Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 6 юни 2011 г. - Страсбург

1. Възобновяване на сесията

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 17,00 ч.)

  Председател. – Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната на 12 май 2011 г., вторник.

2. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

3. Приветствие с добре дошли

  Председател. – Бих искал да приветствам с добре дошъл президента на Таджикистан, Емомали Рахмон, който е на официално посещение в Европейския парламент. Неотдавна аз се срещнах с президента. Ние обсъдихме двустранните ни отношения и реформите, които трябва да бъдат осъществени в Таджикистан.

4. Съобщения на председателството

  Председател. – Госпожи и господа, на 4 юни ние отбелязваме 22-ата годишнина от две важни събития. На този ден през 1989 г. органите на Народната република се справиха с протестиращите на площад Тянанмън така, че протестите приключиха с кръвопролития. Всички ние помним това.

Също така на същия този ден преди 22 години се състояха първите частично свободни парламентарни избори в Централна и Източна Европа, в Полша, които бяха спечелени от кандидатите на демократичната опозиция, които заеха почти всички отворени за свободно гласуване места. От отворените за свободно гласуване места представителите на демократичната опозиция спечелиха всички места в Сената, с изключение на едно. Те спечелиха всички останали места в Сейма (парламента) и в Сената.

Тези две годишнини ни припомнят колко много се е променила Европа и до каква степен ние, европейците, сме в състояние да направим промени с минимални загуби в Централна и Източна Европа, които са завършили с обединяването на Източна и Западна Европа.

°
° ° °

Госпожи и господа, сега ще ви представя много важна информация. По време на месечната сесия, която току-що беше открита, ще има противопожарна тренировка без предварително предупреждение. Подобно упражнение ще се проведе по време на юнската сесия в Брюксел. Изпратена ви е по-подробна информация по електронна поща. Получили сте електронно съобщение, в което се обяснява какво следва да направите, когато прозвучи сигналът за тревога. Ние не знам кога ще започне сигналът за тревога, но следва да се запознаем с указанията и да ги следваме, когато той прозвучи. След няколко минути аз ще ви изпратя друго съобщение за напомняне и подробни указания относно това, което следва да направите, когато прозвучи сигналът за тревога, и за какво по-същество става дума. Цялата информация ще се съдържа в електронното съобщение.

°
° ° °

Също така бих искал да ви информирам, че г-жа Koch-Mehrin ме информира за оттеглянето й от поста на заместник-председател на Европейския парламент, което влиза в сила на 11 май 2011 г. Съгласно член 18 от Правилника аз обявявам този пост за свободен.

5. Проверка на пълномощията: вж. протокола

6. Състав на политическите групи: вж. протокола

7. Подписване на актове, приети съгласно обикновената законодателна процедура: вж. протокола

8. Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола

9. Внесени документи: вж. протокола

10. Отпаднали писмени декларации: вж. протокола

11. Действия, предприети вследствие на позиции и резолюции на Парламента: вж. протокола

12. Трансфер на бюджетни кредити: вж. протокола

13. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

14. Ред на работа

  Председател. – Окончателният проект на дневен ред, изготвен от Председателския съвет на негово заседание от 1 юни 2011 г., съгласно членове 137 е 138 от Правилника за дейността, е раздаден. Предложени са следните изменения:

[Понеделник]:

Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа внесе предложение разискването за процеса на избиране на нов генерален директор на МВФ и външно представителство на еврозоната да се проведе след разискването по доклада на Jo Leinen относно европейските икономически сметки за околната среда. Предложението ще бъде представено от Sylvie Goulard от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Имате думата.

  Sylvie Goulard, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, най-учтиво бих помолила на г-н Рен да бъде позволено да присъства по време на разискването относно европейските икономически сметки за околната среда и на следващото разискване относно МВФ. Тези разисквания не са политически. Ето защо аз се надявам всички други групи да се съгласят с това като услуга към члена на Комисията, който, мога да добавя, работи много усилено в момента.

  Francesco Enrico Speroni, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, аз считам, че искането може да бъде одобрено, тъй като не виждам никаква причина, поради която да бъде отхвърлено.

  Председател. – Разискването относно процеса на избиране на нов генерален директор на Международния валутен фонд и външно представителство на еврозоната ще се състои точно след доклада на г-н Leinen относно европейските икономически сметки за околната среда. Това е малка промяна в дневния ред.

(Редът на работа е приет)

15. Възпоминание на депортациите през 1941 г. в прибалтийските държави

  Председател. – Госпожи и господа, през този месец се отбелязва 70-ата годишнина от извършените от руските органи масови депортации от прибалтийските държави, които те са окупирали от 1940 г. Тези депортации главно са били предназначени да лишат Естония, Латвия и Литва от техния социален и политически елит. Учени и представители на политическите кръгове са били убити, както и хора, които са били известни с това, че са свободни мислители. Днес е наш общ дълг да почетем паметта на стотиците хиляди жертви на съветския терор в прибалтийските държави и да осъдим най-строго тоталитарната система и извършените от нейните лидери престъпления срещу човечеството. Страданията на литовската, латвийската и естонската нация са им дали решителността и силата да се борят за независимост и да се върнат в обединена Европа половин век по-късно.

Бих искал да припомня също, че на 22 юни, след две седмици, е 70-ата годишнина от нападението на Хитлеристка Германия срещу Съветския съюз. Нападението отбелязва прекъсването на техния предишен съюз и тайния пакт между Хитлер и Сталин от август 1939 г., в който Европа е разделена. Следователно ние имаме редица от годишнини, които е важно да помним и е важно Европа да помни, но аз считам, че присъствието на колегите ни от Литва, Латвия и Естония доказва, че европейците могат да победят нещастието и да преодолеят огромно напрежение, ето защо ние сме много доволни да видим тук сред нас колегите ни, членове на ЕП, особено днес.

  Tunne Kelam, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, благодаря Ви за милите думи на солидарност.

Преди седемдесет години около 50 000 литовци, латвийци и естонци са били брутално депортирани от домовете си в окупираните от Съветския съюз прибалтийски държави. Ако ние сравним цифрата 50 000 от тогавашното население от 5,5 милиона души на трите прибалтийски държави с населението на Обединеното кралство или Франция, 50 000 депортирани от прибалтийските държави се равняват приблизително на 432 000 депортирани граждани от Обединеното кралство или 363 000 депортирани лица от Франция. За щастие, това не се е случило в тези държави.

Още през май 1941 г., както председателят посочи, съветските лидери са решили да прочистят Литва, Латвия и Естония от анти-съветски елементи в политическия и икономическия елит. Депортираните са били транспортирани във вагони за добитък до съветски Сибир и далечния Север, където са били подложени на глад, студ и принудителен труд. Мъжете са били отделени от семействата им и са били вкарани в затворнически лагери, където много от тях са измрели или са били екзекутирани. На много места почти 50 % от депортираните починали.

Депортациите от 1941 г. са нанесли унищожителен удар на демократичното гражданско общество. Това безразборно насилие е причинило дълбоки психологически травми за жертвите в резултат на продължителните страхове, подтиснати емоции, самоцензура и безучастност. Това е довело до усещането, че правосъдието никога няма да възтържествува. Цитирам носителя на наградата „Сахаров“, Сергей Ковальов, няма съмнение, че в съвременната терминология тези деяния са престъпления срещу човечеството. Следователно възпоминанието 70 години по-късно за депортациите от прибалтийските държави е възможност за задълбочено разбиране, че вашето минало е наше минало и обратното. Пълното знание за престъпленията срещу човечеството от 1941 г. следва да стане неделима част от общата ни европейска история.

Скъпи колеги, бих искал да ви благодаря за вниманието и солидарността, които народите на прибалтийските държави очакват с нетърпение от толкова много години.

(Ръкопляскания)

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н Kelam, госпожи и господа членове на ЕП от прибалтийските държави, госпожи и господа, днес по-специално ние отбелязваме експулсиранията и масовите депортации от прибалтийските държави. Тези експулсирания са сред най-мрачните събития от европейската история. Миналият век е описан, не без причина, като век на експулсиранията. Днес ние показваме уважение към всички жертви на тези нечовешки деяния.

В тази връзка ние искаме пълно разследване на съветската история, и по-специално на зверствата на сталинизма. Днешна Русия не следва да разглежда това като политическа атака, а като предложение за подкрепа в ангажирането й със собствената й история, която също като историята на други държави от Европа се характеризира както с положителни, така и с отрицателни периоди.

Въпреки това, както си спомняме жертвите от прибалтийските държави, така се сещаме и за арменците, които са били изгонени от Турция в началото на миналия век. Ние си спомняме т.нар. обмен на население между Турция и Гърция. Депортациите в Европа са достигнали своя връх по-специално в средата на века в резултат на нацисткия режим и комунистическия режим на Съветския съюз. Експулсиранията след Втората световна война също са нанесли дълбоки рани като експулсиранията по време войната в бивша Югославия.

Въпреки това ние не трябва да забравяме, че много случаи на колониалното управление също се характеризират с експулсирания. Ние трябва да отправим призив за сериозно разискване относно различните форми на експулсирания и предполагаемите за това причини. Това също така следва да включва разследване на виновните и наказване на виновните, доколкото това е възможно за всеки случай, както сега се случва например в случая „Младич“. Решителният отговор на това обаче е обединението на Европа, по-специално с независимите прибалтийски държави и ясен ангажимент за продължаване на процеса на обединение на Европа, който все още не е приключил. Тази историческа задача е нещо, което ние дължим не само на себе си, но също така, и по-специално, на жертвите на многото експулсирания, които са се случили в Европа. Много политици от всички държави в Европа, от Изток и Запад, работят, за да постигнат това. Пример за това е Декларацията от Гданск, подписана от президента на Полша, Александър Квашневски, и президента на Германия, Йоханес Рау.

След като искаме да се учим от миналото, ние трябва да бъдем особено внимателни и също така да следим за първите признаци на експулсирания, какъвто например е случаят с Рим. Ние трябва да отхвърляме всякакви твърдения, като тези, според които трябва да изпращаме арабски имигранти обратно през Средиземно море в лодките им, и ние трябва да се защитаваме срещу тези, които искат да сложат край на постижението Европа без граници и да се върнем отново към тесногръдия национализъм.

Позволете ни да изкажем своето най-дълбоко уважение към жертвите на експулсирания и депортации и нека бъдем обединени в ангажимента си към продължаване на обединението на Европа като единствена действителна гаранция срещу политика, която може да доведе до толкова много нещастия за народа на Европа и не само по време на миналия век. Никога не трябва да забравяме.

Това не трябва да се случва никога отново. Това бяха призиви, направени непосредствено след Втората световна война. Днес те все още са валидни и най-добрият отговор за тях е обединена Европа.

(Ръкопляскания)

  Leonidas Donskis, от името на групата ALDE. – (LT) Г-н председател, депортациите на граждани на прибалтийските държави през 1941 г. е едно от най-драматичните и трагични събития на XX век. Това нанася удар на Литва, Латвия и Естония, на техните политически общности и граждански живот като цяло, изолира тези нации и държави в продължение на пет десетилетия. Това също така е нанесло голям удар на европейската солидарност и съпричастност. Тази изолация е приключила едва през 1991 г., когато накрая е станало възможно да се говори за вододел в историята на прибалтийските народи. Въпреки това през 2004 г. – годината на членството на прибалтийските държави в Европейския съюз – се отбелязва действително края на разделението на Европа. Преднамереното депортиране на невинни граждани, обикновено най-образовани и напреднали, е било неделима част от социалното инженерство на епохата на Сталин и борбата срещу отделния човек и народите, тяхната памет и достойнство. Въпреки това ние можем да завършим оптимистично. Г-н председател, госпожи и господа, фактът, че днес ние можем да посочим 70-ата годишнина от депортирането на невинни хора в прибалтийските държави и можем да признаем това, връща на Европа достойнството й, солидарността и колективната ни политическа памет.

  Roberts Zīle, от името на групата ECR. – (LV) Г-н председател, въпреки, че депортациите в прибалтийските държави на 14 юни 1941 г. и втората вълна на депортации през март 1949 г. са довели до подлагането на хиляди невинни хора на много години унижения в Сибир и в лагерите на смъртта, Европа и световното обществено мнение все още не са признали този факт до днес. Изминали са повече от 65 години от Втората световна война. Жестоките престъпления срещу човечеството, които са били извършени от тоталитарния режим на Хитлер, са установени и са преследвани преди много време. Въпреки това геноцидът на сталиниския режим в окупираните държави от Източна Европа, както и в самата Русия, все още в някои съвременни политически кръгове се счита за тема, която е по-добре да не бъде обсъждана, и дори Европейският съюз не е оценил изцяло този въпрос. Престъпленията на комунистическия режим са оказали дълготрайни отрицателни последствия върху психологията на хората от прибалтийските държави. Комунистическата система, цитирам думите на Александър Солженицин, е била основана на лъжи и терор и е била негодна система, неприемлива за човешката природа. Тя е разрушила моралните ценности, традиции, солидарност и самоувереност на хората. Защо моите сънародници все още трябва да слушат версията на Москва, че в действителност не е имало окупация на прибалтийските държави, че прибалтийските държави не са били окупирани в резултат на пакта на Хитлер (Молотов-Рибентроп) и че това е бил социалистическият избор на прибалтийските държави през лятото на 1940 г.? Защо аз и моите сънародници все още трябва да слушаме историята за „освобождаване“ от депортираните, които са били най-образованите и най-добрите хора в прибалтийските държави? Ето защо аз призовавам Европейската комисия да предостави цялата възможна подкрепа за подходящо научно изследване относно престъпленията на комунистическия режим, като същият призив е бил отправен от министрите на правосъдието на няколко държави-членки, включително от тези на всички прибалтийски държави, и да приключи недовършената задача за оценка на престъпленията на всички тоталитарни режими. Благодаря ви.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, в Пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз Хитлер и Сталин са определили техните области на интерес в Централна Европа и последиците, по-специално за прибалтийските държави, са били опустошителни. Точно както направи в Беларус, Съветският съюз планира депортиране на водещите сектори на обществото в прибалтийските държави, и първите масови депортации се състояха през нощта на 13 срещу 14 юни. Без предварително предупреждение и без обвинение хората са били изведени от домовете им.

През 2002 г. естонският парламент обяви депортациите за престъпления срещу човечеството. В Естония 14 юни е национален ден на възпоминание. Денят е на възпоминание и траур, но също така е знак за признателност към настоящата демократична и независима Естония. В Европа и по света, 14 юни привлича вниманието към често забравяните страдания на малките държави и народи, особено на тези от бившия Съветски съюз.

  Председател. – Разискването приключи.

16. Европейски икономически сметки за околната среда (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда [COM(2010)0132 – C7-0092/2010 – 2010/0073(COD)] (A7-0330/2010).

  Jo Leinen, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, днес ние разискваме, а утре ще приемем европейско законодателство, което на пръв поглед изглежда доста незабележимо, но с този закон относно европейските икономически сметки за околната среда, ние вероятно ще отворим нова глава за измерването на напредъка и просперитета.

От дълго време сме наясно, че брутният вътрешен продукт е недостатъчен. Чистата количествена гледна точка за стопанската дейност не казва нищо за екологичния баланс, нито за социалния баланс, и следователно е крайно време да измерим дали година след година се справяме добре или зле по отношение на своите мерки и усилия.

Ние разполагаме с месечни статистически данни във връзка с пазара на труда и годишни статистически данни във връзка с икономиката ни. Ето защо сме наясно какво точно се случва в тези области. Въпреки това ние имаме непълна смесица от данни относно въздействието върху околната среда. Законът относно икономическите сметки за околната среда е предназначен да ни помогне при изготвянето на точен баланс в 27-те държави-членки и да се установи дали ние отбелязваме напредък или, както често се случва, се връщаме назад.

През 2002 г. Парламентът призова за събирането на надеждна информация относно състоянието на околната среда и най-важните тенденции в областта, въздействията върху нея и причините за изменението на климата, както и за осведомяването на обществеността във връзка с тези въпроси. Ние искаме научно обоснована концепция за измерването на потреблението на ресурси, за да се позволи вземането на подходящи политически решения

Ние сме доволни, че Комисията предприе тази законодателна инициатива през април 2010 г., но по мое мнение, тя беше твърде колеблива в начина, по който започна работа. Ние в Парламента и всички групи призовахме това да бъде направено по-бързо, тъй като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ООН от 15 години вече обсъждат тези въпроси. Това отнема прекалено дълго време. Ето защо ние отбелязваме значителен напредък в преговорите със Съвета.

Това положение беше много трудно в Съвета, тъй като някои от държавите-членки не изготвят екологичен баланс, и най-напред трябва да създадем основа във всички 27 държави-членки. Комисията предложи включването на три модула. Тези модули са емисиите във въздуха – в това отношение ние сме твърде наясно кои газове се изпускат във въздуха. След това са финансовите разходи, които възникват от свързани с околната среда данъци и такси. Трето, това са годишните национални материални потоци, суровините и крайните продукти, измерени изцяло количествено. Това е начало може би, но е много просто начало и Парламентът ни призова също така да изготвяме баланси за вода, енергия и отпадъци и да разберем статута на горите ни. Това са модулите, които ние неотложно трябва да приложим в много близко бъдеще.

Имаше несъгласие относно това дали могат да се съставят също статистически данни относно морската среда, с други думи, статистически данни относно статута на рибните запаси. В това отношение, вероятно методологията ни все още се нуждае от подобрение. Така ние постигнахме подобрения в областта. След две години, най-късно до 2013 г., Комисията следва да представи доклад и, ако е възможно, да предложи също така преразглеждане на директивата. Надявам се, че в края на това десетилетие ние ще разполагаме със „зелен“ вътрешен продукт, освен брутния вътрешен продукт. Това е целта ни.

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както докладчикът, Jo Leinen, посочи, целта на предложението на Комисията е да създаде действително обща правна рамка за събирането, съставянето, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда, за да се улесни по-балансираното вземане на решения с цел устойчиво развитие.

С представянето на това предложение Комисията е предоставила първия си елемент от пътната карта „Отвъд БВП“. Във време, когато ние, в Европа, се стремим да постигнем ресурсоспестяваща и устойчива икономика, тези данни ще ни позволят да свържем факторите на околната среда с факторите на икономиката и това ще предложи възможността за вземането на по-всеобхватни и по-добре информирани политически решения.

След доста плодотворното сътрудничество между трите институции аз считам, че ние постигнахме нашата обща цел, а именно създаването на този рамков регламент относно европейските икономически сметки за околната среда с първия набор от три модула, който обхваща сметките за емисии във въздуха, свързаните с околната среда данъци или такси и сметките за материалните потоци.

Понастоящем тези данни се събират доброволно от повечето от държавите-членки. Ето защо в по-голямата си част събирането на съответните данни няма да наложи никаква допълнителна тежест върху анкетираните, тъй като съответните държави-членки следва да могат да събират данните, като използват съществуващи източници на данни. С този регламент ние създаваме важна основа за статистическа информация относно взаимодействията между икономиката и околната среда, като се надяваме в бъдеще да включим в обхвата й други модули като включените в доклада и проекторезолюцията.

Тъй като различните други възможни модули са достигнали различна степен на методологична зрялост, включително например дърводобива и риболова, както и неизползвания добив, е приета модулна структура за регламента с оглед на възможно въвеждане в бъдеще на нови модули като приложения към основния текст.

Както беше договорено, Комисията ще докладва на Парламента и на Съвета на всеки три години относно развитието на нови модули и, ако е подходящо, Комисията може също така да представи нови законодателни предложения за новите модули.

Нека в заключение благодаря на докладчика, Jo Leinen, на докладчика в сянка, г-н Martin, и на всички членове на комисията по околна среда и на комисията по икономически и парични въпроси за техния конструктивен подход и много ценен принос.

  Hans-Peter Martin, докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси. – (DE) Г-н председател, когато г-н Leinen и аз се връщаме към политическите позиции от последното хилядолетие, ние като цяло сме в съгласие, което е така и с този доклад. Това е нещо хубаво, разумно и важно. Все пак статистическите данни могат да бъдат секси, особено във време, когато Европейският съюз има огромен проблем с доверието що се отнася до европейските граждани. Бих казал, че това е много необосновано, ако разглеждаме основните въпроси, а не другите въпроси, по които г-н Leinen и аз не сме съгласни.

Считам, че е много добре да мога да застана тук не само като независим член, но също така като някой, който със становището от името на комисията по икономически и парични въпроси – това не е доклад в сянка, а допълнително становище, което е дори по-всеобхватно от това на водещата комисия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните – е в състояние да представлява тези позиции, които ние определихме с 37 гласа „за“ и 0 гласа „против“. По-конкретно, това означава, че ние искаме, както посочих, да вървим напред към система на „европейска статистика на устойчивостта“, която е с хубавата абревиатура ESS. Това ни дава нещо, с което да работим, особено когато са засегнати млади хора и тези, които знаят, че ние ще се нуждаем от нови споразумения относно общи цели в бъдеще, за да сме в състояние да изведем Европа от сенките и да й предоставим водещо място в тази ожесточена конкуренция със Съединените щати, Китай и много други сили.

Това очевидно означава, както г-н Leinen вече посочи, че ние спешно се нуждаем от повече модули. Във връзка с това ние можем да погледнем назад към 70-те и 80-те години на миналия век, когато всичко това вече е било разработено. Би било много хубаво, ако Комисията може да напредне по-бързо в това отношение. Считам за много добре, че има движение в Евростат по отношение на събирането на данни, макар и при трудни обстоятелства във връзка с Гърция. С 37 гласа „за“ спрямо 0 гласа „против“ ние сме на мнение, че Комисията очевидно се нуждае от повече пари в областта за ESS, за системата на европейската статистика на устойчивостта. Ние можем обаче да постигнем това чрез преразпределение на средства: най-накрая да използваме дивидентите, свързани с разширяването. Вземете за пример служителите, които бяха толкова заети с фазата на разширяване за големите държави, и ги поставете там, където ние така неотложно се нуждаем от тях, там, където могат да помогнат с функционирането на европейски проект.

  Horst Schnellhardt, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, когато прочетох първото предложение на Комисията, бях много скептичен относно начина, по който тя разглежда въпроса. Това, което докладчикът, докладчиците в сянка и моят предшественик, г-жа Joly, представиха сега, е нещо, което ние можем да приемем и да подкрепим.

В повечето държави екологичните икономически данни, независимо дали са свързани с тези три модула, се събират доброволно. Ние се нуждаем от ясен преглед на постигнатите в отделните държави-членки резултати по отношение на емисиите във въздуха, данъците, свързани с околната среда, и материалните потоци. Това е много важно. Това може да ни даде по-добро разбиране за отношенията между околната среда и икономиката. Също така ние можем да проучим до каква степен икономическото развитие в Европа е устойчиво и как ние можем да облекчим политиката ни в областта на околната среда. Това е много важна точка, която ние следва да включим тук.

Бих искал обаче да изкажа едно предупреждение: в импровизираните ни речи ние винаги говорим за намаляване на бюрокрацията. Бих искал да призова Комисията да не създава допълнително бюрокрация в тази област. Това би бил погрешния подход. Ето защо аз бих искал да попитам Комисията дали планира да създаде нови длъжности в рамките на Комисията за събирането на данните, или ще се справи със съществуващия персонал, тъй като аз считам, че е много важно събирането на тези данни да не води до нови тежести. Едва когато разполагаме с първия доклад за изпълнението през 2013 г., можем и следва да решим какви други модули следва да бъдат включени, тъй като ние трябва да видим как се развива тази нова система и какво въздействие оказва тя върху законодателството.

Бях много шокиран, когато открих, че този въпрос не е бил предназначен за разискване тук в Парламента днес. Това би било голяма грешка, тъй като, както посочва докладчикът, това е началото на нещо напълно ново.

  Marita Ulvskog, от името на групата S&D. – (SV) Г-н председател, аз съм съгласна с предишните оратори. От изключително значение е да разполагаме с политика в областта на климата и на околната среда, която е основана на факти. Нуждаем се от достъп до по-ясни и по-надеждни показатели в тази област. За политиката в областта на околната среда се прилагат същите условия както в икономическата политика, политиката за преразпределение, политиката за развитие и промишлената политика. Ние не можем да вземаме разумни решения и да извършваме необходимите промени и адаптации в обществото, ако нямаме достъп до тези факти.

Сега имаме възможността да ги получим. Това е изключително важно. Аршинът на БВП не работи добре в тази специална област, тъй като е твърде тесен. Сега имаме възможност да работим с по-широка перспектива. Това също така е голяма ценност при координирането на статистическите данни за околната среда на европейско равнище. Това би направило по-лесно сравнението между държавите-членки на въздействията на политиката в областта на околната среда и ще ни даде по-добра картина кои политически мерки работят понастоящем и кои не, и кои биха могли дори да имат обратен ефект.

След като вземем решението по време на това заседание, аз се надявам, че ние ще можем да гарантираме също, че то ще стане важна част от основата за решения, които Парламентът и държавите-членки ще вземат в бъдеще. Надявам се, че на този метод за определяне на качеството на общество се дава висок приоритет и че са предназначени достатъчно ресурси, за да му позволят да работи добре, а не само да остане една неосъществена идея.

  Gerben-Jan Gerbrandy, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, изразявам своите благодарности към докладчика, г-н Leinen, за неговия доклад. След много години на настояване и придумване накрая изглежда правим тази стъпка към национални сметки за устойчивост и това е много необходимо, тъй като, нека бъдем напълно честни, икономическата система, с която разполагаме в момента, просто не работи. В момента все още може да се вреди на природата и на околната среда практически безплатно. Следователно настоящата система не работи. Вместо това разходите, които никой не плаща, се прехвърлят върху обществото. Защо устойчивата енергия е по-скъпа от конвенционалната енергия? Отговорът е, че никой не плаща социалните разходи за изгарянето на въглища, газ и петрол.

Този доклад прави впечатление, че е изцяло технически, но в крайна сметка той се отнася за действително важни въпроси. За да стане ясно едно нещо, то трябва да се измери, както казваме на нидерландски, и точно за това говорим тук. Европейските икономически сметки за околната среда са необходими за преминаването към истински устойчива икономика. Въпреки това аз призовавам Комисията и държавите-членки всъщност да използват данните, които тези сметки ще предоставят. За да стане ясно едно нещо, то трябва да се измери, това е много важно, но използването на знанието, което сме събрали от това действие, е дори по-важно, и това, разбира се, е следващата основна стъпка. Аз искрено се надявам, че това например ще доведе до премахването на стотици милиарди под формата на субсидии, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и природата, които ние все още имаме в света.

Нека още веднъж изкажа своите искрени благодарности към Комисията и докладчика. Това обаче е само началото. Нека също така да продължим, като действително предприемем стъпките, които предоставените от тази мярка знания правят възможни.

  Michail Tremopoulos, от името на групата Verts/ALE. – (EL) Г-н председател, от само себе си се разбира както от това, което чухме днес, така и от доклада, че на нас ни е необходима конкретна оценка на европейската политика за околната среда, основана на надеждни данни. Следователно събирането на тези данни следва да бъде задължително и хармонизирано.

Въпреки това конвенционалните национални сметки се съсредоточават главно върху пазарните транзакции и индикаторите, които отразяват важни фактори за създаването на просперитет, но не измерват самия просперитет. Въпреки това има нов недостиг на природни ресурси. Ние се нуждаем от други стимули, които да насърчат производителността и качеството. Има такса за физическите получатели. Чрез неуспешното предоставяне на сметки относно частните и социални разходи за използването на природни ресурси и относно увреждането на околната среда конвенционалните сметки могат да изпратят на политиците погрешен сигнал за напредък и това може да насочи обществото по пътя към неустойчивото развитие.

Въвеждането на икономически сметки за околната среда е от съществено значение, но не замества създаването на алтернативни показатели на БВП, които обхващат различни екологични и социални измерения. Комисията следва да представи предложения преди началото на новата многогодишна финансова рамка, за да може да се приеме ограничен пакет от показатели, който да се използва като допълнение към БВП при вземането на политически решения. Те следва да включват паричен показател за екологичното измерение, като адаптирани нетни изплащания, и физически показател, като екологичен или въглероден отпечатък, и социални показатели, които обхващат социалното измерение, като оценка на неравенството (например коефициентът Gini) и индекс за социална интеграция и просперитет на хората, като индекса на човешка бедност.

Първоначалното предложение за регламент на ЕС единствено предвижда да бъдат събирани и съставяни данни относно атмосферните емисии, екологичните условия, наложени върху различни икономически дейности, и макроикономическите сметки за материалните потоци. Бяха внесени редица предложения и изменения и аз считам, че те ще ни позволят да приемем интегриран доклад и да постигнем напредък по отношение на въпроса за политиката в областта на околната среда.

  Paul Nuttall, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, регламент относно европейските икономически сметки за околната среда звучи много отегчително, но според опита ми това го прави най-опасния вид законодателство на ЕС, тъй като се счита, че данъкоплатецът и медиите няма да си направят труда да го прочетат.

Нека бъдем честни. Става въпрос за, цитирам, „емисии във въздуха и данъци, свързани с околната среда“, както последният оратор посочи. Така съветското влияние върху ЕС продължава. Мъже с папки и статистически шпиони от Евростат искат повече данни и, нека бъдем честни, вие искате тези данни, за да облагате с данъци и да осъществявате контрол, което обяснява жаждата ви за повече статистически данни.

Най-лошото нещо от всичко е, че това е регламент, а не директива. Регламентите са далеч по-лоши от директивите, тъй като те преминават в законодателството на Обединеното кралство и заобикалят парламента на Обединеното кралство. Това е много опасно и, колеги, това е начинът, по който демокрацията умира.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Ние сме избрани като членове на Европейския парламент. Ако гледате на себе си само като парламентарист на Обединеното кралство, може би тогава ще можете да отговорите на въпроса ми от перспективата на Обединеното кралство. По отношение на статистиката, Вие говорите за съветско влияние. Действително ли така го разбирате? Статистическите данни означават ли за Вас съветско влияние? Не подкрепяте ли предоставянето на конкретни цифри за стандарт на живот и инфлация, дори ако това е свързано с контрола на банките, посредством статистическите данни и също така достъпа на гражданите и политиците до тази информация, която ще позволи вземането на подходящи решения? Или, що се отнася до Вас, това също попада в областта на руското влияние в Обединеното кралство?

  Paul Nuttall (EFD). – (EN) Г-н председател, нека да посоча първото важно нещо. Работата е там, че това място харесва да контролира нещата от центъра. Нека също така да отбележим друго важно нещо, че членовете на Комисията всъщност не се избират от хората. Демокрацията е важна за цяла Европа, да, аз считам, че има съветско влияние на Европа. В действителност тези решения следва да бъдат взети на равнището на държавите-членки. Фактът, че регламентите могат да заобикалят моя парламент, могат да заобикалят хората, които са избрани от британците, е абсолютен позор и, да, това е съветското влияние на Европа.

  Richard Seeber (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Nuttall се оплаква за нещо, което Обединеното кралство, като много други държави, прави от 2006 г. Процесът, който ние ще приключим утре на парламентарно равнище, г-н Leinen е свършил отлична работа в това отношение, ще заложи в закон нещо, което вече се практикува от дълго време. Защо са ни необходими тези данни? Това няма нищо общо със съветското влияние. Данните са добри единствено поради тяхната съпоставимост, а тази съпоставимост е ключовият елемент.

Ето защо ние имаме тези европейски икономически сметки и използваме тази система в глобален мащаб от 30-те години на миналия век, включително в Обединеното кралство. Тази система е много добра, тъй като е основана на единни стандарти и следователно ние можем да сравняваме просперитета на отделните държави и техния икономически и социален успех. Обикновено щатският долар се използва като референтна валута. В това отношение, ние разполагаме с голяма възможност да повишим еврото до статут на референтна валута. Считам, че това е вторият елемент.

Въпреки това ние също така сме наясно, че съществуват много празноти в икономическите сметки. Вижте Фукушима. Фукушима ще има положително въздействие върху японския брутен вътрешен продукт, тъй като са направени много инвестиции в тази връзка. Това са по-скоро сметки за потоци, отколкото сметки за запаси. Ние трябва да компенсираме тези неща и ето защо Комисията впоследствие представи предложението си „Отвъд БВП“.

Сметките за устойчивост, които ние ще приемем днес и утре, ще бъдат първата стъпка. Защо? Защото инвестициите в енергийната ефективност и потреблението на по-малко енергия например ще имат отрицателно въздействие брутния вътрешен продукт. Дори някой като г-н Nuttall не може да не се съгласи с това.

Не става въпрос за големи политики; става въпрос просто, че искаме да направим политиките ни проверяеми: какви такси се удържат в тази област, колко материал използваме. По този начин ние искаме да подобрим законодателния процес и ако вие не бяхте в Съюза, щяхте да използвате същата система, в противен случай данните ви щяха да бъдат безполезни. Ето защо аз бих казал, че това е положителна първа стъпка. Бих искал да благодаря на Комисията и на докладчика.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, бих искал да благодаря на Jo Leinen, за неговия отличен доклад. Ние действително трябва да продължим с икономическите сметки за околната среда. Вече не можем да разглеждаме отделно икономиката и околната среда. Двойната криза, която ни засегна, екологична и икономическа, не ни оставя такова поле за действие. Неправилните заключения от миналото трябва да спрат.

Г-н Seeber цитира примера с Фукушима. Друг, по-прост, ежедневен пример е този с пожарите. Пожар, който разрушава гора и биологичното разнообразие и екосистемните услуги, които гората предоставя, като имам предвид чиста вода, чист въздух и рамка за възпроизводство на храна, който разрушава културното наследство на място и унищожава селскостопанската продукция, се измерва положително от БВП, тъй като се правят инвестиции, за да се възстановят щетите, въпреки факта, че държавата, регионът, районът ще претърпят дългосрочни щети. В дългосрочен план ще бъде по-зле от преди.

Икономическите сметки за околната среда, от които се нуждаем днес, не са съвършени. Въпреки това те са важна стъпка в правилната посока. Те са стъпка напред към по-добри политики, основани на по-пълна, по-обективна гледна точка за действителността. Те са стъпка, която ще ни позволи да гарантираме, че политиките ни са последователни, която ще ни позволи да постигнем международни ангажименти и целта за „по-зелена“ европейска икономика.

  Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-н председател, г-н член на Комисията, най-напред бих искала да поздравя г-н Leinen за отличната и важна работа, която той е извършил във връзка с доклада. Регламентът относно икономическите сметки за околната среда е много важен, както беше посочено тук повече от веднъж, тъй като най-накрая той определя законова основа за система от сметки, които обхващат статистическите данни за околната среда и за икономиката, което е от първостепенно значение за политиката в областта на околната среда и в по-широк смисъл за социалната политика.

Колкото до техния обхват, е много важно, че по време на първия етап, следва да се обърне по-специално внимание на емисиите във въздуха, материалните потоци и данъците, свързани с околната среда. Съществуват сериозни причини за това. Освен това вероятно е много реалистичен подход да се разгледа капацитета, с който държавите-членки разполагат, за да започнат система на сметки в тези области. Разбира се, ние трябва да осъзнаем, че в различните държави ние се намираме на различно равнище по отношение на статистическите системи и е важно това да не създава допълнителна бюрокрация, както членът на Комисията посочи.

Доколкото става въпрос за нови модули, е важно те да подчертават силно темите, които подкрепят изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, този регламент образува част от рамката на мерките, предназначени да създадат по-всеобхватни показатели за допълване на БВП. Европейските икономически сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиките, които предоставят данни за взаимодействието между факторите на околната среда и икономиката. Предложението на Комисията е похвално, въпреки че се създават нови и сложни бюрократични процедури, за да могат да бъдат наблюдавани политиките в областта на околната среда, които държавите-членки в действителност развиват. Поради тази причина ние ще въздържим по време на гласуването.

Въпреки това ние сме против доклада, доколкото докладчикът иска да добави допълнителни модули за сметки. На първо четене беше постигнато споразумение със Съвета въз основа на това, че въвеждането на нови модули, предложени от докладчика, ще подлежи на оценка съгласно клаузата за преразглеждане, за да може, където е подходящо, да се направят промени или подобрения на качеството на данните и на методите, посредством които се събират данните.

Според нас всичко това представлява нова и скъпа форма на бюрокрация, която бива наложена на държавите-членки.

  Sophie Auconie (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, според мен политиките са за откриване на възможно най-добрите решения на проблемите, които съществуват. Как може да се постигне това обаче, ако проблемите и възможните им решения не са напълно разбрани? Това е основният въпрос и не засяга единствено политиката в областта на околната среда.

Следователно лицата, отговорни за вземането на политически решения, трябва да имат на свое разположение възможно най-надеждни и изчерпателни данни относно съвременния свят и положението във връзка с околната среда. Това беше заключението на Европейския съвет през юни 2006 г., когато той призова Европейския съюз и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Приветствам тази инициатива и предложението на Европейската комисия, тъй като то ще ни помогне да подобрим знанията си за емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци и материалните потоци в икономиката.

Въпреки това предложението ще трябва да бъде изменено по-време на гласуването утре, за да се гарантира, че събраните данни са надеждни и водят до разискване и също така, и най-вече, за да се гарантира, че всички държави-членки са включени в този подход. Действително как можем да изготвяме европейски политики, ако не разполагаме с данни относно положението във всяка държава-членка?

Накрая, аз бих искала да изразя подкрепата си за две силни идеи, посочени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи): предоставеното правомощие на Европейската комисия да приема делегирани актове следва да бъде преразглеждано на всеки пет години и следва да бъде въведена клауза за преразглеждане; клаузата за преразглеждане е втората силна идея в този регламент. На нас ще ни трябват нови данни след няколко години, но всичко с времето си. Проектът на регламент е действителна стъпка напред: нека продължаваме в същата посока.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също така бих искала да изкажа своите искрени благодарности на г-н Leinen за този дългоочакван регламент. Преди да бъдем избрани в Европейския парламент, много от нас просто са предполагали, че решенията, които Парламентът взема, тези решения, които определят бъдещето, са всъщност основани на тези данни, и ние с известна тревога разбрахме, че макар тези статистически данни да съществуват в повечето държави-членки, всъщност те все още не са обединени в обща рамка и следователно това е увеличило до известна степен липсата на доверие от страна на обществеността.

От медиите ние винаги оставаме с впечатлението, че икономиката и околната среда са диаметрално противоположни. Тези данни ще ни помогнат да разберем дали нещо оказва благоприятно въздействие върху околната среда, дали нещо оказва благоприятно въздействие върху околната среда и в същото време върху икономиката или нещо оказва благоприятно въздействие върху икономиката и в същото време върху околната среда и следователно оказва благоприятно въздействие върху социалната ни околна среда. Това е основната задача, която ние като политици, следва да определим сами. Ние искаме да създадем и да подобрим качеството на живот не само на работното място, но също така и на околната ни среда.

Аз единствено мога да се съглася със желанието, изразено днес от г-н Leinen, който каза, че до края на десетилетието ние следва да преминем от брутен вътрешен продукт към „зелен“ вътрешен продукт. С това ние ще вземем първото изключително важно решение. Силно съм уверена, че ние ще успеем да засилим доверието в Европа и във въпросите, свързани с околната среда и икономиката, в резултат на икономическите сметки за околната среда.

Много ви благодаря. Моля, продължете с тази добра работа.

  Christa Klaß (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, солидните статистически данни, ефективното събиране на данни и оценка, това е основата, върху която моделираме бъдещето. Очевидно е, че ние трябва да хармонизираме съществуващите статистически данни на държавите-членки, за да вземаме правилните решения за бъдещето на цяла Европа въз основа на същите данни. Целта са еквивалентни, съпоставими данни от всички държави-членки.

Възниква въпросът какво всъщност можем да разберем от тези данни. Какви допълнителни заключения можем да направим, за да може Европа да се развива по балансиран начин по отношение на социалната и икономическата политика и политиката в областта на околната среда? Комисията иска да разшири обхвата на икономическите сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. За целта тя предлага три модула за събиране на данни относно стопанските дейности, които водят до емисии във въздуха, относно приходи от данъци, свързани с околната среда, и относно материалните потоци. Продукти с растителен произход, например зърнени култури, бобови култури, зеленчуци, плодове и дървесина, са също така включени в тях.

Чудя се за полезността на тези изчисления – какво всъщност ще ни кажат? Не съм толкова оптимистично настроена, както докладчика и колегите. Да искаш нещо е едно; да го приложиш на практика – съвсем друго. Имам съмнения относно ефективността на бюрокрацията и поставям под въпрос обективността на намеренията да се съставят икономически сметки за околната среда, да се записват материалните потоци и да се оценяват отделните продукти, включително растения, във връзка с емисиите на въглероден диоксид. Производството на кислород, както и емисиите на въглероден диоксид по време на производството и транспорта трябва да бъдат включени в тези изчисления по отношение на растенията например.

Приветствам факта, че в компромиса, който беше постигнат, става ясно, че допълнителните изисквания за данни могат да бъдат въведени единствено след оценка за гъвкавост и че не трябва да се посяга на компетентността на държавите-членки. Такива програми трябва също така да бъдат развити без допълнителни финансови разходи и бюрокрация.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, колегата, Jo Leinen, е изготвил отличен доклад, който е важен от гледна точка на националната икономика, опазването на околната среда, обществото, селското стопанство, както и други аспекти. Като член на групата за оценка на научните и техническите възможности (STOA), считам, че е много важно за проект, който има за цел ефективно управление на природните ресурси, да се състави надеждна статистическа база данни. Как можем да измерим използването на вода и енергийната ефективност в държавите-членки на Европейския съюз, ако не разполагаме с надеждна статистическа информация? Като член на комисията по земеделие и развитие на селските райони аз считам, че е от изключително значение най-накрая да има ясна картина за действителните социални предимства за екологичните обществени блага, произведени от земеделските стопани, във връзка с реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП). Без статистически данни ние не можем да определим да каква степен земеделските стопани допринасят със селскостопанските си дейности за опазването на въздуха, земеделския пейзаж, обработваемата земя и околната среда, до каква степен земеделските стопани произвеждат екологични обществени блага, които все още не са заплатени нито от пазара, нито от ОСП. Следователно настоящият статистически доклад е много напредничав и с поглед към бъдещето от гледна точка на опазването на околната среда и на селското стопанство.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, когато става въпрос за статистика, винаги има много разисквания и несъгласия. Преди всичко те не трябва да бъдат разкодирани, тъй като защитата на данните е също така ясно обоснована. От друга страна, на нас ни е нужна прозрачност и съпоставимост. Считам, че това е от значение. Следователно ние трябва да съберем данните по изцяло автоматизиран начин, като използваме случайни извадки, за да могат после да бъдат съпоставими. Ние сме наясно с процесите на изобразяване, които например в бъдеще ще играят основна роля в тази връзка. Съответно автоматизирането на процеса ще опрости политическите решения, които ще направим в бъдеще.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, европейските икономически сметки за околната среда ще ни предоставят важни данни, които да ни позволят да включим екологичните аспекти във всички видове политически решения и в резултат на това тези аспекти да бъдат взети предвид в цяла гама от въпроси. Събраните и анализирани данни ще бъдат от основно значение за предоставянето на ефективни мерки за противодействие на въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Осъзнатата необходимост за устойчиви политики, за да можем да се справим с предизвикателствата като изменение на климата, загуба на биологично разнообразие, увеличено замърсяване на околната среда и предстоящото изчерпване на природните ресурси се подкрепя силно днес. Надеждните данни и прогнозите в резултат от тях по отношение на употребата на природни ресурси не само ще ни позволят да измерим ясно успеха на устойчива икономическа политика, но също така ще ни предоставят много важна добавена стойност за държавите-членки.

  Niki Tzavela (EFD). – (EL) Г-н председател, аз също бих искала на свой ред да поздравя г-н Leinen за неговия изключителен доклад. Считам, че Европа сега е достигнала момент, в който ние рядко се натъкваме на сблъсъци между развитието и опазването на околната среда. Напротив, ние сме навлезли в интерактивна фаза. Европейците сега имат съзнание за опазване на околната среда.

Този доклад ще помогне дори повече за осигуряването на по-добра представа за това, което се случва с околната среда в Европа. Бих искала да подчертая три елемента: първо, на нас ни е необходима точна информация относно състоянието на околната среда в държавите-членки; второ, на нас ни е необходима процедура за подновяване на информацията на всеки пет години; и трето, ние трябва да осъществим оценка на съвместния напредък от всички предприети действия в областта на околната среда в Европейския съюз.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: RODI KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, ако искаме да опазим околната ни среда за бъдещите поколения, не трябва да разглеждаме икономическите и екологични аспекти отделно. Ето защо има смисъл икономическите сметки да бъдат допълнени с фактори, свързани с околната среда, а основата на всеки стабилен баланс да бъдат адекватните и надеждни данни.

Въпреки това, когато ЕС призовава за ключови данни от държавите-членки, той не следва да се плаши от чувствителните въпроси. Тук имам предвид ядрената политика, генетичното инженерство, адекватното етикетиране на хранителните продукти за указване на страната на произход и не на последно място разследване във връзка с неотдавнашния скандал с епидемията, причинена от ЕНЕС, съдържаща се в краставици.

Взаимодействията между икономиката и околната среда са твърде очевидни тук. Тук също е ясно, за съжаление, къде се пада тежестта в ЕС, а именно на едрия бизнес и на лобистите.

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, много благодаря за изчерпателното и отговорно разискване. Аз считам, че всички ние сме съгласни относно значението на предложението и на икономическите сметки за околната среда. Ние също така сме съгласни, че трябва да предприемем следващите стъпки към определянето на политики, използвайки данните, за продължим по пътя към по-устойчива икономика.

Нека отбележа няколко неща в отговор на множеството забележки. Това е първият регламент с три модула. Това е началото по отношение на законодателството. Втората серия от модули се изготвя в момента за втори регламент за изменение към края на 2012 г. Също така ние вече планираме третата серия, така че работата върви и ще бъде продължена.

По отношение на създаването на бюрокрация, това няма да създаде нова тежест за предприятията, тъй като ние използваме съществуващи административни и статистически данни. Всъщност Обединеното кралство е лидер в екологичното счетоводство, което също е от значение. Освен това във връзка със статистическите данни и позовавайки се на това, което г-н Leinen, г-н Martin и много други казаха, ние сме отбелязали значителен напредък за подобряването на европейската статистическа система през изминалата година и половина.

Например настоящата Комисия направи първото законодателно предложение на 10 февруари 2010 г. – един ден след като гласувахте в подкрепа на формирането на настоящата Комисия – когато ние приехме регламент относно правомощията на Евростат за извършване на одит, което дава на Евростат възможността да провери и установи качеството на статистическите данни при източника, което е много важно. Ние вече започнахме да използваме това, например в случая с Гърция.

Второ, планът за действие за Гърция, който се изпълнява и в рамките на година, доведе до много задълбочено проучване на статистическата система в Гърция. Като резултат от това качеството на статистиката относно процедурата при прекомерен дефицит вече се е подобрило значително и на последния етап Евростат може да валидира данните за Гърция.

Накрая, относно ресурсите, въпреки че на нас не са ни необходим ресурси за конкретния въпрос за икономическите сметки за околната среда, аз съм съгласен с г-н Martin, че на нас са ни необходими достатъчно ресурси. Само преди няколко часа всъщност аз се възползвах от тази месечна сесия, за да се отбия в Люксембург и да се срещна с Валтер Радермахер, генерален директор на Евростат, за да обсъдим ресурсите. Ние сме на път да пренасочим и подобрим ресурсите си в Евростат, за да се съсредоточим върху ключови приоритети.

Аз обаче не бих взел ресурси от разширяването, както предложи г-н Martin, и особено от Западните Балкани. Стабилността, демокрацията и мира в този регион продължават да бъдат ключов приоритет за Европейския съюз, за Комисията и, надявам се, също така за Парламента. Моля, помнете, че без нашата „мека власт“ и без политиката за разширяване на ЕС сега Ратко Младич нямаше да бъде изправен пред трибунала в Хага. Моля, помнете и това.

  Jo Leinen, докладчик. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря ви за разискването. Виждам широка подкрепа за създаването на екологичен баланс в Европейския съюз. С няколко изключения, това се прие добре тук.

Също така съм съгласен с изказването г-жа Kadenbach. Много от нас мислеха, че това вече е въведено, и бяхме изненадани, когато разбрахме, че много данни изобщо не съществуват и че в изказванията, които ние правим по отношение на състоянието на околната среда в Европейския съюз, следователно сме всъщност напълно неосведомени.

Един от членовете на ЕП, г-н Gerbrandy, каза, че измерването води до знание. Ние тогава знаем нещо и знанието е основата за предприемане на мерки и за всички наши програми. Много е просто, нуждаем се от по-добра основа за решенията, които вземаме. Сметките за околната среда могат да ни помогнат в това отношение. Разбира се, ние разполагаме със стратегията „ЕС 2020“, в която устойчивостта е планираната цел. Аз се надявам, че през следващите пет години ние ще разполагаме и с тази основа, за да можем през 2020 г. да видим дали сме постигнали успех, или не. Знаем, че брутният вътрешен продукт не предоставя информация относно състоянието на природата и околната среда, ресурсите, които сме използвали, или целия проблем, свързан с устойчивостта. Ето защо това сега е необходимо.

Ние също преодоляваме това на етапи. Г-жо Klaß, ние не отправяме прекалени искания; по-скоро обхватът на модулите следва да бъде разширен постепенно. В крайна сметка, както посочи членът на Комисията, отделните елементи на законодателството – законодателство в областта на водите, законодателство в областта на отпадъците и законодателство в областта на чистия въздух – вече съдържат изискване за събиране на тези данни.

Европа е също така се е ангажирала в световен мащаб, г-н Nuttall. Ако ние подпишем Конвенцията за биологичното разнообразие, Конвенцията за изменението на климата или всяка друга конвенция, ние трябва да сме в състояние да кажем на останалия свят дали сме се справили добре или зле.

И така изцяло бих искал да благодаря на докладчиците в сянка и също така на Евростат, който впоследствие ще трябва да свърши работата. Надявам се, че в Люксембург ще бъдат налице необходимите ресурси, тъй като без средства, без ресурси този баланс не може, разбира се, да бъде направен. Парламентът също така следва да ни помогне в това отношение. Благодаря ви много. Това е важен политически въпрос, както някои хора правилно признаха, и е нова глава при разглеждането на действията ни в Европа през цялата година.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Бих искала да благодаря на докладчика, г-н Leinen, за доклада, който той внесе. Съгласна съм с неговата оценка на предложението на Комисията и бих искала да изложа няколко бележки относно значението на такива дейности.

Измерването на качеството на живот чрез показатели като брутния вътрешен продукт не дава представа за целия проблем. Въпреки че експертите бяха съгласни относно това от доста време, посланието едва неотдавна стигна до политическата сфера след значително време и усилия.

В това отношение, категорично приветствам предложението на Комисията за европейски икономически сметки за околната среда, тъй като не е необходимо цялостно отхвърляне на подвеждащи показатели. Вместо да се оценява качеството на живота и околната среда въз основа на впечатления, трябва да представим по-добри данни и по-добри методи за събиране и агрегация на данни, така че те да предоставят подобрена услуга в измерването например на въздействието върху околната среда, оказвано от политики и икономически дейности.

Присъединявам се към докладчика в призива за по-голям акцент в предложението на Комисията относно въпросите, свързани с мониторинга и оценката. В заключение, бих искала да отбележа колко е важно за предложението на Комисията да включва и да разчита дори още по-цялостно на стратегическия документ „Отвъд БВП: Измерване на напредъка в свят на промени“. Последователен, систематичен подход може би ще бъде от по-решаващо значение от всички друго в усилията за подобряване на начина, по който се измерва качеството на живота.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (EN) Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Следователно събирането на съответните данни, което до днес се правеше доброволно на равнище на ЕС, трябва да стане задължително. Освен това наличните понастоящем данни за околната среда следва в средносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрят възможностите за оценка на европейската политика за околната среда.

Предложеният регламент създава в това отношение обща рамка за събирането, съставянето, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда посредством осигуряването на обща за цяла Европа методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчитане при съставянето на тези сметки. Регламентът се отнася до събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци, приложими за различни икономически сектори, както и макроикономическите сметки за материални потоци. Точните и адекватни статистически данни относно потреблението на енергия и суровини са от основно значение, ако искаме да имаме показатели за напредъка и благосъстоянието отвъд БВП. Освен това оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни.

17. Процедура за избор на нов изпълнителен директор на МВФ и външно представителство на еврото (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно процедура за избор на нов изпълнителен директор на МВФ и външно представителство на еврото.

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми колеги, много благодаря за вашите много уместни въпроси. Комисията приветства решението на изпълнителния съвет на МВФ от 20 май тази година, което разяснява процедурата за избор на следващия изпълнителен директор на МВФ.

Комисията е съгласна, че процедурата за избор трябва да бъде открита, прозрачна и основана на заслуги. Това ще даде възможност на кандидати от всички държави-членки на МВФ да се състезават въз основа на своите качества, като се вземат предвид всички съответни аспекти.

Държавите-членки на ЕС се споразумяха да подкрепят най-квалифицирания кандидат, който е в състояние да отговори на високите критерии, необходими за изпълнение на отговорностите, свързани с тази много важна длъжност. По-специално, кандидатът трябва да е показал неоспорими способности, ангажираност към многостранна координация и широки познания в областта на международните икономически, финансови и парични въпроси. Комисията подкрепя това споразумение.

Комисията изцяло подкрепя кандидатурата на министър Кристин Лагард. Тя е компетентен и опитен кандидат, който е спечелил уважението на нашите партньори в международната общност. Тя не само има много добро познаване на европейската икономика и вземането на решения в ЕС, което е ценно качество в днешно време, но и много голям опит в глобалното икономическо управление – например чрез успешното й справяне с председателството на Г-20.

Позволете ми също да добавя, че миналата година на срещата на върха на Г-20 в Сеул в Корея беше постигнато споразумение да се намали в относително изражение европейското представителство в управителния съвет на МВФ с две места с цел да се увеличи гласа и представителството на нововъзникващите пазарни икономики.

Въпросът за външното представителство на еврозоната, макар и свързан с общата реформа на Международния валутен фонд, не е пряко свързан с избора на изпълнителен директор на МВФ. Комисията е на мнение, че е в общ интерес на Европа, на Европейския съюз и неговите държави-членки да вървят постепенно към едно място за Европейския съюз, или поне за еврозоната, в МВФ. Постепенно и постоянно.

Г-жо председател, уважаеми колеги, както знаете аз съм изцяло ангажиран с реформата и укрепването на икономическото управление на ЕС както вътрешно, така и външно. За постигането на тази цел предпочитам да се прилага изпитания метод на Жан Моне: Европа е изградена чрез конкретен напредък в реалния живот, стъпка по стъпка, като се правят по-големи и по-малки стъпки.

Затова нека първо завършим реформата на вътрешното управление, което е спешно необходимо и което след въвеждането й ще представлява огромна крачка напред. Нека след това се справим с предизвикателството на външното представителство, което ще бъде още една важна стъпка напред, след като бъде одобрено и приложено. Една голяма стъпка след друга.

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-жо председател, когато предишният изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ) встъпи в длъжност, имаше големи въпросителни по отношение на уместността и ефективността на МВФ. Сега, когато по време на кризата и по трудния начин разбрахме колко силно сме свързани един с друг в международно отношение, ние сме по-добре подготвени. Именно в моменти на криза можем да се научим да се търсим взаимно, след като от опит установихме от какво решаващо значение са ролята и експертните познания на МВФ, дори и за нас, тук, в Европа. Важно е също през следващите години МВФ да има ключова роля по отношение на глобалното управление и по-голямата финансова и парична стабилност в света.

За съжаление, в тази криза на еврото ние извлякохме поуки по твърде болезнен начин. Може да се досетите какво имам предвид. Днес обсъждаме новия кандидат за бъдещ изпълнителен директор на МВФ. Съвсем правилно заявихте, че това трябва да бъде открита процедура, но не е нужно да крием факта, че ние, Европа, имаме отличен кандидат. Щастлив съм, че в Парламента имаме възможност чрез днешното разискване да дадем твърдата си подкрепа на този кандидат.

По време на криза е важно на тази най-висока длъжност да застане една изключително квалифицирана жена, тъй като в условията на криза женските качества биха могли да осигурят реална добавена стойност и при това с високо качество. Г-жа Лагард има опит от двете страни на Атлантическия океан, както и в многостранното управление. Погледнато и от този ъгъл, тя е отличен кандидат. Надявам се, че с тази подкрепа сме в състояние да прибавим допълнителен тласък към предложената кандидатура на г-жа Лагард като следващия заемащ длъжността изпълнителен директор на МВФ.

  Pervenche Berès, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, в общи линии се чудя защо имахте желание да направите това изявление. Вие завършихте изказването си с думите: „Цялото ни време днес по същество е заето с реформата на икономическото управление; въпросът за външното представителство на еврозоната ще бъде обсъден на по-късна дата“.

Моля да ме извините, но не одобрявам Вашия подход, тъй като един от основните проблеми в Европейския съюз днес е въпросът за външното представителство на еврозоната. Днес е ясно, че войната на валутите може лесно да заличи всички усилия, които се иска да бъдат положени от гражданите в еврозоната в името на строги ограничения и на подобряване на положението със суверенния дълг. Затова европейците не може да бъдат крайно взискателни вътрешно, а същевременно да не проявяват интерес към това как тяхната парична единица, подхвърляна насам-натам от пазарите на международната сцена, се справя външно. Няма да има вътрешна защита без защита отвън.

Затова моля да ме извините, но не съм съгласна с Вашия подход по този въпрос. Знам, че задачата е трудна, но Европейският парламент в продължение на няколко години вече подкрепя идеята за развитие в посока към външно представителство на еврозоната, особено в рамките на Международния валутен фонд (МВФ).

Трябва да признаем, че когато Доминик Строс-Кан беше назначен за изпълнителен директор на МВФ, положението беше много различно: говореше се, че става редуване на хора в управлението на организацията. Самият г-н Строс-Кан заяви, че може да е последният европеец, оглавявал МВФ. Оттогава обаче положението значително се промени. Районът, в който намесата на МВФ е от решаващо значение днес, е Европа. Можем да видим, че зад намесата на МВФ, намесата на големите инвестиционни банки в САЩ имат важна роля. Можем също така да видим, че рано или късно въпросът за икономическата ситуация в САЩ може да бъдат повдигнат и законно обсъден в рамките на МВФ.

Всичко това рисува една много по-сложна картина, отколкото простото решаване дали това или онова лице да контролира бъдещето на МВФ. Естествено, европейците трябва да бъдат представени – с право те трябва да имат роля в една от най-големите институции – но по-същественото, което искам да разбера от Вас, е: каква политика искаме да водим на международната сцена? Какъв мандат следва да провежда един европеец на международната сцена, като се имат предвид усилията, които полагаме вътрешно, като се има предвид влиянието на пазарите извън Европейския съюз и въздействието, което те имат върху инвестициите, спекулациите и заетостта в Европа?

Считаме също така, че който и да управлява МВФ в бъдеще, ще бъде изправен пред огромна задача: той или тя не трябва да разрушават напредъка, постигнат от Доминик Строс-Кан, когато той съвсем леко премести границите на така наречения в миналото Вашингтонски консенсус. Днес вече виждаме втвърдяване на отношението в рамките на институцията; ние считаме, че това е погрешен подход.

И накрая, трябва да бъде повдигнат и въпросът за мястото на МВФ в рамките на системата на Обединените нации, и ако европейците наистина предложат кандидат, те трябва да гарантират, че мандатът, който ще дадат на това лице, е структуриран така, че да позволи на него или на нея да настоява за форма на глобално управление, което да се справи с предизвикателствата след кризата, пред които сме изправени.

  Olle Schmidt, от името на групата ALDE. – (SV) Г-жо председател, г-н Рен, благодаря Ви за Вашия отговор. До края на юни се очаква да бъде назначен нов изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ), който да наследи Доминик Строс-Кан, който, както всички знаем, е обвинен в много тежко престъпление, което, за съжаление, вероятно навреди и на репутацията на МВФ. Сега в тези бурни времена следва да бъде назначен един нов, компетентен изпълнителен директор на важна глобална институция, като процедурата трябва да е открита.

Също като моите колеги приветствам кандидатурата на министъра на финансите на Франция Кристин Лагард. Мисля, че всички сме разбрали, че тя е много компетентен човек. Освен това тя има подкрепата на няколко държави-членки и Европейската комисия. Защо обаче не съумяхме да се споразумеем относно обща процедура за номинация? Това щеше да засили влиянието на Европа. Това е нещо, което ни липсва. Ако имахме обща процедура и ако Комисията беше поела пълна отговорност, това щеше да укрепи репутацията на ЕС, на еврото и на Европа.

Член 138 от Договора от Лисабон гласи, че положението на еврото в международната парична система трябва да бъде укрепено. Защо тогава не беше използвана тази възможност? Членът на Комисията говори за движение стъпка по стъпка, но понякога се налага да се направи малък скок напред, за да се засили нашата позиция, особено в бурни времена. Мисля също, че е важно да се подчертае, че МВФ се нуждае от широка реформа, нещо, което г-жа Berès също ясно заявява в своя доклад. Работата по тази реформа е започнала. Въпреки това представителството на ЕС в МВФ също трябва да бъдат обсъдено и затвърдено.

Нуждаем се от по-силен МВФ, който действа като глобален кредитор. В обобщение: нуждаем се от по-силен и по-представителен МВФ в нашия нов глобален свят и се нуждаем от по-силен ЕС с по-ясен глас. Накрая, г-н Рен, понякога трябва да направим скок напред.

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, в днешния несигурен икономически климат по-важно от всякога е глобалните институции, създадени с цел да се гарантира финансова и икономическа стабилност, от която са зависими много страни по света, да не се използват за символични политически изявления.

МВФ не е символ, а работеща институция, която трябва да бъде оглавена от човек, който разбира добре финансовите пазари и има необходимите умения, придобити от управлението на голяма икономика, както и способност да обявява трудни решения на широката общественост. Силата на кандидатурата на Кристин Лагард не е в това, че тя е европейка, а в това че е изключително компетентна личност, показала забележителни ръководни качества по време на финансовата криза. Тъй като основната роля на МВФ е да работи върху пакетите от структурни реформи, обвързани с определени условия, които да придружават разпределянето на средствата между членовете, когато те са в бедствено положение, считам, че г-жа Лагард е показала, че умее добре да урежда сложни споразумения по спорни въпроси, като успешно сближава коренно различни страни в постигането на благоприятно решение.

Не трябва да попадаме в капана на призмата на днешната криза в еврозоната, а да погледнем пред какви проблеми може да се окаже МВФ в бъдеще. Считам, че г-жа Лагард има необходимите умения и опит да застане начело на МВФ в този период на икономическо сътресение и да води политика на реформа в МВФ, за да се гарантира трайната му значимост за бъдещите поколения.

Що се отнася до въпроса за представителството на еврозоната в международните органи, тъй като финансовите пазари не се съобразяват с националните граници, изключително важно е световните институции да работят ефективно за координиране на националната политика. Марар и да подкрепям по-добрата координация, ефективността и свързването на политиките с цел избягване на регулаторни пропуски, считам, че ЕС не трябва да губи разнообразието си от гласове в международните институции. Кризата показа огромните различия между икономиките на ЕС, дори в рамките на еврозоната, да не говорим за разликите между страните извън еврозоната. Всички от нашите страни са засегнати по различен начин в настоящата криза и ние имаме различен опит. Един глас не е така силен, колкото са множеството от гласове, които пеят в хармония.

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да направя четири бележки. Първо, искам да се върна на изказването на г-н Schmidt, за да обсъдя отново процедурата. Като се има предвид, че залогът е една толкова важна длъжност като тази на изпълнителен директор на Международния валутен фонд, мисля, че в сравнение с енергията, която понякога се влага при набиране на третостепенни управители на дружества, начинът на водене на тази процедура говори за липса на професионализъм.

Вместо процедура, която е относително открита, прозрачна и основана на критерии, имаме какво? Поредица от организационни събрания, които събират на едно място държавни или правителствени ръководители, които си казват един на друг „Категорично бих предложил такъв и такъв човек“. Това с нищо не допринася за повишаване на доверието в Европейския съюз. Факт е, че след епизода с Доминик Строс-Кан в Европа не можем да си позволим да действаме прибързано при вземане на решение кой ще бъде нейният кандидат.

Според мен това е пропусната възможност. Аз не търся отговорност от Вас за това – не сте Вие този, който диктува правилата по този въпрос – но със сигурност ще имаме полза от предприемането на много по-организиран, съгласуван и професионален подход.

На второ място, бих искал да отговоря на г-жа Swinburne. Време е да се отговори откровено на тези, които, подобно на Вас, г-жо Swinburne, и на Вас, г-н Farage, продължават да разгласяват погрешната представа, че ние, европейците, ще сме в състояние да влияем на световните дела – които също ни засягат – като говорим с много гласове.

Г-жо Swinburne, много хубаво е да се говори за гласове, които пеят в хармония, но Вие добре знаете, че нещата не стават така. Ако в определен момент имаме нещо друго, различно от демократична федерация, гласовете няма да пеят в хармония, защото всеки ще се грижи за интересите на своите избиратели. Така стоят нещата.

Освен това, ако мислите, г-н Farage и г-жо Swinburne, че ще защитите така наречения суверенитет на Обединеното кралство – и това се отнася за всички държави-членки, били те малки държави като моята или големи държави като Германия, Франция и Обединеното кралство – ако си мислите, че вие сами ще сте в състояние да оказвате известно влияние в света, мисля, че напълно грешите.

Третата ми бележка се отнася до отношението на МВФ по време на кризата, сравнено с това на Европейския съюз. По този въпрос, г-н член на Комисията, аз търся отговорност от Вас. Ние помним, че във всички разисквания, проведени от тройките, които пътуваха до различните държави-членки, на които се опитваме да помогнем, в крайна сметка МВФ е този – и за мен е почти болезнено да изрека това след всичко, което ние, Зелените, казахме за МВФ през 80-те и 90-те години на миналия век – който днес е най-разумен, докато Комисията и Централната банка са тези, които определят най-трудните условия.

Ние като европейци не можем да допуснем такова състояние на нещата. Не мога да разбера защо се опитвате да се държите като по-големи католици от папата – не съм сигурен дали това може да се каже на един финландец, но ето на, казах го!

  Jürgen Klute, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, въпросът тук не е толкова за отделни хора; на първо място и преди всичко става въпрос за процедура за избор. Изненадващото е, че всеки, който търси информация относно процедурата за избор на изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ) в интернет, по същество ще открие само, че САЩ и Европа делят двете ръководни длъжности. Това означава, че икономически най-силните нации, като малцинство, така да се каже си делят контрола върху световната икономика.

Това е феодализъм и няма нищо общо с демокрацията, ето защо не можем да приемем това. По наше мнение, оттеглянето на Доминик Строс-Кан в този момент предоставя голяма възможност за извършване на основни промени в процедурата за номинация и избор, като я направят открита, прозрачна и, преди всичко, процедура за избор въз основа на заслуги и квалификация, както призовават някои неправителствени организации напоследък.

Това следва да включва комбинация от гласовете на мнозинството от членовете на МВФ и по-голямата част от акциите с право на глас в МВФ. Досега само акциите с право на глас в МВФ се взимаха под внимание, с което се гарантираше структурно мнозинство за икономически силните държави. Този вид реформа и промяна в избирателната процедура ще съответстват на реформата на МВФ, която също така ще отговори на промените в световните икономически отношения и ще даде възможност на развиващите се страни да споделят опита си с МВФ в по-нататъшното му развитие.

В заключение, бих искал да кажа само, че МВФ трябва да бъде задължен да работи в интерес на намаляване на глобалните дисбаланси и бедността.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, бих искал да кажа на члена на Комисията Рен, че в момента гледам устава на МВФ. В него няма нищо изненадващо; той има за цел да насърчава баланса, растежа, стабилността на валутния курс, да намалява липсата на равновесие и да помага на страните, които са в затруднено положение. Класическият метод е да се подпомагат финансите и да се организира конкурентна девалвация.

Никъде тук не се казва, че МВФ трябва да оказва подкрепа на политически експерименти, и то по толкова много начини, както направи Доминик Строс-Кан. Той използва МВФ, за да избави от затруднение провалящия се проект за еврото, и като такъв беше много лош избор на кандидат. Сега искате да утежните положението, като одобрите кандидатурата на Кристин Лагард – още един член на европейския политически елит, още един еврофанатик, който вярва в подкрепата на този европроект – и мисля, че тъй като тя има користен интерес, в действителност е твърде неподходящ кандидат.

Изглежда сякаш ЕС е похитил МВФ и неговата роля е да бъде част от механизма за подкрепа на еврото, така че сега не само данъкоплатците от еврозоната и държавите-членки извън еврозоната, но и целият свят е длъжен да подкрепя еврото, докато гръцкият проблем се утежнява с всеки изминал ден.

Предполагам, че в някои отношения ще имате нужда от г-жа Лагард, защото не само че Гърция върви към банкрут, не само че сме тръгнали към четвърто спасяване, но както предупредих и преди в тази зала, много скоро ще бъде поставена под въпрос валидността на самата Европейска централна банка. Предупредих, че не можете да продължавате да изкупувате собствения си лош дълг, но стигнахме до момент, когато в рамките на няколко седмици може да видим, че самата ЕЦБ е неплатежоспособна, така че може би вашият приятел г-жа Лагард ще може да помогне и този път.

Мисля, че това е много лош избор. Международната общност в даден момент ще ви покаже къде да спрете – може би този момент още не е настъпил.

  Jean-Paul Gauzès (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, вземам думата от името на г-жа Lulling, а също и на г-н Langen; те имаха свое време за изказване, но ви уверявам, че няма да го използвам изцяло.

Бих искал само да подчертая, както всички направиха тук, че процедурата за избор на нов изпълнителен директор на МВФ е започнала.

За Европейския съюз е важно да има единодушна и силна позиция, която да се изразява не само от различните държави-членки, но и от Комисията, и Вие обещахте да направите това, г-н член на Комисията.

Мнозина от нас в този Парламент, с изключение на г-н Farage, силно желаят да видят баланса – ползващ се досега с популярност – между Съединените американски щати и Европа, поддържан по време на процедурата по назначаване на изпълнителен директор на МВФ и на председател на Световната банка.

Напълно разбираме, че нововъзникващите икономики – особено най-големите – биха искали по-голямо право на глас във вземането на решения във МВФ. Затова е важно да продължат реформите, които са вече в ход по отношение на управлението на тази международна институция, и по-специално онези, които Вие също споменахте, г-н член на Комисията. Въпреки това определено все още е твърде рано за радикални промени в баланса, постигнат в резултат на съответните финансови вноски във фонда от държавите-членки.

Само един европейски кандидат започна правилна кампания чрез осъществяване на контакт с различните държави-членки. Този кандидат – който, между другото, е жена – има необходимите качества. Нейните умения, политически опит, морален авторитет и перфектно владеене на английски език, съчетано с нейния опит от работа по целия свят, я правят идеалният кандидат за длъжността изпълнителен директор на МВФ.

Както беше казано, изпълнителният директор трябва да бъде някой, който търси консенсус и е ефективен в момент, когато институцията има жизненоважна роля в оказването на помощ за възстановяването на икономическия и финансовия баланс, със силно чувство за цел. Нашият съюз трябва да направи всичко необходимо, за да се постигне назначаването на Кристин Лагард.

  Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-жо председател, мисля, че в това разискване има един голям парадокс. Поначало от съществено значение е нищо да не се променя между Световната банка и МВФ. Ние, европейците, сме тези, които ще спечелят от действащ мултилатерализъм, но мултилатерализмът няма да действа, ако нововъзникващите икономики участват само в ограничена степен в Г-20 или на други места. Към този въпрос наистина трябва да се подходи по-динамично и с чувство за перспектива. Освен това намирам за твърде парадоксално това, че сега, когато започваме спешна кампания за назначаване на европеец за ръководител на МВФ, ние не даваме пример като европейци, като казваме, г-н член на Комисията, че това е стъпка в посока на външното представителство на еврозоната.

Какво е обяснението за голямото Ви нетърпение и решимост да видите назначен европеец, ако не Вашето желание за предприемане на тази стъпка, която ни казвате, че не е спешна и може да изчака още един ден? Ако искаме да успеем с многостранния подход, необходимо е ние самите да даваме пример, да бъдем последователни и да покажем колко добре можем да работим в бъдеще, защото МВФ има абсолютно решаваща роля в областта на глобалното управление, роля, която надхвърля въпроса за европейския дълг и положението със суверенния дълг на европейските държави, които са в затруднено положение. Това е задача от решаващо значение, но освен стабилизиране на пазарите ролята на МВФ е също така да коригира глобалните дисбаланси, които предизвикаха тази криза.

От начина, по който подкрепяте даден кандидат, днес личи, че не вземате предвид този абсолютно важен въпрос за управлението. И все пак, това е нещо, което интересува нас, социалистите: да видим, че МВФ играе роля в глобалното управление така, че да коригира дисбалансите, които предизвикаха кризата.

  Patrick Le Hyaric (GUE/NGL) . – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, като всички останали в Парламента не се отнасям с пренебрежение към начина на избор на бъдещ изпълнителен директор на Международния валутен фонд, но това, което има най-голямо значение, е хората да знаят каква ще е новата роля на тази международна институция за прекратяването на днешната сериозна икономическа, финансова, бюджетна и парична криза.

Международният валутен фонд трябва да стане много по-демократичен и насочен към човешкото развитие, образование и заетост. По мое мнение, би трябвало да се вдигне блокиращото малцинство на Съединените американски щати. Нововъзникващите икономики следва да получат значително по-голямо право на глас.

МВФ трябва да бъде средство срещу спекулациите, които днес задушават народите, ефективен инструмент за стабилизиране на селскостопанските и стоковите пазари с цел борба с данъчните убежища, за които хората често говорят. Вместо валутна война МВФ трябва да сложи началото на голям нов проект: проект за единна световна валута за сътрудничество вместо война на икономиките и конкуренцията.

Това следва да се обсъжда като приоритетен въпрос, за да се подобри качеството на живот на хората и да спре забогатяването на банкерите за сметка на ограбването на нациите.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (PL) Г-жо председател, жалко е, че напоследък МВФ се обсъжда само във връзка със скандала с бившия директор Доминик Строс-Кан. Пострадаха не само авторитетът на тази важна длъжност и на цялата институция, но и авторитетът на един европейски политик на толкова важна длъжност. Мисля, че ако вследствие на това най-после престанем да толерираме поведение, което беше известно на всички и е твърде широко одобрявано, ще имаме положителен резултат от целия ужасен случай. Сега обаче ние трябва да се борим за възстановяването на репутацията на тази длъжност и на институцията на МВФ. За тази цел е необходимо да предложим компетентно лице, което ще бъде в състояние да запази спокойствието на пазарите, в медиите и в цялото общественото мнение в днешното много трудно положение. Важно е кандидатът да заслужава доверие, а Кристин Лагард беше призната от „Файненшъл таймс“ за най-добър министър на финансите в еврозоната за 2009 г. Членът на Комисията вече спомена колко добре тя водеше председателството на срещата на върха на Г-20. Тя е човек, доверието в който не може да се поставя под съмнение. Не можем да подценяваме ролята на МВФ, особено сега при наличието на финансова и икономическа криза, която засяга много страни в Европа. В тази институция трябва да присъства европейско мислене. На този пост се нуждаем от някой, който разбира значимостта на сегашната криза. Докато се занимава с глобалните финанси в МВФ и с уменията и международния опит, придобити в Европейския съюз, знам, че Кристин Лагард няма да изгуби от поглед европейските интереси. Самата тя каза, че ако бъде избрана за длъжността, ще внесе във фонда целия си опит на адвокат, изпълнителен директор, министър и жена. Нека обърнем специално внимание на последния елемент, който е много важен в тази ситуация.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, процедурата по смяната на изпълнителния директор на Международния валутен фонд (МВФ) е неразделна от трудностите и противоречията, пред които е изправена днес капиталистическата система, в светлината на влошаване на нейната криза. Текущата промяна в една от институциите на върха на системата е неразривно свързана със споровете между различните фракции на едрия капитал, където между големите сили възникват конфликти. Тя също така е неразделна част от нерешения въпрос за реформирането на паричната система, а с него и валутната война за хегемония на долара в световен мащаб. Това е война, чиито последици се стоварват върху гърба на работниците и народите от периферията, както може да се види в Европейския съюз.

Без да се прикрива нито за миг огромната степен, в която център-ляво и неговите дългогодишни връзки с неолиберализма са отговорни за този процес, тя също е неразделна част от конфликта между тези, които приемат необходимостта от преструктуриране на дългове в рамките на еврозоната и тези, които поощряват сляпото впускане напред към нови средства за институционализирана и открито колониална намеса.

Във всеки случай и двете групи изглежда са решени да изведат експлоатацията и потисничеството на работниците и народите до нови висоти.

  Niki Tzavela (EFD). – (EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, изглежда XXI век ще бъде запомнен с войната между политическата власт и властта на финансовите институции. Има страни на планетата, които буквално са управлявани от анонимни финансови институции и гражданите на тези страни са водени в различни посоки, а съдбата им се определя от действията на пазарите.

Считам, че г-жа Лагард ще бъда достоен и способен представител на Европейския съюз; тя е добре квалифицирана за тази работа благодарение на опита, придобит от нея по време на този бурен период на икономическа криза, и аз считам, че тя ще бъде достоен представител на европейската икономика в рамките на глобалното икономическо управление.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, мисля, че е важно г-жа Лагард да бъде назначена на тази ръководна длъжност. Във Франция тя е доказала, че разбира от икономика, че насърчава малките, и по-специално средните предприятия, и че се отнася с внимание към онези, които действително работят и имат принос. Това несъмнено е принцип и на Международния валутен фонд – да работи за подобряване на стандарта на живот на хората. Преразпределение е възможно само при условие, че има налице нещо действително произведено, което да бъде преразпределено.

Ето защо реформата на Международния валутен фонд и на Световната банка е абсолютен приоритет. Трябва да гарантираме, че страните с финансови проблеми получават необходимите указания и че се подават съответните знания относно начина, по който се стараем с всички сили да решим тези проблеми в Европейския съюз.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, разискването, което провеждаме тук, заобикаля най-важните въпроси. С други думи, не решава сериозния проблем, породен от международния капитализъм: проблемът с финансовите пазари, които контролират нашите икономики; които се опитват да наложат своите правила върху самите държави; които продължават да изострят неравенството, дискриминацията и атаките срещу правата на работниците и основните обществени услуги; и които допринасят за увеличаването на бедността и социалното изключване не само в международен план в по-слабо развитите страни, но и тук, в Европейския съюз, и в много от нашите държави-членки.

Ето защо беше необходимо Комисията да заеме твърда позиция с цел да се промени положението, да се сложи край на данъчните убежища, да се упражни контрол върху финансовите пазари, както и да се предотврати засилването на неравенството и експлоатацията.

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на ЕП, позволете ми първо да ви благодаря за много същественото разискване. Считам, че има широк консенсус в Парламента – не пълен, но широк консенсус – относно процедурата за избор на следващия изпълнителен директор на МВФ. Тя трябва да бъде открита, прозрачна и основана на заслуги.

Долавям също, че има широка подкрепа – може би не е пълна, но широка подкрепа – за г-жа Лагард, която вече е одобрена от държавите-членки на ЕС и от Комисията като кандидат за изпълнителен директор на МВФ.

Искам да отбележа три точки в отговор на някои от мненията, изразени в хода на разискването. Първо, МВФ играе ключова роля в сътрудничеството с Европейския съюз за преодоляването на кризата със суверенния дълг в Европа, за което като изпълнителен директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан допринесе съществено.

Макар все още да сме изправени пред значителни сътресения в някои сегменти на пазарите на суверенни дългове на някои страни, ние успяхме да задържим кризата със суверенния дълг и да запазим текущото икономическото възстановяване в Европа. Разбира се, работата трябва да продължи и пред нас стоят още трудни решения, особено през предстоящите седмици през юни. Но нека си припомним, че на европейска земя не е имало крах на „Леман Брадърс“ (Lehman Brothers) и ние трябва да гарантираме, че няма и да има. Това би било пагубно за икономическия растеж и повишаването на заетостта в Европа.

На второ място, много доброто сътрудничество между Комисията, ЕЦБ и МВФ само по себе си не беше очевидно отначало преди около година и половина по отношение на потушаването на пожара на финансовите сътресения. Всяка от тези три институции има собствени правила, собствена философия и собствена независимост, и само по себе си не беше очевидно, че могат да работят заедно за справянето с тези предизвикателства. Въпреки това смея да твърдя, че надделя прагматичното разбиране на кризата и ни помогна да си сътрудничим, като да задържим кризата със суверенния дълг и да запазим икономическото възстановяване.

На трето място, съгласен съм, че е необходима реформа на външното ни представителство. Както казах във встъпителното си изказване, сега пред нас е огромната задача, първо, да завършим реформата на вътрешното икономическо управление. На път сме да постигнем това и аз разчитам на вас да ни дадете възможност да го направим през юни, преди лятната ваканция. Това е изключително важно за доверието в Европейския съюз в тези времена на криза. Затова нека всички се постараем да гарантираме, че ще завършим тази належаща реформа на икономическото управление на ЕС.

В дългосрочен план нашата цел е едно място, поне за еврозоната. В краткосрочен план ни е необходима по-добра координация на практическата и прагматичната политика между държавите-членки на ЕС, представени в Г-20 или в Г-7, или в МВФ. Трябва да кажа, че наблюдавах много и конкретни подобрения в това отношение, така че държавите-членки на ЕС, които са представени в Г-20 или в МВФ, или в Г-7, в по-голямата си част споделят общи цели и в повечето случаи работят заедно като един оркестър, а не с различни гласове.

Да, има още много да се желае и това трябва задълбочено да се обсъди. Но, както казах, нека първо да завършим реформата на вътрешното управление и след това можем да се върнем на въпроса за това как да подобрим работата на външното представителство. Правата на нововъзникващите икономики означават, че е от съществен интерес за Европейския съюз, за неговите граждани и държави-членки да бъдат по-единни и оттам по-ефективни за издигането на нашите каузи и нашите интереси на световната сцена.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Edward Scicluna (S&D) в писмена форма. – (EN) Който и да е следващият изпълнителен директор на МВФ, той или тя ще има огромна задача. Идните години вероятно да бъдат доминирани от големи международни финансови и икономически управленски реформи. Налице са голям брой отлични кандидати и аз се надявам, че изборът ще се основава на заслуги, а не на политика. В действителност на глобално равнище ЕС се изявява под възможностите си в Г-20, МВФ или в СТО. Той не говори с единен съгласуван глас, а с много гласове. Това е сериозен недостатък, който засяга особено по-малките държави-членки, които нямат дипломатическата сила на по-големите държави. При условие че политическите позиции се договорят прозрачно и демократично, ние ще се облагодетелстваме от по-активната роля на ЕС в преустройството на международната парична и финансова система. Комисията по икономически въпроси в момента работи върху доклад относно глобалното икономическо управление, който се надявам да доведе до предложения от страна на Комисията относно подобряването на външното представителство на ЕС в тази област. ЕС е икономически блок, представляващ над 450 милиона души, чиято валута е втората в света международна резервна валута. Ако ние не проявяваме сериозно отношение към него, няма да го проявява и останалата част от света.

18. Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-н Audy І от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно междинния преглед на Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (Α7-0160/2011).

  Jean-Pierre Audy, докладчик. – (FR) Г-жо председател, г-жо Гейгън-Куин, госпожи и господа, събрали сме се тук, за да направим оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007–2013 г.), която има бюджет от 51 милиарда евро. Това е най-голямата програма в света и тази сума може да бъде сравнена със 17-те милиарда евро за програмата през 2000–2006 г., която покриваше пет години, докато тази обхваща седем.

Преговорите относно Седмата рамкова програма се състояха през 2006 г. и пак ще повторя, тя покрива периода 2007–2013 г. След провеждането на преговорите се появиха три нови обстоятелства, заради които се наложи да съсредоточим вниманието си върху оценката на програмата.

Първо, Европейският съюз преодолява неуспеха на Лисабонската стратегия, разработена през 2000 г. от Европейския съвет с цел към 2010 г. Европейският съюз да стане водещата в света икономика, основана на знанието. Сега ние имаме стратегията „Европа 2020“. Вторият нов момент: неуспехът на Договора за конституцията. Сега е в сила Договорът от Лисабон и той дава нови правомощия. И третото ново обстоятелство: финансовата криза, която стигна до нас от Съединените щати през 2008 г.

Трябва да мислим за 2011–2013 г. именно с оглед на тези три нови обстоятелства. Живеем в изключително несигурни следкризисни години и в такива времена на недостиг на публични ресурси финансовите средства, които се залагат, са много важни. За първите три години на програмата бяха предвидени 26 милиарда евро. Остават ни още 28,5 милиарда евро, които да разпределим за 2011, 2012 и 2013 г. Ето защо трябва внимателно да обмислим какви послания искаме да изпратим на Европейската комисия, така че тя да адаптира своята научноизследователска политика към големите предизвикателства на днешния ден.

Други оратори ще говорят по-подробно по този въпрос, но аз бих искал да подчертая два пункта: първият е опростяването, а вторият – отговорът на големите предизвикателства, с които се сблъскваме.

Що се отнася до опростяването, моята колега, г-жа Carvalho, ще обсъди в подробности своя отличен доклад и трябва да кажа, г-жо член на Комисията, че ние приветстваме решението на Комисията от 24 януари 2011 г. за създаването на система за регистрация „на едно гише“, но трябва да отидем и по-нататък. Трябва да предвидим и бъдещи мерки за опростяване и да оставим миналото зад гърба си. Вие сте добре запозната с всички тези въпроси като бивш член на Европейската сметна палата. Тригодишното преразглеждане на Финансовия регламент ще ни позволи да заложим правното основание за това опростяване, но не смятам, че с поправката за допустимия риск от грешки сме на верен път. Трябва да опростим регламентите и именно чрез опростяване ще намалим броя на грешките.

В случай на разногласие между одиторите от Комисията и одитираните организации предлагам да се осигури възможността за провеждане на независими насрещни проверки и да се позволи участието на медиатор, така че да не се обръщаме към Съда на Европейския съюз да разрешава всякакви спорове, които могат да възникнат между одитираните организации и Комисията. Ние наистина трябва да уредим този въпрос, г-жо член на Комисията.

Освен това сме изправени пред големи предизвикателства. Трябва да включим по-тясно промишления сектор в индустриалната политика на стратегията „Европа 2020“, в частност с европейския патент, и трябва да засилим участието на МСП – малките и средните предприятия – и на жените. Инфраструктурата следва да бъде съфинансирана от рамковата програма, Европейската инвестиционна банка, структурните фондове и с национални средства. Трябва да насърчаваме високото качество, а също така и да осигурим хармонично разпределение на научноизследователската инфраструктура в рамките на Европейския съюз. Днес ние не знаем кои държави ще получат Нобеловите награди през следващите пет години. Трябва също така да спазваме международните си ангажименти, например ITER.

И накрая, в доклада предлагаме да се удвои сумата за финансиране на научни изследвания, за да създадем европейското научноизследователско пространство с помощта на Европейския научноизследователски съвет. Това е ключът за осигуряване на растежа, от който се нуждаем, за да финансираме задачите си в социалната област и за да спазим ангажиментите си относно околната среда.

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, бих искала да ви благодаря за възможността да се обърна към всички вас преди окончателното гласуване по доклада за междинната оценка на РП7 в пленарна зала утре сутринта. Изпълнението на Седмата рамкова програма и нейното продължение, предложено като обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации, е белязано от дълга поредица отделни, но все пак значими стъпки. Смятам, че днешното разискване бележи една от тези значими стъпки.

Обсъждането днес е подготвено от продължилата месеци наред старателна работа на г-н Audy, на докладчиците в сянка, на другите членове на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на членовете на комисията по бюджети. Оценката няма стойност, ако резултатите от нея не се представят, не се обсъдят, не се проучат и наистина не се приемат, или отхвърлят, от действително заинтересованите страни, заради които се прави тази оценка. Разбира се, Парламентът играе много важна роля в този процес не само защото разполага с богат и разнообразен опит в сферата на политическия и обществения живот, но и, което е също толкова важно, защото неговите членове притежават задълбочени познания в много области.

Нека да направя няколко кратки уводни бележки по самия доклад. Първо, това е съдържателен и широкообхватен доклад, който по градивен начин разглежда основните въпроси, възникнали при междинната оценка на РП7. Най-насърчаващото е да се види, че този доклад за междинна оценка предизвиква много съществени реакции от страна на институциите и че тези реакции, макар понякога да акцентират върху различни въпроси, в основата си приемат основните наблюдения и препоръки, направени от независимите експерти по оценяване.

Комисията със задоволство отчита, че качеството на работата по оценяването се признава от Парламента. Комисията отбелязва, че основните въпроси, изтъкнати в представения доклад, съвпадат с ключовите теми, засегнати в отговора на Комисията по доклада за оценката. Дори и да няма пълно съгласие по всеки детайл, важно е да се отбележи, че съществува базисно общо разбиране по големите набелязани въпроси, а именно необходимостта от широкообхватна стратегия за насърчаване на научните изследвания и иновациите в контекста на стратегията „Европа 2020“, необходимостта програмата да стане по-достъпна за широкия кръг от възможни участници в Европа и необходимостта от по-нататъшно опростяване на процедурите, за да се позволи на всички участници да се съсредоточат върху творчеството, а не върху бюрокрацията.

Комисията подчертава своето намерение да вземе конкретни мерки, така че в оставащите години от РП7 да въведе максимален брой от синтезираните предложения, направени от експертите по оценяване. Г-н Audy ни напомни например, че вече сме въвели три конкретни мерки за опростяване по РП7: по-широко прилагане на средни разходи за персонал, улеснени процедури за собствениците и управителите на МСП, и комитет за съгласуване, който да осигурява единно тълкуване на правилата.

В същото време препоръките и гледищата, застъпени в тази междинна оценка, са, разбира се, от първостепенна важност за подготовката на бъдещите дейности в областта на научните изследвания и иновациите. Тя ще включва необходимия качествен скок в опростяването, който ще бъде направен посредством обща стратегическа рамка, нови правила за участие и – с вашата помощ – с преработен и удобен за използване Финансов регламент.

Комисията предвижда да продължи това разискване и при следващите обсъждания. Ето защо вашите коментари днес и въпросите, които повдигате, ще помогнат за по-нататъшно изясняване на нашите възгледи.

  Carl Haglund, докладчик по становището на комисията по бюджети. – (SV) Г-жо председател, бих искал да благодаря на уважаемата г-жа Гейгън-Куин за това, че стриктно спазва своя ангажимент по отношение на научните изследвания, а също така искам да благодаря и на докладчика. Имах привилегията да работя като докладчик за комисията по бюджети по въпроси, свързани с научните изследвания, и ще изложа тук кратките бележки на нашата комисия.

Ще започна с известна нотка на критичност и ще кажа, че би било добре оценките от този род да бъдат правени навреме. Това би улеснило нашата работа, но от всички други гледни точки тази оценка е уместна. Комисията по бюджети смята, че в бъдеще е важно да се засили връзката между научните изследвания и промишлеността по такъв начин, че индустрията действително да използва на практика потенциала на иновациите и новите идеи.

Бихме искали също така да подчертаем факта, че ни трябва смелост да поемаме рискове. Без рискове няма да постигнем добрите резултати, към които се стремим. Друг съществен момент, отбелязан и от самата г-жа Гейгън-Куин, е опростяването на процесите и намаляването на съществуващите бюрократични процедури. Това е изключително важно. Не на последно място, бих искал да ви напомня, че трябва да сме в състояние да изпълняваме стратегията „Европа 2020“ като част от Седмата рамкова програма за научни изследвания; не можем да чакаме до следващата програма.

  Maria Da Graça Carvalho, от името на групата PPE. – (PT) Г-жо председател, позволете ми първо да поздравя докладчика за неговия отличен доклад, а също и за начина, по който той ръководеше работата. Сегашната рамкова програма е стратегически важна за конкурентоспособността и заетостта в Европа. Предстои да бъдат изразходвани 50 % от нейните средства. Затова междинният преглед на текущата рамкова програма е много важен, за да може през втората половина от съществуването си тя ефективно да допринася за възстановяването на европейската икономика.

По отношение на основните препоръки за прегледа бих искала да изтъкна значението на опростения достъп до финансиране и адаптирането на тематичните приоритети и пригодността на правилата спрямо новите предизвикателства. Опростяването на достъпа до научноизследователските фондове ще позволи правилата и процесите да станат по-прости, по-ясни и по-прозрачни. Ето защо всички препоръки в доклада, които засягат опростяването, но не изискват преработване на финансовите регламенти, следва да бъдат включени в Седмата рамкова програма. Бих искала да поздравя Комисията за мерките, които вече са въведени.

Второ, бих искала да изтъкна необходимостта да се акцентира повече върху тематичните области, които са жизненоважни за бъдещето на Европа, като енергийната сигурност, околната среда и здравеопазването.

Трето, адаптирането на правилата за посрещане на новите предизвикателства ще позволи например по-голямо участие на малките и средните предприятия (МСП) и на младите изследователи в научноизследователски проекти.

И накрая, приветствам насоките за следващата рамкова програма. Бих искала да изтъкна най-вече препоръката за значително увеличаване на бюджета за наука и иновации в следващата финансова рамка на ЕС. Само по този път Европа ще стане по-конкурентоспособна и просперираща.

  Britta Thomsen, от името на групата S&D. – (DA) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искала първо да благодаря на г-н Audy за неговото отлично сътрудничество при прегледа на рамковата програма за научни изследвания. ЕС е изправен пред голямо предизвикателство в лицето на страни като Китай, Индия и Бразилия. Тези държави осъществяват мащабно икономическо развитие. Това ни задължава да работим още по-усилено за създаването на растеж и работни места чрез научни изследвания и иновации – в противен случай ЕС ще отпадне от надпреварата в областта на знанието.

Седмата рамкова програма е успешна, но има и какво да се подобри в нея. Според мен приоритетите при преговорите за Осмата рамкова програма са три. Трябва да опростим процедурите за кандидатстване и за докладване. Просто трябва да се справим с бюрокрацията. Второ, трябва да имаме смелостта да изберем свободата и гъвкавостта. Самите изследователи трябва да имат свободата да избират най-важните области на научноизследователски интерес и най-вече програмата трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да може да се справя с предизвикателствата на утрешния ден. Това ще доведе до по-добри резултати. Освен това трябва да укрепваме още повече интердисциплинарния подход в мисленето и в работата си.

  Frédérique Ries, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, Седмата рамкова програма за научни изследвания е най-голямата научноизследователска програма в света: тя има бюджет от 54,6 млрд. евро за текущия период 2007–2013 г. и досега е финансирала над 9000 проекта. Въпросът е дали резултатите съответстват на тези големи инвестиции.

Съдейки по предходните изказвания, мисля, че със самото си задаване въпросът отчасти дава и отговора. Европа не се справя така добре, както може. Знаем главните причини за това, те вече бяха посочени: в общи линии в Европа има разделение Север–Юг, що се отнася до научните изследвания и развитието; Европа също така изостава по отношение на разходите на предприятията за научни изследвания и развитие; изследователите и МСП са затруднени в достъпа си до разнообразните програми, както изтъкна нашият докладчик.

Има основания за оптимизъм все пак, защото Съветът, Парламентът и Комисията са в пълно съгласие по тези въпроси и са осведомени за нуждата от промяна на фокуса на европейските научни изследвания и иновации към големите социални и икономически предизвикателства на днешния ден. Става въпрос, разбира се, за изменението на климата – въпрос, който вече беше обсъждан – но също така и за енергийната сигурност, която се нуждае от добро управление след аварията във Фукушима, и за безопасността на храните, която отново излезе на дневен ред след случая с бактерията E. Coli.

Много важно е също така да не се заемаме да решаваме всичко наведнъж – във връзка с това аз, естествено, споделям желанието на г-н Audy да се заложат ясно определени приоритети за Европа на научните изследвания. Това е идеята, изложена в параграф 9 от доклада. Европа трябва да си даде средствата за постигане на конкретни големи цели. Докладчикът спомена също така и 28-те милиарда евро, които трябва да бъдат разпределени през оставащите три години.

Тъй като говорим за конкретни приоритети и сфери, ще завърша, като посоча една конкретна сфера – нанотехнологиите – в която според мен са необходими повече инвестиции предвид многото отрасли, в които те потенциално могат да бъдат използвани: медицина, хранително-вкусова промишленост, електроника, нови материали и нови енергийни източници. Да, работа на нашите експерти е да започнат тази революция, но Европейският съюз – след момент завършвам – е призван да бъде водачът и да завладее тази територия на безкрайно малкото.

  Vicky Ford, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, научните изследвания и иновациите са ключът, с който можем да постигнем растеж и да посрещнем най-големите предизвикателства, които стоят пред нас. Познавам отлични изследвания, финансирани с европейски субсидии: както съвместни проекти с промишлеността или трансгранични проекти, така и такива, осъществени благодарение на индивидуални субсидии за научни работници.

Същевременно европейската рамкова програма има репутацията на най-бюрократичната в света. Г-жо член на Комисията, мисля, че можете да направите повече за опростяване на правилата. Парите не достигат и средствата трябва бързо да отиват при учените в лабораториите, а не само при хората, които попълват формулярите и проверяват сметките.

Не всяка заявка може да бъде финансирана и в света на научните изследвания добавената стойност трудно може да бъде измерена, разбира се, но аз не смятам, че една обща европейска система за оценяване на изпълнението е единственият път. Ние се нуждаем от учени, които се конкурират с най-добрите в света, и те следва да бъдат оценявани на световната сцена. Не бива също така да подценяваме и принципа на високите научни постижения. Европейският научноизследователски съвет например направи много за подкрепата на отделни научни работници. Ако неговите правомощия са променени в посока към подкрепа на екипни проекти, това не бива да бъде за сметка на подкрепата на индивидуални научни постижения.

Бих искала да имаме повече пари за научни изследвания, но нямаме бездънна банкова сметка. Моята група и аз не можем да подкрепим удвояването на бюджета на ЕС в една област без ангажимент да се покаже откъде може да се вземат тези пари. Вместо това ние бихме искали да видим, че публичните средства се използват по-интелигентно както редом с частни инвестиции, така и чрез по-добри обществени поръчки.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, преди всичко бих искала да благодаря първо на г-н Audy за неговата работа и за отличния начин, по който си сътрудничеше с колегите от всички групи, и за откритостта, показана от него в процеса на работа.

Мисля, че прегледът на Седмата рамкова програма е изключително важен. Неимоверно голямо е значението на въпроси като прозрачността, опростяването и преразпределянето, които са същностни и са ясно изтъкнати в доклада и в позициите, които Парламентът прие.

Мисля, че научните изследвания и иновациите имат фундаментален принос за по-справедлив, по-добре разпределен и по-устойчив модел на развитие, затова не можем да пренебрегнем някои фактори. Тъй като много от тях бяха посочени тук, аз ще изтъкна фактори, които често биват забравяни.

Първо, прегледът показа ясно, че разпределянето на средствата за научни изследвания продължава да бъде прекалено концентрирано, и ние не можем да си позволяваме да не държим сметка за това. Някои държави, научни звена и центрове, и цели промишлени отрасли имат много по-лесен достъп до финансиране на научноизследователска работа, отколкото други. Този модел е неприемлив. Длъжни сме да постигнем увеличаване на участието на новите държави-членки и на южните държави, които между другото имат най-голяма нужда от достъп до финансиране.

Второ, считам, че делът на реалните участници и на организациите на гражданското общество също трябва да бъде увеличен. Малките и средните предприятия (МСП) продължават да представляват важно предизвикателство.

И трето, една бележка за лошите условия на труд в научноизследователската работа: научни изследвания с високо качество или високи научни постижения не са възможни, ако продължаваме да допускаме изследователите в някои части на Европа да работят в условия на труд, които не могат да се нарекат достойни. След тези думи бих искала най-вече да изразя благодарността си за свършената работа. Мисля, че това е важна стъпка от страна на Парламента.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, благодаря на г-н Audy за неговия отличен доклад. РП7 е една от най-големите научноизследователски програми в света и затова е добре да направим тази междинна оценка.

Преди всичко се радвам на отправения тук единодушен призив за мерки за опростяване на нашите разпоредби за методите на финансиране. Второ, важно е, че обръщаме внимание на недостатъчното участие на МСП в програмата и че призоваваме за мерки за подобряване в това отношение, особено доколкото бъдещият растеж и създаването на работни места в ЕС зависят от МСП. Трето, силно подкрепям действията „Мария Кюри“. Бих искала също така да добавя, че е жизненоважно в средносрочен план да разработим механизъм за измерване и оценка на напредъка и на измеримото въздействие на иновативните политики и програми в ЕС.

В заключение, трябва да кажа, че равнището на финансиране на РП7 трябва да бъде поддържано, тъй като знаем добре, че инвестирането в научноизследователска и развойна дейност е ключ за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, първо, бих искал да благодаря на г-н Audy и на всички други колеги, които работиха по този доклад. Преглед от този род е, разбира се, необходима предпоставка за заключенията, които трябва да направим. Всички ние с убеденост приемаме, че въпросът за инвестициите в научни изследвания е централен за бъдещето на Европа. Имаме ли обаче смелостта да си направим правилните заключения от това, ще се види, когато влезем в следващия кръг. Имаме ли смелостта да гарантираме това и ще съумеем ли да осигурим достъп до подходящите финансови ресурси? Всички казват, че ще го направим, но ще бъде трудно. Как ще съумеем да използваме по-ефективно съществуващите ресурси? Доволен съм от факта, че в това разискване отдадохме голямо значение на въпроса за опростяването, включително във връзка с доклада на г-жа Carvalho. Как ще направим процесите по-опростени, по-бързи и по-ефективни и как ще постигнем по-добри резултати със съществуващите средства? Редом с въпроса за адекватното финансиране, това е друг ключов въпрос.

Трето, ние трябва да гарантираме – и в това отношение се противопоставям на някои от моите колеги – че средствата няма да се разпределят според принципа „да има за всеки по малко“. Не това е принципът, който следва да използваме при финансиране на научноизследователската дейност. Средствата за научни изследвания могат да бъдат разпределяни единствено според принципа на високите научни постижения. Резултатът, за съжаление, е, че средствата не се разпределят поравно между всички държави-членки. Което означава, че сме изправени пред огромна задача, а именно да гарантираме, че подобрения ще бъдат направени точно в тези държави-членки, които още не са постигнали критериите за високи научни постижения. За това ние категорично се нуждаем от други инструменти, защото въпросът още не е решен. В бъдеще ще имаме нужда от набор от инструменти, с които да гарантираме не едно равномерно разпределение на финансовите средства, а това, че се използва финансиране чрез други инструменти, за да се акцентира върху конкретни аспекти.

Не на последно място, ние трябва да финансираме по-малко проекти. Не можем да избегнем вземането на решение за избора на основни аспекти, върху които искаме да се съсредоточим. Ако всеки въвежда нова тематика, това няма да е от полза за финансирането на научни изследвания в дългосрочен план. Трябва да имаме смелостта да гледаме и да видим какво е от особена важност и какво по-специално искаме да продължаваме да финансираме.

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, до каква степен слабостите, констатирани в нашата система за научноизследователска и развойна дейност, станаха силни страни със Седмата рамкова програма?

Необходимо беше да се стимулират фундаменталните научни изследвания и съответно беше създаден Европейският научноизследователски съвет, на който се препоръчва в бъдеще да работи по-добре, като съчетава високите научни постижения и сближаването. Необходими бяха повече изследователи и бяха въведени действията „Мария Кюри”, които изискват още по-усилена работа. Стремяхме се към по-голямо участие на малките и средните предприятия (МСП) и успяхме да стигнем до един дял от близо 15 %, а той би могъл и да се увеличи още при нарастващото опростяване. Имахме нужда и от по-голямо финансиране, най-вече частно финансиране, което още остава слабост, дължаща се не само на кризата, но и защото наистина има какво да се подобрява в някои инструменти, например в съвместните технологични инициативи (СТИ).

Независимо от това, г-н Audy, аз не се съмнявам, че благодарение на поуките, които си взехме от този междинен преглед, рамковата програма ще стане още по-добра. Поздравления за вашия доклад.

  Владко Тодоров Панайотов (ALDE). – (EN) Г-жо председател, първо, бих искал да благодаря на експертите от Комисията и на докладчика, г-н Audy, за тяхната работа.

Тази междинна ретроспекция е много важна. Европейският съюз страда от недостиг на реактивност и това му попречи да постигне целите на Лисабонската стратегия. По отношение на научните изследвания и иновациите обаче има няколко аспекта, в които ЕС още стои начело и може да се гордее с това.

ЕС се сблъсква с много предизвикателства, които не сполитат непременно и неговите конкуренти, но той съумява да остане в състезанието. Става въпрос за недостига на естествени енергийни източници в европейските земи, което е категорична пречка за развитието и иновациите. Става въпрос също така и за застаряването на населението в Европа, което е друго предизвикателство, характерно за ЕС. Но за сметка на това ЕС има най-амбициозните и най-обвързващи норми по отношение на защитата на околната среда. Той има също така най-високите социални стандарти и изисквания за работниците на работното място.

Мисля, че можем да се гордеем с този факт. Живеем на континент, където някои ценности имат все така важно значение и не са съвсем засегнати от глобализацията. По мое мнение не бихме могли да станем най-устойчивата в света икономика, основана на знанието, без да уважаваме ценностите, които характеризират европейското общество. Смятам, че това ще донесе своите дивиденти в бъдеще.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, увеличаването на иновациите в Европейския съюз е един от ключовите елементи на икономическото развитие, особено в условия на криза. Докладчикът правилно подчерта ясно този аспект. За съжаление, струва ми се, че някои ключови въпроси бяха представени прекалено общо. Преди всичко обаче следва да се отбележи относително малката сума, отделяна за иновации в новите държави-членки на ЕС. Може едва ли не да се каже, че голямата разлика и диспропорция между старите и новите държави-членки в този случай е направо поразителна. Това е споменато само в едно изречение в доклада. Тяхното скромно участие се приема негативно и има негативно влияние върху устойчивото развитие на Съюза, както и върху сближаването.

Тук следва да се отбележи, че въпреки тези 86 милиарда евро, предназначени за научни изследвания през периода на финансиране 2007–2013 г., няма никакъв знак за промяна в състоянието на нещата, затова при финансирането по Кохезионния фонд за иновации през следващата финансова перспектива следва да се обръща по-голямо внимание на фактора на балансираното управление на средствата за старите и новите държави-членки на ЕС. В крайна сметка иновациите представляват възможност за тези нови държави-членки и тяхната наука и нови технологии следва също да бъдат развивани чрез сближаване за общото благо на Европа.

Следва да се подчертае също така, че проблемите с финансирането на научните изследвания засягат най-вече малките и средните предприятия. С оглед на затягането на паричната политика поради финансовата и икономическата криза кредитите, които са от съществено значение за дългосрочните инвестиции, свързани с иновациите, са ограничени. Това състояние на нещата трябва да бъде взето предвид, за да може да се улесни отпускането на кредити за малките и средните предприятия за такива цели. Следва да се отбележи също така, че административните процедури в това отношение е необходимо да бъдат опростени.

  Amalia Sartori (PPE). – (IT) Г-жо председател, аз също бих искала да благодаря на г-н Audy и на цялата комисия по промишленост, изследвания и енергетика за отличната работа, която свършиха, и за ползотворното обсъждане, което се състоя по тази извънредно важна тема.

Мисля, че има само един въпрос, който днес не повдигнахме, и това е необходимостта да признаем, че Европа сега изостава донякъде по отношение на научните изследвания и иновациите.

Ние бързаме да се похвалим с резултатите, които сме постигнали, но ще бъде добре и да признаем, че в някои области изоставаме не само от нашите традиционни конкуренти, Съединените щати, но също и от много силните конкуренти, като Китай и други страни.

Ето защо мисля, че ако Европа не иска да се разпадне и да загине, тя трябва да вземе решение да инвестира много повече в научни изследвания и иновации. Не е необходимо обаче да вземем това решение тази вечер, по време на това разискване, а по-скоро в контекста на едно по-широко обсъждане, свързано с финансовата перспектива и с общия въпрос как да използваме ресурсите, които имаме на разположение. Накратко, това категорично е въпрос номер едно!

След тази уговорка смятам, че всички въпроси, засегнати от г-н Audy и г-жа Carvalho – на които ще се спра в други изказвания – заслужават нашето внимание. Те включват опростяването, необходимостта от координирано финансиране, стремежа да се развие стратегията „Европа 2020“, високите научни постижения и иновациите, като същевременно отразяват факта, че всички тези усилия са насочени в две основни направления: първото са малките и средните предприятия, пулсиращото сърце на Европа, където трябва да насърчаваме иновациите и да ги насърчаваме чрез опростяване; и второто са големите научноизследователски центрове, защото ние наистина сме длъжни да имаме повече такива центрове.

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, чудесният доклад на нашия колега, г-н Audy, резюмира всички наши обсъждания със заинтересованите страни в този сектор. Няма да се връщам тук на тяхната оценка за нашата Седма рамкова програма: тя е, че програмата е необходима, но е прекалено усложнена и прекалено бюрократична.

Бих искала да изтъкна само две съображения. Първо, иновациите. Парламентът се наема да ги насърчава, но това не бива да става за сметка на фундаменталните научни изследвания. Както добре знаем, основният резултат от научното изследване е познанието, последвано от възможността за внедряване на този резултат в икономическия сектор, или по-точно в промишления сектор. Ето защо трябва да се прави ясно разграничение между подобряването на фундаменталните научни изследвания и боравенето с резултатите от тях.

Второ, финансирането. Всички сме съгласни, че бюджетът следва да съответства на нашите амбиции. Аз бих отишла по-далеч и бих казала, че в тази област ние следва да бъдем иновативни, като сме последователни. Безсмислено е да разработваме нови инструменти; нека по-ефективно да използваме съществуващите. В този смисъл механизмът за финансиране с поделяне на риска е истински успех, но той трябва да възприеме подход, който да е по-отворен за МСП и научноизследователската инфраструктура. Затова призовавам Комисията да направи всичко, което е по силите ù, за да разреши споровете колкото е възможно по-бързо и да вземе предвид насоките за действие, предложени в този доклад.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Г-жо председател, Седмата рамкова програма влезе в сила през 2007 г. след разширяването на ЕС с 12 нови държави-членки. Разбира се, тези две големи разширявания увеличиха многообразието в Европейския съюз.

И тук изниква въпросът: дали Седмата рамкова програма адекватно отчита това многообразие, т.е. дали тя е била разработена по такъв начин, че да насърчава високите научни постижения еднакво в целия Европейски съюз. Прегледът идентифицира някои характерни особености, две от които искам да откроя тук.

Първо, нееднаквото участие по географски признак и слабото участие в проектите на изследователите от някои части на Съюза, особено на тези от по-малко развитите региони и от страните, присъединили се към ЕС през 2004 г. и след това.

Второ, изследователи от по-малките държави-членки са съвсем слабо представени като координатори на проекти. Обяснението, което досега съм получавала за това положение, гласи, че високите научни постижения са главният критерий за подбор по Седмата рамкова програма. Това води до заключението, че качеството на научните изследвания в регионите, които са слабо представени в проектите, е ниско.

Бихте могли обаче да се запитате дали това все пак е истинската причина. Такива твърдения не бива да се правят произволно. Затова призовавам Комисията да проучи причините за съвсем неравномерното географско разпределение на проектите и координаторите.

В края на краищата държавите-членки, които изостават от високите научни постижения на ЕС, имат интерес да се възползват от европейските структурни фондове, за да укрепят своите научни и изследователски сектори. Тази възможност също би следвало да бъде налична в следващата финансова перспектива.

Структурните фондове обаче следва да бъдат използвани само от държавите-членки, за които са разпределени. Идеята тези средства да могат да изтичат от по-малко развитите страни към по-развитите, за да могат развитите страни да градят например своята научноизследователска инфраструктура, е неприемлива, защото така разривът между регионите само ще расте. Надявам се Комисията да бъде в състояние да разсее съмненията относно равните възможности за изследователите и координаторите от различни региони и държави в Съюза, при условие, разбира се, че те изпълняват изискванията за високи научни постижения.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

  António Fernando Correia De Campos (S&D) . – (PT) Г-жо председател, преди всичко бих искал да поздравя г-н Audy за отличния доклад. Макар и със закъснение, междинният преглед очерта най-критичните аспекти от Седмата рамкова програма: прекалената бюрокрация, липсата на интерес от страна на промишления сектор, броят и сложността на новите инструменти и бавните темпове, с които се извършват плащанията. Съществува и по-висок риск от голямо прехвърляне на средства от настоящата рамкова програма към широкообхватни програми със спорна добавена стойност. Докладът успя да посочи и положителни елементи, като по-задълбоченото международно сътрудничество между научните групи, работещи по общи проекти, някои успехи, като Европейския съвет за научни изследвания и по-добрия баланс между представителите на двата пола.

Съществуват някои елементи, които трябва да бъдат приоритизирани: първо, опростяване на програмата, и второ, насърчаване на научното развитие не само в някои държави, а в цяла Европа, както и на по-тясната връзка между рамковата програма и иновациите и използването на инструменти, насочени към малките и средните предприятия и предприемачеството. Програмата Eurostar е най-успешният пример за това и следва да продължи да се развива.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, това, което трябва да направим, е просто да заздравим научноизследователската общност и по този начин и икономическата мощ на Европа на фона на международната конкуренция. Ето защо ние трябва да проучим с какви собствени ресурси ще можем да разполагаме в Осмата рамкова програма за изследвания. Бих искал да призова члена на Комисията да се възползва от приходите, генерирани от Системата за търговия с емисии на парникови газове, за да може наистина да се реши проблемът с CO2. Това би било важна отправна точка.

Бихме могли да разполагаме с милиарди евро, които да използваме за програмата за „интелигентна“ енергия, за големия ни диапазон от платформи с батерии и за многото различни начини, по които си осигуряваме устойчива среда. Това може да се обсъди с члена на Комисията, г-н Левандовски, и разбира се, с министрите на финансите.

Трябва също така да подобрим Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ). Считам, че по-специално в Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) информационните и комуникационните технологии трябва да се използват, за да се осигури необходимото оборудване и хардуер, за да се даде възможност на изследователите да общуват по-бързо, по-добре и по-ефективно, като използват най-новите технологии. Интегрирането на връзките с оптични влакна в сателитното оборудване и формирането на съответните групи елементи ще бъде забележително начинание, както и създаването на Европейски институт за технологиите.

Във връзка с това ние просто трябва да запознаем нашите образователни институции, а именно професорите, учителите и началните учители, със съдържанието на проведените изследвания в рамките на Седмата рамкова програма за изследвания и ПКИ. Просто е необходимо да направим така, че учениците и студентите да имат достъп до най-новите достижения в областта на знанието.

Не на последно място, Европейският съвет по научни изследвания върши отлична работа. а финансираната от него дейност трябва да бъде широко достъпна за обществеността възможно най-бързо. Бих искал отново да благодаря на г-н Audy за подкрепата за малките и средните предприятия и както каза и г-н Correia De Campos, програмата Eurostars може да се превърне в един от основните проекти в бъдеще.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-жо председател, преди всичко и аз бих искал да поздравя г-н Audy за всички негови усилия по този доклад. Нашият капацитет да обединяваме и координираме усилията си в областта на изследванията определя нашата икономическа конкурентоспособност. Подкрепям идеята, че по-добрата координация, съгласуваност и взаимодействие между Седмата рамкова програма и структурните и кохезионните фондове може също да подобрят участието на държавите-членки, които в момента не са достатъчно добре представени. Транснационалната съвместна изследователска дейност трябва да остане приоритет Държавите-членки трябва да си сътрудничат, а не да се състезават помежду си. Процентът на успех по тази програма, който до момента е скромен, може да се повиши, като се опростят административните и финансовите регламенти.

(EN) И ще завърша на английски: по-рано тази година членът на Комисията, г-жа Куин, каза, че „ние трябва да изпратим бюрокрацията в шредера. Нуждаем се от прости и ясни правила, които се прилагат строго и последователно.“ Днес, г-жо Куин, искам да ни помогнете да превърнем тези думи в действия. Благодаря Ви.

  Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, уважаеми колега докладчик, понякога е добре да погледнем назад, особено в период като този и точно преди да установим финансовата рамка и законодателната програма на Парламента.

Става ясно, че научните изследвания в Европа са с най-високо качество. Проблемът е как да превърнем изследванията в продукти и как да организираме цялата верига. Разбира се, няма много смисъл в това да генерираме много голям брой патенти, които се продават по света, ако произтичащата от тях добавена стойност отива в други части на света. Ето защо трябва да привлечем интереса на европейците и те да се ангажират по такъв начин – трябва да ги обучим за това – че целият процес да се осъществява тук.

Искам да коментирам още нещо. Става въпрос за високи постижения, но те трябва да са стабилни, а не просто да съществуват под формата на свободно блуждаеща интелигенция. Високите постижения трябва да се вкоренят в регионите и градовете. Не трябва да се позволява тази висока степен на добавена стойност да се открива единствено в големите региони. Като Парламент, нашата работа е да внесем комбинацията от резултатите от изследователската работа и това, което може да се направи с тях в областта на иновациите. Вие формулирахте свой собствен Съюз на иновациите с много добри инициативи, а има и много други средства, като структурните фондове например, които можем да използваме за тази цел. През следващите години ще се трябва да използваме условността. В този смисъл трябва да гарантираме, че регионите, които малко изостават, инвестират в специализация. Това може да се случи и със собствени средства на държавите-членки, а не само чрез европейско финансиране. По този начин вие създавате общ дневен ред, а инструменти като съвместното програмиране също са от огромно значение в това отношение.

Имам още две много кратки бележки: първо, трябва да продължим да използваме инструменти, свързани с риск. Тази инициатива, Механизмът за финансиране с поделяне на риска на Европейската инвестиционна банка, работи изключително добре. Второ, г-жо Carvalho, разбира се, Вие се справихте много добре. Има по-малко бюрокрация. Сега отпуснете юздите и на съвместните технологични инициативи, в които ролята на промишлеността е 50 %, а ние се държим така сякаш те са организации от публичния сектор. Това просто не може да проработи.

Благодаря ви много за този междинен доклад. Той е много важен и когато бъдат определени новите регламенти, ние ще ги превърнем в нови перспективи.

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE). – (PL) Г-жо председател, бих желал да благодаря на докладчика за свършената работа. Най-важният въпрос, който бих искал да подчертая, е опростяването на съществуващите правила и процедури за програми в подкрепа на изследователската дейност и иновациите и необходимостта да установим причините за недостатъчно доброто представителство на новите държави-членки на ЕС. Бъдещата рамка трябва да отговаря на текущите нужди по такъв начин, че всяка страна да може да развие област на изследвания, научноизследователски дейности и иновации с помощта на общи финансови инструменти, които при добро управление ще дадат възможност мерките да се фокусират върху социалните нужди и потребностите на пазара.

Осигуряването на възможност за асоциациите, предприятията, особено микропредприятията под формата на обединения, както и на националните или регионалните мрежи от технологични платформи да участват в една бъдеща рамкова програма, е важна задача. В същото време искам да подчертая, че поддържането на разнообразието на регионите на Европейския съюз в областта на иновациите изисква да се обърне особено внимание на формулирането на обща стратегическа финансова рамка за научни изследвания и иновации.

Заслужава си също така да се обърне внимание върху взаимодействието на действията, които се предприемат на европейско, национално и регионално равнище, с допълнителното въвеждане на общи административни и финансови регламенти и задължително хармонизиране на правилата и условията, определящи участието в различни програми, като се създаде обща и прозрачна система. Надявам се, че направените заключения в процеса на оценка на Седмата рамкова програма ще положат основите за бъдещата работа по следващата – Осмата рамкова програма.

  Gunnar Hökmark (PPE). – (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искал да поздравя докладчика за изключителния доклад относно този междинен преглед. Считам, че има три неща, които следва да се подчертаят.

Първото е опростяването – по-малко бюрокрация – и ние заявихме това, когато стартирахме Седмата рамкова програма. Тя наистина вече не е толкова бюрократична и считам, че изследователите и останалите, ангажирани с тези проекти, са наясно с този факт, но все още ни предстои много работа. Считам, че в някои отношения можем да се доверим в по-голяма степен на университетите, които съществуват от векове. Те няма да избягат с парите.

Втората ми бележка се отнася до високите научни постижения. Цялата стойност на съвместните ни и общи усилия е, че се опитваме да добавим специална европейска стойност, като осигурим високи научни постижения. Всички държави-членки финансират своята научна и изследователска дейност, а както беше споменато, разполагаме и със структурните фондове. По отношение на тази рамкова програма, ако не се стремим към високи научни постижения, ще загубим конкурентното предимство, от което се нуждаем в бъдеще.

Третият въпрос е този с мобилността. Считам, че едно от най-удивителните неща, които преживяхме, е, че мобилността, която можем да постигнем чрез рамковата програма, създава специален климат и специални предварителни условия за научни постижения. Радвам се, че докладчикът прави предложение за въвеждане на ваучерна схема за изследвания, с която да се осигури спонтанен процес на стремеж към високи постижения сред изследователите в Европа чрез създаване и повишаване на тяхната мобилност.

И така, още веднъж благодаря на докладчика.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, често не сме единодушни по дадена тема в Парламента, а днес стана ясно, че Комисията и различните членове на Парламента са единодушни по този въпрос, най-вече за това как трябва да продължим напред. Докладчикът, г-н Audy, заслужава похвала. Както спомена г-жа Куин, той представи съдържателен и широкообхватен доклад.

(EN) Той представи съдържателен и задълбочен доклад и се радвам, че беше поставен акцент върху няколко простички неща. Първото е просто само по себе си: опростяване. Необходимостта от опростяване е жизненоважна. Радвам се да отбележа казаното от члена на Комисията, че преминаваме към удобен за потребителя финансов регламент. Трябва да постигнем опростяване, да се доверим на изследователите и да гарантираме, че имаме най-добрите изследователи. Ако разполагаме с това, ще постигнем резултати.

И накрая, не успяхме да постигнем целите на Лисабонската стратегия. Тази ситуация не трябва да се повтаря. Чрез изследвания, демонстрационни дейности и резултатност можем да постигнем конкурентоспособността, от която Европа така отчаяно се нуждае.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-жо председател, при сегашната обстановка, с оглед постигане на целите на стратегията на ЕС „Европа 2020“, Седмата рамкова програма трябва да отговори на текущите предизвикателства. Улесняването на достъпа на МСП до финансиране им дава възможност да развиват нови видове услуги и продукти. Равнището на финансовите вноски, документацията, която трябва да се подготви, предоставянето на достъп до информация и специализираните консултации трябва да са съобразени с реалността, защото в противен случай няма да можем да създадем рамка, която да улесни достъпа на МСП до тази програма, независимо от целите.

Считам също така, че е много важно да се придаде по-голямо значение на развитието на изследователската дейност на регионално равнище, като се насърчи партньорството на различни равнища и като се подкрепи изготвянето на методологически указания или насоки за тази цел. Не можем да постигнем целите, без да определим ясно процедурите и да насърчим или да подкрепим разработването на полезни инструменти.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) Г-жо председател, и аз бих искал да благодаря на докладчика и на члена на Комисията. Както споменаха и двамата, изследванията и иновациите са важни за бъдещето на европейската икономика. Аз със сигурност знам, че има много университети в Уелс например, които ще се възползват от европейското финансиране. Ето защо считам, че е важно всички ние да подкрепим осигуряването на подходящо финансиране за изследвания и иновации в бюджета на ЕС. Не трябва да казваме, че го подкрепяме на това заседание, а да гласуваме срещу него на заседанията във връзка с бюджета.

По отношение на поставените този следобед ключови въпроси, разбира се, ние ще подкрепим опростяването, например създаването на общ набор от правила. Наясно съм обаче, че е налице известно безпокойство от повсеместното използване на единни ставки и фиксирани общи суми и затова считам, че в това отношение следва да се опитаме да бъдем по-гъвкави и да отчитаме конкретните случаи.

Искам да кажа също, че трябва да се концентрираме върху резултатите. Но макар резултатите да са важни, изследванията и иновациите означават, че ние също така трябва да приемем, че се поема известен риск и че не можем да го изключим. И накрая, бих искал да подкрепя предложението за създаване на по-добри връзки между университетите и предприятията, за да можем да се възползваме от цялата научноизследователска и развойна дейност.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, конкурентоспособността не е просто една от възможностите пред Европейския съюз. Европейският съюз трябва да бъде конкурентоспособен на световно равнище, поради което е необходимо да инвестираме в изследвания и иновации.

За съжаление, бенефициерите на изследователските програми използват редица национални източници на финансиране и такива от ЕС. Всички тези източници на финансиране обаче много често имат различни процедури и правила, което затруднява достъпа до финансови средства от ЕС и усложнява нещата за бенефициерите предвид различните правила, с които трябва да се запознаят. Ние също така считаме, че изследванията и иновациите в Европейския съюз могат да се развиват, като се намали бюрокрацията и се сближат процедурите, като се разработят приложни научни изследвания и като се улесни достъпът до финансиране за малките и средните предприятия. Изразяваме съжаление относно факта, че поради икономическата и финансовата криза държавите-членки са съкратили бюджетите си за образование и изследвания, и ги приканваме да инвестират в образованието като приоритет по време на този кризисен период, тъй като от това зависи качеството на изследванията и иновациите.

Бих желала да благодаря на г-н Audy, че прие внесеното изменение, с което от Комисията се изисква да предвиди повече средства в Седмата рамкова програма за изследвания и развитие на приложенията и услугите по Глобална навигационна спътникова система (ГНСС).

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) Г-жо председател, считам, че този доклад ще получи широка подкрепа във всички групи в Парламента. Основният елемент в доклада е, че Съюзът трябва да заеме челна позиция в областта на изследванията, иновациите и науката. Това е важно, защото без изследвания ние не можем да се превърнем в бъдещи новатори. Ако искаме да създадем работни места, се нуждаем от научни изследвания. Нуждаем се от тях, разбира се, и за да поддържаме заетостта в ЕС, и да останем конкурентоспособни на фона на бързо развиващите се икономики. Нуждаем се и от това публичният, а всъщност и частният сектор, който според мен е двигателят за растежа на икономиката, да работят заедно в дух на партньорство.

Усилията за насърчаване на по-широко участие от страна на МСП също трябва да се стимулират на най-високо равнище и ние следва да гарантираме, че бюрокрацията ще бъде сведена до минимум. На своето заседание от 4 февруари държавните и правителствените ръководители от ЕС приеха водещата инициатива „Съюз за иновации“, но това не е достатъчно. Сега се нуждаем от действия и аз много добре знам, че г-жа Гейгън-Куин е човек на действието и ще доведе нещата докрай. Изследванията и иновациите са основни инструменти. Те са инструментите, с които разполагаме, за да помогнем на Европа да преодолее икономическата криза, пред която сме изправени.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, прегледът на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7) следва да се основава на преимуществата и недостатъците, които проектите носят на гражданите. Имам предвид например за проекта INDECT, който беше финансиран от РП7. Очакваните ползи от борбата с тероризма трябва да се съпоставят със свободите на гражданите и защитата на данните.

Ето защо за всеки проект трябва да си задаваме въпроса кой ще спечели от това и чии права ще бъдат ограничени недопустимо? Това се отнася и до финансирането на изследванията в областта на генното инженерство. Тези, които печелят от това, са големите производители на храни, лобистите, но със сигурност не са нашите граждани. Да, ние трябва да инвестираме повече в научни изследвания и развитие, но се нуждаем и от по-добра оценка на проектите, които в крайна сметка се финансират от данъкоплатците.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-жо председател, благодаря на докладчика за този доклад и на члена на Комисията, г-жа Куин, която наскоро посети моя избирателен район в Северна Ирландия, където стана свидетел на някои отлични примери за научни изследвания и иновации.

Икономиката на Северна Ирландия е икономика на малките и средните предприятия – 97 % от всички предприятия могат да бъдат класифицирани така – и все пак тази икономика изостава от други региони в Обединеното кралство и Европа по отношение на средствата, които получава от рамковата програма. Бюрокрацията се посочва като основно затруднение и много малки предприятия просто се интересуват повече от тава как да продължат да съществуват, отколкото от дългосрочните ползи от програмата за научни изследвания и иновации.

Считам, че примерът на космическата промишленост в Северна Ирландия е важен – по-големите дружества обучават и помагат на по-малките реално да получат достъп до програмата – и ще се възползвам от тази възможност да призова г-жа Куин да осигури радикални и нови начини, чрез които малките и средните предприятия да се възползват от тази толкова важна програма.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, Седмата рамкова програма за научни изследвания е посветена не само на изследванията по принцип, а и на една конкретна сфера на научните изследвания, която трябва да бъде обект на особено внимание от страна на всички нас след бедствието във Фукушима. Става въпрос и за финансирането по програмата Евратом.

Както добре знаем, през последните години лобито на атомната енергия успя да я представи като благоприятна за климата алтернатива. То е особено силно в някои държави-членки на ЕС. Добре знаем също, че някои държави-членки са толкова зависими от атомната енергия, че няма да им бъде лесно да преминат към алтернативни източници. Каква е ползата от производствените реактори, ако те се пропукват от водното налягане или в случай на земетресение? Каква е ползата от най-продуктивната атомна централа, ако и най малката грешка може да превърне териториите в непосредствена близост до нея, а и целия регион, в необитаеми за десетилетия напред? Ето защо за нас е важно да се концентрираме в по-голяма степен върху ядрената безопасност и да продължим работата си по разработване на алтернативи.

Сега, когато програмата Евратом предстои да бъде удължена до 2012 и 2013 г., Фукушима трябва да се разглежда като възможност нещата да се преосмислят.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, слушайки днешното разискване относно Седмата рамкова програма, ми се иска да се възползвам от възможността да привлека вниманието ви към подготовката за следващата програма, Осмата рамкова програма. Ние вече имаме Зелена книга за нея, в която почти не се споменава за необходимостта от научни изследвания в някои области, като например рибарството. За съжаление, прякото финансиране на изследванията в този сектор се развива в много тревожна посока. Започнахме работа със средства, които постепенно намаляваха при всяка следваща програма, като тези радикални съкращения доведоха до това, че Седмата рамкова програма напълно изключва морските изследвания като специфична цел за финансиране.

При следващата рамкова програма това положение трябва да се промени, за да може да се изпълнят целите на реформираната обща политика в областта на рибарството. Секторът на рибарството е изправен пред много проблеми, така че научните изследвания и работата в тяхна подкрепа представляват мощни инструменти за по-нататъшното устойчиво развитие на този сектор. Ето защо е толкова важно за тази цел да се задели адекватно финансиране. Благодаря Ви.

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (GA) Г-жо председател, бих искала да благодаря за ценното разискване, което се проведе тази вечер. Благодаря и на всички членове на ЕП, които участваха в него.

(EN) Ще работя в тясно сътрудничество с Парламента при напредъка и изграждането на бъдеща програма за научни изследвания и иновации с истинска европейска добавена стойност.

До края на годината, всъщност на 30 ноември, ние ще внесем своите предложения за бъдещите програми за финансиране на научните изследвания и иновациите, влизащи в Общата стратегическа рамка. Вече очертахме някои идеи в Зелената книга как да постигнем това, като обединим различни инструменти на равнище ЕС в едно цяло. Можем да подкрепим цялата верига за иновации – от базовите изследвания до позиционирането на пазара. По този начин считам, че ще постигнем максимално въздействие в резултат от нашите инвестиции.

Очаквам с нетърпение да чуя какъв е изходът от разискванията ви относно нашата Зелена книга, която разбрах, че ще бъде приета в края на лятото. Мога да ви уверя, че обогатяващият принос на докладите Carvalho, Merkies, Audy и Matias ще бъде взет предвид надлежно при изготвяне на законодателните предложения.

И накрая, позволете ми да припомня, че на 10 юни ще организираме заключителна среща за консултациите по Зелената книга, на която са поканени някои от членовете на Парламента, някои от които в качеството на говорители. Бих искал да информирам членовете на Парламента, че онлайн въпросникът е бил попълнен над 1300 пъти. Има и безпрецедентен брой становища. Получихме над 700 такива от национални правителства, асоциации на европейско равнище, предприятия, университети и регионални и местни организации. Получихме отговори от всички държави в Европейския съюз и дори от такива извън него. Считам, че това е знак за огромното значение, което Европа придава на научноизследователската дейност и иновациите като политики за бъдещ растеж.

Позволете ми отново да ви благодаря за разбирането и за тласъка, който Парламентът даде на междинната оценка на Седмата рамкова програма.

  Jean-Pierre Audy, докладчик. – (FR) Г-жо председател, бих искал да благодаря на председателството на Парламента, че даде възможност това разискване да се проведе, тъй като първоначално то не беше включено в дневния ред. Много е полезно за всички политически групи да могат да обсъдят този важен въпрос.

Бих желал също така да изкажа благодарност към Вас, г-жо Куин. Говоря от името на всички онези, които високо ви ценят. Вие се ползвате дори с подкрепата на ирландските членове на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Както виждате обаче, по тези въпроси всичко е възможно. Благодаря Ви за това, което правите. Наистина разчитаме на Вас, когато става дума за опростяване и за важните послания, които Ви изпращаме, г-жо Куин.

Бих искал да благодаря на докладчиците от всички политически групи, на моите колеги, които внесоха множество изменения, и на всички, допринесли за този доклад, и специално да благодаря на членовете на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

Благодаря ви, че обсъдихме въпроса за опростяването. Вашите коментари бяха взети предвид. Думите „промишлена конкурентоспособност“ пораждат очаквания. Трябва да изградим връзка между изследвания и търговия, т.е. между изследвания и иновации чрез европейския патент. Изследванията трябва да се превърнат в растеж. Както каза г-н Reu, ние, разбира се, трябва да насърчаваме високите научни постижения. Трябва да станем най-добрите в света, а тези постижения ще допринесат за това. Както казах по-рано обаче, не знаем кои ще бъдат носителите на Нобелова награда след пет или десет години. Ето защо трябва да постигнем равновесие между високи постижения и разпределение в ЕС. Точно както в спорта, където печелим с най-добрите играчи в света, и тук трябва да разполагаме с най-добрите изследователи. Високите научни постижения са ключът за всичко.

И накрая, предложихме да се удвои размерът на финансирането, но не за сметка на селското стопанство или на структурните фондове. Целта е по-добра координация с държавите-членки. Държавните и правителствените ръководители ни казаха, че няма да увеличат размера на вноските на публичния сектор. Вместо това ние трябва да подобрим координацията на европейските фондове, националните и регионалните фондове, някои от които понякога идват от европейски фондове, в името на последователността и на формирането на добри политики.

В заключение, г-жо председател, искам да кажа следното: предложих да приемем – предложението не беше подкрепено, но това е тема, която ще трябва да разгледаме на политическо равнище – европейски план за научни изследвания в областта на отбранителната промишленост. Настъпи моментът Европейският съюз и държавите-членки, съгласно член 45 от Договора за Европейския съюз, да обсъдят създаването на основна изследователска програма в областта на отбранителното оборудване и, разбира се, на това с двойна употреба.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  András Gyürk (PPE), в писмена форма. – (HU) Седмата рамкова програма за изследвания и технологично развитие (РП7) е най-важната програма за подкрепа на изследванията в света, която играе ключова роля при поддържане на конкурентоспособността на Европа и изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Седмата рамкова програма показва значителна добавена стойност в областта на европейските изследвания и иновации. Междинният преглед обаче разкри няколко области, които се нуждаят от развитие. Според мен два аспекта са от ключово значение за бъдещия успех на РП7. Първата и най-неотложна задача би трябвало да е намаляването чрез опростяване на бюрократичните тежести. Прекалено сложните административни процедури са свързани с разходи и са фактор, който възпира МСП да участват в РП7. Премахването на паралелните структури, бързият трансфер на средствата и хармонизирането на РП7 с националните приоритети може да допринесе за включване на възможно най-голям брой участници, които се интересуват от дейности, свързани с изследванията и иновациите. Второ, бих искал да подчертая значението на подхода, основан на развитието, тъй като финансовите ресурси на Седмата рамкова програма могат ефективно да бъдат използвани, ако подборът на проектите за изследвания, които трябва да бъдат подкрепени, се основава на високите научни постижения. Междинният преглед разкри, че някои държави не са достатъчно добре представени по отношение на трансфера на средства. Основната причина за това е, че тези държави-членки нямат научноизследователска инфраструктура, която да им даде възможност да отговорят на критериите, основани на високи научни постижения. Ето защо взаимодействието между РП7 и структурните и кохезионните фондове трябва да се преразгледа, което от своя страна може да доведе до развитие на инфраструктури, които още изостават. По този начин можем да осигурим равни условия за всички държави-членки по отношение на оценката на базата на високите научни постижения.

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE), в писмена форма. – Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности е важен инструмент за постигане на целите на стратегията „2020”. Лидерството на Европа по отношение на технологичните иновации и бъдещата конкурентоспособност на Съюза са също силно зависими от научните изследвания и в тази връзка са необходими по-добра насоченост на подкрепата по програмата, по-силна обвързаност с потребностите на бизнеса и по-добра координация с останалите финансови инструменти на Общността и със структурните фондове.

Важни фактори за успеха на Програмата са и достъпът до информация за потенциалните възможности, които тя предлага, до възможно най-широк кръг от заинтересовани страни и опростяването на твърде сложните към момента процедури по кандидатстването. Искам да подчертая още необходимостта от широко популяризиране на резултатите от успешно реализираните проекти, за да могат повече предприятия да имат достъп и при възможност да се възползват от тях.

Науката не съществува сама за себе си, тя следва да носи ползи на икономиката и обществото и е необходимо връзките между отделните програми да бъдат засилени, за да има последователност при реализацията на научни и демонстрационни проекти, проекти за пазарно тестване и пазарно мултиплициране. Така могат да бъдат постигнати по-голяма ефективност и по-висока европейска добавена стойност от финансирането по 7РП.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR), в писмена форма. – (PL) Постоянно присъстващ проблем във всички доклади относно иновациите е липсата на ясна и специфична рамка за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност от фондовете на ЕС. Този проблем очевидно е засегнат отново и в доклада Audy. Нещо повече, той включва и друг нерешен проблем, а именно за липсата на баланс при финансирането от ЕС. Авторът бегло споменава липсата на равнопоставеност между Западна Европа и новите държави-членки на ЕС при усвояване на финансирането. Недоброто финансиране между другото личи и от използването на механизъм за финансиране с поделяне на риска. Едва в 18 от 27 държави-членки са изпълнени проекти, които са били съфинансирани съгласно този механизъм. Освен това най-големите му бенефициери сред подалите заявления са т.нар. стари държави-членки: Германия (23,1 % от всички, които са получили финансиране), Испания (19,1 %), Обединеното кралство (9,9 %) и Нидерландия (8,3 %). Днес близо една трета от изследванията се финансират чрез този механизъм. Струва ми се, че той трябва да се увеличи пропорционално, за да може приносът на предприемачите да не надвишава 10–15 % от изискуемия размер (понастоящем изискуемият размер е между 15 и 25 % от размера, разпределен за изследвания). Не трябва да забравяме, че една от основните цели на ЕС е да премахне социалните и географските дисбаланси чрез разпределение на благата, произтичащи от иновациите в целия ЕС. Няма да можем да постигнем тази цел, ако пренебрегваме новите държави-членки във финансово отношение, като по-този начин задълбочаваме проблема с едностранното „изтичане на мозъци“.

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Одобрявам възникващата тенденция за повишаване на финансирането за научни изследвания в Европейския съюз. В същото време считам, че е важно да обединим силите си и разходите си в тази област. Реформите трябва да се приложат на национално равнище възможно най-скоро, за да се даде възможност за създаване на центрове, които си сътрудничат успешно, и да се избегне дублирането на работата по едни и същи проекти. Това трябва да допринесе за по-доброто усвояване на средствата. Европейският съюз не бива да забравя значението на изследванията по отношение на осигуряването на конкурентно предимство в днешния свят на глобализацията. По-конкретно, държавите-членки трябва да променят начина, по който провеждат изследванията в областта на сигурността, една от ключовите области, споменати в доклада, за да гарантират, че във време на финансова криза той е оптимизиран.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Привлекателното естество на Седмата рамкова програма за изследвания не беше разкрито изцяло в сектора на промишлеността. Освен необходимостта от ново финансиране, има нужда и от по-добра координация в областта на научните изследвания, развитието и иновациите между Европейския съюз, държавите-членки и регионите.

Първо, връзката между структурните фондове и Рамковата програма за научни изследвания трябва да се подобри. Трябва да подчертая значението на политиката за сближаване, тъй като тя се превърна в основен източник на подкрепа в Европа за изследвания и иновации.

Второ, политиките в областта на изследванията и иновациите трябва да бъдат съобразени със специфичните потребности на пазара. Необходимо е да се установи какво е търсенето на новаторски технологии на пазара в ЕС, за да продават резултатите от иновациите. Считам, че е необходимо да разполагаме с подходящи финансови инструменти за подкрепа на успешното въвеждане на иновативни технологии на пазара на ЕС.

Не на последно място, трябва да спомена, че в ЕС има изключителен дисбаланс по отношение на разпределението на финансирането, като резултатите сочат, че старите държави-членки усвояват по-голямата част от финансовите ресурси. Тази ситуация е в разрив с целта за териториално сближаване, при което държавите-членки се развиват балансирано от географска гледна точка – цел, заложена в Договора от Лисабон.

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Одобрявам предложението да се гарантира, че научните изследвания, които получават подкрепа по Седмата рамкова програма, са насочени към намиране на решения за проблемите на ЕС в областите, очертани в глава „Сътрудничество“ в Седмата рамкова програма. Това включва основно здравеопазване, включително клинични и превантивни изследвания и медицински технологии. Ракът е втората най-често срещана причина за смърт в Европа и поради факта, че населението застарява, се очаква един на трима мъже и една на четири жени да бъдат пряко засегнати от болестта до 75 годишна възраст. Изследванията на рака са на ръба на редица научни открития, особено по отношение на по-точните и не толкова скъпи методи, а също и методите, които създават по-малко стрес за пациентите по отношение и на превантивните прегледи, и на действителното лечение. Финансирането на изследвания на рака може да спаси човешки живот и да намали разходите за лечение. Силно одобрявам политическата воля в подкрепа на финансирането, което вече е определено за научни изследвания, посветени на лечението на ракови заболявания съгласно тази програма. То не трябва да се съкращава поради сегашното икономическо положение в ЕС. Напротив, трябва да осигурим повече средства. Бих искал да подчертая, че ако можем да обединим сили, за да завършим амбициозните проекти, като премахването на държавните граници или изграждане на космически станции, трябва да можем и да финансираме намирането на начин, по който да превърнем рака в болест, от която никой не трябва да се страхува. За да постигнем това, се нуждаем от подкрепа и координация на изследванията в областта на методите на лечение и превенция на болестта. Борбата срещу рака е европейски въпрос, който трябва да бъде приоритет за нас – като се започне с финансирането по Седмата рамкова програма и се стигне до отговорната агенция на европейско равнище.

19. Търговски отношения между ЕС и Канада (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпроса, зададен от Vital Moreira, от името на комисията по международна търговия, към Комисията относно търговските отношения между Европейския съюз и Канада (O-000053/2011 – B7-0213/2011).

  Vital Moreira, автор. – (PT) Г-жо председател, като председател на парламентарната комисия по международна търговия имам задължението да задам към Комисията въпрос, изискващ устен отговор, свързан с преговорите относно икономическо и търговско споразумение с Канада.

Две години след започването им през май 2009 г. има признаци, че тези преговори могат да бъдат завършени в рамките на текущата година. Следователно предвид напредъка на преговорите сега е най-удачният момент да бъде получена информация от Комисията по отношение на някои от най-важните аспекти на тези преговори.

Текстът на въпроса, който беше приет от моята комисия, е добре познат и за да ми спестите изчитането му, г-жо председател, моля, позволете ми да предположа, че са раздадени копия.

Както знаем, от приемането на Договора от Лисабон насам Парламентът вече има право да бъде уведомяван на всички етапи от преговорите по международни споразумения. Това очевидно включва международни търговски споразумения, които са от изключителната компетентност на Парламента и при които парламентарният контрол е оправдан в по-голяма степен.

Важно е да се посочи, че членът на Европейската комисия, отговарящ за търговията, г-н Де Гухт, и генерална дирекция „Търговия“ са изпълнили това задължение за предоставяне на информация на парламентарната комисия, председателствана от мен, в този, а и в други случаи. Независимо от това е важно да бъде обменена информация с Парламента и с обществеността относно най-важните разглеждани въпроси, като се има предвид напредъкът на преговорите в този конкретен случай. Това включва въпроси, които са изключително чувствителни за Парламента и за европейската общественост като например въпросът за добре познатите битуминозни пясъци, използвани за извличането на нефт, и несъгласието на Канада в рамките на Световната търговска организация във връзка с европейската забрана върху тюленови продукти.

Поради тази причина считаме, че настоящият въпрос, изискващ устен отговор, както и промените, до които той може да доведе, са от изключителна важност. В заключение, ще съобщя на Парламента, че този въпрос, изискващ устен отговор, е придружен, както обикновено, от резолюция по същата тема, която ще бъде гласувана тази седмица в сряда. Двете инициативи са доказателство за огромното значение, което комисията по международна търговия – а считаме, че и Парламентът – следва да отдадат на този въпрос.

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (GA) Г-жо председател, г-н Де Гухт в момента не присъства в залата и ме помоли да направя следното изявление в отговор на парламентарния въпрос, зададен от Vital Moreira.

(EN)Днешното парламентарно разискване относно преговорите за всеобхватно икономическо и търговско споразумение с Канада е много положително събитие. До момента тези преговори напредват безпроблемно и следва да бъде възможно по-голямата част от работата по споразумението да бъде завършена до края на годината, а официалното сключване да се състои в началото на 2012 г.

Все пак навлизаме в етап от преговорите, в който въпросите стават по-трудни: това по-специално се дължи на някои нерешени въпроси, свързани с характерни различия в структурата на нашите икономики или регулаторните ни системи.

Това споразумение носи огромни ползи и за двете страни, като също така има положително въздействие както върху предприятията, така и върху инвеститорите и потребителите благодарение на предвидения изключително широк обхват. В материално изражение считаме, че то може да генерира допълнителни 20 млрд. евро годишно и за двете икономики. Аспектите, в които Европейският съюз има офанзивни интереси, като например обществени поръчки на провинциалните правителства, са области от компетентността на провинциите и в тази връзка получихме уверения, че провинциите и териториите на Канада ще се ангажират с преговорите и с изпълнението на споразумението.

Що се отнася до въпросите, които представляват особен интерес за Вас, държавите-членки на Европейския съюз са постигнали разбирателство по отношение на прилагането на т.нар. подход, основаващ се на „отрицателен списък“. Основна причина, поради която търговски партньор като Канада предпочита отрицателен списък, е, че той предоставя много по-голяма прозрачност и правна сигурност, тъй като ясно посочва кои услуги са изключени от отварянето на пазара, включително и областите от обществения сектор, в които могат да съществуват монополисти и изключителни права. Следователно подходът, основаващ се на отрицателен списък, по никакъв начин не е в ущърб на възможността на държава-членка на Европейския съюз да запази правото на монопол в бъдеще по отношение на конкретна услуга.

Европейският съюз и Канада трябва да вземат решение всеки какви ангажименти е склонен да поеме във всеки отделен сектор, включително що се отнася до обществените услуги или други услуги, в които е важна бъдещата гъвкавост на политиката.

Правителствата в Европейския съюз ще продължат да имат възможността да налагат задължения за универсални обществени услуги на частните оператори и да субсидират обществени услуги при необходимост. Търговските споразумения не налагат задължения за приватизация или дерегулиране, като това е в сила и за конкретното Всеобхватно икономическо и търговско споразумение, което ще съдържа разпоредби относно устойчиво развитие, обхващащо икономически, екологични и социални аспекти. Такива разпоредби ще бъдат изцяло интегрирани в рамките на търговското споразумение.

Отбелязваме загрижеността, изразена във връзка с експертната група на Световната търговска организация (СТО) относно забраната на Европейския съюз върху тюленови продукти и относно извличането на нефт от битуминозни пясъци в Канада. Макар да разбираме тази загриженост, считаме, че има основателни доводи тези процеси да бъдат поставени отделно от преговорите за Всеобхватно икономическо и търговско споразумение. С оглед на изложеното преговорите – както е и при всички останали търговски преговори – по никакъв начин не създават пречки пред възможността Европейският съюз или неговите партньорски държави да изготвят и да прилагат мерки в областта на околната среда.

По-конкретно, що се отнася до Директивата за качеството на горивата, искам съвсем ясно да заявя, че преговорите и едно бъдещо споразумение нямат и няма да окажат каквото и да е отрицателно въздействие по отношение на прилагането на тази директива.

Уважаеми колеги, все по-близо сме до споразумение, което ще спомогне за осигуряването на така необходимия стимул за икономиките на Европейския съюз и Канада. Очакваме с нетърпение да чуем становищата на Парламента в хода на днешното разискване и резолюцията, която впоследствие ще приемете.

  Georgios Papastamkos, от името на групата PPE. – (EL) Г-жо председател, възобновяването на преговорите по инициатива на Канада за осъвременяване на двустранното сътрудничество в рамките на всеобхватно икономическо и търговско споразумение е положително събитие, както посочи и председателят на комисията, г-н Moreira. Все пак има един въпрос, който буди у нас безпокойство и който е свързан с федералната структура на Канада. Имам предвид необходимостта от безпрепятствено и уеднаквено прилагане на споразумението от отделните провинции.

В рамките на търговските отношения между двете държави партньори са застрашени, наред с другото, важни офанзивни и дефанзивни интереси в областта на селското стопанство. В това отношение искам да представя становището на г-н Jeggle, който отсъства днес. Стремежът е да бъде отдадено приоритетно значение на цялостната защита на географските указания, предвид увеличения мащаб на фалшифициране на качествени селскостопански продукти от Европейския съюз. Канада, както и други държави, които защитават географски указания чрез търговски марки, както знаем е против исканията, предявени от Европейския съюз по този въпрос на кръга от преговори от Доха. Различното законодателство на отделните провинции е допълнителен проблемен аспект.

Що се отнася до въпроса за генетично модифицираните организми, бих искал да припомня на Парламента, че Съюзът и Канада са подписали взаимноприемливо решение за преодоляване на тези различия. Канада прие да реши въпроса в замяна на двустранен диалог по въпроса за регулирането в областта на биотехнологиите. Призовавам Комисията по време на провежданите преговори да отстоява високото равнище на защита, осигурено от европейската регулаторна рамка.

В заключение, искам да посоча, че канадските държавни търговски дружества в селскостопанския сектор, както ни е известно, разполагат с широки правомощия и могат да действат като монополисти. Следва да бъдат поети конкретни ангажименти от страна на Канада. Това също е изискване, което беше подчертано от Съюза по време на преговорите в Световната търговска организация.

  David Martin, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, моята група вижда множество ползи от едно амбициозно, всеобхватно икономическо търговско споразумение с Канада. Считаме обаче, че съществуват четири проблемни области.

Първо, по въпроса за извличането на нефт от битуминозни пясъци, което нанася щети на местното разнообразие, държим на правото на Европейския съюз да се позове на Директивата за качеството на горивата, за да ограничи използването им. Изразявам задоволството си от казаното от члена на Комисията по този въпрос.

Второ, трудно ни е да си представим, че Парламентът ще одобри търговско споразумение с Канада, след като същата тази държава оспорва в Световната търговска организация забраната за търговия на Европейския съюз. В това отношение не мога да се съглася със становището на члена на Комисията, че следва да разглеждаме отделно двата въпроса. Считам, че те са свързани в представите на избирателите, а също и в моите представи. Определено не бих подкрепил споразумение, освен ако този спор не бъде уреден преди да достигнем до последните етапи на тази договореност.

Трето, не бихме приели каквото и да е ограничение на възможността Канада да използва гъвкавите разпоредби на Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС), за да изнася евтини генерични лекарства за развиващите се държави. Това е важен източник на генерични лекарства за развиващите се държави и не следва да се огъваме под натиска на фармацевтичната промишленост да затрудни допълнително Канада в предоставянето на генерични лекарства.

Четвърто, не можем да приемем договореност, която не предвижда мерки за решаване на въпроса за различните стандарти и предпочитания от страна на местни малки и средни предприятия и държавните монополисти в Канада. Това беше споменато от г-н Papastamkos във връзка с разликите между провинциалните и федералните подзаконови нормативни актове. Този въпрос трябва да бъде решен преди сключването на споразумението.

С оглед на казаното по-горе, ако счетем, че окончателният текст взема под внимание тези въпроси и си поставя амбициозни цели за намаляване на тарифите върху алкохолните напитки от Европейския съюз, върху машините от Европейския съюз, върху автомобилите от Европейския съюз, както и в други области, с удоволствие ще подкрепим такова споразумение за свободна търговия. Настояваме обаче, че четирите въпроса, които посочих, представляват проблемни области и трябва да бъдат решени по подходящия начин в хода на тези преговори.

  Метин Казак, от името на групата ALDE. – Уважаема г-жо Комисар, уважаеми колеги, в представеното от комисията по международна търговия предложение за резолюция ясно е изразена подкрепа за продължаващите преговори с Канада относно сключването на всеобхватно икономическо и търговско споразумение. Канада е един от нашите най-стари и близки търговско-икономически партньори, понастоящем единадесети по значение, и потенциалните ползи от либерализацията на двустранната търговия са ясни и от изследването на Комисията и правителството на Канада от октомври 2008 г.

Също така, частният сектор в Европейския съюз и Канада изрази силна подкрепа за сключването на такова всеобхватно споразумение, въпреки че все още съществуват редица предизвикателства, имайки предвид високите амбиции, декларирани в хода на преговорите.

Смятам, че първо трябва да изискваме оценка на въздействието, която да хвърли светлина върху предимствата и недостатъците на такова споразумение. Второ, доколко реалистични са очакванията на Комисията, че преговорите могат да приключат до края на 2011 г.? И може ли Комисията да гарантира, че окончателното споразумение ще включва глава за устойчивото развитие в съответствие с изискванията на Парламента? И дали тази глава ще обхване трудовите норми, задълженията, свързани с многостранното споразумение за околната среда, както и ефективен механизъм за тяхното прилагане?

Има ли вече начертан план, по който Комисията да разрешава проблемите, свързани с достъпа до пазара? И дали съществуващите различия в икономическите структури и регулаторни системи могат да се преодолеят в близко бъдеще?

Възнамерява ли Комисията да приеме прилагането на принципа на реципрочност в рамките на наличните правни способи за защита при разрешаването на търговските спорове? И смята ли в крайна сметка Комисията, че прилагането на подхода за т.н. "отрицателен списък" за либерализация на услугите може да бъде прецедент и при други бъдещи преговори?

Това са въпроси, които естествено изискват отговори, и аз разчитам да получа такива отговори.

  Keith Taylor, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, както посочиха и други, Канада действително е стабилен търговски партньор на Европейския съюз. Премахването на тарифите, което в момента се договаря в рамките на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение, като цяло е приемливо за групата ни.

За съжаление обаче, Всеобхватното икономическо и търговско споразумение е придружено от някои други изисквания и политически цели, които считаме за изключително обезпокоителни. Ще посоча две от най-тревожните, като първото е отрицателният списък в преговорите относно либерализирането на търговията. Обикновено при преговори за споразумение за свободна търговия се посочват услуги, които съответната страна има готовност да либерализира. Съгласно тези предложения обаче всички услуги подлежат на либерализиране, с изключение на изрично изключените още в самото начало. Ние, Зелените, считаме, че има някои услуги, по-специално услугите от общ интерес, които са твърде чувствителни и при които съществува твърде голяма уязвимост, ако бъдат включени в преговорите съгласно този подход, основаващ се на „отрицателен списък“. Внесли сме някои изменения и очакваме с нетърпение да получим известна подкрепа от колегите.

Друга област, която буди безпокойство, е свързана с обществените поръчки. Изразяваме загрижеността си относно въздействието, което Всеобхватното икономическо и търговско споразумение ще окаже върху обществените поръчки. Ще посоча само един пример – Законът за зелена енергия на Онтарио би бил незаконен според разпоредбите на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение. Този закон насърчава генерирането и подаването на възобновяема енергия и преки инвестиции в местните икономики. Това е само един пример за това как Всеобхватното икономическо и търговско споразумение ще влезе в противоречие с вътрешната политика в Канада.

Макар че Канада е един от най-старите ни търговски партньори, не можем да отречем, че в някои моменти сме на различни становища. Канада например е против политиките на Европейския съюз в областта на ГМО. Тя оспорва в СТО забраната на Европейския съюз за внос на тюленови продукти, още повече като се има предвид варварското избиване на тюлени всяка година, а да не забравяме и борбата й срещу Директивата за качеството на горивата на Европейският съюз с цел да защити износа си на битуминозни пясъци за Европейския съюз.

Считам, че е важно да изразим загрижеността си по всички тези въпроси и настоятелно да приканим Комисията да отстоява категорично нашите принципи и политики.

  Paul Murphy, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-жо председател, преговорите по търговското споразумение между Европейския съюз и Канада са насърчавани от големи европейски и канадски мултинационални дружества, които желаят да получат пазарен достъп до жизненоважни обществени услуги, за да могат да извлекат печалби за сметка на работници и потребители. Това споразумение би представлявало харта за приватизация, по-специално що се отнася до вода, телекомуникации и електричество. Главата, отнасяща се до инвестициите, за огромно възмущение, би дала на корпорациите правото да съдят правителства, когато социални и екологични политики пречат на генерирането на печалбите им.

Битуминозните пясъци на Канада са се превърнали в детска площадка за големи нефтени дружества като BP, Total и Shell. Тези петролни залежи генерират въглеродни емисии, които са повече от три пъти над тези от обикновения петрол, а експлоатацията им нанася колосални щети на местната околна среда и представлява заплаха за коренните общности, които населяват региона.

Доколкото разбирам, има вероятност това търговско споразумение да попречи на действия, насочени към спиране на вноса на такъв нефт в Европа. В момента има спешна необходимост от единни действия от страна на европейското и канадското синдикално движение, заедно с активисти за опазване на околната среда и от коренното население, които да се борят заедно и да се противопоставят на предложеното споразумение.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, просто не е редно Комисията и Парламентът да се стремят да използват едно предложено търговско споразумение с Канада, за да окажат влияние на вътрешните работи на тази държава. Ако канадското правителство смята, че експлоатирането на битуминозните им пясъци е приемливо от екологична гледна точка и че носи икономически ползи, това е изцяло тяхно решение. Всъщност следва всички да приветстваме това увеличение и диверсификация на глобална енергия.

Що се отнася до британските национални интереси, коалиционното правителство последователно пренебрегва търговските отношения с Британската общност, а Канада е член основател. Ще перифразирам коментатора Ruth Lea: понеже членът на Европейската комисия, отговарящ за търговията, води преговори по търговски споразумения за целия Европейски съюз, неприятната истина е, че членството в Европейския съюз ограничава икономическите перспективи на Великобритания.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, можем да изразим изключителното си задоволство от факта, че дългогодишните ни отношения с Канада, един от най-старите и най-близките ни световни търговски партньори, се определят от общи корени и ценности.

Както ни е известно, през последните десетилетия беше сключена цяла поредица рамкови споразумения за търговски и икономически отношения – от секторни споразумения до най-различни търговски инициативи. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Европейския съюз и Канада, по отношение на което вероятно остават да бъдат доизяснени само дребни подробности, може би ще влезе в сила в близко бъдеще.

Макар че всъщност предшестващият това споразумение документ не беше подписан, този път всички участници изглеждат уверени. Главният преговарящ за Канада дори призна още в началото на годината, че това споразумение е първостепенен приоритет за Канада. Като вторият най-голям търговски партньор, Европейският съюз очевидно е избран да бъде в противовес на пазара на Съединените американски щати и обратно, що се отнася до Европа, Канада представлява врата към икономическото пространство на Североамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA).

Ако специалистите се окажат прави, сключването на ВИТС ще увеличи двустранната търговия между Европейския съюз и Канада с 20 % до 2014 г. Това са изключително примамливи перспективи, особено във време на икономически спад. Ако вземем под внимание факта, че, след Саудитска Арабия, Канада има най-големите петролни залежи, това вероятно също има стратегическо значение в контекста на европейските усилия за постигане на по-голяма енергийна сигурност, а това е нещо, което не следва да забравяме.

  Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-жо председател, Канада е един от нашите най-важни търговски партньори. Поради тази причина това е и едно от най-значимите споразумения за свободна търговия. То носи значителни предимства и всички изследвания показват, че може съществено да увеличи търговията. Много колеги избраха да насочат вниманието върху заплахи и рискове и да превърнат това в проблем, но считам, че е важно да направим крачка назад и да се съсредоточим върху въпроса защо желаем тези преговори.

Причината е, че виждаме огромния потенциал, който може да се реализира в растеж, търговия и развитие. Всички приветстваме това. Имам големи очаквания за това споразумение, тъй като то поставя амбициозни цели. Често казваме, че всичките ни споразумения за свободна търговия следва да бъдат амбициозни, а това действително е точно такова. Това споразумение има потенциала за по-мащабна свободна търговия и по-свободни граници между Европа и Канада, отколкото понастоящем съществуващите между Канада и Съединените американски щати. Това си струва да се подчертае. Би било историческо постижение, ако успеем да построим мост над Атлантическия океан по отношение на свободната търговия с Канада.

Искам да се спра по-специално на търговията с услуги. Именно този вид търговия беше счетена за проблематична от няколко души, но очевидно тъкмо тя е една от най-важните ни стратегически области, по-специално що се отнася до финансови услуги. Бих искал да чуя становището на Комисията относно протичането на преговорите по тази част, тъй като ми е известно, че има определена съпротива в това отношение. Както вече казах, това е важна стратегическа област за Европа.

В заключение, искам настоятелно да призова Комисията да не позволява протакането на този процес. Трябва да гарантираме, че няма да позволим темпото на преговорите да се забави. Това според мен е най-голямата заплаха, с други думи, опасността противоречия, свързани с различни странични въпроси, да изместят фокуса встрани от основния въпрос. Очевидно най-важното е бъдат създадени условия за по-свободна търговия. Когато започнахме тези преговори за свободна търговия, имаше много положително отношение от всички участници. Поради тази причина считам, че е важно да гарантираме, че ще завършим процеса точно в този дух и че няма да позволим преговорите да се проточат твърде дълго.

  Harlem Désir (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, всеобхватното икономическо и търговско споразумение, по което се водят преговори с Канада, ще укрепи връзките ни с държава, която е голям и дългогодишен партньор на Европейския съюз. Приветстваме това, но трябва да следим за всички негови последствия, а не само за ползите, което то ще донесе за определени икономически сектори или за определени големи международни инвеститори.

Споразумението по-специално трябва да зачита социалните и екологичните модели на двете страни – на държавите-членки на Европейския съюз и на Канада – и възможностите им да продължат да законодателстват в областите, които са чувствителни за нашите общества. Това не са обикновени подробности или аспекти, които могат да бъдат отложени за по-късен етап.

Що се отнася до обществените услуги, избраният от Комисията подход, основаващ се на „отрицателен списък“, е опасен. Той е твърде широк и недобре определен и не бихме искали да създава прецедент. Също така като цяло главата относно инвестициите трябва да зачита правото и на двете страни да законодателстват в области като околна среда, обществено здраве, права на работниците и потребителите, промишлена политика и културно многообразие, наред с другите. Призоваваме Комисията да изключи от обхвата на споразуменията сектори като например култура, образование и обществено здраве. В това отношение, както посочиха и други колеги, частта относно интелектуалната собственост не следва да поставя под въпрос проблеми, свързани с производството на генерични лекарства.

Що се отнася до околната среда, изразяваме загриженост и призоваваме за инвестиции. По отношение на въздействието на споразумението върху добива на нефт от битуминозни пясъци, споразумението не трябва да доведе до отслабване на европейското законодателство относно прилагането на Директивата за качеството на горивата, нито да ограничава възможността на Канада да регулира добива на нефт от собствените си битуминозни пясъци в бъдеще, в съответствие с обхвата си на компетентност в областта на околната среда.

Също така призоваваме Комисията – или поне задаваме такъв въпрос – да следи въздействието върху сектора на рибарството в райони като St Pierre и Miquelon. Това са райони в Европа, които могат да бъдат повлияни отрицателно от пълното либерализиране на този сектор.

В заключение, искам да се присъединя към г-н Казак, като кажа, че главата относно устойчивото развитие трябва да включва социални ангажименти и ангажименти в областта на околната среда, и по-специално социална отговорност и отговорност за околната среда, от страна на големи мултинационални дружества.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) (Ораторът отправя към г-н Fjellner въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

Г-н Fjellner представи всичко това в много положителна светлина и каза, че следва да не позволяваме протакане на процеса. В този контекст имам следния въпрос: как може да гледа положително на факта, че в Канада район с площ една осма от площта на Австрия се унищожава всяка година във връзка с експлоатацията на тези битуминозни пясъци и че се унищожава целият поминък на коренните общности? Нима той действително вижда това в розови краски и не е ли и това част от отговорността на Европа да налага подходящите условия в това отношение?

  Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-жо председател, искам да отговоря на въпроса на г-н Obermayr. Не считам, че изказването ми съдържаше каквато и да е препратка към битуминозни пясъци, но считам, че би било наивно да си представяме, че цялото споразумение за свободна търговия с Канада следва просто да се концентрира върху този въпрос. Това би означавало да загубим способността си за адекватна оценка. Несъмнено следва да формулираме ясни екологични изисквания в тези споразумения за свободна търговия. Такъв е подходът ни спрямо всички наши споразумения за свободна търговия, но не можем да позволим цялото споразумение с Канада да се сведе единствено до преговори по въпроса за битуминозните пясъци.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-жо председател, Комисията има намерение да определи стойности по подразбиране за използването на битуминозни пясъци – не само от Канада, но от който и да е източник, включително например от Венецуела – с цел да намали интензивността по отношение на емисиите на парникови газове на горивата, каквито са изискванията на Директивата за качеството на горивата.

От страна на Канада имаше активно лобиране в опит да ни се попречи да направим това. Срещнах се с министъра на енергетиката на провинция Албърта, който водеше активни преговори в тази насока, а съм сигурен, че и други са се срещали с него. Канада лобираше и сред държавите-членки, а се появи и заплаха, че Канада ще ни съди в Световната търговска организация, ако бъде предвидена такава разпоредба.

Трябва да кажем на Канада да спре с това. Канада генерира огромни печалби от експлоатацията на битуминозните си пясъци, но също така е поела ангажименти в съответствие с Протокола от Киото да намали емисиите си на CO2, а не е спазила тези свои ангажименти поради финансовите ползи, които извлича от битуминозните пясъци. Не желаем спор с Канада, но трябва да отстояваме позицията си, че няма да си затваряме очите пред неудобни истини.

  Frieda Brepoels (Verts/ALE). – (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, на фона на продължаващите преговори с Канада въпросът за лова на тюлени отново става актуален. Вие самата го споменахте. Преди няколко години бях докладчик за комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, но продължавам да подкрепям забраната за търговия с тюленови продукти. Поради тази причина настоятелно призовавам колегите си, а и Комисията, нито за миг да не забравят за този проблем.

Преди около две години в Парламента с преобладаващо мнозинство одобрихме забрана за търговия въпреки силния натиск от Канада върху Парламента и останалите институции да направят законодателството по-малко строго. За нас основният фактор преди всичко беше гласът на милиони европейски граждани, които ясно изразиха несъгласието си с това жестоко изтребление.

Забраната не беше безрезултатна. Вследствие на това законодателство, наред с другото, пазарът се сви значително, като броят на убитите животни намаля от 217 000 през 2008 г. до 38 000 тази година, като в същото време цената на кожите се понижи от 100 щатски долара през 2006 г. до 15 щатски долара през 2009 г. В момента Канада се опитва да навлезе на нови пазари, например в Китай, но и там се чуват гласове за забрана за търговия. Ето защо може да се съжалява, че Канада все още прави опити да се противопостави на това европейско законодателство чрез СТО. Поради тази причина е толкова важно Парламентът отново да изпрати на Канада ясен сигнал по този въпрос. Няма да отстъпим от позициите си по това законодателство, по което работихме толкова дълго както в рамките на Съюза, така и извън него. Изразявам надеждата си, че членовете на ЕП утре ще подкрепят с широко мнозинство едно изменение, което внесохме аз и няколко други колеги.

  Helmut Scholz (GUE/NGL). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, преговорите с Канада се водят с държава, която има силна икономика и много добре развита правна система. Това прави още по-неразбираем факта, че Комисията желае да интегрира, ако не и да прикрие, една договореност за инвестиции като част от това споразумение, което да предостави на предприятия директно право да завеждат дела в специален арбитражен съд. Защо не се допуска обикновен съд да взема решения относно компенсации в случай на неяснота?

На кои съдилища вие, като Комисията, нямате никакво доверие? На канадските съдилища или на тези в Европейския съюз? Нима не осъзнавате, че с тази част от споразумението ще дискриминирате местните предприятия?

Както вече беше посочено от няколко колеги, групата ми също така е против подхода на Комисията, който предвижда използването на споразумението за принудително либерализиране на услуги чрез „отрицателен списък“. Това е в пълно противоречие с подхода, следван до този момент, при който договарящите се партньори определят областите, които желаят активно да отворят. Искаме да запазим обществените услуги.

Искам също така Комисията да даде разяснение относно отказа си на предложенията на Канада в областта на социалната политика и политиката на заетост, на които следва да се гледа положително с оглед на главата за устойчивост. Европейският парламент също така призовава за защитата на работниците, заплащането на извънреден труд, минималните заплати и отхвърлянето на социалния дъмпинг.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, потенциалните ползи за Канада и за Европейския съюз са очевидни и са подкрепени от проучвания, както и от насърчителна подкрепа от страна на частния сектор. Това следва да бъде приветствано и да бъде насърчавано по-нататъшно сътрудничество. Все пак, тъй като сме добре запознати с въпросите, свързани с околната среда в Европа, следва да заемем твърда позиция и да настояваме по принцип Канада да спазва строгите ни стандарти. Изразявам изключителното си задоволство, че членът на Комисията посочи това в изказването си.

Следва обаче да не съсредоточаваме вниманието си единствено върху устойчивото развитие, но да обсъдим и добива на ресурси, които представляват опасност за живота и здравето, например азбест, чиято употреба и добив са забранени в Европа. В допълнение следва да имаме предвид разликата в нормативната база относно генетично модифицираните организми. Това е изключително чувствителна тема в моята страна, но разбира се, цялата глава относно селското стопанство е важна и за двете страни. Следва също така да се отбележи, че имаме ангажимент да намалим емисиите на CO2.

Последният въпрос, който е не по-малко важен, е търговията с тюленови продукти. Това е област, в която трябва да изискваме спазване на наложените от нас забрани. Имайки предвид всички тези важни въпроси, считам, че икономическите ни отношения ще достигнат пълните си възможности, защото имат подкрепата и на двете страни. Нашият Парламент следва също да насърчи това.

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, всъщност имах намерение да разгледам няколко аспекта в изказването си. На този етап няма да правя това, тъй като искам да кажа нещо друго.

Просто не разбирам Комисията. Тя следва да бъде пазител на европейското право, включително законодателството, което приемаме, но когато става въпрос за търговското споразумение с Канада, тя казва, че е важно някои хора да направят куп пари, а не е важно европейското право да остане в сила. Не разбирам как Комисията може да заяви, че няма нужда да разискваме важната забрана върху тюленови продукти във връзка с тези въпроси. Тук става въпрос за партньори, а партньорите зачитат взаимно ценностите, възгледите и интересите си и не изправят другия партньор пред съда на СТО заради ценностите на този партньор. Що се отнася до мен, не считам, че това са нормални отношения между търговски партньори. Очевидно е, че ако няма взаимно зачитане и ако страните не споделят възгледите си, тези страни няма да могат да работят добре заедно в областта на търговията. Ако Канада не прекрати делото срещу забраната за внос на тюленови продукти преди сключването на този вид споразумение, следва да не приемаме това търговско споразумение. Както казах, добрите партньори не се изпращат един друг пред съдилищата на СТО заради убежденията си. Добрите партньори работят заедно.

  Elie Hoarau (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, в хода на преговорите по споразуменията с Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO), по-специално с Канада, водещият делегацията на Европейския съюз обеща да отстъпи от френската квота за улов на треска на рибарите от St Pierre и Miquelon. Това обещание не беше спазено и рибарите – също като икономиката на St Pierre и Miquelon – днес търпят негативните последици.

Преговорите, които се провеждат в момента относно икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада, не трябва да принасят в жертва остатъците от икономиката на St Pierre и Miquelon – отново. Именно поради тази причина внесох предложение по въпроса.

Призовавам Комисията да гарантира, че стратегическите търговски интереси на St Pierre и Miquelon са защитени във всеки един момент от воденето на преговорите. Г-жо член на Комисията, можете ли да поемете такъв ангажимент?

  Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-жо председател, считам, че съм длъжен да отбележа, че сред някои членове на Парламента все още преобладава усещане за страх и нужда да бъдат защитени европейските интереси: с други думи, те са в отбранителна позиция.

Що се отнася до мен, считам, че това споразумение с държава, с която ни свързва дългогодишно приятелство, е важно, при условие че то бъде сключено на правилната основа, а именно на действително взаимното зачитане, и че е балансирано и съдържа амбициозни цели. То не следва да се ограничава до премахването на тарифните или нетарифните бариери, а следва да представлява възможност да бъде постигнат качествен напредък в премахването на различията в политиката в областта на околната среда и здравеопазването, и тук по-специално имам предвид сектора на селското стопанство, защитата на застрашените животински видове от изчезване и конкретни икономически дейности, свързани с добива, които имат значително въздействие върху околната среда, като например добива на азбест и извличането на нефт от битуминозни пясъци, или ограничават достъпа до лекарства за най-бедните държави.

Все пак трябва да запазим положителната си нагласа, а не да заемаме отбранителна позиция, както направихме с Япония.

Ето защо ще подчертая необходимостта да бъде подобрена реципрочността по отношение на защитата на интелектуалната собственост, включително търговски марки, географски указания и политики за взаимно насърчаване на двустранните инвестиции, насочени по принцип в областта на иновациите и технологиите, и вдъхновени от вече декларираните позиции в тази област от страна на Европейския парламент.

Г-жо председател, считам, че множеството двустранни споразумения между Канада и държавите-членки представляват най-добрата основа, върху която да създадем солидно споразумение за свободна търговия на търговската сцена благодарение на приятелството, което вече сме създали в ООН, Г-8, НАТО и Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, приятелство, основано на идеали за демокрация и свобода, с каквито се отличават Канада и Европейският съюз.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо председател, аз също бих искал да поставя въпроса за битуминозните пясъци; това е въжен въпрос, тъй като представлява причината, поради която сходно споразумение, което вече имаме сключено с Канада – международно споразумение относно ангажиментите съгласно Протокола от Киото – не се спазва. Изразяваме убедеността си, че Канада ще промени становището си в споразумението, което разискваме днес.

Във всеки случай чрез това споразумение Канада се стреми да си гарантира свободна търговия и либерализирана система за инвестиции за нефт, извличан от битуминозни пясъци. Проучването на въздействието върху околната среда за това споразумение, което ние заплатихме, не включва оценка на въздействието, което либерализацията ще има върху битуминозните пясъци. С други думи, имаме търговско споразумение, което се отнася до конкретни мерки за търговия с нефт, извлечен от битуминозни пясъци, и разполагаме с проучване на въздействието за това споразумение, което не включва оценка на въздействието за тази конкретна дейност.

Това създава значителна пречка пред Парламента да одобри някакво окончателно споразумение. Причината за това е, че става въпрос за горите Boreal, около една четвърт от девствените гори в света, а тази добивна дейност създава опасност за тези гори и местното биоразнообразие, както и за коренното население.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, считам, че търговските отношения между Европейския съюз и Канада се намират в момента на кръстопът. Подписването на икономическото споразумение все още е предмет на преговори, а приоритетите и на двете страни трябва да намерят място в окончателния документ.

Във връзка с това трябва да подчертая разликите в санитарните стандарти. Постигането на консенсус би предотвратило негативни последици за европейския селскостопански сектор. В допълнение, споразумението трябва също така да вземе под внимание резултата от реформата на Общата селскостопанска политика. Важни са поясненията по отношение на главата за устойчиво развитие. Европейският съюз е установил свои екологични стандарти в съответствие с изискванията на държавите-членки. Потвърждаване на съвместимостта им със стандартите, предложени от Канада, е от жизненоважно значение с оглед да се гарантира ефективността на окончателното споразумение. Считам, че трябва да бъде обърнато специално внимание и на въздействието върху преговорите на въпроса за сондирането и проучванията за нефтени находища. Поради тази причина Комисията трябва да обясни какво място намира Директивата за качеството на горивата в този документ.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, за разлика от последното разискване, което на практика беше единодушно като подход, това е тъкмо обратното. Много хора изразяват изключителна загриженост за така предложеното споразумение за свободна търговия. В днешно време споразуменията за свободна търговия, двустранните споразумения, вече са обичайна практика и считам, че с Канада имаме много повече общи неща, отколкото различия. Тя е демократична държава. В нея се спазват правата на човека. В нея се говори предимно английски и френски – европейски езици, и тя е отворена към приемането на много хора, дори от моята страна, които не могат да намерят работа в Ирландия.

Има проблеми, които предимно са свързани с тюлените и битуминозните пясъци. Те очевидно са важни, но в крайна сметка считам, че някои от изразените днес становища в залата ще бъдат отхвърлени от канадците – тъй като съм член на делегацията ЕС–Канада и тези въпроси са обсъждани, и ще имат различна перспектива – и поради тази причина е важно да продължим да преговаряме с тях по тези въпроси. Нещата обаче се заключават в следното – и никой не го спомена с изключение на члена на Комисията – а именно че ще има полза в размер на 20 млрд. евро и за двете икономики, ако успеем да договорим споразумение за свободна търговия. Струва си да опитаме.

(GA) Благодаря Ви, г-жо председател.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, искам да поздравя Комисията за това, че провежда тези преговори толкова интензивно. В крайна сметка става въпрос за търговски отношения и считам, че екологичните и социалните въпроси категорично трябва да бъдат регулирани чрез отделни споразумения. Киото е добър пример за това, като там намерението беше да бъдат подобрени стандарти на международно равнище. Следователно трябва да бъдем конкретни в тези преговори.

Също както енергийната политика и производството на енергия са въпроси от компетентността на държавите-членки в Европа, по същия начин трябва да приемем, че само и единствено канадците и канадската демокрация могат да решават каква енергия да се произвежда там и какво въздействие върху околната среда в крайна сметка да бъде взето под внимание. Трябва да се стремим да гарантираме, че в това отношение ще бъде създадена изследователска програма, която да спомогне тези ресурси да бъдат използвани по начин, който щади във възможно най-голяма степен околната среда и е максимално устойчив. Г-жо Гейгън-Куин, вероятно в този контекст можете да дадете известен тласък с оглед заедно с това търговско споразумение да бъде създадена и програма за изследване на битуминозните пясъци.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, категорично подкрепям резервите, изразени от колегите ми от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Въпросът е дали тези резерви могат да намерят решение в това споразумение или, както каза г-н Rübig, са необходими други споразумения. На този етап обаче бих искала да насоча вниманието към един сериозен проблем, какъвто представлява ратифицирането на това споразумения. Чешкият парламент например вече блокира ратификацията на транспортно споразумение поради продължаващия спор с Канада относно премахването на изискванията за виза за чешки граждани. Това е изключително сериозен въпрос и има опасност ратифицирането на споразумението да бъде блокирано, докато Комисията не намери подходящо решение на проблема. Приканвам ви да обърнете сериозно внимание на този въпрос.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-жо председател, понастоящем Канада е единадесетият по големина търговски партньор на Европейския съюз, като търговските отношения между Европейския съюз и Канада имат дял от 1,6 % от общия обем на външната търговия на Европейския съюз през 2010 г.

През 2010 г. 26 % от вноса на Европейския съюз от Канада и 37 % от износа на Европейския съюз за Канада е бил свързан с търговия с машини и транспортно оборудване. Бих искала да получа информация какво е въздействието на това споразумение върху стратегията на Европейския съюз в областта на промишлената политика и върху политиката му в областта на суровините и редките метали. Що се отнася до дерегулиране на услуги, тъй като беше споменато тук, бих искала, г-жо член на Комисията, да Ви попитам каква ще бъде връзката между това споразумение и споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване и спогодбата за въздушен транспорт между Европейския съюз и Канада. Целта на двете споразумения е да направят пазарите на Европа и Канада конкурентоспособни в тази област, тъй като те са от огромно значение за сектора на въздушния транспорт. Ето защо бих искала да попитам какво ще бъде въздействието на търговското споразумение върху останалите споразумения, които вече са подписани между Европейския съюз и Канада.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-жо председател, аз също искам да подчертая голямото значение на приключването на преговорите по икономическото и търговското споразумение между Европейския съюз и Канада, което ще доведе до укрепване на търговските и икономическите връзки, които вече са доста активни, а и ще донесе значителни ползи. В хода на преговорите обаче отговорните лица от европейска страна трябва да се стремят към насърчаването на амбициозно търговско споразумение, което ще подкрепя справедлива търговия и ще съдържа правнообвързващи елементи в социалната област и в областта на опазването на околната среда.

Споразумението не трябва да застрашава възможността Съюзът да преразгледа Директивата за качеството на горивата и да откаже да внася нефт, извлечен от битуминозни пясъци, при чиято експлоатация се отделя повече въглероден двуокис, отколкото при конвенционалния метод за извличане на нефт, което води до изключително вредни последици за околната среда. Отказвайки такъв вид нефт, Европейският съюз ще запази авторитета си по отношение на желанието си да опазва околната среда и да спазва целите на Протокола от Киото.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-жо председател, Всеобхватното икономическо и търговско споразумение бележи изключително важна крачка в посока към ползотворно бъдеще както за Европейския съюз, така и за Канада. Подкрепям този проект и изразявам изключителното си задоволство от напредъка, постигнат до момента. Считам, че сме поели правилния път към приключване на преговорите тази година. Искам обаче да подчертая, че има два въпроса от няколкото разисквани, които трябва да бъдат решени, за да се избегне възникването на проблеми в момента на ратифициране от някои държави-членки, което би се случило, ако те останат нерешени. Те са свързани с извличането на нефт от битуминозни шисти, което може да създаде опасност за околната среда и за местните общности в района, както и липсата на реципрочност в случая на задължителните изисквания за виза за български, румънски и чешки граждани.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, това е поредният елемент от структурата на търговската политика на Европейския съюз; структура, която се разраства ежедневно, а това може да има последици, които да засегнат дълбоко отделните държави-членки, макар и по различен начин. Споразуменията, които дават конкретен израз на тази политика, като цяло се основават на свободна търговия, чиито цели и последици стават пределно ясни от свързаната с нея реторика: тя включва „офанзивни интереси“, сякаш говорим за война. Това са споразумения, които нямат демократична легитимност, и това се случва все по-често, тъй като почти винаги те биват договаряни при най-строга секретност, зад гърба на обществеността, което е опит да бъде прикрито тяхното икономическо, социално и екологично въздействие, като се избягва информираното разискване и изясняване на въпросите. Това се отнася и за този случай.

Като се има предвид, че преговорите са на етап, за който се смята, че е сравнително напреднал, и че се предвижда те да приключат през 2011 г., въздействието му върху определени сектори и държави тепърва предстои да бъде цялостно разисквано. Съдържанието не предлага нищо ново: отварянето на пазари и либерализирането на услуги, включително все по-комерсиализирани обществени услуги, които зависят от благоволението на мултинационални дружества, което прави по-трудно за държавите-членки да извършват социалните си функции в тези области. Последствията също са добре известни: пазарите се доминират от малко на брой участници, негативни последици за по-слабите производствени системи и все повече поводи за посегателство върху права, върху условия на труд и живот.

  Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-жо председател, Европейският съюз води преговори за търговски и икономически споразумения с всички влиятелни държави в рамките на своята компетентност.

Макар Канада да има силно присъствие в международната търговия и да е един от най-отдавнашните търговски партньори на Европейския съюз, трябва да подхождаме изключително внимателно и конструктивно в заключителните етапи от преговорите по всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Различните ни позиции в области като лекарствена политика, политика в областта на рибарството и извличането на нефт от битуминозни пясъци трябва да намерят място в споразумението по такъв начин, че да представят политиката на Европейския съюз, като в същото време зачитат становищата на търговския ни партньор. Реципрочността е в основата на балансирани търговски и икономически отношения. Все пак всеобхватното икономическо и търговско споразумение следва по никакъв начин да не подкопава установените и приети от Европа параметри за сертифициране. Искам ми се да считам, че с приближаването към окончателното приключване на работата Европейската комисия ще се справи с предизвикателството да намери подходящите решения на оставащите проблеми.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, Канада – искам да посоча още в началото – е прекрасна страна. Чудесни хора, впечатляващи постижения – важен партньор на Европейския съюз. Трябва обаче да можем да задаваме въпроси като добър партньор. Много колеги грешат, свеждайки въпроса единствено до пясъци и тюлени. Битуминозните пясъци представляват само един пример за мащабно унищожение на природата. Всеки, който е бил в Канада, знае, че унищожението на околната среда там е сравнимо с това в Бразилия.

Това унищожение на околната среда води до последици за коренното население, местното коренно население. Околната им среда е подложена на унищожение. Всеки, който има поне малки познания за Канада, бил е в Британска Колумбия и знае как международни корпорации използват влиянието си там, за да принудят коренното население да се раздели с районите на предците си и да позволи тези райони да бъдат изкупени, просто не може да пренебрегне това.

Говорим много за ясен език и за закрила на малцинства в държави, съседни на Европейския съюз. Важно е обаче да говорим и за въпроси, свързани със закрилата на малцинства, които са коренни жители на Канада.

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (GA) Г-жо председател, уважаеми колеги, първо искам да благодаря на всички членове на Парламента, които взеха участие в това разискване, и на Vital Moreira за това, че постави този въпрос в Парламента.

(EN) Комисията ще вземе под внимание същността на въпросите ви и се надявам, че отговорите ще ви удовлетворят.

Както ви е известно, има добър напредък в преговорите. Комисията желае да гарантира балансирано, амбициозно, висококачествено споразумение и желае да съдържа също толкова амбициозни цели в областта на устойчивото развитие. Канада е високо развит партньор със сходни на нашите възгледи, който има стратегически връзки, обхващащи далеч не само търговията и инвестициите. Европейският съюз и Канада споделят амбициозните преговорни цели, които могат да бъдат постигнати за обща полза, създавайки потенциала за нови възможности.

Позволете ми да подчертая по-специално две неща. Що се отнася до проблемите, свързани с битуминозните пясъци, и загрижеността, изразена от вас във връзка с преговорите в тази област, за да може Директивата за качеството на горивата да бъде включена в обхвата на разпоредбите на ВИТС относно регулаторното сътрудничество, трябва да има съгласие и от двете страни. Разпоредбите на ВИТС относно регулаторното сътрудничество няма да наложат никакво задължение за провеждането на такива разисквания. Освен това Комисията не предлага поемането на каквито и да е ангажименти, които биха ограничили регулаторната свобода на Европейския съюз, било то по екологични въпроси, като например този за качеството на горивата, или по която и да е друга основна цел на политика.

Както посочих във встъпителното си изказване, това споразумение носи огромни ползи и за двете икономики, и то не само в материално изражение. В двете държави ще бъдат създадени възможности за развитие на стопанска дейност и за производствения сектор благодарение на премахването на практика на всички тарифи за внос и подобрен пазарен достъп за услуги и инвеститори. Потребителите ще извлекат ползи чрез покупки на по-достъпни цени и подобрен достъп до висококачествени услуги. Същевременно увеличените потоци от преки чуждестранни инвестиции ще действат като катализатор за създаване на работни места и увеличение на възнагражденията.

ВИТС също така ще обхваща всички регулаторни бариери, като например санитарни и фитосанитарни мерки, митнически процедури и правила за конкуренция. Европейските права върху интелектуална собственост ще бъдат защитени по-добре. Реципрочният достъп до пазарите на обществени поръчки на двете страни ще означава не само спестени средства за публичните бюджети, но и ще осигури по-добри възможности за стопанска дейност.

Поради тази причина Комисията е уверена, че това ще бъде добро и балансирано споразумение. Именно разискването ни тази вечер дава възможност да бъдат направени важни разяснения. В този контекст Комисията с внимание отбелязва, приветства резолюцията, която предстои да бъде приета от Парламента относно търговските отношения между Европейския съюз и Канада, и благодари за цялостната й подкрепа.

Моят колега, г-н Де Гухт, разбира се, ще продължи да ви уведомява за по-нататъшното развитие на събитията в процеса на ВИТС.

  Председател. – Внесено е едно предложение за резолюция на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността⁽¹⁾.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Европейският съюз и Канада от дълги години поддържат добри, солидни търговски отношения. Канада е дори един от най-отдавнашните търговски партньори на Европейския съюз. В средата на 70-те години на ХХ в. Европейският съюз подписа първото икономическо и търговско споразумение с Канада. По-късно бяха подписани споразумения в областта на животновъдството и в областта на вината и алкохолните напитки. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Европейския съюз и Канада ще осигури множество предимства и за двата търговски партньора. Съществуват обаче няколко въпроса, които следва да бъдат взети под внимание и да бъдат разисквани. Очевидно е, че целта на споразумението трябва да бъде лоялната конкуренция. Това може да бъде постигнато единствено при условие, че бъдат премахнати не само тарифните бариери пред търговията, а също и нетарифните и техническите бариери. Принципът на реципрочност трябва да бъде спазван, тъй като това е единственият начин да бъде постигнат балансиран резултат от преговорите. Това се отнася и до елементи, които са специфични за държавата или културата на отделните партньори. Разискванията по деликатни теми като извличането на нефт от битуминозни пясъци и свързаното с него въздействие върху околната среда, стандартите на Международната организация на труда, както и признаването на техническите стандарти и проследимостта на хранителните продукти трябва също да продължат на равноправна основа с цел постигането на консенсус. По-специално се интересувам от преговорите относно млечния сектор и достъпа до канадския пазар, както и обозначаването на произхода на канадски заклани животни. Може ли Комисията да предостави повече информация в тези области? Какъв резултат очакваме в това отношение?

  Maurice Ponga (PPE), в писмена форма. – (FR) Изразявам задоволството си, че Парламентът изложи своите становища относно провежданите в момента търговски преговори между Европейския съюз и Канада и че очерта своите приоритети в това направление. Несъмнено Канада е търговски партньор на Европейския съюз, но е крайно необходимо в Парламента да изразим загрижеността на съгражданите си, намиращи се както на европейска територия, така и в регионите, които са част от европейското семейство, а именно закрилата и защитата на интересите им. Под „европейско семейство“ имам предвид отвъдморските държави и територии (OCT), които, макар да не са точно европейски територии, поддържат специални отношения с Европейския съюз и по-специално с държавите-членки, от които са част. Преговорите, водени в момента, засягат особено силно архипелага St Pierre и Miquelon, разположен в непосредствена близост до Канада. Ето защо призовавам Комисията в хода на преговорите да защитава и закриля интересите на тази отвъдморска държава и територия, разположена в Северния Атлантически океан.

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. – (FR) Канада е един от най-отдавнашните партньори на Европа. Ето защо е съвсем естествено тези отношения да приемат официална форма чрез всеобхватно търговско споразумение. Имам обаче някои въпроси относно съдържанието на няколко преговорни глави.

Първо, Европейският съюз и Канада имат различни правила за системите за произход. Тъй като Канада е член на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), Комисията трябва да поеме ангажимент за намиране на задоволително решение по отношение както на промишлените продукти, така и на селскостопанските и рибните продукти, така че Канада да не се превърне в портал, през който стоки от други членове на NAFTA да навлизат в Европа.

Комисията също така ще трябва да договори решение, което може да бъде приложено спрямо две различни системи за географски указания: в Канада „географско указание“ е просто прилагателно; в Европа това е добросъвестна търговска марка. За да бъде осигурена реална закрила на европейските географски указания, канадските органи трябва да признаят европейската концепция.

Що се отнася до главата относно договорите за обществени поръчки, Канада трябва да предостави на Европейския съюз същия достъп, който предоставя и на Съединените американски щати съгласно тяхното търговско споразумение: с други думи, европейските предприятия трябва да имат възможност да участват в търгове в провинциите, регионите и определени общини.

(1) Вж. протокола.

20. Едноминутни изказвания (член 150 от Правилника за дейността)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). - (EL) Г-жо председател, през последните две седмици десетки, дори хиляди граждани спонтанно се събраха по улиците и площадите на Атина и в други градове. Вбесените гърци поеха щафетата от испанците. В разгара на дълбока криза, рецесия и безработица те отправят искания, по мирен път, но настоятелно, за перспектива на достоен живот за себе си, за своите семейства и деца. Размерите на тълпата и нейните искания са безпрецедентни дори за страна със силни политически обичаи и традиции като Гърция. Това е много сериозен политически акт с непредвидими измерения и последици.

Във време, когато няма непреодолими прегради между държавите, трябва много внимателно да се вслушваме в грохота на събитията. Трябва да се вслушаме в думите на г-н Рейндерс, белгийския министър на финансите, че не бива да отиваме отвъд мерките, които обществото в Гърция може да понесе, тъй като това ще разруши растежа и страната няма да се възстанови. Никоя политика не може да е жизнеспособна, ако не е подкрепяна, или най-малкото понасяна, от обществото, особено политика, която може да бъде обобщена като дилема между въвеждане на още по-строги мерки или банкрут. Тази политика се нуждае спешно от сериозни промени и корекции не само за да стане по-справедлива, но и за да бъде по-ефективна за благото на всички.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, Европейската столица на културата е една от най-известните инициативи на Европейския съюз. Съгласно проучвания на Комисията тя е основание за национална гордост и споделена отговорност на жителите на номинираните градове. През 2016 г. държавите домакини на събитието ще са Полша и Испания. По два града от всяка от тези държави ще бъдат избрани за Европейски столици на културата 2016.

Моят роден град, Гданск, е в малка водеща група в полската надпревара, резултатите от която ще са ясни този месец. Аз активно поддържам тази кандидатура с мото „Културна свобода — култура на свобода“. В исторически план Гданск е ханзейско пристанище и роден град на движение „Солидарност“, което е синоним на свобода. Сега бихме искали да изградим модерна програма на тези основи. Ние защитаваме свободния достъп до културното ни наследство и ежедневна солидарност между поколенията и между съседите. Убеден съм, че моят град може да даде много на европейското общество и победата в тази престижна надпревара ще допринесе за още по-голямо благоденствие.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-жо председател, сушата, която понастоящем мъчи цяла Европа, както и прогнозите за предстоящия период, подхранват безпокойства не само във връзка с нов ръст на цените на храните, но и във връзка с безопасността на храните. При тези обстоятелства аз смятам, че Европейската комисия трябва да отпусне европейски субсидии авансово в подкрепа на селските стопани, които трябва да използват съществуващите напоителни системи и по този начин да избегнат загубата на цялата тазгодишна реколта. Необходимо е да бъдат намерени решения успоредно с тази мярка и за подкрепа на установяването на напоителни системи по местата, където това е необходимо. Тридесет процента от земите в Румъния са напоявани, а недостигът на вода и преобладаващата суша създават проблеми, сходни с тези на другите държави-членки, без възможност обаче да се окаже подкрепа на стопаните с тази животоспасяваща мярка в подобно положение.

  Derek Vaughan (S&D). — (EN) Г-жо председател, бих искал да се изкажа за ролята, която спортът би могъл да играе за увеличаване на икономическото благоденствие в нашите региони. В Уелс ръгбито и други важни спортни събития насърчават икономиката в Кардиф. Друг тласък ще дойде с великолепното постижение на футболния клуб Swansea City — казвам това и за моя колега Richard Howitt — който неотдавна заслужено влезе във Висшата футболна лига след фантастичен сезон. Поздравявам мениджъра, играчите, треньорите, персонала и поддръжниците, направили възможно това. Те ще принесат полза за Висшата лига, за Уелс и ще придадат така нужния тласък на местната икономика, тъй като запалянковци, туристи и, да се надяваме, бизнесмени ще идват в региона.

Накрая, надявам се ЕС да признае важната роля на спорта едновременно в икономически и в социален план и да осигури фондове за даване на импулс на спорта на всички равнища, особено след като с Договора от Лисабон ЕС вече има компетентност за първи път в областта на спорта.

  Theodoros Skylakakis (ALDE). – (EL) Г-жо председател, аз винаги съм подкрепял програмата за преструктуриране на моята страна. Затова смятам, че имам право да изтъкна и нейните слабости. Първо, програмата разчита прекалено много на данъчно облагане, вместо на намаляване на публичните разходи. По този начин тя притиска гръцкия частен сектор, който е единственият способен да изплати огромните дългове. Второ, понастоящем няма рационален план за използване на гръцката държавна собственост. Трето, програмата напредва много бавно и това, в съчетание с конкретните послания, отправяни от Европа към гръцката общественост, подкопава политическата подкрепа за реформите. Това се случва ежедневно. Ето защо имаме нужда от по-смела програма, която да предвижда по-бързо адаптиране и да осигурява сериозна помощ за развитието под формата на европейски план Маршал. Такава програма ще има по-голям шанс за успех, от какъвто всички се нуждаем.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE) . – (RO) Г-жо председател, бих искал да поставя на обсъждане неотдавнашните събития в света на футбола, и по-специално избирането на Сеп Блатер за президент на ФИФА. Смятам, че неговото преизбиране е достойно за съжаление събитие във време, в което към ФИФА са отправени сериозни обвинения за корупция, засягащи по-конкретно провеждането на Световната купа през 2022 г. в Катар. Смятам, че правителствата на държавите-членки трябва да призоват за реформиране на ФИФА и регулиране на нейните дейности. По този начин би се създала по-голяма прозрачност и биха се избегнали подобни достойни за съжаление събития, като по този начин ще се възстанови доверието във ФИФА.

Футболът във все по-голяма степен се превръща в бизнес. Липсата на прозрачност и обвиненията в корупция засягат и румънския футбол. Неотдавна „Политехника Тимишоара“, който завърши на второ място в шампионата на румънската лига и трябваше да играе в Шампионската лига, беше преместен в трета група в Румъния на основата на напълно произволно решение. Това несправедливо решение ще засегне стотици хиляди от привържениците на отбора.

Също така отправям призив оттук до футболните органи в Румъния да отменят това решение и да оставят „Политехника Тимишоара“ във висшата група на румънския и европейския футбол.

  Kristiina Ojuland (ALDE). — (EN) Г-жо председател, на 2 юни 2011 г. започна историческото рали на електромобили Талин-Монте Карло и днес колите ще пристигнат в Копенхаген.

Gesine Meissner и аз, в качеството си на либерални членове на Европейския парламент, спонсорираме един електромобил в състезанието за насърчаване на устойчив транспорт. При увеличеното потребление изчерпването на изкопаемите горива става неизбежно, поради което трябва да увеличим инвестициите в по-нататъшни изследвания и разработване на устойчив транспорт. Освен това нарасналата мобилност се отразява и във въглеродните отпечатъци на хората, което би могло да ускори глобалното изменение на климата.

Европейският съюз и неговите държави-членки имат възможността да станат пионери в зеления транспорт чрез въвеждане на поощрения за потребителите на устойчиви транспортни средства, като по тази начин насърчават прехода към Съюз без въглерод.

  Oriol Junqueras Vies (Verts/ALE). – (ES) Г-жо председател, произходът на инфекцията, причинила двадесет и един смъртни случая в Германия миналата седмица, още не е известен. Това откроява още по-добре неоснователната прибързаност в действията на германските органи.

Обвиненията са особено сериозни, като се има предвид, че германският пазар е ключов потребител на селскостопански продукти, което е и основание за получаваните от него съществени инвестиции за насърчаване на тези продукти.

Ето защо европейските органи трябва да предприемат действия в две насоки. В краткосрочен план трябва да се осигури въвеждането на механизъм за компенсиране на най-засегнатите европейски селски стопани, а в средносрочен план ще бъде необходимо да се реформира системата за бързо предупреждение за опасни храни, за да се предотвратят други неоснователни тревоги в бъдеще. Тези мерки трябва да отчитат многообразието в европейския селскостопански сектор.

Следователно предложението на Комисията за финансиране на механизъм за изтегляне, използващ бюджета на организациите на зеленчукопроизводителите, е неприемливо. В много региони в Европа, като например в Каталония, такива организации не съществуват, поради което и системата не може да бъде използвана за компенсиране на селските стопани.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, лидерите на Европейския съюз остават безучастни към икономическото и социално опустошение, причинявани от одобрените от Международния валутен фонд (МВФ) структурни промени в страни като Гърция, и сега засилват своята офанзива и се насочват към Португалия със същия подход и необуздана колониална арогантност. В замяна на заем от 78 милиарда евро страна, в която минималната заплата не достига дори 500 евро, ще се сблъска с орязване на заплати и пенсии и закриване на публични услуги, и ще бъде принудена да се откаже от национални компании и ресурси. Тя също така е изправена пред увеличаване на цените на основни стоки и услуги и 30 милиарда евро лихви, което възлиза на около 40 % от общия заем. Повече от две трети от тази лихва ще отидат за самия Европейски съюз. Ето какво означава толкова превъзнасяната европейска солидарност.

Ако се продължи в тази посока, това неминуемо ще доведе до засилване на социалната борба, която вече бушува из Европа, включително в Португалия. Ние сме и ще продължим да бъдем тук, за да я подкрепяме и насърчаваме, тъй като сме убедени, че само чрез такава борба могат да бъдат предизвикани промени и да бъде въведена все по-наложителната промяна в Европа.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, след всички празни изявления по време на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване Европейската комисия продължава да демонстрира пълно равнодушие пред лицето на задълбочаващата се бедност, по-специално детска бедност, безработица и масово увеличаване на броя на бедни работници вследствие на несигурна и зле платена работа. Това обаче не се ограничава само до неолибералните тенденции, а има неблагоприятни последици за страни със слаби икономики, в които е наложително да бъдат укрепени публичните политики в подкрепа на обществените услуги, да се създава заетост с права и да се изкоренява бедността.

Меморандуми като този, съставен от „тройката“ – Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Комисията – и португалските власти, изискват антисоциални политики, включително изменения в законите за съкращения на работници и за приватизация, както и атаки срещу публичната и всеобщата социална сигурност, които могат да доведат само до социален регрес, осъждайки работниците и обществеността на безработица, бедност, слабо развитие и крайна зависимост. Това ще превърне Португалия в обикновен протекторат на великите сили в ЕС. Всичко това в замяна на заем, който португалците ще трябва да плащат при високи лихви, за да увеличат печалбите на международния финансов капитализъм, независимо че много добре знаем, че такива мерки не решават нищо, както ясно показва случаят с Гърция.

Ето защо аз протестирам тук срещу подобни мерки и този протест ще продължи както в Португалия, така и в целия ЕС.

  Willy Meyer (GUE/NGL). – (ES) Г-жо председател, първо бих искал да поднеса съболезнованията си за всички жертви на E. Coli, но позволете също така да изразя и възмущението си от изключително неподходящия начин, по който германската администрация третира този въпрос, като причини непоправими вреди на целия испански сектор на селскостопански продукти.

Надявам се, че по време на утрешното извънредно заседание на министрите на селското стопанство от Европейския съюз първо, тази вреда, причинена на испанските селски стопани, ще бъде поправена без изключения, и второ, ще бъдат извлечени поуки; а именно какво не бива да се прави в ситуация, която наистина е довела до смъртни случаи, но също така засяга нанасяне на вреди на продуктите от много страни, включително от моята страна, Испания. Необходимо е да се направят изводи от тази криза.

Разбира се, надявам се резултатът от извънредното заседание утре да бъде поправяне без изключения и връщане към нормалното положение, така че да се осъществява свободното движение на продукти, които са в идеално състояние, из Европейския съюз и по света.

  Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-жо председател, съобщението в петък от представители на Европейския съюз, че Международният валутен фонд ще отпусне пореден транш от 12 милиарда евро кредит на Гърция, беше прието насърчително от пазарите.

Днес обаче испанският вестник „El País“ съобщава, че автономният регион Кастиля-Ла Манча е свършил парите. Регионалното правителство не само е неспособно да плати заплатите на 76 000 служители, но и дължи приблизително 2 милиарда евро на различните си доставчици. Така пристигат още лоши новини, този път от Испания – държава, водила дълга борба за запазване на доверието на инвеститорите.

Същевременно политиката на подпомагане на правителствата чрез изкупуване на дълга им от Европейската централна банка не може да продължи много дълго, тъй като се достига прагът. Европейската централна банка вече има в своите регистри 360 милиарда евро във финансови инструменти, които не могат да се търгуват свободно, и държи още 480 милиарда евро в недостатъчно обезпечени ценни книжа. Така тя, изглежда, постепенно става лидер измежду държателите на лоши финансови инструменти. Ако това продължи така, госпожи и господа, еврозоната скоро ще трябва да спасява Европейската централна банка или просто да се разпадне.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, бих искал да направя няколко коментара във връзка с европейската интеграция на Сърбия. По мое мнение твърде дълго бившите югославски държави бяха неравно третирани. Например Словения можа да се присъедини към ЕС без проблеми през 2004 г., независимо че все още се отправят критики във връзка с остатъчни структури на комунистическата власт в политиката, медиите и индустрията. Нещо повече, България и Румъния нямаше да бъдат в Съюза, ако бяхме приложили към тях същите строги критерии, които сега прилагаме към Хърватия.

Прилагат се двойни стандарти и по отношение на военните престъпления и компенсациите. Брюксел изцяло нехае за геноцида срещу арменците в Турция. В контраст с това, Хърватия и Сърбия трябва първо да изправят своите военни престъпници пред Международния наказателен съд за бивша Югославия в Хага, преди критериите от Копенхаген изобщо да започнат да действат. Докато незаконните разпоредби на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия (АВНОЮ) и Бенеш не са основания за блокиране на присъединяването към ЕС, политиката за компенсации на Сърбия без съмнение трябва да съответства на европейските разпоредби.

Сърбия, която се характеризира с християнска традиция, постоянно доказва своите добри намерения. Една от преградите падна с екстрадирането на Младич, но Косово не бива да се превръща в следваща такава. Според мен веднага след приключването на оставащите реформи не би трябвало нищо повече да застава на пътя на присъединяването на Сърбия към ЕС.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-жо председател, бих искал да се присъединя към колегите си, като изразя своите съболезнования за тези двадесет и една жертви на E. coli, но също и възмущението си, отвъд обичайната загриженост, от случаите на некоординирани реакции, причинили значителни финансови загуби за производители и работници в сектори, които са от решаващо значение за селското стопанство в държавите-членки на Европейския съюз, по-специално испанските производители на краставици. Тези случаи също така нанесоха вреди на самата идея за Европа, сближаването в Европа и сближаването между самите европейци, така че за пореден път предразсъдъци или недостатъчно проверени слухове сериозно засегнаха сплотеността, необходима за приемането на задоволителен, навременен и подходящ отговор.

Ето защо се надявам, че поуките, които неизбежно ще станат ясни, ще бъдат взети предвид. Надявам се, че Съветът на министрите на селското стопанство ще съумее не само да осигури компенсации за засегнатите страни, но и да изготви протокол за реагиране, който да отчете поуките от този злощастен опит.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, за да се върна към спорта, беше спомената ФИФА и аз бих искал също да се спра на нея, както и на липсата на адекватно управление и липсата на прозрачност на най-високите равнища на организацията.

Невероятно е, че един 75-годишен човек, Сеп Блатер, отново ще се върне на власт като президент на една от водещите спортни организации в света, след като е бил на власт още от 1998 г., особено като се има предвид, че огромното мнозинство от играчите – вероятно 99 % от тях – са под 30-годишна възраст. Между него и играчите сигурно съществуват не една, а няколко поколенчески пропасти.

Второ, не беше изненадващо, че Англия получи толкова малка подкрепа за домакинство на Световната купа въпреки прекрасната си инфраструктура. Катар получи домакинството и вследствие на това бяха суспендирани хора, опитали се да продадат гласовете си. Питам се дали това не е само върхът на айсберга. Има го още и въпросът с неуспеха на ФИФА да въведе технологията „голлиния“, след като други спортове вече направиха това. Съвсем ясно е, че е необходима действителна реформа в интерес на самия спорт и на ФИФА.

  Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-жо председател, госпожи и господа, всички знаем, че е приемането на допинг е забранено в спорта. Вземането на допинг е забранено, тъй като дава несправедливи преимущества на едни спортисти пред други. Независимо от това, госпожи и господа, в Европейския съюз имаме един вид допинг, предназначен не за спортисти, а за селски стопани — под формата на неравномерни равнища на подкрепа за тях. Например латвийските селски стопани получават три пъти по-малко помощи от германските и до шест пъти по-малко от гръцките. Тази несправедлива подкрепа води до несправедлива конкуренция. Госпожи и господа, призовавам ви, когато разглеждате и планирате следващата европейска финансова перспектива и бюджетен период, да елиминирате този допинг, да прекратите това несправедливо подкрепяне на селските стопани, за да могат всички европейски селски стопани да станат еднакво конкурентни. Благодаря за вниманието.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, стотици хиляди гръцки граждани от всички възрасти и всички класи протестираха мирно – повтарям, мирно – през изминалите две седмици по градските площади из цялата страна.

Бих искал да се спра на два аспекта: първо, ние трябва да се вслушаме в тях и да обърнем внимание на проблемите им. Трябва да правим това не само на национално, но и на европейско равнище. Нашите съграждани в градовете из цяла Гърция издигат глас, за да бъдат чути в Брюксел, в Страсбург, навсякъде.

Второ, отвъд всякакъв дебат за грешки и неправилни действия на гръцкото правителство, трябва да помним едно: при оценката си на предлаганите и прилагани от Европа политики за борба с кризата нашите съграждани ни казват: „Ние си имаме граници. Не ни тласкайте извън тях“. На тези послания е необходимо да се дадат ясни и конкретни отговори. Само тогава помощта на Европа за справяне с кризата ще създаде визия и надежда сред нашите съграждани.

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Г-жо председател, мултикултурализмът предполага живеещите в съседство народи да познават взаимно своето минало, култура, понякога и език. Шумът, вдигнат в Румъния преди няколко дни обаче, може да бъде обяснен само с липса на такава взаимност. Два румънски региона откриха представителства в Брюксел, но според работещ в столицата журналист проблемът е, че мнозинството от населението на съответните региони не принадлежи към същата етническа група като мнозинството от румънското население. Нима това е проблем в днешна Европа? Начинът на мислене, който цели да попречи на съсед да отбележи деня, в който е изгубил своето богатство, земя или дори роднини, е също толкова нездрав. Откриваме и подобен пример през изминалите дни, когато отбелязвахме мирния Договор от Трианон, с който приключва Първата световна война на 4 юни. Съществува средство срещу този начин на мислене, който изключва хората и запушва устите им, отрича миналото и иска да възпрепятства развитието и съществуването на даден регион: силна Европа, открита и включваща всички, която цени културните ценности и зачита правата на малцинствата.

  Ивайло Калфин (S&D). - Икономическата криза и трудностите, които всички страни-членки изпитват, макар и в различна степен, дадоха стимул на националистически и популистки формации, които не само търсят повече обществено доверие, но и непрекъснато изпробват границите на толерантността на европейските граждани, открито работейки против задълбочаването на интеграцията в Европа.

Един скорошен пример от България са събитията от 20-ти май, когато представители на националистическата партия „Атака” влязоха в сблъсъци с молещи се мюсюлмани пред единствената джамия в София. Тези сблъсъци бяха съпроводени с употреба на сила, палеж и завършиха с няколко ранени, включително полицаи. Тъй като има видеозаписи на сблъсъците, тест за разследващите органи и правосъдието в България ще бъде доколко подбудителите и участниците в този инцидент ще бъдат справедливо наказани.

Бих искал в тази зала много ясно да заявя, че насаждането на етническа и религиозна нетърпимост е действие, което влиза в остро противоречие както с европейските ценности и основните човешки права, така и с традициите на българското общество.

Всички ние трябва да се противопоставим решително на всеки опит това да се случва в Европа и да се разграничим ясно от политическите сили, които стоят зад подобни действия.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-жо председател, в рамките на публикуването на световния индекс за свобода на печата през 2010 г. организацията „Репортери без граници“ привлече вниманието към намаляването на свободата на словото в Европейския съюз. Румъния е на 52-ро място в класацията, като е отишла надолу с 10 места в сравнение с 2007 г. Това положение е обезпокоително и поражда въпроси във връзка с действителното зачитане на правото на свободно слово и на информация, гарантирано с Хартата на основните права на Европейския съюз.

В Румъния пресата беше причислена от президента на страната към заплахите за националната сигурност. Освен това създателите на политики постоянно отправят пренебрежителни забележки по адрес на медиите. Подобно отклонение от демократичните принципи накърнява образа на Европейския съюз като цяло. Поради вътрешни проблеми рискуваме да изгубим кредита си на доверие като зачитащи правата на човека извън ЕС. Ето защо настоятелно призовавам за действителна защита на европейско равнище на свободното слово и плурализма в печата.

  Claudiu Ciprian Tănăsescu (S&D). – (RO) Г-жо председател, за втори път представям пред Европейския парламент бедственото положение в здравноосигурителната система в Румъния. За съжаление, понастоящем преговорите между професионалните асоциации на общопрактикуващите лекари, министерството на здравеопазването и Националната служба за здравно осигуряване са в задънена улица. В резултат на това здравната система е блокирана и се отказват законни права на пациентите, които, макар че продължават да плащат здравноосигурителните си вноски, вече не могат да се ползват от съответните услуги. Това положение настъпи вследствие на постоянния отказ на Националната служба за здравно осигуряване да води реалистични преговори с общопрактикуващите лекари за изготвяне на оперативен рамков договор, който да е от полза за всички заинтересовани страни. Ако това продължи още, здравното обслужване в Румъния, което и без това е толкова отслабено, рискува да се разпадне.

Бих призовал съответните европейски органи да отчетат това положение, да го проследяват и да предприемат действия за решаването му възможно най-скоро.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D). – (RO) Г-жо председател, в Европейския парламент говорим всеки ден, от сутрин до вечер, за европейска интеграция, солидарност, обща култура и за всичко, което ни обединява и трябва да продължи да ни мотивира да изграждаме общо бъдеще за всички 27 държави-членки.

Докато разискваме по европейски проекти, един заместник-председател на същия този Европейски парламент също обсъжда разни въпроси ежедневно и от сутрин до вечер. Става дума обаче за сегрегация на етническа основа, намаляване на влиянието и подкопаване на авторитета на държава в нейните граници в полза на друга съседна държава, откъсване на територии, принадлежащи на една държава-членка на ЕС и анексирането им към друга държава-членка на същия този Европейски съюз. Не само в личното си качество, но и от името на румънските социалдемократи – членове на ЕП, призовавам за сваляне на László Tőkés от поста му на заместник-председател.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да изразя дълбокото си безпокойство във връзка с арестуваните в Бахрейн медици. Много от тях са обвинявани в опити да свалят монархията и заплашвани от процес с военни прокурори и възможно смъртно наказание. Всъщност тези лекари и сестри просто са лекували ранени участници в протестните действия, докарани в техните болници. „Амнести Интернешънъл“ и „Лекари без граници“ също изразиха голямото си безпокойство за безопасността на ангажираните лица и за действителните мотиви за арестуването им. Напълно подкрепям Организацията на ирландските медицински сестри и акушерки и Международния съвет на медицинските сестри, както и редица ирландски лекари, които издигат гласовете си в осъждане на тези ужасни събития.

През последните няколко дни получих информация от различни източници за изтезания и нечовешко отношение: някои медици са жестоко бити и им е бил отказан достъп до семействата и правните им съветници. Този вид действия са напълно неприемливи.

Обръщам се публично към нашия върховен представител, Катрин Аштън. Вече й писах с искане да положи всички усилия за намеса в полза на тези медици, които са правели единствено това, което медиците правят — опитвали са се да спасяват човешки живот.

  Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-жо председател, новият пакет с ограничения за Гърция, който включва съкращения и данъци, възлизащи на 28 милиарда евро, и приватизиране на държавни активи на невероятната стойност 50 милиарда евро, отново потвърждава ролята на ЕС и на МВФ като налагащи антиработнически политики на ограничения.

На прицела на техните порочни атаки са младите хора. Стотици хиляди от тях сега се борят по площадите из цяла Европа и храбро се изправят срещу брутални репресии. Те с право отправят призив за истинска демокрация. Според мен това на практика може да се постигне само чрез прекратяване на пазарната диктатура и изграждане на демократично социалистическо общество, в което нуждите на хората са по-важни от печалбата.

15 юни ще бъде важен ден за борбата из цяла Европа. В Гърция ще бъде проведена обща стачка, а в Барселона се подготвя голяма демонстрация. В този ден ще се организират мащабни протести срещу строгите мерки в цяла Европа. За да разгроми яростните атаки срещу работниците и младежите в Европа, силата на организираната работническа класа трябва да бъде мобилизирана. Еднодневна обща стачка в цяла Европа би отправила много ясен сигнал за противопоставяне на европейската върхушка.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, преди седмица господа председателите Buzek, Барозу и Ван Ромпьой се срещнаха с представители на религиозните общности за обсъждане на демократичните права и гражданските свободи. Бих искал да благодаря на председателя Барозу за поетата през 2005 г. инициатива за започване на този диалог с религиозните водачи; искам също така да поздравя председателя на Европейския парламент и председателя на Съвета за ежегодното поддържане на този диалог.

В същото време обаче бих искал да се присъединя към религиозните представители, които призоваха Европейския съюз да упражни въздействие за прекратяване на преследването на християни в страни като Египет и Ирак и в самата Европа, в европейски Кипър, където окупационните сили не разрешават на християните достъп до техните окупирани църкви и пречат на свещеници и епископи да отслужват Светата меса. Покажете им, г-жо председател, че християнските бежанци в Кипър имат право на отслужване на литургии в църквите си.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, веднага след срещата в Люксембург на 6 май, представена в статия в „Der Spiegel“, Гърция получи нова поредица от препоръки да напусне еврозоната и да се върне към драхмата. Разбира се, официалната позиция на Европейския съюз беше изразена от члена на Комисията Оли Рен, който отрече слуховете и препоръките.

Независимо от противоположните схващания на някои икономисти и множеството мнения на колеги в Парламента трябва да се каже ясно, че Гърция не може да напусне еврозоната по правни причини. Първо, защото в Договорите няма разпоредби относно доброволно или недоброволно отказване от общата валута. Второ, ако се върнем към драхмата, без да разпуснем еврозоната и еврото, няма да има правна възможност за автоматично превръщане на депозити в евро в гръцките банки, в страната и извън нея, в драхми без съгласието на вложителите. Когато Гърция се присъедини към еврозоната, беше възможно депозитите в драхми да бъдат превърнати, тъй като драхмата беше отменена като валута и оттогава не е съществувала. Днес обаче еврото продължава да съществува и не е отменено. Ето защо всякакви слухове и препоръки са правно несъстоятелни.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, хората, които съобщават за нередности, са такива, които не искат повече да мълчат за различни незаконосъобразни действия и безобразия, а искат да ги изложат публично, най-вече в обществен интерес. Те също така в най-голяма степен осигуряват добавена стойност. Така например през 2005 г. те върнаха общо 10 милиарда долара в съкровищницата на САЩ под формата на възстановявания.

Ясните закони във връзка с процеса на разкриване на нередности са от основно значение в борбата срещу корупцията. В Европейския съюз членове 22a и 22б от Правилника за персонала образуват правното основание за съобщаване на нередности, за съжаление обаче, по много фрагментиран начин, като оставят много празноти. Липсват елементи от основно значение. Например имаме нужда от ясно определение на съобщаването на нередности, необходимо е хората, съобщаващи за нередности, да имат право да бъдат изслушани, трябват ни независими контактни точки, които да осигуряват информация за права, задължения и възможности, и не на последно място, трябват ни също така точни срокове за разглеждане от компетентните институции в ЕС. Положителното тук е, че Правилникът за персонала на ЕС ще бъде реформиран. Комисията ще изпрати първия работен вариант в Парламента през есента. Смятам, че това предоставя уникална възможност за внасяне на подобрения в тази област. Бих призовал колегите да подкрепят това и да работят за реформа.

  Corneliu Vadim Tudor (NI). – (RO) Г-жо председател, футболът е наистина като религия, но религия, в която дяволът има сериозно участие. Защо е така? Защото са заложени много пари, като данък върху отегчението и самотата на милиарди жители на планетата. В тези летни дни Румъния е засегната от драмата във връзка с много популярния футболен отбор „Политехника Тимишоара“. Този отбор със собствени и почтени усилия си спечели правото да участва в шампионата за Европейската купа. Днес обаче се оказва, че тази негова победа на терена се е превърнала в загуба вследствие на едно произволно решение. По-конкретно казано, мафията, ръководеща румънския футбол, се договори с мафията, ръководеща международния футбол, и взе решение да наложи драстично двойно наказание: да извади въпросния отбор от шампионата за Европейската купа и да го премести в по-долна, любителска дивизия. Независимо от всички финансови и правни оправдания това е драконово наказание, което засяга тежко не само един добър отбор, но и един прекрасен град с повече от 300 000 души население, който няма много други източници на радост.

Като член на комисията по култура и образование на Европейския парламент аз бия тревога, за да се сложи край на тази ужасна несправедливост, която може да има значителни социални последици.

  Председател. – Разискването приключи.

21. Агенции за кредитен рейтинг (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Klinz, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно създаване на агенции за кредитен рейтинг: перспективи (2010/2302(INI) (A7-0081/2011).

  Wolf Klinz, докладчик. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, агенциите за кредитен рейтинг не предизвикаха глобалната финансова криза, но според мен те до голяма степен носят отговорността за нейната сериозност. Когато така наречените структурирани финансови продукти бяха разработени в Америка въз основа на рисковите ипотечни кредити, агенциите за кредитен рейтинг подпомогнаха този процес с присъждането на рейтинг на десетки, ако не и стотици продукти всеки ден почти на конвейер. С тези си действия те доведоха и до конфликти на интереси за това, че подкрепиха емитентите на тези продукти със съвети и им помогнаха за тяхното създаване.

Те продължиха да твърдят, че само изразяват мнение, макар че знаеха много добре, че техните рейтинги всъщност се използват като знак за одобрение. Моят доклад се занимава с множество недостатъци и представя предложения с надеждата Комисията да съумее да включи някои от тях в своето законодателно предложение, което ще бъде поставено за разглеждане през есента.

Представям пет предложения. Първото е, че степента, до която разчитаме на рейтингите, трябва да бъде намалена. На практика ние установихме, че регулаторната среда доведе до използването на рейтинги като основна необходимост от банки, застрахователни компании, пенсионни фондове и т.н., които инвестират своите средства. Базел II показа това съвсем ясно и всъщност агенциите за кредитен рейтинг се превърнаха в регулаторни сертифициращи органи.

Налага се да дадем възможност още веднъж на пазарните оператори, по-конкретно на институционалните инвеститори, които имат свои собствени експертни познания, да поемат отговорност сами и да не възлагат на външни организации отговорността за инвестиционните решения. Трябва да бъде показано ясно, че инвеститорите следва да инвестират единствено ако наистина разбират продукта и не могат да използват извинението, че са направили първокласен продукт цел на тяхната инвестиционна стратегия до някаква степен несъзнателно.

Второ, трябва да гарантираме, че информацията, на която агенциите за кредитен рейтинг се опират при вземането на своите решения, е публично достъпна и разбираема и че използваните модели също са известни. Това ще доведе до прозрачност и ще улесни институционалните инвеститори, които искат да инвестират, да вземат собствени решения. То също така ще подпомогне даването на непоискани рейтинги. В тази връзка следва също да обмислим дали предложението, което САЩ разглежда, е разумно, а именно, че ако една агенция за кредитен рейтинг е избрана от емитенти, втори, независим орган би могъл да бъде насърчен да даде рейтинг и на този втори орган би трябвало да бъде позволено да работи въз основа на информацията, която е публично достъпна.

Трето, нуждаем се от повече конкуренция. На практика ние имаме олигопол. Трите агенции за кредитен рейтинг, които съществуват и работят в целия свят, контролират 95 % от глобалния бизнес. Те имат така наречения монополен приход от 40 % възвръщаемост от оборота и следователно предлагам да създадем Европейска агенция за кредитен рейтинг. Тя следва да бъде основана по модел на фондация и началното финансиране следва да бъде предоставено от финансовия сектор чрез лихвоносни кредити. След пет години ще знаем дали това работи и тогава тази фондация за кредитен рейтинг ще трябва да върне обратно средствата, които е получила.

Сигурен съм, че има и други възможности. Вероятно би било разумно и да позволим на националните и регионалните агенции за кредитен рейтинг да работят под формата на европейска мрежа.

Четвърто, все още имаме нерешен проблем по отношение на модела на заплащане. Понастоящем имаме модел „емитентът заплаща“. Това е моделът, който по същество работи в света. Следователно емитентът заплаща, но така несъмнено се създава конфликт на интереси, който бихме могли да намалим, ако отпадне консултирането на емитенти и ако персоналът на надзорните органи стане наистина независим. Други възможни модели включват модела „възложителят заплаща“. При този модел очевидно съществува риск от конфликт на интереси, както и вероятност да се възползват недобросъвестни участници. Тези аспекти на модела следва да се обмислят. Третата възможност е плащане въз основа на резултатите, с други думи, едно предварително плащане и после финално плащане едва когато вече е ясно колко добър е рейтингът.

Последното, но важно нещо е, че трябва да въведем отговорност. Агенциите за кредитен рейтинг трябва да поемат отговорност за това, което те всъщност правят, затова считам, че следва да ги направим отговорни очевидно не за рейтингите като такива, а за неуспехите и неизпълненията, допуснати в тяхната работа.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: RAINER WIELAND
Заместник-председател

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, отрасълът на агенциите за кредитен рейтинг има множество недостатъци, най-важните от които са липсата на конкуренция и прозрачност, както и олигополните структури. Конкуренцията би била засилена чрез създаване на регулаторна среда, която е ефективна по отношение на насърчаването на влизането на пазара. Така ще се извърши по-задълбочен анализ на настоящите пречки пред влизането. Следва да подчертая колко важно е да се следи развитието на системата Базел III и текущия процес, свързан с глава 4 от Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ). Съществува потребност от увеличаване на отчетността и правомощията за проследяване на вътрешните модели и налагане на превантивни мерки. Всички агенции за кредитен рейтинг трябва да съблюдават най-важните стандарти, свързани с публикуването на информация, прозрачност и управление на конфликти на интереси.

В момента рейтингът на Румъния изглежда стабилен. Това би могло да се подобри, ако се поддържат темпът на структурните реформи и стабилността на финансовия сектор.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, агенциите за кредитен рейтинг отдавна загубиха своя авторитет. Нашият докладчик е напълно прав за това. Те могат да повишават и понижават рейтинга почти на всичко – държави, банки, общини, дори и публични дружества, но техните рейтинги се основават в по-голямата си част на неразкрита, непубликувана и следователно – непрозрачна информация.

Проблемът за липсата на прозрачност и оттук – за надеждността на информацията, използвана от агенциите за кредитен рейтинг, повдига важен въпрос: честно ли е, логично ли е, морално правилно ли е рейтинги, които засягат икономиката и преобръщат живота на милиони наши граждани, да бъдат непрозрачни и вероятно ненадеждни? Очевидно не.

  Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-н председател, веднага след разразяването на финансовата криза агенциите за кредитен рейтинг, които оценяват сигурността на финансовите продукти, бяха разкритикувани за тяхното непрофесионално и в служба на техните собствени интереси присъждане на рейтинги на финансови продукти.

Възникнаха съмнения относно справедливостта и професионализма на техните оценки, след като прозрачността на техните оперативни механизми се оказа незадоволителна, следователно е време да потърсим начини да подобрим системата за постоянна оценка и присъждане на рейтинги на финансови продукти.

В тази връзка считам доклада, предоставен от докладчика, за много важен и считам, че процесите, които докладчикът открои, ще ни позволят да променим системата, използвана за оценяване на финансови продукти, така че заключенията, които се предлагат от агенции за кредитен рейтинг или от други механизми, да доведат до присъждане на по-обективни рейтинги на финансови продукти.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, опитът показа ясно, че агенциите за кредитен рейтинг не са надеждни и че техните дейности продължават да бъдат вредни за определени държави, било то за техните икономики или за техния държавен дълг. Днес това засяга специално държави, които имат сравнително слаби икономики. Затова намесата на агенции за кредитен рейтинг, които продължават да бъдат изключително вредни, макар и загубили изцяло своя авторитет, трябва да бъде правилно контролирана. Този контрол не следва да се ограничи до правилата за прозрачност, а да отиде по-далеч – до упражняване на пълен контрол върху международната финансова система, като в същото време сложи край на данъчните убежища, правилно регулирайки финансовия сектор чрез данъци върху движението на спекулативен капитал и като предпазва финансовия капитал от това той да продължи да...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, напълно съм съгласен с докладчика по всичките пет позиции в неговото предложение относно така наречените агенции за кредитен рейтинг и прекомерното влияние, което те оказват върху глобалната и европейската икономика. Тези дружества не могат по едно и също време да се ангажират с търговски дейности, които са подобни или свързани с тяхната роля на надзорен орган или орган за присъждане на рейтинги.

Призоваваме за контрол върху докладите на тези агенции, за приемане на определени основни принципи и за отговорност за въвеждане на задължение за компенсиране на загубите, причинени на държави, които са били лошо или подвеждащо оценени. Предлагам също така да бъдат въведени и прилагани основни принципи за отчитане във всички държави-членки на Европейския съюз, така че да бъде подчертана стойността, официалната оценка на имуществото на тези държави, така че да имаме активи и пасиви и тези държави да не могат да бъдат превърнати в жертва на приумиците на агенциите за кредитен рейтинг и на партиите, които агенциите представляват.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, г-н Барние е понастоящем в Съединените щати, за да се срещне със свои колеги и ме помоли да Ви предам следното изявление в отговор на доклада по собствена инициатива относно агенциите за кредитен рейтинг, който беше приет от комисията по икономически и парични въпроси през март.

Г-н членът на Комисията се съгласява, че недостатъците в работните методи на агенциите за кредитен рейтинг са всепризнати днес предвид техния принос за финансовата криза. За да разсее тези опасения и в съответствие с ангажиментите, поети от Г-20, ЕС реагира много бързо с приемането още през 2009 г. на регламент относно агенциите за кредитен рейтинг. Той въвежда стриктни изисквания, които агенциите трябва да спазват, за да изключат потенциални конфликти на интереси и да подобрят качеството на рейтингите и методологиите, както и прозрачността на рейтингите.

Като втора стъпка след създаването на трите нови европейски агенции за финансов надзор регулирането на агенциите за кредитен рейтинг ще бъде засилено чрез въвеждането на централизиран надзор от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). Коригиращата регулация влезе в сила на 1 юни 2011 г. Ще обърнем специално внимание на правилното прилагане на това законодателство.

Понастоящем европейската регулаторна рамка е модел за други юрисдикции. Развитието на европейските пазари след кризата на държавния дълг през пролетта на 2010 г. обаче показа ясно, че се изисква тя да бъде преразгледана и затегната. По тази причина през юни 2010 г. Комисията се ангажира да анализира задълбочено тези проблеми. Беше проведена публична консултация, службите на Комисията оцениха отговорите и работят върху оценката на въздействието с оглед на публикуването на законодателни предложения в рамките на тази година. В този смисъл Комисията ще разгледа мерките за намаляване на прекомерната зависимост от външни рейтинги, за подобряване на прозрачността, насърчаване на конкуренцията, въвеждане на принципа на отговорност и намаляване риска от потенциални конфликти на интереси, предизвикани от модела „емитентът заплаща“.

Знаем, че това са много сложни проблеми и искаме да сме сигурни, че ги разглеждаме правилно. В този смисъл гледаме с голям интерес на доклада по собствена инициатива на г-н Klinz, който се обхваща темите, които в момента разглеждаме, и допринася изключително много за нашата законодателна инициатива.

И не на последно място на глобално равнище през октомври 2010 г. Съветът за финансова стабилност публикува редица принципи, насочени към намаляването на зависимостта на финансовите институции от кредитните рейтинги. В съответствие с тези принципи смятаме да въведем мерки срещу прекомерната зависимост от рейтингите в нашето предстоящо законодателно предложение за банковия сектор, така наречената ДКИ4.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма – (RO) Преди инвестиционната банка „Лемън Брадърс“ да фалира, й беше присъден най-високия рейтинг от основните агенции за кредитен рейтинг. Те също така смятаха, че трите най-големи търговски банки на Исландия са стабилни няколко дни преди техния фалит. Освен това понижаването на рейтинга на Гърция не взе предвид лансирането на нейната програма за икономическо възстановяване. Икономическата и финансова криза открои олигополната структура на агенциите за кредитен рейтинг, както и тяхната липса на конкуренция, прозрачност и отчетност. В свят, доминиран от три подобни институции, се нуждаем от по-голямо разнообразие, както и от нов начин на работа. Затова подкрепям идеята за създаване на публична Европейска агенция за кредитен рейтинг като алтернатива на частните институции от този вид. Получаването на рейтинг от Европейската агенция, допълващ рейтингите, предлагани от традиционните агенции, би станало задължително, като по този начин ще бъде насърчена конкуренцията за най-справедливия рейтинг.

22. Гарантиране независимостта на оценките на въздействието (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Niebler, от името на комисията по правни въпроси, относно гарантиране независимостта на оценките на въздействието (2010/2016(INI)) (A7-0159/2011).

  Angelika Niebler, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-жо Рединг, госпожи и господа, позволете ми да представя темата може би с няколко примера. Гърция и други страни са силно задлъжнели, макар че от много години в тях се наливат милиарди от структурните фондове. Как можем да подобрим използването на тези ресурси и как усвояването на тези ресурси може да бъде контролирано по-добре?

Вторият ми пример е свързан с еврооблигациите. Какво отражение имат те върху европейския бюджет?

Трето, ако въведем данък върху финансовите операции в Европа, какви ще бъдат последиците? По всички тези въпроси Парламентът изисква в докладите си провеждане на оценка на регулаторното въздействие. Все пак са ни необходими факти, за да можем да вземаме политически обосновани решения. Ето за това всъщност е докладът ми за подобряване на гаранциите за независимостта на оценките на въздействието.

Въпросът не е нов. Той ни занимава, заедно с други въпроси във връзка с подобряването на законодателството, вече повече от десет години. Обаче въпреки всички усилия на Комисията да подобри своята оценка на въздействието, както и тези, които ние положихме в тази връзка в Европейския парламент, качеството на оценката на въздействието все още търпи подобрение. Докладът ми представя предложения за това как бихме могли да успеем да постигнем такова подобрение по отношение на Европейската комисия и на оценките на въздействието, които тя провежда, а също и по отношение на проучванията за оценка на въздействието от страна на Парламента.

От гледна точка на съдържанието си докладът се състои от четири раздела. Първо, посочени са общите изисквания към оценките на въздействието на европейско равнище. Вторият раздел съдържа предложения към Европейската комисия и в него се изброяват възможните области, в които могат да бъдат внесени подобрения. В третия раздел разглеждам как ние в Европейския парламент можем по-добре да оптимизираме оценката на регулаторното въздействие като инструмент. Затова в последния раздел предлагам ние, в Парламента, да създадем самостоятелна структура за оценка на въздействието.

Що се отнася до общите изисквания към оценките на въздействието на европейско равнище важно е да се отбележи, че трябва да преминем от чист анализ на разходите към проучване на въздействието на законодателството на европейско равнище върху икономиката, обществото и здравето. Второ, според мен е важно да проведем тест за МСП (малки и средни предприятия) във връзка с всички оценки на регулаторното въздействие и да проучим също отражението върху конкурентоспособността на промишлеността в Европа. Трето, в доклада предлагаме ранното публикуване от страна на Комисията на пътни карти на предлаганото законодателство, за да се даде на Парламента и на заинтересованите страни възможност да дадат становищата си през срока за консултации.

По отношение на Европейската комисия призоваваме по-конкретно членовете на Съвета за оценка на въздействието, който беше създаден преди известно време в Комисията, да бъдат независими и парламентaрните комисии да бъдат включени в работата на ранен етап. По отношение на Парламента смятаме, че е важно действително да използваме оценката на регулаторното въздействие като инструмент. До този момент го използват няколко комисии, но според мен трябва много по-широко да използваме този инструмент в нашата работа в Парламента. Ако успеем да развием собствените ресурси на Парламента и да създадем самостоятелна структура под ръководството на негови членове за разработване на метод, който да ни позволява да извършваме професионални оценки на регулаторното въздействие в рамките на Европейския парламент мисля, че ще сме постигнали много с този доклад. Надявам се той да получи подкрепата ви при гласуването утре.

  Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, оценките на въздействието ни позволяват да изпълняваме ролята си на законодател. Лошата им репутация се обяснява отчасти с риска от манипулиране. Имаме право да ги изискваме предвид общественото мнение. Те могат да бъдат сериозни и научно издържани. Да вземем например оценката на въздействието, която комисията по правата на жените и равенството между половете възложи във връзка с директивата относно отпуска по майчинство. Тя беше толкова неизползваема, че съжалихме за прахосаните пари на данъкоплатците.

Благодаря Ви, г-жо Niebler, за работата, която вложихте в подготовката на резолюцията. Вашите усилия ни помагат да вършим по-добре законодателната си дейност в интерес на гражданите на държавите-членки.

  Richard Falbr (S&D). – (CS) Г-н председател, внасям доклад относно външното измерение на Европейския съюз и относно корпоративната социална отговорност. Възприех изключително критичен подход при написването на доклада, защото твърде често се оказва, че се заемат лицемерни позиции по време на преговори със страни, които не са държави-членки на ЕС. Ако искаме да настояваме те да спазват същите принципи, които ние спазваме в Европейския съюз, наложително е и ние да правим същото. Не можем да настояваме за спазване на основните конвенции на Международната организация на труда и след това да позволяваме тези конвенции да се нарушават от определени държави-членки. В доклада заявявам също, че...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, изказвам гореща благодарност на нашия докладчик, г-н Falbr, за работата му и независимо от първоначалните му притеснения, докладът си остава много силен. Говорейки от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бих искала отново да наблегна, че ролята на Международната организация на труда следва да бъде засилена. Доброволната корпоративна социална отговорност е нещо хубаво, но основната роля в утвърждаването и зачитането на правата на човека е на държавите и международните организации.

Не смятаме, че правно обвързващите стандарти следва да бъдат избягвани в областта на корпоративната отговорност: в Европа би следвало да създадем допълнителни стандарти за отчетност на предприятията. От друга страна, нарушаването на основните принципи и права при работа не може да се използва като законосъобразно относително предимство. Европа следва да утвърждава своя обществен модел и да подобрява, а не да занижава социалните си стандарти както във вътрешен, така и във външен план.

  Angelika Niebler (PPE). – (DE) Г-н председател, извинявам се, че вземам отново думата, но според мен е станало някакво объркване, защото в момента колегите ми обсъждат не моя доклад, а доклада за социалната отговорност, който трябва да се разисква по-късно.

Може би трябва първо да приключим разискването по темата за оценката на въздействието – мисля, че г-н Baldassarre поиска да се изкаже по темата на моя доклад – и тогава да преминем към следващия доклад.

  Председател. – Благодаря Ви, г-жо Niebler. Аз също постепенно осъзнах проблема. Имаме малък проблем с интернет. Липсва и точен списък на ораторите. Информационното табло също все още показва доклада Klinz. Може би затова някои от членовете на ЕП бяха малко подразнени. Ето, сега разискваме доклада на г-жа Niebler относно гарантиране независимостта на оценките на въздействието.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, да, съгласен съм, че е много важно да разполагаме с независими икономически оценки на въздействието на регламентите на ЕС. Те влекат след себе си твърде значими разходи за бизнеса, за икономиката и, разбира се, за джобовете на обикновените граждани.

Ето аз наскоро публикувах най-новото допълнение към моето периодично изследване озаглавено „Колко струва Европейският съюз на Британия?“, което е на разположение на моя уебсайт. Прекомерното регулиране от ЕС е само един елемент от тези разходи разбира се. Ето въз основа на собствените данни на правителството – собствените данни на правителството на Обединеното кралство – мозъчният тръст „Отворена Европа“ е изчислил цената само на най-важните 99 директиви, които са в сила понастоящем, на над 20 милиарда британски лири годишно.

През 2006 г. членът на Комисията Гюнтер Ферхойген определи цената на регулирането от ЕС на средно 3,5 % от БВП (брутен вътрешен продукт); 3,5 % от БВП на Обединеното кралство са почти 49 милиарда британски лири годишно. Това е смайващо бреме върху бизнеса и потребителите. Разбира се на национално равнище следва да има независима оценка на въздействието, но извън Европейския съюз, Британия би била свободна да определи своето собствено равнище на регулиране и то със сигурност не би било 49 милиарда британски лири годишно.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, ще бъда съвсем кратък. Най-напред мисля, че това е едно важно предложение. Оценката на въздействието е важна за нас поради две причини. Първата е, за да осигурим да бъде приемано законодателство, което е необходимо и ефикасно, но и също за да престанем да обвиняваме нещо, наречено Брюксел, за всичко, което се обърка. Националните правителства и парламенти поемат отговорност, когато всичко върви добре, но когато не стане така – обвиняват Брюксел. Мисля, че оценките на въздействието следва да покажат точно кой е отговорен и в кого е вината, защото това ще е далеч по-уместно. Освен това, ако погледнем в миналото какво се случваше преди да го има Европейският съюз, цената тогава беше абсолютно разорителна.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията приветства доклада, тъй като той подкрепя нашия дневен ред за интелигентно регулиране и има за цел да утвърди споделената отговорност на институциите на ЕС в тази област.

Комисията приветства също факта, че докладът подкрепя някои от предложенията й, отправени до Европейския парламент посредством съобщението за интелигентно регулиране, но знаем също и за няколкото твърде проблематични предложения. Комисията вече разясни в своето съобщение за интелигентно регулиране, че тя не може и няма да приеме искания, които биха засегнали автономността й при извършване на оценки на въздействието – например за екстернализация на Съвета за оценка на въздействието – или които по друг начин биха накърнили правото й на инициатива.

Позволете ми да напомня, че Сметната палата на ЕС в специален доклад относно оценките на въздействието в институциите на ЕС потвърди, че системата за оценка на въздействието на Комисията е била ефикасна за подпомагане на вземането на решения в рамките на институциите на ЕС и за подобряване качеството на нашите предложения. Сметната палата установи също, че Комисията разполага със структурите, необходими за интелигентно регулиране и че оценката на въздействието от Съвета за оценка на въздействието със сигурност помага за подобряване качеството на нашите оценки на въздействието.

Комисията ще вземе отношение по доклада след приемането на резолюцията.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни, от 12,00 ч.

Бих искал да помоля всички членове на ЕП за търпение по отношение на неуредиците в настоящия момент, тъй като таблото не работи.

Писмени изявления (член 149)

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Оценките на въздействието имат значително влияние върху законодателните дейности, поради което е необходимо ново развитие чрез създаване на механизъм, независим от тези оценки. Затова те не следва да служат за обосноваване на законодателните предложения, а по-скоро да позволяват обективно проучване на фактите. Това важи също за научните становища на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), чиято методологията беше поставена под въпрос на няколко пъти и за обществените консултации, при които начинът на формулиране на въпросите може би насочва към отговори, каквито службите на Комисията искат да чуят. За борба с тези злоупотреби в законодателния процес призоваваме за ясна методология, за анализ на алтернативи и на възможността да не се предприемат никакви действия, както и за максимална прозрачност и ясно участие на Парламента.

23. Външно измерение на социалната политика, насърчаване на трудовите и социалните стандарти и европейска корпоративна социална отговорност (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Falbr – от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно външното измерение на социалната политика, насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративна социална отговорност [2010/2205(INI)] (A7-0172/2011).

  Richard Falbr, докладчик. – (CS) Г-н председател, както посочих в неотдавнашното си изказване, външното измерение на социалната политика обхваща мерки и инициативи на ЕС, насочени към насърчаване на трудовите и социалните стандарти в трети държави. Въпреки че Лисабонската стратегия и инициативата „Европа 2020“ поставят по-голям акцент върху социалната политика отколкото когато и да било досега, все още в центъра на вниманието продължават да бъдат въпросите, свързани с конкурентоспособността и икономическите фактори. Ето защо подходих критично към изготвянето на този доклад. Ако искаме третите държави, с които водим преговори за сключване на споразумения, да спазват принципите и самата същина на европейския социален модел, и ние самите трябва да се придържаме към този модел в рамките на Европейския съюз. Ако искаме държавите, с които договаряме международни споразумения, да спазват основните конвенции на Международната организация на труда, и ние самите трябва да ги спазваме. Лесно е да се види обаче, че конвенциите на МОТ се нарушават в някои държави-членки.

Що се отнася до корпоративната социална отговорност, това несъмнено е добра идея, която е обект на обсъждане от началото на 70-те години на XX век. Проблемът обаче е, че не може да бъде наложена. Когато разисквахме мненията и измененията по този настоящия доклад, един от изразените възгледи беше, че следва да бъде изготвена директива, тъй като редица предприятия просто не действат по социално отговорен начин. Във връзка с доклада бяха внесени над 150 изменения, но ми се струва, че въпреки това към съдържанието му следва да се подходи критично. Необходимо е Европейският съюз да направи повече, за да подкрепи Международната организация на труда, тъй като е абсурдно, докато ние заявяваме подкрепата си за нея, все по-малко държави да ратифицират и спазват нейните конвенции. През последния парламентарен мандат Комисията дори направи предложения, например относно директивата за работното време, които напълно противоречат на Конвенция № 1 на МОТ относно работното време, която е приета през 1919 г. и в която е залегнала работна седмица от 48 часа. Много съм доволен, че Парламентът отхвърли тази директива.

Така стигам до края на изложението на мотивите си. Не е нужно да казвам нещо повече, тъй като това е въпрос, който всеки разбира. Това, за което настоявам преди всичко, е зачитане на социалните права и зачитане на онова, което обявяваме за основно достижение на Европейския съюз.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, според европейската статистика над половината работници в Европейския съюз – особено имигрантите – нямат социална закрила. Затова считам, че когато става дума за социалната закрила на работниците в Европейския съюз, следва да се насърчават основните общи стандарти, като същевременно се налагат санкции в случай на нарушаване на актуалното законодателство. Ратифицирането на преразгледаната Европейска социална харта ще поощри вътрешните социални реформи на равнището на държавите-членки на ЕС, като същевременно ще улесни процеса на хармонизиране на националните законодателства с регламентите на ЕС. Това е важно като политически ангажимент за насърчаване и гарантиране на социалните стандарти и за адаптиране на правните и институционални механизми към специфичните норми и ценности на европейските демокрации. Социалните права, предвидени в настоящото споразумение, съответстват на правото на Общността в социалната област и на съответните стандарти на държавите-членки на Европейския съюз.

  Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, като докладчик в сянка от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бих искала позицията ни по този доклад да е напълно ясна. Преди всичко, макар да оценяваме, че окончателният текст може да се подобри при гласуването утре, и в този вид той е достатъчно силен и ние просто бихме искали да подчертаем, че ролята на Международната организация на труда следва да бъде засилена. В това отношение сме съгласни с докладчика.

Доброволната корпоративна социална отговорност е нещо добро, но първостепенната роля за насърчаване и защита на правата на човека принадлежи на държавите и международните организации. Ние не считаме, че правно обвързващите норми следва да се избягват в областта на социалната отговорност.

Нарушаването на основните принципи и правата на работното място не може да се използва като легитимно сравнително предимство и по време на двустранните и многостранните контакти с нашите партньори ние трябва да настояваме за надлежно спазване на стандартите по отношение на достойните условия на труд.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, като се има предвид, че в Доклада на Международната организация на труда (МОТ) относно социалната сигурност по света за 2010 г. се посочва, че над 50 % от всички работници нямат никаква социална закрила, лесно може да се направи изводът, че в повечето случаи няма и никаква корпоративна социална отговорност.

Въпреки това Комисията продължава да договаря споразумения за свободна търговия, които като цяло просто обслужват интересите на големите дружества и финансови институции, не обръщат необходимото внимание на трудовите права и не насърчават свободата на сдружаване и правото на колективно трудово договаряне. Те не предвиждат мерките, необходими за ефективното премахване на дискриминацията, свързана с работното място и професията, нито мерки за премахването на принудителния труд или на несигурната и недостатъчно добре платена работа, включително и на детския труд.

Докладът би трябвало да извади наяве и да осъди всичко това, но не го прави и ние се надяваме утре Комисията да продължи усилията си за консолидиране на подхода си към тези въпроси…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-н председател, вярно е, че социалната закрила за работниците често е много по-слаба, отколкото следва да бъде, дори в рамките на Европейския съюз.

Това важи с особена сила за групите на мигрантите, които отиват да работят в чужбина на места, където не знаят езика и местните разпоредби, следователно, разбира се, не успяват да бъдат на професионалното равнище на местните работници.

Въпреки това считам, че е важно за Европейския съюз да работи за прилагане на правилата и договореностите на Международната организация на труда, когато сключва международни договори с трети държави, тъй като колкото повече научаваме за трудовия пазар и условията на труд в Азия, Африка и по други краища на света, ми се струва, че ние трябва да се стремим да гарантираме, че и в тези региони и области се извършват значителни подобрения на статута на работниците.

Ето защо лично аз подкрепям г-н Falbr и неговия доклад. Сигурен съм, че той ще доведе до подобряване на въпросните разпоредби и в Европа.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, и аз бих искала да поздравя докладчика, като същевременно призова Европейската комисия да приеме необходимите мерки, така че европейските дружества да се придържат към европейските принципи и ценности дори когато извършват дейност в други страни.

Европейският съюз трябва да насърчава европейския социален модел. Затова е от изключително значение да се придържаме към принципите и ценностите на Европейския съюз. Изразяваме съжалението си, че Европейският съюз не разполага с единна формула за социална клауза, която да се включва във всички двустранни търговски споразумения. Бих искала да изтъкна, г-жо член на Комисията, че неотдавна гласувахме хоризонтално споразумение между Европейския съюз и Канада относно сигурността на гражданската авиация. Това е най-амбициозното споразумение от този вид, подписвано от Европейския съюз, макар че в него няма никакви социални клаузи. И двете страни са решени да работят и развиват нещата в тази област. За съжаление обаче, следва да подчертая, че Европейският съюз не разполага с единна формула за социална клауза, която да се включва в международните споразумения.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, поздравявам г-н Richard Falbr за всеобхватния подход на доклада му към международните трудови стандарти. Имах удоволствието да дам своя принос за работата му конкретно по въпроса за корпоративната социална отговорност (КСО).

Тази вечер имаме възможност да повлияем на Комисията, преди тя да излезе със съобщение относно КСО, като поискаме преди всичко да запази отворената дефиниция на КСО, която наскоро беше приета на Многостранния форум на заинтересованите страни; да се завърне към принципа на конвергенция в частните и доброволните инициативи, свързани с КСО, което беше предишната й политика; да направи конкретни предложения относно прилагането на глобални стандарти за КСО, и по-конкретно на актуализираните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия и рамката на ООН за предприятията и правата на човека, предложена от професор John Ruggie; да се ангажира с принципа на интегрирано отчитане от страна на предприятията относно финансовите и екологични въпроси, социалните права и правата на човека – с което на практика да се отвори пътят към възможността за едно бъдещо законодателство в тази област; да допринесе за увеличаване на отговорността на европейските предприятия за глобалната им снабдителна верига, с което да се отговори на пропуските в управлението, установени в неотдавнашното проучване, извършено за Комисията от Единбургския университет.

Парламентът винаги иска да помага на Комисията, г-жо Рединг. Надявам се направените тази вечер предложения да са от полза.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, от името на моя колега, г-н Ласло Андор, бих искала да приветствам факта, че обсъжданото днес предложение за резолюция се занимава с толкова много решаващи аспекти на външното измерение на социалната политика.

Комисията твърдо подкрепя по-тясното сътрудничество на глобално равнище, при което целите по отношение на заетостта и социалната сфера вървят ръка за ръка с икономическите цели. По-конкретно, ние даваме подкрепата си за продължаване на обсъжданията и координирането на усилията в рамките на Г-20. Във връзка с това подготовката на срещата на министрите на труда и заетостта от Г-20 представлява добър пример за едно по-голямо сближаване, вече на световно равнище.

Комисията също така подкрепя тясното сътрудничество със и между международните организации, което – и тук се позовавам на позицията на ОИСР и Международната организация на труда – е от първостепенно значение за постигане на равнище на равнопоставеност в международен мащаб, и по-конкретно при определянето на международните трудови стандарти.

Стотната сесия на МОТ започна миналата седмица: в центъра на вниманието й ще бъде новата конвенция на МОТ относно домашните работници – въпрос, който неотдавна обсъдихме в Парламента. Социалната закрила, включително развитието на инициативата на ООН за осигуряване на минимално равнище на социална закрила, е друга област от особен интерес за тазгодишната конференция на МОТ. Ние ще следим отблизо и внимателно обсъжданията, свързани с прилагането на трудовите стандарти, залегнали в Конвенцията на МОТ, и бих искала да изтъкна, че Комисията приветства ударението, поставено в днешното предложение за резолюция, върху необходимостта ЕС да насърчава по целия свят основните трудови стандарти и Програмата за достоен труд на МОТ, включително равнопоставеността между половете и политиката на недискриминация в качеството им на пресечна точка на редица въпроси.

Комисията освен това ще продължи да насърчава устойчивото развитие, достойните условия на труд, трудовите стандарти и корпоративната социална отговорност и в други области на политиката си, например в търговската политика и в политиката за развитие. През 2011 г. Комисията възнамерява да излезе със съобщение относно корпоративната социална отговорност, в което да очертае предложения за по-нататъшни действия на международно равнище, включително за насърчаване на корпоративната социална отговорност в отношенията със страните партньорки.

Нашето становище е, че участието на предприятията също е крайно необходимо, за да се справим с въпроси като заетостта на младежите, обучението, уменията на работната сила, здравеопазването и разнообразието, отговорното преструктуриране и местното управление, особено като се имат предвид настоящите икономически и социални трудности, пред които е изправена Европа.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. – (ET) Отдавам голямо значение на дейностите и инициативите, свързани с външното измерение на социалната политика на Европейския съюз, чиято цел е насърчаването на социалните стандарти в трети държави, за да се предотврати, наред с другото, и съвременната форма на робство, при което хората са третирани просто като „машини за производство“, а не като индивидуалности, ценни сами по себе си.

В резултат на широко разпространената и засилваща се икономическа конкуренция в света условията за работниците продължават да се влошават, като заплащането на работниците е основният обект на извършваните намаления, а горната граница на трудоспособната възраст постоянно се отмества в опит за печалба. Следователно, за да се промени тази тенденция, трябва да преминем от думи към дела и да приложим Програмата за достоен труд и съответните конвенции на Международната организация на труда. Ако е необходимо, трябва да приложим и крайни мерки – различни икономически санкции и ограничения – срещу държавите и дружествата, които системно пренебрегват тези документи. Разбира се, до съответните санкции не следва да се прибягва с лека ръка или поради желание за отстраняване на икономическата конкуренция.

Нарушенията на трудовите норми от трети държави допринасят и за изключително високите мита в развитите държави и в единния пазар на Европейския съюз, затова трябва да изпълняваме изискванията на МОТ, ако искаме да сме конкурентоспособни. В това отношение Европейският съюз не следва да се държи назидателно, а да предложи свои решения и компромиси с оглед подобряване на ситуацията.

Приветствам увеличаването на социалната отговорност на дружествата и отговорното им отношение към собствените им работници. Същевременно не можем да приемем задълженията на държавите и местните органи на управление да се прехвърлят върху дружествата. Това прилича на политиката, свързвана с бившия Съветски съюз и с настоящите държави от ОНД, където държавните органи на практика канализират финансовите средства на предприятията.

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Искам да поздравя г-н Falbr за отличната му работа по доклада относно външното измерение на социалната политика, насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративна социална отговорност. Един политически и икономически интегриран ЕС сега по-спешно от всякога се нуждае и от социално измерение. Важно е да се гарантира наличието на основните услуги, основната сигурност и достойните условия на труд за всички граждани на ЕС, особено през настоящата икономическа криза. Както посочва докладчикът, избраният от Европа подход към социалната политика следва също така да се прилага и в отношенията ни с трети държави. Съюзът трябва още по-категорично да настоява ратифицирането, изпълнението и наблюдението на международните споразумения да бъдат едно от условията на бъдещите търговски и инвестиционни споразумения. Освен това от европейските дружества следва да се изисква да бъдат по-открити по отношение на своето счетоводство и вериги от подизпълнители с цел силните социални и политически ценности на Европейския съюз да не бъдат илюзорни.

24. Финансов инструмент за сътрудничество за развитие (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е доклада на г-н Mitchell, от името на комисията по развитие, относно Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството: усвоени уроци и перспективи за бъдещето (2009/2149(INI)) (A7-0187/2011).

  Gay Mitchell, докладчик. – (EN) Г-н председател, инструментът за сътрудничество за развитие на Европейския съюз (ИСР) е мощен инструмент. За периода от 2007 г. до 2013 г. ЕС разполага с бюджет от близо 17 млрд. евро да се справи с бедността, да допринесе за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и да насърчи демократичното управление в развиващите се страни. Парламентът следи отблизо функционирането на този инструмент и въздействието от него, за да гарантира, че средствата се изразходват в съответствие с тези цели.

В края на тази година Комисията ще представи своите предложения за следващото поколение от инструменти за финансиране за външната дейност, които да обхванат Многогодишната финансова рамка за периода след 2013 г. Ето защо комисията по развитие предприе инициативата да анализира усвоените уроци от прилагането на инструмента за сътрудничество за развитие и да определи какви са очакванията ни по отношение на бъдещия инструмент.

Комисията по развитие единодушно подкрепи следните основни принципи.

Нуждаем се от инструмент за финансиране, който е насочен изцяло към премахване на бедността, както е посочено в Договора от Лисабон, и който обхваща само развиващите се страни. Новият инструмент трябва основно да финансира мерки, които отговарят на критериите за официална помощ за развитие, съгласно определението на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР.

Квотите за официална помощ за развитие трябва да са дори по-строги от тези в настоящия инструмент за сътрудничество за развитие. Нека ясно да заявя, че ние не поставяме под въпрос значението на сътрудничеството с развиващите се страни – по-конкретно с нововъзникващите икономики и със стратегическите страни със средно равнище на доходите – и извън официалната помощ за развитие, но обсъжданата днес форма на сътрудничество следва да се осъществява чрез отделни инструменти, за да се повиши прозрачността и да се защити специфичното естество на сътрудничеството за развитие.

Финансирането за подобряване на достъпа на гражданите до основни услуги в областта на здравеопазването и образованието трябва да се определи, като се зададе ясна референтна стойност. Най-малко 20 % от финансирането по програми на географски принцип трябва да бъдат насочени към тези животоспасяващи сектори за основни услуги в областта на здравеопазването и образованието.

Бъдещият инструмент трябва да гарантира, че въпросите, свързани с околната среда и изменението на климата, са интегрирани по-добър начин в сътрудничеството за развитие. Друг въпрос, който трябва да бъде застъпен, е осигуряване на помощ за развиващите се страни при изграждането на справедлива и ефективна данъчна система. По-конкретно за държавите със средно равнище на доходите мобилизирането на вътрешните приходи е решаващ фактор за намаляване на бедността и зависимостта от помощи.

Новият инструмент трябва да получи достатъчно финансиране. Бюджетът на ЕС за развитие в следващата финансова рамка трябва да се повиши в реално изражение и по този начин да допринесе за постигане на общата цел за разходи от 0,7 % от БНД за официална помощ за развитие (ОПР) по ИСР.

Оскъдните ресурси за развитие трябва да се използват възможно най-ефективно и ефикасно. Необходимо е по-тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки и следователно Парламентът трябва да подкрепи разработването на съвместни стратегически документи. Самата Комисия заяви, че това може да доведе до спестявания с по-голямо въздействие, възлизащи на близо 6 млрд. евро годишно. Помислете какво може да се направи с тези средства в развиващия се свят.

И накрая, нещо във връзка с процедурата. Когато Комисията приема стратегически програмни решения относно новия инструмент, Парламентът трябва да има право да се произнася на равна нога със Съвета Това е изискване на член 290 от Договора от Лисабон, което трябва да се спазва изцяло.

Резолюцията, по която ще проведем гласуване тази седмица, ще даде насока за настоящите преговори относно инструмента за развитие от следващо поколение. Надявам се, че Парламентът ще даде широка подкрепа за предложенията на комисията по развитие, внесени след спокойно щателно обсъждане, които се основават на опита от водените от нас преговори, и напомням на Парламента, че в ИСР сме обединили 14 регламента в един. Искаме да се уверим, че ИСР работи и че инструментът, който ще го замести, ще работи за постигането на тези цели.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, премахването на бедността е ключова международна цел на ЕС. Въвеждането на този инструмент помага да се определи присъствието на Европейския съюз в ООН и да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие. Освен това сега, след като Договорът от Лисабон влезе в сила, ЕС разполага с необходимите външни правомощия за постигане на тази цел.

В бъдеще географските и тематичните приоритети на новия фонд ще трябва да бъдат изяснени, за да се повиши ефективността на използването му. Това означава, че уязвимите социални групи, развиващите се страни и нововъзникващите икономики трябва да бъдат включени в списъка с финансираните цели за развитие. Ще се стимулира укрепването на сектора на МСП и на вътрешния частен сектор с цел повишаване на жизнения стандарт в държавите, включени в тази програма.

Това ще допринесе за намаляване на зависимостта от външна помощ и ще стимулира вътрешния икономически растеж.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, Европейският съюз може да помогне на държавите в усилията им да се справят с бедността. С оглед на постигане на Целите на хилядолетието за развитие считам, че е жизненоважно да се предприемат и действия, с които да се помогне на развиващите се страни да се справят с изменението на климата.

Европейският съюз предприе действия в това отношение, насочени към селското стопанство, включващи адаптиране към изменението на климата, залесяване, управление на морските ресурси и крайбрежните зони, както и управление на водните ресурси.

Световният фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия беше основан през 2006 г. с цел да се мобилизират частни инвестиции за проекти, подкрепящи енергийната ефективност и насърчаващи използването на възобновяеми източници на енергия в развиващите се страни и в държавите с икономики в преход.

Пакетът от мерки за енергетиката и изменението на климата предвижда също така въвеждането на Механизъм за чисто развитие, който ще позволи на държавите-членки да правят инвестиции с енергийна ефективност и да използват емисионни кредити в развиващите се страни.

  Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, г-жо Аштън, нашият колега, г-н Mitchell, е признат експерт в комисията по развитие. Ето защо докладът му е написан толкова добре и аз му благодаря.

Бих желала да изтъкна само едно малко съображение: спазването на принципа на субсидиарност. Най-големият дар, който можем да дадем, не са парите. Добре известно е, че Съюзът използва своя бюджет да налага западни ценности и стандарти на развиващите се страни. Длъжни сме да изискваме да се спазват правата на човека, но бъдещето зависи от спазването на правото на самоопределение на нациите. Ние, на Запад, трябва да уважаваме ценностите и културите, когато предоставяме финансова помощ.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, както подчерта и докладчикът, премахването на бедността е една от основните цели на финансовия инструмент за сътрудничество за развитие, въведен от Европейския съюз за предоставяне на подкрепа за развиващите се страни.

В момента в дневния ред на разискването относно Инструмента за сътрудничество за развитие трябва да се включи друго предизвикателство, а именно кризата с цените на храните, предизвикана от сушата и спекулациите на световния пазар на храните. Това налага Европейският съюз да отговори гъвкаво и бързо, не само за да се справи с внезапно възникналите промени по отношение на изискванията и приоритетите, но също така да гарантира съответствие с новите международни цели, които предстои да бъдат определени. Европейският парламент трябва да продължи като част от този процес да подкрепя усилията на Комисията по програмирането на политиките за сътрудничеството за развитите и да засили своята роля при процедурата за демократичен и бюджетен контрол.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията – (EN) Г-н председател, Комисията приветства бележките и предложенията на Парламента. Радвам се да видя, че имаме съгласие по повечето въпроси. Нещо повече, Комисията оценява факта, че непрекъснатият диалог в контекста на демократичния контрол води до много добри резултати. Съжаляваме само за усещането на Парламента, че някои от неговите резолюции относно програмирането не се спазват до най-малката подробност, макар Комисията да отчита изцяло становищата на Парламента винаги когато това е възможно.

Що се отнася до сътрудничеството относно световните обществени блага, Комисията би посочила, че по принцип то може да отговори на критериите за официална помощ за развитие и следователно ЕС трябва да продължи да финансира сътрудничеството относно световните обществени блага, свързани с ОПР, в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР). Въпреки това отделен инструмент за партньорство ще бъде съсредоточен върху сътрудничеството от интерес за ЕС и ще бъде допълнен от тематична програма, насочена към организациите на гражданското общество и местните органи. По същия начин проектите, финансирани в рамките на тематичната програма за миграция и убежище, се считат за официална помощ за развитие. Тематичните програми за сътрудничество, като „Инвестиране в хората“, ще продължат да се стремят към постигане на всички цели на хилядолетието за развитие, тъй като не трябва да пренебрегваме взаимовръзката между тях.

Макар че в момента включването на Европейския фонд за развитие в бюджета не изглежда реално, Комисията все пак възнамерява да продължи да търси решение на този въпрос съвместно с държавите-членки, като вземе предвид най-вече целите и принципите на Споразумението от Котону.

Що се отнася до използването на делегирани актове, Комисията се позовава на писмото на председателя си, г-н Барозу, от 7 март 2011 г, в което се посочва, че новият институционален контекст ще бъде отразен в нова архитектура. Важен елемент ще бъде гъвкавостта в процеса на програмиране, за да може финансирането и приоритетите да се адаптират към днешния бързо променящ се свят. Това може стане чрез въвеждане на съществени елементи от процедурата за делегираните актове, като изцяло се спазват посочените в член 290 критерии.

В заключение, Комисията приветства доклада на Парламента. Това е полезен принос към подготовката на бъдещия инструмент, който ще замести ИСР в следващата Многогодишна финансова рамка.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни, от 12,00 ч.

25. Напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Wallis, от името на комисията по правни въпроси, относно възможни политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия (2011/2013(INI) (A7-0164/2011).

  Diana Wallis, докладчик. – (EN) Г-н председател, повече от десет години говорим за европейско договорно право. Сега е моментът за действие: ако някога вътрешният пазар се е нуждаел от увеличаване на сделките, то това е именно сега.

Комисията по правни въпроси подкрепя незадължителен инструмент – второ договорно право на ЕС за всички граждани и предприятия. Убедени сме, че ще бъде от полза. Казахме обаче, че за следващата стъпка ще бъдат установени строги критерии. Трябва да има високо равнище на защита на потребителите – по-високо от това в много от нашите държави-членки. Незадължителният инструмент трябва да бъде лесен и удобен за използване от МСП. Извършването на стопанска дейност съгласно този незадължителен договор трябва да бъде отличителна характеристика на такива МСП, като не трябва да се накърнява националното право.

Процесът трябва да се основава върху доказателства, върху оценка на въздействието, с пълно парламентарно участие и на тази основа, както казах, времето за изказване изтече и трябва да вървим напред. Има колеги, които се притесняват и казват, ами нека да използваме само идеята за инструментариум. Мога ли да кажа на колегите, които лансират тази идея: бъдете много внимателни, тъй като подозирам, че инструментариум без незадължителен инструмент на практика представлява по-голямо вмешателство в националното право, отколкото инструментариум с незадължителен инструмент, който е доброволен, зачита независимостта на страните и не накърнява националното право.

Нека, като се движим напред, да видим нещо, което предлага превантивно правосъдие за всички граждани и малки предприятия в ЕС, което наистина ни предоставя инструмент, означаващ правосъдие за растеж. Достатъчно сме приказвали, нека сега вървим напред.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, най-напред поздравявам докладчика, г-жа Wallis, за нейната работа и за съдържанието на доклада, с който съм напълно съгласен.

Считам, че целите на цялостната реформа на европейското договорно право могат да бъдат адекватно постигнати единствено посредством незадължителен инструмент, приет с регламент. Освен това такъв незадължителен инструмент не следва да хармонизира, нито да замени националните системи на договорно право, а по-скоро да работи заедно с тях като алтернативен инструмент, предлагащ свобода на избор на договарящите се страни.

Поради това не съм съгласен с предложенията на тези колеги, които предпочитат да се ограничи обхватът на инструмента, за да се прилага единствено към договори в областта на електронната търговия, тъй като това би довело до изкуствено, и преди всичко ненужно разграничаване между онлайн сделки и сделки „лице в лице“.

Задачата ни като законодатели не е да ограничаваме правното естество на регламента въз основа на предположения или пазарни прогнози, а да гарантираме правна сигурност и да поставим основите за общ правен език в областта на търговията.

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Рединг, визията за европейско договорно право е определено прекрасна. Но в крайна сметка тя трябва да даде нещо положително на европейските граждани, в противен случай идеята за европейско договорно право е просто изкуство заради самото изкуство. Защо докладът започва с най-уязвимите страни тук – потребителите? Ключовият елемент на доклада на г-жа Wallis – препоръката за незадължителен инструмент, е неразумно искане за потребителите, меко казано. То е объркващо за тях и на практика никога самите потребители няма да са тези, които ще решават договорното право на коя държава в крайна сметка да се приложи, а по-скоро това ще бъдат техните контрагенти по дадена сделка, а именно големите предприятия.

Във всеки случай сега не е моментът да казваме, че незадължителният инструмент е последната дума по въпроса. Вместо това следва да разгледаме по-внимателно също и останалите възможности – споменатия инструментариум и образците на договори.

  Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-н председател, бих искал да благодаря на г-жа Wallis за тази смела стъпка. Нямам представа как идеята ще се развие по-нататък, но очевидно трябва да се опитаме да гарантираме, че европейските граждани, европейските търговци на дребно и европейските потребители ще извлекат полза от това, което бих нарекъл еднакви правила, за да могат да купуват, продават и следователно да извършват бизнес въз основа на същите тези правила.

Предвид сложния механизъм на европейското право и на националното законодателство, единна незадължителна система, която би могла да бъде въведена в целия Европейски съюз, е привлекателна перспектива, но вероятно е сизифова задача, тъй като определено ще бъдем възпрепятствани от различните правни системи, протести от страна на практикуващите юристи, и проблеми, свързани с юрисдикцията. Опасявам се, че ще бъде много трудно да въведем тази система, но нека опитаме и да видим какво ще стане.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, г-жо член на Комисията, въпреки че доброволният характер на договорното право може да породи правни проблеми във връзка с прилагането си, то представлява единственият начин да се отървем от различните системи на договорното право – една от причините за високия процент на неосъществени трансгранични сделки от потребителите, който по приблизителни данни е 60 %. За съжаление, предприемачите също са изправени пред различни трудности. Не само договорното право не е изцяло хармонизирано, но и потребителското право. Съществуват значителни различия в данъчните режими и счетоводните стандарти. Плащанията често са свързани с допълнителни банкови такси, а трансграничното използване на цифрово съдържание в много случаи се блокира поради лицензионни причини. Освен това потребителите в 10 държави-членки не са могли да намерят оферти в съответната страна за поне половината от 100-те продукта, с които са извършвани тестове, а потребителите в 13 държави-членки са намерили трансгранични оферти, чиято цена е била с най-малко 10 % по-ниска, отколкото в собствената им страна. Поради това подкрепям предложението да се издадат правнообвързващи стандартизирани договори с доброволен характер, които да са преведени на всички езици. Същевременно бих искала да призова Комисията да играе по-активна роля при уреждането на нерешени спешни въпроси, за да се преодолее фрагментацията на вътрешния пазар.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала също да благодаря на докладчика, Diana Wallis, както и на Hans-Peter Mayer и Sirpa Pietikäinen, за отличната работа по този въпрос.

Много е ясно, че непосредствено след световната икономическа криза вътрешният пазар трябва да се засили. Вътрешният пазар ни е необходим, за да има растеж, да се създават работни места и иновации. Какво е сегашното положение? Само едно от четири предприятия извършват трансгранична търговия, а тези, които търгуват, ограничават дейността си само до няколко държави-членки. Това означава, че те пропускат възможността да използват вътрешния пазар.

Какви са последиците за потребителите? И те не се възползват от предимствата на вътрешния пазар. Много от трансграничните поръчки – точно 61 % от поръчките на онлайн пазара не са били завършени именно поради тази причина. Това означава, че в този случай вътрешният пазар не функционира нито за предприятията, нито за потребителите. Именно поради тези факти Комисията започна консултации по възможните политики в областта на договорното право, като в отговор на това Парламентът представя днес становището си.

Видяхме, че неуспехите на вътрешния пазар се дължат отчасти на различията в националните системи на договорното право. Съгласни сме, че има и други причини за неуспеха, но последните ни проучвания на Евробарометър показват, че сред единадесетте пречки пред сделките между предприятия и потребители, свързаните с договорното право пречки са поставени на първо място. Ето защо трябва да се освободим от тях, една по една, като започнем още сега с договорното право.

Между впрочем Парламентът обсъжда този въпрос от десет години, а експертите извън институциите го обсъждат от 30 години. Така че цялата извършена във връзка с анализа и изготвянето на предложения работа е тук, пред вас. Никога не сме се възползвали от това. Ето защо съм съгласна с докладчика, че е време да действаме сега и да видим какви положителни мерки можем да предприемем.

Запознах се с оценката на представения в Зелената книга доклад относно възможните политики и подкрепата за новаторското решение – незадължителния инструмент, което не означава хармонизация, а предоставяне на избор на потребителите и предприятията да разполагат с установена в цяла Европа система. Видяхме и подкрепата за инструмент, приложим както за сделки между предприятия (B2B), така и между предприятия и потребители (B2C), който насърчава материален обхват, включващ договори за продажба, договори за доставка на цифрово съдържание и някои договори за услуги. Отнасям се със специално внимание към това, което Парламентът каза, а именно, че всеки бъдещ инструмент, независимо какъв ще бъде, следва да осигури на потребителите по-високо равнище на защита, за да не ги лиши от защитата, която предоставило иначе националното законодателство. Това е задължително условие. Ако не осигурим тази защита, ще претърпим провал във всичките си действия.

Къде сме в момента? На 3 май 2011 г. Комисията публикува резултатите от проучване за осъществимост, проведено от експертна група по европейско договорно право. Поканихме всички заинтересовани страни да коментират резултатите, като след това ще изготвим подробна оценка на въздействието, за да решим каква ще бъде следващата стъпка, която във време на криза ще бъде подходяща за укрепването на вътрешния пазар, създаването на работни места във вътрешния пазар чрез разширяване на пазарите, преди всичко за МСП и предоставянето на възможност на потребителите да правят по-добър избор и да сключват по-изгодни сделки.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 8 юни, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Макар и да имаме вътрешен пазар, предприятията и потребителите не се възползват достатъчно от възможностите, които предлага, тъй като процентът на трансграничните сделки остава доста нисък. Вътрешният пазар може да бъде съживен, като се насърчават трансграничните сделки и считам, че настоящият доклад може да спомогне за постигане на тази цел.

Очевидно трябва да зачитаме различията между правните системи на държавите-членки и принципа на субсидиарност и поради това не разглеждам пълната хармонизация като най-подходящата възможност. От друга страна, считам, че незадължителното прилагане на общи правила спрямо трансгранични договори е жизнеспособна алтернатива. Освен това считам, че ако държава-членка би искала да разшири приложното поле на европейското право, като в обхвата му включи и вътрешни сделки, тя следва да бъде свободна да го направи. Истина е, че с това не се решават всички проблеми. Освен различията в договорното право съществуват и други пречки пред трансграничните сделки като тези, свързани с данъчни въпроси, интелектуалната собственост или наличието на методи за електронни плащания. Въпреки това считам, че този незадължителен инструмент заслужава да бъде изпробван, тъй като може да спомогне за премахването на част от административната тежест, която понастоящем възпрепятства МСП да разширяват стопанската си дейност в държави-членки, различни от своята собствена държава.

26. Европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Hirsch – от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ [2010/2234(INI)] (A7-0082/2011).

  Nadja Hirsch, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, утре ще гласуваме относно ролята на професионалното образование и обучение в стратегията „Европа 2020“. Във връзка с това е добре да направим кратък преглед на позицията, от която започваме. В момента безработицата сред младите хора възлиза на 21 %, или с други думи – тя е почти два пъти по-голяма от нормалната средна стойност. В рамките на ЕС делът на преждевременно напусналите училище е над 14 %. Участието на жените в платената заетост все още е много ниско. Много хора с увреждания, както и мигранти, са без работа.

Целта на стратегията „Европа 2020“ е именно да използва този потенциал по отношение на работниците и да ги привлече на работа, така че ЕС също да може да се справи с предизвикателствата на глобализацията. По този начин също така е наша работа да гарантираме, че по-специално първоначалното професионално образование е с високо качество. Дискусията започна във връзка с Копенхагенския процес, последван от комюникето от Брюж, и сега зависи от нас да видим до каква степен тази област може също да бъде включена в стратегията „Европа 2020“.

Безусловно ключов елемент е фактът, че младите хора трябва да имат възможността – по отношение не само на образованието, но и на професионалното си обучение – да проведат част от своето професионално обучение в друга държава-членка на ЕС. Това е ключов елемент, защото човек, който вече е работил в друга държава-членка, един ден ще се възползва и от възможността да възприема европейския пазар на труда като свой, с всички възможности, които той предлага. Следователно това е безусловно ключов аспект, за който трябва да работим.

Втората основна област, разбира се, е допълнителното обучение. Поради демографските промени на хората се налага да работят все по-дълго и по-дълго – т.е. могат да работят по-дълго време, но всеки трябва да вземе това решение за себе си. Хората живеят до много по-напреднала възраст и често продължават кариерата си за много повече, а с цел да бъдат в състояние да извършват квалифициран труд до по-напреднала възраст, те трябва да преминат и допълнително обучение.

В момента има много ниско ниво на участие в инициативите за допълнително обучение. Тук също трябва да се гарантира, че както от страна на работодателите, така и от страна на работниците е налице желание и то се увеличава, когато става въпрос за възползване от допълнително обучение и продължаване на образованието чрез обучение през целия живот. За тази цел, разбира се, предлаганите възможности също трябва да бъдат гъвкави. Трябва да мислим за всички. Допълнителното обучение трябва да се вписва в другите елементи от живота на хората и трябва да е възможно да го провеждаме заедно с работата и семейния живот. Поради тази причина е очевидно, че трябва да създадем гъвкави възможности в бъдеще.

На областта на университетите беше обърнато голямо внимание – във връзка с Болонския процес например – а сме изправени пред подобна ситуация и в областта на професионалното обучение, включително по отношение на мобилността. Почти бихме могли да кажем, че никой не е забелязал това. Независимо от това, наред с университетите, областта на професионалното образование и обучение е особено важна и затова не трябва да я игнорираме. Поради тази причина сега бих искала отново да благодаря на своите колеги от другите групи за тяхното силно ангажирано сътрудничество.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Г-н председател, като докладчик в сянка приветствам доклада на г-жа Hirsch, защото наред с мобилността и гъвкавостта подчертава колко важно е човек винаги да има способност да учи и работи в модерна и взискателна международна трудова среда. Вярно е, че икономическата криза доведе до безработица и несигурност за всички, особено за младите хора, жените и лицата с увреждания.

С цел постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“ ние се нуждаем от постоянно и подходящо професионално образование и обучение както в Европейския съюз, така и в държавите-членки. Имаме нужда от целенасочени политики и стратегии, за да се намали процентът на преждевременно напусналите училище, от правилно планиране на нуждите за обучение на хората и от по-тесни връзки между предоставянето на образованието и нуждите на пазара на труда.

Сигурна съм, че европейската квалификационна рамка, европейската система от академични звена за професионалното образование и обучение, прозрачността, сътрудничеството и съпоставимостта на различните образователни системи ще подкрепят именно нуждите…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, инвестициите в образованието са от жизненоважно значение за гарантирането на по-добро бъдеще за европейците. В момента процентът на безработицата сред младите хора в ЕС е достигнал 20 %, докато средният за ЕС процент на преждевременно напусналите училище е 16 %, а в някои държави, като Португалия, е достигнал 40 %.

Обучението през целия живот е от жизненоважно значение за предотвратяване на безработицата. Трябва да отдадем необходимото внимание на различните видове професионално развитие. Работниците трябва да бъдат по-осведомени за необходимостта от продължаващо допълнително обучение.

Смятаме, че професионалното образование и обучение следва да бъде достъпно, на разположение и на приемлива цена във всички стадии от живота на хората, без оглед на положението им на пазара на труда или на дохода. Професионалното образование и обучение трябва да създава условия, благоприятни за мобилността на работната сила, както по време на началното обучение, така и като част от процеса на обучение през целия живот.

Призоваваме държавите-членки да опростят процедурите за признаване на квалификациите.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена Европа, е безработицата сред младите хора. На европейско ниво фокусът е поставен върху намаляване на процента на преждевременно напусналите училище под 10 % и върху акции, като например „Нови умения за нови работни места“, чиято цел е да приближат света на образованието и обучението към пазара на труда. Разграничението между образование и обучение, освен в контекста им на работното място, ще стане още по-ясно в бъдеще. За да се постигне по-високо ниво на интеграция, ще трябва да бъде направена жизненоважна промяна в начина, по който се оформят образованието и обучението, не само от индивидуална гледна точка, но също така и на институционално равнище и на всяко ниво на администрацията.

Ето защо считам, че свързаните със системата препятствия и тези, свързани с отношението, което предотвратява интеграцията, трябва да бъдат отстранени, за да може европейците да се научат да постигат напредък в областите на своите умения и ценности и да имат ефективен принос за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

  Emilie Turunen (Verts/ALE). – (DA) Г-н председател, първо, бих искала да изразя искрените си благодарности към докладчика за предложения изключително добър доклад. Подобно на всички останали аз считам, че трябва да помним контекста на този доклад, а именно, разбира се, младежката криза, която преживяваме в Европа. Съгласни сме по отношение на общата криза – растяща безработица сред младежта и млади хора, които напускат Европа, за да си намерят работа, и това по мое мнение ще бъде много сериозна заплаха за нашата икономика и сближаването ни в Европа през следващите години.

Вторият контекст за настоящия доклад са общите цели за 2020 г., които сме поставили за обучение, заетост и намаляване на преждевременно напусналите училище. Той се отнася за конкурентоспособността на Европа. Отнася се за наличието на обучена работна сила, което е нещо, което знаем, че ни е необходимо. Също така е важно да се гарантира, че новото поколение има възможност за работа и обучение. Това е от изключителна важност. Може би ЕС не разполага с изключително голяма компетентност в тази област, но все пак може да се направи нещо. Във всеки случай това е обща загриженост и затова трябва да гарантираме, че осигуряваме висококачествено обучение и че се предоставят насоки. Трябва да намалим процента на преждевременно напусналите училище и да гарантираме, че има силна връзка между обучение и работа – например с помощта на системи за обмен, каквито имаме в Германия и Дания. Също така трябва да гарантираме, че всички млади хора имат право да преминат обучение.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на докладчика, г-жа Hirsch, за изключително конструктивния й подход. Слушах я с голям интерес, защото това всъщност беше моето досие преди 12 години. Започнах да въвеждам мобилността в обучението, което не беше в дневния ред за онова време, и много се радвам да чуя колко силно Парламентът подкрепя развитието на този основен елемент в стратегията „Европа 2020“. Също така искам да кажа колко сърдечно приветстваме доклада, който укрепва и допълва съобщението на Комисията от юни 2010 г.

Това съобщение беше включено в последния преглед на Копенхагския процес, а сега комюникето от Брюж е par excellence европейският дневен ред за професионално обучение за периода 2011-2020 г. Много от предложенията на Парламента съответстват на дейностите, предложени в комюникето от Брюж. Комисията споделя мнението на Парламента, защото трябва да модернизираме професионалното образование и обучение в Европа, за да го направим привлекателно, за да разполага с квалифицирани преподаватели и обучители, иновативни методи на обучение и висококачествени инфраструктура и оборудване и, разбира се, трябва да имаме мобилност. Трябва да дадем свободата на младите хора – и по-малко младите, да излизат извън своята държава-членка, за да получат опит, който е важен, ако искаме да имаме истинска европейска област за образование и обучение.

Комисията също така се стреми да постигне баланс между половете и да помогне на групите в неравностойно положение чрез програмата за обучение през целия живот, по-специално чрез програмата „Леонардо да Винчи“, която е включена. Така че горещо приветстваме цялата помощ, която Комисията може да получи от Парламента.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни 2011 г., от 12:00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) В сегашната икономическа и финансова криза, когато нивото на безработицата, особено сред младите хора, надвишава 20 % на равнище ЕС и дори 30 % в някои държави-членки, подобряването на професионалното образование и обучение трябва да стане приоритет за Европейския съюз. В този контекст мобилността на младите хора в рамките на ЕС, в съчетание с по-голяма гъвкавост по отношение на пазара на труда и предлаганото образование и обучение, са съществени елементи, които трябва да бъдат разработени на равнище ЕС и на национално равнище.

Продължаващ, добре структуриран диалог между университети, изследователски центрове и предприятия може да направи възможно създаването на реална връзка между изискванията на работодателите и уменията, придобити по време на цикъла на образование и обучение. Освен това увеличаването на мобилността на равнище Европейски съюз чрез разширяване на програми като „Еразъм“, „Леонардо да Винчи“ или „Младежта в движение“ може също да помогне за подобряване на способността на ЕС да реагира по-добре на търсенето на европейския пазар на труда и да има по-голям потенциал за развитие в тази област. Особено внимание трябва да се съсредоточи върху групите в неравностойно социално положение, които трябва да имат справедлив достъп до професионално образование и обучение.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Преходът от образование към работа е структурно предизвикателство за всички служители в целия Европейски съюз. За съжаление, ранната безработица има трайни негативни ефекти. Поради тази причина държавите-членки следва да гарантират, че професионалното образование и обучение е по-добре адаптирано към нуждите на пазара на труда, както и че професионалното образование осигурява на служителите уменията, необходими за заемане на нови, устойчиви работни места, които ще бъдат създадени в бъдещата устойчива икономика. Считам, че ролята на местните правителства, предприемачески партньорства и образователни институции е важна за развитието на изискванията на пазара на труда към професионалното образование и обучение. Възможността за мобилност е важна част от професионалното образование и обучение, но повече трябва да се наблегне на по-добро хармонизиране на различните образователни системи на държавите-членки – включително на взаимното признаване на сертификати и дипломи, с цел да се подобри сътрудничеството и да се подкрепи мобилността. Висококачественото професионално образование и обучение допринасят значително за устойчивото развитие. Трябва да бъдат създадени по-добри възможности за обучение за обучителите, особено на регионално и местно равнище, с оглед осигуряване на ефективността на професионалното образование и системите за обучение, както и ефективен и успешен трансфер на знания. Възможността за обучение в международен контекст е предпоставка за успешен работен живот, която насърчава придобиване на умения по чужд език и повишаване на конкурентоспособността.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Сътрудничеството на европейско равнище в областта на професионалното образование е от изключително важно значение за функционирането на единния европейския вътрешен пазар. Висококачественото професионално образование и обучение трябва да отговаря на изискванията на пазара на труда и да създава условия за мобилност на работната сила. Висококвалифицираните и добре образованите хора представляват конкурентно предимство за ЕС и подкрепата за професионалното образование следва да отчита това. Трябва да се съсредоточим върху създаването на тесни връзки с трудовата заетост, а също и върху улесняването на висококачествения трудов стаж като част от професионалното обучение – както у дома, така и в чужбина, в рамките на европейските програми за мобилност. Имаме нужда от по-добра координация на европейско равнище между образователните системи в отделните държави-членки, а след това и сътрудничество относно взаимното признаване на професионалните квалификации. Докладът обхваща тези въпроси и, като докладчик в сянка от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, аз съм доволна от окончателния му вариант.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Приветствам доклада относно европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение. Той изтъква изключително важен въпрос, който до момента не е бил обсъждан често, а именно необходимостта националните органи да предприемат действия в сътрудничество с Европейската комисия, за да се предотврати безработицата чрез адаптиране на професионалното обучение към нуждите на пазара на труда. За съжаление, професионалното образование е пренебрегвано през последните години и значението му е намаляло. Ето защо е толкова важно да го популяризираме като ефективен инструмент в борбата срещу безработицата и особено срещу безработицата сред младите жители на Европейския съюз, която е достигнала 21 %. Приоритетите трябва да бъдат чиракуване, създаване на консултантски услуги, които да улесняват работниците в планирането на обучението си в съответствие с нуждите на пазара на работни места, и насърчаване на професионално образование през целия живот. Ето защо призовавам Комисията да извършва постоянен мониторинг на перспективите за възможни промени в пазара на труда на ЕС, така че държавите-членки да могат постоянно да адаптират своите програми за професионално обучение към нуждите на пазара.

  Jutta Steinruck (S&D), в писмена форма. – (DE) Приветствам доклада относно европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение и бих искала да подчертая колко важно е да се насърчи обучението през целия живот чрез инициативи и програми на европейско равнище с цел да се даде възможност на работниците да имат по-добро бъдеще. В днешно време работниците са оставени да се справят сами с чести и рисковани преходи от едно работно място към друго. Има много видове преход: от обучение, съкращения, стажове или несигурна заетост до заетост на пълен работен ден. Докладът съдържа някои важни точки, включително увеличаване на квотата на жените при работните места, признаване на неформалното обучение и насърчаване на езиците с цел предоставяне на програми за мобилност. Особено доволна съм, че фокусът е поставен върху образованието и обучението за младите хора – нещо, което ще подкрепя активно във водещите инициативи, които следват.

Преходът от учебното заведение към професионалния живот трябва да бъде възможно най-гладък, и по-специално съобразен с индивидуалните нужди, защото също така трябва да е възможно младите хора с недостатъчно обучение да придобият уменията, необходими, за да могат да заемат квалифицирани работни места и за да имат добри доходи. Социалният произход не трябва да определя образователните възможности на един човек. На младите хора трябва да се окаже помощ и подкрепа за осигуряване на влизане в света на труда. Въпреки това разходите на съвременната политика на пазара на труда не трябва да се поемат от нашите работници.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Новите умения и компетентности, придобити от възпитаниците на различните видове образователни институции, имат стратегическо значение за икономическия растеж и откриват нови възможности за хората, като създават основа за устойчиво развитие. Ето защо ние не можем да подценяваме проблема с безработицата, особено сред младите хора. Те са тези, които най-често не получават постоянна работа и са принудени да приемат временна работа, която има ниско ниво на социално осигуряване и липсват перспективи за развитие. Една от целите на стратегията „Европа 2020“ е да се намали процентът на преждевременно напусналите училище до максимум 10 % и да се даде възможност на 40 % от младите европейци да завършат висше образование. Законодателният процес следва да се съсредоточи върху улесняване на изпълнението на професионалните стажове и на професионалния опит за младите работници, особено в микро-и малките предприятия, за които е трудно да финансират този вид инициативи. Силен акцент също така трябва да бъде поставен върху премахването на разликите в заплащането на мъжете и жените до 2020 г., тъй като в момента това възлиза на около 18 %. Считам, че двете най-важни инициативи в наднационалния пазар на труда са изготвянето на квалификационната рамка в контекста на Копенхагенския процес и на единната европейска система за трансфер на кредити за професионалното образование и обучение. Струва си също да споменем неформалното обучение, което представлява подценяван допълнителен източник на умения и което оформя характера и чувството за отговорност на човека, и именно поради това трябва да бъде финансирано от ЕС. За да се постигнат тези много важни цели, сътрудничеството между държавите-членки е от жизненоважно значение, както и участието на всички структури, включително на тези на местно и регионално равнище.

27. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

28. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,10 ч.)