен процес за вземане на решения, опиращ се на демократични институции. Особено важно е да се насърчава по-нататъшно регионално сътрудничество в черноморското пространство и засилване на политиките на ЕС по отношение на региона на Черно море, по-специално като се постави началото на пълноправна стратегия на ЕС за Черно море и като се осигурят необходимите финансови и човешки ресурси за ефективното й прилагане.

 
  
MPphoto
 
 

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. (EN) Аз винаги съм подкрепял политиката за източното съседство на Европейския съюз и това може да се види от досегашната ми дейност. Подкрепям прегледа на Европейската политика за съседство най-вече защото той е необходим, за да се даде съществен принос за гарантиране на по-категоричното застъпване на правата на човека и политическите принципи в анализа на политическото положение в трети страни. Той подчертава положителното развитие по отношение на правата на човека и демократизацията в някои страни партньори и отрицателното развитие в други, по-конкретно в Беларус. Намирам също за важен факта, че той отделя особено внимание на мобилността на учащите, преподавателите, научните работници и предприемачите, като осигурява достатъчни ресурси и подсилване на наличните програми за стипендии. Поради всички тези съображения аз подкрепям прегледа на Европейската политика за съседство.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Прегледът на политиката за съседство трябва да продължи да решава специфичните проблеми, пред които са изправени регионите, намиращи се по границата на Европейския съюз. Мисля, че е необходим значителен административен капацитет, за да бъдем в състояние да преодоляваме толкова разнородни проблеми. Отделно от демографските предизвикателства, изменението на климата, икономическата конкурентоспособност и качеството на живота, регионите, граничещи с държави, които не са членки на ЕС, трябва да се занимават с редица последици, породени от проблеми, които не се решават правилно. Така е например при начина, по който се действа при природни бедствия. Намесите в извънредни ситуации са изключително трудни, ако съседните страни нямат капацитет да реагират и никой регион не може да се справи със ситуацията сам. Ето защо аз предложих регионите, намиращи се по границата на ЕС, които имат граници с поне две държави, които не са членки на ЕС, да се разглеждат като региони-„платформи“ и да бъдат съответно подпомагани. Политиката за съседство трябва да взема под внимание капацитета на регионите, намиращи се в рамките на ЕС и имащи външни граници, да преодоляват проблеми, които са много по-сложни. За това следва да се предоставя съразмерна финансова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах „за“ резолюцията и приканвам държавите от региона да сътрудничат по-тясно помежду си и да се ангажират в един разширен и дългосрочен диалог на всички съответни равнища по отношение на области като свободата, сигурността и правосъдието, и по-специално в управлението на границите, миграцията и убежището, борбата срещу организираната престъпност, трафика на хора, незаконната имиграция, тероризма, изпирането на пари и трафика на наркотици, както и полицейското и съдебното сътрудничество. Резолюцията припомня, че добросъседските отношения са едно от най-важните условия за постигане на напредък към членство в ЕС за всички страни от ЕПС.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Новата Европейската политика за съседство, която ни беше обещана, е просто продължение на старата, с няколко допълнителни щриха демократично лустро. Когато се стигне до източното измерение, ни се сервира същото: зони за свободна търговия, подкрепа за проектите Набуко и AGRI и прехвърляне на някой друг на грижата за „управление на миграционните потоци“. Нищо не е променено. Аз гласувах „против“. ЕС нито е държава, нито е демокрация, при все това вече се държи като империалистическа сила.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Първоначално трите страни от Южен Кавказ бяха изключени от Европейската политика за съседство и само попадаха в нейния обсег на действие. Плановете за действие за задълбочаване на двустранните отношения са важен инструмент на Европейската политика за съседство и те се договарят поотделно за всяка страна, тъй като на практика всяка страна върви по свой път. Регионът на Южен Кавказ по-конкретно се характеризира с низ от конфликти, окончателното решаване на които се смята дори и от експертите за изключително трудно в някои случаи.

В този контекст е важно постоянно да се разяснява, че политиката за съседство на ЕС не води автоматично до присъединяване (както е в процеса по разширяване). По-скоро тя има отношение към аспектите на политиката за сигурност и укрепването на стабилността. Това не е достатъчно застъпено в резолюцията, поради което аз не гласувах в нейна подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Европейската политика за съседство е инструмент за осигуряване на стабилността и насърчаване на мирни и демократични структури, както и за задълбочаване на двустранните отношения със страните, заобикалящи ЕС. По-конкретно в страните от Южен Кавказ има много работа за вършене, особено поради факта, че в региона нееднократно възникват конфликти. Европейската политика за съседство не се явява, нито пък следва да бъде, предварителен етап на политиката за разширяване. Според мен това не е казано ясно и следователно не мога да подкрепя предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската политика за съседство (ЕПС) се доказа като ефикасен инструмент на външната политика, насърчаващ укрепването на отношенията с трети страни, който има определени реални ползи. Крайната цел на ефикасната политика за съседство е да гарантира мира. Източното партньорство е подходяща политическа рамка за задълбочаване на отношенията със и между страните партньори въз основа на принципите за споделено участие и отговорност. Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като също смятам, че укрепването на отношенията между всички страни, както се препоръчва в нея, изисква поемане на по-голям съвместен ангажимент и постигане на осезаем напредък по посока добро управление и демократични стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, която потвърждава необходимостта от преразглеждане на Европейската политика за съседство (ЕПС) въз основа на укрепването на основните ценности и принципи на ЕС и на по-голямото участие на гражданското общество и местните общности и която подчертава важността на източното измерение на ЕПС като инструмент за укрепване на отношенията на ЕС със съседите му на изток с цел подпомагане на политическите, обществени и икономически реформи в тези страни и допълнително задълбочаване на техния ангажимент към общи ценности и принципи, като например демокрация, правова държава, зачитане на правата на човека и добро управление в контекста на европейската интеграция.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на документа. Присъединявам гласа си към тези, които приветстват напредъка в отношенията между ЕС и съседните страни в рамките на ЕПС, и потвърждават ценностите, принципите и ангажиментите, върху които е изградена ЕПС, които включват демокрация, правова държава, зачитане на правата на човека и основните свободи, пазарна икономика, устойчиво развитие и добро управление; които считат, че ЕПС все още е рамка от стратегическо значение за задълбочаване и засилване на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се подкрепят техните политически, социални и икономически реформи и които подчертават, че е важно да се запази принципът на съвместна отговорност при разработването и изпълнението на програмите и дейностите.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Съгласно член 8 от Договора за Европейски съюз, Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство. Както видяхме, европейската политика за съседство до голяма степен доведе до укрепване на отношенията със страните партньори и донесе много реални ползи за общото благо. Продължават да съществуват обаче предизвикателства и вниманието сега следва да бъде насочено към приоритетите за действие, с по-ефикасни отправни точки, по-конкретно при Източното партньорство. Партньорството с нашите източни съседи представлява политическа рамка от голяма важност за благоденствието на Европа и нейната работна платформа е съсредоточена върху четири теми: демокрация, добро управление, икономическа интеграция и сближаване с европейските политики. За съжаление, понастоящем конфликтите, които започнаха в тези страни, сериозно подкопават тяхното икономическо, обществено и политическо развитие и се явяват сериозна пречка за сътрудничеството и регионалната сигурност, както показаха неотдавнашните въстания в Тунис и Египет. Надявам се да станем свидетели на един стратегически преглед на Европейската политика за съседство, основан на ценностите на Съюза, който е против потисническите режими и подкрепя законните демократични стремежи на източните народи.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма.(PL) От стартирането си Европейската политика за съседство донесе реални ползи на всички участващи страни. Тя създава рамка за сътрудничество, която е от стратегическа важност за подпомагане на политическите, обществени и икономически реформи на най-близките ни партньори. Източното партньорство е съсредоточено върху развитието на демокрацията, доброто управление и стабилността, икономическата интеграция и постигането на по-тясна свързаност с политиката на ЕС. От създаването на ЕПС се забелязва напредък в областта на правата на човека, демократизацията на обществения живот и икономическите реформи в много страни партньори. Само Беларус участва в ограничена степен в сътрудничеството с ЕС и по-нататъшното й участие в ЕПС следва да бъде обвързано с желанието й да спазва основните принципи на демокрацията и свободата.

Трябва да се отделя внимание на борбата с корупцията, на избирателното право и на начина, по който се провеждат изборите, за да бъдат те в съответствие със стандартите на международното право. Следва да се изразява подкрепа за парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ чрез подчертаване на ролята й за укрепване на демокрацията и развитието на сътрудничество със страните от Източното партньорство.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма.(PL) Резолюцията на Европейския парламент относно прегледа на европейската политика за съседство трябва да отговори на предизвикателствата, с които се сблъскахме през последните месеци в нашето съседство както при източното, така и при южното измерение. Тези събития показаха недостатъчността на сегашната ангажираност на ЕС с нашето съседство. Промяната в мирогледа, предложена от Европейския парламент – от „на първо място стабилност“ към „на първо място демократизация и права на човека“ в политиката на ЕС – е необходима. Не трябва повече да си даваме вид, че политическото статукво или запазването на авторитарните режими е по-добро за Европа и сигурността й. Дойде време за солидарност с нашите съседи.

Въпреки разликите, повечето съседни на нас страни имат общи характеристики: ограничена свобода или въобще никаква свобода и липса на напредък в модернизацията. Заделянето на допълнителни щедри средства за изграждане на едно стабилно съседство на ЕС като че ли е неизбежно. Затова ЕПС следва да продължи да се основава на принципа на обвързаност с условия, двустранно и многостранно сътрудничество и да се разширява чрез търсене на институционална интеграция, либерализиране на визовия режим, отваряне на европейския пазар и подкрепа на гражданското общество. Заслужава си отново да припомним позицията на Полша, привърженик на последователните разширявания на ЕС, която преди две години настоятелно призова държавите-членки, в партньорство със Швеция, да укрепят източното измерение на ЕПС под формата на инициативата за Източно партньорство.

Пред лицето на сегашните събития ролята на Полша придобива символично значение. Полша, която има исторически опит в преобразуването на своята политическа и икономическа система, може да служи като добър ориентир и образец в съвременната политика както за източните, така и за южните съседи на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската политика за съседство (ЕПС) се доказа като възлов инструмент на външната политика на ЕС, насърчаващ по-близки отношения между страните партньори и осигуряващ ползи и за двете страни. Измененията, които наложи влизането в сила на Договора от Лисабон, имат за цел внасяне на по-голяма последователност, ефективност и легитимност във външното измерение на ЕС. Обаче е от жизненоважно значение да се направи преглед и да се установят грешките от миналото. Прегледът на ЕПС и Източното партньорство следва да определя приоритети за конкретно действие от всеки партньор и разграничение в зависимост от изпълнението и постигнатите резултати. Подходът „отдолу-нагоре“, с подкрепа за гражданското общество и процесите на демократизация, е предпоставка за дългосрочна устойчивост и растеж.

За преодоляване на проблемите на региона е необходима подчертана съсредоточеност върху образованието, обучението, научните изследвания и мобилността. В заключение, бих искал да отбележа подкрепата, която ЕС оказва на гражданското общество в Беларус за укрепване на демократичните и обществени реформи, така че да бъде възможно участието й в ЕПС и в другите секторни политики.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0199/2011 (Преглед на Европейската политика за съседство – Южно измерение)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Аз подкрепям заявленията, поемащи ангажимента да бъдат взети под внимание актуалното развитие на събитията, грешките от миналото и подкрепата за демократичните преобразования, както и икономическите и обществени реформи в региона, борбата с корупцията и укрепването на правата на човека и основните свободи. Най-важното – следва да се разработи многостранно измерение и да се създаде синергия между двустранните и многостранните измерения на партньорството, включително възраждането на Съюза за Средиземноморието (СзС) и укрепването на ролята на професионалните съюзи сред гражданското население. Важно е също да бъде отбелязана необходимостта от увеличаване на средствата, заделяни за тази политика и тяхното по-добро използване.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма.(FR) Необходимо е да преосмислим политиката си към Южното Средиземноморие. Очакваше се европейската политика за съседство да утвърждава ценностите на демокрацията и правата на човека, обаче събитията, които се развиват в Южното Средиземноморие от началото на настоящата година, показват, че в това отношение сме се провалили. Не ще и дума – сътрудничеството в области като образование и модернизация на икономиката даде плодове. Същото не може да се каже за доброто управление, реформата на съдебната система и демокрацията, които все пак са основни цели на Европейската политика за съседство. Текстът има достойнството, че предлага решения за коренно преосмисляне на политиката. Надявам се Европейската комисия и Съветът да бъдат в състояние да черпят вдъхновение от него.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Днес в разискването в пленарното заседание в Страсбург бяха внесени важни стратегически изменения в Европейската политика за съседство (ЕПС). Това показа, че Европа може да бъде инициативна, когато поиска, и че може да остава обединена около един идеал. Отново доказахме това днес. Радвам се да видя това в резолюция, по която имах честта да бъда докладчик. И наистина със задоволство отбелязвам, че членът на Комисията Фюле е приел почти всички наши предложения, както цялата зала можа да види при разискването преди гласуването. Сега призовавам Комисията да покаже амбицията, която този момент налага, в своя процес на преглед на 10 май, с една политика за съседство, която да е индивидуално пригодена за всяка държава, с ясни отправни точки и внимателна оценка. Това ще позволи в бъдеще да се създаде едно Средиземноморско икономическо пространство, включващо новите демокрации на юг, и се надявам добрата атмосфера и сътрудничеството, които характеризираха работата по тази тема, да позволят Парламентът постоянно да участва в планирането и оценката на тази политика. Смятам, че безусловно е от жизнено значение ЕС да предпочита подход „отдолу-нагоре“ в бъдеще в своята политика за съседство поради причините, посочени в резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. (EN) Аз гласувах „против“ предложението. Макар да е съществено да се опитаме да насърчим мира и демокрацията в Средиземноморието, абсолютно ясно е, че стратегията зад Европейската политика за съседство до този момент се проваля. Тази политика струва на данъкоплатците от порядъка на милиард и половина евро годишно, а в същото време подчертано не отговаря на очакванията. Сега сме изправени пред бежанска криза в района и много режими се обръщат срещу собствените си народи. За мен няма съмнение, че скоро от нас ще бъде поискано да одобрим допълнително финансиране. Без ясни цели и програма на работа, тази объркана политика ще продължи да не помага на най-уязвимите в региона. Също толкова ясно е, че върховният представител не беше ефикасна в координирането на отговора на продължаващата ситуация по сигурността и хуманитарната ситуация.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Неотдавнашните събития в региона на Южното Средиземноморие, които започнаха в Тунис през декември 2010 г., придадоха нова срочност на прегледа на Европейската политика за съседство (ЕПС). Парламентът следва да наблюдава процесите на демократичен преход в страните от Южното Средиземноморие и, заедно с другите европейски институции, да подкрепи този преход по възможно най-бързия и мирен начин, оказвайки важна подкрепа чрез инструментите, с които разполага за насърчаване на политическите, икономически и обществени реформи. Укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление, борбата с корупцията и зачитането на правата на човека и основните свободи са съществени елементи от политическия диалог между ЕС и южните му съседи. Предвид тези събития Съюзът за Средиземноморието заслужава да бъде възроден и той трябва да бъде укрепен с оглед на южното измерение на ЕПС.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Удовлетворен съм от качеството на резолюцията и от приемането й и бих искал да изкажа поздравленията си на моя колега, г-н David. Целите на ЕС са много широки и се основават на отваряне към съседните страни, за да бъде създадено голямо пространство за свободно движение на хора и стоки. При тези обстоятелства Европейската политика за съседство на (ЕПС) на ЕС трябва да изиграе възлова роля в стратегията му за развитие и растеж. С тази цел са приети няколко документа и резолюции, по-конкретно Европейският инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и възлови решения в общата външна политика и политиката на сигурност. Обаче прегледът на ЕПС сега е по-важен в контекста на събитията в Южното и Източното Средиземноморие. ЕС следва да извлече уроци от събитията в юга, особено в Тунис и Египет, и да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, така че да създаде механизъм за задействане на клаузите за правата на човека във всички договори с трети страни. Прегледът на ЕПС следва да отдаде приоритет на критериите, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на печата и борбата с корупцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма.(IT) В светлината на неотдавнашните събития в Средиземноморския басейн и на техните преки и косвени последици за европейските страни следва да направим бърз и задълбочен преглед на европейската политика за съседство. Новата стратегия на Европа трябва да се основава на ново определяне на ресурсите, които са на разположение за Средиземноморието, да предвижда увеличаване на финансовите ангажименти за улесняване на политическата, икономическа и обществена реформа в страните от региона и да изнамира ресурси във връзка с имиграцията. Нещо повече – предвид коренните промени, през които преминават нашите южни съседи, мисля, че е дошъл моментът да се възприеме нов европейски подход с цел не само да се защитава демокрацията, но също и да се вземат конкретни мерки за облекчаване на миграционния натиск и гарантиране на сигурността на енергийните доставки. В този контекст е от съществено значение възможно най-скоро да бъдат положени основите на ново и засилено партньорство със съседните ни страни на юг: партньорство, насочено към укрепване на стабилността, икономическото развитие и демократичния преход в района. Имайки това предвид, мисля, че Европейският съюз трябва да играе ключова роля в геополитическия контекст на региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Аз гласувах в подкрепа на документа, защото той подчертава значението на създаването на работна група с участието на Парламента в отговор на призивите за наблюдение на процесите на демократичен преход, отправени от участниците, борещи се за демократична промяна, в частност във връзка с произвеждането на свободни и демократични избори и изграждането на институции, включително и на независима съдебна система. Той също призовава ЕС да окаже решителна подкрепа за процеса на политически и икономически реформи в региона, като използва всички налични в рамките на ЕПС инструменти и като приема при необходимост нови инструменти, за да подпомогне по възможно най-ефикасен начин процеса на демократичен преход със съсредоточаване върху зачитането на основните свободи, доброто управление, независимостта на съдебната система и борбата срещу корупцията, и така отговори на потребностите и очакванията на населението на нашите южни съседи. Трябва да направим необходимото за осигуряване на по-целенасочена помощ, предназначена по-специално за гражданското общество и за местните общности, като се запазва прилагането на подход „отдолу-нагоре“. Обаче всяко увеличение на отпуснатите средства следва да се базира на прецизна оценка на потребностите и да е съобразено с повишаването на ефективността на осъществените програми, адаптирани и с определени приоритети в съответствие с изискванията на всяка страна бенефициер.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах „за“ резолюцията, която припомня, в светлината на настоящите събития в Южното Средиземноморие, по-специално в Тунис и Египет, неуспеха на ЕПС да насърчи и гарантира правата на човека в трети страни; която настоятелно призовава ЕС да извлече поуки от тези събития и да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, за да създаде механизъм за прилагане на клаузите за правата на човека, включени във всички споразумения с трети страни; която че прегледът на ЕПС трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на печата, както и борбата срещу корупцията; и призовава за по-добра координация с другите политики на Съюза спрямо тези страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Новата Европейска политика за съседство, която ни беше обещана, е просто продължение на старата, с добавени няколко необходими демократични бележки. Колкото до останалото, споразуменията, договорени с диктатурите, изглежда ще останат незасегнати: зоните за свободна търговия, възлагането на някой друг на „управлението на миграционните потоци“, енергийната сигурност на ЕС – нищо не липсва. ЕС не би могъл да е по-малко загрижен за зараждащите се демокрации. Аз гласувах „против“.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) От няколко години ЕС се е съсредоточил в политиката си за съседство върху икономическата либерализация, надявайки се тя да има положителни странични ефекти върху политиката. Динамиката на икономическите реформи от много години се подкопава от авторитарни режими чрез засилване на репресиите от държавата. Доколко европейската политика за съседство може наистина да допринесе за по-голяма стабилност е под въпрос, предвид ескалацията на събитията в Либия.

В страните от Магреб изглежда, че надеждите от Процеса от Барселона може отчасти да се сбъднат, дори със странични ефекти, които ЕС не е очаквал и за които не е подготвен, макар и те често да се свързват с процесите на преобразования. Сам по себе си Процесът от Барселона е хубаво нещо и аз също взех това предвид, когато гласувах.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската политика за съседство (ЕПС) се доказа като ефикасен инструмент на външната политика. Чрез междупарламентарните делегации и Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието Парламентът следва да поеме своята отговорност за прокарване на идеята, че стабилността и благоденствието на Европа са тясно свързани с демократичното управление и икономическия и обществен напредък на южните страни партньори и да насърчава политическия дебат, реалната свобода, демократичните реформи и принципите на правовата държава в съседните страни партньори. Поради тези причини, които бяха изразени в резолюцията, аз гласувах в нейна подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма.(PT) Неотдавнашните протести в няколко страни в съседство на ЕС на юг, и по-конкретно в Тунис, Египет и Либия, ясно показаха необходимостта ЕС да промени политиката си за съседство, въвеждайки в нея по-амбициозни и ефикасни инструменти, които да му позволят да насърчи и подкрепи политическите, икономически и обществени реформи, за които се настоява. Затова е от жизнена важност преразглеждането на Европейската политика за съседство (ЕПС) да отразява това развитие на събитията и да позволява адекватен отговор на предизвикателствата, които те поставят, с акцент върху безкомпромисната защита на демократичните ценности и основните права и свободи, с ангажимент за по-голямо участие на гражданското общество и местните общности. Г-н David – докладчикът – посочва това много добре в своя доклад и бих искал да го поздравя за отличната му работа.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на документа. ЕП отново потвърждава ценностите, принципите и ангажиментите, върху които е изградена ЕПС, включващи демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи и зачитането на правата на жените, доброто управление, пазарната икономика и устойчивото развитие, и отново заявява, че ЕПС трябва да се превърне в надеждна рамка за задълбочаването и укрепването на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се насърчават и подкрепят техните политически, социални и икономически реформи, които имат за цел да се установи и утвърди демокрацията, напредъкът и социалните и икономическите възможности за всички; той подчертава, че е важно да се запазят принципите на общата отговорност и общата ангажираност при планирането и изпълнението на програмите в рамките на ЕПС; той счита, че от самото си начало през 2004 г. ЕПС, като единна политическа рамка, чрез диференциация въз основа на резултатите и предоставяне на съобразена с нуждите на партньора помощ, носи осезаеми ползи както за партньорите от ЕПС, така и за ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Съгласно член 8 от Договора за Европейски съюз Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство. Спазването и утвърждаването на демокрацията и правата на човека, особено тези на жените, са основни принципи на Европейския съюз и трябва да представляват общи ценности, споделяни със страни партньори от европейската политика за съседство. Днешните народни въстания в Тунис, Египет и Либия са следствие от общото недоволство на народите от собствените им тоталитарни режими и се разпространява в целия източен регион. Предвид на така променения обществен и политически пейзаж ЕС трябва да въведе ефикасни корекции в политиката си за съседство, за да окаже ефикасна подкрепа на процеса на реформи в областите на правата на човека и демокрацията. ЕС трябва да определи в подробности стратегическите приоритети, преследвани в партньорствата му с източните и южните съседи. Бих искала Съюзът да предприеме действия, подкрепяни от волята да започне процес на демократизация, по-конкретно по отношение на по-голямото участие на жените в обществения живот и по-доброто планиране на обществено-икономическото развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма.(FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото сегашните събития би следвало да ни насърчат да реформираме политиката за съседство, а не просто да променим насочеността й. От икономическа, търговска и политическа гледна точка зачитането на правата и свободите следва да бъдат едновременно условия и цели на нашето сътрудничество. Финансовата помощ, която ЕС предоставя за тази цел, следва да бъде значително завишена и да отговаря на същите тези условия и цели. Следва също наново да стартираме Съюза за Средиземноморието на морална основа от гледна точка на неговите изисквания и на практическа основа от гледна точка на постиженията му. Сътрудничеството ни не трябва повече да бъде ограничено до различни форми на обмен с управляващите кръгове: Европейският съюз следва да си постави за приоритетна цел да разговаря с различните членове на гражданското общество и да насърчава появата и организацията на политически плурализъм в региона. Като насърчаваме легитимните, организирани смени на властта, ние няма да се сблъскваме с дилемата на безусловна подкрепа на правителства в името на стабилността или хаос. Нещо повече – като сега основаваме сътрудничеството си на ценности, ще му дадем политическата легитимност и приемствеността, необходими за преодоляване на историческите предизвикателства в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. (ET) В днешното гласуване аз подкрепих резолюциите относно прегледа на европейската политика за съседство по отношение както на източното, така и на южното измерение. Тези резолюции са особено важни предвид неотдавнашното развитие на събития в южния регион. По-конкретно ние следва да вземем предвид настойчивите искания на обществеността в няколко южни съседи на ЕС за сваляне на диктатурите и установяване на демокрация. Стратегическият преглед на европейската политика за съседство трябва изцяло да вземе под внимание тези събития и да поразсъждава върху тях.

Двете резолюции – по отношение както на южното, така и на източното измерение – са важни за взаимно изгодното сътрудничество между ЕС и различните съседни на него страни, за да се осигури необходимото развитие във връзка с демокрацията, правата на човека, а също и икономиката и сигурността. Стабилността и благоденствието на Европа са тясно свързани с успеха на южните съседи от ЕПС в демократичното управление, както и с техния икономически и обществен успех, и затова е важно да бъдат подкрепени принципите на политическия дебат, пълните свободи, демократичните реформи и принципите на правовата държава в страните партньори от политиката за съседство. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма.(FR) Въстанията в Тунис, Египет и Либия дойдоха като такава изненада за Европа, че всички са съгласни, че тя би следвало да преразгледа условията на сътрудничеството си със страните от Средиземноморието. Пред нас вече има открити няколко възможности, когато се стигне до оказване на дългосрочна подкрепа за демократичния преход, икономическото развитие и регионалната интеграция на южните ни съседи. ЕС разполага с две средства: Съюзът за Средиземноморието и Европейския инструмент за съседство и партньорство. И двете показаха слабостите си, но с истински политически ангажимент грешките ни могат да бъдат поправени. Затова аз подкрепям резолюцията, която дава ясна рамка и конкретни цели за следващата европейска политика за съседство. Бих искала обаче да привлека вниманието на колегите членове на ЕП към презграничното измерение на тази политика. Тъй като на него се падат само 5 % от общия бюджет на ЕИСП, то бива пропускано от централните правителства и при програмирането му се стига до тревожни забавяния. Обаче това измерение може да служи като катализатор на много структурни инициативи за сътрудничество в Средиземноморието. Създаването на истинско евро-средиземноморско партньорство означава не само по-голямо отчитане на стремежите на народите, но и също осигуряване на реални инвестиции в конкретни проекти.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма.(PL) Аз подкрепих резолюцията относно прегледа на европейската политика за съседство – Южно измерение. От позицията на член на комисията по правата на жените бих искала да привлека особено внимание към значението на политиките за равенство между половете като неделим елемент на правата на човека, което е също основен принцип на Европейския съюз. Правата на жените трябва да бъдат приоритетна точка при разговорите със страните от европейската политика за съседство (ЕПС).

Съгласно резолюцията правата на жените следва да бъдат включени в ревизирането на кодифицираното право (конституции, наказателни кодекси, закони за семейството и всички гражданскоправни закони), а също така и в рамките на диалога по правата на човека, провеждан със страните партньори от ЕПС. Следва също да се съсредоточим върху мерките, които ще засилят социалната интеграция на жените. Необходими са програми, които да насърчават образованието на жените и трябва да съдействаме за заетостта им и за засилване на участието им в обществения живот. Последиците от мерките за подобряване на равенството между половете в страните от ЕПС следва постоянно да бъдат наблюдавани и контролирани и пропуските в тази област следва категорично да бъдат осъждани и дори наказвани.

Аз се обявявам за това, да не се задълбочават отношенията на ЕС с трети страни, които не включват в достатъчна степен жените в своите политики и институции по въпроси, свързани с организациите на гражданското общество (в частност в организациите за правата на човека и женските организации).

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада, който е от значителна важност, предвид неотдавнашните събития в южното съседство на ЕС. От жизненоважно значение е обновената политика да подпомага демократизацията и истинските реформи във въпросните страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Събитията в Северна Африка и Близкия изток са показателни за неефикасността на европейската политика за съседство (ЕПС), но също и за новите предизвикателства, пред които се изправя ЕС като регионален фактор. Създаването на пространство на благосъстояние и добросъседство, основано на ценностите на ЕС, следва да продължи да бъде основата за отношенията със страните партньори от ЕПС – в конкретния случай със страните от Средиземноморието. На първо място смятам, че е съществено да се направи преглед на индикативните програми за 2011-2013 г., вземайки под внимание най-неотложните нужди и, в същото време, като бъдат направени по-гъвкави финансовите инструменти, по-конкретно Европейският инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и Европейската инициатива за демокрация и права на човека (ЕИДЧ), за да може да се оказва пряка помощ на организациите на гражданското общество.

Бих искал също да призова Съюзът за Средиземноморието да бъде укрепен както от гледна точка на финансирането, така и като ангажимент на държавите-членки като предпочитан форум за обмен на най-добри практики, при което следва да бъде установена ясна средиземноморска политика, основаваща се на политиката на партньорство, принципа на „участие“ и обвързаността с условия. В заключение, мисля, че трябва спешно да бъдат намерени решения за слагане край на войната в Либия и за изработване на пакет от мерки за възстановяване на страната, след като конфликтът приключи.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма.(FR) Приветствам приемането на резолюцията от нашия Парламент, който прави равносметка и взема решение за бъдещото направление на евро-средиземноморското партньорство. Ангажиментът ми към сближаването на двата бряга на Средиземноморието ме накара да направя редица предложения, за които с радост заявявам, че бяха приети от членовете на ЕП. По-конкретно аз наблегнах на необходимостта от преглед на европейската политика за съседство в светлината на събитията в арабския свят, чрез активизиране на диалога с гражданското общество, насърчаване обмена на добри практики, гарантиране на зачитането на правата на човека в нашите споразумения за асоцииране и подпомагане на процеса на демократичен преход в тези страни. ЕПС ни дава чудесна възможност да прокарваме ценностите си и да укрепваме отношенията си със страните на прага на Европа. Поради тази причина се надявам, че партньорството ни с нашите съседи в Южното Средиземноморие ще стане приоритет на външната ни политика. Ще бъда бдителен, за да се гарантира, че ще работим равнопоставено и че ще се отделят достатъчни ресурси за постигане на целта ни Средиземноморският регион да стане пространство на мир, благоденствие и сътрудничество.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0244/2011 (Използване на сексуалното насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма.(PT) Подкрепям настоящата резолюция, защото тя защитава най-основните граждански права, по-специално тези, свързани със свободата на изразяване. Този тип поведение трябва да има последствия за взаимоотношенията между ЕС и всяка държава, която извършва подобни посегателства срещу свободата. Ако не бъде оказан силен политически натиск върху тези държави, ще бъде много трудно да се постигне мир. ЕС следва винаги да бъде в челните редици в борбата с този вид посегателства и трябва да бъде нащрек за бъдещи действия в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма.(LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно използването на сексуално насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток. Жените, участващи активно във въстанията за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток, заслужават нашето уважение и подкрепа. Европейският съюз не може да мълчи, когато към тези смели борци за демокрация и свобода се отнасят с жестокост. Поради това ние призоваваме Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят решително на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет, защото заварените режими в тези страни прибягнаха до сексуалните нападения срещу жени като оръжие в конфликтите, които възникнаха по време на тези революции. Органите в Египет трябва да предприемат спешни стъпки за прекратяване на измъчванията, да разследват всички случаи на насилие срещу мирни демонстранти и да спрат съдебните дела срещу цивилни граждани пред военни трибунали. Изразявам твърдо убеждение, че промените, които се извършват в Северна Африка и Близкия изток, допринасят за премахването на дискриминацията на жените и за тяхното равноправно участие в обществото наравно с мъжете.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма.(IT) Актовете на насилие, извършени срещу жени и деца през последните няколко седмици по време на конфликтите, които избухнаха в Северна Африка, не са изненадващи, тъй като, за съжаление, жените, които живеят в условията на въоръжени конфликти, все по-често стават обект на унижение, мъчение, притежание и контрол, като намерението е изцяло или частично да се унищожи определена група.

Нещата обаче стигат по-далеч от това: никой няма право да потъпква достойнството на жените само защото те имат смелостта да искат правото да изразяват своите мисли, да участват активно в изграждането на един мирен и демократичен свят и да изискват най-вече правото на равенство между половете. Нечовешкото и унизително отношение, като например електрошокове, „проверка за девственост“, физическо и психическо насилие, изнасилване и робство, представлява неприемлива практика, на която ние трябва да кажем „достатъчно“.

Що се отнася до събитията в тези северноафрикански държави, редно е хората, отговорни за тези сериозни нарушения, да бъдат наказани, както при всеки друг конфликт в света, защото тук става въпрос не само за цивилни граждани, но което е още по-осъдително, за войници. Искрено се надявам, че ЕС ще успее да наложи натиск, за да може тези държави бързо да ратифицират серия от международни юридически инструменти, включително статута на Международния наказателен съд и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма.(LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съществува неотложна необходимост от преустановяване на използването на насилие и сексуален тормоз срещу жени. Европейската комисия и държавите-членки трябва да заклеймят сексуалния тормоз, заплахите, мъченията и насилието срещу жени в Либия и Египет. Ние трябва да призовем Висшия съдебен съвет на Египет да предприеме незабавни мерки за преустановяване на тези жестоки престъпления срещу жени. Трябва да гарантираме, че всички служители на силите за сигурност и армията са получили ясни инструкции, че изтезанията и другите форми на лошо отношение ще бъдат изцяло разследвани и че извършителите ще бъдат подведени под отговорност. Освен това всеки следва да има право да изрази мнението си относно демократичното бъдеще на своята страна, без да бъде задържан, изтезаван или подлаган на унизително и дискриминиращо отношение.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма.(PT) Жените участваха активно в бунтовете за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток. За съжаление, режимите в Либия и Египет използват насилието като средство за сплашване и унижаване на жените, което ги прави по-уязвими. Решително осъждам действията, извършени от египетската армия срещу протестиращите жени, арестувани на площад „Тахрир“. Спешно трябва да се предприемат неотложни стъпки за преустановяване на това унизително отношение и за гарантиране на това, че всички служители на силите за сигурност и армията са получили ясни инструкции, че изтезанията и другите форми на лошо отношение ще бъдат подробно разследвани. От египетските органи зависи да предприемат спешни мерки за преустановяване на изтезанията, разследване на всички случаи на насилие срещу мирни протестиращи и преустановяване на процесите срещу цивилни граждани пред военни трибунали. Настоятелно призовавам Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма.(PT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като тя решително осъжда режимите в Либия и Египет за това, че служат със сексуална агресия по време на конфликта, който е част от текущите революции. Жените изиграха водеща роля в тези бунтове, борейки се и рискувайки живота си в името на повече демокрация, права и свободи. От жизненоважно значение е да се гарантира, че промените, които се извършват в Северна Африка и Близкия изток, допринасят за премахването на дискриминацията срещу жени и за тяхното цялостно участие в обществото наравно с мъжете.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) За съжаление, всички ние знаем, че периодите на рязка промяна и въоръжени конфликти засилват случаите на насилие срещу жени и деца и водят до увеличаване на случаите на сексуален тормоз. Тази практика е напълно осъдителна, както и използването на насилие, групово изнасилване, „проверка за девственост“, заплахи и насилие, физическо или психическо, директно върху жените като начин за тяхното сплашване и стресиране или ограничаването на техните права за участие в политическия живот, както се случва в Египет и Либия. ЕС, и по-специално Парламентът, следва да бъде бастион на защитата на основните права и човешкото достойнство и следва да осъжда ясно и недвусмислено всички нарушавания на тези ценности. Решително осъждам практиката на насилие срещу жени, а също и деца, в неотдавнашните конфликти в Близкия изток и Северна Африка и бих желал да призова да се предприемат най-подходящите мерки за защитаване на техните най-основни права и на тяхното достойнство.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма.(PT) Борбата срещу нарушаването на правата на човека е основната цел на ЕС и на неговите институции. С оглед на това използването на сексуално насилие в който и да е конфликт предизвиква силното отричане и осъждане от тези организации. Действително Парламентът е приел много резолюции, осъждащи насилието срещу жени. Настоящото предложение за резолюция е насочено към това насилие, и по-конкретно към сексуалното насилие, извършвано срещу жени в Северна Африка и Близкия изток. Съобщенията за насилие в контекста на война и репресии, които достигнаха до нас, са изключително страховити и предизвикаха голямо отвращение и възмущение. Извършителите на подобни действия не могат да останат ненаказани, дори когато са защитени от диктатори или под претекст за изостанал манталитет. Поради това аз гласувам в подкрепа на този доклад, който осъжда всеки вид насилие срещу жени във всеки регион, призовава за строги наказания за извършителите и установява подкрепата на ЕС за процеса на оправомощаване на жените като приоритет, особено онези, които са имали смелостта да участват в така наречената „арабска пролет“, и на насърчаване на тяхното цялостно участие в обществения живот в държавите, където те живеят.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В провелото се обсъждане относно използването на сексуално насилие в конфликти в Северна Африка и Близкия изток Комисията обеща да защитава непоколебимо прекратяването на сексуалното насилие и робство, които са признати за престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно Женевската конвенция.

Както е посочено в проекта на резолюция, който ние представихме, от жизненоважно значение е да настояваме за ефикасно дипломатическо действие, което се противопоставя категорично срещу използването на сексуална агресия, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Северна Африка и Близкия изток, или на всяко друго място.

Бихме искали също така да подчертаем важността на признаването на ролята на жените в революциите и да подчертаем необходимостта от гарантиране на правата на жените, включително тяхното участие в новите демократични, правни, икономически и политически структури на тези държави, което да сложи край на вековната дискриминация, на която те са били подложени.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма.(LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция относно използването на сексуално насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток. Тя призовава Комисията и държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет. Считам, че всеки следва да има право да изрази мнението си относно демократичното бъдеще на своята страна, без да бъде задържан, изтезаван или подлаган на унизително и дискриминиращо отношение. Ролята на жените в революционните процеси и в процесите на дискриминация следва да бъде призната и следва да се обърне внимание на специфичните заплахи, пред които те са изправени, и на необходимостта от подкрепа и защита на техните права.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма.(EN) Подкрепих тази резолюция, която призовава Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет и категорично осъжда принудителната „проверка за девственост“, прилагана от египетската армия на протестиращи жени, арестувани на площад „Тахрир“, и счита тази практика за недопустима, тъй като тя представлява форма на мъчение; призовава Висшия военен съвет на Египет да предприеме незабавни мерки за преустановяване на това унизително отношение и да гарантира, че всички служители на силите за сигурност и армията са получили ясни инструкции, че изтезанията и другите форми на малтретиране, включително принудителната „проверка за девственост“, няма да бъдат повече толерирани и ще бъдат изцяло разследвани

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) При военни конфликти често пъти жените и децата са реалните жертви. Отдавна е известно, че изнасилвания и измъчвания се случват нерядко. Положението не е по-различно и в Либия и Египет според съобщенията на работещите в тази област чуждестранни журналисти. В Египет жени демонстранти са били арестувани и подложени на проверка за девственост, което е било документирано. В Либия войници са изнасилвали и измъчвали. Още по-утежняващ фактор е това, че жените, разказали своите истории, сега трябва да очакват жестоки репресии, като например да бъдат обвинени в клеветничество. Още веднъж имаме сериозно нарушаване на правата на човека, по отношение на което трябва да се направи нещо, включително от западните сили.

Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото ЕС не трябва да затваря очи пред тези зверства и единствено трябва да изиска пред правителствата на Египет и Либия тези случаи да бъдат разследвани без изключение и извършителите да бъдат подведени под отговорност, за да могат държавите да продължат по пътя на демокрация и свобода.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма.(DE) По време на размириците в Египет и Либия в международните медии се появиха съобщения за трагични нападения и актове на насилие, извършвани многократно срещу жени. Мъченията и изнасилванията често пъти остават ненаказани, защото органите тихомълком изоставят случаите или, още по-лошо, срещу самите жени се подават обвинения за клевета. Ролите на жертва и извършител се разменят в полза на едно патриархално общество. ЕС не трябва да стои безучастен; ЕС трябва да направи повече, за да защити жените и децата, както и принципите на правовата държава за всички в Египет и в Либия. Поради това гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE) , в писмена форма.(EL) Предложението за обща резолюция относно използването на сексуално насилие в конфликти в Северна Африка и Близкия изток без заобикалки осъжда престъпленията, извършени в Египет и Либия. Целенасочените действия срещу жени в двете държави и жалбите за „проверката за девственост“, извършвана от военните на жени, заловени на площад „Тахрир“ и впоследствие станали обект на изнасилване и мъчения, за да могат след това да бъдат изправени пред военни съдилища заради неуспешно преминати „проверки за девственост“, са нехуманни, престъпни актове в пълно нарушение на Женевската конвенция относно престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

В допълнение към категоричното осъждане предложението за резолюция, което подкрепих, призовава Комисията и правителствата на държавите-членки решително да се противопоставят на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет и да предприемат специфични и координирани действия за незабавно преустановяване на тези практики.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като тя осъжда насилието, основано на пола, и, разбира се, използването на сексуално насилие в конфликти. Съгласна съм с необходимостта, изразена в резолюцията, да се даде приоритет на правата на човека при мерките, предприети по линия на европейската политика за съседство (ЕПС) като неделима част от процеса на демократизация, и с необходимостта ЕС да сподели с тези държави опита, с който разполага по отношение на политиките за равенство и борба с насилието, основано на пола.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) По време на въстанията в Северна Африка и Близкия изток жените играеха активна роля, изисквайки споделеното си желание за демокрация и основни права. За съжаление, управляващите режими в Либия и Египет, както винаги, прибягнаха до сексуалното нападение като оръжие, с което да предприемат целенасочени действия срещу жените. Трябва да осъдим използването на сексуално насилие като инструмент за сплашване и унижаване на жени, като не забравяме, че вакуумът на властта, който се появи сега, може да доведе до влошаване на положението с техните права. Един забележителен случай е този на либийска жена, която през март споделила пред журналисти в хотел в Триполи, че е била жертва на групово изнасилване от войници. Днес тази млада жена е съдена за клевета от същите мъже, които са я изнасилили. Трябва да действаме, като решително осъждаме непропорционалното въздействие на въоръжените конфликти върху жените и като повишаваме тяхната роля за укрепване на мира. Надявам се, че осъждането от страна на ЕС на насилието срещу жени и деца, особено по време на въоръжени конфликти, и на всички форми на дискриминация срещу тях по смисъла на Женевската конвенция, ще бъде възможно най-категорично.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма.(PL) Искрено подкрепих резолюцията за борба със сексуалното насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток. Масовото сексуално насилие срещу жени е неделима част от въоръжените конфликти в Северна Африка и Близкия изток. Фондът за правата на децата на Обединените нации (УНИЦЕФ), наред с други, дава пример с Кения, една сравнително стабилна държава, в която предизборните бунтове доведоха до удвояване на броя на жертвите на сексуално насилие в рамките на няколко дни.

Сексуалното насилие се превръща в епидемия. Всъщност то се е превърнало във военна тактика. Европейският съюз не трябва да остава безучастен към този проблем. Поради това е особено важно принципът на равенство между мъжете и жените да се включи в европейската политика за съседство и в центъра на нашите усилия за създаване на ефективен и структуриран подход към равенството между половете в държавите, обхванати от политиката. Правата на човека, неделима част от които е равенството между мъжете и жените, следва да съставляват основен елемент от демократичните процеси в трети държави. Шокиращо е, че въпреки преобладаващото сексуално насилие в Африка, правителствата не включват борбата срещу него сред своите приоритети, както можем да видим например в случая с Южна Африка.

ЕС следва да насочи своите усилия конкретно към жените. Предложенията, включени в резолюцията за засилването на социалната интеграция на жените, насърчаването на тяхната заетост, борбата срещу неграмотността сред жените и срещу традиционните вредни практики са много важни. Образованието за жени и момичета трябва да включва познания за правата, които те имат.

 
  
MPphoto
 
 

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма.(FR) По време на неотдавнашните събития в Северна Африка управляващите режими в Либия и Египет използваха сексуалното нападение като оръжие за сплашване и преследване на жени, които взеха участие във въстанията там. От жизненоважно значение е най-напред извършителите на тези действия да бъдат съдени за своите престъпления и второ, жените, преживели подобни жестокости, да бъдат защитени от всякакви репресии. Лично аз съм била в региона на Киву в източната част на Демократична република Конго, където тази ужасна практика се използва редовно от войници и членове на въоръжени групи. Мога да свидетелствам за изключителните страдания на жените, жертви на изнасилване, и за безнаказаността на извършителите на тези зверства. Международната общност трябва да направи всичко необходимо, за да гарантира, че извършителите на тези престъпления няма да останат ненаказани.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма.(FR) Разкритията относно престъпленията срещу честта и униженията, преживени от жени по време на размириците в арабския свят, ме шокираха и разтревожиха и съм доволна, че нашият Парламент осъди извършените срещу тях зверства. Европа не може да позволи подобно нарушаване на правата на човека и на нейните най-основни ценности да се извършва безнаказано на нейния праг в партньорски държави и на фона на мирни демонстрации. Поради това настоявам тези варварски действия да бъдат разследвани и отговорните лица да бъдат наказани. Нашата резолюция разглежда едно основно изискване за бъдещето на тези държави: жените да получат централна роля в процеса на демократизиране на арабските общества. Жените изиграха водеща, тиха, дори подценена роля в движенията за освобождение и мисля, че беше важно да й се отдаде необходимото уважение в този текст. Европа даде обещание да подкрепя държавите в Северна Африка и Близкия изток в техния демократичен процес. Сега от нас зависи да гарантираме, че ще включим в този подход гаранции по отношение на спазването на правата на човека и равенството между мъжете и жените.

 
  
  

Доклад: George Sabin Cutaş (A7-0073/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Подкрепям този доклад, който съвсем уместно се занимава с важни въпроси като новия Устав на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), приет след Договора от Лисабон, облигациите за финансиране на проекти, последиците за планираното финансиране на ЕИБ по време на икономическата криза, финансирането на банката след 2013 г. и дейността й извън ЕС, по-конкретно проекти за развитие, екологични проекти и как да укрепи политиката си по отношение на офшорните финансови центрове.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад. Европейската инвестиционна банка играе изключително важна роля в подкрепата на МСП, особено в условията на тази финансова криза и икономическия спад. Предвид огромното значение на МСП за европейската икономика беше постигнато споразумение съгласно, което от 2008 г. до 2011 г. те трябва да получат заеми на обща стойност над 30 млрд. евро. Европейският механизъм за микрофинансиране беше създаден през март 2010 г. с финансиране, предоставено от Комисията и Банката и възлизащо на обща стойност 200 млн. евро. МСП обаче продължават да изпитват трудности при получаване на кредити. Както е посочено в доклада на „Банкуоч“ (Bank Watch), МСП, особено тези в държавите-членки от Централна и Източна Европа, не могат да се възползват от помощта, предназначена за тях. ЕИБ трябва да определи ясни условия за финансиране и по-строги критерии за ефикасността на кредитиране при предоставяне на заеми на финансовите посредници. Беше определен период от две години, в който финансовите посредници трябваше да предоставят заеми, но както се посочва в доклада, някои финансови посредници са отпуснали съвсем малко заеми или изобщо не са отпускали такива, въпреки че финансовите ресурси бяха преведени в техните сметки. Освен това на страницата на ЕИБ липсват публично достъпни данни относно използването и бенефициерите на разпределените средства. Считам, че ЕИБ трябва да повиши прозрачността за кредитите, отпускани чрез финансови посредници, и да се отчита ежегодно за кредитите за МСП, както и да представя оценка за достъпността на тези кредити и списък на бенефициерите.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) На първо място, бих искал да поздравя Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за цялостната ѝ дейност и най-вече за подкрепата ѝ за малките и средните предприятия (МСП) чрез финансиране, което непрекъснато нараства от 2008 г. насам, а също и чрез европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, създаден през март 2010 г. Считам също така, че ангажиментът към идеята за облигациите за финансиране на проекти, чиято цел е повишаването на кредитните рейтинги на облигации, които самите дружества емитират, и използването на тези облигации за финансиране на европейските инфраструктури в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии, е положителна стъпка. На този етап е препоръчително и Комисията, и ЕИБ да представят конкретни предложения за облигациите за финансиране на проекти. Трябва да се подчертае също така съществената работа, която ЕИБ може да свърши по стратегията „ЕС 2020“, като опрости процедурите и увеличи максимално мултиплициращите фактори за привличане на инвеститори от публичния и частния сектор. По отношение на финансирането на ЕИБ извън ЕС, считам, че е желателно ЕИБ, ЕБВР и Комисията да подпишат Меморандум за разбирателство, за да укрепят сътрудничеството във всички държави, в които упражняват дейност, с цел да съгласуват кредитната политика помежду си и с политическите цели на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската инвестиционна банка, създадена през 1958 г. съгласно Римския договор, е финансова общност на ЕС, чиято първостепенна цел е да допринесе за балансираното развитие на ЕС чрез икономическа интеграция и териториално сближаване. Приветствам въведените от Договора от Лисабон промени, които допринасят за по-голямата гъвкавост на финансирането от ЕИБ. Припомням въведените от Договора от Лисабон изменения, уточняващи целите на финансирането, отпуснато от ЕИБ за трети държави, което следва да подкрепи общите принципи, определящи взаимодействието на ЕИБ с останалия свят, посочени в член 3, параграф 5 от ДЕС, и които според него следва да подкрепят целите на външната дейност на Съюза. Тази финансова институция е задължена ежегодно да представя пред Парламента документ с отчет за дейността си. Предложението за резолюция е съсредоточено върху анализа на доклада на ЕИБ за 2009 г. Въпросният документ се отнася не само до подобренията в резултат от приемането на новия устав, но и до дейността на ЕИБ.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Съзнаваме какво значение може да има кредитирането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за развитието и социалния напредък предвид ниските лихвени проценти и дългите периоди на погасяване. Все пак възможностите, които предлага, не винаги са прозрачни и ясни. В допълнение, държавите и регионите, които се нуждаят най-много от тези кредити, не са най-облагодетелствани от тях. Ето защо подкрепеният от нас доклад съдържа известни критики и предложения.

Ние обаче не сме съгласни с трансформирането на ЕИБ просто в инструмент за прилагане на политиките на ЕС, както и за справяне с проблемите на социалното и икономическото сближаване и социалното развитие, които следва да бъдат предвидени в бюджета на ЕС и в структурните и кохезионните фондове на ЕС. Очевидно ЕИБ може да наблюдава и да подобри усилията в тази област, но не може да замести бюджетната политика на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в момента играе незаменима роля при предоставяне на финансиране в ЕС и извън него. Внесеният доклад одобрява факта, че ЕИБ действа правилно, като подкрепя МСП в ЕС по време на кризата. Вярно е, че банката официално е определила 30 млрд. евро за подкрепа на МСП за четиригодишен период. Проблемът обаче е, че дори не всички средства са достигнали до МСП. По-конкретно, само около половината от отделените средства са стигнали до МСП в регион V4 през първия период. ЕИБ е предоставила на банките необяснимо дълъг период от две години да разпределят средствата и също така не е определила каквито и да било санкции за банките, в случай че не спазят крайния срок. Банките от Централна Европа, които бяха засегнати тежко от кризата, бяха изключително доволни да задържат тези средства. Следователно това, което беше предвидено като подкрепа за МСП, всъщност се превърна в подкрепа за клоновете на чужди банки в Централна Европа. Има достатъчно основания да считаме, че това не е станало случайно, а е било планирано.

В заключение, накратко, ЕИБ има проблеми и в областта на развитието. Необходимо е да наеме повече служители с експертни познания в областта на развитието. В момента ЕИБ се нуждае от персонал, независимо от влиянието, което има върху т.нар. развиващи се страни. Съгласна съм и с докладчика, че ЕИБ трябва да направи строги промени във финансирането си чрез посредници, тъй като то в крайна сметка може да попадне в данъчни убежища.

 
  
MPphoto
 
 

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE), в писмена форма. (HU) Приветствам факта, че Европейският парламент прави, макар и определено бегла, оценка на годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). ЕИБ играе решаваща роля в борбата срещу кризата. За мен обаче въпросите за прозрачността и измеримите резултати остават съмнителни. Дейността на ЕИБ е съсредоточена в три области, засегнати най-тежко от кризата: малките и средните предприятия (МСП), сближаването на регионите и действията в областта на климата. МСП играят основна роля при възстановяването на европейската икономика и борбата с безработицата и следователно би било целесъобразно да улесним достъпа им до необходимия капитал за развитие. Във връзка с това би било полезно, ако може всяка година да се представя оценка на достъпа до и ефикасността на въпросните кредити, което ще гарантира прозрачността на крайната цел на кредитите и ще подобри административния процес. Във връзка с това считам също, че е от жизненоважно значение ЕИБ да актуализира и да затегне политиката си за офшорните финансови центрове.

ЕИБ играе важна роля за стимулиране на процеса на сближаване в Европейския съюз и благодарение на техническата помощ и предлаганото от нея съфинаниране регионите, които попадат в приложното поле на целите за сближаване, ще могат да използват по-голям дял от средствата, предназначени за тях. Поради тази причина считам, че е практично тази роля да се засили и да бъде подкрепена.

И накрая, считам, че предложението за въвеждане на регулаторен надзор в интерес на качеството на финансовото състояние на ЕИБ, точното отчитане на нейните резултати и спазването на правилата за добра стопанска практика заслужава да бъде разгледано.

 
  
MPphoto
 
 

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма.(IT) Одобрявам факта, че в период на криза дейността на Европейската инвестиционна банка следва да бъде съсредоточена върху помощта за малките и средните предприятия, които са гръбнакът на нашето общество. Приветствам участието на местните финансови посредници и диалога с тях. Според мен е много важно да се постави акцент върху възобновяемите източници на енергия, когато става въпрос за страните кандидатки. Поради тази причина гласувам в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото Европейският парламент приветства измененията, внесени от Договора от Лисабон, които позволяват повече гъвкавост в дейностите на ЕИБ, свързани с финансиране, включително: дялови участия като допълнение към обичайните дейности на банката; възможността за създаване на клонове и други образувания с цел регулиране на т.нар. специални дейности и осигуряване на по-широки услуги за техническа помощ; и укрепването на Одитния комитет. Тя препоръчва да се обмисли предложението за въвеждане на пруденциален регулаторен надзор по отношение на качеството на финансовото състояние на ЕИБ, точното отчитане на нейните резултати и спазването на правилата за добра стопанска практика. Тя също така одобрява идеята за облигации за финансиране на проекти, чиято цел е повишаването на кредитните рейтинги на облигации, които самите дружества емитират, в рамките на стратегията „Европа 2020“ и които се използват за финансиране на европейските инфраструктури в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии и постигане на екологосъобразна икономика. Подобни облигационни емисии за финансиране на проекти биха повлияли положително на наличността на капитал за устойчиви инвестиции за насърчаване на растежа и заетостта, допълвайки националните инвестиции и инвестициите от Кохезионния фонд.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма.(EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който препоръчва следните стъпки за засилване на ролята на ЕИБ в областта на развитието: а) разпределяне на по-голям брой специализиран персонал с експертен опит във връзка с въпросите на развитието и развиващите се страни, както и увеличаване на местното присъствие на персонала в трети страни, б) увеличаване на дела на местните участници в проектите, в) допълнителен собствен капитал в областта на проекти, насочени към развитие, г) отпускане на повече безвъзмездни помощи, д) проучване на възможността за групиране на дейностите на ЕИБ в трети страни в рамките на единно отделно образувание.

 
  
MPphoto
 
 

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма.(IT) Бих желала да изразя задоволството си от това, че докладът на г-н Cutaş относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2009 г. беше одобрен. Подчертавам отличната работа, свършена от ЕИБ в областта на подкрепата на малките и средните предприятия в период на икономически трудности и затруднен достъп до кредити. Освен това подкрепям разработването от ЕИБ в сътрудничество с Европейската комисия на облигации за финансиране на проекти, които да се използват за финансиране на големи инфраструктурни проекти, свързани с транспорта, енергетиката и телекомуникациите, които са важни за постигане на целите за растеж и сближаване в рамките на Съюза.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма.(PT) Годишният доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2009 г. подчертава важната роля, която ЕИБ играе при подпомагане на малките и средните предприятия (МСП), особено в момент на финансова криза и икономическа рецесия. Дейността на ЕИБ е съсредоточена в три области, засегнати най-тежко от кризата, а именно: МСП, сближаване между регионите и действия в областта на климата. Значението на МСП за европейската икономика е безспорно, така че аз приветствам увеличаването на финансирането от ЕИБ за МСП за периода 2008–2010 г., което възлиза на общо 30,8 млрд. евро, и създаването на европейски механизъм за микрофинансиране, за който бяха отпуснати близо 200 млн. евро от Комисията и ЕИБ.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Гласувам „за“. Въпреки че ние, Зелените, не бихме изготвили подобен текст, считаме, че той е достатъчно приемлив, за да го подкрепим.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Одобреният днес документ подчертава безспорната необходимост от допълнителна подкрепа от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в области със стратегическо значение за възстановяването на европейската икономика: малките и средните предприятия, дружества със средна капитализация и други ключови проекти за насърчаване на растежа и заетостта като част от стратегията „Европа 2020“ Докладът настоятелно призовава ЕИБ да инвестира в товарни превози в европейския железопътен сектор, както и в други трансевропейски мрежи на товарни превози с акцент върху пристанищата на Средиземно море, Черно море и Балтийско море, с цел тяхното окончателно свързване с европейските пазари. Освен това ЕИБ следва да предоставя повече подкрепа за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа, с цел произвеждане на ефект на лоста за повече инвестиции както от публичния, така и от частния сектор. За постигането на тази цел облигациите за финансиране на проекти могат да служат като допълващ инвестиционен инструмент, наред с бюджета на фонда за трансевропейската транспортна мрежа.

 
Правна информация - Политика за поверителност