Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 12 май 2011 г. - Страсбург

9. „Младежта в движение“ – рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа – Обучение в ранна детска възраст – Културното измерение на външната дейност на ЕС – Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии – Сараево – Европейска столица на културата през 2014 г. (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

- доклада на г-н Zver, от името на комисията по култура и образование, относно „Младежта в движение“ – рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа (2010/2307(INI)) (A7-0169/2011),

- доклада на г-жа Honeyball, от името на комисията по култура и образование, относно обучението в ранна детска възраст в Европейския съюз (2010/2159(INI)) (A7-0099/2011),

- доклада на г-жа Schaake, от името на комисията по култура и образование, относно културното измерение на външната дейност на ЕС (2010/2161(INI)) (A7-0112/2011),

- доклада на г-жа Sanchez-Schmid, от името на комисията по култура и образование, относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (2010/2156(INI)) (A7-0143/2011), и

- въпроса, изискващ устен отговор, зададен от г-жа Pack, от името на комисията по култура и образование, към Комисията относно „Сараево – Европейска столица на културата през 2014 г.“ (O-000061/2011 – B7-0215/2011).

  Milan Zver, докладчик. – (SL) Г-н председател, първо искам да кажа, че по време на заседанието тази сутрин ще видим реални доказателства за работата на нашата комисия по култура, образование и млади хора. Аз съм докладчик по много важен доклад относно „Младежта в движение“, който се основава на съобщение на Европейската комисия. Тук искам да благодаря на моите колеги за дадената ми възможност да изготвя доклада, както и на Европейската комисия, която подготви доклада и включи проблемите, пред които са изправени младите хора, сред основните приоритети на 10-годишния план за развитие на ЕС.

При изготвянето на доклада работих с много заинтересовани страни, особено с представители на младите хора, както от държавите-членки, така и от останалата част на Европа, например с Европейския младежки форум. Проведохме доста срещи и конференции. Работих също с Комитета на регионите и Икономическия и социален комитет, така че докладът е продукт на извършения по време на изготвянето му голям обмен на мнения. Ще посоча още, че при приемането на доклада моите колеги от другите политически групи показаха доста конструктивна позиция. Във връзка с това искам да благодаря на докладчиците в сянка по-конкретно, които свършиха добра работа, и в резултат днес имаме пред нас доклада в сегашния му вид.

Искам да подчертая, че според различни проучвания младите хора, които се възползват от възможността да учат или работят в чужбина, имат по-добри резултати в училище, те са по-успешни и по-конкурентни в търсенето на работа, както и в интеграцията в обществото. Но политиката сама по себе си не може да гарантира добри училища, добро образование или добри работни места за младите хора. Това, което може да направи обаче, е да създаде благоприятни условия, за да помогне на младите хора да постигнат тези неща. Въпросните условия са свързани най-вече с модернизацията на системите за училищното образование. Европа и държавите-членки в частност са изправени пред голямото предизвикателство да подобрят през това десетилетие професионалното образование и обучение например, да го направят по-привлекателно и да подобрят качеството му. Европейската икономика ще се нуждае силно от професионална квалификация през следващото десетилетие. Още през 2020 г. 50 % от работните места ще изискват такова образование и обучение. Ето защо професионалното образование и обучение продължава да бъде един от приоритетите на нашата политика, както и на политиките на държавите-членки.

Въпреки това продължаването на реформата на Болонския процес е дори още по-важно. Европейските университети следва да бъдат още по-свързани с икономиката и обществото като цяло. Европейските университети ще станат по-конкурентни, когато обърнат още по-голямо внимание на нуждите на пазара, на икономиката, както и когато успеят да намерят допълнителни източници на финансиране. Факт е, че в Европа средствата за висше образование са твърде малко. Европейските страни, държавите-членки на Европейския съюз не инвестират достатъчно в студентите и това е голям проблем.

Очевидно, като част от приоритета, Европейският съюз си е поставил и други цели, които трябва да бъдат постигнати: намаляване на процента на преждевременно напусналите училище, който е 16 % и е неоправдано висок, така че трябва да го намалим на 10 %. По същия начин ще се нуждаем от по-високо образована работна сила през това десетилетие, ако Европа иска да запази своята конкурентоспособност спрямо други части на света.

Тъй като времето ми изтече, ще използвам още две минути след разискването, за да предоставя допълнителна информация.

  Mary Honeyball, докладчик. – (EN) Г-н председател, наистина много се радвам, че имам възможността да представя своя доклад относно обучението в ранна детска възраст в Европейския съюз, което е изключително важен аспект на образованието, на който не сме обръщали голямо внимание досега.

Искам да благодаря на члена на Комисията, г-жа Василиу, и нейния кабинет, с които работихме в много тясно сътрудничество, както и на унгарското председателство, което постави обучението в ранна детска възраст сред своите приоритети. Партньорството беше много ползотворно и ни позволи да свършим работата, отразена в доклада.

Искам да благодаря и на всички докладчици в сянка от другите политически групи. Работихме изключително добре, както каза г-н Zver, и приехме доклада относно обучението в ранна детска възраст в комисията единодушно, което показва подкрепата на целия политически спектър.

Наистина знаем защо: една от основните причини е, че обучението в ранна детска възраст е много важно. Намесата в обучението в ранна детска възраст може да промени шансовете за успех в живота на децата, не само докато преминават през образователната система, но и по-късно в живота им. Проучванията, повечето от които, боя се, не са направени в рамките на ЕС, показват, че ако децата получат подкрепа и това, от което се нуждаят, това им помага по-късно в живота: намалява се престъпността, подобрява се здравето и се ограничава безработицата, от което всички ние полза имаме.

Самите деца в повечето случаи ще постигнат повече в училище, ще получат по-добри оценки, ще се радват на високо равнище на заетост, по-добра работа, по-добри семейни взаимоотношения и по-добро здраве. Така че трябва да направим всичко възможно, тъй като ползата е ясна.

В рамките на ЕС има голямо разнообразие в осигуряването на обучението в ранна детска възраст и в моя доклад казваме, че уважаваме това и искаме да го запазим. Всяка държава-членка подхожда по различен начин, защото обучението в ранна детска възраст придоби по-голямо значение в собствените им системи. Това се усложнява още повече от факта, че законоустановената възраст, на която децата започват училище, също е различна в държавите-членки. Така че ние не търсим общо решение за всички, а се опитваме да установим норми, принципи и насоки за държавите-членки, за да разработим европейска рамка от общи цели, общи ценности и общи права.

Така че за това става въпрос в доклада: за установяване на рамката. За да направим това, разбира се, започваме с децата. Застъпваме наистина ориентиран към децата подход в образованието и грижите в ранна възраст, в центъра на който е висшият интерес на детето. Взехме предвид проучванията от цял свят и в моя доклад се разглеждат следните въпроси: ангажиране на родителите, което е много важно в ранна детска възраст, персонал и качество на услугите, необходими квалификации и интегриране на услугите в ранна детска възраст с останалата част от образователните системи в държавите-членки. Това са обхванатите ключови области, върху които ще трябва да се съсредоточим в бъдеще.

Квалификациите на персонала са изключително важни, но в това отношение липсват осезателно. Съществува мнението, че всеки може да се грижи за малки деца, а всъщност не е така. Трябва да помислим сериозно за квалификациите, и то квалификации, които могат да се прехвърлят и да са признати в целия ЕС. Трябва да разгледаме и достъпа, така че всички, които се нуждаят от образователни услуги в ранна детска възраст, да могат да ги получат.

Четирите ми минути изтекоха, а искам да запазя малко време за края на разискването, така че ще завърша с думите, че при сегашните строги икономии и икономически трудности трябва да гарантираме, че ранната детска възраст ще продължи да бъде на дневен ред и ще продължим да правим необходимото в тази важна област.

  Marietje Schaake, докладчик. – (EN) Г-н председател, преди да подчертая няколко елемента от обстойния доклад относно ролята на културата във външната дейност на ЕС, искам искрено да благодаря на моите колеги в комисията по култура и образование за конструктивното сътрудничество и за единодушното приемане на съвместната ни работа при гласуването в комисията. Разбира се, гражданското общество и други заинтересовани страни също имаха много ценен принос.

Културата има характерна стойност в нашите свободни демокрации. Тя обогатява живота на хората. ЕС е известен с културното си многообразие, а същевременно е и общност от ценности, които се отнасят еднакво за всеки един гражданин. Тези европейски ценности като спазване на правата на човека, на демокрацията и основните свободи са присъщи и на продуктите ни в сферата на културата. Културната идентичност, ценностите и позицията на ЕС на световната сцена са взаимосвързани. Европейските интереси се обслужват, когато културните аспекти се разработват стратегически чрез сътрудничество и партньорство както чрез културни програми, така и чрез интегрирането на културните аспекти в икономическата и външната политика и политиките за сигурност и развитие. Обмяната на литературни произведения, филми, музика и културно наследство допринесе за отварянето на врати на разбирателство и за изграждане на мостове, свързващи хората.

Освен това ЕС разполага със значителен опит, който би могъл да сподели при преодоляването на конфликти и установяването на стабилност въз основа на общи интереси и взаимно разбирателство. При развитието на Европейската служба за външна дейност е важно да се интегрира и укрепи ролята, която културата изпълнява и трябва да изпълнява във външната дейност на ЕС. Културата би следвало да бъде жизнен и хоризонтално интегриран елемент в широкия спектър на дейностите, които съставляват външната политика на ЕС, от търговските отношения до разширяването и политиката на съседство, политиката на сътрудничество за развитие и общата външна политика и политика на сигурност.

Културата има също така икономическа стойност. Европейските културни индустрии допринасят за развитието на европейското предприемачество, иновациите и бизнеса, а разнообразният културен ландшафт на ЕС го превръща в най-привлекателната туристическа дестинация в света. Знанията и международните умения са от основно значение за образованието и заетостта, както е посочено в стратегията „ЕС 2020“, но културата може да се счита и за двигател, спомагащ за насърчаване на демократизацията, свободата на изразяване, приобщаването, развитието, образованието, помиряването и много други.

Изключителното многообразие от различни аспекти на културните отношения с трети държави доведе до разпокъсаност на политиките, което трябва да се промени с една по-координирана и последователна стратегия на ЕС. Решихме да наблегнем на организационната и политическата рамка, необходими за оптимално координиране на културата във външната дейност на ЕС. Запълването със съдържание не би трябвало да се управлява и регулира прекалено много „отгоре надолу“.

Европейските граждани имат най-големи предимства от факта, че ЕС е основен участник на международната сцена. Това изисква финансовите средства да се използват по-ефикасно и да бъдем наясно с конкурентната позиция на Европа и борбата да се привличат туристи, таланти, хора на изкуството, бизнес и студенти. Трябва да сме единодушни и наясно с конкуренцията на културни програми на Китай и Съединените щати например. Но не е нужно да откриваме колелото отново. ЕС разполага с редица най-добри практики в държавите-членки, както и от различни културни институции като „Алианс франсез“ и Британския съвет.

Друг аспект, който е много важен в XXI век, е все по-голямата роля на новите технологии както в областта на културата, така и в международните отношения. Хората все повече зависят от интернет за достъп до информация и могат да се изразяват свободно, само когато информацията и съобщенията им не се подлагат на цензура. Новите технологии във все по-значителна степен благоприятстват упражняването на правото на културно развитие и на други основни права. Достъпът до културно съдържание също се извършва посредством новите медии и възможностите за глобална свързаност около европейските културни ценности и съдържание следва да се използват и улесняват, например чрез „Европеана“ или уебсайтове на музеи и фестивали. Важно е ЕС да разработи стратегия за свободата на интернет. В последната част от изказването си ще се върна на някои от конкретните препоръки на доклада.

  Doris Pack, автор. – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, след г-жа Schaake искам да започна с няколко думи за важния доклад, който изготви. Културното измерение на външната политика на ЕС не се оценява достатъчно. Затова се нуждаем, както тя вече каза, от последователна стратегия за културата във външната политика на ЕС.

Културната дипломация играе важна роля в изграждането на успешни отношения с трети държави и в много държави съществува мрежа от националните културни институти – EUNIC, от която можем да се възползваме. Много хора са свързани с нея и са готови да помогнат.

Сега с удоволствие стигам до втората тема днес, също вече разгледана от г-н Zver, а именно „Младежта в движение“, която, разбира се, е водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“. Водещата инициатива цели да насърчи участниците в областта на обучението и образованието да обърнат по-голямо внимание на тези области на политиката. Имаме нужда от по-квалифицирани хора. Имаме нужда от хора, които имат повече опит с Европа благодарение на по-големи възможности за мобилност. Трябва да отключим потенциала на младите ни хора с помощта на нашите успешни програми. Всичко това има голяма роля за конкурентоспособността на общество, основано на знанието.

Когато става дума за учене през целия живот, нашите програми „Коменски“, „Еразъм“, „Леонардо да Винчи“ и „Грундвиг“ са дали на много хора чудесна възможност да открият Европа в нейното многообразие, да придобият опит и да подобрят езиковите си умения. В този контекст значението на програмата „Младежта в движение“ и на Европейската доброволческа служба не следва да се подценява.

Днешното разискване трябва също така да изпрати сигнал на Комисията, че трябва да продължим тези традиционно добре приети програми и възможности в следващото поколение програми, насочени към образованието и младежта и че те трябва да бъдат добре финансирани в съответствие с тяхното значение. Всяко евро, което харчим в тази област, се отплаща на цялото общество не много по-късно.

А сега друга тема – Сараево. Сараево има специално място в европейската история и култура. Като номинираме града за Европейска столица на културата през 2014 г., можем да изпратим важно послание за многоетническия характер на града и държавата Босна и Херцеговина, което може също така да даде на политическата класа в държавата причина да преосмисли своите идеи. Нещо повече, това е град, който показва пределно ясно колко лошо се провали Европа и колко е важно да действаме заедно. Ще има голяма символика в такава стъпка, тъй като Сараево беше мястото на убийството, предизвикало избухването на Първата световна война през 1914 г. Това е причината да се избере 2014 г. – сто години след това историческо събитие.

Между 1992 и 1996 г., по време на войната в Босна, Сараево беше подложен на най-дългата обсада на столица в историята на съвременните войни. Позволете да припомня една дата – 28 май 1992 г. Виолончелистът Ведран Смайлович, облечен в черно, свиреше „Адажио“ на Томазо Албинони. Негова сцена бяха руините на унищожената национална библиотека в Сараево, а публика – малка група хора, която бяха останали въпреки обсадата на града и слушаха музиката му. В продължение на 22 дни той свири на различни места сред руините на Сараево. Това беше реквием за убитите в онези тъмни времена. Останах трогната и изпълнена с възхищение от смелото и окуражаващо поведение на виолончелиста и публиката му. Това, което те изразиха с поведението си в лицето на ужаса и жертвите, ме свърза завинаги със Сараево.

Културният живот на града никога не е спирал. Зимният фестивал се проведе дори и при най-неблагоприятните условия. Хора от всички националности отиват там всяка година. Всяка година има зимен фестивал, детски фестивал и филмов фестивал. От Корея до Австралия, от България до Швеция кинорежисьори се отправят към Сараево, правят се копродукции. Градът пази своя междукултурен характер, дори когато политическата обстановка затвърдява все повече етническите окопи. Дори само заради това заслужава да получи възможност да покаже своя огромен междукултурен потенциал.

Сараево желае да представи своята кандидатура за титлата във връзка с дерогация и усилено се подготвя за целта. Всички знаем, че ако приемем нашето предложение днес, с това искаме дерогация от решението на Европейския парламент и на Съвета. Ако залата подкрепи кандидатурата на Сараево днес, вярвам в благоразумието и далновидността на Съвета, тъй като нашите доводи на практика са неоспорими. Особено сега Босна и Херцеговина и Сараево се нуждаят от знак, че не всичко е загубено и че Европа подкрепя усилията им.

(Ръкопляскания)

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, в разискването тази сутрин не става въпрос просто за икономически модел или правна система. Говорим за култура и цивилизация.

Какво място иска Европа да даде на културата? Какво влияние искаме за нашите произведения и творби? Цифровата революция, свързана с глобализацията и растящата търговия, ни принуждава да преосмислим нашия културен и икономически модел. С интернет и цифровите медии към какво искаме да върви Европа? Политиката е изкуството да предвидим, да подготвим това, което искаме, за да не трябва да се примиряваме с това, което не искаме.

Американският кинорежисьор Джеймс Камерън похарчи за филма си „Аватар“ толкова, колкото е сумата за „културната“ програма на Европейския съюз за периода 2007-2013 г. Ще бъдем ли потребители на културни продукти, които вече не ни принадлежат, зависими от мултинационални олигополи като Google, iTunes, Amazon или Холивуд, без да можем да защитим нашите предимства?

Тази сутрин говорим за предизвикателствата, пред които е изправена културата в глобализирания свят на XXI век. С публикуването на Зелената книга миналата година Европейската комисия най-накрая обърна внимание на потенциала на нашите творчески и културни индустрии. Европейският съюз има културното наследство и културни предимства, както и изключително динамична и жива филмова индустрия. Програмата „Медия“ отбелязва 20 години на фестивала в Кан тази година и подкрепя 20 от състезаващите се филми, а също фестивали, сценични изкуства и големи изложби, които се провеждат през цялата година в цяла Европа.

Освен това въпреки рецесията секторът на творческите и културните индустрии постоянно се развива през последното десетилетие. Цифрите говорят сами. През 2003 г. секторът има оборот от 654 милиарда евро. Делът му в БВП на Общността е 2,6 % и 3,1 % от работните места в Европейския съюз, или 5,8 милиона души. През 2008 г. цифрите вече са 860 милиарда евро, 14 милиона работни места и близо 7 % от БВП. Това е повече от автомобилната и хранително-вкусовата промишленост, взети заедно.

Двойственият характер на тези индустрии – едновременно икономически и културен, ги превръща във важни лостове за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж в Европа – накратко, целите на стратегията „Европа 2020“. Освен че са икономически активи, те поддържат и обогатяват културното многообразие. Допринасят за социалното сближаване, за привлекателността на регионите и за влиянието на Европейския съюз в света. Време е да дадем тласък на равнище Общност, реален импулс, който да отключи потенциала им и да стимулира развитието им.

Исках да проуча много линии на действие в подкрепа на растежа на тези индустрии. Мерките са в няколко направления. Първо, поставяне на образованието и обучението в центъра на нашата стратегия. От една страна, Европа трябва да насърчава творческия талант от много ранна възраст, да повишава осведомеността на младите хора по отношение на културата и да развива партньорства между университетите и предприятията. От друга страна, следва да предостави възможност на заетите в сектора на културата да бъдат обучени по отношение на новите технологии, на предприемачеството и да стимулира обмена на добри практики и ноу-хау. Второ, важно е да приспособим авторските права към цифровата ера. Наистина сегашната процедура за придобиване на авторски права е твърде разпокъсана, твърде сложна.

Третият важен елемент от нашата стратегия следва да бъде защитата на творчеството. Интелектуалната собственост е ценен актив. Творчеството, което се подкопава, е творчество, който е обречено да изчезне. Мобилността на творците трябва да се насърчава. Европейският съюз трябва да работи за въвеждане на европейски статут, за да имат справедливи условия на труд и социална защита. Трябва да улесни закупуването, разпространението и движението на творбите, да приспособи данъчно облагане, например с намалени ставки на ДДС за стоки с културен характер, и на последно място, да помогне с финансиране. Частните инвеститори твърде често подхождат с неохота към финансирането на МСП. Възможностите, предлагани от публичното финансиране, и по-специално от структурните фондове, не се използват в пълна степен. Творчеството и културата трябва да се считат за ключови аспекти в нашата политика и в това отношение Европа е длъжна пред себе си да ги насърчава.

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, разбирате, че ще ми трябват малко повече от пет минути, за да коментирам петте доклада.

Искам да благодаря на г-н Zver за доклада му относно „Младежта в движение“. Наистина оценяваме неговите усилия, както и на съдокладчиците му, по тази много важна тема. Както става ясно от доклада, основната цел на „Младежта в движение“ е да помогне на младите хора в Европа да придобият необходимите умения и опит, за да успеят в днешната все по-интернационализирана и основана на знанието икономика.

Нашата цел е наистина да създадем среда, в която всеки млад човек да може да реализира своя потенциал. Затова Комисията предприе действия в подкрепа на държавите-членки за подобряване на качеството и уместността на образованието и обучението от ранна детска възраст до висшето образование. Затова определихме мерки за допълнително укрепване на възможностите за мобилност на младите хора и затова с моя колега Ласло Андор отдаваме толкова голямо значение на подобряването на условията за младите хора на пазара на труда.

За да го постигнем, както става ясно от доклада на г-н Zver, са необходими устойчиви инвестиции в образованието и обучението на всички равнища и, разбира се, Европа трябва да изиграе своята роля. Ето защо настоявам толкова категорично за увеличаване на средствата за новото поколение програми за образование, обучение и младежта за периода след 2013 г.

Искам да използвам възможността да коментирам два конкретни въпроса в доклада. Първо, искам да ви уверя относно нашия подход за повишаване на прозрачността на системите за висше образование. Както се посочва в доклада, крайната ни цел е да подобрим наличната информация за кандидат-студентите и други лица относно различните аспекти на дейностите и работата на институциите. Искаме да разработим инструмент за преодоляване на недостатъците на съществуващите класации на университетите чрез включване на повече фактори. Нямаме намерение да публикуваме таблици с класации на университетите.

Второ, в светлината на призива в доклада за мерки за премахване на пречките пред мобилността ще подчертая, че в близките дни се очаква да бъде приета препоръка на Съвета, която ще насърчи държавите-членки да направят точно това. Тя ще отбележи по-нататъшна стъпка в амбицията ни да разширим възможностите за мобилност.

В заключение по темата за „Младежта в движение“, искам отново да благодаря на докладчика и на останалите колеги за подкрепата.

По темата за обучението в ранна детска възраст искам да благодаря на г-жа Honeyball за доклада й и за конструктивния й подход към обучението и грижите в ранна детска възраст. Образованието и грижите за малките деца, които са широкодостъпни, приобщаващи и висококачествени, помагат на първо място за съвместяване на семейния и професионалния живот. Второ, те са основата на ученето през целия живот, социалната интеграция, личностното развитие и пригодността за заетост на по-късно в живота. Инвестирането в началото е много по-ефективно, отколкото намесата на по-късен етап.

Затова Комисията оценява подхода на Парламента, който набляга на дългосрочните ползи от инвестирането в обучението в ранна детска възраст. Комисията споделя мнението на Парламента, че е необходим по-ориентиран към децата подход. Освен броя на наличните места, трябва да разгледаме и въпроса за качеството на европейско и национално равнище. Имам предвид например броя и качеството на персонала, интеграцията на грижите и образованието и активното ангажиране на родителите, които са първите възпитатели на децата. Комисията приветства призива за повече европейски научни изследвания в областта и за по-ефективно използване на съществуващите финансови инструменти, като структурните фондове и учебните програми за учене през целия живот. Приветстваме и големия акцент върху необходимостта да се определят и обменят добрите практики на европейско равнище.

Стигаме до доклада Schaake относно културното измерение на външната дейност на ЕС – поздравявам г-жа Schaake за отличния документ по собствена инициатива. Той правилно подчертава ролята на културата не само като мост между народите, но и като основен елемент в насърчаването на нашите ценности в света. В същото време призовава за по-стратегически подход към културното сътрудничество между ЕС и трети държави. Докладът също така съдържа интересни предложения как Европейската служба за външна дейност би могла да приеме предизвикателството да развие истинска европейска културна дипломация.

В това отношение, г-жо Schaake, ще спомена два конкретни въпроса в доклада Ви. Първо, подчертавам уместността на Вашата препоръка за последователна и всеобхватна стратегия за културната дипломация на равнище институции на ЕС. Второ, идеята за включване на измерение на истинска културна дипломация в Европейската служба за външна дейност. Един от аспектите на това усилие ще бъде назначаването на културни аташета в по-големите столици по целия свят. Създаването на такива длъжности ще позволи по-голяма координация както между културните аташета на посолствата на държавите-членки, така и между местните национални културни институти, по-конкретно чрез Европейската мрежа от националните културни институти (EUNIC). Имах удоволствието неотдавна да посетя EUNIC в Китай и Бразилия, където ми казаха колко нужни са сътрудничеството и координацията за насърчаването на нашата култура в страните, в които извършват дейност.

Що се отнася до новите ни стратегически партньори по целия свят, неотдавна видяхме как културата може да стане неразделна част от външните ни отношения. По-ангажирана съм от всякога да постигнем напредък в това много важно измерение на нашата Европейска програма за култура.

А сега стигаме до доклада Sanchez-Schmid относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“. Искам да благодаря на Парламента и по-специално на г-жа Sanchez-Schmid за този много добър доклад. Радвам се да видя, че е налице голямо сходство на мнения между вашия доклад и нашия анализ. Съгласни сме, че културните и творческите индустрии са мощен двигател не само за заетостта, растежа и приходите от износ, но също така за социалното приобщаване, за културното и езиковото многообразие, както и за междукултурния диалог в рамките на Европейския съюз и извън него. Както правилно отбелязвате в доклада, тези индустрии ще имат жизненоважен принос за стратегията „Европа 2020“ и трябва да получат по-видно място в ЕС в идните години.

Също така споделяме мнението, че техният потенциал не е напълно разгърнат. Ако искаме тези индустрии да се развият напълно, трябва да постигнем напредък на няколко фронта: приспособяване на уменията и изграждане на капацитет, достъп до финансиране, подобряване на бизнес средата, подкрепа за трансграничното движение и нови модели за разпространение, максимално оползотворяване на потенциала на тези индустрии за регионално и местно развитие, насърчаване на значението им за иновациите, както и насърчаване на творческа Европа на световната сцена. Това заключение изниква и в консултациите, започнати с нашата Зелена книга, която предизвика реакции от 350 публични органа, широката общественост и организации на гражданското общество и дружества, работещи в областта на културата в цяла Европа.

Радвам се да видя, че нашата Зелена книга предизвика в Европа и в европейските институции много задълбочен дебат относно подходящата среда, която трябва да се създаде, за да се отговори на специфичните нужди на предприемачеството, с цел да се възползваме от новите възможности, които се предлагат от глобализацията, цифровизацията и културното многообразие. Твърдо съм убедена, че съвместните ни усилия ще помогнат да създадем по-добра среда, в която тези жизненоважни отрасли могат да играят важна роля в обсъждането на механизмите за финансиране от ЕС след 2013 г. и изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

И накрая, много съм щастлива да видя ентусиазма на Парламента – и по-специално на моята добра приятелка Doris Pack – по отношение на европейските столици на културата и интереса на Сараево да стане такава столица. Комисията, разбира се, споделя мнението ви за историческото и културно значение на Сараево. Градът е символ на някои от най-мрачните епизоди в съвременната европейска история, но също и на нашите надежди за по-добро бъдеще. В лицето на непрекъснатите конфликти Сараево запази своя многокултурен дух.

Позволете ми да кажа няколко думи за правилата, уреждащи европейските столици на културата. През 2006 г. Парламентът и Съветът приеха решението, на което се основава инициативата. Правният текст определя всички правила относно избора на градовете, а вие знаете по-добре от мен, че подобно решение може да се промени само с нова инициатива съгласно обикновената законодателна процедура. В решението се посочва, че инициативата се отнася единствено до 27-те държави-членки на Европейския съюз. Неразделна част от решението е хронологичен списък, в който за всяка година до 2019 г. се посочват двете държави-членки, които ще бъдат столици на културата. Вече са избрани двата града за 2014 г. и скоро Съветът ще потвърди двата града за 2015 г.

В решението се установява процедурата за определяне на европейската столица на културата и правилата не оставят възможност на Съвета да определи друг град извън процедурата. Комисията е изцяло и единствено отговорна за прилагането на решенията, приети от Парламента и Съвета. Дерогация от решението относно европейските столици на културата по отношение на толкова важен въпрос като географския му обхват просто би нарушило правилата, които се очаква да съблюдаваме.

Считам, че ще бъде особено трудно да се обоснове изключение толкова скоро, след като всички одобрихме правилата на инициативата. Парламентът и Съветът приеха решението преди по-малко от пет години. Тогава беше моментът да се постави въпросът за участието на държави извън ЕС или да се предвидят изключения. В този момент обаче беше решено след 2010 г да не участват държави извън ЕС.

По отношение на бъдещето на европейските столици на културата Комисията в момента работи за подновяване на инициативата след 2019 г. Започнахме публични консултации и изготвяме оценка на настоящата схема. След това ще подготвим предложение, което очакваме да приемем в началото на 2012 г. Като част от подготвителната работа Комисията проучва идеята страните кандидатки за членство да се присъединят към инициативата след 2019 г. Редица градове в други трети държави също проявяват интерес.

В заключение искам да подчертая още веднъж колко много ценя мястото на Сараево в европейската история и културното му значение. Макар да не е възможно да стане столица на културата, ЕС може да предложи други видове подкрепа на Сараево през 2014 г. и след това чрез нашата културна програма.

  William (The Earl of) Dartmouth, докладчик по становището на комисията по международна търговия. – (EN) Г-н председател, отказах се от подготвената си реч, защото трябва да кажа нещо за предложението да има културни аташета на ЕС. Не можех да повярвам, че го чувам: трябва да кажа, че това предложение на Комисията е едно от най-странните и нелепи предложения на орган, която се слави със своите странни и нелепи предложения.

Културни аташета на ЕС просто ще означава повече високоплатени измислени работни места за привилегировани служители в ЕС, на които плащат участващите държави. Трябва да кажа и че е страшно безчувствено от страна на Комисията да прави такова нелепо и скъпо предложение за ненужни културни аташета по време на повсеместни икономически трудности. Поне веднъж забравете за хубавите си заплати и пенсии и помислете колко действително струват подобни инициативи.

  Jutta Steinruck, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (DE) Г-н председател, да се върнем на темата. Като докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси искам да благодаря на всички, които работиха по доклада. В комисията всички групи преследваха единодушната цел образованието и обучението за всеки млад човек в Европа да се направи възможно и да се подкрепи началото на кариерата.

Моето становище не се основава на доклада на Комисията, тъй като считам, че докладът е твърде общ. За мен беше важно да се включат и конкретни задачи. В някои случаи не можех да подкрепя позициите в доклада.

Според комисията по заетост и социални въпроси един важен аспект е преходът от училище към кариера. Това е основна връзка. Преходът трябва да се осъществи, без да се губи време в чакане. Също така счетохме за важно началото на кариерата на младите хора да не се свързва със социален дъмпинг и да не се поставя в условията на дъмпинг. За нас е важна ролята на стажовете. Те са важни и необходими, но злоупотребата с тях трябва да се избягва и да бъде забранена. Искаме инициатива за Европейска квалификационна рамка, която определя минимални изисквания за стажовете.

Завършвам с искане на Парламента и Комисията да се гарантира, че програмата „Младежта в действие“ няма да пострада от финансови съкращения или дори да бъде премахната заради програмата „Младежта в движение“. Работата на младежките сдружения е важна за социалната ангажираност и спомага материалното и личностното развитие на младите хора. Това също е голямо предимство за по-късния професионален живот.

  Karima Delli, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (FR) Г-н председател, първо ще разгледам културните и творческите индустрии. Като докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси искам да подчертая важната роля, която културата и творчеството играят за европейската икономика и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, за общество, основано на знанието и иновациите, както и потенциалните нови работни места.

В доклада се обръща специално внимание на условията на труд в сектора, по-конкретно на нередовните доходи и несигурните работни отношения, които изискват задълбочен дебат, за да се вземат предвид специфичните аспекти, например да се борим с дискриминацията по отношение на възнагражденията и да подобрим баланса между длъжност и равнище на квалификация.

Искаме да улесним достъпа на младите и най-уязвимите хора до културата и творческото съдържание и да насърчим мобилността и културното многообразие, както и използването и разпространението на безплатен софтуер и отворени стандарти.

Накрая искаме да подчертаем ролята на ученето през целия живот в сектора, който търпи бързи промени. Сега относно схемата „Младежта в движение“. Трудно е на младите европейци: в достъпа до заетост, образование, настаняване, социални услуги те преминават през изпитанията на ритуал по социално приемане. Трябва да възстановим доверието им в бъдещето, като предоставим приспособени и амбициозни отговори.

Приветствам факта, че текстът не разглежда приобщаването на младите хора само през призмата на заетостта, но и през призмата на образованието и обучението. В това отношение ще подчертая искането, което подкрепям, към Европейската комисия за Зелена книга относно участието на младите хора.

В нашия доклад също така се подчертава идеята за мобилност, която следва да бъде достъпна за всички, и аз приветствам това. Днес мобилността по принцип касае студентите, но следва да се насърчава за всички, за млади работници и млади хора, заети с професионално обучение. Би било жалко да се категоризират младите европейци като образован елит, многоезичен и уверен в бъдещето, и изостанали млади хора без магистърска степен или вършещи ръчен труд.

Особено се радвам, че в текста призоваваме за премахване на дискриминацията, свързана с възрастта, по отношение на достъпа до схемата за социална защита. Настоявам за това и, разбира се, считам, че схемата за минималните доходите е ключов елемент за гарантиране на самостоятелността на младите хора.

Нашият доклад подкрепя главното желание на младите хора да бъдат самостоятелни, да имат достъп до здравеопазване и нормални жилищни условия на разумна цена. Всички знаем, че младият човек, който няма друг избор, освен едновременно да работи и учи, ще се провали с ученето.

И накрая, радвам се, че залата призна, че стажът вече не следва да бъде работно място под прикритие, а пълноправно работно място. Стажът трябва да получи достатъчно възнаграждение и социална защита.

(Ръкопляскания)

  Ivo Belet, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. – (NL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, считам, всички сме наясно, че сме изправени пред много бурни времена в Европа, както в икономическо, така и в политическо отношение. Нашата солидарност е застрашена, тъй като националистически и популистки движения са във възход, както видяхме в изказването на британския колега преди малко, благородник при това.

Госпожи и господа, настоящите тенденции представляват заплаха за бъдещето на ЕС и за благосъстоянието и благоденствието на европейците. Ние сме избрани, за да дадем отговор на това. Г-жо член на Комисията, когато е необходимо, този отговор може и трябва да дойде и от сектора на културата. Определено трябва да инвестираме много повече в създаването на общо европейско публично пространство. Образованието, както вече беше подчертано в разискването, може да има много важен, ако не и решаващ, принос за целта. Твърдо считаме, че можем да се възползваме много по-добре от сътрудничеството между предприемачите в сектора на културата, от една страна, и академичните среди, висшето образование – университети и колежи – и средното образование, от друга, и че те предлагат много повече възможности, отколкото понастоящем използваме.

Г-жо член на Комисията, току-що сама го казахте: това е сектор с голям потенциал за нашата икономика и заетост, поради което трябва да предприемем конкретни мерки за стимулиране, като намаляване на данъка върху онлайн проектите, защото сегашната система, ставката на ДДС, не е в крак с времето и е абсолютно несправедлива. Освен това предприемачите, управителите на малки и средни предприятия в творческия сектор се нуждаят от по-добър достъп до възможности за финансиране, защото имаме твърде малко ноу-хау и твърде малко достъп до банково финансиране.

Докладът представя много конкретни предложения в това отношение и, г-жо член на Комисията, разчитаме на Комисията и на компетентните национални и регионални органи да приемат предизвикателството и да започнат да прилагат настоящото предложение.

  Oldřich Vlasák, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – (CS) Г-н председател, позицията на културната и творческата индустрия е част от европейската стратегия в областта на иновациите и стратегията „ЕС 2020“ и е тясно свързана с мерките за по-ефективно използване на паметници, музеи и галерии или градовете и селата в туризма и свързаните с него дейности. Цифровизацията на историческо и културно съдържание е основната възможност в това отношение. Цифровизацията следва да подобри достъпа на широката общественост до материали, които са от съществено значение за изследванията, знанията и образованието, както и да укрепи културната идентичност.

Инвестициите в тези области имат почти гарантирана възвръщаемост, не само в областта на туризма, който със сигурност е важен елемент в много регионални икономики, но също така и във външната политика. Струва си да се повиши осведомеността по отношение на дълбоките културни традиции на европейските държави и в същото време да се насърчават отделните села, градове, региони, държави-членки и самия ЕС в глобален контекст.

Затова в новия програмен период след 2013 г. следва да продължим да финансираме културни проекти със средства от европейските структурни фондове, да укрепим програмата за побратимяване за сътрудничество между местните органи и да запазим независимостта на програмата на Общността за проекти в областта, наречена „Култура“.

  Cecilia Wikström, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (SV) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика, г-жа Sanchez-Schmid, за отличната й работа по доклада. Много съм доволна и горда от факта, че комисията по правни въпроси представи нашето становище, по което постигнахме пълно съгласие, и се радвам, че повечето от нашите възгледи са включени в доклада. Очакваме широка подкрепа в залата.

Намираме се в момент, когато цифровите технологии и интернет създават едновременно и огромни възможности, и огромни предизвикателства за културния и творческия сектор в Европа. Трябва да защитим интелектуалната собственост и в същото време да предприемем необходимите стъпки да отключим потенциала и творчеството на съвременните технологии. Културните дейци, техническите новатори и най-вече гражданите на Европа заслужават добре функциониращ вътрешен пазар, където творческото съдържание може да се движи свободно и щедро през нашите граници и където културните дейци са сигурни, че ще получават възнаграждение за работата си.

Искам да благодаря на докладчиците и че включиха предложението на комисията по правни въпроси за осигуряване на по-голям достъп до книги за незрящите и хората с увредено зрение. Надявам се, че това ще им помогне да изпитат удоволствието и силата от литературата. Свободата на словото трябва да бъде достъпна за всеки. Благодаря.

  Председател. – Приключихме с изказванията на ораторите от името на съответните комисии и не мога да устоя на изкушението да отбележа нещо.

В изказвания от името на отделните комисии считам, че ораторите трябва да се постараят да представят комисията, от чието име говорят.

В разискването имаше изказвания, които щяха да бъдат съвсем уместни, ако отразяваха мнението на въпросните лица, но бяха напълно неуместни, направени от името на комисия, която съм напълно убеден, че не се почувства представена от думите, които чухме.

Считам, че въпросът следва да се разгледа поне от Бюрото на Парламента, защото не можем да позволим някои от нещата, които чухме тук днес, да се заявяват от името на комисии, представляващи толкова много членове на Парламента.

(Ръкопляскания)

  Marco Scurria, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, първо искам да благодаря от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) на всички докладчици, които представиха доклади тази сутрин, тъй като считам, че тези доклади ни дават възможност да поставим основите на Европа на бъдещето. Тази сутрин работим за бъдещите поколения, от децата до нашите млади хора, които трябва да напътстваме в професионалния им път с помощта на важната водеща инициатива, озаглавена „Младежта в движение“. Тази сутрин обсъждаме разширяването на Съюза към Балканите чрез културата, както и развитието на културните и творческите индустрии.

По време на сериозна икономическа криза е важно да се подчертае, че единственият сектор, който не е на загуба –а всъщност увеличава оборота си – е културният сектор. Искаме културата да играе роля във външната дейност на Европейския съюз и не само, граф Dartmouth и г-н Kuhn, чрез добре платени служители, а по-скоро чрез изграждане на по-добър процес за мир, стабилност и разбирателство между различните култури.

Днес обаче също трябва да се опитаме да укрепим нашите програми в областта на културата, образованието и младите хора. За милиони европейци програми като „Еразъм“, учене през целия живот, „Коменски“, „Леонардо да Винчи“, „Младежта в действие“ и много други не са просто етикети, а символ на съществуването на Европейския съюз. За много хора те бележат началото на европейския дух, първия път, когато влизат в контакт с колеги и хора на тяхната възраст, което наистина помага да се укрепи Съюзът, още повече предвид новите отговорности в областта на спорта, поети от Съюза с Договора от Лисабон. Трябва да инвестираме във всички тези програми, но преди всичко трябва да вярваме в тях. Никой не отрича значението на квотите за мляко, инвестициите в промишлеността и опазването на околната среда, но културата ще ни позволи да изградим Европа и трябва да го направим не с думи, а с програми и действия, които сме в състояние и желаем да приложим на практика.

Г-жо Василиу, акордите, изсвирени от цигулката в Сараево, за която ни каза г-жа Pack, резонират повече с нашата Европа, отколкото с множество разпоредби. Това е начинът да се изгради Европа и понякога може да е необходимо разпоредбите да се огънат малко.

  Katarína Neveďalová, от името на групата S&D. – (SK) Г-н председател, радвам се, че Европейският парламент най-накрая посвети цяла сутрин от пленарната си сесия на културата и образованието. Образованието е един от ключовите въпроси по време на криза и не трябва да забравяме, че образованите млади хора са нашето бъдеще.

Приветствам инициативата на Комисията „Младежта в движение“ и факта, че не е забравила младите хора. Инвестирането в образованието е решението на трайните проблеми на ЕС, дори и във време на затягане на коланите. Искам да поздравя докладчика на Европейския парламент по доклада относно „Младежта в движение“, г-н Zver. Считам, че докладът му е изключително добър, особено тъй като е плод на работата на цяла комисия, която споделя общата цел да облагодетелства младите хора.

Мобилността на младите хора в ЕС, и по-специално улесняването на мобилността, е важно за европейската идентичност и европейското гражданство. Както всички знаете, бях много критично настроена към първоначалната инициатива на Комисията и искам да подчертая няколко неща, които успяхме да включим в доклада.

Със сигурност е важно да не спираме инвестициите в програмите за мобилност и младежта, като например съществуващите „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“, както и „Младежта в действие“. Това със сигурност е един от начините да постигнем целите, които си поставихме в нашата стратегия „Европа 2020“.

Считам също така, че е много важно да подкрепим ученето през целия живот и дейностите, които не са само за младите хора. Определено искам да подчертая равните възможности за всички, не само по отношение на равенството между половете, но също така и за хората с увреждания и други хора в неравностойно положение. Със сигурност е важно да се признае неформалното образование като още едно много важно средство за подобряване на уменията, които младите хора могат да използват в бъдеще.

Диалогът между държавите-членки и между регионите също е много важен и се радвам, че успяхме да включим редица коментари на Комитета на регионите, Европейския младежки форум и други организации.

Нещата са толкова много, че мога да продължа да говоря не само две, а 10 минути, но ще завърша с едно изречение. С радост ще подкрепя – като един от първоначалните автори – инициативата относно Сараево, тъй като е много важно да покажем на хората от този регион, че ЕС е с тях.

  Hannu Takkula, от името на групата ALDE. – (FI) Г-н председател, радвам се, че тазсутрешното заседание е посветено на въпросите, свързани с културата: много е важно да се говори за тях не само една сутрин, но в по-широк план. Все пак е добре, че се занимаваме с тях. Донякъде е предизвикателство да се съберат заедно всички тези доклади и да се оценят, но може би мога да изразя няколко мнения по тях.

По отношение на инициативата на г-н Zver „Младежта в движение“ много вероятно е вярно, че тази програма за мобилност е доказала успеха си, а достойнството на доклада е, че се задълбочава доста в материята. Считам, че може да доведе до много успешни случаи, които ще влезнат в европейската история по темата за младежта в бъдеще. Важно е да се гарантира, че имаме общоевропейски образователни програми, в които младите хора могат да участват, и че в резултат може да се укрепи културното многообразие.

Също така е много важно да разгледаме това, което г-жа Honeyball казва в доклада си относно образованието и грижите в ранна детска възраст. Бих предпочел да се говори за ранно образование и грижи, вместо за обучение в ранна възраст, тъй като растежът на човека е важен. Хората трябва да могат да растат и образованието е само част от процеса. Ако можем да възпитаме нашите деца и млади хора да бъдат добри и уравновесени членове на обществото, това е огромно предизвикателство. Очевидно домът играе решаваща роля, но както се посочва в доклада, също така е жизненоважно да се гарантира ролята и на работещите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, както и наличието на посредничество, от което децата и младите хора особено се нуждаят днес.

По отношение на доклада на г-жа Schaake относно външната дейност на ЕС считам, че имаме нужда от по-добро разбиране на културата, когато определяме външната политика. Това е много важно. За жалост има много примери, в които непознаването на културните традиции и културния контекст води до провал във външната политика, и затова е много важно културата да стане неразделна част от Европейската служба за външна дейност.

В заключение искам да кажа за инициативата относно Сараево, която г-жа Pack повдигна днес, че според мен наистина, решенията относно столиците на културата се взеха преди пет години, но както в науката, всяка парадигма винаги трябва да се оспорва. Може би е време да го направим и по конкретния случай, до известна степен поне, и да се опитаме да намерим решение за промяна по отношение на Сараево. Считам, че това може да създаде добавена стойност за програмата за европейските столици на културата и Европейския съюз като цяло.

За да обобщим, трябва да погледнем по-голямата картина по отношение на културната политика и да се опитаме да разберем значението й за целия Европейския съюз. Вътрешният пазар и външната политика и политика на сигурност няма да издържат, ако няма стабилна културна база, която да ги подкрепя. Културата е основата на всичко, основата на бъдещето на Европейския съюз като цяло и затова е важно да се гарантира, че е призната не само с оглед на БВП, но като ценност сама по себе си за хората, обществата и в крайна сметка за целия Европейски съюз.

  Emma McClarkin, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, през последните години академичният и политическият акцент върху културата и образованието се повиши драстично, като анализите последователно подчертават, че тези области са от решаващо значение не само за насърчаване на икономическия растеж и социалното сближаване, но също и за улесняване на мобилността на младите хора в цяла Европа. За съжаление в настоящия икономически климат, при който много държави-членки приемат мерки за строги икономии и бюджетни съкращения, необходими за намаляване на дефицита, тези области често изглеждат пренебрегнати, а не искам да е така.

Инвестициите в образованието и културата помагат на държавите-членки да се конкурират в световен мащаб, като подготвят нашите млади хора за предизвикателствата на утрешния ден и насърчават творчеството, иновациите и взаимното разбирателство. Именно в тези области обаче държавите-членки, а не ЕС като цяло, могат да действат и знаят как най-добре да се отговори на образователните предизвикателства, пред които са изправени. Обезпокоена съм от редица аспекти на докладите, които обсъждаме тази сутрин, особено от вмешателството спрямо субсидиарността на държавите-членки по отношение на образователните цели и социалната политика. Извън компетентността на ЕС е да диктува образователни реформи в държавите-членки и трябва да гарантираме, че това се спазва.

По отношение на културата ЕС може да подпомогне държавите-членки да извлекат най-доброто от политическите приоритети чрез обмен на добри практики и подчертаване на важни области, като обучението в ранна детска възраст, намаляване на процента на преждевременно напусналите училище и насърчаване на професионалното обучение. Друг ключов момент да помогнем на нашите млади хора да се сдобият с възможности е да позволим гъвкавост на пазара на труда, така че хората да могат да учат по време на работа. Но произволното създаване на нови проекти и организации за улесняване на тези цели противоречи на бюджетните реалности в целия ЕС.

Трябва да имаме предвид този тъжен факт и да се опитаме да постигнем възможното в реалния свят, в който живеем. Твърдо вярвам в способността на културата да гарантира взаимното разбирателство и да стимулира иновациите и икономическия растеж. Имаме богати култура и творчество в Европа, които трябва да се насърчават и развиват. Творческите индустрии допринасят значително за икономиката на ЕС и културния ни опит. Трябва да им предоставим средствата да продължат своето развитие и да спечелят наградите, които заслужават. Ясно е, че колкото повече образоваме нашите млади хора в цяла Европа, толкова по-светло започва да изглежда бъдещето в предизвикателната световна среда.

  Oriol Junqueras Vies, от името на групата Verts/ALE. – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, като докладчик в сянка по доклада „Младежта в движение“ и предвид различните изменения, внесени по докладите относно културните и творческите индустрии и обучението в ранна детска възраст, искам да споделя следното.

Икономическата криза е особено жестока за младите хора. В много региони на Европейския съюз безработицата сред младите хора е над 40 %. Затова е толкова необходимо да се преразгледат в дълбочина политиките, с които да се намери работа на младите хора, като например „Младежта в движение“.

Ще наблегна на четири – според мен – ключови аспекта от доклада.

Първо, считам, че е изключително важно да се насърчи мобилността. Това е изключително ценно средство за неформално обучение, което благоприятства културния обмен и дава възможност на младите хора да се развиват в глобална професионална среда.

Второ, тясно свързано с мобилността, съществено важно е младите хора да учат други европейски езици поради две причини: да общуват свободно в европейската среда и да бъдат напълно интегрирани членове на общността, в която живеят и работят, или с други думи, за социално сближаване.

Трето, искам да подчертая важността на политиките за стимулиране на предприемачеството. От съществено значение е да се насърчават програмите за студенти в областта на предприемачеството. Тук се включва и насърчаването на форуми за взаимодействие на финансови играчи и студенти с новаторски идеи.

И накрая, считам, че е жизненоважно да се насърчат равните възможности за достъп до университети, за да не се губи никаква част от европейския талант. Необходимо е младите хора да вземат активно участие в икономиката. Младите хора трябва да развият пълния си потенциал, защото те също имат съществена роля за излизането ни от кризата.

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, тъй като имам само две минути да говоря за пет доклада и въпрос с искане за устен отговор, ще се огранича до два доклада: доклада на г-жа Sanchez-Schmid относно творческите индустрии и доклада на моята колега, г-жа Schaake, относно културното измерение на външната дейност на ЕС. Правя го, защото двата доклада заедно ни дават микро- и макровизията за това, от което се нуждае Европа, за да излезе от кризата с помощта на таланта и въображението на европейците.

По отношение на творческите индустрии считам, е много ясно, че Европа вероятно разполага с най-високата концентрация на потенциал за творческите индустрии. Това е вярно от самото начало за нашите градски зони, нашите градове, които имат, от една страна, много добра свързаност и, от друга, много силни и разнообразни културни личности.

Някои от нашите градски макрорегиони разполагат и с елементите, от които творческите индустрии се нуждаят, за да бъдат устойчиви сами по себе си: интензивен капитал, концентрация на талант и знания и огромен брой вече утвърдени на пазара предприятия. Можем да го видим например в региона между Париж, Лондон и Антверпен.

Но това не важи за цяла Европа. С други думи, в някои периферни региони на Европа има талант, история и градове, които биха могли да изиграят голяма роля за възстановяването на европейската икономика, но не могат да го направят без помощ, независимо дали на равнище Съюз, или държава-членка.

Затова не можем да се заблуждаваме: докато Европа не се справи с икономическото си положение, например чрез издаване на облигации, нищо не може да се направи. Ние тук, в Парламента, имаме много добри идеи, а в същото време правителствата съсипват еврото и правят възстановяването невъзможно.

Що се отнася до външната дейност и понеже времето ми свършва, искам да кажа, че Европейският съюз има уникална възможност да развие напълно различен тип външна политика от тази на държавите-членки. В културно отношение това няма нищо общо със създаване на потенциална европейска идентичност и илюзорна европейска идентичност и последващ неин износ или продажба в чужбина. Вместо това Европа би могла да използва културата във външната дейност като двупосочна улица, т.е. едновременно да преподаваме и да учим, както и да поддържаме плодотворен диалог с други големи регионални блокове като Меркосур или Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН).

Това е най-добрият начин да разпространим примера на европейската демокрация в останалата част на света, но е от полза и за Европейския съюз, защото ще можем да се учим от другите.

  Giancarlo Scottà, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да дам своя принос, като посоча необходимостта от нов методологически подход, особено в сектора на историческото и културното наследство, свързан с интелигентното използване на новите технологии. Осъзнаването на огромния потенциал за подобрение, който могат да ни предложат новите технологии по отношение на ефикасност и ефективност, задължително включва отказване от методите ни на работа в миналото. Новите технологии означават нови методи на работа.

Аз самият съм свидетел, че чрез интелигентно използване на технологиите в опазването на паметниците е възможно да се получат значителни резултати по отношение на планирането и възстановителните работи. Освен това като страничен продукт и без допълнителни разходи можем да получим много точни геометрични бази данни, които могат да се използват за наблюдение и управление на артефакта в случай на природни бедствия, както и продукти за научно образование и за насърчаване на артефакта в световен мащаб при спазване на изискванията за културно разбирателство и обмен.

Това, което според мен има най-голямо значение, е, че допринасяме за план за действие, чиято цел е да ни помогне да постигнем ново познаване на технологията, за да могат да се създават нови икономически възможности за Европа. Особено вярвам в необходимостта от обучение на нови хора и в професионалисти, млади и висококвалифицирани лица, които са в състояние да се изправят пред предизвикателствата, произтичащи от новия глобален пазар.

  Димитър Стоянов (NI). - Господин председателю, ще спра своето изказване върху доклада "Младежта в движение".

Бих искал да поздравя докладчика, тъй като докладът е успял да обхване абсолютно всички аспекти на този проблем и на тази европейска политика. По-конкретно ще спра изказването си върху три въпроса.

На първо място, по точки 24 и 25 от доклада – относно оставането на децата в училище, относно повишаването на участието в училище, бих искал да повдигна следния въпрос (Съвсем скоро зададох и въпрос към Комисията за писмен отговор. Още чакам този отговор, но използвам тази възможност, за този проблем, който аз отдавна повдигам.): в много от страните от последното разширяване от Източна Европа съществува проблемът, че при определени малцинствени групи е вече практика, почти се е превърнало в традиция, да спират децата си от училище и децата да бъдат експлоатирани впоследствие от своите родители. А когато се вземат мерки, за да се промени този процес, тези мерки биват обявявани за дискриминационни. И затова моят въпрос е: кого дискриминираме по-точно? Дали родителите, които експлоатират своите деца, или децата, които губят всякаква възможност за интеграция впоследствие, тъй като нямат обучение, а икономическата интеграция чрез работа, чрез средства, знаете, е основа на всяка друга интеграция.

По точка 27-ма от доклада: отново тази точка много точно отбелязва един реален проблем. Наскоро водещ университетски преподавател сподели с мен, че на практика в българските университети не е известно, че има програма Еразъм и за преподаватели. Трябва да бъдат предприети още мерки в тази насока.

И последно, относно безработицата сред младите хора, която е спомената в букви е) и ж) на доклада: това също е един съществен проблем и това, което забелязвам, че съществува като проблем е, че когато един млад човек кандидатства за работа, от него се изисква той вече да е имал стаж. А когато един човек току що е излязъл от училище или от университета, той няма как да притежава такъв вече придобит трудов стаж. Подобно изискване е абсурдно и дискриминационно и трябва да му се обърне внимание. Така се процедира и в публичния и в частния сектор. Освен това, това което може да се направи по отношение на публичния сектор специално, е да се наложат строги правила за пенсиониране на хората достигнали пенсионна възраст, за да се освобождават места за младите.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-н председател, г-жо член на Комисията, трябва да благодарим на г-жа Sanchez-Schmid за доклада. Институциите на ЕС си поставиха за цел да се възползват по-ефективно от съществуващите възможности в културните и творческите индустрии. Това е важна задача, защото по-добрите условия ще позволят на ЕС да стане глобален лидер на пазара в тази област.

Културата допринася за борбата с бедността и маргинализирането и играе роля в укрепването и запазването на общия европейски дух и наследство. Като разчистим пътя за творческото мислене и идеи, всички можем да спечелим интелектуални и икономически предимства. Културните и творческите индустрии вече са важни мотиватори и влияят на икономиката, въпреки че положението им невинаги е благоприятно. Не е възможно да се ограничи творчеството, но може да се повлияе негативно на желанието на хората да творят. Несигурната предприемаческа среда и неблагоприятната законодателна рамка могат да сломят творческия дух на гражданите. Очакваме от европейската стратегия да помогне на творческите групи, които са ограничени досега, да се изразят на европейско равнище. В същото време тя може да насърчи известен баланс между държавите-членки, с което да ни позволи да се насладим на индустрия с пет милиона работници и увеличаване на броя им във всяка държава-членка. В тази област възнамеряваме да отредим важна роля и на малките и средните предприятия. Централна Европа има значителен брой интелигентни граждани с желание да творят. Въпросът е дали вече можем да предоставим на всички подходящия фон. За съжаление отговорът е „не“, но все по-голям брой целеви програми се създават за подобряване на положението, включително например стратегията за река Дунав.

Тазсутрешното обсъждане касае и младежта. Жизненоважно е бъдещите поколения да получат от Европа пълна подкрепа в области, свързани с изучаването на културата, по-нататъшното образование и художественото творчество. Трябва да намерим решения, които правят художественото творчество привлекателно в Европейския съюз и в същото време гарантират равнопоставеност в международната конкуренция.

В обобщение, от жизненоважно значение е да обърнем внимание на културните и творческите индустрии, поради което трябва да създадем възможно най-скоро за творците подходящи условия, които отчитат уникалните характеристики, в областта на мобилността, правата на интелектуална собственост и социалната защита.

  Knut Fleckenstein (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, с доклада си относно културното измерение на външната дейност на ЕС Парламентът показва стремежа си да сложи нашите собствени марки в тази област. Фактът – искам да го кажа внимателно – че не виждам представител на Службата за външна дейност тук днес, показва колко е необходим докладът.

В доклада съвсем правилно се настоява в бъдеще културните аспекти да играят по-значима роля във външната политика, в която те следва да бъдат по-системно включени. За моята група беше важно да призовем за последователна стратегия, която координира по-ефективно съществуващите програми във външната политика на ЕС с културни елементи, с което да се отчете културното многообразие в ЕС. Г-жа Pack го посочи, като каза, че съществуващите структури в държавите-членки и между тях, като мрежата от националните културни институти EUNIC, трябва да бъдат обхванати и че гражданското общество трябва да се разглежда като част от европейската външна културна политика. Мотото на ЕС „Единство в многообразието“ следва да присъства в образа, който Съюзът представя пред външния свят. Също така следва да използваме по-добре новите средства като комуникационна платформа за целта.

Докато правим всичко това, трябва да гарантираме, че изкуството и културата няма да се превърнат в средство за постигане на цел във външната политика. Нашите културни ценности характеризират нашата Европейска общност. Затова е важно и правилно културното многообразие и идентичност да се разпространяват и извън Съюза с неговите политики. Сигурен съм, че по този начин можем да постигнем много повече, включително в дебата относно правата на човека и демокрацията, вместо с постоянни препирни, понякога и абсолютно необосновани, в залата.

  Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, госпожи и господа, намираме се в разгара на война, както се вижда и в днешното разискване, между силите в Европа, които искат да отслабят европейския проект, и тези от нас, които в настоящата криза искаме да свием платната и да укрепим европейския проект. Много се говори за икономиката, интеграцията и външната политика, което очевидно е важно. Не се съмнявам обаче, че за да запазим европейския проект и да намерим подкрепа за него сред хората на Европа, които в момента са скептично настроени към цялата идея, трябва да инвестираме в културата и в младите хора. Ето защо наистина приветствам днешното разискване и петте доклада, които обсъждаме.

Бях докладчик в сянка по доклада относно „Младежта в движение“ и искам да благодаря на нашия докладчик, г-н Zver, за отличното сътрудничество. Тъй като времето не ми позволява да навляза в подробности, ще подчертая само два аспекта. Първият е младите хора да могат да се движат през границите. Считам, че по време на кризата е необходимо наистина да се съсредоточим, както политически, така и финансово, върху действителното прилагане и подкрепа за мобилността на младите хора. Затова много се радвам естествено, че едно от нещата, върху които работим, е да укрепим това, което наричаме Европейска квалификационна рамка, т.е. схемата, която позволява на младите хора да използват точките, които печелят зад граница. Това е малка, но важна подробност, която трябва да се насърчи, така че младите хора да не изпитват проблеми в това отношение.

Второ, искам да подчертая това, което наричаме „Индекс на мобилността“, с който посочваме пречките пред мобилността в държавите-членки. Това също е нещо, което твърдо подкрепям – считам, че е много добра идея. Това са само два конкретни примера, които показват, че имаме напредък и че малкото камъче преобръща колата. По-конкретно тук трябва да работим за укрепване на възможностите за младите хора и по този начин да инвестираме в младите хора. И накрая, искам да благодаря на докладчика за сътрудничеството и да пожелая на члена на Комисията късмет в тежката задача да убеди колегите си в Комисията в значението на културата и младите хора.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-н председател, ще се съсредоточа върху културното измерение на външната дейност и доклада, изготвен от г-жа Schaake. Искам да кажа, че в няколко аспекта докладът е достоен за подкрепа и поздравления. В параграф 17 той осъжда тоталитарните режими, които използват цензура. В параграф 50 се противопоставя на използването на аргументи, свързани с културата, за да се оправдае нарушаването на правата на човека, когато имаме проблеми точно с този вид предполагаемо разнообразие в контактите ни с Китай например. Насърчава участието на гражданското общество в параграф 39 и подчертава значението на демократичните свободи и основните права на човека.

Във всички тези области докладът е достоен за подкрепа и похвала. Между другото, по време на работата на комисията по култура и образование успяхме да премахнем от доклада предложението за назначаване на специален посланик на ЕС единствено по въпросите на културата. Това са успехите. За съжаление обаче има и въпроси, които бих нарекъл проблематични, което означава, че за съжаление по време на заседанията на комисията по култура и образование беше изменена разпоредбата, която казваше, че става въпрос за назначаване на лице, което ще отговаря само за въпросите на културата и нищо друго. Това е нещо, на което трябва да обърнем внимание. Второ, докладът призовава за допълнително обучение на персонала на Европейската служба за външна дейност по отношение на културните и цифровите аспекти на външната политика. В комисията по култура и образование не искахме въпросната разпоредба да доведе до по-високи разходи в тази област, но за съжаление изменението не беше прието. Ето защо отношението ми към доклада е противоречиво.

  Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, двата доклада на г-жа Schaake и г-жа Sanchez-Schmid ни напомнят, че културата не е мотив за украса, а плод на сложна взаимна зависимост, което показва, че културните въпроси следва да се разглеждат в напречно сечение и да се интегрират във всички европейски политики – вътрешна, външна, социална и икономическа.

В това отношение Ви насърчавам, г-жо член на Комисията, да продължите в тази посока и да развивате сътрудничеството с другите комисии, с другите служби на Европейската комисия, както и с Европейската служба за външна дейност на баронеса Аштън.

Искам да се върна на въпрос, който не е разгледан в дълбочина в докладите, а именно мобилността на творците и професионалистите в културния сектор. Всъщност този въпрос е от голямо значение за появата на европейското културно пространство. В това отношение според мен са важни два аспекта: първо, разпространението от страна на Европейския съюз и държавите-членки на ясна и разбираема информация относно действащите разпоредби и процедури.

Второ, премахването – както вече беше казано – на регулаторните и административни бариери, които възпрепятстват свободното движение в рамките на Шенгенското пространство на заетите в сектора на културата, по-специално на гражданите на трети държави, чрез въвеждане, например, на общи ускорени процедури в Европейския съюз за краткосрочни и дългосрочни визи, както и единна процедура за получаване на разрешителни за работа в Съюза. Настоятелно призовавам Комисията да продължи работата си в тези области.

И накрая, в контекста на все по-голямо влияние предимно на американската култура спешно трябва да припомним на Европейския съюз и държавите-членки колко важно е да се сдобият с инструменти, които да им позволят да защитят и насърчат разнообразието на европейските култури и на трети държави. Следователно Европа трябва да намери мястото си и да не се отказва от битката, защото залогът тук днес е уважението към културното многообразие като средство за диалог и като гаранция за мира и стабилността в света.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, искам да направя няколко забележки от общ характер относно всички точки, разисквани тази сутрин.

За съжаление въпросите, свързани с образованието и културата, не получават достатъчно внимание в залата. Същевременно те са от жизненоважно значение за нашето бъдеще, за бъдещето на Европа, за бъдещето на нашата младеж. Хората под 30-годишна възраст представляват 20 % от европейското население, но безработицата сред младежите под 24-годишна възраст вече достигна почти 21 % и близо 15 % от лицата на възраст между 18 и 24 години се отказват от по-нататъшното или висшето образование преди края на втория цикъл и не желаят допълнително обучение. Още по-лошото е, че почти 25 % от младите хора под 15-годишна възраст имат затруднения с четенето. Не можем да приемем тези цифри, а в рецесията те се влошават още повече в редица държави-членки.

Докладът относно „Младежта в движение“ е стъпка в правилната посока по определени въпроси и предава няколко послания за Комисията и държавите-членки. Европейският парламент потвърждава волята си да не позволи нашата младеж да стане жертва на политиките на строги икономии, прилагани в цяла Европа. Да се надяваме, че това няма да останат празни думи.

Докладът има и някои тревожни аспекти, особено когато изразява желание да се реформират учебните програми във висшето образование единствено въз основа на изискванията на пазара, без да си прави труда да потвърди по-общата роля на висшето образование за цялостното обучение на гражданите на утрешния ден.

Знаем, че колкото по-широко е обучението на младите хора, толкова по-добре те могат да се справят с житейската несигурност, особено по отношение на работата. Скоро ще имаме възможност да работим по въпросите, свързани с Болонския процес, за което се радвам. Само ще кажа, че нашата роля е да чуем все по-големите притеснения – думата е слаба – в редица държави по отношение на реформите, предприети в името на Болонския процес. Не можем да жертваме нашата младеж, думите не са достатъчни в това отношение.

Искам да благодаря на г-жа Honeyball за нейния доклад и за работата, която успяхме да свършим по въпросите, свързани с грижите за децата. Напълно подкрепям насоките на доклада. Обратно, не мога да споделя насоките на доклада на г-жа Sanchez-Schmid относно културните индустрии, тъй като тези насоки ще въведат търговска обосновка, предмет на пазарните сили, за културните стоки.

И накрая, категорично подкрепям г-жа Pack в избора на Сараево за Европейска столица на културата.

  Juozas Imbrasas (EFD). – (LT) Г-н председател, искам да кажа няколко думи за инициативата „Младежта в движение“. Тази инициатива има много добра цел – да се подобри образованието и обучението на младите хора чрез мобилност и да се улесни преходът на младите хора от образование към пазара на труда. Това е особено важно днес за младите хора, които са една от социалните групи, най-силно засегнати от световната финансова криза. Младите хора трябва да получат подкрепа да се включат в пазара на труда, за да осигурят бъдещето си, както и да допринесат за икономическия растеж и просперитет. Жизненоважно е младите хора да могат да развиват компетентностите, знанията и уменията, които ще им позволят да допринесат активно за растежа и устойчивото бъдеще на Европейския съюз в следващите години. Считам, че е важно да се гарантира, че образованието, което получават, отговаря на нуждите на пазара на труда. Също така е важно да се гарантира, че младите хора в Европа не са лишени от възможността да се развиват и да допринесат за просперитета на Европейския съюз. Мобилността предизвиква някои проблеми. Младите хора, които са завършили образованието си в друга държава-членка, най-често остават да работят там. Така дадена държава, като например Литва, която се намира в тежко икономическо положение, рискува да загуби за известно време образовани хора, които са основата за растежа на страната, и то не само в икономически смисъл. Наистина, това е наш вътрешен проблем и ние ще го решим сами. По принцип е много хубаво, че днес се опитваме да отговорим на въпрос, който е много важен за младите хора.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, уважаеми гости от Тюрингия,

(EN) Г-н председател, на колегата, който се страхува, че образованите млади хора отиват в друга държава, ще кажа, че цивилизацията расте и се развива, когато хората се движат, и не трябва да се боим от това. Това се случва, когато хора от различни държави се срещат и обединяват опита си: примерите в това отношение в Европа са многобройни и е добре, че имаме толкова много да кажем за мобилността. Мобилността ще гарантира продължително здраве и просперитет в Европа.

В доклада на г-н Zver се обръща внимание на редица пречки, които възпират мобилността в Европа, и искам да подчертая някои от тях. Както спомена г-н Løkkegaard, наистина е недопустимо младите хора, които учат, обучават се или работят в чужбина, да срещат трудности, когато се местят, в най-основните неща като достъпа до банкови услуги или наемането на апартамент. Нещо повече, те се наказват с таксите за роуминг, когато се обаждат вкъщи или търсят в интернет основна, необходима информация. Роуминг услугите за пренос на данни са изключително скъпи.

Комисията предложи да се въведе индекс на мобилността в рамките на инициативата „Младежта в движение“. Това ще позволи системно наблюдение на напредъка на държавите-членки в премахването на пречките. Индексът следва да бъде всеобхватен и ясен, за да може да послужи като истински катализатор за държавите-членки да премахнат пречките. Това ще бъде от полза за стари и млади, за студенти и работници. Призовавам Комисията да представи подробно предложение за прилагането на индекса на мобилността и се надявам, че ще го направи възможно най-скоро.

В заключение, мобилността е хоризонтален въпрос и затова призовавам колегите в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и останалите комисии да не забравят измерението мобилност в работата си във всички области.

  Silvia Costa (S&D). – (IT) Г-н председател, в застаряваща Европа, която се бори да намери отговори на глобалните предизвикателства на бъдещето, Европейският съюз и неговите държави-членки трябва да се възползват от стимула, предоставен от Парламента, да докажат, че могат по-смело да инвестират в бъдещите поколения, в образованието и в култура. С четирите доклада и предложението относно Сараево Парламентът призовава тези въпроси да бъдат поставени в центъра на стратегията „Европа 2020“.

По-конкретно, икономическите предимства, както и предимствата за заетостта и иновациите, са подчертани в доклада относно културните и творческите индустрии, които вече представляват почти 3 % от брутния вътрешен продукт на Европа и осигуряват заетост на 5 милиона души – цифра, която достига 7 %, ако се включат и съпътстващите индустрии. Като докладчик в сянка за тази мярка от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент се радвам, че докладчикът, г-жа Sanchez-Schmid, приветства нашите изменения.

Какво предложихме? Първо, културният туризъм и модата да се добавят към вече включените осем сектора. Надяваме се също, че Комисията – а сигурна съм, че г-жа Василиу ще направи необходимото, за да гарантира, че това ще стане – ще представи Бяла книга относно културните и творческите индустрии колкото е възможно по-скоро, за да се укрепи тази междусекторна стратегия в цяла Европа и в държавите-членки. Намаляването на средствата за култура и образование по време на криза – което се прави в моята държава на основанието, че културата не е от съществено значение за оцеляването – означава, че не се инвестира в бъдещето и в интелигентен, приобщаващ растеж, не се разбира, че културата е от съществено значение за живота.

В доклада се посочва, че статутът на дейците на изкуството и творческите професии следва да бъде официално признат и че в културната индустрия малките и средните предприятия следва да бъдат напълно признати като такива за целите на достъп до кредит и подкрепа при учредяване на дружество, особено за млади хора под 35-годишна възраст. В него се обещава също така защита на работните места и въвеждане на специфично обучение и новаторски финансови инструменти, като се има предвид, че капиталът в творческия сектор често се състои от ценности, които са нематериални, но решаващи за иновациите във всички сектори.

В цяла Европа културният сектор трябва да бъде взет под внимание в правната рамка за международната търговия, със сигурност в европейското измерение и в културната дипломация, в рамките на вътрешния пазар, в мобилността…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Г-н председател, за да бъдат стратегии като „Младежта в движение“ ефективни и да постигат измерими резултати, трябва да има по-добро образование и бизнес сътрудничество. Съгласен съм с докладчика, че образованието следва да гарантира пригодността за заетост и да насърчава творчеството, но в същото време е необходимо да се предприемат действия за интегриране на образованието и бизнес целите. Университетските програми трябва да се сближат с изискванията на пазара на труда. Младите хора следва да получат възможността да придобият безпрепятствено нужния опит, умения, знания и ноу-хау, за да се подготвят за бъдещото си кариерно развитие и предприемачеството. По-конкретно е необходимо да се подобрят възможностите за младите хора в професионалното образование и обучение, за да се улесни тяхната мобилност в Европейския съюз и да се даде възможност за чиракуване в чужбина, което ще разшири техните умения и пригодност за заетост.

Програмите за мобилност и ползите от работата и обучението в чужбина трябва да бъдат достъпни за всички млади хора, независимо от типа образование, който са избрали. „Младежта в движение“ има потенциал да успее, но трябва да се превърне в конкретни мерки, които ще донесат ползи за нашите млади хора.

  Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-н председател, моят избирателен район дълги години съчетава насърчаването на уелския език сред младото поколение с артистични и технически таланти в анимационни програми като „Sally Mally“, „Super Ted“ и „Sam Tân“. Днес миналото се съживява с нови продукции като „Dr Who“ и „Torchwood“, така че Уелс бързо става известен като център за културни постижения в производството на филми и програми и като дом на нови творчески области като изключително печелившия хазарт.

За да продължи това, най-важното, което трябва да направим сега, е да осигурим подкрепата, от която се нуждаят творческите ни индустрии, за да продължат да растат. Трябва да се съсредоточим върху намаляването на административните пречки, пред които са изправени всички малки предприятия, и да потърсим начини да извлечем истинска добавена стойност от единния пазар чрез сътрудничество в областта на правата на интелектуална собственост, европейския патент и осъществяването на пълния потенциал на програмата относно цифровите технологии и, разбира се, чрез отстраняване на несъответствията в съществуващото законодателство на ЕС, като например по отношение на ДДС.

Нашият бюджет на ЕС следва да се използва продуктивно за превръщане на огромното количество творческа енергия около нас в предприятия, които създават истинско богатство: създават предприятия, осигуряват устойчиви работни места и процъфтяващо и богато бъдеще за нашия народ в Уелс и навсякъде.

  Helga Trüpel (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, в действителност тази сутрин разискваме значението на културата в различните области на политиката – във външната политика, в икономическата политика, в политиката в областта на образованието и в социалната политика – и знаем, че всички имаме полза да се обърне по-голямо внимание на културата. Раждането на демокрацията в арабските страни не би било възможно без основаното на културата желание за отваряне, за културно разнообразие, демокрация и свобода на печата.

Творческите индустрии са важна част от икономическата политика. В моята страна, Германия, има повече работни места в творческия сектор, отколкото в автомобилостроенето. Това е нещо, което трябва да вземем под внимание. В резултат то е важна част и от стратегията „Европа 2020“. Искам да подчертая, че ако искаме да укрепим творческите индустрии, трябва да работим по-конкретно върху цифровото развитие. Знаем, че именно производителите на творческо съдържание формират основата на веригата за създаване на стойност в сектора на културата. Следователно, от една страна, имаме голям интерес от културното многообразие, стимулирането на творците и лесния достъп до творческо съдържание онлайн. Но в същото време искаме творците да получават справедливо заплащане, което невинаги е факт в днешния цифров свят. Затова трябва да изменим договорното право, за да укрепим позицията на нашите творци. Трябва да разработим нови социални модели, за да намерим справедлив баланс между лесния достъп за потребителите и подходящото заплащане за създателите на съдържанието.

И един последен въпрос. За Европа ще има голяма символична стойност и ще е голям исторически успех, ако Сараево стане Европейска столица на културата за 2014 г.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, докладът относно „Младежта в движение“ съдържа някои добри идеи, като например, че кризата не трябва да се използва като оправдание за намаляване на разходите за образование. В доклада обаче се приема Болонският процес, който затяга хватката на големия бизнес и продължава процеса на превръщането на образованието в стока.

Докладчикът посочва, че университетите са недостатъчно финансирани, и поради това призовава да търсят финансиране от частни източници. Със сигурност отговорът на недостатъчното финансиране не е да каним частния сектор с изкривяващия ефект, което той оказва върху образованието, или да налагаме такси, които блокират достъпа на стотици хиляди в цяла Европа, а държавни инвестиции да предоставят безплатно, добре финансирано образование на всички равнища. Освен това в резултат на драстичните строги икономии, в много държави е почти невъзможно за младите хора да получат добра работа, след като завършат образованието си. Понастоящем една четвърт от младите хора в Ирландия са безработни и всяка седмица емигрират 1 000 души, така че за много ирландски семейства понятието „Младежта в движение“ има съвсем различно значение. Кризата с безработицата може да се преодолее само със значителни държавни инвестиции за създаване на добри работни места.

  Derek Roland Clark (EFD). – (EN) Г-н председател, точно когато отговорните хора и правителства следят всяка стотинка, Комисията предлага още разходи – карта „Младежта в движение“, европейски паспорт на уменията, европейски монитор на свободните работни места – с „Европа 2020“, с цел културна дипломация и да се накарат младите хора да пътуват, когато те вече правят това, като обикалят света по своя собствена инициатива. За какво са ни нужни скъпите поощрения?

Що се отнася до разпространението на европейската култура, е, възползвайте се максимално, защото поради начина, по който действа лудият ЕС, скоро няма да остане никаква култура, освен безсмислената мантра „Единство в многообразието“. Не разбирате ли, че Европа не е една държава, а голям и славен гоблен от привлекателни, отличаващи се и подхождащи си културни парчета, и да ги смесвате означава да ги превърнете в безцветна и безформена маса, с което ще унищожите това, на което казвате, че се възхищавате?

Не настоявайте за култура на ЕС; направете достъпна италианската, немската, френската, нидерландската, британската и останалите култури за всички, които искат да ги пробват, и всичко ще си дойде на мястото.

  Marielle Gallo (PPE). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, след цифровизацията на културните и артистичните активи считам, че въпросът е следният: дали Европа ще се превърне в земя на потреблението за САЩ, а скоро и за бързо развиващите се страни, или най-накрая ще се събуди и ще вложи ресурси в развитието на своя информационен, културен, но и икономически потенциал?

Естествено твърдо вярвам в богатството и многообразието на европейската култура, но днес говоря от гледна точка на конкурентоспособността, за да посоча една глупост и един абсурд. Глупостта са безплатните услуги, за които мечтаят някои хора, достъп до всичко срещу нищо. Ако вървим по този път, няма да има повече инвестиции в сектора. Творците и изобретателите няма да могат да получат справедливо възнаграждение и постепенно ще изчезнат. Следователно икономическите модели, които ще приложим за онлайн движението на културното ни наследство, изключват безплатните услуги.

Абсурдът е данъчното облагане на нематериалните културни активи в две отношения. Първо, налице е деформация на ДДС в зависимост от държавата, в която е се извършва дейността. Например от 1998 г. насам има мораториум по отношение на американските платформи, което доведе до изключителния им бум. Второ, налице е дискриминация в ставките на ДДС, която ощетява цифровите стоки в сравнение с материалните стоки. Считам, че трябва да решим тези два въпроса чрез законодателството.

  Maria Badia i Cutchet (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, аз също приветствам възможността, която ни предоставя настоящото разискване относно четири доклада, които ще гласуваме в края на сесията тази сутрин. Това са доклади, които считам, касаят въпроси, с които е много важно да се занимаем, да се опитаме да намерим решения на основните проблеми в Европейския съюз, доклади, които касаят начините за справяне с преждевременно напусналите училище, безработицата сред младите хора, икономическата криза и миграционните движения.

Във връзка с това, първо, искам да коментирам накратко образованието в ранна детска възраст. Както каза г-жа Honeyball, считам, че то е сред въпросите, които не получават вниманието, което заслужават. Знаем – и всеки ден все повече изследвания го потвърждават – че именно в ранна детска възраст протича най-интензивното развитие на нашите когнитивни и емоционални способности. Поради тази причина всички изследвания казват, че инвестирането в първите години от живота има много по-добри резултати, отколкото на по-късен етап. Считам, че е време да се съсредоточим не само върху университетското образование или професионалното обучение както досега, но и върху обучението в ранна детска възраст.

Друг много важен доклад според мен е „Младежта в движение“, една от основните цели на който е да се справи с преждевременно напусналите училище. Считам, че този въпрос е абсолютно свързан с безработицата сред младите хора, с много високия процент безработни в нашия Съюз. Трябва да дадем отговори за бъдещето на младите хора, които са бъдещето на Европейския съюз.

В заключение, по отношение на доклада относно културното измерение на външната дейност на ЕС искам да подчертая значението на културата в нашите политики за сътрудничество. Важно е да се изгради по-добро взаимно разбиране с трети държави и предвид резките промени на юг от нашите граници считам, че има голям смисъл да отговорим на тези въпроси.

  Marietje Schaake (ALDE). – (EN) Г-н председател, „ако искате да знаете къде е адът, попитайте твореца, а ако не можете да намерите твореца, значи сте в ада“. Считам, че този цитат от неизвестен автор в Сараево обобщава значението на изкуството и културата не само за отворените общества, но и за нашите отношения с останалата част на света. Босна и Херцеговина, със столицата си Сараево, се намира в една от черните дупки на европейската карта и това се дължи на нашата история. Сега обаче трябва да гледаме към бъдещето.

Жителите на Сараево познаха от близо ада, особено по време на обсадата на града, а изкуството и културата им помогнаха да оцелеят. Оркестърът репетира, докато градът беше обстрелван, и зимният фестивал на изкуствата и културата не спря. Сараево заслужава европейска пролет. Следващото поколение страда от раните на историята и ние имаме важна отговорност като европейци да гледаме към бъдещето с тях и да ги включим в европейския хоризонт.

Напълно подкрепям инициативата на г-жа Pack и призовавам Парламента да я подкрепим и да направим всичко възможно да включим Сараево като европейска културна столица. Считам, че ако всички го искаме, е абсолютно възможно, защото би било много жалко нашите идеи и здравият разум да бъдат блокирани от бюрокрация.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-н председател, частите от доклада на г-жа Schaake, които говорят за необходимостта от повишаване на мобилността на младите хора от съседните европейски държави, са много важни. От една страна, според мен свръхучастието на Европейския съюз в културната дейност в държавите-членки не е необходимо, но от друга страна, предвид случващото се днес в Тунис и събитията отпреди два месеца в Беларус е важно Европейският съюз, с културното си послание и посланието си за демокрацията и принципите на правовата държава, да се обърне към младия елит на съседните държави и да се намерят средства за младежки обмен, съвместни курсове на обучение, пътуване, създаване на университети и подкрепа за учебните програми. Такива програми съществуват в държавите-членки – например в Центъра за източноевропейски изследвания към Варшавския университет в Полша. Това следва да се разглежда като пример и е хубаво, че г-жа Schaake ни насочва в тази посока днес. Без това няма да можем да постигнем нищо.

  Heinz K. Becker (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, уважаеми гости, за мен е голяма чест, вече не като младеж, а като нов член на Парламента, да говоря тук за първи път.

Искам да характеризирам водещата инициатива „Младежта в движение“, която е част от програмата „Европа 2020“, като отлична цел за възможно най-голямо подобрение в навлизането на младите хора на пазара на труда с два основни акцента. Както и образованието в ранна детска възраст, тя цели, първо, намаляване на процента на преждевременно напусналите училище и, второ, увеличаване на броя на завършилите. В резултат в немалка степен на спънките, предизвикани от икономическата криза, но най-вече в резултат на структурни недостатъци в много – почти всички – държави-членки в други области, държавите-членки на ЕС имат напълно различни предпоставки.

Позволете ми да посоча за пример моята страна: процентът на преждевременно отпадналите от системата на образованието в Австрия е само 8,7 %, в сравнение със средно около 14 % за ЕС, и със сигурност си струва да се разгледа двойната система на професионално обучение в Австрия, която е подкрепена от социалните партньори. Германия също има голям успех в тази област. Нека вземем това за ориентир. Но Австрия следва да се стреми да постигне базовия ориентир, когато става въпрос за незадоволителния брой висококвалифицирани кадри. В други държави-членки има значително повече квалифицирани висшисти и ние трябва да проучим техните системи. Можем да научим много един от друг в тези области.

Неуспехите показват много ясно, че са нужни действия – трябва да преодолеем пропастта между образователната система и пазара на труда бързо и ефективно.

В заключение, искам да изкажа искрената си благодарност към г-жа Pack и да я подкрепя, като кажа, че да направим Сараево Европейска столица на културата не е дерогация, а е задължително.

  Председател. – Г-н Becker, не исках да Ви отнема думата, защото знам, че това е първото Ви изказване в залата, и искам да Ви приветствам. Надявам се, че в бъдеще ще спазвате определеното време, но във всеки случай Ви пожелавам успех в работата Ви като член на ЕП.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D). – (RO) Г-н председател, в Европейския съюз има държави, в които безработицата в съответната държава е 20 %, но 40 % сред младите хора. Не става въпрос за една единствена държава, а за много страни, в които средният процент на безработните млади хора е двойно повече от средното национално равнище.

Ако говорим за европейска интеграция или бъдещето на програмите и проектите, които имаме предвид тук, всички тези млади хора трябва да се чувстват европейци. Всички млади хора трябва да намерят своето бъдеще в границите на Европейския съюз. Затова считам категорично, че когато говорим за програмата „Младежта в движение“, трябва да говорим много повече за предоставяне на младите хора на достъп до работни места и за бъдещето на младите хора в Европейския съюз.

Считам, че решенията, които предоставяме на тези въпроси, не са достатъчно добри и че следва да обърнем много по-голямо внимание на начина, по който държавите-членки прилагат проектите и програмите, които имаме предвид тук. Смятам, че ролята на Европейската комисия е да насърчи повече държави-членки да прилагат правилно програмите и да отговорят на нуждите на младите хора.

  Ivo Vajgl (ALDE). – (SL) Г-н председател, в момент, когато културните различия между народите карат бюрократите да затварят границите – както последно беше демонстрирано от датчаните – и да издигат високи стени, те предпочитат да оставят конфликтите да се решават с оръжие, вместо с разбиране и съчувствие. В момент, когато творческите постижения стават стоки за еднократна употреба и голям източник на печалба, когато се създават всемогъщи световни монополи, които диктуват тенденциите и ценностите, докладът относно културното измерение на нашата Служба за външна дейност и културното измерение на Европейския съюз като цяло е повече от добре дошъл.

Докладът ни представя начините, по които нашият общ културен образ и творческите постижения на малките нации и държави-членки на Европейския съюз в контакт с културите на други народи може да повиши стандарта на нашия обществен дебат и дори да облекчи нашите дипломати и стратези в намирането на решения на безбройните кризи у дома и около нас. Като отказват да спазват границите, новите медии и новите технологии откриват необятни възможности. Исках в доклада да се отдели малко внимание на книгите, например на идеята, че книгите не следва да подлежат на данъчно облагане. Бихме могли да говорим за културно управление или за нов тласък на идеята на Мелина Меркури за Европейска столица на културата. Госпожи и господа, г-жо член на Комисията, нека дадем шанс на Сараево.

  Valdemar Tomaševski (ECR). – (PL) Г-н председател, образованието в ранна детска възраст е едно от най-важните задължения и на родителите, и на държавата. В този контекст е важно и уместно, че резолюцията подчертава значението на преподаването на регионални и малцинствени езици в ранна възраст. Особено важно е при преподаването да се използва майчиният език като средство за обучение, защото е известно, че езикът, на който децата мислят, е и този, на който по-успешно усвояват знания. Затова е неприемливо в училищата на местните национални малцинства от първата и втората година да се въвежда обучение на език, различен от майчиния, както неотдавна реши литовският парламент. Задължителното въвеждане на двуезично обучение се разбира еднозначно от поляците, които живеят в Литва повече от седем века, като дискриминация, която трябва да бъде премахната.

  Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, много съжалявам за последиците от земетресението в страната Ви.

(SK) Искам да поздравя Mary Honeyball за работата й по доклада относно обучението в ранна детска възраст. В текста личат усилията, положени за преодоляване на идеологическите предразсъдъци и за намиране на компромис сред целия политически спектър. Това е правилно и уместно, тъй като включва семейството и благоденствието на децата. Родителите носят основната отговорност да отглеждат и образоват децата си. Това се потвърждава и от позоваванията от докладчика на членове от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето. Отговорността на родителите е упомената и във Всеобщата декларация за правата на човека – родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.

Споделям и убеждението, че инвестициите в образованието и обучението в ранна детска възраст ще доведат до бъдещ просперитет. Има доказателства, че децата развиват основите за отговорност, разбиране и социално поведение още в първите години. В доклада се подчертава също така, че грижата за младите хора е най-добрият начин за предотвратяване на младежката престъпност. Описвам тези фактори в по-голяма дълбочина в доклада относно приноса в борбата с престъпността сред младежите на политиките в областта на равенството между половете и отговорността на родителите.

Също като докладчика и аз съм против изкуственото повишаване на процента на жените на пазара на труда на всяка цена. Много майки биха предпочели да се грижат за малките си деца, вместо да имат официална работа. Те обаче нямат свободата да избират, защото обществото цени твърде малко работата на жените у дома и в грижите за децата. Във внесения доклад не се съдържат предложения държавите да оценят финансово работата на майките в отглеждането и образоването на децата, поне като процент от приноса на държавите за предучилищните заведения. Докладът като цяло е стъпка в правилната посока и бъдещото социално развитие ще ни задължи да обърнем по-голямо внимание на темата.

  Chrysoula Paliadeli (S&D). – (EL) Г-н председател, инициативата „Младежта в движение“ се съсредоточава върху укрепването на мобилността на младите хора, главно за целите на заетостта. Но по време на икономическа криза и когато ценностите са поставени под въпрос, мобилността на младите хора не може да се свързва единствено с предотвратяването на безработицата. Когато консервативни тенденции застрашават единството на Европейския съюз – чухме някои от тях тази сутрин – мобилността на младите хора може да се използва като важен инструмент за укрепване на европейското сближаване. Нуждите на пазара следва да бъдат второстепенен фактор.

Университетите обаче трябва да запазят своята независимост и обществен характер и изучаваните предмети следва да запазят своята академична и изследователска ориентация. Висшето образование в Европейския съюз не трябва да се ограничава до възпроизвеждане на моделите, които породиха и кризата, и загубата на доверие. Точно обратното, те трябва да се стремят да създават нови стандарти за социално сближаване и колективност, които хуманитарните науки и европейска система за класификация на университетите, основана на тях, могат да развиват в правилната посока.

  Sabine Verheyen (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, уважаеми гости, културното многообразие на Европа е важна стока, която трябва да запазим и дори да развием в бъдеще. За да бъде възможно това, трябва да се изправим пред предизвикателствата на цифровата ера не само в информационното общество, основано на знанията, но преди всичко в културния и творческия сектор.

Културното многообразие не е само идеал, но и важен икономически фактор. Около пет милиона души в Европейския съюз са заети в сектора на културата. Това се равнява на около 2,5 % от цялото население. Културният сектор е сектор с растеж, който се развива по-бързо от много други икономически области. Развитието на информационните и комуникационните технологии се движи точно толкова от съдържанието, предлагано от сектора на културата, колкото естеството и качеството на същото съдържание се променя и развива с технологиите. Затова е необходима рамка за културния и творчески сектор, в която той да се развива устойчиво в лицето на предизвикателствата на цифровата ера. Имаме нужда от модерна, достъпна и предоставяща правна сигурност система, в която всеки може да се развива на равна основа.

Културният и творчески сектор е двигател на Европа. Затова трябва да обърнем внимание на тази област, включително когато става дума за образование и обучение. Трябва да осигурим на младите хора културни и творчески умения, включително в рамките на ученето през целия живот. Но трябва също така да подобрим бизнес уменията на нашите творци и да им предоставим солидна основа във връзка с новите технологии.

Необходимо е да създадем рамка, в която заетите в сектора на културата да могат да запазят препитанието си. Затова трябва да работим усилено по въпросите, свързани с авторското право, социалната сигурност и интелектуалната собственост, но и със свободен достъп до информация и съдържание, за да гарантираме по-нататъшното развитие на творческия и културен сектор в цифрова среда в бъдеще и да можем да запазим културното многообразие и културното наследство на Европа като важна отличителна черта на Европейския съюз.

  Председател. – Г-жо Verheyen, по време на изказването Ви преводачите ми показаха, че не могат да Ви следват. Не Ви прекъснах, тъй като ми беше трудно да го направя, и се извинявам на преводачите. Искам да кажа на всички, че системата се променя, така че вместо да се предупреждава председателят, ще се предупреждават ораторите. Така сами ще виждате, че преводачите не могат да ви следват.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, „Животът е хубав, любов моя. Поглеждаш света и той е твой“. Първите няколко реда от простичко стихотворение показват колко е хубав животът и ни напомнят, че сме отговорни за света, който градим за нашите деца. Във внесения доклад г-жа Honeyball съвсем навреме напомня, че бъдещето на нашите деца се оформя още в първите години на живота им, годините, в които институциите трябва да поемат ключова роля, за да растат децата ни така, както желаем.

Съгласна съм с всичко в доклада: важно е държавите-членки и Съюзът да поемат отговорност за мерки в подкрепа на обучението в ранна детска възраст, но трябва да претендират за роля, която не може да се делегира единствено на родителите или на заетите в сектора на образованието. Както винаги казвам на заседанията на комисията по правата на жените и равенството между половете, родители, които живеят в бедност, означава деца, отглеждани в бедност. Децата имат правото да получат помощ и услуги от държавите-членки и Съюза. За да се справим с бедността, социалното изключване и неграмотността, трябва да подкрепяме нашите деца от първите им стъпки.

За целта трябва да инвестираме в грижите и образованието от най-ранна детска възраст и да наблюдаваме услугите, които се предоставят, и тези, които ги предоставят. Всички деца трябва да имат достъп до образование, независимо от социалния произход, и трябва да гарантираме същата възможност за децата на търсещите убежище, бежанците и всички, които имат разрешение, макар и само временно, да пребивават в Съюза.

Г-жа Honeyball подчертава научните изследвания и обмена на най-добри практики, разумното използване на структурните фондове и програми като „Коменски“ и накрая, необходимостта държавите да си възвърнат ключовата роля в образованието в най-ранна детска възраст, за да се гарантира постигането на целите за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж.

  Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Г-н председател, докладът относно обучението в ранна детска възраст не е и не може да бъде опит за общо решение на този строго индивидуален въпрос. Считам обаче, че има важен принос за дебата относно общите европейски цели и ценности в предучилищното образование. Изследванията в тази област подчертават важната роля на предучилищните грижи за здравословното развитие на децата и по-нататъшното им интегриране в обществото. Изглежда, че предучилищното образование има положителен ефект и върху по-нататъшното образование на детето и че инвестирането в обучението в ранна детска възраст в най-широк смисъл е по-ефективно от всяка по-късна намеса. Затова е в наш интерес да подкрепим това образование, както и за да постигнем целите на стратегията „ЕС 2020“, и да увеличим броя на жителите с висококачествено висше образование, като същевременно намалим броя на хората, които не завършат образованието си. Висококачественото предучилищно образование може да ни доведе много по-близо до тези цели, може би повече, отколкото сме склонни да признаем в момента.

  Roberta Angelilli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, първо искам да благодаря на г-жа Honeyball за свършената от нея работа. Да се гарантира, че всички деца имат достъп до образование и структури за подкрепа в най-ранна възраст, трябва да стане право на родителите, особено на майките, но преди всичко на самите деца, защото това означава, че те ще могат да положат здрави основи за своето образование, да получат подкрепа в своята социална интеграция и личностно развитие и да имат по-голям шанс да си намерят работа, след като станат възрастни.

В по-общ план, както посочиха и други колеги, в Съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за правата на детето се посочва, че през 2009 г. повече от шест милиона млади хора са напуснали училище, след като са завършили едва прогимназиално образование, и от тях 17,4 % не са стигнали по-далеч от основно образование. Тези цифри са обезпокоителни и ни карат да мислим, че училището и образователната система често се пренебрегват и не получават необходимите инвестиции.

Инвестирането в качествено образование още от най-ранна възраст представлява не само жизненоважна отправна точка за когнитивното, сетивното и двигателното развитие на детето, но е и предпоставка за изграждането на приобщаващо общество, което предлага много възможности за бъдещите поколения.

Освен това по-високото качество и по-големият брой детски градини и други структури за деца в ранна възраст, както е предвидено в целите, посочени в заключенията на Европейския съвет в Барселона, позволява на работещите родители да постигнат баланс между личния и професионалния живот. За съжаление обаче, статистиката показва, че много държави-членки все още трябва да извървят дълъг път, преди да постигнат тези цели.

  Nessa Childers (S&D). – (EN) Г-н председател, „Младежта в движение“ съдържа много насърчителни инициативи. Тук се включват по-конкретно планове за европейски студентски заеми, Европейската гаранция за младите хора, с която им се осигурява или обучение, или заетост в рамките на четири месеца, след като завършат училище, и наскоро обявеният план „Младежта на работа“, предназначен да създаде контакти между младите хора и предприятията.

Чувствам се длъжна обаче да призова за предпазливост. През 2010 г. държавите от ЕС постигнаха само един от петте критерия, определени за образованието, и това не вещае нищо добро за „Европа 2020“. За да има „Младежта в движение“ по-голям успех, нейното прилагане и напредък ще трябва да се следят отблизо на място и от членове на Парламента в нашите избирателни райони.

  Piotr Borys (PPE). – (PL) Г-н председател, днешното обсъждане е едно от най-важните и значими обсъждания в Европейския парламент. То касае целия сектор на културата и образованието и оттук – постоянните основи на огромния ни европейски дом. Трябва да помним това и да отдадем огромно значение на обсъждането, като имаме предвид, че не всичко ни е дадено завинаги. Трябва да знаем, че този огромен европейски дом, за да бъде стабилен, трябва да има здрави основи и да бъде устойчив на други възможни кризи и вероятно на големи промени, които не могат да се изключат и може би ни очакват.

Затова искам да благодаря на всички докладчици за много добрите доклади, и по-специално на г-н Zver и г-жа Honeyball, защото за първи път предприемаме цялостен подход към образованието. Искаме да дадем изключителни и широки способности на всички наши деца, от най-ранна възраст до трета степен на образованието. Днес, ако искаме европейското общество да бъде мобилно и младите хора да бъдат открити, чувствителни и компетентни, следва да имаме отговорен подход към цялата област на образованието, а показателите в момента са смущаващо слаби. Една трета от гражданите на Европа нямат никаква професионална квалификация.

Що се отнася до културното измерение, искам да благодаря на члена на Комисията за информацията, че Европейската служба за външна дейност ще има посланици и културни аташета във всички страни по света. Благодаря на г-жа Sanchez-Schmid, защото подкрепата за културата означава преди всичко подкрепа за бизнеса, свързан с културата, но по-конкретно подкрепа за вътрешния аспект на културата. Културните предприятия се нуждаят от административна подкрепа и намаляване на бюрокрацията в административните системи, но и от помощ в набирането на капитал, който може да дойде и от фондовете на Съюза. Мисията е обща за всички нас и затова в заключение искам да призова члена на Комисията да предаде това сериозно и важно обсъждане на Съвета, представители на който не присъстват в залата днес, за да може и в рамките на Съвета да се обсъдят тези важни задачи за Европа.

  Monika Smolková (S&D). – (SK) Г-н председател, като докладчик в сянка на комисията по регионално развитие по доклада относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ считам за важно, че културните и творческите индустрии бяха признати за инструмент за местно и регионално развитие. Много региони все още изостават – включително и заради финансовата криза – и културните и творческите проекти със сигурност ще помогнат за създаването на работни места и конкурентоспособността на тези региони.

Важно е държавите-членки, регионите и местните органи да се възползват във възможно най-голяма степен от програмите на ЕС за подпомагане на културата и творчеството, политическото сближаване, структурната политика и др. Определянето на възможностите за финансиране е важно за културните и творческите индустрии. Финансирането е най-голямата пречка за растежа за много предприятия. Затова е важно също така частният капитал и публично-частните партньорства да навлязат в културните и творческите индустрии, както настоява докладчикът, и да се подчертае значението на спонсорството. Подкрепям предложението за резолюция.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, чудесно е, че обсъждаме този важен въпрос цяла сутрин, и това показва колко ангажирани сме с културните и образователните въпроси.

(EN) Културата и образованието са ценни сами по себе си. И двете имат огромна роля за създаването на обединена Европа и за развитието на нашите икономики, докато вървим напред. Инициативите, които обсъждаме тук тази сутрин, ще ни улеснят.

„Младежта в движение“ е прекрасна инициатива. Вече много се възползваха от нея и още повече ще се възползват в бъдеще, но едно нещо е от жизненоважно значение и то е, че е налице взаимно признаване във всички държави-членки на квалификациите и дипломите. Това ще улесни по-голямо движение, но и ще повиши стандарта във всяка една от институциите.

Трябва да кажа също така – mea culpa – че късно бях спечелен за образованието в ранна детска възраст. Подобно на мнозина считах, че става дума за гледане на деца, но сега знам, че то е най-добрата инвестиция и най-добрата възвръщаемост имат инвестициите в образованието на всяко равнище. Безспорно тук важи старата ирландска поговорка „добре започнатата работа е наполовина свършена“ и може да бъде направено още в ранна детска възраст.

Искам също да подчертая значението на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), по-конкретно за актьорите. Много от тях живеят на опашките за помощи, а заслужават да спечелят от своя гений и това със сигурност може да се направи чрез защитата на ПИС в и извън интернет.

Като любител на спорта искам кажа, че спортът също е много важна част от културата и образованието. Призовавам за местен фестивал на спорта в Европа. Ако го направим, ще допринесем значително за спорта като част от нашата култура.

И накрая, искам да спомена, че миналата година посетих Манхайм. Там има музикално училище, което включва под един покрив производството, изпълнението, образованието, създаването на инструментите и т.н. Това е нещо, което може да послужи като пример за подражание и на други места.

  Enrique Guerrero Salom (S&D). – (ES) Г-н председател, позволете да изкажа подкрепа за жителите на Лорка, Испания, които бяха засегнати от природното бедствие. Това е земя, която е доказала подкрепата си многократно и която ще оцени подкрепата на Европейския парламент днес.

Г-жо член на Комисията, през 1989 г. тогавашният председател на Комисията, Жак Делор, заяви, че образованието и културата трябва да бъдат душата на Европа. Вече знаем, че те са не само душата, но и сърцето, и мускулите на Европа. Без равните възможности, които подобряват възможностите на всички деца и всички млади европейци, без социалното сближаване, което осигурява образованието, без способността да се конкурира, която допринася за разпространението на знания сред всички граждани, Европейският съюз ще бъде слаб. Но с всичко това и с културата той ще има мястото, което заслужава, в света.

  Emine Bozkurt (S&D). – (EN) Г-н председател, през 2014 г. се навършват 100 години от убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд, което предизвика Първата световна война. Отново в Босна и Херцеговина имахме кървава война през деветдесетте години. Важно е да отбележим тези трагични събития, които причиниха смърт, страдание, разделение и ужаси, но е още по-важно да отбележим и честваме единството и мира в Европа днес.

Сараево е град, който въпреки всичко, което се случи, запази многокултурния си дух и сила. За да получи признание, ще бъде голям символичен жест да определим Сараево за Европейска столица на културата през 2014 г., с което ще потвърдим отново посланието на Европа за мир и стабилност. Жалко е да пропуснем тази историческа възможност заради правилата. Само когато се изправим пред нашето минало, когато признаем и приемем историята, ще можем да погледнем открито към бъдещето, така че дайте на Сараево тази възможност.

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Г-н председател, за застаряваща Европа е от жизненоважно значение всички млади хора да развият най-добре талантите си и по-късно да успеят на пазара на труда. За това е необходимо образование, което още от ранна детска възраст има за цел да балансира несъответствието на възможностите, което обръща специално внимание на осигуряването на образование, професионално обучение и предимствата на заетостта на всеки млад човек, независимо от финансовото му състояние, социалния и етнически произход, увреждания или други здравословни проблеми.

Стратегията „ЕС 2020“ има за цел да увеличи броя на завършилите висше образование до 40 % и да намали дела на преждевременно напусналите училище до 10 %. За да се постигне целта, всяка държава-членка трябва да се отправи в тази посока. Има места, където днес виждаме точно обратните тенденции: намаляване на възрастовата граница в задължителното образование и на броя на финансираните от държавата места за висше образование.

Бъдещият устойчив растеж и способността за иновации на Европа може да се гарантират само ако всеки положи усилия и ако всички държави вървят по същия път.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-н председател, аз също, разбира се, искам да изкажа подкрепата си за жителите на Лорка.

В настоящото разискване относно образованието искам да повторя един важен въпрос: необходимо е да включим в средното образование специален предмет, който обхваща историята, целите и работата на Европейския съюз.

Вече говорих по въпроса в пленарната зала през изминалия мандат, след провала на референдумите относно Конституционния договор. За щастие миналата година в тази зала докладът Løkkegaard относно журналистиката и новите медии, одобрен през септември, подкрепи въвеждането на този предмет в параграф 13. Аз лично внесох изменение в това отношение.

Неотдавна в Испания регионалното правителство на Валенсия реши да включи предмет за следващата учебна година. Това е инициатива, която и други региони и държави трябва да последват. Разбирам, че Комисията, разбира се, подкрепя и приветства подобни инициативи.

Госпожи и господа, ние ценим, оценяваме само…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D). – (PL) Г-н председател, „Младежта в движение“ е една от най-важните инициативи на стратегията „Европа 2020“. Трябва да насърчаваме икономически растеж, основан на модерните технологии, които се създават само от образовани хора. Трябва да окажем нужната подкрепа на децата и младите хора. Преподаването на чужди езици, спортът и културните дейности, доброволната работа и младежкият обмен са програми, които следва да бъдат достъпни за децата и младите хора във всички региони на Европейския съюз.

Трябва да повишим образователните стандарти и да намалим различията на всяко образователно равнище – от детските ясли до университета, във всеки регион на Европейския съюз. Според проф. Яцек Коханович липсата на способност за сътрудничество е един от най-големите проблеми за развитието на Полша и Европейския съюз – това също трябва да се промени. Човешкият капитал идва от образованието, а социалният капитал – от доверието между хората. Инвестирането в образователни и културни програми...

(Председателят отнема думата на оратора)

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, първо трябва да погледнем контекста, в който водим дебата. Трябва да сравним хубавите думи, които чуваме тук, за значението на културата и образованието с реалността. Неопровержимата реалност показва големи съкращения в тези области, оттегляне на държавата, което застрашава социалната й роля и води до задълбочаване на неравенствата в достъпа до образование, знания и култура. Резултатът е умножение и задълбочаване на социалното неравенство.

Реалността в държави-членки като Португалия включва закриване на хиляди училища, хиляди учители без работа или без сигурна работа, хронично недостатъчно финансиране на държавната система за висше образование и увеличаване на разходите за обучение в университетите. Реалността е, че бюджетите за култура са орязани до крайност.

Затова нека не пренебрегваме реалността, че са спешно необходими инвестиции, особено ако се приложи срамният и реакционен план за намеса, изготвен от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, искам да изразя съчувствието си към Вашите сънародници; Испания е наш приятел и Ви съчувстваме, когато се случи нещо. Докладът „Младежта в движение“ е една от най-важните инициативи, включени в стратегията „ЕС 2020“, която насърчава и осигурява повече възможности за образование и обучение на младите хора, и улеснява прехода им от образованието към пазара на труда. Образованието, ученето през целия живот, иновациите и културата със сигурност ще доведат до напредък. Една гръцка поговорка казва, че умът ражда капитала, а не обратното, поради което трябва да определим, подчертаем и развиваме уменията и способностите на нашите млади хора, което можем да направим, ако гарантираме, че те могат да си намерят работа, която съответства на квалификацията и уменията им.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, тези доклади в най-добрия случай са изпълнени с парадокси, а в най-лошия – изтъкани от лицемерие.

Те говорят в полза на многообразието, но приветстват премахването му между народите. Многообразието, което насърчават в държавите-членки, включва насърчаване на културите на наскоро пристигналите, които са всичко друго, но не и европейски. С промяната на населението се променя и културата. Местните култури се изместват и изчезват. Говорят за свобода на изразяване, но са убедителни, само когато изразяват своята нетърпимост към тези, с които не са съгласни.

Насърчават само онези културни ценности, които одобряват и които съответстват на т. нар. „европейски“ ценности. В политическата сфера във вторник видяхме отношението на Парламента към свободата на изразяване, когато се гласува колега да се изпрати на показен процес във Франция заради престъпление на мисълта, без дори да получи възможност да се защити.

  Damien Abad (PPE). – (FR) Г-н председател, сегашното положение на младите хора в Европа е много тревожно, както ви е известно, тъй като има пет милиона безработни млади хора.

Радва ме желанието на Европейската комисия да демократизира достъпа на младите хора в Европа. Считам обаче, че трябва да отидем по-далеч от програмата „Младежта в движение“ и преди всичко да не попадаме в капана да искаме всеки млад човек да завърши университет. Трябва да бъдем свързани с всички групи млади хора, включително с най-отдалечените от Европейския съюз и особено, разбира се, със стажантите. Затова считам, че трябва спешно да въведем истинска програма за мобилност за тези целеви групи, в допълнение към програмата „Леонардо да Винчи“. Смятам, че името „Еразъм“, марката „Еразъм“, следва да се използва за всички програми и в различни форми, по-специално за стажантите, за да имаме необходимата амбиция да постигнем целите си.

Вторият въпрос касае финансирането. Трябва да вложим нужните средства, защото както много от вас посочиха, младежта и образованието следва да бъдат основният приоритет за бъдещето на Съюза.

  Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Г-н председател, това е възможност за изключително ангажиране със социалната мобилност на младите хора и решително ангажиране с обучението на едно поколение с отворен мироглед, поколение с умения, което заради глобалната си визия и мислене е в състояние да допринесе за развитието на регионите и напредъка на Европа. Защото ако всички млади европейци имат опит с обучение, стаж или работа в друга държава, те не само ще придобият повече умения, по-голяма независимост и по-добра визия, но преди всичко ще извлекат огромна полза от контакта с други млади европейци и обмяната на опит с тях.

Повече от всякога Европа се нуждае от поколение от европейци, които се познават и имат доверие помежду си и които познават и имат доверие в Европа, за да продължат проекта. Затова трябва да позволим на всеки от Fajã Grande на Азорските острови – най-западната точка на Европа, да участва. Трябва да гарантираме, че никой няма да бъде изоставен поради финансови причини.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, в доклада относно обучението в ранна детска възраст се споменава образованието чрез труд за децата от по-бедните семейства. Сред тях докладчикът посочва децата от ромски семейства, които имат най-малък достъп до обучение в ранна детска възраст, като най-рисковата група.

Затова е много важно държавите-членки да създадат специални условия за достъп до обучение в ранна възраст за децата, чиито семейства поради различни причини не им предоставят материалната и семейна подкрепа, която да им позволи да участват в стандартната образователна система без големи проблеми. Специалната грижа за децата от най-рисковите групи обаче трябва да се предостави много внимателно, за да се избегне заклеймяването на въпросните деца или семейства, което може да допринесе за социалното им изключване.

Следователно трябва системно да променяме и подобряваме механизмите за специална грижа, за да интегрираме успешно възможно най-голям брой деца от рисковите групи в нашето общество.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, първите три години от живота на детето са от решаващо значение за развитието на мозъка и за изучаването на чужди езици. Без усвояване на езика до определена степен по-нататъшното обучение не е възможно, тъй като с напредването на възрастта езиковият дефицит се преодолява много трудно.

В доклада се отбелязва, че повечето деца на имигранти в ЕС се обучават без да притежават нужните езикови познания. В същото време семействата на имигрантите и малцинствата като ромите се възползват много по-малко от образованието в ранна детска възраст, отколкото другите семейства. Не можем да допуснем нивото в нашите училища да продължава да спада, защото толкова много деца просто не могат да разберат това, което се преподава. С други думи, всяко дете – на имигранти или не – трябва да усвои националния език, преди да започне да посещава училище, до степен, която му позволява да следи процеса на преподаване там.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE). – (PL) Г-н председател, работата по създаването на европейска рамка относно обучението в ранна детска възраст, основана на общи цели и ценности, ни насочва в правилната посока към хармонизация на нашите образователни системи. Подчертаването на значението на първите години от живота на човек за последващото му развитие и на потенциала, присъщ на ранната детска възраст, е изключително важно за изпълнението на стратегията „ЕС 2020“. Според мен темата, която обсъждаме, е изключително актуална предвид сегашното положение. В моята страна миналия месец влезе в сила нов закон относно формите на грижи за децата до тригодишна възраст. С него се въвеждат нови видове детски заведения и грижи за децата: детски клубове, дневни центрове, детегледачки и детски ясли на работното място. Промените имат за цел да създадат благоприятни условия за правилното развитие на децата. Разнообразните образователни възможности позволяват да се подпомогне и стимулира развитието на потенциала на детето. Откриването на детски ясли на работното място ще улесни завръщането на родителите на пазара на труда след по-дълго прекъсване.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Evelyn Regner (S&D). – (EN) Г-н председател, когато става дума за „Младежта в движение“, говорим за пари, но най-вече за бъдещето. Иновациите, творчеството, пригодността за заетост са теми, които са наистина важни за всички нас в Европейския съюз. Хубаво е, че Комисията се съсредоточава върху ключовия момент на навлизането на пазара на труда, точно върху което и аз искам да се съсредоточа. Младите хора се сблъскват с тъжната действителност, с лошите условия на труд при стажовете днес, дори с експлоатация. И, разбира се, за жалост, когато навлизат на пазара на труда, се чудят „наистина ли съм нужен“ при тези високи равнища на безработица.

Това е най-важната тема за мен в момента, така че призовавам члена на Комисията да продължава напред и да се съсредоточи и върху бъдещето, да създаде нещо като устав за стажовете, с който да се въведат правила срещу експлоатацията...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, първо искам да изразя от името на Комисията нашето съчувствие и солидарност с хората в Лорка и в околностите на града. Като дете преживях много силно земетресение в родния ми град и знам колко е ужасно.

Като европейци не можем да сме доволни от състоянието на европейската образователна система. Не можем да допуснем всеки седми млад човек да напуска училище без уменията и квалификациите, от които се нуждае, за да си намери работа и да има пълноценен живот. Нито мога да приема, че всяко пето дете не може да чете добре.

Наистина трябва да насочим цялото си внимание към нашите образователни системи. Трябва да ги подобрим, като укрепим нашите програми за мобилност, защото чрез мобилността децата, студентите, работниците и доброволците придобиват трансверсални умения, които не могат да получат от официалното образование. Считам, че орязването на нашите бюджети за образование е много недалновидна политика. Отново призовавам държавите-членки и правителствата да не го правят, особено по време на криза, защото това ще има много отрицателни последици в бъдеще. Трябва да работим заедно, за да гарантираме, че в следващата многогодишна финансова рамка средствата за образование и мобилност ще бъдат много повече отколкото в момента, тъй като се нуждаем именно от това, за да излезем от кризата и да дадем смисъл на хората.

Eдин колега спомена субсидиарността. Искам да ви уверя, че всички наши политики и препоръки относно образованието и културата напълно признават и спазват правилата за субсидиарност. Не диктуваме на държавите-членки. Просто отправяме препоръки към държавите-членки. Предоставяме им платформата да работят заедно, да обменят добри практики и да се учат една от друга.

Културните и творческите индустрии са важни – както много от вас споменаха – като двигател за развитието и създаването на работни места. Но нека не забравяме, че творческите и културните индустрии имат стойност per se. Творчеството и културата са ценности на Европейския съюз, които сме укрепили и трябва да запазим. След като анализирахме информацията по темата от всички заинтересовани страни и след консултация със заинтересованите страни, ние сме на път да представим препоръки как да укрепим и подкрепим културните и творческите индустрии, за да се развиват и да произведат резултатите, които очакваме от тях.

Що се отнася до външното измерение на културата – културата във външните ни отношения – считам, че носим отговорност за това. Нека не забравяме, че всички сме подписали и приели Конвенцията на Юнеско за културното многообразие. Трябва да работим с всички държави, които са приели конвенцията, за да гарантираме, че тя се прилага. Искам да подчертая, че културният обмен с външния свят ще бъде от полза не само за тях, но и за нас, защото обогатяваме културата, знанията и ценностите си в света.

И накрая, отбелязах си колко категорично всички подкрепихте Сараево да стане Столица на културата през 2014 г.

  Milan Zver, докладчик. – (SL) Г-н председател, благодаря за провеждането на разискването с достатъчно демокрация и щедрост, за да се даде възможност на много от колегите да вземат участие. Разискването беше преди всичко много добро и се съсредоточи върху следното: искаме да укрепим и запазим настоящите програми за мобилност в рамките на програмите за учене през целия живот и „Младежта в движение“. Нашето послание към държавите-членки е, че те следва да обърнат по-голямо внимание и да инвестират повече в политиките за младежта, които обхващат няколко сектора. Искаме разискването да донесе и други ползи; искаме държавите-членки да продължат да реформират своите образователни системи и социални политики, своите пазари и пр.

Искам да отговоря на едно възражение, което възникна в разискването. Докладът „Младежта в движение“ не се съсредоточава много върху значението на пазара; всъщност искахме да избегнем въпроса изцяло, но на няколко места подчертаваме, че образователните системи трябва да се приспособят към нуждите на обществото и икономиката, че голямата пропаст, голямата празнина, следва да се намали възможно най-много и че пречките пред навлизането на пазара на труда на младите хора следва да са възможно най-малко. Интересното е, че младежките организации посочиха именно това по време на изготвянето на доклада.

В заключение накратко ще подчертая следното: нека се възползваме от цялата положителна енергия, която имаме тук, в Европейския парламент, в храма на европейската демокрация, както и в Европейската комисия, и да направим всичко възможно да гарантираме, че докладът няма да остане просто сухи думи.

  Mary Honeyball, докладчик. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на всички за полезния и конструктивен начин, по който проведохме разискването. Почти всички, само с едно–две изключения, подкрепихте моя доклад относно обучението в ранна детска възраст и останалите доклади, които обсъдихме днес. Считам, че наистина показахме, че образованието е изключително важно. То е важно не само за децата – за ранна детска възраст, за която говоря аз, и за младите хора, за които говори колегата, но е важно и за бъдещето на Европа. Ето защо твърдо подкрепям думите на члена на Комисията, че държавите-членки следва да продължат да инвестират в образованието и да не правят съкращения заради икономическото положение, тъй като съкращенията в образованието са най-лошото, което можем да направим.

Образованието е нашето бъдеще, това са възрастни, които са пригодни за заетост, които са подходящи, които са здрави, които не източват нашите социални услуги. Ние го разбираме и трябва да предадем това послание на нашите държави-членки, за да упражнят своята субсидиарност да гарантират, че това, за което говорим тук, действително ще се приложи на практика.

  Marietje Schaake, докладчик. – (EN) Г-н председател, сега ще посоча няколко конкретни следващи стъпки по доклада относно ролята на културата във външната дейност на ЕС, за която говорихме тази сутрин. Искам да започна с цитат от унгарски дипломат в САЩ, г-н Симони, който каза, че „ от културна гледна точка рокендролът беше елемент с решаващо значение за отслабването на комунистическите общества и приближаването им към света на свободата“. Когато погледнем сегашните бунтове на младото поколение в Северна Африка и Близкия изток, можем да видим, че днес отвореният интернет е решаващият елемент за преместването в света на свободата. Нуждаем се от стратегия за свободата на интернет, която да улесни свободното изразяване, свободата на печата, достъпа до информация и достъпа до културно и образователно съдържание.

Това е приоритет, но има много повече конкретни предложения в доклада, за които основите вече са положени с Договора от Лисабон и с ратифицирането на конвенциите на Юнеско. Сега трябва да бъдат приложени на практика.

Службата за външна дейност следва да координира работата на различните генерални дирекции и да се създаде генерална дирекция за културна и цифрова дипломация. Персоналът на ЕСВД следва да бъде обучен и е необходимо културно аташе във всяко представителство на ЕС. Нужни са координиране, рационализиране и интегриране чрез междуинституционална работна група, която следва да докладва на Европейския парламент.

Призоваваме Комисията да приеме Зелена книга през 2011 г., последвана от съобщение относно стратегия за културно сътрудничество във външната дейност на ЕС. Призоваваме още за изграждане на капацитет чрез финансиране на инициативи, независими от правителствата, и искаме да насърчим културната дейност на ЕС в останалата част на света и онлайн.

Съществуващите програми като Европейската политика на съседство и Европейския инструмент за демокрация и права на човека имат културни елементи, които трябва да се координират и използват стратегически. Трябва също така да защитаваме и насърчаваме културното наследство, например чрез програмата „Blue Shield“, и да започнем културен политически диалог с трети държави.

Правата на човека трябва да се зачитат и никога не може да се използват културни аргументи за оправдаване на нарушенията им. Препоръчвам на колегите да прочетат доклада. Считам, че разискването показва, че имаме нужда от много повече обсъждания относно културата в ЕС.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, след всички изказвания искам да благодаря на колегите, на докладчиците в сянка, както и на докладчиците от комисиите, които изготвиха становища, предложиха ми много идеи и направиха възможно да се подобри текстът, който ще гласуваме днес.

Сега искам да погледнем по-нататък. Какви ще бъдат последващите действия по доклада? Призоваваме Европейската комисия да изготви Бяла книга, след Зелената книга, така че да направи преглед, който да доведе до истинска стратегия за творческите и културните индустрии. Също така с нетърпение очакваме законодателни предложения относно облагането на стоките с културен характер, управлението на дружествата за колективно управление и бюджетните средства за програми, свързани с културата, образованието и медиите.

Трябва да превърнем нашите амбиции в конкретни мерки. Защо да не въведем веднага по-ниска ставка на ДДС за всички културни продукти, независимо дали използват физически носител, или са онлайн? Различията в данъчното облагане пораждат нарушения, които винаги възпрепятстват конкурентоспособността на европейските предприятия. Американците разполагат отдавна с конкурентно предимство благодарение на данъчен мораториум върху тези услуги. Европа ще направи ли нещо по въпроса? Защо да не обмислим и възможността за единна цена на цифровите книги в цяла Европа? Френският политик Едуар Ерио веднъж каза: „Културата е това, което остава, когато всичко е забравено“. Но културата може да се забрави бързо, ако не я защитаваме, ако не я поддържаме, ако не се интересуваме от нея.

Надявам се, че Европа ще намери средствата, с които да насърчава културата си, така че моделът и наследството й да имат влияние, за да може Европа да защити своята идентичност и икономиката й да расте.

  Председател. – Внесено е предложение за резолюция⁽¹⁾на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Бъдещето на Европейския съюз е в ръцете на неговите млади хора, на техния потенциал и способност да прегърнат проекта на ЕС и да го отведат до ново измерение на приобщаване и сътрудничество между държавите-членки. Първото условие да се гарантира, че младите хора днес ще се превърнат в гражданите на Европа на утрешния ден, е да се опознаят помежду си. Това означава да влязат в контакт с възможно най-голям брой култури в рамките на Европа, като се движат свободно и учат във възможно най- много държави-членки. С оглед на това считам, че програмите за учене през целия живот, като например „Еразъм“ или „Леонардо да Винчи“, трябва да получат по-значителна финансова подкрепа от органите през следващите години. За Европа е необходимо все по-голям брой ученици и студенти да влизат в контакт с нов социален, образователен и културен модел. Считам, че програмите за мобилност, насочени към младите хора, ще доведат до истинска промяна в нагласата на младите хора в Европа и споделена визия за това, което Европа отстоява в областта на образованието, науката и изследванията, културата и нашите общи ценности.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът изпраща ясно послание: Европейският съюз трябва да включи последователна и координирана културна стратегия във външната си политика. Връзките, които обединяват по-специално Европа и държавите на юг от Средиземно море, търпят дълбоки промени. Вятърът на свободата духа в арабския свят. Културата е важен актив. Тя допринася за жива и дълготрайна демокрация. Културният и образователният обмен насърчава появата на организирано гражданско общество. Културното сътрудничество също е един от ключовите фактори за успеха на Съюза в Средиземноморието. С него народите споделят, взаимодействат помежду си и показват уважение и по-голямо разбиране.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) От деветдесетте години на миналия век Европейският съюз е свидетел на експоненциално увеличаване на броя на работните места в културните и творческите индустрии (КТИ) и техния принос за брутния вътрешен продукт. Естеството на КТИ е двойно: от икономическа гледна точка спомагат за създаването на нови работни места и растежа и от културна гледна точка улесняват социалната интеграция на гражданите. Зелената книга на Комисията официално признава икономическото и социалното значение на този сектор на икономиката. Но докато някои от нашите международни партньори вече широко използват многото ресурси, предлагани от КТИ, Европейският съюз все още не е разработил стратегия въз основа на културните дейности. Според мен предизвикателствата на глобализацията предлагат на тези индустрии големи възможности за развитие, които вероятно ще увеличат потенциала за икономически растеж и заетост. По-конкретно способността на КТИ да засилят социалното и териториалното сближаване ще зависи от стратегическите инвестиции. Необходими ще бъдат още сътрудничество с местните власти, споделяне на опит и обмен на добри практики. Считам също така, че по-голямата защита на правата върху интелектуалната собственост е изключително важно условие за защитата на културното многообразие в Европа.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Образование и грижи в ранна детска възраст“ (ОГРДВ), е приветствана инициатива, защото разглежда проблемите в образованието на децата и има за цел да създаде средства за осигуряване на най-добрия старт на децата за утрешния свят. Според мен обаче в документа на Комисията липсва анализ на проучванията и информацията от всички 27 държави-членки на Европейския съюз относно образованието, грижите и социалната защита на децата. Освен това искам да подчертая тясната връзка между неравностойното социално-икономическо положение и възможностите за образоване и обучение на децата от ранна възраст, защото семействата с ниски доходи много по-рядко използват ОГРДВ. Така по-късно някои от тези млади хора нито имат работа, нито са заети с образование или обучение. Разбирам усилията на Комисията да насърчи държавите-членки да обменят добри политически и практически примери чрез отворен метод на координация, но би било много по-полезно и ефективно да се изготвят и приемат общи критерии за качество. Това ще насърчи събирането на данни и сравнителния анализ във всички държави-членки на Европейския съюз, защото събирането на данни е особено важно за наблюдение на напредъка и за измерване на резултатите. Искам да подчертая, че особено липсва информация за децата от семейства със социални проблеми, децата със специални нужди и децата в неравностойно положение.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладът по собствена инициатива е посветен на въпроса за мобилността в обучението на младите хора, който произтича от стратегията „ЕС 2020“. Безспорно е правилно да се повиши конкурентоспособността на младите хора, като се създадат условия в рамките на университетското образование да прекарат най-малко една година в друга държава-членка. Мобилността, система за признаване на кредити и други мерки ще ограничат ръста на безработицата сред младите хора, чието равнище в ЕС днес е средно 21 %, което е тревожна цифра. Лично аз горещо приветствам призива към Комисията и държавите-членки да подкрепят доброволческите дейности и да въведат законодателни мерки, с които да се признае доброволческата дейност на безработните за трудов стаж. Това ще доведе, особено при младите хора, до укрепване на трудовите навици, до по-голяма конкурентоспособност и по-голяма мотивация в търсенето на работа. Според мен е не по-малко важно да има постоянна връзка между изискванията на пазара на труда и професионалното образование, връзка, която трябва да бъде много гъвкава в това отношение, за да могат бъдещите висшисти да имат най-добра позиция на пазара на труда, с което постепенно да се намали равнището на безработицата сред младите хора.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Искам да изразя категорична подкрепа за рамката „Младежта в движение“, насочена към подобряване на системите за образование и професионално обучение в Европа. Считам, че тя е от първостепенно значение за разработване на конкретни политики в подкрепа на мобилността на младите хора и за улесняване на стабилен преход от образователната система към заетост. Важен фактор, който трябва да бъде взет под внимание, е, че младите хора са една от социалните групи, най-силно засегнати от световната икономическа криза. Длъжни сме да подкрепим младите хора, които навлизат на пазара на труда, както заради тях самите, така и заради европейската икономика. Младите хора днес са лидерите на утрешния ден. Ето защо е жизненоважно да имат възможност да развиват своите умения, способности и знания сега, така че в близко бъдеще да могат да допринесат активно за растежа и развитието на Европейския съюз. Трябва да положим основите за конкретни политики, които ще подпомагат младите хора и ще им предоставят по-голяма мобилност и възможности да учат в чужбина. Ролята на мобилността е не само да подкрепи икономиката, но същевременно да направи изключително важен принос за културно сближаване на европейско равнище.

  Kinga Gál (PPE), в писмена форма. – (HU) Считам, че обсъждането на образованието и културата е важно, и искам да добавя подход, който до момента липсва поради множество важни съображения. Взаимното разбиране и уважение са основните условия за традиционни национални общности, малцинства и мнозинства, които живеят заедно в хармония и благоденствие. Образованието играе жизненоважна роля тук. Ако историята и литературата на малцинствените общности се преподават в повечето училища и ако усилията за образоване на малцинствата включат културата на мнозинството, общностите, които живеят заедно, ще се разбират по-хармонично. Езиковото обучение също има важна роля за културното разбирателство. Това важи не само за процеса на учене на чужди езици, но и за отношенията между мнозинствата и малцинствата, които живеят рамо до рамо. Считам, че не само малцинствата трябва да изучават езика на мнозинството, но и обратното. Всеки ще има по-богат живот, ако се проявява взаимно уважение. В същото време, като знаят езика на другите, поколенията ще имат много по-положително отношение и по-лесно ще създават взаимоотношения с връстниците си, което ще има решаващо значение за бъдещето на регионите. И накрая, считам, че е важно да споменем значението на дълбокото разбиране на културното наследство, така че общностите, живеещи заедно, да могат да признават и уважават културните ценности на другите. Смятам, че конкретната задача на Комисията е да насърчи всички тези въпроси, а на Парламента – да предостави по-голяма теоретична и политическа подкрепа.

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE) , в писмена форма. – Младите хора са двигателя на всяко общество и неговото бъдеще. Тяхното образование, професионално обучение, квалификация и интеграция на пазара на труда са в основата на постигането на целите на Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Затова, аз съм убедена, че Европа трябва да продължи да инвестира в развитието им и инициативи като "Еразмус", "Леонардо" и "Младежта в движение" следва да бъдат постоянно доразвивани и популяризирани. Подобряването на качеството на образованието и обучението, както и на достъпа на младите хора до него, са важна стъпка към намаляване на безработицата и развитие на европейската икономика. За съжаление, в Европа все още има райони и социални групи, при които условията за това са ограничени, и са необходими координирани усилия за решаването на този проблем. Освен това е важно образователните и обучителните програми да бъдат по-тясно обвързани с нуждите на бизнеса, да стимулират потенциала и креативността на младите хора, така, че да ги направят по-конкурентноспособни на пазара на труда. Подкрепям усилията за насърчаване на мобилността на младежите, както по време на тяхното образование, така и по отношение на тяхната професионална реализация. Считам, че това е важно условие за развитието на нови умения и европейско самосъзнание.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Културното измерение на външната дейност на ЕС е важно и много необходимо. По света като цяло европейската култура се счита за привлекателна и желана. По-трудно се приемат европейските ценности. Като член на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС многократно ставам свидетел на културните различия и техните последици.

Като европейци се опитваме системно да насърчаваме ценности и принципи, които за нас са основни и неотменими. Често обаче се сблъскаме с липса на разбиране от страна на нашите партньори. Някои от тях считат това за един вид културен империализъм. Ето защо е толкова трудно да убедим нашите партньори, че ценностите, насърчавани от Европейския съюз, не са опит за налагане на нашия начин на мислене на другите. Фактът, че се опитваме да разпространим нашите идеали, например в областта на правата на човека, се дължи чисто и просто на морално задължение. Ние уважаваме различията и многообразието, но не можем да се откажем от принципи, които считаме за основни. Няма да приемем дискриминацията и няма да се откажем от защитата на живота и достойнството на човека. Тук Съюзът е обединен и в пълно съгласие.

  Ádám Kósa (PPE), в писмена форма. – (HU) Искам да поздравя г-жа Honeyball за отличната работа и за посочването на важни въпроси, които може да не са получили достатъчно внимание в миналото. Тук се включва по-конкретно признаването на връзката между бедността, неравностойното положение и слабите резултати в училище. Искам да напомня на колегите, че има и допълнителна връзка: неравностойното положение е особено изразено в случаите, когато детето живее с увреждания, които родителите, недостатъчно информирани, нито разбират, нито приемат. Ще обърна специално внимание на този проблем в доклада, по който работя в момента. Работата на г-жа Honeyball, и в частност приемането на ориентиран към децата подход, ще бъде отлична отправна точка в бъдеще. Проектът на доклад „припомня значението на ученето в ранна възраст за придобиването на знания, по-специално научаването на езици, за владеенето на много езици и за езиковото многообразие“, което с радост и готовност подкрепям. Съгласен съм, че да се подкрепи ранното развитие на децата с увреждания и да им се помогне да придобият подходящи езикови умения, е основна инвестиция в човешките ресурси и неповторима възможност. Важно е също така, че за да се развият езиковите умения на глухите деца, те трябва първо да научат майчиния си език (на езика на знаците), което ще им позволи да овладеят много езици в бъдеще. И това е инвестиция за постигане на целите на „ЕС 2020“ и за повишаване на равнището на заетост към по-достъпно, приобщаващо и устойчиво общество.

  Paweł Robert Kowal (ECR), в писмена форма. – (PL) Подкрепата за мобилността на младите хора, особено на младите хора от държавите от Източното партньорство и Съюза за Средиземноморието, е особено важна с оглед на последните събития в Беларус и Северна Африка. Процесите на демократични промени, които започват в Египет и Тунис, могат да бъдат укрепени, благодарение на усилията на ЕС да образова гражданите на въпросните страни в духа на демокрацията и зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека.

Образованите граждани са най-големият враг на диктаторите и тоталитарните режими. Опитът на държавите-членки на ЕС може да се използва при организирането на такива програми. В Полша например имаме стипендията Константи Калиновски, която се управлява и от Центъра за източноевропейски изследвания във Варшавския университет – международен център за изследвания, който дава възможност на студенти от Източна Европа и Балканите да учат в Полша. Съюзът също така следва да активизира усилията за създаване на Университет на Източното партньорство, по модела на Средиземноморския университет в Словения. ЕС следва да подкрепи инициативите на млади и талантливи хора за насърчаване на конкретни политически стратегии. Добър пример е уебсайтът Eastbook.eu, чиито основатели ежедневно предоставят на хиляди потребители в интернет информация за събитията в държавите от Източното партньорство и напредъка на програмата. ЕС следва да окаже подкрепа и на младите хора от държавите-членки за учебни посещения в съседни държави. Това помага за преодоляване на културните бариери. Достойна за похвала тук е инициативата „Eurobus“ – пътуване из Украйна, което се организира всяка година за млади хора от държавите-членки на ЕС.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Приемането през юни миналата година на нова стратегия на ЕС – „Европа 2020“, цели да помогне за излизането ни от икономическата криза и да допринесе за по-нататъшно развитие на Европейския съюз. Това е важна стъпка за запазване и дори за увеличаване на младежката мобилност.

Един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“ е инициативата „Младежта в движение“, чиято цел е да се подобрят резултатите в нашите системи за образование и да се улесни навлизането на младите хора на пазара на труда. Тази цел ще бъде постигната, както подсказва и името, чрез развитие на идеята за младежки обмен и чрез подпомагане на младите хора да придобият нови умения. Според статистическите данни понастоящем 15 % от младите хора приключват преждевременно с образованието си и по този начин получават квалификация, която не отговаря на нуждите на пазара на труда. Освен това само около една трета от хората завършват висше образование и това съотношение е значително по-ниско отколкото в САЩ или Япония например. Следователно едно от най-важните предизвикателства пред Европейския съюз е необходимостта тези два проблема да получат специално внимание и финансова подкрепа. Но положението няма да се подобри, ако Комисията и държавите-членки не следват насоките на стратегията „Европа 2020“. Мобилността на младите хора е ключът за по-нататъшното развитие на Европа и ако искаме да бъдем най-новаторската икономика в света, не трябва да пренебрегваме инвестициите в човешкия капитал, и особено в младите хора.

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE), в писмена форма. – (RO) В контекста на настоящата икономическа криза ЕС се нуждае от глобална стратегия, основана на иновациите и творчеството, която ще допринесе за икономическия растеж и създаването на работни места. Именно затова културните и творческите индустрии трябва да бъдат насърчавани. Следователно считам, че сега е необходимо да гарантираме по-голямо разпространение на творческите произведения в Европа и свободен достъп до тях онлайн, без обаче да пренебрегваме факта, че творците и техните произведения трябва да бъдат защитени и да получат справедливо възнаграждение. С оглед на това трябва да създадем законодателна рамка, способна да подпомогне развитието на тези индустрии и да вдъхне доверие у потребителите и участниците на цифровия пазар, тъй като секторът може да улесни създаването на нови работни места, като се възползва от културното многообразие на Европейския съюз и потенциала му за иновации. В същото време считам, че имаме нужда от нови бизнес модели, които ще подкрепят тези индустрии, като използват предимствата на единния цифров пазар. В заключение, смятам, че докладът бележи първата стъпка в развитието на сектора. Но Комисията и държавите-членки трябва да увеличат усилията си с цел да превърнат културните и творческите индустрии в ключов сектор на европейската икономика.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Радвам се, че като част от стратегията „Европа 2020“ обръщаме специално внимание на младите хора, като се имат предвид демографските предизвикателства пред нашия континент. На този фон „Младежта в движение“ – водеща инициатива на Европейската комисия, предлага конкретни мерки за повишаване нивото на образование и професионално обучение, включително чрез мобилност и улесняване на достъпа до заетост. Освен намаляването на броя на преждевременно напусналите училище и увеличаването на дела на висшистите до 2020 г. искам да подчертая някои аспекти, които могат да осигурят подкрепа за младите хора. Първият аспект е значението на разработването на по-гъвкави образователни програми, които да позволят ученето да се съчетае с работа. Вторият аспект е в ползата от система за виртуална мобилност в допълнение към географската мобилност. Друг аспект е насърчаването на стипендии за обучение, предоставяни от частни предприятия. Подкрепата е също толкова важна за частните инициативи за младежта, които могат да доведат до създаване на работни места, и за социалната интеграция като резултат.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Безработицата сред младите хора, причинена от икономическата криза, е сериозно предизвикателство в целия ЕС и досега нито ЕС, нито държавите-членки не подхождат правилно към нея. Заетостта на младите хора зависи от общата икономическа политика; държавите-членки следователно трябва да се насочат към инвестиции и създаване на работни места. За съжаление мерките за строги икономии, които се усещат и в Унгария и които засягат освен всичко останало и образователната система, както и намаляването на средствата за създаване на работни места не помагат на младите хора; напротив, чувството им за изолация от обществото и пазара на труда може да се превърне в дългосрочна заплаха за икономиката. Икономическата криза не следва да бъде причина за съкращаване на разходите за образование, защото борбата с последиците от кризата изисква младите хора да получават по-високо образование. Успехът и ефективността на инициативата „Младежта в движение“ зависи до голяма степен от отношението и ключовите дейности на държавите-членки, както и от финансовата им подкрепа за изпълнението на програмите на национално равнище, които могат да допринесат за социалната интеграция на младите хора. Ролята на местните учебни заведения, както и на местните и регионалните власти в областта на образованието и мобилността също е много важна, поради което считам, че е важно да се подкрепи мобилността на преподавателите и работещите в сферата на младежта и образованието, тъй като именно те мотивират младите хора. За да се постигнат тези цели на ЕС, следва да се въведе подход на партньорство с местните и регионалните власти.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих доклада, който потвърждава амбициите ни за младите хора в Европа. Стратегията „Европа 2020“ отделя централно място на образованието на младите хора и предлага следните цели за 2020 г.: намаляване на броя на преждевременно напусналите училище от 15 % на 10 % и увеличаване на броя на хората с образование от трета степен от 31 % на 40 %. Искам обаче да подчертая един въпрос: пречките пред мобилността на младите хора. Смята се, че понастоящем едва 4 % от европейските студенти получават стипендия по „Еразъм“. Това е твърде малко, защото знаем, че автобиографията може да бъде значително подобрена с една година в чужбина по отношение на учене – особено изучаване на чужди езици – възприемчивост и умения. Три неща могат да обяснят цифрата: фактът, че много от студентите дори не са наясно, че съществуват тези възможности за обучение в чужбина, разходите за една година по програма „Еразъм“ за бюджета на дадения студент и сложността на признаването на постиженията. Европа и държавите-членки трябва да се ангажират с всички изброени области, така че програмата „Еразъм“, която е един от най-големите успехи на ЕС, да се превърне в успех за всички.

  Csaba Sógor (PPE) , в писмена форма. – (HU) Основната цел на инициативата „Младежта в движение“ е да насърчи мобилността на младите хора и да премахне пречките, които все още са на пътя й. Приветствам факта, че се поставя по-голям акцент върху хармонизирането на образованието и потребностите на пазара на труда. Може би най-сериозното опасение на днешната младеж е, че след като завършат образованието си, не могат да извлекат полза от знанията си на пазара на труда. За това свидетелства тревожното равнище на безработицата сред младите хора; последиците от това явление намаляват желанието им да имат деца и драстично забавят създаването на семейства, с което укрепват неблагоприятните демографски процеси. Проблемът, разбира се, е известен и на Европейския съюз, и на държавите-членки. Но решението е главно в ръцете на държавите, тъй като само те могат да реорганизират и реформират националните образователни системи и да ги приспособят към новите социално-икономически реалности. Задачата на ЕС е да създаде рамка за процесите и да не позволи на държавите-членки да се отклонят от първоначалната цел, като в същото време ги насърчава и мотивира да въведат реформите, които са тежки в краткосрочен план, но със сигурност печеливши в дългосрочен план.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) По време на икономическа криза, когато някои държави-членки съкращават инвестициите в образованието и обучението, се радвам, че днес Парламентът прие доклада относно „Младежта в движение“.

През последните години на практика младите хора усетиха последиците от кризата най-остро. Процентът на безработица сред младите хора в ЕС е над 20 %, което е повече от два пъти от средната стойност за възрастните, а в някои държави-членки дори надвишава 40 %. Бюджетните съкращения имат пряк ефект върху перспективите и възможностите на младите хора за развитие. Знанията и уменията на младите хора са от съществено значение за постигането на интелигентно и устойчиво развитие. „Младежта в движение“ – водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“, следва да има за цел да повиши привлекателността на висшето образование в Европа, качеството на образованието и мобилността на студентите и работниците. Тази инициатива дава възможност на младите хора да придобият знания, умения и способности, които са от съществено значение за работата и живота. Приоритетите и целите няма да бъдат напълно реализирани и постигнати, ако ЕС не гарантира дългосрочна финансова подкрепа в бюджета си. Ето защо е толкова важно програмата да получи големи субсидии, без да забравяме същевременно колко е важно да продължим да я насърчаваме и да провеждаме подходяща информационна политика.

  Jutta Steinruck (S&D), в писмена форма. – (DE) Докладът насочи светлината на прожекторите към професионална категория, която твърде често се пренебрегва. Каква ще е европейската култура без творци? Докато развиваме творческите индустрии в икономическо отношение, не трябва да забравяме заетите в сектора. Като докладчик в сянка от моята група в комисията по заетост и социални въпроси искам да подчертая, че социалното положение и условията, в които творците в Европа живеят, са особено важни. За съжаление много от петте милиона души, които изкарват прехраната си в творческия сектор, живеят в несигурни условия. Втората и третата работа не са рядкост, защото работата на едно място често не е достатъчна за изхранване. Липсват здравни и пенсионни осигуровки. Договорите са най-често несигурни и много творци трудно правят планове за повече от няколко месеца напред. Доброто равнище на социална сигурност, с подходящо осигуряване при безработица, заболяване и старост, трябва да бъде стандартната практика и за заетите в творческия сектор. Много се радвам, че докладчикът възприе позицията на комисията по заетост и социални въпроси в това отношение и я включи в доклада. Сега е време Комисията и държавите-членки да се справят с тези социални недостатъци и да обещаят на многото творчески умове на Европа, че творците в Европа няма да живеят като хора втора ръка.

  Емил Стоянов (PPE) , в писмена форма. – Уважаеми колеги, бих искал да поздравя докладчика за добрата работа и ползотворното сътрудничество по този доклад. Отново искам да подчертая големия икономически и културен потенциал, както и уникалността на творческите индустрии. Те се намират върху една много деликатна територия между обичайния бизнес и създаването на културни продукти. Радващо е, че дори и при сегашните условия секторът е сред един от най-динамичните и иновативни в Европа. Още по забележително е, че има потенциал за растеж и осигурява работни места на около 5 милиона души в ЕС. За съжаление, предложението ми, приканващо Европейската комисия и държавите-членки да обсъдят възможностите за създаване на европейски и национални специализирани фондове, които биха осигурявали заемни средства при облекчени условия за тези индустрии, за малко не бе прието при гласуването в Комисията по култура. Въпреки това съм убеден, че тази моя идея ще узрее и ще бъде приета в недалечно бъдеще. Смятам, че това е изключително важно за подпомагането и развитието на културните и творческите индустрии, защото те, поради своя не съвсем комерсиален характер, се нуждаят от облекчено финансиране, което банките днес не могат да осигурят по обичайния за другите индустрии начин. Благодаря Ви за вниманието!

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) В Европейския парламент призоваваме за конкретни действия – Европейската комисия да признае творческия сектор като една от най-продуктивните области на икономиката на Съюза и да разглежда развитието му като абсолютен приоритет. За целта искаме преди всичко да се увеличат възможностите за финансиране на творческия сектор, като един от стълбовете на интелигентния икономически растеж, от бюджета на Съюза. Защото е възможно да се създаде взаимодействие между програми на Съюза в подкрепа на културата, като например „Култура“ (2007–2013 г.), със съществуващите програми на ЕС за научни изследвания (като например Осмата рамкова програма, която подкрепя технологичното развитие на ЕС) или да се разширят възможностите за отпускане на средства от съществуващите фондове (като например Европейския социален фонд). Препоръчваме също да се подкрепи разработването на нови и новаторски финансови инструменти (сбор от банкови гаранции, подлежащи на връщане депозити и интелигентни заеми), благодарение на които ще бъде по-лесно за творците или малките и средните предприятия от творческия сектор да започнат дейност. Разбира се, парите не са всичко. Наред с всичко друго, предлагаме да се укрепи сътрудничеството между културния и творческия сектор и европейските университети, да се увеличи броят на курсовете на специализирано обучение за младите хора и да се подобри мобилността на всички творци и хора на културата. За целта възнамеряваме да създадем многоезична интернет платформа, която ще се използва за обмен на опит между творците и впоследствие за създаване на още по-тясна мрежа от контакти между всички онези, за които развитието на творческата индустрия в Европа е важно.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

(1) Вж. протокола.