Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 7 април 2011 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 09,00 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Годишен доклад на ЕИБ за 2009 г. (разискване)

  Председател. – Първата точка е докладът на г-н Cutaş, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно Годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2009 г. (2010/2248/INI) (A7-0073/2011).

  George Sabin Cutaş, докладчик. – (RO) Г-н председател, представянето на доклада за дейността на Европейската инвестиционна банка е част от ежегодно провеждаща се демократична процедура, свързана с отговорността, която Банката има към Европейския парламент.

Въпреки че процедурата се осъществява редовно, тя не трябва да бъде опростявана, тъй като съдържа препоръки по важни за бъдещето на Европейския съюз въпроси. С влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г. Европейската инвестиционна банка се превърна в инструмент за подкрепа на външните политики на Европейския съюз и в същото време във важен партньор за задвижване на икономиката на Съюза.

Бих искал да благодаря на моите колеги за подобренията, които направиха на доклада, както и на целия персонал на банката за отлично сътрудничество и най-вече на нейния председател, г-н Мейщат, и заместник-председателя, г-н Колац-Анен.

Ние търсим начин за привеждане на увеличаващите се дългове и дефицити на държавите-членки в съответствие с целите за икономически растеж, определени в стратегията „ЕС 2020“, което изисква големи инвестиции в областта на образованието, технологиите, устойчивата енергетика и инфраструктурата. Мисля, че решението на този проблем е европейско, като Европейската инвестиционна банка трябва да играе важна роля в този процес.

Тук ще дам два съществени примера за начина, по който Европейската инвестиционна банка стимулира и ще продължи да стимулира европейската икономика. Първо, има заеми за малките и средните предприятия, а след това – облигации за финансиране на проекти. Не трябва да забравяме, че 99 % от европейските предприятия са малки и средни предприятия. Инвестициите в МСП допринасят съществено за иновациите и научноизследователската и развойната дейност в Европейския съюз. През 2009 г. и 2010 г. Европейската инвестиционна банка предложи финансиране за малките и средните предприятия над своята годишна цел от 7,5 млрд. евро.

През 2010 г. беше създаден и Европейският механизъм за микрофинансиране, в който са събрани средства, възлизащи на стойност 200 млн. евро и предназначени за онези, които се нуждаят от микрокредити. Въпреки това забелязваме, че предприемачите продължават да изпитват затруднения при достъпа до тези средства.

Мисля, че трябва да се повиши прозрачността на процедурите, използвани при избора на финансовите посредници на Банката и за осигуряване на кредити за предприемачите. Отговорност на Европейската инвестиционна банка е и да предлага техническа помощ и съфинансиране за сближаване на регионите с цел усвояването на наличните за тях средства с по-бърз темп.

Друг въпрос, на който искам да се спра, са облигациите за финансиране на проекти. Имаме ли право да залагаме такива големи надежди на този финансов инструмент? Мисля, че имаме. Неговото предназначение е да се увеличи кредитният рейтинг на емитираните от дружествата облигации, привличайки частните инвестиции, за да допълнят местните инвестиции и тези, направени чрез кохезионните фондове. Благодарение на този мултиплициращ ефект дружествата ще получат повече пари за изпълнение на инфраструктурни проекти в областта на транспорта, енергетиката, информационните технологии и устойчивото развитие. Важно е да се съсредоточим върху някои ключови проекти като устойчивото развитие, пътната и ж.п. инфраструктура и свързване на пристанища с европейските пазари и онези, осигуряващи енергийна независимост като газопровода Набуко или проекта „ITGI“.

Тъй като днес обсъждаме възможните решения за излизане от финансовата криза, това неминуемо води до темата за прозрачността и данъчните убежища. Липсата на прозрачност от страна на финансовите посредници се превърна в специфично средство за укриване на данъци и данъчни измами и доведе до тежкото положение, в което се намираме в момента.

Като европейска банка Европейската инвестиционна банка е длъжна да не участва в операции, извършвани от отказваща сътрудничество юрисдикция, посочена в момента като такава от различни международни органи. В същото време тези списъци все още не са достатъчни. Европейската инвестиционна банка може да даде своя принос в тази област чрез извършване на подходящи оценки и редовното обявяване на резултатите от тях.

Не на последно място, бих искал да спомена ролята на Банката извън Европейския съюз, в държавите, които са на път да се присъединят към ЕС, и в онези, попадащи в обхвата на политиките за сътрудничество и развитие. В тези държави Европейската инвестиционна банка подкрепя целите на външната политика на Европейския съюз. Ето защо мисля, че се нуждаем както от по-специализиран състав в тази област, така и от увеличаване на степента на участие на местните участници в проекта.

С удоволствие ще изслушам становищата членовете на Парламента и в края на разискването отново ще взема думата.

  Филип Мейщат, председател на ЕИБ. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко, позволете ми да ви благодаря, че отново ме поканихте да участвам в разискването по доклада относно дейността на Европейската инвестиционна банка – това се превръща в истинска традиция.

Бих желал по-конкретно да благодаря на докладчика, г-н Cutaş. Той е проявил добрия усет да не разглежда въпросите в доклада само в ретроспективен план, а е дал и насоки за бъдещето. Това е въпросът, по който основно бих искал да говоря, ако позволите. Споменавате, че нашият Съвет на директорите е създал тристранен подход към работата на Европейската инвестиционна банка за следващите няколко години. Ние ще развиваме работата си в три области: прилагането на стратегията „Европа 2020“, борба с изменението на климата и подкрепа на външната политика на ЕС.

Когато се сблъскаха с финансовата, а след това и с икономическата криза, възникнала през 2008 г., държавите-членки реагираха бързо: разработиха различни национални планове, които първоначално трябваше да запазят банковата стабилност, а след това да стимулират възстановяването на икономиката. Както знаете, тези национални планове бяха подкрепени от Европейския план за икономическо възстановяване, приет от Европейския съвет през декември 2008 г. Европейската инвестиционна банка изигра своята роля, увеличавайки размера на отпуснатите кредити от 48 млрд. евро през 2007 г. до 79 млрд.евро през 2009 г., насочвайки вливането на тези средства към области от реалната икономика, определени от Съвета като приоритетни, и по-специално за подкрепа на малките и средните предприятия, както вашият докладчик току-що подчерта.

След тази бърза реакция обаче, която ни позволи да избегнем най-лошото, сега се нуждаем от по-дългосрочно решение. Тук конкретна роля има стратегията „Европа 2020“, а изключително важна част от нея е повишаването на равнището на заетост и производителността, което трябва да се реализира въз основа на това, което често наричаме „триъгълник на знанието“: обучение, научноизследователската дейност и иновации. ЕИБ е готова да даде своя значителен принос за прилагането на тази стратегия. През 2010 г. тя осигури над 4 млрд. евро за финансиране на проекти в сектора на образованието и над 7 млрд. евро за проекти, свързани с научноизследователската дейност, развитието и иновациите.

ЕИБ възнамерява да увеличи своето финансиране в тези области и за тази цел, заедно с Европейската комисия, възнамерява да продължи с цел изследване да прилага инструменти за съвместно финансиране по модела Инструмента за финансиране с поделяне на риска (ИФСР), тъй като такъв тип инструменти осигуряват заемен капитал за европейския бюджет. Със същия размер средства европейският бюджет може да направи много по-големи инвестиции и в същото време тези съвместни инструменти намаляват капиталовите ограничения за ЕИБ. Това означава, че със същия размер на капитала ЕИБ може да увеличи размера на отпусканите кредити.

Споменах Инструмента за финансиране с поделяне на риска (ИФСР) в областта на изследователската дейност. Това е добър пример. В края на 2010 г. с вноска в бюджета от близо 390 млн. евро и разпределение на капитал от ЕИБ от близо 700 млн. евро, реално можехме да отпуснем кредити в размер над 6 млрд. евро, с които бяха финансирани инвестиции в областта на изследователската дейност за повече от 16 млрд. евро. Следователно можете да видите двата вида заемен капитал, който осигурява този инструмент, и така става ясно, че приносът на ЕИБ към стратегия „Европа 2020“ ще бъде още по-ефективен, защото ще можем да разчитаме на прагматичното сътрудничество с Комисията и също с други финансови институции.

Втората област: борбата с изменението на климата и последиците от него, които понякога са трагични. Това се превърна в приоритет за Европейския съюз, а по този начин и за ЕИБ. Инцидентът с атомната електроцентрала във Фукушима и въпросите, които се породиха, допълнително изостриха необходимостта от извършването на огромни инвестиции в областта на енергоспестяването, възобновяемите енергийни източници и новите енергийни технологии.

През 2010 г. ЕИБ отпусна заеми за проекти, които допринасят пряко за намаляване на емисиите на парникови газове на стойност от почти 20 млрд. евро, което е близо 30 % от общия размер на отпуснатите кредити. Отпуснатите заеми по проекти за възобновяеми енергийни източници възлизат на 6,2 млрд. евро от общия размер на отпуснатите кредити и бяха използвани предимно за реализация на проекти за производство на електроенергия от вятърната и слънчевата енергия. През 2010 г. заемите по проекти за подобряване на енергийната ефективност се увеличиха и достигнаха до 2,3 млрд. евро. Те ще продължават да нарастват и през следващите няколко години, тъй като има огромни възможности за енергоспестяване, особено в публичните сгради и домовете в много европейски градове. Що се отнася до инвестициите за развитие на градския транспорт, което води до намаляване на замърсяването, причинено от личните транспортни средства, ЕИБ предостави 7,9 млрд. евро под формата на заеми през 2010 г.

Следователно ние ще продължим тези усилия. Ние ще продължим да подкрепяме енергоспестяването, енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, а също така ще оглавим разработването на методология – изключително сложна, като се имат предвид технически трудности – за изготвяне на по-точна оценка на въглеродния отпечатък от всички финансирани от нас проекти. Тези конкретни усилия потвърждават намерението ни борбата с изменението на климата да се превърне в основен приоритет.

Накрая, в заключение, третата област: нито една сила не може да очаква провеждането на външна политика без финансова подкрепа. Китай разбра това. Той има финансово участие по целия свят, за да подкрепи целите на външната си политика. Ако Европейският съюз наистина иска да развива външна политика, която да има някакво влияние в света, тогава задължително трябва да има и финансов клон. Ако Европейският съюз пожелае това, ЕИБ може да изпълнява тези функции. Това е едно от заключенията в доклада Camdussus относно външния мандат на ЕИБ. Остава да видим дали държавите-членки, които са също акционери на ЕИБ, ще изпълнят тази препоръка и ще вземат ясно решение при изготвянето на финансовата перспектива за 2014 г. – 2020 г.

Г-н председател, госпожи и господа, сега имате поглед върху тристранния подход в работата на Европейската инвестиционна банка през следващите години.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, първо искам да благодаря на докладчика, г-н Cutaş, за много добрия доклад. Бих искал да приветствам с добре дошъл на пленарното заседание г-н Мейщат, тъй като е много важно Комисията също да поздрави и него, и ЕИБ за непрекъснатите убедителни действия в отговор на последиците от световната финансова криза.

Помощта на ЕИБ беше изключително важна. ЕИБ ни помогна да се справим с недостига на кредити на пазара и това беше от изключително значение не само за държавите-членки на ЕС и страните кандидатки за членство, но също така и за нашите партньори от целия свят. ЕИБ успя да увеличи значително кредитната си дейност и в същото време да насочи това увеличение в ключови за растежа области.

Комисията споделя мнението на Парламента, че подкрепата за политиката на сближаване на ЕС и прехода към нисковъглеродна икономика са основни цели на ЕИБ. Следователно Комисията обедини усилията с групата на ЕИБ, за да подкрепи режимите на сближаване с общите финансови инструменти, които добре познаваме – „Джаспърс“ (JASPERS), „Джереми“ (JEREMIE) и новият „Елена“ (ELENA) – за борба с изменението на климата. Освен това ние приветстваме увеличаването на размера на кредитите за малките и средните предприятия и сме съгласни с призива ви за по-качествени мерки с цел увеличаване на добавената стойност и прозрачността на намесата на групата на ЕИБ в тази област.

Във връзка с това изглежда, че е необходимо да бъде направена оценка на оптималното разделение на работата между ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Предприетите от ЕИБ големи усилия показват ясно важността на оптимизирането на използването на нейния капитал. От решаващо значение е да бъде постигнат точният баланс между по-големите обеми и високо рисковите дейности, които изразходват повече капитали, но придават по-голяма добавена стойност на намесата на групата на ЕИБ.

Бих искал да кажа няколко думи за финансовите инструменти. Ние считаме, че използването на иновативни финансови инструменти в сътрудничество с основни финансови институции като ЕИБ трябва да бъде разширено. Инструментите, използващи бързи кредити, собствен капитал и гаранции способстват да бъде увеличен максимално ефектът от бюджета на ЕС чрез привличането на допълнителни средства от трети страни. В допълнение по-широкото използване на съвместни финансови инструменти и споделянето на риска с бюджета на ЕС, биха могли да доведат до освобождаване на капитал и да дадат възможност за по-голям заемен капитал на собствените ресурси на ЕИБ, както и да разширят нейния обхват. В крайна сметка това означава повече проекти в подкрепа на стратегията „Европа 2020“ и по-добра подкрепа за нейните цели и задачи.

Инициативата „Облигации за проекти по стратегията „Европа 2020“, която в момента е подложена на обществено обсъждане, е един много добър пример. Стратегията „ЕС 2020“ призовава за мащабни трансгранични инвестиции в подкрепа на водещи дейности на Съюза и развива интелигентни, съвременни и напълно взаимосвързани инфраструктури. Инициативата за облигации за проекти би подкрепила финансирането на конкретни проекти в областта на транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура, а потенциално и в други сектори, които могат да помогнат за полагане на основите за устойчивия по-нататъшен растеж и заетост. Със задоволство отбелязвам подкрепата за тази инициатива във Вашия доклад.

Във връзка с подготовката на предложенията на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка, за да гарантира оптимизираното използване на новите инструменти, Комисията прави един стратегически коментар и анализ в рамките на диалог с ЕИБ и други финансови институции, като се възползва от тяхното финансово експертно мнение и опитът им пазара.

Накрая, бих искал да направя няколко забележки по отношение на външните дейности на ЕИБ. Що се отнася до финансирането от ЕИБ извън границите на ЕС, Комисията подкрепя увеличаването на таваните, предложени от Европейския парламент в рамките на междинния преглед на външния мандат на ЕИБ, и по-специално увеличението от 1 млрд. евро за Средиземноморския регион. Сега ние знаем колко важно е това. То е от съществено значение, за да може ЕИБ да осъществява намесата си на устойчиво равнище и да подкрепя демократичната трансформация на нашите страни партньори. По същия начин ние също повторно заявяваме колко е важно ЕИБ да реинвестира средствата от погасяването на кредити от предишни инвестиции в Средиземноморския регион с цел инвестиране на рисков капитал в МСП от частния сектор в региона. Освен това ние подкрепяме нарастващото укрепване на капацитета за развитие на ЕИБ, тъй като тези допълнителни потребности ще наложат постепенно увеличение на човешките ресурси, специализирани в различни аспекти на развитие.

В съответствие с предложението на Комисията след междинния преглед на външния мандат на ЕИБ Комисията ще създаде работна група, която да проучи възможността за създаване на платформа на ЕС за сътрудничество и развитие. Целта е да се оптимизира функционирането на механизмите, позволяващи съчетаване на безвъзмездните средства и заемите, включващи Комисията, ЕИБ и други европейски многостранни и двустранни финансови институции. Създаването на такава платформа ще помогне за създаване на полезни взаимодействия и насърчаване на сътрудничеството между ЕИБ и други финансови институции. Във връзка с това бих искал да спомена, че в началото на март беше подписан Меморандумът за разбирателство между Комисията, ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

  Jean-Pierre Audy, докладчик по становището на комисията по бюджетен контрол. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искал да приветствам вниманието, което Вие, г-н Мейщат, отделихте на членовете на ЕП, защото като председател на междуправителствена банка не сте длъжен да правите това и ние оценяваме този жест. Изказването ми е свързано със сигурността и преминаването към общностен режим на Европейската инвестиционна банка.

По отношение на сигурността, Вие, г-н Мейщат, заявихте, че желаете да станете двигателя на Европейския съюз и в неговия финансов клон. Да, но с рейтинг „тройно А“. Освен това ние в комисията по бюджетен контрол години наред повтаряме, че следва да подлежите на пруденциален регулаторен надзор. Ние предлагаме този надзор да се осъществява или от Европейската централна банка, или, въз основа на доброволен принцип от ЕИБ, от новия Европейски банков орган с или без участието на един или повече регулаторни органи и Ви призоваваме, г-н Шефчович, да направите предложения.

Г-н председател, в заключение ще спомена нашето предложение Европейският съюз да стане член на Европейската инвестиционна банка, като по този начин този междуправителствен инструмент постепенно да може се превърне в инструмент на Общността.

  Danuta Maria Hübner, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, и аз като председателя Мейщат бих искала да се изкажа за бъдещето и да повдигна три въпроса. Първо, Европа се нуждае от растеж и преструктуриране, а това означава инвестиции и финансиране на инвестиции.

Основателният въпрос днес е откъде може да дойде това финансиране. Съществена част от отговора на този въпрос се крие в Европейската инвестиционна банка и останалите институции от това семейство. Считам също така, че е важно да не забравяме, че през следващите години ще има огромна световна конкуренция за финансиране. Националните бюджети ще се съкращават допълнително. Когато банковият сектор се върне към нормалните си дейности, свързани с финансирането, ще има много неясноти и, разбира се, европейският бюджет, както обикновено, ще остане твърде малък, за да бъде ефективен при решаването на нашите проблеми. Ето защо ЕИБ ще бъде изключително важна.

  Thijs Berman, от името на групата S&D. – (NL) Г-н председател, поздравявам колегата г-н Cutaş за отличната му работа по годишния доклад на ЕИБ за 2009 г. Комплименти и за обзора, който направи пред нас.

Бих искал обаче да се спра на един конкретен аспект, а именно отношенията между Съвета и Парламента. Европейският парламент е съзаконодател за външния мандат на Европейската инвестиционна банка и за всички дейности на банката извън ЕС, в съседни държави и развиващи се страни. Изглежда обаче, че на Съвета му е трудно да приеме сериозно предложенията на Парламента относно прегледа на външния мандат. За моя изненада Съветът си създаде истински навик да отхвърля хладнокръвно всички нови предложения, представени от Парламента като „неприемливи“.

По-специално, имам предвид предложенията за активната роля на ЕИБ, когато става въпрос за мерки за справяне с изменението на климата, и за по-голямата роля на ЕИБ в микрофинансирането. Тези предложения „неприемливи“ ли са? Съветът ли трябва да определя обхвата на темите, които Европейският парламент може да обсъжда? Не, защото като съзаконодатели Европейският парламент и Съветът са равнопоставени и заедно с Европейската комисия, осъществявайки тясно сътрудничество, трябва да определят правилата, уреждащи външните дейности на ЕИБ. Това налага провеждането на консултации, съвместни разисквания, постигането на компромис, открито отношение от страна и на двамата законодатели. При това положение е нелепо и непродуктивно да се използва думата „неприемливи“, за да се опишат предложения, които се считат за важни от голяма част от Европейския парламент. Ако питате мен, неприемливо е неадекватното отношение на Съвета. Фактът, че тук не присъства никой от Съвета, е абсурден и е илюстрация за неадекватните им действия.

ЕИБ е важен инструмент за външните дейности на ЕС по целия свят. Една публична банка, която, отпускайки кредити, може да допринесе за икономическия растеж и подобряването на инфраструктурата, е незаменима за развитието на нашите съседни държави. Същото се отнася и за нашите отношения с развиващите се страни. И там публичната банка е от жизненоважно значение. Една такава банка трябва да спазва Договора от Лисабон и неговите цели. Намаляването на бедността е една от тях. Европейският парламент иска ясно да определи тази роля на Банката във външния мандат на Банката. Очаквам един открит и конструктивен подход от страна на Съвета, което ще ни даде възможност заедно да изясним този въпрос.

  Sylvie Goulard, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н Мейщат, искам да изтъкна един въпрос.

Когато започнахме работата по този доклад, нуждата от дългосрочни инвестиции вече беше очевидна предвид случилото се в Европейския съюз. Кризата показа, че сме били твърде недалновидни в работата си, както би се изразил Томазо Падоа-Скиопа. Ние наистина се нуждаем от дългосрочни инвестиции и Вашата институция играе важна роля.

Всичко, което се случи напоследък, имам предвид по-специално южното Средиземноморие и доколко сме запознати с евентуалните трудности по отношение на избора ни, свързан с енергетиката, е още една причина да Ви насърчим и подкрепим във Вашата работа. Винаги ще има членове на ЕП, които подкрепят Вашата работа. Съгласна съм обаче с казаното от г-н Audy, че е много важно да се направи крачка в посока засилване на надзора, което вече беше направено за редица институции.

Имам предвид, че макар самият аз да подкрепям облигациите за финансиране на проекти и много от идеите, които се обсъждат в момента, с нетърпение очаквам да се гарантира, че няма да вземем прибързано решението за публично-частните партньорства, без да разгледаме отблизо начина, по който те са създадени, и в крайна сметка колко ще струват на данъкоплатците и всички онези, които участват в тях. Считам, че те могат да бъдат един много полезен инструмент, но и в момента съществуват фондове – имам предвид фонда „Marguerite“ и работата на Caisse des Dépôts et Consignations (Служба по депозит и консигнация), които се занимават с трансгранични инициативи – следователно настоявам за по-големи дългосрочни инвестиции и наблюдение, подходящи за това, което се опитваме да постигнем заедно. Считам, че това е най-малкото, което следва да очакваме.

При всички случаи ние Ви подкрепяме и бихме искали последните събития да насърчават провеждането на по-съществени и широкообхватни разисквания.

  Pascal Canfin, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н Мейщат, г-н член на Комисията, както знаете групата на Зелените/Европейски свободен алианс по принцип е много привързана към ЕИБ. Ние считаме, че тя е изключително важен инструмент на публичната политика и именно защото сме силно привързани към нея сме и много взискателни – двете вървят ръка за ръка.

Нашето виждане относно ЕИБ е, че като банка сама по себе си тя в крайна сметка подлежи на банковите ограничения, което трябва да бъде взето предвид. Някои от моите колеги в ЕП с право посочиха факта, че ЕИБ може би трябва да вземе отчете новите ограничения, свързани с банковия сектор. В същото време тя наистина е необикновена банка, защото се финансира с пари на данъкоплатците. Тя също така се занимава с неща, които другите банки не правят, и приема правила, които надхвърлят възможностите на частния сектор.

Бих желал да подчертая едно-две неща, с които имам чувството, че ЕИБ може да справи още по-добре, независимо от постигнатия напредък през последните месеци. Първото е въпросът за данъчните убежища. Това е изключително важна битка не само за нас, но според мен и за много голяма част от членовете на Парламента. Кризата показа, че данъчните убежища внасят неяснота, подкопават и отслабват цялата финансова система и световната икономика.

Следователно в този доклад повечето членове на ЕП подкрепят идеята, че следва да се осигури още по-голяма степен на прозрачност по отношение на заемите, които отпускате на предприятията и които преминават през данъчни убежища. Считам, че тази практика следва да бъде прекратена. Аз съм добре запознат с факта, че имате оперативни ограничения по места, но тук има и политически момент, който е, че ако вие сте тайното оръжие на Европа, трябва да водите битки, а ако го правите, то една от тях според мен следва да бъде тази срещу данъчните убежища.

Що се отнася до нас, ние очевидно искаме да стигнем по-далеч. С други думи, бихме искали да бъдат добавени условия към кредитите на ЕИБ за предприятия, които не са част от цялата верига на стойността в данъчни убежища и които най-малкото са в черния списък на ОИСР, който се преразглежда в момента.

Вторият въпрос, който исках да поставя, се отнася до наблюдението и управлението. Г-жа Goulard преди малко говори по този въпрос. Считам, че следва да разширим избора, да повишим равнището на обща отчетност, за да може изборът на проекти, при които се използват пари на данъкоплатците, да се извършва възможно най-демократично и прозрачно.

Третият въпрос се отнася до измерването на ползата от вашите действия. Разбира се, вие я измервате във финансово изражение. Както казах по-рано, по същество вие сте банка, което означава, че трябва да се справяте с предизвикателства, свързани със съотношението риск и ползи. Все пак целта ви е да осигурите и други ползи. Ето защо се използват публични средства. Вие се стремите да допринесете за социалното сближаване, борбата срещу бедността и защитата на околната среда. Считам все пак, че можете да постигнете допълнителен напредък при измерването на нефинансовите ползи, които са в основата на дейността и легитимността ви. Смятам, че вместо да противопоставяте финансовите ползи на нефинансовите, следва да направите възможно най-широкообхватна оценка, а не просто да се ограничавате до парични и финансови въпроси.

Накрая, последното нещо, на което ще се спра в изказването си, е свързано с изменението на климата. Докладът посочва по-конкретно, че трябва да постигнете всички цели на ЕС. Една от официалните цели на Европейския съюз е да гарантира намаление от 80 % на емисиите на парниковите газове до 2050 г. Това няма да бъде възможно, ако продължим да финансираме електроцентрали, захранвани с въглища, чиято продължителност на живот е 40 години и които отделят огромни количества въглероден диоксид.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, дали г-н Canfin е отчел факта, че използването на ЕИБ като инструмент на публичната политика – нещо, което той и неговата партия подкрепят – ще доведе до преки финансови разходи за данъкоплатците в ЕС, и по-конкретно за британските данъкоплатци? Помислил ли е изобщо за всичко това?

  Pascal Canfin (Verts/ALE). – (FR) Имам много простичък отговор за това. Считам, че ЕИБ струва на данъкоплатците много по-малко от други изцяло частни банки в Обединеното кралство и се надявам, че общият интерес, включително и този на данъкоплатците в Обединеното кралство, се обслужва много по-добре от ЕИБ, отколкото от други банки в Обединеното кралство, които данъкоплатците трябваше да спасяват.

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, Парламентът прекара много часове в обсъждания как да превърне Европейските надзорни органи, които са отговорни за нашите финансови услуги, във възможно най-прозрачните и отчитащи се организации. В резултат бяха създадени Европейските надзорни органи, които се контролират изцяло от Парламента. Въпреки това в новия век на отчетност, настъпил след финансовата криза, и в светлината на промените, които внесе Договорът от Лисабон, е нужно да установим съпоставими равнища на надзор и контрол над съществуващите институции на ЕС, сред които и ЕИБ.

Предвид това колко централна стана ролята на ЕИБ за финансиране на стратегиите на държавите-членки на ЕС и на отвъдморската дейност на ЕС, сега е моментът да подобрим равнището на отчетност за дейността й пред Парламента. Кредитният портфейл и общата банкова и кредитна дейност на ЕИБ трябва да бъдат оценявани по същия начин както оценяваме търговските си банки. Те трябва да подлежат на строги стрес-тестове и всички финансови дейности трябва да бъдат вписани в баланса. Когато става въпрос за заемен капитал или за риск, трябва да одобряваме ограниченията за риска, тъй като в крайна сметка всеки фалит означава, че данъкоплатците ще плащат отново. Време е Парламентът да поиска по-голяма роля при контролиране на дейностите на ЕИБ, особено като се има предвид, че ролята на Банката се повишава с разработването на нови финансови инструменти.

  Jürgen Klute, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Мейщат, г-н член на Комисията, госпожи и господа, основната задача на Европейската инвестиционна банка е да насърчи постигането на целите на ЕС чрез дългосрочно финансиране на изпълними инвестиции. Това също така означава, че ЕИБ е обвързана с ценностите на ЕС; с други думи, социалните стандарти, прозрачността, високите екологични стандарти, развитието на устойчива икономика и създаването на работни места. Все пак чуваме от неправителствени организации, ангажирани по места с изпълнението на проекти, финансирани от ЕИБ, че в никакъв случай не се гарантира последователно, че тези стандарти се спазват. Това вече беше споменато и от други оратори. Неправителствените организации критикуват липсата на прозрачност по отношение на това, как се наблюдават заемите в ЕС и в света, как се усвояват и как се отчитат от финансовите посредници на ЕИБ. До каква степен ЕИБ е запозната са тези критики и до каква степен ЕИБ наистина се вслушва в тях? Това бихме искали да знаем.

От наша гледна точка, поне някои от нещата, които неправителствени организации искат от ЕИБ, са съвсем постижими: повишаване на прозрачността относно предоставянето на кредити от финансови посредници и разработване на по-ясни условия за финансиране за финансови посредници, както и на критерии за ефективност при предоставяне на заеми. За да се повиши прозрачността, неправителствените организации предлагат да се публикува екологична и финансова информация относно проектите, финансирани от ЕИБ, преди те да бъдат одобрени. По-конкретно, проектите на ЕИБ в трети държави следва да подлежат на независими оценки на устойчивостта, за да се определи икономическото, социалното и екологичното въздействие от въпросните проекти.

Все пак изглежда, че освен призрачността има и други проблеми. Сред критиката на неправителствените организации попада и наблюдението на спазването на екологичните и социалните стандарти на ЕС, както и стандартите за обществените поръчки. При всички финансови операции на ЕИБ трябва да се следи строго за спазването на подобни стандарти. Проектите, които не отговарят на тези стандарти, следва да бъдат лишени от подкрепа.

Накрая бих искал да отправя няколко забележки по въпроса за енергийната политика. Повод за задоволство е фактът, че насърчаването на устойчиво и сигурно снабдяване с енергия вече е сред текущите цели на ЕИБ. С оглед на катастрофата с реактора във Фукушима насърчаването на новаторско производство на енергия, която не съдържа въглероден диоксид и не се генерира в атомни централи, както и стимулирането на енергийната ефективност в области, в които ЕИБ инвестира, трябва да има най-висок приоритет.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, председателят на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) заяви, че според неговото ясно виждане ЕИБ, наред с Китай, може да се превърне в движеща сила в развиващите се страни. Сега отправихте някои критики за сътрудничеството за развитие. Бихте ли се конкретизирали по този въпрос и какво мислите за основната идея, че ЕИБ може да бъде подходящ инструмент, който да уравновеси или да допълни онова, което правят китайците в развиващите се страни?

  Jürgen Klute (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, считам, че предвид времето, с което разполагаме, ще ни бъде трудно да навлезем в подробности по въпроса. Въпреки това аз разполагам с голям брой доклади от неправителствени организации, които с удоволствие ще ви предоставя. Считам, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) също е запозната с тях. В тези доклади се говори за това, как помощта за развитие се допълва на местно равнище от ЕИБ в африкански и азиатски държави, и се отправят критики във връзка с това. С удоволствие бих предоставил докладите, но не мога да отговоря подробно на въпроса в момента.

  Godfrey Bloom, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, днес се изправям пред Парламента, за да спомена някои неща, които вероятно биха били от полза. Прекарах 35 години като инвестиционен банкер, инвестиционен мениджър, инвестиционен съветник и икономически стратег и никога не съм купил безполезна банка в живота си. Никога не съм купувал такава за моите клиенти, но като данъкоплатец през последните няколко години политици и бюрократи опират дуло на пистолет в главата ми и ме принуждават да купувам изобилие от банки в затруднение. Те дори не са британски банки, а чужди, и днес чувам, че от британските данъкоплатци се иска да плащат за Португалия.

Ако имам желание за отвъдморски инвестиции, ще си купя фонд в държава с възникващи пазари. Не желая някаква форма на национализирана банка „Мики Маус“ да инвестира принудително моите средства или тези на моите избиратели. Казвам банка „Мики Маус“, г-н Мейщат, защото всичко, което чух от Вас до момента, беше за това, как ще инвестирате средства, за да промените времето. Никога не съм чувал толкова глупости в живота си. Не знам откъде получавате съвети, но статистически всъщност времето не се е променяло от 15–16 години, така че къде ще налеете всички тези средства?

Аз не желая да инвестирам във Вашата банка, британският народ също. Ако искате да задържите своя рейтинг „тройно А“, ще Ви посъветвам да пренебрегнете доводите на този Парламент, пълен с ексцентрици, разни природозащитници и отегчени домакини, особено що се отнася до параграф 48 от доклада. Със слънчевите батерии в страната на диви зверове, жирафи и барабани ще си загубите рейтинга „тройно А“ за нула време.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Когато слушаме коментари, като направените преди малко от британския оратор, а след това се вгледаме в действителните тенденции от последните години при финансовите пазари и банките, на които се предполага, че трябва да вярваме толкова много, ни се струва, че липсва връзка с реалността.

Връщам се към конкретните въпроси: Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е важен инструмент в три области. Считам, че това, което г-н Klute твърди, трябва да стане част от стратегия за външния свят. Неприятно е да ставаме свидетели на това, как китайски инвеститори непрекъснато подкопават политическите системи въз основа на факта, че са включени в няколко местни проекта за създаване на контакти. Когато погледнем приноса на Европейския съюз, на практика няма какво да открием. Мисля, че следва да продължите в тази насока.

Вторият въпрос засяга малките и средните предприятия, които с лека ръка се пренебрегват от традиционните банки, чиято основна цел е максимален размер на печалбата.

Трето, има промяна в енергийната политика. Макар бедствието с ядрения реактор в Япония действително да е трагедия, тя може да Ви накара да предприемете действия по този въпрос в Европа.

  Jean-Paul Gauzès (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н Мейщат, г-н член на Комисията, след бележките, които чух току-що, които са недостойни за Парламента, бих искал да ви кажа, че мнозинството от нас считат действията на ЕИБ за положителни. Внесените от Договора от Лисабон подобрения осигуряват нови възможности за действие, които следва да допринесат за допълнително повишаване на ефективността на ЕИБ и да осигурят подходящи решения за преодоляване на глобалната финансова криза.

Както подчертахте, ЕИБ осигурява реална подкрепа за малките и средните предприятия и допринася в решаваща степен за целта „Сближаване“ на политиката на сближаване на ЕС. Трябва да продължим да полагаме усилия в тази насока и, ако е възможно, да ги увеличим.

Европейската инвестиционна банка трябва да направи повече, за да насърчи стратегическите инструменти в Европа, поради това бих искал да Ви приканя да подкрепите онези, които са предприели инициативи за подобряване на дългосрочното финансиране, и по-конкретно „caisse des dépôts“ (Служба по депозит) и „cassa dei depositi“ (Депозитна каса) − и KfW (Кредитна институция за възстановяване). Считам, че те трябва да бъдат подкрепени, тъй като банковите регулации и счетоводните регламенти, които се разработват днес, не ни насърчават да правим дългосрочни инвестиции и наказват онези, които ги избират. Освен това, противно на твърденията, ние се нуждаем от промени, а не просто от корекции. Дългосрочното финансиране, както споменахте и Вие, е важно за откриването на нов хоризонт пред Европа.

Вие сте прав да твърдите, че извън Европейския съюз ЕИБ трябва да действа като движеща сила и следователно трябва да предложи инициативи, по-специално за финансиране на средиземноморските държави. На фона кризисната ситуация в момента, която засяга редица държави, ЕИБ може да допринесе много за икономическото развитие по отношение на Средиземноморския съюз чрез целевото си финансиране и по този начин може да създаде демократична цивилизация в онези държави, чието бъдеще все още е несигурно.

Забелязах Вашата готовност да дадете този принос, в случай че Съюзът поиска това от вас, което, надявам се, ще направи.

  Antolín Sánchez Presedo (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, преди всичко бих желал да поздравя г-н Cutaş за отличния му доклад.

Европейската инвестиционна банка трябва да дава повече, по-добри и по-бързи резултати. Икономическата криза засили още повече значението на нейната ролята при финансирането на проекти във всички сектори на икономиката в интерес на Европейския съюз.

Кризата затрудни достъпа до кредитиране и подчерта необходимостта от цялостно преосмисляне на икономическия модел. Европейската инвестиционна банка ще трябва да изиграе ключова роля в бъдеще. За да изпълни тази роля, тя трябва да поддържа високо равнище на капитал и достатъчно силна финансова позиция, за да улесни достъпа до финансиране на капиталовите пазари при благоприятни условия. Тя също така трябва да разполага с инструменти, за да позволи реализирането на необходимите проекти, които в противен случай не биха получили финансова подкрепа от търговските банки и биха се затруднили да получат финансиране при благоприятни условия, където и да било.

ЕИБ постигна някои положителни резултати през 2009 г., когато дейността й нарасна с 40 %, финансирането й за малките и средните предприятия се повиши с 55 %, а това за по-слабо развитите региони с 36 %. Финансирането, насочено към изменението на климата и насърчаването на енергийната ефективност, се увеличи до 73 %.

Въпреки това предстои много работа и изпълнението на стратегическите цели на Европейския съюз все още налага устойчиво дългосрочно финансиране. Наличието на такова финансиране намаля в резултат от кризата.

Следователно ние трябва да насърчим използването на еврооблигациите. Трябва да въведем нови инструменти и нови тенденции в областта на финансовия инженеринг, както да и създадем обща платформа, за да включим и други международни финансови институции. Наред с това следва да се подобри собственото управление на ЕИБ и да се преразгледа вътрешният й мандат. Накратко, ЕИБ следва да бъде мостът, който ефективно свързва инвестициите и нуждите на ЕС.

  James Elles (ECR). – (EN) Г-н председател, ще говоря като представител на Великобритания, който счита, че трябва да бъдем в Европейския съюз и да го променим. Г-н Bloom, от името на Партията на независимостта на Обединеното Кралство, не представлява британския народ. Неговата партия няма представители в Камарата на общините и няма надежда да има такива в обозримото бъдеще.

(Ръкопляскания)

Считам, че при това конкретно разискване разглеждаме прагматични политики и начини за получаване на качество за цена за европейските граждани предвид оскъдните ресурси. Поздравявам председателя на Европейската инвестиционна банка за свършената работа в продължение на години за изграждане на доверие в тази институция. Въпросите ми са свързани с облигациите за финансиране на проекти.

Когато документът пристигне през юни, вашият текст ще се различава ли от този на Комисията, за да разполагаме и с вашите становища, когато подготвяме многогодишните финансови перспективи, или всичко ще бъде обединено?

Дали тези средства потенциално ще бъдат облигации за финансиране на проекти за целите извън Съюза, или просто ще бъдат облигации за финансиране на проекти за транспорт и други неща, които Комисията спомена?

И накрая, и може би най-важното, ще можем ли да помислим за реализиране на икономии в структурните фондове и Кохезионния фонд предвид факта, че осигурявате допълнително финансиране за инфраструктура, защото това ще бъде основен въпрос, когато се сблъскаме с евентуално замразяване на финансовите перспективи до 2020 г.?

  Claudio Morganti (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът относно дейността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подчертава някои важни въпроси, които са добре дошли. Първият от тях е необходимостта да концентрираме усилията си все повече върху улесняването на достъпа на малките и средните предприятия до кредит. Приветствам и позоваването на инициативата за облигации за финансиране на проекти, която считам за полезен инструмент за растеж и развитие в толкова стратегически сектор като инфраструктурата.

Донякъде съм озадачен от позоваването на външните дейности на ЕИБ, за които се искат повече финансови и човешки ресурси. В доклада на ЕИБ от 2009 г. се посочват държавите, които се възползват от подобни заеми, и с разочарование отбелязвам, че Турция получава лъвския пай от близо една трета от общия размер, който се предоставя на държави извън ЕС. Тази цифра също така е над една четвърт от размера, предоставен на Италия, един от основните акционери в ЕИБ. Самата Италия също се нуждае от значителни заеми и безвъзмездни средства. Следователно считам това за абсурдна липса на равновесие. Считам, че е неприемливо тези огромни ресурси да се предоставят на държава като Турция, която е извън ЕС, и според мен следва завинаги да си остане там.

  Димитър Стоянов (NI). - Г-н Председател, първо бих искал да кажа, че рядко в този парламент може да се види толкова кратък, точен и ясен доклад по даден въпрос. Ролята на Европейската инвестиционна банка за развитието на Европа е несъмнено основна и много важна. Но бих искал да направя няколко забележки по доклада и по това, което беше казано тук в залата.

На първо място, аз подкрепям във вътрешно отношение политиката на Европейската инвестиционна банка за развитието на малките и средните предприятия. Смятам, че тази точка е много по-важна за Европа отколкото изменението на климата и банката трябва да съсредоточи своите усилия именно там, а не толкова в развитието на зелените технологии. Въпреки, че то също ще бъде развито, ако бъдат подпомогнати малките и средни предприятия.

Освен това във вътрешно отношение съм съгласен и с мнението на Комисията по бюджетен контрол за един евентуален надзор от страна на Европейския банков орган, който е новият орган за подобни дейности.

И накрая, данните, които г-н Morganti изнесе току що, са много притеснителни и съм съгласен също така с изказаното мнение, че специално за външните инвестиции е редно да има и парламентарен контрол, защото е недопустимо външни страни да получават повече от европейските пари, отколкото получават самите европейски страни.

  Alfredo Pallone (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, напълно съм съгласен с г-н Gauzès. Европейската инвестиционна банка винаги е играла важна и ключова роля в развитието на Европейския съюз. Ролята и дейността й са още по-важни по време на криза като настоящата.

Последните реформи в икономическото управление, свързани с ефектите от кризата, може да доведат до отделяне на по-малко финансиране от държавите-членки за важни проекти като създаването на инфраструктура от стратегическо значение за развитието на Съюза като цяло. Пример за това е проектът за железопътен транспорт TEN-T.

Съгласен съм с инициативата на Европейската комисия за облигации за финансиране на проекти. Облигациите за финансиране на проекти представляват отлично решение за отпускане на финансиране и са в основата на инфраструктурата, от която се нуждае Европа, за да се модернизира и да използва изцяло потенциала на вътрешния пазар. Ето защо ролята на ЕИБ при емитирането и управлението на тези облигации е от решаващо значение.

Докладът настоява за повишаване на финансирането за малките и средните предприятия и аз съм съгласен, че дейността на ЕИБ трябва да е целенасочена и ориентирана към постигане на резултати. Г-н председател, позволете ми да спомена няколко важни въпроса, които изникнаха във връзка с дейността на Банката. По-специално, бих искал да посоча, че много малки и средни предприятия често не могат да се възползват от възможностите, които се предлагат, тъй като проектите, които получават финансиране, изискват огромни инвестиции и организация, което очевидно е пречка за участието на малките и средните предприятия в тях.

Времето, необходимо за тези процедури, е друг проблем. Те често са объркани и бюрократични и не са синхронизирани с дейностите и изискванията за въпросната промишленост. Не искам отново да заявявам какво е значението на тези дружества за нашата социално-икономическа среда и следователно се надявам, че ще може да се започне диалог с малките и средните предприятия, който ще помогне да се ускорят процедурите и да се премахне бюрокрацията, доколкото е възможно.

ЕИБ може и трябва да има важна роля при управлението на последните събития в Средиземноморието. Европа трябва да помисли за времето след извънредното положение и да приложи дългосрочна стратегия, за да осигури финансиране и инвестиции по места, основани на общи решения и развитие на социалната и пазарната икономика.

  Olle Ludvigsson (S&D). – (SV) Г-н председател, бих искал да подчертая два основни въпроса в този доклад. Първо, Европейската инвестиционна банка има централна роля в стратегията „Европа 2020“. Тя е свързана по-конкретно с инвестиции в „зелена“ инфраструктура. За да може европейската икономика да бъде силна и устойчива, са необходими повече инвестиции в железниците и пристанищата. Те трябва да бъдат свързани и с пътните мрежи чрез ефективни транспортни центрове. Инфраструктурата трябва да започне да функционира добре като едно цяло. Необходимо е Европейската инвестиционна банка да бъде още по-активна в тези основни области. Това налага нов начин на мислене, когато става въпрос за гъвкави финансови решения. Европейските облигации за проекти са отлична стъпка в правилната посока, но тя следва да бъде допълнена от повече нови възможности за финансиране. Преди всичко, виждам възможност за разработване на модел, в който ще има по-продуктивно сътрудничество на европейско, национално, регионално и местно равнище.

Второ, Европейската инвестиционна банка има важна роля в политиката за развитие на ЕС. Тук определено има възможности за подобрение. Дейностите на банката следва да бъдат по-прозрачни, съсредоточени на местно равнище и ясно фокусирани върху основните цели на дейността на Съюза в областта на развитието. Екологичните, свързаните с бедността и развитието аспекти трябва следва да се вземат предвид винаги, когато Европейската инвестиционна банка взема решения.

  Struan Stevenson (ECR). – (EN) Г-н председател, ЕИБ осигурява до 1 млрд. евро за изграждане на вятърни турбини и други проекти за възобновяеми източници на енергия в Обединеното кралство. Макар това да пасва идеално на стратегията за борба срещу изменението на климата, аз съм обезпокоен, че критериите, по които ЕИБ в момента отпуска финансиране, не са прозрачни и липсва отчетност, когато става въпрос за разглеждане и щателна проверка на тези проекти. Според г-н Мейщат са осигурени 6 млрд. евро за разработване на вятърни централи в ЕС, но ЕИБ просто приема заявленията за финансиране от въпросните правителства без контрол. Не мисля, че това е достатъчно добър модел.

Дружествата за възобновяеми източници на енергия в Обединеното кралство твърдят, че техните турбини имат коефициент на натоварване 30 %. Всъщност през цялата минала година той е бил едва 21 %. Те не работят, когато времето е най-студено, а търсенето на електроенергия в най-голямо тогава. Те не са икономически изгодни, тъй като ще удвоят или дори утроят цената на енергията за потребителите и в същото време няма да намалят емисиите на въглероден диоксид. Това ще доведе до финансов скандал и ЕИБ трябва да спре финансирането на енергия от вятъра.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искала само да благодаря на James Elles за наблюденията му във връзка с направените от г-н Bloom коментари и да информирам моите колеги от UKIP, че ако желаят да кажат нещо съществено или ако имат разногласия с колеги, не е нужно да ни обиждат. Г-н Bloom описа членовете на ЕП като ексцентрици, разни природозащитници и отегчени домакини. Бих искала да ни обясни той към коя категория спада.

А сега по моя по-съдържателен въпрос за Европейската инвестиционна банка. Ирландия се възползва от финансирането за МСП, но може би председателят или може би някои друг би могъл да коментира, доколко достъпно е това финансиране, защото се правят съобщения и МСП получават тези съобщения, но когато отидат да поискат кредитна линия, се оказва изключително трудно да получат достъп до нея. Наистина считам, че това е въпрос от изключително значение за сектора на МСП и бих искала да получа отговор.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) беше създадена с цел да подкрепи целите и политиките на Европейския съюз както в рамките на Съюза, така и другаде. Самата банка се финансира чрез облигации, гарантирани от държавите-членки на ЕС.

Докладчикът, г-н Cutaş, посочи, че гаранциите за дейностите на ЕИБ в бюджета на ЕС възлизат на близо 20 млрд. евро към края на 2009 г., което е много дори за ЕС, и следователно Парламентът с пълно право според мен очаква обяснение за рисковете, свързани с това задължение. Би било добре също така да знаем повече за начина, по който ще се използват лихвите от предоставените кредити, както за административните такси, гарантирани от бюджета на ЕС.

ЕИБ е задължена да се отчита пред държавите-членки на ЕС, Сметната палата и ОЛАФ. Предложението за въвеждане на евентуален регулаторен надзор, който да включва наблюдение на качеството на финансите и финансовото състояние, точното измерване на резултатите и спазването на правилата на най-добрите практики, включени в доклада Cutaş, ми се струва добра идея и следователно искам да препоръчам Комисията сериозно да помисли за реализирането на това предложение в интерес на по-голямата прозрачност при управлението на ресурсите на ЕС.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, и аз бих искала да поздравя г-н Cutaş за изготвянето на този много добре структуриран доклад.

Дейностите на Европейската инвестиционна банка трябва да бъдат по-целенасочени, избирателни и ориентирани към постигане на конкретни резултати. Банката трябва да си партнира с надеждни и прозрачни финансови посредници. Трябва да се увеличат стратегическите дългосрочни инвестиции. Трябва да се съсредоточим върху инфраструктурата и сближаването на европейско равнище. Приветствам факта, че Банката се е концентрирала върху областите, който бяха най-сериозно засегнати от кризата: МСП, сближаване между регионите и действия в областта на климата.

По отношение на отпусканите заеми, ЕИБ трябва да следва активна политика на предоставяне на информация на своя уебсайт. Акцентът трябва да бъде върху разпределените суми, броя на направените разпределения и регионите, които са се възползвали от тези средства.

  Antonio Cancian (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, на фона на икономическата криза, кризата в Средиземноморския регион и енергийната криза, и предвид случая с Япония по отношение на атомната енергия считам, че в качеството си на оперативен клон на тази политика Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) трябва да изиграе ключова роля. Считам, че е необходимо ЕИБ да осъществява дейност както в Европа така и извън нея. Днес Средиземноморският регион е на наше разположение за важен нов план, който трябва да стартира възможно най-скоро.

Как ще стане това? Чрез нови финансови механизми като облигациите за финансиране на проекти, както често пъти сме казвали. Г-н член на Комисията, моля да ни кажете нещо повече за сроковете и за въвеждането на тези облигации за финансиране на проекти.

Бих желал да попитам председателя на ЕИБ какво се случи с фонда, който беше създаден от средствата, останали от Плана за възстановяване, който лансирахме преди няколко месеца. Тъй като времето е от значение в този момент, бихте ли ни казали нещо за този принцип, както и за фонда „Marguerite“, тъй като не знам какво се случва с него. Що се отнася до тези фондове, които трябва да стимулират икономиката и да я тласкат напред, в момента определянето на срок за изпълнение е фактор от решаващо значение.

  Alfreds Rubiks (GUE/NGL) . – (LV) Г-н председател, според мен годишният доклад на Банката за 2009 г. трябва да бъде одобрен и приет. Като говорим за бъдещето, съм съгласен с много от колегите, които се изказаха. Лично аз считам, че би било добре да се направи стратегически преглед и анализ на инвестиционното финансиране (включително и на субсидиите), погасяването на вноските към капитала от държавите-членки за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), кредитите, новаторските инструменти, финансовото планиране и управление, насочено към такива дългосрочни проекти, които не водят до незабавни резултати, и подобряването на гаранционните схеми, създаването на раздел инвестиции в бюджета, финансов консорциум между Европа, националните и местните институции, политическите и публичните партньорства и други възможности. Това допълнително ще повиши качеството на дейността на Банката. Благодаря.

  Iosif Matula (PPE). – (RO) Г-н председател, съсредоточаването на инвестициите на ЕИБ за сближаването на регионите, МСП и действията за борбата срещу изменението на климата осигурява действия в отговор на въздействието от кризата в най-засегнатите региони.

Регионите по цел „Сближаване“ се ползват със значителна подкрепа от ЕИБ. Ролята на заемите за структурните програми е да повишат равнището на усвояване и да използват по-ефикасно тези средства и да увеличат заемната функция на ресурсите за европейска финансова помощ, особено в райони, в които има нисък процент на достъп до финансиране. Съвместните инициативи на ЕИБ и Комисията за подкрепа на процеса на сближаване целят да се насърчи достъпът на МСП до финансиране, да се разработят микрокредити с оглед на постигане на икономически растеж и създаване на работни места, както и да се осигури подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони. Има реална полза от прилагането на финансовите инструменти JESSICA, JEREMIE и JASPERS. Благодарение на успешното им използване аз подкрепям разширяването на техния обхват и определянето на новаторски финансови продукти в бъдеще.

Поздравявам г-н Cutaş за отличния доклад, който представи.

  Werner Kuhn (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Мейщат, това разискване е от изключително значение за икономиките на нашите държави-членки. То ни показа, че държавите, които са постигнали добро равновесие между големите концерни и малките и средните предприятия, излязоха от кризата най-успешно. Ако погледнем Германия, имаме положение, при което 70 % от икономиката се състои от МСП, което ни дава възможност да осигурим подходящ брой работни места и места за професионално обучение.

Трябва да предадем това послание до различните банки в държавите-членки, че това улеснява инвестициите, че малките и средните предприятия могат да се разраснат и че Европейската инвестиционна банка осигурява подкрепа за това. Много е важно, ако искаме собствените ни икономики отново да бележат растеж, да бъдем конкурентни спрямо Америка или Югоизточна Азия на пазара. Следователно считам, че тази инициатива на Европейската инвестиционна банка е от най-голямо значение. Тя обаче трябва да бъде също ефективна и да доведе до растеж, да ни изведе от икономическата и финансовата криза.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, няколко от уважаемите колеги се спряха на въпроса за подходящ надзор. Искам да ги уверя, че Комисията обмисля внимателно въпроса за надзора над ЕИБ. Действително има необходимост от подходяща надзорна рамка, за да се гарантира, че ЕИБ винаги ще поддържа отличния си кредитен рейтинг. Въпреки това наднационалният характер на ЕИБ и законовите разпоредби за нея, които са част от Договора, следва надлежно да бъдат взети предвид.

Напоследък ЕИБ предприе конкретни стъпки за справяне с положението, по-специално чрез поставянето в действие на нейния комитет за одит, който има значителен опит в банковия надзор. Освен това, тъй като ЕИБ получи рефинансиране от ЕЦБ, тя трябва да спазва и необходимите изисквания за отчетност пред ЕЦБ.

От друга страна, ние считаме, че Европейският банков орган и ЕЦБ не могат да гарантират регулаторния надзор на ЕИБ, но, разбира се, няма да изключваме възможността ЕИБ да финансира други видове договорености въз основа на доброволен подход от ЕИБ с други органи.

Що се отнася до сътрудничеството и ролята на Комисията в сътрудничество с ЕИБ, бих искал да подчертая, че Комисията вече има съществена роля в управлението на ЕИБ, тъй като тя изразява становища относно всички кредити на ЕИБ, относно собствените ресурси и нейни представители участват в заседанията на Съвета на директорите на ЕИБ. Мога да ви уверя, че сътрудничеството между Комисията и ЕИБ е отлично и може да служи за пример.

По отношение на надзора над външните програми на ЕС и свързаните с това процедури за освобождаване от отговорност, освен дейността на ЕИБ под егидата на Европейския фонд за развитие, т.е. предимно инвестиционният механизъм за АКТБ, която се провежда съгласно конкретния финансов регламент за ЕФР, не знаем за други дейности, свързани с бюджета на ЕС, осъществявани съвместно с ресурси от ЕИБ, които не подлежат на обичайната процедура за освобождаване от отговорност.

В отговор на г-жа Hübner, разбира се, ние напълно подкрепяме призива да разгърнем максимално потенциала на ЕИБ, като разкрием ново заемно финансиране за разширяване на възможностите за предлагане на кредити и за подпомагане на МСП, особено в периода след финансовата криза и при наличие на натиск върху кредитирането. Следователно ние търсим и новаторски подход за начина, по който да го направим. Бих искал само да напомня на Парламента, че Финансовият регламент на ЕС неотдавна беше променен, за да се признае необходимостта от новаторски инструменти. Вече го използваме, особено в програмите, ориентирани към финансиране на изследвания и иновациите. Убеден съм, че с натрупания от този проект опит, новаторските инструменти за финансиране може да се използват и в други области.

  Филип Мейщат, председател на ЕИБ. – (FR) Г-н председател, благодаря на ораторите за направените коментари, макар че един от тях според мен беше особено некоректен. Разбира се, във времето, с което разполагам, не мога да отговоря подробно на изключително интересните въпроси, които бяха поставени. Някои от тях според мен могат да бъдат разгледани по-подробно в комисия.

По-конкретно, г-жа Hübner постави важен въпрос. Ако искате, ЕИБ наистина да може да допринася в голяма степен за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, на-вече чрез разработването на съвместни инструменти с Комисията, то тогава нормативната рамка очевидно трябва да го позволява. Тъй като в момента вие обсъждате проект на нови финансови правила, считам, че следва да се опитате да гарантирате, че Европейската инвестиционна банка всъщност ще може да даде този принос. От тази гледна точка ни се струва, че внесеното от Комисията предложение е съвсем подходящо. Остава все пак и Съветът и Парламентът да го приемат. Следователно вие трябва да изиграете своята роля при прегледа на финансовите правила.

Смятам, че си заслужава да се направи едно по-задълбочено проучване по другите въпроси, които бяха поставени, като този за данъчните убежища, на който се спря г-н Canfin. Мога да го уверя, че Европейската инвестиционна банка има по-строга политика от тази на другите международни финансови институции по въпроса, което също обяснява защо напоследък трябваше да откажем да съфинансираме някои проекти с Африканската банка за развитие, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие: те не успяха да отговорят на по-строгите критерии, които имаме в това отношение.

Все пак мога да кажа на г-н Canfin, че и дума не може да става да финансираме ръководител на проект, който се намира в държава, фигурираща в черния списък на ОИСР, но съм готов да проуча този въпрос по-подробно, както и въпроса, поставен от г-н Klute за заемите за малките и средните предприятия и прозрачността в това отношение. Не считам, че има много финансови институции, които са готови да предоставят толкова много информация за разпределените средства за малките и средните предприятия, и бих подчертал, че има съществено нарастване на броя на малките и средните предприятия, които са се възползвали от кредитите, отпуснати на банки-посредници от Европейската инвестиционна банка. Над 60 000 малки предприятия са се възползвали от тях през 2010 г.

Бих искал да подчертая три характеристики, които правят Европейската инвестиционна банка една наистина уникална институция. Първата е, че обратно на това, което заяви един от вас, ние не използваме пари на данъкоплатците.

(EN) Нека да е ясно, че ние не искаме дори и цент от данъкоплатците на Обединеното кралство.

(FR) Ние не използваме пари на данъкоплатците, а средствата, които печелим всеки ден на световните финансови пазари. Всъщност поради това за нас е важно да поддържаме рейтинг „тройно А“. Ние вземаме кредити от Азия и Съединените щати и със събраните средства можем да финансираме проекти при благоприятни условия. Единственото въздействие върху бюджета е гаранцията, която се предоставя във връзка с политическия риск при изпълнение на външния мандат, който ни беше възложен от Съвета и Парламента. Във връзка с това всъщност има гаранция с прогнозна стойност за европейския бюджет, тъй като ние заделяме 9 % от всички предоставени кредити по външния мандат – правим това две години след първото отпускане – и, разбира се, размерът намалява, когато заемите се изплащат. Следователно, тъй като всъщност не се налага да използваме тази гаранция, в крайна сметка няма разходи за европейския бюджет. Никакви! Важно е да се разбере, че ние определено не сме институция, която струва пари на данъкоплатците.

Втората е, че ние сме единствената истинска европейска финансова институция; всички наши акционери са държави-членки, и те са предимно държави-членки на Европейския съюз. Ние сме единствената финансова институция, която е правно задължена съгласно Договора да подпомага финансово политическите цели на Европейския съюз. Освен това ние сме единствената финансова институция, която не може да финансира проект, ако преди това не е получила благоприятно становище от Европейската комисия. Европейската комисия дава въпросното становище след оценка, която се извършва от всички служби, от всички генерални дирекции, като се започне от Генерална дирекция „Конкуренция“ и се стигне до Генерална дирекция „Околна среда“. Следователно ние сме задължени стриктно да прилагаме европейските правила и политики. Дейността ни се одитира от Сметната палата, както е предвидено в тристранното споразумение. Ние си сътрудничим постоянно с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и бих добавил, че сме на ръба да се съгласим Европейският банков орган да упражнява надзор над нас. Във всички случаи, що се отнася до Европейската инвестиционна банка, ние ще бъдем много щастливи да се съгласим на официална форма на банков надзор. Ние сме подложени на непряк надзор например от страна на хората с опит в банковия надзор, които включваме в нашия комитет за одит. Потвърждавам още веднъж обаче, че ние сме изцяло отворени за адекватен контрол от страна на този нов европейски орган.

В заключение, третата характеристика, която бих желал да подчертая, е фактът, че Европейската инвестиционна банка е уникална и заради експертните познания, които е развила. Ние сме институция, която постоянно наема над 100 инженери плюс редица специалисти-консултанти, което е рядкост за една банка.

Освен това ние имаме доказан опит и експертни познания в някои области. Ето ви един пример. От нас се иска да предоставим технически консултации за проекти, които не можем да финансираме, защото те се осъществяват в региони, които са извън нашия мандат. Следователно считам, че би било жалко да не се използва този експертен опит. В някои области като градския транспорт, енергийната ефективност, водния цикъл и подкрепата за МСП ЕИБ със сигурност е развила твърде уникален експертен опит. Следователно в заключение ще кажа, че би било жалко, ако не използваме изцяло този потенциал чрез по-систематично и по-добре структурирано сътрудничество с Европейския парламент.

Бяха зададени някои много актуални въпроси. Ние финансираме повече в Турция просто защото това е нашият мандат, решението за който е взето съвместно от Съвета и Парламента. Той ни възложи задача да финансираме повече в страните кандидатки, което означава, че в пропорционално отношение ние финансираме повече в Турция и Хърватия, отколкото в други държави. Ние сме тук, за да изпълняваме мандата, който са ни възложили европейските органи, и по-специално Съветът и Парламентът. Ето защо считам, че това вероятно оправдава системното и по-добре структурирано сътрудничество с Европейския парламент.

(Ръкопляскания)

  George Sabin Cutaş, докладчик. – (RO) Г-н председател, бих желал преди всичко да благодаря на всички оратори в това конструктивно разискване. Трябва да призная, г-н Мейщат, че въпреки няколкото критични бележки, всички мои колеги, които взеха думата, признаха важната роля, която Европейската инвестиционна банка може да играе по време на сегашната икономическа и финансова криза.

Ние очевидно се нуждаем от инвестиции и проекти за устойчиво развитие в Европейския съюз. Поради това считам, че трябва да приложим и да помисли за амбициозни идеи и да не се страхуваме да ги предлагаме.

Не на последно място искам да подчертая следното: не забравяйте за прозрачността и по-добрата комуникация с всички европейски институции.

В заключение, г-н Мейщат, считам, че, от името на моите колеги от ЕП, бих могъл да кажа, че можете да разчитате на подкрепата на Европейския парламент в бъдеще.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние сме запознати със значението, което би могло да има кредитирането на Европейската инвестиционна банка за развитието и социалния напредък, предвид нейните ниски лихвени проценти и дългите периоди за погасяването им.

Възможностите, които тя предлага обаче, не са нито достатъчно прозрачни, нито достатъчно ясни, а тези, които ги получават, не са държавите и регионите, които се нуждаят най-много от тези кредити. Ето защо докладът, който подкрепихме, съдържа някои критики и предложения.

Ние обаче не сме съгласни с трансформирането на ЕИБ просто в инструмент за прилагане на политиките на ЕС, както и за справяне с проблемите на социалното и икономическото сближаване и социалното развитие, които трябва да бъдат предвидени в бюджета на ЕС и в структурните и кохезионните фондове на Съюза. Очевидно ЕИБ може да наблюдава и да подобри усилията в тази област, но не може да замести бюджетната политика на ЕС.

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Най-важните изисквания са дейностите на Европейската инвестиционна банка да бъдат още по-прозрачни за Европейския парламент и финансовите инструменти, които тя предоставя, да се използват още по-целенасочено. Ние препоръчваме да се обмисли и предложението за въвеждане на пруденциален надзор над тази институция в интерес на точното измерване на качеството на финансовото състояние и резултатите на ЕИБ, както и спазването на ефективната и успешна бизнес-практика. Бих искала да подчертая, че не правим това предложение поради съмнения относно редовността на дейността на ЕИБ, а защото според нас по принцип, както ясно беше заявено на срещата на Г-20 в Лондон преди две години, „всички системно важни институции, пазари и инструменти трябва да подлежат на подходящо регулиране и надзор“. Предлагаме да се отправи призив към Европейската комисия да предостави на Европейския парламент правен анализ на възможностите за пруденциален надзор на ЕИБ до 30 ноември 2011 г., защото съгласно действащото законодателство нито една европейска институция няма право да контролира ЕИБ. С оглед на по-голямата роля на ЕИБ обаче и поради удължаването на гаранциите на ЕС за нея, следва да се гарантира, че това ще се промени. Би било оправдано да има по-голям професионален и социален надзор, подобно на практиките, които се появиха напоследък в други небанкови финансови институции. Кредитната дейност на ЕИБ трябва да стане по-избирателна, по-ефикасна и ориентирана към постигане на повече резултати в бъдеще, особено по отношение на финансирането за МСП. За тази цел информацията за кредитите следва да се събира и публикува по-систематично.

4. Ваксинация против болестта син език (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Janusz Wojciechowski, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива 2000/75/EО по отношение на ваксинацията против болестта син език (COM(2010)0666 – 05499/2011 – C7-0032/2011 – 2010/0326(COD)) (A7-0121/2011).

  Janusz Wojciechowski, докладчик. – (PL) Г-н председател, за мен е особено приятно да представя пред Парламента доклада си относно измененията на директивата по отношение на ваксинацията против болестта син език, заболяване, което изправя пред огромен риск отглеждането на говеда, овце и кози в много държави-членки на ЕС. Особено съм щастлив, тъй като преди три години в тази зала по време на предишен мандат имах привилегията да представя доклад относно нова стратегия за здравето на животните, основаваща се на принципа „По-добре превенция, отколкото лечение“. Днешното изменение на директивата по отношение на ваксинацията против болестта син език е практическо приложение именно на този принцип. Подобряваме профилактиката срещу заболяването и допринасяме за по-доброто здраве на животните. Разходите по тяхното лечение ще намалеят, а цялостният процес на ваксиниране ще бъде организиран по-добре.

Изменението се отнася до факта, че действащата директива от 2000 г. беше адаптирана към тогавашните условия, и по-специално към наличните на пазара ваксинации. Те са били и продължават да бъдат прилагани, но с известни ограничения, произтичащи от факта, че съществува опасност от прехвърляне на вируса от ваксинираните върху неваксинираните животни. Това означава, че се изискват различни ограничения по време на процеса на ваксиниране, например прилагането на ваксините в определени зони и прилагане на ограничения към движението на животните. Това представлява голямо бреме за животновъдите, което води до ограничената ефикасност на тези ваксинации. Науката отбеляза напредък. Разполагаме с ваксини от второ поколение, които са изпитани и могат да се прилагат без никакъв риск от пренасяне на вируси върху неваксинирани животни. В резултат на това те могат да се прилагат, без да се изпълняват действащите ограничения. Ето защо поставянето на тези ваксини ще бъде от полза за животновъдите, тъй като ще бъдат по-малка тежест и далеч по-ефикасни. Ще бъде възможно прилагането им в много по-голяма степен.

В това отношение, процедурите се развиват много бързо. Комисията по земеделие приключи работата по документа малко след като получи проектът на директива на Европейската комисия и сега представя резултатите от дейността си пред Парламента. Надяваме се през тазгодишния летен сезон да успеем да проведем мащабни ваксинации с новата ваксина. Това е причината за измененията и това е причината, поради която Парламентът, в своите изменения към внесения от мен доклад, е предвидил срокове, в рамките на които националното законодателство на държавите-членки да се приведе в съответствие с изискванията на директивата, така че ваксинациите да бъдат извършени тази година и да не се налага да се чака до следващия сезон.

Искам да ви припомня противоречивите становища относно доклада и измененията на директивата, свързани с предложените от Комисията таблици на съответствието. В моя доклад се съгласяваме със задължителното включване на таблици на съответствието, съдържащи информация относно транспонирането на директивата в националното законодателство и относно това кои конкретни разпоредби транспонират директивата в националното законодателство. Това се счита за бюрократично изискване от администрациите на някои държави-членки, но следва да се приема по друг начин. Благодарение на въвеждането на това изискване европейското законодателство ще стане по-прозрачно. Гражданите ще могат по-лесно да проверяват дали дадена директива е транспонирана в националното законодателство и по какъв начин. Лично аз смятам, че това е добра практика. Доколкото ми е известно, това е първата, или една от първите приети директиви, които въвеждат подобно изискване, и мисля, че го прави съвсем правилно. Това трябва да се превърне в стандартна практика за нашето законодателство.

Бих искал да ви благодаря още веднъж, че ми позволихте да представя доклада, и усещам, че подобряваме работата на животновъдите и намаляваме страданията на животните в ЕС.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията е благодарна на Парламента за подкрепата за предложението за по-нататъшно улесняване на ваксинацията против болестта син език, както и за препоръката по този много важен проблем. По-конкретно, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Wojciechowski, за ангажираността му с тази кауза.

Болестта син език е причина за големи тревоги сред животновъдите в Европейския съюз. До 90-те години на XX век това заболяване се смяташе за екзотично за ЕС, като епидемии възникваха главно в Южна Европа, и то спорадично. През последните години обаче избухнаха няколко епидемични вълни от заболяването, които засегнаха много държави-членки, включително и държави от Централна и Северна Европа, причинявайки големи загуби на животинска продукция и прекъсване на търговията с живи животни.

През последните няколко години се наблюдава значително подобряване на положението с болестта син език в целия ЕС, благодарение не на последно място и на масовите кампании за ваксиниране на животните, съфинансирани в голяма степен от Европейския съюз. ЕС съфинансира 150 милиона евро през 2008 г., 120 милиона евро през 2009 г. и 100 милиона евро през следващите години. Според действащите правила ваксинирането е позволено единствено в области, подлежащи на определени ограничения поради наличието на болестта син език. Предложените изменения на директивата въвеждат възможността за използване на инактивирани ваксини навсякъде в Европейския съюз. Изменението ще позволи по-широко прилагане на превантивни ваксинации против болестта син език и това ще гарантира по-добрия контрол на болестта и ще намали произтичащата от него тежест за селскостопанския сектор.

Докладът на Парламента е изключително навременен и важен за положението със здравето на животните в Европейския съюз. Докладът признава в голяма степен необходимостта от спешни действия, за да може държавите-членки да разполагат с достатъчно време да ваксинират животните преди началото на новия сезон на болестта син език. Не трябва да пренебрегваме факта, че независимо от значителното подобрение на положението с болестта през последните години, тя не е премахната. ЕС продължава да се намира пред риск от избухване на нови епидемични вълни от болестта син език в бъдеще, поради което е важно държавите-членки да имат възможността да предпазят от вируса своите животни, когато бъдат изложени на риск. Държавите-членки следва да са в състояние да оптимизират програмите си за ваксинация с цел намаляване на последствията от бъдещи епидемии на болестта син език в рамките на Европейския съюз. В действителност редица държави-членки вече са заявили желанието си да приложат въпросната мярка при първа възможност.

Докладчикът се позовава на действително много сложния проблем с таблиците на съответствието, които са от изключителна важност за проследяването на правилното и адекватно транспониране на законодателството на ЕС в националните правни системи. Това е дългогодишен проблем и ние в тази зала сме разисквали многократно начини за контролиране и наблюдение на правилното транспониране на законодателството на ЕС на равнище на националните правни системи. Разбираме, че таблиците на съответствието са най-добрият инструмент за целта, като те проследяват и гарантират подходящото транспониране на европейското законодателство.

В същото време много добре осъзнаваме, че особено що се отнася до неотложни въпроси като този, който обсъждаме днес, трябва да работим много усърдно, за да намерим решение между Парламента и Съвета, така че да се избегнат ненужни пречки. Надявам се Съветът да прояви достатъчна гъвкавост, за да може законодателството да бъде прието навреме преди началото на следващия сезон, през който може да се развие болестта син език.

  Elisabeth Jeggle, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, както вече стана дума, предложението за директива по отношение на ваксинацията против болестта син език е много важна крачка към премахването на това опасно заболяване по животните. Става дума за болест, която засяга преживни животни, като говеда, овце и кози. Може да завърши и със смъртта на засегнатите животни. Новите инактивирани ваксини позволяват да се изключи риска от заразяване, така че ваксината да може да се използва успешно и в области, където до момента липсват прояви на болестта.

Това ще позволи на държавите-членки да използват ваксинациите по-ефикасно, като по този начин в значителна степен ще се намали тежестта от болестта върху сектора на селското стопанство. Новите ваксини позволяват борбата с болестта веднъж и завинаги да се води на наистина по-широк фронт, като се надявам държавите-членки и земеделските стопани да се възползват от тази възможност. Тя предоставя по-голяма безопасност и несъмнено представлява съществено подобрение по отношение здравето на животните.

Колкото повече успеем да задържим разпространението на болестта син език с помощта на новите ваксини, толкова повече възможности ще имаме да изнасяме животни, отглеждани в стопанства, за благото на нашата икономика.

За да влезе в сила новата директива и с оглед на осигуряването на новите ваксини, в действителност е важно бързо да вземем решение. В понеделник комисията по земеделие и развитие на селските райони отправи ясен сигнал, като прие единодушно доклада, а групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще последва примера й на днешния пленарен вот. Подкрепям призива на докладчика да бъдат оставени в доклада таблиците на съответствието. В крайна сметка не можем да взимаме решения в Европа, без държавите-членки да предоставят информация относно прилагането им. Освен това се нуждаем от прозрачност – и съвсем ясно заявявам това пред Съвета – с оглед на повишаване на доверието в ЕС.

Накрая искам да благодаря на докладчика за добре свършената работа и за конструктивното сътрудничество Благодаря много! Докладът ще получи нашата подкрепа.

  John Stuart Agnew (EFD). – (EN) Г-н председател, искам по-скоро да заявя нещо, отколкото да задам въпрос. Гласуването не беше единодушно, защото аз не съм гласувал в подкрепа на доклада.

  Sergio Gutiérrez Prieto, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, болестта син език е постоянна заплаха за нашите селскостопански животни, а оттам и за общественото здраве.

Досега използвахме активирана ваксина за борба с болестта, чиято употреба налагаше ограничения в движението на животните до определени области, за да се предотврати разпространението на вируса върху неинфектирани животни.

Следователно употребата на ваксината или ваксинирането бяха ограничени само до области, където в миналото са били открити заразени животни. Това доведе до пагубни последици за животновъдите, които се оказваха потърпевши поради две причини: първо, заради самото заболяване, и, второ, заради ограниченията.

Очевидно всеки един от тези проблеми може да бъде избегнат чрез прилагането на нова инактивирана ваксина, която, в допълнение към предотвратяването на евентуални сътресения във вътрешния пазар на селскостопански животни, ще даде възможност за разработването на нови, по-широкообхватни – и това е най-важното – стратегии за превенция за борба с болестта.

Ето защо е от жизненоважно значение за животновъдния сектор да изменим директивата, за да позволим употребата на тази ваксина, като го направим и възможно най-бързо.

Госпожи и господа, придържането към нашите Договори, особено по отношение на таблиците на съответствието, не следва да бъде оправдание за невлизането в сила на този регламент преди началото на лятото. Подобно забавяне само ще доведе до нови вреди за стопаните.

  Marit Paulsen, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, позволете ми да изразя огромната си благодарност към г-н Wojciechowski за отлично свършената и ефективна работа. Предишните оратори споменаха каква е същността на проблема: новата ефикасна ваксина. Затова искам да използвам полагащите ми се няколко секунди време, за да изтъкна, че това е вероятно първото осезаемо доказателство за това, което ще се случи в селскостопанския ни сектор след настъпването на драстичните промени в климата. В моята страна, Швеция, самата идея за наличие на болестта син език при преживните животни би звучала напълно нереално преди четири или пет години. Дотогава тази болест се проявяваше в единични случаи в Южна Европа. Днес обаче тя е факт и ние вече се сблъскахме с нашата първа епидемия от болестта. Затова за нас е много важно да задвижим въпроса с ваксинациите, но също така е изключително важно, когато говорим за климата, околната среда и бъдещето, да разберем, че промените няма да са само по отношение на засушаването или валежите. Една съществена промяна в климата ще доведе и до нещо много по-различно: епидемии от болести и епизоотии както сред хората, така и сред животните. Трябва да вземем предвид това, когато разискваме стратегията „Европа 2020“ например. Каква посока възнамеряваме да поемем? Важно е за нас, като законодатели, да разберем това. Можем да взимаме решения единствено на основата на знанията, които притежаваме днес, но трябва да бъдем достатъчно гъвкави, за да можем да взимаме нови решения, когато се сдобием с нови познания и – както е в дадения случай – с нови ваксини.

  James Nicholson, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, преди всичко искам да благодаря на г-н Wojciechowski за бързината, с която успя да внесе доклада в пленарна зала. Работил е много усилено по неговото изготвяне. Искам да се върна на въпроса с таблиците на съответствието. Членът на Комисията каза, че се надява, че ще са достатъчно добри, но аз искам да отбележа, че не е достатъчно да се „надяваме“. Става дума за много сериозно заболяване, което трябва да овладеем това лято. То се пренася от дребни кръвосмучещи мушици, както ги наричаме, и това лято трябва да установим контрол над него.

Г-н Wojciechowski е свършил своята част от работата и по никакъв начин не можем да го виним за каквото и да било забавяне. Би било много жалко, ако вътрешните борби в Брюксел или прекалената бюрокрация станат причина за забавяне. Със сигурност се нуждаем от действия, защото болестта се разпространява изключително бързо и трябва да имаме готовност да прилагаме ваксината извън засегнатите области. Трябва да припомня на залата, че в много от случаите, както отбелязаха г-н Wojciechowski и други оратори, профилактиката е по-добра от лечението. По този повод смятам, че трябва да пристъпим към действия, затова искам Комисията да ни даде гаранция, че бюрократичните мерки няма да ни възпрепятстват.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: EDWARD McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

  John Stuart Agnew, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, това е заболяване, по отношение на което земеделските стопани следва да вземат самостоятелни решения въз основа на конкретната ситуация. Като представител на земеделските стопани в Обединеното кралство, аз ще разчитам на препоръките на ветеринарните лекари, а не на становището на бюрократите в други държави. Оценявам подкрепата на британските данъкоплатци, които финансират моите ваксини, и съм разочарован, че ЕС изобщо трябва да вземе участие в този процес. Достатъчно е, че ни дадохте болестта. Моля ви, не влошавайте допълнително нещата.

В момента обсъждаме този въпрос, независимо от уверенията, че Договорът от Лисабон не представлява основна промяна. Ако това е така, защо трябва толкова много големи и малки мерки, като тази, да бъдат вземани отново, за да са в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз? Не знаем как ще бъде решен въпросът с таблиците на съответствието и темата илюстрира прекрасно объркването, до което може да доведе т.нар. съвместно вземане на решения. Макар че британското правителство ще плати каквото е необходимо за привеждане в съответствие с вашия начин на мислене, други държави-членки могат да имат съвсем различно становище по проблема.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, искам да изразя огромната си благодарност към докладчика за свършената от него работа. Макар и да подкрепям принципно доклада, искам да добавя, че ваксината следва да бъде прилагана единствено когато компетентните органи установят наличие на значителен риск за популацията от селскостопански животни. В Северна Ирландия както земеделските стопани, така и Министерството на земеделието и развитието на селските райони, работят изключително усилено, за да опазят Северна Ирландия като свободна от болестта син език зона.

Важно е Комисията и Съветът да признаят статута на зони, свободни от болестта син език в рамките на ЕС, и да приложат предпазни мерки за тяхното опазване. Продължава да съществува обаче значителен риск в рамките на Европа от разпространение на болестта, поради което считам, че Северна Ирландия е в правото си да използва ваксините. Компетентните органи трябва задължително да следят движението на животните и да налагат търговски забрани, където е необходимо, за да спрат разпространението на болестта син език, а също и да следят дали всички участници в процеса спазват изискванията на добрата практика.

Важно е всички държави-членки да работят заедно в конструктивен дух за намаляване на риска от разпространение на болестта син език и за защита на сектора от голяма епидемия. Комуникацията между държавите-членки и Комисията е от жизненоважно значение за наблюдението и контрола на епидемиите от болестта. Аз бих насърчила подобно отношение.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Г-н председател, епидемии като болестта син език оказват сериозно въздействие не само върху животновъдите, но и върху потребителите и европейската икономика като цяло, тъй като причиняват смъртност сред животните и сривове в търговията.

Ограниченията относно движението на животните засягат сериозно икономическите ресурси в местата или регионите, където биват налагани. При провеждането на кампания за профилактично ваксиниране например съгласно действащото законодателство трябва да се поддържа зона на ограничения, дори и да няма регистрирани случаи на болестта син език. Ето защо предложената от Комисията мярка е справедлива и икономически полезна за производителите и потребителите. В същото време тази мярка е в съответствие с принципа за използване на резултатите от всеки напредък на науката в селското стопанство.

Освен това трябва да отбележа и важния принос на европейските фондове до момента за подобряване на положението по отношение на епидемията от болестта син език. Съюзът съфинансира мащабни кампании за ваксиниране, като през последните години сумата възлиза на 270 милиона евро, както и членът на Комисията вече отбеляза. Смятам, че съфинансирането на програмите за ваксиниране следва да продължи и през следващите години, като се има предвид тяхната ефективност и новите, много по-опростени законодателни рамки, които разискваме днес.

  Paolo De Castro (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко искам да благодаря на г-н Wojciechowski и на всички докладчици в сянка за работата им по този доклад, който има за цел да направи правилата за ваксинирането против болестта син език по-гъвкави. Комисията по земеделие и развитие на селските райони положи всички усилия спешно да одобри текста, за да може кампанията по ваксинирането да започне преди началото на лятото.

Европейската комисия представи предложение, което не взимаше предвид одобрението на Договора от Лисабон. С други думи, то оставяше правото на взимане на решения единствено на Съвета, като изцяло изключваше Парламента. След усилени обсъждания, за които искам да благодаря на Правната служба на Парламента и на секретариата на комисията по земеделие и развитие на селските райони, успяхме да стигнем до споразумение за промяна на правното основание в съответствие с член 43, параграф 2 от Договора, или, с други думи, в рамките на обикновената законодателна процедура.

Сега очакваме от Съвета да бъде също толкова ефективен, като приеме нашата позиция и включи таблиците на съответствието, за да можем да дадем своевременен отговор на европейските животновъди.

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Г-н председател, благодарение на съчетанието от ваксинации и ограничения на движението на животни през последните години значително намаля броят на епидемиите от болестта син език. Болестта причинява големи страдания и смърт на заразените животни и има измерим отрицателен ефект върху селскостопанския сектор и общността на животновъдите. Приветствам мерките, които позволяват на държавите-членки да използват инактивирани ваксини против болестта син език в области, незасегнати от нея, и благодаря на докладчика за работата му по проблема.

Държавите-членки следва да разполагат с гъвкавостта да инициират действия и да черпят опит от технологичния напредък в областта на производството на ваксини, като по този начин намалят тежестта от болестта върху сектора на селското стопанство и предотвратят неговото възникване, без да отричат статута на свободни от болестта държави-членки, както беше преди. Ваксинирането представлява ефикасна ветеринарна мярка в отговор на болестта син език, която, придружена с по-нататъшни мерки като надзор например означава, че възможността за премахване на болестта в Европа е реална.

Ваксинирането при контрола и евентуалното премахване на болестта ще доведе до по-малки икономически загуби и ще бъде от полза за селскостопанските животни в Европа.

  Julie Girling (ECR). – (EN) Г-н председател, отбелязвам със задоволство, че това законодателство ще позволи на земеделските стопани да бъдат гъвкави и ще им даде право на избор и надежда.

Твърде дълго стратегията ни за ваксиниране беше спирана поради факта, че не бяхме разработили достатъчно усъвършенствани продукти, които да позволят ваксинирането на животните извън зоните на изключване. Да се намираш в зона на изключване може да се окаже пагубно за препитанието на земеделския стопанин. Също така е пагубно да не защитим животните в Европа от болестта, особено от такава увреждаща и силно заразна болест, каквато е болестта син език. Разработването на нови ваксини и на промени в правилата, които, надявам се, Парламентът днес ще одобри, ще позволят на Обединеното кралство да се придвижи до статута на държава, свободна от болестта син език. Това ще позволи по-свободното движение на животни и ще спести средства на селските райони.

Много е важно обаче правилата да влязат в действие възможно най-скоро. Земеделските стопани в западните държави трябва да могат да ваксинират добитъка преди края на май, за да гарантират пълната защита на животните. Всички ние тук разбираме предисторията на разразилата се битка между институциите относно таблиците на съответствието, но трябва да ви кажа, че земеделските стопани, които представлявам, не я разбират и разчитат на нас, техните избрани представители, да решим проблема. Това е неотложен въпрос и здравият разум трябва да надделее. Нека да се заемем с проблема сега, да съгласуваме ускорена процедура за подобни неотложни въпроси и да се заемем с тях, като направим така, че да ваксинираме селскостопанските животни в нашите страни.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, болестта син език е епидемия, която засяга преживните животни и която вече е предизвикала огромни щети на животновъдния и производствения сектор. След избухването на епидемията в няколко държави-членки през 2000 г. бяха причинени значителни икономически щети. Както винаги, когато има икономически загуби, финансовите щети засягат най-вече онези, които са най-ниско във веригата на производството. По-конкретно, процъфтяващата търговия в животновъдството се срина. Въпреки ваксинирането износът в някои държави беше напълно парализиран. В Австрия също, където животновъдството е с големи традиции, препитанието на много земеделски стопани беше застрашено.

Сега е време да помислим за превантивни действия. Заболяването още не е премахнато и може да възникне отново във всеки един момент. Трябва да се поучим от опита и да можем бързо да оказваме съдействие. Това, което беше валидно преди десет години, вече не е. Старата директива относно мерките за борба с болестта син език от 2000 г. трябва да бъде подобрена и осъвременена.

Правилата за ваксинирането, които бяха валидни тогава, трябва да бъдат адаптирани към технологичния напредък с оглед на по-ефикасната борба с болестта син език и намаляването на тежестта за земеделските стопани. Тогавашните правила са били предназначени за използването на живи атенюирани ваксини, които са били единствените налични ваксини, когато е била приета директивата преди 10 години. Днешните ваксини са много по-усъвършенствани. Трябва да отчетем този факт.

Приветствам бързото действие от страна на Комисията и Парламента и се обявявам в полза на бързото прилагане на новата директива. Като представител на селскостопанска общност знам колко важно е да се мисли с оглед на протичането на годишните цикли. Бързото вземане на решение ще ни позволи да постигнем приложимо и уеднаквено законодателство до есента, което е в интересите на държавите-членки и преди всичко на животновъдите и земеделските стопани. Много благодаря на докладчика.

  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Нямам съществени възражения по предложенията в законодателната резолюция и искам да поздравя Комисията за инициативата, която има за цел признаването на научните развития и разрешаването да се използват ваксини против болестта син език извън областите, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни, тъй като този вид ваксини не представляват риск от нежелано разпространение на вируса.

Също така искам да поздравя и да благодаря на докладчика на комисията по земеделие и развитие на селските райони, г-н Wojciechowski, и на председателя на тази комисия, г-н De Castro, за свършената от тях работа, която позволи на Съвета и Комисията да достигнат до бързо споразумение относно правното основание на предложението. Следователно, за разлика от първоначалното предложение, законодателните правомощия се поделят от Парламента и Съвета съгласно обикновената законодателна процедура, въведена от Договора от Лисабон.

Комисията по земеделие и развитие на селските райони обсъди и одобри доклада в кратки срокове, за да можем днес проведем гласуването и с оглед на това следващата стъпка към постигане на споразумение със Съвета да бъда направена възможно най-скоро, като по този начин се даде възможност новите клаузи на директивата да влязат в сила. Ето защо искам да призова Съвета да постигне компромис с позицията на Комисията и Парламента, която според мен ще бъде одобрена днес тук с огромно мнозинство.

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, адаптирането на правилата за ваксиниране против болестта син език е в съответствие с новата политика на ваксиниране на ЕС, както е посочено в Стратегията за здравето на животните 2007–2013 г. под мотото „По-добре превенция, отколкото лечение“.

Нуждаем се от по-гъвкава процедура относно ваксинирането на селскостопанските животни, ако искаме да успеем да се преборим по-ефективно с епидемии като болестта син език и да намалим въздействието от тях за селското стопанство. Несъмнено е желателно да има по-голяма гъвкавост и по-добра превенция за редица епидемии по животните.

Повече не можем да продължаваме да отстояваме строга политика за неваксиниране, както сме правили досега в рамките на ЕС. Ето защо съм на мнение, че сега предприемаме правилната стъпка. Освен това искам да подкрепя г-жа Paulsen, която каза, че в бъдеще трябва да очакваме нови епидемии по животните в резултат от изменението на климата. Това на свой ред означава, че ни трябва ясна стратегия, и в това отношение, разбира се, можем правилно да приложим въпроса на практика. В този смисъл бих искал отново да заявя, че не трябва да има повече обсъждания в Комисията и относно унищожаване на трупове на животни.

В случая с болестта син език сме се възползвали, разбира се, от подкрепата си за научни изследвания, благодарение на което сега разполагаме с инактивирана ваксина и можем да проведем всеобхватно ваксиниране, което преди беше много опасно и много трудно. Ето защо сега се намираме в ново положение.

Искам също да благодаря на докладчика за експедитивната работа. Опитът ни е научил да очакваме първите епидемии в края на лятото или през есента. Ето защо държавите трябва да разработят подробни стратегии за ваксиниране и да ги прилагат.

Искам да кажа на г-н Agnew, че добрият ветеринар би препоръчал ваксиниране, защото ветеринарите искат тъкмо това и защото това чувах през цялото време, докато течеше обсъждането.

Разбира се, това не е краят на проблема. Комисията трябва да разработи регламенти за прилагане и да ги адаптира към новия процес. Това трябва да стане толкова бързо, колкото тук в Парламента. Ето защо призовавам Комисията да работи бързо, така че да можем да използваме постигнатия научен напредък преди края на годината.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз съм благодарен на колегата, г-н Wojciechowski, за настоящия доклад, който ни припомня важността от подходящо законодателство по въпроса.

Въпреки това, независимо дали става дума за жива атенюирана или инактивирана ваксина, като се има предвид настоящото ниво на познание, което имаме, кръвните изследвания не ни позволяват да разберем по какъв начин патогенът, причиняващ болестта, е попаднал в кръвообращението на животното – с други думи, дали е от ваксина или от див тип вирус. Така че, докато не се разработи инактивирана ваксина с белязан вирус – тоест, такава, при която патогенният организъм е с ваксинален произход – ще бъде невъзможно да правим разлика между ваксинирано животно и животно, заразено с вируса. Въпреки това ваксинирането е жизненоважно условие за обявяването в регион или страна, които са обявени за свободни от всякакво заразяване. Съществува обаче голям риск защитените от заразяване държави да поставят търговски бариери между себе си и държавите, които използват инактивираната ваксина.

Поради тази причина Европейският съюз е длъжен да насърчи продължаването на научните изследвания в областта на създаване на белязана инактивирана ваксина, за да се гарантира биологичната сигурност в рамките на Съюза, нещо, което ще ни позволи по-ефикасно да съчетаваме здравните и търговските подходи.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, важно е да отбележим коментара на члена на Комисията, че проявите на болестта син език са намалели от 48 000 случая през 2008 г. на 120 през 2010 г. Въпреки това все още не сме сигурни каква ще бъде бъдещата тенденция, затова разработването на инактивираната ваксина и обсъждането относно техническите подробности, свързани с прилагането й, са много уместни.

Би било полезно, ако представители на Съвета можеха да присъстват сега в пленарната зала, за да обърнем внимание на въпроса дали те наистина имат желание да предоставят таблиците на съответствието, които според Парламента и Комисията са от изключително значение – а вероятно това е въпрос, на който Съветът може да ни предостави доста бърз отговор. Превенцията на всички болести, и по-конкретно на тази, се съсредоточава върху животновъдството, ограничаването на тяхното придвижване, защитата им от преносители на вируса и върху въпроса, който обсъждахме тази сутрин – а именно, ваксинирането.

  Oldřich Vlasák (ECR). – (CS) Г-н председател, проблемът с използването на инактивираната ваксина за ваксиниране извън затворената зона е, че животните ще покажат положителни резултати на серологичните тестове, а за да определим дали животните са били ваксинирани или действително са болни, ще трябва да направим вирусологично изследване, което е много по-скъпо. Това ще създаде проблеми по отношение на търговията със и преноса на животни. Предвид факта, че това ще включва транспонирането на директивата в националното законодателство, трудно бихме могли да спазим крайния срок 30 юни 2011 г. по процедурни причини. Лично аз не съм съгласен да се промени датата за влизането в сила на директивата от по-ранната дата 20-ти на датата на деня след нейното публикуване. Освен това трябва да разберем, че изработването на таблици на съответствието ще увеличи допълнително административната тежест.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, смятам, че отбелязваме крачка напред към разбирането, че проблемът не се отнася само до определени области в Европа, Южна Европа или Северна Африка. Въпреки това гледам положително на тази мярка.

Искам да попитам г-н Tarabella дали той и Комисията не смятат, че също така спешно следва да се заемем с въпроса за прилагането към ветеринарните служби, така че наистина да има мярка, която да позволи премахването на проблема в целия Европейски съюз.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, подобряването на разпоредбите за ваксинирането против болестта син език е много важен въпрос. Новите инактивирани ваксини позволяват за първи път на производителите да изключат риска от заразяване с това потенциално изключително опасно заболяване, защото вече могат да бъдат използвани и в области, където досега не са откривани случаи на болестта син език. С оглед на това трябва многократно да подчертаваме, че селското стопанство – включително износът на животни за разплод – е важен фактор във всички европейски държави. Следователно земеделските стопани се нуждаят от възможността да се възползват от най-новите научни достижения в областта на здравето на животните, използвани за разработването на тези ваксини.

В момента се нуждаем най-вече от две неща. Първо, от бързо решение относно проблема с практиките в Европейския съюз. Второ, според мен също толкова спешно се нуждаем от задължението държавите-членки да уведомяват за въвеждането на мерки или, с други думи, от задължението държавите-членки да докладват пред Комисията.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, най-напред искам да благодаря на залата за решителната подкрепа за това предложение и за това, че призна неотложността на проблема и необходимостта от много бързи процедури.

Някои от вас говориха за проблема с таблиците на съответствието. Нека само ви припомня, че Председателският съвет добави нов тласък в решаването на проблема и му придаде огромно значение, особено като призна проблема с транспонирането на законодателството на ЕС в националното законодателство.

Искам да попитам наистина ли е толкова трудно за държавите-членки да уведомяват Комисията относно правната правното основание, въз основа на което транспонират законодателството на ЕС в националното. Наистина ли е толкова трудно? Сигурен съм, че когато става дума за това как да се транспонира законодателство, държавите извършват известна подготовка и решават как възнамеряват да го транспонират.

Мисля, че всички признаваме факта – и вече проведохме няколко разисквания по въпроса – че се отразява лошо на Европейският съюз, когато транспонирането на законодателството на ЕС се извършва неравномерно. По-конкретно, по толкова важен въпрос като обсъждания днес, неправилното транспониране на законодателството може да има разрушителни последствия.

В същото време, както казах във встъпителните си бележки, искам да подчертая, че Комисията очевидно е против ненужното забавяне. Съзнаваме напълно неотложността на въпроса. Ето защо се надявам, че с помощта на по-голяма гъвкавост и интензивни преговори можем да решим проблема. Комисията ще се опита в максимална степен да бъде полезна, така че да можем да приемем директивата преди началото на сезона, през който може да има евентуална епидемия от болестта син език.

Що се отнася до готовността на Комисията да приложи тази мярка, искам да уверя г-н Schnellhardt и г-н Uggias, че Комисията е изпълнила своите задължения. Мерките, които трябва да бъдат приложени, са почти готови. Това, което ни трябва, е одобрението на предложението от законодателя. След като го получим, ще можем да действаме много бързо.

Още веднъж искам да благодаря на докладчика и на залата за решителната подкрепа за тази мярка.

  Janusz Wojciechowski, докладчик. – (PL) Г-н председател, искам да благодаря на всички колеги, които взеха участие в разискването и изразиха подкрепата си за моя доклад. Благодаря на всички докладчици в сянка и на членовете на комисията по земеделие и развитие на селските райони, с чиято помощ успяхме да процедираме с доклада така бързо и ефикасно. Не се случва често да приемем единодушно положителен документ, който очевидно се стреми да подобри съществуващото положение.

Що се отнася до таблиците на съответствието, за които стана дума в хода на обсъждането като евентуален източник на проблеми, смятам, че ще ми бъде трудно да застана на страната на административните органи или правителствата на държавите-членки. Създаването на таблиците и изпращането им на Комисията наистина няма да представлява чак такъв проблем. Това, което е сигурно обаче, е, че гражданите, които пожелаят да проверят дали законодателството на тяхната държава-членка съответства на законодателството на Европейския съюз, ще срещнат по-големи затруднения. Те ще са тези, които ще трябва да полагат усилия и да направят проучване ако тези таблици не съществуват, както беше практиката досега. Често пъти човек трудно се ориентира в законодателството на ЕС. Смятам и се надявам, че този инструмент ще бъде достъпен за всеки, който проявява интерес, а не само за Комисията, и че ще бъде леснодостъпен документ, който при необходимост ще е налице. Освен това ще бъде и много полезен документ.

Призовавам Съвета да не отменя въпроса с таблиците на съответствието и ако се налага, поне да не го прави в този случай, за да могат да влязат в сила новите ваксини през настоящия сезона съгласно очакванията. Не можем да си позволим никакво забавяне, защото това ще компрометира нашата бърза и ефективна работа. Благодаря ви още веднъж за помощта по изготвянето на доклада.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след малко.

5. Внос в ЕС на домати от Мароко (петиция 1565/2009) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно въпроса, изискващ за устен отговор, зададен от Erminia Mazzoni, от името на комисията по петиции (петиция 1565/2009, внесена от José Maria Pozancos, с испанско гражданство), към Комисията, относно вноса в ЕС на домати от Мароко (O-000040/2011 – B7-0211/2011).

  Erminia Mazzoni, автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпросът, внесен от нас като комисия по петиции, показва, че нашата комисия не е удовлетворена от отговора, който Комисията е дала на въпроса, повдигнат от Испанската федерация на асоциациите на производителите и износителите на плодове, зеленчуци, цветя и живи растения.

Всъщност Комисията е насочила вниманието си към отговорността на държавите-членки при определяне на цените, без да вземе под внимание специфичния довод, изложен в петицията, който е да се докладва за незаконния внос на домати и други зеленчуци от Мароко.

Предполагаемите нередности всъщност се наблюдават вече в продължение на няколко години от регулаторния орган, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), който посочва за злоупотреба с прилагане на метода на приспадане, предвиден в Регламент (ЕО) № 3223/1994, установяващ три различни метода на изчисление. Последиците от тези действия са по-ниски приходи за Европейския съюз, нелоялна конкуренция и нарушаване на правилата на пазара, а така също постепенно обедняване на европейските производители и вносители, като се съобщава за случаи, предизвикващи сериозна тревога, в частност в Испания, Гърция, Португалия, Франция и Италия.

Комисията води преговори за ново двустранно споразумение с Мароко, като в него тези тревожни факти изглежда отново не се взимат под внимание, а се продължава с изпълнението на експортните потоци от Мароко за Европейския съюз, което е напълно нерегулирано и не съответства на европейското право.

Считам това за тема, върху която следва да насочим вниманието си. Тема, свързана с докосването на много чувствителен в момента нерв – миграционните потоци. Всъщност голямата тълпа хора, пристигащи в Европейския съюз от държавите по брега на Северна Африка, включително Мароко, включва земеделски работници, както се вижда от последните събития в Росарно.

Ние се борим да ги приемем, Борим се, преди всичко като Европейски съюз, и в частност Италия, да им предложим прехрана. По-нататъшно намаляване на възможностите за селскостопанско производство в нашите държави, следователно и във Франция, Испания, Италия и Португалия, които изпитват сериозни трудности в момента, би причинило всякакъв вид щети. Бих искала да знам какво възнамерява да направи Комисията.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, ако ми позволите, ще се опитам да отговоря на няколко въпроса, които бяха повдигнати в петицията. Бих искал да благодаря на г-жа Mazzoni за това, че постави на разглеждане въпроса, така че да можем да изясним нашата позиция по този проблем.

На първо място, бих искал да уверя колегите, че Комисията наблюдава отблизо и внимателно качеството на внасяните от Мароко домати, като използва система на кръстосани проверки въз основа на обозначените количества, внасяни от мароканските оператори, и на ежедневните записи за извършвания внос, водени от националните митнически органи. Досега Комисията няма никакво доказателство за системна измама или за пълна неизправност на използваната система. Ние разполагаме с информация относно един случай, на който ще се спра малко по-късно. Отнася се до 2007 г., когато ОЛАФ наистина подчерта, че системата – такава, каквато е в настоящия момент, може да доведе до опортюнистично, но не непременно незаконно поведение.

Напомня се, че прилагането на системата на входни цени и възможното облагане на вноса с мита във връзка с този механизъм са от изключителната компетентност на митническите органи на държавите-членки.

Друг доста важен аспект на въпроса е неговият международен контекст, в голямата си част наистина доминиран от кръга преговори от Доха, които все още не са приключили. Всяка промяна в системата на входните цени и сегашният й механизъм на прилагане може да окаже вредно въздействие върху постигнатите досега резултати. Новото двустранно споразумение с Мароко защитава интересите на европейските производители чрез поддържане на система от месечни тарифни квоти за доматите и строг контрол върху внасяните количества.

Освен това споразумението предвижда подобряване на сътрудничеството и по-голяма прозрачност по отношение на данните за пазара в сектора на плодовете и зеленчуците. Количественото нарастване на квотите за домати е ограничено до 52 000 тона, което е много под традиционните нива на търговията, а увеличението е прогресивно и разпределено за период от четири години, като по този начин се запазват пазарните дялове и традиционното доставяне за Европейския съюз. Затова Комисията счита, че при всяка промяна в системата на входни цени трябва да се спазват условията на съответните международни споразумения.

Комисията гарантира, че регламентът се прилага правилно и затова е провела разследването чрез ОЛАФ. Вероятно това е случаят, който има предвид г-жа Mazzoni – дали има нередности в резултат на неправилно тълкуване на регламента за прилагането. Въпреки това отговорност за по-нататъшното проследяване на резултатите носят националните митнически органи. В момента се извършва компенсиране, но публикуването на данните е стриктно в правомощията на митническите органи.

Що се отнася до организацията на наблюдението, това е един от въпросите, повдигнат от г-жа Mazzoni. Тук трябва да посоча, че както казах, Комисията наблюдава вноса на домати от Мароко чрез прилагане на система на кръстосани проверки. Наблюдават се количествата, които ежеседмично се внасят и съобщават от мароканските органи. След това данните се сравняват с тези, предоставени от националните митнически органи, които проверяват системата, както и от Евростат. Считам, че разполагаме с много добра и точна информация и ако има някаква системна измама и нередности, ние със сигурност ще ги забележим и ще вземем мерки.

  Esther Herranz García, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, първо бих искала да изкажа благодарност на комисията по петиции за усилената й работа след внасянето на жалбата от Испанската федерация на асоциациите на производителите и износителите на плодове, зеленчуци, цветя и живи растения, на основата на доклад, публикуван от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) през 2007 г. Считам, че заключенията в доклада са изключително ясни и много добре обясняват мерките от страна на Европейската комисия, която трябваше да се заеме с въпроса преди много време, за изясняване на действието на режима на входни цени, най-малкото във връзка със сектора на доматите.

Комисията обаче не само че не успя да предприеме никакви действия, за да предотврати различните видове измами, за каквито сега действащият регламент относно входните цени е дал възможност, но е договорила ново споразумение относно селското стопанство с Мароко, без най-напред да е решила проблема с недостатъците на сегашния режим на внос.

Госпожи и господа, време е Европейската комисия да поеме сериозно своите отговорности, да започне да разследва къде и как е била извършена измама и, по възможност, да поиска плащане на всички неплатени мита. Считам, че по никакъв начин те трябва да се ратифицира ново споразумение с Мароко, докато всички детайли не бъдат ясно обяснени и решени.

Нашата цел не е да пречим на сключването на нови международни споразумения, а да гарантираме, че тези споразумения няма да навредят сериозно на интересите на европейските производители и че правилата, предвидени в споразуменията, ще бъдат спазвани.

Що се отнася до новото споразумение с Мароко, единственото, което иска европейският сектор на плодовете и зеленчуците, е гаранция, че договорените условия наистина ще се спазват. Това може да стане възможно само чрез реформиране на режима на входните цени. Ние не можем да имаме ново споразумение с Мароко, докато не разполагаме с нова система на входни цени. Ние няма да можем да ратифицираме споразумението, което Комисията вече е сключила.

Освен това, ако тази надзорна функция ще се поеме от държавите-членки, от тях следва да се изиска значително финансово участие. Истина е също така обаче, че ние от дълго време призоваваме за система за гранична и митническа защита, подобна на тази в САЩ, за да се гарантира ефективен контрол.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, от името на групата S&D. – (PL) Според испанските земеделски производители, които представиха петицията пред Европейския парламент, внасяните на занижени цени марокански домати представляват заплаха за европейските производители. Те се позовават на най-ниското ниво на занижаване на цената, което е определено приблизително на 46 евро на 100 кг домати в споразумението за преференциален внос и износ между ЕС и Мароко. Според данни на ЕВРОСТАТ през декември 2010 г. Мароко е изнесла над 70 000 тона домати, което надвишава повече от два пъти квотата, предвидена в споразумението между ЕС и Мароко. Това именно е причинило големи загуби на европейските производители, без да се взимат под внимание загубите от митнически плащания. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) вече е обяснила този въпрос, като в доклада си от 2007 г. е посочила, че може да има нередности при вноса на домати от Мароко във връзка с поставяне на по-ниска цена на доматите в сравнение с първоначалната цена, договорена от ЕС, която всъщност дава възможност за неплащане на допълнителни мита. Прибавяйки своя глас към този на другите членове на комисията по петиции, аз обаче искам да попитам дали Комисията има някакво намерение да преразгледа правилата от този вид и евентуално да възстанови неплатените мита.

  Ramon Tremosa i Balcells, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, миналия октомври внесох въпрос, изискващ писмен отговор, към Комисията относно несъответствията между цифровите данни на различните европейски служби, отнасящи се до вноса в ЕС на домати от Мароко.

През 2008 г. между данните на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ и тези на Евростат имаше разлика от около 100 000 тона. Комисията отговори, че следи проблема и го решава, но на мен не ми е ясно кога Комисията ще постигне това, което европейските граждани и европейските производители заслужават.

В Европейския съюз ние внасяме домати не само от Мароко, но и от други трети държави. Трябва да намерим начин, по който преговорите да бъдат справедливи за всички, а да не бъдат за сметка на европейския селскостопански сектор. Ние също така трябва да намерим начин да контролираме това, което внасяме от други държави извън ЕС, особено на някои северни европейски пристанища. Без ефективен граничен контрол европейският селскостопански сектор ще има много тежко бъдеще.

Ако споразумението между ЕС и Мароко е нанесло вреда на европейското производство на домати, ще бъде много трудно да възстановим производството на европейска земя. Правилата и задълженията трябва да важат за всички, което означава лоялна конкуренция. Това, което не можем да приемем, е прилагането на различни правила и мита спрямо европейските производители и земеделските производители извън ЕС. Да приемем това означава да приемем загубата на конкурентоспособност на нашия селскостопански сектор и огромното й въздействие върху работната сила в Европа. Аз подкрепям свободната търговия, но при равни условия на производство и информиране. Ако такива не съществуват, свободната търговия не е свободна и лоялната конкуренция не е лоялна.

В заключение, считам, че Парламентът не трябва да ратифицира споразумението между ЕС и Мароко без включване на клаузи относно пазара на труда, социалното измерение и околната среда в Мароко. Ако това не се случи, можем да загубим нашето европейско селско стопанство и нашата хранителна промишленост.

  João Ferreira, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, ние отправихме няколко предупреждения по време на разискването за търговските споразумения относно селскостопанската продукция между Мароко и други средиземноморски държави, като Египет и Израел. Предупредихме, че ако такива бъдат сключени, те още повече биха засилили натиска за намаляване на производствените цени, пред който са изправени земеделските производители в ЕС, особено в държави като Португалия, и биха изострили допълнителните трудности в пласирането на техните продукти. Ние осъждаме либерализацията на търговията с плодове и зеленчуци, които са типично средиземноморски продукти, тъй като това би довело до големи супермаркети, продаващи продукти на по-ниски цени, които често са освободени от задължението да спазват същите правила и стандарти като тези, наложени на земеделските производители в ЕС. Бих искал да посоча, че либерализацията на търговията със селскостопанска продукция насърчава модели на интензивно производство за износ, които облагодетелстват големите производители на селскостопански и хранителни продукти за сметка на дребните и средните селски стопанства, семейните селски стопанства и снабдяването на местните и регионалните пазари. Всичко това води до отрицателни последствия за суверенитета, сигурността и качеството на храната, и за околната среда.

Това беше причината за нашите предупреждения, на които Комисията, за съжаление, не обърна внимание както тогава, така и сега. Тя пренебрегна необходимостта да се защитят интересите на производителите в ЕС, да се гарантират справедливи цени на производство и приемственост в развитието на сектора, особено на дребните и средните селски стопанства. Освен това вече знаем, че Комисията също така не е обърнала внимание и на сведенията на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която осъди нередностите при вноса на домати от Мароко в доклад, потвърждаващ въздействието на вноса върху намаляване на цените на доматите на пазара на ЕС. Комисията не се задоволи с това, а в новата глава за земеделието в Споразумението за асоцииране с Мароко реши да увеличи допълнително вноса на домати в ЕС.

Кога най-накрая ще бъде обуздан този либерален фундаментализъм, който жертва всичко в интерес на няколко големи европейски корпорации и международни износители? Как Комисията възнамерява да компенсира европейските производители за вредата, която очевидно им е причинила? Оставяме ви с тези въпроси.

  Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-н председател, производителите на домати на Канарските острови, Мурсия, област Андалусия и община Валенсия – всички производители от Европейския съюз – се нуждаят от енергични мерки от страна на Комисията по отношение на несправедливото положение, което им причинява сериозна вреда. Извършена е измама и вие всички знаете това.

Благодарение на споразумението си с ЕС, Мароко се възползва от входна цена, към която не се придържа. Освен това ние ще трябва да обърнем внимание не само 2007 г., но и на 2010 г. Комисията е наясно, че на испанските производители на домати се налага да се конкурират с мароканските производители при несправедливи условия, тъй като те трябва да понасят много по-високи производствени разходи, произтичащи от строгите европейски стандарти за качество, безопасност на храните и безопасност на работното място, а така също и от ограниченията върху използването на пестициди, каквито не се изискват за трети държави.

Въпреки това нашите производители, с големи усилия и ангажимент по отношение на качеството, продължават да работят упорито, за да спасят реколтата си. Затова е неприемливо Комисията да пренебрегва неправилното функциониране на режима на входни цени, чиято сложност поощрява измамата, както прави и самата Европейска служба за борба с измамите, неприемливо е също Комисията да извръща поглед, когато договорените с Мароко квоти за домати се нарушават.

Не е достатъчно Комисията да ни каже, че надзорът е отговорност на държавите-членки. Ако те не успеят да изпълнят задълженията си, Комисията трябва да действа. Нетърпимо е регламентите относно квотите за марокански внос да бъдат нарушавани и приложимите мита да остават неплатени, без Комисията да предприеме никакви мерки.

Комисията ще ни накара да одобрим ново споразумение с Мароко. Ако не ни бъде дадено уверение, че системата на цените ще бъде изменена, за да се предотврати несправедливата конкуренция между мароканската и испанската продукция, ние със сигурност няма да подкрепим тази инициатива.

Ваше задължение е да гарантирате спазването на споразуменията, но е също така ваше задължение да защитавате интересите на производителите от Канарските острови, Мурсия, Валенсия и Андалусия. Направете го, преди да е станало твърде късно.

  Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-н председател, призивите за изменение на регламента относно входните цени започнаха през 2003 г. Парламентът, държавите-членки, Испания и Франция, с подкрепата на Италия, Гърция и Португалия – всички искаха това.

Причината да се иска това се състои във факта, че регламентът не се прилага правилно, като някои мита остават неплатени и се използва субективен метод за изчисление. Вследствие на това секторът страда, налице е несправедлива конкуренция и държавите-членки получават по-малко приходи от мита.

Специалната група инспектори по плодовете и зеленчуците потвърди това, посочвайки, че член 5 от регламента позволява субективно прилагане и, както беше казано преди малко, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е заявила, че използваният метод на изчисление дава възможност за неплащане на допълнителни мита.

От Комисията зависи въпросът да бъде решен. Трябва да се осигури решение – на системата на производство и на държавите-членки. Това положение продължава 16 години.

Секторът страда. Европейският сектор на плодовете и зеленчуците, заедно с испанския сектор на плодовете и зеленчуците във Валенсия, Мурсия и Андалусия страдат и е необходимо решение на проблема. Потребителите съща са засегнати от това положение.

  Paolo De Castro (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, обсъжданата днес петиция е внесена в момент, когато комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по международна търговия на Европейския парламент разискват новата глава за земеделието в споразумението с Мароко.

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) потвърждава, че в изчислението на митата върху вноса на домати има нередности и че това вреди на европейските производители – същите тези производители, които изразяват своята тревога при очакваното увеличение на вноса на домати и общо на плодове и зеленчуци, което ще се случи, ако споразумението бъде подписано.

Ние очевидно сме чувствителни към проблемите, докарани от двустранните споразумения, в които елементът земеделие често се жертва заради по-широките интереси на промишлеността. Това не е добър начин да се постъпва и ние ще продължим да го повтаряме на Европейската комисия. Въпреки това бих искал да посоча, че настоящата икономическа и политическа криза, обхванала целия регион на Магреб, би трябвало да ни накара да обмислим споразумението по-внимателно и с по-голяма солидарност.

  Iratxe García Pérez (S&D). – (ES) Г-н председател, както са поискали вносителите на петицията от Испанската федерация на асоциациите на производителите и износителите на плодове, зеленчуци, цветя и живи растения, Комисията трябва да измени – и тук аз повтарям искането, отправено от Испания и други държави-членки – някои от членовете на регламента, на който се позоваваме.

Насочвайки се към метода на изчисление за установяване на входни цени, един от трите използвани в момента методи трябва да се махне, по-специално този, известен като метод на „приспадане“. Това е най-необходимото изменение, като се има предвид, че вносителите избират метода, който по всяко време ще им позволява да избягват плащането на допълнителни мита.

Сега, когато новото споразумение с Мароко предстои да бъде прието от Парламента за влизането му в сила, Комисията сигурно би доказала неговата стойност чрез коригиране на системата веднъж завинаги. Ние отново призоваваме за това днес, тъй като правилно действащите входни цени представляват компенсацията, която нашите производители могат логично да очакват, когато влизането му в сила бъде договорено.

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че днешното разискване след представяне на петицията от Испанската федерация на асоциациите на производителите и износителите на плодове, зеленчуци, цветя и живи растения, е подходящо и навременно, като се има предвид, че едновременно с това в Парламента се обсъжда и търговското споразумение с Мароко.

Ясно е, че петицията повдига въпрос, на който Комисията изглежда още не е дала отговор. Парламентът настоятелно призовава отговорът да се даде преди новото споразумение да бъде подписано, защото не е приемливо европейските земеделски производители да продължават да плащат цената на желанието за свободна търговия, което преобладава в Европа.

Ние трябва да защитаваме и предпазваме нашите земеделски производители не само по отношение на производството на домати, но също така и на производството на плодове и зеленчуци, което ще бъде сериозно засегнато от това безразборно отваряне на пазара.

  Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, критиките, които чухме тази сутрин във връзка с представената петиция, са разбираеми. Считам, че има още дълъг път да се извърви, докато можем да гарантираме, че едно евентуално общо споразумение с Мароко относно земеделските продукти ще получи единодушно одобрение. От една страна, споразумението трябва да зачита необходимостта от балансираност и да не причинява сериозни трудности на европейските земеделски производители. От друга страна, то трябва да зачита необходимостта от ясни и прозрачни правила на конкуренция на селскостопанските пазари. Това е пътят, който трябва да следваме, за да гарантираме, че отношенията между Европейския съюз и Мароко ще бъдат положителни.

Ето защо приканвам Комисията да потърси подходящи решения, при които да не се забравят интересите на производителите, нито подновената политика на щедрост към Мароко, особено предвид събитията, които стават в Магреб.

Ще бъде много полезно да се разбере, аз не искам накрая да приключим с ефективно внасяне на берачи на домати, вместо на селскостопански продукти и домати. Ето защо е важно да се проведе цялостно разследване, за да бъде създадена нова европейска политика.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-н председател, считам, че политиката на премълчаването на проблемите вече е била причина за много наши беди в миналото. Ето защо трябва да бъдем много предпазливи, особено по отношение на настоящата обстановка в Северна Африка. Именно поради това бих искал да се присъединя към тези, които казаха, че при сегашните обстоятелства едва ли е подходящо да придвижим напред търговското споразумение с Мароко.

Като докладчик по становището на комисията по рибно стопанство считам, че се нуждаем от пълно изясняване на напредъка, постигнат в настоящата рамка. Ние също така трябва да изискаме всички домати, или всякаква друга продукция, влизащи в Европейския съюз, да пристигат при същите условия като тези, изисквани от местните производители. При липсата на такова уверение ние трябва – наистина трябва – да преосмислим цялостната рамка и се надявам Парламентът да направи същото.

Вместо да приемаме протекционистична политика, аз считам, че е необходимо да поемем твърд ангажимент за свободна търговия. Също така не трябва да имаме никакви съмнения относно същността на рамката, за да можем да знаем и да действаме възможно най-отговорно.

  Cristina Gutiérrez-Cortines (PPE). – (ES) Г-н председател, трябва да благодаря на всички мои колеги, които разбраха проблема на средиземноморския регион, на испанската делегация и на всички тези, които разбраха, че ние на Канарските острови, в Мурсия, Валенсия и Алмерия, освен че сме разочаровани от неуспеха на Комисията да изпълни своите споразумения и от това, че видяхме много дружества да бъдат изхвърляни от бизнеса, оставаме входната точка за имигрантите от Африка на юг от Сахара, входната точка за мароканските имигранти и буфер срещу кризата. Това е така, защото в момента ние подкрепяме, във време на крайна оскъдица, хора, които идват да работят и които могат да изпращат пари на семействата в домовете си.

Ето защо считам, че Комисията трябва да се държи отговорно също и по отношение на правомощията, предоставени й по силата на Договорите. Считам, че Комисията изобщо не е помислила за необходимостта да защити интересите на обществото или необходимостта да предотврати прилагането на една сляпа политика, която освен това ни задължава да внасяме продукция, отглеждана при изключително съмнителни фитосанитарни условия.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, една от причините за създаване на вътрешния пазар беше осигуряването на по-добра защита за европейските потребители. Потребителите имат право да могат да си купят здравословни продукти, произведени при справедливи условия в целия Европейски съюз.

Отварянето на пазара – с други думи, регулирането му с квота за внос – следователно трябва да бъде подчинено на изпълнението на най-малко три изисквания. Първо, трябва да има ясен контрол върху разрешеното количество на вносните стоки. Това се отнася главно до количествения аспект. Второ, качеството на продуктите също трябва да бъде контролирано. Това се отнася също до производствените стандарти. Трето, необходимо е да се вземе под внимание въздействието върху земеделските стопани в Европейския съюз. Търговска дейност, която вреди на трети страни – като това общо означава търговска дейност, която облагодетелства промишлеността в ущърб на селското стопанство – трябва да бъде предотвратявана.

Ето защо искам Комисията да подложи споразумението с Мароко на допълнително внимателно разглеждане и да не го подписва, преди да е прегледано.

  Michel Dantin (PPE). – (FR) Г-н председател, бих искал да благодаря на испанските производители, които представиха пред нас тази уместна петиция.

Истина е, че в продължение на месеци ние в Парламента предупреждаваме Комисията за опасността за нашия вътрешен пазар, създавана от редица двустранни споразумения. Очевидно е, че сме чувствителни към въпроса за развитието на Мароко. Ние, естествено, знаем, че създаването на стабилност за мароканския народ в тяхната собствена страна е възможно най-доброто решение и че това ще прекрати за нас необходимостта да решаваме редица имиграционни проблеми в бъдеще. Въпреки това, когато Комисията ни казва, че новото споразумение просто ще утвърди едно положение, чрез докладите на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), ние можем ясно да видим, че положението, за което споменава Комисията, не е истинското решение.

Освен това бих искал да предупредя Комисията за друг въпрос. Беше ни казано, че договорените – по-точно, предоговорените – споразумения ще ни позволят да подкрепим мароканските производители. За кои производители обаче говорим? Износителите са предимно едри предприятия за селскостопански и хранителни продукти, които са създали огромни стопанства в Мароко. Дребните марокански производители не са тези, които се ползват от нашите споразумения, тъй като те нямат капацитета да произвеждат в условия, приемливи за европейския пазар. Нека да не объркваме въпроса, но не подвеждайте и членовете на Парламента. Това е моето искане към Комисията.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, ако ми позволите, ще започна с някои цифри, защото няколко оратори ги споменаха в изказванията си. За това ще използвам база данни Comext.

Вносът на домати в ЕС от Мароко е нараснал от 185 000 тона през 1999-2000 г. на 295 000 тона през 2009-2010 г., следвайки нормалната тенденция на вноса на пресни плодове и зеленчуци от целия свят. Същевременно общият допълнителен внос на домати в ЕС се е увеличил от 242 000 тона на 493 000 тона. Трябва да подчертая, че делът на Мароко в общия внос на ЕС всъщност е намалял от 76 % на 59 %. Производството на домати в ЕС варира между 16 и 18 милиона тона годишно, от които между 6,5 и 7,5 милиона тона са предназначени за пазара на свежи зеленчуци. Считам, че е добре да имаме тези цифри предвид, за да можем да поддържаме обсъждането и мащаба на проблема в съответствие.

Относно новото споразумение с Мароко, ние в Комисията считаме, че то е умерено и балансирано. Ако бъде прието, Комисията, разбира се, ще гарантира, че всички условия и правила ще бъдат напълно спазени. Допълнителни количества под тарифната квота ще бъдат задържани под традиционното средно ниво на доставките за ЕС. Настоящото средногодишно ниво е 300 000 тона. С допълнителни 52 000 тона ще има 285 000 тона, обхванати от тарифната квота, така че ще има възможност за 15 000 тона внос, попадащи под режима erga omnes.

Преминавайки на друг повдигнат въпрос, а именно твърдението, че не сме действали, ще кажа, че наистина не мога да приема това, защото ние не открихме никаква обща неизправност в системата. Имаше един случай – той също беше представен днес тук – в който ОЛАФ разследва проблема и прехвърли целия архив с получените данни на френския съд, който не подкрепи изцяло констатациите на ОЛАФ, но независимо от това започна частично възстановяване на неплатените мита.

Бих искал също така да уверя Парламента, че относно контрола на фитосанитарните стандарти Комисията осигурява възможно най-голям контрол и възможно най-високото ниво на стандарти за всеки внос на пресни плодове и зеленчуци в Европейския съюз. Същевременно трябва да кажа, че разбирам бдителността на членовете на Европейския парламент и бдителността на селскостопанския сектор по тези много важни въпроси. Бих искал да ги уверя, че ако организациите имат конкретно доказателство за измама, те се приканват да го доведат до вниманието на Комисията, която внимателно ще го анализира и при необходимост ще вземе подходящи мерки.

  Председател. – Разискването приключи.

(Заседанието, прекъснато в 11,35 ч., се възобновява в 12,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: DIANA WALLIS
Заместник-председател

6. Време за гласуване

  Председател. – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

****

  Nigel Farage (EFD). – (EN) Г-жо председател, съгласно член 110 от нашия Правилник за дейността Комисията може по всяко време да поиска разрешение да направи изявление по спешен въпрос. Снощи дойде икономически пагубната, но не и изненадваща новина, че още една държава е разорена и че Португалия ще трябва да се спасява. Може ли да попитам дали получихте искане от Комисията да направи изявление относно Португалия днес? Ако не, членът на Комисията ще ни каже ли защо? Дали той счита, че спасяването на Португалия не е достатъчно важно, за да се обсъди от Парламента, или просто заравя главата си в пясъка?

  Председател. – Г-н Farage, разбрахме Ви и съм сигурна, че г-н Шевчович Ви чу. Право на всяка институция е да реагира. Чухме Ви и ще видим какво ще последва.

  Nigel Farage (EFD). – (EN) Г-жо председател, питам: дали отговорът е „да“ или „не“? Получихте ли искане от Комисията да направи спешно изявление относно положението в Португалия или не?

  Председател. – Г-н Farage, това е право на Комисията и имахте възможност да се изкажете. Сега пристъпваме към гласуване.

6.1. Ваксинация против болестта син език (A7-0121/2011, Janusz Wojciechowski) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Paolo De Castro, председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, искам накратко да подчертая значението на доклада Wojciechowski относно болестта син език за институционален въпрос, който касае всички нас.

Що се отнася до съдържанието, няма конфликт между Комисията, Парламента и Съвета. Но включването на таблиците на съответствието в текста остава много чувствителен въпрос. Въпреки че Съветът категорично се противопостави, комисията по земеделие и развитие на селските райони реши да гласува в полза на текст, който включва таблиците на съответствието, които задължават държавите-членки да докладват относно транспонирането на директивата.

Сега Съветът трябва да реши дали да приеме таблиците на съответствието и да приключи споразумение на първо четене, или да отговаря пред земеделските стопани за пропускането на кампанията за ваксиниране срещу болестта син език тази година в резултат от нежеланието му да отстъпи по този въпрос.

Считам, че настоящият доклад може да послужи като прецедент за бъдещи преговори със Съвета. Трябва да бъдем единни и решително да призовем за максимална прозрачност от страна на държавите-членки и за пълно съответствие с правото на ЕС.

  Председател. – Мисля, че докладчикът също иска думата.

  Janusz Wojciechowski, докладчик. – (PL) Г-жо председател, по принцип г-н De Castro каза това, което и аз исках да кажа. Просто ще добавя гласа си към искането Съветът да не възпрепятства бързото прилагане на новата директива. Таблиците на съответствието се начало и прецедент, който според мен ще създаде най-добрата практика за в бъдеще и ще помогне да се следи по-лесно за съответствието на националното законодателство с европейското право.

6.2. Поуки, които могат да се извлекат по отношение на ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония (B7-0236/2011) (гласуване)

6.3. Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен (B7-0249/2011) (гласуване)

6.4. Четвърта конференция на ООН относно най-слабо развитите страни (B7-0228/2011) (гласуване)

– Преди гласуването на параграф 16:

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-жо председател, искам след „оценка на риска, свързан с изменението на климата,“ да се добави „която не вреди на търговията“.

(Устното предложение за изменение не се приема)

6.5. Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г. (B7-0226/2011) (гласуване)

– Преди гласуването на изменение 2:

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-жо председател, искам да заменим

(EN) „настоятелно призовава народа на Исландия да подкрепи споразумението“ с „насърчава народа на Исландия да подкрепи споразумението“.

  Председател. – Г-н Preda, извинете ме, но мисля, че прочетохте друго устно предложение за изменение. Предложения за изменение са две, прочетете другото. Според мен така ще е по-правилно.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-жо председател, в изменение 2 искам да заменим:

(EN) „да започне конструктивни преговори“ с „да продължи конструктивните преговори“.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, призовавам всички колеги да не приемат изменението и Исландия да защити рибните си запаси…

(Прекъсване от председателя)

(Реплики)

(Устното предложение за изменение се приема)

6.6. Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г. (B7-0225/2011) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, искам да предложа отлагане на разискването в съответствие с член 177, защото г-н Zoran Thaler, който беше докладчик по доклада, вече не е с нас след сериозните обвинения, публикувани в „Съндей таймс“. Според мен той се ползва от презумпцията за невинност, но предвид обвиненията срещу него настоящият доклад относно БЮРМ не се ползва с доверие. В най-добрия случай докладът ще посее съмнение. Затова предлагам да се отложи разискването, да се назначи нов докладчик и точката да се внесе в дневния ред след три месеца, за да се запази репутацията на Парламента.

  Председател. – Всъщност имаме нов докладчик, който ще отговаря за доклада. Г-н Вигенин, ако желаете да се изкажете, мога да Ви дам думата, за да го направите накратко.

  Кристиан Вигенин (S&D). – (EN) Г-жо председател, не следва да се занимаваме с подобна пропаганда. Докладът беше обсъден.

(Ръкопляскания)

Докладът получи широко съгласие сред всички политически групи. Той беше приет от комисията по външни работи с огромно мнозинство. Вчера проведохме добро разискване; сега бих помолил да продължим с гласуването.

(Искането за отлагане на гласуването се отхвърля)

– Преди гласуването на изменение 1:

  Eduard Kukan (PPE). – (EN) Г-жо председател, искам да предложа окончателното гласуване на резолюцията да бъде поименно.

  Председател. – Нека стигнем до окончателното гласуване и ще видим дали залата е съгласна.

– Преди окончателното гласуване:

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, поименно гласуване може да се поиска с 24-часово предизвестие. Ако има друг член, който заменя този и гласи, че Парламентът може да взема решение за поименно гласуване, моля да ни кажете кой е той. В такъв случай всички ще можем да искаме поименно гласуваме, когато ни хрумне.

  Председател. – Като заместник-председател аз имам правото да реша дали да проведем поименно гласуване или не. Имам това правомощие съгласно член 20, но все пак ще попитам залата. Да гласуваме с вдигане на ръка. Искате ли да се гласува поименно? Очевидно залата иска поименно гласуване, което е в съответствие и с моето желание, така че обявявам гласуването на окончателното предложение за резолюция.

(Парламентът приема искането за поименно гласуване)

6.7. Положението в Кот д'Ивоар (B7-0256/2011) (гласуване)

6.8. Преглед на Европейската политика за съседство – Източно измерение (B7-0198/2011) (гласуване)

6.9. Преглед на европейската политика за съседство – Южно измерение (B7-0199/2011) (гласуване)

– Преди гласуването на изменение 7:

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-жо председател, искам да попитам дали може да се направи малка поправка в изменението, което внесох. В действителност поправката вече изцяло е отбелязана в края на списъка за гласуване. Идеята е, че не следва да говорим за събитията само в Либия, за да не създадем впечатлението, че тази поправка, че нашата работа има единствено специфичен характер. Трябва да говорим за всички събития в Северна Африка и Близкия изток и да подчертаем, че две трети от средствата (с разделянето на две трети на една трета) са заделени като жест на добра воля и като израз на факта, че южното измерение е важно за нас.

(Устното предложение за изменение не се приема)

6.10. Използване на сексуалното насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток (B7-0244/2011) (гласуване)

6.11. Годишен доклад на ЕИБ за 2009 г. (A7-0073/2011, George Sabin Cutaş) (гласуване)

  Председател. – Гласуването приключи.

7. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Janusz Wojciechowski (A7-0121/2011)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-жо председател, смятам, че е много важно, че гласувахме в подкрепа на доклада с ясно изразено мнозинство. Именно така трябва да постъпва Европейският парламент, за да запази доверието на обществеността в системата.

Защо обаче исках отново да повдигна темата, след като гласуването приключи? Както докладчика, аз искам да подчертая, че това е важен проблем, особено между институциите, и таблиците на съответствието са важна отправна точка. Надявам се начинанието да работи докрай, без да има караници между институциите, за да може идеята да се осъществи във възможно най-кратки срокове.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, това е важна мярка за селскостопанския сектор. Независимо от това обаче тя трябва да бъде последвана незабавно от ангажимент на Съвета и националните правителства, които трябва да я приемат незабавно преди края на сезона, за да решат проблема, който засяга не само южната част на Европа, но и цяла Европа, както показа днешното гласуване.

Болестта син език засяга овцете и говедата в нашите стопанства. Ето защо предприемането на действия за пълното й премахване е цел на здравната политика, за която правителствата на отделните държави могат да допринесат по най-добрия начин, като проявят гъвкавост. Освен това тя трябва незабавно да бъде приета чрез транспониране на директивата.

Предложение за резолюция RC-B7-0236/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-жо председател, това е една изключително важна тема за разискване и аз мисля, че щеше да е важно, ако Парламентът беше изпратил ясно послание, че сме много разтревожени за случилото се. Искаме да покажем на обществеността, че правим всичко възможно, за да направим атомните електроцентрали в Европа и по света възможно най-безопасни. Също така обаче искаме да покажем, че можем да продължим с ядрената енергия, когато има по-голяма сигурност по въпроса. Жалко е обаче, че по-голямата част от членовете на Парламента гласуваха против и че по този начин не беше изпратено ясно послание днес.

  Bernd Lange (S&D). – (DE) Г-жо председател, аз съм донякъде разочарован, че Парламентът не беше в състояние да одобри предложението с мнозинство днес, за да се извлекат разумни поуки от аварията на реактора в Япония. Считам, че несъмнено това трябва да означава ясна промяна в енергийната политика против ядрената енергия – с други думи, началото на поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия – на европейско равнище. Второ, също така следва да бъде очевидно, че ако извършим стрес-тестове, тогава се налага всяка атомна електроцентрала, която не премине тези тестове, да бъде премахната от мрежата.

Нито едно от тези предложения не получи мнозинство при гласуването. Ето защо не можах да подкрепя резолюцията. Надявам се, че скоро ще успеем да организираме единна енергийна политика, която в бъдеще ще осигури безопасна и надеждна енергия, което означава преминаване към енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-жо председател, със сигурност никой не се съмнява, че аварията във Фукушима ни показа необходимостта от засилване на оценките на експлоатацията на съществуващите атомни електроцентрали и изграждане на нови електроцентрали. Ще бъде необходимо да се преразгледа и коригира законодателството, както и параметрите на стрес-тестовете на европейските атомни електроцентрали, въз основа на общи критерии, които се прилагат в целия Европейски съюз. С оглед на факта, че това е глобален проблем, който не познава граници, би могло дори да има междуконтинентално споразумение в обхвата на глобални органи.

Ние обаче не трябва да прибързваме и „заради бълхата да изгорим целия юрган“. Става въпрос за решаване на чисто професионални проблеми, чието политизиране може само да навреди. Всеки ден в медиите и тук в Европейския парламент сме свидетели на много демагогски твърдения, които нямат никаква професионална основа.

Тъй като заключенията на разискването в Европейския парламент напълно отразяват този конфликт на становища, аз се въздържах от окончателното гласуване относно позицията на Парламента.

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-жо председател, аз също не можах да гласувам в подкрепа на резолюцията, поне не и в сегашния й вид, когато стигнахме до гласуването й.

В Европа гражданите ни се страхуват за безопасността си и с право. В момента това трябва да ни е приоритет. Необходими са конкретни мерки за засилване на чувството за безопасност у хората.

Настоящата резолюция раздели становищата в целия Парламент. Не следва да бъде въпрос дали сме против или в подкрепа на ядрената енергия: настояваме за минимални стандарти за безопасност за Европа като цяло. Стрес-тестовете, предложени от Комисията, няма да бъдат достатъчни сами по себе си, за да успокоят обществеността. Комисията трябва да проучи алтернативни енергийни източници за бъдещето, като същевременно вземе предвид различните енергийни потребности на държавите-членки на Европейския съюз. Според мен инвестирането в ядрена енергия не следва да означава, че са налице по-малко изследвания и разработване на продукти в областта на възобновяемите енергийни източници.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, бедствието във Фукушима даде основания за оправдани обществени страхове относно използването на ядрена енергия и затова е целесъобразно да се помисли за настоящата ситуация в Европейския съюз и да се предприемат решителни стъпки за подобряване на безопасността, с което съм съгласен, както и прозрачността при експлоатацията на атомните електроцентрали и защитата на човешкото здраве. При сегашната ситуация не е възможно, колкото и да ни се иска, да си представим функциониращ, конкурентен пазар на електроенергия без приноса на ядрената енергия в един балансиран енергиен микс, независимо дали ни харесва или не.

Европейският съюз и държавите-членки са длъжни да създадат политика в областта на енергетиката, която ще гарантира суверенитета, политическата независимост и икономическата сигурност на всяка държава. Инструментите за постигане на тази цел включват подходящ енергиен микс, адекватно ниво на производствен капацитет, баланс между търсенето и предлагането, намаляване на енергийната интензивност на икономиката и така нататък.

Не се страхувам да подчертая, че ядрената енергия е важен ресурс за производство на електричество, защото тя спомага за по-висока енергийна сигурност, особено за държави с ограничени запаси на твърди горива. Въздържах се от окончателното гласуване, защото то включваше предложение за въвеждане на мораториум върху новите реактори. Аз със сигурност не съм съгласен с това.

  Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на изменението, с което се настоява за бъдеще без ядрена енергия за Европа. Трагедията във Фукушима подчертава огромната опасност, която представлява ядрената енергия за човечеството и околната среда. Потенциалът за голяма катастрофа и липсата на безопасен начин за обезопасяване на отработеното ядрено гориво означава, че ядрената енергия не представлява безопасно средство за развитие на производството на електроенергия.

Трагедията също така подчертава факта, че на частните спекуланти не може да се повери жизненоважната задача за производство и разпределение на електроенергия. В крайна сметка капиталистическото преследване на печалба, без зачитане на човешкия живот, безопасността на хората и околната среда, е отговорно за настоящата криза.

Призовавам за национализация на енергийния сектор под демократичния контрол и управление на работниците. На тази основа бихме могли да изготвим рационален и устойчив план за производство, разпределение и потребление на електроенергия за осигуряване на евтина и безопасна енергия за всички, като същевременно се защити околната среда. В основата на този план трябва да има дългосрочна програма за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, което да доведе до постепенната замяна на петролните, газовите, въглищните и ядрените електроцентрали.

  Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, след трагедията във Фукушима всички трябва да спрем и да се замислим. Ядрената енергия отново е в светлината на прожекторите и аз считам, че трябва да помислим преди всичко за бъдещето, за бъдещето на децата ни. Вярно е, че се нуждаем от енергия, но се нуждаем от чиста и безопасна енергия. Безопасността е хубаво нещо, но не е достатъчна. Един мораториум не е достатъчен – трябва да отидем по-далеч от това.

Трагедията във Фукушима ни казва, че няма такова нещо като напълно безопасни атомни електроцентрали. Преди всичко ни казва, че трябва да организираме бързо прекратяване на използването на ядрена енергия и да съсредоточим вниманието си върху възобновяеми, алтернативни източници на електроенергия. Европа се нуждае от нова политика в областта на енергетиката, за да се спре изграждането на нови атомни електроцентрали заради ужасяващото влияние, което тези електроцентрали могат да окажат върху безопасността, околната среда, климата и бъдещите поколения. Необходима е радикална промяна на гледната точка за едно безопасно бъдеще, което се основава на енергоспестяването и използването на възобновяеми енергийни източници.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на приемането на резолюцията. Тя трябваше да бъде израз на солидарност с жертвите на природното бедствие и последвалата го ядрена авария, както и израз на признание и благодарност за всички онези, които рискуват живота си, за да предотвратят още по-голяма катастрофа. Аз също съм изпълнен с възхищение от солидарността, смелостта и решителността, с която хората в Япония реагират на това бедствие.

Съгласен съм със заключението, че Европейския съюз трябва да направи изчерпателен преглед на подхода си към ядрената безопасност, но не можем да принудим държавите-членки да се откажат от дейностите, насочени към гарантиране на собствената им енергийна сигурност и затова съм доволен, че отхвърлихме нереалистичните и опасни разпоредби в нашата резолюция.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, италианската делегация от партията „Италия на ценностите“ („Italia dei Valori“) гласува против текста на резолюцията относно ядрената енергия, защото в нея не беше казано достатъчно ясно „не“ на ядрената енергия.

За съжаление, всички изменения, които можеха да подобрят текста и да вземат решение Европа да се откаже от ядрената енергия, да се откаже от съществуващите и бъдещите атомни електроцентрали, бяха отхвърлени. Европа без ядрена енергия е единственият възможен маршрут, ако искаме да гарантираме, че децата ни и бъдещите поколения ще имат бъдеще, защитено от повторение на катастрофи като Фукушима и Чернобил.

Тези поуки ни казват, че няма такова нещо като теоретична безопасност. Ето защо трябва ясно да кажем „не“ на ядрената опция и да инвестираме в изследвания и иновации на други източници, които са наистина екологични, възобновяеми и чисти.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция и дълбоко съжалявам, че Парламентът не успя да постигне единна позиция днес. Обръщам се най-вече към онези членове на Парламента, които искаха повече. Смятам, че щеше да бъде по-добре да се гласува за компромиса, защото съм наясно, че в Европейския съюз са налице много различаващи се мнения по въпроса за ядрената енергия.

Именно защото въздействието върху околната среда и последиците от бедствията не познават национални граници, аз считам, че е важно да се одобрят и приемат минималните изисквания. На първо място, необходим е единен стандарт за безопасност в Европейския съюз. Второ, трябва да вземем мерки срещу евентуални бъдещи аварии или бедствия; с други думи, необходим е европейски план за възстановяване при бедствия. Трето, не трябва да продължаваме да пренебрегваме изследванията в областта на възобновяемите енергийни източници, но също и в областта на ядрения синтез и създаването на съоръжения за съхранение и рециклиране на въглеродни горива.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). – (EN) Г-жо председател, аз също съм разочарована, че Парламентът не успя да изпрати балансирано и разумно послание. Няма съмнение, че повредата във АЕЦ „Фукушима“ е катастрофа, но окончателният брой на жертвите няма да достигне хиляди или стотици, а може би дори не и десетки.

В резултат на най-тежкото земетресение в света, отчетено в тази област, ще има приблизително 30 000 до 40 000 смъртни случаи вследствие на разрушени пътища, мостове, железопътни линии и сгради. Трябва ли да съборим всички подобни структури в Европейския съюз за всеки случай? Това е въпросът ми.

Не ядрените технологии са виновни в Япония, а местоположението. Ето защо една паническа реакция в Европа е не само абсурдна, но и може да навреди на околната среда, защото не съществуват надеждни доставки на нисковъглеродна алтернатива на ядрената енергия, и изкопаемите горива ще просперират. Наистина ли искаме това?

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, всеки в Европа трябва да е загрижен за безопасността и това е важно. Трябва да изградим системи, които са безопасни.

Разбира се, трябва да се каже, че се наблюдава известна прекомерна реакция след Фукушима. От друга страна, това е естествено. Спомням си времето, когато потъна „Естония“: някои бяха на мнение, че всички кораби трябва да бъдат забранени, защото са опасни. Е, хората могат да имат такива мисли. Сега обаче трябва да си спомним, че само една от 54 атомни електроцентрали не премина изпитанието, на което вълната цунами и земетресението ги подложиха.

Въпреки това сега трябва да разгледаме нещата спокойно и да си спомним, че не може да се обобщава въз основа на един отделен случай. Всъщност, 300 000 европейци умират всяка година от последиците от емисиите на изкопаемите горива и това е нещо, което трябва да разгледаме първо. Много е важно да се гарантира, че ядрената технология е безопасна и аз знам, че и в Европа ще изграждаме електроцентрали безопасно и на това трябва да се обърне внимание. Въпреки това няма абсолютно никаква причина за неуместна истерия от тази величина.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-жо председател, може ли да кажа, че напълно се въздържах от гласуването по този въпрос. Това не е защото не съм загрижен за проблема, защото наистина съм загрижен относно този проблем, но осъзнавам, че трябва да бъде нюансиран и че няма лесни отговори.

Аз живея в Ирландия и представлявам Дъблин, който се намира на източния бряг на Ирландия. По протежение на западния бряг на Великобритания се намират пет активни атомни електроцентрали – нямам нищо против тях. Аз обаче считам, че в областта на ядрената безопасност и в интерес на добросъседските отношения би било добра идея да има някаква форма на съвместен британско-ирландски – казвам ирландски, но имам предвид северно-южно ирландски – преглед на безопасността на дейността на тези електроцентрали, така че да бъдем информирани за рисковете, ако съществуват такива. Освен това в случай на авария можем да участваме в евакуацията, която може да се наложи за хората в Уелс или Англия, така че да можем да изиграем ролята си на добър съсед.

В рамките на държавите-членки, където има държави в съседство, които разполагат с такива съоръжения, трябва да има добросъседско сътрудничество. Това е причината, поради която исках да направя това разяснение.

Предложение за резолюция RC-B7-0249/2011 (Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен)

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-жо председател, в Сирия, Бахрейн и Йемен хората се опитаха да защитят човешкото достойнство, прозрачността, основните права и правото на демокрация.

Европейският съюз прояви желанието и възможностите си при защитата на цивилното население и подкрепата на демократичната революция в Либия. Ние трябва да избягваме двойните стандарти и да покажем, че във водената от Европейския съюз външна политика действаме в съответствие с ценностите си.

Положението в Северна Африка и Близкия изток е истински пробен камък за новосъздадената Европейска служба за външна дейност. Едно жизнено и справедливо общество се нуждае от истински диалог и взаимодействие между гражданското общество и лицата, вземащи политическите решения. Хората трябва да бъдат изслушвани и точно това искаме да напомним на Сирия, Бахрейн и Йемен. Ние не подбуждаме към революция.

Задоволяването, сигурността и благоденствието на хората са приоритет на всяка държава, която зачита справедливостта. С настоящата резолюция ние показваме, че във външната си политика Европа се придържа към ценностите, в името на които беше основана.

  Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-жо председател, въздържах се при гласуването на резолюцията относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен. Революционните движения, започнали в Тунис, вдъхновиха и насърчиха милиони хора в цяла Северна Африка и Близкия изток да се включат в народните бутове срещу бруталните режими, които диктаторски управляваха тези страни в продължение на десетилетия.

Тези бунтове за пореден път доказаха потенциалната сила на работническата класа и бедните да се надигнат и разгромят потисниците си. Осъждам лицемерието на лидерите на ЕС и на други западни държави, които днес порицават бруталните репресии, използвани от диктаторите в тези страни, но до вчера подкрепяха и предоставяха помощ от жизненоважно значение за режимите им.

Сега е от решаващо значение масите да се обединят въпреки религиозните и етнически различия, за да прогонят корумпираните елити и да изградят наистина демократични общества, които могат да предоставят приемливи работни места, приемливо образование и да сложат край на бедността. За да постигнат това, работническата класа и бедните трябва да поемат контрола върху икономиката и богатствата на региона и да ги използват в интерес на мнозинството.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, неотдавна станахме свидетели на масови протести в страни като Сирия, Бахрейн и Йемен. Протестиращите настояват за демокрация в обществения живот, за оставката на диктаторите, а също така, особено в Сирия, за отменяне на извънредното положение. Държавните органи в тези страни обаче използват груба сила срещу демонстрантите, при което са убити много хора. Особено тревожно е, че целият регион е изложен на опасност. Използването на сила срещу собствените граждани е в нарушение според което и да било законодателство. Използването на бойни патрони няма как да бъде оправдано и заслужава категорично осъждане. Отправям апел към правителствата на тези страни да прекратят репресиите в името на правата на човека, включително на правото на мирни протести и свободата на словото. Призовавам европейските институции и съответните международни организации да предприемат дипломатически действия за защита на демонстрантите. Надявам се, че чрез приемането днес на тази резолюция ние също ще допринесем за защитата на основните права на човека в тези страни.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, Европейският съюз очевидно е наясно, че в политиката си трябва да се води от собствените си ценности. Правата на човека са такава ключова ценност, която трябва да бъде предадена на Близкия изток. Наистина е необходимо да предоставим една концепция и разбиране за това, какво означават правата на човека. Това не е лесно, тъй като близкоизточната култура се основава на различни ценности. Ние в Европа сме израснали в един свят с юдео-християнски ценности, докато техните ценности са следствие от мисленето, характерно за исляма. Имаме две различни отношения към хората и понятието за човешко същество също е различно.

Така или иначе в Сирия има извънредно положение от 1963 г. Това прави възможни екзекуциите на хора без провеждане на съдебен процес. Сега този бунт ни показва, че ние в Европа трябва наистина да си отворим очите и да видим, че единствената история с успешен край в Близкия изток е тази на единствената демократична държава в региона, на Израел, където има права на човека, свобода на изразяване на мнението и демокрация.

Сега ние следва да окажем по-силно влияние в тази посока на Сирия, Бахрейн и Йемен, така че да им дадем възможност да приемат завинаги ценността на правата на човека и нещо повече, правата на жените и децата, чрез което може би ще поемат по пътя на демокрацията. Същевременно не съм наивен и знам, че тези ценности трудно могат да бъдат прокарани в ислямския свят. Въпреки това ние, като европейци, следва да се опитаме да ги изнесем и насърчаваме.

Предложение за резолюция B7-0226/2011 (Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.)

  Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-жо председател, гласувах с „въздържал се“ по доклада относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г. В резултат на финансовата и икономическа криза Исландия се превърна от петата по богатство страна в света в страна, съсипана от кризата и с изпаднала в колапс банкова система, при което 40 % от домакинствата не бяха в състояние да си плащат сметките, а пенсионерите загубиха спестяванията, които са събирали цял живот.

Миналата година 93 % от исландските граждани отхвърлиха на референдум предложението за изплащане на повече от 3,5 милиарда евро на правителствата на Великобритания и Нидерландия. Въпреки някои изменения, по същество те ще трябва да гласуват по същото предложение на референдума, насрочен за 9 април. Те не следва да бъдат принуждавани да приемат това споразумение – споразумението следва да бъде отхвърлено. Исландските граждани не носят отговорността за покриване на загубите, причинени от тази криза. Работниците, пенсионерите и бедните хора не са създали кризата и не трябва да плащат за нея. Същото важи не само за Исландия, но и за Гърция, за Португалия, за Испания, за Ирландия и за всякъде другаде. Трябва да платят онези международни спекуланти, които натрупаха огромни печалби от дерегулацията на финансовите пазари.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, винаги се радвам, когато към Европейския съюз се присъединяват нови членове, и затова гласувах в подкрепа на това предложение. Същевременно бих искал по време на преговорите за присъединяване всички проблемни въпроси да бъдат ясно поставяни на масата и да бъдат обсъждани и решавани своевременно. Проблемите, които биват премълчавани поради криворазбрана доброжелателност, не изчезват от само себе си. Много често по-късното им решаване се превръща в по-труден и по-продължителен процес, а резултатът е взаимно разочарование. Позволете ми да повторя: винаги се радвам, когато към ЕС се присъединява нов член, но всеки член има не само права, но и отговорности.

Предложение за резолюция B7-0225/2011 (Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г.)

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-жо председател, извинявам се за инцидента преди гласуването. Вие бяхте съвсем права.

Европейският съюз обеща на балканските държави възможност за разширяване. Считам, че това е единствената гаранция за мир там, както преди мен каза и Martti Ahtisaari.

За втора поредна година Комисията препоръчва да се започнат преговори за членство на Македония. Европейският съюз не може да се крие зад спора около името на Македония в процеса по присъединяването й. Разбира се, формалните изисквания за членство трябва да бъдат спазени и е необходимо да се проведат реформи.

Спорът за името на Македония не е първият случай, в който държава-членка е докарвала със себе си нерешими проблеми. Всички ние трябва да погледнем в огледалото. Защо да третираме Македония по различен начин? Напредъкът на Македония зависи преди всичко от самата Македония, но ЕС не следва да затваря вратата пред нея по политически причини, като спора относно нейното име.

  Martin Kastler (PPE). – (DE) Г-жо председател, аз също гласувах в подкрепа на доклада и на резолюцията – в подкрепа на Македония. Ако обаче сме честни по този въпрос, ние трябва да споменем една подробност. Ние не можем да казваме на жителите и на етническите групи в другите държави да преименуват своя език, защото на други държави не им харесва как го наричат. Това е формулирано в международното право и като европейци, ние наистина трябва да останем честни по въпроса.

Затова бях много ядосан, че, за съжаление, едно изменение, против което гласувах, беше прието. В него се казваше, че не трябвало да се разрешава „македонски“ да бъде наричан „македонски“. Македония е държава с големи перспективи в Европа, главно защото има големи икономически перспективи и на Балканите – регион, изправен пред истински трудности – държава, която постига успехи в икономическо отношение и води преговори с гърците, което е много положително.

С оглед на това положително отношение бих искал да благодаря на всички колеги, които гласуваха в подкрепа на резолюцията, както и на тези, които работиха с парламента там, като част от делегацията на Европейския парламент. Ние трябва да посочим ясно тези перспективи на хората там, които искат да бъдат част от Европа. Нека да работим заедно за постигане на тази цел.

Предложение за резолюция RC-B7-0256/2011 (Положението в Кот д’Ивоар)

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, бруталната борба за власт между бившия и новоизбрания президент на Кот д’Ивоар, която бушува повече от четири месеца, противоречи на всички принципи, на които функционира съвременния свят. Кървавите битки причиниха смъртта на няколкостотин души, живеещи в страната. Наложи се над един милион граждани на Кот д’Ивоар да напуснат домовете си и много бежанци все още търсят подслон в съседни държави. Следва да се направи всичко възможно виновните за престъпленията да бъдат подведени под отговорност. Преди всичко трябва да се разследва дали е извършен геноцид и престъпления срещу човечеството. Също така става изключително наложително да се гарантира ред и сигурност за гражданите, като се прекратят всички форми на насилие. Не бива да се позволява местното население и чуждестранните наблюдатели да бъдат сплашвани. Резултатите от демократичните избори трябва да бъдат зачетени изцяло. Вследствие на това действията на бившия президент, които противоречат на волята на народа, следва да бъдат осъдени. Узурпирането на властта, подстрекаването към насилие и нарушаването на правата на човека изискват решение от страна на съответните международни органи.

Предложение за резолюция B7-0198/2011 (Преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение)

  Ville Itälä (PPE). – (FI) Г-жо председател, аз с готовност гласувах в подкрепа на резолюцията. Мисля, че е много важно по-конкретно да възприемем ясна и твърда позиция по отношение на Беларус, която несъмнено е петно на картата на Европа. Трябва да приложим мерки, които да позволят на Беларус да намери път към демокрацията.

По-конкретно обаче и във връзка с гласуването, бих искал да се спра на изменение 1 към точка 10, внесено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, с което те заявиха, че страните партньори на ЕС имат възможност в дългосрочен план да се присъединят към ЕС. Аз гласувах „против“ защото не мисля, че трябва да правим от това нещо автоматично или да си играем с идеята, че всяка държава може да стане членка, стига да е партньор. Знаем какво мисли обществеността за прибързаното разширяване и поради тази причина предложения от такъв вид не следва да се приемат. Ето защо аз гласувах „против“ него.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, източното измерение на Европейската политика за съседство е стратегически елемент от международните отношения на Европейския съюз. Към тази посока ще има и по-нататъшно разширяване. Затова е съществено да бъдат увеличени разходите, за да бъдат развити демократичните структури в тези страни. Подкрепа за инициативи като Телевизия „Белсат“ имат немаловажно значение за независимостта на медиите в Беларус, успоредно с оттеглянето на помощта към медиите, контролирани от държавата. Бих искал да призова да се окаже активна подкрепа на местните демократични органи в тези страни чрез програми за партньорство. Споразуменията за асоцииране остават важно средство за насърчаване на реформите и колкото повече финансиране и техническа подкрепа могат да се предоставят с тях, толкова по-добри ще са резултатите им. Разширяването на интелектуалната основа чрез програми за стипендии също изисква допълнителни средства. Призовавам за увеличаване на финансирането в подкрепа на правата на човека и развитието на гражданските общества. Задълбочаването на обществената интеграция ще помогне да се повлияе на обществената и политическа промяна и е жизненоважна инвестиция в бъдещето. Затова аз подкрепям резолюцията.

Предложение за резолюция B7-0199/2011 (Преглед на Европейската политика за съседство - Южно измерение)

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, 21 препратки към документи, 21 пояснителни бележки и 63 точки, обобщаващи исканията на Парламента в предложението за резолюция, или всичко 105 точки. Струва ми се прекалено много, за да бъде ефективно. По въпроса обаче няма предложение за това, как развитието на международната търговия би могло да помогне за постигането на стабилност, а с нея и на спокойствие и мир в пространството на Южното Средиземноморие.

Международната търговия се превърна във форма на новата външна политика и би могла да помогне за създаване на по-добри условия за живот в целия регион. Европейският съюз не трябва да пренебрегва нищо, което би могло да е от полза за развитието на нормални търговски отношения, насърчавайки производството в различните отрасли. Напредъкът в тази област ще допринесе за насърчаване на демокрацията и правата на човека, защита на достойнството на жените, подобряване на сигурността, стабилността, благоденствието и справедливото разпределение на доходите и богатството, и за недопускане на трагедията хиляди хора да бягат от глада и да емигрират, изгубили всякаква реална надежда.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Janusz Wojciechowski (A7-0121/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям доклада, който изменя Директива 2000/75/EО. Както Съветът, така и Парламентът са съгласни да се промени правното основание поради факта, че предложението на Комисията е внесено преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Според мен измененията са уместни поради разпространението на болестта и защото изобретената с научни методи нова ваксина не поставя рисковете, които криеше нейния предшественик.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Wojciechowski, който чрез серия от интересни изменения на текста на Комисията си поставя за цел да актуализира и да направи по-гъвкав един законодателен акт, който вече не съответства на актуалните нужди. Това ще помогне на държавите-членки да използват по-ефективно ваксинирането против болестта син език, като по този начин намалят честотата на заболяването в селскостопанския сектор.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Доволна съм от измененията, заложени в директивата, които придават по-голяма гъвкавост на правилата относно ваксинирането. Благодарение на новата технология разполагаме с „инактивирани ваксини“ против болестта син език, които не създават никаква опасност за неваксинираните животни. В момента има съгласие относно разбирането, че ваксинирането с инактивирани ваксини е най-доброто средство за контролиране на болестта син език и за предотвратяване на развитието на клинично изразено заболяване в рамките на ЕС. Широкото прилагане на тези ваксини по време на кампаниите за ваксиниране през 2008 г. и 2009 г. доведе до значително подобрение на положението със здравеопазването. Искам да призова към изменение на съществуващите правила, изложени в Директива 2000/75/EО, за да бъде взет под внимание последния технологичен напредък при производството на ваксини, с което да се гарантира по-добрия контрол върху разпространението на вируса на болестта син език и да се намали тежестта от нея върху сектора на селското стопанство.

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Въпреки това, макар и да споделям принципа, че трябва да се даде възможност на компетентните органи, т.е. на държавите-членки, да провеждат ваксинирането против болестта син език, се противопоставям на принципа за включване в законодателството на изискване за осигуряване на таблици относно транспонирането в националното законодателство.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В миналото ваксинирането против болестта син език се извършваше с живи атенюирани ваксини, което наложи въвеждането на редица ограничения върху ваксинирането, за да се предотврати разпространението на вируса към неваксинираните животни. Напредъкът на науката обаче позволи да бъдат създадени нови, инактивирани ваксини. За разлика от „живите атенюирани ваксини“, инактивираните могат да бъдат прилагани безопасно и без каквито и да било ограничения, тъй като не представляват риск за разпространение на активния вирус. Предвид сериозните последици от болестта син език за животновъдния сектор следва да бъдат взети всички мерки, които улесняват ваксинирането и го правят по-ефикасно, за да защитим държавите от загуба на добитък и в крайна сметка да защитим продоволствената сигурност.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Болестта син език засяга предимно преживни животни като овце, кози и говеда и може да придобие форма на епидемия, ако условията на средата и климата благоприятстват това, особено в края на лятото и началото на есента. Въпреки че няма докладван случай на нито един заразен човек, много е важно да признаем съществуването на това заболяване и да потърсим начини за прилагане на мерки за неговото премахване. На равнище на ЕС това заболяване беше регистрирано най-напред на юг, но после се появи и в централните части и накрая достигна и Северна Европа. Благодарение на поредицата от кампании за ваксиниране, съфинансирани от ЕС, прилагането на някои от ваксините може да не спомогне за премахването на болестта, а да позволи поддържането на разпространението. Ето защо беше разработен вид ваксина, която гарантира контрола и профилактиката на болестта на територията на ЕС, но чието прилагане е ограничено поради действащите правила. Поради това се нуждаем от изменение на сегашната директива. Предвид това, че предложението за изменение на Директива 2000/75/EО на Парламента и на Съвета съответства напълно на Стратегията за здравето на (2007-2013 г.) и насочва към по-гъвкав подход към системата за ваксиниране, като по този начин допринася за по-добър контрол на основните болести по животните, гласувам в подкрепа на доклада.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад има за цел да актуализира Директива 2000/75/EО, която приема някои разпоредби относно мерките за борба с болестта син език и нейното премахване. През последните години беше отбелязан напредък в областта на ваксинирането на животните. Рисковете от т.нар. „живи атенюирани ваксини“ вече не заплашват никого поради наличието на нови, инактивирани ваксини. Тези инактивирани ваксини, за разлика от „живите атенюирани ваксини“, не представляват риск от нежелано разпространение на вируса от ваксината и могат да се използват безопасно извън областите, където са наложени ограничения. Това беше отбелязано в доклада.

Считаме, че по-голямата гъвкавост при ваксинирането против болестта син език, като се има предвид технологичният напредък в производството на ваксини, ще допринесе за по-добрия контрол върху заболяването и ще намали тежестта от него върху сектора на селското стопанство. Освен това считаме, че измененията на настоящата директива трябва да се приложат възможно най-бързо за благото на сектора на селското стопанство.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото болестта син език засяга преживните животни (като говеда, овце и кози). От 2000 г. насам в много от държавите-членки имаше няколко вълни от епидемии на заболяването, включително и в Централна и Северна Европа, които доведоха до значителни загуби по отношение на заболеваемост, смъртност и нарушения в търговията с живи животни. До този момент разпоредбите за контрол и премахване на болестта син език се основаваха на опита от прилагането на живите атенюирани ваксини, които бяха единствените налични. Те обаче могат да доведат до нежелано разпространение на ваксиналния щам в неваксинирани животни. През последните години обаче бяха създадени нови, инактивирани ваксини. За разлика от „живите атенюирани ваксини“, инактивираните ваксини не създават риск от нежелано разпространение на ваксиналния щам и следователно могат да се прилагат успешно извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Настоящото предложение ще облекчи редица ограничения, които вече са ненужни с оглед на последните развития в областта на производството на ваксини. Новите правила ще помогнат на държавите да използват по-ефикасно ваксинирането за контролиране на болестта син език и за намаляване на тежестта от нея върху сектора на селското стопанство.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) В резултат от технически нововъведения на пазара се появиха по-нови ваксини против болестта син език, с които не разполагахме по времето, когато Комисията изготвяше своята директива. Ето защо подкрепям становището на докладчика, че следва разпоредбите, управляващи ваксинирането, да бъдат актуализирани, като по този начин ще се улеснят животновъдите в отглеждането на здрави животни. Придаването на по-голяма гъвкавост на регламентите и тяхното либерализиране ще даде възможност за по-ефикасно животновъдство и преди всичко ще повиши ефективността на защитата на животните срещу нежелани и опасни болести. Аз също напълно подкрепям тази инициатива от гледна точка на нейния характер, защото, за да повишим ефективността на правната система, следва да я опростим възможно най-много и да я направим по-гъвкава, а това е цел, която въпросният доклад изпълнява.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Болестта син език е ужасна епидемия, която засяга преживните животни и причинява големи щети в животновъдния сектор. Икономическите щети и загуби от замразяването на търговията засягат сериозно сектора на селското стопанство. В Австрия, където говедовъдството има многогодишни традиции, много земеделски стопани също разбраха, че препитанието им е застрашено. Сега е важно да се приложат мерки за подпомагане и да се преразгледа старото законодателство, преди да избухне следващата епидемия. Тогавашните приложими правила относно ваксинирането трябва да се актуализират с оглед на новите технологически развития с цел по-ефективна борба с болестта син език и намаляване на тежестта за земеделските стопани. Приветствам експедитивните действия на равнище на ЕС и се застъпвам за бързото прилагане на новата директива. Като представител на земеделската общност знам колко е важно да се мисли с оглед на годишните цикли. Бързото взимане на решение ще ни позволи да разполагаме с приложимо и еднакво законодателство до есента, което е в интерес на държавите-членки и най-вече на животновъдите.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Болестта син език засяга преживните животни. От 2000 г. насам тя е причинила значителни загуби на животни, засегнати от болестта. Европа се намеси чрез Директива 2000/75/EО на Съвета, за да се справи с проблема чрез въвеждане на разпоредби, регулиращи употребата на „атенюирани ваксини“ с оглед на ефективната борба с последствията от това явление. Досега прилаганите ваксини, а именно тези, чието действие узаконява гореспоменатата директива, водеха до риск от предаване на вируса на неваксинирани животни, което е причината, поради която се разрешаваше ваксиниране само в строго определени за целта зони. За разлика от наличните на пазара ваксини при влизането в сила на Директива 2000/75/EО на Съвета, сега разполагаме с нови „инактивирани“ ваксини, които не излагат животните на подобен риск. Гласувах в подкрепа на доклада, защото новите разпоредби ще позволят на държавите-членки да контролират това явление, като по този начин намалят отрицателното влияние на болестта върху голям брой животновъди в Европа. Надявам се това да спомогне за бързото приемане на неотложните мерки в рамките на близките няколко месеца.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Подкрепям по същество предложението на Комисията. То ще спомогне да се смекчат някои ограничения, които са станали излишни с оглед на последните развития в областта на производството на ваксини. Новите правила ще помогнат на държавите-членки да използват по-ефективно ваксинирането за контрол върху болестта син език и за намаляване на нейната тежест върху сектора на селското стопанство.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Ваксинирането против болестта син език е практикувано с помощта на живи атенюирани ваксини, което е наложило редица ограничения върху ваксинирането, за да се избегне разпространението на вируса към неваксинирани животни. Последните технологически достижения обаче доведоха до изобретяването на нови ваксини, които не съдържат жив вирус. Новите ваксини могат да се използват по-безопасно и без каквито и да било ограничения, тъй като вече не съществува опасност от разпространение на активен вирус. Като имаме предвид сериозните последствия от болестта син език за земеделските стопанства, следва да бъдат приети всички мерки, улесняващи добрата практика при ваксинирането, за да се предпазят стопаните от загуба на животни, което може да причини щети, които често са фатални за такива стопанства.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Епидемиите по животните все още могат да унищожат препитанието на животновъдите. Една от тях е епидемията на болестта син език, която се повтори неколкократно в Северна Европа от 2000 г. насам и която може да причини особено големи щети. Особено тежко засегнати са говедата и овцете, тъй като заболяването се причинява от вирус, пренасян от един вид мушици, разновидност на мокреците. Заболяването се среща и при кози, но при тях протича много по-леко, отколкото при другите видове домашни животни. Възможността за ваксиниране беше допусната най-напред през 2000 г., но беше подложена на строги ограничения, тъй като неваксинираните животни също могат да бъдат заразени с вируса чрез ваксината.

В момента обаче разполагаме с нов метод на ваксиниране, който поставя този риск и позволява провеждане на по-гъвкави форми на ваксиниране. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам за правилно и подходящо да защитаваме добитъка си от епидемични болести. Гъвкавостта, към която той призовава, ще позволи на земеделските стопани да опазят своите животни.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) В продължение на няколко години често пъти избухват епидемии от болестта син език, особено в Северна Европа. Става дума за епидемично заболяване по преживните животни като говеда, овце и кози. Последствията бяха сериозни както за добитъка, така и за земеделските стопани. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той защитава въвеждането на иновативна ваксина, която, за разлика от предшественика си, не излага здравите животни на риска от заразяване вследствие на ваксинирането.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението на Комисията относно ваксинирането против болестта син език, което настоящият доклад подобрява, си поставя за цел да направи ваксинирането против болестта син език по-гъвкаво, по-конкретно като разреши използването на инактивираните ваксини извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Новите правила ще помогнат на държавите-членки да използват по-ефикасно ваксините, за да контролират болестта син език и да намалят тежестта от заболяването върху сектора на селското стопанство. Действително след 2004 г. мерките за ограничаване на движението и продаваемостта наложиха големи ограничения на засегнатата продукция, което повлия на функционирането на обичайните търговски канали в рамките на зоната, подложена на ограничения, и доведе до нарастване на разходите на производителите. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада относно ваксинирането против болестта син език.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа. Болестта син език засяга преживни животни като говеда, овце и кози. От началото на второто хилядолетие насам в много държави-членки са избухвали няколко вълни от болестта, включително в Централна и Северна Европа, които доведоха до значителни загуби по отношение на заболеваемост, смъртност и нарушения в търговията с живи животни. Директива 2000/75/EО на Съвета от 20 ноември 2000 г. постановява конкретни разпоредби за контрола и премахването на болестта син език, включително и правилата за ваксинирането. Тези правила са изработени за прилагането на „живи атенюирани ваксини“, които са били единствените налични по времето, когато е приета директивата преди десет години. Тези ваксини могат да доведат до нежелано разпространение на ваксиналния щам към неваксинирани животни. Поради тази причина Директива 2000/75/EО позволява ваксинирането да се извършва само в специално определени зони, в които болестта се е появила и където са наложени на ограничения по отношение на движението на животни. През последните няколко години обаче се появиха на разположение нови инактивирани ваксини. За разлика от „живите атенюирани ваксини“, инактивираните ваксини не излагат животните на риск от нежелано разпространение на ваксиналния щам и следователно могат да се прилагат успешно извън зоните, към които се прилагат ограничения по отношение на движението на животни.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) За да се гарантира по-ефикасна борба с болестта син език и да се намали тежестта от нея върху сектора на селското стопанство, действащите правила относно ваксинирането трябва да бъдат актуализирани. Докладът, който гласувахме днес, има за цел да направи по-гъвкави действащите правила, тъй като вече разполагаме с инактивирани ваксини. Те могат да се използват успешно извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Предложението съответства на новата Стратегия за здравето на животните на ЕС (2007-2013 г.), чието мото е „По-добре профилактика, отколкото лечение“, тъй като включва едновременно по-гъвкав подход към ваксинирането и подобряване на действащите мерки за борба с основните заболявания при животните.

  Brian Simpson (S&D), в писмена форма. – (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) подкрепя категорично доклада относно изменението на Директива 2000/75/EО с оглед на разрешаване на употребата на инактивирани ваксини против болестта син език извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Новият закон въвежда за първи път прилагането на нова ваксина против болестта син език, която се възползва от развитията в науката, отбелязан от влизането в сила на предишния регламент насам. Новата ваксина ще представлява инжектиране на „инактивиран вирус“ и ще разсее страховете на земеделските стопани относно традиционните „живи“ ваксини. Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) е доволна от факта, че ЕС въвежда нов закон, който ще доведе до реални ползи за земеделските стопани в Обединеното кралство. По този начин ще се успокоят онези от тях, които се страхуват от смъртоносното заболяване и наличните ваксини с приближаването на сезона на болестта син език поради затоплянето на времето. Земеделските стопани ще разполагат вече с нова и по-безопасна ваксина и с по-големи правомощия върху своите програми за ваксиниране. Досега земеделските стопани щяха да са загубили правото си да ваксинират своите животни, ако Обединеното кралство беше обявено за зона, напълно свободна от болестта син език. Според новия закон обаче на земеделските стопани се предоставя правото да продължават да ваксинират добитъка за собствено успокоение, като в същото време реализират печалби от улеснения износ.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който ще спомогне за борбата против болестта син език в рамките на ЕС.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за промяна на правилата за ваксиниране против болестта син език, което ще позволи прилагането на по-ефикасни ваксини и ще намали бюрократичната тежест за земеделските стопани. Новият закон ще донесе истински ползи за всички земеделски стопани в Европа и особено в Уелс. Обединеното кралство ще бъде обявено за зона, свободна от болестта син език, но на животновъдите все още ще бъде позволено да ваксинират добитъка си против смъртоносната болест. Предоставянето на земеделските стопани на по-големи правомощия да взимат самостоятелни решения относно ваксинирането е благоприятен стимул за животновъдството в Уелс и ще гарантира, че износът на животни може да се осъществява без сегашните ограничения.

Предложение за резолюция RC-B7-0236/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям настоящата резолюция, защото основната й цел е да се гарантира най-високото ниво на сигурност за населението след бедствия като случилите се неотдавна в Япония. Техническите аспекти на безопасното производство на енергия трябва да бъдат много внимателно разгледани, защото ситуация като тази, на която сме свидетели в момента, може да има дори по-тежки последици от гледна точка както на човешкото здраве, така и на околната среда, наред с материалните последици.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах против резолюцията относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Гласувах против резолюцията, защото при гласуването на пета алинея по-голямата част от Европейския парламент одобри втората й част, в която се призовава за мораториум върху развитието на ядрената енергия и изграждането на нови атомни електроцентрали в Европейския съюз.

Тази разпоредба беше приета, въпреки че моята група – групата на Европейската народна партия (Християндемократи) – гласува против нея. След като загубихме вота по този важен въпрос, не можах да гласувам в подкрепа на настоящата резолюция. Ето защо гласувах против нея или в противен случай щях да гласувам против енергийната стратегия на собствената си държава, Литва, чиято основна цел е енергийна независимост. От известно време Литва се подготвя за изграждането на нова атомна електроцентрала и подготовката продължава вече няколко години.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Ядрената авария във Фукушима имаше редица последствия върху европейския политически живот. Първата поука, която Европейският съюз извлече от японската катастрофа, беше да предприеме незабавни действия за засилване на проверките на сигурността в ядрените инсталации посредством стрес-тестове. Всяка ядрена инсталация, независимо дали в или извън Европа, има потенциала да бъде оръжие за унищожение. Считам, че никой от нас не желае да преживее чернобилската катастрофа от 26 април 1986 г. отново.

Втората поука е, че науката и технологиите могат да направят гигантски скок напред във всички области, но те винаги трябва да вземат предвид една основна пречка, а именно природата и нейната непредсказуемост. Именно заради събития извън контрола на хората трябва да диверсифицираме енергийните си източници, включително като използваме възобновяемите енергийни източници, които са ни на разположение.

Ако ядрената енергия бъде избрана за източник на енергия обаче, хората трябва първо да бъдат информирани за цената, ползата и последиците от един такъв избор. Важно е да не се забравя, че този избор на технология трябва да бъде одобрен с широк консенсус, както и че трябва да се изслушва и зачита мнението на хората.

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против настоящия доклад заради няколко негови недостатъка, като се започне с подхода му към ядрения въпрос. След японската трагедия вече не е възможно ядреният въпрос да се разглежда само от гледна точка на безопасността. Заглавието на доклада е „относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония“, но не съществува специална поука освен тази, която потвърждава практическата невъзможност за контролиране както на рисковете, така и на последиците, от една голяма ядрена авария. Резолюция по този въпрос не може да се основава на въпрос за ядрената безопасност, без да се разгледа най-важната ядрена защита, а именно стратегия за прекратяване на използването на ядрена енергия.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Трябва да реагираме на ядрената авария в Япония. Това не означава, че трябва да се правят прибързани изводи. Трябва да се проведат спокойни, обективни обсъждания относно състоянието на ядрената енергетика в Европа и относно средствата за гарантиране на максимална сигурност. Следователно аз подкрепям намерението европейските атомни електроцентрали да бъдат подложени на изчерпателни стрес-тестове, включително в общата резолюция. По отношение на по-широкия въпрос за енергийните източници в Европа, бих искала да ви напомня за целта от 20-процентно намаление на емисиите от въглероден диоксид до 2020 г., както и защитата на енергийната независимост на Европейския съюз.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, въпреки че не всички изменения, предложени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, бяха приети по време на гласуването. Текстът на резолюцията съдържа особено важни разпоредби относно атомните електроцентрали, планирани за Калининградска област и Беларус. В резолюцията се отбелязва, че са налице големи проблеми с въпросните строителни проекти по отношение на стандартите за безопасност и спазването на съответните задължения в съответствие с международните конвенции. Тези проблеми са от значение не само за Литва, която граничи с Беларус и Калининградска област, но и за цяла Европа. Документът също така съдържа важни предложения за гарантиране на съответствие с най-високите изисквания за ядрена безопасност и за провеждане на изчерпателни тестове в атомните електроцентрали, които вече работят в Европейския съюз, така че да е възможно да се направи оценка на действителното състояние на безопасността на тези електроцентрали.

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма. – (NL) Отговорът на Европейския съюз на бедствието в Япония беше правилен: реагирахме бързо, без паника. Незабавно разчистихме пътя за задълбочено разследване под европейски надзор. От съществено значение е 1. стрес-тестовете да бъдат проведени от независими експерти и 2. да се действа строго по отношение на резултатите от тези тестове. Това означава, че ядрените инсталации, които не съответстват на стандартите и които продължават да не отговарят на изискванията, трябва да бъдат затворени. Очевидно атомните електроцентрали на други места в Европа, извън Европейския съюз, трябва да бъдат подложени на същите независими тестове под егидата на Международната агенция за атомна енергия. Всяка държава, която откаже да участва в този процес, рискува да стане международен парий, дори по отношение на международната търговия. Ядрената енергия беше и продължава да бъде преходна технология – технология, към която, за съжаление, ще трябва да се придържаме през следващите десетилетия. Дори ще трябва да направим нови инвестиции, за да отговорим на енергийните си нужди и същевременно да консолидираме амбициите си по отношение на климата. През това време трябва да направим всичко възможно да намалим риска от аварии до равнище, граничещо с нула.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Про-ядрените лобита все още имат светло бъдеще пред себе си! Няма смисъл да се спираме на контекста на настоящата резолюция – той е напълно очевиден. Въпреки това Европейският парламент няма становище по отношение на ядрената енергия. Това е наистина жалко. На дневен ред бяха няколко ясно определени въпроса: въпросът за мораториума върху изграждането на нови атомни електроцентрали, извършването на независими стрес-тестове, развитието на възобновяемите форми на енергия и усилията в ключовата област на енергийната ефективност. Първоначалните добри намерения за съвместна резолюция обаче бързо бяха разбити на пух и прах: тъй като всяка парламентарна група зае позиция за или против, накрая стана невъзможно да се гласува за този проект за резолюция, който не разполага с политическо послание. Нека бъдем наясно: свикнах да очаквам много повече от Европейския парламент. Ясно е, че про-ядрените лобита все още имат светло бъдеще пред себе си и същевременно, че много членове на Европейския парламент все още не могат да разберат мислите и чувствата на обществеността по въпроса.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Притеснява ме факта, че Европейският парламент (ЕП) днес не успя да одобри компромисната форма на резолюцията относно ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Считам, че е срамно, че ЕП не е в състояние да представи на обществеността своето становище относно ядрената енергия. В резултат на това разединение, може да се окаже, че при предстоящите преговори между европейските органи относно формата на стрес-тестовете за електроцентралите ЕП може да бъде пренебрегнат. Зелените и социалистите явно не бяха в състояние да приемат факта, че предложенията им за прекратяване на използването на ядрена енергия или за затваряне на атомните електроцентрали, построени преди 1980 г., бяха отхвърлени.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против настоящото предложение за обща резолюция. Компромисната резолюция представляваше добра отправна точка и аз подкрепих измененията в полза на едно внимателно планирано и подготвено поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, отразявайки борбата срещу глобалното затопляне. Също така гласувах в полза на измененията, които призоваваха за инвестиции в научните изследвания и иновациите с цел да се насърчи енергоспестяването и значително да се увеличи броят на възобновяемите форми на енергия. Резултатите от гласуването обаче – непоследователното гласуване – ме принудиха да гласувам против изменената резолюция. Сега е изключително важно да се проведе задълбочено разискване по всички тези въпроси и да се извърши енергиен преход в дух на солидарност, като се вземе предвид ситуацията във всички държави-членки.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Разочарована съм от гласуването на тази резолюция. Разискваме поуките за ядрената безопасност в Европа след кризата в Япония. Твърдото ми убеждение обаче е, че няма такова нещо като безопасна ядрена енергия, както и че стрес-тестовете, които ще се проведат тази година, са отвличане на вниманието от реалния проблем – прехода към Европа, захранвана от енергия от възобновяеми източници. Като се имат предвид най-новите изследвания, става ясно, че е технически възможно 95 % от енергийните ни доставки да идват от възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия и енергия от биомаса, от вълни и от приливи и отливи до 2050 г. Имайки предвид тази цел и понеже в момента правим дългосрочен избор в областта на енергетиката, през следващите години трябва поетапно да прекратим използването на ядрена енергия в цяла Европа.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Съжалявам, че Парламентът не си е извлякъл никакви поуки от случилото се в Япония. Да продължава да отрича големите рискове от използването на ядрена енергия не е най-добрият начин да служи на обществото. На пленарното заседание в Парламента резолюцията не можа да бъде одобрена предвид вулгарния спектакъл на групи, които се неутрализираха и отхвърляха предложенията на другия, без да бъдат в състояние да приемат нещо заедно. Трябваше да се постигне повече относно транснационалното естество на рисковете и последиците от тези бедствия и безопасността на хората. Очевидните заключения трябваше да бъдат укрепване на ядрената сигурност, тестване на слабостите, замразяване на проектите за изграждане на нови ядрени инсталации в Европейския съюз и по-ефективни инвестиции в чиста енергия и съхранението на енергия. Да си затваряме очите за случилото се в Япония и да се преструваме, че нищо не е станало, е коравосърдечно и опасно. Чернобил и Фукушима само засилиха призива за по-голяма прозрачност и повече информация за рисковете и бедствията.

  Brian Crowley (ALDE), в писмена форма. – (EN) Бих искал да се отбележи, че не взех участие в гласуването на отделните параграфи и измененията на общата резолюция. Въпреки че винаги съм бил против ядрената енергия, считам, че обсъждането беше използвано от крайните становища на двете страни на ядрения спор и това гарантира невъзможността да се постигне обща позиция в Парламента. Смятам, че трябва да се гарантира, че всички съоръжения са проверени, за да се даде възможност за максимална защита на съоръженията и, което е по-важно, за безопасността и сигурността на населението на местата, където са разположени. Очевидно трябва да се гарантира сигурността на доставките на енергия по един устойчив начин и ние имаме възможност да разгледаме алтернативни източници на енергия, които можем да експлоатираме, като същевременно се помага на околната среда. Това идеологическо разискване обаче не трябва да отнеме от непосредствената грижа за подпомагане на японския народ по всички възможни начини за възстановяване от това бедствие. Ето защо се въздържах при окончателното гласуване.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Дълбоко съжалявам, че бедствието, което засегна Япония, се използва за политически цели. Европейският парламент пропусна възможността да изпрати ясно послание на държавите-членки и Европейската комисия с цел подобряване на атомните електроцентрали в Европа и в съседните държави по-специално чрез стрес-тестове. Именно това трябва да бъде предметът на днешното разискване, за да можем да гарантираме, от името на обществеността, че една форма на енергия, която е все още основният компонент на енергийния микс в повечето европейски държави – и това със сигурност ще продължи да бъде така през следващите няколко години, докато един устойчив, възобновяем енергиен източник без емисии от въглероден диоксид може да я замени и да отговори на нуждите от електричество на обществото ни – е възможно най-безопасна.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) На 11 март Япония беше засегната от силно земетресение, последвано от цунами, което причини най-голяма ядрена криза в историята на държавата, след като АЕЦ „Фукушима“ понесе сериозни структурни щети и оттогава е в непосредствена опасност от задействане на ядрена катастрофа от голям мащаб. Тези събития доведоха до вълна от реакции в Европа, като г-н Йотингер поиска свикването на извънредно заседание на Международната агенция за атомна енергия, германският канцлер реши да спре удължаването на живота на атомните електроцентрали в държавата си за три месеца, а австрийският министър на околната среда, г-н Берлакивич, поиска да бъдат извършени тестове на европейските електроцентрали. Изключително важно е да се извлекат всички възможни поуки от бедствието във Фукушима, по-специално по отношение на правилата за безопасност, наложени на атомните електроцентрали в Европейския съюз, за да се гарантира тяхната безопасност и в крайна сметка и тази на европейската общественост. Отново, в този труден момент, бих искал да използвам възможността да изразя искрените си съболезнования и солидарност към засегнатите от бедствието в Япония.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Проблемите, които възникнаха в АЕЦ „Фукушима“ поставиха обсъждането на енергията от ядрен синтез на дневен ред, тъй като 30 % от енергията, употребявана в Европейския съюз е с такъв произход, а има държави, където родното производство е 80 %, като Франция, както и държави без никакви атомни електроцентрали, като Португалия и Австрия. Ето защо е наложително Европейският съюз да насърчи програма за проверка на сигурността на атомните си електроцентрали, по-специално чрез извършване на така наречените „стрес-тестове“. Тези оценки трябва да се основават на модел на строга и хармонизирана оценка, която обхваща всички видове възможни рискове в един реалистичен сценарий на европейско равнище, и те трябва да се проведат до края на тази година, по един независим и координиран начин, обхващайки всички съществуващи и планирани ядрени съоръжения в Европейския съюз. Понастоящем ядрената енергия е от жизненоважно значение за гарантиране на доставките на енергия с ниски въглеродни емисии в Европа. Ние обаче трябва да преминем към по-голяма енергийна ефективност и увеличение на енергията от възобновяеми източници. Комисията и държавите-членки трябва да инвестират в модернизацията и разширяването на европейската инфраструктура в областта на енергетиката, както и във взаимното свързване на мрежи, за да се гарантират надеждни енергийни доставки.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гарантирането на безопасността на ядрените инсталации и предотвратяването на риска от аварии по всякакъв възможен начин са важни въпроси, които се разглеждат в настоящата резолюция, която също така призовава държавите-членки да наложат „временен меморандум на разработването и възлагането на поръчки за изграждане на нови ядрени реактори, поне за периода, през който се провеждат и оценяват стрес тестове“. Ние обаче трябва да гарантираме, че трагедията, която се случи в Япония, не представлява възможност за засилване на лобитата или напредъкът, постигнат днес, да се обърне в бъдеще. Трябва да се гледа сериозно на поуките и трябва да се поучим от този опит, за да се установят слабостите и недостатъците от проектантска и експлоатационна гледна точка, които биха могли да доведат до аварии в други съоръжения. Този опит също така трябва да се вземе предвид и като част от бъдещото развитие на енергетиката.

Експерти от специализирани органи в държавите-членки, както и от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), трябва да бъдат част от тази оценка, като същевременно запазят своята роля, авторитет, автономия и независимост. Като технически, автономен и независим орган, препоръките по отношение на този въпрос следва да бъдат направени от МААЕ със съответната подкрепа от страна на Европейския съюз, а не обратното. Жалко е, че настоящата резолюция се използва като претекст за запазване на така наречената обща енергийна политика и нейните цели за либерализиране на енергийния сектор.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за резолюция не беше най-доброто. Ето защо то беше отхвърлено, въпреки че имаше някои положителни аспекти, и затова аз се въздържах.

Гарантирането на безопасността на ядрените инсталации и предотвратяването на риска от аварии по всякакъв възможен начин са важни въпроси, които се разглеждат в настоящата резолюция, която също така призовава държавите-членки да наложат „временен меморандум на разработването и възлагането на поръчки за изграждане на нови ядрени реактори, поне за периода, през който се провеждат и оценяват стрес тестове“.

Ние обаче трябва да гарантираме, че трагедията, която се случи в Япония, няма да послужи на сдруженията със стопанска цел като платформа за развиване на нови стопански дейности в ущърб на интересите и безопасността на обществеността.

Вместо това е важно да се установят слабостите и недостатъците от проектантска и експлоатационна гледна точка, които биха могли да доведат до аварии в други съоръжения. Експерти от специализирани органи в държавите-членки, както и от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), трябва да бъдат част от тази оценка, като същевременно запазят своята роля, авторитет, автономия и независимост. Трябва да се гледа сериозно на поуките, а резултатите от един анализ на този опит трябва да бъдат включени в бъдещото развитие на енергетиката. Ние не сме съгласни с намесата в енергийните политики на държавите-членки или трети държави: като технически, автономен и независим орган, препоръките по отношение на този въпрос следва да бъдат направени от МААЕ със съответната подкрепа от страна на Европейския съюз, а не обратното.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Япония е изправена пред най-голямата си катастрофа след Втората световна война. Държавните ръководители описват разрушителното земетресение, съчетано с огромни цунами вълни и последвалата ядрена заплаха, като най-тежката криза след като военните на САЩ пуснаха атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Природата нанесе огромни и незаменими загуби, особено от гледна точка на човешки живот и собственост. Ситуацията в АЕЦ „Фукушима“ обаче продължава да представлява заплаха. В опит да се избегнат подобни заплахи в бъдеще би било правилно да се разгледа въпроса за прилагането на така наречените „стрес-тестове“ на атомните електроцентрали в държавите-членки на Европейския съюз. Те следва да покажат степента, до която електроцентралите са в състояние да издържат на подобни бедствия. Ситуация, подобна на тази в Япония, може да се случи навсякъде в Европа. Ето защо е желателно да има по-строг контрол на системите за безопасност в атомните електроцентрали, да се засилят слабите им аспекти и да се отстранят всички пропуски. В интерес на отделните държави, и в рамките на възможностите им, е да се потърси решение на ядрения въпрос – дали чрез подобрения на безопасността или пълно извеждане от експлоатация. Сътрудничеството на европейско равнище обаче е от съществено значение. Въпреки че Европа не е застрашена от огромни цунами вълни, през XXI век е налице заплахата от терористични нападения, нападения от компютърни хакери на системите на атомните електроцентрали и така нататък. От гледна точка на сигурността, степента, до която електроцентралите могат да противодействат на тези потенциални заплахи, може по-скоро да бъде поставена под съмнение.

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Не подкрепих резолюцията, първо, защото тя не допринася с нищо положително освен забрани, ограничения и отхвърляне на ядрените технологии. Второ, тя не посочва никакъв изход от една нова ситуация за енергийната политика като цяло. Така например, точки 19, 20 и 21 можеха да въведат нови идеи и насоки по отношение на интегрирано мислене относно енергийната ефективност, по-специално ефективността по отношение на енергията от първични източници, от които разполагаме с най-много запаси, най-вече изкопаеми горива. Трето, радикалните предложения, които се съдържат в нея, изискват национален референдум, който в моята държава ще се проведе по инициатива на партиите от левицата. Може би един такъв референдум трябва да се извърши на равнището на Европейския съюз. Четвърто, моята държава, в резултат на погрешните регламенти на Европейския съюз към днешна дата, беше принудена да спре съществени инвестиции във въглищни електроцентрали, а сега същите лобисти казват, че трябва да спрем инвестициите в ядрените технологии. Какво остава? Резолюцията посочва само енергията от възобновяеми източници. В моята държава общият капацитет на тези ресурси би покрил 13 % до не повече от 20 % от основните нужди. Може би в Швеция положението е различно, защото разполага с големи запаси от хидроенергия, но това не е така в Полша. Случаят с Фукушима изисква преглед на цялата сегашна енергийна политика на Европейския съюз.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Вълнението, което обзе някои политически групи след ядрената авария във Фукушима, защото те се надяваха да извлекат политическа изгода от нея, е неприемливо. Не си спомням комунистите да бяха толкова злъчни след катастрофата в „Чернобил“ през 1986 г. Значи е вярно: няма такова нещо като „нулев риск“ що се отнася до ядрената енергия. Няма такова нещо като нулев риск в живота, точка. Трябва да направим всичко възможно да намалим риска. За момента обаче не разполагаме с надеждни алтернативи. Да се принуждават държавите-членки спешно да се откажат от този източник на енергия, да спрат да строят нови електроцентрали и да закриват останалите напълно противоречи на откритото отхвърляне на енергията от изкопаеми горива, под претекст, че използването й ще спомогне за глобалното затопляне.

Ядрена енергия или енергия от изкопаеми горива: може да подкрепяте едната или другата, но не може да отпишете и двете. Нито хидроенергията, нито днешните алтернативни енергийни източници са в състояние да отговорят на нашите нужди от доставки. Държавите, които спряха да използват ядрена енергия – без да проповядват на другите – в действителност са много доволни, че техните съседи, от които получават доставките си, не са направили същия избор като тях! Спрете с това лицемерие.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Парламентарната резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат от ядрената авария в Япония, съдържаше някои много положителни точки по отношение на безопасността на електроцентралите, с които се препоръчваше например по един съгласуван начин да бъдат извършени стрес-тестове на равнището на Европейския съюз от страна на независими органи, които работят в съответствие с най-строги стандарти и напълно прозрачно. Освен това, подобно на всички останали от делегацията на френските социалисти, аз подкрепих измененията в полза на едно внимателно планирано и подготвено поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, отразявайки борбата срещу глобалното затопляне. Това поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия ще трябва да върви ръка за ръка с по-големи инвестиции в научните изследвания и иновациите, за да се намали енергийната ни зависимост и да се увеличи броят на възобновяемите форми на енергия в енергийния микс на държавите-членки на Европейския съюз. Аз обаче гласувах против предложението като цяло, защото то представляваше просто съпоставяне на гледни точки, водейки до непоследователно предложение. След едно такова катастрофално събитие като Фукушима въпросът за бъдещето на един толкова чувствителен сектор като ядрената енергетика изисква нещо повече от една прибързано изготвена резолюция. Сега ще трябва да отделим нужното време, за да организираме едно наистина градивно разискване и да разгледаме всички свързани въпроси, като същевременно дадем възможност на всички да изкажат мнението си.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Настоящата резолюция не може да обхване всеки аспект от разискването относно ядрената енергия в подробности.

Аз обаче оставам убеден, че целта ни трябва да е постепенно да прекратим използването на този източник на гориво и да използваме енергия от възобновяеми източници в по-голяма степен.

Изменение 10 също така предложи в случая с атомните електроцентрали в граничните райони, че местните и регионалните органи трябва да вземат участие в решенията и от двете страни на границата.

Това изменение не беше прието. Въпреки че някои аспекти от резолюцията наистина са положителни, изменение 10 беше от решаващо значение за мен. Ето защо аз реших повече да не подкрепям настоящата резолюция и да се въздържа.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Доволна съм, че Европейският парламент отхвърли настоящата резолюция.

Поуките, които трябва да се извлекат след събитията във Фукушима включват препоръки за въвеждането на стрес-тестове, определяне на нови общи стандарти за безопасност в Европейския съюз и за защита от всеки възможен сценарий.

Въвеждането на мораториум върху новите атомни електроцентрали за времето на провеждане на стрес-тестовете в Европейския съюз обаче е неприемливо. Това ще попречи на развитието на много по-безопасни нови електроцентрали.

Целта тук не е да се установи дали предимствата на този енергиен източник следва да бъдат поставени под въпрос, нито пък поддаването на идеалистичните, мракобеснически ценности на онези, които искат да го забранят.

Отказът от ядрена енергия означава да се гарантира насърчаването на силно замърсяващите въглищни електроцентрали, означава отново да сме под контрола на нефтените дружества, с несигурни цени на нефта и огромен риск от една отслабена икономика, и следователно означава да се сложи край на енергийната ни независимост.

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Гласувах против общата резолюция заради отхвърлянето от страна на Парламента на две ключови изменения, представени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент относно изготвянето на средносрочни и дългосрочни стратегии за поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия и определянето на задължителни цели за енергията от възобновяеми източници.

Гласуването против цялата резолюция от страна на Парламента подчертава факта, че ядреният въпрос вече не е само за по-голяма безопасност. Сега е изключително важно да се помисли сериозно за енергийния въпрос и за инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Трагичният опит на Япония ни показа колко е необходимо да се обсъди въпроса за ядрената енергия подробно. В този смисъл гласуването в Европейския парламент е първата стъпка към промяна на посоката при избора на енергийната политика както на европейско, така и на международно равнище.

  Carl Haglund, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Бедствието в Япония разбуди опасенията на хората относно ядрената безопасност. В резолюцията от групата на алианса на либералите и демократите за Европа подчертахме, че искаме предложените стрес-тестове да станат задължителни за държавите-членки и да се позволи на независимите експерти да управляват прилагането на тестовете, както и че тестовете трябва да бъдат прозрачни.

Въздържахме се от гласуването на съвместната резолюция, защото тя съдържаше и предложение за мораториум върху развитието на нови ядрени реактори, докато се извършват стрес-тестовете.

Всички проблеми са свързани основно с по-старите реактори с по-стара технология, а не с новите ядрени реактори с нова технология. Не искаме да се забрани развитието на нови технологии, които ще допринесат за целта на Европейския съюз за намаляване на емисиите му от въглероден диоксид.

Ние сме против забрана на цялата идея за ядрената енергия. След аварията в „Чернобил“ през 1986 г. Швеция въведе правила, които направиха незаконна подготовката за изграждане на атомни електроцентрали.

Ние също така считаме, че Финландия и Швеция трябва да инвестират в научни изследвания в областта на ядрената енергия и да заемат водеща роля в разработването на ядрени реактори от следващо поколение.

Изводът, който може да се направи от бедствието в Япония, е, че не трябва да експлоатираме атомните електроцентрали в продължение на толкова много години. Бедствието може да се разглежда като вдъхновение за изграждане на нови ядрени реактори.

  Sandra Kalniete (PPE), в писмена форма. – (LV) Гласувах за приемането на настоящата резолюция и съжалявам, че Парламентът не успя да постигне съгласие по едно-единствено предложение за резолюция по тази актуална тема. Считам, че ядрената енергия трябва да продължи да бъде важен и безопасен източник на енергия в Европа. Подкрепям искането за изчерпателни стрес-тестове, които трябва да се извършат както във всички съществуващи, така и във всички планирани атомни електроцентрали, и чиито задоволителни резултати трябва да бъдат предпоставка за продължаването на експлоатацията им. Споделям опасенията, изразени в настоящото предложение за резолюция, че развитието на нови ядрени проекти в Беларус и Русия (Калининградска област) е повод за сериозни опасения за стандартите за ядрена безопасност и спазването на задълженията, съдържащи се в международните конвенции, както и че европейците, държавите-членки и Европейската комисия трябва да отговорят на тези опасения в дух на солидарност. Ето защо нашият Съюз трябва да гарантира, че въпросните стрес-тестове и стандартите за ядрена безопасност, които ще бъдат определени в резултат на това, ще бъдат приложени не само в Европейския съюз, но и по отношение на атомните електроцентрали, които вече са построени или които все още са на етап планиране в държавите в съседство на Европа.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. След ядрената авария в Япония хиляди хора загинаха и изчезнаха безследно. Бяха нанесени и значителни материални щети и последиците от това ще имат дългосрочно въздействие върху здравето на хората. Дори и сега все още се усещат последиците от „Чернобил“ и затова днес трябва да преразгледаме подхода си към ядрената безопасност в Европейския съюз и останалата част на света. Що се отнася до подобряването на ядрените проекти, в Беларус и Калининград са налице огромни проблеми, свързани със стандартите за ядрена безопасност, както и със спазването на съответните задължения в международните конвенции, защото тези проблеми не са само въпрос за държавите-членки, които граничат с тези региони, но и за цяла Европа, и органите на Европейския съюз и Европейската комисия трябва да действат заедно в съответствие с принципа на субсидиарност. В резолюцията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване се посочва, че предвид планираното развитие на ядрената енергия в региона на Балтийско море държавите-членки на Европейския съюз трябва да спазват най-строги стандарти за безопасност и опазване на околната среда, както и че Европейската комисия трябва да наблюдава и проверява дали съседните държави на външните граници на Европейския съюз следват същия подход и международни конвенции. Атомните електроцентрали, които се изграждат в момента в близост до външните граници на Европейския съюз, трябва да отговарят на международните стандарти за ядрена безопасност и опазване на околната среда. Днес енергийната ефективност и енергоспестяването, възобновяемата и устойчива енергия и въвеждането на електрически енергийни мрежи в цяла Европа вече са от съществено значение. Освен това е важно да има интелигентна електрическа мрежа, която да работи, като получава енергия от децентрализирани генератори на енергия.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Сериозната авария, която възникна в АЕЦ „Фукушима дайичи“ на 11 март 2011 г. вследствие на земетресението и последвалото цунами, доведе до щети и дългосрочни последици за здравето чрез замърсяване на околната среда. След предупреждения от страна на Международната агенция за атомна енергия относно състоянието на вече остарели ядрени инсталации е необходимо да се определят мерки, които са в състояние да направят оценка на нивата на безопасност на инсталациите. Сътрудничеството и координацията между държавите-членки е от съществено значение, защото такива кризи имат последици не само за държавите, в които са построени, но и в по-голям мащаб. Случилите се събития показват, че за да предотврати бедствия от такъв мащаб, Европа трябва да приложи редица много строги мерки, за да се направи оценка на съществуващите нива на безопасност. Изграждането на нови атомни електроцентрали в Беларус и Русия налага Комисията да предприеме действия, като започне диалог с тези държави, с цел да се гарантира безопасността не само на държавите в съседство, но и на Европа като цяло.

  Jörg Leichtfried (S&D), в писмена форма. – (DE) По принцип подкрепям настоящата резолюция, защото тя призовава за първа стъпка към поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия в целия Европейски съюз. По отношение на същината на резолюцията обаче, бих коментирал, че – както често се случва с този вид резолюции – става въпрос за прекалено малко, прекалено бавно. Накрая, преобладава принципът на най-малкия общ знаменател, което със сигурност не може да е задоволително в дългосрочен план. Единственото правилно решение би било поетапно да се прекрати използването на ядрена енергия напълно в целия Европейски съюз и това да стане възможно най-бързо. Ще направя всичко възможно, за да се работи в тази посока.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) През април гласувахме за общата резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Гласувах против настоящата резолюция, защото освен забраните и мораториума върху развитието на ядрената енергия и предложението за постепенно отстъпване на ядрената енергия (което е нереалистично), тя не добави нищо положително, нито предоставя някакви решения за бъдещето на енергийната промишленост като цяло. Положението след трагедията във Фукушима напълно промени философията на подхода към бъдещето на енергийното производство в Европа и Полша. В нашата държава енергетиката, 95 % от която се основава на въглища, вече пострада в резултат на приемането на пакета за климата и енергетиката. Направените инвестиции за построяването на две атомни електроцентрали също бяха прекратени. Резолюцията само подчертава значението на енергията, генерирана от възобновяеми източници, която в Полша представлява само 13 %, и най-много 20 %, от нашите нужди. Освен това в Полша все още предстои да се проведе референдум относно ядрената енергетика, предложен от левицата, и затова заключенията, направени от настоящата резолюция, са преждевременни. Приветствах факта, че мнозинството гласува против резолюцията.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Считам, че трябва да избягваме да вземаме незабавни политически решения с трайни последици за ролята на ядрената енергия в енергийния микс в средносрочен и дългосрочен план. Важно е да сме напълно наясно с положението въз основа на точни данни за случилото се във АЕЦ „Фукушима“. Не трябва да забравяме за ползите от ядрената енергия, която произвежда ниски емисии на въглероден диоксид, води до относително по-ниски разходи и гарантира енергийна независимост. До този момент ядрената енергия беше най-безопасната форма на енергия от статистическа гледна точка с най-ниския брой на жертви на аварии, в сравнение с други енергийни източници (нефт или газ, например). Също така е от съществено значение да се зачитат решенията на държавите-членки от гледна точка на собствения им енергиен микс. Ядрената енергия играе важна роля за постигането на целите на Европейския съюз, определени от стратегията „Европа 2020“ и енергийната стратегия за настоящото десетилетие.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах против резолюцията относно ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Причината да гласувам против нея е призивът на резолюцията да се наложи мораториум върху развитието на нови атомни електроцентрали. Считам, че производството на ядрена енергия при безопасни условия е от първостепенно значение. Съгласен съм с извършването на стрес-тестове. Смятам обаче, че налагането на мораториум за неопределен период от време е неуместно. Този период може да бъде изключително важен за електроцентралите, които се изграждат в момента, особено от гледна точка на финансирането. Структурата на енергийния микс е отговорност на държавите-членки. Ето защо не считам, че едно такова решение може да се наложи на равнището на Европейския съюз.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах против настоящата резолюция, защото приетите изменения ни оставиха с текст, който не обръща достатъчно внимание на въпросите, свързани с ядрената безопасност.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Бедствието във Фукушима напомни на планетата, че не съществува нулев риск за ядрената енергетика. Опасността, която ядрената енергия представлява за човечеството, е абсолютно неустойчива, както и високите нива на риск от произведените отпадъци. Ето защо трябва да постигнем повече по отношение на гарантирането на безопасността и подобряването на проверките на безопасността. Тези два критерия ще бъдат минимални условия за постигане на споразумение.

Все още не е гарантирана изходна стратегия, насочена към действителни промени на европейската енергийна политика, която трябва да премине към определяне на алтернативи, а едно поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия ще позволи постепенен отказ от ядрената промишленост в Европа. Гласувах против настоящата резолюция, защото считам, че нито едно от гореспоменатите условия не е гарантирано.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Бедствието във Фукушима напомни на света, че не съществува такова нещо като нулев риск що се отнася до ядрената енергия. Ядрената енергия представлява неприемлив риск за човечеството. Ето защо трябва да постигнем повече от по-голяма безопасност и тестове за безопасност. Трябва незабавно да изготвим европейски план за поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия. Поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия изисква време. Престъпление срещу човечеството е да не се започне подготовката за това веднага. Няма да подкрепя настоящата резолюция, ако измененията, с които се иска поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, бъдат отхвърлени.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Настоящото предложение за резолюция относно ядрената безопасност в Европа беше повече от необходимо. То разглежда всички опасности, свързани с ядрената енергия, и аз се надявам, че ще осигури тласък за цялостно преосмисляне на използването на ядрена енергия в Европа. Многобройните изменения, внесени от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бяха необходими, за да се разгледат пряко съществуващите различни видове рискове и да се призове за бързо поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия.

Тъй като съм убеден, че човечеството никога няма да успее да овладее напълно рисковете, свързани с атомните електроцентрали, аз се застъпвам за бързото поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия и подкрепих свързаните с това изменения. Тъй като в крайна сметка предложението за резолюция е стъпка в тази посока, аз гласувах в негова подкрепа.

  Vital Moreira (S&D), в писмена форма. – (PT) По време на гласуването за резолюцията относно безопасността на ядрената енергия след аварията във Фукушима аз гласувах против проекта за изменение по отношение на целите за намаляване на въглеродния диоксид поради три причини: а) въпросът не е свързан с темата за ядрената безопасност; б) посочените цели отдават непропорционално голямо значение на ролята на Европейския съюз при едностранното намаляване на въглероден диоксид; в) едно такова амбициозно – и в интерес на истината, нереалистично – намаляване на въглеродния диоксид би било приемливо само ако беше съчетано с обвързано с „въглероден данък“ на вноса, който може сериозно да засегне конкурентоспособността на европейската промишленост и може да накара водещи европейски дружества да преместят производството си в държави без ограничения, свързани с въглеродния диоксид, което би имало сериозни последици за икономиката и заетостта в Европейския съюз.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах против съвместното предложение за резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, поради следните причини: поне седем от внесените изменения са научно нереалистични, много части от текста са просто празни приказки без никакво реално съдържание, а тези, които са против ядрената енергия, също не представят алтернативни решения на нейното използване. Не на последно място трябва да посоча, че съжалявам за факта, че Европейският парламент не зае позиция по въпроса. Позицията, която трябва да се възприеме обаче, трябва да бъде балансирана, прагматична и да се основава на научно документирани реалности и на реалистични решения.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Крайно време е да се преосмисли използването на ядрена енергия в Европа. Вече трябва да започнем да предприемаме действия, да затворим опасните реактори и в средносрочен план да намерим начин за пълно поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия. Трябва веднъж завинаги да отхвърлим погрешното схващане, че човечеството може да контролира опасностите, произтичащи от ядрената енергия. Ето защо гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно ядрената безопасност, защото след неотдавнашните събития в Япония не можем да си позволим да не разгледаме въпроса отговорно и с обективни критерии. Считам, че е важно Европа да преразгледа правилата си за безопасност в атомните електроцентрали, за да се гарантират нива на пълна безопасност, които могат да се определят посредством стрес-тестове, които ще покажат евентуални рискове и ограничения на използването на ядрена енергия. Резолюцията сама по себе си показва, че въпреки всичко е възможно да се поучим от катастрофите и да реагираме ясно и ефективно, за да се гарантира, че те няма да се случат отново. Тя също така подчертава необходимостта да се насочим към алтернативни източници на енергия, като например енергия от възобновяеми източници, докато ядрената енергия продължава да бъде незаменим източник на нисковъглеродна енергия.

  Vincent Peillon (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против резолюцията относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, защото не смятам, че въпросът за бъдещето на ядрената енергия – който е изключително важен за съгражданите ни – може да бъде решен от Парламента за няколко часа чрез изменения, приети без никакво истинско разискване. Всички въпроси трябва да бъдат разгледани и никакви възможности не трябва да бъдат отхвърляни, и именно заради това ни трябва време. Залогът е доверието в Парламента ни и благосъстоянието на съгражданите ни, които не биха разбрали – и то с право – ако ги ангажираме с дългосрочни курсове на действие, които не сме обсъдили спокойно и изчерпателно предварително, отчитайки различните национални ситуации и ограниченията на общата ни борба срещу изменението на климата. На последно място, бих искал да кажа колко съжалявам, че, заради екстремисти от всички страни, Парламентът не беше в състояние в този момент да одобри едно незабавно увеличение на безопасността на атомните електроцентрали, въпреки че в нашата група постигнахме консенсус с искане за възможно най-сериозни, прозрачни и независими проверки.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Разгневена съм, че Европейският парламент днес отхвърли резолюцията относно един такъв важен въпрос като поуките, които трябва да се извлекат от ядрената авария във Фукушима. По този начин, що се отнася до нашата институция, няма такова нещо като преди и след 11 март 2011 г. Силните сигнали обаче бяха налице! В крайна сметка не беше трудно да се постигне съгласие по някои прости принципи:

– Принципът на подкрепа на Комисията, за да може тя да извърши тези стрес-тестове с държавите-членки на 143-те ядрени реактора в експлоатация в Европа;

– Принципът на представяне до 15 април на точна хронология на приетите критерии: независими експерти, приоритет на безопасността на ядрените съоръжения, които са значително по-опасни заради своето местоположение в сеизмични или крайбрежни области, и отчети за безопасността за обществеността;

– Принципът на незабавно затваряне на електроцентрали, които не преминат стрес-тестовете.

Европейската общественост очаква от нашата институция да бъде отговорна и разумна, особено по един такъв спорен въпрос като ядрената енергия. Може би в крайна сметка няма да е лошо изборът на енергия, а оттам и изборът на това дали да се откажем от ядрената енергия или не, да остане изключително национална отговорност.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против. Изключително съм доволен, че накрая проядреното лоби се провали. Напълно непонятно е, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и други гласуваха против твърдението, че не съществува нулев риск, против незабавно начало на поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, против преминаване към близо 100 % енергийно ефективна икономика с възобновяеми енергийни източници до 2050 г., против бъдеще без ядрена енергия на Европа и така нататък. Окончателният текст беше напълно неприемлив и аз съм доволен, че мнозинството в Парламента подкрепиха Зелените и заедно отхвърлихме общата резолюция.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Сериозната ядрена авария в АЕЦ „Фукушима дайичи“ на 11 март причини смъртта на хиляди хора, както и невъобразими материални щети на цялата японска икономика.

Тази катастрофа накара всяка държава в света да преразгледа позицията си по отношение на използването на ядрени енергийни технологии. За съжаление, в много случаи, този избор беше ускорен в резултат на неотдавнашните трагични събития и от различни страни има призиви за пълния и незабавен демонтаж на атомните електроцентрали.

Европейският съюз преразглеждаше подхода си като цяло към ядрената безопасност от известно време, но е важно да се отчете фактът, че тази технология ще продължи да бъде част от енергийния микс на различни държави-членки в продължение на още много години. В бъдеще може да е възможно да отговорим на енергийните си нужди с помощта на възобновяеми енергийни източници, но това все още не е възможно, нито ще бъде възможно още дълго време.

Аз подкрепям по-рестриктивни мерки за безопасност за атомните електроцентрали, в съответствие с тези, които се прилагат към най-новите производствени инсталации. Считам обаче, че възможността за незабавно спиране на производството на ядрена енергия е както недалновидно, така и безсмислено. Това е продиктувано повече от емоции, отколкото от реална необходимост, и може да съсипе икономиките на водещите индустриални държави в света.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) След ядрената авария, която засегна Япония, нямаме друг избор, освен да преразгледаме европейския енергиен план. Трябва да обърнем специално внимание както на вече работещите атомни електроцентрали, така и на тези, които са в етап на планиране. Европейският съюз вече излезе с решение да бъдат извършени стрес-тестове на всички електроцентрали, включително тези в съседни държави, които вече имат отношения със Съюза.

Настоящата резолюция също така предвижда мораториум върху изграждането на нови електроцентрали, за да може да се направи подходяща оценка на свързаните с тях рискове. Трябва да сме наясно, че през следващите десетилетия много държави все още ще зависят от ядрената енергия, но същевременно не можем да позволим в Европа да има електроцентрали, които представляват риск за населението. Електроцентралите, построени преди 1980 г., трябва да бъдат извадени от експлоатация.

В някои държави, като Италия например, се извършват оценки, за да се прецени дали да се откажат от ядрената енергия или не, и е от съществено значение да се приложат общи решения и на европейско равнище. Това, което е невероятно, е фактът, че Европейският парламент не беше в състояние да заеме позиция по един въпрос като разглеждания днес, който е важен и за който гражданите са сериозно загрижени. Всъщност всички резолюции бяха отхвърлени, включително общата резолюция, която подкрепихме.

  Marco Scurria (PPE), в писмена форма. – (IT) Говорейки преди няколко дни на среща на индустриалци, италианският министър на финансите, г-н Тремонти, измисли нов израз – „ядрен дълг“. Държавите-членки, които са инвестирали в ядрена енергия, са тези с най-високи нива на държавен дълг. Колко струва да се закрият електроцентралите от първо и второ поколение? Колко струват стрес-тестовете, които обсъждаме в такива подробности днес? След като една електроцентрала бъде „подложена на стрес“, колко струва изваждането й от това състояние? Освен това колко струва обезопасяването на ядрени отпадъци? Никой все още не ни е казал.

Като Европейски съюз можем да започнем да обмисляме различни варианти, които да представим на държавите-членки. Освен това, като се има предвид, че Комисията ще трябва да ни представи пътна карта, защо да не започнат да се обмислят реални инвестиции в ядрена енергия от четвърто поколение – чиста ядрена или синтез – или дори да започне да се обмисля един цялостен енергиен план? Очакваме съобщението на Комисията да очертае пътна карта по този въпрос и да се опита най-сетне да представи на Европейския съюз ясна посока в този сектор.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Ядрената авария в АЕЦ „Фукушима“ предизвика огромно бедствие, като радиоактивното замърсяване засегна много хора, които са били в близост до електроцентралата и които са пострадали. Много болници отказват да ги приемат и лекуват заради риска от замърсяване.

Въпреки че японският министър-председател обяви, че АЕЦ „Фукушима“ ще бъде изваден от експлоатация, положението остава без решение: охлаждащата система на един от реакторите не работи и значително количество радиоактивност се изпуска в околната среда. С оглед на това е важно да се гарантира, че ще бъдат осигурени всички необходими хуманитарни и финансови помощи, както и да се определят международни правила за безопасност, които са възможно най-надеждни, за да се предотвратят други бедствия като това в Япония и в бъдеще.

Поради тази причина, аз гласувах против резолюцията, защото в нея не бяха включени измененията, в които се призовава държавите-членки да изготвят възможни стратегии за отказ от ядрената енергия и незабавно да информират регионалните и местните трансгранични органи за националните си програми, ако изпълнението им може да има трансгранични последствия.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Въпреки че това е чувствителен период след огромните проблеми с ядрената безопасност в Япония, ядрената енергия продължава да допринася в голяма степен за енергийните доставки в целия Европейски съюз и в цял свят. Становищата, изразени от онези в Парламента, които се стремят да принудят ранно закриване и отказ от политиката в тази област, затрудниха гласуването за елементите в този доклад по прагматични причини, а не заради някакъв про- или анти-ядрен подход. Не можах да подкрепя „агресивните“ изменения, които можеха да навредят на политиката в областта на енергийните доставки на един „смесен“ подход, водещ до намаляване на емисиите от въглероден диоксид и евентуален ръст на възобновяемите енергийни източници.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Днес не постигнахме споразумение по настоящата резолюция, чиято цел беше да се извлекат поуки от ядрената авария във Фукушима. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс от дълги години се застъпва за поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, защото рисковете за хората и околната среда са неприемливо високи и защото има повече от достатъчно алтернативи. Фукушима, по-специално, е свидетелство за това. Тъжно е, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа продължават да имат вяра в ядрените си мечти, въпреки че, както стана ясно от Япония и „Чернобил“, те в крайна сметка ще се превърнат в кошмари. Въпреки това все още има много хора, които не са склонни да се събудят от лошия си ядрен сън.

Единствената наистина безопасна ядрена енергия е тази, която не съществува. Изменението, което призовава за поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, беше отхвърлено. Мнозинството в Парламента изглежда не разбира, че е напълно възможно от техническа и икономическа гледна точка, за период от четиридесет години, да произвеждаме електричеството си напълно устойчиво чрез такива мерки за енергийна ефективност и използване на слънчева, вятърна и геотермална енергия, вятър и биомаса. За момента лобито на ядрената енергетика изглежда набира скорост. Ето защо гласувах против в окончателното гласуване.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против резолюцията в окончателното гласуване, защото считам, че трябва да обсъдим въпроса в контекста на цялостната енергийна стратегия на Европейския съюз, а не в контекста на японската ядрена трагедия.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Ядрената авария, която се случва в момента в Япония, трябва да бъде последвана от задълбочено разискване относно електроцентралите, разположени във Франция и Европа. Трябва да бъдат извършени стрес-тестове на всички атомни електроцентрали в експлоатация, особено когато те се намират в сеизмични зони. Имам предвид по-специално АЕЦ „Фесенхайм“ в горното течение на р. Рейн. Освен това, аз считам, че налагането на мораториум без ограничение във времето върху развитието и въвеждането в експлоатация на нови ядрени реактори не е икономически жизнеспособно решение и може да застраши много работни места, като същевременно отслаби производството ни на енергия.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция на Европейския парламент относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, защото нейната цел е увеличаване на безопасността в Европейския съюз, а не забрана на производството и използването на ядрена енергия. Ето защо гласувах против всички изменения, насочени към премахване на ядрената енергия от енергийния микс на Европа. Въпреки че не гласувах за налагане на мораториум върху изграждането на нови ядрена реактори, според мен, ако такъв мораториум бъде наложен, той трябва да бъде ограничен само за времетраенето на стрес-тестовете, на които ще бъдат подложени ядрените реактори в Европейския съюз. Това би дало възможност на изграждането на нови реактори да се възползва от заключенията от стрес-тестовете, като се гарантира, че ядрената безопасност ще се увеличи.

В момента ядрената енергия възлиза на 30 % от енергийния микс на Европа. Европейският съюз зависи в голяма степен от изпълнението на целта си „20-20-20“ от страна на енергийния микс на държавите-членки. Не можем да решим да се откажем от ядрената енергия, без да установим какви устойчиви енергийни източници ще бъдат на разположение, които могат да отговорят на търсенето на енергия на Европейския съюз през следващите години, на цени, които гражданите могат да си позволят. Европейският съюз трябва да инвестира в мерки за енергийна ефективност, по-специално по отношение на сградите и транспорта, както в използването на възобновяеми енергийни източници.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Ядрената криза в Япония породи редица идеи, равняващи се на едно ирационално цунами. Ядрената енергия вече се демонизира и е налице огромен натиск за пълен преход от ядрена енергия към така наречените алтернативни източници на енергия. Този начин на мислене обаче граничи с чисто суеверие. Ядреният реактор на АЕЦ „Фукушима“ беше засегнат от безпрецедентно съчетание от катастрофи. Това доказва, че природата е непредвидима и че вълните цунами не могат да се забранят, но не доказва, че е виновна ядрената енергия. Ядрената енергия е много по-безопасна от всеки друг източник на енергия. Докато нефтът безспорно води до експлоатация, зависимост, войни и диктаторски режими, от историческа гледна точка ядрената енергия е много по-безопасна. Основната ни загриженост в областта на ядрената енергия трябва всъщност да бъде оценката на риска и единните процедури по безопасност на европейско равнище. След като тези критерии бъдат изпълнени и следени, ядрената енергия може да сложи край или сериозно да ограничи политиката на енергийна зависимост. И въпреки че природните бедствия не могат да бъдат предотвратени, ядрената енергия не представлява сериозен риск сама по себе си. Истинската опасност не идва от добре обслужвани ядрени реактори, а от ядрени реактори под грешния политически контрол. С други думи, погледнете Иран, а не Япония.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Смятам, че настоящата резолюция, беше автоматична реакция на трагичното положение в Япония и не позволи достатъчно време за разискване на въпросите, свързани с безопасността на атомните електроцентрали в Европейския съюз. Ядрената енергия е жизненоважен източник на енергия в цяла Европа, като някои държави-членки получават цели 75 % от електроенергията си от ядрена енергия, и един преглед на безопасността на атомните електроцентрали следва да бъде приоритет, включително стрес-тестове на съществуващите централи. Това обаче не трябва да води до затваряне на съществуващи електроцентрали, където няма опасения за безопасността, или до предотвратяване на откриването на нови ядрени инсталации за замяна на остарелите електроцентрали. Необходимо е зряло разискване на тези въпроси, за да се гарантира, че има балансиран микс от възобновяеми и други нисковъглеродни източници на енергия, така че да няма енергийни кризи в цяла Европа.

Предложение за резолюция B7-0237/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) След отхвърлянето на съвместното предложение за резолюция аз гласувах в подкрепа на настоящия текст, който, въпреки че не е идеален, е постигнал добър баланс между ядрена безопасност и прагматичен подход към въпроса.

Предложение за резолюция B7-0242/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, защото всички други резолюции по темата бяха отхвърлени. Подкрепих я, за да изразя подкрепа за препоръките за безопасност, но не бях съгласен с възприетите в нея по-крайни анти-ядрени настроения.

Предложение за резолюция B7-0243/2011 (Поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония)

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против настоящата резолюция, която намирам за почти наивно про-ядрена.

Предложение за резолюция B7-0249/2011 (Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Демонстрантите в Бахрейн, Сирия и Йемен изразиха своите легитимни демократични стремежи и силната народна воля за политически, икономически и социални реформи, насочени към постигане на истинска демокрация, борба с корупцията, гарантиране на спазването на принципа на правовата държава, на правата на човека и основните свободи, намаляване на социалното неравенство и създаване на по-добри икономически и социални условия. Правителствата в тези страни отговориха на законните стремежи на народите си с брутални репресии, произволни арести и мъчения, довели до човешки жертви, ранени и хвърляне в затвора. Насилието, използвано от тези правителства срещу населението на собствената им страна, трябва да има пряко отражение върху двустранните им отношения с Европейския съюз. Европейският съюз може и трябва да използва многобройни средства за спиране на подобни действия, например чрез замразяване на авоари, забрана за пътуване и т.н. Европейският съюз трябва да преразгледа политиката си към тези страни и да се възползва напълно и ефективно от подкрепата, предоставяна посредством Европейския инструмент за съседство и партньорство, Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Инструмента за стабилност, за да подпомогне спешно страните и гражданското общество в Близкия изток и в региона на Персийския залив в прехода им към демокрация и спазване на правата на човека.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Тунис, Египет и Либия бяха водещите новини в началото на 2011 г. Но тези страни не са единствените с демократични стремежи. Широкомащабни народни движения възникнаха и в Бахрейн, Йемен и Сирия. Но и там, за съжаление, управляващите държавни органи отговориха с репресии и насилие. Това не е приемливо. Една държава не може да използва насилие срещу собствените си граждани и да не бъде наказана от Европейския съюз в контекста на двустранните им отношения. Чрез настоящата резолюция европейският съюз изразява подкрепата си за народа на Сирия в стремежа му към истинско отменяне на въведеното още през 1963 г. извънредно положение и изразява солидарността си с народите на всички тези страни, като призовава ЕС да предефинира отношенията си с тях в съответствие с напредъка в провеждането на реформи.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Мисля, че сега повече от всякога е необходимо Европейският съюз да насърчава демократичните стойности и да прояви солидарността си с народите на страните от Южното Средиземноморие в стремежа им към едно демократично общество.

Положението в арабските страни ми напомня за падането на комунистическите режими в Централна и Източна Европа. Ние също преминахме през подобни събития и мога да разбера исканията на тези хора, и това ни налага моралното задължение да изразим солидарността си с тях.

Протестите, които продължават в тези страни вече няколко седмици, представляват ясно доказателство, че недемократичните режими не отговарят на очакванията на населените, както и че не са в състояние да предложат на тези общества политическа стабилност и просперитет.

Върховният представител и Комисията следва твърдо да се противопоставят на използването на насилие срещу демонстрантите и да окажат натиск върху органите на властта в Сирия, Йемен и Бахрейн, така че те да се ангажират с конструктивен политически диалог с цел намиране на изход от настоящото положение.

Освен това считам, че сключването на Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия следва да бъде обвързано с желанието на сирийските държавни органи да проведат реформите, насочени към установяване на демокрация. Съюзът разполага с този инструмент и смятам, че следва да го използва в най-голяма степен в подкрепа на усилията за постигане на демокрация в арабските страни.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашните протести в няколко арабски страни показват, че недемократичните и авторитарни режими не могат да осигурят заслужаваща доверие стабилност и че ценностите на демокрацията имат ключова роля за икономическото и политическото партньорство. Призовавам властите в Бахрейн, Сирия и Йемен да спазват международното законодателство относно правата на човека и основните свободи. От първостепенно значение е колкото може по-скоро те да стартират един открит и значим процес на политически диалог с участието на всички демократични политически сили и гражданското общество с цел подготвянето на пътя за истинската демокрация, за отмяна на извънредното положение, и за провеждане на истински, амбициозни и значителни политически, икономически и социални реформи, които са от решаващо значение за стабилността и развитието в дългосрочен план.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Бахрейн е изложен на опасността да се превърне в поле за конфронтация между Иран и Саудитска Арабия. При това положение не може да недоглеждаме религиозният елемент в развитието на събитията в региона в момент, когато шиитската опозиция е подкрепяна от Иран, докато сунитската династия се радва на подкрепата на монархиите в района. Нещо повече, тесните връзки между Иран, Сирия, Хамас и Хизбула, а така също и религиозното напрежение между сунитите и алевитите в Сирия следва да ни направят предпазливи, тъй като е налице огромен риск ескалирането на напрежението да тласне Сирия към гражданска война с намеса отвън. Клането в Хама през 1982 г., сред чиито жертви са 20 000 сирийски християни, е едно трагично напомняне за това, също както и провалите на Запада в Сомалия, Афганистан и Ирак с оглед на начина, по който трябва да се действа в район, чиито характерни особености не могат да се пренебрегват. Убеден съм, че се нуждаем от повече дипломация и по-малко въоръжени сили, от повече загриженост за защита на правата на човека и защита на цивилните и по-малко безпокойство за влиянието на една наша външна намеса върху изборните резултати, а така също и от по-голямо внимание към бедността и корупцията, с които трябва са се справят тези общества, особено Йемен.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като осъждам бруталните репресии срещу мирните демонстранти, извършени от силите за сигурност на Бахрейн, Сирия и Йемен. Бих искала да изразя и подкрепата си за, както и солидарността си с народите на тези страни, които, водени от законния си стремеж към демокрация, проявяват голяма смелост и решимост.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Сирия, Бахрейн и Йемен са разтърсвани от протести, които биват потушавани по един варварски начин. Призовавам правителствата на тези страни да започнат ползотворен диалог с демонстрантите. Насилието, използвано срещу тези хора, не може да ги спре да настояват за онова, което считат, че им се полага по право. То само ще ги забави по пътя им към получаване на тези права, ще радикализира позициите и ще насърчи още по-големи искания в бъдеще. Самият Макиавели, който надълго и широко теоретизира върху това, колко по-добре е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат, предупреждава владетелите, че не е необходимо и е вредно да предизвикват омраза. Би било по-добре за държавните органи в тези страни да предприемат конкретни реформи и да позволят на гражданите си да се възползват от норми на демокрацията, свободата и справедливостта, доближаващи се до най-добрите в света.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Случващото се налага на Европейския съюз историческото задължение да се обяви срещу всички форми на нарушаване на правата на човека и да се бори за правото на народите за самоопределяне, както чрез осъждане, така и чрез предоставяне на помощ за развитие. Настоящото положение в Бахрейн – което е от стратегическо значение за равновесието в региона на Залива – под спокойствието на повърхността е много напрегнато, като продължават арестите на хора само заради това, че са се възползвали от правото си на изразяване на мнение. В Сирия протестите в няколко града бяха брутално смазани въпреки призивите на ЕС за спазване правото на свободно изразяване на мнение и правото на събрания. И най-сетне, в Йемен случващото се е крайно тревожно и вече беше осъдено от ЕС поради репресиите срещу демонстрантите, към които не можем да останем безразлични. Ето защо съм съгласен с мерките, предвидени в настоящата резолюция, включващи осъждане на отговорните за кръвопролитията в тези страни, и се надявам, че тези мерки ще дадат резултат възможно най-скоро, за да бъде прекратено унизяването на тези народи. Приветствам също така инициативата за отправяне на призив към Комисията на ООН по правата на човека да осъди тези нарушения на основните права.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Изправени сме пред още един пример за лицемерието на мнозинството в Парламента. Първо, защото те се обръщат с една резолюция към групирани заедно, но различни положения и страни. Те правят това нарочно и предлагат „диалог“ за осъществяване на преход, за да помогнат на съюзниците си (Бахрейн и Йемен) и да окажат натиск върху онези, които не защитават интересите им (Сирия). Налице са явни разлики със събитията в Либия, където диалогът беше заменен от военна агресия и така стана невъзможно намирането на мирно решение на конфликта. Целите са ясни: да се прикрие придвижването на военни части от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в Бахрейн, които да подпомогнат олигархическия режим с подкрепата на Съединените щати – държава, чиято основна флотилия в Персийския залив е разположена в Бахрейн – и да се потисне борбата на народа на Бахрейн за социална промяна и демокрация. Същото се случва и в Йемен, където – за да бъде той защитен като съюзник в т.н. „война срещу терора“ – виждаме подкрепа за режим, който брутално репресира народа си и потъпква усилията му за демократична промяна и по-добри условия на живот.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Изправени сме пред още един пример за лицемерието на мнозинството в Парламента. Първо, защото те се обръщат с една резолюция към групирани заедно, но различни положения и страни. Те правят това нарочно и предлагат „диалог“ за осъществяване на преход, за да помогнат на съюзниците си (Бахрейн и Йемен) и да окажат натиск върху онези, които не защитават интересите им (Сирия). Може ли да попитаме защо не се настояваше за „диалог“ в Либия, вместо да се предприемат бомбардировки?

Целите са ясни: да се прикрие придвижването на военни части от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в Бахрейн, които да подпомогнат олигархическия режим с подкрепата на Съединените щати – държава, чиято основна флотилия в Персийския залив е разположена в Бахрейн – и да се потисне борбата на народа на Бахрейн за социална промяна и демокрация.

Същото се случва и в Йемен, където – за да бъде той защитен като съюзник в т.н. „война срещу терора“ – виждаме подкрепа за режим, който брутално репресира народа си и потъпква усилията му за демократична промяна и по-добри условия на живот.

Сега виждаме и опит за прикриване на външна намеса в Сирия, като се финансират и въоръжават така наречените „мирни демонстранти“ – Сирия е страна с антиимпериалистическа позиция и осъжда политиката на Израел и Съединените щати в региона.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като след подобно развитие на събитията в други арабски страни, демонстрантите в Бахрейн, Сирия и Йемен изразяват легитимните си демократични стремежи и силната народна воля за политически, икономически и социални реформи, насочени към изграждане на истинска демокрация и целящи борба с корупцията и непотизма, които да гарантират спазването на принципите на правовата държава, съблюдаването на правата на човека и основните свободи, намаляването на социалните неравенства и създаването на по-добри икономически и социални условия. Ето защо Европейският съюз и държавите-членки следва да подкрепят мирните демократични стремежи на хората в Бахрейн, Сирия и Йемен, а правителствата на тези страни не трябва в отговор да засилват репресиите. Не е възможно да се обосноват сериозни престъпления, включително екзекуции без присъда, отвличания и безследно изчезване, произволни арести, изтезания и несправедливи процеси.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Считам, че ЕС трябва да направи преоценка на двустранните си отношения със Сирия, Бахрейн и Йемен в светлината на извършените там брутални репресии срещу демонстрантите, а разговорите за бъдещото Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия трябва да бъдат преустановени. Загрижен съм и във връзка с присъствието на чуждестранни военни сили в Бахрейн и отправям призив за разследване на смъртта на 54 демонстранти в Йемен.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Двойните стандарти продължават да доминират външната политика, провеждана от мнозинството, управляващо ЕС. Тази резолюция е идеален пример за това. Тя правилно критикува Али Абдула Салех и Башар ал-Асад, но нищо не казва за краля на Бахрейн. В нея се говори за жертвите и пострадалите от репресиите на йеменското и сирийското правителства, но не се споменава нищо за пострадалите в Бахрейн. Подобно отношение не може да бъде оправдано. Отказвам да подкрепя този двуличен текст, който под претекста, че осъжда едни, прощава на други.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сирия, Бахрейн и Йемен се оказаха обхванати от поредица народни бунтове, които биват потушавани със сила. Според мен това не е най-добрият начин за справяне с това положение, тъй като насилието води само до още по-голямо насилие. Правителствата на тези страни трябва да потърсят възможности за диалог с водачите на демонстрациите, за да може да се осъществи придвижване към степен на взаимно разбиране, която да предотврати нови смъртни случаи и кръвопролития. Държавните органи в тези страни следва да помислят за предприемане на конкретни реформи, които да направят възможен достъпа на гражданите до демокрация, свобода и справедливост, каквито са налице в повечето страни.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че Европейският съюз е в позиция, която му позволява да се опита чрез дипломатически средства да насърчи процеса на демократична и мирна промяна в Бахрейн, Йемен и Сирия. Аз съм на страната на народите в тези страни, които подобно на всички нас желаят по-добри икономически условия, по-малко социално неравенство, борба с корупцията и непотизма, провеждане на демократични реформи и гарантиране на основните права на човека.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“. Подкрепям изразената в този документ позиция на ЕП, която категорично осъжда насилието и репресиите на силите за сигурност спрямо мирни демонстранти в Бахрейн, Сирия и Йемен и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите; изразява своята солидарност с народите в тези страни, приветства тяхната смелост и решимост и твърдо подкрепя техните законни демократични стремежи; призовава настоятелно органите в Бахрейн, Сирия и Йемен да се въздържат от използването на насилие срещу протестиращите и да зачитат правото им на свобода на събиране и на изразяване на мнение; осъжда намесата на органите в Бахрейн и Йемен при предоставянето на медицинско обслужване и отказването или ограничаването на достъпа до здравни заведения; подчертава, че лицата, отговорни за човешките жертви и пострадалите, следва да понесат последиците от действията си и да бъдат изправени пред съда; призовава органите да освободят незабавно всички политически затворници, правозащитници и журналисти и всички, които са задържани заради своите мирни действия в контекста на протестите.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Настоящото положение в няколко африкански страни, сред които Бахрейн, Сирия и Йемен, е резултат от законните стремежи на народите в тези страни за политически, икономически и социални реформи, насочени към установяване на истинска демокрация. Добре известно е, че в тези страни открай време са в сила репресивни закони, ограничаващи гражданите в упражняването на гражданските и политическите им права. В резултат тези народи имат голямо желание за политически и социални реформи.

За съжаление, правителствата реагират на тези законни искания с насилие и репресии и прилагане на закони за борба с тероризма, за да обосноват сериозни престъпления, включително екзекуции без присъда, отвличания и безследно изчезване и изтезания. Към днешна дата броят на смъртните случаи, пострадалите и арестуваните в Сирия, Бахрейн и Йемен е много голям. Несъразмерното използване на сила срещу демонстрантите от страна на правителствата е в нарушение на всички международни конвенции за гражданските и политическите права.

Присъединявам се към докладчика и осъждам бруталното смазване на мирните демонстрации от силите за сигурност в тези страни, тъй като така се потъпкват законните стремежи на протестиращите към демокрация. Ние трябва да изразим пълната си солидарност и подкрепа за смелостта и решимостта, която тези народи демонстрират на целия свят.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Развитието на събитията в Сирия, Бахрейн и Йемен е непредсказуем и непрекъснат процес, и не кървав, а неудържим поход към демокрацията. Политическото управление в Сирия и Йемен дълго време беше авторитарно, или откровено диктаторско. Същевременно това не превръща опозицията в една напълно демократична алтернатива. Особено в Йемен, при наличието на такова беззаконие и фрагментаризация в държавата, силите, събрани под чадъра на опозицията, дават или биха могли да дадат убежище на терористични или радикални антидемократични сили. В миналото „стабилност“ във външната политика по отношение на Близкия изток означаваше бездействие или запазване на статуквото. Несъмнено това беше едно надценено понятие. А сега може да се окаже подценено. Един рационален и неемоционален подход по-добре би отговорил на европейските и като цяло на демократичните интереси. Необходимостта от демокрация в страните, където дълго време е имало политическо потисничество, не следва да пречи на бъдещите демократични процеси. Това не означава, че режимите на Асад или Салех трябва да бъдат подпирани, а че решението трябва да се търси по-скоро в една договорена стратегия за предаване на властта, отколкото в насилствена и неконтролирана смяна на режима. Предпазливата и спокойна политика е много по-удачна спрямо страни и региони, които биха могли да преминат от една система на потисничество към друга.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент днес прие резолюция, с която призовава за преоценка на отношенията на ЕС със Сирия, Бахрейн и Йемен, за да бъдат взети под внимание народните бунтове в тези страни. Ако мислех, че това е истинското намерение на европейските институции, бих дала пълната си подкрепа. Ключовият елемент в тази резолюция е призивът за „прекратяването на по-нататъшни преговори по подписването на все още очакваното Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия“ и фактът, че „сключването на подобно споразумение следва да бъде обвързано със способността на сирийските органи да проведат очакваните демократични реформи под осезаема форма“. Надлежно отбелязваме това съображение. Бих искала обаче да изтъкна, че в самата резолюция се признава, че „по искане на Сирия от октомври 2009 г. насам подписването на това споразумение се отлага“. При това положение човек може да се запита какво ще бъде реалното въздействие на тази декларация. Ето защо гласувах „въздържал се“.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Настоящото гласуване в Парламента последвало няколкото резолюции след Жасминовата революция в Тунис е доказателство, че събитията в арабския свят представляват вълна, чиито размери и продължителност никой не може да прогнозира. По общо признание положението е различно в отделните страни, но в крайна сметка тези народни движения са израз на категорично желание за демокрация, свобода и справедливост. Европейският съюз не трябва да позволява законните и мирно изразявани искания на народите да бъдат потъпквани чрез използване на насилие, което, за съжаление, изглежда е единственият отговор на тези режими, когато гърбовете им опрат в стената. Европа трябва категорично да заяви позицията си, по-конкретно чрез върховния представител и заместник-председател на Комисията, за да потвърди подкрепата си за народните демонстрации, които настояват за спазване в тези страни на основните ценности, които Съюзът насърчава и защитава. Парламентът, който е считан за храм на демокрацията, трябва отново да обяви солидарността си с тези народи и да ги подкрепи в прехода им към демокрация. Следователно за нас е от първостепенно значение да преразгледаме отношенията си със страните от Северна Африка и Близкия изток, за да можем заедно успешно да създадем една зона на стабилност, мир и просперитет.

Предложение за обща резолюция RC-B7-0228/2011 (Четвърта конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на това предложение за резолюция. Считам, че е важно да се повиши ефективността на помощта за развитие и че има необходимост от съгласувана политика за предоставяне на помощ в области като търговията и сътрудничеството за развитие, изменението на климата, селското стопанство и пр. Европейският съюз трябва да следва обща позиция по отношение на най-слабо развитите държави (НРД) и следва да не позволява икономически и финансови кризи да излагат на риск партньорството за развитие с НРД. От съществено значение е на тази конференция да бъде отново потвърден глобалният ангажимент да се отговори на специалните потребности на НРД по отношение на устойчивото развитие във всичките му икономически и социални аспекти, както и аспектите, свързани с околната среда, а също и за подпомагане на тези държави в усилията им за премахване на бедността.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) С оглед на предстоящата Истанбулска конференция през месец май Европейският съюз отново потвърди своята подкрепа за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в развиващите се държави, както и своя ангажимент по отношение на осигуряването на програми за специална помощ. Въпреки че в някои държави и региони е отбелязан значителен напредък, целта да се понижи наполовина равнището на бедност в световен мащаб далеч още не е постигната. Единадесет милиона деца все още умират всяка година от лечими заболявания, по-голямата част от тях – преди навършване на петгодишна възраст; един на всеки четирима души няма достъп до питейна вода; 114 милиона деца все още нямат достъп до начално образование; близо 600 милиона жени все още са неграмотни; също толкова граждани нямат достъп до развитие.

Неуспехът по отношение на постигането на целите, поставени през 2001 г., няма да обезсърчи индустриализираните държави, които, напротив, ще продължат да гарантират, че нуждаещите се от помощ държави са приоритет в международните програми, насърчаващи осигуряването на нови източници на финансиране и създаването на програми за сътрудничество. Издигането на тези държави до по-високо равнище и осигуряването на бъдеще на хиляди граждани изисква поемане на ангажимент, голяма политическа решимост и последователно мобилизиране на финансови ресурси – а ЕС отговаря на всички тези условия.

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах „против“ предложението за обща резолюция относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, тъй като това предложение не е достатъчно съсредоточено върху проблема с неефективността на международната помощ. Предложението за обща резолюция, както и изявлението на Комисията по време на парламентарното разискване, не вземат под внимание текущото критично обсъждане относно последните 50 години, през които се предоставя международна помощ за държавите от Глобалния юг, както и поуките, извлечени от постигнатите успехи и претърпените неуспехи. Защо помощта за Африка претърпя грандиозен провал? Защо претърпяха грандиозен провал и политиките на Световната банка за развитие и за намаляване на бедността? Защо се разрази огромният скандал във връзка с предоставянето на международна помощ за Афганистан през последното десетилетие? Защо имаха огромен успех политиките за премахване на бедността в Китай, Виетнам и Бразилия? Ако не можем да отговорим на тези трудни въпроси, никога няма да можем да употребим в полза на най-слабо развитите държави тези 60 милиарда евро за помощ за развитие.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих тази резолюция. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), следва да бъде посветена на съгласуването на политиките за развитие, тъй като е важен фактор за намаляването на бедността. В допълнение към съществуващите предизвикателства, положението в НРД беше утежнено от неотдавнашната световна финансова, продоволствена, енергийна и свързана с изменението на климата криза. Ето защо тази конференция на ООН следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Жалко е, че 48 държави понастоящем са класифицирани като „най-слабо развити държави“ (НРД) и че 75 % от 800-те милиона граждани на тези държави преживяват с по-малко от два щатски долара на ден. Дългосрочната цел на сътрудничеството за развитие следва да бъде създаването на условия за устойчиво икономическо развитие и справедливото разпределение на благата. Мирът и сигурността са от ключово значение за ефективността на политиките за развитие, а ЕС следва да координира по-ефективно своя подход с цел справяне с въпросите, свързани със стабилността в НРД, и оказване на подкрепа за усилията за създаване на капацитет за изграждане на мирни, демократични и приобщаващи държави. От съществено значение е отдаването на приоритет на продоволствената сигурност, селското стопанство, необходимите инфраструктури, изграждането на капацитет и по-специално на икономическия растеж и достъпа до технологии, както и на развитието в човешко и социално отношение на НРД.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) При положение че предходните конференции бяха посветени на принципни въпроси, надявам се, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), ще бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г. От общо 51 НРД, в които 78 % от населението преживява с по-малко от 1,25 щатски долара на ден, през последните няколко години само три държави са излезли от тази категория. Положението е тревожно, тъй като тези държави са най-уязвимите спрямо тежки изпитания като финансови и продоволствени кризи и изменението на климата, и които освен това са изправени пред крайна бедност, отсъствие на инфраструктура и нарастваща безработица.

Тази действителност подчертава факта, че за съжаление международната общност не е изпълнила ангажиментите, заложени в Брюкселската програма за действие. Надявам се, че по време на предстоящата конференция, на която ще представлявам групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, ще се съсредоточим върху постигането на съгласуваност по отношение на политиките за развитие и методите за прилагане на новаторски механизми на финансиране, с цел предоставянето на по-ефективна помощ за онези държави, които имат необходимост да бъдат насърчени в прилагането на подходящи политики.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), трябва да предложи мерки за отваряне на възможности за интегриране на тези държави в глобалната икономика и подобряване на достъпа им до пазарите на Европейския съюз. Европейската комисия следва да обмисли увеличаване на размера на помощта за тези държави, с цел свеждането до минимум на разходите, произтичащи от либерализирането на техните пазари.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки техническата и финансова помощ, предоставена през годините на най-слабо развитите държави (НРД), от съществено значение е да признаем, че тези държави не са успели да излязат от този статут и все още имат дългосрочни потребности и слаби страни. Съвсем справедливо е да споменем изключението в случая с Кабо Верде, както се споменава в приетата резолюция, тъй като тази държава е съумяла, въпреки отсъствието на ресурси, да преодолее част от трудностите, пред които е била изправена, и да подобри условията на живот на своите граждани. Ето защо поздравявам за това гражданите на Кабо Верде, правителството и партиите там, тъй като са били в състояние да предприемат действия по един отговорен и достоен за уважение начин: тази държава, в която официалният език е португалският, днес е пример за подражание, който трябва да бъде последван от останалите НРД. Въпреки ограниченията, наложени в областта на търговията, образованието и достъпа да информация, до ресурси и до производствени структури, все пак не може да не се подчертае, че недостатъчната степен на развитие на НРД произтича главно от липсата на умения у техните участници във вземането на решения и от неефективността на техните институции, тъй като гражданите им имат значителни умения в други области.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД-IV), ще се проведе в Истанбул, Турция, в периода 9–13 май тази година. Европейският съюз, който винаги е бил водещ в предоставянето на помощ, посредством програми за премахване на бедността, за развиващите се държави – за които през последните няколко години финансовата помощ беше трикратно увеличена – има голямо участие в организацията на тази конференция. Парламентът ще бъде представен и от делегация, която ще внесе добре обмислени предложения, въпреки че статутът му на наблюдател няма да позволи голяма видимост. Надявам се, че това ще ускори значително спечелването на „битката“ за каузата на устойчивото развитие и справедливия растеж на тези държави. Предвид това, че всички държави имат отговорността да подкрепят НРД, с цел постигането на Целите на хилядолетието за развитие, съгласен съм с предложенията, включени в това предложение за обща резолюция, и бих искал да видя постигната целта да се намалят наполовина НРД до 2020 г. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, трябва да подкрепи предприемането на конкретни мерки, подпомагащи изнамирането на решения в отговор на потребностите от устойчиво развитие с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В рамките на Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, уместно е да се преразгледат Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на Общото събрание на ООН през 2000 г., и да се изготви оценка на тяхното прилагане, по-специално по отношение на: премахване на бедността и глада; насърчаване на равенството между половете; увеличаване и подобряване на качеството на здравните грижи за майки и непълнолетни лица; борба с ХИВ/СПИН; развитие на устойчива околна среда и постигане на всеобщо начално образование. По отношение на политиката за развитие, очевидно е несъответствието между думите и действията на Европейския съюз. Имаме на разположение ресурси за премахване на бедността. Те се увеличават допълнително от преимуществата, произтичащи от научно-техническото развитие. Независимо от това наблюдаваме увеличаване на бедността в световен план. Това е в резултат на системата, наложила се в световен мащаб: капитализъм, който по своята същност е несправедлив и пораждащ неравенство. Бихме подчертали значението на алтернативната резолюция, внесена от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, както и внесените към предложението за обща резолюция предложения за изменение – за съжаление, отхвърлени от мнозинството – които са съсредоточени, наред с другото, върху въпроси като: продоволствен суверенитет, развитие на селското стопанство и необходимост да се преустанови изнудването от страна на Европейския съюз спрямо редица развиващи се държави въз основа на т.нар „споразумения за икономическо партньорство“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) От съществено значение е да подкрепим най-бедните и най-уязвимите държави в света, които са близо 50 на брой и чиито граждани страдат поради последиците от няколкото неуспешни опита да се приложат заключенията от няколко последователни конференции на ООН.

В повечето случаи проблемите са резултат от колониализма и от експлоатацията на богатствата и народите на тези държави. Това не е неумолима съдба, нито неизбежни природни ограничителни или принудителни условия, станали причина за бедността в тези държави; точно обратното – няколко от тях всъщност са богати, твърде богати на природни ресурси.

В други случаи причината е продължаващата капиталистическа експлоатация, с несправедливия и нехуманен характер на една система, която е доминиращият в световен план модел за икономическа и социална организация и която се поддържа от неравностойни отношения, създаващи и разпространяващи форми на неравенство.

Това е резултатът от свободната търговия, от финансовата дерегулация, от незаконното, но позволено изтичане на капитали към данъчни убежища, както и от войните и конфликтите, подклаждани от спорове за национални ресурси.

Възможността за еманципиране на тези граждани и за развитие на тези държави се крие в разрушаването на основите на тази система, в една истинска и основана на солидарност политика на сътрудничество и помощ за развитие.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Повече от 40 държави в света принадлежат към категорията „най-слабо развити държави“ (НРД). Приветствам усилията на Европейския съюз да вземе активно участие в конференцията на ООН на най-високо равнище и очаквам поемането на конкретни ангажименти в резултат от това. През последните десет години най-бедните държави отбелязаха по-голям напредък спрямо предходното десетилетие. Въпреки това обаче, все още са налице много проблеми: нарастваща зависимост от внесени стоки, бедност, ниско равнище на човешкия капитал и уязвимост спрямо изменението на климата и природните бедствия. Тези проблеми трябва да бъдат решени във всяко отношение, но два аспекта са особено важни. Първо, в тези държави трябва се влеят инвестиции в производствените сектори на икономиката. Второ, необходимо е да се подпомогне изграждането на демократични структури в тези държави, да им се даде възможност да вземат самостоятелни решения относно стратегически приоритети без никаква външна намеса. Колебанията в цените на стоковите пазари и последиците от тях са специфичен проблем, който трябва да бъде решен. От дългосрочна гледна точка е важно да се контролират ценовите сътресения, особено в областта на хранителните продукти. По отношение на становището на ЕС, важно е да се съсредоточим върху съгласуването на външните политики. Документът на Комисията от 16 февруари е изчерпателен, но трябва да възприеме по-критичен подход. Трябва да признаем, че не всички дейности на ЕС в областта на търговията и преките чуждестранни инвестиции са в съответствие с политиката за развитие. Според мен те следва да бъдат подчинени на тази политика.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като след Третата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД–III), и приемането на Брюкселската програма за действие бяха предприети редица положителни стъпки, като например инициативата под надслов „Всичко освен оръжие“ и увеличението на Официалната помощ за развитие (ОПР), чийто размер беше удвоен между 2000 и 2008 г., и преките чуждестранни инвестиции, които бяха увеличени от 6 млрд. щатски долара на 33 млрд. щатски долара, което позволи на 19 държави да постигнат темп на растеж от 3 %. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване. Бих подчертал необходимостта да се отдаде приоритет на продоволствената сигурност, селското стопанство, необходимите инфраструктури, изграждането на капацитет, приобщаващия икономически растеж и достъпа до технологии, както и развитието в човешко и социално отношение на НРД.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД–IV), следва да се съсредоточи върху съгласуваността на политиките за развитие като важен фактор за промяна на политиките както на международно, така и на национално равнище; поради тази причина призовавам всички области на политиките – като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък. Настоятелно призовавам ЕС да изпълни своите ангажименти във връзка с достъпа до пазари и облекчаване на дълговете и отново да потвърди значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД, като за тази цел се мобилизират вътрешни ресурси и, като допълнителна мярка, новаторски механизми на финансиране.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД–IV), трябва да предложи мерките, необходими за отваряне на възможности за интегриране на тези държави в глобалната икономика и за подобряване на достъпа им до пазарите на ЕС. Независимо от всеобщите усилия тези цели не бяха постигнати, въпреки че Кабо Верде се откроява на фона на останалите НРД, тъй като е постигнала известен успех и е повишила качеството на живот на своите граждани до по-високо равнище спрямо това в останалите НРД.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Икономическата криза в развитите държави доведе след себе си търговски ограничения, които на свой ред задушават икономиките на най-слабо развитите държави (НРД). Семейства на прага на крайната бедност през последните шест месеца бяха изправени пред 15-процентно увеличение на цените на хранителните продукти, които, по данни на Световната банка, са се покачили с 29 % спрямо 2009 г. В резултат на това не може да бъде пренебрегнато неотдавнашното официално искане, внесено от страна на най-бедните държави, за премахване на ограниченията върху износа. Икономическата криза със сигурност затруднява преговорите; независимо от това безкомпромисните договорки на гърба на гражданите, живеещи в крайна бедност, са в най-добрия случай съмнителни в нравствено отношение.

Именно това предложение за резолюция, което подкрепих, подчертава и изтъква специфични политики за промяна на това положение както на международно, така и на национално равнище, в редица сектори, като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският парламент има за цел посредством тази резолюция да даде своя принос към Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД). Подкрепям този принос, тъй като аз също считам, че тази конференция следва да подпомогне съгласуването на политиките за развитие чрез насърчаване на мерки във всички области – като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – с цел да подпомогне значително потребностите от устойчиво развитие на НРД, с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък. Също като резолюцията, в подкрепа на която гласувах, аз също искам да подчертая, че през 2007 г. Кабо Верде беше една от трите държави, които излязоха от статута на НРД. Това е държава с твърде малко ресурси, която обаче показа, че е в състояние да работи за растежа и да се бори с бедността. Ето защо искам да поздравя гражданите на Кабо Верде и тяхното правителство.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям тази резолюция, съгласно която Европейският съюз: 1. счита, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД–IV), следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване; 2. счита, че НРД–IV следва да бъде посветена на съгласуваността на политиките за развитие като важен фактор за промяна на политиките както на международно, така и на национално равнище; поради тази причина призовава всички области на политиките – като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД с цел водене на борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък; 3. настоятелно призовава ЕС да изпълни своите ангажименти във връзка с достъпа до пазари и облекчаване на дълговете; отново потвърждава значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД, като за тази цел се мобилизират вътрешни ресурси и, като допълнителна мярка, новаторски механизми на финансиране.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Понастоящем в света има 48 държави, класифицирани като „най-слабо развити държави“ (НРД), с близо 800 милиона жители, преживяващи с по-малко от два щатски долара на ден. В периода между 2000 и 2010 г. средният индекс за човешко развитие за НРД се повиши едва с 0,04 %. Това твърде слабо увеличение все повече отдалечава тези държави от осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР), определени от ООН през 2000 г.

За радост, след Третата конференция на ООН, посветена на НРД (НРД–III), бяха предприети редица положителни стъпки в областта на Официалната помощ за развитие (ОПР), което позволи на 19 държави да постигнат темп на растеж от 3 %. Споделям мнението на докладчика по отношение на подчертаването на важността на Четвъртата конференция на ООН, посветена на НРД (НРД–IV). Главната цел трябва да бъде съсредоточена върху политиката за развитие и върху селското и рибното стопанство и трябва да е ориентирана към постигането на конкретни резултати и мобилизирането на новаторски механизми на финансиране. Надявам се, че приносът към устойчивото развитие ще се превърне и в помощ за здравеопазването, образованието и насърчаването на демокрацията, както и в стриктно зачитане на правата на човека и основните свободи, които са съществени компоненти на политиката за развитие на Европейския съюз.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Понастоящем има 48 най-слабо развити държави (НРД), което означава, че всяка пета държава в света спада към тази категория. Категорията НРД беше създадена от Общото събрание на ООН в началото на 70-те години на XX век, което е преди повече от 40 години. Оттогава броят на НРД се е увеличил двойно, а само три от тях (Ботсуана, Малдивските острови и Кабо Верде) са успели да излязат от тази категория. Това показва, че бедността се разпространява, а ефективността на предприетите действия засега е едва забележима. Критичното положение беше утежнено още повече от икономическата криза, последиците от която засегнаха в голяма степен НРД и причиниха още по-голямо задълбочаване на проблемите в тях. Тези проблеми възникват по-специално вследствие на дълговото бреме, високите цени на хранителните продукти и горивата, и изменението на климата. Ето защо подкрепих резолюцията относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на НРД, с пълно убеждение и осъзнаване на нейното значение.

Има необходимост от задълбочен, всестранен анализ и определяне на положението в НРД, както и от конкретни предложения за решения, насочени към подобряване на условията на живот на гражданите на тези държави в краткосрочен план, а също и към излизане от групата на НРД в дългосрочен план. В качеството си на член на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС бих искала да насоча вниманието по-специално към липсата на механизми за контрол на предприетите действия. Не ни липсва политическа воля и желание да помагаме, но за съжаление не контролираме правилно собствените си усилия, а резултатът е, че те не са особено ефективни.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Като един от авторите на резолюцията относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), считам, че за Европейския парламент е от изключително решаващо значение да покаже непоколебимия си ангажимент към гражданите на НРД. Увеличеният брой държави, спадащи към тази категория (от 1971 г. насам броят на НРД се е увеличил от 25 на 48) изисква от международната общност да удвои своите усилия за постигане на целта да се намалят наполовина НРД до 2020 г. От тази гледна точка е от съществено значение да гарантираме истинска съгласуваност на политиките, пряко засягащи НРД, като например в следните области: помощ за развитие, търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси, с цел намаляване на бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък за гражданите на НРД.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД). В тази резолюция Европейският парламент насърчава принципа на съгласуваност между отделните политики на Европейския съюз в областта на помощта за развитие и сътрудничеството. Това означава, че в отношенията на ЕС с НРД всички области на политиките – включително търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – да бъдат разработени така, че да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД. Освен това резолюцията припомня значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД и предупреждава за отрицателното въздействие от придобиването на селскостопанска земя, като например отчуждаването на дребните земеделски стопани и неустойчивата експлоатация на земята и водата. Предназначението на принципа на съгласуваност е да предотврати изявления, продиктувани от добри намерения, които никога не се превръщат в действия, както и конфликти между различните секторни политики. Сега остава да приложим този принцип.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Исках да използвам своето обяснение на вот, за да потвърдя отново непоколебимия си ангажимент към борбата срещу бедността, независимо дали срещу нейните причини или срещу последиците от нея. Отваря се неумолима пропаст между най-слабо развитите държави (НРД) и световната икономика и така се създава омагьосан кръг, в който жертви са гражданите. Всички носим отговорност за закъснението в постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), което придава неотложен характер на координираните действия от страна на ЕС и ООН. Приоритетните области са добре известни: продоволствена сигурност, грамотност и достъп до питейна вода и здравеопазване. Решенията също са добре известни, но съжалявам, че изявленията, продиктувани от добри намерения, рядко се превръщат в действия. Все пак именно посредством действия, насочени към по-доброто разпределение на благата, подпомагането на НРД по пътя към растежа и демокрацията и борбата с неконтролируемите спекулации с цените на стоките, тези изключително уязвими държави ще могат да излязат от омагьосания кръг на бедността. Това е не само отговорност; това е и изискване за сигурност спрямо Съюза, тъй като бедността, за съжаление, често става причина за нестабилност.

Предложение за резолюция B7-0226/2011 (Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам „за“ този доклад, тъй като подкрепям присъединяването на Исландия към ЕС, при положение че правителството успее да получи подкрепата на гражданите за този национален политически ангажимент.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Приветствам перспективата Исландия да се присъедини към ЕС, тъй като тази държава има силна демократична традиция и гражданска култура, което ще направи възможно безпрепятственото й приемане в групата на държавите-членки на ЕС. Считам, че присъединяването на Исландия към ЕС ще подобри възможностите на Съюза да играе една по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, като допринася за многостранното управление и устойчивите политически решения в този регион. Исландия вече е активен участник в Северния Съвет, както и в политиката на ЕС относно Северното измерение, в Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море и в Арктическия съвет, който представлява основният многостранен форум за сътрудничество в Арктика. Присъединяването на Исландия към ЕС допълнително би укрепило европейското присъствие в Арктическия съвет. Исландия може също така да даде ценен принос за политиките на ЕС в областта на околната среда и енергетиката вследствие на опита си в сферата на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата;.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г., тъй като считам, че е настъпило време за оценка на европейските перспективи пред тази държава. По време на преговорите с ЕС исландските държавни органи проявиха истинска ангажираност с този процес и силна политическа воля за своевременно изпълнение на критериите за присъединяване.

Преди всичко демокрацията в Исландия има дълга традиция. Защитата на правата на човека и сътрудничеството с водещи международни организации са на челно място сред приоритетите в политическия дневен ред на Исландия. В областта на икономиката държавните органи вече са изготвили предприсъединителна стратегия за гарантиране диверсификацията на икономическите сектори и излизането от рецесията. Мисля, че Исландия е в състояние да поеме отговорностите произтичащи от статута на държава-членка на ЕС. Следва да се отбележи, че към настоящия момент Исландия е изпълнила условията по 10 от преговорните глави. С оглед на всичко това приветствам инициативата на Европейката комисия за стартиране на преговорите за присъединяване на Исландия през юни тази година.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад предлага добър обзор на текущото състояние на отношенията между Европейския съюз и Исландия. Още от подписването на Договора от Париж ние поддържаме приятелски и тесни връзки на сътрудничество с тази държава. Тя беше засегната тежко от икономическата, финансовата и банковата криза. Трябва да бъдат предприети реформи и ние трябва да ги насърчим.

От началото на процеса на присъединяване ние водим един открит и конструктивен диалог с исландското правителство, което изрази и желание за включване в еврозоната. Разширяването на Съюза с включването на Исландия ще даде възможност за една по-голяма последователност на европейската политика в арктическия регион, особено по отношение на рибното стопанство, морския транспорт, научноизследователската дейност и опазването на околната среда. Същевременно Европа не е патерица или лек за икономическата криза. Задача на Исландия е да застане зад един наистина автентичен проект за интеграция с останалата част на Европа.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам перспективата една страна със силна демократична традиция и солидна гражданска култура да стане държава-членка на ЕС. Исландия вече има добри постижения в защитата на правата на човека и в гарантирането на висока степен на сътрудничество с международните механизми за защита на тези права. Присъединяването на Исландия към ЕС следователно ще засили ролята на Съюза за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в целия свят. Благодарение на опита си Исландия може да има ценен принос към политиките на ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата. Присъединяването на Исландия към ЕС би увеличило възможностите на Съюза да играе по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, допринасяйки за многостранното управление и устойчивите политически решения за региона.

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. – (EN) Гласувах против доклада. Опасявам се, че в треската за разширяване Парламентът и институциите на ЕС пренебрегват въпроси от стратегическо значение за държавите-членки. За наше огромно съжаление Исландия и Фарьорските острови отново силно увеличиха планирания размер на улова на скумрия за 2011 г., с което излагат на опасност запасите от този вид риба и жизнеността на океанския ни риболов. Това непростимо поведение разобличава лъжата, че Исландия е в предните редици на устойчивото управление на риболова. Миналото лято бяхме информирани, че в отговор на непреклонната позиция на Исландия по този въпрос Комисията обмисля възможността за прекъсване на преговорите за присъединяването й към ЕС, но изглежда почти нищо не се е случило в това отношение. Не може и не трябва да се работи за членството на Исландия в „клуба на ЕС“ докато тази държава безочливо пренебрегва правилата на този клуб. Или както се казваше в заглавието на статия в един вестник, наистина ли ще гледаме как след банкрута на банките си Исландия се захваща с унищожаването на най-ценните ни рибни ресурси?

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г., тъй като считам, че трябва да подкрепим присъединяването на една от най-старите демокрации към ЕС, при положение че необходимите за това условия – например прекратяването на китолова и търговията с китови продукти – са изпълнени.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) От всички страни, желаещи да се присъединят към Европейския съюз, Исландия е най-добре подготвена за членство и за спазване на ценностите и принципите, ръководещи действията на Съюза. Считам, че Съюзът ще спечели от приноса на Исландия. Като цяло нормите в Исландия са същите, а в някои случаи и по-високи от желаните в рамките на Съюза. Според мен адаптациите, които все още предстои да бъдат извършени, не са от вид, който би забавил твърде много процеса на присъединяване.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за резолюция е свързано с доклада относно напредъка на Исландия към членство в ЕС, осъществен през 2010 г. Преговорите за присъединяване на Исландия започнаха през юли 2010 г. Считам, че е необходимо да се създадат необходимите условия за приключване на процеса на присъединяване на Исландия и да се гарантира успехът му: това е страна със силна демократична традиция и процъфтяваща гражданска култура, и присъединяването й ще засили ролята на Съюза за насърчаване на защитата на правата на човека и основните свободи по целия свят. Исландия е член на Европейската асоциация за свободна търговия и има пазарна икономика, която би могла да даде определени предимства на ЕС, особено в областта на възобновяемите енергийни източници. Въпреки това е необходимо Исландия да предостави доказателства за истинската си заинтересованост и да сътрудничи по резолюцията относно нерешените въпроси в управлението на риболова. Надявам се, че тези неуредени въпроси могат бързо да бъдат решени, така че процесът на присъединяване на Исландия да се увенчае с успех.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Нашата принципна позиция относно процесите на присъединяване на нови страни към Европейския съюз е добре известна: когато се взема такова решение, то трябва да се основава на волята на съответния народ, която следва да бъде зачитана. Ето защо ние изчакваме позицията на исландския народ относно присъединяването, за да можем да се съобразяваме с нея в бъдеще. Освен на базата на това свое виждане ние гласувахме „въздържал се“ и поради основополагащият принцип на процеса на разширяване на ЕС, произтичащ от капиталистическото естество и целите на процеса на интеграция. След изчерпване на ресурсите и възможностите на най-външните региони, присъединени по-рано, се появява необходимостта от следващо разширяване и достигане до нови пазари.

Не ни харесват някои от изискванията, които Европейският съюз поставя на Исландия, сред които са и посочените в този доклад. Например условията за либерализиране на редица сектори, особено на финансовия сектор, което е още по-проблемно, тъй като това е една от сферите, отговорни за кризата в тази страна, изходът от която стана възможен единствено благодарение на категоричната намеса на държавата.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние гласувахме „въздържал се“ вследствие на становището ни относно разширяването на Европейския съюз. Очакваме позицията на исландския народ относно присъединяването, за да можем да се съобразяваме с нея в бъдеще.

Освен това не сме съгласни с някои от условията, които Европейският съюз поставя на Исландия, включително с посочените в доклада, които отхвърляме изцяло: например условията за либерализиране на редица сектори, особено на финансовия сектор, което е още по-проблемно, тъй като това е една от сферите, отговорни за кризата в тази страна, изходът от която стана възможен единствено благодарение на категоричната намеса на държавата и народа.

Очакваме развитието на събитията, и по-конкретно референдума на 9 април 2011 г., за да имаме една по-ясна позиция относно членството на тази страна.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Искам да обясня защо гласувам „въздържал се“ по този текст, както правя винаги, когато гласуваме по доклад, свързан с преговорите за присъединяване на някоя европейска страна. Причината не е, че оспорвам правото на Исландия да влезе в Европейския съюз, а защото считам, че не е добре за самата нея да се присъедини. Всъщност мнозинството от хората в Исландия изглежда имат същия възглед. Решението за кандидатстване за членство беше взето в момент на паника, последвал колапса на исландската банкова система, за да се извлекат ползи от европейската подкрепа.

Всички твърдят, че Исландия иска да приеме еврото, без да е член на Европейския съюз, но това е глупаво с оглед на съответните последствия и факта, че Исландия е член на Европейското икономическо пространство и Шенгенската зона. Така или иначе в крайна сметка решението ще се вземе от исландския народ. И се надявам, че ако исландците наистина кажат „не“, ще бъдат чути.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия документ, тъй като преговорите за присъединяване на Исландия започнаха през юли 2010 г. и е важно да създадем условия за завършване на процеса на присъединяване и да гарантираме, че този процес ще се увенчае с успех. Исландия може да има ценен принос към политиките на ЕС поради опита си в сферата на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата. Присъединяването на Исландия към ЕС би засилило перспективите пред Съюза да играе по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, допринасяйки за многостранното управление и устойчивите политически решения в региона. Освен това е от решаващо значение да се предостави на гражданите на ЕС ясна, пълна и основаваща се на факти информация за последствията от присъединяването на Исландия. За тази цел трябва да се положат усилия и аз считам, че е не по-малко важно тревогите и въпросите на гражданите да бъдат чувани и решавани, за да се отговори на техните желания и интереси.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Нямаше как да не подкрепя от все сърце резолюцията относно доклада за напредъка на Исландия за 2010 г., поставена на гласуване от Парламента. През миналата година Исландия демонстрира готовността си да спазва европейската политика в много области, а така също и принципите, които вдъхновяват тази политика. Силната й гражданска и демократична традиция, напредъкът, постигнат в укрепването на независимостта на съдебната система, и особеното внимание, отделено на икономическия сектор, който все повече се доближава до критериите, определени от Европа, превръщат Исландия в страна, на чието присъединяване към ЕС може да се гледа само положително, не на последно място и защото това би засилило ролята на Съюза в Арктическия съвет. Защитата на правата на човека, укрепването на законодателната среда по отношение на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация, високият дял на инвестициите й в образование, научноизследователска и развойна дейност, насочени към справяне с високото равнище на безработица сред младежта, разкриват усилията, полагани от тази държава, и твърдото й желание да изпълни изискванията на Европа. Последната дума ще има народът на Исландия: исландците ще гласуват на референдум и се надявам, че ще изберат да се присъединят към нашето велико европейско семейство.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, която наред с всичко друго „приветства споразумението, постигнато между представители на правителствата на Исландия, Нидерландия и Обединеното кралство по въпроса Icesave, особено относно гарантирането на възстановяването на разходи, направени при плащане на минимални гаранции на вносителите в клоновете на Landsbanki Islands hf. в Обединеното кралство и Нидерландия; приветства приемането на споразумението от страна на исландския парламент на 17 февруари 2011 г. с мнозинство от три четвърти“ и „отбелязва решението на президента на Исландия да споменава законопроекта за референдум и се надява да се сложи край на процедурата за нарушение, която започна на 26 май 2010 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу правителството на Исландия“.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Този текст осъжда отказа на исландците да изплатят дълговете, натрупани от частни банки, макар че те гласуваха с голямо мнозинство против това изплащане. Настоящият документ задължава исландците да прилагат строго критериите от Копенхаген. Приветства плановете на МВФ за тази страна. Предлага се – в навечерието на националния референдум за членството в ЕС – Комисията да оглави информационна кампания в Исландия по модела на кампанията Ирландия. Гласувах против тези многократни прояви на натиск върху исландския народ и срещу застъпваната в текста груба логика на либералните мерки за нормализация.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Исландия е предприела конкретни стъпки, насочени към бъдещото присъединяване към ЕС и се намира в най-добра позиция от всички кандидати по отношение на изпълнението на поставените за това условия. Същевременно появилият се неотдавна проблемен въпрос, свързан с изплащането на Нидерландия и на Обединеното кралство на средства, загубени от гражданите на тези държави, които са имали инвестиции в една банкрутирала исландска банка, би могъл да създаде препятствия пред присъединяването на страната.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Исландия вече си сътрудничи тясно с Европейския съюз в качеството си на член на Европейското икономическо пространство, Шенгенските споразумения и Регламента от Дъблин. Исландия постига и много добри резултати по отношение на защитата на правата на човека. Налице е високо ниво на инвестициите в образование, научноизследователска и развойна дейност, благодарение на което в тези области Исландия стои добре на международната сцена. Но за да можем да говорим за присъединяване на Исландия към ЕС, е необходимо съгласието на исландските граждани.

Струва ми се препоръчително да спрем всякакъв вид пропаганда от страна на ЕС, насочена към убеждаване на исландците в ползите от присъединяването. По отношение на икономиката в доклад на ОИСР от май 2010 г. се посочва, че Исландия е успяла да заздрави икономиката си и че въпреки финансовата криза продължава да заема челно място в света по доход на глава от населението. Ето защо проектът за присъединяване на Исландия има подкрепата ми.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Преди всичко искам ясно да заявя, че евентуалното присъединяване на Исландия към Съюза ще зависи от съгласието на исландския народ. Трябва да оставим народът да вземе това решение без по-нататъшно влияние от страна на ЕС. Що се отнася до доклада за постигнатия напредък, когато сравним Исландия с останалите страни кандидатки виждаме, че тя изпъква в много отношения, а в някои дори е начело. Имам предвид показатели като доход на глава от населението, образование, научноизследователска и развойна дейност, и защита на правата на човека. Ето защо гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Исландия е една от най-старите европейски демокрации. Тя несъмнено е най-добре подготвената от всички страни, желаещи да се присъединят към Европейския съюз не само поради това, че демократичните й принципи и ценности са еднакви с тези на държавите-членки на Съюза, но и тъй като има същите или дори по-високи стандарти за развитие. Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на Исландия за 2010 г., тъй като считам, че ако необходимите за присъединяването изисквания бъдат изпълнени – сред тях бих откроил прекратяването на китолова и търговията с китови продукти – ЕС ще спечели от присъединяването на тази страна.

Същевременно въпросът за присъединяването на Исландия следва да бъде разглеждан в рамките на общите политики на Съюза, и по-конкретно на общата политика в областта на рибното стопанство. С оглед на относителната тежест на риболовния сектор в исландската икономика е възможно да възникнат трудности свързани с хармонизирането на присъщите на този сектор политики.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“. С настоящата резолюция Европейският парламент наред останалото прави следното: приветства перспективата страна със силна демократична традиция и гражданска култура да стане нов член на ЕС; подчертава, че присъединяването на Исландия към ЕС допълнително ще укрепи ролята на Съюза като фактор, насърчаващ и подкрепящ в световен мащаб правата на човека и основните свободи; поздравява Исландия за добрите й резултати по отношение на защитата на правата на човека и гарантирането на високо равнище на сътрудничество с международните механизми за защита на правата на човека; подкрепя продължаващата работа за укрепване на законодателната среда по отношение на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация; във връзка с това приветства инициативата за исландски модерни медии, която ще позволи както на Исландия, така и на ЕС да укрепят позициите си по отношение на правната защита на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Исландия е страна кандидатка за членство в ЕС от 2010 г. Гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция, тъй като съм убедена, че тази държава има силна демократична традиция и гражданска култура и че присъединяването й допълнително ще укрепи ролята на Съюза като фактор, насърчаващ и подкрепящ в световен мащаб правата на човека и основните свободи.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“ този доклад, тъй като подкрепям присъединяването на Исландия към ЕС.

Предложение за резолюция B7-0225/2011 (Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г.)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на настоящата резолюция, в която се препоръчва изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, но се изразява съжаление, че Съветът не е взел решение за откриване на преговорите, както препоръчва Комисията. Бих искал също така да изразя своята загриженост относно нарастващото етническо напрежение и липсата на политически диалог и на свобода на печата. Политическите партии трябва да сложат край на бойкота на националния парламент и да започнат диалог с институциите. Изразявам съжаление и относно факта, че спорът с Гърция продължава да блокира пътя на страната към присъединяване към ЕС. Двустранните спорове следва да се решат от засегнатите страни в дух на добросъседство и преди всичко при отчитане на цялостния интерес на ЕС.

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на настоящото предложение за приключване на разискванията по изявленията на Европейския съвет и на Комисията относно доклада за осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония (БЮРМ) през 2010 г. Считам предложението за много балансирано. В него се изразява загриженост относно настоящата политическа обстановка в БЮРМ, включително бойкота на националния парламент от опозиционните партии и относно риска тези събития да засегнат по неблагоприятен начин програмата на страната във връзка с ЕС. В предложението също така се изказва поздравление на страната във връзка с годишнината на Охридското рамково споразумение, което остава крайъгълен камък в междуетническите отношения, и се отправя призив към правителството да насърчава всестранния диалог между етническите общности. Аз също така оценявам положителната оценка в предложението на постоянните усилия на БЮРМ за стабилизиране на региона.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Като член на делегацията Европейския парламент за бивша югославска република Македония следя отблизо напредъка на тази държава и на нейното кандидатстване за членство в Европейския съюз. Въпреки че все още има да работи в областите политика, съдебна система, публичната администрация, борба срещу корупцията и свобода на изразяване, бивша югославска република Македония е осъществила значителен напредък в области като децентрализация, образование и реформа на системата на затворите. Двустранните проблеми между тази държава и Гърция не следва да бъдат пречка за започване на преговорите за присъединяване. Аз гласувах в подкрепа на откриване на преговорите. Освен това ще посоча, че през юни в страната ще се проведат предсрочни избори. Затова призовавам всички политически партии да се обединят и да работят в тясно сътрудничество, за да гарантират присъединяването на страната им към Европейския съюз.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз приемам доклада. През 2005 г. Европейският съвет даде на бивша югославска република Македония статут на държава кандидатка за членство в ЕС, но оттогава не е определил дата за започване на преговори, въпреки че държавата е осъществила значителен напредък по пътя си към ЕС. Независимо от напредъка обаче в Македония все още съществува политическа нестабилност, която би могла да се отрази върху процеса на европейска интеграция. Липсата на диалог между правителството и опозиционните партии в страната представлява пречка за постигане на споразумение относно изпълнението на структурните реформи. Реформата на съдебната система не е напълно завършена, медиите и публичната администрация са политизирани, а нерешеният проблем с интеграцията на етническите групи пречи на Македония да постигне по-нататъшен напредък и да изпълни необходимите реформи, за да гарантира прилагането на принципите на правовата държава и демокрацията. Считам, че македонското правителство трябва да включва повече опозиционните партии във взимането на решения и да гарантира открит и конструктивен диалог по всички проблеми, пред които страната е изправена в настоящия момент.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на бивша югославска република Македония за 2010 г., защото считам, че европейската перспектива за Балканите е жизненоважна за гарантиране на стабилността на региона. Във връзка с това сътрудничеството с Гърция е от първостепенно значение.

Спорът за името на бивша югославска република Македония играе основна роля в обсъжданията относно преговорите за присъединяване, тъй като той е една от пречките за започване на преговорите. Добросъседските отношения са изключително важни по време на прехода към статут на държава-членка на ЕС. Ето защо бивша югославска република Македония и Гърция трябва да намерят решение на въпроса за това, как да се нарича държавата. Досега Гърция се е доказала като партньор, заслужаващ доверие в обсъжданията относно другите глави. Крайно време е двете държави да постигнат споразумение, за да може бъдещите преговори за присъединяване да бъдат проведени с подкрепата на всички държави-членки на ЕС. Във връзка с това призивът за неутрални външни посредници, като участието на генералния секретар на ООН в спора, може да се окаже полезен.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) В съгласие с предишните резолюции на Парламента изразявам съжаление, че Съветът не е взел решение за започване на преговори за присъединяване, както Комисията препоръчва вече втора поредна година. Процесът на разширяване на ЕС е мощен инструмент за мира, стабилността и помирението в региона. Аз съм особено загрижена относно постоянно високото ниво на безработица, специално сред младите хора, което е общ проблем за много държави в региона. Бих искала да призова правителството да приложи бързо по-ефективни мерки за подобряване на публичните инвестиции, насочени към политиките на заетост и използване на работната ръка на качествени, стабилни и достойни работни места. Въпреки това съм удовлетворена от неотдавнашното приемане на Закона за енергетиката, с който се цели либерализиране на пазара на електрическата енергия в страната и който е съобразен със съответните европейски директиви. Приветствам приемането на националната стратегия за устойчиво развитие, но са необходими повече усилия за прилагане на законодателството в областта на околната среда и е необходимо определяне на финансиране за тази цел. Бих искала да призова за по-тясно сътрудничество по транснационалните въпроси на околната среда, основано на стандартите на ЕС, особено в областите на качеството на водите, управлението на отпадъците и опазването на природата.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица подкрепя разширяването към Западните балкани по принцип, при условие че населението в региона желае това. Аз се въздържах при гласуването по настоящия доклад, защото, освен всичко останало, съществуват проблемни моменти във връзка с предложените икономически реформи и с начина, по който се подхожда към въпроса за името. От досегашния опит в областта на разширяването знаем, че сътрудничеството с държавите от Западните балкани и техния процес на интеграция, особено по време на икономическа криза, следва да допринася за устойчивото развитие, икономиката и социалното благоденствие на гражданите в държавите, обхванати от процеса на разширяване, и в Съюза.

В доклада обаче се настоява за изгодни решения, като разполагането на войски в Афганистан и на други места, или за насърчаване на икономически политики като приватизацията, които изострят рецесията чрез увеличаване на безработицата и социалното неравенство, и орязване на социалните права. Също така процесът на интеграция следва да се провежда при зачитане на международното право и международните процедури. В този конкретен случай, по отношение на името, докладът би трябвало да насърчава зачитане и подкрепа на процедурата за намиране на общо приемливо решение под егидата на ООН.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като в нея отново се препоръчва Съветът да вземе решение за откриване на преговорите за бивша югославска република Македония. Съветът даде на държавата статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2005 г., но след това не е определял дата за започване на преговорите, независимо от значителния напредък, осъществен от страната по пътя й към ЕС.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В процеса на интеграция на бивша югославска република Македония има известно забавяне. Независимо от това Македония е осъществила напредък с опита си да приеме достиженията на общностното право и да осигури надеждно устройство и добра практика на институциите, както препоръчва ЕС. Политическата криза, която порази държавата, показва достатъчно, че има още много да се върши и да се извърви дълъг път, преди да се изпълнят обективно всички критерии за реална перспектива за присъединяване. Бих искал да призова Гърция и бивша югославска република Македония да се опитат да преодолеят разногласията и да покажат, че са верни на благородния дух, залегнал в основата на ЕС, от който ние всички толкова много се нуждаем днес.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за резолюция поставя фокус върху напредъка, осъще�