Председател. – Госпожи и господа, бих искал да се извиня за закъснението. Имаше много вълнуваща и интересна дискусия между председателя Барозу, члена на Комисията Левандовски и лидерите на политическите групи, така че закъсняхме с няколко минути. Сега ни предстои много важно разискване и бих желал да ви поканя да участвате в него.
2. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола
3. Делегирани актове (член 87а от Правилника за дейността): вж. протокола
4. Основни аспекти и основни решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана (член 36 от Договора за ЕС) – Положението в Сирия и в лагера Ашраф – доклад: Albertini – Годишен доклад от Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС за 2009 г. – доклад: Gualtieri – Развитието на обща политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон – доклад: Muñiz De Urquiza – ЕС като участник на световната сцена: неговата роля в многостранните организации (разискване)
Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:
- Изявление на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно основни аспекти и основни решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана (член 36 от Договора за ЕС) (2010/2986(RSP)),
- Изявление на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Сирия и в лагера Ашраф, и положението на коптската християнска общност в Египет (2011/2690(RSP)),
- Доклад на г-н Albertini, от името на комисията по външни работи, относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г., представен на Европейския парламент в изпълнение на част ІІ, раздел Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. (2010/2124(INI)) (A7-0168/2011),
- Доклад на г-н Gualtieri, от името на комисията по външни работи, относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон (2010/2299(INI)) (A7-0166/2011) и
- Доклад на г-жа Muñiz De Urquiza, от името на комисията по външни работи, относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации (2010/2298(INI)) (A7-0181/2011).
Преди да започнем, бих искал да кажа няколко думи. В понеделник отбелязахме деня на Европа – ден, на който честваме Европейския съюз. Несъмнено това, от което най-много се нуждаем в Европейския съюз днес, е обща външна политика и политика на сигурност. Изправени сме пред исторически предизвикателства, едно от които е необходимостта да бъде преодоляна кризата, внесена в Европа. Трябва да се подготвим за такива ситуации в бъдеще и да решим проблемите и на кризата, която съществува извън Европа, а не само на тази в нея.
Налице са и нарастващите безредици в Сирия, Бахрейн и Йемен, както и подновените вълнения в Тунис и Египет. Не бива да забравяме нашите източни съседи – всъщност преди няколко дни стартирахме Евронест. Имаме наша обща, европейска дипломация, която е необходимо да бъде ефективен инструмент за действия извън Европейския съюз, защото не е възможно да решаваме проблеми вътре в Европейския съюз днес, ако не започнем сериозно да решаваме проблеми извън Европейския съюз. Европейският съюз трябва да има по-голяма политическа мощ, а не само икономическа мощ.
Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, това ще бъде първият от трите ми изказвания пред уважаемите членове на Парламента тази сутрин, затова искам най-напред да ви представя своето виждане за проблемите, пред които сме изправени, а също така да се опитам да се спра на някои подробности от въпросите, които членовете на ЕП добавиха към това разискване, като осъзнавам значението, което им придавате. Позволете да започна.
Бури бушуват над страните, които наричаме наши съседи – арабска пролет, ветрове на промяната, каквито и художествени образи да използваме. Никой от нас в този Парламент не знае какъв ще е краят на всичко това и как ще се стигне до него. Стремежите са големи, а също и очакванията, че революциите ще си струват пролятата кръв, суматохата и страха, ще си струват икономическите поражения в един свят, който вече се бори с най-лошите икономически проблеми от десетилетия насам.
Въстанията в Северна Африка и арабския свят поставят големи предизвикателства пред Европа, но също така и възможности, които не можем да си позволим да пропуснем. В основата на всичко, което правим, трябва да стоят два принципа. Първият е, че ние в Европа знаем колко дълго и болезнено може да бъде пътуването към свободата. Нашият собствен път към либералната демокрация на ХХ век беше много бавен. Самият Европейски съюз се роди от пепелта на конфликти, които ни напомнят колко ужасен може да бъде животът, когато демокрацията се разпадне. Добавете към това сложното минало на европейските империи и следва да проявим известно смирение, дори когато твърдим, че демокрацията е необходимата основа за човешкия напредък.
Второ, демокрацията, разбира се, включва гласове и избори – но също така и много други неща. Ние в Европа научихме от собствен опит, че ни е необходима „дълбока демокрация“: зачитане на принципите на правовата държава, свобода на словото, спазване на правата на човека, независима съдебна система и безпристрастна администрация. Тя изисква приложими права на собственост и свободни профсъюзи, и не е свързана само със смяна на правителства, а и с изграждане на надеждни институции и добри отношения. В дългосрочна перспектива „повърхностната демокрация“ – демокрацията, която има формални проявления, когато хората гласуват свободно в деня на изборите и избират своето правителство – няма да оцелее, ако дълбоката демокрация не пусне корени.
Няма сигурност обаче – не и в крайния резултат в която и да е страна – и няма бързо или краткосрочно решение, което да създаде света, който толкова много хора искат да видят. Междувременно призракът на религиозната нетърпимост хвърля своята сянка – свидетели сме на последните събития в Египет – и намира оправдание в несигурни времена, за да си играе със страха и да носи опустошение. Свободата на религията или убежденията е универсално право на човека, което трябва да бъде защитавано навсякъде. Необходимо е да осъдим всички онези, които се стремят да използват вероизповеданията като средство за потискане, и да подкрепим онези, които пледират за търпимост, било то в Сирия, в Пакистан, в Египет или другаде.
Европа също трябва да взема решения. Когато гледаме положението в съседните ни страни, трябва да сме готови да посрещнем предизвикателствата, които се поставят пред нас. Мога да правя стотици изявления – и ги правя. Изразявам съжаление, осъждам, настоятелно призовавам, изисквам, но е необходимо също така да предприемаме действия и тези действия трябва да бъдат в различни форми.
Нека да спомена санкциите. Ние налагаме санкции срещу режими, които не дават пет пари за живота на своите граждани, където хора биват убивани от ръцете на полицията или службите за сигурност, командвани от тези режими. Вчера бяха наложени санкции срещу Сирия– ембарго върху оръжията, замразяване на активи и забрана за пътуване на 13 ключови лица от режима, замразяване на нашето споразумение за асоцииране със Сирия и на нашето сътрудничество със Сирия. Нека бъдем прями и открити, както бях аз вчера с външния министър на Сирия. Това, което става в Сирия, е народен стремеж към демокрация и правова държава – това не е някакъв чуждестранен заговор. Като не разбира това, режимът губи своята легитимност и се отчуждава от народа и от международната общност. Насилственото потисничество и заплахите отвътре и отвън са инструменти на отдавна отминала епоха. Нашата загриженост, на Парламента и на Европейския съюз, е за хората в Дераа, където на ООН беше отказан достъп, в Банияс, където продължават ограничителните мерки, в Хама, където влязоха танковете. Сирийският народ няма да се преклони пред танкове. Ние казваме на режима да промени курса си, и то веднага.
(Ръкопляскания)
Вчера казах на министър Моалем, външният министър на Сирия: „Трябва да разрешите незабавен и безпрепятствен достъп за хуманитарна подкрепа и за медиите. Само така ще бъдат потвърдени вашите претенции за подкрепа на мирните протести“.
В нашия източен съседен регион – в Беларус – президентът Лукашенко не успя да използва президентските избори през миналия декември, за да покаже своята готовност за промяна и по-отворено и демократично, европейско общество. Той не само не оползотвори тази възможност, а като използва насилие срещу мирни демонстранти и умножи броя на политическите затворници, показа своето неуважение към демокрацията и правовата държава. Срещнах се със семействата на хвърлените в затвора и знам, че той не ни остави никакъв друг избор, освен да приемем силни санкции в отговор, насочени към онези от режима, които са отговорни за ограничителните мерки, включително самия президент Лукашенко. Знам също така, че трябва да засилим подкрепата си за гражданското общество и за персоналните контакти между хората.
Сега за прекия ни ангажимент в лагера Ашраф. Случилото се на 8 април е възмутително и беше осъдено възможно най-строго от мен. Бях непреклонна, че ни е нужен силен, единен отговор от страна на ЕС. Писах на външния министър на Ирак и вчера говорих с него. Въпреки че не поставям под въпрос суверенитета на Ирак върху цялата му територия, той има задължение да защитава човешките права на жителите на Ашраф.
Аз осъдих това насилие и призовах за анкета – анкета, която трябва да бъде колкото задълбочена, толкова и независима, и която следва ни каже какво точно се е случило. Но, както знаят уважаемите членове на ЕП от писмата, които получавам поотделно и колективно в Парламента и извън него, тук няма просто решение. Разглеждат се няколко възможности за дългосрочно решение с водеща организация ООН, като всички те съдържат предизвикателства. Аз съм много благодарна за работата на Парламента, за работата на онези, които пътуваха до там, и за приноса, който получих от тях. Трябва да отнесем това и до Съвета по външни работи, и е необходимо да го обсъдим с върховния комисар на ООН за бежанците. Нашият посланик в Ирак пристига днес и тя знае какво значение придавам на този въпрос. Необходимо е да се стремим и да се уверим, че ще намерим правилния курс на действие, но анкетата и осъждането са категорични.
В Йемен също Съветът за сътрудничество на Залива направи свои предложения и президентът Салех отново се поколеба. Говорих с него неотдавна. Говорихме за разговорите си с опозицията и за внесените предложения. Казах му, че той знае какво трябва да направи – в интерес на неговата страна – и че трябва да го направи. Срещите ми в Залива включваха и среща с краля на Бахрейн. Обсъдихме инициативата за диалог без предварителни условия, която беше предложена от престолонаследника, и аз го призовах настоятелно да осъществи този диалог. Настоящият курс там не е решение. Необходими са справедливи и цивилизовани съдебни процеси, ако има съдебни процеси в Бахрейн, и смъртното наказание да се избягва при всички случаи.
Във всички случаи по-горе става въпрос за нашия пряк ангажимент, за натиска, който оказваме, и за прямотата на нашия подход. Не си правете илюзии: ние заявяваме съвсем ясно, аз заявявам съвсем ясно на всички лидери, с които разговарям, какво според мен е необходимо да бъде направено и правя това с подкрепата на Парламента и с подкрепата на Съвета по външни работи на 27-те държави-членки.
Разбира се, че искам да говоря за Либия. Има членове на Парламента, които искат да имаме по-силна политика за сигурност и отбрана. Ще им кажа следното: през последните няколко седмици и месеци видяхме докъде сме стигнали в известно отношение, но също така и още колко ни остава да извървим. Ангажирахме се заедно да планираме военната подкрепа за хуманитарни нужди: в готовност по молба на Организацията на обединените нации да подкрепим хората с ресурси от цяла Европа. Така, както направихме, когато ужасното земетресение удари Хаити – военни кораби-болници, тежко подемно оборудване, цивилни и военни, работещи рамо до рамо в този случай. Не разбирайте погрешно: знам, че хуманитарната помощ е аполитична и че хуманитарните работници не бива да се излагат на риск, но когато главната цел е да бъде спасен живот, понякога само военните имат оборудването или хората за постигането на тази цел – бърза доставка на помощ, изграждане на инфраструктура – и затова, ако дойде молба от ООН, ние ще сме готови да помогнем.
Необходимо е да станем по-бързи и по-умни при реализирането на това. Аз съм първият човек, който ще признае, че е необходимо да правим много повече, и ще говоря още за това по-късно тази сутрин.
Ние подобряваме сътрудничеството си с НАТО, споделяме подробности за нашите операции за пръв път, като част от продължаващото развитие на нашите отношения. Миналия петък бях съпредседател с генералния секретар Расмусен на срещата на Комитета за политика и сигурност (PSC) и Северноатлантическия съвет при първите ни разговори за Либия. Налице е и нашето сътрудничество с Африканския съюз с председателя Жан Пинг, и с Арабската лига с Амр Муса и, разбира се, с неговия приемник, и с Организацията Ислямска конференция и професор Инсаноглу, под ръководството на специалния пратеник на ООН Ал Хатиб. В разговорите ми с Бан Ки-Мун се споразумяхме да съберем регионалните организации на среща в Кайро и да продължим работата след срещата на контактната група в Рим.
Обсъждаме заедно как да изиграем своята роля в бъдещето на Либия – да подкрепим националния диалог, да помогнем с конституцията и в подготовката за избори. Изпратих две мисии в Либия да се срещнат и да работят с млади хора и с жените в Либия. Както ми каза ръководителят на екипа, те за пръв път обсъждат конституция – думи и аргументи, които не са чували никога преди. Говорили са как копнеят за края на режима, затова нека и ние да бъдем ясни: Кадафи трябва да си отиде от властта и да сложи край на този режим.
(Ръкопляскания)
Възнамерявам също да открия офис в Бенгази, за да продължим подкрепата, която обсъждахме с хората…
(Ръкопляскания)
… да подкрепим гражданското общество, да подкрепим временния преходен национален съвет и г-н Джибрил (с него имахме много срещи); да подкрепим реформата в сектора на сигурността; да градим върху това, което хората ни казаха, че искат. Те искат помощ за образованието, за здравеопазването, за сигурността по границите, подкрепа, която ние можем и искаме да им дадем. И във всичко, което правим, като сребърна нишка присъства идеята за правата на човека.
След това, налице е новата политика на съседство – друго ниво на амбиция и визия. В основата й е взаимната отговорност: ЕС и съседните й региони са отговорни един пред друг за изпълнение на ангажиментите, които поемаме пред страните, и пред народите в нашите съседни региони, и пред народите на Европа.
Градим върху това, за което вече сме говорили – мобилност, пазарен достъп и пари, или „трите М“ [mobility, market access, money], просто казано. Някои неща са много важни за подкрепата за тези страни в бъдеще. Един пример е мобилността на младите хора. Това са млади общества, в които младите хора копнеят за по-големи възможности, и Европейският съюз има да играе голяма роля, за да допринесе да се реализират тези възможности за младите хора да получат ползи и знания от Европа. Същото се отнася до държавите-членки: възможности за пътуване, за учене.
За предприемачите е важно да имат възможност да проучват нови пазари, да продават своите стоки и услуги, а това зависи от нашите държави-членки, някои от които имат отдавнашни взаимоотношения с въпросните страни, но сега е необходимо да засилят и предоставят тези възможности.
По отношение на пазарния достъп знаем, че трябва да дадем реален принос, за да стимулираме икономическия растеж и възстановяването. Знаете за ефекта от тези вълнения върху икономиките на страните, които описваме. Някои от тези страни разчитат на нас като на свой основен пазар за износ и за източник на своя внос. Да се позволи на тези страни да развият пазарите си би било наистина важно, като се подкрепи не само отварянето на пазарите, но и начина на достъп до тях, като се осигури възможност за тях да достигнат нашите стандарти и да имат реални възможности. Това е вярно най-вече за малките предприятия, но ние трябва да имаме политическата воля да го направим. Трябва да имаме политическата воля да се ангажираме да осигурим достъпността на нашите пазари. Това е предизвикателство. Това е предизвикателство при всякакви обстоятелства; предизвикателство при дадени икономически условия, но твърдя, че това е предизвикателство, на което трябва да отговорим, защото ако не го направим, провалът на икономиките в съседните ни региони ще има директно въздействие върху нас.
Най-сетне, става въпрос за пари, или по-скоро за ресурси. Не само това, което можем да направим за пряка подкрепа – макар че това е важно – но какво можем да финансираме. Ние вече бяхме домакини на среща на висши служители от целия свят и от големите финансови институции, за да обсъдим с какво бихме могли да допринесем, ако бъдем помолени, и ще го направим, но след консултации със съседните ни региони трябва да направим повече, за да подкрепим по-ефективното събиране на ресурси.
Тази политика ще е от най-голямо значение може би в Тунис. Изказването на министър-председателя Есебси по телевизията може да помогне с приближаването на страната към изборите на 24 юли, но той призна проблемите на страна, където темповете на икономически растеж са спаднали до ниво между 0 % и 1 %. Ние трябва да осигурим подкрепа за Тунис, за неговата икономика и неговото гражданско общество, а това означава да мислим не само в дългосрочна перспектива, не само за значението на новата стратегия, а за това, какво правим сега и как подкрепяме страните – Египет, Тунис и други – точно сега по отношение на бюджетните проблеми, които имат. Поради тази причина започнахме разговори с финансовите институции, с нашите държави-членки, с онези, които са ангажирани с желание да подкрепят тези държави, защото да им се помогне да се справят с дефицита, когато туризмът се срина, когато икономиката не работи добре, е от значение точно сега. Членовете на ЕП трябва да разберат, че са налице извънредни обстоятелства и дългосрочна стратегия, и че трябва да отчитаме и двете в това, което правим.
Относно Египет: бях там три пъти през последните седмици и прекарах много време с някои от младите лидери от площад „Тахрир“, срещнах се с някои от жените. Жените по-конкретно търсят по-силния глас, който им е обещан в бъдещето на Египет. Срещнах се с една жена, която ще бъде кандидат за президент и която е решена да покаже, че жените трябва да имат подобна роля в Египет. Разговарях с много министри от правителството и позволете да ви дам пример с министъра на планирането, Файза Абулнага. Тя иска да построи къщи за хората, тя има мащабна концепция за това, какво би означавало да се построят един милион къщи за двадесет години в Египет.
Необходимо е да вземем тези мащабни концепции от страните, с които работим, и да ги превърнем в нещо, което можем да осигурим и подкрепим. Така, интегрирайки обучение и образование, инфраструктура, свързана с програмите за жилищно строителство, възможности за растеж на малките предприятия, работейки с жените от ООН – както правя аз – да помислим как да изградим по-безопасни общности по проектите за жилищно строителство, как да работим заедно за създаване на много по-голяма, по-възвишена визия, изградена върху това, което желае египетският народ. Разговарям с външния министър на Египет, Ал Араби, който се е ангажирал да работи в тясна връзка с нас по Близкоизточния мирен процес и силно желае да се укрепят вече съществуващите помежду ни взаимоотношения, както и да ни счита за партньори за сътрудничество в региона.
През предстоящите месеци и години ще има много предизвикателства за Египет. Ние трябва да сме там, за да го подкрепим в преодоляването на всяко от тези предизвикателства и да бъдем готови да предоставим своите ресурси, знания, опит и контакти в подкрепа на Египет.
Винаги съм казвала – в Парламента и извън него – че Службата за външна дейност е сила за предотвратяване и решаване на конфликти, затова позволете само да спомена също така, че поради това е важна и нашата роля в Сърбия и Косово. Затова и гласът, който спечелихме в ООН, гласът, който вече имаме, може да изиграе своята роля. Затова трябва да ангажираме лидерите в Босна, да ги накараме да вдигнат поглед от земята, да ги накараме да мислят не само за своите общности, но и за потребностите на своята страна, да видят своето бъдеще и да видят Европейския съюз.
Затова и играем роля в Близкоизточния мирен процес. Уважаемите членове на ЕП знаят добре, че стабилността в Близкия изток изисква мир. Стремежът към споразумение чрез преговори доминира в региона от десетилетия. През последните месеци активизирахме отново работата на Четворката. Бях домакин на среща на лидерите от Четворката през февруари и последващата среща на пратеници от Четворката работи с преговарящи от Израел и Палестина за пръв път от създаването на Четворката.
Исках още една среща на главните участници през април и подготвихме изчерпателно изявление въз основа на нашата позиция. Продължавам да считам, че пътят напред е решение чрез преговори, и ще продължим нашия ангажимент и ще имаме още една среща на пратениците по-късно този месец.
Ние също така категорично поддържаме изграждането на палестинска държава, затова, когато бяхме домакини на срещата на специалния Комитет за връзка на 13 април, изслушах похвалите за работата на Салам Фаяд, за забележителните му постижения по отношение на управлението, принципите на правовата държава и правата на човека, образованието, здравеопазването и социалната защита – достатъчно за едно функциониращо правителство според Световната банка. Потвърдих значението на палестинското помирение, водено от президента Абас, като възможност и нещо, за което Европейският съюз призовава от години.
Това, което става сега, е най-сериозното усилие за установяване на единство, което само по себе си е от ключово значение за постигане на двудържавно решение. Аз съм в тесни контакти с президента Абас и министър-председателя Фаяд, както и с Египет, със Съединените щати и с Израел. Ненасилието, продължаването на процеса на изграждане на държавата и придържането към съществуващите ангажименти ще бъдат от решаващо значение, и трябва да оценим това усилие по резултатите от него. Убедена съм, че Израел следва да предаде дължимите данъчни приходи на палестинците, но искам да сме наясно, че нашата позиция по отношение на Хамас не се е променила и сигурността на Израел остава загриженост от ключово значение за всички нас.
Искам да кажа също така, че не считам, че една флотилия е правилният отговор за хуманитарната ситуация в Газа. Бях там два пъти. Продължавам да изтъквам тежкото положение на хората, и по-специално искането за повече достъп, за да може икономиката да започне да се развива. Положението там, откровено казано, особено за децата, е ужасно. Направихме предложения на Израел да подкрепи този по-широк достъп. Искам да има бъдеще за хората от Газа, но искам също така Gilad Shalit, който е пленник от години в Газа, да получи шанс да се върне вкъщи при своите майка и баща, с които вече се срещнах.
Опитът на Европа ни показва, че истинската демокрация е необходимата основа за толерантност, мир и просперитет. В Северна Африка и арабския свят тази цел няма да бъде достигната бързо или без спънки, но изграждането на дълбока демокрация е единственият начин да бъде постигната тази цел изобщо. Имаме опита, за да помогнем на всяка страна, която поиска от нас сега да й помогнем по пътя към демокрация. Ето защо предлагам да подкрепим създаването на фонд за демокрация, което ще помогне и на нас да използваме своите ресурси в подкрепа на възможностите, по-специално за младите хора, за ангажиране в политическия живот, за подкрепа н развитието на политически партии, за да се даде възможност на хората да направят това, което членовете на Парламента в толкова много страни е трябвало да направят сами – т.е. да развият политическия процес чрез изграждане на тези партии, гражданско общество и дълбоки корени, което означава, че демокрацията процъфтява и расте.
Когато посещавам тези страни, често казвам, че не става въпрос толкова за избиране на правителство, колкото за правото да могат да изхвърлят едно правителство. Демокрацията означава да можеш да кажеш и „довиждане“, и „здравей“, и това е важно: да знаеш, че имаш правото да използваш урните – веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти, за да смениш правителството, да изискваш от своето правителство, това е от решаващо значение и можеш да правиш това, когато демокрацията е дълбока и процъфтяваща. Ето защо онова, на което станахме свидетели в Кот д’Ивоар, е толкова важно – президентът Куатара най-сетне зае поста си и нашата роля в подкрепата за този процес беше съществена. Ето защо е добре, че изборите в Нигерия вървят добре и че Гудлак Джонатан вече е надлежно назначен. Добре е, когато виждаме, че демокрацията започва да се утвърждава, да процъфтява и да се задълбочава, и ние искаме да подкрепим това.
Промяната не осигурява непременно напредък, но напредъкът категорично изисква промяна. Това означава, че трябва да сме по-решителни в действията си. Някои от нещата, които описвам, изискват държавите-членки да действат, някои изискват Комисията да действа, много от тях имат нужда от подкрепата на Парламента и ние трябва да вземем решение, че ще изиграем своята роля. Ако го правим само когато вниманието на медиите е насочено към тези страни или към нас, няма да успеем. Трябва да се ангажираме постоянно и трябва да сме решени да кажем на нашите съседи, че не само трябва да започнат пътуването към демокрацията, но и че трябва да го завършат.
Има три отлични доклада, по които ще говоря при следващото си изказване, но искам да благодаря на докладчиците. Ще завърша с малък цитат от една жена – тя е антрополог – на която се възхищавам много, Маргарет Мид. Тя казва: „Никога не се съмнявайте в това, че една малка група мислещи, ангажирани граждани, може да промени света. Всъщност само такива хора са го променяли.“
Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, външната политика е завладяна от революциите – някои по-мирни от другите – които се извършват в редица съседни средиземноморски страни, а напоследък и от едно символично събитие в борбата срещу международния тероризъм, а именно краят на ерата на Бен Ладен.
Каква е ролята на Европа във всичко това? Дали участваме в ситуацията с желание и активно? Да, със сигурност е така. Предприетите действия в Либия под егидата на Организацията на обединените нации и по инициатива на определени европейски държавни и правителствени ръководители демонстрират, че когато иска, Европа – или част от Европа – може да действа решително в трудни времена.
Прави ли ни това ключов международен играч с влияние, което съответства на нашата икономическа сила? Отговорът е едно ясно „не“. Европа все още е някакъв играч, в най-добрия случай Малечко-Палечко в политиката и геостратегията, въпреки постоянно нарастващите очаквания на европейското обществено мнение. Европа подкрепи стабилността и помощта за развитие в Средиземноморието. Но все пак хората – съвсем законно – искат политическа свобода и бягат от страните си, защото няма перспектива и възможности те и техните деца да живеят достойно. Хуманитарната помощ, която предоставихме през последните месеци, определено беше полезна.
Баронесо Аштън, необходимо е да правим повече. Започнахме ли да се поучаваме от тези събития? Бих искал да мисля така. По-лошото е, че вълните от мигранти, които идват към нашите брегове с паянтови съдове и които умират в морето – нека изтъкна, че нямаме адекватна информация за броя на загиналите – твърде често биват посрещани от разделение, кавги, затворени граници, като някои държави дори поставят под въпрос Шенгенската зона, един важен инструмент за свободата на движение.
(Ръкопляскания)
Достойно ли е всичко това за Европа, за европейските ценности, принципи и идеи? Не мисля така, нито пък моята група, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), нито пък, сигурен съм, мнозинството от членовете на Парламента.
Госпожи и господа, причината, поради която се срещаме тази сутрин с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност е, че се стремяхме да дадем на Европа глас и лице съгласно Договора от Лисабон. Сега трябва да продължим и да предприемем действия. Това включва вземане на решения и придържане към тях. Тогава какви са приоритетите на Европа? Взаимоотношенията с нашите източни и южни съседи? Борбата с тероризма? Решение на конфликта в Близкия изток? Търговска политика? Справянето с всичко изброено едновременно не е лесна задача.
Кои са нашите предпочитани партньори? Съединените щати, нововъзникващите държави или други? Как можем да постигнем най-добри резултати? Както оставим отделните държави-членки свободно да определят своята политика, както правехме през последните 60 години, или като говорим в един силен глас?
Госпожи и господа, едно междуправителствено решение вече не е правилен подход към външните работи, сигурността и отбраната: вместо това ни е необходима повече Европа. Трябва да се отдалечим от националното его и да се приближим към по-голяма ефективност на европейско равнище.
Баронесо Аштън, ще имаме силна външна политика и политика на сигурност само ако застанем изцяло зад няколко ясно определени цели и вложим цялата си енергия в тях. Госпожи и господа, 2011 година следва да бъде година на Средиземноморието, на борбата с тероризма, дори на постигането на пробив в близкоизточния конфликт. Ако Европа е способна да стане ключов играч в тази област, тя ще може да остави грешките от младостта зад гърба си.
Позволете ми да приключа с цитат от един човек, когото познавате много добре: Йоан Павел II. „Не се страхувайте“, баронесо Аштън. Спестихме 4 милиарда евро в европейския бюджет. Моля ви, направете предложения за използване на тези пари, вместо да ги връщате на държавите-членки.
(Ръкопляскания)
Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, в един Европейски съюз, където виждаме движения към ренационализация във всички области, Договорът от Лисабон трябва да се използва като инструмент за създаване на нова политика на Общността: общата политика по въпросите на външните работи, сигурността и отбраната.
Това е първото важно общо разискване, което провеждаме с баронеса Аштън и ако погледнем назад, към началото, още тогава беше ясно, че определени правителства не искаха да се използва длъжността „външен министър на Европейския съюз“, и това накрая доведе до избиране на названието „върховен представител“. Това е разбираемо, защото наред с данъчната и вътрешната политика, независимата външна политика е една от ключовите характеристики, дори може да я наречете определяща характеристика на националния суверенитет. По-специално, в областта на външната политика и политиката за сигурност и отбрана, прехвърлянето на този суверенитет към една наднационална институция е смел, а също така и труден ход.
Обаче ние в Европейския парламент, заедно с върховния представител, е необходимо да зададем съвсем друг въпрос. Въпросът е: Каква е ролята на Съюза като независима структура в международната политика? През последните няколко дни прочетох статии за баронеса Аштън, които ме учудиха, защото те критикуват нейното отсъствие и липсата на политики от нейна страна. Тази критика идва от страна на хора, които мислят само как да превърнат собствената си национална външна политика и собствените си национални интереси в най-голям приоритет и които, без да се консултират с никого от своите партньори, вземат едностранни решения, които в крайна сметка ще разделят Европа, вместо да я обединят.
Достатъчно е само да погледнем мисията в Либия. Едва ли е имало някога по-очевидна пукнатина между международната политика на Европейския съюз и международното му ангажиране във връзка с въпроса, как да се държим спрямо Либия. В големите столици на Европейския съюз съществува тенденция да се счита външната политика, политиката за сигурност и отбрана на ЕС, като продължение на националната политика на всяка страна, финансирана с европейски пари. Колкото по-голямо е съответното външно министерство – Auswärtige Amt, Foreign Office или Quai d’Orsay – толкова по-изразена е тази тенденция. Баронесо Аштън, Вие несъмнено ще получите широка подкрепа от Парламента, ако кажете на тези хора, че макар да уважавате едностранните им интереси, общата европейска външна политика не може да поеме в същата посока. Тази политика ще бъде определена от Вас, върховния представител, във всички области на консенсус.
Аз подкрепям създаването на служба от типа, който описахте, в Либия, защото Вие като върховен представител, самият Съюз и Парламентът като независима структура сте носители на доверие в хуманитарно и политическо отношение. Ние сме по-надеждни от държавите, които предприеха военни действия в Либия поради необходимост, но чиито износители на оръжие имаха също така най-големи търговски щандове на най-важния оръжеен панаир в Либия миналата есен. Германия, Франция, Обединеното Кралство, Италия и Белгия са основните доставчици на оръжие за армията на полковник Кадафи, която се бие срещу бунтовниците в Либия. Това не е репутацията, от която има нужда Европа.
(Ръкопляскания)
Репутацията, от която има нужда Европа, е на „мека сила“, която помага за установяване на демокрация, която създава служба в подкрепа на събитията в гражданското общество и която не определя международното сътрудничество с Европейския съюз като подчиняване на другите на едностранните дипломатически и икономически интереси на Съюза, а насърчава политики, основани на равнопоставено партньорство между различните региони на света. Това е моето виждане за външната политика и политиката за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Споменахте „трите М“: пари, мобилност и пазарен достъп [Money, Mobility, Market access]. На следващата фаза трябва да добавите и „трите C“: съгласуваност, конкретност и общностен метод [Coherence, Concreteness, Community method]. Според мен с „трите М“ и „трите С“ ще намерите партньори в Европейския парламент. Ние, в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, знаем, че още сме на началните етапи на сътрудничество между Вас и Парламента и че определено има някои области на подобрение. Ето защо повтарям предложението си от името на – убеден съм – мнозинството от членовете на Парламента. Несъмнено ще откриете повече подкрепа за Вашата визия за обща външна политика и политика за сигурност тук, отколкото сред 27-те външни министри, които уважавам, но всички те имат един проблем и той е, че са външни министри на отделни страни.
(Председателят прекъсва оратора)
Вие, от друга страна, сте дипломатически представител на цял един континент.
(Ръкопляскания)
Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, в събота имах продължителна среща в Кайро с новия египетски министър-председател, г-н Шараф. Изводът от тази среща, а също и моят извод след тази среща по време на второто ми пътуване до Кайро през последните два месеца, е – както вие посочихте – че е необходимо да окажем масирана подкрепа за тези революции в Северна Африка, и по-специално на събитията в Египет. Трябва да спрем нашите малки покровителски корекции, които обявявахме досега.
Ще направя едно кратко сравнение. Знаете ли колко пари са били преведени по плана Маршал на САЩ? Години наред? 1 % от БВП всяка година. 162 милиарда щатски долара реални пари. А за какво говорим и обещаваме на Египет? Един милиард. Не 162 милиарда, а един милиард. Не през 2011 г., не през 2012 г., а през 2013 г., когато имаме възможност да направим това. Считам, че това е направо нищо. Това, което очаквам от Вас и от Комисията – защото очевидно говорим за пари на Комисията – е не големи планове за промяна на политиката на съседство. Необходимо е да направим това в бъдеще, но аз очаквам пряка бюджетна помощ, дадена на Египет колкото е възможно по-бързо, защото до края на тази година те няма да имат пари в бюджета си и това би могло да бъде началото на контрареволюция в Египет. Пряка бюджетна помощ или анулиране на дълговете на страната – това е неотложното решение. Едно изявление днес в тази насока със сигурност би било полезно за Египет и за египтяните.
Второто ми послание е относно Сирия. Да бъдем честни, баронесо Аштън. Сирия е огромна катастрофа. Това, което става там – нямам други думи да го опиша – е направо арабски „Тянанмън“. Арабски „Тянанмън“. Хора биват избивани от танкове и снайперисти всеки ден. 800 души убити до днес. 8 000 души задържани до днес. Хора изтезавани по най-жесток начин, за да издадат пароли за Facebook и имената на другарите си от Facebook. Войниците, които не искат да стрелят по собствения си народ, биват разстрелвани от тайните служби на армията и на Башар ал Асад. От това, което се случва днес в Сирия, е съвсем ясно, че има само един начин да бъде описан Башар ал Асад, а именно, като най-жестокия диктатор в света в момента. Това е ясният анализ, който можем да направим днес.
(Ръкопляскания)
И така, какво може да бъде направено? Факт са 800 души убити до днес, 8 000 души хвърлени в затвора, някои от тях изтезавани всеки ден, а ние замразяваме активите на 13 души, но не и на Асад. Наричам това небалансиран подход. Той всъщност е смешен и не помага да се окаже натиск върху режима на Асад, за да промени ориентацията си. Не е достатъчно да се каже, че там са 13 души и един от братята на Асад, и една или един от неговите племенници са в списъка. Не, има стотици хора, които трябва да включите в списъка веднага, колкото е възможно по-бързо, да се окаже реален натиск.
Мога донякъде да разбера вашия подход. Вие казвате, че може би ако оставя Асад извън списъка, това ще помогне той по-късно да промени отношението си. Добре тогава, заявете това съвсем ясно тук днес, по време на разискването. Искам да заявите, че давате на Асад няколко дни. Ако след тези няколко дни не спре това, което става в момента, след това замразете всички активи, не само на 13 души, а на цялата фамилия Асад.
(Ръкопляскания)
Наложете забрана за пътуване, но не на 13 души, когато са убити 800, а на цялата фамилия Асад, и обявете това, което е много важно. Те очакват това.
Вчера имахме пряка връзка с хора в Сирия, които казват, че трябва да засилите санкциите, в противен случай той няма да спре. Обявете, че членове на фамилията Асад никога няма да бъдат считани от Европейския съюз за истински представители на сирийския народ и че ще бъдат подведени под отговорност за техните престъпления. Направете го веднага. Това очакваме днес от Вас. Можете да помогнете да бъде спрян този арабски "Тянанмън". Не е вярно, че не играем никаква роля: ние играем важна роля и народът на Сирия очаква днес това ясно послание. Не утре. Днес.
(Ръкопляскания)
Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, главното събитие в общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) тази година несъмнено е учредяването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Баронесо Аштън, като заместник-председател/върховен представител Вие напоследък бяхте подложени на натиск заради вялата работа на службата. Вие обаче можете да бъдете само толкова ефективни, колкото ви позволят държавите-членки и, разбира се, вие с неохота използвате правото си на инициатива – подход, който аз изцяло подкрепям. От една страна, ЕС иска да оформи глобалната си роля като дипломат от тежка категория, но от друга страна, ОВППС изисква единодушие, което означава компромиси за запазване на интересите на отделните държави-членки, по-специално на големите.
Този хибриден sui generis подход към външната политика на ЕС оправдава онези от нас, които се противопоставиха на създаването на ЕСВД по начало, като считаха, че глобалните амбиции на ЕС биха подкопали националния суверенитет. Парадоксално е, че сега изглежда, че националният суверенитет подкопава глобалните амбиции на ЕС, както видяхме неотдавна във връзка със станалото в Либия. Групата на Европейските консерватори и реформисти, моята група, въпреки това остава конструктивно ангажирана с ЕСВД. Желаем й успех. Надяваме се, че ще работи. Тя трябва да улегне и ние искаме да има бюджетен неутралитет и повече политическа отговорност.
Въпреки че заместник-председателят/върховният представител направи отлични назначения на висшите длъжности – видях някои от тях пред комисията по външни работи – трябва да попитам защо тя беше пренебрегната в една инсценировка на Комисията, която изглежда запази непропорционално количество ресурси за разширяване на ЕС и за Европейската политика на съседство. Това разделение не осигурява рационално използване на средствата на данъкоплатците от ЕС, нито пък служи на нашите външнополитически интереси.
Мога ли сега да отправя някои конкретни искания, първо, във връзка с предстоящата „Флотилия на свободата II“ за Газа? Можете ли Вие, Г-жо заместник-председател/върховен представител, да окажете натиск върху Турция да спре тази опасна провокация по време, когато Израел е под огромно напрежение и натиск, с ракетни нападения от Газа и подновено преминаване на ирански военни кораби през Суецкия канал? И как ще се ангажира ЕС с нова единна палестинска власт, един от компонентите на която е Хамас, терористична организация, забранена от ЕС?
Второ, Г-жо заместник-председател/върховен представител, ще посредничите ли за решение за закриване на лагера Ашраф в Ирак?
След това, ще осъдите ли открито и изцяло приемането на законопроекта „Бахати“ в Уганда, който позволява екзекутиране на хомосексуалисти?
Накрая, напълно съм съгласен с г-н Verhofstadt: поздравявам Ви за всички усилия да стабилизирате страните от Близкия изток и Северна Африка, и по-специално, че осъдихте убиването на християни в Египет, но защо, както изтъкна г-н Verhofstadt, президентът на Сирия, Асад, не беше включен в списъка за санкции след жестокото избиване на невинни протестиращи граждани от неговите сили през последните дни?
Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, днес само бих искал да Ви задам някои въпроси, баронесо Аштън.
Първо, по въпроса за Сирия, и аз като г-н Verhofstadt бих искал да знам какво пречи на Европа да включи президента Асад в списъка за санкции на ЕС? Коя страна или страни понастоящем пречат на Европейския съюз да предприеме единственото възможно действие? Моля, кажете ни. Ако пречката е г-н Westerwelle, то кажете ни, че това е г-н Westerwelle: поне така ще знаем какво оформя политиката на различните държави-членки.
За разлика от германското министерство на външните работи, ние няма да предположим, че президентът Асад е отговорът на диктатурата на президента Асад. Ако от нас се иска да мислим така, това наистина е невероятно. Единственото решение за Сирия е президентът Асад да отстъпи властта в Сирия: това трябва да е позицията на Европа. Затова е очевидно, че президентът Асад и цялото му семейство трябва да бъдат включени в списъка – не утре, не вдругиден, а днес. Ако това не е осъществимо, защото се изисква единодушно решение, тогава трябва да кажете какво възпира процеса. Трябва да се заяви публично, за да имаме истински дебат в Европа.
Второ, какво пречи на Израел да плати данъците, дължими на палестинците, и защо? Разбира се, необходимо е да поддържаме сигурността в Израел, но палестинците не трябва да страдат, за да се поддържа сигурността в Израел. Това не може да бъде решение.
(Ръкопляскания)
Последният ми въпрос: 600 души загинаха на либийския бряг преди няколко дни. Наблизо е имало плавателен съд. Беше ни казано, че не е бил кораб на НАТО, значи не е бил „Шарл де Гол“. Очевидно е бил малтийски плавателен съд. Затова бих искал да знам: какъв кораб е бил и каква е наличната информация? Кой не успя да спаси 600 либийски бежанци? В XXI век определено едва ли някой ще ми каже, че не е възможно да бъде идентифициран въпросният кораб. Бездействието представлява престъпление: неоказване на помощ на лица в опасност.
Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, в хода на това разискване ще чуете не само похвали, но и критика. Честно казано, ясно е, че външната политика на ЕС се провали в някои области, включително в арабския свят, в Афганистан, в намирането на решение на палестинския проблем и в конфликтите между нашите източни съседи. Въпросът, който аз бих искал да задам, е: Коя е причината за това? Когато 27 различни нации вземат решения, как можем да постигнем съгласие в рамките на ЕС и рамките на общата външна политика и политика за сигурност?
Очевидно е, че външната политика е политика на отделни интереси. Обаче времето, когато Западът можеше да утвърждава собствените си интереси, без да взема предвид своите партньорски страни и техните народи, отдавна отмина. ЕС трябва да покаже, че е отворен за приемане на политика на съгласуване на интересите. Главните фактори, които допринесоха за неуспехите, са двойните стандарти и тенденцията да се мисли от военна гледна точка. Членовете на Парламента почти аплодираха, когато Съветът за сигурност на ООН реши да предприеме военна намеса в Либия. Днес считам, че всички ние сме в затруднение, когато стане въпрос за събитията там. Какво правим за хората в Газа или Дарфур? Как можем да дадем на 1,4 милиарда души, които живеят с един долар на ден, право на достоен живот? Моята група е особено загрижена по този въпрос.
Революциите в арабските страни имат едно важно общо искане. Всички те призовават за справедливост и честност – и по отношение на разпределението на благата в обществото, и по отношение на демократичното участие във вземането на политически решения. ЕС трябва да отговори на това искане. За да постигнем тази цел, ние трябва да работим заедно, за да развием международното право, а не просто да го тълкуваме и прилагаме едностранно.
Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, баронесо Аштън, имам редица горещи въпроси относно събитията в израелско-палестинския конфликт. Каква позиция ще заеме Европейският съюз чрез своите държави-членки Обединеното кралство и Франция в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации през септември по отношение на едностранните усилия на палестинската власт да обяви палестинска държава отделно, трябва да се отбележи, от мирния процес с Израел?
Този въпрос, г-жо върховен представител, е още по-належащ, след като Фатах и Хамас миналата седмица възстановиха палестинското единство, като същевременно напълно пренебрегнаха условията на страните, с други думи, включително на Европейския съюз, за обединено палестинско правителство, а именно признаване на държавата Израел, отказ от насилие и тероризъм и спазване на предишните ангажименти. Междувременно Хамас действа така, че е ясно, че мястото й е в списъка на ЕС на терористични организации. Оттук и моят неотложен въпрос: в тази нова ситуация ще приложи ли Европейският съюз собствените си принципи в Четворката? Поддържането на обичайни отношения с Рамала означава при всички случаи отказ от тези основни принципи на мира. Всичко това ще навреди сериозно на европейско-израелските отношения и не помага на мирния процес, всъщност обратното.
Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, темата за европейската външна политика и политика за сигурност е особено решаваща на този конкретен исторически кръстопът, белязан от изключителната вълна на протести, която завладя Средиземноморието и се разпространява в Близкия изток.
С оглед на тази сериозна криза, която засяга цялото южно Средиземноморие и сега се разпространява в Арабския полуостров, Европейският парламент трябва да действа като резонатор на всички тези протести на обикновените хора. Те рискуват живота си, като протестират за подобряване на условията и за започване на преход към демокрация чрез събаряне на съществуващите режими. Парламентът иска да работи пряко с върховния представител и заместник-председател, баронеса Аштън, по-специално поради нашата роля в контролирането на бюджетите на гражданските и военните мисии по общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО).
Първата част от доклада се отнася конкретно до отношенията между Парламента и другите институции, на първо място, Съвета и Комисията, водени от подхода към европейската политика след Лисабонския договор. Друг много важен въпрос е многостранността на ЕС, която се възползва преди всичко от неотдавнашното учредяване на Европейската служба за външна дейност, която най-после се появи на бял свят. В това отношение трябва да приветствам последната резолюция, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации, която дава на Европейския съюз статут на наблюдател в Съвета за сигурност, с което признава заложеното в Договора от Лисабон.
Опитахме се да изготвим характеристика, която да отговаря на текущата ситуация във възможно най-пълна степен. Докладът с основание подчертава голямата вълна от граждански протести в Тунис, Египет и Либия, а също така и в Сирия, Бахрейн и Йемен, и изтъква събития, контекст и очаквания за всяка от тези страни, както и други въпроси от особен интерес, като нашия силен трансатлантически съюз и много важните ни взаимоотношения с Русия.
Разширяването, подкрепата за гражданските права и установяването на принципите на правовата държава, дипломатическите отношения с държавите от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), арабско-палестинският конфликт и осъждането на най-кървавите режими са някои от темите на доклада, който представям за гласуване от вас.
Roberto Gualtieri, докладчик. – (IT) Г-н председател, баронеса Аштън, госпожи и господа, общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) преминава през изключително трудни времена.
Точно когато събитията в международната система изискват Европейският съюз да стане надежден участник в сигурността и отбраната; точно когато европейският подход към управлението на кризи чрез подкрепа за демокрацията вместо износ на такава изглежда, че е по-подходящ за предизвикателствата на нашето време; точно когато икономическата криза прави избора за развиване на обща отбрана неизбежен; точно когато Договорът от Лисабон предоставя нови инструменти за развитие на ОПСО в рамките на цялостен подход; накратко, точно когато качественият скок в ОПСО стана необходим и възможен, европейската сграда изглежда скърца застрашително и съществува реален риск амбициите и възможностите на ОПСО да бъдат рязко намалени.
Докладът, който аз представям, се стреми да преодолее това противоречие и предлага възможни отговори за другите институции. По отношение на либийската криза ние не се ограничаваме до изразяване на разочарование нито от неспособността на Европейския съюз да определи своята позиция и да предприеме общи действия, нито от ограниченията, наложени на мандата на „EUFOR Libya“. Ние считаме, че е дошло време за европейска политическа инициатива съвместно с нашите партньори, за постигане на прекратяване на огъня и провеждане на преговори, които ще сложат край на режима на Кадафи и ще започнат преход към приобщаваща демокрация. Военната намеса на НАТО очевидно няма да реши нищо и би било добре тя да се придържа стриктно към мандата от резолюцията на ООН, като избягва непропорционалното използване на сила.
Същевременно се надяваме, че активите на ОПСО ще бъдат използвани ефективно за предоставяне на хуманитарна помощ за гражданското население, изложено на нападения, и че бъдещите операции ще бъдат планирани по такъв начин, че да подкрепят развитието на демокрацията в Либия. Положението в Либия призовава също така за размисъл в по-широк мащаб и считам, че то потвърждава предложенията на доклада. Отговорността за бъдещето на Европа и за сигурността и отбраната, разбира се, се носи главно от Европейския съвет, неговите членове и неговия председател, който представлява Съюза по въпросите на външната политика и сигурността на това равнище.
Ние им заявяваме ясно, че двустранното сътрудничество и коалициите на желаещите не могат да заменят ОПСО като политика на Съюза. Не считаме, че идеята за ренационализиране на тази политика е убедителна, не защото сме пуристи по отношение на Договора, а защото ако тя бъде ренационализирана, тази политика няма да съответства на предстоящите предизвикателства. Предлагаме Парламентът да започне стратегически диалог с Европейския съвет, когото призоваваме да обсъди предложенията на Парламента, да изготви подходяща стратегия за външната политика и да посвети извънредна среща на европейската сигурност и отбрана.
Ние Ви призоваваме, баронесо Аштън, да увеличите усилията си за изграждане на консенсус между държавите-членки и да използвате множеството си функции, за да подобрите последователността на ОПСО, общата външна политика и политиката за сигурност, и другите аспекти на външната дейност на Съюза. Европейската служба за външна дейност е инструмент с огромен потенциал за тази работа. Докладът прави няколко предложения за ролята, която тя следва да играе, като се започне с това, да бъде съвет за управление на кризи, способен да осигури наистина цялостен отговор на кризи, и ние със задоволство отбелязваме, че тя започва да се оформя. Положението в Либия също така потвърждава неадекватността на военните способности на Европа, които са доста под общото високо ниво на националните бюджети за отбрана.
Съвсем ясно е, че силата е само в единството. Това включва събиране, споделяне, укрепване на Европейската агенция по отбрана, постоянно структурирано сътрудничество, развитие на ефективен и конкурентен европейски отбранителен пазар, укрепване на промишлената и технологичната база и подобряване на общите способности за командване и контрол. Неадекватността на тези способности е фактор, който попречи на Европа да реагира незабавно на либийската криза, като се започне с установяване на постоянен оперативен генерален щаб. Докладът формулира голям брой конкретни предложения по този и други въпроси, като интегрирането на политиките за външна и вътрешна сигурност по начин, който зачита предимството на общностния метод.
Заслужава да се отбележи, че в това отношение главните проевропейски политически групи са единни, и аз благодаря на докладчиците в сянка и на координаторите за това плодотворно сътрудничество. Парламентът е готов да подкрепи развитието на ОПСО, която е напълно интегрирана с външната дейност на Съюза и се основава на ценностите и принципите на Европа. Баронесо Аштън, надяваме се, че можете да ни отговорите убедително и с думи, и преди всичко с дела.
María Muñiz De Urquiza, докладчик. – (ES) Г-н председател, баронесо Аштън, Хенри Кисинджър определя света от неговото време като двуполюсен във военно отношение, еднополюсен в икономическо отношение и объркан в политическо отношение.
Днес международният ред е многополюсен във всички области и поради глобализацията е политически сложен. Глобализацията означава, наред с други неща, разпръскване на центровете на властта и колективно управление на общите проблеми и интереси. Появиха се нови международни организации и форуми – пример за това е дипломацията на високо равнище на Г-20, -Г8, Г-7 и т.н. – и има предложения за реформиране на традиционните международни организации.
В този контекст на промяна и предвид международната правосубектност на Европейския съюз е жизненоважно неотложно да определим наново ролята, която Европейския съюз играе на тази сцена, и той да заеме полагаемото му се място в многостранния ред, за да може да изпълни ролята на важен глобален играч, възложена му от Договора, и която тази институция изисква от него, наред с европейското общество като цяло, осмелявам се да кажа.
Този процес вече започна с одобрението на резолюцията на Общото събрание на Организацията на обединените нации на 3 май, която ще позволи на Европейския съюз да участва в работата на Общото събрание. Това е историческо събитие и дипломатически триумф, който трябва да признаем безусловно и за който ви поздравявам, баронесо Аштън. Същевременно, предвид сложния характер на преговорите за одобрение на Резолюция 1973, можем да предвидим, че Ви очаква тежка работа при актуализирането и рационализирането на представителството на Европейския съюз, което е разпокъсано и разпръснато със статут ad hoc във всяко от 249-те многостранни споразумения с участието на Европейския съюз.
Това очевидно зависи не само от Вас. Зависи и от държавите извън ЕС, които са членове на различните многостранни организации. Зависи също от организирането на най-ефективна форма на представителство в самия Европейски съюз, и под организация имам предвид устройство, което включва Вас самата – Европейската служба за външна дейност – председателя на Комисията, председателя на Европейския съвет и вече остатъчното участие на ротационните председателства на Съюза. От държавите-членки зависи също така да прехвърлят преимущественото представителство на Европейския съюз, по-специално в случая с международните организации, ангажирани с политики, за които Европейският съюз има изключителна компетентност.
Баронесо Аштън, всички си спомняме срещата на високо равнище по въпросите на изменението на климата в Копенхаген като пример за безполезна какофония, породена от прекомерното представителство на Европейския съюз и неговите държави-членки. Спомняме си и колко добре работеше представителството на Съюза в Световната търговска организация или в Организацията за прехрана и земеделие. Освен това можем да си спомним колко объркващо може да бъде множественото представителство на различните председателства на Европейския съюз в дипломацията на срещи на високо равнище, или затрудненото функциониране, което може да възникне при неприлагане на разпоредбите на член 34 от Договора от Лисабон относно координацията на европейските членове на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, когато се предлагат общите позиции на Европейския съюз. Г-н Schulz спомена тези очебийни затруднения в своето изказване.
В този смисъл отправям призива си повече към държавите-членки, отколкото към Вас, да изграждат ролята на Европейския съюз в един по-структуриран многостранен световен ред, и да изготвят реална външна политика на ЕС, като оставят настрана всякакви тенденции за ренационализация, както и изкушенията, възникващи в редица от нашите държави-членки.
Но докато по същество призоваваме държавите-членки да изграждат тази роля на Съюза, ние отправяме призив и към Вашия ангажимент да използвате капацитета си за политическа инициатива и службите си, за да повишите равнището на външното представителство на Европейския съюз и да го рационализирате.
Намираме се в исторически момент за света и вие имате възможност да водите международната роля на ЕС, например с инициативи като тази, която обявихте за откриване на офис на Съюза в Бенгази. Можете да разчитате на подкрепата на Парламента, и не само на неговата подкрепа, но и на мандат за установяване на рационално, структурирано и съгласувано представителство на Европейския съюз на международната сцена колкото е възможно по-скоро.
Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на членовете на Парламента за тяхното участие.
Една от темите, която присъстваше в голяма степен в казаното от всички ръководители на групи – макар че г-н Tannock изтъкна, че неговата група никога не е подкрепяла ЕСВД – беше желанието да има единен подход, ако имаме такъв. Съгласна съм. Не ми липсва амбиция за това, което Европа може да бъде. Това, с което трябва да се справя, е действителното положение – какво всъщност сме. Приехме Договор и аз се шегувах, че когато беше приет Договорът, той ми беше връчен заедно с един молив – това бяха ресурсите, с които започнах. Това донякъде е вярно, но не сме стигнали там, където ще бъдем. Предизвикателството, което стои пред нас е, да се уверим, че не само Парламентът и желанието на неговите членове със страстта, която чувствам тук, но и Комисията, Съветът, Съветът по външни работи, Съветът по развитие, министрите на отбраната – всичко, което председателствам и за събирането на което отговарям –се движи от същата амбиция. Не ме изненадва изобщо и не мисля, че изненадва членовете на Парламента, че по пътя към това, особено по време, когато се случват толкова много неща, установяваме, че не действа непременно толкова ефективно, колкото бихте искали, или всъщност понякога аз бих искала.
Това, което е необходимо да направим, е да продължим това равнище на амбиция за там, където искаме да отидем. Това важи за всичко, което правим, независимо дали са санкции, които налагаме – където са ни необходими 27-те, защото ни е нужно единодушие – или е подхода по отношение на подкрепата за Египет и Тунис. Както каза г-н Verhofstadt, необходима ни е подкрепата на Комисията, за да се движим и променим наистина, и да имаме нова стратегия и нова амбиция в дългосрочна и краткосрочна перспектива.
Е, ние подкрепяме народа сега. Всички тези неща изискват от нас да променяме посоката и да извършваме промени. Ние сме започнали това пътуване. Не съм самодоволна в това отношение, но съм реалист относно докъде точно сме стигнали. Можете да ме предизвикате – и трябва, колкото пъти пожелаете – да се опитам да ускоря движението, и аз ще го направя. Но не ме обвинявайте в липса на инициатива, че не съм амбициозна, и че не го казвам високо и ясно в Съвета по външни работи, в медиите и другаде, защото не е вярно. Аз съм наистина амбициозна в това отношение. Аз съм наистина убедена, че Европа може да бъде много повече, отколкото е, но за това се иска да започнем това пътуване и да бъдем заедно в него. Трудно е за отделните държави-членки с отделни избиратели непременно винаги да могат да погледнат на това през обектива на възможно най-доброто за Европа, а не на най-доброто за вътрешното положение. Разбирам и това.
Съгласна съм с казаното г-н Daul за тероризма в съседство и за Близкоизточния мирен процес като едни от ключовите цели на работата ни през тази година. Затова се ангажирахме до такава степен, например в Либия, да съберем регионалните организации – Африканския съюз, Арабската лига, ООН и Организацията Ислямска конференция. Това е наистина важна работа с оглед на концепцията за това, как ще вървим напред в един процес, който понастоящем е изключително труден. Как да направим така, че Кадафи да си отиде? Имаме диалог, в който хората могат да видят бъдещето, и тази работа продължава през цялото време. Тя безусловно е от решаващо значение и изисква да имаме единен фронт.
Г-н Schulz каза, че трябва да изминем дълъг път. Съгласна съм. Има още много, което трябва да направим, и трябва да се уверим, че сградата на демокрацията е голяма част от това пътуване, но ние участваме в пътуването и с това, което можем да направим. Харесват ми „трите С“. Считам, че можем да станем много по-съгласувани. Считам, че можем да бъдем по-добри в сътрудничеството и, разбира се, общността е целта, която Парламентът си е поставил, знам това. Затова продължавайте с натиска върху мен, но го правете и по отношение на държавите-членки.
По отношение на плана Маршал считам, че онова, което генерал Джордж Маршал е направил с първоначалните 13 милиарда щатски долара, които е получил от Конгреса през 1948 г., е изключително добър модел. Това е добър модел също така заради различните неща, които е направил. Получил е заеми, услуги, консултанти и цяла гама неща, които са важни, затова считам, че е добър модел. По очевидни причини не говорим за плана. Хората искат нещо ново и предназначено за тях, но е важно. Съгласна съм с вас за подкрепата и въпроса за дълга. Ето защо провеждаме разговори със страните, с които тези страни имат такива отношения, и по същата причина провеждаме разговори и с Комисията.
Съгласна съм по отношение на ужасното насилие в Сирия. В никакъв случай не ми липсва амбиция за това, което трябва да направим със Сирия. Отново тръгваме към санкции. Започнахме с 13 души, които са участвали пряко в репресиите на режима. Имаше много разговори, г-н Cohn-Bendit, за това, дали президентът Асад трябва да бъде включен, и имаше много и различни мнения. Не мога просто да ви дам списък на държавите-членки, които казаха „да“ или „не“. Имаше твърди мнения как да направим това, като се имат предвид някои от ситуациите. Беше взето решение да не го включваме в първия списък, но тази седмица ще разгледаме списъка отново. Уверявам ви, че съм решена да окажем максимален политически натиск върху Сирия и да се опитаме да се уверим – както направих, когато говорих с външния министър Моалем вчера – че те разбират значението на това, което правят, и че ще се възползват от тази последна възможност да променят наистина курса си и да променят нещата.
Г-н Tannock, Вие говорихте за много неща, които да бъдат направени с подкрепата на 27-те, за Вашето желание да получим подходящи ресурси и за това, че са ни пренебрегнали. Не считам, че са ни пренебрегнали. Всички институции на Европа са съсредоточени в една и съща посока. Трябва да се уверим, че амбициите ви за това, което можем да постигнем, могат наистина да бъдат реализирани. Трябва да намеря ресурси за откриване на офис в Бенгази. По-добрата подкрепа за нашите делегации в Ирак, което някои членове на Парламента обсъждаха с мен тази сутрин, изисква ресурси. Трябва да ги намерим, и като бъдем по-добри и по-ефективни – съгласна съм с това – но и като признаем какво трябва да направим.
Вече говорих за флотилията, някои от въпросите, засягащи палестинската власт и водените разговори – г-н Belder, Вие също ги повдигнахте – между Фатах и Хамас. Заявих ясно, че нашата позиция спрямо Хамас не се е променила, но заявих ясно, че подкрепяме начини, по които президентът Абас може да постигне единство с палестинците с неговото технократско правителство и с избори, което ще бъде много важно. Не сме променили позицията си, но сме наясно, че трябва внимателно да наблюдаваме положението.
Исках да се спра и на казаното от г-н Bisky, когато говореше за най-бедните в света: „подкрепа за достоен живот“, както се изрази. Считам, че това, което правим с Целите на хилядолетието за развитие и работата в сътрудничество, за да постигнем заедно развитие, ще бъде много важно в бъдеще.
Съвсем набързо – тъй като не искам да отнемам твърде много време – искам да поговоря с г-н Albertini за неговия доклад и да цитирам от него. Той говори за съгласуваност и казва: „Съгласуваността изисква преди всичко политическата воля на държавите-членки на ЕС да преодолеят различията във вижданията си“. Безусловно. Знаем, че ако искаме да успеем и да реализираме Лисабон изцяло – и това се казва в доклада – е необходимо устойчиво финансиране и в следващата рамкова програма. Съгласна съм с доклада в много отношения, но по-специално за необходимостта да бъдем инициативни в подкрепата за нашите ценности и да използваме всички политически инструменти, които имаме. Също така държа много да подобрим съществуващия диалог.
Една от най-големите трудности е времето – колко време да отделим – и аз искам да се уверя, че използваме възможно най-доброто време за разговори с вас. Г-н Gualtieri, Вие и аз проведохме един добър разговор вчера. Съгласна съм колко важно е да вървим напред, особено по отношение на събиране и споделяне, което ще бъде част от разговора с министрите на отбраната следващата седмица. Трябва да се уверим, че използваме ресурсите на Европа по-ефективно. Идеята за събиране и споделяне е много проста, но много силна. Имаме голям военен потенциал, до голяма степен неизползван, затова решенията да използваме военните активи и да се подкрепяме взаимно в събирането и споделянето са нещо, с което трябва да продължим напред. Опитваме се също така да подобрим работата на Европейската агенция по отбрана и да посрещнем някои от предизвикателствата, които виждаме ясно в отговорите, които получаваме през последните седмици, особено в Либия.
Накрая, бих искала да благодаря на г-жа Muñiz De Urquiza за този доклад и за подкрепата й във връзка с ООН. Считам, че в работата, която свърших в ООН миналата седмица, показах моя личен ангажимент по отношение на силата на многостранните действия. Трябва да погледнем на ЕС в системата на ООН и във всички други международни организации. Трябва гласът ни да бъде по-ясен и да се виждаме по-ясно, и да проявяваме повече творчество в това, което правим.
Сега ми остава само да благодаря на първата поредица от оратори и да кажа, че очаквам с нетърпение някои заключителни коментари накрая.
Jörg Leichtfried, докладчик по становището на комисията по международна търговия. – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, в обсъждането на европейската външна политика и позицията на Европа в света ние сме съгласни, че има нужда от подобрение поради най-различни обстоятелства. Ние обаче бихме могли да последваме примера на сходна област от политиката, която вече функционира изключително добре, с други думи, политиката по отношение на външната търговия. Европейският съюз носи единствена отговорност за политиката по отношение на външната търговия. Той е единственият играч и единственият представител на държавите-членки. Той не е осъждан непрекъснато въз основа на национална суета. Може да нямаме съгласие в други области, но тук сме силни и единни.
Време е да използваме силата си, за да гарантираме, че хората, които живеят в страните партньори, могат да се възползват от ценностите, които са ни помогнали: права на човека, социална сигурност, правосъдие и свобода. Това ново измерение на европейската външна политика е нещо, което следва, и всъщност трябва, да продължим, за да направим света по-свободен, по-справедлив и по-социален в бъдеще.
Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-н председател, г-жо Аштън, позволете ми първо да благодаря на докладчика, г-н Gualtieri, за неговата упорита работа, а също така да благодаря на другите докладчици в сянка, с които имах удоволствието да работя. Бих искал да кажа, че като новак в тази роля очаквах остри спорове, особено тъй като докладът има определен военен аспект, но се оказа, че работата вървеше много спокойно.
В първото изказване на г-жа Аштън, когато тя говореше за конфликтите, избухнали в Северна Африка, тя каза, че не знаем как ще свършат и какъв ще бъде краят. Разбира се, не можем да кажем, че общата политика за сигурност и отбрана ще бъде чудодейно лекарство за всички злини на света, но развитието на ОПСО определено ще означава, че ще знаем повече за тези конфликти и че бихме могли може би да ги предотвратим или решим. Тук имам предвид конфликтите, които избухнаха в Северна Африка и Близкия изток, а също така и замразените конфликти, които все още тлеят в Нагорни Карабах, Приднестровието и окупираните територии на Грузия.
Трябва да се приветства това, че докладът на г-н Gualtieri обхваща много въпроси – това е доста дълъг доклад. Поради липса на време няма да спомена много от тях, но искам да засегна две неща. Първо, въпроса за работата на мисиите на Европейския съюз. В подкомисията по сигурност и отбрана говорихме много пъти за това, че трябва да се поучим от грешките или от някои недостатъци, за да могат тези мисии да функционират по-добре в бъдеще. Въпросът за планирането и управлението на операциите на Европейския съюз остава открит. Министрите от инициативата от Ваймар повдигнаха този въпрос в писмо до Вас, г-жо Аштън. Надяваме се на конкретни действия в тази област.
Накрая, бих искал да спомена отношенията ЕС-НАТО. Приветствам факта, че поддържате постоянни контакти с генералния секретар на НАТО и държавния секретар на Съединените щати. Трябва да продължим тези контакти, за да не дублираме това, което правим – просто за да спестим пари. Знаем, че не е възможна революция, г-жо Аштън, но очакваме да предприемете действия, които ще подпомогнат еволюцията.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI Заместник-председател
Véronique De Keyser (S&D). – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, Вие бяхте изложена на много критики през последните няколко дни, баронесо Аштън. Някои не са нищо повече от евтини политически ходове и моята група ги осъди. Други обаче не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка и аз бих искала да споделя с Вас своята загриженост.
Вярно е, че не винаги имаме ясно разбиране за външната политика на ЕС, по-специално по отношение на това, какво се стреми да постигне, с други думи, целта й. Вашите официални съобщения се приемат, но често са сдържани, от което можем да направим извода, че вероятно има различни мнения в Съюза, което само по себе си е послание, макар и негативно. Така че Вие се залавяте за работа, провеждате срещите си, телефонните си разговори, влагате всичко от себе си, в това няма съмнение, но резултатите от тези усилия, за съжаление, се размиват в медийната шумотевица, а оттук и външната политика на Съюза изглежда изключително слаба пред гръмовните речи на някои европейски държавни ръководители.
И все пак пред Вас се открива изключително политическо пространство от арабските революции и ролята на европейската дипломация в това пространство трябва да бъде много ясна, защото е вярно, че отвъд специфичните характеристики на всяка страна всичко е свързано. Например помирението Фатах-Хамас би било немислимо без арабската революция в Египет, а също и без последните кървави репресии в Сирия. Всъщност, защото Башар ал Асад пресече червената линия, Хамас изведнъж не се чувства удобно в Дамаск и обмисля преместване в Катар и Кайро, и иска да провежда преговори в последната минута, след като преговаря цяла вечност. Тези възможности трябва да се използват!
Така че каква е нашата настояща политика спрямо Сирия и Близкия изток? Както казах, незадоволителна. Освен това аз споделям гнева на някои мои колеги във връзка с изключението за Сирия и сега изключението за Башар ал Асад, който избегна санкциите. Това трябва да ни бъде обяснено по-добре, баронесо Аштън.
Още нещо. Освен ако не бъде получена кандидатура в последния час от Кувейт или Непал, подтикната от Съединените щати, бихме могли да видим Сирия начело на Съвета на ООН по правата на човека на 20 май. Представяте ли си наистина Сирия да председателства Съвета на ООН по правата на човека?
Баронесо Аштън, санкциите не са достатъчни. Проведохте ли кампания против председателството на Сирия на Съвета на ООН по правата на човека? Оказахте ли натиск за международна анкета за кланетата? Дори ако не успеете да убедите държавните ръководители – и тук съм съгласна с г-н Cohn-Bendit – кажете го, не ни оставяйте да гадаем! Именно тази неяснота ни потиска.
Що се отнася до Близкия изток, не съм съвсем съгласна с Вас. Вие предпазливо приветствахте помирението Фатах-Хамас, но ще се ангажирате ли с диалог с Хамас? Ще повторим ли грешките от 2007 г.? Както знаем, положението определено е много сложно. Но считам, че трябва да оползотворим тази възможност. Хамас подкрепи арабската мирна инициатива. И двете страни направиха невероятни отстъпки, за да формират това правителство. В споразумението, което урежда формирането на това бъдещо правителство, което вероятно ще се състои след месец, се приема концепцията за избори, за палестинска власт, за факта, че Махмуд Абас може да участва в преговори, и концепцията за границите от 1967 г., които са и съществено изискване, и подразбиращо се признаване на Израел. Затова не ми казвайте, че сте на същото място, където бяхте преди две години. Това би било немислимо за нас.
Баронесо Аштън, въпросът е неотложен. Предпазливостта в политиката не е заместител на смелостта: те трябва да вървят ръка за ръка. Парламентът винаги ще стои зад Вас, ако имате смелостта да осигурите силна визия.
Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, все още сме далече от обща външна политика, която наистина да си заслужава името. Вас ви критикуват за това, но понякога ми се струва, че Ви правят изкупителна жертва в една ситуация, която е извън ваш контрол и която се поражда от факта, че държавите-членки нямат политическата воля да се съгласят на общ подход.
Да разгледаме примера с Либия. Най-напред Италия блокира налагането на санкции, след това Франция призна преходния съвет в Бенгази без никакви консултации и накрая Германия се въздържа по време на гласуването на резолюцията в Съвета за сигурност на ООН. Нищо не можете да направите, за да промените това, но то дава негативен имидж на Европа. В Сирия трябваше да наложим по-силни санкции, но и тук ни беше необходимо единодушие. Има някои държави-членки – Гърция, Италия и Испания бяха споменати в печата, и Германия също може да бъде една от тях – които се противопоставят на това. В този случай трябва да застанете тук и да кажете: „Можахме да включим в списъка само 13“.
Необходимостта от единодушие ни парализира. Вече не става с 27 държави-членки. Трябва да направим следващия качествен скок напред в своята обща външна политика и политика за сигурност. Бих искал да изясня това напълно на г-н Tannock и неговите приятели консерватори.
Какво можете да направите? Оповестете факта, че европейското сътрудничество се провали, и посочете кой е отговорен. Използвайте общностните инструменти, по-специално за да подкрепите демокрацията.
С изненада чух да говорите толкова открито за Европейския фонд за демокрация. Ние сме в процес на изготвяне на доклад по темата с докладчик г-жа De Keyser и правим преценка на изискванията. Трябва да поясня, че не искаме втори Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), който е бюрократичен, бавен, свръхсложен и неполитически. Необходимо ни е решение, което е небюрократично, бързо, просто и политическо. Ако можете да реализирате това, ще имате нашата пълна подкрепа.
Michał Tomasz Kamiński (ECR). – (PL) Г-жо председател, г-жо Аштън, един от най-трогателните моменти в моя живот беше през декември 2007 г., когато присъствах на символичното отваряне на границата между Полша и Литва от президента Качински и президента Адамкус, церемония, която се проведе, за да отбележи факта, че Полша и Литва се присъединяват към Шенгенската зона. Бих искал да кажа, че за нас – хората, израснали зад Желязната завеса, свободата на пътуване и Европа без граници са живи примери за успеха на европейската интеграция. Бих искал също така да отправя един призив: при никакви обстоятелства не бива връщането на граници в Европа да се превръща в политически инструмент или в опит за популистки отговор на нещо, което може би са дори истински проблеми. Шенгенската зона е голямо постижение и ние трябва да го защитим.
Благодаря Ви, г-жо Аштън, за това, че казахте, че нашата позиция спрямо Хамас не се е променила. За съжаление, проблемът е, че позицията на палестинците и на президента Абас спрямо Хамас се е променила. Бих искал да Ви призова, г-жо Аштън, да се уверите, че огромната помощ, която отива за Палестинската власт, не се използва от враговете на Израел за нападения над единствената понастоящем демокрация в региона. Бих искал да напомня на всички, че Израел е единствената държава в Близкия изток, в която арабското население може и използва правото си да избира свои представители в парламента.
Franziska Katharina Brantner (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да отбележа следното пред заместник-председателя на Комисията/върховен представител: на външната политика на Европа й липсва лидерство, смелост и общностен метод, и то по време, когато Съюзът има на свое разположение повече инструменти на външната политика от когато и да било. Вие, както често сама казвате, сте в режим на изслушване: изслушвате националните правителства и чакате, докато се произнесат. След това представяте най-малкия общ знаменател, и то често когато събитията вече са отминали.
По отношение на Сирия например, какви са Вашите убеждения? Трябва ли да бъде включен Асад или не? Какво е Вашето мнение? Бихме искали да го чуем. Искате ли да заплашите със санкции или не? Вие искате от нас, казахте го във Вашия отговор, да окажем натиск върху правителства, затова кажете ни върху кои. Открийте разискването.
Със сигурност на държавите-членки често им липсва политическа воля да действат единно и решително, и не искат да сте силна, но повярвайте ми, баронесо Аштън, те няма да Ви подкрепят и няма да запазят поста Ви на върховен представител. Те не са гаранция да запазите работата си, обещавам Ви. И това също така не променя факта, че Договорът от Лисабон предвиждаше по-силна роля за Вас. Вие сте ротационното председателство. Вие сте заместник-председател на Комисията. Вие можете да поемате инициативи. Вие трябва да определите дневния ред. Вие трябва да сложите на преден план своите мнения, решения и след това да оставите държавите-членки да реагират.
Ако не поемате свои инициативи, поне не задушавайте чуждите. Например прегледът на Програмата от Гьотеборг за предотвратяване на конфликти: преди десет години тя беше започната от Анна Линд. Унгарското председателство започна преглед и искаше Вие да го продължите, но Вие го спряхте. Не разбирам защо. Мога само да препоръчам да сте по-решителна, да делегирате повече. Следвайте Маргарет Мид, която цитирахте. Уверявам Ви: само това ще запази длъжността Ви и нищо друго.
Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, баронесо Аштън, считам, че с право чувствате, че към Вас се отнасят несправедливо, заради критиката, насочена към Вас. Как може да е Ваша вината, след като сте обвързана от решенията, взети от големите държави в Европейския съюз? Имам обаче още един въпрос: онези, които сега тук насочват критика срещу своите правителства, ще постъпят ли по друг начин, различен от критикувания от тях, когато са на власт в своите страни? Съгласен съм също с казаното от г-н Schulz: че до неотдавна европейските държави продаваха оръжия на онези, за които сега установяват, че са диктатори. Политиката обаче означава предвидливост, тя означава бърза диагноза на проблемите; в противен случай просто правим аутопсия.
Европейските държави бомбардират доскорошните си партньори; същевременно обаче те бомбардират и унищожават оръжията, които самите те са продали. Очевидно не можете да продавате нови оръжия, без да унищожите старите. За нас, ако Европейският съюз иска да прогресира, той трябва да разработи политика, основана на принципите на мира, отделена от военните средства и намесата, и да насърчава демилитаризирането на международните отношения. Съюзът трябва да се освободи от ядрените оръжия и да помогне за премахването на ядрените оръжия от планетата. Това ще бъде миг на триумф за Европейския съюз.
Няколко думи за една съседна страна в Близкия изток: Турция. Десетки журналисти са в затвора в Турция и все още нейна армия от 40 000 души окупира половината Кипър и нарушава правата на турски и гръцки кипърски граждани. Затова искам да призова баронеса Аштън незабавно да се погрижи веднага в Кипър за това, за което на Арабския полуостров се сетихме твърде късно.
Fiorello Provera (EFD). – (IT) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, нападенията срещу коптските църкви в Египет и убийствата на християни са признаци, че религиозната нетърпимост се влошава и изменя на духа на единство, показан на площад „Тахрир“, където копти и мюсюлмани демонстрираха заедно срещу режима.
Съвместното съществуване и социалната стабилност са от съществено значение за мирния преход към демокрация, но те стават невъзможни поради тази липса на търпимост. Затова органите в Кайро трябва да поемат по-голям ангажимент за защита на малцинствата и противопоставяне на екстремизма на „Салафи“, който е отрицание на принципите на съвременната демокрация, към която се стреми народът на Египет. Икономическото развитие с възстановяване на чуждестранните инвестиции, и преди всичко на туризма, е немислимо без търпимост, ред и стабилност.
Затова в интерес на Египет и на света е Европа да предостави щедра помощ, но тази помощ трябва да бъде дадена при условие за ефективна политика в защита на малцинствата, в съответствие с принципа „повече за повече“, който Вие, баронесо Аштън, предложихте заедно с члена на Комисията Фюле.
Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, настоящите събития в Сирия ни карат още веднъж да осъзнаем дилемата, пред която се оказва Европейският съюз по отношение на Близкия изток и това, което става в Северна Африка. В продължение на много години ние предоставяхме своята подкрепа на деспотични режими и диктатури в арабския свят. Сега, когато президентът Асад започва да предприема жестоки мерки срещу собствения си народ, ние, разбира се, послушно осъждаме неговите действия и налагаме половинчати санкции. Според мен така не се печели доверие. За арабския свят демокрацията и правата на човека очевидно никога не са били нещо повече от празни думи. Ясно е, че се правят опити да се прикрие фактът, че Брюксел, или с други думи Европейският съюз, е действал главно в полза на геополитическите интереси на американците в този регион.
По-специално безпомощността на Европейския съюз пред лицето на събитията в областта на южното Средиземноморие дава повод за безпокойство. Ние приветствахме идването на демокрацията, когато започнаха бунтовете и въстанията. Какво става сега в Тунис? В най-добрия случай положението може да бъде описано като хаотично, като преходното правителство ще бъде свалено отново. Египет има нещо, което изглежда като постоянна или временна военна диктатура, която преследва християните копти. В Либия има гражданска война, в която разделените европейци се намесват без ентусиазъм с половината от своите ресурси.
За американците обаче Сирия може да се окаже костелив орех. Президентът Асад дори не е необходимо да се тревожи, че армията ще се обърне срещу него под външен натиск. Няма също и защитна сила, която би могла да го свали. Независимо от това една смяна на режима в Дамаск определено би имала последици от голямо значение за целия регион. Първите сирийски бежанци, които пристигат в Турция, могат да бъдат авангардът на голям приток от хора, бягащи от конфликта.
В резултат от настоящото положение в Сирия и Либия ние в Европа и в Брюксел трябва спешно да разработим самостоятелна политика, която не е зависима или повлияна от Вашингтон. За разлика от САЩ, Европа е пряко засегната от събитията в региона поради своята географска близост. Ние обаче не бива да допускаме да бъдем въвлечени още повече в либийската гражданска война, защото рискуваме да се превърнем в цел на тероризма и екстремизма.
Eduard Kukan (PPE). – (EN) Г-жо председател, по отношение на доклада относно ЕС като глобален фактор събитията на световната сцена показват, че има неотложна нужда ЕС да действа по-бързо. Това означава да бъдем готови да се изправим пред световни предизвикателства. Договорът от Лисабон създаде рамката и необходимите инструменти за такива действия.
Трябва да започнем, като се заемем с пропуските в световното управление. Примерите, като срещата на високо равнище за изменението на климата в Копенхаген, резолюцията на Общото събрание на Организацията на обединените нации относно укрепването на правата на участие – поздравления за баронеса Аштън – или участието на ЕС в Международния валутен фонд, показват необходимостта не само да се заемем с тези въпроси, но и да намерим обща стратегия.
Докладът показва къде трябва да бъдат активизирани усилията. Една от най-важните области е засилването на нашата роля и координация в системата на Организацията на обединените нации. Същото важи и за международните финансови институции и многостранните организации за сигурност. Всичко това няма да стане автоматично. Ще отнеме време и последователни и съгласувани действия от наша страна. Това, което ни е спешно необходимо, е дългосрочна стратегия, която ясно определя стъпките и действията, които е нужно да предприемем, за да консолидираме мястото си на световната сцена. Надявам се, че такава стратегия ще бъде предложена скоро от баронеса Аштън и че ще имаме възможност да я обсъдим тук, в Парламента.
Имам още една забележка, която е свързана по-скоро с доклада Albertini. Тази неделя имаше местни избори в Албания. Аз бях ръководител на специалната делегация на ЕП, която участва в наблюдаването на изборите, и искам да споделя с вас едно послание. Гражданите на Албания – не говоря за политиците, а за обикновените хора – гледат към нас – Европейския съюз – с доверие и надежда. Те се надяват, че ще им помогнем да намерят решение на много трудната политическа ситуация, до която политиците са довели тяхната страна. В сравнение с нашите глобални амбиции, тук е необходима малка стъпка. Колко добри можем да бъдем на собствен терен? Това обаче е изпитание, което трябва да преминем успешно и с достойнство.
Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, като докладчик в сянка бих искал преди всичко да изразя своята искрена благодарност на докладчика, г-н Albertini, за неговото много положително сътрудничество за този доклад.
В доклада, и разбира се, също така в разискването, ние с право се съсредоточихме върху южните области и върху Близкия изток. Не искам да повтарям онова, което казаха г-н Schulz, г-жа De Keyser и други. Бих искал само да се спра накратко върху положението в Палестина и Израел.
Считам, че помирението между Хамас и Фатах, и тяхната готовност да основат държава представляват голяма възможност, защото основаването на държава включва ангажираност и отговорност. Трябва определено да изясним това. Необходимо ни е признаване на Израел, необходим ни е мир в региона и ни е необходим отказ от използването на насилие.
(Ръкопляскания)
Това е изключително важно. Израел обаче също трябва да признае една независима палестинска държава по същия начин, по който Хамас трябва да признае държавата Израел. Само когато имаме това двудържавно решение можем да постигнем мир в Близкия изток.
Искам да гледам не само на юг, но и на изток, защото, от една страна, ръководих парламентарна делегация в Туркменистан, а от друга, вчера бях назначен за парламентарен докладчик за Русия. Въпреки разбираемото насочване на вниманието върху проблемите на юг не бива да забравяме колко важни са нашите източни съседи. Турция също играе важна роля в това отношение. Не бива да гледаме на Турция просто в перспективата на кандидат за присъединяване. Турция трябва да бъде и наш партньор, по-специално по отношение на положението в Средиземноморието. За нас обаче е важно да засилим контактите си с Турция и когато става въпрос за региона на Черно море, и да включим Турция в своята обща европейска външна политика и политика за сигурност. Това не е непременно свързано с въпроса за присъединяване.
Второ, партньорството с Русия е много важен фактор. Искаме да установим партньорство с Русия, но е необходимо да преговаряме от позиция на силата и самоувереността. Това е нещо, което понякога ни липсва. Докато Русия има твърде много, ние имаме твърде малко. Само когато сме на равнопоставена основа, ще можем да постигнем споразумение. Въпреки че съм до голяма степен в подкрепа на това партньорство, което трябва да бъде стратегическо партньорство, аз съм много изненадан от натиска, който Русия оказва сега, по-специално в Украйна. Преди бихме описали членовете на правителствата на Русия и Украйна като приятели, но начинът, по който Русия се държи сега спрямо Украйна, съвсем не е справедлив. Същото важи и за поведението й спрямо някои доставчици на енергия, и видяхме това и в Туркменистан. Затова трябва да заявим ясно на Русия, че искаме партньорство на базата на равенство и общи интереси. Нашата цел трябва в крайна сметка да бъде да установим истинско и активно партньорство.
По темата за Централна Азия, баронесо Аштън, ние искаме да участваме, но нямаме представителство там. Знам, че има финансови проблеми, но спешно са ни необходими дипломатически представителства в тази област. Искаме да купуваме енергия от тези страни. Искаме те да преминат към демокрация и да спазват правата на човека. Ние обаче не участваме в достатъчна степен. Г-н Морел е чудесен човек и върши много добра работа, но това не е достатъчно. Необходимо е да установим повече представителства в тези страни в Централна Азия, които са наши съседи. Или тези страни ще гледат само към Китай или Русия, или ще имат поне шанс да погледнат към Европа. Считам, че това е важно.
Накрая, бих искал да поясня още веднъж, че искаме да Ви дадем пълната си подкрепа. Това, което казахте днес, е абсолютно правилно. Ние в Парламента може би бихме искали да го кажете малко по-високо и по-пряко, макар че това не винаги е във Ваш стил, защото тогава ще можем да Ви дадем дори още по-голяма подкрепа от обичайното.
Andrew Duff (ALDE). – (EN) Г-жо председател, бих искал да кажа на Кати Аштън следното: говорихте разбираемо за проблемите на постигане на съгласие между 27-те външни министри. Но Договорът от Лисабон Ви позволява да не го правите: можете да формирате коалиции на желаещите и да изградите систематична форма на засилено сътрудничество.
Считам, че ако единодушно може да се приеме само списък от 13 сирийци, които да бъдат санкционирани, то тогава е наложително това единодушно решение да се отхвърли. Съветът ми е да намерите авангарда, да изградите основна група от склонни към политическо сътрудничество държави и да работите с тях за изковаване на обща политика.
Geoffrey Van Orden (ECR). – (EN) Г-жо председател, баронеса Аштън няма да бъде изненадана, ако изкажа разочарование не от резултатите от Европейската обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО), а от факта, че тя още упорства да наложи именно тази излишна и много скъпа политика.
Тя може да твърди, че Европейският съюз е бил ангажиран в около 25 мисии с етикета на ОПСО. Е, всичко опира до етикета: малко от тези мисии биха издържали на подробен анализ. Това са или мисии, изпълнявани в по-голяма степен от НАТО, чисто граждански мисии, или пасивни мисии с участието на военен персонал. Те обикновено се реализират, защото Европейският съюз е изпросил някой да го покани да направи нещо. Понастоящем има военни операции, изпълнявани от НАТО в Либия. След като не успя да получи мандат да наложи морско ембарго, ЕС отчаяно се опитваше да накара ООН да го покани да изпълни програма за хуманитарна помощ.
Факт е, че нито НАТО, нито ООН искат ЕС да претендира за военно участие. Разбира се, има голяма нужда от хуманитарна помощ и ЕС би могъл да изиграе полезна роля, но не по начин, който се стреми да насърчи една неуместна военна амбиция. Проблемът е, че самото съществуване на ОПСО и всички нейни дублиращи структури водят до разногласия и насърчават съюзниците да си помислят добре, преди да се ангажират твърдо с операциите на НАТО.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-жо председател, би ли се съгласил колегата ми с мен, че по отношение на ООН, ако в Съвета за сигурност на ООН имаше едно място за Европейския съюз – което много се обсъжда в момента – това би представлявало значително прехвърляне на суверенитет от Обединеното кралство, всъщност и от Франция, към Европейския съюз? Със сигурност настоящото правителство на Обединеното кралство, на което той е поддръжник, определено не би подкрепило такова прехвърляне на суверенитет?
Geoffrey Van Orden (ECR). – (EN) Г-жо председател, бих искал да благодаря на уважаемата колега за този въпрос.
Разбира се, това още едно от пагубните последствия от Договора от Лисабон. Считам за напълно неприемлива идеята Обединеното кралство и Франция всъщност да се откажат от мястото си в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за да дадат възможност на ЕС да седне на масата на Съвета за сигурност. Не мисля, че някоя от държавите-членки би проявила желание да направи това. За съжаление, Договорът от Лисабон насърчава това и, както казвам, това е една от причините да му се противопоставим.
Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да кажа следното на заместник-председателя/върховен представител: оценявам високо това, което казахте в първото си изказване за Вашата политика и за направеното от Вас по отношение на Северна Африка – Египет, Тунис, Либия – и особено ударението, което поставяте върху младите хора и жените там, и Вашия подход към дълбоката демокрация, която трябва да пусне корени. Считам, че това е от съществено значение, и всички ние в Парламента споделяме това виждане с Вас, затова се надявам, че ще бъде успешно.
От друга страна, съгласна съм с колегите, че Асад трябва да бъде включен в санкциите. Както попита моя колега Danny Cohn-Bendit, кой го блокира, или кои са тези, които го блокираха, в Съвета? Господин Westerwelle или някой друг? Кажете ни и ще намерите подкрепа от нас, ако сте откровена и открита с нас. Считам, че това ще Ви донесе подкрепа. Изяснете мандата си. Ще имате повече подкрепа тук от нас, ако ни кажете повече за това, което става в Съвета. Направете го, кажете ни.
Считам, че това се отнася и за съгласуваността, както Вие и много други са казвали. В доклада Albertini, който ще гласуваме тази седмица, ние призоваваме също така националните политики да подкрепят позициите на ЕС и Вас, и аз призовавам колегите тук, в Европейския парламент, онези от вас, които са от управляващите партии на своите страни: кажете на своите външни министри и на своите министър-председатели да подкрепят общата европейска политика, а не да гледат само вътрешните си интереси, включително във външната политика, в противен случай никога няма да имаме обща външна политика, която е необходимо Вие, баронесо Аштън, да поведете, да бъдете амбициозна и смела в своите ангажименти.
Шестдесет и една години след Декларацията на Шуман, която отбелязахме преди два дни, ни е необходима повече Европа от всякога. Това, което искаме, е съвсем конкретно: предотвратяване на конфликти и управление на граждански кризи, лейди Аштън. Ние настояваме в Службата за външна дейност да има независими оценки на въздействието като стандартна процедура за качествена оценка на ефектите по отношение на сигурността, правата на човека, пола, на социалните и икономическите ефекти на всяка мисия на ОПСО и имаме нужда също така от повече цивилен персонал в тези мисии.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-жо председател, за начало, изказвам почитанията си на моята колега, която току-що говори за неуморната си работа по правата на човека. Тя говори за обща политика на ЕС в областта на външните работи и т.н. Но споделя ли тя моя смут от лицемерието на Европейския съюз? Както и тя, и аз знаем, ЕС се противопоставя на смъртното наказание, и въпреки това в общото изявление на председателя Барозу и председателя Ван Ромпьой относно смъртта на Бен Ладен се казва, че тя показва, че такива престъпления не остават ненаказани. Означава ли това приемане на смъртната присъда като наказание?
Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, по отношение на забележката на моя колега, смъртта на Осама бен Ладен не беше смъртна присъда. Това беше убийство и лично аз бих предпочела Съединените щати да го бяха задържали и предали на съда.
Това обаче не е критика към нея.
Това, което каза тя, че г-н Барозу е заявил, не е лицемерие. Това беше изявление. Аз бих могла да го критикувам и, както казах, бих предпочела Осама бен Ладен да бъде съден от международен наказателен съд например, но това не стана. Аз обаче не свързвам това с лицемерие, защото ни е необходима обща европейска позиция. По отношение на смъртната присъда считам, че нещата са ясни, поне на този континент – макар че не е така в други части на света, за съжаление.
Patrick Le Hyaric (GUE/NGL) . – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, считам, че думите, които използвахте в първото си изказване, за желанието Ви да има палестинска държава, след помирението между палестинците, са много важни.
Това палестинско споразумение е ключово политическо събитие и, противно на казаното току-що тук, Хамас за пръв път се съгласи ООП и Палестинската власт да бъдат негови партньори в преговорите. Хамас приема границите от 1967 г. и условията на Четворката, включително отхвърлянето на насилието. Предстои формирането на преходно правителство, което ще отговаря за подготовката за избори. Следователно е назрял моментът Организацията на обединените нации да признае палестинската държава в границите от 1967 г., със столица Източен Ерусалим, през следващия септември.
Като оставим настрана казаното от Вас преди, баронесо Аштън, какви по-нататъшни стъпки ще предприеме Европейският съюз да признае палестинската държава и да подкрепи тази идея пред Организацията на обединените нации?
Също така можете ли да ни кажете какви инициативи Вие и ЕС възнамерявате да предприемете, за да осигурите предаването от израелското правителство на дължимите данъчни приходи на Палестинската власт?
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-н Le Hyaric, аз виждам нещата точно по същия начин като Вас. Единството между Хамас и Фатах всъщност е историческа крачка напред. Сега може би ще е възможно да бъде постигнат напредък в процеса на помирение между палестинците и израелците. Баронеса Аштън каза съвсем ясно, че една втора флотилия ще бъде напълно излишна провокация, която би навредила на този процес. Вие и Вашата група бихте ли се дистанцирали сега от подкрепата си за флотилията по същия начин, както стана вчера тук, в Парламента, със същественото участие на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица?
Patrick Le Hyaric (GUE/NGL) . – (FR) Г-жо председател, не, тази флотилия е действие на европейските граждански общества за вдигане на една напълно излишна блокада. Ако публичните органи, държавите и самите ние бяхме подкрепили международното право, нямаше да бъдем тук и палестинците не биха живели в затвора, който представлява Газа, вече толкова дълго.
Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, моите поздравления за г-н Albertini за неговия доклад и за позоваването на принципите и приоритетите на ОПСО, политиката за отбрана и сигурност. Разбира се, светът се променя; Европейският съюз е призован да се изправи срещу огромни предизвикателства и е необходимо да предприеме сериозни действия за целта. Заплахите от продължаващата бедност, социалното изключване на големи слоеве от населението, спираловидното нарастване на безработицата, геополитическите промени в арабския свят, обърнете особено внимание на това, природните бедствия и имиграцията са основните проблеми понастоящем и предвещават напрежение в бъдеще.
По-специално, въпросът за имиграцията, който неотдавна се превърна в неприятна тема между Италия и Франция, постави под въпрос Шенгенското споразумение. Според мен не можем да игнорираме имиграционния проблем, но трябва да подходим към него предпазливо и решително. „Да“ на солидарността, но също така „да“ и на поддържането на социалните структури. Всяко разискване на Шенгенското споразумение според мен трябва да бъде придружено от изменения на „Дъблин II“.
Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-жо председател, искам да кажа няколко думи на симпатия и подкрепа за баронеса Аштън: гледах наскоро една програма на БиБиСи, в която бяхте интервюирана от Джеръми Паксман, който ви зададе няколко много уместни въпроса и Вие се почувствахте много неудобно. Той Ви попита от кого всъщност получавате заповедите си и за коя от 27-те страни всъщност можете да говорите – считам, че тези въпроси резонираха в Парламента днес.
Няма една обща политика, нали? Видяхме това в резолюцията на ООН относно зоната, забранена за полети, в Либия, когато Германия гласува против нея. Как можем да имаме обща политика, когато една от големите страни в ЕС всъщност гласува против други две големи страни в ЕС? Имате невъзможна задача.
Моите думи на подкрепа – аз с облекчение прочетох в неделните вестници, че отрекохте, че напускате поста си – са тези: като човек, който се отнася много критично към общата европейска политика и към отнемането на суверенитет от моята страна от ЕС, аз искам Вие да останете на поста колкото е възможно по-дълго, защото докато Вие сте там, не считам, че ще имаме много проблеми със загубата на суверенитет. В края на краищата, когато бяхте лидер в Камарата на лордовете в Обединеното кралство и прокарахте Договора от Лисабон, който създаде Вашето работно място за 313 000 британски лири годишно, Вие всъщност казахте, отново и отново, че това е само въпрос на подреждане, а не значително прехвърляне на суверенитет. Вие казахте това многократно в Камарата на лордовете. Затова няма смисъл да Ви се задават въпроси, защото можем ли да получим честен отговор?
José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (PPE). – (ES) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, централният фактор в това крайно обширно разискване следва да бъде положението в Северна Африка и Близкия изток.
Трябва да подходим към това разискване, без да превъзнасяме положителните страни – баронеса Аштън правилно подчерта някои положителни елементи; аз бих наблегнал на доброто, или по-скоро по-доброто, предоставяне на информация между Парламента и Европейската служба за външна дейност – и без при това да крием недостатъците, и един разумен глас – този на Giorgio Napolitano, нашия бивш колега и президент на Италианската република – ни напомни за това неотдавна.
Сред негативните аспекти, и въпреки усилията на баронеса Аштън, е различният аршин, с който се измерват случаите на Либия и Сирия в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, а също и в Съвета на министрите на Европейския съюз. Също сред негативните аспекти, баронеса Аштън, е положението в лагера Ашраф: вие познавате положителната, конструктивна и умерена роля, която играе моята група в разработването на външната политика, и повярвайте ми, когато казвам, че значението и чувствителността на иранското досие не са ми убягнали.
Обаче въпреки предупрежденията за хуманитарния аспект, отправени към Вашите служби, към Вашите сътрудници, към Вашия кабинет и този на генералния директор, и въпреки факта, че аз самият Ви представих проект на изявление, Вие не направихте изявление, докато не се появиха 32 убити и повече от 300 ранени. Можете да си направите собствени заключения.
Вие самата казахте тази сутрин, че трябва да действаме и трябва да бъдем съгласувани, особено по отношение на защитата на правата на човека; по-специално като поемаме рискове, баронесо Аштън, когато има застрашен човешки живот.
Въпросът ми към Вас е следният: по отношение на кубинския дисидент Juan Wilfredo Soto García, който беше арестуван, бит и накрая убит, готова ли сте да призовете за разследване, което да хвърли светлина върху тези трагични събития? Ако това разследване покаже, че има причинно-следствена връзка между нанесения побой и смъртта му, готова ли сте да ги осъдите?
Кристиан Вигенин (S&D). - Госпожо председател, уважаема госпожо Аштън, изслушах с голямо внимание и задоволство вашето представяне и не чух нито дума, с която да не съм съгласен. И въпреки това както в тази зала така и сред гражданите на Европейския съюз ще срещнете силно критично отношение към нашата способност да покажем единен подход и единни действия.
Лисабонският договор създаде важни предпоставки Европейският съюз да говори с един глас на международната сцена. Този глас, Вашият, говори ясно. Обаче успехът е възможен само, ако останалите гласове замлъкнат, или поне са по-тихи. Напротив, това което виждаме е едно надвикване, и към днешна дата предлагаме на света една какафония, в която често е трудно да чуем важното послание, което Европейския съюз иска да отправи.
Смятам, госпожо Аштън, че нашата институция – Европейският парламент, е Вашият естествен съюзник в битката за прилагане на практика на договора от Лисабон. Използвайте ни максимално, защото днес пишем следващия доклад за Общата външна политика и политика на сигурност и защото изключителната динамика на 2011 г. ни дава шанс да подредим собствения си дом.
Споделям изцяло оценката, че нашата подкрепа за страните от северна Африка, и особено за Тунис и Египет, трябва да се реализира на два етапа. Единият, дългосрочният, вече в голяма степен е очертан. Но Египет и Тунис имат нужда от подкрепа сега, още тази година и то в мащаби, които са далеч над тези, които се обсъждат в момента.
Арабските революции имат два компонента, единият беше липсата на свобода и демокрация, а вторият – социалната безперспективност и безнадеждност. Успехът на революциите ще е възможен само, ако се решават паралелно и двата проблема.
На конференция в Тунис, организирана от Партията на европейските социалисти, в която участваха представители на партии и движения от целия регион, ние поискахме от Европейския съюз спешна програма, която да подкрепи демократичните процеси сега, веднага. Групата на социалистите и демократите също разширява значително своя ангажимент към региона и казвам това, за да подчертая колко важно е да се ангажираме на всички равнища.
Накрая, искам да кажа, че миналата седмица беше създадена парламентарната асамблея Евронест. Това е ясен сигнал на нашите източни партньори, че искат по-силен политически диалог с Европейския съюз – нека не ги забравяме.
Annemie Neyts-Uyttebroeck (ALDE). – (EN) Г-жо председател, думите са средства, думите са инструменти и думите могат да бъдат оръжия във външната политика. Затова те трябва да се използват пестеливо и разумно, но има случаи, когато трябва да се използват решително.
Бих искала да кажа на върховния представител, че много ми липсваше нейния глас през първите няколко дни на ужасите, извършени от сирийските органи. Считам, че на смелите граждани, които демонстрираха – и продължават да демонстрират – в Сирия с голям риск за себе си, Вашият глас липсва още повече. Има редки случаи, когато е необходимо човек да говори веднага. Това беше един от тях.
Позволете сега да коментирам Близкия изток. Считам, че задържането на данъците, събрани в Палестина от израелското правителство, е едно злонамерено действие и, нещо повече, то не съответства, на първо място, на искането властите на Западния бряг и в Газа да намерят решение – едно споразумение – и след постигането на това споразумение да вземат такова решение. Това решение е освен това изключително цинично, тъй като е много вероятно Европейският съюз да трябва да компенсира финансовия дефицит при всички случаи.
Затова подкрепям всички мои колеги, които призоваха – и аз самата призовавам – за нов тласък към мирно решение на израелско-палестинския конфликт, което, разбира се, трябва да се основава на двудържавно решение.
Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-жо председател, независимо от влизането в сила на Договора от Лисабон, който урежда външната политика и политиката за сигурност, малко неща са се променили. На съществуващите дипломатически офиси бяха дадени нови имена, но Съюзът не засили позицията си като действащо лице на световната сцена.
Човек би се запитал дали е възможно да се осъществява изобщо обща политика за 27-те държави-членки на Съюза. Заключения като това следват директно от доклада Albertini, който отбелязва липсата на воля от страна на държавите-членки да провеждат обща политика, и изявленията на някои представители на онези държави-членки, които оставиха впечатлението за липса на единство. Подобни заключения има в доклада Gualtieri, който привлича вниманието към широко разпространеното припокриване на отбранителни програми и логичната загуба на ограничени икономически ресурси. Затова НАТО продължава да бъде единствената ефективна сила, а гласовете на левицата в Парламента, изразени в написването на становище на малцинството и изискване, наред с други неща, на разпускането на НАТО, са опасни и откровено анархистични.
Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, отличният доклад на г-н Gualtieri относно общата политика за сигурност и отбрана включва важен преглед на положението. Бих искал да подчертая четири приоритета за политиката на сигурност и отбрана, които трябва да следваме през следващата година.
Първият е, че трябва да направим реалистична оценка на съвместните мисии, и по-специално външна оценка. Трябва също така да ги включим в концепциите си за регионална политика. Това важи по-специално за Африканския рог.
Второ, необходимо е да постигнем напредък в събирането и споделянето на военен капацитет. Трябва да гарантираме, че отделният път, следван от французите и британците, ще бъде върнат в общото европейско решение. Европейската агенция за отбрана има идеи по тази тема. Трябва да поставите тези идеи за разглеждане и да осигурим обществено обсъждане, за да постигнем напредък.
Трето, необходима ни е обществено обсъждане за нова европейска стратегия за сигурност. Докладът, изготвен от г-н Solana през 2003 г., беше положителен принос по онова време. Светът обаче се промени и ни е необходимо обществено обсъждане.
Четвърто, необходимо е неотложно да постигнем споразумение с парламентите на държавите-членки за общ парламентарен надзор на общата политика за сигурност и отбрана.
Ако ние – с това имам предвид Вас, баронесо Аштън, и Парламента – успеем да постигнем напредък с общата политика за сигурност и отбрана в тези четири области, след една година ще бъдем много доволни от постигнатото.
Sampo Terho (EFD). – (FI) Г-жо председател, аз също бих искал да поздравя баронеса Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, която ни удостоява днес с присъствието си. Това е първото ми изказване и затова бих искал да поздравя всички мои уважаеми колеги в Европейския парламент.
Искам да коментирам накратко критерия на общата външна политика на ЕС. Да имаме един общ, по-силен глас в своята външна политика със сигурност е нещо добро, но това не може да намали важността на външната политика на самите държави-членки или нейната гъвкавост, или независимост. Трябва да попитаме: кого представлява ЕС, ако не държавите-членки? И пак трябва да попитаме: кого представляват представителите на държавите-членки, ако ЕС представлява тях?
Трябва да бъде основен принцип, че структурите не се създават двукратно, и че структурите на Съюза не се раздуват излишно. Това е така особено защото е доста съмнително дали гражданите на ЕС като цяло също желаят интеграция в областта на външната политика.
Béla Kovács (NI). – (HU) Г-жо председател, Договорът от Лисабон със своите прекомерно усложнени промени затруднява създаването на институции и определянето на задълженията. Дори съществуващите институции не са способни да изпълнят правилните си функции поради многото промени. Затова навсякъде цари хаос и всички са объркани.
Възниква въпросът: какъв смисъл има да се създава и да се предоставят правомощия на Европейската служба за външна дейност, която още не е започнала да действа? Отбраната и сигурността навсякъде по света са област, която изисква бърза реакция и действия. Докато се разискват съставът, местоположението и длъжностите, Европейският съюз пропуска възможността да може да функционира смислено в тази област. След като бъде създадена, службата трябва да работи и да бъде ефективна. Именно по тази причина трябва да направим всичко по силите си, за да задействаме службата колкото е възможно по-скоро.
За съжаление, в областта на външните отношения страната, която понастоящем заема председателството, не може да оформи програма за външни работи, обща отбрана или сигурност, и затова, уважаеми колеги, нямате друг избор, освен да подкрепите работата на г-жа Аштън, която започва с много трудности.
Elmar Brok (PPE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, имате нашата подкрепа за продължаващото развитие на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и за осигуряване на нейното ефективно функциониране, баронесо Аштън. Това се отнася по-специално за процеса на установяване на нейните представителства, където е необходимо значително подобрение като резултат от средствата и ограниченото време.
Освен това основен проблем е, че всеки европейски външен министър понастоящем чувства необходимост да направи поне една обиколка на площад „Тахрир“, носейки своя национален флаг. Въпреки това поведение обаче, ние трябва да осигурим изясняване на нашата обща стратегия. Нашата задача, а също и Вашата задача, е да постигнем това. Трябва да използваме длъжностите, всъщност това са три длъжности, които бяха събрани в Договора от Лисабон и които Вие представлявате, не за да намерим и приложим най-малкия общ знаменател на държавите-членки, а за да поемем политическото ръководство, така че общата длъжност да получи по-голяма роля и да бъде толкова убедителна, че да поведем останалите страни със себе си. Това е изключително важно, ако наистина искаме да постигнем напредък в тази област.
По-рано Вие се съгласихте с г-н Gualtieri за събирането и споделянето. Бих искал да благодаря на него, на г-жа Muñiz De Urquiza и на г-н Albertini. На нас ни е необходим обаче трипосочен подход, включващ ръководене, събиране и споделяне. Това са трите неща, които трябва да имаме. Има много отделни въпроси, които бихме могли да повдигнем тук и които изискват споделяне на задачите. Какъв напредък има в Украйна? Ще избухне ли война между Азербайджан и Армения в края на лятото? Има признаци, че това ще се случи. Разбира се, има също важни въпроси, свързани с арабския свят, които мнозина от моите уважаеми колеги споменаха. Как следва да реагираме на събития като флотилията, която по мое мнение е провокативен акт? Как да се справим с президента Асад? Как да гарантираме, че Организацията на народните муджахидини на Иран няма да получи никаква подкрепа, защото аз съм против подкрепата за нея, но същевременно да гарантираме, че лагерът Ашраф няма да бъде нападнат отново и жителите му няма да бъдат убити? Необходимо е да предприемем разумен подход, за да установим обща позиция.
Ние ще ви помогнем да установите Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Но ние очакваме и такова ръководство, което ще позволи да се прави политика на по-високо равнище и което ще убеди държавите-членки въпреки сложните изисквания за единодушие. Това ще бъде възможно с убедително ръководство. Ще продължим да очакваме резултатите, които следват от развитието на ЕСВД.
Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-жо председател, мога ли да започна, като поздравя заместник-председателя/върховен представител за личния й успех в преговорите в Организацията на обединените нации за правата на изказване на ЕС, където други не успяха. Каквото и да мислят хората в Парламента или който и да е друг в Европейския съюз за нашата обща външна политика и политика за сигурност, това е изключително обективно потвърждение на амбицията, която вие и ние имаме по отношение на Договора от Лисабон, външна политика, която има истинско доверие и уважение от страна на нашите чуждестранни партньори.
Като координатор на социалистите по правата на човека аз искам да поздравя върховния представител също така за нейния стратегически преглед на правата на човека и за ангажимента в нейното писмо до външните министри за интегриране на правата на човека с развитието на търговията и други политики на ЕС, и за постигане на „конкретни резултати“. В Парламента ние я призовахме да създаде дирекция по правата на човека и демокрацията и да се среща последователно със защитници на правата на човека при всички нейни посещения, и й благодарим, че направи това. Когато казва, че премахването на смъртната присъда е неин личен приоритет, Парламентът също трябва да й даде своята силна подкрепа.
Нашата група подкрепя призива на г-жа Muñiz De Urquiza за по-голяма видимост на ЕС в Съвета по правата на човека. Ние подкрепяме г-н Albertini в твърдението му, че ЕС трябва да действа, освен да говори, в случаите на нарушаване на правата на човека. Ние подчертаваме заключението на г-н Gualtieri, че със спазването на правата на човека никога не може да се прави компромис. От името на моята група аз искам също така да отбележа нашата подкрепа по въпроса за връщане на данъчните приходи на палестинците.
Това е нашето ежегодно разискване по въпросите на външната политика и през следващата година се надяваме да видим ясни резултати от прегледа на правата на човека и значителни стъпки към развитие на култура на правата на човека във всичко, което прави Европейската служба за външна дейност.
Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-жо председател, събитията в Северна Африка отново показаха, че общата външна политика на ЕС изостава от събитията и е неефективна. Призивите на ЕС за спазване на правата на човека и за демокрация изглеждат като илюзорен Дон Кихот в ръждясала броня на борба срещу вятърни мелници, ако ги сравним с доходната търговия с оръжие, с която се занимават държавите-членки на ЕС.
Седем от десетте най-големи търговци на оръжие в света са страни от ЕС, държави-членки на ЕС, и оръжия са били продавани на Либия, Египет, Тунис, Бахрейн и Йемен. Баронесо Аштън, може би е време да направим забраната върху износа на оръжие приоритет на външната политика на ЕС.
Координирането на 27 различни външни политики и политики за сигурност не е най-лесната задача и не можете да обвинявате само капитана за корабокрушението. Държавите-членки имат право на своя собствена външна политика. Ние обаче бихме могли да очакваме едно-две неща от капитана, а именно, инициативи и идеи, и все още чакаме.
Struan Stevenson (ECR). – (EN) Г-жо председател, след ужасното клане в лагера Ашраф на 8 април положението там остава критично. Всеки момент може да има ново кърваво нападение. Аз току-що се върнах от Багдад, където водих малка делегация от членове на ЕП за разговори на високо равнище с президента на Ирак и висши държавни министри.
Аз посредничих за решение на кризата в Ашраф, което Вие видяхте, баронесо Аштън. То изисква участието на ООН, САЩ и ЕС, и има нужда от Вашето активно насърчение, за да постигне презаселването на 3 400-те бежанци от Ашраф в САЩ, Канада, Австралия, Норвегия, Швейцария и държавите-членки на ЕС или където имат семейни или други връзки. Това е единствената възможност да се избегне още една хуманитарна катастрофа и с нея се съгласиха и самите хора от Ашраф.
Европейският парламент разчита на Вас да използвате тази възможност, за да спасим живота на невинни и да избегнем по-нататъшното насилие и кръвопролития.
David Campbell Bannerman (EFD). – (EN) Г-жо председател, очакваше се Денят на Европа тази седмица да бъде едно тържество на европейската национална идентичност. Не е така. Той отбелязва продължаващата подмяна на европейските национални държави с едно наднационално – стоящо над националните държави – правителство на ЕС. Това е в противоречие с междуправителствения принцип, при който националните държави си сътрудничат свободно, без да отстъпват правомощията си на висш централен орган.
Забранената за полети зона в Либия илюстрира разликата. Организацията на Обединените нации, междуправителствена по своя характер, одобрява зона, забранена за полети, с инициативата на национални държави като Обединеното кралство, Франция и Съединените американски щати, докато национални държави като Германия и Русия се въздържат поради собствени основателни причини. НАТО, също с междуправителствен характер, сега изпълнява операцията чрез доброволно участие.
За сравнение, наднационалният ЕС решително се противопостави на предложението на Дейвид Камерън за зона, забранена за полети. Иронията е в това, че самата Червена баронеса, Кати Аштън, се противопостави на предложението за такава зона, определено по думите на нейния говорител като отчаян опит за привличане на вниманието на медиите. Изводът от това е, че водещите страни действат съгласно междуправителствения принцип, докато наднационалните органи само губят време в празни занимания, докато Либия е в беда.
Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо върховен представител, госпожи и господа, Вашата работа, баронесо Аштън, е много трудна и Вие носите тежко бреме на раменете си. Надявам се да приемете въпросите ми не като провокация, а като помощ за размисъл. Баронесо Аштън, в края на нашето общо разискване ние ще гласуваме доклада относно ролята на Европейския съюз в многостранните организации.
Преди две години, на изслушването, което предшестваше Вашето встъпване в длъжност, аз Ви попитах каква е позицията Ви по отношение на това, Европейският съюз да има едно място в Организацията на обединените нации. По този повод Вие отговорихте, че не сте имали време да помислите за това. Докладът Muñiz de Urquiza съдържа изменението Millán Mon, което определя позицията на Парламента по въпроса. Каква е Вашата позиция днес? Имахте ли време да помислите за това през последните две години?
Баронесо Аштън, в Багдад 17 май е Ден на сътрудничеството между Европа и Ирак. Присъствието на ЕС в Ирак се състои от двама служители и един посланик. Тези трима души действат от британския сектор. Вие с основание бихте желали да намерите ресурси за справяне с това положение. За да ви помогна, бих изтъкнал, че на Бахамските острови има седем служители на ЕС. Какво се случва на Бахамските острови, че е толкова безкрайно по-важно за съдбата на Европейския съюз в сравнение с Ирак? Няма ли да е по-добре да имаме 17 служители в Багдад, след като сме близо до подписването на първото споразумение ЕС-Ирак в историята след Садам? Може би дори биха могли да решат драмата на лагера Ашраф in situ, тъй като съм сигурен, че Вашата лична намеса лесно би могла да доведе до положително решение?
Баронесо Аштън, Вие вече се намесихте по въпроса за египетските копти; но преследването не само че продължи, но днес е тревожен елемент в така наречената „Арабска пролет“. Съобщенията от Европейската служба за външна дейност продължават да го споменават като конфликт между екстремисти. Обаче в Египет умират само християни и горят само църкви. Какво ни пречи да признаем истината, да я наречем с истинското й име и да избавим коптите от трудното им положение на заложници на един фундаменталистки политически проект?
Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, бурните събития, заредени с несигурност и надежди, които променят политическата география на южните брегове на Средиземноморието, представляват все по-голямо предизвикателство за Европа и нейната външна политика. С оглед на случващото се следва да бъде все по-важно за Европейския съюз да може да разчита на разумна, последователна външна политика, която да може да се справи с трудното настояще и да планира за проблематичното бъдеще, в което международните отношения ще се променят и светът ще бъде коренно променен.
С оглед на стратегическото разместване на страни като Съединените щати, Китай и Русия, и нарастващия недостиг на суровини и енергийни ресурси, Европа следва да развие критична, решаваща роля, но тя съвсем ясно показва, че не е подготвена за такива предизвикателства.
От известно време насам тя се движи твърде бавно към координиране на външните и вътрешните политики на своите държави-членки. Няма съществен напредък. Доказателство за това е, от една страна, вялата дейност в резултат от външната политика, а от друга, упоритостта на някои страни, които изпитват носталгия по един колониален период, който вече не може да се върне, и упорстват в убеждението си, че защитават по-добре интересите си, като вършат нещата сами, а не делегират нищо на европейските органи. Трябва да обърнем нова страница. Баронесо Аштън, Вие имате важна роля; моля Ви, изпълнете я възможно най-добре, като знаете, че времето, с което разполагаме, изтича бързо.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZ Заместник-председател
Jelko Kacin (ALDE). – (SL) Г-н председател, баронесо Аштън, вие въплъщавате политическите амбиции на Европейския съюз чрез общата външна политика и политиката за сигурност.
Бих искал да направите посещение в Ирак, лично, колкото е възможно по-скоро. Трябва да бъдете забелязана в Багдад, а всъщност и в Кюрдистан.
Американците ще напуснат страната до края на годината и, след като си отидат, ще се отвори голяма празнина. Европейският съюз обаче няма присъствие в Ирак или, да бъдем по-точни, нашите дипломати са толкова малко, че са незабележими или не могат да направят така, че да бъдат забелязани.
В Ирак искат Вашето лично присъствие, искат политическо и икономическо сътрудничество.
Приветствам Вашето изявление днес относно Босна и Херцеговина – това беше добро изявление, но не назначихте ръководител на делегацията в Сараево.
Като не назначихте ръководител на делегацията в Сараево, Вие съдействате на мнозина, които дестабилизират Босна и Херцеговина, и вътрешно, и външно. Назначаването на ръководител би сложило край на това.
Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-н председател, Европа днес е изправена пред два проблема. Първият е необходимостта от нова визия за политиката на съседство. Неотдавна бях в Тунис и видях колко много се очаква от Европейския съюз. Ние поддържаме постоянни контакти с Украйна и знам, че там също се надяват за нещо повече – повече възможности за развитие на социалното сътрудничество и повече контакти, и се надяват, че няма да отстъпим, поддавайки се на своя европейски егоизъм.
Знам, че Ви е трудно да вършите работата си, г-жо Аштън, защото сте сама и не Вие решихте това – така беше създадена ЕСВД – но се остава с впечатлението, че през есента считахме Беларус за най-важния въпрос, докато днес – подобно на малки деца, които се заинтересуват от нещо друго – гледаме към Северна Африка. Необходима е нова визия за политиката на съседство и това днес е във Ваши ръце. През последните месеци показахте, че сте силна личност и че сте подходяща за тази задача. Може би днес Европа не бива, както по времето на древния Рим, да се защитава по някаква граница, по Рейн или на друго място, а трябва да предложи смела политическа визия – не само по отношение на проблема с имиграцията, а политическа визия. Може да се каже, че съдбата на Европа днес, в този исторически момент, е във Вашите ръце, г-жо Аштън, и ние разчитаме много на това.
Jacek Saryusz-Wolski (PPE). – (EN) Г-н председател, в лагера Ашраф се извършват зверства – зверства, които ние очевидно осъждаме и за които сме дълбоко загрижени – но аз бих искал да попитам лейди Аштън какви инструменти използваме, освен думи? Обмисляме ли търговски мерки, мерки свързани с помощи, и други конкретни и реални мерки, вместо убеждаване, което е безполезно?
По отношение на политиката на съседство спрямо страните на прага на Съюза считам, че това е най-важната част от Вашия портфейл, лейди Аштън. Това е сърцевината на външната политика, защото ако се провалим там, се проваляме в цялата външна политика.
Голата истина е, че ние отстъпваме и сме в отбранителен режим в южния съседен регион и в източния съседен регион. Бяхме изненадани. Лейди Аштън казва, че има бури в съседство. Къде е нашата метеорологична пътна карта? Времето е ключов фактор в тази политика и е оскъден ресурс. В политиката си на съседство ние винаги изоставаме от събитията. Дори прегледът на европейската политика на съседство на лейди Аштън и члена на Комисията Фюле е забавен за трети път – забавен в нейната служба.
Нашият грях е бездействието. Външната политика означава действия, които променят курса на събитията, а не думи, поредица от срещи, безплодно убеждаване и порой от изявления. Трябва да използваме реални и твърди инструменти, за да променим нещата в Либия, Сирия, в лагера Ашраф и Беларус. Да следва държавите-членки и да чака разрешение от външните министри се превърна в доктрина на лейди Аштън и тя се отнася към нея като към добродетел. Това е неправилен подход. Той осъжда нашата външна политика на най-малкия общ знаменател и вечно закъснение. Искаме върховен представител, който да води, а не да следва.
Нашето разискване има две слабости. Първо, ние много често се задоволяваме с осъждане и налагане на неефективни визови забрани, които са смешно слаби инструменти. Ние също така призоваваме за повече пари, за да изчистим съвестта си, но има много арабски пари, които не се инвестират в арабска демокрация и арабски просперитет.
Libor Rouček (S&D). – (CS) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, събитията в Северна Африка и Близкия изток са изключително важни за сигурността и стабилността в Европа. Арабските и мюсюлманските страни тук преминават през процес на политическа демократична еманципация, която може да се нарече „Пражка Арабска пролет“. Младите хора от Тунис до Египет, Йемен, Сирия и Бахрейн искат повече свобода, повече демокрация и повече права на човека.
Не само заради политическите интереси и сигурността на ЕС, но преди всичко наш морален дълг е да окажем широка подкрепа на арабските си приятели в тяхната борба за еманципация, защото ценностите, за които се борят, са и наши ценности, и успешното реализиране и прилагане на тези ценности е основна предпоставка за траен мир, стабилност, развитие и просперитет. Широката подкрепа не трябва да означава намеса обаче, защото развитието на гражданското общество, демокрацията и правовата държава трябва според мен да остане в ръцете на арабите и мюсюлманите. Само по този начин тези страни и общества могат да станат трайни части от глобалното…
(Председателят отнема думата на оратора)
Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, позволете ми да започна, като поздравя върховния представител за успеха, който постигна в Ню Йорк. Засилването на ролята на Европа в Организацията на обединените нации е нещо добро. То обаче води до редица въпроси.
Какво е нашето и Вашето послание към Общото събрание? Как можете да получите единна обща позиция от държавите-членки, без да се върнете до най-малкия общ знаменател? Какви конкретни действия – г-н Daul попита същото – ще предприемем след това, за да реализираме нашето послание?
Г-н председател, всички ние сме изправени пред огромни предизвикателства, на които е необходимо да намерим отговор. Тези предизвикателства са не само в Бахрейн, Йемен, Иран и Армения. Те са и в непосредствено съседство до нас: Беларус, Сирия, Египет и Либия. Тези предизвикателства са съвсем реални. Има потисничество, война и насилие срещу религиозни малцинства, бежанци ни заливат и твърде бавно беше започнато установяването на принципите на правовата държава и демокрацията.
Баронесо Аштън, Вие сте нашето лице, лицето на Европейския съюз. Не можем да си позволим ние, Европейският съюз, да изоставаме в несъгласие и нерешителност. Вие трябва да изиграете ключова роля и официално, и неофициално, не само зад кулисите, но и в заседателните зали, и особено извън тях. Аз осъзнавам, разбирам, че трябва да бъдете много предпазлива, но трябва да знаете, че ние, Европейският парламент, ви подкрепяме, когато се стремите да убедите държавите-членки, че общият европейски подход има смисъл, когато се стремите да постигнете ефективна, съгласувана и обща външна политика и да бъдете лицето на тази политика, когато се стремите да намерите най-добрите хора за най-добрите длъжности в Службата за външна дейност и се стремите да укрепите позицията на Европа и на нейните граждани, които са важното в случая. Затова направете повече. Направете повече в Сирия и не давайте подкрепата си за недообмислени решения.
Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-н председател, лейди Аштън, днес разискваме ключовите въпроси в областта на външната политика на Съюза и три важни текста на Европейския парламент относно ролята на Европейския съюз в света. Но въпросът, който всички задаваме в днешното разискване, е всъщност дали има обща външна политика. Когато Европа се бави да стъпи на краката си и изглежда страхлива, слаба, и като че ли отдавна няма думата в исторически важното събитие на последното десетилетие, с което имам предвид въстанията в арабския свят, когато държавите-членки не могат да заемат единна позиция по критичната резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН относно Либия и когато Съюзът се колебае по отношение на Сирия, питам се дали може би въпросът вече не е получил отговор на практика.
Имахме големи надежди след Договора от Лисабон. Ако Съветът обаче не може да се справи с работата, когато националният егоизъм и личните стратегии доминират във вземането на решения, това означава, че Европа и европейският идеал са загубили още една битка.
Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-н председател, споделям мнението на уважаемите колеги по отношение на неудачния и непоследователен подход, предприет от отделни правителства по отношение на предизвикателствата, пред които сме изправени понастоящем. Също така се присъединявам към призива на баронеса Аштън да разширим разискването, за да включим националните правителства. Бих искал да попитам конкретно каква полза се надява да извлече правителство А или правителство Б от това, че продължава да действа едностранно, или от блокиране на решение. Каква е ползата? Тя трябва да е по-голяма от въздействието, което можем да имаме, като предприемем единни действия на Съюза. Убеден съм, че за някои правителства би било трудно да обяснят действията си.
Уверен съм обаче, че се намираме в болезнения процес на извличане на поуки от нашите грешки. Финансовата криза и дълговата криза до известна степен имаха полезно въздействие, като породиха по-силно чувство за сътрудничество, по-специално по отношение на общата външна политика и политиката за сигурност. Други оратори споменаха събиране и споделяне. На 8 април Военният щаб на ЕС представи 300 проекта в тази област. Бих искал да знам какво планирате сега да правите с тези проекти. Има ли планове да използвате тази инициатива за стартиране на постоянното структурирано сътрудничество, което още не е въведено в действие? Ще гарантирате ли, че Европейската агенция по отбрана и Военният щаб на ЕС ще носят централната отговорност за реализиране на тази инициатива?
Г-н Bütikofer описа четири приоритета за следващата година, които до голяма степен подкрепям. По няколко повода Европейският парламент призова за изготвяне на Бяла книга за политиката за сигурност и отбрана. Какво е Вашето мнение за това? Готова ли сте да съберете съществуващите звена във Вашата служба, които работят по тези въпроси, за да създадете един отдел, който би могъл да се нарече оперативен щаб?
Luis Yáñez-Barnuevo García (S&D). – (ES) Г-н председател, първо бих искал да Ви поздравя за Вашата работа, баронесо Аштън. Ако мога да се изразя така, Вие работите като упорита мравка, която постига резултати малко по малко, докато щурците свирят и мързелуват в държавите-членки.
Госпожи и господа, ще ми простите, че няма да продължа по-подробно, защото колегите от моята група и уважаемите колеги от други групи изразиха същото мнение. Искам само да се спра на четири точки, които биха могли да се разглеждат като лостове, които да ви помогнат да действате, елементи във Ваша подкрепа при изготвянето на обща външна политика и политика за сигурност, които да бъдат още по-пълноценни.
Първо, за разлика от положението по други въпроси, европейското обществено мнение е 65-70 % в полза на обща външна политика и политика за сигурност.
Второ, самият този Парламент, с изключение на малко евроскептично малцинство, подкрепя федералните европейски действия, преди всичко в областта на външната политика и политиката за сигурност.
Трето, повечето проевропейски, повечето профедерални държави-членки, които съществуват: формират съюз със…
(Председателят отнема думата на оратора)
Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-н председател, бих искал да започна с две първоначални наблюдения. Предпочитам отделните разисквания пред общо разискване. Разглеждаме отделни въпроси, които заслужават независимо и задълбочено обсъждане. Междувременно бих искал да повторя думите на г-н Salafranca Sánchez-Neyra относно смъртта на кубинския дисидент, г-н Soto.
Моля, позволете ми да направя три допълнителни коментара.
За съжаление, когато всички се надявахме, че бихме могли да се съсредоточим върху външната роля на Европейския съюз през тези години, сериозната икономическа и финансова криза погълна всичките ни усилия. Но големият брой външни предизвикателства, по-специално в съседния регион на Средиземноморието, означава, че не можем да си позволим да чакаме. Европейският съюз трябва да има политическо и икономическо присъствие в процесите на промяна, които протичат в арабския свят.
Отбелязвам също, баронесо Аштън, факта, че гласът на Европейския съюз в Общото събрание на Организацията на обединените нации най-после беше засилен в Ню Йорк миналата седмица в резултат от едно гласуване, което получи широка подкрепа. Поздравявам Ви за това, като се има предвид, че бедствието миналата година повдигна тревожни въпроси за бъдещата роля на Съюза в света и в международните организации.
Същевременно различните европейски гласове по Резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации подчерта огромните трудности – подчертавам, огромните трудности – свързани с постигането на ефективна обща политика за сигурност и отбрана.
За да обобщя, баронесо Аштън, пред Вас и пред г-н Ван Ромпьой, който също има много отговорности във външните работи, стои огромната задача да убедите държавите-членки в необходимостта от единна и съгласувана външна дейност. Вие двамата ще трябва да работите упорито, за да давате тласък, да придвижвате напред и да водите, в един момент от историята, с който възнамерявахме да се справим с новите инструменти на Договора от Лисабон.
Marek Siwiec (S&D). – (PL) Г-н председател, нека спрем да се вайкаме, че нямаме обща европейска политика. В някои области имаме обща политика, докато в други нямаме. Всъщност, що се отнася до политиката на съседство, има действаща обща политика. Новите държави-членки могат да подкрепят Запада в Северна Африка по уникален начин, защото Западът няма необходимото доверие. Това доверие се осигурява от онези, които извършиха революциите в страните от Източна Европа. На Изток всички ние имаме интерес в тези неща – и на Изток, както и на Запад. Обаче старите държави-членки имат парите да провеждат обща политика на съседство и на изток, и на юг, и да изграждат доверието в нас.
Докато ние говорим за политика в областта на отбраната – що за отбранителна политика е тази, при която Европа няма армия? Шестдесет европейски самолета действат над Либия – 60 глухи и слепи самолета. Няма разузнавателна служба и тези самолети не са в състояние да изпълнят ефективно мисията си. Ако американците не бяха се присъединили към мисията в началото, мисията нямаше да постигне нищо. Нямаше да има никакъв ефект. Затова нека да спрем да се вайкаме, че нямаме обща политика. Докато нямаме обща армия, няма да имаме обща политика за сигурност и отбрана.
Arnaud Danjean (PPE). – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, либийската криза, за съжаление, илюстрира отново трудностите на Европа в дипломатическо и военно отношение. Би било обаче крайно нечестно да обвиняват единствено Вас за липсата на политическа воля, показана от Съюза, дори ако мнозина от нас считат, че биха могли и трябваше да бъдат предприети по-решителни действия.
Вярно е също така, че държавите-членки носят голяма част от отговорността за тази невъзможност да се излезе със съгласувана, ефективна и видима политика по този въпрос, докато нашите приятели САЩ разчитаха до голяма степен на Европа да действа. Като оставим настрана либийската криза обаче, трябва да се замислим за големите стратегически събития, което означава, че не бива да се отказваме от амбицията за обща политика за сигурност и отбрана, както е залегнала в Договора от Лисабон, и която Вие, баронесо Аштън, трябва да продължите да вдъхновявате, да подкрепяте и да се застъпвате за нея.
Взети заедно, безпрецедентните фискални ограничения на бюджетите за отбрана, множеството международни кризи и стратегическото пренасочване на Съединените щати са важни фактори, които не ни оставят друг избор, освен да вземем съдбата в собствените си ръце. Изправени пред тези множества от кризи и заплахи, не можем просто да предадем ключовете на нашите приятели и съюзници САЩ, или на НАТО. Нито Съединените щати, нито НАТО можаха да прекратят конфликта през 2008 г. между Грузия и Русия например, и нито Съединените щати, нито НАТО могат да наблюдават съществуващото прекратяване на огъня там. Европейската мисия има пълна легитимност.
Можем да видим ясно в Либия, че Съединените щати не искаха да бъдат на първа линия и че минималното начинание на НАТО е недостатъчно.
Баронесо Аштън, общата политика за сигурност и отбрана не е просто нещо, което е постигнато за 10 години, или просто амбиция, заложена в Договорите. Тя е и стратегическо изискване и Вие трябва да сте начело, като поемате необходимите инициативи.
(Ръкопляскания)
Андрей Ковачев (PPE). - ... (лош запис)
Става ясно, че в някои столици от нашия Съюз сега осъзнават какво представлява Лисабонският договор и трудно приемат външнополитическа инициатива, която не идва от тях. Точно затова ни е нужно силно европейско лидерство, което да има кураж, ако е нужно да удари по масата и да изисква от страните-членки да имат обща позиция. Апелирам, разбира се и към страните-членки да не се опитват да ренационализират външната ни политика, а да помагат на Вас, госпожо Аштън.
Имаме нужда не само от силна европейска дипломация, но и ефективни цивилни и военни способности, за да не сме днес само най-големият, но „беззъб“ донор на помощ за развитие и хуманитарна помощ за света, но и сериозен фактор в световната политика. Вярвам, че собствени военни способности на Европейския съюз ще бъдат от помощ и за съюзниците ни от САЩ и НАТО, както в политически, така и във военен смисъл, особено що се отнася до нашето близко съседство. Всеки конфликт потвърждава това.
Подкрепям обединяването и споделянето на отбранителните ни ресурси и интегрирането на политиката ни за сигурност и отбрана. Нужна ни е единна стратегия за сигурност и отбрана. Но ефективна европейска външна политика и собствени отбранителни способности, без собствено разузнаване и възможност за събиране на информация са като къща без покрив. Този проблем трябва да бъде отново поставен на дневен ред. Или страните-членки трябва по-ефективно да обменят информация с външната служба и с Европейския съюз, или Европейският съюз трябва да има собствени канали за информация и анализ.
И накрая, искам да поставите, госпожо Аштън, и въпроса за по-сериозно изпълнение на реадмисионните задължения на сигурни държави, с които ние –Европейският съюз, имаме сключени такива договори.
Alojz Peterle (PPE). – (SL) Г-н председател, в бъдеще можем да очакваме само още предизвикателства в областта на външната политика и сигурността, което прави ударението върху доверието още по-важно. Без доверие не можем да бъдем ефективни.
Доверието означава преди всичко придържане към нашите ценности и принципи. Г-жо Аштън, съгласен съм с Вас, че не бива да забравяме източниците, от които се роди Европейския съюз.
Преди много години той постави човека на преден план. Нека почетем човешкото достойнство и всички културни идентичности, и нека дадем по-голям принос за междукултурния диалог.
Светът очаква Европейският съюз да играе по-силна роля, а не да има 27 отделни външни политики. По-голямото единство не означава, че трябва да загубим многообразието.
В заключение, искам да подчертая три неща:
– първо: необходимо е спешно да намерим изход от задънената улица в Босна и Херцеговина, тъй като е възможен нов изблик на насилие;
– второ: необходимо е спешно да намерим път към единно и стратегическо партньорство с Турция, което почти не се спомена днес;
– трето: радвам се да видя Вашата решителност по отношение на лагера Ашраф; нашият глас против насилието срещу цивилни лица трябва да бъде ясен и решителен там и навсякъде по света.
Alejo Vidal-Quadras (PPE). – (ES) Г-н председател, на 29 юли 2009 г. иракски войски щурмуваха със сила иранския бежански лагер в Ашраф и застреляха или пребиха до смърт 11 души, които живееха там. Нападението беше повторено на 8 април тази година, когато бяха убити 35 души, от рани от куршуми или прегазени от бронирани машини.
Баронесо Аштън, Вие бяхте предупредена месеци преди това от членове на Парламента, че споменатото клане ще бъде извършено, и ние многократно искахме от Вас да действате по въпроса.
Вие пренебрегнахте нашите предупреждения в продължение на месеци и реагирахте едва след катастрофата. Въпреки че е по-добре късно, отколкото никога, следващата агресия би могла да бъде кървава баня с ужасяващи мащаби, ако не поставите тази хуманитарна криза сред най-важните приоритети на Вашия дневен ред още сега.
Има решение, както Ви обясни г-н Stevenson. Надяваме се, че ще предприемете незабавни и твърди действия то да стане възможно и приветстваме ангажимента, който поехте тази сутрин.
Три хиляди и четиристотин беззащитни мъже и жени, обградени от танкове, гледат към нас, доверявайки се, че нашите действия ще отговарят на нашите ценности. Парламентът е правил, прави и ще прави всичко, което е в негова власт. Ние искаме от Вас да проявите същия интерес към спасяването на тези хора.
Ако действате както се надяваме, ние ще бъдем редом с Вас. Ако не, Вашата съвест и Парламентът ще ви държат отговорна.
Dominique Baudis (PPE) . – (FR) Г-н председател, Европейският съюз най-накрая наложи санкции на Сирия. За съжаление обаче, изглежда, че направи това с известна уплаха, като внимаваше да избегне поставянето на ръководителя на сирийския режим под въпрос.
Тази липса на решителност и яснота очевидно е тълкувана от демонстрантите като форма на изоставяне, а от властите – като опрощение, което им позволява да засилят репресиите, репресии толкова жестоки, че е немислимо как Сирия би могла да бъде избрана да участва в Съвета по правата на човека на ООН, когато органите в страната точно сега отказват на наблюдатели на ООН достъп до град Дераа, сцената на ужасното насилие срещу невъоръжени граждани.
Присъствието на Сирия в Съвета по правата на човека би било обида за жертвите и техните семейства, и насърчение за този режим да използва груба сила срещу собствения си народ, с пълно пренебрегване на ценностите, които Съветът по правата на човека се предполага, че подкрепя.
И така, баронесо Аштън, какви дипломатически възможности имате предвид, за да избегнете такава катастрофа?
Anna Ibrisagic (PPE). – (SV) Г-н председател, тъй като имам само една минута, ще бъда много кратка. Двама от уважаемите колеги вече споменаха конфликта в Нагорни Карабах и факта, че положението там става още по-сложно. Всички съобщения също показват, че положението се е променило рязко през последните няколко седмици. В светлината на факта, че се наблюдава определено военно движение в районите на Азербайджан, окупирани от Армения, с други думи, Нагорни Карабах, въпросът ми е дали Вие, баронеса Аштън, знаете за развитието на ситуацията и дали правите нещо, за да предотвратите евентуална ескалация не само в този конфликт, но и в окупираните територии на Грузия? Бих искала просто да повдигна този въпрос пред Вас като отправна точка, а също така ще Ви изпратя въпрос с искане за писмен отговор по-късно. Благодаря ви.
Ana Gomes (S&D). – (EN) Г-н председател, как може ЕС да бъде фактор на закона и сигурността на хората, без да идентифицира и да осъди престъпниците, които оставят бежанци да умират в Средиземно море. Баронесо Аштън, Башар ал Асад не само трябва да е начело в списъка на онези, които подлежат на санкции от ЕС, но и да бъде включен в списъка на престъпниците, които трябва да бъдат осъдени от Международния наказателен съд или европейските съдилища за жестоките репресии срещу сирийския народ.
В Либия, освен офиса в Бенгази, ЕС би трябвало вече да е разгърнал „EUFOR Libya“, не само в подкрепа на хуманитарната помощ за хората, изложени на нападения в Мисрата, но и за прилагане на оръжейното ембарго по морските или сухопътните граници, както е препоръчано от Парламента. За това не ни е необходима друга резолюция или искане от ООН; трябва ни само политическа воля от държавите-членки. Ако Вие поемете инициативата, лейди Аштън, и изправите правителствата от ЕС пред техните отговорности, Парламентът ще Ви подкрепи твърдо. Накрая, тъй като палестинското помирение е важна стъпка...
(Председателят отнема думата на оратора)
Антония Първанова (ALDE). – (EN) Г-н председател, докато вълненията в Близкия изток и Северна Африка изискват Европейския съюз да играе по-голяма роля в Средиземноморския регион, аз бих искала да повдигна въпроса за втората флотилия за Газа.
Всички помним резултата от първата флотилия и неговите последици за преговорите и опитите за подновяване на мирния процес в Близкия изток. Както споменахте, г-жо заместник-председател/върховен представител, Вие се съмнявате, че една инициатива от този род би завършила по по-положителен начин. Бих искала да попитам дали можете да ни дадете актуална информация за потребностите от хуманитарна помощ в Газа, както и за стоките и помощите, които понастоящем преминават през съществуващите пропускателни пунктове от Израел и Египет. Ангажирахте ли се или възнамерявате ли да се ангажирате с държавите-членки и с израелските органи за обсъждане на развитието на тази инициатива и може би да предложите положителен принос от страна на Европейския съюз, който би могъл да доведе до по-положителен резултат?
Heidi Hautala (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, моите коментари са за баронеса Аштън.
Г-жо заместник-председател/върховен представител, Вие чухте много ясно тази сутрин, че Парламентът ще подкрепи изцяло Вашата лидерска роля, и изисква Вие да поемете инициативата в нашата обща външна политика и политика за сигурност. Чухте също така многото въпроси от колегите за това, кой и кои държави-членки блокират общите усилия. Бих Ви предложила сега, когато Европейската служба за външна дейност създава правилата си за достъп до информация и достъп до документи, да я направите съвременна организация, която е достъпна за гражданите и която не работи с външната политика, като че ли тя е владение на някакви потайни дипломати. Сигурна съм, че това би бил най-добрият начин за засилване на нашите общи усилия за наистина обща външна политика и политика за сигурност.
Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, баронесо Аштън, в Близкия изток има голяма опасност. Има дискриминация, включително структурна дискриминация срещу християните в различни ислямски страни. Християнската общност в Ирак вече намаля наполовина. Сега виждаме същото да се случва в Египет. Има нападения срещу древната коптска общност, има безброй случаи на ежедневен тормоз, принудителни бракове и е почти невъзможно да се изгради църква. През февруари миналата година приех тук 60 копти и те призоваха за помощ.
Затова имам две искания към вас, баронесо Аштън. Направете коптите важен приоритет във Вашата политика. Трябва да се сложи край на систематичната дискриминация срещу тях. Второ, на 20 януари поискахме в Парламента стратегия на ЕС за свобода на религията и постоянен мониторинг на една такава политика. Бихте ли превърнали това в реалност? Бих бил благодарен за Вашата реакция. Благодаря Ви за търпението.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, външната политика, политиката за сигурност и отбрана на Европейския съюз са по принцип политики в защита на икономическите и геостратегическите интереси на европейските сили. Те все повече се равняват по Съединените щати и Организацията на северноатлантическия договор (НАТО), и изпращат сътрудничеството и помощта за развитие на второ място.
Резултатите от това са до голяма степен катастрофални, както е ясно от случаите с Афганистан, Палестина, Ирак, Либия и други страни. В общи линии има политика на двойни стандарти, която защитава икономическите интереси на европейските производители на оръжие, които направиха милиони от продажбите на оръжие на диктатори, които впоследствие ги използваха, за да избиват собствения си народ и тези на съседните държави.
Като следствие от това някои ключови въпроси, възникващи от това разискване, са дали политиката за търговия с оръжие най-после ще бъде променена и какво точно ще бъде направено, за да се сложи край на експанзионистичната и войнствена политика на Израел…
(Председателят отнема думата на оратора)
Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, баронесо Аштън, на всички ни е ясно, че не можем да очакваме от Вас да организирате мащабни операции за сигурност в кризисните райони из целия свят за краткото време след създаването на Вашата служба.
От друга страна, Вашата служба вече Ви осигурява широк простор за преговори навсякъде, където ЕС може да изиграе полезна роля чрез своите становища и политическо влияние. Един от проблемите, който засяга пряко ЕС, и където е необходимо да се търси решение чрез разумни преговори на кръглата маса, е окупацията на територия на ЕС от турската армия в Кипър.
Турция е привилегирован партньор на ЕС и привидно декларира определен интерес към това да стане пълноправен член на нашата европейска група. Затова съм твърдо убеден, че трябва да използвате докрай потенциала, който вече ви се предоставя чрез Вашата роля, за решаване на този деликатен въпрос, в който ЕС е пряко замесен.
Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, от само себе си е видно, че външната политика и политиката за сигурност са определящата роля на една суверенна държава. Превръщането й във функция на една наднационална власт пренебрегва или обезценява жизненоважния въпрос за отношенията между държавите-членки, или представлява фактически признание, че вече няма суверенни държави.
Няма нищо лошо в политиката на ЕС да избягва всякакви европейски войни, но аз бих отхвърлил предположението, че за постигането на това е необходим отказ от суверенитет. Освен това следва да бъде функция на всяка европейска държава да защитава големите постижения от отклоняване или отслабване. Агресивните войни, в които европейските страни нямат законен интерес, трябва да бъдат избягвани на всяка цена. Аналогично, не бива да се ангажираме със задкулисна агитация в лицемерен опит да посеем така наречените „европейски ценности“ на негостоприемна почва.
Трябва да избегнем превръщането на Европа в склад за мигранти от третия свят. Техните култури са продукт на отделни народи. Доведете населението на третия свят в Европа...
(Председателят отнема думата на оратора)
Marco Scurria (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодаря на баронеса Аштън за доклада, който представи днес пред нас. Обаче бих искал да изтъкна пред нея, че общественото мнение в Европа, за съжалени,е не осъзнава присъствието на Европейския съюз. Както споменаха също мнозина от моите уважаеми колеги, нашата външна политика все още е в зачатъчно състояние, което може да се види от определени събития, случили се през последните дни.
Европа не може да отсъства от лагера Ашраф: това е лагер, където се оценява не само международната политика, но и защитата на правата на човека. Наш дълг е да се намесим в тази част на света, както и в Сирия. Тази страна е в наистина много сериозна ситуация, в която правата на човека и възможността за противопоставяне на един диктаторски режим трябва да заинтересуват Европейския съюз…
(Председателят отнема думата на оратора)
Boris Zala (S&D). – (EN) Г-н председател, само една забележка: считам, че все по-активната външна политика на Анкара поставя нови предизвикателства и възможности пред европейската външна политика. Г-жо върховен представител, считам, че е необходимо да бъде започнат институционализиран диалог по ключови стратегически въпроси, като енергийната политика, стабилността в регионите на Западните Балкани и на Кавказ, ядреното досие на Иран или извършващото се демократично пробуждане в Близкия изток.
Турция по-специално може да играе конструктивна роля, за да помогне на ЕС да консолидира придобивките от неотдавнашното демократично пробуждане в Близкия изток. Такъв диалог обаче не бива да замества, а да допълва и укрепва пътя на Турция към присъединяване.
Председател. – Сега думата има г-н Albertini, за да се изкаже в оставащите му две минути като докладчик.
Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Г-н председател, в първото си изказване имах на разположение четири минути, а използвах само две. Сега, след като имам две минути, бих искал да ми бъде позволено да използвам четири минути за заключителното си изказване.
Председател. – Напълно сте прав, че имате четири минути. Казвате, че сте използвали две, значи ви остават две, ако случаят е такъв.
Имате четири минути за изказване.
Gabriele Albertini (PPE). – (IT) Не, Г-н председател, в първото ми изказване говорих две минути, а имах на разположение четири минути…
Председател. – Г-н Albertini, имате четири минути за двете си изказвания. Използвали сте две. Моля, вземете думата и ние ще бъдем гъвкави, но очевидно не искам да се стига дотам, че никой да не Ви чуе. Искам да бъдете изслушан, а ако загубим още пет минути, никой няма да слуша това, което имате да кажете.
Gabriele Albertini (PPE). – (IT) Г-н председател, тъй като няма да успея да кажа това, което исках, за две минути, аз се отказвам от изказването си.
Председател. – Много Ви благодаря, г-н Albertini. Всички ние сме Ви благодарни и е жалко, че не можем да Ви изслушаме.
Roberto Gualtieri, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че г-н Albertini беше прав, защото като докладчик той има четири минути за изказването си и две за отговора си. Затова си позволявам да изтъкна, че трябва да получи своите четири минути.
От своя страна считам, че това беше едно полезно и важно разискване, което показва колко единен е Парламентът и колко е готов да предложи своята подкрепа за последователна и ефективна външна дейност на Европа. Чухме не само контра обвинения за очевидните ограничения, показани от Европа при последните събития, но и предложения, които предлагат един вид стратегическо партньорство между Парламента и другите институции, за да може Европа да стане надежден участник по въпросите на сигурността и отбраната. Считам, че това партньорство би било не само възможност, но и необходимост, защото ако това, което казваме, е вярно, а именно, че цялостният подход на Европа е нейният главен потенциал, постигането на такъв цялостен подход ще изисква подкрепата на орган, на който са предоставени законодателни и бюджетни правомощия. И поради тази причина считам, че трябва да намерим балансирано решение на въпроса за междупарламентарното сътрудничество.
От разискването стана ясно как трябва да действаме. Най-напред трябва да преценим всички възможности, предлагани от Договора: чрез постоянно структурирано сътрудничество и чрез член 44, който прави възможно делегирането на задачата за изпълнение на мисия на конкретни държави-членки, но в процедурна рамка на ЕС, което не е същото като ренационализация. Необходимо е да използваме съществуващите структури – като се започне от Европейската служба за външна дейност – и да си поставим амбициозни задачи в областта на капацитета. Разбира се, необходимо е също така да знаем как да предложим способност за ръководство.
Бихме искали да благодарим на баронеса Аштън за нейния ангажимент и за важните изявления, които тя направи. Интересна е мисълта, както тя каза, как една малка група може да извърши велики неща, но Европа е велика цивилизована сила, която не може да избяга от отговорностите си.
Председател. – Г-н Albertini, моля, приемете моите извинения. Установих точно какво е положението. Имахте четири минути плюс две. Говорили сте три минути при първото си изказване. Затова, остават Ви три минути и ще продължим с цялата необходима гъвкавост.
Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, по време на изслушване в комисията по външни работи един член на Парламента зададе на върховния представител/заместник-председател труден въпрос. Той каза, че когато Хенри Кисинджър е бил критикуван за изолационистичната позиция на Съединените щати, по-специално по отношение на Европейския съюз, той е отговорил, че няма външен министър, нито телефонен номер, на който да се обади, за да говори с Европа.
След това уважаемият колега попита баронеса Аштън дали има външен министър и телефонен номер, на който да се обади сега. Нейният много британски отговор беше: „Да, аз изпълнявам тази длъжност, въпреки че ме наричат върховен представител/заместник-председател, а не външен министър. Има и телефонен номер, но на него отговаря телефонен секретар, който казва да натиснете 1 за британската позиция, 2 за френската, 3 за германската и т.н.“.
Баронесо Аштън, Вие чухте изказванията на много от моите колеги и това послание също е в моя доклад. Вие имате няколко гласа в света, но се вслушвате в нашия – на Парламента – повече, защото ние винаги подкрепяме европейска политика, а не просто тази на държавите-членки, на която отговаряте в Съвета, или тази на Комисията, на която отговаряте на съответните места.
Бих искал да има трето място, където бихте могли да изразите своята трета лоялност. Това място е в средата на тази зала, зад подиума, защото вие сте Съветът, Комисията, а също така и Парламентът. Считам, че този диалог трябва да бъде развит и укрепен, за да постигнем демократична легитимност на своята външна политика, насочвана и контролирана от гражданите на Европа. Ние ще ви помогнем да изпълните тази роля.
María Muñiz De Urquiza, докладчик. – (ES) Г-н председател, по отношение на лагера Ашраф не можем да направим нищо друго, освен да се присъединим към осъждането на нарушенията на правата на човека, извършвани там. Това осъждане на нарушенията на правата на човека обаче не бива да се бърка с политическа подкрепа за движението в лагера Ашраф.
В Иран има демократична опозиция, представлявана от „Зеленото движение“, от различни политически групи в „Зеленото движение“, и осъждането на нарушенията на правата на човека в никакъв случай не бива да се бърка с политическа подкрепа за тази група.
Освен това моля заместник-председателя на Комисията и върховен представител, когато започне или открие това разследване на положението в лагера Ашраф, да разследва и нарушенията на правата на човека, които се извършват срещу населението от муджахидините, които бяха засвидетелствани и документирани от организации като „Хюман Райтс Уоч“.
Във връзка с моя доклад, баронесо Аштън, бих искала по-специално да обърнете внимание на параграф 6, който призовава за изготвяне на Бяла книга със стратегическо съсредоточаване върху ролята на Европейския съюз в международните организации до 2020 г.
Бих искала да благодаря на докладчиците в сянка за помощта им при изготвянето на този доклад и също така да порицая някои дребнави политически сили в Парламента, които попречиха в моя доклад да бъде спомената една академична организация, която допринесе с проучване, което послужи за негова основа. Това е „Fundación Alternativas“, която ми осигури добра основа, както и за докладчиците в сянка и секретариата, за нашата работа по създаването на този доклад. Надявам се докладът да се окаже полезен за политическото определяне и стимулиране на преопределянето на ролята на Европейския съюз в международните организации.
Председател. – Бих искал да кажа на г-н Stevenson, че беше взето решение, преди да заема председателското място, да не се използва процедура със синя карта в това разискване, именно за да може да се даде думата на всички членове на Парламента, които поискаха да се изкажат.
Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на уважаемите членове на Парламента за това широкообхватно разискване. Г-н Albertini, радвам се да стоя където и да е, стига всъщност да съм в залата – подозирам, че може да има неколцина, които биха предпочели да не съм – и много се радвам, че говоря от подиума; това е очевидното място между двете. Оценявам високо работата, която Вие, г-н Albertini, и другите докладчици свършихте, за да изготвите според мен наистина полезни и ползотворни доклади по отношение на широтата на европейската дейност.
Но искам да кажа също така, че има по-голяма съгласуваност, отколкото може би си представя всеки, който слуша това разискване. Имаме силни единни позиции във външната политика по цяла гама въпроси, от широтата на нашата загриженост по отношение на правата на човека до конкретната работа, която вършим по Близкия изток, в съседните региони, по отношение на Сърбия/Косово, Босна, или в нашия подход към Африка, където виждаме, че ситуацията вероятно ще бъде решена в Кот д'Ивоар, но е тревожна днес в Уганда.
Всички тези позиции са изработени с 27-те министри от Съвета по външни работи и аз трябва да им отдам дължимото. Считам, че се движим непреклонно към по-голямо чувство за съгласуваност. Има още много да се прави – не оспорвам това – и има още много, което бихте искали да свършим; но нека не подценяваме онова, което вече сме успели да постигнем, и пътя, по който го постигаме. Затова искам да им отдам дължимото и на факта, че често те говорят от името на всички ни също така; не можем всички да бъдем навсякъде по света едновременно. Днес имаме външни министри в различни части на света, които носят послания от мое име, от името на Европейския съюз. Това също е важен аспект на нашата работа.
Мога ли да кажа също така, че почти винаги първи правим изявления, първи казваме какво според нас трябва да се случи. Моята служба изготви неофициалния документ за санкциите срещу Сирия; ние движим нещата. Не винаги се съобщава, ако мога така да кажа, не винаги сме на първо място в печата на Европейския съюз, но ние всъщност първи представяме своите изявления и изготвяме стотици такива, за да настояваме последователно за значението на това, което правим; а последователността е решаващ фактор в обсъжданото днес.
В хода на нашето разискване се съсредоточихме върху определени части на света, но в хода на следващите изказвания уважаемите членове на Парламента повдигнаха цяла гама различни въпроси, с които трябва да продължим да се занимаваме.
Г-н Salafranca говори за това, което стана в Куба в края на седмицата, а г-н Soto и аз следим това внимателно. Искахме повече информация за този случай, защото е ясно, че това е област от огромно значение.
Някои членове на Парламента попитаха за Газа, да се уверим, че помощите преминават, че продължаваме да подкрепяме народа в Газа – което правим, но ние сме се ангажирали с диалог да увеличаваме и да подобряваме това.
След това, за събитията в Нагорни Карабах между Азербайджан и Армения, където водихме разговори с двете страни, и се стреми да подкрепим това, което прави Франция, за придвижването на процесите там напред.
В Албания водихме разговори с министър-председателя и опозицията, за да се опитаме да раздвижим диалога.
И, разбира се, в цяла Африка, споменах две страни, но бихме могли да говорим за много повече, не на последно място за това, което става днес в Судан и значението на създаването на Южен Судан с най-добри възможности за успех.
След това, Украйна, важна страна в съседен регион, която беше спомената, мисля, от г-н Saryusz-Wolski, а също и от други.
Има цяла гама неща, които правим и трябва да продължим да правим всички тях. Затова, уважаеми членове на Парламента, бих искала да ви кажа, че е важно да се признае това.
Позволете ми в заключителните минути, които имам, да сложа край на някои от измислиците, които се появиха. Аз не се стремя към място в Съвета за сигурност. Търсех правилния статут за ЕС в Общото събрание на ООН и ние получихме това, без някой да се противопоставя, а уважаемите членове на Парламента знаят, че за това беше необходима много работа и аз отдавам дължимото на всички, които участваха, но сега имаме този по-силен глас.
Считам, че също така е важно да разгледаме онова, което в действителност правим по ОПСО; нека да не се объркваме с описания, които не са верни. Само в Либия, успяхме да подкрепим с помощите си 55 000 души, за да се върнат у дома. Аз не се противопоставих на зоната, забранена за полети, в Европейския съвет и министър-председателят Камерън ще потвърди това; изобщо не съм казвала такова нещо. Казах, че за да е ефективно и за да бъде организирано бързо, е важно онези, които могат да действат бързо, да го направят.
По отношение на нашите делегации подкрепям това, което имаме с установяване на делегация в Бенгази, и това, което правим в Ирак. Но нека не сравняваме това със ставащото в други страни, като Бахамските острови. Персоналът на Бахамските острови е персонал по развитието от Комисията, който работи по селскостопански програми, по земеделие, за едни от най-бедните хора, и не бива според мен да гледаме на това като на ситуация „или/или“.
Уважаеми членове на Парламента, трябва да направим колкото можем повече, за да подкрепим страни по света. Затова завършвам, като казвам, че не ни липсва амбиция, необходими са ни ресурси, за да свършим работата както трябва, необходимо е да можем да бъдем последователни, необходимо е да се развиваме и да укрепваме това, което правим, и това ще правим, но ще го правим, като вземем в това пътуване 27-те държави-членки на Европейския съюз, като понякога водим, понякога даваме тласък, понякога работим заедно и Вашата подкрепа ще бъде безценна за това.
(Ръкопляскания)
Председател. – Разискването приключи.
Гласуването по трите доклада ще се проведе днес от 12,00 ч.
(Заседанието се прекъсва за кратко)
Писмени изявления (член 149)
Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Бих искала да поздравя моя колега, г-н Albertini, за изготвянето на този задълбочен доклад. Той засяга отново теми, по които се изисква по-активно участие на ЕС. Тук мога да спомена Източното партньорство и черноморската синергия. Тези две инициативи играят жизненоважна роля и за укрепването на отношенията с държавите в непосредствена близост, и по отношение на енергийната сигурност.
Организирането на среща на високо равнище за Източното партньорство през тази есен и създаването на Парламентарната асамблея Евронест са обещаващи знаци, които показват, че тези насоки се реализират.
Укрепването на отношенията с Република Молдова също е включено в приоритетите на общата външна политика с оглед на подписването на споразумение за асоцииране с ЕС. Споменаването на тази точка ще осигури положителен напредък на преговорите между двете страни.
Бих искала да подчертая в тази зала значението, което се придава на решаването на нерешените конфликти, по-специално на този в Придестровието. Приветствам тази стъпка, особено след провала на диалога във Виена миналия месец. Подкрепям продължаването на преговорите във формат 5 + 2.
Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Европа не бива да изменя отново на палестинския народ. Сега, след неочакваното помирение между Фатах и Хамас, което се ангажира с установяване на техническо, непартийно временно правителство и скорошни избори, Европа трябва да оползотвори тази възможност да играе положителна роля в региона. Това може да направи, като работи с временното правителство, което ще бъде формирано през следващите няколко дни; като подкрепи скорошните избори; и най-важно, като се задължи да зачете изцяло резултатите от изборите и работи с новата администрация, която ще се появи след тях. Европа не може, от една страна, да работи с демократични движения в Либия, Сирия, Тунис и Египет, и да откаже да работи с правителство, избрано демократично от палестинския народ. Първоначалната реакция на Израел на помирението, като задържа данъците на Палестинската власт, е незаконна и потенциално катастрофална за мира, и излага на риск усилията за изграждане на държава на министър-председателя Салем Фаяд. ЕС трябва да се намеси, за да покрие изцяло загубата на този приход, като същевременно дадем да се разбере, че ще възстановим тези пари от Израел, като замразим всички пари, дължими на Израел от ЕС в същия размер, докато не престане нарушаването на международното право от негова страна.
Ágnes Hankiss (PPE), в писмена форма. – През 2010 г. внесох въпрос с искане за писмен отговор до члена на Комисията Малмстрьом, за да видя какви действия е предприела Комисията, за да разкрие ролята на неправителствените организации във финансирането на тероризма. Фактът, че организаторите на флотилията от миналата година планират да повторят действието си на годишнината от инцидента и че членове на ЕП от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица и от групата на Зелените/ Европейски свободен алианс организираха изслушване в ЕП на 10 май, поставят отново въпроса в центъра на вниманието. Ако ние, европейците, считаме мира, демократизацията на Близкия изток, премахването на крайната бедност и подобряването на условията на живот в Газа за наша крайна цел, подходящото средство за ускоряване на тази благородна кауза е не флотилията, както изтъкна ЗП/ВП Аштън по-рано днес. Не можем да наречем хуманитарна дейност нещо, което не е непременно такова, каквото изглежда. Съдия Bruguière, уважаван и признат експерт в борбата срещу тероризма, доказа, че организаторът на флотилията, IHH, поддържа контакти с Ал Кайда. Организацията, която служи за „чадър“ на IHH, „Съюз на доброто“, подкрепя дейността на екстремистки радикали, като им продава оръжие. Помолих членовете на ЕП да се въздържат от използване на близкоизточната криза за свои собствени политически цели, които нямат нищо общо с мирния процес, и от предубедено отношение, което много напомня езика и механизма на комунистическото и съветското отношение към Израел.
Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Предложението за резолюция показва ясно, че все още има сериозни недостатъци в изпълнението на съответните разпоредби от Договора от Лисабон. Не изглежда добре за държавите-членки, когато Европейският парламент (ЕП) „настоятелно изисква“ Европейският съвет да разработи „европейска външнополитическа стратегия“ или когато призовава Европейския съвет да подходи към тази задача въз основа на политически диалог с ЕП. Ако днес вече имаше европейска външнополитическа стратегия, равновесието на ЕС в това отношение би било много по-добро, например по отношение на движенията в арабския свят и двойните или тройни стандарти, прилагани към страните от този регион.
Позициите, възприети от ЕС спрямо все по-бурните събития на Балканите, представляват друг проблем. ЕС все още не е намерил „ключа“ към този регион и няма систематичен подход. Резултатът от това, наред с други неща, е че престижът на ЕС и привлекателността на членството в ЕС са в режим на свободно падане в страните от Западните Балкани. Идеите на Валентин Инцко, върховния представител на международната общност и специален представител на ЕС в Босна и Херцеговина, по отношение на подхода към Сърбия, няма да решат положението, а по-скоро обратното.
Danuta Jazłowiecka (PPE), в писмена форма. – (PL) Миналата седмица се случи особено важно събитие. След продължителни преговори ние най-накрая успяхме да убедим нашите партньори от Организацията на обединените нации да предоставят на ЕС нов статут в организацията. Това определено е успех, особено с оглед на първоначалната съпротива на Общото събрание. Ние обаче не бива да попадаме в капана на триумфирането и да считаме, че от сега нататък ЕС ще представя единна гледна точка във форума на Организацията на обединените нации. Фактът, че сега ще бъдем представлявани от председателя на Европейския съвет или върховния представител, не означава, че държавите-членки ще представят обща гледна точка по особено противоречиви теми. Примерът с Либия показва колко дълбоко е разделението между нас по въпроси, които изглеждат очевидни, като защитата на гражданското население. Затова е необходимо да кажем ясно, че без политическа воля от страна на държавите-членки това решение ще бъде безсмислено. Ето защо не мога да се съглася с г-жа Аштън, че светът ще чува един ясен глас от ЕС. По-скоро се опасявам, че дълго време ще трябва да слушаме много гласове, тъй като единните виждания на ЕС ще бъдат отслабени не само от постоянните членове на Съвета за сигурност, но и от председателството, което търси своята ниша след Договора от Лисабон. Как възнамерява г-жа Аштън да установи единен глас за ЕС в Организацията на обединените нации и как възнамерява да изгради добър имидж на ЕС в тази организация?
Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – Аз съм окуражен от подхода на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност: със съзнанието, че това, което има значение, освен думите, са действията. Бих искал да Ви напомня, баронесо Аштън, за съвета на Joseph Daul: не се страхувайте и ще имате подкрепата на Парламента.
Наша обща отговорност е да накараме авторитарните управници да повярват, че ние се отнасяме сериозно към нашите основни ценности. Това означава преди всичко обусловеност: готовност не само да предлагаме и да апелираме, но и да причиняваме болка, т.е. да прилагаме реални санкции срещу режими, които не зачитат дори живота на своите поданици. Съгласен съм, че санкциите срещу Сирия трябва да включват стотици хора, а не само десетина.
Благодаря ви за осъждането на клането в лагера Ашраф на 8 април 2011 г. Настоятелно предлагам в този случай да последвате ясното послание на Европейския парламент от април 2009 г.: необходимо ни е ясно и убедително послание, че ЕС наистина го е грижа за живота на 34 невъоръжени членове на иранската опозиция, и няма повече да търпи жестокото погазване на техните свободи и достойнство. Искам Комисията да поеме водачеството по въпроса за предложеното презаселване.
Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Общата външна политика и политиката за сигурност винаги е голям проблем в ЕС. От една страна, големите държави по традиция са свикнали да разчитат на своите собствени сили, като Франция и Великобритания по-специално все още се чувстват велики сили. Това може да се види в техния подход към решаване на проблеми на външната политика. Напоследък тя е ориентирана по-скоро към военно решение на всякакви спорове, като те пренебрегват мирните решения в полза на намесата. Считам, че има основание да се вярва, че днешният свят се насочва към многополюсност, и това е мирна външна политика, която е в съответствие с международното право и Хартата на ООН. Вместо военни авантюри, последната от които се разиграва пред нас в Либия, днешният свят има нужда да вложи всичките си усилия в борбата срещу бедността и неграмотността, и за решаване на други сериозни проблеми. За да стане това, е безусловно важно да има контрол върху въоръженията и разоръжаване, включително общи споразумения за ликвидиране на ядрени оръжия. Съдействието за смекчаване на последствията от катастрофи трябва да бъде важен елемент във външната политика на ЕС. Тези операции не бива да се свързват с разгръщане на военни части. Разполагането на полицейски части е възможно само в крайни случаи, на базата на резолюция на ООН, и за да бъдат защитени работниците в социалния и здравния сектор, и в сектора за обществени услуги, и за обучение на полицията. Общата външна политика и политиката за сигурност трябва да бъде строго разграничена от НАТО. Поради тези причини конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица отказва да подкрепи този доклад.
Мария Неделчева (PPE), в писмена форма. – (FR) Преди една седмица Общото събрание на ООН упълномощи ЕС да говори с един глас на неговите заседания. Отсега нататък представители на високо равнище ще могат да предават посланията на Съюза в най-висшия международен орган. Това решение е съществена стъпка напред в прилагането на Договора от Лисабон, но не е достатъчно. ЕС се нуждае от реална стратегия, за да може да приложи в действителност правомощията, предоставени му от Договора от Лисабон. Било то в Съвета за сигурност, Съвета по правата на човека, НАТО, СТО или Г-20, позицията на ЕС вече не трябва да е скрита. Нещо повече, ние трябва да поемем водачеството в установяването на глобална парламентарна система. Очевидно е необходима дипломация на високо равнище, но тя трябва да се води в консултация с народа. А нима има по-добър начин да се постигне това от даването на възможност на гражданите от света да бъдат представлявани в ООН? Съществува Европейски парламент, но има и регионални парламенти, като Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС. Днес ние е необходим световен парламент. Баронесо Аштън, Европейският съюз трябва да бъде амбициозен. Надявам се това предложение да се появи във вашата Бяла книга.
Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – Най-напред бих искала да изразя своята искрена благодарност към баронеса Аштън за пълната подкрепа на ЕС за Естония в опита за решаване на кризата със заложниците в Ливан. Отвлечените естонци обаче все още са в ръцете на своите похитители. Затова бихме били благодарни за Вашето по-нататъшно участие и помощ за решаването на ситуацията.
Като се спирам на въпроса за бъдещето на общата външна политика и политиката за сигурност, бих искала да призова за повече съгласуваност и последователност, когато става въпрос за недемократични режими. Ние приложихме санкции срещу Беларус, но не направихме същото по отношение на случая Магнитски в Русия, макар че това беше изтъкнато от Европейския парламент в годишния доклад относно правата на човека в света за 2009 г. и в политиката на Европейския съюз по въпроса.
Ние все още сме ангажирани с политиката на „един Китай“, докато Пекин напоследък става по-потискащ и насилствен и в Тибет, и в региона Uyghur. Вместо да флиртуваме с Пекин, ние трябва да се стремим към споразумение за свободна търговия и с Тайван, който е процъфтяваща демокрация. Политиката на „един Китай“ е остаряла и подкопава морално имиджа на Европейския съюз. Нека нашите политики съответстват на нашите ценности.
Ioan Mircea Paşcu (S&D), в писмена форма. – Договорът от Лисабон ни предостави важна възможност да вървим напред в областта на отбраната и сигурността. Но както сочат доказателствата, това не е достатъчно. Въпреки относително многото операции все още има очевидно разминаване между инструментите, с които се оборудваме – погледнете бойните групи например – и импровизираната колекция от национални средства, които всъщност използваме, когато от ЕС се изисква да се намеси. Да вземем например Либия: поради липсата на политически консенсус и подходящи военни активи трябваше да бъде формирана „коалиция на желаещите“ – една концепция, на която твърдо се противопоставяхме, когато беше използвана от други преди – и трябваше да бъде повикана НАТО, за да поеме командването! На практика Либия напълно изолира нашата ОПСО точно когато беше необходима и затова имаше възможност да се покаже на практика! Впоследствие според мен трябва да разгледаме отново нашата ОПСО, за да видим от какво всъщност има нужда, за да стане действаща концепция и в политическо, и във военно отношение, за да може следващия път, когато ни е необходима, да не ни разочарова така.
Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Нашата обща външна политика и политиката за сигурност е на кръстопът. Договорът от Лисабон направи възможно външните отношения на Съюза да развият по начин, който преди беше невъзможен. Напредъкът досега обаче беше доста бавен. Независимо от това нашите общи европейски ценности ни позволяват да изградим европейска външна политика, която разчита на устойчивото развитие и правата на човека.
Необходим ни е ясен външен дневен ред на Европа, за да може ЕС да може целенасочено да поддържа глобална политика на базата на многостранността. Решаващите елементи в тази политика биха били подкрепата за работата на ООН и изясняване на политиката на ЕС по отношение на ООН.
Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Положението в Сирия е много обезпокоително. Нямаме пълна, надеждна информация, тъй като на чуждестранния печат беше отказан достъп. Репресивните мерки на режима на Асад обаче се засилват и вече доведоха, на базата на данни, предоставени от НПО, до убийството на 600-700 цивилни и арестуването или изчезването на още 8000 души. Гражданите на Сирия демонстрират в продължение на почти два месеца и не бива да бъдат изоставяни в борбата за демокрация. Жестоките репресии са неприемливи и трябва да бъдат спрени. ЕС трябва да поеме водеща роля в търсенето на бързо решение. Ето защо искам да приветствам ограничителните мерки, приети от Съвета срещу сирийския режим в началото на седмицата. Необходимо е обаче да направим повече в сътрудничество с партньорите на Съюза, за да настояваме сирийските власти да спрат репресиите. Асад е изолиран. Само режимът на Кадафи осъжда в момента „международния заговор срещу националната сигурност на Сирия“, едно изявление, което говори много за положението в Сирия. Накрая, бих искал да подчертая, че при сегашните обстоятелства кандидатурата на Сирия за място в Съвета по правата на човека на ООН е неприемлива.
Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Продължителните насилствени действия срещу коптската църква в Египет и предимно срещу християни в Близкия изток изискват незабавен отговор от Европейския съюз. Важна част от хирстиянско-европейското наследство е застрашена. Стотици и хиляди хора биват преследвани заради техните религиозни убеждения. Новите египетски власти се възползваха от широката симпатия и пряката финансова и политическа подкрепа от ЕС. Но сега, след като бяха изгорени църкви и бяха убити християни в подновена вълна от нападения, е дошло време ЕС да изясни напълно на египетските органи, че те са отговорни за вътрешната сигурност на страната и за защитата на правата и живота на всички египетски граждани. Подозренията, че египетските органи обръщат гръб или дори насърчават религиозните насилия, трябва да бъдат разпръснати от твърда гаранция, че християнската общност ще бъде в безопасност в Египет. ЕС трябва да поиска обяснение от египетските органи и да заяви ясно, че по-нататъшното насилие ще бъде последвано от спиране на европейската финансова и хуманитарна помощ. Това недвусмислено предупреждение следва да бъде условие за всички настоящи споразумения и следва да бъде включено във всички бъдещи споразумения с правителства от Близкия изток.
Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) По време на януарското разискване относно положението в Тунис и Египет и свободата на религиозно изразяване аз споменах трагичното положение на християните в арабските страни, по-специално египетските коптски християни, които биват преследвани. Изтъкнах радикализацията на исляма, който насочва агресията си срещу последователите на Христос. Днес може да се види, че моите опасения се оправдаха. Сблъсъците в околността на черквата St. Menas са само върхът на айсберга, що се отнася до трагедията на египетските християни и мълчанието на международните организации. В този контекст си струва да припомним нападенията над манастира St. Bishoy през март тази година, които бяха игнорирани от Парламента и г-жа Аштън, когато египетската армия стреля срещу манастир, пълен с бежанци от Кайро, и действията на салафистката ислямска общност, която има екстремистки възгледи. През април те проведоха поредица от нападения срещу християнски сгради в Beni Ahmad, Bashtil и Kamadir. Както виждаме, Европейският съюз още не може да изработи съгласувана стратегия за реакция срещу нарушенията на правата на човека в Азия и Северна Африка, и за предотвратяването им в бъдеще. Трябва да окажем по-голям натиск над египетските органи, за да защитим християните копти. От съществено значение е да подсилим секцията за предотвратяване на религиозна нетърпимост на подкомисията по политически въпроси на Европейската служба за външна дейност, като се обърне особено внимание на преследваните християни.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS Заместник-председател
(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)
5.1. Означения или маркировки, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (A7-0095/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.2. Сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (A7-0089/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.3. Допустимо ниво на шума и изпускателна уредба на моторни превозни средства (A7-0093/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.4. Селскостопански и горски трактори с тясна колея (A7-0098/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.5. Управление на селскостопански или горски колесни трактори (A7-0090/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.6. Спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори (A7-0092/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.7. Работното пространство, достъпа до мястото на водача и вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (A7-0096/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.8. Задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (A7-0101/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.9. Акциз, приложим върху тютюневите изделия (A7-0100/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.10. Купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евро монети (A7-0102/2011, Sajjad Karim) (гласуване)
5.11. Наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти (A7-0086/2011, Toine Manders) (гласуване)
– Преди гласуването
Toine Manders, докладчик. – (NL) Г-н председател, изготвихме съвместна декларация със Съвета. Министърът, г-жа Гьори, която говори тук вчера, ме помоли да я прочета, тъй като си е загубила гласа. Състои се от четири реда:
докладчик. − (EN) Съвместна декларация на Европейския парламент и на Съвета. „Европейският парламент и Съветът съзнават значението на предоставянето на точна информация на потребителите, особено когато продуктите са маркирани с обозначение за произход, така че да бъдат защитени от измамни, неточни или подвеждащи твърдения. Употребата на нови технологии като електронно етикетиране, включително радиочестотно идентифициране, може да бъде полезен инструмент за предоставяне на подобна информация, като се следва темпото на техническото развитие. Европейският парламент и Съветът приканват Комисията при изготвяне на доклада по член 24а от регламента да разгледа тяхното въздействие върху евентуални нови изисквания за етикетиране, включително с оглед на подобряването на възможността за проследяване на текстилните продукти.“ Това е всичко и сега министърът ще кимне, надявам се.
5.12. Изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз (A7-0243/2010, Vital Moreira) (гласуване)
– Преди гласуването на изменение 14:
Vital Moreira, докладчик. – (EN) Г-н председател, имам устно предложение за изменение на собственото ми писмено изменение. В изменение 14 предлагам „страни“ да се замени със „страни и територии“.
Целта на изменението е ясна – формулировката на параграфа да се приведе в съответствие със заглавието на регламента. Заглавието е: „изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз“. Без поправката ще има несъответствие между регламента и неговото заглавие. Затова искам да подкрепите и да приемете изменението.
(Парламентът приема устното предложение за изменение)
– Преди гласуването на предложението за законодателна резолюция:
Vital Moreira, от името на комисията по международна търговия. – (EN) Г-н председател, възложено ми е да поискам отлагане на гласуването на законодателната резолюция.
Председател. –Ще се изкаже ли Комисията по въпроса?
Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията приветства предложението на члена на ЕП. Така ще могат да се разгледат по-обстойно измененията, които бяха приети, и ще се даде повече време на Парламента и на Съвета преди гласуването на първо четене.
Председател. – Докладът се връща в комисията по международна търговия.
5.13. Политика в областта на радиочестотния спектър (A7-0151/2011, Gunnar Hökmark) (гласуване)
5.14. Изменение на правилника след създаването на съвместен Регистър за прозрачността между Парламента и Комисията (A7-0173/2011, Carlo Casini) (гласуване)
Председател. – Колеги, ще прочета изявление.
Докладът Casini относно сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Комисията относно общ регистър за прозрачност представлява важна стъпка напред в регламентирането на отношенията на членовете на ЕП с външни интереси. Преди да пристъпим към гласуването на доклада, искам да подчертая, че работната група за Кодекса за поведение на членовете на Парламента и групите по интереси не възнамерява да постави под въпрос същността на споразумението с Комисията и съдържанието на доклада Casini. По-скоро има за цел да допълни рамката, като добави нови аспекти, и по-конкретно да укрепи приложимите правила по отношение на достъпа на групите по интереси до Европейския парламент.
(Възклицание „амин“, смях)
5.15. Междуинституционално споразумение между Парламента и Комисията относно съвместен Регистър за прозрачността (A7-0174/2011, Carlo Casini) (гласуване)
5.16. Корпоративното управление във финансовите институции (A7-0074/2011, Ashley Fox) (гласуване)
5.17. Споразумение за свободна търговия с Индия (гласуване)
5.18. Търговски отношения между ЕС и Япония (гласуване)
– Преди гласуването на изменение 1, част 2:
Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, групата PPE иска в това изменение думата „решително“ в параграф 2 да отпадне. Надявам се, че няма да има възражения.
(Парламентът приема устното предложение за изменение)
5.19. Подготвяне на горите за изменението на климата (A7-0113/2011, Kriton Arsenis) (гласуване)
– Преди гласуването на параграф 36, част 2:
Kriton Arsenis, докладчик. – (EN) Г-н председател, не мога да си представя, че някой в залата може да гласува против забрана за строителство в местата, където земята е изгорена от умишлени горски пожари с незаконни цели. Това е много важно за всички държави в Европа и това, което се казва във втората част на параграф 36 и параграф 37, е опит да гарантираме законността и да се борим с престъпната дейност срещу горите в Европа. Искам поименно гласуване на двата текста: втората част на параграф 36 и параграф 37.
Председател. – Параграф 26, част 2 и параграф 37 се поставят на поименно гласуване.
5.20. Годишен доклад от Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС за 2009 г. (A7-0168/2011, Gabriele Albertini) (гласуване)
– Преди гласуването на изменение 2:
Giles Chichester (ECR). – (EN) Г-н председател, докато се забавлявате с шеговития си и необичаен подход към исканията от залата относно гласуването, може ли да спомена, че ако обявявате точките малко по-бавно, преводът няма да изостава и ще можем да гласуваме по-своевременно. Бързате и има известно закъснение.
Председател. – Г-н Chichester, това, което ще запомня от забележката Ви, е, че, доколкото разбирам, одобрявате моя необичаен подход.
– Преди гласуването на параграф 33, първоначален текст:
Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Г-н председател, няма смисъл да го цитирам. Включено е в обяснението на вот: започва с „приветства“ и завършва с „начин“. Можете да го прочетете.
(Парламентът приема устното предложение за изменение)
– Преди гласуването на изменение 7:
Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Г-н председател, и тук текстът е включен в списъка за гласуване. Искам да направя само един коментар: предметът е протест срещу осъждането на демонстранти в Бахрейн и критика на това поведение.
Председател. – Г-н Albertini, не, устното предложение за изменение на изменение 7, след параграф 45.
Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Г-н председател, сбърках при четенето на текста. Премахнахме името „Македония“, за да не погазим чувствата на някои хора, включително, според мен, и на председателя.
Затова е използван само изразът „бивша югославска република Македония“. Премахнахме името „Македония“.
(Парламентът приема устното предложение за изменение)
– Преди гласуването на изменение 14:
Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, ще трябва да повторя забележката на г-н Chichester. Преводачите ни казват, че можем да гласуваме „против“, след като Вие сте обявил „Εγκρίνεται“ („приема се“). Не знам да се изисква от членовете на ЕП да говорят гръцки. Ако ще трябва, кажете ни. Ако не, забавете малко.
Председател. – Отговорът е, че се изисква от членовете на ЕП да говорят гръцки.
(Ръкопляскания и смях)
Вижте, мога да го правя изключително бавно, но така е всеки път, уважаеми колеги, не съм променил начина, по който обявявам гласуването. Както знаете, всички преводачи разполагат със списъка за гласуване пред себе си. Ако го нямат, трябва да го имат. Няма значение колко бързо или бавно председателят обявява на който и да е език цифрите; преводачите разполагат със списъка. Във всеки случай ще опитам малко по-бавно, ако ще бъде по-добре.
William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, говорите много добре английски, както сте показали съвсем ясно. Защо тогава упорствате с тази шарада, с тази пантомима да говорите излишно на гръцки?
(Продължителен шум)
– Преди гласуването на параграф 85:
Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Г-н председател, извинете. Може и да греша, но не си спомням да гласувахме устното предложение за изменение на параграф 68.
Ако не се лъжа, пропуснахме устното предложение за изменение, което споменах по-рано, относно осъждането на отношението на правителството на Бахрейн. Затова следва да пристъпим към гласуване.
Председател. – Г-н Albertini, приехме изменения 13 и 18 и така първоначалният параграф, за който се отнасяше устното Ви предложение за изменение, отпадна.
– Преди окончателното гласуване:
Robert Goebbels (S&D). – (EN) Г-н председател, искам да подкрепя г-н Albertini. Считам, че бихме могли да гласуваме неговото устно предложение за изменение като допълнение към параграфа, който гласувахме, защото ще е добре залата да осъди това, което се случва в Бахрейн, особено смъртните присъди.
(Ръкопляскания)
Hannes Swoboda (S&D). – (EN) Г-н председател, подкрепям го, защото трябва да има грешка или в списъците ни за гласуване, или в процедурата ни за гласуване, но се ползва с толкова единодушна подкрепа, че е много странно да не е включено.
Считам, че всички в залата ще се съгласят с предложението на г-н Goebbels и г-н Albertini да го гласуваме като допълнение или като отделен параграф.
(Парламентът приема изменението на параграф 68)
5.21. Развитието на обща политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон (A7-0166/2011, Roberto Gualtieri) (гласуване)
– Преди гласуването на изменение 18:
Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-н председател, внесох устно предложение за изменение. Извинявам се за процедурата, но драматичните събития в Либия ни накараха да сметнем за важно да добавим няколко думи. На третия ред след „разполагане на място“ искаме подкрепата ви за следния текст…
(Членът на ЕП продължава на английски език)
(EN) „призовава Съвета незабавно да предостави хуманитарна подкрепа за Мисрата и други населени места, по-специално чрез кораби; изразява дълбоко безпокойство от увеличаващия се брой на жертвите от конфликта в Либия и от информацията за използване от страна на режима на Кадафи на касетъчни боеприпаси и други оръжия срещу цивилното население“.
Председател. – Г-н Lisek, съжалявам, но устното предложение за изменение отпадна, защото приехме изменения на параграф 71, така че не можем да го гласуваме. Параграфът беше променен с изменението, което внесохме.
Roberto Gualtieri, докладчик. – (EN) Г-н председател, устното предложение за изменение е следното. Първоначалният текст „признава, че НАТО е основата на колективната защита за държавите-членки, които са част от него“, и тук е допълнението: „и се разпростира отвъд своите държави-членки“.
(Парламентът приема устното предложение за изменение)
5.22. ЕС като участник на световната сцена: неговата ролята в многостранните организации (A7-0181/2011, María Muñiz De Urquiza) (гласуване)
– Преди гласуването:
Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, относно следващия доклад, доклада Muñiz De Urquiza, имам процедурен въпрос във връзка с член 167 и поименното гласуване. При доклада Arsenis и изменение 25 колегата поиска поименно гласуване, защото счете, че е важно. Вие се съгласихте.
За това няма разпоредба в Правилника за дейността и Вие не потърсихте одобрението на Парламента. Всички ползвахме необичайните правомощията, които си приписахте днес, така че искам същото. Защото е важно за мен лично, искам поименно гласуване на всяко изменение на настоящия доклад по силата на същия член, на основата на който го разрешихте на господина там.
Председател. – Колеги, съгласно нашия Правилник и практиката ни винаги председателят решава дали да се проведе поименно гласуване, или не. Председателят може да се съгласи, ако прецени, че не нарушава сесията, или например, ако има много искания, може да се допита до залата. Няма конкретен член от Правилника. Исках да го изясня, за да не създаваме ненужни прецеденти.
При създалите се обстоятелства не възразявам срещу искането, но ви призовавам да не злоупотребявате, защото в такъв случай председателят ще трябва да се допитва до залата всеки път и ще има излишни спорове. Ако настоявате, ще гласуваме всички изменения поименно.
Препоръка за второ четене: Toine Manders (A7-0086/2011)
Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на доклада относно етикетирането на текстилни продукти, тъй като считам, че Европа би могла и следва да направи повече, за да подкрепи предприятията в промишлеността. Направеното от Комисията предложение беше чисто техническо и имаше за цел да опрости настоящите разпоредби относно етикетирането.
Все пак Парламентът постигна два значителни резултата. Първо, текстилните продукти, които включват нетекстилни части от животински произход, кожа, трябва да показват тази информация на етикетите, за да позволят на потребителите да направят информиран избор. Второ, до 2013 г. Европейската комисия трябва да представи проучване относно въздействието на въвеждането на етикетиране, което ясно показва кои облекла са произведени в Европа и кои извън Европа. Последната цел е важен крайъгълен камък за конкурентоспособността на европейския текстил в Европа и по света.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, поздравления за г-н Manders за успешното изготвяне на това предложение. Оказа се, че е по-сложно, отколкото изглеждаше в началото. Аз съм доволен, че ние успяхме да постигнем съгласие относно Регламента за етикетирането на текстила, който ще укрепи конкурентоспособността на текстилната промишленост и ще е от полза за потребителите, като им предоставя по-голям избор на нови и иновационните продукти. Това е добър компромис и аз също считам, че Съветът също ще може да го приеме.
По време на процеса аз не скрих собствения си скептицизъм по отношение на въвеждането на етикетиране на произхода. Ето защо съм доволен също така, че ние се съгласихме с текст, който единствено изисква от Комисията да анализира необходимостта от етикетиране на произхода. Така споразумението няма да доведе до въвеждане на задължително етикетиране на произхода. Аз няма да мога да гласувам в подкрепа на регламент, който задължава предприятията да предоставят етикет, указващ държавата на произход. Наясно съм, че Съветът е на същото мнение. За съжаление, разискването вчера подчерта факта, че членът на Комисията Таяни не споделя това становище. Ако ние действително не успеем да избегнем това, тогава аз ще започна борба срещу него.
Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, предложението за регламент, за който ние бяхме призовани да гласуваме, несъмнено има заслугата за обединяване в един текст на цялото съществуващо законодателство по отношение на текстилните продукти. Този регламент ще даде възможност да се опрости и подобри съществуващата регулаторна рамка относно развитието и използването на нови влакна, както и подкрепата за развитие на иновационните продукти и насърчаването на иновациите в текстилния и шивашкия сектор.
Приветствам факта, че г-н Manders е разгледал и други аспекти, като намалената административна тежест за държавите-членки в резултат на транспонирането в националното законодателство на техническите адаптации, които се изискват от добавянето на наименования на новите влакна в хармонизирания списък. Макар да считам, че ние бихме могли да постигнем повече чрез въвеждането на конкретен член, уреждащ обозначаването на произхода на текстилните продукти, аз гласувам в подкрепа на предложението за регламент.
Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, настоящият регламент е от първостепенно значение за европейската текстилна промишленост, тъй като той гарантира свободен пазар в съответствие с правила, които предотвратяват нарушенията и незаконните практики от миналото. Ние искаме благосклонно да подчертаем решението на институциите да приветстват предложението и да проучат проблема с проследяемостта и произхода на продуктите, за да се гарантира, че европейските потребители са правилно информирани, въпреки че определените срокове са доста дълги. В крайна сметка целта е да се защитят потребителите.
Ще посоча, че миналия октомври Парламентът гласува с голямо мнозинство в подкрепа на предложението за регламент относно обозначаването на държавата на произход на някои продукти, включително текстилни продукти, внесени от трети държави, и че досега Съветът не е започнал преговори или обсъждания с Парламента, дори на официално равнище. Бих искала да благодаря на унгарското председателство за това, че включи въпроса в приоритетите си, но също така бих искала разискването да се ускори, като в противен случай има опасност например да предоставим гаранции на европейските потребители по отношение на храните, но не и по отношение на производството на продукти.
Paolo Bartolozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, докладът относно етикетирането на текстилните продукти, който днес ние подкрепихме, отбелязва важна стъпка напред към опростяване на законодателството в полза на потребителите и всички европейски производители, които работят в промишлеността. С този регламент ние определяме нови правила относно етикетирането в текстилната промишленост; съсредоточаваме се все повече върху иновациите в сектора и върху ускоряването на интеграцията на европейското законодателство, за да се възползваме безопасно от иновационните продукти.
Всъщност текстът предлага да се съчетаят три директиви относно етикетирането на текстилния състав в единен европейски регламент, който опростява съществуващата регулаторна рамка и подобрява прозрачността на процедурите. Следователно ние можем единствено да приветстваме постигнатия днес положителен резултат при опазването на европейското производство. В същото време обаче ние не можем да не споменем въпроса с обозначаването на държавата на произход. Надяваме се, че скоро може да бъде предприета допълнителна стъпка напред чрез одобряване на законодателство, уреждащо обозначенията за произход в този сектор.
Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, по мое мнение този доклад се опитва да реши два основни проблема. Първо, целта е да насърчи иновациите. Това означава, че процесът на включване на наименования на нови влакна в стандартен списък с наименования трябва да бъде направен по-прозрачен и трябва да включва по-малко бюрокрация. Второ, етикетирането на произхода трябва да бъде подобрено. Във връзка с това ние честно можем да кажем, че тази точка все още не е окончателно и задоволително решена. Бих искал добре да изясня, че това не е по вина на докладчика. Това просто се дължи на силно различаващите се становища, възприети от членовете на Съвета, които Комисията не може да помири. Надявам се, че ние ще продължим да работим по този въпрос, тъй като етикетирането на произхода става все по-важно. То е едно от правата на потребителите. Бих искал в близко бъдеще този въпрос да бъде обсъден в Европейския парламент и бих искал Комисията да внесе предложение.
Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, качество, етикетиране, проследяемост: това са инструменти за защита на потребителя, които гарантират отлично качество на продукта. До днес Европа беше единственият пазар в света без законодателство по този въпрос, което я поставя в неблагоприятно положение по отношение на нейните основни търговски партньори.
Днес гласът на Европейския парламент беше чут чрез приемането на регламент, който може да опази върховите постижения в европейската текстилна промишленост. Производството ни се нуждае от защита, особено във време на икономическа криза, като тази, в която се намираме в момента. Досега ние успявахме да постигнем признание чрез иновации и изследвания, които са гарантирали производството на иновационните текстилни влакна.
Потребителите вече няма да рискуват да купуват текстилни продукти, които са потенциално вредни за тяхното здраве, може би защото са били третирани с химически агенти. Приемането на този регламент най-накрая гарантира надлежна защита на правата на над 500 милиона европейски граждани. Отсега нататък вече няма да е възможно да ги заблуждаваме с неправилно етикетиране.
Emma McClarkin (ECR). – (EN) Г-н председател, днес ние гласувахме относно добавянето на нов текстил и влакна и въпроси, свързани с етикетирането. От началото на доклада относно текстила аз съм на мнение, че Парламентът следва да спазва обхвата на първоначално разработеното предложение и че разширяването на обхвата не съответства на целта за опростяване на пускането на пазара на нови влакна.
Имам опасения относно разпоредбата за клауза за преразглеждане, която ще поиска от Комисията да проучи възможното въвеждане на редица изисквания относно етикетирането, които имат малка добавена стойност и биха създали неприемлива тежест за предприятията, особено за малките и средните предприятия. Това включва хармонизиране на етикетирането на размера, социално икономическо етикетиране и, което е най-обезпокояващо, етикет за радиочестотно идентифициране, който би увеличил разходите за предприятията и цените за потребителя.
Независимо от това, усещането ми от доклада е, че някои от разпоредбите в регламента ще се предизвикат промяна, ще подобрят прилагането на процеса за предприятията и ще укрепят защитата на потребителя, особено по отношение на етикетирането на продукти от животински произход. Ние обаче трябва да имаме предвид, че законодателстваме в истинския свят, а не правим списък с желания за идеален свят, както и че Парламентът следва да се придържа към областите си на компетентност в бъдеще.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, позволете ми да започна, като кажа, че се надявам да продължите да се обръщате към тази парламентарна зала на своя роден език, който съответства на всеки език в света по своите постижения, разнообразие и древност.
Има моменти, когато четенето на списъка за гласуване е по-красноречив коментар за поведението и естеството на този Парламент от всичко друго, което бих могъл да кажа. Нека само погледнем темите на някои от тези доклади: означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт; сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици; допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторните превозни средства; колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея; устройства за управление на колесни селскостопански или горски трактори; спирачни устройства на селскостопанските или горските колесни трактори; място на водача и вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори; задно монтирани защитни конструкции при преобръщане; акциза върху обработен тютюн; купюрния строеж и техническите спецификации на евро монетите; наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране... и мога да продължа.
Почти не съществува ниша от националния ни живот, която да е толкова отдалечена, че Брюксел не е увил филизите си около нея, закривайки естествената светлина и задушавайки естествения растеж.
Ако Брюксел се беше придържал към трансграничните въпроси, тогава нямаше да има проблем.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, в хода на разискването беше казано много за доклада на г-н Hökmark относно програмата ни за политика в областта на радиочестотния спектър – нещо, което, трябва да призная, не звучи много бляскаво. Все пак това на практика е въпрос за това дали можем да осигурим широколентови връзки и евтини цени за пренос на данни за нашите граждани в бъдеще. Съвсем накратко ще кажа, че когато се опитваме да надникнем в бъдещето, доста впечатляващо е, че преговарящите и по-специално нашият докладчик успяха да постигнат толкова широко мнозинство в подкрепа на доклада, по който гласувахме днес. Това беше резултат от изключително усъвършенствани политически умения и докладчикът, г-н Hökmark, заслужава всички поздравления.
Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, радиочестотите са изключително оскъден и ценен ресурс в съвременното ни общество. Следователно е съвсем логично да координираме ефикасно използването на тези в цяла Европа. По-широкият достъп до радиочестотния спектър е важен не само за предприятията, но и за гражданите на Европейския съюз. Поради тази причина следва да положим специални усилия, за да гарантираме, че тази политика се развива в съответствие с икономически, социални и културни интереси. По-специално, трябва да не допускаме този регламент да поставя в опасност прекия безжичен пренос, който се използва в регионалните театри в Германия, на рок концерти и в църкви.
Бих искал също така да отправя искане към Комисията да обедини усилията си с държавите-членки и да работи в тясно сътрудничество с тях в тази област, а не да се намесва в националните им правомощия.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, след днешното гласуване на регистъра за лобистите мисля, че е важно да заявим, че лобизмът по същество е нещо добро. Всъщност той е незаменима част от демократичния процес. Без лобизма познанията и възгледите на политиците по отношение на всички аспекти на обществото щяха да бъдат далеч по-ограничени. Следователно, всички ние в Парламента и в пресата носим отговорността да гарантираме, че зад онова, което вършим, стои една критична, но истинна представа за същината на въпроса.
На второ място, искам да кажа, че както е известно, най-доброто е най-големият враг на доброто. Напълно законното искане за прозрачност, което намери израз в разискването и гласуването днес, трябва по необходимост да бъде балансирано, така че водени от най-добри намерения, да не разрушим една добре функционираща система. Искането за пълна прозрачност, за задължителна индивидуална регистрация на всичко под слънцето, за комисия за етичен контрол и така нататък в най-добрия случай е израз на наивитет, а в най-лошия е част от един популистки политически дневен ред, който ще донесе повече вреди, отколкото ползи. На практика става въпрос за доверие. Ако се счете за необходимо, контролът трябва да съответства на онова, което е приемливо на практика по отношение на работния процес. Бих искал също така да изразя несъгласие с вота по параграф 9. По време на това бързо гласуване останах с впечатление, че не получихме правилния резултат.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, напълно съм съгласен с г-н Løkkegaard. Не съм сигурен, че точно такъв резултат ни трябваше при гласуването на параграф 9, но ако това е така, значи нещо в Парламента не е наред, що се отнася до възприемането на действителността. Напълно вярно е, че трябва да имаме колкото може повече прозрачност. Но да се иска всички ние да публикуваме имената на всички хора, с които се срещаме, е, разбира се, напълно абсурдно. Абсурдно е, защото възниква въпросът кога една среща е тъкмо среща? Трябва да дадем определение за „среща“. Среща ли е, когато се срещнем с някого в коридора или в автобуса, или някъде другаде? Тук влизат ли разговорите по телефона или интернет? Кога една такава случка попада в графата „среща“? А какво да кажем за всички онези хора, с които имаме срещи днес, които са представители на бунтовническите движения в Северна Африка? И те ли трябва да видят имената си във вестника? Естествено, че не. Във връзка с това би следвало да е логично да се гарантира, че хората ще могат винаги да идват с доверие при нас. Във всеки случай аз никога няма да участвам в нещо, което разрушава това доверие.
Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, ако гражданите могат по-лесно да следят как вземаме решенията си, а така също и процесите, компонентите и ресурсите, които ни влияят, ще успеем да гарантираме по-голяма прозрачност и преодоляване на пропастта между европейските институции и гражданите, която често е обект на обсъждания във връзка с легитимността и така наречения дефицит на демокрация в Европейския съюз.
През последните две години беше постигнат огромен напредък. Достатъчно е само човек да си спомни как след няколко доклада и обстойни разисквания Парламентът въведе своя регистър за представителите на интереси през 1996 г., или как през 2006 г. Комисията представи „Европейска инициатива за прозрачност“, в която тя предложи общ регистър „обслужване на едно гише“ за лобистите в Комисията и Парламента. Одобряването от Парламента на доклада Stubb-Friedrich доведе до създаване на съвместна работна група между Парламента и Комисията. Сега можем спокойно да кажем, че резултатите, постигнати от тази група във връзка с целите, поставени от Парламента, са повече от задоволителни.
Напълно съм съгласен с доклада на г-н Casini, тъй като прозрачността на политическите институции е едно от основните условия за легитимността им. Затова аз подкрепих предложението.
Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, няма никакво съмнение, че този регламент бележи важна стъпка в процеса, насочен към привличане на вниманието върху европейските институции. Необходима е по-голяма прозрачност, повече публичност, по-голяма яснота по отношение на контактите и достъпа до информация, и най-сетне, общ регистър за прозрачност.
Ако си дадем сметка, че в Съединените щати законът за групите на лобистите е приет още през 1948 г., разбираме, че те несъмнено имат своята роля, и дотолкова, доколкото те представляват предимно егоистични интереси, трябва да бъдат надлежно държани под контрол. Това е един насочен към бъдещото проектодоклад и макар да не е завършен продукт, представлява начин за гарантиране на легитимността на дейностите и решенията на европейските институции. Поради тази причини гласувах „за“, тъй като съм напълно убеден, че точно това е пътят, по който трябва да вървим.
Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, струва ми се, че дължим благодарност на „Сънди Таймс“ за скандала, придобил известност под името „изменения за пари“.
В резултат, както сам знаете, Бюрото на Парламента създаде работна група, която да въведе обвързващи кодекси за поведение за всички членове на Парламента. Второто действие на тази пиеса се състоя днес, когато масово гласувахме в подкрепа на доклада.
Считам, че отдавна трябваше да има регистър за лобистите, но имам и някои резерви. Преди всичко мисля, че този регистър трябва да е задължителен. Въпреки това той е една стъпка в правилната посока и си струва да се отбележи, че самите лобисти, уважаваните лобисти, всъщност поддържат връзка и подкрепят въвеждането на задължителна регистрация.
Разочарован съм обаче, че Съветът не застана зад това предложение. Струва си да се напомни, че и тримата членове на Парламента, които бяха разобличени по време на скандала, наречен „изменения за пари“, са бивши правителствени министри.
Регистрацията на лобистите е голям въпрос и лобирането е голям въпрос, и ние трябва да продължим да работим в тази посока, да използваме това като експеримент и да се надяваме, че в бъдеще регистрацията ще стане задължителна.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, веднага щом пристигне в Брюксел лобистът разбира, че това е система, създадена от и за хора като него. Обикновено лобистът е мъж, макар че и женският му еквивалент може все по-често да се срещне из коридорите в строг костюм.
Това е система, при която решенията се вземат – щях да кажа в задимени стаи, но всъщност в днешно време в стаите няма дим – при закрити врата и изпъдени на студа навън гласоподаватели. Един чудесен пример за това са новите ограничения и забрани по отношение на билковите и алтернативни лекарствени продукти, които влязоха в сила преди няколко седмици. Подобна забрана никога не може да бъде прокарана в националните парламенти, които са подложени в това отношение на истинско недоволство от страна на избирателите. Големите фармацевтични дружества обаче разбраха, че в система тук могат да прокарат всичко онова, което никога не могат да прокарат през националните законодателни органи, тъкмо защото тази система е много по-неподатлива спрямо общественото мнение. Така че, да, нека го имаме този регистър – аз и моята група го подкрепихме – но истинското решение е правомощията да бъдат върнати от тези безотчетни институции в Брюксел и Страсбург на националните демократични парламенти, които наистина се отчитат пред избирателите си.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, правителството на Сингапур и органите в Хонконг и Шанхай претърсват Лондон и други финансови центрове на Европа, опитвайки се да наемат хора, които са били прогонени в чужбина от прекомерната регулаторна тежест, наложена от Европейския съюз. Нашето поколение е свидетел на епично изместване на богатството и предприемачеството от Европа към Азия. Трагедията ни е, че живеем във времена, когато Азия тъкмо открива тайните на децентрализацията, дифузията на властта, предприемчивостта и личната отговорност, а ние в тази част на света се движим в обратната посока, копирайки старите азиатски империи – Мин, могулите и османците, в регулирането, уеднаквяването, стандартизирането и данъчното облагане.
Разбира се, именно моята страна, моята собствена столица, Лондон, ще бъде най-засегната от тези нови ограничения, но ЕС като цяло има интерес да предотврати това изтичане на богатство, на работни места и на предприемчивост от Европа към по-млади и по-жизнени икономики. И отново, решението е правомощията да бъдат върнати обратно на националните органи, които се ползват от естествената симпатия и преданост на своите избиратели.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, Индия е най-голямата демокрация в света, един от най-бързо развиващите се пазари в света и е на път да се превърне в икономика, основаваща се на знанието. С оглед на това е, разбира се, много разумно да сключим споразумение за свободна търговия. Това е и в наш собствен интерес. Следователно възниква въпросът, как изобщо е възможно левите да са против това споразумение за свободна търговия. Как може някой да е против извеждането на милиони индийци от бедността и как може левите да са против борбата за спечелване на един отворен пазар за европейските предприятия? Намирам това за неразбираемо. Просто не мога да разбера защо е толкова трудно да се извлекат поуки от историята. Свободната търговия е нещо добро! Свободната търговия е нещо добро! Свободната търговия е нещо добро! Свободната търговия създава растеж, свобода за народите и следователно – мир.
Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, гласувах „против“ предложението за резолюция, което се занимава с преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия с Индия. По мое мнение сключването на подобно договорено от Европейската комисия споразумение само ще обслужи големите мултинационални дружества както в Индия, така и в Европа.
За разлика от говорилия преди мен оратор, според мен търговските преговори не са водени с цел изваждане на хората от бедността и подобряване на стандарта им на живот, а се ръководят от дневния ред на едрия бизнес, интересуващ се от по-голям достъп до пазарите и по-големи печалби.
Заставам на страната на бедните селскостопански производители, синдикалистите и работниците в Индия, които се противопоставят на споразумението за свободна търговия, тъй като то ще доведе до по-нататъшно подкопаване на стандарта им на живот, а така също и на условията на труд за голяма част от индийската работническа класа, и по-конкретно на заетите в огромния неформален сектор.
Освен това дневният ред на това споразумение за свободна търговия и стремежът му да засили правата върху интелектуалната собственост и изключителността на данните излага на опасност достъпа до евтини генерични лекарства, които са произведени в Индия. Днес тези генерични лекарства са от жизненоважно значение за хора от целия свят, които страдат от СПИН или други подобни заболявания. Поради стремежа към все по-големи печалби на големите частни фармацевтични дружества тези хора просто не могат да си позволят марковите еквиваленти на нужните им лекарства.
Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, споразумението за свободна търговия, което предстои да подпишем с Индия, е най-забележително от всички споразумения, сключвани досега от ЕС. Европейският съюз трябва да подчертае значимостта на социалната отговорност. Много добре знаем, че най-големите проблеми на Индия са детският труд, бедността и неравнопоставеността.
Готвим се да сключим търговско споразумение, истинските бенефициери на което са промишлеността и големите дружества в Европа. Европейският потребител, разбира се, несъмнено има полза от евтината работна сила в Индия, което намира израз например в по-ниските цени на продуктите, но това не трябва да се допуска, ако причинява щети на самите производители.
Лицемерно е да твърдим, че Европа е пионер в областта на социалната отговорност. Като предлага редица ползи, свързани със свободната търговия, ЕС трябва да настоява за решаването на проблемите и трябва да наблюдава този процес. Важно е Комисията да включи в текста на споразумението за свободна търговия правно обвързващи клаузи относно правата на човека, социалните и екологичните стандарти и социалната отговорност на дружествата, и най-вече да гарантира, че всички тези условия ще бъдат спазени.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, разбира се, че е интересно, а по някакъв начин и очарователно, че винаги се намират членове на Парламента, които са против свободната търговия. Струва ми, че в известен мисъл това е фантастично. Но искам да заявя, че аз изцяло подкрепям свободната търговия. Считам, че свободната търговия е път, водещ напред, и че тъкмо свободната търговия трябва да ни покаже пътя за развитие на отношенията ни с Индия. Причината това споразумение да се забави толкова много е, че са налице затруднения, свързани с различни подробности – но важни подробности, бихме добавили – а именно, въпросът за генеричните лекарства, за който спомена и говорилия преди мен оратор. Бих призовал и двете заинтересовани страни, с други думи, и Индия, и ЕС, да се опитат да намерят решение на този проблем, което, от една страна, спазва авторското право, тъй като това е абсолютно задължително, а от друга страна, гарантира, че са предвидени практическите средства за осигуряване на възможност на многото бедни хора в Индия да получават евтини лекарства.
И накрая, има критици, които считат, че не трябва да вървим по пътя на двустранните преговори и да сключваме двустранни споразумения. Те смятат, че това е в противоречие с преговорите в рамките на СТО. Аз мисля, че това е в пълно съответствие със СТО. Ние трябва да направим нещо, за да гарантираме, че няма претърпим отново провалите, които имаме в рамките на СТО. Просто такива двустранни споразумения са необходими и затова ги приветствам.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, невероятно е какво се случва все път, когато разискваме свободната търговия в Парламента. По време на разискването винаги прозвучават няколко стари радиосигнала от радио Тирана. Във всеки случай, с такова впечатление остава човек, когато слуша размишленията на левицата относно свободната търговия. По този начин ясно си проличава, че не са научили абсолютно нищо от историята.
Сега говорим за района на Япония. Европейският съюз и Япония са двете най-големи световни икономики. Заедно съставляваме една пета от световната търговия. Извършваме значителни взаимни инвестиции в икономиките си, имаме общи интереси на глобално равнище и въпреки това напредъкът в преговорите е бавен. Следователно нека, от наша страна, да кажем, че пречките трябва да бъдат премахнати. Трябва да приемем, че от двете страни са необходими отстъпки, защото заедно икономиките ни могат да се допълват и да създават иновации, растеж и работни места.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, искам само да добавя някои неща към вече казаното. Няма съмнение, че една от пречките за японците са изключително високите технически бариери, които съществуват и са съществували винаги в японското общество. Европа следва да отправи ясен призив към Япония да се отвори и да гарантира, че се предприемат стъпки за премахване на тези технически бариери.
Бедствието в Япония, на чиито фон се случва това, разбира се, е трагичен факт. Все пак, ако не друго, поне можем да кажем, че има малък положителен елемент във всичко, защото ще имат възможност да преосмислят нещата и да разберат, че действително сега имат нужда от помощ отвън. Има сериозна нужда предприятия от други региони да се притекат на помощ. Това може да накара Япония да погледне напред, да види положението от друг ъгъл и да премахне тези многобройни технически бариери.
Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, искам да припомня на колегата от левицата, г-н Murphy, че Карл Маркс е подкрепял свободна търговия с Индия. Искам също така да припомня на либералните ни колеги, и по-специално на г-н Rohde, че причината той да подкрепя свободната търговия се крие в опустошителните й последици, тъй като той е твърдял, че фактът, че английската буржоазия е била движена от непочтени интереси, е бил несъществен: индийското общество е трябвало да бъде разрушено, за да обуслови началото на световната революция.
Що се отнася до мен, не смятам, че следва да подхождаме догматично по този въпрос. Систематичната свободна търговия не винаги е от полза. Тя може да създава ползи, когато има равнопоставени условия. Това общо взето е положението в много области в отношенията с Япония, но признавам правото на Япония например да защити своя пазар на ориз, да защити земеделските си стопани, които отглеждат ориз, да заплаща на своите земеделски стопани цени, които са по-високи от тези на световните пазари и да каже „не“ на масовия внос, който може да унищожи земеделските й стопани, също както признавам и правата на нашите икономики да защитят определени сектори на своята дейност.
Поради тази причина не подкрепих резолюцията на мнозинството. Бих предпочел други резолюции, които според мен изглеждаха по-целесъобразни. Трябва да има равнопоставени условия, но само в ясно определени сектори.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, в действителност бих се изненадал, ако не бях чул намека на членовете на Парламента от Франция, че протекционизмът е хубаво нещо. Стига догматизъм. Трябва да преминем към горите и във връзка с това днес разискваме нашия доклад относно Зелената книга на Комисията относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС. Европейските гори имат много социални, икономически и екологични функции и несъмнено допринасят значително за разрешаването на кризата с климата – на практика това е много ефективен начин за нейното преодоляване – и за постигането на целта на ЕС до 2020 г. Затова ние, от Датската либерална партия, сме много доволни, че с днешното гласуване се гарантира, че горите ще бъдат обект на по-последователна и дългосрочна защита, като същевременно запазваме амбициите си за гарантиране на глобалната конкурентоспособност на европейските отрасли, основани на горите. Бяхме малко изненадани обаче, че предложението за 30-годишна забрана за строителство върху земи, пострадали от горски пожари, беше успешно прокарано при гласуването. Това е типичен ляв метод за решаване на проблеми с престъпността – чрез забрана на всичко и за всеки, при това за период от 30 години. Ние, разбира се, не го подкрепяме.
Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, като докладчик в сянка от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа съм напълно удовлетворен от резултатите от днешното гласуване. Докладът на г-н Arsenis относно опазването на горите касае политиката; той се основа за утвърждаване на начините, по които Европейският парламент възнамерява да подходи към опазването на горското ни наследство и към адаптацията на горите спрямо изменението на климата. Днес Европейският парламент ясно изрази своето мнение, във връзка с което очакваме Комисията да направи необходимите предложения и по този начин да създаде възможност за изготвянето на още по-подробни политики за този сектор.
Бих искал да благодаря специално на г-н Arsenis за експертната му и професионална работа, която включваше дълъг и труден дебат, защото – както всички добре знаем – положението по отношение на горите не е едно и също във всички държави-членки. Въпреки това намерихме пресечни точки, а също така постигнахме някои конкретни цели, като например предпазване на някои местности от спекулации със земя, по-добра защита на горите, които се ценят заради своето биоразнообразие, като например горите в северната част на Бореалския регион и средиземноморските гори, както и забрана за застрояване на опожарени земи.
Г-н председател, както посочих, това е много важно за множество средиземноморски страни, включително за Вашата страна, Гърция.
Christa Klaß (PPE). – (DE) Г-н председател, горите са нашето бъдеще и нашият културен пейзаж. Те се управляват внимателно, за да служат както на нас, така и на околната среда, включително чрез отделяне на кислород, съхраняване на въглерод и осигуряване на местообитания за растения и животни. Хората, които управляват горите, получават малко или не получават никакво заплащане за това, че обезпечават тези скрити функции, които много хора приемат за даденост. Поради това e още по-важно да вземаме под внимание икономическите аспекти на нашите гори. Те включват дърводобивната промишленост и все повече производството на биомаса – не само за отопление, но и за електропроизводство. В бъдеще следва да засилим и да оползотворяваме по-добре икономическите характеристики на горите, както и да поемем лична и национална отговорност в това отношение.
Очакваме Комисията да изготви Бяла книга, която да отразява този всеобхватен подход и в която да се набляга на него, за да се гарантира, че горите ни ще имат бъдеще и че всички ние ще сме готови да инвестираме в това бъдеще. Ако посадя царевично зърно, мисля само за днешния ден, но ако посадя дърво, полагам грижи за бъдещето.
Lena Ek (ALDE). – (SV) Г-н председател, изискванията за горите в различните части на Европа варират значително. Ето защо е най-добре законодателството по отношение на горите да се създава на национално равнище. Освен това в Договора от Лисабон не се предвижда подкрепа за обща европейска политика в областта на горското стопанство. Най-големият проблем с предложените регламенти, свързани с климата и горите, е, че горите са ключов фактор, засягащ способността на ЕС да постигне определените цели относно климата. Горите са необходими за преминаване към „зелена икономика“, например чрез производство на биoгорива от странични горски продукти.
Следователно лесовъдството не трябва да бъде обект на излишни, сложни регламенти, които правят продуктите от него по-малко конкурентни в сравнение с изкопаемите горива. Много е странно например да се предлагат задължителни критерии за устойчивост за един възобновяем ресурс, какъвто са горите, а да няма подобни критерии за изкопаеми горива като въглищата.
Ще продължа да се противопоставям на обща европейска политика за горите и в бъдеще. Вместо това бих искала да вложим ресурси в научни изследвания, образование, информация и иновации, свързани с това, как да предотвратим последиците от изменението на климата за нашите гори. Благодаря ви.
Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, гласувах против доклада относно общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Изцяло не съм съгласен с изразените в него мнения и идеи относно настоящата и бъдещата роля на Европа в света.
Накратко, докладът подкрепя военизирана и империалистическа Европа. Защитава агресивна стратегия по отношение на суровините и иска, цитирам: не толкова строго „разделение между граждански и военни операции за управление на кризи“. Това е прикрит език за по-нататъшно милитаризиране на външната политика. Приветства се търговското споразумение с Колумбия, независимо от факта, че през последните години бяха убити стотици членове на профсъюзите, чиято вина се състоеше само в това, че са профсъюзни членове.
Настоящият доклад лицемерно нарича социалните вълнения елемент на ново поколение предизвикателства и рискове за сигурността. Какво лицемерие! Капиталистическата система създаде бедност и мизерия по целия свят и сега е неспособна да се справи с последствията. Хората има правото да защитят законните си интереси и да се борят за по-добро бъдеще, без каквато и да било намеса на могъщи политически, икономически и военни сили.
Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, на първо място, бих искал да кажа – и надявам се, че времето ми за изказване няма да бъде намалено заради тези няколко думи – че, относно лицемерието, сред нас само малцина вярват на определени неща. Всеки от нас взема думата, за да обясни вота си, след като вече го е дал. Петима или шестима от нас се вслушват в това, което казват, и понякога ги снимат за телевизията. Всичкото това обаче е доста потискащо.
Ето защо бих искал да направя предложение и със сигурност ще постъпя така на следващото заседание на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Предлагам отсега нататък обясненията на вота да предхождат самия вот, така че, вероятно като говорим и се вслушваме едни в други ще можем дори да се убедим относно начина, по който да гласуваме, а не да играем някаква отборна игра, която е изцяло решена предварително.
Казвайки това, обясних своя вот в подкрепа на доклада. Продължавам да вярвам в Европа, точно както продължавам да вярвам в ефективността на присъствието на върховен комисар. Продължавам обаче да съм на мнение, че държавите-членки вярват в това много по-малко от нас самите. Ето защо може би ще трябва да се посочи – както тази сутрин беше повторено на баронеса Аштън, а също и в други случаи, – че докато Европа не престане да бъде частично насочена към икономиката и вместо това да стане по-политизирана, ние също няма да можем да изпълняваме ролята си толкова добре, колкото бихме могли.
Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н председател, съгласен съм, че европейската външна политика трябва да взема под внимание външното измерение на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Ето защо приветствам всяко действие, което допринася за насърчаване на мира, стабилността и принципите на правовата държава в страни и региони, намиращи се в криза. Подкрепям ангажимента за трансатлантическо партньорство като един от основните стълбове на външната политика на ЕС, чиято цел е да създаде свободен пазар заедно със Съединените американски щати.
Източноевропейските политики са особено важни от гледна точка на Полша. В доклада се признава необходимостта от политическо и икономическо интегриране със съседите на ЕС и също така се призовава за съгласуван подход в преговорите относно ново споразумение с Русия, като се обръща внимание на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека в тази държава. Потвърждава се също така необходимостта от засилване на преговорите за присъединяване на Турция и от постоянен ангажимент по отношение на процеса на присъединяване на балканските държави.
Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, гласувах в подкрепа на настоящия доклад поради умерения му подход към най-неотложните въпроси в областта на общата външна политика и политика на сигурност.
Благодарение на измененията, направени от групата S&D, беше постигнат по-конструктивен език за диалога относно Русия и Иран.
Измененията по стратегията на ЕС относно Афганистан също допринесоха за подобряване на структурата на доклада.
Докладът на Albertini е стъпка напред към постигане на по-добра политика на сигурност на ЕС. Подкрепям усилията и ангажираността на докладчика, но въпреки това трябва също така да подчертая, че ЕС все още е далеч от една съгласувана и дългосрочна стратегия в тази област. Приносът на ЕС към всеобщия мир и сигурност все още е доста малък и зависи прекалено много от виждането на САЩ за международна сигурност и от „инжекционния“ подход към въпроса.
Нека да работим за по-автономна, ориентирана към ЕС външна политика и политика на сигурност, защото това е, което очакват европейските граждани от нас и което трябва да им дадем.
Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, намирам за интересен и задоволителен броя на колегите, които тази сутрин се изказаха в подкрепа на г-жа Аштън и текущата работата, която тя върши във външните служби, както и броя на колегите, които предложиха да говорим единодушно. Ако говорим единодушно, ние ще бъдем ефективни и ще се вслушват в нас, ако ли не, няма да бъдем ефективни, нито ще се вслушват в нас.
(EN) Сетих се също и за думите на великия ирландски поет Уилям Бътлър Йейтс, който е казал: „... нали покой се сцежда“. Това определено беше случаят със Северна Ирландия, където Европейският съюз изигра решаваща роля чрез подкрепата си за Международния фонд за Ирландия и миналата седмица мирът стана задължителен с успешните избори.
– (GA) Работата, която Европейският съюз свърши в Северна Ирландия, може да бъде повторена на световната сцена, в полза на мира и на бедните, при условие, че сме единодушни и ако г-жа Аштън върши усърдно работата си.
Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL). Г-н председател, подкрепих доклада относно общата европейска политика за сигурност и отбрана. Въпреки това обаче, бих искал да посоча, че в доклада не само се прави оценка на политиката, но вниманието се насочва основно върху бъдещето, върху развитието. Според мен, това изисква не само различни обосновани и точни оценки и умни думи, с каквито докладът изобилства. Общата политика за сигурност и отбрана трябва да бъде разгледана сериозно и от различен ъгъл.
Считам, че са необходими три неща. Първо, ЕС трябва да определи общите си стратегически интереси, например, относно енергийната сигурност и политиката за съседство. Второ, ЕС следва да увеличи собствената си способност за планиране и координиране на граждански и военни операции и за управление на кризи. Трето, последно, в рамките на бюджета на ЕС следва да има съвместен бюджет за съвместни действия.
Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н председател, все по-важната взаимозависимост на международните организации, изправени пред икономически, екологични и енергийни проблеми, изисква постоянни корекции в областта на външните отношения на отделните държави. Въпросите на сигурността формират елемент на политика, изискващ особено внимание от всяка държава, и се нуждаят от постоянно изменение в променящия се свят. Главната тема на доклада е призив за защита на стратегическата автономност на ЕС в областта на сигурността и отбраната. В него обаче не се взема под внимание липсата на военен опит на ЕС, а същевременно се призовава за разширяване на военните операции. За държави като Полша, основата на военната й политика остава Северноатлантическият договор. Засилването на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО, и предложението за увеличаване на взаимната помощ при действия биха могли значително да забавят процедурите, включени във взимането на оперативни решения. Според мен докладът изглежда прекалено радикален и затова гласувах за отхвърлянето му.
Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, най-важният документ относно Европейската стратегия за сигурност беше представен от Хавиер Солана. Документът е озаглавен „Сигурна Европа в един по-добър свят“ и е приет от Съвета на Европейския съюз на 12 декември 2003 г.
Оттогава в тази област е постигнат малък напредък. Съюзът все още няма ефективна стратегия за външната си сигурност и по най-важните въпроси все още следва примера на Съединените американски щати. В доклада се прави опит да се въведат някои положителни промени по тактически теми като управлението на кризи, разпокъсаността на европейската отбранителна технологична и индустриална база и неефективността на 24-те мисии на ЕС за сигурност и отбрана по света.
Гласувах в подкрепа на доклада и се надявам, че Парламентът ще продължи да допринася за постигане на целта за засилване на европейската стратегическа автономност в областта на сигурността. По-специално се нуждаем от повторно определяне на основните заплахи за нашата сигурност след рухването на така наречената ислямска терористична заплаха и появата на нови опасности като финансовата криза.
Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, подкрепих доклада, но се питам дали Европейският съюз има способността да работи за насърчаване на мира и стабилността в съседните ни държави, като имам предвид главно Сирия, Либия и Египет.
Нашите действия в Либия ще покажат реалното състояние на политиката ни за сигурност и отбрана. Главната цел на ЕС в Либия е да защити цивилното население и да подкрепи опитите на либийския народ да създаде демократично общество. Спомените от балканските държави през 90-те години на двадесети век все още са пресни в съзнанието ни. Тогава Европа трябваше да разчита на помощ от страна на Съединените американски щати. Във всеки случай, Либия показа, че ЕС не представлява военна сила – нашите действия зависеха от самостоятелните инициативи на държавите-членки.
Сега примерите в Северна Африка ни накараха да осъзнаем, че необходимостта от военна подготвеност и способност на ЕС на вратата на Европа, си остава факт. Службата за външна дейност работи повече от година и сега можем да очакваме някакъв резултат от работата й.
Julie Girling (ECR). – (EN) Г-н председател, две думи изскачат в съзнанието ми, за да опиша къде се намираме днес по отношение на общата външна политика и политика на сигурност. За съжаление, те не са много приятни. Думите, за които си мисля, са: „бъркотия“ и „малка шега“. За жалост, това е доста тъжна шега.
През последните 15 месеца – период от време, който представи достатъчно възможности по целия свят да докаже своята пригодност – нашата така наречена обща политика не успя да окаже никакво положително въздействие. Казвам това не като голям познавач на външните работи, но трябва да отговоря на моите избиратели за това какво Европа добавя като стойност за нас. Тях наистина ги тревожи фактът, че цената на предоставяне на тази обща политика не се разпределя правилно и не се представя правилно.
Трябва да отговоря на моите съграждани за това каква услуга им давам и след продължителните разисквания по тези доклади все още се мъча да дам отговор.
Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, предложеният доклад говори за правата на човека като за приоритетен дневен ред на ЕС в международните организации, като се поставя особено ударение на правата на жените и децата и на свободата на изразяване. В същото време докладът призовава държавите-членки да подкрепят позицията на ЕС в тези организации.
Обаче така наречените репродуктивни права, което всъщност означава право на аборт – казано с други думи – са приоритетен компонент на европейския дневен ред по правата на човека. От друга страна, европейската дипломация все още не е последователна при утвърждаването на религиозната свобода във всичките й аспекти, с акцент върху зачитането на правата на християните по света. Затова бих предпочела и аз самата, и моите избиратели да бъдем представлявани от словашки дипломати. Мисля, че те ще защитават съвсем различна гледна точка от тази на ЕС по споменатите въпроси, много от които са в компетентностите на националните държави.
Pino Arlacchi (S&D). – (EN) ЕС все още е твърде ограничен глобален фактор; ролята му в системата на ООН и във всички многостранни организации не отговаря на неговата демократична, икономическа и културна тежест. Докладът разглежда този дефицит и призовава за премахване на някои от пречките пред пълноценната изява на нашия Съюз в глобален контекст. Ето защо аз гласувах в негова подкрепа. ЕС може да даде значим принос за мира и благоденствието на нашата планета. Нека позволим неговата гражданска мощ да разпростре влиянието си навсякъде.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, тъй като съм може би последният оратор, позволете ми да използвам възможността да благодаря на вашите сътрудници и на преводачите за търпението. Моля, не си мислете, че то остава незабелязано и неоценено.
Европейският съюз е жаден и нетърпелив да се сдобие с всички атрибути и признаци на държавността. Той има свой Парламент, своя валута, свой председател, свой външен министър, свои външни граници, свое знаме, химн, паспорт и шофьорска книжка. Беше само въпрос на време той да поиска официално признание като държава в Организацията на обединените нации и, разбира се, точно това стана сега с подкрепата на собственото ми правителство – твърде срамен и озадачаващ за мен факт.
Това е даване на правна форма на нещо, което фактически ставаше от доста време: изместването на правомощията, които според нас са определящи за държавността, от националното равнище към равнище Брюксел.
Но останалите държави-членки на Европейския съюз трябва да внимават с какво се съгласяват. Една от последиците от пълното признание на държавността на ЕС е, че те сега в голяма степен могат да бъдат упражнявани от баронеса Аштън и г-н Ван Ромпьой, в качеството съответно на външен министър и държавен глава на новата общност.
И членовете на Парламент, сигурен съм, неофициално ще намерят начин да ги информират, това не е нож, който да не е с две остриета.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, който кодифицира Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това, и като имам предвид значението на търговията с хранителни продукти, гласувам в подкрепа на предложението за директива относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Системата ще подобри информацията относно идентичността на продуктите и ще съдейства за развитието на международната търговия.
Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Напълно съм съгласна, че трябва да имаме предвид препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, тъй като според мен това предложение просто се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до обикновена кодификация на вече действащи разпоредби относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, без промяна по същество, която би могла да изисква становище на Парламента. Въпреки това бих искал да подчертая, че според мен все по-голямо значение придобива предоставянето на вярна и пълна информация на потребителите, най-вече относно партидите, датите на производство и други данни, които позволяват да се проследява движението на продукта от неговия източник.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Парламента и Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. За целта Комисията и Парламентът извършват много законодателни промени. Едно от обстоятелствата, които наистина усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е разчитането и тълкуването на информацията относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Голямото количество подобна информация затруднява хората и понижава качеството на живота им. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива, която чрез консолидирането на Директива 89/396/ЕИО опростява и пояснява законодателството на ЕС и улеснява живота на хората.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Търговията с хранителни продукти е важна част от вътрешния пазар. Означенията, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, осигуряват по-точна информация за идентифициране на продуктите. Поради това те са полезен източник на информация, когато хранителните продукти са обект на спор или представляват опасност за здравето на потребителите.
Поради голямото разнообразие на използваните методи за идентификация търговецът би трябвало да определи партидата и да нанесе съответното означение или маркировка. На международно ниво съществува общо задължение за означаване на партидата при производството или опаковането на пакетирани продукти. Съюзът трябва да съдейства за развитието на международната търговия, като прилага тези правила.
Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) За добруването на обществото и потребителите на европейския пазар ние се опитваме да опростим колкото е възможно повече правила и разпоредби, за да станат прозрачни и разбираеми за всички граждани. Добър пример е общата селскостопанска политика. Основен принцип при работата по нейното развитие е опростяването на политиката, чиято основна цел е да се гарантира безопасността на храните в Европа. Кодификацията на директивата относно маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, спомага за реализиране на този подход и за опростяване на възприемането на законодателството от потребителите. Същевременно кодификацията запазва формулировката от оригиналните текстове и се извършва в пълно съответствие с процедурите за приемане на законодателните актове на ЕС.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на предложението е кодификация на съществуващи законодателни текстове относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Необходимо е да се обръща повече внимание на мерките, гарантиращи, че потребителите получават точна и подробна информация, най-вече относно партидите, датите на производство и други данни, които позволяват да се проследява движението на продукта от неговия източник.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът на колегата Sajjad Karim съдържа законодателна резолюция относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (кодифициран текст). Целта на предложението е да се кодифицира Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Напълно подкрепям новата директива, която ще замени различните включени в нея нормативни актове; предложението напълно запазва съдържанието на кодифицираните актове и просто ги обединява, като въвежда само формални изменения, налагани от самия процес на кодификация. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме директивата относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, не на последно място поради факта, че криминални елементи твърде често фалшифицират означенията с незаконна цел. Групирането и опростяването на всички съществуващи законодателни текстове относно означенията или маркировките ще улесни контрола и разкриването на незаконните действия.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 80/181/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици и отмяна на Директива 71/354/ЕИО. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това, и като имам предвид значението на измервателните прибори в повечето области на човешката дейност, гласувам в подкрепа на предложението за директива за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици. Системата ще подобри работата в областта на общественото здравеопазване, безопасността и административните дейности.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като отчитам становището на правните служби на Парламента, Съвета и Комисията, чието заключение е, че предложението на Комисията се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, подкрепям приемането на предложението на първо четене.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Парламента и Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Използването на мерни единици е необходимо при всички измервателни прибори за изразяване на резултатите от измерванията и винаги, когато трябва да се посочи определено количество. Те се използват почти във всички области на човешката дейност, поради което трябва да се гарантира максимална яснота при употребата им и да се установят правила за използването им в Европейския съюз в областта на икономиката, общественото здравеопазване, обществената безопасност и административните дейности. Държавите-членки трябва да имат право да изискват всички измервателни прибори на тяхна територия да използват нормативно установените мерни единици.
Директивата подкрепя безпроблемното функциониране на вътрешния пазар чрез степента на хармонизиране на мерните единици. Във връзка с това е целесъобразно Комисията да контролира промените на пазара, свързани с директивата и нейното изпълнение, по-специално по отношение на евентуалните затруднения пред вътрешния пазар и необходимостта от допълнителна хармонизация за решаване на тези проблеми.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове относно мерните единици, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Доколкото разбирам, докладът съдържа законодателна резолюция относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици. Целта на предложението е кодифициране на Директива 80/181/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици и отмяна на Директива 71/354/ЕИО. Добре е, че новата директива ще замени различните включени в нея нормативни актове; предложението напълно запазва съдържанието на кодифицираните актове и просто ги обединява, като въвежда само формални изменения, налагани от самия процес на кодификация. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства; считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до обикновена кодификация на вече действащи разпоредби относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Няма промени по същество, които биха могли да изискват становище на Парламента.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Парламента и Съвета относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. За целта Комисията и Парламентът извършват много законодателни промени. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. Понякога измененията се налагат от необходимостта за актуализиране на текстовете, но това затруднява хората и понижава качеството на живота им. През 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г., която сближава законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторните превозни средства.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 70/157/ЕИО е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, и определя техническите предписания относно нивото на шума и изпускателната система на моторните превозни средства. Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в директива 2007/46/ЕО, да се прилага за всички видове превозни средства. Следователно разпоредбите от директива 2007/46/ЕО относно системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за превозни средства, се отнасят за тази директива.
Желателно е да се имат предвид техническите изисквания, приети от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) в съответните правила, приложени към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Законодателната резолюция на Европейския парламент относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства ще спомогне за постигане на основната цел на предложението — кодифициране на Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Съгласен съм с инициативата на г-н Sajjad Karim и гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Значението на транспортния сектор за европейската икономика намира отражение в пряко създаваните работни места за над 10 милиона души и 5 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Развитието му е жизненоважно за икономическия растеж в ЕС и за физическо и психологическо свързване на разделени области. Освен това, според Бялата книга „Пътна карта за постигането на единно европейско транспортно пространство“ е важно да се изпълни целта за намаляване на емисиите от парникови газове с 60 % до 2050 г.
Целта на доклада е да се опрости и поясни законодателството на ЕС, което е разпръснато в различни нормативни актове, изменяни по няколко пъти и поради това трудни за разбиране. Една от целите на ЕС е осигуряване на прозрачност на законодателството на Общността, като начин за приближаване на Европа към европейските граждани, за да могат те да се възползват от конкретните права, които имат.
Кодификацията на съществуващите законодателни текстове е резултат от сближаването на законодателствата на държавите-членки относно определянето на технически правила за допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства, които да способстват за постигане на екологична устойчивост на европейско ниво.
Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на документа 2010/0261 относно кодификацията на допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Това е още един пример за усилията на Европейската комисия да опрости и организира законодателството на Общността, така че то да бъде по-прозрачно и достъпно за гражданите на ЕС. Законодателното предложение кодифицира съществуващите текстове и създава нормативен акт, който е по-разбираем и достъпен. Чрез стандартизирането на техническите изисквания регламентът сближава държавите-членки и определя процедура за официално сертифициране в ЕС на всички видове превозни средства според Директива 2007/46/ЕО.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно защитните конструкции на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. Понякога измененията се налагат от необходимостта за актуализиране на текстовете, но това затруднява хората и понижава качеството на живота им. През 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно предно монтираните защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея е претърпяла няколко съществени изменения. За повече яснота и удобство тази директива трябва да се кодифицира. Посочената по-горе директива е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачното оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, като определя техническите предписания относно дизайна и конструкцията на селскостопанските или горски трактори по отношение на предно монтираните защитни конструкции при преобръщане.
Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички видове трактори. Следователно разпоредбите от Директива 2003/37/ЕО относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се отнасят за тази директива.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Законодателната резолюция на Европейския парламент относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея е много актуална. Целта на предложението е кодифициране на Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея. Подкрепих инициативата, като гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме директивата относно защитните конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея. Групирането и опростяването на всички съществуващи законодателни текстове по тази тема е важно и ще спомогне за предпазване на хората, които използват селскостопански машини при ежедневната си работа.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът, който подкрепих днес, е относно конкретно законодателство на Съюза – система на ЕС за одобряване на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея, която определя техническите изисквания към предно монтираните защитни конструкции при преобръщане на тракторите.
Кодификацията на законодателството на Общността е важна за неговото опростяване и за по-доброто му възприемане от европейското общество, с което се улеснява практическото прилагане на директивите на ЕС. В случая приетите от държавите-членки технически изисквания позволяват системата на ЕС за одобряване, приета с Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички модели трактори.
Два са важните моменти в доклада: опростяването и повишаването на прозрачността на европейското законодателство. Живеем във времена, когато европейското общество се чувства изолирано от проекта за Съюза. Поради това считам, че е важно да намираме начини за преодоляване на тази дистанция и да демонстрираме, че основната грижа на ЕС е благосъстоянието на неговите граждани.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно монтирането, местоположението и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. Понякога измененията се налагат от необходимостта за актуализиране на текстовете, но това затруднява хората и понижава качеството на живота им. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори е претърпяла няколко съществени изменения. За повече яснота и удобство тази директива трябва да се кодифицира. Директива 86/415/ЕИО е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, като определя техническите предписания относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление.
Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички видове трактори. Следователно разпоредбите от Директива 2003/37/ЕО относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се отнасят за тази директива.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно устройствата за управление на колесните селскостопански и горски трактори, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) В доклада се предлага резолюция на Европейския парламент относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори. Целта на предложението е кодифициране на Директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада, целящ да предпази операторите на селскостопански машини, чиито устройства за управление трябва да са леснодостъпни и безопасни. Те трябва да са така проектирани, разположени и снабдени с предпазни устройства, че да не допускат случайно задействане или други маневри, които са опасни за оператора на машината.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 76/432/ЕИО на Съвета от 6 април 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 76/432/ЕИО на Съвета от 6 април 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори е претърпяла няколко съществени изменения. За повече яснота и удобство тази директива трябва да се кодифицира. Директива 76/432/ЕИО е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, като определя техническите предписания относно спирачните устройства.
Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички видове трактори. Следователно разпоредбите от Директива 2003/37/ЕО относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се отнасят за тази директива.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада, целящ да систематизира и опрости законодателството относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори. За предпазване и защита на операторите на селскостопански или горски трактори машините трябва да са от одобрен в ЕО тип.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 80/720/ЕИО на Съвета от 24 юни 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст). Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Препоръката стана част от заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз от заседанието в Единбург през декември 1992 г. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 80/720/ЕИО на Съвета от 24 юни 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 80/720/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори е претърпяла съществени изменения. За повече яснота тази директива трябва да се кодифицира. Директива 80/720/ЕИО е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 74/150/ЕИО, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, като определя техническите предписания за дизайна и конструкцията на селскостопанските или горски трактори по отношение на работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците.
Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички видове трактори. Следователно разпоредбите от Директива 2003/37/ЕО относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се отнасят за тази директива.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) За подобряване на безопасността е необходимо предписанията относно работното пространство, мястото на водача и размерите на вратите и прозорците на селскостопанските трактори да бъдат кодифицирани по начин, който е разбираем и достъпен за гражданите. Поради това гласувах „за“.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад, подобно на другите доклади относно тракторите, цели да се кодифицира Директива 80/720/ЕИО от 24 юни 1980 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори. Предлаганите изменения не са по същество, а са формални, наложени от процеса на кодификация, и са на 22 официални езика.
Бих искал отново да подчертая значението на тази законодателна процедура, осигуряваща по-лесно възприемане и по-добра яснота на законодателството на ЕС, което е от полза за европейското общество и европейските институции. По-разбираемата и проста за всички членове на обществото Европа има ключово значение за развитие на чувството за принадлежност, което е жизненоважно за европейския проект.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 86/298/ЕИО на Съвета от 26 май 1986 г. относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до обикновена кодификация на вече действащи разпоредби, без промени по същество. Поради това нямам причина да гласувам против доклада.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Препоръката стана част от заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз от заседанието в Единбург през декември 1992 г. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 86/298/ЕИО на Съвета от 26 май 1986 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът цели да се поясни и опрости Директива 86/298/ЕИО на Съвета от 1986 г., както и нейните изменения, относно задно монтираните защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея.
Целта на процеса на кодификация е да се подобри достъпността и разбираемостта на законодателството на ЕС за европейското общество. Директивата, заедно с нейните изменения, определя техническите правила за дизайна и производството на селскостопански и горски трактори, както и за съответните системи за тяхното одобряване, което налага хармонизация в рамките на ЕС, за да се създадат необходимите условия за осигуряване на пътна безопасност.
Хармонизацията в рамките на Европа гарантира, че ако работниците са изложени на риск при работа с трактори, държавите-членки ще могат да приложат необходимите и задължителни мерки, като се съобразяват с Договора и с техническите изисквания относно защитните конструкции, посочени в настоящата директива.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на измененото предложение на Комисията, което има предвид междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове, и по-специално точка 4 от него. Консултативната работна група, съставена от съответните правни служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, проведе заседание на 23 ноември 2010 г. за разглеждане на гореспоменатото предложение, внесено от Комисията. Разглеждането на предложението за директива на Съвета относно кодификацията на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите, Директива 92/80/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари, и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия, позволи на консултативната работна група да заключи единодушно, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите, Директива 92/80/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари, и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно структурата и ставките на акциза върху тютюневите изделия. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като отчитам становището на правните служби на Парламента, Съвета и Комисията, чието заключение е, че предложението на Комисията се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, подкрепям приемането на предложението.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно измененото предложение за директива на Съвета относно структурата и специфичните ставки на акциза върху потреблението на тютюневи изделия (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Препоръката стана част от заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз от заседанието в Единбург през декември 1992 г. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове, което да се извършва в пълно съответствие със законодателния процес в ЕС. Поради това гласувах в подкрепа на предложението за кодификация на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно структурата и специфичните ставки на акциза върху потреблението на тютюневи изделия.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Цел на Договора е да поддържа полезната конкуренция и такива отличителни качества на икономическия съюз, че той да наподобява вътрешния пазар. По отношение на тютюневите изделия постигането на тази цел предполага държавите-членки да прилагат данъци, оказващи влияние върху потреблението в този сектор, които не деформират условията на конкуренция и не препятстват свободното движение на тютюневите изделия в границите на Европейския съюз. Що се отнася до акциза, хармонизирането на структурата му трябва по-специално да гарантира, че конкуренцията между различните видове тютюневи изделия от една и съща група не се деформира от налаганите данъци и така да отвори националните пазари на държавите-членки. Необходимостта от конкуренция налага използването на система за свободно ценообразуване за всички групи тютюневи изделия, а прилагането на тази политика трябва да гарантира високо ниво на опазване на здравето на хората.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно измененото предложение за директива на Съвета относно структурата и ставките на акциза върху тютюневите изделия (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно структурата и ставките на акциза върху потреблението на тютюневи изделия, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) В доклада на г-н Sajjad Karim се предлага законодателна резолюция на Европейския парламент относно измененото предложение за директива на Съвета относно структурата и ставките на акциза върху тютюневите изделия. Ясно е, че целта на предложението е кодифициране на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите, Директива 92/80/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари, и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия. Инициативата е много важна и навременна. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Консултативната работна група, компетентна по въпроса, е разгледала предложението за директива на Съвета относно кодификацията на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите, Директива 92/80/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари, и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия. Заключението на консултативната работна група е, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. Поради това гласувах в подкрепа на предложението.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът, подобно на другите, които обсъждахме досега, цели да се опростят и пояснят формулировките на европейското законодателство, не на последно място защото (както е по отношение на акциза) много от разпоредбите са изменяни няколко пъти. Тяхното обединяване и поясняване ще е от полза и за операторите, и за потребителите. Гласувахме в подкрепа на предложението.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Регламент (ЕО) № 975/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за регламент относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като отчитам становището на правните служби на Парламента, Съвета и Комисията, чието заключение е, че предложението на Комисията се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, подкрепям приемането на предложението.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Препоръката стана част от заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз от заседанието в Единбург през декември 1992 г. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове, което да се извършва в пълно съответствие със законодателния процес в ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за кодификация на Регламент (ЕО) № 975/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Единната европейска монетна система трябва да внушава доверие на обществото и да използва технологични иновации, които гарантират нейната сигурност, надеждност и ефективност. Доверието на обществото в системата зависи от физичните характеристики на монетите, които трябва да са възможно най-удобни за потребителите. След консултации с асоциации на потребителите, с представители на Европейския съюз на слепите и с производители на автомати за продажба на дребни стоки бяха проведени изследвания за отчитане на специфичните изисквания на важни категории потребители на монети. За да бъде гарантиран плавният преход към еврото и да се улесни приемането на монетната система, от потребителите е необходимо да се гарантира лесно различаване на монетите по техните визуални и осезаеми характеристики.
Монетите трябва да имат определени специални защитни елементи с цел да се намалят възможностите за измама. Фактът, че монетите имат една европейска и една национална страна, е подходящо изразяване на идеята за европейски паричен съюз между държавите-членки.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложение за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) В доклада на г-н Sajjad Karim се предлага законодателна резолюция на Европейския парламент относно предложението за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети. Като се има предвид вероятността за присъединяване на нови държави към еврозоната, тази инициатива предоставя още една възможност за предотвратяване на дейността на фалшификаторите на пари. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в доклада относно предложението за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Тъй като според Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, подкрепих на първо четене предложението, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Подкрепям доклада, защото предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Съгласен съм с „като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, ЕП приема своята позиция на първо четене, която съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията“.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на докладите на г-н Karim. Десетте доклада от Комисията по правни въпроси се отнасят единствено до кодификацията на различни нормативни актове, както е единодушното мнение на правните служби. При това съдържанието им остава без изменения по същество.
Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Приетата днес резолюция напълно подкрепя предложението на Комисията, което съответства на препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според Консултативната работна група въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като целта на директивата е да се кодифицират различните законодателни текстове, което подобрява достъпността и разбираемостта на законодателството без да въвежда промени по същество, гласувах в подкрепа на доклада.
Препоръка за второ четене: Toine Manders (A7-0086/2011)
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям предложението комисията да продължи работата си относно този важен документ въз основа на измененията, приети от Парламента на първо четене, и се надявам, че Съветът също така ще предприеме благоприятен подход за насърчаване на достъпа до информация за текстилните продукти.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав. С приемането на тази резолюция Европа постигна единодушен ангажимент за защита на потребителите чрез обозначаването на държавата на произход и приемането на нов механизъм за проследяване на текстилните продукти. Ние, членовете на Европейския парламент, днес приехме съвместна декларация, която цели да се защитят европейските потребители от фалшиви или подвеждащи твърдения относно произхода на продуктите. Изразявам твърдо убеждение, че резолюцията и декларацията ще дадат важен импулс за създаването на механизъм за предоставяне на точна информация на потребителите, по-специално по отношение на точния произход на закупените продукти. Гражданите на ЕС имат правото да знаят мястото на произход и нивото на качество на продуктите и текстила, които купуват.
Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като е важно потребителите да бъдат изцяло информирани, когато купуват текстил. Благодарение на доклада ясното етикетиране на текстила, който има някакъв животински състав, ще бъде задължително в бъдеще. Това ще помогне и на хората с алергии. Нови влакна и иновационни продукти могат да бъдат пускани на пазара незабавно поради предложените промени в доклада, а потребителите ще имат по-добър избор в резултат на това. По-специално, приветствам това, което се казва в доклада за извършването на две проучвания: относно възможността за връзка между алергиите и използваните химикали в текстила и относно осъществимостта на изпълнението на схема за етикетиране с мястото на произход, за да се гарантира пълното проследяване на текстилните продукти. Съгласен съм с докладчика за това, че следва да бъде постигнат баланс между изпълнението на високо равнище на защита за потребителите и необходимостта да се опрости нормативната уредба за текстилните продукти.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Той цели да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти, да се насърчат иновациите в шивашкия и текстилния сектор и разработването и въвеждането на нови текстилни влакна. Съгласен съм, че следва да бъде постигнат правилният баланс между високо равнище на защита на потребителите и опростяването на нормативната уредба за текстилните продукти. Разширяването на обхвата на задължителното етикетиране не следва да наложи непропорционална тежест за предприятията, без да има реална добавена стойност за потребителите, които може дори да бъдат объркани от излишъка от информация върху етикета на текстилните продукти. Считам, че би било полезно за Комисията да представи доклад до Европейския парламент и Съвета относно възможни нови изисквания за етикетиране, които да бъдат въведени на равнището на Съюза. Той следва да проучи по-конкретно възгледите на потребителите по отношение на количеството информация, което следва да се предоставя на етикета на текстилен продукт, както и да провери какви начини, различни от етикетирането, могат да се използват за предоставяне на допълнителна информация на потребителите.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за регламент, прието от Комисията на 30 януари 2010 г., има за цел опростяване на съществуващата нормативна уредба чрез обединяване на трите действащи директиви относно наименованието и етикетирането на текстилните продукти заедно в един регламент.
На първо четене, на 18 май 2010 г., Парламентът одобри 63 изменения с голямо мнозинство. Повечето от тях бяха технически изменения с оглед на привеждането на текста в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз. Той прие също известен брой изменения по същество, включително правила за обозначаване на произхода, маркиране на материали от животински произход, поливлакнести текстилни продукти и т.н. По своя преценка Съветът отхвърли всички изменения по същество, предложени от Парламента.
Гласувах в подкрепа на доклада, препоръката за второ четене, тъй като той възстановява голяма част от измененията на Парламента от първото четене, включително свързаните с обозначаване на произхода, маркиране на нетекстилни части от животински произход, поливлакнести текстилни продукти. Тези промени ще допринесат за насърчаването и иновациите в европейската промишленост и ще увеличат равнището на информация, предоставяна на потребителите.
Също толкова важно е проучването, което Комисията ще трябва да представи до септември 2013 г., за да се определи дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и химикалите или смесите, използвани в текстилните продукти.
Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) През януари 2009 г. Комисията прие предложението за нов регламент относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикиране на текстилните продукти. С предложението се цели да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти, за да се насърчи разработването и въвеждането на нови текстилни влакна. Като се заменят трите действащи директиви с един регламент, предложението улеснява процеса на приспособяване на законодателството към техническия напредък, като същевременно предоставя възможността ползвателите на влакна да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти на пазара.
Приветствам това предложение и считам за особено значително, че новият регламент съдържа конкретно позоваване на етикетиране „Произведено в“. Действително е от съществено значение да се продължи по този път, за да се снабди Европейският съюз с инструментите, с които да се конкурира с и да се изправи пред основните си търговски партньори, като Съединените щати, Канада, Китай и Япония на глобализирания пазар.
Освен това бих искал да подчертая тук това, което по мое мнение е най-важният аспект от постигнатото споразумение със Съвета, а именно ангажимента на Европейската комисия да представи до 30 септември 2013 г., след като е извършила подходяща оценка на въздействието, доклад, придружен от законодателни предложения по отношение на етикетирането за произход, проследяването и използването на нови технологии.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като цели да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти и по този начин да се насърчи разработването и въвеждането на нови текстилни влакна и по-добра защита на потребителите. Тъй като окончателният текст все още се договаря със Съвета, докладът на Европейския парламент предлага да се посочат въпросите, като обозначаването на произхода на внесените в ЕС текстилни продукти, съгласно които ще бъде задължително за етикета да посочва не само производителя на крайния продукт, но и държавата на произход на внесените текстилни продукти, използвани за неговото производство, както вече се прави в Канада, САЩ, Китай и Япония. Като цяло докладът предлага етикетите да показват възможно най-много информация за състава на продукта и да призовем Комисията да проучи дали внесените продукти са вредни за човешкото здраве поради състава си с цел подобряване на защитата на потребителите. Същевременно обаче докладът предлага отхвърляне на всякаква ненужна административна тежест за производителите на стоки. Например той предлага замяна на маркировките върху етикетите с неезикови символи, за да се избегне преводът на текстилните наименования на няколко езика на ЕС. Също така е предложено самостоятелно заетите шивачи да бъдат изключени от този бъдещ регламент.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която има заслугата за опростяване на съществуващата система относно етикетирането на текстилните продукти, както и за насърчаване на разработването и въвеждането на нови текстилни влакна и съкращаване на времето между представянето на заявление и приемането на наименование на ново текстилно влакно. Тези нови правила ще позволят на потребителите да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти. Освен това документът, който одобрихме днес, също така насърчава въвеждането на обозначаване на произхода, което би улеснило избора на потребителите и би допринесло за намаляване на измамните или подвеждащите обозначения на произход. В това отношение, подкрепям изменението, определящо изискването за производителите да посочат наличието на материали от животински произход върху етикетирането. Това ще защити потребителите от риска поради недоглеждане да купят продукти от истинска кожа например и ще предостави по-голяма защита за онези, които страдат от алергии.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Вярвам в положителното въздействие от опростяване и усъвършенстване на съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти, по-специално от насърчаване на разработването и въвеждането на нови текстилни влакна. С оглед на това гласувам за приемането на регламента, внесен от Парламента и Комисията. Считам обаче, че измененията, внесени от докладчика, са важни.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) За да се предотврати потребителите поради недоглеждане да купят продукти от материали от животински произход (кожа), подкрепих този доклад, който предвижда задължително етикетиране, съдържащо фразата „нетекстилни части от животински произход“. Етикетът ще осигурява защита от определени проблеми, които могат да засегнат някои потребители, които страдат от алергии.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият регламент има за цел установяване на правила относно използването на наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране, както и правила относно количествения анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от текстилни влакна. Това води до преобразуване на Директива 96/74/ЕО в регламент и отмяна на Директиви 96/73/ЕО и 73/44/ЕИО.
Целта е да се повиши прозрачността на процеса на добавяне на нови текстилни влакна към хармонизирания списък на наименованията на текстилните влакна и да се адаптира законодателството към технологичното развитие в текстилната промишленост. Измененията, въведени отново от докладчика, обхващат въпросите за обозначаване на произхода на текстила, нетекстилни части от животински произход, клауза за преразглеждане, искане за проучване на опасни вещества, неезикови символи и кодове, изисквания към техническото досие, което следва да бъде приложено към заявлението за разрешение за ново наименование на текстилно влакно, поливлакнести текстилни продукти, самостоятелно заети шивачи, лаборатории за провеждане на изпитвания върху текстилни смеси и задължително обозначаване на влакнестия състав при филца и филцовите шапки.
Гласувах в подкрепа на документа.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящата препоръка за второ четене се отнася до позицията на Съвета относно приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав. Текстилният сектор е много сложен и представлява значителен дял от икономическата дейност в държавите-членки. Докладчикът успява да постигне споразумение относно спорни въпроси, като обозначаване на произхода, нетекстилни части от животински произход, опасни вещества и други. Освен това той успява да включи клауза за преразглеждане, която позволява да бъдат отстранени потенциални пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар. Въпреки някои първоначални трудности трите европейски институции имаха възможност да постигнат разбирателство, което е равнозначно на много задоволителен резултат. Следователно Съветът може бързо да приеме това законодателство с оглед на влизането му в сила през януари 2012 г., от което в голяма степен ще спечелят потребителите. Ето защо съм доволен от консенсуса, който беше постигнат и гласувам в подкрепа на регламента за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета, Директива 96/73/ЕО на Европейския парламент и Директива 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С това предложение за регламент се цели да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти, за да се защити и насърчи разработването и въвеждането на нови текстилни влакна. Предложението улеснява процеса на приспособяване на законодателството към техническия напредък, като се преобразуват трите действащи директиви в един регламент, като по този начин се избягва транспонирането на актуализирани разпоредби от изцяло техническо естество и се съкращава времето между представянето на заявление и приемането на наименование на ново текстилно влакно. Дългогодишните желания на производителите са съсредоточени върху наименованията и етикетирането. Опростяването на съществуващата нормативна уредба има потенциала да насърчи иновациите в текстилния и шивашкия сектор, като същевременно предоставя възможността потребителите да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти.
На първо четене през 2010 г. Парламентът одобри изменения на правилата за обозначаване на произхода, маркиране на нетекстилни части от животински произход, използване на неезикови символи и клауза за преразглеждане, но Съветът не прие всичко. От жизненоважно значение е сега той да приеме различните предложения, особено тези за обозначаване на произхода.
Поради тези причини гласувахме за повечето от приетите тук позиции.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Първоначалната цел на това предложение беше да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти.
По време на преговорите със Съвета на министрите на ЕС Парламентът включи нови разпоредби в регламента, като тези, които изискват маркирането на материали от животински произход в текстилните продукти и провеждането на проучване, за да се определи дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и химикалите, използвани в текстилните продукти.
Наличието на материали от животински произход следва да бъде ясно обозначено, така че да се предотврати потребителите или отделни лица, които страдат от алергии, да поемат риска поради недоглеждане да купят продукти от истинска кожа, при положение че биха предпочели да не го правят.
Комисията ще трябва да изготви проучване до 30 септември 2013 г., за да се определи дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и химикалите или смесите, използвани в текстилните продукти. Въз основа на това проучване Комисията ще внесе законодателни предложения, когато е уместно.
Този регламент следва скоро да бъде приет от Съвета на министрите на ЕС и да влезе в сила на 20-ия ден след публикуването си. Ще има преходен период от две години и половина за правилата относно изискванията за етикетиране и за тези относно обозначаването на „нетекстилните части от животински произход“.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящото отсъствие на хармонизирани правила относно маркирането на произхода поставя ЕС в неизгодна позиция и също така лишава европейските производители на чувствителни по отношение на произхода стоки от ползите, свързани с производството на територията на Съюза, а потребителите пропускат възможността за достъп до информация относно произхода на продуктите. Маркирането на произхода би улеснило избора на потребителите и би допринесло за намаляване на измамните, неточни или подвеждащи обозначения на произход. Това изменение въвежда изискване за обозначаване на наличието на нетекстилни части от животински произход в текстилните продукти. Следва да се подчертае, че кожата често се използва за украса при относително евтини облекла, внасяни често от Азия.
С цел отстраняване на потенциални пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар, причинени от разлики между разпоредбите или практиките в държавите-членки, както и с цел следване на темпото на развитие на електронната търговия и бъдещите предизвикателства на пазара на текстилни продукти, е необходимо да се направи преглед на хармонизацията и стандартизацията на други аспекти на етикетирането на текстилни продукти с оглед на улесняване на свободното движение на текстилни продукти на вътрешния пазар и постигане на единно и високо равнище на защита на потребителите в ЕС.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Процесът в рамките на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите беше повратен момент за предложението на г-н Manders, тъй като тогава беше решено, че следва да стане задължително включването на пълния състав на продукт, отколкото само на някои от частите му. Впоследствие обаче групата ни посочи необходимостта от запазване на текстилната промишленост и етикета „Произведено в“, но в преговорите със Съвета не беше предоставен никакъв отговор на тази позиция. Независимо от това има елементи, които заслужават подкрепа, като рационализиране на регистрирането на материалите. Тъй като считам, че запазването на етикета „Произведено в“ е приоритетен въпрос, не мога да гласувам в подкрепа и следователно избрах да се въздържа.
Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Manders относно разпоредбите, обхващащи етикетирането на текстилните продукти. Много съм щастлива, че Парламентът при това гласуване на второ четене въведе отново редица изменения въпреки противопоставянето от страна на Съвета. За потребителите е важно да могат да правят покупките си при пълно познаване на фактите и да не купуват кожа поради недоглеждане, както е в случая по-специално, когато кожата се използва за украса върху евтини облекла. Освен това текстът подчертава необходимостта от проследяване на текстилните продукти и от Комисията ще бъде възложено проучване относно потенциалните опасности за здравето от продукти, като изкуствени влакна или бои.
Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Резолюцията относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти, която беше приета от Европейския парламент, е особено важна за текстилния сектор в Европейския съюз. Тя ще позволи по-бързото въвеждане на пазара на нови текстилни влакна, което ще помогне на иновационните текстилни предприятия в практическото прилагане на тяхната научноизследователска и развойна дейност. Резолюцията беше предмет на дълго разискване между Европейския парламент и Съвета. Парламентът призова за нови елементи, за да се разшири регламентът, по-специално: обозначаване на държавата на произход, обозначаване на текстилни влакна от животински произход и по-строги изисквания относно използването на вредни вещества в производството на текстил. Парламентът успя да убеди Съвета, че е от основно значение ясно да се етикетират текстилните влакна от животински произход.
Тази разпоредба е много полезна по-специално за тези потребители, които имат алергия към кожени изделия и за потребители, които по идеологически причини не искат да купуват текстил, съдържащ елементи от животински произход. Надявам се, че в близко бъдеще също така ще постигнем успех в постигането на разбирателство относно обозначаването на произхода на стоките. Този въпрос остана нерешен твърде дълго. Считам, че европейските предприятия и потребители ще извлекат полза от ясно формулираните принципи.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих настоящият документ, тъй като предлага определяне на правила относно наличието на нетекстилни части от животински произход в някои продукти, както и точно обозначаване на произхода на текстилните продукти. Преди всичко този регламент следва да предвиди изисквания за обозначаването на нетекстилни части от животински произход при етикетирането или маркирането на текстилните продукти, така че потребителите да могат да направят избор въз основа на информацията, с която разполагат. Етикетирането или маркирането не следва да бъдат подвеждащи и следва да бъдат предоставени по такъв начин, че потребителят да може лесно да разбере за коя част от продукта се отнасят данните.
Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Доволна съм, че най-накрая ние в Парламента постигнахме решение относно акт за етикетирането на текстила, включващ някои много съществени предложения за подобрения, които Съветът също така е подготвен да подкрепи и изпълни. Работата по регламента в комисия понякога включваше някои много амбициозни намерения, които, за щастие, изоставихме. Очевидно подобрение е, че продуктите трябва отсега нататък да бъдат ясно маркирани, ако съдържат материал от животински произход по съображения за общественото здраве, тъй като кожата например е риск за здравето за много хора, които страдат от алергии. Въпреки че някои от производителите на продуктите се противопоставиха на тази инициатива, като се позоваха на съществуващи закони в областта на изискванията за етикетиране на части от животински произход, понастоящем беше направено подобрение и това е действителен признак на потребителски ориентираното мислене на ЕС. Задължителното маркиране на произхода на продуктите от трети държави обаче би било неефективно и скъпо само по себе си да се постигне. Трудно е да се направи импровизирана оценка на добавената стойност за потребителя, до която такова изискване може да доведе, особено тъй като в глобалния свят продуктите рядко са произведени или произхождат само от една държава.
Поради тази причина е важно сега Комисията да проучи въпроса и практическите аспекти на продължаването напред да бъдат внимателно претеглени. В същия смисъл е естествено реформата и хармонизирането на етикетирането на продуктите да бъдат цялостно оценени, както понастоящем беше прието.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам предложението на Комисията, тъй като то опростява съществуващата нормативна уредба и потенциално би могло да насърчи иновациите в текстилния и шивашкия сектор, като същевременно предоставя възможността ползвателите на влакна и потребителите да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Новите правила за етикетиране на текстилните продукти са от решаващо значение за предотвратяване на проблемите, които възникват, ако потребителите са слабо информирани. Наличието на нетекстилни части от животински произход следва да бъде ясно обозначено, така че да се предотврати потребителите или отделни лица, които страдат от алергии, да поемат риска поради недоглеждане да купят продукти от истинска кожа, при положение че биха предпочели да не го правят. Първоначалната форма на това предложение е да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти. По време на преговорите със Съвета на министрите на ЕС включването на нови разпоредби в регламента беше много важно, като тези, които изискват маркирането на материали от животински произход в текстилните продукти и провеждането на проучване, за да се определи дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и химикалите или смесите, използвани в текстилните продукти.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът на Toine Manders цели да се помогне на купувачите на текстилни продукти. Предложени са нови правила за етикетиране, което ще помогне на потребителите да избегнат риска от купуване на текстилни продукти, които съдържат естествена кожа. Гласувах в подкрепа на документа.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Осведомеността на потребителите за стоките, които купуват, постоянно нараства. За по-голямата част от хората произходът на продуктите играе много важна роля в решенията им за това, за което искат да похарчат парите си. В текстилния сектор съществува необходимост от много повече информация в тази област, така че потребителите да знаят откъде идват пуловерите, якетата и панталоните, които купуват, и от какви материали са направени. На настоящия етап изискванията за етикетиране са крайно недостатъчни. Трябват ни по-ясни етикети, за да се обозначи къде продуктите от животни са използвани да се направи украса, по-специално в случая с кожа и украса от кожа. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той разглежда предоставянето на подробна информация, от която гражданите спешно се нуждаят, които имат правото да знаят откъде идва текстила им и от какви материали е направен.
Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Текстът, който се разглежда днес, за съжаление, е много различен от одобрения от Парламента на първо четене. Съществената разлика се дължи на факта, че този доклад не се позовава на обозначаването на произхода, което следва да бъде включено в етикетите на текстилните продукти. Съветът силно се противопостави на идеята и е трудно да се разбере защо. Не е ли право на потребителите да знаят откъде идват дрехите, които носят? Наличието на обозначаване на произхода със сигурност би предоставило гаранция за качеството и защитата на продукта.
Наистина съм озадачен от факта, че само две държави-членки – Италия и Литва – настояха в Съвета относно включването на обозначаването на произхода и се чудя какъв интерес имат останалите държави-членки да не защитят предприятията си по този начин, тъй като така те остават в по-голяма степен изложени на проблеми във връзка с нелоялна конкуренция и фалшифициране. За съжаление, Парламентът отстъпи пред недалновидното решение на Съвета да не подкрепи много необходимото обозначаване на произхода и ето защо смятам, че трябва да гласувам против днешния доклад.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е препоръка за второ четене относно позицията на Съвета на първо четене относно приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав. Съветът отхвърли всички изменения по същество, предложени от Парламента на първо четене, тъй като счита, че те няма да са съвместими с предвиденото опростяване. Основните изменения, предложени от Парламента и въведени отново в доклада, за който гласувах, се отнасят до въпроси, които считам, че са от изключително значение за европейския пазар. Сред тях бих искала подчертая обозначаването на произхода и включването на изискване да се обозначава държавата на произход на текстилните продукти, внесени от трети държави. Настоящата липса на хармонизирани правила относно маркирането на произхода поставя ЕС в неизгодна позиция спрямо главните търговски партньори, като Канада, Китай, Япония и САЩ, които изискват маркиране на произхода на внасяните стоки. Маркирането на произхода би улеснило избора на потребителите и би допринесло за намаляване на измамните, неточни или подвеждащи обозначения на произход.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) На първо четене Парламентът одобри 63 изменения към предложението на Комисията относно регламент относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти. Някои от тези изменения бяха от техническо естество, докато други бяха свързани по същество, включително правила за обозначаване на произхода, маркиране на материали от животински произход, използване на неезикови символи и клауза за преразглеждане. Измененията от техническо естество бяха широко приети от Съвета, но той отхвърли всички изменения по същество, предложени от Парламента. Повечето от тези изменения понастоящем са възстановени, тъй като се счита за важно Съветът да признае тяхната целесъобразност и да им отдаде дължимото внимание.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В своята позиция на първо четене, приета на 18 май 2010 г., Европейският парламент одобри с много голямо мнозинство 63 изменения. Повечето от тях бяха изменения от техническо естество с оглед на привеждането на текста в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и с новата нормативна уредба за пускането на стоки на пазара. Парламентът прие също известен брой изменения по същество, включително правила за обозначаване на произхода, маркиране на материали от животински произход, използване на неезикови символи и клауза за преразглеждане.
Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Подкрепих доклада, тъй като той е стъпка напред към по-добра защита на потребителите и подчертава качеството на текстилните продукти. Независимо от това е жалко, че не успяхме да приемем заявленията за етикетиране на държавата на произход, тъй като това е информация, която допълва възможностите за избора на потребителите и може да помогне да се намали появата на различни неточни и подвеждащи обозначения на произход. Липсата на хармонизирани правила в тази област също така лишава европейските производители от предимства във връзка с производството в ЕС. Считам, че Комисията ще продължи усилията си за намиране на приемливо решение на този въпрос.
Laurence J.A.J. Stassen (NI), в писмена форма. – (NL) Нидерландската Партия на свободата (PVV) гласува против тази препоръка на Европейския парламент. Първоначалното предложение на Комисията предвиждаше опростяване на формалностите, за да се улесни въвеждането на нови текстилни влакна. Европейският парламент добави изискване, че в бъдеще предприятията ще бъдат длъжни да определят откъде идва даден текстилен продукт чрез това, което е известно като етикетиране на държавата на произход. Не подкрепяме позицията на Парламента в това отношение.
Полезно е за потребителите, когато етикетите съдържат информация за материали, които представляват опасност за здравето или които причиняват алергични реакции. Обозначаването на държавата на произход върху етикета е безполезно европейско придиряне. Очевидно произходът на продукт нищо не ни говори за производствения процес или качеството на продукта, нито увеличава защитата на потребителите. Дори ако така наречената държава на произход е посочена, други части от производствения процес могат да се случват на други места.
Всички етикети „Произведено в“ създават фалшиво усещане за яснота за потребителя, като действително водят до допълнителни разходи и бюрокрация. Предприятията трябва да се сблъскат с допълнителни административни неприятности, проверката на етикети изисква допълнителни митнически формалности и в крайна сметка става по-скъпо да се внасят продукти. Поради това PVV също ще гласува против тази препоръка.
Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на етикетирането на държавата на произход и кожата и приветствам този законодателен акт.
Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам споразумението, което беше сключено между Европейския парламент и Съвета относно изключително сложния въпрос за наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти. На потребителите трябва да се предоставя точна информация относно наличието на нетекстилни части от животински произход, като кожа, така че да могат да направят информиран избор.
Също така ще настоявам относно необходимостта Комисията да разгледа с най-голямо внимание въпроса за социалното етикетиране. Считам, че потребителите следва да бъдат информирани за социалните условия, при които даден текстилен продукт е бил произведен, за да им се даде по-голяма отговорност за работните условия на работниците в текстилната промишленост.
Очевидно не трябва да претоварваме етикетите с информация, но социалното етикетиране би могло да позволи работните условия в Европейския съюз и по света да претърпят трайна промяна благодарение на основан на гражданите подход от потребителите, когато извършват покупки.
Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. – (NL) Споразумението, което беше одобрено днес след две години интензивни преговори, ще опрости пускането на пазара на нови текстилни влакна и ще подобри защитата на потребителите на вътрешния пазар благодарение на ясни, видими и четливи етикети на текстилните продукти. В допълнение Европейският парламент успя да постави своя ясен отпечатък върху този регламент. При текстилните продукти, които включват нетекстилни части от животински произход, като кожа, следва в бъдеще да това да бъде ясно посочено върху етикета. Също така се оказа възможно да се уважат изричните искания на Парламента за допълнително проучване във връзка с използването на неезикови символи върху етикетите на дрехи и във връзка с евентуалните връзки между алергичните реакции и използваните в текстила химически вещества.
Ангажиментът, който Парламентът търсеше и получи от Комисията, че тя при необходимост и след като извърши задълбочено проучване ще представи законодателни предложения през 2013 г. във връзка с проследяването на текстилните продукти, е важна стъпка напред. Поради тези причини гласувах в подкрепа на споразумението, което Парламентът успя да постигне със Съвета на второ четене.
Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Що се отнася до препоръката Manders относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти, гласувах в подкрепа на компромисното предложение от политическите групи, тъй като подкрепям задължителна система за етикетиране на държавата на произход на текстилните продукти от трети държави. Също така считам, че това може да насърчи справедливата конкуренция в ЕС и на международната сцена.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Текстилният и шивашки сектор в Литва е един от най-специализираните в Европа с 1 000 предприятия, участващи в този сектор, в който са заети 40 000 души. Ето защо за мен и по-голямата част от литовците е важно новите правила относно етикетирането на текстилните продукти, посочени в този доклад, да помогнат да се защити репутацията на текстилния ни сектор. Да се надяваме, че новото законодателство ще опрости настоящите правила относно етикетирането. Освен това се нуждаем от надеждни химически изпитвания, за да се потвърди, че създаденият текстил отговаря на критериите за хигиена и околна среда. Европейските потребители имат правото да зная какво купуват. Използването на каквито и да било продукти от животински произход трябва да бъде ясно показано на етикета на текстилния продукт. Новите правила за етикетиране на текстилните продукти следва да помогнат на потребителите да спрат да купуват несъзнателно текстилни продукти от истинска кожа. Съдбата на текстилния и шивашкия сектор в Литва е тясно свързана с ЕС, тъй като 84 % от литовския текстил се изнася за ЕС. Не са много хората, които знаят, че литовските производители на текстил са шили униформи за различни военни и полицейски сили в цяла Европа, включително НАТО. Ето защо както Литва, така и Европа следва да бъдат заинтересовани от увеличаване на усилията за подобряване на контрола на качеството и прозрачността.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) След днешното гласуване относно етикетирането потребителите повече няма да са изправени пред риска от погрешно купуване на текстил, съдържащ истинска кожа. Считам, че потребителите имат правото да знаят от какво са направени продуктите, които купуват, а този доклад гарантира, че всякакви материали от животински произход ще бъдат обозначени на етикетите на текстилните продукти. Това е добра новина не само за хората, които не искат да купуват продукти, които съдържат истинска кожа, но също така за тези, които страдат от алергии. Разочарован съм, че настоящият доклад не направи задължително етикетирането на произхода за текстилните продукти, но съм насърчен, че Комисията ще представи доклад за оценка, за да се решават подобни въпроси в бъдеще.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада относно наименованията и етикетирането на текстилните продукти. Предложеното преразглеждане на законодателството на ЕС се отнася предимно до технически въпроси, които нямат голямо политическо въздействие. Произтичащото опростяване обаче на процесите ще помогне да се насърчат иновациите в промишлеността. Компромисът, постигнат от няколко групи в Европейския парламент, също така взема предвид съществуващите проблеми, засягащи фалшифицираните продукти в европейския текстилен сектор, и призовава за прозрачни и съгласувани търговски разпоредби, за да се гарантира защитата на потребителите.
Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Manders. Текстът, относно който гласувахме, не само предлага да се обединят трите директиви относно етикетирането на текстилния състав в един европейски регламент, приложим за всички държави-членки, но също така е предназначен да се опрости процедурата за признаване на нови текстилни влакна.
Докладът на г-н Manders вероятно щеше да бъде по-изчерпателен, ако включваше правило за задължително етикетиране на произхода за продукти, произхождащи от държави извън ЕС, но предвид трудностите, които възникнаха при разглеждането на някои въпроси, считам, че в крайна сметка беше постигнат добър компромис в окончателния текст, който беше подложен на гласуване.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на настоящото предложение, тъй като то изменя някои аспекти на Регламент (ЕО) № 1215/2009, така че срокът му на действие да бъде удължен до 31 декември 2015 г. и да бъдат направени някои корекции, произтичащи от влизането в сила на двустранното споразумение с Босна и Херцеговина, и Сърбия. Като се има предвид, че в съответствие с определени временни споразумения за търговия и свързани с търговията въпроси/споразумения за стабилизиране и асоцииране (ССА) се предоставят търговски отстъпки за Босна и Херцеговина и Сърбия по отношение на същите стоки, идентифицирани в автономните търговски преференции, тези отстъпки трябва да бъдат изключени от обхвата на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета. Това се отнася до преференциалните тарифни квоти за продукти от категорията „baby beef“, захар, продукти от захар, някои видове вино, както и за някои продукти от риболов. Прекратяването на търговските преференции ще лиши бенефициерите от обективно търговско предимство в търговията им с ЕС. Това би могло да има изключително отрицателни последици върху общите икономически резултати на целия регион на Западните Балкани, което впоследствие може да окаже негативно въздействие върху техните вътрешни реформи и процеси на преход. Освен това процесът на икономическо възстановяване би могъл да бъде сериозно застрашен.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад. Европейският съюз е предоставил на държавите от Западните Балкани изключителен неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички продукти. Основната цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. На свой ред икономическото развитие ще спомогне за политическата стабилност в целия регион. Тези търговски преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г. Съгласен съм, че срокът на действие на разпоредбите за освобождаване трябва да бъде продължен до 31 декември 2015 г. Прекратяването на търговските преференции ще лиши бенефициерите от обективно търговско предимство в търговията им с ЕС. Това би могло да доведе до отрицателни последици за общите икономически резултати на целия регион на Западните Балкани, което впоследствие може да окаже негативно въздействие върху техните вътрешни реформи и процеси на преход.
Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям въвеждането на изключителни търговски мерки за страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. На всички е известно, че търговията е двигател на икономическото развитие и тези търговски мерки ще съживят икономиките на Западните Балкани. Освен това, с предоставянето на привилегирован достъп до пазара на Европейския съюз на страните от Западните Балкани, ние също така насърчаваме по-бързото интегриране на техните икономики с тази на Европейския съюз.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес гласуваме за удължаване на срока на действие на изключителни търговски преференции като освобождаване от тарифни мерки и търговски преференции за Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово до 2015 г. При условията на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета, преференциалните тарифни квоти се прилагат за продукти от категорията „baby beef“, захар, продукти от захар, някои видове вино, както и за някои продукти от риболов. Удължаването на срока цели овладяване на последиците от общата икономическа криза, като се има предвид, че прекратяването на търговските преференции би изложило на риск икономическото възстановяване на тези държави и би имало последствия за целия процес на стабилизиране и преход на Западните Балкани.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се спира на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз. В такова положение са държавите от Западните Балкани и продукти с произход от този регион се ползват с безмитен и специален неограничен достъп до пазара на ЕС. Целта на мерките е смекчаване на кризата и съживяване на икономиката на тези държави. Периодът на прилагане на изключителните мерки приключи на 31 декември 2010 г. и ако той не бъде удължен, последиците по отношение на създаването на блага ще бъдат сериозни и ще застрашат икономическото възстановяване, вътрешните реформи и процеса на преход. Затова подкрепям предложените от докладчика изменения, както и удължаването на срока на действие на мерките до 31 декември 2015 г., при условие че се въведат необходимите корекции, произтичащи от новите двустранни споразумения с Босна и Херцеговина и Сърбия.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Целта на настоящия доклад е удължаване на срока на действие на специалния, неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Целта е да се съживи икономиката на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС, с убеждението, че икономическият растеж, постигнат в резултат на това, ще спомогне за политическата стабилност в целия регион.
Мерките обаче не могат да бъдат разглеждани изолирано от сериозната икономическа и социална криза, която днес е обхванала Балканите, и особено Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово. Настоящата криза в региона очевидно е част от по-широката криза на капитализма и се утежнява от нейното въздействие. Тя обаче се корени дълбоко в дългогодишната история на намеса, агресия и военна окупация, подкрепяна от ЕС и големите сили, и от САЩ, в опита си да наложат своето икономическо господство в региона. Отделянето на Косово и ролята на ЕС в този процес показват това, а вътрешният процес, наречен „реформа и преход“ представлява настоящият етап на налагането на имперска власт над региона.
Предложенията, които бяха направен днес, трябва да бъдат разглеждани, анализирани и разбирани в тази светлина.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С настоящия доклад се цели удължаване на срока на специалния неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от така наречения процес на стабилизиране и асоцииране. Претекстът за това е да се съживи икономиката на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС, с убеждението, че икономическият растеж, постигнат в резултат на това, ще спомогне за политическата стабилност в целия регион.
Мерките обаче не могат да бъдат разглеждани изолирано от сериозната икономическа и социална криза, която днес е обхванала Балканите, и особено Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово.
Настоящата криза в региона очевидно е част от по-широката криза на капитализма и се утежнява от нейното въздействие. Тя обаче се корени дълбоко в дългогодишната история на намеса, агресия и военна окупация, подкрепяна от ЕС и големите сили, и от САЩ, в опитите им да наложат своето икономическо господство в региона. Отделянето на Косово и ролята на ЕС в този процес показват това, а вътрешният процес, наречен „реформа и преход“ представлява настоящият етап на налагането на имперска власт над региона.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) С Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета, Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Основната цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. Освен това, икономическото развитие спомага за политическата стабилност в целия регион. Тези търговски преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г., и към настоящия момент се прилагат по отношение на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово.
Премахването на търговските преференции обаче би могло да има отрицателни последици върху общите икономически резултати на Западните Балкани, което впоследствие може да се отрази негативно върху техните вътрешни реформи и процеси на преход. Освен това процесът на икономическо възстановяване би могъл да бъде сериозно застрашен. Затова, за да не се разстрои търговията е желателно срокът на действие на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета да се удължи до 31 декември 2015 г.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Целта на настоящите мерки е да се помогне на държавите в процес на стабилизиране, като тези от Западните Балкани, чрез преференциални търговски мерки, въведени от ЕС по отношение на трети държави. С оглед на правилното решение за удължаване на срока на действие на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета до 2015 г., обръщайки специално внимание на Босна и Херцеговина и Сърбия, потвърждавам, че гласувах в подкрепа на това.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Приветствам този важен документ, защото чрез Регламент (ЕО) № 2007/2000 на Съвета Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. На свой ред икономическото развитие ще спомогне за политическата стабилност в целия регион. Тези търговски преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г., и към настоящия момент се прилагат по отношение на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово, както е определено в Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН, за всички продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1215/2009. Продуктите с произход от Албания, Република Хърватия, бившата югославска република Македония или Черна гора продължават да са обект на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1215/2009, когато това е посочено, или от мерки, предвидени в същия регламент, които са по-благоприятни от търговските отстъпки, предвидени в рамките на двустранните споразумения между Европейския съюз и тези страни. Настоящото предложение изменя някои аспекти на Регламент (ЕО) № 1215/2009, за да може да се удължи неговият срок на действие до 31 декември 2015 г. и да се направят някои корекции вследствие на влизането в сила на двустранните споразумения с Босна и Херцеговина и Сърбия.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Твърдо подкрепям изменението на някои аспекти на Регламент (ЕО) № 1215/2009, за да може да се удължи неговият срок на действие до 31 декември 2015 г. и да се направят някои корекции вследствие на влизането в сила на двустранните споразумения с Босна и Херцеговина и Сърбия.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад подкрепя натиска, който Европейският съюз упражнява върху Балканските държави, за да служат на неговите интереси. Той дори задължава Парламента да вземе, заедно със Съвета, „подходящи мерки“, ако правителствата на тези държави не проявят достатъчно желание да либерализират своите икономики. Това е арогантен империализъм! Ще гласувам против.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) С Регламент (ЕО) № 2007/2000 Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. Икономическото развитие, което ще бъде постигнато в резултат на това, ще спомогне за политическата стабилност в целия регион. Ползите, предоставени от регламента, приключиха на 31 декември 2010 г. Предвид икономическата и финансовата криза, която изживяваме в настоящия момент, съществува необходимост от удължаване на срока на тези условия до 31 декември 2015 г., за да не може специалните икономически условия да бъдат прекратени и да се стигне до стагнация на икономиката в региона, тъй като за поддържане на стабилността и мира в размирния Балкански регион са необходими добри икономически условия.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) С приемането на Регламент № 2007/2000, Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. На свой ред икономическото развитие ще спомогне за политическата стабилност в целия регион. Действието на търговските преференции не трябва да бъде прекратено, тъй като това би могло да има отрицателни последици върху общите икономически резултати на Западните Балкани, което впоследствие може да се отрази негативно върху техните вътрешни реформи и процеси на преход. Освен това процесът на тяхното икономическо възстановяване би могъл да бъде сериозно застрашен. Ето защо аз съм съгласен с докладчика, който твърдо подкрепя изменението на някои аспекти на Регламент (ЕО) № 1215/2009, за да може да се удължи неговият срок на действие до 31 декември 2015 г., и гласувах в подкрепа на доклада.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За да се стимулира икономиката на държавите от Западните Балкани, им беше предоставен привилегирован достъп до пазара на ЕС. Това се отнася до почти всички стоки, произведени в държавите, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз. Тези търговски преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г., и към настоящия момент се прилагат по отношение на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово.
Преференциите остават в сила за стоки с произход от Албания, Хърватия, Македония и Черна Гора. Прекратяването на тези търговски преференции би могло да застраши икономическия растеж на тези държави. Не гласувах в подкрепа на доклада, защото, както вече беше обяснено, някои точки от новия регламент не са ясно формулирани.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на настоящия доклад е да бъде удължен срокът на действие на Регламент (ЕО) № 1215/2009 за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз. Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. Поддържам мнението, че трябваше да има разпоредба за проучване на въздействието върху вътрешния пазар при наличието на такъв специален достъп. Търговските преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г. Прекратяването на търговските преференции ще лиши бенефициерите от обективно търговско предимство при търговията им с ЕС. Това би могло да има отрицателни последици върху общите икономически резултати на Западните Балкани, което впоследствие може да се отрази негативно върху техните вътрешни реформи и процеси на преход, и би застрашило сериозно процеса на тяхното икономическо възстановяване. Гласувах в подкрепа на предложението, с което се цели удължаване на срока на действие на мерките до 31 декември 2015 г.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) С Регламент (ЕО) № 2007/2000 ЕС предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. Тези търговски преференции, които към настоящия момент се прилагат по отношение на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово, бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г., но сега тяхното действие следва да бъде удължено до 31 декември 2015 г., така че процесът на икономическо възстановяване на тези държави да не бъде сериозно застрашен.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че окончателното гласуване беше отложено, гласувахме за няколко изменения. Тези „изключителни търговски мерки“ за партньорите от Западните Балкани, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от ЕС, действително са преференциални търговски мерки, които гарантират по-лесен достъп до пазара на ЕС за стоките, изнасяни от държавите партньори. Те трябва да бъдат съобщени на Световната търговска организация. Програмата приключи на 31 декември 2010 г. и сега просто удължаваме действието й. Тя беше блокирана поради забавеното решение на комитетите. В началото на януари 2011 г. комисията по международна търговия отправи предложение на Съвета да гарантира ускоряване на процедурата, но не получи отговор. Така Парламентът трябваше да изчака приемането на доклада на Szájer относно комитологията през март, за да продължи по-нататък. Един неформален триалог реши въпроса за разрешение за приемане на първо четене. Забавянето създаде затруднения в някои приемащи страни, и по-специално Косово, и Парламентът беше неправилно обвинен за това.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам за това предложение, тъй като съм съгласен с водещия принцип, на който то се основава. Европейският съюз действително е най-голямата световна икономика. Нито Съединените американски щати, нито Китай има по-голяма икономика, което е обратното на обичайните изявления в разисквания по въпроса за това коя е и коя ще бъде световна икономика номер едно. Разликата се заключава в това, че Съединените американски щати и Китай имат по-големи пазари, тъй като предлагат по-добри предпоставки за конкуренция, конкурентоспособност, нови услуги, продукти и иновации. Необходимостта от единен вътрешен пазар е от решаващо значение за това Европа да поеме водеща роля в световната икономика, със специално внимание върху сектора на услугите и икономиката на знанието, но в същото време Програмата в областта на цифровите технологии и цифровата икономика може да служи като движеща сила за създаването на вътрешния пазар във всички дялове от нашата икономика. Това изисква способност да се поеме водеща роля по отношение на широколентовите комуникации и използването на интернет. Отварянето на Европа за нови услуги и увеличаването на преноса по мобилни мрежи предоставя основа за нови възможности за култура и съдържание, радио- и телевизионно разпръскване и публични услуги в рамките на широколентовите комуникации, и същевременно осигурява равни възможности за излъчване.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Подкрепих тази резолюция относно решение на Европейския парламента и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Съгласна съм със становището на докладчика, че необходимостта от единен вътрешен пазар е от решаващо значение за това, Европа да поеме водеща роля в световната икономика, със специално внимание върху сектора на услугите и икономиката на знанието. Програмата за цифровите технологии и цифровата икономика могат да служат като движеща сила за създаването на истински вътрешен пазар във всички дялове от нашата икономика. Това изисква способност да се поеме водеща роля по отношение на широколентовите комуникации и използването на интернет. Нашата цел трябва да бъде да направим Европа най-добра и да направим това, което е най-доброто за Европа: освобождаване на радиочестотен спектър за нови услуги и увеличаването на преноса по мобилни мрежи, предоставящи основа за нови възможности за култура и съдържание, радио- и телевизионно разпръскване и публични услуги в рамките на широколентовите комуникации. Първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър (RSPP) е съществена стъпка за гарантиране на ефективното и оптимално използване на този ограничен ресурс. Европа трябва да има водеща роля в този процес на промяна, като създава най-добрите възможности за една конкурентоспособна европейска икономика на знанието, която се характеризира с жизненост, промяна и иновации. Това изисква достъп до интернет и широколентови приложения с най-добрия капацитет и най-високата скорост.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада. Програмата в областта на цифровите технологии и цифровата икономика представляват едни от най-важните цели от стратегията „ЕС 2020“, чиято цел е да запълни дигиталната празнина и да увеличи производителността, сближаването и конкурентоспособността на европейската промишленост и да гарантира по-добър достъп до единния пазар на потребителите и дружествата от Европейския съюз. Днес Европа изостава от САЩ и Китай, които освобождават големи диапазони от радиочестотния спектър, за да дадат възможност за бързото разработване на нови услуги и за високи скорости за мобилен интернет. В Европейския съюз трябва да бъде насърчавано ефективното използване на радиочестотния спектър, за да бъдат удовлетворени нарастващите потребности от радиочестоти, а капацитетът за мобилни широколентови комуникации трябва да бъде увеличен, като се осигурят по-добри възможности за обществения и търговския сектор. Трябва да преодолеем „цифровото“ информационно разделение, така че до 2020 г.всички граждани на Европейския съюз да имат достъп до широколентови услуги със скорост поне 30 Mbps. Бъдещата политика в областта на радиочестотния спектър трябва също така да гарантира подходяща, недискриминационна система за разрешение, която да осигури равнопоставеност в целия Европейски съюз и да насърчи конкуренцията.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този доклад, защото целта му да създаде максимални възможности за предприятията и индивидуалните потребители да се възползват от безжичен интернет, радио- и телевизионни услуги като освободи честоти от радиочестотния спектър. Това ще донесе ползи за европейските граждани в две направления – ще улесни достъпа до съвременни средства за комуникация, а далекосъобщителните мрежи ще намалят все още съществуващото изключване на граждани на Европейския съюз, по-специално на живеещите в селски или отдалечени райони, и ще насърчи по-активно икономиката на Европейския съюз, защото ще бъдат създадени по-благоприятни условия за развитие на сектора на иновативни услуги и икономика на знанието. Европа си е поставила целта до 2013 г. всички граждани на Европейския съюз да имат възможност да използват широколентови комуникации, а безжичните технологии представляват най-удобния начин за постигане на тази цел и изискват най-малки инвестиции.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-н Hökmark за изготвянето на толкова актуален доклад относно програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Подкрепих доклада, тъй като категорично подкрепям всички мерки, които имат за цел да подпомагат и да осъществяват единния вътрешен пазар. Европа трябва да приеме съвременни системи за широколентови комуникации и за използване на интернет, които са достъпни за всички граждани и също така имат възможност да достигнат до селски и отдалечени райони, каквито са изискванията на Програмата в областта на цифровите технологии. В същото време е важно да се гарантира сигурност за частните лица, продуцентите, потребителите и публичните органи.
Освен това големите разходи за оптични влакна и увеличаващото се търсене от страна на потребителите на високоскоростни връзки означава, че технологичната рамка трябва да бъде преразгледана както в законодателно, така и в оперативно отношение. За тази цел трябва да бъдат изготвени многогодишни законодателни програми в областта на радиочестотния спектър, за да се формулира стратегическо планиране и да бъде задоволено нарастващото търсене на широколентов достъп, по-специално предвид официалните данни, които сочат, че преносът на данни ще се удвоява всяка година до 2013 г.
Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии под формата на широколентово покритие за всички европейски граждани до 2013 г. и покритие на високоскоростен интернет от 30 Mbps или повече (до 100 Mbps за половината от европейските домакинства) до 2020 г. трябва да бъдат смятани за минимум, а амбицията трябва да бъде Европа да има най-добрия капацитет и най-високите скорости на широколентов достъп в света. Това е обвързано с идеята, че осигуряването на безжична широколентова връзка е от изключително значение, за да се осигури на всички граждани достъп до нови и иновативни услуги. Напълно съм съгласен със срока, предложен от Комисията по отношение на освобождаването на 800 MHz-овата честотна лента за електронни комуникационни услуги до 1 януари 2013 г. Всяко освобождаване от изискванията или изключение следва да бъде предоставяно, само при условие че са налице технически причини, а специфичните нужди за обществената безопасност и защита трябва да бъдат взети под внимание. Други честотни ленти следва да бъдат освободени до 1 януари 2012 г., както е предвидено в предложението на Комисията. Смятам, че следва да настояваме за разпределянето на повече честоти за мобилни услуги с минимална цел от 1 200 MHz. Изключително важно е да въведем разумни правила, които ще дадат възможност за освобождаването на допълнителни честоти от радиочестотния спектър в бъдеще. Считам също така за целесъобразно да разгледаме и други наболели въпроси, включително и най-вече разходите за освобождаване на честотни ленти.
Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Трябва да разпределяме радиочестотния спектър в Европейския съюз по-ефективно, за да гарантираме, че няма да изостанем от други развити държави, които бележат напредък към постигането на цифрово общество. Становищата в доклада напълно съответстват с Програмата в областта на цифровите технологии на Европейския съюз. Както потребителите, така и предприятията в Европейския съюз все по-често използват широколентов и мобилен интернет през интелигентни телефони (смартфони) или преносими компютри тип таблети, което налага предоставянето на високоскоростни връзки. Така възниква необходимостта 800 MHz-овата честотна лента да бъде освободена възможно най-бързо за предоставяне на услуги за широколентов мобилен интернет и дори честотната лента под 790 MHz, ако се окаже, че такава мярка е необходима с оглед увеличения пренос на данни. Мерките, за които се настоява в първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър, са от жизненоважно значение за намаляване на „цифровото“ информационно разделение и предлагане на бързи, надеждни далекосъобщителни услуги в селски и отдалечени райони с цел да бъде даден тласък на развитието им. Не на последно място тези мерки подпомагат иновациите и по-широкото използване на нови технологии, което е задължително условие за конкурентоспособността на европейската икономика, както беше подчертано и в Акта за единния пазар.
Alain Cadec (PPE), в писмена форма.– (FR) Подкрепих проектодоклада на г-н Hökmark, който се обявява в подкрепа на освобождаването на 800 MHz-овата честотна лента за мобилни услуги, което трябва да бъде извършено между настоящия момент и януари 2013 г. и определя някои изключително амбициозни цели, като например освобождаването на 1 200 MHz-овата честотна лента за мобилен пренос на данни до 2015 г. Докладчикът също така настоява за ефективно използване на радиочестотния спектър, по-голяма гъвкавост при насърчаване на иновациите и инвестициите, както и необходимостта от подобряване на описа на текущото и бъдещото използване на радиочестотния спектър.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид значението на европейския телекомуникационен сектор и информационните технологии за по-висока производителност и конкурентоспособност на нашия пазар, подкрепям програмата за политика в областта на радиочестотния спектър. Считам, че тази програма има възможност да създаде условията, които са необходими за успешна конкуренция с новите технологични пазари на Китай и САЩ, както и да запази водещата роля на Европа в телекомуникационния сектор.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепих този доклад, който ще даде възможност да бъде задоволено в краткосрочен план експоненциалното търсене на достъп до мобилен интернет, предлаган в диапазона на високите честоти, по-специално чрез разпределение за целите на електронните съобщителни услуги на цялата 800 MHz-ова честотна лента, освободена след преминаването към цифрова телевизия в различните държави. В средносрочен до дългосрочен план целта ни трябва да бъде цялостно подобряване на използването на радиочестотния спектър, като признаем неговата социална, културна и икономическа стойност. Същевременно насърчаваме иновативни технологии (вътрешни базови станции (femtocells) и когнитивни технологии), за да отговорим в качествено отношение на търсенето на честоти. Това ще допринесе за постигане на целите, които си е поставил самият Съюз, включително целта за преодоляване на „цифровото“ информационно разделение, за да се гарантира, че до 2015 г. всички европейци ще имат достъп до широколентови комуникации до 2015 г.
Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против изменение 20, втора част; изменение 69, втора част, тъй като това беше препоръката на двамата членове на комисията по култура от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в която комисия участвах в качеството си на заместник-член.
Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно радиочестотния спектър. В крайна сметка той ще доведе до създаването на работни места в този сектор, ще подпомогне постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии и ще насърчи постигането на целите в областта на честотите за безжични комуникации до 2013 г. В Румъния имаме интернет с една от най-високите скорости в Европа. Увеличавайки широколентовия достъп в Европа, ще повишим конкурентоспособността си. Трябва да се подчертае, че Международният съюз по далекосъобщенията изразява становище, че трябва да бъде освободен капацитет и препоръчва да бъде хармонизиран на световно равнище.
В ежедневието си всички използваме радиочестотния спектър, за да слушаме радиопрограми, за да използваме мобилните си телефони, за да заключваме от разстояние автомобилите си и за да използваме сателитни навигационни системи. Докладът ще има за цел да координира подхода на Европейския съюз за управлението на радиочестотния спектър в целия Съюз. Важно е държавите-членки да участват в двустранен диалог и преговори с трети държави, за да постигнат целите на своя Съюз в областта на радиочестотния спектър.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих този доклад, тъй като той представя набор от мерки, които допринасят съществено за универсален достъп на по-необлагодетелствани или отдалечени райони, като например селските райони или островите.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Достъпът до радиочестотния спектър е от съществено значение да се гарантира, че всички европейски жители, било то в селските или градските райони, имат достъп до цифрови технологии и широколентови комуникации, като общият оборот на този сектор възлиза приблизително на 200 млрд. евро. Следователно като се има предвид стойността на радиочестотния спектър, е наложително да бъдат определени приоритетите на Европейския съюз за неговото разпределение и използване.
Следователно Програмата в областта на цифровите технологии, цифровата икономика и това – първата програма за политика от пет години насам – целят насърчаване на икономиката ни и осъществяване на вътрешния пазар във всички негови аспекти. От ключово значение е европейският телекомуникационен сектор да си възвърне водещата роля на глобално равнище и да даде тласък за по-голяма производителност, сближаване, конкурентоспособност и достъп до единен пазар.
Ето защо искам да поздравя докладчика за резултата, който беше постигнат преди малко, благодарение на усилия за постигане на компромис между всички групи в амбициозен и насърчителен доклад.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Това е доклад относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Тъй като икономиката на Европейския съюз е най-голямата в света, тя трябва да следи цялостно своята модернизация и процеси на технологични нововъведения: в противен случай за нея има опасност да бъде надмината от бързоразвиващите се икономики, като например тези на Китай и Южна Корея. Втората е пример за това развитие, основано на цифрови комуникации, тъй като при нея скоростта на пренос и съответното покритие на широколентовите комуникации я правят световен лидер. Целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии, които взимат под внимание постоянното намаляване на скоростта и обема на преноса на данни, който се очаква да се удвоява всяка година до 2014 г., следва да се разглеждат като минимални или да им бъдат подложени на повторна оценка, за да може Европейският съюз да измести Южна Корея от челното място в тази област. Като се има предвид, че интернет е основният инструмент за създаване на по-добри условия и за развитие, както и на знание за гражданите по отношение на културата, по-специално чрез разпръскването на аудиовизуално съдържание, приветствам приемането на този доклад и изразявам надеждата си, че Европейският съюз ще играе водеща роля в областта на радиочестотния спектър и в създаването на софтуер за развитие и иновации.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Признаваме необходимостта от планиране и организиране на радиочестотния спектър. Това следва да се извърши въз основа на сътрудничество между държавите-членки, като бъде взет под внимание фактът, че радиочестотният спектър е обществено благо, което е важно за определяне и подобряване на диапазона от услуги за обществеността, включително в областите на обществени услуги.
Не сме съгласни планирането на радиочестотния спектър да се осъществява въз основа на указания, наложени от Комисията, с цел да направи радиочестотния спектър ос на „целите и ключовите действия, очертани в стратегията „ЕС 2020“ и в Програмата в областта на цифровите технологии“, нито пък приемаме тезата, че това е едно от „50-те приоритетни действия, предвидени в Акта за единния пазар“. Това са стратегии и политики на Европейския съюз, които допринесоха за настоящата криза, в която се намираме, и ако продължим да се придържаме към тях, неизбежно ще изострим тази криза.
Макар в доклада да се казва, че радиочестотния спектър е „ключов обществен ресурс за важни сектори и услуги“, той посочва пътя към „възможността за търговия с права за ползване на радиочестоти“ и приканва Комисията да приеме мерки „за да гарантира, че държавите-членки позволяват търговия на права на ползване на радиочестоти в рамките на Европейския съюз“; заявяваме отново, че не сме съгласни с тези насоки и ще се разграничим от тях.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Съгласни сме с необходимостта планирането и организирането на радиочестотния спектър да се извършва въз основа на необходимото сътрудничество между държавите-членки, тъй като това е публично благо, което е важно за подобряването на услугите, по-специално на обществените услуги.
Не сме съгласни с налагането на указания на Комисията с цел да направи радиочестотния спектър ос на „целите и ключовите действия, очертани в стратегията „ЕС 2020“ и в Програмата в областта на цифровите технологии и […] се включва сред 50-те приоритетни действия, предвидени в Акта за единния пазар“. Считаме, че тези стратегии са политики на Европейския съюз, които допринесоха за това капитализмът да е в настоящото системно кризисно състояние.
Макар да казва, че радиочестотният спектър е „ключов обществен ресурс за важни сектори и услуги“, в същото време докладът посочва пътя към „възможността за търговия с права за ползване на радиочестоти“ и приканва Комисията да приеме мерки „за да гарантира, че държавите-членки позволяват търговия на права на ползване на радиочестоти в рамките на Европейския съюз“. Все още нямаме яснота по тези предложения и към момента не подкрепяме доклада.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Европейският съюз е най-голямата световна икономика. Необходимостта от единен вътрешен пазар е от решаващо значение за това, Европа да поеме водеща роля в световната икономика, със специално внимание върху сектора на услугите и икономиката на знанието. Програмата за цифровите технологии и цифровата икономика могат да служат като движеща сила за създаването на истински вътрешен пазар във всички дялове от нашата икономика. Това изисква способност да се поеме водеща роля по отношение на широколентовите комуникации и използването на интернет. Изключително важно е европейският телекомуникационен сектор да си възвърне водещата роля на глобално равнище, за да бъде сред водещите в развитието на информационните технологии като такива и появата на нови услуги и приложения. Което е дори още по-важно, това е също така от решаващо значение, за да се създаде стимул за по-висока производителност, сближаване, конкурентоспособност и достъп до един единен пазар на европейската промишленост като цяло.
Нашата цел трябва да бъде да направим Европа най-добра и да направим това, което е най-доброто за Европа: отварянето на нови услуги и увеличаването на преноса по мобилни мрежи, предоставящи основа за нови възможности за култура и съдържание, радио- и телевизионно разпръскване и публични услуги в рамките на широколентовите комуникации, и същевременно осигуряването на равни възможности за излъчване още от днес.
Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че следва да бъде възприет обновен икономически и социален подход по отношение на управлението, разпределението и използването на радиочестотния спектър. Следва да бъде обърнато особено внимание на създаването на уредба, която гарантира по-голяма ефикасност на радиочестотния спектър, по-добро планиране на честотите и предпазни мерки срещу антиконкурентното поведение и предприемането на антисоциални мерки по отношение на използването на радиочестотния спектър. Както се подчертава в Акта за единния пазар, формулирането на програма за радиочестотния спектър е изключително важно за усъвършенстването на цифровото общество и развитието на технологиите.
Смятам, че Комисията следва да възприеме цялостен подход, насочен към правилна координация на управлението на радиочестотния спектър в целия Европейски съюз с оглед на факта, че това е обществено благо и оскъден ресурс, а и е от изключително важно значение за подпомагане на потребителите, гражданите и предприятията в рамките на единния пазар.
Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Съвременното информационно общество и ограниченият брой честотни ленти правят изключително важни стратегическото планиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър. Разбира се, това е свързано с мобилните и безжичните широколентови комуникации, радио- и телевизионното разпръскване, а също и радиокомуникации на концерти или в театри. Освен въпроса за честотите, това засяга и културното многообразие, като изисква да бъде взето под внимание кои технически възможности са налични и достъпни. Въпросът за достъпността е проблемен например за културните организации, които не разполагат с големи средства и които не винаги получават финансиране за закупуването на ново оборудване. Целите на въвеждането на пълно покритие с широколентови комуникации в Европейския съюз до 2013 г. и универсален високоскоростен достъп до интернет до 2020 г. заслужават поздравления, но вероятно не са напълно реалистични. Освен това предложението не обръща внимание на специфичните проблеми в граничните райони, където е необходима по-голяма координация.
Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Одобрявайки доклада Hökmark, Парламентът избира иновациите: секторът на широколентовите и мобилните комуникации представлява не само огромен интерес за европейците, но и дава възможност за развитие на нови направления по отношение на научните изследвания и развойната дейност – области, в които Европейският съюз може и трябва да се стреми да поеме водеща роля.
В това отношение е важно да гарантираме, че първата европейска програма за политика в областта на радиочестотния спектър е в съответствие с целите, очертани в стратегията „ЕС 2020“ и в Програмата в областта на цифровите технологии, а и че е сред приоритетните действия, предвидени в Акта за единния пазар.
Европейският съюз трябва да се стреми да преодолее „цифровото“ информационно разделение, което е в резултат на огромни различия вътре в Европа – по-специално между градски и селски райони – за да гарантира, че всички граждани получават равен достъп до услуги, по-специално услугите, при които се използват нови технологии. Поради тази причина приветствам предложените амбициозни цели за осигуряване на широколентов достъп в цяла Европа до 2020 г., като се постави допълнителен акцент върху безжичните мрежи.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Приветствах този документ, защото Европа трябва да освободи повече честоти от радиочестотния спектър за безжични широколентови комуникации. Това може и трябва да бъде направено при отчитане на излъчването в момента, като се осигурят същите възможности за разпространителите, каквито съществуват и днес, и се компенсират по целесъобразност евентуални разходи за миграция. Радиоразпръскването и културата трябва да бъдат естествена част от развитието на безжични услуги. Понастоящем Европа изостава, като същевременно САЩ и Китай освобождават големи диапазони от радиочестотния спектър, за да дадат възможност за бързото разработване на нови услуги и за високи скорости на мобилен интернет. Нашата цел трябва да бъде да направим това, което е най-добро за Европа: отварянето на нови услуги и увеличаването на преноса по мобилни мрежи, откриването на нови възможности за култура и съдържание, радио- и телевизионно разпръскване и публични услуги в рамките на широколентовите комуникации, и същевременно осигуряването на равни възможности за излъчване на разпространителите като тези, които имат днес. Безжичните широколентови комуникации са изключително важни, за да се гарантира на всички граждани наличието на нови и иновативни услуги. Изглежда очевидно, че тази цел не може да се постигне чрез използване на оптични влакна, чието инсталиране изисква значителни инвестиции, а чрез използването на комбинация от наличните безжични технологии с цел разширяване на покритието на широколентовите комуникации (радио наземни, кабелни, влакнести или спътникови системи), което да обхване цялата територия на Общността, включително селските и периферните райони, и да даде на пазара възможността да избира по-ефективната технология от гледна точка на разходите за операторите и гражданите.
Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Днес далекосъобщенията са също толкова важни, колкото и обикновените комуникации както за хората, така и за дружествата. Освен това същото твърдение е вярно както за селските, така и за градските райони. Безжичният интернет е необходимо условие за приемането на бързи широколентови връзки за всички европейци. Това налага специално разделение на радиочестотния спектър, за да се гарантират безпроблемни връзки. Приветствам факта, че ще бъде предоставен нов радиочестотен спектър при преминаването на държавите-членки от аналогова към цифрова телевизия. Трябва сега да се възползваме от тази промяна.
Европа се нуждае от най-големия капацитет за широколентови комуникации и най-бързите скорости, за да не изостава в съвременната икономика от набиращи скорост икономически сили като Китай и Индия. Нека съсредоточим усилията си, за да гарантираме, че следващото поколение иновации като Google и Facebook ще се родят в Европа.
Krišjānis Kariņš (PPE), в писмена форма. – (LV) Подкрепих доклада относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Смятам, че една обща политика в областта на радиочестотния спектър ще осигури на държавите-членки на Европейския съюз нови възможности за развитие на секторите на информационните и комуникационните технологии. От своя страна, предприемачите ще имат възможността да предлагат нови качествени услуги, които ще насърчат развитието на общата европейска икономика. Независимо от това, когато правим промени в политиката за радиочестотния спектър, трябва също така да вземе под внимание международните споразумения относно освобождаването на различни честоти на международно равнище.
Държави, които граничат с източните съседи на Европейския съюз, ще бъдат изправени пред трудности да освободят честоти, ако съседните държави не направят същото. Това положение трябва да се има предвид и трябва да очакваме, че освобождаването на честоти ще бъде единствено възможно, когато държави като Русия и Беларус направят същото. Държави-членки не трябва да бъдат поставяни на предната линия на амбициите на Европейския съюз без да бъдат взети под внимание фактите във всеки отделен случай.
Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Отговарях за становището по програмата за политика в областта на радиочестотния спектър в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и изразявам задоволството си от текста, който беше гласуван. Застъпвала съм се категорично за перспективна и амбициозна политика в областта на радиочестотния спектър, която да насърчава нови иновации и глобална конкурентоспособност. Това е от ключово значение в търсенето ни на нови канали за икономически растеж в Европа.
Безжичните интернет услуги, и по-специално секторът на мобилни комуникации, спешно се нуждаят от нов радиочестотен спектър, защото през последните години е налице значително нарастване на продажбите и използването на оборудване, което използва безжична мрежа за смартфони и други сходни устройства. Не трябва да допускаме недостигът на радиочестотен спектър да възпрепятства иновациите в процеса на разработка на нови технологии и услуги. Радиочестотният спектър е оскъден природен ресурс и обществено благо, което трябва да използваме далеч по-ефективно. Основните цели на програмата за политика в областта на радиочестотния спектър са да бъде осигурен широколентов достъп за целия Европейски съюз до 2013 г. и бързи интернет връзки до 2020 г.
Освен съображенията, свързани с „цифровия дивидент“, които да бъде споделян сред интернет услугите (с други думи, 800 MHz-овата честотна лента), трябва да гледаме в бъдещето и да проучим възможностите, които предоставят следващите евентуални радиочестоти, като например 700 MHz-овата честотна лента. Най-добрият капацитет и най-високата скорост ще предлагат най-добра основа за конкуренция и иновации. Нарастващото търсене в Азия и Съединените американски щати вече са взети под внимание. Ето защо е от изключителна важност в Европейския съюз да осъзнаем колко е важно да определим достатъчно амбициозни цели, за да останем конкурентни в този сектор.
Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Едно от основните направления на действие на стратегията цели да гарантира интернет достъп в цяла Европа до 2013 г. и покритие с високоскоростни широколентови комуникации със скорост поне 30 Mbps до 2020 г. Много относително изолирани селски райони и острови зависят от безжични връзки от мобилен интернет за достъп до високоскоростни широколентови комуникации. За да могат да се възползват от непрекъсната връзка, трябва да разполагат с радиочестоти, предназначени единствено за тях. Разпределението на честоти е в националните компетенции, но нормативната уредба, уреждаща споделянето на радиочестотния спектър между потребителите и операторите, е под контрола на Европейския съюз. Универсалният достъп до високоскоростни комуникации зависи до голяма степен от това споделяне на честоти. Подкрепих този доклад относно политиката в областта на радиочестотния спектър, тъй като той поставя основите за универсално покритие с мобилен интернет. На 1 януари 2013 г. 800 MHz-овата честотна лента ще започне да се използва за мобилен интернет и ще предостави на потребителите на безжични услуги висококачествен достъп, като по този начин ще намали информационното „цифрово“ разделение. Този проект отива и още по-далеч, като до 2015 г. ще предостави нова честотна лента в диапазона 1,5 до 2,3 GHz.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада. Радиочестотният спектър служи за задоволяване на най-различни обществени интереси в държавите-членки. Във връзка с това съществуват редица национални и регионални особености, които следва да се вземат под внимание. Спорно е дали Европейският съюз може да балансира тези интереси еднакво добре и ефикасно както неговите държави-членки. По тази причина (и с оглед на разпределението на правомощията, определени в член 9, параграф 1 на Рамковата директива) отхвърлям съгласуваното всеобхватно планиране и управление на радиочестотния спектър на европейско равнище.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) На съвременния етап, когато новите технологии играят все по-важна роля, е от жизненоважно значение всички европейски граждани да имат равни условия за достъп до цифрови технологии и широколентови комуникации, независимо дали живеят в селски или градски райони. Следователно току-що приетите Програма в областта на цифровите технологии, цифровата икономика и този документ – първата програма за политика от пет години насам – са от жизненоважно значение за развитието на вътрешния пазар. Целта е европейският телекомуникационен сектор да си възвърне водещата роля и да повиши производителността, сближаването, конкурентоспособността и достъпа до единен пазар.
Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз е най-голямата световна икономика и въпреки това изостава от други международни участници в цифровата стратегия и цифровата икономика. Европа трябва да предприеме инициативи в областта на широколентовите комуникации и използването на интернет, за да поеме водещата роля в развитието на тази област. Безжичните широколентови комуникации са от ключово значение, за да гарантираме, че всички граждани имат достъп до съвременни, иновативни услуги. Трябва да преодолеем информационното „цифрово“ разделение и да гарантираме, че до 2020 г. всички европейски граждани ще имат достъп до високоскоростни широколентови комуникации. Мобилните широколентови комуникации заедно с, наред с други неща, смартфони, преносими компютри тип таблети и електронни ключове, играят все по-важна роля за предоставянето на услуги и иновации в други области, като например здравеопазване, образование, култура и публична администрация. Трябва също така да гарантираме, че новите потребителски технологии и оборудване са достъпни. Що се отнася до радиочестотния спектър, политиката ни трябва да има реалистични, но все пак амбициозни цели, така че европейските дружества да могат да се конкурират на световния пазар на една по-солидна база.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладчикът, Gunnar Hökmark, счита, че е от решаващо значение да се запазят непроменени датите, определени от Комисията (например честотната лента от 800 MHz да бъде достъпна за електронни съобщителни услуги до 1 януари 2013 г.). Всяко изключение или дерогация трябва да бъде предоставяно единствено по чисто технически причини, като трябва да се отчитат специфичните нужди за целите на сигурността и отбраната. Честотните ленти, които вече са определени от Комисията, следва да бъдат освободени до 1 януари 2012 г. съгласно предложението на Комисията. Съюзът трябва да полага усилия за предоставянето на повече радиочестоти за мобилни услуги, с цел за поне 1 200 MHz. Необходимо е да се установят правилните принципи, които могат да позволят освобождаването на допълнителни честотни ленти в бъдеще. Подкрепям докладчика и поради тази причина гласувах „за“.
Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Икономическото възстановяване се основа, наред с другото, върху използването на нови технологии и цифровата икономика. Макар Европейският съюз да си е поставил амбициозни цели в знаковата си инициатива, озаглавена „Програма в областта на цифровите технологии“, като например широколентово покритие за всички граждани на Европейски съюз до 2013 г., със скорости от 30 Mbps или повече до 2010 г., той все още изостава зад САЩ и Япония по отношение на конкурентоспособността. Поради тази причина освобождаването на големи диапазони от радиочестотния спектър, за да се позволи бързо развитие на нови услуги и високоскоростен достъп до интернет чрез мобилни връзки, предлагащи на гражданите висок капацитет, е първа практическа стъпка. Това е технически, но необходим параметър, за да можем да проправим пътя към по-висока производителност, сближаване, конкурентоспособност и достъп до единен пазар за европейската промишленост като цяло и именно поради тази причина подкрепих доклада.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е свързан с предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Тази програма е съществена стъпка за гарантиране на ефективното и оптимално използване на този ограничен ресурс. Политиката в областта на радиочестотния спектър заема изключително важно място в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и е от ключово значение за постигането на целите на политиката от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тази програма има за цел не само създаването на конкурентен и жизнен европейски сектор за предоставяне на широколентови услуги и оборудване, но и създаването на среда, която допринася за развитието на паневропейски услуги. Мобилните широколентови комуникации играят все по-важна роля при предоставянето и обновяването на услугите в други области като здравеопазване, образование, култура и публична администрация. Хармонизирането на честотите ще намали разходите за разполагане на мобилни мрежи, както и разходите на потребителите за мобилни устройства, и ще увеличи конкуренцията и възможностите за избор на потребителите. Освен това то ще намали вредните трансгранични интерференции и смущения. Поради всички тези причини подкрепих формулирането на програма за политика в областта на радиочестотния спектър.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) В контекста на икономиката на знанието, съобщителните мрежи могат да насърчат развитието на вътрешния пазар. За тази цел широколентово покритие за целия Европейски съюз, включително най-отдалечените райони, ще допринесе съществено за това Европейският съюз да бъде интегрирано пространство за споделяне на информация, потвърждавайки целта си да има най-съвременна цифрова икономика. Поради тази причина подкрепих този доклад.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Беше посочено – и съвсем основателно – че радиочестотният спектър е оскъден ресурс. Искам да подчертая, че той също така е и споделен ресурс, с други думи, ресурс, върху който никой не може да претендира за изключителна собственост или „право“. Ако той е както споделен, така и оскъден ресурс, трябва да разберем как се използва днес; с други думи, трябва да проучим задълбочено всички заинтересовани страни по отношение на радиочестотния спектър, включително гражданската защита и военните.
Днес този ресурс далеч не се използва оптимално. Следва да насърчим използването на технологии, които позволяват съвместно съществуване на различни услуги. Нека също така не забравяме, че не всички начини на използване са непременно търговски по своята същност и следователно не е задължително те да носят печалби –имам предвид например използването на радиочестотния спектър за културни или публични услуги.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Това е много актуален въпрос за Литва. Имаме най-плътната мрежа от точки за интернет достъп – страната ми е с население от 3,2 млн., 2,1 млн. от които използват интернет. Имаме също така един от най-високите проценти на навлизане на мобилни комуникации. Това несъмнено са положителни промени. Връзката с Европа има потенциала да спомогне международните дружества да бъдат убедени за открият магазини и да инвестират в Литва. Други възможни предимства включват поставянето на медицински диагнози от голяма разстояние, интелигентни електроразпределителни мрежи и по-голяма политическа отчетност на местно равнище. Все пак нека не губим фокуса си, нека да определим приоритетите си добре. Въз основа на този доклад основната цел на програмата за политика в областта на радиочестотния спектър е широколентово покритие от 2013 г. за всички европейски граждани и високоскоростен интернет от 2020 г. Не забравяме ли обаче онези един милион европейци, които живеят в риск от бедност? Двадесет процента от литовците живеят в бедност. Това е твърде голям процент за нация като нашата. В моята страна и в цяла Европа има семейства, за които е трудно да осигурят прехраната си и образование на децата си и дори не си и помислят да закупят компютър, да не говорим за високоскоростен широколентов достъп. Насърчаването на радиочестотния спектър на Европейския съюз не следва да оставя на заден план нуждите на най-бедните в Европа.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих програмата за политика в областта на радиочестотния спектър (RSPP) на Комисията, защото считам, че до 2020 г. всички граждани на Европейския съюз следва да имат достъп до по-бърза широколентова връзка. Програмата за политика в областта на радиочестотния спектър ще гарантира намаляване на „цифровото“ информационно разделение чрез въвеждането на мерки, които да предоставят по-бърз достъп до интернет на всички граждани и предприятия. Това ще бъде от полза най-вече за хората, живеещи в селски или отдалечени райони на Европейския съюз, които понастоящем имат ограничена или нямат изобщо връзка с интернет. Тази подобрена мрежа ще допринесе също така цифровата икономика на Европа да бъде по-конкурентоспособна, като надеждата е да бъде развита иновативна и творческа среда, която да насърчава бъдещ напредък в цифровите технологии.
Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Радиочестотите са национално богатство. Поради тази причина европейското законодателство трябва да зачита суверенитета на държавите-членки, когато търси общ европейски интерес при използването на тези честоти. От друга страна, интересите на Словакия са в съответствие с тези на други държави-членки. Гражданите и предприятията ще извлекат ползи от използването на честотите, освободени за висококачествен и високоскоростен пренос на данни. Европейската координация е важна в тази област, защото интернет технологиите не се ограничават от граници, а ползите от тях се увеличават паралелно с броя на потребителите. Целта на това предложение беше да постави началото на решаването на проблема с освободените честоти възможно най-скоро, за да осигури на Европа предимство пред останалите силни икономики. Това ще създаде нови работни места, нови услуги и ще привлече нови инвестиции в Европа.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада. След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура. Вследствие на това той привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси. В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. Споменатите изменения изискват и съответното изменение на Правилника за дейността на Европейския парламент, което ще бъде постигнато с този доклад.
Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) През последните седмици се говори много за ролята на представителите на интереси в Европейския парламент. Откакто четирима членове на ЕП бяха обвинени, че са приели пари от „фалшиви“ представители на интереси в замяна на внасяне на предложения за изменения, институцията се опитва да направи по-ясни и да реформира правилата да дейността на представителите на интереси в Парламента. Взаимоотношенията на членовете на ЕП с представителите на интереси отдавна са предмет на нестихващо подозрение, поради което беше създаден първия регистър на представителите на интереси през 1996 г. Днес този регистър, в който представителите на интереси трябва да се регистрират, е в процес на реформиране. Процесът на „доброволна“ регистрация е на практика задължителен, тъй като само на регистрирани представители на интереси се предоставя достъп до Парламента. Също така, аз приветствам приемането на „законодателен отпечатък“: идеята да се публикуват имената на лицата, с които са проведени срещи в процеса на изготвяне на доклади е по мое мнение една съвсем нормална мярка за прозрачност. Жалко е обаче, че Съветът, за разлика от Комисията, не се е включил в инициативата.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото е необходимо да се внесат изменения в Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност между Европейския парламент и Комисията. Бих искал да подчертая, че след влизането в сила на Договора от Лисабон правомощията на Парламента са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура. По този начин той привлича вниманието на дори още по-голям брой представители на интереси, които от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. В светлината на това конституционно развитие и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността Парламентът и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. Този регистър трябва да зачита правото на членовете на ЕП да изпълняват своя парламентарен мандат без ограничения и не пречи на техните избиратели да получат достъп до сградите на Парламента.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че всички мерки, целящи да поощрят и увеличат прозрачността в работата на Парламента, трябва да се приветстват. След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в много области по обикновената законодателна процедура. По този начин работата на Парламента привлича вниманието на все по-голям брой представители на интереси, които представляват за членовете на ЕП важен източник на информация. Следователно аз приветствам предложението за воденето на общ регистър с цел да се упражнява контрол върху организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.
Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Внесените изменения в Правилника за дейността са в отговор на корупционните практики, разкрити през последните месеци, когато трима членове на ЕП приеха предложение за подкуп от разследващи журналисти. Невъзможно е да се мисли, че членовете на ЕП няма да бъдат подложени на обществен контрол по отношение на интересите, които защитават в ролята си на длъжностни лица, или натиска, на който са подложени, и кой им оказва такъв натиск. По тази причина аз искрено приветствам въвеждането на общия регистър на представителите на интереси и лобиращите организации. Европейската комисия вече е въвела такъв регистър, съответно Европейският парламент просто разширява приложното му поле, като включва членовете на ЕП, длъжностни лица и други служители на Европейския парламент. Регистърът ще включва информация относно контактите между такива лица и представителите на интереси и ще е достъпен за широката общественост. Подобна система вече е въведена в Конгреса на САЩ и опитът там показва, че това е една разумна мярка срещу корупцията. Изразявам твърдо убеждение, че разширяването на регистъра ще бъде вдъхновение и за парламента на Чешката република. Въвеждането на такъв регистър в Чешката република ще представлява решителен принос за развитието на чешката политика.
Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Създаването на общ регистър за прозрачност е една наистина важна крачка напред, очаквана отдавна от европейските граждани. Институциите на ЕС, независимо дали са сформирани чрез избори, вземат решения, които оказват влияние върху ежедневния живот на гражданите. В една демократична система, каквато ЕС се стреми да бъде, е напълно естествено да съществува високо ниво на прозрачност на процеса на вземане на решения.
В допълнение, този общ регистър за прозрачност опростява процедурата и за представителите на интереси, тъй като ще представлява едно средство за регистрация, вместо две, както е в момента. От друга страна, трябва да се признае, че този регистър не е адекватен инструмент за решаване на проблема с корупцията. Аз не считам обаче, че основната цел на регистъра е единствено борба с корупцията, тъй като случаите на корупция са малко и не са често явление.
Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – (EN) Членовете на ЕП от Партията на независимостта на Великобритания (UKIP) се въздържаха по това гласуване, не защото не искаме прозрачност, а защото тези предложения са неадекватни и да се гласува „за“ би представлявало одобрение на неадекватни разпоредби.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям това решение, защото то представлява един значителен принос за увеличаване на прозрачността чрез одобряване на сключването на споразумение между Парламента и Комисията във връзка със създаването на общ регистър за прозрачност. В една представителна демокрация е важно институциите на Съюза да могат да установят и поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с обществеността, нейните представителни сдружения и гражданското общество.
След увеличаването на правомощията на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон е от жизненоважно значение, в интерес на прозрачността, да се води общ регистър между Парламента и Комисията за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. По тази причина е необходимо да се модифицира Правилникът за дейността на Европейския парламент, за да се наложи задължителното водене на регистър на всички представители на интереси, които контактуват с членовете на Парламента, европейските институции и техните служители. Тези данни ще бъдат достъпни за широката общественост.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който предлага регистъра на групите по интереси да обхваща всички различни европейски институции. Към този момент повече от 1 700 организации са акредитирани като групи по интереси в Европейския парламент и 3 900 в Комисията. Ако човек иска да може да отправи валидни коментари по тема от техническо естество, той обикновено търси информация от хората, които знаят най-много по тези въпроси. Винаги е било така и ще продължи да бъде така и в бъдеще. Лобитата играят полезна и съществена роля в законодателния процес, при условие че има прозрачност. За да се постигне това, приетият доклад установява нови правила и създава „регистър за прозрачност“ който е общ за Комисията и Парламента. Гражданите ще могат да намерят изчерпателна информация за различните лица за връзка с институциите на ЕС. Тази система на принципа „обслужване на едно гише“ ще улесни регистрирането на представителите на специални интереси, независимо дали от търговски организации или организации с нестопанска цел. Парламентът също така иска най-вече всички срещи между членове на ЕП и групи по интереси по конкретен въпрос да се упоменават в края на докладите. Жалко, че регистрацията не е задължителна, но както гласи поговорката: „По-добре бавно, но сигурно“.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност, защото принципът на прозрачност следва да ръководи всички, които участват в процесите по вземане на решения и прилагането на политиката на ЕС.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Общият регистър за прозрачност след сключването на междуинституционално споразумение относно прозрачността между Парламента и Комисията води до изменение на Правилника за дейността, така че да включи новата ситуация и да може да работи в основния правен инструмент на Парламента. След като гласувах в полза на сключването на споразумението, подкрепям и процедурните изменения.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Прозрачността е право на гражданите и помага да се поддържа доверието в европейските институции: в Парламента, Комисията и Съвета. Докладът, изготвен от г-н Casini, е относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност между Европейския парламент и Комисията. След ратификацията на Договора от Лисабон Парламентът е съзаконодател в почти всички области. Така Парламентът заедно с Комисията решиха да се създаде общ регистър за вписването и контрола на лицата и организациите, които оказват влияние в изготвянето и/или прилагането на политиките на ЕС. Наистина прозрачността е от първостепенно значение за функционирането на европейските институции, а често липсва. Европейската общественост изисква високо равнище на прозрачност от своите представители не само на теория, но най-вече на практика. ЕС трябва да даде пример по отношение на прозрачността на своите институции, така че приветствам измененията, предложени от докладчика, на Правилника за дейността на Европейския парламент в съответствие с решението на Председателския съвет от заседанието на18 ноември 2010 г.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложението за изменение на Правилника за дейността на Европейския парламент има за цел създаване и водене на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.
Настоящата система, на която се основава предложението, беше създадена и приложена от Парламента през 1996 г. Парламентът беше първата институция на ЕС, която го направи, последван от Комисията, която прие подобни цели през 2008 г. Системата се изменя в съответствие с настоящите проблеми, свързани с твърдения за лобиране, които засегнаха Парламента. Този път обаче доводите са различни, с акцент върху новите правомощия на Парламента след влизането в сила на Договора от Лисабон.
Прозрачността на институциите, тяхното функциониране и решенията на техните представители следва да бъдат естествена част от демокрацията. Мерките за повишаване на прозрачността следователно са добре дошли и необходими. Не е ясно обаче, че това ще бъде резултатът от всички изменения, предложени тук. Въпреки че подкрепяме някои от предложените мерки, ще следим тяхното прилагане, за да оценим бъдещите им резултати.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът се отнася до създаването и воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.
Основан на съществуващите системи, създадени и приложени от Парламента през 1996 г. и от Комисията през 2008 г., той цели да се справи с настоящите проблеми, въпреки че аргументът за това в доклада са новите правомощия на Европейския парламент след влизането в сила на Договора от Лисабон.
Някои аспекти са положителни, но имаме сериозни съмнения относно други изменения. Подкрепяме по-голяма прозрачност, но не винаги е ясно, че това е целта на всички приети изменения. Ще видим как ще се прилага в бъдеще.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат.
В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.
Една от важните необходими корективни мерки е подобряване на правилата относно отчитането на разходите за лобистка дейност. Настоящото законодателство позволява на лобистите да отчитат много по-малко от действителните. Също толкова важна е прозрачността по отношение на финансовите средства, от които дадено лобистко и консултантско дружество извлича приходите си.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Искам да поздравя г-н Casini за отличната му работа. Ще гласувам в подкрепа на неговото предложение за създаване на регистър на лобистите, за да се повиши прозрачността в европейските институции. Надявам се обаче, че представителите на регионите например ще получат нужното признание.
Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Като се има предвид, че групите за натиск, независимо дали представляват частни, или обществени интереси, играят неоспорима роля в европейските дела, трябва да има по-голяма прозрачност в отношенията им с нашата институция. Според мен следва да е задължително да бъдат включени в регистъра за прозрачност. Подкрепям по-специално идеята за „законодателни отпечатъци“, които ще позволят да се регистрират срещите на лобистите с парламентаристите по време на законодателния процес. Наистина е изключително важно да направим всичко възможно да върнем или укрепим доверието на гражданите във функционирането на европейските институции и това е посоката, в която регистърът съвсем правилно ни отвежда.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Одобрих документа, защото връзките между европейските институции и политическите отговорници, от една страна, и гражданското общество и представителните организации, от друга страна, са обхванати и насърчавани от Договора за ЕС, и по-специално от член 11, параграфи 1 и 2 от него: 1. Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза. 2. Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество. След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които, от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. Отбелязва се, че регистърът трябва да зачита правото на членовете на ЕП да изпълняват своя парламентарен мандат без ограничения и да не пречи на техните избиратели да получат достъп до сградите на Парламента. Освен това той няма да засегне правомощията или прерогативите на страните и няма да окаже въздействие върху техните организационни правомощия.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада. След ратификацията на Договора от Лисабон, правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският парламент и Комисията дават добър пример чрез създаването на общ регистър за прозрачност за акредитиране на лобисти и други групи по интереси. Също толкова важно е Съветът да се присъедини към инициативата. Изискването членовете на ЕП да регистрират срещите си с лобисти по законодателни въпроси приложено към докладите е също важна стъпка към по-голяма прозрачност, която е необходима в този вид взаимоотношения, за да се избегнат ситуациите, възникнали в миналото.
Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Не гласувах в подкрепа на доклада Casini относно създаването на общ регистър за прозрачност. Считам, че създаването на такъв регистър е нарушаване на свободата, с която следва да се ползват всички политици. Всички парламентаристи носят политическа отговорност за своите решения и становища. Те се наказват от избирателите.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Приложното поле на регистъра обхваща всички дейности, извършвани с цел оказване на пряко или непряко влияние върху изготвянето или прилагането на политики и процесите на вземане на решение на европейските институции. От всички организации, независимо от техния правен статус, които участват в дейности, попадащи в обхвата на регистъра, се очаква да се регистрират. В комисията по конституционни въпроси мнозина от всички партии подчертаха колко е важно Съветът да стане част от системата. Гласуването на комисията по конституционни въпроси е важна стъпка напред, но работата ни по прозрачността продължава. Подкрепям доклада на Carlo Casini и гласувах в полза.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Не само Европейският парламент, но и Европейският съюз като цяло страда от огромен проблем с доверието. Въпреки че Парламентът най-накрая постигна споразумение относно регистъра за прозрачност, без съмнение под натиска на последния скандал, свързан с лобирането, този регистър ще бъде безсилен. Ще бъде необходимо да се регистрира не само цялата работа, предприета за предприятия или за международни дружества, но и цялото платено лобиране за групи по интереси, като например професионални организации и синдикати.
Гражданите имат право на прозрачност, защото съществуването на лобистките групи се дължи на техния задължителен принос. Пълното обявяване следва да включва не само заплати, но също хонорари, покани за вечеря и т.н. Тъй като тези мерки са стъпка в правилната посока, гласувах в полза на доклада.
Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Създаването на общ регистър за прозрачност и подобряването на всички правила относно прозрачността в Европейския парламент са необходими за повишаване на доверието на гражданите в дейността на Парламента и за гарантиране на необходимата прозрачност на дейността. Гласувах в подкрепа и на двата доклада Casini и с нетърпение очаквам възможно най-силните предложения от работната група на Европейския парламент относно прозрачността и регулирането на лобистката дейност.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Връзките между европейските институции и политическите отговорници, от една страна, и гражданското общество и представителните организации, от друга страна, са обхванати и насърчавани от Договора за ЕС. След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които, от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. Необходимо е обаче да се създадат механизми за вписването и контрола. Предвид посоченото гласувах в полза на доклада относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.
Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада относно сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Комисията относно общ регистър за прозрачност. Всеки, който желае да повлияе на процеса на вземане на решения и прилагането на политиките на европейско равнище, се очаква да се включи в общия регистър, което ще улесни и регистрацията, и достъпа до информация за лобистите. На тези, които не се регистрират, ще бъде отказан дългосрочен достъп до Европейския парламент. Това е първата стъпка към прозрачни отношения между европейските институции и лобистите. Регистрацията следва да бъде задължителна и Съветът също следва да се присъедини към споразумението възможно най-скоро.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) След Договора от Лисабон Парламентът стана съзаконодател в почти всички области, като по този начин привлече вниманието на много представители на интереси. Предвид това и в интерес на прозрачността, която следва да ръководи диалога между въпросните заинтересовани страни и институциите на Съюза, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на лицата и организациите, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. За целта са необходими изменения на Правилника за дейността, в чиято подкрепа гласувах.
Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Трябва да се борим за прозрачност в европейските институции и в това отношение приветствам споразумението с Комисията, с което най-накрая се създава общ регистър на групите по интереси на европейските институции.
Искам само да отбележа, че съжалявам за нежеланието на Съвета да се включи в общия регистър. Необходимо ли е да се гледа назад и да се защитава липса на прозрачност вместо откритост? Но представителите на държавите-членки имат задължение също да осигуряват информация и прозрачност в отношенията си с европейските граждани. Имам и едно желание за бъдещето. Считам, че е от съществено значение постепенно да преминем към американски тип система, която има 65-годишен опит и която се основава на публикуването на ключови документи от лобистите (например всички договори на стойност повече от 10 000 щатски долара).
И последен коментар за законодателните отпечатъци, които са добра идея на теория, но не и на практика. Не защото ще подкопаят принципа на независимост на парламентаристите, а по-скоро защото ще доведат до безкрайни обсъждания в парламентарните комисии на мотивите за избора и честотата на срещите с даден лобист в сравнение с друг. В заключение, важното е да създадем ефективна и стабилна система. Все още сме далеч от това.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Полезно е да се чуят мненията на различните заинтересовани страни, когато европейският законодател изготвя и приема законодателен акт. Но за да определим количествено влиянието, трябва да имаме задължителна регистрация на всички лобисти в регистър, който е общ за всички институции.
Току-що приетият текст представлява интересна първа стъпка към определяне на различните видове лобисти и сумите, които използват в опит да повлияят на решенията, които се вземат. Тя трябва да се разработи допълнително. Съветът също следва да участва в общия регистър, който следва да бъде задължителен и да служи като динамичен инструмент за гарантиране на прозрачността на процеса на вземане на решения. Това е в интерес на европейската демокрация.
Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Връзките между европейските институции и политическите отговорници, от една страна, и гражданското общество и представителните организации, от друга страна, са обхванати и насърчавани от Договора за ЕС. Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза. По-конкретно, институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество.
С приемането на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура. В светлината на това развитие Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. За да се отчетат измененията в съществуващите права и задължения, както и създаването на нови права и задължения на депутатите, приетата днес резолюция застъпва необходимостта от изменение на Правилника за дейността на Парламента.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Първоначално бяхме против доклада, тъй като предвиждаше едни и същи правила за лобистите и публичните органи, включително представителите на регионите в ЕС. В резултат на нашите искания обаче докладът беше изменен. Считаме, че е правилно да се създаде кодекс за поведение за тези, които имат достъп до Парламента от името на частни сдружения или предприятия, както и да не се прилагат същите правила по отношение на църкви, политически партии, профсъюзи и публични органи. Затова гласувахме в подкрепа на доклада.
Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Докладът Casini подчертава значението на изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност. Гласувах в полза на доклада, който потвърждава значението, което европейските институции отдават на прозрачността, защото споделям мнението, че създаването на регистъра ще помогне да се контролират всички организации и лица, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих днешния доклад, който призовава за създаването на общ регистър на лобистите и групите по интереси. Това е първа стъпка към по-голяма прозрачност в Европейския парламент и Комисията. „Регистърът за прозрачност“ ще улесни достъпа на граждани, които желаят да намерят конкретна информация за организациите и лицата, които имат контакт с членове на ЕП и служители в Комисията. Парламентът показа ясно, че регистрацията на лобистите, които искат да се срещат с депутати, ще бъде задължителна отсега нататък. Окуражен съм от сигнала на Съвета, че също ще разгледа мерки за въвеждане на такъв регистър, и го призовавам да го направи незабавно.
Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Casini. Прозрачността в дейностите, които включват европейските институции, макар и опетнена неотдавна, е предпоставка за легитимността и основен фактор за създаването на подходящи, открити отношения с представителните организации. Затова считам, че създаването на общ регистър на Парламента и Комисията, който да събере цялата информация за организациите и лицата, които имат контакт с институциите, не само ще рационализира бюрократичните процедури с единната регистрация, но също така ще представлява явно подобрение, което води към все по-открит и прозрачен диалог с лобистите.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Той е първа стъпка към осигуряването на повече прозрачност в работата на институциите и гарантиране на спазването на правилата на публичната администрация на Съюза. Регистърът за прозрачност, както ще се нарича отсега нататък, не е задължителен, но лобиращите лица или организации ще бъдат принудени да се регистрират, ако желаят разрешение да получат достъп до Европейския парламент. Регистрираните субекти също така ще трябва да декларират източниците на своите приходи и интереси, както и представените законодателни предложения. Това ще увеличи прозрачността и ще осигури по-изчерпателна информация за лицата или организациите, които се свързват с членове на Европейския парламент във връзка с определени въпроси или с конкретни предложения. Вярвам, че ще продължим разговорите със Съвета, така че той да се присъедини към регистъра за прозрачност и този регистър да стане общ регистър за трите институции.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Между Парламента и Комисията съществуват приблизително 4 600 организации, акредитирани като групи по интереси. След приемането на Договора от Лисабон правомощията на Парламента бяха засилени, като той стана съзаконодател в почти всички области съгласно обичайната законодателна процедура. Това привлече вниманието на още по-голям брой представители на групите по интереси.
Този доклад, в подкрепа на който гласувах, следва институционалното споразумение за създаването на съвместно пространство за регистрация и упражняване на контрол над лобистите и другите групи по интереси в Комисията и Парламента. Общият регистър за различните институции ще бъде създаден с цел да се допринесе за по-голяма прозрачност, като в него ще бъдат диференцирани групите по интереси, представляващи гражданското общество и публичните органи.
Също толкова важно за прозрачността е и създаването на система за задължително деклариране на всички срещи между регистрирани организации и членове на ЕП, които отговарят за съответното законодателство и това трябва да бъде отбелязано в приложение към съответните доклади или препоръки. Не по-малко важно е и Съветът да се присъедини към регистъра.
Gerard Batten, John Bufton, David Campbell Bannerman и Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – Членовете на ЕП от Партията за независимост на Обединеното кралство се въздържаха при това гласуване, не защото не искаме прозрачност, а защото тези предложения са незадоволителни и да се гласува за тях би означавало да се одобрят незадоволителни разпоредби.
Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Създаването от Парламента и Комисията на общ регистър за обединяване на „едно гише“ на цялата информация за участниците, които поддържат контакти с институциите, е стъпка напред по пътя към по-голяма прозрачност. Прозрачността в политическите институции е, по мое мнение, от ключово значение за открития диалог с гражданското общество. Всъщност, създаването на гаранции, че становищата и информацията в различните сектори, в които Съюзът осъществява дейност, могат да се огласяват и да се дискутират публично, като паралелно с това се осигурява мониторинг на организациите и физическите лица, които активно участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС, са важни фактори в демократичния живот на институциите.
Бих желал, въпреки това, да изразя някои възражения. Не съм съгласен с изключването на редица участници от обхвата на регистъра, например социалните партньори и местните, регионалните и общинските органи. Тяхното изключване е неоснователно, защото тези участници имат конкретни интереси и играят също толкова важна роля при вземането на решения, както много от другите представителни сдружения. Също така смятам, че изискваната информация трябва да се конкретизира по-ясно, за да не се дава повод за различни интерпретации, както се случва в настоящата ситуация.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Ние трябва да упражняваме контрол над това как се вземат решенията, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност. Европейският парламент беше първата европейска институция, която разгледа явлението, свързано с нарастващия брой групи по интереси на европейско равнище, и следователно е необходимо да се изследват последиците в резултат на тази еволюция. След изборите за Европейски парламент беше създадена нова работна група между Парламента и Комисията, която през ноември 2010 г. успя да приеме проект на споразумение относно създаването на регистър за прозрачност. Според новия проект регистрацията не е задължителна, но към настоящия момент достъп до сградите на Европейския парламент се разрешава единствено на регистрираните групи по интереси. Общият регистър гарантира най-широкото участие на всички категории субекти и улеснява нетърговските организации при осъществяването на тяхната работа. Вярвам, че този общ регистър е още една стъпка напред към по-голяма прозрачност в европейските институции и също така ще увеличи доверието на гражданите в работата на институциите.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като е важно въпросът да бъде изяснен в един период, през който ролята на лобистите продължава да дава поводи за сериозни дебати, а понякога за догадки сред европейските граждани. Съжаляваме обаче, че регистрацията на организациите не се приема като задължителна, особено при положение, че тя представлява de facto задължение за регистрация с цел получаване на карта за достъп до сградите ни. От друга страна, стремежът ни беше да гарантираме, че представителствата на местните, регионалните и общинските органи в европейските институции няма да бъдат засегнати от тази мярка, въпреки предвиденото в първоначалния текст. Ние считаме тези структури за пряко производни на демократично избрани органи. Те представляват общия интерес и следователно трябва да бъдат разграничени от лобистите, които защитават индивидуални интереси. Независимо от това регистърът е важна стъпка напред, защото в много области липсата на прозрачност, която витае около ролята на лобистите, може да представлява реален проблем за демокрацията.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Това споразумение е първа, а безспорно и важна стъпка към по-голяма прозрачност посредством приемането на de facto задължителна регистрация на всички лобисти, които желаят да имат постоянен достъп до Парламента и Комисията, включително на цялата информация, която идентифицира правната структура и финансовите интереси на въпросните организации.
Съществуването на регистър на организациите и служителите, участващи във вземането на решения и прилагането на политиките на ЕС, по този начин утвърждава прозрачността в диалога между тези представители на гражданското общество и институциите на Съюза, като същевременно установява задължителни мерки в случай на неспазване на кодекса за поведение, включен в приложението към споразумението.
Надявам се, че скоро ще бъде направена и втората стъпка към създаване на по-строги стандарти, които гарантират последователност в публичната администрация на ЕС и утвърждават нейните институционални правила.
Съжалявам, че Съветът все още не е участник в споразумението и не се е включил в регистъра за прозрачност, тъй като това влияе върху вероятността да се постигне необходимото равнище на прозрачност на всички етапи от законодателния процес в ЕС. Бих желал да ви припомня, че нивото на прозрачност на политическите институции във все по-голяма степен се свързва с тяхната легитимност.
Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – Прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност. Аз подкрепих този доклад, който създава общ регистър на лобистите (регистър за прозрачност) между Европейския парламент и Комисията. Обхватът на регистъра включва много дейности, извършвани с цел оказване на пряко или непряко влияние върху изготвянето или прилагането на политики и процесите на вземане на решение в европейските институции. Очаква се да се регистрират всички организации, които участват в дейности, попадащи в обхвата на регистъра, независимо от техния правен статус. Споразумението с Европейската комисия урежда единствено доброволната регистрация, въпреки че лобистите, които не са включени в общия регистър, вече няма да могат да получат пропуски за дългосрочен достъп до Европейския парламент. Следващата стъпка ще бъде разширяването на общия регистър, така че да бъдат включени всички институции на ЕС, и убеждаване на Комисията и Съвета да направят регистъра задължителен. Нуждаем се от ясни правила, за да предотвратим оказването на влияние от лица и организации, по непрозрачен начин, в процеса на вземане на решения в ЕС.
Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на доклада на г-н Casini за въвеждането на общ регистър за прозрачност за Парламента и Комисията. Въвеждането на публичен регистър, в който лобитата трябва да се впишат, ако желаят да имат достъп до тези две институции, представлява истински демократичен напредък в полза на гражданите. В този смисъл бъдещото задължение на докладчиците да оповестяват публично имената на лобитата, с които са провели срещи, е още една стъпка в посока на пълната независимост на Европейския парламент и ще гарантира балансираното представяне на интересите на всички европейски граждани.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад, в който се предлага списъкът на групите по интереси да бъде общ за всички различни европейски институции. Към настоящия момент над 1700 организации са акредитирани като групи по интереси в Европейския парламент и техният брой в Комисията е 3900. Ако имате желание да дадете обоснован коментар по въпроси от техническо естество, обикновено търсите информация от хората, които са най-добре запознати с тези въпроси. Винаги е било така и ще продължи да бъде така и занапред. Лобитата играят съществена роля в законодателната работа, при условие че съществува прозрачност. За да се постигне това, приетият доклад установява нови правила и създава „регистър за прозрачност“, който е общ за Комисията и Парламента. Гражданите ще намерят изчерпателен набор от информация за различните лица за контакт в институциите на ЕС. Тази система на „обслужване на едно гише“ ще улесни регистрацията на представителите на специални интереси, независимо дали те са от търговски или нетърговски организации. Парламентът също така особено държи всички срещи на членовете на ЕП с групи по интереси по конкретен въпрос да бъдат упоменати в края на докладите. Съжалявам, че регистрацията не е задължителна, но както гласи поговорката: „Бързай бавно“.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност, защото принципът за прозрачността трябва да бъде от водещо значение за всички лица, участващи в процеса на вземане на решения и прилагане на политиките на ЕС. Въпреки това мисля, че този регистър трябва да е задължителен и да обхване всички европейски институции.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2006 г. Комисията предложи „обслужване на едно гише“ за регистрация на лобистите в Комисията и Парламента. В резолюция, приета на пленарно заседание на 8 май 2008 г., Парламентът приветства предложението и призовава за междуинституционално споразумение относно създаването на общ регистър между Парламента, Комисията и Съвета. Нещо повече, в същия период Парламентът предложи преговори по общ кодекс за поведение за лобистите и обсъждане на санкции, които да се прилагат в случай на нарушения.
По силата на това споразумение постоянният достъп до сградите на Парламента се разрешава единствено на регистрираните представители на интереси. Независимо от това общият регистър се стреми да гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита техните различни или специфични задължения. Обхватът на регистъра изключва социалните партньори, църквите, политическите партии и местните, регионалните и общинските органи, отчитайки техните конкретни характеристики.
Споразумението ще спечели много, ако Съветът се присъедини към него. Смятам, че Парламентът и неговите членове трябва първи да дадат пример по отношение на прозрачността в своята дейност и яснотата на целите си.
Гласувах „за“.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Прозрачността е основа на демокрацията. Обществото има право на нея и тя помага да се поддържа доверието в европейските институции: Парламентът, Комисията и Съветът. Този доклад, чийто проект е изготвен от г-н Casini, се отнася до сключването на междуинституционално споразумение между Парламента и Комисията за общ регистър за прозрачност. Бих искал да подчертая, че Парламентът беше първата институция, която анализира явлението, свързано с групите за политически натиск, като въведе регистъра за лобистите през 1996 г. През 2006 г. Комисията предложи създаването на общ регистър с „обслужване на едно гише“ за лобистите в Комисията и Европейския парламент в рамките на Европейската инициатива за прозрачност. Прозрачността наистина е от съществено значение за функционирането на европейските институции, които често биват обвинявани в липса на прозрачност. Европейското общество иска високо равнище на прозрачност от своите представители, не само на теория, но основно в практиката. В този смисъл приветствам приемането на проекта на споразумението за създаване на регистър за прозрачност и съм убеден, че това ще бъде важна стъпка напред към по отношение на прозрачността на европейските институции, като всяка вероятност ще допринесе за утвърждаването на европейския проект сред обществеността.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Нека започнем с допускането, посочено в доклада, че „прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата […]“. Прозрачността на институциите и яснотата на действията на техните представители трябва да бъдат иманентен елемент на реалната и истинската демокрация.
За съжаление знаем, че понякога има огромна разлика между приятно звучащите думи и реалните действия. Парламентът е първата европейска институция, която поставя за разглеждане темата за нарастващия брой лобита на европейско равнище, като въвежда регистър на представителите на групи по интереси през 1996 г.
Комисията по-късно започва инициативи в тази сфера и през 2008 г. е създадена работна група между Парламента и Комисията. През 2009 г. групата одобрява съвместна декларация и предложение за общ кодекс за поведение.
През 2010 г. нова работна група прие проект на споразумение относно създаването на регистър за прозрачност, който гарантира най-широкото възможно участие на всички категории субекти, като същевременно зачита тяхната различна или специфична идентичност. Важно е да се осъществява мониторинг на практическите резултати от този проект.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В доклада се казва, че „прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата […] “.
Често обаче е налице дълбока пропаст между теорията и практиката, макар че Парламентът е първата европейска институция, която се занимава с явлението на нарастващия брой групи по интереси на европейско равнище и по-конкретно, с последиците от това развитие върху законодателния процес. След различни доклади и задълбочени дебати Парламентът въведе свой регистър на групите по интереси през 1996 г.
Междувременно Комисията също започна инициативи, като през 2008 г. създаде съвместна работна група на високо равнище между Парламента и Комисията. През 2009 г. групата прие съвместна декларация и предложение за общ кодекс за поведение. След европейските избори беше учредена нова работна група между Парламента и Комисията.
През ноември 2010 г. работната група успя да приеме проект на споразумение относно създаването на регистър за прозрачност, който гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита тяхната различна или специфична идентичност.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – Прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност.
Парламентът беше първата европейска институция, която разгледа явлението, свързано с нарастващ брой групи по интереси на европейско равнище, и особено последиците в резултат от тази еволюция за законодателния процес. Въпреки че регистрацията не е задължителна, тя може да се разглежда като „задължителна де факто“, тъй като постоянният достъп до сградите на Парламента се разрешава единствено на регистрираните представители. Все пак, желателно е в бъдеще да се постигне система на регистрация, която да е „задължителна де юре“.
Общият регистър гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита тяхната различна или специфична идентичност. Новото наименование – регистър за прозрачност – улеснява вписването на нетърговски организации в регистъра. Това ще бъде стъпка напред към по-голяма прозрачност в европейските институции, което по всяка вероятност ще допринесе за по-голяма легитимност на европейския проект сред гражданите на ЕС.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Всеизвестен факт е, че в Брюксел извършват дейност над 15 000 лобисти, които се опитват да влияят върху законодателните текстове, които се приемат там, както и че те се намесват на всички етапи от законодателния процес. Независимо от факта, че на тази дейност във Франция се гледа много негативно, не е съвсем незаконно групите по интереси, без значение дали са търговски, социални, профсъюзи и други, да дават гласност на своите гледни точки и експертни знания, особено пред по-малко запознатите социални работници и избраните представители. Следователно има смисъл тези лобита и техните представители да бъдат вписани в регистър, като трябва също така да се упоменават главните източници на финансирането им, особено ако те идват от европейския бюджет.
Регистрацията трябва да е задължителна не само за тези организации, но също така за всички групи извън Парламента, включително онези, за които е предвидено да изпълняват конкретна институционална роля, уредена в Договорите (профсъюзи, църкви, философски организации, местни органи и др.), включително групи, които изцяло или частично се състоят от членове на Парламента, като асоциацията „Европейски приятели на Израел“, тъй като в този случай те действат като групи по интереси, а не като парламентаристи. В това отношение споразумението, по което гласуваме днес, не отива достатъчно далеч по отношение на прозрачността.
Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) След скорошните събития, които откроиха потенциалните злоупотреби при лобирането, изглежда още по-необходимо да се увеличи прозрачността по отношение на работата на групите по интереси в европейските институции. Обединяването на списъците на лобистите, регистрирани в Парламента и Комисията, представлява първата стъпка към съставянето на изчерпателен регистър на лобитата, действащи в Брюксел, и като следствие, към по-голям достъп на гражданите до демократичните проверки и баланси в процеса на вземане на решения. Независимо от това, аз се борих, за да предотвратя налагането на тази мярка по отношение на представителствата на местните органи. В действителност смятам тези структури за пряко производни на демократично избрани органи (градски, ведомствени, регионални съвети и др.). Те представляват общите интереси и следователно трябва да бъдат разграничени от лобистите, които защитават частни интереси. В допълнение се надявам този регистър да се развие и един ден да стане задължителен, като включи всички лобисти, които действат в европейските институции. Идеята за прозрачност е от ключово значение за политиката на Европейския съюз и тя трябва да се разшири, за да обхване всички групи по интереси, които участват в неговото управление.
Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Приемането на общ регистър за прозрачност след гласуването с явно мнозинство в комисията по конституционни въпроси е още една стъпка в посока на по-голяма прозрачност в парламентарната дейност. Публичен и достъпен онлайн общ регистър между Европейския парламент и Комисията ще улесни гражданите при проверките на различните заинтересовани участници, с които контактуват членовете на Европейския парламент.
Независимо от това споразумението се нуждае от още подобрения, тъй като регистрацията на участниците е все още на доброволна основа, макар и да е предпоставка за получаване на достъп до институциите. Следващата задача следователно ще бъде регистрацията да стане задължителна за всички лобисти. Ние също така очакваме, че, както другите европейски институции, Съветът ще се придържа към указанията на Парламента и Комисията и ще вземе участие в регистъра.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Приветствах този доклад, защото прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност. Постигнатият резултат съответства на целите, установени от Парламента по най-съществените въпроси. Първо, въпреки че регистрацията не е задължителна – което беше целта на Парламента, тя може да се разглежда като „задължителна де факто“, тъй като постоянният достъп до сградите на Парламента се разрешава единствено на регистрираните представители на групи по интереси. Второ, Общият регистър гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита тяхната различна или специфична идентичност. Новото наименование – регистър за прозрачност – улеснява вписването на нетърговски организации в регистъра. Трето, новият механизъм осигурява допълнителна информация като например броя на отделните лица, участващи във всички дейности, свързани с регистъра, и равнището на средства на ЕС, получени от регистранта. Той също така ще предоставя разяснения по отношение на допустимите дейности, попадащи в обхвата на регистъра, и процесите, съгласно които ще бъдат обработвани жалбите. Смятам, че приемането на проекта на споразумението за създаване на регистър за прозрачност беше от съществена важност. Общият регистър ще бъде стъпка напред към по-голяма прозрачност в европейските институции, което по всяка вероятност ще допринесе за по-голяма легитимност на европейския проект сред гражданите на ЕС.
Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Над 1700 организации са акредитирани като групи по интереси в Европейския парламент и техният брой в Комисията е 3900. Тези организации към настоящия момент са вписани в два различни регистъра, по един за всяка институция. През 2008 г. Парламентът призовава тези регистри да се обединят, за да се улесни поддържането на данните. Между Парламента и Комисията беше постигнато институционално споразумение с цел създаване на общ регистър. Това споразумение очакваше да бъде одобрено и беше поставено на гласуване в европейския законодателен орган. Гласувах в подкрепа на текста, защото той ще допринесе за прозрачност по отношение на действията на групите по интереси. Вярно е, че съгласно настоящия текст, вписването в регистъра не е задължително, но Парламентът ще изисква такова вписване за всяка организация, която желае да ползва неговите сгради. Текстът също така предлага въвеждането на „законодателен отпечатък“ за лобиране чрез записване в приложение към всички законодателни актове групите по интереси, които са изиграли роля при тяхната подготовка. Очаква се общият регистър бъде достъпен онлайн през юни.
David Martin (S&D), в писмена форма. – Прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност. Парламентът беше първата европейска институция, която разгледа явлението, свързано с нарастващ брой групи по интереси на европейско равнище, и особено последиците в резултат от тази еволюция за законодателния процес. След няколко доклада и обстойни разисквания Парламентът въведе своя регистър за представителите на интереси през 1996 г. Общият регистър ще бъде стъпка напред към по-голяма прозрачност в европейските институции, което по всяка вероятност ще допринесе за по-голяма легитимност на европейския проект сред гражданите на ЕС.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Нито една група за оказване на политически натиск, която представлява търговски интереси, не следва да получи постоянен пропуск до европейските институции. Техният достъп до Европейския парламент трябва да бъде строго ограничен до срещите, които им се разрешават от парламентаристите и политическите групи.
Предлаганият регистър за прозрачност не е нищо по-различно от административна легитимация. Той служи за запазване на настоящата ситуация. Лобистите имат пред себе си ярко бъдеще. Гласувам против този лицемерен доклад и го порицавам. По-добре би било да накараме тези хора да декларират личните си връзки с медиите, както и своите парламентарни и административни връзки с Европейския парламент.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Парламентът и Комисията дават добър пример чрез създаването на общ регистър за прозрачност, който да осигури акредитиране за лобистите и другите групи по интереси. Нещо повече, задължителния характер на регистъра за всички лобисти, които желаят постоянен достъп до Парламента и Комисията, е важна стъпка за увеличаване на прозрачността в отношенията между тези организации и европейските институции. Още веднъж съжаляваме, че Съветът не се е включил към тези мерки.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Доброволният регистър е напълно безсмислен и няма да доведе до увеличаване на прозрачността. Освен това Съветът на министрите все още не участва, което означава, че дори не са включени всички ключови законодателни. Дори ако Съветът бъде ангажиран, все още остават достатъчно празнини. По непотвърдени данни съществуват 1350 експертни групи, които работят по официални документи, публикувани от Комисията. Независимо от това, самоличността на членовете на тези консултативни органи, които заседават при закрити врати, остава строго пазена тайна.
Комисията в момента обръща по-голямо внимание на дейността на бившите членове на Комисията през периода непосредствено след като те напуснат Брюксел. Има ли обаче въведени контролни механизми в другата посока? Необходимо е само да се замислим за последното преместване от сдружението на музикалната индустрия към отдела за авторско право. Тъй като тези мерки са стъпка в правилната посока, гласувах в подкрепа на доклада.
Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Напълно подкрепям взетото днес решение за сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Комисията относно общ регистър за прозрачност.
Парламентът води регистър на групите по интереси от 1996 г. и в това отношение следва да служи за пример за други институции. Европейската комисия не беше създала свой регистър на лобистите до 2008 г., а Съветът на Европейския съюз все още няма такъв. Взетото в Европейския парламент решение ще обедини регистрите на лобистите и на групите по интереси, които в момента се водят поотделно от двете гореспоменати институции. Процесът ще доведе до по-голяма прозрачност и, преди всичко, ще опрости достъпа до информация, които ще се осъществява на едно място. Създаването на общ регистър е от полза и за лобистите, тъй като те ще трябва да се регистрират само веднъж. Решението също така изключва от регистъра за прозрачност социалните партньори, църквите, политическите партии и местните и регионални администрации. Освен това групите по интереси ще бъдат записвани в обяснителния меморандум към доклада или препоръката, ако са осъществили среща с член на Парламента по законодателно досие. Според мен това решение е важна стъпка за повишаване на прозрачността и очаквам с нетърпение Съветът на ЕС да се присъедини към общия регистър.
Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Институциите получават легитимност, като работят по прозрачен начин. Този конкретен доклад, който аз подкрепих, поставя въпроса за установяването на правилна основа за отчетност. Гражданите трябва да имат лесен и безпрепятствен достъп до процеса на вземане на решения относно влиянието и дейността на представителите на интереси. Факт е, че на европейско равнище Европейският парламент беше първата институция, която предприе действия по отношение на появата на голям брой групи по интереси. Факт е също така, че в тази област все още е налице силна възходяща тенденция вследствие на непрекъснатото разширяване на законодателните компетенции на Парламента. Следователно общият регистър е първата и важна стъпка за упражняване на контрол и запазване на прозрачността в действията на групите по интереси.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност и етичен императив. Парламентът беше първата институция на ЕС, която разгледа явлението, свързано с нарастващ брой групи по интереси на европейско равнище, и особено последиците в резултат от тази еволюция за законодателния процес. След няколко доклада и обстойни разисквания Парламентът въведе своя регистър за представителите на интереси през 1996 г. През 2006 г. Комисията публикува „Европейска инициатива за прозрачност“, в която предложи общ регистър „на едно гише“ за лобистите в Комисията и Парламента. Отговорът на Парламента на тази инициатива на Комисията беше доклад на комисията по конституционни въпроси относно развитието на рамката за дейността на представителите на интереси в европейските институции. Резолюцията беше приета на пленарното заседание на 8 май 2008 г. Впоследствие, през ноември 2010 г., работната група успя да приеме проект на споразумение за създаване на регистър за прозрачност, тъй като Парламентът беше постигнал основните си цели. Смятам, че общият регистър е стъпка към по-голяма прозрачност в европейските институции, затова гласувах в подкрепа на доклада.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Дейността на представителите на интереси от различни области в отношенията с институциите на Съюза – в този случай, Европейския парламент и Комисията – има безспорни предимства. Тя разширява обхвата на информацията, която е от значение за процеса на вземане на решения, и предоставя сведения за законните интереси, които заслужават да бъдат взети под внимание. От съществено значение обаче е да се гарантира прозрачността в действията на институциите на ЕС, така че в крайна сметка да се гарантира тяхната легитимност и да се осигури задълбоченото разглеждане на техния обхват, без злоупотреба с власт. Ето защо приветствам сключването на това споразумение, което, налагайки de facto задължителна регистрация на всички лобисти, които желаят да имат постоянен достъп до Парламента и Комисията, бележи решителна стъпка в укрепването на прозрачността в диалога между институциите на ЕС и тези представители на гражданското общество.
Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Прозрачността в дейността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Винаги и при всички обстоятелства трябва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и преди всичко, как се разходват средствата – т.е. парите на данъкоплатците. Парламентът беше първата европейска институция, която създаде регистър на лобистите през 1996 г. Приетата днес резолюция, подчертава факта, че създаването на общ регистър гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита техните различия или специфична идентичност. Този механизъм осигурява важна информация, като например броя на отделните лица и организации, участващи във всички дейности, свързани с регистъра, и равнището на средства на ЕС, получени от регистранти.
Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Брюксел, който според някои е на второ място след Вашингтон като Мека за лобистите, се нуждае от подходящи правила и ясно дефинирани принципи на сътрудничество между вземащите решения лица и представителите на различните групи по интереси. Не трябва да забравяме, че лобирането, в смисъла на застъпничество от различни социални групи, е неделима част от съвременните демократични системи.
За пореден път членовете на ЕП изразиха своята подкрепа за въвеждането на прозрачност. Общият регистър на лобистите ще повиши прозрачността в институциите на ЕС. Той също така ще разграничи представителите на групите за политически натиск от представителите на неправителствени организации и на държавни организации. Несъмнено групите по интереси представляват платформа за обмен на информация и са важен канал за комуникация между гражданите и Европейския съюз. За да се направи това сътрудничество възможно най-ефективно, така че то да постигне очакваните резултати, то следва да бъде обект на регулиране и прозрачност.
Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (SV) Решението относно така наречения регистър за прозрачност не е достатъчно амбициозно. Регистърът на Комисията, който сега се обединява с регистъра на Парламента, е доброволен и обхваща малка част от около 15 000 лобисти в Брюксел. В регистъра е налице липса на достатъчна информация.
Смятам доклада за знак на известен, макар и ограничен, напредък. По-добре би било, ако бяхме изчакали становището на групата, оглавявана от председателя г-н Buzek, преди да вземем решение.
Скандалите, които получиха известност през последните месеци, подчертават факта, че правилата на Парламента също са незадоволителни. Нуждаем се от кодекс за поведение, който да установи като недопустимо получаването на плащания от членове на ЕП за оказване на подкрепа за предложения на лобистки групи. Единствените хора, които членовете на ЕП трябва да представляват, трябва да бъдат техните избиратели; те не трябва да представляват конкретни икономически или религиозни интереси.
Смятам, че всички лобисти следва да бъдат регистрирани. Предвиждането на изключения за определени лобисти ще създаде пропуски в системата за контрол. По време на предизборната кампания моята партия настоя за задължителна регистрация на лобистите в регистър, който е общ за всички институции на ЕС. Ние също така призовахме да бъде предоставена информация за конкретните въпроси, които са от интерес за лобистите. Регистърът следва да съдържа финансова информация, включително разходите за извършваната лобистка дейност, както и кой финансира тази дейност. Необходимо е да се изготви кодекс за поведение за лобистка дейност. Лобистите с неетично поведение трябва да бъдат оповестявани публично и да се осигури възможност за забраняване на тяхната дейност. Необходимо е да се прилага двойно отчитане на подаръците, пътуванията и обедите за длъжностни лица и политици; т.е. както даващият, така и получателят, трябва да декларират подаръците. Длъжностните лица от ЕС трябва да не могат да преминават направо на лобистка работа, с връзките от предишната им позиция, в срок от две години. Освен това цялата входяща и изходяща поща между институциите на ЕС и лобистите трябва да се оповестява публично. Лобистите не трябва да разполагат с възможности да изискват конфиденциалност.
Докладът на г-н Casini не отговаря на тези изисквания.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Прозрачността е важен елемент на демокрацията и необходимо условие за участието на гражданите, което я превръща в основно средство за спечелване на тяхното доверие. Освен това отчетността, която е следствие от изискванията за прозрачност, е важен инструмент за предотвратяване на всякакви злоупотреби. В проекта на споразумението за създаване на регистър за прозрачност са взети предвид всички съществени изисквания, поради което аз бях в състояние да дам пълната си подкрепа за споразумението. Следващата стъпка трябва да бъде да се проследи изпълнението на целите на този нов регистър и да се предприемат незабавни и ефективни мерки за борба с всички възникващи нови трудности в духа на първоначалното споразумение.
Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Лобирането е законна дейност. То е основен елемент на демокрацията. Представителната демокрация може да функционира, само когато гражданите комуникират със своите избрани представители и изискват от тях да поддържат техните интереси. От тази гледна точка не е важно, дали гражданите се обръщат към политиците като физически лица, сдружения, търговски дружества или производствени фирми. Следователно никакви правила не следва да ограничават едно от основните права на гражданите. Причините, поради които един избран представител решава да предпочете едни интереси пред други, обаче трябва да се основават на неговите убеждения, а не на личната изгода. Прозрачността в работата на един член на ЕП при контактите му с хора, преследващи техни собствени интереси, е вероятно най-добрият инструмент за предотвратяване на корупцията при създаването на закони. Ето защо подкрепям предложение за общ регистър, в който се взема под внимание различният характер на групите по интереси, и се прави разграничение между онези, които лобират с цел да увеличат своите печалби, и онези, които се обръщат към избраните представители с цел да се постигне по-висшето общо благо на обществото като цяло.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) След ратификацията на Договора от Лисабон, правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които, от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. Създаването и воденето на регистъра се основават на системи, установени и лансирани от Парламента през 1996 г. и от Комисията – през юни 2008 г., към които се добавят и дейностите на съвместната работна група на Европейския парламент и на Комисията, както и адаптирането, произтичащо от придобития опит и приноса, даден от заинтересованите страни. Работата по пътя към прозрачността трябва да продължи.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Политическите институции заслужават доверие само ако са прозрачни, в резултат на което получават легитимността, от която се нуждаят, за да запазят демокрацията, която ги характеризира. С оглед на това и предвид значимостта на въпроса за легитимността и информираността на гражданите за ефективността и подходящото функциониране на европейските политики, аз гласувах в подкрепа на проекта на предложението за създаване на общ регистър за прозрачност.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Правилното функциониране на вътрешния пазар зависи от стабилността на финансовата система и от доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции. Вследствие на финансовата криза стана ясно, че качеството на защитата на потребителите и гаранциите в сектора на финансовите услуги се нуждаят от съществено и значително подобрение, особено по отношение на аспектите, свързани с мониторинга и надзора. Има необходимост от ефективна и адекватна система на управление, с подходящо управление на риска, контрол на спазването на разпоредбите, с функции за вътрешен одит, стратегии, политики, процеси и процедури. На това важно и сложно предизвикателство може да се отговори чрез набор от мерки – с пряко и средносрочно действие. Организацията на отчетността на членовете на управителните съвети трябва да бъде ясно определена и да бъде извършена правилно, за да не се застраши желателното използване на възможностите за предприемаческа дейност от страна на финансовите институции или качеството на наличния персонал. Докладът посочва решения за това, така че гласувам „за“.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Правилното функциониране на вътрешния пазар зависи от стабилността на финансовата система и от доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции. По време на последната финансова криза много финансови институции по света изпаднаха в несъстоятелност, за което данъкоплатците платиха скъпо. Подкрепям инициативата на Комисията да подложи на критичен преглед устойчивостта на финансовите институции и на финансовата система като цяло, както и тяхното регулиране и надзор, с цел да се предотврати евентуално повторение на кризата в бъдеще и да се гарантира, че финансовият сектор отговаря на нуждите на реалната икономика и показва възможно най-голяма степен на социална отговорност.
Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Fox. Като докладчик в сянка за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) трябва да подчертая, че отличните резултати, постигнати при окончателното гласуване, подчертават отново тясното сътрудничество между политическите групи. Ето защо ние успешно попречихме на Европейския парламент да приеме една позиция, която е насочена твърде много към задължителните разпоредби за корпоративното управление. От първостепенно значение е за нашата група да насърчи балансиран подход към решаването на глобалната финансова криза. Ето защо трябва да избегнем въвеждането на бариери във финансовите институции. Крайният доклад отдава голямо значение и дава повече власт на ролята на европейските надзорни органи. Най-важният компромис включва въвеждане на принципа „изпълнение или обяснение“ и на задължителните разпоредби на равни начала. Мисля, че регламентите трябва да бъдат въвеждани само когато се провалят кодексите на добри практики. Подходът, основаващ се на принципа „изпълнение или обяснение“, е пропорционален и може да се прилага за голям брой финансови институции. В същото време обаче това трябва да се допълва от редовно външно оценяване и подходящ регулаторен надзор.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото представлява принос на Парламента към обсъждането относно средствата за гарантиране на по-ефективно управление във финансовите институции в Европа. Това обсъждане е особено важно за намиране на начини за предотвратяване на повторение на финансовата и, в крайна сметка, икономическата криза, която удари целия свят през 2008 г. Колапсът на редица финансови институции струваше и все още струва скъпо на данъкоплатците. Поради това е необходимо да се проучи причината за проблемите, които са възникнали. В отговор на Зелената книга за подобряване на управлението на финансовите институции, публикувана от Комисията, докладът на Европейския парламент отделя значително внимание на необходимостта по-строго да се регулират процедурите за назначаване на мениджъри, да се определят компетентностите на членовете на управителните съвети и критериите на изпитите за правоспособност, както и начините за гарантиране на тяхната независимост. Докладът призовава: да бъдат създадени задължителни комитети по риска на равнище управителен съвет, от финансовите институции да се изисква да оповестяват плановете за възстановяване и свързаните с тях доклади на надзорните органи, да се наложи на финансовите институции задължението да изготвят годишен доклад относно адекватността и ефикасността на тяхната система за вътрешен контрол, както и в годишния доклад да се включва подобна оценка, изготвена от външни одитори.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид важността на доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции за стабилността на нашата финансова система и следователно за функционирането на вътрешния пазар, аз приветствам Зелената книга на Комисията и възможността да се подобрят структурите за корпоративно управление в целия ЕС. Няколко неща ще трябва да се направят, за да се гарантира гладкото и устойчиво функциониране на европейския финансов пазар, най-важните от които по мое мнение са: целеви подход в отговор на нуждите на реалната икономика и прилагане на политика на повишена социална отговорност и оценка на риска от управителните съвети, за да се избегне финансова криза в бъдеще.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на алтернативното предложение за резолюция относно корпоративното управление във финансовите институции, тъй като то внася предложения, които гарантират подобрения в областта на структурите на корпоративно управление в целия ЕС, като се отчита фактът, че финансовият сектор трябва да отговори на нуждите на реалната икономика, да допринесе за устойчив растеж и да демонстрира по-голяма социална отговорност.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Правилното функциониране на вътрешния пазар зависи от стабилността на финансовата система и следователно от доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции. Ето защо е необходимо укрепване и преглед на съществуващите системи, които се доказаха като неадекватни, с особен акцент върху механизмите на контрол и надзор.
За тази цел аз приветствам изводите и наблюденията на Зелената книга и възможността да се подобри управлението на финансовите институции чрез Съюза. Аз също се присъединявам към докладчика в призоваването за оценка на икономическата ефективност на предложенията на Комисията с фокус върху необходимостта да се запази конкурентоспособността и да се допринесе за икономическия растеж. Ето защо има спешна нужда да се намерят механизми и решения, които позволяват намаляване на риска и създаване на постоянен диалог между надзорните органи, одиторите и институциите.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Глобалната финансова криза, която настъпи вследствие на изпадането в несъстоятелност на банката „Lehman Brothers“ през есента на 2008 г. и „ипотечния дълг“ – неподходящата секюритизация на високорисковите ипотечни заеми, предизвика много сериозни съмнения относно устойчивостта на финансовите институции. Това принуди правителствата както на държавите-членки, така и на Съединените щати, да инжектират публични средства в размер на приблизително 25 % от брутния вътрешен продукт (БВП) във финансовия сектор. Тази ситуация накара Комисията, чрез съобщението си от 4 март 2009 г., да въведе една истинска програма за реформи на регулаторните рамки на финансовите пазари и на надзорните режими. Предвид икономическата и финансовата криза, в която се намираме в момента, никога няма да е прекалено, ако удвоим усилията си по отношение на финансовия сектор, започвайки с корпоративното управление, което през повечето време не отчита клиентите – дали те са спестители, вложители и т.н. Ето защо приветствам Зелената книга на Комисията и приветствам нейните предложения, които може и трябва да съпътстват и допълват правилата, приети за укрепване на финансовата система в контекста на новата европейска система за надзор. Затова гласувам в подкрепа на доклада за корпоративното управление във финансовите институции и се надявам, че това ще допринесе решително за тяхната устойчивост.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад признава някои важни въпроси и доказателства, например факта, че финансовият сектор следва да задоволява потребностите на икономиката, да допринася за устойчивия растеж и да демонстрира по-голяма степен на социална отговорност, както и че „по време на последната финансова криза много финансови институции по света изпаднаха в несъстоятелност, за което данъкоплатците платиха скъпо“.
Въпреки това след тези изявления докладът не извлича всички последствия от представените факти, а просто прави няколко непоследователни наблюдения. Според докладчика всичко, или почти всичко, се свежда до изхабени аргументи за създаването на ефективна и адекватна система за управление по отношение на управлението на риска, прилагането на правила, етиката в поведението на някои от участниците във финансовите пазари и институции, и т.н.
Наясно сме с приноса, който се прави от някои от тези насоки за осезаемо и временно подобряване на функционирането на финансовата система. Въпреки това е очевидно, че те не могат да променят най-съществения аспект на системата: нейната неустойчивост, хищническа природа и акцент върху спекулациите с основна цел увеличаване на печалбата.
Докладът не успява изобщо да разгледа централния въпрос: възстановяването на ролята на държавата в тази област; вземането обратно на финансовия сектор и възстановяване на неговата социална роля при обществен и демократичен контрол.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Единствените важни моменти, които се посочват в доклада, са признанията, че „финансовият сектор следва да задоволява потребностите на реалната икономика, да допринася за устойчивия растеж и да демонстрира възможно най-голяма степен на социална отговорност“ и че „по време на последната финансова криза много финансови институции по света изпаднаха в несъстоятелност, за което данъкоплатците платиха скъпо“. В доклада дори се твърди, че някои финансови институции и органи не разбират естеството, обхвата и сложността на рисковете, които те са причинили.
Въпреки това докладът не прави правилните изводи, като се ограничава до въпросите на етиката в поведението на някои хора, участващи във финансовите институции и пазари, както и до създаването на система за управление, която да е ефективна и адекватна по отношение на управлението на риска, спазването на регламентите и т.н.
Разбира се, тези предложения могат леко да подобрят работата на банките с течение на времето, но те не променят експлоататорския характер на системата, нито неговата основна цел за увеличаване на печалбата и спекулативни начинания. Ето защо докладът не засяга централния въпрос: публичен и демократичен контрол на целия финансов сектор.
Поради тези причини ние гласувахме „против“.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Финансовият риск е от съществено значение за съществуването на финансовия сектор и е също толкова съществен по отношение на бизнес успеха на този сектор и функциите по сигурността за икономиката като цяло. Въпреки това е в интерес на обществото рисковете да бъдат ограничени за предотвратяване на системна криза. Това предизвикателство, толкова важно, колкото и сложно, може да бъде посрещнато с помощта на пакет от мерки, които ще имат или пряко, или косвено въздействие.
Финансовите институции трябва да бъдат задължени да изготвят годишни доклади относно адекватността и ефективността на своите системи за вътрешен контрол и управителните съвети трябва да приемат тези доклади. Финансовите институции следва да обръщат повече внимание на прилагането на мерки за повишаване на осведомеността за рисковете, тъй като по-добрата информация за риска на всички нива на обществото – и сред служителите – често е от решаващо значение за подобряване на управлението на риска.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) След като отбеляза, тук цитирам следния евфемизъм, „липса на ценности и етика в поведението на някои участници на финансовите пазари и институции“, този Парламент тръгна на патетичен кръстоносен поход с цел да инжектира малко етика в сектора. Употребата на словосъчетанието „кръстоносен поход“ може би е преувеличена за случая. Може би е по-добре да се каже, че се изразяват някои благочестиви надежди, че най-накрая интересите на клиентите и работниците трябва да бъдат взети под внимание. Има някакво жално хленчене за социално, културно и многообразие по полов признак в управителните съвети (квоти за ромите, без съмнение?). Има някои предложения, които вече до голяма степен са приети на европейско равнище, относно неприличните възнаграждения в сектора, където бихме могли да се справяме значително по-добре. Тук-там има някои механизми за контрол на риска. Накратко, смисълът, който ви убягва, е фактът, че предприятията просто играят по правилата, които вие създавате.
Сега тези правила – правила, които всъщност отказвате да поставяте под въпрос, са свободното международно движение на капитали, финансиализацията на икономиката, акцентът в краткосрочен план, секюритизацията, сложните финансови продукти, които не се основават на никакво конкретно създаване на богатство, и съставянето на големи мултинационални групи, които са по-мощни от държавите и не са обект на контрол. Докато не се справите с основите на тази система, нищо няма да промените.
Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Най-лошото въздействие на последната финансова криза беше това върху обикновените потребители. Различни правителства на държавите-членки на ЕС използваха парите на данъкоплатците за спасяване на някои банки, които са управлявали делата си по безотговорен начин. Ако не беше подкрепата на данъкоплатците, такива банки щяха да се сгромолясат с катастрофален ефект за различните сектори на икономиката в различните държави-членки. Сега, когато най-лошата фаза от тази финансова криза е приключила, банките все още не действат, нито извършват своята дейност в най-добрия интерес на потребителите. Случаите на злоупотреби при продажбите на продукти за финансови услуги и липсата на достатъчно подкрепа от страна на банките за клиенти и малки предприятия, които се оказват изправени пред временни проблеми с ликвидността, показват, че трябва да бъдат предприети повече реални действия от регулаторните органи, за да се гарантира, че операторите в сектора на финансовите услуги подкрепят своите клиенти и като цяло предлагат по-добра защита на потребителите. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Приветствах този документ, тъй като финансовият сектор следва да задоволява потребностите на реалната икономика, да допринася за устойчивия растеж и да демонстрира възможно най-голяма степен на социална отговорност. Отбелязва се, че има липса на ценности и етика в поведението на някои участници на финансовите пазари и институции. Финансовите пазари и институции трябва да отчитат, като част от своята корпоративна социална отговорност, интересите на всички заинтересовани страни, в това число интересите на своите клиенти, акционери и служители. Ефективното управление на риска е един от най-важните елементи за предотвратяването на кризи в бъдеще. Ето защо във всички финансови институции трябва да се изгради ефективна система на управление, с подходящо управление на риска, контрол на спазването на разпоредбите, с функции за вътрешен одит (и с актюерски функции в застрахователните дружества), стратегии, политики, процеси и процедури. Считам, че е необходимо да се създадат задължителни комитети по риска или равностойни механизми. Не трябва да поемаме прекомерни рискове.
Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Финансовата криза разкри неефективността на съществуващите принципи на корпоративното управление. Сега е от жизненоважно значение да бъдат извлечени поуките от това, което се случи, за да се избегне повтарянето на подобна ситуация в бъдеще. Областта на корпоративното управление се развива непрекъснато и именно финансовият сектор носи особена отговорност за сериозни, устойчиви икономически стратегии. Трябва да поддържаме силни, устойчиви и конкурентоспособни финансови институции, така че те да спомагат за икономическия растеж. Във връзка с това считам, че ефективното корпоративно управление трябва да вземе предвид в еднаква степен интересите на всички заинтересовани страни и едновременно с това стабилността на финансовата система. Това ще позволи на пазара да функционира най-оптимално и потребителите ще покажат повишено доверие във финансовите институции и операции.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам този доклад. Настоящата зелена книга има за цел да извлече поука от глобалната финансова криза, която настъпи вследствие на изпадането в несъстоятелност на банката „Lehman Brothers“ през есента на 2008 г. в резултат на неподходяща секюритизация на високорисковите ипотечни заеми в САЩ. Устойчивостта на финансовите институции и на финансовата система като цяло, както и тяхното регулиране и надзор, са подложени на критичен преглед с оглед на новите финансови инструменти в условията на един глобализиран свят, за да се предотврати повторното възникване на подобно положение в бъдеще. Засилването на корпоративното управление се разглежда от Комисията като централен елемент на започнатата от нея програма за реформиране на финансовите пазари и за предотвратяване на кризи. В тази връзка Комисията отбелязва специално, че корпоративното управление в сектора на финансовите услуги трябва да отчита както интересите на другите заинтересовани страни (вложители, спестители, притежатели на животозастрахователни полици и т.н.), така и за стабилността на финансовата система предвид системния характер на много от участниците.
Arlene McCarthy (S&D), в писмена форма. – (EN) Лошото корпоративно управление във финансовите институции – и особено неясната култура на банките по отношение на заплащането – беше ключов фактор за създаването на условия за финансовата криза. Лейбъристките членове на ЕП подкрепиха този доклад, който, благодарение на измененията, приети при разглеждането в комисията, призовава Комисията да работи за повишаване на стандартите за корпоративно управление на финансовите компании. Тези изисквания включват по-силен надзор на рисковете, които се поемат от една компания, високи стандарти за независимост и разнообразие сред членовете на управителните съвети, включително по-добро равновесие между половете и, което е много важно, прозрачност в заплащането, така че акционерите и обществеността да могат да държат банките отговорни. Тъй като консервативното правителство в Обединеното кралство отложи законодателството за прозрачност, въведено от предишното лейбъристко правителство, приветствам включването на моето предложение да се въведе такова изискване на равнище ЕС.
Лейбъристките членове на ЕП гласуваха против измененията на докладчика за отслабване на доклада на комисията, в това число за по-ниско изискване за представителство на жените, по-бавен график за действие относно реформата за заплащането и по-малко информация по отношение на заплащането на персонала. Сега Комисията трябва да завърши своята консултация и бързо да представи амбициозни предложения, за да се гарантира, че управлението на финансовите компании ще помогне за предотвратяване, а не улесняване, на кризи в бъдеще.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашната финансова криза засили необходимостта да разгледаме моралните въпроси, свързани с управлението на финансови институции по по-отговорен начин. Въпросите, свързани с политиките за възнаграждения и управлението на възнаграждението на директорите и мениджърите на финансовите институции, трябва да се ръководят от етични и морални принципи, които да не позволяват ситуации като тези, случили се в близкото минало, с присъждане на бонуси за управляващите кадри в компании, които веднага след това подават молба за обявяване в несъстоятелност или се оказват в сериозни затруднения. ЕС трябва да има продуктивен, социален и екологичен модел с дългосрочна перспектива, която зачита интересите на всички: предприятия, акционери и служители.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Целта на резолюцията е укрепване на корпоративното управление, което Комисията счита за основен елемент на програмата за реформа на финансовия пазар и предотвратяване на кризи. Не съм съгласен с това, защото то може да доведе до увеличаване на корупцията и нарушенията. Гласувах „против“.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Въвеждането на корпоративно управление може да увеличи доверието на европейските граждани по отношение на стабилността на финансовата система, но пазарите реагират, като внасят свои собствени механизми, и ролята на агенциите за кредитен рейтинг не трябва да се подценява. Напълно неразбираемо е защо на гражданите се налага да затягат коланите, за да плащат за спасителния пакет за банките, докато същите управители на банки, които викаха отчаяно за помощ, сега получават бонуси в размер на милиони евро. Твърде малко беше направено по време на процеса на спасяване на банките, за да се отговори на това предсказуемо развитие. В същото време на много малки и средни предприятия, които ЕС винаги възхвалява като двигател на икономиката на хартия, беше нанесен фатален удар, защото въз основа на споразуменията от Базел банките предпочетоха да задържат парите си, вместо да ги заемат на предприятията. Банковата криза открои също така рухването на мита за саморегулиращия се пазар.
По време на кризата в Азия стана ясно, че регулирането е разумна предпазна мярка. Остава да се види до каква степен ще влязат в сила новите мерки за мониторинг и надзор. Бяха направени цяла гама от грешки и беше налице стряскаща липса на етика, морал и благоприличие, в съчетание с конфликт на интереси. Докладът е стъпка в правилната посока, но в някои области той не е достатъчно конкретен и затова аз се въздържах.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад относно корпоративното управление във финансовите институции определя набор от мерки, които да бъдат приложени в дружествата, които управляват финансови институции. Накратко, неговата цел е цел да извлече поука от глобалната финансова криза, която настъпи вследствие на изпадането в несъстоятелност на банката Lehman Brothers през есента на 2008 г. в резултат на неподходяща секюритизация на високорисковите ипотечни заеми в САЩ. За да се предотврати повтарянето на тази ситуация, Парламентът казва, че корпоративното управление в сектора на финансовите услуги трябва да отчита както интересите на другите заинтересовани страни (вложители, спестители, притежатели на животозастрахователни полици и т. н.), така и стабилността на финансовата система предвид системния характер на много от участниците. Най-важната от предложените мерки е разработването на обективни критерии за компетентност за оценка на пригодността на кандидатите за контролирани роли, като се отчита естеството, сложността и размерът на финансовата институция. Искам да подкрепя този пакет от мерки, като гласувам за него с надеждата, че мерките, внесени от Комисията, и сега от Парламента, ще бъдат достатъчни, за да се предотврати повторението на ситуации като онази, която преживяхме през есента на 2008 г. и която все още се вижда в ежедневието на португалския народ.
Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах „против“ поради следните причини. Докладът не приема, че финансовата криза от 2007-2008 г. е имала системен характер: с други думи, че произтича от начина, по който е организирана финансовата система. Това би означавало признание, че начинът, по който е организирана системата, влияе силно върху решенията на директорите на финансови дружества, независимо от нивата на прозрачност, изисквани от тях. Например докладът не успява да признае, че способността на търговските банки да правят пари от спекулативните финансови инвестиции е много важен фактор в условията на криза. Докладът не разглежда този организационен въпрос и никакви рискови бордове или критерии за компетентност на директорите не могат да избегнат вредните последици от спекулирането със спестяванията на домакинствата с цел печалба. „Стадното поведение“ на финансовите пазари е неизбежно явление, което води до спекулативни балони, които по-късно избухват.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Нито един пазар, в който финансовите институции имат ключова роля, не е в състояние да работи без увереност, че различните икономически оператори работят правилно. Ето защо е необходимо да се намери баланс между свободата на тези институции да осъществяват своята дейност в нещо, което по същество е частен въпрос, и икономическото въздействие, което може да има друга криза във финансовата система върху реалната икономика и живота на всеки член на дадена общност. Ако анализираме причините за неотдавнашната финансова криза, можем да видим, че е необходимо да се намерят механизми за контрол на инвестиционния риск, на състава на управителните съвети и на заплащането на директорите, като по този начин се дава възможност за засилено сътрудничество между публичните и частните надзорни органи, като същевременно се гарантира тяхната независимост. Тъй като настоящата резолюция прави предложения в тези различни области, аз гласувах в нейна подкрепа.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние трябваше да се въздържим накрая. Нашите предложения за изменения, съвместно подписани от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и целящи да придадат на резолюцията по-силен регулаторен акцент, бяха отхвърлени. Измененията на докладчика за отслабване на резолюцията обаче бяха приети, както и докладът, който съдържа много смесени послания. Ключовият играч по този въпрос в Европейската народна партия (Karas) беше на наша страна и като докладчик за CRD IV (Директивата за капиталовите изисквания) той ще бъде натоварен със задачата за справяне с правилата за корпоративно управление за финансови институции (последващо действие за тази INI). Неговата група, в частност заместник-председателят Wortman-Kool, го разочарова (отново). Нека се надяваме, че действащото законодателство (предложението се очаква през юли) ще бъде третирано с повече грижа и решителност.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Най-важният урок, който беше получен от финансовата и икономическа криза, е, че имаме изключително алчна система. Финансовият сектор не само се фокусираше върху краткосрочните печалби, но също подкопаваше усилията за въвеждане на устойчив растеж. Докладът съдържа важни уроци, които да научим от финансовата криза по отношение на риска, управителните съвети, надзорните органи, акционерите и възнагражденията. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на настоящото предложение за резолюция, като имам предвид, че многостранната търговска система е категорично най-ефективната рамка за постигане на открита и справедлива търговия на международно равнище. Балансираното приключване на Програмата за развитие от Доха на СТО трябва следователно да бъде приоритет за преговарящите от името на Съюза. Значимостта на това споразумение се дължи на факта, че Индия е седмата по големина икономика в света. Трябва обаче да отбележа, че въпреки устойчивия икономически растеж продължават да са налице огромни неравенства. Искам да подчертая, че е необходимо да се гарантира, че споразумението за свободна търговия няма да ограничи правомощията, които са нужни на индийското правителство, за да реши проблемите, свързани с бедността и неравнопоставеността. В окончателния си вид споразумението за свободна търговия следва да включва задължителен механизъм за уреждане на спорове между страните, разпоредби относно посредничество в областта на нетарифните бариери, относно антидъмпингови и изравнителни мерки, както и обща клауза за изключенията, основана на членове XX и XXI от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Призовавам Комисията да включи силни и ефективни предпазни клаузи в споразумението за свободна търговия, както и по време на преговорите да настоява Индия да ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия. Индия е важен търговски партньор на ЕС: през 2000 г. Индия беше 17-ият по значимост търговски партньор на ЕС, а през 2010 г. се нареди на осмо място. Освен това Индия е най-големият бенефициер по схемата на Общата система за преференции (GSP); като има предвид, че вносът от Индия в Европейския съюз на преференциални ставки или безмитно достигна стойност от 19,9 млрд. евро през 2009 г., което означава 83 % от общия внос от Индия. И двете страни очакват да си осигурят значителни ползи от премахването на тарифите, либерализирането на търговията с услуги и на създаването на дружества, но аз споделям разочарованието, намерило израз в резолюцията, от бавния темп на напредъка в преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия. И двете страни трябва да положат всички усилия, за да сключат обширно, амбициозно и балансирано споразумение за свободна търговия до края на 2011 г., тъй като това споразумение ще бъде основата за създаване на възможности за засилване на търговията и увеличаване на инвестициите, за развитие на предприятията, за увеличаване на износа и вноса. Съгласна съм със съображението, изложено в резолюцията, че ако икономическото сътрудничество между ЕС и Индия се основава на система от споделени универсални ценности, това сътрудничество може да се превърне в стандарт за сътрудничеството с други страни.
Antonello Antinoro (PPE), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепихме настоящата резолюция и внесохме въпрос към Комисията, тъй като считаме, че става дума за нещо от основно значение в момент като настоящия, когато цените на петрола от няколко месеца са рекордно високи. Това не е устойчиво за много риболовци и особено за малките рибарски флотилии, тъй като разходите им постоянно се увеличават поради ръста в цените на петрола, като се стига дотам, че те нямат никаква печалба от риболовния сезон. Като настояваме за увеличаване на de minimis помощта от 30 000 евро на 60 000 евро за следващите три години, ние искаме да изпратим един силен сигнал към този сектор, който през последните години, най-вече вследствие на влизането в сила на общата политика в областта на рибарството и на новите рестриктивни мерки, претърпя някои щети от малък или среден мащаб, за да не кажа, че направо беше ликвидиран. Следва също така да се отбележи, че вече са предприети мерки и в други сектори – например в селското стопанство – за да бъдат подпомогнати при справянето със скока на цените на петрола. Ето защо тази помощ – която трябва да помним, че се дава на национално, а не на европейско равнище и следователно зависи от икономическите ресурси на всяка отделна държава-членка – може да бъде приета от мнозина като водеща до дисбаланс в конкуренцията, но всъщност просто ще предостави глътка въздух на един сектор, който е поставен на колене.
Kader Arif (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против резолюцията, внесена от европейската десница, тъй като тя насърчава едно ултралиберално разбиране за търговските отношения на ЕС с Индия. Десните системно се противопоставяха на измененията, които аз внесох от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, за да се изключи каквато и да е либерализация на обществените услуги, да се осъди детският труд, да се поискат правно обвързващи клаузи за корпоративната социална отговорност и да се настоява за спазване на принципа на равно заплащане за еднакъв труд по отношение на индийците, които в бъдеще ще дойдат да работят в Европа. Компромисът се оказа невъзможен, а различията в мненията – очевидни и непримирими. Само резолюцията, внесена от моята група, заедно с групата на зелените/Европейски свободен алианс и Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, предложи едно напредничаво виждане за търговските отношения между ЕС и Индия. Не е учудващо, че предложението ни не беше прието от дясното мнозинство в Парламента и това е срамно.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. След продължили повече от три години разговори относно споразумение за свободна търговия, днес ЕС и Индия се намират на един решаващ етап, приключвайки преговорите по най-важните сектори. Същевременно при оставащите преговори е от първостепенно значение да намерим отговор на някои важни въпроси. Считам, че трябва да се отдели сериозно внимание на най-чувствителните сектори в Европа, сред които са промишлеността, селското стопанство и услугите. Индия е една от най-големите икономики в света с бързо развиващ се сектор на услугите. Тя има огромно желание да получи достъп до пазара на услуги на ЕС и следователно е необходимо да се направи цялостна оценка на това, как споразумението за свободна търговия може да повлияе сектора на услугите на ЕС (както и други важни сектори) и заетостта. По време на всички етапи от преговорите ние трябва също така да гарантираме, че бъдещата търговска политика ще се провежда в контекста на целите на Европейския съюз, включващи и обвързващи ангажименти по отношение на социалните и екологични стандарти.
Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, желая да припомня, че осма цел от глобалните Цели на хилядолетието за развитие гласи да се създаде глобално партньорство за развитие, което включва създаването на отворена, основана на правила, предвидима и недискриминационна търговска и финансова система. За да се постигне тази цел, от най-голямо значение е желанието на развитите страни да отворят пазарите си за развиващите се страни, каквато е и Индия. По този начин ЕС ще допринесе, наред с другото, за устойчивото развитие, премахването на бедността и защитата на правата на човека. С приемането на резолюцията относно споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия, ние правим стъпка напред към осъществяването на Целите на хилядолетието за развитие.
Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Съжалявам за решението на Европейската комисия да не изчака Парламентът да приеме доклада относно бъдещата международна инвестиционна политика, а да предложи на Индия мандат за преговори по главата за инвестициите. Считам, че е нормално да се потърси мнението на европейския законодателен орган, когато става дума за мандат за международни преговори, и то при положение, че за Европейския парламент е предвидена съответна роля при формирането на инвестиционната политика на равнището на Съюза. Комисията трябва да отговори колкото може по-скоро на искането на Парламента за определяне на периода на инвестициите, така че разпоредбите относно защитата на инвестициите да не накърняват възможността на страните да издават задължителни лицензи. Освен това обвързващият механизъм за уреждане на спорове между държавите служи само за даване на правомощия на чуждестранните инвеститори да започват съдебни производства на международно равнище срещу правителствата на ЕС и Индия, докато инвеститорите от самите страни ще могат да се обръщат единствено към националните съдилища. Това би могло да накърни инициативите на националните политики в екологичното, социалното и финансовото законодателство. Споразумението за свободна търговия би трябвало да бъде най-важното от всички споразумения, договаряни досега. Ето защо не е излишно да му обърнем повече внимание.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против този доклад. Ние искаме споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия, което допринася за насърчаване на устойчивото развитие и има ясни клаузи относно спазването на стандартите на МОТ, правилниците по отношение на околната среда и задълженията относно корпоративната социална отговорност. Отказът на десните да приемат тези наши предложения наистина заслужава съжаление. Осъждаме също така факта, че десните в Парламента отхвърлиха изменението, насочено към гарантиране на равнопоставеното третиране на европейските и индийските работници. Това не само е вредно за индийските работници – то е опасно и за европейските работници. Ние не трябва да приемаме либерализацията на услугите и социалния дъмпинг, целящи намаляване на заплащането в Европа. Нещо повече, Европейският съюз не трябва да забравя своите основополагащи принципи. Договорът от Лисабон предвижда, че търговската политика трябва да допринася за устойчивото развитие, изкореняването на бедността и защитата на правата на човека.
George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Що се отнася до споразумението на свободна търговия между ЕС и Индия, аз реших да гласувам в подкрепа на резолюцията, предложена от моята политическа група, тъй като ми се струва по-балансирано от предложенията, направени от останалите политически групи. Резолюцията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент подчертава важността на споразумението за свободна търговия с Индия, като същевременно отчита наличието на неравенства в тази страна и необходимостта от включване в споразумението на клаузи относно правата на човека, социалните права и околната среда.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Най-голямата демокрация в света днес ни демонстрира парадокси и асиметрии, които очевидно могат да намерят лесно обяснение в хилядолетната история на тази страна. Макар че случаите на крайна бедност все още са факт, не по-малко вярно е, че подемът и просперитетът дадоха на Индия една по-значима международна роля и разкриха, че индийското общество и икономика се развиват и обновяват бързо и ефективно.
Едно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия би представлявало успешен завършек на процеса на търговски взаимоотношения, който все повече се задълбочаваше напоследък. Надявам се, че освен да споделят различни ценности, ЕС и Индия ще продължат да се опитват да се разбират взаимно по-добре и да извличат ползи от това по-добро разбиране, а така също и всякакви ползи, произтичащи от този контакт.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за резолюция на Европейския парламент се отнася до споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Индия. Търговските отношения между ЕС и Индия са значителни, тъй като ЕС е основният търговски партньор на Индия и нейният най-голям чуждестранен инвеститор. От своя страна, ЕС е най-големият реципиент на индийски чуждестранни инвестиции и като такъв трябва да продължи да отдава приоритетно значение на многостранната търговска система, която облагодетелства развиващите се страни. Всъщност Индия е най-големият бенефициер по схемата на Общата система за преференции (GSP). Ако вземем под внимание важността на стратегическите отношения между ЕС и Индия, а така също и предпазните мерки по отношение на селското стопанство, защитата на правата на човека и по-конкретно въпроса за детския труд, опазването на околната среда и спазването на препоръките на МОТ относно социалните въпроси и авторското право, ще видим, че са налице всички условия да гласуваме в подкрепа на резолюцията.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящото споразумение за свободна търговия е най-обхватното споразумение, договаряно досега от ЕС. Освен по конкретното си съдържание, то провокира и по-мащабни обсъждания на свободната търговия, нейната роля, цели и последствия.
Свободната търговия е един от стълбовете на неолиберализма, който се появи през 70-те години на XX век в рамките на така наречения вашингтонски консенсус, и беше един от ключовите елементи на отговора на капиталистическата система на структурната криза, която подобно на днешната тогава беше обхванала света. Той даваше възможност на световните сили с империалистически амбиции да разширят контрола си върху пазарите и да наложат нови и по-интензивни начини за експлоатиране на работници чрез противопоставяне на работна сила от дадена страна и регион на такава от друга страна и регион. Това доведе до влошаване на условията на труд и живот. Целта беше да се намерят нови начини за продължаване на процеса на натрупване на капитали. Такова е положението и сега.
Последствията са лесно забележими: оказвайки натиск върху работниците и правата им, конкуренцията между системите на производство с различна степен на развитие показва тенденция към засилване на различията, като силните стават по-силни, а слабите – още по-слаби.
Същото ще се получи и с това споразумение.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Либерализацията и дерегулацията на световната търговия отслабиха в огромна степен производствените сектори на най-слабите икономики в ЕС, например на португалската, тъй като се осъществяват в интерес на големите дружества в европейските сили.
Изправен пред очевидната катастрофа, до която води този път, Европейският съюз, вместо да преразгледа действията си, продължава да дава сигнали, че иска сляпо да продължи напред.
Тъкмо в този контекст следва да анализираме това споразумение, което е най-обхватното, договаряно до този момент от ЕС.
Спешно е необходима една кардинална промяна на настоящата търговска политика, която да насочи международната търговия към взаимно допълване, а не към конкуренция, към установяване на справедливи и разумни икономически взаимоотношения, които са взаимноизгодни и служат на развитието на страните и народите им, а не на малък брой дружества и финансови институции.
Кризата, пред която сме изправени днес, има много страни и изисква нов дневен ред за икономическите, социалните, енергийните и екологичните въпроси, който дневен ред очевидно няма как да бъде изпълнен чрез свободната търговия, която е един от стълбовете на неолиберализма.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Както често ни напомняхте, общата ни външна политика трябва да отговаря на глобалните цели на Европейския съюз, които са определени по-конкретно в член 3 от Договора, където виждаме, че премахването на бедността заема видно място. Но през всичките тези години, когато подписвахте споразумения за свободна търговия с всякакви страни по света, и особено с такива, в които социалният, монетарният и екологичният дъмпинг е практика, всичко, което правехте, беше да създавате бедност за жертвите на различни изселвания и затваряне на предприятия, пряко свързани с нечестна конкуренция. Това споразумение с Индия означава, че ще отидете дори по-далеч. Дотук бяха полските водопроводчици, настъпи часът на индийските компютърни програмисти и счетоводители!
Вие на практика възнамерявате да отворите европейския пазар за многобройните услуги от начин на предоставяне 4 по Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС), един варварски начин за назоваване на световната версия на директивата „Болкенщайн“. Французинът, спечелил Нобеловата награда за икономика, Морис Але, подчертава, че свободната търговия е взаимноизгодна само ако е между страни със сравнима степен на развитие, а аз бих добавил, че за това е необходима и защита на определени целеви области на стратегическите за всяка страна сектори. В противен случай никога не печелят и двете страни. А от много време насам има един единствен губещ: Европа.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Дадох одобрението си за този документ, тъй като ЕС е най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции за Индия. И двете страни очакват да си осигурят значителни ползи от премахването на тарифите и либерализирането на търговията с услуги и установяването на дружества, и потвърждават ангажиментите си за намаляване на тарифите и по-нататъшна либерализация на установяването на дружества и търговията с услуги. Достъпът до пазарите се затруднява от нетарифни бариери пред търговията (НБТ) като изисквания от съображения, свързани със здравето и безопасността, или технически пречки, количествени ограничения, процедури за оценка на съответствието, механизми за търговска защита, митнически процедури, вътрешно данъчно облагане и неуспешно приемане на международни норми и стандарти. ЕС и Индия трябва да ускорят преговорите по споразумение за свободна търговия и за съществен и ефективен напредък за ранното сключване на амбициозно и балансирано, широкообхватно споразумение за търговия и инвестиции. И двете страни трябва да положат всички усилия да сключат обширно, амбициозно и балансирано споразумение за свободна търговия до края на 2011 г. Споразумението следва да зачита чувствителността по отношение на търговията със селскостопански стоки, но това не следва да препятства отварянето на пазара в области, в които има взаимно допълване. Комисията трябва да отчита всяко отрицателно въздействие върху европейското селско стопанство, особено в областите на отварянето на пазарите, ГМО, млякото, говеждото месо, защитата на интелектуалната собственост и етикетирането за произход. Комисията следва да преговаря за ефективни и прозрачни системи за възлагане на обществени поръчки, а Индия следва да прилага прозрачни и справедливи процедури при възлагането на обществени поръчки и да предостави на европейските предприятия достъп до системите на обществените поръчки.
Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Постигнат е добър напредък в преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия. Като прие предложението за резолюция, Европейският парламент днес ясно заяви приоритетите си. По отношение на селското стопанство Парламентът се съсредоточи върху чувствителните области, подчерта значението на санитарните и фитосанитарните стандарти и изрази подкрепата си за ефективни предпазни клаузи. Остава обаче да се направи много в областта на интелектуалната собственост.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията. Каквото и споразумение за свободна търговия да подпише ЕС с Индия, то не трябва по никакъв начин да ограничава възможностите на Индия да произвежда генерични лекарства. Ако това се случи, ще пострада не само Индия, но и бедните в Африка и навсякъде по света, които зависят от евтините лекарства, произвеждани в Индия.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Едно от достойнствата на този текст е, че отчита потенциалните негативни последствия от ГМО. Същевременно се насърчава либерализацията на търговията с услуги между ЕС и Индия. Нещо повече, споразумението оставя на държавите само едно право, това да „регулират“ обществените услуги – дейност, която обаче се отрича от либерализацията от подобно естество. Призовава се също така за либерализиране на правните и счетоводни услуги, за отваряне на секторите на банковата дейност и застраховането, за облекчаване на правилата за инвестиране. Интересите на олигархията в Европа и Индия са обслужени. Гласувам „против“ този доклад.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е най-големият търговски партньор на Индия, като търговията със стоки и услуги възлиза на стойност от приблизително 84 милиарда евро през 2009-2010 г. Делът на ЕС възлиза на 20,15 % от общия износ на Индия и на 13,32 %. От друга страна, делът на Индия се изчислява на 2,6 % от общия износ на ЕС и на 2,2 % от общия му внос. С оглед на това не можем да не вземем под внимание факта, че целите на общата търговска политика трябва да бъдат изцяло съгласувани с целите на Европейския съюз. Съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз общата търговска политика трябва да се провежда „в контекста на принципите и целите на външните действия на Съюза“ и трябва да допринася „inter alia, за устойчивото развитие, премахването на бедността и защитата на правата на човека“. Ето защо не бива по време на настоящите преговори да забравяме следното: използването на детски труд и неспазването на международните стандарти в социалната област и екологията представляват форма на дъмпинг, която е пагубна за европейските дружества и работници. Следователно е от първостепенно значение, преди да се сключи споразумение, Комисията да постигне яснота по тези въпроси.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Предвид размера на индийския пазар (над един милиард души) и забележителния темп на развитие (средно над 7 % годишно след 2000 г.), съчетани с висока степен на защита, Индия е един от несъмнените партньори на ЕС за сключване на споразумения за свободна търговия от ново поколение като част от стратегията „Глобална Европа“ от 2006 г. На срещата на високо равнище между ЕС и Индия, провела се на 10 декември, и двете страни решиха да ускорят процеса на преговори, за да направят възможно сключването на споразумение през 2011 г. Необходимо е да се отчете аспектът на дъмпинг на взаимоотношенията с Индия. Тъй като това не е направено, ще гласувам „против“.
Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Струва ми се, че резолюцията относно споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия следва да бъде отхвърлена. В нея не се споменава нищо за проблемите, които това споразумение ще причини на текстилната промишленост в Европа, и по-конкретно на Северна Италия. Говори се за други сектори и са им посветени отделни клаузи, но текстилният сектор е напълно пренебрегнат.
За да се докаже необходимостта от споразумението, в резолюцията се изтъква фактът, че икономиките на Индия и Европа взаимно се допълват: реалността е малко по-различна, тъй като има няколко сектора, сред които и текстилният, в които няма никакво взаимно допълване, а по-скоро конкуренция, която често е нечестна и се води от страна на азиатските ни партньори. Поради тези причини реших да гласувам „против“ резолюцията.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия. Преговорите между ЕС и Индия за сключване на споразумение за свободна търговия претърпяха съществено развитие. Индия придоби нов статут в международния геополитически контекст, като се превърна от бенефициер на помощ за развитие в донор. Това споразумение е особено важно. Всъщност ако сътрудничеството между ЕС и Индия, което понастоящем се договаря, се основава на система от споделени универсални ценности, това сътрудничество може да се превърне в стандарт за сътрудничеството с други страни. Искам да подчертая, че това споразумение обръща специално внимание на сектора на малките и средните предприятия (МСП) в Индия и предлага във всички програми за сътрудничество за развитие между Европейския съюз и Индия МСП да бъдат подкрепяни посредством мерки за подпомагане на финансирането на основаващи се на пазара местни проекти. В Индия, както и в държавите-членки на ЕС, МСП са двигател на икономическия растеж и следователно на създаването на работни места.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид значителните ползи, които и двете страни ще са в състояние да извлекат, аз се надявам, че преговорите между ЕС и Индия ще продължат и бързо ще се стигне до сключване на споразумение за свободна търговия, което ще е амбициозно, балансирано и широкообхватно.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние гласувахме „за“. Европейският парламент е в голяма степен разделен по отношение на споразумението за свободна търговия с Индия. Първото компромисно предложение (направено от групите EPP, ECR и ALDE) беше прието с 390 гласа „за“, 276 – „против“ и 10 – „въздържал се“. Надеждата за изпращане на силно послание до преговарящите за сключване на споразумение за свободна търговия с Индия се провали. Предложението за резолюция, внесено от групите EPP, ECR и ALDE, което препоръчва да бързаме към пълното отваряне на индийския пазар на всички равнища без обвързващи ангажименти относно правата на човека, правата, свързани с условията на труд, корпоративната социална отговорност, дъмпинга, свързан с околната среда, и т.н., не получи необходимото му огромно мнозинство, за да има ролята на препоръка към водещите преговорите. „Контрарезолюцията“ на групата на Зелените, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и Конфедеративната група на Европейската обединена левица, която не беше гласувана, имаше солидна подкрепа и несъмнено ще бъде четена от преговарящите. Най-лошото в компромиса, предложен от групите EPP, ECR и ALDE, беше избягнато.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние сме твърдо против споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия, тъй като макар тази страна да бележи напредък по отношение на защитата на работниците, опазването на общественото здраве и борбата с фалшификациите, не трябва да забравяме, че тя продължава да бъде източник на нечестна конкуренция спрямо нашите предприятия. Например когато Индия получи жалбата на СТО относно тарифите от 500 %, които прилагаше спрямо европейските вина, тя я заобиколи нечестно, като принуди отделните щати да налагат същите тарифи. Трябва да имаме предвид и негативното икономическо въздействие, което по-нататъшната либерализация на търговията с Индия би могло да има, тъй като ЕС изнася 1,9 % от услугите си в Индия, докато Индия изнася при нас 11,6 % от услугите си. Това ясно означава, че подобна стъпка ще помогне на Индия десет пъти повече, отколкото на Европа.
Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах, заедно с колегите си от групата на социалистите в Европейския парламент, срещу резолюцията, която е посветена на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия, тъй като в нея не се отчитат достатъчно добре социалните стандарти, с които трябва да се съобразяват всички търговски споразумения.
Според индийската неправителствена организация „Спасете децата“ около 60 милиона деца и днес работят по земеделските полета, ресторантите и фабриките в Индия. Осъждам факта, че консервативното мнозинство в Европейския парламент отказа да застане лице в лице с това състояние на нещата, като отхвърли изменението, в което се изтъкваше загрижеността на Парламента от използването на деца за работа, деца, които често са експлоатирани в опасна и нездравословна среда. Ние освен това поискахме Комисията да се заеме с този проблем по време на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия и призовахме индийското правителство да направи всичко възможно за премахване на дълбоките причини за този феномен и така да му сложи край.
Като отхвърли това виждане, мнозинството на десните в Европейския парламент постави европейските и индийските търговски интереси над защитата на правата на децата и аз не съм в състояние да одобря подобна неприемлива позиция.
Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах „против“ резолюцията на Европейския парламент относно преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия. Представеният доклад е изцяло в съответствие с политиките на засилена либерализация, особено в сектора на обществените услуги, и със стандарти, които имат вредно въздействие не само върху предлагането на лекарствени продукти, но и върху развитието на изследователската дейност.
Това е още един пример за ултралиберализма, който ЕС се стреми да наложи на партньорите си. Това е най-широкообхватното споразумение в тази област, сключвано досега от ЕС, и с него се търси по-скоро защита на интересите на големите мултинационални корпорации, а не ангажирането с едно балансирано партньорство между всички страни и допринасянето за икономическото и социално развитие на Индия.
Това споразумение определено не е инициатива, от която при всички положения ще спечелят всички страни, както се опитва да ни убеди настоящата резолюция.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям това предложение за резолюция, тъй като то е от ключово значение с оглед постигането на баланс между многостранни, двустранни и многостранни споразумения. По-специално, Япония е третата по големина световна икономика по отношение на брутен вътрешен продукт (БВП). Като такава е много важно да бъдат поставени въпроси, свързани с инвестициите и търговията с услуги в рамките на всички търговски разговори с Япония, за да се гарантира, че отварянето на пазара няма да застраши нито европейските, нито японските правила за защита на обществените услуги и културното многообразие. Признавам, че многостранната търговска система, представлявана от Световната търговска организация, остава далеч най-ефективната рамка за постигане на открита и справедлива търговия в световен мащаб. Искам отново да подчертая твърдото си убеждение, че Европейският съюз и Япония следва да допринасят за успешно приключване на преговорите по Програмата за развитие от Доха, и изразявам загрижеността си, че двустранни преговори биха могли да навредят на постигането на тази цел. В заключение ще изразя настояването си да има ефективни предпазни мерки за предотвратяване на внезапно нарастване на вноса, което може да възникне в резултат от евентуално либерализиране на търговията между Европейския съюз и Япония, което би причинило или би създало риск да причини сериозни вреди на промишлеността в Европейския съюз.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Подкрепих тази важна резолюция относно търговските отношения между Европейския съюз и Япония. Европейският съюз и Япония извършват значителни взаимни инвестиции в икономиките си, като общият обем на преките чуждестранни инвестиции през 2009 г. беше 200 млрд. евро. Япония е шестият по големина търговски партньор на Европейския съюз, а Европейският съюз е третият по големина търговски партньор на Япония. Съгласна съм с разпоредбата, че е крайно време между Европейския съюз и Япония да бъде сключено споразумение за свободна търговия, но преди да се даде началото на преговори, Япония трябва да поеме значителни ангажименти за премахване на нетарифните бариери, които ограничават възможностите за достъп до пазара за европейските дружества, с други думи, пречките пред достъпа до обществени поръчки, недостатъчното признаване на международните стандарти за медицинска апаратура и преференциалното третиране на водещите национални дружества във финансовите услуги. Обемите на двустранната търговия между Европейския съюз и Япония изостават от голямата част на търговския обмен на Европейския съюз с другите основни търговски партньори, заради отрицателния ефект от японските нетарифни бариери (НТБ). Подкрепих разпоредбата в резолюцията, която посочва, че споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Япония има потенциал да доведе до печеливша за двете страни ситуация, която носи ползи и за двете икономики.
Kader Arif (S&D), в писмена форма. – (FR) В очакване на срещата на високо равнище между Европейския съюз и Япония в края на месеца Парламентът прие тази резолюция, в която изразява становищата си относно отношенията между двата партньора. За разлика от европейската десница, която подкрепи много категорично започването на преговори за сключване на споразумение за свободна търговия, аз се застъпих за един по-предпазлив подход. Япония е търговска сила, към която трябва да се подходи предпазливо, когато става въпрос за либерализация на търговията. Поради тази причина групата ми изрази несъгласие с настоящия текст, представен от европейската десница, и подчерта необходимостта да бъдат инициирани конкретни проучвания на въздействието, които да направят оценка на последиците от по-активни търговски отношение за всички засегнати сектори (по-специално автомобилостроенето) и за заетостта в Европа, преди да започнем каквито и да било преговори. В същото време подчертахме проблема с нетарифните бариери, които създават пречки на европейски предприятия за достъп до обществените поръчки в Япония. Действително не е нормално Европейският съюз –регионът в света, който е най-отворен за чуждестранни инвестиции – да не може да извършва дейност на пазарите на своите индустриализирани партньори в съответствие със справедливи условия.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този доклад, защото съм напълно съгласна, че след природното бедствие, което неотдавна сполетя Япония и което беше най-голямото в историята на тази страна, Европейският съюз може и трябва да помогне на икономиката на тази държава да се възстанови бързо. Докладът призовава Комисията да създаде специална система, според която Европейският съюз чрез различни аспекти на международната търговия в бъдеще би могъл да подпомага държавите, които са претърпели природни бедствия. Специално в случая на Япония резолюцията на Европейския парламент предлага да бъдат използвани възможностите, предлагани от международните пазари на обществени поръчки и услуги, по-специално като се има предвид наблюдаваният повишен интерес на Европейския съюз и на държавите-членки в тези области. Все още съществуват множество пречки пред обществените поръчки и търговските услуги поради законни международни разпоредби, като докладът предлага такива пречки да бъдат премахнати чрез полагането на усилия за разбиране на методите на взаимни системи за приспособяване. Докладът все пак насочва вниманието към факта, че въпросите за инвестициите и търговията с услуги трябва да бъдат повдигнати в рамките на търговски разговори с Япония, за да се гарантира, че по-нататъшното отваряне на пазара няма да застраши нито европейските, нито японските правила за защита на обществените услуги, околната среда и културното многообразие.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на съвместното предложение за резолюция относно търговските отношения между Европейския съюз и Япония. През 2009 г. делът на Европейския съюз и на Япония се равняваше на приблизително 20 % от световната икономика, а през 2010 г. двустранната търговия се равняваше на 120 млрд. евро. В контекста на тези цифри смятам, че има неотложна необходимост да започнем преговори за споразуменията за свободна търговия, за да насърчим по-тясно сътрудничество между тези два търговски партньора и да им дадем възможност да се изправят заедно пред общи предизвикателства, като например световната икономическа криза и непрестанния политически и икономически възход на Китай.
Предварителното условие за започване на преговори и укрепване на търговските отношения остава задължението на Япония да премахне нетарифните бариери и бариерите пред достъпа до японските обществени поръчки. Освен това в хода на този предварителен етап Комисията следва да се съсредоточи върху премахването на бариерите, възпрепятстващи малките и средните предприятия от Европа.
George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) При гласуването относно търговските отношения между Европейския съюз и Япония реших да подкрепя резолюцията, внесена от моята политическа група. Тази резолюция подчерта необходимостта от премахване на нетарифните бариери, които са в сила за японския пазар, и да се дерегулира достъпът до японския пазар на обществени поръчки, преди да бъде подписано споразумение за свободна търговия с тази държава.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Търговските отношения между европейските държави и Япония имат вековна история и стават все по-активни от края на Втората световна война насам.
Япония е пример за изключителен успех по отношение на икономическо и социално възстановяване в световната история, а днес е уважавана страна, която заслужава възхищение. Трагичните събития, които сполетяха тази държава, изискват да бъдем солидарни с нашите партньори. Упоритостта и смелостта, проявени от нейния народ при справяне с тези трудности, следва да бъдат вдъхновение за Европа, която често изглежда твърде обърната към себе си и не винаги отделя достатъчно внимание на случващото се отвъд нейните граници.
Смятам, че двете страни могат да спечелят много от едно споразумение за свободна търговия, което би укрепило търговските им отношения и би премахнало бариерите, които възпрепятстват неоснователно отношенията. Изразявам съжалението си, че тази цел все още е далеч от постигане и се надявам, че Европа и Япония ще продължат да полагат усилия за нейното постигане.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Това предложение за резолюция на Европейския парламент е относно споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Япония, която е третата най-голяма икономика по отношение на брутен вътрешен продукт (БВП). Търговските отношения между Европейския съюз и Япония са важни не само за съответните им икономики, те са от основно значение: през 2009 г. те се равняваха на една четвърт от световния БВП и на над 20 % от световната търговия. Освен това Европейският съюз е третият по големина търговски партньор на Япония. Поради тези причини подкрепям доклада. Все пак съм съгласен с докладчика, че Европейският съюз трябва да настоява пред Япония, наред с другото, да премахне тарифните бариери и пречките пред достъпа до обществените поръчки, преди да бъдат започнати преговори. Смятам също така, че Парламентът трябва да изпрати позитивен сигнал в контекста на цунамитата, които опустошиха част от японското крайбрежие, което доведе до много жертви и разрушения, а да не споменаваме и атомната електроцентрала във Фукушима.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Визията, която формулира това предложение за резолюция, е декларирана пределно ясно в преамбюла й. Тя застъпва становището, че многостранната търговска система, създадена чрез Световната търговска организация (СТО), представлява най-подходящата рамка за регулиране и насърчаване на открита и справедлива търговия, като в същото време допринася за успешно приключване на Програмата за развитие от Доха.
Това е визия за т.нар. „свободна“ търговия като класово оръжие в служба на големи финансови институции и дружества, насърчаващи все по-активна експлоатация на работници и народи. Тя предвижда както социален дъмпинг, разрушаването на продуктивната мощ, така и екологичен дъмпинг, влошаване на околната среда.
Тази търговска политика и споразуменията, в които тя намира конкретно изражение, все по-често страдат от недостиг на демократична легитимност. Те почти винаги се договарят тайно, зад гърба на обществеността, като целта е да бъдат прикрити техните икономически, социални и екологични последици, и да бъде избегнато ясно и информирано разискване.
Този подход, който облагодетелства големите дружества, нанася щети на нуждите на народите и работниците, а също така поставя в неблагоприятно положение промишлеността на държавите от Европейския съюз, които имат най-слаби икономики. Като такъв, единствената ни възможност е го да осъдим и да се обявим категорично против него.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Преговорите с Япония, чиято цел е да укрепят търговските отношения, не могат да се използват като класово оръжие в служба на големи финансови институции и дружества, насърчаващи все по-активна експлоатация на работници и народи, разрушаването на продуктивната им мощ и разрушаването на околната среда.
На Европейския съюз все по-често му липсва демократична легитимност, тъй като бива принуждаван да следва десни политики; тъй като води тайни преговори за търговски споразумения, като напълно пренебрегва суверенитета на народите на държавите-членки; тъй като се стреми да прикрие мащабните икономически и социални последици, които ще имат неговите политики, като в същото време не предоставя информация, не изяснява, не разисква и не взема под внимание становището на хората.
Този подход, който облагодетелства големите дружества, нанася щети на нуждите на народите и работниците, а също така поставя в неблагоприятно положение промишлеността на държавите от Европейския съюз, които имат най-слаби икономики. Той продължава да означава загуба на права, безработица и бедност, което води до последици за малките и средните земеделски стопани, рибарите и малките и средните предприятия (МСП), които ще се окажат негови жертви.
Заслепен от печалбите, този подход ограничава демокрацията и суверенитета, води до по-голяма зависимост в държави като Португалия, които се нуждаят от създаването на работни места и от генерирането и създаването на благосъстояние, за да повишат жизнения си стандарт; които не желаят повече деиндустриализация, по-малко селскостопанска продукция и по-малък риболов.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този документ, защото през 2009 г. сборът от БВП на Европейския съюз и Япония се равняваше на над една четвърт от световния БВП, а делът им в световната търговия надхвърли 20 %, а и защото Япония и Европейският съюз извършват значителни взаимни инвестиции в икономиките си. Съветът и Комисията отбелязват, че способността на Япония да премахне регулаторните бариери пред търговията е предварително условие за започване на преговори за споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Япония, като така се насърчава по-тясната икономическа интеграция между двата стратегически търговски партньора. Многостранната търговска система, представлявана от Световната търговска организация, остава далеч най-ефективната рамка за постигане на открита и справедлива търговия в световен мащаб. Смятам, че Европейският съюз и Япония следва да допринасят за успешно приключване на преговорите по Програмата за развитие от Доха. Едно споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Япония не само би донесло ползи във връзка с увеличаването на двустранната търговия със стоки и услуги, но също така би насърчило сътрудничеството в сферата на новаторството, регулаторното сътрудничество и борбата срещу пазарната злоупотреба и сътрудничеството за мерки по широкообхватни предизвикателства в сферата на околната среда, и т.н.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Ако Япония демонстрира действително желание да премахне нетарифните бариери, смятам, че Европейският съюз следва да започне преговори с Япония с оглед на сключването на споразумение за свободна търговия.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Няколко кратки седмици след природното бедствие и ядрената авария в Япония у европейската десница се зароди ексцентричното намерение да заплаши японското правителство. Целта е Япония да бъде принудена да премахне всички пречки пред достъпа на европейски дружества до обществените си поръчки. Не се казва нито дума за ядрената авария. Нито едно предложение за сътрудничество с цел оказване на помощ за излизане от това положение. Единствено няколко повърхностни думи за солидарност с Япония след единствената ядрена авария в тази държава. Срам за европейската десница!
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2010 г. общият обем на двустранната търговия между Европейския съюз и Япония, третата по размер на брутен вътрешен продукт (БВП) икономика в света, достигна 120 млрд. евро. Япония е шестият по големина търговски партньор на Европейския съюз, а Европейският съюз е третият по големина търговски партньор на Япония. Все пак е наличен значителен неизразходван търговски потенциал. Като такъв е необходимо укрепване на търговските отношения между Европейския съюз и Япония чрез съсредоточаване върху премахването на нетарифните бариери пред търговията и инвестициите, включително многобройните ограничителни правила и регулаторни мерки, които трябва да спазват дружествата от Европейския съюз за достъп до японския пазар. По този начин едно споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Япония има огромен потенциал да донесе полза и за двете икономики.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Тъй като Европейският съюз и Япония са близки икономически партньори, те имат дял от над 20 % от световната търговия, но обемите на двустранната търговия не са достатъчно големи. Износът на Европейския съюз към Япония, като процент от БВП на Япония, е по-малко от 2 %, което е значително под процента в останалите пазари на Европейския съюз (САЩ, Китай, Корея и Индия). Следователно съществува нереализиран икономически потенциал, който може да бъде използван посредством укрепване на търговските отношение между двата блока. Преговорите следва да са съпроводени със стъпки и от двете страни. Неприемливо е да има неравен стокооборот между Европейския съюз и Япония. Гласувах „за“.
Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Днес Европейският парламент прие резолюция относно търговските отношения между Европейския съюз и Япония. Този документ подчертава факта, че Европейският съюз и Япония са изключително важни един за друг като търговски партньори. Резолюцията взема под внимание системата на Световната търговска организация и факта, че през 2009 г. например сборът от БВП на Европейския съюз и Япония се е равнявал на една четвърт от световния БВП, и че през 2010 г. общият обем на двустранната търговия между тези два региона се е равнявал на 120 млрд. евро.
Резолюцията също така подчертава, че Европейският съюз решително подкрепя сключването на споразумение за свободна търговия с Япония, но за да се случи това Япония трябва да премахне нетарифните бариери и всички пречки пред развитието на сътрудничество. Тя също така подчертава – и това считам за изключително важен аспект на сътрудничеството между Европейския съюз и Япония – че в хода на търговията следва да бъде взето под внимание опазването на околната среда, като следва да бъдат насърчавани и мерки за противодействие на изменението на климата и за спазване на екологичните и социалните стандарти. Освен това трябва да се обърне внимание на неотдавнашната ядрена авария, която все още не е овладяна. Следователно все още не е възможно да бъде изцяло определен мащабът на кризата, която сполетя Япония, и няма основание за ускоряване на преговорите за споразумение за свободна търговия. Понастоящем Япония се нуждае от реална помощ.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Основаната на правила многостранна търговска система, създадена чрез Световната търговска организация (СТО) представлява най-подходящата рамка за регулиране и за насърчаване на открита и справедлива търговия, а Европейският съюз подкрепя участието на развиващите се държави в международната система за търговия. В същото време двустранни споразумения като това, което се анализира в момента, са конкретни механизми, които могат да спомогнат за постигането на посочените цели. Подкрепих тази резолюция относно търговските отношения между Европейския съюз и Япония, тъй като съм уверена, че едно споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Япония има потенциал да донесе ползи и за двете икономики. В действителност откритата и справедлива търговия е мощен инструмент за създаване на повече растеж и благоденствие в обществото, който се опира на сравнителните предимства на всяка съответна икономика и потенциалните взаимодействия, произтичащи от по-голяма икономическа интеграция и нов принос към основана на знанието икономика. Това означава стимулиране на пазара между Европейския съюз и Япония, които заедно вече се равняват на над една четвърт от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и на над 20 % от световната търговия.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Групата ни не подписа и не подкрепи тази резолюция, като представихме наша собствена, в която, наред с другото, се казва следното: „1. Изразява най-искрено съчувствие и подкрепа за смелостта и решителността, с които японският народ посрещна бедствията от 11 март и техните ужасни последствия и призовава Комисията и държавите-членки да помогнат на Япония с всички средства отново да изгради своя обществен и икономически живот; 2. Счита, че продължаването и задълбочаването на настоящите търговски отношения с Япония могат да изиграят важна роля в това отношение и призовава Комисията да съсредоточи усилията си в тази насока; 3. Разглежда многостранната търговска система, представлявана от СТО като безспорно най-ефективната рамка за постигане на лоялни и справедливи правила в търговията в глобален мащаб“.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепяме текста относно търговските отношения между Европейския съюз и Япония, защото Япония гарантира защита и уважение на работниците и световната икономика, въпреки че е трета държава. Намаляването и опростяването на правилата и опростяването на справедливата и откритата търговия могат единствено да подобрят отношенията й с Европа. Реципрочните инвестиции в двете икономики възлизат на 200 млрд. годишно: Европейският съюз е третият по големина търговски партньор на Япония, а, от своя страна, Япония е шестият по големина търговски партньор на Европейския съюз. Докладът също така призовава за изготвяне на оценка на всички негативни последици, до които такива решения могат да доведат, но определено считаме, че премахването на бариери за търговията и инвестициите може да донесе единствено ползи. Поради тази причина подкрепихме доклада.
Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Подкрепих въпроса с искане за устен отговор относно търговските отношения между Европейския съюз и Япония, предвид факта, че Япония е един от основните инвеститори в Европейския съюз. В допълнение, Япония е седмото направление за износа от Европа. Продължаването на диалога ни с Япония е изключително положителна стъпка. Преодоляването на различията помежду ни ще допринесе значително и за двете икономики. В допълнение, трябва да съсредоточим вниманието си върху намаляване на тарифите и регулаторните мерки, които ги съпровождат.
Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Категорично подкрепям развитието на търговско сътрудничество между Европейския съюз и Япония, което следва да доведе до сключването на двустранно споразумение за свободна търговия. Фактът, че през 2010 г. общият обем на двустранната търговия между Европейския съюз и Япония се равняваше на 120 млрд. евро доказва, че двете страни са изключително важни взаимни партньори. Япония е шестият по големина търговски партньор на Европейския съюз, а Европейският съюз е третият по големина търговски партньор на Япония. Двете страни извършват и значителни взаимни инвестиции в икономиките си, като общият обем на преките чуждестранни инвестиции през 2009 г. беше 200 млрд. евро. Заслужава да бъде подчертан и фактът, че бързият икономически растеж на развиващите се страни от групата BRIC (Бразилия, Русия, Индия, Китай), икономическият спад, който е резултат от световната финансова криза, и неотложната нужда от достъп до суровини и възобновяеми енергийни източници са безспорни ключови предизвикателства, които са общи и за двете страни, което, от своя страна, прави преговорите дори още неотложни.
В документите, свързани с темата на резолюцията, както Съветът, така и Комисията посочват, че предварително условие за започване на преговори е Япония да премахне регулаторните бариери пред търговията, по-специално нетарифните бариери, които представляват сериозно ограничение за достъпа на европейски предприемачи до японския пазар. Смятам, че следва да ускорим процеса на най-високото равнище на вземане на решения, което ще доведе до по-тесни търговски отношения между тези два стратегически партньора.
Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Желанието на Япония да започне двустранни разговори с Европейския съюз в областта на свободната търговия ни дава възможност да изградим по-тесни политически отношения и да увеличим икономическите ползи както за Европейския съюз, така и за Япония. С оглед на факта, че Япония е едва шестият по големина търговски партньор на Европейския съюз, потенциалът на Япония за сътрудничество с Европейския съюз в областта на търговията и инвестициите е все още неизползван. Основната пречка, която значително затруднява европейските предприятия да получат достъп до японския пазар, са нетарифните бариери. Като член на комисията по транспорт и туризъм мога да изразя увереността си, че авиационният сектор е един от секторите, в който сътрудничеството в областта на търговията и научните изследвания и развойната дейност би донесло взаимни ползи както за европейската, така и за японската икономики. Считам, че авиационният сектор би могъл да бъде един от моделите за сътрудничество между Европейския съюз и Япония.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на това предложение. Предвид обхвата на заплахите и общия размер на залесените площи в ЕС, финансирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) по втори стълб следва да бъде увеличено, като предварително условие е наличието на национални програми в областта на горите (НПГ) и оперативни планове за управление, които да включват стратегията на ЕС за биоразнообразието и дългосрочни времеви рамки за проектите в горското стопанство за устойчиво управление на горите. Допустимостта трябва да обхване публичните органи и групите на производителите, с промяна към заплащане въз основа на размера на площта и при включване на мерки за консервация in situ и ex situ. Активното устойчиво управление на горите следва да бъде въведено по недвусмислен начин и превърнато в приоритет в научните изследвания и приложено на практика, като също така следва да отчита факта, че 40% от горите в ЕС са държавна собственост. Практиките, свързани със съхранението на видовете и разсадниците, следва да обхващат съответните микробни и гъбични видове. Изследванията in situ за микоризна симбиоза трябва да бъдат активно насърчавани. Плащанията за екосистемни услуги следва да бъдат формализирани с оглед на следващата финансова перспектива, като се вземе пример от успеха на проектите в областта на горите и водите. Следва да бъде обърнато особено внимание на приспособяването и устойчивостта на горите при създаването на Фонда на ЕС за приспособяването.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно Зелената книга относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата. Европейският парламент одобри клаузите, изложени в тази Зелена книга, но стратегията на ЕС относно горите следва да бъде укрепена, като се цели да се подобри управлението и съхранението на горите. Тази стратегия следва да бъде насочена както към опазването на горите, така и към устойчивото използване на ресурсите от дървен материал, тъй като горите са източник на решения на проблемите, свързани с изменението на климата. Трябва да се посочи, че в съответствие с принципа на субсидиарност стратегията за горите следва да продължи да бъде предимно от компетентността на държавите-членки, но Европейският съюз следва да действа, като подпомага, координира и допълва инициативите от страна на държавите-членки по отношение на политиката в областта на горите, като се вземат предвид различните регионални условия. Целта на тази политика е гарантиране на устойчивото развитие на горския сектор и осъществяване на принос за подобряване жизнения стандарт на европейските граждани и развитие на селските райони.
Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Горите са основният поглътител на въглерод и изпълняват изключително важна роля в борбата с изменението на климата. Горите и залесените земи обхващат 42 % от площта на Европейския съюз. Горите образуват биосфери, които съхраняват въглерод и са особено важни за опазването на околната среда и за защитата от природни бедствия. Всички тези аспекти са от първостепенно значение не само за качеството на живот, на което се радват европейските граждани, но и за земеделието и развитието на селските райони. Бих искала да подчертая, че устойчивото управление на горите е от основно значение за постигането на целите на Европейския съюз в областта на климата и за улавянето на въглеродния диоксид от атмосферата.
Освен това промишлените отрасли в областта на горското стопанство осигуряват над 2 милиона работни места и така допринасят за икономическия растеж и заетостта. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като мисля, че Европейският съюз трябва да укрепи стратегията си за подобряване на устойчивото управление и съхранение на горите.
Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Секторът на горското стопанство осигурява поминък на милиони хора в ЕС, сред които предприемачи, земеделски производители и 16 милиона собственици на гори. Понастоящем има 2 милиона души, заети в сектора на горското стопанство в ЕС, най-вече в малки и средни предприятия, като приходите в сектора са 300 милиарда евро годишно. По оценки само в Ирландия има 16 000 души, заети в сектора на горското стопанство. Промишлените сектори в горското стопанство спомагат за икономическия растеж, създават възможности за ръст и заетост в селските райони и стимулират развитието на селските райони чрез местните предприятия и възможностите за туризъм. Горите са ценен ресурс за селскостопанския сектор, за околната среда и за биологичното разнообразие, особено що се отнася до екосистемите, които те съдържат, както и до плодородието на почвите и тяхната защита срещу ерозия. Съществуват значителни възможности за развитие, свързани с европейския сектор на горското стопанство, по отношение на улавянето на въглерода и събирането на CO2. Приветствам записаното в доклада за отчитането на социално-икономическото и екологичното значение на горското стопанство и призива към Комисията да възприеме съгласуван подход, за да се помогне на сектора да достигне пълния си потенциал.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС. Промишлеността, свързана с горите, с оборот, надхвърлящ 300 милиарда евро, осигурява над 2 милиона работни места, предимно в селските райони, като допринася за икономическия растеж, работните места и просперитета чрез осигуряване на дървесина и възможности за туризъм. Горите в ЕС са изложени на сериозни заплахи, свързани с изменението на климата, с новите вредители, с повишения риск от пожари (особено в Средиземноморския регион) и с човешката дейност (увеличава се търсенето на дървесна биомаса в енергийния сектор), което предизвиква обезлесяване. Съгласен съм, че Комисията и държавите-членки трябва да засилят усилията за постигане на целите на Плана за действие в областта на горите, свързани с околната среда и качеството на живот, чието изпълнение изостава във времето. Стратегията на ЕС за горското стопанство и Планът за действие на ЕС за горите също следва да бъдат актуализирани, за да включат измерението на изменението на климата и по-широкообхватните въпроси, свързани с опазването на горите.
Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Никак не е лесно да се посрещне предизвикателството да се съгласуват успешно политиките в областта на горите в Северна и Южна Европа, за да се въведе последователен подход, валиден за целия ЕС. Въпреки това, като приемаме този доклад, ние наблягаме на необходимостта от по-сериозна ангажираност със защитата на околната среда в рамките на политиката в областта на горите. Подчертахме и предизвикателството за нашите гори, обусловено от изменението на климата. Макар да не съм убеден, че ни е нужна законодателна инициатива за налагане на забрана за строителството върху земи, освободени вследствие на пожари, подкрепям обсъждането на обосновани, дългосрочни решения, които да спомогнат за ограничаването на това ужасно явление – горските пожари, причинени от подпалвачи, които искат да освободят земя за застрояване.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото той представя реакцията на Европейския парламент на Зелената книга, публикувана от Комисията с цел да се положи началото на обществено допитване относно опазването на горите и подготвянето им за изменението на климата в целия Европейски съюз. В доклада Парламентът приветства Зелената книга на Комисията и призовава за актуализиране на стратегията за горското стопанство, като надлежно отчита прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност и включва аспекта на измерението на климата и по-широкообхватните въпроси, свързани с опазването на горите. Парламентът също така потвърждава становището си относно необходимостта от повишено равнище на финансиране за мерките относно опазването на горите, посредством стълба за развитие на селските райони на Общата селскостопанска политика, особено като си имат предвид новите предизвикателства вследствие на изменението на климата. Наред с други възможни източници на финансиране, в доклада се предлага и да се обмисли възможността за въвеждане на плащания на дружества за екосистемни услуги, чрез които те допринасят за опазване на биологичното разнообразие и на горите. Наред с много други мерки, като например засилване на координацията на равнище ЕС и обмен на информация между държавите-членки, към Комисията се отправя и настойчиво искане да разгледа въпроса за представяне на законодателно предложение, което да налага забрана за строителство върху земи, освободени вследствие на пожари, за които е доказано, че са възникнали умишлено.
Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) В Плана за действие за горите, приет през 2006 г., се поставят четири важни цели. На тях обаче не се обръща достатъчно и еднакво внимание, както се посочва в междинните оценки за изпълнението му. Основните пропуски се отнасят до подобряване на опазването и защитата на биоразнообразието, като се посочва, че 66 % от горските местообитания са с неблагоприятен статус. От практическа гледна точка изводите сочат, че докато на подобряването на дългосрочната конкурентоспособност се обръща внимание, то целите като подобряване на околната среда, повишаване на качеството на живот и засилване на координацията и комуникацията не се изпълняват достатъчно добре. Горите осигуряват средства за препитание на милиони работници, предприемачи и на 16 милиона собственици на гори. Промишлените отрасли в областта на горското стопанство в ЕС осигуряват над 2 милиона работни места, най-вече в МСП, като имат 300 милиарда евро оборот. Също така над 350 000 души са заети в сектора на управлението на горите.
От тази гледна точка е важно да се преследват целите, заложени в стратегиите за горското стопанство. Този факт, съчетан с изменението на климата, дава достатъчно основания за мобилизиране на всички държави-членки на ЕС и за полагане на равни и последователни усилия за управление на горите в Съюза. Тези действия трябва да бъдат подкрепени от адаптиране на политиките в областта на енергетиката, промишлеността, научните изследвания и политиката на сближаване, включително регионалната политика и фонд „Солидарност".
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Обширните залесени площи в Европа генерират значителна стопанска дейност и заетост в рамките на ЕС. Като се отчита този факт, без да се забравя значението на тези зелени пространства за околната среда, считам, че е крайно необходимо да се предприемат мерки за противодействие на отрицателните последици от изменението на климата, регистрирано на световно ниво през последните години. Това е от решаващо значение за опазването на европейските гори с всичките ползи, които то ще донесе. Във връзка с това приветствам инициативата на Комисията под формата на Зелена книга относно опазването на горите. За да може да се действа ефективно, е необходимо да се вникне във вредите, нанесени напоследък на нашите гори поради новата ситуация с климата на планетата, главно по отношение на бурите, повишената степен на риска от пожари, вредителите и гъбичните болести.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС. Въпреки факта, че всяка година в ЕС се губят приблизително 500 000 хектара гори в резултат на горски пожари и незаконна сеч, дългосрочната тенденция за увеличаване на горската покривка в ЕС изглежда стабилна.
Въпреки че политиката в областта на горите е предимно от компетентността на държавите-членки, все пак ЕС е в състояние да координира и допълва инициативите на държавите-членки и програмите в областта на горите, като им придава добавена стойност и определя обща стратегия и план за действие на ЕС. Подобряването на опазването на горите следва да е част от стратегиите на ЕС и на държавите-членки, особено предвид свързаните с климата екстремни явления, като пожари и наводнения, свличания и опустиняване.
Ето защо подкрепям създаването на нови инструменти и увеличаването на финансирането за мерки, които имат за цел да защитят горите в ЕС, особено за да се посрещнат новите предизвикателства вследствие на изменението на климата. Не по-малко важна е информацията за горските ресурси, за състоянието на горите и за въздействието на изменението на климата, за да се гарантира, че всички решения, взети във връзка с горите, ще доведат до възможно най-големи социално-икономически и екологични ползи.
Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Икономическото, социалното и екологичното значение на горите на международно, европейско, регионално и национално ниво е като цяло широко известно и донякъде узаконено в международните споразумения и в съответните програми за сътрудничество и финансиране. Изменението на климата оказва огромно въздействие върху горите във всички региони на Европа, но с различена сила. Никоя реформа в подхода на политиките на Европейския съюз към горите не бива просто да се свежда до предизвикателствата вследствие на изменението на климата – тя трябва да отчита всички аспекти, свързани с приноса на горите към устойчивото развитие на регионално, европейско и световно равнище. Друг аспект е свързан с инструментите и схемите на равнището на ЕС в подкрепа на сектора на горското стопанство, които са твърде лековати в сравнение с тези, прилагани в други стопански сектори, и предвид настоящия и бъдещия принос на горите за постигане на целите на устойчивото развитие. Но никоя реформа в подхода на политиките на Европейския съюз към горите не бива просто да се свежда до предизвикателствата вследствие на изменението на климата – тя трябва да отчита всички аспекти, свързани с приноса на горите към устойчивото развитие на околната среда, на икономиката в селските райони и т.н., на регионално, европейско и световно равнище.
Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът Arsenis показва загрижеността на Европейския парламент за политиката в областта на горите. В съдържателен план в него се изтъква необходимостта да се планират, за в бъдеще, достатъчни и крупни финансови ресурси за горската и дърводобивната промишленост. Ето защо подкрепям приемането на този текст и в същото време подновявам подкрепата си за приемането на специален финансов инструмент за опазване на горите в Съюза.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Над 42 % от територията на Съюза са покрити с гори. Дърводобивната промишленост осигурява общо 2 милиона работни места, най-вече в МСП, и генерира приходи в размер на над 300 милиарда евро. В сектора на управлението на горите са заети 350 000 души. Съотношението между сечта и прираста е стабилно в целия Съюз и е приблизително 60 %, но се предвижда това съотношение да нарасне до над 100 % в някои държави, в резултат на което след 2010 г. ще настъпи намаление на дървесината на корен.
Убедена съм, че устойчивото управление на горите е крайно необходимо, ако искаме да запазим капацитета на горите в Съюза да изпълняват икономическите, екологичните и социалните си функции. Затова призовах Комисията да направи предложения за допълнение на Регламент 995/2010 (ЕО) относно дървения материал, за да се гарантира, че дървеният материал и всички изделия от дървен материал, пуснати на европейския пазар, произхождат от устойчиво управлявани гори. Комисията и държавите-членки трябва да направят въвеждането на устойчиво управление на горите задължително в рамките на Европейския съюз
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно „подготвяне на горите за изменението на климата“. Като се има предвид потенциалът на горите за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптацията към него, както и тяхната икономическа, социална и екологична стойност, налице е необходимост от укрепване на политиката на ЕС в областта на устойчивото развитие и съхранението на горите, и по-специално от законодателство, уреждащо предотвратяването и управлението на риска от възникване на горски пожари.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Понастоящем горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС. Горите осигуряват 2 милиона работни места, много от тях в малки и средни предприятия (МСП), и оборот от 300 милиарда евро. Тези цифри отразяват основната необходимост от ефективна европейска политика за горите и за тяхното използване и устойчивост не само във връзка с околната среда, но и като ключов икономически ресурс.
Когато обсъждаме опазването на горите като икономически и екологичен ресурс, като португалец не мога да забравя, че борбата с горските пожари – нещо, от което моята страна е страдала много – трябва да бъде абсолютен приоритет за всяка европейска политика в тази област.
Що се отнася до националните програми в областта на горите (НПГ), въпреки че напълно подкрепям въвеждането им, бих искал да обърна внимание на техните недостатъци. НПГ трябва да станат реалност и действително да достигнат до горите, за да могат да бъдат наистина толкова ефективни, колкото предвиждаме.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В този доклад се разглежда Зелената книга на Комисията относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата. Понастоящем горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС и представляват важен източник на доходи, като генерират над 300 милиарда евро годишно и осигуряват над 2 милиона работни места. Освен всичко това горите са крайно необходими за всички нас и са част от идентичността ни. В последно време сме свидетели на бедствия и бури, които застрашават горите. Без горите последиците от изменението на климата биха били още по-тежки. Въпреки голямото им значение обаче, за тях не се отпускат такива финансови инвестиции, каквито заслужават.
Приветствам приемането на този доклад, в който се обръща внимание на пренебрежението, на което е бил подложен секторът, и се отправя призив да се признава и цени разнообразието на съществуващите в ЕС видове, както и потребността от въвеждане на съвременна и активна политика в областта на горите, която да може да се възползва от сферата на биомасата и от въглеродните кредити, както и от традиционните дейности.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Понастоящем горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС, като осигуряват средства за препитание на милиони работници. Опазването на горското наследство е важен принос за благосъстоянието на населението, като също така способства за разкриване на нови работни места в селските райони. То е неразделна част от предотвратяването на горските пожари – бедствия, които всяка година опустошават значителни горски площи в Южна Европа, и по-специално в Португалия. От решаващо значение е да се предприемат последващи действия въз основа на препоръките за предотвратяване на природните бедствия, които наскоро бяха приети тук.
В доклада се прилага широкообхватен подход към въпроса за горското стопанство, като се обръща внимание на някои аспекти, които считаме за важни. Крайно необходимо е обаче теорията да се приложи на практика, особено когато става въпрос за мобилизиране на достатъчно финансови ресурси чрез програми за подкрепа и мерки от страна на Съюза, които да създадат възможност за следене на екологичното и фитосанитарното състояние на горите и, при необходимост, за повторната им класификация, включително повторно залесяване.
От съществено значение е също така да осигурим на Натура 2000 финансовите средства за нейното управление и за ефективното преследване на нейните цели, като се има предвид, че тя обхваща много горски райони. Крайно необходимо е също да се признае разнообразието от горски екосистеми в Европа и многофункционалността на много от тях, като например средиземноморските агро-лесовъдни пасища montado.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В този доклад се прилага широкообхватен подход към въпроса за горското стопанство, като се обръща внимание на някои аспекти, които считаме за важни. Крайно необходимо е обаче теорията да се приложи на практика, особено когато става въпрос за мобилизиране на достатъчно финансови ресурси чрез програми за подкрепа и мерки от страна на Съюза, които да създадат възможност за следене на екологичното и фитосанитарното състояние на горите и, при необходимост, за повторната им класификация, включително повторно залесяване. От съществено значение е също така да се осигурят на Натура 2000 финансовите средства за нейното управление и за ефективното преследване на нейните цели.
Понастоящем горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС, като осигуряват средства за препитание на милиони работници. Опазването им е важен принос към благополучието на населението, като също така способства за разкриване на нови работни места в селските райони. То е неразделна част от предотвратяването на горските пожари – бедствия, които всяка година опустошават значителни горски площи в Южна Европа, и по-специално в Португалия. От решаващо значение е да се предприемат последващи действия въз основа на неотдавна приетите препоръки за предотвратяване на природните бедствия.
Крайно необходимо е също така да се признае разнообразието от горски екосистеми в Европа и многофункционалността на много от тях, като например средиземноморските агро-лесовъдни пасища montado.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) На горите и другите залесени земи се падат над 42 % от територията на ЕС, като те осигуряват средства за препитание на милиони работници и предприемачи и на 16 милиона собственици на гори. Промишлените отрасли в горския сектор осигуряват над 2 милиона работни места, а в горското стопанство са заети 350 000 души. Сред общите политики, които оказват въздействие върху опазването на горите са политиката в областта на околната среда, политиките в областта на енергетиката, промишлеността и търговията, както и политиката на сближаване, включително регионалната политика и фонд „Солидарност“. Като се има предвид мащабът на заплахите и общата площ на горите в ЕС, финансирането трябва да бъде увеличено, правото на получаване на помощ трябва да се разшири и да обхване публичните структури и групите на производителите, като плащанията следва да се извършват на площ и да обхващат мерки за защита.
Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Миналата седмица горски пожари в Ирландия – с отдавна невиждани размери – причиниха сериозни разрушения на площи в Донегал, Слиго и други райони на страната.
Подобни събития попадат в сферата на отговорност на местните органи, които следва да бъдат подпомогнати от националното правителство. Тук става въпрос за субсидиарност. Във връзка с пожарите, които възникнаха наскоро в Ирландия, ирландското правителство трябва да направи цялостна оценка на причинените вреди с оглед подпомагане на засегнатите. Трябва да се изготви план за действие при извънредни ситуации, като тези, които вече съществуват по отношение на пътнотранспортните произшествия и наводненията, с оглед осигуряване на по-добра реакция на такива ситуации в бъдеще.
В заключение, следва да се отпуснат допълнителни средства на областния съвет на Донегал, за да се покрият извънредните разходи, които ще възникнат във връзка с това.
Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Четиридесет и два процента от цялата площ на Европейския съюз е покрита с гори и залесени земи. Промишлените сектори в областта на горското стопанство генерират приходи, надхвърлящи 300 милиарда евро, и осигуряват заетост на приблизително 2 милиона души. Това са цифрите, които трябва да имаме предвид, за да разберем значението на европейската стратегия за устойчиво управление на горското стопанство и за да опазим по-ефективно това значимо европейско наследство. Трябва да помним важната роля, която горите играят по отношение на социално-икономическите услуги, както и решаващата им роля в борбата срещу изменението на климата. Следователно належащо е да подобрим способността си да предотвратяваме горските пожари, тъй като те продължават да унищожават по над 400 000 хектара гори ежегодно. За да постигнем това, е важно да подобрим събирането на информация за горите, да засилим изследователската дейност и най-вече да насърчим държавите-членки да обменят знания и опит, като започнем с трансграничния аспект. Тук бих искала да подчертая голямото значение на работата, осъществена от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), и по-специално на програмата Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (GMES), която дава възможност за необходимото картографиране и наблюдение на горите.
Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент изпрати силно политическо послание, за да подчертае голямото значение на устойчивото управление на горите. Налице е неотложна необходимост да се изпълнят препоръките за предотвратяването на природни бедствия. Горските пожари са действително сред най-големите заплахи за европейските гори и техните екосистеми.
Предпазването на горите от климатичните фактори също спомага за поддържане на горската промишленост и на нейната конкурентоспособност. С приходи от над 300 милиарда евро дърводобивната промишленост в Европа осигурява над 2 милиона работни места и е важен резерв за растеж.
Накрая, от съществено значение е по време на разискванията относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2013 г. да се отчете ролята на горите. Селскостопанските производители и публичните структури трябва да отговарят на изискванията за мерки в сектора на горското стопанство по линия на втория стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП): ЕС трябва да подкрепи залесяването в рамките на националните програми за развитие на селските райони.
Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Уточняването на европейска стратегия за опазване на горите е част от цялостната ангажираност на ЕС с борбата срещу изменението на климата. Подчертано положителни моменти в одобрения доклад са предложението за специален регламент относно налагането на забрана за строителство върху земи, освободени вследствие на пожари, за които е доказано, че са възникнали умишлено и искането за подходящо финансиране на стратегиите за горите, което понастоящем е на много ниско равнище. Накрая, важно е и искането за подходящи критерии за устойчивост по отношение на биомасата, произвеждана за енергийни цели. Ето защо настоятелно призоваваме Европейската комисия да продължи действията си в тази насока, като представи Бяла книга относно опазването на горите, в която да се разглеждат тези въпроси.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този документ, защото горите и другите залесени земи в ЕС обхващат над 42 % от площта на ЕС. Горите осигуряват средства за препитание на милиони работници, предприемачи и на 16 милиона собственици на гори. Промишлените отрасли в областта на горското стопанство осигуряват над 2 милиона работни места, най-вече в МСП. 350 000 души са заети в сектора на управлението на горите. Съотношението между сечта и прираста в ЕС е стабилно и е в рамките на 60 %. Предвижда се съотношението да нарасне в редица държави до над 100 %, като това причини намаляване на запасите след 2020 г. Европейските гори и горско стопанство биват управлявани от разнообразни регионални и национални модели, групирани в съответствие с тяхната продуктивна или защитна ориентация. От една страна, горите предоставят ресурси, а от друга, изпълняват екосистемни функции. Има предложения за разработка на задължителни програми. Също така помощта следва да се разпределя целево, т.е. във връзка с изменението на климата. Предложенията включват засилване на конкурентоспособността в дългосрочен план, подобряване на състоянието и опазване на околната среда, повишаване на качеството на живот и насърчаване на координацията и комуникацията. Трябва да положим всички възможни усилия, за да осигурим устойчивата защита и използване на този ресурс, за да могат и бъдещите поколения да се възползват от него, като освен това следва да допринасяме за намаляване на замърсяването на околната среда.
Peter Jahr (PPE), в писмена форма. – (DE) Горите и секторът на горското стопанство вече допринасят значително за производството на местни суровини. Горите са и зони за отдих за много от гражданите на Европа и играят важна роля в предотвратяването на изменението на климата. Едва ли има друга област, в която екологичните, икономическите и социалните функции са така тясно свързани помежду си. Има обаче някои огромни предизвикателства, пред които са изправени нашите гори. Сред най-важните от тях е изменението на климата. Държавите-членки, с подкрепата на Европейската комисия, имат за задача да опазват и развиват нашите гори за бъдещите поколения, за да могат те да продължат и в бъдеще да допринасят за естествените ни местообитания, за обществото и икономиката ни. Това включва гарантиране на постоянна и нарастваща роля на горите в борбата срещу изменението на климата и защита на икономическата база на секторите на горското стопанство и дърводобива, за да имаме достатъчно предлагане на дървен материал в бъдеще.
Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (EN) Днес имахме лесната задача да гласуваме за доклада относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата. Сега горите в ЕС са изложени на по-голям натиск от когато и да било не непременно поради изменението на климата, а по-скоро заради някои от взетите от ЕС решения за борба с него. Фактът, че сега, в този доклад, настояваме за правнообвързващи критерии за устойчивост по отношение на биомасата за енергийни цели, е важна инициатива. Законодателството на ЕС относно биогоривата, както и това в областта на възобновяемите енергийни източници насочи използването на нашите гори по неустойчив път. Ако гледаме на горите единствено като на източник на възобновяема енергия, изцяло пропускаме аспекта на съчетаване на устойчивата промишленост с опазването на околната среда. Горите са важен източник на препитание и здраве в рамките на нашите граници. Ето защо този ценен природен ресурс следва да се използва за производство, а не за недалновидна енергетика. Не бива да забравяме и че самите дървесни продукти задържат въглерод през целия си жизнен цикъл. Затова трябва да избягваме всякакви преки, нерегламентирани пътища в опитите си да достигнем целите си за възобновяема енергия.
Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Горската промишленост в Европа е по-устойчива от почти всеки друг сектор на икономиката. Поколения наред собствениците на гори в Европа са съблюдавали най-строгото законодателство относно горите и съхранението на природата. Въпреки това докладът, представен от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно Зелената книга относно опазването на горите и информацията за горите, въвежда растящ брой разпоредби, без да се отчита значението на горите като източник на нови работни места и двигател на икономиката. В доклада се призовава за прилагане на прекомерни критерии за устойчивост при управлението на горите в рамките на ЕС, без да се взимат предвид регионалните фактори и правомощията на отделните страни. Основните елементи, които излизат извън обсега на националните политики за горите и намаляват икономическата сила на горските площи, са разпоредбите, касаещи доставките на дървен материал в рамките на Европа. Освен това все още не е дефинирано понятието „устойчивост“. Друг аспект, срещу който възразявам, е внушението, че дървесната биомаса не е устойчива. Считам, че трябва да изтъкнем разнообразието от защитни и полезни функции, изпълнявани от горите, а не да възприемаме едностранчив подход. ЕС трябва да положи по-големи усилия, за да се гарантира въвеждането на устойчиво управление на горите в Европа и нейната роля на образец за други страни.
Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Поради значителния принос на горите в борбата с кризата в климата, устойчивото управление на горското стопанство е от съществено значение, за да се гарантира, че ЕС ще постигне целите си по отношение на климата. ЕС трябва да укрепи стратегията си за борба с факторите, които влошават състоянието на горските площи, като неконтролираното обезлесяване, пожарите и замърсяването на въздуха. В същото време съхранението на биологичното разнообразие, защитата от природни бедствия и улавянето на CO2 от атмосферата са от решаващо значение за подобряването на качеството на живот на нашите граждани и за опазването на околната среда. Затова считам, че целта на опазването на горите в ЕС следва да бъде да се гарантира, че горите ще изпълняват производствените, социално-икономическите и екологичните си функции и в бъдеще.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този важен доклад. Горите и другите залесени земи в ЕС обхващат над 42 % от площта на ЕС. Горите осигуряват средства за препитание на милиони работници, предприемачи и на 16 милиона собственици на гори. Промишлените отрасли в областта на горското стопанство осигуряват над 2 милиона работни места, най-вече в МСП, и имат оборот 300 милиарда евро. 350 000 души са заети в сектора на управлението на горите. Освен това 40 % от горите в ЕС са държавна собственост. Съотношението между сечта и прираста в ЕС е стабилно и е в рамките на 60 %. Предвижда се съотношението да нарасне в редица държави до над 100 %, като това причини намаляване на запасите след 2020 г. Мерките за защита на горите са от първостепенно значение. Европейските гори могат да бъдат групирани в пет биоклиматични области: бореална, умереноокеанска, умереноконтинентална, средиземноморска и планинска (5), съобразно типологията на горите, разработена от Европейската агенция за околна среда като ръководство за политическите решения (6).
Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на Комисията относно Зелената книга, озаглавена „Относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата“. На горите трябва да се гледа като на основно средство за противодействие на изменението на климата. От съществено значение е, че Европейският съюз трябва да укрепи стратегията си за борба с явленията, които вредят на горските площи, например горските пожари и замърсяването на атмосферата. Капацитетът на горите да се възстановяват от тези заплахи и да възобновяват нормалното си развитие въпреки въздействието на изменението на климата зависи от биологичното разнообразие не само на дърветата, но и на всички други организми, които обитават горите, и по-специално на дивите животни. Следователно дивите видове, които колонизират по естествен път специалните местообитания, образувани от горите, заслужават специално внимание от страна на собствениците на гори, тъй като допринасят за съхраняването на биологичното разнообразие.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Опазването на горите е от решаващо значение за интересите на цялото човечество. Жалко е наистина, че то отново служи като претекст за стимулиране на пазара на въглеродни емисии. Европейският зелен капитализъм е в задънена улица. Капитализмът и екологията са взаимно несъвместими.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Понастоящем горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС и са отрасъл, който осигурява приблизително 2 милиона работни места и има годишен оборот от 300 милиарда евро. Тези числа отразяват необходимостта от европейска политика в областта на горите, която да ги направи устойчиви както от екологична, така и от икономическа гледна точка. Само по този начин те могат да бъдат защитени от опасностите, на които са изложени, а именно пожарите, които са основната причина за унищожението им. Това е особено валидно за южноевропейските държави, и по-конкретно моята страна – Португалия, която ежегодно губи хиляди хектари гори поради горски пожари.
Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Изменението на климата и горите са неразделно свързани. В борбата срещу изменението на климата е изключително важно да се защитят горите. В тази борба горите могат да се използват по по-добър начин не само чрез предотвратяване на сечта, но и чрез програми за първично и повторно залесяване.
Изменението на климата означава, че всеки вид гора и сектор на горското стопанство като цяло са изложени на конкретни и непредвидими заплахи, като бури, суша и горски пожари. Затова е крайно необходимо Европейският съюз да засили стратегията си за борба с тези явления. Целта на устойчивото управление на горите следва да бъде да се постигне баланс между аспектите, свързани с производството, и тези, касаещи опазването на горите. Трябва да управляваме горите устойчиво, ако искаме да поддържаме капацитета им за изпълнение на икономическите, екологичните и социалните им функции.
Важно е да обръщаме по-голямо внимание на поддръжката, баланса и увеличаването на услугите, предоставяни от горите. Опазването на биологичното разнообразие трябва да е приоритет в действията ни, касаещи политиката.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Известно е, че в доклада се изтъква фактът, че горите трябва да се разглеждат като основен фактор, допринасящ за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптацията към него, което поражда необходимост от засилване на стратегията на ЕС за борба с факторите, които влошават състоянието им, например вредители, горски пожари и др. Нещо повече, в доклада се акцентира на създаването на общ контекст във връзка с опазването на горите, а именно субсидиарност, разнообразие на заплахите в зависимост от различните видове гори, централната роля на устойчивото управление на горите и значението на горите за конкурентоспособността и заетостта. Гласувах „за“.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Загиващите гори в цяла Европа са проблем както от екологично естество – по отношение на природните местообитания и изменението на климата – така и от икономически характер. Петте милиона души, които работят в горското стопанство, и 16-те милиона собственици на гори генерират годишен оборот от 300 милиарда евро. Настоящото състояние на околната среда води до промени в европейските гори. Трябва да очакваме, че в дългосрочен план буковите дървета ще изчезнат напълно от Средиземноморския регион и че площите на иглолистните гори в цяла континентална Европа ще намалеят. Някои други фактори са новите видове нападения от вредители, чието въздействие все още не може да бъде оценено, както и значителното повишаване на риска от горски пожари.
„АйСиПи Форестс” (ICP Forests) и ЕС управляват една от най-големите мрежи за биомониторинг в света, чиято цел е да се представят количествено тези изменения и да се подпомагане вникването в причинно-следствените връзки. Въздържах се при гласуването, защото по мое мнение предложените в доклада мерки, касаещи степента, в която отделните държави-членки ще носят отговорност и ще бъдат ангажирани, не са достатъчно силни.
Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах против част от параграф 36, защото разпоредбата, която той съдържа, е меко казано нереалистична. Не считам, че трябва да забраним строителството върху горски земи, засегнати от пожари, защото на практика е невъзможно тези земи да се използват за други цели. Не мисля, че трябва да представяме случаите на злоупотреба като общо правило и да нарушаваме правата на собственост на притежателите на гори, които вече са пострадали от горски пожари. Въпреки това смятам за приемлива идеята, изложена в параграф 37, в който се предлага да се наложи забрана, когато се докаже че пожарът е бил предизвикан умишлено. Мисля обаче, че в такава ситуация можем да се изправим пред неблагоприятни последици в резултат на следното: подпалвачът да не е непременно собственикът на имота и не разбирам защо последният трябва да бъде наказан.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът на Комисията относно Зелената книга, озаглавен „Опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата“ показва загрижеността на Европейския парламент по този въпрос.
Понастоящем горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС, като собствениците на гори са над 16 милиона. Горите осигуряват 2 милиона работни места, много от тях – в малки и средни предприятия (МСП), и генерират годишен оборот от 300 милиарда евро. Освен това те играят ключова роля в борбата с изменението на климата поради способността си да поглъщат въглероден диоксид и да отделят кислород.
Тези цифри са показателни за голямото значение на горите за всички държави-членки на ЕС и особено за Португалия, която има гори с много специфични характеристики и играе важна роля в регионалното планиране и в борбата с горските пожари.
Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като в него се отстояват мерки, които според мен допринасят за борбата срещу унищожаването на горите, особено що се отнася до пожарите, вредителите, разпокъсването на горите, промените във видовия състав и повишеното търсене на дървесна биомаса.
Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам Зелената книга на Комисията относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС. Тъй като горите са основният поглътител на въглерод, устойчивото управление на горите е от ключово значение за постигането на целите на ЕС във връзка с изменението на климата. Нужно е да съвместим защитата и производството при управлението на нашите гори, за да можем да гарантираме жизнеспособността на техните екологични, социални и икономически функции. ЕС следва да изиграе своята роля за популяризиране на добрата управленска практика, която съответства на потребностите на местните субекти и общности, както и за стимулиране на залесителни дейности, съвместими с местните условия и видове.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам за абсолютно необходимо да се засилят европейските политики за съхранение и устойчиво управление на горите, чиято неизмерима икономическа, социална и екологична стойност е важно да запазим.
Britta Reimers (ALDE), в писмена форма. – (DE) Гласувах против параграф 36 (раздел 2) и параграф 37, тъй като въпросите за планирането на околната среда попадат в сферата на компетентност на националните и регионални органи на властта, което означава, че решенията в тези области следва да се взимат от регионалните или националните парламенти. По мое мнение всяка намеса на равнище ЕС ще е намеса в субсидиарността и следователно би била прекалена.
Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) От само себе си се разбира, че опазването на горите е ключов екологичен въпрос. Когато са добре поддържани, горите действат като главен поглътител на въглерод и играят изключително важна роля в борбата с изменението на климата. Ако не се поддържат и бъдат подложени на интензивно обезлесяване, те биха произвели 25 % от всички емисии на CO2 – парников газ, причинен от човешката дейност. С други думи, Европейският съюз, включително Швеция и Финландия, на които, взети заедно, се падат 33 % от горите в Европа, както и средиземноморските страни, имат голям интерес да засилят стратегията си за борба срещу заплахите за горите, като например замърсяването на атмосферата и горските пожари.
В това отношение изпитвам голямо задоволство, че като част от гласуването на Зелената книга със заглавие „Подготвяне на горите за изменението в климата”, беше приет параграф 38 от доклада Arsenis, където „настоятелно [се] призовава Комисията да предостави законодателно предложение за предотвратяване на горските пожари“ и по-конкретно се планира „забрана за строителството върху земи, пострадали от горски пожари, за срок от 30 години“. Това е добър начин за противодействие на широко разпространената практика да се използват горските пожари за обслужване на интересите на строителните предприемачи.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Това е добър доклад с добри предложения, които включват: отчитане на като цяло положителната тенденция на съхранение на въглерод в горите на Европа, но и факта, че все още съхранението на въглерод остава много под естествения капацитет и че горският сектор, подложен на натиск, може да се превърне в негов източник; призив към Комисията да направи предложения за допълнение на Регламента относно дървения материал, за да се гарантира, че дървеният материал или изделията от дървен материал, пуснати на европейския пазар, са резултат от устойчиво управлявани гори; настоятелен призив към Комисията да проучи възможностите за въвеждане на плащания за екосистемни услуги; и призив за законодателно предложение за предотвратяване на горските пожари, като бъде включена евентуална забрана за строителството върху земи, пострадали от горски пожари, за срок от 30 години.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада, защото горите, които обхващат над 42 % от площта на ЕС, осигуряват средства за препитание на много работници и предприятия в сектора на горското стопанство. Следва да се изготвят рамкови насоки на Комисията; да се въведат правнообвързващи критерии за устойчивост, включително задължителни национални програми в областта на горите; плащанията за екосистемни услуги следва да бъдат формализирани; и политиките за защита на горите следва да се укрепят чрез повторно въвеждане на регламента за предотвратяване на пожарите. Особено полезно и впечатляващо е, че беше прието изменението за предотвратяване на спекулативното строителство върху земи, неправомерно освободени чрез пожари. В Италия вече има такова правило, което забранява строежа върху земя, повредена чрез палеж.
Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Горите ни осигуряват множество важни екологични услуги, вариращи от регулирането на водния цикъл до предотвратяването на почвената ерозия и отделянето на въглерода. Екологичните и икономическите ползи от горите изискват да им бъде предоставена неотложна, непрекъсната и дългосрочна защита, като това е особено важно в контекста на изменението на климата от гледна точка както на смекчаването на последиците, така и на адаптацията към него. Докладът обхваща широк спектър от въпроси и е резултат от голям и усърден труд и от плодотворни преговори с участието на всички основни политически групи. Искрено се надявам, че Комисията и държавите-членки ще предприемат действия въз основа на включените в него градивни предложения.
Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на този доклад относно Зелената книга относно горите, представен от Комисията. Горите са част от природата и наследството ни и са изключително важни за нашето здраве. Във време, когато заплахите стават все по-сериозни, е важно да опазим по-добре тези изключителни природни ресурси. Вярно е, че всички сме осведомени за последиците от изменението на климата за горите, но инерцията ни при намирането на решения за тях застрашава сериозно тяхното съхранение. Наш дълг е да запазим тези крехки екосистеми, това неоценимо биологично разнообразие и този стратегически сектор на икономиката. Затова посрещам със задоволство силното политическо послание, което Парламентът изпраща в настоящата Международна година на горите. Не можем да приемем подход на изчакване спрямо мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се адаптираме към изменението на климата. Трябва да засилим и Тактическия резерв на ЕС за борба срещу горските пожари, като се има предвид, че в тази област превенцията е точно толкова важна, колкото и реакцията. Ако искаме да запазим горите си такива, каквито ги познаваме и обичаме, трябва да бъдем в предните редици на борбата за осигуряване на устойчиво управление на горските площи и да ги защитим от надвисналите над тях заплахи.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на предложението, като се вземе предвид, че в доклада е постигнат балансиран подход между най-важните въпроси относно организацията и дейностите на Европейската служба за външна дейност, и ключовите области на политиката за сигурност и отбрана. Балансът е постигнат чрез военно и гражданско сътрудничество по резолюцията за сътрудничество между Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Считам, че предложените изменения, внесени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, и приети на заседание на комисията, допринасят за по-приобщаващо дефиниране, включващо свобода на религията и разширяване на списъка на малцинствата, нуждаещи се от международна закрила.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). В него се прави преглед на стратегическата роля, която ЕС следва да играе извън своите граници, и по-специално по отношение на приноса към развитието на демокрацията и зачитането на правата на човека. С настоящата резолюция Европейският парламент потвърждава своите прерогативи: да бъде основен фактор и носител на функцията за управление и бюджетен контрол на европейските граждански и военни мисии. Ние, членовете на Европейския парламент, отново подчертаваме нашата главна цел да бъдем силен и решителен Парламент във външната политика, особено на сегашния етап, като се имат предвид разпоредбите на Договора от Лисабон. Важен също така е въпросът за многостранните отношения на ЕС и необходимостта да бъде винаги добре представен в различни стратегически условия, възползвайки се по-специално от новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), европейския дипломатически корпус, който най-накрая стана реалност.
Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладите относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС и нейната роля на световната сцена, която беше подкрепена от основната коалиция на политическите представители на капитала в Европейския парламент, а именно консерваторите, социалдемократите и либералите, илюстрират нейния силно реакционен характер и антинародна роля. Освен това, не трябва да забравяме, че Европейският парламент прие резолюция, с която поставя на предно място и се опитва да узакони войната, която ЕС, САЩ и НАТО, в разгара на сериозни империалистически вътрешни борби, водят срещу Либия, с цел да заграбят източниците на богатства на тази държава и да контролират събитията в региона като цяло. Политическият „персонал“ на буржоазните класи в Европейския парламент настоява за засилване на империалистическия характер на ЕС, неговата по-нататъшна милитаризация и развиване на военния му капацитет и този на европейската армия, на особено „гъвкави“ бойни групи и сили за бързо реагиране, като тези, които се подготвят към Европейските въоръжени сили на ЕС (ЕУФОР) за Либия за сухопътни операции в Либия, в които Гърция има голямо участие като ръководител на Балканската бойна група. Те подкрепят стратегическия съюз между ЕС и НАТО и чертаят планове за империалистическа интервенция и войни, водени от ЕС по всички краища на планетата, под претекст за „управление на кризи“, „хуманитарна помощ“ и „борба срещу тероризма“, като се дава приоритет на осигуряването на позиции във вътрешните борби между империалистите, които най-общо върлуват в Северна Африка и Близкия Изток.
Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против мерките в настоящия доклад, отнасящи се до търговската сделка с Меркосур. Търговската сделка с Меркосур има възможността да подкопае сериозно европейското селско стопанство и работата на европейските земеделски стопани по доставяне на обществени блага и качествена безопасна храна. Квота с големината, която иска Меркосур, би подкопала напълно производството на говеждо месо на Ирландия. Изчислява се, че сделката между ЕС и Меркосур може да намали цената на ирландското говеждо месо с 30 %, което би причинило загуби до 500 милиона евро само в Ирландия. Секторът на селскостопанските и хранителните продукти представлява 60 % от износа на дружествата собственост на ирландци, оценен на 8 милиарда евро годишно, и осигурява до 250 000 работни места. Сделката ще доведе до голяма загуба на работни места на ниво земеделско стопанство и на ниво промишленост в селските райони в Ирландия и ЕС като цяло.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад. Договорът от Лисабон предостави големи правомощия на ЕС, чрез които ЕС следва да продължи да развива своите външнополитически цели и да защитава интересите си в световен мащаб, с общата цел да допринася за мира, сигурността, солидарността, предотвратяването на конфликти, насърчаването на демокрацията, защитата на правата на човека, зачитането на международното право, и т.н. Европейският съюз трябва също така да действа по-стратегически, за да използва своето влияние на международната сцена. Способността на ЕС да влияе върху международния ред зависи не само от наличието на съгласуваност между неговите политики, фактори и институции, но и от наличието на реална стратегическа концепция за външната политика на ЕС, която трябва да обединява всички държави-членки около общи приоритети и цели, така че те да са силни и единни на международната сцена.
Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепяйки годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основни решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), която е една от най-важните политики на Европейския съюз, изразявам одобрението си за политиката, която Европейския съюз води на международно ниво. С приемането на този годишен доклад, ние даваме израз на силната позиция и роля на Европейския съюз в сферата на международните отношения.
Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът на Albertini съдържа идеи, с които съм съгласна, но има един изключително важен проблем. Основното положение е, че ЕС трябва постепенно да заеме господстващо положение във външната политика и политиката на отбрана над националните правителства. Това означава, че държавите-членки ще трябва да предадат друга голяма част от суверенитета си над външната политика на органите на ЕС, които ще бъдат натоварени с постигането на обща позиция, която да бъде представяна пред международната общност и на всички многостранни форуми. Не мога да се съглася с тази перспектива, защото държавите-членки няма да могат повече да водят своя собствена външна политика въз основа на това, което те считат за национални приоритети.
Приемаме, че при определени обстоятелства ЕС трябва да се стреми да бъде единен, с цел да бъде по-силен на световната сцена и да представя общите желания на всички свои държави-членки, но това не може да става с цената на свободата на държавите-членки да определят свои собствени външни политики. Освен това, в доклада се отправя призив към ЕС да поднови динамиката в процеса на присъединяване на Турция към ЕС – идея, с която никога изобщо не съм била съгласна. Турция трябва да бъде извън нашата организация, защото тя не е и никога няма да бъде Европа. Гласувах против доклада.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото в годишния доклад на Съвета се предлага последователен преглед на насоката и действията в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). Много важно е Съветът да продължи да насочва вниманието преди всичко върху регионалните конфликти и да реагира бързо при появата им. В доклада на Съвета обаче не се съдържат никакви възможни подходи за решаване на тези конфликти и проблеми. Съветът трябва да се опита да гарантира, че докладът съставлява нещо повече от каталог на събития и тенденции по държави. Затова в този документ би трябвало също така да се разглежда въпросът за прилагане и защита на външната политика и инструментите на ЕС. Освен това, Съветът би трябвало да включи в доклада си и оценки на координацията и съгласуваността между ОВППС и другите външни политики на Съюза, както и стратегически и организационни препоръки за бъдещето въз основа на оценката на действията в рамките на ОВППС. Бих искала да обърна внимание на факта, че годишният доклад относно ОВППС трябва да служи като инструмент за засилване на междуинституционалния диалог, с оглед на оценяване на ефективността на тази политика и очертаване на насоката й.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам годишния доклад на Съвета усилията, положени за разработване на европейска външна политика. Считам, че е от първостепенна важност да се приеме позиция, която да съответства на външните политики на държавите-членки, тъй като тази съгласуваност ще води до мир, сигурност, солидарност и предотвратяване на конфликти в международен мащаб. Тя също така ще води до устойчиво развитие и ще увеличи способността на ЕС да влияе върху международния ред. Ето защо призовавам за продължаване на вече започнатата работа за формиране на обединен фронт, който ще подобри отношенията между Европа и другите световни сили, ще насърчава по-ефективни ответни действия в обстановка на международни кризи и ще засили авторитета на Европа на международната сцена.
Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Не гласувах в подкрепа на параграф 85 от доклада на Albertini, в който се приветства възобновяването на преговорите по Споразумението за асоцииране с Меркосур. Такъв вид споразумение, насочено към насърчаване на свободната търговия, трябва да се сключва с голяма предпазливост, за да не се стигне до още по-голямо дестабилизиране на селското стопанство в Общността. За продуктите на Меркосур няма изискване да отговарят на същите екологични и социални стандарти като съответстващите им европейски продукти – условия, при които съществува реален риск от нелоялна конкуренция. Трябва да гарантираме, че това положение ще бъде избегнато.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като докладът на Съвета предлага ясен преглед на политиките и действията в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС и допринася за засилване на междуинституционалния диалог.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тазгодишният доклад има сходна структура с тази на доклада относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) за 2009 г. Специален раздел е посветен на прилагането на Договора от Лисабон. Както и преди се търси по-нататъшен диалог със Съвета за основните цели на ОВППС.
Одобрявам подчертаната от страна на докладчика необходимост от преминаване от просто описание на дейности в областта на ОВППС към диалог чрез стратегически подход. Докладчикът също така призовава Съвета да се съобразява с позициите на Парламента при вземане на решения.
Считам, че е необходимо допълнително обсъждане на стратегическата рамка на външната политика на Съюза, както и по-задълбочено познаване на обхвата на ОВППС и механизмите за нейното установяване, които следва да бъдат поставени на разположение на различните политически фактори. Големият брой на внесените изменения показва засилващия се интерес на колегите към тези въпроси.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г., представен на Европейския парламент в изпълнение на част ІІ, раздел Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. (2010/2124(INI)). Докладът се основава на новата институционална рамка, въведена чрез Договора от Лисабон и, в съответствие с нейното преструктуриране, представя по-прозрачно ОВППС на ЕС. Той се спира на обстановката в различни части на света, в които цели региони и държави са в криза, както Западните Балкани, съседните на Източна Европа държави, Централна Азия, Русия, Турция, Близкия Изток, Средиземноморския регион, Азия, Африка и Латинска Америка. Въпреки че признавам, че докладът би могъл да бъде подобрен, особено чрез подробно представяне на събитията по държави, описвайки средствата, необходими за постигане на външнополитическите цели на ЕС и чрез извършване на качествена оценка на политиката, която включва стратегически и организационни препоръки за бъдещето, приветствам разработването на доклада и се надявам, че ЕС ще продължи да развива ефективни многостранни отношения, които са критерий за геостратегическите интереси на ЕС.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е още един доклад, който подкрепя разработването на обща външна политика, политика на сигурност и политика на отбрана на Европейския съюз. Аргументите педантично се повтарят. По същество, бихме искали да повторим отново нашето несъгласие с доклада, като приведем аргументи, с които да го подкрепим: говорим за защита чрез различни средства, включително военни и дипломатически, на икономическите и геостратегическите интереси на европейските сили, в сътрудничество със Съединените американски щати и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Трябва да си припомним репутацията на тези институции и трагичните последици от извършеното от тях в Ирак, Афганистан, Балканите и Либия, и други държави, които също са в списъка.
Политиката на сътрудничество и помощ за развитие, която в настоящия международен контекст следва да представлява един от основните стълбове, ако не и основния стълб, на външната политика и политиката на сигурност, е сведена до изпълняване на изключително второстепенна роля.
Налице е също и типичната и досадна лицемерна позиция, защитаваща интересите на европейските производители на оръжия, които са направили милиони чрез продажба на оръжия на диктатори, които от своя страна ги използват, за да избиват както собственото си население, така и това на съседните държави. Тези и други въпроси все още не са получили нужния отговор – необходимото коригиране на подкрепящата ги политика.
Подкрепата, дадена на политиката на агресия и окупация на Израел, и за политиката на неспазване на резолюциите на Организацията на обединените нации, която се практикува от Израел и от други държави като Мароко, са другите фактори, които също осъждаме.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е още един доклад, който в основата си потвърждава подкрепата за разработване на обща външна политика, политика на сигурност и политика на отбрана на Европейския съюз. Това са главно политики в защита на икономическите и геостратегическите интереси на европейските сили. Те все повече се сближават със Съединените американски щати и с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), като поставят сътрудничеството и помощта за развитие на второ място. Резултатите от това до голяма степен са катастрофални, както става ясно от случаите на Афганистан, Палестина, Ирак, Либия и други държави.
Също така знаем, че съществува двоен стандарт, защитаващ интересите на европейските производители на оръжия, които са направили милиони чрез продажба на оръжия на диктатори, които впоследствие са ги използвали за да избиват собственото си население и това на съседните държави.
Ето защо някои от основните въпроси, възникнали от разискването, останаха без необходимия отговор – сделките с оръжия, експанзионистичната и подстрекаваща към война политика на Израел и системното неспазване на резолюциите на Организацията на обединените нации относно Западна Сахара и Палестина.
По тази причина гласувах против.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът беше приет с преобладаващо мнозинство на заседание на комисията по външни работи. В него е намерен балансиран подход към най-неотложните въпроси относно организацията и дейностите на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и към ключови въпроси на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) като насърчаване на ценностите демокрация, права на човека и принципите на правовата държава, подкрепа на равенството между половете и енергийната сигурност, положението в Иран и Афганистан, реакцията на ЕС при демократичните промени в Югоизточния средиземноморски регион и отношенията с основни фактори като Русия, Китай, Япония и Индия. В доклада се постига баланс между гражданското и военното сътрудничество при разрешаване на кризи и взаимодействието между ЕС и НАТО: от една страна се избягва свеждането на ролята на ЕС изключително до търговия, въпроси на развитието и хуманитарни въпроси, линията, следвана от групата ECR, а от друга страна се отхвърля настойчивото искане на групата GUE/NGL за изключване на всякакви военни елементи от ОВППС.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Предложението на г-н Albertini не получава моя глас, защото има прекалено много положения, с които не сме съгласни. Едно от тях е предложението за единна външна политика на ЕС. Идеята е безукорна, но предвид кризата в Северна Африка тази година и продължаващата криза в Либия, тя очевидно е неизпълнима. Прекалено много са тънките разлики, които се правят от различните държави-членки на ЕС. Друго положение, с което не сме съгласни, е призивът да засилим нашите усилия за присъединяването на Турция към Европа. Ето защо ще гласувам против доклада.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) През 2009 г. решението от наистина ключово значение за общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) беше назначаването на върховен представител. Трябва да се признае, че това не беше най-доброто решение. Съвсем ясно е, че г-жа Аштън има повече талант да дава морализаторски изявления в пресата и да играе „Госпожа Великодушна и Щедра“, отколкото да се занимава с дипломатически въпроси, каквито от нея се иска да решава от името на 27-те държави-членки. Благодарение на баронесата, Европейският съюз отсъстваше, нямаше синхронизация или плуваше срещу течението при всички основни събития. Както обикновено се случва по време на кризи обаче, шепа държави поеха инициативата – за добро или за зло, – организираха се и предприеха действия. Останалите или вървяха по петите им, или се оплакваха, когато ги караха да дадат мнение.
Всъщност, в основата си външната политика на Съюза включва разпределяне на средствата и занимаване с търговия, често по начини, противоречащи на проповядваните от него политически принципи. Това е напълно логично, защото дипломацията е въпрос на държавен суверенитет. Тя е продукт на историята, ресурсите, икономическите или геополитическите интереси на държавата. Интересите на Съюза не се състоят нито в обединяване, нито в разширяване на интересите на държавите-членки. Те са конкретни за Съюза и често в разрез с националните интереси. Напълно неразумно е те да вземат връх над националните интереси.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих документа, защото неговата цел е да гарантира, че националните системи за отбрана са съгласувани със системите за отбрана на ЕС, както и да координира стратегиите с най-важните фактори в международен мащаб като Съединените американски щати, Русия, Китай, Турция и арабските държави. В доклада се подчертава и се проявява стремеж за въвеждане на мораториум върху екзекуциите. В него също така се посочват насоки и цели в сътрудничеството с други държави. Подчертава се, че ефективното многостранно сътрудничество следва да бъде висшият стратегически въпрос за Съюза и че в този контекст ЕС следва да поеме водеща роля в международното сътрудничество, да подкрепя международните институции, да улеснява постигането на международен консенсус и да способства за действията в глобален мащаб. Налице е спешна необходимост от предприемане на действия във връзка с глобалните проблеми, които са повод за обща загриженост за гражданите на ЕС, като борбата срещу тероризма, организираната престъпност, пандемиите и изменението на климата, киберсигурността, постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и премахването на бедността, гарантирането на енергийна сигурност, неразпространението на оръжия за масово унищожение, мирното разрешаване на конфликти и разоръжаването, управлението на миграцията и насърчаването на правата на човека и гражданските свободи. Вниманието се насочва към необходимостта от подобрен мониторинг на средствата на ЕС в съответствие със Специален доклад № 15/2009 на Европейската сметна палата. В доклада се застъпва становището, че ЕС следва да използва възможността, свързана с приемането на новата стратегическа концепция на НАТО, за да укрепи значително партньорството си с НАТО, като в същото време развива своята външната политика и политиката си за сигурност и отбрана. Считам, че трябва да се приемат отношения между двете организации.
Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на приемането на годишния доклад относно главните аспекти в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г. Това е добре написан и изключително важен доклад, в който подробно се разглеждат аспекти на общата външна политика и политика на сигурност. Аз съм особено удовлетворен, че в доклада е включено изменението относно Грузия, което внесох. Моята цел беше да подчертая значението да се упражнява постоянен и последователен натиск върху Русия да приведе в изпълнение разпоредбите на споразумението от 2008 г., включително, по-специално да позволи на Мисията за наблюдение на Европейския съюз (EUMM) достъп до окупираните територии. Надявам се, че върховният представител, г-жа Аштън, ще вземе под внимание нашите препоръки.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада и застъпвам мнението, че за да бъдат в съответствие с ценностите на самия ЕС, външната политика и външната дейност на ЕС трябва да отдават приоритет на насърчаването на демокрацията и принципите на правовата държава, доброто управление и справедливите общества, предвид факта, че основаното на правила демократично общество представлява основата за отстояване на правата на човека и за укрепване на стабилността. Изразявайки отново мнението си, че правата на човека трябва да бъдат дълбоко интегрирани във външната политика на ЕС, считам, че новата институционална структура на ЕС, и по-специално ЕСВД и специално създаденият отдел, предлага възможност за увеличаване на съгласуваността и ефективността на ЕС в тази област. Настоятелно призовавам заместник-председателя/върховен представител инициативно, чрез двустранни отношения с трети държави и активно участие на международни форуми, да се стреми към ангажиране на трети държави за зачитането на правата на човека, както и да се обяви против нарушенията на правата на човека и да не се въздържа да предприеме адекватни мерки, ако те са нарушени. Като се имат предвид увеличаващите се случаи на тежки нарушения на свободата на убежденията, призовавам Комисията да извърши подробна оценка и да интегрира свободата на убежденията в политиката на ЕС за правата на човека.
Mario Mauro (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът на Albertini относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г. представлява важен кръстопът за бъдещето на външната политика на Съюза. Действително е важно Парламентът да призове единодушно Съвета да не ограничава обхвата на годишния доклад относно ОВППС до обикновено описание на политическите дейности, а както с право се посочва в доклада, „да го превърне в насочен към политиката и решенията инструмент“. Ние също така трябва да подчертаем, че „докладът следва да съставлява нещо повече от каталог на събития и тенденции по държави и следва също така да засяга въпроса за ефективността на външната политика на ЕС и за средствата, необходими за преследване на целите на външната дейност на ЕС“.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС трябва да продължи да развива своите външнополитически цели и да утвърждава своите ценности и интереси в световен мащаб с общата цел да допринася за мира, сигурността, солидарността, предотвратяването на конфликти, насърчаването на демокрацията, защитата на правата на човека, равенството между половете, зачитането на международното право, подкрепата за международните институции, ефективните многостранни отношения и взаимното уважение между нациите, устойчивото развитие, свободната и справедлива търговия и премахването на бедността. Тези цели ще бъдат осъществени единствено с ефективна обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), споделяна от всички държави-членки на ЕС.
Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Както знаете, аз съм ревностен привърженик на присъединяването на Турция към ЕС, а така също съм убеден, че Европа ще спечели от присъединяването на Турция най-малкото толкова, колкото и самата Турция. Турция има късмет, че е разположена на пресечната точка на два свята – с един крак е стъпила в европейския Изток и с другия – в Азия. Жак Ширак каза, че Европейският съюз и Турция имат „споделена съдба“. Присъединяването на Турция би доказало, че между Изтока и Запада е възможно да има конструктивен, помирителен, новаторски и творчески диалог. В края на краищата, Европа вече е дом на около 15 – 20 милиона мюсюлмани. Турция е член-основател на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), член е на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и на Западноевропейския съюз (ЗЕС). Тя съвсем скоро беше избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност. Накрая фактът, че е част от Г20, идва да покаже колко важна е държавата и геостратегическата роля, която би могла да играе в съюза на нациите. Трябва да възстановим доверието между нашите правителства и да подхраним с нова информация надеждите на населението и на младите хора. През идните години трябва да работим за въвеждането на Турция в европейското семейство.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът беше приет на заседание на комисията по външни работи с преобладаващо мнозинство, при което аз също гласувах в подкрепа. В доклада е намерен балансиран подход към най-неотложните въпроси на организацията и дейностите на Европейската служба за външна дейност и към ключови въпроси на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), като насърчаване на ценностите демокрация, права на човека и принципите на правовата държава, подкрепа на равенството между половете и енергийната сигурност, положението в Иран и Афганистан, реакцията на ЕС при демократичните промени в Югоизточния средиземноморски регион и отношенията с основни фактори като Русия, Китай, Япония и Индия.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Привърженик съм на общата европейска външна политика и политика на сигурност, при която от най-голямо значение е думата „европейска“. Европа трябва да се освободи от САЩ не само по отношение на своята икономика, но и на своята външна политика. Тя трябва да стане по-независима, за да бъде приемана като силен и независим фактор навсякъде по света. Ние обаче все още не сме забелязали признаци на движение в тази посока. Точно обратното, в доклада се подкрепят и защитават връзките със САЩ и по-специално с НАТО. Някои дори считат, че тези връзки трябва да бъдат засилени. Това би оказало силно отрицателно въздействие върху бъдещето на ЕС и би затруднило установяването на общ европейски подход или отношение към важни въпроси, както показа кризата в Либия. По тази причина аз гласувах против доклада.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) След влизането в сила на Договора от Лисабон, външната политика на ЕС претърпя значително развитие. Европейският съюз се нуждае от съгласувана стратегия за външна политика, основана на целите и принципите, установени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Действията на ЕС на международната сцена се основават на принципите, които направляваха неговото създаване, развитие и разширяване, следвайки целта за насърчаване на следните ценности по целия свят: демокрация, принципи на правовата държава, всеобщност и неделимост на правата на човека и основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, принципите на равенството и солидарността и зачитане на принципите, залегнали в Хартата на Обединените нации и международното право.
Гласувах в подкрепа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г., тъй като съм съгласна с повечето изказвания, които бяха направени в Парламента. Бих наблегнала на факта, че в доклада не се предлагат възможни подходи за решаване на представените в него конфликти и въпроси по прозрачен начин. С оглед на това подкрепям искането на докладчика Съветът да не ограничава обхвата на доклада до обикновено описание на дейностите на тази политика, а по-скоро да го превърне в политически инструмент, насочен към намиране на решения.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция на основание на това, че в годишния доклад на Съвета относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) за 2009 г. – чиято прозрачност приветствам – се подчертава колко важно е Европейският съюз да продължи да развива своите външнополитически цели и да утвърждава своите ценности и интереси в световен мащаб с обща цел да допринася за мира, сигурността, солидарността, предотвратяването на конфликти, насърчаването на демокрацията, защитата на правата на човека, равенството между половете, зачитането на международното право, подкрепата за международните институции, ефективните многостранни отношения и взаимното уважение между нациите, устойчивото развитие, свободната и справедлива търговия и премахването на бедността.
Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) В момента разглеждаме годишния доклад относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), този път за 2009 г. Моят глас в подкрепа се основава на мъдростта на доклада, в който не само са обхванати нововъведенията от Договора от Лисабон в областта на външната политика и сигурността, но също така се призовава за по-голяма координация между наскоро създадената Европейска служба за външна дейност, държавите-членки и Комисията. Европейският съюз трябва да бъде сплотен като силен и заслужаващ доверие фактор на международната сцена, а за да направи това, трябва да преминем към отправяне на ясно послание за насърчаване на нашите ценности като демокрацията и правата на човека, но също и към преследване на нашите интереси като тези свързани с енергийната сигурност.
Думите ценности и интереси трябва да бъдат съвместими, а не да се изключват взаимно в нашата външна дейност. От социалистическа гледна точка, препоръките относно тематичните и географските въпроси в доклада удовлетворяват нашите основни искания. Считам за правилни концепцията за трансатлантическите отношения, особено между ЕС и НАТО, и наблягането на необходимостта от гражданско-военно взаимодействие при управлението на кризи.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Три от внесените от нас шест изменения бяха приети: изискването за отделни бюджетни позиции, посветени на мисиите в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, изискването към Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за преодоляване на несъответствието между гражданския и военния капацитет за планиране и изискването за неотложност на решаването на въпроси, свързани с управлението на водите в Централна Азия. А във връзка със Сирия беше прието предложението за изменение, внесено от групата S&D, което доведе до отпадане на нашето предложение за изменение, в което се изисква оставката на Асад. Накрая докладът беше приет с преобладаващо мнозинство. Нашата група се въздържа от гласуване.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) В доклада се подчертава водещата роля на Европейския съюз като ефективен глобален фактор на международната сцена. Изпълняването на тази роля изисква по-стратегическа външна дейност и единна външна политика, обединяваща всички държави-членки. Това ми изглежда като утопия, предвид продължаващите събития в Близкия Изток и в средиземноморските държави. Гласувах против доклада, защото в него се търси ограничаване на националните правомощия, за сметка на създаването на нови агенции и извършването на нови военни операции, което ще доведе до увеличаване на разходите, и също така се подкрепя добавянето на импулс към преговорите за присъединяване на Турция.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Този месец Литва отбелязва седмата годишнина от присъединяването си към ЕС. Когато се присъединихме към ЕС, повечето литовци мечтаеха за демокрация и за това, което Европа би могла да им даде. За съжаление, след седем години много малко от тези очаквания са изпълнени, било то в Литва или на европейско равнище. Външната политика е едно от тях. Неотдавна няколко европейски лидери побързаха да отпразнуват триумфът на демокрацията и смъртта на диктаторите на арабския свят – победа на европейските ценности. Тъжното е, че това е далеч от истината. Усилията на ЕС да обедини своята външна политика не са много успешни.
Очакваше се, че Договорът от Лисабон ще помогне на Европа да бъде единна по отношение на външната политика, но миналата седмица станахме свидетели на повече доказателства за липсата на съгласуваност в областта на външната политика на ЕС: след като Осама бен Ладен беше убит миналия понеделник, държавните ръководители на ЕС излязоха с не по-малко от пет различни изявления в рамките на 24 часа. Ако искаме Европа да остане сериозен фактор в международен мащаб, ние трябва да бъдем единни. Освен това, ЕС трябва да определи правилно приоритетите на външната си политика – да насочваме вниманието си към юга, като пренебрегваме източните си граници, не означава устойчива политика.
Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз трябва да определи широкия фронт на своята обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) в светлината на нарастващата нестабилност в световен мащаб. Радвам се, че в доклада се подчертава необходимостта от включване на Парламента в този процес. Като представители на интересите на европейските граждани, трябва да допринесем за определяне на европейската политика за отбрана. Основните цели на Европейския съюз включват защитаване на мира, правата на човека и демокрацията. Насърчаването на нашите ценности трябва да се основава на амбициозна външна дейност и стратегия на дипломацията. Договорът от Лисабон даде на Съюза глас чрез заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи. Нашата ОВППС не допуска разделение. Ето защо настоящият вот е призив за подобряване на координацията между всички институции – Европейската служба за външна дейност, Европейската комисия, държавите-членки и, разбира се, Европейския парламент. В един променящ се свят нашият Съюз трябва да представлява повече от един чисто икономически Съюз. Имаме историческото задължение да го направим политически Съюз. Общата външна политика и политика на сигурност трябва да бъде едно от средствата за постигане на тази цел. Това е посланието, което Парламентът искаше да предаде и аз подкрепям тази позиция.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада. За да се засили влиянието на ЕС в световен мащаб и следователно, непряко, влиянието на отделните държави-членки, ние се нуждаем от проницателност и решимост, за да гарантираме засилено сътрудничество и координация между различните равнища. Не трябва да поставяме ненужни пречки на пътя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), за да й дадем възможност да действа съобразно принципите, на които се основава. Аз също гласувах в подкрепа на изменението, в което баронеса Аштън се призовава да използва пълноценно своите правомощия. Нуждаем се от активното участие и на двете страни, за да се гарантира, че ЕСВД е успешно действащ орган. Като член на комисията по бюджети и привърженик на възможно най-голямата прозрачност, разбира се, гласувах в подкрепа и на изменението относно отделните бюджетни позиции за всяка от мисиите.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям настоящото предложение и препоръчвам да бъдат взети мерки за преодоляване на трудностите при набиране на професионалисти за гражданските мисии – най-прилаганата форма на интервенция. По отношение на подхода за равнопоставеност на половете, в съответствие с Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, и за по-голяма ефективност на гражданските и военните мисии, препоръчвам да бъде включен по подходящ начин женският личен състав на всички равнища на управлението на кризи. Бих подчертал необходимостта от засилено включване на жени на високи длъжности за вземане на решения, редовни консултации с гражданското общество, и повишаване на капацитета за работа по въпроси, свързани с равенството между половете в рамките на мисиите. Призовавам за установяването на адекватни процедури за публични жалби в контекста на мисиите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и призовавам г-жа Аштън да включи подробен доклад за жените, мира и сигурността в шестмесечната оценка на мисиите на ОПСО. Считам, че всичко това би позволило от натрупания опит да се извлече полза от политическа, стратегическа, техническа, правна и оперативна гледна точка, и в дългосрочен план би могло да предостави база за подобряване на провежданата намеса и наличие на критерии, които да се прилагат при възникване на кризи, балансирайки по-най-добрия начин стратегическите интереси и наличните ресурси.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон. Важно е да се подчертае, че новата ОПСО, въведена с Договора от Лисабон, предоставя категорично политическо изявление за намерението на Съюза да действа като сила за стабилност в света. Подкрепям позицията, че настоящите икономически ограничения и разпоредбите на Договора от Лисабон може да помогнат на държавите-членки да правят по-интелигентни разходи за отбрана чрез обединяване и споделяне на по-голяма част от техния отбранителен капацитет, бюджет и изисквания, постигайки същевременно по-голяма сигурност за гражданите, въпреки че в действителност икономическата и финансовата криза се отразяват на бюджетите за национална отбрана, програмите и силовите структури и затова, повече от година след влизането в сила на Договора от Лисабон, все още няма ясни признаци за всеобхватен подход на ЕС след Лисабон, който да спомага за преодоляване на традиционните процедурни и институционални пречки. Ето защо е важно държавите-членки да намерят подходящи средства за изпълнение на ОПСО, тъй като Договорът от Лисабон предоставя рамка за подобряване на сътрудничеството в областта на отбраната, като едновременно с това постигат икономии от мащаба, поддържат стратегическо влияние и предоставят сигурност на гражданите на Съюза.
Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) По време на икономическа и финансова криза ЕС е длъжен да увеличи своята стратегическа автономност, за да отстоява своите ценности, да защитава своите граждани чрез развиване на споделена визия за основните предизвикателства и заплахи и чрез организиране на капацитета и ресурсите си така, че да намери адекватно разрешение за тях. Считам, че новите разпоредби относно общата политика за сигурност и отбрана, въведена с Договора от Лисабон, предоставят категорично политическо изявление за намерението на Съюза да действа като сила за стабилност в света. Те предоставят ясна правна рамка за укрепване на капацитета му за следване на неговата външна политика и политика за сигурност чрез всеобхватен подход, който включва използване на всички инструменти на разположение на ЕС и на неговите държави-членки, за предотвратяване и управление на кризи и конфликти и за изграждане на траен мир. Аз гласувах в подкрепа на доклада.
Считам, че Европейският съюз се нуждае от силна и ефективна политика за сигурност и отбрана, за да предотвратява конфликти, да защитава сигурността на своите граждани и да утвърждава своите основни ценности, като внася своя принос за подкрепяне на международното право, насърчава зачитането на правата на човека и демократичните ценности по целия свят.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Международната система претърпява бърза и дълбока промяна. Тя е резултат от преместването на силата към появяващи се международни участници и задълбочаващата се взаимозависимост, и обхваща икономическите и финансови проблеми, влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата, недостига на енергийни ресурси и суровини и взаимосвързаните предизвикателства пред сигурността. Подкрепих този важен доклад. В бурна международна обстановка и по време на икономическа и финансова криза ЕС е длъжен да увеличи своята стратегическа автономност, за да отстоява своите ценности, да преследва своите интереси и да защитава своите граждани чрез развиването на споделена визия за основните предизвикателства и заплахи и чрез организиране на капацитета и ресурсите си така, че да намери адекватно разрешение за тях, като по този начин дава своя принос за запазване на международния мир и сигурност.
Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той бележи важна стъпка към прилагането на Договора от Лисабон. Предложените изменения в документа ще подобрят гъвкавостта на военния капацитет на Европа. Ще отбележа, че голямото разнообразие на заплахи в световен мащаб изисква адаптиране на общата политика за сигурност и отбрана. Кибератаките, нелегалните миграционни потоци и тероризмът са само няколко от тях. Съюзът наистина се е превърнал в предпочитана цел на международната престъпност. Трябва също така да подчертая размера на финансовите средства за подкрепа на тази политика. Считам, че преразглеждането на механизма Athena от страна на полското председателство ще реши проблема с бюджета. Това ще помогне за рационализиране на участието на държавите-членки в общите разходи за европейските военни операции. Разпускането на Западноевропейския съюз и въвеждането на клауза за взаимна защита в Договора бележи стъпка към постигане на обща политика за отбрана.
Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Когато говорим за политическа Европа, гореща линия на Европа или дори за Европа, която говори единодушно, ние често забравяме да уточним, че това може да се случи, само ако разполагаме с европейска политика на отбрана. Последните събития в Либия показаха колко много работа още остава да се свърши на този фронт. Като се вземат предвид настоящите финансови трудности, обединяването на нашите финансови ресурси е не само политически желателно, а е от решаващо значение.
Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Политиката на отбрана е една от областите, които държавите-членки най-ревностно пазят. Впечатлението, което човек добива от този доклад или в действителност от други доклади на същата тема или относно външната политика е, че намерението е Европейският съюз да бъде накаран да гарантира, че постепенно ще вземе надмощие над държавите-членки в изготвянето на външна политика и политика на отбрана. Настрана от възраженията, които могат да се отправят срещу този подход по принцип, не мога да разбера как може да се мисли, че ЕС изобщо може да бъде единодушен по такива чувствителни теми, при които интересите на отделните държави-членки много често са различни, ако не и открито противоположни. Достатъчно е само да се хвърли поглед към това, което стана в случая с Либия и хуманитарната интервенция.
Практически невъзможно е държавите-членки да постигнат съгласие и да предложат единна съгласувана позиция относно събития от такъв мащаб. Дори това да се случи, то непременно ще бъде с цената на свободата на правителствата при вземането на решения и на това, което политиците на национално ниво считат за приоритети. Гласувах против доклада.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото Европейският съюз трябва да продължи да засилва своята стратегия за сигурност, да отстоява своите ценности, да преследва своите интереси и да защитава своите граждани, като по този начин допринася за запазване на международния мир и сигурност. Новите разпоредби относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), въведена с Договора от Лисабон, предоставят ясна правна рамка за засилване на прилагането на външната политика и политика на сигурност, с използване на всички инструменти, които са на разположение на ЕС и на неговите държави-членки, за предотвратяване и управление на кризи и конфликти и за изграждане на траен мир. Когато провежда външната политика и политиката на сигурност, ЕС трябва да осигурява съгласуваност и последователност между различните области на външната си дейност, както и между външните и вътрешните си политики. Бих искала да подчертая, че надеждната външна политика на сигурност изисква по-тясно сътрудничество между държавите-членки, взаимно доверие и солидарност.
Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Обезпокоен съм от факта, че повече от една година след влизането в сила на Договора от Лисабон все още няма ясни признаци за всеобхватен подход на ЕС към външната политика и политиката на сигурност, в рамките на който би било възможно да се преодолеят традиционните процедурни и институционални пречки, ограничаващи способността на ЕС за действия. Загрижен съм от нежеланието на държавите-членки на ЕС да определят обща позиция относно кризата в Либия или относно Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН и начините за прилагането й. Според мен идеите за създаване на специални коалиции от държави като възможни заместители на общата политика за сигурност и отбрана са опасни, тъй като в 21-ви век няма европейска държава, която има реален шанс да бъде значителен участник в областта на сигурността и отбраната. Във връзка с това бих искал да посоча, че Договорът от Лисабон предвижда възможността за възлагане на изпълнението на операции за управление на кризи на група държави-членки, но само в рамките на решение на Съвета за определяне на целите, обхвата и условията на тяхното изпълнение. Общата реакция спрямо събитията в Либия е от съществено значение за формулирането на нов надежден подход за политика за съседство с южните държави. Също толкова необходимо е да се подчертае развиването и задълбочаването на източното партньорство, в рамките на което вече е започнала да действа парламентарна асамблея, съставена от членове на Европейския парламент и на парламентите на участващите държави. Във връзка с това следва да настояваме за твърда и принципна позиция към режима на президента Лукашенко в Беларус.
Reinhard Bütikofer (Verts/ALE), в писмена форма. – (DE) По редица причини гласувах в подкрепа на доклада на Gualtieri. Докладчикът е работи много добре заедно с моята група. Много от предложените от нас изменения бяха превърнати в компромисни текстове. От 29-те изменения, внесени от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, 21 бяха включени в доклада. Накрая, много от позициите, които подкрепяхме и изисквахме, съставляват част от доклада. Настроен съм много критично към искането за включване на научни изследвания в областта на въоръжението в общата стратегическа рамка за научни изследвания и иновации. Предложението за използване на бойни групи в случай на природни бедствия също е неуместно. Обстойното позоваване на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ като пример за подходяща политика за борба с тероризма е в най-добрия случай дразнещо.
Приемам много положително изключително откритата и реалистична оценка на отделните мисии в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), на изявленията относно жените и сигурността, разоръжаването и клаузата за правата на човека от антитерористичните мерки, и на ясното позоваване на решението да не се смесват гражданските и военните операции. Накрая ще отбележа, че докладчикът е включил един въпрос от първостепенно значение – противопоставянето на абсолютната стратегическа автономност като окончателен резултат от ОПСО.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че е крайно важно да се приеме позиция в съответствие с външните политики на държавите-членки, тъй като в резултат на такава съгласуваност ще бъдат постигнати мир, сигурност, солидарност и предотвратяване на конфликти в международен мащаб. Тя също така ще доведе до устойчиво развитие и увеличаване на способността на ЕС да оказва влияние върху международния ред. Ето защо настоятелно призовавам да се продължи вече започнатата работа за създаване на обединен фронт, който ще подобри отношенията между Европа и другите световни сили, ще насърчава по-ефективна реакция в случаи на международна криза и ще подобри авторитета на Европа на международната сцена.
Giovanni Collino (PPE), в писмена форма. – (IT) Договорът от Лисабон следва да представлява нов политически модел в Европа, както по отношение на необходимостта от обединяване на ресурсите на държавите-членки за постигане на оптимални резултати, така и за работа по общи стратегии и операции, които ще превърнат Европа и в политически съюз – мечтата на бащите – основатели на Съюза отпреди години. Тази седмица празнуваме Деня на Европа, когато си припомняме за декларацията на Шуман. В нея се говори за Европа, която „ще бъде изградена само с помощта на конкретни стъпки, създаващи преди всичко една действителна солидарност“ Именно тази солидарност липсва в момента, особено в изразяването на твърда и обща политическа воля от страна на всички държави-членки, каквато не само би осигурила по-голяма защита на нашите граници, но също така би направила икономиката ни по-надеждна. Докладът Gualtieri ясно подчертава факта, че европейските въоръжени сили не са достатъчни да изградят обща европейска система за отбрана или да постигнат целите на Съюза за вътрешна и външна сигурност, определени в Договора от Лисабон. Без надежден военен капацитет, общата европейска политика за сигурност и отбрана ще остане само на хартия и в думите на тези, които не разполагат с инструментите, необходими за ефективното й прилагане.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон беше стъпка напред за ЕС. Той доведе до по-голяма политическа и институционална ангажираност в отношенията между държавите-членки, сближавайки още повече позициите им по ключови външни и национални политики и стратегии.
Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като разбирам, че анализът съдържащ се в него е изключително свързан с развитието на обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Внесеният документ издига до най-високо ниво ролята на ЕС, засилвайки взаимодействието между държавите-членки и между тях и институциите на ЕС. Развитието на ОПСО е дори още по-важно, като се вземе предвид настоящата икономическа и финансова криза, което прави препоръчително споделянето на ресурси между държавите-членки, за да могат ефективно да гарантират обществената безопасност, управлението на кризи и конфликти и установяването на траен мир. Тя е повече актив, защото разглежда задълбочено представената правна структура в опит за преодоляване на институционалните пречки, което се потвърждава в периода след Лисабон, и се опитва да определи законодателни решения за всички открити проблеми. „Лисабон“ се нуждае от ОПСО. Считам, че европейското общество иска това. Новата действителност ще бъде по-рационална, с по-голям общ ефект от обединени действия и по-европейска.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Идеята в основата на настоящата резолюция е, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) предвижда твърдото политическо намерение на Съюза да действа като сила за стабилност в света, с ясна правна рамка, която да го направи по-способен да следва своите цели.
Все още обаче няма ясни признаци за всеобхватен подход на ЕС след Лисабон, който да спомага за преодоляване на традиционните процедурни и институционални пречки, както и да дава възможност за сигурност и отбрана на обществото и европейските държави. Надявам се, че сегашните икономически ограничения ще поощрят държавите да изразходват ресурсите си по-интелигентно и ще засилят способността им за по-ефективно сътрудничество.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В настоящия доклад се прави оценка на развитието на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) след влизането в сила на Договора от Лисабон. Докладът се основава на новата институционална рамка, въведена с Договора от Лисабон, в съответствие с която Европейският съюз трябва да бъде единен и, основавайки се на извършващите се в него реформи, да представи по по-прозрачен начин общата външна политика и политика на сигурност. Трябва да се признае обаче, че ЕС още не е постигнал всеобхватен подход след Лисабон, който да дава възможност за преодоляване на традиционните процедурни и институционални пречки. От решаващо значение е да се направи реалистична оценка на външна политика, която да включва повече физическа намеса от страна на силите на ЕС, вместо да оставя военната интервенция само на Франция и Обединеното кралство. Въпреки че признавам необходимостта от обществен дебат относно външната политика и политиката на отбрана, в който Парламентът да изложи бъдещите си политики в тази област, приветствам изготвянето на настоящия доклад и се надявам, че ЕС ще продължи да развива ефективни многостранни отношения, които са един от отличителните белези на неговите геостратегически интереси.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Част от съдържанието на настоящия доклад буди тревога в някои отношения. В основата си, той потвърждава много от предупрежденията, които отправяхме, когато Договорът от Лисабон се обсъждаше, след което влезе в сила. Безспорна е извършващата се милитаризация на ЕС, която на настоящия етап се ускорява и засилва. Милитаризацията на ЕС не служи на мира и на интересите на хората. Превръщането на ЕС в европейски стълб на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) се защитава от договора от Лисабон и води след себе си намеса в зони на конфликт на международно ниво. Това се извършва в рамките на сътрудничество със Съединените американски щати, които поемат ръководството в процеса на установяване на имперска хегемония и на гарантиране на контрол върху пазарите и ресурсите, някои от които стават все по-оскъдни.
Както се потвърждава от измененията, предложени от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, военните интервенции, които по общо мнение се предприемат с цел стабилизиране на някои държави или региони, са погрешен ход. Вместо да стабилизират съответните държави или региони, те ги дестабилизират. Положението в Либия е още един пример за това, който се добавя към тези с Ирак и Афганистан. Развитието на обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО) служи на интересите на военнопромишления комплекс на ЕС, а не на интереса на хората и на мира.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както предупреждавахме, с влизането в сила на Договора от Лисабон милитаризацията на Европейския съюз ще се ускори дори повече. Докладът потвърждава този подход.
Както се посочва в измененията, внесени от нашата група, военната интервенция или всякакъв вид военни подходи за решаване на конфликти с предполагаемата цел за стабилизиране на някои региони или държави, е погрешен път. Вместо да решава проблемите, това ги влошава, както се вижда в случаите с Либия, Афганистан и Ирак.
Милитаризирането на ЕС не е в интерес на никой от неговите народи. Извършващото се трансформиране на ЕС в европейски стълб на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е част от процеса на разделяне на международното пространство на сфери на влияние, под ръководството на Съединените американски щати. Това служи за осигуряване на по-голяма експлоатация на работната сила и контрол върху все по-недостатъчните природни ресурси, особено въглеводородите, а така също и за контрол върху пазарите.
Развитието на общата политика за сигурност и отбрана е заплаха за мира. Тя е елемент, който задълбочава политическата намеса, допринася за надпреварата във въоръжаването, включително ядрени оръжия, и подкрепя огромните печалби на военнопромишления комплекс на ЕС.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящият доклад, който е в пет части, озаглавени съответно „Външна политика и политика на сигурност“, „Сигурност и отбрана“, „Външна и вътрешна сигурност“, „Сигурност чрез операции“ и „Сигурност в партньорство“, предоставя ясна визия за това как ЕС трябва да следва своята обща политика за сигурност и отбрана, с оглед да се превърне в автономен стратегически фактор и да действа като сила за сигурност и стабилност в Европа и в света.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Либийската криза разкри ограниченията във външната дейност на Европейския съюз, както в дипломатическо, така и във военно отношение. В момента единството на намеренията и целите, за което се каза толкова много, изглежда се осуетява от законните стремежи на държавите-членки да запазят прерогативите си в областта на политиката за сигурност. Не съм съгласен с идеята за искане на по-голям бюджет за тази политика, без наличието на реално съгласие между националните правителства за използването на тези средства. Тъй като съм на мнение, че такъв вид политика следва да бъде включена в списъка на областите на компетентност на държавите-членки, считам, че трябва да гласувам против доклада.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, защото международната система претърпява бърза и дълбока промяна, която е резултат от преместването на силата към появяващи се международни участници и задълбочаващата взаимозависимост, и обхваща икономическите и финансови проблеми, влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата, недостига на енергийни ресурси и суровини и взаимосвързаните предизвикателства пред сигурността. В бурна международна обстановка и по време на икономическа и финансова криза ЕС е длъжен да увеличи своята стратегическа автономност, за да отстоява своите ценности, да преследва своите интереси и да защитава своите граждани чрез развиване на споделена визия за основните предизвикателства и заплахи и чрез организиране на капацитета и ресурсите си така, че да намери адекватно решение за тях, като по този начин дава своя принос за запазване на международния мир и стабилност, включително чрез стремежа си към ефективен многостранен подход. Засилващата се стратегическа автономност в областта на сигурността налага ЕС да има способността да съгласува общи политически цели и стратегически насоки, да създаде стратегически партньорства с подходящи международни организации, включително НАТО, и държави, да събере подходяща информация и да направи общи анализи и оценки, да впрегне и при необходимост да обедини финансови, граждански и военни ресурси, да планира и ръководи ефективни операции за управление на кризи за разширения кръг от мисии от вида на Петерсберг и да изработи и въведе обща политика за отбрана, като положи първите реални основи за изграждане на обща отбрана. Необходимо е да се използват всички инструменти, които са на разположение на ЕС и на неговите държави-членки, за предотвратяване и управление на кризи и конфликти и за изграждане на траен мир.
Krišjānis Kariņš (PPE), в писмена форма. – (LV) Подкрепих доклада относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон. Независимо от това считам, че ни предстои да извървим още дълъг път, преди да достигнем до всеобхватна обща политика за сигурност и отбрана. Недопустимо е отделни държави-членки да сключват сделки, които застрашават сигурността на други държави-членки. Франция сключи сделка с Русия, включваща военни кораби – Русия, която в близкото минало окупира грузински територии в хода на военни действия. По същия начин Русия проведе провокативни военни маневри в близост до балтийските държави, които изразиха тревогата си относно сделката, за която споменах. Въпреки че балтийските държави изразиха многократно своята загриженост, длъжностните лица и институциите на Европейския съюз не реагираха по никакъв начин, за да предотвратят френското участие във военна сделка с Русия.
Загрижеността на френските политици за тяхната икономика и за работните места в корабостроителниците им е разбираема. Въпреки това, растежът на икономиката на дадена държава в рамките на Европейския съюз не трябва да се постига за сметка на сигурността на друга държава. Такъв вид действия противоречат на принципа на солидарност в Европейския съюз. Този принцип не следва да допуска изключения и се прилага както по отношение на големите, така и на малките държави. Всеобхватна обща политика за сигурност и отбрана ще има, само когато държавите-членки покажат истинска солидарност.
Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада на Gualtieri. Въпреки това отново подчертавам необходимостта от засилено сътрудничество между ЕС и НАТО. Моето първоначално предложение за изменение на параграф 87 имаше за цел по-скоро да потвърди, отколкото само да признае ролята на НАТО като здрава основа за колективна отбрана – роля, която НАТО не само „все още продължава“ да играе, но която трябва да се разглежда като единствената възможност за обозримото бъдеще. Освен това не може да се счита, че ролята на НАТО засяга само нейните държави-членки, както се посочва в доклада на Gualtieri. НАТО създава сигурност и за държавите-членки на ЕС, които не членуват в организацията.
НАТО е била и ще бъде основата на колективната отбрана, така че това трябва да се заяви твърдо и убедително. Тази сутрин заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпроси на външните работи и политиката на сигурност баронеса Аштън заяви, че ЕС и НАТО за пръв път споделят информация и данни относно Либия. Това е окуражителен пример за подобно бъдещо сътрудничество. Той изпраща ясен сигнал, че ако има воля, начинът за сериозно сътрудничество скоро ще бъде открит.
Jacek Olgierd Kurski (ECR), в писмена форма. – (PL) Последните събития в северна Африка и Азия показват, че Европейският съюз трябва да засили своята външна политика и съюзите, в които участва. Заплахата от терористични атаки, която все още е много реална, показва необходимостта от засилване на европейските стандарти за сигурност. Въпреки това обаче, някои от предложенията, изложени в доклада на Gualtieri, са неприемливи. Те противоречат на следваната досега стратегия, която е насочена към изграждане на международни съюзи, в по-голямата си част основани на предположението, че Организацията на Северноатлантическия договор ще играе ръководна роля. Предложеното засилване на Европейската агенция по отбрана не означава истинско повишаване на нивото на сигурност в ЕС, а само създаване на още един бюрократичен колос, неспособен да изпълнява възложените му задачи. Кой ще взима решения за мобилизиране на европейските въоръжени сили? В чии интереси ще действат техните части? До каква степен ще се чува думата на новите държави-членки? Ще бъде ли преместено седалището на ЕАО? Бяха изказани също и опасения относно институционални въпроси като този дали разрастването на ЕАО ще доведе до намаляване на числеността на армиите на някои държави-членки и дали това ще бъде в противоречие с компетентността и целите на Европейската служба за външна дейност. Както се вижда от предишните доклади, независимо от значителните финансови инвестиции, много добрата логистика и управление, европейските сили не можаха да се справят с обикновените полицейски мисии в Косово и Босна. Вероятно ще трябва да помислим как да подобрим техните операции, преди да ги насърчаваме да разширят задълженията си, за да включат и военни действия.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада и специално приветствам призива за засилен контрол на частните охранителни дружества чрез тяхното регулиране, лицензиране и наблюдение.
Mario Mauro (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон. Нашата роля в региона на Средиземноморието, в Близкия Изток, а оттук и в целия свят, ще става все по-важна. Към вълненията, които ще продължават да се засилват след смъртта на Осама бен Ладен, трябва да се подхожда в пълно съответствие с Договора от Лисабон. Ключът към бъдещето се намира в засилването на нашата политическа способност да определяме общи стратегии и задачи все по-координирано и навременно.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Черпейки инициативата от Договора от Лисабон докладчикът твърди в текста, че Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) трябва да формира основата на колективната отбрана на държавите-членки на ЕС. В доклада се приветства желанието и на двете организации да засилят партньорството си. Прави се опит да се разшири ролята на Европейската комисия и на крайния привърженик на евроатлантизма баронеса Аштън в областта на отбраната. Изразява се недоволство от поклона, който се прави пред лидерството на Съединените американски щати, и се пропагандира бързо прилагане на мерки за либерализиране на оръжейната промишленост. Аз гласувах против доклада.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон увеличава отговорностите на Парламента по отношение на външната политика и политиката на сигурност. Независимо от това, трябва да положим всички усилия да гарантираме, че тези политики ще насърчават ценностите и интересите на ЕС на международно равнище, с общата цел да допринася за мира, сигурността, солидарността, предотвратяването на конфликти, насърчаването на демокрацията, защитата на правата на човека, равенството между половете, зачитането на международното право, подкрепата за международните институции, ефективните многостранни отношения и взаимното уважение между нациите, устойчивото развитие, свободната и справедлива търговия и премахването на бедността. Това е единственият начин, по който предлаганите от нас цели ще бъдат реализирани.
Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Геополитическата обстановка в южния средиземноморски район се променя значително. Ако пренебрегнем тези чудесни достойни за похвала стремежи, съществува опасност революциите да бъдат така манипулирани, че положението да се влоши, когато те, всъщност, трябва да го подобрят. Трябва да покажем на хората в тези държави, че ЕС подкрепя тяхното желание за промяна. Когато конфликтът в Либия започна, предложих международната общност да вложи цялата си енергия, за да подкрепи отхвърлянето на режима на Кадафи. Задължението хората да бъдат защитавани, където и да живеят и които и да са те, е свещен всеобщ дълг и право. Каква стойност има самоопределението, когато се основава на диктаторски действия или когато служи за оправдаване на неописуеми неща? Забавянето, колебанието и празната фразеология относно мащаба на интервенцията позволиха на режима да отслаби гражданското въстание. Европейският съюз спешно се нуждае от надежден подход за средиземноморския елемент на европейската политика за съседство.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Разгледах много внимателно доклада, който е разделен на пет части: „Външна политика и политика на сигурност“, „Сигурност и отбрана“, „Външна и вътрешна сигурност“, „Сигурност чрез операции“ и „Сигурност в партньорство“. Докладът предлага ясна визия за това как ЕС трябва да изпълнява своята обща политика за сигурност и отбрана, за да се превърне в най-силния, автономен и стратегически действащ фактор, с цел да предостави сигурност и стабилност в Европа и света. Гласувах в подкрепа на доклада.
Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Разглежданият днес доклад съдържа някои добри и други не толкова добри аспекти, като по този начин представя по възможно най-добър (или лош) начин типичните противоречия, които Европейският съюз разкрива във външните си действия. Например, той се надява на по-добра интеграция и управление при кризи. Последните събития в Либия показаха, че Европа действа разпокъсано като някои държави-членки пряко се ангажираха, а други плахо се свиха и практически остана само една държава – Италия, която да се справя с преките последици от либийската и общо със северноафриканската криза, с други думи, с потоците имигранти. Ето защо е необходимо да решим какво поведение трябва да има Европа – дали винаги трябва да бъде „единна“, при каквито и да било обстоятелства, или винаги държавите-членки да бъдат оставяни на свобода, към кой случай трябва да се приспособи самият Европейски съюз?
Объркан съм от значението, което се придава на необходимостта да се увеличат силата и ресурсите на общите действия и на Европейската агенция по отбрана. Като се вземат предвид прецедентите, не бих искал също така тя да се превърне в безполезна бюрократична машина, в самоцел, и нейните действия да станат изцяло неефективни. Поради гореспоменатите причини реших да се въздържа от гласуване, като същевременно ще чакам да видя какво ще направи Европейският съюз като наистина „велика“ организация.
Мария Неделчева (PPE), в писмена форма. − Гласувам в подкрепа на доклада на г-н Gualtieri. Този доклад допринася за утвърждаването на ЕС като фактор на стабилност в световен мащаб и е необходима стъпка за изграждане на истински общоевропейски подход във външната политиката и политиката на отбрана. Вярвам, че по-доброто синхронизиране на вече съществуващите инструменти и намирането на консенсус за стратегическите цели на общата политика за сигурност и отбрана в духа на Договора от Лисабон, са от първостепенна важност. Осланяйки се на съществуващите финансови, граждански и военни ресурси, Европа може да предприема още по-решителни действия в случай на природни и причинени от човека бедствия, и да бъде още по-ангажирана в предотвратяването и управлението на кризи, конфликти и установяването на траен мир в трети държави. Освен това, европейската политиката на сигурност и отбрана и европейската политиката на сътрудничество за развитие са двете страни на една и съща монета. Силно подкрепям доклада, който настоява за по-доброто им съгласуване. Организирането на редовни заседания на съвет за управление на кризи, който да съдейства на ЕСВД, е от съществено значение за това. Предложенията на доклада за по-находчиво и синхронизирано използване на средствата за програми за отбрана на ЕС, и споделянето на военния капацитет в ЕС ще допринесе за постигане на целите на тази политика.
Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото предлага визия за това как ЕС би могъл да стане независима стратегическа сила за сигурност и стабилност в Европа и в света. Договорът от Лисабон даде на ЕС повече възможности за политиката за сигурност и отбрана. Тази политика стана по-интегрирана с външната политика на ЕС. Европейската служба да външна дейност допринася значително за гарантиране на сигурността на ЕС.
При разработването на доклада, нашата група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент получи подкрепа от повечето от останалите групи, тъй като ЕС трябва да се превърне в независим фактор в областта на сигурността и е необходимо да се преразгледа концепцията и структурата на бойните групи в смесените граждански и военни мисии на ЕС. Освен това имаше общо съгласие с призива на нашата група към ЕС да подобри процеса на планиране на мисиите за хуманитарна помощ като въпрос, който не търпи отлагане.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) след влизането в сила на Договора от Лисабон. Общата политика за сигурност и отбрана е неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). И двете измерения са поставени в правнообвързваща институционална рамка на принципите на ЕС, а именно демокрация, принципи на правовата държава, универсалност и неделимост на правата на човека и основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и принципите на международното право, включително отговорността за осигуряване на защита. Освен това техните цели са слети с общите цели на външната дейност на ЕС.
По този въпрос подкрепям предложението на докладчика за засилване на сътрудничеството с националните парламенти на ЕС при упражняването на демократичния контрол върху ОВППС и ОПСО, с цел взаимно укрепване на тяхното влияние върху политическия избор, който правят останалите европейски институции и държавите-членки, при пълно съблюдаване на прерогативите на националните парламенти по отношение на политиката на отбрана. В рамките на ценностите и принципите на ЕС, от решаващо значение е ОПСО да бъде направлявана от прозрачен и демократичен процес.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Международният статус на Европейския съюз може да бъде постигнат само чрез съвместните усилия на държавите-членки и органите на ЕС. Във връзка с това, една обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО), способна да отговори на предстоящите предизвикателства, остава най-висок приоритет. Тя наистина ще може да гарантира активното присъствие и позиция на Съюза, само ако разполага с достатъчно собствени инструменти в областта на отбраната. Затова гласувах в подкрепа на доклада.
Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Договорът от Лисабон полага основите, върху които Европейския съюз може да се установи като надежден и влиятелен фактор на международната сцена. Това е причината за моята подкрепа за доклада, който е необходим за оценяване на напредъка, осъществен в областта на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон, и за определяне на възможностите за подобрение. Като член на подкомисията по сигурност и отбрана, подчертах необходимостта от сътрудничество между държавите-членки в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите в областта на отбраната. Намираме се във време на икономическа криза и затова трябва да се обединим, за да намалим разходите и да увеличим оперативната съвместимост на военния капацитет на държавите-членки.
Всичко това ще служи не само за намаляване на разходите за отбрана, но също така за увеличаване на автономността на Европейския съюз на международната сцена. Считам, че тази гледна точка е била добре уловена в доклада, който съставлява стъпка в правилната посока по отношение на насърчаване на обща политика за сигурност и отбрана, която да е по-ефективна, координирана и последователна сред останалите политики на Европейския съюз и неговите държави-членки.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Реших да се въздържа при окончателното гласуване, защото загубихме изменение 1, относно позоваването на НАТО, изменение 3 срещу ядреното измерение в областта на общата политика за сигурност и отбрана, изменение 4 срещу гъвкавото използване на бойните групи, изменение 5 срещу използване на бойните групи за смесени гражданско-военни задачи, изменение 6 за заличаване на разпоредба относно изследвания в областта на отбраната, изменение 7 за заличаване на разпоредба относно изследвания в областта на отбраната, изменение 8 за заличаване на позоваването на Министерство на вътрешната сигурност на САЩ, изменение 9 за заличаване на позоваването на сътрудничеството между дейностите на ОПСО и FRONTEX в Средиземноморието, независимо от факта, че спечелихме изменение 2 относно Европейската служба за външна дейност/постоянни действащи структури на Комисията и изменение 1, в което се казва „не“ на развиването на граждански възможности на НАТО.
Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът очертава необходимостта Европейският съюз да действа като стабилизиращ фактор в глобален контекст, в стремеж за запазване на мира, засилване на международната сигурност и в дейностите по управление на кризи. Гласувах в подкрепа на доклада, защото се присъединявам към разочарованите в Парламента от липсата на наистина всеобхватен и единен подход към общата политика за сигурност в Европейския съюз след Лисабон. Достойните за доверие и надеждни военни системи и капацитет са решаващо условие за развитието на независима политика за сигурност и отбрана. Считам обаче, че е необходимо да има обща политическа воля в дългосрочен план, с оглед на засилване на способността на ЕС да реагира при кризи, като същевременно защитава своята стратегическа независимост.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) В доклада се посочва развитието на европейската политика за отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон. Гласувах против, тъй като е ясно от последните събития в Либия, че Европейският съюз не действа по единен и съгласуван начин. Липсва солидарност в управлението на кризата с имигрантите, което показва, че когато националните интереси са в опасност, ЕС забравя за благородните си принципи, тъй като не прояви интерес към проблема.
Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно нашата обща външна политика и политика на сигурност, с надеждата, че такава политика най-накрая ще се появи. До настоящия момент нашата обща външна политика и политика на сигурност представлява сбор от разногласия и лошо направлявани инициативи. Последната „еврокавга“ за Либия и последвалото оттегляне на Германия показа на останалата част от света, че ЕС все още не е способен да планира реална обща външна политика и политика на сигурност. Освен това, френската инициатива, насочена към консолидиране на финансирането на южните съседи за сметка на източните съседи, изпрати катастрофално послание до нашите източни партньори. Това се чувства дори повече, когато други, типични европейски проекти са под въпрос, ако не и в криза. Еврото е под постоянен натиск и проблемът, отчасти, се причинява от същата липса на европейска амбиция и съгласуваност. Шенгенското пространство ежедневно се намалява и се появяват отново национални бариери, тъй като европейският дух законодателство са пренебрегвани или нарушавани от държавите-членки. Една несъществуваща обща външна политика и политика на сигурност, подпомагана от огромна Европейска служба за външна дейност, сериозно ще подкопае доверието в Европа по света.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на предложението, тъй като то предвижда засилване на ролята на ЕС в многостранната система. Съвсем оправдано е ЕС да има по-ефикасно представителство в международните организации и това представителство да бъде оценено, доколкото ЕС е организацията, която дава най-голям принос за помощта за развитие. Принципите и ценностите на ЕС, които утвърждават по-ефикасното и превантивно многостранно действие, го правят важен международен фактор в нововъзникващия многополюсен световен ред. По-конкретно ЕС трябва да положи усилия да престане да бъде обикновен наблюдател в програмите и конференциите на Организацията на обединените нации. Той трябва също да укрепи позицията си в международните органи в областта на икономическата и финансовата стабилност в съответствие с ролята си като една от водещите световни икономически сили. Одобрявам също положенията от доклада, имащи за цел укрепване на ролята на ЕС в многостранните организации за сигурност, в Г8 и Г20, наред с другите.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа María Muñiz De Urquiza относно ЕС като глобален фактор и неговата роля в многостранни организации. Бих искала отново да наблегна на необходимостта от по-добра координация на действията на държавите-членки на ЕС в ООН, и по-конкретно в Съвета за правата на човека към ООН (СПЧ/ООН). На мнение сме, че новата институционална структура на ЕС и създаването на дирекцията по правата на човека и демокрацията в рамките на Европейска служба за външна дейност и базираният в Брюксел офис на работната група COHOM предлагат добри възможности за подобряване на съгласуваността, видимостта и надеждността на действията на ЕС в СПЧ/ООН. И накрая, в ЕП ние приветствахме препоръката на СПЧ/ООН и последващото решение на Общото събрание на ООН да замрази членството на Либия в СПЧ/ООН. След усилията и действията, предприети от някои държави-членки в Съвета за правата на човека, днес Сирия заяви, че оттегля кандидатурата си за членство в СПЧ/ООН. Вземайки предвид тези примери и общия ни опит от миналото с Комисията за правата на човека към ООН и от 2006 г. насам със Съвета за правата на човека към ООН, ние предлагаме в СПЧ/ООН да бъдат въведени ясни критерии за членство и ЕС да застане категорично зад тази инициатива.
Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Договорът от Лисабон подобрява капацитета на ЕС за участие в различни международни организации, поверява на ЕС широк набор от компетентности в неговата външна дейност, осигурява на ЕС по-ясен и по-силен глас на световната сцена. Договорът насърчава също така сътрудничеството със съответните международни и регионални организации и групи държави и дава възможност на Съюза да се организира по такъв начин, че да може да се превърне в ефективен глобален фактор.
Ангажиментът на ЕС за ефективен мултилатерализъм е водещият принцип на европейската външна дейност. Мисля, че опирайки се на вътрешния си опит от сътрудничеството между държави и институции, Европейският съюз носи отговорност в световен план, която трябва да потвърждава и в бъдеще. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада. Процесите на глобализация водят до широк набор от възможности, предизвикателства и заплахи за глобалното управление. Глобалните предизвикателства, включително в областта на финансовите пазари, енергийната сигурност, борбата срещу бедността, политиката в областта на изменението на климата и нарушаването на правата на човека, изискват общи и съгласувани действия. Като въведе правосубектността на Съюза, Договорът от Лисабон засили капацитета на ЕС за участие в различни международни организации и даде възможност за заемане на по-категорична и влиятелна позиция в световен мащаб. Досега представителството на ЕС и неговите държави-членки в международните организации беше разпокъсано, което пречеше на ЕС да говори с единен глас на международната сцена. ЕС трябва да стане влиятелен глобален фактор и да бъде в състояние да защитава позицията си. За да бъде постигнато това, следва да се подобри координацията вътре в ЕС и за това ще бъде необходима силна политическа воля и гъвкавост от страна на държавите-членки по отношение на тяхното представителство.
Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах „за“ доклада, изготвен от г-жа María Muñiz De Urquiza, защото присъствието на Европейския съюз в многостранните организации е един от ръководните принципи в неговата външна политика. Понастоящем ЕС има правосубектност, която му позволява едно по-сериозно международно присъствие. Освен това Съюзът стана, посредством Договора, пълноправен участник в международната политика. Договорът от Лисабон засили инструментите на външната политика, особено в рамките на ООН. Във връзка с това бих искала да почертая параграф 12 от доклада – първата крачка към съгласувани, ефикасни действия на държавите-членки в Съвета за сигурност. Следва да наблегна, че в момента ООН е в процес на реформа на собствените си структури, което също позволява представителството на ЕС в този форум да бъде преструктурирано.
Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз подкрепих резолюцията, защото съм убеден, че желанието на Европейския съюз да засили присъствието си в международните организации е напълно оправдано. Европейските граждани, чрез нашите правителства, дадоха правосубектност и конкретни правомощия на Съюза. Европейската интеграция се опира на набор от основни ценности, които постоянно се развиват. Длъжни сме да съгласуваме дейностите си и да утвърждаваме единството на нашия Съюз, както вече направихме в Световната търговска организация. Има още работа за вършене.
Същевременно има някои насърчителни признаци. Съюзът се опитва да се сдобие с необходимите външнополитически инструменти (назначаването на върховен представител, създаването на Европейска служба за външна дейност). С новия си, подобрен статут Съюзът вече ще бъде в състояние да изразява позицията си в рамките на Общото събрание на Организацията на обединените нации.
Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Живеем в свят, в който се наблюдава рязко увеличаване на броя и честотата на новите кризи. Пред лицето на тази нова реалност органите, вземащи политически решения, отговарят както за предприемане на превантивни действия, така и за ефикасно реагиране на новите събития. На това равнище обаче не става дума просто за махване с вълшебна пръчица. Ако ЕС не съумява да обедини силите си, да съгласува процедурите си и да говори с единен глас, той често изостава. ЕС трябва да прокарва интересите си в рамките на Организацията на обединените нации и особено в рамките на Международния валутен фонд. Европейският съюз би могъл да защитава европейските интереси и следователно интересите на държавите-членки. Това означава, че трябва да се организираме, и то сега. Това е замисълът и целта на доклада.
Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, за мен е от изключително значение Европейският съюз да играе ключова роля в международните организации. Според мен решенията, вземани в сферата на международната политика, не трябва да нарушават суверенитета на отделните страни-членки. Също така аз съм против омаломощаването на ролята, която всяка една държава в Европейския съюз играе отделно в международните организации. В миналото сме били свидетели на разногласия във външните политики на държавите-членки и ако Европейския съюз получи място в Съвета на сигурност на ООН, подобен конфликт може да има много негативен ефект върху имиджа на Европейския Съюз. Поради тази причина, аз съм „против“ както член 20, така и целия доклад.
Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът е напълно небалансиран с подкрепата си за перспектива, при която ЕС в бъдеще би се ползвал със статут най-малкото равностоен на този на държавите-членки в световните и регионалните многостранни организации. По същество това би означавало край на дипломатическата свобода на действие на държавите-членки, тъй като те ще се налага да променят позициите си така, че да не противоречат открито на тези на бъдещото представителство на Съюза. Като следствие националните правителства няма да бъдат в състояние адекватно да защитават интересите си на международни форуми.
Макар да можем да се съгласим, че в определени области – като парична политика – ЕС би могъл да представлява преобладаващата позиция в компетентните многостранни организации, трудно е да се приеме идеята, че Европейската служба за външна дейност би могла да се нагърби с ролята да представлява обща позиция на държавите-членки на световната сцена, при положение че много често страните от Европа имат дотолкова различни интереси, че е невъзможно да се стигне до обща позиция. Като гласувам „против“, аз искам да покажа несъгласието си с предлагания сценарий за бъдещето, при който националната дипломация по същество ще бъде заменена от дипломацията на Съюза, в ущърб на дипломатическата самостоятелност на държавите-членки.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото се наблюдава рязко увеличаване на политическите и хуманитарните кризи на световно равнище, което изисква подобрено и превантивно многостранно действие от страна на ЕС. ЕС следва да се възползва по-добре от своите инструменти в областта на външната политика, за да гарантира по-добро използване на своето влияние в многостранни организации и за да има по-ефективна водеща роля при справянето с текущите и бъдещите международни кризи. Освен това съществува необходимост от допълнително включване на недържавни участници в многостранната политика и от насърчаване и улесняване на подобрени консултации с организациите на гражданското общество и социалните партньори в бъдещите ръководни структури на международните организации. Европейският съюз следва да играе активна и водеща роля в реформата на глобалното управление, като засилва сътрудничеството, усъвършенства институциите и ангажира всички заинтересовани страни. Това ще направи международните институции и организации по-легитимни, ефективни и благоприятстващи споделената отговорност. Предвид ролята на ЕС като една от водещите световни икономически сили, следва да се направи преглед на реда и условията за представяне на ЕС в международни органи в областта на икономическата, паричната и финансовата стабилност.
Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Механизмите на ЕС за постигане на консенсус и предприемане на съгласувани действия го правят модел на подражание за един основан на правила международен ред. Ето защо е необходимо ЕС да сътрудничи с водещите регионални органи и да участва активно в изграждането и подобряването на международна среда, която да позволява на ЕС да популяризира своите ценности и интереси. Моментът е особено подходящ предвид наблюдаващото се рязко увеличаване на политическите и хуманитарните кризи на световно равнище, което налага Европейският съюз да се възползва по-добре от своите инструменти в областта на външната политика, за да гарантира по-добро използване на своето влияние в многостранни организации и за да има по-ефективна водеща роля при справянето с текущите и бъдещите международни кризи.
От друга страна, процесите на глобализация водят до широк набор от възможности, предизвикателства и заплахи за глобалното управление, като същевременно разкриват социални пропуски и сривове, включително в областта на финансовите пазари, енергийната сигурност, борбата срещу бедността, политиката в областта на изменението на климата и нарушаването на правата на човека. И наистина ЕС трябва да засили ролята си като глобален фактор и влиянието си във вземането на решения на глобално равнище.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам усилията, полагани за подобряване на многостранното действие на Европа, и бих подчертала колко е важно ЕС да играе активна водеща роля в реформата на глобалното управление. Това е добра възможност за ЕС да използва своите инструменти в областта на външната политика и да поеме водеща роля чрез по-ефективен подход при справянето с текущите и бъдещите международни кризи. Затова приветствам вниманието, отделено на позицията на ЕС в системата на Организацията на обединените нации, в международните финансови институции и в другите многостранни институции и съм съгласна с предложенията за реформи, които укрепват няколко от позициите, които заехме.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Често използваната фраза „икономически гигант, но политическо джудже“ добива ново значение, когато анализираме присъствието на ЕС в международните организации и в другите регионални организации, в които той участва. Трябва спешно да променим това положение. Затова смятам, че този доклад по собствена инициатива е навременен, и като цяло го подкрепям. Докладът разглежда ролята на ЕС като глобален фактор в международните органи. В това отношение аз смятам, също както и докладчикът, че има да се извърви още дълъг път до постигане на надеждно, съгласувано и видимо външно действие на ЕС, тъй като няма европейска стратегия за всяка организация, в която участват държавите-членки или ЕС. Все по-голямата сложност, която характеризира международната система, обективно налага да се съгласуват отношенията между държавите-членки и между държавите-членки и ЕС на различните арени, на които взаимодействаме. Ето защо ние приехме Договора от Лисабон. Нещо повече – вече има и пример за добра практика: присъствието ни в Световната търговска организация (СТО). Налице е следователно неотложна необходимост ЕС да бъде представляван като едно цяло в различните международни органи. Мисля, че изготвянето на Бяла книга по този въпрос, както се предлага в доклада, би могло да бъде добро „начало на края“ на това чудновато положение.
Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. – (FR) В докладите си относно външната политика на ЕС Парламентът отново е напълно заблуден.
Брюксел се опитва да наложи европейска дипломация и политики по въпросите на сигурността и отбраната, но не успява: не заради липса на средства, а по-скоро защото аргументите и предпоставките в основата на този подход продължават да бъдат погрешни.
Като начало, никой не чува гласа на ЕС на световната сцена. Само шепа радетели за федерална Европа биха искали тя да говори с единен глас, обаче истинската стойност на Европа е в разнообразието и дипломатическото сътрудничество, било то в Организацията на обединените нации или другаде.
Второ, никой не се съобразява с неясното и неразбираемо мърморене на европейските лидери, които нямат мандат, но преди всичко нямат легитимност.
Когато Европа заговори с единен глас, тя няма какво да каже.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на доклада, който призовава за по-голяма роля на Европейския съюз в структурите на многостранни организации (Организацията на обединените нации, международните финансови институции, Организацията на Северноатлантическия договор, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Световната търговска организация и така нататък).
В началото на май 2011 г. ЕС получи пълноправен статут на наблюдател в Общото събрание на ООН което означава, че сега той ще може да взема думата и да упражнява право на отговор в събранието при същите условия, както и останалите държави, които са членове на ООН. Това е само първата стъпка: следва да продължим да настояваме за повече.
Друг важен елемент е реформата на Съвета за сигурност с цел подобряване на легитимността му чрез преразглеждане на регионалното представителство. Докладът приканва върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да направи нещо, което според мен е много важно, а именно, да се стреми към постигане на общи позиции на ЕС по въпроси, които ще бъдат решавани в рамките на Съвета за сигурност на ООН, така че тези позиции да бъдат прилагани с помощта на съвместно гласуване и да се избягва повторение на различията в гласуванията от миналото.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах „за“ доклада, защото той се застъпва за укрепване на ролята на ЕС за мира, сигурността и регулирането на световно равнище. За да може Съюзът трайно да се утвърди по отношение на външната политика и в светлината на целите, определени в Договора от Лисабон, е необходимо да продължи работата за това, един ден ЕС да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията на Европейския парламент е посветена на ролята на ЕС в системата на Организацията на обединените нации (ООН), в международните финансови институции, в многостранните организации по сигурността, в „дипломацията на най-високо равнище“ и в други многостранни организации, и призовава за укрепване на ролята му на многостранно равнище.
Налице е безспорна необходимост от по-добро съгласуване на действията на Съюза като такъв с тези на държавите-членки. Според мен Съюзът следва да играе активна и водеща роля в реформата на глобалното управление, за да направи международните институции и организации по-легитимни, ефективни и благоприятстващи споделената отговорност.
Не съм незапознат с многото проблеми, до които би довела една коренна промяна в сегашната система на институционалното представителство на Съюза в многостранните международни органи, и по-конкретно по отношение на укрепването на позицията на ЕС в ООН. Затова настояването от страна на залата за необходимостта от цялостен преглед на Съвета за сигурност на ООН и необходимостта той да бъде направен по-легитимен, по-представителен за регионите и по-ефикасен чрез приемането на Съюза за постоянен негов член остава цел, която трудно ще бъде постигната в краткосрочен план.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът на г-жа Muñiz De Urquiza е за дейността на ЕС като глобален фактор и неговата роля в многостранните организации. Понастоящем светът преминава през период на голям растеж от гледна точка на глобализацията по-конкретно посредством революциите и прехода към демокрация на страни, които традиционно бяха затворени и управлявани от тоталитарни режими, което открива набор от възможности, които ЕС не следва да пренебрегва. Eфективният мултилатерализъм е водещият принцип на външната политика на ЕС съгласно ангажимента, заявен в Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. Правосубектността, осигурена за ЕС от Договора от Лисабон, съгласно който Европейският съюз следва да говори с единен глас, укрепва способността му за ангажиране като упълномощен представител в различните международни организации, в които се обсъждат външната сигурност и политиката по отбрана. Макар тя да се застъпва за засилване на сътрудничеството в ЕС и на помощта за развитие, аз съм съгласен с предложенията на докладчика и гласувах „за“ нейния доклад.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) ЕС няма легитимността, която се опитват да му припишат: такава имат само държавите-членки и техните народи.
Докладът се опитва да легитимира направление, което постепенно беше натрапено, заобикаляйки волята на народите и като оскърбление за техния суверенитет: за националния суверенитет и неговата легитимност. Целта е да се осигури представителство на ЕС в многостранни организации – Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Международния валутен фонд (МВФ), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Световната банка – все едно той е някаква (свръх)държава. Той се опитва да измести държавите-членки, подкопавайки по този начин духа на органи като Общото събрание на Организацията на обединените нации, където всички страни и техните народи все още имат еднаква тежест, без значение колко са големи.
Докладът предлага също увеличаване, особено чрез Европейската служба за външна дейност, на ресурсите, поставени на разположение на политически и дипломатически дневен ред, чиито цели включват увеличаване на тежестта и влиянието на ЕС в различните форуми и организации, с цел те да бъдат експлоатирани. Това е опит за подкопаване на съществуващия международен ред и за заместването му с нов, по-малко демократичен, който да гарантира по-добри условия за едрия бизнес и финанси да преследват амбициите си в безкрайното съревнование за пазари и ресурси.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Мнозинството в Парламента се стреми да утвърди направление и политика, които заобикалят органите на националния суверенитет и суверенитета на народите, приписвайки на ЕС легитимност, каквато само държавите-членки и техните народи имат, на всяка цена.
То се стреми да легитимира ЕС в многостранни организации – Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Международният валутен фонд (МВФ), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Световната банка – и се стреми да подмени държавите с организации за регионална интеграция, например в Общото събрание на Организацията на обединените нации, където всички страни и техните народи все още имат еднаква тежест, без значение колко са големи.
То предлага също увеличаване, особено чрез Европейската служба за външна дейност, на ресурсите за изпълнение на политически и дипломатически дневен ред, чиито цели включват увеличаване на тежестта и влиянието на ЕС в различните форуми и организации, с цел те да бъдат експлоатирани. Целите са ясни: установяване на нов, по-малко демократичен международен ред, за да се гарантират по-добри условия за едрия бизнес и финанси да се конкурират в безкрайното съревнование за пазари и господство над природните богатства в света; това налага засилване на милитаризацията на ЕС и интегрирано и постоянно сътрудничество с НАТО, при водещата роля на Съединените щати и големите сили от ЕС.
Ето защо ние гласувахме „против“.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) ЕС e най-големият участник в помощта за развитие и най-важният търговски блок, но представителството на Съюза като такъв в многостранни организации остава разпокъсано. От друга страна, мнозинството от служителите във всички многостранни организации, с изключение на Световната търговска организация, са представители на държавите-членки на ЕС. Това мнозинство – особено в институциите от Бретън-Уудс – често води до разнобой между европейските гласове и се възприема като огромен проблем от нововъзникващите икономически сили, които намират съществуващото положение за несправедливо. Би било уместно в областите на изключителна компетентност ЕС да бъде главно действащо лице с пълно членство в дадената многостранна организация, докато неговите държави-членки биха могли – но не задължително – да присъстват като членове, но обикновено без независима роля.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Последиците от Договора от Лисабон по необходимост означават, че ролята, която играе Европейският съюз в международните организации, трябва да бъде преразгледана. Обаче както много често виждаме напоследък, така нареченият единен глас, с който Европа следва да подхожда към многостранните въпроси, често пъти е в ущърб на собствените прерогативи и самостоятелност при вземане на решения от държавите-членки. Затова съм длъжен да се въздържа, защото докладът има някои положителни аспекти, но те се обезсилват предвид съображенията, изказани по-горе.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз подкрепих доклада, защото добавената стойност на членството на ЕС в многостранни организации се проявява в областите, в които той има изключителни или споделени компетентности: икономически и търговски въпроси, политика в областта на околната среда, помощ за развитие и политика на сигурност и отбрана. Договорът от Лисабон, посредством въвеждането на правосубектността на Съюза, подобрява капацитета на ЕС за участие в различни международни организации, поверява на ЕС широк набор от компетентности в неговата външна дейност, осигурява на ЕС по-ясен и по-силен глас на световната сцена, по-конкретно със създаването на длъжността заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), и насърчава всички видове взаимноизгодно сътрудничество на ЕС със съответни международни и регионални организации и групи държави, и дава възможност на Съюза да се организира по такъв начин, че да може да се превърне в ефективен глобален фактор. Мисля, че до този момент представителството на ЕС и неговите държави-членки в многостранни организации, неформални срещи на високо равнище и международни режими е разпокъсано, често неефективно и продължава да варира в значителна степен. На мнение съм също, че държавите-членки на ЕС следва все повече да гледат на ЕС като на средство за умножаване на силите за постигане на целите, които те не биха могли да постигнат самостоятелно, и че когато се говори с единен глас на ЕС, това не само увеличава шансовете за успех, но също така подобрява легитимността и надеждността на ЕС като важен международен фактор в нововъзникващия многополюсен и взаимозависим свят, без, разбира се, да се губи неговата идентичност.
Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото ролята на ЕС в многостранните отношения ще трябва да бъде допълнително утвърдена в идните години. Това е също в съответствие с Договора от Лисабон. Посредством въвеждането на правосубектността на Съюза Договорът засили възможностите му да се присъединява към различни международни и регионални организации и групи държави. Тези отношения ще помогнат за решаване на икономически и търговски въпроси, както и на такива, свързани с околната среда. Приносът на Европейския съюз трябва също да има допълнителна стойност в тези многостранни организации или срещи на високо равнище, в които не са представени всичките негови членове. За съжаление, неотдавнашните и също сегашните политически и хуманитарни кризи в света налагат бързи, решителни действия от ЕС. Често това не е лесно, но страните, засегнати от такива кризи, очакват бързи действия от ЕС не само по линия на външната му политика, но и под формата на своевременна помощ при извънредни ситуации.
Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Ангажиментът на Европейския съюз за ефективен мултилатерализъм е особено важен. Съюзът трябва да вземе под внимание както собственото си обединено представителство, така и това на държавите-членки в многостранни организации. Сегашното рязко увеличаване на политическите и хуманитарните кризи е тревожно и е показател за необходимостта от прилагане на такава стратегия за ЕС. За момента Съюзът не изпълнява адекватно ролята си на глобален фактор. Мисля, че укрепването и важността на ролята му в многостранните организации бележи реален напредък по пътя към утвърждаването на присъствието му в световен мащаб.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „против“ параграф 20, защото не мисля, че е назрял моментът ЕС да има само едно място в Съвета за сигурност на ООН.
Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Външното измерение на Европейския съюз трябва да бъде укрепено, тъй като член 21 от Договора за Европейския съюз насърчава международна система, основана на засилено многостранно сътрудничество, с което държавите-членки гарантират, че Съюзът ще може да защити интересите и ценностите им на международната сцена. С Договора от Лисабон бяха създадени нови постоянни структури за външното представителство на ЕС, но това ново измерение все още не позволява на Съюза да участва като едно цяло със свое собствено право в работата на много международни органи. Възможно е това да накърни ангажимента на ЕС за ефективен мултилатерализъм, ограничавайки неговата решителност и подкопавайки доверието в него.
Предвид увеличаването на политическите и хуманитарните кризи на световно равнище ЕС трябва да се възползва възможно най-добре от своите инструменти в областта на външната политика, за да гарантира по-добро използване на своето влияние в многостранните организации и да поема водеща роля при справянето с текущите и бъдещите международни кризи. Насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека, особено на правата на жените и децата, на свободата на изразяване и на правовата държава следва да бъде в основата на цялата външна дейност на ЕС.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Всяка държава-членка има право да изразява мнението си в международните органи. Правителствата се избират, за разлика от баронеса Аштън, Европейската комисия и Европейската централна банка, при все това текстът като че ли превръща последните в единствени наши представители. Аз гласувах „против“ опита за предателство на държавния суверенитет на международната арена.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС не може да забрави ролята си като водещ фактор на световната сцена във всяко отношение. Като такъв той трябва да укрепи ролята си във всички многостранни организации и по-конкретно в Организацията на обединените нации (ООН), където ролята му следва да бъде все по-активна, след като вече заработи Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).
Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Нациите са безсилни да действат сами пред лицето на големите предизвикателства на нашето време. Многостранното действие е единственият начин, по който държавите могат да се справят с предизвикателствата, пред които е изправен нашият свят. Икономическата, финансова и хранителна криза, изменението на климата и конфликтите ни накараха да осъзнаем, че спешно трябва да създадем форма на глобално управление, или това, което Жак Атали нарича „световна държава“. Естествено, Европа има да изиграе своя роля на новата световна политическа арена, като интелектуална световна сила, опираща се на стандарти, правила и личен пример. Съгласно Договора от Лисабон Европа има необходимата основа, за да се утвърди както в политическо, така и в икономическо отношение.
Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Европейският парламент прие резолюция за ролята, която Европейският съюз следва да играе в многостранни организации. Като общ принцип се одобрява засилването на ролята на ЕС в многостранен контекст. Благодарение на съгласието, което беше постигнато, и на предприетите съвместни действия Европейският съюз става образец за функционирането на световен ред, основан на международното право.
Ето защо ударението е поставено върху необходимостта ЕС да сътрудничи с водещите региони и да участва активно в създаването на международна общност. Сред другите изисквания са сътрудничество между държавите-членки за разработване на обща позиция, наред с другото, по въпроса за икономиите и бюджетните съкращения. ЕС и държавите-членки трябва да предприемат мерки за увеличаване на ролята на ЕС и засилване позицията му в ООН (промяна в подкрепата за ООН по-конкретно по отношение на хуманитарната политика и помощ и по въпроса за разрешаването на конфликти).
В рамките на сътрудничеството с международните финансови институции ЕС трябва да намери решение за проблема за външно икономическо и финансово представителство, който ограничава влиянието на ЕС. Колкото се отнася за ролята на ЕС в многостранните организации по сигурността, беше казано, че разпоредбите, които дават възможност Европейският съюз да ползва финансиране от НАТО, трябва да бъдат уеднаквени. Необходимо е да се обмисли дали ЕС следва да поеме по-голяма отговорност и да играе по-ефикасна роля за постигането на общи цели (участие в съвместен диалог, вземане на решение за и съгласуване на общи мерки и други) съгласно споразумението между ЕС и ОССЕ.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът „ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации“ прави обзор на ролята на ЕС. Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съм съгласна с неговата визия и амбиция за такъв ЕС, който да има силно присъствие на международната сцена. Отделно от ценността на всяка държава-членка per se, ЕС като организация може да предостави на международната общност организационния си опит. И наистина механизмите на ЕС за изграждане на консенсус и предприемане на съгласувани действия го правят модел на подражание за един основан на правила международен ред. Предвид на това сътрудничеството с водещите регионални сили следва да бъде насърчавано, така че ЕС да може активно да участва в изграждането и подобряването на една международна среда, която да позволява на ЕС да популяризира своите ценности и интереси, както се изисква от Договора. Що се отнася да стремежа на ЕС да бъде глобален фактор, за него е важно да се укрепва вътрешната координация, с цел да се говори с единен глас. Това е единственият начин да се постигне многостранно сътрудничество и да се преодоляват международните предизвикателства, а именно тези, които произтичат от отговорността за защита и от необходимостта от засилване на сигурността на хората като средство за постигане на глобална сигурност.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) В сегашния контекст е много важно ЕС да бъде в състояние да се утвърди като глобален фактор, способен ефикасно да реагира на сериозните предизвикателства, които възникват на световно равнище. Като такъв той ще трябва да се ангажира с все по-голяма вътрешна координация, така че ЕС да може да говори с единен глас, увеличавайки по този начин не само изгледите за успех на действията си, но също и легитимността и авторитета си на международно равнище.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Текстът гласи, наред с другото, че Парламентът отбелязва, че механизмите на ЕС за постигане на консенсус и предприемане на съгласувани действия го правят модел на подражание за един основан на правила международен ред. Поради това той подчертава необходимостта ЕС да сътрудничи с водещите регионални сили и да участва активно в изграждането и подобряването на международна среда, която позволява на ЕС да популяризира своите ценности и интереси, както се изисква от Договора. По-конкретно за онези области, в които ЕС има изключителни или споделени правомощия, той счита за много важно, с оглед амбициите на ЕС да бъде глобален фактор и да защитава позицията си, да бъдат подобрени вътрешното координиране, необходимо, за да говори с единен глас, способността да се оформя многостранно сътрудничество или да се водят колективни действия за справяне с международните предизвикателства, по-конкретно онези, които произтичат от отговорността за защита и от необходимостта от засилване на сигурността на хората като средство за постигане на глобална сигурност.
Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Окончателният текст на доклада набляга на стратегическата роля, която Европейският съюз трябва да играе в международните организации. За да се постигне това, е необходимо преди всичко да се насърчава активното и конкретно участие, за да бъде засилено както вътрешното, така и външното сътрудничество. Това трябва да бъде основният начин за утвърждаване на легитимността на вземаните решения и също за да се гарантира, че отговорностите ще бъдат напълно споделени. В заключение, държавите-членки трябва да съгласуват позициите си в Съвета за правата на човека към ООН, за да бъдат установени ясни и строги критерии за членство, особено за страните, където нарушенията на правата на човека са нещо обичайно.
Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз одобрявам Обединеното кралство да остане член на Съвета за сигурност на ООН.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз днес е истински фактор на световната сцена. Ролята му в международните многостранни организации видимо нараства и се доказва като все по-важна. Затова Европейският съюз следва да играе по-активна и водеща роля в реформата на глобалното управление. Говоря по-конкретно за необходимостта от реформа на системата на Организацията на обединените нации (ООН), за да стане Съюзът член, и по-конкретно за неговото представителство в Съвета за сигурност на ООН.
Това изисква висока степен на координация на позициите на държавите-членки, но и ще доведе до подобрена съгласуваност, видимост и надеждност на действията на ЕС на международно равнище. Европейският съюз следва да черпи вдъхновение от модела, следван в Световната търговска организация (СТО). За по-последователна и по-добре интегрирана координация той следва да има статут на наблюдател в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), да извършва по-тясна координация със Съвета на Европа и да участва пълноценно в дейностите на Г-7/Г-8 и Г-20.
Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Тази конкретна резолюция укрепва ролите на ЕС в многостранната система. По-конкретно тя изяснява ролите на ЕС в международните кредитни институции, в системата на ООН, в многостранните организации по сигурността и в други многостранни организации, общо казано, като Световната търговска организация, Съветът на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Най-накрая, изяснена е ролята на ЕС в дипломацията на най-високо равнище. Имайки предвид, че европейското сътрудничество е необходимост, а не въпрос на избор, аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на Европейския парламент относно ЕС като глобален фактор.
Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) След приемането на Договора от Лисабон дипломатическите дейности на Европейския съюз бяха засилени с цел повишаване престижа на Европа на международната сцена. Приветствам приемането на доклада, който призовава за по-добро представителство за институциите на Общността в международните организации. Сега Европа на 27-те е по-силна. Новите държави-членки засилиха икономическата и демографската мощ на Съюза. Обаче балансът и координацията между държавите-членки бяха нарушени от разширяването. Европейското послание се промени: то се обогати и стана по-многопланово. По мое мнение, ако искаме да подобрим представителството на Европейския съюз в многостранните организации, трябва първо да намерим консенсус. Със задоволство отбелязвам, че Съюзът подкрепи стратегията на Организацията на обединените нации, особено по отношение на хуманитарната политика и разрешаването на конфликти. Европа и ООН имат много общи цели и интереси, което по мое мнение оправдава още по-тясното сътрудничество и взаимно допълване на ресурсите. Затова бих искала Европа да получи по-силна позиция в ООН, особено в годишното Общо събрание.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Аз гласувах в подкрепа на доклада. ЕС трябва да засили независимостта си и да развива диалог с трети държави. Той трябва да говори с по-силен и по-единен глас и да реагира много по-бързо, за да бъде в състояние да действа като заслужаващ доверие и надежден партньор.
Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Международното положение напоследък се променя все по-бързо. Растящото икономическо значение на Азия, революционните движения в Африка, увеличената терористична заплаха, необходимостта от въвеждане на общи и устойчиви европейски стратегии относно суровините и все по-честите нарушения на правата на човека са само някои от проблемите, с които дипломацията на ЕС трябва да се справя днес. От опит знаем, че в много случаи тя е безсилна. Външната политика на Европейския съюз изглежда зле обмислена и зле координирана. Освен това идеята за общи и устойчиви европейски политики неведнъж се е оказвала губеща пред интересите на най-големите държави от „стария“ ЕС. Прекрасен пример за това е липсата на правило, осигуряващо географски баланс при попълване на постовете в Европейската служба за външна дейност. Системата трябва да бъде променена и именно поради тази причина аз не подкрепих доклада на г-жа Muñiz De Urquiza. Смятам, че той посочва основните условия, на които трябва да отговорят ЕС и държавите-членки, за да бъдат в състояние по-добре да изпълнят функциите, предвидени в Договора от Лисабон. Обаче не следва да се опитваме да заменим НАТО с нова армия на ЕС, вместо това е нужно да се съсредоточим върху подходящо разпределение на задачите по време на международни кризи. Ролята на ЕС би могла да бъде в предоставянето на хуманитарната помощ, докато Северноатлантическият съюз може да координира военната помощ. С това разпределение на задачите ще е възможно също да се засили сътрудничеството с най-важния търговски и военен партньор на ЕС, а именно със Съединените щати.
7. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола
(Заседанието, прекъснато в 14,20 ч., се възобновява в 15,00 ч.)
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ISABELLE DURANT Заместник-председател
8. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
Председател. – Следващата точка е разискването по декларацията на председателя на делегацията на Европейския парламент в помирителния комитет – нови храни.
Помирителна процедура за изменение на Регламент (ЕО) № 1331/2008 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 и Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията относно новите храни.
Gianni Pittella, председател на делегацията на Европейския парламент в помирителния комитет. – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, разочаровани сме, че не се стигна до съгласие по отношение на регламента относно новите храни и че поради това не е възможно да се гарантира адекватна информация за потребителите по отношение на новите храни, които консумираме, или да се гарантира, че Европа има ясни, строги правила относно храните от клонирани животни.
Това, което отбелязах, няма за цел да поражда съмнения: вината не е в Парламента. Ако не успяхме да регулираме клонирането – един от основните щекотливи въпроси в преговорите – това се дължи на факта, че правителствата не показаха достатъчно желание. Въпреки това – като отправям въпроса към правителствата и Комисията – безопасността на храните и информацията за продуктите, които достигат до нашите трапези, са основни принципи на Европейския съюз. Всеки заявява това, но трябва и да действаме по този начин, в противен случай то се превръща в лозунг, на които потребителите не вярват.
Когато се обсъждат тези въпроси, Парламентът не желае да ги пренебрегва и да се задоволи с общите уверения, които Съветът предложи по време на преговорите. По чувствителен и сериозен въпрос като този за безопасността на храните не е приемливо просто да замаскираме леко нещата, за да изглеждат добре на потребителите. Парламентът призоваваше за надеждно решение: етикетиране на всички хранителни продукти, получени от клонирани животни и от тяхно потомство. Това действително би било стъпка в правилната посока.
Искам да отправя и една по-обща забележка: правителствата продължават да мислят, че е тяхно изключително право да вземат всички решения. Все още не им е ясно, че има институция – Европейският парламент – която участва в съвместно вземане на решения. Ние сме избрани пряко от гражданите и сме решени да прилагаме правата си. Приканвам правителствата да прочетат внимателно Договора от Лисабон, тъй като съм убеден, че не са обърнали внимание на всичките му части.
Сега искам да се обърна към Комисията и към г-н Дали, чието поведение по време на преговорите беше възхитително, въпреки че Комисията вероятно не е обяснила неговата роля в помиряването на позициите. Г-н член на Комисията, призовавам Ви възможно най-скоро да внесете предложение относно клонирането, за да може секторът да бъде регулиран ефективно веднъж завинаги. За това призовават хората в Европа, за това призовава и Парламентът.
Искам да изразя признателност и към унгарското председателство – което наследи този труден проблем чак в последния етап на процедурата – за това, че положи максимални усилия да навакса изгубеното време. Благодаря на всички представители на унгарското председателство за това. Знам, че те нямат никаква вина, която обаче може да бъде приписана на безизходното положение, установило се в Съвета поради различните позиции на националните правителства.
И накрая, искам да благодаря на докладчика, която работи великолепно: изключително емоционално, ентусиазирано и компетентно Тя се занима с досието с отдаденост, която наистина й прави чест, и мисля, че всички ние й дължим огромната си благодарност, както и на цялата делегация от Парламента, на всички колеги, на председателя на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, и на всички останали.
Всички работихме денонощно за постигането на една цел. Не постигнахме успех, но бяха повдигнати въпроси и съм убеден, че ако г-н Дали държи на думата си, ще успеем отново да намерим решение, за да изготвим добри регламенти относно клонирането и новите храни.
Председател. – Благодаря Ви, г-н Pittella, не на последно място и за ентусиазма, с който направихте своето изявление.
Сега ще дам думата на г-жа Гьори да отговори от името на Съвета, въпреки че разбирам, че сте си загубили гласа и затова от Ваше име ще говори представител.
Заповядайте да вземете думата от името на Съвета.
Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, днешното разискване ми предоставя добра възможност да представя становището на председателството относно състоялата се неотдавна помирителна процедура по предложението за регламент относно новите храни. Също така това е отлична възможност председателството да разбере становището на Парламента по този важен въпрос.
Нашите европейски институции претърпяха сериозен общ неуспех. Най-добрият изход е да си вземем поука от този опит по конструктивен начин въз основата на професионални критерии. В този дух се обръщам днес към вас. Дойдох не само за да говоря, но и за да ви слушам.
В началото искам да подчертая искреното съжаление на председателството, че вашата институция, както и нашата – Съветът, не успяха да постигнат съгласие. Още повече, че и председателството, и Съветът отдадоха голямо значение на настоящото предложение. Това беше безпрецедентна възможност да осъвременим регламента на Европейския съюз в област, която засяга пряко всички нас: храната. Съществуваше реална възможност Европейският съюз да покаже как допринася осезаемо за подобряването на живота на европейските граждани. Предложеният регламент би бил изключително добро средство да се намери отговор на оспорваните въпроси за храните от клонирани животни чрез определяне на по-строги правила от тези в регламента от 1997 г. В регламента от 1997 г. се предвижда тези храни да бъдат пускани на пазара чрез процедура за разрешаване. За разлика от това, в резултат на неотдавнашната помирителна процедура, беше постигнато ясно, макар и временно споразумение. Всички страни приеха, че пускането на пазара на храни от клонирани животни трябва да бъде абсолютно забранено. Освен това забраната щеше да бъде въведена в действие веднага след влизането в сила на регламента. Ако помирителната процедура беше успешна, сега щяхме да можем заедно да приветстваме неизбежната забрана на пускането на пазара на храни от клонирани животни. Забраната би могла да влезе в сила още в края н настоящия месец. За съжаление, това не се случи. Поради неуспешните преговори изглежда сме склонни да се упрекваме взаимно. Същевременно е в наш общ интерес и задължение да не се поддаваме на тази склонност, а заедно да търсим решение. Въпреки че помирителната процедура приключи, нуждите и очакванията на европейските потребители не са се променили изобщо и поради това със задоволство отбелязвам, че имаме още една възможност да постигнем напредък. От нас зависи да възобновим процеса възможно най-бързо и ефективно. Трябва да положим максимални усилия преди всичко да гарантираме, че това, което сме постигнали на преговорите досега, не е загубено.
На трето четене стигнахме до момент, в който по принцип се споразумяхме за незабавна забрана на храните от клонирани животни. Не трябва да позволяваме това принципно споразумение да не бъде оползотворено. Също така трябва да защитим сериозния напредък, който постигнахме по отношение на инженерните наноматериали и традиционните храни от трети държави, както и по подобни важни въпроси. Мисля, че това, с което се храним, е важно за всички нас, а видът на храните, с които израстват нашите деца и внуци, е още по-важен. Искам да се възползвам от възможността да благодаря на члена на Комисията и на неговите организационни отдели за усърдната работа, която свършиха през последните няколко месеца. Също така приветствам факта, че Комисията – както ни уведоми неофициално – работи усилено по изготвянето на ново предложение, като се стреми да запази възможно най-много елементи от временното споразумение, постигнато на неотдавнашните преговори, в новото законодателно предложение. Председателството гарантира подкрепата си както за Комисията, така и за Парламента, и се надява, че възможно най-скоро ще се появи възможност за приемане на новото предложение.
Г-жо председател, уважаеми колеги, наясно сме, че Комисията има малко възможности за действие. Все пак задача на Съвета и на Парламента – двата съзаконодателни органа – е да намерят решение, което удовлетворява нуждите на европейските потребители чрез съвместни усилия. Във връзка с това очаквам с изключително голям интерес вашите становища.
Председател. – Преди да Ви дам думата, г-н член на Комисията, позволете ми от името на Парламента да приветствам с добре дошли членовете на делегацията на парламента – Народната консултативна асамблея – на Република Индонезия, които току-що заеха място на официалната трибуна горе.
Искам да отправя сърдечно специално приветствие към цялата делегация, водена от негово превъзходителство Lukman Hakim Saifuddin, заместник-председател на Народната консултативна асамблея.
Индонезия е основен партньор на ЕС в Югоизточна Азия. Тя всъщност е водещата държава в Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), с която Европейският съюз подписа Споразумение за партньорство и сътрудничество през ноември 2009 г., и понастоящем председателства АСЕАН.
Нашите два парламента са в отлични отношения. Делегация на Европейския парламента посети Индонезия само преди няколко месеца. Поради това е голямо удоволствие да можем да приветстваме нашите приятели и колеги от парламента на Индонезия днес. Надяваме се, че посещението Ви ще бъде полезно и плодотворно.
(Ръкопляскания)
11. Декларация на председателя на делегацията на Европейския парламент в помирителния комитет – нови храни (продължение на разискването)
Председател. – Сега продължаваме с разискването относно декларацията на председателя на делегацията на Европейския парламент в помирителния комитет – нови храни.
Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, какво вече имах възможност да заявя на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по земеделие и развитие на селските райони, не мога да не изразя разочарованието си от неуспеха на помирителната процедура въпреки максималните ни усилия за постигане на съгласие.
Положението е неприятно, тъй като бяхме постигнали голям напредък през последните няколко месеца по въпросите в предложенията за новите храни. Позволете ми да ви припомня някои от елементите, по които имаше ясно съгласие и които, ако бяха приети, щяха да допринесат за много подобрения в действащото законодателство: централизирана процедура за одобряване на нови храни, която усъвършенства процеса на разрешаване, като същевременно запазва безопасността на храните; определение за „наноматериали“ и задължение за одобряване преди пускането на пазара, както и изискване за етикетиране за всички хранителни съставки, които съдържат наноматериали; опростена процедура, приложима за традиционни храни от трети държави с цел улесняване на достъпа до пазара на ЕС за тези продукти; и необходимостта стопанските оператори да споделят научни данни, когато става въпрос за изпитвания с животни, с цел при възможност да се ограничи изпитването с животни.
Тези подобрения ще допринесат за стремежа на Европа към иновации, като улеснят пускането на пазара на нови храни, без да се правят компромиси с безопасността. Този проблем изисква нашето засилено внимание с цел подобренията да бъдат въведени без повече отлагане. Те ще осигурят сериозни ползи по отношение на защитата на потребителите и на иновациите в хранителния сектор. Поради това се надявам, че можем да използваме импулса от преговорите, като направим предложение по този въпрос съвсем скоро.
Невъзможността да приключим въпроса възникна въпреки многото положителни стъпки, постигнати по темата с клонирането през последните месеци и часове на преговорите. Комисията продължава да бъде ангажирана с изпълнението на доклада от октомври 2010 г., в който, припомням, беше предложено следното: временно преустановяване за срок от пет години на използването на технологията за клониране в ЕС, вноса и използването на продукти от клонирани животни за производството на храни и на храни от клонирани животни, което ще бъде съчетано с въвеждането на системи за проследяване за вноса на сперма и ембриони от клонирани животни. Освен това Комисията отчита и напредъка, постигнат по време на помирителната процедура.
Също така съм наясно, че по въпроса за клонирането във всички негови аспекти е необходимо да постигнем споразумение, което може да бъде приложено, както и което е оправдано и пропорционално. Комисията е готова да представи всеобхватно предложение след необходимата оценка на въздействието.
Приветствам тона, възприет от г-н Pittella и от председателството, показващ желание за постигане на съгласие. Трябва заедно да дообмислим следващите стъпки и съм готов да обсъдя с вас и със Съвета възможните сценарии за разглеждането на тези два важни въпроса и за одобряването на процес, който ще гарантира положителен изход. Подобно съвместно обсъждане следва да е насочено към определянето на насока за успех и по двата въпроса, така че потребителите да могат да се възползват от резултатите.
Pilar Ayuso, от името на групата PPE. – (ES) Г-жо председател, преди всичко искам да благодаря на г-жа Liotard, на унгарското председателство и на члена на Комисията Дали и неговия екип за усилията им. За съжаление обаче, по отношение на регламента, който е толкова важен и толкова необходим, не беше постигнато задоволително решение поради изискването за етикетиране, което надхвърли това, което беше възможно на практика. Това е тема, която поражда емоции и привлича вниманието на медиите, фактори, които противоречат на логиката и прагматизма.
Искам да кажа, че пропуснахме възможността да направим крачна напред, осъдихме хранително-вкусовата промишленост да съществува с остаряло законодателство и поставихме ограничения пред европейското технологично развитие, което толкова подкрепяме на теория.
Не можем да изискваме нещо, което е свързано с известни разходи и административни затруднения, които не могат да бъдат приети от хранително-вкусовата промишленост, нито можем да изискваме нещо, което не сме в състояние да наложим на трети страни. Не можем да въвеждаме закони за нещо, които по-късно няма да сме способни да приложим, тъй като ще мамим потребителите.
Отново заявявам, жалко е, че не постигнахме съгласие, тъй като регламентът разглеждаше не само клонирането и колко поколения и кои продукти трябва да бъдат етикетирани, но също и много други въпроси, по които беше постигнато съгласие, като например нанотехнологиите и хранителните продукти от трети държави, които бяха много важни за потребителите и за хранително-вкусовата промишленост, не само от гледна точка на вътрешния пазар, но също и по отношение на здравето и иновациите.
Тъй като клонирането е твърде сложен въпрос, за да бъде ограничен само в няколко параграфа в друго предложение, настоятелно призовавам Комисията отново да изготви доклад и да представи отделно законодателно предложение, което урежда всички аспекти на клонирането въз основа на сигурността на храните и всички научни данни.
Предвид факта, че членът на Комисията Дали се е ангажирал многократно пред Парламента да представи такова предложение, се надявам, че Комисията ще ни го изпрати възможно най-скоро.
Jo Leinen, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н Дали, госпожи и господа, участвал съм в много преговорни процеси в Парламента, но ще запомня трайно 12-те часа на настоящата помирителна процедура, която продължи от 19,00 ч. до 7,00 ч. на другата сутрин. Това беше много особен случай.
За съжаление, двете страни застъпваха крайно различни позиции. Подходът на Парламента беше ясен, а именно, да се концентрираме върху интересите на потребителите и на гражданите на ЕС. Други се съобразяваха с интересите на месопреработвателната промишленост и на селското стопанство. Заради тези различни подходи не успяхме да постигнем съгласие. Жалко е, тъй като сега имаме пропуск в законодателството на ЕС за храните, който трябва да преодолеем много бързо. Всички заявихме това сравнително ясно, включително г-н Pittella, който беше председател, както и докладчикът. Целият екип положи съвместни усилия.
Сега е необходимо да предприемем следващата стъпка. Трябва да преодолеем този пропуск. Г-н Дали, трябва да представите две предложения: едно относно новите храни, тъй като почти постихнахме съгласие по този въпрос по отношение на наноматериалите, процеса на централизирано одобряване и вноса от трети държави. Другото предложение засяга клонирането. Чухте всичко, което имаме да кажем по този въпрос. Не искаме тези продукти на европейския пазар. Най-малкото, искаме те да бъдат етикетирани, тъй като потребителите следва да имат свобода на избора. Това е Ваша задача и Парламентът е готов да Ви подкрепи. Надявам се, че ще можете да представите предложение много скоро.
Corinne Lepage, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, първо искам да благодаря на г-жа Liotard, г-н Pittella, г-н Leinen и на целия преговарящ екип. Благодарение на тях поддържахме изключително последователна позиция в много продължителния тристранен диалог и считам, че единственият положителен аспект на въпроса е, че Европейският парламент беше обединен в защитата на общественото здраве и интересите на потребителите. Именно за това сме избрани, а не за нещо друго.
Въпреки че признавам необходимостта да продължим напред и да не отправяме упреци, не можем да пренебрегнем фактите, а когато се стигна до воденето на преговори, в които Парламентът вече се беше отказал от доста неща, това вече беше прекалено много. Сякаш трябва да се питаме дали да етикетираме или не продуктите, които се продават на европейския пазар, когато свободата на избор на потребителите е основна в европейското законодателство.
Това, което се случи, е напълно неприемливо и бяхме подведени с лъжливи оправдания. Бяха ни представени правни основания. Не започвахме търговска война, правилата на СТО не се нарушаваха. В правно отношение всичко това беше невярно. Невъзможността за етикетиране е оправдание. То е технически невярно. Напълно възможно е да се извършва етикетиране и проследяване. Просто това беше нещо, което не желаехме да направим, тъй като, както г-н Leinen отбеляза току-що, на първо място поставяме интереси, различни от тези на потребителите.
Поради това сега трябва да продължим напред и трябва да го направим бързо. Въпросът за клонирането все повече се използва от всички, които искат да подложат на съмнение европейските институции Това е аргумент, който се представя от тези, които изпитват недоверие към храните, предлагани на европейския пазар. Не забравяйте, необходимо е бързо да възприемем ясна позиция относно клонирането с цел да предотвратим пускането на европейския пазар на месо от клонирани животни и от тяхно потомство, което всъщност искат европейските потребители и европейските граждани.
Struan Stevenson, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, след две години усилена работа регламентът относно новите храни се провали напълно, тъй като не можа да бъде постигнато подходящо съгласие по въпроса за клонирането. През цялата помирителна процедура предупреждавах, че упоритият отказ да се направят компромиси ще доведе до провал, и в крайна сметка се оказа точно така.
Сега отново сме в изходна точка и загубихме голям обем важно и полезно законодателство относно новите храни. Помирителната процедура без съмнение е полезен механизъм в законодателния процес, но тя става безполезна и безсмислена, ако участниците не са готови да преговарят и да правят компромиси. Ако на Парламента не липсваше гъвкавост, щяхме да разполагаме с толкова необходимото осъвременяване на правилата. Сега трябва да разчитаме на регламента относно новите храни от 1997 г., който е напълно остарял.
Ако Европейският парламент се опитва да покаже, че е силен и отговорен законодателен орган, който се гордее с постигането на Договора от Лисабон, мисля, че той се провали на първата проверка. Сега Комисията трябва да продължи и да подготви отделно законодателство по отношение на клонирането. Надявам се поне членовете на Европейския парламент да се поучат от грешките си и да осъзнаят, ако не можем да постигнем съгласие по тези важни въпроси, потърпевшите ще бъдат хората в Европа.
Bart Staes, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, мисля, че г-н Leinen представи проблема с разбиране. Това е въпрос, който чудесно балансира интересите на месопреработвателната промишленост и селското стопанство и тези на потребителите. Според мен това е същината на проблема. Считам, че ние като Парламент свършихме важна работа тук, заедно с докладчика, когото искам да поздравя за положените усилия. Работихме усърдно и доказахме, че сме гъвкави. Във всеки момент бяхме готови да направим редица отстъпки, но това не се оказа достатъчно.
Имам някои забележки относно недостатъчно гъвкавия подход, възприет от Съвета по отношение на тези отстъпки, но не съм особено удовлетворен и от позицията на Комисията – не конкретно от Вашата позиция, г-н Дали, но по един въпрос един от Вашите колеги, членът на Комисията от Белгия, г-н Де Гухт, пренебрегна помирителния комитет и говори пред комисията по международна търговия в Парламента, където представи редица софистични твърдения. Цитираните основания бяха свързани със СТО и всички знаем – г-жа Lepage с право заяви това – че подобни основания са неприемливи. Надявам се, че докладчикът ще засегне отново този въпрос скоро.
Какво трябва да се случи сега? Със сигурност загубихме известно време. Считам, че сега трябва наистина да поискаме от Комисията бързо да представи ново предложение относно новите храни – знаем, че това е възможно, тъй като почти беше постигнато съгласие. Необходимо е да се внесе и предложение за това, как ще третираме храните от клонирани животни, месото от клонирани животни и от тяхно потомство, и така нататък.
Искам да отправя едно предупреждение, г-н член на Комисията: иска ми се това да стане своевременно. Не искам този въпрос да бъде забравен, а след това да ни се наложи да се заемем с него в края на нашия мандат или да бъде отложен за следващия парламентарен мандат. Именно този Парламент разисква по темата на първо и второ четене и на помирителна процедура. Ето защо този Парламент трябва да я приключи.
Kartika Tamara Liotard, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Г-жо председател, искам да започна, като изразя искрената си благодарност към колегите в Парламента и в делегацията за пълната подкрепа, която получих на преговорите до самия край. Също така изразявам възхищението си от унгарския посланик, който наистина направи всичко възможно, както всъщност постъпи и г-н Дали.
Много жалко е, че не успяхме да постигнем съгласие по отношение на клонирането. На потребителите все още се предлагат клонирани продукти, непроверени и без етикети, въпреки че 77 % от европейските граждани се противопоставиха на това. Искам да заявя на Съвета, че политика на забрана единствено на клонираните животни би имала само символично значение. Действителното решение в това отношение е забраната за потомството. Самите клонирани животни са толкова скъпи, че от тях никой няма да прави хамбургери. Поради това не успяхме да постигнем съгласие по въпроса. Съветът и Комисията продължиха да твърдят, че забраната за потомството на клонирани животни ще противоречи на правилата на Световната търговска организация (СТО). Г-н Де Гухт не се ограничи с това и заяви пред Парламента, че това ще доведе до търговска война. Можете тогава да си представите колко бях изненадана, когато прочетох, ясно отбелязано в таен вътрешен документ на Съвета, на който попаднах – това е документ на правната служба на Съвета на министрите – че забраната за потомството на клонирани животни всъщност е напълно оправдана от гледна точка на правилата на СТО. В документа се посочва ясно, че
(EN) „Забраните за храни от клонирани животни и [...] храни от потомство на клонирани животни могат да бъдат обосновани въз основа на етични съображения на потребителите“.
(NL) Искам Съветът да ми каже дали всички държави-членки са знаели за този документ? Ако е така, защо аргументът за световните търговски войни се използваше постоянно, така че да не може да се постигне съгласие с Парламента? Действително съм любопитна да разбера истинските причини, които се крият зад това. Ако преговарящите от държавите-членки не са знаели за документа, това според мен е скандал. Ако са знаели за него, значи са използвани измамни аргументи.
Г-н Дали, гражданите очакват следващия Ви ход. Според мен съвсем скоро трябва да се предложи регламент. Знаете, че все още съм готова на сътрудничество и съм убедена, че можем да намерим решение. Ще предам документа на Съвета.
Corinne Lepage (ALDE). – (FR) Г-жо председател, това, което г-жа Liotard сподели току-що, е невероятно. Поради това искам да настоявам за отговор на въпроса, който зададе тя. Безкрайно изумена съм и искам да попитам Комисията дали тя също е разполагала с този документ. Всъщност е неприемливо, че в продължение на седмици ни се казваше, че ще влезем в открита война със СТО, че г-н Де Гухт ни каза, че вече няма да можем да продаваме самолети, че повече няма да можем да продаваме каквото и да е, ако вземем това решение, а всъщност е имало правна бележка, посочваща точно обратното. Мисля, че това е решаващ въпрос от политическа гледна точка.
Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, мисля, че Съветът наистина надвиши правомощията си. Не следва да се забравя, че хората, които представляват гражданите на Европа, са тези, които те са избрали демократично. Поради това, ако Парламентът винаги е настоявал в комисиите и тук, в залата, че месото от клонирани животни не е приемливо за хората, Съветът трябваше да вземе това под внимание. Отговорността за това решение, което е много лошо за стопанската дейност, е изцяло на Съвета.
Освен частта, засягаща месото от клонирани животни и някои други хранителни продукти, текстът щеше да се приеме с много голямо мнозинство. Съветът не искаше това. Това е същият Съвет, който от една страна се обявява в подкрепа на либерализацията на всичко, а от друга страна настоява за премахването на етикета „Произведено в“ върху текстилните изделия, тъй като не иска на потребителите да се предоставя вярната информация и ни създава затруднения във връзка с етикетирането, тъй като не иска на етикетите да се посочва мястото на произхода или източникът на храната, която хората консумират. Това е позицията на Съвета.
Г-н Pittella постъпи добре – и му благодаря за това – като защити честта и становищата на почти всички членове на Парламента, отхвърляйки изнудващото предложение, което Съветът искаше да ни наложи. Поради това благодаря на г-н Pittella, на докладчика и на всички колеги, които не отстъпиха изобщо от това, което считаме за истински полезно за нашите граждани.
Peter Liese (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н Дали, госпожи и господа, всички сме разочаровани и това е очевидно, но не мисля, че отговорността носи делегацията на Европейския парламент в преговорите. Според мен членът на Комисията и министърът, които са тук, също не са отговорни. Напротив, други представители на Съвета и на Комисията побързаха да изпълнят задачата си и посочиха проблеми в трети държави, които не бяха обсъдени изцяло.
Г-н Де Гухт и представителите на финансовите министерства, например от Германия, която е моята родина, обрисуваха ужасни картини за търговски войни от по-голям мащаб в сравнение с банановата война и редица други въпроси. Не мисля, че имаше основания за което и да е от тези неща.
Вчера имах огромното удоволствие да се срещна с представители на американското посолство в моята страна, които бяха дошли специално в Страсбург и дори разговаряха с мен на немски, за да обсъдим въпроси, свързани с политиката относно храните. Аргументите на американските дипломати не бяха достатъчно убедителни, за да ни попречат да успеем да намерим решение. Попитах ги какво е становището им по въпроса и не останах с впечатлението, че би било невъзможно да постигнем съгласие с американците, ако желаехме това. Особено много ме изненада, че американците ми дадоха документа, описващ етикетирането за произход в САЩ. Например каймата трябва да бъде етикетирана в САЩ. На опаковката на хамбургерите трябва да се посочва ясно какъв е произходът на месото.
Как можем да говорим за търговска война, ако същевременно искаме да етикетираме месото от клонирани животни или месото от потомство на клонирани животни? Трябваше да положим повече усилия в тази област и да не заявяваме веднага, след като американците изразиха съмненията си, че не можем да направим това. Призовавам Комисията да приеме това като аргумент за представянето на ново предложение. Трябва да бъдем по-самоуверени, ако искаме да изпълним това на фона на противопоставянето на трети държави.
Linda McAvan (S&D). – (EN) Г-жо председател, действащият председател на Съвета отбеляза, че не трябва да търсим вината, но според мен е време да проявим пълна откровеност.
Да, всички сме съгласни, че не трябва да консумираме продукти от клонирани животни, но всички знаем, че никой няма да консумира продукти от клонирани животни. Друг сериозен щекотлив въпрос в преговорите беше неспособността на Съвета да предприеме действия във връзка с вноса на ембриони и сперма в ЕС, което позволява на земеделските стопани да отглеждат потомство на клонирани животни. Това е потомство на клонирани животни, чиято поява е белязана от страдание.
Г-н член на Комисията, не е вярно, че имаме или че скоро ще имаме закони на ЕС, които забраняват пускането на пазара на продукти от тюлени, на козина на кучета и котки, и на козметични продукти, които са изпитани върху животни. Имаме тези закони, тогава защо да не можем да имаме закон, който забранява пускането на пазара на ЕС на продукти, които са резултат от жестоката практика на клонирането?
Съгласна съм с г-жа Liotard. Това не е въпрос, свързан със Световната търговска организация: това е въпрос на политическа воля и можем да покажем това и именно това ще удовлетвори Парламента и е основа за постигане на съгласие.
Anna Rosbach (ECR). – (DA) Г-жо председател, много усилия бяха посветени на този регламент както от страна на г-жа Liotard, така и на докладчиците в сянка. Голяма благодарност за това. За съжаление, всичко приключи, както знаем, с несъгласие относно храните от клонирани животни. Аз съм от държава, в която храната от клонирани животни е забранена. Въпреки това клонирането прониква чрез други източници. Често темата остава добре пазена тайна и не се обсъжда. Според мен е странно, че искаме пълна прозрачност за всичко – от чорапите до телевизията до лекарствата и банките – но когато става въпрос за храни, положението е съвсем различно.
Оцветители, газове за удължаване на срока на годност, хормони за растеж, антибиотици, генетично модифицирани организми и много други се използват – за предпочитане без потребителите да могат да прочетат за това на опаковките. Защо никой не е заинтересован да се гарантира, че хранителните продукти са възможно най-естествени? Защо не обръщаме повече внимание на собственото си здраве и благоденствие и не се отнасяме хуманно към нашите селскостопански животни? Не мога да разбера защо се демонстрира толкова слаба отговорност към здравето на децата и възрастните в някои европейски среди.
Satu Hassi (Verts/ALE). – (FI) Г-жо председател, госпожи и господа, наистина е възмутително, че настоящият проектозакон беше отхвърлен и съм съгласна с колегите, според които това се дължи на факта, че Комисията и Съветът решиха да дадат приоритет на интересите на чуждестранната месопреработвателна промишленост. Техните интереси са желанието да извършват търговска дейност с клонирани животни, което коства страдания на животните. Същевременно Парламентът се вслуша в европейските потребители, преобладаващата част от които не искат клонирането да се използва в производството на месни или млечни продукти, преобладаващата част от които искат страданието за животните да намалява, не да се увеличава.
Всъщност Парламентът не прояви липса на гъвкавост. Той направи големи отстъпки и беше готов да оттегли забраната за етикетирането. Съветът не се съгласи дори на това и както чухме сега от г-жа Liotard и от г-н Liese например, аргументите, представени от Съвета и от Комисията, са били съвсем неверни и най-вероятно дори е било известно, че са лъжливи.
Съвсем ясно е, че няма да бъде намерено трайно решение на проблема, ако не приемем за даденост, че следва да зачитаме волята на европейските потребители за намаляване на страданието на животните, а не за увеличаването му.
Françoise Grossetête (PPE). – (FR) Г-жо председател, първо искам да направя един обща забележка.
Когато говорим за липса на доверие към институциите от страна на потребителите, мисля, че проблемът не е в това. Често хората са тези, които създават това недоверие и извличат лична изгода от това.
Сега ще се върна към темата. Вярно е, че в края на дългата нощ на преговори, които продължиха от 19,00 ч. до 7,00 ч., имаше огромно разочарование. Вярно е, че Европейската комисия сега има важна задача пред себе си, тъй като тя трябва да представи нови предложения и тъй като развитието на технологиите сега прави преразглеждането на това законодателство важно. Когато мислим за наноматериалите например, въпросът изглежда неотложен.
Напълно неприемливо е, че няма контрол над технологиите за клониране или върху храните, получени чрез тези технологии, които могат да бъдат предназначени за консумация от човека. Съществуват ясни принципи и считам, че всички ние в Парламента сме напълно съгласни. Потребителите трябва да бъдат уведомявани за произхода на храните, произведени от клонирани животни и от тяхно потомство.
Трябва да изискаме две неща: проследяване н етикетиране. Не се съмнявам във волята на члена на Комисията Дали да изясни този въпрос и да намери правилните решения на многобройните проблеми, които остават нерешени. Проследяването е важно. Европейските потребители трябва да могат да правят информиран избор.
Като европейски законодатели не можем да си позволим да кажем на обществеността: „Европа не прави нищо, тъй като не успяхме да постигнем съгласие“.
Г-н член на Комисията, знам, че полагате усилия да преодолеете институционалната безизходица, на която сме свидетели, с цел да се предоставят по-стабилни гаранции не само на потребителите, но също и на стопанските оператори. Няма време за губене и трябва да действаме бързо, за да намерим изход.
Kriton Arsenis (S&D). – (EN) Г-жо председател, опасявам се, че ще бъда по-малко дипломатичен. Искам да заявя на члена на Комисията и на представителя на Съвета: отново предлагате забрана на храните от клонирани животни, но никой не може да си купи храна от клонирани животни.
Клонираните животни са много скъпи, за да се използват за храна. Потомството им се използва за храна. Ето защо искаме забрана на тяхното потомство и желаем ясно етикетиране на потомството. Опасявам се, че ролята ви в преговорите не доведе до резултати. Противопоставихте се на етикетирането на потомството, което беше минималната обща насока със Съвета. Това беше нашият шанс да постигнем съгласие. Моля, вземете си поука, вслушайте се в това, което тази институция има да каже по въпроса, и се върнете при нас с достойно предложение.
Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н Дали, госпожи и господа, аз също изразявам съжаление от факта, че преговорите бяха неуспешни, особено поради това, че сега ще трябва да чакаме с години, докато разполагаме с правила, уреждащи например нанотехнологиите в храните и продуктите от трети държави, които понастоящем са непознати в Европа. Изглежда чрез включването на клонираните животни в законодателството попаднахме в капан. Трябва да отбележа, че начинът, по който разисквахме този въпрос, не ни прави чест. Обсъждането продължи цяла нощ, като всяка от страните беше непоследователна и никоя не желаеше да отстъпи. В крайна сметка преговорите се провалиха, което е много жалко.
Искам да отбележа нещо. Тук говорим по многобройни теми и за законодателство. Използваме същата стратегия по отношение на генетичното инженерство. Не желаехме генетичното инженерство и увеличихме значително ограниченията и изискванията. Какъв беше крайният резултат? Технологиите се развиха до такава степен, че те успяха да изпълнят дори и тези високи стандарти. Сега обсъждаме факта, че не искаме клонирани животни, тъй като не се изпълняват изискванията за хуманно отношение към животните, което поражда рискове. Разговарял съм с учени и предвиждам, че технологиите ще се развият до такава степен, че вече няма да бъде възможно да се прилага обща забрана за клонирането на животни. Все пак се надявам, че тези научни разработки са под сериозно съмнение.
Необходимо е да обърнем по-сериозно внимание на основните принципи, които трябва да установим, за да въвеждаме добри регламенти. Не следва да правим опити да забавяме или дори да предотвратяваме някои развития посредством законодателство.
Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Г-жо председател, в началото искам да отбележа разочарованието си от неуспеха на помирителната процедура. Въпреки че работата отне месеци, дори години, резултатът е разочароващ, особено в момент, когато по тази тема можеше да бъде постигнато съгласие по много въпроси. Въпреки това докладчикът заслужава високата ни оценка за положените усилия.
По въпроса за храните от клонирани животни и от тяхно поколение Парламентът беше прав да поддържа становището си, основано на принципи. Наясно сме, че представляваме волята на европейските граждани, когато се противопоставяме на наличието на клонирани животни и на тяхно потомство в хранителната верига. По време на преговорите Съветът пренебрегна тези основателни прояви на загриженост, което е осъдително. Ако бяхме приели окончателното предложение на Съвета, нямаше да можем да твърдим, че защитаваме желанието на обикновените граждани на трапезите им да не присъства месо от клонирани животни. Не бяхме готови да одобрим закони, които биха позволили храни от поколението на клонирани животни да навлиза на пазара, без да бъде етикетирано като такова.
Що се отнася до бъдещето, искам да напомня на Комисията за ангажиментите, които пое през октомври 2010 г., главно за забраняване на технологиите за клониране в производството на храни в Европейския съюз. Друг ангажимент беше създаването на системи за проследяване на репродуктивен материал, получен от клонирани животни извън ЕС. Тези ангажименти бяха поети няколкократно и трябва да бъдат отразени в следващите предложения. Убедена съм, че държавите-членки ще обърнат по-голямо внимание на основателната загриженост на гражданите на Европейския съюз.
Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-жо председател, съгласна съм с всичко, което отбелязаха колегите, изказали се преди мен. Аз също бях член на делегацията в помирителния комитет. В хода на преговорите имаше чувства на надежда, разочарование и дори гняв, ако мога да се изразя така, тъй като там представлявахме над 500 милиона души, огромна част от които – според всички проучвания и изследвания – продължават да заявяват твърдо, че не желаят да консумират храни от клонирани животни или от тяхно потомство.
Етикетирането и проследяването наистина бяха минималните изисквания, зад които застанахме. Ако бяхме приели компромиса, щяхме да установим, че е непълноценен. Г-н Pittella е прав: леко замаскиране, може би дори залъгване, но нищо повече от куха черупка. Нека не се лъжем: никой не плаща 100 000 евро за говедо, само за да го превърне в кайма и да го продава като хамбургери. За всичко останало нямаше регламент; щяхме да приемем липсата на регламент; но не можем да направим това.
Въпреки това днес все още защитаваме някои решения и продължаваме да твърдим, че неуспехът беше общ. Това обаче не беше общ неуспех, тъй като имаше съгласие на практика по всички въпроси, въпреки че неуспехът беше сериозен и хората останаха с впечатлението, че едрият бизнес и търговските правила са по-важни от европейските граждани, които трябва да представляваме и защитаваме тук.
Поради това призовавам абсолютно всички да започнем отначало с чисто съзнание и свежи идеи, тъй като се надявам и се моля очакванията и волята на хората да бъдат зачетени следващия път.
Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, сигурно всички ще се съгласят, че информацията е една от основните движещи сили в съвременния свят. Това правило е валидно и когато става въпрос за безопасността на храните. Все още обмисляме и се надявам, че ще приемем нови правила относно предоставянето на обща информация за храните на потребителите, както и различни въпроси, като например плодовите сокове и производните продукти.
За съжаление, не беше възможно да се постигне компромис със Съвета по отношение на новите храни и направихме стъпка назад. Повечето потребители не искат хранителни продукти от клонирани животни, но на практика те съществуват. Поради това е изключително важно да се гарантира, че обществеността получава информация. Но твърдейки, че това може да създаде затруднения за търговците и производителите, представителите на държавите-членки не приеха изискването за етикетирането или проследяването, с други думи, минималните изисквания, чрез които да може да се гарантира осведомеността на потребителите. Поради това потребителите все още няма как да бъдат информирани дали например млякото, което пият, е получено от клонирани животни.
Това обаче е едната страна на въпроса. Сега предотвратихме новите технологии, научните изследвания и използването на резултатите в хранително вкусовата промишленост. Чрез това неодобрение сами отложихме решението на проблемите за неопределено време. Всички очакваме бързи предложения от Европейската комисия, които ще ни помогнат да преодолеем правната безизходица.
Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, действително ли сме изненадани, че не постигнахме съгласие? Наистина отстрани ми изглеждаше, че съществуват твърде много различия на преговорите и не съм убедена, че започването в 21,00 ч. на заседание, което беше обречено да приключи с неуспех в 7,00 ч., беше много добра идея, но този проблем все още се нуждае от решение и вероятно то може да бъде постигнато чрез разделянето на законодателството на две части.
Въпросът за клонирането е много чувствителен и съществуват опасения по отношение на хуманното отношение към животните, за които другите говориха, но е необходимо да се засегне въпросът за репродуктивния материал. Нужна ни е яснота как въпросът може да бъде разгледан от гледна точка на правилата на СТО, тъй като земеделските стопани в Европа искат достъп до най-добрите технологии, които им се предлагат, за да имат по-висока производителност. Следователно в тази рамка имаме въпроси, които трябва да бъдат решени в Парламента, и се надявам, че те могат да получат удовлетворяващо решение.
И накрая, по отношение на стандартите на Европа в сравнение с останалата част от света, ние внасяме месни продукти в Европейския съюз. Дали сме също толкова категорични относно това, което внасяме, колкото са изискванията си относно това, което се произвежда в самия Европейски съюз? Това също е въпрос, който трябва да бъде разгледан.
Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н Дали, на първо място, искам да благодаря на г-н Дали за усилията му в областта на превенцията. Надявах се и очаквах, че ще видим тази сериозна ангажираност от негова страна по отношение на храните от клонирани животни. Имахме няколко часа усилени обсъждания и лично аз се възприемам като представител на хората в Европа, които явно подкрепят възприетата от Парламента позиция и искам да има напредък в тази област. Заедно с 500 милиона европейци искаме ясно етикетиране като минимално решение. Всъщност ще искаме забрана за клонираните животни и на продуктите от клонирани животни, независимо от това от кое поколение са.
Надяваме се на Вашата подкрепа, г-н Дали. Не разбрахме защо Съветът не беше на наша страна, тъй като Съветът е съставен от избрани представители на държавите-членки. Те обаче очевидно обслужваха нуждите на пазара, а не на хората. Надяваме се, че в бъдеще ще поставите хората, а не пазара, в основата на вашия процес на вземане на решения.
Martin Häusling (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, политиката за защита на потребителите е основен елемент на общата европейска политика. Ако не успеем да осигурим постоянна защита на потребителите, това ще означава пълен провал в това отношение. Важно е да се обясни, че не само огромна част от потребителите не искат клониране, това е вярно и за огромна част от земеделските стопани.
Мисля, че някои държави-членки умишлено саботираха преговорите. Те решиха да предпазят селскостопанския сектор и да защитят интересите му. Всички приказки за опасност от търговска война, която беше спомената няколко пъти днес, бяха просто оправдание. Най-малкото във връзка с европейската политика за хуманно отношение към животните следва да предприемем мерки срещу клонирането, г-н Дали, и се надяваме, че ще изготвите регламент възможно най-скоро. Необходими са действия. Призоваваме ви да не чакате с месеци, а да се заемете с въпроса незабавно. Забраната на клонирането е просто една стъпка в процеса. Трябва да настояваме за въвеждането на регламент, който обхваща потомството на клонирани животни, в противен случай цялата идея ще бъде напълно неефективна.
Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, не искам да звуча назидателно, но според мен неуспехът на помирителната процедура е стъпка назад и за да избегнем недостатъците, загубихме и постигнатото.
Клонирането е не само сложен, но и чувствителен въпрос. Овцата Доли не беше нито първото, нито последното клонирано животно. Десетки хиляди други опити завършват с неуспех. Деформирани зародиши с прекомерно големи органи умират в утробите на опитните животни, други се раждат мъртви, а други умират само няколко дни след раждането си. Клонирането е по-голям тормоз за животните в сравнение с малките клетки или транспортирането в камиони без вода.
Поради това е правилно регламентът относно новите храни да включва забрана на клонираните животни и на тяхното поколение. Не мисля, че е много сложно да решим въпроса с клонирането сега. Трябва да покажем ясно на производителите на храни, че продуктите от животни, които страдат, нямат място на европейския пазар.
Giancarlo Scottà (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, новите храни са хранителни продукти или съставки, които се подлагат на производствени процеси и претърпяват промяна в хранителната стойност.
Изпитвам редица колебания във връзка с регламента за новите храни. Каква връзка ще има той с регламента относно генетично модифицираните организми (ГМО), след като клонирането е аспект на генетичното инженерство и, както ГМО, е свързано с действително генетично манипулиране? Как ще се регламентира движението на тези храни между европейските държави? Как ще извършват научните изпитвания, необходими за проверката на безопасността на тези нови храни? Какви ще бъдат критериите за определянето на тези продукти и преди всичко как потребителите ще бъдат уведомявани за характеристиките и хранителните свойства на новите храни, които купуват?
В най-голяма степен съм загрижен за защитата на потребителите, безопасността на храните при използването на новите продукти и вярната информация. Поради това считам, че потребителите трябва да имат възможност за пълно проследяване, особено по отношение на природните продукти, за които вече се оказва трудно да гарантираме проследяване.
Niki Tzavela (EFD). – (EL) Г-жо председател, мисля, че целият проблем възникна поради липсата на информация за потребителите и обществеността. Когато няма прозрачност в информацията за гражданите на Европа и целия свят, се стига до безизходица и не постигаме нищо. Това, което искам да подчертая, е, че когато има силна реакция срещу такива продукти, ние и компетентните лица и законодателите трябва да се съобразим с изискванията на общественото мнение. Поради това трябва да има информация и прозрачност във всичко, което правим, ако искаме да завършим това, което сме започнали.
Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, внимателно проследих становищата, изразени по време на разискването. Искам да благодаря на уважаемите колеги за техните мнения и ги уверявам отново, че Комисията ще продължи да работи с Парламента, държавите-членки и заинтересованите страни от всички сектори в преследването на общата цел за възможно най-бърз напредък по отношение на двете предложения за новите храни и клонирането.
Искам да подчертая, че позицията, възприета от Комисията по време на помирителната процедура – като ние представяхме различни предложения в това отношение – беше, че, както отбелязах по-рано, всяко решение или всеки компромис, който може да се постигне, трябва да подлежи на изпълнение. То трябва да бъде възможно за изпълнение и също така да бъде обосновано и пропорционално. Каквото и да искат да постигнат всички – и като член на Комисията, отговарящ за потребителите, напълно подкрепям информацията за потребителите – то трябва да бъде основано на доказателства и трябва да имаме оценка на въздействието. Това беше нашата позиция.
Комисията никога не е представяла позиция срещу който и да е вид етикетиране, но имахме предвид, че всяко решение, което вземем, трябва да бъде подложено на оценка, за да гарантираме въздействието, което ще окаже върху нашите граждани като цяло, независимо дали са производители или потребители, като това е позицията, която продължавам да поддържам. Уверявам ви, че службите на Комисията и аз ще се изправим пред това предизвикателство с цялата си решителност и енергия и също така ви уверявам, особено г-н Staes, че не отлагам решенията, които трябва да бъдат взети.
Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, от името на председателството и на Съвета ви благодаря за разискването. Искам да изразя своята специална благодарност за изказванията, които признаха усилията на унгарското председателство и оцениха високо тези усилия.
Също така приветстваме факта, че аргументите, посочени по време на помирителната процедура, бяха представени тук. Същевременно искаме да отхвърлим изявленията или предположенията, с които се твърди, че Съветът или унгарското председателство са действали нечестно или неправомерно, или са били под влиянието на заинтересовани групи.
Най-добрият аспект на Договора от Лисабон е, че той увеличи съвместната ни отговорност. Опитвали сме се и продължаваме да се опитваме да действаме в този дух. Не успяхме да постигнем съгласие и сега във връзка с това могат да ни се предложат за консумация всякакви продукти без ограничение. Това е по-лошо, отколкото би било последното предложение на Съвета. Както точно беше то? Забрана на клонираните животни и продуктите, получени от тях, както и следене и етикетиране на първото поколение, разбира се в рамките на разумни граници. Само си помислете за многобройните съставки на колбасите например. Разумността и ценообразуването ще определят границите.
Искаме да заявим специално на г-жа Liotard, по отношение на вътрешния документ на Съвета, който цитирахте, че държавите-членки знаеха за него и, естествено, Съветът знаеше за него и дори го обсъди. Той спомогна за формирането на нашата позиция. Цитирахте изречение, извадено от контекста на документа, като не споменахте, че в заключенията на документа се посочва именно, че съществуват рискове от гледна точка на съвместимостта със СТО, както и че в заключенията се посочва, че най-приемливото решение е етикетирането, което, повтарям, беше включено в предложението на Съвета.
Съгласна съм обаче с всички вас, че трябва да продължим възможно най-бързо. Надяваме се, че скоро ще знаем повече за аспектите на безопасността на храните благодарение на научните изследвания и напредък. Удовлетворена съм от обещанието на члена на Комисията Дали, че скоро ще има нова нов, отделен проект относно клонирането и темата за продуктите от клонирани животни.
Gianni Pittella, председател на делегацията на Европейския парламент в помирителния комитет. – (IT) Г-жо председател, всички изказвания на колегите, които говориха преди мен – на които благодаря, като започна с докладчика – както и документацията, представена от самия докладчик, в която се подчертава фактът, че нашите предложения – които, ако бяха приети, нямаше до доведат до разпалването на търговска война – показаха, че нямаше общ неуспех, като заявявам това отново на унгарското председателство, без да искам да водя спорове. Неуспех наистина имаше, но той беше в област, за която безспорно правителствата носеха отговорност.
Нека никой да не ми заявява, че само етикетирането на говеждото месо от клонирани животни или от тяхно поколение може да се счита за достойно и удовлетворяващо споразумение за Парламента, тъй като това почти не беше никакво споразумение. Нека сега забравим всичко това и да погледнем към бъдещето. Преди всичко Съветът има задачата да убеди правителствата, след като вече са запознати с позициите на Парламента, които са позициите на хората в Европа. Етикетирането на месото от клонирани животни или от тяхно поколение е минималното изискване, с което ще се съгласим. За приемането на това минимално изискване е необходима работа във и между правителствата.
Поради това призовавам члена на Комисията Дали – за когото знам, че проявява готовност за сътрудничество – да внесе предложение на Комисията възможно най-скоро, да за може Парламентът да одобри регламента относно клонирането. Освен това трябва да продължим работата по отношение на наноматериалите и след като вече темата за клонирането е решена, да продължим бързо с тях.
На последно място, искам да отбележа: всички забелязахте колко обединен е Парламентът. Това е значимо, пълно единство. Може би допуснахте грешка на преговорите, като си мислехте, че няма съгласуваност в Европейския парламент. Моля, не допускайте тази грешка отново, тъй като по чувствителни въпроси, свързани със здравето на хората, ние сме и ще продължим да бъдем единни.
Bart Staes (Verts/ALE). – (NL) Г-жо председател, това всъщност е процедурен въпрос. Позицията на члена на Комисията Де Гухт беше спомената няколко пъти по време на разискването. Г-жа Lepage попита г-н Дали знаел ли е за правната бележка на Съвета. Чух г-н Дали да отговаря на много от въпросите ни, но не чух отговор на този въпрос, въпреки че той е много важен. Може би става въпрос за липса на съгласие в Комисията, тъй като в Комисията г-н Дали отговаря за здравеопазването и защитата на потребителите, а г-н Де Гухт, както се твърди, представи неверни аргументи, които бяха обезсмислени с документ на Съвета. Искам да чуя становището на члена на Комисията по този въпрос.
Председател. – Разискването приключи.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: EDWARD McMILLAN-SCOTT Заместник-председател
Председател. – Следващата точка е разискването относно
– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Bendt Bendtsen, от името на групата PPE, Edit Herczog, от името на групата S&D, Fiona Hall, от името на групата ALDE, Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE, Giles Chichester, от името на групата ECR, и Niki Tzavela, от името на групата EFD, към Съвета относно прегледа на Small Business Act (SBA) (O-000089/2011– B7-0301/2011),
– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Bendt Bendtsen, от името на групата PPE, Edit Herczog, от името на групата S&D, Fiona Hall, от името на групата ALDE, Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE, Giles Chichester, от името на групата ECR, и Niki Tzavela, от името на групата EFD, към Комисията относно прегледа на Small Business Act (SBA) (O-000090/2011 – B7-0302/2011).
Bendt Bendtsen, автор. – (DA) Г-н председател, икономическата криза се отрази на малките и средните предприятия в Европа. В допълнение, налице са новите базелски правила, които сега следва да се въведат в очакваната Директива за капиталовите изисквания. Поради това вероятно за малките и средните предприятия ще бъде още по-трудно да получат капитал за растежа, от който се нуждае Европа. С тази резолюция Европейският парламент изпраща ясен сигнал към Комисията, че сега е моментът да се вземат необходимите решения, за да могат малките и средните предприятия да извлекат полза.
Да, вярно е, че политиците не бива да управляват предприятия, но те трябва да участват в създаването на плодородната почва за растежа на предприятията в Европа. Доволен съм, че сега ще направим преглед на „Small Business Act“. Трябва да предприемем подходящи действия, а не просто да унищожаваме нашите европейски предприятия. Налице е спешна необходимост от подобряване на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия. Нужно е и да се увеличи достъпът до пазара, включително чрез модернизиране на системата за стандартизация в ЕС, и да се подобри достъпът на малките и средните предприятия до възможности, касаещи възлагането на обществени поръчки.
Накрая бих искал да посоча, че трябва да намалим административната тежест на нашите предприятия, например във връзка с отчитането. Защо собствениците на малки предприятия трябва да представят отчет повече от един път? Би трябвало веднъж да е достатъчно. Публичните органи следва сами да се занимават с по-нататъшното разпространяване на информацията. Трябва да отчетем факта, че когато създаваме нов законодателен акт в ЕС и предвиждаме изпълнението му в държавите-членки, често стоварваме още по-голямо бреме върху нашите малки и средни предприятия. Следователно не е достатъчно просто да се намали броят. Трябва също така да се погрижим да не създаваме допълнителна тежест за малките и средните предприятия всеки път, когато изготвим законодателен акт. Като цяло трябва да улесним дейността на предприятията в Европа и трябва да действаме сега.
Edit Herczog, автор. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, моля да ме извинете. За миг погледнах нагоре към местата за посетители, тъй като, за късмет, тъкмо сега случайно тук присъства и група от Унгария.
В последно време „Small Business Act“ се вписа в европейското мислене. Като се изхожда от практическия опит от последните две години, сега е моментът да се направи преглед, да се актуализира и да се укрепи „Small Business Act“. Ние, вносителите на въпроса, обобщихме най-важните аспекти в 34 параграфа в предложението за решение. Бих искала да спомена няколко от тях.
Прилагането е много важно. Държавите-членки са свършили работата си с различна степен на ефективност и ангажираност със съответстващия им успех. Бихме искали да се създаде единна база данни и таблица с резултати, за да се направи оценка на успеха и на случаите, в които има крайности.
Г-н член на Комисията, според нас целта е не да се нарушават правата на наетите лица по какъвто и да е начин, а да се разкрият работни места. Намаляването на администрацията не е равносилно на нарушаване на правата на наетите лица, по-скоро трябва да се създаде възможност за сътрудничество между микро- и малките предприятия.
По отношение на достъпа до финансови ресурси е много важно средствата, налични на равнище Европейски съюз, да се използват по-ефективно. До този момент сме постигнали 75 % ефективност, като около 50 000 малки и средни предприятия (МСП) са получили средства по този начин. В същото време приблизително 300 000 МСП са успели да получат достъп до финансиране по програмата за конкурентоспособност и иновации. Трябва непременно да я укрепим и съхраним.
Много е важно институционалната мрежа да помага на малките и средните предприятия. Затова следва да се засили European Enterprise Network.
Имаме голямо желание да намерим решение, с което да се даде възможност за продължаване на програмата „Еразъм за млади предприемачи“. Бихме искали всичките 23 милиона малки и средни предприятия да успеят да наемат поне по още един работник или служител. По този начин бихме могли да допринесем значително за подобряване на положението на пазара на труда. От голямо значение е обаче работната сила, наета в малките и средните предприятия, да е по-висококвалифицирана, отколкото в момента. Особено важно е тя да може да се включи в изпълнението на програмата за „зелена“ икономика и да придобие цифрови умения. Най-важното нещо за нас е младите предприемачи с малки и средни предприятия да не разглеждат различните видове предприемачество като възможност за загуба, а като възможност за печалба.
Fiona Hall, автор. – (EN) Г-н председател, „Small Business Act“ получи радушен прием от МСП, но това беше преди две години. Наистина е важно сега да покажем на малките предприятия, че това не беше просто къс хартия.
Що се отнася до административната тежест, целта не бива да е еднократна – нещо, което постигаме и след това изоставяме. Тя е нещо, по което трябва да продължим да работим. Особено съм обезпокоена от положението, в което се намират микропредприятията. То е приемливо – или сравнително приемливо – за едно малко предприятие с 249 наети лица, което има специализиран административен персонал, но при едно микропредприятие с личен състав от един или двама души прекомерното регулиране може да направи търговията практически невъзможна. Не бива да забравяме, че микропредприятията с по-малко от 10 наети лица на практика съставляват над 90% от всички предприятия в ЕС.
Микропредприятията действително трябва да се третират като семейни единици, и по-специално ЕС и неговите държави-членки трябва да работят заедно, за да открият начини за оказване на предварителна подкрепа на малките предприятия за повишаване на енергийната ефективност. Всъщност по-общият въпрос за финансирането на МСП е жизненоважен.
Tочно преди Великден редица членове на Парламента от комисията по промишленост, изследвания и енергетика посетиха Калифорния, за да разберат как се инвестира в Силициевата долина. Това, което открихме, беше, че рисковият капитал е много по-достъпен, отколкото в Европа, и че тези, които го предоставят, прилагат подход на поемане на много по-голям риск. Рисковите капиталисти от Калифорния очакват, че девет от всеки десет инвестиции ще са неуспешни. Едната от десетте, която пожъне успех, покрива разходите за останалите, но мотото е „търсете бърз фалит“. Можем да научим много за това, как бихме могли да подкрепяме по-добре собствените си иновативни малки предприятия в Европа. Може би не на последно място, не бива да гледаме на фалита като на позор, а по-скоро да го използваме като стъпка към успеха.
Giles Chichester, автор. – (EN) Г-н председател, има един основен парадокс в политиката на ЕС за малките и средните предприятия (МСП). От една страна, почти единодушно се поддържа тезата за тяхното значение за икономиката, заетостта, създаването на богатство, иновациите и гъвкавостта, и за общия им абсолютен дял в икономиката. Ако положителните думи можеха да се преобразуват в поръчки и банкови наличности, то малките и средните предприятия в Съюза щяха да са в отлично състояние. Но голямото предизвикателство – на което се обръща внимание в тази резолюция – е как сърдечните слова да се превърнат в ползотворни дела, без просто да се хвърлят пари за МСП – пари, които не са налични в днешната икономика. От друга страна, ЕС съчетава това положително отношение с голямо по обем законодателство, касаещо защитата на наемния труд и екологичните изисквания – законодателство, което е добронамерено, но като цяло оказва най-голям натиск върху МСП, тъй като увеличава административната тежест на малките предприятия, докато ние би трябвало да я намаляваме.
В тази резолюция има много конструктивни предложения. Особено ми харесва предложението да се води борба с практиката, известна в моята страна като „позлатяване“ (т.нар. „gold plating“), при която националните органи добавят допълнителни регулаторни задължения извън предвидените от европейските мерки. Моето лично мнение като човек, работил в малко предприятие в продължение на 25 години, е, че макар че би било хубаво да се намали тази административна тежест, на практика най-доброто, което можем да направим за малките предприятия, е да подобрим достъпа до информация и до финансови средства.
Reinhard Bütikofer, автор. – (DE) Г-н председател, не всеки ден се случва в Парламента членове от шест различни политически групи да внесат за разглеждане съвместен въпрос, който да доведе до разискване. Днес случаят е такъв и не е неволно стечение на обстоятелствата, че става въпрос за ролята на малките и средните предприятия. Тя предизвиква общо и широко разпространено безпокойство.
Единият от въпросите, които задаваме, е: Какво прави Комисията за по-нататъшното укрепване на подчертано успешно функциониращите финансови инструменти за малките и средните предприятия в бъдеще? Един от тези успешно функциониращи инструменти е Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP). Какво ще стане с нея, когато се разработи общата стратегическа рамка за научни изследвания? Какви възможности ще съществуват за малките и средните предприятия в това отношение?
Несъмнено няма да е възможно да се придаде такава широта и всеобхватност на концепцията за иновациите, че в нейния обсег да попадат всички дейности от практическо значение и всички малки и средни предприятия. Не бива обаче да правим грешката да насърчаваме конкурентоспособността само на онези малки и средни предприятия, които са определени като особено иновативни. Затова считам, че е много важно да се вземат правилните решения като част от общата стратегическа рамка.
Бих искал също така специално да посоча, че това засяга и въпроса за критериите, на които се основава опростяването и намаляването на бюрокрацията. CIP е вече далеч по-малко бюрократична, отколкото Седмата рамкова програма. Не би било разумно да се прилагат стандартите на Седмата рамкова програма към малките и средните предприятия. Нужно е да намерим практически начин за продължаване на мерките, които се отразяват добре на малките и средните предприятия, по-специално по програми като CIP, така че тези дейности да не бъдат прекратени по време на реорганизацията.
Niki Tzavela, автор. – (EN) Г-н председател, бих искала да поздравя колегите за приноса им към тази много полезна резолюция и да заявя, че съм съгласна с всичко казано дотук. Въпреки това внесох някои изменения по няколко въпроса, за които считам, че биха могли да са конструктивен и ползотворен принос към окончателния текст.
Първо, в текста не се споменават последиците от незаконната търговия за малките предприятия. За съжаление, в днешно време незаконната търговия е реалност и явление, което се разраства във всички държави-членки. Казано просто, незаконната търговия е една от най-големите пречки за възникването и разрастването на малките предприятия в Европа.
Вторият ми коментар касае инициативата на Комисията „втори шанс“, насочена към малките и средните предприятия (МСП). В настоящия период на икономически трудности е особено важно да се подкрепят МСП и да се подпомогне развитието им.
Така стигам до последния си коментар. Според мен е жалко, че малко от нашите иновативни МСП се разрастват и стават по-големи компании и че в ЕС има по-малко нови, иновативни дружества с интензивна научноизследователска и развойна дейност (НИРД), отколкото в САЩ. Значителният недостиг на умения, свързани с иновациите, не позволява на МСП да въведат иновативни и интелигентни бизнес модели и нови технологии. Това е проблем, с който трябва да се заемем, като трябва да развиваме в Европа духа на поемане на рискове, който съществува в САЩ сред младото американско поколение.
Енико Гьори, действащ председател на съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, уважаеми членове на Парламента, благодарен съм на Парламента за интереса, проявен към „Small Business Act“, и за предоставената в тази връзка възможност да обсъдим специално какви действия следва да предприемем по отношение на споменатите различни инициативи, касаещи прегледа на „Small Business Act“.
„Small Business Act“ е много важен инструмент, който ни помага да създадем по-благоприятна стопанска среда за малките и средните предприятия. Малките и средните предприятия допринасят значително за европейската икономика, тъй като болшинството от дружествата принадлежат към тази категория и осигуряват работни места за над 90 милиона души в цяла Европа. Поради тази причина пълното прилагане на политиката за малките и средните предприятия, и по-специално на „Small Business Act“, е задача от първостепенно значение за унгарското председателство. Успехът на нашата стратегия за конкурентоспособност зависи от това, как инициативите ни, касаещи политиката, влияят на малките и средните предприятия. Един от ключовете за бъдещ растеж е функционирането на силно конкурентни и иновативни малки и средни предприятия в Европа. Ето защо Съветът с голямо задоволство приветства съобщението на Комисията относно прегледа на „Small Business Act“, публикувано на 23 февруари 2011 г. В съобщението Комисията предлага разнообразни нови инициативи в няколко приоритетни области с оглед на предприемане на по-нататъшни действия. Тези инициативи бяха създадени в резултат на в широкообхватни консултации с асоциации на малки и средни предприятия и със съответните органи. Така че при тях надлежно са отчетени интересите както на самите предприятия, така и на други заинтересовани страни.
Съобщението на Комисията беше обсъдено на неформалната среща на министрите по въпросите на конкурентоспособността в Гьодьольо, Унгария, на 13 април 2011 г. По време на тези разговори министрите напълно подкрепиха становището на председателството, че четирите основни въпроса, на които следва да се обърне внимание, са интелигентното регулиране, финансирането, интернационализацията и управлението. Нужна е още работа, за да можем да постигнем напредък по тези въпроси. В същото време председателството твърдо възнамерява да поддържа стремителния ход на процеса по време на заседанието на Съвета по конкурентоспособност, което предстои да се проведе на 31 май 2011 г., където също ще бъде обсъден междинният преглед на „Small Business Act“. Желанието на председателството е на вече споменатото заседание Съветът да приеме заключения, в които по-специално да се приложи принципът „Мисли първо за малките“, тоест принципът, на който се основава съобщението на Комисията.
Що се отнася до статута на Европейското частно дружество, Европейската комисия първа излезе с предложение по темата в един проект за регламент на Съвета от 2008 г. Идеята в основата на предложението беше да се улесни осъществяването на стопанска дейност на единния пазар от страна на малките и средните предприятия, като това трябва да доведе до намаляване на разходите и до засилен икономически растеж. В Съвета възникнаха някои опасения по отношение на определени аспекти и части от предложението. Въпреки похвалните усилия на председателствата на Швеция и Белгия, до ден днешен държавите-членки не са успели да постигнат съгласие. Мога да уверя уважаемите членове на Парламента, че унгарското председателство се стреми да намери начин за постигане на напредък по особено проблематичните въпроси, свързани с това предложение, и ще продължа да прави всичко възможно, за да доведе нещата до успешен край.
Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, много благодаря на уважаемите членове на Парламента за този важен въпрос с искане за устен отговор и за вашето разискване. Ще отговоря на въпроса от името на моя колега, заместник-председателя на Комисията, г-н Антонио Таяни.
Известно е, че малките и средните предприятия съставляват 99 % от всички европейски предприятия, че те генерират по-голямата част от добавената стойност на реалната икономика и създават две трети от работните места в частния сектор. ЕС разчита на МСП и създава условия, в които те могат да се развиват и разрастват, за да разкриват работни места на конкурентните пазари. МСП се нуждаят от по-малко бюрокрация, от по-лесен достъп до „зелените“ финансови пазари и от умения, които отговарят на потребностите на реалната икономика. Това са принципите, на които се основава нашата политика за МСП, така, както са представени в прегледа на „Small Business Act“ за Европа. В отговора си от името на Комисията ще очертая пет направления на работа в рамките на петте ви питания във въпроса с искане за устен отговор.
В прегледа Комисията приканва държавите-членки да извършват систематична оценка на въздействието на законодателството върху МСП, като използват теста за МСП. Европейският парламент и Комисията работят заедно по проучване на приложението на теста за МСП в държавите-членки и на европейско равнище. Комисията ще използва този тест като основа за планиране на допълнителни мерки за подпомагане на прилагането и обмена на добри практики. Също така в момента довършваме проучване по проблемите, свързани с лицензирането и издаването на официални разрешения, с процедурите за фирмени трансфери и обявяване в несъстоятелност на дружествата в държавите-членки. Проучването ще даде възможност на Комисията, и по-специално на държавите-членки, да планират подходящи мерки за прилагане на принципа „Мисли първо за малките“ при административните услуги. Това ще стане възможно по-специално чрез разширяване на административното обслужване онлайн и това „на едно гише“ в съответствие с препоръките, формулирани в прегледа.
Второ, ще бъде въведена нова система на управление. Комисията прикани държавите-членки да определят по един представител за МСП – „г-жа или г-н МСП“ – който да следи изпълнението на „Small Business Act“ (SBA) на национално равнище. Националните представители ще бъдат членове на консултативната група за SBA, която ще съдейства за оценката и разпространението на информацията, касаеща мерките, предприети в подкрепа на МСП. Те ще се срещнат за първи път на конференцията, посветена на SBA, в Будапеща на 24 и 25 май тази година.
Трето, предвижда се МСП да са основните бенефициери по европейската програма за намаляване на административната тежест. Комисията внесе в Съвета и в Европейския парламент предложения за много съществено намаляване на административните разходи – с до над 30 %, когато те бъдат въведени – докато с вече приетите предложения административните разходи ще се намалят с 22 %.
Комисията разчита, че Парламентът ще гарантира приемането на предложенията ни във възможно най-кратки срокове. Определени предложения, например за преразглеждането на четвъртата счетоводна директива, ще са особено полезни за МСП. Когато се приеме от Съвета и Парламента, прегледът на четвъртата счетоводна директива ще даде възможност на държавите-членки да освободят много малките предприятия от определени счетоводни задължения.
Четвърто, със SBA беше създадена и рамка, позволяваща на МСП да посрещнат предизвикателството, свързано с енергийната ефективност, като подобрят своето управление на енергията и като се възползват от възможностите, предоставяни от екопазара. При изпълнението на плана за действие за насърчаване на екоиновациите също ще се обърне специално внимание на МСП, като се стимулира работата в мрежи, нисковъглеродните технологии и ефективното управление на използването на ресурсите. Ще продължим да разработваме и действия, насочени специално към експертите в областта на околната среда и енергетиката в рамките на мрежата „Enterprise Europe“.
Накрая, като част от водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“, Комисията ще направи оценка на бъдещите потребности от умения в микропредприятията и в стопанските организации от занаятчийски тип. Съвсем наскоро беше публикувано едно първоначално проучване относно идентифицирането на бъдещите квалификационни изисквания за микропредприятията и в стопанските организации от занаятчийски тип до 2020 г. В него са определени действията, които следва да се предприемат, за да се изпълнят бъдещите квалификационни изисквания, за да се популяризират по-ефективно и да се включат по-систематично в програми за обучение, предназначени както за микропредприятията, така и за стопанските субекти от занаятчийски тип.
Pilar del Castillo Vera, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, днес в Парламента обсъждаме едно съвместно предложение за резолюция относно прегледа на „Small Business Act“, което Комисията внесе през февруари.
Отношенията между малките и средните предприятия (МСП) и икономиката могат да се определят по много начини, но в известен смисъл те са оста, около която се върти всяка икономическа система, в този случай – европейските икономики. Ако те са силни, икономиката ще бъде в добро състояние; ако са слаби, икономиката ще е зле. МСП генерират работни места, растеж, а оттук и просперитет за обществото.
Ще отбележа три фактора, които според мен са съществени за постигането на силна мрежа от предприятия.
Първо, въвеждането на информационни и комуникационни технологии, както и разработката на такива технологии, като административно обслужване онлайн или изчислителни облаци, с които се пестят пари, намаляват се разходите и усилията и следователно се повишава конкурентоспособността на МСП.
Второ, иновациите, които са също толкова съществени в този сектор. Съответно многообещаващите предприятия в сектора на малките и средните стопански субекти трябва да бъдат силно стимулирани.
Трето, МСП трябва да са в състояние да участват пълноценно във вътрешния пазар както по отношение на трансграничните публични търгове, така и във връзка с всички други характеристики на вътрешния пазар, чрез които могат да се осигурят допълнителни ползи за МСП от гледна точка на тяхната конкурентоспособност, но понастоящем това не се случва.
Накрая, след всичко това, идва стойността на предприемачеството, една социална стойност, която трябва да е висока, защото ако не е така, цялата мрежа ще бъде слаба. В тази област трябва да се направи много както от правителствата, така и от Европейския съюз, предимно посредством образованието.
Teresa Riera Madurell, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, несъмнени предимства на малките и средните предприятия (МСП) са гъвкавостта и пъргавината, както и близостта до клиента, което им позволява да вземат решения много по-бързо. Това са много важни характеристики по време на криза, когато умението да се реагира бързо е жизненоважно.
Освен това, както добре знаем, те съставляват над 90 % от структурата на стопанския ни сектор и са ценен модел, който трябва да поддържаме, защото последиците от фалита или преместването на едно голямо дружество са много по-опустошителни, преди всичко по отношение на заетостта.
Поради тази причина ние, и по-специално правителствата, не можем да си позволим да слагаме прът в колелата на тези предприятия. Затова одобрихме „Small Business Act“, затова и действията от този тип са от първостепенно значение за неспирния напредък на държавите-членки в прилагането на мероприятията по политиката и законодателните мерки, по които постигнахме съгласие.
Госпожи и господа, европейските МСП спешно се нуждаят от твърда политическа воля за превръщане на заложеното в „Small Business Act“ подобряване на достъпа им до търгове за обществени поръчки в реални, осезаеми, оперативни мерки.
Приветстваме мерките, предприети от някои държави-членки, като разделянето на търговете на лотове и подобряването на електронния достъп до информация от централизирани уебсайтове и интерактивни уеб страници, но смятаме, че това не е достатъчно.
Оттук, от Парламента, трябва да настояваме тези, които отговарят за обществените поръчки в различните административни органи, да включват в спецификациите на търговете си условия, улесняващи положителната дискриминация спрямо МСП, и да премахват договорните разпоредби, които възпрепятстват тяхното участие.
Jürgen Creutzmann, от името на групата ALDE. – (DE) Г-н председател, г-н Рен, съвместният въпрос относно прегледа на „Small Business Act“ показва, че все още предстои много работа, за да се гарантира, че средните предприятия в Европа ще разполагат със свобода на действие, по-специално на национално равнище. Доволен съм обаче, че през последните години успяхме да приложим почти всички разпоредби на „Small Business Act“ в Европейския съюз. Последната новост е влизането в сила през март на нова директива относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, която ще допринесе значително за подобряването на разплащателните практики в Европа. Сега държавите-членки разполагат с две години за въвеждане на новата директива. Бих искал да отправя призив за скъсяването на този срок, особено в държавите-членки, в които това не би представлявало сериозен проблем. Вместо да бавим изпълнението с две години, то може да приключи, където е възможно, в рамките на една година.
Държавите-членки все още не са успели да постигнат съгласие относно статута на Европейското частно дружество. Затова силно приветствам факта, че унгарското председателство предприема последващи действия по този въпрос и го превръща в един от акцентите на своята робота. С този вид дружество може по-специално да се даде възможност на малките и средните предприятия да спестят много средства. Имам предвид по-специално от счетоводна дейност, от учредяването на дружество и от текущи прави консултации. Затова бих искал отново да отбележа задоволството се от факта, че унгарското председателство насочва вниманието си към тази област.
Важен е и въпросът, който току-що беше споменат от г-жа Riera Madurell, а именно възлагането на обществени поръчки. Тук все още можем да постигнем много по отношение на малките и средните предприятия. В тази област има много бюрократични наредби и често за малките и средните предприятия е особено трудно да вземат участие в процедурите по възлагане на обществени поръчки. Нужна ни е по-голяма прозрачност, а трябва да се стремим и да се възползваме максимално от възможностите, които предоставят съвременните средства, и по-специално интернет.
Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, „Small Business Act“ е точно онова, към което ние, като политици и законодатели, трябва да насочим вниманието си, когато търсим начини за стимулиране на нов растеж и укрепване на нашите икономики.
МСП съставляват над 98 % от дружествата в моя селски избирателен район в Уелс. Тъй като работните места в публичния сектор в Обединеното кралство като цяло стават по-несигурни и повече от моите избиратели, надявам се, или ще създадат, или ще работят в малки предприятия, напълно подкрепям и одобрявам амбициозните показатели за намаляване на административната тежест на МСП, както и целите като теста за МСП по отношение на цялото законодателство. В съчетание с регулаторна политика, при която всяко ново законодателно предложение е съпроводено с отмяната на действащ законодателен инструмент в сходна политическа област („one in, one out“), каквато се прилага от собственото ми правителство, с тези мерки би трябвало да започнем да постигаме нашата цел.
Но сега е моментът да сме предприемчиви, да сме по-амбициозни и да постигаме повече. Свидетел съм на такава голяма съзидателност в Уелс, страна, която прераства в център на дейността на нови предприятия във високо рентабилната сфера на световния хазартен бизнес и в културно средище за върхови резултати във филмовата и телевизионната продукция, и въпреки това си задавам въпроси как да се стимулира и насърчи това развитие. Големите проекти, като европейския патент и Програмата в областта на цифровите технологии, трябва да доведат до резултати в полза на малките предприятия, така че да се осигурят работни места и бъдеще за хората в Уелс и в целия ЕС.
Derek Roland Clark, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, десетте принципа на този преглед включват подпомагане на МСП, позволяващо им да се възползват от възможностите на единния пазар, но еврозоната се разпада, така че как може той да предостави по-големи възможности? В прегледа е изразено желание МСП да извлекат полза от растежа на пазарите. Какъв растеж? През септември 2009 г. попитах члена на Комисията, г-н Андор, какви конкретни мерки ще въведе, за да подпомогне МСП, след като отправих подобен въпрос към него при произнасянето на словото му пред комисията по заетостта и социалните въпроси при поемането на ресора. Тогава не ми бяха дадени отговори, но изглежда, че някои от тях получавам сега.
Петте насоки от прегледа за намаляване на тежестта на МСП включват опростяването на правилата за ДДС и намаляването на ставките, както и директива за забавяне на плащанията, но това e само нескопосано изменение на вече съществуващи правила и регламенти. Първият принцип от прегледа – създаването на подходяща среда – не би трябвало да означава предлагане на нови правила като европейски частни дружества и държавни помощи. Неговият смисъл би трябвало да е премахването на стотици правила. В края на краищата през юли миналата година председателят на Комисията, г-н Барозу, заяви пред Парламента: „бюрокрацията задушава МСП“.
Tadeusz Zwiefka (PPE). – (PL) Г-н председател, законодателство, което е прекалено сложно и неразбираемо, което е прекалено строго или не е съобразено с последните промени, несъмнено не способства за развитието и напредъка. Затова, като координатор на комисията по правни въпроси, бих искал да обърна специално внимание на голямото значение на спазването, по време на законодателната процедура, на принципа на включване на малките и средните предприятия в предварителните (ex ante) и последващите (post ante) оценки на въздействието. Това би позволило още в началото на законотворческия процес да се идентифицират и отстранят евентуални пречки, предизвикани от нови регламенти, в един сектор, който в крайна сметка е движещата сила на европейската икономика.
По същия начин спазването на принципа „Мисли първо за малките“ и на принципа за еднократност, както и ограничаването на прекомерно стриктното транспониране на изискванията, съдържащи се в директивите на ЕС, в националните нормативни бази от страна на структурите в държавите-членки естествено ще доведе до осезаемо намаление на административната тежест в сектора на МСП. Както работната група на г-н Stoiber, така и прегледът на „Small Business Act“, представен от Европейската комисия, потвърдиха, че административните пречки и прекомерната тежест, свързана с мерките за контрол, често предизвикват забавяния, а понякога дори предотвратяват по-нататъшно разширяване на малки дружества, които имат потенциал за създаване на нови работни места.
Ето защо считам, че е основателно да попитам дали вече е на разположение обещаният от Европейската комисия анализ, касаещ намаляването на административната тежест с 25 % спрямо настоящото й равнище. Съгласен съм и с предложенията в смисъл, че и институциите на ЕС, и държавите-членки трябва да се ръководят от тези принципи, когато създават ново или изменят съществуващото законодателство. С тревога научаваме, че в държавите-членки възникват много пречки при прилагането на „Small Business Act“ въпреки примерите от няколко страни, които сочат, че спазването на тези принципи дава добри резултати.
Накрая, бих искал да насоча вниманието ви и към голямото значение на извършваната в момента работа по европейското договорно право и на вече започналата дейност по създаването на европейска система за патентна защита в комисията по правни въпроси. Несъмнено с добри регламенти в тази област ще се даде директен тласък на развитието на иновациите, по-специално по отношение на дейностите и растежа на малките и средните предприятия.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, в края на март 2011 г. равнището на безработицата в Европейския съюз беше 9,5 %, като в еврозоната то беше 9,9 %. Още по-обезпокоително е, че равнището на младежката безработица е почти два пъти по-високо от това за цялото население. Подобряването на деловата среда и на достъпа до финансиране, както и улесняването на достъпа на МСП до структурните фондове, ще способстват за развитието на предприемачески дух. МСП се нуждаят от законодателна и фискална стабилност. Многократните изменения на данъчното законодателство и промените в условията за достъп до различните видове финансови средства затрудняват стопанската им дейност. Друг проблем, особено по време на криза, е, че МСП изпитват отрицателното влияние на забавеното разплащане по техните фактури от страна на публичните институции. Всички тези фактори оказват влияние върху прогнозите на МСП за изпълнението на техните бизнес планове, както и върху стопанската им дейности, и най-вече върху иновационния им капацитет.
В периода 2006–2008 г. МСП успяха да спечелят едва 33 % от общата стойност на обществените поръчки. Като се има предвид, че обществените поръчки съставляват 17 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз, считаме, че трябва да се повиши участието на МСП на пазара на обществените поръчки. Ето защо призоваваме Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите мерки до 2015 г., за да гарантират, че поне 50 % от транзакциите във връзка с обществените поръчки ще се извършват електронно, в съответствие с ангажимента, поет от правителствата на държавите-членки в Манчестър през 2005 г.
Трябва да отбележа, че единният пазар все още не е действащ по отношение на сектора на услугите, което оказва неблагоприятно въздействие върху стопанската дейност на МСП в Европейския съюз. През 2008 г. Комисията представи, като част от Европейския план за икономическо възстановяване, програмата, която включваше предложения от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) глобален пакет от 30 милиарда евро под формата на кредити, заделени за МСП. ЕИБ възнамеряваше да допълва кредитите за средните предприятия с 1 милиард евро годишно. Бих искала да попитам Комисията на какъв етап е изпълнението на тази програма, дали възнамерява да увеличи финансирането и дали тези средства се разпределят поравно между държавите-членки.
Mara Bizzotto (EFD). – (IT) Г-н председател, три милиона работни места бяха загубени в сравнение с няколко милиона евро, инвестирани в политики за подпомагане. Това е катастрофалният резултат по отношение на въздействието върху малките и средни предприятия (МСП), първо от триумфалния лисабонски проект, а след това и от „фотокопираната“ стратегия „Европа 2020“, към която дори решаваме да насочим ресурси от следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г.
Затова не мога да не изтъкна това, което се питат хиляди европейски граждани и данъкоплатци: каква е ползата от Европа, ако не може да реши икономическите проблеми на континента, ако не може да говори в един глас по въпросите на външната политика и ако прахосва парични средства? Надявам се, че това, което членът на Комисията, г-н Таяни, посочи в няколко случая, ще се сбъдне. Надявам се, че чрез прегледа на кодекса за МСП действително ще успеем да намалим бюрокрацията, да гарантираме достъпа до и възстановяването на кредити, и да улесним интернализацията.
С Директивата за забавените плащания постигнахме една реална, конкретна цел, но в резултат на политическата воля, а не на евро-пропагандата. Ако с разходите по линия на поредната стратегия отново ще се финансират единствено празни приказки, призовавам европейските институции да изкупят вината си към десетките малки предприемачи от моя регион, Венето, които предпочетоха да отнемат живота си пред това, да станат свидетели на фалита на малките си фирми.
Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, много често родителите обръщат внимание на детето, което плаче най-силно, въпреки че в действителност трябва да се обърне внимание на съвсем различно дете. По същия начин политиците и печатът най-често обръщат внимание на големите компании, които разполагат с много средства, които вдигат много шум, въпреки че би трябвало да се обърне внимание на други, а именно, на малките предприятия. За нас, в Европа, големите предприятия са като големи дървета, но тези големи дървета не съставят цялата гора от предприятия. Няколко цифри. Над 90 % от предприятията в цяла Европа са малки и средни, а не големи. Приблизително три четвърти от всички заети лица работят в малки и средни предприятия, които генерират същия дял от брутния вътрешен продукт на Европа. Време е да пренасочим вниманието си от големите предприятия, които вдигат шум – да не кажа като деца, но те наистина вдигат шум – към по-тихите, повечето от които в крайна сметка работят с малките. Така че във връзка с това, г-н член на Комисията, Ви призовавам да обърнете по-голямо внимание на ангажимента на вашата Комисия да намали административната тежест на малките и средните предприятия. Можете да го постигнете, като направите оценка на законодателството си, а не само като въвеждате регламенти, които оскъпяват административното бреме. Като подкрепим малките и средните предприятия, ще ускорим дейността си по стимулиране на икономическия растеж в целия Европейски съюз. Благодаря ви за вниманието.
Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-н председател, приетият през 2008 г. „Small Business Act“ трябваше да даде тласък на развитието на малките предприятия и на подобряването на условията за стопанска дейност в Европа. Беше направено много за подобряване на стопанската среда и за опростяване на административните изисквания, като например директивата за издаване на електронни фактури и директивата за забавените плащания. Това обаче не е достатъчно. Днес виждаме, че резултатите не са такива, каквито малките предприятия очакваха.
Основните приоритети, като например финансирането и опростяването на регулаторните системи за подобряване на деловата среда, не се прилагат системно и последователно. Междувременно се наблюдава значително разнообразие на бизнес средата сред отделните държави-членки. Различните правни режими, осигуряващи защитата на правата на потребителите, които продължават да съществуват, намаляват доверието на потребителя в единния пазар и не насърчават дружествата да разширят дейността си в други държави-членки. По същество това възпрепятства създаването на вътрешен пазар в Европейския съюз, който да е ориентиран към малките предприятия и да е благоприятен за тях.
Именно малките предприятия бяха най-тежко засегнати от икономическата и финансова криза. Виждаме как дружества изпадат в несъстоятелност или биват обременени с огромни дългове. Вярно е, че предвидихме мерки, за да ги подпомогнем, но за съжаление, те не винаги бяха успешни. Европейският механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, създаден от Комисията, беше действително много подходяща стъпка за осигуряване на възможности за малките предприятия да получат финансиране по време на кризата. Но както показват различни проучвания, вместо да предоставят заеми на дружествата, националните банки в някои държави-членки въведоха още по-строги условия за кредитиране.
Европейската инвестиционна банка, която осъществяваше административното управление на тези кредити в продължение на две години, в повечето случаи не разполагаше с информация за прилагането на тези инструменти. Това поражда въпроса: защо изобщо ни е нужен такъв посредник? Очевидното заключение е, че в бъдеще Комисията трябва да поеме отговорността за надзора над изпълнението на такива важни инициативи в държавите-членки.
Да се надяваме, че прегледът на „Small Business Act“ ще ни помогне да разберем и преценим къде трябва да повишим усилията си, така че да можем да създадем среда, която е по-благоприятна за малкия бизнес.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно
член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, исках да попитам г-н Balčytis какво е мнението му за програмата „Еразъм за млади предприемачи“, тъй като той спомена, че финансовото положение в тази област е станало твърде несигурно в резултат на кризата. Чух, че Комисията възнамерява да ограничи обхвата на тази програма. Не смятате ли, че би било по-разумно, във връзка с финансовата криза, да се осигури възможност на собствениците на малки и средни предприятия да проучат нови сфери на стопанска дейност?
Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Много Ви благодаря за този въпрос. Как възнамеряваме да преустроим нашето общество и кой ще трябва да се занимава с основните проблеми в бъдеще не само по отношение на малкия но и на големия бизнес – това действително е въпрос от приоритетно значение за нашето бъдеще.
Програмата „Еразъм“, която споменахте, е също много важна и считам, че в бъдеще и Комисията, и Съветът, и Европейският парламент трябва да увеличат усилията си, за да гарантират, че подобни програми няма да пострадат и че отсега нататък ще имаме хора, по-добре подготвени хора, които да изпълнят много от теоретичните желания, които изразихме тук днес. В крайна сметка някой трябва да приложи теорията на практика. Напълно съм съгласен с Вас, че Парламентът не бива да дава съгласието си за намаляване на такива програми в бъдеще.
Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE). – (PL) Г-н председател, работата, която се върши понастоящем във връзка с прегледа на „Small Business Act“, следва да се насочи по-специално към установяването на статута на европейско частно дружество, с което ще се улесни трансграничната дейност на стопанските субекти на пазара на ЕС. Въпреки че през последните месеци времето за създаване на дружество намаля, един анализ, извършен от Европейската комисия, показа, че над половината държави-членки все още не отговарят на изискването това да може да се стори за три дни. Нещо повече, болшинството държави-членки все още не правят оценка на въздействието на бъдещите законодателни и административни инициативи върху МСП, като принципът за еднократност също не се прилага изцяло.
През последните две години списъкът със страните, в които е било възможно да се закрие напълно едно дружество в рамките на една година, е останал непроменен. Затова бих предложил Европейската комисия да се ангажира в още по-голяма степен с усилията за гарантиране на изпълнението на тези разпоредби от страна на държавите-членки. Освен това считам, че по-нататъшните мерки по линия на „Small Business Act“ следва да включват и по-голяма наличност на средства за финансиране, достъп до пазари на рисков капитал и изграждане на единични звена за контакт в държавите-членки, за да се улеснят административните процедури.
Струва си да се отбележи, че за да постигнем целта си за равнище на заетост от 75 %, както е предвидено в стратегията „Европа 2020“, е наложително да подкрепим МСП. В резултат на икономическата криза тези МСП изнемогват поради редица допълнителни разходи и не са в състояние да създават работни места.
Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, „Small Business Act“ трябва да се приведе в съответствие с приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за подобряване на регулаторната среда, за да се удовлетворят потребностите на МСП. Това означава, че представените мерки трябва да се приложат бързо, в тяхната цялост, особено принципът „Мисли първо за малките“. Считам, че трябва да се обърне специално внимание на подкрепата за мащабно финансиране на иновативни дружества. По оценка на Комисията, Румъния е образец за добра практика в прилагането на принципа „насърчаване на предприемачеството чрез програмата за стартиране на бизнес“. За програмата е заделен бюджет в размер на 21,2 милиона евро и с нея се цели развитието на управленски умения у младежите.
Забелязвам напредък и в прилагането на принципа за „достъп на МСП до финансиране“. Правителството подкрепя създаването и развитието на най-малко 1 100 МСП, ориентирани към младежта.
George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-н председател, в началото искам да приветствам предложенията на Европейската комисия по линия на прегледа на „Small Business Act“ за Европа. От практическа гледна точка Европейската комисия отбелязва в съобщението си от 23 февруари 2011 г. доста значителния напредък, постигнат от приемането на „Small Business Act“ през юни 2008 г., но предупреждава за предизвикателствата, които продължават да съществуват. Следователно МСП все още имат проблеми с разширяването на своята дейност, с повишаването на иновационния си капацитет, с достъпа до пазари и с получаването на финансиране, и се сблъскват с прекомерна бюрокрация. В повечето случаи, когато става въпрос за транспониране на директивите в националното законодателство, определените от Европейския съюз бюрократични изисквания на практика се завишават. За да се гарантира по-голяма прозрачност, всяка държава-членка трябва да представи таблица, в която да се прави сравнение между националните административни мерки и тези, които се изискват в директивите на ЕС. Необходимо е да се направи и оценка на евентуалното въздействие на новите законодателни предложения на ЕС върху МСП.
Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, изминаха повече от две години от приемането на инициативата „Small Business Act“ и затова е уместно и правилно, че през февруари Комисията оповести уведомление за прегледа на тази инициатива. Изглежда, че усилията ни за насърчаване на законова среда, която е по-благоприятна за малките и средните предприятия (МСП) до този момент не успяват да направят достатъчно впечатление в самия стопански сектор. Ето защо, въз основа на обсъждания с представители на организации, представляващи МСП, Комисията изготви по-нататъшни мерки, с които можем да спомогнем за подобряване на положението им.
Според мен трябва преди всичко да обърнем по-голямо внимание на въвеждането на новите правила в националните законодателства. Опитът от собствената ми страна показва, че националните чиновнически системи създават невероятни препятствия и упорито се съпротивляват на всички промени, които биха ограничили способността им да измъчват малките фирми. Ето защо считам, че трябва търпеливо и непреклонно да настояваме за опростяването на правилата за МСП и да вярваме, че усилията ни по някакъв начин ще доведат до очаквания резултат.
Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, една подчертано положителна характеристика на „Small Business Act“ е разпоредбата, с която се улеснява създаването на дружества по отношение както на времето, така и на разходите. Приветствам и задължаването на публичния сектор да извършва плащания по фактури в рамките на 30 дни.
Въпреки това все още остават някои бюрократични спънки, например по отношение на паричния поток. Нужно е да направим оценка на степента, в която базелските критерии биха могли да предизвикат тежка криза в сферата на кредитирането на малките и средните предприятия. Що се отнася до трансграничната област, трябва най-сетне да реализираме на практика европейското частно дружество. От гледна точка на фактора разходи/ползи този вид дружество би могло в бъдеще да се окаже по-важно от европейското дружество. В това отношение имам предвид дъщерни дружества и местене на седалища из цяла Европа.
Накрая бих искал само да отбележа, че трябва да предприемем последващи действия във връзка с мерките за предоставяне на достъп на малките и средните предприятия до Китай и до други пазари в Азия.
Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-н председател, съгласна съм с твърдението в прегледа, че са необходими по-нататъшни мерки. Считам, че е важно Европейският съюз да има по-добра обща информация за това, как правителствата на държавите-членки прилагат „Small Business Act“. Междинният преглед също е важен, защото проблемите на малките и средните предприятия – трудностите при получаване на финансиране, размерът на административното бреме, свръхрегулирането и проблемите, свързани с достъпа до пазара – изглежда придобиват постоянен характер.
Мисля, че е добра идея и да се даде възможност на малките предприятия да се регистрират като европейски частни дружества и по този начин да се намали административната тежест и, същевременно, че въпросът за интелигентното регулиране е изключително навременен. Основен приоритет тук е да се разпространи принципът за еднократност из цяла Европа и да се проучи дали регулаторната рамка на определени области на политиката е такава, каквато трябва да бъде, и ако не е така, какви промени се изискват.
Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, вярно е, че ако всяко МСП разкрие по едно допълнително работно място, безработицата в Европа ще бъде премахната. В действителност това не е невъзможна задача. Вместо това обаче много от тях закриват работни места, отчасти заради кризата, но и поради засиленото регулиране и бюрокрацията. С това определено трябва да се заемем незабавно.
Със задоволство отбелязвам, че вчера новото ни правителство обяви мерки за подпомагане на МСП, които днес бяха широко приветствани от деловите среди – мерки, касаещи ДДС, социалното осигуряване, свързано с плащане на вноски, пътния данък и стажовете. На европейско ниво е крайно необходимо да се заемем по-специално с измамите. Сенчестата икономика процъфтява и следва да се атакува в цяла Европа. Нужно е също така да насърчаваме дружествата да се възползват от възможностите на електронната търговия и да създадем общоевропейски патент. Ако го направим, можем реално да сложим край на безработицата, както и да спомогнем за създаването на много нови дружества.
Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, прегледът на „Small Business Act“ е голяма възможност, ако се основава на разбирането за това, колко ценни са нашите малки и средни предприятия. В икономическата структура на Италия малките и средните предприятия представляват голяма и съществена част от производствения пазар.
Те са дори още по-важни в Южна Италия, откъдето съм и аз, защото цялата производствена структура е организирана около малките и средните предприятия. В миналото целите промишлени зони гъмжаха от малки фирми, които гарантираха хиляди работни места. Днес много от тези дружества са обявени в несъстоятелност или закрити, не на последно място поради нелоялната конкуренция, както много добре знаят студентите от Барлета, които са тук днес.
Така че Европа трябва да изпрати силен, въздействащ сигнал, за да гарантира наличието на по-малко бюрокрация, на по-ниски разходи, на по-голяма прозрачност и на по-малко забавени плащания, както и да осигури стабилността, за която малките и средните предприятия настояват и от която толкова много се нуждаят.
Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, много благодаря на уважаемите членове на Парламента за подчертано сериозното разискване по същество. Комисията е наясно, че е нужно да се направи нещо повече; това беше подчертано от няколко членове на Парламента и аз съм напълно съгласен, че доброто състояние на малките и средните предприятия е решаващо за възстановяването на Европа, за растежа и заетостта.
Когато нашите малки и средни предприятия се справят добре, икономиката е в добро състояние. Мога да ви уверя, че прилагането на принципа „Мисли първо за малките“ и действията, предложени в „Small Business Act“, са най-висш приоритет за Комисията. Искам да ви благодаря за подкрепата в това отношение.
Комисията с нетърпение очаква работата си в тясно сътрудничество с всички заинтересовани участници и особено с Европейския парламент, за да се гарантира ефективното прилагане на „Small Business Act“ на европейско равнище и на национално равнище, в държавите-членки. Европейската седмица на МСП през октомври ще бъде добра възможност да поработим заедно за повишаване на осведомеността относно политиката за МСП и потребностите на МСП във всички части на Европейския съюз. Организираме това събитие заедно с Парламента и Комисията.
Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н Bendtsen каза: „Действия тук и сега!“. Аз съм напълно съгласна с тази позиция. Чухме, че малките и средните предприятия са и основни работодатели в Европейския съюз и че след икономическата криза е особено важно да проучим и направим преглед на това, как бихме могли да им помогнем да се възстановят. Унгарското председателство вярва в икономиката и обществото, основаващи се на труда, и счита, че малките и средните предприятия са сред ключовите му партньори в това отношение. От 2008 г. насам икономическата среда претърпя драстична промяна; затова действително е необходим преглед. Ние, от своя страна, също приветстваме съгласието между шестте партии, което г-н Bütikofer спомена, като освен това сме благодарни, че няколко оратори изразиха признателност за усилията на унгарското председателство и за това, че то наистина извежда този въпрос като приоритет.
Позволете ми да насоча вниманието ви към няколко конкретни въпроса. След като внимателно изслушахме членовете на Парламента, със задоволство отбелязваме, че действително има пълно съгласие по отношение на принципите. Малките и средните предприятия са гръбнакът на икономическия растеж и заетостта в Европа. Затова повишаването на конкурентоспособността на малките и средните предприятия е приоритет и за Съвета. За постигането на тази цел и за да я отрази, Съветът за конкурентоспособност се готви да приеме свои заключения на вече споменатото си заседание на 30-31 май 2011 г., проектът за които ще бъде внесен в Съвета от председателството. Намерението е чрез основните му елементи да се дадат отговори на проблемите, идентифицирани в резултат на прегледа на „Small Business Act“. Кои са те? Те са: по-добър достъп до кредити и до пазари, както на европейско, така и на световно равнище, а също и подобряване на условията на достъпа до пазари и намаляване на административните тежести.
Съветът счита, че транспонирането, в най-кратки срокове, на директивата за забавените плащания – която, както знаете, беше приета – е важно и ние го отбелязваме със задоволство. Съветът се стреми към постигането му и насърчава държавите-членки да го сторят, тъй като по този начин ще падне голям товар от плещите на малките и средните предприятия и значително ще се подобри ликвидността им. За мен е удоволствие също така да обявя, че Съветът е близо до постигането на съгласие относно целите на Комисията за намаляване на разходите по учредяването на стопански субект. Неговата същност е да може да се стартира предприятие най-много за три дни, при максимален разход от 100 евро и с възможност за получаване на лицензите след по-малко от един месец.
Има два други конкретни въпроса, които искам да спомена. Единият е този за европейския патент. 23 държави-членки вече се присъединиха към засиленото сътрудничество и сега Съветът обсъжда основния регламент. Считаме това за голям пробив от гледна точка на конкурентоспособността на ЕС, и по-специално на конкурентоспособността на малките и средните предприятия. Г-н Creutzmann поиска информация по въпроса за европейското частно дружество с ограничена отговорност и настоя той да бъде третиран като приоритетен. Отбелязахме значителен напредък. Сега само една много малка група от държави-членки не се е присъединила към съгласуваното мнение. Неговото приемане действително би било повратна точка за малките и средните предприятия и затова работим по него много усилено и вярваме, че членовете на Парламента ще могат да упражнят някакъв политически натиск и да създадат мотивация чрез собствените си канали, за да се формира необходимото мнозинство. На няколко пъти разговаряхме за това като съюзници с видните представители на комисията по правни въпроси.
Накрая, позволете ми да спомена връзката със стратегията „Европа 2020“. Считаме, че тук е важно целите, изложени в стратегията, да се превърнат в закони, действия и мерки, които да подобрят положението на малките и средните предприятия, но, разбира се, и държавите-членки трябва да свършат собствената си работа. Европейската рамка сама по себе си не е достатъчна; така например считаме, че данъчните системи трябва да се опростят и да се улесни прилагането им от малките и средните предприятия. Няколко държави-членки действат в този дух. Сред тях е Унгария, която в момента е ротационен председател.
Гласуването ще се проведе в четвъртък, 12 май 2011 г.
Писмени изявления (член 149)
Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Приветствам съобщението на Комисията относно прегледа на SBA, тъй като в него до голяма степен се разглеждат проблемите, пред които са изправени МСП и на които трябва да се намери решение чрез европейски и национални политики.
В Акта за единния пазар се поставя силен акцент върху подпомагането на МСП. Много от предложените мерки, като прегледът на счетоводните директиви, намаляването на бюрокрацията, подобряването на достъпа до капиталовите пазари и пазарите за обществените поръчки и т.н., фигурират в това съобщение.
Един от основните проблеми, с които се сблъскват МСП, е липсата на достъп до финансиране, което възпрепятства не само иновациите, но и разрастването на тези предприятия. Специално иновативните МСП се нуждаят от по-широк достъп до неофициално финансиране, както и до такова, основано на вложения от рисков капитал, който е основният източник на финансиране за нови стопански субекти.
МСП могат да бъдат подкрепяни и чрез национални мерки за данъчно облекчаване, особено през първите няколко месеца от основаването на дружеството.
Накрая, считам, че директивата за забавените плащания следва да се прилага по справедлив за МСП начин. Освен това, за да се помогне на МСП да разширят трансграничната си дейност, ще трябва да се улесни процесът на възстановяване на трансграничните задължения и незабавно да се приеме статутът на европейското частно дружество.
Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Инициативата на ирландското правителство за разкриване на работни места правилно е насочена към богатия на длъжности туристически сектор; докато „Small Business Act“ на ЕС има потенциала да допълни тази инициатива в областта на МСП през идните години. Целта на SBA е да се намали административната тежест при осъществяването на стопанска дейност и да се подобри достъпът на МСП до финансови средства. Тази вечер членът на Комисията, г-н Рен, съобщи, че благодарение на SBA разходите за извършване на стопанска дейност са намалени успешно с 22 % в някои области и че тази инициатива ще продължи да бъде негов акцент. Главното послание на „Small Business Act“ е да се „мисли първо за малките“ – да се ориентира стопанското законодателство в целия ЕС към малките и средните предприятия – и тази вечер ЕС се ангажира да продължи да обръща голямо внимание на тази област. За тази цел е важно предприемачите в Ирландия да са напълно информирани за това, как най-добре да се възползват от „Small Business Act“.
Jan Kozłowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Микро-, малките и средните предприятия играят централна и ключова роля за растежа на европейската икономика; те са главният източник на заетост и оказват съществено влияние върху развитието на конкурентоспособността и иновациите в Европа. Ето защо можем с основание да посочим, че няма да успеем да постигнем целите на стратегията „Европа 2020“, ако не подкрепим малките и средните предприятия и ако не улесним пълноценното използване на единния пазар от тяхна страна. Предвидените в „Small Business Act“ решения, включително по-малкото бюрократични спънки, подобреният достъп до източници на финансиране и улесненият достъп до пазара, са особено важни и според мен ефективни мерки, с които се цели създаването на възможно най-добрите условия за развитието на МСП. Но проблемите, произтичащи от изпълнението на тези решения на равнище държави-членки, могат да представляват заплаха за тяхната ефективност. Затова се надявам също така, че държавите-членки, които все още не са приложили изцяло тези мерки, ще положат всички усилия, за да гарантират завършването на този процес във възможно най-кратки срокове.
Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) МСП се натъкват на трудности, свързани с получаването на достъп до финансиране и до пазара. В бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) следва да се предвидят мерки за преодоляване на тези трудности. Необходима е засилена подкрепа за финансовите програми и инструменти, които вече функционират успешно, но са се оказали недостатъчни, като програмата за конкурентоспособност и иновации. Трябва да се подобри достъпът до финансова подкрепа за новите иновативни дружества под формата на начален капитал. Създаването на европейски фонд за рисков капитал и разширяването на трайните продукти за споделяне на риска, предлагани от Европейската инвестиционна банка чрез Инструмента за финансиране с поделяне на риска, също ще са от полза за МСП. Що се отнася до въпроса за достъпа на МСП до пазара, призовавам Комисията да предложи план за въвеждане и продажба на иновативни продукти на пазара. Освен това е необходим набор от мерки за подпомагане на МСП в изпълнението на новия план за енергийна ефективност.
Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма. – (EL) Приветствам тази инициатива на Парламента, защото широкото съгласие сред политическите групи за започване на разискване относно малките и средните предприятия е показателно за тяхната решаваща роля на движеща сила за постигане на растеж в ЕС. Рецесията допълнително затруднява набирането на капитал от страна на малките и средните предприятия. Техният достъп до пазари, до финансиране и до информация трябва да се подобри незабавно. Трябва да ограничим административната тежест, като опростим регулаторната среда. На европейско равнище е важно да се противодейства на черноборсаджийската икономика и да се стимулират малките и средните предприятия. Неотдавна Комисията обяви 12 действия за 2012 г. за стимулиране на единния пазар, включително мерки за финансиране на МСП и на мобилността на работниците – мерки, които считам за стъпка в правилната посока. Като прилагаме интегриран подход на използване на единния пазар и на предимствата, които той предлага, можем да засилим растежа и просперитета на европейско равнище и да дадем нов тласък на предприемачеството. Мерките като европейския патент и европейската професионална карта трябва да се засилят и да намерят широко приложение, за да се повиши конкурентоспособността и заетостта.
Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейските малки и средни предприятия (МСП) са източникът на сила за стопанската ни дейност. Тяхното развитие, модернизация и конкурентоспособност следва да са в центъра на икономическата ни стратегия. Затова приветствам предложения от Комисията преглед на „Small Business Act“, с който се цели да се отключи потенциалът за растеж на МСП. Все още трябва да се направи много, за да се опрости регулаторната среда и бюрократичните процедури, които налагат тежки ограничения върху дейността и динамиката на нашите предприятия.
Освен това подкрепям утвърждаването на статута на европейското частно дружество, което би помогнало на нашите МСП да се възползват максимално от единния европейски пазар, като им даде възможност да извършват трансграничната си дейност, без да им се налага да изпълняват често обременителни и обезсърчаващи задължения. Ето защо призовавам Съвета да вземе бързо решение по отношение на тази инициатива.
Накрая, трябва да подкрепим иновативните МСП, като им предоставим по-добър достъп до разнообразно финансиране, включващо по-специално съществено опростяване на използването на европейските бюджетни кредити, при което все още липсва гъвкавост. Тези бюджетни кредити вече са на разположение и според мен трябва да се мобилизират, за да се осигури по-ефективна подкрепа за развитието на реалната икономика, иновациите и заетостта.
Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и Комисията относно развитието на настоящата дългова криза и отговора на ЕС.
Андраш Карман, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, напълно разбирам значителния интерес в този Парламент към действията, предприети в рамките на Съюза и извън него, за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени някои държави-членки по отношение на своите публични финанси.
Глобалната финансова криза оказа значително влияние както върху приходите, така и върху разходите във всичките ни държави, макар и степента и естеството на това влияние да не са едни и същи във всички случаи и способността на отделните държави-членки да се справят с последствията също много да се различава.
Първото нещо, което бих искал да подчертая, е, че самите държави-членки са тези, които на първо място са отговорни за гарантирането, че публичните им финанси са устойчиви и на здрава основа. По същия начин всяка една от тях трябва да гарантира, че икономиката й е конкурентна, гъвкава и устойчива. Разбира се, това не означава, че публичните финанси и икономическите резултати не са също въпрос на колективен интерес.
Ние сме част от един съюз и нашите икономики са свързани помежду си по редица начини: чрез единния пазар и, в много случаи, чрез споделянето на обща валута и по-задълбочената икономическа интеграция, която то предполага. По-общо казано, всички ние имаме ангажимент на солидарност един към друг въз основа на желание за защита и насърчаване на по-широкия европейски интерес. Значението на това е, че всички ние искаме стабилна и силна икономика в ЕС като цяло, и по-конкретно в еврозоната като част от него. Когато е необходимо, това трябва да включва предприемането на стъпки, за да се гарантира стабилността на отделните държави-членки.
Имаме редица инструменти на наше разположение, за да направим това. Имаме механизъм за координация, който се стреми да гарантира, че се провеждат подходящи икономически и бюджетни политики от всяка една държава-членка. Те се актуализират и укрепват и аз съм доволен, че преговорите между Съвета и Парламента напредват добре. Също така имаме достъп до Европейския механизъм за финансова стабилност, който може да предложи подкрепа на равнище ЕС за всяка държава-членка, независимо дали е във или извън еврозоната.
В допълнение, и специално за страните от еврозоната, бяха създадени нови инструменти и такива продължават да бъдат разработвани. Гърция получи пакет от координирани двустранни заеми от държавите-членки, както и заем от МВФ. Ирландия получи пакет, състоящ се от двустранни заеми, заем от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), а също и заем от МВФ. Пакетът за подкрепа на Португалия, който също ще се възползва от помощта на Европа и МВФ, също се подготвя.
Министрите на държавите-членки в еврозоната също финализират техническите детайли на Европейския механизъм за стабилност, който трябва да влезе в сила от 2013 г. като постоянен механизъм за финансова подкрепа, за да замени Европейския механизъм за финансова стабилност. Държавите-членки, които не са в еврозоната, също участват в този процес.
Сега бих искал накратко да се спра на ситуацията в три държави от еврозоната, които вече съм споменавал. Трябва обаче да спомена, че от самото начало много от въпросите по отношение на тези държави-членки се обсъждат извън редовния формат на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), отразявайки специфичните им характеристики като членове на еврозоната. Председателят на Еврогрупата ще може по-добре от мен да ви предостави повече подробности относно много от тези точки.
На първо място, Ирландия. След споразумение през декември миналата година за програма за помощ за Ирландия на обща стойност 85 млрд. евро, ирландските органи извършиха много работа за изпълнение на програмата за приспособяване, с която е свързана финансовата подкрепа. Тази програма е предмет на постоянно преразглеждане от новото правителство. Съветът по икономически и финансови въпроси ще направи преглед на съответствието с програмата за първото тримесечие на заседанието си на 17 май, следващия вторник. Предварително не мога да кажа много за тази дискусия, но е вероятно общата оценка да бъде, че резултатите на Ирландия са в съответствие с очакванията.
Все пак остават някои специфични предизвикателства. Ирландия в частност ще трябва да се придържа към мощното фискално уравновесяване, както и да гарантира, че финансовият й сектор ще е на стабилна основа в бъдеще.
На второ място, Гърция. Гърция извървя дълъг път след изключително трудната ситуация през миналата година и нейните усилия трябва да бъдат похвалени. Беше изправена пред трудно предизвикателство и показа непоколебима ангажираност и яснота на целта. Програмата за приспособяване като цяло се движи според плана. Последният доклад относно изпълнението, изготвен съвместно от Комисията, МВФ и ЕЦБ през март, стигна до заключението, че програмата е постигнала по-нататъшен напредък по целите си. Някои от реформите, необходими за постигане на средносрочните цели на програмата, са в процес на въвеждане. Докладът също така идентифицира допълнителни области, където са необходими реформи с цел изграждане на критичната маса, необходима за осигуряване на фискална устойчивост и икономическо възстановяване. Комисията, ЕЦБ и МВФ продължават да наблюдават отблизо напредъка по изпълнението на програмата за приспособяване. Следващият преглед е планиран за този месец.
Държавите-членки, участващи в двустранния заем, се споразумяха през март за намаление на лихвения процент с 1 % и за удължаване на матуритета на кредита. Това също е положително развитие. В момента техническите подробности на прилагането на това споразумение са в процес на обсъждане.
И накрая, Португалия. На 6 април португалското служебно правителство обяви намерението си да търси финансова помощ от Европейския съюз. Това стана след период на силен натиск от финансовите пазари. Въпреки това Португалия също преминава през период на политическа несигурност, която, както знаем, доведе до оставката на правителството на 24 март. Преди това португалският парламент беше отхвърлил новия фискален пакет, предложен от правителството. Преговорите между Тройката и португалските органи сега са приключени и меморандумът за разбирателство относно политическите условия, свързани с финансовата помощ, в момента се договаря.
Финансовият пакет ще бъде на стойност от около 78 млрд. евро за тригодишен период. В съответствие с препоръките на министрите от ЕКОФИН, по време на неформалното им заседание в Будапеща през април, програмата обхваща реформата в редица области, включително пазарите на публичните финанси, на труда и на продуктите и финансовия сектор. Считаме, че тези мерки са от съществено значение за потенциала за растеж и повишаването на икономическата стабилност. Одобрението на окончателния финансов пакет също се очаква през следващата седмица на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси.
Това е само кратък преглед на мерките, предприети за преодоляване на въздействието на глобалната финансова криза върху ЕС и по-конкретно три държави-членки. Както казах в самото начало, унгарското председателство не участва пряко във всички подробни преговори, някои от които бяха по-специално в рамките на компетентностите на Еврогрупата.
Председателството обаче е поело ангажимент да даде своя принос, за да се гарантира, че са предвидени всички необходими мерки, за да се преодолеят сегашните проблеми. Считаме, че това е от съществено значение за засилване на конкурентоспособността на Европа в дългосрочен план и по този начин да се постигне силната роля, от която Европа като цяло се нуждае.
Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, икономическата перспектива пред Европа днес е доста дуалистична. От една страна, възстановяването в реалната икономика набира сила и става все по-стабилно и самоподдържащо се. От друга страна, то е неравномерно и ние все още сме изправени пред сътресения на финансовите пазари, особено в пазарите на държавни дългове.
Следователно ключовата задача на икономическата политика на ЕС сега е да ограничи кризата с държавния дълг и по този начин да предпази продължаващото оживление в реалната икономика на Европа. Сега, когато програмата на ЕС и МВФ за Португалия се очаква да бъде приета през следващия понеделник на заседанието на ЕКОФИН в Еврогрупата, ние започваме друга глава в това необходимо усилие.
Миналата седмица португалското правителство представи програма за икономически реформи след нашите продуктивни преговори с правителството, опозицията, гражданското общество, социалните партньори и академичните среди. Тези разговори са отразени в програмата. Това е португалска програма, която заслужава подкрепата на Европейския съюз и на Международния валутен фонд. Нашата съвместна помощ от 78 млрд. евро показва силна ангажираност за оказване на помощ на Португалия и за запазване на финансовата стабилност на Европа.
Това е взискателна, но справедлива и необходима програма на приспособяване. Тя ще изисква значителни усилия от страна на португалския народ. При изготвянето й е обърнато особено внимание на социалната справедливост и защитаването на уязвимите лица. Европа подкрепя Португалия заради самата страна и заради икономическата стабилност в Европа.
Като се имат предвид последните развития, би било погрешно да се каже, че дълговата криза вече не е бреме за европейската икономика, но въпреки това ще бъде еднакво погрешно да се твърди, че ЕС не е реагирал на кризата. Помислете за това: само преди година държавите-членки от еврозоната се споразумяха за условен пакет от заеми за Гърция, за да се предотврати срив на нашата финансова система. В рамките на тази една година, от миналия май до днес, ние създадохме ефективни механизми за стабилност, които първоначално бяха временни и които следва да станат постоянни, считано от 2013 г. Прилагаме много систематична програма за фискална консолидация във всички държави-членки и те са ангажирани със смели структурни реформи за стимулиране на растежа и създаване на работни места.
Ние, с активна подкрепа от ваша страна, се изправяме пред системните слабости в икономическото управление на ЕС с цел подготвяне за дълбока промяна в обстановката за изготвянето на политиката на Европейския съюз. Ние, отново с вашата подкрепа, се изправяме пред пропуските на нашия интегриран финансов пазар чрез засилване на финансовото регулиране и прилагане на нова надзорна архитектура.
В настоящия момент финансовата стабилност се защитава от механизмите за стабилност на ЕС и МВФ, и особено от действията, които държавите-членки – особено уязвимите държави-членки – сами предприемат. Въпреки това някои хора твърдят, че стратегията за управление на кризата, особено що се отнася до Гърция, се проваля. Не съм съгласен с този възглед. Първата – и основна – цел на нашата стратегия е да се предотврати друг удар от вида, който последва след фалита на Lehman Brothers през септември 2008 г. и впоследствие доведе до финансова криза и икономическа рецесия в световен мащаб. Направихме това и по този начин защитихме продължаващото възстановяване на реалната икономика в Европа.
На второ място, успяхме до голяма степен да ограничим сътресението в пазарите на държавни дългове на трите държави в програмата. Както се вижда при спредовете по облигациите, Испания се отделя от тези страни, благодарение на решителните си действия на фискалния, финансовия и структурния фронт.
На трето място, програмите в Гърция и Ирландия са все още в сравнително ранен етап. Гръцката програма се провежда от една година, а съответствието й в Ирландия – от около пет месеца от общо трите години на програмата. И двете държави следват много амбициозни програми за фискална консолидация, структурни реформи и финансово възстановяване. Нашата мисия за преразглеждане в момента е в Атина заедно с ЕЦБ и МВФ, за да направи оценка на изпълнението на програмата и за да изготви актуализиран анализ на устойчивостта на дълга на Гърция. Работата ще приключи през следващите седмици, което ще улесни вземането на добре информирани решения.
Във всеки случай, докато усилията във фискалната сфера през изминалата година са безпрецедентни – над 7 % от БВП, или 20 млрд. евро, е ясно, че Гърция трябва сериозно да засили изпълнението на икономическите реформи, да постигне пробив в приватизационната програма и след това да гарантира пълното й изпълнение.
Абсолютно необходимо и спешно е вътрешните спорове да бъдат оставени настрана и да бъде постигната междупартийна подкрепа за възстановяването на Гърция. Илюзия е да се мисли, че има някакви реални алтернативи на програмата за икономически реформи. Това следователно е истинско изпитание за доверието към гръцките политически сили – както към правителството, така и към опозицията, и в крайна сметка за волята на гръцкия народ.
Настоящият етап на кризата е тясно преплетена комбинация от криза на държавния дълг и нестабилност на банковия сектор. Ние не можем да решим едното, без да решим другото; трябва да решим и двете паралелно. Ето защо възстановяването на банковия сектор трябва да бъде завършено, за да се гарантира предоставянето на кредити на реалната икономика, на предприятията, домакинствата, отделните граждани. Провежда се нов кръг от стрес тестове на банките. Резултатите ще ръководят необходимото преструктуриране и рекапитализация на банковия сектор. Преди публикуването на резултатите държавите-членки ще трябва да освободят своите стратегии за евентуално преструктуриране или рекапитализация на своите уязвими институции. Тези планове трябва да бъдат готови възможно най-скоро и трябва да включват подробен график.
В заключение, основните реформи на финансовото регулиране и икономическото управление в Европейския съюз дълбоко променят икономическата и финансовата архитектура на Европа. В близко бъдеще един цял нов набор от правила ще осигурява основата за стабилен, устойчив растеж и създаване на работни места.
В същото време ние трябва да продължим своята работа за гарантиране на финансовата стабилност и по този начин да защитим икономическото възстановяване в Европа, което е ключът за устойчив растеж и повишаване на заетостта. Това продължава да изисква много трудни решения на европейско и национално равнище. Вярвам, че всички ние имаме мъдростта и смелостта за взимането на такива решения.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS Заместник-председател
Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-н министъра Карман и на члена на Комисията, г-н Рен, за тяхното обяснение, като се има предвид това, което видяхме през последните седмици. Ако доверието в пазара е слабо, всяка следа на съмнение има преки последици за тези държави, които вече се намират в трудни обстоятелства, и по този начин – за еврото като цяло. За съжаление, това, което стана ясно миналия уикенд – и впоследствие беше отречено в пресата, че е била проведена някаква тайна среща – след това имаше двойно смъртоносен ефект върху и без това крехкото доверие. Надявам се, че въпросните страни много бързо са си направили изводи от това.
Г-н председател, лесните избори и безболезнените решения не се обсъждат от доста време. Мерките за подкрепа на Гърция, Ирландия и Португалия трябва да са силни, за да се възстановят финансовата и икономическата стабилност. Пакетът трябва да проправи пътя за устойчиви публични финанси и икономически растеж. Затова искам да призова Съвета и Комисията да разгледат въпроса по-задълбочено, а не само на ниво нуждите от финансиране на тези държави през следващата година, за да се избегне изправянето пред същите проблеми след една година.
Г-н председател, важно е през юни да бъдат взети решенията относно амбициозен законодателен пакет, насочен към укрепване на икономическото управление в Европа, за да бъде спечелено отново доверието на пазарите, а също и с цел да се осигурят растеж и работни места от името на всички наши граждани и да се увеличи сближаването на нашите икономики. Затова искам да призова Съвета да даде своята подкрепа за амбицията на Парламента да предостави по-голяма отчетност и повече обществен дебат в тази пленарна зала, по-голямо участие на националните парламенти и да сложи край на пазарлъците в Съвета, когато възгледите на Комисията не са по вкуса му. Този пакет трябва да включва силна монетарна част наред с икономическа страна, в това число стратегията „Европа 2020“ за осигуряване на състоятелността на нашата социална пазарна икономика за всички 27 държави-членки. По този начин ви призовавам да покажете решителност в Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) през следващата седмица.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, имам въпрос за г-жа Wortmann-Kool. Как е възможно Вие, като нидерландски парламентарист, дори да не споменавате скандалния факт, че нидерландският министър на финансите не беше поканен на срещата на високо равнище миналата седмица? Как е възможно Вие, като нидерландски парламентарист, дори да не споменавате факта, че Нидерландия плаща толкова много, и как е възможно напълно да предавате интересите на нидерландските данъкоплатци чрез наливане на милиарди от парите на данъкоплатците в бездънна яма?
Corien Wortmann-Kool (PPE). – (NL) Г-н председател, вече ясно посочих какво е необходимо за възстановяване на доверието. Опростенческите решения на г-н Madlener ще влошат, а няма да подобрят, положението не само на нидерландските граждани, но също така и на гражданите на всички държави-членки. Намирам за доста тревожно, че г-н Madlener все още не успява да разбере този факт.
Anni Podimata, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, имайки предвид, че скоро ще стане една година от приемането на гръцката програма за реформи, както и факта, че програмата за Португалия беше обявена вчера, мисля, че е важно да оценим къде се намираме днес, какво е направено правилно и където сме направили грешки и пропуски. И така, една година по-късно, освен Гърция, още две страни в еврозоната, Ирландия и Португалия, прибягнаха до механизма за подпомагане, тъй като не са в състояние да осигурят необходимото финансиране на пазарите. Особеностите и различните проблеми на всяка държава без съмнение са отразени в различните програми за реформи, които независимо от това са вдъхновени от една основна философия: безусловен акцент върху бърза бюджетна реформа.
Въпреки това в случая на Гърция, г-н член на Комисията, независимо от постигнатото, както нееднократно подчертахте, а именно 7-пунктово намаление на първичния дефицит и 5-процентово намаление на общия дефицит, фактът, че рецесията е по-дълбока от прогнозата, направена през 2010 г., доведе до по-малко приходи за държавата. Така че това са първите данни за оценка, при условие че сме съгласни, че целта на програмите е да се преодолее бюджетната и икономическата криза, а не да се създаде култура на наказания, което води до евроскептицизъм в Европа. Другите данни за оценка са, че въпреки полаганите усилия пазарите не реагират. Въпреки това решенията на Европейския съюз не само се провалиха в убеждаването на пазарите: в някои случаи дори изостриха ситуацията, като например известното решение от Довил за участието на частни лица в постоянния механизъм за подкрепа, който да бъде създаден през 2013 г. Изводът е, че всеки успех на програмите за бюджетни реформи може рискува да бъде заличен от страха, който пазарите и рейтинговите агенции все още разпалват, дори и днес. И така през последните няколко дни стигнахме до там, че в момент, когато сценариите за преструктуриране и дори фалит и/или излизане на една държава от еврозоната все още продължават да циркулират, ние обсъждаме неща, които щяхме да считаме за немислими до съвсем скоро.
Г-н член на Комисията, познавайки Вашата привързаност към Европа, вярвам, че ще се съгласите с мен, че решенията, които обсъждаме днес, че начинът, по който ще се справим с тази криза, без съмнение ще бъде основна глава в европейската история. Днес ние създаваме условията, в които ще бъде написан епилогът. Вярвам и се надявам, че всички ние считаме, че това са исторически времена и че епилогът за бъдещето на Европейския съюз и Икономическия и паричен съюз няма да бъде в черни краски, а ще отбележи една смела и решителна крачка, която ще направи Европа по-сплотена, по-обединена и още по-силна.
Carl Haglund, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, моята колега току-що каза, че една година е подходящ период, за да погледнем назад и мога да ви съобщя новини от Финландия, където да се надяваме, че ще бъде обявено тази вечер, че финландският парламент ще подкрепи финансовия пакет за спасяване на Португалия. Надявам се това да се случи, но все още не трябва да започваме с аплодисментите. Можем да се надяваме, че това ще се случи и моята партия със сигурност подкрепя този ход.
Накратко ще разгледам защо ние във Финландия се колебаем точно сега по отношение на това, дали да подкрепим Португалия. Една от причините е – тук се обръщам към Съвета и макар да знам, че унгарското председателство не е виновно, Вие ще трябва да бъдете вестителят – че постоянно се вземат трудни решения под формата на малки частични решения, защото не можем да се справим с решаването на този проблем отведнъж. Може би да се направи това не е толкова лесно и аз разбирам, че няма едно просто и абсолютно решение, но фактът, че постоянно сме принудени да приемаме малки и трудни частични решения означава, че политическото търпение и политическата воля в парламента на Финландия например започват да се изчерпват. За съжаление, това изглежда се случва и в други национални парламенти. Това е обезпокоително с оглед на факта, че ни предстоят няколко трудни решения, включително и по отношение на ситуацията в Гърция, и съществува риск на определен етап да се изправим пред непреодолимо препятствие. Ето защо Съветът вероятно трябва да разгледа по-амбициозна стратегия, а не тази частична стратегия, която се прилага в момента. Ако не направите това, ние няма да се измъкнем от тази ситуация. Имате нужда от нова стратегия, защото сегашната стратегия не работи. Благодаря.
Vicky Ford, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, кризата с държавния дълг няма да бъде решенa, докато банките не бъдат приведени в ред, а това не може да се направи, ако стрес тестовете на регулаторните органи отказват да признаят, че кризата на държавния дълг съществува. Налице е също така криза на публичното доверие. Някои страни спасиха собствените си банки на огромна цена за данъкоплатците без никакви подаяния от ЕС. Разбирам защо сега обществото пита дали трябва да финансира спасителните планове в други държави.
Предложенията от миналата седмица за реформа в Португалия имаха някои положителни препоръки за подобряване на конкурентоспособността, но ситуацията в Гърция изглежда отчаяна. Лидерите от еврозоната ни казват, че няма преструктуриране на гръцкия дълг, но откога забавянето на датата за погасяване означава, че няма преструктуриране?
Ако обществените кредитори разсрочат падежите си, това не е просто пренареждане на шезлонгите на „Титаник“: това е като изпращане на публичните кредитори под палубата, за да потънат с кораба, докато частните кредитополучатели биват извеждани със спасителни лодки.
Sven Giegold, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н Рен, на първо място, бих искал да кажа, че ситуацията наистина се влошава, както описахте. В еврозоната разделението между държавите, които показват признаци на възстановяване, и тези, които са в по-несигурно положение, се задълбочава. Също така разходите за подкрепа на по-слабите страни се увеличават непрекъснато.
При това положение аз имам няколко въпроса към Вас в ролята Ви на член на Комисията, отговарящ за икономическите и паричните въпроси. Задължения между централните банки в размер на повече от 400 млрд. евро са натрупани в сметките в TARGET2 в системата на Европейската централна банка. Това се дължи на факта, че банките все още не са адекватно финансирани от капиталовия пазар. Какво е мнението Ви за тези непланирани задължения в рамките на системата на еврото?
Основният проблем, който ни пречи да постигаме напредък в преструктурирането на дълга, е, че банковата система, като г-жа Ford също каза, не е правилно реформирана. Предложението за европейска система за преструктуриране се забави. Кога Комисията ще представи това предложение? Като член на Комисията, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, какво е мнението Ви за това забавяне? Какво правите, за да ускорите нещата?
Също така стана ясно, както ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс прогнозирахме в продължение на много време, че мерките, въведени за подкрепа на Гърция и Португалия, няма да влязат в сила, докато макро-икономическите условия в областта на еврозоната не се подобрят. Тези държави все още търпят нарастващата тежест на лихвите. Износът и отливът на капитали в някои от тези страни се увеличава. Все още има липса на търсенето сред някои от европейските партньори на тези държави, и по-конкретно сред силните държави в еврозоната. Цените на ресурсите и хранителните стоки също нарастват или поне ако се абстрахирате от най-новите увеличения и намаления.
В допълнение към спасяването на тези страни и в допълнение към финансовата помощ, бих искал да знам какви мерки се предприемат за облекчаване на данъчното бреме, външното търсене и лихвата за тези държави от макро-икономическа гледна точка. Как ще се постигне това? Ето защо бих искал да Ви насърча да представите силен пакет, който да подобри макро-икономическите условия в тези държави в еврозоната.
И накрая, мерките, които по мое мнение са в противоречие с духа на Договора за функционирането на ЕС, удариха най-слабите държави, включително Гърция, Португалия и Испания, докато по-силните, по-богатите страни все още не са поели своя дял от тежестта. Какви мерки ще предприемете за насърчаване на богатите страни да допринесат за разходите на тази криза?
Ilda Figueiredo, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, тук искам да изразя своето дълбоко възмущение и да дам гласност на протестите, които се чуват в Португалия, срещу политиките, които ни доведоха до кризата, на която сме свидетели, и по-специално срещу този агресивен пакт за заробване, наложен на португалския народ от така наречената „тройка“: Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия. Тези органи са натоварени с изпълнението на срамен акт на външна намеса, който дори не зачита правата и изключителните компетентности на португалския парламент, нито вземат под внимание, че сме в навечерието на парламентарни избори.
Това са антисоциални, регресивни политики, които изоставят развитието и осъждат португалските работници и хората на безработица, бедност, недостатъчно развитие и екстремна зависимост, превръщайки Португалия в обикновен протекторат или колония, подвластна на Европейския съюз. За капак всичко това се случва, когато вече е известно, че такива мерки не решават проблема, както се вижда от гръцкия пример.
Дори и реалните отговорности на политиката на ЕС – става дума за ирационалните критерии на Пакта за стабилност и растеж, на политика за силно евро и на насоките и уставите на ЕЦБ, които не отчитат особеностите на по-слабите икономики – във връзка с настоящата ситуация да бъдат изпълнени, нищо не оправдава прилагането на пакет за Португалия, който наказва португалския народ в замяна на заем, който трябва да се върне при лихвени проценти, по-високи от обичайно начисляваните от ЕЦБ. Противно на всички прокламации за солидарност по време на предизборната пропаганда, това, което имаме, е политика на социална регресия и продължителна икономическа рецесия.
Те възнамеряват да направят всичко това само в полза на международните банки, заедно с шепа големи компании и финансови институции в Португалия, както и с неколцина от техните лакеи. Ето защо тук казваме, че самата еврозона е под заплаха, че бъдещето на Европейския съюз може да е нейната имплозия и че е необходима промяна на политиката...
(Председателят отнема думата на оратора)
Председател. – Г-жо Figueiredo, боя се, че трябва да прекъсна микрофона Ви. Извинявам се за това, но доста превишихте времето. Имате право обаче на още 30 секунди, ако се съгласите да отговорите на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, от г-н Van Dalen.
Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, исках да попитам г-жа Figueiredo следното: дали това, на което се е договорила Вашата държава, е толкова лошо и ако е толкова лошо да се намирате под истински режим, при който дори трябва да се преструктурира икономиката като цяло, защо не напуснете еврозоната? Еврото е силна валута и трябва да има предпоставки за това. Ако това ви безпокои, трябва просто да напуснете!
Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, неприемливо е въпрос като този да може да бъде задаван, когато европейските лидери не са в състояние да признаят навреме, че техните политики са отговорни за изострянето на ситуацията в Португалия, която, както е добре известно, имаше слаба икономика и трябваше да бъде подложена на политиката на силното евро, която служи на интересите на Германия, Франция и други, но не служи на интересите на Португалия и на други държави с по-слаби икономики.
Ето защо португалският народ се бори срещу тази политика, както правят и гръцкият народ, и работниците в цяла Европа.
Godfrey Bloom, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, аз съм от поколението на „демографския бум“. Роден съм точно след края на войната. От този момент ние вероятно имаме най-дългия период на мир и просперитет в световен мащаб. Спестил съм скромна сума пари, така че да мога да оставя нещо на семейството си, когато почина – до голяма степен, защото никога не съм харчил повече пари, отколкото съм печелил. Бил съм разумен и съм работил сравнително усилено.
Винаги ми се струва, че за политиците остава пълна изненада как държавите задлъжняват. Позволете ми да обясня, защото не мисля, че наистина разбирате. Това е така, защото политиците непрекъснато харчат повече пари, отколкото е възможно да съберат от данъчното облагане – като по-голямата част от парите на практика те всъщност пропиляват. Причината да говорим за държави, които са разорени – а те са разорени – е, че техните нелепи, неефективни, невежи политици непрекъснато харчат повече пари, отколкото е възможно да съберат. След това те заемат и заемат, и дори по-лошо – след това те печатат пари, защото политиците и техните централни банки имат машина, която отпечатва пари. Ако направите същото като частно лице, това ще е престъпление. Ще отидете в затвора за това, а политиците и техните централни банки го правят през цялото време.
Нека да ви обясня защо тези държави са разорени. Разорени са поради собствените си глупави лидери и политици. Това е неморално – неморално! Да искате от обикновените данъкоплатци на която и да било държава да плащат сметките на провалени политици и фалирали банки. Те са в неизпълнение. Те са разорени. За Бога, нека всички да го признаем.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Robert Goebbels (S&D). – (FR) Г-н председател, бих искал да разбера дали г-н Bloom знае, че Испания има по-малко дългове от Обединеното кралство, че Ирландия беше доста под 60 % преди банковата криза и че Ирландия, чрез задлъжняването си, за да спаси банките си, по същество е спасила парите на британските банки.
Godfrey Bloom (EFD). – (EN) Напълно правилно. Не съм твърдял, че нашите политици са по-малко глупави от всички останали. Това е абсолютен позор и даже нямаше дебат в националния ни парламент относно действително спасяване на тези банкрутирали банки. Ако искате да инвестирате в банкрутирали банки, направете това със собствените си пари, а не с пари от нашите пенсионери в Йоркшир, живеещи с 98 паунда на седмица, негодници такива!
Marine Le Pen (NI). – (FR) Г-н председател, на 9 май 2010 г. тройката ЕС-ЕЦБ-МВФ триумфално обяви, че е спасила Гърция от пълен банкрут, като й отпусна кредит в размер на 110 млрд. евро. Една година по-късно Гърция изпадна в рецесия. Публичният дълг достигна 150 % от БВП, а двугодишните лихвени проценти достигнаха повече от 25 % годишно.
Ако днес Гърция не може да си поеме дъх, това е така, защото методът, използван за спасяването й, не е правилният. Докато гръцката икономика сега се нуждае от слаба валута, за да се измъкне от депресията, тройката ще наложи нов, дори по-драстичен, пакет за фискална дисциплина.
Утре тази мярка няма да бъде по-ефективна, отколкото е била вчера. В момента наказателните лихвени проценти, наложени на Гърция, всъщност пречат на нейната частна икономика да предприеме каквито и да било инвестиции, независимо дали в процеса на производство или в недвижимите имоти. Гърция се превръща в страна от третия свят, разрушавайки всякакви надежди за възстановяване на разходите.
Новият проект за спасителен пакет от 60 млрд. евро, предвиден миналия петък, показва, че заемът от 110 млрд. евро, който вече беше предоставен преди една година, трябва да се счита за подарък. Колко дълго и до каква степен европейските данъкоплатци ще наливат пари в бездънния съд на Данаидите? Следването на този път е самоубийствено и ще доведе до фрагментация на Европа.
Има две възможни решения: преструктуриране на гръцкия дълг, придружено от преструктуриране на държавния дълг на неуспешни държави, което накрая ще доведе до колапс на банковата ни система, или съгласувано, рационално и прагматично излизане от еврозоната, което ще даде възможност на Гърция да си поеме дъх.
Европа е на кръстопът. Дали спасяването на еврото си струва жертвата, която се прави от хората в Европа?
Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-н председател, кризата с държавния дълг изисква европейска реакция: реакция, която да разглежда всяка конкретна ситуация, която защитава еврото, за да го направи силно, и която защитава държавите-членки. Ето защо серията от предложения за икономическото управление, които в момента се обсъждат в Европейския парламент, са особено важни.
Парламентът помага да се гарантира, че се предприемат положителни стъпки за интелигентно управление на дълга. Той е поддръжник на разумен преходен период; твърди, че необходимото намаляване на дълга не трябва да се прави година за година, а на средно три години; поддръжник е на необходимостта от бюджетна дисциплина; спори за необходимостта от растеж и повишаване на прозрачността в европейската политика чрез обсъждане в Европейския парламент; и е поддръжник на необходимата солидарност. Тази солидарност е това, което сега се случи с Португалия.
Искам да ви кажа нещо като португалец. Португалия има 900-годишна история. Португалия е способна. Португалия е способна да наложи ред в своите публични сметки чрез дисциплина. Португалия е способна да реформира банковата си система; способна е да реформира трудовия си пазар; способна е да направи данъчната си система по-конкурентоспособна; и е способна да използва иновативни мерки за реформа на своята здравна и правосъдна система. Португалия е способна да има държавна администрация, която да е по-ефективна и контролирана. Португалия е в състояние да има либерализирана икономика, която да е успешна и по-конкурентна.
Преди всичко обаче Португалия е способна да участва в европейския проект; да участва и да помага за решаване на всички предизвикателства, които може да се появят в бъдеще. Именно поради тази причина ние сме много щастливи в Съюза и искаме да помагаме да става все по-силен.
Robert Goebbels (S&D). – (FR) Г-н председател, на фона на безумни слухове и спекулативни атаки срещу няколко държави-членки, позволете ми да ви напомня няколко факта.
Еврото е силна валута. За 10 години еврото се утвърди като втората най-широко използвана валута в света. Тридесет на сто от международните валутни резерви са деноминирани в евро. Повече от една трета от международните частни заеми се извършват в евро. Еврото има покупателна способност с 40 % по-висока от тази на долара, което означава, че държавите-членки от еврозоната плащат по-малко за суровини, особено за петрол.
Еврото е тук за дълго време във всички държави-членки от еврозоната. С цялото ми уважение към г-жа Le Pen, изоставянето на еврото просто не е опция. Всяка държава-членка, която изостави еврото – което г-жа Le Pen иска за Франция – би пострадала от драстично обезценяване на новата си валута.
В резултат на кризата в Исландия стойността на исландската валута намаля наполовина. Това обезценяване от 50 % на исландската валута причини скок на инфлацията в Исландия от 5 % на 14 %. Единственият начин да се възстанови спокойствието на пазарите е да се позволи на Гърция, Ирландия, Португалия и други да преструктурират дълговете си чрез емитиране на еврооблигации, гарантирани от Съюза на разумни цени. Говоря за инициативата Тремонти-Юнкер.
Всъщност еврооблигациите вече съществуват. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) дава заеми с гаранция от 27-те държави-членки. Миналата година ЕИБ предостави 80 млрд. евро при средни лихвени проценти между 3 % и 3,5 %. Именно такива лихви биха позволили на проблемните държави-членки да преодолеят кризата и да се върнат на пътя на финансовата стабилност.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Roger Helmer (ECR). – (EN) Г-н председател, предходният оратор каза, че ако Гърция напусне еврозоната, нейната валута ще колабира, но в такъв случай тя ще фалира. Въпреки това знаем много добре, че тя ще фалира така или иначе, следователно има избор да фалира в рамките на еврозоната, което просто ще премести проблема по-надолу по пътя и той ще се върне, за да ни атакува, а може и да фалира извън еврозоната, в който случай може да реши проблема си. Така че неговото решение няма да проработи.
Robert Goebbels (S&D). – (FR) Г-н председател, не получих въпрос, а дежурен аргумент от г-н Helmer, а г-н Helmer просто греши.
Още веднъж, всяка държава-членка, която изостави еврото, би пострадала от драстично обезценяване на новата си валута. Повтарям примера си с Исландия, която не е в еврозоната, но която е минала през всичко това.
Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-н председател, г-н Рен, работата, която вършите, без съмнение е отлична. През тази година излязохте със серия от различни предложения, които подобриха ситуацията, и това трябва да бъде признато от всички.
Изненадвам се, като слушам това разискване. Мислех, че това е парламентарна зала за Европа, а не парламентарна зала за 27 различни държави-членки. Тук има дух на национализъм, който е плашещ и няма да помогне за решаване на нашите проблеми. Това е въпрос на солидарност.
(Ораторът говори на английски)
(EN) (Към г-н Helmer, който е изразил несъгласие) Може да се смеете, но грешите. Вие определено грешите, г-н Хелмер, защото става дума за солидарност. Европа означава солидарност и всички ние сме свързани помежду си: дори британската лира се отразява върху еврото. Аз съм удивен.
(SV) В Швеция имаме опит в това, какво означава да имаш сериозен дълг. Бяхме държава с дългове, хората бяха с дългове, но успяхме да се справим с това. Защо нашите приятели в Гърция, Португалия и Ирландия да не успеят да се справят с това? Ние в скандинавските страни да не сме специални? Разбира се, че не сме. Въпреки това точно сега тези държави се нуждаят от нашата помощ и съдействие. Ако не им дадем тази помощ и съдействие, това ще бъде и наше падение.
(Ораторът говори на английски)
(EN) Европа е обща съдба за всички нас и трябва да осъзнаем това – дори Вие, г-н Helmer. Вие сте част от Европа и можете да направите повече.
(Възклицание от г-н Helmer: „В никакъв случай!“)
Lajos Bokros (ECR). – (EN) Г-н председател, в момента празнуваме първата годишнина от гръцкия спасителен план, но няма какво да се празнува. Една година по-късно се върнахме на нулата. Вместо удължаване на болката и трупане на още повече тежест върху гръцката икономика, би било далеч по-добре да приемем неизбежното и присъдата на пазарите.
Няма начин да се избегне фалитът. Планираният фалит има поне пет предимства. Ще подели загубата по-справедливо между гръцките данъкоплатци и външните кредитори; ще спре замяната на частния дълг с нарастващ дял на държавен дълг, идващ от други страни; ще предложи на Гърция повече възможности за растеж чрез облекчаване на обслужването на дълга; ще направи много по-лесно за г-жа Меркел да „продава“ фалита в Бундестага, защото това би означавало подкрепа на германски банки, а не на Гърция; и накрая, ще изолира дълговата криза от кризата на конкурентоспособността и ще спаси еврозоната от заразяване.
Направете го! Не пилейте повече пари напразно.
Philippe Lamberts (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н Bokros, тъй като повдигнахте въпроса, аз ще продължа. Считам, г-н Рен, че трябва да слушаме какво се говори. Считам, че когато цифрите са поставени едни до други, единственият извод е, че преструктурирането на дълга в Гърция, и вероятно в Ирландия, е неизбежно. Мисля, че всички осъзнават това. Изглежда толкова очевидно, че може да се запита човек как е възможно, Европейската централна банка, Комисията и Съветът да не го виждат. Освен ако не отказвате да го видите?
С други думи, първият вариант е да решите по идеологически причини да кажете, че фалитът не подлежи на обсъждане – в такъв случай това би било отричане на реалността. От друга страна, може би трябва да кажете, че би било по-добре да протакате, като в този случай аз наистина бих отправил призив към Вас, защото колкото повече време минава, толкова по-болезнено и по-скъпо ще бъде преструктурирането. По-конкретно то ще бъде по-скъпо за данъкоплатците, защото колкото повече време минава, толкова повече гръцкият държавен дълг ще се превръща в тежест за държавните и квази-държавните субекти – имам предвид Европейската централна банка, имам предвид Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕИФС) – и все повече ще се иска именно данъкоплатецът да заплати за това.
Знаете, г-н Рен, че много се говореше за стрес тестове и тестове за устойчивост през последните дни. Те се споменават във връзка с атомни електроцентрали; споменават се във връзка с банките. И все пак тези, чиято устойчивост е поставена на сериозно изпитание всеки ден, са нашите граждани, особено най-необлагодетелстваните сред тях, които може би носят непропорционално по-висок дял от тежестта на реакцията на тази криза.
Ето защо очевидно човек не може да каже, че кризата е просто отговорност на банките, на предприятията или на политиците, както някой би искал наивно да повярваме. Считам, че това е колективна отговорност и че следователно би било здравословно, ако всеки допринесе полагащия му се дял за преодоляването на кризата.
Бих искал да завърша, като подчертая, че макар често да не се съгласявам с Вас, ние трябва да уважаваме работата, която вършите напоследък. Сигурен съм, че нощите Ви са много дълги и обещавам, че в деня, когато се върнете към по-нормален живот, с удоволствие ще Ви поканя на вечеря.
Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих очаквал да отговорите честно, че програмата за фискална дисциплина – меморандумът, който се прилага с религиозна преданост в Гърция, е пълен провал. Дефицитът е по-голям от прогнозирания, дългът се е увеличил, безработицата се е увеличила, има още по-стриктна фискална дисциплина и в разгара на това Вие, г-н член на Комисията, виждате в тези факти възстановяване на икономиката и избягване на инфаркт, докато Вашият представител вижда цели и успехи. В същото време целта е тази рецепта да се приложи за Ирландия и Португалия. Тези рецепти са пълен провал.
В същото време последните данни в Европа илюстрират, че германската икономика се разраства и че цифрите за износа са по-високи, отколкото когато и да било от 1950 г. насам. Мисля, че тази комбинация от факти, това неравенство и различията, които се появяват и работят в рамките на Европейския съюз, са проблемът и една от причините за проблема. При това положение какво чакате, за да промените политиката? Кажете ни какво си говорите на Вашите тайни срещи, защото наоколо кръжат много слухове. Ще направите ли най-накрая промяна в политиката, за да се справите с проблемите?
Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, на първо място, имам въпрос към члена на Комисията, г-н Рен. Как е възможно, г-н Рен, Еврогрупата, председателствана от г-н Юнкер, да провежда среща на високо равнище, без да присъства нидерландският министър на финансите? Как е възможно това? Пълен скандал е, че Нидерландия, като един от най-големите участници във всички спасителни пакети, дори не е поканена на срещата, за която говоря. Г-н Рен, бихте ли ме уверили в този момент, че ще гарантирате, че това няма да се случи отново?
Трябва да кажа на пленарната зала, че Гърция ще трябва или да се откаже от еврото, или да преструктурира дълговете си. Това е неизбежна реалност – въпросът е „кога?“. Аз вярвам, и се страхувам, че това ще се случи, когато всички гаранции и всички пари вече са платени на Гърция. Това е измамата на века! Г-н Рен, можете ли да ми дадете гаранция, че сценарият, при който Гърция първо рефинансира дълговете си в максимална степен с пари на нидерландските данъкоплатци и след това напуска еврото и отменя дълговете си, е сценарий, който няма да се случи? Не можем да се доверяваме на тези гърци, на гръцките политици, които заедно с Европейската комисия с измама си проправиха път към еврото с неточни цифри и които сега изглеждат заети главно с увеличаване на собствените си заплати. Това са политици, на които никога не можем да имаме доверие, така че, г-н Рен, как смятате да гарантирате, че нидерландските данъкоплатци няма да бъдат отново измамени по ужасен начин?
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Robert Goebbels (S&D). – (FR) Г-н председател, за последен път, г-н Madlener наясно ли е, когато привежда аргументи против европейската солидарност и срещу Гърция, че след Германия, Нидерландия е вторият най-голям бенефициер на европейския вътрешен пазар и че на практика едно от всеки две работни места в Нидерландия има връзка с дейности, свързани с износа на стоки и услуги към Европейския съюз?
Тогава той не привежда ли аргументи против работни места в Нидерландия?
Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, г-н Goebbels, трябва да знаете, че Нидерландия работи упорито за запазването на контрола върху своите финанси в името на силната си позиция. Знаете ли, че Нидерландия е най-големият нетен донор на Европейския съюз от години вече и че гърците са най-големите получатели на нидерландски пари в продължение на години? Какъв е резултатът от това? Резултатът беше кризата в Гърция! Това е лошо управление на парите на нидерландските данъкоплатци. Срамно е, че не сте схванали този факт.
Danuta Maria Hübner (PPE). – (EN) Г-н председател, наш дълг е да търсим най-добрите решения за справяне с кризата, като за тази цел от голямо значение е процесът на учене. Моето впечатление е, че научихме защо нещата се объркаха и как се озовахме в трудната ситуация, в която сме днес, но имам впечатление също така, че сега сме по-малко отворени да извлечем поуки от променящата се действителност. В този контекст искам да повдигна два въпроса.
Първо, виждаме големи прилики между държавите-членки по отношение на публичния дълг и съотношенията на дефицит, докато в същото време за еднакви държави-членки има съществени разлики между рисковите премии, които се плащат по държавния дълг. По мое мнение това е ясно доказателство, че фактори, различни от държавния дълг, присъстват в картината и влияят върху пазарите. Наред с другото, пазарите са съсредоточени върху чуждия дълг или прекалено големите външни дисбаланси и това очевидно означава, че в ответ на тази ситуация ние трябва да направим нещо повече от фискална корекция.
Вторият въпрос е свързан с факта, че тези икономики, които са най-силно засегнати от кризата, трябва да се справят с комбинация от високи рискови премии и по-тежки мерки за фискална дисциплина. Това двойно предизвикателство прави практически невъзможно постигането на устойчивост на дълга. Ако отхвърлим преструктурирането на дълга, тогава ще се нуждаем от по-добър баланс между наказанието, помощта и устройството на пакетите за отговор на кризата, което би направило възможно да се избегне тласкането на държавите в капана на дълга.
Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, Европа е затънала в безпрецедентна криза, която може да застраши еврозоната и европейския проект. Това е криза на еврозоната, чиито първи жертви са Гърция, Ирландия и Португалия. Атаките срещу държавния дълг на тези страни имат за цел да направят единната валута по-слаба. Тези, които мислят, че това е проблем на гърците, ирландците и португалците, се заблуждават: това не е така. Ако няма стабилна реакция от Европейския съюз, която да успокоява пазарите, този натиск ще се разпространи и в други държави-членки.
Португалия няма проблем по отношение на устойчивостта на публичните си сметки или несъстоятелността на своите национални банки. Португалия трябва да продължи със структурни реформи, които вече са започнали, увеличаване на производителността и насърчаване на икономическия растеж. Както и в миналото, португалският народ ще преодолее и това предизвикателство и ще направи необходимите жертви, но не повече от необходимите жертви.
Не можем да разберем защо Европейският съюз ще начисли на Португалия по-високи лихвени проценти от Международния валутен фонд. Португалия ще плаща на Европейския съюз около 3 млрд. евро лихва на година. В тази зала, а и извън нея, хората като г-н Bloom и г-н Madlener няма нужда да се притесняват: данъкоплатците няма да пострадат. Тук става дума за заем, а не за подарък. Това е заем, който ще бъде върнат в пълен размер и при лихвени проценти, които са подобни на пазарните лихвени проценти, които Португалия плащаше преди около месец.
В един глобализиран свят никоя страна не може да реши всичките си проблеми сама. Финансовата криза вече показа, че нещо, което се случва на другия край на света, може да удари всички нас у дома с опустошителна сила. Ето защо се нуждаем от по-голяма и по-добра Европа: по-обединена и амбициозна Европа. Всички сме в една и съща лодка: ако лодката потъне, никой няма да бъде спасен.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-н председател, имам добри новини за португалците. Според информацията, която току-що получих, е постигнато споразумение във Финландия и е било прието предложението на Комисията относно заемите за Португалия, така че Финландия вече не е пречка.
Тъй като моята роля включва и задаването на въпроси, искам да попитам уважаемата колега следното: считате ли, че затягането на коланите, което се случва в Португалия, ще ви позволи да постигнете такъв икономически растеж, който ще направи възможно погасяването на кредитите?
Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, искам да благодаря на финландския народ и на финландския парламент за вземането на това решение, което наистина е в духа на общност и солидарност, който изигра важна роля за основаването на Европейската общност.
Що се отнася до въпроса Ви, казвах, че тези сурови мерки ще бъдат наблюдавани от португалския народ и че макар това да е труден, обременяващ пакет, ние ще направим всичко за увеличаване на икономическия растеж, създаване на повече работни места с цел избягването на тези трудности.
Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-н председател, проблемът с дълга е от величина, която далеч надхвърля чисто бюджетното измерение. В действителност именно политиката като цяло е засегната от кризата на държавните дългове – в бюджетни, икономически, социални, европейски и национални измерения. Преди всичко обаче налице е политическа криза.
Във Финландия една партия, за която разграничаването от Португалия се превърна във фикс идея, илюстрира степента, до която проблемът тревожи обществеността. Въпреки това трябва да бъде припомнено, че реториката на партията на истинските финландци, която беше против включването в спасяването на Португалия, не би могла да бъде по-подобна на онази, която се използваше от основните политически лидери в Германия преди година, малко преди да бъде предоставена помощта на Гърция.
Популистките лозунги, които помагат за значителен изборен успех – днес във Финландия, а утре и в други държави – в действителност просто повтарят думите, които преди са били изричани от многоуважавани политически лидери.
Политическият център е мястото, където се генерират идеите за разкъсване на икономическия и паричен съюз.
Твърдо съм убеден, че трудностите могат да бъдат преодолени само ако високопоставените политици разберат, че тяхната роля е преди всичко да успокояват напрежението, а не да раздухват огъня.
Georgios Toussas (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, отвратителна лъжа е, че икономическата криза е криза на дълга. Това е криза, причинена от прекомерното натрупване на капитал, криза на капиталистическата система, която показва, че това е остаряла система, която е била изпреварена от събитията. Капиталистическата криза в Гърция, Ирландия и Португалия се влошава и това ще продължи. Дългът и дефицитът в тези страни не са национални особености; те са резултатът, а не причината. Те произтичат от голямата зависимост от едрия бизнес: субсидии и данъчни облекчения за монополите, разходи за НАТО, унищожаване на промишленото производство и на металургичната, преработвателната, текстилната и корабостроителната и кораборемонтна промишленост, силно подкопаване на селскостопанското производство и милиарди евро за големите бизнес групи.
Основната причина за тази атака от Европейския съюз, буржоазните правителства и капитала срещу доходите и правата на работническата класа, основното оръжие на която са споразумението за еврото и европейският механизъм за стабилност – един механизъм за контролиран банкрут, излиза извън рамките на капиталистическото управление на кризата и на дълга. Стратегическата цел на Европейския съюз, на буржоазните правителства и на капитала е не само да прехвърлят тежестта на кризата върху работниците, но да обезценят работната сила до минимум с цел защита на маржовете на печалбата на монополистките групи.
Днешната внушителна общоработническа стачка в Гърция ще изпрати силно борбено послание…
(Председателят отнема думата на оратора)
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, имате искрената ми благодарност за Вашата помощ и толерантност. Имам въпрос към г-н Toussas. Той знае как точно да обясни всички неща, които са погрешни, какво не е наред в тази система и всички неща, които са изцяло погрешни в това, което се случва в Европа и държавите-членки. Моят въпрос е: каква е алтернативата? Искате ли връщане на комунистическата утопия като в Северна Корея, Куба и други диктатури? Това ли е решението, към което трябва да се върнем? Това ли искате?
Georgios Toussas (GUE/NGL). – (EL) ) Разбирам, че не сте в състояние да представите предложения за решаване на острите проблеми, пред които са изправени работниците както във Вашата страна, така и в останалите 26 държави-членки на Европейския съюз. Нека Ви информирам, че преди Гърция да се присъедини към Европейския съюз, Гръцката комунистическа партия изрази своето несъгласие и информира гръцкия народ за последствията. Тридесет години след присъединяването на Гърция към Европейския съюз или, ако щете, от 1957 г. насам, когато тя е създадена и се превръща от Европейска общност за въглища и стомана в ЕИО, това, което видяхме, е следното: печалби за капитала, лишения за работниците. Хората ще се борят, за да разрешат това противоречие.
Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, еврозоната налага една единствена стойност на валутата и стандартизирани лихвени проценти за 17 различни икономики. Ако проблематичните държави бяха останали извън еврозоната, техните валути щяха да се обезценят, което води до експанзия чрез износ, улеснена от ниските лихвени проценти, които биха определили техните централни банки. Прекомерната стойност на валутата и повишаващите се в момента лихвени проценти доведоха до влошаване на стагнацията, което доведе до намаляване на данъчните приходи, до съкращения в сектора на услугите и растящи държавни дългове. Би било в техен интерес да напуснат зоната, но спадът в стойността на валутите им тогава ще увеличи дълговото им бреме.
Великобритания, която е извън еврозоната, би трябвало да остане незасегната от тези дългове, но нашето предходно правителство направи гаранции за дългове на стойност 10 млрд. британски лири по клаузата за изключителни събития на Договора от Лисабон и сегашното правителство ще продължи да предоставя заеми, пряко и непряко. Гърция и Ирландия в крайна сметка ще изпаднат в несъстоятелност заради дълговете си и ще се окаже, че всички ние сме хвърлили парите си на вятъра.
Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, искам най-напред да кажа, че аз, естествено, считам, че постигнатото споразумение за Португалия е балансирано. Това е много тежко споразумение за хората, но по същество набляга на структурните реформи за увеличаване на растежа и конкурентоспособността. Мисля, че това е много положително.
Аз не проявявам същото отношение като други тук, които считат, че държави като Гърция, Ирландия и Португалия са направили всичко правилно: че те не са направили никакви грешки и че не са отишли твърде далеч; че за всичко са постъпили правилно и само международната криза е предизвикала проблеми. Не, нашите правителства направиха грешки и имаха грешни политики, но това не означава, че сега няма възможност, в контекста на Европейския съюз, отново да се върнат към нормалното състояние и да поемат в правилната посока.
Ето защо е важно да се помни, че в действителност е необходимо да кажем на тези органи на общественото мнение, които са против подкрепянето на държави в затруднено положение, че те не дават пари на тези страни: те заемат пари на тези страни. Освен това те ги заемат при много високи лихвени проценти, така че те всъщност правят сделка, която е положителна за техния бюджет и техните народи. Въпреки това тук ще кажа, че може би е време да има обща европейска реакция чрез приемане на еврооблигации и приемане на възможността да ги продаваме на първичния пазар, за да отговорим на международните пазари.
Може би е време самата Комисия, Европейският механизъм за финансова стабилност и Международният валутен фонд (МВФ) да направят преглед на лихвените проценти, така че да могат да направят възможен устойчивия растеж в държавите, които в момента са в затруднено положение, чрез намаляване на тези ставки.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Sven Giegold (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, първо, бих искал да кажа, че изпитвам срам от степента на национализма и късогледството, които бяха изразени в това разискване. Г-н Rangel, имам един въпрос към Вас. Не мислите ли, че лихвеният процент, който ще трябва да платите в рамките на бъдещата програма, трябва да бъде намален? Понижаването на тези лихви би ли помогнало на Вашата страна?
Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, считам, че ставката трябва да бъде по-ниска не само за Португалия, но също така и за Ирландия и Гърция. Мисля, че постигането на целите ще бъде изключително трудно без по-ниски лихви, както всъщност се вижда в момента от гръцкия случай. Въпреки това, независимо от всичко считам, че тук има възможност и една отворена врата.
Ако Португалия може да спазва стриктно резултатите от споразумението през първите няколко месеца, според мен тя ще може да се обърне към Европейския механизъм за финансова стабилност и Международния валутен фонд и да поиска преразглеждане на ставките в рамките на шест до девет месеца. Мисля, че това ще е добра новина за португалския народ и добра новина за Европейския съюз.
Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, за да добавя и ирландски глас към това разискване: аз също споделям разочарованието от степента на национализма, който се чува от трибуната. Разочарована съм, че пленарната зала е наполовина празна при най-важното разискване за Европа в тази сесия.
Относно лихвените проценти: нека е съвсем ясно, че на държавите не трябва да бъдат начислявани наказателни лихвени проценти. Те не им помагат да се възстановят и не помагат за устойчивостта на дълга. В последните си 30 секунди бих поискала от Комисията да разгледа въпроса за устойчивостта на дълга за Ирландия и нашите колеги, които са в затруднено положение.
Също така искам да задам един въпрос относно политическия капацитет на Европейския съюз. В понеделник в нашия парламент в Дъблин аз говорих за пропукването на единството в Европейския съюз. Никак не ми е приятно да кажа това. Казах го лично на члена на Комисията. Това е реален и сериозен проблем. Проклинам деня, в който може да сме управлявани от крайно десните или крайно левите. За Бога, нека центърът се обедини!
Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-н председател, това разискване е полезно. Това е много сериозна ситуация за държавите, които са в криза, но тя е също толкова сериозна за Германия, Австрия и Финландия, защото данъкоплатците в тези страни са засегнати от бюджетни съкращения и са преминали през сериозни кризи.
Въпросите бяха обосновани и затова е много важно португалският случай да стане образцов пример за това, как кризата може да бъде държана под контрол, да се предприемат ответни действия и да се предотвратява разпространението й. Мисля, че Португалия сега трябва първо да гарантира, че ще върне заемите чрез продажба на активите си, както беше казано. Трябва също да преговаря с отделните кредитори, за да се установят конкретни предложения и идеи за преодоляване на тази криза.
Избирателите в Германия, Австрия и Финландия няма да издържат, ако например има нови спасителни планове за Гърция или ако този случай се провали.
Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н председател, Португалия е поредната държава, която се нуждае от финансова помощ от еврооблигациите, но да бъдем честни и да признаем, че поставянето на етикети на тази криза като „дългова“ криза или „евро“ криза е крайно заблуждаващо.
То създава впечатление, че еврото е в криза, тъй като някои държави-членки не са в състояние да управляват делата си по разумен начин или са взели твърде голям дълг. Ирландия и Португалия обаче управляваха делата си дисциплинирано и изпаднаха в криза, която не беше по тяхна вина. Именно слабо регулираните банки са тези, които бяха безотговорни. Тъкмо цената на защитата на тези банки предизвика финансови проблеми за някои от страните от еврозоната. Ето защо действителната криза е по-скоро криза на европейския банков сектор.
Ако сме честни, еврооблигациите, или по-скоро новата им форма, която ще приемат след 2013 г., със сигурност няма да бъдат достатъчни. Цената на защитата на еврото трябва да бъде намалена по такъв начин, че да принудим търговските банки да признаят своите загуби. Следващата стъпка трябва да бъде ефективно регулиране на финансовия сектор.
Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, сегашният подход към дълговата криза изостря проблемите. Да, на Гърция, Португалия и Ирландия се предлага уреждане на дълга, но дълговете им се увеличават, а не намаляват. Този подход е катастрофа – това е решаване на проблема с дълга чрез взимане на по-голям дълг. Г-н председател, Европа трябва да преодолее своето табу относно отписването на дълг. Можем да преминем напред чрез преструктуриране на публичния дълг с частично отписване на дългове в комбинация с прилагане на изискванията на един строг пакт за стабилност и растеж, включително на автоматични санкции. Очевидно е, че това е труден подход, целящ да доведе до „изчистване“ сред банките, някои пенсионни институции и притежателите на облигации, но ние трябва да преминем през това. Резултати се постигат, ако се положат необходимите усилия – така стоят нещата. Отписването на публични задължения в комбинация с прилагането на строги изисквания проправя пътя за ново бъдеще. Ако не правим това, перспективата е само една – слабите държави да напуснат еврозоната.
Miguel Portas (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, г-н Рен, миналия месец президентът на Португалската република поиска от Комисията да прояви „въображение“, а Вашият отговор към президента на моята страна, с арогантността на колониален губернатор, беше: „ние проявихме въображение спрямо Португалия“. Ето защо искам да Ви отговоря сега. Европейската комисия прояви въображение в налагането на тригодишна правителствена програма и предпочитано правителство на една държава три седмици преди изборите. Европейската комисия прояви въображение, когато поиска лихва в размер на 6 % от същата тази държава, както и при запращането на Португалия в рецесия през следващите две години.
Единственото, в което Европейската комисия не прояви необходимото въображение, беше там, където трябваше, защото всички ние трябва да преструктурираме дълга си, да предоговорим дълга си и да включим кредиторите в решението. Моля Ви, г-н член на Комисията, вслушайте се в съвестта си: подайте оставка и Европа ще Ви е благодарна за това.
Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, за разлика от моите колеги, които превишиха времето така, както се превишава бюджетът, аз ще се опитам да бъда кратък.
Сред многото умни анализи и отговори има един въпрос, който не беше зададен. Това е въпросът какво биха казали гражданите на нетните вносители. Данъчните ставки от 50 % с висок стандарт на живот и високи нива на социални услуги не са съвпадение. Това означава, че гражданите работят усилено и печелят много.
Солидарността, която днес беше споменавана често, също включва солидарност с гражданите в нашите собствени държави. Случаят на Швеция беше споменат. ЕС не се намеси с финансова помощ там. Вместо това беше извършено преструктуриране, бяха направени съкращения в социалните услуги, а обществените услуги бяха намалени. С други думи, беше въведена строга фискална политика. Трябва да обясним това на държавите, които очевидно са предмет на днешното разискване. Без строга фискална политика и огромни усилия от собствената им страна това няма да работи.
Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще се спра само на един въпрос, защото за това са ми необходими петте минути, с които разполагам.
През последните седмици и днес в тази пленарна зала бяха чути много гласове в подкрепа на преструктуриране на дълга в Гърция. Звучи много лесно и просто. Въпреки това трябва да кажа, че привържениците на преструктурирането на държавен дълг изглежда игнорират потенциално опустошителните последствия за финансовата стабилност в самата страна и в еврозоната като цяло, както и последиците и дълготрайния ефект за икономическия растеж и заетостта.
Нека помислим какви биха могли да бъдат последствията от преструктуриране на дълга. Разбира се, както и привържениците на преструктуриране на дълга, говорим за хипотетична ситуация, но ние в достатъчна степен разбираме каналите на въздействие върху финансовата стабилност и икономическата активност, за да направим един вероятен и най-възможен сценарий. Ето какво е много вероятно да се случи.
Притежателите на облигации ще понесат голям удар – т.е. домакинствата чрез своите инструменти за спестявания, като пенсионни спестявания, както и институционалните инвеститори, като пенсионни фондове и застрахователни компании. Банките също ще понесат загуби. От миналогодишните стрес тестове на банките знаем, че гръцките банки държат държавни ценни книжа на стойност 48 млрд. евро – гръцки държавни облигации. Какво ще се случи? Едно преструктуриране на суверенни ценни книжа би могло сериозно да подкопае тяхната капиталова база. Например дори т.нар. подстрижка с 30 % ще означава, че голяма част от банковата система накрая ще се окаже с недостатъчна капитализация, а подстрижка с 50 %, която имаше мнозина поддръжници, би означавала, че голяма част от гръцката банкова система просто ще премине в несъстоятелност.
Така едно преструктуриране на дълга в Гърция ще има сериозни последици за стабилността на банковия сектор в Гърция, както и на всички банки с експозиции в гръцки ценни книжа.
Сега, аз не обичам банките, нито пък си върша работата с идеята най-вече да ги спася, но е факт, че такава голяма банкова криза ще доведе до масивна кредитна криза. Това не е някаква теоретична възможност. Това е един много вероятен резултат. Масивна кредитна криза. Освен това чрез действията за рейтинг пулът от обезпечения на разположение на гръцките банки най-вероятно ще бъде заличен. Ще се стопи. Масивна кредитна криза, възможна банкова паника, замразяване на депозитите и/или контрола на капитала могат спокойно да бъдат част от последствията. Това, което е абсолютно сигурно, е, че свиването на икономиката ще бъде без прецедент за Гърция.
Нека припомня, че аржентинският БВП се срина почти наполовина за пет години. Това би ли помогнало на Гърция или на Европа? Съмнявам се. Дори тежка подстрижка с 50 % няма да намали съотношението на дълга под 100 % от БВП, ако се приеме, че международните кредитори, като държавите-членки от еврозоната и МВФ, са изключени от тази подстрижка.
Гърция все още има голям фискален дефицит, който трябва да финансира. Кой ще бъде готов да даде заем на Гърция, след като неразумно е унищожила 70 % или 50 %, или 30 % от финансовото богатство на предишните инвеститори? Кой ще бъде готов да даде заем на Гърция след необмислените й постъпки?
Преструктурирането на дълга ще намали достъпа на Гърция до финансовите пазари за много дълго време, а целта на програмата на ЕС/МВФ е наистина сравнително бързото връщане към пазарите за финансиране на гръцкия държавен дълг, така че европейските данъкоплатци да не трябва да гарантират заеми, за да се направи това. Такава е целта на това упражнение.
Нека припомним, че в крайна сметка фискалната платежоспособност изисква стабилизиране и след това намаляване на съотношението на държавния дълг – т.е. постигане на първичен структурен излишък и постигане на ниво на стабилизиране на дълга.
Гърция все още се простира извън рамките на собствените си средства и най-важното е, че Гърция трябва да започне да печели повече, отколкото харчи, и също така да бъде в състояние да плаща лихвените проценти по дълговата си тежест.
Това е основният структурен излишък, от който се нуждае Гърция, а преструктурирането на дълга не би могло да разреши този много фундаментален факт. Ето защо в крайна сметка основните определящи фактори за платежоспособността на Гърция са от политическо и социално естество – последователният стремеж за запазване на стабилността на първичния излишък на по-високо ниво от около 5 % от БВП за дълъг период от време.
Имаме примери за това. Белгия го направи успешно през 90-те години в продължение на почти едно десетилетие. Нещо повече, шест държави-членки на ЕС бяха в състояние да поддържат първичен излишък от над 4 % за най-малко четири години, така че не е невъзможно. Това със сигурност е много трудно, но е правено и преди и е постижимо и за Гърция, ако е налице политическа воля и единство в страната. Това е единственият начин Гърция да избегне много по-лоши алтернативи.
Наистина се намираме в критичен момент за бъдещето на Европа. Това разискване се отнася за кризата с държавния дълг. Тя носи последици за еврото, за бъдещето на Европа. Вие знаете това много добре. Трябва да кажа, че съм изключително обезпокоен относно различията в националните политически разисквания, които чухме наскоро, които също бяха отразени в пленарната зала. Има политическа умора в Централна и Северна Европа относно подкрепата за проблематичните страни; има умора от реформите в Южна Европа относно извършването на необходимите реформи. Трябва заедно да намерим енергията, за да победим тази умора. Трябва да изградим мостове над тези различия, за да спасим Европа, и трябва да се вземат необходимите решения, за да се избегне друга, още по-лоша криза, и да се даде възможност на цялата територия на Европа да се възстанови от тази изключително сериозна финансова криза, която преживяваме през последните години.
Андраш Карман, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, уважаеми колеги, бих искал да разсъдим накратко в две посоки. Въпреки че без съмнение кризата на банковата система допринесе значително за нашите текущи икономически проблеми, би било грешка да се прикрива, че повечето от проблемите възникнаха преди кризата поради липса на фискална дисциплина в много държави, поради икономическа политика, която не укрепваше конкурентоспособността, както и поради липса на координация в европейската икономическа политика.
Следователно е ясно, че е необходима всеобхватна европейска реакция, а два нейни важни елемента, които са и най-важните приоритети за унгарското председателство, са европейският семестър и прилагането на реформата на икономическото управление.
Изпълнението и на двата приоритета е достигнало важен, критичен етап. Що се отнася до европейския семестър, ние се ангажираме успешно да го приключим навреме. Стабилността на държавите-членки и програмите за конвергенция, както и националните програми за реформи, са планирани да бъдат обсъдени на срещата на ЕКОФИН през юни и се надявам, че най-накрая тези програми ще означават един истински пробив в икономическата и фискалната политика на всяка от държавите-членки.
В тристранния диалог се извършва интензивна работа по пакета от шест предложения. Във връзка с това унгарското председателство ще обяви най-важните точки от предложенията на Парламента на заседанието на финансовите министри през следващата седмица, като в това обсъждане ще поискаме мандат от Съвета да постигнем успешно и възможно най-бързо споразумение относно шестте законодателни предложения още през юни.
От Съвета и Парламента се изисква отговорно и гъвкаво отношение и аз съм твърдо убеден, че при сегашните обстоятелства споразумението ще изпрати изключително положително послание и на пазарите. Освен това то би се отразило на способността на европейските институции да си сътрудничат отговорно и без забавяне, когато Европа се нуждае силно от това.
Що се отнася до португалската програма и трите програми за приспособяване като цяло, на първо място, бих искал да приветствам парламентарното споразумение за финансова политика. Всички знаем, че това е изключително важно от гледна точка на функционирането на Европейския механизъм за финансова стабилност. В същото време искам да изтъкна, че също така е ясно в програмата за икономическа политика, съставена от тройката във връзка с Португалия, че програмите, разработени за Гърция, Ирландия и Португалия, се адаптират към особеностите на всяка държава и по никакъв начин не са бланкетни.
За Гърция акцентът е върху въдворяването на ред в бюджета. За Ирландия – консолидацията на банковата система може да се разглежда като ключов елемент. А сега за Португалия най-важните части са може би структурни реформи и реформи на пазара на труда и на пазара на стоки. Както всички сме наясно, в случая на Португалия е изключително важно икономиката да се постави на пътя към по-висок растеж в средносрочен план и да се засили конкурентоспособността.
Считам, че въпреки че прилагането на програми за икономическа политика, свързани със споразумения за кредитиране, означава по-сериозни усилия за държавите-членки, в същото време това е и възможност да се изправят пред дългогодишни структурни проблеми и да се намерят решения и отговори за тях в рамките на кратък период от време, което в средносрочен план може да доведе до устойчив и висок растеж в тези страни.
Председател. – Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Еврото търпи обезценяване в момент, когато се говори, че Гърция трябва да получи втори кредит от Европейския съюз. Трябва да се запитаме дали ситуацията в Гърция и в други европейски държави в затруднено положение не е резултат от действията, предприети от финансовите спекуланти въз основа на тактиката „разделяй и владей“. Съвсем наскоро Португалия стана третата държава, която трябва да иска заеми от Европейския съюз. Финансовите спекуланти са забравили проблема с банките и трудностите във връзка с тяхното спасяване, и съсредоточават вниманието си върху европейските държави в затруднено положение. Ниският кредитен рейтинг на държавния дълг следователно направи невъзможно получаването на заеми за връщане на дълга. Мисля, че е необходима европейска агенция за кредитен рейтинг, която ще страни от финансовите спекулации. От друга страна, наложително е да бъдат емитирани еврооблигации, за да се демонстрира желание за спасяване на еврото.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Заради своя мащаб и свързаните ограничения дълговият въпрос е нещо повече от един реален проблем за държави като Португалия: той представлява централен елемент от осъществяването на една груба социална, икономическа, политическа и идеологическа офанзива, чиито истински причини са неясни. Най-новият израз на тази офанзива е незаконната намеса в Португалия от страна на „тройката“ – Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка. Това е недопустим грабеж, чрез който националните ресурси на португалските трудещи се и на португалския народ преминават в ръцете на финансовия капитал. Европейският съюз – разкривайки така своята същност и истински цели – посредничи в този процес на заграбване, като създава институционалните условия за неговото изпълнение и задълбочаване. Процесът на извършващата се външна намеса е много показателен в това отношение. Той включва основите на антисоциалните мерки, прилагани в други страни, като Гърция и Ирландия, както и тези, които са включени в пакта „Евро плюс“, наложен от европейските сили. Когато влезе в сила, той ще изостри обстановката в национален мащаб, влошавайки икономическата рецесия, безработицата, бедността, социалното неравенство и националната зависимост. Когато тази същинска заробваща програма се осъществи – както се вижда от ситуацията в други страни, тя ще изостри условията, за които се предполага, че са мотивирали тази намеса: с други думи, трудностите при справяне с непоносимите и нарастващи разходи на публичния дълг.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Причината за кризата с държавния дълг е спекулацията относно задлъжнялостта на държавите-членки, притекли се на помощ на банковия сектор, който е пряко отговорен за дълбоката криза, която преживяваме. Банковият сектор избяга от всички свои задължения, особено финансовите си задължения, и прави рекордни печалби, докато от европейските данъкоплатци и работници се иска да затягат коланите. Що се отнася до неприкосновените пазари, сега те определят тона. Комисията и правителствата са обсебени единствено от мисълта да ги успокоят. Цялата събота и неделя през миналата седмица беше изпълнена с дезинформация за преструктурирането на дълга и излизането на Гърция от еврото: слухове, разпространявани от тези, които заложиха милиарди на един фалит, който те изначално се опитват да създадат. Преструктурирането на дълга изглежда би било катастрофа за частните инвеститори. В същото време беше обявено, че френската банка „Banque Nationale de Paris“ (BNP) например би загубила много по-малко от очакваната през тази година печалба от 6 млрд. евро и че без извънредно високите лихвени проценти дефицитът на Гърция би бил 1,5 % от БВП, а не 8 %. Спекулантите се тъпчат с парите на данъкоплатците и очевидно са решени да ги оберат до шушка. Време е да спрем този пагубен цирк.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Едно нещо е ясно за всички нас. Последиците от икономическата и финансова криза все още могат да се усетят навсякъде и тук се включват редица проблеми. Пределно ясно е, че ЕС трябва да отговори на кризата. Имам някои съображения относно стрес тестовете, извършени по отношение на банките. Бяха тествани общо 91 големи европейски банки и 7 се провалиха. Имам една основна критика в тази област, а именно, че последствията от фалита на една държава не бяха оценени, а възможността това да се случи все още е налице, като гледаме Гърция, Ирландия и Португалия. Най-новите стрес тестове са съсредоточени върху твърдите капиталови съотношения, но критериите за ликвидност също е трябвало да бъдат включени. Очевидно е, че тези резултати трябва да бъдат публикувани, за да се постигне необходимото ниво на прозрачност.
14. Ефективността на европейските агенции, свързани със заетостта, условията на труд и обучението (разискване)
Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно ефективността на европейските агенции, свързани със заетостта, условията на труд и обучението.
Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на Парламента, че включи в дневния ред въпроса за европейските агенции.
Комисията отдава голямо значение на ефективното функциониране на агенциите на Европейския съюз. Част от това е свързано с механизмите на управление, които се прилагат за всички тях. Както знаете, в момента междуведомствена работна група с участието на Комисията, Парламента и Съвета обсъжда функционирането и управлението на агенциите въз основа на, наред с другото, многоведомствена оценка, извършена за Комисията през 2009 г. Действително е настъпило времето за формиране на изцяло нов подход към агенциите на ЕС, като се подобри тяхната цялостна съгласуваност, ефективност, отчетност и прозрачност.
Крайната цел на междуведомствената работна група е постепенно да изработи общо споразумение между трите институции на ЕС по различните предстоящи въпроси. Надяваме се това да бъде постигнато до края на настоящата или началото на следващата година. Досега сътрудничеството с Европейския парламент е било твърде положително и се надяваме да можем да разчитаме на подкрепата на Парламента в следващите стъпки.
Както знаете, агенциите на ЕС са правно независими структури, чиито правила за управление са заложени в регламентите за финансирането. Като цяло агенциите се наблюдават от управителен съвет, чийто състав може да варира в зависимост от вида на агенцията. Три от агенциите в областта на заетостта и образованието например – Eurofound, OSHA и Cedefop – имат тристранни управляващи органи, в които участват представители на социалните партньори, държавите-членки и също така Комисията.
Бих искал отново да Ви уверя, че Парламентът има достъп до голям обем от информация – и доколкото тази информация присъства в публичното пространство, и защото Парламентът, като част от бюджетния орган, провежда изслушвания с директорите на агенциите относно годишните работни програми и относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета в комисията по заетост и социални въпроси.
Всяка от агенциите – Eurofound, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (OSHA), Европейската фондация за обучение и Европейският център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) – има специфична роля. Например Европейската фондация за обучение и Cedefop, макар и двете да работят в областта на професионалното образование и обучение, имат различен географски обхват. Първата работи извън ЕС, а втората – в рамките на ЕС, и имат различни цели. Европейската фондация за обучение подпомага по същество съседните страни с реформи на системите за образование и обучение, докато Cedefop насърчава събирането на информация и изследването на политиките за професионално обучение на държавите-членки. Комисията се стреми да осигури взаимодействие между двете агенции, по-специално чрез обмен на информация, съвместни работни програми, съвместно организиране на конференции и семинари, и съвместни проекти.
Ingeborg Gräßle, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н Андор, госпожи и господа, на първо място, бих искала сърдечно да приветствам с добре дошли членовете на групата на Християндемократическия съюз (ХДС) от областния съвет на Везел, които са в галерията. Искам да кажа на г-н Андор, че със задоволство приехме благодарността му за нашето сътрудничество по въпроса за агенциите. Все пак тъжно и жалко е това, че представител на Съвета за пореден път напусна пленарната зала, защото фактът, че имаме толкова малко напредък в междуинституционалната работна група за агенциите, е предимно по вина на Съвета, който се въздържа да работи с нас за внасянето на подобрения в тази област. Ето защо Комисията следва да бъде наясно, че ние сме на нейна страна.
Трябва да упражняваме по-голям натиск по отношение на агенциите. В момента разглеждаме четири агенции, които отразяват основните проблеми на всички агенции, с други думи, припокриването на отговорности, например между Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (OSHA) и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), както и между OSHA и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), Европейската железопътна агенция (ЕЖА/ERA) и Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ). Налице е също значително припокриване между Европейската фондация за обучение (ЕФО) и Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop). Като се имат предвид финансовите проблеми на Европа, не можем ли да предприемем някои основни мерки в тази област и да слеем онези агенции, чиито отговорности са много сходни, като например агенцията, отговаряща за професионалното обучение в рамките на Европа, и агенцията, отговаряща за професионалното обучение извън Европа?
Налице са редица основателни аргументи за това. Имаме проблеми с размера на агенциите и следователно с тяхната ефективност. Имаме контролни органи, чиито членове надхвърлят по брой служителите в агенциите. Това са все неща, които ежедневно уронват престижа на Европейския съюз, защото всеки, който се замисли как стоят нещата, се хваща за главата и казва: „Не може наистина да е така“. Най-важното е, че някои агенции не са достигнали критичната маса, която да им даде възможност да работят ефективно. Освен това Парламентът е предоставил прекалено много средства и прекалено голям персонал. В някои агенции, като OSHA, сме свидетели на увеличение на бюджета със 105 % и увеличение на персонала с 69 % за период от 10 години. Eurofound имаше увеличение на бюджета с 39 % и увеличение на персонала с 46 %. Поради това настоятелно призовавам членовете на ЕП да въведат промени при следващото обсъждане на бюджета.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен с вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, предишният оратор говори за припокриване на компетентностите и правомощията на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд в Дъблин и Европейския център за развитие на професионалното обучение в Солун, Гърция. Ако си спомням правилно, и двете организации са основани през 1975 г. Питам се възможно ли е две организации да са създадени по едно и също време за една и съща цел?
Ingeborg Gräßle (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо Rapti, да, това е възможно, защото припокриването възникна междувременно в конкретните сфери на дейност. Между другото тези данни не са изготвени от мен. Те излязоха наяве в изследването на Комисията относно припокриванията. Освен това припокривания са многократно упоменати в проучванията на всички онези, които се ползват от работата на агенцията. Информацията е от там. С удоволствие ще Ви предоставя тези документи.
Alejandro Cercas, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, през последните няколко години следя работата на нашите агенции, по-специално на тези в Билбао и Дъблин, и считам, че вършат както много достойна, така и изключително ефективна по отношение на разходите и ползите работа. В същото време се ползваме от наличието на изключителна прозрачност и без съмнение те работят в тясно сътрудничество с Парламента.
Ето защо съм изненадан, че се хвърля сянка на съмнение върху тяхното съществуване и тяхната работа, и съм възмутен, че, както винаги, някои от неговите членове, вместо да виждат политическата перспектива, виждат сметки и нищо друго освен сметки. Вярно е, че сметките са много важни: много важно е да знаем какви са разходите, но също така трябва да знаем и ползите, разходите за предотвратяване на злополуки на работното място, но също така и цената на липсата на превенция на трудови злополуки. Трябва да знаем разходите за обучение, но също така и цената на липсата на обучение или невъзможността да се предвидят промените, които нашите работници и производители е необходимо да направят.
Г-н член на Комисията, мисля, че някои от вашите членове имат по-скоро проблеми с Европа, отколкото с агенциите. Вие, подобно на Одисей, който се завръща в Итака, не трябва да се заслушвате в песните на сирените, защото тяхната цел е да примамят кораба към скалите и корабът на Европа да потъне.
Roger Helmer, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, ние в групата Европейски консерватори и реформисти искаме да има по-ефективен контрол на бюджета на ЕС. От името на данъкоплатците ние искаме реална добавена стойност за средствата, изразходвани на равнище ЕС. Особено в настоящото време на строги икономии искаме по-внимателно отношение към разходите изобщо: да не се разходва повече, а по-адекватно.
Прилагайки тази логика в комисията по заетост и социални въпроси, поставям под въпрос ефективността на четирите агенции, които обсъждаме: Eurofound, ЕФО, OSHA и агенцията с невероятното име Cedefop. Наскоро посетих ЕФО в Торино и докато бях там, изслушах презентация от Cedefop. Наистина е налице, както заявиха предишните оратори, значително припокриване в техните програми и считам, че ще е от полза да се слеят поне управлението и администрацията им.
Затова задавам следните въпроси. Прилага ли Комисията критерии за ефективност и постигнати резултати спрямо тези агенции? Ако е така, може ли да се запознаем с критериите? Второ, как се справят агенциите с изпълнението на критериите? В състояние ли е Комисията да представи на Парламента данни относно техните постижения? Трето, при наличие на значително припокриване на функциите, обмисляла ли е Комисията сливане на агенции? Чували сме за взаимодействие; искаме то да се осъществи. Кой определя целите и стратегията на агенциите? Може ли да се запознаем с тях? Най-общо изглежда, че съществува значително припокриване между изготвяните от тези агенции доклади относно въпросите на заетостта и докладите, изготвяни от Комисията и от тематичния отдел на Европейския парламент. Ние питаме: има ли смисъл това дублиране?
Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, ЕС има четири агенции в областта на заетостта, условията на труд и професионалното обучение, а именно, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Европейската фондация за обучение (ЕФО), Европейската агенция за безопасност и здраве (OSHA) и Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), с годишен бюджет от около 15 до 20 милиона евро. Разгледах интернет страниците на тези четири агенции. Акцентът е върху дейности като например фотоконкурс на тема превенция на риска, конкурс за практически решения, за каквото и да се отнася това, както и съвместно организиране на Европейски ден на солидарност между поколенията. Потресаващо сериозни дейности, никоя от които не изглежда да има какъвто и да е конкретен резултат.
Областите, които агенциите обхващат, се припокриват. Има припокриване между агенциите и генералните дирекции на Комисията, отделите в Парламента и националните органи. Очевидно е, че това положение не може да продължава. Трябва да предотвратим дублирането на усилия чрез сливане на агенциите. Неефективните агенции трябва да бъдат закрити, защото данъкоплатците със сигурност няма да разберат защо се прахосват милиони евро за фотоконкурси при наличието на такова изобилие от агенции.
Véronique Mathieu (PPE). – (FR) Г-н председател, взаимодействието, което съществува между тези четири агенции, изисква да погледнем по-отблизо техните цели. Макар на теория целите им да са утвърдени, след процедурата за освобождаване от отговорност не сме особено удовлетворени от тяхната ефективност.
Външният одитор посочи слабото бюджетно планиране, липсата на ясна връзка между целите и бюджетните ресурси, както и прехвърлянето и отмяната на значителни бюджетни кредити. Да вземем Eurofound например, в доклада си от 2009 г. Сметната палата констатира, че бюджетът на Фондацията не е предоставил конкретни бюджетни редове за различни програми, финансирани от целеви приходи.
За мен проблемът е, че не можем да бъдем сигурни как се използват вноските от ЕС преди проверката на баланса на агенцията след две години. Следователно тези слабости в бюджетното планиране не ни дават гаранция за конкретна полза от наличието на четирите агенции.
В отговор на съществуващото положение можем да обмислим как по-добре да се координира тяхната работа. Защо да не се създаде например един общ управителен съвет за четирите агенции? Междуведомствената работна група от няколко години работи по тези проблеми. Какъв отговор може да ни даде тя?
Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, доволна съм от въпроса, защото обичам оценяването, обичам контрола. Освен това обичам проучванията, предоставящи данни, които могат да спомогнат за по-ефективната работа в европейските институции в полза на европейските граждани. Защо, когато европейските институции започват с призив за оценка на въздействието преди каквото и да е друго, имаме проблем с тези две организации, които работят от 1975 г. насам и провеждат изследвания и проучвания в областта на труда, образованието и обучението? Добър въпрос. Освен че целта му не е икономическа или финансова, а политическа. Това е въпрос, който по различни начини и поводи се появява отново и отново, и фактът, че се появява сега, когато Европа е в криза, когато работниците страдат, когато образованието страда, показва, че има друга цел. Разбрали сме как се нанасят плесници и зашлевяваме всеки, когото можем. Гърция страда? Хайде да атакуваме Европейския център за развитие на професионалното обучение, защото се намира в Солун, въпреки че е създаден през 1975 г. Това, което се опитвам да кажа, е следното: припокриването на компетентностите е едно, а сътрудничеството е нещо друго, особено сътрудничеството, необходимо за подобряване на нещата в Европа.
Anne E. Jensen (ALDE). – (DA) Г-н председател, познавам четирите агенции много добре и от много години следя тяхната работа. Мисля, че трябва да бъдем много открити в подхода си към този въпрос. Това не е просто въпрос на припокриване на задачи; очевидно може да има взаимодействие и възможност за постигане на по- качествена работа, ако им бъде позволено да работят в по-тясно сътрудничество. Моята колега от Гърция, г-жа Rapti, спомена, че има политически нотки зад желанието за сливане на агенциите и че не трябва да се пречи на агенциите в Гърция. Но фактът, че нашите агенции са разпръснати в географско отношение и разположени на различни места в Европа, не трябва да бъде пречка за наличие на ефективна система. Най-важното е агенциите да дават желания резултат, задачите, които искаме от тях, да са изпълнени и да са постигнати по възможно най-икономичния и най-ефективен начин. Към това следва да се стремите, г-н Андор. Затова бъдете непредубеден при разглеждането на този въпрос.
Tomasz Piotr Poręba (ECR). – (PL) Г-н председател, агенциите, занимаващи се с проблемите на заетостта, играят особено важна роля с оглед на икономическата криза, която в момента засяга Европа. Поради това си струва по-подробно да се разгледа ефективността на мерките, които те прилагат. Няма съмнение, че тези агенции трябва да помагат на европейците да придобият умения, които да могат да използват в бързо променящия се и все по-конкурентен пазар на труда. Ето защо е необходимо да прилагаме мерки, които, на първо място, да доведат до по-голяма гъвкавост на европейския пазар на труда, например чрез взаимно признаване на квалификациите на работниците от държавите-членки. На второ място, агенциите следва да играят активна роля в създаването на програми, които отчитат икономическите и социалните предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз, включително демографските предизвикателства и обременяването на пенсионната система. И накрая, трябва да се извърши проучване с цел да се идентифицират реалните проблеми на европейския пазар на труда. В обобщение, мерките, предприети от страна на агенциите, които се занимават с проблемите на заетостта, преди всичко трябва да бъдат насочени съм подпомагане на всички граждани на ЕС, изправени не само пред икономическата, но и пред демографската криза.
Jutta Steinruck (S&D). – (DE) Г-н председател, много показателно е това, че колегата, който зададе въпроса, напусна залата по време на разискването. Аргументите и въпросите, поставени от някои от предишните оратори, за пореден път демонстрират едно твърде явно популистко мислене. Намираме се в разгара на криза и, както обикновено, се пести в области, засягащи работниците. Мисля, че това е много едностранчив подход.
Бих искала накратко да разгледам Европейската фондация за обучение (ЕФО). Тя е важна поради сътрудничеството си с Международната организация на труда (МОТ) в страните партньори на ЕС. Тя дава възможност европейският социален модел да бъде изнесен в присъединяващите се страни и предоставя помощ в развитието на образованието, професионалното обучение и програмите за последващо образование, както и в създаването на сигурни работни места. Преди две седмици бях в Белград и на срещи с доставчици на образование и обучение отново се убедих във важността на агенцията. Същото се случи на срещи в Турция. ЕФО играе много важна роля в подпомагането на присъединяващите се страни да навлязат на пазара на труда в ЕС.
Ако възприемем по-далновиден подход, арабската пролет също е от голямо значение. Ние не искаме голям брой бежанци да идват в Европа, така че трябва да предложим на хората подкрепа в родните им страни. Трябва да предоставим образование и да помогнем на страните да развиват програми за обучение и помощни средства.
Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Г-н председател, като докладчик в сянка по доклада относно сътрудничеството в областта на професионалното образование и обучение следя дейността на Европейския център за развитие на професионалното обучение с особен интерес. Съчетаването на професионалното обучение с потребностите на гражданите и на пазара на труда е един от основните фактори за повишаване на нивата на заетост и подобряването на конкурентоспособността на Европейския съюз. Следователно нямаме право да подценяваме ролята на Cedefop.
Докладът за 2010 г. потвърди моите убеждения относно ефективността на Cedefop. Доказателство за това може да се види, наред с другото, в постоянното нарастване на броя на хората, които използват неговите публикации и портала Европас (Europass). Въпреки това считам, че е от съществена важност да се увеличи участието на Cedefop в структурните мерки, насочени към професионалното обучение, включително въвеждането на система за оценка на ефективността на обучението. Също така считам, че агенцията има изключителен потенциал за изготвяне на привлекателно предложение в това отношение.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, не се стремя да поставя под въпрос работата и усилията на работниците, експертите и специалистите от четирите съществуващи европейски агенции, отговарящи за заетостта, условията на труд и обучение. Въпреки това е налице несъмнена необходимост и възможност за по-добра координация и единодействие на извършваната работа, за да бъдат ползите от нея по-осезаеми.
Те провеждат някои важни проучвания, които дават възможност за по-добро вникване в проблемите, свързани с условията на труд, обучение, действителното качество на работните места и дори липсата на демокрация на работните места. Съществува необходимост обаче Европейската комисия да предприеме конкретни действия с цел да се отговори положително на тези проблеми.
Това, г-н член на Комисията, е предизвикателството, което поставяме пред Европейската комисия.
Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, поисках думата, защото виждам, че не отнемам от времето за изказване на друг, с цел да повдигна три въпроса, които мисля, че ще подпомогнат разискването. На първо място, за да попитам дали е направено проучване колко пари ще бъдат спестени, ако четирите организации бъдат закрити. Въпросът, разбира се, не е отправен към Комисията; той е отправен към отсъстващия колега, който зададе въпроса, който вече не е тук и който изглежда не иска отговор. Вторият е, че Международната организация на труда (МОТ) използва данните, предоставени от тези организации, в максималната възможна степен, и третият и последен въпрос е да напомня на Парламента, че освобождаването от отговорност и за четирите организации беше одобрено вчера. Не беше одобрено обаче освобождаването от отговорност на полицейския колеж, базиран във Великобритания.
Председател. – Сега, г-жо Rapti, след като направих това изключение, другите членове на ЕП също искат да вземат думата. Вече сме пресрочили времето. Ако наистина искате думата, ще трябва да я дам и на вас, но моля да взимате думата само за изразяване на несъгласие с процеса. Г-жо Gräßle, искате думата за едноминутно изказване? Ако желаете да направите изказване по същество, заповядайте.
Ingeborg Gräßle (PPE). – (DE) Г-н председател, ако бяхте обяснили какви ще са последствията, когато г-жа Rapti взе думата, можехме да имаме по-добър напредък.
Г-жо Rapti, точно този подход доведе до сегашното ни положение и до проблема с неефективно работещите агенции, който трябва спешно да решаваме. Ако искаме да запазим агенциите, трябва да ги променим. Мога само да Ви помоля да се присъедините към нашите усилия. Не можем просто да оставим нещата такива, каквито са, защото агенциите са твърде неефективни и с всеки ден по-скоро пилеят средства, отколкото да генерират такива.
Бих искала да спомена още веднъж, че финансирането за четирите агенции възлиза на 90 млн. евро. Това са много пари. Не съм убедена, че услугите, които агенциите предоставят, наистина струват 90 милиона. Това е въпросът, на който искам да наблегна. Дължим това на нашите граждани и на нашите данъкоплатци. Аз съм длъжна да се отчитам ежедневно пред германските данъкоплатци и да им обяснявам, че разходваме средствата ефективно. Считам, че има голяма възможност за подобрение.
Hubert Pirker (PPE). – (DE) Г-н председател, когато разглеждаме развитието на агенциите в Европа, постепенно става ясно, че страдаме от „агенцит“. Няма други области, където паралелно да работят по четири агенции. На други места работата се върши от една агенция. Когато вземем предвид ситуацията като цяло, изглежда така, сякаш всяка страна иска да има своя собствена агенция. Моля да ме извините, че го казвам, но не можем да позволим това да се случи.
Трябва да обсъдим не само дали да се извърши сливане. Трябва да се помисли също за кои задачи самата Комисия може да поеме отговорност и дали изобщо е необходима агенция. Това означава, че постепенно трябва да започнем да мислим кои агенции могат да бъдат закрити. Бих искал да попитам предишния оратор, който два пъти взе думата: Къде са конкретните измервания на ефективността? Колко работни места реално са създали агенциите? Къде е оборотът, който оправдава непрекъснато финансиране от 90 млн. евро годишно?
Когато получа отговорите на тези въпроси, ще бъда в състояние да подкрепя продължаването на съществуването на тези агенции. В противен случай бих искал те да бъдат закрити.
Piotr Borys (PPE). – (PL) Г-н председател, считам, че за нас е изключително важно да имаме агенции, които да осъществяват ефективни мерки, свързани с пазара на труда и заетостта и, разбира се, агенциите трябва да бъдат държани отговорни за постигнатите резултати.
Нека не забравяме, че всеки трети гражданин на Европейския съюз няма професионална квалификация. Въпросите, свързани с мониторинга на сектора на заетостта, потенциала на пазара на труда и професионалното обучение, генерират огромен обем от данни, който вече е невъзможно да се оцени от всяка една държава-членка самостоятелно. Затова следва да държим агенциите отговорни за ефективността на тяхната работа, но трябва да помним, че резултатите от тази работа сега могат да имат невероятно въздействие върху пазара на труда чрез свързване на професионалното обучение с професии и специалности, където вече се наблюдават признаци на недостиг на кадри в бъдещия Европейски съюз. Днес е необходимо да внасяме голям брой работници от други страни за работни места, изискващи по-тясна специализация, като например лекари и медицински сестри. Това са проблемите, пред които е изправен Европейският съюз, и затова ефективността на мерките на тези агенции следва да бъде оценена.
Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, мисля, че е необходимо да обсъждаме всички въпроси като този без никакви табута. Ако открием слабости или прахосване, трябва да се занимаем с тях.
Много е важно обаче реалността да не се представя погрешно и да не се преувеличават установените слабости с цел да се представи убедителен аргумент.
Съжалявам, че някои от изказалите се колеги наистина са си тръгнали, но бих искал да им отговоря съвсем конкретно. Например категорично отхвърлям идеята, че някои от тези агенции просто правят пиар и вършат работа с твърде повърхностен характер. Всъщност те извършват много конкретна аналитична и политическа дейност, включително обмен на опит, и спомагат за създаването на европейски политики, в конкретните случаи, в областта на заетостта и социалните въпроси.
Мисля, че тези агенции способстват за реализирането на стратегията „Европа 2020“ и напредъка към основните цели, които сме приели. Съгласен съм, че развиването на умения и професионалното обучение са едни от основните предизвикателства, пред които сме изправени, както беше подчертано в разискването. Това е една от основните структурни причини за безработица в Европейския съюз и ние повече от всякога се нуждаем от приноса на тези агенции.
Вярно е обаче, че е необходимо да установим дали разходите са оправдани или не, като към това трябва да се подходи много конкретно.
По принцип критериите за ефективност и производителност на една агенция са изложени в нейната годишна работна програма заедно с посочените начини, по които следва да се отговори на тези критерии. Годишната работна програма на агенцията трябва да бъдат одобрена от управителния й съвет и представена в съответната комисия на Европейския парламент. Представителите на Комисията в управителните съвети на агенциите приемат необходимостта от количествени и качествени критерии за изпълнение много сериозно и полагат всички усилия, за да гарантират, че те се прилагат.
По въпроса, как агенциите изпълняват поставените критерии, трябва да кажа, че ролята на управителния съвет на всяка агенция е да оценява нейните постижения спрямо тези критерии. По правило агенциите провеждат редовни външни оценявания на работните си програми, които вземат предвид тези показатели за изпълнение.
Агенциите обикновено докладват резултатите от външните оценявания в годишния доклад за дейността на директора, който се представя на бюджетния орган. Като част от бюджетния орган Парламентът също може да поиска агенциите да обосноват финансовите резултати от дейността си. Агенциите подлежат и на оценка от Сметната палата във връзка с годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, резултатите от която се обсъждат в комисията по бюджетен контрол.
Представители на Комисията в управителните съвети на агенциите полагат всички усилия с цел да се гарантира, че препоръките, произтичащи от външните оценявания, както и тези от Сметната палата и от вътрешния одит на Комисията, се спазват надлежно.
Разгледах въпроса относно функционалното припокриване между двете агенции – ЕФО и Cedefop – във встъпителното си изказване, но бих искал отново да подчертая, че приносът на тези агенции може да бъде от решаващо значение, особено в контекста на увеличаването на заетостта в съответствие с целите за 2020 г. ЕФО, особено в светлината на неотдавнашните промени в Средиземноморския регион, може да играе много съществена роля в постигането на просперитет на регионите, съседни на Европейския съюз.
Имам да отбележа още нещо по отношение на способността на Европейския парламент да следи развитието на стратегиите. Целите на агенциите са определени във Финансовия регламент, който, както знаете, е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз. Стратегията на една агенция обикновено се определя от директора в съгласие с управителния съвет, като стратегиите ежегодно се представят пред Парламента и са отразени в годишната работна програма.
Въпросните четири агенции представиха своите годишни работни програми на комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент в края на януари тази година.
Накрая, бих искал да кажа, че също считам за полезно включването на председателството на Съвета в подобни разисквания. Мога да ви уверя, че ще продължа да следя този въпрос с тях и съм сигурен, че ще намеря общ език с председателството и по този въпрос.
Председател. – Разискването приключи.
(Заседанието, прекъснато в 19,25 ч., се възобновява в 21,00 ч.)
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRAS Заместник-председател
15. Съюз за иновации: преобразуването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата (разискване)
Председател – Следващата точка е докладът на г-жа Merkies – от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно Съюз за иновации: преобразуването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата (2010/2245(INI)) (A7-0162/2011).
Judith A. Merkies, докладчик. – (NL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, Вие сте новатор, аз съм новатор, ние сме новатори, всички ние можем да бъдем новатори. Как можем да бъдем такива? Отговорът е като изследователи, учени, създатели на политики, работници в цеховете, потребители и граждани. Хората са тези, които са важни за иновациите – те ги правят успешни или неуспешни. И все пак, какво можем да направим ние, като създатели на политики, като политици, за да ускорим иновациите? Иновациите са единственият изход от финансовата и икономическата криза, тъй като иновациите ще предложат решение на проблемите, които засягат всички нас, като застаряването на населението, изменението на климата и недостигът на суровини, и освен това ще сложат незабавно край на финансовата и икономическата криза. Надяваме се, че чрез иновациите ще можем да свържем всички тези неща, да дадем мощен тласък на икономиката и същевременно да преминем към устойчиво общество. Това, разбира се, не може да се случи от само себе си. Необходима е промяна в светогледа – промяна на понятието за общество и за това как трябва да се заемем с работа в политиката, в бизнеса и в промишлеността.
И така, какви конкретни мерки можем да вземем? Необходима ни е по-голяма насоченост и по-малко фрагментиране. Трябва да се освободим от нашето тесногръдие, когато става въпрос за иновации и политика. Какво искаме да постигнем? Иновациите не са само въпрос на сграда, министерство или програма. Иновациите трябва да са нещо, което преминава през всяка област на политиката. Затова светогледът трябва да бъде и политически. Защо имаме вече толкова много програми? Обединете ги, където е възможно, и всъщност поне веднъж започнете да опростявате нещата. Това е нашата мисия като политици. Намалете бюрокрацията. Като политици, когато искаме да постигнем нещо, сме склонни да добавяме още един пласт отгоре, още един регламент, още една програма, още една възможност за финансиране. Вероятно в този случай решението не се състои в „още едно“, а в „по-малко“ или „вместо“.
Необходимо е да не сме толкова вманиачени по отношение на контрола при заявленията за финансиране и – нещо много важно – да предлагаме услуга на тези, които идват при нас за финансиране и стимулиране, да предоставим „обслужване на едно гише“ за кандидатите, основателите на нови предприятия, операторите на МСП и, когато е уместно, за регионите и организациите за научни изследвания. Това означава не само проверяване на заявленията за финансиране, но, когато е приложимо, и намиране на подходящи партньори или мрежи за сътрудничество.
Необходимо е да има много повече рисков капитал и, в това отношение, вместо 1 милиард евро през следващия период на финансиране, в действителност трябва да се стремим към 5 милиарда евро, тъй като те ще дадат на банките малката подкрепа, от която се нуждаят, за да отпускат заеми на МСП. Необходим ни е евтин и опростен патент и работещи правила за защита на интелектуалната собственост. Трябва ни реално действащ европейски вътрешен пазар, където иновациите ще имат повече възможности да постигат успех благодарение на достъпа до пазар от 500 милиона души. Понастоящем пазарът е прекалено разделен. Доскоро предимно високотехнологичните продукти се приемаха за иновации. Това обаче не е непременно така, защото пазарът може да се отнася и до социални иновации.
Европа се бори от години срещу изтичането на мозъци в областта на иновациите – хората с творчески заряд, които предпочитат да отидат в Съединените американски щати, защото считат, че там е по-лесно. Ако сме честни, ще признаем, че понякога това наистина е така. Закостенелите правила за лична отговорност, липсата на финансова подкрепа и високите прагове за влизане на европейския пазар са все пречки, които гарантират, че досега иновациите не са се радвали на голям успех в Европа. Европейският съюз трябва да се реши да награждава, а не да наказва куража, предприемчивостта, любопитството и творчеството или креативността. Нуждаем се от европейски вариант на Стив Джобс. Нека да се сливаме в области, в които сме силни, нека в Европа да обединим изследователския дух на Айнщайн и Стив Джобс.
Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, поздравявам докладчика г-жа Merkies за отличния доклад. Искам да благодаря на докладчиците в сянка от комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), както и на членовете на седемте комисии, които представиха своите становища на ITRE. Тяхната подкрепа за всички различни аспекти на Съюза за иновации ще бъде от решаващо значение за неговия успех.
Иновациите са поставени в центъра на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Бих искала да се възползвам от възможността да илюстрирам с конкретни примери какво означава Съюзът за иновации за различните хора.
Ние ще насърчаваме и подкрепяме по-доброто сътрудничество между научните среди и бизнеса чрез създаване на „алианси на познанията“ за разработване на нови учебни програми за преодоляване на празноти по отношение на уменията за създаване на иновации. По отношение на европейските изследователи ще вземем мерки за засилване на трансграничното сътрудничество и за премахване на пречките пред научните изследователи и мобилността, като до 2014 г. ще завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство. Накрая, както посочи г-жа Merkies, трябва да обединим Алберт Айнщайн и Стив Джобс и да задържим него или нея в Европа –трябва да станем привлекателни и динамични, и освободени от ненужната бюрокрация.
За нашите малки и средни предприятия (МСП) и за предприемачите, Съюзът за иновации работи за създаването на условия по отношение на правата върху интелектуалната собственост, установяването на стандарти и достъп до финансиране, които ще бъдат много по-благоприятни за иновациите. На 13 април 2011 г. представихме две законодателни предложения относно правата върху интелектуалната собственост, при засилено сътрудничество, което ще намали разходите за патенти с до 80 %. Единен европейски патент ще бъде валиден в 25 държави-членки и ако искате да създадете ново предприятие или се нуждаете от достъп до финансиране, до 2012 г. Комисията ще гарантира, че фондовете за рисков капитал, установени в някоя държава-членка, ще могат свободно да развиват дейност и да инвестират в рамките на целия ЕС.
Съюзът за иновации също така ще подкрепя най-добрите примери за иновации в публичния сектор, като частният и публичният сектор ще могат взаимно да се учат от най-добрите си практики.
Обществените поръчки представляват 17 % от БВП на ЕС и са огромен потенциален пазар за иновации. Затова насърчаваме държавите-членки да отделят бюджетни средства за обществени поръчки за иновативни продукти и услуги.
Накрая какво да кажем за средния данъкоплатец? Съюзът за иновации ще използва по най-добър начин публичните парични средства. Това означава определяне на интелигентната фискална консолидация като приоритет, независимо от строгите бюджетни ограничения. Инвестициите в области като образованието, научните изследвания и иновациите имат потенциала да създават повече богатство и работни места, отколкото струват, а инвестициите в иновации ще ни помогнат да се справим с големите предизвикателства, пред които е изправено обществото.
Това ме насочва към партньорствата, които ще предоставят рамка за синхронизиране на инструментите и ресурсите, обединявайки всички основни участници. Тяхната цел е да обхванат цялата верига на иновациите, от подкрепяне на отличната научноизследователска и развойна дейност до гарантиране на необходимите условията, които да доведат успешно до пазара резултатите от тази дейност. Радваме се, че на 11 ноември 2010 г. концепцията за партньорства за иновации получи толкова силна подкрепа от Парламента. Председателят на Парламента е поканен да предложи четирима колеги за членове на управителния съвет и очакваме с нетърпение този момент.
Не на последно място, г-жа Merkies спомена за социалните иновации, които бяха обсъдени от комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE). Комисията се е ангажирала със стартиране на европейски пилотен проект за социални иновации, който ще предостави експертни знания и виртуален разпределителен център за социалните предприемачи и за публичния и други сектори.
Нека да спра тук, защото считам, че разполагаме с цяла вечер да чуем това, което членовете на Парламента имат да кажат, така че след разискването, когато си отидем с доклада, ще можем да отговорим на коментарите.
Inese Vaidere, докладчик по становището на комисията по международна търговия. – (LV) Г-н председател, госпожи и господа, финансовата криза подчерта специално необходимостта от иновации в икономиката на Европейския съюз и затова предложенията на Комисията за „Съюз за иновации“ са особено навременни. Успешната политика в областта на иновациите трябва да се основава на три стълба: политическа подкрепа, финансиране и добре работещо законодателство. Както се подчертава в становището на комисията по международна търговия, главната цел на Съюза за иновации трябва да бъде дългосрочното развитие и конкурентоспособността, основани на технологиите, знанията и развитие на образованието. При увеличаване на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност до 3 % от брутния вътрешен продукт, трябва да извършим структурни реформи, за да осигурим тяхното ефективно прилагане и достъпността им за малките и средните предприятия. Важен аспект е разбирането на предприемачите за иновациите, които включват не само високи технологии и открития, но също така социални иновации, иновации в областта на бизнеса, управлението, маркетинга и други иновации, които изискват дори по-ефективно прилагане на знания и по-активно взаимодействие с университетите и научноизследователските центрове. Важно е да се установят силните страни на научното изследване, като същевременно се избягва прекомерното определяне на приоритети, при което всички изследват едно и също нещо. Понастоящем европейските патенти струват 15 пъти повече от патентите на САЩ и това е причината, поради която трябва да развием по-бързо европейския патент и да намалим разходите за него. В много от новите държави-членки се правят ценни изобретения, но поради липса на финансиране, изследователите са принудени да ги продават на други държави и дружества само за няколко хиляди, докато реалната им стойност може да се измерва в милиони. По отношение до патентите, придобити с публични средства, важно е университетите и частните лица да могат да споделят интелектуалната собственост, създадена по този начин. Европейският съюз трябва да засили защитата на интелектуалната собственост, за да предпази нашите технологии и ноу-хау от пиратство и измама, особено чрез сключване на споразумения с трети държави. От своя страна, правителствата трябва да изготвят програми за развиване на иновации. Може да не сме в състояние да изпреварим Китай и Индия по отношение на обема на изследванията, но определено можем да предложим качество и по-добри условия за осъществяване на идеите. Благодаря.
Sari Essayah, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (FI) Г-н председател, ние от комисията по заетост и социални въпроси твърдим, че иновациите са абсолютно решаващи за икономическото развитие и за подобряване на заетостта сега, когато Европа търси изход от икономическата криза.
По време на икономически кризи, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност обикновено намаляват, въпреки че е доказано, че дружества и държави-членки, които инвестират най-много по време на такива периоди, печелят най-голямото сравнително пазарно предимство. Те също така се възстановяват най-бърдо от рецесията. Ето защо е изключително важно държавите-членки да изпълнят целта, посочена в стратегията „Европа 2020“, и да инвестират най-малко 3 % от БВП в научноизследователска и развойна дейност.
Комисията по заетост и социални въпроси подчертава колко важно е политиката на иновации да бъде разглеждана в широк контекст, не само като технически иновации, но също така – в по-голяма степен, отколкото досега – и като социални и свързани с услугите иновации, които помагат за решаване на предизвикателствата, пред които е изправено обществото като застаряването, здравеопазването, измененията на околната среда и климата, и енергийната ефективност. Добър пример за това е пилотният проект, известен като Европейско партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве.
Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са важни във всички свързани с иновациите дейности. Уменията в областта на ИКТ зависят от подобренията в качеството на обучението, подкрепата на ученето през целия живот и възможността за тези, които вече работят, да осъвременяват непрекъснато своите собствени знания и умения.
Повечето от инициативите, които ще направят иновациите възможни, произлизат от стопанския сектор и затова от решаващо значение е по-тясното сътрудничество с университетите и научноизследователските центрове. От друга страна, използването с търговска цел в ЕС на резултатите от научните изследвания в университетите е недостатъчно или твърде бавно. Ето защо се нуждаем от бизнес инкубатори, свързващи света на бизнеса и университетите, чиято задача е да насърчават използването с търговска цел на резултатите от научните изследвания.
Комисията по заетост и социални въпроси счита, че е абсолютно важно да се изгради Европейско изследователско пространство, в което пречките пред мобилността на научните изследователи да бъдат премахнати, и да се създаде развита европейска изследователска инфраструктура. Следователно ние трябва да предотвратим изтичането на мозъци от Европа за други места. Ако не друго, то поне Европа да бъде пространство, което да привлича изследователи отвсякъде.
João Ferreira, докладчик по становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, възможността за силно стимулиране на икономиката и социалното развитие, което е толкова необходимо в наше време, всъщност е неразделно свързано с иновациите. Можем дори да продължим, като кажем, че иновациите съставляват необходимо средство, което спомага за предприемане на действие в отговор на много от проблемите и предизвикателствата, пред които днес е изправено човечеството.
Като докладчик по становището на комисията по околна среда, здраве и безопасност на храните, аз се стремя да поддържам тази идея, като обръщам внимание на някои от основните предизвикателства, с които се сблъскваме в следните области, да цитирам само няколко примера: недостиг и ефективно използване на ресурсите, оползотворяване и третиране на отпадъците, качество и безопасност на храните, демографски промени, нови епидемии и опазване на природата и биологичното разнообразие.
Стремял съм се да поддържам мнението, че иновациите трябва да се ръководят, преди всичко, от критериите за защитаване на обществения интерес, подобряване на качеството на живот на хората, насърчаване на социалната защита и опазване на околната среда и на равновесието в природата. Те следва да бъдат ключов елемент от обществената политика в области като околната среда, водата, енергетиката, транспорта, далекосъобщенията, здравеопазването и образованието.
Обърнах внимание на факта, признат от европейската работна група за иновации за 2009 г., че икономическата и финансовата криза оказва несъразмерно въздействие върху редица държави и региони, с което подкопава целта за конвергенция. Ограниченията, които понастоящем са наложени на държавите-членки, могат да доведат до по-големи ограничения на инвестициите в научно-технологичната област и иновациите, особено в най-уязвимите държави. Вместо обявения „Съюз за иновации“, резултатът би могъл да бъде действително създаването на „иновационна пропаст“ между по-развитите и по-малко развитите страни и региони.
За съжаление, първият проект на становище, който внесох, приключи с разводняване от изменения, приети на заседание на комисията. Там, където е имало – и трябва да има – обществен интерес, развитие, сближаване, напредък и социално защита, накрая преобладават така наречените възможности за бизнес, конкуренция и използване на иновациите за целите на бизнеса.
Въпреки че това виждане преобладава и в съобщението на Комисията, то не е наше виждане. Това не е виждането за бъдещето, от което се нуждаем.
Kyriacos Triantaphyllides, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. – (EL) Г-н председател, основната идея в становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите е създаването на Съюз за иновации със засилен социален профил, основаващ се на създаването на работни места. Необходимо е да бъдат приети новаторски стоки и услуги, които ще бъдат насочени както към частния, така и към обществения сектор, за да улеснят изпълнението на административните процедури, укрепят публичната администрация и намалят бюрокрацията и негъвкавостта на обществения сектор. Освен това, приемането на новаторски решения е тясно обвързано с възлагане на обществени поръчки, предхождащо търговската реализация. Това решава въпроси, които пазарът не може да обхване, или където предлаганите решения са стопански неизгодни.
В частния сектор трябва да насърчаваме малките и средните предприятия, както и микропредприятията, които изпитват особени трудности в приспособяването към пазара, от една страна да увеличават използването на иновативни продукти, а от друга, да създават иновативни решения. Трябва да се споменат специално микропредприятията в отдалечените региони и селските райони, които се борят за оцеляване, поради липса на финансиране, така че ние можем да намерим начини да насърчаваме използването на иновативни решения, с което да подобрим тяхната жизнеспособност. Едновременно с това е необходимо да се стимулират програми за иновации в областта на околната среда, за преодоляване на празнотите в усилията за справяне с измененията на климата, и да се насърчават екологосъобразни решения.
Освен укрепването на иновациите, трябва да разгледаме как гражданите на Европейския съюз могат пряко да се възползват от тях. Използването на иновативни решения следва да води до по-ниски разходи за предприятията и да дава възможност на потребителите да се радват на по-евтини и по-добри продукти.
Danuta Maria Hübner, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – (EN) Г-н председател, бих искала да кажа на г-жа Гейгън-Куин, че през последните години иновациите са станали символ на политически инструмент, който може да оправи всичките ни проблеми. Това означава, че има огромни очаквания и че трябва да действаме.
Разбира се, за успешното осъществяване на идеите от голямо значение е управлението и днес рамката за управление на иновациите трябва да се основава на прагматизъм, да бъде спешно въведена и също така да обслужва съдържанието на политиката.
Всички сме съгласни, че Европа трябва да прави иновации или в противен случай ще отстъпи пред конкурентите. Всяко звено в европейската иновационна верига трябва да бъде подсилено, а политика в областта на иновациите трябва да бъде насочена към предизвикателствата. Това е, което аз разбирам, че предлага Съюзът за иновации.
Днес ние сме изложени на риска от възможно намаляване на инвестициите в иновации не само от страна на дружествата, но и на правителствата. Това е логиката на кризата и логиката на съкращаване на националните бюджети. Отговорите на политиката на ЕС и бюджетните инструменти на ЕС трябва твърдо да се движат срещу тази логика.
В Европа понятието за иновации не се ограничава само до конкретни иновационни центрове. Иновациите трябва да се прилагат на цялата територия на Европа. Европа е прекалено малка, за да си позволи иновационен дефицит където и да било на своята територия.
Съвсем ясно е, че научните изследвания и иновациите не са едно и също нещо и определено сме съгласни с Вас. Затова управлението на иновациите трябва да се състои в повече от това само да подкрепя политиката в областта на научноизследователската и развойната дейност. Насърчаването на растеж, воден от иновации, не се състои в увеличаване на съвършенството на инфраструктурата в областта на научноизследователската и развойната дейност. Колкото и да е важна тя, на първо място стои мобилизирането на таланти и на нови идеи.
Управлението на иновациите трябва да означава установяване на нови партньорства, даващи възможност за създаване на ефективни системи за иновации, които мобилизират интелектуалния и предприемаческия капацитет, разкриващи също така дремещи новатори – каквито имаме много в Европа – в стопанската среда, която е благоприятна за иновации, и по-специално за МСП, и обхваща всички сектори на икономиката.
В заключение позволете ми да кажа, че все още нямаме напълно развит европейски модел за иновации, но това, което е ясно, е че такъв модел трябва да се корени в добре организирани, конкретни, силни и съвместни усилия в обществения или частния сектор. Убедена съм, че Съюзът за иновации ще ни поведе по пътя към такъв модел.
Amalia Sartori, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, докладът на г-жа Merkies – на която благодаря за свършената от нея работа – е първият важен принос на Парламента към предложението на Комисията относно инициативата „Съюз за иновации“. През последните години по-големите държави по света упорито преследваха целта за концентриране на политиките си на конкуренция върху някои ключови сектори, които генерираха растеж и развитие чрез стремежа си към иновации. Добър пример за това е секторът на високите технологии.
Европа също признава необходимостта да осъществява проекти, целящи икономическо и промишлено развитие чрез насочване на ресурсите и инвестициите към иновативни политики, без да напуска пътя, който е следвала през последните десетилетия, играейки ръководна и направляваща роля в икономическото и социалното развитие. Основна силна страна на доклада е разкриването на необходимостта от междусекторен интегриран подход, който стимулира иновациите във всички области на стопанската дейност, в икономиката и в обществото като цяло.
Малките и средните предприятия – които са опората на икономическата дейност на Европа дори по време на тежки кризи – правилно се посочват като местата, където иновации се срещат всеки ден. Днес тези способности трябва да бъдат признати, възнаградени и поставени в услуга на растежа и развитието на целия континент. Освен това се посочва ясно, че иновациите и научните изследвания са двете страни на монетата. Иновацията може да произтича от научноизследователска дейност, но може също така да бъде широкообхватна способност за изменение на нещата към по-добро във всички области на всекидневния живот. За Европа ще бъде предизвикателство да постигне успех в това. Ние може и да не успеем да създадем веднага Силициева долина, но вероятно можем да основем Станфордски университет.
Teresa Riera Madurell, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих искала да поздравя нашия докладчик, г-жа Merkies за отличната й работа, защото тя разнищи съдържанието на доклада и се спря на най-важните аспекти за нашата група, като социалните иновации – разбирани като иновации, извършвани от работещите хора и обществото, стимулите, свързани с изпълнение на обществени поръчки за иновативни и екологични продукти и услуги, и необходимостта от подобряване на достъпа до финансиране от страна на МСП. Това ми позволява да се съсредоточа върху един конкретен аспект на доклада и да направя коментар – необходимостта от разработване на показатели.
Госпожи и господа, ако разбираме иновациите от гледна точка на нови продукти, процеси и услуги, които водят до увеличаване на икономическата дейност, от съществено значение е да се снабдим с инструментите за измерване на нашия капацитет за иновации, именно от гледна точка на икономиката, и да направим това на основата на параметри като частни инвестиции и НИРД, заетост или брой на иновативните дружества. Трябва да установим показатели, които да отразяват капацитета на иновациите за генериране на растеж, заетост и увеличаване на БВП, и които ни позволяват да сравняваме нашето положение, от гледна точка на интензивност, с икономиката на държави, които са наши конкуренти.
Бих искала да завърша с няколко думи като член на делегация, която се противопостави на започването на засилено сътрудничество за въвеждане на единен общностен патент, и да кажа, че се противопоставихме, защото считаме, че инструментът за засилено сътрудничество може да засегне пряко вътрешния пазар, териториалното сближаване и правото на гражданите на държавите-членки да имат максимална правна сигурност.
Владко Тодоров Панайотов, от името на групата ALDE. – Уважаеми господин председател, днес Европа е изправена пред една сравнително нова, но много сериозна опасност, опасността от изоставане, дори от изпадане, от глобалното състезание в сферата на науката и техниката. Едно такова развитие би подложило на сериозен натиск нашето благоденствие, икономически прогрес и социален статус. Казано с по-прости думи, Европа е застрашена да се превърне в един посредствен актьор на световната научна и икономическа сцена. Днес Европа има спешна нужда от иновации.
Аз поздравявам госпожа Merkies за прекрасния доклад. Възхитен съм и от отличните идеи на госпожа комисаря Quinn. Това е гаранция за успех, защото Съюзът за иновации е преди всичко стратегия за икономическо развитие на Европейския съюз. За да успеем в тази насока ние трябва: първо, да имаме по-добър достъп до кредитно и финансово подпомагане; да имаме повече инвестиции в научноизследователски и развойни дейности; ясни правила предлагащи дългосрочни перспективи в областта на иновациите; опростени процедури за достъп до европейските и национални програми за подпомагане; евтин и опростен европейски патент.
Evžen Tošenovský, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, днес обсъждаме стратегията в областта на иновациите на пленарно заседание за втори път. На много от нашите разисквания относно положението на европейските държави на световните пазари, редовно отбелязваме значението на засилване на конкурентоспособността на европейската икономика. В бъдеще позицията на ЕС на световните пазари ще бъде силно повлияна от успеха на иновациите и скоростта на иновационния цикъл. Европейските държави очевидно действат на много високо ниво в областта на научноизследователските проекти. Дългосрочен проблем обаче представлява бавното прилагане на практика на познанията, поради сложните бюрократични процедури.
Фондът за наука и научни изследвания е един от най-големите фондове на ЕС. Затова нашата цел трябва да бъде да опростим до възможно най-голяма степен бюрокрацията, свързана с прехвърляне на резултатите от научните изследвания, като по този начин осигурим максимално подпомагане в областта на иновациите, а така и укрепване на конкурентоспособността на ЕС. Трябва да помислим как да се справяме с използването с търговска цел на резултатите от проектите в областта на научноизследователската дейност в рамките на мерките за насърчаване на иновациите. Ако усложняваме прилагането на европейските научни изследвания в търговската сфера, за нас ще бъде трудно да ускорим иновационния цикъл.
Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, политиката в областта на научните изследвания и иновациите е един от трите основни стълба на политиките на Европейския съюз. Бих казал също, че тя все повече ще се превръща в стратегически инструмент от решаващо значение за нашето бъдеще. Защо ли? Защото имаме добрата участ или предизвикателството да живеем в зората на промяна на цивилизацията.
Помислете за това. Трябва да осигурим условия за прилично съществуване на всички нас, не само тук и сега, а навсякъде и за бъдещите поколения. Това само по себе си вече е голяма промяна. Отгоре на всичко, за пръв път в историята на човечеството, трябва да направим това в рамките на физическите ограничения на планетата. Това, разбира се, радикално преобразува контекста на условията.
Убедени сме, че Европа може да бъде световен лидер в процеса на дълбокото преобразуване, не само на нашата инфраструктура и организации, но също така, и което е по-важно, на начина, по който произвеждаме, консумираме и живеем. За нас, нашето присъствие точно там, сред лидерите, ще осигури по най-добър начин конкурентоспособността на Европейския съюз. Това ми дава възможност да кажа, че конкурентоспособността не е самоцел. Нашата цел е да можем да отговорим на предизвикателствата, които, нека не забравяме, застрашават самото съществуване на човечеството на тази планета. Ако обаче сме сред най-добрите, нашата конкурентоспособност ще бъде гарантирана.
Бяха казани много неща, с които сме съгласни. Има само два въпроса, които бих искал да повдигна.
Първо, трябва да увеличим максимално въздействието на всяко похарчено евро. Това изисква по-добра синхронизация между различните политики на ЕС и между това, което се върши на равнището на Европейския съюз и това, което се върши на равнището на държавите-членки. Това означава, че трябва да преминем от логиката, при която общото правило е субсидиране и освобождаване, отпускане на кредити и споделяне на риска, към логика, при която главната цел е ускоряването на частните инвестиции чрез използване на публични средства. Най-добрият начин за извършване на това не винаги е чрез предоставяне на безвъзмездни парични средства.
Накрая ще кажа, че трябва да имаме куража да сложим края на редица огромни бели слонове като проекта ITER, който всъщност поглъща значителна сума от европейските парични средства за научни изследвания – 7 милиарда евро от общо 60 милиарда, само си представете! Трябва да прекратим това.
Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-жа Merkies за всички нейни усилия и за координацията, която осъществи през времето, когато докладът се договаряше между политическите групи. Считам, че тя е свършила много добра работа. Искам да отбележа три момента.
Радвам се, че докладчикът е възприел идеята за ролята на широколентовите мрежи. Цифровият свят и информационните и комуникационни технологии са двигатели на иновациите и високоскоростните широколентови мрежи следва да бъдат основна предпоставка за европейските партньорства за иновации.
На второ място, през периода преди въвеждането на осмата рамкова програма трябва допълнително да засилим наблюдението и последващото оценяване на резултатите от финансираните от ЕС научноизследователските и развойни дейности. Така разбираме, че г-жа Merkies съвсем правилно е включила в доклада си параграф, в който Комисията се призовава да разработи интегрирана система от показатели, която би позволила извършването на по-добро наблюдение и оценка на напредъка и на измеримото въздействие на иновационните политики и програми в ЕС.
В заключение ще кажа, че преди няколко дни председателят на Европейския съвет, г-н Херман ван Ромпьой посочи, че европейците не са новатори, защото са депресирани. Това всъщност е новаторско предположение, но считам, е въпрос на характер. Трябва да насърчаваме култура на учене, любознателност и готовност за поемане на рискове.
Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, сме изправени пред големи обществени проблеми – икономическата криза, застаряването на населението, недостигът на ресурси и необходимостта да поддържаме нашата конкурентоспособност в международен план.
Това прави още по-важно за нас насърчаването на иновациите, които могат да противостоят на проблемите, предлагайки новаторски идеи и решения. Тук не става въпрос само за въвеждане на технически иновации, но също и за социално-политически. Например, за да се справим с проблема за застаряване на населението, от една страна се нуждаем от така наречените класически иновации като нови лекарства, а от друга страна следва да помислим за иновативни модели за обществото, системите на пенсиониране и здравеопазване. В днешния ден трябва да създадем средата, която ще стимулира иновациите в утрешния ден, включително инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност, защита на интелектуалната собственост, по-специално като използваме патентното законодателство, и насърчаване на творческите умения, започвайки в класната стая в училище.
Накрая бих искал да спомена един специален проблем относно използването на ресурсите. Иновациите в крайна сметка следва да гарантират, че продуктите ще бъдат с по-голяма трайност. Това ще бъде от полза за потребителите и за околната среда. За съжаление съществуват и иновации, които са с противоположен ефект. Продукти се разработват съзнателно със слаби страни, които скъсяват техния полезен живот и водят до засилено потребление, като например лаптопи и смартфони. Съюзът за иновации трябва да помогне за справяне с този проблем.
Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо Гейгън-Куин, госпожи и господа, първо бих искал да изразя сърдечна благодарност на г-жа Merkies за упоритата й работа. Искам също да благодаря на големия брой колеги, които участваха, както и на Комисията за нейната подкрепа.
До голяма степен сме съгласни по този въпрос. През годините приехме много програми и доклади, от Лисабонската стратегия до „Европа 2020“ и още много. Постоянно сме казвали, че бъдещето на Европа ще зависи от това, дали ще успеем да решим въпроса с иновациите. Всички ние приемаме, че това включва всички аспекти на образованието, обучението и научноизследователската работа, и че предприемаческият дух също е важен. Въпреки това обаче, както предишният оратор каза преди малко, истина е, че други региони на света очевидно са способни да мобилизират таланти и идеи много по-ефективно от нас.
Ето защо ние трябва да се спрем най-малко за една-две секунди, за да помислим за причините за това. Дали причината е, че предоставяме прекалено малко финансиране или че не можем да открием правилния начин за използване на наличния тук потенциал. Именно това г-жа Merkies спомена в изказването си.
Бих искал да се спра накратко на още един въпрос. Участвах в делегация на посещение в Калифорния и една вечер се срещнахме с млади предприемачи и хора, които искат да създадат нови дружества. Никога няма да забравя тази вечер. Очите на младите хора грееха, бяха изпълнени с ентусиазъм и те, както и други вярваха, че ще могат да постигнат нещо. Те са искали само едно нещо. Поискали са помощ за всеки, чиято цел е била да създаде ново предприятие, и им е била дадена възможност, имали са свободата да действат и не са прекарвали цялото си време в борба с бюрокрацията.
Няма да забравя това, защото за мен то представлява много важен сигнал. Как можем да повишим ефективността на нашите инвестиции в областта на научните изследвания? Считам, че приносът на Европейския съвет за научни изследвания (ERC) и Европейския институт за иновации и технологии (EIT) в областта на научните изследвания, е забележителен и вълнуващ и биха може да доведе до добри резултати. Вероятно на въпросите относно рисковия капитал и хората ще може да се отговори най-добре, ако ние политиците не се опитваме да оценяваме всички въпроси, да стигаме до решение или да очертаваме насоки. Вероятно са необходими само няколко регламента. Както г-жа Merkies каза, по-малкото често се оказва повече.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Judith A. Merkies, докладчик. – (NL) Г-н председател, г-н Reul, благодаря Ви за изказването. Как считате, че можем да включим тези амбиции, съдържащи се в рамката на Съюза за иновации, в цялата работа, която вършим в комисията по промишленост, изследвания и енергетика, във всички други програми? По какъв начин Комисията може да гарантира, че всички тези елементи на политиката ще бъдат обединени и хармонизирани, и че ние всъщност ще постигнем целите, които си е поставил Съюза за иновации?
Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, все още вярвам в добрите и положителни неща. В духа на срещата с младите хора в Калифорния бих искал да кажа, че можем да постигнем това. Въпреки това може би не е необходимо да налагаме правила и наредби, които да включват всяка подробност.
Britta Thomsen (S&D). – (DA) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да започна, като поздравя докладчика за този доклад. Резултатът е много добър. В стратегия „ЕС 2020“ признахме факта, че за да запазим равнището си на благоденствие в Европа, трябва да увеличим нашата продуктивност. Ето защо е необходимо да се насочим към иновациите. Важно е обаче да не ограничаваме иновациите само до областта на научните изследвания и технологиите. Ако приемаме сериозно иновациите, преди всичко трябва да инвестираме в човешкия елемент. Иновациите съдържат творчески процеси, които могат да бъдат преподавани и които следва да бъдат включени в педагогическите методи, използвани в държавите-членки, защото се нуждаем от работници с добри предложения за подобрения на работата и модели за решения, с които да се справяме с новите задачи. Това обаче означава, че трябва да обучим и да предоставим по-нататъшно обучение за нашата работна сила. Изправени сме и пред огромната задача да учим предприятията как могат най-добре да използват иновационния потенциал на своите работници. Иновации, чиито инициатори са работниците, са не само добри за предприятията, но и за чувството на удовлетвореност от работата, а то помага за намаляване на стреса. Искам да призова Комисията да започне разговори с двете страни на промишлеността, за да обсъдят как най-добре можем да стимулираме иновациите в Европа, чиито инициатори са работниците.
Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-н председател, разбира се подкрепяме иновациите, особено когато става въпрос за науката и промишлеността – и казвам това не само като политик, но и като човек, който някога е работил в университет, защото преди да стана политик, бях преподавател. В действителност обаче, както няколко оратори вече споменаха, губим надпреварата за иновации срещу държави като Съединените американски щати и страните от Близкия Изток. Ето защо изискваме разширяване на нашето сътрудничество в областта на иновациите, за да може да бъдат включени и държави, които не са членки на ЕС.
Много съм радостен от приемането на изменението, което внесох, включено като параграф 167, в което се призовава за сътрудничество с държавите в рамките на Източното партньорство, и се надявам, че параграф 71 ще бъде изменен по същия начин. Този параграф, разбира се, се отнася до средиземноморските държави, но следва да бъде разширен, за да включи всички държави в рамките на Европейската политика за съседство.
Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, г-жа Merkies е изготвила отличен доклад и я поздравявам. Разбира се, разполагаме и със стратегия „ЕС 2020“, много са и усилията и многобройните доклади относно иновациите и заетостта на младежта на хартия, които трябва да претворим на практика. Равнището на безработица сред младите хора в Европа е 9,6 %, от гледна точка на общото равнище на безработица, но този процент превишава 20,2 % за млади хора, на възраст между 19 и 27 години и тези хора, естествено, са отчаяни. Работата не е само средство за преживяване и ние трябва да разберем това и да даваме на младите хора възможност да работят, защото като го правим, ние им даваме тяхното самоуважение.
Разбира се, всеки човек трябва да има възможност да развива иновативна дейност, като участва в програми за иновации, и да променя Европа. Г-жо комисар, съобщението на Комисията се отнася до партньорства за иновации. Как Комисията възнамерява да насърчава по-тясно партньорство по региони, какви средства ще бъдат използвани и какво финансиране ще бъде предоставено?
Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, основните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът за иновации, включват застаряването на населението и поддържането на системите на здравеопазване. За да гарантираме, че системите са устойчиви и стабилни, трябва да ги разгледаме и обсъдим в пълния им контекст. Единствената възможност да намерим успешни решения е, като обърнем внимание на взаимната връзка между системите.
До 2050 г. съотношението между гражданите на ЕС в трудоспособна възраст и тези на възраст над 65 години ще спадне от 4:1 на 2:1. В резултат на това, разходите за пенсии и здравеопазване със сигурност ще се повишат Въпреки това обаче, съсредоточаване единствено върху пенсионното законодателство или увеличаването на вноските на пациентите няма да ни позволи да постигнем целите си.
Успешните решения трябва също така да вземат предвид и недостатъците в нашата образователна политика и в политиката на пазара на труда. От решаващо значение ще бъде да инвестираме в областта на обучението и да променим посоката на нашата политика на обучение, за да противодействаме на случаи, в които нарастващият брой работни места във високоспециализираните сектори на промишлеността не могат да бъдат попълнени, докато същият брой хора с ниска квалификация в трудоспособна възраст разчитат на помощи.
Като част от нашата политика на пазара на труда, ще трябва да координираме нашата семейна политика с политиката ни за равенство между половете, вместо да ги възприемаме като противоречиви и несъвместими.
Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих искала да започна, като поздравя докладчика за отличната й работа.
Европа се нуждае от устойчив и конкурентен икономически модел, който да отговаря на основните социални предизвикателства на днешния ден и да гарантира, че ще има повече и по-добри работни места. Инициативата „Съюз за иновации“въвежда стратегическа европейска политика в областта на иновациите, която е комплексна и ориентирана към дружествата и хората. Понятието за иновации трябва да надхвърля границите на технологичната област. То трябва да бъде свързано с продуктите, но също и с процесите, услугите, движението, системите и организационните структури.
По-специално, социалните иновации са насочени към откриване на нови и ефективни решения за неотложните социални потребности. Освен това, младите хора са двигателят на иновациите. Затова трябва да изпълняваме политики, които насърчават достъпа на младите хора до пазара на труда. Създаването на подходящи механизми за подкрепа на малките и средни предприятия е също от съществено значение.
Успехът на политиката в областта на иновациите зависи от наличието на несложна, ефективна, небюрократична система на наука и висше образование. Необходимо условие за развитието на тези две области е подходящото финансиране.
Ето защо, като се вземе предвид целта да се отделят 3 % от брутния вътрешен продукт за научноизследователска и развойна дейност в технологичната област, призовавам Комисията да обмисли възможността за създаване на ефективна система за управление на тази цел навсякъде в ЕС, в светлината на това, което се случва с управлението на икономиката.
Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, когато си поставяме целта за засилване на нашия капацитет за иновации и инвестиране или за конкурентни предимства пред Съединените американски щати или Китай, безспорно говорим за икономическо развитие, но по-конкретно имаме предвид и създаването на работни места. По тази причина самите ние трябва да определим средствата за укрепване на иновациите.
Бих искала да поздравя г-жа Merkies за предложението да се създаде услугата обслужване на едно гише, за стратегията за финансиране и за признаването на необходимостта от поемане на риск от страна на научните изследователи. В нейния доклад се указва правилната посока и се предлага благоприятна рамка за малките и средни предприятия (МСП), които са решаващи за успеха на Европейския съюз.
Иновациите означават привлекателност и конкурентоспособност на страните, и участието на регионалните и местните органи е от първостепенно значение за ангажиране на бюджетни кредити, намаляването на несъответствията и засилване на активната роля, която гражданите трябва да играят. Именно по тази причина мярката, предложена в доклада, ще допринесе ефективно за постигане на целите на стратегия „Европа 2020“.
Edvard Kožušník (ECR). – (CS) Г-н председател, говорим за Европа и иновациите. Бих искал да кажа нещо относно това, за което моите колеги г-н Migalski и г-н Tošenovský се изказаха преди малко. Къде сме ние по принцип? САЩ са пред нас, Япония е пред нас, а Бразилия, Индия и Китай са по петите ни. Приемам инициативата „Съюз за иновации“ като инициатива, която идва в нула часа без една минута. По всяка вероятност това е последната възможност, която ще имаме, за да се опомним какво става в областта на иновациите и да попречим на тези държави да ни настигнат. Всеки неуспех на Европа като континент в тази област ще доведе до фатални последици – за конкурентоспособността на Европа, за качеството на живот на нейните жители, а накрая също и за ценностите, които Европа представлява за света.
Ето защо аз съм доволен, че Европейският парламент успя да вземе конкретни законодателни мерки като засиленото сътрудничество при въвеждането на единен европейски патент. Също така считам областта на стандартизацията за много важна във връзка с въвеждането на иновациите в практиката, както и за прилагането им от страна на малките и редни предприятия.
Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-н председател, в изказване, което направих миналия ноември тук в Страсбург, подчертах съществуването на значителни разлики между старите и новите държави-членки по отношение на финансовата подкрепа за сектора на научните изследвания и развойната дейност. В дългосрочен план това ще доведе до значителни диспропорции в развитието на отделните държави-членки на Европейския съюз и до явлението, което журналистите са кръстили с грозното име „изтичане на мозъци“, за което в доклада погрешно се говори като за интелектуална мобилност. С оглед да се гарантира устойчиво развитие в Европа – и аз бих подчертал думата устойчиво – ЕС трябва да отделя повече целеви средства за разработване на проекти в областта на иновациите и научните изследвания в новите държави-членки на ЕС, включени под рубриката „устойчиво развитие“.
Полезно е също така отделните правителства да бъдат насърчавани да увеличават размера на сумите, отпускани ежегодно за научни изследвания от бюджета, както и да се определи минимален дял от бюджета, който трябва да бъде използван за такъв вид проекти. Друг основен въпрос е финансирането на иновациите в сектора на МСП, на което следва да наблегнем повече.
Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, основното предизвикателство се състои в това да вършим нещата по различен начин – много по-нефрагментирано, за да може дейностите, извършвани от държавите-членки и Европейския съюз, да не бъдат толкова еднакви – както и да инвестираме по-целенасочено. Допускам, че гражданите и предприятията ни наблюдават. Докладът и Вашето предложение за Съюз на иновации пораждат очаквания. Наистина следва да очакваме много от него, но аз все пак искам да подчертая няколко момента относно инструментите, включително тези на Европейския съюз, по-специално.
Преди всичко, ние трябва да гарантираме, че финансирането ще бъде улеснено, и е необходимо да има повече субсидии и стимули за рисковия капитал. На второ място, вече имаме средства, но те се използват ограничено и се управляват разделено – регионални фондове, селскостопански фондове и т.н. Трябва да преминем към многофондов подход. Ще се съгласите ли с това в регламентите, които предстои да бъдат приети? В обхвата на какви предложения ще бъде включено това?
Следващата ми забележка е, че ние току-що разбрахме, че инвестициите в областта на научноизследователската и развойната дейност до голяма степен приключва в „старите“ дванадесет държави-членки, така че е необходимо допълнително разпределяне. Балансът трябва да се възстанови. Как можете да подкрепите предприятията и гражданите в „новите“ държави-членки в това отношение?
Накрая искам да кажа, че това е процес, който ние бихме искали да Ви помогнем да преразгледате. Как ще проведете диалога? Във Вашето съобщение се посочва, че в края на 2011 г. ще проведете конвент и ще предприемете някакво действие. Вече имах възможност да разговарям няколко пъти с Вас, включително под формата на диалог, при новината за срещи на високо равнище в Парламента по въпросите на иновациите. Как ще организирате тази дейност от сега нататък? Искаме да видим повече от Вас. Всъщност много разчитам на това. Понастоящем Вие координирате тези въпроси в Комисията, а това не се случваше преди. С г-жа Merkies внимателно ще Ви наблюдаваме.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, поздравявам г-жа Merkies за отлично изготвения доклад. За да се гарантира, че инициативата „Съюз за иновации“ ще допринесе за устойчивото развитие, образователната система ще трябва да се модернизира, правилата за достъп до наличното финансиране трябва да бъдат опростени и обединени, необходимо е да се направят прогнози за уменията, които се изискват, партньорствата между университетите и предприятията трябва да бъдат насърчавани, заедно със стандартизацията, и е необходимо интелектуалната собственост да бъде защитена. Въпреки това, достъпът до високоскоростни широколентови мрежи е абсолютно важна предпоставка за инициативата „Съюз за иновации“, като се има предвид, че той подобрява нивото на участие на гражданите.
Призоваваме за повече средства за иновации, но считам, че за да спазим последователността, както сме правили и в други случаи, трябва да се пазим чрез този доклад да не засегнем бъдещето на политиката на сближаване, на общата селскостопанска политика и многогодишната финансова рамка. Надявам се, че утре това изменение ще получи подкрепата на мнозинството от членовете на Парламента.
Накрая, призоваваме Комисията да транспонира политиката на Съюза в областта на иновациите в план за действие с конкретни и измерими реалистични цели.
Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да поздравя г-жа Merkies за отличната й работа.Считам, че трябва да инвестираме повече в иновации, научноизследователска работа и знания, и трябва да го вършим по-смело. Иновациите не трябва да се поглъщат от научните изследвания. Иновациите и научните изследвания не са едно и също нещо и аз приветствам факта, че тази стратегическа разлика се посочва в доклада.
В доклада се поставят някои важни цели – по линия на социалните иновации, той е насочен към обикновените хора и работниците, въвежда мерки за улесняване на достъпа до кредити и финансиране на малките и средни предприятия, и преди всичко, чрез него се установяват все по-тесни и преки отношения, свързващи предприятията, научноизследователските центрове и нашите университети.
Улесняването и опростяването на живота за малките и средни предприятия чрез обслужването на „едно гише“ и чрез насочване на вниманието към таланта, творчеството и иновативните идеи са решаващи условия за растежа и развитието. Европа трябва да приеме сериозно политиката за иновации, ако искаме да намерим изход от кризата и да изградим по-добро бъдеще за по-младите поколения.
Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-н председател, в момента научноизследователската работа и иновациите са привилегия на най-развитите държави-членки, което е пагубно за Европейския съюз. Европейският съюз трябва да вземе под внимание този фактор и да се грижи за равновесието на потенциалния иновационен капацитет навсякъде в ЕС. Новите държави-членки трябва да получат подкрепа, за да развият своята изследователска инфраструктура чрез отпускане на допълнителни средства, както преди малко обеща г-жа Гейгън-Куин. Това е единственият начин, по който можем да бъдем сигурни, че ще предотвратим разширяването на празнината между изтока и запада на Европейския съюз по отношение на научноизследователската работа и иновациите, което ще ни даде възможност да постигнем нашата цел за създаване на правилно и добре действащ Съюз за иновации.
Прокарва се идеята за структурни или селскостопански фондове за финансиране на иновациите и научноизследователската дейност. Считам тази идея както за неосъществима, така и за несправедлива. Реалистична идея е да се създадат специфични инструменти, които ще бъдат определени само за научни изследвания и иновации.
António Fernando Correia De Campos (S&D). – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, г-жо Merkies, тази стратегия е важна за всички европейски държави, особено за тези, чиито икономики не са достатъчно конкурентни. Тя е важна за създаване на малки и средни предприятия. Днес по-активно се откриват работни места. От решаващо значение е за университетите и лабораториите, чието оцеляване зависи отчасти от техните взаимоотношения с производствените сектори. Много важна е за финансовата система, която ще намери нов пазар в областта на иновациите, тъй като класическият производствен модел се изчерпва.
Иновациите са първи в европейския дневен ред и тъй като са стълб на стратегията „Европа 2020“, те ще трябва да бъдат обслужвани от нови финансови инструменти, за да не станат жертва на бюджетните ограничения в настоящата обстановка.
Накрая бих искал да поздравя докладчика г-жа Merkies за важния й принос към една по-иновативна Европа, с икономика, което е повече основана на знанията.
Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-н председател, бих искал да се присъединя към многобройните поздравления, които колегата от моята група вече получи за разработване на отличния доклад. Европейският съюз се намира на труден кръстопът. От една страна, спешно се нуждаем от решаване на проблемите, причинени от кризата, докато от друга страна, сега се налага да приемем мерки, за да намерим адекватен отговор и да изпълним дългосрочните ангажименти, които сме поели, да противодействаме на предизвикателства като изменението на климата, енергийната сигурност, продоволствената сигурност, застаряващото ни общество и т.н.
Днес политиката на иновации оказва огромно въздействие върху всички области на живота в глобален мащаб, а в бъдеще ще се превърне в стълб на икономическото, културното и социално развитие в Европейския съюз. Досега тази политика е била фрагментирана и насочена повече към академичните и научни изследвания, отколкото към преобразуване на иновативните идеи в реални или приспособени продукти и услуги, които ще стимулират растежа и създаването на работни места.
Подкрепям всеобхватния подход към политиката на иновации и считам, че ние заедно трябва да създадем стратегическа и интегрирана политика в областта на иновациите на Европейския съюз, която е насочена към практическо приспособяване.
Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, иновациите са една от основните движещи сили на европейската конкурентоспособност, без която би било невъзможно да постигнем стратегическите цели, които сме си поставили. Например, съществува спешна необходимост от иновации в областите обществено здраве и защита на околната среда.
Затова Съюзът и държавите-членки трябва да предоставят финансови или данъчни стимули на предприятия и отделни лица, за да се концентрират върху технически изследвания и развойна дейност в области, които са по-малко печеливши, но са крайно полезни за обществото. По мое мнение, ние все още отделяме малки суми за научни изследвания от бюджета и затова искам още да подчертая необходимостта от инструменти за финансиране в областта на бъдещите бюджети на ЕС.
Областта на европейските научни изследвания също трябва да бъде подкрепена чрез въвеждане на единен европейски патент, който, освен че ще защитава интелектуалната собственост на новаторите, ще има и потенциала да скъсява прекалено дългите и скъпо струващи бюрократични процеси, и ще избягва повторни приложения на един субект във всички държави-членки.
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI Заместник-председател
Claudiu Ciprian Tănăsescu (S&D). – (RO) Г-жо председател, с постигането на целта на стратегия „Европа 2020“ за увеличаване на инвестициите в областта на научноизследователската и развойна дейност до 3 % от БВП, ще могат да се създадат 3,7 милиона работни места и годишният БВП да се повиши с до 795 милиарда евро до 2025 г.
За постигане на тази цел обаче ние ще се нуждаем от 1 милион допълнителни изследователи едновременно, когато много от тях в момента са привличани от държави извън Европа, в които съществуват механизми за премахване на пречките, непозволяващи на идеите да достигнат до пазара. Фрагментирането на научноизследователските системи и пазарите, непълноценното използване на обществените поръчки, несигурността във финансирането и бавният процес на стандартизация са проблемите, пред които държавите-членки на Европейския съюз все още са изправени. Въпреки това, се надяваме, че тези проблеми ще бъдат приети сериозно, ако искаме програмата „Съюз за иновации“ да бъде един от успехите на стратегия „Европа 2020“. Това е единственият начин, по който ще можем да постигнем устойчиво развитие в Европа и да устоим на постоянно нарастващия натиск на глобализацията.
Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, инициативата „Съюз за иновации“ насърчава стратегическа европейска политика, ориентирана към бизнеса. Необходимо е да се обърне специално внимание на целите, заложени в стратегия „Европа 2020“. Иновациите трябва да бъдат направлявани от обществения интерес, Подобряване на качеството на живота и насърчаване на социалното благоденствие. Това означава, че глобализацията и научните изследвания са основните фактори във външната конкурентоспособност и икономическия растеж. Допълнителните фактори включват активната ангажираност от страна на МСП и участието на гражданите на Европейския съюз.
Комисията трябва да се насочи към технологиите, които поддържат по-интелигентните устойчиви системи. Всички стратегии, свързани с приспособяването на ЕС към условията след кризата, трябва да бъдат насочени към създаване на устойчиви работни места. В това отношение, държавите-членки трябва да насърчават стабилни икономически модели, основани на творческото съзидание.
Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-жо председател, в Европа без граници и в продължаващия процес на глобализация, иновациите могат и трябва да играят важна роля в укрепване на социалното сближаване чрез подобряване на качеството на предоставяните услуги, без да има значение от кой сектор са те.
Въпреки това, по-добрите услуги изискват също и подобряване на професионалното обучение. Ето защо считам, че е полезно да се въведат специфични програми за професионално обучение, които да са ориентирани към иновациите и да стимулират творческото съзидание – аспекти, които могат да бъдат насърчавани, преподавани и засилвани на различни етапи от процеса на обучение. Европейската комисия трябва да насърчава и подкрепя държавите-членки, за да включват, до голяма степен, като част от съставните елементи на националните образователни системи елементи като иновации и творчество, и да насърчават подобряването в областта на сътрудничеството между образователните системи и стопанската дейност, чрез разработване на нови учебни планове и докторски програми, включително на трансгранично равнище.
Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (GA) Г-жо председател, благодаря Ви, че ми давате възможност да се изкажа по темата.
(EN) Г-жо председател, наш дълг е да изпратим посланието относно възможностите, съдържащи се в Седмата рамкова програма (РП7) за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, до образователните институции от трето равнище, изследователските организации и, разбира се, до дружествата от частния сектор. Винаги трябва да подчертаваме ползите, които могат да се натрупат в малките и средните предприятия в рамките на най-голямата публично финансирана научноизследователска програма в света.
Подкрепата за научните изследвания и иновациите са от решаващо значение за регионите, разположени в периферията на Съюза, за да могат да продължават да бъдат конкурентни в свят на все по-засилваща се глобализация. От гледна точка на Ирландия, РП7 помага за развиване на научните изследвания, които на свой ред създават работни места и доставят нови стоки и услуги на нашите граждани. Двеста и седемдесет милиона евро вече са изтеглени от ирландските организации в секторите на селското стопанство, храните, рибарството, здравеопазването, енергетиката, транспорта и ИКТ.
В заключение ще кажа, че това е жизнено важно, особено в днешните времена на икономически трудности, както в Ирландия, така и в целия Съюз.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, във време на сериозна икономическа и социална криза като тази, която преживяват редица държави-членки на Европейския съюз, похвално е провеждането на разискване относно иновациите във всички области на познанията и на икономическата и социалната дейност, ръководени от критериите за обществен интерес, подобряване на качеството на живот, насърчаване на социалното защита и опазване на околната среда и на равновесието в природата.
Във връзка с това, от решаващо значение е да не се забравя безработицата, която вече е засегнала около една четвърт от младите хора, като много от тях са завършили висше образование. Не трябва да се забравя все по-голямата несигурност на работните места, особено за жените и младите хора, както и нарастващата бедност и социална изолация.
Затова е време да преминем от думи към дела и да изискаме необходимия бюджет и политики, с които се признава истинската стойност на хората, техния творчески заряд и способност за иновации, и се зачита достойнството на работещите.
Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, скорошно изследване, проведено от „Иновационен барометър“ установи, че 85 % от лицата с високи постове и силно присъствие считат, че иновацията е пътят към бъдещото благоденствие на Европейския съюз. Едно нещо е да се въведе иновация, а друго е тя да бъде превърната в реалност. Това е предизвикателството, пред което сме изправени.
Имах привилегията да изготвя проекта на становището на комисията по култура и образование относно Съюза за иновации и наблегнах на редица въпроси. Един от тях беше необходимостта да се избягва дублирането на дейности. Това беше подкрепено от отговора, даден от члена на Комисията по време на нейното изслушване, когато посочи, че един определен щам на салмонелата се изследва от 40 различни институции – очевиден случай на липса на съвместно мислене и пилеене на пари. Също така се нуждаем от ползотворно сътрудничество между различните заинтересовани страни. Видях много добър пример на такова сътрудничество в университета в Сантяго де Компостела, при което научното изследване се проследява по целия път до момента на създаване на ново дружество. На трето място, трябва да разработим европейски патент.
Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на всички колеги, които взеха участие в разискването. Считам, че всички сме съгласни, че трябва да подобрим условията за иновации.
Повечето от ораторите говориха за работните места. Точно в това се състои инициативата „Съюз за иновации“. Тя означава да поемем чисто теоретично научно изследване, каквито толкова добре правим в Съюза, и да го преобразуваме, докато извърви пътя до пазара, така че да осигурим работните места тук, а не в чужбина.
Редица оратори повдигнаха въпроса за ролята на регионите. Тя наистина е важна и трябва да развием ефективни взаимни връзки или синергии между финансирането на научните изследвания и на иновациите, от една страна, и структурните фондове, от друга страна. Г-жа Merkies наистина подчертава този въпрос в доклада си. Всички региони в Европа трябва да развиват това, в което са най-силни. След две седмици заминавам за Дебрецен в Унгария, за да участвам в конференцията „Седмица на иновативните региони в Европа“, на която представители на всички региони ще се съберат, за да обсъдят концепцията за „интелигентна специализация“.
Някои от по-слабо развитите региони очевидно могат да спечелят от работата в мрежи и ноу-хау, които се насърчават от програмите за научни изследвания и иновации, като едновременно с това, разбира се, използват структурни фондове за изграждане на изследователската инфраструктура, която им е необходима.
Г-н van Nistelrooij повдигна въпроса за Конвента за иновации и аз бих искала да кажа, че работата по него е доста напреднала. Като част от подготовката поканихме г-н Reul, председател на комисията по промишленост, изследвания и енергетика по време на работата на Конвента, за да говори за представляването на комисията по време на работата на Конвента за иновации. Разбира се, поканихме също и представители на правителствата на държавите-членки, стопански ръководители, всякакъв вид заинтересовани страни, лица, отговарящи за съставянето на политики и т.н.
Считаме, че това е много важно, защото един от въпросите, който намирам, че е решаващ по отношение на иновациите, е този, че ние трябва да имаме „жив документ“, с други думи, че ще имаме възможност редовно – в Парламента, на международно равнище на Конвента за иновации, а също и на равнище държавни и правителствени ръководители – да наблюдаваме напредъка и там, където е бавен, да настояваме за ускоряването му. Това е много важно, ако искаме тази инициатива да постигне успех, да създаде такива работни места, каквито искаме, и в крайна сметка да донесе резултата, който очакваме от нея.
Judith A. Merkies, докладчик. – (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на колегите и граждани новатори за целия техен изключително ценен принос. Това е процес, включващ всички заинтересовани страни. В това отношение сме постигнали съгласие – искаме да насърчаваме икономическия растеж и да вървим към различен, устойчив социален модел. Искаме да стимулираме МСП и новосъздадените предприятия, искаме да осъвременим уменията си в процес на учене през целия живот, искаме социални иновации. Всъщност, искаме парите да се харчат за научноизследователска и развойна дейност, а не да се държат в джоба.
Съгласна съм, че научно изследване не е синоним на иновация. Иновацията е независима, въпреки че може да произтича от научно изследване. И двете са изключително важни, но иновацията се нуждае от допълнителен тласък. Да изясним въпроса относно финансиране от селскостопанските фондове или структурните фондове: идеята не се състои в насочване на средства от ОСП или структурните фондове към фондовете за иновации, а в съсредоточаване на вниманието върху хоризонталния аспект на иновациите. Нуждаем се от иновации в областта на селското стопанство, както и на регионалната политика. Навсякъде се нуждаем от тях.
И така, накъде от тук нататък? Нека да не свършим с този единствен доклад. Нека да поемем инициативата нататък, заедно с държавите-членки. Нека наистина се опитаме да променим светогледа си. Нека да изразходваме парите, но да изменим политиката. Нека да променим нашия икономически модел, да преминем към устойчив модел и да създадем работни места.
В доклада се казва, че иновацията не е само продукт, процес или услуга, а е също и движение. Нека започнем с движението – движение за иновации.
Председател. – Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Иновация означава успешното прилагане на идеи на практика. Ние не трябва да позволяваме Съюза за иновации да остане само като идея, като политическа цел. В комисията по бюджети работим за твърдото изпълнение на водещата инициатива на стратегията на Европейския съюз „Европа 2020“ Съюз за иновации чрез самостоятелна финансова рамка. Съюзът за иновации може да играе роля в преобразуване на поразената от кризата икономика на Европа, което ще се ръководи от създаването на работни места. Ако 3 % от БВП на ЕС могат наистина да бъдат отделяни за научноизследователска и развойна дейност до 2020 г., ще бъдат създадени 3,7 милиона нови работни места, които до 2025 г. ще увеличат годишния БВП с около 800 милиона евро.
Трябва да разглеждаме научните изследвания и иновациите като факт от ключово значение и, едновременно с това, като единствен ефективен инструмент за възстановяване на икономиката на Европейския съюз. Ето защо трябва единодушно да подкрепим държавите-членки, които посвещават 1 % от брутния си вътрешен продукт на научните изследвания и технологичното развитие. Готовността за поемане на рискове е предпоставка за постигане на успешни иновации, но това не означава рисковани инвестиции за държавите-членки. Възвращаемостта е гарантирана.
За да поддържаме европейската конкурентоспособност е необходимо да променим подхода, чиито основни двигатели са укрепването на потенциала за иновации и насърчаването на повече граждани в Европа да станат предприемачи. Ето защо преразгледахме Акта за малките предприятия, като го направихме съвместим с Акта за единния пазар, в който се разкрива ефективно взаимодействие или синергия и със Съюза за иновации. Нашите мерки трябва да бъдат хармонизирани, защото това е начинът за многократно увеличаване на ефективността.
Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Иновации, конкурентоспособност, устойчиво развитие, креативност, ефективност – всичко това са хубави думи, които се вместват много добре в настоящите политически и икономически тенденции, и в тенденциите на пазара на труда, но има ли конкретни мерки и реални проекти, които да стоят зад тези думи? Този, който ги чуе, със сигурност ще реагира положително на тяхното използване, а те ще помогнат за насърчаване на идеалите, които представят, и за спечелване на подкрепа за тях. Нека не забравяме обаче, че тези лозунги трябва да бъдат подкрепени с практически мерки, че трябва да бъдат взети съответните законодателни решения и законите да бъдат изпълнявани, което ще допринесе за постигане на споменатите цели, а именно, целите на стратегия "Европа 2020“. Европа и европейците държат огромен потенциал. Нашата задача е да създадем подходящите условия за използване в пълна степен на този потенциал.
Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Като член на комисията по култура и образование, подкрепям инициативата „Съюз за иновации“. Бих посочила ролята на образованието, професионалното обучение и социалните изследвания (в борбата срещу бедността и социалното изключване) в рамките на тази инициатива. Важно е да бъдат опростени административните процедури при подаването на заявления за кандидатстване за програмите на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите, така че повече предприятия и научни институти да вземат участие в тях. Опростените процедури също така ще гарантират по-ефективно използване на публичните средства и намаляване на административната тежест.
Политиката в областта на иновациите трябва да върви ръка за ръка с политиката в областта на професионалното обучение и пазара на труда. Новите продукти и услуги са предназначени да помагат за повишаване на равнищата на трудовата заетост и да насърчават предвиждането на бъдещи тенденции и квалификации, необходими на пазара на труда. С оглед на факта, че около 30 % от европейските изследователи са жени, а само 13 % са директори на европейски изследователски институции, бих подчертала необходимостта в инициативата „Съвет за иновации“ да бъдат взети под внимание бъдещите насоки относно по-балансираното представяне на жените и мъжете в научните дисциплини. Бих призовала също така тези насоки да бъдат ефективно изпълнявани от държавите-членки.
16. Конвенцията на МОТ, допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници (разискване)
Председател. – Следващата точка е разискването относно въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Pervenche Berès, от името на комисията по заетост и социални въпроси, към Комисията, относно конвенцията на МОТ, допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници (O-000092/2011 - B7-0305/2011).
Pervenche Berès, автор. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, радвам се, че преди следващото Общо събрание на Международната организация на труда (МОТ) ние можем да обсъдим тази благоприятна инициатива на МОТ, предлагаща на държавите-членки на тази организация една конвенция, допълнена с препоръка, във връзка с домашните работници.
Г-н член на Комисията, от името на целия Парламент, искам да Ви благодаря, че се съгласихте разискването да бъде проведено в навечерието на тази конференция. Ние считаме, че това е най-добрата практика.
Както знаем, делът на домашния труд представлява между 5 и 9 % от цялата заетост в Европейския съюз. Като четем това, което сме одобрили колективно със стратегията „Европа 2020“, е ясно, че т. нар. работни места на местно ниво, а именно тези, които ни дават възможност да се грижим за нашите възрастни граждани, и тези, които дават възможност на жените с малки деца да се върнат на работа, съответстват на ситуации, които дават възможност за развитие на домашния труд.
Считам, че в рамките на Европейския съюз е важно да подкрепим тази благоприятна инициатива на МОТ, тъй като развитието на нашите общества е изпълнено с тенденции – ние знаем какви са те. Глобалното търсене на домашни услуги ще продължи да се увеличава, но не можем, от една страна, да приветстваме приемането от МОТ на програма за достоен труд, а, от друга, да оставяме цял раздел на пазара на труда напълно нерегулиран и незащитен от никакво законодателство.
Европейският съюз трябва да даде пример. Знам, че понякога имаме склонност да мислим, че конвенциите на МОТ може би не са за нас. Не. Ние също трябва да бъдем лидери по този въпрос. В областта на домашния труд считам, че МОТ ни предлага една отлична възможност да хвърлим светлина относно функционирането на някои от нашите пазари на труда, тъй като домашният труд често е твърде несигурен труд, подценен и недеклариран. Ще ви кажа съвсем просто. Разбирам, че някои от вас изразяват загриженост за признаването или узаконяването на незаконни мигранти, но аз също съм загрижена относно борбата, която трябва да водим във всяка държава-членка срещу недекларирания труд. В областта на домашния труд ние знаем как, за съжаление, са се развили тези практики.
Надяваме се, че през следващия юни въз основа на тристранни преговори 100-ната сесия на Международната конференция на труда ще задвижи конвенцията и предложението. Считаме, че те са от съществено значение за превръщането в правоотношения на това, което твърде често са взаимоотношения, основани на експлоатация. Надяваме се, че правното признаване на домашния труд може да се постигне. Тези, които работят с нашите възрастни граждани и деца, трябва да се ползват със свобода на събрания и с време за почивка и не трябва да бъдат жертви на тормоз и произвол.
Трябва също да гарантираме, че инструментът, който предлагаме на МОТ, ще ни даде възможност да определим в тази област какво имаме предвид под понятието за достойни условия на труд, независимо дали по отношение на въпроса за работното време, въпроса за платения отпуск, или въпроса за жилищните условия.
Бих искала да знам как Европейската комисия възнамерява да подходи към тези преговори и този проект на конвенция, както и въз основа на какъв мандат тя ще действа от името на всички нас, така че утре Европейският съюз да може да даде пример в областта на домашния труд и така че ние също да можем да дадем израз на ценностите на Европейския съюз.
Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, приветствам днешното обсъждане относно нов инструмент на МОТ за домашните работници.
Това е важен принос за втория кръг на обсъждания относно новите международни стандарти, които вероятно ще бъдат приети след няколко седмици на 100-ната сесия на Международната конференция на труда.
Както знаете, Европейската комисия е твърд поддръжник на програмата на МОТ за достоен труд. Комисията следи отблизо и улеснява координацията между държавите-членки и работи за бърза ратификация на редица важни инструменти, приети през последното десетилетие.
Има много причини за разработването на нови стандарти в областта на домашния труд. Например има голям брой домашни работници по целия свят, като много от тях принадлежат към уязвими групи. Техният несигурен статут и фактът, че често попадат в неформалния сектор, също са много важни въпроси.
В Европейския съюз е много вероятно да се разшири заетостта в този сектор, като се има предвид промяната на населението и по-голямото участие на жените на пазара на труда. Ето защо е от решаващо значение да се повиши професионалният профил на домашните работници и да се подобри техният имидж.
Позволете ми сега да разгледам практическите проблеми, повдигнати от въпроса, и първо да обясня ролята на Комисията в преговорите на МОТ за нова конвенция и препоръка за достоен труд.
Институционалният контекст трябва да се има предвид. Новият инструмент ще бъде международно споразумение. Затова Комисията ще изпълни ролята, която й е възложена по Договора, като отчита специфичните особености на МОТ, където Европейският съюз има само статут на наблюдател – за разлика от държавите-членки, които са членки. Ето защо Съюзът не може сам да ратифицира конвенциите на МОТ.
Комисията следеше активно обсъжданията и улесни координацията между експертите на държавите-членки по време на първия кръг на обсъжданията в МОТ през 2010 г. Тя анализираше инструментите, докато те се развиваха по време на преговорите с оглед на законодателството на ЕС. Комисията следеше внимателно по-специално за раздели на проекта на конвенция, които биха могли да засегнат свободата на движение на работниците.
Тъй като новата конвенция на МОТ ще включва въпроси от компетентността на ЕС, държавите-членки трябва да се придържат към достиженията на правото на ЕС.
В следващия и последен кръг от обсъжданията през юни Комисията ще продължи да играе активна роля за координиране и улесняване, като работи с експерти от държавите-членки. Моите отдели се свързаха със социалните партньори и редица неправителствени организации, които се обърнаха към Комисията и проведоха диалози с докладчика по становището на Европейския икономически и социален комитет относно професионализацията на домашния труд.
На второ място, стои въпросът за ролята на „Европа 2020“, за да се гарантира, че несигурните работни места за полагане на домашен труд ще бъдат трансформирани в достойни, устойчиви работни места. Трябва да имаме предвид потенциала на сектора по отношение на създаването на работни места и съчетаването на професионалните и семейните задължения и следователно неговата роля за постигане на целите на стратегията за заетостта. Въпреки това не трябва да забравяме необходимостта да се гарантира, че работните места за полагане на домашен труд – не всички, от които следва да се считат за несигурни и подценени или ниско платени, са действително достойни работни места.
Нещо повече, борбата срещу недекларирания труд, който е широко разпространен в сектора на домашния труд, е неразделна част от стратегията „Европа 2020“, както потвърди първото годишно изследване на растежа. Начините на преминаване от неформален или недеклариран труд към редовна заетост ще бъдат обхванати от ръководните принципи на благоприятните условия за създаване на работни места, които Комисията обяви в съобщението си относно водещата инициатива на „Европа 2020“: „Програма за нови умения и работни места“. Ще внесем тези ръководни принципи през следващата година. Редица държави-членки имат полезен опит в работата за намаляване на сивия сектор на икономиката и несигурната заетост – например чрез въвеждане на системи от ваучери за услуги.
На трето място, стои въпросът за изменение на действащата законодателна рамка за здравословни и безопасни условия на труд – Директива 89/391/ЕИО, и на тази за борба срещу дискриминацията – Директива 2000/78/ЕО.
Струва си да се посочи, че определението за домашните работници в проекта за конвенция на МОТ е много широко. То не обхваща само лицата, работещи в частни домакинства, но също така и лицата, наети от трудови агенции.
Домашните прислужници са изключени от определението на работниците в рамковата директива за здравословните и безопасни условия на труд. Въпреки това изглежда, че законодателният орган на ЕС е целял концепцията за домашните прислужници да се тълкува тясно, така че не всички домашни прислужници по силата на Конвенцията са изключени от обхвата на достиженията на правото на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд.
На последно място, законодателството на ЕС в областта на здравето и безопасността на работното място предвижда минимални изисквания и следователно не пречи на никоя държава-членка да въведе по-строги мерки на национално равнище. Следователно държавите-членки са свободни да включват домашните прислужници в рамките на обхвата на националното си законодателство.
За момента Комисията не разполага с планове за изменение на рамковата директива за здравето и безопасността на работното място. Въпреки това Комисията счита, че сегашната инициатива на МОТ е добра възможност да се замислим за положението на домашните прислужници в Европа.
Бих добавил, че Директива 2000/78/ЕО за създаване на обща рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите не изключва домашните работници, така че не е необходимо изменение за ратифициране на конвенцията на МОТ. Комисията публикува доклад за прилагането на директивата през 2008 г. и ще продължи да следи внимателно прилагането й в държавите-членки.
Четвъртата точка се отнася за начините за информиране на домашните работници и за укрепване на техните права. Въпреки че не всички домашни работници са нискоквалифицирани и че не всички работят при несигурни условия, те са уязвима категория и Комисията насърчава държавите-членки да гарантират, че те са надлежно защитени, чрез разработване и прилагане на трудовите им права.
Комисията очаква, че проблемът с недекларирания труд на граждани на държави извън ЕС ще бъде разгледан отчасти от Директива 2009/52/ЕО относно санкциите срещу работодателите, която държавите-членки трябва да транспонират в националното си законодателство до 20 юли тази година. Директивата ще помогне да се сложи край на експлоатацията на незаконно пребиваващите граждани на трети държави от някои работодатели, които им плащат неадекватни заплати и им налагат незадоволителни условия на труд.
Една стъпка напред ще бъде споразумение по предложението за директива за единно разрешително, която предвижда създаването на общ набор от права за работници от трети държави, пребиваващи законно в дадена държава-членка.
Нека сега да премина към петата и последна точка по отношение на ролята на Комисията за насърчаване на обмена на най-добри практики, включващи политика за домашните работници. В тази връзка искам да спомена един частен проект, който понастоящем Комисията изпълнява по искане на Парламента и който се стреми да насърчи превръщането на труда в несигурни условия в такъв труд, който е свързан с права.
След обявената покана за представяне на предложения, издадена в рамките на пилотния проект през 2010 г., Комисията съфинансира проект, който се фокусира върху последиците от икономическата и финансова криза за работещите в несигурни условия домашни работници, мигрантите и младите работници, и върху мерките на държавите-членки относно подобряването на техните права. Проектът насърчава обмена на добри практики, и по-специално на тези, които включват колективно представителство на работниците, работещи при несигурни условия. Втората покана за предложения, която ще бъде направена тази година, ще се отнася по-конкретно за действия за подобряване на правата на най-бедните работници, включително и на домашните работници.
Пилотният проект ще включва и изследване за получаване на по-добро разбиране на труда в несигурни условия в 12 държави-членки, както и за насърчаване на превръщането му в трудови правоотношения, носещи повече социални права по-конкретно чрез възползване от това какво могат да направят в практически план държавите-членки, за да насърчат тази трансформация и за да идентифицират ядрото от основни социални права. Едно проучване на отделен случай във връзка с положението на домашните работници мигранти в Италия се проведе неотдавна във връзка с проект за достоен труд и трудови отношения, съфинансиран от Комисията.
На последно място, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа и Комитетът на старшите инспектори по труда призоваха за информационни и разяснителни кампании, обхващащи целия сектор, за защита на здравето и безопасността на работниците.
Csaba Őry, от името на групата PPE. – (HU) Г-жо председател, Европейската народна партия е много доволна от днешното разискване. Според мен дължим благодарности на г-жа Berès за това, че го инициира, което ни дава възможност да се присъединим към инициативата на МОТ, от една страна, а, от друга, ни кара да се замислим за всичко, което трябва да бъде направено за една категория работници, за чиито условия ние често не знаем, а когато знаем нещо, то обикновено е депресиращо.
Също така считаме, че проекторешението, което е публикувано, заслужава подкрепа, и считаме, че са особено добри тези елементи, които подчертават и открояват, че целта в това отношение е да се създадат достойни условия на труд и регулирана заетост в област, в която наистина са заети предимно работници мигранти и особено в някои страни, по напълно нерегулиран и неконтролируем начин, а много често под формата на един вид съвременно робство.
Вече споменахме, че има черни дупки в регулирането на трудовото право. Това беше обсъдено във връзка с нетипичните трудови договори. Очевидно е, че това може да бъде следваща стъпка към способността да гарантираме минимални условия на труд и други права, свързани със заетостта, и съм съгласен с г-н члена на Комисията, че, разбира се, трябва да въведем ред първо в собствените си дела. Въпреки че приветстваме инициативата на МОТ, това, което ние самите можем да направим, е да призовем държавите-членки на Европейския съюз да направят всичко възможно в своите собствени регламенти на трудовото право, за да разкрият тази черна дупка и да я регулират съответно.
Alejandro Cercas, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, първото нещо, което искам да кажа, е, че всички делегати социалисти застават зад думите, изречени от Pervenche Berès, председател на комисията по заетост и социални въпроси, и сме много доволни от позицията, поета току-що от г-н члена на Комисията, относно инициативата на Международната организация на труда (МОТ).
Делегатите социалисти ценят изключително много работата, която е свършена от МОТ от самото начало. Считаме, че тя е направила безценен принос към историята на човечеството, а също и на Европа. Няма съмнение също така, че тази нова инициатива относно домашния труд е много важна, защото има много голям брой хора, които са заети с този вид работа, и защото също така засяга много жени и имигранти.
Ние, делегатите социалисти, считаме, че ще бъде много добре, ако на следващото заседание през юни този проект на конвенция и препоръката бъдат одобрени и ако Парламентът, Комисията и Съветът бъдат активни – не само пасивни, а активни – така че Европа действително да отговори на очакванията, и действията й да отразяват нейните думи.
Ако направим това, ще помогнем – най-малкото – за разширяването на програмата за достоен труд. Ще помогнем на света и на много хора, но преди всичко ще помогнем на себе си да бъдем достойни да се уважаваме един друг, като институция и като европейци, но също така и нашият континент да поддържа своя социален модел, който е невъзможно да се поддържа, ако ние сме остров на защита и права в един свят на мизерия и липса на защита.
Може би, г-н член на Комисията, е време също за Комисията, Съвета и за всички нас да се замислим за Европа, защото и тук не всичко е решено. В Европа има форми на договорни отношения, които засягат имигранти и жени в тази област на домашните услуги, които са много несигурни и съдържат значителни вратички.
Ще се радвам, ако в разгара на това разискване ние разберем, че има някои вратички, които трябва да бъдат затворени в законодателството в ЕС, а също и в много държави-членки. Имаме проблеми по отношение на здравето и безопасността на тези работници. Имаме проблеми в много държави по отношение на правните форми, в съответствие с които се развива работата. Освен това имаме и голям проблем с борбата срещу злоупотребата и дискриминацията спрямо имигрантите, много от които работят в европейски семейства.
Понастоящем предстоят много инициативи. Г-н член на Комисията, сега е моментът да задълбочим нашата ангажираност по отношение на етиката да съдействаме на МОТ, да помогнем на себе си и да свършим работа, която е достойна за бъдещето на човечеството.
Marian Harkin, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, мисля, че е важно да проведем това обсъждане с оглед на предстоящото приемане на конвенцията на МОТ във връзка с домашните работници. Считам, че Парламентът следва да похвали МОТ за отличната й работа.
Домашният труд – грижите за семейството например, се извършва изключително в семейния дом. Традиционно, разбира се, в ЕС това е работа на жените, въпреки че положението се променя. Мигрантите и хората от по-маргинализирани общности също са по-склонни да работят в домашна обстановка. Стойността на домашния труд не е включена в нашите изчисления за БВП и по тази причина, между другото, домашният труд много често остава невидим и определено се подценява. Без всякакво съмнение това оставя домашните работници в несигурно положение и много често те трябва да разчитат на добрата воля на работодателите. Това просто не е приемливо. Както казваме в резолюцията, домашните работници са в позиция, в която е много по-вероятно да се сблъскат с дискриминация и дори с множество форми на дискриминация.
Значението на тази Конвенция на МОТ е, че тя ще предостави правно признаване на домашния труд като такъв. Вследствие на това домашните работници следва да бъдат в по-силна позиция да упражняват своите права. Мисля, че е от решаващо значение домашните работници да имат право на основни трудови норми. Това, разбира се, включва достъп до социална сигурност, защита на здравеопазването и безопасността, защита на майчинството и разпоредби относно работното време и времето за почивка.
Тъй като домашният труд се извършва до голяма степен в рамките на семейния дом, е възможно да има въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот. Трябва да намерим новаторски и работещи решения за гарантиране на здравето и безопасността на домашните работници и в цялостен контекст да гарантираме, че правата им се зачитат напълно. Едно от решенията може да бъде използването на типови договори. В кантона Женева например има модел на договор, който се сключва автоматично от всички работодатели и служители: той се занимава, наред с другото, с такива въпроси, като минимална работна заплата, семейни надбавки и празници. Считам, че договори от подобен тип се използват в Белгия. Те дават по-голяма сигурност на домашните работници, опростяват процедурите за работодателите и премахват сивите зони и неясноти.
Искам да кажа също, че с удоволствие подкрепям измененията на групата на Зелените в частта, където става дума за включването на детегледачките (au pair) и недекларирания труд има конкретни предложения, за да се гарантира активността ни за осигуряване на достъп до свободния пазар на труда за домашните работници.
Накрая, искам да подкрепя автора на резолюцията, г-жа Berès, когато казва, че Европейският съюз следва да проправи пътя за подобряване на условията за домашните работници. Г-н член на Комисията, заинтересувах се от думите Ви относно здравето и безопасността на работното място и въпреки че не предвиждате разширяване на директивата, мисля, че Вашите коментари оставят известна възможност за гъвкавост при гарантирането на по-добри здравословни и безопасни условия на труд за домашните работници.
Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, аз също искам да поздравя г-жа Berès за поемането на инициативата за въпроса, изискващ устен отговор, и резолюцията. Също така искам да благодаря на члена на Комисията за неговия отговор. Твърде рядко получаваме много конкретен отговор от членовете на Комисията на въпроси по процедурата за въпрос, изискващ устен отговор.
Моята група горещо приветства предложението на МОТ за конвенцията и препоръката относно домашните работници. Знаем, че най-малко 20 от собствените ни държави-членки вече коментираха проекта и взеха активно участие. Очакваме ранна ратификация от тези държави-членки и доста интересно прилагане.
Хората говориха много за това как тази група работници е особено уязвима. Голяма част от работата се извършва, зад затворени врати; невидима е. Често самите работници са изолирани и при това положение достъпът до синдикатите нерядко е много труден. Доста често, ако човек бъде нает на работа, при която трябва да живее в дома на работодателя, той може да бъде възприет сякаш е денонощно на повикване. В Парламента знаем, че работата на повикване е много спорен въпрос и нещо, което не приветстваме особено.
Както беше казано, домашният труд често е подценен или се разглежда като традиционна работа на жените, която „може да се върши от всеки“, но посочихме също, че в голямата си част той всъщност е доста квалифициран. Много често може да включва медицински грижи и различни аспекти на развитието на детето. Домашните работници често наистина заемат позиции на доверие. Макар много работодатели да ценят това, има твърде много, които не го правят. Например в Обединеното кралство неотдавна станахме свидетели на това как един човек получи наказание лишаване от свобода по обвинение в трафик на хора за домашни прислужници. Замесената млада жена загуби четири години от живота си за своя работодател, който получи присъда от девет месеца. Така че трябва да помислим как да идентифицираме тази форма на трафик.
Работещите жени мигранти наистина са много уязвими. Попадали сме на различни случаи, например на работници, които влизат в страната с дипломати и паспортите им биват отнети; хората в тази ситуация на практика нямат почти никаква свобода, нямат достъп до помощ и не познават правата си.
Искам да повдигна един въпрос във връзка с член 17 от предложената конвенция, който се отнася за ролята на агенциите. Мисля, че това е нещо, което наистина трябва да разгледаме на европейско равнище, защото все повече се възприема като слабото звено в много от проблемите, пред които сме изправени.
Thomas Händel, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, г-н Андор, госпожи и господа, от това, което Вие казахте, г-н Андор, разбирам че Европейската комисия очевидно обръща внимание на тази тема. Стигам до извода също така, че към нея се подхожда с твърде много сдържаност.
Не става въпрос, както подчерта г-н Őry по-рано в обсъждането, че ние знаем твърде малко за това какво правят домашните работници в Европа. Напротив, ние знаем толкова много, че има спешна нужда от регулиране. Между 5 % и 9 % от всички служители работят в частни домакинства. Това е най-зле платената група от служители в Европа, с най-малко права и включва най-голямата част от нелегалните работници. Необходимо е спешно действие в тази област, което включва Европейската комисия. Ситуацията, в която се намираме в момента, няма да бъде подобрена чрез свободното движение на работници. Поради тази причина инициативата в Конвенцията на Международна организация на труда (МОТ) е много благоприятна и заслужава нашата подкрепа.
Бих искал да коментирам четири точки. Първо, има пропуски в определенията в Конвенцията на МОТ. Ако домашните работници не могат да работят понякога, спорадично и не на професионална основа в този сектор, тогава възможностите за заобикаляне на законодателството вече са налице. Второ, съществува спешна нужда от задължителни трудови договори в тази област. На трето място, трябва да имаме не само разумни, общозадължителни регламенти за минималната работна заплата, но също така и равни права на заетост. На четвърто място, тези работници трябва да бъдат обхванати от задължението за задължително социално осигуряване, по-специално, като се има предвид, че това е сектор на минимални заплати.
Доволен съм, че г-жа Berès призова в изявлението си за кампания за въвеждане на стандартни условия на труд. Това е нещо добро. Трябва да гарантираме, че в бъдеще работата, която не осигурява доходи, осигуряващи препитание, ще бъде обявявана за незаконна от обществото и вече няма да бъде толерирана.
Jaroslav Paška, от името на групата EFD. – (SK) Г-жо председател, според доклад на Международната организация на труда домашният труд представлява около 5 % от общия брой на работните места. Това е един вид невидима форма на заетост, която не се извършва във фабрики, магазини или офиси, а в домовете на частни лица. Жените съставляват 90 % от работниците и те не работят в колектив, а сами, по къщите. Целта на работата им е не да произвеждат добавена стойност, а да предоставят грижи или услуги, подобни на задачите, които жените обикновено извършват безплатно в собствените си домове.
Затова трудът е финансово подценен и често не се счита за нормална заетост по трудовото право, в резултат на което работниците са изложени на неразрешено и несправедливо третиране. Трудът много често е недеклариран, а работниците, които идват от селските райони или от чужбина, имат ниска квалификация, не познават своите права и се превръщат в уязвими лица. Недекларираният труд лишава работниците от социална защита и лишава обществото от вноските им за социални осигуровки. Ако не искаме домашният труд да продължи да бъде недеклариран, трябва да превърнем този труд в подходяща професия и да преодолеем обичайните стереотипи, които често ни представят подобен труд като нямащ стойност.
Ето защо трябва да го професионализираме. За тази цел обаче трябва да въведем нови мерки в системите на заетостта на отделните държави-членки, включително специфични регламенти в областта на данъците, социалната сигурност, заетостта и гражданските права, които да отчитат специфичния характер на работата, извършена по този начин. Обикновено има финансови причини зад сегашната тенденция да се предоставя и извършва недеклариран домашен труд, тъй като недекларираният труд е по-изгоден и за двете страни, отколкото официално регистрирания труд, който освен с данъци и удръжки натоварва и двете страни с обширни бюрократични изисквания.
Целта на мерките в държавите-членки следва да бъде да се изменят или дори да се премахнат предимствата на недекларирания труд, така че домашният труд да стане една специфична форма на достойна заетост.
Elisabeth Morin-Chartier (PPE). – (FR) Г-жо председател, бих искала преди всичко да благодаря на г-жа Berès, председател на комисията по заетост и социални въпроси, за това, че ни позволи да проведем това разискване в навечерието на конференцията на Международната организация на труда (МОТ), и на члена на Комисията, г-н Андор, за това, че се съгласи да проведе това разискване между Парламента и Комисията.
Първо, искам да подчертая една начална точка. Мнозина обсъдиха нашите знания, или липса на знания, за света на домашния труд. Просто, когато казваме с известно колебание, че домашните работници са между 5 % и 9 % от всички работници, това означава, че не познаваме света на домашния труд. Съотношението е 1:2. Затова призовавам нашите разпоредби да ни позволят на европейско равнище да получим по-добро разбиране на света на домашния труд, така че да можем да го гарантираме по-добре.
Вторият момент, който искам да отбележа, е, че тъй като създадохме стратегията „Европа 2020“ и знаем, че там работните места на ниско ниво ще бъдат под особена заплаха, ние трябва да направим всичко тук, в света на домашния труд, за да гарантираме, че специализациите са абсолютно признати.
Г-жа Ламбърт каза преди малко, че голяма част от домашния труд е доста квалифициран и ние трябва да идентифицираме такъв труд и да го насърчаваме, както и да насърчаваме свързаните с това умения.
Третият момент е, че Европа не може да бъде основана на ценностите на правата на човека и социалните права, а да развива съответните достижения на правото на ЕС, без да развива също така защитата на заплатите, защитата на работното време, защитата на здравето, познаването на изискванията на домашния труд, и без да предоставя на домашните работници определен брой гаранции. Искам да отправя едно предупреждение, което е, че това не следва да доведе до интеграцията на работниците, които са в напълно незаконно положение. Трябва също да знаем как да предотвратяваме злоупотребяването с ценностите, които защитаваме.
Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-жо председател, напълно съм съгласна с казаното от моите колеги от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, които говориха преди мен. Бих искала да поздравя председателя на комисията по заетост и социални въпроси, г-жа Berès, за тази инициатива, която ни дава възможност да обсъдим една много важна тема. Бих искала също да Ви благодаря за участието, г-н член на Комисията, и за ангажираността, която показахте.
Домашният труд е важен от икономическа и социална гледна точка, но това е работа, която е зле платена, рутинна и подценявана от обществото. Вече беше казано, че домашният труд се извършва главно от жени, които са подложени на всякакъв вид дискриминация. Всъщност относно обекта на дискриминация трябва да спомена, че в моя доклад относно преразглеждането на Директивата за отпуск по майчинство аз подкрепям включването на домашните работници в приложното поле на директивата.
Домашните работници в момента са изключени от Директивата за отпуск по майчинство и от всяко европейско законодателство, гарантиращо правото на защита на майчинството, а също така те дори не са обхванати от Рамковата директива за здравето и безопасността. Това е неприемлива дискриминация и тя трябва да се коригира.
Ето защо Конвенцията на Международната организация на труда следователно е добре дошла и трябва да бъде подкрепена, за да осигури достойнство на домашния труд и да даде на тези жени правата, които другите жени имат.
Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, поредица от изследвания, извършвани от държавите-членки, показва, че домашните работници са изправени пред различни проблеми, включително ниски заплати, дискриминация, натовареност, непристойно поведение от страна на работодателите и дори сексуален тормоз. Тези проблеми се усложняват от факта, че тези хора не се третират като служители и следователно нямат защита по силата на международните конвенции или на съдебната практика на ЕС. Затова терминът „домашен работник“ спешно трябва да бъде променен на „домашен служител“, а въпросът относно договорите и условията на заетостта – да бъде регулиран.
Одобряването на Конвенцията на МОТ за домашните работници ще бъде първата стъпка за запълване на съществуващата пропаст чрез защита на правата във връзка с тяхната заетост, увеличения на заплатите, приемането на критерии за работодателите, или дори чрез поясняване, че домашните служители не трябва задължително да остават в дома на работодателя. Като част от това начинание Европейският съюз в сътрудничество с държавите-членки следва да се стреми да измени съществуващото законодателство, така че то да обхваща домашните служители и – най-важното, за да насърчава сътрудничеството между държавите-членки и обмена на най-добри практики.
Thomas Mann (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н Андор, госпожи и господа, в Германия домашните работници не са обхванати от законодателство за защита на заетостта. Не са включени и в европейската рамкова директива. Причината за това е, че на държавата не е позволено да следи за съответствието с регламентите в частните домове. Има подобни пречки в други държави-членки. Общо 15 от тях не са включили домашните работници в своите закони за защита на заетостта.
Въпреки това тези работници заслужават специална защита. Затова подкрепям приемането на Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ), но не мисля, че би било разумно да се включват големи части от конвенцията в законодателството на ЕС. Това би попречило на националните парламенти да вземат самостоятелни решения относно ратифицирането на отделни конвенции на МОТ. Въпреки това искам да благодаря на работните групи на МОТ за тяхната отлична работа.
Все още има някои проблеми, като например в определенията. Член 1 следва да обхваща не само домашния труд, но също така и битовите услуги. Членът относно периодите на почивка също е проблематичен. На всеки служител трябва да се дава един почивен ден на седмица, макар и не непременно в една и съща седмица. Държавите-членки трябва да достигнат индивидуални споразумения относно периодите от време, защото е необходима известна гъвкавост.
Забраната на плащанията в натура, които са пряко свързани с работата, като униформи, инструменти или защитно оборудване, на мен ми се струва неразбираема. Подозирам, че това, което се е имало предвид, е, че те не трябва да се приспадат от заплащането. С други думи, нуждаем се от забрана за приспадане на плащанията в натура от заплатите.
След като тези несъответствия бъдат отстранени, считам, че трябва да подпишем Конвенцията на МОТ относно домашните работници. Благодаря Ви много, г-жо Berès, за Вашата инициатива, и благодаря на всички онези, които казаха, че искат да се опитат да постигнат напредък от името на хората, които, както всички знаем, заслужават закрила.
Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, приветствам инициативата за приемане на допълнение към конвенцията на Международната организация на труда чрез препоръката относно домашните работници. Следва да спомена, че те съставляват 9 % от общата работна сила, но не се ползват със същите социални гаранции. Неуспехът да се декларира тази дейност е в ущърб както на работниците, така и на държавата, която не може да ги облага с данъци. Мисля, че тази категория работници е особено уязвима по отношение на злоупотребите от страна на работодателите. В много случаи домашните работници са имигранти без документи, което им пречи да установят контакт с органите, в случай че бъдат експлоатирани. Призовавам Комисията да приеме колкото е възможно по-спешно пакет от мерки, предназначен да ги защити и да им предостави информация. Необходимо е тясно взаимодействие между националните органи и европейските институции с цел подобряване на условията на труд за тази категория работници.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-жо председател, застаряването на населението увеличава търсенето на услуги за домашна грижа. В резултат на икономическата криза безработицата се е повишила на около 10 %, като младежката безработица достига дори 20 %. В много държави-членки програмите за икономическо възстановяване доведоха до намаляване на здравните бюджети, което също доведе до съкращаването на много служители в този сектор.
Недекларирането на домашните грижи или услуги за почистване лишава тези работници от възможността за достоен живот и особено – от прилична пенсия. Като се има предвид, че работниците в тези сектори са предимно жени, които обикновено са отговорни за собственото си семейство както по отношение на отглеждането на децата, така и на грижите за възрастните си роднини, искам да попитам Комисията, дали са налице статистически данни за домашните работници на равнище на ЕС и на равнище на отделните държави-членки. Също така искам да попитам какви мерки възнамерява да предприеме Комисията, за да гарантира не само необходимата гъвкавост, но също така и зачитането на правата на тези работници.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, считам, че разискването, което провеждаме, е важно, както и инициативата на нашия председател на комисията по заетост и социални въпроси относно необходимостта да се признае стойността на домашните работници, повечето от които са жени, предоставящи помощ в домакинството, услуги за почистване и кетъринг, и които често са жертви на сериозна експлоатация и дискриминация, което е още по-лошо, ако също така са имигранти. Ето защо е от голямо значение този проблем да бъде решен.
Също така считам, че една нова конвенция и препоръка на Международната организация на труда и препоръка може да бъде от значителна помощ и трябва да се приеме, ако е възможно, на 100-ната Международна конференция на труда. Ето защо не може да има съмнение, че ролята на Комисията – Вашата роля, г-н член на Комисията, за насърчаване на държавите-членки, а също и за привличането на по-голямо внимание към точното съдържание на конвенцията, може да бъде много важна. Въпреки това аз също Ви предизвиквам да посветите вниманието си изцяло на законодателството на Съюза, за да се гарантират трудовите права, правата на заплата, майчинство и защита при заболяване, както и правата на социално осигуряване на домашните работници – както мъжете, така и жените.
Elisabeth Schroedter (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, искам отново да спомена речта на г-н Андор. Той попита много предпазливо дали Европейската комисия има правомощия и отговорности в тази област. Считам, че има по-голяма отговорност по-специално по отношение на свободата на движение.
Веднага се сещам за командированите работници. Един пример за това е Берлин, където синдикатите са създали консултативен център за командировани работници. Най-голямата група работници, които се свързват с този център не само от Берлин, но и от цяла Германия, са медицински сестри, които са наети като домашни работници, понякога в ужасяващи и много несигурни условия на труд. Това е един от начините за заобикаляне на минималните условия на труд. Някои от тези хора дори имат фалшив статус на самостоятелно заети. Поради тази причина внесохме това изменение. По-голямата част от тези хора са работници от други държави-членки на ЕС и от трети държави. Това показва, че Комисията със сигурност има отговорност да предприеме действия и да въведе минимални стандарти в тази област.
Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, това обсъждане подчертава ключовата роля на МОТ в света на труда. Считам, че трябва да продължим своето тясно сътрудничество с МОТ, защото работата й в тази област, а и в други, разбира се, е изключително приложима в европейския контекст.
Но обсъждането показа също така, че много от политиките за заетост и социалните политики, с които се занимаваме, се прилагат за домашните работници, въпреки че те се разглеждат като отделна група.
Развитие на умения, здравеопазване и безопасност, достойно заплащане и социална сигурност, развитие на договорните отношения – разбира се, мога да продължа този списък, са всички аспекти, които трябва да бъдат обхванати в контекста на домашния труд, а всъщност Европейският съюз трябва да бъде лидер и в световен мащаб.
Трябва да работим в много тясно сътрудничество с държавите-членки, защото могат да бъдат намерени много възможности за действие на равнище на държави-членки, и продължаваме с обмена на най-добри практики в тази област.
Както споменах в уводното си изявление, в момента изпълняваме пилотен проект по искане на Парламента за трансформиране на несигурния труд в достойна заетост и вече са стартирани две покани за предложения. Втората покана, направена по-рано тази година, е точно покана за действие за укрепване на правата на най-бедните работници и също ще има проучване за по-добро разбиране на явлението несигурен труд.
Що се отнася до въпроса относно законодателството в областта на здравеопазването и безопасността и как то се прилага за домашните работници, Комисията в този момент не планира да разширява обхвата на Директивата за безопасност и здраве, но сега имаме възможност да мислим за нови правила за домашните работници като група. Важно е да се отбележи, че държавите-членки могат, разбира се, да въведат по-строги национални правила. Те могат например да включат домашните работници в националните правила и да излязат извън рамките на минималните изисквания.
Председател. – В заключение на разискването, беше внесено едно предложение за резолюция(1).
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в четвъртък, 12 май, от 12,00 ч.
Председател. – Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Paolo De Castro, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, към Комисията относно резистентността към антибиотици (O-000048/2011 - B7-0304/2011).
Paolo De Castro, автор. – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, днес сме натоварени с важната задача да обсъдим нарастващия проблем с резистентността към антибиотиците при животните по отговорен и всеотдаен начин. Става дума за въпрос от стратегическо значение за селскостопанския сектор, и по-специално за бъдещето на системата на европейското животновъдство.
Данните показват, че около 50 % от антибиотиците в Европа се предписват за прилагане на животни. При правилна употреба антимикробните средства помагат на селските стопани да поддържат здравето и производителността на селскостопанските животни и да гарантират доброто състояние на животните. Затова нашата задача не е да заклеймяваме употребата на антибиотиците в животновъдството, а да поискаме от Комисията конкретен отговор относно по-ефективната им употреба с оглед намаляване на резистентността към тях при животните.
В своята резолюция от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните Европейският парламент подчерта връзката между хуманното отношение към животните, здравето на животните и общественото здраве, и призова настоятелно Комисията и държавите-членки да предприемат отговорни действия във връзка с нарастващия проблем с резистентността към антибиотиците при животните. По-специално ние призовахме Комисията да събере и анализира данни относно използването на всички продукти за опазване на здравето на животните, включително антибиотици, с оглед гарантирането на ефективната употреба на тези продукти. Година по-късно комисията по земеделие и развитие на селските райони, на която имам честта да съм председател, отправя искане към Комисията да приложи всички необходими инициативи за решаването на дългогодишния проблем, който може да има последици и за здравето на хората.
Това, от което се нуждаем, г-жо председател и г-н член на Комисията, е реален ангажимент от страна на Комисията, че ще използва събраните данни за прилагане на получените резултати на практика, като не само насърчи научноизследователската дейност и наблюдението, но и гарантира по-ефективното прилагане на антибиотиците като важно средство за борба с болестите при животните.
Във връзка с това искам да посоча, че според някои проучвания храненето с нискокалорийни фуражи може да доведе до по-голяма честота на заболяванията, а оттам и до по-честа употреба на антибиотици. Затова е желателно да се преразгледа забраната за хранене на непреживни животни с храни от животински произход в съответствие със становището на европейския Научен ветеринарен комитет. Това са исканията в резолюцията, приета в комисията по земеделие и развитие на селските райони на 12 април тази година, които утре членовете на ЕП ще подложат на гласуване.
През последните няколко месеца се извърши усилена работа, ето защо искам специално да благодаря на г-жа Paulsen, на докладчиците в сянка и на всички парламентарни групи за безценния им принос към утвърждаването на общия текст по проблема. Бъдещата конкурентоспособност на европейското животновъдство може да зависи от начина, по който се справяме с този проблем, а неотложният му характер изисква от нас ангажираност и отговорност чрез съгласуван подход и обща политическа воля.
Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, най-напред искам да подчертая, че Комисията е съвсем наясно и поради това е загрижена заради заплахата за общественото здраве от проблема с резистентността към антибиотици.
В отговор на първия въпрос, през 2009 г. Комисията се обърна към Европейската агенция по лекарствата с молба да оглави събирането на съпоставими данни относно прилагането на антибиотици при животните. Проектът, наречен Европейска мрежа за надзор на потреблението на антибиотици във ветеринарната медицина (ESVAC), започна през последните четири месеца на 2009 г. Европейската агенция работи заедно с държавите-членки, агенциите на ЕС и заинтересованите участници по разработването на системата. В най-скоро време ще бъдат публикувани заключенията от данните, получени от 10 държави-членки. Други дванадесет държави-членки по собствено желание започват да събират тези данни. Целта е да се разшири системата, така че да обхване всички държави-членки от ЕС. По-далечната цел е да се съберат по-подробни данни – например на ниво животински вид.
За какво са ни тези данни? Нуждаем се от тях, за да възприемем подход, основан върху научните изследвания: само въз основа на такива данни учените ще могат да извършат правилна оценка на действителния риск от резистентност към антибиотиците, приписван на прилагането на антимикробни средства при животните.
По отношение на втория въпрос мога да уверя уважаемите членове на ЕП, че Комисията е наясно с факта, че контролът върху резистентността към антибиотиците изисква мултидисциплинарен подход. Ето защо Комисията непрекъснато се консултира със своите служби, съответните агенции в държавите-членки и другите участници в процеса чрез провеждане на срещи и обществени консултации. Комисията работи по проблема с резистентността към антибиотици в тясно сътрудничество със съответните агенции, и в частност с Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, Европейския орган за безопасност на храните, Европейската агенция по лекарствата и Референтната лаборатория на ЕС за антимикробна резистентност.
За да отговоря на последния, трети въпрос, искам да съобщя, че Комисията разработва петгодишна стратегия относно антибиотичната резистентност. Тя ще възприеме цялостен подход и ще съдържа конкретни предложения за по-нататъшни действия за справяне с въпроса за антибиотичната резистентност по отношение на общественото здраве и здравето на животните. Стратегията ще се основава на заключенията и препоръките на Съвета относно антибиотичната резистентност и резултата от споменатите вече консултации.
Продължава работата по преразглеждането на правилата на ЕС относно лекарствените продукти за ветеринарна употреба и медикаментозните фуражи. Обсъждат се нови механизми и инструменти за справяне с антибиотичната резистентност, например като възможности при оценката на въздействието.
Въз основа на събраните данни Комисията ще вземе решение относно подробностите в нейното законодателно предложение. Целта ни е да представим стратегията на Комисията на 18 ноември 2011 г., когато ще бъде отбелязан Европейският ден на антибиотиците.
Elisabeth Jeggle, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-н Андор, най-напред искам да благодаря на председателя на комисията по земеделие и развитие на селските райони, г-н De Castro, за неговата инициатива и за запитването към Комисията по този важен проблем. Г-н Андор, след като изслушах Вашето изказване, позволете първо да Ви помоля да преминете от теория към практика, защото се нуждаем от конкретни действия.
Резистентността към антибиотици е проблем, към който трябва да се отнесем сериозно и на който досега обръщахме твърде малко внимание в контекста на животновъдството. Няма съмнение, че антибиотиците са много полезни, когато се прилагат правилно. Те помагат на стопаните да поддържат здравето на животните и тяхната производителност, и освен това осигуряват висока степен на хуманно отношение към тях. За да гарантираме ефективността на антибиотиците при борбата с болестите при хората и животните, трябва да възприемем съгласуван подход на равнище ЕС.
През последните седмици в комисията по земеделие и развитие на селските райони проведохме оживени разисквания по проблема, като го разгледахме подробно. На 12 април комисията прие с широко мнозинство съвместна резолюция: с 34 гласа „за“ и 2 „против“. Отличното сътрудничество с всички докладчици в сянка от различните групи доведе до изработването на много балансиран и добре обмислен текст, към който трябва да се придържаме, за което ще ви призова по време на утрешното гласуване в пленарната зала. Докладът е балансиран, защото се съсредоточава върху хуманното отношение към животните, проблемите на резистентността към антибиотиците и икономическата жизнеспособност, що се отнася до стопанствата.
Затова още веднъж искам да благодаря на всички, взели участие в работата на комисията по земеделие и развитие на селските райони, както и лично на г-жа Paulsen за ползотворното сътрудничество. Сега вече очаквам Комисията да предприеме действия.
Luis Manuel Capoulas Santos, от името на групата S&D. – (PT) Г-жо председател, г-н Андор, госпожи и господа, последствията от прилагането на антибиотици за лечение на заболявания при животните са добре известни и будят все по-нарастваща тревога. В тази област вече се съблюдават достатъчно строги стандарти, на които Европейският парламент обръща внимание и във връзка с които се осъществяват множество положителни инициативи, като например мрежата за събиране на данни за резистентността към антибиотиците. Но така или иначе тези инициативи не са достатъчни.
Ето защо призовавам Комисията не само да подобри механизмите за наблюдение, но и да приеме необходими мерки за събиране на по-широка база данни, както и за включването на поредица от механизми, поощряващи най-добрите практики в тази област, в разработвания общ пакет от законодателни текстове в областта на общата селскостопанска политика.
Текстът на резолюцията, внесена от комисията по земеделие и развитие на селските райони, чийто най-важни препоръки получиха широка подкрепа, както току-що потвърди моята колега, г-жа Jeggle, заслужава подробен анализ от страна на Комисията. Преди всичко препоръките трябва да бъдат превърнати в конкретни мерки за по-доброто опазване на общественото здраве и на представата за качеството на европейските продукти от животински произход.
Marit Paulsen, от името на групата ALDE. – (SV) Г-жо председател, г-н Андор, госпожи и господа, смятам, че комисията по земеделие и развитие на селските райони свърши отлична работа. Много рядко политически разнородна формация може да постигне такава висока степен на разбирателство.
Резистентността към антибиотиците представлява в действителност най-голямата заплаха, пред която сме изправени, за здравето както на хората, така и животните. Някога инфекциозните болести са били най-честата причина за смъртност сред децата, младите хора и младите животни. В този смисъл не бива да забравяме, че и хората, и животните са бозайници. Имаме еднаква имунна система и еднаква чувствителност към стрес, което означава, че когато не се чувстваме добре, имунните ни системи са увредени и се нуждаем от антибиотици, защото в противен случай ставаме по-уязвими на сериозни инфекции.
Взехме предвид тези съображения, свързани с хуманната медицина. Предприехме мерки, опитахме се да направим по-строги принципите за прилагането на антибиотици и да разберем какво би могло да се случи. Не бива да забравяме, че ако изгубим антибиотиците като оръжие, ще се върнем към времето на нашите баби, когато тривиални инфекциозни заболявания, като възпаление на ухото при малките деца, са можели да доведат до фатален край. В този смисъл не е много лесно да се справим с подобен проблем, затова трябва да се отнесем с подобаваща сериозност. Както казах, аз съм изключително доволна.
Има някои детайли, за които ми се иска да бяха в по-голяма степен застъпени или по различен начин поставени в настоящата резолюция, но важното не е това, че всички запетаи в текста са правилно поставени; важната в случая е колективната воля за започване на процеса. Смятам, че именно с това ще се съобрази Комисията, защото съм почти убедена, че утре вотът ще приключи с почти единодушно „за“. Надявам се това да е ясен сигнал за вас, който да ви накара да наострите слуха си и да чуете внимателно. Благодаря.
Richard Ashworth, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на председателя на комисията по земеделие и развитие на селските райони за повдигнатия въпрос.
Споделям опасенията му относно степента на резистентност към антибиотици при лечение на инфекциозните заболявания по добитъка. Съгласен съм, че трябва в по-голяма степен да се безпокоим относно данните за прехвърляне на тази резистентност върху човешката популация, където установяваме, че ефективни някога антибиотици са загубили в значителна степен своята мощ, което излага на риск здравето на хората. Затова подкрепям същността на разискването. Освен това изразявам съгласие, че първата важна крачка е да се работи в тясно сътрудничество с различните агенции и фармацевтичната промишленост, за да се извърши наблюдение и оценка на проблема.
Искам да заявя, че противно на общоприетото становище, проблемът не е изключителен приоритет на интензивното земеделие. Произволното прилагане на антибиотици в селското стопанство е – или винаги е било – прилагано повсеместно във всички стопанства, малки или големи. Дори бих стигнал по-далеч, като добавя, че именно големите производители в наши дни са вертикално интегрирани по силата на договорни условия с преработвателната промишленост, където профилактичната употреба на антибиотици обикновено се забранява или ограничава от различните системи за осигуряване на качеството.
Ясно е обаче, че трябва да има някаква степен на контрол, затова очаквам в най-скоро време да чуя подробности относно стратегията, за която спомена г-н Андор. Искам да отбележа три неща. Първо, всички мерки трябва да се предприемат на основата на достоверни научни доказателства, да бъдат пропорционални, и на трето място, да не създават допълнително регулаторно бреме, а оттам и разходи за селскостопанския и ветеринарния сектор.
Martin Häusling, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, това е много сериозен въпрос. Той е от изключително значение не само за животновъдството, а преди всичко за човешкото здраве. Не трябва да забравяме този факт. В крайна сметка не е проблем и на комисията по земеделие и развитие на селските райони. Но както за пореден път стана ясно, не разполагаме с достатъчно данни. Само 10 държави-членки са предоставили информация, а това е твърде недостатъчно. Трябва да се заемем с проблема възможно най-скоро и да осъществим прецизен контрол.
В този смисъл обръщаме твърде малко внимание на един фактор, а именно на интензивното земеделие, както в големите комплекси, така и в определени райони. Трябва да разгледаме този проблем и да направим нещо за неговото предотвратяване. Чрез преструктуриране на селскостопанската политика можем да гарантираме, че акцентът ще падне върху хуманното отношение към животните, че те ще живеят в условия, подходящи за техния вид, и ще бъдат силни и издръжливи, на принципа, че превенцията е по-добра от лечението.
Нуждаем се – но това е работа на Комисията – и от дългосрочен план за намаляване на прилагането на антибиотици в селското стопанство. Резистентността към антибиотиците засяга основно работещите в селскостопанския сектор, с други думи, земеделските стопани и заетите в съответните стопанства. Тези категории лица вече изпитват сериозни затруднения в това отношение. Друга причина за тревога е подозрението, че резистентността към антибиотици се прехвърля директно с храните. Трябва внимателно да изследваме проблема с оглед интересите на здравето на европейските граждани. В този смисъл тук са необходими незабавни действия.
Важно е да се разбере, че в животновъдството се прилагат 50 % от всички антибиотици, което е прекалено. Ето защо трябва да гарантираме, че в бъдеще този процент ще стане по-нисък с оглед дългосрочните интереси на селското стопанство и на общественото здраве.
Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, тази година Световният ден на здравето, 7 април, премина под знака на резистентността към антибиотици като заплаха за общественото здраве в световен мащаб. Всяка година в Европа умират 25 000 души по причина на резистентност към антибиотици. Животните и храните от животински произход могат да имат участие в развитието на антимикробна резистентност у хората. Затова обсъжданата днес резолюция има огромно значение.
Най-важната дума при подобно разискване по темата е „предпазливост“. Не антибиотиците са лошите, а тяхната непресметната и неумерена употреба. Антибиотиците не трябва да се очернят, а да се прилагат предпазливо както при хората, така и при животните. Предложените в резолюцията мерки за предоставяне на повече информация на ветеринарните лекари и селските стопани трябва да бъдат приложени в най-кратки срокове. Що се отнася до издаването на забрана за използването на антибиотици като хранителни добавки към фуражи, това трябва без никакво съмнение да е предмет на международно договаряне.
Според резултатите от проведено наскоро проучване в Съединените американски щати почти половината от изследваните проби месо са съдържали Staphylococcus aureus, половината от които са били резистентни на почти три класа антибиотици. Това илюстрира широкото използване на антибиотици в животновъдството и трябва да отбележа, че на европейските стопани им омръзна да бъдат единствените, които приемат и изпълняват подобни правила с риск доходите им да намалеят.
Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н Андор, госпожи и господа, трябва да направим всичко възможно да се противопоставим на разпространението на антибиотичната резистентност. По този въпрос нямаме разногласия. Става дума за отговорно прилагане на антибиотици в хуманната медицина и в животновъдството. Европейският съюз трябва да предприеме решителни действия. Не трябва да позволяваме всяка година само в Европейския съюз 25 000 души да продължат да умират от инфекциозни заболявания, причинени от резистентни бактерии. Антибиотиците не трябва да се прилагат рутинно или превантивно. Трябва да гарантираме тяхното отговорно прилагане във всички държави-членки.
Затова е изключително важно да се положат всички усилия за опазване на здравето на добитъка от стадия на отглеждане от малки животни до окончателното им израстване. Гарантирането на здравето на животните е най-добрият начин за избягване на инфекциите и прилагането на антибиотици. Начинът на хранене на животните е решаващ в това отношение, но грижите по отглеждането също са от значение.
Трябва да сме отворени към прилагането на алтернативни методи, като хомеопатия и фитотерапия, в животновъдството. Нуждаем се от повече научни изследвания и повече информация в Европа относно тези алтернативни подходи.
Gerben-Jan Gerbrandy (ALDE). – (NL) Г-жо председател, г-н Андор, госпожи и господа, моята страна, Нидерландия, е световен шампион. За съжаление, не по футбол – за малко пропуснахме шанса си миналата година – а по прилагане на антибиотици при отглеждането на добитък. Няма друга страна в света, която да използва толкова много антибиотици при отглеждането на добитък, като Нидерландия. От това обаче произтичат много сериозни последствия, които не се ограничават само до прилагането на антибиотиците в страната; както посочиха мои колеги, 25 000 души умират всяка година в Европа в резултат на бактериални инфекции. Те достигат до хората чрез месото. Деветдесет процента от пилешкото месо в Нидерландия съдържат резистентните бактерии ESBL, като миналия месец стана ясно, че резистентни бактерии са били открити в зеленчуци, след като преди това с тях е била наторена почвата. Г-жо председател, тази практика трябва да се промени. Страна като Дания показва, че подобна промяна е възможна и че с помощта на трезви, строги мерки можем да поддържаме мощен и здравословен сектора на говедовъдството при употреба на далеч по-малко антибиотици.
Комисията вече заяви, и тази вечер отново повтори намерението си, че през ноември ще приложи много по-обхватни мерки, които ще дадат резултат през 2012 г. Искам настоятелно да приканя Комисията да отдаде на тези мерки изключителен приоритет и да не оставя това в ръцете на държавите-членки, които са твърде тромави в задействането на необходимите мерки.
Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, съвсем ясно е, че съществува междупартийно споразумение относно проблема с резистентността към антибиотици. Предвид казаното от Комисията обаче – а именно, че разполагаме с данни само от 10 държави-членки, при което все още дори нямаме достъп до тях – наистина става дума за опасения, за които нямаме реални доказателства. Нуждаем се от тази информация.
Искам да видя таблица, в която за всяка държава-членка е посочена употребата на лекарства на глава добитък, за да можем наистина да обърнем погледа си към страните, които прилагат най-добрите практики, и да ги отличим спрямо останалите. Нямам предвид да търсим виновни, а по-скоро да дадем възможност на онези държави-членки, които може би прекаляват с прилагането на антибиотици, да подобрят животновъдните си практики.
Освен това трябва да отбележа, че селските стопани не използват антибиотици безразборно, а само когато животните се разболеят. Те са скъпи и следователно животновъдите не ги дават на животните така, както биха им дали да пият вода.
Трябва да бъдем по-балансирани в това разискване. Нека първо съберем информацията. Очакваме с нетърпение стратегията през ноември, която ще ни помогне да избегнем разрастващия се проблем за Европейския съюз и животните и хората в него.
Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, много съм благодарен на автора на въпроса, председателя на нашата комисия, който постави темата в дневния ред. Прилагането на антибиотици при животните е свързано с тясно обвързани предимства и недостатъци. Лекарствата, които поддържат животните здрави, могат при неправилна употреба да изложат хората на голям риск. Ето защо трябва да възприемем съгласуван, интегриран и преди всичко научен подход, защото и в бъдеще ще прилагаме антибиотици за лечение на животните. В същото време трябва да намалим риска за хората.
Докладът отговаря именно на тези изисквания. Надявам се Комисията да вземе предвид предложенията, желанията и изискванията на Парламента. И най-вече, както отбелязаха много от ораторите преди мен, нуждаем се от анализ на настоящата ситуация от всички държави-членки в интерес на животните, на европейското селско стопанство и в частност на гражданите на Европейския съюз.
Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, искам да изтъкна един факт, който свързва ветеринарната с хуманната медицина. На всички европейски конгреси на микробиолозите, когато се говори за резистентност към антибиотици при хората, неизменно става дума за т.нар. метицилин-резистентен staphylococcus aureus. Тази бактерия е напаст, срещу която лекарите в хуманната медицина не разполагат с ефективен антибиотик: не знаем как можем да излекуваме организма от нея. Всяка година до 25 000 души умират от тази инфекция.
Знаете ли как се случи това? Ами много просто – от безотговорна употреба на антибиотици във ветеринарната медицина. Животните буквално се тъпчат с тонове антибиотици. В случая става дума за профилактично дозиране, под формата на добавки към храната, като по този начин се отслабва и организмът на човека и способността му да се бори с вътреболничните инфекции, въпреки болничните грижи.
Искам да призова Комисията да ускори процеса на събиране на данните от научните изследвания от всички държави-членки, но също така и да подкрепи новите изследвания в областта на антибиотиците, които ще бъдат ефикасни за хората и ще спасят живота им.
Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, навлизането в хранителната верига на продукти от химическата и фармацевтичната промишленост е неизбежно последствие от интензифицирането на селскостопанското производство. Човешкият организъм се превръща в естествена жертва на усилията на производителите на храни да произведат храна в максимални количества, с възможно най-малки разходи и при максимална ефективност.
Ето защо трябва да започнем да проследяваме много внимателно прилагането на съвременни продукти на химическата и фармацевтичната промишленост, а в интересите на опазването на здравето на нашите съграждани да извършим и оценка на последствията от тази употреба по много целенасочен, систематичен и постоянен начин. Единствено чрез висококачествено постоянно проследяване на хранителните продукти ще съумеем да разпознаем отрано рисковете или заплахите от страна на новите технологии пред съвременния човек.
Днес може да се говори повече за антибиотици и нарастващата резистентност към тях, но трябва да отбележим проблема и да го оценим по-комплексно. Надявам се Комисията ще разгледа опасенията за безопасността на храните като последователна стратегия.
Ласло Андор, член на Комисията. – Г-жо председател, стратегията на Комисията относно антимикробната резистентност, която възнамеряваме да представим през ноември, ще предостави допълнителни идеи относно начините, по които Комисията, заедно с държавите-членки и другите участници в процеса, ще се справи с проблема за антибиотичната резистентност във всички засегнати сектори. Някои от тези действия може да изискват законодателни промени. Други – не. Разковничето е в подбора на правилните инструменти за справяне с конкретната задача.
Изказвам пълно съгласие с това, че проблемът не е само, или предимно, от областта на животновъдството. Ето защо си поставяме за цел да намалим развитието на антимикробна резистентност, приписвана на прилагането на антибиотици при животните.
За целта съществуват различни инструменти: просвета, кампании за повишаване на обществената осведоменост и т.н. По същия начин считаме, че трябва да се събират данни, за да се насърчава по-доброто разбиране на проблема. Държавите-членки проявяват интерес в предоставянето на сведения, което е окуражаващо.
Да, имаме срокове за действие. В момента е в ход подготвителна работа, в това число и оценка на въздействието, преразглеждане на правилата относно лекарствените продукти за ветеринарна употреба и др. Законодателните предложения, както вече споменах, ще бъдат направени през 2012 г.
Комисията приветства ценния принос на Парламента и очаква с огромно желание да продължи сътрудничеството с него, държавите-членки и участниците в процеса от всички сектори, обединени от общата цел да опазим здравето на гражданите в целия Европейски съюз.
Председател. – Внесено е едно предложение за резолюция(1), в заключение на разискванията.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в четвъртък, 12 май, по обед.
Писмени изявления (член 149)
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Резистентността към антибиотици при селскостопанските и домашните животни се превърна в проблем през последните години. За да се справим с този нарастващ проблем, призовавам към ускоряване на научните изследвания и осъществяване на по-добър контрол върху ефектите от антибиотиците върху хранителната верига. Ако се използват правилно, антибиотиците са ефикасно оръжие, затова призовавам Комисията да въведе конкретни мерки за по-ефективното прилагане на антибиотиците с оглед намаляване на резистентността към тях при животните, тъй като това е проблем, който засяга цялата хранителна верига. В частност засяга нивата на антибиотична резистентност, а оттам и последствията върху човешкото здраве. С оглед на това бюджетът на Службата по храните и ветеринарните въпроси (FVO) и Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) трябва да предвиди необходимите средства за разрастване на теренните проучвания и ефективното проследяване на проблема. Накрая, като отчитам важността на проблема, призовавам Комисията да изработи план за справяне с проблема на равнище ЕС, който отчита цялостния характер на въпроса за борбата с антибиотичната резистентност, и най-вече връзката между здравето на животните и прилагането на антибиотици, както и връзката между здравето на хората и животните.
Ismail Ertug (S&D), в писмена форма. – (DE) С храната приемаме антибиотици, което води до увеличаване на резистентността към тях. Това е едно от медицинските достижения, които постепенно губят значимостта си, като този процес трае вече дълги години. Г-н De Castro спомена за вече взетите мерки. Подкрепям направените в резолюцията предложения. Но има два аспекта, върху които искам да се съсредоточа.
Регламентите не са достатъчни. По време на скандала с диоксина видяхме колко лесно могат да бъдат пренебрегнати, ако има и една „черна овца“ с безотговорно поведение. Разбира се, трябва да има регламенти и трябва да въведем системи за наблюдение, но и това не решава проблема изцяло.
В средно- и дългосрочен план решението е да направим употребата на антибиотиците по-безпроблемна до голяма степен. Това може да стане чрез инвестиции в научни изследвания и споделяне на експертни знания, които да бъдат предадени на земеделските стопани и на ветеринарите, и на трето място, чрез предоставяне на информация на потребителите.
Трябва да използваме интелигентно пазарните механизми, защото потребителите решават как ще се произвеждат храните им в дългосрочен план.
Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Според статистиките на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията в Европа има 400 000 пациенти, инфектирани с мултирезистентни бактериални щамове. Затова приветствам резолюцията на комисията по земеделие и развитие на селските райони, в която най-вече подкрепям изискването за правилно събиране и анализ на съпоставимите данни върху продажбата на препарати за ветеринарната практика, както и за последващото им прилагане при животните. Събирането на подобна информация трябва да стане задължително за всички държави-членки на ЕС. Ако ЕС приеме строги мерки относно прилагането на антибиотици при селскостопанските животни, можем да очакваме промени в законодателството в трети страни, особено поради финансовите загуби, които ще произтекат от ограниченията върху износа на месо за Европа. Например 74 % от всички прилагани в САЩ антибиотици се използват в животновъдството, за профилактика на болести или за подобряване на растежа на здравите животни. Половината от изследваните месни продукти в търговската мрежа на САЩ съдържат опасни бактерии (MRSA). Този проблем е известен в САЩ от 2008 г., но до днес няма фундаментално решение. Непатогенните мултирезистентни бактериални щамове също представляват риск с оглед на възможността от трансгенен трансфер и, според най-новите изследвания, на кръстосана резистентност. Появата на нови, мултирезистентни бактериални щамове може да лиши бъдещите поколения от възможността за ефективно прилагане на антибиотиците. Подобен сценарий може да доведе до катастрофални последствия за човешкото здраве. Резистентността към антибиотиците представлява много сериозен проблем, който се нуждае от незабавно и ефикасно решение.