Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 12 май 2011 г. - Страсбург

13. Обяснение на вот

  Председател. – Следва обяснение на вот.

Устни обяснения на вот

Доклад: Milan Zver (A7-0169/2011)

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, няма съмнение, че докладът представлява крачка напред в създаването на нови образователни възможности за младите хора. Той настоява за повече изследвания, повече иновации, повече стратегия „ЕС 2020“ в контекст, който става все по-уместен. Имаме нужда от повече образование на училищно равнище, повече обучение, но и повече университети, за да работим с младите хора да гарантираме, че насърчаването на културата има добавена стойност.

Изграждането на успех в образованието е във фокуса на доклада и причината, поради която гласувахме в подкрепа. По-голяма мобилност за младите хора, по-голям капацитет за разработване на възможности за работа и пазар на труда, който трябва да вземе предвид не само младите хора, работещи в даден контекст, но и всички сектори, които предоставят възможности за младите хора да се развиват.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-жо председател, подкрепих европейската инициатива „Младежта в движение“, чиято цел е намаляване на броя на преждевременно напусналите училище от 15 % на 10 % и увеличаване на броя на хората с университетско образование от 31 % на 40 % до 2020 г. За сравнение, университетско образование имат 40 % от населението на САЩ и 50 % на Япония.

Понастоящем 14,4 % от младите хора в Европа на възраст между 18 и 24 години са с незавършено средно образование и почти 21 % от младите хора са безработни. Подкрепям и факта, че инициативата „Младежта в движение“ има за цел да гарантира образование, което отговаря на нуждите на пазара на труда. До 2020 г. по прогнозни данни делът на работните места, които ще изискват висока квалификация, ще се повиши от 29 % на 35 %.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-жо председател, европейските програми, които подкрепят младите хора, призовават за неквалифицирана подкрепа. Хората, които са бъдещето на нашия континент, са и най-беззащитни, не е ли така? Именно ние трябва да гарантираме, че те получават правилното образование, с достъп до предимствата на културата и най-вече с възможност да изучават чужди езици и сами да избират къде да завършат образованието си. Не всеки има парите и възможностите да го направи сам. Добрите резултати, постигнати с много програми за подпомагане на младите хора, като например „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“, показват, че това е ефективна инвестиция. Най-голяма подкрепа е необходима за младите хора в селските райони, които често не разполагат с финансовите средства за висше образование, нито с възможност да си намерят друга работа освен в селското стопанство в района, където живеят.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, искам да кажа няколко думи за отличната инициатива на г-н Zver „Младежта в движение“. Това е един от успехите на политиката на ЕС. Дори евроскептиците, или тези, които критикуват ЕС, са на мнение, че именно програмите за мобилност на младите хора имат определена добавена стойност от полза за всички. Болонският процес, Копенхагенският процес и други подобни инициативи са добри примери за това.

Докладът на г-н Zver подкрепя тенденцията, която вече се възприема като благоприятна и която създава нови възможности и предпоставки за младите европейци да учат в различни държави в Европа. Това ще бъде начин наистина да обменяме най-добри практики. Считам, че в дългосрочен план това ще представлява една солидна основа за икономически растеж в Европа, но по-важно от икономическия растеж е да помним, че именно чрез този процес хората, младите хора, могат да се развиват като личности и европейци.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, в цяла Европа осъждаме поколения млади хора на емиграция и бедност. Осъждаме все още неродени и незадлъжнели поколения – всичко с цел да запазим самонадеяността на паричния съюз.

В Ирландия БВП е с 20 % под най-високото си равнище – почти невероятна цифра. В Гърция имаме бунтове в знак на протест срещу пакета от мерки за строги икономии, а знаем, че няма да проработи.

Когато преди година беше взето решение за спасителна операция, идеята беше, че тя ще е незабавна, краткосрочна мярка и че сега Гърция отново ще заема евтино, тъй като кризата ще е отминала. Виждаме, че не стана така. Въпреки това продължаваме със същата политика в Португалия и в Гърция отново, вместо да признаем грешката си.

Очакваме от нашите избиратели да платят твърде висока цена за нашата самонадеяност.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, радвам се, че днес приехме предложението за резолюция, озаглавено „Младежта в движение – рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа“, защото резолюцията представя ясни препоръки и основни насоки, които държавите от Европейския съюз могат и трябва да следват, за да подобрят системите за образование и обучение. Искам да подчертая няколко аспекта: първо, като се има предвид, че „Младежта в движение“ цели да постигне основната цел, заложена в стратегията „Европа 2020“ за намаляване на броя на хората, които напускат училище без квалификация, от 15 % на 10 %, в инициативата липсват мерки и препоръки за повишаване на компетентностите, квалификациите и професионалния престиж на преподавателите. Трябва да разберем, че учителската професия е професията, която има най-голяма добавена стойност за обществото, и да се стремим да гарантираме, че преподавателите в европейските държави са най-добрите. Съгласна съм с призива Комисията да представи всеобхватна стратегия за насърчаване на неформалното образование и призовавам ключовите препоръки на този документ да бъдат пряко свързани с многогодишната финансова рамка.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-жо председател, днес с нас е националният изпълнителен директор на Асоциацията на судетските немци, включително на судетската младеж, която енергично работи за трансгранично сътрудничество с чешката младеж. В това отношение докладът има наистина неоценимо значение, тъй като обхваща три въпроса: първо, свързването на университетите в мрежа, особено в еврорегионите и граничните региони; второ, професионалното обучение, тъй като се нуждаем не само от академично образование; и трето, и преди всичко, езиковите умения.

Искам да заявя съвсем ясно, че обичам езика на Шекспир, но смятам, че е жалко нашите млади хора да разговарят само на един език. Именно изучаването на езика на нашите съседи и на по-малките езици трябва да насърчим по-специално в тази рамка. Истината е, че можем наистина да опознаем културата на нашите съседи, само когато заживеем с родния им език. В това отношение имаме много работа, но и големи възможности.

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska (PPE). – (PL) Г-жо председател, изключително се радвам, че „Младежта в движение“ е неразделна част от стратегията „Европа 2020“. Радвам се също така, че докладът, който гласувахме днес, обръща внимание на значението на неформалното образование, разбирано като образование от участието в младежки и неправителствени организации и от доброволчеството. Сигурна съм, че неформалното образование помага на младите хора да станат активни граждани, учи на работа в екип, помага за развитието на личните интереси и дава по-добри шансове за намиране на работа – а това е много важно.

Доклад: Mary Honeyball (A7-0099/2011)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-жо председател, децата са нашето бъдеще. Те ще бъдат част от съзнателното общество в Европа, така че е много важно да се образоват от ранна възраст. Трябва да предадем положителните ценности и моралните стандарти на нашите деца още в първите им години. Образованието следва да има добри, стабилни основи и да се предоставя от преподавателски кадри с подходящо образование и обучение.

Трябва да се стремим да постигнем равни възможности, така че всички деца, независимо дали от градски, или селски райони, от богати или бедни семейства, да имат достъп до обучение в ранна възраст. В процеса на премахване на неравенствата следва да обърнем особено внимание на селските общности, където децата имат много по-малък достъп до образователни и културни центрове.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, много е важно да се съсредоточим върху ранната детска възраст и образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ). Ето защо горещо приветствам доклада на г-жа Honeyball, по който бях докладчик в сянка.

По отношение на този отличен доклад искам да стане ясно, че трябва да се подчертае по-скоро значението на възпитанието, а не на образованието, когато говорим за ранна детска възраст. Защото всички важни елементи на живота на човек се изграждат в първите няколко години и затова вероятно е вярно, че ако децата имат сигурно основно възпитание, сигурна среда на живот, ще имат и шанс да успеят в бъдеще.

Затова следва да подчертаем значението на възпитанието, а не на образованието. По-късно ще има време и за образованието, но както беше казано, докладът прави преглед на различните модели в Европа и основната идея е, че следва да гарантираме, че още от ранно детство нито един млад човек няма да бъде изключен: всеки трябва да има възможност за добър и пълноценен живот.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, миналото лято имах удоволствието да посетя Вашия избирателен район и един ден заведох децата ми на плажа. Гледах как моите две малки момичета строят пясъчен замък, без да мислят за прилива, толкова запленени от мидите и клонките, с които украсяваха творението си.

Не ми даваше сърце да им кажа, че приливът идва, и днес се почувствах почти по същия начин, докато четях нашия списък за гласуване. Имаме епохални събития – икономическа криза, срив в нашия дял от световния БВП – а тук говорим за обучение в ранна детска възраст, за нашите отговорности към Международната организация на труда и дали Сараево следва да бъде Европейска столица на културата.

Позволете ми да ви представя суровата и страшна статистика: през 1974 г. делът на нациите от Западна Европа в световния БВП е 36 %, днес е 26 %, а през 2020 г. ще бъде 15 %. Докато се притесняваме за обучението в ранна детска възраст, с цялата пропаганда за съвместното оформяне на Европа и с написването на „Войната за малиновия сладолед“, и докато децата ни се насърчават да четат неволно смешния „Captain Euro“, нашата роля в света се завзема от по-енергични държави, които са научили ползите от децентрализацията и разпръсването на властта.

Със сигурност идва времето, когато цялото ни минало великолепие ще изчезне като Ниневия и Тир.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, искам да реагирам на невярната информация, предоставена от г-н Tomaševski по време на разискването тази сутрин. Той заяви, че децата от полското малцинство в Литва не могат да учат на полски език. За ваша информация Литва е дом на около 200 000 литовски граждани от полски произход и има 62 училища, в които се преподава само на полски език, и 34 училища с часове по полски език. В същото време в Германия, където живеят два милиона души от полски произход, няма нито едно държавно училище само за поляци. Следва да се отбележи, че само в Литва гражданите от полски произход могат да учат на полски език от детската градина до университета. Това е уникално в света. В Литва Бялистошкият университет има филиал, който е единственият филиал на полски университет извън Полша. В проведено проучване 42 % от представителите на националните малцинства в Литва посочват недостатъчното владеене на литовски език като недостатък при кандидатстването за работа. Странно е да се критикува литовското законодателство в областта на образованието, което е отражение на законодателството в Полша, и искам да задам един риторичен въпрос: счита ли г-н Tomaševski, че националните малцинства са онеправдани и в Полша?

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, вече се изказах по време на разискването и приветствах факта, че г-жа Honeyball се опита да намери компромис сред целия политически спектър.

Въпреки това гласувах с „въздържал се“ в окончателното гласуване, защото считам, че докладът се намесва в делата на националните държави в много отношения. Това е видно най-вече от факта, че докладът приветства целите от Барселона, въпреки че те завършиха с фиаско, именно защото бяха просто числа, продиктувани централно от ЕС на отделните държави-членки.

Според мен трябва да оставим на държавите-членки да решат от колко предучилищни заведения се нуждаят, защото не става въпрос само за бройки, а също за качество и за културата на дадена страна. Много съжалявам, че не можех да гласувам в подкрепа на доклада, но в него по принцип се оспорва убеждение, което е скъпо за мен.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, детството несъмнено има съществено значение за физическото, психическото и социалното развитие на децата. Трябва да разберем, че възвръщаемостта на инвестициите в предучилищното образование е гаранция за бъдещ растеж. Много изследвания вече доказаха, че това финансиране носи значителни икономически и социални ползи в средносрочен и дългосрочен план.

Най-добрият и най-естественият начин да се гарантира подобна подкрепа е да се защити семейството като основна единица на обществото. Родителите са първите и най-важните учители на децата си и следователно правната рамка не следва да съдържа разпоредби, наказващи родителите, които лично се грижат за децата си, особено в първите години. Въпросът е от изключителната компетентност на държавите-членки. Повече от желателно е Съюзът, чрез координиращата си роля, да допринесе за подобряване на положението в отделните държави-членки.

Предложение за резолюция B7-0193/2011

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, поддръжниците на общата политика в областта на рибарството обичат да казват, че рибата не признава национални граници. Те обичат да казват това, сякаш е някакво оригинално прозрение – един вид, нали, те плуват насам-натам, кой би си помислил такова нещо!

При все това истината е, че териториалната юрисдикция и правата на собственост са единствената сигурна основа за съхранението на рибните запаси. Ако погледнете държавите, които са приложили успешно политики за съхранение на рибните запаси – независимо дали това са Фолкландските острови, Исландия, Норвегия, Нова Зеландия – всички те са го направили, като са създали у капитаните на риболовните кораби чувство за собственост, така че да имат стимул да се отнасят към рибните запаси като към възобновяем източник. Известна мъдрост на Аристотел е, че за нещо, което няма собственик, няма да се погрижи никой.

За съжаление, общата политика в областта на рибарството определя рибните запаси като общ ресурс, до който всички нации имат еднакъв достъп. Оттук и екологичното бедствие, което се стовари върху рибата в Северно море.

Една особено навременна забележка е, че през последните години се наблюдава миграция на скумрията от водите, обхванати от общата политика в областта на рибарството, към исландски териториални води. Боя се, че това я прави собственост на Исландия. Няма смисъл да се оплакваме от това. Това е лош късмет за нас и добър късмет за тях. Може след няколко години да се случи обратното, тогава ще е добър късмет за нас. Междувременно най-добрият и сигурен начин да се гарантира третирането на рибата като запас, който винаги ще съществува, е да признаем правата на собственост на народа, който притежава водите съгласно морското право.

Предложение за резолюция B7-0297/2011

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, увеличаващите се цени на нефта на световния пазар не са единствената причина за кризата в сектора на рибарството, тъй като горивата по принцип вече са освободени от данък и защото увеличаващите се цени на световния пазар засягат всеки рибар в света – в Европейския съюз и извън него. Като втора точка, повдигането на таваните за помощта de minimis трябва да се използва също като възможност да се помогне на рибарите да бъдат в състояние да работят – и да ловят риба – по по-щадящ за околната среда и по-устойчив начин. Трето, тази цел няма да бъде постигната, като просто се намали цената на горивото. Казано по-просто, очаквам и държавите-членки да изнамерят новаторски и полезни решения в това отношение.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Най-напред, г-жо председател, искам да изразя съчувствието си към всички хора в Лорка, провинция Мурсия, Испания, за осемте души, които загинаха, и техните семейства, и към онези 250, които бяха ранени при вчерашното земетресение.

Аз гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция – за разлика от моята група – поради загрижеността си във връзка с неблагоприятната ситуация, в която се намира секторът и която се влоши вследствие на увеличаването на цената на петрола.

Увеличаването от 30 000 евро на 60 000 евро на помощта de minimis за предприятията за срок само от три години може да им помогне в това трудно положение. Освен това трябва да кажа, че то няма да означава увеличаване на бюджетите на Европейския съюз. Прилагането му следва също да гарантира екологичната и обществена устойчивост и не следва да нарушава конкуренцията между държавите-членки.

Европейският фонд за рибарство обаче трябва да продължи да подкрепя сектора, за да се намали зависимостта на рибарите от изкопаемите горива, да се осигури по-голяма ефективност на дейността на сектора и тя да бъде обогатена с новаторски предложения, които да открият нови възможности пред морския сектор.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, със задоволство подкрепих препоръките.

(EN) Риболовът – както и земеделието – е много несигурно занятие. Той е изложен на капризите на времето, зависи от изискванията за квоти и, разбира се, от промените в запасите и предлагането. Сега в добавка към това виждаме и внезапно покачване на цените на нефта.

В крайна сметка Европейският съюз ще трябва да намери решението във вътрешен план, като стане по-самостоятелен от гледна точка на общото снабдяване с енергия, което очевидно ще включва възобновяеми източници на енергия. Същевременно смятам също така, че трябва да помислим за проучване на нови области на дейност в рамките на Европа, които досега не са били проучвани, защото не е било икономически изгодно. Сега нещата се променят. Мисля, че ако можем да увеличим предлагането вътре в Европа, това автоматично ще свали световните цени и, разбира се, ще намали зависимостта ни от недемократични режими за снабдяването ни с енергия.

Предложение за резолюция B7-0286/2011

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, напълно съм съгласен с искането за извършване на систематична оценка както на национално, така и на европейско ниво, на въздействието на всички приложими законопроекти върху малките и средните предприятия (МСП), защото тези дружества са истинският гръбнак на европейската икономика и като такива осигуряват над 100 милиона работни места.

Настоящата практика показва обаче, че на регионално и местно равнище в ЕС достъпът до финансова подкрепа за началните етапи на иновационния процес и за подпомагане на стартиращи и малки иновативни дружества е все още неадекватен и неравен.

Тази разнородност се потвърждава и от констатацията, че 75 % от общата сума в размер на 21 милиарда евро, предназначена за финансово подпомагане, беше предоставена напълно, чрез банки посредници, като средства ползваха едва 50 000 от общо 23 милиона МСП.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-жо председател, членовете на „Фине Гейл“ ме помолиха да се изкажа по този въпрос от името и на всички нас – четиримата членове на Европейската народна партия (Християндемократи).

Ние силно подкрепяме основната идея на всяка разпоредба, каквато е тази, в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП). Знаем какво е значението на МСП за икономиките на Ирландия и на Европа. Не виждаме обаче основания за включване на текст относно ОККДО в този доклад. Струва ми се, че се поддаваме на пропагандата на всичко, което е модерно в момента. Понастоящем в Германия например се говори, че имат съмнения относно цялата идея за ОККДО.

Така че нека да подпомагаме МСП, но да не въвеждаме особена пропаганда в разпоредбите от този тип. Има аргументи „за“ и „против“ ОККДО. Нека не заменяме помощта с идеология. Трябва да съдействаме на МСП по всякакъв възможен начин, но не е необходимо постоянно да въвеждаме тези термини.

Гласувахме против ОККДО, но не и против целия доклад, тъй като не искаме да забавяме този вид подкрепа, от която се нуждаят МСП, и се радвам, че имам възможността да отбележа това за протокола.

  Председател. – Г-н Mitchell, ще Ви задам един въпрос. Можете ли да ни кажете какво означава това съкращение?

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-жо председател, радвам се, че казахте това. Помислих, че ще ме попитате дали съм говорил на литовски език в началото на изказването си! ОККДО означава обща консолидирана корпоративна данъчна основа.

  Председател. – Бях сигурна, че нашите посетители ще оценят възможността да узнаят за какво говорехме.

(Ръкопляскания)

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, исках само да попитам дали нещо може да се нарече идеология само защото не се харесва в Ирландия.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-жо председател, тук не става въпрос за това какво се харесва и какво не се харесва в Ирландия. Ние сме членове на Европейския парламент и изразяваме мненията си. Няма да ни се казва какво да правим от които и да било представители на която и да било друга държава-членка. В тази страна не сме длъжни да правим това, което се харесва в други държави-членки. Всяка държава-членка изпраща свои парламентаристи тук, за да изразяват своето мнение. Нашето мнение е, че аргументацията в подкрепа на ОККДО, която в момента се хули в Берлин, е вид пропаганда, която някой прибързано е измислил. Аргументите в нейна подкрепа не са доказани. Има аргументи „за“ и „против“ нея и не бива да бъдем принуждавани да я подкрепяме въз основа на някаква модерна в настоящия момент политическа коректност.

  Председател. – Настоящата точка е обяснение на вот.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, що се отнася до общата корпоративна данъчна основа, това би била изпълнена с много предизвикателства перспектива за Европейския съюз, защото неговите 27 държави-членки са много различни една от друга. Икономическите им структури се различават в голяма степен, въпреки че, разбира се, тъй като сме в единния пазар, е много важно да се гарантира, че малките и средните предприятия, които на практика образуват гръбнака на европейската икономика, имат сравнително еднакви възможности да се конкурират.

Понастоящем това не е така и в този смисъл е много важно, че прегледът на МСП се извършва сега. Тъй като съм от Финландия, много ясно съзнавам например, че финландските дружества са много далеч от центъра на вътрешния пазар и поради тази причина разходите за логистична дейност – транспортните разходи – значително повишават цените на стоките. Затова дори в рамките на Европейския съюз имаме нужда от различни системи за компенсация чрез данъчно облагане, но също и чрез други методи, така че да има по-голяма справедливост за всички от гледна точка на конкурентната ситуация.

Много е важно, че беше представен доклад като този, важно е и да се стремим да обръщаме внимание на дружествата в отдалечените райони на север, за да могат да се конкурират наравно с други европейски дружества.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, първо, съгласен съм с казаното от нашия ръководител, г-н Gay Mitchell, относно ОККДО и гласувах в съответствие с него. Искам обаче да се спра на един друг момент.

(EN) Искам да посоча, че е забележително, че трябваше да се внесе устно изменение, за да се повдигне въпросът за фалшифицирането във връзка с това отделно предложение. Жалко, че е така, защото подправените стоки нанасят огромни щети на дружествата в цяла Европа и на това не се набляга достатъчно и не се вземат достатъчно мерки.

Много от тези стоки постъпват от трети страни и пласирането им се улеснява от правителствата на тези страни, които осигуряват сигурно убежище на стоките, внасяни в Европа. Трябва да порицаем публично и да вземем мерки срещу тези страни, защото те оказват ужасно въздействие върху легитимните дружества в Европа. Време е да кажем: Стига!

Доклад Judith A. Merkies - A7-0162/2011

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, по-бързото развитие, ефективността, включително разходната ефективност, и по-голямата конкурентоспособност са най-добрите средства за справяне с икономическите проблеми. За постигане на тези цели трябва да работим заедно за иновациите. Нещо, което е много важно в това отношение, е наблягането върху творческия заряд на гражданите, например като се даде възможност на служителите да предложат начини, по които работните процеси могат да бъдат подобрени. Друг фактор, който движи иновацията, е потреблението, и конкретен пример за начина, по който творческият заряд на гражданите може да бъде съчетан с желанието за използване на модерни технологии, са приложенията за iPhone разработени от европейски потребители.

Укрепването на базата на знанията ни чрез сближаване на предприятия, институциите в областта на знанието и самите граждани е важен фактор за постигане на целите на Съюза за иновации. В това отношение от решаващо значение ще бъде да се постигне пълното ангажиране на публичните и местните органи. Основна цел на иновациите е да се поддържа високо равнище на благоденствие в Европа. Надявам се, че обединяването на силите, което беше предложено, ще допринесе за подкрепяне на процеса на въвеждане на иновации и ще помогне за постигане на икономическа стабилизация. Поради това подкрепям доклада.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, за съжаление нямах възможност да се изкажа по време на разискването вчера, въпреки че присъствах. Бих искал обаче да дам своята подкрепа по-специално за онези оратори, които подчертаха, че иновациите и научните изследвания би следвало и трябва да намерят място и в селскостопанския сектор. Селското стопанство не е „стара“ икономика – то е модерно и е също така среда, в която се извършват дейности, научни изследвания и се въвеждат иновации.

Европейското селско стопанство е изправено най-малко пред три основни предизвикателства, а именно, гарантиране на изхранването на населението, поддържане на околната среда и произвеждане на енергия. Тези понякога силно различаващи се цели изискват системно навлизане на науката, както сега, така и в бъдеще.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, подкрепих доклада относно Съюза за иновации. Разбира се, иновациите са решаващ фактор за развитието на Европа. Въпреки това, по мое мнение това, което е от абсолютно първостепенно значение, е подкрепата за иновациите специално в сектора на малките и средните предприятия, особено в новите държави-членки на Европейския съюз, които в това отношение малко изостават. Наистина събитията в този сектор – както се вижда от многобройните анализи – ще решат дали европейската икономика на бъдещето ще бъде конкурентна по отношение на другите големи световни икономики.

Трябва да се помни – както се вижда от изследването, проведено от счетоводното дружество Ernst & Young – че три четвърти от заявленията, подадени от малки предприятия в Европа, кандидатствали за субсидии за научни изследвания и за купуване на нови технологии, за съжаление са били отхвърлени от банките. Финансирането е сериозен проблем, така че ние ще трябва да убедим отделните държави-членки да подкрепят малките и средните предприятия в тази област. Без такава подкрепа те няма да се справят със засилващата се конкуренция в световната икономика.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Г-жо председател, подкрепих интересния и всеобхватен доклад относно преобразуването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата. Постъпих така с надеждата, че предложеният в доклада курс на действие ще намали нарастващите диспропорции в развитието между различните държави-членки на ЕС и ще забави „изтичането на мозъци“, което в доклада е наречено – по мое мнение прекалено учтиво – интелектуална мобилност. Ето защо, за да осигурим устойчиво развитие на Европа, трябва да отделяме повече средства за развитие на иновациите и за научноизследователските проекти в новите държави-членки на ЕС.

Трябва да насърчаваме правителствата, които освен увеличаването на бюджетните средства, отделяни всяка година за научни изследвания, следва да установят процент от бюджетите си като минимален праг, който ще трябва да се използва за проекти в областта на научните изследвания и развойната дейност. Сумата, изразходвана за научни изследвания и развойна дейност обаче, в никакъв случай не трябва да намалява бюджетните планове за настоящите приоритети на Европейския съюз, какъвто е Общата селскостопанска политика или политиката на сближаване, защото те изпълняват добре своята роля.

  Lena Ek (ALDE). – (SV) Г-жо председател, независимо от факта, че иновациите са изключително важни за икономическото и социалното развитие в Европа, до този момент ЕС не е имал никакви общи регламенти относно иновациите. Затова фактът, че настоящото предложение е внесено от Комисията и от члена на Комисията г-жа Гейгън-Куин, е изключително важен.

Сега, когато определяме правилата, които ще се прилагат, трябва да положим големи усилия, в настоящия документ и в Съюза за иновации, да опростим и премахнем ненужната бюрокрация. Опростяването на правилата е изключително важно, защото всеки изследовател, всяка промишленост и всяко малко предприятие посочва като най-голяма пречка за използването на средства от ЕС и съвместната целенасочена работа за подобряване на условията за въвеждане на иновации в Европа.

Трябва също така да гарантираме, че ще имаме много по-ефективно управление. Необходимо е да се концентрираме наистина върху големите проекти, отколкото да пръскаме с щедра ръка пари за голям брой проекти в различни области, както правим при всички други обстоятелства. Накрая ще кажа, че Съюзът за иновации може да бъде наистина добър инструмент за решаване на проблемите с климата. Благодаря Ви.

Предложение за резолюция B7-0296/2011

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-жо председател, ежедневието на домашните работници често е несигурно, подценено и неофициално. Те биват третирани неравностойно, несправедливо и лошо.

В Европа домашните работници като цяло са мигранти, голям брой от които са пристигнали в страната нелегално. Те не присъстват в никакви регистри, рискуват да бъдат експлоатирани и са оставени на милостта на работодателите си. Конвенцията на МОТ за домашните работници и общите правила, които ще се прилагат, са основното средство за гарантиране, че човешките права на домашните работници и тяхната заетост и социални права са уважавани, контролирани и развивани.

Би било наивно да се каже, че няма незаконни домашни работници в Европа. Това е един вид съвременно робство. Тези работници, които често са жени, са най-уязвими от всички. Те не се осмеляват да се оплакват от факта, че са третирани зле, или от насилие и сексуална експлоатация. Експлоатацията не се извършва само спрямо лица от държави извън ЕС: ние експлоатираме и своите собствени граждани. Подобряването на положението на домашните работници трябва да бъде приоритет на стратегията „Европа 2020“.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, ще представя своите виждания относно домашната заетост. Преди всичко, аз съм съгласен с тези, които казват, че заетите в този сектор – и това са предимно жени, разбира се – имат право на справедливо заплащане и справедливи социални услуги. Съгласен съм и с тези, които казват, че в този сектор по-специално се случват много невероятни неща и има много несправедливост.

Държа обаче да се обърне внимание на бюрокрацията при прилагането на обосновани искания. В Германия например реалността е, че аз като човек, който е обхванат от това законодателство предвид заетостта ми като домашен персонал, трябва да се обърна към данъчен съветник просто защото има твърде много бюрокрация и нормативните изисквания са твърде сложни. Това се отразява върху нервите, отнема време и струва пари. Тези, които избягват бюрократичните пречки, след това обикновено плащат на персонала си в брой, допринасяйки по този начин – понякога по невнимание – за незаконната заетост. Ето защо призовавам да се обърне внимание на размера на бюрокрацията.

Предложение за резолюция B7-0295/2011

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, в качеството си на опитен стопанин искам да добавя няколко коментара към тези въпроси. Първият се отнася до това, че е правилно нашата цел да бъде намаляване приложението на антибиотици при отглеждането на добитък. „Възможно най-малко“ трябва да стане мотото на нашите действия в тази насока. Втората ми бележка се отнася до необходимостта от анализ на status quo, или с други думи, анализ на данните, които отразяват случващото се в момента на териториите на държавите-членки на Европейския съюз. Очевидно всички държави-членки трябва да вземат участие в този анализ. Третият коментар е за необходимостта от продължаване на научните изследвания с оглед анализиране на опасностите и изработване на механизми за успешното им посрещане. Четвърто, нямаме никаква нужда от идеологически „торбалан“. Идеологиите не могат да заместят науката.

Доклад: Marietje Schaake (A7-0112/2011)

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-жо председател, настоящият доклад заслужава нашата подкрепа. Съвсем основателно Европа е считана за икономически гигант: по същия начин тя може да бъде и гигант по отношение на културата.

В цялото му културно многообразие Европейският съюз представлява съгласувана и въпреки това разнообразна общност на ценностите. Културата е изключително важна по отношение на международната политика. Тя е човешко право и всяка личност и нация има право да се възползва от него. Културата като цяло е свързана и с благосъстоянието и цялостната нагласа на човека.

Политиката в областта на културата също така позволява на Европейския съюз да се свързва с други държави, с които не е съгласувана никаква друга форма на партньорство. Особено важно е и да се подкрепя културното измерение в държавите от Северна Африка, които сега изграждат ново, по-демократично общество. Двустранното развитие и търговските споразумения следва винаги да изискват не само елементи на социална отговорност, но също и културни елементи. Следва дори експерти в областта на културата да се свързват с Европейската служба за външна дейност, така че културата да се превърне в част от външната политика на ЕС по един по-последователен и систематичен начин.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо председател, само по себе си културното наследство на европейските държави е нещо ценно. Въпреки множеството културни различия помежду им държавите-членки вече са си създали добро име пред света, привличайки гражданите на други държави, които биха искали да се възползват от тези културни богатства. Чрез популяризиране на идентичността и културната стойност на Съюза може да бъде укрепена неговата политическа и икономическа позиция.

Важна роля в областта на културата играят новите технологии, които също така дават възможност на хората да упражняват основни права на човека. По-конкретно, в държавите, които са в хватката на цензурата, активността на гражданите и достъпът до информация се поддържат с помощта на интернет. Следователно Съюзът трябва да подкрепя свободата в интернет на световната сцена и да допринесе значително за развитието на културата и осведомеността на хората в затворени общества. Освен това младото поколение се нуждае от последователна стратегия за мобилността с цел да се подобри развитието в областта на науката и културата. Подкрепям мерките за дипломация чрез културата, която може да бъде подпомогната и от работата на парламентарните делегации. Ето защо аз одобрих доклада.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, декларациите и забележките, съдържащи се в доклада, са изключително ценни и подходящи. По-конкретно, бих искал да спомена изявленията, в които беше посочено, че Европейският съюз е длъжен да предприеме действия в световен мащаб, за да насърчава зачитането на свободата на изразяване, свободата на пресата и свободата на достъп до аудиовизуални медии. Също така е много подходящ призивът Европейската комисия да насърчава свободата в интернет в глобален мащаб с оглед на заплахите срещу тази свобода, за които все повече четем и слушаме.

Макар със задоволство да отбелязвам, че призоваваме за ценности, които за нас, европейците, са основни, признавам също, че одобрих доклада с известно съжаление. Знам, че понякога призоваваме за поддържането на тези основни ценности в други части на света, но забравяме, че те биват нарушавани и в някои държави-членки на Европейския съюз. Пример за това е какво се случва в Полша с журналистите, които критикуват правителството. Те масово биват отстранявани от обществените медии, а правителствени представители се опитват да закрият независимия частен вестник „Rzeczpospolita“, който е вторият по големина качествен ежедневник в Полша и понякога е критичен към позицията на правителството. Докато разглеждаме въпросите, повдигнати в доклада, следва да се противопоставим и на това.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, много е важно културното измерение да бъде включено и в разискването относно външната политика.

Мисля, че стигнахме до това заключение, защото, като се вземат предвид сегашните вълнения в Близкия изток, става ясно, че от векове насам сме забравили всичко за културното измерение: например по отношение на връзките на Европейския съюз със Сирия. От 1963 г. в Сирия се прилага законът за извънредните ситуации, който позволява да се екзекутират хора, без да е проведен съдебен процес, но няколко европейски делегации, делегацията на ЕС например, повдигнаха въпроса. Търговията и финансите за взели превес над правата на човека.

Точно както г-н Repo току-що каза, правата на човека също са изключително важна част от културното измерение, когато говорим за Европейския съюз. Това е важно да се запомни. Правата на човека, демокрацията, това твърдо ядро: тях трябва да насърчаваме по-енергично в европейската и външната политика, вместо да гледаме на нещата от чисто икономическа перспектива.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Г-жо председател, аз одобрих интересния доклад относно културните измерения на външните действия на ЕС. Как би могъл човек да не подкрепи тези изявления относно действията, които ЕС предприема по света, за да насърчава зачитането на свободата на изразяване, свободата на пресата, свободата на достъп до аудиовизуални медии и така нататък?

Имам впечатлението обаче, че твърде много ни е грижа за положението извън Съюза, а по-малко за стандартите в рамките на Съюза, например в Полша, защото именно в Полша, след като пое контрола над обществените медии, настоящата коалиция започна да уволнява множество журналисти и да закрива техните програми, като всички те имаха едно общо нещо – критикуваха настоящото положение. Така че например хора като Jacek Sobala, Anita Gargas, Jacek Karnowski и Wojciech Leszczyński загубиха работата си. Журналисти като Joanna Lichocka, Tomasz Sakiewicz, Rafał Ziemkiewicz, Jan Pospieszalski, Grzegorz Górny, Tomasz Terlikowski, Bronisław Wildstein и Wojciech Cejrowski загубиха своите програми – и това са само някои примери измежду много други. Заглушаването на свободното слово в Полша е позор за целия Европейски съюз.

Доклад: Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (A7-0143/2011)

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, преди всичко искам да кажа във връзка с доклада на г-жа Sanchez-Schmid, че е изключително важно ние, в Европейския съюз, да признаем въздействието, което творческата индустрия и културата имат и върху икономическия растеж в Европейския съюз. То е значително: 2,6 % от БВП на ЕС идва конкретно от творческата индустрия, а в нея е заета 3,1 % от работната сила на ЕС. Следователно бихме могли да кажем, че през последните няколко години, дори десетилетия, тя е била индустрия на растежа и ще продължи да бъде такава и в бъдеще.

Когато говорим за културно измерение, е важно също така да помним, че то е нещо различно от чисто икономическия растеж. То е също растеж за човечеството и никога не следва да забравяме това, когато говорим за култура. Във връзка с това въздействието на културата не следва да се измерва по отношение на растежа на БВП: ние трябва също да оценим факта, че човек не генерира растеж на БВП, като просто участва в надпреварата, а като живее уникален живот, основан на човешки ценности, и именно с тази цел трябва да създадем правилните условия и обстоятелства. Като членове на Европейския съюз, ние следва да помним това, защото много често Съюзът ни представя една ограничена представа за себе си, като малко повече от система от органи за икономическо сътрудничество, а забравяме общата картина.

По отношение на Сараево като столица на културата за 2014 г., бих искал да кажа, че се надявам този проект да има напредък. За нас, в комисията по култура и образование, това е една идея, един проект, който всички ние споделяхме, тъй като през 2014 г. ще отбележим 100-ата годишнина от избухването на Първата световна война, която започна с инцидент точно в този град. Тя символизира развитията, които са настъпили в Европа. Искаме да покажем, че 2014 г. е годината, която ще бележи началото на един дълъг период на мир, или ще продължи дългия период на мир, който вече започна. Балтийските държави обаче също следва да участват по-активно в този процес на развитие на мира и стабилността. Със сигурност това ще има по-голямо значение за една по-голяма Европа.

Предложение за резолюция B7-0281/2011

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, по отношение на Сараево като столица на културата за 2014 г., бих искал да кажа, че се надявам този проект да има напредък. За нас, в комисията по култура и образование, това е една идея, един проект, който всички ние споделяхме, тъй като през 2014 г. ще отбележим 100-ата годишнина от избухването на Първата световна война, която започна с инцидент точно в този град. Донякъде тя символизира развитията, които са настъпили в Европа. Искаме да покажем, че 2014 г. е годината, която ще бележи началото на един дълъг период на мир, или ще продължи дългия период на мир, който вече започна. Балтийските държави обаче също следва да участват по-активно в този процес на развитие на мира и стабилността. Със сигурност това ще има по-голямо значение за една по-голяма Европа.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Milan Zver (A7-0169/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в полза на предложението, защото инициативата има за цел постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на броя на преждевременно отпадналите от системата на образованието от 15 % на 10 % и увеличаване на броя на хората с образование от трета степен от 31 % на 40 % до 2020 г. Инициативата „Младежта в движение“ се съсредоточава също върху насърчаването на мобилността с учебна цел, но е от съществено значение и да се гарантира, че образованието, което младите хора поучават, е в съответствие с потребностите на пазара на труда, за да им предостави уменията и познанията, от които ще се нуждаят. Мобилността е важна за запознаване с чужди култури, но също така и за по-доброто разбиране на собствената култура. Под една трета от населението на ЕС има завършено висше образование, в сравнение с 40 % в САЩ и над 50 % в Япония, така че Европа трябва да увеличи тези цифри, за да стане по-конкурентоспособна в една все по- глобализираща се икономика.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните години Европейският съюз се съсредоточава все повече върху създаването на общество, основано на знанието и способно да се конкурира с всички други икономики в света. С инициативата си „Младежта в движение“ стратегията „ЕС 2020“ отреди ключова роля на младите хора, за да постигне петте основни цели до 2020 г.: заетост, научни изследвания и иновации, климат и енергетика, образование и намаляване на бедността. Това са амбициозни цели, като се има предвид, че сегашното положение е толкова нестабилно и принуждава младите хора да живеят в постоянна несигурност, далеч от окуражаващата перспектива за стабилна работа в бъдеще и за мястото им в обществото. Ще бъде невъзможно да се укрепи духът на европейското гражданство и да се отключи потенциалът на младите хора, ако наличните инструменти не предлагат ресурсите, които са необходими, за да работят нещата добре.

Държавите-членки следва да се въздържат да приемат мерки за строги икономии, които включват съкращения в образователната система и заетостта. Вместо това трябва да се съсредоточат върху създаване на платформи, които включват работодатели, работници, университети, предприятия, местни и регионални организации, с цел да предоставят възможности в сектора на образованието и професионалното обучение и да гарантират, че има добра мобилност и че квалификациите се признават.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Младите хора бяха особено тежко засегнати от кризата и процентът на безработица сред младите хора в ЕС е над 20 %, което е повече от два пъти от средната стойност за възрастните, а в някои държави-членки дори надвишава 40 %. Поради икономическата криза държавите-членки намаляват своите инвестиции в областта на образованието и обучението, като по този начин пряко влияят на перспективите на младите хора и бъдещето на ЕС. Инвестирането в образованието е без съмнение съществено за устойчивия растеж и развитие и дори в момент на икономическа криза финансирането на програми за младежта и образованието не следва да бъде считано като разход в настоящето, а като инвестиция за бъдещето на Европа. Считам, че инициативата „Младежта в движение“, предвидена в стратегията „ЕС 2020“, може да допринесе за укрепване на съществуващите програми, свързани с образованието, мобилността и младежката заетост, и за насърчаване на държавите-членки да постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада Zver. Понастоящем твърде много млади хора не оползотворяват напълно потенциала си с образование и професионално обучение. Тези проблеми изискват хармонизирани действия на равнище ЕС, за да бъдат младите хора по-добре подготвени за пазара на труда. Имаме нужда от политика, която да обхване стъпките, които младите хора трябва да предприемат в прехода от образование към заетост. Считам, че е жизненоважно младите хора и различните младежки организации да участват в процеса на вземане на решение. Това ще помогне да се засили чувството им на принадлежност и активен принос за стратегия за младежта. Основната цел на инициативата „Младежта в движение“ трябва да бъде по-голямо европейско сближаване. ЕС трябва да насочи финансовите си инструменти в помощ на младите хора, като използва по-ефективно Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Инициативата „Младежта в движение“ е част от стратегията „Европа 2020“. Тя представя 28 мерки за по-добро приспособяване на системите за преподаване и обучение към потребностите на младите хора, като ги насърчава да се възползват от помощта на ЕС за обучение в друга държава. Целта на инициативата е да увеличи мобилността на младежта, като се стреми до 2020 г. да гарантира на всички младежи в ЕС възможността да следват в чужбина.

Докладът, в подкрепа на който гласувах, предупреждава за редица ситуации, които заслужават специално внимание. За да не остане инициативата само една концепция, е необходимо държавите-членки да се ангажират както с финансова подкрепа, така и с прилагането й, като освен това е важно да се приеме бюджет на ЕС за нея.

От съществено значение е да се преодолеят практическите бариери и пречки пред мобилността и да се въведат допълнителни механизми, за да се гарантира, че хората с увреждания разполагат със същите възможности като всеки друг. Мобилността на учениците от средното образование е не по-малко важна и програми като „Коменски“ следва да се насърчават повече в държавите-членки.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че данните за безработицата сред европейската младеж са изключително тревожни – през януари 2011 г. равнището на безработица сред младите хора под 25-годишна възраст в ЕС нарасна на 20,6 % – докладът относно водещата инициатива на стратегията 2020 – „Младежта в движение“, призовава държавите-членки да увеличат инвестициите си в образование, обучение и мобилност. Политиките, свързани с младите хора, независимо дали касаят обучението в ранна възраст, продължаването на обучението, или професионалното образование и обучение, трябва да се разглеждат като инвестиция, а не като разходи. Поставянето на акцент върху човешкия капитал е от съществено значение за бъдещето на нашите европейски общества. Подчертаване на взаимодействието между различните участници, развиване на независимостта на младите хора, предприемане на действия за предотвратяване на преждевременното напускане на училище, затвърждаване на значението на професионалното обучение и стажовете, приемане на правно обвързваща европейска рамка за качеството на схемите за обучение: това са добрите идеи, които сега е важно да предадем на национално равнище. Защото успехът на стратегията 2020 ще зависи от инициативата и политическата воля на държавите, отговорни за прилагането й, тъй като тези политики като цяло остават в рамките на националните компетентности.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) „Младежта в движение“ е една от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж. Инициативата очертава основните начини за повишаване на образованието и обучението на младите хора с помощта на мобилността, а оттук – за улесняване на навлизането им на пазара на труда. По последни данни 14,4 % от младите европейци на възраст между 18 и 24 години са с незавършено средно образование, а по-малко от една трета от населението на Европейския съюз има завършено висше образование, в сравнение с около 40 % в САЩ и 50 % в Япония. Важно е младите хора да могат да развият уменията и способностите, които ще им позволят да навлязат на пазара на труда и да имат активен принос за растежа на Съюза.

Затова с цялото си сърце подкрепям и насърчавам инициативата, която има за цел да намали броя на преждевременно напусналите училище до 10 % и да увеличи броя на хората с образование от трета степен от 31 % на 40 % до 2020 г. И накрая, считам, че висококачественото образование и обучение са необходими за посрещане на потребностите на съвременния пазар на труда.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Подкрепих доклада заради необходимостта да се насърчи рамка за подобряване на системите на образование и обучение в Европа. „Младежта в движение“ трябва да бъде политическа инициатива за насърчаване на образованието, мобилността и програмите за заетост за днешната младеж и стимул за държавите-членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам концепцията на докладчика по отношение на инвестициите, които трябва да се направят в бъдещето на младите европейци. Мобилността с учебна цел, както и подобряването на възможностите на европейските студенти при намирането на първа работа, насърчава по-голяма европейска идентичност и гражданство и следователно увеличава участието на младите хора в демократичните процеси на Съюза. С оглед на това подкрепям усилията за гарантиране на качеството и достъпността на мобилността с учебна цел и подчертавам споменатото от докладчика значение да се насърчат повече държави-членки да подпишат Европейската харта за качество на мобилността.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) „Младежта в движение“ е чудесна инициатива и напълно подкрепям групата.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът касае програмата „Младежта в движение“, която позволява на младите хора и младежките организации да направят повече на европейско равнище (семинари, срещи, пътувания) и да вземат активно участие в разискванията относно политиките, свързани с младите хора, с финансовата помощ на ЕС. Сред положителните елементи на доклада са честото споменаване на значението на достъпа до образование, противопоставяне на съкращаването на средствата за образование и обучение и призив за увеличаване на финансирането за тях, така че при равни други условия всеки ще може да участва в програмата. Също така се дава възможност на младите хора от съседни държави да вземат участие и се подчертава необходимостта от противопоставяне на дискриминацията на работното място. Огромно значение се придава на прагматична система на стажове, която ще позволи на всеки да получава прилична заплата и достъп до социално осигуряване, така че да не заместват реални работни места. Но тъй като някои точки в доклада са типични за Болонската политика относно образованието, на която се противопоставям, тъй като подкрепя формулирането на програми в съответствие с „нуждите на пазара“, което считам, че може да застраши естеството на програмата, гласувах с „въздържал се“.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Понастоящем младите хора са една от групите, най-силно засегнати от световната икономическа и финансова криза. ЕС и държавите-членки имат задължение да подкрепят конкретни и ефективни мерки, които позволяват прехода към пазара на труда, чрез по-добро образование, обучение и мобилност. Инициативата „Младежта в движение“ е отговор на този стремеж и предлага решения на предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, и им помага да бъдат успешни в икономиката, основана на знанието.

Предвид неприемливите данни за безработицата сред младите хора, считам, че качественото образование и обучение, подходящото интегриране на пазара на труда и сериозен ангажимент към мобилността на младите хора са от ключово значение за използване на потенциала на всички млади хора и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

Освен това, въпреки че инициативата се съсредоточава върху заетостта като крайна цел, тя не пренебрегва въпросите, свързани с образованието, участието на младите хора, активното гражданство, мобилността, изучаването на езици и цяла поредица умения, които са от съществено значение за неформалното образование днес.

Гласувам в подкрепа на внесения доклад и призовавам за стабилно финансиране на инициативата, която е задължително условие за устойчив растеж.

  Giovanni Collino (PPE), в писмена форма. – (IT) Инициативата „Младежта в движение“ е важна отправна точка за младите европейски граждани. От финансова гледна точка най-вече защото представлява още един тласък на европейските проекти за мобилността на младите студенти и подобрява европейските училища, като стимулира научните изследвания и дебата относно значението на обединена Европа и като показва какво може да предложи. Приносът на „Младежта в движение“ за определянето на европейския културен модел е не по-малко важен. Сътрудничеството между различните институти и обучението в различните дисциплини, които се преподават по различен начин в различните държави, в зависимост и от политическото съзнание на управляващите класи, също има ключов принос за определянето на европейската идентичност. Трябва да гарантираме, че с нашите млади хора идентичностите са наистина европейски, и да не допуснем единственият образователен модел за нашите млади хора в бъдеще да бъде американският, въпреки че той, разбира се, беше важна отправна точка досега. Европейският съюз разполага с всички необходими инструменти да предложи на света своите ценности и идеи за това как иска и ще иска децата да растат.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Младите хора до голяма степен се характеризират с динамизма си, с огромната си щедрост и с огромен капацитет за учене и усвояване. Една Европа с бъдеще и чиято цел е да бъде все по-конкурентна и динамична, се нуждае от този важен капитал. Програмата „Младежта в движение“, включена в стратегията „Европа 2020“, следователно е важна колекция от програми за подкрепа на най-младите хора, с амбициозни, но и много ясни цели, в които виждам себе си и в които, надявам се, хората, към които е насочена програмата, ще участват активно. Инициативата застъпва необходимостта да се предостави на повече млади хора по-добър достъп до пазара на труда, което е много актуална цел предвид равнището на безработицата сред младежта в редица държави-членки. Подчертавам и вниманието, което се обръща на значението на мобилността на младите европейци и по време на образованието, и в работата им. Обучението в различни култури и места ще осигури по-пълно и богато образование, като в същото време ще допринесе за изграждането на истинско усещане за „европейска принадлежност“, което ще помогне да се затвърди концепцията за европейско гражданство, включена в договорите. За да подкрепя и укрепя тези мерки, гласувам в подкрепа на доклада.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Програмите за студентска мобилност като „Еразъм“, „Еразмус Мундус“ и „Коменски“ привличат все повече кандидати. Все още обаче съществуват практически пречки пред мобилността, особено при получаването на визи и медицински документи на различни езици, прехвърлянето на стипендии в чужбина и признаването на квалификациите, придобити в друга държава-членка. През 2004 г., когато стартира програмата за обмен „Еразмус Мундус“, с помощта на мнозинството в Парламента, накарах Европейската комисия да се съгласи да предприеме необходимите мерки да гарантира качеството на програмата. Дори беше създадена „Европейска харта за качество на мобилността“. Само че седем години по-късно същите пречки все още са налице. Ето защо Европейският парламент желае да повтори колко е необходимо да се увеличат инвестициите в образованието и обучението. Отварянето на европейските програми за мобилност за всички млади хора, независимо от специалността или социалния им произход, е от решаващо значение за предоставянето им на по-добър достъп до пазара на труда. Време е държавите-членки наистина да се ангажират, за да гарантират висококачествено обучение за всички млади европейци.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Тъй като младите хора са бъдещето на Европа и тъй като би било безотговорно, ако не им дадем приоритетно място, когато безработицата сред тях е около 20 %, с готовност подкрепих доклада Zver за подобряване на системите за образование и обучение в Европа. Защото за голям брой студенти, които се сблъскват с все по-високи изисквания от страна на работодателите, навлизането на пазара на труда често е истинско изпитание. Ето защо Европейският парламент много топло приветства предложенията в доклада относно „Младежта в движение“: увеличаване на инвестициите във висшето образование, разработване на международни програми за мобилност, признаване на неформално придобитите компетентности, борба с преждевременното отпадане от системата на образованието и подпомагане на младите хора при навлизане на пазара на труда.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ангажирането с образованието и обучението за повишаване на квалификацията на младите европейци е ключова цел на стратегията „Европа 2020“ и инструмент, който считам за важен в борбата с безработицата и насърчаването на предприемачеството. Затова приветствам инициативата „Младежта в движение“, и по-конкретно подкрепата и насърчаването на студентската мобилност, както и признаването на квалификациите и значението, отдавано на неформалното и неофициалното образование, които често са също толкова важни колкото формалното обучение, а дори и още по-важни.

Ако Европа желае да постигне успешно амбициозните цели на стратегията „Европа 2020“, която поставя особен акцент върху иновациите, научните изследвания и обучението, тя ще трябва да инвестира в по-квалифицирани млади хора, като избере форми на образование, които са по-ориентирани към бъдещото включване в пазара на труда, и като обърне специално внимание на познанията, които наистина подготвят младите хора за бъдещето.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът касае инициативата „Младежта в движение“, която в крайна сметка ще бъде, надяваме се, рамка за подобряване на системите за образование и обучение. Това е една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“, чиито взаимосвързани приоритети са насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж. Инициативата съдържа 28 ключови действия и конкретни мерки за подобряване на образованието и обучението на младите хора чрез мобилност и пригодност за заетост за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на броя на преждевременно напусналите училище под 10 %, за увеличаване на броя на хората с образование от трета степен от 31 % на 40 % до 2020 г. и за намаляване на равнището на безработицата – и на безработицата сред младите хора в частност – което в момента е около 21 %. Затова и защото съм привърженик на програмата за обучение на младежта „Твоята първа работа с EURES“, съм напълно съгласен с предложенията и гласувах в подкрепа на доклада, съзнавайки, че ЕС следва да продължи и да укрепи всички мерки в подкрепа на нашите млади хора. Това е единственият начин да постигнем Европа, която е по-силна и основана в по-голяма степен на солидарност и приобщаване.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предметът на доклада и неговият обхват предполагат, че той неизбежно разглежда важни въпроси в някои случаи правилно, в други неправилно или недостатъчно, на места противоречиво.

В него се споменават, по-конкретно в съображенията, важни въпроси като намаляването на публичните инвестиции във висшето образование, увеличаването на таксите и последващото разширяване на социалната пропаст, но въпросът не се доразвива правилно по-нататък в резолюцията. Споменават се още проблемите, с които много млади хора се сблъскват при участието в програмите за мобилност поради финансови причини, големия брой преждевременно напуснали училище, високото равнище на безработица и несигурните работни места сред младите хора.

Това прави противоречията в доклада по-очевидни: одобрява целите на т. нар. стратегия „Европа 2020“, но в крайна сметка застъпва пътя, който води до посочените проблеми, свързани с несигурните работни места и безработицата сред младите хора. От една страна, застъпва премахването на дискриминацията срещу младите хора на работното място. От друга страна, споменаването на стажовете безусловно отваря вратите за различен статут на работниците и е погрешно по отношение на „закрилата за нетипичната и несигурна заетост“.

Поради тези причини гласувахме с „въздържал се“ в окончателното гласуване.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Не е достатъчно да се изразяват интересни принципи, ако не се отчита действителността. Качественото образование от най-ранна детска възраст е необходимо, за да се гарантира развитието на човека и обществата. Но финансовите средства за качествено обществено образование са все по-малко и студентите са изправени пред липса на стипендии, безработни семейства и прекъсване на обучението, както се случва в Португалия с ограничителните политики, които се практикуват.

Действителността е рязък спад в тези области. Заради кризата виждаме отстъпление на държавата, което застрашава социалната й роля и задълбочава неравенствата в достъпа до образование, знания и култура. Резултатът е умножение и задълбочаване на социалните неравенства.

Действителността в държавите-членки като Португалия е закриване на хиляди училища, увеличаване на безработицата сред младите хора и намаляване на сигурността на работните места на хиляди преподаватели, хронично недостатъчно финансиране на държавната система за висше образование и увеличаване на разходите за следване. Реалността е, че бюджетите за култура се орязват до оскъдни нива.

Най-сериозният аспект на всичко това е, че положението ще се влоши, ако агресивната програма за интервенция, изготвена от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, бъде приложена.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) „Младежта в движение“ е инициатива, която е в центъра на стратегията „ЕС 2020“. Целите на програмата „Младежта в движение“ са насърчаване на висшето образование в Съюза, повишаване на качеството на образованието и обучението и насърчаване на мобилността на студентите чрез подобряване на ефективността на съществуващите европейски програми.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът добавя ключов елемент в европейска политика, която трябва да се стреми да осигури на младите европейци инструментите, с които да бъдат по-конкурентоспособни на пазара на труда, който става все по-глобализиран. Съсредоточаването върху студентската мобилност трябва да бъде първата стъпка за предоставяне на повече възможности за работа на нашите млади хора. За съжаление цифрите относно заетостта на младите хора в много държави-членки са причина за безпокойство и размисъл. Подкрепата за младите хора чрез насърчаване на диалога между европейските институции и младежките организации е добро начало, но не може да се счита за крайната цел. Трябва да можем да ги чуем и да им вдъхнем доверие. Само по този начин ще можем да създадем Европа, която новите поколения ще виждат като възможност, а не като воденичен камък.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Zver. За да успее водещата инициатива на стратегията „ЕС 2020“ „Младежта в движение“, институциите на ЕС трябва да въведат прагматична, цялостна и широкообхватна политика, подкрепена от всички държави-членки, която се съсредоточава върху свързването на професионалното образование, професионалната квалификация, ученето през целия живот и стажовете с трудовия пазар, за да се гарантира, че всяка държава-членка наистина участва в образователната система на ЕС. „Младежта в движение“ цели да улесни прехода на младите хора в Европа от учене и обучение към пазара на труда. Една от целите на инициативата е да се намали броят на преждевременно напусналите училище и да се увеличи броят на хората с образование от трета степен, защото преждевременното напускане на училище противоречи на динамиката и нуждите на пазара на труда и е в пряко противоречие с икономическата и социалната устойчивост на Европа като цяло. Следователно всички участници на пазара на труда, включително от професионалните сектори, предприятията, синдикатите, министерствата и обществените служби по заетостта, трябва да започнат структуриран диалог относно това, как да се гарантира професионалната интеграция на младите хора, да се насърчи формалното и неформалното обучение и в крайна сметка да се развие образователна система в ЕС, която да гарантира сигурна кариера за младите ни хора.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Настоящият доклад за пореден път показва колко е важно за европейското развитие да се насърчи мобилността на нашите млади хора във всички области. Привеждането в съответствие на учебните програми и взаимното признаване трябва да бъдат постигнати във всички области на обучението и образованието, по-специално в ръчните занаяти, където имаме да наваксваме много.

Компетентните образователни органи в държавите следва също така да проверяват дали трябва да се премахнат допълнителни бариери на равнище администрация или търговски асоциации.

Мобилността в стажовете също води до по-добро признаване на много професии и възпрепятства социалния дъмпинг, тъй като има прогресивна скала, която означава, че за едно и също ниво на обучение заплащането е еднакво.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Общоприетото мнение е, че „пътуването разширява мирогледа“. Затова подкрепям идеята на доклада Zver, че финансирането на образованието и мобилността на младите хора е инвестиция в бъдещето на Европа, а не допълнителна тежест за бюджета, въпреки настоящото тежко икономическо положение. Нещо повече, социалният произход или финансовото състояние не следва да ограничават достъпа до възможностите за пътуване в чужбина. По същия начин уврежданията също не следва да бъдат пречка и затова трябва да се предвиди допълнително финансиране за младите хора с увреждания. И накрая, трябва да се въведат правно обвързващи права, с цел да се предотвратят несигурните работни места и експлоатацията, на които младите стажанти могат да станат жертва.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в полза на документа, защото в него се признава, че е от съществено значение да се преодолеят практическите пречки и бариери пред мобилността и допълнително да се насърчи признаването на времето, прекарано в чужбина, и на квалификациите, получени в други страни от ЕС. Освен това се признава, че пред хората с увреждания има още повече бариери пред мобилността, отколкото пред хората без увреждания, и следва да бъдат създадени допълнителни механизми, за да се гарантира, че те получават същите възможности, както всеки друг. Освен това студентите със семейства (напр. с деца) следва също така да получават допълнителна подкрепа, за да преодолеят специфичните предизвикателства, пред които ще се изправят при участието си в процеса на мобилност с учебна цел. Качествената мобилност е от ключово значение за постигане на интеркултурни познания, личностно развитие и многоезичие за младите хора. Акцентът е върху заетостта като краен резултат и действително заетостта представлява проблем на образованието, но също така и на участието на младежта и активното гражданско участие. Следователно съществуващите програми следва да продължават да се фокусират върху активното гражданско участие и развитието на ключови познания, неформалното образование и насърчаването на европейското гражданско общество. С цел да се избегне възможността тази нова стратегия да остане да съществува само като концепция, от съществено значение е държавите-членки да се ангажират както по отношение на финансовата подкрепа, така и по отношение на изпълнението й на национално равнище в съответните страни, а също така да се приеме бюджет на ЕС за нея. Държавите-членки следва да разглеждат това като дългосрочна инвестиция – не само в образованието на младите хора, но също така и в бъдещия просперитет на отделните страни и на ЕС като цяло.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Подкрепата ми за програмата „Младежта в движение“ се подразбира и е принципна. Опитахме се обаче да предложим допълнения към предложението на Комисията, които счетохме за необходими.

Наистина, в доклада, приет без никакви проблеми в комисията по култура и образование и по време на сесията на Европейския парламент, подчертахме колко е важно държавите-членки да участват в процеса на изпълнение и да се наблюдават от Европейската комисия.

Също така призовахме за успешните програми, като например ученето през целия живот, да бъдат предвидени повече средства в новата многогодишна финансова рамка, както и за по-добра координация между програмите.

Следва да се обърне нужното внимание на младите хора, които са в центъра на тази интегрираща програма, и да се създадат работни места за тях и възможности да се утвърдят, защото те са европейските граждани, на които ще разчитаме в бъдеще.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) В Европа, която гледа към бъдещето, мисленето за младите хора трябва да бъде приоритет. Да им се позволи да следват най-подходящия образователен път, да се улеснят да изучават чужди езици, да започват трудовия си стаж с подходящите умения или може би да влязат в нова образователна или работна среда, означава да се изгради бъдеще за всички държави от Европейския съюз с енергията на студентите и младите работници, които се обединяват в икономическо и културно отношение. Днес повече от всякога вярвам в единна Европа – люлка на идеи и проекти – поради което гласувах в подкрепа на доклада на г-н Zver. По отношение на стратегията „ЕС 2020“, създаването на мрежа от знания и възможности – не само за младите хора, но също за преподавателите и за всички заети в областта на образованието и обучението, означава да се достави кислород на енергията, която трябва да освободим, като използваме мобилността на нашите млади хора, които трябва да се научат да живеят в Европа на бъдещето.

  Constance Le Grip (PPE) , в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Milan Zver „Младежта в движение – рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа“. В доклада според мен е важно да се подкрепят различните програми, въведени на европейско равнище, за улесняване на мобилността на младите хора, които са от полза както за придобиване на нови знания и умения, така и за развитие на истинско европейско гражданство. На европейско равнище е важно след 2013 г. да увеличим средствата за европейските програми за мобилност, като например „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“, и да ги направим постоянни, така че повече млади хора да могат да се възползват от тях – не само студенти, но също стажанти, млади професионалисти и млади земеделски стопани. Считам, че е необходимо също така да вървим към по-голямо признаване на квалификациите, получени чрез всички видове стаж - неформален или неофициален предвид уменията, които могат да бъдат придобити по този начин. И накрая, искам да подчертая, че един от основните начини да се преборим с безработицата сред младите хора е да продължим да приспособяваме системите за образование и професионално обучение към постоянно променящите се нужди на пазара на труда.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Въпросът за системите за образование и обучение понастоящем придобива напълно различно и ново значение в сравнение с преди десет и повече години. В различните части на Европа равнището на образование не е едно и също, така че е несъмнено необходимо да подобрим положението в тази област. Важно е младите хора да имат възможност да играят активна роля в света на труда, а също и в гражданското общество в най-широкия смисъл. Аз лично съм твърдо ангажирана и подкрепям работата по „Младежта в действие“ и Европейската доброволческа служба, която е едно от петте оперативни действия на „Младежта в действие“. Поради това считам, че е важно Европейският парламент да бъде в състояние да продължи да подкрепя подобни мерки.

Сега не трябва да забравяме младите хора. Те следва да получат възможност да се развиват и да бъдат подпомогнати, за да могат да придобиват нови умения в икономиката, която става все по-международна. „Младежта в движение“ е не само възможност за младите хора да станат активни и да започнат работа, но преди всичко начин да преодолеят собствените си ограничения и слабости и шанс да се развиват. Ето защо одобрявам доклада на г-н Zver. Благодаря.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. „Младежта в движение“ е една от седемте водещи инициативи, съдържащи се в стратегията на Европейската комисия „Европа 2020“ за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж. „Младежта в движение“ съдържа 28 ключови действия и конкретни мерки за подобряване на образованието и обучението на младите хора чрез мобилност и улесняване на прехода им от образованието към пазара на труда. Това е от особена важност днес, тъй като младите хора, които са една от социалните групи, засегнати най-тежко от световната финансова криза и едновременно с това имат най-малка роля за нейното възникване, трябва да бъдат подкрепени, за да се включат в пазара на труда и да подсигурят бъдещето си, както и за да се даде тласък на икономиката. Младите хора са утрешните ръководители, отговорни за вземането на решения, и е от ключово значение те да бъдат в състояние да развият днес компетентности, умения и познания, които ще им позволят да допринасят активно за растежа и устойчивото бъдеще на Европейския съюз през следващите години и да постигнат целите, определени в стратегията за растеж на ЕС.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) В контекста на стратегията „ЕС 2020“, познанията и уменията на младите хора са от съществено значение за постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Младежта има ключова роля за постигането на петте водещи цели на ЕС за 2020 г.: заетост, научни изследвания и иновация, климат и енергетика, образование и борба срещу бедността. Водещата инициатива на стратегията „ЕС 2020“ „Младежта в движение“ цели да повиши привлекателността на висшето образование в Европа, общото качество на всички равнища на образование и обучение, както и качеството на мобилността, свързана с обучение и работа, чрез по-добро използване на съществуващите европейски програми. Следователно е много важно да гласуваме в подкрепа на инициативата, така че в бъдеще да имаме млади хора, които са все по-квалифицирани и подготвени за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Инициативата „Младежта в движение“ поставя ударението върху мобилността с учебна цел, но също така е от съществено значение да се гарантира, че образованието, което поучават младите хора, е в съответствие с потребностите на пазара на труда, и в резултат – да им предостави уменията и познанията, от които ще се нуждаят.

Младите хора са, за съжаление, една от социалните групи, най-силно засегнати от световната финансова криза, и следва да им помогнем да навлязат на пазара на труда и да могат да оформят собственото си бъдеще и да подпомогнат икономиката. Образованието и обучението са ключови фактори за по-голям просперитет и по-голямо социално сближаване в Европа. Студентската мобилност е централен елемент на стратегията „Европа 2020“. Тя предлага много възможности за интелектуална еманципация на студентите, за борба с преждевременното напускане на училище, безработицата и бедността, както и за развитието на международното сътрудничество в областта на висшето образование, но също така и в областта на професионалното образование и обучение.

Освен това студентската мобилност е едно от най-големите предизвикателства за европейската интеграция. Мобилността обаче се нуждае от финансови средства, отговарящи на амбициите, и от премахване на практическите пречки пред нея.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Последиците от световната икономическа криза са драстични за младите хора в частност по целия свят, но и в ЕС. Безработицата сред младежите в ЕС достигна 21 %. Същевременно 15 % от тези млади хора са напуснали преждевременно училище и по този начин им липсва каквато и да е квалификация за пазара на труда. ЕС има за цел да намали броя им до 10 % до 2020 г. и да увеличи броя на хората с квалификация от университет или технически колеж от 31 % на 40 %. За да се постигне това, курсовете на образование и обучение и квалификациите трябва да се признават в целия ЕС. Това е единственият начин да се постигне и по-голяма мобилност на нашите млади хора, която има за цел също така да им помогне да се запознаят с нови култури и общества, за да имат възможност да успеят и извън родината си в следващите години. Поради тази причина все още съществуващите пречки трябва да бъдат премахнати и процедурите да бъдат опростени, а наличните програми трябва да се разширят и да се насърчават.

Гласувах с „въздържал се“, защото не са обсъдени начини за постигане на взаимно признаване на квалификациите, получени чрез качествено различни методи на образование и обучение. Това касае най-вече занаятчиите, за които в Европа няма единен стандарт за измерване на квалификациите.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) За младите хора в частност имаше тежки последици от световната икономическа криза, а именно сериозно повишаване на равнището на безработицата и на броя на преждевременно напусналите училище. Младите хора често се оказват без перспективи. На този фон е важно да се увеличи мобилността на младите хора в ЕС, така че когато е необходимо, да имат по-голям шанс да си намерят работа на друг пазар. Основата за това е взаимното признаване на квалификациите и курсовете на образование и обучение. Гласувах с „въздържал се“, защото докладът не предлага реални решения на въпроса за взаимното признаване, а разбира се, в много области има качествено много различни методи на образование и обучение.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред високо равнище на безработица сред младите хора. В някои страни то достига 21 %. Това е два пъти повече от средната стойност за възрастните. Гласувах в подкрепа на доклада, защото предоставя насоки за подобряване на образованието и за намаляване на равнището на безработица сред младите хора. Съгласен съм с доклада, че е много важно да се съсредоточим върху създаването на нови програми, които да позволят на младите хора да съчетават работата с учението. Това е от решаващо значение за студентите, които искат да завършат образование, но трябва да се издържат сами. Една от ключовите цели на програмата е да се намали броят на преждевременно напусналите училище, което повишава риска от бъдещо изключване както от заетостта, така и от обществото. Трябва да увеличим подкрепата за хората с увреждания и за младите хора с деца, за да могат да участват в програмите за мобилност и да се възползват от възможността за постигане на баланс между учение, работа и живот. Достъп до програмите за мобилност следва да имат не само студентите, но също младите хора с ниско ниво на квалификация и учениците. Също така е от жизненоважно значение младите хора да придобиват повече практически знания и опит чрез висококачествени задължителни стажове.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Емблематичната инициатива „Младежта в движение“ е една от седемте водещи инициативи, съдържащи се в стратегията на Европейската комисия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж. Тя се съсредоточава върху мобилността на студентите, но добавената й стойност произтича от факта, че предвижда образование, което съответства на потребностите на пазара на труда и предоставя нужните умения и познания. Но инициативата трябва да се съчетае с доклада, озаглавен „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта“, който беше приет от Европейския парламент през 2010 г. и има за цел да очертае нова стабилна европейска стратегия за следващите десет години, така че по отношение на младежта Европа да може да разработи единна политическа рамка. Освен това, за да се гарантира, че няма да остане само на теория, отговорността е като цяло на държавите-членки, и е жалко, че последните национални програми за реформа не съвпадат с целите, определени в стратегията „ЕС 2020“, въпреки че всички признаваме, че средствата за научни изследвания и образование са дългосрочна инвестиция с висока възвращаемост, която допринася за бъдещия просперитет на европейските граждани.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад касае създаването на рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа. Мярката е сред ключовите дейности на инициативата „Младежта в движение“, която е част от стратегията на Европейската комисия „Европа 2020“ за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж. Тя има за цел с конкретни мерки да насърчи образованието и обучението на младите хора чрез мобилност и чрез улесняване на прехода от образование към пазара на труда. Въпросът е належащ, тъй като младите хора, които са една от социалните групи, засегнати в най-тежка степен от световната финансова криза и едновременно с това имат най-малка роля за нейното възникване, трябва да бъдат подкрепени, за да се включат в пазара на труда и да подсигурят бъдещето си, както и за да се даде тласък на икономиката. Всъщност мобилността може да бъде двигател за прехода от образование към пазара на труда. Затова считам, че гарантирането на висококачествено образование и осигуряването на достъп до такова за всички млади хора са сред най-важните аспекти на мобилността в образованието. Поради тези причини гласувах в полза на доклада.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Програмата „Младежта в движение“ представлява възможност да се разгърне потенциалът на младите хора и да им се даде възможност да допринесат за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в ЕС. „Младежта в движение“ подкрепя ученето през целия живот и инициативата на Европейската комисия „Нови умения за нови работни места“. „Младежта в движение“ цели да подобри висшето образование в Европа и мобилността на студентите и работниците чрез съществуващите европейски програми. Стратегията „ЕС 2020“ гласи, че „до 2020 г. всички млади хора в Европа трябва да имат възможност да получат част от образованието си в други държави-членки“. Икономическата криза засегна тежко младите хора и равнището на безработицата сред младежта в ЕС е два пъти по-високо от средното за възрастните. Това е едно от най-трудните предизвикателства, пред които е изправена Европа, и е жизненоважно държавите-членки да не отговорят със съкращаване на инвестициите в образованието. Трябва да гарантираме, че нашите млади хора имат възможност да учат и да пътуват в чужбина, да продължат своето обучение, ако желаят, тъй като инвестициите в образованието днес ще помогнат на ЕС да се справи по-добре с предизвикателствата в бъдеще.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) В момент, когато младите хора са особено тежко засегнати от последиците от световната финансова криза, трябва да се направи всичко възможно да се гарантира, че те могат да развият уменията, квалификациите и познанията, които ще им позволят да допринасят активно за растежа и устойчивото бъдеще на Европейския съюз. „Младежта в движение“ е една от седемте водещи инициативи, съдържащи се в стратегията на Европейската комисия „Европа 2020“ за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж. Тя съдържа 28 ключови действия и конкретни мерки за подобряване на образованието и обучението на младите хора чрез мобилност и улесняване на прехода от образованието към пазара на труда. Затова е много важно да се създадат условия за ефективното й прилагане и за постигането на целите й.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Рецесията засегна европейската младеж с пълна сила: всеки пети млад човек е безработен, а 40 % от младите работници са на непълно работно време. В този контекст подкрепям доклада на г-н Zver, който предлага серия от препоръки за подобряване на системите за образование и професионално обучение на младите хора. Трябва да насърчим завършването на висше образование от възможно най-голям брой хора и активно да се борим с преждевременното напускане на училище – само 31 % от европейците имат университетско образование, в сравнение с 40 % в САЩ и 50 % в Япония – но също така трябва да гарантираме пригодността за заетост на завършилите. Докладът съдържа няколко предложения за постигане на целта: подобряване на комуникацията между предприятията и университетите, привеждане на университетските програми и структури в по-голямо съответствие със специфичните нужди на пазара на труда, въвеждане в учебните програми на висококачествен стаж, при който се получава справедливо възнаграждение и се зачитат социалните права на младия човек.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Финансирането на програми като учене през целия живот („Еразъм“, „Леонардо да Винчи“, „Коменски“, „Грундвиг“), „Мария Кюри“, „Еразмус Мундус“ и „Младежта в действие“ трябва да се увеличи. Парламентарната комисия предлага да се създадат мрежи за международно сътрудничество в университетите чрез виртуалната мобилност. Програмите за мобилност следва да бъдат достъпни за студенти, преподаватели и младежки работници. Призоваваме за признаване в целия ЕС на училищните, професионалните и университетските квалификации. Подчертаваме също така значението на изучаването на два чужди езика от ранна възраст, включително езиците на съседните държави. И накрая, призоваваме за допълнителна подкрепа за младите хора с увреждания, за младите родители и за тези, които желаят да се върнат в системата на образованието.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в полза на доклада, защото в него се подчертава колко е важно младите хора да имат мултидисциплинарно образование за целите на стратегията „ЕС 2020“. В тази рамка е необходимо младите хора да се насърчат да продължат образованието си в университет. Всъщност твърде ранното започване на работа увеличава риска от безработица на по-късен етап и от сравнително нисък стандарт на живот.

Следователно може да причини високи икономически и социални разходи, както и отрицателно въздействие върху устойчивия икономически растеж на Съюза и способността му да повиши конкурентоспособността си в световен мащаб в бъдеще. Поради същите причини считам, че многокултурното, многоезично и практическо образование е от съществено значение за оформянето на гражданите на бъдещето, особено ако се постига с помощта на програми за мобилност, като „Младежта в движение“.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Понастоящем твърде много млади хора напускат училище твърде рано и недостатъчен брой млади хора се възползват от висшето образование. Това подкопава запаса от квалификации, от които Европа ще има нужда в бъдеще. „Младежта в движение“ има за цел да увеличи възможностите за образователна мобилност за всички млади хора в Европа до 2020 г., с което да направи прехода им от образование към света на труда по-гладък, като им даде образование, което да ги подготвя за нуждите на пазара. Поради тези причини трябва да накараме училищата и предприятията да разберат по-добре необходимостта да се създадат мрежи за подобряване на практическите знания на младите хора чрез стажове. Инициативата се съсредоточава върху младите хора, но не трябва да забравяме младите хора с увреждания, на които трябва да се гарантират същите възможности за обучение и работа.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Одобрявам доклада относно подобряване на системите за образование и обучение в Европа. Подкрепям разширяването на действието на всички образователни програми за млади хора. Освен „Младежта в движение“, финансова и политическа подкрепа следва да получат програми като „Еразъм“, „Леонардо да Винчи“, „Коменски“, „Грундвиг“, „Младежта в действие“ и „Мария Кюри“. Тези програми постигнаха голям успех в Съюза. Те включват огромен брой млади хора от различни среди (броят на полските студенти, които заминаха в чужбина със стипендия по „Еразъм“ между 1998 г. и 2010 г., е 93 807) и допринасят за развитието на потенциала на младите хора и за създаването на силно европейско гражданско общество. Това са много ефективни програми, където разходите за един участник са много ниски, но средствата се използват от голям брой хора. Насърчаването на мобилността на младите хора изисква практическите пречки да бъдат преодолени.

Около една трета от студентите, които участват в програма „Еразъм“, изпитват затруднения, произтичащи от несигурност в системата за образование на други държави и липса на кореспонденция и приемственост между изучаваните предмети в родната страна и чужбина. Признаването на времето, прекарано в чужбина, и на квалификациите, получени в други държави-членки на ЕС, следва да бъде насърчавано. Други въпроси, които също трябва да се решат, включват трудности с визите, медицинските документи, издавани на различни езици, и преносимостта на стипендиите при заминаване в чужбина. Хората с увреждания се натъкват на още повече бариери пред мобилността, отколкото хората без увреждания. Следва да бъдат създадени допълнителни механизми, за да се гарантира, че те получават същите възможности, както всеки друг.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) „Младежта в движение“ е една от седемте инициативи, които са част от стратегията „Европа 2020“. Тя съдържа 28 ключови действия за подобряване на образованието и обучението на младите хора чрез мобилност и за улесняване на навлизането им на пазара на труда.

Актуалността на доклада във време на строги икономии за Европа се доказва от все по-големия брой безработни млади хора в различните държави-членки, като заключението е, че тази възрастова група е една от най-тежко засегнатите от световната финансова криза. Считам, че е от съществено значение да се приложат мерки за намаляване на броя на преждевременно напусналите училище, за увеличаване на броя на завършилите висше образование и за повишаване на привлекателността на образованието и професионалното обучение. Ангажирането с образованието не следва да се разглежда като разход, а по-скоро като инвестиция в бъдещето.

Затова считам, че е важно да продължим да инвестираме в съществуващите програми за мобилност, образование и обучение и да създадем минимални условия за стажове на европейско равнище, тъй като те не следва да се разглеждат като заетост, а по-скоро като придобиване на практически умения.

И накрая, подчертавам необходимостта да се координират мерките с националните, регионалните и местните органи под формата на партньорства, за да успее инициативата „Младежта в движение“.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Milan Zver относно инициативата на Комисията „Младежта в движение“. Целта й е да гарантира предприемане на мерки за борба с преждевременното напускане на училище и да предостави стимули за увеличаване на броя на европейците с висше образование. Посочва се и огромното значение да се гарантира, че образованието отговаря на нуждите на пазара на труда и осигурява уменията и познанията, необходими на младите хора в Европа.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Създаването на сигурно бъдеще за нашите млади хора е скъпа за мен тема. За съжаление перспективите за младите хора в Литва днес са по-скоро мрачни. В Литва безработицата сред младежта е 34 %, почти 14 % по-висока от средната за ЕС. Според данни на ЕС само в две държави-членки процентът на безработицата сред младите хора е по-висок отколкото в Литва. Дори младите литовци, които успеят да си намерят работа, често са принудени да приемат неблагоприятни трудови договори. Трябва да положим повече усилия за изпълнение на три ключови приоритета: първо, да насърчим предприемачеството, второ, да подобрим пригодността за заетост на младите хора чрез приспособяване на образованието към нуждите на пазара на труда, и трето, да дадем възможност на младите хора да играят по-активна роля в обществото. Инициативата „Младежта в движение“ е една от платформите, които могат да помогнат за насърчаване на заетостта сред младите хора. Работата и обучението в чужбина могат да бъдат от полза за Литва и за младите хора на Литва. Много по-важно е обаче да дадем на нашите млади хора европейско бъдеще в Литва. Това е възможно да се гарантира чрез развитие на контакти между младите хора и малките и средните предприятия (МСП). Това ще насърчи работодателите в МСП да търсят млади хора, както и младите хора да работят в МСП.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото да се гарантира, че младите граждани могат да пътуват и работят в целия ЕС, е от съществено значение, за да се даде тласък на конкурентоспособността. Целите на „ЕС 2020“ могат да се постигнат, като се инвестира в програми, които предоставят на младите хора най-разнообразни възможности и насърчават мобилността на пазара на труда. Като се увеличи финансирането за проекти, които подкрепят мобилността на младите хора, и се наблегне на сътрудничеството между бизнеса и образованието, младите европейци ще имат по-голям шанс за успех в кариерата. Също така е жизненоважно да се подкрепят младите хора, които вече не са в общото образование, като се насърчи неформалното и неофициалното образование.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах с „въздържал се“ по доклада, въпреки че той отправя критичен поглед към европейските политики, особено политиките на държавите-членки, насочени към младите хора.

В доклада се съдържат редица положителни предложения, по-специално по отношение на участието на младите хора в процеса на изготвяне на европейските политики за младежта, утвърждаване на неформалното и неофициалното образование и подобряване на статута на стажантите.

Но извън посоченото желание да се насърчат държавите-членки да увеличат инвестициите в областта на образованието въпреки финансовата криза, докладът е в духа на политиките, насочени към либерализиране на висшето образование и подчиняването му единствено на непосредствените интереси на пазара, и оттук на предприятията.

Някои разпоредби, като например въвеждането на европейска система на студентски кредити в партньорство с ЕИБ, дори са тревожни с оглед на заложените цели за достъп до университет на възможно най-голям брой хора.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Като гласувах в подкрепа на „Младежта в движение – рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа“, исках да подкрепя амбициозен план за действие в полза на младите европейци. Договорът от Лисабон разшири правомощията на ЕС по отношение на младежта. Европейският парламент има задължение да потвърди подкрепата си за тази политика. Европейската идентичност има смисъл, само ако е подкрепена от нашите млади съграждани. Европа трябва да поеме отговорността, като предложи съгласувана стратегия в областта на обучението и заетостта. Приветствам амбицията на доклада, който определя 2 % от БВП за инвестиции във висшето образование. Сега, когато европейският пазар на труда е засегнат от сериозна икономическа криза, обучението трябва да бъде наш приоритет, за да можем да предложим бъдещи перспективи на младите хора и да улесним достъпа им до работни места. Развитието на европейски обмен („Еразъм“, „Леонардо да Винчи“) също ще бъде от полза за младите хора, тъй като тези програми предлагат реална добавена стойност в професионален и личен план. Изучаването на нов език и откриването на друга култура са предимства, които трябва да бъдат достъпни за всички.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж задължително предполага възможно най-добрите възможности и шансове в образованието и обучението. Мобилността в образованието, улеснена от програмите на ЕС като „Еразъм“, „Леонардо да Винчи“ и „Коменски“, насърчава не само аспектите на формалното образование, но също така личностното и социалното развитие. Ето защо гласувах в полза на доклада.

Доклад: Mary Honeyball (A7-0099/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на предложението, тъй като традициите в предоставянето на предучилищното образование и образованието в ранна детска възраст са много различни в целия европейски континент, което затруднява създаването на обща европейска система за образование в ранна детска възраст. По-лесно е да се изпълнят общи цели и задачи, за да се хармонизират постепенно практиките.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Обучението в ранна детска възраст полага основите за успешно обучение през целия живот. Децата в най-ранна възраст са особено любознателни, възприемчиви и готови да учат; това е и възрастта, в която се формират владеенето на език и способността за изразяване. На същата възраст се полагат основите за бъдещия избор на образование и професионално развитие, както и за развитието на социалните умения. Ранната детска възраст е от решаващо значение за когнитивното, сетивното и двигателното развитие, емоционалното и личностното развитие и научаването на езици, като също така в нея се полагат основите за обучение през целия живот. Ще подчертая, че ранното развитие на поведение на здравословен начин на живот, като например навици за правилно хранене и подходящи и балансирани упражнения, може да има силно въздействие върху физическото и умственото развитие.

В Европейския съюз съществува богато разнообразие от образователни традиции, като ранните етапи на образованието се предоставят по множество различни начини по целия континент. Гласувах в подкрепа на доклада, макар че в него се признава, че би било трудно да се приложи подход на ЕС към обучението в ранна детска възраст, но все пак насърчава разработването на европейска рамка, която да се състои от споделени цели и ценности и която да включва общи права и структури.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Обучението в ранна детска възраст полага основите за успешно обучение през целия живот, което е от основно значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за създаване на общество, основано на знанието, повишаване на заетостта, намаляване на броя на преждевременно напусналите училище и ограничаване на бедността. Но целите не може да се постигнат, освен ако всички деца получават адекватен старт в живота. Държавите-членки трябва да увеличат инвестициите, за да гарантират достъпно и качественото образование в ранна възраст за всички деца, което може да помогне за намаляване на преждевременното напускане на училище, борба срещу пречките по отношение на образованието, пред които са изправени децата от уязвимите социални и културни групи, и намаляване на социалните неравенства в резултат на това.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Honeyball. В Европа съществува богато разнообразие от образователни традиции. Това налага разработването на европейска рамка, която да се състои от споделени цели, права и ценности. Стратегията „Европа 2020“ трябва да се съсредоточава върху създаването на приобщаващо общество чрез повишаване на заетостта. Намаляването на броя на преждевременно напусналите училище и на бедността може да се постигнато само чрез осигуряване на всички деца бъдеще с по-добър живот. Искам да напомня значението на дейностите в ранна детска възраст, особено на чуждите езици. Културните дейности са жизненоважен източник на обогатяване на децата чрез насърчаване на междукултурния диалог. Не на последно място, трябва да се отчетат различните условия на живот в различните семейства. В тази връзка се нуждаем от гъвкави и новаторски програми в образованието в ранна детска възраст.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Образованието в ранна детска възраст има основно значение. Напълно подкрепям заложените цели до 2010 г. да се предоставят грижи за поне 90 % от децата между тригодишна възраст и задължителната начална училищна възраст и за най-малко 33 % от децата под тригодишна възраст.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) В Европа съществува богата и многообразна смесица от образователни традиции, като образованието в ранна детска възраст се предоставя по множество различни начини по целия континент. Има ясни различия между държавите-членки по отношение на качеството и начина на тяхното предоставяне, степента на участие, подхода към услугите, управлението на услугите и т.н. Поради тази причина подход от типа „едно и също за всички“ към услугите за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) в ЕС не е подходящ и би било трудно да се приложи. Но е повече от препоръчително да се разработи обща рамка, която да се състои от споделени цели и ценности и която да включва общи права и структури. Периодът от раждането до тригодишна възраст е от решаващо значение за мозъчното, физическото и когнитивното развитие на детето и научаването на езици. Тези ранни години полагат основите за обучение през целия живот на детето. Бедните семейства са склонни в по-малка степен от други групи да използват услуги за ОГРДВ, особено в приватизирани пазари. Това е тревожен факт, тъй като децата в неравностойно положение са тези, за които е доказано, че имат най-голяма полза от достъпа до услуги за ОГРДВ.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Това е много актуален въпрос и твърдо подкрепям позицията на групата да се съсредоточи върху обучението в ранна детска възраст.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Изграждането на стабилна основа по отношение на образование и грижи в ранна детска възраст, в допълнение към централната роля на семейството, представлява главна предпоставка за успеха по отношение на обучението през целия живот, социалната интеграция, личностното развитие и бъдещата пригодност за заетост. Опитът в ранна детска възраст е основата за последващото обучение, той предопределя развитието на децата и помага да се предотврати изпадането в неравностойно положение и прехвърлянето на бедността от поколение на поколение. Давайки възможност на децата да реализират своя потенциал, качественото образование и грижи могат да допринесат значително за постигането на две от основните цели на стратегията „Европа 2020“: намаляване на броя на преждевременно напусналите училище под 10 % и спасяване на най-малко 20 милиона души от бедност и социално изключване.

Затова подкрепям разработването на европейска структура, съставена от споделени цели и ценности и включваща общи права и структури, която ще допринесе за предоставянето на подходящо образование и грижи в ранна детска възраст; тя трябва да получи ефективно и справедливо финансиране.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Добре известно е, че децата в най-ранна възраст са особено любознателни, възприемчиви и готови да учат и това е възрастта, в която се формират владеенето на език и способността за изразяване, заедно със социалните умения. Тъй като обучението в ранна детска възраст полага основите за успешно обучение през целия живот, което е от основно значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, считам, че стратегията „Европа 2020“, която цели да създаде приобщаващо общество чрез повишаване на заетостта, намаляване на дела на преждевременно напусналите училищата и на бедността, не може да бъде реализирана, освен ако всички деца получават адекватен старт в живота.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно обучението в ранна детска възраст, тъй като считам, че родителският отпуск е важен в първите години от живота на детето. За да се отговори подходящо на нуждите на децата, е необходимо да се защитят по-добри условия на майчинство, бащинство и родителски отпуск, като по този начин и двамата родители се поставят в центъра на образованието на децата им.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както казах по отношение на инициативата „Младежта в движение“, образованието е важен инструмент за постигането на амбициозните цели на стратегията „Европа 2020“. Това се отнася не само за средното и висшето образование, но също и за първите уроци от самото начало, в ранна детска възраст.

Важно е европейските деца да имат достъп до качествено образование, което да ги подготвя чрез стимулиране за придобиване на основните умения да говорят на майчиния си език, на знания по математика и на един или повече чужди езици. Това образование трябва също така да им позволи да усвоят методите за успешно продължаване на образованието си и да станат толкова продуктивни, колкото искаме младите европейци да бъдат.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът касае обучението в ранна детска възраст в Европейския съюз. Всички знаем, че къщата се гради от основите нагоре. Когато основите са слаби, има опасност сградата да не е стабилна и може да се събори. Същото важи и за образованието. Образование със стабилна и качествена основа гарантира по-добро бъдеще на европейците. Намесата в ранна възраст на детето е от решаващо значение за неговото бъдеще, подобрява здравето и семейните му отношения и му позволява да намери по-добра работа в бъдеще. Обучението в ранна детска възраст е много важен въпрос, който не е получил нужното внимание от законодателите. Подготовката на човешките ресурси е по-важна от качеството на сградите. Качеството на професионалните услуги и квалификацията на работещите в сектора трябва да бъдат повишени. Съгласен съм, че следва да бъдат определени ценности и параметри, общи за всички държави-членки, така че гласувах в полза на доклада.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът се съсредоточава върху ключовия въпрос за обучението в ранна детска възраст и неговото положително въздействие по отношение на когнитивното, двигателното, поведенческото, афективното и емоционалното развитие. Това са определящите фактори за здравословния и балансиран умствен и физически растеж на децата.

В уводната част на доклада се посочват някои важни въпроси, като връзката между беден и неравностоен произход и ниски образователни постижения или големите затруднения на много домакинства в съчетаването на семейните задължения с нерегламентирано работно време и несигурни работни места. За съжаление тези проблеми са забравени по-нататък: предложенията, които са необходими за решаването им, не са направени.

Поради значението си за социалното развитие и борбата с бедността обучението в ранна детска възраст следва да се основава на гаранция за предучилищна мрежа, която е обществена, безплатна, висококачествена и достъпна за всички. Образованието не може да бъде подчинено на логиката на пазара. За да се осигури перспектива за по-добър живот и бъдеще, трябва да се създаде обществена мрежа от детски ясли, по-широка в географско отношение и по-отворена към модели на преподаване, които насърчават развитието на детето и на обществото и които се борят срещу социалната сегрегация и дискриминацията.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпросът за обучението в ранна детска възраст е ключовата тема на настоящия доклад, който се съсредоточава върху неговото положително влияние по отношение на когнитивното, двигателното, поведенческото, афективното и емоционалното развитие. Това са определящите фактори за здравословния и балансиран умствен и физически растеж на децата.

В уводната част на доклада се посочват някои важни въпроси, като връзката между беден и неравностоен произход и ниски образователни постижения или големите затруднения на много домакинства в съчетаването на семейните задължения с нерегламентирано работно време и несигурни работни места. За съжаление тези проблеми са забравени по-нататък: предложенията, които са необходими за решаването им, не са направени.

Поради значението си за социалното развитие и борбата с бедността обучението в ранна детска възраст следва да се основава на гаранция за предучилищна мрежа, която е обществена, безплатна, висококачествена и достъпна за всички. Образованието не може да бъде подчинено на логиката на пазара. За да се осигури перспектива за по-добър живот и бъдеще, трябва да се създаде обществена мрежа от детски ясли и детски градини, по-широка в географско отношение и по-отворена към модели на преподаване, които насърчават развитието на детето и на обществото и които се борят срещу социалната сегрегация.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) И внесените доклади, и разискването до момента разглеждат културата и образованието от различни гледни точки. Считам, че развитието на творчеството още от самото раждане е много важен аспект. Докладът на г-жа Honeyball посочва, че от много гледни точки е най-добре образованието да започне в ранна детска възраст. Съгласно действащите в Европа документи относно правата на човека децата са напълно и активно ангажирани граждани със собствени права. Те имат огромен творчески потенциал. Периодът от раждането до тригодишна възраст е от решаващо значение за развитието на мисленето, за физическото и когнитивното развитие. Основите за обучение през целия живот, което играе важна роля за постигането на целите от Лисабон, също се полагат в този ранен период. Бедните семейства, често от ромски произход, обикновено имат по-нисък достъп до услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст. Това е още по-жалко, защото децата от семейства в неравностойно положение следва да се възползват в най-голяма степен от възможността да използват тези услуги.

Трябва да гарантираме, че образованието и грижите са на разположение на всички семейства и деца, независимо от техния произход или финансовото състояние на родителите. Категорично не одобрявам да се прибягва до прагматични, финансови аргументи по въпросите, свързани с правата на човека, и по въпроси, които следва да бъдат очевидни и максимално независими от икономическото положение. Следва да се отбележи, че решението да не се инвестира в тази област в действителност ще доведе до разходи, които може да не са веднага забележими.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Понякога залата изготвя доклади, чиито заглавия не оставят никакво съмнение, че в тях неизбежно ще има глупости! Докладът Honeyball е един от тях. Дайте обичайните параграфи относно съдбата, която очаква имигрантите, задължителното културно многообразие и насърчаването на всичко за малцинствата. Бисерът на доклада е в параграф 14. Бащите и майките са „равностойни партньори в образованието и грижите в ранна детска възраст“. „Партньори“ ли виждам? Не е ли тяхна отговорност преди всичко да образоват собствените си деца? В параграф 16 докладчикът призовава за инвестиции в програми за образоване на родителите. Така от самото начало родителите се разглеждат като неспособни, безотговорни и незрели. Това впечатление се потвърждава от параграф 27, който подчертава, че при липса на адекватни услуги в ранна детска възраст нашите малки деца са застрашени да се поддадат на престъпност и противообществени прояви. Вашето доверие в човека е поразително и ни кара да се чудим как човечеството е успявало да се управлява без вас досега. Не, всъщност най-доброто, което можете да направите за скъпите ни деца, е да ги оставите на мира!

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа, защото ранната детска възраст (предучилищната възраст) е от решаващо значение за когнитивното, сетивното и двигателното развитие, за научаването на езици, а също така в нея се полагат основите за обучение през целия живот. Поради това се препоръчва държавите-членки да обмислят въвеждането на задължително едногодишно посещаване на детска градина година преди започване на училище. Насърчава се въвеждането и запазването на новаторски педагогически модели за езиковото обучение, по-специално детски ясли и структури за предучилищна възраст с многоезично обучение, които отговарят на целта, поставена в Барселона през 2002 г., включваща изучаването на регионални езици, малцинствени езици и езиците на съседните държави. В условията на нестабилен икономически климат по-големите инвестиции в образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) не трябва да бъдат пренебрегвани. Считам, че държавите-членки следва да отделят подходящи ресурси на услугите за ОГРДВ. Качественото образование в ранна детска възраст може да помогне за намаляване на преждевременното напускане на училище, борба срещу пречките по отношение на образованието, пред които са изправени децата от социални и културни групи в неравностойно положение, и намаляване на произтичащите социални неравенства, като всичко това засяга обществото като цяло. Младите хора от уязвими социални групи са особено изложени на риск. Трябва да се грижим за бъдещите поколения и качеството на тяхното образование.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Макар да сме наясно, че е и неуместно, и трудно да се създаде подход към грижите и обучението в ранна детска възраст, е важно да разгледаме възможното прилагане на това, което е необходимо, и на равнищата, на които трябва да се предприемат действия. Под „ранна детска възраст“ разбираме децата до шестгодишна възраст. Това е деликатен етап от мозъчното, физическото и когнитивното развитие на децата, както и на техния език. Това са годините, в които децата научават и се запознават с инструментите, които като възрастни ще използват, за да задълбочат познавателни механизми, които са различни, но необходими за бъдещото им образование и работа. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада, защото говорим за защита на детството, за правото на хиляди деца да ходят на училище или да им се предоставят възможно най-добрите условия, в които да учат. Тази тема е ключът към бъдещето и развитието на Европейския съюз и затова трябва да предприемем действията, описани от г-жа Honeyball, която искам да поздравя за работата й.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) От първостепенно значение в да подкрепим стандартна политика и подход на държавите-членки на ЕС по отношение на обучението в ранна детска възраст. Достъпът до този вид обучение има важни икономически, социални и културни ползи. Освен стандартна политика на равнище ЕС е особено важно да се гарантира добро сътрудничество и координация на местно равнище между различните институции и министерства, които участват в програмите за обучение на младежта. Тези програми са много важни, тъй като в ранна възраст децата имат особено голяма способност да учат и те могат да определят целия образователен и професионален път на детето.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада. През 2002 г. Европейският съвет в Барселона призова членките на ЕС до 2010 г. да предоставят грижи за поне 90 % от децата между тригодишна възраст и задължителната начална училищна възраст и за най-малко 33 % от децата под тригодишна възраст. Тези цели означаваха възприемане на свързан с пазара на труда подход към образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ), основан на установената по това време необходимост да се увеличи броят на професионално заетите жени. Макар да е от жизненоважно значение да се отдели необходимото внимание на връзката между услугите за ОГРДВ и равните възможности за жените, тези цели са очевидно проблематични и остарели, тъй като не вземат под внимание много от ключовите качествени аспекти на една силна политика за образованието в ранна възраст. Центровете за ОГРДВ не са просто места, където да бъдат „паркирани“ децата, така че жените да могат да работят; те са от изключително значение с това, че допринасят за благосъстоянието на децата и подобряването на бъдещите им житейски перспективи.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Ранната детска възраст заслужава голямо внимание и обмислен подход по отношение на външната среда. Винаги трябва да помним, че това е уникален и неповторим период от развитието, който оформя личността на човека. Той следва да получи по-голямо внимание и никога да не се подценява или временно да се пренебрегва по никакъв начин. Възрастните следва да бъдат образец за подражание и по този начин да помагат на децата да придобият различни знания и способности. Това е периодът от развитието на личността, когато учебният процес е, така да се каже, непринуден и естествен и заобикалящият свят се забелязва, приема и поглъща в най-голяма степен. Въпреки че за развитието на детето допринасят редица фактори, независимо дали генетично обосновани или от външната среда, най-вече родителите и най-близките хора оформят личността.

Също така искам да спомена и да подчертая, че в този контекст не трябва да забравяме подходящото и многостранно насочено движение точно към тази възрастова група, което може да помогне за развитието на човека и да допринесе за по-добро здраве в бъдеще.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Образованието в ранна детска възраст има значително влияние върху бъдещото развитие на децата и шансовете им за успех по-късно. Инвестициите в този период намаляват бъдещите разходи за здравеопазване, нивото на престъпност и противообществените прояви. Независимо от това предоставянето на образование в ранна детска възраст не е еднакво в целия Европейски съюз. Но би било трудно да се приложи подход от типа „едно и също за всички“. Считам, че по-скоро трябва да се съсредоточим върху разработването на обща рамка с ясно определени цели и ценности. Съгласно заложената през 2002 г. цел, държавите-членки на ЕС трябва да предоставят образование на поне 90 % от децата между тригодишна възраст и задължителната начална училищна възраст. За това има и икономическа причина, предвид нарастването на броя на жените на пазара на труда. Жизненоважно е да включим малцинствата в програмите за образование в ранна детска възраст, особено ромското население, което е често в неравностойно положение. Също така трябва да гарантираме наличието на достатъчен брой места в детските заведения, за да се избегне дългото чакане за записване на децата в тях. Не трябва да пренебрегваме и квалификацията на персонала, работещ с децата, който има съществено влияние върху качеството на образованието.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гарантирането на еднакви качествени грижи и образование за всички деца, независимо от тяхната възраст и социално положение, е минимално изискване. Докладът Honeyball, макар иначе достоен за похвала, не се осмелява да поиска това минимално изискване. Това е достойно за съжаление. Тъй като текстът няма законодателни последствия, може да бъде одобрен въпреки сериозните му недостатъци.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласни сме, че обучението в ранна детска възраст полага основите за успешно обучение през целия живот. Децата в най-ранна възраст са особено любознателни, възприемчиви и готови да учат, а на тази възраст се формират важни умения като владеенето на език и способността за изразяване, както и социални умения. На тази възраст се полагат и основите за бъдещия избор на образование и професионално развитие. Следователно трябва да положим нужните усилия, така че децата да имат достъп до едни и същи условия за учене, без какъвто и да е вид дискриминация.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Обучението в ранна детска възраст е основата за успешно обучение през целия живот. То изостря интелекта на детето, стимулира естествената му любознателност и развива двигателните му умения, поощрява ръчния труд и е добро за психичното здраве. Прави детето общително, развива майчиния му език и го приучва към звуците на чужд език. Води го към основите на четенето и смятането.

Но в отделните държави на Европейския съюз образованието и грижите в ранна детска възраст приемат различни форми, в зависимост от различното тълкуване на понятието „детство“. Образованието и грижите в ранна детска възраст обикновено получават по-малко внимание и по-малки инвестиции, отколкото останалите образователни равнища. Всички родители и деца следва да могат да се възползват от образованието и грижите, независимо от техния произход или финансово състояние. Родителите от своя страна следва да бъдат пълноправни партньори в предоставянето на услугите.

Тъй като предучилищната възраст е най-важна за емоционалното и социалното развитие на детето, тези, които работят с децата, следва да имат необходимата квалификация. Във всички случаи основното трябва да бъдат по-големите нужди и интереси на детето.

  Miroslav Mikolášik (PPE), в писмена форма. – (SK) Ранната детска възраст е безспорно от основно значение за физическото, психическото и социалното развитие на децата и следователно трябва да разберем, че възвръщаемостта на инвестициите в предучилищното образование е гаранция за бъдещ растеж. Освен това, много изследвания вече доказаха, че това финансиране носи значителни икономически и социални предимства в средносрочен и дългосрочен план.

Най-добрият и най-естественият начин да се гарантира подобна подкрепа е да се защити семейството като основна единица на обществото. Родителите са първите и най-важните учители на децата си и следователно правната рамка не следва да съдържа разпоредби, наказващи родителите, които лично се грижат за децата си, особено в първите години. Въпреки че въпросът е от изключителната компетентност на държавите-членки, е повече от желателно Съюзът, чрез координиращата си роля, да допринесе за подобряване на положението в отделните държави-членки. Поради посочените причини подкрепям позицията на докладчика.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Предложението за резолюция на колегата социалист от Обединеното кралство Mary Honeyball цели да сведе ролята на майката и бащата на детето до равностойни партньори в обществената образователна система. Дословно, докладът гласи (в параграф 14), че „[Европейският парламент] подчертава, че майките и бащите са равностойни партньори при осигуряването на ОГРДВ [образование и грижи в ранна детска възраст]; (...)“. Тази формулировка изразява сериозно недоверие в семейството и световно признатото право на родителите да се грижат за децата си и да ги възпитават. Тя е противоположна на Основния закон на Федерална република Германия, който гласи, че „грижите и възпитанието на децата е естествено право и задължение на родителите“ (член 6, параграф 2). Настоящият доклад е проява на програмата на ЕС, насочена срещу семейството и цели намеса в социалните правомощия на държавите-членки.

Освен това предложението препоръчва въвеждането на задължително едногодишно посещаване на детска градина преди започване на училище, както и разширяване и оптимизиране на центровете за обучение. По този начин докладът потвърждава „целите на ЕС от Барселона“, които, както едно време в Съветския съюз, предвиждат квоти за държавното възпитание на децата. Благото на детето не е поставено в центъра за предложението. Свободният избор на родителите по отношение на отглеждането на децата им ще бъде подкопан. Ето защо гласувах против доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Първите три години от живота на детето са от решаващо значение за развитието на мозъка и за изучаването на чужди езици. Усвояването на езика е основата на логическото мислене и контекстуалното разбиране. Без усвояване на езика до определена степен по-нататъшното обучение не е възможно, тъй като с напредването на възрастта езиковият дефицит се преодолява много трудно. В доклада се отбелязва, че повечето деца на имигранти в ЕС се обучават, без да притежават нужните езикови познания. В същото време се заявява, че семействата на имигрантите (и малцинствата като ромите) се възползват много по-малко от образованието в ранна детска възраст, отколкото другите семейства. Не можем да допуснем нивото в нашите училища да продължава да спада, защото толкова много деца просто не могат да разберат това, което се преподава. Всяко дете – на имигранти или не – трябва да усвои националния език, преди да започне да посещава училище, до степен, която му позволява да следва процеса на преподаване. Докладът не прави смислен опит да реши проблема. Вместо това клони към пълно обгрижване на родителите и отглеждане на децата от държавата. Затова гласувах против доклада.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Разнообразните европейски традиции в образованието, а оттук и в предучилищното образование, са и приемливи, и се приветстват, тъй като отразяват различните европейски културни, исторически и социални аспекти на дадена държава. Възможно е обаче да се разработи европейска рамка с общи стандарти за координация, общи цели и ценности и общи права и структури. Освен това за да се постигне целта от Барселона държавите-членки на ЕС да предоставят грижи за поне 90 % от децата между тригодишна възраст и задължителната начална училищна възраст и за най-малко 33 % от децата под тригодишна възраст, имаме нужда от споразумение между държавите-членки и, където е възможно, обмен на информация и най-добри практики, особено от държавите-членки с високоразвити структури в предучилищното образование към партньори с по-малък опит в сектора.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) В целия ЕС образованието и грижите в ранна детска възраст се предоставят по различен начин с различни дефиниции на „качество“, които зависят силно от културните ценности на държавите и регионите и тяхното тълкуване на понятието „детство“. Обучението в ранна детска възраст е основата за успешно обучение през целия живот, което е от основно значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Затова гласувах в подкрепа на доклада относно обучението в ранна детска възраст, който определя общите цели на ЕС в преследването на целите, поставени от Европейския съвет в Барселона: конкретно, предоставяне до 2010 г. на грижи за поне 90 % от децата между тригодишна възраст и задължителната начална училищна възраст и за най-малко 33 % от децата под тригодишна възраст. Също като докладчика, призовавам за още по-амбициозни цели. Това е ориентиран към децата подход, който признава, че ранната детска възраст е от решаващо значение за когнитивното, сетивното и физическото развитие, за емоционалното и личностното развитие и за научаването на езици, а също така представлява основата за обучение през целия живот.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Достъпът до обучение в ранна детска възраст е от жизненоважно значение за децата от гледна точка на тяхната способност да възприемат и готовност да учат, особено след като важни умения като владеенето на език и социалните умения се формират в ранна възраст. Съществува ясна връзка между беден и неравностоен произход и ниски образователни постижения. Затова следва да гарантираме постигането на целите, поставени от Европейския съвет в Барселона, за предоставяне на грижи за поне 90 % от децата между тригодишна възраст и задължителната начална училищна възраст и за най-малко 33 % от децата под тригодишна възраст. Справянето с неравностойното положение от образователна гледна точка чрез осигуряване на висококачествено образование в ранна детска възраст и целева подкрепа и чрез насърчаване на приобщаващо образование е абсолютно необходимо за създаването на наистина приобщаващо общество.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Ранната детска възраст е от решаващо значение за развитието на редица когнитивни и социални способности на децата, като последиците ще се чувстват през целия им живот. Не следва да се забравя например способността за изучаване на няколко езика. Но този етап от обучението е минимално проучен и получава малко внимание в контекста на образованието като цяло. Това има неблагоприятно влияние например върху децата от по-бедни семейства, в които когнитивното им развитие често се стимулира в по-малка степен. Затова спешно трябва да увеличим обучението и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ). Ето защо гласувах в полза на резолюцията.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Ранната детска възраст е от решаващо значение за умственото, физическото, емоционалното и личностното развитие на децата, за усвояването на езика и е основата на обучението през целия живот. Тъй като напълно подкрепям въвеждането на общ европейски подход към обучението в ранна детска възраст – при зачитане на разнообразните подходи на държавите-членки – давам подкрепата си за доклада на г-жа Honeyball, който препоръчва създаване на европейска рамка за услуги за ОГРДВ, която подчертава споделените ценности и цели. Като се има предвид ключовата роля на родителите като „основни възпитатели“, докладът цели да подобри условията за родителски отпуск – който следва да бъде достатъчно дълъг да позволи на родителите да изиграят главната си роля в обучението на децата в ранна възраст – и насърчава държавите-членки да инвестират в програми за образоване на родителите, както и да предоставят други форми на подкрепа за родителите, които се нуждаят от допълнителна помощ. Разбира се, това изисква допълнителни инвестиции от всички 27 държави-членки и ги призовавам да заделят достатъчно ресурси за услугите за ОГРДВ. Според мен образованието трябва да бъде политически приоритет.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Обучението в ранна детска възраст в ЕС има дълга и разнообразна традиция в различните държави-членки. Изглежда е важно да се определи рамка от ценности и общи цели, което може да се заложи като цел във всички държави-членки, докато споделянето на добри практики остава ключът за осигуряване на висококачествени услуги, като в центъра на нашите усилия са нуждите на децата и грижите за тях. Докладът съсредоточава своите препоръки върху баланса между ролята на държавите-членки и Комисията; необходимостта да се разширят услугите за обучение и грижи в ранна детска възраст, вдъхновени от добри практики в държавите-членки, където яслите и детските градини са право на родителите; включването на всички деца, независимо от социалния им произход („понятието за обществена услуга“); грижите за децата на имигрантите и интегрирането им в началните училища; включването на изкуствата и всички инструменти за развиване на творческите способности на децата; обучението на преподавателите за по-добри междукултурни умения; равенството между половете в работата в структурите за обучение в ранна детска възраст и създаването на нови и висококвалифицирани работни места.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че в Европейския съюз отделните държави-членки все още предоставят образованието в ранна детска възраст по много различен начин една от друга. Трябва да разработим обща европейска рамка, която да се състои от споделени цели и ценности и която да включва общи права и структури. Децата трябва да се считат за напълно реални, активни граждани, които са способни да формират и изразяват собствено мнение, ползват се от определени права и притежават собствен творчески потенциал. В рамката отново родителите трябва да имат централна роля за тяхното възпитание.

Естественото семейство е идеалното място за детето да расте и да се развива и отново предоставянето на подходящ родителски отпуск може да спомогне за намаляване на търсенето на места в детските заведения. Трябва да предприемем конкретни действия, тъй като много малко държави-членки понастоящем предлагат платен отпуск, който е достатъчно дълъг, за да отговори на нуждите на семействата.

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма. – (EL) Обучението в ранна детска възраст е изключително важно за правилното развитие на децата и е от ключово значение за създаването на стабилно и икономически динамично общество. Инвестирането в обучението в ранна детска възраст има дългосрочни ползи за бъдещето на нашите деца. Усилията в доклада да се разгледа въпросът на европейско и национално равнище са важни. Приветствам призива за повече европейски изследвания в сектора, за необходимостта да се открият и обменят най-добрите практики на европейско равнище и за правилно използване на структурните фондове и програми за целта.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) През 2002 г. Европейският съвет в Барселона определи за цел до 2010 г. да се въведат центрове за грижи за поне 90 % от децата между тригодишна възраст и училищна възраст и за най-малко 33 % от децата под тригодишна възраст. За съжаление все още сме далеч от тези цифри. А броят и качеството на центровете са от решаващо значение за Европа. От най-ранна възраст грижите за децата, обучението им и постепенното възприемане на околната среда са от решаващо значение за следващия етап на образованието им. Освен това родителите им не трябва да се отказват от професионалните си стремежи поради липсата на такива центрове. независимо от това, докладът ни напомня, и с право, че всяка държава има различно разбиране за грижите за деца и оттук – различни модели, които следва да зачитаме. С доклада Европейският парламент доказва, че ЕС, който категорично не желае да жертва грижите за децата в името на свободната конкуренция на услугите, позволява на държавите-членки да изберат своя образователен модел.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Обучението в ранна детска възраст оказва голямо влияние върху житейските възможности на всеки човек. По-конкретно, развитието през първите години на поведение на здравословен начин на живот, като например навици за правилно хранене и редовни упражнения, е ключово за физическото и умственото развитие. Подобно на всички политики, които работят на принципа „превенцията е по-добра от лечението“, обучението в ранна детска възраст също е сравнително икономично. Поздравявам докладчика за всеобхватния доклад, който повдига някои ключови въпроси, изискващи по-нататъшно обсъждане и действия.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Одобрявам доклада относно обучението в ранна детска възраст в ЕС. Искам да обърна внимание на три въпроса. Първо, ранната детска възраст е от решаващо значение за когнитивното, сетивното и двигателното развитие. Следователно при разработването на цялостни политики и програми относно ранната детска възраст държавите-членки трябва да вземат под внимание няколко въпроса, които оказват влияние върху развитието на детето, като имиграцията, равенството между половете и заетостта. Второ, центровете на местно равнище следва да разработят програми за действие, които отчитат различните битови условия и нужди в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст. Те трябва да имат и достатъчна самостоятелност, за да позволят реализацията на програми за деца с уникални и творчески способности. Следващият въпрос е необходимостта от подобряване на услугите за образование и грижи в ранна детска възраст. Следва да започнем с разработване на механизми за оценяване на предоставянето на услугите и за гарантиране, че са спазени стандартите за качество.

Последният ми коментар касае необходимостта от всеобщ достъп до детски заведения. По данни на полското министерство на образованието в Полша има 8 400 държавни и 1 600 частни детски градини и около 1,6 милиона деца на възраст между три и шест години. Това означава, че в детските градини има места за едва 40 % от децата. В същото време в Полша има 352 детски ясли, които се използват само от 2 % от децата под тригодишна възраст. Този проблем е една от основните причини за високото равнище на безработица сред жените.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада, защото е важно да се признае ценният принос на образованието в ранна детска възраст и значението му за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Факт е, че има различия в образователните системи в държавите-членки на ЕС и в резултат на това изследванията и обменът на най-добри практики, които се застъпват в доклада, по мое мнение ще доведат до подобряване на обучението в ранна детска възраст в ЕС. Всъщност, заради ориентирания към децата подход на универсални, а не на целеви услуги, участието на родителите и по-доброто съчетаване на услугите, гласувах в полза на доклада на г-жа Honeyball относно обучението в ранна детска възраст в Европа.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, който препоръчва обществени политики в полза на грижите за децата, които са стъпка в правилната посока.

Отчитайки разнообразието от системи и традиции по отношение на образованието и грижите за децата в ЕС, в доклада се набляга на подход, ориентиран към нуждите на детето и влиянието на обучението от най-ранна възраст върху образованието и личностното развитие на детето.

Докладът представя ясно въпросите, касаещи грижите за децата и равния достъп до образование за всички, и по-конкретно за децата от семейства на имигранти, и специално подчертава тези въпроси в контекста на борбата срещу бедността и социалното изключване.

В него се подчертава също така необходимостта от осигуряване на стабилна заетост, качествено обучение и подходяща социална защита за персонала, работещ с деца.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в полза на доклада. Докладчикът правилно поставя нуждите на детето в центъра на доклада. Не е изненадващо, че докладът заключва, че единно европейско решение не е възможно. При все това се нуждаем от „рамка“ на равнище ЕС, за да можем да координираме обучението в ранна детска възраст с други програми на равнище ЕС, като например ученето през целия живот.

Предложение за резолюция B7-0193/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам „за“ предложението на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, според което Споразумението за партньорство в областта на рибарството (СПОР) изглежда е допринесло за свръхексплоатацията на някои запаси, по-конкретно от октопод, като с това е намалило възможностите за риболов за мавританските рибари и е дало на бранша в ЕС конкурентно предимство вследствие на субсидираните такси за достъп за плавателните съдове от ЕС. Приветствам предложението на Европейската комисия да открие преговори за подновяване на протокола към СПОР между ЕС и Ислямска република Мавритания. Приветствам също предложението на Европейската комисия да бъде въведена клауза относно правата на човека в споразумението и призовавам Комисията да установи диалог с Мавритания, целящ да се помогне на страната да продължи да прилага отговорна политика в областта на рибарството, която да отговаря както на изискванията за съхранение на рибните запаси, така и на целта й за насърчаване на икономическото развитие на ресурсите на рибарството. Освен това призовавам Комисията да вземе спешни мерки за намаляване на прилова от европейските съдове, извършващи риболов в мавритански води.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията. Протоколът към Споразумението за партньорство в областта на рибарството с Ислямска република Мавритания изтича на 31 юли 2012 г. Мавританският сектор на рибарството е изключително важен за икономиката на Мавритания и дава 10 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и 35-50 % от нейния износ. Поради това Комисията възнамерява да открие преговори за неговото подновяване. Приветствам подновяването на протокола, но той следва да включи редица важни въпроси. Оценките сочат, че повечето запаси в Мавритания са или изцяло експлоатирани, или свръхексплоатирани и следователно Комисията трябва да обсъди с Мавритания разработването на дългосрочни планове за управление на рибарството, които да включат всички квоти от мавританските органи за улов – както за националните й флоти, така и за флотите на трети държави – за да се осигури устойчива експлоатация на рибните ресурси.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Аз гласувам в подкрепа на резолюцията, защото е необходимо да бъдат открити преговори за подновяване на протокола към Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания. Преговорите ще позволят на съдове, плаващи под флагове на ЕС, да извършват риболов във водите на Мавритания въз основа на принципа на излишъците от запаси, както е описан в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право. Необходимо е също Мавритания да ратифицира съответните международни документи в областта на рибарството.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям резолюцията относно възобновяването на протокола към Споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Мавритания, защото Споразумението се основава на принципа на излишъка, което е съвместимо с Европейската стратегия за устойчив риболов. Също така, Мавритания е една от най-бедните държави в света, класифицирана като тежко задлъжняла бедна страна и поради тази причина това споразумение е от изключително значение за Мавритания, защото Европейският съюз заплаща за този достъп и така осигурява допълнителен приход, отделен от финансовата помощ.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам предложението на Комисията да бъдат открити преговори за подновяване на протокола между ЕС и Ислямска република Мавритания. Тази страна постоянно губи добавена стойност поради липсата на възможност да експлоатира собствените си рибни ресурси. Следователно е необходимо да бъдат проучени всички последици от това, особено от икономическа и обществена гледна точка. От съществено значение е да се има предвид, че секторът на рибарството е изключително важен за мавританската икономика, а това е една от най-бедните страни в Африка, която е финансово зависима от чуждестранна помощ и се характеризира със значителна политическа нестабилност. Аз гласувах „за“ предложението за резолюция, внесено днес от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) поради всички тези фактори, които изискват специалното внимание, отделено им в този законодателен текст.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно Споразумението за партньорство в областта на рибарството ЕС-Мавритания, защото смятам, че подновяването на споразумението, в което следва да бъде въведена клауза относно правата на човека, е положително. Мисля, че е необходимо и занапред да помагаме на тази страна да продължи да развива отговорна политика в областта на рибарството, която да отговаря на изискванията към съхранението на рибните ресурси.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като протоколът към действащото Споразумение за партньорство в областта на рибарството ще изтече в бъдеще, намерението на Комисията да открие преговори за подновяването му с другата страна е логично. Мавритания е бедна държава, която е силно зависима от сектора, така че запазването на споразумението с Европейския съюз би могло да бъде от полза и за двете подписали го страни. И аз като докладчика мисля, че е налице необходимост от сериозна оценка на сегашното състояние на запасите и на различните видове риба в мавритански води.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за обща резолюция на Европейския парламент се отнася за подновяване на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Ислямска република Мавритания, което изтича на 31 юли 2012 г. Европейската комисия, като осъзнава важността на подновяването на партньорството и в рамките на мандата от Съвета, задвижи процес, имащ за цел подновяване на протокола, в пълно съответствие с член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Действащото споразумение с Мавритания допринесе за икономическото развитие на тази страна, в която секторът на рибарството е един от основните стълбове на икономиката, който дава почти 10 % от брутния вътрешен продукт (БВП), 29 % от постъпленията в националния бюджет и почти 50% от износа. Обаче то е съществено и за Европейския съюз, и по-конкретно за неговите риболовни флоти. Съгласен съм с предложението, което подкрепих, но мисля, че контролът на улова трябва да бъде наблюдаван научно, навигационните системи трябва да бъдат модернизирани и отломките от кораби трябва да бъдат разчистени. Трябва също да се засили наблюдението, а незаконните плавателни съдове да бъдат конфискувани.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Резолюцията постави редица важни теми, съответстващи на въпросите, критиките и предложенията, които отправяме от дълго време по отношение на споразуменията за партньорство в областта на рибарството; по-конкретно за сериозната липса на успех при тях по отношение на целите на сътрудничеството за развитие.

Приветстваме факта, че редица параграфи от нашата резолюция бяха включени в предложението за обща резолюция. Сред най-важните аспекти бихме подчертали: необходимостта от извършване на цялостна и подробна оценка на причините за недостатъчното осъществяване на целите, свързани със сътрудничеството за развитие и различните насоки за подкрепа в сектора на рибарството в Мавритания; застъпването за оказване на подкрепа за възможно най-бързото изграждане на необходимите съоръжения за разтоварването на рибата по централното и южното крайбрежие на Мавритания, включително, но не само в Нуакшот, така че рибата, уловена в мавритански води, да се разтоварва в националните пристанища, а не извън страната, както често се случва понастоящем; и че споразуменията в областта на рибарството между ЕС и трети страни следва да се предхождат от широкообхватна дискусия в съответните страни, в която да могат да участват обществеността, организациите на гражданското общество и националните парламенти, като по-този начин се насърчава по-голяма степен на демократичност и прозрачност.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Имаме редица опасения във връзка със споразуменията за партньорство в областта на рибарството, както в момента се сключват и прилагат от ЕС. По-конкретно при тях равнището на осъществяване на целите, свързани със сътрудничеството за развитие, е явно недостатъчно.

Застъпваме се за принципа, заложен в Конвенцията на ООН по морско право, че достъпът, отстъпван на ЕС, трябва да важи за количества, които флотът на Мавритания не е в състояние да улови.

Отделно от това резолюцията включва няколко положителни аспекта, а именно:

- че споразуменията в областта на рибарството между ЕС и трети страни следва да се предхождат от широкообхватна дискусия в съответните страни, в която да могат да участват обществеността, организациите на гражданското общество и националните парламенти, като по-този начин се насърчава по-голяма степен на демократичност и прозрачност;

- че финансовата подкрепа за мавританската многогодишна програма в областта на рибарството трябва да съответства на потребностите на Мавритания за устойчиво развитие на рибното стопанство;

- необходимостта от извършването на цялостна и подробна оценка на причините за недостатъчното осъществяване на целите, свързани със сътрудничеството за развитие и различните насоки за подкрепа в сектора на рибарството в Мавритания.

Поради тези причини гласувахме в подкрепа на документа.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Резолюцията беше приета след предложението от Комисията, имащо за цел откриване на преговори за подновяване на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Мавритания. Гласуването в подкрепа на резолюция, за съжаление, е единственото нещо, което Парламентът може да направи, за да бъде чут в преговорите по Споразумението за партньорство в областта на рибарството (СПОР). Понастоящем Парламентът може да се произнесе само след като преговорите приключат, което не му оставя друга възможност, освен или да одобри тези споразумения, или да отхвърли ратификацията им и така той почти няма място за маневриране. Сега в Договорите се посочва, че Парламентът трябва да бъде „незабавно и изцяло информиран на всички етапи от процедурата“. Затова е съществено и оправдано да искаме да имаме връзка с Европейската комисия и Съвета по време на тези преговори. Темата не е нова и води до редовно поставяне на въпроси към Европейската комисия от членовете на комисията по рибно стопанство. Достойно за съжаление е, че не сме в състояние да направим обвързващо становището си по нашите приоритети относно предоставянето на европейски средства на въпросните държави независимо от факта, че Парламентът има право да упражнява финансов контрол.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на документа, защото Мавритания е една от най-бедните страни в Африка, класифицирана като тежко задлъжняла бедна страна (ТЗБС) и финансово зависима от чуждестранна помощ, и се характеризира със значителна политическа нестабилност. Действащият протокол към Споразумението за партньорство в областта на рибарството (СПОР) с Ислямска република Мавритания изтича на 31 юли 2012 г. и Комисията възнамерява да открие преговори за подновяването му, за което е получила положителен мандат от Съвета. Европейският парламент приветства предложението на Комисията да открие преговори относно подновяването на протокола между ЕС и Ислямска република Мавритания, като същевременно подчертава, че той следва да продължи да съществува единствено ако е от взаимна полза, ако се коригира по подходящ начин и се прилага правилно. Европейският парламент приветства също решението на Комисията да въведе клауза относно правата на човека в споразумението.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада и по този начин настоятелно призовавам Комисията да гарантира, че риболовните дейности, които попадат под Споразумението за партньорство в областта на рибарството, ще отговарят на същите критерии за устойчивост, както и риболовните дейности във водите на ЕС. Докладът освен това призовава мавританските органи и Комисията да гарантират, че строгите критерии за устойчивост ще се спазват от всички плавателни съдове, извършващи риболовни дейности в мавритански води (независимо дали са от ЕС, Мавритания или трети държави).

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Действащият протокол към Споразумението за партньорство в областта на рибарството с Мавритания изтича на 31 юли 2012 г. Той трябва да бъде договорен наново, така че корабите, плаващи под флагове на ЕС, да могат да продължат риболова в мавритански води. По същество той е добра възможност за нас да подобрим вече съществуващото споразумение. Подобренията във вид на инфраструктура и изграждане на необходимите съоръжения за разтоварване на рибата по централното и южното крайбрежие на Мавритания трябва да бъдат насърчавани, за да стане възможно флотата на ЕС да действа по-ефективно, улеснявайки с това притока на инвестиции и засилване на въздействието на споразумението върху местната икономика. Що се отнася до действителните улови, те трябва да бъдат ограничени до излишъците и до тези запаси, които не могат да бъдат уловени от риболовната флота на Мавритания, така че да може да се поддържа екологично равновесие и дейността да остава устойчива през годините.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразуменията в областта на рибарството с трети държави следва да осигуряват справедлив баланс между икономическите интереси и насърчаването на устойчивия риболов. Затова е важно ЕС да използва споразуменията в областта на рибарството, които сключва, за да се гарантира следването на най-добрите практики в другите държави, при пълно спазване на основните принципи на общата политика в областта на рибарството (ОПОР).

Борбата с незаконния риболов, създаването на работни места, намаляването на равнищата на бедността в трети държави и снабдяването на пазара на ЕС с качествени продукти за неговите потребители са възловите цели, които следва да бъдат гарантирани чрез споразумението с Мавритания.

Спешно необходимо е също да гарантираме, че Мавритания ще изисква третите държави, с които тя сключва други споразумения, да спазват същите правила, които следват съдовете, плаващи под флагове на ЕС, не допускайки по този начин конкурентни неравенства, които да поставят флотите от ЕС в неизгодно положение.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С това ЕП най-напред приветства предложението на Комисията да открие преговори относно подновяването на протокола между ЕС и Ислямска република Мавритания, като същевременно подчертава, че той следва да продължи да съществува единствено ако е от взаимна полза, ако се коригира по подходящ начин и се прилага правилно; второ, той приветства решението на Комисията да въведе клауза относно правата на човека; трето, той настоява, че всякакъв достъп, договорен за съдове, плаващи под флагове на ЕС, за риболов във водите на Мавритания трябва да се основава на принципа на излишъците от запаси, както е описан в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право; той подчертава, по-специално, че трябва да се извърши стриктна оценка на всички запаси, до които се търси достъп или които е вероятно да бъдат уловени от флотата на ЕС като прилов; той подчертава, че всеки достъп, предоставен на ЕС, трябва да бъде свързан с ресурси, които мавританската флота не е в състояние да улови; той подчертава, че ако се изисква намаляване на усилието, то първо трябва да се приложи спрямо флотите от трети страни (ЕС и други), причиняващи най-много щети на околната среда.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания трябва да се разглежда като стратегически документ за разбирателство, който е много важен, доколкото става дума за отношенията между ЕС и Африка. Следователно днес следва да приложим нов протокол, който да е в съответствие със задължението, което европейските страни поеха през 2002 г., и да е в състояние да осигури устойчива риболовна практика, допринасяща и за развитието във въпросните страни. Приоритетът сега е да бъдат подновени преговорите, които вече бяха в ход, но въз основа на нови изходни положения и с участието на държави, които до този момент не участваха в тези преговори. Трябва също да разгледаме някои искания, които са от времето на преговорите по първоначалното споразумение, в които Мавритания например отправи искане в последния момент за допълнителен период за забрана на риболова през месеците май и юни, в допълнение към вече съгласувания такъв за месеците септември и октомври.

Предложение за резолюция B7-0284/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящото предложение, защото считам, че то ще е от полза за Европейския съюз, тъй като един правилно функциониращ пазар за обществени поръчки е от съществено значение за насърчаване на единния пазар, за стимулиране на иновациите и за насърчаване на високо ниво на опазване на околната среда и климата, както и на социално приобщаване, в целия Европейски съюз. Обществените поръчки са от решаващо значение, служейки като катализатор за съживяването на икономиката на Европейския съюз, и, съответно, за заетостта и благосъстоянието. Това е особено вярно, като се има предвид необходимостта да се преодолее финансовата и икономическа криза, и да се защитим от евентуални бъдещи кризи. Съгласен съм, че един разумен и добре обмислен процес на оптимизиране на правната рамка за обществените поръчки е от съществено значение за благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз, за потребителите и предприятията в Съюза и за националните, регионалните и местни публични органи, и по този начин и за приемането на Европейския съюз като цяло.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Един добре функциониращ пазар за обществени поръчки е особено важен за насърчаване на целостта на единния пазар и стимулиране на иновациите, както и за постигане на оптимална стойност за публичните органи и данъкоплатците. Този пазар е особено важна част от икономиката на Европейския съюз и има огромен потенциал, но правилата и принципите за възлагане на обществени поръчки се различават в отделните държави-членки и не позволяват на дружествата, особено на малките, да получат достъп до трансгранични обществени поръчки. Подобни ограничения съществуват и от гледна точка на достъпа до търгове в трети държави. Въпреки факта, че Европейският съюз е отворил пазарите си, нашите дружества се сблъскват с огромни проблеми, ако искат да получат достъп до пазарите в обществения сектор в трети държави. Считам, че спешно трябва да се обърне значително политическо внимание на този въпрос. Комисията следва да извърши подробен анализ на проблемите, свързани с ограничения достъп на дружествата на Европейския съюз до пазари на други държави, както и да се предприемат съответните действия срещу търговските партньори, които се възползват от отвореността на пазара на Европейския съюз, но не отварят пазарите си за дружествата на Европейския съюз.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Обществените поръчки представляват важни икономически възможности за дружествата, имат важно значение за насърчаването на единния пазар, стимулират иновациите и насърчават опазването на околната среда и климата, както и социалното приобщаване. Политиката в областта на обществените поръчки следва да гарантира, че обществените средства се използват възможно най-ефективно, и следва да запази пазарите за обществени поръчки отворени, като по този начин допринася за възстановяването на икономиката на Европейския съюз, за създаването на работни места и за благосъстоянието. Обществените поръчки също така играят важна роля в стратегията „Европа 2020“ и са сред инструментите за постигане на предложените цели.

Настоящото предложение за резолюция призовава Комисията да разгледа въпроса за балансирания достъп до пазарите в обществения сектор и да предприеме преразглеждане на обществените поръчки и концесиите, така че да се позволи участието на Европейския парламент, на държавите-членки и на гражданите и предприятията.

Тя също така призовава Комисията да даде приоритет на модернизацията на правилата за обществените поръчки. Също толкова важен е призивът й Комисията да започне да прави оценка на проблемите, свързани с извънредно ниските оферти и да предложи подходящи решения.

Поради всички тези причини, аз ще гласувам в подкрепа на настоящото предложение за резолюция.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, не с цел въвеждането на протекционистки бариери, а защото вече не можем да имаме ситуация, в която единствено Европейският съюз зачита правилата на играта. Вече не можем да пренебрегваме социалния и икономическия дъмпинг в развиващите се държави, в частност Китай, които печелят договори с изключително ниски цени в държавите на Съюза, без оглед на социалните права и законодателството в областта на държавните помощи, докато пазарите в тези държави продължават да бъдат недостъпни за европейските дружества. Вече не можем да бъдем наивни: оцеляването на нашите предприятия и работни места зависят от това. И накрая, доволна съм, че измененията, внесени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент по отношение на зачитането, в контекста на обществените поръчки, на трудовите, социалните и екологичните стандарти в сила в държавите-членки, до голяма степен бяха приети. Това показва реално познаване на ситуацията и представлява положителна и необходима промяна. Сега е ред на Комисията да направи пълна оценка на този ход.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид, че обществените поръчки представляват милиони евро всяка година, икономическото им значение е несъмнено. Именно поради тази причина, въпреки че има законодателство на Европейския съюз, което е с дълги традиции по отношение на тези договори, винаги могат да се отправят още призиви за по-добри и ефективни закони, които гарантират пълната прозрачност на процедурите, които предотвратяват всички видове корупция или манипулация на предложенията в полза на един кандидат, които слагат таван по отношение на броя и на стойността на възложените поръчки без покана за предложения или без преговори, и които гарантират правилна конкуренция на вътрешния пазар между кандидатстващите дружества, независимо от държавата им на произход.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за резолюция на Европейския парламент разглежда равния достъп до пазарите в обществения сектор в Европейския съюз и в трети държави, както и преразглеждането на правната рамка на обществените поръчки, включително концесиите. Европейският съюз е приел редица документи по този въпрос: директиви 2004/18/ЕО, 2004/17/ЕО, 93/13/ЕО и 2007/66/ЕО, резолюции (резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г.), доклади (г-н Monti, „Нова стратегия за единния пазар – в служба на европейската икономика и общество“), съобщение на Европейската комисия „Акт за единния пазар. За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“, и Зелената книга на Европейската комисия относно „Модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки“.

За да се преодолее настоящата финансова и икономическа криза, един идеално функциониращ пазар за обществени поръчки е от съществено значение за съживяване на икономиката и гарантиране на равнопоставено третиране. Затова заявявам, че гласувах за настоящата резолюция, защото считам, че тя е в съответствие с принципа на по-добро законотворчество и дава приоритет на модернизацията на правилата за обществените поръчки и концесиите, което представлява значително подобрение на законодателството на Европейския съюз.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е поредният опит да се прокара либерализацията на обществените поръчки. Това е посоката, която Европейският съюз упорито следва както на своя територия, така и в трети държави, използвайки споразуменията за свободна търговия.

Във всички случаи, намерението е едно и също – да се попречи на държавите да защитят собствените си дружества при възлагането на обществени поръчки, така че да се улеснят големите дружества на силите, които също искат да използват конкуренцията, считана за най-важния елемент, за да доминират при възлагането на обществени поръчки.

Ние не сме съгласни с този подход. Въпреки това признаваме, че трябва да се направят някои важни промени в тази област.

Ето защо някои аспекти от резолюцията заслужават подкрепата ни, по-специално критиката за липсата „на прозрачност по отношение на състава и работата на действащата в рамките на Комисията консултативна група по въпросите на възлагането на обществени поръчки, ролята и компетентността на консултативната група по въпросите на откриването на процедура за възлагане на обществени поръчки“. Също така сме съгласни с призива „Комисията да предприеме мерки с цел осигуряване на балансиран състав, както на въпросната група, така и на планираната нова консултативна група относно публично-частните партньорства, като се включат членове на профсъюзите и представители на бизнеса, по-специално на МСП, както и осигуряване на прозрачност на тяхната дейност“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В настоящата резолюция, мнозинството в Парламента иска да призове за либерализацията на обществените поръчки под претекст за смекчаване и опростяване на правилата и за защита на малките и средни предприятия (МСП). Въпреки че в някои случаи това може да е оправдано, в по-голямата част от случаите не става въпрос за това.

Това, което те искат, е да се попречи на всички държави да защитават собствените си дружества при възлагането на обществени поръчки, само за да се улеснят големите дружества на силите, които също искат да доминират при възлагането на обществени поръчки. Ето защо гласувахме против.

Има обаче и друг аспект от резолюцията, с който сме съгласни, по-специално критиката за липсата „на прозрачност по отношение на състава и работата на действащата в рамките на Комисията консултативна група по въпросите на възлагането на обществени поръчки, ролята и компетентността на консултативната група по въпросите на откриването на процедура за възлагане на обществени поръчки. Също така подкрепяме призива Комисията да предприеме мерки с цел осигуряване на балансиран състав, както на въпросната група, така и на планираната нова консултативна група относно публично-частните партньорства, като се включат членове на профсъюзите и представители на бизнеса, по-специално на МСП, както и осигуряване на прозрачност на тяхната дейност.

Също така изглежда, че трябва да се подчертае значението на укрепването на антикорупционните механизми в контекста на ангажиментите на Европейския съюз в областта на международните обществени поръчки, наред с необходимостта от съсредоточаване на усилията върху гарантиране на прозрачност и справедливост при усвояването на публични средства. Освен това ние призоваваме Европейският парламент да бъде надлежно информиран и да получава цялата налична информация на всеки етап и в края на процеса.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Въпреки отвореността на пазара за обществени поръчки на Европейския съюз, достъпът до пазарите за обществени поръчки в трети държави в голяма степен все още е ограничен. При това положение европейските предприятия не разполагат с равни възможности за конкуренция за обществени поръчки в други държави по света. Така например през 2009 г. китайските органи приеха система за акредитация на иновативни местни продукти, която допълнително ограничи достъпа на международни предприятия до китайския пазар. Не само китайският пазар обаче представлява проблем, защото високоразвити икономики като САЩ, Япония и Канада също провеждат протекционистки политики.

Ето защо подкрепям призива за прилагане на принципа на реципрочност по отношение на достъпа до пазарите за обществени поръчки, съдържащ се в резолюция, която беше приета днес и която подкрепих в изготвеното от мен становище на комисията по международна търговия. Аз обаче бих искала бъдещото предложение на Европейската комисия за принципа на реципрочност да спомогне най-вече за отварянето на пазарите за обществени поръчки на трети държави, а не само да се ограничи достъпа на предприятията от трети държави до пазарите за обществени поръчки в Европейския съюз, което би могло да има неблагоприятни последици за конкурентоспособността на пазара на Съюза.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, защото един добре функциониращ пазар за обществени поръчки е изключително важен за насърчаването на единния пазар и стимулиране на иновациите. Обществените поръчки са от съществено значение, особено за преодоляване на финансовата и икономическа криза и за защита срещу евентуални бъдещи кризи, защото те служат за катализатор за съживяването на икономиката на Европейския съюз, и съответно за заетостта и благосъстоянието. Конкретният въпрос за гарантирането на равно третиране и лоялна конкуренция на пазарите за обществени поръчки в Европейския съюз и в трети държави спешно се нуждае от по-голямо политическо внимание, особено като се имат предвид текущите проблеми по отношение на достъпа до пазарите в обществения сектор в трети държави. Според мен, Комисията следва да даде приоритет на модернизацията на правилата за възлагане на обществени поръчки и работата с концесиите на услуги по такъв начин, че да се избегне по-нататъшно фрагментиране на законодателството на Европейския съюз за обществени поръчки в съответствие с принципите на по-добро регулиране.

  Constance Le Grip (PPE) , в писмена форма. – (FR) Доволна съм от днешното приемане на общата резолюция на Европейския парламент относно равния достъп до пазарите в обществения сектор в Европейския съюз и в трети държави и относно преразглеждането на правната рамка на обществените поръчки, включително концесиите – резолюция, която подписах. Доброто функциониране на пазарите за обществени поръчки е от съществено значение за стимулиране на единния пазар. Ето защо е важно да се изясни и подобри законодателната рамка, регулираща възлагането на обществени поръчки, като се има предвид тяхната роля като катализатор за възстановяване на икономиката на Съюза. По отношение на достъпа до пазарите за обществени поръчки на Европейския съюз, той има задължението да действа реалистично и прагматично и преди всичко без наивност. Тук не става въпрос за отстояване на позиция срещу отварянето на пазарите, а по-скоро за съвсем основателната позиция в подкрепа на взаимния достъп в тази област, не като се затворят нашите пазари за обществени поръчки, а като се гарантира, че партньорите ни извън Европейския съюз ще отворят своите пазари по същия начин и ако е необходимо като се разработят подходящи механизми, които ще ни позволят да постигнем тази цел на реципрочност и баланс.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Равният достъп до пазарите в обществени сектор в Европейския съюз и преразглеждането на правната рамка за възлагане на обществени поръчки са от съществено значение за насърчаване на единния пазар в Съюза и държавите-членки, което ще доведе до социална и икономическа интеграция на равнището на Европейския съюз. Ако погледнем на ситуацията от гледна точка на икономическата и финансова криза, смятам, че предложената в резолюцията стратегия е необходимост, и по-специално, точката за постигане на по-голяма съгласуваност за европейската обща външна търговска политика. Следва да се подчертае колко е важно това преразглеждане на законодателството за съживяване и стабилизиране на икономиката на Европейския съюз.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих настоящата резолюция, защото смятам, че конкретният въпрос за гарантиране на равно третиране на пазарите за обществени поръчки в Европейския съюз и в трети държави спешно се нуждае от по-голямо политическо внимание.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Поставянето под въпрос на партньорствата между обществените органи, свиването на стандарти от страна на обществените органи (които са гаранти на общия интерес, както всички знаем), изборът на същите тези обществени органи, водещ към по-голяма конкуренция… Това са само няколко примера за чудесния „напредък“, обещан от Зелената книга на Европейската комисия относно обществените поръчки. Нежелаейки да подкрепи такава глупост, текстът прави борбата срещу всички протекционистки мерки основна част от доводите си. Толкова много политики, на които се противопоставям. Ще гласувам против.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Един правилно функциониращ пазар за обществени поръчки е от съществено значение за насърчаване на единния пазар, за стимулиране на иновациите, за увеличаване на заетостта, растежа и конкурентоспособността, за насърчаване на високи нива на опазване на околната среда и климата и за защита на социалните права в целия Европейски съюз, както и за постигане на оптимална стойност за публичните органи, гражданите и данъкоплатците. С цел преодоляване на финансовата и икономическа криза, както и за защита срещу евентуални бъдещи кризи, обществените поръчки са от решаващо значение, служейки за катализатор за съживяване на икономиката на Европейския съюз, и съответно за заетостта и благосъстоянието в Европейския съюз. Ето защо един разумен и добре обмислен процес на оптимизиране на правната рамка за възлагане на обществени поръчки е от съществено значение за благосъстоянието на гражданите, потребителите и предприятията на Европейския съюз, както и за националните, регионалните и местните органи.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Един добре функциониращ пазар за обществени поръчки е от съществено значение за насърчаване на единния пазар, за стимулиране на иновациите, за насърчаване на високо ниво на опазване на околната среда и климата, за социално приобщаване в целия Европейски съюз, както и за постигане на възможно най-висока стойност за публичните органи, гражданите и данъкоплатците. Поради тези причини, аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция на Европейския парламент за равния достъп до пазарите в обществения сектор в Европейския съюз и в трети държави и за преразглеждане на правната рамка за възлагане на обществени поръчки, включително концесии. В този смисъл се присъединявам към призива на поддръжниците на настоящата резолюция към Комисията да се даде приоритет на модернизацията на правилата за възлагане на обществени поръчки и за разглеждане на концесиите на услуги с оглед да се избегне по-нататъшното фрагментиране на закона на Европейския съюз за обществените поръчки, в съответствие с принципите на „по-добро законотворчество“.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Обществените поръчки играят жизненоважна роля за стимулиране на единния пазар, насърчаване на иновациите, засилване на растежа и увеличаване на заетостта и конкурентоспособността в Европейския съюз. За да се постигне това обаче, следва да се действа ефективно. За тази цел, както се посочва в текста на настоящата резолюция, която подкрепям, е важно бързо да се намери отговор на въпроса за опростяване и изясняване на правилата за възлагане на обществени поръчки. Също така според мен е от съществено значение възможно най-бързо да се подобри достъпа до обществени поръчки на малките и средни предприятия, които представляват 99 % от всички европейския предприятия и над 100 милиона работни места. Освен това в подкрепа на бизнеса им приканвам Европейската комисия да приложи принципа на реципрочност и да обмисли нови начини за подобряване на достъпа на европейските дружества до обществените поръчки извън Съюза, за да се гарантират равни условия за европейските и чуждестранните дружества, които се състезават за разпределянето на обществени поръчки.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние в крайна сметка се въздържахме поради факта, че измененията на Европейската народна партия и Европейските консерватори и реформисти, които са недопустими за нас, бяха приети.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) С оглед преодоляване на икономическата и финансова криза, обществените поръчки изглежда са катализатор за съживяване на европейската икономика, както и на предприемачеството, заетостта и благосъстоянието на потребителите в Европа. Заради постепенна либерализация на специални сектори (вода, електричество и газ), за да се защитят предприятията, които развиват дейност в тези области, е необходима класификационна система за клиенти, имаща за цел да се гарантира, че конкуриращите се предприятия се избират ефективно. Аз подкрепям предложението за резолюция, защото при един прозрачен режим е необходимо да се запази фрагментирането на закона на Европейския съюз за възлагане на обществени поръчки, за да се запазят възможно най-високите нива на конкурентоспособност и ефективност, както е посочено в нашите цели.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Обществените поръчки предоставят уникална възможност за насочване на инвестиции в проекти в обща полза на гражданите, като същевременно се постигат по-широкообхватните цели на обществената политика. Бих искала да подчертая значението на обществените поръчки за насърчаване на екологичните стандарти при сградите и транспорта, и свързаният с това потенциал за подобряване на енергийната ефективност и следователно намаляване на въглеродните емисии, оперативните разходи и замърсяването на въздуха. Призовавам държавите-членки да използват обществените поръчки за постигане на тези цели, които ще донесат широкообхватни и дългосрочни социални, икономически и екологични ползи.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Един правилно функциониращ пазар за обществени поръчки е от съществено значение за насърчаване на единния пазар и за стимулиране на иновациите и инвестициите. С оглед на преодоляването на икономическата и финансова криза, обществените поръчки са от решаващо значение за насърчаване на икономиката на Европейския съюз и спомагат за създаването на работни места. Европейският съюз отхвърля възможността за прилагане на протекционистки мерки и се стреми към равен достъп до пазарите в обществения сектор в Европейския съюз и в трети държави. Като такъв Европейският съюз твърдо вярва в принципа на реципрочност, взаимна изгода и пропорционалност в тази област.

Затова аз се застъпвам за по-добра съгласуваност между общата търговска политика и практиките в държавите-членки, които приемат изключително ниски оферти от дружества, които са подписали Споразумение за обществени поръчки (СОП), в ущърб на дружествата от държавите-членки на Европейския съюз.

Ето защо отново повтарям призива на Парламента да се даде приоритет на модернизирането на правилата за възлагане на обществени поръчки по такъв начин, че да се избегне тяхното фрагментиране и да се насърчат дружествата да изберат тази възможност.

  Bernadette Vergnaud (S&D), в писмена форма. – (FR) Настоящото гласуване е важно, защото Комисията трябва да вземе необходимите мерки за предотвратяване на нелоялната конкуренция и липсата на реципрочност при достъпа до обществени поръчки по отношение на трети държави. Тук не става въпрос за издигане на протекционистки бариери, но Съюзът вече не може да е единственият, който играе по правилата. Всъщност вече не можем да пренебрегваме социалния и икономически дъмпинг, който се практикува от дружествата в развиващите се държави, които печелят поръчки в държавите на Съюза, без да зачитат социалните права и законодателството в областта на държавните субсидии, докато в същото време пазарите на тези държави са затворени за европейските дружества. Не трябва да забравяме обаче, че големите индустриални държави, въпреки че са подписали международните споразумения, също не спазват правилата!

След години на бездействие, Комисията изглежда решена да действа и това е необходимо – оцеляването на нашите дружества и работни места зависи от това. И накрая, приветствам приемането на измененията, внесени от групата на Алианса на социалистите и демократите в Европейския парламент по отношение на спазването, в контекста на обществените поръчки, на работещите социални и екологични стандарти в сила в държавите-членки. Сега е ред на Комисията да отговори на този призив.

Предложение за резолюция B7-0297/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на предложението за обща резолюция. Искам да подчертая мерките, които смятам за необходими: използване на всички налични възможности и финансови маржове в рамките на бюджета на Общността в сектора на рибарството, за да се финансират извънредните мерки за подпомагане на тази промишленост, като по този начин й се позволи да се съвземе от трудностите, възникнали поради високите цени на горивата; Европейският фонд за рибарство (ЕФР) следва да продължи да предоставя помощ за подобряването на избирателността на риболовните инструменти и за подмяната на моторите с оглед безопасността, опазването на околната среда и/или пестенето на гориво, най-вече за дребните крайбрежни рибари и рибарите, използващи традиционни риболовни практики; Комисията следва да изготви средносрочен и дългосрочен план, насочен към подобряването на ефикасността на използване на горивата в сектора на риболова (включително аквакултурите); и призивът Комисията да предложи план за действие за крайбрежните региони и островите с активен сектор на рибарство и аквакултури.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията. Неотдавнашното повишаване на цените на нефта засегна икономическата жизнеспособност на сектора на рибарството и европейските рибари се оказаха в трудно положение. Освен това, поради високата степен на зависимост на Европейския съюз от вноса от трети държави (60 %), производителите могат да упражнят много малко или никакво влияние върху цените на рибните продукти. Съгласен съм, че таванът за помощта de minimis следва да бъде повдигнат от 30 000 на 60 000 евро за предприятие за преходен период от три години, като същевременно се гарантира, че екологичната и социалната устойчивост не се накърняват и не се нарушава конкуренцията между държавите-членки.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Бих искала да изразя дълбоката си съпричастност с европейските рибари, чието заплащане беше пряко засегнато от повишаването на цените на нефта, което сериозно изостри икономическата несигурност, свързана с нередовния ритъм на рибарските дейности. Смятам за съществено да бъдат въведени механизми, които да доведат до увеличаване на цените на етап производство и да удържат възможно най-ниски цените за крайните потребители. Затова аз гласувам „за“ предложението за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което поставя необходимото ударение върху горните съображения.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Макар да не е добра идея да се субсидира секторът на изкопаемите горива, рибарите в целия ЕС страдат вследствие на икономическия спад и, за разлика от другите видове транспорт, те нямат реална алтернатива на изкопаемите горива.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) На енергията се пада значителен дял от оперативните разходи в сектора на рибарството и неотдавнашното покачване на цените на горивата доведе до влошаване на положението в сектора на рибарството, с пряко отражение върху производствените разходи в сектора. Предвид тези факти мисля, че Европейската комисия трябва да разгледа начините, необходими за спешна разработка и приемане на подходящи мерки за облекчаване на трудното икономическо положение, в което се намират много европейски рибари, вземайки също предвид финансовите затруднения, пред които са изправени редица страни с големи риболовни флоти.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Комисията трябва да приеме спешни мерки за преодоляване на трудното икономическо положение, в което се оказват много европейски рибари след повишаването на цените на нефта. По-конкретно става дума за повдигане на тавана за публичната субсидия de minimis от 30 000 на 60 000 евро за преходен период от три години и за едно предприятие. Отделно от тази компенсация, трябва да въведем по-дългосрочна стратегия, която да позволи на рибарите, но също и на професионалистите от другите сектори, като селскостопански производители и шосейни превозвачи, да намалят зависимостта си от изкопаемите горива. Ето защо Комисията трябва да осигури стимули както на европейско, така и на национално равнище, за инвестиции в нови технологии, с цел повишаване на енергийната ефективност на морския, наземния и въздушния транспорт.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно кризата в сектора на рибарството в ЕС, породена от по-високите цени на нефта, която засегна икономическата жизнеспособност на сектора на рибарството и има пряко отражение върху приходите на рибарите. Необходими са временни извънредни мерки, които да позволят на европейските рибари да преодолеят трудното си икономическо положение, но Комисията следва също да изготви средносрочен и дългосрочен план, насочен към подобряването на ефективността на използване на горивата в сектора на рибарството, включително аквакултурите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Риболовът е съществена стопанска дейност за страните от Европа, особено за морските страни като моята. Поради това Парламентът следва да отделя особено внимание на условията, засягащи професионалните рибари.

Покачващите се цени на горивата – един неизбежен разход за занимаващите се с риболов – много силно засегнаха приходите на рибарите. В условия на свирепа икономическа и финансова криза, при която почти няма на разположение подкрепа за запазване на предприятия и работни места, аз приветствам предложението, включено в резолюцията от моите колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), да бъдат подпомогнати рибарите от ЕС чрез повдигане на тавана за помощта de minimis от 30 000 на 60 000 евро за предприятие за период от три години. Това ще позволи на сектора на рибарството да се бори с увеличените експлоатационни разходи, свързани с цената на нефта.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за обща резолюция на Европейския парламент разглежда кризата в европейския сектор на рибарството, породена от постоянно повишаващите се цени на горивата, което има много значимо влияние върху оперативните разходи на сектора. Повишението се усеща преди всичко от малките и средните предприятия (МСП) – често семейни предприятия – чиито работници започват да виждат, че работните им места са застрашени. Затова аз приветствам приемането на доклада и се надявам държавите-членки скоро да бъдат в състояние да увеличат помощта за рибарите и Европейският съюз, чрез Европейския фонд за рибарство (ЕФР), да увеличи субсидиите си, насочени към подобряване и модернизиране на плавателните съдове и оборудването и да създаде фонд, към който МСП да могат да се обръщат, ако изпаднат в затруднение. Подкрепата за дребномащабния риболов е особено важна.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Положително е, че Парламентът прие резолюцията. Значителното повишаване на цените на нефта сериозно изостри кризата, в която се намира секторът на рибарството, засегна икономическата му жизнеспособност и твърде значително намали и без това вече оскъдните доходи на работещите в сектора.

Сегашната динамика на продажбите не позволява колебанията в производствените разходи, включително за гориво, да влияят на цените на рибата; прилаганата политика по вноса допринася за това, наред с други фактори.

В много случаи средните цени при първоначална продажба са в застой или спадат от няколко години, като това не доведе до намаляване цената на прясната риба за крайните потребители.

Сегашната обща организация на пазара (ООП) на рибни продукти не успя значително да допринесе за подобряване на цените при първоначална продажба или до по-добро разпределение на добавената стойност по веригата на стойността на сектора.

Икономическото положение на голям брой предприятия се влоши през последните години, дори накара много от тях да прекратят дейността си. Има реален риск хиляди риболовни предприятия да прекратят дейността си и хиляди работни места да бъдат изгубени поради повишените цени на нефта.

Секторите на дребния крайбрежен риболов са особено уязвими.

Мерките трябва да бъдат приложени.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Секторът на рибарството е един от секторите, които са най-силно засегнати от повишенията на цената на нефта, защото горивото е значителна част от оперативните разходи на рибаря, като се оценява на 30-50 %. Напълно подкрепям всякакви мерки, които могат да бъдат приложени в помощ на рибарите в тази връзка, особено на тези, които се занимават с дребномащабен риболов по крайбрежия и острови.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Приемането на резолюция на Парламента относно кризата в сектора на рибарството в ЕС, породена от по-високите цени на нефта, е възможност за мен да ви напомня колко неотложно е да се притечем на помощ на рибарите. В настоящата обстановка, когато набирането на работна ръка става все по-трудно и практиките, които рибарите трябва да възприемат, стават все по-ограничителни, покачването на цените на горивата прави още по-трудни условията в този сектор, засегнат от кризата. Същественото повишаване на цените на нефта има силно влияние върху оперативните разходи на рибарите и това доведе до намаляване на приходите им между 2008 г. и 2010 г. Като избран представител от пристанищен град е в още по-голяма степен мое задължение да призова Комисията да разреши повдигане на тавана за помощта de minimis. Мярката ще намали натиска върху рибарите и така ще им позволи да си осигуряват достоен поминък от работата си, без да се пречи на възобновяването на запасите. Предстоящата реформа на общата политика в областта на рибарството ще трябва да спечели подкрепата на рибарите. Да им покажем днес, че Европейският съюз е отзивчив към нуждите им, би било едно добро начало.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на документа, защото неотдавнашното повишаване на цените на нефта засегна икономическата жизнеспособност на сектора на рибарството и предизвика безпокойство сред много рибари относно това, как да компенсират тези допълнителни разходи, тъй като повишаването на цените на нефта пряко засяга приходите на рибарите. Трябва да използваме всички налични възможности и финансови маржове в рамките на бюджета на Общността в сектора на рибарството, за да се финансират извънредните мерки за подпомагане на тази промишленост, като по този начин й се позволи да се съвземе от трудностите, възникнали поради високите цени на горивата, докато бъдат приложени други видове мерки. Европейският фонд за рибарство (ЕФР) следва да продължи да предоставя помощ за подобряването на избирателността на риболовните инструменти и за подмяната на моторите с оглед безопасността, опазването на околната среда и/или пестенето на гориво, най-вече за дребните крайбрежни рибари и рибарите, използващи традиционни риболовни практики. Според мен Комисията трябва спешно да предложи инвестиции в нови технологии както на европейско, така и национално равнище, с цел да се повиши енергийната ефективност на риболовните плавателни съдове, както и за да се намали зависимостта на рибарите от изкопаеми горива.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Резолюцията е израз на загрижеността на Парламента за състоянието в сектора на рибарството, финансовото състояние на риболовните предприятия и пазарната цена на рибата. Това е важен сектор, а рибата е важна част от начина ни на хранене. Мисля, че член 3 от предложението за обща резолюция, което изразява волята за увеличаване на помощта за рибарите, е от възлова важност. Това е решение, което дава повече предимства от новите гаранции, предложени за сектора. Надявам се Комисията и Съветът сериозно да разгледат резолюцията.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „против“ резолюцията, защото не мисля, че ЕС следва да завишава субсидиите за европейския сектор на рибарството или за който и да е друг сектор заради повишаването на цените на нефта.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашното повишаване на цените на нефта засегна икономическата жизнеспособност на сектора на рибарството и предизвика безпокойство сред много рибари относно това, как да компенсират тези допълнителни разходи. Не можем да забравяме, че повишаването на цените на нефта пряко засяга приходите на рибарите. Приходите и възнагражденията на работниците в сектора на рибарството са несигурни в резултат на редица фактори, като например нередовния ритъм на рибарските дейности, използвания маркетингов подход и начина на ценообразуване при първоначалната продажба, и това означава, че е нужно запазването на някои форми на национално и общностно публично подпомагане. Нещо повече – финансовата и икономическа криза се отразява особено силно на промишлените сектори и на малките и средните предприятия (МСП) и застрашава дейностите и заетостта в първичния и вторичния сектор. Както и преди, трябва да приемем сега временни извънредни мерки за преодоляване на трудностите, изпитвани от сектора на рибарството на фона на покачващите се цени на горивата.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах „за“ резолюцията и „против“ всички изменения, които бяха предложени. В сектора на рибарството трябва да бъдат предприети нови мерки за подкрепа, като се има предвид съчетанието от два фактора: от една страна, високата цена на нефта, и от друга – ниската цена на рибата при първоначална продажба. Рибарството е важен стопански сектор за Европейския съюз и трябва да получи подкрепа във време, в което средната цена на барел нефт ще остане от порядъка на 80-100 щатски долара.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Продължаващата световна икономическа криза, изострена от политическата криза в Магреб и Близкия изток, доведе до по-нататъшни повишения на цената на нефта, като цената на барел надхвърли 100 щатски долара. Предвид политическата нестабилност, която тресе арабския свят, това число може да се увеличи още много.

За сектора на рибарството цената на енергията е най-важният оперативен разход и, за разлика от други дейности, секторът не може да компенсира допълнителния разход, като увеличи производството поради таваните, въведени с общите допустими улови (ОДУ) и квотите.

Въпреки различните мнения за това, как следва да се управлява секторът, има съгласие по една точка, което е важно да се подчертае: риболовът е изключително важен за снабдяването с храни на населението в ЕС и източник на заетост в повечето крайбрежни общности на ЕС, където няма други работни места.

За да се осигури приемственост при риболова и да не се допуснат спадове в предлагането и нарастване на безработицата в сектора, ЕС трябва да повдигне тавана, въведен с регламента за помощта de minimis по-близо до 60 000 евро, както и да предприеме други мерки, които могат да смекчат последиците от неотдавнашното повишаване на цената на нефта.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Себестойността на риболова много зависи от цената на нефта. Поради това и тъй като неотдавнашното повишаване на цените на нефта засегна икономическата жизнеспособност на сектора, важно е да бъдат предприети извънредни мерки, които да позволят на европейските рибари да превъзмогнат трудното си икономическо положение.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Истинският проблем на риболова днес е, че 70 % от запасите в Европа са свръхексплоатирани вследствие на факта, че флотата ни явно е раздута. Безотговорна грешка е да се хвърлят публични пари за поддържане на тази флота. В рамките на реформата на общата политика в областта на рибарството повече от когато и да било е необходимо да се преструктурира европейската риболовна флота, за да се прекрати използването на кораби с голям разход на гориво, които отделят големи обеми емисии въглероден диоксид и също на риболовни инструменти и практики, които явно унищожават околната среда, за да може да постигнем напредък по посока към модел, който да е по-малко зависим от енергията, по-малко унищожителен и по-устойчив от екологична, както и от социална и икономическа гледна точка.

Отпускането на повече пари на сектора за компенсиране на повишаването на цените на нефта ще бъде само по-голям стимул за рибарите да използват кораби с висок разход на гориво, особено когато повишаването на тези цени не е временно, а явно със структурен характер.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) В резултат от дълбоката икономическа и финансова криза, която засяга промишлеността и малките и средните предприятия, цената на барел нефт се повиши и все още не се е установила поради риска от политическа нестабилност в арабския свят. Кризата също дълбоко засегна европейския морски риболов, защото внасяме 60 % от нашата риба от трети държави. Подкрепям резолюцията, защото мисля, че е важно да бъде укрепена сигурността на доставките ни на енергия, информирайки пазарите и давайки на потребителите по-големи гаранции за състоянието на нефтените резерви. Смятам също за необходимо да бъде приложен съвместен план за действие в подкрепа на крайбрежните региони, които са ангажирани в сектора на рибарството.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Имах голямо желание да гласувам в подкрепа на резолюцията, която призовава Комисията да предприеме категорични мерки в подкрепа на сектора на рибарството. Повишаването на цената на петрола причинява истинска криза в сектора. Кризата започна като циклична, но вече прерасна в структурна и заплашва икономическата жизнеспособност на сектора. Оперативните разходи нараснаха стремително и имат сериозно отражение върху приходите на рибарите – до такава степен, че вече са засегнати целият производствен сектор и всички крайбрежни региони. Следователно приветствам призива на Парламента за въвеждане на по-голяма гъвкавост в схемата на субсидиите de minimis. Въпреки трудния бюджетен контекст рибарите няма да ни разберат, ако Съюзът не обърне внимание на проблемите им. Освен това резолюцията призовава да бъде отделено специално внимание на дребномащабния крайбрежен риболов и на съответните региони. Според мен това е наложително, тъй като макар да е засегнат целият сектор, растящите разходи за енергия ще имат по-голямо въздействие върху традиционния начин на риболов, отколкото върху промишления риболов. Мисля, че в изключителни ситуации са необходими изключителни мерки. Поради това оставам в очакване на предложенията, които Комисията ще внесе, за да успокои и подкрепи нашите рибари.

Предложение за резолюция B7-0286/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на това предложение за резолюция на Европейския парламент, тъй като в него се изразява недоволство към Комисията поради факта, че до края на 2009 г. само 75 % от общата сума на финансовата подкрепа в размер на 21 милиарда евро беше предоставена напълно само на 50 000 малки и средни предприятия (МСП). Прекомерната административна бюрокрация, която е пречка за повечето МСП, трябва да се премахне. Необходимо е не само опростяване, но и подобрена система, чрез която дружествата да имат достъп до това финансиране.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Комисията обръща голямо внимание на малките и средните предприятия (МСП): 23-те милиона МСП, които образуват икономическата тъкан на ЕС и които са източник на иновации и творчество, даващи възможност на Европа да продължава да се отличава на пазарите по света. Малко по малко бюрокрацията и законодателството – които до скоро попарваха още в зародиш развитието на иновативните малки предприятия – биват отстранявани и младежите започват да съзират лъчите на едно стабилно бъдеще, което, надяваме се, е изпълнено с възможности. Предприемачество, обучение, гъвкавост, интелигентно регулиране и достъп до кредити са ключовите думи в „Small Business Act“ – рамка, която дефинира политиката на ЕС за МСП чрез целенасочена помощ и дейности за обучение на младежи.

Сега, след като бяха определени множество инициативи, държавите-членки и Европейският съюз като цяло отговарят за правилното им осъществяване, като предоставят по-голяма свобода на действие на МСП, като им дадат възможност да участват в публични търгове, като приемат единния европейски патент в бъдеще и като въведат бързо директивата за забавените плащания. Нека не забравяме, че инвестициите са необходими, за да се избегне осуетяването на положените дотук усилия, защото само инвестициите могат да окажат влияние на правилното функциониране на механизма и на европейската конкурентоспособност.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) „Small Business Act“ се основава на редица стълбове, като достъпа до финансиране и достъпа до единния пазар, до международните пазари и до обществените поръчки. Напредъкът, постигнат в рамките на държавите-членки по отношение на предприемането на конкретни стъпки за подобряване на деловата среда на малките и средните предприятия, е променлив, а понякога и нищожен, въпреки обявените политически ангажименти, фигуриращи в този документ. В Европейския съюз 23 милиона малки и средни предприятия, които съставляват около 99 % от всички стопански субекти и осигуряват над 100 милиона работни места, играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места. МСП са изправени пред значителни проблеми при разширяване на своята дейност и подобряване на своята способност за иновация и достъп до пазарите.

Ето защо настойчиво призовавам държавите-членки да приемат незабавно предложението относно статута на европейското частно дружество, който ще позволи на МСП да осъществяват търговия в ЕС, като в същото време се снижат разходите и се насърчи растежът в тази област, като се намали с 25 % административното управление и се стимулира деловата дейност. Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. В ЕС има 23 милиона малки и средни предприятия (МСП), които съставляват около 99 % от всички стопански субекти и осигуряват над 100 милиона работни места. Те играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места, представляват важен източник на иновации, явяват се от жизненоважно значение за поддържането и разширяването на заетостта, и допринасят за постигането на основните цели на водещата инициатива „ЕС 2020“. Приетият през 2008 г. „Small Business Act“ беше значителна политическа стъпка, целяща подобряване на деловата среда за МСП, осигуряване на по-добро и по-просто регулиране и опростяване на достъпа до пазарите. МСП обаче продължават да се сблъскват със сериозни проблеми при разширяване на дейността си и на иновативния си капацитет, като също така изпитват трудности във връзка с достъпа до пазари, преди всичко поради проблеми с получаването на финансиране и административни пречки, които също трябва да бъдат намалени още повече. Държавите-членки трябва в спешен порядък да въведат всички разпоредби на „Small Business Act“, с цел да се създаде ясна и последователна бизнес среда.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) „Small Business Act“ (SBA) е стратегическа рамка за по-добро оползотворяване на потенциала за растеж и иновации на малките и средните предприятия (МСП) в ЕС. В Европейския съюз има около 23 милиона МСП, които съставляват около 99 % от всички стопански субекти и осигуряват над 100 милиона работни места, играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места.

В резолюцията, за която гласувах, се потвърждава, че е даден ход на няколко от инициативите, заложени в SBA. Въпреки това може да се направи много повече, за да се помогне на европейските МСП, и по-специално: бързо въвеждане от страна на държавите-членки на директивата за забавените плащания; по-добри механизми на Комисията за насърчаване на прилагането на принципите на SBA от страна на държавите-членки; незабавно приемане на последното предложение относно статута на европейското частно дружество от страна на държавите-членки; редовно прилагане от страна на Комисията и на държавите-членки на теста за МСП като част от оценките на въздействието; неотложно намаляване на бюрократичната и административната тежест на МСП; и превръщане на „Еразъм за млади предприемачи“ в постоянна програма с достатъчен бюджет.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Гласувах в подкрепа на проекторезолюцията, защото приветствам инициативата „Акт за единния пазар“ и по-специално законодателните мерки, с които на малките и средните предприятия (МСП) се дава възможност да се възползват от всички предимства на единния пазар, като например европейските правила за фондовете за рисков капитал, преразгледаните правила за ДДС и опростяването на счетоводните директиви. Същевременно считам, че e необходимо да се укрепи диалогът между МСП и възложителите на обществени поръчки, за да се опрости участието на МСП в процедурите по възлагане на такива поръчки. Считам за уместно при тези обстоятелства да се проучат възможностите за подпомагане на МСП с цел създаване на партньорства и консорциуми и съвместно участие в обществени поръчки. Комисията трябва да представи оценка на въздействието и да разгледа възможността за увеличаване на горните граници за възлагане на обществени поръчки в ЕС, което ще позволи на МСП да участват в договори, които иначе биха били обект на специални изисквания и следователно МСП не биха могли да вземат участие.

Бих искал също да призова Комисията да обмисли как да се подобри публикуването на всички обявления на обществени поръчки в Европа и да се премахне административната тежест, която възпрепятства европейските дружества да извършват трансгранични обществени поръчки. На следващо място, пред държавите-членки стои задачата да прилагат по-системно „Европейския кодекс на добрите практики за улесняване на достъпа на МСП до обществени поръчки“.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам създаването и развитието на „Small Business Act“ (SBA), с който според мен се предоставят навременни решения за преодоляване на основните пречки, на които се натъкват малките и средните предприятия (МСП) във връзка с разширяването на дейността си и със своето установяване. Много от тези спънки се дължат на прекомерна бюрокрация и трудности при получаване на финансиране. SBA съдържа призив към държавите-членки да подобрят деловата среда за МСП, така че заложените в него принципи да бъдат надлежно въведени и приети.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) „Small Business Act“ е един от най-далновидните документи за последните три години и е важно МСП да продължават да бъдат в центъра на вниманието на ЕС.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно прегледа на „Small Business Act“, тъй като все още има важни по-нататъшни стъпки, които следва да се предприемат, за да се улесни адекватното функциониране на МСП в ЕС.

От икономическа гледна точка МСП са това, което наричаме „гръбнака на ЕС“. Действително 99 % от всички стопански субекти в Европа са МСП, които осигуряват над 100 милиона работни места. Европейският съюз насърчава тяхното развитие. На национално равнище обаче МСП непрестанно се сблъскват с трудности при получаването на финансиране или при справянето с административните задачи, които често надхвърлят изискванията, формулирани в директивите на ЕС. Поради тази причина гласувах за това, държавите-членки да повишат усилията си за правилно прилагане на принципите, фигуриращи в SBA.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) МСП са от съществено значение за динамиката на европейската икономика. В ЕС има 23 милиона МСП; във всяко от тях са наети под 250 души и оборотът им не надвишава 50 милиона евро; те съставляват 99 % от европейските стопански субекти и осигуряват заетост на почти 70 % от работната сила в частния сектор. Създаването на европейска стратегия е добре дошло предвид трудното възстановяване и засилената международна конкуренция в стопанската сфера. Целта на „Small Business Act“ е да се увеличи предприемачеството в Европа и да се подпомогне растежът на стопанските субекти. Затова е абсолютно задължително да намалим административните формалности и да въведем съвременно административно управление, приспособено към потребностите на МСП. Ето защо Комисията трябва да създаде единна система за учредяване на стопански субекти. Би било полезно също така да се въведе „тест за МСП“ за оценка на въздействието на цялото бъдещо законодателство върху МСП и да се провери дали това законодателство няма да „задуши“ потенциала за растеж на тези стопански субекти.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на резолюцията на Европейския парламент относно прегледа на „Small Business Act“, с която европейските мерки в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) се адаптират към новите условия, настъпили в резултат на икономическата криза от 2008 г., и се гарантира, че чрез тях могат да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“. МСП бяха първите засегнати от финансовата и банкова криза, която е в ход през последните няколко години и в резултат на която беше намален достъпът им до финансиране и до пазари. Ето защо с тази нова версия на „Small Business Act“ трябва да се окаже по-голяма подкрепа на иновациите сред МСП, като се диверсифицират финансовите инструменти и се намали във възможно най-голяма степен административната им тежест.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Сами по себе си малките и средните предприятия (МСП) съставляват около 99 % от всички стопански субекти и осигуряват над 100 милиона работни места в Европейския съюз. Следователно те играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места.

„Small Business Act“ (SBA) се основава на ключови принципи, като например достъп до финансиране, достъп до пазари и по-добро регулиране. Не може да се отрече обаче, че МСП продължават да се борят с редица проблеми, като трудностите при разширяване на дейността, проблемите с достъпа до пазарите или неизброимите затруднения, свързани с получаването на финансиране.

В тази връзка приветствам заключенията в прегледа на Комисията и гледам със задоволство на новите предложения, насочени към подобряване на достъпа до финансиране и до пазарите и към постигане на напредък в процеса на намаляване на бюрокрацията.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Това предложение за резолюция на Европейския парламент засяга преглед на „Small Business Act“ (SBA). SBA е набор от политически принципи, с които се цели да се подпомогнат малките и средните предприятия (МСП) във връзка с достъпа до финансиране и до пазарите, както и да се подобри законодателството. Социалната, икономическата и финансовата роля на МСП в Европейския съюз е неоспорима. В ЕС те са около 23 милиона и съставляват 99 % от всички стопански субекти, като осигуряват над 100 милиона работни места. Настоящата финансова криза оказа отрицателно въздействие върху тези дружества. Ето защо е необходимо да се направи преглед на настоящото законодателство, за да се улесни достъпът до финансиране; за да се намалят административните разходи и бюрокрацията като цяло; за да се насърчи икономията на енергия, тъй като понастоящем само 24 % от дружествата осъзнават нейната важност; за да се подобрят технологиите на стопанските субекти чрез екоиновации; за да се насърчи повишаването на равнищата на квалификация, образование и професионално обучение; и да се стимулира участието на световните пазари и доброто управление. Ето защо приветствам приемането на тази резолюция и се надявам, че всички МСП ще извлекат полза от тези мерки и ще просперират, както и че ще има полза за всички европейци.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Налице е още една резолюция, изпълнена с противоречия. От една страна, следва да приветстваме назначаването на нов пратеник за малките и средните предприятия (МСП) от Комисията и да подкрепим неговия мандат за наблюдение на напредъка на държавите-членки при прилагането на „Small Business Act“ (SBA) и популяризиране на интересите на МСП сред цялата Комисия, като в частност се гарантира ефикасното прилагане на принципа „Мисли първо за малките“. В резолюцията е формулирана положителна препоръка чрез отправяне на призив към държавите-членки да назначат национални пратеници за МСП, които да координират политиките за МСП и да контролират прилагането на SBA в различните администрации.

Считаме за положително и това, че в нея се подчертава, че административната тежест е относително по-висока, колкото по-малък е размерът на предприятието, и поради това се призовава за диференциране между микро-, малките и средните предприятия.

От друга страна обаче, в резолюцията не са разгледани – или не са разгледани в достатъчна степен – редица ограничения – преки и непреки, с които са обременени понастоящем МСП, много от които са породени от политиките, доминиращи на равнище ЕС.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) От една страна, в резолюцията се „приветства назначаването на нов пратеник [за малките и средните предприятия (МСП)] от Комисията и се подкрепя неговия мандат за наблюдение на напредъка на държавите-членки при прилагането на [„Small Business Act“ (SBA)] и популяризиране на интересите на МСП сред цялата Комисия, като в частност се гарантира ефикасното прилагане на принципа „Мисли първо за малките“; призовават се държавите-членки да назначат национални пратеници за МСП, които да координират политиките за МСП и да контролират прилагането на SBA в различните администрации“.

От друга страна обаче, в нея не се съдържат критики или предложения за алтернативи на неолибералните и рестриктивни политики по линия на Пакта за стабилност и растеж, които причиняват толкова много проблеми на МСП и на гражданите.

Въпреки това положителен момент е, че се подчертава, че административната тежест е относително по-висока, колкото по-малък е размерът на предприятието, и че се призовава за диференциране между микро-, малките и средните предприятия; както и че се подчертава, че микропредприятията (<10 служители) съставляват 91,8 % от всички стопански субекти в ЕС и следователно заслужават повече внимание и специално пригоден подход.

Ще следим какъв ще бъде резултатът от нейното изпълнение.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) В Европейския съюз има 23 милиона малки и средни предприятия, в които са наети на работа над 100 милиона души. „Small Business Act“ е важна политика, с която се цели да се опрости достъпът до финансиране и до пазара, както и да се подобри регулирането. Много важна част от „Small Business Act“ е намаляването на бюрокрацията, засягаща МСП в Ирландия и в ЕС.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Днес Европейският парламент демонстрира подкрепата си за 23-те милиона малки и средни предприятия (МСП) в Европейския съюз, които осигуряват над 100 милиона работни места и играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места.

Целта беше да се направи оценка на постигнатия напредък и да се планират нови действия, за да се посрещнат предизвикателствата, свързани с икономическата криза.

Можем да отбележим подчертано подобреното положение на МСП, но все още е необходимо да се постигне напредък. МСП продължават да се сблъскват със значителни проблеми във връзка с разширяването на своята дейност, а понякога дори и с оцеляването си. Затова е необходимо да се намали бюрокрацията чрез засилване на контрола и чрез интелигентно регулиране.

Следователно трябва бързо да се вземе решение за статута на европейското частно дружество, като също така трябва спешно да се задвижи въпросът за приемането на единен европейски патент. Същевременно трябва да направим необходимото за правилното прилагане на теста за МСП спрямо всички нови законодателни предложения, особено на национално равнище.

Накрая, МСП играят основна роля за иновациите в Европа. Трябва да продължим да опростяваме финансирането на научните изследвания, за да увеличим капацитета им за иновации през целия иновационен цикъл.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) МСП съставляват 99 % от стопанските субекти в Европейския съюз. Поради това гласувах в подкрепа на прегледа на „Small Business Act“, който е резолюция, потвърждаваща решаващата роля на МСП в европейската икономика. Изразявам подкрепата си за стратегическа рамка, която да стига още по-далеч в подпомагането на МСП по време на криза, при това в много области. Така че приветствам интелигентното регулиране, което намалява административната тежест, с която са обременени тези ключови стопански субекти, и улеснява достъпа им до финансиране и до нови пазари, за да могат да инвестират и да се разрастват. Накрая, важно е да се отбележи, че научните изследвания, иновациите и обучението трябва да се подкрепят, така че нашите МСП да могат да се възползват напълно от единния пазар.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Като представител на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) взех участие в работата и преговорите относно директивата за забавените плащания, която е едно от ключовите законодателни предложения, обявени в първоначалната версия на „Small Business Act“. Надявам се, че държавите-членки ще положат големи усилия, за да въведат в правото си нейните разпоредби във възможно най-кратки срокове и правилно. „Small Business Act“ е добро предложение за малките и средните предприятия. Имам истински съмнения обаче за качествената оценка на свършената работа. Като пример бих искала да посоча Приложението към прегледа, разработено от Европейската комисия. Приложението съдържа примери за някои добри практики и сред тях, в частта, касаеща единния пазар, се споменава фактът, че 22 държави-членки са установили оперативни „практики на едно спиране“ (единни звена за контакт). Бих искала да напомня на всички, че тези звена бяха създадени съгласно Директивата за услугите.

Преди едва три месеца Парламентът прие доклад относно прилагането на Директивата за услугите, в който принципно обърнахме внимание на факта, че единичните звена за контакт (за „обслужване на едно гише“) не са напълно действащи, че в повечето случаи не дават възможност за приключване на формалностите по електронен път и че не функционират по начина, по който очакват стопанските субекти. Надявам се, че насочването на вниманието към отделни звена за обслужване на едно гише, които са добър пример, ще бъде последвано от по-големи усилия за подобряване на функционирането на всички тях, така че те наистина да обслужват малките и средните предприятия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, защото в него се приветства прегледът от Комисията на „Small Business Act“ (SBA) и се изразява подкрепа за новите предложения, насочени към подобряване на достъпа до финансиране, увеличаване на достъпа до пазара и намаляване на административната тежест, чрез укрепено управление и наблюдение чрез интелигентно регулиране. Считам, че държавите-членки трябва да приемат незабавно последното оставащо предложение относно статута на европейското частно дружество, който ще позволи на МСП да осъществяват търговия в ЕС, като в същото време се снижат разходите и се насърчи растежът в тази зона. Нужно е също да насърчим намаляването с 25 % на административната тежест, посочена в SBA, което ще способства за ефективността на Акта за единния пазар, ще противодейства на всякакви протекционистични икономически политики на държавите-членки и ще стимулира деловата дейност в целия ЕС. Държавите-членки следва да приложат своевременно преразгледаната директива за забавените плащания, за да се борят ефективно с просрочените плащания и техните отрицателни последици по-специално по отношение на МСП. Освен това държавите-членки би трябвало да избягват възлагането на допълнителни задължения извън предвидените (т.нар. „gold plating“), т.е. да не излизат извън рамките на изискванията на законодателството на ЕС при транспонирането на директивите в националното право. Административната тежест е относително по-висока колкото по-малък е размерът на предприятието – това е непропорционална и неправилна разпоредба, с която се ограничава създаването на МСП. Необходимо е диференциране между микро-, малките и средните предприятия. Считам, че малките предприятия следва да бъдат подпомагани, за да увеличат способността си да се конкурират на международните пазари чрез повишаване на способността им за износ, разпространение на информация за програми и инициативи, които улесняват достъпа до международния пазар и навлизането на стоки и услуги на МСП и чрез гарантиране, че интересите на малките предприятия са представени по задоволителен начин.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам прегледа от Комисията на SBA и изразявам подкрепа за новите предложения, насочени към подобряване на достъпа до финансиране, увеличаване достъпа до пазара и продължаване на премахването на бюрократичните пречки чрез укрепено управление и наблюдение, както и посредством интелигентно регулиране и такива мерки като преглед на постиженията на МСП.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за осъществяване на преглед на проекта „Small Business Act“, тъй като считам, че Европейският съюз следва да продължи процеса на укрепване на механизмите си за подкрепа с оглед премахване на пречките, възпрепятстващи устойчивото развитие на малките и средните предприятия, така че потенциалът им да може да се използва изцяло. Като се има предвид решаващата роля, която МСП играят в европейската икономика, и приносът им за повишаване на икономическия растеж, заетостта и социалното сближаване, следва да се предприемат мерки, насочени към осигуряването на съвършена рамка за развитието на МСП. В тази връзка бих искал да подчертая, че е необходимо държавите-членки да положат повече усилия за подкрепа на политиките, насочени към насърчаване на предприемачеството и създаването на благоприятна делова среда за МСП. Трябва да се обърне внимание и на ключовата роля на обмена на добри практики в рамките на тези политики. Подобряването на достъпа на МСП до финансиране и до единния пазар, намаляването на бюрокрацията, както и гарантирането на по-добро прилагане на „Small Business Act“ от страна на държавите-членки следва да бъдат приоритети на национално равнище и на ниво ЕС.

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. – (IT) Прегледът на „Small Business Act“ (SBA) и съдържащите се в него нови предложения са инструменти, необходими за укрепването и съживяването на 23 милиона малки и средни предприятия (МСП) в Европа, които са доказали, че са реалната защита срещу икономическата криза. В рамките на европейската икономика като цяло МСП съставляват 99 % от всички стопански субекти и осигуряват работни места на почти 100 хиляди милиона европейци. Нужно е да продължим да работим по укрепването и подкрепата на МСП, за да дадем нов тласък на растежа, като същевременно съсредоточим вниманието си и върху подобряването на конкурентоспособността и иновациите. Тези предложения отразяват правдиво потребностите. Особено важно е възраждането на SBA в съответствие с целите на стратегията на ЕС за периода до 2020 г. и с всички действия за улесняване на растежа на МСП чрез опростяване и подкрепа не само по отношение на инвестициите, но и във връзка с предизвикателствата, които глобализацията и изменението на климата причиняват в днешно време.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Поредният текст, с който се цели да се занижат стандартите на публичните органи в полза на предприемачите. В европейския „Small Business Act“ и в неговия преглед липсва загриженост както за общия интерес, така и за наетите в МСП лица. Единственото достойнство на тази резолюция, която се подкрепя от всички политически групи с изключение на моята, е, че в нея се изразява съжаление за това положение и се правят самохвални изявления за енергийната ефективност, която тя минира на други места, като насърчава необуздан износ. Това е лицемерно и злонамерено. Въздържам се от насърчаване на това намерение и осъждам лицемерието.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Не бива да забравяме, че 23 милиона малки и средни предприятия (МСП) в ЕС, които съставляват около 99 % от всички стопански субекти и осигуряват над 100 милиона работни места, играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места, представляват важен източник на иновации, явяват се от жизненоважно значение за поддържането и разширяването на заетостта, и допринасят за постигането на основните цели на водещите инициативи на „Европа 2020“. „Small Business Act“ се основава на редица важни политически стълбове, като достъп до финансиране, достъп до пазари – единния пазар, международните пазари, обществените поръчки – и по-добро регулиране. Трябва да насърчим държавите-членки да приемат неговите насоки, така че да помогнат МСП в тези кризисни времена.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Отношението ми към тази резолюция относно прегледа на „Small Business Act“ е много положително, тъй като тя съдържа правилните мерки, които следва да се предприемат, за да се улесни стопанската дейност на над 23 милиона малки и средни предприятия. Сред основните моменти са прилагането на нов набор от мерки за предоставяне на по-лесен достъп до кредити чрез публична подкрепа за гаранционни системи и силен ангажимент за насърчаване на съфинансирането на микрокредитите. Нашите малки и средни предприятия се нуждаят не толкова от многобройни стимули и целево финансиране, колкото от по-голяма и опростена свобода на действие, а оттук – от по-малко бюрокрация, както и от определени гаранции. По отношение на последното съображение трябва да призовем държавите-членки да решат въпроса с просрочените плащания, който е създавал и продължава да създава сериозни проблеми и трудности. Накрая бих искал да подчертая, че участието на световните пазари може да се окаже новата граница за възобновяване на развитието на малките и средните предприятия и поради това всякакви инструменти, позволяващи разширяването им отвъд техните граници, ще са добре дошли. Това е трудно предизвикателство, особено за по-малките предприятия, и поради тази причина изисква по-голямо внимание и повече подкрепа от страна на Европейския съюз.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, защото считам, че стимулите за малките предприятия, определени в „Small Business Act“, са начинът за повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз. Бих искала да обърна по-специално внимание на два аспекта от резолюцията, която приехме. Първо, вниманието към образованието и професионалното обучение. Именно младите хора са тези, които ще изградят и ще участват в бъдещето на ЕС. Ето защо е особено важно те да са предприемчиви и да са готови да създадат една жизнена и конкурентоспособна икономика на ЕС. Ефективното използване на ресурсите е друг аспект, който също е свързан с бъдещото качество на живота в ЕС. Винаги говорим за него, но за съжаление до този момент сме предприели твърде малко практически действия за претворяване на думите ни в реалност. От друга страна, ефективното използване на ресурсите като самостоятелна мярка не е достатъчно – като цяло трябва да има устойчиво отношение към средата на всеки етап от развитието на стопанския субект. Затова призовавам както Европейската комисия, така и държавите-членки да обърнат възможно най-голямо внимание на развитието на повече предприемачество сред младежта и насърчаването на ефективното използване на ресурсите и на други инициативи за икономии на енергия.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С тази резолюция се цели да се представи позицията на Европейския парламент относно анализа на „Small Business Act“ от страна на Комисията. В тази връзка Парламентът използва резолюцията, за да изрази подкрепата си за новите предложения, насочени към подобряването на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до финансиране и до пазарите; за това, с мерките да се продължи процесът на намаляване на бюрокрацията чрез укрепено управление и наблюдение; за интелигентно регулиране; и за такива мерки като преглед на постиженията на МСП.

Както съм отбелязвала в миналото, укрепването на МСП е от ключово значение за стимулирането на икономическия растеж. В това отношение от голямо значение са предложенията на Парламента във връзка с научните изследвания и иновациите – особено опростяване на финансирането за научни изследвания, развитие и иновации, и насърчаване на подходящо управление на програмите, по-специално в полза на МСП, както и укрепване на капацитета за иновации през пълния цикъл на иновациите, включително нетехнологични иновации в рамките на бъдещата рамка за финансиране на изследвания и иновации. Подкрепям и инвестицията, предназначена за предоставяне на подкрепа за МСП на местно равнище, например посредством включването на иновационни центрове, търговски палати, сдружения на стопански субекти и иновативни групи в целия единен пазар.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Малките и средните предприятия (МСП) съставляват около 99 % от всички стопански субекти в ЕС и играят основна роля за икономическия растеж – а и като източник на работни места и богатство те са особено подходящ проводник на иновации. В тази връзка е крайно необходимо да продължаваме да им предоставяме условия, за да могат те да се развиват и да придобиват сигурност на пазара, като им се гарантира достъп до финансиране и до потенциалните ползи от единния пазар. Ето защо е важно да поздравим Комисията за анализа й на „Small Business Act“ и да подкрепим новите предложения, представени във връзка с изпълнението на целите за подпомагане на МСП.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Деветдесет и девет процента от европейските дружества са МСП. Две трети от работните места в частния сектор се осигуряват на базата на МСП. Повече от половината от добавената стойност в Европа се генерира от МСП. Няма да има реално възстановяване на икономиката или дългосрочен икономически растеж без съществени действия от страна на публичните органи, било то местни, национални или европейски, в полза на малките и средните предприятия. Като прие „Small Business Act“ през 2008 г., Европейската комисия направи първата решителна стъпка в полза на малките и средните предприятия, въвеждайки принципа „Мисли първо за малките“ във всички области на законодателството. Въпреки множеството предложения, които бяха реализирани през последните три години – имам предвид по-специално Директивата за забавените плащания – все още е нужен голям напредък, за да се улесни положението на малките и средните предприятия не само по отношение на административната тежест, с която трябва да се справят, но и на трудностите, които изпитват във връзка с достъпа до финансиране. Европейската комисия трябва да продължи да следва пътя, определен от нея в SBA през 2008 г. За това се призовава в тази резолюция, която аз подкрепям.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В резолюцията се акцентира по-специално на: (1) регулаторната среда, като се призовава за по-добро прилагане на теста за МСП – по-специално в държавите членки – и за намаляване на бюрокрацията и административните тежести; (2) подобряването на достъпа на МСП до финансови средства чрез допълнително финансиране и с помощта на инструменти в рамките на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) (например Финансовия инструмент за споделяне на риска и капиталовото финансиране) и разширена (и независима) Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (CIP); (3) подобренията, необходими за гарантиране на участието на МСП в обществените поръчки; (4) опростяването и по-доброто насочване на програмите за научни изследвания, развитие и иновации, за да се насърчава капацитетът на МСП за управление на иновациите, достъпа до услуги за научни изследвания, развитие и иновации, както и до стопанските услуги, основани на знанието, например чрез центрове за трансфер на технологии и университети; (5) необходимостта да се обърне по-голямо внимание на нужните умения и на други социални въпроси и проблеми на пазара на труда, касаещи предприемачеството и капацитета на МСП да реализират потенциала си за генериране на заетост, и по-специално на управленските умения, цифровите умения и уменията, свързани с устойчивостта; (6) действията за подобряване на ефективното използване на ресурсите: отраслови проекти на МСП за определяне на иновации за ефективно използване на ресурсите във веригите на стойността и доставките; приемането на амбициозен план за действие в областта на екологичните иновации и повече средства за него посредством CIP; повече икономически целесъобразни мерки за енергийна ефективност, за да се помогне на МСП да намалят сметките си за електроенергия.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада, в който се прави преглед на „Small Business Act“, защото с него се цели подобряване на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до кредити и до пазара. В сегашното време на криза за европейските стопански субекти трябва да окажем помощ на МСП, като им дадем възможност да увеличат своите способности и ноу-хау и като ги призовем да подкрепят управленските програми, разработени с цел осъществяване на научни изследвания, развитие и иновации. В доклада се признава ключовата роля на МСП за прехода към икономика, характеризираща се с ефективно използване на ресурсите, като също така е крайно необходимо да се признае ролята на младите предприемачи. По отношение на последните ЕС следва да се ангажира с институционализирането на програмата „Еразъм“, за да им се даде възможност да се развиват.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането с огромно мнозинство на резолюцията относно прегледа на „Small Business Act“ в Европейския парламент. МСП, които съставляват 99 % от европейските стопански субекти, осигуряват две трети от работните места в частния сектор и генерират повече от половината добавена стойност, създадена общо от дружествата, действащи в ЕС. МСП играят ключова роля по отношение на иновациите, научните изследвания и развитието. Като прие „Small Business Act“ през 2008 г., Европейската комисия направи първата решителна стъпка в полза на тези МСП, въвеждайки принципа „Мисли първо за малките“ във всички области на законодателството.

В продължение на три години бяха реализирани много предложения, като например Директивата за забавените плащания. Въпреки това все още трябва да направим много, за да улесним дейността на МСП по отношение на бюрокрацията, с която те се сблъскват, и на достъпа до финансиране, който обикновено е затруднен. В тази резолюция се отправя призив към Европейската комисия да продължи да обръща по-голямо внимание на двигателите на благоденствието и икономическия растеж, а именно, малките и средните предприятия.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Както правилно отбеляза докладчикът, малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на европейското общество и двигателят на нашата икономика. Това се отнася и за Литва, където в 99,4 % от литовските дружества броят на наетите лица е под 250 души. Съгласно официалните статистически данни, през януари 2011 г. в Литва е имало над 66 500 действащи МСП. Това, от което литовците отчаяно се нуждаят, е по-интелигентно регулиране, по-малко бюрокрация и по-малко административни тежести. Получаването на разрешение за строеж е един от най-големите проблеми, на които се натъкват инвеститорите в Литва. Съгласно един доклад на Световната банка трябва да се извършат 17 процедури, за да се получи разрешение и това може да отнеме 162 дни. В тази област, съгласно класификацията на Световната банка, Литва заема 59 място в света. Защитата на инвеститорите в Литва е дори още по-голям проблем; в това отношение Литва е на 93 място. Това наистина не е никак добре. Считам, че успешната стратегия за насърчаване на новаторските МСП не следва да се основава само на субсидии, а на създаването на бизнес среда, в която МСП биха имали повече свобода и по-добър достъп до различни източници на финансиране. Смятам също, че МСП трябва да обръщат по-голямо внимание на социалните въпроси и тези, свързани с пазара на труда, които влияят на предприемачеството и на способността на МСП да наемат работници с подходящите умения.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам тази резолюция, в която сe предупреждава, че е налице прекомерна административна тежест и бюрокрация за МСП. 23 милиона малки и средни предприятия в ЕС осигуряват над 100 милиона работни места и играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места. Трябва да се погрижим тези стопански субекти от първостепенно значение да не бъдат затруднявани от бюрокрацията и документацията и съм съгласен, че ЕС трябва да поднови усилията си за намаляване на административните тежести. Радвам се, че бяха приети почти всички законодателни предложения по линия на „Small Business Act“, но настойчиво призовавам държавите-членки незабавно да въведат в националното си право преразгледаната Директива за просрочените плащания.

В резолюцията е описан в общ план потенциалът на МСП за икономия на енергия – понастоящем само 24 % от МСП се ангажират с действия за намаляване на въздействието им върху околната среда и за енергийна ефективност; ако МСП прилагат икономически ефективни мерки за енергийна ефикасност, те могат да намалят сметките си за електроенергия и да увеличат капацитета си за реинвестиране.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах против резолюцията относно прегледа на „Small Business Act“, представена от Европейската комисия през февруари 2011 г. Този преглед – по-специално намаляването на административните и бюрократичните разходи и тежести – е в съответствие със сегашния вариант на „Small Business Act“. Съдържащото се в него предложение за хармонизиране на данъчните системи не трябва да води до ново намаляване на данъците за стопанските субекти – естествено, става въпрос за малките предприятия – докато заплатите биват засегнати от плановете за строги ограничения. Вярно е, че с прегледа се цели да се подобри достъпът на МСП до финансиране, но в него не се споменават социалните и екологичните въпроси и дори не се споменава планът на Европейската комисия за Инициативата за социално предприемачество, обявена за края на тази година. Вярно е, че с прегледа на „Small Business Act“, като правим това предложение, се доближаваме малко до социалната икономика, но това се получава поради неговата неиздържаност по отношение на предизвикателствата, свързани с тези други видове действия. Подобно на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, в прегледа на „Small Business Act“ не се отчитат поуките от доклада Monti за възстановяването на доверието на гражданите в Европейския съюз. Следователно той отново потвърждава същата ултралиберална логика на европейска интеграция, която от години осъждаме – логика, която е ориентирана преди всичко към пазара и неговите потребности.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Малките и средните предприятия в Европа са белите дробове на икономическата ни дейност. Трябва да поставим тяхното развитие, модернизация и конкурентоспособност в центъра на своята икономическа стратегия. Затова гласувах в подкрепа на резолюцията относно прегледа на „Small Business Act“, с който се цели да се освободи потенциалът за растеж на МСП. Все още трябва да се направи много за опростяването на регулаторната среда и административните процедури, които прекалено много обременяват дейността и динамиката на нашите стопански субекти. Приветствам предложените в този доклад действия, като например установяването на статута на европейското частно дружество. С него ще се помогне на МСП да се възползват изцяло от предимствата на единния пазар, като им се даде възможност да осъществяват трансграничната си дейност, без от тях да се изисква да изпълняват задължения, които често са обременяващи и обезсърчаващи. Затова призовавам Съвета бързо да даде становището си по тази инициатива. Накрая, трябва да се притечем на помощ на новаторските МСП, като улесним достъпа им до различни форми на финансиране. Това ще се постигне по-специално чрез значително опростяване на използването на европейските кредити, които все още са лишени от гъвкавост. Тези кредити съществуват и аз мисля, че те трябва да се оползотворят, за да се осигури по-ефективна подкрепа за развитието на реалната икономика, иновациите и заетостта.

Доклад Judith A. Merkies - A7-0162/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на настоящото предложение, тъй като съм съгласен с докладчика, когато казва, че единството е сила. Обединяването на силите за въвеждане на иновации и решаване на общи проблеми в Европа означава по-бързи резултати, ефективност (разходна ефективност) и по-голям творчески заряд. Съюзът за иновации ще трябва също да повиши конкурентоспособността на Европа, да помогне за намиране на изход от икономическата криза. Тъй като Европа е силно зависима от вноса, държавите-членки са единни в разбирането на необходимостта от интелигентно и устойчиво използване на суровините и стоките, необходими за производство на електроенергия или за използване в промишлеността или производството на хранителни продукти. Застаряването на населението е друго предизвикателство, пред което е изправена почти всяка държава-членка на ЕС. С целта на хората да бъдат осигурени повече години в добро здраве, с подходящи грижи и лекарства, но едновременно с това, контролирайки разходите, един общ подход може да даде по-бързо резултати. Днес икономиката на европейските държави е толкова взаимно свързана, че не само стабилността на еврото се нуждае от общ подход, но също така и усилията за повишаване на конкурентоспособността на държавите-членки. Необходим е общ път към справедлива и стабилна икономика.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европа е била и ще продължава да бъде люлка на световната цивилизация, образование, научни изследвания и култура. Сигурно е, а също е споменато и в Съобщението на Комисията, че в Европа не липсва потенциал – човешки, технически, търговски или финансов. Моят въпрос е: какво прави Европа, за да използва на първо място потенциала на човешките си ресурси? Как Европа възнамерява да запази своите човешки ресурси, които са толкова важни за въвеждането на иновации в училищата, университетите и изследователските центрове в Европа? Преди да се насочим към привличане на експерти от държави извън Европейския съюз, считам, че наш приоритет е да спрем масовото напускане на изследователи от Европа към други важни центрове по света. Въвеждането на модернизирана образователна система в цяла Европа поставя силен акцент върху резултатите от важните изследвания и, разбира се, опростяването на достъпа до трансгранични програми в областта на научните изследвания в Европа може да повиши равнището на иновациите в ЕС. Въпреки това, за да се гарантира, че човешките ресурси ще останат тук, Европа трябва да се концентрира върху следния аспект: да се правят привлекателни предложения на научните изследователи, предложения, които не могат да откажат. Всъщност, Европа трябва да ги убеди, че на всички равнища никъде не е по-добре от дома.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада. Водещата инициатива „Съюз за иновации“ е най-значимият и целенасочен опит на Общността до този момент за въвеждане на стратегическа, интегрирана и ориентирана към бизнеса европейска политика в областта на иновациите за допълване на усилията на държавите-членки, чрез която иновациите се направляват и напредъкът се наблюдава на най-високо политическо равнище. Иновациите са особено важни за справяне с предизвикателства в световен мащаб като изменението на климата, енергийната сигурност и продоволствената сигурност, и т.н., при което е необходимо въвеждане на иновации и укрепване на съществуващата научна и технологична база. Необходимо е също така образователните системи да бъдат модернизирани и приспособени към потребностите на нашето време. Държавите-членки трябва да предприемат мерки за повишаване на предприемачески умения на младите европейци, като включат предприемачеството, и иновациите във всички области на обучение и усъвършенстване на човешкия капитал. Такива мерки им биха дали възможност да играят активна роля в областта на иновациите.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Инициативата „Съюз за иновации“ все още остава най-важната инициатива на Съюза за разработване на интегрирана европейска стратегия по отношение на научните изследвания и иновациите. Ускоряването на темпа на изследванията и иновациите е от решаващо значение за въвеждане на справедлив и конкурентен икономически модел, осигуряване на работни места в бъдеще, преминаване към устойчиво управление на ресурсите, посрещане на предизвикателствата в областта на енергетиката и стимулиране на изграждането на основано на знанието общество. По отношение на работните места, околната среда и развитието, иновациите са едно от основните предизвикателства, пред които е изправен Европейския съюз и те ще имат конкретно въздействие върху гражданите. От сега нататък, европейските граждани, в качеството си както на инициатори, така и на ползватели на иновациите, ще трябва да могат да участват пълноценно в инициативата „Съюз за иновации“, за да се гарантира нейният успех, както се подчертава в доклада. В заключение, по тази причина искахме да наблегнем на това, колко важна е политиката в областта на иновациите, както и добавената стойност на координирания подход на европейско равнище. За да се изправим пред общите големи социални и икономически предизвикателства, очакваме фазата на законодателните действия на Комисията във връзка с научните изследвания и иновациите.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Понятието за иновации има много измерения. То обхваща не само научните изследвания и експерименталното и технологичното развитие, но и разработването на нови процеси, методологии и организационни и поведенчески модели. Независимо, че приветствам съобщението на Комисията Съюза за иновации като водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ за растеж и откриване на работни места, считам, че все още има приоритетни области, към които е необходима по-голяма ангажираност с оглед на развитието на възможностите в сферата на науката, технологиите и иновациите: ефективно използване на ресурсите, оползотворяване и рециклиране на отпадъци, качество и безопасност на храните и нови епидемии. Според заключенията на европейската работна група за иновации от 2009 г., икономическата и финансовата криза оказват несъразмерно въздействие върху различните държави.

Загрижен съм, че настоящите бюджетни ограничения, наложени на държавите-членки, могат да доведат до по-големи ограничения в научно-технологичната област и иновациите, с потенциално вредни последици за европейския растеж и конкурентоспособност. Ето защо призовавам Комисията да обмисли възможността за допълване на средствата по линия на общата стратегическа рамка за финансиране на тези сектори, особено секторите на научните изследвания и иновациите в Европейския съюз.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Аз гласувах в подкрепа на инициативата „Съюз за иновации“, защото тя представлява единствената възможност за преодоляване на кризата в световен мащаб. Иновацията означава създаване на работни места, познания, технология, грижа за околната среда, засилване на социалното сближаване и общественото благосъстояние. Всички държави-членки на Съюза трябва да поемат твърд ангажимент за въвеждане на иновации и трябва да го подкрепят като работят заедно, споделят добри практики и подобряват разпространяването на успешния опит.

Там, където има иновация, има и бъдеще. Като казах това, гласувах за изменение 1, защото съм напълно против използване на средствата на Общата селскостопанска политика за осигуряване на средствата, необходими за програмите. Селскостопанският сектор, който също е затънал в кризата, заслужава тези средства, за да управлява своите собствени иновации. Иновативна Европа може да докара иновации в селското стопанство, за да построи бъдеще, което да е същото, като това на другите стратегически сектори.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, на всички е ясно, че икономическият растеж е тясно свързан с технологическия напредък, който пък се поражда от иновационния стремеж на хората. Но този стремеж, този потенциал е ограничаван от финансови, бюрократични и други видове пречки. Напълно подкрепям доклада относно Съюза за иновации, защото вярвам, че с него ние ще допринесем за събарянето на бариерите, които пречат на иновационното мислене в Европейския съюз. Но за мен най-важното е да избегнем развитието на Европа на две скорости, което може да стане именно чрез обединяването на икономиката на Съюза в общия стремеж към иновации.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Призивът в доклада за въвеждане на единен европейски патент и удовлетворението, изразено от приемането на процедура за засилено сътрудничество за въвеждане на патента, ми попречи да гласувам в подкрепа. Въвеждането на англо-френско-немски европейски патент е неприемливо най-малко по две причини. Първо, триезичието би имало отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на дружествата в държавите-членки, които не са представени в системата. Тези дружества, включително и италианските, ще трябва да изчакват приключването на превода на тези документи, преди да могат да ги получат, за сметка на способността да действат бързо, която е от първостепенно значение в бизнеса. Те също така ще трябва да поемат допълнителните разходи за превода. За разлика от това, англо-френско-немските дружества няма да се налага да понасят нито една от тези пречки, което ще породи дискриминация, основана на езика. Освен това, въвеждането на триезична система изглежда, че не отговаря на административните изисквания и дори изглежда, че не отразява демографската оценка на държавите-членки, защото в този случай Италия също щеше да бъде представена. Вместо това изглежда, че се прави опит за налагане на престижа на Германия за сметка на принципите на равенство и равнопоставеност, на чиято основа е създаден ЕС. Затова реших да не подкрепя доклада.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Гласувах за резолюцията относно Съюза за иновации, защото, освен всичко друго, съм убеден, че трябва да приемем мерки както на европейско, така и на национално равнище, за подобряване на предприемаческите умения и професионалното обучение на европейците чрез включване на проучвания в стопанската област, творчество и иновации във всички области на образованието. Необходимо е да се използват повече програми на Комисията като „Еразъм за млади предприемачи“ и същевременно да се защитават занаятите като извор на иновации. Според мен, Комисията следва да работи в по-тясно сътрудничество с държавите-членки с цел изготвяне на средносрочни и дългосрочни прогнози относно търсените на пазара на труда квалификации, и да поощрява партньорството между университетите и стопанския сектор, с цел улесняване на младите хора при влизането им на пазара на труда, като същевременно се помага за създаването на иновативни дружества, основани на знанието, за развиване на приложните научни изследвания и за създаване на по-добри перспективи на пазара на труда за току-що завършилите своето образование.

Във връзка с това подкрепям предложението на Комитета на регионите за създаване на „виртуална мрежа за творчество“, която ще бъде отворена за всички (предприятия, местни и регионални власти, частния сектор и граждани) и ще предоставя съвети, помощ и достъп до рисков капитал и технически услуги. Бих искал също така да обърна внимание на съществуващата липса на подобрено и новаторско взаимодействие между университетите и предприятията, и бих искал да призова Комисията да въведе общоевропейска програма професионално обучение за старши служители в университетите и служители, занимаващи се с технологии.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам факта, че в доклада вниманието е съсредоточено върху научните изследвания и иновациите като средство за преодоляване на икономическата и социалната криза, която Европа преживява в момента. Всъщност, новите, устойчивите начини за по-интелигентно и по-ефективно използване на ресурсите и стоките стават все по-необходими. Ето защо се опитваме да създадем пространство за нови идеи и, най-важно от всичко, да създадем механизмите за осъществяване на тези идеи. По същество, подкрепям доклада относно Съюза за иновации и бих подчертала значението му във връзка с настоящото положение и с успеха на Европа в бъдещето.

  Giovanni Collino (PPE), в писмена форма. – (IT) Иновациите в много отношения са от ключово значение за икономическия растеж. Още през втората половина на двадесети век, най-уважаваните икономисти, поддържащи теорията на растежа, бяха разбрали, че иновациите са една от главните променливи при допълване на намаляващите печалби. Ето как направихме прехода от моделите на икономически растеж от 50-те години, според които икономиката рано или късно се стабилизира и губи динамиката си, към моделите за ендогенен растеж през 80-те, при които технологията и проектирането на постоянно различните и иновативни продукти позволяват на икономиката да поддържа положителен темп на растеж в продължение на дълъг период от време. За да може тези механизми за привличане на средства да бъдат приведени в движение, които от този момент до 2020 г. ще бъдат под формата на научни изследвания, енергийна ефективност и цели за интернационализация, особено в областта на малките и средните предприятия, необходимо е наличие на силно политическо желание за активиране на стимулите и на механизмите за ориентиране. Това са отговорности на държавите-членки, а европейското финансиране може да им предостави действителна подкрепа. Ресурсите са ограничени поради кризата, а основните насоки в „Европа 2020“ вървят ръка за ръка с твърдата политика във фискална и промишлената област, водена от европейските правителства.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно Съюза за иновации, тъй като в него се подчертава значението на иновациите по отношение на поставяне на основите на устойчив, конкурентен икономически модел и създаване на нови работни места в Европейския съюз.

Едновременно с това, заедно с други колеги внесох изменение в доклада, в което изразявам несъгласието си относно финансирането на политиката в областта на иновациите с парични средства, които досега са били предназначени за Общата селскостопанска политика.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че той предлага обещаващи решения за подобряване на научните изследвания и иновациите в Европейския съюз и, в по-широк смисъл, осигурява условия за завръщане към икономическия растеж и създаването на нови работни места.

Стимулиране на инвестициите за научни изследвания, улесняване на достъпа за МСП до различни източници на финансиране и засилване на сближаването между университетите, изследователските центрове и правителството са мерки, които в средносрочен и дългосрочен план ще произведат творчески заряд и иновации. Особено внимание трябва да се обърне на балансиране на потенциала за иновации и научни изследвания между различните държави-членки и регионите, тъй като в момента между тях съществува голямо несъответствие, което се отразява отрицателно на целия Съюз.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото въвежда редица мерки за успешно справяне с основни социални предизвикателства, по-конкретно изменението на климата, недостига на енергия и ресурси, застаряване на населението и проблемите, свързани с обществените услуги и качественото здравеопазване. Европейският съюз трябва изцяло да се ангажира с постигане на предложените цели. Очаква се, че до 2020 г. могат да бъдат създадени 3,7 милиона работни места, а до 2025 г., годишният брутен вътрешен продукт (БВП) може да бъде увеличен с около 800 милиарда евро.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад по собствена инициатива идва след съобщението на Комисията относно инициативата на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации, чиято цел е насърчаване на иновациите и конкурентоспособността чрез създаване на здрава политика, която стимулира обмена на идеи и решения за редица проблеми, които засягат всички държави-членки.

Същността на тази идея е да се насърчават дейности, които са ефективни и конкурентни както по време на кризата, така и след нея, и които дават възможност на Съюза като цяло да преодолее слабостите, появили се в редица сектори, особено в промишлеността.

В такъв случай, това несъмнено е амбициозен доклад, като се вземат предвид проблемите, които разглежда, от правата върху интелектуалната собственост до засилване на сътрудничеството между държавите-членки и Комисията. Затова поздравявам докладчика за нейната ангажираност и се надявам, че с повече такива приноси ще можем да постигнем всички цели, предложени в стратегия „Европа 2020“.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Изготвеният от г-жа Merkies доклад предлага Съюз за иновации като средство за подготвяне на Европа за свят, превъзмогнал настоящата икономическа и финансова криза. Безпрецедентната криза в световен мащаб, която упорито се задържа и би могла да застраши европейския проект, изисква от всички и по-специално от Европейския съюз да вземе твърда позиция, която да мотивира обществото. Ето защо, гласувайки за доклада, аз бих искал също да поздравя докладчика за нейната работа. Докладът ни предлага оптимистична представа за бъдещето и призовава за иновационен капацитет, какъвто всички притежаваме. Важно е да се изпълнят направените в доклада предложения като по-добър достъп до кредити и финансова подкрепа, повече инвестиции в научноизследователската и развойната дейност, по-ясно законодателство, по-малко бюрокрация, обслужване „на едно гише“, по-добро междурегионално сътрудничество и просто един нескъп европейски патент.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът разглежда значението на иновациите във всичките им форми за развитието на обществото. Едновременно с това се прави значителен принос в редица области и се издигат предложения – например, относно засиленото разпространение и внедряване на иновациите в редица сектори – които считаме за уместни.

В изготвеното от мен становище на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, съм се опитал да обобщя основните идеи, съдържащи се в нашето становище, и тревогите ни в тази област. Въз основа на това проектостановище може лесно да се посочи, че съществуват ясни моменти на несъгласие със съобщението на Комисията. Те по-специално са насочени към аспекти, които също са включени в доклада, и там могат да се видят някои от противоречията, които се съдържат в него – възприемането на иновацията основно като възможност за стопанска дейност, наблягането на пазара, конкуренцията и на мобилизирането на иновацията за целите на бизнеса, издигане на идеята за патенти на вътрешния пазар и патенти на ЕС. Това са аспектите, с които не сме съгласни.

Както казахме по време на разискването, друг въпрос, който не е достатъчно засегнат в доклада, е рискът – това става ясно от заключенията на европейската работна група за иновации от 2009 г. – от създаването на „иновационна пропаст“ между по-развитите и по-малко развитите страни и региони.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът набляга достатъчно на иновациите като необходимо средство, което помага да се намерят отговори на много от проблемите и предизвикателствата, пред които човечеството е изправено днес. Те следва да бъдат ключов елемент на обществената политика в области като околна среда, вода, енергетика, транспорт, далекосъобщения, здравеопазване и образование, и следва да спомагат за решаване на проблеми като недостиг и ефективно използване на ресурсите, оползотворяване и рециклиране на отпадъците, качество и безопасност на храните, демографски промени, нови епидемии и опазване на природата и биологичното разнообразие.

Въпреки това, в доклада се съдържат редица противоречия, защото се основава на неолиберални идеи, защитаващи вътрешния пазар и пропагандиращи патенти на ЕС, с което ние не сме съгласни.

Ограниченията, които понастоящем са наложени на държавите-членки, могат да доведат до по-големи ограничения на инвестициите в научно-технологичната област и иновациите, особено в най-уязвимите страни. Вместо обявения „Съюз за иновации“, резултатът би могъл да бъде създаването на „иновационна пропаст“ между страните и регионите, които въвеждат най-много иновации, и останалите страни и региони.

Там, където би следвало да има обществен интерес, развитие, сближаване, напредък и социално благоденствие, накрая преобладават така наречените възможности за бизнес, пазарът, конкурентоспособността и мобилизирането на иновациите за целите на бизнеса.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Трябва да насърчаваме институциите от трето равнище, изследователските организации и дружествата от частния сектор, за да използват възможностите, предлагани от Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (РП7).

РП7 е най-голямата публично финансирана изследователска програма в света и трябва да продължаваме да подчертаваме ползите за МСП, свързани с нея. От ирландска гледна точка, програмата РП7 помага за развиване на научните изследвания, изследванията, които помагат за създаване на работни места, за предоставяне на стоки и услуги, които са необходими и се търсят. Ирландките организации вече са се възползвали от 270 милиона евро по линия на тази програма, в секторите на селското стопанство, хранителните продукти, рибарството, здравеопазването, енергетиката, транспорта и ИКТ.

Това е от решаващо значение както за Ирландия, така и за цяла Европа, особено в днешните времена на икономически трудности.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Съгласен съм с доклада на г-жа Merkies, защото съм твърдо убеден, че иновациите и творческият заряд са много важни за икономическото възстановяване на Съюза и че превръщането на постиженията в научно-технологичната област на Съюза в нови стоки и услуги не може да бъде преувеличено. Освен това, съм убеден, че в Европа, след превъзмогване на кризата, всяка стратегия за единен пазар трябва да бъде формулирана по такъв начин, че да поддържа и засилва социалното сближаване, да гарантира цялост на пазара и икономическа устойчивост, и да насърчава иновациите. Ето защо подкрепям инициативата на Комисията за европейски пилотен проект за социални иновации, който гарантира, че иновационните идеи за създаване на продукти, услуги и стопански модели са свързани със социалните потребности и, което е още по-важно, отговарят на тези потребности на гражданите и потребителите на Европейския съюз.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Изправен пред световната икономика, която е в криза, Европейският парламент подчерта значението на това Европа да стане по-иновативна и ефективна чрез приспособяване към новите предизвикателства на XXI век.

Важно е да се насърчава максималната ангажираност на всички съответни участници, включително малките и средните предприятия (МСП), промишлеността, университетите и правителствата. Всички имат роля, която изпълняват. Така например, трябва да модернизираме нашите образователни системи и да попълним празнотите в знанията в научната и инженерната област.

Ще излезем от кризата, само ако подкрепяме иновациите. Европейският съюз трябва даде възможност за създаване на нови инструменти за финансиране, които насърчават разходите за изследвания и частни инвестиции. Освен това, сътрудничеството между публичния и частния сектор, посредством осъществяване на партньорства, е важен начин за насърчаване на по-иновативна икономика.

Считам, че е от решаващо значение да се приеме единен европейски патент, с оглед да се насърчава преминаването към търговски обмен извън Съюза. Понастоящем патентите са прекалено скъпи. Абсолютно наложително е да намалим разходите, свързани със създаването им.

Накрая, изправени през явлението „изтичане на мозъци“, от значение е да насърчаваме задържането на изследователите в Европа. Без тях, финансирането и другите механизми са безполезни.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Европейските резултати по отношение на иновации продължават да бъдат незначителни досега. Все пак, иновациите трябва да ни помогнат да се изправим срещу основните предизвикателства на обществото като застаряващото население, необходимостта от устойчиво управление на ресурсите и на икономическото възстановяване. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива, в който по-специално се подчертава понятието социална иновация и се набляга на активната роля, която регионите и местните власти могат да играят в областта на иновациите. Накрая, трябва да подкрепим въвеждането на система за защита на правата върху интелектуалната собственост, която да е балансирана и да зачита правата на изобретателите, като същевременно предлага на гражданите възможно най-широк достъп до знания. Такива са предизвикателствата, които трябва да посрещнем, и по отношение на които иновациите могат да допринесат в бъдеще.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия документ, защото по силата на член 179, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), Съюзът „поощрява в рамките на целия Съюз предприятията, включително малките и средните, научноизследователските центрове и университети в техните дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие с високо качество; … подкрепя усилията им да си сътрудничат помежду си, като има за цел по-специално да позволи на изследователите да си сътрудничат свободно отвъд границите, а на предприятията да използват пълноценно възможностите на вътрешния пазар, в частност посредством осъществяването на национални публични търгове, определянето на общи стандарти и премахването на правните и финансови пречки пред това сътрудничество.“ Напълно съм убеден, че ЕС трябва да приеме настъпателна тактика и да заеме твърдата позиция на водач в областта на конкурентоспособността и следователно да инвестира в „иновационен взрив“. Европейската комисия трябва да претвори настоящия стратегически документ „Съюз за иновации“ в план за действие с конкретни цели и измерими цели с определени срокове. Комисията трябва редовно да наблюдава напредъка, като оценява пречките и предложи механизъм за подобряване на редовното представяне на отчети пред Европейския парламент и Съвета.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D), в писмена форма. – (ES) Делегацията на испанските социалисти гласува в подкрепа на доклада на г-жа Merkies относно Съюз за иновации: Преобразуването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата, тъй като ние сме съгласни с основните принципи, изложени в доклада, и сме ангажирани с тях. Те полагат основата за преход към интелигентна, устойчива и справедлива европейска икономика.

Независимо от това, искам да посоча, че нашият глас в подкрепа на подклада като цяло не означава, че подкрепяме споразумението, постигнато от мнозинството от членовете на Съвета, относно засилено сътрудничество, защото това изключва испанския език от европейския патент. Нашият вот срещу раздела, който въвежда засиленото сътрудничество, свидетелства за силното ни противопоставяне на този въпрос. Инструментът за засилено сътрудничество ще окаже пряко въздействие върху вътрешния пазар, териториалното сближаване и правото на гражданите на държавите-членки на европейски патент, уредено от езикови разпоредби, които предоставят достатъчна правна сигурност.

Освен това, според Съда на Европейския съюз, предложението за създаване на Съд за европейски и общностни патенти е „несъвместимо“ с правото на Европейския съюз.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Иновациите могат да доведат до развитие и преоткриване на Европейския съюз след преодоляване на настоящата криза. Въпреки това, трябва да бъдем пълни реалисти и да предложим конкретни работещи инструменти, които ще позволят взаимното свързване на иновационните усилия на европейско, национално и регионално равнище. Европейската политика в областта на иновациите трябва да бъде съсредоточена главно върху създаване на специфично пресичащи се цели, свързани с основните предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз. Считам, че е необходима преоценка на сложността на задачите и отговорностите, които имат местните и регионалните правителствени органи. В бъдеще ще трябва да предоставяме качествена техническа помощ и финансова подкрепа, за да гарантираме, че е налице достатъчен административен капацитет.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Обединяването на сили за въвеждане на иновации с цел решаване на общи проблеми в Европа означава поставяне на засилен акцент, по-бързо развитие, ефективност, включително разходна ефективност, и по-голям творчески заряд. Съюзът за иновации е предназначен не само да дава отговор на общи проблеми, с които се сблъскват нашите общества, но едновременно с това да повиши конкурентоспособността на Европа и да посочи пътища за излизане от икономическата криза.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Иновациите решават общи проблеми в Европа, което означава поставяне на засилен акцент, по-бързо развитие, ефективност (разходна ефективност) и по-голям творчески заряд. Съюзът за иновации трябва не само да дава отговор на общите проблеми, но също така да повишава конкурентоспособността на Европа и да посочи пътища за излизане от икономическата криза. Тъй като Европа е силно зависима от вноса, държавите-членки са обединени от разбирането за необходимостта от интелигентно и устойчиво използване на суровините и стоките, които са необходими за производството на енергия или се използват в промишлеността или производството на хранителни продукти. Европейските икономики станаха толкова взаимосвързани, че не само стабилността на еврото изисква общ подход: такъв изискват и усилията за увеличаване на конкурентоспособността на държавите-членки. Това, от което се нуждаем, е общ път към една справедлива и стабилна икономика. Само обединена Европа ще може да осъществи целите на стратегията „Европа 2020“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В миналото иновации са били предвиждани преди всичко в областта на научните изследвания. Не трябва да се забравя обаче, че всеки гражданин на ЕС може да създаде иновация. Иновацията е понятие, което често се появява като идея. Тези идеи трябва да бъдат подкрепени на равнището на ЕС посредством по-лесен достъп до финансиране, опростени процедури за издаване на разрешения и евтин и опростен патент, наред с другото. Това ще даде възможност на самите граждани на ЕС да упражняват влияние и да помагат за създаване на устойчиво общество.

Още повече, че такъв вид иновации, при които акцентът изцяло остава върху изследванията, биха помогнали за поддържане на висок стандарт на живот в Европа. Докладът получи моя вот, защото даването на възможност на отделните граждани да играят роля в оформяне на обществото, е положителна стъпка. Освен това, знаците на електронната ера сочат все повече към лични иновационни идеи или хрумвания, за които не се харчат средства.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Докладът изяснява това, което от само себе си се разбира, А то е, че не е възможно да се подкрепят иновации, без за се подкрепят научните изследвания и образованието. Въпреки че няма предрешени въпроси относно края на икономическата криза, целите, заложени от държавите-членки за 2020 г. за сектора на научните изследвания, няма да бъдат постигнати, съдейки по настоящото състояние на нещата, точно както не бяха постигнати и целите, заложени в предишната европейска стратегия – Лисабонската стратегия. Наличните данни до този момент показват, че приблизително само 2,7 % от европейския БВП ще бъдат инвестирани в научноизследователска дейност до края на десетилетието, независимо от ясния ангажимент на държавите-членки да изразходват най-малко 3 % за тази цел. Едновременно с това, държавите-членки цитират кризата като причина за намаляване на разходите за образование. С други думи, двата основни стълба на иновациите са по-скоро подкопани, отколкото укрепени, и това следва да бъде причина за тревога за националните правителства.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият „доклад относно Съюз за иновации: Преобразуването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата“ включва редица мерки, които съставляват големи социални предизвикателства. Докладчикът въвежда основната идея за създаване на съюз за иновации между всички европейци. Наистина, както се твърди, намирането на решения за общите проблеми на Европа е предизвикателство за по-бързо развитие, по-висока разходна ефективност и по-голяма творческа сила. Съюзът за иновации също така цели да стимулира конкурентоспособността на Европа като цяло, за да намери начин за излизане от икономическата криза. Като се има предвид широкоразпространената зависимост от вноса, държавите-членки разбират общата необходимост да търсят методи за интелигентно и устойчиво използване на тези ресурси и на суровините, необходими за производство на енергия, както и за l промишлеността или производството на хранителни продукти. Въпросът за застаряване на населението е друго предизвикателство, пред което са изправени почти всички държави-членки на ЕС. Един съвместен подход към въпроси като здравето би могъл да осигури по-дълъг живот при подходящи грижи и лекарства и едновременно с това при намаляване на разходите. Това са само основни примери на общи стандарти между 27-те държави-членки, както поощрява инициативата и те са основата за моя глас в полза на доклада.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Влагането на повече инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите е от решаващо значение за гарантирането на устойчиво и конкурентно бъдеще за нашите икономики. Като дял от БВП ЕС инвестира по-малко от САЩ и Япония в научноизследователска и развойна дейност, а липсва също и инвестиране на рисков капитал. Трябва да сме в състояние да задържим нашите най-добри изследователи и новатори. Постигането на нашата цел за инвестиране на сума в размер на 3 % от нашия БВП в научноизследователска и развойна дейност до 2020 г. би могло да означава възвращаемост от 3,7 милиона работни места и почти 800 милиарда евро. Като се има предвид значението й за подобряване на качеството на живот и благосъстоянието, и обществото и частната инициатива ще изпълняват роля в областта на иновациите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Иновациите са от първостепенно значение за всяка област или общност. Всъщност, способността да се създаде отново нещо, което ни е било предложено, и на тази основа да възникне нещо ново, е решаваща за развитието на всяка икономика и, преди всичко, за постигане на социално благоденствие. Ето защо Съюзът за иновации е една от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“. Тя представлява път, който очевидно трябва да се следва, за да може Европа да се установи на международната сцена и да удовлетворява потребностите на европейското общество. Това са причините, поради които гласувам в подкрепа на доклада.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Иновациите представляват за европейската политика това, което образованието представлява за младите хора – паспорт за бъдещето, практически всеобхватна застраховка за общество, което постига напредък и запазва социалното сближаване. Тази фраза изцяло се изпълва със съдържание в периода след световната рецесия, през който сме свидетели на по-бързо икономическо възстановяване в Съединените американски щати и на все още самоуверения растеж на бързоразвиващите се сили, наричани група БРИК. Едно е ясно: Европейският съюз изостава, а пазарът на труда се бори за възстановяване. Крайна ирония е, че Швейцария, която не е държава-членка на ЕС, остава европейски шампион на иновациите. Ето защо днешният призив от страна на Европейския парламент (докладът на Merkies) за истинска „промяна в манталитета“ е важен, защото иновациите не означават само технически изобретения или броят на патентите, регистрирани на глава от населението. Иновациите преди всичко се отнасят до изграждане, на основата на МСП, които са главен двигател на богатството в Европа, чрез рисков капитал, на гаранционна схема за МСП, подпомагане с кредити и опростяване на законодателната среда. При това условие вероятно стремежът за заделяне на сума в размер на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност, ще стане реалност.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Напълно подкрепяме проекта на доклада и представихме редица изменения, повечето от които бяха включени. Например, подчертаването на приоритетните цели на Зелените: енергетика и изменение на климата, ефективност на ресурсите, възстановяване на биологичните ресурси и насърчаване на социалното сближаване, ориентиране към екологични иновации на всички етапи, включително на етапа на проектиране, чрез приемане на подходящо финансиран и амбициозен план за действие в областта на екологичните иновации, както и приемане на стратегия за насърчаване на системите продукт – услуга и икономическите модели, ориентирани към функциите, насърчаване на използването на открити стандарти като двигатели за иновации и открит достъп до публично финансирани изследвания, както и насочване на публични финанси към области, представляващи ценност за обществото, в които знанието се създава като обществено благо, като наградите за поощрение в сектора на здравеопазването (ние също така опитахме, с различна степен на успех, да предложим по-добра редакция на въпросите относно правата върху интелектуалната собственост). Успяхме да запазим редакцията на текста с приветствие за усилията на Комисията да не позволи правата върху интелектуалната собственост да се превърнат в пречка за конкуренцията и иновациите.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните месеци Европа излиза от кризата и също така трябва да се справи с много силна конкуренция в световен мащаб. Във връзка с това, иновациите са необходимост, но преди всичко са приоритет. Ако не успеем да преобразуваме Европа в Съюз на иновации, икономиките на 27-те държави-членки всъщност ще бъдат обречени на упадък, което ще доведе до загуба на таланти и идеи. Иновациите са ключът към постигане на устойчиво развитие и подпомагане на създаването на по-справедливо и щадящо околната среда общество.

Иновациите са решаващ фактор за изграждане на модерна икономика и са основно средство създаване на нови работни места. Ние се нуждаем от поемане на общ ангажимент за дълбока промяна във възможностите на Европа за иновации. Едва тогава ще бъдем в състояние да създадем стабилни и добре платени работни места, които да могат да устоят на натиска и на конкуренцията, присъща на глобализацията. Съюзът се заема с иновации. Това не е само игра на думи, А реална надежда, която трябва да се осъществи.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям настоящия доклад, тъй като той е ключ към възстановяването след превъзмогване на кризата и към справяне с основните предизвикателства в обществото.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) По време на гласуването на доклада на Парламента относно Съюза за иновации, имах силно желание да подкрепя изменението относно отхвърляне на идеята за контролиране на иновациите чрез насочване на средства от структурните фондове и от някои фондове на Общата селскостопанска политика към иновативни дейности.

Разбира се, иновациите трябва да бъдат насърчавани, но това не следва да се прави по начин, който вреди на други, основни за бъдещето на Европейския съюз политики като Общата селскостопанска политика. ОСП трябва да бъде реформирана чрез насочване към нови основни цели, но единствената комплексна политика на Европейския съюз не трябва да бъде ограбвана.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Таблото за резултати на Съюза за научноизследователска и развойна дейност показва, че Япония и Съединените американски щати инвестират суми, които представляват по-голям процентен дял от брутния вътрешен продукт (БВП) в областта на иновациите, отколкото ЕС, като през последните четири години „пропастта“ се увеличава. В сравнение с държавите от групата БРИК, ЕС инвестира повече, като разликата за Бразилия и Китай е намаляла, а се е увеличила за Индия и Русия.

Затова считам, че е от решаващо значение Европейският съюз да приеме истинска стратегия за иновации, вземайки под внимание стратегията „Европа 2020“ за интелигентна специализация, с оглед засилване на подкрепата за научноизследователската и развойната дейност като основен елемент на бъдещето на Съюза, разширявайки обхвата й във всички области, сектори на дейност и социални фактори, от които е съставена.

Една политика в областта на иновациите, която е последователна и интегрирана, и е с дългосрочно предвиждане, ще ни даде възможност да подсилим силните си страни и да отстраним слабостите, открити на регионално равнище. Жизненоважно е политиката за развитие да бъде приспособена и опростена, например Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Новата стратегическа програма ще осигури възможност за изграждане на все по-модерна и конкурентна Европа, която играе водеща роля в света. Тъй като иновациите са основополагаща цел на регионалната политика, Европа трябва да приеме подход за стратегическо управление, да въведе съответните инструменти на политиката, които ще позволят извършването на наблюдение на нейното развитие и внасяне на необходимите корекции.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. –Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото считам, че Съюзът за иновации ще помогне за справяне с днешните социални предизвикателства. Освен това, той е от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността, когато ЕС превъзмогне икономическата криза.

Съгласен съм с доклада по отношение на това, че държавите-членки трябва да използват структурните фондове за подкрепа на целите на научноизследователската и развойната дейност, и иновациите, които са насочени към социалните предизвикателства, с цел увеличаване на благоденствието в Европа. Засилването на трансграничното сътрудничество също е наложително, както е наложително и гражданите да бъдат насърчавани да създават иновативни нови предприятия. Това може да се постигне чрез намаляване на бюрокрацията и създаване на несложна и съгласувана система, ориентирана към социалните предизвикателства.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Съюзът не успя да компенсира недостига по отношение на иновации, независимо от Лисабонската стратегия. В условия на бюджетни ограничения, което изключва публичните парични средства като решение, и при засилена конкуренция в световен мащаб, Европа трябва да реагира, за да се върне в състезанието за иновации. Считам, че е крайно необходимо да се концентрираме върху структурните реформи, които ще премахнат пречките, задържащи значителен потенциал за иновации в Европа. Ето защо подкрепих доклада, който видимо сочи с пръст високите разходи, свързани с регистрирането на патенти във всички държави-членки и призовава за бързо постигане на споразумение относно единния европейски патент. Също така се радвам да видя, че предложенията, направени от моето политическо семейство, са били приети, и по-специално създаването на Европейски иновационен фонд, който ще опрости достъпа до европейски кредити за малките и средните предприятия (МСП). Освобождаването на капацитета за иновации в Европа изисква въвеждане на минимален праг за разходи, по отношение на научноизследователската и развойната дейност, във всяка държава-членка. Това ще осигури справедливо разделяне на усилията и ще предотврати развитието на Европа на две скорости, което би разстроило сближаването и управлението на ЕС. Това е от решаващо значение, ако Европа иска да остане на най-високото равнище на световната икономика.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Merkies, защото окончателната версия предлага по-добра равносметка от първоначалната версия, която беше прекалено насочена към даване на възможност за участие на гражданите, вместо на предприятията. Предприятията наистина заслужават водеща роля в областта на научните изследвания и иновациите, защото трябва да помним, че политиките на ЕС в тази област се разраснаха и се развиха чрез насърчаване на политики, насочени към засилване на сътрудничеството между промишлеността, образователната система и изследователските институции. Затова считам, че докладът, за който гласувахме, представлява полезен принос към продължаващия дебат относно бъдеща обща стратегическа програма за подкрепяне на научноизследователската и развойна дейност в ЕС.

Предложение за резолюция B7-0296/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на това предложение, като се има предвид, че кризата унищожи милиони работни места и задълбочи проблема с несигурността и бедността; че 17 % от жителите на ЕС са изложени на риск от бедност; че 23 милиона жители на ЕС са безработни; че голяма част от домашният труд се осъществява в рамките на сивата икономика, в несигурни условия на заетост и/или под формата на недеклариран труд и че в допълнение към това в индустриализираните държави делът на домашния труд представлява между 5 и 9 % от заетостта; че голямото мнозинство от хората, заети в този сектор, са жени; че този труд бива подценяван, ниско платен и неофициален и че уязвимостта на домашните работници означава, че те биват дискриминирани и лесно могат да станат жертва на неравностойно, несправедливо или злонамерено третиране. Приветствам и подкрепям инициативата на МОТ за приемане на конвенция, допълнена от препоръка, относно достоен труд за домашните работници. Призовавам държавите-членки на ЕС, които са членки на МОТ, да приемат тези инструменти на конференцията на МОТ през юни 2011 г.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Кризата унищожи милиони работни места и задълбочи проблема с несигурността и бедността – 17 % от жителите на ЕС са изложени на риск от бедност. В някои държави голяма част от домашния труд се осъществява в рамките на сивата икономика, в несигурни условия на заетост и/или под формата на недеклариран труд. Голямото мнозинство от хората, заети в този сектор, са жени и този труд бива подценяван, ниско платен и неофициален. Домашните работници често биват дискриминирани и лесно могат да станат жертва на неравностойно, несправедливо или злонамерено третиране. Приветствам инициативата на МОТ за приемане на конвенция, допълнена от препоръка, относно достоен труд за домашните работници. Държавите-членки на ЕС трябва да ратифицират и приложат конвенцията и препоръката в най-кратки срокове, защото прилагането й би отговорило на нуждите на една от най-уязвимите категории работници и би решило проблема с недекларирания труд.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Тъй като повечето домашни работници работят при несигурни условия и често са дискриминирани, а понякога и експлоатирани, комисията по заетост и социални въпроси реши да окаже натиск за приемането на резолюция, като същевременно попита Европейската комисия относно действията й във връзка с тази категория работници. През юни Международната организация на труда (МОТ), която провежда своята годишна конференция, следва да приеме конвенцията за домашните работници с изискването те да се ползват с равно третиране като другите работници и да се изпълняват всички условия за достоен труд. Чрез резолюцията си ние подкрепяме амбицията, показана от МОТ. Отбележете обаче, че това е само първата стъпка: сега трябва да гарантираме, че държавите-членки ще ратифицират тази конвенция, след като бъде приета.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Напълно подкрепям инициативата на МОТ за приемане на конвенция, допълнена от препоръка, относно достоен труд за домашните работници. Голяма част от тези работници са мигранти без документи, което увеличава вероятността те да бъдат зле третирани, да не получават редовно заплащане или да станат жертва на насилие. Освен това работниците без документи не смеят да се обърнат към органите на властта, за да потърсят закрила, да отстояват правата си или да получат достъп до здравни услуги, тъй като се страхуват, че ще бъдат върнати в родината си и/или наказани от работодателя. Всички домашни работници, независимо от своя произход, трябва да имат достоен достъп до работа.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Международната организация на труда (МОТ) в момента работи върху изготвянето на конвенция за домашните работници. Приемането на тази конвенция на МОТ за домашните работници ще бъде съществен елемент за гарантирането, че се спазват човешките, социалните и трудовите права на домашните работници. Домашният труд представлява между 5 % и 9 % от общата заетост. Тази работа често е несигурна, подценена и недекларирана.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад, за да бъде възможно трансформирането на един доклад, който твърде често се отнася за експлоатация, и на законите в област, която представлява между 5 и 9 % от всички работни места в Европейския съюз. Всички онези, които работят с нашите възрастни хора, трябва да могат да се възползват от свобода на събрания и време за почивка, а не трябва да бъдат обект на тормоз и произволни практики. Ето защо искаме да изпратим силно послание за подкрепа на Международната организация на труда (МОТ) и профсъюзите преди преговорите по приемането на тези нови инструменти, които ще започнат през юни на стотната Международна конференция на труда. Съжаляваме обаче, че десницата с готовност изразява загриженост относно нелегалните домашни работници, като отказва да признае, че твърде често такива ситуации включват работници без документи, които са основните жертви на несигурността и практиките на злоупотреби.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих тази резолюция за конвенцията на МОТ относно достоен труд на домашните работници. Целта на конвенцията е да предостави правно признаване на домашния труд като такъв, да даде едни и същи права на всички домашни работници и да предотврати нарушенията и злоупотребите. Резолюцията на Европейския парламент също призовава страните от ЕС, които са членки на МОТ, да приемат тези инструменти по време на конференцията на МОТ през юни 2011 г. и призовава държавите-членки на ЕС да ратифицират и приложат конвенцията и препоръката в най-кратки срокове. В някои държави голяма част от домашния труд се осъществява в рамките на сивата икономика, в несигурни условия на заетост и/или под формата на недеклариран труд. В индустриализираните държави делът на домашния труд представлява между 5 и 9 % от общата заетост, като голямото мнозинство от хората, заети в този сектор, са жени. Всъщност тенденцията към повишаване на дела на нестандартни или необичайни договори има силно изразено полово и възрастово измерение. Приемането, ратифицирането и прилагането на конвенцията на МОТ може да има въздействие посредством ограничаването на броя на бедните работници и ще подобри положението на голям брой жени на пазара на труда.

  Karima Delli (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) В Европа близо две от три жени имигранти заемат нискоквалифицирани работни места, често в сектора на здравеопазването или домашния труд. Тези жени допринасят за нашата икономика, но въпреки това страдат от много лоши условия на труд и нарушения на най-основните им права.

Международната конференция на труда, която ще се проведе през юни тази година, ще бъде шансът за членовете на Международната организация на труда да приемат „Конвенция относно достоен труд за домашните работници“. Този инструмент е стъпка в правилната посока за правата на работниците по целия свят, тъй като включва в обхвата на трудовите стандарти домашните работници – категория, която досега е била изключена от тези стандарти. Топката сега е в двора на държавите-членки, тъй като те трябва да се ангажират с ратифицирането на тази конвенция.

На европейско равнище също ще се наложи да спрем да разглеждаме отделно и систематично имиграционните и трудовите политики. Не е правилно домашните работници да бъдат принуждавани да бъдат неофициално заети, независимо от техните права, защото регламентът за имиграцията е твърде строг и зле адаптиран.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Добре известно е, че домашният труд често е несигурен и неофициален, а тази несигурност и неофициалност сериозно застрашава правата на тези, които предоставят тези видове услуги, въпреки че те участват в икономическата активност на съответните си държави и трябва да бъдат считани за работници като всички други.

Като се има предвид нивото на доверие между работодател и служител, което се изисква от такава дейност, е препоръчително да не се претоварват работните отношения с излишна формалност, но в същото време означава, че работникът трябва да бъде в състояние да упражнява професията си с достойнство. Конвенцията на Международната организация по труда (МОТ), допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници, може да бъде още една стъпка в правилната посока.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Тази резолюция на Европейския парламент е насочена към предложената от Международната организация на труда (МОТ) конвенция, допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници. През юни в Женева ще се проведе друга конференция на МОТ, на която ще се разглежда проблемът с домашния труд. Въпреки че на ЕС формално е забранено да участва, защото членове са държавите-членки, Съюзът е наясно с отговорностите си да си сътрудничи с МОТ и следователно не иска да пропусне да допринесе за една област, която бихме могли да кажем, че спада към основните права. Значението на домашния труд е безспорно. Това е трудът, който се извършва в дома – грижи за деца и за възрастни хора, който е включен в стратегията „Европа 2020“ и представлява 5 % до 9 % от целия труд, който се полага в ЕС, с тенденция към растеж. Въпреки това домашните работници – по-голямата част от които са жени и имигранти, често биват подлагани на експлоатация от шефовете си, които не гарантират техните социални права. Ето защо аз гласувах за това предложение за резолюция.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Приемането на конвенцията на Международната организация на труда (МОТ), допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници, е важна стъпка напред и ние я разглеждаме положително. В различните държави-членки, както стана ясно по време на разискването, по-голямата част от тези работници са жени и все по-голям процент от тях са нелегални имигранти. Тези две групи са най-уязвимите и най-податливите на насилие или сексуална злоупотреба. Важно е да бъдат взети мерки в това отношение на предстоящата конференция на МОТ. Тежките експлоататорски и дискриминационни условия, при които те работят, са добре известни. Много от тези домашни работници работят при не особено достойни условия търпят интензивна експлоатация и правата им не са гарантирани, като например правото на социална сигурност, защита на здравето и безопасността, защита на майчинството, ограничения на работното време, почивка и на свобода на събрания и представителство.

Ето защо съществува очевидна необходимост от регулиране на домашния труд. Затова е необходимо спешно да бъдат предприети ефективни мерки за борба с несигурните работни места, фалшифицираните фактури, недекларирания труд и нелегалния труд.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Считаме, че е важно да се премине към приемането на конвенцията на Международната организация на труда (МОТ), допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници, повечето от които са жени и все по-голям процент от тях са нелегални имигранти. Тези две групи са най-уязвимите и най-податливите на насилие и сексуални злоупотреби и следователно би било много положително, ако бъде предприета решителна стъпка по този въпрос на предстоящата конференция на МОТ.

Силно експлоататорските и дискриминационни условия, при които работят много от тези, които са ангажирани с домашен труд, са добре известни. Затова е очевидна необходимостта от регулиране на домашния труд, така че те да не продължат да бъдат излагани на не особено достойни условия и да могат да ползват права, като например правото на социална сигурност, защита на здравето и безопасността, защита на майчинството, ограничения на работното време, почивка и на свобода на събрания и представителство.

Затова е необходимо спешно да бъдат предприети ефективни мерки за борба с несигурните работни места, фалшифицираните фактури, недекларирания труд и нелегалния труд. Следователно е много важно да се трансформират всички нестабилни работни места в стабилни, с права и достойни заплати.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Напълно подкрепям приемането, ратифицирането и прилагането на конвенцията за домашен труд от Международната организация на труда (МОТ). В по-голямата си част домашните работници се трудят при несигурни условия, често се намират в правно съмнителни административни ситуации, които правят положението им още по-нестабилно, и често са жертви на дискриминационно, неравностойно, несправедливо или злонамерено третиране. Въпреки това техните услуги са от съществено значение за нашето общество: от ранните детски години до помощта за възрастни хора. Трябва да получим правна рамка, която да ни даде възможността да подобрим правата на тези работници и да насърчим достойни условия на труд.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, защото кризата унищожи милиони работни места и задълбочи проблема с несигурността и бедността – 17 % от жителите на ЕС са изложени на риск от бедност, а 23 милиона жители на ЕС са безработни. В някои държави голяма част от домашния труд се осъществява в рамките на сивата икономика, в несигурни условия на заетост и/или под формата на недеклариран труд. Голямото мнозинство от хората, заети в този сектор, са жени и този труд бива подценяван, ниско платен и неофициален. Уязвимостта на домашните работници означава, че те биват дискриминирани и лесно могат да станат жертва на неравностойно, несправедливо или злонамерено третиране. Домашният труд трябва да получи правно признаване като такъв, трябва да дадем едни и същи права на всички домашни работници и да предотвратим нарушенията и злоупотребите, за да създадем правна рамка за всички домашни работници и за да гарантираме, че трудът им не се упражнява извън регулаторната рамка. Приемането, ратифицирането и прилагането на конвенцията на МОТ не само ще подобри положението на голям брой жени на пазара на труда за домашен труд, гарантирайки им достойни условия на труд, но също така ще подобри степента на социалното им приобщаване. Възможно е да се наложи адаптиране на законодателството за създаването на гъвкави и сигурни договорни разпоредби, гарантиращи равностойно третиране.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, която „счита, че е необходимо да се намери разрешение на проблема с недекларирания труд; отбелязва, че секторът на домашния труд се характеризира с висока степен на неформалност и недеклариран труд, че много работници мигранти са заети в този сектор, както и че техните права биват често нарушавани; освен това счита, че от съществена важност е борбата срещу несигурните условия на труд като цяло, имайки предвид, че този проблем засяга най-вече работниците мигранти и по този начин тяхната така или иначе уязвима позиция бива допълнително влошена“.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Трудовата несигурност на работещите мъже и жени е в основата на господстващата логика на олигархията в Европа, както и навсякъде другаде. Сред различните форми на организираната несигурност има една, която е по-трудно да се изкорени от други: домашните служители. Настоящият доклад подкрепя изготвянето на конвенция на МОТ за защита на правата на тези работници и особено правата на скритите жени работници. Той също така осъжда нарастващия брой на нетипични договори, което е знак, че трудът все по-често става несигурен. Давам гласа си за тази инициатива, като същевременно изразявам съжаление относно факта, че тя няма да има реално въздействие.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) При положение че домашният труд представлява от 5 % до 9 % от цялата заетост; че голямото мнозинство от хората, заети в този сектор, са жени; че този труд бива подценяван, ниско платен и неофициален; и че уязвимостта на домашните работници означава, че те биват дискриминирани и лесно могат да станат жертва на неравностойно, несправедливо или злонамерено третиране, трябва да бъдат намерени решения за елиминирането на този тип ситуация. Ето защо приветствам тази конвенция на Международната организация на труда, която предупреждава за проблеми с домашния труд.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С настоящата резолюция Европейският парламент възнамерява да изрази своята подкрепа за инициативата на Международната организация на труда (МОТ) за приемане на конвенция, допълнена от препоръка, относно достоен труд за домашните работници. В действителност работниците мигранти, които приемат нискоквалифицирани временни работни места на ръба на пазара на труда или работни места като домашни работници, са изложени на множество форми на дискриминация. Тези работници често са изложени на бедност и незаконни условия, по-вероятно е да станат жертви на малтретиране, плаща им се на неравни интервали или биват подлагани на насилие или сексуална злоупотреба и е по-малко вероятно да се свържат с органите, за да търсят защита и да търсят правата си, поради страх, че ще бъдат върнати в страната си на произход и/или наказани от своите работодатели. Това положение е причината, поради която гласувах в подкрепа на резолюцията. Подкрепям целта на конвенцията да предприеме стъпки за правно признаване на домашния труд като професионална дейност, предоставяне на едни и същи права на всички домашни работници с цел предотвратяване на нарушения и злоупотреба и с цел да установи правна рамка, която да гарантира, че трудът не може да се извършва извън регулирана обстановка.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям настоящата резолюция относно предложената конвенция на Международната организация на труда за домашните работници. Значителна част от домашния труд е недеклариран, несигурен и ниско платен, а домашните работници, предимно жени, са уязвими за злоупотреба, особено когато работят в чужбина. Приемането на тази конвенция на МОТ може да помогне за ограничаване на броя на бедните работници, подобряване на условията на труд и улесняване на социалното приобщаване на някои от най-уязвимите работници. Трябва да прилагаме основните трудови стандарти за домашния труд и да гарантираме, че тези, които го извършват, имат право на социална сигурност и на закрила срещу практиките на злоупотреби.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Домашните работници често биват санкционирани за неформалния характер на работата си. Ето защо, тъй като те са извън официалните структури на икономическата дейност, често има ограничения относно техните права като работници. Трябва да има решителни стъпки срещу това положение.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С това Парламентът: (1) приветства и подкрепя инициативата на МОТ за приемане на конвенцията, допълнена от препоръка, относно достоен труд за домашните работници; призовава държавите-членки на ЕС, които са членки на МОТ, да приемат тези инструменти на конференцията на МОТ през юни 2011 г.; призовава държавите-членки на ЕС да ратифицират и приложат конвенцията и препоръката в най-кратки срокове; (2) счита, че приемането, ратифицирането и прилагането на конвенция на МОТ относно достоен труд за домашните работници може да има въздействие посредством ограничаването на броя на бедните работници; (3) счита, че приемането, ратифицирането и прилагането на такава една конвенция би отговорило на нуждите на една от най-уязвимите категории работници.

  Alf Svensson (PPE), в писмена форма. – (SV) Вчера, четвъртък, 12 май, Европейският парламент гласува резолюция относно предложената конвенция на МОТ, допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници. Навсякъде по света и особено в бедните страни домашните услуги са сред най-ниско платените. При тези работни места често липсват правилни договори и социални надбавки. Следователно изтъкването на този сектор на услуги отделно в препоръка във връзка с конвенция на МОТ е правилно и подходящо. Причината, поради която гласувах против резолюцията на Европейския парламент, е формулировката в параграф 13, в която държавите-членки на ЕС биват призовани да ратифицират Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства – нещо, което нито една държава-членка на ЕС не е направила все още. По мое мнение шестте ключови конвенции на ООН, които са универсални и обхващат всички хора, не е необходимо да бъдат допълвани от други инструменти. Тогава би имало висок риск легитимността на конвенциите, които вече са били приети, да бъде подкопана – нещо, в което не желая да участвам. Бих предпочел да работя за увеличаване на съответствието с основните конвенции за правата на човека, съдържанието на които ясно се отнася за домашните работници. Това е нещо, което твърде много подписали държави изглежда днес игнорират.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Домашният труд, който често е несигурен, подценен и недеклариран, представлява 5 % до 9 % от общата заетост в индустриализираните държави. По-голямата част от тези домашни работници са жени и имигранти, които по-лесно могат да бъдат експлоатирани и ниско платени. Приемането на тази конвенция на МОТ за домашните работници ще бъде съществен елемент за гарантиране, че правата на човека и социалните права се спазват, като се предоставя същият статут на домашния труд като на всеки друг труд и чрез предоставяне на правна рамка за домашните работници.

Парламентарна резолюция, приета днес, изпраща силен сигнал към всички държави-членки да подпишат тази конвенция, която има силата – както искрено се надявам –да укрепи социалното приобщаване на работниците, като им предоставя достъп до стандартните социални права, които всички работници заслужават.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент, която приканва държавите-членки да се ангажират по отношение на проекта на конвенцията на МОТ за домашните работници. Тази конвенция ще ни позволи по-добре да се борим срещу неприемливите условия на труд на твърде много служители в този сектор, които са предимно жени, и за мнозина –работници имигранти по-специално – имигранти без документи. Тя ще допълни други конвенции на МОТ или на други международни организации. Европейският парламент също подкрепи ратификацията от страна на ЕС и неговите държави-членки на Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти. Въпреки това аз съжалявам, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) успя да прокара, по-специално заради гласовете „въздържал се“ на редица социалисти членове на ЕП, едно изменение, което отказва да постави работниците имигранти, особено имигрантите без документи, на равни начала с другите работници. Това изменение е в съответствие с все по-отрицателното възприемане на имигрантите, което разпалва ксенофобия. След това разпоредбите на тази конвенция ще трябва да бъдат реално приложени, което няма да е лесно, но нека все пак приемем, че подходът е положителен.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Международната организация на труда (МОТ) е специализирана агенция на Организацията на обединените нации и работи за целите на социалната справедливост, правата на човека и правата на работниците. Основната функция на организацията е да създава международни трудови и социални стандарти. За МОТ 2010 г. беше годината на домашните работници. За тях бяха установени минимални стандарти, тъй като домашните работници съставляват най-големия нерегулиран сектор в света.

Предложение за резолюция B7-0295/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа н предложението, като се има предвид, че резистентността към антибиотиците е проблем за здравето на животните в сектора на европейското животновъдство, особено когато става дума за неуспех на терапията; като се има предвид, че редица държави-членки вече са приели препоръки за разумното прилагане на антимикробни средства; като се има предвид това, че животновъдният отрасъл – производството на млечни продукти, говеждо, свинско и птиче месо, яйца, овче и козе мляко и месо – заема важно място в европейския селскостопански сектор; и като се има предвид, че първостепенната цел на селските стопани е да полагат грижи за здравето и производителността на селскостопанските животни чрез прилагане на добри селскостопански практики, свързани с хигиената, доброкачествените фуражи, правилен подход и отговорно управление на здравето на животните. Ето защо призовавам Комисията да разработи пространен многогодишен план за действие срещу антимикробната резистентност в рамките на стратегията на ЕС за здравето на животните (2011-2015 г.).

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) За европейския животновъден отрасъл антимикробната резистентност е въпрос, свързан със здравето на животните, особено когато лечението е неуспешно. В редица държави-членки на ЕС вече са дадени насоки за разумна употреба на тези средства и това е довело до намаляване на тяхното използване. При правилна употреба антибиотиците помагат на селските стопани да поддържат здравето и производителността на селскостопанските животни и да гарантират доброто състояние на животните. Въпреки че се предписват за прилагане при животни, те засягат едновременно и хората, и животните. Крайната цел на предложението за резолюция е запазването на антибиотиците като ефикасно средство за борба срещу заболяванията както при хората, така и при животните, като в същото време ограничи употребата им само до случаите, когато това е крайно необходимо. Гласувах в подкрепа на доклада.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Главната цел на селските стопани е да гарантират здравето и производителността на селскостопанските животни, което става чрез прилагане на добри селскостопански практики.

Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото тя призовава за продължаване на научните изследвания върху антибиотици и други възможности, които да помогнат на селските стопани да постигнат посочените по-горе цели. Трябва да въведем програма за обмен на научни изследвания, знания и най-добри практики. Подкрепям призива за продължаване на научните изследвания върху хуманното отношение към животните и селскостопанските практики, като подобряване на управлението на стадата, ранна профилактика на заболяванията и селекциониране на издръжливите породи животни.

Трябва да се гарантира, че няма да последва увеличаване на финансовата и административната тежест за селските стопани от засиления надзор и мониторинг на антимикробната резистентност при животни, използвани за производство на храни, и при домашните любимци.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията. За европейския животновъден отрасъл антимикробната резистентност е въпрос, свързан със здравето на животните. Като се има предвид огромното значение на сектора за европейското селско стопанство, много е важно да се отнесем подобаващо към проблема. Съгласен съм, че държавите-членки трябва да извършват редовно и систематично надзор и мониторинг на антимикробната резистентност при животни, използвани за производство на храни, без да се създават допълнителни финансови или административни тежести за животновъдите и другите притежатели на животни или ветеринарни лекари. Службата по храните и ветеринарните въпроси и Европейският орган по безопасност на храните трябва да извършат още проверки и анализи в тази област и да представят препоръки. Приемам настояването Комисията да проведе разговори на международно равнище с оглед въвеждане на забрана за използване на антибиотици като стимулатори на растежа във фуражите, както и да повдигне въпроса във водените от нея двустранни преговори с трети държави.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Намирам за положително отбелязаното намаляване на прилагането на антибиотици, принос за което има публикуването на препоръки за разумната им употреба в редица държави-членки.

Всяко решение за прилагане на антибиотици, независимо дали при хора или при животни, трябва да бъде внимателно обмислено и да взема предвид потенциалната заплаха от антимикробна резистентност. Всъщност резистентността засяга еднакво както хората, така и животните, и може да се предава от човек на животно и обратно. Давам си сметка, че антибиотичната резистентност при хората често пъти се дължи на недостатъчното дозиране на антибиотиците или на неправилното лечение, но може да се получи и чрез пренос от животни на патогенни бактерии, носители на ген за антимикробна резистентност, и да доведе до сериозни последствия за общественото здраве и здравето на животните.

Ето защо сме изправени пред сериозен проблем, който изисква съгласуван подход на равнище ЕС, който да гарантира запазването на антибиотиците като ефикасно средство за борба с болестите както при хората, така и при животните, да насърчава разумната и отговорна употреба и да ограничава използването им само в случаи на безспорна необходимост.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) За европейския животновъден отрасъл антимикробната резистентност е въпрос, свързан със здравето на животните, особено в момент, когато редица държави-членки издадоха насоки за разумната употреба на антибиотици, което доведе до намалено използване на тези вещества. Тъй като основната цел на селските стопани е да полагат грижи за здравето и производителността на своите животни чрез прилагането на добри селскостопански практики (хигиена, доброкачествени фуражи, правилен подход в животновъдството и отговорно управление на здравето на животните), смятам, че се нуждаем от допълнителни научни изследвания върху новите антибиотици, както и върху новите алтернативи (ваксинация, биологична сигурност, развъждане с цел резистентност) и на подкрепени от доказателства стратегии за превенция и контрол на инфекциозните болести сред животните, които са заложени в рамковите програми на ЕС за научни изследвания.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно резистентността към антибиотици, защото считам, че Комисията и държавите-членки трябва да предприемат мерки спрямо нарастващия проблем с антимикробната резистентност при животните, като се има предвид, че използването на антибиотици във фуражите допринася за създаване на антибиотична резистентност у хората.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Резистентността към антибиотици е сериозен проблем, който засяга животновъдството, затова споделям опасенията на комисията по земеделие и развитие на селските райони по въпроса и се съгласявам с предложенията не само да се намали резистентността при лечение на животните с антибиотици, но и да се насърчат други средства за борба с болестите при животните, които не изискват непременно употреба на антибиотици.

По отношение на прилагането им като стимулатори на растежа в животинските фуражи искам да привлека внимание върху факта, че това е опасно за здравето не само на животните, които придобиват резистентност към тези антибиотици, но и на хората, тъй като продуктите от животински произход влизат в хранителната верига и по този начин оказват влияние върху хората.

Следователно едно проучване на възможността за забрана за употребата на антибиотици във фуражите е крайно необходимо, както и поощряване на мерките за намаляване на антибиотичната резистентност, като по този начин се гарантира по-добро здраве на животните и повишена безопасност на храните.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията на Европейския парламент се занимава с проблема за резистентността към антибиотици при животните, който има катастрофални последствия. Те засягат както човешкото здраве, особено здравето на работещите с тези животни, така и икономиката, тъй като конкурентоспособността на европейското животновъдство е заложена на карта. Въпросът е обсъждан повече от веднъж в Парламента, като са приети редица инициативи, като базата данни например, която трябва непрекъснато да се актуализира. Независимо от това обаче е дошъл моментът да се премине от думи към дела, така че прилаганото законодателство да престане да бъде само къс хартия. Затова е съществено важно новата обща селскостопанска политика да вземе предвид този проблем и да насърчи добрите практики в животновъдството. Ето защо гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция, прието с широко мнозинство от комисията по земеделие и развитие на селските райони, тъй като представлява много балансиран текст, чийто предложения не само опазват човешкото здраве, но и защитават хуманното отношение към животните и гарантират рентабилността на дружествата.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За европейския животновъден отрасъл антимикробната резистентност е въпрос, свързан със здравето на животните, който обхваща млечните продукти, говеждото, свинското и птичето месо, яйцата, овчето и козето мляко и производството на месо. При правилна употреба антибиотиците помагат на селските стопани да поддържат здравето и производителността на селскостопанските животни.

При хората антимикробната резистентност често бива причинявана от неправилна дозировка на антибиотичните лекарства. Преносът на патогенни бактерии представлява особено голяма заплаха за селските стопани и за хората, заети в селското стопанство, които са в ежедневен контакт с животните.

Докладът допринася за ориентирането на дейностите по съвместното събиране на данни в тази област, анализирането на резултатите и предлагането на решения. Целта му е да създаде пълна картина на действителното ползване понастоящем на антимикробни средства – къде, кога, как и върху какви животни – без да се създават допълнителни финансови или административни тежести за животновъдите или други притежатели на животни, като отчита факта, че селскостопанските практики и интензивността се различават в отделните държави-членки.

Искам да подчертая важността от разработване на животновъдни системи, които намаляват необходимостта от назначаване на антимикробни средства, както и от научни изследвания в областта на новите антимикробни средства. Смятаме съдържанието на резолюцията за положително, тъй като е насочено към разумното и отговорно прилагане на антимикробните средства.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За европейския животновъден отрасъл антимикробната резистентност е въпрос, свързан със здравето на животните, който обхваща млечните продукти, говеждото, свинското и птичето месо, яйцата, овчето и козето мляко и производството на месо. При правилна употреба антимикробните средства помагат на селските стопани да поддържат здравето и производителността на селскостопанските животни.

При хората антимикробната резистентност често бива причинявана от неправилна дозировка на антибиотичните лекарства. Преносът на патогенни бактерии представлява особено голяма заплаха за селските стопани и за хората, заети в селското стопанство, които са в ежедневен контакт с животните.

Докладът допринася за ориентирането на дейностите по съвместното събиране на данни в тази област, анализирането на резултатите и предлагането на решения. Целта му е да създаде пълна картина на действителното ползване понастоящем на антимикробни средства – къде, кога, как и върху какви животни – без да се създават допълнителни финансови или административни тежести за животновъдите или други притежатели на животни, като отчита факта, че селскостопанските практики и интензивността се различават в отделните държави-членки.

Важно е да се извършват научни изследвания върху нови антимикробни средства, както и върху други алтернативи, и бихме искали да подчертаем значението от разработване на ефективни животновъдни системи, които намаляват необходимостта от назначаване на антимикробни средства.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа, защото крайната цел е запазването на антимикробните средства като ефикасно средство в борбата срещу заболяванията както сред животните, така и сред хората, като употребата на антимикробни средства се ограничава до случаите, когато тя е абсолютно необходима. Според мен трябва да възприемем добри животновъдни практики, които свеждат до минимум риска от възникване на антимикробна резистентност. Тези практики следва да бъдат прилагани по-специално спрямо млади животни, които произхождат от различни животновъдни стопанства и поради тази причина увеличават риска от заразни болести. Комисията трябва да работи за въвеждането на международна забрана за използване на антимикробните средства като стимулатори на растежа в животинските фуражи, както и да повдигне този въпрос по време на водени от нея двустранни преговори с трети държави, например със САЩ. Трябва да подчертаем логичната връзка между здравето на животните и използването на антимикробни средства, както и връзката между здравето на животните и човешкото здраве. Днес най-важната ни задача е да гарантираме максимално равнище на безопасност на храните.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) В продължение на дълги години антибиотиците бяха разглеждани като чудодейно лекарство, което побеждава инфекциозните болести. В повечето европейски държави те са най-употребяваният клас медикаменти след аналгетиците. Около 50 % от предписваните в Европа антибиотици се използват във ветеринарната медицина. Ако не се използват обаче, може да настъпи бързо разпространение на болести по животните и епизоотии, които да прераснат в епидемии и да причинят колосални икономически загуби. За съжаление, неконтролираната им употреба както в хуманната, така и във ветеринарната медицина, има своята висока цена. Прекомерното им използване води до развитие на резистентност и адаптивност на патогените. Много от добре познатите ни антибиотици днес вече са загубили своята ефективност или надеждност. Ето защо горещо подкрепям резолюцията на Парламента, която изрично призовава Комисията и държавите-членки да се заемат по отговорен начин с решаването на проблема с нарастването на резистентността към антибиотици при животните.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Резолюцията признава, че при правилна употреба антимикробните средства помагат на селските стопани да поддържат здравето и производителността на селскостопанските животни и да гарантират доброто състояние на животните. Независимо от това обаче тя признава и необходимостта от строг контрол и мониторинг, поради което я подкрепих.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) За европейския животновъден отрасъл антимикробната резистентност е въпрос, свързан със здравето на животните, особено в случаите, когато лечението е неуспешно. В редица държави-членки вече са дадени насоки за разумната им употреба, което доведе до намаленото им използване. Въпреки положителните резултати, ни чака още много работа по този проблем. Ето защо се нуждаем от единни европейски политики за премахването на проблема с антибиотичната резистентност.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Днес Парламентът взе важно решение относно резистентността към антибиотици. Според мен събирането и анализирането на данни за употребата на продукти, свързани със здравето на животните, в това число и антимикробни средства, е много важно. Също така трябва да се гарантира ефективната и умерена употреба на тези средства, които не трябва да създават рискове за ефективността на прилаганите мерки за борба с болестите при хората, когато антибиотиците са средство на избор. Въпреки положителните резултати от проведените тестове за проследяване на остатъците от антибактериални вещества в животните и храните от животински произход в периода 2005-2009 г., все още не можем да се похвалим с контролирана тенденция за намаляване на употребата им, а само с наличие на отделни колебания в това движение. Особено тревожен е фактът, че според данните за 2009 г. по-голямата част от несъответствията по отношение на антибиотичните вещества са регистрирани в меда, заешкото месо и рибите от рибни развъдници, с други думи, продукти, смятани много често за ценни храни и използвани често при всекидневното хранене на европейските граждани. Ето защо целта на внимателното прилагане на антимикробната терапия и на обхватния надзор е по-доброто съгласуване на източниците за научни изследвания в областта на хуманната и ветеринарната медицина, което е много важно за гарантирането на човешкото здраве и хуманното отношение към животните.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията. Всяка година в Европа умират 25 000 души по причини, свързани пряко или косвено с антимикробната резистентност. Животните и храните от животински произход могат да играят роля за преноса на антимикробната резистентност върху хората. Ето защо антибиотиците трябва да се използват внимателно в животновъдството. Предложените от резолюцията мерки за предоставяне на повече информация на ветеринарните лекари и селските стопани трябва да се приложат възможно най-енергично.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията относно антимикробната резистентност идва в момент, когато тази резистентност представлява проблем, свързан със здравето на животните, за европейския животновъден отрасъл, който в бъдеще трябва да може да разчита на безопасността и ефективността на антимикробната терапия.

Прилагането на антимикробни средства при животните трябва да отчита потенциалната заплаха за хората, дължаща се често на неправилна дозировка на антибиотичните лекарства, неправилно лечение и постоянно излагане на действието на патогенни микроорганизми в болничните заведения.

Гласувах в подкрепа на този доклад, защото преносът на патогенни бактерии, съдържащи гени на антимикробна резистентност, представлява особено голяма заплаха за хората чрез поглъщането на споменатите бактерии и/или чрез ежедневния контакт с животните. Считам, че ангажиментът за научни изследвания е от съществено значение, тъй като те допринасят за разработване на антимикробни средства като ефикасно средство за борба срещу заболяванията както при хората, така и при животните. Употребата им обаче трябва да се ограничи само до случаите, когато тя е абсолютно необходима.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Резистентността към антибиотици е сериозен проблем за общественото здраве. Прилагането им при хората и животните крие риск от резистентност, когато това става неправилно или в недостатъчни дози. Антимикробната резистентност може да се пренесе от хората върху животните и обратно. Пациентите на болничните заведения и селските стопани са изложени на особен риск от въздействие от страна на резистентни бактерии. Налице е потребност от по-добра съгласуваност между научните изследвания върху резистентността в областта на хуманната и ветеринарната медицина, както и от бъдещи изследвания върху нови антибиотици, алтернативни терапевтични схеми и практики по превенция и контрол върху болестите при животните.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Животновъдството играе ключова роля в европейската икономика. Антибиотиците се използват често като гаранция за здравето на животните. Проблемът е, че както хората, така и животните могат да развият резистентност към антибиотиците, която да има сериозни последствия за здравето на хората. Затова е необходимо да се приемат подходящи стратегии като предохранителна мярка спрямо подобни рискове.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С настоящото Европейският парламент: 1. Приветства усилията на Комисията и нейните агенции по отношение на дейностите за съвместно събиране на данни в тази област, по-специално инициативата от 2009 г. за създаване на ESVAC (Европейска мрежа за надзор на потреблението на антимикробни средства във ветеринарната медицина); изразява съжаление във връзка с факта, че не всички държави-членки са се присъединили към мрежата ESVAC и призовава това да бъде сторено от повече държави; призовава Комисията да предостави незабавно подходяща правна рамка, така че на държавите-членки да бъдат дадени правомощия за извършване на ефикасно събиране на данни; 2. Призовава Комисията да се стреми към събиране на данни, което е хармонизирано и съпоставимо и с дейности, предприемани в трети държави, като например в САЩ.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Антибиотиците са естествени метаболитни продукти от дейността на гъбите или бактериите, които се използват за борба с бактериалните инфекции. Наред с другите им употреби, те се дават и като храна на животните с профилактична цел. Резистентността означава загуба на способността на антибиотика да убива бактериите или да пречи на растежа им. За да предотвратим това, трябва да изпълним някои медицински указания. Резистентните животински щамове могат да бъдат пренесени върху хора, което представлява сериозен здравен проблем, който може да доведе дори до резистентност при хората. Ето защо е правилно да се гласува в подкрепа на доклада, за да се насърчи най-после онова животновъдство, което успява да се справи без наличие на антибиотици.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Известно е, че понякога хората и животните, които приемат антибиотици, проявяват резистентност към действието им. Тя може да се пренася от животни на хора и по този начин да застраши здравето на последните или да усложни лечението на някои заболявания. Затова е много важно подробно да се следи употребата им в животновъдството и при отглеждането на домашни любимци. Става дума за защита на потребителите и сигурността на производството на храни, които трябва да бъдат гарантирани с еднакво високи стандарти във всички държави-членки на ЕС. Правилно е Европейският парламент, съставен от избрани народни представители, да настоява за действия от страна на Комисията. Можем да действаме бързо и ефективно само ако познаваме истинското състояние на проблема. Затова подкрепих доклада и очаквам Комисията да предложи в близко бъдеще предложение за мерки за надзор на употребата на антибиотици в животновъдството.

Доклад: Marietje Schaake (A7-0112/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, защото културата може да бъде ключов елемент в международните отношения, като допринася за развитието, приобщаването, демокрацията и предотвратяването на конфликти. Поради това тя следва да бъде включена в развитието на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) В новата цифрова икономика културните и творческите индустрии (КТИ) имат голям потенциал и са способни да насърчат изразяването на европейското културно многообразие и разпространение на икономически и социален напредък. Освен това културата и творчеството имат ключово значение за опазване и подобряване на културното ни наследство и ландшафт и са полезни за повишаване на културата на гражданите. Не трябва да подценяваме факта, че тези индустрии са един от най-динамичните сектори в Европа и представляват 2,6% от брутния вътрешен продукт на ЕС, като предлагат качествена заетост на около пет милиона европейски граждани.

Със Зелената книга, публикувана от Комисията преди една година, културните и творческите индустрии получиха дължимото признание, придобивайки решаваща роля в европейската културна визия, основана на информационното общество, иновациите и предприемачеството. За съжаление липсата на инвестиции, недостатъчната капитализация на дружествата, липсата на регулаторна рамка, която да отстрани пречките пред мобилността на творците, и все по-голямото разпространение на пиратството са някои от факторите, които възпрепятстват създаването на европейско културно пространство. Не трябва да забравяме, че световният успех на европейската индустрия се основава на голям професионализъм и творчеството на нашите хора на изкуството, които следва да бъдат защитени и насърчени с материални стимули, за да продължат чудесната си работа.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Основният аспект на европейската култура е, че тя не трябва да се популяризира във външните отношения по опростен начин, а като нещо вибриращо и живо заради особеностите й. Точно както говорим за европейски ценности, права и свободи, трябва да говорим и за европейската култура, нейното многообразие, творческия плурализъм и ролята на европейски посланик, която всеки творчески елемент от националната култура може да играе, за да се популяризира Европа като цяло. Преди да започнем да популяризираме културата извън Европа, дори самите ние трябва да поискаме да се запознаем с всички културни елементи, които са типични за Европа. Считам, че всеки гражданин на Европейския съюз е най-добрият посланик на европейската култура. Единственото условие е предварително да получи възможно най-простата възможност да проучи културното богатство на региона, в който живее.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. ЕС е общност от ценности, характеризираща се с културно многообразие, в която поредицата от разширявания на ЕС, личната мобилност в споделяното европейско пространство, установените и новите миграционни потоци и всички видове обмен с останалата част на света подпомагат стимулирането на културното многообразие. Културата изпълнява роля в двустранните споразумения за развитие и търговия, както и чрез мерки като европейските инструменти за развитие и сътрудничество, за стабилност, за демокрация и права на човека и за предприсъединяване, Европейската политика на съседство (ЕПС), Източното партньорство, Съюза за Средиземноморието и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), като всички те разпределят ресурси за културни програми. Съгласен съм, че е необходимо да активизираме културния и образователния обмен с трети държави, който може да укрепи гражданското общество, да насърчи демократизацията и доброто управление, да утвърди правата на човека и основните свободи и да осигури градивни елементи за трайно сътрудничество.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът изпраща ясно послание: Европейският съюз трябва да включи последователна и координирана културна стратегия във външната си политика. Връзките, които обединяват по-специално Европа и държавите на юг от Средиземно море, търпят дълбоки промени. Вятърът на свободата духа в арабския свят. Културата е важно предимство. Тя допринася за жива и дълготрайна демокрация. Културният и образователният обмен насърчава появата на организирано гражданско общество. Културното сътрудничество също е един от ключовете за успеха на Съюза в Средиземноморието. То насърчава народите да споделят, да взаимодействат помежду си и всеки ден да си засвидетелстват уважение и по-голямо разбиране.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Беше важно Европейският парламент твърдо да напомни в колко голяма степен трябва да насърчаваме многообразието, културното наследство и културния обмен в цялата външна дейност на ЕС. Като създател на интеграцията, търпимостта и взаимното разбиране, културата е основен елемент на нашите общества, който трябва да насърчаваме в дипломатическите ни усилия в полза на правата на човека и демокрацията. В доклада се подчертава обаче, че културното измерение на външната дейност все още е слабо развито и недостатъчно съгласувано и че е необходимо да приемем обща и последователна стратегия в тази област. Също така потвърждаваме нашата подкрепа за свободен интернет, като осъждаме цензурата в интернет и заплахите, произтичащи от нея за правата на човека, достъпа до и споделянето на световното културно наследство. Докато европейските граждани споделят редица общи културни ценности, ще служим на европейските интереси най-добре, ако говорим с общ глас.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз е известен със своето разнообразие от културни форми. Според мен европейските ценности като зачитането на правата на човека, демокрацията и основните свободи се предават и от нашите културни продукти. Знанията и международните умения са от ключово значение за образователните системи, както е посочено в стратегията „ЕС 2020“. Многоезичието, електронните умения и културната осведоменост ни позволяват да се възползваме от много възможности в условията на днешния пазар на работни места в световен мащаб. Ето защо културата следва да се интегрира в широкия спектър на дейностите, които съставляват външната политика на ЕС. Последователна и координирана стратегия на ЕС по отношение на културата във външната дейност на ЕС понастоящем не съществува. Виждаме разпокъсаност и разпръснатост не само между държавите-членки, но и между различните департаменти и институции на Европейския съюз.

Тази разпокъсаност, лишена от обща стратегия, спъва ефективното използване на ресурсите и бюджетите за сектора на културата. Затова призовавам Комисията да обмисли интеграцията и опростяването на културата както във външната дейност на ЕС, така и в рамките на европейските институции.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Подкрепям доклада на колегата от моята група, защото подчертава всеобхватното естество и значението на културата във всички аспекти на живота и счита, че културата трябва да бъде взета предвид във всички външни политики на ЕС.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че културният аспект на европейските политики, който се стреми към постигането на по-голямо сближаване, е важен. Ето защо приветствам всички културни програми, чиято цел е да се създаде европейска идентичност от споделени ценности и взаимно разбирателство. Вярвам в значението, което определени културни инициативи могат да имат за отношенията в рамките на Съюза, както и за дипломатическите отношения с трети държави. Културните елементи на различните държави може да се използват като мост към мирно сътрудничество с оглед на стабилността.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Културното измерение на външната дейност на ЕС не следва да се подценява и е важно г-жа Аштън да продължи да го интегрира в работата си с ЕСВД.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон доведе до създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), чиято дейност следва да включи координирана и последователна стратегия за културна дипломация. Темата на доклада, който подкрепям по принцип, е важна. Много от предложенията в доклада като насърчаването на обмена между младите хора и укрепването на връзките с организации на гражданското общество в трети държави са предложения, които застъпих в моя доклад относно преглед на Европейската политика за съседство – Южно измерение и които бяха приети от залата. От настоящия доклад искам също така да подчертая зачитането на опазването/насърчаването на езиковото/културното богатство във всяка държава-членка, значението на разпространението на европейските културни ценности като средство за насърчаване на основните права, демокрацията и доброто управление и значението да има културно „аташе“ във всяко едно представителство на ЕС в чужбина.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Мнозина се чудят дали има такова нещо като европейска култура, сравнявайки я често с Европа на културите или „европеизация“ на културите. За нас, които считаме, че Европа има идентичност, ценности, отговорът е очевиден: наистина има европейска културна идентичност. Именно на културното измерение ЕС следва да обърне по-голямо внимание в своите дипломатически усилия, особено по отношение на насърчаването на правата на човека, демокрацията и развитието в трети държави. За целта върховният представител следва да създаде Генерална дирекция „Културна дипломация“ в рамките на Европейската служба за външна дейност и да назначи във всяко представителство на ЕС в трети държави лице, което да отговаря за културните отношения и за насърчаване на европейската култура. В същото време следва да помислим за въвеждане на културни визи за творците и за всички, които работят в сектора на културата.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Освен икономическа сила Европейският съюз е и културна сила, чието влияние далеч надхвърля неговите граници. Фактът, че различни държави имат традиционни исторически връзки с европейските държави-членки, утвърждава способността на Европа да прониква в други култури и да се разбира в други части на света. Значението на фактора език като средство за поддържане и задълбочаване на тези контакти не може да се преувеличава.

Съжалявам, че въпреки всички декларации за намерение Европейският съюз продължава да не разбира доколко следва да насърчава преподаването на европейските езици, които са особено подходящи за комуникация в институциите му. Вместо това ЕС избра тесногръда езикова политика. Бих искал това да се промени.

Външната политика като тази, която Съюзът предлага да се развива, не може да пренебрегва културното измерение, а трябва да го има предвид като актив, като ценност, която невинаги е осезаема, но е особено важна в един свят, все по-податлив на „меката сила“ на държавите и международните организации. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) ще има важна роля в това отношение. Надявам се, че ще може да отговори на предизвикателството.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът на г-жа Schaake касае културното измерение на външната дейност на Европейския съюз. Въпреки че може да изглежда странно да говорим за културата, която е несъществено благо, когато много европейци са изправени пред ежедневния проблем да си набавят стоките, които са от съществено значение за тяхното оцеляване, не можем да пренебрегнем темата: вместо това трябва да мислим, че освен че е от основно значение за качеството на нашия живот, тя може и трябва да бъде възможност за икономическо развитие и създаване на работни места за младите хора, както очевидно и фактор за единство и сближаване между народите. ЕС трябва да бъде общност от културни ценности, в която многообразието е актив и фактор за единство и сближаване, или както казва докладчикът, „инструмент за запазване на мира и стабилността в световен мащаб“. Следователно трябва спешно да разгледаме липсата на външна политика в областта на културата. Гласувам в подкрепа на доклада, защото съм съгласен с предложенията в него и се надявам, че културата ще помогне да се намерят решения за излизане от кризата и че ще бъде актив за благосъстоянието на европейските граждани.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад потвърждава съществуващото в Европейския съюз схващане относно културата: експлоатация, която поставя културата в услуга на външната политика чрез концепцията за културна дипломация. С други думи, културата се разглежда като един вид авангард за поддържането и разпространяването на интересите на ЕС и държавите-членки по света (параграф 22), а ето и целта: насърчаване на международната търговия (параграф 23). Колко често това не е синоним на политики и практики, които анулират или не зачитат идентичността и културата на всяка държава?

Докладът съдържа и заблуда, която продължава да изниква в дискурса на ЕС относно културата: че има единна европейска идентичност, единна европейска култура и дори че тя се основава на ценности като свобода, демокрация, търпимост и солидарност.

Културата, като всички исторически явления, не се основава на хомогенна и споделена идентичност: точно обратното, тя е израз на антагонизъм, конфликти и периоди на културно господство. Европейската култура, както е добре известно, е длъжна на много култури в различни части на света, като хората, подложени на европейския колониализъм например.

Това е доклад, който представя неправилно и експлоатира понятието култура.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад потвърждава съществуващото в Европейския съюз схващане относно културата: експлоатация, която поставя културата в услуга на външната политика чрез концепцията за културна дипломация. С други думи, културата се разглежда като един вид авангард за поддържането и разпространяването на интересите на ЕС и държавите-членки и за насърчаване на международната търговия. Колко често това не е синоним на политики и практики, които анулират или не зачитат идентичността и културата на всяка държава?

Докладът съдържа и заблуда, която продължава да изниква в обсъжданията в ЕС относно културата: че има единна европейска идентичност, единна европейска култура и дори че тя се основава на ценности като свобода, демокрация, търпимост и солидарност.

Културата, като всички исторически явления, не се основава на хомогенна и споделена идентичност: точно обратното, тя е израз на антагонизъм, конфликти и периоди на културно господство. Европейската култура, както е добре известно, е длъжна на много култури в различни части на света, като хората, подложени на европейския колониализъм например.

Европейският съюз не може да рискува нашето културно многообразие или да представя неправилно и да експлоатира понятието култура.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото културната дипломация представлява крайъгълен камък за изграждане на доверие и дълготрайни връзки с гражданите на трети държави. Културата следва да бъде жизнен и хоризонтално интегриран елемент в широкия спектър на дейностите, които съставляват външната политика на ЕС: от търговските отношения на ЕС до разширяването и политиката му за съседство, политиката на сътрудничество за развитие и общата външна политика и политика на сигурност. Културата има също така икономическа стойност: европейските културни индустрии допринасят за развитието на европейското предприемачество, иновациите и бизнеса, а разнообразният културен ландшафт на ЕС го превръща в най-привлекателната туристическа дестинация в света. Вибриращият културен климат прави живота в ЕС привлекателен както за бизнеса, така и за хората. Последователна и координирана стратегия на ЕС по отношение на културата във външната дейност на ЕС понастоящем не съществува и е необходимо да бъде разработена. Поддържането и насърчаването на привлекателността на Европа в една глобално свързана и конкурентна среда не представлява лукс, а необходимост. Разпокъсаността и разпръснатостта се наблюдават не само между държавите-членки, но и между различните департаменти и институции в рамките на ЕС. Тази разпокъсаност, лишена от обща стратегия, спъва пълното и ефективно използване на културните ресурси и бюджети. Следователно тази стратегия е абсолютно важна за ЕС.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Европа е люлка на изключително богата и разнообразна култура. Европейският съюз следва да използва това наследство за насърчаване на интеграцията и сътрудничеството в държави, които не принадлежат към Съюза. Не трябва да забравяме, че Европейският съюз се състои от 27 много различни държави-членки. Важно е да култивираме и да запазим културното многообразие. Съгласен съм, че общата европейска политика изисква разработването на последователна стратегия относно външната културна дейност. Важно е Европа да разгърне потенциала си в процеса на популяризирането си в света.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) „Единство в многообразието“ е мотото, което всички споделяме като европейски граждани и което е израз на чувството за принадлежност към Европейската общност: кръстопът на народи, култури и обичаи, които са обединени въпреки икономическите, религиозните и други различия. Подкрепата ми за доклада на г-жа Schaake е продиктувана именно от необходимостта да утвърдим споделената осведоменост. Културата следва да играе обединяваща роля както във външните, така и във вътрешните отношения, т.е. в отношенията на секретариата за икономически мониторинг (ЕСВД) европейската култура може да бъде знаменосец на европейските ценности, които чрез диалог с култури извън Европа следва да допринесат за мирно сътрудничество и конструктивно разбирателство между народите.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Искам да изразя одобрението си за включването на въпросите, свързани с културата, в действията на дипломацията на ЕС. За света е важно да се докосне до разнообразната по форма и съдържание култура на държавите-членки на ЕС. Лично аз се надявам представянето да бъде географски балансирано, така че културата на всяка от държавите-членки да е представена в подходящо съотношение. За целта Комисията следва да представи предложение за такива действия, което след това да се преработи в официален документ.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Европа е общност на свобода, отговорности и демократични ценности. Културата, идентичността, ценностите и позицията на ЕС на световната сцена са взаимосвързани. Европейските интереси се обслужват, когато културните аспекти се разработват стратегически чрез сътрудничество и партньорство, както чрез културни програми, така и чрез интегрирането на културните аспекти в икономическата и външната политика и политиките за сигурност и развитие.

Обмяната на литературни произведения, филми, музика и културно наследство допринесе за отварянето на врати на разбирателство и за изграждане на мостове, свързващи хората. Тези форми на културно изразяване свидетелстват за европейската идентичност в цялото й многообразие, а така също и за европейските ценности. Освен това ЕС разполага със значителен опит, който би могъл да сподели, в областта на преодоляването на конфликти и установяването на стабилност въз основа на общи интереси и взаимно разбирателство.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Докладът относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ в много отношения е тясно свързан с доклада относно „Съюза за иновации“. Искам да обърна внимание по-конкретно на значението, което се приписва на образованието на гражданите, в това число и на по-доброто разбиране на въпроса за защитата на произведенията, свързани с права върху интелектуална собственост. Трябва твърдо да подкрепим и да развием широко пренебрегваната област не само на образованието, но и на обучението, както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки. Имам резерви по отношение на етикетирането понастоящем на произведенията на културата като стоки и услуги. Това е подвеждащо и може да се разглежда като израз на икономически неолиберализъм в културната сфера. Например едно литературно произведение, произведение на изкуството или на музиката е преди всичко важна проява на таланта на твореца и обществен отговор. Не само е просташко, но и ненормално да ги разглеждаме само като стоки или услуги.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) За съжаление последователна и координирана стратегия на ЕС по отношение на ролята на културата във външната дейност на ЕС понастоящем не съществува. Както е добре известно, нашите интереси се обслужват най-добре, когато говорим с един глас. Общата ни външна политика трябва да се основава на културна дипломация, тъй като позицията на Европа в света може да се укрепи чрез културата като неразделна част от икономическата политика и политиките за сигурност и развитие. Ще постигнем по-добро разбиране на нашия континент, като разпространяваме филми, музика и литература. Освен това разнообразният културен ландшафт на ЕС го отличава като най-привлекателната туристическа дестинация в света. Приветствам конкретните предложения, представени в доклада, за приобщаване на гражданското общество, хората на изкуството, преподавателите, учащите се и предприемачите в оформянето на съдържанието на външните културни взаимоотношения. В същото време категорично трябва да вземем предвид огромния потенциал на новите технологии, които са и източник на информация, и инструмент за улесняване на свободата на изразяване. Считам, че ще е полезно Европейският парламент да включи културата в обсъжданията с други парламенти по света, с цел да помогне да се установи обща практика в европейската външна дейност.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европа е общност на свобода, отговорности и демократични ценности. Културата, идентичността, ценностите и позицията на ЕС на световната сцена са взаимосвързани. Европейските интереси се обслужват, когато културните аспекти се разработват стратегически чрез сътрудничество и партньорство, както чрез културни програми, така и чрез интегрирането на културните аспекти в икономическата и външната политика и политиките за сигурност и развитие. Обмяната на литературни произведения, филми, музика и културно наследство допринесе за отварянето на врати на разбирателство и за изграждане на мостове, свързващи хората. Тези форми на културно изразяване свидетелстват за европейската идентичност в цялото й многообразие, а така също и за европейските ценности. При развитието на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е важно да се проучи и укрепи ролята, която изпълнява и трябва да изпълнява културата във външната дейност на ЕС. Включването на културата може да допринесе за взаимно разбирателство, мирно сътрудничество и стабилност, както и да бъде от полза за икономиката.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Ако глобализацията безспорно благоприятства бързото увеличаване на обмена, то трябва да се борим срещу опасността от еднообразие на културите. Културата е носител на откритост и двигател на демокрациите и противодейства на националистическите реакции, расистките изкушения и изключването, които се подхранват от финансово-икономическата криза, кризата с климата и продоволствената криза. Културите са призвани да се обогатяват една друга в дух на взаимно зачитане. Те са източник на неизчерпаема, възобновяема енергия. В повечето случаи културното творчество описва или изразява визия, ангажираност, вземане на страна, което може да бъде уместно или неуместно. То представлява упражняване на право, включително правото да осъжда. Имаме голяма нужда от творци, от техния критичен поглед към света, от ролята им като възпитатели на нашите общества. Те предвиждат бъдещето и прогнозират развитието на обществото, защото виждат по-бързо и по-далеч от политиците. Трябва да работим за плуралистичен свят с непокътнати способности за творчество и в полза на новото и на многообразието. Трябва да преосмислим системата за глобално управление. Трябва да създадем ново политическо пространство с глобални измерения, което взема предвид политическото измерение на културното многообразие.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Културното богатство на Европа е ценна стока, която е важно да съхраним. Постоянно слушаме, че културното многообразие трябва да се насърчава. Твърде много се съсредоточаваме върху насърчаването на културното многообразие от мюсюлманското имигрантско население, без да гарантираме, че нашата собствена култура от своя страна се признава в държавите от ислямския свят. Предложеното по-добро интегриране на европейските културни аспекти като неразделна част от икономическата и външната политика и политиките за сигурност и развитие зависи от формата, която то ще приеме.

Естествено няма причина да се противопоставяме на обмен на литература, филми, музика и други подобни, но очакванията по отношение на ислямския свят не трябва да бъдат прекалено раздути – достатъчно е само да помислим за забраната на музиката в корана. Най-важното е да запазим християнските корени в съзнанието си и да отдадем по-голям приоритет във външната политика и политиката на развитие на защитата на християните в други държави, тъй като те са в края на краищата най-преследваното малцинство в света.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Няма съмнение, че културната дипломация помага да се изгради доверие и да се култивират трайни отношения между гражданите на ЕС и гражданите на трети държави и че сравнителното предимство на Европа в сектора на културата е стабилно и следователно е ценен политически инструмент на външната политика. Новите технологии предоставят нови възможности за разпространение на европейското културно наследство и за укрепване на транснационалните връзки. Тъй като интернет е място за срещи в световен мащаб, ЕС следва да разработи специфични политики за насърчаване на европейската култура. Уебсайтът Europeana е стъпка в тази посока, но за съжаление все още не е реализирал потенциала си. Също така не следва да се пренебрегва приносът на културата за икономиките на европейските държави. Смята се, че понастоящем делът на културата възлиза на 2,6% от европейския БВП. Очевидно държави с богата история, традиции и култура, като например Гърция, няма какво да губят, като популяризират културното си наследство и ценностите си.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът касае културното измерение на външната дейност на ЕС. Съгласна съм с докладчика, че се нуждаем от обща стратегия за културното измерение. Не става въпрос за повече инвестиции, а по-скоро за по-добри инвестиции. Насърчаването на културата е насърчаване на демокрацията. Предложената координация може да помогне да се гарантира по-ефективно използване на ресурсите, особено когато се правят съкращения в бюджета, най-вече в сектора на културата. Съществуващата мрежа на Европейския съюз от националните културни институти следва да бъде важен партньор за сектора. Членовете на мрежата имат значителен опит не само в работата в тази област, но също така в организирането на културни дейности с подходящо разграничение от правителствата, което е от решаващо значение в сектора. Освен координация има и културна дипломация на равнище държави-членки. Но много трети държави се интересуват специално от Европейския съюз, а не само от отделните държави-членки. Затова само общата стратегия ще преодолее съществуващата разпокъсаност, която възпрепятства пълното и ефективно използване на ресурсите и бюджетите за култура. Поради всички изброени причини гласувах в полза на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Културата играе изключително важна роля в Европейския съюз, който е пространство, целящо да бъде „единно в многообразието“. Първо, следва да подчертаем неоспоримия й интеграционен аспект, който позволява съществуването на споделени пространства: т.е. места, в които хора с различни културни перспективи са общо представени. Неслучайно изложението на мотивите в доклада започва с интересен цитат: „ От културна гледна точка рокендролът беше елемент с решаващо значение за отслабването на комунистическите общества и приближаването им към света на свободата“ (Андраш Симони). Второ, следва да се подчертае безспорното икономическото въздействие, което може да окаже ангажиментът за разпространение на европейска култура. Става въпрос за разпространение и защита на европейските ценности на световно равнище, както и за гарантиране на всички възможни равнища на зачитането на основните им аспекти, като например свободата на изразяване в интернет. Това са причините, поради които гласувам в подкрепа на доклада.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Като гласувам за доклада на г-жа Schaake, призовавам за създаване на истинска европейска културна дипломация с цел популяризиране на нашите ценности извън ЕС. Възприемането на културата като стратегически елемент на външната политика в действителност ще позволи на Европа да навакса пропуските в сравнение с определени държави. Китай конкретно инвестира много в културната дипломация, за да подобри образа си и да привлече туристи. Европа трябва да направи същото, за да продължи да играе главна роля на световната сцена. Докладът съдържа няколко предложения за постигането на тази цел: например предложението да се определи лице във всяко представителство на ЕС в трети държави, което да координира културните връзки и взаимодействие между ЕС и въпросните държави, или предложението проектът на организационната структура на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да включва длъжности, специално приспособени към културните аспекти, и да бъде създадено координационно звено. Освен това изглежда уместно трети държави да участват в по-голяма степен в програмите на ЕС, посветени на културата, а също на мобилността, младежта, образованието и обучението: достъпът на младите граждани от въпросните държави до тези програми трябва да бъде улеснен.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът първоначално предвиждаше външните отношения на равнище ЕС да се съобразят почти изцяло с новите медии. Това е почти непроменено, както и идеята, че ЕС следва да изнася културата си. Зелените настояха вместо това да се насърчава „културно сътрудничество“. Някои от препоръките, приети в комисията по култура и образование, всъщност не са нови, като информационния уебсайт относно програмите в областта на културата и външните отношения на ЕС, заедно с календара на проявите на ЕС в целия свят, плюс контактите с гражданското общество. Някои членове, като член 44 относно подкрепата на националните усилия за защита и опазване на културното наследство, за борба с незаконната търговия с културно наследство или творчески произведения, не дават много смисъл на самия въпрос. С две думи, докладът всъщност не решава въпроса, а събира парчета от съществуващите възможности, за да включи културата в дневния ред както на ЕС, така и между ЕС и трети държави. Това е нова глава в усилията за пълноценно използване на културата като инструмент на мира.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Споделянето на културното наследство между хората е важно както в рамките на ЕС за утвърждаване на европейската идентичност, така и в отношенията на Съюза с трети държави. Затова подкрепям укрепването на външните действия в тази посока. Ресурсите за културата често са разпръснати сред множество проекти. Ефективното използване на средствата допълнително се възпрепятства от политическата разпокъсаност. Ето защо е необходимо Европейската служба за външна дейност незабавно да приеме съгласувана и единна стратегия на културна дипломация, включително да назначи специален представител на ЕС за трети държави.

И накрая, считам, че все повече следва да наблягаме на използването на нови технологии, които могат да увеличат броя на начините за достъп до културно съдържание. От съществено значение е ЕС да играе водеща роля в този контекст, като разработва решителни политики, които могат да защитят интернет от формите на цензура, типични за репресивните режими.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) През 1990 г. в книгата си „Обречена да води“ („Bound to Lead“) видният американски професор Джоузеф Най въведе понятието „мека сила“. Какво означава то? „Меката сила“ е способността на международен играч да влияе на другите без принуда, като например културната динамика. Защо след четвърт век Съединените щати продължава да бъде суперсилата, която познаваме? Защото, освен военния арсенал, САЩ успява да изнася културата и идеите си и да ги прави привлекателни. Европа трябва да направи същото, трябва да защитава своя културен модел и ценностите си на международната сцена. С настоящия доклад Европейският съюз прави оценка на влиянието, което Европа може да има, ако успее да добави културно измерение в своята дипломация. Затова подкрепям препоръките в доклада. В очакване на прилагането на истинска обща дипломация и истинска европейска политика на отбрана европейската „мека сила“ и културната дипломация са сред малкото средства за оказване на влияние, с които разполагаме.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Одобрих доклада относно културното измерение на външната дейност на ЕС. В частност искам да подчертая необходимостта от преглед на съществуващите програми с културен елемент и от изготвяне на Зелена книга и съобщение на Комисията, в които се посочват конкретни политики за ролята на културата във външната дейност на ЕС. Понастоящем културното сътрудничество на държавите-членки с трети държави се осъществява на двустранна основа. Липсват споделени и съгласувани принципи и действия, което прави невъзможно ефективното използване на културните ресурси на Европа и на творческия потенциал на Съюза. Една обща стратегия може да насърчи развитието на културните ресурси на Европа, изграждането и задълбочаването на социалните отношения, обмена на добри практики и подобряването на културната позиция на ЕС на международната сцена. Твърдо подкрепям включването на културните аспекти в проекта на организационна структура на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Важно е още да се предостави подходящо обучение на персонала на ЕСВД по отношение на културните и цифровите аспекти. Културата също така е важен фактор в борбата за правата на човека и подкрепата за демокрацията.

Сътрудничеството в тази област ще спомогне за установяването на диалог с общества от различни култури. Аз съм привърженик на т. нар. „запазена марка Европа“ и на развитието и популяризирането й в области като подкрепата на таланта, туризма и разпространението на универсалните ценности, което следва да се основава на по-тясно сътрудничество между държавите-членки на ЕС.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Радвам се, че докладът относно културното измерение на външната дейност на ЕС, който потвърждава, че културата трябва да бъде в сърцето на европейската дипломация, беше приет. При цялото разнообразие европейците споделят много големи ценности като зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, които трябва да обхванат и международната сцена. „Запазена марка Европа“ трябва да се разпространява от истински посланици. Приветствам и новите предложения като създаването на културно звено в рамките на Европейската служба за външна дейност или назначаването на „културно аташе“ за всяка държава-членка. Именно чрез координиране на националните инициативи ще може да се появи културна Европа. Развитието на нови информационни технологии прави културата достъпни за най-голям брой хора. Според мен Европейският съюз трябва да се възползва от тази възможност да отстоява своята културна неповторимост и да насърчава творчеството. Длъжна съм да гласувам в полза на доклада, който вече не разглежда нашата култура като наследство от миналото, а като една от движещите сили на европейската дипломация на утрешния ден.

Доклад: Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (A7-0143/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на предложението, защото считам, че е необходимо прилагането на общностна динамика, способна да стимулира културните и творческите индустрии, поради което те трябва да възприемат новаторски икономически модели и да получат достъп до предоставянето на нови, законни онлайн услуги. Следователно е необходимо да бъде създаден истински единен пазар за онлайн съдържание и услуги, да се предприемат конкретни действия за увеличаване ролята на културните и творческите индустрии като катализатори на иновациите и структурните промени, да се обединят участниците на регионално, национално и европейско равнище и да се създадат нови продукти и услуги, които да генерират растеж и работни места. Секторът на културата играе ключова роля в Европа и привлича гражданите, предприятията и инвестициите. По този начин той извежда на преден план Европа като динамично и стимулиращо място, на което е приятно да се живее и работи. Ясно е, че един енергичен културен сектор, който отбелязва растеж, е от съществено значение за Европа, в качеството на творческа икономика, основаваща се на знанието. Секторът на културата привлича също така квалифицирани и творчески лица. Към настоящия момент се признава, че културните и творческите индустрии са също така важни двигатели на икономическите и социалните иновации в редица други сектори.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Културните и творческите индустрии следва да бъдат поставени в центъра на нова европейска политическа програма в съответствие с икономическите потребности на сектора и мерки за приспособяване към иновациите в цифровата ера. Съгласен съм, че за да се повиши потенциалът на сектора, инициативата „Програма в областта на цифровите технологии“ трябва да се приложи успешно, за да могат културните и творческите индустрии да се възползват напълно от всички възможности, създадени от широкообхватните, високоскоростни широколентови връзки и новите безжични технологии, както и да се приспособят успешно към тях. Много е важно европейската цифрова библиотека да бъде разширена и разработена като ключов център за културното наследство и творчеството на Европа и за защита и подкрепа на културното наследство.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Културните и творческите индустрии са от решаващо значение за европейските граждани поради икономическия и културния си характер. Защото тези индустрии, освен че участват в насърчаването на културното и езиковото многообразие и в развитието на европейското културно наследство, също допринасят за икономическото развитие чрез стимулиране на работните места, икономическия растеж и създаването на богатство. С днешното гласуване се ангажираме ясно с по-голямо признание за културния сектор, като подчертаваме, че потенциалът му продължава да бъде голям, защото винаги се справя с правни или икономически пречки. Следователно, за да повишим потенциала му, предлагаме конкретни решения като общоевропейска система за лицензиране и подобряване на достъпа до кредит и микрофинансиране. Също така отбелязваме важния напредък, който интернет представлява за нашите общества, дори ако води до нови предизвикателства като гарантирането на достъп за всички и икономическия модел на културния сектор. Така Европейският парламент, който е наясно с решаващата роля на културата в европейското общество, отправя ясен призив за увеличаване на подкрепата за културните дейци.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Важно е да отключим потенциала на културните и творческите индустрии. Необходимо е да анализираме културните и творческите индустрии и въздействието им върху европейската икономика, като идентифицираме, определим и опишем всяка по отделно, за да подчертаем техните характеристики, да разберем по-добре техните цели и проблеми и да приложим по-ефективни мерки.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в полза на доклада, който има за цел да признае и укрепи икономическото и социалното значение на културните и творческите индустрии. Съсредоточаването на вниманието на ЕС върху тези индустрии и организирането на техния потенциал чрез последователна стратегия, включително и финансиране, отговаря на най-малко два от приоритетите, които Северната лига (Lega Nord) винаги е отстоявала. Това са, първо, насърчаването и възраждането на местното културно наследство, което може да бъде езиково, музикално, архитектурно или художествено в най-широкия смисъл на думата, с цел запазване на разнообразието и индивидуалността на интелектуалните хоризонти в епоха на обобщаване или по-скоро на банализиране и обезценяване на културното послание. Второ, институционалният ангажимент към културните и творческите индустрии ще даде възможност на талантливи млади хора конструктивно да развият своите способности и амбиции, като им предложи платформи, някои професионални, които ще доведат до нови възможности за работа и същевременно ще ги спасят от похабяването на таланта им в области, които са в културен застой или просто негодни за целта. Затова подкрепям въпросния доклад.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Секторът на културата играе ключова роля в Европа и служи за привличане на гражданите, предприятията и инвестициите, с което извежда на преден план Европа като динамично и стимулиращо място, на което е приятно да се живее и работи. Ясно е, че един енергичен културен сектор, който отбелязва растеж, е необходим на Европа, в качеството на творческа икономика, основаваща се на знанието. Секторът на културата привлича също така квалифицирани и творчески лица. Към настоящия момент се признава, че културните и творческите индустрии са също така важни двигатели на икономическите и социалните иновации в редица други сектори. Някои държави вече до голяма степен черпят от многостранните ресурси на културните и творческите индустрии. Но Европейският съюз все още трябва да изработи стратегия, чрез която могъществото и творчеството на неговата икономика, както и социалното сближаване в рамките на неговото общество, да се основават на културното богатство. Зелената книга на Европейската комисия поставя в подходящ момент начало на разискване за отключване на „потенциала на културните и творческите индустрии“ и официално признава значението на този сектор. В рамките на Европейския съюз от началото на деветдесетте години на ХХ век растежът, отбелязан от културните и творческите индустрии, беше експоненциален по отношение на създаването на работни места и приноса към БВП.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в полза на доклада на г-жа Sanchez-Schmid, който съдържа предложения за насърчаване на развитието на културните и творческите индустрии. Докладът призовава да се създаде статут на европейските дейци на изкуството, така че те да могат да се ползват със задоволителни условия на работа и подходящи мерки по отношение на данъчните режими, правото им на работа, социалноосигурителните права и авторските права с оглед подобряване на мобилността в рамките на Европейския съюз. Съгласен съм с докладчика, че трябва да се подчертае необходимостта от запазване на специфичните особености на някои занаяти и предаването на умения, особено в културния, творческия и занаятчийския сектор, както и от гарантиране на механизмите за предаване на знания.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам показания интерес в потенциала на културните и творческите индустрии. Вярвам в положителното въздействие, което тяхното развитие може да има както в икономически план – създаване на нови работни места и принос за брутния вътрешен продукт (БВП), така и в социален план – социална и културна интеграция на членовете на обществото. Поради това приветствам подкрепата за творческия сектор, защото считам, че това е правилният път за постигане на траен и устойчив растеж на европейската икономика, като се има предвид глобалната ситуация днес. Иновациите, структурното сближаване и създаването на нови продукти и услуги трябва да бъде приоритет, който да се взема предвид при изготвянето на всяка европейска политика.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на доклада Sanchez-Schmid относно развитието на културните и творческите индустрии. С почти 14 милиона работни места и с устойчив растеж дори по време на кризата, продължава да е от съществено значение да оказваме неизменна подкрепа на тези индустрии заради толкова големия им икономически и културен принос. Създаването на статут на европейските дейци на изкуството, въвеждането на по-ниска ставка на ДДС за стоките с културен характер и подобряването на разпространението на законните цифрови оферти са подходящи и важни мерки за гарантиране на международното културно влияние на Европейския съюз.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През последните две десетилетия растежът, отбелязан от културните и творческите индустрии, беше експоненциален по отношение на създаването на работни места и приноса към брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите-членки. Поради тази причина и заради сегашните изключително благоприятни условия, в които се намираме, е важно да използваме и повишим потенциала на тези индустрии. Следователно е необходимо да се възползваме от потенциала на цифровата ера, да приложим общностна динамика и да стимулираме културния сектор, за да се сдобият тези индустрии с новаторски икономически модели.

Поздравявам докладчика и се присъединявам към призива й за по-амбициозна Зелена книга на Комисията, която да доведе до появата на истински вътрешен пазар, с което да се позволи създаването на работни места и да се гарантира по-голямо социално сближаване.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът на г-жа Sanchez-Schmid представя как Европейският съюз може да отключи потенциала на културните и творческите индустрии. Това е разискване, чието начало се поставя със Зелената книга на Европейската комисията в момент, когато цифровата ера нахлува в нашия живот и глобализацията се превръща в предизвикателство за културните и творческите индустрии. Ако ЕС може да приложи общностна динамика, която да стимулира предприятията чрез подкрепа за иновациите и модернизацията, ще бъдем в състояние да насърчим заетостта и социалното сближаване и, както казва докладчикът, да превърнем Европейския съюз в „най-конкурентоспособната и най-динамичната икономика по света, основаваща се на знанието“. Гласувах в подкрепа на доклада, защото вярвам в потенциала на творческите индустрии и в обещаващото им бъдеще. Но за да не бъдат изпреварени от международни партньори, е необходимо да се ангажираме бързо и твърдо с новите технологии – в частност с информационните технологии – и с научноизследователската и развойна дейност и иновациите. ЕС следва също така да подкрепя и насърчава художественото творчество, както и мобилността на културните дейци, така че то да става все по-универсално и глобално.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа, защото за да се освободи потенциалът на културните и творческите индустрии, е от съществено значение да се развива наред с другото висококачествено обучение в сферата на творчеството и културата, териториалното разпределение, партньорствата на местно равнище, творчеството и креативността, предаването на експертен опит, финансирането, партньорствата между държавния и частния сектор и обменът на най-добри практики. Необходимо е създаването на конкуренция между културните и творческите индустрии, като не се забравя необходимостта в тази връзка от отчитането на характеристиките, присъщи на всяка една от тези индустрии, и фактът, че те изискват различни форми на подкрепа. Европейският съюз трябва да прилага мерки за подпомагане на творческия сектор. Желателно е тази Зелена книга да постигне въздействие в краткосрочен и средносрочен аспект, посредством конкретни разработки на европейско равнище в такива области като данъчното облагане на стоките и услугите онлайн и възможността да се използват механизмите за финансиране, предлагани от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд. Факт е, че за да се позволи на културните и творческите индустрии да изпълнят изцяло своята динамизираща роля, следва да бъдат създадени механизми за финансиране, които да се съчетаят с реална експертна оценка на спецификите на културните индустрии и с адаптирано към тях данъчно облагане. Държавите-членки трябва да поемат твърд ангажимент за опазване и подкрепа на своето културно наследство. С оглед на все по-засилващото се значение на културните и творческите индустрии, а също и на целта за укрепване на този сектор, който е от стратегическо значение за постигането на целите на „Европа 2020“, Комисията следва да изготви Бяла книга, която ще отключи културния и творческия потенциал.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че е от съществено значение Комисията да продължи да полага усилия за по-добро определение на културните и творческите индустрии за по-голямото им признаване от гражданското общество. Предвиждам голям потенциал на културните и творческите индустрии, особено ако вземем предвид възможното и необходимо сътрудничество с университетите, научноизследователските центрове и художествените училища, с които можем да изработим съвместни програми за обучение и възможности за учене през целия живот. От съществено значение е, госпожи и господа, разпространението на практики и ноу-хау и подобряването на обучението чрез специални програми за професионално обучение, посветени на културния и творческия сектор. Считам, че трябва да осигурим интердисциплинарни учебни програми и да наблегнем на сътрудничеството и партньорствата не само между образователни институции, студенти и специалисти в областта на културата и творчеството, но също и между различни по големина предприятия, между частния и публичния сектор и между занаятчии и финансови организации.

  Morten Løkkegaard (ALDE), в писмена форма. – (DA) Културните и творческите индустрии допринасят за растежа и работните места в ЕС. Те са част от плана за постигане на целите на „ЕС 2020“ и затова е важно да създадем добри условия за сектора – особено в областта, която искам да подчертая, а именно авторското право.

Както се посочва на няколко места в доклада, следва, разбира се, да гарантираме, че творците получават справедливо възнаграждение за труда си. В същото време е изключително важно да гарантираме, че голям брой онлайн услуги са достъпни за потребителите. Най-добрият начин да го направим е да създадем добри условия за законни, действащи алтернативи. Вече имаме няколко добри примера и те трябва да станат по-известни. Създаването на ефективни алтернативи е най-добрият начин за борба с пиратството. В същото време е от жизненоважно значение Комисията да излезе с амбициозно предложение относно авторското право – нещо, което очакваме с нетърпение.

Едно от нещата, които подчертаваме в доклада, е, че следва да предприемем общоевропейски подход. Не ни е от помощ да работим с 27 различни системи в тази важна област. Затова считам, че Комисията следва да предприеме цялостен подход и да разгледа връзката между лицензирането, таксите за авторско право и пиратството. Надявам се, че докладът ще помогне за това, и очаквам с нетърпение амбициозно предложение на Комисията.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че Зелената книга на Европейската комисия слага в подходящ момент начало на разискване за „отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ и официално признава икономическото и социално значение на този сектор. В рамките на Европейския съюз от началото на деветдесетте години на ХХ век растежът, отбелязан от културните и творческите индустрии, беше експоненциален по отношение на създаването на работни места и приноса към БВП.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Именно културният аспект на нашето общо наследство отличава Европа от другите региони в света. Във време, когато сме изправени пред големи икономически предизвикателства, е важно да помислим за начини за отключване на потенциала на културните и творческите индустрии, особено след като значителен брой европейски граждани са заети с подобна дейност. Нека не забравяме важния принос на творческия сектор не само за развитието на информационните и комуникационните технологии, но и за икономическите и социалните иновации. Секторът повдига редица въпроси, които трябва да бъдат изяснени. Важен аспект е цифровизацията на културните продукции, заедно с необходимостта от подходящ единен пазар за онлайн съдържание и услуги, който ще създаде допълнителни работни места. В същия контекст разглеждаме въпросите, свързани с авторското право, финансирането на културните и творческите индустрии, мобилността на творците или представянето на културните продукции. Подходящ пример е кинематографията, където европейски филми, включително няколко румънски продукции, печелят престижни награди на значими фестивали.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Необходимо е прилагането на общностна динамика, способна да стимулира културните и творческите индустрии, поради което те трябва да се сдобият с новаторски икономически модели и да получат достъп до нови законни предложения за онлайн услуги. Следователно е необходимо да бъде създаден единен пазар за онлайн съдържание и услуги, да се предприемат конкретни действия за увеличаване ролята на културните и творческите индустрии в ролята на катализатори на иновациите и структурните промени, да се обединят участниците на регионално, национално и европейско равнище и да се създадат нови продукти и услуги, които да генерират растеж и работни места. Развивайки културните и творческите индустрии, допринасяме за устойчиво икономическо развитие и създаване на работни места.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Съмнително е, като се имат предвид множеството грешни завои, направени от ЕС, дали информационните и комуникационни технологии са достатъчни за създаването на европейска идентичност. Също толкова неблагоприятни за европейската идентичност са демократичният дефицит в ЕС и еднопосочното разбиране на демокрацията сред брюкселския елит, който просто кара населението да продължава да гласува, докато получи „правилния“ резултат. Когато става въпрос за пряка демокрация, Европейският съюз може да научи много от Швейцария, която отстоява демократичните решения, дори когато останалата част от политически коректния свят я критикува. Съмнително е дали, както толкова красноречиво се посочва в доклада, „един енергичен културен сектор“ представлява „важен двигател на икономическите и социалните иновации“. По-скоро се вижда, че имиграцията и имигрантите все повече се поставят в центъра на подкрепата за културата, а местната култура и традиции се изтласкват настрани.

Но широко обсъжданата тема за интеграцията не трябва да изключва Коледа, Великден, Никулден и други подобни традиции заради приспособяване към мюсюлманските имигранти в нашите детски ясли и училища – това би означавало да загубим нашата културна идентичност. Отново трябва с по-голямо внимание да гарантираме, че нашите обичаи, традиции и морални ценности се подкрепят и зачитат от другите. Тъй като докладът не предлага начин да се обърне тенденцията, реших да гласувам с „въздържал се“.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Секторите на културата и творчеството имат двойна роля: икономическа роля – подпомагат заетостта, растежа и създаването на богатство, и преди всичко културна роля – допринасят за социалното и културното развитие на гражданите. Но за да реализират пълния си потенциал, трябва да са спазени две основни условия. Първо, трябва да насърчим мобилността и привлекателността на културните фактори, като например мобилността на хората на изкуството, културните дейци и произведенията на изкуството, и второ, трябва да гарантираме прилагането на специални политики за финансиране и икономическа подкрепа за културния сектор, като например достъп до средства чрез Европейската инвестиционна банка.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ се основава на Зелената книга на Европейската комисия, посветена на същата тема. Гласувах в полза на доклада, защото официално признава икономическото и социалното значение на сектора. В рамките на Европейския съюз от началото на деветдесетте години на ХХ век растежът, отбелязан от културните и творческите индустрии, беше експоненциален по отношение на създаването на работни места и приноса към брутния вътрешен продукт (БВП). Координирането и подпомагането на взаимодействието в този развиващ се сектор може да бъде от решаващо значение за икономическото развитие на ЕС. Културните и творческите индустрии имат голям потенциал да бъдат един от двигателите на растежа в ЕС.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Културните и творческите индустрии са не само източник на богатство и заетост, но също така допринасят за социалната и културна структура на Европа. Художествените професии са част от нашето наследство и това знание трябва да се предава. Следва да насърчим интердисциплинарно обучение и по-голям обмен между институциите за висше образование в сектора. Комисията трябва да гарантира правна сигурност на информационните и комуникационните технологии, за да защити потребителите и творците новатори. Също така следва да помогне на местните и регионалните власти да разработят мрежи за сътрудничество в областта на културния туризъм. Ирландия, и по-конкретно южната й част, има богата културна и творческа история. Трябва да помогнем да се гарантира, че културните и художествените професии се насърчават и са достъпни за по-широка аудитория.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Културните и творческите индустрии имат принос в няколко отношения. Първо, присъщата им стойност за пресъздаването на културните модели и принос за изграждането на обща европейска идентичност. Второ, те представляват икономическа дейност, която позволява създаването на работни места и стоки в обращение: с други думи, източник на богатство от икономическа гледна точка. Но са необходими стимули за този вид дейност като признаването на правата да се използват тези стоки икономически при пълна защита за позицията на творците. Това е и ангажимент, който ще позволи утвърждаването и диференциацията на добавената стойност, която ЕС е в състояние да предложи. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Културните и творческите индустрии съставляват пет милиона работни места и 2,6 % от БВП на ЕС. Те са един от основните двигатели на европейския растеж, като създават нови работни места и поощряват иновациите. Също така осигуряват добавена стойност като фактор за социалното сближаване и играят важна роля в насърчаването на културното и езиковото многообразие на ЕС. Следователно е изключително важно и от икономическа, и от социална гледна точка да се подкрепят тези индустрии. Затова гласувам в полза на доклада. По този начин насърчавам държавите-членки и Европейската комисия да поощряват образованието в областта на изкуството и културата на всяка възраст, от начално до висше и/или професионално образование, и развиването на предприемаческите умения на професионалистите в сектора, включително чрез обучение през целия живот. За разгръщането на тези индустрии е също толкова важно да се подобри достъпът до финансиране за професионалистите в сектора: да се въведе микрофинансиране, да се развиват меценатството и публично-частните партньорства, да се обмисли въвеждането на нови, новаторски инструменти за финансиране и да се обучат специалисти в банковия сектор в специфичните характеристики на тези индустрии.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Зелената книга на Европейската комисия поставя в подходящ момент начало на разискване за „отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ и официално признава икономическото и социално значение на този сектор. В рамките на Европейския съюз от началото на деветдесетте години на ХХ век растежът, отбелязан от културните и творческите индустрии, беше експоненциален по отношение на създаването на работни места и приноса към БВП.

Предизвикателството на глобализацията и настъпването на епохата на цифровизацията предлагат нови и значителни възможности за развитието на тези индустрии и могат да подобрят техния потенциал за създаване на растеж и заетост, които са все още твърде слабо експлоатирани. Наистина, необходими са стратегически инвестиции, за да се динамизира културното многообразие, социалното и териториалното сближаване, растежът и заетостта посредством културните и творческите индустрии. Следователно трябва да се създадат адекватни средства, да се подпомага развитието на културните и творческите индустрии в тяхната местна и регионална среда и да се премине към творческа икономика, като тяхното въздействие се катализира с богат набор от икономически и социални условия.

И наистина, колкото по-наситено е предлагането на аудиовизуално съдържание в Европа, толкова повече европейското съдържание, свързано с идентичността, ще бъде в състояние да окаже тежест над културното многообразие. Освен това творческият сектор допринася в значителна степен за развитието на информационните и комуникационните технологии, като изиграва важна роля на местно, регионално и национално равнище.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че културните и творческите индустрии следва да представляват добавена стойност за Съюза. Статутът на европейските дейци, основан на благоприятни условия на труд и данъчни режими, ще популяризира Европа като динамична и предизвикателна среда, в която е приятно да се живее и работи, привлекателна за квалифицирани и творчески лица. Освен това основаващата се на знанието икономика ще спомогне за опазване на европейското културно многообразие и ще ни отведе към социално сближаване и заетост. В този контекст, за да отключим потенциала във възможно най-голяма степен, трябва да улесним както прехвърлянето на творчески знания към новите поколения, така и мобилността на творците в цяла Европа.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Секторът на културните и творческите индустрии е съставен от предприятия с голям икономически потенциал, защото те създават заетост, растеж и богатство и са отговорни за социалната и културната интеграция на гражданите. В съответствие с европейското мото „Единство в многообразието“ наличието на предприятия, които използват културата като принос, е от съществено значение, тъй като те насърчават междукултурния диалог, с което опазват европейското многообразие. Насърчаването на тези индустрии ще създаде важни нови възможности за регионално развитие, местни партньорства и възможни партньорства с частния и публичния сектор.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Зелената книга на Европейската комисия за „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ има за цел да допринесе за икономическия растеж на Европейския съюз и за създаването на работни места в неговите държави-членки.

В приетия днес доклад Европейският парламент се застъпва за истинска стратегия на ЕС за сектора чрез създаване на нови области за експериментиране, иновации и предприемачество, подкрепа за мобилността и насърчаване на достъпа до финансиране, нови финансови инструменти и по-голямо участие в регионални и местни колективи.

Докладчикът предлага да се създадат нови пилотни проекти по програмите „Еразъм“ и „Еразъм за млади предприемачи“ и европейска платформа за насърчаване на обмена на опит. Инициативите, които са от голям интерес за занаятчийския сектор на регионално и местно равнище, включват също разработването на мрежа от най-добри практики за регионалните и местните колективи и въвеждането на консултантски услуги относно финансирането, за да се предостави на малките и средните предприятия в сектора по-добра информация относно производството и разпространението на културни и творчески стоки и услуги.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Днес в Европейския парламент приехме доклада относно потенциала на творческата индустрия. Докладът ясно показва, че творческата индустрия отговаря за пет милиона работни места и за почти 3 % от БВП на ЕС. Творческата индустрия по принцип оказва влияние на всеки сектор на икономиката на ЕС, въвеждайки иновации, където е възможно – иновациите, без които би било трудно да се говори за повишаване на конкурентоспособността на ЕС на международната арена, която всички желаем толкова силно.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада, който поставя културните стоки под логиката на пазара и конкуренцията.

„Културните индустрии“, а оттук и културните стоки, които произвеждат, не може да се оприличават с останалите предприятия на основанието, че създават богатство и евентуално нови работни места.

Преди всичко те трябва да продължат да бъдат средство за освобождаване на възможно най-много хора и инструменти за обмен на знания и умения.

Следователно съществува спешна необходимост да се утвърди принципът на културна неповторимост във всички области, за да не останат хубавите думи за творческите индустрии като движещи сили, признаването на статута на дейците на изкуството или желанието да се намери равновесие между разпространението на цифрови произведения и справедливото възнаграждение на творците благочестиви пожелания в лицето на културната пустиня, която ще последва.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Еволюцията на нашия модел на развитие, съсредоточен отсега нататък върху икономиката, основана на знанието, превръща културата в стратегически важен сектор. Приветствам приемането на доклада, който предлага начини за по-добро използване на европейските културни ресурси. Според мен отключването на потенциала на творческите индустрии трябва изрично да включи реформа на европейската система за управление на авторските права, за да позволи на творческите индустрии да извлекат по-голяма полза от единния пазар. В доклада се подчертава, че процедурите за издаване на лиценз са твърде сложни и призовава за въвеждане на обслужване на едно гише във връзка с уреждането на права. Считам, че е необходимо също така да се стимулира творчеството чрез приемането на специфична данъчна система за новаторските продукти като цифровото културно съдържание. Не е правилно тези продукти да се облагат с пълната стандартна ставка на ДДС, докато други културни продукти се ползват от данъчни облекчения. С вота си исках да призова Комисията и Съвета да отговорят на искането на Европейския парламент за специфични мерки, които да ни позволят да се насладим на пълните ползи от потенциала за растеж на този сектор. Само един амбициозен и съвместен подход може да запази неповторимостта на европейската култура.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sanchez-Schmid относно потенциала на европейските културни и творчески индустрии, който все още не е напълно разгърнат. Тези индустрии са предимство за ЕС, отчасти защото експоненциалният им растеж през последните 25 години създаде десетки хиляди работни места. Следователно е необходимо да се създаде европейска стратегия за тези индустрии, в която да имат възможност да изразят своя потенциал и да получат признание за двойната си роля като носители на култура и забавление и като създатели на заетост и работни места.

Предложение за резолюция B7-0281/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в полза на предложението за резолюция и също като докладчика изразявам убеждението, че присъждането на титлата „Европейска столица на културата“ на град, който през XX век беше свидетел на толкова трагични събития, би представлявало важна стъпка към преодоляване на европейското разделение от миналото и представяне на обновена Европа.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих резолюцията. Проектът „Европейска столица на културата“ подчертава богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти и насърчава по-доброто взаимно разбирателство между европейските граждани. Въпреки че решението за събитието „Европейска столица на културата“ за годините от 2007 до 2019 се прилага само за държавите-членки на ЕС, аз съм съгласен с призива в резолюцията да се присъди титлата „Европейска столица на културата“ за 2014 г. по изключение на Сараево. Считам, че това би представлявало важна стъпка към преодоляване на европейското разделение от миналото чрез присъждането на титлата „Европейска столица на културата“ на град, който през XX век беше свидетел на толкова трагични събития.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Всеки, който проследи с ужас събитията, на които станаха жертва жителите на измъчения Сараево по време на войната в Босна и от които пострадаха сградите му, не може да не приветства определянето на града за „Европейска столица на културата“ през 2014 г.

Без да забравям случилото се, се надявам, че това събитие ще позволи на европейците да имат други, по-приятни спомени от Сараево и че ще допринесе преди всичко за обединяване на различните етнически групи в държавата. Надявам се, че програмата на Сараево като столица на културата ще ознаменува живота и способността на човека за оцеляване и възстановяване и ще покаже на всички нас степента, в която човешкият дух може да се развие и да предава доброто и красивото дори и след най-голямо страдание.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията касае кандидатурата на Босна и Херцеговина столицата й Сараево да стане „Европейска столица на културата“ през 2014 г. Инициативата на ЕС „Европейска столица на културата“ беше създадена с цел да подчертае богатството и разнообразието на Европа чрез неговото споделяне и чрез насърчаване на взаимното разбирателство между европейците. През 1992–1996 г. Сараево – измъченият град, където през 1914 г. започна Първата световна война – се превърна в жертва на унищожение по време на обсадата на града. Неговите образи са известни в целия свят, като този на „виолончелиста от Сараево“, който облечен в черно и сред разрухата на войната, обикаля по улиците и се опитва да облекчи страданията на измъчения народ, който не може да напусне града. Въпреки несгодите градът запазва културния си дух. Считам, че е положително и справедливо Сараево да бъде „Европейска столица на културата“.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа, защото беше създадено действие на Общността, наречено „Европейска столица на културата“, с цел да подчертава богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, както и да насърчава взаимно разбирателство между европейските граждани. Освен това се отбелязва, че Сараево заема специално място в европейската история и култура, че на града предстои да отбележи през 2014 г. няколко важни годишнини и че Градският съвет на Сараево и местните културни дейци са извършили усилена подготовка за кандидатстване за тази титла. Затова считам, че Съветът следва да присъди титлата „Европейска столица на културата“ за 2014 г. по изключение на Сараево. Това би представлявало важна стъпка към преодоляване на европейското разделение от миналото и представяне на обновена Европа чрез присъждането на титлата „Европейска столица на културата“ на град, който през XX век беше свидетел на толкова трагични събития.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която призовава Съвета да присъди титлата „Европейска столица на културата“ за 2014 г. по изключение на Сараево. Считам, че това би представлявало важна стъпка към преодоляване на европейското разделение от миналото и представяне на обновена Европа чрез присъждането на титлата на град, който през XX век беше свидетел на толкова трагични събития.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Сараево беше великолепен град, в който три народа, три култури и три религии съжителстваха съвместно. Обсадата на града и етническата и религиозна война, която продължи четири години (1992–1996), дълбоко разделиха столицата, която беше „ислямизирана“ в религиозен план и „боснизирана“ от езикова гледна точка. Предизвикателството за нас сега е да се възстановим мостовете между общностите. Културата може да допринесе за това. Именно културата им помогна да издържат войната, продължила четири години. Културата е носител на откритост и двигател на демокрациите и противодейства на националистическите реакции, расистките изкушения и изключването. Сега може да им помогне да възстановят европейския мултикултурализъм. Този приличен на мозайка град беше и може отново да бъде жива метафора за Европа. Трябва да работим за плуралистичен свят с непокътнати способности за творчество и в полза на новото и на многообразието.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам в полза на резолюцията, за да изразя подкрепата си за призива на Европейския парламент към Съвета да определи Сараево за „Европейска столица на културата“ за 2014 г. Съгласна съм, че това би представлявало важна стъпка към преодоляване на европейското разделение от миналото и представяне на обновена Европа чрез присъждането на титлата „Европейска столица на културата“ на град, който през XX век беше свидетел на толкова трагични събития.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че решението за създаване на действие на Общността за събитието „Европейска столица на културата“ за годините от 2007 до 2019 понастоящем се прилага само за държавите-членки на ЕС, в действителност неколкократно на градове в трети европейски държави беше предоставена възможността да спечелят титлата „Европейска столица на културата“. Предвид това и тъй като Сараево заема специално място в европейската история и култура, считам, че присъждането на Сараево на титлата „Европейска столица на културата“ през 2014 г. ще бъде оправдано, дори и само заради символичната му стойност.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Сараево – многокултурен град, олицетворяващ истински модел на търпимост, безспорно заема специално място в историята и в европейската култура. В Сараево беше извършено убийството, което предизвика Първата световна война през 1914 г. Същият град между 1992 и 1996 г. по време на конфликта в Босна и Херцеговина беше подложен на най-дългата обсада на столица в историята на съвременните войни. Тъй като градът, който желае да обърне гръб на миналото и очаква с ентусиазъм бъдещето си в Европа, ще отбележи през 2014 г. няколко важни годишнини, бих искал същата година Сараево да бъде определен за „Европейска столица на културата“.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С настоящата резолюция Парламентът: (1) призовава Съвета да присъди титлата „Европейска столица на културата“ за 2014 г. по изключение на Сараево; и (2) счита, че това би представлявало важна стъпка към преодоляване на европейското разделение от миналото и представяне на обновена Европа чрез присъждането на титлата „Европейска столица на културата“ на град, който през XX век беше свидетел на толкова трагични събития.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Като член на делегацията от комисията по култура и образование за Сараево подкрепям кандидатурата на града за „Европейска столица на културата“ през 2014 г. Сараево заслужава да получи възможност да покаже огромния си потенциал. Той е изключително многокултурен град. Атмосферата в Сараево е и многокултурна, и европейска. Това е единственият град в света, където на площ от един квадратен километър можем да видим сгради на пет религии: джамии, католическа катедрала, православен храм, синагога и протестантска църква.

Босненците в същото време се характеризират с голяма дружелюбност и гостоприемство. Неотдавна прочетох спомените на полска студентка, участвала в обмен на студенти в Сараево – тя не е срещнала нито един чуждестранен студент, който не е харесал Сараево. След края на войната през 1995 г. Сараево се възстановява, главно с финансова помощ от Европейския съюз. Сараево очаква европейското си бъдеще с голям ентусиазъм. Той иска да покаже огромния си потенциал и да се представи пред европейците. Няма никакво съмнение, че градът заслужава тази възможност и следва да го подкрепим.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Сараево заема много важно място в историческото съзнание на европейците. Подкрепям присъждането на титлата „Европейска столица на културата“ за 2014 г. по изключение на Сараево. Тази инициатива, която повече от 25 години позволява да се насърчават богатството и многообразието на европейските култури, ще помогне и за възстановяването на туризма и икономическата база на града. Сараево стана свидетел на важни исторически събития и беше сериозно засегнат от военните действия през деветдесетте години на XX век. Той беше и мястото на убийството, което постави началото на Първата световна война. Стогодишнината от това събитие се пада в годината, за която говорим – 2014 г. Присъждането на титлата „Европейска столица на културата“ в този момент не само ще помогне за културното възстановяване на града и за подобряването на образа на града в други държави, но също така ще помогне да се отбележат важни аспекти на европейската история и идентичност.

  Председател. – Обяснението на вот приключи.