Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 7 април 2011 г. - Страсбург

10.3. Зимбабве

  Председател. – Следващата точка е разискването относно шестте предложения за резолюция относно Зимбабве⁽¹⁾.

  Jaroslav Paška, автор. – (SK) Г-н председател, не за първи път обсъждаме метода на управление, налаган от Робърт Мугабе и неговата партия. През юли 2008 г., Европейският съюз прие резолюция за прилагане на санкции срещу Робърт Мугабе и обкръжението му. Причината за това решение тогава, точно като днес, бяха сериозните нарушения на правата на човека от страна на управляващата администрация.

Нови случаи на сплашване, арести и също неразследваните изчезвания на политически противници на управляващата партия ни доказаха, че Робърт Мугабе и неговата политическа партия са наясно, че едно справедливо и прозрачно политическо състезание ще ги лиши от властта и ще увеличи вероятността от санкции за упражнявания терор над населението и за разграбваните в продължение на много години богатства на страната.

Със сигурност всички ние ще одобрим приемането на проекта на резолюция с надеждата, че предложените от ЕС мерки могат да помогнат на народа на Зимбабве, който е тероризиран от своето правителство, да промени, със съдействието на граждански и опозиционни лидери, настоящата трудна ситуация с възможно най-мирни средства. В тази ситуация акредитирането на посланик на Робърт Мугабе от страна на ЕС ще се възприеме като обида към достойните хора. Затова, госпожи и господа, нека се опитаме, поне чрез нашето политическо поведение, да насърчим важни политически промени в Южна Африка.

  Geoffrey Van Orden, автор. – (EN) Г-н председател, откакто аз съм член в Парламента, близо дванадесет години, ние се опитваме да помогнем на народа на Зимбабве да живее по-добре и да гледа по-оптимистично към бъдещето.

Наясно сме по два въпроса. Първо, че докато Робърт Мугабе е на власт, защитен от малкия елемент на лична изгода в ЗАНУ-ПФ и от силите за сигурност, разграбващи богатството на нацията за себе си, почти няма шанс за истинска промяна. Второ, че зависи от народа на Зимбабве, с подкрепата на своите африкански съседи – и тук по-конкретно имам предвид Южна Африка, разбира се – да донесе необходимата промяна.

Може би най-накрая се наблюдава някакво движение в правилната посока. Знаете кога Мугабе е притеснен: той се паникьосва. Неговата полиция и милиция започват да нападат всеки, който считат за противник. Движението за демократични промени (ДДП) трябваше да бъде в разпределяща властта коалиция, но през последните няколко дни министрите и депутатите на ДДП, както и активисти за правата на човека, са били бити и арестувани.

Предполагам, че Мугабе се притеснява по две причини. Той видя какво се случи с неговия приятел и основен поддръжник, г-н Кадафи; а само преди седмица, на 31 март, Общността за развитие на държавите от Южна Африка, която включва Южна Африка и всички съседни на Зимбабве държави, най-накрая изрази сериозната си загриженост към възродилото се насилие в Зимбабве. Тя призова за слагане на край на това насилие и за изпълнението на всички елементи на глобалното политическо споразумение. Тя назначи екип, който да изготви план за провеждането на мирни, свободни и честни избори в Зимбабве и днес екипът е в Хараре

Призоваваме европейските правителства и ЕС да задълбочат отношенията си и да използват цялото си политическо влияние в Южна Африка, за да допринесат за бързата промяна към по-добро в Зимбабве и да положат основата за правилно наблюдавани избори, провеждани в лишена от сплашвания среда.

Докато не се появи доказателство за истинска промяна, ограничителните мерки, конкретно насочени към Мугабе и неговите близки съюзници, няма да бъдат премахнати. В това отношение, ЕС не трябва да акредитира едностранно назначения пратеник на Мугабе за посланик. След като народа на Зимбабве си върне свободата, а истинската демокрация и принципите на правовата държава бъдат установени отново, убеден съм че международната общност, включително ЕС, ще е готова да предложи щедра помощ.

  Judith Sargentini, автор. – (NL) Г-н председател, ако не се лъжа вече десет години следя положението в Зимбабве. Работех към една организация за развитие в Амстердам и много често повдигахме въпроса за активистите за правата на човека в Зимбабве пред Нидерландия, пред Европа, за да им осигурим някаква свобода. Не само за да могат да се срещнат с други активисти и да споделят преживяванията си, но и за да им предоставим възможността за малко да се измъкнат от Зимбабве.

Един от хората, които срещнах тогава, е Abel Chikomo, когото вече сме споменавали в настоящата резолюция. Активист за правата на човека, който през всички тези години никога не загуби своя ентусиазъм, своята мотивация, за каузата. В името на хора като него ние приемаме този вид резолюции, защото, ако трябва да съм честна, не мисля, че г-н Мугабе е особено притеснен тях. Целта на тези резолюции е да гарантират, че той и колегите му от ДДП отново са мотивирани да продължат с работата си. Какво друго можем да се надяваме да постигнем с тези резолюции, освен да наложим санкции?

Затова настоявам до такава степен да обтегнем мерките, предвидени в „Процеса Кимбърли“ за търговия с конфликтни диаманти, че изцяло да попречим диамантите от Зимбабве да бъдат предлагани за продажба, защото те са причината правителството да нарушава правата на човека, да потиска хората, да използва детски труд и т.н. Ангажираността ни по въпросите на Зимбабве е добре известна, но ние следва да продължаваме отново и отново да я споменаваме, именно заради хора като Abel Chikomo.

  Kristiina Ojuland, автор. – (EN) Г-н председател, въпрос на сериозна загриженост е това, че положението в областта на правата на човека в Зимбабве се е влошило особено през последните месеци, и тази загриженост е свързана с преднамереното възпрепятстване от страна на ЗАНУ-ПФ на правителството на националното обединение на Зимбабве.

Европейският парламент трябва да изиска незабавното прекратяване на преследванията на ЗАНУ-ПФ от страна на политическата опозиция, на граждански активисти, които са арестувани и изтезавани, и на нахлуването в неправителствени организации, чиито членове са неоснователно задържани. ЕС следва да запази ограничителните си мерки срещу лица и образувания, свързани с режима на Мугабе, докато налице не излезе истинско доказателство за промени към по-добро в Зимбабве.

На народа на Зимбабве трябва да бъде дадена и свобода на изразяване без страх от жестоко преследване, произволни арести и лишаване от свобода или изтезания, а тези, които системно са упражнявали политически тормоз, следва да бъдат преследвани от закона.

  Ana Gomes, автор. – (PT) Вълната на потисничество, която се залива Зимбабве, е ясен знак за неприятностите, които ще предхождат предстоящите избори. Международната общност, и по специално политическите играчи в района, като Общността за развитие на държавите от Южна Африка, не могат да толерират тормоза и произволните арести, извършвани от ЗАНУ-ПФ и силите за сигурност срещу граждански активисти, както и на членове и поддръжници на ДДП, и те трябва да изискат по-сериозното зачитане на правата на човека преди провеждането на изборите.

Внезапните полицейски проверки в офисите на организации за защита на правата на човека, като Форумa на НПО за правата на човека и няколко други, под претекст, че се търсят подривни материали, както и арестите на различни служители на неправителствени организации и членове на самото ДДП, заедно със студенти и млади активисти, които зачестиха от февруари насам, са част от тактиката на една неприемлива кампания за сплашване. Вместо да започват кампания на терор срещу онези, които отказват да подпишат петиция срещу налаганите от ЕС ограничителни мерки спрямо лидери, свързани с Мугабе, ръководителите на ЗАНУ-ПФ трябва да обърнат повече внимание на уроците, които могат да научат от „Арабската пролет“, и да позволят провеждането на едни наистина свободни избори.

  Seán Kelly, в качеството на заместник на автора. – (EN) Г-н председател, първо, бих искал да отбележа, че говоря от името на моя колега, Alain Cadec, който трябваше да говори днес. От трите теми, които обсъждаме, тази е най-лошата и може би най-повтарящата се, както вече беше споменато. Робърт Мугабе прекалено дълго време се перчи на световната сцена и се държи по един изключително диктаторски и брутален начин със собствения си народ и особено с опонентите в страната си.

Правителството на националното единство, което беше установено през 2009 г., за да въведе демокрация, очевидно не функционира поради усилията му да гарантира именно това. Сплашванията, произволните арести и изчезвания – което вероятно е друга дума за екзекутиране – на противници на Мугабе, особено през последните месеци, са абсолютно неприемливи. Дори неправителствените организации не можаха да избегнат подобно отношение: нахлуване в офисите им, задържани служители, така че е съвсем очевидно, че трябва да бъдат предприети действия срещу този диктатор.

Както г-н Van Orden каза, поне Африканският съюз вече започва да сформира някаква опозиционна на президента класа, което ни предоставя на нас тук, в ЕС, възможност да застанем на страната на тази класа и да окажем абсолютно всеки възможен политически натиск по този въпрос, за да гарантираме, първо, че г-н Мугабе ще спре арестите и екзекуциите, и второ, че е приета конституцията за свободата на народа на Зимбабве, която ще доведе до свободни избори и установяването на едно наистина демократично правителство в Зимбабве.

  Rui Tavares, автор. – (PT) Г-н председател, всички ние знаем, че споразумението от 2008 г., което беше изпълнено през 2009 г., за поделена между Робърт Мугабе и Морган Цвангирай власт, или казано иначе, между ЗАНУ-ПФ и ДДП, не беше идеално споразумение, нито пък споразумение, имащо за цел един идеален свят, но беше единственото възможно споразумение, което можеше да подобри положението в областта на правата на човека и демокрацията на Зимбабве. Факт е, че г-н Мугабе и неговите съюзници направиха всичко възможно да гарантират, че споразумението няма да е от полза. Те си послужиха с натиск и сплашване в опитите си да пречупят опозицията, която сега е мнозинство в долната камара на парламента. Само преди няколко минути беше съобщено, че е имало нападения и прояви на насилие над събрали се около паметник хора, сред които е имало и активисти на ДДП.

От жизненоважно значение е ЕС да не отвръща поглед от случващото се в Зимбабве, да не позволи на г-н Мугабе да се измъкне с този последен номер с назначаването на посланик, пренебрегвайки конституционния механизъм в страната си, както и да гарантира, че г-н Мугабе и съюзниците му няма да се облагодетелстват от продажбите на диаманти.

  Filip Kaczmarek, от името на групата PPE. – (PL) Г-н председател, не всички в Зимбабве ще бъдат доволни от днешното разискване, тъй като след няколко дни, на 18 април, отбелязват Деня на независимостта в Зимбабве. Празненството на тези, които вършат нередни неща в страната, ще бъде провалено.

Споразуменията относно разпределянето на властта често представляват проблем. Това се дължи на факта, че като цяло те не са в резултат на едно демократично гражданско решение, а на компромис, наложен от ситуацията. Именно такъв беше случаят в Зимбабве. Споразуменията относно разпределянето на властта обаче могат да бъдат приемливи и могат да въздействат положително върху обществото, ако са спазени определени условия. Едно от тях е подобряването на положението в областта на правата на човека. Затова ние сме се ангажирали с правата на човека в тази страна. Например спорно е дали ограничителните мерки представляват необходим и ефикасен инструмент. Въпреки това не можем да позволим хората, които не искат да подпишат петицията, призоваваща за отхвърлянето на тези мерки, да бъдат бити и тормозени. Затова ние защитаваме тези, които се борят за правата на човека.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, партията на Мугабе и нейните механизми, както споменаха колегите, към настоящия момент заплашват, изтезават и посягат на всеки, който се бори за демокрация, демократични свободи и за спокойния преход към демократичен режим в Зимбабве.

Ние сме отговорни за случващото се в Африка. В много случаи сме се намесвали в историята на демокрацията на този континент, особено в началото, когато се създаваха тези нови държави, и пречехме на демократични процедури, които застрашаваха нашите интереси. Затова сме двойно отговорни да помогнем на Зимбабве да се сдобие с демократично избрано правителство.

На емоционална нотка, това положение е изключително важно за гърците. От 1967 г. до 1974 г. ние бяхме под властта на тежка диктатура и в онези дни всяко осъждане от страна на Съвета на Европа или някоя международна организация даваше надежда на гражданите борещи се в Гърция.

Затова не трябва да допускаме каквито и да е отношения с незаконно назначени представители на Зимбабве и бивши сътрудници на режима на Мугабе, а ЕС, заедно с държавите в региона, трябва да гарантира прехода на Зимбабве към демокрация и прилагането Процеса Кимбърли.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, ЕС подкрепя Процеса Кимбърли, който има за цел да премахне конфликтните африкански диаманти – или така наречените „кървави диаманти“ – от световния пазар. Въпреки това последните развития в Зимбабве са обезпокоителни. Председателят на Процеса Кимбърли, Mathieu Yamba, от Демократична република Конго реши едностранно и без да се съветва, да разреши пускането на пазара на диаманти от мината Маранге в Зимбабве. Тази мина, която беше разисквана в Парламента миналата година, беше иззета от Робърт Мугабе и приближените му. Бяха отнети домовете на стотици хора и са налице достоверни доклади относно действията на неговите сили за сигурност, които измъчват, изнасилват и дори убиват местните.

Продажбата на диаманти от мината в Маранге ще помогне на Мугабе за по-нататъшното консолидиране на тираничната му власт над Зимбабве и в действителност ще облагодетелства неговите главорези от ЗАНУ-ПФ. Затова настоятелно призовавам ЕС, като страна в Процеса Кимбърли, да постави въпроса относно този скандал на най-високо равнище и да настоява за възстановяване на предвиденото в Процеса Кимбърли вземане на консенсусни решения. По-общо казано, отдавна призовавам за подобна система, сертификация, покриваща извличането на други природни ресурси в Африка с цел да се попречи на жестоки правителства или партизански групи да продават минерали, с които да финансират закупуването на оръжия. Изразявам задоволството си от възможността да работя заедно с разположената в Лондон международно призната неправителствена организация за правата на човека „Глобал уитнес“ (Global Witness) в това начинание, в което администрацията на САЩ води с прокарването на закона „Дод-Франк“ (Dodd-Frank).

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-н председател, позволете ми да започна с думите, че всеки път, когато чуя да се говори за Робърт Мугабе, веднага се сещам за румънския диктатор Николае Чаушеску. Всъщност, през 80-те години на миналия век Мугабе е постоянен гост на Чаушеску, заедно с Кадафи. Благодарен съм на г-н Van Orden, че ми напомни за връзката между Мугабе и Кадафи.

Всъщност мисля, че Мугабе е научил нещо от Чаушеску, а именно омраза към граждански. Онези 46 членове на гражданското общество, които бяха арестувани на 19 февруари от силите за сигурност в Зимбабве, в момента са обвинени в измяна. Сега са изложени на риск да бъдат осъдени на смърт. Това е наказанието. Единственото им „престъпление“ е, че са обсъждали случилото се в Египет и Тунис.

Единственият начин за справяне с режима на Мугабе е провеждането на честни и свободни избори. Да се надяваме, че в този случай това ще бъде възможно.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-н председател, през февруари Съветът по външни работи на ЕС прие заключения по отношение на положението в Зимбабве. Срокът за прилагането на санкциите на ЕС ще бъде продължен, защото в действителност няма отбелязан никакъв напредък във вътрешните реформи на страната.

Премахването на ограниченията ще изисква постигането на осезаем напредък в изпълнението на политическото споразумение относно разпределянето на властта от 2008 г. Очевидно това споразумение относно разпределянето на властта не беше в състояние да попречи на силите за сигурност на Мугабе да продължат да преследват неговите опоненти и точно в този момент те са арестувани, измъчвани и убивани, дори се стига до министерско равнище.

Тъй като санкциите на ЕС не са насочени към народа на Зимбабве, към момента ЕС все още е най-големият доставчик на помощи в страната, които отпуска най-вече за селското стопанство и за производството на храни. ЕС трябва да продължи да оказва натиск върху Мугабе и ако бъде взето решение за провеждането на избори, ЕС следва да участва в тях като наблюдател.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D). – (PL) Г-н председател, от последното ни разискване относно Зимбабве през октомври миналата година положението в тази страна, разположена в Южна Африка, не се е променило. Безработицата е достигнала 90 %, средната продължителност на живота е 44 години и гражданите на тази страна нямат достъп до основни здравни услуги. Очевидно постигнатото преди две години политическото споразумение между президента Мугабе и министър-председателя Цвангирай не отговори на възлаганите му надежди и е необходимо да бъде намерено ново, напълно демократично решение. Вътрешното положение в Зимбабве не се е променило през последните шест месеца, за разлика от външното положение. Днес разискваме държава във връзка с „Пролет на народите“ в Африка и въпреки че Хараре е на 6 000 километра от Тунис, последният случай от Кот-д'Ивоар показва, че понякога демокрацията не познава никакви граници. Затова Европейският парламент призовава правителството на Зимбабве да вземе предвид настоящата международна ситуация и сериозното преориентиране във вътрешната политика, но най-вече да прекрати репресиите над политическата опозиция, да освободи от затворите на нейните представители и да им позволи да участват в изборите.

Преди шест месеца заявих, че една бедна страна като Зимбабве не може да си позволи да търси други проблеми. Днес считам, че „Пролетта на народите“ в Африка допълнително утежнява политическия дълг на президента Мугабе.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE) . – (RO) Г-н председател, като член на делегацията за връзки с Панафриканския парламент изразявам твърдото си убеждение, че Европейският съюз, и по-специално лейди Аштън, трябва да вземат твърда позиция срещу действията на режима на Мугабе, които включват сплашване и тормоз на активисти за правата на човека, както и да насърчат зачитането на обществените права и свободи, включително свободата на изразяване и събиране, с които Зимбабве официално се ангажира в световен мащаб. Зимбабве трябва да спазва поетите международни ангажименти, включително Африканската харта за правата на човека и народите, като отмени всички свои национални закони, които противоречат на международните текстове за защита на правата на човека.

Също така искрено вярвам, че страните в региона, и най-вече Южна Африка, могат да бъдат ангажирани в подкрепа на връщането към демокрация и зачитане на правата на човека в Зимбабве.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, събитията, които в момента се случват в Зимбабве, бият тревога относно положението в областта на правата на човека на африканския континент. Предвид изборите през юни президентът Мугабе провежда кампания на сплашване срещу своите кандидат-съперници. Стотици държавни служители, активисти за правата на човека и опоненти на режима са били арестувани през последните два месеца. Това положение е неприемливо.

В допълнение, изготвянето на демократична конституция беше отложено от Мугабе с една година. Новият основен закон щеше да гарантира, че изборите ще бъдат проведени при пълна прозрачност.

Трябва да отбележа, че икономическата ситуация в страната е сериозно засегната от случващото се. Президентът подкрепя национализацията на минния сектор в Зимбабве, който е основният икономически сектор на страната. Подобна мярка ще нанесе поражения, тъй като именно чуждестранните инвестиции в този сектор поддържаха стабилността на държавата след икономическата криза.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, в Зимбабве президентът Мугабе и партията ЗАНУ-ПФ не успяха да спазят условията на Глобалното политическо споразумение (ГПС), сключено през 2009 г., Зимбабве не беше в състояние да се придвижи към демократично управление. Напротив, през последните няколко месеца се наблюдава сериозно нарастване на проявите на сплашване на политически опоненти, както и на броя на произволните арести и изчезванията. Усилията за установяване на стабилност няма да са плодотворни в настоящата политическа обстановка.

Зимбабве все още е една страна, в която можеш да бъдеш подложен на оскърбление или мъчения заради политическите си възгледи. Законодателната система, която потъпква свободната и открита журналистика, ограничава правото на свобода на словото. Журналистите са подложени на тормоз. Трябва да бъде направено всичко възможно в подкрепа на напредъка на страната към истинска демокрация и икономическо развитие.

Напълно в реда на нещата е, че през февруари тази година Европейският съюз реши да разшири ограничителните мерки по отношение на хора и организации, свързани с администрацията на Мугабе, и да следи черния списък. Считам и че тези мерки следва да бъдат прилагани, докато на лице не се появи реално доказателство за истинска промяна в Зимбабве. Въпреки това мерките следва да бъдат насочени само към корумпираното правителство на Зимбабве и не трябва да се позволи те да влошат положението на зимбабвийския народ.

  Albert Deß (PPE). – (DE) Г-н председател, когато бях дете, получавах писма от тогавашна Родезия. Три от сестрите на дядо ми тогава бяха католически монахини в Родезия и в Южна Африка. Никога не пишеха, че народа на Родезия е принуден да гладува. Това, което днес чуваме за тази страна, е недопустимо. Родезия, а след това и Зимбабве, бяха житницата на Южна Африка. Г-н Мугабе – комунистическо социалистически диктатор – успя да превърне тази житница в зона на глада.

Бих искал да благодаря на всички колеги, които върнаха този въпрос в дневния ред. Недопустимо е, че на този диктатор, г-н Мугабе, е било позволено толкова дълго време да тероризира народа на Зимбабве. Считам, че решението да се сложи край на това се намира в Южна Африка. Със съжаление мога да кажа, че докато Южна Африка не постави на място този диктатор, той ще продължи да тероризира народа си.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, считам, че всички ще се съгласим, че Зимбабве и нарушенията на правата на човека там са в дневния ни ред от прекалено дълго време. Всеки лъч надежда за някакво положително развитие веднага бива затъмнен от прояви на политически репресии и насилие. Точно това се случи отново само преди няколко месеца. Затова ЕС трябваше да пристъпи към подновяване на ограничителните си мерки за осми път през февруари тази година.

Чрез този явен акт ние искахме да подчертаем колко жизненоважно е едно споразумение между правителствените партии относно предприемането на нужните за провеждането на изборите в страната стъпки. В този смисъл ЕС подчерта своята готовност да преразгледа решението си в отговор на по-нататъшни конкретни развития на място.

ЕС е дълбоко загрижен от надигналото се в Зимбабве политическо насилие, на което сме свидетели през последните месеци. На 11 март, заедно с 21 посолства и представителства, ЕС излезе с изявление, в което изразява загрижеността си по отношение на нарастването на броя на проявите на, както изглежда, политически мотивирано сплашване и насилие.

В този смисъл ЕС приветства изхода от последната среща на високо равнище на държавите от Южноафриканската общност за развитие, състояла се на 31 март 2011 г. Официалното съобщение на държавите от Южноафриканската общност за развитие призовава за незабавното прекратяване на проявите на насилие, сплашването, подбуждането към омраза и тормоза, и призовава правителството на Зимбабве да изпълни всички необходими стъпки за провеждането на избори. В него се предлага помощ, така че изборите да бъдат организирани в съответствие с принципите и насоките на Южноафриканската общност за развитие, регламентиращи демократични избори. По тази причина Южноафриканската общност за развитие ще назначи длъжностни лица, които да се включат към южноафриканския посреднически екип и да работят съвместно с комисията за наблюдение и провеждане на избори.

Европейският съюз счита, че стабилизирането на посредничеството и усилията за посредничество от страна на Южноафриканската общност за развитие и Южна Африка са от основно значение, за да се избегне допълнителна нестабилност в Зимбабве. ЕС приветства усилията на региона да посредничи в зимбабвийската криза.

Южна Африка в качеството си на посредник, заедно с държавите от Южноафриканската общност за развитие като гарант на Глобалното политическо споразумение, взеха решение да акредитират посланика на Зимбабве. В настоящия момент поддържането на официален канал на комуникация със Зимбабве и поддържането на диалог с приобщаващото правителство е от жизненоважно значение и ние не следва да застрашаваме положението на посланика на ЕС в Хараре. ЕС ще продължи да действа в тясно сътрудничество с всички държави-членки на ЕС.

ЕС продължава да бъде най-големият доставчик на помощ за развитието на Зимбабве. Искаме ясно да изразим позицията си, че ние може да сме категорични в отношението си към режима, но се опитваме да помагаме на народа. С изразходването на приблизително 365 милиона от създаването на Глобалното политическо споразумение през 2009 г. ние сме, както казах, най-големият донор.

Ресурсите се разпределят само чрез органи на ООН и специализирани неправителствени организации. От 2009 г. ЕС подкрепя реформите в управлението, както е предвидено в ГПС, включително и процеса на конституционна реформа. ЕС финансира и програми за правата на човека, включително програми на защитници на правата на човека. Само трябва да се надяваме, че целия международен натиск най-накрая ще доведе до провеждането на свободни и честни избори в Зимбабве и до постепенното нормализиране на тежкото положение в тази страна.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) През последните месеци много противници на режима на Мугабе, както и представители на неправителствени организации, са произволно арестувани от органите на Зимбабве. Партията на г-н Мугабе систематично пречи на правителството на националното единство на Зимбабве, сформирано през 2009 г., да проправи пътя за демократичен преход и честни избори. Трябва незабавно да се сложи край на всички прояви на политическо насилие, извършвани от поддръжниците на Мугабе. Европейският съюз и държавите-членки трябва активно да се ангажират с Африканския съюз и Южноафриканската общност за развитие, така че да гарантират, че бъдещите избори не се провеждат при атмосфера на страх от насилие и сплашване. Приветствам факта, че резолюцията на Европейския парламент призовава всички политически партии в Зимбабве към сътрудничество за изготвянето на нова демократична конституция, приемлива за народа на Зимбабве, преди следващите избори.

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. – (RO) За пореден път сме свидетели, че сплашването, арестите, насилието и дори изтезанията са оръжие, използвано от Мугабе срещу политическите му опоненти и гражданското общество. Лоялните на Мугабе сили са сплашили опозиционните министри от правителството на националното единство. Те са подложили на тормоз лидери на организации за защита на правата на човека и са арестували 46 представители на гражданското общество по обвинения в държавна измяна, като някои от тях, във времето докато са били задържани, са били бити и дори изтезавани. Една устойчива структура не може да бъде изградена на основата на страх и ужас или против гражданските и политически свободи.

Призовавам върховния представител на ЕС да подкрепи усилията за провеждане на свободни избори в Зимбабве, при които да няма прояви на насилие или заплахи. Необходимо е едно легитимно правителство, което да зачита правата и основните свободи, с други думи, да проявява уважение към човешките същества. Затягането на ограниченията, наложени от ЕС на хората на Мугабе, трябва да бъде една от мерките.

(1) Вж. протокола.