Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/0073(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0330/2010

Разисквания :

PV 06/06/2011 - 16
CRE 06/06/2011 - 16

Гласувания :

PV 07/06/2011 - 8.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0253

Разисквания
Вторник, 7 юни 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

9. Обяснение на вот
PV
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Inés Ayala Sender (A7-0190/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Преди всичко, предложеният кандидат има политически опит, както и опит в областта на одита и финансите, въпреки че последният може би не е толкова задълбочен, колкото би ни се искало. Гласувам в подкрепа на кандидата, но считам, че трябва да се помисли повече за типа квалификации, които се изискват от членовете на Сметната палата.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) Подкрепям предложението за назначаване на Hans Gustaf Wessberg за член на Сметната палата, защото той има повече от 30-годишен професионален управленски опит на високо равнище в публични институции, както и в частни предприятия в Швеция. Голяма част от кариерата му в качеството на управител на организации, представляващи интересите на промишлеността в публичния живот, е посветена на подобряването на условията за частните предприятия в Швеция. Също така, той има богат опит в публичната служба в качеството на политик и държавен служител. Бил е генерален директор на Шведската служба за регистрация на дружества, която е независим държавен орган, а също така нееднократно е бил държавен секретар. Затова съм убедена, че той притежава необходимите качества за заемането на този пост.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Автобиографията, представена от H.G. Wessberg по повод кандидатурата му за член на Сметната палата, показва умения и опит, които със сигурност отговарят на техническите и научни стандарти за заемане на длъжността. По-специално, ангажираността на г-н Wessberg към проблемите на частния сектор го прави особено подходящ за осигуряването на баланс между законодателството на Европейския съюз и специфичните изисквания на европейския пазар и гражданите на Европа. Следователно гласувах в подкрепа на предложението за решение на Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах „за“ предложението на Швеция за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата на мястото на Lars Heikensten. След изслушването на г-н Wessberg от комисията по бюджетен контрол на 24 май 2011 г. членовете на Европейския парламент изказаха висока оценка за неговия опит както в частния, така и в публичния сектор. След като бъде назначен, H.G. Wessberg ще заема длъжността до края на мандата на Швеция, т.е. до месец март 2012 г., след което може да бъде преизбран за още един мандат от шест години. Пожелавам му много успех в тази нова роля.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Пожелавам на г-н Wessberg много успех на важната длъжност, за която е избран, и съм убеден, че ще изпълнява новите си функции с пълна отдаденост и компетентност.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Както се очакваше, изслушването на кандидата на Швеция за член на Сметната палата протече безпроблемно. Както пролича по-късно при гласуването, окончателният резултат беше в подкрепа на кандидата с малка разлика Той има опит от работата в различни министерства, както и в частния сектор. Освен това е работил в областта на отбраната, отговарял е за финанси и бюджети на високо равнище и е подкрепял членството на Швеция в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на предложението на Швеция за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата. Г-н Wessberg ще заеме мястото на Lars Heikensten, който напусна, за да поеме длъжността изпълнителен директор на Нобеловата фондация. Г-н Wessberg ще поеме своите задължения, след като бъде официално назначен от Съвета на министрите в петък, 10 юни 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Сметната палата е институция, която инспектира набирането и разходването на средства от Европейския съюз с цел да се удостовери тяхната законосъобразност и добро финансово управление. Сметната палата е напълно независима. В тази връзка критериите за способност и независимост трябва да са водещи при номинирането на нейните членове. Г-н Wessberg от Швеция представи своята автобиография, попълни писмен въпросник и беше изслушан от комисията по бюджетен контрол. Представените от него аргументи са достатъчно убедителни, за да може да бъде назначен за член на Сметната палата и да изпълнява задълженията си компетентно и независимо.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Европейският парламент,

като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се консултира с него (C7-0103/2011), като взе предвид, че на свое заседание на 24 май 2011 г. комисията по бюджетен контрол пристъпи към изслушването на предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата, като взе предвид член 108 от своя Правилник за дейността, като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0190/2011),

като има предвид, че H.G. Wessberg отговаря на условията, предвидени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

изказва положително становище относно предложението за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата; възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите-членки за одит.

Гласувах „против“, защото смятам, че за предлаганата длъжност може да бъде намерен по-подходящ от професионална гледна точка човек

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма.(PT) Гласувах в подкрепа на доклада, с който г-н Wessberg се предлага за член на Сметната палата. Решението ми се основава на цялостната информация, предоставена във връзка с кандидатурата му, включително отговорите на въпросника за кандидати за членове на Сметната палата, приложени към доклада, защото те свидетелстват за изпълнение на критериите, заложени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и на изискването членовете на Сметната палата да бъдат напълно независими. По тази причина приветствам кандидатурата на г-н Wessberg.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах „за“ доклада, защото считам, че Съдебната палата ще има полза от опита на г-н Wessberg в областта на финансовото управление на институции. Кандидатът отговаря на условията, които се съдържат в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а автобиографията му показва, че е заемал редица високопоставени длъжности в областта на финансовото управление и бюджетния контрол в обществени институции и частни предприятия. Отговорите на кандидата на въпросите показват неговия сериозен подход и мотивация.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) За мен беше удоволствие да подкрепя шведския кандидат за член на Сметната палата.

 
  
  

Доклад: Diana Wallis (A7-0196/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Имайки предвид, че обвиненията са отправени през 2004 г., тоест преди г-жа Hankiss да стане член на Парламента, гласувам в подкрепа на предложението за снемане на парламентарния й имунитет.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма.(IT) Подкрепям предложението на докладчика за снемане имунитета на г-жа Hankiss във връзка с разисквания случай. Текущото дело срещу нея е за инцидент от началото на 2004 г., когато тя все още не е била член на Европейския парламент. Следователно процедурните правила относно парламентарните привилегии и имунитети не са приложими и снемането на имунитета й е в съответствие с правилата на Парламента в областта на институционалните и правните въпроси.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Централният районен съд на Буда, Будапеща, се обръща с искане към Европейския парламент да снеме имунитета на своя член Ágnes Hankiss във връзка с възобновяване на наказателно производство. Ágnes Hankiss е обвинена от частен тъжител за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично, и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек, бащата на тъжителя. Въз основа на посочените факти и в съответствие с Правилника за дейността на комисията по правни въпроси считам за подходящо в този случай да бъде направено предложение за снемане на имунитета.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) Г-жа Wallis твърди, че Европейският парламент винаги прилага еднакви принципи при снемането на имунитета на своите членове. Това е цинична лъжа. В моя случай през 2010 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че Парламентът е нарушил правата ми на член на Европейския парламент – същото нарушение е извършено отново миналия месец на същото основание!

Твърдението й, че следва да бъде снет имунитетът на член на Европейския парламент, защото коментарите, заради които той или тя е обект на критика, не попадат в обхвата на неговата или нейната парламентарна дейност, е абсолютно безсмислено от правна гледна точка. Ако случаят беше такъв, нямаше да има възможност за предприемане на правни действия. Това е основата на настоящия член 8. По дефиниция член 9 се отнася до дейностите извън обхвата на Парламента. Сега Парламентът взема решение да запази или снеме имунитет на произволен принцип: в един случай снема имунитет за изразяване на политическо мнение, а в друг случай не го прави, когато става дума за подозрение за укриване на данъци и това се приема за пример на fumus persecutionis. Тъй като държа на свободата на словото повече от псевдодемократите в този Парламент, аз системно ще отказвам да подкрепя снемането на имунитета на мой колега, от която и да е политическа група, за това, че изразява своето мнение, независимо колко то се различава от моето собствено мнение.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Компетентната комисия предлага (единодушно) снемането на парламентарния имунитет, тъй като Централният районен съд на Буда, Будапеща, е поискал Европейският парламент да снеме имунитета на своя член, Ágnes Hankiss, във връзка с възобновяване на наказателното преследване, разпоредено с решение на Върховния съд на Република Унгария, прието на 12 ноември 2009 г. Ágnes Hankiss е обвинена от частен тъжител за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично (член 179 от унгарския наказателен кодекс), и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек, бащата на тъжителя, съгласно член 181 от унгарския наказателен кодекс, в резултат на изявление, направено по време на излъчване на програмата „Péntek 8 mondatvadász“ на 23 януари 2004 г. На 12 ноември 2009 г. Върховният съд се произнесе, че действително е налице нарушение на материалните разпоредби на наказателното право и нареди производството да се възобнови и проведе от Централния районен съд на Буда. Съдът трябва да проведе това възобновено производство, като вземе предвид съображенията, посочени в решението на Върховния съд. Централният районен съд на Буда образува новото производство на 31 март 2010 г. На същия ден производството е спряно на основание факта, че Ágnes Hankiss се ползва с парламентарен имунитет като член на Европейския парламент. Съответното искане за снемане на имунитета е отправено от Съда на 6 юли 2010 г.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на снемането на парламентарния имунитет на Ágnes Hankiss, която е обвинена в клевета. Имунитетът на г-жа Hankiss беше снет, тъй като става въпрос за събития от 2004 г., преди тя да бъде избрана за член на Европейския парламент (през месец юли 2009 г.), и също защото случаят не попада в обхвата на нейните политически дейности като член на Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Обикновените наказателни производства не попадат в обхвата на парламентарния имунитет. Ágnes Hankiss може да бъде съдена, без да се поставят под въпрос нейните парламентарни дейности. Гласувах „за“ снемането на нейния имунитет.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Тъй като Ágnes Hankiss е обвинена за извършването на предполагаемо престъпление клевета съгласно член 181 от унгарския наказателен кодекс, в резултат на изявление, направено по време на програма, излъчена на 23 януари 2004 г., гласувах в подкрепа на предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) На заседание, проведено на 6 септември 2010 г., председателят обяви, че е получил писмо, изпратено от Централния районен съд на Будапеща на 6 юли 2010 г с искане за снемане на парламентарния имунитет на г-жа Hankiss, съгласно член 6, параграф 2 от Правилника за дейността. Председателят препрати искането на комисията по правни въпроси, в съответствие с цитирания Правилник. В доклада на комисията по правни въпроси, който беше приет единодушно, се съдържа заключението, че разглежданият случай не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Парламента. Случаят, напротив, е свързан с изявление, направено през 2004 г., много преди тя да бъде избрана за член на Парламента. Също така, докладчикът не намира доказателства за fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозни и точни подозрения, че делото е било заведено с намерението да се причини политическа вреда на члена на Европейския парламент. Следователно подкрепям предложението на комисията по правни въпроси и гласувам в подкрепа на снемането на парламентарния имунитет на г-жа Hankiss.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма.(IT) На 6 юли 2010 г. Централният районен съд на Буда изпрати искане за снемане на имунитета на Ágnes Hankiss във връзка с възобновяване на наказателното производство, разпоредено с решение на Върховния съд на Република Унгария от 2009 г. На 23 януари 2004 т., след изявление, направено по време на програма, г-жа Hankiss е обвинена за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично, и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек.

При разглеждане на делото на втора инстанция на 25 март 2009 г. Градският съд на Будапеща снема обвиненията срещу г-жа Hankiss, но на 12 ноември 2009 г. Върховният съд на Република Унгария разпорежда производството да се възобнови и проведе от Централния районен съд на Буда. Новото производство е образувано на 31 март 2010 г. и е спряно на същия ден, поради факта, че г-жа Hankiss се ползва с парламентарен имунитет. По тези причини и тъй като случаят не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Парламента, тъй като засяга изявление, направено дълго преди тя да бъде избрана за член на Парламента, гласувам „за“ снемането на парламентарния й имунитет.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на предложението. Случаят се отнася до твърдение за извършване на престъплението клевета, което не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Европейския парламент, а засяга изявление, направено през 2004 г., преди тя да бъде избрана за член на Европейския парламент. В допълнение, докладчикът не открива доказателства за fumus persecutionis.

 
  
  

Доклад: Jan Zahradil (A7-0156/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма.(PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като той е в унисон с целите на Комисията за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на текстилни продукти.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма.(IT) Регламент (ЕО) № 1541/98 и Регламент (ЕИО) № 3030/93, които първоначално бяха приети, за да се осигури прилагането на мерките на търговската политика в текстилния сектор, вече са се превърнали в остарели инструменти, които ограничават свободния пазар и не са достатъчно пригодени към промените в новата регулаторна среда.

До неотдавна бяха в сила количествени ограничения върху вноса на стоки с произход от държави-членки на Световната търговска организация (СТО), наред със специални разпоредби относно предпазните мерки във връзка с текстилни продукти от Китайската народна република. Тези ограничения бяха премахнати с изтичането на споразумението на СТО през 2005 г., като същото се случи и с разпоредбите за Китай през 2008 г. Следователно единственият ефективен метод за предотвратяване на деформирането на пазара и за по-нататъшен контрол върху вноса на текстилни изделия е все още прилагането спрямо тези вносни продукти на процедури за проверка, при които се изисква да се посочи страната на произход. Всъщност изискване за такова посочване се съдържа в предложението за регламент относно обозначението за произход „произведено в“, което беше прието в тази пленарна зала на 21 октомври 2010 г. и с което се въвежда механизъм за контрол и се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законодателна рамка за бизнеса и за защита на потребителите.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на този документ за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, включени в раздел XI на Комбинираната номенклатура и пуснати в свободно обръщение в Общността, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. През 2005 г. Световната търговска организация отмени ограниченията върху вноса на продукти с произход от държавите-членки и Европейският съюз също трябва да опрости действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Общността. Считам, че със споменатите изменения ще се гарантира еднообразието на правилата за внос и ще се уеднаквят правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепих докладът на Zahradil, защото смятам, че Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти е изпълнил предназначението си. Регламента на Съвета от 1998г. въведе инструменти за контрол на вноса на текстилни продукти, с които беше възможно изпълнението на Споразумението на СТО. С изтичането на Споразумението на СТО през 2005г. и на специалните предпазни мерки през 2008г, регламента на Съвета изпълни предназначението си, а приложените от него мерки за ограничение на вноса могат да се управляват с други инструменти.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма.(IT) Макар че отмяната на тези регламенти вероятно изглежда положителна и желана стъпка от гледна точка на опростяването на законодателството, от друга страна, тя би означавала лишаване на нашата текстилна промишленост от все още валидни форми на защита срещу нелоялната конкуренция на страни като Китай.

Аргументите на докладчика, че бъдещото законодателство относно отбелязването на произхода с обозначението „произведено в“ и новите споразумения на Световната търговска организация скоро ще се окажат добро решение на проблема със защитата на промишлеността ни, не звучат убедително – все още очакваме отговора на Съвета относно обозначението за произход, но той изглежда няма никакво намерение да одобри регламента, който Парламентът прие миналата есен с огромно мнозинство. Определено изглежда по-разумно да се изчака появата на ясна законодателна рамка, регламентираща бъдещия внос на някои текстилни продукти от Далечния изток, преди да започнем да отменяме старите закони. Затова гласувах против този доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като основната му цел е да се отмени действащия в момента регламент на ЕС, като се определят допълнителни изисквания за доказване на произхода на текстилните продукти, внасяни в ЕС, и по този начин се опрости действащото законодателство и се създаде подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса. До отмяната от страна на Световната търговска организация (СТО) на ограниченията върху вноса на текстилни продукти от Китай през 2008 г. ЕС действително се нуждаеше от законодателен инструмент за регулиране на търговията с трети страни и за защита на вътрешния пазар на ЕС и на неговите производители. Сега обаче тези сложни административни процедури вече не са пропорционални, особено като се има предвид, че с друг регламент на ЕС се налага задължението да се посочва страната на произход на даден продукт в митническите документи преди той да бъде допуснат за свободно обръщение на пазара на ЕС и че в момента се засилва и защитата на потребителите в ЕС, като се увеличава количеството на информацията, предоставяна на потребителите.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма.(PT) Подкрепям отмяната на регламента на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, тъй като считам, че трябва да се положат усилия за опростяване на съществуващото законодателство, за да се създаде по-ясна законова среда за бизнеса. Трябва да добавя обаче, че според мен е важно да се поддържат алтернативни механизми за контролиране на вноса на такива продукти в ЕС, за да се избегне срив на пазара, причинен от нарастване на този внос.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма.(PT) По природа съм човек, който поддържа намаляването на бюрокрацията и опростяването на административните процедури. Когато става въпрос за премахване на анахронизми, подкрепата ми е безрезервна. Така е и тук. На практика наличието на излишни административни тежести, какъвто беше случаят с доказателствата за произход на някои текстилни продукти, при положение че няма количествени ограничения върху вноса на тези продукти в Европа или че е необходимо да се представи разрешение за внос, само възпрепятства лесното осъществяване на международната търговия, към което се стремим. От друга страна, макар че това не е пряко свързано с тази мярка, бих искал да наблегна и на голямото значение на поддържането на статуквото от гледна точка на настоящите правила на Световната търговска организация (СТО), особено що се отнася до световния пазар на текстилни изделия и облекло, и по-специално до промените в правилата за внос на текстилни продукти и облекла в ЕС в момент на драстичен икономически спад в различни държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че предложението на Комисията допринася за намаляване на прекомерната административна тежест и на допълнителните разходи на предприятията чрез подобряване на еднообразието на правилата за внос на някои текстилни продукти.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) С отмяната на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета се цели премахване на тежкото за вносителите изискване да представят доказателства за произход за някои продукти. Тъй като тези продукти могат да се внасят свободно, очевидно не е нужно да се доказва техният произход, но все още има някои съмнения относно тази облекчаваща мярка. Не мога да не наблегна на необходимостта да се осигури качеството на продуктите, които се продават в Европа, както и да се гарантира безопасността на тези, които ги използват. Освен обикновеното познаване на произхода на текстилните продукти, произведени извън Съюза, от съществено значение е да се гарантира съблюдаването на европейските стандарти и да не се допуска проникването и продажбата на суровини и преработени стоки в Съюза, без да са изпълнени минималните условия. Считам също, че по-важно от установяването на вида на продуктите, използвани при производството на текстилни стоки е да се прецени дали те са в съответствие с правилата на конкуренцията и дали се зачита достойнството и правата на работниците, тъй като се увеличават случаите, в които те се нарушават. Това води до неприемливи последици за самите работници и за жизнеспособността на европейския текстилен сектор, по-специално в Португалия, който е принуден да се конкурира с производители, които системно не съблюдават тези правила и права.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Този доклад засяга предложение за регламент на Парламента и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. Въведените сега промени в регулаторната среда дават възможност за подобряване на мерките на търговската политика, особено след увеличението на вноса от Китайската народна република, чрез въвеждане на инструменти за контрол на вноса на текстилни продукти от трети страни. Гласувах в подкрепа на този доклад, защото, като се подобри значително предоставяната на потребителите информация, с него ще се даде възможност на всички граждани от държавите-членки да правят информиран и отговорен избор, както и да изразяват предпочитанията си към продукти, произведени в ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) С предложението на Комисията, което се приема с този доклад, се цели опростяването на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Съюза. За тази цел в него се предлага отмяна на условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Списъкът на попадащите в обхвата му продукти е дълъг и включва: коприна; вълна; памук; други растителни текстилни влакна; синтетични или изкуствени нишки; филц и нетъкани материи; килими и други текстилни подови настилки; специални тъкани, дантели, тапицерия и бродерия; трикотажни или плетени изделия; както и изделия за облекло и допълнения за облекло. Последиците от либерализирането на международната търговия с текстилни материали чрез премахването на количествените ограничения върху вноса и на специалните разпоредби относно предпазните мерки са твърде добре познати в страни като Португалия.

С това предложение, което е в съответствие с предишни мерки, се цели още по-голямо улесняване на големите европейски вносители, които са основните му бенефициери, тъй като те ще получат достъп до суровини и готова продукция с ниска себестойност, като същевременно се жертва националната промишленост и хиляди работни места. Въпреки че вече е предмет на резолюции на Парламента, последната от които беше през 2010 г., старото искане да се отбелязва страната на произход и да се предоставя информация относно произхода на различните стоки беше отложено, за което съжаляваме.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) С този доклад се приема предложението на Комисията да се опростят митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Европейския съюз.

Ето защо в него се предлага да се отменят условията за приемане на доказателства за произход на някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Списъкът на попадащите в обхвата му продукти е дълъг и включва: коприна; вълна; памук; други растителни текстилни влакна; синтетични или изкуствени нишки; филц и нетъкани материи; килими и други текстилни подови настилки; специални тъкани, дантели, тапицерия и бродерия; трикотажни или плетени изделия; изделия за облекло и допълнения за облекло.

Последиците от либерализирането на международната търговия с текстилни материали чрез премахването на количествените ограничения върху вноса и на специалните разпоредби относно предпазните мерки са много добре известни в страни като Португалия.

С това предложение, което е в съответствие с предишни мерки, се цели още по-голямо улесняване на големите европейски вносители, които са основните му бенефициери, тъй като те ще получат достъп до суровини и готова продукция с ниска себестойност, като същевременно се жертва националната промишленост и хиляди работни места.

Въпреки, че вече е предмет на резолюции на Парламента, последната от които беше през 2010 г., старото искане да се отбелязва държавата на произход и да се предоставя информация относно произхода на различните стоки беше отложено, за което съжаляваме.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Комисията се стреми, наред с другото, да подкрепя уеднаквяването на правилата за внос, като хармонизира правилата за внос на текстилни материали с правилата за внос на други промишлени продукти. По този начин би трябвало да се подобри цялостното сближаване на законодателната среда в тази област. Правният инструмент, който трябва да бъде отменен, се отнася до условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Според мен целта трябва да бъде да се прилагат мерки на търговската политика, които ще спомогнат за предотвратяване на изкривяване на пазара, причинено от драстично увеличение на вноса от трети страни, като например Китай.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Подкрепих този документ, защото предложението на Комисията за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 се определя от политическия ангажимент на Европейския съюз за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Общността, които попадат в обхвата на раздел XI на Комбинираната номенклатура. Комисията също така има за цел подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област. Становището на Комисията е, че твърде ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от Съюза, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Това спомага и за предотвратяване на проблема с нарушаването на пазара, който би бил причинен от едно внезапно увеличение на вноса на такива текстилни продукти към пазара на ЕС, ако разрешените квоти не се спазваха.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който се определя от политическия ангажимент на Европейския съюз за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма.(IT) Решително подкрепихме този доклад с оглед на политическия ангажимент на ЕС за опростяване на действащото законодателство. Целта ни е да създадем подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса. Мерките на европейската търговската политика в текстилния сектор могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. За да продължи контролът на вноса на текстилни продукти, които все още са предмет на съществуващите количествени ограничения и с произход от страни, които все още не са членки на Световната търговска организация, сега ЕС ще разчита на разрешения за внос. Междувременно, по отношение на категориите продукти, включени в раздел XI на Комбинираната номенклатура, които не подлежат на количествени ограничения за внос и са допуснати за свободно обращение в ЕС, се прилага система за последващ статистически надзор с цел наблюдение на тяхното въздействие върху пазара на ЕС. Бихме искали да подчертаем също, че в допълнение към гореспоменатите механизми за контрол за внос, от 2010 г. е задължително посочването на държавата на произход на някои продукти, внасяни от трети страни, така че потребителите да са по-добре информирани за произхода им. Сега трябва да се стремим към подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) Резултатът от гласуването е израз на схващането, че обозначението „произведено в“ е от съществено значение за прозрачността на пазара и за разяснителната дейност сред потребителите относно произхода на продуктите, които ползват. Необходимо е да се укрепи икономиката на Европейския съюз, като се повиши конкурентоспособността на промишлеността му в световната икономика. Лоялната конкуренция ще бъде възможна само ако световната икономика функционира съгласно ясни правила за производителите и вносителите, като същевременно се вземат предвид общите социални и екологични норми. Целта на това предложение е кодификацията на съществуващите законови текстове относно обозначенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. За съжаление обаче, все още не е възможно да се проследи пътят на продукта от източника му.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Тъй като докладът засяга предложение на Комисията, с което се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на текстилни продукти, аз гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма.(IT) Гласувах против този доклад, защото той почива на необосновани предварителни условия и неясни допускания за бъдещето.

От една страна, в него се твърди, че доказателството за произход е безполезно, тъй като се заявява, че Европейският съюз може да се предпази въз основа на система за последващ статистически митнически надзор. В него обаче не се споменава например, че „актуализираният Митнически кодекс на Общността“ съвсем не функционира пълноценно и че в него все още има очевидни пропуски, особено по отношение на пълната компютъризация на системата, която е много необходима мярка.

Същевременно в доклада изрично се споменава, че прилагането на доклада Muscardini относно посочването на произхода чрез „Произведено в“ – който, между другото, ние силно подкрепихме – ще послужи за защита на обозначението за произход. Е, радвам се, че докладчикът е толкова уверен в това, но към настоящия момент не съществува регламент относно обозначаването на произхода и в действителност не знаем дали, кога и как ще бъде приет той.

Така че по същество считам, че този доклад е опасен скок в празното пространство, както обикновено със сериозни последици за текстилната промишленост, която Европейският съюз продължава да третира зле при наличие на всеобщо безразличие.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма.(IT) С приемането на предложението на г-н Zahradil се възобнови дебата за значението на обозначението на произхода на продукти от трети страни като мярка, насочена към прилагането на търговска политика, с която могат да се предотвратят смущенията на пазара поради нарастването на чуждестранния внос и да се реши проблемът със сложната законодателна среда, която понастоящем затруднява развитието на малките и средните предприятия.

Ето защо подкрепям регламент, с който да се подобри еднообразието на правилата за внос на текстилни продукти в Европа посредством уеднаквяването им с тези за други промишлени стоки. Трябва да имаме предвид обаче, че дори да използваме механизмите за предварителен и последващ контрол при оценката на въздействието на вноса от трети страни върху европейския пазар, Европейският съюз все още не е успял да приеме механизъм за контрол, основаващ се на безпристрастна и важна за потребителите информация, каквато е тази, която те получават от обозначението на произхода. Надявам се, че и Съветът бързо ще стигне до положително заключение относно решителните стъпки, предприети от Парламента в посока към гарантиране на проследяемостта и адекватната информация за продуктите. С тези мерки ще се гарантира както правилното, надеждно запознаване на хората със стоките на пазара, така и по-доброто осъзнаване от тяхна страна на уникалността на европейското производство.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма.(PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Парламента и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, включени в раздел ХI от Комбинираната номенклатура и пуснати в свободно обращение в Общността, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. Гласувах „за“ с резерви, но го направих, защото като цяло той е положителен и съответства на политическия ангажимент на ЕС за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, съблюдавани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Съюза, и с цел подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма.(IT) С предложението на Комисията за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Общността.

Изискванията за представяне на доказателства за произход на текстилните продукти бяха въведени, за да се гарантира правилното прилагане на мерките за ограничаване на вноса, така че да се избегне срив на пазара, причинен от вноса от Китайската народна република. Въздействието и броят на мерките, прилагани от Европейския съюз спрямо вноса на тези продукти, постепенно намаляха през последните години. Всъщност бяха създадени специални разпоредби относно предпазните мерки за внос на текстил и облекло с произход от Китайската народна република, а количествените ограничения върху вноса от страни, членки на Световната търговска организация, бяха отстранени. Поради горепосочените причини гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. (EN) Изказвал съм се по този въпрос преди и гласувам в подкрепа на този доклад, защото считам, че гражданите на ЕС имат правото да знаят какъв е съставът на дрехите, които купуват. С този регламент ще се даде възможност на потребителите да избягват закупуването на продукти, съдържащи нетекстилни съставки от животински произход, било то поради здравни, етични или други съображения. Например съгласно този регламент на украшенията на яките ще се поставя ясен етикет, отделно от останалото облекло, с което се дава възможност на потребителите да направят информиран избор относно дрехите, които купуват. По-специално, страдащите от алергии ще спечелят от това предложение, тъй като кожухарските изделия са потенциално опасни за здравето им и при липса на правилно етикетиране те могат да закупят продукт, съдържащ такива текстилни материали, без да съзнават, че е така.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма.(PT) Целта на Регламент (ЕО) № 1541/98 беше да се въведат изисквания за представяне на доказателства за произход на някои текстилни продукти с произход от трети страни, спрямо чийто внос се прилагаха количествени ограничения. Поради настъпилите междувременно промени, по-специално в резултат на Споразумението за текстила и облеклото на Световната търговска организация (СТО) от 2005 г., премахването на първото доказателство за произход на продуктите изглеждаше оправдано, поради което гласувах за отмяната на този регламент. Като цяло, с него се цели да се намалят тежестите върху продуктите при внасянето им в ЕС, без да се жертват интересите на купувачите, поради което е важно да се поддържат алтернативни механизми за следене на вноса на такива продукти в ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма.(IT) Бих искал да поздравя г-н Zahradil за отлично свършената работа. Твърде ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Мерките за контрол на вноса на текстилните продукти обаче трябва да се запазят. Всъщност, за да продължи контрола на вноса на текстилни продукти, които все още са предмет на съществуващите количествени ограничения и с произход от Беларус и Северна Корея, които все още не са членки на СТО, в момента ЕС разчита на разрешения за внос. Това допринася за предотвратяване на проблема с нарушаването на пазара, който би бил причинен от едно внезапно увеличение на вноса на дадени текстилни продукти към пазара на ЕС, ако разрешените квоти не се спазваха.

Освен това по отношение на категориите продукти, които не подлежат на количествени ограничения за внос и са допуснати за свободно обращение в ЕС, се прилага система за последващ статистически надзор с цел наблюдение на тяхното въздействие върху пазара на ЕС. Бих искал да отбележа също така, че Европейският парламент прие през 2010 г. на първо четене доклада на г-жа Muscardini относно посочването на държавата на произход на някои продукти, внасяни от трети страни („произведено в“), който също се отнася до текстил и облекло.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Подкрепих доклада. В рамките на подобрения подход към законотворчеството Комисията предлага да се отмени регламента на Съвета от 1998 г., съгласно който вносителите трябва да представят доказателства за произход на текстилни материали и облекла при митническите процедури в ЕС. Регламентът имаше стойност, докато съществуваха количествените ограничения върху текстила и облеклото по силата на Споразумението на СТО за текстила и облеклото. Това споразумение беше прекратено през 2005 г. Към 2008 г. беше изтекло Споразумението за текстила и облеклото между ЕС и Китай, както и всички други системи за надзор на вноса на текстил и облекло от Китай. Вносът на текстил и облекло от Беларус и Северна Корея, никоя от които не е членка на СТО, все още е обект на количествени ограничения. Все още е в сила системата с разрешенията за внос, за да се контролира вносът на такива продукти, който обаче не създава проблеми във връзка с функционирането на пазара на ЕС.

Счита се, че тази система е достатъчна. Като цяло, Парламентът препоръчва нов режим на етикетиране с „произведено в“, който понастоящем е „спяща красавица“, след приключването на първото четене през 2010 г. Такъв режим би осигурил много по-добри възможности за контрол – както и информация за потребителите – от старите регламенти относно доказателствата за произход.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото приемам духа, на който той се основава: да се опрости и хармонизира законодателството на ЕС относно вноса на текстилните продукти, за да се улесни търговията с трети страни. Всъщност считам, че ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Освен това разрешенията за внос, системите за последващ статистически надзор и изискванията за единни административни документи вече гарантират ефективния контрол върху вноса в Съюза. Но за да бъде завършена картината, с нетърпение очаквам момента, когато докладът на г-жа Muscardini изцяло ще влезе в сила, защото той ще осигури възможност за по-доброто информиране на европейските потребители относно произхода на продуктите, включително на текстилните изделия, внасяни от трети страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма.(IT) Законодателният акт, който се отменя в този случай, се отнася до условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни продукти с произход от трети страни, с които се налагаха конкретни изисквания чрез прилагане на количествени ограничения. Докладчикът споделя становището на Комисията, че мерките на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Нашето мнение е, че е в интерес както на потребителите, така и на бизнеса да се гарантира, че всяка тежест, налагана върху вносителите на стоки от трети страни, ще служи за контрол и ограничаване на тези стоки.

Преди всичко сме обезпокоени от това, че ще отменим регламенти, които са от полза за митническия контрол, без да има някакъв напредък в момента по отношение на регламента относно обозначаването на произхода с „произведено в“, който понастоящем е в застой в Комисията поради обструкционизма на Съвета. Бих искал също така да подчертая, че Съветът наложи вето върху обозначенията за произход във връзка със специалната мярка за текстила и се опитва да направи същото по отношение на задължителното отбелязване на мястото на произход върху етикетите на храните.

Ние гласувахме против този доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) С това предложение на Комисията се опростява действащото законодателство относно доказването на произхода на някои текстилни продукти.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма.(PT) През 1998 г. ЕС въведе изискването вносителите да представят доказателства за произход на продуктите, включени в раздел ХI от Комбинираната номенклатура, изброени в Приложение I на Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета, и които са произведени в трети държави. Следва да се отбележи, че през 2005 г. правилата бяха количествените ограничения върху вноса на текстил и облекло от страни, членки на Световната търговска организация (СТО), докато правилата относно същия тип продукти с произход от Китайската народна република изтекоха в края на 2008 г.

Поради това гласувам в подкрепа на този доклад, защото считам, че с него се бележи положителна стъпка към определянето на по-ясна и по-проста законодателна среда за европейските дружества, които внасят текстилни продукти и обувки с произход от трети страни, за които продължават да съществуват количествени ограничения, тъй като не са членки на СТО. Считам също, че митническите органи ефективно допринасят за ефикасното следене на вноса на този тип продукти, извършват ефективен надзор на въздействието им върху икономическия климат на ЕС, а следователно и върху икономиката на всяка държава-членка.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма.(DE) Гласувах в подкрепа на този доклад относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти. С преработването на законодателството в тази област се цели да се опрости и стандартизира законодателната рамка, включително административните формалности, като същевременно се включат и подходящи инструменти за управление на сривовете на пазара, причинени от сериозно нарастване на вноса от трети страни. Накрая, в новите мерки се отчитат призивите, отправяни досега от Европейския парламент за повече информация за потребителите.

 
  
  

Препоръка: Debora Serracchiani (A7-0186/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма.(PT) Гласувам в подкрепа на участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), тъй като ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета държава и особено като се има предвид, че Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Затова считам, че незабавното й включване е от съществено значение.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) Като изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), Република Хърватия показа, че споделя интереса на ЕС и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра, чиято задача е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Затова подкрепих доклада на колегата г-жа Serracchiani относно сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на ЕЦМНН.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на документа. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите играе жизненоважна роля в събирането на данни за наркотиците и наркоманиите и подготвянето на обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. С тази информация се цели предоставянето на основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и анализ на пазара на наркотици като цяло. През 2005 г. Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Мащабните случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. Подкрепих споразумението и участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, което ще даде възможност на европейско равнище да се разполага с фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици и ще позволи на Република Хърватия да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма.(PT) Наркотиците са сред най-големите бичове на нашето общество. Това е социално и културно сложен и динамичен проблем, който постоянно се променя и приема нови форми с използването на нови вещества и нови групи потребители. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) беше създаден през 1993 г. и основната му задача е да събира данни за наркотиците и наркоманиите и да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Тази информация е от жизненоважно значение, тъй като предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици.

Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Следователно е изключително важно за Европа Хърватия да предоставя информация относно наркотиците, наркоманиите и техните последици. Също толкова важно е Хърватия да може да получава информация относно най-добрите практики. Ето защо гласувам в подкрепа на препоръката.

 
  
MPphoto
 
 

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, тъй като броят на смъртните случаи намалява за всички наркотици без хероина в сравнение с предходната година и като цяло има напредък в борбата с употребата на наркотици. Република Хърватия ще може да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Serracchiani относно сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, защото считам, че ще представлява изключително полезен обмен и за двете страни. От една страна, участието на Хърватия в центъра за наблюдение ще осигури решаваща фактическа информация в подкрепа на нашия ангажимент за борба с незаконната търговия с наркотици, като се има предвид, че Хърватия е един от основните транзитни маршрути за трафик на наркотици към Европейския съюз; от друга страна, Хърватия може да се възползва от европейските най-добри практики, за да отговори и да се бори с проблема.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласна, че участието на Хърватия в Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е от жизненоважно значение за борбата с незаконната употреба и трафика на наркотици както в рамките Хърватия, така и в целия ЕС. Като държава с излаз на море по външните граници на ЕС, Хърватия се използва като транзитна държава в международния трафик на наркотици и поради това е особено важно ЕС да предостави на националните институции на държавата цялото необходимо съдействие за борба с явлението, което представлява сериозна заплаха за здравето и социалната стабилност. Съгласно споразумението Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще изпълнява задълженията, посочени в законодателството на ЕС, и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма.(RO) Република Хърватия е важен транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Доказателство са значителните случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия, които са най-често свързани с морския транспорт. Според Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) в Хърватия не е извършвано проучване сред населението като цяло относно незаконната употреба на наркотици. Последните данни за смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици, са за 2008 г., когато са регистрирани общо 87 случая. Постоянно нарастват количествата на заловените наркотици. Продължава обучаването на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване. Въпреки това резултатите по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците, трябва значително да се подобрят.

Хърватия остава един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Участието на Република Хърватия в работата на ЕЦМНН при тези обстоятелства е положително развитие за целия Съюз. Това означава, че участието на Хърватия в работната програма на ЕЦМНН изисква връзка с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите и обмен на данни с ЕЦМНН.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Първо, искам да поздравя Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) за важната му работа за намаляване на количеството на наркотици и свързаните с тях явления в Европа. Съгласна съм с участието на Хърватия в работата на ЕЦМНН, като се има предвид, че държавата е част от транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици поради стратегическото й местоположение, и считам, че приемането на европейска програма ще доведе до подобряване на здравето и социалния мир както на европейско, така и на международно равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма.(PT) Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) играе жизненоважна роля за събирането на данни за наркотиците и наркоманиите, с което осигурява обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище, която предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. Хърватия кандидатства за участие през 2005 г. и преговорите приключиха успешно през 2009 г. Важно е споразумението да бъде прието, тъй като Хърватия е един от основните транзитни маршрути за трафик на незаконни наркотици към ЕС, така че е от жизненоважно значение държавата да се включи в работата на ЕЦМНН възможно най-скоро, особено като се има предвид, че присъединяването на Република Хърватия към ЕС се предвижда за края на 2012 г или началото на 2013 г. Хърватия ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Явлението наркомания, особено на пазара на наркотици, е глобална заплаха и ужасна пречка, с която е трудно да се преборим поради постоянните промени. Естеството на работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е много важно, тъй като позволява на държавите-членки да създадат международна база от знания и информация. Информацията е от решаващо значение за анализ и създаване на стратегии за намаляване и борба с пазарите на наркотици и наркоманиите. Хърватия изрази желанието си да работи с ЕС по този ключов въпрос през 2005 г. и е време това да се случи чрез включването й в работата на ЕЦМНН, който е разположен в Лисабон. Предложението в доклада относно спазването от страна на Хърватия на задълженията й към ЕЦМНН и ЕС е много положително. Гласувам в подкрепа на доклада, защото считам, че връзката между Хърватия и ЕС ще допринесе не само за по-ефективна борба с наркотиците и наркоманиите, но и за по-голяма солидарност между ЕС и Хърватия, която е кандидатка за членство и, надявам се, скоро ще стане пълноправна държава-членка.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма.(FR) Основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. На практика ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на ЕС. Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН през 2005 г. Сега ще бъде част и от Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите.

Както аз го виждам, докладът също така показва необходимостта от по-добър обмен на информация между държавите-членки и европейските служби и преди всичко евентуалното присъединяване на Хърватия да бъде подготвено по-спокойно отколкото „голямото“ разширяване от 2004 и 2007 г., когато към ЕС се присъединиха държавите от Централна и Източна Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма.(PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), тъй като считам, че това е положителна стъпка, като се има предвид, че Хърватия се очаква да се присъедини към ЕС скоро, но най-вече защото употребата и трафикът на незаконни наркотици са глобални явления с тежки социално-икономически и здравни последици.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) има за цел да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да анализира промените в употребата на наркотици сред населението и да проучи политики и действия за намаляване на употребата им. С оглед на факта, че ЕЦМНН е открит за участие на трети страни и Хърватия изрази желание да вземе участие в работата му през 2005 г., а също като се има предвид, че държавата е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки, и предвид значителните случаи в държавата на залавяне на пратки предимно на кокаин, считам, че участието на Хърватия в ЕЦМНН е важна стъпка. Затова гласувам в подкрепа на решението за сключване на споразумение между Европейския съюз и Република Хърватия за целта.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма.(PT) Препоръката, изготвена от г-жа Serracchiani и основана на предложението за решение на Съвета за сключване на споразумение между ЕС и Република Хърватия, засяга показания от Хърватия интерес да се обвърже с Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН). Като се има предвид, че Хърватия е един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС, където са налице значителни случаи на залавяне на пратки на незаконни халюциногенни вещества, включително канабис, хероин, кокаин, екстази и амфетамини, че хърватското правителство прие национална програма за превенция на наркотиците сред младежта, че държавата е кандидатка за членство в ЕС и че присъединяването й се очаква през 2013 г., подкрепям сключването на споразумението между ЕС и Република Хърватия, която да може да изгради връзки с разположения в Лисабон ЕЦМНН.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Промените в световен мащаб в производството, трафика и употребата на незаконни наркотици са тревожни. Докладът на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) за 2009 г. потвърди, че положението се е влошило по отношение на наркотици като кокаин, хероин и новите синтетични наркотици, и сочи трайно високо потребление и спираловидно възходяща тенденция в това отношение. Безброй фактори оказват влияние за този ръст, включително и задълбочаването на кризата на капитализма, както и социалните последици от нея в много държави. Настоящият доклад предлага да се подкрепи Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН).

Независимо от процеса на присъединяване на държавата към ЕС, нейното развитие и крайния резултат, се предлага Хърватия да участва в ЕЦМНН, при условие че полага усилия по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците. Тези усилия обаче следва да бъдат значително подобрени, тъй като Хърватия продължава да е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Важно е присъединяването на Хърватия към ЕЦМНН, което подкрепяме, да може да допринесе за активизиране на борбата срещу трафика на наркотици.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) С приемането на доклада Парламентът подкрепи Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН).

Въпреки че, както споменава докладчикът, присъединяването на Хърватия към ЕС се предвижда за втората половина на 2012 г. или началото на 2013 г., може да се приеме участието й в ЕЦМНН, при положение че полага усилия по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците. Тези усилия обаче следва да бъдат значително подобрени, тъй като Хърватия продължава да е един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС.

Знаем, че промените в световен мащаб в производството, трафика и употребата на незаконни наркотици са тревожни. Според доклада на ЕЦМНН за 2009 г. положението се е влошило, особено по отношение на наркотици като кокаин, хероин и новите синтетични наркотици, и сочи трайно високо потребление и спираловидно възходяща тенденция в това отношение.

Надяваме се това решение да допринесе за активизиране на борбата срещу трафика на наркотици.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни явления, които застрашават здравето и социалната стабилност. Затова приветствам участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, главно за целите на обучението в тази област и за предотвратяване на употребата на наркотици и други упойващи вещества.

 
  
MPphoto
 
 

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. (IT) Тъй като Хърватия ще бъде важен партньор в бъдещите отношения на Европейския съюз с държавите от бивша Югославия и тъй като тя е ключов транзитен маршрут за трафик на наркотици, ние приветстваме участието на тази страна кандидатка в Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Важно е да можем да се срещаме и да работим с хърватски експерти, за да се преборим с нерадостния проблем, поради което подкрепям предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма.(FR) Като докладчик в сянка по досието, гласувах категорично в подкрепа на резолюцията и Споразумението за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, както и в Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX). Затова напълно подкрепям участието на Хърватия, за да може да играе активна роля в борбата с проблема, чиито мащаби и пагубни последици растат опасно в Европа. Според статистическите данни, събрани от Центъра, 75 милиона европейци са опитвали канабис и 14 милиона европейци са опитвали кокаин поне веднъж. Следва да се посочи също, че Хърватия остава един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС. Следователно споразумението не само ще направи възможно да се получава фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици, но също така ще позволи на Хърватия чрез обмена на информация и най-добри практики да постигне разбиране на естеството на явлението и да реагира по-добре спрямо него.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Подкрепих доклада, защото, както знаем, основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. С тази информация се цели предоставянето на основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. Съгласно законодателството Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. През 2005 г. Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН. Република Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще изпълнява задълженията, посочени в регламента, ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство. Освен това Република Хърватия ще дава финансов принос в допълнение на този на Съюза, за да покрие разноските по своето участие, и ще участва също така в управителния съвет на Центъра без право на глас до присъединяването си към Европейския съюз. От своя страна ЕЦМНН ще третира Република Хърватия като настояща държава-членка, като осигурява равноправно третиране по отношение на връзката с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и разпоредбите по отношение на персонала.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) Наркоманиите са социален проблем както за развитите, така и за слабо развитите държави. Хърватия, също като други страни, е принудена да се бори с наркоманиите и има много строго законодателство в тази област. Превантивната работа се извършва главно в училищата, защото тази социална група е най-уязвима към зависимостта от наркотици. Хърватия, като страна кандидатка за членство в ЕС, е длъжна да приспособи своята правна система към действащата система в държавите от Съюза. Считам, че участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е изключително важно, особено защото Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Участието в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите ще помогне в Хърватия да се въведе изключително важната политика на Европейския съюз за борба с наркотиците.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на препоръката за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Република Хърватия в действителност ще участва в работната програма на Центъра за наркотиците и наркоманиите. Основната задача на Центъра е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Темата очевидно е много важна както за несъмненото влияние върху защитата на здравето, така и за борбата срещу престъпните дейности, свързани с пазара на наркотици. Хърватия е в действителност един от транзитните маршрути по море, често използвани от организираната престъпност за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Този факт е още по-тревожен за нас, тъй като Хърватия ще бъде следващата страна кандидатка, която ще стане членка на Европейския съюз. Ето защо се надявам, че участието на Хърватия в работната програма ще има голяма полза.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Настоящият проект на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е важен, тъй като Хърватия е един от главните входни пунктове за наркотиците в Европа.

С цел ефективна борба с трафика на наркотици, който е заплаха не само за Хърватия, но и за Европейския съюз, е важно, че Хърватия също така ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и активно и пряко ще споделя данни с ЕЦМНН. Обменът на информация помага за създаването на база данни за анализ на търсенето на наркотици и вторичните дейности, свързани с трафика на наркотици, което е от жизненоважно значение за публикуването на точна, обективна информация, съпоставима на европейско равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам споразумението и участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни явления, които застрашават здравето и социалната стабилност. Статистическите данни показват, че приблизително един на всеки трима млади европейци е опитвал незаконен наркотик и поне един наш гражданин умира всеки час от свръхдоза наркотици. Също така е важно на европейско равнище да се разполага с фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици, като същевременно Република Хърватия може да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

 
  
MPphoto
 
 

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. (CS) Проблемът с наркотиците, който обсъждаме сега, е до голяма степен и исторически проблем. Незаконната търговия с наркотици никога не се е ограничавала в границите на държавата. По мое мнение висококачественото международно сътрудничество в борбата срещу незаконната търговия с наркотици, не само на европейско, но най-вече на световно равнище, ще бъде един от начините за подобряване на ефективността на борбата с този вид търговия.

Като лекар искам също така да кажа, че злоупотребата с наркотици може да има изключително тежки и необратими последици за здравето на човека. Ето защо подкрепям ефективното международно сътрудничество в борбата с незаконната търговия с наркотици и същевременно искам да подчертая необходимостта от превенция.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. (IT) Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни проблеми, които застрашават здравето и социалната стабилност. Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Нещо повече, през последните десет години броят на смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици, постепенно се увеличава. Въпреки продължаващото обучаване на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване, резултатите по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците, трябва значително да се подобрят. Хърватия продължава да е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Определено подкрепяме приетата от правителството национална програма за превенция на наркотиците сред младежта, целяща да се осъвременят съществуващите програми. Следователно одобряваме участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Тъй като това е страна кандидатка, която скоро ще се присъедини към Европейския съюз, е особено важно да предоставя на държавите-членки изчерпателна и обективна информация за трафика на наркотици, наркоманиите и техните икономически и социални последици.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Наркотиците продължават да предизвикват безпокойство в целия ЕС. Колкото повече държави се борят с тях, толкова по-голям е шансът за успех. Следователно участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е добре дошло. Хърватия обаче трябва да активизира борбата срещу трафика на наркотици на своята територия, тъй като тя продължава да бъде един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма.(FR) Основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище.

Съответно Република Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН. Република Хърватия е транзитен маршрут за наркотици от страните производителки и остава един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС.

През 2010 г. Хърватия прие програма за изпълнение на Плана за действие за борба с употребата на наркотици, както и национална програма за превенция на наркотиците сред младежта. Освен това продължава обучаването на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване.

С участието си в ЕЦМНН и обмена на информация Хърватия ще може да постигне разбиране на естеството на проблема и да реагира по-добре спрямо него. Участието й също така е обнадеждаващ знак за предстоящото й присъединяване към Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Както е известно, Центърът работи основно с политици на равнището на Общността и държавите-членки, което помага за разработването на стратегия за борба с наркотиците и предоставянето на информация на широката общественост. Понастоящем вниманието е съсредоточено най-вече върху изпълнението на Плана за действие на ЕС за периода 2009-2012 г., който цели укрепване на европейското сътрудничество в борбата срещу неприемливите последствия от наркоманиите. Според мен Центърът следва да работи не само върху последствията, но и върху причините за пристрастяването към наркотици, с което проблемът да се реши на ранен етап. Гласувах в подкрепа на предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. (LT) Считам, че трябва да предприемем стъпки не само в рамките на Европейския съюз, но и отвъд неговите граници, за намаляване на употребата и търсенето на наркотици, като използваме строги превантивни мерки за борба с явленията, свързани с пазара на наркотици. Следователно е много важно да получаваме точни данни и информация за наркотиците и наркоманиите, защото това са световни явления, които застрашават здравето, сигурността и социално благоденствие на всички нас. Подкрепям участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Хърватия се стреми да стане пълноправен член на Европейския съюз. Следва да се отбележи, че Хърватия е маршрут за транзит на големи количества наркотици към други държави. Доволен съм, че Хърватия полага значителни усилия за борба с трафика, употребата и търговията с незаконни наркотици. Въпреки това Хърватия остава един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС. Следователно е изключително важно бързо да се получава фактическа и обективна информация за наркотиците, наркоманиите и последиците от тях. Това ще създаде и идеалната рамка за Хърватия да получава информация за най-добрите практики на други държави-членки на ЕС за решаването на проблеми, свързани с наркотиците и наркоманиите.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН). Основната задача на ЕЦМНН е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Тази информация предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. Наистина Хърватия, както и някои други европейски държави, е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. С приемането на доклада Хърватия ще започне участието си в работната програма на ЕЦМНН и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство. Споразумението определя финансовия принос в допълнение на този на Съюза, за да покрие разноските по участието.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма.(IT) ЕЦМНН е Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, създаден през 1993 г. с основната задача да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Информацията, предоставяна от Центъра, осигурява основа за анализ на търсенето на наркотици в ЕС и всички явления, свързани с пазара на наркотици, за да се намерят най-добрите начини за справяне с проблемите. ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН през 2005 г. и през 2006 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Република Хърватия, които приключиха успешно през юли 2009 г. с парафирането на споразумението.

Споразумението беше преразгледано през декември 2009 г., за да се вземе предвид влизането в сила на Договора от Лисабон. Следва да се отбележи, че Хърватия вече е част от Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX). Поради посочени по-горе причини и с цел по-нататъшно подобряване на сътрудничеството с държави извън ЕС гласувах в подкрепа на предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма.(IT) Хърватия изрази желание да се присъедини към Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите през 2005 г. Тъй като въпросната държава е един от основните маршрути за трафик на наркотици към Европейския съюз, считам, че е важно да има фактическа, обективна информация от Хърватия за тези проблеми. Затова намирам позицията на докладчика за напълно приемлива и подкрепям препоръката.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма.(PT) Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), създаден през 1993 г. и разположен в Лисабон. Действително държавата е особено заинтересована от борбата срещу трафика на наркотици: освен проблемите, пред които е изправена във вътрешната си политика, тя е и маршрут за трафик на наркотици към ЕС. В борбата си срещу наркоманиите и трафика Хърватия вече прилага мерки за справяне с тях на национално равнище както за предотвратяване на употребата, така и за подпомагане на разследването на престъпленията, свързани с наркотиците. Следователно е налице взаимен интерес от присъединяването на Хърватия към ЕЦМНН. Тъй като тя все още не е държава-членка обаче, е необходимо да се определи статута й – правата и отговорностите й – в контекста на ЕЦМНН.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Ние подкрепихме мандата на ЕЦМНН през 2006 г. Що се отнася до специфичното положение в Хърватия, тя е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. През последните десет години смъртните случаи в Хърватия постепенно се увеличават. Мнозинството смъртни случаи (77,1 %) са свързани с опиати. През 2008 г. общият брой докладвани закононарушения, свързани с употребата на наркотици, е 7 168. През 2009 г. общо 7 934 лица са лекувани в националните институти за наркомании. Броят на случаите на залавяне на пратки намалява за всички наркотици без хероина в сравнение с предходната година и като цяло има напредък в борбата с употребата на наркотици. Като цяло законодателството на Хърватия за борба с наркотиците е сходно с това на държавите-членки на ЕС.

Докладчикът обаче посочва, че от 2010 г. всяка терапевтична общност трябва да предоставя данни за лекуваните пациенти на Службата по наркотиците. Би било добре да получим повече информация за обхвата на това задължение. Въпросът обаче засяга вътрешното законодателство, а не споразумението.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката, защото считам защитата на здравето и социалната стабилност на европейските граждани за приоритет, който следва да се има предвид в борбата срещу незаконната употреба и трафика на наркотици. Хърватия е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Участието й в работната програма на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите ще предостави на Европейския съюз фактическа информация относно трафика и употребата на наркотици в Хърватия, като същевременно ще позволи на Хърватия да постигне разбиране за мащабите на своите проблеми по отношение на наркотиците и да възприеме най-добрите практики, за реагира по-добре спрямо тези проблеми. Ясна правна основа за нейното участие може да се намери в член 21 на Регламент (ЕО) № 1920/2006 относно Центъра, който отваря вратите на Центъра за трети страни, които споделят неговите цели и интереси.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам доклада, който включва Хърватия в борбата срещу наркотиците в ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма.(FR) Целта на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е да събира данни за проблема с наркотиците (продажби, пазар, употреба) и да ги разпространява в държавите-членки, за да могат да анализират и да отговорят по-добре на проблема. Затова напълно подкрепям участието на Хърватия, за да може да играе активна роля в борбата с проблема, чиито мащаби и пагубни последици растат опасно в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия представлява ефективно средство за ЕС и Хърватия да намалят и възпрепятстват търговията с наркотици и употребата им въз основа на обмен на данни и опит по отношение на наркотиците и злоупотребата с тях и предвид факта, че на всеки час един гражданин на ЕС умира от свръхдоза. Трябва да се отчете фактът, че Хърватия ще се присъедини към Европейския съюз през 2012 или 2013 г. и че заради географското си местоположение тя представлява добър маршрут за наркодилърите.

 
  
  

Доклад: Sophie Auconie (A7-0077/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма.(RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Auconie. Приветствам предложението за разширяване на обхвата на регламента относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната. Територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на единната валута, трябва да бъде включена в системата за транспортиране на пари в брой. В рамките на еврозоната следва да има възможност за подписване на договор с дружеството за специализирано транспортиране на пари в брой, предлагащо най-добрата цена, дори и ако то се намира зад граница в друга държава-членка. Това ще улесни достъпа до най-ефективните канали за събиране и доставяне на парични средства, както и осигуряването на парични услуги. В бъдеще, по време на подготовката на прехода към еврото, ще има нарастваща необходимост от специализирани оператори за транспортиране на пари в брой. Освен това голям брой държави-членки в еврозоната са подписали или може да пожелаят да подпишат споразумения за производство на банкноти и монети в чужбина.

 
  
MPphoto
 
 

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно проекта за регламент на Съвета за разширяване на обхвата на този Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, тъй като в обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, е добре да се включи и територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства нуждата от транспортиране на евро в брой.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Одобрявам разширяването на обхвата на предложението за регламент относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма.(FR) Целта на настоящото предложение е да се разшири обхватът на предложението за регламент относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната (главно предложение), като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства необходимостта от транспортиране на евро в брой. Приветствам разширяването на обхвата (въпреки че следва да се отбележи, че правното основание е член 352 от Договора за функционирането на ЕС, което означава, че Европейският парламент разполага единствено с правомощия за одобрение).

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма.(PT) Гласувах в подкрепа на препоръката, тъй като считам, че обхватът на настоящия регламент трябва да бъде разширен, като включи територията на всички държави-членки, на които предстои въвеждане на еврото. Това решение ще допринесе за по-хармоничен преход към еврото при адекватен отговор на нарасналата необходимост от трансгранично транспортиране на евро в брой по време на подготовката на прехода към еврото.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Подкрепям продължението на първоначалния доклад на докладчика относно разширяването на обхвата на регламента относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Целта на разпоредбата е опростяване на регулаторните ограничения с цел по-лесната циркулация на евро банкноти и монети между държавите-членки и гарантиране на високо ниво на професионализъм и сигурност в рамките на еврозоната. Разширяването на обхвата на настоящия регламент е правилно, тъй като обикновено по време на подготовката на прехода към евро в държавите-членки от еврозоната нараства нуждата от транспортиране на евро.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, чиято цел е разширяване на обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната (главно предложение), като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства нуждата от транспортиране на евро в брой.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. (LT) Считам за уместно разширяването на обхвата на прилагане на регламента за трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, както и прилагането на неговите разпоредби на територията на държавите-членки, които се готвят да въведат еврото. Следва да се отбележи, че в страните, на които предстои да сменят валутата, възниква значителна необходимост от услуги за транспортиране на пари в брой. Затова е необходимо да се подобри качеството на транспортните услуги, като се създадат благоприятни условия за дружествата за транспортиране на пари в брой за предоставяне на бързи и ефективни услуги. Освен това, като се има предвид естеството на транспортираните стоки и тяхната стойност, е много важно парите да стигнат благополучно до крайния получател.

 
  
MPphoto
 
 

  BGAldo Patriciello (PPE), в писмена форма.(IT) Евро банкнотите и монетите по правило са общоевропейски платежни средства, тъй като еврозоната понастоящем се състои от 16 държави-членки. Поради несъвместимост на националните законодателства твърде често специализираните дружества за транспортиране на пари в брой срещат трудности при прехвърлянето на евро в брой между държавите-членки в еврозоната, което означава, че такъв транспорт в момента е много ограничен. В резултат на това търсенето на трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе значително е нараснало.

Това ново предложение за регламент има за цел разширяването на обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото. Главното предложение е да се разшири обхватът на регламента относно трансграничното транспортиране между държавите-членки в еврозоната, като не се забравя, че е налице повишена необходимост от транспортиране на евро в брой по време на подготовката на прехода към еврото като национална валута на новите държави-членки. Поради тези причини и с цел да се гарантира ясното регламентиране на този въпрос гласувах в подкрепа на въпросния регламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката, защото считам, че следва да се разшири обхватът на регламента относно специализираното трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки, като бъде включена територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на единната валута. В действителност тези държави обикновено имат повишена нужда от евро в брой по време на подготовката на прехода към единната валута на техните територии, за да имат възможност бързо и изцяло да се включат в търговията в рамките на ЕС и по този начин пълноценно да участват в нея.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам доклада, в който се съдържат разпоредби, позволяващи по-големи обеми от евро в брой да пътуват до страни, на които предстои приемане на еврото, с цел справяне с търсенето. Подкрепих доклада, защото подобрява сигурността и обучението на специалистите, които транспортират евро в брой.

 
  
MPphoto
 
 

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма.(EL) Гласувах в подкрепа на проекта за регламент на Съвета относно разширяването на обхвата на регламента на Европейския парламент и на Съвета относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой между държавите-членки в еврозоната. Гласувах в подкрепа на това, защото считам, че разширяването на обхвата на регламента е необходимо и ще реши проблемите, свързани с безопасността на персонала, отговорен за транспортирането.

 
  
  

Доклад: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0084/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма.(PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, като имам предвид, че трябва да се осигури оперативна съвместимост между различните спътникови навигационни системи. От своя страна, Комисията трябва да гарантира подходящи равнища на финансиране. Бих искал също да отбележа, че от петнадесетте действия в предложения от Комисията план за действие, девет имат непосредствено приложение.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ţicău относно приложенията в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Одобрявам използването на възможностите на ГНСС в различните видове транспорт и подходящите изследвания и финансиране в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Планът за действие е подготвен с отчитане на пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи и в частност разработването и използването на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS). ЕС започна проекта EGNOS (и „Галилео“) с цел да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. EGNOS ще предложи повече възможности (EGNOS е десет пъти по-точна от GPS), когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. Комисията може най-добре да координира изпълнението на плана за действие, за да се избегне дублиране на равнище държави-членки и да се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на политиките на ЕС, обхванати от приложенията, базирани на ГНСС. С оглед на значителните икономически ползи, които EGNOS ще донесе за европейската икономика като цяло, ако бъде разработена и въведена в максимална степен, Комисията трябва да определи приоритетността на мерките в тази област, в това число използването на EGNOS на цялата територия на ЕС и осигуряването на подходящи инвестиции за съответните изследователски и технологични разработки.

 
  
MPphoto
 
 

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма.(PL) Динамичното развитие на спътниковите навигационни системи през последните години е следствие както на технологичния напредък, така и на потребностите на пазара. Днес такива системи се използват навсякъде, във всички видове транспорт. Поради непрекъснатото разрастване на този отрасъл се очаква стойността на европейските системи да достигне 230 милиарда евро до 2025 г. Проектите EGNOS и „Галилео“ на ЕС могат да увеличат конкурентоспособността във всички области на този сектор от услугите, тъй като са определено по-добри и по-точни от системата GPS, като в същото време са съвместими с нея. За съжаление, системата EGNOS все още не обхваща държавите в източната и южната част на Съюза. Поради това разширяването на нейния обхват изглежда необходимо от гледна точка на по-нататъшното й развитие. Друг неизяснен въпрос е начинът на финансиране на поддръжката на системата „Галилео“. Разходите за целта се оценяват на приблизително 800 милиона евро годишно. Поради това се въздържах при гласуването по този доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи — политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план, тъй като пазарът за навигационни системи е огромен. С предложението ще се избегне дублиране на равнище държави-членки и ще се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на политиките на ЕС в този сектор. Като цяло европейската навигационна система (десет пъти по-точна от GPS) ще допринесе значително за целите, свързани със сигурността и околната среда в пътния транспорт, и ще облекчи движението по пътищата чрез възможността за събиране на пътни такси.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма.(IT) По доклада на г-жа Ţicău възприех предпазлив подход и се въздържах при гласуването. Въпреки че планът за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи може да се разглежда като стратегически за предоставяне на гарантирани сигнали за гражданска употреба и осигуряване на възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се пазар, има много ключови въпроси, които не са взети предвид. Това са например възможните рискове, свързани със защитата на данните, и особено неяснотата относно начина на финансиране на разходите за текуща поддръжка на „Галилео“, които се оценяват на 800 милиона евро годишно. Липсата на яснота относно финансовата устойчивост на толкова важен за икономиката на Европа проект, който същевременно е много амбициозен, налага възприемане на предпазлив, обективен подход.

 
  
MPphoto
 
 

  Philippe Boulland (PPE), в писмена форма.(FR) Целта на резолюцията на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. е да насърчи Европейската комисия да предприеме целеви действия в подкрепа на разработването на глобални навигационни спътникови системи. Европейските проекти ГНСС (Глобална навигационна спътникова система) и „Галилео“ пряко се конкурират със системата GPS на Съединените щати. В бъдеще тези проекти ще улеснят нашето ежедневие. Те носят добавена стойност не само за промишлеността, но и за транспортния отрасъл в Европа, поради което напълно ги подкрепям. Проектите ще имат и силно косвено въздействие върху гражданското въздухоплаване, системите за контрол на въздушното движение ще станат по-безопасни, а по отношение на автомобилния транспорт системата ще улесни събирането на такси и ще повиши безопасността чрез спътниково проследяване на спешните обаждания и следене на пътния трафик. Създаването на такава европейска услуга ще подобри всички тези области. Гласувах в подкрепа на тази резолюция, за да упражним натиск върху европейските и национални органи и да предотвратим забавянето, което ежедневно лишава Европа от безбройни възможности.

 
  
MPphoto
 
 

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. (CS) Планът за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) очертава мерките, които са необходими, за да може ГНСС да премине критичната точка и да се осигури успех на проекта. Важно е планът да не затъне в множество инициативи, да не се ограничи само с консултации и действително да бъде изпълнен до 2013 г. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) трябва да покрива целия Европейски съюз и следва да се разшири и обхване Северна, Източна и Югоизточна Европа. Тя ще бъде максимално ефикасна в областта на транспорта, ако обхване не само цялата територия на Съюза, но и най-близките ни съседи. В областта на гражданското въздухоплаване трябва да се подкрепи разработването на системата и използването на EGNOS при маневрите за приземяване. Това е стратегическо изискване за въвеждането на реално Единно европейско небе. Съществуват и значителни възможности за използване на EGNOS и ГНСС в областта на безопасността, опазването на околната среда и безпроблемната експлоатация на пътния транспорт, тъй като те могат да се използват при събиране на такси.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма.(PT) Гласувам в подкрепа на политиката за приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи, тъй като считам, че те ще спомогнат за по-добро управление на транспорта и логистиката, както и на системите за наблюдение. Като се има предвид, че на световния пазар този сектор има голям дял и ще продължи да се разраства през следващите години, бих искала да подчертая, че е важно да се създадат условия за осигуряване на конкурентоспособност на европейската промишленост.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма.(FR) Според текущите оценки се очаква глобалните навигационни спътникови системи да донесат на европейската икономика приходи в размер между 55 и 63 милиарда евро през следващите 20 години. Тези приложения, които сега се основават предимно на системата GPS на САЩ, имат приблизително 6 % дял в общия БВП на ЕС.

По тези причини гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-жа Ţicău, който призовава Комисията да осигури подходящо финансиране за разработването на приложения, основаващи се на европейската глобална навигационна спътникова система (EGNOS) и „Галилео“. Трябва специално да се подкрепи достъпът до това финансиране на малките и средни предприятия, за да се стимулират иновациите на базата на тези европейски системи.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма.(PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че прилагането на предложения план за действие във връзка с глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) ще помогне за създаване на по-ефективна транспортна мрежа чрез по-безопасни, по-екологични и по-икономични видове транспорт.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Глобалните навигационни системи са част от ежедневието на транспортния сектор и значението им ще нараства, тъй като светът все повече функционира като единна мрежа, а търговските отношения и бързите комуникации имат жизненоважно значение. Търговските преимущества и ценността на тези системи са очевидни, поради което е разбираема заинтересоваността на Европа да притежава колкото е възможно повече такива приложения, които функционират, без да зависят от трети държави. Предложеният от Комисията план за действие включва реалистични предложения за бъдещото отношение на ЕС към тези проблеми и позволява въпросът да се обсъжда по-обосновано и последователно. Начинът на финансиране на тези системи трябва да се обмисли особено прецизно, за да не се допуснат загуби; необходима е изобретателност и за осигуряване на подкрепа и партньори. Надявам се, че Съюзът ще успее да създаде свои независими глобални навигационни системи и ще използва пълния си потенциал, за да стимулира укрепването на икономиката, увеличаването на работните места и безопасността на транспорта.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Докладът, изготвен от г-жа Ţicău, е относно приложенията в транспорта на навигационни спътникови системи в ЕС и е във връзка с публикувания от Комисията на 14 юни 2010 г. план за действие относно приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС). От 2000 г., когато за пръв път се предлагат услугите на глобалната система за позициониране (GPS), в сектора се наблюдава бърз растеж, като от 124 милиарда евро през 2008 г. стойността им на световния пазар се предвижда да достигне 230 милиарда евро до 2025 г. ЕС не може да си позволи изоставане в областта на тази спътникова технология за навигация и поради това създаде европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), предшественик на системата „Галилео“, чиято експлоатация се очаква да започне през 2013 г., осигурявайки десет пъти по-висока точност от GPS. В близко бъдеще се очаква постигане на точност до 45 сантиметра. Искам да поздравя докладчика и приветствам приемането на доклада, в подкрепа на който гласувах, тъй като той ще позволи на ЕС да увеличи пазарния си дял и ще засили конкурентоспособността на Европа на този стратегически и разрастващ се пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) имат важни и извънредно полезни приложения при всички видове транспорт. Например те повишават тяхната безопасност, екологичност и икономичност. ГНСС имат важна роля за поддържане и разширяване на употребата на така наречените интелигентни транспортни системи. Докладчикът разглежда част от тези въпроси. Но подобно на други технологии, практическите резултати от прилагането на ГНСС не могат да се разглеждат отделно от техния икономически и социален контекст и от целите и задачите, за които се използват. Това е вярно както в общия случай, така и конкретно за този сектор. Поради това не е изненадващо предложението за използване на тази система и за улесняване на създаването на Единното европейско небе, но ние бихме желали да се дистанцираме от този аспект на доклада. Приемаме ГНСС, които поддържат развитието, модернизацията и диверсификацията на обществените услуги, особено в областта на транспорта. Със сигурност всички аспекти на използването на ГНСС ще бъдат анализирани. Като имаме предвид това, бихме поставили под въпрос границите на потенциалните приложения на тези програми в контекста на очакваната конкуренция между ЕС и Съединените щати по отношение на функционалността и ефективността на системите.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) имат важни и извънредно полезни приложения при всички видове транспорт. Например те повишават тяхната безопасност, екологичност и икономичност. Тези системи имат важна роля за поддържане и разширяване на употребата на така наречените интелигентни транспортни системи. Но подобно на други технологии, практическите резултати от прилагането им не могат да се разглеждат отделно от техния икономически и социален контекст и от целите и задачите, за които се използват. Поради това не е изненадващо предложението за използване на тази система и за улесняване на създаването на Единното европейско небе, но ние бихме желали да се дистанцираме от този аспект на доклада.

Приемаме глобалните навигационни спътникови системи, които поддържат развитието, модернизацията и диверсификацията на обществените услуги, особено в областта на транспорта.

Със сигурност всички аспекти на използването на системата ще бъдат анализирани. Като имаме предвид това, бихме поставили под въпрос границите на потенциалните приложения на тези програми в контекста на очакваната конкуренция между ЕС и Съединените щати по отношение на функционалността и ефективността на системите.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) През юни 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), който съдържаше 24 конкретни препоръки. Планът за действие беше изготвен по време, когато вече се използваха глобални навигационни спътникови системи, и по-специално европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS). Спътниковите навигационни системи трябва да могат да работят съвместно и да се използват както в пътническия, така и в товарния транспорт. Според мен Комисията трябва да предприеме необходимите стъпки за координиране на изпълнението на плана за действие и гарантиране на напредъка на политиката на ЕС в областите, свързани с приложенията на ГНСС.

 
  
MPphoto
 
 

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. (IT) Въпреки че сме съгласни с някои аспекти на предложението на г-жа Ţicău, по много други въпроси не изпитваме такава сигурност. Такива са например определянето на начините за финансиране на поддръжката на системата „Галилео“, след като тя заработи, които се оценяват на 800 милиона евро годишно, потенциалните рискове при защитата на данните, свързани с използването на приложения и услуги чрез глобална навигационна спътникова система, както и неотложната необходимост от допълнително финансиране, за да се гарантира, че скоро ще започне успешна експлоатация на европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и на „Галилео“. Поради това предложението не трябва да се отхвърля, но не бих могъл да го подкрепя напълно.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма.(FR) Приемането на доклада е важна стъпка напред, тъй като полага основите за внедряване на глобални спътникови навигационни системи и по-специално за разработване на системата EGNOS, която трябва да осигури възможност за използване на системата „Галилео“. Гласувах в подкрепа на доклада и защото той предоставя възможност за предприемане на конкретни мерки за улесняване на развитието на транспорта в Европа, ще окаже важно въздействие върху безопасността и екологичността и ще подобри условията на работа на пътния транспорт.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото на 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Планът за действие е подготвен с отчитане на пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и в частност разработването и използването на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие). EGNOS е предшественик на системата „Галилео“. ГНСС са необходими за разработването на интелигентни транспортни системи (ИТС), които гарантират по-ефективен, по-чист и по-безопасен транспорт, а пълноценното предоставяне на услуги от ИТС изисква наличие на напълно работоспособни ГНСС. EGNOS и „Галилео“ могат да допринесат значително за управлението на движението по пътищата, поради което е необходима осведомителна кампания в този сектор, за да се увеличи използването на предоставяните от системата възможности за събиране на такси, спешно повикване от автомобил (eCall), резервиране онлайн на безопасни места за паркиране на камиони и проследяване в реално време с цел по-безопасен и по-екологичен пътен транспорт.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Това предложение за резолюция на Европейския парламент е важно, защото Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) могат да се използват във всички видове транспорт (сухопътен, морски и въздушен), като повишават ефективността, стимулират икономическия растеж и намаляват замърсяването на околната среда. Същевременно ГНСС е част от основните иновационни цели на стратегията ЕС 2020. Необходимо е да се осигури по-голямо годишно финансиране в сравнение със сегашното, за да може глобалната навигационна система да се реализира по подходящ и еднотипен начин във всички държави-членки на ЕС.

Предложението за резолюция предлага, освен другото, да се осигурят средства за изследвания и разработване на нови приложения на ГНСС в области като изменението на климата, селското стопанство, гражданската защита, системите за предупреждаване за природни бедствия и др. Не на последно място, разработването на европейска ГНСС гарантира независимостта на ЕС от подобни навигационни системи на държави извън ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Подкрепям плана за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) (COM(2010)308), който е насочен към насърчаване на приложенията надолу по веригата чрез сертифициране, стандартизация и координация с промишлеността и с други страни, както и чрез разпространение на информация и кампании за повишаване на осведомеността, регулаторни мерки и засилено финансиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. (IT) С публикуването на плана за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) и разработването и внедряването на Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) Европейският съюз желае да наблегне на гражданските приложения и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Подкрепяме съставения от Комисията целеви план за действие, който включва петнадесет секторни действия, девет от които имат непосредствено и важно приложение в транспорта, най-вече по отношение на популяризирането на EGNOS в други държави. За постигане на максимална ефективност на тази система в областта на транспорта е необходимо тя да не се ограничава само на територията на Европа, а да включва и най-близките ни съседи. Поради това тя приоритетно трябва да се разшири в Северна, Източна и Югоизточна Европа. В областта на гражданското въздухоплаване призоваваме държавите-членки с приоритет да развиват процедурите и услугите, основаващи се на EGNOS, за да създадат единното европейско небе. Ясно е също така, че EGNOS и ГНСС могат съществено да спомогнат за повишаване на безопасността и опазване на околната среда. За постигане на тези цели са необходими подходящи инвестиции в европейския сектор на научноизследователската и развойна дейност.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Сега е необходимо Комисията да координира изпълнението на плана за действие, за да се избегне дублиране на равнище държави-членки и да се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на приложенията в ЕС на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) трябва да обхване целия Европейски съюз и приоритетно да се разшири, за да обхване Южна, Източна и Югоизточна Европа. За да бъде Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) напълно ефективна от транспортна гледна точка, обхватът й трябва да включва целия Съюз и дори да надхвърля границите на Съюза и да покрива близките съседи. В сферата на гражданското въздухоплаване държавите-членки трябва да насърчават разработването и употребата на базирани на EGNOS процедури за приземяване, които, заедно с други базирани на EGNOS услуги в гражданското въздухоплаване, трябва да бъдат сертифицирани приоритетно. Това е стратегическо изискване за въвеждането на реално единно европейско небе. Ясно е също, че EGNOS и ГНСС като цяло могат да допринесат значително за целите, свързани с безопасността и околната среда в пътния транспорт и да облекчат движението по пътищата чрез възможността за използването им при събиране на пътни такси. Необходимо е да намерим начин за финансиране на тази система.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма.(FR) Приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) са основни и важни търговски компоненти на всички сектори, които имат отношение към транспорта, а тяхната ефикасна експлоатация повишава безопасността, екологичността и икономичността на транспорта.

Европейският съюз не може повече да зависи от системи, проектирани първоначално за други цели и от други държави. Предвид значителната добавена стойност, генерирана от проектите ГНСС и „Галилео“ за политиката на ЕС в областта на промишлеността, е ясно, че е необходимо да се гарантира тяхното успешно развитие. Целевият план за действие е най-добрият вариант за даване на нов тласък и съществен принос за постигане на целите по отношение на безопасността и околната среда, както и за подобряване на движението по пътищата.

Освен това спътниковите навигационни системи трябва да са оперативно съвместими с различни други системи, в това число традиционните. Разширяването на обхвата на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие) трябва да има приоритет. Необходимо е системата да се разшири, за да обхване целия европейски континент, а също и държавите от Евро-средиземноморското партньорство, Близкия Изток и Африка. И накрая, Комисията трябва да предложи мерки за гарантиране на подходящо ниво на финансиране, без да се намаляват другите средства, отпуснати за транспортната политика.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Спътниковите навигационни системи трябва да са оперативно съвместими с различни други системи и да притежават възможности за интермодални приложения в пътническия и товарния транспорт. Поради това гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно политиката на ЕС в краткосрочен и средносрочен план относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи, преди всичко защото навсякъде в ЕС трябва да се обръща сериозно внимание на приложението на проектите ГНСС и „Галилео“ в транспортния сектор. Ролята на Комисията тук е особена, тъй като тя трябва да създаде нормативни механизми за отстраняване на разнообразните бюрократични и други пречки и улесняване на гладкото и ефективно изпълнение на проектите. Много важно е също да се осигури подходящо и достатъчно финансиране на тези проекти по критериите за прозрачност и пропорционалност, като се обърне специално внимание на МСП. Трябва да насърчаваме употребата на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване, за да съдействаме за укрепване на програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе и да улесним нейното изпълнение. За европейските спътникови радионавигационни програми е много важно да притежават възможности за мултимодални приложения и да се използват в цяла Европа, а не само в отделни държави, защото ефикасното им изпълнение ще повиши ефективността на товарните превози и ще помогне за решаване на много въпроси, свързани с безопасността и околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ţicău, защото считам, че новите технологии, например спътниковите навигационни системи, които се използват все по-често и са полезни за цялото общество, трябва да се прилагат в транспортния сектор. Ние живеем в глобална система, поради което ЕС трябва да приспособява политиките си към потребностите на различните сектори и да разработи глобална спътникова навигационна система, която е напълно съвместима с добре познатата система GPS, за да осигури бърза и точна информация. Бурното развитие на пазара и очакваният оборот от над 200 милиарда евро през следващите десет години изискват да се осигури подходящо финансиране за разработване на практическите приложения на системата.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Секторът като цяло претърпя огромно развитие от първите услуги на системата за глобално позициониране (GPS) през 2000 г., изпълнявани чрез спътници на САЩ. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2008 г., се оценява на 124 милиарда евро, като се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2025 г. От тази сума 20 % се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност, включително в областта на транспорта. Целта на проекта е да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) е съвместима с GPS, но ще предложи повече възможности, когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. Понастоящем EGNOS е десет пъти по-точна от GPS. Тези характеристики имат непосредствено и важно значение за транспортния сектор, включително за усъвършенстваните системи за подпомагане на водача, поради което гласувам в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Секторът на глобалните спътникови навигационни системи значително се разрасна след 2000 г., когато започна използването им в САЩ. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2025 г., се очаква да бъде 230 милиарда евро, като 20 % ще се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност.

През юни 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) и по-специално на европейската система EGNOS; планът съдържа 24 конкретни препоръки за действие. За да продължи разработването на системата EGNOS, трябва да се даде приоритет на предложените в плана за действие мерки и задължително да се осигурят подходящи инвестиции и финансиране на изследователските и развойни дейности. Липсата на европейско финансиране по седма и осма рамкови програми за участие на малки и средни предприятия в този изследователски проект би намалила привлекателността му за търговските оператори. Гласувах в подкрепа на предложението, за да съдействам за по-нататъшното развитие на системата EGNOS и за осигуряване на европейско финансиране за системата.

 
  
MPphoto
 
 

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. (EN) Публикуваният от Комисията план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи показва, че съществува огромно търсене, и стойността на услугите, предлагани на този пазар, се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2015 г. Европа изостава в световната надпревара в тази област и текущият ни пазарен дял от 25 % е под очакванията. Трябва да осигурим предприемането на необходимите мерки, за да може този сектор да достигне пълния си потенциал. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) осигурява десет пъти по-висока точност от GPS, като в близко бъдеще се очаква точността да достигне 45 сантиметра. Системата има очевидни приложения във въздушния и морския транспорт, като може да се използва и в пътния транспорт. От друга страна, трябва да помним, че не бива да нахлуваме прекалено в живота на европейските граждани, тъй като технологията очевидно създава проблеми по отношение на неприкосновеността на личния живот. Като цяло подкрепям ENGOS и ГНСС, които могат да подобрят безопасността и опазването на околната среда, и считам, че са необходими подходящи инвестиции в свързаните с тях изследователски и развойни дейности. Пропускът във финансирането трябва да се отстрани, за да пожънем полезни резултати от тези проекти.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма.(PT) В съответствие с плана за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), публикуван от Комисията на 14 юни 2010 г. с цел да подкрепи европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), трябва да се предприемат действия за разширяване на обхвата на навигационната система върху цялата територия на ЕС. Разширяването на системата би имало огромни предимства в областта на икономиката и безопасността. За целта са необходими значителни инвестиции в иновациите и развойната дейност. Само така е възможно, първо, системата да реализира пълния си потенциал, и второ, да достигне ниво на развитие, което да осигури възвръщаемост на средствата. В тази област вече има постигнат огромен напредък. Например в близко бъдеще се очаква да е възможно определянето на географското местоположение с точност 45 сантиметра. По тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма.(IT) На днешното пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург гласувахме доклада относно транспортните приложения на глобалните навигационни спътникови системи. През 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС). В плана за действие са изложени необходимите мерки за гарантиране на успеха на спътниковата навигация. Общата насока на плана за действие е пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и по-специално разработването и внедряването на Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS).

EGNOS е предшественик на системата „Галилео“. ЕС създаде проекта EGNOS (и „Галилео“), за да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Считам за необходимо, както изтъква и г-жа Ţicău, да се заделят допълнителни средства за финансиране на програмата „Галилео“, например чрез създаване на резервен фонд за проекта „Галилео“ в рамките на бюджета на ЕС, който да покрива допълнителните разходи, без това да е в ущърб на другите програми.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Общата насока на плана за действие е пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и по-специално разработването и внедряването на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие), която е предшественик на системата „Галилео“. Секторът като цяло претърпя огромно развитие от първите GPS услуги, изпълнявани чрез спътници на САЩ през 2000 г. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2008 г., беше 124 милиарда евро, като се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2025 г. От тази сума 20 % се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност, включително в областта на транспорта.

ЕС създаде проекта EGNOS (и „Галилео“), за да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. EGNOS е съвместима с GPS, но ще предложи повече възможности, когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. EGNOS е десет пъти по-точна от GPS.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Подобно на докладчика, и аз подкрепям плана на Комисията за разработване на EGNOS и „Галилео“, който се основава на девет хоризонтални мерки с непосредствени приложения в областта на транспорта. Внедряването на EGNOS в пълна степен на територията на цяла Европа и близките ни съседи ще окаже значимо положително въздействие върху цялата европейска икономика, върху безопасността и опазването на околната среда и ще спомогне за облекчаване на движението по пътищата. За да постигнем тези цели, ни е необходимо подходящо финансиране на изследователската и развойна дейност, което понастоящем е недостатъчно. ЕС всъщност е единственият търговски блок, който не предоставя пряко финансиране на своята програма за ГНСС.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. (ET) Докладът относно приложенията в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи подкрепя и подчертава ролята и значението на плана за действие в тази област през периода 2010—2013 г., изготвен от Комисията, и въздействието му върху транспорта. Деветте мерки в плана за действие са с непосредствена и важна връзка с транспорта. Планът предвижда използване и разработване на глобални навигационни спътникови системи за всички видове транспорт. Разбира се, ролята им в пътния и въздушния транспорт ще бъде много голяма. Две от мерките, които определено си струва да се споменат, са улесняване на създаването на единно европейско небе и разработването на приложения за интелигентни транспортни системи.

В допълнение, използването на спътници ще позволи да се разработят и внедрят още много други разнообразни приложения. Искрено се надявам, че разработването и внедряването на посочените в доклада системи, приложения и решения ще протече по план, и в близките години те ще започнат да се използват, което ще облекчи ежедневието на търговските дружества и гражданите и ще подобри безопасността по море, във въздуха и по пътищата.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Подкрепям доклада относно разработването и внедряването на европейски системи на базата на „Галилео“ и други спътникови системи и техните приложения в областта на транспорта.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма.(PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) вече са важни за всички политики на ЕС и тяхното разработване и прилагане ще катализира реализирането на стратегията Европа 2020, както и създаването на стратегически и конкурентоспособен сектор в Европа. Приложенията в транспорта съставляват 20 % по обем и 44 % по стойност от всички приложения на ГНСС. Този отрасъл представлява развиващ се световен пазар, на който Европа трябва да има водеща роля и осигурена независимост. Приложенията и услугите на ГНСС в областта на транспорта са от значение и за сигурността, ефективността, икономическите и екологични последствия от използването на всички видове транспорт. Смятам за важно да отбележа, че за постигане на добър растеж е необходимо програмата на европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) да включва всички държави-членки и да притежава оперативна съвместимост със системите на трети държави, за да се гарантират конкуренцията и динамичността на пазара. В заключение, бих искал да отбележа идеята на докладчика за нова многогодишна финансова рамка (МФР), която да осигури подходящо ниво на финансиране на научноизследователската и развойна дейност в областта на ГНСС, както и на внедряването на системата. Трябва да се създадат механизми в помощ на малките и средните предприятия (МСП), които да облекчат достъпа им до това финансиране и да улеснят разработването и търговията с приложения на базата на ГНСС.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) Гласувах в подкрепа на доклада. След като делът на Европа в развиващия се пазар на спътникови навигационни системи не успя да достигне очакваните нива, през юни миналата година Комисията предложи план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Комисията разумно избра целеви план за действие, чиито препоръки включват не само създаването на единното европейско небе, което вече е с многократно потвърден от Съюза приоритет, но обхващат и пътния транспорт, където ГНСС ще имат важен принос за реализиране на нашите цели в областта на безопасността и опазването на околната среда. Като цяло планът за действие е съставен по такъв начин, че да гарантира възможност за включване на европейския пазар в конкуренцията в този сектор, стойността на чийто услуги в световен мащаб се предвижда да достигне 230 милиарда евро до 2025 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма.(PL) Убеден съм, че действията в подкрепа на приложенията на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване са от решаващо значение за изпълнение на Програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR). За съжаление, както докладчикът отбелязва в своя документ, внедряването на системата „Галилео“ продължава да затъва в нови проблеми. Съгласен съм с призива на Комисията за бързо сертифициране на EGNOS в гражданското въздухоплаване. Често съм подчертавал, че поддържам идеята за единно европейско небе и Програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе.

Бързото и цялостно създаване на европейско въздушно пространство е много важна стратегическа стъпка към действителна интеграция на Съюза и укрепване на единния пазар. Без „Галилео“ няма да имаме SESAR, а без SESAR не можем да създадем единно европейско небе 2. Нека помним, че в тази област имаме работа със скачени съдове — слабост на едно място би имала пагубно въздействие върху останалата част от системата.

 
  
  

Доклад: Brian Simpson (A7-0079/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на въпросния доклад, тъй като трябва да има рамка за оценка на отделните споразумения за въздушния транспорт, въпреки че Парламентът следва да наблюдава преговорите внимателно, а не да изостава и единствено да решава дали да приеме, или да отхвърли окончателния текст.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. Ето защо подкрепям доклада на моя колега, Brian Simpson, относно прилагането на набор от критерии за оценка на съдържанието на тези споразумения. Считам също, че е необходимо насърчаване на балансирания достъп до пазара и на възможностите за инвестиране, както и на лоялната конкуренция, по-специално по отношение на държавните субсидии и на социалните и екологични стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) След влизането в сила на Договора от Лисабон за споразуменията, обхващащи области, за които се прилага обикновената законодателна процедура, се изисква одобрението на Парламента. Гласувах в подкрепа на този доклад, с който се цели да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“. Всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите както по отношение достъпа до пазара, така и във връзка със сближаването на нормативните актове за насърчаване на честна конкуренция, включително по отношение на държавните субсидии и социалните и екологични стандарти. Съгласен съм с докладчика, че Парламентът трябва да следи процеса от самото начало и да се ангажира тясно с темите, които се обсъждат, да установи на какъв етап са преговорите за споразуменията относно въздушния транспорт. Комисията също трябва да е запозната с критериите, които Парламентът ще използва за оценка на дадено споразумение и на неговите елементи.

 
  
MPphoto
 
 

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма.(IT) С влизането в сила на Договора от Лисабон се разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. Новите правомощия на Парламента, въведени с Договора, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата водеща комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Като се има предвид тази промяна, приветствам съответната нова отговорност на Парламента провеждането на преговорите да се наблюдава отблизо. Бих искал да се възползвам от тази възможност, за да отбележа в тази връзка, че за да е добре подготвен да обсъди дали да даде, или да не даде съгласието си, когато преговорите приключат, Парламентът трябва да следи процеса от самото начало, а не след като преговорите са приключили.

Накрая, повтарям призива към Комисията да осигури на Парламента постоянен поток от информация и да представя редовно доклади, в които се анализират слабостите и силните страни на действащи споразумения. Всъщност считам, че въз основа на това Парламентът би могъл впоследствие да оценява по-ефикасно бъдещи споразумения.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма.(IT) Предложението за резолюция на Европейския парламент, засягащо сключването на международни споразумения относно въздушния транспорт, включва много от ключовите принципи, които се подкрепят от Северната лига. Тук се отнася необходимостта да се осигурят равни права на достъп до пазара на авиокомпаниите от всички държави-членки, за да се предотвратят практиките на скрит дъмпинг, финансирани директно чрез национални политики, в нарушение на правилата на Общността относно държавната-помощ. В предложението се изразява и безпокойство относно безопасността на гражданите, като се потвърждава същественото значение на създаването на референтна рамка относно безопасността. Друг принцип, който се отстоява от Северната лига и се утвърждава в предложението, засяга прозрачността на дейностите на европейските институции за гражданите на ЕС, чиито интереси се представляват пряко в Парламента. За тази цел в предложението на практика се набляга на необходимостта Комисията да изпълни задължението си непрестанно да информира Парламента за напредъка на своите преговори с оператори извън ЕС. Поради изброените по-горе причини реших да гласувам в подкрепа на това предложение.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото съм съгласна, че всеобхватни споразумения за въздушен транспорт между ЕС и съседните държави могат да донесат само ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите в много отношения: поддържане на сигурността и екологичните стандарти и насърчаване на благоприятна делова среда. Целта на доклада е да се опрости и изясни сключването на споразумения за въздушен транспорт и приемането на решения относно такива споразумения като Европейският парламент предварително информира Комисията за критериите, въз основа на които той ще взема решението си дали да даде, или да не даде съгласието си за сключване на конкретно споразумение от името на ЕС. В доклада Парламентът също така насочва вниманието на Комисията и на Съвета към споразуменията, които, ако бъдат сключени, могат да са от полза за ЕС и гражданите му, но които, поради една или друга причина, ЕС все още не е сключил със страни като Русия, Китай, Япония и Индия.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международни споразумения. Това означава, че за комисията по транспорт и туризъм е естествена стъпка да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт. Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят значителни ползи, като предлагат подобрени услуги на пътниците и товарните превозвачи, както от гледна точка на разнообразие, така и на разходи, като същевременно дават на авиокомпаниите нови възможности и конкурентно предимство.

Действително, нормативното сближаване може много да помогне за насърчаването на лоялната конкуренция, особено с оглед на държавните субсидии, социалните и екологичните стандарти. Жалко, че Съветът все още предстои да даде мандат на Комисията да започне проговори относно глобално споразумение за въздушен транспорт с важни търговски партньори като Китайската народна република и Индия, въпреки че предложението в тази посока е от 2005 г. Икономическият растеж на този регион увеличава стойността на подобни споразумения.

 
  
MPphoto
 
 

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива, защото все по-значимият принос на въздухоплаването носи със себе си много предимства за европейската икономика, но и доста недостатъци. Считам, че на институцията, към която принадлежа, а именно Парламента, следва да се предоставят по-големи надзорни правомощия, за да може тя да разбере напълно кои видове споразумения заслужават да получат нейното съгласие и кои не. Начинът, по който бихме гласували, би бил резултат от внимателното проследяване на резултатите от преговорите, при което следва да се насърчава съблюдаването на международното законодателство относно социалните права, пълното признаване на практиките и процедурите за сертифициране, обмена на данни, свързани с безопасността и съвместните проверки на място. Единствено като даваме съгласието си за амбициозни споразумения, в които се зачитат принципите, отстоявани от ЕС, можем действително да допринесем за осъществяването на неговите дейности и за усъвършенстването му.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Считам, че възможността за сближаване на нормативните актове, която се създава от определени международни споразумения относно въздушния транспорт, ще се реализира чрез създаване на условия за лоялна конкуренция. Това е не само от полза за отрасъла в ангажираните страни, но и представлява възможност за стандартизация и укрепване на социалните и екологични стандарти. При услугите, които се предлагат на пътниците и на товарните превозвачи, също ще се постигне значително подобрение, което не би било толкова забележимо, ако се приложат други средства, като например двустранни споразумения.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Сключването на всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори е особено важно от гледна точка на достъпа до пазара и сближаването на нормативните актове, тъй като чрез него се насърчава лоялната конкуренция, еднаквото равнище на социалните и екологичните стандарти и така нататък. Това е от полза за всички страни: пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите. По отношение на хоризонталните споразумения е важно също да се приведат съществуващите двустранни споразумения в съответствие с правото на ЕС, за да се гарантира по-голяма правна сигурност, да се увеличи прозрачността и да се предоставят допълнителни ползи по отношение опростяването, като същевременно се гарантира, че всички авиолинии в Съюза ще се ползват от същите права. С влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът започна да играе по-важна роля в тази област, тъй като съгласието му стана необходимо за сключването на тези международни споразумения. Затова гласувам в подкрепа на този доклад, с който се цели да се установят някои общи принципи и последователен набор от стандарти. В него се набляга и на значението на непрестанното информиране на Парламента, за да може той да следи процеса от началото, тъй като това ще му даде възможност да изразява опасенията и приоритетите си.

 
  
MPphoto
 
 

  Rachida Dati (PPE), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на този доклад поради две основни причини. Първо, в доклада се препоръчва засилване на ролята на Европейския парламент в съответствие с новите правомощия, предоставени му от Договора от Лисабон, относно сключването на международни споразумения с трети държави. В това отношение, в доклада се набляга на необходимостта от задълбочаване на диалога с Европейската комисия на различните етапи на преговори и в наблюдението на действащите споразумения. Второ, в доклада се изтъква необходимостта от сключване на споразумения за безопасност на въздухоплаването с трети държави, които разполагат със значима промишленост в областта на самолетостроенето; това е изискване от първостепенно значение, като се има предвид разумната необходимост да се гарантира все по-голяма авиационна безопасност.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма.(FR) След влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент има повече правомощия за намеса при сключването на международни споразумения между Европейския съюз и трети държави. В тази връзка с приетия днес доклад на Brian Simpson ще се даде възможност за по-добро дефиниране на ролята на Парламента в международните преговори в областта на въздухоплаването.

Приветствам факта, че Парламентът настоява по-специално за включване в споразуменията, сключени от Европейския съюз, на взаимно признаване на стандартите за сигурност и безопасност на въздухоплаването, както и за по-добри гаранции за защита на правата на пътниците.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон, тъй като в него се набляга на значението на това Парламентът да се „информира незабавно и подробно за всички етапи“ на процедурата по договаряне на споразумения между ЕС и трети държави или международни организации.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Договорът от Лисабон предостави на Парламента нови правомощия за одобряване на международни споразумения. Сред тях особено важни са международните споразумения относно въздушния транспорт, като се имат предвид свързаните с тях различни потребности в сферата на сигурността и координацията. За да се оцени едно споразумение, са необходими критерии, основани на стриктно проучване и наблюдение на преговорите. Надявам се, че Комисията и Парламентът ще могат да си сътрудничат активно за непрестанното повишаване на качеството и строгостта на този вид споразумения.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Докладът на г-н Simpson засяга международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). От 1 декември 2009 г., с влизането в сила на ДФЕС, правомощията на Парламента се увеличиха и той пое отговорности за участие в процеса на съвместно вземане на решения в много области, включително в сферата на въздухоплавателните услуги. Във връзка с това Комисията по транспорт и туризъм внесе за разглеждане този доклад, който изглежда изключително положителен и навременен и с който се установяват някои общи принципи, с които съм напълно съгласен. По този начин Парламентът ще може да следи целия процес от началото чрез информацията, предоставяна му от Комисията, по-специално чрез Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“, и внимателно да оценява споразуменията, за които постъпва искане той да гласува, независимо от това дали те са хоризонтални, всеобхватни или споразумения за безопасност.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Международните споразумения относно въздушния транспорт, предвидени в Договора от Лисабон, са наднационални споразумения, за които се планира да се припокриват със съществуващите двустранни споразумения, прилагани от държавите-членки. Ние многократно изразихме нашата позиция против този принцип в поредица от споразумения, по които Парламентът даде мнения, наред с критики, засягащи всеобхватността на тези споразумения, които, без изключение, са насочени към либерализацията и приватизацията на сектора. Докладчикът – който, нещо особено важно, е от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – твърди, че „споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите“.

Реалното състояние на нещата обаче в този и в други сектори, в които се наблюдава увеличаване на либерализацията, като например в железопътния транспорт, опровергава тези обещания за ползи. Ако действително има някой, който печели от процесите на монополна концентрация в сектора на въздушния транспорт – която неизбежно следва либерализацията и „свободната конкуренция“ – това не са пътниците, нито работниците, нито така наречените „национални превозвачи“, а по-скоро големите европейски компании в сектора. Това са причините, поради които гласувахме с „против“.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Този доклад засяга международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон. Това са международни споразумения, за които се предвижда да бъдат хармонизирани със съществуващите двустранни споразумения, прилагани от държавите-членки и да се припокриват с тях.

Докладчикът заявява, че „споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите […] по отношение на достъпа до пазара“.

В действителност обаче практическото прилагане на тези споразумения на ниво ЕС вече ни показа, че такива обещания за ползи звучат неубедително както за работниците, така и за пътниците.

Скритата цел на повечето от тези споразумения е отварянето на пазара и либерализирането на сектора, мотивирано от свободната конкуренция или от пренебрегването на нарушенията в него, от ползите, които най-силните компании могат да извлекат от него и погрешното екологично решение за намаляване на въглеродните емисии и за включване на въздухоплаването в системата за търговия с емисии.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. се разшириха условията, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международни споразумения. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. В миналото с Парламента бяха провеждани само консултации по такива споразумения. Новите правомощия, предоставени на Парламента от Договора от Лисабон обаче носят със себе си и нови отговорности.

Според мен Парламентът трябва да е в състояние да следи развитието на преговорите, преди да се изправи пред избора да приеме или да отхвърли окончателната формулировка на отделните международни споразумения. Освен това съответните критерии за споразумения относно въздушния транспорт с трети държави следва да включват възможност за балансиран подход към пазарите и възможностите за инвестиране, както и лоялна икономическа конкуренция в областта на държавните субсидии и екологичните и социални стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма.(IT) Новите правомощия, предоставени от Договора от Лисабон, означават, че ние също можем да изразяваме мнение по въпросите от областта на въздухоплаването в споразуменията относно въздушния транспорт. В доклада се набляга на лоялната конкуренция, а оттук и на необходимостта да се наблюдава, наред с останалото, държавното финансиране, като същевременно се отчитат екологичните аспекти и се гарантира високо равнище на права на пътниците. Ние подкрепяме всички тези мерки, така че гласувам за приемането на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Съгласен съм с този документ, защото Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Предвид тази промяна комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) По време на днешното заседание гласувах в подкрепа на доклада на г-н Simpson относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон. Всъщност след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Парламентът получи правото да одобрява споразумения, обхващащи сектори, спрямо които се прилага обикновената законодателна процедура. Това е значителна стъпка напред, особено като се има предвид предполагаемия демократичен дефицит на ЕС, ако отчетем факта, че преди с Парламента, демократично избрана от гражданите на Европа структура, се провеждаха консултации по такива споразумения едва след тяхното сключване. Затова очакваме Комисията да откликне на призива ни да поддържа информационния поток и да предоставя на ресорната комисия всеобхватна информация относно намеренията за предлагане започването на преговори с оглед на сключването и изменението на международни споразумения относно въздушния транспорт, така че Парламентът като цяло да може да изразява мнението си, след като се е запознал напълно с фактите.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) С Договора от Лисабон се въвеждат нови парламентарни компетентности като на Европейския парламент се предоставят по-големи правомощия за вземане на решения, наред с отговорността да осигурява гладкото протичане на деловите дейности, като предоставя информация и гарантира безопасността на гражданите. Чрез сближаването на нормативните актове на съответните комисии на Европейския парламент, взаимното признаване на стандартите за безопасност и сигурност и гарантирането на възможно най-висок стандарт за международните споразумения относно въздушния транспорт се осигуряват ползи за пътниците и товарните превозвачи от организационно-технически и икономически характер, както и на авиокомпаниите.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, съгласно който всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите както по отношение достъпа до пазара, така и във връзка със сближаването на нормативните актове за насърчаване на честна конкуренция, включително по отношение на държавните субсидии и социалните и екологични стандарти, при условие че бъдат спазени определени стандарти и условия.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма.(IT) Съгласно Договора от Лисабон се изисква одобрението на Европейския парламент за споразумения относно въздушния транспорт, тъй като те обхващат сектор, за които се прилага обикновената законодателна процедура. Съгласни сме с идеята на комисията по транспорт и туризъм да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество. Освен това Комисията следва да бъде добре информирана в целия ход на преговорите, за да има възможност да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“. Следователно Парламентът трябва да следи процеса от самото начало. Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят значителни ползи, като предлагат подобрени услуги на пътниците и товарните превозвачи както от гледна точка на разнообразие, така и на разходи, като същевременно дават на авиокомпаниите нови възможности за реализиране на печалба. Нормативното сближаване може много да помогне за насърчаването на лоялната конкуренция. Накрая, поддържаме тезата, че е от значение да се започнат преговори с важни търговски партньори в Азия, включително Китайската народна република и Индия, тъй като икономическият растеж на целия този регион увеличава още повече значимостта на тези споразумения от гледна точка на развитието на световната търговия.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) С приемането на Договора от Лисабон се увеличи броят на случаите, в които е необходимо одобрението на Парламента, за да се сключи международно споразумение. Понастоящем споразуменията за въздухоплавателни услуги попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Затова комисията по транспорт и туризъм реши да внесе за обсъждане този доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество и във връзка с процедурите, които комисията може да приеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред окончателното решение и възможността единствено да го приеме или отхвърли. Новите правомощия на Парламента, предвидени в Договора от Лисабон, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата компетентна комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Това включва и съответната отговорност провеждането на преговорите да се наблюдава отблизо. Следователно тези допускания трябва да се имат предвид, когато се водят преговори относно международни споразумения в бъдеще.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) В доклада се разглежда рамката за оценка на отделните споразумения относно въздушния транспорт, като се вземат предвид промените по силата на Договора от Лисабон, които следва да се използват при всички бъдещи преговори, заключения и при одобряването им от Парламента (чрез даване на съгласие). Съответните критерии за споразумения относно въздушния транспорт с трети държави включват балансиран достъп до пазари и възможности за инвестиции, както и лоялна конкуренция по отношение на държавните субсидии, екологичните и социални стандарти. Гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. (LT) Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят ползи не само за товарните превозвачи и авиокомпаниите, но и за пътниците. Преди всичко, тези споразумения гарантират еднакви права за всички авиокомпании в Съюза. Освен това ще бъдат прилагани високи стандарти за сигурност и безопасност на въздухоплаването, които са от първостапенно значение за пътниците, екипажите и въздухоплаването като цяло. Като се имат предвид споменатите ползи от споразуменията, считам, че e подходящо да се формулират общи принципи, които следва да се използват при оценката на споразумения относно въздушния транспорт. Важно е с всяко споразумение да се намаляват или премахват ограниченията по отношение на достъпа до пазара и възможностите за инвестиции, да се запазват и подобряват социалните и екологични стандарти, да се предоставят подходящи гаранции за защитата на личните данни и личния живот, да се включва взаимното признаване на стандартите за сигурност и да се гарантира висока степен на защита на правата на пътниците. Следва да се обърне внимание на факта, че Комисията трябва да предприеме незабавни действия за решаване на проблема с полетите над Сибир и да започне преговори за международни споразумения относно въздушния транспорт с Япония и Русия.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) С Договора от Лисабон, който е в сила от 1 декември 2009 г., се увеличи броя на случаите, в които е необходимо одобрението на Парламента за сключване на международни споразумения. Понастоящем споразуменията за въздухоплавателни услуги попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Преди това беше необходимо само провеждане на консултации с Парламента по такива споразумения. Предвид тази промяна комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество, вместо да е изправена пред окончателното решение и възможността единствено да го приеме или отхвърли. Новите правомощия на Парламента, предвидени в Договора от Лисабон, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата компетентна комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Това включва и съответната отговорност да се наблюдава отблизо провеждането на преговорите. На възможностите, определени в този доклад, за който гласувах, може да се гледа като на съставляващи списък с елементи, които могат да се възприемат в зависимост от конкретните обстоятелства, свързани с всяко споразумение.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) След влизането в сила на Договора от Лисабон се засили ролята на Парламента при сключването на международни споразумения относно въздушния транспорт. Комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“.

Тези споразумения могат да бъдат разделени на три категории: хоризонтални споразумения, привеждащи в съответствие съществуващи двустранни споразумения; всеобхватни споразумения, чиято цел е да гарантират лоялна конкуренция и накрая споразумения за безопасност, чиято цел е да се гарантира високо равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване. Освен това в доклада се препоръчва набор от критерии за оценка на съдържанието на споразуменията, включително балансиран достъп до пазарите и възможности за инвестиции, както и лоялна конкуренция по отношение на държавните, екологичните и социалните субсидии. Гласувах в подкрепа с оглед поддържане на постоянен информационен поток и по-добър анализ на силните и слабите страни на тези споразумения.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Тъй като с Договора от Лисабон се разшири обхвата на правомощията на Парламента по отношение на сключването на международни споразумения, съществува необходимост в процеса на предефиниране на статуса му да се предложат нови видове правни рамки за неговата дейност. В тази връзка се появява настоящия доклад. Тъй като Парламентът се сдоби с правомощия и по отношение на споразуменията за въздушен транспорт, важно е да се гарантира, че той ще има достъп до информация в хода на целия преговорен процес. Действително той не може да участва само в края на процеса, при което дейността му да се свежда единствено до изразяване на съгласие или несъгласие с окончателното решение, без да разполага с набор от приложими показатели, за да взема обмислено решение. Предвид необходимостта Парламентът да е ангажиран в рамките на целия процес, следва също така да се обърне внимание, макар и само в общ план, на такива аспекти като условията, при които се предоставя информацията или етапите, на които трябва да се осигури достъп до нея.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Преди това с Парламента бяха провеждани само консултации по такива споразумения. Предвид тази промяна, комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) В доклада се установяват някои общи принципи относно добрата комуникация между Парламента и Комисията при приемането на международни споразумения относно въздушния транспорт и във връзка с разработката на общи методи за оценка на тези споразумения. Благодарение на Договора от Лисабон Парламентът придоби допълнителни правомощия и съответни отговорности и сега трябва да наблюдава отблизо провеждането на преговорите и сключването на споразуменията относно въздушния транспорт. Като се има предвид голямото значение на тези споразумения, особено по отношение на гарантирането на по-добри услуги за пътниците и на нови възможности за превозвачите, би било добра идея Парламентът да информира Комисията за своите опасения и критерии за оценка от самото начало, без да изчаква приключването на преговорите.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. (ET) Договорът от Лисабон предостави по-големи права на Парламента, едното от които е, че се изисква одобрението на Парламента за сключването на международни споразумения. На комисията по транспорт и туризъм доста често й се налага да оценява и да се занимава с различни споразумения за въздушен транспорт. Мисля, че този доклад значително ще подпомогне и опрости работата на комисията по транспорт и туризъм, защото в него се изтъкват общите принципи относно начина ни на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по отношение както на съдържанието, така и на мерките.

Освен това докладът ще спомогне за изясняване на различните авиационни споразумения и за обработката им по най-семплия начин, като в него са изложени и критериите, на които следва да обърнем внимание и аспектите, които трябва да следим. В допълнение, докладът ще спомогне за прилагането на процеса на усъвършенстване на споразуменията относно въздушния транспорт и определяне на необходимите етапи на работа на различните институции по тях. Считам, че този доклад е необходим и затова подкрепих приемането му.

 
  
MPphoto
 
 

  Brian Simpson (S&D), в писмена форма. (EN) В този доклад се предвижда създаването на рамка, даваща възможност на Парламента да поеме задълженията си съгласно Договора от Лисабон по отношение на международните споразумения относно въздушния транспорт. Комисията по транспорт и туризъм държеше да се гарантира, че при разглеждането на индивидуалните споразумения с отделните суверенни държави в Парламента ще се използват едни и същи процедури и насоки, с които да работят докладчиците, за да ни се осигури последователен подход и да ни се даде възможност да разглеждаме важните аспекти, включително съответните условия на безопасност и социални условия. Ще гласувам в подкрепа и се надявам Парламентът да подкрепи доклада ми, за да може предложената рамка да влезе в сила

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон доведе до институционализирането на нови области, в които е необходимо одобрението на Парламента при сключването на международни споразумения. Споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория, тъй като те са част от обикновената законодателна процедура. Това налага Парламентът да бъде редовно информиран, за да се гарантира съгласувана оценка на целия преговорен процес, както и за да може той същевременно да изразява мненията си и да заявява своите приоритети.

Докладът съдържа насоки за това как следва да се анализират споразуменията относно въздушния транспорт от гледна точка на съдържанието и процедурите, чието приемане предстои. Представени са три категории споразумения, с които се преследват различни цели, а именно, хоризонтални споразумения, всеобхватни споразумения и споразумения за безопасност.

Гласувам в подкрепа на това споразумение, тъй като считам за съществено, че в позицията, възприета от Европейската комисия и подчертана в този доклад, се посочва, че Парламентът трябва редовно да следи целия процес чрез споделяне на информация и че Комисията трябва да представя доклади, в които се анализират слабостите и силните страни на действащи споразумения не по-рядко от веднъж на три години. Споразуменията следва да се одобряват с продуктивно междуинституционално съгласие, с което се дава възможност на Европейските институции активно да участват в тях.

 
  
MPphoto
 
 

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Simpson относно споразуменията относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон предвид факта, че сега на Парламента се пада по-голям дял отговорности, когато става въпрос за преговори по международни споразумения. Нещо повече, споразуменията относно въздушния транспорт с трети държави спомагат за развитието на международния въздушен транспорт и за гарантиране на сигурността на закона.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) В резултат на възлагането на новите компетентности на Парламента по силата на Договора от Лисабон, в бъдеще по-често ще му се представят за оценка и одобрение международни споразумения относно въздушния транспорт. Затова докладчикът предлага да се формулират някои общи принципи, за да се улеснят и подобрят тези оценки. Въпреки че по принцип признава ползите от такива споразумения, докладчикът не се отказва от диференцирания подход и неколкократно призовава за конструктивен диалог между Комисията и Парламента.

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма.(PL) Приветствам резултатите от днешното гласуване, особено предвид факта, че бях докладчик за документа по споразумението относно въздушния транспорт между Европейския съюз и Съединените щати, който беше особено важен документ. Взети заедно, на въздухоплавателните пазари в Европейския съюз и Съединените щати се падат около 60 % от въздушния трафик в света. С бъдещото отваряне на пазара за въздухоплавателните предприятия на ЕС и САЩ при недопускане на дискриминация ще се предлагат по-добри услуги на пътниците и на въздушните превозвачи, ще се осигурят значителни икономически ползи и ще се разкрият нови работни места. За съжаление, Европейският парламент не взе участие в преговорите по споразумението между ЕС и САЩ и затова не можа да повлияе на съдържанието на документа. Това положение е недопустимо. Ето защо приемам основната теза в доклада Simpson относно международните споразумения относно въздушния транспорт, който беше приет днес. Европейският парламент трябваше да участва в преговорите от самото начало, или поне трябваше да бъде редовно информиран за напредъка им.

 
  
  

Препоръка за второ четене: Saïd El Khadraoui (A7-0171/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Подкрепям настоящия доклад с оглед на новите елементи, въведени от Съвета, особено по отношение на целевото заделяне на средства, по-голямата прозрачност и стимулите за подновяване на автомобилния парк, капацитета на превозните средства и възможността за по-ефективна промяна на инфраструктурата. „Евровинетка III“ ще даде възможност на държавите-членки да налагат такси на ползвателите на пътната мрежа, ако те преценят, за външните разходи, а именно замърсяването на въздуха и шума, така че да се въведе принципът „замърсителят плаща“ за автомобилния транспорт. В очакване на Бялата книга, предвиденото сега законодателство изисква от държавите-членки и Комисията да направят следващите стъпки към една по-устойчива и оперативно съвместима транспортна система, с хармонизирана система на таксуване, която интернализира повече външни разходи.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) С проекта за директива относно налагането на такси върху тежкотоварните автомобили за ползване на определени инфраструктури (Директивата „Евровинетка“), държавите-членки вече ще бъдат в състояние да прилагат такси върху замърсяването на въздуха и шума от автомобилния транспорт. Тази мярка, която прилага принципа „замърсителят плаща“, има за цел да насърчи постепенното подновяване на камионите, които пътуват по пътищата ни. Това може да представлява и нов източник на финансиране за по-чисти форми на транспорт като железопътния транспорт и речното корабоплаване. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-н Saïd El Khadraoui. Призовавам обаче държавите-членки да се въздържат при прилагането на евровинетката: това не трябва да застрашава търговската и финансова стабилност на товарните превозвачи и дружествата, които използват превози.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. (GA) Повечето ирландски стоки, които се продават на пазара на Европейския съюз, се транспортират по пътната мрежа и затова аз гласувах против мерките, препоръчани в настоящия доклад, защото те биха наложили прекомерни разходи за ирландските превозвачи, износители и производители. Директивата „Евровинетка“ вече включва такси, но държавите-членки не са задължени да налагат тези такси. Евровинетката в момента е в сила на 15 000 км от европейски магистрали, включително половината от платените магистрали в Европейския съюз. Въпреки че подкрепям решаването на проблема с шума и замърсяването на въздуха и насърчаването на хората да използват по-чисти автомобили, ако тази директива бъде разширена и се включат таксите за шума и замърсяване на въздуха, ирландските превозвачи, които превозват ирландски износ за Европа, ще пострадат много вследствие на това.

Много ирландски стоки се изнасят за чужбина и допълнителните разходи, предложени в доклада, могат да нанесат огромни щети на ирландския износ и транспортните дружества, и това може да е фатален удар върху онези малки предприятия, които в момента постигат само малък марж на печалба.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящата обща позиция по Директивата „Евровинетка“, представена на второ четене от Съвета и Парламента. Основните цели на директивата са да се даде възможност на държавите-членки да налагат такси на ползвателите на пътната мрежа за някои външни разходи, с други думи, да се приложи принципът „замърсителят плаща“, както и да се дадат на държавите-членки допълнителни възможности да направят националните си системи за таксуване на пътищата по-ефективни. Приветствам целите за намаляване на замърсяването и прилагане на принципа „замърсителят плаща“ в областта на автомобилния транспорт. Аз също така подкрепих и предложението приходите от евровинетката да бъдат разпределяни за инвестиции в пътната инфраструктура и да бъдат използвани, за да се направи транспортът по-екологосъобразен. Насърчаването на устойчивия транспорт е основен елемент от общата транспортна политика. За тази цел трябва да намалим въздействието на транспортния сектор върху изменението на климата и отрицателните последици от транспорта, по-специално задръстванията, които възпрепятстват мобилността, както и шума и замърсяването на въздуха, които вредят на здравето и околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Въпреки че приветствам споразумението, постигнато по отношение на Директивата „Евровинетка“, аз все пак далеч не съм напълно удовлетворен. Като подкрепяме компромиса, постигнат между Парламента и Съвета, ние слагаме край на дълги години на преговори. Това определено е стъпка в правилната посока, но тя е едно минималистично споразумение, което няма реален ефект. В действителност, държавите-членки само ще имат възможност, но те по никакъв начин не са задължени, да накарат тежкотоварните автомобили да плащат за външните разходи, които причиняват. Факт е, че идеята вече беше представена и това реалния положителен аспект, който ми дава възможност да гласувам за компромиса. Въвеждайки принципа „замърсителят плаща“ за тежкотоварните автомобили, директивата проправя пътя за признаването на публичните ни политики за интернализация на външните разходи, причинени от транспорта. Принципът на прозрачност на приходите и инвестициите също е налице, която да се надяваме ще бъде прецедент при оценяването на публичните политики: в действителност, държавите-членки ще трябва редовно да се отчитат пред Комисията. Трябва обаче да се изрази съжаление за ниския праг на разпределение на приходите за трансевропейските транспортни мрежи (ТТМ) (15 %). Освен това ще трябва и да се гарантира, че ангажиментът, поет от държавите-членки, за инвестиции в устойчиви проекти, се спазва.

 
  
MPphoto
 
 

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма.(IT) Докладът, който обсъждаме днес, е особено важен, защото той предвижда изменение на Директива 1999/62/ЕО относно налагането на такси върху тежкотоварните автомобили. Считам, че внасянето на настоящото предложение за нова директива, плод на компромиса, постигнат между унгарското председателство, Комисията и Парламента, е много вредно за италианската икономика, тъй като Италия транспортира близо една трета – или приблизително 200 милиарда евро на година – от всички търгувани стоки, превозвани по пътищата на Европа.

След въвеждането на директивата в европейските транзитни държави, стоките, които се внасят и изнасят от Италия ще бъдат изложени на тежестта от допълнителни такси в по-голяма степен. Аз споделям особено критичната позиция на италианското правителство – то счита, че в условията на големи икономически трудности като тези, на които сме свидетели сега, политическото решение да се засегне един икономически сектор, който е в основата на нашия пазар, никак не е разумно. Според мен малките постижения, постигнати с компромиса, нямат реално въздействие върху един текст, който е в голям ущърб както на италианската система, така и на товарните превози. Нещо повече, ефективността на мярката не е доказана: пътният транспорт и свързаните с него разходи за замърсяване ще продължат да се увеличават, докато не се развие междувидова инфраструктурна мрежа.

 
  
MPphoto
 
 

  John Bufton (EFD), в писмена форма. (EN) Гласувах против настоящото споразумение, защото е от съществено значение да не се позволи на Комисията установи възможност за набиране на приходи, дори посредством косвена такса, без единодушното съгласие на Съвета. В Обединеното кралство в момента не одобряваме схемата за евровинетката. Уестминстърското правителство обаче обмисля въвеждане на такси за тежкотоварните автомобили в съответствие с европейското законодателство до 2015 г. Комисията обаче си е запазила правото да направи въглеродната такса задължителна до 2013 г. Аз не искам гражданите на Обединеното кралство да плащат каквато и да е форма на данък на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Налагането на такса върху тежкотоварните автомобили е мярка, която е в ущърб на отдалечените държави на Европейския съюз, като Гърция, Италия, Испания и Португалия. По принцип това са държавите, които са най-засегнати от финансовата криза, която доведе до фискална и икономическа криза. С оглед на това аз ще гласувам против внесения доклад, защото считам, че неравномерното прилагане на тези такси е несправедливо, като се има предвид, че отдалечените държави ще генерират по-голямата част от приходите, в полза на държавите от централна Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. (RO) Аз гласувах против доклада на г-н El Khadraoui относно налагането на такси върху тежкотоварните автомобили, защото предложението дава възможност за въвеждане на тарифни бариери, което ще увеличи разходите за товарните оператори в периферните държави-членки. Директивата също така ще позволи на държавите-членки да предложат компенсации в замяна на тези такси, което може да доведе до изкривяване на конкуренцията между операторите от различните държави-членки на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма.(FR) Парламентът току-що одобри новите разпоредби за таксите за автомобилния транспорт, като по този начин направи възможно да се гарантира развитието и финансирането на една по-подходяща транспортна политика по отношение на екологичните изисквания, отнасящи се до замърсяването и шума. Въпреки че дружествата за автомобилен превоз на товари вече ще трябва да плащат разходите за шума и замърсяването на въздуха, генерирани от камионите, държавите-членки в замяна ще бъдат задължение да реинвестират приходите, получени от тези такси, в общоевропейските транспортни мрежи, и по-специално в по-ефективни и по-малко замърсяващи транспортни системи. Тези такси са стъпка напред, но те не са достатъчни. Време е държавите-членки да се ангажират с изпълнението на истинска политика за развитие и по този начин последователно да използват всички железопътни и автомобилни транспортни инфраструктури.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма.(FR) Европейският парламент днес одобри преразглеждането на Директивата „Евровинетка“ с голямо мнозинство. Текстът предвижда, че тежкотоварните автомобили ще плащат разходите за замърсяването на въздуха и шума. Одобреното днес споразумение всъщност разрешава на държавите-членки да налагат такси на дружествата за автомобилен транспорт за разходите за шум и замърсяване на въздуха, в допълнение към таксите за ползването на магистралната инфраструктура.

Въпреки че това е значителна преработка, тя представлява само малка стъпка в правилната посока, защото разпоредбите не са задължителни. Затова аз все още чакам с нетърпение да видя нови предложения, които да направят тези мерки задължителни, като към тях ще се включват разходите за всички нанесени щети на околната среда, а принципът „замърсителят плаща“ ще обхване всички видове транспорт.

Текстът също така настоява да се използват всъщност приходите от събиране на пътни такси. В тази връзка Европейският парламент задължава държавите-членки да инвестират част от постъпленията от събиране на пътни такси за подобряване на движението на пътищата и инфраструктурата за мобилност. Също така следва да бъде възможно да се разпределят приходите от тези такси за проекти като тези, които намаляват замърсяването на въздуха или дори на шума.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах против доклада за налагането на такси върху тежкотоварните автомобили, защото смятам, че начисляването на такси за ползването на инфраструктурата може да има отрицателни последици за европейската икономика, особено за отдалечените държави. Имайки предвид, че вече се начисляват няколко данъка и такси на сектора ма автомобилния транспорт, по-специално акцизни мита върху горивата, и с оглед на настоящия икономически климат, смятам, че следва да се обмисли интернализацията на разходите на сектора, така че тези мерки да доведат евентуално до по-голям консенсус между различните заинтересовани страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Преразглеждането на Директивата „Евровинетка“ изисква тежкотоварните автомобили, движещи се по европейските магистрали, да бъдат предмет на принципа „замърсителят плаща“, давайки възможност на държавите-членки да включат разходите за замърсяването на въздуха и шума в националните пътни такси. Тези допълнителни разходи вероятно ще бъдат между три или четири цента на превозно средство на километър. В момента, когато европейската икономика е слаба и конкурентоспособността е по-жизненоважно значение от всякога, този принцип може да послужи, за да направи товарния транспорт още по-скъп, особено за отдалечените държави, за които цената на транспорта се добавя към цената на стоките. Тези държави не само са принудени да поемат цената на горивата, но сега ще трябва и да направят същото с допълнителните разходи за пътни такси, като по този начин губят своята конкурентоспособност. Без да се опитвам да подценявам въпроса за опазването на околната среда, не считам, че сега е времето да се добавя допълнителна тежест на европейските дружества с още една такса.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Начисляването на такса върху тежкотоварните автомобили е мярка, която е в ущърб на отдалечените държави на Европейския съюз, като същевременно осигурява допълнителни приходи за държавите в централна Европа. Постигнатият в тристранните преговори текст е по-малко неблагоприятен за Португалия, отколкото предложението на комисията по транспорт и туризъм, защото той намалява промяната до 175 % и пиковия период за таксуване до пет часа, удължавайки освобождаването на по-малко замърсяващите превозни средства с още една година, тоест, до четири години. Начисляването на тази такса обаче ще остане реалност и ще доведе до увеличение на съществуващите разходи за отдалечените държави на Европейския съюз. Тези нови разпоредби на Директивата „Евровинетка“ ще дадат възможност на държавите-членки да налагат такси върху тежкотоварните автомобили в размер на разходите на шума и замърсяването на въздуха, причинени от движението по пътищата, в допълнение към инфраструктурната такса на платените пътища. Тези допълнителни разходи вероятно ще са в размер на средно три или четири цента на превозно средство на километър. По-малко замърсяващите превозни средства ще останат освободени от такса. Гласувах против предложението на настоящия доклад, защото смятам, че то ще навреди на отдалечените държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Много високата зависимост от автомобилния транспорт е реален проблем – в Португалия зависимостта от този вид транспорт е още по-голяма от средното за Европейския съюз. Това е така поради причини, свързани с околната среда и общественото здраве, заради свързаните с това високи нива на замърсяване и поради енергийни причини, свързани с намаляването на петролните запази и нарастваща трудност на достъп до тази стока. Ето защо е от съществено значение да се насърчи диверсификацията на видовете товарен транспорт, особено със силен ангажимент към железопътния транспорт. За съжаление, тази инвестиция не само не е направена, но в някои държави, включително Португалия, станахме свидетели и на продажба на активи в този вид транспорт. Тези продажби на активи обикновено се увеличават след процеси на либерализация и приватизация. Настоящият доклад разглежда някои от тези въпроси, но не отива по-далеч от това да наложи нова такса върху тежкотоварните автомобили, която ще бъде добавена към съществуващите такси, някои от които неотдавна бяха увеличени в Португалия. Ефективността им е съмнителна по отношение на постигането на заявените цели, тъй като те представляват допълнителна тежест и могат да доведат до фалит на много дружества, като се има предвид настоящата икономическа и социална криза.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Наясно сме, че много високата зависимост от автомобилния транспорт е реален проблем; в Португалия зависимостта от този вид транспорт е още по-голяма от средното за Европейския съюз. Тази ситуация трябва да се промени, независимо дали по причини, свързани с околната среда или с общественото здраве, заради свързаните с това високи нива на замърсяване, или поради енергийни причини, свързани с намаляването на петролните запаси и нарастващата трудност на достъп до тази стока.

Ето защо е от съществено значение да се насърчи диверсификацията на видовете товарен транспорт, особено със силен ангажимент към железопътния транспорт. Някои държави обаче не само не изпълняват този ангажимент, но и в някои държави, включително Португалия, станахме свидетели и на продажба на активи в този вид транспорт, която обикновено се увеличава след процеса на либерализация и приватизация.

Настоящият доклад разглежда някои от тези въпроси, но след това се ограничава, като цели само налагане на нова такса върху тежкотоварните автомобили, която ще бъде добавена към вече съществуващите такива, някои от които неотдавна бяха увеличени в Португалия, като например „скритите такси“. Ефективността им е спорна от гледна точка на ефективното постигане на тези цели, тъй като те представляват допълнителна тежест и могат да доведат до фалит на много дружества, като се има предвид настоящата икономическа и социална криза.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Измина известно време след приемането на становището на Европейския парламент относно Директивата „Евровинетка III“ на първо четене. Директивата следва да даде възможност на държавите-членки – ако те пожелаят това – да събират такси от ползвателите на пътната мрежа за определени (ограничени) външни разходи, така че принципът „замърсителят плаща“ най-накрая да може да бъде въведен в областта на автомобилния транспорт.

Тя също така дава на държавите-членки допълнителни възможности за увеличаване на ефективността на националните системи за събиране на пътни такси, което представлява по-добър инструмент за управление на потреблението в транспортния сектор. Становището на Съвета потвърди тези цели и сега вече е желателно и Комисията да предприеме стъпки, които ще доведат до трайно устойчиво развитие на транспорта, сътрудничество, хармонизирана система за пътни такси и по-нататъшна интернализация на външните разходи.

 
  
MPphoto
 
 

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. (EN) В действителност настоящото предложение ще има несъразмерно въздействие върху периферните държави-членки в Европейския съюз, като Ирландия, тъй като намиращите се в центъра държави-членки разполагат с възможността да преминат към железопътен транспорт. По изчисления на Ирландската асоциация на износителите, камион, пътуващ от Ирландия за континентална Европа през Хоулихед и Доувър, ще дължи такса за ползване на пътната мрежа в размер на 120 евро и външни разходи в размер на 30 евро. Ето защо за едно двупосочно пътуване ще се дължи такса в размер на 300 евро в резултат на това законодателство. Основните сектори на износ, които ще бъдат засегнати, включват фармацевтичните продукти, ИКТ, медицинските изделия, млечните продукти и други хранителни продукти. Освен това, в сектора на автомобилния товарен превоз работят над 30 000 души в Ирландия. Равносметката е, че тези нови такси ще увеличат разходите по транспортирането на ирландския износ за пазарите в Европа. Гласувах против настоящия доклад, защото Европейският съюз трябва да търси начини да подобри конкурентоспособността в съответствие със стратегията „Европа 2020“ вместо да въвежда законодателство, което застрашава конкурентоспособността ни.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма.(IT) Одобряването на Директивата за таксите, налагани върху тежкотоварните автомобили, от страна на Парламента е стъпка напред по отношение на опазването на здравето на европейските граждани и ангажимент за намаляване на вредните последици от замърсяването, причинено от тези автомобили. За пръв път в сектора беше въведен принципът „замърсителят плаща“, с цел да се насърчат алтернативи като железопътния транспорт. Съобразно постигнатия компромис обаче трябва да се отдаде дължимото внимание и на защитата на автомобилния превоз на товари, който не трябва да бъде санкциониран прекомерно. Затова държавите-членки трябва да се стремят по-ефективно да използват приходите, събрани от евровинетката, например, чрез инвестиции в подобряване на инфраструктурата и насърчаване на използването на по-малко замърсяващи товарни автомобили, така че да се гарантира, че ползите от директивата се ползват от всички засегнати сектори.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на доклада на моя колега, Saïd El Khadraoui, относно преразглеждането на законодателството на Европейския съюз за евровинетката, което ще позволи да се наложат такси на тежкотоварните автомобили. За пръв път ще бъде приложен принципът „замърсителят плаща“ на автомобилния транспорт и ще бъде възможно да се налагат такси върху тежкотоварните автомобили за шума и замърсяването на въздуха, когато те ползват магистралите на Европейския съюз. Това е иновативна инициатива, която приветствам, защото тя дава възможност да се вземат предвид екологичните и социалните разходи и не се ограничава само до инфраструктурните разходи. Все пак е жалко, че амбициозните планове на Европейския парламент за строги екологични изисквания бяха възпрепятствани от Съвета на министрите под претекст за прекалено високи допълнителни разходи. Въпреки всичко това настоящият доклад е истинска стъпка напред по отношение на опазването на околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Подкрепих настоящия документ, защото целта му е да се наложат такси върху тежкотоварните автомобили в зависимост от това по кое време на деня пътуват, по време или извън пиковите часове, и в зависимост от издавания звук и обема на цилиндъра. Най-малко 15 % от средствата, събрани от такси, се инвестират в други проекти, свързани с намаляването на въглеродния диоксид. Добре е, че днес сме готови да противодействаме на изменението на климата и, в областта на автомобилния транспорт, най-накрая се стремим да приложим принципа „замърсителят плаща“. Без съмнение, това ще даде на държавите-членки допълнителни възможност да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава, че може да се изготви един по-добър инструмент за управление на потреблението на транспорта. Аз обаче все още считам, че тези инструменти са икономически полезни и благоприятни само за няколко централни транзитни държави-членки на Европейския съюз и следователно напълно неблагоприятни или по-малко благоприятни за голям брой държави-членки на Европейския съюз, разположени в близост до границите на Европейския съюз, на изток, юг, запад и север. Ето защо считам, че би си струвало да се направи пълна оценка на този аспект, да се разгледа отново и едва тогава да се приеме.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) Бих искал да изразя пълната си подкрепа за директивата за налагане на такси върху тежкотоварните автомобили. По-специално, бих искал да подкрепя една разпоредба, която е много важна за околната среда в Европа. Надявам се, че по-ниските такси за автомобилите, които са по-малко замърсяващи, ще мотивира собствениците на транспортни дружества, които не са подновили автопарка си, да направя това. Освен това земеделските култури, които растат в близост до често използвани пътища, ще бъдат много по-малко изложени на замърсяване от отработените газове. Смятам, че увеличените такси за шофиране в пикови часове е още един положителен елемент. Благодарение на тези ограничения ще постигнем по-голяма безопасност на пътищата и по-добри пътни условия за всички ползватели на пътната мрежа. Тези ограничения също така ще дадат възможност и за подобряване на състоянието на инфраструктурата, която понася най-големите щети именно в пиковите часове.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах против предложения компромисен текст – позиция, която е в съответствие с тази на италианското правителство, което вече изрази несъгласието си с предложението в Съвета на Европейския съюз. Налагането на допълнителна система на данъчно облагане на превозвачите ще нанесе много тежък удар на един сектор, който е в основата на системата за търговия на Италия. Увеличаването на разходите на този сектор означава увеличаване на тежестта върху обществото като цяло и санкциониране на стоките ни, за които съответно ще има спад в търсенето. Не считам, че този компромис е правилният отговор, особено за държава като Италия, например, която е отправна точка за транспортни потоци, които създават благосъстояние на националната ни система и които трябва да бъдат защитени чрез идентифицирането на подходящи инструменти за борба със замърсяването на въздуха и шума, които обаче следва надлежно да отчита нейните специфични структурни и логистични характеристики.

 
  
MPphoto
 
 

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията за налагането на такси върху тежкотоварните автомобили, защото тя ратифицира споразумение, което се постигна трудно, относно преразглеждането на Директивата „Евровинетка“. Тази директива от 1999 г., преработена през 2006 г., има за цел хармонизиране на таксите, налагани върху тежкотоварните автомобили. Приетият преработен вариант е първа стъпка за интернализация на външните разходи в областта на автомобилния транспорт и следователно първа стъпка за прилагане на принципа „замърсителят плаща“ на практика. По този начин шумът и замърсяването на въздуха от движението по пътищата ще бъдат таксувани по електронен път в размер на три до четири цента на километър и в зависимост от „Euro“ категорията на превозното средство, вида на пътя и нивото на натовареност. Този преработен вариант отсега нататък ще даде възможност за по-доброто управление на движението по пътищата чрез по-големи такси в пиковите периоди (не повече от 175 % в продължение на пет часа), но и предвижда пропорционално намаляване на таксите в ненатоварени часове, за да се избегне финансово санкциониране на дружествата за товарни превози. И накрая, резолюцията насърчава държавите-членки да използват събраните средства за финансиране на определени видове устойчиви транспортни проекти.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма.(PL) Гласувах в подкрепа на евровинетките, защото смятам, че този вид решения могат да гарантират пълната хармонизация на европейската система за налагане на такси върху тежкотоварните автомобили, като по този начин се улесни ефективното придвижване между държавите-членки без ненужни забавяния. Според мен прилагането на принципа „замърсителят плаща“ ще гарантира намаляване на замърсяването и шума, причинени от тежкотоварни автомобили, които не са оборудвани с двигатели, отговарящи на стандартите „Euro V“ и „Euro VI“, защото тези двигатели не са предмет на пътни такси. Освен това беше установен принципът, че държавите-членки ще бъдат в състояние да определят как ще се използват приходите, генерирани от събраните пътни такси, както и че най-малко 15 % ще трябва да се използват за финансово подпомагане на проекти, свързани с TEN-T. Това ще гарантира по-голяма устойчивост на транспорта.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад за преразглеждане на разпоредбите за облагане на автомобилния товарен превод на „Евровинетка“, който ще даде възможност на държавите-членки да налагат такси върху превозвачите за разходите за замърсяване на въздуха и шума, в допълнение към магистралните такси. Директивата ще гарантира, че приходите от тези такси ще се използват за подобряване на ефективността на транспортните системи и намаляване на замърсяването.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма.(IT) Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури дава възможност на държавите-членки, ако пожелаят, да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа и за някои външни разходи. Това им предлага допълнителни възможности да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава един по-добър инструмент за управление на потреблението на транспорта. Считаме, че в условията на големи икономически трудности политическото решение да се нанесе удар на един икономически сектор, който е в основата на нашия пазар, само за да се печелят пари, не е много разумно. Освен това начинът, по който този подход е в ущърб на по-периферните от географска гледна точка държави-членки, държави на произход, заминаване или дестинация на стоки, в полза на „централните“ и транзитни държави, е неприемлив. На последно място, при определянето на принципа не е било взето предвид въздействието от тази мярка върху потоците на движение по пътищата и следователно на съществуващите отстъпки, което означава, че е налице риск те да се преместят другаде. Ефективността на мярката не е доказана: автомобилният транспорт и свързаните с него разходи за замърсяване ще продължат да се увеличават, и затова ние, италианската делегация на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), сме против тази мярка.

 
  
MPphoto
 
 

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Настоящата директива предвижда държавите-членки да начисляват пътна такса върху тежкотоварните автомобили, която включва сума, равна на разходите за замърсяване на въздуха и шума вследствие на движението по пътищата, в допълнение към инфраструктурната такса. Считам, че принципът „замърсителят плаща“ не е решение, защото той се ограничава до оставяне на решението на пазара. Позволяването и легитимирането на замърсяването, ако то е икономически изгодно за дружеството, не е път към устойчивостта. Считам, че приоритет на Европейския съюз трябва да бъде налагането на по-строги мерки на замърсяването, причинено от тежкотоварните автомобили, и решително насърчаване на железопътния превоз на товари. Вместо да реши проблема със замърсяването, настоящата директива задълбочава неравенството между държавите-членки, като налага по-голяма тежест върху отдалечените държави, като Португалия, които са износители, но не се пресичат от основните транспортни маршрути. Гласувах против поради тези причини.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Настоящият доклад заслужава да бъде приветстван, защото изисква отчетност от държавите-членки. Първо, защото изисква отчетност относно облекченията, които държавите-членки предоставят на дребните производители на камиони. Това е добре, защото тези безотговорни практики трябва да бъдат преустановени. Второ, защото изисква отчетност по отношение на приходите, генерирани от евровинетката. По този въпрос също така не може да има непрозрачност. Тези приходи трябва да бъдат изключително предназначени за политиките за опазване на околната среда. Жалко е обаче, че текстът не отива дори по-далеч. Той не включва почти нищо по отношение на облекченията, предоставяни на производителите на автомобили от категория „Euro VI“, и което е по-лошо, насърчава привеждане на евровинетката в рамките на схемата за търговия с въглеродни емисии. Гласувам в подкрепа на настоящия текст, за да насърча по-нататъшната работа по доклада и да дам одобрението си на идеята за евровинетка, като същевременно изразявам съжаление за тези два сериозни недостатъка.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Опасенията по отношение на околната среда никога не могат да бъдат застрашени, но в същото време те не могат да бъдат отделени от икономическите въпроси, още по-малко в условията на кризата, на която все още сме свидетели и която продължава да нанася удари на държавите от южна Европа, особено моята държава, Португалия. С оглед на това не мога да се съглася с приемането на принципа „замърсителят плаща“, защото тази ситуация сериозно ще засегне работещите в сектора на автомобилните товарни превози в отдалечените държави, и по-специално Португалия, но не и по-богатите държави от Централна и Северна Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) „Евровинетка III“ ще даде възможност на държавите-членки – ако пожелаят – да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа за външни разходи (въздух, шум, замърсяване), така че, най-накрая, принципът „замърсителят плаща“ да бъде въведен в областта на автомобилния транспорт. Като се има предвид, че системата на облагане е непрозрачна и ирационална, аз гласувах против предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) В условията на нарастваща глобализация, в която обемът на трафика също нараства значително, именно държавите-членки с чувствителни региони, като например в областта на пресичане на Алпите, имат интерес да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа за определени външни разходи в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. В същото време това трябва да доведе и до инструмент за по-добро управление на интензивността на трафика. Настоящият доклад възприема един прагматичен подход с цел да помири многобройните и различни желания. В този контекст обаче не трябва да пренебрегваме различните инициативи, които проправят пътя за така наречените гигалайнери или мегакамиони, които са свързани с високи инфраструктурни разходи. Освен това е факт, че до този момент преминаването на товарния превоз от автомобилен към железопътен транспорт ставаше само на думи. Не трябва да забравяме и тези фактори, включително когато става въпрос за идеята, включена в предложението, за целево разпределяне на приходите от инфраструктурните такси. Що се отнася до стимулите за подновяване на автопарка, трябва също така да се вземе предвид, че не трябва едностранно да налагаме тежести върху местните ни превозвачи и собственици на автопаркове със строги стандарти за безопасност и опазване на околната среда, само за да дойдат евтините конкуренти през границата с мръсните си таратайки. Тъй като настоящият доклад обаче представя много разумни доводи в това отношение, аз гласувах „за“.

 
  
MPphoto
 
 

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма.(IT) Реших да гласувам против настоящото предложение, защото то ще има много отрицателно въздействие най-вече върху най-малките превозвачи. Да, правилно е да се борим със замърсяването и да се опитаме да облекчим натовареността на пътя, но въвеждането на още едно данъчно увеличение със сигурност не е най-доброто решение според мен. Прилагайки евровинетката, е твърде вероятно само най-големите превозвачи – тоест тези, които разполагат с повече ресурси – да успеят да оцелеят.

Има риск много малки предприятия, особено в Италия, да напуснат пазара заради прекомерно високите такси, пред които ще бъдат изправени, и това със сигурност ще има сериозно отражение и върху заетостта. Ето защо аз се надявам, че други европейски държави ще възприемат същата позиция като италианското правителство, което вече потвърди, че няма да приложи тази мярка. Кризата нанесе големи щети на товарния транспорт, а, доколкото мога да видя, този нов данък със сигурност няма да спомогне много за неговото възстановяване.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. (LT) Не съм съгласен с предложението за налагане на такси върху тежкотоварните автомобили според замърсяването на въздуха и шума. Смятам, че не би било уместно да се създава още една допълнителна данъчна тежест за превозвачите, които бяха сериозно засегнати от финансовата криза. Таксата ще отрази не само разходите на пътната инфраструктура, категорията на замърсяване на автомобила и продължителността на пътуването, но също и нивото на замърсяване, шума и задръстванията. Освен това таксата ще се прилага не само за магистралите в трансевропейската пътна мрежа, но и за други магистрали и важни пътища. Трябва да се обърне внимание на факта, че една такава разпоредба ще има отрицателно въздействие върху приходите на европейските автомобилни превозвачи и ще увеличи времето на доставка. Поради споменатите причини, ще има увеличение на транспортните разходи и цената на превоз на товари. Освен това, таксата може значително да намали потреблението на автомобилния транспорт.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма.(IT) Новата директива „Евровинетка“, която има за цел да насърчи прилагането на хармонизирани системи за таксуване в държавите-членки с цел подобряване на ефективността и екологичните показатели на тежкотоварните автомобили, в крайна сметка ще е в ущърб на някои периферни държави-членки, като Италия, които са отправни и крайни точки при превоза на товари. Ето защо аз гласувах против доклада, който изменя директивата от 1999 г. Вместо да увеличи конкуренцията и да определи общи правила за вътрешния пазар, новата директива изкривява конкуренцията в полза на няколко държави-членки, разположени в центъра на превоза на товари в Европа. Под претекст за намаляване на емисиите от въглероден диоксид се въвежда данък с цел да се намали автомобилния транспорт в полза на железопътния и междувидовия транспорт. Както е замислена, директивата е много вредна за цялата система на превоз на товари в момент на икономическа стагнация, когато е необходимо да се приложат мерки за съживяване на сектора.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящият доклад представя един прагматичен подход, за да не се губи повече време за приемането на така наречената Директива „Евровинетка III“ за начисляването на такси върху тежкотоварните автомобили за ползването на определени инфраструктури. Той има за цел да постигне възможно най-добрия компромис между Парламента и Съвета. Предложените изменения са резултат от консултации с политическите групи. С оглед на това аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото той ще даде възможност на държавите-членки, ако пожелаят, да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа и за някои ограничени външни разходи, с цел да се въведе принципът „замърсителят плаща“ в областта на автомобилния транспорт. Това също така ще предостави на държавите-членки повече възможности да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава един по-добър инструмент за управление на потреблението на транспорта. Тези цели бяха потвърдени от позицията на Съвета. Струва си да се подчертае предложението за целево разпределяне на приходите от такси за външните разходи и инфраструктурата, за да бъдат използвани за устойчив транспорт, и по-специално за трансевропейските мрежи. Ефективното целево разпределяне на тези приходи, което увеличава отчетността и прозрачността, не само ще повиши общественото доверие, но и ще гарантира намаляването на външните разходи на автомобилния транспорт.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Съгласно изменената Директива 1999/62/ЕО държавите-членки също ще бъдат в състояние да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа за някои (ограничени) външни разходи, така че най-накрая принципът „замърсителят плаща“ да бъде въведен в областта на автомобилния транспорт. Това предоставя на държавите-членки допълнителни възможности да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава по-един добър инструмент за управление на потреблението на транспорта. Пътните такси за транспортния сектор следователно ще отразяват разходите за шума и замърсяването на въздуха, както и инфраструктурните разходи.

Тези разходи все пак ще позволяват някои изключения, при условие че държавата-членка, която ги е поискала, има добра причина за това. Ще има стимули за насърчаване на подновяването на автопарка на тежкотоварните автомобили, дерогации за тежкотоварните автомобили, оборудвани с по-малко замърсяващи двигатели и, накрая, пътната такса може да варира според времето на пътуване. Това има за цел да гарантира, че тежкотоварните автомобили могат да избегнат определени пътни участъци по време на пиковите часове. Приходите, генерирани от това увеличение на пътната такса, ще трябва да се реинвестират в транспортната инфраструктура, като най-малко 15 % първоначално ще бъдат целево разпределени за трансевропейските транспортни проекти. Поради тези причини и в името на една по-добра пътна система в Европа, аз гласуват „за“ предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Настоящата директива предвижда държавите-членки да начисляват пътна такса върху тежкотоварните автомобили, която включва сума, равна на разходите за замърсяване на въздуха и шума вследствие на движението по пътищата, в допълнение към инфраструктурната такса. Смятам, че принципът „замърсителят плаща“ не е решение, защото той се ограничава до оставяне на решението на пазара. Позволяването и легитимирането на замърсяването, ако то е икономически изгодно за дружеството, не е път към устойчивостта. Считам, че приоритет на Европейския съюз трябва да бъде налагането на по-строги мерки на замърсяването, причинено от тежкотоварните автомобили, и решително насърчаване на железопътния превоз на товари. Вместо да реши проблема със замърсяването, настоящата директива задълбочава неравенството между държавите-членки, като налага по-голяма тежест върху отдалечените държави, като Португалия, които са износители, но не се пресичат от основните транспортни маршрути. Гласувах против поради тези причини.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Предложението за преразглеждане на Директивата „Евровинетка“, за което става въпрос тук, има за цел да въведе принципа „замърсителят плаща“ в областта на автомобилния транспорт, давайки възможност на държавите-членки да включат разходите за шума и замърсяването на въздуха в националните пътни такси, което означава начисляване на още една такса върху тежкотоварните автомобили. Тази мярка е в ущърб на отдалечените държави в Европейския съюз, което е особено затрудняващо в условията на икономическата криза, която изживяваме в момента. Поради тези причини аз гласувах против настоящия доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на настоящия компромис за преразглеждане на Директивата „Евровинетка“, която има за цел да определи пътни такси „замърсителят плаща“ за тежкотоварните автомобили.

Така държавите-членки ще бъдат в състояние да интегрират в начисляваните данъци или пътни такси действителните разходи, причинени от замърсяването на въздуха и шума вследствие на движението по пътищата, докато досега можеха да се таксуват само свързаните с инфраструктурата разходи. Компромисната сделка не отговаря на амбициите на Европейския парламент и сама по себе си няма да доведе до революция в автомобилния транспорт, за който промишлеността и държавите-членки очевидно все още не са готови да поемат действителните разходи на екологичния си отпечатък.

Средните допълнителни разходи за превозвачите не трябва да надвишават 4 евроцента на превозно средство на километър, а най-малко замърсяващите автомобили, движението през ненатоварените часове, ще бъдат освободени от такса. Въпреки това тази реформа беше изпратена в забвение преди белгийското председателство да я представи отново пред Съвета. Приветствам направения напредък като положителна първа стъпка към една по-устойчива система на автомобилния транспорт.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (ES) Причината, поради която гласувахме „за“ е, защото отказваме да приемем измамните доводи, представени от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и Народната партия (НП), относно конкурентоспособността на промишлеността. Всяко нарастване на конкурентоспособността изисква и създаване на стимули за инвестиции в по-ефективни средства за транспорт, справедливи правила за конкуренция и интернализация на социалните и екологичните разходи на общата икономическа активност. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс винаги се е стремил към интернализация на разходите и към наличие на справедливи от социална и екологична гледна точка разходи на всички стоки.

Наясно сме, че минималното предложение далеч не отговаря на нашите стремежи, но вотът ни е и израз на доверието ни, че процесът няма да спре тук, както и че е била предприета важна стъпка, признавайки необходимостта от интернализация на транспортните разходи. Ние също така напомняме на държавите-членки, че те трябва да отидат дори по-далеч, представяйки законодателство за въвеждане на по-справедливи и по-ефективни системи на облагане, които включват всички споменати външни разходи, и призоваваме Комисията да продължи работата си, така че бъдещото й предложение по този въпрос да се окаже по амбициозно.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Препоръката е последният етап от процедурния процес за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури („Евровинетка“). Тя е плод на продължителни консултации и компромиси с различни политически групи. Налагането на такси на ползвателите за някои свързани външни разходи дава възможност на държавите-членки да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава, че те са по-способни да управляват потреблението на транспорта. Освен това принципът „замърсителят плаща“ спомага потребителите в сектор да бъдат по-запознати със своите отговорности. В заключение, обществеността ще окаже по-голяма подкрепа, ако допълнителните приходи, генерирани от инфраструктурните и външните разходи, се разпределят прозрачно и ефективно, и това ще послужи и за намаляване на външните разходи на автомобилния транспорт по-бързо.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. (ET) Облагането на тежкотоварни автомобили, което беше обсъдено ден непосредствено преди гласуването, е още един пример за това как един първоначално добър принцип в крайна сметка остана относително слаб и загуби голяма част от въздействието си. Смятам, че събраните данъци трябва да бъдат насочени много повече за развитие на транспортната инфраструктура, но за съжаление, както често се случва, Съветът наистина няма никакви добри идеи в това отношение.

Много държави виждат в това възможност да се придобият допълнителни приходи, на които могат да се намерят много други приложения. Много положително развитие е, че приемането на настоящата директива ще сложи край на ситуацията в Естония, при която автомобили от други държави не плащат данъка в Естония, но нашите автомобили плащат в другите държави. Въпреки че настоящият доклад беше отслабен в много отношения по време на процедурата, както и че Парламентът трябваше да отстъпи по отношение на няколко разпоредби, това все пак е голяма стъпка напред и аз считам, че трябва да й дам пълната си подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. (CS) Аз гласувах в подкрепа на доклада. Той представлява компромис въз основа на принципа „замърсителят плаща“, тоест, принципа, който дава възможност да се наложи такса за определени външни разходи на транспорта под формата на замърсяване, шум и задръствания например. Прилагането на външните разходи на транспорт е стъпка в правилната посока.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Г-н El Khadraoui е свършил чудесна работа по настоящия доклад. Единственият начин, по който може да се постигне напредък в борбата срещу изменението на климата, са отговорни доклади като този, които държат отговорни онези, които причиняват най-голямо замърсяване, и затова бях в състояние да го подкрепя.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Налагането на такси върху тежкотоварните автомобили за ползване на определени инфраструктури съгласно условията на гласувания в пленарната зала днес документ на Европейския парламент представлява увеличение на разходите, свързани с движението на този вид транспорт. Евровинетката е мярка, която е в ущърб на отдалечените държави в Европейския съюз в момент, когато тези държави преживяват период на икономически и финансови трудности, докато в същото време осигурява допълнителни приходи за държавите в Централна Европа.

Преразглеждането на директивата в съответствие с позицията на Парламента ще има значително отрицателно отражение върху конкурентоспособността и икономическото развитие на няколко държави-членки, като например Португалия. Въпреки че признавам, че приетият днес в Страсбург окончателен текст е по-малко отрицателен от текста, договорен преди това в парламентарната комисия, налагането на тази такса все пак ще стане реалност и ще означава увеличение на съществуващите разходи за отдалечените държави в Европейския съюз.

Поради тези причини, предвид това, че въпросът е от национален интерес, и като член на комисията по транспорт и туризъм на Парламента, аз гласувах против внесения в пленарната зала документ.

 
  
MPphoto
 
 

  Ramon Tremosa i Balcells (ALDE), в писмена форма. (EN) Аз се въздържах от гласуването за евровинетката днес. Въздържах се, защото в случая с Каталония предложеното би било в ущърб на много малки и средни предприятия, които нямат възможност да превозват стоките и продуктите си на влакове – по-специално, заради разликата в габаритите, която представлява физическа пречка пред завършването на вътрешния пазар – и би нанесло големи щети на бизнеса им.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) Всяка нова разпоредба на Европейския съюз за таксите, налагани върху тежкотоварните автомобили, трябва да запази баланс между екологичните нужди и икономическите интереси на новите държави-членки. Литва е ценна транзитна държава за Европа. Превозът на стоки и работещите упорито водачи на камиони са станали синоним на нашата държава. По данни на литовската пътна администрация броят на тежкотоварните автомобили по основни маршрути се е увеличил тройно през последното десетилетие и те спомагат за образуването на гръбнака на икономиката ни. Литва вече беше опустошена от финансовата криза и покачването на транспортните разходи ще бъде тежък удар. Споделям мнението на докладчика, че на държавите-членки следва да се даде възможност да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни.

Запознат съм с проблемите на замърсяването, споменати в доклада, и ги вземам много сериозно, но допълнителните такси за шума и замърсяването на въздуха не са решение. Проблемът е много по-сериозен от посоченото в доклада. В много държави-членки на Европейския съюз пътната инфраструктура има нужда от по-нататъшно развитие. В същото време, в Литва целевите средства за управление и развитие на пътищата са намалели с повече от 20 % през последните няколко години.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма.(PL) Одобрих приемането на директивата. Смятам, че решението да се разшири финансирането на евровинетките с външни разходи, с други думи, с разходите на замърсяването на околната среда и шума, е по-препоръчително от предишния вариант, който се ограничаваше само до разходите на пътната инфраструктура. Директивата е благоприятна за транзитните държави, така че членовете на Европейския парламент от Полша трябва да бъдат особено заинтересовани от приемането й.

Струва си да се подчертае и фактът, че таксите ще бъдат толкова по-ниски, колкото по-висока е екологичната категория на тежкотоварните автомобили. За щастие, автомобилите с максимално допустимо тегло от 3,5-12 тона и водачите на леки коли ще бъдат освободени от таксите. Структурата на пътните такси ще зависи от времето, през което се пътува, което според мен ще спомогне да възпре хората да използват участъци от пътя, за които са възможни задръствания през пиковите часове.

Друга важна разпоредба на директивата е тази, която се отнася до начина, по който приходите от таксите се усвояват. Тези средства трябва да бъдат реинвестирани в някакъв вид транспортна инфраструктура, като най-малко 15 % от приходите ще бъдат заделени за TEN-T проектите. Смятам, че също така са необходими дългосрочни мерки, които ще доведат до конвергенция на методите, които всички системи за таксуване на държавите-членки използват за изчисляване на външните разходи. Това може да гарантира прозрачност по отношение на сигналите към европейския сектор на автомобилния превоз на товари.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) С оглед на положителния опит в Швейцария след въвеждането на таксата върху тежкотоварните автомобили в зависимост от ефективността им, няма възражения срещу новата директива. Броят на пътуванията е спаднал с 10 % в Швейцария след 2001 г., докато качеството на превозваните стоки се е покачило с 60 % и е станало възможно да се намалят емисиите – сценарий, при който всички печелят. Целевото заделяне на приходи има за цел да се насърчи общественото доверие и да се намалят външните разходи на автомобилния транспорт.

 
  
MPphoto
 
 

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма.(IT) Аз гласувах против текста, представен от докладчика, г-н El Khadraoui, който позволява начисляването на допълнителна такса за шума и замърсяването на въздуха, причинени от тежкотоварните автомобили. Въпреки че съм съгласна с принципа „замърсителят плаща“, начисляването на допълнителни магистрални пътни такси, особено без задължение за ползване на приходите за инвестиции за подобряване на инфраструктурата, е донякъде спорно в условията на икономическа криза. Освен това приетият текст не помага на онези държави-членки, като Италия например, които са изправени пред географски трудности, което оскъпява превоза на стоки за внос и износ.

 
  
  

Доклад: Jo Leinen (A7-0330/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Настоящият доклад е приет, след като е взет предвид факта, че по време на необходимите преговори докладчикът е имал възможността да гарантира, че след доклад за изпълнението от Комисията в регламента ще бъде включена клауза за преразглеждане относно възможността за въвеждане на нови модели, които обхващат редица екологични блага. Преразглеждането следва да се състои до 2013 г. Освен това е включена възможността за представяне на прогнози, които позволяват да се запълнят празнотите в случаите, когато държавите-членки не са предоставили данните си навреме.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Научно обоснованият подход за недостига на ресурси и екосистемата е от решаващо значение за устойчивото икономическо развитие на Европейския съюз. Икономическите сметки за околната среда предоставят значителна база данни за решения относно политиката за околната среда. Необходимостта от тези сметки възниква поради изключително важните функции, които околната среда има по отношение на икономическата ефективност и гарантирането на благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз. Тези функции включват предоставянето на природни ресурси за производствени и свързани с потреблението дейности, поемането на отпадъци от околната среда и услугите, които са свързани с околната среда и подпомагат живота. От първостепенно значение е икономическите сметки и сметките за околната среда да бъдат използвани активно при вземането на всички решения в съответните области на политиката като ключов принос в оценките на въздействието, плановете за действие, законодателните предложения и други важни резултати от политическия процес.

Гласувах в подкрепа на този доклад. Сметките за околната среда показват взаимодействието между бизнеса, частните домакинства и факторите от околната среда. Ето защо те трябва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Основната задача на политиката е да намира възможно най-добрите решения на всеки проблем, който възниква... Как може да се постигне това обаче, ако проблемите и възможните им решения не са напълно разбрани? Този въпрос е основен по-конкретно, но не само за политиката в областта на околната среда. Следователно лицата, отговорни за вземането на политически решения, трябва да имат на свое разположение възможно най-надеждни и изчерпателни данни относно съвременния свят и положението във връзка с околната среда. Това беше заключението на Европейския съвет през юни 2006 г., когато той призова Европейския съюз и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Приветствам тази инициатива и предложението на Европейската комисия, тъй като то ще ни помогне да подобрим знанията си за емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци и т.н.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Досега основните политически инициативи на равнището на ЕС за сметките за околната среда обхващат Шестата програма за действие за околната среда, Стратегията на ЕС за устойчиво развитие и различни инициативи в свързаните с Кардифския процес секторни политики, които обхващат въпроси за изменението на климата, устойчивия транспорт, природата и биологичното многообразие, здравето и околната среда, използването на природните ресурси и управлението на отпадъците, както и международното измерение на устойчивото развитие. В заключенията си от юни 2006 г. Европейският съвет призовава Съюза и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Поради това националните сметки следва да бъдат допълнени с интегрирани икономически сметки за околната среда, които са напълно последователни. За целта е необходимо за всяка държава-членка да бъде събрана хармонизирана и цялостна информация, а за системата – да бъде изцяло хармонизирана на равнище на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Следователно е необходимо задължаване на държавите-членки за събирането на тези данни. Наличните досега на европейско равнище данни за околната среда следва в средносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрят възможностите за оценка на политиката. Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-лесно, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Такива данни могат да бъдат събирани посредством мрежа от сметки за околната среда, но е необходимо да участва всяка държава-членка и хармонизирането на данните да бъде гарантирано в пълна степен на равнище ЕС.

Следователно желаната цел и перспективите за доразвитието на икономическите сметки за околната среда следва да се пояснят по-ясно. Икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответната информация може да предостави важна основа за решения в областта на политиката за околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма.(IT) Приветствам предложението на г-н Leinen и гласувам в негова подкрепа. Европейската политика за околната среда става все по-значима в светлината на икономическата криза и стратегията „ЕС 2020“ и оценката на тази политика може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Данните за околната среда са единственото средство за оценка на политиката в областта на околната среда и към тях следва да се добавят допълнителни надеждни данни в средносрочен план.

Освен това мониторингът на данните би протичал по-лесно, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката: икономическите сметки за околната среда могат да допринесат за оценка на политиката, като се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни ще послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. Държавите-членки ще трябва да използват общи методи, класификации и правила, определени в обща задължителна рамка и в това отношение трябва много да се надяваме, че тези нови мерки няма да включват допълнителни разходи или бюрократична тежест. Както твърди докладчикът, предложението за регламент е стъпка напред към по-всеобхватно „екологично счетоводство“.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) От жизненоважно значение за устойчивото развитие е да се вземат правилните решения относно политиката в областта на околната среда, а именно решения, които са основани на надеждни данни. Ето защо аз подкрепям и приветствам предложението за регламент на Парламента и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда, тъй като считам, че това ще допринесе за оценка на политиката, по-специално чрез предоставянето на данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма.(IT) Измерването на качеството на въздуха в градовете ни и извършването на задълбочен анализ на това измерване биха били стъпка напред към по-прозрачно определяне на политиките. Въпреки, че е свързано с химически и физически фактори, които на пръв поглед се използват в малка степен в комуникацията между политиците и гласоподавателите, този показател е всъщност резултат от множество икономически решения: той посочва концентрацията на замърсяващи икономически дейности, състава на енергийния микс, който се използва за производствени дейности и за отопление на жилища и офиси, използването на моторни превозни средства и управлението на пътната инфраструктура и трафика, изолацията на сгради и качеството на използваните материали и съществуването или не на зелени пространства са само някои от примерите. Качеството на въздуха също оказва значително въздействие върху разходите за здравеопазване, и по-специално върху разходите за респираторните и онкологичните отдели. Следователно е очевидно, че екологичен показател може да бъде превърнат в икономически и политически показател. Освен това той може да даде насока за нови механизми за обезсърчаване на безотговорното поведение и за финансиране на стойностни проекти. Тези елементи помагат на политиците да вземат по-добри решения в обществен интерес. Първата стъпка е да се създадат подходящи методи и е добре, че тя е направена.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. (FR) Предложеният регламент датира от решението на Европейския съвет през юни 2006 г. Тогава ЕС реши да разшири обхвата на съществуващите национални сметки и да се състави статистическа информация относно основните аспекти на устойчивото развитие. За да допълни националните сметки и данни, Комисията предложи регламент за създаване на европейски икономически сметки за околната среда.

В съответствие с предложението на Комисията на държавите-членки следва да бъдат предоставени методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчитане, които следва да бъдат обединени в задължителна рамка за всяка от тях. Макар да мисля, че следва да се даде приоритет първо на данните, с които вече разполагаме и които са събрани на регионално, национално и европейско равнище, считам, че ако възникне необходимост за допълнителни модули, които не водят до ненужна бюрократична тежест или допълнителни разходи, в този случай на Евростат следва да се позволи да събере данни от държавите-членки с оглед да се създадат икономически сметки за околната среда на равнище на ЕС.

Именно поради тази причина приветствах въвеждането на новите европейски икономически сметки за околната среда и предложих обхватът им да бъде разширен, за да обхване други модули.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно европейските икономически сметки за околната среда, тъй като считам, че съществува необходимост от показатели за устойчивото развитие и общественото благосъстояние, различни от брутния вътрешен продукт (БВП), които позволяват оценката на европейската политика за околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) От думите на докладчика „икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда“. Тази идея е важна и действително е единственият начин за получаване на конкретни данни за действителното въздействие, което политиката в областта на околната среда оказва. Ако, от една страна, икономическият растеж не може да пренебрегне околната среда, е също така вярно, че политиката в областта на околната среда не може да пренебрегне или изгуби от поглед икономическата дейност и конкурентоспособността на европейските бизнес и промишленост. Винаги виждам проблема на устойчивото развитие през тази призма, като икономическият растеж и опазването на околната среда са, разбира се, двете страни на една и съща монета. Европа не може и не трябва да забравя това, особено сега.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) На 28 септември 2009 г. Комисията представи съобщението, озаглавено „Отвъд БВП: Измерване на напредъка в свят на промени“, в което се предлагат мерки за създаването на база данни за европейски сметки за околната среда с оглед по-добър обществен дебат и по-добре подкрепено вземане на решения. До края на 2013 г. Комисията следва да внесе доклад за разглеждането на въпроси като положението на горите ни и до каква степен са изчерпани рибните ни запаси. За целта ние е необходима надеждна и актуална статистическа основа, която да бъде създадена съгласно този регламент. Създадената с това предложение правна рамка ще позволи на ЕС да оцени икономическите сметки за околната среда, като взема предвид устойчивото развитие. Никога досега не е било от такова значение да се обърне внимание на противопоставянето между околната среда и икономиката. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като освен че прави възможно постигането на по-всеобхватни и мотивирани политически решения, той отразява поговорката „ние не наследяваме Земята от нашите предци, ние я вземаме на заем от нашите деца“. От първостепенно значение е да предадем здравословна околна среда на бъдещите поколения.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Определянето и предоставянето на описателни показатели и статистически данни, които позволяват да се осъществява мониторинг на развитието на икономиката и на околната среда, заедно с възможните взаимодействия между тях, е безспорно полезен инструмент за подкрепа на стратегическото планиране, определяне на обществената политика и очертаване на начини за устойчиво развитие. Освен това, както посочва докладчикът, получените данни могат и следва да допринасят за оценка на политиката, като позволяват оценка на въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Получените данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. Предложението за регламент предвижда само събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Биха могли да бъдат събрани повече данни от други области. Докладчикът също така посочва нещо в тази връзка, като предлага приложимостта на тези нови области в практиката да бъде проверена с пилотни проучвания. Следва обаче да се има предвид, че националните статистически системи и разходите им ще трябва да бъдат адаптирани. Комисията изглежда взема предвид този факт в своето предложение, макар и само отчасти, като предвижда дерогации за държавите-членки, ако е необходимо да бъдат направени големи корекции.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Предложението за регламент предвижда само събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Биха могли да бъдат събрани повече данни от други области. Докладчикът също така посочва нещо в тази връзка, като предлага приложимостта на тези нови области в практиката да бъде проверена с пилотни проучвания.

Въпреки това определянето и предоставянето на описателни показатели и статистически данни, които позволяват да се осъществява мониторинг на развитието на икономиката и на околната среда, заедно с възможните взаимодействия между тях, е безспорно полезен инструмент за подкрепа на стратегическото планиране, определяне на обществената политика и очертаване на начини за устойчиво развитие.

Получените данни могат и следва да допринасят за оценка на политиката, като позволяват оценка на въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Получените данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда.

Следва обаче да се има предвид, че националните статистически системи и разходите им ще трябва да бъдат адаптирани. Комисията изглежда взема предвид този факт в своето предложение, макар и само отчасти, като предвижда дерогации за държавите-членки, ако е необходимо да бъдат направени големи корекции.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, замърсяването на въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката.

По мое мнение, събирането на съответните данни, което досега беше доброволно, следва да стане задължително. Освен това въвеждането на обща рамка в областта на събирането, преработката, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда ще улесни политическата оценка на европейската политика за околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. (IT) Съгласно Договора от Амстердам е обърнато голямо внимание на взаимодействието между икономическата политика и политиката в областта на околната среда. Ето защо фактори като устойчив транспорт и енергийни ресурси са се превърнали в ключови елементи и за други секторни политики. Действително през 2006 г. Европейският съвет призова държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие, за да предоставят възможно най-съгласувана информация. Аз гласувах в подкрепа на предложението за регламент, тъй като считам, че то може да улесни работата на националните статистически служби, като има даде възможност да съберат хармонизирани и навременни счетоводни данни за околната среда. В това отношение, приемането на европейско правно основание за събирането на данни относно икономическите сметки за околната среда ще означава, че могат да се направят оценки на европейско равнище за съществуващото взаимодействие между факторите на икономиката и околната среда. Накрая, аз се надявам, че този инструмент ще бъде разгледан като допълнително потвърждение на водещата международна роля на Европейския съюз по отношение на сметките за околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма.(FR) Аз гласувах против доклада Leinen, който под прикритието на т.нар. статистика за околната среда предизвика лавина от информация, която изисква огромна бюрокрация и всичко това в името на „зеления евангеликализъм“.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. В заключенията си от юни 2006 г. Европейският съвет призовава ЕС и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Важен принос към този политически подход е настоящото предложение на Комисията за европейските икономически сметки за околната среда. Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Ето защо задължаването на държавите-членки за събирането на тези данни е необходима стъпка. Наличните досега на европейско равнище данни за околната среда следва в средносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрят възможностите за оценка на политиката. Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Въздържах се от гласуване относно този документ, тъй като не считам, че тази информация може да бъде събрана единствено от сметките за околната среда. От съществено значение е да се гарантира сътрудничеството на държавите-членки и пълното хармонизиране на равнище на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. – Аз гласувах в подкрепа на доклада. Икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма.(IT) Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Ето защо задължаването на държавите-членки за събирането на тези данни е необходима стъпка. Ние се позоваваме по-специално на събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Според нас икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. Ние сме съгласни, че трябва да бъде въведена клауза за преразглеждане и че Комисията следва да докладва редовно за опита от прилагането на регламента. Ние считаме, че е важно качеството и съпоставимостта на данните да бъдат проверявани, за да могат да бъдат направени подобрения и да се гарантира високо качество на икономическите сметки за околната среда. Освен това следва да бъдат взети предвид разработването на нови модули и опитът в рамките на пилотни проучвания. Докладът от проверката следва да бъда взет като изходна точка за адаптиране на регламента към новите тенденции и опита.

 
  
MPphoto
 
 

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Аз считам, че са необходими по-добри статистически данни относно последиците за околната среда от политиките на държавите-членки и ЕС, както и относно отчитането на някои данъци, които подкрепят политиките за околната среда. За съжаление, статистическите данни и данъците са обединени заедно в „счетоводството за околната среда“. Целта на това сливане е да се осъществи пазара на климата и запасите му от права във връзка със замърсяването. Делегирането на правомощия на Комисията е също така насочено в тази посока. Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като подкрепям идеята за необходимите статистически инструменти, въпреки, че отхвърлям политиките, на които те служат.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Трябва да има споразумение относно начина, по който да се изготви статистически модел относно последиците за околната среда от политиките на ЕС и държавите-членки, както и относно отчитането на някои данъци, които подкрепят политиките за околната среда. Това поне е очевидно.

За съжаление, обаче статистическите данни и данъците са включени хаотично в „счетоводство за околната среда“. Причината зад тази липса на разграничаване е изпълнението на пакета за климата и пазарната търговия с права на замърсяване. Делегирането на правомощия на Комисията е също насочено в тази посока.

Все пак аз гласувам в подкрепа на доклада. Искам да подкрепя понятието за необходимите статистически инструменти, въпреки че отхвърлям политиките, на които те могат да служат.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) От жизненоважно значение е икономическите сметки за околната среда да допринасят за оценка на политиката, като се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да са изключително ценни за вземането на решения в областта на политиката за околната среда. Ние трябва да знаем как да определим целта и приноса на настоящото предложение за регламент относно цялата стратегия „Отвъд БВП“. Този регламент предвижда само събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Това е първата стъпка към създаването на по-всеобхватни икономически сметки за околната среда, тъй като според данни на компетентните европейски и национални статистически служби само в тези области могат да бъдат извлечени съответните данни в европейски мащаб. Ето защо е необходимо да се продължи с напредъка, за да могат статистическите данни относно околната среда да стават все по-надеждни и налични.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Събирането на съответните данни, което до днес се правеше доброволно на равнище на ЕС, трябва следователно да стане задължително. Освен това наличните понастоящем данни за околната среда следва в средносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрят възможностите за оценка на европейската политика за околната среда. Съгласен съм с позицията на докладчика и гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. (RO) Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по подходящ и сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Мониторингът на рециклирането, емисиите във въздуха, изменението на климата, устойчивото потребление и производство трябва да се осъществява непрекъснато, за да се отбележи напредък в тези области на територията на цяла Европа. Системата за изготвяне на икономически сметки за околната среда е една от мерките, които биха подпомогнали събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Въпреки това задължителният характер на тази система създава допълнителна административна тежест. Следователно, когато се въвежда такава система, е необходимо да се направи подходяща оценка за въздействието, което прилагането й ще окаже, да се поясни целта и да бъдат посочени ясни перспективи за доразвитието на икономическите сметки за околната среда. Следва да се обърне внимание на факта, че на Евростат ще бъдат предоставени основните надзорни функции и отговорности в тези области. Изпълнението на посочените функции изисква достатъчно човешки и финансови ресурси. Въпреки това ние трябва да разгледаме въпроса дали бюджетът на Европейския съюз позволява да се предоставят допълнителни финансови средства за увеличаване и запазване на бюрократичния апарат.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма.(IT) Целта на предложението за регламент относно европейски икономически сметки за околната среда е да се предоставят инструменти за постигането на някои важни цели, като развитие на Европейска стратегия за екологично счетоводство и разширяване на обхвата на работата на статистическите служби, които предоставят счетоводни данни на административните органи. Гласувах в подкрепа на текста, тъй като считам, че е от значение за целите на устойчивото развитие в политиките на ЕС да бъдат включени въпроси за околната среда и да съществуват национални сметки и европейска програма с интегрирана отчетност относно околната среда и икономиката в областите на транспорта, рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) През 2006 г. Съветът покани ЕС и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на основните аспекти на устойчивото развитие, като предложи краткосрочни и средносрочни методи за разработване на глобални показатели, които биха могли да доведат до по-добър обществен дебат и да допринесат за вземането на решения, основани на икономическото въздействие на екологичните мерки, които следва да бъдат приложени. Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съм съгласна с първата стъпка към създаването на всеобхватни икономически сметки за околната среда, тъй като според данни на компетентните европейски и национални статистически служби само в тези области могат да бъдат извлечени съответните данни в европейски мащаб. Нови приоритетни модули, по които вече се работи и за които вероятно скоро ще има съответни данни, следва да бъдат посочени в работен план и тези данни също следва да бъдат предоставени, особено данните за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Тези данни могат да допринесат значително за вземането на решения относно екологичните мерки.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма.(IT) През 2006 г. Европейският съвет покани Европейския съюз и държавите-членки да разширят обхвата на статистическите данни във връзка с устойчивото развитие и съществуващите национални счетоводни данни. През 2009 г. доклад, озаглавен „Отвъд БВП: Измерване на напредъка в свят на промени“, Комисията сама предложи да бъдат приети редица мерки в краткосрочен и средносрочен план относно определянето на общи показатели за създаване на по-надеждни познания за по-добър обществен дебат и по-подходящи политически действия. По-специално, тя посочи аспекти относно икономическите сметки на Европа за околната среда.

Задълбочена оценка на европейските икономически сметки за околната среда може да бъде направена единствено въз основа на надеждни данни и следователно държавите-членки следва да разполагат с общи методология и стандарти, определения, класификации и правила за отчитане, които следва да бъдат разработени в рамка, която е задължителна за всички държави. Аз гласувам в подкрепа на предложението, тъй като целите, които се преследват, и перспективите по отношение на икономическите сметки за околната среда трябва да се пояснят, за да могат сметките да представляват необходима основа за вземане на решения в областта на икономиката и околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. (EN) За да се гарантират устойчиво развитие и подходящи политики в областта на околната среда на равнище на ЕС, е от съществено значение за политиците да разполагат с надеждни данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Аз подкрепям тази резолюция, тъй като в нея се посочват редица ефективни мерки за събирането на по-всеобхватни данни. Ако ЕС е сериозен относно увеличаването на рециклирането, намаляването на отпадъците и ограничаването на емисиите във въздуха и изменението на климата, трябва да предприеме действия. Най-ефективният начин за постигане на европейските цели за устойчиво развитие и политики за околната среда е посредством пълно сътрудничество между всички държави-членки. Следователно е необходимо задължителното събиране от държавите-членки на данни за въздействието на стопанските дейности. Колкото по-точна и надеждна информация се предоставя, толкова по-добри ще бъдат политиките ни в областта на околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Ако политиката за устойчиво развитие следва да постигне желаното въздействие, трябва да има достатъчно налична информация за процеса на вземане на решения, която да улесни приемането на разгледаните решения. Следователно държавите-членки трябва да съберат широк набор от показатели, които заедно да предоставят обща картина на ЕС по отношение на околната среда. Това е целта на предложението на Комисията към Парламента и Съвета, което подлежи на оценка от Парламента. Поради тези причини аз гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувахме в подкрепа на предложението. То създава икономически сметки за околната среда като сателитни сметки към ESA 95, като се осигуряват методологията, общите стандарти, определенията, класификациите и правилата за отчитане, предназначени за използване при съставянето на икономическите сметки за околната среда. Първоначално сметките за околната среда, които следва да се съставят в пределите на общата рамка, се обединяват в следните модули: модул за сметки за емисии във въздуха; модул за сметки за свързани с околната среда данъци по икономически дейности, модул за сметки за материални потоци във всички отрасли на икономиката. Въз основа на измененията ни, приети в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, договореният със Съвета компромис съдържа освен първоначално предложените сметки изискване към Комисията да изготви доклад до края на 2013 г. и да разгледа разширяването на обхвата на сметките, които обхващат материалните запаси, а не само потоци, както и екосистемните услуги. Споразумение относно изискването към държавите-членки да предоставят данни чрез хармонизирана методология относно икономиката на околната среда е в действителност положителна конкретна стъпка в процеса на „Отвъд БВП“.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) Националните сметки обхващат екологичните съображения, които са основани на икономическите резултати и на създаването на просперитет. Съгласно предложението на Комисията те следва да предоставят източник на данни относно емисиите във въздуха и свързаните с околната среда данъци. Сметките за околната среда са предназначени да показват единствено взаимодействията. Устойчивото развитие в ЕС изисква разумно поведение, когато става въпрос за екосистемата и увеличаващия се недостиг на ресурси. Гражданите трябва да бъдат информирани за въздействията на стопанските дейности върху околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Leinen. Всъщност политиките за околната среда и за устойчивото развитие неотдавна възприеха особено важен елемент, като накараха хората да обръщат по-голямо внимание на интеграцията на икономическите политики и на политиките в областта на околната среда. Изменението на климата, устойчивия транспорт, природата, биологичното разнообразие, използването и експлоатацията на суровини и природни ресурси, както и управлението на отпадъци, увеличават непрекъснато значението им в политиките на държавите-членки. Поради тази причина ние можем единствено да оценим европейските политики за околната среда и свързаните с тях стратегии, приети в рамките на ЕС, по сериозен и строг начин, при условие че са предоставени надеждни данни.

 
Правна информация - Политика за поверителност