Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Пълен протокол на разискванията
Вторник, 7 юни 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

16. Време за въпроси (въпроси към Комисията)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е времето за въпроси (B7-0407/2011).

Следните въпроси са отправени към Комисията.

Първа част

Въпрос № 6, зададен от Mairead McGuinness, доразвит от Jim Higgins (H-000206/11)

Относно: Схеми за качествени храни

През февруари 2011 г. Комисията регистрира своето хилядно наименование на качествена храна. Ясно е обаче, че има големи разлики между държавите-членки по отношение на броя на заявленията за регистриране съгласно схемите за качествени храни за защитено географско указание (ЗГУ), защитено наименование за произход (ЗНП) и традиционно специфичен характер (ТСХ). Защо, според Комисията, има такива различия между държавите-членки? Може ли Комисията да коментира мнението на някои производители на храни, че процесът на регистрация е дълъг и бюрократичен и обезкуражава кандидатите? Как може регистрацията да се опрости?

Може ли комисията да даде информация относно осведомеността на потребителите за схемите за качествени храни? Как може да се подобри разпознаваемостта на етикетите ЗНП, ЗГУ и ТСХ и да носи повече смисъл на потребителите, по-специално в държавите-членки, които са регистрирали малко продукти?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Г-н председател, когато беше създадена европейската система за защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и традиционно специфичен характер (ТСХ), в част от държавите-членки вече съществуваха равностойни системи.

Затова концепцията за географските указания вече беше позната, а наименованията – регистрирани на национално равнище. Това обяснява защо в определени държави-членки има толкова много регистрирани наименования. Независимо от това в много от държавите-членки се наблюдава все по-голям интерес към тази система.

Процесът на регистриране на наименование обикновено отнема няколко години. Това се дължи на факта, че кандидатстващата група трябва да изготви спецификации, които да бъдат одобрени на национално равнище, а впоследствие и от страна на Комисията. После в Официален вестник на Европейския съюз се публикува или отделният документ с кратко изложение на спецификациите за географско указание, или самите спецификации за хранителните продукти с традиционно специфичен характер, с цел да се даде възможност за внасяне на възражения.

Срокът за внасяне на възражение е шест месеца. Ако не бъдат внесени никакви възражения, наименованието може да бъде регистрирано. Ако е внесено възражение, заинтересуваните страни разполагат с шест месеца да стигнат до споразумение. Ако не бъде постигнато споразумение, Комисията излиза с решение, което се подлага на гласуване в Постоянния комитет. Цялата тази процедура обяснява времето, необходимо за извършване на регистрацията. От друга страна, след като дадено наименование е регистрирано, то се ползва със силна закрила и международно признание, както и с предимствата на средствата за комуникация и по-специално употребата на логото.

Комисията осъзнава необходимостта от ускоряване на процеса на регистриране. Внесени са предложения в тази насока в рамките на т.нар. „Пакет за качество“, включително съкращаване до шест месеца на срока за подробно разглеждане, от страна на Комисията, на внесените заявления, както и съкращаване до два месеца на срока за внасяне на възражение.

Осведомеността относно системата е твърде различна в различните държави и често зависи от броя на регистрираните наименования в една държава. Комисията осигурява фондове за насърчаване на качествените продукти, достъпни за операторите, с цел повишаване на осведомеността на потребителите относно системата.

 
  
MPphoto
 

  Jim Higgins (PPE), в качеството на заместник на автора.(EN) Г-н председател, искам да благодаря на Комисията за нейния отговор. Мисля, че етикетирането на хранителни продукти е нещо, което заслужава похвала. Г-н Андор обаче го изтъкна във връзка с редица въпроси: първо, с факта, че съществуват разнообразни стандарти; второ, с дългия период от време от подаването на заявление до действителната регистрация. Ако изобщо можем да посочим пример за бюрокрация на равнище ЕС, със сигурност е именно този.

В моята родина на Министерството на земеделието са необходими пет години от момента на подаване на заявление до момента на регистрация. Предвид кризата в Германия, нуждаем се от по-добро етикетиране и по-високи стандарти, от по-голям контрол върху качеството. Затова бих призовавала Комисията да бъдат определени много по-кратки срокове.

 
  
MPphoto
 

  Barbara Matera (PPE).(IT) Г-н председател, продължавам с обсъждането на въпроса за качествените храни.

През последните две седмици Италия понесе икономически щети в размер на 20 милиона евро заради непродадени зеленчуци – по-специално краставици – като резултат от кризата с бактерията Escherichia coli. Беше съобщено, че само в резултат на преустановяването на вноса от страна на Русия има загуби в размер на 4,4 милиона евро.

Целият сектор на плодовете и зеленчуците е на колене. Ето защо питам Комисията какви мерки възнамерява да предприеме в защита на пазара за плодове и зеленчуци и какви по-нататъшни мерки възнамерява да предприеме за предотвратяване на разпространението на неблагонадеждна информация относно произхода на бактерията Escherichia coli, засегнала целия сектор на плодовете и зеленчуците и хвърлила в паника гражданите. Говорим за качествени храни!

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Моят отговор на първия въпрос е, че Комисията осъзнава необходимостта от ускоряване на законодателните процедури. Внесени са предложения в тази насока в рамките на т.нар. „Пакет за качество“ – вече споменах това в първия си отговор.

Предложенията на Комисията включват съкращаване на срока за подробно разглеждане на внесените заявления на шест месеца, а също и съкращаване на срока за внасяне на възражение на два месеца. Ако Парламентът и Съветът решат да приемат предложенията на Комисията, ще бъде спестена почти цяла година – или най-малкото десет месеца – за по-голямата част от заявленията.

Що се отнася до другия въпрос, вчера се проведе заседание на Съвета по здравеопазване, на което беше разгледана тази тема. Ще се върнем на нея в един по-късен етап, като същевременно ще вземем под внимание днешното извънредно заседание на Съвета по селско стопанство. В момента не съм в състояние да дам повече подробности, но определено ще се върнем отново на този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Marian Harkin (ALDE).(EN) Г-н председател, ще бъда много кратка. Поднасям своите извинения за това, че не пристигнах тук навреме за първия отговор на г-н Андор. Моят въпрос, предполагам, е свързан с факта, че сред производителите в много държави има ниско ниво на осведоменост, а в някои държави – твърде ниско. Комисията предприема ли някакви стъпки, прави ли някакви опити да повиши нивото на осведоменост не само сред потребителите, но и сред производителите?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Г-н председател, осведомеността относно системата е твърде различна в различните държави, както и броят на регистрираните наименования. Европейските фондове за насърчаване са на разположение на операторите, за да насърчават качествени продукти, с повече от 19 милиона евро, отпуснати за петнадесет програми за насърчаване в периода 2006–2010 г.

Нещо повече: Комисията иска да преразгледа политиката за насърчаване на селскостопански продукти и за това лято е планирано изготвянето на Зелена книга. Това ще бъде една възможност да обсъдим още веднъж целите на тази политика, както и да разгледаме очакванията по отношение на насърчаването и качеството на продуктите и разпространението на информация по този въпрос.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 7, зададен от Jim Higgins (H-000199/11)

Относно: Безработица сред младежта

Икономическата криза силно снижи равнището на заетост сред младите хора. През ноември миналата година безработицата сред младите хора в ЕС достигна 21%.

Безработицата сред младежта съставлява по-малко от 10% само в три страни: Германия, Нидерландия и Австрия. В останалите държави положението е сериозно: в Балтийските държави, Ирландия, Гърция и Словакия безработицата сред младите хора достига или надвишава 30% . В Испания тя е над 40%.

Какви стъпки Комисията възнамерява да предприеме, за да предотврати емиграцията на млади хора от Европа?

Как съответният член на Комисията възнамерява да използва най-добрите практики на Германия, Нидерландия и Австрия на равнище ЕС?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Високото равнище на безработица сред младите хора е един от основните приоритети на Комисията, както и един от най-важните ми ангажименти в личен план. Безработицата би могла евентуално да предизвика масово изселване на млади хора от Европа, но повечето млади хора, заминаващи за чужбина в търсене на работа, навярно ще изберат да се преместят в друга държава-членка. Ето защо е толкова важно да се насърчава свободното движение на работници в рамките на Съюза.

То предлага решение в региони, където равнището на безработица сред младите хора е високо, предвид недостига на работна сила в определени сектори в някои от държавите-членки, посочен в новото тримесечно проучване на Комисията относно свободните работни места. Насърчаването на младежката мобилност в рамките на ЕС е една от целите на водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“: „Младежта в действие“. Тя очертава широк кръг от мерки за намаляване на текущото високо равнище на безработица сред младежта.

Нека ви дам няколко примера. Мобилността на младежката работна сила ще бъде насърчена по-специално чрез нова схема за мобилност на работната сила в ЕС – инициативата „Твоята първа работа с EURES“, която беше започната с подкрепата на Парламента и на Съвета. Тя има за цел да подпомага младите хора в намирането на работа на европейския пазар на труда и да съдейства на работодателите в набирането на млади, мобилни европейски работници.

Инициативата „Твоята първа работа с EURES“ ще осигури подкрепа под формата на консултации, съдействие за намиране на работа, за набиране на служители, както и финансова подкрепа в размер средно на 1000 евро за повече от 2 000 млади хора, търсещи работа, и дружества, желаещи да наемат млади работници от ЕС.

Освен това Комисията насърчава държавите-членки да гарантират на младите хора, че на всички тях ще бъде осигурено по-нататъшно образование, обучение или работа в рамките на четири месеца след завършване на общообразователната степен. В Германия, Австрия и Нидерландия, както правилно подчертава уважаемият колега, равнищата на безработица сред младежта са сравнително ниски. Това се дължи поне отчасти на общото и професионалното образование и системите за обучение в тези държави-членки, улесняващи интеграцията на младите хора на пазара на труда.

Комюникето от Брюж от декември 2010 г. относно засилване на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011–2020 г. е важно достижение на ЕС в тази област. То очертава целите и определя действията, необходими за подобряване на качеството на професионалното обучение, така че да стане то по-достъпно и отговарящо на нуждите на пазара на труда.

В допълнение към своя отговор бих искал да изтъкна кампанията „Младежта на работа“. Започната в Будапеща на 29 април, кампанията „Младежта на работа“ ще срещне малки и средни предприятия с търсещи работа младежи, ще предостави информация и ще окаже подкрепа, за да се вдъхновят младите хора да започнат собствена предприемаческа дейност. До края на 2012 г., когато ще приключи тази кампания, са планирани над 30 събития.

Уважаеми колеги, надявам се, че пътищата и инициативите, които посочих, ще бъдат последвани от ефективни действия в рамките на отделните държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Jim Higgins (PPE).(EN) Данните са стряскащи: в балтийските държави, Ирландия, Гърция и Словакия – 30 %; в Испания – 40 %; а във Вашата родина, г-н председател, има един милион граждани под 25-годишна възраст без никаква перспектива за работа. В Италия 76 % от младите хора заявяват, че ще емигрират. Бих искал да допусна, че мобилността сред младите европейци е решението на проблема, но повечето европейски държави, с изключение на трите, които споменахте, имат проблеми с безработицата.

Това, от което действително се нуждаем, е да се съсредоточим върху факта, че Европа има застаряващо население. Не можем да си позволим това „изтичане на мозъци“. Това са високообразовани, силно мотивирани млади хора и затова трябва да ги задържим, да ги запазим за Европа, да въведем своеобразните творчески схеми, които вече споменахте, че съществуват в трите държави-членки: Германия, Нидерландия и Австрия. Приветствам това, че Комисията препоръчва инициативи на държавите-членки. Мисля, че в някои от държавите-членки обаче се нуждаем от известна финансова помощ по отношение на обучението на граждани и задържането им в родината, тъй като според мен, вместо да захранват пазарите на труда в рамките на ЕС, тези млади хора ще захранват пазарите на труда в Австралия и още много други държави.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Władysław Zemke (S&D).(PL) Г-н председател, моят въпрос към члена на Комисията е от малко по-различно естество. Г-н Андор спомена разнообразни мерки, имащи за цел намаляване на безработицата, но не каза нито дума за това, че би могло да се приложи един важен и по-ефективен метод – държавите-членки да се споразумеят относно взаимното признаване на квалификациите, придобити в други държави-членки. Днес младите хора често търсят работа в чужбина, където са принудени да полагат същите изпити като онези, които вече са преминали успешно. Какво ще бъде направено в това отношение?

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Г-н председател, високото равнище на безработица означава, че инвестициите, вложени от държавите-членки в образованието на младите хора, се пропиляват в момент, когато последните се чувстват принудени да емигрират в държава извън границите на Европейския съюз. Искам да Ви запитам, г-н Андор, предвид това, че делът на преждевременно отпадналите от системата на образованието достигна 16 %, а в Португалия – дори 40 %, какво ще бъде равнището на безработица сред младежта след 15–20 години и какви мерки предприемате, за да гарантирате, че това няма да се случи?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) В отговора си посочих мерките, очертани в стратегията „Европа 2020“, които предстоят да бъдат приложени на практика в редица държави-членки посредством ефективни програми на Комисията.

Вярно е също така, че за Комисията това е повече въпрос от хоризонтален характер, а в други инициативи на ЕС са налице предложения, тясно свързани с този въпрос, включващи например специфични препоръки до всяка държава-членка, които тъкмо публикувахме днес, много важни забележки за необходимостта от реформа на политиките в областта на образованието и подобряване на функционирането на образователните системи и системите за обучение в различните държави-членки, с цел по-доброто обвързване на съдържанието на образованието и обучението с потребностите на пазара на труда.

Това би могло да доведе до качествено подобряване на възможностите за заетост на младите хора в редица държави-членки, включително Испания и други, където положението е най-тежко и където реформата на образователната система е била или отложена, или пренебрегната през последните години.

Важно е да се подчертае и Актът за единния пазар, който, наред с други инициативи, има за цел насърчаване на признаването на професионални квалификации и дипломи, като по този начин повишава прозрачността и ефективността на европейския пазар на труда, като очертава и предлага повече възможности от преди.

Важно е също така да се подчертае, че много от действията са подкрепени от финансовите инструменти на ЕС – в конкретния случай от Европейския социален фонд, но следва да спомена също новия Механизъм за микрофинансиране, осигуряващ програми, а в този случай – и възможности за предприемаческа дейност и самостоятелна заетост. Мисля, че тези измерения следва да бъдат отразени също и в предстоящото предложение за Многогодишна финансова рамка (МФР). Разчитам, че Парламентът ще ни подкрепи в тази област в обхвата на МФР.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 8, зададен от Georgios Papanikolaou (H-000194/11)

Относно: Имиграция и Шенгенското пространство

Кризата във Северна Африка излага на опасност принципа на свободното движение в шенгенското пространство, както си пролича от разговорите между Италия и Франция по повод въпроса с придвижването на имигранти, идващи предимно от Тунис, и възобновяването на граничните проверки, както и от изявленията на френски длъжностни лица, които изтъкват значението на преразглеждането на някои от условията в Шенгенското споразумение.

Как възнамерява Комисията да възпрепятства развития, поставящи под въпрос свободното движение в единното шенгенско пространство - принцип, представляващ крайъгълен камък на европейското единство?

Предвид на това, че създаването на шенгенското пространство прехвърля отговорността за охраняването на външните граници на ЕС само върху някои държави-членки, как ще успее Комисията да убеди държавите-членки да проявят по-голяма и по-същностна солидарност, в ситуации на масово навлизане на имигранти, и да преодолее неохотата, демонстрирана от държавите-членки, за поемане на отговорности и справедливо споделяне на тази тежест?

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Г-н председател, въпросът, повдигнат от г-н Papanikolaou – също както следващите няколко въпроса – засяга различните аспекти и гледни точки по отношение на въпроса за Шенгенското пространство, миграционната криза и натиска, упражняван върху Шенгенското споразумение. Затова позволете да отговоря първо на г-н Papanikolaou.

По-рано обсъдихме доклада на г-н Coelho и необходимостта да се съхрани Шенгенското пространство като едно от най-прекрасните достижения на Европейския съюз. Правото на свободно движение наистина е много важно въплъщение на европейския проект. Всяка година в рамките на ЕС се извършват повече от 1,25 милиарда задгранични пътувания от туристи. Свободното движение дава също така огромен тласък и носи големи ползи на вътрешния пазар, така че съхраняването на това достижение е от ключово значение за Комисията и абсолютен приоритет за мен в личен план.

Позволете още веднъж да подчертая, че подходът на Комисията е да укрепи Шенгенското пространство, да подобри процеса на оценяване – както вече предложихме още преди Коледа – и да определи по-ясно правилата, да посочи инструментите, да съдейства на държавите-членки, които се нуждаят от подкрепа, както и евентуално да въведе механизъм, който да осигури съгласувана реакция при извънредни ситуации в рамките на Общността – например когато една държава-членка претърпи неуспех в своите усилия да упражни контрол над вътрешните си граници.

Главната цел на Комисията е да има превантивен подход. Предложените промени за укрепване на механизма за наблюдение, предназначението на който е да поддържа взаимното доверие между държавите-членки и тяхната способност ефективно и резултатно да прилагат съпътстващите мерки, ще предоставят възможност да се поддържа едно пространство без граници.

Това ще бъде постигнато посредством повече посещения на място в държавите-членки за проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген. Тези проверки биха могли да доведат до отправяне на препоръки към държавите-членки за незабавни действия и определяне на срокове за тяхното изпълнение. Повишеното доверие между държавите-членки също ще намали случаите, в които държавите-членки прибягват до едностранни инициативи за временно възстановяване на контрола по вътрешните граници или за засилване на полицейските проверки в рамките на вътрешните гранични зони.

Духът на Шенгенското споразумение е дух на доверие и солидарност. Важно е ЕС да покаже реална солидарност към държавите-членки, най-тежко засегнати от мащабни потоци от прииждащи мигранти и други граждани, нуждаещи се от международна закрила. Тази солидарност може да се прояви под различни форми – например под формата на съдействие в регионите, където външните граници са под натиск. В това отношение Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) играе ключова роля. По време на неотдавнашната намеса на гръцко-турската граница от страна на екипите на бърза гранична намеса в рамките на системата RABIT, както и по време на съвместната военноморска операция „Хермес“, ние доказахме, че държавите-членки имат готовност взаимно да си да съдействат.

Освен това трябва да насърчаваме ежедневното сътрудничество между националните органи на управление в областта на наблюдението на границите. Такова е и предназначението на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR), която от 2008 г. насам претърпява постепенно развитие и за която Комисията ще представи законодателно предложение в рамките на тази година.

Можем да проявим солидарност също и във финансово отношение. Тази година има рамкова програма, вземаща под внимание управлението на миграционните потоци. Разполагаме с финансов механизъм за усъвършенстване на управлението на тези потоци на равнище ЕС и за укрепване на солидарността между държавите-членки. Разбира се, понастоящем е в ход мащабен процес на консултации и са ни наложени бюджетни ограничения, но можете да разчитате на мен, че ще гарантирам наличието на средства в рамките на този фонд и за в бъдеще.

Онези държави-членки, които са най-силно изложени на миграционен натиск и които са разположени на външните граници на ЕС, трябва да получат подходяща финансова компенсация за изпълняваните задължения в защита на интересите на Шенгенското пространство като цяло – и това посредством споделяне на тежестта с цел оказване на подкрепа на онези държави-членки, които са засегнати от големи имиграционни потоци от граждани, нуждаещи се от международна закрила.

Трябва да стане ясно, че всяко решение относно преместването на незаконни мигранти и лица, ползващи се с международна закрила, зависи от Съвета и от готовността на държавите-членки. Последните все още не са изразили никаква подкрепа по отношение на един такъв подход в най-общ план, с едно забележително изключение обаче – пилотните проекти относно преместването в други държави-членки на лица, получили международна закрила в Малта. С цел предприемането на навременни последващи действия, преди месец организирах конференция на донорите. Със задоволство отбелязвам, че в държавите-членки и в други асоциирани държави беше предоставен достъп до 300 региона. Надяваме се, че в бъдеще ще бъде предоставен достъп и до други региони. Това е проява на реална солидарност. Искам да благодаря на тези държави и се надявам в бъдеще те също да могат да дадат своя принос.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Много Ви благодаря, г-жо член на Комисията. Напълно съм съгласен с Вас и считам, че Парламентът също е съгласен. Поне това стана ясно още по време на разискването относно присъединяването на България и Румъния. Същевременно обаче, както добре знаете, в рамките на Съвета има проблеми с липсата на единодушие по въпроса за България и Румъния.

Споменахте доверието. Да, искаме да продължим да градим доверие. Приема ли Дания, с избора, който е направила, това изявление от Ваша страна?

Коментирахте също и въпроса за новия механизъм. В светлината на срещата на най-високо равнище, това разискване относно механизма укрепва ли усещането за доверие – припомням, че във всеки случай член 23 от Кодекса на шенгенските граници предвижда механизъм за реакция при извънредни ситуации – или може би събужда отново загриженост в държавите-членки на ЕС и във всички държави от Шенгенското пространство?

 
  
MPphoto
 

  Giovanni La Via (PPE).(IT) Г-жо член на Комисията, до края на следващия месец Европейската комисия ще състави предложение относно новата Многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г.

В допълнение към Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX), която вече споменахте, какви други действия възнамерява да финансира Европейската комисия, с цел подпомагане на онези държави-членки, които са най-тежко засегнати вследствие на подадени заявления за предоставяне на убежище, и преди всичко с цел предотвратяване на бъдещо засилване на притока от икономически мигранти? С други думи, какви действия възнамерява да финансира Комисията посредством политиките за добросъседство в Средиземноморието, за да предотврати широкото разпространение на имиграцията през следващите няколко месеца и години?

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Доверието не идва по заповед – то трябва да бъде заслужено и спечелено. Можем само да положим усилия за повишаване на доверието между държавите-членки посредством по-енергично управление на Шенгенското пространство; да се уверим, че оценяваме не посредством понастоящем действащата система за партньорска проверка, а посредством независим механизъм, основаващ се на Европейската общност, с участието на Европейския съюз, с цел установяване на проблемите и слабостите на Шенгенската система още в съвсем ранен етап, а също и с цел да се гарантира, че разполагаме с инструменти за незабавно оказване на съдействие на държавите-членки, намиращи се в затруднено положение. Надяваме се, че това ще ни позволи да повишим доверието.

В отговор на въпроса на другия колега: понастоящем сме в процес на преговори относно рамката, така че не съм в състояние да Ви съобщя никакви конкретни данни. Въпреки това дори в този момент продължаване да се стремим към по-голяма независимост и повече средства за FRONTEX. Стремим се и да улесним достъпа на държавите-членки до различните фондове в областта на миграцията посредством опростяване и улесняване на достъпа по отношение на граници, убежище, интеграция и т.н.

Разбира се, трябва да правим разлика между незаконни мигранти и мигранти, нуждаещи се от международна закрила. Както знаете, Съветът и Парламентът са в процес на преговори относно създаването на програма за презаселване, а това също е област, в която Европейската комисия би могла да разгледа възможности за финансиране на значителна част от тази област. Във връзка с нашите непосредствени съседи в Средиземноморието, в рамките на партньорствата за мобилност: стремим се да включим в обхвата на законодателството относно миграцията всички аспекти на предоставянето на убежище и международна закрила на незаконни и законни мигранти.

Всичко това изисква огромна политическа воля и известно количество допълнителни средства, така че ще направя всичко по силите си, за да се преборя и да гарантирам, че ще бъдат отпуснати средства в обхвата на моите правомощия.

 
  
MPphoto
 
 

Втора част

  Председател. – Въпрос № 9, зададен от Bernd Posselt (H-000196/11)

Относно: Визов режим за Косово

Как Комисията оценява текущото положение с освобождаването от изискването за виза за Косово (облекчен визов режим) и какъв е графикът по отношение на този спешен въпрос?

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Понастоящем Комисията постоянно следи всички стъпки, предприемани от органите на Косово за изпълнението на всички условия за започване на диалог относно освобождаването от изискването за виза. Постоянно повтаряхме, че преди да се ангажираме със започването на такъв диалог, първо трябва да бъдат решени още два основни въпроса: реадмисията да се прилага правилно и политиките за реинтегриране да се приведат в съответствие със стандартите на ЕС.

Прилагането на законодателството в областта на реадмисията и на двустранните споразумения за реадмисия с държавите-членки на ЕС трябва да продължи по правилен начин. Бяха изпратени две мисии – през юни и през декември миналата година – за изготвяне на оценка на текущото положение в Косово по отношение на процеса на интеграция. Тези оценки разкриха, че е постигнат голям напредък, но все още има неизпълнени задачи, а ние поддържаме диалог с косовското правителство, за да помогнем и съдействаме за изпълнението на тези последни няколко задачи. Напредък следва да бъде отбелязан и на общинско равнище.

Редовно получаваме актуална информация от Косово; освен това се срещам и с отговорните за тези въпроси министри. Щом бъдат изпълнени всички тези условия, ще бъдем готови да изпратим нова мисия, която да отиде на място и да установи какви стъпки следва да бъдат предприети с цел започването на диалог относно освобождаването от изискването за виза. Все още не сме стигнали до този етап, но в Косово е постигнат голям напредък и работим в много близко сътрудничество с правителството с цел да ги подкрепим и да им помогнем да постигнат напредък.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE).(DE) Много благодаря за Вашия толкова добър отговор, г-жо член на Комисията. Исках само да попитам дали мислите, че е възможно тази мисия все пак да бъде изпратена в Косово още тази година, или това е нещо, което наистина не бихте могли да прецените? Не би ли било важно една държава, толкова малка, че влагаме в нея средства и усилия, за да я поддържаме, също да е в състояние да предостави на своите млади граждани възможността наистина да опознаят Европа? Със сигурност е напълно безполезно да държим населението там като в затвор. Зная, че симпатизирате на идеята за отваряне на границите, но намирате ли за реалистична тази мисия, която ще бъде изпратена навярно чак по време на полското председателство?

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Г-н Posselt, напълно споделям Вашата амбиция да направите всичко по силите си, за да предотвратите превръщането на Косово в изолирана малка територия в този регион, в който полагаме усилия да премахнем едно по едно визовите ограничения. Със сигурност не възнамеряваме да изоставим Косово. Графикът е предимно в ръцете на косовското правителство. Работим в сътрудничество с неговите служители и щом ни уведомят, че са изпълнили всичко, което сме поискали от тях, те могат да се обърнат към нас и ние ще изпратим тази мисия. Всичко е предимно в техни ръце, но ние нямаме ограничения във времето. Можем да отидем винаги, когато ни повикат и когато е постигнат значителен напредък.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 10, зададен от Gay Mitchell (H-000205/11)

Относно: Противодействие на използването на интернет от престъпници

Бързият технологичен растеж, по-специално развитието на интернет, прави престъпните организации все по-трудни за разкриване. Престъпниците понастоящем общуват помежду си чрез интернет, а не по мобилен телефон, който доскоро беше най-предпочитаният метод за комуникация.

Какви мерки предлага Комисията за борба с използването на интернет от престъпни групировки на територията на Европа?

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Киберпрестъпността наистина е растяща заплаха. Тя става все по-мобилна, а неотдавнашният анализ на заплахите сочи, че организираната престъпност е замесена във все повече престъпни действия в киберпространството. Затова Комисията провежда разнообразни дейности в тази област, с цел подобряване на общата сигурност в киберпространството, както и предотвратяване на киберпрестъпленията и борба с тях.

На политическо равнище в неотдавна приетите документи в тази област бяха определени конкретни цели и пътни карти. Вече имаме на разположение Програма в областта на цифровите технологии за Европа и Стратегия за вътрешна сигурност за Европейския съюз. В тази стратегия киберпрестъпността е ясно определена като един от нашите приоритети, върху които трябва да работим в бъдеще.

Миналата година и ние внесохме две законодателни предложения: едното през март, за директива относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография в интернет, което беше прието от Комисията и за което знам, че е предмет на текущи преговори, а също и предложение за директиви относно атаките срещу информационни системи. Това беше през септември миналата година; предложението е в процес на договаряне между вас и Съвета и знам, че е постигнат огромен напредък в това отношение.

Това, разбира се, са усилия за приемането на европейско законодателство пред лицето на неотдавнашните заплахи в киберпространството. По-специално включихме наказателни разпоредби за употребата на средства като например т.нар. „зловреден код“, използван за създаването на т.нар. „ботнет“ – мрежа от заразени компютри, използвана от престъпници.

Международното сътрудничество е също ключ към борбата с киберпрестъпността и именно затова поемаме ангажименти в тази област в сътрудничество с международни партньори. Имаме на разположение съвместната работна група на ЕС и САЩ, създадена през ноември миналата година, в рамките на която проведохме поредица от различни срещи между експерти. Ще излезем с доклад относно напредъка по отношение на следващата среща на най-високо равнище ЕС–САЩ през ноември тази година. Освен това планираме и създаването на киберцентър, в който ще можем да съгласуваме на равнище ЕС усилията, полагани в отделните държави-членки.

Киберпрестъпността пряко се влияе от стремителния напредък на технологиите, бързо създавани в рамките на новите предприемачески модели, но също и от възможностите на правоприлагането и на широката общественост да се приспособяват към такава променлива среда, каквато е киберпространството. Киберпрестъпността става все по-мащабна. Именно по тази причина имаме необходимост съвместно да въведем ред в системите си и да споделим информация с цел да атакуваме този проблем. Ако имаме основание да считаме, че организирани престъпни групи стоят зад все повече престъпления в интернет пространството, следва да бъдат приложени същите мерки за разследване, които се прилагат при установяването и съдебното преследване на проявите на организирана престъпност извън интернет пространството, придружени, разбира се, от усъвършенстван механизъм за съгласуване на действията.

В заключение, преди десет години беше приета Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство – Будапещенската конвенция. Десет години по-късно не всички държави-членки са подписали и ратифицирали тази конвенция. Настоятелно призоваваме до края на тази година, до изтичане на десетата годишнина, непременно да я ратифицират, тъй като това би доказало, че всички държави-членки са поели съществен ангажимент за борба с този вид престъпност.

 
  
MPphoto
 

  Gay Mitchell (PPE).(EN) Благодаря Ви за отговора, г-жо член на Комисията. Разбирам, че има хора, които се хвалят с това, че управляват т.нар. „престъпен бизнес“ в интернет, и този престъпен бизнес включва трафик на наркотици, на хора, на оръжия, проституция, контрабанда на незаконни имигранти през границите и дори убийство, кражба, измама, въоръжен грабеж и много повече. Те вършат всичко това в интернет пространството на Фейсбук, с помощта на тази система, при това се хвалят за извършените деяния. Със сигурност е възможно Европол и доставчиците на услуги – навярно дори координирани от страна на Комисията – да установят самоличността на част от тези хора. Колкото повече се мислят за недосегаеми, толкова повече расте броят им.

Бих помолил г-жа Малмстрьом да обмисли предприемането на специални стъпки за съгласуването на реакцията спрямо действията на част от тези лица в интернет пространството.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Броят, обхватът и жестокостта на кибернетичните атаки са се увеличили през последните години. Жертвите на тези атаки са обикновени граждани, дружества и дори обществени институции на местно, национално и европейско равнище. Европейският съюз трябва да ускори прилагането на своята стратегия за борба с киберпрестъпността. Бих искала да Ви попитам, освен законодателната рамка и удължаването на мандата на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ЕАМИС), какви други мерки възнамерява да предприеме Комисията с цел увеличаване на своята водеща роля в процеса на гарантиране на сигурност в киберпространството?

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Да, наистина, обикновените престъпления вече също се извършват с помощта на интернет, защото това е един полезен инструмент, но същевременно се появиха и нови форми на престъпност, улеснени от интернет, като например кражбата на самоличност, ограбването на банкови сметки и други подобни.

Мога да Ви уверя, че следим този процес съвсем отблизо. Неотдавна Европол проведе няколко твърде забележителни операции срещу тези престъпни групи, като установи кои са трансграничните европейски престъпни групи, замесени в дейности като например детска порнография и трафик на наркотици – така че в Европол има много експерти, занимаващи се с този въпрос.

Разбира се, че трябва да положим повече усилия. Трябва да се свържем с всички центрове за ранно предупреждение в Европейския съюз, да споделим статистически данни и информация, а също и да работим повече съвместно с частни дружества с цел изнамиране на решения на този проблем, поне до известна степен. Освен това планираме в срок до 2013 г. създаването на европейски киберцентър за съгласуване на тази дейност – а понастоящем провеждаме проучване на неговата приложимост – който да работи като център за ранно предупреждение и да поддържа функционирането на вече съществуващите отделни киберцентрове на национално равнище. Следим съвсем отблизо този процес, а Европол, заедно с националните органи на управление, прави всичко по силите си да се бори с тази растяща престъпност.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 11, зададен от Sarah Ludford (H-000215/11)

Относно: Оценка на Шенген и механизъм за възможно прекратяване

Съществува опасност предложенията на Комисията за управление на Шенгенското пространство да бъдат считани като привилегироващи европейска процедура вместо същността на проблема. Комисията предлага за себе си доминираща роля в преразгледан процес за оценяване на Шенген, а Парламентът предлага да го промени с цел да се възстанови балансът между ролята на европейските и националните експерти. Във връзка с прекратяването на Шенген, Комисията предлага механизъм на ЕС вместо решение на държава-членка, но това беше широко (погрешно)тълкувано до значението, че повторното въвеждане на вътрешни граници всъщност ще бъде по-лесно на практика. Тъй като може да се окаже политически твърде трудно да се прилага общностен метод както за оценяване, така и за прекратяване, което би било желателно, не е ли за предпочитане европейската същност да се превърне в приоритет чрез започване, при необходимост, на процедура за нарушение срещу държави-членки, които нарушават правилата на Шенген?

Въпрос № 12, зададен от Maria Eleni Koppa (H-000216/11)

Относно: Прилагането на Споразумението от Шенген

Създаването на шенгенското пространство без вътрешни граници и свободното движение на европейските граждани са едни от основополагащите принципи на ЕС и представляват основен стълб на европейския проект. Възстановяването на граничния контрол по вътрешните граници на ЕС няма да разреши проблема с миграцията. Това е мярка, която ще затрудни живота на гражданите на ЕС и препраща към национализация.

Предвид изявлението на председателя на Европейската комисия, който подчертава, че „свободата на движение вероятно е аспектът на ЕС, който се оценява най-високо от европейците", въпросът към Комисията е каква ще бъде нейната позиция спрямо Дания в контекста на неотдавна взетото от нея решение за възстановяване на граничния контрол? Има ли готовност Комисията за предприемане на допълнителни мерки за по-нататъшно укрепване на външните граници на ЕС? Ще насърчава ли преразглеждането на принципа на изключителна компетентност на държавата на първото незаконно влизане?

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Г-н председател, ще отговоря едновременно на двата въпроса, тъй като са почти еднакви. Те се отнасят до предизвикателството, което представлява поддържането и по-нататъшното развитие на Шенгенското пространство с оглед на миграционната криза. Всъщност засегнах накратко тази тема в отговора си на въпроса на г-н Papanikolaou, но всичко казано следва, разбира се, да се вземе под внимание и в рамките на разглеждания понастоящем въпрос.

В своя въпрос г-жа Ludford изрази загриженост, че има вероятност преговорите относно новите правила за оценяване и прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение да се окажат продължителни и тежки по отношение на постигането на споразумение, и поиска от Комисията вместо това да придаде първостепенна важност на започването на процедура на нарушение срещу държави-членки, нарушили правилата на Шенгенското споразумение. Позволете да се изразя съвсем ясно по отношение на този въпрос: нарушенията на правилата на Шенгенското споразумение не могат да бъдат толерирани, но едното не изключва другото. Планираме прилагането и на успореден подход.

Ние сме пазителите на европейското законодателство. Комисията ще продължи да гарантира правилното прилагане и зачитането на правилата на Шенгенското споразумение от страна на всички граждани. Основа на нашата дейност следва да бъде действащото законодателство. Убедена съм, че в повечето случаи действащото законодателство може да бъде приложено. В случаите, когато са налице някакви различия в тълкуването или прилагането, Комисията следва да се допита до въпросните държави-членки, за да бъдат изяснени правилата. Това може да бъде постигнато посредством даване на насоки или препоръки.

Комисията има готовност да използва всички налични средства и начини за гарантиране на правилното прилагане на законодателството на ЕС винаги когато има необходимост от подобни действия – включително и започването на процедура на нарушение. Същевременно ще работим върху мерките за предотвратяване, които следва да ни помогнат да избегнем процедурата на нарушение. Във връзка с това понастоящем са в ход преговори между Комисията, Парламента и Съвета, с оглед на създаването на по-ефикасна система за оценяване за Шенгенското пространство. В процес сме на обмисляне на това дали и как да допълним този механизъм на оценяване, с цел пораждане на взаимно доверие и гарантиране на съгласувано прилагане на правилата.

По отношение на програмата на датското правителство, свързана с контрола на датските вътрешни граници, спомената от г-жа Koppa, вие, разбира се, следва да бъдете уведомени, че председателят на Комисията незабавно изпрати писмо до датския министър-председател, в което изтъкна, че първият анализ от страна на Комисията е породил сериозни съмнения относно това дали предложените мерки ще бъдат съобразени със задълженията на Дания в съответствие с европейското и международното законодателство. Председателят Барозу подчерта, че е възможно държавите-членки да не съумеят да упражнят системен контрол по вътрешните граници на ЕС върху движението на стоки и граждани, и настоятелно призова Дания да се въздържа от предприемане на едностранни стъпки. Понастоящем сме в процес на анализиране на сведенията, предоставени от страна на Дания, а впоследствие ще решим какви ще бъдат нашите по-нататъшни действия.

Г-жа Koppa попита още и дали Комисията ще предложи преразглеждане на принципа на изключителна компетентност на държавата на първото незаконно влизане. Бих искала да подчертая, че това е принцип, съгласно който едно лице, за което се установи, че пребивава незаконно на територията на една държава-членка, бива премествано обратно в държавата на първото незаконно влизане в ЕС. Това е специфично правило в обхвата на Регламента „Дъблин“, който постановява, че държавите-членки следва да преценят коя държава-членка е отговорна за разглеждането на всяко едно заявление за предоставяне на убежище, подадено на тяхна територия. Ето защо това не е инструмент, предназначен за прилагане в отговор на предизвикателства, свързани с незаконната миграция.

В предложението на Комисията за преработване на Регламента „Дъблин“ този принцип не е засегнат. Държавите-членки, играещи най-голяма роля в процеса на влизане на подалото заявление лице в ЕС, следва да бъдат отговорни за разглеждането на заявлението за предоставяне на убежище на това лице. В своя вот за предложението, даден през месец май 2009 г., Европейският парламент изрази огромна подкрепа по отношение на този въпрос. Тази подкрепа беше потвърдена през ноември миналата година чрез резултатите от гласуването в рамките на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

 
  
MPphoto
 

  Sarah Ludford (ALDE).(EN) Г-жо член на Комисията, аз, разбира се, много се радвам да чуя, че отново подчертавате значението, което придавате на поддържането на Шенгенското пространство. Зная, че сте много искрена по отношение на този въпрос, но аз съм загрижена, че въпреки това хората, изглежда, не са разбрали правилно и в чужбина са останали с впечатлението – например миналата седмица във „Файненшъл таймс“ беше написано, че „и Шенгенското пространство, и еврозоната се разпадат“ – че Комисията е съвсем спокойна по отношение на възстановяването на контрола по вътрешните граници.

Опасявам се, че значението, което Комисията придава на собствените си права като институция, като че ли не се простира чак до това да прояви своята решителност и усърдие в практически план и да започне процедура на нарушение, ако е необходимо. Не съм чувала в Рим и Париж да са получавали писмо, подобно на изпратеното от председателя до Копенхаген.

 
  
MPphoto
 

  Maria Eleni Koppa (S&D).(EL) Благодаря Ви, г-жо член на Комисията, за ясния отговор на въпроса относно Шенгенското споразумение, както и за това, че споменахте един от предходните въпроси относно мерките за пренасочване на имигранти към други държави-членки, основаващи се на демографски, икономически и географски критерии.

Независимо от всичко това, относно Регламента „Дъблин II“ бих искала да изтъкна, че понастоящем за определени държави, като например моята родина, Гърция, намиращи се на външните граници на Съюза и на практика приемащи близо 90 % от имигрантите, идващи в Обединена Европа, Регламентът „Дъблин II“ е неприемлив – той не е нещо, което може да бъде прието от местните граждани; той не е нещо, което може да бъде прието от държавите-членки. Като следствие от това според мен, в светлината най-малкото на новите промени, едно преработване на този регламент е крайно наложително.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Г-жо член на Комисията, преди малко споменахте значението, което се придава на идеята за солидарност и на справедливото разпределяне на тежестта. Съвсем правилно ни припомнихте, че са неизбежни преговорите относно презаселването на бежанци от трети държави. Освен това миналата година заявихте, че очакваме новата програма относно вътрешното презаселване. Бихте ли ни уведомили дали Комисията скоро ще излезе с изявление?

Второ, относно Регламента „Дъблин II“ бих искал, в допълнение към казаното от г-жа Koppa, да изтъкна следното: Франция преустанови действията по връщане на граждани обратно в Гърция; същото направи и Германия. Европейският съд по правата на човека съвсем основателно повдигна обвинение срещу нас по повод както на Регламента „Дъблин II“, така и на неговата оперативна съвместимост. Какво още трябва да се случи, за да разберем, че е необходимо незабавното преработване на Регламента „Дъблин II“, както беше изискано от Парламента?

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията.(EN) Съжалявам, ако сте останали с погрешно впечатление за мнението на Комисията относно Шенген. Мисля, че през последния месец не съм обсъждала нищо друго освен Шенген! Подчертах колко е важно Шенгенското споразумение, какъв дар е то за Европейския съюз, както и това, че трябва да го укрепим, а не да го обезсилваме.

Гледаме много сериозно на всички доклади относно прекратяването на прилагането на Шенгенското споразумение. Ние сме участници в диалог с Италия, Франция и Дания с цел да изясним точно какви действия са извършени, какви са предложенията и дали те са в съответствие с правилата на Шенгенското споразумение. Освен това търсим начин да ускорим оценяването на Шенген с цел предварително да гарантираме, че действащата система за партньорска проверка, която не е много добра, ще бъде заменена с друга система, функционираща на европейско равнище, с по-голяма роля за Европейския парламент.

Трябва да имаме на разположение повече инструменти за подпомагане на държавите-членки. Трябва да се усъвършенстваме в процеса на определяне на насоките. Трябва също така да изясним при какви извънредни обстоятелства може да бъде осъществено прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение, с цел предотвратяването на едностранни действия, застрашаващи цялата система. Така че можете да бъдете уверени, че ще направим всичко по силите си, за да укрепим Шенгенското пространство, както и че е необходимо държавите-членки на ЕС да поемат по-голям, а не по-малък ангажимент.

Регламентът „Дъблин“ е, разбира се, свързан с това, но той е един успореден процес – част от преговорите относно законодателния пакет в областта на убежището, които понастоящем текат между Парламента и Съвета. Комисията предложи в Регламента „Дъблин“ да се запази текстът относно отговорността на първата държава, предоставила убежище, като същевременно обаче се въведе механизъм за спешна реакция с цел да се прекрати прилагането на този механизъм при извънредни обстоятелства. Това е много спорен въпрос в рамките на държавите-членки, много малка част от които подкрепят наличието на такъв механизъм за спешна реакция при извънредни обстоятелства. Това е една от най-проблемните области в рамките на преговорите относно законодателния пакет в областта на убежището.

Следователно не това е решението на гръцкия въпрос. Успоредно с въвеждането на законодателния пакет в областта на убежището в цяла Обединена Европа, което също ще доведе до по-голямо споделяне на тежест – тъй като, ако всички държави-членки разполагат с работеща система, всички държави-членки ще могат да приемат граждани, търсещи убежище – решението на гръцкия проблем е да се продължи с плановете за реформи, изпълнявани в рамките на плана за действие в Гърция. Комисията и държавите-членки оказват огромна подкрепа на Гърция с финансови средства, експертен опит, преводачи и административни служители. Ние подпомагаме Гърция във важните усилия, които тя полага за изграждането на система в съответствие с европейското законодателство. Свършено е много, но и още много предстои – и то трябва да бъде свършено успоредно с преговорите относно системата за предоставяне на убежище.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 13, зададен от Frédéric Daerden (H-000197/11)

Относно: Бъдеще на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

Различни гласувания и декларации сочат, че този фонд е предмет на консенсус в Съюза във връзка с различни аспекти.

На първо място, той остава различен от Европейския социален фонд както по отношение на методите си, така и по отношение на целите си, и следователно тези два инструмента не могат да бъдат объркани нито формално, нито практически.

От друга страна, въпреки трудния старт, изменението на регламента за прилагане през 2009 г. даде възможност ЕФПГ да бъде по-добре използван. Забелязва се, наистина, ясно увеличаване на заявленията за използване на този инструмент, който доближава Съюза до европейските трудещи се. Не съществуват съмнения, следователно, че е необходимо той да продължи да съществува.

И накрая, този конкретен аспект на ЕФПГ изисква този фонд да се счита за напълно постоянен фонд, разполагащ с достатъчно бюджетни кредити за плащания, така че мобилизирането му да не налага да се извършва прехвърляне на бюджетни кредити.

Какво е мнението на Комисията за истински фонд, равнопоставен на другите, като решение на всичките нужди на ЕФПГ, без да се намалява ролята на Европейския парламент, чието участие във връзка с този въпрос е активно?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Благодарен съм за интереса, който показахте към Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Тази година ще бъде решаваща за бъдещето на фонда, тъй като Комисията възнамерява да внесе предложение относно правилата за управление на фонда и начина, по който той ще функционира по време на следващия програмен период.

През последните няколко месеца Комисията проведе консултации на тази тема с най-важните участници във фонда. В по-конкретен план, разгледахме внимателно чудесния доклад на Парламента относно ЕФПГ, изготвен преди няколко месеца от г-н Portas. Въз основа на опита, натрупан в рамките на този фонд в настоящата му форма, както и на предложенията, внесени по време на консултациите, имаме големи надежди, че нашето предложение значително ще подобри работата на фонда след 2013 г. и по-специално ще реши два проблема с действащия понастоящем механизъм за финансиране.

Първият проблем е времето, необходимо за предоставяне на помощ след внасянето на заявление от страна на дадена държава-членка. Изготвянето на оценка на заявлението отнема голяма част от това време. Комисията разглежда начини за опростяване на информацията, която ще трябва да бъде предоставяна от държавите-членки като доказателство, че заявленията отговарят на съответните критерии. Много време отнема и задължителното изискване и получаване на одобрение за всяко подадено заявление от страна на двете направления на бюджетния орган. Това също увеличава плащанията от фонда, което е в ущърб на работниците, тъй като част от държавите-членки с неохота плащат авансово за обучение, съдействие при търсене на работа и прилагане на други мерки.

В допълнение, броят на подадените във фонда заявления, а оттам и общият размер на средствата, за които са подадени заявления, са се увеличили значително през последните две години. Поради това е все по-трудно да се определи достатъчно широка рамка за предоставяне на финансова помощ – а това представлява проблем. Одобрението, от страна на Комисията, на подадените през 2011 г. заявления за предоставяне на средства от ЕФПГ за първи път трябваше да бъде отложено, тъй като не се намериха бързо достатъчно бюджетни кредити за плащания. Със сигурност ще се съгласите, че това не помага на работниците, които са съкратени от работа и спешно се нуждаят от помощ. Трябва да намерим решения на тези проблеми и да приведем механизма за финансиране на фонда в по-голямо съответствие с тези цели.

Понастоящем са налице няколко възможности за избор. Например ЕФПГ би могъл да стане част от Европейския социален фонд. Той би могъл да разполага със свой собствен бюджет. Комисията все още не е взела решение кой е най-добрият подход към тези въпроси, но наесен възнамерява да внесе предложение относно бъдещия ЕФПГ, като вземе под внимание най-значимите интереси на европейските работници. Очаквам с интерес да чуя вашите мнения.

 
  
MPphoto
 

  Pervenche Berès (S&D), в качеството на заместник на автора.(FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, от името на г-н Daerden бих искал да Ви благодаря за отговора. Естествено, ще подкрепим всяка инициатива, спомагаща за ускоряването на процедурите, стига тя да има за цел подпомагането на служители, съкратени от работа поради процеса на глобализация или поради икономическата криза.

Искахме само да насочим Вашето внимание към два конкретни проблема. Първият се състои в това, че подпомагането на работещите следва да остане целта с най-голям приоритет. Това означава, че щом бъдат преработени процедурите, ние ще се противопоставим на идеята Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) да бъде превърнат в поредният инструмент например в политиката на сближаване, защото това би означавало, че всички финансови средства на ЕС освен фондовете, предназначени за външна политика или за научноизследователска и развойна дейност, ще принадлежат на политиката на сближаване. Преследваме конкретни цели и се нуждаем от тези средства. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията е част от тях.

Настояваме също така, в сътрудничество с Вашите колеги в рамките на Комисията, да съгласувате управлението на ЕФПГ с други политики, имащи влияние в тази област – например с политиките в областта на конкуренцията и на промишлеността.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н член на Комисията, в началото на тази година на въпроса дали Гърция е подала заявление за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), отговорихте отрицателно. Този отговор предизвика смут в Гърция поради положението в държавата в икономически и социален план.

Въпросът ми към Вас е много прям: шест месеца по-късно, подала ли е родината ми заявление за мобилизиране на ЕФПГ, с цел подпомагане на работниците, засегнати от финансовата криза? Ако е подала такова, ако разполагате с тази информация, отговорете дали това заявление е било одобрено. Ако не, можете ли да обясните защо не е било подадено подобно заявление от страна на Гърция?

 
  
MPphoto
 

  Marian Harkin (ALDE).(EN) Наистина отправих въпрос към г-н члена на Комисията, но тази вечер няма да стигнем до този въпрос. Попитах го за мнението му относно обединението на Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), за което споменахте, без обаче да ни разкриете своето мнение. Затова, ако сте в състояние да го направите, бих се радвала да го чуя. Освен това, ако ще бъде извършено подобно обединение, според вас ще има ли увеличение на бюджетните кредити за плащания по ЕСФ?

В заключение, другият ми въпрос е свързан с графика. Споменахте също и затрудненията, свързани с Комисията и бюджетния орган. А какво ще кажете за това да бъдат насърчавани държавите-членки, още при подаването на заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ, сами да започнат да прилагат мерките, за прилагането на които са подали заявление в рамките на ЕФПГ, тъй като това би гарантирало най-малкото, че работниците няма да чакат мобилизирането на средства от фонда?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Радвам се да чуя в хода на обсъждането потвърждение на целите на Комисията в рамките на това начинание за привеждането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в съответствие със следващата многогодишна финансова рамка и превръщането му в по-мощен и по-ефективен инструмент за подпомагане на работници, които са били съкратени. Тази кауза е подкрепена и от факта, че в близко бъдеще фискалната консолидация ще остане на дневен ред в програмите на повечето държави-членки, които ще счетат за изключително полезно наличието на мощен, бърз и ефективен инструмент на равнище ЕС за подпомагане на работници, останали безработни неочаквано.

Както вече изтъкнах, част от въпросите остават отворени, като например отношенията между ЕФПГ и ЕСФ. Както знаете, програмите на ЕСФ се осъществяват чрез споделено управление, а според мен системата на управление на действащия понастоящем ЕСФ е несъвместима с целите на ЕФПГ. Независимо от това какъв формат ще определим, мисля, че въпросът за управлението ще бъде много важен по отношение на въздействието върху последния етап на подготовката. Нямам предвид конкретни имена, а необходимостта от отделен фонд и нуждата да обърнем внимание по-специално на бързината.

Разбира се, дори сега, а навярно и в бъдеще много от държавите-членки ще счетат за възможно да финансират програми или чрез ЕФПГ, или чрез ЕСФ, и ще имат някаква свобода на действие, но е много важно просто да се остави ЕФПГ на разположение на всички държави-членки, в случай че има необходимост от реакция при внезапна криза в областта на заетостта.

Вторият въпрос сочи към проблема с определянето на критериите за допускане в действащия регламент. Това също е въпрос, който понастоящем разглеждаме с цел постигането на по-висока яснота, но в този момент работим само върху удължаването на срока на действие на временния регламент до края на действащата финансова рамка. В случая говоря за правилата, въведени в отговор на кризата, с цел повишаване на ефективността на ЕФПГ и преодоляване на последиците от кризата върху работниците.

 
  
MPphoto
 

  Liam Aylward (ALDE).(EN) Г-н председател, можете ли да определите още колко въпроса имате готовност да приемете в рамките на тази част от разискването?

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Г-н Aylward, всъщност преди да влезете в залата казах, че имаме по 20 минути на член на Комисията, което означава, че вероятно бихме могли да стигнем до въпрос № 15, зададен от г-жа Blinkevičiūtė, но се опасявам, че едва ли ще стигнем до Вашия въпрос. Навярно бихте могли да зададете уточняващ въпрос към някой от другите въпроси?

 
  
  

Въпрос № 14, зададен от Nikolaos Chountis (H-000200/11)

Относно: Режим на колективните трудови договори

Прибягвайки до механизма за подкрепа, по настойчив начин и посредством "меморандуми", от страна на Комисията и МВФ на Гърция, Ирландия и Португалия беше наложено въвеждането на значителни промени в трудовите отношения и процедурите, приложими за колективното договаряне, като по този начин бяха премахнати националните гаранции в полза на работещите.

Така например, в гръцкия меморандум се предвижда, че правителството трябва да гарантира, че трудовите договори, сключени в предприятието, имат върховенство над секторните споразумения, които от своя страна имат върховенство над договорите, сключени на равнището на професионалните организации. Правителството трябва да отмени разпоредбата, която разрешава на министерството на труда да прилага всички секторни трудови договори за лицата, които не са представени в преговорите.

Като се има предвид, че член 156 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че въпросите, свързани с колективните трудови договори, попадат в обхвата на принципа на субсидиарност, разбира ли Комисията, че тези тактики не само създават порочен кръг за продължително намаляване на заплатите и трудовите права на работещите, но и са в противоречие с Договорите, които Комисията има ангажимент да спазва?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Комисията признава, че цели прослойки от населението на Гърция плащат висока социална цена за гръцката криза, но тази цена е предимно в резултат на финансови неравновесия, намаляващи конкурентоспособността, както и на финансови трудности: същите тези трудности, които меморандумът има за цел да преодолее, а не да задълбочи.

Някои твърдят, че понеже гореспоменатите проблеми са включени в меморандума, не е спазен принципът на субсидиарност, предвиден в Договора за функциониране на Европейския съюз. Според мен това не е вярно. Мерките, включени в меморандума, бяха създадени в близко сътрудничество с гръцкото правителство и одобрени от гръцкия парламент. Това показва, че те са в съответствие с принципа на субсидиарност.

Хартата на основните права на ЕС е в подкрепа на моето мнение. Член 28 от Хартата постановява, че „в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и работодателите, или съответните им организации, имат правото да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища, както и да предприемат колективни действия за защита на техните интереси, включително стачка, в случай на конфликт на интереси“. Член 51 от Хартата обаче гласи, че „разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза“.

Не съществува никакво специално законодателство на ЕС, което да определя кои колективни договори се ползват с предимство, когато са сключени на различни равнища, нито възможността за удължаване на срока на колективните договори, сключени на браншово равнище посредством намеса от страна на държавните органи. Ето защо тези въпроси попадат изключително в обхвата на националното законодателство, особено по отношение на съответните международни задължения на Гърция, включително и съответните конвенции на Международната организация на труда.

Надявам се, че отговорих на въпросите задоволително. Надявам се също, че ви убедих, че фискалните, финансовите и структурните мерки, включени в меморандума, са от жизненоважно значение за Гърция, ако тя иска да излезе от кризата. Надявам се, че уталожих опасенията, които някои от вас може би са изпитвали по повод неспазването на принципа на субсидиарност.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н член на Комисията, съжалявам, но отново не дадохте ясен отговор. Отговорът Ви беше повече или по-малко еднакъв с този на моите въпроси, изискващи писмен отговор. Ако Комисията наистина не взема под внимание факта, че колективното трудово договаряне е въпрос на националното законодателство, тогава превишавате ли, или не превишавате възложените Ви правомощия по силата на Договорите, като призовавате колективното трудово договаряне да бъде по същество преустановено? Вашето тълкуване не се приема от европейските профсъюзи, внесли жалба срещу Вас за нарушение на Договорите.

Въпросът ми е следният: кой призовава да бъдат преустановени колективните договори? Вие ли? Или Международният валутен фонд? Или кредиторите на Гърция, Португалия и Ирландия? Ясен отговор, ако обичате.

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) (микрофонът остава изключен до средата на първото изречение) ...голяма част от институционалните споразумения, включително споразуменията за определяне на размера на трудовото възнаграждение в различните държави-членки. Тези извънредни обстоятелства бяха преодолени посредством политики, разработени съвместно от Европейския съюз, Международния валутен фонд, Европейската централна банка и правителствата на засегнатите държави-членки.

Наистина все още са налице няколко нерешени въпроса, както и няколко въпроса, повдигнати от т.нар. Пакт „Евро плюс“. Неотдавна проведохме поредица от обсъждания със социалните партньори, включително с Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), относно връзката между социалния диалог и икономическото управление. Това обсъждане продължава. Не казвам, че са намерени отговори на всички въпроси, и именно затова поех инициативата да организирам конференция относно трудовите възнаграждения и тяхното определяне в рамките на ЕС. Тази конференция ще се проведе през септември с участието на социални партньори и други заинтересовани страни. Ще продължим това обсъждане с надеждата да стигнем до правилните отговори.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 15, зададен от Vilija Blinkeviciute (H-000203/11)

Относно: Преразглеждане на регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността

Законодателната рамка на свободното движение на работниците и служителите е установена в регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в Общността и вече многократно е била изменяна.

Европейският парламент в момента подготвя доклад за насърчаването на професионалната мобилност в ЕС. Представителят на Комисията, който участва в заседанието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, обяви на 19 април, че Комисията се готви да преразгледа този регламент с цел подобряването му.

Според Комисията кога би трябвало да започне тази процедура?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Свободното движение на работници е основен принцип на ЕС. Заедно със свободното движение на стоки, услуги и капитали, то е стълб на единния пазар и е допринесло за европейската интеграция през последните 50 години.

То има също и важно социално измерение, доколкото подпомага социалната, икономическата и културната интеграция на работниците мигранти от ЕС и на членовете на техните семейства в приемната държава-членка. Структурата на законодателството на ЕС относно свободното движение на работници предоставя на гражданите на ЕС правото да се движат свободно в рамките на Съюза с цел работа и защитава социалните права на работниците и членовете на техните семейства.

Както знаете, 1 май 2011 г. беше важна дата за ЕС. Тя бележи края на наложените ограничения върху правото на труд на гражданите на осем държави-членки, присъединени през 2004 г., които вече могат свободно да упражняват правото си на труд във всички държави-членки.

Комисията изразява надежда, че държавите-членки, в които все още се прилагат временни мерки спрямо работници от Румъния и България, ще либерализират своите пазари на труда, щом вторият етап приключи на 31 декември 2011 г.

Премахването на временните трудови договори означава, че повече граждани на ЕС могат да се възползват от една от основните свободи в ЕС и да работят свободно в друга държава-членка. Това отваря големи възможности за отделните граждани, които могат да се придвижват там, където има работни места, а също и за икономиката.

Знам, че мобилността и свободата на движение на работниците са важни въпроси и за Парламента. Комисията изразява удовлетворение от доклада по собствена инициатива относно насърчаването на мобилността на работниците в рамките на Европейския съюз и следи с голям интерес разискването в рамките на парламентарните комисии.

Същевременно осъзнаваме и факта, че въпреки огромния обем на европейското законодателство в областта на свободното движение на работници, повечето граждани на ЕС все още считат, че са налице твърде много препятствия пред желаещите да работят в друга държава-членка. Тези обстоятелства бяха изтъкнати неотдавна по няколко различни повода. Докладът на г-н Monti от 9 May 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“, подчертава, че като цяло свободата на движение на работниците представлява успех от правна гледна точка, но в същото време тя е най-малко използваната от четирите свободи в рамките на единния пазар.

Преодоляването на тези проблеми изисква широк подход, съчетан с ефективно прилагане на принципа на свободното движение. Упражняването на правото на свободно движение, предвидено от законодателството на ЕС, е свързано по-специално със случаите на дискриминация въз основа на националната принадлежност, тъй като отделните засегнати граждани се нуждаят от подходящи механизми, които да гарантират, че тези права са надлежно защитени.

Понастоящем службите на Комисията са в процес на изготвяне на оценка на законодателството на ЕС относно свободното движение на работници, и по-специално на Регламент (ЕИО) № 1612/68, както и на разглеждане на възможностите за усъвършенстване на прилагането на законодателството на ЕС в областта на свободата на движение, включително посредством започването на инициатива през 2012 г. за случаите, в които е необходимо.

Следователно докладът на Парламента относно мобилността на работниците се появява в подходящия момент и със сигурност ще даде своя принос за разискването относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на свободното движение на работници и за избора на всички бъдещи действия в тази област.

 
  
MPphoto
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D).(LT) Г-н председател, г-н член на Комисията, много Ви благодаря за отговора. Наистина очакваме с интерес преработения текст на регламента, който ще бъде внесен от Комисията следващата година, но бих искала да чуя дали считате, че Комисията следва да изготви оценка както на отрицателното, така и на положителното въздействие на свободното движение на работници. Например в някои държави-членки на ЕС имаше масово изселване на квалифицирани, добре обучени работници, в които тези държави-членки бяха вложили значителни инвестиции. Работниците се преместиха в други държави-членки. Считате ли, че следва да създадем някакъв специален фонд, чрез който да можем да компенсираме загубите, понесени от тези държави-членки, изгубили обучени, квалифицирани работници?

 
  
MPphoto
 

  Ласло Андор, член на Комисията.(EN) Това е много актуален въпрос. Напоследък проведохме поредица от обсъждания в контекста на 1 май. Заех се с този въпрос в сътрудничество с министрите по заетостта на държавите от Вишеградската група, както и на балтийските държави. Обсъдихме кои са регионите, в които свободното движение би могло да доведе до някакво напрежение, особено когато засегне определени професии, при които свободното движение не води до кръговрат, а по-скоро до еднопосочно движение.

Ако се наблюдават подобни тенденции, то предимно от правителствата на държавите-членки зависи да изготвят правилните стратегии по отношение на обучението, компенсациите и възможностите за професионално развитие за гражданите с професии в областта на медицината например, които бяха конкретен предмет на тези обсъждания.

Ще продължим да следим този проблем и да го обсъждаме съвместно с правителствата на съответните държави-членки, както правех самият аз до този момент.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 19, зададен от Hans-Peter Martin (H-000208/11)

Относно: Преразпределение на финансовите средства за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд

Има ли готовност Комисията да преразпредели поне десет процента от понастоящем наличните ежегодно 51 милиарда евро за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд като първоначално финансиране за нови енергийни мрежи в областта на производството на енергия от възобновяеми източници?

 
  
MPphoto
 

  Йоханес Хаан, член на Комисията.(DE) Г-н Martin, много Ви благодаря за въпроса. Важно е да се подчертае, че за текущия финансов период, 2007–2013 г., средствата по бюджетния ред за структурните фондове вече са отпуснати и договорени с регионите и държавите-членки в рамките на повече от 400 оперативни програми.

Част от цялостния процес в началото на един финансов период е определянето на програмите за текущия период и вземането на решение за това какви средства за финансиране да бъдат предоставени на разположение на индивидуалните програми. В съответствие с концепцията за споделената отговорност и споделеното управление именно държавите-членки и/или регионите са отговорни за изпълнението на програмите на място. Те са също така компетентни и отговорни за подбора и изпълнението на проектите, а впоследствие и за наблюдението – поне в първоначалния етап.

Още в началото на този период темата за енергийната ефективност и насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници беше важен въпрос. Това е един от приоритетите на регионалната политика, който също се изпълнява под формата на специално разработени предложения в рамките на няколко от тези близо 400 програми, които споменах преди малко.

Въз основа на това споразумение с регионите и с държавите-членки за текущия период е предвиден бюджет за устойчива енергийна политика, възлизащ общо на 9,2 милиарда евро, с основни акценти върху енергията, добита от възобновяеми източници, и повишаването на енергийната ефективност. Посредством едно решение на Парламента и на Съвета от 2009 г. предоставихме също и възможността до 4 % от средствата в Европейския фонд за регионално развитие да бъдат разходвани за мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради. Оттогава близо половината от държавите-членки са се възползвали от тази възможност, като Франция е особено ярък пример за това.

 
  
MPphoto
 

  Hans-Peter Martin (NI).(DE) Г-н член на Комисията, моля, не се гневете – нека подходим сериозно към темата. Бих искал да прочета въпроса си към Вас, който е следният: има ли готовност Комисията да преразпредели поне десет процента от понастоящем наличните ежегодно 51 милиарда евро като първоначално финансиране за нови енергийни мрежи в областта на производството на енергия от възобновяеми източници?

Казахте ни много неща и всички те бяха верни. Проблемът е в това, че нищо от казаното не беше по същество. А същественото е да изпратим сигнал с потвърждение, че сме разбрали и че сме извлекли поука от случилото се във Фукушима. Да, наистина имаме сериозни цели за 2020 г. За да ускорим промените в областта на производството на енергия, трябва да внесем електроенергия от Северна Германия в Австрия. Моят баща беше директор на „Форарлбергер крафтверке“ (Vorarlberger Kraftwerke), дружеството за производство на електроенергия за австрийската провинция Форарлберг. Сигурен съм, че имате опит в тази област. За тази цел са необходими електропроводи.

Ще повторя въпроса си: лично Вие имате ли готовност наистина да осигурите специално това първоначално финансиране, за което всички твърдят, че имаме спешна необходимост от него, а не просто да изпълните решенията на своите предшественици?

 
  
MPphoto
 

  Йоханес Хаан, член на Комисията.(DE) Г-н Martin, наистина прочетох въпроса Ви много внимателно. Именно затова Ви дадох много конкретен отговор, основаващ се на правилата, които имаме в областта на регионалната политика. Същината на тези правила се изразява в наличието на споразумения в рамките на държавите-членки, които не могат да бъдат едностранно променяни нито от страна на Комисията, нито на регионите.

Лично аз бих искал вече наличните средства да бъдат разходвани за това и бих се радвал, ако случаят беше точно такъв. Осъзнавам, че ходя от конференция на конференция и от една в друга държава-членка, подобно на живо тибетско молитвено колело, застъпвайки се за каузата тези средства – вече налични – да бъдат усвоени. Тъй като разгръщането на производството на енергия от възобновяеми източници действително представлява една от основните цели на стратегията „Европа 2020“, предполагам, че в предстоящия период определено ще разполагаме с по-висок бюджет в тази област, включително и по бюджетния ред за регионалната политика. Още повече че със сигурност ще бъдат направени инвестиции във връзка с това, в сътрудничество с г-н Oettinger, в областта на инфраструктурата, по отношение на трансевропейските мрежи в областта на енергийното снабдяване. Ако днес регионите се стремят към преразпределяне на средства в допълнение към вече наличните средства, ние със сигурност сме изключително отворени в тази област към идеята за създаване на такава възможност, или във всеки случай към провеждането на сериозен диалог по този въпрос. Ще повторя обаче, че в рамките на Комисията не можем едностранно да внасяме промени в тези споразумения.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Въпрос № 20, зададен от Anne E. Jensen (H-000212/11)

Относно: Постигане на целите на отпусканите средства по структурните фондове

В края на юни 2011 г. Комисията ще представи своето предложение за следващата седемгодишна финансова рамка за периода 2014 г. – 2020 г. В случая с регионалната политика на ЕС при отделните програми имаше значителни проблеми с капацитета за усвояване. Освен това доста програми не постигнаха целите си.

Как възнамерява Комисията да включи в следващия бюджетен период капацитета за усвояване на съответната държава-членка като критерий при предоставяне на средства от структурните фондове?

Съгласна ли е Комисията с мнението, че отпускането на средства следва да се преразгледа, когато един регион получава средства от структурните фондове години наред без това да е довело до постигане на поставените цели?

Ще разгледа ли Комисията механизъм за определяне на краен срок за отпускането на средства от структурните фондове за определен регион, получаващ такива средства? Не смята ли Комисията, че един такъв механизъм ще допринесе за една по-ефективна политика на сближаване?

В годишния доклад на Сметната палата за 2009 г. се отчита най-висок процент грешки при средствата, отпускани за политиката за сближаване на ЕС. Същото важи и за предходните години. Как възнамерява Комисията да се справи с това положение?

 
  
MPphoto
 

  Йоханес Хаан, член на Комисията.(DE) Г-жо Jensen, много Ви благодаря за въпроса. Що се отнася до капацитета за усвояване и включването му като критерий при предоставяне на средства от фондовете в рамките на предстоящия период, веднага ще спомена съществуващото правило по отношение на горната граница на размера на предоставените средства: с една дума, ограничаване. Има едно правило, което гласи, че при определена подвижна скала за всяка държава-членка, за структурната политика се предоставя на разположение само конкретна сума, определена съобразно общия брутен вътрешен продукт (БВП) на съответната държава-членка. Годишният размер на предоставените средства следва да не надвишава тази горна граница.

По отношение на предстоящия период със сигурност ще обмислим дали нивото на настоящата горна граница е оправдано и дали са необходими някакви промени с цел подобряване на структурата или укрепване на капацитета за усвояване.

Щом се стигне до това дали дадена програма изпълнява собствените си цели, трябва да ви напомня за петия доклад относно сближаването и за прегледа на бюджета, в които ясно се казва, че следва да се обърне повече внимание на изпълнението на програмите. В това отношение за предстоящия период е предвиден набор от системи за проверка и стимулиране, внесен като предложение от страна на Комисията в законодателния пакет с доклади относно политиката на сближаване за периода след 2014 г.

Относно процента на допуснати грешки многократно съм споменавал, включително и в тази зала, методологическите проблеми, съпътстващи одита на многогодишните програми. Близо половината от бюджета на ЕС със сигурност включва средства, предоставени за дейности по многогодишни програми. Одитът от страна на Сметната палата във връзка с изпълнението на бюджета винаги отчита текущата година и по тази причина предизвикателствата пред методологията водят до резултати, съответстващи – по отношение на регионалната политика – на приложното поле на третото равнище на одита, докато годишният одит, извършван от Сметната палата, вече се осъществява на първото равнище на одита и следователно в края на програмния цикъл винаги резултатите ще бъдат с по-висок процент грешки, както вече можем да докажем.

Във всеки случай моята предшественичка, г-жа Hübner, също изготви план за действие в тази област съвместно с Парламента. Ефективността на този план за действие е очевидна – той вече даде своите резултати. Една от мерките обаче беше също и предоставянето на възможност на генералните дирекции да преустановят плащанията за период до шест месеца по основателни причини. Като пример, миналата година този инструмент беше използван над петдесет пъти. Всички тези преустановявания на плащанията бяха отменени, преди да изтекат крайните им срокове, тъй като бяха решени проблемите, по повод на които беше внесено възражение.

Що се отнася до процента на грешките обаче, аз също ще поискам от Вас винаги да вземате под внимание факта, че регионалната политика в това отношение има функция, подобна, така да се каже, на снегорин, че – във връзка с определени законоустановени разработени елементи – проверяваме как те биват прилагани в ежедневната практика, доколко са ефективни и до какви проблеми водят. Проблемът с обществените поръчки е предмет на многократно обсъждане с държавите-членки, регионите и крайните бенефициери. Около 70 % от грешките възникват в тази област. Ако съумеем да опростим системата – а ние започнахме инициатива с тази цел съвместно с г-н Барние – ще намалим също и процента на практическите грешки в тази област. Полагаме усилия да си свършим работата в тази област и да постигнем напредък в това отношение.

 
  
MPphoto
 

  Anne E. Jensen (ALDE).(DA) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-н Хаан за чудесния отговор, който показва сериозното му отношение към тези проблеми. Последните очевидно ни най-малко не са решени в условията на икономическа криза, което затруднява множество държави в осигуряването на съфинансиране. Отделя ли Комисията специално внимание на въздействието на тези проблеми върху следващия програмен период? Дали предоставената помощ от структурните фондове наистина ще доведе до развитието на тези региони? Виждаме ли някакви резултати? Освен това обмисля ли Комисията какво може да бъде направено за подобряването на контрола на изпълнението на действителните цели – общите цели – свързани с развитието, така че тези цели да водят не само до разработването на проекти, но и до реално развитие?

 
  
MPphoto
 

  Йоханес Хаан, член на Комисията.(DE) Г-жо Jensen, за следващия програмен период сме си поставили за цел да свържем тематично структурната политика със стратегията „Европа 2020“ – доколкото има отношение към нея, във всеки случай. В тази област има ключови цели и приоритети, които следва да бъдат приложени в хода на приспособяване съобразно спецификите на всеки регион. После регионите ще имат задачата сами да подберат няколко приоритета по свои съображения – това се отнася по-специално до конкурентоспособните региони.

След това регионите ще определят и ще се споразумеят за много реалистични, но същевременно амбициозни и количествено измерими цели съвместно с Комисията в рамките на едно партньорство и инвестиционно споразумение, така че в края на този период очевидно ще можем да определим дали са постигнати договорените помежду ни цели, или може би дори са надхвърлени. Ако се окаже, че не са постигнати, впоследствие ще имаме възможността заедно да изследваме причините за неизпълнение и дали то се дължи на местни или на външни фактори. Въз основа на това впоследствие можем да стигнем до заключения за планирането на бъдещи програми и за предоставянето на средства в рамките на следващия период. Това е съвсем конкретно и качествено развитие на регионалната политика в хода на предстоящия финансов период.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

 
Правна информация - Политика за поверителност