Пълен протокол на разискванията

Вторник, 7 юни 2011 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 9,05 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Петиции: вж. протокола

4. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

5. Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): вж. протокола

6. Епидемия, причинена от ЕНЕС, в държавите-членки на ЕС (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно епидемията, причинена от ЕНЕС, в държавите-членки на ЕС.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на всички вас за тази възможност да ви информирам за развитието във връзка с епидемията, причинена от E coli.

Много съм загрижен за голямото разпространение на смърт и заболеваемост, които тази епидемия от хранителен произход причини на европейското население и искам отново да използвам възможността да изразя моите съболезнования на тези, които страдат вследствие на това.

Във връзка с това трябва да отбележа, че положението все още търпи развитие. Понастоящем се наблюдават над 1 672 случаи на E coli, произвеждаща шига токсин, а сериозни усложнения са се развили при най-малко 661 души. Според последната информация вследствие на тази епидемия има 21 смъртни случая в Германия и 1 в Швеция. Спорадични случаи са докладвани в 11 други държави-членки. Швейцария също така докладва 15 случая, а Съединените щати – 4. Епицентърът на болестта все още е областта около град Хамбург в северната част на Германия. Повечето от случаите, докладвани извън Германия, се отнасят или до пътуващи германски граждани, или до лица, които са посетили тази част на Германия. Така че какви действия предприема Европейската комисия, за да се справи с епидемията?

Първо, задействахме незабавно всички наши мрежи, отговарящи за управлението на кризи. Мрежите са в ежедневен контакт и позволяват своевременния обмен на информация, като така поставят основите за бързи действия. Комисията провежда почти ежедневни заседания с вашите органи за опазване на общественото здраве и органите за безопасност на храните, за да разисква развитието на епидемията, здравните мерки, предприети за превенция на заразата и лечение на заразените лица. Системата за ранно предупреждение и реагиране и Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи предоставиха солидна основа за обмен на информация.

Второ, поискахме от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията да направи научна оценка на риска, която редовно се актуализира, тъй като положението търпи развитие. Понастоящем имаме определение на ЕС на случая, което ще позволи на държавите-членки да споделят еднакъв подход относно разследването на епидемията. Въпросници за пациенти за разследване на епидемията се събират и сравняват от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията също така разработи, заедно с Европейския орган за безопасност на храните, съвети относно превантивни мерки, насочени към обществеността. Тези съвети понастоящем са достъпни на всички официални езици на уебсайта на Комисията.

Поискахме от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията спешно да създаде платформа за обмен на най-добри практики относно лечението, включваща както държави-членки, така и професионални дружества. Нашата референтна лаборатория на ЕС относно безопасността на храните в Рим разработи за рекордно кратък период метод, който намалява времето, необходимо за откриване на бактерията E coli в храните, от около шест дни до 48 часа.

Накрая, позволете ми да подчертая, че възприемането от обществеността е изключително важно. В това отношение, Комисията изготвя ежедневно актуализиране, споделено с Комитета за здравна сигурност и комуникационна мрежа и органите за безопасност на храните. В допълнение, Комисията поддържа актуализиран своят уебсайт, посветен на тази епидемия.

Настоятелно бих призовавал членовете на Европейския парламент да подкрепят това научнообосновано съобщение до обществеността с цел да се намалят ненужните страхове и да се засилят общите ни усилия. Мога да ви уверя, че Комисията, заедно с тези агенции, работи много усърдно с националните министерства на здравеопазването и на безопасността на храните, за да ги подкрепи в контролирането на тази епидемия.

За да може това да се постигне, трябва интензивно да проследим разследването до източника на замърсяване; в момента се работи по въпроса. По време на заседанието на Съвета по здравеопазване вчера поисках от Германия да засили надзора, проверките на епидемията и мерките, за да се идентифицира източникът на епидемията и да се спре разпространението на заразата. Също така поисках незабавно да бъдат разгледани причините за замърсяването. Германските органи приеха предложението на Комисията да се изпратят в Германия експерти по епидемиология на заболяванията, разпространявани чрез храна, от Комисията, Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията и Европейския орган за безопасност на храните.

В неделя, 5 юни, експертите започнаха мисията си – да помогнат на германските органи с текущата епидемиология, да проверят резултатите и да допринесат за текущото разследване за идентифициране на източника. Както всички знаем, първоначалното подозрение, повдигнато от германските органи, че краставици от Испания са причината, не е потвърдено от нито един от наличните резултати от изпитвания.

В неделя, 5 юни, германските органи уведомиха Европейската комисия, че въз основа на епидемиологичните изследвания считат, че бобови кълнове са евентуалният източник за епидемията, причинена от E coli, засегнала основно северната част на Германия. Информацията беше предадена незабавно на всички държави-членки чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи.

Комисията следи внимателно всяко ново развитие и ще вземе решение относно подходящия начин на действие в момента, в който лабораторните тестове потвърдят всяко епидемиологично откритие. До този момент нямаме никакви резултати.

Тук следва да подчертая, че е от съществено значение националните органи да не бързат да предоставят информация относно който и да било източник на зараза, който не е доказан с бактериологичен анализ, тъй като това разпространява необосновани страхове сред населението в цяла Европа и създава проблеми за нашите производители на храни, които продават продукти в и извън ЕС.

Докато такива интензивни разследвания продължават, трябва да внимаваме да не се хвърляме в прибързани заключения. В това отношение, искам да се позова на последната информация от Германия относно подозрението, че кълнове могат да са източникът на замърсяване; беше отбелязано, че лабораторните тестове не са приключили, и ето защо трябва да бъдат избягвани прибързани заключения.

Това показва, че е важно за държавите-членки да въведат добре поддържани и научнообосновани предупреждения в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) и да задействат RASFF, когато държавите-членки са сигурни относно научните доказателства, подкрепящи нотификацията за предупреждение.

Трябва да действате бързо и решително, за да се запази вътрешният пазар. Ако успеем да направим това, тогава ще можем да извлечем поуките от тази криза и постоянно да подобряваме системите си. Продължавам да твърдя, че нашата система работи. Трябва да извличаме поуките в движение. Считам, че това е наша отговорност: да бъдем гъвкави и да бъдем бързи, като приспособяваме процесите и процедурите си, за да отговарят на тези видове инциденти.

Координацията и ясните насоки за информация и комуникация остават в основата на способността ни да бъдем ефективни в такива ситуации. Трябва да извлечем поуки в това отношение.

Преди да приключа, бих искал да повдигна накратко още два въпроса. Първият се отнася до позоваванията на забрани за някои продукти. Бих искал да подчертая отново, че епидемията е ограничена в географски план до област около град Хамбург, така че няма причина, поне към момента, да се предприемат такива мерки на европейско равнище. С оглед на това и на стъпките към идентифицирането на източника считаме всяка забрана за какъвто и да било продукт за непропорционална.

И накрая, аз също съм много чувствителен по въпроса за финансовото въздействие, което тази криза оказва върху земеделските стопани, по-специално производителите на зеленчуци. Ето защо работя в тясно сътрудничество с моя колега, членът на Комисията Чолош, за да се преодолее затруднението, пред което е изправена тази група от наши граждани, която също така беше засегната от епидемията. Всъщност министрите на земеделието провеждат извънредно заседание на Съвета днес, за да разгледат въпроса за E coli. Когато приключа разговорите си с вас, ще се върна в Брюксел, за да бъда с моя колега, членът на Комисията Чолош, по време на извънредното заседание на Съвета на министрите на земеделието.

В допълнение, ние сме в постоянен контакт с трети държави, по-специално Русия, за да поискаме от тях да вдигнат забраната си, която се счита за непропорционална. Комисията работи заедно с държавите-членки с една обща цел: да се сложи край на тази епидемия възможно най-скоро. Настоявам пред всички засегнати, че в ситуации като тази проблемът не е на местно а на европейско равнище.

(Ръкопляскания)

  Peter Liese , от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да благодаря на члена на Комисията Дали, за това, че обърна внимание първо на пациентите. Бих искал да направя същото. Стотици хора са сериозно болни. Медицинският персонал в Северна Германия действително е на предела си. Двадесет и двама души вече починаха. Вчера в Съвета представител на друга държава-членка, Люксембург, каза, че финансовите загуби могат да бъдат компенсирани, но човешкият живот – не. Ето защо, първо, бих искал да помоля за разбиране по отношение на издаването на предупреждение, дори да не сме 100 % сигурни къде е източникът, а само имаме съмнение – че също така трябва да оповестим публично тази информация.

Разбира се, все пак трябва да намерим източника. Виждам, че много хора, работещи за органите, с подкрепата на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), също – искрените ми благодарности за европейските институции и за члена на Комисията, г-н Дàли, за факта, че Европейският съюз също така помага да се разследва този въпрос – действително работят много интензивно относно това. Въпреки това, като член от Германия на този Парламент, не мога да стоя тук и да казвам, че всичко протича добре. Съществуват няколко проблема във връзка с управлението на кризата.

Например сенаторът по здравеопазването в Хамбург информира обществеността, което беше правилно, дори да не съществуваше пълна сигурност по отношение на испанските краставици. Патогенът EHEC беше в испанските краставици, а не е трябвало да бъде там. Дори членовете на ЕП от Испания трябва да разберат това. Тя обаче информира първо обществеността и едва малко по-късно, часове или половин ден по-късно, тя информира Европейската комисия и испанските органи. Това беше недопустимо. В това отношение, ние в Германия трябва също така да разгледаме на национално равнище как бихме могли да управляваме въпроса по-добре. Заедно обаче следва да се съсредоточим върху факта, че врагът не е в Испания или в Германия, а по-скоро действителният проблем е патогенът, който трябва да контролираме и срещу който трябва да се борим.

Последната ми бележка е, че приехме резолюция по време на последното пленарно заседание относно въпроса за резистентността към антибиотици. Въпреки че този патоген не следва да бъде главно третиран с антибиотици, проблемът е, че той е резистентен на много традиционни антибиотици. Това е отдавна съществуващ въпрос, който понастоящем трябва да разгледаме по-бързо, тъй като следващият път може да се случи така, че патогенът трябва да бъде третиран с антибиотици, но тъй като е резистентен, не е възможно да бъде третиран. Трябва да работим относно това.

  Linda McAvan, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, г-н член на Комисията, прав сте, че това е въпрос за общественото здраве, много сериозен въпрос, и вниманието ни понастоящем следва да бъде съсредоточено върху обгрижването на болните и идентифицирането на източника, но тогава трябва да гледаме в дългосрочен план и да открием как можем да предотвратим повторение на случилото се.

Преди няколко седмици се срещнах с представител на Американската администрация по храните и лекарствата. Тя ми разказа за проблемите с E coli в плодовете и зеленчуците в Съединените щати и ние обсъдихме как това не е обичайно в Европейския съюз. Вече преминахме през тази епидемия, така че трябва да си зададем някои въпроси. Дали става дума за селскостопанските ни практики, както Peter Liese току-що спомена? Дали става дума за интензивно парниково отглеждане на плодове и зеленчуци? Дали става дума за прекомерно използване на антибиотици в животновъдството? Дали става дума за разпръскване на торове? Дали по-точно етикетиране на храните ще ни помогне да идентифицираме по-бързо източника на замърсяването? Отбелязвам, че Съветът днес не е тук, но Съветът се противопоставя на посочването на истинската държава на произход при етикетирането на храните ни. Надявам се те да се вслушат в това разискване в бъдеще.

Така че, г-н член на Комисията, трябва да проведем подробно разследване в по-дългосрочен план и трябва да извлечем поуки и да ги интегрираме в политиките си. Твърде често чуваме от Комисията и от мнозина в този Парламент за свръхрегулиране, но както и с банките, започвам да се чудя дали сме склонни да поставим нуждите на пазарните вериги и веригите на доставки пред тези за защита на обществеността и потребителите. Обичайната практика няма да бъде достатъчна. Не е нормално хората в Европа да отиват да хапнат салата и да умират впоследствие и ни е необходима промяна в политиката, за да се реши проблема.

  Corinne Lepage, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря Ви, че говорихте първо за жертвите и болните. Очевидно е, че именно за тях трябва първо да помислим, както и за земеделските стопани, които са в много трудно положение – положение, което можем напълно да разберем.

Бих искала да разгледам три точки: първо, подкрепяме принципа на вземане на предпазни мерки. Той беше приложен в този случай, така че не можем да се оплакваме, а очевидно ще трябва да се справим с последиците. Както г-н Liese посочи току-що, хората се нареждат преди икономическите въпроси, които могат да бъдат разгледани по всяко време. Смъртта, за съжаление, е неизменна.

Второ, напълно съм съгласна с това, което г-жа McAvan току-що каза, за значението на проследяването. Днес обсъждаме етикетирането. От жизненоважно значение е да имаме подробно етикетиране и да можем да проследяваме продукти, за да се знае откъде те произхождат.

Трето, по отношение на безусловно важния въпрос в основата на проблема, трябва да признаем, че не знаем всичко, че съществуват пропуски в научните ни познания и че действително понякога сме в пълна неяснота. Не можем да знаем всичко. Не можем да оспорваме тези, които са взели решения, и същевременно да считаме, че трябва да изчакаме. В този случай принципът на предпазните мерки трябва да надделее.

  James Nicholson, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, преди всичко бих искал да изкажа своите съболезнования към засегнатите. Относно тези, които са загубили живота си: не можете да върнете живот. Вероятно можем да поправим настоящото положение в по-дългосрочен план, но виждаме колко неправилно е да се бърза със заключенията в много ранен момент. Мога да разбера гнева, ако има гняв, а съм сигурен, че го има, от страна на Испания и от тези, които са загубили бизнеса си. Вероятно можем да направим нещо, за да се компенсира това, но не можете да върнете живот.

Трябва да извлечем поуки и да гарантираме, че в бъдеще ще имаме стабилна основа за отговор, както каза членът на Комисията. Трябва възможно най-бързо да намерим решение на настоящото положение и в дългосрочен план трябва да подобрим механизмите си за отговор на този вид положение.

Предполагам, че е много лесно при оценката след случилото се да се говори какво можеше или следваше да се направи или какво не сме направили, но понастоящем благодарение на тази оценка можем да въведем механизми, за да се гарантира, че това никога няма да се случи отново. Членът на Комисията е прав. Трябва да извлечем поуките от ситуацията. Винаги трябва да се поучаваме от грешките си. Ако са били допуснати грешки, нека да ги поправим и да гарантираме, че никога няма да ги повторим.

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, правилно казахте, че е има твърде много смъртни случаи и твърде много хора, които са се разболели в резултат на този патоген на EHEC, и считам, че положението, в което се намираме, показва също, че нито Германия, нито Европейският съюз са подготвени за вида на разпространение на EHEC, което понастоящем наблюдаваме.

Едно просто сравнение с няколко други държави ясно показва, че можем да се справяме по-добре. Само бих искала да се позова още веднъж на примера със Съединените щати. От 80-те години на миналия век там се полагат огромни усилия по отношение на научните изследвания, съществува задължение за отчитане и централизиран орган за контрол върху заболяванията в Атланта, който има широки правомощия за пряка намеса при избухването на такава епидемия. В Германия, от друга страна, имаме две федерални министерства, които са компетентни по въпроса, и тези министерства очевидно не са могли да постигнат съгласие относно това кой трябва да поеме отговорността. Също така имаме регионални министерства, които искат и трябва да поемат отговорност, но те очевидно са свръхнатоварени. Имаме проблеми с комуникацията между лабораториите и политиците. Така е напълно неясно кога следва да се намеси науката, кога следва да бъдат съобщени мерките за контрол на заболяванията и кога следва да бъдат предприети политически действия.

Мога да разбера защо когато министър получи информацията, че причината е в краставиците, би издал съответно предупреждение, но къде е подробната координация? Къде е истинският орган за вземане на решения? Струва ми се – и казвам това много предпазливо – че действията бяха предприети толкова преждевременно с бобовите кълнове, колкото и с краставиците. Има нещо като несъответствие между научните открития и политическите действия.

Да се върнем към това какво трябва да направим: трябва да установим задължение за отчитане в цяла Европа, да определим централни лаборатории и да създадем централен орган в Европейския съюз с правомощия за вземане на решения в случай на епидемия от такова заболяване. Считам, че това ще бъде правилното нещо, което следва да се направи.

Изключително съм благодарна на г- Liese за това, че спомена проблема с антибиотиците. Тук също сме изправени пред проблеми, с които всъщност вече сме наясно. Тъй като обаче не се решаваме да влезем в дебат с медицинския сектор, фармацевтичната промишленост и секторът на интензивно животновъдство – много въпроси трябва да бъдат разгледани във връзка с тях – също така не сме достатъчно последователни относно начина, по който разглеждаме въпроса с резистентността към антибиотици. Както EHEC, така и резистентността към антибиотици са основни проблеми.

  Sabine Wils, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, епидемията, причинена от EHEC, прави очевидни недостатъците в системата на индустриалното производство на храни на либерализирания вътрешен пазар на ЕС. Когато печалбите имат предимство пред защитата на здравето, това засяга качеството и безопасността на храните. Досега най-малко 22 души са починали в Германия в резултат на патогена на EHEC и има над 1 500 случая на заразяване. При повече от 600 пациенти беше диагностициран опасният хемолитично-уремичен синдром, който може също така да доведе до неврологични разстройства.

След повече от две седмици източникът на тази животозастрашаваща епидемия все още е неясен. Ако имахме регионално производство на храни, щеше да бъде по-лесно да се определи източникът на заразяване и последиците от епидемията щяха да бъдат по-ограничени. В резултат на дългите транспортни маршрути и условията на анонимно производство е много трудно да се проследи произходът на храните. Проследяването обаче по отношение на произхода на храните е от основно значение, когато става въпрос за безопасността на храните. Потребителите имат право да знаят как храните им са били произведени и откъде произхождат.

Федералното правителство в Германия напълно се провали във връзка с епидемията, причинена от EHEC. В объркването между регионални и федерални правомощия управлението на кризата се изгуби някъде по пътя. Органите за мониторинг не бяха подготвени за това положение.

Нуждаем се от радикално преосмисляне в областта на селскостопанската политика. Храните ни трябва да бъдат безопасни. Земеделските стопани следва също така да бъдат защитени срещу непредвидими финансови рискове. Политиката за насърчаване на селското стопанство и селските райони трябва постоянно да се стреми към ясна децентрализация на производството на храни и пазарните структури.

  Francisco Sosa Wagner (NI). – (ES) Г-н председател, бих искал накратко да засегна три въпроса във връзка с настоящото положение относно краставиците.

Внук съм на германец и чувствам дълбока привързаност към тази държава, но германските органи очевидно са действали необмислено и прибързано в този конкретен случай.

Що се отнася до институциите на ЕС, анализ на действията им разкрива, че Европейският орган за безопасност на храните и Комисията са реагирали неуверено и неумело. Те не са успели да координират или да управляват положението.

Трето, засегнатите страни имат право на бързи финансови обезщетения. Междувременно обаче предлагам на Парламента да организираме голямо шоу на европейското кулинарно изкуство в Брюксел или тук в Страсбург, като се даде възможност краставиците да бъдат на преден план.

Трябва да защитим изгубената чест – израз, който е повече по вкуса на германския автор Хайнрих Бьол – на производителите на краставици. Европа е правилната сцена за тази цел.

  Esther Herranz García (PPE). – (ES) Г-н председател, мога само да изразя дълбоко съжаление за 23-те смъртни случая: 22 в Германия и един в Швеция. Тази криза е ясно доказателство, че Европейският съюз трябва да измине дълъг път в подобряването на системата си за предупреждение за безопасността на храните и вътрешната си координация.

Участващите държави-членки бяха бавни, неефективни и бездейни в реакцията си и от този момент във времето, когато има 23 смъртни случая, все още не знаем откъде идва проблемът.

Европейската комисия трябва сериозно да помисли за проблемите, които причинява с безотговорните си действия или неуспеха си да действа по време на криза, каквато наблюдаваме понастоящем. Това доведе до случаи на финансов срив, унищожаването на стабилни преди това работни места, безработица, безпомощност и не е нужно да казвам – изключително опасна за общественото здраве криза. Докато в Комисията обръщате внимание на безотговорни изявления от регионални органи в Германия – изявления, които съдържаха напълно невярна информация и бяха доста безотговорни – посочващи испански стопанства по имена и адреси, населението остана изложено, без да знае това, на бактерията. По този начин, имайки убеждението, че са избягвали контакт с нея, хората са били изложени повече от всякога на риска да ядат потенциално вредни храни.

В Съвета на министрите на земеделието, който ще се проведе в Люксембург в два часа този следобед, Европейската комисия следва да предложи въвеждането в употреба на дял от 2 500 милиона евро, останали от Общата селскостопанска политика. Тези 2 500 милиона евро следва да бъдат използвани, за да се компенсират във възможно най-голяма степен вредите, които бяха причинени. За да се позволи това, ще трябва да бъде открито подходящо правно решение, както беше в предишните случаи, например болестта „луда крава“ и въпроса с диоксина. Едно такова решение следва също така да бъде открито понастоящем.

Членове на Комисията, министри, вашите действия в Люксембург днес трябва да подобават на ранга на вашата длъжност.

Освен това германските органи с оглед на техните безразсъдни обвинения следва определено да подкрепят това финансово решение от самото начало и да използват собствени средства за провеждането на комуникационни кампании, целящи да се възстанови доверието на потребителите в градинарските продукти, което понастоящем е подкопано.

  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D). – (PT) Г-н председател, епидемията от зараза в Германия означава, че се изправяме пред едно от най-трудните положения за общественото здраве и управлението на кризи от дълго време насам. Комисията и Германия по-специално не са управлявали тази криза по възможно най-добрия начин. Изправени сме пред масова човешка трагедия, която включва загубата на много животи и заплаха за животите на хиляди други. Това също така е криза на доверието на потребителите в основните хранителни продукти, като икономическите и социалните последици от нея е трудно да се предвидят.

Обществото очаква бърз отговор от националните органи и органите на Съюза, който да хвърли светлина върху причините за тази криза, наред с ефективни действия. Необходимо е обаче също така да се сведат до минимум катастрофалните последици, които тя оказва върху друга група невинни жертви, а именно производителите на плодове и зеленчуци, както беше посочено тук днес. Тези работници са били необмислено и несправедливо обвинени, като също така те загубиха доходи и бъдещето им беше сериозно застрашено.

Също така трябва да бъдат спешно предприети превантивни действия, така че подобни положения да не се случват отново. Един аспект на това е да се увеличи ефективността на механизмите за наблюдение и контрол за антибиотици в животните, както посочих в разискването, проведено тук преди по-малко от месец. Друга област, в която трябва да бъдат предприети действия, е формата на Общата селскостопанска политика (ОСП), която е в процес на реформиране. От жизненоважно значение е в бъдеще стимулите да бъдат насочени към гарантиране на качество въз основа на методи за устойчиво производство, както групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент настоява.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н председател, положението се влоши още повече: 23 души починаха и повече от 2 200 души се разболяха в Европа. Очевидно мислите ни са отправени към тях тази сутрин. Германските органи все още не са успели официално да идентифицират причината за тази епидемия. Междувременно никой не се докосва до европейски зеленчуци, а тази здравна криза се превърна в социална криза, както и в икономическа криза, разбира се. Секторът на зеленчукопроизводството правилно изисква компенсация и, както каза членът на Комисията, съответните министри и членове на Комисията трябва да се срещнат относно този въпрос днес следобед в Люксембург.

Освен казаното току-що за принципа на предпазните мерки и съществената проследяемост – първата точка –също така става въпрос да се разбере как е могло общото предупреждение, хвърлящо вината върху испанските краставици, да бъде издадено без никакви или почти никакви доказателства. Какви спешни поуки Комисията възнамерява да извлече от тази сериозна криза, г-н член на Комисията, така че системата ни за предупреждение за храните да е повече от всякога основана на „солидни и добре обосновани научни доказателства“, както Вие самият я описахте, г-н член на Комисията?

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Г-н председател, аз също бих искал да изразя дълбокото си съжаление от загубата на животи и да пожелая на тези, които са болни – бързо оздравяване. Много неща трябва да бъдат обяснени. Трябва да установим източника и причината за епидемията, но трябва също така да идентифицираме източника и причината за тази фалшива информация за епидемията, която беше разпространена в Европа и по света – фалшива и вредна информация, която причини толкова много вреди. Трябва да разгледаме много внимателно причините за епидемията, и по-специално промишленото животновъдство, в което антибиотици се използват в голям мащаб. Съгласен съм с тези, които току-що говориха за това. Ако се използват антибиотици в толкова голям мащаб, не е учудващо, че се появяват бактериални щамове, които впоследствие не се влияят от антибиотици. По мое мнение, интензивното земеделие с употребата на антибиотици трябва да бъде значително ограничено в Европейския съюз и може би дори да бъде спряно, а вредите, които са били нанесени, трябва да бъдат поправени от тези, които са ги причинили.

  Martin Häusling (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, EHEC не е нов проблем, но е ясно, че Европа все още не е достатъчно подготвена за криза като тази. Отнема твърде много време да бъдат издадени ясни насоки. Три седмици определено са твърде много време.

Защитата на потребителите, всички сме съгласни с това, винаги има абсолютно предимство пред финансовите интереси. Необходимо да се уточни обаче кой следва да издаде предупреждение и кога, кой следва впоследствие да поеме отговорност за предупрежденията и кога Европейската комисия следва да се намеси. В Германия отговорността се носи от 16 федерални щата и две министерства, което е твърде добро разпределение за европейска криза. Европа трябва да участва във връзка с това на по-ранен етап. Не считам, че сме извлекли правилните поуки от кризите през 90-те години на миналия век. Има нещо, което понастоящем трябва спешно да поправим.

Що се отнася до храните – необходима ни е прозрачност и ясна проследяемост по отношение на производството. Необходимо ни е ясно етикетиране на държавата на произход. Необходимо ни е също така европейско звено за реагиране, за да се координира научната и медицинската работа и да се установяват планове за контрол.

(Ръкопляскания)

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, с оглед на суматохата вследствие на противоречиви доклади за произхода на тази епидемия е важно да се имат предвид някои точки. Първо, бих искал да посоча, че повече от 15 дни, след като бяха докладвани първите случаи, и повече от месец, след като настъпиха първите случаи на заразяване, европейските отдели за ранно предупреждение и реагиране все още не бяха в състояние да идентифицират действителната причина за заразяването. Това причини много вреди, както вече беше посочено тук. Второ, важно е да се помни, че това е сериозен, но не изолиран случай на липса на безопасност на храните в ЕС. Бих ви припомнил неотдавнашното разискване, което имахме тук относно проблема с диоксина.

Тези случаи са неразделна част от Общата селскостопанска политика (ОСП), която насърчава интензивни, ориентирани към износа производствени модели, вместо насърчаване, както е необходимо, на местно производство и потребление, които биха могли да осигурят много по-ефективна проследяемост и следователно по-голяма безопасност на храните.

В заключение, важно е да се обезщетят европейските производители за вредите, които са понесли, а не само намиращите се в географската област на епидемията от заразяване. ОСП е обща политика, така че това следва да се направи чрез мерки на ЕС, отколкото само чрез национални мерки предвид очевидните неравенства, което това би могло да създаде.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, първо бяха краставици, вчера бяха бобови кълнове. Днес не са бобови кълнове. Истината е, че експертите просто не знаят, но всеки път когато се правят такива твърдения, те унищожават поминъка в икономиките на държавите. Това, което знаем, е, че има нещо странно в тази епидемия. Има неестествена комбинация от щамове и ДНК във вируса. Тя засяга необичайни групи от хора по начин, който обичайно не се свързва с епидемии, причинени от E coli. Тя вече засегна много повече хора и на много повече места от обичайна епидемия и за разлика от обичайните епидемии, тя не беше бързо проследена до един или двама доставчици на храни.

Предвид всички тези необясними фактори и факта, че различни държави – включително Обединеното кралство, САЩ, Ирак и Израел, в миналото са били докладвани за експериментиране с генетично обработена E coli като биологично оръжие, не следва ли да има спешно разследване на възможността тази епидемия да е всъщност пример на или може би провеждане на изпитване на биологичен тероризъм?

  Françoise Grossetête (PPE). – (FR) Г-н председател, положението е сериозно, дори много сериозно, тъй като тази епидемия, причинена от ЕНЕС, е пълна мистерия. Мога да си представя безпокойството на болните и само можем да изразим съжаление от настъпилите смъртни случаи.

Целият този въпрос трябва да ни накара да предприемем много строг подход към проблемите на европейското обществено здраве и да ни накара да разберем, че е от жизненоважно значение да се работи с изследователите и фармацевтичната промишленост, за да се отговори ефективно на такова положение и също така да си предоставим средствата за тази цел.

Бактерията струва животи, твърде много животи. Тя също така струва на нашите земеделски стопани много пари и опасно подкопава доверието на потребителите в нашите селскостопански продукти и селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, които несъмнено все още са най-безопасните и най-строго контролираните в света.

След краставиците, доматите, марулята и бобовите кълнове, коя ще бъде следващата жертва на тази истерия в здравеопазването? Съществуват сериозни икономически последици за земеделските стопани. В действителност системата за предупреждение сработи много добре. Проблемът е, че Комисията няма ресурсите нито възможността да проверява дали информация, предоставена от държава-членка, е вярна, или не.

Бактериите циркулират по-бързо днес, отколкото в миналото. Поуки ще трябва да бъдат извлечени по отношение на комуникацията от начина, по който тази здравна криза беше управлявана. Ще трябва да бъде дадена обратна връзка. Несъмнено трябва да бъдат предвидени допълнителни проверки преди заключенията на национална или регионална здравна агенция да могат да се приемат за установени.

В крайна сметка тази криза напълно обосновава жизненоважното подобряване на проследяването на храните. Задължението да се обозначава държавата на произход или мястото на произход, за съжаление, се прилага само за ограничен брой случаи. То следва да обхване по-голям брой храни. В случай на здравна криза това би позволило да се идентифицират източниците на заразяване и да се предупредят по-бързо засегнатите потребители.

  Jo Leinen (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, земеделските стопани могат да бъдат обезщетени, но човешкият живот не може да бъде върнат. Действително нашето съчувствие е отправено към всички тези, които починаха или лежат в болнично легло. Това положение е драматично и също така е неприемливо. Неприемливо е, че три седмици след епидемията на тази криза ние все още не знаем откъде точно произхожда патогенът, който причини кризата. Това наистина не трябва да се случва в Европа.

Има няколко поуки, които трябва извлечем от това. Първо, трябва да търсим източника и да разгледаме дали все още съществуват погрешни практики в сектора на производството на храни или във веригата на предлагането на храни. Имаме законодателство, което е в сила от 20 години, a стандартите и практическите правилници в Европейския съюз са доста строги, но е ясно, че ние все още сме уязвими що се отнася до храните. Все още изглежда, че има празноти и недостатъци и трябва отново да извлечем поуки във връзка с това.

Също така считам, че комуникацията по този въпрос беше хаотична. Факти за този въпрос не са съобщавани добре или по правилния начин. Очевидно се нуждаем от повече Европа. Това вече беше казано от други членове на ЕП в залата. Когато някой регионален или национален орган издава предупреждение за цяла Европа, това може да бъде само бедствие. По мое мнение, Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията свърши добра работа, доколкото виждам, но се нуждаем от по-добро, съвременно задължение за отчитане, за да се определят причините, и също така от по-добра система за информиране на широката общественост.

  Антония Първанова (ALDE). – (EN) Г-н председател, германските и европейските органи все още се опитват да идентифицират източника на епидемията, причинена от E coli. Днес ние все още нямаме конкретни доказателства за причината за това разпространение и всички сценарии следва да бъдат разгледани, включително потенциална небрежност или неволно навлизане на бактериите в хранителната верига. Как бактериите са били действително създадени е друг случай; спешно са необходими научни изследвания и открития. Също така бих искала обаче специално да отбележа начина, по който настоящите събития бяха съобщени на широката общественост от германските и европейските органи, когато, както знаем, има сериозни последици за сектора на плодовете и зеленчуците не само в Испания, но и в целия наш Съюз.

Това не е първият случай, в който имаме проблем във връзка с безопасността на храните в Германия. Предлагам Комисията да помогне на германските органи да засилят проследяването и контрола на германските процедури и подобни мерки следва да бъдат предприети относно процедурите в други държави-членки.

Необходима е прозрачност, за да се поддържа доверието на потребителите. Цялата информация следва да бъде налична, но не трябва да се съобщава по начин, който да повдига многобройни тревоги и да поражда опасения на потребителите, когато все още не са открити доказателства. Позволете ми също така да отбележа отговорността на медиите.

  Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-н председател, слуховете могат да бъдат опасни. Тази епидемия не започна ли в Германия, или в някоя друга държава-членка? Слуховете могат да бъдат разрушителни и могат да помогнат дори за разпространението на епидемия. Все още има много въпроси, на които не е даден отговор, около тази криза. Единственото сигурно е, че повечето държави-членки са докладвали случаи на наличие на бактерията. До момента имаме 22 смъртни случая в ЕС.

Тази епидемия показва значението на трасграничното сътрудничество в областта на здравната профилактика. Също така се включва значението на съществуването на европейска агенция като Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията за сътрудничество и информиране на държавите-членки. Ние относително сме късметлии в Обединеното кралство, че имаме докладвани само три случая, но това е днес: утре нещата могат да се променят и трябва да бъдем бдителни. В допълнение на откриването на причината за епидемията трябва да продължим да информираме обществеността и следователно да я защитаваме. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията публикува ежедневно актуална информация.

Чрез сътрудничество можем да контролираме тази епидемия. Ако нашите граждани са информирани, те имат по-добър шанс да избегнат заразяване. Преди всичко трябва да бъдем спокойни и умерени в отговора си.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, за втори път в рамките на шест месеца Европа се изправя пред продоволствена криза, която причинява сериозни здравословни проблеми за много хора и дори води до загуба на живот сред съгражданите ни. Нещо не е наред, г-н член на Комисията.

През януари имахме проблемите с токсини в Германия; понастоящем имаме проблеми с бактериите – отново в Германия. Първият случай беше покрит, макар че се знаеше за него в продължение на месеци; във втория случай вината беше удобно прехвърлена на испанските краставици.

Това е проблем на разпознаваемост, проследяемост и недостатъчен контрол на равнище на ЕС. В първия случай през януари г-н Дали ни каза по въпроса за диоксините, че ще предприемете всички необходими мерки, за да се гарантира, че законодателството в областта на системата за контрола върху храните е по-строго. Онзи ден казахте, че това не е проблем на разпознаваемост и че има някои други проблеми. Позицията на Комисията се характеризира с объркване, прикриване на истината и паника и в резултат на това оплакваме животи, оплакваме случаи на заболявания и оплакваме последиците за селскостопанското производство.

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-н председател, положението, което обсъждаме, е много сериозно, но считам в някои случаи, че все още бъркаме нещата на много различни равнища.

Загубата на живот очевидно не може да бъде поставена на същото равнище като икономическите проблеми; ние не правим това. Бих искала да подчертая обаче, че не чрез посочване с пръст на причините – които впоследствие биват опровергани – ще решим проблема.

Ако някой е убит и невинно лице е вкарано в затвора за това, това не предоставя утеха или справедливост за убийството, което е извършено. И все пак ние правим именно това: в изключително сериозно положение при наличие на криза на общественото здраве и когато безопасността на храните е заложена на карта, посочваме с пръст хора, които след това се оказва, че не са виновни, с което се причиняват допълнителни жертви.

Испанските производители вече излязоха по улиците и днес след 40 минути преките производители в Италия също ще демонстрират по улиците на Милано и провинция Латина, като предлагат на потребителите пресни краставици и други плодове и зеленчуци, за да покажат, че те са здравословни храни и важни за здрав, балансиран хранителен режим. Не бихме искали да засегнем германските потребители допълнително, като ги лишим от храни, които са от основно значение за техния хранителен режим и здраве.

Също така бих искала да посоча някои данни, които следва да предоставят на съответните органи по-специално причина за сериозно обмисляне, когато изнасят някаква информация, която причинява тревога, страх и паника. Данни, предоставени от Евробарометър и събрани от „Колдирети“ в Италия, показват, че при продоволствена криза 43 % от италианците например избягват храните, за които са чували в течение на определен период от време, а 13 % ги изключват от хранителния си режим завинаги. Ето защо трябва да се опитаме да помислим какво казваме и как влияем на хранителните навици на хората.

Ето защо бих искала да попитам Комисията дали не счита, че е налице случай на задействане на европейската клауза за извънредни ситуации и представяне на обсъждане относно финансови обезщетения.

  Dagmar Roth-Behrendt (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, вашите колеги в Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ и Вие самият направихте всичко както трябва. Не може да се каже същото за германските органи. Най-малкото, което можем да кажем, е, че съществува хаос що се отнася до комуникацията и вероятно това е меко казано. Фактът, че министърът на здравеопазването на Германия вчера е счел за ненужно да пътува, за да присъства на заседанието на Съвета по здравеопазване в Люксембург, където основната тема в дневния ред беше тази сериозна криза със заразяване, показва, че той няма абсолютно никаква представа какво действително представлява Европа и че е неосведомен, не признава проблемите или е твърде зает с вътрешнопартийни политически кризи.

(Ръкопляскания)

Нещо повече, трябва да отбележа – и самият г-н Дали го каза, че германските органи очевидно счетоха, че ще се справят без експертите от Европейския съюз, като считаха снизходително и надменно, че не се нуждаят от тях. Освен това фактът, че на тези експерти им бяха нужни три дни, за да стигнат до Германия, е скандал, към който трябва да бъдем критични в този Парламент. Същевременно обаче също така трябва да кажем, че е наша работа в Европейския съюз да предупреждаваме потребителите, когато има опасни храни на пазара.

Съвсем ясно ви казвам – ако има опасни бактерии в краставица или маруля, които не водят до смърт, това може и да е добре, но за мен не е достатъчно, за да се обоснове случай на компенсиране. Краставици от Испания и други държави имаха бактерии EHEC в тях. Те не бяха бактериите, причинили тази епидемия, но е нужно известно време, за да бъде установено това.

Според мен и това не е най-важното. Тези от вас, които разбират Европейския съюз и познават системата за ранно предупреждение, също така знаят как работи системата за ранно предупреждение. Знаете, че в системата за ранно предупреждение продуктът и също така наименованието на производителя трябва да бъдат посочвани. Може лесно да проверите това в законодателството. За мен важният въпрос е какво ще се случи в бъдеще? В бъдеще трябва да разгледаме дали употребата на суспензия може да продължи. Могат ли все още да съществуват производствени методи, които са неприемливи? Кой в Европейския съюз действително наблюдава какво, кога и с какъв резултат това е документирано и кой какви задължения има в това отношение?

(Ръкопляскания)

  George Lyon (ALDE). – (EN) Г-н председател, това е истинска криза. 23-ма души са мъртви, над 2 000 са били засегнати, пазарите на зеленчуци са в криза, като има максимално ниски цени и е изчислено, че производителите губят 300 милиона евро дневно. Отношенията между Германия и Испания са най-малкото обтегнати, и въпреки това след три седмици в тази криза ние все още нямаме представа откъде произлиза източникът на това заразяване.

Г-н Дали, искам уверение от Вас тук днес, че се полагат абсолютно всички усилия, за да се проследи източникът на тази епидемия, причинена от E coli, тъй като, докато не проследим източника, ние не можем да започнем процеса на възстановяване на доверието на потребителите. Второ, искам да посочите какви действия възнамерявате да предприемете, след като преодолеем тази криза, за да се стабилизира пазарът и да се възстанови доверието на потребителите.

Трето, наистина трябва да чуем от Вас какво възнамерява да прави Комисията, за да се опита да обезщети земеделските стопани, които нямат никаква вина, че пазарите им бяха разрушени и не могат да продават продукцията си. Четвърто, искам уверение от Комисията, че ще бъде започнато прозрачно, независимо разследване, за да се установят фактите за това, което се е объркало. Само когато имаме фактите ще можем да предприемем действия, за да се коригират всички пропуски в правото в областта на безопасността на храните.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, здравното измерение на кризата, произтичащо от тази епидемия, причинена от EHEC, е абсолютно трагично. Положението е сериозно. Съществува неотложна необходимост да се помогне на засегнатите и да се предприемат всички възможни стъпки, за да се предотврати по-нататъшно разпространение на тази зараза. Всички необходими ресурси трябва да бъдат предоставени за нашите изследователски институти и болници.

Бързите действия бяха обичайно изискване след появата на този патоген. Единното общоевропейско управление на кризата обаче, включително общ езиков режим, не се характеризира с професионализъм. Патологичното търсене да се определи мястото на заразяването доведе до прибързани обвинения и тези доводи предизвикаха появата на отрицателни заглавия и обща несигурност в продължение на дни от страна на потребителите.

За засегнатите производители това причини драматични загуби на доходи, които застрашиха тяхното оцеляване. Безупречни регионално произведени продукти също вече не се продават. Само в Австрия продажбите на пресни зеленчуци са намалели със 75 %. Производителите на зеленчуци са изправени пред загуби на доходи точно в средата на своя пиков сезон на прибирането на реколтата. Некоординираният начин, по който потребителите получиха информация в хода на това събитие, отново повдига искането за универсално и междусекторно обозначаване на произхода и ефективен мониторинг на принципа на „маркирано и проверено при източника“.

Потребителите имат правото да знаят откъде произхождат продуктите. Това важи по еднакъв начин за рафтовете в магазините и ресторантите и кетъринга.

Всички органи понастоящем трябва бързо да премахнат предразсъдъците срещу пресните зеленчуци, да съживят продажбите на пресни зеленчуци и да вдъхнат нов живот в търговията с трети държави. Положението, причинено от EHEC, тласна местните производители на зеленчуци към екзистенциална криза съвсем неочаквано и не по тяхна вина. Комисията трябва да осигури възможност за компенсиране на загубите – било то чрез Европейския земеделски фонд, Европейския кризисен фонд или мерки за насърчаване на продажбите.

Г-н Liese е напълно прав да казва, че човешкият живот е незаменим и че всеки смъртен случай е нежелан. Безусловно наше задължение е обаче да не оставим нашите производители в безизходица, когато те не носят вина, че са се оказали в това положение, което застрашава тяхното оцеляване.

  Iratxe García Pérez (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, всички искаме продоволствената криза в Германия да свърши възможно най-бързо. Трябва да помним жертвите и се надявам, че след като първоначалните грешки са били поправени, ще бъде възможно да се идентифицира източникът на заразата за успокоение на всички.

Отделно от здравния аспект на тази криза обаче трябва да посоча икономическите последици. Секторът на градинарството в Испания е изчислил икономическите загуби, причинени от фаталните грешки в комуникацията, за които понастоящем знаем, на 200 милиона евро седмично. Бих искала да подчертая отговорното поведение, демонстрирано от този сектор, и пълното му сътрудничество с органите в моята държава.

Г-н член на Комисията, проследяемостта на произхода сработи, но колко време беше загубено в насочване на вниманието към произхода, съсредоточаване върху селскостопанското производство, докато други форми на заразяване, като транспортирането или разпределението по местоназначение, бяха отхвърлени? Защо Комисията повтори прибързаната информация от Германия?

Наблюдава се липса на координация, г-н член на Комисията, а едностранното затваряне на границите за испанските продукти е доказателство за неуспеха да се наблюдава кризата в Европейския съюз.

Бих искала Комисията да задейства незабавно всички необходими механизми, за да се компенсират вредите за сектора в Испания и Европа както финансово, така и по отношение на имиджа на потребителите. В дългосрочен план обаче остава да се види какви други мерки са приети в това отношение.

Неоснователни обвинения, импровизация, липса на координация, загуби за милиони, атаки срещу честта и надеждността на един сектор: не е ли това достатъчна причина да се попита кой поема отговорност?

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-н Дали за неговите умерени бележки в началото на разискването. Имаше някои по-малко умерени забележки в Парламента поради въздействието върху човешкия живот и действително допълнителното въздействие върху производителите и доверието на потребителите. Това е изключително сериозна продоволствена криза и г-н Дали призна това. Знаем, че тя е регионализирана в определена част от Европейския съюз, но тя не е само проблем на Германия; тя е проблем на ЕС.

Системата съществува, за да открие причината и да се справи с последиците, но се опасявам, че не всички части от системата са били адекватно въведени и имам няколко въпроса във връзка със сроковете. Разбирам, че бързото предупреждение беше дадено на 22 май 2011 г.: изразявам загриженост, че европейските експерти отидоха в Германия едва в неделя, 5 юни. Защо мина толкова много време? Считам, че това трябва да се разгледа.

Съгласно член 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002 имаме възможността за създаване на кризисно звено. Всички, които говориха, казаха, че това е криза, и г-н Дали признава, че това е криза. Тя по-скоро се разраства, отколкото да намалява, и според мен сега е време за ЕС да се позове на този регламент и да въведе такова кризисно звено.

Най-печалното беше действителното „посочване и порицаване“ на зеленчуците, а след това тяхното оневиняване. Това подкопа доверието на потребителите не само във връзка с пресните плодове и зеленчуци, но и във връзка с нашата система за безопасност и контрол на храните. Г-н Дали, знам, че кимате в съгласие и приветствам това, но действително считам, че сега е времето да се създаде кризисно звено, и бих искала да коментирате това във Вашите заключителни бележки.

  Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз съм от региона в Европа, в който епидемията, причинена от патогена на EHEC, бушува най-лошо. Тази агресивна бактерия изглежда неудържима. Между средата на май и вчера на обед 1 733 души бяха заразени, а 23 пациенти починаха от мъчителна смърт. Положението в клиниките е изключително тежко. Леглата за интензивно лечение са на изчерпване и спешно е необходима кръвна плазма. Не се вижда края на бедата. Хората от родната ми област се опасяват от нови случаи всеки ден.

За мен това е въпрос на смелост и чувство на отговорност да се предупреждава за всеки дори потенциален носител на тази бактерия. Различни храни бяха анализирани, но тя не беше открита. Моето разбиране за висок клас храни е, че са здравословни и са пуснати на пазара, който бива наблюдаван. Предполагам, че са допуснати очевидни грешки в това отношение, и отново откриваме, че съществуват пропуски. Да се твърди обаче при това положение, че причината е известна, без да са налице добре обосновани лабораторни изследвания в подкрепа на това, е проява на крайна небрежност. В цялата разбираема паника при никакви обстоятелства не трябва да има лов на вещици, тъй като това ще постави в безизходица много усърдно работещи земеделски стопани в цяла Европа. Ето защо трябва да бъде ясно на всички, че ние в Европейския съюз трябва да проявяваме солидарност един към друг и да бъдем готови да предоставим взаимна помощ в случай на извънредни ситуации. С други думи, всички медицински експерти трябва да работят заедно и икономическата помощ трябва да бъде предоставяна на тези, които без вина са се оказали изправени пред финансов срив.

  Pilar Ayuso (PPE). – (ES) Г-н председател, преди всичко бих искала да изразя моите съболезнования на роднините на тези, които починаха в резултат на тази криза.

Г-н член на Комисията, информирането на обществеността за здравни рискове е трудна и деликатна задача и трябва да бъде отлично документирано и проверено. Не става въпрос за установяване на виновните, но по този случай бяха направени основни грешки, като се започне с дръзките и безразсъдни обвинения на районен полицай, неотдавна нает на работа, който предизвика отправянето на социално предупреждение и много сериозна, непоправима икономическа криза.

Не би изглеждало също така, че Комисията е координирала тази криза много добре. Питам се кога е бил първият случай и дали член 3 от регламента относно системата за бързо предупреждение, който изисква от държавите-членки да уведомят за риска незабавно и в рамките на 48 часа, е бил спазен, и също така дали член 8 от посочения регламент, който задължава Комисията да провери дали информацията е пълна, вярна и четлива и има достатъчно правно основание, е бил спазен.

Това, което е сигурно е, че бяха показани сериозните недостатъци на този регламент и че е необходимо да се преразгледа настоящата правна рамка, за да се определят с точност, освен всичко друго, процедурите за управление на кризата, използвани от компетентните органи, да се припишат грешки или пропуски на извършителя в хранителната верига (и за тази цел се използва проследяемостта), да се предотврати прикриването чрез защитата на здравето на търговските бариери и да се решат процедурите за обезщетяване за вредите за търговията и загубата на печалба.

Г-н член на Комисията, нито краставиците, нито соята са причината. Както г-н Liese каза, причината е патогенът. Причината е серотип O104:H4 на бактерията Escherichia coli, която вече е описана в цялата научна литература и се свързва с месни продукти.

Във всеки случай обаче, г-н член на Комисията, трябва да позволим на учените да си свършат работата: те трябва да изследват цялата система за проследяване в цялата хранителна верига, включително управлението и разпределението на храни.

  Andrés Perelló Rodríguez (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, нищо от това, което правим тук или в Европейския съюз, ще върне мъртвите към живота, но се надявам, че това, което се прави, ще предотврати още смъртни случаи и ще прекъсне веригата от хора, които са болни и които страдат, без да са направили нищо, за да причинят проблема.

Разбира се, ние не знаем причините, но знаем някои неща, които трябва да се кажат: наблюдаваше се небрежност в политическите действия и небрежност от страна на германското федерално правителство; то не може да действа сякаш Хамбург е град-държава на друг континент.

Ако г-жа Меркел и нейното Министерство на здравеопазването бяха превърнали арогантността, с която те често се обръщат към други държави, в старание и ефективност, някои от нещата, които се случиха, нямаше да се случат. Тази небрежност има наказателноправни последици за една държава, а именно Испания, и за нейния най-важен сектор – селското стопанство. Тя погуби хиляди хора и малки предприятия и дискредитира икономиката за дълго време.

Изисквам да отидете в Съвета днес и да поискате пълно компенсиране за засегнатите, тъй като не можем да искаме живот за тези, които починаха. Изисквам също системите за контрол да бъдат преразгледани. Също така, г-жа Меркел да поеме отговорност. И я моля за по-малко арогантност и повече старание. Както и че тя ще бъде държана отговорна за вредите, които е причинила. Тя не може да пренебрегне факта, че Хамбург е в нейната държава. Тя не може да пренебрегне отговорностите си. Не може да приписва вина на федерален щат, когато тя самата трябва да бъде държана отговорна за причинените вреди.

Малко повече смиреност, малко повече добро управление и малко по-малко консерватизъм биха направили много, за да гарантира, че тази криза не се е изплъзнала от ръцете й и че Испания и други земеделски стопани на юг не е трябвало да понесат болезнените последици от нея.

Да се преразгледат проверките, да се преразгледат системите за предупреждение и да се поиска отговорност, тъй като, г-н член на Комисията, в Испания изискваме от Вас, Съвета и Германия именно това.

  Esther de Lange (PPE). – (NL) Г-н председател, бих искала да благодаря на члена на Комисията, че е тук, но бих предпочела да е някъде другаде, като в самолет за Русия например, за да докаже на възможно най-високо равнище, че забраната, която Русия понастоящем е въвела, следва да бъде оттеглена, тъй като е напълно пресилена. Благодаря на члена на Комисията за неговото желание да комуникира с нас на този етап, но комуникацията, която се проведе досега, включително от Комисията, беше позорен провал. Бяха минали дни след появата на кризата, когато Комисията даде пресконференция. Духът обаче отдавна вече беше пуснат от бутилката до този етап и най-налудничавите истории, които можем да си представим, вече циркулираха в медиите. Членът на Комисията говори за евентуален източник в нидерландски краставици, въпреки че повече от 200 изпитвания вече бяха показали дни по-рано, че това не е вярно.

Съгласна съм с Вас, че техническата страна на въпроса сработи. Бързо предупреждение, локализиране и проследяване – всички сработиха. Налице е обаче и комуникационният аспект на целия този въпрос, а той е неизмерим, най-вече в Германия, разбира се, при наличието на толкова много различни институти, органи и дори редица министри – всички даващи различни сигнали. Един министър на земеделието направи глупав коментар, че хората трябва „изцяло да спрат да ядат сурови продукти“, въпреки че тя нямаше правомощия по въпроса. Приемам, че говорите с Германия в това отношение, тъй като е необходимо основно разследване за това как всичко е могло да бъде ръководено толкова лошо.

Също така се надявам, че скоро ще обсъдите случая с министрите на земеделието за фонд за извънредни ситуации, който следва да бъде изплатен от излишъка, все още наличен в бюджета за земеделие. Точно както направихме с млечните продукти, когато техният сектор беше обхванат от дълбока криза, трябва понастоящем също да приведем този излишък в употреба. Само в родната ми държава този сектор понася загуби в размер на 80 милиона евро седмично, въпреки че източникът на епидемията е другаде, а резултатът е, че понастоящем здрави предприятия са на ръба на колапса. Това не може да бъде намерението на Европейския съюз. Приемам, че ще отнесете с Вас този силен сигнал от Парламента до Съвета на министрите на земеделието.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, г-н член на Комисията, приветствам това разискване. Разглеждаме този проблем от различни ъгли и търсим източника на заразата, идентичността на патогена и възможността за лечение. Сега просто очаквам да видя коя фармацевтична компания ще излезе напред и ще каже, че има лекарство за тази болест, като по този начин ще започне друга паника.

По мое мнение, областта, в която има най-много възможности за подобрение, е обществената осведоменост. Считам за неадекватно и безотговорно да се информират гражданите в определен ден за това кои храни не трябва да купуват или кои храни изглеждат подозрителни.

Трябва да се информират гражданите за това какво следва да правят в ежедневието си и следва да има една кампания тук както на равнище на Европейския съюз, така и на равнище на държавите-членки. Ако хората поддържат основни правила за хигиена и ако поддържат личната си хигиена, както и измиват или термично обработват храните си – това ще бъде достатъчно да се защитят от тази зараза. Това не е взискателна кампания, но считам, че е имало и ще има епидемии и различни болести тук и това, което в най-голяма степен е защитавало хората е било личното им поведение.

Изразявам твърдо убеждение, че такава кампания би помогнала да се предотврати заболяването, както и да се помогне на производителите на зеленчуци.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, важно е, че обсъждаме днес темата за заплахата за пациенти, производители на храни и потребители, причинена от появата на опасен щам на бактерия, чийто източник все още не можем да идентифицираме. Казваме, че имаме добра система за мониторинг на качеството на храните и поддържане на високи стандарти. Въпреки това трудни ситуации като настоящата продължават да възникват. Ето защо е от основно значение да се преразгледа и подобри системата ни за надзор и мониторинг. Трябва да бъдем готови за ситуации, които са дори по-опасни. Не трябва да разпространяваме информация за източниците на произход, ако тя не е надеждна. Това забавя продължаващото търсене на източника и причинява сериозни морални щети и огромни икономически вреди.

Изразяваме съчувствие на семействата на жертвите и до тези, които са болни, но нека да си припомним предоставянето на компенсация на земеделските стопани от редица държави, които са претърпели загуби. Говорим за бъдещето на Общата селскостопанска политика и за въпросите на безопасност в областта на достъпа до храна и качеството на храните. Може би тази трудна ситуация ще ни накара да разберем колко е важна тази област от въпроси и проблеми, тъй като тя се отнася не само до това какво ядат нашите граждани, но до състоянието на тяхното здраве.

  Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-н председател, изправени сме пред проблем за общественото здраве – епидемия според члена на Комисията – като се търсеха виновните, а не причината.

Системата не сработи: Имаме 22 смъртни случая, 1 600 заразени и три седмици по-късно все още не знаем причината и чрез използване на принципа на предпазните мерки без научна основа – повтарям, без научна основа – Испания е обвинявана.

Госпожи и господа, испанските краставици не бяха заразени. Те не бяха заразени! Повтарям го, тъй като тук бяха чути някои версии за обратното. Освен това, за да можете да видите въздействието, което имат тези думи: 300 000 работни места могат да бъдат засегнати; загуба на доверие.

Епидемията не познава граници. Казвам Ви, г-н член на Комисията: не познава граници!

Искаме да се поеме отговорност за това, което не беше направено, за това, което трябва да направим незабавно, тъй като съществува риск от по-нататъшно заразяване в Германия понастоящем – там има най-голям брой заразени хора – но отговорността не е на Испания. Искаме компенсация.

  Isabelle Durant (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, както казахте, проблемът не е локален, макар и да е локализиран. Бих искала да го кажете много по-високо и по-ясно, тъй като сериозно се нуждаем от повече инструменти и европейска координация относно тези въпроси.

Посланието беше изключително неясно и изпълнено с последици, включително за испанските производители, но не само за тях, тъй като други също бяха засегнати. Това беше посочено неколкократно току-що.

Постигането на баланс между ранното предупреждение, от една страна, и прозрачността, от друга, със сигурност е трудно. Предпазната мярка или принципът на предпазните мерки обаче не означават, че трябва да съобщаваме информация произволно или прекалено бързо. Ето защо нещата трябва да бъдат коригирани, а отговорните за ранно предупреждение следва също така да са тези, които ще заплатят обезщетението. Ето какво ще обсъждате днес следобед. Това е, което е важно, въпреки че като всички останали аз разбираемо и преди всичко съчувствам на жертвите. Все пак земеделските стопани очакват обезщетението, което заслужават.

За останалото, резистентността към антибиотици и проследяемостта продължават да бъдат ключови въпроси, които ще трябва да разгледаме допълнително.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, с 22 смъртни случая в ЕС и над 2 000 души, приети за лечение в резултат на настоящата епидемия, причинена от E coli, в цяла Европа, е подходящо Парламентът да изкаже своите съболезнования на тези, които са загубили любими хора, а на другите да отправи добри пожелания за възстановяване.

Потребителите изискват храни, които са с добро качество, безопасни и проследими. Фактът, че източникът на тази епидемия все още е неясен и че търсенето на отговори понякога изглежда произволно, означава, че доверието на потребителите бързо се руши. От икономическа гледна точка земеделските стопани са тези, които ще страдат, докато това продължава – земеделски стопани, чиито храни са напълно безопасни.

Също така трябва да призовем настоятелно за запазване на спокойствие в такова положение. Националните правителства бяха бързи в отправянето на обвинения. В миналото ние в Обединеното кралство сме се напатили в резултат на такова разпространяване на тревожни слухове около продукцията ни и това спекулативно отправяне на обвинения трябва да спре. Позволете ми също така да кажа, че този Парламент постоянно прибързва с въвеждането на регламенти. Преди да направи това, трябва да имаме пълно и щателно разследване на фактите.

  Teresa Jiménez-Becerril Barrio (PPE). – (ES) Г-н председател, най-важното нещо и това, които ни обединява тук днес, са жертвите, тъй като никой не трябва да се чувства така незащитен, както ние, европейските потребители се чувстваме понастоящем. Освен това ни е необходима яснота и отговорност по отношение на жертвите.

Моя отговорност е да осъдя германските органи, които погрешно и прибързано обвиниха испанските краставици, и по-специално кооперациите в Малага и Алмерия, които бяха образцови предприятия и които няма да се възстановят от тези обвинения.

Хиляди безработни семейства се чудят защо – и те се нуждаят от отговор – и по-специално те искат да знаят какво крие бъдещето за тях не само в Андалусия, но в цялото европейско селско стопанство.

Ето защо и с надеждата, че експертите скоро ще открият решение, изисквам днес, когато Комисията говори пред Съвета, да поиска незабавни и морални икономически мерки за всички производители от Андалусия и от цяла Европа, които гледат към нас с възмущение, но също и с надежда.

  Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) Г-н председател, вместо да дадат приоритет на европейското разследване и сътрудничество, германските органи набедиха и ощетиха производителите на краставици, което засегна и други. И все пак, никой в Германия не е подал оставка или предложил репарации за причинените вреди. Германия е тази, която има сериозен проблем с авторитета. Отношението на г-жа Меркел към южните държави както по отношение на селското стопанство, така и по отношение на финансите, е недопустимо.

Някой каза, че г-жа Меркел е последовател на Аденауер и Кол. Тя няма нищо общо с тях: на нея й липсва морал.

  Bart Staes (Verts/ALE). – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, очевидно трябва да се поучим от грешките, които бяха допуснати. Съществува проблем с координацията в Германия – различни членове на ЕП от Германия също казаха това както от управляващия блок, така и от опозицията – с двете федерални министерства, шестнадесетте провинции и липсата на координация.

Трябва да има строга национална система за мониторинг и тя трябва да бъде насочена към това как функционира както в Германия, така и преди всичко в останалите 26 държави-членки. Понастоящем сочим с пръст Германия, но може би скоро това ще сочим към нашите собствени държави-членки. Ето защо трябва да попитаме дали международните системи за мониторинг във всички държави-членки са достатъчно силни. Европейските системи, които са въведени – г-жа Roth-Behrendt беше съвсем права – работят. Може би има липса на координация. Във всеки случай със сигурност е имало липса на комуникация. Ето защо това следва да бъде в центъра на вниманието ни.

Бих искал да попитам члена на Комисията, преди всичко, дали ще отговори на въпроса, зададен от г-н Leinen и г-жа Roth-Behrendt, наред с други, както и дали ще представи истинско европейско решение. Второ, можете ли да ни кажете какво ще правите в Съвета на министрите на земеделието и как можете да обезщетите земеделските стопани, които понесоха вреди?

  Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-н председател, именно в ситуации на кризи се виждат ефективността и доверието в институциите. В този случай има много какво да се желае във връзка с тях.

Комисията каза именно, че подозренията за испанските краставици не са били потвърдени. Не, г-н член на Комисията: това, което беше потвърдено, е, че подозренията са били неоснователни, безотговорни и без обективни данни; това, което беше потвърдено, е, че има 23 смъртни случая и че секторът на градинарството в Испания е понесъл огромни вреди.

Това, което също беше потвърдено, е, че Комисията трябва да направи това, което не е направила досега, а именно да действа убедително на различни фронтове: да се спре епидемията; да се предотврати придаването на дори частица надеждност на неоснователни подозрения, които сериозно засягат държава-членка – в този случай Испания – чрез предприемане на необходимите мерки, за да се постигне това; да се компенсират причинените вреди незабавно и да се върне на испанската търговска марка нейния авторитет на производител на безопасни и висококачествени селскостопански продукти.

  Judith A. Merkies (S&D). – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, намираме се в криза и ако следва да се каже истината, имаме по-важни неща, които следва да правим към този момент, отколкото да сочим с пръст и да приписваме вина. Когато се намираме в криза, всичко, което трябва да се прави, е да се вземат решения и да се търси изход от кризата, преди да се прави каквото и да било друго. Всичко друго може да бъде обсъдено по-късно. Първият приоритет е да се намери лечение за пациентите на тази резистентна на антибиотици бактерия и да се проследи източникът на епидемията. В допълнение, ние преди всичко трябва да си предаваме информация добре, за да бъдем внимателни по отношение на информираността на пациентите, потребителите и производителите и да сме справедливи с всички тях.

Тогава можем да обърнем нашето внимание към въпроса как върви в действителност нашето управление на кризата. Това със сигурност няма да бъде последната криза. Кой е отговорен? Твърде много органи участват и някой трябва да поеме ръководната роля. Ето за това трябва да се отнася разговорът днес с вас и Съвета. Какво ще бъде положението с ръководството в бъдеще и кой ще поеме ролята? Употребата на антибиотици действително е постоянен проблем както за животните, така и за хората. Съществуват големи разлики между държавите-членки. Не на последно място, необходимо е да има компенсация за всички причинени вреди. За да се обобщи, необходимо е да има яснота и решителност.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, EHEC е терминът от последната седмица. Преди всичко, нашите съболезнования разбираемо отиват при жертвите. В интерес на общественото здраве органите имат задължението да им предоставят информация. Благосъстоянието на хората трябва да е на първо място.

В Съединените щати имат система за ранно предупреждение за тази цел. Факт е, че е имало над 2 000 заразявания и повече от 20 души са починали. На хората трябва да се каже откъде е бактерията. Тя беше в испанските краставици, където със сигурност не е трябвало да бъде, тъй като фекална бактерия няма абсолютно никакво място в храна.

Когато става въпрос за икономически компенсации, отговорните трябва да платят, разбира се, не всички останали. В заключение, бих искала да отбележа, че Съветът отсъства в продължение на цялото разискване относно този въпрос.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-н председател, много Ви благодаря за това, че ми предоставяте възможността да говоря в такова важно разискване. За гражданите на Европейския съюз е необходимо европейските институции да бъдат ефективни в много области, включително в предотвратяването на разпространението на всеки вид заболяване във всяка част на Европейския съюз и това и разбираемо. Преди всичко обаче агенциите за предотвратяване, които работят в областта на здравеопазването и безопасността на храните, трябва да бъдат готови с начини за предотвратяване на паника. Тези институции следва да бъдат напълно независими от администрациите на държавите-членки и трябва дори да бъдат оправомощени да действат с изпълнителни правомощия в случай на криза.

Не успяхме да предотвратим паниката този път. Това доведе до загуби, достигащи милиони, и земеделските стопани в Полша също бяха засегнати. Цените на зеленчуците на пазарите в Полша паднаха с две трети в рамките на една седмица. Всеки ден производителите на зеленчуци понасят загуби от 2 милиона злоти. Преди няколко месеца отправихме предупреждение относно свинския грип. Европейските институции не бяха на ниво тогава и бяха неспособни да предотвратят разпространението на паника в Европейския съюз. Сега се случи нещо подобно.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, солидарността трябва да надделее: това е един от основополагащите принципи на Европейския съюз, но солидарността не трябва да бъде извинение за различните заинтересовани страни да бягат от своите отговорности.

Не е правилно, че германските органи не се съобразиха от началото с Европейския съюз в трагедия, която надхвърли границите на страната още от края на първата пресконференция, когато германските органи погрешно хвърлиха вината върху испанските краставици. Не е правилно да се правят неоснователни обвинения, да се съобщава несигурна информация и да се причинява такова объркване. Не е правилно, че всички принципи на комуникацията при кризисни ситуации бяха пренебрегнати по този начин. Поради това кризата се превърна в истерия. Тези слухове и лова на вещици, подхранвани от същите тези органи, причиниха огромна вреда; те бяха знак за липса на отговорност. Връзката на доверие между потребителите и производителите отново беше скъсана.

Нека се уверим, че тази трагедия не е ужасна загуба, като също извлечем важни поуки от нея: трябва да вземем решение относно най-добрите начини за прилагане на стабилна трансгранична система за проследяване и да установим европейско звено за комуникация и звено за управление на кризи. Ако не извлечем поуките от този неуспех бързо, 23-ма души са умрели напразно.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на Вас и също така на всички членове на ЕП, които допринесоха за това разискване. Няма да имам време да реагирам на всеки отделен интересен коментар, който беше направен, но мога да ви уверя, че взехме предвид чувството, изразено в този Парламент. Днес, както казах, ще присъствам на Съвета на министрите на земеделието. Утре ще бъда в Берлин, за да участвам в координационна среща между сектора за безопасност на храните и сектора на здравеопазването, заедно с експертите, които имаме на място там.

Моята основна грижа е да спрат хоспитализациите: това е моята първа и най-важна цел. Съсредоточавам се върху мобилизацията и върху ускоряването на идентифицирането на причината за епидемията. Създадохме кризисното звено на 30 май 2011 г. и на равнище на Комисията бяхме напълно мобилизирани към онзи момент. Моят отдел за обществено здраве мобилизира Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и ECDC задейства своя кризисен режим, за да се направят научни оценки възможно най-бързо.

Комисията незабавно поиска от ECDC да извърши научна оценка. На ежедневните срещи с експертите от държави-членки Комисията координира мерките за оценка: установяването на определения за обичайни случаи, докладване на случаи, въпросници за пациенти, споделяне на перспективи за лечение и съвети към обществеността във връзка с хигиената са някои от резултатите, които постигнахме в много кратък период от време.

Трябва да бъдем много внимателни и трябва да поддържаме всичко в перспектива. За всички ни е лесно да съдим в ретроспекция и да правим изявления, отколкото да бъдем в окото на бурята, когато има криза. Трябва да бъдем внимателни в нашите изявления и критика, тъй като, макар да настояваме, както правя аз, че решения следва да се вземат въз основа на добре подкрепени доказателства, не следва да плашим тези, на които се налага да вземат рисковани решения, понякога в много трудни ситуации, да се опасяват, че след това ще бъдат сложени на подсъдимата скамейка и всеки ще произнесе присъда относно техните решения. Считам, че този аспект на управление на положението е много важен.

Същото се отнася до проверката и контрола на информацията, която циркулира. Имаме система в Европа, която позволява бърза комуникация, и за да има бърза комуникация, прилагаме принципа на субсидиарност – насочвайки се към възможно най-ниското равнище – основата, от която комуникацията следва да започне. Трябва да бъдем внимателни, тъй като, ако започнем да добавяме пласт по пласт от контрол и проверки на циркулиращата информация, тогава ще обезсмислим идеята за бързина и при обстоятелства, при които здравето е засегнато и при които въпросът понякога е на живот и смърт, бързината е от изключителна важност.

По отношение на информирането, ние непрекъснато предоставяме информация, както я получаваме. В това отношение, ние в Комисията сме съгласни, че координираната и бързата комуникация е основен елемент на управлението на риска. Ако си спомняте, през 2009-2010 г. в резултат на нашия опит с H1N1 създадохме система за координиране на комуникацията в областта на общественото здраве и нашият Комитет на ЕС за здравна сигурност има комуникационна мрежа. Ще трябва да включим регионалните участници по-ефективно в този процес, както и Световната здравна организация (СЗО). Вчера говорих по телефона с Маргарет Чан, генерален директор на СЗО, за този аспект на координирането на информация и гарантирането на пълно координиране преди да се проведе каквато и да било комуникация.

Ще проучим какво се е случило и ще предприемем по-щателни разследвания и анализи. След като сме уверени, че заразяването е спряло, ще се съсредоточим върху това, което се е случило в сектора на информацията по отношение на протоколите от разследването и по отношение на координацията като цяло, когато се е случила кризата, и тогава ще обсъдим дали се нуждаем от повече инструменти и по-тясно европейско сътрудничество. Това може да бъде част от отговора, но както казвате, това ще включва много обсъждания както тук на равнище Парламент, така и на равнище на държава-членка.

По въпроса за компенсирането – това ще бъде обсъдено днес следобед в Съвета на министрите на земеделието и съм сигурен, че моят колега, г-н Чолош, прави всичко възможно, за да се определят и разработят начините и средствата за компенсиране на нашите земеделски стопани, които пострадаха в резултат на този проблем.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL QUADRAS
Заместник-председател

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  János Áder (PPE) , в писмена форма. – (HU) Последният скандал с безопасността на храните в Германия отново насочи нашето внимание към недостатъците във връзка с адекватния регулаторен надзор. Доверието на потребителите в прилежността на производителите на храни и не на последно място в професионалните действия на надзорните органи, отново беше разклатено. В една добре функционираща правова държава потребителите имат добри причини да вярват, че храните, които слагат на масата и които дават на своите деца, са безопасни за консумация. За съжаление, това не е първият случай, в който това доверие се разклаща. Достатъчно е да се сетим за скандала с отровните домати в Унгария, но можем и да посочим скандала през януари със заразеното с диоксин свинско месо в Германия. Всички тези тъжни събития насочват нашето внимание многократно към факта, че държавата трябва да засили регулаторните инспекции и да действа срещу всички недостатъци или злоупотреби по възможно най-строгия начин. В крайна сметка е абсолютно невъзможно да се очаква от гражданите да вършат тази работа вместо държавата. Не можем да бъдем обучени да станем научни експерти в областта на храните или да монтираме лаборатории, които могат да проверяват храните в домовете ни. Вместо това правилното решение е да се налагат най-строгите санкции срещу тези, които нарушават правилата, и дори да се прибягва до закриването на предприятия.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Преди всичко бих искал да изразя моята солидарност със семействата на жертвите. В непосредствено бъдеще ЕС и държавите-членки следва да насочат ресурсите си към откриването на източника на заразяването с цел да се преустанови епидемията и смъртните случаи, които тя причинява, и да се възстанови доверието на потребителите в хранителната верига, тъй като без това е невъзможно да се сложи край на отчаянието на нашите земеделски стопани. За тази цел Европейският орган за безопасност на храните и министрите на здравеопазването на държавите-членки трябва да работят заедно. Това беше забавено поради катастрофалното управление на кризата от страна на Германия. ЕС не може да пренебрегне земеделските си стопани в това положение. Той трябва да създаде механизъм, за да ги компенсира бързо за масовото отрицателно въздействие от тази криза, която вече застрашава оцеляването на много стопанства. Абсолютният приоритет е защитата на потребителите, но трябва да коригираме процедурите си. От жизненоважно значение е да се установи кой следва да издава предупреждение и кога и как те следва то да бъде издадено, за да се предотврати информационният хаос, на който станахме свидетели. Това имаше катастрофални последици, а източникът на проблема дори не беше идентифициран. Също така трябва да има ясни действия от страна на органите с общоевропейски характер.

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма. – (NL) Безпокойството ни е преди всичко за жертвите на тази епидемия и техните преживели лица. Това отвратително положение не трябва да се повтаря; трябва да извлечем поуките от него бързо, за да може в бъдеще по-бързо да се открива къде е причината и да се комуникира по-ефективно и по-координирано. Тази област, комуникациите и лошото консултиране между държавите-членки в това отношение бяха жалък провал. Много икономически вреди бяха причинени, които щяха да бъдат напълно предотвратими, ако бяха положени повече грижи за комуникациите в кризата. Засегнатите оператори имат право на обезщетение. Ето защо се застъпваме за създаването на Европейски фонд за спешна помощ. Допълнителните мерки за национална подкрепа са като лейкопласт за счупена ръка и освен това съвсем не предоставят доказателства за сериозна европейска солидарност. Както г-н Дали каза тук днес сутринта, това не е национален проблем за Германия; това е европейски проблем. Нека тогава да го разглеждаме в европейски контекст. Тази криза също така е възможност да бъде изяснено на европейските граждани, че Европа няма да изостави жертвите на такова бедствие за общественото здраве.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Изследванията във връзка с източника на епидемията, причинена от E coli, доказаха, че са сложни. Предполага се, че бобовите кълнове са източникът на заразата и са причинили смъртта на 20 души в Европа и още приблизително 300 сериозни случая, диагностицирани само на територията на Германия, но последните резултати от изпитвания върху проби от бобови кълнове бяха отрицателни. Непосредственият резултат от епидемията беше забележим спад в потреблението на плодове и зеленчуци в цяла Европа. Въпреки че понастоящем все още не са налични точни цифри относно степента на загубите в европейския сектор на градинарството вследствие на кризата, причинена от E coli, икономическите вреди, причинени на този сектор, очевидно няма да бъдат незначителни. Предвид, че вече внесох парламентарен въпрос по този проблем използвам възможността в Парламента да подчертая необходимостта Съюзът да се ангажира с подкрепата за европейските производители в този сектор с инструменти, подходящи за сериозността на кризата. Също така, насочвам вниманието на Комисията към факта, че следва да разгледа въвеждането на мерки, за да се подобри съхраняването на плодовете и зеленчуците и да се увеличат проверките във връзка с тяхното опаковане.

  Spyros Danellis (S&D), в писмена форма. – (EL) Предвид това, че безопасността на храните в ЕС е в новините за втори път в рамките на шест месеца и при наличието такава висока смъртност, това не е скандал с храни, това е продоволствена криза. Две седмици по-късно ние прибързахме да отправим обвинения и да създадем проблем с доверието, преди дори да сме установили причината.

Подронихме репутацията на производителите, които въпреки, че си бяха свършили работата правилно, се оказаха в позицията на изкупителна жертва и днес все още плащат цената. Подкопахме доверието на европейски и други потребители. Развалихме търговските си отношения и вътрешното сближаване. Тази криза поставя самия европейски селскостопански модел под въпрос и подлага на изпитание функционирането на вътрешния пазар. Вече не е достатъчно да се каже кой е виновен. Комисията следва да предприемат постоянни коригиращи мерки, една от които е проследяемостта, която следва да бъде приоритетна цел.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Следва да бъдат повдигнати няколко важни точки във връзка с въпроса, който обсъждаме, и предавам тук опасенията на моите съграждани.

Първо, европейските потребители трябва да могат да се осведомяват за това какво ядат. Поради тази причина е от жизненоважно значение да се гарантира, че селскостопанските продукти могат да бъдат проследени от стопанството до вилицата на европейско равнище.

Второ, трябва да призовем Германия да направи всичко възможно, за да локализира произхода на бактерията. В това отношение, приветствам решението на Комисията да изпрати експерти в Германия. Комисията обаче трябва да свърши своята работа в по-широк мащаб и да провери дали всички системи за контрол, анализ и научноизследователска дейност са били съблюдавани правилно, тъй като трябва да подобрим и засилим механизмите си за предупреждение за храните.

Трето, в Европа следва да се извършат одити, така че да се гарантира, че системите за наблюдение са ефективни.

Четвърто и в заключение, нека да не забравяме земеделските стопани, които бяха третирани зле: те бяха погрешно заподозрени, без да са направили нищо! И ще има още много от тях, които страдат от липсата на доверие сред потребителите. Ето защо Европа трябва да се обедини в подкрепа на подходящи компенсационни мерки.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Във връзка с разискването относно епидемията, причинена от EHEC в държавите-членки на ЕС, бих искала да обърна внимание на факта, че в резултат на решения, взети от ЕС и държави извън ЕС, бяха затворени граници, за да се защити пазара от приток на зеленчуци от държави, в които се намира предполагаемия източник на заразата. Информацията, която се получава от производителите на зеленчуци, е обезпокоителна. Търговците отбелязват нулев интерес от потребителите за купуването на краставици, домати и други зеленчуци. Те понасят огромни финансови загуби, тъй като са принудени да изхвърлят цялата стока или да я продават на значително по-ниска цена от тази, която са платили за нея. Производителите се отдръпват от отглеждането на зеленчуци, което включва промяна в производството към нещо друго, а това на свой ред означава съкращения на работници. Ако прогнозите продължават да бъдат обезпокоителни и ние не открием източника на заразата, предприятията ще бъдат принудени да спрат да търгуват поради липса на ликвидност. Считам, че Европейският съюз има административни инструменти, които позволяват да се реагира бързо на такива случаи, така че следва да разгледаме как да се подобри системата, за да бъде по-ефективна. След като действително имаме тези инструменти, следва да открием източника на заразата възможно най-скоро, така че да не се излагат производителите на зеленчуци на по-нататъшни загуби.

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. – (SK) Обществото понастоящем трябва бавно да свикне с факта, че ще има някакъв вид епидемия всяка година – първо беше птичи грип, след това свински грип, а понастоящем е бактерия в пресните зеленчуци.

Тази епидемия също така ще доведе до жертви и огромни финансови загуби. Основната разлика от предишните епидемии, по мое мнение, е, че все още окончателно не сме разпознали източника на заразата – първо бяха (испански) краставици, а понастоящем са (германски) бобови кълнове.

Също така се повдигат въпроси за грешките, допуснати от държавите-членки. С това имам предвид грешките, допуснати от Германия, която отказа помощ от Комисията и се опита да реши тази криза сама. Фалшивите обвинения причиниха огромни финансови загуби за испанските земеделски стопани и не само за тях, а може би също за целия селскостопански сектор.

Европейската комисия вчера предложи обезщетение от 150 милиона евро за производителите на зеленчуци, които понесоха вреди в резултат на чревната инфекция в Германия. По мое мнение, е много важно да се договори обезщетение във връзка с грешките, като в случая на Испания. Най-новото развитие показва, че единствената вреда, която беше нанесена, беше финансовата загуба за европейските земеделски стопани. Не трябва да забравяме обаче, че най-високата цена, която платихме за тази епидемия се изрази с десетките жертви в много държави-членки на Европейския съюз. Наш дълг е да предприемем действия, така че да не се случват подобни грешки и епидемии.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Първото разяснение, което трябва да се направи, тъй като беше направена забележка за това в Парламента, е, че изправена пред такава криза, селскостопанската политика не е проблемът, а по-скоро решението. Европейските потребители свикнаха да имат доверие в храните, които откриват на рафтовете в супермаркетите, именно защото европейските производители са длъжни да спазват най-високите стандарти за качество в света. Тази криза обаче подчерта, че европейската система не е безпогрешна и че сме изключително уязвими. Действително трябва понастоящем да насочим мислите си към жертвите. Това, което се случи, е трагедия. Същевременно трябва също така да помислим за мерки за подкрепа, които се изискват, за да се предотврати загубата на хиляди работни места в селското стопанство и преди всичко разрушаването на цял сектор.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Новият скандал с храните, с появата на нова, хипертоксична бактерия, която вече причини десетки смъртни случаи и сериозни щети за здравето на хиляди работници, се добавя към дългия, както изглежда, безкраен списък на скандали с храни в ЕС. Това всъщност е престъпление на международни компании, които отравят хранителната верига и жертват човешки живот и здравето на работниците, за да увеличат печалбите си. Новата хранителна епидемия показва, че ЕС нито може, нито ще защити човешкия живот и общественото здраве, защото като транснационален съюз от монополи е обещал да обслужва и защитава печалбите от капитал, а не живота на работниците. Единствената цел на неоснователните обвинения, за които няма научна основа, отправени от германските органи срещу малки и средни предприятия в държавите-членки в южната част на ЕС, които ЕС прибързано прие, причинявайки по този начин много сериозни вреди на земеделските стопани в тези държави, беше да се покрие и прикрие антигражданското и опасното естество на ОСП и отговорностите на ЕС, буржоазните правителства и монополистичните групировки, които не се колебаят да хранят работниците със силно токсични храни, които са опасни за тяхното здраве, при условие че постигат максимални печалби от капитал.

  Kathleen Van Brempt (S&D), в писмена форма. – (NL) Начинът, по който се отговори на епидемията, причинена от EHEC в Северна Германия, повдига важни въпроси. Преди всичко трябва да помислим върху причините за тази епидемия и факторите, които попречиха на борбата с нея. Твърде много антибиотици ли има във фуража на добитъка? Дали въпросът не е в това, че свръхинтензивното селско стопанство не е добро за нас? До каква степен се нуждаем от по-добро етикетиране и проследяване? Това са важни въпроси, особено понастоящем, когато преразглеждането на Общата селскостопанска политика предстои.

В допълнение също така, стана ясно, че съществуват съществени слаби места в европейската система за управление на кризи за кризи във връзка с храни. По-специално, предвид естеството на това положение, при което както федералното правителство има и двама компетентни министри на регион, има прекалено голямо разпокъсване и прекалено голяма липса на яснота в подхода към и комуникацията по отношение на кризата. При кризи от този вид от решаващо значение както за потребителите, така и за производителите на храни е да се създаде европейско звено за координация възможно най-бързо, за да се грижи както за комуникацията, така и за координацията на научното изследване. Това ще позволи по-бързо и по-ефективно разследване на причините за епидемия, като също така се използва в пълна степен експертният опит на други европейски изследователи и лаборатории.

7. Такси, налагани върху тежкотоварни автомобили (разискване)

  Председател. – Следващата точка е препоръката за второ четене, от името на комисията по транспорт и туризъм, относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (15145/1/2010 – C7–0045/2011 – 2008/0147(COD)) (докладчик: г-н El Khadraoui) (A7-0171/2011).

  Saïd El Khadraoui, докладчик. – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, когато, надявам се, пленарната сесия скоро одобри споразумението, което договорихме между институциите с голямо мнозинство, ще изиграем своята роля в един значим момент за транспортния сектор в Европа – крайъгълен камък, който ще даде насока на политиката в продължение на десетилетия. Непосредственото осезаемо въздействие на практика, разбира се, ще зависи от политическата воля на държавите-членки да се възползват от новите възможности, или не. Ние не налагаме нищо. Ние само откриваме възможности, по-конкретно, прилагането на един принцип, за който ние, Парламентът, спорим вече години, а именно принципа „замърсителят плаща“, интернализация на външните разходи.

Много от ветераните сред нас знаят, че вече се борим за това от 2006 г. насам, когато г-жа Wortmann-Kool ръководеше предишното преразглеждане. Това беше последвано, през 2008 г., от предложение на Комисията, по което работим оттогава в продължение на три години. Онези, които следят това досие отблизо, знаят колко трудно беше да се постигне този резултат. Това е компромис, компромис между институциите, но и компромис между институциите, който например беше подкрепен от най-малкото възможно мнозинство в Съвета и който все още има своите противници тук в Парламента. Някои хора смятат, че то не е достатъчно амбициозно, докато други считат, че е прекалено амбициозно. Прави чест на преговарящия екип и конкретно на докладчиците в сянка, които заедно с мен, служителите на Съвета и Комисията, постигнаха това крехко равновесие.

Бих искал да помоля всички вас да подкрепите пакета, който постигнахме, като стъпка в правилната посока. За пръв път той дава възможност на държавите-членки да налагат такси за шума и замърсяването на въздуха над съществуващите инфраструктурни такси, които освен това не са последователно събирани навсякъде в момента, а това по някакъв начин може да стимулира подновяване на автопарка. В същото време той дава възможност на държавите-членки за промяна на таксуването в зависимост от времето, когато даден камион използва пътя. Това дава на правителствата възможности за контрол с цел подобряване на мобилността.

В същото време, налице е и сериозен ангажимент – възможно най-сериозния ангажимент – от страна на държавите-членки за реинвестиции на приходите, генерирани в транспортната система, за да се направи тя по-устойчива и да се реинвестират най-малко 15 % от приходите в трансевропейската транспортна мрежа. В същото време – и това беше важен въпрос за Европейския парламент – има яснота по отношение на изискването за прозрачност. Държавите-членки трябва да уточнят какво ниво на приходи получават от таксите и какво ще правят с тези средства, за да се допринесе за една по-добра транспортна система.

Пакетът следва да се приложи и за по-голяма част от автопарка, и по-конкретно всички превозни средства от 3,5 тона или повече. Това е принципът. Това е стандартът. Това беше договорено. Той следва да се приложи и за цялата магистрална мрежа. Поставяме силен акцент върху значението на оперативната съвместимост на системата. Това ще означава прекосяването на Европа на една малка кутия на товарен автомобил, вместо 25 или 26. Това е заложено в законодателството.

И накрая, бих искал да направя още една забележка и тя се отнася до таблиците за съответствие. Този въпрос беше обсъждан широко. Решението, което измислихме под формата на редица декларации от страна на трите институции, изглежда достатъчно, за да се избегне създаването на прецедент.

В заключение, евровинетката не решава всички въпроси. Чрез нея няма да решим напълно проблема с мобилността, разбира се. Тя обаче е важна част от решението за постигане на една по-устойчива транспортна система. Разходните стимули ще представляват важен елемент от това, но ще трябва да направим още много. Това обаче е стъпка в правилната посока и поради тази причина аз и онези, които работиха с мен, ви молим за подкрепата ви.

  Енико Гьори , действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-н El Khadraoui, госпожи и господа, в началото на унгарското председателство обещахме да работим за една силна Европа, в която акцентът е върху хората. Много се радвам, че предстои да приемем директива, която ясно ще подобри качеството на живот на европейските граждани. Затова категорично приветствам факта, че успяхме да постигнем споразумение с Европейския парламент относно Директивата „Евровинетка“. Целта на предложението по отношение на таксите, налагани върху тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури, е правилно да определи таксите, използвани в транспорта, така че те по-точно да отразяват действителните разходи на шума и замърсяването на въздуха, задръстванията и последиците от изменението на климата, причинени от тежкотоварните автомобили.

Факт е, че търговският пътен транспорт е един от определящите икономически сектори на съвременните общества. Също така е факт, че степента на проблемите, които могат да бъдат свързани с автомобилния транспорт, като шума и замърсяването на въздуха, както и задръстванията, все повече нараства. Ето защо иновативните и професионални мерки на политиката, като насърчаването на използването на екологични превозни средства или разработването на програми за планиране на маршрут, играят все по-важна роля. В резултат на мерките, които целят да интернализират външните разходи, икономическата ефективност вероятно ще се увеличи и отрицателните последици за околната среда ще намалеят. Справедливата система за такси на пътищата в Директивата „Евровинетка“ ще ни даде възможност да използваме оскъдните си ресурси по един по-устойчив начин. Тази мярка е също така много важна и във връзка с неотдавна публикуваната Бяла книга на Комисията – „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“.

Мярката е първата стъпка по пътя към интернализация на външните разходи на всички видове транспорт. Според мнението на Съвета това становище е една от най-важните мерки в областта на транспорта. Знаем, че Парламентът е съгласен с нас по този въпрос. Работихме усилено заедно за постигането на компромис. Ето защо унгарското председателство би искало да благодари на докладчика, г-н El Khadraoui, по-конкретно, за неговата готовност да сътрудничи градивно със Съвета, както и че положи сериозно усилие да постигне успех. Последният отворен въпрос от преговорите беше свързан с таблиците за съответствие. Председателството беше доволно от постигнатото решение по този въпрос и аз бих искала да прочета съответното изявление на унгарското председателство, което се подкрепя от следващите полски, датски и кипърски председателства.

действащ председател на Съвета. – (EN) За да се избегне неправилно тълкуване или недоразумение, позволете ми да го прочета на английски: „С настоящото се декларира, че споразумението, постигнато между Съвета и Европейския парламент в тристранната среща на 23 май 2011 г. по отношение на Директивата на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури (Евровинетка) не засяга резутата от междуинституционалните преговори относно таблиците за съответствие “.

(HU) Г-н председател, госпожи и господа, това е изключително важен въпрос, който очевидно ще повлияе на бита на нашите граждани. Ето защо ние приветстваме споразумението, постигнато между тези две институции. Считам, че в областта на транспортната политика това е един от най-важните ни резултати по време на унгарското председателство, и ние очакваме утрешното гласуване с оптимизъм и се надяваме, че по-голямата част от представителите ще подкрепят директивата. Благодаря още веднъж на всички, които помогнаха за създаването на този компромис, и не само на докладчика, но и на докладчиците в сянка, както и на нашите юристи, които помогнаха да се намери решение на трудния въпрос с таблиците за съответствие.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, след три години на преговори вече сме близо до приемането на изменената директива за таксите, налагани върху тежкотоварните автомобили, или така наречената Директива „Евровинетка“.

Това е част от една по-всеобхватна стратегия за интернализация на външните разходи на всички видове транспорт, с цел да се постигнат правилните транспортни цени. Бих искал да благодаря на белгийското председателство, че деблокира това досие в Съвета. Унгарското председателство умело преговаряше с много малко мнозинство в Съвета.

Позволете ми да благодаря най-вече на докладчика, г-н El Khadraoui. Заедно с докладчиците в сянка и членовете на комисията по транспорт и туризъм, той успя значително да подобри текста на второ четене. Очаквам с нетърпение Парламентът да одобри тази директива поради две основни причини.

На първо място, за да се постигнат целите за по-устойчива екологична транспортна система, като по този начин се приложи принципът „замърсителят плаща“. Директивата ще разреши на държавите-членки да налагат такси върху камионите не само за инфраструктурни разходи, какъвто е случаят в момента, но и за шум и замърсяване на въздуха. Тя ще позволи и по-ефективно определяне на различни такси, за да се облекчи натовареността по време на пиковите часове.

На второ място, в момент на оскъдно публично финансиране, таксуването за външни разходи, което се предвижда от новата директива, ще генерира приходи и ще осигури нови финансови средства за транспортната инфраструктура. Комисията подкрепя това споразумение.

Отбелязах декларацията ви на таблицата за съответствие. Напълно споделям мнението ви по този въпрос. От името на Комисията, бих искал да направя и официално изявление:

„Комисията припомня ангажимента си да направи необходимото държавите-членки да съставят таблици на съответствието с мерките, които са приели за транспонирането на директивата на Европейския съюз, и ги съобщават на Комисията в рамките на транспонирането на законодателството на Европейския съюз в интерес на гражданите, по-доброто законотворчество и повишаването на законодателната прозрачност, с цел подпомагане проверката на съответствието на националните разпоредби с тези на Европейския съюз.

Комисията изразява съжаление поради липсата на подкрепа за разпоредбата, включена в предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури, която имаше за цел да направи задължително съставянето на таблици за съответствие.

В дух на компромис и с оглед да се гарантира незабавното приемане на предложението, Комисията може да приеме включената в текста задължителна разпоредба за таблиците на съответствието да се замести със съответно съображение, в което държавите-членки се насърчават да следват тази практика. В рамките на дванадесет месеца след приемането на това споразумение в пленарна зала Комисията ще информира и ще изготви доклад в края на периода за транспониране относно практиката на държавите-членки за съставяне за себе си и в интересите на Европейския съюз на свои собствени таблици, като в доклада ще покаже, доколкото е възможно, съответствието между директивата и мерките за транспониране, и ще осигури публичен достъп до тях.

Позицията на Комисията по това досие обаче не следва да се счита за прецедент. Комисията ще продължи усилията си за намиране, заедно с Европейския парламент и Съвета, на подходящо решение на този хоризонтален институционален въпрос.“

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, Директивата „Евровинетка“ е важна, защото тя определя европейските правила за такса на километър и по този начин гарантира равни условия за автомобилния транспорт в рамките на Европейския съюз. Заради това аз нямам намерение да крия факта, че моята група имаше големи проблеми с първоначалното предложение на Комисията, както и с позицията на докладчика на първо четене. За щастие, докладчикът значително се доближи до нашата позиция и ние със сигурност бихме искали да благодарим и на Съвета и унгарското председателство, които в крайна сметка успяха не само да постигнат сериозно мнозинство в Съвета, но и да накарат Парламента да подкрепи тази позиция.

По-голямата част от моята група също ще подкрепи настоящото споразумение, защото то представлява първата стъпка към реално въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ и прави това по един интелигентен начин. На първо място, е идеята, че трябва да има стимули за насърчаване на устойчивостта, а не само по-високи мита. Режимът на по-високи мита по време на пиковите часове, които се компенсират по време на ненатоварените часове, вече е много по-добре разработено, отколкото от позицията на Съвета. Това ще означава, че общите нива на таксите ще останат същите. Изключенията за „EURO V“ и „EURO VI“ също са положителни, както и фактът, че държавите-членки отново се ангажират да регулират оперативната съвместимост на системите за таксуване, защото за нас е голям проблем, че това все още не е така.

Парламентът също така счита за важно целевото отделяне на средства. Бихме искали повече от него, но това определено е важна стъпка и с това имам предвид не само процента, който сега ще бъде заделен, но и задължението за отчитане от страна на държавите-членки. Да се надяваме, че това е първата стъпка към по-нататъшното отделяне на тези средства.

  Ismail Ertug, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, след дълги преговори г-н El Khadraoui и представителите на Съвета и Комисията успяха да постигнат един подобрен пакет за пътните такси за тежкотоварните автомобили в Европа. Аз съм много благодарен на участниците, и по-специално на нашия докладчик за постигнатото от тях.

Чрез признаването на принципа на интернализация на външните разходи, частичното отделяне на средства за транспортната инфраструктура и стимулите, предвидени за обновяване на автопарка, ние успяхме да постигнем важни цели от Бялата книга за транспорта. Също така смятам, че не трябва да пренебрегваме задълженията за прозрачност, които в крайна сметка важат и за Съвета.

Бих искал да изразя съжалението си, че няколко държави-членки се опитаха, след завършването на тристранните преговори, да възпрепятстват процеса – наистина се опитаха – във връзка с таблиците за съответствие, за да блокират директивата. Въпреки това бих искал да завърша, като призова уважаемите ми колеги да приемат постигнатия компромис и да не застрашат резултатите от тези дълги и трудни преговори, защото всичко, което това ще постигне, е да се помогне на неподходящите хора. Имате благодарността ми за подкрепата на този компромис.

  Dirk Sterckx, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, няма да спечелим никакви конкурси за красота с настоящото предложение, въпреки упоритите и непреклонни усилия на докладчика, когото, между другото, поздравявам в това отношение.

Най-важният и най-труден въпрос за мен беше целевото отделяне на средства. За какво ще използват държавите-членки приходите от тези такси? Ще ги използват ли да направят транспортната си икономика по-ефективна? Ще ги задължим ли да направят това? Не успяхме да направим това. Затова не постигнахме това, за което се надявахме в това отношение. Донякъде не е правилно, че държавите-членки се опитват да запазят възможността за запазване на приходите, като същевременно външните разходи също се запазват. С тази такси наистина следва да намалим външните разходи възможно най-много и за предпочитане е те да бъдат намалени до нулата. Следователно нещата, за които тези средства всъщност трябва да се използват, включват подобрена инфраструктура и изследвания за по-чисти товарни автомобили.

Има един въпрос, който продължава да ме притеснява, а именно, че ако има различни такси за пиковите часове, как ще се справим със задръстванията, ако не се отнасяме към тези, които са отговорни за тях, по същия начин? Това е проблем, който имахме черно на бяло на първо четене, но Съветът не искаше да знае. Затова и ефективността на някои от нещата, които правим, не е 100 %. Това, с което разполагаме тук – и г-н Ertug вече посочи това – е повече прозрачност. Държавите-членки трябва да изготвят доклад, в който се посочва какви приходи генерират тези такси и какво са направили за подобряване на системата. Затова се надявам, че ще се проведе обсъждане между плащащите, сектора на автомобилния превоз на товари и правителството на въпроса за усвояването на тези средства и ефективността.

Това е един от положителните елементи. Аз не съм ентусиаст, но защитих това в моята група, защото за пръв път в европейското законодателство беше включен важен принцип – интернализацията на външните разходи. Това означава, че можем да започнем процеса на таксуване за всички външни разходи за всички видове транспорт, за да се подобри икономиката, наред с устойчивостта. Членът на Комисията включи редица мерки в Бялата книга, за които тази стъпка беше необходима. Ако не я одобрим, тогава няма да постигнем напредък и по редица въпроси в Бялата книга. В крайна сметка е рядкост, че е толкова трудно да се постигне споразумение в Съвета – и г-жо председател, аз не виня унгарското председателство на Съвета тук, то направи всичко възможно. Това е важна – и съществена – първа стъпка в един дълъг процес.

  Roberts Zīle, от името на групата ECR. – (LV) Г-н председател, аз също първо бих искал да благодаря на Съвета и Комисията за постигането на този компромис, но по-специално на Saïd El Khadraoui за правилния начин, по който бяха сключени тези преговори, без да се забравя целта им. Групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) ще подкрепи компромисното споразумение, защото много от изготвените решения всъщност са добри постижения. От страна на Съвета, този компромис беше много крехък и е разбираемо, че някои въпроси, като обхвата на директивата или събирането и разпределянето на отделните средства на държавите-членки, бяха чувствителни въпроси до самия край на преговорите. Смятам, че по-нататъшни компромисни преговори биха довели до по-лош резултат или биха приключили без изобщо да се постигне резултат. Сега е най-важно да се продължи напред, да се приложи принципът „замърсителят плаща“ по отношение на събирането на пътни такси. Щетите, нанесени на околната среда, трябва да бъдат компенсирани и инфраструктурата трябва да бъде подобрена, и, както заяви г-н Sterckx, това е първият законодателен акт на европейско равнище, който включва този принцип. Принципът и таксите трябва да бъдат приложени във всички държави-членки. За съжаление, много държави все още не са приложили инфраструктурните плащания „Евровинетка 1“ и най-вероятно същите тези държави ще закъснеят с прилагането на „Евровинетка 2“. Това изкривява пазара в транспортния поток и всъщност там, където пътищата се поддържат чрез заплащания от данъкоплатците на тези държави-членки и данъкоплатците на Европейския съюз, от това печалбата отива при превозвачи от трети държави, инфраструктура остава неразвита и външните разходи не биват възстановени. Да се надяваме на желание от страна на държавите-членки. Благодаря ви.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, евровинетката и резултатите от преговорите представляват пример за това как Съветът в момента се опита да постави ограничения и да смекчи предложенията на Парламента, особено в областта на транспортната политика. Транспортната политика на министрите на транспорта на държавите-членки включва искане за устойчива и ориентирана към бъдещето транспортна политика за Европейския съюз всяка неделя, като същевременно през седмицата се прави всичко възможно активно да се предотврати осъществяването на една такава политика.

Едно нещо е ясно и то е, че шумът и изгорелите газове са в ущърб както на хората, така и на природата. Те увеличават разходите и тези разходи в момента се плащат от данъкоплатците, а не от тези, които са отговорни за тях. Предложението на Парламента, което вече беше много смекчено и представлява труден компромис между държавите в центъра на Европа и тези в периферията й, беше допълнително смекчен.

Така например разпределението на външните разходи стана доброволно, вместо задължително. Разходите не се разпределят за всички причинени вредни последици, а само за малък брой фактори. В крайна сметка това, което става от разпределението на разходите, възлиза на малко повече от два хотдога и една бира за цял етап от пътуването. Според мен това е много малко. Условията важат само по един квалифициран начин за товарните автомобили с тегло над 3,5 тона. Германия постигна успех с предложението за 12-те тона, а в планинските райони, единствените товарни автомобили, които вече се облагат, са тези, които дори няма да намерите там, защото те не могат да се движат по големи наклони.

В крайна сметка Италия искаше да провали целия процес въз основа на бюрократична подробност. Всичко се свежда до това, че е отличен пример за това как, за съжаление, транспортната политика все още не се възприема достатъчно сериозно. Ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс все пак ще гласуваме „за“, защото искаме да заемем мястото си в едно мнозинство, което поне спасява принципа на таксуване на външните разходи за бъдеще, в което по-разумни хора заемат ролята на министър на транспорта в държавите-членки.

  Jaromír Kohlíček, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика за завършването на един много труден законодателен акт.

„Евровинетка“ е една от директивите, които следва да дадат възможност за постепенно постигане на равни условия при автомобилния и железопътния транспорт. Железопътният транспорт е в неравностойно положение от години в държавите-членки на Европейския съюз заради факта, че потребителите трябва да плащат за ползване на транспортни маршрути. В случая на пътната мрежа плащанията за ползване на инфраструктурата досега бяха по-скоро символични.

Ако разгледаме въпроса от чисто техническа гледна точка, без да отчитаме други фактори, откриваме, че най-високата категория пътища, тоест, магистралите, автострадите и пътищата от първа категория, са най-добре адаптирани за експлоатация от тежкотоварни автомобили. Директивата не стига до там да следва посочената по-горе логика и да определи най-високите такси за най-ниската категория пътища, тоест, местните пътища. Напротив, тя поставя акцент само върху таксуването за някои външни разходи, въз основа на принципа „замърсителят плаща“, и то само в случая на най-високата категория пътища, или с други думи магистралите, автострадите, пътищата от първа категория и тези с две платна.

Плащанията следва да включват възможно най-малко изключения и трябва да се прилагат по отношение на така наречените външни разходи на автомобилния транспорт, включително шума и преди всичко емисиите. Аз, честно казано, съм любопитен как отделните държави ще оправдаят нежеланието си да въведат плащанията, поне съгласно Таблица 1, която е много смекчен вариант на това, което истинските природозащитници искат.

Въпреки тези конфликти между логиката и варианта на обсъжданата тук препоръка, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица подкрепя позицията на докладчика.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-н председател, Г-н Kohlíček, може би съм Ви разбрал погрешно. Бих искал да изясня нещо. Относително ясно е, в крайна сметка, че това е смекчен компромис, че тежкотоварните автомобили ще продължат да имат предимство на пътя и че нивото на таксуване като цяло е прекалено ниско. Вие обаче започнахте с думите, че настоящата директива евентуално вече може да доведе до равни условия между автомобилния и железопътния транспорт. Не смятам, че това ще доведе до равни условия. Може би съм Ви разбрал погрешно в това отношение. Бих искал да изясните този въпрос.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL). – (CS) Г-н председател, според мен, това е само първата стъпка към постигане на равни условия, защото ако плащам много за железопътна инфраструктура… (ораторът продължава на немски език)

(DE) …това е първата стъпка към изравняване на условията за железопътния транспорт с тези на автомобилния транспорт, защото понастоящем трябва да се плаща за изминато разстояние при железниците, а много малка сума за пътищата. Ето защо това е малка стъпка към хармонизиране на условията за железопътния и автомобилния транспорт.

  Juozas Imbrasas, от името на групата EFD. – (LT) Г-н председател, на първо място, бих искал да благодаря на докладчика за една такава огромна и много важна работа. Както знаете, транспортният сектор играе ключова роля за гарантиране на мобилността и социално-икономическото развитие в Европа и, за да се отговори на предизвикателствата на икономическия растеж и устойчивостта, е необходимо да се подобри инфраструктурата на транспортния сектор. Всички сме загрижени за последиците от изменението на климата, опазването на околната среда и различни въпроси, свързани със здравето и социалното благополучие, които са неразделна част от рационалното използване на транспорта. Съгласен съм, че прилагането на принципа „замърсителят плаща“, както и опитите да се защити обществения интерес, води, и трябва да води, до мерки, насочени предимно към намаляване на замърсяването на околната среда, шумовото замърсяване, вредите върху провинцията и социалните разходи, които възникват вследствие на лошо здравословно състояние, защото те генерират съществени икономически разходи, които се поемат от обществеността като цяло, а по този начин от гражданите на Европа. Добре е, че в областта на транспорта най-накрая се опитваме да приложим принципа „замърсителят плаща“. Несъмнено това ще даде на държавите-членки допълнителни възможности да направят националните си системи за таксуване на пътищата по-ефективни, което означава, че може да се развие един по-добър инструмент за управление на транспортния сектор. Аз обаче все още считам, че обсъжданите днес инструменти, които ще бъдат приети в близко бъдеще, не са съвсем подходящи и са икономически изгодни само за централните транзитни държави-членки на Европейския съюз и не са изцяло благоприятни, или са значително по-малко благоприятни, за голям брой държави-членки на Европейския съюз, които се намират на външните граници на Съюза. Въпреки че основно приветствам проекта, смятам, че би си струвало да се преразгледа този аспект, да се анализира отново и едва тогава да се приеме.

  Mike Nattrass (NI). – (EN) Г-н председател: значи Европейският съюз се стреми да повиши приходите на Европейския съюз чрез таксуване на камиони? Е, аз питам гласоподавателите в Обединеното кралство какво мислят за Европейския съюз и обичайният им отговор е „не смятам, че трябва да се присъединим“.

Обединеното кралство е политически подчинено. Законите на Обединеното кралство се изготвят в Страсбург, чудовищната бюрократична машина закрива промишлеността, а сега имаме и данък, но понеже не става въпрос за футбол, хората не са информирани. Британските медии избягват реалността на Европейския съюз, главите на хората се пълнят с телевизионни сапунени опери, а репортерите твърдят, че Европейският съюз не оказва влияние върху местните проблеми. Европейският съюз не представлява новина.

Настоящият доклад има за цел да повиши таксите от винетки върху камионите, отчасти финансирайки трансевропейския проект TEN-T, който включва свързването на високоскоростните влакове в Европейския съюз. Така че, когато Европейският съюз вдига данъците в Обединеното кралство, дали хората ще отговорят, като изритат Европейския съюз в избирателната урна? Не, защото те не са информирани. Данъкоплатците, без да осъзнават, ще влязат в Европа и това ще е окончателното скришно поглъщане на свръхдържавата Европейски съюз. Защитата е свалена, пресата не се интересува и Обединеното кралство е заспало, така че наложете данък върху тези нещастни товарни превозвачи.

  Mathieu Grosch (PPE). – (DE) Г-н председател, на първо място, бих искал да поздравя и да благодаря на докладчика и на уважаемите ми колеги, които взеха участие, за работата им. Не беше лесно да се постигне компромис по този въпрос. Това се дължи и на факта, че много хора, включително в Парламента, естествено, не са напълно съгласни с резултата. Някои хора бяха „за“, други – „против“. Аз обаче бих искал от самото начало да отправя предупреждение срещу абсурдната ситуация, при която тези, които очакват повече, се съюзяват с онези, които не очакват нищо, и заедно провалят целия процес. Ето защо се надявам, че онези, които искат разходите да бъдат интернализирани и които дори разглеждат сделката като много малък напредък, ще подкрепят настоящия компромис.

Това е до голяма степен становището на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), ако не на всички делегации, защото ние подкрепяме интернализацията на разходите при всички видове транспорт и също така подкрепяме усвояването на средства за насърчаване на мобилността. За нас това беше един от най-важните аспекти. Според нас тук не става въпрос да се направи транспорта по-скъп, както беше казано току-що. Оскъпяването на транспорта не го прави по-ефективен. Според нас тук става въпрос за наличието на подходящ баланс, така че средствата, които са частично генерирани във връзка с мобилността, също да бъдат инвестирани в тази област.

Друг важен фактор за нас е оперативната съвместимост. Не искаме технически различни системи за таксуване в Европа – идеята за 27 различни системи в бъдеще е неприемлива. Аз идвам от гранична област и при шофиране в района за половин час човек може да попадне на пътни такси шест пъти! Това не е устойчиво. Съветът трябва да бъде малко по-гъвкав в това отношение, отколкото в миналото. Ние също така поставяме акцент върху природосъобразните товарни автомобили. Това означава, че посочваме и курс на действие в тази връзка и, както беше казано току-що, въведеното от нас в това отношение не е задължително, в резултат на което онези, които подкрепят интернализацията на разходите, определено не са доволни в това отношение. На мен лично ми се искаше това да е задължително във всички държави-членки.

Провеждали сме това разискване толкова много пъти в Парламента. Какво искаме утре? Искаме ли 27 различни системи за таксуване или искаме всички държави-членки да работят съобразно едни и същи правила? Трябва ли да чакаме бъдещи кризи, преди да чуем призива за действие на европейско равнище отново? Според мен „Евровинетка“ прави едно нещо ясно, а именно, че само Европа може да предложи отговор. Различните такси в отделните държави-членки не правят това.

(Ръкопляскания)

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че е налице един голям успех в обсъждането и това е докладчикът. Наистина смятам, че с това досие докладчикът трябваше да преодолее толкова много съпротива, както и че по този начин той успя да извлече възможно най-много от целия въпрос.

Факт е, че в Парламента няма наистина мнозинство за истинско екологизиране на транспорта. Първото нещо, което трябва да направите в такъв случай, е да се справите с това. Напълно ясно е, че в момента е налице мнозинство от министри на транспорта в Съвета, за които екологичните интереси са без значение. Също така е ясно, че е налице мнозинство в Съвета, което не се интересува от тези, които живеят и работят по протежение на пътищата, както и че има мнозинство в Съвета, което подкрепя закупуването от страна на потребителите на какъвто и да е стар боклук, транспортиран надлъж и нашир, вместо висококачествените регионални продукти. Предвид тази ситуация бих казал, че беше постигнат възможно най-добрия резултат.

На първо място, имаме принципа на външните разходи. Това беше важна стъпка, трудна стъпка, която срещна голяма съпротива. Вече имаме възможността, за пръв път, да таксуваме за отработени газове. Имаме възможност да таксуваме за шум. Разбира се, те са твърде ограничени и на прекалено ниско равнище. Ако погледнете таблиците, това наистина е капка в океана. Също така се оказа възможно да се разширят коридорите, така да се каже, но не успяхме да наложим такса върху въглеродния диоксид. Това е необяснимо. Транспортът е един от най-големите производители на емисии от въглероден диоксид в Европа и не бива таксуван за това. Тези аспекти наистина предизвикват в мен голямо недоволство.

Въпреки това аз подкрепям казаното от други членове на Парламента, които смятат, че трябва да гласуваме в подкрепа на текста, защото в противен случай всичко ще бъде напразно. Гласувам „за“ с натежало сърце и с мисълта, че е добре, че постигнахме толкова много, но в бъдеще трябва да се постигне още по-голям напредък.

  Gesine Meissner (ALDE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, в Бялата книга г-н Калас посочва различни възможности за бъдещето на транспорта. Например той описва как е налице необходимост от системи за стимулиране, за да се придаде на транспорта по-природосъобразна форма и той също така заявява, че са необходими нови източници на финансиране, включително например, за да може да се работи съобразно принципа „замърсителят плаща“. Директивата „Евровинетка“, която обсъждаме днес, е един от начините и двата елемента да бъдат наистина постигнати.

Считам, че може да се каже, че това представляваше важно белгийско усилие, започнато при белгийското председателство на Съвета с участието на трима важни белгийци и преди всичко заради докладчика, който успя да даде път за новите маршрути. Всъщност искаше ми се важното усилие на Белгия да пожъне по-голям успех, от този, на който сме свидетели в момента.

Това, което всъщност успяхме да постигнем, е един малък и слаб компромис. Въпреки че вече разполагаме с целеви средства в известна степен – 15 % от инфраструктурните разходи са предназначени за мрежите TEN-T – това е наистина твърде малко. Всички национални представители на транспортната политика заявяват, че са необходими значителни средства, за да бъдем в състояние да поддържаме инфраструктурните си мрежи. От само себе си се разбира, че средствата, събрани в тази област, също следва да могат да се инвестират там. Това е въпросът, по който всички можем да не бъдем удовлетворени. Факт е, че в тази връзка ние все пак сме предприели стъпка в посока, в която ще можем да напреднем на един по-късен етап. Това е и причината, поради която възнамеряваме да гласуваме в подкрепа на този компромис.

Това обаче беше труден процес. Определено можеше да се окаже, че не разполагаме с нищо, защото няколко държави-членки биха предпочели да не разполагаме с нищо. Ето защо това представлява успех и ще получи подкрепата ни при гласуването днес.

(Ръкопляскания)

  Oldřich Vlasák (ECR). – (CS) Г-н председател, в директивата в процес на обсъждане Комисията предложи възможността да се таксува за външни разходи, като замърсяването на въздуха, шума и задръстванията, въз основа на опит да се интернализират външните разходи в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. Аз подкрепям този принцип, защото го смятам за важен от гледна точка на въздействието върху околната среда и човешкото здраве, както и използването на повече видове транспорт на национално, регионално и местно равнище. Това е и в интерес на общините, които често са ощетени от отрицателните последици по-конкретно от транзитния трафик.

По отношение на продължаващата икономическа криза и увеличаването на финансовата тежест върху транспортните оператори, аз също твърдо смятам, че на държавите-членки трябва да се предостави възможност с времето постепенно да разпределят въвеждането на таксите за външни разходи и съобразно отделните видове. Новата система трябва също така да замени остарелия автопарк чрез използването на намалени тарифи за външните разходи при инвестирането в екологично чисти превозни средства.

  Isabelle Durant (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, няма за какво да се радваме днес: една екологична транспортна система е все още далеч, както вече беше казано. Какво се съдържа в текста? Какво пише? Казано просто, той позволява на държавите-членки доброволно да използват системата „замърсителят плаща“. Освен това системата е толкова ограничена и несъдържателна, че в крайна сметка цената ще се увеличи само с близо три до четири цента. Как може да се смята, че три или четири цента действително ще имат въздействие върху прехвърлянето на товари? С други думи, това не е голям успех от екологична гледна точка. Ето в това се превърна прочутия принцип на интернализация на външните разходи, след като премина през мелницата на Съвета – съжалявам, г-жо Гьори – след толкова много съпротива и въпреки положените значителни усилия на докладчика.

Въпреки това ние ще гласуваме в подкрепа на този принцип, защото той е важен. Това е принцип като другите – говорихме по-рано за принципа на предпазливост, който остави своята следа в европейските директиви. Ще гласуваме „за“ този принцип. Това е само един принцип; остава да се състои цяла битка и ще продължим да се борим, за да се постигне истинско прехвърляне на товарите и да се създаде по-екологична транспортна система, която защитава здравето на хора и се бори с изменението на климата по-ефективно.

  Laurence J.A.J. Stassen (NI) . – (NL) Г-н председател, настоящото предложение за евровинетката се основава на идеята за субсидиране на неефективния железопътен транспорт от страна на ефективната автомобилна транспортна система. Най-смущаващият факт обаче вероятно е, че Парламентът разглежда настоящото предложение само като първата стъпка. Трябва да се отбележи, че това би било първа стъпка в грешната посока, което ще означава, че настоящото право на държавите-членки да прилагат това законодателство ще се превърне в задължение, че таксата на километър само ще се увеличи и че водачите на леки автомобили скоро ще бъдат следващите.

Парламентът говори за единна система между държавите-членки. Приемането на това предложение обаче ще означава, че превозвачите трябва да се подготвят за нов кашон в кабините на камионите си и свързаните с това нови данъци, разбира се. Ясно е, че с настоящото предложение Европейският парламент задушава автомобилния транспорт в резултат на истерията за климата. Транспортният сектор среща достатъчно трудности и не очаква повече данъци, наложени от Европа.

  Antonio Cancian (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Калас, преди всичко, признавам и приветствам работата, постигната от докладчика, г-н El Khadraoui, който направи всичко по силите си за намирането на евентуален компромис.

Именно заради това смятам, че следва да минем през ритуалната процедура. Настоящото досие обаче наистина трябваше да се отнесе за решаване чрез помирителна процедура, защото таблиците за съответствие не бяха включени в окончателното споразумение. Това можеше да бъде идеална възможност да се постигне цялостно съгласие. За съжаление, както вече беше споменато, това не е само една подробност.

Принципът „замърсителят плаща“ е правилен, валиден и договорен и, за да се избегне всякакво съмнение, аз подкрепям екологизирането на транспорта. Настоящият инструмент обаче – евровинетката – е прекалено непълна и неефективна, както и несправедлива. В момент на големи икономически трудности като тези, на които сме свидетели сега, единствената цел на решението да се засегне един икономически сектор, който е в основата на нашия пазар, е да се спечелят пари, дори и почти никаква част от тези пари след това да не се използват за транспортната инфраструктура.

Според мен се въвежда един много сложен механизъм, не на последно място за изчисляване на размера на таксите. Ето защо не одобрявам това досие, защото смятам, че начинът, по който то е в ущърб на по-периферните от географска гледна точка държави-членки, е неприемлив в тази Европа на икономическо и териториално сближаване.

Ефективността на този инструмент не е била демонстрирана и модулацията на транспортните потоци създава проблеми за текущото и бъдещо финансово планиране, защото таксите се променят и коригират постоянно. В тази връзка разбирам, че държавите-членки са свободни дали да прилагат тази допълнителна такса, или не. В случая с трансграничния транспорт обаче, ние зависим и от решенията на другите и затова е необходимо да постигнем споразумение. Ето защо съм убеден, че едно споразумение, постигнато на всяка цена, за сметка на товарния транспорт, не може да се счита за успех. Наистина смятам, че предстои още много работа, особено по отношение на справедливото таксуване.

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-н председател, преди всичко, бих искала да призная упоритостта на докладчика, г-н El Khadraoui, въпреки че трябва да кажа и че от самото начало аз посочих особения софизъм на държавите в периферията, като се има предвид скандалната липса на алтернативи на автомобилния транспорт – вижте само непрекъснатите пречки в Пиренеите, между Испания и Франция, за създаване на трансграничен железопътен трафик. Освен това сега – и се възползвам от факта, че г-н Калас е тук – Комисията поставя под съмнение бъдещото централно пресичане на Пиренеите в бъдещата централна мрежа.

С други думи, с тези проблеми на железопътна алтернатива, истината е, че споразумението за евровинетката вече налага още по-голяма тежест върху автомобилния превоз на продукти, които, в държавите в периферията, особено на юг и на изток, са продукти с ниска или ограничена добавена стойност. Създавайки точно в този момент – като слух, да кажем – проблема с добавянето на дори няколко сентима – четири цента изглежда не са нищо за г-жа Durant – точно сега, когато едва сме излезли от кризата, или все още сме в криза в случая с краставиците, и именно заради тези безотговорни и неверни обвинения, които са без доказателства, те нанесоха сериозен удар на хиляди испански семейства не само земеделски стопани, но и превозвачи, защото тези няколко сентима, на хиляди километри и продукти като испанската краставица, ще доведат до сериозен проблем по отношение на транспортирането им до централния пазар, откъдето именно произхождат тези обвинения.

Не, г-н El Khadraoui, в началото се появиха някои първоначални сметки, от които стана ясно, че чрез проблемите на данъчната тежест имаше увеличение и след това те просто изчезнаха. Винаги съм питала защо тези проучвания изчезнаха, но истината е, че те бяха тревожни, както ни се казваше отново и отново.

Въпреки това аз – а и те също – ще бъдем готови да направим жертва, ако ще се решат проблемите – важни проблеми като задръстванията. В настоящото споразумение обаче трябва да се каже, че леките автомобили изглежда не са включени в задръстванията. Става въпрос за големи проблеми, като състоянието на инфраструктурата и факта, че се наблюдава подобрение, включително от гледна точка на намаляването на шума и другите замърсявания. Дори и сега знаем, че това няма да е възможно, защото не разполагаме с никакви алтернативи на всичко това.

Ето защо, делегацията на испанските социалисти счита, че е длъжна да гласува против настоящото споразумение.

  Nathalie Griesbeck (ALDE). – (FR) Г-н председател, две думи обобщават общия тон на работата Ви и настроението в Парламента: „най-накрая“ и, от друга страна, „срам“.

„Най-накрая“ защото, след много продължителни преговори постигнахме компромис и принципът „замърсителят плаща“ вече наистина започва да се оформя в това досие.

„Срам“ защото, въпреки че ситуацията с публичните финанси в държавите-членки е сложна, ние трябваше да направим всичко възможно да се реинвестират събраните приходи в полза на приоритетните проекти за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) например. Г-н Калас, ще зависи от Комисията да се упражни строг контрол. „Срам“ и защото лично аз съжалявам за това минимално споразумение що се отнася до желанието за облекчаване на задръстванията: въпреки че предложеното споразумение запазва идеята за ненатоварените часове, методите, чрез които държавите-членки трябва да го изпълни, са „слаби“. Комисията трябва да даде тласък и по този въпрос.

Трето, въпреки, че настоящата директива предвижда, че тежкотоварните автомобили от 3,5 тона трябва да бъдат включени от 2012 г., ние предлагаме възможността те да не бъдат включени в споразумението. Това е вредна отстъпка. Тук също, г-н Калас, ще зависи от Комисията да изиграе ключова роля. Накратко, въпреки че представлява скромен компромис и малка стъпка, това все пак е стъпка. Ето защо ще гласуваме за нея.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, г-жа Lichtenberger заяви, че има някои разумни министри в държавите-членки на Европейския съюз. Ще й бъда благодарен, ако може да ми даде техните имена, въпреки че осъзнавам, че това ще бъде един много кратък списък. Бих искал да благодаря на докладчика за изчерпателната му работа, въпреки че е добре, че можем да я обсъдим, защото тя съдържа редица точки, които са изключително спорни. Камионите ще плащат повече, което означава, че собствениците на транспортни фирми ще плащат повече. Това е проблем за фирмите в условията на криза и ние не можем да се преструваме, че нещата стоят другояче. Въпросът е: как ще бъдат усвоени средствата? Тук е налице истинска дилема, защото ако средствата бъдат отделени за още по-глупави проекти на маргинални групи, това няма да е добре. Те следва да се изразходват за транспортния сектор, за развитието на транспорта, в който случай увеличенията биха били разбираеми. В противен случай това е един вид изнудване, при това с разрешението на Европейския съюз и одобрението на Европейския парламент. Смятам, че това е въпрос, който е наистина спорен.

  Michael Cramer (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, транспортът в Европа е прекалено евтин. Само екологично чистият транспорт е твърде скъп. Всичко това е вследствие на политически избор и настоящата директива не променя това. Налице е нелоялна конкуренция. Данъчните привилегии, с които се ползват тежкотоварните автомобили, не са ограничени. Всеки камион причинява 60 000 пъти повече вреди от една кола, но, разбира се, не се таксува 60 000 пъти повече.

В Европейския съюз има задължителна железопътна такса в продължение на десетилетия. Всеки локомотив – независимо дали превозва пътници или товари – трябва да плаща железопътна такса за всеки изминат километър. На пътищата таксата не е задължителна. Има таван. Прилага се най-вече на магистрали, и то само на автомобили с тегло от 12 тона или повече. При железопътния транспорт няма ограничение. Това не е справедливо и пречи на екологично чистия железопътен транспорт, като същевременно облекчава вредния за околната среда автомобилен транспорт.

Знаем, че е необходима промяна в областта на мобилността с цел защита на климата. Ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс искаме да защитим климата и да се осигури мобилност за бъдещето и затова се нуждаем от лоялна конкуренция. Евровинетката е само малка крачка напред за постигане на тази цел.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-н председател, тежкотоварните превози са неразделна част от процеса на доставките, който е от съществено значение за една добра икономика. Ако добавените такси се събират в цяла Европа, допълнителните разходи в крайна сметка се плащат от потребителите.

Правителството на Обединеното кралство обмисля таксите за тежкотоварни автомобили, за да ни приведе в съответствие с Европа до 2015 г. Не разполагаме с мрежа от платени пътища и не налагаме допълнителни такси върху тежкотоварните автомобили освен пътния данък. Изправени сме пред нелоялна конкуренция от все по-голям брой чуждестранни камиони, които заемат прекалено голяма част от трансграничния превоз на товари. Чуждестранните оператори не плащат нищо за ползване на нашите пътища, но дизеловото мито в Обединеното кралство е близо 23 пенса на литър по-високо, което дава предимство от 15 % на конкурентите. Съгласно законодателството на Европейския съюз обаче Обединеното кралство не може да въведе такса, приложима само за чуждестранни превозни средства.

Ако директивата разшири възможностите си, всеки ход на правителството на Обединеното кралство за въвеждане на такси за тежкотоварните автомобили ще бъде засенчен от един нежелан косвен данък, за който Комисията също така си запазва правото да направи задължителен през 2013 г. Тъй като предложенията са свързани с облагане, следва да се изисква единодушие на равнището на Съвета, но въпреки това законодателството се прокарва чрез разпоредбата в областта на транспорта от Лисабон. Това е един непочтен начин за въвеждане на косвено облагане и не трябва да се подкрепя при гласуването от никого, който претендира за демократичност.

  Christine De Veyrac (PPE). – (FR) Г-н председател, в своята стратегия „Европа 2020“, Европейският съюз си постави цел да направи икономиката ни по-екологосъобразна, а транспорта ни по-модерен. Всички европейски институции, включително мнозинството в Парламента ни, широко подкрепиха тази цел, както и почти всички държави-членки.

Затова е жалко, че няколко държави-членки, от 2008 г. насам, трябваше да стигнат дотам, че да лишат предложението за нова директива за евровинетката от съдържанието му и да блокират това досие.

Днес обаче благодарение на упоритостта на нашия докладчик – и аз бих искала тук да отдам дължимото на г-н El Khadraoui – и на докладчиците в сянка при преговорите им със Съвета, най-накрая разполагаме с компромис. Наистина, настоящият текст е далеч не толкова амбициозен, колкото първоначалното предложение, но той за пръв път ще ни даде възможност да приложим принципа „замърсителят плаща“ и да интернализираме външните транспортни разходи, като шума и емисиите от въглероден диоксид.

За да се гарантира, че тази евровинетка не е просто данък, а в действителност спомага за подобряване на транспорта в Европа, държавите-членки се насърчават и да реинвестират получените приходи в модернизацията на различните видове транспорт. Парламентът също успешно гарантира, че се постига добър напредък по отношение на оперативната съвместимост на системите за таксуване, както и че се предоставят по-сериозни стимули за ползване на по-малко замърсяващи тежкотоварни автомобили.

За да се запази съответствието с целите на политиката, които си е поставила нашата институция, аз искрено се надявам, че ще бъдем в състояние да подкрепим компромиса, който ни се предлага, на второ четене и по този начин да се проправи пътя за една по-устойчива транспортна политика.

  Gilles Pargneaux (S&D). – (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, госпожи и господа, най-накрая разполагаме с нещо, от което сме удовлетворени: пътната такса за автомобилен транспорт, която се ограничава от новата Директива „Евровинетка“, може в бъдеще да включва разходите за шума и замърсяването на въздуха.

Друга причина да сме удовлетворени е, че с настоящия доклад на г-н El Khadraoui – и аз го поздравявам за неговата упоритост – ние ясно изразяваме желанието си принципът „замърсителят плаща“ да бъде включен в разходите на автомобилния транспорт. Трябва обаче да останем бдителни: след три години на междуинституционални преговори трябва да убедим някои държави-членки, че политика за истинска защита на околната среда и икономическа политика за успешно развитие на железопътната мрежа в Европа са възможни благодарение на баланса, постигнат в тристранните преговори. Ние също така трябва да гарантираме, че част от събраните приходи в действителност се отделят за инфраструктурни проекти и трансевропейската транспортна мрежа, както е посочено.

Може ли също така да кажа колко много съжалявам, че задължителният характер на принципа „замърсителят плаща“ не беше включен в този компромис. Като оставим настрана упоритостта на нашия докладчик г-н El Khadraoui, за което го поздравих, Европейската комисия отново загуби борбата от някои националистически позиции и настроения.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-н председател, бих искал да изкажа голямата си благодарност на докладчика за отличната му работа по този труден въпрос. Както мнозина посочиха, новите разпоредби просто съдържат призив към държавите-членки да използват получените приходи за подобряване на околната среда и затова е важно, както заяви г-н Sterckx, тук в Европейския парламент постоянно да напомняме на нашите правителства колко е важно да се следват тези препоръки.

Целта очевидно не е нашите шофьори и превозвачи да плащат за шума и въздействието върху околната среда, ако същевременно не въведем мерки, насочени към решаване на проблемите, като обработка на пътищата и други мерки за намаляване на шума. Много е важно да не се позволи тези такси просто да станат нов данък върху тежкотоварните автомобили, както посочиха някои колеги. Трябва да продължим да работим за подобряване на околната среда и намаляване на нивата на въглероден диоксид в Европа и затова е от съществено значение да се гарантира, че екологичните такси наистина се използват за намаляване и премахване на възникналите екологични проблеми.

(Ръкопляскания)

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, с решението за евровинетката Европа предприема стъпка в правилната посока, за да се приложи принципът „замърсителят плаща“ по отношение на автомобилния транспорт. В крайна сметка, вече разполагаме със споразумение за прехвърляне на разходите за ползване на инфраструктурата за шума и за замърсяването на въздуха на превозвача. Надявам се, че много държави-членки на Европейския съюз ще възприемат тази система, включително Нидерландия. Правителството на Рюте в Холандия разумно планира да излезе с „плащане за мобилност по един различен начин“. Тези планове се вписват добре с днешното споразумение.

Надявам се, че Комисията ще излезе с предложение за поетапно начисляване на тези разходи и на други видове транспорт. Разбира се, по този начин трябва да се вземат предвид и специфичните характеристики на всеки сектор. Следователно речното корабоплаване не е единственият ползвател на речните води – нещо, което стана пределно ясно през тези дни на голяма суша. Селското стопанство все пак в момента сериозно използва пръскачките си. Вече обаче сме предприели сериозна стъпка напред и трябва да постигнем още по-голям напредък.

  Luis de Grandes Pascual (PPE). – (ES) Г-н председател, не е случайно, че Испания, Италия, Гърция, Ирландия, Португалия и други държави не са склонни да приемат така наречената евровинетка.

Тази обща критична позиция произтича от нашата позиция като вечно периферни държави, защото в крайна сметка именно ние ще платим тази едностранчива такса, а държавите-членки, които се радват на географско местоположение в центъра на Европейския съюз, ще са тези, която я събират.

Доводите в основата на евровинетката са заобиколени от големи противоречия и дискурсът в нейна подкрепа отслабва с всеки изминал ден. Дори ако приемем обосновката за интернализация на външните разходи като валидна отправна точка, в крайна сметка е несъстоятелно да се санкционират само тежкотоварните автомобили, а не обикновените коли, с цел ограничаване на задръствания, точно както и принципът „замърсителят плаща“ се прилага по един очевидно дискриминационен начин.

Освен това, госпожи и господа, само 15 % от средствата, събрани чрез евровинетката – която беше замислена като източник на финансиране на инфраструктурите – накрая ще се използват за финансиране на трансевропейските мрежи и то не като изисквания, а просто като препоръка. По този начин, министрите на финансите ще разпределят средствата по своя преценка съобразно интересите на своите държави в широката сфера на инфраструктурата. Крайният резултат ще бъде още една пречка пред автомобилния превоз на товари, който, предвид положението на нещата днес, е единственото средство, което дава възможност за функционирането на вътрешния пазар.

Това е реалност, госпожи и господа, реалност, която е много по-мрачна в условията на икономическа криза. Ако искаме европейските продукти да бъдат конкурентоспособни на световните пазари, не можем да си позволим експерименти, които могат да доведат до още по-големи щети за една вече отслабена европейска икономика, чрез налагане на още допълнителни такси.

И накрая, кризата с храните, за която безразсъдно бяха набедени испанските продукти, доведе до несправедливи санкции и огромни загуби на санкционираните с евровинетката: превозвачите и земеделските стопани.

Поради всички тези причини, госпожи и господа, испанската делегация на Европейската народна партия ще гласува против настоящия проект за директива.

  Spyros Danellis (S&D) . – (EL) Г-н председател, общият принцип, въведен в Директивата за превоза на стоки, с което имам предвид интернализацията на външните разходи, е много основен и знаменателен. Това е една модерна и същевременно гъвкава рамка за прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и инструмент за намаляване на проблемите с натоварването на големите национални автомагистрали.

Именно затова опасенията, изразени от мнозина оратори, относно дисбаланса по отношение на последствията на прилагането му в регионите на Съюза и в автомобилния транспортен сектор – някои от които са оправдани – трябва да бъдат разсеяни. Целта на компромисния текст, който се дължи в голяма степен на г-н El Khadraoui, е да се постигне постепенно прилагане на въпросните такси, така че това да е съпътствано с постепенно подновяване на европейския автопарк.

Начинът да се преодолеят възраженията и да се проправи пътя за приемането и ефективността на рамката за евровинетката обаче е да се гарантира, на първо място, че директивата се прилага стриктно, прозрачно и бързо във всички държави-членки и, второ, че всички приходи, като постъпващи средства, се насочват към транспортните инфраструктури, а не се използват за запълване на добре известните пропуски.

  Hubert Pirker (PPE). – (DE) Г-н председател, какво всички знаем, настоящата директива представлява компромис. Това обаче несъмнено е и добър компромис, защото отстъпва и на двете страни, поне до известна степен – както на превозвачите, така и на гражданите, които трябва да понасят шума и отработените газове. Какви са предимствата на тази директива? Според мен те са три.

Първото е целевото заделяне на средства от приходите от пътни такси за инвестиции в подобряване на транспортната инфраструктура, което е в обществен икономически интерес и осигурява по-голяма безопасност и по-добри транспортни маршрути. Второто е стандартизирането на събирането, което намалява разходите и предотвратява задръстванията. Третото и много важно предимство е фактът, че тя дава на държавите-членки възможността и свободата да включат шума и замърсяващите емисии в пътните си такси в даден момент в бъдещето. Затова те са механизми за контрол.

Онези, които избягват пиковите часове и задръстванията, ще плащат по-малко, а онези, които шофират чисти и тихи товарни автомобили ще се радват на по-ниски разходи. Надявам се, че тези стимули ще означават, че в бъдеще ще се избегнат задръстванията и ще се поднови автомобилния парк на товарни превозни средства. В крайна сметка сме наясно, че не всички желания могат да бъдат удовлетворени при преговорите, но тези положителни аспекти, които бяхме в състояние да постигнем в преговорите благодарение на силата на Парламента, трябва да доведат до желаните положителни резултати.

Също така се надявам да няма прекалено много бюрокрация при прилагането, защото това ще навреди на всичко.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, включването на такса, основаваща се на външните разходи, в пътната такса позволява на държавите-членки да я въведат за използването на трансевропейската пътна мрежа, или на определени участъци от нея, както и всички други допълнителни участъци от собствените им магистрали, които не са част от трансевропейската пътна мрежа.

Не подкрепяме съзнателното въвеждане на тарифни бариери, което ще увеличи разходите на транспортните оператори от периферните държави-членки, а оттам и цените на превозваните стоки. Въпреки че директивата не следва да позволява дискриминация въз основа на националността на превозвача, член 7, буква л) разрешава на държавите-членки, които въведат система за таксуване, и/или на потребители на инфраструктурата да предлагат подходяща компенсация за тези такси, което може да изкриви конкуренцията.

Считам, че приходите, генерирани от таксуването на ползватели на инфраструктурата и от такси, основаващи се на външни разходи, трябва да се усвояват в подкрепа на трансевропейската пътна мрежа, подобряване на пътната безопасност и осигуряване на безопасни зони за паркиране, които са абсолютна необходимост за спазване на приложимото социално законодателство.

  Carlo Fidanza (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, всички сме съгласни относно необходимостта да се направи товарния превоз по-устойчив, но този резултат се постига предимно чрез инвестиции в инфраструктурата и постепенно подновяване на съществуващия автопарк.

В действителност зад екологичния дух на евровинетката и принципа „замърсителят плаща“ се крие основен конкурентен недостатък за някои държави в сравнение с други, със сериозни последици не само за техния дял от транспортния сектор, който в голяма степен е съставен от малки и средни предприятия, но и за техните национални системи. Всичко това ще се случи без задължителното преразпределяне на достатъчно средства за подобряване на транспортната инфраструктура, ефективността и екологичните показалите на пътния транспорт – нещо, което следва да бъде съществен резултат от тази директива.

Преговорите доведоха до няколко по-малки положителни резултати – имам предвид оперативната съвместимост и лекото увеличение на таксите в планинските райони – но крайният резултат не е задоволителен. Смятам, че една евентуална помирителна процедура ще бъде най-добрият начин за изглаждане на недостатъците, които все още остават нерешени.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, предложената директива може да е последното камъче, което обръща колата на британския товарен автомобилен транспорт. Промишлеността понася загуби постоянно през последното десетилетие. Броят на водачите с оперативни лицензи е спаднал с 8 % през последните три години. Чуждестранните камиони вече контролират 80 % от дейностите в Ламанша. През последното десетилетие 20 % от местния бизнес е бил завзет от чуждестранни превозвачи. Налице е голямо и нарастващо местно население от чужди превозвачи, използващи чуждестранни автомобили и плащащи само скромните автомобилни такси на собствените си държави, които вземат все повече от местния бизнес.

Може да изглежда, че британските превозвачи просто губят бизнеса си вследствие на конкуренцията, любима дума от речника на Европейския съюз. Конкуренцията обаче не е лоялна конкуренция. Лицензът за британския пътен фонд е много по-висок и данъкът върху горивата надхвърля този на другите държави. Чуждестранните превозвачи работят в Обединеното кралство с гориво, което са донесли със себе си в 1000-литрови резервоари. Въпреки че предложените такси ще се прилагат за всички автомобили, тежестта върху британската промишленост може да бъде фатална. Трябва да се окаже съпротива на тази директива.

  Herbert Dorfmann (PPE). – (DE) Г-н председател, няма съмнение, че вътрешният пазар е едно от най-големите постижения на Съюза ни, както и че ефективните транспортните структури са част от това. Аз обаче живея в участък, през който се транспортират над 50 милиона тона стоки годишно и считам, че освен правото на хората на ефективен транспорт е налице и правото онези, които живеят по този маршрут, да бъдат защитени от въздействието и последиците от този транспорт. Затова настоящото предложение със сигурност е малка стъпка в правилната посока, ако се използва по такъв начин, че да се направят инвестиции за подобряване на защитата от шума, да се осигурят модерни тежкотоварни автомобили и преди всичко да се въведат модерни железопътни мрежи и модерен подвижен състав.

Също така е положително, че в планинските райони може да се налага допълнителна такса. Аз обаче намирам за особено спорен факта, че планираме да действаме в тази област в съответствие с принципа на доброволни действия, тоест, както и преди, държавите, които не искат да участват в евровинетката, просто не трябва да я прилагат. Това не само ще доведе до дискриминация в рамките на Европа, но е и изключително съмнително по отношение на въздействието върху хората.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, общата тенденция на настоящото предложение е положителна, защото се намираме в епоха, в която трябва да се справим с изменението на климата и така нататък във всяка възможна област – трябва да се справим с всички методи, които водят до замърсяване. Разбира се, акцентът върху тежкотоварните автомобили има смисъл по отношение на използването на пътни такси и други.

Въпросът, върху който трябва да се спрем по-специално е, че трябва да бъдем в състояние да развием технология, произвеждаща двигатели, които изискват все по-малко гориво, с други думи, които преминават все повече километри с по-малък разход на гориво. Разбира се, това е област, в която трябва да се направят много изследвания; може да се постигне по-голяма ефективност, не само при тежкотоварните автомобили, но и при всички други превозни средства. Това е нещо, което не се споменава, насърчава и проучва достатъчно.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, фактът, че облагането на автомобилния товарен транспорт и евровинетката най-накрая биват разглеждани сам по себе си е добра новина за всички европейци. Въпреки това все още имаме да извървим дълъг път преди автомобилния товарен транспорт да носи приемлива част от разходите, които представлява за обществото ни: износване на инфраструктурата, замърсяване, обществено здраве и пътнотранспортни произшествия. Като някой, който живее в град, през който преминават милиони тежкотоварни автомобили всяка година, аз мога да потвърдя, че страданието на засегнатото население рядко се взима под внимание.

Налице са и въпросите, които никой не иска да разгледа в Парламента – особено ниските заплати, изплащани на водачите, ужасните условия на работа и неприемливото време на шофиране, които застрашават здравето на всички. Не е преувеличение да се говори за роби на пътя.

Така че, да, необходимо е да се наложи максимална ставка на облагането с цел да се насърчи пътуването на къси разстояния, комбинирания транспорт, морския транспорт и речното корабоплаване и е необходимо да се накара целия Съюз и граничещите с него държави да се стремят към най-добрите социални условия. Важно е обаче да има интелигентно облагане, така че тези, които плащат, да не са малки и средни транспортни предприятия, шофьори и още по-малко потребители, а големи товародатели и клиенти, като например големите дистрибутори.

  Сийм Калас, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря много на уважаемите членове на Парламента за техните коментари и бих искал да направя някои забележки.

Първо, евровинетката не е европейски данък. Това трябва да се разбере много ясно. В този смисъл, това не е уместно име. Напротив, това е директива, която ограничава и регулира националните такси. Имаме 22 държави с различни винетки и такси за различни видове превозни средства – тежкотоварни автомобили и леки коли. Всички потребители от различни държави плащат тези такси, ако ползват тази мрежа.

Второ, моля, приемете компромиса. Въпросът е много по-голям и по-сложен, отколкото изглежда. Има две основни продължаващи борби зад това.

Първата е борбата за принципа – кой трябва да плаща за ползване на инфраструктурите и за какво конкретно трябва да се плаща. Така че вървим в правилната посока. Принципът „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ неизбежно ще продължи. Натам вървят нещата.

Втората борба е много по-продължителна и отчетлива. Това е конфликт между държавите с голям транзитен трафик, който, разбира се, искат по-голяма гъвкавост за справяне с проблемите на тяхната инфраструктура и които явно искат разпределят тежестта за ползването на инфраструктурата между данъкоплатците и всички ползватели – подчертавам всички ползватели: не може да има каквато и да е дискриминация.

Разбира се, има група държави, които ожесточено й се противопоставят. Това също се видя много ясно по време на разискването. Трябва само да ви припомня, че на 15 октомври Съветът се съгласи на политически компромис. Не му достигаше само блокиращо малцинство и борбата вече продължава тук.

Г-н El Khadraoui е свършил изключителна работа за постигане на добър компромис и за наличието на добро предложение за този компромис. Искрено ви моля да подкрепите настоящия компромис. Изглежда има много подробности, които не са задоволителни в различни части и за различни хора, но това е една наистина голяма стъпка. Въпросът беше нерешен в продължение на много години. Сега предприемаме стъпка напред.

  Енико Гьори , действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко, бих искала да ви благодаря за това ценно разискване, което включва голям брой аргументи и контрааргументи. Това също така показва, както спомена и членът на Комисията, че беше постигнат компромис. След големи трудности, проблеми и борби, разбира се, аз все пак съм убедена, че това представлява европейски успех, както вече беше казано от г-н Leichtfried. Благодаря ви и за изказаната благодарност към унгарското председателство.

Както при всеки друг компромис, се извърши сериозно балансиране. Трябваше да балансираме екологичната и икономическата устойчивост. Отхвърлям идеята, че Съветът не е придал значение на опазването на околната среда. Ако това не беше важно, директивата нямаше да съществува. Трябваше също така да създадем баланс – и аз бих искала да кажа това и на г-н De Grandes Pascual – между центъра и периферията. Вярно е, че в Съвета се проведоха разгорещени разисквания относно най-добрите начини да се гарантира, че държавите-членки в периферията няма да се почувстват изключени, и в крайна сметка в Съвета се формира, а се надявам – и считам, че обсъждането показа и това – също и в Парламента.

Може да се каже, че това е само капка в океана, но аз смятам – и се радвам, че това беше оценено от мнозина по време на разискването – че сме направили една изключително важна първа стъпка към интернализация на разходите и реинвестиране на приходите обратно в сектор, дори и ако, както с всеки компромис, той не е идеален, и аз съм сигурна, че ще бъдем в състояние да предприемем по-нататъшни стъпка през следващите години.

Бих искала да спомена три конкретни проблема, които привлякоха няколко въпроса. Първият е усвояването на приходите, и аз бих искала да се върна към забележката, направена от г-н Sterckx. Споразумението съдържа подробна препоръка за държавите-членки, именно по отношение на усвояването на приходите, в която, между другото, се посочва, че 15 % от генерираните приходи – и аз подчертавам това най-вече за г-жа Meissner – следва да се използват за финансиране на трансевропейски транспортни проекти. Също така бих искала да добавя, че това е резултат от един адекватен компромис и, както спомена и Dirk Sterckx, добър и адекватен, въпреки че представлява само първата стъпка в правилната посока.

Вторият конкретен въпрос също беше зададен от г-н Sterckx, по отношение на разходите за задръствания и натоварване на пътищата. Е, споразумението, постигнато с Европейския парламент, обхваща и този проблем, защото дава възможност на държавите-членки да определят таксите за ползване на пътищата по един диференциран начин въз основа на мястото и времето. Както всички знаете, държавите-членки имат възможност да събират по-високи инфраструктурни такси по време на натоварени периоди. Тази повишена диференциация на инфраструктурните такси ни предоставя алтернатива за борба със задръстванията и дори да включим само шума и замърсяването на въздуха при изчисляването на външните разходи, механизмът за диференциация, представен в директивата, може все пак да допринесе ефективно за намаляване на задръстванията, типични за европейските пътища.

И накрая, бих искала да отговоря на третия ви въпрос, по-конкретно въпроса, зададен от г-жа Lichtenberger по отношение на външните такси. Съветът вече е одобрил позицията си на първо четене на 14 февруари тази година и ние впоследствие вмъкнахме разпоредба в директивата по искане на Парламента, която предвижда, че ще дадем политически сигнал на гражданите по отношение на екологичните характеристики на тежкотоварните автомобили. За тази цел включихме възможността, че освен допълнителната такса, прилагана в планинските райони, може да се добави външна такса в случая на автомобилите от клас „Euro 0“, „Euro 1“, „Euro 2“ и „Euro 3“. Тъй като автомобилите от клас „Euro 3“ замърсяват по-малко от другите най-замърсяващи превозни средства в категориите на емисиите „Euro“, системата на двойно таксуване ще се прилага спрямо тях едва от по-късна дата, докато тя вече ще е приложима за другите категории от датата на влизане в сила на директивата. Освен това споразумението с Европейския парламент също така предоставя стимули по отношение на най-малко замърсяващите автомобили от категориите „Euro 5“ и „Euro 6“, за да се насърчи подновяването на автомобилния парк.

Г-н председател, госпожи и господа, от разискването ни днес стана много ясно, че сме направили една изключително важна стъпка напред за транспортния сектор с Директивата „Евровинетка“. Конкретната препоръка относно тежкотоварните автомобили е важна не просто сама по себе си, но тя носи и символично значение. Тя е първата, която ще приложи – и аз се радвам, че потвърдихте това в забележките си – принципа „замърсителят плаща“, и стартира продължително разискване и процес на изпълнение, което води до интернализацията на външните разходи за всички видове транспорт.

Г-н председател, унгарското председателство е много доволно, че беше постигнато това споразумение с Европейския парламент, и аз съм сигурна, че мярката, която се обсъжда в момента и която се очаква да бъде приета от Парламента, може да доведе до увеличение на икономическата ефективност и намаляване на отрицателното въздействие на транспортния сектор върху околната среда, както и че в резултат на това гражданите на Европейския съюз ще бъдат победителите от приемането на тази директива.

  Saïd El Khadraoui, докладчик. – (NL) Г-н председател, благодаря на всеки един от вас за изразяването на подкрепа и за забележките ви, и между другото, това включва и онези, които се противопоставиха на доклада. Транспортният сектор е важен за нашата икономика. Той обаче води и до увеличение на разходите – инфраструктурните разходи, но и други разходи, като например фини частици във въздуха, шума, задръствания и така нататък.

С настоящата преработена директива най-накрая ще създадем европейска рамка, която дава на държавите-членки възможност разходите отчасти да бъдат изплатени от онези, които всъщност са ги увеличили. В същото време този метод позволява на държавите-членки и да генерират средства за реинвестиции в транспортната система, за да я направят по-устойчива, така че всъщност да се намалят тези външни разходи. По този начин можем да направим нашето обществено по-приятно за живеене, да увеличим ефективността на сектора и също така да допринесем за по-голяма равнопоставеност на различните видове транспорт, като по този начин предоставим по-големи възможност за железопътния транспорт и речното корабоплаване.

По-рано във встъпителните си думи подчертах колко беше трудно да се постигне настоящия компромис. Целта на Бялата книга на Комисията, между другото, е да се постигне задължителна интернализация на външните разходи до 2020 г. Това е сигурен знак за разгорещени дискусии през следващите няколко години.

Междувременно се надявам преди всичко, че на тази пленарна сесия ще се осигури достатъчна подкрепа, която да ни позволи да постигнем напредък и да покажем, че Европа може да взима и решения, които са добри за гражданите ни. Второ, надявам се, че редица държави-членки сега вече наистина ще се заемат с оползотворяването на новите възможности и ще могат да изкушат и други държави-членки да се присъединят вследствие на добрите им резултати. Това ще ни даде възможност да изградим една по-широка основа на подкрепа, за да се отиде още по-далеч. Същевременно настоящата директива дава на Комисията ужасно много домашна работа. През следващите години идеите за интернализация и на други външни разходи, превръщането на интернализацията в задължителна и включването на други видове превозни средства, също ще трябва да бъде разгледана. Това обаче са въпроси за следващите години. Първо трябва да предприемем тази стъпка напред.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма. – (PL) Смятам, че приключването на работата днес на второ четене по директивата за таксите, налагани върху тежкотоварни автомобили – Директивата „Евровинетка“ – е изключително важно. Основният и най-важен въпрос е разпоредбата, която установява принципа „замърсителят плаща“, според който на тежкотоварните автомобили, които причинят повече замърсяване и са по-шумни от оборудваните с двигатели, които съответстват на стандартите „Euro V“ или „Euro VI“, ще им бъдат налагани такси за ползване на пътната инфраструктура. Освен това беше взета предвид възможността за определена зависимост на таксите от движението на превозните средства (задръствания) в пиковите часове – за максимум от пет часа на ден обаче. Смятам, че това решение успешно ще възпрепятства ползването на някои пътни участъци по време на пиковите часове. Освен това държавите-членки ще бъдат в състояние да определят как да бъдат използвани приходите, генерирани от събраните такси, но най-малко 15 % ще трябва да бъдат използвани за финансово подпомагане на проектите TEN-T, за да се увеличи устойчивостта на транспорта.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Радвам се да кажа, че Директивата „Евровинетка“ достигна края на второто си четене. Настоящият доклад въвежда ключовата фраза „замърсителят плаща“, което означава, че промяната на разпоредбите за таксите за автомобилен транспорт ще ни позволи да добави реалните разходи на шума и замърсяването на въздуха от камионите към данъците и таксите, събирани когато тежкотоварни автомобили ползват магистралите. Освен това директивата предвижда, че събраните по този начин средства следва да бъдат използвани за финансиране на ефективни и екологично чисто транспортни системи. В същото време 15 % от събраните такси трябва да бъдат инвестирани в общоевропейските транспортни мрежи – не само в автомобилния транспорт, но също и железопътния транспорт и речното корабоплаване.

Въпреки че директивата ще важи за всички превозни средства над 3,5 тона, аз смятам, че тази разпоредба е прекалена, защото такива превозни средства се движат предимно регионално, а това не трябва да се регулира на европейско равнище. В същото време дадена държава-членка има право да освобождава превозни средства под 12 тона – възможност, която се надявам,че Естония ще използва.

Като стана дума за Естония, смятам, че директивата ще сложи край на ситуацията, в която камионите ни плащат повече в други държави, докато автомобили от други държави не плащат за ползване на пътищата ни. Надявам се, че правителството ще сложи край на този вид неравно третиране и ще определи равни условия за всички. Директивата също така предвижда и стимул за подновяване на автопарка: колкото по-нов и по-малко замърсяващ е автомобилът, толкова по-малко данък трябва да плаща. Това изисква големи инвестиции от транспортните дружества, които в действителност ще се изплатят сравнително бързо, както от гледна точка на по-ниския пътен данък, така и по отношение на по-ниския разход на гориво.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Преразглеждането на Директивата „Евровинетка“ е от съществено значение, за да се интегрират по-ефективно разходите за замърсяването, причинено от автомобилния транспорт, нещо, което вече ще е възможно благодарение на възможността държавите-членки да вземат предвид шума и замърсяването на въздуха, както и задръстванията на определени маршрути, при определянето на пътни такси за тежкотоварните автомобили.

В региони като моя, където международни товарни превозни средства запушват алпийските пътища, това е една дългоочаквана мярка.

Това преразглеждане е и първата стъпка към повторното въвеждане на лоялна конкуренция между европейските автомобилни товарни превозвачи, тъй като някои държави-членки като Франция и Германия вече прилагат принципа „замърсителят плаща“ и искат Европейският съюз да го приложи и за всички останали.

Важното сега е приходите от евровинетката в действителност да бъдат разпределени за проекти за подобряване на инфраструктурата, намаляване на замърсяването и опазване на околната среда.

Ето защо приветствам работата на държавите-членки за преразпределяне на част от приходите към TEN-T, важен проект, който има за цел да гарантира териториалното сближаване на Европа и подобряване на достъпа в региони като този на Алпите, където инфраструктурата не е достатъчна да осигури преминаване от автомобилния транспорт към други видове транспорт.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Убеден съм, че Европейският съюз се нуждае от хармонизирани насоки, които дават възможност на държавите-членки да налагат такси за външните разходи, създадени от сектора на автомобилния транспорт. Не трябва обаче да забравяме, че транспортните дружества, особено в условията на криза, няма да бъдат в състояние да си позволят да подменят своите автопаркове бързо и да купят автомобили, които съответстват на стандартите „Euro V“ и „Euro VI“. Ето защо не можем да наказваме превозвачите за външни разходи, върху които те нямат никакво влияние. Според мен трябва да се опитаме да постигнем максимално удължаване на срока, през който се прилагат стимули към най-екологично чистите автомобили. Транспортните дружества, които инвестират в нискоемисионни технологии, трябва да имат право на подходящ период, през които инвестициите им са гарантирани, когато плащат най-ниските такси или са освободени от такива.

И накрая, много често подчертаваме в Парламента, че хората са най-важни. Затова нека не забравяме, че транспортният сектор около Съюза не само представлява прекомерен шум или емисии от въглероден диоксид, но представлява и преди всичко стотици хиляди работни места и важна част от БВП в много държави-членки.

(Заседанието се прекъсва за кратко)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

8. Време за гласуване

  Председател. – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

8.1. Назначаване на член на Сметната палата (г-н H.G.Wessberg - SV) (A7-0190/2011 – Inés Ayala Sender) (гласуване)

8.2. Искане за снемане на парламентарния имунитет на Agnes Hankiss (A7-0196/2011 – Diana Wallis) (гласуване)

8.3. Доказателства за произход на някои текстилни продукти (A7-0156/2011 – Jan Zahradil) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Jan Zahradil, докладчик. – (EN) Г-н председател, накратко, за мен е голяма чест да бъда докладчик, когато имаме възможността да отменим, вместо да приемем законодателен акт. Това е излишен законодателен акт. Считам, че това се вписва перфектно с нашата дългосрочна цел, която е да законодателстваме и да регулираме по-добре, така че препоръчвам на всички вас да подкрепите отмяната. Благодаря ви предварително.

8.4. Участие на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (A7-0186/2011 – Debora Serracchiani) (гласуване)

8.5. Разширяване на обхвата на регламента относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната (A7-0077/2011 – Sophie Auconie) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Sophie Auconie, докладчик. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, като докладчик и от името на политическите групи, постигнали съгласие, призовавам за отлагане на гласуването на двата доклада относно транспортирането на средства. Имам предвид доклада, който обсъждаме в момента, и доклад A7-0076/2011, който е пета точка от гласуването след настоящата.

Отлагането е оправдано поради процедурни причини и цели да гарантира най-доброто възможно сътрудничество с Комисията и Съвета. Затова призовавам всички вас да подкрепите отлагането на гласуването на този доклад и на доклада след пет точки.

  Председател. – Сега ще поискам две изявления. Изявление от едно лице в подкрепа на предложението. Г-жо Bowles, имате думата.

  Sharon Bowles , председател на комисията по икономически и парични въпроси. – (EN) Г-н председател, искам да поясня, че комисията поиска отлагането, защото станахме обект на процедурно нарушение. Съображение, което беше договорено в писмена тристранна процедура – и за което следователно не може да има никакво съмнение – беше премахнато в текста на Корепер (Комитета на постоянните представители). Също така ни казаха, че Правната служба на Комисията няма да приеме текст, който не е в пълно съответствие с общото разбиране, въпреки че общото разбиране не е правнообвързващо.

Не можем да приемем тази едностранна промяна като прецедент по никакъв начин и затова няма да гласуваме, докато въпросът не бъде решен. Не можем да позволим на междуинституционални споразумения, общи разбирания и пр. да ограничават правомощията на Парламента, предоставени ни от Договора, и следователно не можем да приемем текста. Преди да продължим, трябва също така да стане ясно, че това няма да се повтори.

  Francesco Enrico Speroni (EFD). – (IT) Г-н председател, не съм против предложението, но тъй като одобряваме реда на работа за цялата седмица в понеделник следобед, се чудя защо предложението за отлагане не беше внесено вчера, а чак сега, точно преди гласуването.

(Парламентът приема да отложи гласуването на двата доклада)

8.6. Приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи (A7-0084/2011 – Silvia-Adriana Ţicău) (гласуване)

8.7. Международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон (A7-0079/2011 – Brian Simpson) (гласуване)

8.8. Такси, налагани върху тежкотоварни автомобили (A7-0171/2011 – Saïd El Khadraoui) (гласуване)

8.9. Европейски икономически сметки за околната среда (A7-0330/2010 – Jo Leinen) (гласуване)

8.10. Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (A7-0160/2011 – Jean-Pierre Audy) (гласуване)

- Преди гласуването на параграф 47:

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-н председател, уведомих Секретариата, че желая да внеса устно предложение за изменение, което включва заличаването на параграф 27, защото той съдържа невярна информация относно важен научноизследователски проект, наречен „INDECT“. Искам да уведомя залата, че проектът е одобрен след етичен преглед. Прегледът се извърши на 15 март 2011 г. в Брюксел с участието на специалисти от Австрия, Франция, Нидерландия, Германия и Обединеното кралство. Етичният одит по отношение на работата на проекта имаше положителен резултат и това е потвърдено. Не бяха открити проблеми с етичните аспекти на проекта. Етичните аспекти на доклада се следят непрекъснато от Европейската комисия от самото начало. Искам да подчертая това и да призова залата да се погрижи нашият доклад да не съдържа информация, която не се основава на факти. Това е много важен научноизследователски проект, който се осъществява от Университета за наука и технологии в Краков и редица европейски институции в областта на научните изследвания и висшето образование.

(Устното предложение за изменение се отхвърля)

Заседанието се прекъсва в 12,15 ч. – учение по евакуация.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

9. Обяснение на вот

Писмени обяснения на вот

Доклад: Inés Ayala Sender (A7-0190/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Преди всичко, предложеният кандидат има политически опит, както и опит в областта на одита и финансите, въпреки че последният може би не е толкова задълбочен, колкото би ни се искало. Гласувам в подкрепа на кандидата, но считам, че трябва да се помисли повече за типа квалификации, които се изискват от членовете на Сметната палата.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепям предложението за назначаване на Hans Gustaf Wessberg за член на Сметната палата, защото той има повече от 30-годишен професионален управленски опит на високо равнище в публични институции, както и в частни предприятия в Швеция. Голяма част от кариерата му в качеството на управител на организации, представляващи интересите на промишлеността в публичния живот, е посветена на подобряването на условията за частните предприятия в Швеция. Също така, той има богат опит в публичната служба в качеството на политик и държавен служител. Бил е генерален директор на Шведската служба за регистрация на дружества, която е независим държавен орган, а също така нееднократно е бил държавен секретар. Затова съм убедена, че той притежава необходимите качества за заемането на този пост.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Автобиографията, представена от H.G. Wessberg по повод кандидатурата му за член на Сметната палата, показва умения и опит, които със сигурност отговарят на техническите и научни стандарти за заемане на длъжността. По-специално, ангажираността на г-н Wessberg към проблемите на частния сектор го прави особено подходящ за осигуряването на баланс между законодателството на Европейския съюз и специфичните изисквания на европейския пазар и гражданите на Европа. Следователно гласувах в подкрепа на предложението за решение на Европейския парламент.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“ предложението на Швеция за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата на мястото на Lars Heikensten. След изслушването на г-н Wessberg от комисията по бюджетен контрол на 24 май 2011 г. членовете на Европейския парламент изказаха висока оценка за неговия опит както в частния, така и в публичния сектор. След като бъде назначен, H.G. Wessberg ще заема длъжността до края на мандата на Швеция, т.е. до месец март 2012 г., след което може да бъде преизбран за още един мандат от шест години. Пожелавам му много успех в тази нова роля.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Пожелавам на г-н Wessberg много успех на важната длъжност, за която е избран, и съм убеден, че ще изпълнява новите си функции с пълна отдаденост и компетентност.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Както се очакваше, изслушването на кандидата на Швеция за член на Сметната палата протече безпроблемно. Както пролича по-късно при гласуването, окончателният резултат беше в подкрепа на кандидата с малка разлика Той има опит от работата в различни министерства, както и в частния сектор. Освен това е работил в областта на отбраната, отговарял е за финанси и бюджети на високо равнище и е подкрепял членството на Швеция в Европейския съюз.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението на Швеция за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата. Г-н Wessberg ще заеме мястото на Lars Heikensten, който напусна, за да поеме длъжността изпълнителен директор на Нобеловата фондация. Г-н Wessberg ще поеме своите задължения, след като бъде официално назначен от Съвета на министрите в петък, 10 юни 2011 г.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сметната палата е институция, която инспектира набирането и разходването на средства от Европейския съюз с цел да се удостовери тяхната законосъобразност и добро финансово управление. Сметната палата е напълно независима. В тази връзка критериите за способност и независимост трябва да са водещи при номинирането на нейните членове. Г-н Wessberg от Швеция представи своята автобиография, попълни писмен въпросник и беше изслушан от комисията по бюджетен контрол. Представените от него аргументи са достатъчно убедителни, за да може да бъде назначен за член на Сметната палата и да изпълнява задълженията си компетентно и независимо.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Европейският парламент,

като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се консултира с него (C7-0103/2011), като взе предвид, че на свое заседание на 24 май 2011 г. комисията по бюджетен контрол пристъпи към изслушването на предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата, като взе предвид член 108 от своя Правилник за дейността, като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0190/2011),

като има предвид, че H.G. Wessberg отговаря на условията, предвидени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

изказва положително становище относно предложението за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата; възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите-членки за одит.

Гласувах „против“, защото смятам, че за предлаганата длъжност може да бъде намерен по-подходящ от професионална гледна точка човек

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, с който г-н Wessberg се предлага за член на Сметната палата. Решението ми се основава на цялостната информация, предоставена във връзка с кандидатурата му, включително отговорите на въпросника за кандидати за членове на Сметната палата, приложени към доклада, защото те свидетелстват за изпълнение на критериите, заложени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и на изискването членовете на Сметната палата да бъдат напълно независими. По тази причина приветствам кандидатурата на г-н Wessberg.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах „за“ доклада, защото считам, че Съдебната палата ще има полза от опита на г-н Wessberg в областта на финансовото управление на институции. Кандидатът отговаря на условията, които се съдържат в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а автобиографията му показва, че е заемал редица високопоставени длъжности в областта на финансовото управление и бюджетния контрол в обществени институции и частни предприятия. Отговорите на кандидата на въпросите показват неговия сериозен подход и мотивация.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) За мен беше удоволствие да подкрепя шведския кандидат за член на Сметната палата.

Доклад: Diana Wallis (A7-0196/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Имайки предвид, че обвиненията са отправени през 2004 г., тоест преди г-жа Hankiss да стане член на Парламента, гласувам в подкрепа на предложението за снемане на парламентарния й имунитет.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям предложението на докладчика за снемане имунитета на г-жа Hankiss във връзка с разисквания случай. Текущото дело срещу нея е за инцидент от началото на 2004 г., когато тя все още не е била член на Европейския парламент. Следователно процедурните правила относно парламентарните привилегии и имунитети не са приложими и снемането на имунитета й е в съответствие с правилата на Парламента в областта на институционалните и правните въпроси.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Централният районен съд на Буда, Будапеща, се обръща с искане към Европейския парламент да снеме имунитета на своя член Ágnes Hankiss във връзка с възобновяване на наказателно производство. Ágnes Hankiss е обвинена от частен тъжител за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично, и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек, бащата на тъжителя. Въз основа на посочените факти и в съответствие с Правилника за дейността на комисията по правни въпроси считам за подходящо в този случай да бъде направено предложение за снемане на имунитета.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Г-жа Wallis твърди, че Европейският парламент винаги прилага еднакви принципи при снемането на имунитета на своите членове. Това е цинична лъжа. В моя случай през 2010 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че Парламентът е нарушил правата ми на член на Европейския парламент – същото нарушение е извършено отново миналия месец на същото основание!

Твърдението й, че следва да бъде снет имунитетът на член на Европейския парламент, защото коментарите, заради които той или тя е обект на критика, не попадат в обхвата на неговата или нейната парламентарна дейност, е абсолютно безсмислено от правна гледна точка. Ако случаят беше такъв, нямаше да има възможност за предприемане на правни действия. Това е основата на настоящия член 8. По дефиниция член 9 се отнася до дейностите извън обхвата на Парламента. Сега Парламентът взема решение да запази или снеме имунитет на произволен принцип: в един случай снема имунитет за изразяване на политическо мнение, а в друг случай не го прави, когато става дума за подозрение за укриване на данъци и това се приема за пример на fumus persecutionis. Тъй като държа на свободата на словото повече от псевдодемократите в този Парламент, аз системно ще отказвам да подкрепя снемането на имунитета на мой колега, от която и да е политическа група, за това, че изразява своето мнение, независимо колко то се различава от моето собствено мнение.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Компетентната комисия предлага (единодушно) снемането на парламентарния имунитет, тъй като Централният районен съд на Буда, Будапеща, е поискал Европейският парламент да снеме имунитета на своя член, Ágnes Hankiss, във връзка с възобновяване на наказателното преследване, разпоредено с решение на Върховния съд на Република Унгария, прието на 12 ноември 2009 г. Ágnes Hankiss е обвинена от частен тъжител за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично (член 179 от унгарския наказателен кодекс), и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек, бащата на тъжителя, съгласно член 181 от унгарския наказателен кодекс, в резултат на изявление, направено по време на излъчване на програмата „Péntek 8 mondatvadász“ на 23 януари 2004 г. На 12 ноември 2009 г. Върховният съд се произнесе, че действително е налице нарушение на материалните разпоредби на наказателното право и нареди производството да се възобнови и проведе от Централния районен съд на Буда. Съдът трябва да проведе това възобновено производство, като вземе предвид съображенията, посочени в решението на Върховния съд. Централният районен съд на Буда образува новото производство на 31 март 2010 г. На същия ден производството е спряно на основание факта, че Ágnes Hankiss се ползва с парламентарен имунитет като член на Европейския парламент. Съответното искане за снемане на имунитета е отправено от Съда на 6 юли 2010 г.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на снемането на парламентарния имунитет на Ágnes Hankiss, която е обвинена в клевета. Имунитетът на г-жа Hankiss беше снет, тъй като става въпрос за събития от 2004 г., преди тя да бъде избрана за член на Европейския парламент (през месец юли 2009 г.), и също защото случаят не попада в обхвата на нейните политически дейности като член на Европейския парламент.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Обикновените наказателни производства не попадат в обхвата на парламентарния имунитет. Ágnes Hankiss може да бъде съдена, без да се поставят под въпрос нейните парламентарни дейности. Гласувах „за“ снемането на нейния имунитет.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Тъй като Ágnes Hankiss е обвинена за извършването на предполагаемо престъпление клевета съгласно член 181 от унгарския наказателен кодекс, в резултат на изявление, направено по време на програма, излъчена на 23 януари 2004 г., гласувах в подкрепа на предложението.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) На заседание, проведено на 6 септември 2010 г., председателят обяви, че е получил писмо, изпратено от Централния районен съд на Будапеща на 6 юли 2010 г с искане за снемане на парламентарния имунитет на г-жа Hankiss, съгласно член 6, параграф 2 от Правилника за дейността. Председателят препрати искането на комисията по правни въпроси, в съответствие с цитирания Правилник. В доклада на комисията по правни въпроси, който беше приет единодушно, се съдържа заключението, че разглежданият случай не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Парламента. Случаят, напротив, е свързан с изявление, направено през 2004 г., много преди тя да бъде избрана за член на Парламента. Също така, докладчикът не намира доказателства за fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозни и точни подозрения, че делото е било заведено с намерението да се причини политическа вреда на члена на Европейския парламент. Следователно подкрепям предложението на комисията по правни въпроси и гласувам в подкрепа на снемането на парламентарния имунитет на г-жа Hankiss.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) На 6 юли 2010 г. Централният районен съд на Буда изпрати искане за снемане на имунитета на Ágnes Hankiss във връзка с възобновяване на наказателното производство, разпоредено с решение на Върховния съд на Република Унгария от 2009 г. На 23 януари 2004 т., след изявление, направено по време на програма, г-жа Hankiss е обвинена за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично, и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек.

При разглеждане на делото на втора инстанция на 25 март 2009 г. Градският съд на Будапеща снема обвиненията срещу г-жа Hankiss, но на 12 ноември 2009 г. Върховният съд на Република Унгария разпорежда производството да се възобнови и проведе от Централния районен съд на Буда. Новото производство е образувано на 31 март 2010 г. и е спряно на същия ден, поради факта, че г-жа Hankiss се ползва с парламентарен имунитет. По тези причини и тъй като случаят не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Парламента, тъй като засяга изявление, направено дълго преди тя да бъде избрана за член на Парламента, гласувам „за“ снемането на парламентарния й имунитет.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението. Случаят се отнася до твърдение за извършване на престъплението клевета, което не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Европейския парламент, а засяга изявление, направено през 2004 г., преди тя да бъде избрана за член на Европейския парламент. В допълнение, докладчикът не открива доказателства за fumus persecutionis.

Доклад: Jan Zahradil (A7-0156/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като той е в унисон с целите на Комисията за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на текстилни продукти.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Регламент (ЕО) № 1541/98 и Регламент (ЕИО) № 3030/93, които първоначално бяха приети, за да се осигури прилагането на мерките на търговската политика в текстилния сектор, вече са се превърнали в остарели инструменти, които ограничават свободния пазар и не са достатъчно пригодени към промените в новата регулаторна среда.

До неотдавна бяха в сила количествени ограничения върху вноса на стоки с произход от държави-членки на Световната търговска организация (СТО), наред със специални разпоредби относно предпазните мерки във връзка с текстилни продукти от Китайската народна република. Тези ограничения бяха премахнати с изтичането на споразумението на СТО през 2005 г., като същото се случи и с разпоредбите за Китай през 2008 г. Следователно единственият ефективен метод за предотвратяване на деформирането на пазара и за по-нататъшен контрол върху вноса на текстилни изделия е все още прилагането спрямо тези вносни продукти на процедури за проверка, при които се изисква да се посочи страната на произход. Всъщност изискване за такова посочване се съдържа в предложението за регламент относно обозначението за произход „произведено в“, което беше прието в тази пленарна зала на 21 октомври 2010 г. и с което се въвежда механизъм за контрол и се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законодателна рамка за бизнеса и за защита на потребителите.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, включени в раздел XI на Комбинираната номенклатура и пуснати в свободно обръщение в Общността, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. През 2005 г. Световната търговска организация отмени ограниченията върху вноса на продукти с произход от държавите-членки и Европейският съюз също трябва да опрости действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Общността. Считам, че със споменатите изменения ще се гарантира еднообразието на правилата за внос и ще се уеднаквят правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепих докладът на Zahradil, защото смятам, че Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти е изпълнил предназначението си. Регламента на Съвета от 1998г. въведе инструменти за контрол на вноса на текстилни продукти, с които беше възможно изпълнението на Споразумението на СТО. С изтичането на Споразумението на СТО през 2005г. и на специалните предпазни мерки през 2008г, регламента на Съвета изпълни предназначението си, а приложените от него мерки за ограничение на вноса могат да се управляват с други инструменти.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Макар че отмяната на тези регламенти вероятно изглежда положителна и желана стъпка от гледна точка на опростяването на законодателството, от друга страна, тя би означавала лишаване на нашата текстилна промишленост от все още валидни форми на защита срещу нелоялната конкуренция на страни като Китай.

Аргументите на докладчика, че бъдещото законодателство относно отбелязването на произхода с обозначението „произведено в“ и новите споразумения на Световната търговска организация скоро ще се окажат добро решение на проблема със защитата на промишлеността ни, не звучат убедително – все още очакваме отговора на Съвета относно обозначението за произход, но той изглежда няма никакво намерение да одобри регламента, който Парламентът прие миналата есен с огромно мнозинство. Определено изглежда по-разумно да се изчака появата на ясна законодателна рамка, регламентираща бъдещия внос на някои текстилни продукти от Далечния изток, преди да започнем да отменяме старите закони. Затова гласувах против този доклад.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като основната му цел е да се отмени действащия в момента регламент на ЕС, като се определят допълнителни изисквания за доказване на произхода на текстилните продукти, внасяни в ЕС, и по този начин се опрости действащото законодателство и се създаде подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса. До отмяната от страна на Световната търговска организация (СТО) на ограниченията върху вноса на текстилни продукти от Китай през 2008 г. ЕС действително се нуждаеше от законодателен инструмент за регулиране на търговията с трети страни и за защита на вътрешния пазар на ЕС и на неговите производители. Сега обаче тези сложни административни процедури вече не са пропорционални, особено като се има предвид, че с друг регламент на ЕС се налага задължението да се посочва страната на произход на даден продукт в митническите документи преди той да бъде допуснат за свободно обръщение на пазара на ЕС и че в момента се засилва и защитата на потребителите в ЕС, като се увеличава количеството на информацията, предоставяна на потребителите.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям отмяната на регламента на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, тъй като считам, че трябва да се положат усилия за опростяване на съществуващото законодателство, за да се създаде по-ясна законова среда за бизнеса. Трябва да добавя обаче, че според мен е важно да се поддържат алтернативни механизми за контролиране на вноса на такива продукти в ЕС, за да се избегне срив на пазара, причинен от нарастване на този внос.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) По природа съм човек, който поддържа намаляването на бюрокрацията и опростяването на административните процедури. Когато става въпрос за премахване на анахронизми, подкрепата ми е безрезервна. Така е и тук. На практика наличието на излишни административни тежести, какъвто беше случаят с доказателствата за произход на някои текстилни продукти, при положение че няма количествени ограничения върху вноса на тези продукти в Европа или че е необходимо да се представи разрешение за внос, само възпрепятства лесното осъществяване на международната търговия, към което се стремим. От друга страна, макар че това не е пряко свързано с тази мярка, бих искал да наблегна и на голямото значение на поддържането на статуквото от гледна точка на настоящите правила на Световната търговска организация (СТО), особено що се отнася до световния пазар на текстилни изделия и облекло, и по-специално до промените в правилата за внос на текстилни продукти и облекла в ЕС в момент на драстичен икономически спад в различни държави-членки.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че предложението на Комисията допринася за намаляване на прекомерната административна тежест и на допълнителните разходи на предприятията чрез подобряване на еднообразието на правилата за внос на някои текстилни продукти.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) С отмяната на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета се цели премахване на тежкото за вносителите изискване да представят доказателства за произход за някои продукти. Тъй като тези продукти могат да се внасят свободно, очевидно не е нужно да се доказва техният произход, но все още има някои съмнения относно тази облекчаваща мярка. Не мога да не наблегна на необходимостта да се осигури качеството на продуктите, които се продават в Европа, както и да се гарантира безопасността на тези, които ги използват. Освен обикновеното познаване на произхода на текстилните продукти, произведени извън Съюза, от съществено значение е да се гарантира съблюдаването на европейските стандарти и да не се допуска проникването и продажбата на суровини и преработени стоки в Съюза, без да са изпълнени минималните условия. Считам също, че по-важно от установяването на вида на продуктите, използвани при производството на текстилни стоки е да се прецени дали те са в съответствие с правилата на конкуренцията и дали се зачита достойнството и правата на работниците, тъй като се увеличават случаите, в които те се нарушават. Това води до неприемливи последици за самите работници и за жизнеспособността на европейския текстилен сектор, по-специално в Португалия, който е принуден да се конкурира с производители, които системно не съблюдават тези правила и права.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад засяга предложение за регламент на Парламента и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. Въведените сега промени в регулаторната среда дават възможност за подобряване на мерките на търговската политика, особено след увеличението на вноса от Китайската народна република, чрез въвеждане на инструменти за контрол на вноса на текстилни продукти от трети страни. Гласувах в подкрепа на този доклад, защото, като се подобри значително предоставяната на потребителите информация, с него ще се даде възможност на всички граждани от държавите-членки да правят информиран и отговорен избор, както и да изразяват предпочитанията си към продукти, произведени в ЕС.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С предложението на Комисията, което се приема с този доклад, се цели опростяването на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Съюза. За тази цел в него се предлага отмяна на условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Списъкът на попадащите в обхвата му продукти е дълъг и включва: коприна; вълна; памук; други растителни текстилни влакна; синтетични или изкуствени нишки; филц и нетъкани материи; килими и други текстилни подови настилки; специални тъкани, дантели, тапицерия и бродерия; трикотажни или плетени изделия; както и изделия за облекло и допълнения за облекло. Последиците от либерализирането на международната търговия с текстилни материали чрез премахването на количествените ограничения върху вноса и на специалните разпоредби относно предпазните мерки са твърде добре познати в страни като Португалия.

С това предложение, което е в съответствие с предишни мерки, се цели още по-голямо улесняване на големите европейски вносители, които са основните му бенефициери, тъй като те ще получат достъп до суровини и готова продукция с ниска себестойност, като същевременно се жертва националната промишленост и хиляди работни места. Въпреки че вече е предмет на резолюции на Парламента, последната от които беше през 2010 г., старото искане да се отбелязва страната на произход и да се предоставя информация относно произхода на различните стоки беше отложено, за което съжаляваме.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С този доклад се приема предложението на Комисията да се опростят митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Европейския съюз.

Ето защо в него се предлага да се отменят условията за приемане на доказателства за произход на някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Списъкът на попадащите в обхвата му продукти е дълъг и включва: коприна; вълна; памук; други растителни текстилни влакна; синтетични или изкуствени нишки; филц и нетъкани материи; килими и други текстилни подови настилки; специални тъкани, дантели, тапицерия и бродерия; трикотажни или плетени изделия; изделия за облекло и допълнения за облекло.

Последиците от либерализирането на международната търговия с текстилни материали чрез премахването на количествените ограничения върху вноса и на специалните разпоредби относно предпазните мерки са много добре известни в страни като Португалия.

С това предложение, което е в съответствие с предишни мерки, се цели още по-голямо улесняване на големите европейски вносители, които са основните му бенефициери, тъй като те ще получат достъп до суровини и готова продукция с ниска себестойност, като същевременно се жертва националната промишленост и хиляди работни места.

Въпреки, че вече е предмет на резолюции на Парламента, последната от които беше през 2010 г., старото искане да се отбелязва държавата на произход и да се предоставя информация относно произхода на различните стоки беше отложено, за което съжаляваме.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Комисията се стреми, наред с другото, да подкрепя уеднаквяването на правилата за внос, като хармонизира правилата за внос на текстилни материали с правилата за внос на други промишлени продукти. По този начин би трябвало да се подобри цялостното сближаване на законодателната среда в тази област. Правният инструмент, който трябва да бъде отменен, се отнася до условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Според мен целта трябва да бъде да се прилагат мерки на търговската политика, които ще спомогнат за предотвратяване на изкривяване на пазара, причинено от драстично увеличение на вноса от трети страни, като например Китай.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този документ, защото предложението на Комисията за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 се определя от политическия ангажимент на Европейския съюз за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Общността, които попадат в обхвата на раздел XI на Комбинираната номенклатура. Комисията също така има за цел подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област. Становището на Комисията е, че твърде ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от Съюза, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Това спомага и за предотвратяване на проблема с нарушаването на пазара, който би бил причинен от едно внезапно увеличение на вноса на такива текстилни продукти към пазара на ЕС, ако разрешените квоти не се спазваха.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който се определя от политическия ангажимент на Европейския съюз за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в ЕС.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Решително подкрепихме този доклад с оглед на политическия ангажимент на ЕС за опростяване на действащото законодателство. Целта ни е да създадем подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса. Мерките на европейската търговската политика в текстилния сектор могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. За да продължи контролът на вноса на текстилни продукти, които все още са предмет на съществуващите количествени ограничения и с произход от страни, които все още не са членки на Световната търговска организация, сега ЕС ще разчита на разрешения за внос. Междувременно, по отношение на категориите продукти, включени в раздел XI на Комбинираната номенклатура, които не подлежат на количествени ограничения за внос и са допуснати за свободно обращение в ЕС, се прилага система за последващ статистически надзор с цел наблюдение на тяхното въздействие върху пазара на ЕС. Бихме искали да подчертаем също, че в допълнение към гореспоменатите механизми за контрол за внос, от 2010 г. е задължително посочването на държавата на произход на някои продукти, внасяни от трети страни, така че потребителите да са по-добре информирани за произхода им. Сега трябва да се стремим към подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Резултатът от гласуването е израз на схващането, че обозначението „произведено в“ е от съществено значение за прозрачността на пазара и за разяснителната дейност сред потребителите относно произхода на продуктите, които ползват. Необходимо е да се укрепи икономиката на Европейския съюз, като се повиши конкурентоспособността на промишлеността му в световната икономика. Лоялната конкуренция ще бъде възможна само ако световната икономика функционира съгласно ясни правила за производителите и вносителите, като същевременно се вземат предвид общите социални и екологични норми. Целта на това предложение е кодификацията на съществуващите законови текстове относно обозначенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. За съжаление обаче, все още не е възможно да се проследи пътят на продукта от източника му.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Тъй като докладът засяга предложение на Комисията, с което се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на текстилни продукти, аз гласувах в негова подкрепа.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах против този доклад, защото той почива на необосновани предварителни условия и неясни допускания за бъдещето.

От една страна, в него се твърди, че доказателството за произход е безполезно, тъй като се заявява, че Европейският съюз може да се предпази въз основа на система за последващ статистически митнически надзор. В него обаче не се споменава например, че „актуализираният Митнически кодекс на Общността“ съвсем не функционира пълноценно и че в него все още има очевидни пропуски, особено по отношение на пълната компютъризация на системата, която е много необходима мярка.

Същевременно в доклада изрично се споменава, че прилагането на доклада Muscardini относно посочването на произхода чрез „Произведено в“ – който, между другото, ние силно подкрепихме – ще послужи за защита на обозначението за произход. Е, радвам се, че докладчикът е толкова уверен в това, но към настоящия момент не съществува регламент относно обозначаването на произхода и в действителност не знаем дали, кога и как ще бъде приет той.

Така че по същество считам, че този доклад е опасен скок в празното пространство, както обикновено със сериозни последици за текстилната промишленост, която Европейският съюз продължава да третира зле при наличие на всеобщо безразличие.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) С приемането на предложението на г-н Zahradil се възобнови дебата за значението на обозначението на произхода на продукти от трети страни като мярка, насочена към прилагането на търговска политика, с която могат да се предотвратят смущенията на пазара поради нарастването на чуждестранния внос и да се реши проблемът със сложната законодателна среда, която понастоящем затруднява развитието на малките и средните предприятия.

Ето защо подкрепям регламент, с който да се подобри еднообразието на правилата за внос на текстилни продукти в Европа посредством уеднаквяването им с тези за други промишлени стоки. Трябва да имаме предвид обаче, че дори да използваме механизмите за предварителен и последващ контрол при оценката на въздействието на вноса от трети страни върху европейския пазар, Европейският съюз все още не е успял да приеме механизъм за контрол, основаващ се на безпристрастна и важна за потребителите информация, каквато е тази, която те получават от обозначението на произхода. Надявам се, че и Съветът бързо ще стигне до положително заключение относно решителните стъпки, предприети от Парламента в посока към гарантиране на проследяемостта и адекватната информация за продуктите. С тези мерки ще се гарантира както правилното, надеждно запознаване на хората със стоките на пазара, така и по-доброто осъзнаване от тяхна страна на уникалността на европейското производство.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Парламента и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, включени в раздел ХI от Комбинираната номенклатура и пуснати в свободно обращение в Общността, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. Гласувах „за“ с резерви, но го направих, защото като цяло той е положителен и съответства на политическия ангажимент на ЕС за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, съблюдавани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Съюза, и с цел подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) С предложението на Комисията за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Общността.

Изискванията за представяне на доказателства за произход на текстилните продукти бяха въведени, за да се гарантира правилното прилагане на мерките за ограничаване на вноса, така че да се избегне срив на пазара, причинен от вноса от Китайската народна република. Въздействието и броят на мерките, прилагани от Европейския съюз спрямо вноса на тези продукти, постепенно намаляха през последните години. Всъщност бяха създадени специални разпоредби относно предпазните мерки за внос на текстил и облекло с произход от Китайската народна република, а количествените ограничения върху вноса от страни, членки на Световната търговска организация, бяха отстранени. Поради горепосочените причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Изказвал съм се по този въпрос преди и гласувам в подкрепа на този доклад, защото считам, че гражданите на ЕС имат правото да знаят какъв е съставът на дрехите, които купуват. С този регламент ще се даде възможност на потребителите да избягват закупуването на продукти, съдържащи нетекстилни съставки от животински произход, било то поради здравни, етични или други съображения. Например съгласно този регламент на украшенията на яките ще се поставя ясен етикет, отделно от останалото облекло, с което се дава възможност на потребителите да направят информиран избор относно дрехите, които купуват. По-специално, страдащите от алергии ще спечелят от това предложение, тъй като кожухарските изделия са потенциално опасни за здравето им и при липса на правилно етикетиране те могат да закупят продукт, съдържащ такива текстилни материали, без да съзнават, че е така.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на Регламент (ЕО) № 1541/98 беше да се въведат изисквания за представяне на доказателства за произход на някои текстилни продукти с произход от трети страни, спрямо чийто внос се прилагаха количествени ограничения. Поради настъпилите междувременно промени, по-специално в резултат на Споразумението за текстила и облеклото на Световната търговска организация (СТО) от 2005 г., премахването на първото доказателство за произход на продуктите изглеждаше оправдано, поради което гласувах за отмяната на този регламент. Като цяло, с него се цели да се намалят тежестите върху продуктите при внасянето им в ЕС, без да се жертват интересите на купувачите, поради което е важно да се поддържат алтернативни механизми за следене на вноса на такива продукти в ЕС.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя г-н Zahradil за отлично свършената работа. Твърде ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Мерките за контрол на вноса на текстилните продукти обаче трябва да се запазят. Всъщност, за да продължи контрола на вноса на текстилни продукти, които все още са предмет на съществуващите количествени ограничения и с произход от Беларус и Северна Корея, които все още не са членки на СТО, в момента ЕС разчита на разрешения за внос. Това допринася за предотвратяване на проблема с нарушаването на пазара, който би бил причинен от едно внезапно увеличение на вноса на дадени текстилни продукти към пазара на ЕС, ако разрешените квоти не се спазваха.

Освен това по отношение на категориите продукти, които не подлежат на количествени ограничения за внос и са допуснати за свободно обращение в ЕС, се прилага система за последващ статистически надзор с цел наблюдение на тяхното въздействие върху пазара на ЕС. Бих искал да отбележа също така, че Европейският парламент прие през 2010 г. на първо четене доклада на г-жа Muscardini относно посочването на държавата на произход на някои продукти, внасяни от трети страни („произведено в“), който също се отнася до текстил и облекло.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада. В рамките на подобрения подход към законотворчеството Комисията предлага да се отмени регламента на Съвета от 1998 г., съгласно който вносителите трябва да представят доказателства за произход на текстилни материали и облекла при митническите процедури в ЕС. Регламентът имаше стойност, докато съществуваха количествените ограничения върху текстила и облеклото по силата на Споразумението на СТО за текстила и облеклото. Това споразумение беше прекратено през 2005 г. Към 2008 г. беше изтекло Споразумението за текстила и облеклото между ЕС и Китай, както и всички други системи за надзор на вноса на текстил и облекло от Китай. Вносът на текстил и облекло от Беларус и Северна Корея, никоя от които не е членка на СТО, все още е обект на количествени ограничения. Все още е в сила системата с разрешенията за внос, за да се контролира вносът на такива продукти, който обаче не създава проблеми във връзка с функционирането на пазара на ЕС.

Счита се, че тази система е достатъчна. Като цяло, Парламентът препоръчва нов режим на етикетиране с „произведено в“, който понастоящем е „спяща красавица“, след приключването на първото четене през 2010 г. Такъв режим би осигурил много по-добри възможности за контрол – както и информация за потребителите – от старите регламенти относно доказателствата за произход.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото приемам духа, на който той се основава: да се опрости и хармонизира законодателството на ЕС относно вноса на текстилните продукти, за да се улесни търговията с трети страни. Всъщност считам, че ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Освен това разрешенията за внос, системите за последващ статистически надзор и изискванията за единни административни документи вече гарантират ефективния контрол върху вноса в Съюза. Но за да бъде завършена картината, с нетърпение очаквам момента, когато докладът на г-жа Muscardini изцяло ще влезе в сила, защото той ще осигури възможност за по-доброто информиране на европейските потребители относно произхода на продуктите, включително на текстилните изделия, внасяни от трети страни.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Законодателният акт, който се отменя в този случай, се отнася до условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни продукти с произход от трети страни, с които се налагаха конкретни изисквания чрез прилагане на количествени ограничения. Докладчикът споделя становището на Комисията, че мерките на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Нашето мнение е, че е в интерес както на потребителите, така и на бизнеса да се гарантира, че всяка тежест, налагана върху вносителите на стоки от трети страни, ще служи за контрол и ограничаване на тези стоки.

Преди всичко сме обезпокоени от това, че ще отменим регламенти, които са от полза за митническия контрол, без да има някакъв напредък в момента по отношение на регламента относно обозначаването на произхода с „произведено в“, който понастоящем е в застой в Комисията поради обструкционизма на Съвета. Бих искал също така да подчертая, че Съветът наложи вето върху обозначенията за произход във връзка със специалната мярка за текстила и се опитва да направи същото по отношение на задължителното отбелязване на мястото на произход върху етикетите на храните.

Ние гласувахме против този доклад.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) С това предложение на Комисията се опростява действащото законодателство относно доказването на произхода на някои текстилни продукти.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) През 1998 г. ЕС въведе изискването вносителите да представят доказателства за произход на продуктите, включени в раздел ХI от Комбинираната номенклатура, изброени в Приложение I на Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета, и които са произведени в трети държави. Следва да се отбележи, че през 2005 г. правилата бяха количествените ограничения върху вноса на текстил и облекло от страни, членки на Световната търговска организация (СТО), докато правилата относно същия тип продукти с произход от Китайската народна република изтекоха в края на 2008 г.

Поради това гласувам в подкрепа на този доклад, защото считам, че с него се бележи положителна стъпка към определянето на по-ясна и по-проста законодателна среда за европейските дружества, които внасят текстилни продукти и обувки с произход от трети страни, за които продължават да съществуват количествени ограничения, тъй като не са членки на СТО. Считам също, че митническите органи ефективно допринасят за ефикасното следене на вноса на този тип продукти, извършват ефективен надзор на въздействието им върху икономическия климат на ЕС, а следователно и върху икономиката на всяка държава-членка.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на този доклад относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти. С преработването на законодателството в тази област се цели да се опрости и стандартизира законодателната рамка, включително административните формалности, като същевременно се включат и подходящи инструменти за управление на сривовете на пазара, причинени от сериозно нарастване на вноса от трети страни. Накрая, в новите мерки се отчитат призивите, отправяни досега от Европейския парламент за повече информация за потребителите.

Препоръка: Debora Serracchiani (A7-0186/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), тъй като ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета държава и особено като се има предвид, че Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Затова считам, че незабавното й включване е от съществено значение.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Като изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), Република Хърватия показа, че споделя интереса на ЕС и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра, чиято задача е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Затова подкрепих доклада на колегата г-жа Serracchiani относно сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на ЕЦМНН.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите играе жизненоважна роля в събирането на данни за наркотиците и наркоманиите и подготвянето на обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. С тази информация се цели предоставянето на основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и анализ на пазара на наркотици като цяло. През 2005 г. Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Мащабните случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. Подкрепих споразумението и участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, което ще даде възможност на европейско равнище да се разполага с фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици и ще позволи на Република Хърватия да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Наркотиците са сред най-големите бичове на нашето общество. Това е социално и културно сложен и динамичен проблем, който постоянно се променя и приема нови форми с използването на нови вещества и нови групи потребители. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) беше създаден през 1993 г. и основната му задача е да събира данни за наркотиците и наркоманиите и да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Тази информация е от жизненоважно значение, тъй като предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици.

Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Следователно е изключително важно за Европа Хърватия да предоставя информация относно наркотиците, наркоманиите и техните последици. Също толкова важно е Хърватия да може да получава информация относно най-добрите практики. Ето защо гласувам в подкрепа на препоръката.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, тъй като броят на смъртните случаи намалява за всички наркотици без хероина в сравнение с предходната година и като цяло има напредък в борбата с употребата на наркотици. Република Хърватия ще може да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Serracchiani относно сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, защото считам, че ще представлява изключително полезен обмен и за двете страни. От една страна, участието на Хърватия в центъра за наблюдение ще осигури решаваща фактическа информация в подкрепа на нашия ангажимент за борба с незаконната търговия с наркотици, като се има предвид, че Хърватия е един от основните транзитни маршрути за трафик на наркотици към Европейския съюз; от друга страна, Хърватия може да се възползва от европейските най-добри практики, за да отговори и да се бори с проблема.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласна, че участието на Хърватия в Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е от жизненоважно значение за борбата с незаконната употреба и трафика на наркотици както в рамките Хърватия, така и в целия ЕС. Като държава с излаз на море по външните граници на ЕС, Хърватия се използва като транзитна държава в международния трафик на наркотици и поради това е особено важно ЕС да предостави на националните институции на държавата цялото необходимо съдействие за борба с явлението, което представлява сериозна заплаха за здравето и социалната стабилност. Съгласно споразумението Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще изпълнява задълженията, посочени в законодателството на ЕС, и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Република Хърватия е важен транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Доказателство са значителните случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия, които са най-често свързани с морския транспорт. Според Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) в Хърватия не е извършвано проучване сред населението като цяло относно незаконната употреба на наркотици. Последните данни за смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици, са за 2008 г., когато са регистрирани общо 87 случая. Постоянно нарастват количествата на заловените наркотици. Продължава обучаването на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване. Въпреки това резултатите по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците, трябва значително да се подобрят.

Хърватия остава един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Участието на Република Хърватия в работата на ЕЦМНН при тези обстоятелства е положително развитие за целия Съюз. Това означава, че участието на Хърватия в работната програма на ЕЦМНН изисква връзка с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите и обмен на данни с ЕЦМНН.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Първо, искам да поздравя Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) за важната му работа за намаляване на количеството на наркотици и свързаните с тях явления в Европа. Съгласна съм с участието на Хърватия в работата на ЕЦМНН, като се има предвид, че държавата е част от транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици поради стратегическото й местоположение, и считам, че приемането на европейска програма ще доведе до подобряване на здравето и социалния мир както на европейско, така и на международно равнище.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) играе жизненоважна роля за събирането на данни за наркотиците и наркоманиите, с което осигурява обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище, която предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. Хърватия кандидатства за участие през 2005 г. и преговорите приключиха успешно през 2009 г. Важно е споразумението да бъде прието, тъй като Хърватия е един от основните транзитни маршрути за трафик на незаконни наркотици към ЕС, така че е от жизненоважно значение държавата да се включи в работата на ЕЦМНН възможно най-скоро, особено като се има предвид, че присъединяването на Република Хърватия към ЕС се предвижда за края на 2012 г или началото на 2013 г. Хърватия ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Явлението наркомания, особено на пазара на наркотици, е глобална заплаха и ужасна пречка, с която е трудно да се преборим поради постоянните промени. Естеството на работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е много важно, тъй като позволява на държавите-членки да създадат международна база от знания и информация. Информацията е от решаващо значение за анализ и създаване на стратегии за намаляване и борба с пазарите на наркотици и наркоманиите. Хърватия изрази желанието си да работи с ЕС по този ключов въпрос през 2005 г. и е време това да се случи чрез включването й в работата на ЕЦМНН, който е разположен в Лисабон. Предложението в доклада относно спазването от страна на Хърватия на задълженията й към ЕЦМНН и ЕС е много положително. Гласувам в подкрепа на доклада, защото считам, че връзката между Хърватия и ЕС ще допринесе не само за по-ефективна борба с наркотиците и наркоманиите, но и за по-голяма солидарност между ЕС и Хърватия, която е кандидатка за членство и, надявам се, скоро ще стане пълноправна държава-членка.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. На практика ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на ЕС. Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН през 2005 г. Сега ще бъде част и от Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите.

Както аз го виждам, докладът също така показва необходимостта от по-добър обмен на информация между държавите-членки и европейските служби и преди всичко евентуалното присъединяване на Хърватия да бъде подготвено по-спокойно отколкото „голямото“ разширяване от 2004 и 2007 г., когато към ЕС се присъединиха държавите от Централна и Източна Европа.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), тъй като считам, че това е положителна стъпка, като се има предвид, че Хърватия се очаква да се присъедини към ЕС скоро, но най-вече защото употребата и трафикът на незаконни наркотици са глобални явления с тежки социално-икономически и здравни последици.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) има за цел да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да анализира промените в употребата на наркотици сред населението и да проучи политики и действия за намаляване на употребата им. С оглед на факта, че ЕЦМНН е открит за участие на трети страни и Хърватия изрази желание да вземе участие в работата му през 2005 г., а също като се има предвид, че държавата е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки, и предвид значителните случаи в държавата на залавяне на пратки предимно на кокаин, считам, че участието на Хърватия в ЕЦМНН е важна стъпка. Затова гласувам в подкрепа на решението за сключване на споразумение между Европейския съюз и Република Хърватия за целта.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката, изготвена от г-жа Serracchiani и основана на предложението за решение на Съвета за сключване на споразумение между ЕС и Република Хърватия, засяга показания от Хърватия интерес да се обвърже с Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН). Като се има предвид, че Хърватия е един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС, където са налице значителни случаи на залавяне на пратки на незаконни халюциногенни вещества, включително канабис, хероин, кокаин, екстази и амфетамини, че хърватското правителство прие национална програма за превенция на наркотиците сред младежта, че държавата е кандидатка за членство в ЕС и че присъединяването й се очаква през 2013 г., подкрепям сключването на споразумението между ЕС и Република Хърватия, която да може да изгради връзки с разположения в Лисабон ЕЦМНН.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Промените в световен мащаб в производството, трафика и употребата на незаконни наркотици са тревожни. Докладът на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) за 2009 г. потвърди, че положението се е влошило по отношение на наркотици като кокаин, хероин и новите синтетични наркотици, и сочи трайно високо потребление и спираловидно възходяща тенденция в това отношение. Безброй фактори оказват влияние за този ръст, включително и задълбочаването на кризата на капитализма, както и социалните последици от нея в много държави. Настоящият доклад предлага да се подкрепи Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН).

Независимо от процеса на присъединяване на държавата към ЕС, нейното развитие и крайния резултат, се предлага Хърватия да участва в ЕЦМНН, при условие че полага усилия по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците. Тези усилия обаче следва да бъдат значително подобрени, тъй като Хърватия продължава да е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Важно е присъединяването на Хърватия към ЕЦМНН, което подкрепяме, да може да допринесе за активизиране на борбата срещу трафика на наркотици.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С приемането на доклада Парламентът подкрепи Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН).

Въпреки че, както споменава докладчикът, присъединяването на Хърватия към ЕС се предвижда за втората половина на 2012 г. или началото на 2013 г., може да се приеме участието й в ЕЦМНН, при положение че полага усилия по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците. Тези усилия обаче следва да бъдат значително подобрени, тъй като Хърватия продължава да е един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС.

Знаем, че промените в световен мащаб в производството, трафика и употребата на незаконни наркотици са тревожни. Според доклада на ЕЦМНН за 2009 г. положението се е влошило, особено по отношение на наркотици като кокаин, хероин и новите синтетични наркотици, и сочи трайно високо потребление и спираловидно възходяща тенденция в това отношение.

Надяваме се това решение да допринесе за активизиране на борбата срещу трафика на наркотици.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни явления, които застрашават здравето и социалната стабилност. Затова приветствам участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, главно за целите на обучението в тази област и за предотвратяване на употребата на наркотици и други упойващи вещества.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Тъй като Хърватия ще бъде важен партньор в бъдещите отношения на Европейския съюз с държавите от бивша Югославия и тъй като тя е ключов транзитен маршрут за трафик на наркотици, ние приветстваме участието на тази страна кандидатка в Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Важно е да можем да се срещаме и да работим с хърватски експерти, за да се преборим с нерадостния проблем, поради което подкрепям предложението.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Като докладчик в сянка по досието, гласувах категорично в подкрепа на резолюцията и Споразумението за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, както и в Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX). Затова напълно подкрепям участието на Хърватия, за да може да играе активна роля в борбата с проблема, чиито мащаби и пагубни последици растат опасно в Европа. Според статистическите данни, събрани от Центъра, 75 милиона европейци са опитвали канабис и 14 милиона европейци са опитвали кокаин поне веднъж. Следва да се посочи също, че Хърватия остава един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС. Следователно споразумението не само ще направи възможно да се получава фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици, но също така ще позволи на Хърватия чрез обмена на информация и най-добри практики да постигне разбиране на естеството на явлението и да реагира по-добре спрямо него.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, защото, както знаем, основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. С тази информация се цели предоставянето на основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. Съгласно законодателството Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. През 2005 г. Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН. Република Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще изпълнява задълженията, посочени в регламента, ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство. Освен това Република Хърватия ще дава финансов принос в допълнение на този на Съюза, за да покрие разноските по своето участие, и ще участва също така в управителния съвет на Центъра без право на глас до присъединяването си към Европейския съюз. От своя страна ЕЦМНН ще третира Република Хърватия като настояща държава-членка, като осигурява равноправно третиране по отношение на връзката с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и разпоредбите по отношение на персонала.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Наркоманиите са социален проблем както за развитите, така и за слабо развитите държави. Хърватия, също като други страни, е принудена да се бори с наркоманиите и има много строго законодателство в тази област. Превантивната работа се извършва главно в училищата, защото тази социална група е най-уязвима към зависимостта от наркотици. Хърватия, като страна кандидатка за членство в ЕС, е длъжна да приспособи своята правна система към действащата система в държавите от Съюза. Считам, че участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е изключително важно, особено защото Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Участието в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите ще помогне в Хърватия да се въведе изключително важната политика на Европейския съюз за борба с наркотиците.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Република Хърватия в действителност ще участва в работната програма на Центъра за наркотиците и наркоманиите. Основната задача на Центъра е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Темата очевидно е много важна както за несъмненото влияние върху защитата на здравето, така и за борбата срещу престъпните дейности, свързани с пазара на наркотици. Хърватия е в действителност един от транзитните маршрути по море, често използвани от организираната престъпност за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Този факт е още по-тревожен за нас, тъй като Хърватия ще бъде следващата страна кандидатка, която ще стане членка на Европейския съюз. Ето защо се надявам, че участието на Хърватия в работната програма ще има голяма полза.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Настоящият проект на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е важен, тъй като Хърватия е един от главните входни пунктове за наркотиците в Европа.

С цел ефективна борба с трафика на наркотици, който е заплаха не само за Хърватия, но и за Европейския съюз, е важно, че Хърватия също така ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и активно и пряко ще споделя данни с ЕЦМНН. Обменът на информация помага за създаването на база данни за анализ на търсенето на наркотици и вторичните дейности, свързани с трафика на наркотици, което е от жизненоважно значение за публикуването на точна, обективна информация, съпоставима на европейско равнище.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам споразумението и участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни явления, които застрашават здравето и социалната стабилност. Статистическите данни показват, че приблизително един на всеки трима млади европейци е опитвал незаконен наркотик и поне един наш гражданин умира всеки час от свръхдоза наркотици. Също така е важно на европейско равнище да се разполага с фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици, като същевременно Република Хърватия може да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Проблемът с наркотиците, който обсъждаме сега, е до голяма степен и исторически проблем. Незаконната търговия с наркотици никога не се е ограничавала в границите на държавата. По мое мнение висококачественото международно сътрудничество в борбата срещу незаконната търговия с наркотици, не само на европейско, но най-вече на световно равнище, ще бъде един от начините за подобряване на ефективността на борбата с този вид търговия.

Като лекар искам също така да кажа, че злоупотребата с наркотици може да има изключително тежки и необратими последици за здравето на човека. Ето защо подкрепям ефективното международно сътрудничество в борбата с незаконната търговия с наркотици и същевременно искам да подчертая необходимостта от превенция.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни проблеми, които застрашават здравето и социалната стабилност. Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Нещо повече, през последните десет години броят на смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици, постепенно се увеличава. Въпреки продължаващото обучаване на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване, резултатите по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците, трябва значително да се подобрят. Хърватия продължава да е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Определено подкрепяме приетата от правителството национална програма за превенция на наркотиците сред младежта, целяща да се осъвременят съществуващите програми. Следователно одобряваме участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Тъй като това е страна кандидатка, която скоро ще се присъедини към Европейския съюз, е особено важно да предоставя на държавите-членки изчерпателна и обективна информация за трафика на наркотици, наркоманиите и техните икономически и социални последици.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Наркотиците продължават да предизвикват безпокойство в целия ЕС. Колкото повече държави се борят с тях, толкова по-голям е шансът за успех. Следователно участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е добре дошло. Хърватия обаче трябва да активизира борбата срещу трафика на наркотици на своята територия, тъй като тя продължава да бъде един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище.

Съответно Република Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН. Република Хърватия е транзитен маршрут за наркотици от страните производителки и остава един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС.

През 2010 г. Хърватия прие програма за изпълнение на Плана за действие за борба с употребата на наркотици, както и национална програма за превенция на наркотиците сред младежта. Освен това продължава обучаването на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване.

С участието си в ЕЦМНН и обмена на информация Хърватия ще може да постигне разбиране на естеството на проблема и да реагира по-добре спрямо него. Участието й също така е обнадеждаващ знак за предстоящото й присъединяване към Европейския съюз.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Както е известно, Центърът работи основно с политици на равнището на Общността и държавите-членки, което помага за разработването на стратегия за борба с наркотиците и предоставянето на информация на широката общественост. Понастоящем вниманието е съсредоточено най-вече върху изпълнението на Плана за действие на ЕС за периода 2009-2012 г., който цели укрепване на европейското сътрудничество в борбата срещу неприемливите последствия от наркоманиите. Според мен Центърът следва да работи не само върху последствията, но и върху причините за пристрастяването към наркотици, с което проблемът да се реши на ранен етап. Гласувах в подкрепа на предложението.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Считам, че трябва да предприемем стъпки не само в рамките на Европейския съюз, но и отвъд неговите граници, за намаляване на употребата и търсенето на наркотици, като използваме строги превантивни мерки за борба с явленията, свързани с пазара на наркотици. Следователно е много важно да получаваме точни данни и информация за наркотиците и наркоманиите, защото това са световни явления, които застрашават здравето, сигурността и социално благоденствие на всички нас. Подкрепям участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Хърватия се стреми да стане пълноправен член на Европейския съюз. Следва да се отбележи, че Хърватия е маршрут за транзит на големи количества наркотици към други държави. Доволен съм, че Хърватия полага значителни усилия за борба с трафика, употребата и търговията с незаконни наркотици. Въпреки това Хърватия остава един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС. Следователно е изключително важно бързо да се получава фактическа и обективна информация за наркотиците, наркоманиите и последиците от тях. Това ще създаде и идеалната рамка за Хърватия да получава информация за най-добрите практики на други държави-членки на ЕС за решаването на проблеми, свързани с наркотиците и наркоманиите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН). Основната задача на ЕЦМНН е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Тази информация предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. Наистина Хърватия, както и някои други европейски държави, е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. С приемането на доклада Хърватия ще започне участието си в работната програма на ЕЦМНН и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство. Споразумението определя финансовия принос в допълнение на този на Съюза, за да покрие разноските по участието.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) ЕЦМНН е Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, създаден през 1993 г. с основната задача да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Информацията, предоставяна от Центъра, осигурява основа за анализ на търсенето на наркотици в ЕС и всички явления, свързани с пазара на наркотици, за да се намерят най-добрите начини за справяне с проблемите. ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН през 2005 г. и през 2006 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Република Хърватия, които приключиха успешно през юли 2009 г. с парафирането на споразумението.

Споразумението беше преразгледано през декември 2009 г., за да се вземе предвид влизането в сила на Договора от Лисабон. Следва да се отбележи, че Хърватия вече е част от Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX). Поради посочени по-горе причини и с цел по-нататъшно подобряване на сътрудничеството с държави извън ЕС гласувах в подкрепа на предложението.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) Хърватия изрази желание да се присъедини към Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите през 2005 г. Тъй като въпросната държава е един от основните маршрути за трафик на наркотици към Европейския съюз, считам, че е важно да има фактическа, обективна информация от Хърватия за тези проблеми. Затова намирам позицията на докладчика за напълно приемлива и подкрепям препоръката.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), създаден през 1993 г. и разположен в Лисабон. Действително държавата е особено заинтересована от борбата срещу трафика на наркотици: освен проблемите, пред които е изправена във вътрешната си политика, тя е и маршрут за трафик на наркотици към ЕС. В борбата си срещу наркоманиите и трафика Хърватия вече прилага мерки за справяне с тях на национално равнище както за предотвратяване на употребата, така и за подпомагане на разследването на престъпленията, свързани с наркотиците. Следователно е налице взаимен интерес от присъединяването на Хърватия към ЕЦМНН. Тъй като тя все още не е държава-членка обаче, е необходимо да се определи статута й – правата и отговорностите й – в контекста на ЕЦМНН.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние подкрепихме мандата на ЕЦМНН през 2006 г. Що се отнася до специфичното положение в Хърватия, тя е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. През последните десет години смъртните случаи в Хърватия постепенно се увеличават. Мнозинството смъртни случаи (77,1 %) са свързани с опиати. През 2008 г. общият брой докладвани закононарушения, свързани с употребата на наркотици, е 7 168. През 2009 г. общо 7 934 лица са лекувани в националните институти за наркомании. Броят на случаите на залавяне на пратки намалява за всички наркотици без хероина в сравнение с предходната година и като цяло има напредък в борбата с употребата на наркотици. Като цяло законодателството на Хърватия за борба с наркотиците е сходно с това на държавите-членки на ЕС.

Докладчикът обаче посочва, че от 2010 г. всяка терапевтична общност трябва да предоставя данни за лекуваните пациенти на Службата по наркотиците. Би било добре да получим повече информация за обхвата на това задължение. Въпросът обаче засяга вътрешното законодателство, а не споразумението.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката, защото считам защитата на здравето и социалната стабилност на европейските граждани за приоритет, който следва да се има предвид в борбата срещу незаконната употреба и трафика на наркотици. Хърватия е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Участието й в работната програма на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите ще предостави на Европейския съюз фактическа информация относно трафика и употребата на наркотици в Хърватия, като същевременно ще позволи на Хърватия да постигне разбиране за мащабите на своите проблеми по отношение на наркотиците и да възприеме най-добрите практики, за реагира по-добре спрямо тези проблеми. Ясна правна основа за нейното участие може да се намери в член 21 на Регламент (ЕО) № 1920/2006 относно Центъра, който отваря вратите на Центъра за трети страни, които споделят неговите цели и интереси.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, който включва Хърватия в борбата срещу наркотиците в ЕС.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е да събира данни за проблема с наркотиците (продажби, пазар, употреба) и да ги разпространява в държавите-членки, за да могат да анализират и да отговорят по-добре на проблема. Затова напълно подкрепям участието на Хърватия, за да може да играе активна роля в борбата с проблема, чиито мащаби и пагубни последици растат опасно в Европа.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия представлява ефективно средство за ЕС и Хърватия да намалят и възпрепятстват търговията с наркотици и употребата им въз основа на обмен на данни и опит по отношение на наркотиците и злоупотребата с тях и предвид факта, че на всеки час един гражданин на ЕС умира от свръхдоза. Трябва да се отчете фактът, че Хърватия ще се присъедини към Европейския съюз през 2012 или 2013 г. и че заради географското си местоположение тя представлява добър маршрут за наркодилърите.

Доклад: Sophie Auconie (A7-0077/2011)

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Auconie. Приветствам предложението за разширяване на обхвата на регламента относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната. Територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на единната валута, трябва да бъде включена в системата за транспортиране на пари в брой. В рамките на еврозоната следва да има възможност за подписване на договор с дружеството за специализирано транспортиране на пари в брой, предлагащо най-добрата цена, дори и ако то се намира зад граница в друга държава-членка. Това ще улесни достъпа до най-ефективните канали за събиране и доставяне на парични средства, както и осигуряването на парични услуги. В бъдеще, по време на подготовката на прехода към еврото, ще има нарастваща необходимост от специализирани оператори за транспортиране на пари в брой. Освен това голям брой държави-членки в еврозоната са подписали или може да пожелаят да подпишат споразумения за производство на банкноти и монети в чужбина.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно проекта за регламент на Съвета за разширяване на обхвата на този Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, тъй като в обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, е добре да се включи и територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства нуждата от транспортиране на евро в брой.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Одобрявам разширяването на обхвата на предложението за регламент относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на настоящото предложение е да се разшири обхватът на предложението за регламент относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната (главно предложение), като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства необходимостта от транспортиране на евро в брой. Приветствам разширяването на обхвата (въпреки че следва да се отбележи, че правното основание е член 352 от Договора за функционирането на ЕС, което означава, че Европейският парламент разполага единствено с правомощия за одобрение).

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на препоръката, тъй като считам, че обхватът на настоящия регламент трябва да бъде разширен, като включи територията на всички държави-членки, на които предстои въвеждане на еврото. Това решение ще допринесе за по-хармоничен преход към еврото при адекватен отговор на нарасналата необходимост от трансгранично транспортиране на евро в брой по време на подготовката на прехода към еврото.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям продължението на първоначалния доклад на докладчика относно разширяването на обхвата на регламента относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Целта на разпоредбата е опростяване на регулаторните ограничения с цел по-лесната циркулация на евро банкноти и монети между държавите-членки и гарантиране на високо ниво на професионализъм и сигурност в рамките на еврозоната. Разширяването на обхвата на настоящия регламент е правилно, тъй като обикновено по време на подготовката на прехода към евро в държавите-членки от еврозоната нараства нуждата от транспортиране на евро.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, чиято цел е разширяване на обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната (главно предложение), като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства нуждата от транспортиране на евро в брой.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Считам за уместно разширяването на обхвата на прилагане на регламента за трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, както и прилагането на неговите разпоредби на територията на държавите-членки, които се готвят да въведат еврото. Следва да се отбележи, че в страните, на които предстои да сменят валутата, възниква значителна необходимост от услуги за транспортиране на пари в брой. Затова е необходимо да се подобри качеството на транспортните услуги, като се създадат благоприятни условия за дружествата за транспортиране на пари в брой за предоставяне на бързи и ефективни услуги. Освен това, като се има предвид естеството на транспортираните стоки и тяхната стойност, е много важно парите да стигнат благополучно до крайния получател.

  BGAldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Евро банкнотите и монетите по правило са общоевропейски платежни средства, тъй като еврозоната понастоящем се състои от 16 държави-членки. Поради несъвместимост на националните законодателства твърде често специализираните дружества за транспортиране на пари в брой срещат трудности при прехвърлянето на евро в брой между държавите-членки в еврозоната, което означава, че такъв транспорт в момента е много ограничен. В резултат на това търсенето на трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе значително е нараснало.

Това ново предложение за регламент има за цел разширяването на обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото. Главното предложение е да се разшири обхватът на регламента относно трансграничното транспортиране между държавите-членки в еврозоната, като не се забравя, че е налице повишена необходимост от транспортиране на евро в брой по време на подготовката на прехода към еврото като национална валута на новите държави-членки. Поради тези причини и с цел да се гарантира ясното регламентиране на този въпрос гласувах в подкрепа на въпросния регламент.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката, защото считам, че следва да се разшири обхватът на регламента относно специализираното трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки, като бъде включена територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на единната валута. В действителност тези държави обикновено имат повишена нужда от евро в брой по време на подготовката на прехода към единната валута на техните територии, за да имат възможност бързо и изцяло да се включат в търговията в рамките на ЕС и по този начин пълноценно да участват в нея.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, в който се съдържат разпоредби, позволяващи по-големи обеми от евро в брой да пътуват до страни, на които предстои приемане на еврото, с цел справяне с търсенето. Подкрепих доклада, защото подобрява сигурността и обучението на специалистите, които транспортират евро в брой.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на проекта за регламент на Съвета относно разширяването на обхвата на регламента на Европейския парламент и на Съвета относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой между държавите-членки в еврозоната. Гласувах в подкрепа на това, защото считам, че разширяването на обхвата на регламента е необходимо и ще реши проблемите, свързани с безопасността на персонала, отговорен за транспортирането.

Доклад: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0084/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, като имам предвид, че трябва да се осигури оперативна съвместимост между различните спътникови навигационни системи. От своя страна, Комисията трябва да гарантира подходящи равнища на финансиране. Бих искал също да отбележа, че от петнадесетте действия в предложения от Комисията план за действие, девет имат непосредствено приложение.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ţicău относно приложенията в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Одобрявам използването на възможностите на ГНСС в различните видове транспорт и подходящите изследвания и финансиране в тази област.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Планът за действие е подготвен с отчитане на пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи и в частност разработването и използването на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS). ЕС започна проекта EGNOS (и „Галилео“) с цел да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. EGNOS ще предложи повече възможности (EGNOS е десет пъти по-точна от GPS), когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. Комисията може най-добре да координира изпълнението на плана за действие, за да се избегне дублиране на равнище държави-членки и да се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на политиките на ЕС, обхванати от приложенията, базирани на ГНСС. С оглед на значителните икономически ползи, които EGNOS ще донесе за европейската икономика като цяло, ако бъде разработена и въведена в максимална степен, Комисията трябва да определи приоритетността на мерките в тази област, в това число използването на EGNOS на цялата територия на ЕС и осигуряването на подходящи инвестиции за съответните изследователски и технологични разработки.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. – (PL) Динамичното развитие на спътниковите навигационни системи през последните години е следствие както на технологичния напредък, така и на потребностите на пазара. Днес такива системи се използват навсякъде, във всички видове транспорт. Поради непрекъснатото разрастване на този отрасъл се очаква стойността на европейските системи да достигне 230 милиарда евро до 2025 г. Проектите EGNOS и „Галилео“ на ЕС могат да увеличат конкурентоспособността във всички области на този сектор от услугите, тъй като са определено по-добри и по-точни от системата GPS, като в същото време са съвместими с нея. За съжаление, системата EGNOS все още не обхваща държавите в източната и южната част на Съюза. Поради това разширяването на нейния обхват изглежда необходимо от гледна точка на по-нататъшното й развитие. Друг неизяснен въпрос е начинът на финансиране на поддръжката на системата „Галилео“. Разходите за целта се оценяват на приблизително 800 милиона евро годишно. Поради това се въздържах при гласуването по този доклад.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи — политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план, тъй като пазарът за навигационни системи е огромен. С предложението ще се избегне дублиране на равнище държави-членки и ще се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на политиките на ЕС в този сектор. Като цяло европейската навигационна система (десет пъти по-точна от GPS) ще допринесе значително за целите, свързани със сигурността и околната среда в пътния транспорт, и ще облекчи движението по пътищата чрез възможността за събиране на пътни такси.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) По доклада на г-жа Ţicău възприех предпазлив подход и се въздържах при гласуването. Въпреки че планът за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи може да се разглежда като стратегически за предоставяне на гарантирани сигнали за гражданска употреба и осигуряване на възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се пазар, има много ключови въпроси, които не са взети предвид. Това са например възможните рискове, свързани със защитата на данните, и особено неяснотата относно начина на финансиране на разходите за текуща поддръжка на „Галилео“, които се оценяват на 800 милиона евро годишно. Липсата на яснота относно финансовата устойчивост на толкова важен за икономиката на Европа проект, който същевременно е много амбициозен, налага възприемане на предпазлив, обективен подход.

  Philippe Boulland (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на резолюцията на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. е да насърчи Европейската комисия да предприеме целеви действия в подкрепа на разработването на глобални навигационни спътникови системи. Европейските проекти ГНСС (Глобална навигационна спътникова система) и „Галилео“ пряко се конкурират със системата GPS на Съединените щати. В бъдеще тези проекти ще улеснят нашето ежедневие. Те носят добавена стойност не само за промишлеността, но и за транспортния отрасъл в Европа, поради което напълно ги подкрепям. Проектите ще имат и силно косвено въздействие върху гражданското въздухоплаване, системите за контрол на въздушното движение ще станат по-безопасни, а по отношение на автомобилния транспорт системата ще улесни събирането на такси и ще повиши безопасността чрез спътниково проследяване на спешните обаждания и следене на пътния трафик. Създаването на такава европейска услуга ще подобри всички тези области. Гласувах в подкрепа на тази резолюция, за да упражним натиск върху европейските и национални органи и да предотвратим забавянето, което ежедневно лишава Европа от безбройни възможности.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Планът за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) очертава мерките, които са необходими, за да може ГНСС да премине критичната точка и да се осигури успех на проекта. Важно е планът да не затъне в множество инициативи, да не се ограничи само с консултации и действително да бъде изпълнен до 2013 г. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) трябва да покрива целия Европейски съюз и следва да се разшири и обхване Северна, Източна и Югоизточна Европа. Тя ще бъде максимално ефикасна в областта на транспорта, ако обхване не само цялата територия на Съюза, но и най-близките ни съседи. В областта на гражданското въздухоплаване трябва да се подкрепи разработването на системата и използването на EGNOS при маневрите за приземяване. Това е стратегическо изискване за въвеждането на реално Единно европейско небе. Съществуват и значителни възможности за използване на EGNOS и ГНСС в областта на безопасността, опазването на околната среда и безпроблемната експлоатация на пътния транспорт, тъй като те могат да се използват при събиране на такси.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на политиката за приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи, тъй като считам, че те ще спомогнат за по-добро управление на транспорта и логистиката, както и на системите за наблюдение. Като се има предвид, че на световния пазар този сектор има голям дял и ще продължи да се разраства през следващите години, бих искала да подчертая, че е важно да се създадат условия за осигуряване на конкурентоспособност на европейската промишленост.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Според текущите оценки се очаква глобалните навигационни спътникови системи да донесат на европейската икономика приходи в размер между 55 и 63 милиарда евро през следващите 20 години. Тези приложения, които сега се основават предимно на системата GPS на САЩ, имат приблизително 6 % дял в общия БВП на ЕС.

По тези причини гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-жа Ţicău, който призовава Комисията да осигури подходящо финансиране за разработването на приложения, основаващи се на европейската глобална навигационна спътникова система (EGNOS) и „Галилео“. Трябва специално да се подкрепи достъпът до това финансиране на малките и средни предприятия, за да се стимулират иновациите на базата на тези европейски системи.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че прилагането на предложения план за действие във връзка с глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) ще помогне за създаване на по-ефективна транспортна мрежа чрез по-безопасни, по-екологични и по-икономични видове транспорт.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Глобалните навигационни системи са част от ежедневието на транспортния сектор и значението им ще нараства, тъй като светът все повече функционира като единна мрежа, а търговските отношения и бързите комуникации имат жизненоважно значение. Търговските преимущества и ценността на тези системи са очевидни, поради което е разбираема заинтересоваността на Европа да притежава колкото е възможно повече такива приложения, които функционират, без да зависят от трети държави. Предложеният от Комисията план за действие включва реалистични предложения за бъдещото отношение на ЕС към тези проблеми и позволява въпросът да се обсъжда по-обосновано и последователно. Начинът на финансиране на тези системи трябва да се обмисли особено прецизно, за да не се допуснат загуби; необходима е изобретателност и за осигуряване на подкрепа и партньори. Надявам се, че Съюзът ще успее да създаде свои независими глобални навигационни системи и ще използва пълния си потенциал, за да стимулира укрепването на икономиката, увеличаването на работните места и безопасността на транспорта.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът, изготвен от г-жа Ţicău, е относно приложенията в транспорта на навигационни спътникови системи в ЕС и е във връзка с публикувания от Комисията на 14 юни 2010 г. план за действие относно приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС). От 2000 г., когато за пръв път се предлагат услугите на глобалната система за позициониране (GPS), в сектора се наблюдава бърз растеж, като от 124 милиарда евро през 2008 г. стойността им на световния пазар се предвижда да достигне 230 милиарда евро до 2025 г. ЕС не може да си позволи изоставане в областта на тази спътникова технология за навигация и поради това създаде европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), предшественик на системата „Галилео“, чиято експлоатация се очаква да започне през 2013 г., осигурявайки десет пъти по-висока точност от GPS. В близко бъдеще се очаква постигане на точност до 45 сантиметра. Искам да поздравя докладчика и приветствам приемането на доклада, в подкрепа на който гласувах, тъй като той ще позволи на ЕС да увеличи пазарния си дял и ще засили конкурентоспособността на Европа на този стратегически и разрастващ се пазар.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) имат важни и извънредно полезни приложения при всички видове транспорт. Например те повишават тяхната безопасност, екологичност и икономичност. ГНСС имат важна роля за поддържане и разширяване на употребата на така наречените интелигентни транспортни системи. Докладчикът разглежда част от тези въпроси. Но подобно на други технологии, практическите резултати от прилагането на ГНСС не могат да се разглеждат отделно от техния икономически и социален контекст и от целите и задачите, за които се използват. Това е вярно както в общия случай, така и конкретно за този сектор. Поради това не е изненадващо предложението за използване на тази система и за улесняване на създаването на Единното европейско небе, но ние бихме желали да се дистанцираме от този аспект на доклада. Приемаме ГНСС, които поддържат развитието, модернизацията и диверсификацията на обществените услуги, особено в областта на транспорта. Със сигурност всички аспекти на използването на ГНСС ще бъдат анализирани. Като имаме предвид това, бихме поставили под въпрос границите на потенциалните приложения на тези програми в контекста на очакваната конкуренция между ЕС и Съединените щати по отношение на функционалността и ефективността на системите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) имат важни и извънредно полезни приложения при всички видове транспорт. Например те повишават тяхната безопасност, екологичност и икономичност. Тези системи имат важна роля за поддържане и разширяване на употребата на така наречените интелигентни транспортни системи. Но подобно на други технологии, практическите резултати от прилагането им не могат да се разглеждат отделно от техния икономически и социален контекст и от целите и задачите, за които се използват. Поради това не е изненадващо предложението за използване на тази система и за улесняване на създаването на Единното европейско небе, но ние бихме желали да се дистанцираме от този аспект на доклада.

Приемаме глобалните навигационни спътникови системи, които поддържат развитието, модернизацията и диверсификацията на обществените услуги, особено в областта на транспорта.

Със сигурност всички аспекти на използването на системата ще бъдат анализирани. Като имаме предвид това, бихме поставили под въпрос границите на потенциалните приложения на тези програми в контекста на очакваната конкуренция между ЕС и Съединените щати по отношение на функционалността и ефективността на системите.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) През юни 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), който съдържаше 24 конкретни препоръки. Планът за действие беше изготвен по време, когато вече се използваха глобални навигационни спътникови системи, и по-специално европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS). Спътниковите навигационни системи трябва да могат да работят съвместно и да се използват както в пътническия, така и в товарния транспорт. Според мен Комисията трябва да предприеме необходимите стъпки за координиране на изпълнението на плана за действие и гарантиране на напредъка на политиката на ЕС в областите, свързани с приложенията на ГНСС.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Въпреки че сме съгласни с някои аспекти на предложението на г-жа Ţicău, по много други въпроси не изпитваме такава сигурност. Такива са например определянето на начините за финансиране на поддръжката на системата „Галилео“, след като тя заработи, които се оценяват на 800 милиона евро годишно, потенциалните рискове при защитата на данните, свързани с използването на приложения и услуги чрез глобална навигационна спътникова система, както и неотложната необходимост от допълнително финансиране, за да се гарантира, че скоро ще започне успешна експлоатация на европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и на „Галилео“. Поради това предложението не трябва да се отхвърля, но не бих могъл да го подкрепя напълно.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Приемането на доклада е важна стъпка напред, тъй като полага основите за внедряване на глобални спътникови навигационни системи и по-специално за разработване на системата EGNOS, която трябва да осигури възможност за използване на системата „Галилео“. Гласувах в подкрепа на доклада и защото той предоставя възможност за предприемане на конкретни мерки за улесняване на развитието на транспорта в Европа, ще окаже важно въздействие върху безопасността и екологичността и ще подобри условията на работа на пътния транспорт.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото на 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Планът за действие е подготвен с отчитане на пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и в частност разработването и използването на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие). EGNOS е предшественик на системата „Галилео“. ГНСС са необходими за разработването на интелигентни транспортни системи (ИТС), които гарантират по-ефективен, по-чист и по-безопасен транспорт, а пълноценното предоставяне на услуги от ИТС изисква наличие на напълно работоспособни ГНСС. EGNOS и „Галилео“ могат да допринесат значително за управлението на движението по пътищата, поради което е необходима осведомителна кампания в този сектор, за да се увеличи използването на предоставяните от системата възможности за събиране на такси, спешно повикване от автомобил (eCall), резервиране онлайн на безопасни места за паркиране на камиони и проследяване в реално време с цел по-безопасен и по-екологичен пътен транспорт.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Това предложение за резолюция на Европейския парламент е важно, защото Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) могат да се използват във всички видове транспорт (сухопътен, морски и въздушен), като повишават ефективността, стимулират икономическия растеж и намаляват замърсяването на околната среда. Същевременно ГНСС е част от основните иновационни цели на стратегията ЕС 2020. Необходимо е да се осигури по-голямо годишно финансиране в сравнение със сегашното, за да може глобалната навигационна система да се реализира по подходящ и еднотипен начин във всички държави-членки на ЕС.

Предложението за резолюция предлага, освен другото, да се осигурят средства за изследвания и разработване на нови приложения на ГНСС в области като изменението на климата, селското стопанство, гражданската защита, системите за предупреждаване за природни бедствия и др. Не на последно място, разработването на европейска ГНСС гарантира независимостта на ЕС от подобни навигационни системи на държави извън ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям плана за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) (COM(2010)308), който е насочен към насърчаване на приложенията надолу по веригата чрез сертифициране, стандартизация и координация с промишлеността и с други страни, както и чрез разпространение на информация и кампании за повишаване на осведомеността, регулаторни мерки и засилено финансиране.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) С публикуването на плана за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) и разработването и внедряването на Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) Европейският съюз желае да наблегне на гражданските приложения и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Подкрепяме съставения от Комисията целеви план за действие, който включва петнадесет секторни действия, девет от които имат непосредствено и важно приложение в транспорта, най-вече по отношение на популяризирането на EGNOS в други държави. За постигане на максимална ефективност на тази система в областта на транспорта е необходимо тя да не се ограничава само на територията на Европа, а да включва и най-близките ни съседи. Поради това тя приоритетно трябва да се разшири в Северна, Източна и Югоизточна Европа. В областта на гражданското въздухоплаване призоваваме държавите-членки с приоритет да развиват процедурите и услугите, основаващи се на EGNOS, за да създадат единното европейско небе. Ясно е също така, че EGNOS и ГНСС могат съществено да спомогнат за повишаване на безопасността и опазване на околната среда. За постигане на тези цели са необходими подходящи инвестиции в европейския сектор на научноизследователската и развойна дейност.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сега е необходимо Комисията да координира изпълнението на плана за действие, за да се избегне дублиране на равнище държави-членки и да се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на приложенията в ЕС на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) трябва да обхване целия Европейски съюз и приоритетно да се разшири, за да обхване Южна, Източна и Югоизточна Европа. За да бъде Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) напълно ефективна от транспортна гледна точка, обхватът й трябва да включва целия Съюз и дори да надхвърля границите на Съюза и да покрива близките съседи. В сферата на гражданското въздухоплаване държавите-членки трябва да насърчават разработването и употребата на базирани на EGNOS процедури за приземяване, които, заедно с други базирани на EGNOS услуги в гражданското въздухоплаване, трябва да бъдат сертифицирани приоритетно. Това е стратегическо изискване за въвеждането на реално единно европейско небе. Ясно е също, че EGNOS и ГНСС като цяло могат да допринесат значително за целите, свързани с безопасността и околната среда в пътния транспорт и да облекчат движението по пътищата чрез възможността за използването им при събиране на пътни такси. Необходимо е да намерим начин за финансиране на тази система.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) са основни и важни търговски компоненти на всички сектори, които имат отношение към транспорта, а тяхната ефикасна експлоатация повишава безопасността, екологичността и икономичността на транспорта.

Европейският съюз не може повече да зависи от системи, проектирани първоначално за други цели и от други държави. Предвид значителната добавена стойност, генерирана от проектите ГНСС и „Галилео“ за политиката на ЕС в областта на промишлеността, е ясно, че е необходимо да се гарантира тяхното успешно развитие. Целевият план за действие е най-добрият вариант за даване на нов тласък и съществен принос за постигане на целите по отношение на безопасността и околната среда, както и за подобряване на движението по пътищата.

Освен това спътниковите навигационни системи трябва да са оперативно съвместими с различни други системи, в това число традиционните. Разширяването на обхвата на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие) трябва да има приоритет. Необходимо е системата да се разшири, за да обхване целия европейски континент, а също и държавите от Евро-средиземноморското партньорство, Близкия Изток и Африка. И накрая, Комисията трябва да предложи мерки за гарантиране на подходящо ниво на финансиране, без да се намаляват другите средства, отпуснати за транспортната политика.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Спътниковите навигационни системи трябва да са оперативно съвместими с различни други системи и да притежават възможности за интермодални приложения в пътническия и товарния транспорт. Поради това гласувах в подкрепа на доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно политиката на ЕС в краткосрочен и средносрочен план относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи, преди всичко защото навсякъде в ЕС трябва да се обръща сериозно внимание на приложението на проектите ГНСС и „Галилео“ в транспортния сектор. Ролята на Комисията тук е особена, тъй като тя трябва да създаде нормативни механизми за отстраняване на разнообразните бюрократични и други пречки и улесняване на гладкото и ефективно изпълнение на проектите. Много важно е също да се осигури подходящо и достатъчно финансиране на тези проекти по критериите за прозрачност и пропорционалност, като се обърне специално внимание на МСП. Трябва да насърчаваме употребата на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване, за да съдействаме за укрепване на програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе и да улесним нейното изпълнение. За европейските спътникови радионавигационни програми е много важно да притежават възможности за мултимодални приложения и да се използват в цяла Европа, а не само в отделни държави, защото ефикасното им изпълнение ще повиши ефективността на товарните превози и ще помогне за решаване на много въпроси, свързани с безопасността и околната среда.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ţicău, защото считам, че новите технологии, например спътниковите навигационни системи, които се използват все по-често и са полезни за цялото общество, трябва да се прилагат в транспортния сектор. Ние живеем в глобална система, поради което ЕС трябва да приспособява политиките си към потребностите на различните сектори и да разработи глобална спътникова навигационна система, която е напълно съвместима с добре познатата система GPS, за да осигури бърза и точна информация. Бурното развитие на пазара и очакваният оборот от над 200 милиарда евро през следващите десет години изискват да се осигури подходящо финансиране за разработване на практическите приложения на системата.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Секторът като цяло претърпя огромно развитие от първите услуги на системата за глобално позициониране (GPS) през 2000 г., изпълнявани чрез спътници на САЩ. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2008 г., се оценява на 124 милиарда евро, като се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2025 г. От тази сума 20 % се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност, включително в областта на транспорта. Целта на проекта е да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) е съвместима с GPS, но ще предложи повече възможности, когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. Понастоящем EGNOS е десет пъти по-точна от GPS. Тези характеристики имат непосредствено и важно значение за транспортния сектор, включително за усъвършенстваните системи за подпомагане на водача, поради което гласувам в подкрепа на доклада.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Секторът на глобалните спътникови навигационни системи значително се разрасна след 2000 г., когато започна използването им в САЩ. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2025 г., се очаква да бъде 230 милиарда евро, като 20 % ще се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност.

През юни 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) и по-специално на европейската система EGNOS; планът съдържа 24 конкретни препоръки за действие. За да продължи разработването на системата EGNOS, трябва да се даде приоритет на предложените в плана за действие мерки и задължително да се осигурят подходящи инвестиции и финансиране на изследователските и развойни дейности. Липсата на европейско финансиране по седма и осма рамкови програми за участие на малки и средни предприятия в този изследователски проект би намалила привлекателността му за търговските оператори. Гласувах в подкрепа на предложението, за да съдействам за по-нататъшното развитие на системата EGNOS и за осигуряване на европейско финансиране за системата.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Публикуваният от Комисията план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи показва, че съществува огромно търсене, и стойността на услугите, предлагани на този пазар, се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2015 г. Европа изостава в световната надпревара в тази област и текущият ни пазарен дял от 25 % е под очакванията. Трябва да осигурим предприемането на необходимите мерки, за да може този сектор да достигне пълния си потенциал. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) осигурява десет пъти по-висока точност от GPS, като в близко бъдеще се очаква точността да достигне 45 сантиметра. Системата има очевидни приложения във въздушния и морския транспорт, като може да се използва и в пътния транспорт. От друга страна, трябва да помним, че не бива да нахлуваме прекалено в живота на европейските граждани, тъй като технологията очевидно създава проблеми по отношение на неприкосновеността на личния живот. Като цяло подкрепям ENGOS и ГНСС, които могат да подобрят безопасността и опазването на околната среда, и считам, че са необходими подходящи инвестиции в свързаните с тях изследователски и развойни дейности. Пропускът във финансирането трябва да се отстрани, за да пожънем полезни резултати от тези проекти.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) В съответствие с плана за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), публикуван от Комисията на 14 юни 2010 г. с цел да подкрепи европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), трябва да се предприемат действия за разширяване на обхвата на навигационната система върху цялата територия на ЕС. Разширяването на системата би имало огромни предимства в областта на икономиката и безопасността. За целта са необходими значителни инвестиции в иновациите и развойната дейност. Само така е възможно, първо, системата да реализира пълния си потенциал, и второ, да достигне ниво на развитие, което да осигури възвръщаемост на средствата. В тази област вече има постигнат огромен напредък. Например в близко бъдеще се очаква да е възможно определянето на географското местоположение с точност 45 сантиметра. По тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) На днешното пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург гласувахме доклада относно транспортните приложения на глобалните навигационни спътникови системи. През 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС). В плана за действие са изложени необходимите мерки за гарантиране на успеха на спътниковата навигация. Общата насока на плана за действие е пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и по-специално разработването и внедряването на Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS).

EGNOS е предшественик на системата „Галилео“. ЕС създаде проекта EGNOS (и „Галилео“), за да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Считам за необходимо, както изтъква и г-жа Ţicău, да се заделят допълнителни средства за финансиране на програмата „Галилео“, например чрез създаване на резервен фонд за проекта „Галилео“ в рамките на бюджета на ЕС, който да покрива допълнителните разходи, без това да е в ущърб на другите програми.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Общата насока на плана за действие е пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и по-специално разработването и внедряването на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие), която е предшественик на системата „Галилео“. Секторът като цяло претърпя огромно развитие от първите GPS услуги, изпълнявани чрез спътници на САЩ през 2000 г. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2008 г., беше 124 милиарда евро, като се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2025 г. От тази сума 20 % се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност, включително в областта на транспорта.

ЕС създаде проекта EGNOS (и „Галилео“), за да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. EGNOS е съвместима с GPS, но ще предложи повече възможности, когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. EGNOS е десет пъти по-точна от GPS.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подобно на докладчика, и аз подкрепям плана на Комисията за разработване на EGNOS и „Галилео“, който се основава на девет хоризонтални мерки с непосредствени приложения в областта на транспорта. Внедряването на EGNOS в пълна степен на територията на цяла Европа и близките ни съседи ще окаже значимо положително въздействие върху цялата европейска икономика, върху безопасността и опазването на околната среда и ще спомогне за облекчаване на движението по пътищата. За да постигнем тези цели, ни е необходимо подходящо финансиране на изследователската и развойна дейност, което понастоящем е недостатъчно. ЕС всъщност е единственият търговски блок, който не предоставя пряко финансиране на своята програма за ГНСС.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Докладът относно приложенията в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи подкрепя и подчертава ролята и значението на плана за действие в тази област през периода 2010—2013 г., изготвен от Комисията, и въздействието му върху транспорта. Деветте мерки в плана за действие са с непосредствена и важна връзка с транспорта. Планът предвижда използване и разработване на глобални навигационни спътникови системи за всички видове транспорт. Разбира се, ролята им в пътния и въздушния транспорт ще бъде много голяма. Две от мерките, които определено си струва да се споменат, са улесняване на създаването на единно европейско небе и разработването на приложения за интелигентни транспортни системи.

В допълнение, използването на спътници ще позволи да се разработят и внедрят още много други разнообразни приложения. Искрено се надявам, че разработването и внедряването на посочените в доклада системи, приложения и решения ще протече по план, и в близките години те ще започнат да се използват, което ще облекчи ежедневието на търговските дружества и гражданите и ще подобри безопасността по море, във въздуха и по пътищата.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада относно разработването и внедряването на европейски системи на базата на „Галилео“ и други спътникови системи и техните приложения в областта на транспорта.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) вече са важни за всички политики на ЕС и тяхното разработване и прилагане ще катализира реализирането на стратегията Европа 2020, както и създаването на стратегически и конкурентоспособен сектор в Европа. Приложенията в транспорта съставляват 20 % по обем и 44 % по стойност от всички приложения на ГНСС. Този отрасъл представлява развиващ се световен пазар, на който Европа трябва да има водеща роля и осигурена независимост. Приложенията и услугите на ГНСС в областта на транспорта са от значение и за сигурността, ефективността, икономическите и екологични последствия от използването на всички видове транспорт. Смятам за важно да отбележа, че за постигане на добър растеж е необходимо програмата на европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) да включва всички държави-членки и да притежава оперативна съвместимост със системите на трети държави, за да се гарантират конкуренцията и динамичността на пазара. В заключение, бих искал да отбележа идеята на докладчика за нова многогодишна финансова рамка (МФР), която да осигури подходящо ниво на финансиране на научноизследователската и развойна дейност в областта на ГНСС, както и на внедряването на системата. Трябва да се създадат механизми в помощ на малките и средните предприятия (МСП), които да облекчат достъпа им до това финансиране и да улеснят разработването и търговията с приложения на базата на ГНСС.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада. След като делът на Европа в развиващия се пазар на спътникови навигационни системи не успя да достигне очакваните нива, през юни миналата година Комисията предложи план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Комисията разумно избра целеви план за действие, чиито препоръки включват не само създаването на единното европейско небе, което вече е с многократно потвърден от Съюза приоритет, но обхващат и пътния транспорт, където ГНСС ще имат важен принос за реализиране на нашите цели в областта на безопасността и опазването на околната среда. Като цяло планът за действие е съставен по такъв начин, че да гарантира възможност за включване на европейския пазар в конкуренцията в този сектор, стойността на чийто услуги в световен мащаб се предвижда да достигне 230 милиарда евро до 2025 г.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Убеден съм, че действията в подкрепа на приложенията на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване са от решаващо значение за изпълнение на Програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR). За съжаление, както докладчикът отбелязва в своя документ, внедряването на системата „Галилео“ продължава да затъва в нови проблеми. Съгласен съм с призива на Комисията за бързо сертифициране на EGNOS в гражданското въздухоплаване. Често съм подчертавал, че поддържам идеята за единно европейско небе и Програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе.

Бързото и цялостно създаване на европейско въздушно пространство е много важна стратегическа стъпка към действителна интеграция на Съюза и укрепване на единния пазар. Без „Галилео“ няма да имаме SESAR, а без SESAR не можем да създадем единно европейско небе 2. Нека помним, че в тази област имаме работа със скачени съдове — слабост на едно място би имала пагубно въздействие върху останалата част от системата.

Доклад: Brian Simpson (A7-0079/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на въпросния доклад, тъй като трябва да има рамка за оценка на отделните споразумения за въздушния транспорт, въпреки че Парламентът следва да наблюдава преговорите внимателно, а не да изостава и единствено да решава дали да приеме, или да отхвърли окончателния текст.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. Ето защо подкрепям доклада на моя колега, Brian Simpson, относно прилагането на набор от критерии за оценка на съдържанието на тези споразумения. Считам също, че е необходимо насърчаване на балансирания достъп до пазара и на възможностите за инвестиране, както и на лоялната конкуренция, по-специално по отношение на държавните субсидии и на социалните и екологични стандарти.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) След влизането в сила на Договора от Лисабон за споразуменията, обхващащи области, за които се прилага обикновената законодателна процедура, се изисква одобрението на Парламента. Гласувах в подкрепа на този доклад, с който се цели да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“. Всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите както по отношение достъпа до пазара, така и във връзка със сближаването на нормативните актове за насърчаване на честна конкуренция, включително по отношение на държавните субсидии и социалните и екологични стандарти. Съгласен съм с докладчика, че Парламентът трябва да следи процеса от самото начало и да се ангажира тясно с темите, които се обсъждат, да установи на какъв етап са преговорите за споразуменията относно въздушния транспорт. Комисията също трябва да е запозната с критериите, които Парламентът ще използва за оценка на дадено споразумение и на неговите елементи.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) С влизането в сила на Договора от Лисабон се разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. Новите правомощия на Парламента, въведени с Договора, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата водеща комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Като се има предвид тази промяна, приветствам съответната нова отговорност на Парламента провеждането на преговорите да се наблюдава отблизо. Бих искал да се възползвам от тази възможност, за да отбележа в тази връзка, че за да е добре подготвен да обсъди дали да даде, или да не даде съгласието си, когато преговорите приключат, Парламентът трябва да следи процеса от самото начало, а не след като преговорите са приключили.

Накрая, повтарям призива към Комисията да осигури на Парламента постоянен поток от информация и да представя редовно доклади, в които се анализират слабостите и силните страни на действащи споразумения. Всъщност считам, че въз основа на това Парламентът би могъл впоследствие да оценява по-ефикасно бъдещи споразумения.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Предложението за резолюция на Европейския парламент, засягащо сключването на международни споразумения относно въздушния транспорт, включва много от ключовите принципи, които се подкрепят от Северната лига. Тук се отнася необходимостта да се осигурят равни права на достъп до пазара на авиокомпаниите от всички държави-членки, за да се предотвратят практиките на скрит дъмпинг, финансирани директно чрез национални политики, в нарушение на правилата на Общността относно държавната-помощ. В предложението се изразява и безпокойство относно безопасността на гражданите, като се потвърждава същественото значение на създаването на референтна рамка относно безопасността. Друг принцип, който се отстоява от Северната лига и се утвърждава в предложението, засяга прозрачността на дейностите на европейските институции за гражданите на ЕС, чиито интереси се представляват пряко в Парламента. За тази цел в предложението на практика се набляга на необходимостта Комисията да изпълни задължението си непрестанно да информира Парламента за напредъка на своите преговори с оператори извън ЕС. Поради изброените по-горе причини реших да гласувам в подкрепа на това предложение.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото съм съгласна, че всеобхватни споразумения за въздушен транспорт между ЕС и съседните държави могат да донесат само ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите в много отношения: поддържане на сигурността и екологичните стандарти и насърчаване на благоприятна делова среда. Целта на доклада е да се опрости и изясни сключването на споразумения за въздушен транспорт и приемането на решения относно такива споразумения като Европейският парламент предварително информира Комисията за критериите, въз основа на които той ще взема решението си дали да даде, или да не даде съгласието си за сключване на конкретно споразумение от името на ЕС. В доклада Парламентът също така насочва вниманието на Комисията и на Съвета към споразуменията, които, ако бъдат сключени, могат да са от полза за ЕС и гражданите му, но които, поради една или друга причина, ЕС все още не е сключил със страни като Русия, Китай, Япония и Индия.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международни споразумения. Това означава, че за комисията по транспорт и туризъм е естествена стъпка да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт. Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят значителни ползи, като предлагат подобрени услуги на пътниците и товарните превозвачи, както от гледна точка на разнообразие, така и на разходи, като същевременно дават на авиокомпаниите нови възможности и конкурентно предимство.

Действително, нормативното сближаване може много да помогне за насърчаването на лоялната конкуренция, особено с оглед на държавните субсидии, социалните и екологичните стандарти. Жалко, че Съветът все още предстои да даде мандат на Комисията да започне проговори относно глобално споразумение за въздушен транспорт с важни търговски партньори като Китайската народна република и Индия, въпреки че предложението в тази посока е от 2005 г. Икономическият растеж на този регион увеличава стойността на подобни споразумения.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива, защото все по-значимият принос на въздухоплаването носи със себе си много предимства за европейската икономика, но и доста недостатъци. Считам, че на институцията, към която принадлежа, а именно Парламента, следва да се предоставят по-големи надзорни правомощия, за да може тя да разбере напълно кои видове споразумения заслужават да получат нейното съгласие и кои не. Начинът, по който бихме гласували, би бил резултат от внимателното проследяване на резултатите от преговорите, при което следва да се насърчава съблюдаването на международното законодателство относно социалните права, пълното признаване на практиките и процедурите за сертифициране, обмена на данни, свързани с безопасността и съвместните проверки на място. Единствено като даваме съгласието си за амбициозни споразумения, в които се зачитат принципите, отстоявани от ЕС, можем действително да допринесем за осъществяването на неговите дейности и за усъвършенстването му.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че възможността за сближаване на нормативните актове, която се създава от определени международни споразумения относно въздушния транспорт, ще се реализира чрез създаване на условия за лоялна конкуренция. Това е не само от полза за отрасъла в ангажираните страни, но и представлява възможност за стандартизация и укрепване на социалните и екологични стандарти. При услугите, които се предлагат на пътниците и на товарните превозвачи, също ще се постигне значително подобрение, което не би било толкова забележимо, ако се приложат други средства, като например двустранни споразумения.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Сключването на всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори е особено важно от гледна точка на достъпа до пазара и сближаването на нормативните актове, тъй като чрез него се насърчава лоялната конкуренция, еднаквото равнище на социалните и екологичните стандарти и така нататък. Това е от полза за всички страни: пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите. По отношение на хоризонталните споразумения е важно също да се приведат съществуващите двустранни споразумения в съответствие с правото на ЕС, за да се гарантира по-голяма правна сигурност, да се увеличи прозрачността и да се предоставят допълнителни ползи по отношение опростяването, като същевременно се гарантира, че всички авиолинии в Съюза ще се ползват от същите права. С влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът започна да играе по-важна роля в тази област, тъй като съгласието му стана необходимо за сключването на тези международни споразумения. Затова гласувам в подкрепа на този доклад, с който се цели да се установят някои общи принципи и последователен набор от стандарти. В него се набляга и на значението на непрестанното информиране на Парламента, за да може той да следи процеса от началото, тъй като това ще му даде възможност да изразява опасенията и приоритетите си.

  Rachida Dati (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад поради две основни причини. Първо, в доклада се препоръчва засилване на ролята на Европейския парламент в съответствие с новите правомощия, предоставени му от Договора от Лисабон, относно сключването на международни споразумения с трети държави. В това отношение, в доклада се набляга на необходимостта от задълбочаване на диалога с Европейската комисия на различните етапи на преговори и в наблюдението на действащите споразумения. Второ, в доклада се изтъква необходимостта от сключване на споразумения за безопасност на въздухоплаването с трети държави, които разполагат със значима промишленост в областта на самолетостроенето; това е изискване от първостепенно значение, като се има предвид разумната необходимост да се гарантира все по-голяма авиационна безопасност.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) След влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент има повече правомощия за намеса при сключването на международни споразумения между Европейския съюз и трети държави. В тази връзка с приетия днес доклад на Brian Simpson ще се даде възможност за по-добро дефиниране на ролята на Парламента в международните преговори в областта на въздухоплаването.

Приветствам факта, че Парламентът настоява по-специално за включване в споразуменията, сключени от Европейския съюз, на взаимно признаване на стандартите за сигурност и безопасност на въздухоплаването, както и за по-добри гаранции за защита на правата на пътниците.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон, тъй като в него се набляга на значението на това Парламентът да се „информира незабавно и подробно за всички етапи“ на процедурата по договаряне на споразумения между ЕС и трети държави или международни организации.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон предостави на Парламента нови правомощия за одобряване на международни споразумения. Сред тях особено важни са международните споразумения относно въздушния транспорт, като се имат предвид свързаните с тях различни потребности в сферата на сигурността и координацията. За да се оцени едно споразумение, са необходими критерии, основани на стриктно проучване и наблюдение на преговорите. Надявам се, че Комисията и Парламентът ще могат да си сътрудничат активно за непрестанното повишаване на качеството и строгостта на този вид споразумения.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът на г-н Simpson засяга международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). От 1 декември 2009 г., с влизането в сила на ДФЕС, правомощията на Парламента се увеличиха и той пое отговорности за участие в процеса на съвместно вземане на решения в много области, включително в сферата на въздухоплавателните услуги. Във връзка с това Комисията по транспорт и туризъм внесе за разглеждане този доклад, който изглежда изключително положителен и навременен и с който се установяват някои общи принципи, с които съм напълно съгласен. По този начин Парламентът ще може да следи целия процес от началото чрез информацията, предоставяна му от Комисията, по-специално чрез Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“, и внимателно да оценява споразуменията, за които постъпва искане той да гласува, независимо от това дали те са хоризонтални, всеобхватни или споразумения за безопасност.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Международните споразумения относно въздушния транспорт, предвидени в Договора от Лисабон, са наднационални споразумения, за които се планира да се припокриват със съществуващите двустранни споразумения, прилагани от държавите-членки. Ние многократно изразихме нашата позиция против този принцип в поредица от споразумения, по които Парламентът даде мнения, наред с критики, засягащи всеобхватността на тези споразумения, които, без изключение, са насочени към либерализацията и приватизацията на сектора. Докладчикът – който, нещо особено важно, е от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – твърди, че „споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите“.

Реалното състояние на нещата обаче в този и в други сектори, в които се наблюдава увеличаване на либерализацията, като например в железопътния транспорт, опровергава тези обещания за ползи. Ако действително има някой, който печели от процесите на монополна концентрация в сектора на въздушния транспорт – която неизбежно следва либерализацията и „свободната конкуренция“ – това не са пътниците, нито работниците, нито така наречените „национални превозвачи“, а по-скоро големите европейски компании в сектора. Това са причините, поради които гласувахме с „против“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад засяга международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон. Това са международни споразумения, за които се предвижда да бъдат хармонизирани със съществуващите двустранни споразумения, прилагани от държавите-членки и да се припокриват с тях.

Докладчикът заявява, че „споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите […] по отношение на достъпа до пазара“.

В действителност обаче практическото прилагане на тези споразумения на ниво ЕС вече ни показа, че такива обещания за ползи звучат неубедително както за работниците, така и за пътниците.

Скритата цел на повечето от тези споразумения е отварянето на пазара и либерализирането на сектора, мотивирано от свободната конкуренция или от пренебрегването на нарушенията в него, от ползите, които най-силните компании могат да извлекат от него и погрешното екологично решение за намаляване на въглеродните емисии и за включване на въздухоплаването в системата за търговия с емисии.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. се разшириха условията, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международни споразумения. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. В миналото с Парламента бяха провеждани само консултации по такива споразумения. Новите правомощия, предоставени на Парламента от Договора от Лисабон обаче носят със себе си и нови отговорности.

Според мен Парламентът трябва да е в състояние да следи развитието на преговорите, преди да се изправи пред избора да приеме или да отхвърли окончателната формулировка на отделните международни споразумения. Освен това съответните критерии за споразумения относно въздушния транспорт с трети държави следва да включват възможност за балансиран подход към пазарите и възможностите за инвестиране, както и лоялна икономическа конкуренция в областта на държавните субсидии и екологичните и социални стандарти.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Новите правомощия, предоставени от Договора от Лисабон, означават, че ние също можем да изразяваме мнение по въпросите от областта на въздухоплаването в споразуменията относно въздушния транспорт. В доклада се набляга на лоялната конкуренция, а оттук и на необходимостта да се наблюдава, наред с останалото, държавното финансиране, като същевременно се отчитат екологичните аспекти и се гарантира високо равнище на права на пътниците. Ние подкрепяме всички тези мерки, така че гласувам за приемането на доклада.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с този документ, защото Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Предвид тази промяна комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) По време на днешното заседание гласувах в подкрепа на доклада на г-н Simpson относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон. Всъщност след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Парламентът получи правото да одобрява споразумения, обхващащи сектори, спрямо които се прилага обикновената законодателна процедура. Това е значителна стъпка напред, особено като се има предвид предполагаемия демократичен дефицит на ЕС, ако отчетем факта, че преди с Парламента, демократично избрана от гражданите на Европа структура, се провеждаха консултации по такива споразумения едва след тяхното сключване. Затова очакваме Комисията да откликне на призива ни да поддържа информационния поток и да предоставя на ресорната комисия всеобхватна информация относно намеренията за предлагане започването на преговори с оглед на сключването и изменението на международни споразумения относно въздушния транспорт, така че Парламентът като цяло да може да изразява мнението си, след като се е запознал напълно с фактите.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) С Договора от Лисабон се въвеждат нови парламентарни компетентности като на Европейския парламент се предоставят по-големи правомощия за вземане на решения, наред с отговорността да осигурява гладкото протичане на деловите дейности, като предоставя информация и гарантира безопасността на гражданите. Чрез сближаването на нормативните актове на съответните комисии на Европейския парламент, взаимното признаване на стандартите за безопасност и сигурност и гарантирането на възможно най-висок стандарт за международните споразумения относно въздушния транспорт се осигуряват ползи за пътниците и товарните превозвачи от организационно-технически и икономически характер, както и на авиокомпаниите.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, съгласно който всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите както по отношение достъпа до пазара, така и във връзка със сближаването на нормативните актове за насърчаване на честна конкуренция, включително по отношение на държавните субсидии и социалните и екологични стандарти, при условие че бъдат спазени определени стандарти и условия.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласно Договора от Лисабон се изисква одобрението на Европейския парламент за споразумения относно въздушния транспорт, тъй като те обхващат сектор, за които се прилага обикновената законодателна процедура. Съгласни сме с идеята на комисията по транспорт и туризъм да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество. Освен това Комисията следва да бъде добре информирана в целия ход на преговорите, за да има възможност да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“. Следователно Парламентът трябва да следи процеса от самото начало. Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят значителни ползи, като предлагат подобрени услуги на пътниците и товарните превозвачи както от гледна точка на разнообразие, така и на разходи, като същевременно дават на авиокомпаниите нови възможности за реализиране на печалба. Нормативното сближаване може много да помогне за насърчаването на лоялната конкуренция. Накрая, поддържаме тезата, че е от значение да се започнат преговори с важни търговски партньори в Азия, включително Китайската народна република и Индия, тъй като икономическият растеж на целия този регион увеличава още повече значимостта на тези споразумения от гледна точка на развитието на световната търговия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) С приемането на Договора от Лисабон се увеличи броят на случаите, в които е необходимо одобрението на Парламента, за да се сключи международно споразумение. Понастоящем споразуменията за въздухоплавателни услуги попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Затова комисията по транспорт и туризъм реши да внесе за обсъждане този доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество и във връзка с процедурите, които комисията може да приеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред окончателното решение и възможността единствено да го приеме или отхвърли. Новите правомощия на Парламента, предвидени в Договора от Лисабон, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата компетентна комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Това включва и съответната отговорност провеждането на преговорите да се наблюдава отблизо. Следователно тези допускания трябва да се имат предвид, когато се водят преговори относно международни споразумения в бъдеще.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) В доклада се разглежда рамката за оценка на отделните споразумения относно въздушния транспорт, като се вземат предвид промените по силата на Договора от Лисабон, които следва да се използват при всички бъдещи преговори, заключения и при одобряването им от Парламента (чрез даване на съгласие). Съответните критерии за споразумения относно въздушния транспорт с трети държави включват балансиран достъп до пазари и възможности за инвестиции, както и лоялна конкуренция по отношение на държавните субсидии, екологичните и социални стандарти. Гласувах в подкрепа на доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят ползи не само за товарните превозвачи и авиокомпаниите, но и за пътниците. Преди всичко, тези споразумения гарантират еднакви права за всички авиокомпании в Съюза. Освен това ще бъдат прилагани високи стандарти за сигурност и безопасност на въздухоплаването, които са от първостапенно значение за пътниците, екипажите и въздухоплаването като цяло. Като се имат предвид споменатите ползи от споразуменията, считам, че e подходящо да се формулират общи принципи, които следва да се използват при оценката на споразумения относно въздушния транспорт. Важно е с всяко споразумение да се намаляват или премахват ограниченията по отношение на достъпа до пазара и възможностите за инвестиции, да се запазват и подобряват социалните и екологични стандарти, да се предоставят подходящи гаранции за защитата на личните данни и личния живот, да се включва взаимното признаване на стандартите за сигурност и да се гарантира висока степен на защита на правата на пътниците. Следва да се обърне внимание на факта, че Комисията трябва да предприеме незабавни действия за решаване на проблема с полетите над Сибир и да започне преговори за международни споразумения относно въздушния транспорт с Япония и Русия.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С Договора от Лисабон, който е в сила от 1 декември 2009 г., се увеличи броя на случаите, в които е необходимо одобрението на Парламента за сключване на международни споразумения. Понастоящем споразуменията за въздухоплавателни услуги попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Преди това беше необходимо само провеждане на консултации с Парламента по такива споразумения. Предвид тази промяна комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество, вместо да е изправена пред окончателното решение и възможността единствено да го приеме или отхвърли. Новите правомощия на Парламента, предвидени в Договора от Лисабон, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата компетентна комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Това включва и съответната отговорност да се наблюдава отблизо провеждането на преговорите. На възможностите, определени в този доклад, за който гласувах, може да се гледа като на съставляващи списък с елементи, които могат да се възприемат в зависимост от конкретните обстоятелства, свързани с всяко споразумение.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) След влизането в сила на Договора от Лисабон се засили ролята на Парламента при сключването на международни споразумения относно въздушния транспорт. Комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“.

Тези споразумения могат да бъдат разделени на три категории: хоризонтални споразумения, привеждащи в съответствие съществуващи двустранни споразумения; всеобхватни споразумения, чиято цел е да гарантират лоялна конкуренция и накрая споразумения за безопасност, чиято цел е да се гарантира високо равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване. Освен това в доклада се препоръчва набор от критерии за оценка на съдържанието на споразуменията, включително балансиран достъп до пазарите и възможности за инвестиции, както и лоялна конкуренция по отношение на държавните, екологичните и социалните субсидии. Гласувах в подкрепа с оглед поддържане на постоянен информационен поток и по-добър анализ на силните и слабите страни на тези споразумения.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като с Договора от Лисабон се разшири обхвата на правомощията на Парламента по отношение на сключването на международни споразумения, съществува необходимост в процеса на предефиниране на статуса му да се предложат нови видове правни рамки за неговата дейност. В тази връзка се появява настоящия доклад. Тъй като Парламентът се сдоби с правомощия и по отношение на споразуменията за въздушен транспорт, важно е да се гарантира, че той ще има достъп до информация в хода на целия преговорен процес. Действително той не може да участва само в края на процеса, при което дейността му да се свежда единствено до изразяване на съгласие или несъгласие с окончателното решение, без да разполага с набор от приложими показатели, за да взема обмислено решение. Предвид необходимостта Парламентът да е ангажиран в рамките на целия процес, следва също така да се обърне внимание, макар и само в общ план, на такива аспекти като условията, при които се предоставя информацията или етапите, на които трябва да се осигури достъп до нея.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Преди това с Парламента бяха провеждани само консултации по такива споразумения. Предвид тази промяна, комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) В доклада се установяват някои общи принципи относно добрата комуникация между Парламента и Комисията при приемането на международни споразумения относно въздушния транспорт и във връзка с разработката на общи методи за оценка на тези споразумения. Благодарение на Договора от Лисабон Парламентът придоби допълнителни правомощия и съответни отговорности и сега трябва да наблюдава отблизо провеждането на преговорите и сключването на споразуменията относно въздушния транспорт. Като се има предвид голямото значение на тези споразумения, особено по отношение на гарантирането на по-добри услуги за пътниците и на нови възможности за превозвачите, би било добра идея Парламентът да информира Комисията за своите опасения и критерии за оценка от самото начало, без да изчаква приключването на преговорите.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Договорът от Лисабон предостави по-големи права на Парламента, едното от които е, че се изисква одобрението на Парламента за сключването на международни споразумения. На комисията по транспорт и туризъм доста често й се налага да оценява и да се занимава с различни споразумения за въздушен транспорт. Мисля, че този доклад значително ще подпомогне и опрости работата на комисията по транспорт и туризъм, защото в него се изтъкват общите принципи относно начина ни на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по отношение както на съдържанието, така и на мерките.

Освен това докладът ще спомогне за изясняване на различните авиационни споразумения и за обработката им по най-семплия начин, като в него са изложени и критериите, на които следва да обърнем внимание и аспектите, които трябва да следим. В допълнение, докладът ще спомогне за прилагането на процеса на усъвършенстване на споразуменията относно въздушния транспорт и определяне на необходимите етапи на работа на различните институции по тях. Считам, че този доклад е необходим и затова подкрепих приемането му.

  Brian Simpson (S&D), в писмена форма. – (EN) В този доклад се предвижда създаването на рамка, даваща възможност на Парламента да поеме задълженията си съгласно Договора от Лисабон по отношение на международните споразумения относно въздушния транспорт. Комисията по транспорт и туризъм държеше да се гарантира, че при разглеждането на индивидуалните споразумения с отделните суверенни държави в Парламента ще се използват едни и същи процедури и насоки, с които да работят докладчиците, за да ни се осигури последователен подход и да ни се даде възможност да разглеждаме важните аспекти, включително съответните условия на безопасност и социални условия. Ще гласувам в подкрепа и се надявам Парламентът да подкрепи доклада ми, за да може предложената рамка да влезе в сила

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон доведе до институционализирането на нови области, в които е необходимо одобрението на Парламента при сключването на международни споразумения. Споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория, тъй като те са част от обикновената законодателна процедура. Това налага Парламентът да бъде редовно информиран, за да се гарантира съгласувана оценка на целия преговорен процес, както и за да може той същевременно да изразява мненията си и да заявява своите приоритети.

Докладът съдържа насоки за това как следва да се анализират споразуменията относно въздушния транспорт от гледна точка на съдържанието и процедурите, чието приемане предстои. Представени са три категории споразумения, с които се преследват различни цели, а именно, хоризонтални споразумения, всеобхватни споразумения и споразумения за безопасност.

Гласувам в подкрепа на това споразумение, тъй като считам за съществено, че в позицията, възприета от Европейската комисия и подчертана в този доклад, се посочва, че Парламентът трябва редовно да следи целия процес чрез споделяне на информация и че Комисията трябва да представя доклади, в които се анализират слабостите и силните страни на действащи споразумения не по-рядко от веднъж на три години. Споразуменията следва да се одобряват с продуктивно междуинституционално съгласие, с което се дава възможност на Европейските институции активно да участват в тях.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Simpson относно споразуменията относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон предвид факта, че сега на Парламента се пада по-голям дял отговорности, когато става въпрос за преговори по международни споразумения. Нещо повече, споразуменията относно въздушния транспорт с трети държави спомагат за развитието на международния въздушен транспорт и за гарантиране на сигурността на закона.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) В резултат на възлагането на новите компетентности на Парламента по силата на Договора от Лисабон, в бъдеще по-често ще му се представят за оценка и одобрение международни споразумения относно въздушния транспорт. Затова докладчикът предлага да се формулират някои общи принципи, за да се улеснят и подобрят тези оценки. Въпреки че по принцип признава ползите от такива споразумения, докладчикът не се отказва от диференцирания подход и неколкократно призовава за конструктивен диалог между Комисията и Парламента.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Приветствам резултатите от днешното гласуване, особено предвид факта, че бях докладчик за документа по споразумението относно въздушния транспорт между Европейския съюз и Съединените щати, който беше особено важен документ. Взети заедно, на въздухоплавателните пазари в Европейския съюз и Съединените щати се падат около 60 % от въздушния трафик в света. С бъдещото отваряне на пазара за въздухоплавателните предприятия на ЕС и САЩ при недопускане на дискриминация ще се предлагат по-добри услуги на пътниците и на въздушните превозвачи, ще се осигурят значителни икономически ползи и ще се разкрият нови работни места. За съжаление, Европейският парламент не взе участие в преговорите по споразумението между ЕС и САЩ и затова не можа да повлияе на съдържанието на документа. Това положение е недопустимо. Ето защо приемам основната теза в доклада Simpson относно международните споразумения относно въздушния транспорт, който беше приет днес. Европейският парламент трябваше да участва в преговорите от самото начало, или поне трябваше да бъде редовно информиран за напредъка им.

Препоръка за второ четене: Saïd El Khadraoui (A7-0171/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям настоящия доклад с оглед на новите елементи, въведени от Съвета, особено по отношение на целевото заделяне на средства, по-голямата прозрачност и стимулите за подновяване на автомобилния парк, капацитета на превозните средства и възможността за по-ефективна промяна на инфраструктурата. „Евровинетка III“ ще даде възможност на държавите-членки да налагат такси на ползвателите на пътната мрежа, ако те преценят, за външните разходи, а именно замърсяването на въздуха и шума, така че да се въведе принципът „замърсителят плаща“ за автомобилния транспорт. В очакване на Бялата книга, предвиденото сега законодателство изисква от държавите-членки и Комисията да направят следващите стъпки към една по-устойчива и оперативно съвместима транспортна система, с хармонизирана система на таксуване, която интернализира повече външни разходи.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) С проекта за директива относно налагането на такси върху тежкотоварните автомобили за ползване на определени инфраструктури (Директивата „Евровинетка“), държавите-членки вече ще бъдат в състояние да прилагат такси върху замърсяването на въздуха и шума от автомобилния транспорт. Тази мярка, която прилага принципа „замърсителят плаща“, има за цел да насърчи постепенното подновяване на камионите, които пътуват по пътищата ни. Това може да представлява и нов източник на финансиране за по-чисти форми на транспорт като железопътния транспорт и речното корабоплаване. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-н Saïd El Khadraoui. Призовавам обаче държавите-членки да се въздържат при прилагането на евровинетката: това не трябва да застрашава търговската и финансова стабилност на товарните превозвачи и дружествата, които използват превози.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Повечето ирландски стоки, които се продават на пазара на Европейския съюз, се транспортират по пътната мрежа и затова аз гласувах против мерките, препоръчани в настоящия доклад, защото те биха наложили прекомерни разходи за ирландските превозвачи, износители и производители. Директивата „Евровинетка“ вече включва такси, но държавите-членки не са задължени да налагат тези такси. Евровинетката в момента е в сила на 15 000 км от европейски магистрали, включително половината от платените магистрали в Европейския съюз. Въпреки че подкрепям решаването на проблема с шума и замърсяването на въздуха и насърчаването на хората да използват по-чисти автомобили, ако тази директива бъде разширена и се включат таксите за шума и замърсяване на въздуха, ирландските превозвачи, които превозват ирландски износ за Европа, ще пострадат много вследствие на това.

Много ирландски стоки се изнасят за чужбина и допълнителните разходи, предложени в доклада, могат да нанесат огромни щети на ирландския износ и транспортните дружества, и това може да е фатален удар върху онези малки предприятия, които в момента постигат само малък марж на печалба.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящата обща позиция по Директивата „Евровинетка“, представена на второ четене от Съвета и Парламента. Основните цели на директивата са да се даде възможност на държавите-членки да налагат такси на ползвателите на пътната мрежа за някои външни разходи, с други думи, да се приложи принципът „замърсителят плаща“, както и да се дадат на държавите-членки допълнителни възможности да направят националните си системи за таксуване на пътищата по-ефективни. Приветствам целите за намаляване на замърсяването и прилагане на принципа „замърсителят плаща“ в областта на автомобилния транспорт. Аз също така подкрепих и предложението приходите от евровинетката да бъдат разпределяни за инвестиции в пътната инфраструктура и да бъдат използвани, за да се направи транспортът по-екологосъобразен. Насърчаването на устойчивия транспорт е основен елемент от общата транспортна политика. За тази цел трябва да намалим въздействието на транспортния сектор върху изменението на климата и отрицателните последици от транспорта, по-специално задръстванията, които възпрепятстват мобилността, както и шума и замърсяването на въздуха, които вредят на здравето и околната среда.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че приветствам споразумението, постигнато по отношение на Директивата „Евровинетка“, аз все пак далеч не съм напълно удовлетворен. Като подкрепяме компромиса, постигнат между Парламента и Съвета, ние слагаме край на дълги години на преговори. Това определено е стъпка в правилната посока, но тя е едно минималистично споразумение, което няма реален ефект. В действителност, държавите-членки само ще имат възможност, но те по никакъв начин не са задължени, да накарат тежкотоварните автомобили да плащат за външните разходи, които причиняват. Факт е, че идеята вече беше представена и това реалния положителен аспект, който ми дава възможност да гласувам за компромиса. Въвеждайки принципа „замърсителят плаща“ за тежкотоварните автомобили, директивата проправя пътя за признаването на публичните ни политики за интернализация на външните разходи, причинени от транспорта. Принципът на прозрачност на приходите и инвестициите също е налице, която да се надяваме ще бъде прецедент при оценяването на публичните политики: в действителност, държавите-членки ще трябва редовно да се отчитат пред Комисията. Трябва обаче да се изрази съжаление за ниския праг на разпределение на приходите за трансевропейските транспортни мрежи (ТТМ) (15 %). Освен това ще трябва и да се гарантира, че ангажиментът, поет от държавите-членки, за инвестиции в устойчиви проекти, се спазва.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът, който обсъждаме днес, е особено важен, защото той предвижда изменение на Директива 1999/62/ЕО относно налагането на такси върху тежкотоварните автомобили. Считам, че внасянето на настоящото предложение за нова директива, плод на компромиса, постигнат между унгарското председателство, Комисията и Парламента, е много вредно за италианската икономика, тъй като Италия транспортира близо една трета – или приблизително 200 милиарда евро на година – от всички търгувани стоки, превозвани по пътищата на Европа.

След въвеждането на директивата в европейските транзитни държави, стоките, които се внасят и изнасят от Италия ще бъдат изложени на тежестта от допълнителни такси в по-голяма степен. Аз споделям особено критичната позиция на италианското правителство – то счита, че в условията на големи икономически трудности като тези, на които сме свидетели сега, политическото решение да се засегне един икономически сектор, който е в основата на нашия пазар, никак не е разумно. Според мен малките постижения, постигнати с компромиса, нямат реално въздействие върху един текст, който е в голям ущърб както на италианската система, така и на товарните превози. Нещо повече, ефективността на мярката не е доказана: пътният транспорт и свързаните с него разходи за замърсяване ще продължат да се увеличават, докато не се развие междувидова инфраструктурна мрежа.

  John Bufton (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласувах против настоящото споразумение, защото е от съществено значение да не се позволи на Комисията установи възможност за набиране на приходи, дори посредством косвена такса, без единодушното съгласие на Съвета. В Обединеното кралство в момента не одобряваме схемата за евровинетката. Уестминстърското правителство обаче обмисля въвеждане на такси за тежкотоварните автомобили в съответствие с европейското законодателство до 2015 г. Комисията обаче си е запазила правото да направи въглеродната такса задължителна до 2013 г. Аз не искам гражданите на Обединеното кралство да плащат каквато и да е форма на данък на Европейския съюз.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Налагането на такса върху тежкотоварните автомобили е мярка, която е в ущърб на отдалечените държави на Европейския съюз, като Гърция, Италия, Испания и Португалия. По принцип това са държавите, които са най-засегнати от финансовата криза, която доведе до фискална и икономическа криза. С оглед на това аз ще гласувам против внесения доклад, защото считам, че неравномерното прилагане на тези такси е несправедливо, като се има предвид, че отдалечените държави ще генерират по-голямата част от приходите, в полза на държавите от централна Европа.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах против доклада на г-н El Khadraoui относно налагането на такси върху тежкотоварните автомобили, защото предложението дава възможност за въвеждане на тарифни бариери, което ще увеличи разходите за товарните оператори в периферните държави-членки. Директивата също така ще позволи на държавите-членки да предложат компенсации в замяна на тези такси, което може да доведе до изкривяване на конкуренцията между операторите от различните държави-членки на Европейския съюз.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Парламентът току-що одобри новите разпоредби за таксите за автомобилния транспорт, като по този начин направи възможно да се гарантира развитието и финансирането на една по-подходяща транспортна политика по отношение на екологичните изисквания, отнасящи се до замърсяването и шума. Въпреки че дружествата за автомобилен превоз на товари вече ще трябва да плащат разходите за шума и замърсяването на въздуха, генерирани от камионите, държавите-членки в замяна ще бъдат задължение да реинвестират приходите, получени от тези такси, в общоевропейските транспортни мрежи, и по-специално в по-ефективни и по-малко замърсяващи транспортни системи. Тези такси са стъпка напред, но те не са достатъчни. Време е държавите-членки да се ангажират с изпълнението на истинска политика за развитие и по този начин последователно да използват всички железопътни и автомобилни транспортни инфраструктури.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент днес одобри преразглеждането на Директивата „Евровинетка“ с голямо мнозинство. Текстът предвижда, че тежкотоварните автомобили ще плащат разходите за замърсяването на въздуха и шума. Одобреното днес споразумение всъщност разрешава на държавите-членки да налагат такси на дружествата за автомобилен транспорт за разходите за шум и замърсяване на въздуха, в допълнение към таксите за ползването на магистралната инфраструктура.

Въпреки че това е значителна преработка, тя представлява само малка стъпка в правилната посока, защото разпоредбите не са задължителни. Затова аз все още чакам с нетърпение да видя нови предложения, които да направят тези мерки задължителни, като към тях ще се включват разходите за всички нанесени щети на околната среда, а принципът „замърсителят плаща“ ще обхване всички видове транспорт.

Текстът също така настоява да се използват всъщност приходите от събиране на пътни такси. В тази връзка Европейският парламент задължава държавите-членки да инвестират част от постъпленията от събиране на пътни такси за подобряване на движението на пътищата и инфраструктурата за мобилност. Също така следва да бъде възможно да се разпределят приходите от тези такси за проекти като тези, които намаляват замърсяването на въздуха или дори на шума.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах против доклада за налагането на такси върху тежкотоварните автомобили, защото смятам, че начисляването на такси за ползването на инфраструктурата може да има отрицателни последици за европейската икономика, особено за отдалечените държави. Имайки предвид, че вече се начисляват няколко данъка и такси на сектора ма автомобилния транспорт, по-специално акцизни мита върху горивата, и с оглед на настоящия икономически климат, смятам, че следва да се обмисли интернализацията на разходите на сектора, така че тези мерки да доведат евентуално до по-голям консенсус между различните заинтересовани страни.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Преразглеждането на Директивата „Евровинетка“ изисква тежкотоварните автомобили, движещи се по европейските магистрали, да бъдат предмет на принципа „замърсителят плаща“, давайки възможност на държавите-членки да включат разходите за замърсяването на въздуха и шума в националните пътни такси. Тези допълнителни разходи вероятно ще бъдат между три или четири цента на превозно средство на километър. В момента, когато европейската икономика е слаба и конкурентоспособността е по-жизненоважно значение от всякога, този принцип може да послужи, за да направи товарния транспорт още по-скъп, особено за отдалечените държави, за които цената на транспорта се добавя към цената на стоките. Тези държави не само са принудени да поемат цената на горивата, но сега ще трябва и да направят същото с допълнителните разходи за пътни такси, като по този начин губят своята конкурентоспособност. Без да се опитвам да подценявам въпроса за опазването на околната среда, не считам, че сега е времето да се добавя допълнителна тежест на европейските дружества с още една такса.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Начисляването на такса върху тежкотоварните автомобили е мярка, която е в ущърб на отдалечените държави на Европейския съюз, като същевременно осигурява допълнителни приходи за държавите в централна Европа. Постигнатият в тристранните преговори текст е по-малко неблагоприятен за Португалия, отколкото предложението на комисията по транспорт и туризъм, защото той намалява промяната до 175 % и пиковия период за таксуване до пет часа, удължавайки освобождаването на по-малко замърсяващите превозни средства с още една година, тоест, до четири години. Начисляването на тази такса обаче ще остане реалност и ще доведе до увеличение на съществуващите разходи за отдалечените държави на Европейския съюз. Тези нови разпоредби на Директивата „Евровинетка“ ще дадат възможност на държавите-членки да налагат такси върху тежкотоварните автомобили в размер на разходите на шума и замърсяването на въздуха, причинени от движението по пътищата, в допълнение към инфраструктурната такса на платените пътища. Тези допълнителни разходи вероятно ще са в размер на средно три или четири цента на превозно средство на километър. По-малко замърсяващите превозни средства ще останат освободени от такса. Гласувах против предложението на настоящия доклад, защото смятам, че то ще навреди на отдалечените държави-членки.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Много високата зависимост от автомобилния транспорт е реален проблем – в Португалия зависимостта от този вид транспорт е още по-голяма от средното за Европейския съюз. Това е така поради причини, свързани с околната среда и общественото здраве, заради свързаните с това високи нива на замърсяване и поради енергийни причини, свързани с намаляването на петролните запази и нарастваща трудност на достъп до тази стока. Ето защо е от съществено значение да се насърчи диверсификацията на видовете товарен транспорт, особено със силен ангажимент към железопътния транспорт. За съжаление, тази инвестиция не само не е направена, но в някои държави, включително Португалия, станахме свидетели и на продажба на активи в този вид транспорт. Тези продажби на активи обикновено се увеличават след процеси на либерализация и приватизация. Настоящият доклад разглежда някои от тези въпроси, но не отива по-далеч от това да наложи нова такса върху тежкотоварните автомобили, която ще бъде добавена към съществуващите такси, някои от които неотдавна бяха увеличени в Португалия. Ефективността им е съмнителна по отношение на постигането на заявените цели, тъй като те представляват допълнителна тежест и могат да доведат до фалит на много дружества, като се има предвид настоящата икономическа и социална криза.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Наясно сме, че много високата зависимост от автомобилния транспорт е реален проблем; в Португалия зависимостта от този вид транспорт е още по-голяма от средното за Европейския съюз. Тази ситуация трябва да се промени, независимо дали по причини, свързани с околната среда или с общественото здраве, заради свързаните с това високи нива на замърсяване, или поради енергийни причини, свързани с намаляването на петролните запаси и нарастващата трудност на достъп до тази стока.

Ето защо е от съществено значение да се насърчи диверсификацията на видовете товарен транспорт, особено със силен ангажимент към железопътния транспорт. Някои държави обаче не само не изпълняват този ангажимент, но и в някои държави, включително Португалия, станахме свидетели и на продажба на активи в този вид транспорт, която обикновено се увеличава след процеса на либерализация и приватизация.

Настоящият доклад разглежда някои от тези въпроси, но след това се ограничава, като цели само налагане на нова такса върху тежкотоварните автомобили, която ще бъде добавена към вече съществуващите такива, някои от които неотдавна бяха увеличени в Португалия, като например „скритите такси“. Ефективността им е спорна от гледна точка на ефективното постигане на тези цели, тъй като те представляват допълнителна тежест и могат да доведат до фалит на много дружества, като се има предвид настоящата икономическа и социална криза.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Измина известно време след приемането на становището на Европейския парламент относно Директивата „Евровинетка III“ на първо четене. Директивата следва да даде възможност на държавите-членки – ако те пожелаят това – да събират такси от ползвателите на пътната мрежа за определени (ограничени) външни разходи, така че принципът „замърсителят плаща“ най-накрая да може да бъде въведен в областта на автомобилния транспорт.

Тя също така дава на държавите-членки допълнителни възможности за увеличаване на ефективността на националните системи за събиране на пътни такси, което представлява по-добър инструмент за управление на потреблението в транспортния сектор. Становището на Съвета потвърди тези цели и сега вече е желателно и Комисията да предприеме стъпки, които ще доведат до трайно устойчиво развитие на транспорта, сътрудничество, хармонизирана система за пътни такси и по-нататъшна интернализация на външните разходи.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (EN) В действителност настоящото предложение ще има несъразмерно въздействие върху периферните държави-членки в Европейския съюз, като Ирландия, тъй като намиращите се в центъра държави-членки разполагат с възможността да преминат към железопътен транспорт. По изчисления на Ирландската асоциация на износителите, камион, пътуващ от Ирландия за континентална Европа през Хоулихед и Доувър, ще дължи такса за ползване на пътната мрежа в размер на 120 евро и външни разходи в размер на 30 евро. Ето защо за едно двупосочно пътуване ще се дължи такса в размер на 300 евро в резултат на това законодателство. Основните сектори на износ, които ще бъдат засегнати, включват фармацевтичните продукти, ИКТ, медицинските изделия, млечните продукти и други хранителни продукти. Освен това, в сектора на автомобилния товарен превоз работят над 30 000 души в Ирландия. Равносметката е, че тези нови такси ще увеличат разходите по транспортирането на ирландския износ за пазарите в Европа. Гласувах против настоящия доклад, защото Европейският съюз трябва да търси начини да подобри конкурентоспособността в съответствие със стратегията „Европа 2020“ вместо да въвежда законодателство, което застрашава конкурентоспособността ни.

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Одобряването на Директивата за таксите, налагани върху тежкотоварните автомобили, от страна на Парламента е стъпка напред по отношение на опазването на здравето на европейските граждани и ангажимент за намаляване на вредните последици от замърсяването, причинено от тези автомобили. За пръв път в сектора беше въведен принципът „замърсителят плаща“, с цел да се насърчат алтернативи като железопътния транспорт. Съобразно постигнатия компромис обаче трябва да се отдаде дължимото внимание и на защитата на автомобилния превоз на товари, който не трябва да бъде санкциониран прекомерно. Затова държавите-членки трябва да се стремят по-ефективно да използват приходите, събрани от евровинетката, например, чрез инвестиции в подобряване на инфраструктурата и насърчаване на използването на по-малко замърсяващи товарни автомобили, така че да се гарантира, че ползите от директивата се ползват от всички засегнати сектори.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на моя колега, Saïd El Khadraoui, относно преразглеждането на законодателството на Европейския съюз за евровинетката, което ще позволи да се наложат такси на тежкотоварните автомобили. За пръв път ще бъде приложен принципът „замърсителят плаща“ на автомобилния транспорт и ще бъде възможно да се налагат такси върху тежкотоварните автомобили за шума и замърсяването на въздуха, когато те ползват магистралите на Европейския съюз. Това е иновативна инициатива, която приветствам, защото тя дава възможност да се вземат предвид екологичните и социалните разходи и не се ограничава само до инфраструктурните разходи. Все пак е жалко, че амбициозните планове на Европейския парламент за строги екологични изисквания бяха възпрепятствани от Съвета на министрите под претекст за прекалено високи допълнителни разходи. Въпреки всичко това настоящият доклад е истинска стъпка напред по отношение на опазването на околната среда.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих настоящия документ, защото целта му е да се наложат такси върху тежкотоварните автомобили в зависимост от това по кое време на деня пътуват, по време или извън пиковите часове, и в зависимост от издавания звук и обема на цилиндъра. Най-малко 15 % от средствата, събрани от такси, се инвестират в други проекти, свързани с намаляването на въглеродния диоксид. Добре е, че днес сме готови да противодействаме на изменението на климата и, в областта на автомобилния транспорт, най-накрая се стремим да приложим принципа „замърсителят плаща“. Без съмнение, това ще даде на държавите-членки допълнителни възможност да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава, че може да се изготви един по-добър инструмент за управление на потреблението на транспорта. Аз обаче все още считам, че тези инструменти са икономически полезни и благоприятни само за няколко централни транзитни държави-членки на Европейския съюз и следователно напълно неблагоприятни или по-малко благоприятни за голям брой държави-членки на Европейския съюз, разположени в близост до границите на Европейския съюз, на изток, юг, запад и север. Ето защо считам, че би си струвало да се направи пълна оценка на този аспект, да се разгледа отново и едва тогава да се приеме.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Бих искал да изразя пълната си подкрепа за директивата за налагане на такси върху тежкотоварните автомобили. По-специално, бих искал да подкрепя една разпоредба, която е много важна за околната среда в Европа. Надявам се, че по-ниските такси за автомобилите, които са по-малко замърсяващи, ще мотивира собствениците на транспортни дружества, които не са подновили автопарка си, да направя това. Освен това земеделските култури, които растат в близост до често използвани пътища, ще бъдат много по-малко изложени на замърсяване от отработените газове. Смятам, че увеличените такси за шофиране в пикови часове е още един положителен елемент. Благодарение на тези ограничения ще постигнем по-голяма безопасност на пътищата и по-добри пътни условия за всички ползватели на пътната мрежа. Тези ограничения също така ще дадат възможност и за подобряване на състоянието на инфраструктурата, която понася най-големите щети именно в пиковите часове.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах против предложения компромисен текст – позиция, която е в съответствие с тази на италианското правителство, което вече изрази несъгласието си с предложението в Съвета на Европейския съюз. Налагането на допълнителна система на данъчно облагане на превозвачите ще нанесе много тежък удар на един сектор, който е в основата на системата за търговия на Италия. Увеличаването на разходите на този сектор означава увеличаване на тежестта върху обществото като цяло и санкциониране на стоките ни, за които съответно ще има спад в търсенето. Не считам, че този компромис е правилният отговор, особено за държава като Италия, например, която е отправна точка за транспортни потоци, които създават благосъстояние на националната ни система и които трябва да бъдат защитени чрез идентифицирането на подходящи инструменти за борба със замърсяването на въздуха и шума, които обаче следва надлежно да отчита нейните специфични структурни и логистични характеристики.

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията за налагането на такси върху тежкотоварните автомобили, защото тя ратифицира споразумение, което се постигна трудно, относно преразглеждането на Директивата „Евровинетка“. Тази директива от 1999 г., преработена през 2006 г., има за цел хармонизиране на таксите, налагани върху тежкотоварните автомобили. Приетият преработен вариант е първа стъпка за интернализация на външните разходи в областта на автомобилния транспорт и следователно първа стъпка за прилагане на принципа „замърсителят плаща“ на практика. По този начин шумът и замърсяването на въздуха от движението по пътищата ще бъдат таксувани по електронен път в размер на три до четири цента на километър и в зависимост от „Euro“ категорията на превозното средство, вида на пътя и нивото на натовареност. Този преработен вариант отсега нататък ще даде възможност за по-доброто управление на движението по пътищата чрез по-големи такси в пиковите периоди (не повече от 175 % в продължение на пет часа), но и предвижда пропорционално намаляване на таксите в ненатоварени часове, за да се избегне финансово санкциониране на дружествата за товарни превози. И накрая, резолюцията насърчава държавите-членки да използват събраните средства за финансиране на определени видове устойчиви транспортни проекти.

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на евровинетките, защото смятам, че този вид решения могат да гарантират пълната хармонизация на европейската система за налагане на такси върху тежкотоварните автомобили, като по този начин се улесни ефективното придвижване между държавите-членки без ненужни забавяния. Според мен прилагането на принципа „замърсителят плаща“ ще гарантира намаляване на замърсяването и шума, причинени от тежкотоварни автомобили, които не са оборудвани с двигатели, отговарящи на стандартите „Euro V“ и „Euro VI“, защото тези двигатели не са предмет на пътни такси. Освен това беше установен принципът, че държавите-членки ще бъдат в състояние да определят как ще се използват приходите, генерирани от събраните пътни такси, както и че най-малко 15 % ще трябва да се използват за финансово подпомагане на проекти, свързани с TEN-T. Това ще гарантира по-голяма устойчивост на транспорта.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад за преразглеждане на разпоредбите за облагане на автомобилния товарен превод на „Евровинетка“, който ще даде възможност на държавите-членки да налагат такси върху превозвачите за разходите за замърсяване на въздуха и шума, в допълнение към магистралните такси. Директивата ще гарантира, че приходите от тези такси ще се използват за подобряване на ефективността на транспортните системи и намаляване на замърсяването.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури дава възможност на държавите-членки, ако пожелаят, да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа и за някои външни разходи. Това им предлага допълнителни възможности да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава един по-добър инструмент за управление на потреблението на транспорта. Считаме, че в условията на големи икономически трудности политическото решение да се нанесе удар на един икономически сектор, който е в основата на нашия пазар, само за да се печелят пари, не е много разумно. Освен това начинът, по който този подход е в ущърб на по-периферните от географска гледна точка държави-членки, държави на произход, заминаване или дестинация на стоки, в полза на „централните“ и транзитни държави, е неприемлив. На последно място, при определянето на принципа не е било взето предвид въздействието от тази мярка върху потоците на движение по пътищата и следователно на съществуващите отстъпки, което означава, че е налице риск те да се преместят другаде. Ефективността на мярката не е доказана: автомобилният транспорт и свързаните с него разходи за замърсяване ще продължат да се увеличават, и затова ние, италианската делегация на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), сме против тази мярка.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящата директива предвижда държавите-членки да начисляват пътна такса върху тежкотоварните автомобили, която включва сума, равна на разходите за замърсяване на въздуха и шума вследствие на движението по пътищата, в допълнение към инфраструктурната такса. Считам, че принципът „замърсителят плаща“ не е решение, защото той се ограничава до оставяне на решението на пазара. Позволяването и легитимирането на замърсяването, ако то е икономически изгодно за дружеството, не е път към устойчивостта. Считам, че приоритет на Европейския съюз трябва да бъде налагането на по-строги мерки на замърсяването, причинено от тежкотоварните автомобили, и решително насърчаване на железопътния превоз на товари. Вместо да реши проблема със замърсяването, настоящата директива задълбочава неравенството между държавите-членки, като налага по-голяма тежест върху отдалечените държави, като Португалия, които са износители, но не се пресичат от основните транспортни маршрути. Гласувах против поради тези причини.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад заслужава да бъде приветстван, защото изисква отчетност от държавите-членки. Първо, защото изисква отчетност относно облекченията, които държавите-членки предоставят на дребните производители на камиони. Това е добре, защото тези безотговорни практики трябва да бъдат преустановени. Второ, защото изисква отчетност по отношение на приходите, генерирани от евровинетката. По този въпрос също така не може да има непрозрачност. Тези приходи трябва да бъдат изключително предназначени за политиките за опазване на околната среда. Жалко е обаче, че текстът не отива дори по-далеч. Той не включва почти нищо по отношение на облекченията, предоставяни на производителите на автомобили от категория „Euro VI“, и което е по-лошо, насърчава привеждане на евровинетката в рамките на схемата за търговия с въглеродни емисии. Гласувам в подкрепа на настоящия текст, за да насърча по-нататъшната работа по доклада и да дам одобрението си на идеята за евровинетка, като същевременно изразявам съжаление за тези два сериозни недостатъка.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Опасенията по отношение на околната среда никога не могат да бъдат застрашени, но в същото време те не могат да бъдат отделени от икономическите въпроси, още по-малко в условията на кризата, на която все още сме свидетели и която продължава да нанася удари на държавите от южна Европа, особено моята държава, Португалия. С оглед на това не мога да се съглася с приемането на принципа „замърсителят плаща“, защото тази ситуация сериозно ще засегне работещите в сектора на автомобилните товарни превози в отдалечените държави, и по-специално Португалия, но не и по-богатите държави от Централна и Северна Европа.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) „Евровинетка III“ ще даде възможност на държавите-членки – ако пожелаят – да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа за външни разходи (въздух, шум, замърсяване), така че, най-накрая, принципът „замърсителят плаща“ да бъде въведен в областта на автомобилния транспорт. Като се има предвид, че системата на облагане е непрозрачна и ирационална, аз гласувах против предложението.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В условията на нарастваща глобализация, в която обемът на трафика също нараства значително, именно държавите-членки с чувствителни региони, като например в областта на пресичане на Алпите, имат интерес да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа за определени външни разходи в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. В същото време това трябва да доведе и до инструмент за по-добро управление на интензивността на трафика. Настоящият доклад възприема един прагматичен подход с цел да помири многобройните и различни желания. В този контекст обаче не трябва да пренебрегваме различните инициативи, които проправят пътя за така наречените гигалайнери или мегакамиони, които са свързани с високи инфраструктурни разходи. Освен това е факт, че до този момент преминаването на товарния превоз от автомобилен към железопътен транспорт ставаше само на думи. Не трябва да забравяме и тези фактори, включително когато става въпрос за идеята, включена в предложението, за целево разпределяне на приходите от инфраструктурните такси. Що се отнася до стимулите за подновяване на автопарка, трябва също така да се вземе предвид, че не трябва едностранно да налагаме тежести върху местните ни превозвачи и собственици на автопаркове със строги стандарти за безопасност и опазване на околната среда, само за да дойдат евтините конкуренти през границата с мръсните си таратайки. Тъй като настоящият доклад обаче представя много разумни доводи в това отношение, аз гласувах „за“.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Реших да гласувам против настоящото предложение, защото то ще има много отрицателно въздействие най-вече върху най-малките превозвачи. Да, правилно е да се борим със замърсяването и да се опитаме да облекчим натовареността на пътя, но въвеждането на още едно данъчно увеличение със сигурност не е най-доброто решение според мен. Прилагайки евровинетката, е твърде вероятно само най-големите превозвачи – тоест тези, които разполагат с повече ресурси – да успеят да оцелеят.

Има риск много малки предприятия, особено в Италия, да напуснат пазара заради прекомерно високите такси, пред които ще бъдат изправени, и това със сигурност ще има сериозно отражение и върху заетостта. Ето защо аз се надявам, че други европейски държави ще възприемат същата позиция като италианското правителство, което вече потвърди, че няма да приложи тази мярка. Кризата нанесе големи щети на товарния транспорт, а, доколкото мога да видя, този нов данък със сигурност няма да спомогне много за неговото възстановяване.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Не съм съгласен с предложението за налагане на такси върху тежкотоварните автомобили според замърсяването на въздуха и шума. Смятам, че не би било уместно да се създава още една допълнителна данъчна тежест за превозвачите, които бяха сериозно засегнати от финансовата криза. Таксата ще отрази не само разходите на пътната инфраструктура, категорията на замърсяване на автомобила и продължителността на пътуването, но също и нивото на замърсяване, шума и задръстванията. Освен това таксата ще се прилага не само за магистралите в трансевропейската пътна мрежа, но и за други магистрали и важни пътища. Трябва да се обърне внимание на факта, че една такава разпоредба ще има отрицателно въздействие върху приходите на европейските автомобилни превозвачи и ще увеличи времето на доставка. Поради споменатите причини, ще има увеличение на транспортните разходи и цената на превоз на товари. Освен това, таксата може значително да намали потреблението на автомобилния транспорт.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Новата директива „Евровинетка“, която има за цел да насърчи прилагането на хармонизирани системи за таксуване в държавите-членки с цел подобряване на ефективността и екологичните показатели на тежкотоварните автомобили, в крайна сметка ще е в ущърб на някои периферни държави-членки, като Италия, които са отправни и крайни точки при превоза на товари. Ето защо аз гласувах против доклада, който изменя директивата от 1999 г. Вместо да увеличи конкуренцията и да определи общи правила за вътрешния пазар, новата директива изкривява конкуренцията в полза на няколко държави-членки, разположени в центъра на превоза на товари в Европа. Под претекст за намаляване на емисиите от въглероден диоксид се въвежда данък с цел да се намали автомобилния транспорт в полза на железопътния и междувидовия транспорт. Както е замислена, директивата е много вредна за цялата система на превоз на товари в момент на икономическа стагнация, когато е необходимо да се приложат мерки за съживяване на сектора.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад представя един прагматичен подход, за да не се губи повече време за приемането на така наречената Директива „Евровинетка III“ за начисляването на такси върху тежкотоварните автомобили за ползването на определени инфраструктури. Той има за цел да постигне възможно най-добрия компромис между Парламента и Съвета. Предложените изменения са резултат от консултации с политическите групи. С оглед на това аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото той ще даде възможност на държавите-членки, ако пожелаят, да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа и за някои ограничени външни разходи, с цел да се въведе принципът „замърсителят плаща“ в областта на автомобилния транспорт. Това също така ще предостави на държавите-членки повече възможности да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава един по-добър инструмент за управление на потреблението на транспорта. Тези цели бяха потвърдени от позицията на Съвета. Струва си да се подчертае предложението за целево разпределяне на приходите от такси за външните разходи и инфраструктурата, за да бъдат използвани за устойчив транспорт, и по-специално за трансевропейските мрежи. Ефективното целево разпределяне на тези приходи, което увеличава отчетността и прозрачността, не само ще повиши общественото доверие, но и ще гарантира намаляването на външните разходи на автомобилния транспорт.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласно изменената Директива 1999/62/ЕО държавите-членки също ще бъдат в състояние да налагат такси върху ползвателите на пътната мрежа за някои (ограничени) външни разходи, така че най-накрая принципът „замърсителят плаща“ да бъде въведен в областта на автомобилния транспорт. Това предоставя на държавите-членки допълнителни възможности да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава по-един добър инструмент за управление на потреблението на транспорта. Пътните такси за транспортния сектор следователно ще отразяват разходите за шума и замърсяването на въздуха, както и инфраструктурните разходи.

Тези разходи все пак ще позволяват някои изключения, при условие че държавата-членка, която ги е поискала, има добра причина за това. Ще има стимули за насърчаване на подновяването на автопарка на тежкотоварните автомобили, дерогации за тежкотоварните автомобили, оборудвани с по-малко замърсяващи двигатели и, накрая, пътната такса може да варира според времето на пътуване. Това има за цел да гарантира, че тежкотоварните автомобили могат да избегнат определени пътни участъци по време на пиковите часове. Приходите, генерирани от това увеличение на пътната такса, ще трябва да се реинвестират в транспортната инфраструктура, като най-малко 15 % първоначално ще бъдат целево разпределени за трансевропейските транспортни проекти. Поради тези причини и в името на една по-добра пътна система в Европа, аз гласуват „за“ предложението.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящата директива предвижда държавите-членки да начисляват пътна такса върху тежкотоварните автомобили, която включва сума, равна на разходите за замърсяване на въздуха и шума вследствие на движението по пътищата, в допълнение към инфраструктурната такса. Смятам, че принципът „замърсителят плаща“ не е решение, защото той се ограничава до оставяне на решението на пазара. Позволяването и легитимирането на замърсяването, ако то е икономически изгодно за дружеството, не е път към устойчивостта. Считам, че приоритет на Европейския съюз трябва да бъде налагането на по-строги мерки на замърсяването, причинено от тежкотоварните автомобили, и решително насърчаване на железопътния превоз на товари. Вместо да реши проблема със замърсяването, настоящата директива задълбочава неравенството между държавите-членки, като налага по-голяма тежест върху отдалечените държави, като Португалия, които са износители, но не се пресичат от основните транспортни маршрути. Гласувах против поради тези причини.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за преразглеждане на Директивата „Евровинетка“, за което става въпрос тук, има за цел да въведе принципа „замърсителят плаща“ в областта на автомобилния транспорт, давайки възможност на държавите-членки да включат разходите за шума и замърсяването на въздуха в националните пътни такси, което означава начисляване на още една такса върху тежкотоварните автомобили. Тази мярка е в ущърб на отдалечените държави в Европейския съюз, което е особено затрудняващо в условията на икономическата криза, която изживяваме в момента. Поради тези причини аз гласувах против настоящия доклад.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на настоящия компромис за преразглеждане на Директивата „Евровинетка“, която има за цел да определи пътни такси „замърсителят плаща“ за тежкотоварните автомобили.

Така държавите-членки ще бъдат в състояние да интегрират в начисляваните данъци или пътни такси действителните разходи, причинени от замърсяването на въздуха и шума вследствие на движението по пътищата, докато досега можеха да се таксуват само свързаните с инфраструктурата разходи. Компромисната сделка не отговаря на амбициите на Европейския парламент и сама по себе си няма да доведе до революция в автомобилния транспорт, за който промишлеността и държавите-членки очевидно все още не са готови да поемат действителните разходи на екологичния си отпечатък.

Средните допълнителни разходи за превозвачите не трябва да надвишават 4 евроцента на превозно средство на километър, а най-малко замърсяващите автомобили, движението през ненатоварените часове, ще бъдат освободени от такса. Въпреки това тази реформа беше изпратена в забвение преди белгийското председателство да я представи отново пред Съвета. Приветствам направения напредък като положителна първа стъпка към една по-устойчива система на автомобилния транспорт.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Причината, поради която гласувахме „за“ е, защото отказваме да приемем измамните доводи, представени от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и Народната партия (НП), относно конкурентоспособността на промишлеността. Всяко нарастване на конкурентоспособността изисква и създаване на стимули за инвестиции в по-ефективни средства за транспорт, справедливи правила за конкуренция и интернализация на социалните и екологичните разходи на общата икономическа активност. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс винаги се е стремил към интернализация на разходите и към наличие на справедливи от социална и екологична гледна точка разходи на всички стоки.

Наясно сме, че минималното предложение далеч не отговаря на нашите стремежи, но вотът ни е и израз на доверието ни, че процесът няма да спре тук, както и че е била предприета важна стъпка, признавайки необходимостта от интернализация на транспортните разходи. Ние също така напомняме на държавите-членки, че те трябва да отидат дори по-далеч, представяйки законодателство за въвеждане на по-справедливи и по-ефективни системи на облагане, които включват всички споменати външни разходи, и призоваваме Комисията да продължи работата си, така че бъдещото й предложение по този въпрос да се окаже по амбициозно.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Препоръката е последният етап от процедурния процес за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури („Евровинетка“). Тя е плод на продължителни консултации и компромиси с различни политически групи. Налагането на такси на ползвателите за някои свързани външни разходи дава възможност на държавите-членки да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни, което означава, че те са по-способни да управляват потреблението на транспорта. Освен това принципът „замърсителят плаща“ спомага потребителите в сектор да бъдат по-запознати със своите отговорности. В заключение, обществеността ще окаже по-голяма подкрепа, ако допълнителните приходи, генерирани от инфраструктурните и външните разходи, се разпределят прозрачно и ефективно, и това ще послужи и за намаляване на външните разходи на автомобилния транспорт по-бързо.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Облагането на тежкотоварни автомобили, което беше обсъдено ден непосредствено преди гласуването, е още един пример за това как един първоначално добър принцип в крайна сметка остана относително слаб и загуби голяма част от въздействието си. Смятам, че събраните данъци трябва да бъдат насочени много повече за развитие на транспортната инфраструктура, но за съжаление, както често се случва, Съветът наистина няма никакви добри идеи в това отношение.

Много държави виждат в това възможност да се придобият допълнителни приходи, на които могат да се намерят много други приложения. Много положително развитие е, че приемането на настоящата директива ще сложи край на ситуацията в Естония, при която автомобили от други държави не плащат данъка в Естония, но нашите автомобили плащат в другите държави. Въпреки че настоящият доклад беше отслабен в много отношения по време на процедурата, както и че Парламентът трябваше да отстъпи по отношение на няколко разпоредби, това все пак е голяма стъпка напред и аз считам, че трябва да й дам пълната си подкрепа.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Аз гласувах в подкрепа на доклада. Той представлява компромис въз основа на принципа „замърсителят плаща“, тоест, принципа, който дава възможност да се наложи такса за определени външни разходи на транспорта под формата на замърсяване, шум и задръствания например. Прилагането на външните разходи на транспорт е стъпка в правилната посока.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Г-н El Khadraoui е свършил чудесна работа по настоящия доклад. Единственият начин, по който може да се постигне напредък в борбата срещу изменението на климата, са отговорни доклади като този, които държат отговорни онези, които причиняват най-голямо замърсяване, и затова бях в състояние да го подкрепя.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Налагането на такси върху тежкотоварните автомобили за ползване на определени инфраструктури съгласно условията на гласувания в пленарната зала днес документ на Европейския парламент представлява увеличение на разходите, свързани с движението на този вид транспорт. Евровинетката е мярка, която е в ущърб на отдалечените държави в Европейския съюз в момент, когато тези държави преживяват период на икономически и финансови трудности, докато в същото време осигурява допълнителни приходи за държавите в Централна Европа.

Преразглеждането на директивата в съответствие с позицията на Парламента ще има значително отрицателно отражение върху конкурентоспособността и икономическото развитие на няколко държави-членки, като например Португалия. Въпреки че признавам, че приетият днес в Страсбург окончателен текст е по-малко отрицателен от текста, договорен преди това в парламентарната комисия, налагането на тази такса все пак ще стане реалност и ще означава увеличение на съществуващите разходи за отдалечените държави в Европейския съюз.

Поради тези причини, предвид това, че въпросът е от национален интерес, и като член на комисията по транспорт и туризъм на Парламента, аз гласувах против внесения в пленарната зала документ.

  Ramon Tremosa i Balcells (ALDE), в писмена форма. – (EN) Аз се въздържах от гласуването за евровинетката днес. Въздържах се, защото в случая с Каталония предложеното би било в ущърб на много малки и средни предприятия, които нямат възможност да превозват стоките и продуктите си на влакове – по-специално, заради разликата в габаритите, която представлява физическа пречка пред завършването на вътрешния пазар – и би нанесло големи щети на бизнеса им.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Всяка нова разпоредба на Европейския съюз за таксите, налагани върху тежкотоварните автомобили, трябва да запази баланс между екологичните нужди и икономическите интереси на новите държави-членки. Литва е ценна транзитна държава за Европа. Превозът на стоки и работещите упорито водачи на камиони са станали синоним на нашата държава. По данни на литовската пътна администрация броят на тежкотоварните автомобили по основни маршрути се е увеличил тройно през последното десетилетие и те спомагат за образуването на гръбнака на икономиката ни. Литва вече беше опустошена от финансовата криза и покачването на транспортните разходи ще бъде тежък удар. Споделям мнението на докладчика, че на държавите-членки следва да се даде възможност да направят националните си системи за пътни такси по-ефективни.

Запознат съм с проблемите на замърсяването, споменати в доклада, и ги вземам много сериозно, но допълнителните такси за шума и замърсяването на въздуха не са решение. Проблемът е много по-сериозен от посоченото в доклада. В много държави-членки на Европейския съюз пътната инфраструктура има нужда от по-нататъшно развитие. В същото време, в Литва целевите средства за управление и развитие на пътищата са намалели с повече от 20 % през последните няколко години.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Одобрих приемането на директивата. Смятам, че решението да се разшири финансирането на евровинетките с външни разходи, с други думи, с разходите на замърсяването на околната среда и шума, е по-препоръчително от предишния вариант, който се ограничаваше само до разходите на пътната инфраструктура. Директивата е благоприятна за транзитните държави, така че членовете на Европейския парламент от Полша трябва да бъдат особено заинтересовани от приемането й.

Струва си да се подчертае и фактът, че таксите ще бъдат толкова по-ниски, колкото по-висока е екологичната категория на тежкотоварните автомобили. За щастие, автомобилите с максимално допустимо тегло от 3,5-12 тона и водачите на леки коли ще бъдат освободени от таксите. Структурата на пътните такси ще зависи от времето, през което се пътува, което според мен ще спомогне да възпре хората да използват участъци от пътя, за които са възможни задръствания през пиковите часове.

Друга важна разпоредба на директивата е тази, която се отнася до начина, по който приходите от таксите се усвояват. Тези средства трябва да бъдат реинвестирани в някакъв вид транспортна инфраструктура, като най-малко 15 % от приходите ще бъдат заделени за TEN-T проектите. Смятам, че също така са необходими дългосрочни мерки, които ще доведат до конвергенция на методите, които всички системи за таксуване на държавите-членки използват за изчисляване на външните разходи. Това може да гарантира прозрачност по отношение на сигналите към европейския сектор на автомобилния превоз на товари.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) С оглед на положителния опит в Швейцария след въвеждането на таксата върху тежкотоварните автомобили в зависимост от ефективността им, няма възражения срещу новата директива. Броят на пътуванията е спаднал с 10 % в Швейцария след 2001 г., докато качеството на превозваните стоки се е покачило с 60 % и е станало възможно да се намалят емисиите – сценарий, при който всички печелят. Целевото заделяне на приходи има за цел да се насърчи общественото доверие и да се намалят външните разходи на автомобилния транспорт.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против текста, представен от докладчика, г-н El Khadraoui, който позволява начисляването на допълнителна такса за шума и замърсяването на въздуха, причинени от тежкотоварните автомобили. Въпреки че съм съгласна с принципа „замърсителят плаща“, начисляването на допълнителни магистрални пътни такси, особено без задължение за ползване на приходите за инвестиции за подобряване на инфраструктурата, е донякъде спорно в условията на икономическа криза. Освен това приетият текст не помага на онези държави-членки, като Италия например, които са изправени пред географски трудности, което оскъпява превоза на стоки за внос и износ.

Доклад: Jo Leinen (A7-0330/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е приет, след като е взет предвид факта, че по време на необходимите преговори докладчикът е имал възможността да гарантира, че след доклад за изпълнението от Комисията в регламента ще бъде включена клауза за преразглеждане относно възможността за въвеждане на нови модели, които обхващат редица екологични блага. Преразглеждането следва да се състои до 2013 г. Освен това е включена възможността за представяне на прогнози, които позволяват да се запълнят празнотите в случаите, когато държавите-членки не са предоставили данните си навреме.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Научно обоснованият подход за недостига на ресурси и екосистемата е от решаващо значение за устойчивото икономическо развитие на Европейския съюз. Икономическите сметки за околната среда предоставят значителна база данни за решения относно политиката за околната среда. Необходимостта от тези сметки възниква поради изключително важните функции, които околната среда има по отношение на икономическата ефективност и гарантирането на благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз. Тези функции включват предоставянето на природни ресурси за производствени и свързани с потреблението дейности, поемането на отпадъци от околната среда и услугите, които са свързани с околната среда и подпомагат живота. От първостепенно значение е икономическите сметки и сметките за околната среда да бъдат използвани активно при вземането на всички решения в съответните области на политиката като ключов принос в оценките на въздействието, плановете за действие, законодателните предложения и други важни резултати от политическия процес.

Гласувах в подкрепа на този доклад. Сметките за околната среда показват взаимодействието между бизнеса, частните домакинства и факторите от околната среда. Ето защо те трябва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Основната задача на политиката е да намира възможно най-добрите решения на всеки проблем, който възниква... Как може да се постигне това обаче, ако проблемите и възможните им решения не са напълно разбрани? Този въпрос е основен по-конкретно, но не само за политиката в областта на околната среда. Следователно лицата, отговорни за вземането на политически решения, трябва да имат на свое разположение възможно най-надеждни и изчерпателни данни относно съвременния свят и положението във връзка с околната среда. Това беше заключението на Европейския съвет през юни 2006 г., когато той призова Европейския съюз и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Приветствам тази инициатива и предложението на Европейската комисия, тъй като то ще ни помогне да подобрим знанията си за емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци и т.н.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Досега основните политически инициативи на равнището на ЕС за сметките за околната среда обхващат Шестата програма за действие за околната среда, Стратегията на ЕС за устойчиво развитие и различни инициативи в свързаните с Кардифския процес секторни политики, които обхващат въпроси за изменението на климата, устойчивия транспорт, природата и биологичното многообразие, здравето и околната среда, използването на природните ресурси и управлението на отпадъците, както и международното измерение на устойчивото развитие. В заключенията си от юни 2006 г. Европейският съвет призовава Съюза и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Поради това националните сметки следва да бъдат допълнени с интегрирани икономически сметки за околната среда, които са напълно последователни. За целта е необходимо за всяка държава-членка да бъде събрана хармонизирана и цялостна информация, а за системата – да бъде изцяло хармонизирана на равнище на ЕС.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Следователно е необходимо задължаване на държавите-членки за събирането на тези данни. Наличните досега на европейско равнище данни за околната среда следва в средносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрят възможностите за оценка на политиката. Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-лесно, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Такива данни могат да бъдат събирани посредством мрежа от сметки за околната среда, но е необходимо да участва всяка държава-членка и хармонизирането на данните да бъде гарантирано в пълна степен на равнище ЕС.

Следователно желаната цел и перспективите за доразвитието на икономическите сметки за околната среда следва да се пояснят по-ясно. Икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответната информация може да предостави важна основа за решения в областта на политиката за околната среда.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Приветствам предложението на г-н Leinen и гласувам в негова подкрепа. Европейската политика за околната среда става все по-значима в светлината на икономическата криза и стратегията „ЕС 2020“ и оценката на тази политика може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Данните за околната среда са единственото средство за оценка на политиката в областта на околната среда и към тях следва да се добавят допълнителни надеждни данни в средносрочен план.

Освен това мониторингът на данните би протичал по-лесно, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката: икономическите сметки за околната среда могат да допринесат за оценка на политиката, като се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни ще послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. Държавите-членки ще трябва да използват общи методи, класификации и правила, определени в обща задължителна рамка и в това отношение трябва много да се надяваме, че тези нови мерки няма да включват допълнителни разходи или бюрократична тежест. Както твърди докладчикът, предложението за регламент е стъпка напред към по-всеобхватно „екологично счетоводство“.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) От жизненоважно значение за устойчивото развитие е да се вземат правилните решения относно политиката в областта на околната среда, а именно решения, които са основани на надеждни данни. Ето защо аз подкрепям и приветствам предложението за регламент на Парламента и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда, тъй като считам, че това ще допринесе за оценка на политиката, по-специално чрез предоставянето на данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Измерването на качеството на въздуха в градовете ни и извършването на задълбочен анализ на това измерване биха били стъпка напред към по-прозрачно определяне на политиките. Въпреки, че е свързано с химически и физически фактори, които на пръв поглед се използват в малка степен в комуникацията между политиците и гласоподавателите, този показател е всъщност резултат от множество икономически решения: той посочва концентрацията на замърсяващи икономически дейности, състава на енергийния микс, който се използва за производствени дейности и за отопление на жилища и офиси, използването на моторни превозни средства и управлението на пътната инфраструктура и трафика, изолацията на сгради и качеството на използваните материали и съществуването или не на зелени пространства са само някои от примерите. Качеството на въздуха също оказва значително въздействие върху разходите за здравеопазване, и по-специално върху разходите за респираторните и онкологичните отдели. Следователно е очевидно, че екологичен показател може да бъде превърнат в икономически и политически показател. Освен това той може да даде насока за нови механизми за обезсърчаване на безотговорното поведение и за финансиране на стойностни проекти. Тези елементи помагат на политиците да вземат по-добри решения в обществен интерес. Първата стъпка е да се създадат подходящи методи и е добре, че тя е направена.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Предложеният регламент датира от решението на Европейския съвет през юни 2006 г. Тогава ЕС реши да разшири обхвата на съществуващите национални сметки и да се състави статистическа информация относно основните аспекти на устойчивото развитие. За да допълни националните сметки и данни, Комисията предложи регламент за създаване на европейски икономически сметки за околната среда.

В съответствие с предложението на Комисията на държавите-членки следва да бъдат предоставени методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчитане, които следва да бъдат обединени в задължителна рамка за всяка от тях. Макар да мисля, че следва да се даде приоритет първо на данните, с които вече разполагаме и които са събрани на регионално, национално и европейско равнище, считам, че ако възникне необходимост за допълнителни модули, които не водят до ненужна бюрократична тежест или допълнителни разходи, в този случай на Евростат следва да се позволи да събере данни от държавите-членки с оглед да се създадат икономически сметки за околната среда на равнище на ЕС.

Именно поради тази причина приветствах въвеждането на новите европейски икономически сметки за околната среда и предложих обхватът им да бъде разширен, за да обхване други модули.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно европейските икономически сметки за околната среда, тъй като считам, че съществува необходимост от показатели за устойчивото развитие и общественото благосъстояние, различни от брутния вътрешен продукт (БВП), които позволяват оценката на европейската политика за околната среда.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) От думите на докладчика „икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда“. Тази идея е важна и действително е единственият начин за получаване на конкретни данни за действителното въздействие, което политиката в областта на околната среда оказва. Ако, от една страна, икономическият растеж не може да пренебрегне околната среда, е също така вярно, че политиката в областта на околната среда не може да пренебрегне или изгуби от поглед икономическата дейност и конкурентоспособността на европейските бизнес и промишленост. Винаги виждам проблема на устойчивото развитие през тази призма, като икономическият растеж и опазването на околната среда са, разбира се, двете страни на една и съща монета. Европа не може и не трябва да забравя това, особено сега.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) На 28 септември 2009 г. Комисията представи съобщението, озаглавено „Отвъд БВП: Измерване на напредъка в свят на промени“, в което се предлагат мерки за създаването на база данни за европейски сметки за околната среда с оглед по-добър обществен дебат и по-добре подкрепено вземане на решения. До края на 2013 г. Комисията следва да внесе доклад за разглеждането на въпроси като положението на горите ни и до каква степен са изчерпани рибните ни запаси. За целта ние е необходима надеждна и актуална статистическа основа, която да бъде създадена съгласно този регламент. Създадената с това предложение правна рамка ще позволи на ЕС да оцени икономическите сметки за околната среда, като взема предвид устойчивото развитие. Никога досега не е било от такова значение да се обърне внимание на противопоставянето между околната среда и икономиката. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като освен че прави възможно постигането на по-всеобхватни и мотивирани политически решения, той отразява поговорката „ние не наследяваме Земята от нашите предци, ние я вземаме на заем от нашите деца“. От първостепенно значение е да предадем здравословна околна среда на бъдещите поколения.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Определянето и предоставянето на описателни показатели и статистически данни, които позволяват да се осъществява мониторинг на развитието на икономиката и на околната среда, заедно с възможните взаимодействия между тях, е безспорно полезен инструмент за подкрепа на стратегическото планиране, определяне на обществената политика и очертаване на начини за устойчиво развитие. Освен това, както посочва докладчикът, получените данни могат и следва да допринасят за оценка на политиката, като позволяват оценка на въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Получените данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. Предложението за регламент предвижда само събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Биха могли да бъдат събрани повече данни от други области. Докладчикът също така посочва нещо в тази връзка, като предлага приложимостта на тези нови области в практиката да бъде проверена с пилотни проучвания. Следва обаче да се има предвид, че националните статистически системи и разходите им ще трябва да бъдат адаптирани. Комисията изглежда взема предвид този факт в своето предложение, макар и само отчасти, като предвижда дерогации за държавите-членки, ако е необходимо да бъдат направени големи корекции.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложението за регламент предвижда само събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Биха могли да бъдат събрани повече данни от други области. Докладчикът също така посочва нещо в тази връзка, като предлага приложимостта на тези нови области в практиката да бъде проверена с пилотни проучвания.

Въпреки това определянето и предоставянето на описателни показатели и статистически данни, които позволяват да се осъществява мониторинг на развитието на икономиката и на околната среда, заедно с възможните взаимодействия между тях, е безспорно полезен инструмент за подкрепа на стратегическото планиране, определяне на обществената политика и очертаване на начини за устойчиво развитие.

Получените данни могат и следва да допринасят за оценка на политиката, като позволяват оценка на въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Получените данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда.

Следва обаче да се има предвид, че националните статистически системи и разходите им ще трябва да бъдат адаптирани. Комисията изглежда взема предвид този факт в своето предложение, макар и само отчасти, като предвижда дерогации за държавите-членки, ако е необходимо да бъдат направени големи корекции.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, замърсяването на въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката.

По мое мнение, събирането на съответните данни, което досега беше доброволно, следва да стане задължително. Освен това въвеждането на обща рамка в областта на събирането, преработката, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда ще улесни политическата оценка на европейската политика за околната среда.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласно Договора от Амстердам е обърнато голямо внимание на взаимодействието между икономическата политика и политиката в областта на околната среда. Ето защо фактори като устойчив транспорт и енергийни ресурси са се превърнали в ключови елементи и за други секторни политики. Действително през 2006 г. Европейският съвет призова държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие, за да предоставят възможно най-съгласувана информация. Аз гласувах в подкрепа на предложението за регламент, тъй като считам, че то може да улесни работата на националните статистически служби, като има даде възможност да съберат хармонизирани и навременни счетоводни данни за околната среда. В това отношение, приемането на европейско правно основание за събирането на данни относно икономическите сметки за околната среда ще означава, че могат да се направят оценки на европейско равнище за съществуващото взаимодействие между факторите на икономиката и околната среда. Накрая, аз се надявам, че този инструмент ще бъде разгледан като допълнително потвърждение на водещата международна роля на Европейския съюз по отношение на сметките за околната среда.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах против доклада Leinen, който под прикритието на т.нар. статистика за околната среда предизвика лавина от информация, която изисква огромна бюрокрация и всичко това в името на „зеления евангеликализъм“.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. В заключенията си от юни 2006 г. Европейският съвет призовава ЕС и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Важен принос към този политически подход е настоящото предложение на Комисията за европейските икономически сметки за околната среда. Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Ето защо задължаването на държавите-членки за събирането на тези данни е необходима стъпка. Наличните досега на европейско равнище данни за околната среда следва в средносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрят възможностите за оценка на политиката. Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Въздържах се от гласуване относно този документ, тъй като не считам, че тази информация може да бъде събрана единствено от сметките за околната среда. От съществено значение е да се гарантира сътрудничеството на държавите-членки и пълното хармонизиране на равнище на ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – Аз гласувах в подкрепа на доклада. Икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Ето защо задължаването на държавите-членки за събирането на тези данни е необходима стъпка. Ние се позоваваме по-специално на събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Според нас икономическите сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиката, като по-конкретно се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да послужат и за важна основа за решения в областта на политиката за околната среда. Ние сме съгласни, че трябва да бъде въведена клауза за преразглеждане и че Комисията следва да докладва редовно за опита от прилагането на регламента. Ние считаме, че е важно качеството и съпоставимостта на данните да бъдат проверявани, за да могат да бъдат направени подобрения и да се гарантира високо качество на икономическите сметки за околната среда. Освен това следва да бъдат взети предвид разработването на нови модули и опитът в рамките на пилотни проучвания. Докладът от проверката следва да бъда взет като изходна точка за адаптиране на регламента към новите тенденции и опита.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Аз считам, че са необходими по-добри статистически данни относно последиците за околната среда от политиките на държавите-членки и ЕС, както и относно отчитането на някои данъци, които подкрепят политиките за околната среда. За съжаление, статистическите данни и данъците са обединени заедно в „счетоводството за околната среда“. Целта на това сливане е да се осъществи пазара на климата и запасите му от права във връзка със замърсяването. Делегирането на правомощия на Комисията е също така насочено в тази посока. Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като подкрепям идеята за необходимите статистически инструменти, въпреки, че отхвърлям политиките, на които те служат.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Трябва да има споразумение относно начина, по който да се изготви статистически модел относно последиците за околната среда от политиките на ЕС и държавите-членки, както и относно отчитането на някои данъци, които подкрепят политиките за околната среда. Това поне е очевидно.

За съжаление, обаче статистическите данни и данъците са включени хаотично в „счетоводство за околната среда“. Причината зад тази липса на разграничаване е изпълнението на пакета за климата и пазарната търговия с права на замърсяване. Делегирането на правомощия на Комисията е също насочено в тази посока.

Все пак аз гласувам в подкрепа на доклада. Искам да подкрепя понятието за необходимите статистически инструменти, въпреки че отхвърлям политиките, на които те могат да служат.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) От жизненоважно значение е икономическите сметки за околната среда да допринасят за оценка на политиката, като се предоставят данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Съответните данни могат да са изключително ценни за вземането на решения в областта на политиката за околната среда. Ние трябва да знаем как да определим целта и приноса на настоящото предложение за регламент относно цялата стратегия „Отвъд БВП“. Този регламент предвижда само събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Това е първата стъпка към създаването на по-всеобхватни икономически сметки за околната среда, тъй като според данни на компетентните европейски и национални статистически служби само в тези области могат да бъдат извлечени съответните данни в европейски мащаб. Ето защо е необходимо да се продължи с напредъка, за да могат статистическите данни относно околната среда да стават все по-надеждни и налични.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Събирането на съответните данни, което до днес се правеше доброволно на равнище на ЕС, трябва следователно да стане задължително. Освен това наличните понастоящем данни за околната среда следва в средносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрят възможностите за оценка на европейската политика за околната среда. Съгласен съм с позицията на докладчика и гласувах в подкрепа на доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (RO) Оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по подходящ и сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Мониторингът на рециклирането, емисиите във въздуха, изменението на климата, устойчивото потребление и производство трябва да се осъществява непрекъснато, за да се отбележи напредък в тези области на територията на цяла Европа. Системата за изготвяне на икономически сметки за околната среда е една от мерките, които биха подпомогнали събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци по стопански дейности, както и сметките за материални потоци. Въпреки това задължителният характер на тази система създава допълнителна административна тежест. Следователно, когато се въвежда такава система, е необходимо да се направи подходяща оценка за въздействието, което прилагането й ще окаже, да се поясни целта и да бъдат посочени ясни перспективи за доразвитието на икономическите сметки за околната среда. Следва да се обърне внимание на факта, че на Евростат ще бъдат предоставени основните надзорни функции и отговорности в тези области. Изпълнението на посочените функции изисква достатъчно човешки и финансови ресурси. Въпреки това ние трябва да разгледаме въпроса дали бюджетът на Европейския съюз позволява да се предоставят допълнителни финансови средства за увеличаване и запазване на бюрократичния апарат.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Целта на предложението за регламент относно европейски икономически сметки за околната среда е да се предоставят инструменти за постигането на някои важни цели, като развитие на Европейска стратегия за екологично счетоводство и разширяване на обхвата на работата на статистическите служби, които предоставят счетоводни данни на административните органи. Гласувах в подкрепа на текста, тъй като считам, че е от значение за целите на устойчивото развитие в политиките на ЕС да бъдат включени въпроси за околната среда и да съществуват национални сметки и европейска програма с интегрирана отчетност относно околната среда и икономиката в областите на транспорта, рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2006 г. Съветът покани ЕС и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на основните аспекти на устойчивото развитие, като предложи краткосрочни и средносрочни методи за разработване на глобални показатели, които биха могли да доведат до по-добър обществен дебат и да допринесат за вземането на решения, основани на икономическото въздействие на екологичните мерки, които следва да бъдат приложени. Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съм съгласна с първата стъпка към създаването на всеобхватни икономически сметки за околната среда, тъй като според данни на компетентните европейски и национални статистически служби само в тези области могат да бъдат извлечени съответните данни в европейски мащаб. Нови приоритетни модули, по които вече се работи и за които вероятно скоро ще има съответни данни, следва да бъдат посочени в работен план и тези данни също следва да бъдат предоставени, особено данните за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Тези данни могат да допринесат значително за вземането на решения относно екологичните мерки.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) През 2006 г. Европейският съвет покани Европейския съюз и държавите-членки да разширят обхвата на статистическите данни във връзка с устойчивото развитие и съществуващите национални счетоводни данни. През 2009 г. доклад, озаглавен „Отвъд БВП: Измерване на напредъка в свят на промени“, Комисията сама предложи да бъдат приети редица мерки в краткосрочен и средносрочен план относно определянето на общи показатели за създаване на по-надеждни познания за по-добър обществен дебат и по-подходящи политически действия. По-специално, тя посочи аспекти относно икономическите сметки на Европа за околната среда.

Задълбочена оценка на европейските икономически сметки за околната среда може да бъде направена единствено въз основа на надеждни данни и следователно държавите-членки следва да разполагат с общи методология и стандарти, определения, класификации и правила за отчитане, които следва да бъдат разработени в рамка, която е задължителна за всички държави. Аз гласувам в подкрепа на предложението, тъй като целите, които се преследват, и перспективите по отношение на икономическите сметки за околната среда трябва да се пояснят, за да могат сметките да представляват необходима основа за вземане на решения в областта на икономиката и околната среда.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) За да се гарантират устойчиво развитие и подходящи политики в областта на околната среда на равнище на ЕС, е от съществено значение за политиците да разполагат с надеждни данни за въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Аз подкрепям тази резолюция, тъй като в нея се посочват редица ефективни мерки за събирането на по-всеобхватни данни. Ако ЕС е сериозен относно увеличаването на рециклирането, намаляването на отпадъците и ограничаването на емисиите във въздуха и изменението на климата, трябва да предприеме действия. Най-ефективният начин за постигане на европейските цели за устойчиво развитие и политики за околната среда е посредством пълно сътрудничество между всички държави-членки. Следователно е необходимо задължителното събиране от държавите-членки на данни за въздействието на стопанските дейности. Колкото по-точна и надеждна информация се предоставя, толкова по-добри ще бъдат политиките ни в областта на околната среда.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Ако политиката за устойчиво развитие следва да постигне желаното въздействие, трябва да има достатъчно налична информация за процеса на вземане на решения, която да улесни приемането на разгледаните решения. Следователно държавите-членки трябва да съберат широк набор от показатели, които заедно да предоставят обща картина на ЕС по отношение на околната среда. Това е целта на предложението на Комисията към Парламента и Съвета, което подлежи на оценка от Парламента. Поради тези причини аз гласувах в подкрепа на доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувахме в подкрепа на предложението. То създава икономически сметки за околната среда като сателитни сметки към ESA 95, като се осигуряват методологията, общите стандарти, определенията, класификациите и правилата за отчитане, предназначени за използване при съставянето на икономическите сметки за околната среда. Първоначално сметките за околната среда, които следва да се съставят в пределите на общата рамка, се обединяват в следните модули: модул за сметки за емисии във въздуха; модул за сметки за свързани с околната среда данъци по икономически дейности, модул за сметки за материални потоци във всички отрасли на икономиката. Въз основа на измененията ни, приети в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, договореният със Съвета компромис съдържа освен първоначално предложените сметки изискване към Комисията да изготви доклад до края на 2013 г. и да разгледа разширяването на обхвата на сметките, които обхващат материалните запаси, а не само потоци, както и екосистемните услуги. Споразумение относно изискването към държавите-членки да предоставят данни чрез хармонизирана методология относно икономиката на околната среда е в действителност положителна конкретна стъпка в процеса на „Отвъд БВП“.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Националните сметки обхващат екологичните съображения, които са основани на икономическите резултати и на създаването на просперитет. Съгласно предложението на Комисията те следва да предоставят източник на данни относно емисиите във въздуха и свързаните с околната среда данъци. Сметките за околната среда са предназначени да показват единствено взаимодействията. Устойчивото развитие в ЕС изисква разумно поведение, когато става въпрос за екосистемата и увеличаващия се недостиг на ресурси. Гражданите трябва да бъдат информирани за въздействията на стопанските дейности върху околната среда.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Leinen. Всъщност политиките за околната среда и за устойчивото развитие неотдавна възприеха особено важен елемент, като накараха хората да обръщат по-голямо внимание на интеграцията на икономическите политики и на политиките в областта на околната среда. Изменението на климата, устойчивия транспорт, природата, биологичното разнообразие, използването и експлоатацията на суровини и природни ресурси, както и управлението на отпадъци, увеличават непрекъснато значението им в политиките на държавите-членки. Поради тази причина ние можем единствено да оценим европейските политики за околната среда и свързаните с тях стратегии, приети в рамките на ЕС, по сериозен и строг начин, при условие че са предоставени надеждни данни.

10. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 13,15 ч., се възобновява в 15,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

11. Съобщение на председателството

  Председател. – Госпожи и господа, бих искал да направя следното съобщение. Във връзка с упражнението по евакуация, което се състоя днес по време на гласуването, всички обяснения на позиции, приети по време на гласуването днес, ще бъдат изслушани утре, изслушванията ще се състоят утре заедно с обясненията на вота. Утре ние също така ще приключим с гласуванията, които бяха предвидени за днес, но не се състояха. Това се отнася за вота, който беше в процес на изпълнение, но беше преустановен, и който ние ще продължим от същото място, на което беше преустановен, за да запазим изцяло непрекъснатостта.

12. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

13. Време за въпроси към председателя на Комисията

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси към председателя на Комисията.

  Manfred Weber, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, позволете ми да започна с усмивка, като поздравя всички колеги, че се справихме с противопожарното учение и успяхме отново да заемем местата си в залата невредими.

Като представител на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) искам да задам въпрос на председателя на Комисията, който беше ангажиран с положението, на което сме свидетели през последните седмици в Средиземноморието, където много хора, спасявайки се от положението в Африка, се отправиха към Европа, но имаше и такива, които не успяха да го направят. По новините трябваше да видим кадрите с тези изпаднали в безизходица и мъртви хора.

Всички сме наясно, че сме изправени пред общото европейско предизвикателство да намерим решение на драмата и нещастието на бежанците. От името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) искам да помоля председателя на Комисията да ни представи оценка дали Комисията – и преди всичко Фронтекс – разполага с достатъчно ресурси, дали ние, Европейският съюз, имаме достатъчно възможности да реагираме на място и дали имаме достатъчно законови основания да позволим на Европа да действа обединено в Средиземноморския регион.

Също така съм заинтересован да разбера под каква форма се провеждат обсъжданията с държавите на произход (например Тунис и Египет) и дали ние европейците постигаме напредък в тази област.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н Weber, всички изразяваме съжаление по отношение на неотдавнашните събития, които причиниха смъртта на много хора. Съгласен съм с Вас за необходимостта от предприемане на по-решителни действия в тази област.

Имаше незабавна реакция в помощ на държавите от Северна Африка – над 1 милион евро за хуманитарна помощ – и тази помощ ще продължи. Чрез съвместната операция „Хермес“ агенцията за сътрудничество по външните граници Frontex координира действията в отговор на силния миграционен натиск. Въпреки това е много важно държавите-членки в Средиземноморския регион, заедно с трети държави, да продължат да си сътрудничат и да координират усилията си. Необходимо е да се направи повече.

И така, конкретният ми отговор към Вас е, че наистина се нуждаем от повече ресурси за Фронтекс. Предложенията за подпомагане на Фронтекс трябва да се приемат незабавно. Също така е необходимо държавите-членки да покажат политическа воля и преди всичко солидарност помежду си, като предложат нужните технически и човешки ресурси. Както знаете, самият Европейски съюз не разполага с всички тези ресурси, така че се нуждаем от сътрудничеството на държавите-членки за тяхното осигуряване.

  Manfred Weber, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, благодаря Ви за оценката на положението. Предвид това, че заявявате, че понастоящем се нуждаем от повече ресурси за Фронтекс, ще ми бъде интересно да разбера дали също така не мислите, че досега държавите-членки са проявявали твърде голямо нежелание да предоставят ресурсите за укрепването на Фронтекс. Вече разполагаме с инструментите. Истина ли е, че държавите-членки проявиха твърде слабото желание да предоставят съответната подкрепа на Фронтекс?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Понастоящем се води разискване по въпроса. Всъщност той е една от темите на Европейския съвет този месец, на 23 и 24 юни. Освен че държавите-членки трябва да приемат направеното вече предложение за подпомагане на Фронтекс, е важно да се подобрят и логистичните решения: изключително наложително е да има повече самолети и кораби, а понастоящем не можем да ги осигурим от нашия бюджет на европейско равнище.

Мисля, че има политическа воля да се направи това, но то трябва да стане по координиран начин и Комисията предприе действия именно в това отношение: членът на Комисията Малмстрьом работи по въпроса с държавите-членки и се надявам Европейският съвет да потвърди становището ни по-късно този месец.

Разбира се, същевременно се нуждаем и от сътрудничеството на трети държави. Лично аз бях в Тунис, където разговарях с министър-председателя и ни обещаха сътрудничество. Всъщност те оказват сътрудничество и сега се опитваме да постигнем някаква форма на прагматични логистични споразумения между органите в Тунис и нашите агенции.

  Председател. – Не всички колеги са се върнали в залата след противопожарното учение.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (EN) Да, забелязах, че някои от колегите все още са на противопожарното учение.

Вчера членът на Комисията Оли Рен обяви няколко важни стъпки в Комисията. На първо място, той поиска редица промени в механизма за оздравяване. Той заяви, че механизмът трябва да бъде в състояние да предоставя на държавите-членки гъвкави кредитни линии. Той заяви, че механизмът трябва да бъде в състояние да присъства на вторичния пазар и най-важното, той съобщи, че това може да стане чрез дисконтирани суапи с негови облигации с кредитен рейтинг „AAA“. Това е много важно, тъй като означава, че слаби облигации от държави в затруднено положение могат да се заменят с облигации на механизма за оздравяване с кредитен рейтинг „AAA“.

Второ, той заяви още, че Комисията следва да започне да проучва възможността за еврооблигации – най-накрая, бих казал.

Въпросът ми към Вас, г-н Барозу, е дали можете да потвърдите, че това е позицията и на Комисията? Второ, тъй като времето ни притиска, ще предложите ли тези промени в механизма за оздравяване на следващото заседание на Европейския съвет след две седмици?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Искам да потвърдя, че всички идеи, представени от г-н Рен, имат пълната ми подкрепа и одобрение, така че няма да повтарям това, което е казал той.

По отношение на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), сега сме в процес на неговото създаване. Както знаете, надявам се, че правителствата ще постигнат споразумение по този въпрос много скоро и поради това се надявам, че ще има политическо решение в Европейския съвет, потвърждаващо решенията относно Европейския механизъм за стабилност и, разбира се, вие знаете каква е нашата позиция.

Що се отнася до еврооблигациите, това не е нова идея. От много години Комисията, включително един от моите предшественици, представя идеята за еврооблигации. Истината е, че досега държавите-членки не са приемали идеята; а именно по време на кризата с Гърция Комисията предложи идея за взаимно покриване на дълговете, която беше отхвърлена от повечето държави-членки в еврозоната. Мисля, че сега има известен напредък по отношение на приемането на идеята за обмисляне на няколко варианта и, разбира се, Комисията ще представи няколко варианта. Винаги сме считали, че идеята за еврооблигации е привлекателна, при условие че държавите-членки могат да я подкрепят, но честно казано, все още не сме постигнали това. Все още не сме го постигнали и според мен това, което трябва да направим сега, е да се концентрираме върху ЕМС.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (EN) Не мисля, че кризата с Гърция и еврото е приключила. Тя не е приключила. Ето защо е необходимо да намерим допълнителни инструменти. Един от допълнителните инструменти всъщност е това, което предлага Оли Рен – замяна на слаби облигации от някои държави-членки за по-малък пакет от еврооблигации с кредитен рейтинг „AAA“. Това е бъдещото развитие. Еврооблигациите могат да се издават от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), от ЕМС или от нова европейска агенция в бъдеще. Това не е от значение. Важен е механизмът, важно е това, че, струва ми се за първи път Оли Рен и Комисията признават, че това е бъдещото развитие.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н Verhofstadt, Комисията работи като колективен орган. Струва ми се, че Ви е по-лесно да се съгласите с това, което казва Оли Рен, отколкото с това, което казвам аз, но всъщност ние казваме едно и също нещо.

При проучването на годишния растеж Комисията защитаваше и предлагаше колективно по-голяма намеса от този вид на пазарите; за съжаление, това не беше прието от държавите-членки. Така че това, което мога да потвърдя, е, че работим в тази посока; опитваме се да постигнем по-голяма гъвкавост за намеса на пазарите, но, честно казано, според мен сега трябва да се концентрираме върху ЕМС и да обмислим, разбира се, варианти за бъдещите еврооблигации, ако държавите-членки са готови да предприемат тази допълнителна стъпка.

  Jan Zahradil, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, както знаете, моята група е съставена основно от членове извън еврозоната, но със сигурност не искаме да станем свидетели на провала на еврото, както вече съм заявявал тук няколко пъти. Нашите икономики са твърде взаимосвързани в това отношение и поради това трябва да отбележа, че имаме смесени чувства към това, което се случва.

Получаваме смесени послания по въпроса. Европейският съвет казва едно, Европейската централна банка казва друго, а Международният валутен фонд отново казва също нещо различно. Преди всичко имам чувството, че политическите становища все още имат по-голяма тежест над икономическите, сякаш е възможно пазарите да се залъжат с няколко обещания и да се избегне истинско решение на положението.

Искам да попитам каква е позицията на Европейската комисия по отношение на преструктурирането на държавния дълг. Наистина сякаш все още предпочитате да вливате все повече и повече пари и да предоставяте все повече безкрайни заеми на икономики, които са сериозно затруднени и почти на ръба на срива, или започваме да виждаме здрав разум в това отношение и да обмисляме сериозно възможността за преструктуриране на техните държавни дългове, тъй като според мен не можем да избегнем това в дългосрочен план.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н Zahradil, първо, за съжаление, икономическите проблеми, които имаме в Европа, не са само в еврозоната. Някои държави-членки, които са извън еврозоната, също участват в програмите за подкрепа на платежния баланс чрез Комисията и МВФ.

По отношение на еврозоната, както казвате, се провеждат обсъждания между държавите-членки, Съвета, Комисията и Европейската централна банка за постигане на възможно най-доброто всеобхватно решение. Както знаете, не винаги има експертно съгласие относно на най-добрия начин за постигане на такова решение. Работата все още продължава.

Справедливо е да признаем, че тези въпроси за изключително трудни и сложни. Мащабът на предизвикателството е безпрецедентен и изисква известна работа за сближаване. Поради това Комисията проявява изключителна предпазливост в начина, по който изразява становища по въпроса, тъй като някои от тези въпроси са чувствителни от гледна точка на пазара. Едно нещо е ясно: както казахме, преструктурирането не е алтернатива на мъчителните усилия за фискална консолидация, които всички държави-членки трябва да положат, ако искат да преодолеят дисбалансите си по отношение на дефицита и дълга.

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, вярно е, че не винаги разбираме позицията на Европейския съюз, но Вие току-що отговорихте на това. Искам да отбележа три неща.

Първо, вече не следва да има преструктуриране. Всички знаем, че в даден момент ще има преструктуриране на дълга, например в Гърция, по простата причина, че гръцкото правителство трябва да получи възможност да възстанови доверието в себе си и че гръцкото общество трябва да бъде преструктурирано. При съществуващото положение в Гърция никой не се доверява на никого, най-малкото на правителството. Докато правителството не успее да предложи на народа си друга перспектива за бъдещето, различна от ограничителните мерки, то няма да постигне съживяване на икономиката си.

Ето защо най-важното нещо, което трябва да обсъдят Комисията и заинтересованите страни, следва да бъде необходимостта да се предизвика известно доверие в гръцкия народ, без което не могат да се приемат никакви мерки. Съществуващите ограничителни мерки обаче не предоставят на гръцкото общество време да спре и да помисли. Поради това те ги отхвърлят, което може да бъде изключително рисковано.

Един последен въпрос: избягването на данъчно облагане. Не може ли Европа да предложи подкрепа на Гърция и в това отношение? Гръцките сметки се поддържат в банки в Австрия, Люксембург, Кипър и Швейцария. Защо не се замразят тези сметки или поне да се отмени банковата тайна, за да може гръцкото правителство да установи къде се крие проблемът с избягването на данъчно облагане. Искаме от тях да преустановят избягването на данъчно облагане, но същевременно не им предлагаме никаква помощ. Нашите банки, европейските банки, всъщност са тези, които прикриват избягването на данъчно облагане.,

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-н Cohn-Bendit, прав сте като казвате, че в Гърция има проблем с избягването на данъчно облагане, въпреки че според мен това не беше причината за гръцкия структурен проблем.

Понастоящем разглеждаме въпроса за банковата тайна. Както знаете, от март 2009 г. всички държави-членки, както и Швейцария, приеха да прилагат стандарта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според който една държава не може да отказва да предоставя информация, ако друга държава поиска това, под предлог, че информацията се държи от банка или друга финансова институция. Този принцип беше включен от нас, Комисията, в Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, която влезе в сила на 11 март 2011 г. и която, за съжаление, ще се прилага едва от 1 януари 2013 г.

Следователно въпросът за банковата тайна беше решен на европейско равнище от правна гледна точка и не може да представлява пречка пред пълния обмен на информация при поискване между данъчните органи. Считам, че вече са изпълнени всички критерии, въз основа на административното сътрудничество, за да могат сега държавите-членки и ЕС да предоставят на Гърция информация за всички случаи на измама или избягване на данъчно облагане.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н Барозу, имам само един бърз въпрос. Доволен съм, че на срещата на върха на Г-8 и на предшестващия я форум e-Г-8 беше обсъден интернет. Има също опасения защо големите сили се занимават с интернет. Знаем колко чувствителна е тази област. Има ли още нещо, което можете да ни кажете във връзка с това? Това единствен случай ли е или ще има още обсъждания? Ще включите ли въпроса отново в дневния ред?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Мисля, че идеята на президента Саркози беше отлична, тъй като интернет е световно явление. Всички искаме интернет, който е свободен. Считаме, че той допринася в огромна степен за знанието и свободата. Същевременно интернет често е отворен за злоупотреби: има експлоатация, например на деца, както и престъпления, извършени чрез възползване от свободата, която предлага интернет.

Поради това проведохме много интересно обсъждане с някои от големите имена в създаването на инициативи в интернет, от ръководителя на Google до г-н Цукерберг, ръководителят на Facebook и други. Говорихме за това какво регулиране е целесъобразно за интернет при същевременно запазване на свободата и потенциала за иновации, който интернет предлага. Така че имаше разискване, последвано от потвърждение, че този въпрос, интернет, ще присъства в бъдещ дневен ред на Г-8.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Все още не е задоволено любопитството ми по този въпрос и искам да Ви попитам дали сте подготвен да ни кажете, в общи линии, за бъдещите преговори по отношение на интернет, тъй като това е важна и мащабна мярка за бъдещето.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Всъщност преговори нямаше. Това беше по-скоро общ обмен на становища, един вид брейнсторминг. Преди това имаше конференция със специалното наименование е-Г8, на която присъстваха някои от големите фактори в областта на интернет, както и органите. Това не бяха точно преговори; не ги възприех като такива. Поискахме от ръководителите на големите интернет дружества да ни кажат как виждат бъдещето на тази област и освен това споделихме с различните членове на Г-8 нашите опасения, нашите интереси и това как възприемаме интернет. В действителност обаче нямаше преговори за конкретни резултати.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н Барозу, бяхме свидетели на многократно разиграване на пантомима по отношение на еврото. Всеки път, когато предвиждах, че дадена държава ще се нуждае от спасяване, Вие отвръщахте, че не е така, че всичко е наред. Сега сме изправени пред четвъртото финансиране за спасяване – второто финансиране за спасяване на Гърция – освен ако, разбира се, днес не ни кажете, че и това не е необходимо. Въпросът, който искам да Ви задам днес обаче, е може би много по-сериозен от всичко, което се случи в Гърция, или Ирландия, или Португалия до момента. Става въпрос за действителната криза с държавния дълг, пред която може да се изправим през следващите няколко седмици и която засяга авторитета на самата Европейска централна банка.

В продължение на месеци предупреждавах, че не можете да продължавате да изкупувате огромни количества от собствените си лоши дългове. Г-н Барозу, признавате ли, че финансовите средства на Европейската централна банка и нейната репутация сега са в сериозно и рисковано положение?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Не, не признавам това. Считам, че Европейската централна банка е много надеждна институция, която се управлява с голяма мъдрост и интелигентност. Независимостта на ЕЦБ се зачита от всички държави-членки в еврозоната. Разбира се, знаем, че има известни трудности в еврозоната. Какво вече отбелязах, това са трудности, които, ако трябва да бъдем справедливи, засягат не само еврозоната.

За съжаление, критичността ви към еврозоната винаги е идеологическа. Проблемите с дълга не са запазени само за някои. За да дам пример, средно дългът в еврозоната е по-малък от дълга в Обединеното кралство. Всъщност обаче имаме различни проблеми, тъй като за първи път имаме този вид валутен съюз без някаква по-интегрирана институционална организация. Именно поради това сега полагаме усилия да намерим всеобхватно решение, а ЕЦБ е част от усилията, които полагаме за постигане на финансова стабилност в еврозоната.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) За да подкрепя част от изказването си, точно вчера, уважаваната независима организация „Open Europe“ представи някои данни за това. Тя заяви, че удивителна стойност от 190 милиарда евро от експозицията на ЕЦБ е експозиция към гръцката държава и гръцките банки. В случай че ЕЦБ отбележи намаление на стойността на активите си само с 4,25 %, цялата й капиталова основа ще бъде заличена. Приемате ли констатациите на „Open Europe“ или споделяте становището на г-н Юнкер отпреди няколко седмици, че предвид толкова сериозното положение с еврото всъщност се налага да лъжете публично?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Първо, аз не лъжа, а Комисията винаги е била много последователна в информацията, която предоставя за всички ситуации. Положението е трудно, още в началото заявихме това откровено и не се преструваме, че положението е цветущо.

Въпреки това доверието в Европейската централна банка се основава на абсолютната решителност на правителствата в еврозоната да направят необходимото за гарантиране на финансовата стабилност на еврозоната, така че не се съмнявам в способността на системата, в усилията в еврозоната и в авторитета на Европейската централна банка. Не се съмнявам в способността на Европейската централна банка да защити европейските интереси, нито в ангажираността на държавите-членки от еврозоната да осигурят гаранциите, от които се нуждае Европейската централна банка, за да изпълнява независимата си роля на наша централна банка.

Що се отнася до експозицията на централните банки, има други централни банки във и извън Европа, които са в много по-затруднено и уязвимо положение в сравнение с Европейската централна банка, която е надежден, многоуважаван в международен мащаб орган на Европейския съюз.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Европейският съюз се разширява все повече, а с появата на паневропейските политически партии очевидно нещата се задълбочават още повече, като многократно се доказва неспособността за постигане на единомислие. Противоположната позиция на Германия по отношение на Либия и несъгласието на Италия и Франция за признаването на шенгенските визи доказаха това.

Можете ли да обясните на мен и на моя електорат как е възможно да се постигне обща политика във важни области, като например международните отношения и сигурността, без единомислие, освен ако не изоставим демократичните права на държавите-членки да отразяват стремежите си едностранно?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Откровено казано, не разбирам опасенията във Вашия въпрос. Всъщност ние сме съюз от 27 демократични държави и сме приели, че решенията във връзка с общите политики за външните работи и сигурността следва да се вземат единодушно. Ако нямаме единодушното съгласие на държавите-членки, не е възможно да наложим решение на тези държави-членки и така зачитаме изцяло демократичния характер на само на нашия Съюз, но също и на нашите държави-членки.

Считам, че е в наш интерес като европейци, европейски граждани, държавите-членки да действат заедно по външните въпроси. Очевидно е, че днес в Европа дори най-големите държави-членки нямат необходимото влияние или тежест да разговарят равностойно със Съединените американски щати или с Китай и други сили, но заедно Европейският съюз може да промени положението. Поради това се надявам, че процесът ще доведе до по-голямо сближаване на нашите държави-членки и по отношение на въпросите на външната политика.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Първото, което споменах, бяха общоевропейските партии. Можете ли да ми обясните защо данъкоплатците следва да финансират политически партии на каквото и да е равнище? Сигурно можете да ми обясните колко полезни са те за целите на ЕС.

Другият ми въпрос е свързан с Кати Аштън. Забелязвам, че присъствието й на заседанията на Комисията е много слабо. Обединеното кралство представено ли е подходящо в Комисията?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Въпросите са два. Първо, европейските партии, както знаете, са признати като важни образувания от Договора, ратифициран единодушно от държавите-членки. Следователно има основание да се подпомагат европейските партии, тъй като те всъщност са европейски образувания, признати като такива от Договора.

Второ, по отношение на Кати Аштън, тя не е само заместник-председател на Комисията, но също и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Тя има много предизвикателна задача, с която трябва да представлява Европейския съюз, поради което, разбира се, има повече ангажименти с пътуване в сравнение с повечето членове на Комисията. Тя полага огромни лични усилия да присъства на почти всички заседания на Комисията. Тя не може да присъства на всички.

Искам обаче да отбележа, че членовете на Комисията не са в нея, за да представляват държавите. Те са номинирани от държавите, но са там, за да представляват Европейския съюз. Всички полагаме клетва, когато поемаме задълженията си, като казваме, че не сме там, за да представляваме държавите и всъщност надеждността на институцията произтича именно от този факт – че се опитваме да бъдем независими и да служим на общия европейски интерес. Мога да ви кажа, че държавите-членки, включително Обединеното кралство, са много добре представени в Европейския съвет от техните министър-председатели и в Съвета от различните министри.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, извинете ме за късното ми пристигане. Поради това чаках до края.

Г-н Барозу, моят въпрос към Вас е свързан с тежкото положение, в което се намираме ние в Европейския съюз. 2008 г. беше годината на дълбока криза в банковия сектор. През 2009 г. кризата в банковия сектор доведе до дълбока икономическа криза в реалната икономика. Покриването на разходите за банковите дефицити чрез държавни средства в крайна сметка доведе през 2010 г. до дълбока криза с националните бюджети. Дълбоката криза с националните бюджети е съпътствана от огромни ограничения, което води до критични положения в няколко държави-членки на Европейския съюз, отчасти в резултат на мерките, изискани от Европейския съюз. Съществува риск, че след кризата в банковия сектор, икономическата криза и кризата с националните бюджети 2011 г. и 2012 г. ще бъдат години на социална криза в Европа.

Поради това ще Ви попитам, г-н Барозу, Комисията подготвена ли е да обсъди с нас как можем да подобрим недостатъчното финансиране на мрежата за социално благоденствие – системите за социална сигурност – в държавите-членки на Европейския съюз, по-специално в държавите-членки, които са засегнати най-тежко от бюджетната криза?

Освен това готови ли сте окончателно да обсъдите с нас еврооблигациите, за да се осигурят ресурсите, от които се нуждаем, за да можем да инвестираме в икономиката за стимулиране на растежа и заетостта в най-засегнатите държави-членки?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-н Schulz, точно днес Комисията прие конкретни препоръки за всяка една от 27-те държави, заедно с уводна бележка, в която изразяваме съвсем ясно безпокойството, споделено току-що от Вас, което е много важно за нас. Напълно разбираме, че ограничителните мерки, които са нужни понастоящем поради необходимостта от намаляване на дефицитите и дълга, са наистина много трудни.

Същевременно считаме, че всяко евро, което се изразходва сега за лихви по дългове, означава едно евро по-малко за болници, услуги за обществено здравеопазване, държавно образование и социална сигурност. Това следователно са истински ограничителни мерки. Ето защо трябва да предприемем сериозни консултации по отношение на бюджета с цел да се възстанови доверието и същевременно да осъществим структурните реформи, необходими за осигуряване на конкурентоспособност, като същевременно бъдат защитени най-уязвимите.

Мисля, че ще харесате документа, който приехме днес. В него се разглеждат всички въпроси, засягащи пазара на труда: как да привлечем повече хора на пазара на труда, как да включим това социално измерение във всички наши политики?

Сега трябва да видим колко възможности за действие има всяка държава, за да се постигнат тези цели. Мисля обаче, че имаме съгласие по отношение на целите.

  Marco Scurria (PPE). – (IT) Г-н председател, честно казано, не исках да участвам в обсъждането относно Г-8, а да задам въпрос на председателя Барозу във връзка с културата.

В Европейския съюз има много програми за насърчаване на младежите – и на други лица – да се срещат, за да може така да се постигне истински Съюз. За много младежи и професионалисти програми като „Комениус“, „Учене през целия живот“, „Младежта в действие“ и т.н. представляват истинското обединение на Европейския съюз, като вдъхновят истински европейски настроения.

(Председателят прекъсва оратора, за да обясни, че разискването е по друга тема, но след това го приканва да продължи...)

Поради това искам да знам какво ще стане с тези програми, поне доколкото може да каже Комисията, след като е наясно, че сроковете на тяхното действие изтичат и вече би следвало да сме разгледали въпроса в комисията по култура и образование. Как Комисията възнамерява да разработи следващата програма, от 2014 г. нататък. Считам, че този въпрос е от особен интерес за много хора, занимаващи се с въпросите на Европейския съюз, и за много от младежите в нашите държави.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Комисията е изключително заинтересована от всичко, свързано с насърчаването на културното измерение в Европа и от всякакви видове обмен. Аз лично съм силно ангажиран с него и вече се срещнах с някои от основните страни, участващи в тази област.

В края на този месец ще представим предложения за бъдещото финансиране на всички сектори, включително културата. Разбира се, ще направим важни предложения в тази област. Имаме предвид рационализирането на инструментите, като същевременно се запазват целите на програмите, например тези, които споменахте. Това са водещи програми и те са изключително важни за Европа на гражданите и за Европа, която признава културата като ценност.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Ще се придържам към темата. Вчера Комисията прие силен пакет от доклади и мерки за борба с корупцията, чиято стойност се равнява на 120 милиарда евро на година – приблизително равностойна на общия бюджет на ЕС – но осем държави-членки имат резултат, по-нисък от пет от десетте точки по индекса „Прозрачност без граници“. Комисията посочва, че прилагането на антикорупционните инструменти е незадоволително.

Тогава не би ли било добра идея въпросът за корупцията да бъде повдигнат на срещата на Г-8? Единствената препратка, която мога да намеря, като тя беше непряка, беше свързана с развиващите се държави. Изобщо не се спомена как богатите държави трябва да покажат политическа воля за справяне с проблема при самите нас и да покажат лидерство в това отношение. Не беше ли това пропусната възможност да се разговаря за корупция и подкупи на срещата на Г-8, особено когато единият от членовете, Русия, е на 154-то място от 178 и много от нашите държави-членки имат лоши резултати според индекса „Прозрачност без граници“?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Въпросът с корупцията беше разгледан, когато проведохме амбициозна среща с африканските лидери, но мога да ви кажа, че антикорупционните въпроси ще заемат важно място в дневния ред на срещата на Г-20 през ноември. Все пак мисля, че обсъждането беше полезно, тъй като, когато има корупция, някой е корумпиран, но също има и някой, който извършва подкупването, така че в известен смисъл членовете на Г-8 също бяха подложени на проверка, когато обсъждахме въпроса за Африка.

Между другото, съобщих им много добра новина, тъй като обявих, че Комисията ще представи инициативи, свързани с прозрачността по отношение на суровините – добра или лоша новина в зависимост от гледната точка: по-слабата прозрачност улеснява някои режими да използват приходи от своите национални ресурси и суровини по непрозрачен начин, често със съучастието, трябва да признаем, на така наречения развит свят. От тази гледна точна беше разгледан въпросът на последната среща на Г-8.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н Барозу, току-що говорихте за Европейската централна банка (ЕЦБ), която описахте като независима. Въпросът е, че ЕЦБ не е независима по отношение на гръцката криза; тя показа пристрастие. ЕЦБ, като търговска банка, изкупи слаби облигации за десетки милиарди, а сега задържа необходимото преструктуриране на гръцкия дълг.

Въпросът ми е конкретен и той е следният: какво правите, за да попречите на ЕЦБ, с ръководещите я две организации, да възпрепятства трудните, но необходими стъпки за преструктуриране на гръцката икономика?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Европейската централна банка (ЕЦБ) определено е независима, като нейната независимост не само че се признава с Договора – следователно това е законна и основаваща се на Договора независимост – но мога да ви кажа също, че имам около седемгодишен опит на тази длъжност, като съм имал редовни отношения с ЕЦБ и съм бил свидетел на много случаи, в които ЕЦБ е доказвала, че не се нуждае от нашата подкрепа, за да потвърди своята независимост. Искам да ви уверя в това.

Относно въпроса за преструктурирането, както знаете, в процес на анализ са различни варианти. Разглеждаме всички становища, но позицията на Комисията вече е изразена ясно: считаме, че преструктурирането не е алтернатива на усилията, които държавите-членки трябва да положат по отношение на фискалната консолидация и структурната реформа. Това е нашата трайна позиция и ние ще я поддържаме.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, г-н Барозу, също по въпроса за срещата на Г-8, искам да зная дали цялата тема за регулирането на финансовите пазари е отложена отново, по-специално по отношение на данъчното облагане на движението на капитал, капиталовите печалби, премахването на зоните на данъчен рай, краят на деривативите и закриването на агенциите за кредитен рейтинг предвид настоящата пълна липса на доверие в тях и абсолютната липса на прозрачност. На последно място, искам да Ви попитам за въпрос, свързан с това, което се случва тук в ЕС, с Гърция, Португалия и Ирландия, при което се налага процес, чиято главна цел е работниците и държавите да бъдат принудени да прилагат инструменти и процеси, задълбочаващи експлоатацията и икономическия спад, което в краткосрочен или средносрочен план ще доведе до по-голяма бедност, безработица и неравенство.

Не мислите ли, че това противоречи на всички принципи, които са изразени, включително в самия Договор?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (PT) На първо място, г-жо Figueiredo, по отношение на въпроса за световното финансово регулиране, както знаете, след като Г-20 беше създадена като основен икономически форум за световно управление на финансовите въпроси, именно на Г-20 е предоставено предимство по отношение на тези въпроси.

Някои от тези теми са засягани в известна степен. Лично аз... мога да ви кажа... аз поставих началото на разискването относно данъка върху финансовите трансакции на срещата на Г-8, когато обсъждахме и проблема за помощта за развитие, като моята позиция е категорично в подкрепа на този данък. Работим по въпроса в Комисията и съвсем скоро ще представя някои идеи.

Що се отнася до общия въпрос, който повдигнахте, положението в еврозоната също беше обсъдено. В това отношение, може да имаме напълно различни становища. Ние считаме, че без бюджетна консолидация и структурни реформи няма да има възможност за насърчаване на нашата цел: социална пазарна икономика.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). – (EN) Г-н Барозу, на срещата на Г-8 участниците обсъдиха финансовите си ангажименти си към политиката за съседство в Средиземноморския регион. Вие самият, от името на Европейския съюз, се ангажирахте със сума от 1,24 милиарда евро, като заявихте, че те са предназначени за съседните държави, от което би могло да се приеме, че са само за южните държави.

Знаем от междинните варианти на документа на Комисията, че в първоначалната фаза, в рамките на сумата от 1,24 милиарда евро 150 милиона евро са били за източните държави, а цялата останала сума за южните държави. Това противоречи на принципа за симетричност и обръщане на еднакво внимание на двата съседни района. Как ще обясните това? Каква сума бяхте определили в действителност за политиката за съседство за Южното Средиземноморие в контекста на единствената сума, която беше спомената от Вас?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н Saryusz-Wolski, приятелю, нека Ви кажа съвсем откровено, че разбирам опасенията, които имате във връзка с източните съседни държави, но според мен най-важният въпрос е да не поставяме в конкуренция изтока и запада: необходими са ни и двата района. Важното сега е да помогнем на тези, които искат нашата помощ, и да направим това по ефективен начин.

Всъщност подходът, който представихме в преразглеждането на политиката за съседство, е ясен. Не разпределяме ресурсите чрез деление на изток и запад, а въз основа на изпълненията на определени условия според напредъка на всеки от партньорите към реформи или, ако предпочитате, повече усилия за повече подпомагане. Тези, които постигат повече, тези, които показват, че заслужават повече, ще получат повече. Така че нямаме предварително подготвен плик – това е за държавата А или за държавата Б – държавата трябва да докаже, че заслужава да бъде подпомогната.

Мисля, че това е правилният подход и в този случай, разбира се, ние ще изпълним нашите ангажименти както към Източното европейско партньорство – което е много важно – но също и към нашите съседи в Средиземноморието.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-н Барозу, всъщност въпросът ми има връзка с последния въпрос и с отговора Ви на този въпрос.

Току-що говорихте за помощта, с която сте се ангажирали на срещата на Г-8 в Довил, по-специално, към бързо развиващите се арабски икономики: 40 милиарда щатски долара, предимно под формата на заеми от международния валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейката инвестиционна банка (ЕИБ), плюс приблизително 15 милиарда евро от Европейския съюз и държавите-членки.

Посочихте зависимостта от изпълнението на условията, с което в свързан моят въпрос. Помощта наистина зависи от някои критерии, с които сте запознати много добре: редовни, свободни избори, свобода на сдружаването, свобода на печата, свобода на изразяването, борба срещу корупцията, независимост на съдебната система, реформа на армията и реформа на полицията.

Искам да знам кой всъщност ще направи оценка дали тези критерии се изпълняват, особено по отношение на нововъзникващите арабски демокрации. Европейският парламент ще участва ли изцяло в оценката на изпълнението на условията, които са определени, или това ще бъде правомощие на Съвета?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Нашата идея, надявам се ще се съгласите с нея, е, че Комисията следва да координира инициативата. Всъщност много се гордея с факта, че именно Комисията, заедно с върховния представител, представи незабавно плана за нашия отговор: партньорство за демокрация в Северна Африка и в Южното Средиземноморие, както и партньорство за споделен просперитет. Сега Съветът признава, че всъщност ще бъде добре Комисията да координира инициативата, като, разбира се, Комисията трябва да докладва пред Парламента по въпроса. Поради това само мога да приветствам всяка проява на интерес и усилията на Парламента да участва активно.

Събитията, които протичат понастоящем в някои арабски държави, всъщност са от голямо стратегическо значение не само за тези държави, но също и за световната демокрация, за развитието на мюсюлманския свят и за нас тук, в Европа. Поради това всичко, което сме способни да направим, за да мобилизираме не само институциите на ЕС, но също и нашите общества в помощ на прехода на нашите съседи към демокрация, е много важно и мога само да приветствам интереса, показан от страна на Европейския парламент.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, по въпроса за срещата на Г-8, според финансова информация, която четох, през 2009 г. световният БВП е бил 58 трилиона щатски долара, а паричното предлагане в било 615 трилиона щатски долара. Същевременно по въпроса за „паричната политика“, която ви засяга, в нея беше потвърдено, че САЩ емитира нови пари, нови долари, докато Съюзът не емитира нови пари.

Становищата на икономистите се разминават по много въпроси; историята обаче ни е дала два урока: първо, не може да се избегне изпадане в несъстоятелност, като се предложат скъпи заеми, и второ, крайните ограничителни мерки никога не могат да намалят дефицита на макроикономика в рецесия, която е неспособна да обезцени валутата си. Съществува неотложна нужда от еврооблигации, г-н председател. Възприемате ли ги като средство за противодействие на спираловидното увеличаване на емитирането на нови пари от страна на САЩ?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Всъщност този въпрос трябваше да бъде зададен в първата част на разискването, но мога да отговоря на уважаемия колега, като заявя, че през годините позицията на Комисията е била много открита и всъщност подкрепяща идеята за еврооблигациите. Един от моите предшественици беше първият, който представи идеята за еврооблигациите.

Истината е, че не съществува съгласие между държавите-членки. Това, за което се договориха сега държавите-членки, е създаването на Европейски механизъм за стабилност. Когато бъде създаден, той ще стане първостепенна международна финансова институция в света – най-важната в света по отношение на финансова сила. Мисля, че сега следва да концентрираме усилията си именно в това.

Същевременно сме готови да обсъдим с държавите-членки – и, разбира се, с Парламента – няколко варианта по отношение на възможността за еврооблигации, при условие че държавите-членки са склонни да обмислят тази възможност. Това, разбира се, е много важна и решаваща възможност.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Неотдавнашната среща на върха на Г-8 искаше да стане известна с това, че предоставя 40 милиарда щатски долара за Египет и Тунис за отхвърляне на диктатурите и възприемане на демокрацията. Въпреки това в изявлението на Г-8 беше посочено, че групата ще подкрепи държавите в региона, които се развиват не само в посока на демокрацията, но също и на пазарната икономика. Тя желае тези държави да „извлекат ползи от глобализацията“ и да участват в „интеграция чрез инвестиции“, което означава за държавите от Г-8 да стане по-лесно да правят пари в тези държави и след това отново да изнасят парите.

Не съм против това от получателите на помощ да се очаква да прилагат и да поддържат демократични институции и процедури. Това би било съвсем правилно. Не звучи ли обаче заплашително на получателите да се казва кои икономически политики следва да избират и кои да отхвърлят? Със сигурност дарителите нямат право да поучават новите демокрации какви решения по отношение на демокрацията следва да вземат.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Одобрявам перспективата, която беше приета от Г-8. Считам, че е в наш общ интерес да имаме не само отворени общества, но и отворени икономики. Тези държави са наши съседи и мисля, че най-добрият начин да им помогнем е чрез търговия.

Никога няма да можем да предоставим сумите, от които се нуждаят, ако останат затворени. Например в държавите от Магреба – както вероятно знаете – в действителност търговията между самите тях е почти незначителна. Те искат от нас да отворим пазарите си, но те не търгуват помежду си. Мисля, че е важно да заявим: да, готови сме да ви помогнем, но и вие следва да отворите икономиката си и да се интегрирате в световната икономика.

Всъщност разбираме, че напредъкът на една държава е много ясно обвързан с нейната способност да се интегрира в световната икономика. Само погледнете Азия с държавите, които все още не са демократични; поради факта, че успяха да се отворят, те можаха да се включат в световната икономика и да извлекат известни ползи за своите народи.

  Gabriele Albertini (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н Барозу, в окончателната декларация от срещата на върха на Г-8 по отношение на Близкия изток се посочва, че преговорите са единственият начин за намиране на всеобхватно и трайно решение на конфликта. Призовават се Израел и Палестинската автономия да спазват съществуващите споразумения за сътрудничество и да се въздържат от едностранни мерки, които биха могли да възпрепятстват напредъка и бъдещите реформи“.

Европейският съюз – важен участник в Г-8 – подкрепя ли това изявление? Ако е така, съобщихте ли това на палестинската страна, която възнамерява да предприеме едностранни действия по време на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации през септември?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) По отношение на мирния процес в Близкия изток, не помня нито една международна среща през последните 30 години, на която този въпрос не е споменаван. Отново изразихме нашия настойчив призив за възобновяване на мирния процес и призовахме настоятелно и двете страни да се включат отново в сериозни разговори с цел мирният процес в Близкия изток да се доведе до ефективно приключване.

Всички оценихме новата перспектива на САЩ относно постигането на рамково споразумение като новаторска и далновидна. Въпреки това имаше различни реакции по отношение на подробностите на тази нова перспектива. Споделям откровено с вас, че сред партньорите в Г-8 има различни подходи към сътрудничеството между „Хамас“ и Организацията за освобождение на Палестина и по отношение на въпроса за границите от 1967 г.

При разговорите беше изразено и безпокойство от рисковете, които могат да възникнат при потенциален опит от страна на палестинците едностранно да поискат признаване на Генерална асамблея на Организацията на обединените нации. Мога да ви кажа, че ние също обсъждаме това с държавите-членки и че се надявам, че в Европа ще имаме обща позиция по въпроса.

  Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, държавите от Г-8 решиха да предоставят на Тунис и Египет сумата от 40 милиарда евро, както вече беше отбелязано. Европейският съюз обаче трябва да следи за по-голяма прозрачност, видимост и проследяемост; накратко, по-добро управление на тази помощ.

Необходимо е да се концентрираме върху четири основни въпроса: първо, да гарантираме, че при сътрудничеството за развитие се спазват принципите на демокрацията и абсолютната прозрачност; второ, да гарантираме зачитането на правата на човека; да разширим ролята и капацитета на организациите на гражданското общество и да реформираме системата за управление, която се прилага по отношение на помощта, с по-силно участие на Европейския парламент.

Г-н Барозу, ЕС трябва да бъде в състояние да гарантира, че тази помощ ще стигне до хората, за които е предназначена. Какви конкретни мерки планира ЕС в това отношение?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Уважаеми колега, това, което казахте, отразява точно моите мисли. Напълно съм съгласен с Вас. Сега ще направим това с помощта на няколко инструмента, за да можем да следим, че ангажиментите, поети от всички участващи държави, се изпълняват и прилагат решително. Мога да ви кажа, че всички програми ще бъдат проследени не само от службите на Комисията, но също и от върховния представител, който ще назначи специален представител за въпросния регион. Считаме, че именно чрез подобен диалог ще успеем да помогнем на тези държави, особено чрез увеличаване на участието на гражданското общество.

Неотдавна бях в Тунис, където се срещнах не само с правителството и с президента на републиката, но също и с представители на гражданското общество, организации на жените и профсъюзи. Разбрах, че придават изключително значение на нашата ангажираност не само под формата на подкрепа от правителствата, но също и от гражданското общество. Отново, както заявих на г-жа Sarnez, ангажираността на Европейския парламент също ще бъде много важна в това отношение, в контекста на отношенията със създаващите се парламенти и политически партии в тези млади и нови демокрации.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-н председател, на неотдавнашната среща на Г-8 обсъдихте световната икономика и приехте, че усилията следва да бъдат концентрирани върху целите за жизнеспособност на публичните финанси, икономическо възстановяване и действията за справяне с безработицата. Всичко това се прави в полза на обществото и хората.

Въпреки това, ако вземем примера с Гърция, десетки и стотици хиляди граждани излязоха неотдавна на площада и улиците около гръцкия парламент съвсем спонтанно, без да бъдат насочвани да правят това, като призоваха гневно за приемлив стандарт на живот и перспективи. Трябва да се съгласите, г-н председател, че никоя политика не може да бъде ефективна, ако не се подкрепя или, най-малкото, толерира от обществото. Политиката в Гърция на практика е ограничена до дилемата между изтощителни ограничителни мерки или изпадане в несъстоятелност.

Тези социални явления тревожат ли Ви? Те са основен политически проблем. Какви послания можете да изпратите на тези хора, които търсят, по достоен и мирен начин, перспективи и по-добро бъдеще за себе си, за семействата и децата си?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) На първо място, искам да изразя солидарността си с гръцкия народ. Разбирам колко трудни са сегашните времена за Гърция. Но също така считам, че отговорността на политическите лидери на европейско или регионално равнище, независимо дали са в управлението или в опозиция, е да покажат какво трябва да направят държавите. Всъщност без фискална консолидация, без структурни реформи Гърция няма да излезе от кризата.

Истината е, че някои тежки мерки са неизбежни в Гърция и всеки, който твърди обратното, лъже гръцкия народ. Моят призив към гръцките ръководители е да обяснят откровено на населението на Гърция трудните решения, които трябва да вземе държавата. Ние всички ще я подкрепим.

В Европейския съвет аз предложих намаление на лихвените проценти за заеми, предоставени на Гърция. Но нека същевременно бъдем откровени. Гърция сама трябва да положи известни усилия, тъй като една държава не може да съществува вечно с такива високи равнища на дълга.

Това е откровеното послание, което следва да изпратим на правителството и на опозицията в Гърция и което ние в Европа трябва да приемем, ако наистина искаме да помогнем на страната.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-н председател, радвам се, че на срещата на Г-8 засегнахте въпросите, свързани с проблемите на еврозоната. Това е криза и всички ние знаем, че е криза. Както отбеляза предходният оратор, засегнати са много държави-членки. Неотдавна в Мадрид имахме проблеми, при които хората протестираха по улиците. Протести имаше в Лисабон, дори и там, а видяхме какво се случи и в Гърция.

Не е ли време, г-н Барозу, да се изправите – преди малко споменахте за изричане на лъжи – и да кажете истината и че съществува вариант: че на тези държави следва да се позволи да напуснат еврозоната? Това е единственият изход.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Изключително много уважавам всички наши демократични държави, така че не зависи от мен да им кажа какво следва да направят по този въпрос. Но знаем, че Гърция няма намерение да напуска еврозоната. Аз съм в постоянен контакт както с гръцките органи, така и с основната опозиционна партия и зная много добре, че те не искат да напуснат еврозоната.

Вероятно някои от вас, уважаеми колеги, искат държавата да напусне еврозоната или може би вашата държава не е в еврозоната и ние уважаваме това, но Гърция е силно ангажирана с европейския проект. Гърция има затруднения и ние се опитваме да я подкрепим, но, моля, не нападайте еврото по идеологически причини.

В действителност има държави извън еврозоната, които имат най-малкото съпоставими проблеми. Исландия не е член на еврозоната, но Исландия изпадна в несъстоятелност. Нека кажем откровено: Исландия беше една от най-богатите държави в света по доход на глава на населението преди финансовата криза.

В Европейския съюз също имаме държави, които са изправени пред същите затруднения поради много високи равнища на разходите. Така че всъщност еврото не е проблемът; проблемът е много високото равнище на дълга или много високото равнище на дефицитите в икономиките.

  Председател. – Времето за въпроси към председателя на Комисията приключи.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ISABELLE DURANT
Заместник-председател

14. Судан и Южен Судан (разискване)

  Председател. – Следващата точка е декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Судан и Южен Судан (2011/2717 [RSP]).

Мисля, че я замества г-н Пиебалгс. Благодаря Ви, г-н Пиебалгс. Г-н член на Комисията, имате думата от името на върховния представител и Комисията.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията, от името на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-жо председател, шестгодишният преходен период на суданското всестранно мирно споразумение изтича след около един месец. Това е исторически момент за Судан, а и за целия африкански континент. Народът на Южен Судан чака дълго този момент, когато – на 9 юли – ще бъде обявена независимостта на неговата страна. Европейският съюз ще бъде представляван на церемонията за деня на независимостта от върховния представител и заместник-председател на Комисията.

След провеждането на убедителен референдум в началото на тази година ние поздравяваме суданските партии за забележителната работа по организиране на референдума. Приветствахме това, че президентът Башир каза публично, че Северен Судан пръв ще признае независим Южен Судан. Но положителната инерция от периода непосредствено след референдума изчезна. Има тревожни тенденции към нарастващо напрежение и конфликт. Неотдавнашните ожесточени сблъсъци във и около Абией биха могли да доведат до ново военно противопоставяне между Северен и Южен Судан.

Ние обсъждахме Судан в Съвета по външни работи и през януари, и през май, и ще се върнем отново на него на Съвета по външни работи на 20 юни. На Съвета върховният представител възнамерява да представи цялостен стратегически подход на ЕС към Судан, съсредоточен главно върху независим Южен Судан, но също така включващ елементи на конструктивен ангажимент със Северен Судан, включително преходните области, Дарфур и Изтока. Всъщност ще станем свидетели на раждането не на една, а на две нови държави.

Цялостният подход ще бъде документ за политическа стратегия, определящ всички ключови черти на нашата политика спрямо Судан. Главните цели на ЕС са да подкрепи мира между двете държави, както и демократизацията и просперитета и на двете. Искаме да видим две жизнеспособни държави, които съществуват съвместно като добри съседи, споделящи отворена граница, включително трансграничен обмен на хора, стоки, капитали и идеи.

Южен Судан ще се нуждае от цялото ни внимание по отношение на стабилизация, изграждане на държавен и институционален капацитет, и дългосрочно развитие. Наша изключителна грижа ще бъде да избегнем провала на държавата.

Като част от възможна стратегия за отговор ще разглеждаме редица важни елементи: засилване на присъствието на ЕС в Юба чрез установяване на делегация на ЕС; започване на цялостен политически диалог; стабилизиране на Южен Судан и общата граница чрез конкретни мерки и инструменти – включително Общата политика за сигурност и отбрана и Инструмента за стабилност – и увеличаване на помощта за развитие.

Що се отнася до последното, ЕС току-що предостави на разположение на Южен Судан допълнителни средства в размер на 200 милиона евро, с което общият размер на нашата помощ към днешна дата възлиза на приблизително 300 милиона евро. Работим заедно с държавите-членки в общи програми на ЕС за максимално въздействие на място. Същевременно ще продължим хуманитарната помощ и ще работим, за да се гарантира, че търговията е част от цялостния подход.

Северен Судан, от друга страна, ще понесе някои загуби. Необходимо е подкрепим ориентираните към реформи елементи от Севера, да насърчим обхватен политически диалог и да засилим своите усилия за подкрепа на правата на човека. Опитваме се да засилим политическия си диалог с правителството в Хартум. Предназначението на последното ми посещение беше да даде сигнал за подновяването на ангажимента на ЕС след положителната реакция на Хартум по отношение на резултатите от референдума.

Ние обаче сме изключително обезпокоени от неотдавнашното насилие и, както казах, от военната окупация на град Абией, която представлява очевидно нарушение на Всестранното мирно споразумение (ВМС). Призоваваме страните да се въздържат от по-нататъшни провокации и да договорят условия за дългосрочно мирно съвместно съществуване на местните общности, живеещи във и около Абией.

Продължаваме също така да сме загрижени за задържането на защитници на правата на човека, журналисти, политици от опозицията и мирни демонстранти студенти. Един от основните принципи на ВМС беше установяването на демократични правителства на базата на зачитането на многообразието и основните свободи. Искаме да видим спазване на основните свободи и истински приобщаващи демократични правителства и в Северен, и в Южен Судан.

Трябва да спомена и Дарфур. Европейският съюз остава дълбоко загрижен за продължаващото насилие в Дарфур, което води до разселване, и сериозното въздействие, което това има върху хуманитарните операции.

Има положителни новини. Тримата европейски граждани, които бяха държани като заложници в Дарфур в продължение на няколко месеца, са освободени, но същевременно знаем, че положението в Дарфур е както преди. Ще е необходимо да продължим да подкрепяме усилията за постигане на цялостен и справедлив мир в Дарфур, като се опитваме да осигурим положителен резултат от процеса на мирни преговори и да създадем условия, които позволяват на място реализирането на политически процес, базиран в Дарфур. Приветстваме резултатите от последната конференция на всички заинтересовани страни в Доха и се надяваме, че тя ще осигури важно развитие към траен мир в Дарфур.

Накрая, трябва да спомена правосъдието. Не може да бъде постигнат траен мир в Дарфур без правосъдие и помирение. Трябва да се сложи край на безнаказаността. Съветът многократно напомня за задължението на правителството на Судан да сътрудничи изцяло на Международния наказателен съд в съответствие с резолюция 1593 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Народът на Дарфур заслужава да постигне това, за което копнее толкова отдавна – траен мир и справедливост.

  Мария Неделчева, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, това, което най-много ме порази по време на референдума за самоопределение в Южен Судан, беше ентусиазмът и радостта, дори ликуването на жителите му. Хората бяха щастливи, защото поне веднъж думите им бяха чути. Поне веднъж, след повече от 20 години война, те почувстваха, че това, което искат да кажат, ще бъде чуто.

Не бива да разочароваме тези шест милиона души от Южен Судан, но не бива да забравяме и жителите на Северен Судан. Важно е в хода на демократичния импулс, породен от резултатите от референдума, преговорите да бъдат колкото е възможно по-прозрачни, за да осигурят солидна основа за бъдещето развитие на всяка от тези нови държави, както и за бъдещото развитие на взаимоотношенията между тях и с международната общност. Жизнеността и стабилността и на Севера, и на Юга, са от решаващо значение. Жизненоважно е да бъдат намерени най-после решения на проблеми, които досега са оставали нерешени. Говоря за проблемите на гражданството, споделянето на дълга и приходите от нефта, и трудния въпрос за неопределените граници.

Освен това референдуми трябва да се проведат и в областите Абией, Южен Кордофан и Сини Нил, в рамките на Всестранното мирно споразумение. Положението в Абией се влошава с всеки изминал ден. Това е много тревожно. Абией не бива да достига то точка, от която няма връщане, която ще провали повече от шест години преговори. Напрежението, което се превръща в открит конфликт, заплашва да помрачи независимостта на Южен Судан и да хвърли отново региона в хаос.

Положението в Абией обаче не бива да ни кара да забравяме положението в Дарфур. В това отношение трябва да бъдат взети под внимание заключенията на конференцията в Доха, както току-що казахте, г-н член на Комисията, и не бива да изпускаме от погледа си продължаващата необходимост да бъде насочвана хуманитарна помощ и да бъде гарантирана безопасността на хуманитарните работници. Прозрачните преговори са гаранция за две жизнеспособни държави, както и прекратяването на насилието и ефективното сътрудничество между двете държави.

Разбира се, това е рамката, която беше вече очертана по време на процеса на референдума. Важно е това да продължи, за да се гарантира реализирането на практика на политическата воля на двете държави и на международната общност под формата на истински проекти за развитие за гражданите на двете страни. Именно тези граждани и тяхното благополучие следва да бъдат главната цел на демократизацията, политическия плурализъм и спазването на правата на човека за религиозно, културно и етническо многообразие и в Южен, и в Северен Судан.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, на 9 юли Южен Судан ще празнува своята новопризната независимост и достойнство, и суданците наистина говорят с достойнство и вълнение за това събитие.

Г-н Пиебалгс, аз бях подготвила триминутно изказване. Но докато Ви слушах, се чудех дали всъщност ще мога да се изкажа. Трябва да Ви поздравя: считам, че Парламентът има основание да се гордее с действията на целия Европейски съюз и с начина, по който е воден целият този судански въпрос, и аз като суданците стискам палци това да продължи към независимостта и по-нататък.

Вие говорихте по главните въпроси, т.е. въпросът за Абией, който е все още нерешен, политическите решения, които трябваше да бъдат взети относно гражданство, дълг, валута и т.н. Преди всичко Вие споменахте нещата, които се надявате да направите по отношение на развитието, хуманитарната дейност, фактът, че е необходимо правосъдие и че не бива да омаловажаваме Международния наказателен съд. Вие фактически обхванахте всички най-важни точки.

Аз само ще добавя някои неща. Що се отнася до проблема за развитието и хуманитарната дейност, вярно е, че остава да се направи още много в Южен Судан и че трябва да продължим да развиваме Севера, и най-важното, че не бива да го изолираме. Все още има много за вършене, защото страната е живяла само от нефта. Не е развила разнообразна икономика; няма образование; няма пътища, няма болници и т.н. Нуждите и очакванията на хората са огромни и ако не искаме тези хора да бъдат разочаровани от независимостта, то развитието и хуманитарната дейност трябва да продължат още дълго. Определено трябва да помним това.

Що се отнася до въпроса за правата на човека, правата на жените и политическия плурализъм, все още съществува полигамия, дори в Юга. Жените се купуват наред с кравите; 80 % от жените са неграмотни; все още предстои да бъдат въведени права на децата и политически плурализъм не съществува: няма култура на политически плурализъм, както видяхме по време на изборите и референдума. Същевременно това е вълнуващо и чудесно.

Срещнах се с изборните комисии и на Южен Судан, и на Северен Судан, по-специално с тази на Юга. Те искат да създават закони. Те искат добра конституция, искат да изграждат страната си и ни казват: „ще имаме пари, не се безпокойте, но ни помогнете – бъдете там“. Считам, че в това отношение Вие сте изпълнили тяхната молба. Вашето посещение и това на г-жа Георгиева преди, а и вероятното посещение на лейди Аштън за празненствата по случай независимостта са все важни събития.

Вашето желание да представите стратегически план за Южен Судан е нещо, за което призоваваме след всички избори. Не искаме това да бъде неуспешен опит, а да има подходящи последващи действия и бъдеще за страните, които посещаваме. Аз промених изцяло текста на изказването си заради всичко това, г-н Пиебалгс. Бих искала да Ви благодаря, защото, както казах, хубаво е да можем да се гордеем с Европейския съюз, особено в това трудно време.

  Ivo Vajgl, от името на групата ALDE. – (SL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, когато бъде провъзгласена независимостта на още една африканска държава, Южен Судан, на 9 юли, ще бъде затворена още една глава от колониалното наследство на този континент. Искаме да вярваме, че след като бъде взето демократично решение на референдума, Южен Судан ще реши нерешените си въпроси със своя северен съсед с мирни средства, т.е. чрез преговори. Искаме да вярваме, че регионът ще избегне риска от спорове и сблъсъци заради граници, демографски и миграционни модели, които се дължат на нефт и други национални ресурси, които са в изобилие и в двете страни, колкото и да са бедни от статистическа гледна точка.

Обръщам вниманието ви към необходимостта от продължително сътрудничество от страна на международната общност, ООН, Африканския съюз и Европейския съюз за консолидиране и на двете държави, за обезпечаване на мира и изграждане на институции за демократичен и плуралистичен Южен Судан. Госпожи и господа, това е предизвикателство, пред което сме изправени сега, по време, когато целият голям регион преживява възраждане и се открива за изискванията и стандартите на съвремието.

Судан отново е изправен пред важен исторически поврат. Всички споразумения, постигнати в края на кървавата гражданска война, все още не са станали реалност. Положението в провинция Абией е по-близо до криза, отколкото до мир, в Дарфур има насилие и Судан се нуждае от нашето внимание и щедра помощ.

Друг важен факт е, че Съветът за сигурност на ООН поднови мандата на мисията на ООН в Судан (МОНС) и ще разположи допълнителни мироопазващи сили в Судан. Нашето послание до правителствата в Хартум и Юба е, че те трябва да приветстват мироопазващите сили на ООН като приятели и да гарантират тяхната сигурност.

  Nirj Deva, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, членът на Комисията Пиебалгс е прав. Пред нас е и едно от най-големите предизвикателства за Европейския съюз. Като докладчик за доклада на Европейския парламент относно изграждането на нации трябва да кажа, че това е изключителна възможност за нас да партнираме на Южен Судан, една от най-бедните и най-новите „бъдещи държави“, на 9 юли и да направим изграждането на нация – за което постоянно говорим в Парламента – реалност на място.

Това е страна, богата на природни ресурси, но също така и страна с най-ужасните социални показатели. Едно дете, родено днес в Южен Судан, има по-голям шанс да умре в най-ранно детство, отколкото да ходи на начално училище. Каква статистика само. Хранителните продукти, осигурявани от агенциите за помощ и предназначени за разпределение сред бедните, сега се продават на пазара. Необходимо е да изградим капацитет отдолу догоре. Те нямат държавни служители. Нямат обучени администратори. Нямат инфраструктурата, необходима за една съвременна „бъдеща държава“. Необходими са им правова държава, добро управление, прозрачност, необходим им е нашият опит като партньори. Те трябва да ни поканят, а ние трябва да им окажем съдействие с ноу-хау.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, бихте искали да вдигнете флага и чаша шампанско, защото, когато един народ е способен да прогласява собствената си независимост, това е единственото правилно и уместно нещо. Неприятното тук е, че Южен Судан всъщност наследява едно минало и че флагът и шампанското вероятно са неуместни предвид положението, в което се оказват гражданите на Южен Судан. Сега, когато Абией е включена в Севера, гражданите на Южен Судан следва да бъдат похвалени за позицията, която заеха, отказвайки да бъдат провокирани. Въпросът обаче е колко дълго ще продължи това.

Това, че ние, международната общност, наблюдавахме, докато въпросът за Абией остана нерешен в референдума, е всъщност много безотговорно и е начин да се стигне до война, която да започне отново в бъдеще. Фактът, че отново ще трябва да бъдат изпратени войски на ООН да възстановяват мира, също е нещо, което можем да приемем със сигурност. Това, което за мен е особено трудно, е въпросът за какво говорим и за какво не говорим? Нека разгледаме факта, че Судан се опитва да повлияе на предстоящия референдум в Абией, като настоява онези пастири, които прекарват част от времето си там, а част от времето – не, да бъдат включени в преброяването. Основателно ли е Южен Судан да оспорва, че не, те не бива да се броят, тъй като не са постоянни жители? Ако това е гледището, което възприемате, тогава не отричате ли правото на съществуване на пастирите? Това е положение от типа „параграф 22“, за което не може да се намери отговор от нищото.

Има още два фактора, които трябва да бъдат споменати. Ще се даде ли справедлив старт на Южен Судан? Ако е така, тогава със сигурност гражданите на Южен Судан имат правото да им бъдат опростени дълговете. Въпросните дългове бяха натрупани от режима в Хартум и никой не може да каже, че тези дългове са били от полза за народа на Юга.

Другият фактор е как ще подходим по отношение на богатствата под земята на Южен Судан? Докато сме на въпроса, всъщност включен ли е Южен Судан в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI), която проверява за липса на корупция и проучва кои нефтени активи се използват в полза на народа? Ако не, как можем да помогнем ние, в Европа? Единственото нещо в края на краищата, което наистина е от полза, когато става въпрос за европейска помощ за Южен Судан – а фактически и за Северен – е всъщност търговията и стартирането на справедливи инвестиции. Всички следим с тревога събитията и се надявам, че отново ще можем да поздравим свободата на Южен Судан с флага и чаша шампанско.

  Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, всички гледаме към този регион на света с голяма загриженост и всички осъзнаваме много добре, че рискът от гражданска война съвсем не е премахнат. Изключителната крехкост на мирния процес, който беше задействан, се демонстрира от настоящите събития в Абией.

Избухналият конфликт е драматичен. Армията на Севера окупира Абией и 15 000 души избягаха. Считам, че ние, Европейският съюз, трябва да помогнем по съвсем осезаем начин, както направихме преди, и че това трябва да стане под формата на доставяне на храни и хуманитарна помощ колкото е възможно по-скоро, и подготвяне на неотложна хуманитарна помощ за бежанците.

Дори без тази ескалация на конфликта в Южен Судан повече от 40 % от населението вече зависят от продоволствена помощ. Южен Судан ще бъде една от най-бедните страни на земята и ако искаме Целите на хилядолетието за развитие да бъдат реализирани и там, спешно е необходимо финансирането, предоставено от Съвета – 200 милиона евро – всъщност да бъде изразходвано за продоволствена сигурност, образование и здравеопазване в тази част на света.

Моята група подкрепя незабавното оттегляне на въоръжените части на Севера и Юга от Абией, придържане към всестранното мирно споразумение и признаване на демилитаризираната зона. С оглед продължаването на мандата на ООН, което беше разисквано, ние призоваваме рисковете и проблемите, като тези, които излязоха наяве във връзка с Мисията на Организацията на Обединените нации в Демократична република Конго (MONUC), да бъдат взети предвид и оценени.

Разочаровани сме, че в тази резолюция няма истински силен призив за анулиране на дълга и за разглеждане на чуждестранните дългове. Считам, че за това трябва да се съжалява.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-жо председател, има два въпроса, които бих искал да повдигна пред върховния представител или нейния заместник във връзка с настоящото положение в Судан. Най-напред, призовавам върховния представител спешно да окаже натиск върху суданските органи за освобождаването на християнина Hawa Abdalla Muhammad Saleh, който беше задържан от службата за сигурност в бежански лагер в Дарфур на религиозни основания на 25 май. Според съобщенията Saleh е бил изтезаван след задържането и след това е отведен на неизвестно място в Хартум – една лична трагедия, която изисква Европа да се намеси.

Вторият ми въпрос е, че като член на Европейския парламент бях силно засегнат, когато прочетох острото порицание от един орган по отношение на положението в Судан, който е международен наблюдател в многократно засегнатия от вълнения конфликтен регион на Абией, че дипломатическият натиск на Европа върху убийствения и войнолюбив режим на президента Ал-Башир е бил „нулев и зле координиран“. Това всъщност е съкрушително порицание.

Дали международната общност, включително Европа, не дава отново на президента Ал-Башир, след като окупира Абией, усещане за неуязвимост? Точно в този момент си струва да изтъкнем в колко слаба позиция е Ал-Башир във вътрешно отношение и че това е един повече от благоприятен момент да се окаже международен натиск върху режима.? Затова се надявам на европейски натиск върху Ал-Башир.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, с цялото ми уважение към прагматичния подход, който възприехте във Вашето изказване, искам да направя две препоръки, при което искам да подчертая работата по наблюдаването на референдума, извършена неотдавна от г-жа De Keyser така задълбочено, която според мен беше безценна за нашите институции.

Имам предвид нещо съвсем конкретно: лично аз не бях изненадан изобщо, че референдумът и резултатът от него бяха последвани от нарастване на враждебните действия, причинено – почти – от суданските институции и органи, особено в региона на Абией. Типично е за постоянната политика на промяна на подхода на Хартум да се намекне за решение и след това да се оттегли, без никакво предупреждение. Това породи бедствието, в което се е превърнал Судан.

Позволете ми да направя едно предложение: в рамките на Европейската служба за външна дейност ние създадохме отдел, който се занимава конкретно с хуманитарните кризи. Този отдел трябва да бъде предупреден за Абией сега, а не когато се изправим пред огромно бедствие. Той трябва да бъде мобилизиран, защото е надежден отдел, който е доказал колко струва, например по време на либийската криза. Считам, че този отдел трябва да бъде насърчен днес да изготви план и да го представи на комисията по външни работи, като обясни как възнамерява да действа, за да можем да разберем колко ценна е външната политика на Европейския съюз, когато всички работим заедно за постигане на най-добър резултат.

Последната ми препоръка се отнася до отношенията ни с Китай; чуваме отвсякъде, че Китай играе важна роля в Судан, което звучи като някакво призрачно присъствие, от което трябва да се боим. Лично аз в този конкретен момент подкрепям необходимостта от много предпазливи, и при все това благоприятни отношения с Китай, чрез които можем да преценим дали, освен икономическите му интереси, е заинтересован от това да стигне до сърцевината на въпросите за правата на човека.

  Ana Gomes (S&D). – (EN) Г-жо председател, ЕС трябва да продължи натиска върху правителството на Судан да оттегли войските от граничния град Абией. Необходимо е спешно решение на проблема Абией, за да бъде предотвратена ескалацията на въоръжения конфликт между Судан и Южен Судан. Този конфликт застрашава мирния процес, който трябваше да последва референдума от януари 2011 г.

Стрелбата от членове на милициите срещу хеликоптер на ООН в края на май беше възмутителен и малодушен акт; възмутителен като призива на правителството в Хартум мироопазващите сили на ООН да се оттеглят след 9 юли. Присъствието на ООН е по-необходимо от всякога, за да помогне да бъдат наблюдавани страните и да бъде стабилизиран регионът, с което да се попречи на разширяването на конфликта.

Осигуряването на мирен преход към независимост в Южен Судан изисква борбата срещу безнаказаността да остане на първо място в дневния ред на ЕС по отношение и на двете страни и за безполезно намесващите се техни съседи. ЕС не бива да бъде изкушаван да сключва евентуални „удобни сделки“ с президента Ал-Башир в замяна на това да забрави, че той и неговите сподвижници трябва да бъдат изправени пред Международния наказателен съд, за да отговарят за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени срещу суданския народ в Дарфур.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-жо председател, неотдавнашният референдум за независимост в Южен Судан възвести нова ера в политическите отношения с тази нова държава. Със създаването на тази млада държава онова, което преди се считаше за вътрешен въпрос на Судан, стана международен въпрос. Всички отношения с Хартум, особено по отношение на въпросите на сигурността, сега ще бъдат международни въпроси, от което следва, че те ще са предмет на международното право.

Затова ние аплодираме начина, по който различните страни изпълняват задачите си, и в това отношение си струва да се споменат някои от най-големите непосредствени предизвикателства, които ще срещне новосъздадената държава. Първо, сред тези страни трябва да спомена бившия президент на Южна Африка и председател на Африканския съюз, Табо Мбеки, и неговото посредничество, и считам, че трябва да подчертаем също посредническата роля на нашия специален представител за Судан, Розалинд Марсдън.

Второ, присъединяването на новата държава към Споразумението от Котону открива нови перспективи за сътрудничество за развитие и отношения с Европейския съюз. Считам, че това е наложително и ние трябва да направим всичко по силите си, за да подкрепим бързото ратифициране.

Трето, съществува необходимост да бъде развит капацитет за справяне с огромните проблеми, пред които е изправена новата, все още много крехка държава. Това също изисква вниманието на международната общност.

Четвърто, съществува необходимост също така от принос за развитието на Северен Судан, който не бива да забравяме и който се подготвя за изготвяне на нова конституция.

Накрая, съществува ужасното положение по отношение на сигурността в региона на Дарфур и едностранното желание на правителството да организира референдум за статута му на 1 юли 2011 г.

Естествено, аз приветствам личното участие на нашия член на Комисията, отговарящ за развитието, и неговия персонал на този решаващ етап. Той е разбрал, че този решаващ период за бъдещето на Южен Судан представлява изпитание за силата на Европейския съюз и на другите.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-жо председател, славната дата 9 юли наближава. Южен Судан официално ще стане независим – една нация, която открито застава в подкрепа на ключовите ценности на християнската вяра, но също така нация, която ще бъде подложена на много изпитания, тъй като хитрата стара лисица Омар Ал-Башир може почти да е загубил косата си, но определено крие в ръкава си още фокуси. В региона на Абией той започна да избива гражданите. Етническото прочистване на южното племе нгок-динка изглежда започна. Животът на служителите от Организацията на обединените нации там е в опасност.

Баронеса Аштън знае, че има подкрепата ни за нейната политика по правата на човека, като по отношение на бунтовниците в Бенгази тя взе ясни решения, и то правилни. Направете същото сега във връзка с Омар Ал-Башир, тъй като хората в Южен Судан заслужават нашата силна подкрепа.

  Sabine Lösing (GUE/NGL). – (DE) Г-жо председател, през февруари много хора, включително в Парламента, бяха изпълнени с надежда и загриженост за бъдещето на Судан. Имаше различни гледища относно продължаващия риск от яростни сблъсъци. Беше ясно, че народът на Судан е изправен пред сериозни проблеми и се нуждае от подкрепа. Сега положението в Судан отново е на първите страници в печата. Причината за последните събития са нерешените въпроси, свързани с предстоящата независимост на Юга, и тези проблеми не могат да бъдат решени с оръжие. Затова приветствам неотдавнашното споразумение между Северен и Южен Судан, постигнато с посредничеството на Африканския съюз, за демилитаризирана зона по протежение на бъдещата граница между двете държави. Значителни въоръжени сили на ООН – 7 000 души по модела на Мисията на Организацията на Обединените нации в Демократична република Конго (MONUC), биха могли да причинят обаче повече вреда, отколкото полза. Достатъчно е да погледнем Конго, за да видим до какво могат да доведат войските на MONUC.

Помощта за Судан трябва да бъде безпристрастна и необвързана с която и да е заинтересована група. Тя трябва да вземе присърце интересите на хората от Юга и Севера, и това важи и за материалната, и за дипломатическата помощ. За да се избегне по-нататъшно подхранване на конфликта, всякакви доставки на оръжие трябва да бъдат спрени. Призоваваме за край на всякакво гражданско/военно сътрудничество и на мисията за обучение на военни.

  Michèle Striffler (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ние определено приветстваме мирния и заслужаващ доверие начин, по който беше проведен референдумът за самоопределение в Южен Судан през януари. Както беше вече казано, Южен Судан ще обяви независимостта си на 9 юли 2011 г. Предизвикателствата са огромни и по отношение на вътрешната организация на новата държава, и по отношение на взаимоотношенията й със Судан по общите им граници в богатия на нефт регион Абией.

И Судан, и Южен Судан имат огромни хуманитарни потребности. Основните предизвикателства са сигурността, достигането до бедстващите хора и зачитането на хуманитарните принципи. Кризата далеч не е свършила. Жизненоважно е международната общност да запази присъствието си и много високо равнище на хуманитарен ангажимент. Трябва да внимаваме много как ще се развие положението, тъй като вече е ужасно, но би могло да се влоши и да застраши стабилността в региона.

Също така жизненоважно е помощта за развитие, организирана за Южен Судан, да бъде съгласувана и да допълва хуманитарната помощ. Реалното значение на връзката между неотложността и развитието се подчертава в този контекст, където държавните инфраструктури са много слаби и хуманитарната криза определено ще продължи. Затова помощта за развитие трябва да окаже подкрепа за държавните инфраструктури и да повиши достъпа на населението до основни услуги, които са организирани в момента от неправителствени организации (НПО) и международни организации.

Последно, събитията в Южен Судан и региона Абией не бива да ни карат да пренебрегваме положението в Дарфур, което се счита за най-тежката хуманитарна криза в света. Животът на милиони хора зависи от външна помощ.

Накрая, тъй като ми останаха няколко секунди, бих искала да аплодирам работата на г-н Пиебалгс, която според мен беше изключителна.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-жо председател, искам на днешното ни заседание да подчертая силно необходимостта ЕС да работи с Южен Судан за демократизация и изграждане на институции. Да, това ще бъде страна с един от най-високите проценти на детска смъртност и едни от най-ниските показатели в областта на образованието в света, което поражда необходимост от ускорено присъединяване към Споразумението от Котону, с достъп до Европейския фонд за развитие и справедливо облекчаване на дълга. Но, също както ЕС следва да се гордее, че сме допринесли за до голяма степен мирен и достоверен процес на провеждане на референдум – и изказвам възхищението си от колегата Veronique De Keyser за нейното лично лидерство – ЕС трябва да даде приоритет на оказване на помощ за Южен Судан в процеса на преразглеждане на конституцията, укрепване на многопартийна система и предотвратяване на наченките на корупция от самото начало.

Г-жо председател, за Южен Судан датата 9 юли стои преди всичко; за Северен Судан, макар че всестранното мирно споразумение наближава края на срока си, неговите задължения не се изчерпват. Заплахата от насилие остава не само в самия Южен Судан, но и в съседните провинции, Сини Нил и Южен Кордофан в Северен Судан, а все още и в Дарфур. Всъщност исках да помоля г-н Пиебалгс в своя отговор да обясни какво прави ЕС за борба срещу продължаващите и влошаващите се нарушения на правата на човека, по-специално по отношение на защитниците на правата на човека като Hawa Abdulla от мироопазващата мисия на АС-ООН, който беше подложен на произволно задържане и побой.

Имах привилегията да присъствам в Източен Тимор на раждането на първата нова държава в света за това хилядолетие. Надявам се, че Южен Судан може да постигне своята независимост, като същевременно избегне трагичния преход, преживян от народа на Източен Тимор, и да осигури мир и благоденствие за суданския народ, който страда толкова много по време на най-продължителната гражданска война в Африка.

  Niccolò Rinaldi (ALDE). – (IT) Г-жо председател, трудно е да се наблюдават последните стъпки от формирането на една нова страна по мирен път. Крайната цел – мирът – трябва да бъде защитена, но без да бъдат загубени важни елементи от глобалното споразумение.

Военните действия на Хартум в Абией като че ли застрашават добрия общ резултат от това пътуване, макар не и основаването на 54-ата африканска държава на 9 юли.

Югът не бива да реагира на провокации и не бива да губи от погледа си крайната цел, която е не само независимост, но и учредяване на надеждни институции и напредък на неговото население, 90 % от което живее под границата на бедността. Народът едва ли ще се облагодетелства от чуждестранни инвестиции, които вече обещават да бъдат прозрачни, а не хищнически.

Считам, че това – проблемът за чуждестранните инвестиции в Южен Судан – скоро ще бъде нова фронтова линия, която Европейският съюз трябва да наблюдава, и на която трябва да затвърди доверието, което е заслужил през последните години в този регион.

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-жо председател, на 9 юли Южен Судан ще обяви независимост като нова, англоезична африканска държава. ЕС правилно подкрепи процеса за постигане на ВСМ и референдума в Южен Судан. Следващите няколко месеца обаче ще останат от критично значение. Южен Судан трябва да може да се установи като жизнеспособна суверенна държава. Дори без враждебен съсед на север, Южен Судан е изправен пред огромни предизвикателства по отношение на развитието. Инфраструктурата до голяма степен не съществува. Има широко разпространена враждебност между различните общности. Показателите за здравеопазването са едни от най-лошите в света и икономиката е почти изцяло зависима от износа на нефт.

Затова е от съществено значение да бъде увеличена помощта на ЕС за развитие и хуманитарната помощ за Южен Судан. Но Южен Судан се нуждае и от недвусмислената подкрепа на ЕС в политическо отношение. Неотдавнашното завземане на оспорваната гранична област Абией от правителството в Хартум подсказва, че президентът Башир още не се е примирил напълно с разделянето на страната. Накрая, надявам се също, че Южен Судан ще изпълни обещанието си и ще бъде първата африканска държава, която да признае наново стабилната и демократична Република Сомалиленд, също като независима държава.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL) . – (EL) Г-жо председател, последните сблъсъци в Абией илюстрират колко неоснователни бяха тържествата на САЩ и Европейския съюз след референдума. Отново видяхме, че империалистическият мир е също толкова кървав, колкото и империалистическата война. Очевидно за Севера и Юга, които са на пътя на империализма и са жертви на вътрешни борби и политиката „разделяй и владей“, е трудно да избегнат директния конфликт.

Различни империалистически сили от 20 години се опитват да експлоатират нефта и златото, медните и уранови залежи в Абией. Тази вътрешна борба е отговорна за риска от нова, дори още по-кървава война сега, когато НАТО, САЩ и Европейският съюз участват пряко, към което се стремят силите за обединяване на Европа след войната в Либия.

Спешно ни е необходим край на всякаква империалистическа намеса в Судан и на всички враждебни действия и противопоставяне между Севера и Юга. Ние считаме също така, че е необходимо народът на Судан – и в Севера, и в Юга, да вземе съдбата си в собствените си ръце. Това е единственият начин да бъде избягната войната и единственият начин да бъде контролирано богатството на неговата страна, и да продължат към друг път на развитие.

  Joachim Zeller (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, имах възможността да преживея референдума в Южен Судан като изборен наблюдател за Парламента и бях впечатлен от сериозната подкрепа от страна на народа на Южен Судан за идеята сам да решава съдбата на своята страна в бъдеще.

Станах свидетел също така на големите надежди на народа, който взе решение за освобождаване на своята страна от робството. Хиляди, може би десетки хиляди хора, наричани вътрешно разселени лица, които десетилетните боеве в Юга бяха изтласкали в бежанските лагери на Севера, се върнаха в предишните си домове на Юг.

Разбира се, наред с независимостта на своята страна, хората на Южен Судан искат преди всичко да живеят в мир и да намерят път към по-щастливо бъдеще след десетилетия на война, в която милиони жители на Южен Судан бяха принудени да пожертват живота си.

Новата държава Южен Судан ще стане официално независима на 9 юли, с което ще увеличи семейството на държавите в нашия свят. Първоначалните условия са възможно най-лоши и за това вече се каза много, разбира се. Седемдесет процента от населението живеят като номадски пастири на добитък; 80 % са неграмотни, спорът за Абией се разраства във военен конфликт. И като че ли това не е достатъчно, съперничеството между племената и въоръжените групи в Южен Судан също се разраства, а според изчисленията на наблюдателите повече от хиляда души са загубили живота си от януари насам. Ранените и изнасилените дори не се броят.

Судан беше провалила се държава. Съществува опасност държавата Южен Судан да бъде провалила се държава още от самото начало. Аз съм твърдо убеден, че предвид колониалната история на тези страни, Европа има голямо задължение към този регион. Заедно с Организацията на обединените нации и Африканския съюз, това положение изисква обща външна политика на Европа и това е също така възможност тази политика да се докаже на практика. Не става въпрос само за пари, а и за подкрепа за крехкото и зараждащо се гражданско общество. Необходимо е да преговаряме сериозно с онези, които държат бъдещето на страната в ръцете си, а именно племенните вождове и ръководителите на военните групи, за да не заличат надеждите на народа на тяхната страна.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Г-жо председател, след по-малко от месец ще бъде обявена независимостта на Южен Судан, която получи масово одобрение на референдума през януари. За съжаление, през това време споровете за определянето на границата и споделянето на приходите от добива на нефт не бяха уредени. Затова новата държава започва съществуването си под сянката на конфликт. Ето защо считам, че е необходимо да бъдат засилени дипломатическите усилия, включително от страна на Европейския съюз.

Ние приветстваме Вашето посещение в Судан и това на нашите уважаеми колеги, включително дейността на г-жа De Keyser. Обаче, както знаете, неотдавна положението рязко се влоши. Повече от 80 000 души напуснаха домовете си, което е признак за непосредствен риск от хуманитарна криза. Въпросът ми към члена на Комисията е за възможността в района да присъстват умиротворителни сили, предвид направеното вчера изявление на ООН, която признава провала на нейните сили, които останаха пасивни в отговор на неотдавнашното напрежение.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-жо председател, преди няколко часа правителството на Судан информира Организацията на обединените нации, че ще бъдат създадени необходимите условия за завръщането на хиляди жители, които избягаха от оспорвания регион на Абией по границата между Северен и Южен Судан.

Както знаем, макар че разселените жители винаги си тръгват много бързо, завръщането им отнема време и твърде често е източник на значителни хуманитарни и социални проблеми. Затова предлагам Европейският съюз да организира наблюдателна мисия колкото е възможно по-бързо, подобно на работата, която извършихме на Балканите. Естествено, тази мисия би могла да бъде проведена с помощта на Африканския съюз и няма причина в нея да не участват и трети страни.

Накрая, няколко думи за слуховете, които се носят относно възможността за „етническо прочистване“ в региона. Ако предположенията се окажат верни, международната общественост ще е необходимо, разбира се, да действа бързо, с тласък от страна на Европейския съюз. При никакви обстоятелства не бива да се повтаря трагедията от бивша Югославия.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-жо председател, резултатът от референдума за независимост на Южен Судан беше приветстван от доста хора. Това означаваше създаване на 54-та държава в Африка.

Обаче събитията в момента донякъде смекчиха ентусиазма. Трябва да бъдем реалисти и да признаем, че на настоящия кръстопът мирното разделяне на Судан е застрашено. Окупирането на оспорвания регион на Абией от судански правителствени войски на 21 май и насилието, което продължи вчера, както и в Кадугли, ни показват, че гражданската война между Север и Юг може да пламне отново по всяко време. Това, разбира се, трябва да бъде избягнато на всяка цена и нашето послание трябва да бъде казано високо и ясно.

Военните операции, провеждани от суданското правителство и милициите в Абией, представляват сериозно нарушение на всеобщото мирно споразумение. Искрено съм убеден, че всички сме категорични за едно: всяка ескалация на насилието трябва да бъде избягната, тъй като би могла да доведе до още човешки жертви. Положението със сигурността трябва да бъде решено според споразуменията за Кадугли и Абией от началото на годината, включително, според мен, чрез намесата на смесени сили за сигурност, упълномощени от ООН.

Ако тези пречки бъдат преодолени, все още остават множество въпросителни относно жизнеспособността на двете държави, които трябва да съществуват съвместно на територията на бившия Судан. Необходими са политическа воля и готовност за диалог, защото остава цяла поредица нерешени въпроси: общи граници, гражданство, национални задължения и, разбира се, нефтените ресурси.

От друга страна, искам да подчертая влошаването на положението по отношение на правата на човека и принципите на правовата държава в Судан, където наскоро отбелязахме увеличаване на броя на произволните задържания. Не мога да не ви припомня, че за Омар Ал-Башир все още е издадена международна заповед за задържане – факт, който органите в тази страна пренебрегват.

Ще завърша с положителен тон. Искам да приветствам освобождаването на тримата български заложници, които работеха за Хуманитарната въздушна служба на ООН и бяха отвлечени от Дарфур през януари.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, кървавата гражданска война, която продължи повече от две десетилетия в Судан, опустоши страната и разруши или беляза по друг трагичен начин живота на милиони от неговите жители. Зверствата, извършвани по време на гражданската война, накрая завършиха с подписването на мирното споразумение, неразделна част от което беше провеждането на успешен референдум.

Профилактиката е най-доброто лечение и затова аз съм твърдо убеден, че ресурсите на ЕС, предназначени за Судан, трябва да бъдат разпределяни не само за хуманитарна помощ и за развитие, но и в подкрепа на демократичен контрол и правова държава, които са основни предпоставки за прилагането на основните права на човека за разорения от войната судански народ.

Резултатите от референдума показват ясно копнежа на преобладаващо християнския Южен Судан за независимост. Ако това се случи – а аз считам, че то вече се случва – Южен Судан, като най-младата държава в света, ще се нуждае от помощ и подкрепа.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-жо председател, напълно съм съгласна с изявлението и декларацията на баронеса Аштън, но същевременно споделям загрижеността за бъдещото развитие на тази страна.

Регионът Абией в Судан е разкъсван от конфликти в продължение на много години. Гражданската война завърши преди по-малко от шест години, след като продължи повече от 20 години. Този регион беше ключов за конфликта и според изявление на Международната кризисна група събитията в тази част на страната ще влияят на съдбата на целия Судан. Ще се запази ли мирът в страната или тя ще потъне в нова война?

Ако южната част се отдели, ще бъде необходимо да покажем подкрепа за колкото е възможно по-мирен преход. Затова бих желала да изразя подкрепа за Комисията, която енергично осъди използването на сила срещу невинни граждани, които бяха – и продължават да са – жертви на намесата на суданската армия, която окупира този регион.

ЕС има възможността да бъде миротворец, да съдейства за стабилността в региона и да укрепи позицията си не само като най-голям донор в света, но и своята политическа позиция, и преди всичко да помогне на жителите на тази страна.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо председател, бих искал да привлека вниманието към нещо, което според мен е много важен фактор. Всички ние, в Парламента, сме много доволни, че в резултат от референдума скоро ще бъде създадена нова държава – Южен Судан. Трябва обаче да се подчертае, че това е само една възможност, защото на тази държава днес й липсват основни атрибути, които би следвало да бъдат характерни за всяка държава. Липсват й структури и компетентни служители, и няма съдебна система. С други думи, тя е открита за действията на различни сили, които биха могли да подкопаят мира и сигурността в нея. В този контекст считам, че освен много важната хуманитарна помощ, необходимо е също така да бъде защитена сигурността, и че сегашните сили на ООН все още са нужни там.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, аз също бих желала да приветствам изявлението, направено от заместник-председателя на Комисията, на фона на задълбочаващия се конфликт между двете страни. Считам, че политическите лидери трябва да зачитат волята на народа, изразена чрез референдума за независимост. Судан има дълга история на бурни вътрешни промени и последните събития показват връщане към това минало. Искам да подчертая особено трудното положение на населението в конфликтните зони. Съществува риск от предизвикване на хуманитарна катастрофа, ако членовете на международната общност не се намесят.

Съобщава се освен това за нападения в областите, защитавани от войски на ООН, които застрашават живота на войниците и връщането на бежанците. Трябва да подчертая значението на постепенното обезоръжаване на групите, които блокират прилагането на резултатите от референдума. Трафикът на оръжие в региона също насърчава още бунтовнически вълнения, като същевременно компрометира процеса на установяване на независимост.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, днешното обсъждане на Судан и Южен Судан е окуражаващо и положително в един свят, в който има повече лоши, отколкото добри новини.

Европейският съюз има и възможност, и отговорност да отгледа по-нататък новата държава и да гарантира установяването на демокрацията, правовата държава и спазването на правата на човека в Судан и Южен Судан. По-специално считам, че историята на Европейския съюз – заради основополагащите принципи на Шуман за мир и просперитет – ни поставя в положение, в което големите държави по света не биха могли да бъдат, защото би изглеждало, че те използват Судан за експлоатация за свои собствени вътрешни и външни политики.

Ние можем да направим много, като работим с ООН, за да установим тези нови държави, по-специално Южен Судан, и да осигурим в тях да няма граждански войни, както често става, когато възникват нови държави.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-жо председател, след независимостта, която ще бъде придобита точно след един месец, Южен Судан ще трябва да се изправи незабавно срещу редица хуманитарни и социално-икономически проблеми. С оглед на тези обстоятелства външната помощ в подкрепа на Судан в борбата срещу крайната бедност, за засилване на местните организации и за ускоряване на ползите от мира за неговите жители ще бъде по-важна от всякога още дълго време.

Макар да се очаква, че Южен Судан ще кандидатства за присъединяване към Споразумението от Котону, десетият Европейски фонд за развитие няма да е на разположение още известно време след присъединяване към споразумението. Затова съществува риск от празнина във финансирането в периода непосредствено след референдума, когато Южен Судан ще бъде много уязвим и изложен на значителен риск от национален срив. Очевидно е необходимо това да бъде предотвратено, поради заплахата от хуманитарна катастрофа, и затова трябва да направим всичко по силите си да помогнем на суданците да преминат през този критичен период и да предотвратят повтаряне на кървавите конфликти.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, армията на Севера принуди със сила 15 000 поддръжници на Южен Судан да напуснат града, а след това изведнъж искат да проведат референдум в Абией в двойно по-кратки срокове под надзора на армията, след като преди не можеха да се съгласят с Юга дори за това кой има право да гласува. Това е наистина гротескно начинание.

Не само различните виждания по отношение на собствеността и принадлежността правят Абией ябълката на раздора в една гражданска война, която продължава десетилетия; има също така различни религии, а именно мюсюлманският Север срещу християните и природосъобразните религии на южните суданци, които бяха принудени да живеят заедно от произволно определените граници, начертани от бившите колониални сили. Когато разглеждаме последното ескалиране на напрежението, това не бива да се забравя.

Няма да е възможно да се проведе референдумът, докато статутът на гласоподавателите в Абией остава нерешен. Аналогично, не бива да забравяме също така оспорваните региони Сини Нил и Южен Кордофан, с планините Нуба. Според мен това би било груба небрежност и не бива да се допуска.

  Boris Zala (S&D). – (SK) Г-жо председател, госпожи и господа, никога не съм вярвал на президента Башир и не му вярвам дори и сега. От това е съвсем ясно, че съм песимист по отношение на вероятността нещо да се случи в Судан. Твърдо съм убеден, че президентът се стреми да се намеси с военни сили срещу Юга, било то като окупира определени части от територията или важни градове или източници на суровини.

Би било много интересно от тази гледна точка да се види какви превантивни действия или превантивни стъпки е подготвила Службата на върховния комисар, за да се избегне това, може би в сътрудничество с ООН или Африканския съюз, от една страна, и би било много интересно, разбира се, да се видят методът или стъпките, които Службата би желала да предприеме, ако това се случи, и в случай че Северен Судан не спази мирното споразумение, което беше подписано, и в което аз всъщност вярвам.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, Южен Судан е страна, която гласува за своята независимост, и тя ще бъде най-новия член на Организацията на обединените нации. Това е страна, която гласува за своята независимост, но която е зависима на практика във всяко отношение. Тя зависи от своя северен съсед, зависи от помощта, било то от Европа или от околните африкански страни. Това е страна, в която мъжете не са се научили да работят. Мъжете чакат знак за започване на война, за да грабнат оръжие и да започнат да се бият помежду си. Това е страна, в която работят само жените и децата, където децата не ходят на училище и затова нямат образование. Това е страна, която няма работници, няма учители и няма лекари. Това е страна, в която всичко трябва да бъде изградено от нулата, и затова ще бъде много трудно и много трудоемко да се изгради подходяща политическа система и да се изправи страната на крака. Това е трудна задача не само за Европа, но и за ООН.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията, от името на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-жо председател, преди всичко съм много благодарен за широката подкрепа за стратегията, която ви беше представена. Ще се спра само на някои елементи, които бяха изтъкнати по време на разискването.

Народите на Северен и Южен Судан са несъмнено господари на своите страни. Ние подкрепяме процеса, но референдумът определено представлява вододел: това е качествено нова ситуация изцяло. Това не е същата ситуация като преди. Да, има насилие, има трудности, но ситуацията е различна. Вече виждаме светлина в края на тунела. Ето защо бих казал, че това е голяма победа за нас, защото ние подкрепихме политически процеса и чрез нашите действия, и във финансово отношение. Така че това е напълно нова ситуация.

Никога не сме правили компромиси по въпроси, свързани с правата на човека или Международния наказателен съд (МНС). Нашата позиция е много ясна по отношение и на МНС, и на правата на човека. Винаги, когато има нарушаване на правата на човека, върховният представител прави много силни и ясни изявления, и оказва натиск върху органите. Беше казано, че няма пряка реакция, но се правят промени. Това не е лесен процес и ние ще продължим да го осъществяваме.

По отношение на Абией положението е трудно, но отново позицията на Европейския съюз ще бъде много ясно и силно осъждане на окупацията, призоваващо за незабавно решаване. В основни линии Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации трябва да вземе решение за ситуацията. Той ще реши дали да има друга мисия и ако има резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, ние ще бъдем най-големите й поддръжници.

Но това, което трябва да имаме предвид, е нашата силна политическа позиция и декларация, и нашата подкрепа за гражданските операции. Считам, както казах на Южен Судан, че не бива да очакваме всички въпроси да бъдат решени до 9 юли. Независимостта ще бъде обявена, ще има постоянни дискусии и важният елемент е, че Съветът на Африканския съюз, председателстван от Табо Мбеки, има подкрепа и от двете страни – и от Севера, и от Юга. Ние стоим твърдо зад съвета на Мбеки. Затова имаме пълно основание да считаме, че всички трудни въпроси ще получат отговор.

Що се отнася до въпроса за дълга, работи се по това като част от Инициативата за тежко задлъжнелите бедни страни. Това изисква време и въпросът с Абией определено не помогна. Но този въпрос не е забравен.

Китай, доколкото можем да го ангажираме, е пълноправен член на Съвета за сигурност и би бил много полезен за намиране на решения в страната. На този етап не мога да твърдя, че има голяма дейност с китайците. Те се занимават с нефт, те са в Северен Судан, но определено помага много, когато по-широката международна общественост се опитва да намери решение на въпросите.

И не на последно място, аз съм много благодарен за вашия интерес към Судан. От една страна, той е доста далече от нас, от друга, е много близо. Ако нещо не е наред, ако в Африка умират хора, Европейският съюз не може да стои отвън и да казва: „Ами, това е твърде далече“. Вашият широк интерес към тези въпроси определено насърчава и върховния представител, и мен самия, да съчетаем усилията, за да помогнем на хората да изградят мирен живот.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 9 юни, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) Судан, най-голямата страна в Африка на юг от Сахара, е кръстопът между арабския и африканския свят, както и мозайка от много хетерогенни етнически групи. Тя е преживяла многобройни конфликти след получаване на независимост от Обединеното кралство през 1956 г. С подписването на Споразумението от Наиваша и Всестранното мирно споразумение (2005 г.) официално беше сложен край на 20 години на конфликт между Севера и Юга. През януари 2011 г., както беше предвидено във всестранното мирно споразумение, референдум отбеляза последната отсечка от пътя към независимост на Юга от Северен Судан. На този изключително деликатен преходен етап трябва да поддържаме балансиран подход и към Севера, и към Юга, с особено внимание към нуждите на Юга по отношение на изграждането на институции и управлението. Помощта, давана от ЕС на Южен Судан, трябва да бъде премерена с оглед на ефективната способност на тази нова държава да я използва. Всъщност ние трябва да гарантираме, че бъдещите потоци от средства към Юба няма да се окажат използвани неправилно или, още по-лошо, да увеличат вече широко разпространената корупция. Европа също така трябва да засили своя ангажимент за защита на християнските малцинства в северната част на страната, които все повече стават цел на преследвания и дискриминация.

15. Прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Coelho, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и Румъния (1412/2010 – C7-0369/2010 – 2010/0820(NLE) (A7-0185/2011).

  Carlos Coelho, докладчик. – (PT) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да направя шест кратки бележки. Първо, за укрепването на Шенген: свободното движение на хора е сред най-големите успехи и постижения на ЕС, а Шенген е един от основните стълбове на Съюза. Затова ние сме от хората които смятат, че той не трябва да бъде отслабван, а по-скоро запазен и укрепван. Съгласен съм с бележките, които членът на Комисията Малмстрьом направи в този смисъл преди малко.

Първоначалните пет държави-членки вече наброяват 25: 22 в рамките на Съюза и три извън него. Така се гарантира свободно движение на територия от почти 43 000 км външни водни граници и повече от 7 700 км външни сухопътни граници, които обхващат 25 страни и 400 милиона души.

Второ, за взаимното доверие: премахването на проверките по вътрешните граници изисква високо равнище на взаимно доверие между държавите-членки. Трябва да бъдат налице бърз и адекватен обмен на информация чрез Шенгенската информационна система (ШИС), добро полицейско сътрудничество и ефективен контрол по външните граници. Сигурността на Шенгенското пространство зависи от строгия и ефективен контрол от страна на всяка държава-членка на нейните външни граници. Ако това не се постигне, сигурността на Шенгенското пространство отслабва, авторитетът на Европейския съюз се подкопава, а взаимното доверие изчезва.

Трето, за еднаквите правила: следва също да има доверие в процедурите, които трябва да бъдат ясни и справедливи. Страните кандидатки трябва да бъдат в състояние да прилагат и налагат ефикасно и правилно всички Шенгенски критерии: същите критерии, които беше изискано да покрият предишните страни кандидатки; нито повече, нито по-малко.

Четвърто, за прозрачността: нужно е да осигурим по-голяма прозрачност в интерес както на свободата, така и на сигурността. Съжалявам, че за пореден път Съветът не действа така, както би следвало по отношение на Парламента, отказвайки на членовете на залата достъп до докладите за оценка. Проблемът можа да бъде преодолян само благодарение на старанието на посланиците на Румъния и България, които поискаха докладите да бъдат декласифицирани и предоставени на Парламента, давайки с това възможност на членовете на залата да получат достъп до съдържанието на оценките, препоръките и окончателните заключения. За съжаление, Съветът и този път не прояви уважение към Парламента. Именно такава прозрачност е необходима за справяне с нерешените проблеми, които бяха посочени, тъй като макар и да не са пречка за пълноправното членство на двете страни в Шенген, следва да бъдат обект на наблюдение от комисията по оценяването с цел да се удостовери, че са предприети действия съгласно препоръките, заедно с евентуални промени, които може би все още са в ход. Парламентът изисква достъп до тази информация.

Пето, за европейското гражданство: колко често говорим за ценността на европейското гражданство в изказванията си? След присъединяването си към ЕС през 2007 г. както България, така и Румъния имаха оправдано очакване техните граждани да станат пълноправни граждани на ЕС и да бъдат в състояние да упражняват същите права, както и другите граждани на ЕС, включително на свободно движение в рамките на Шенгенското пространство. Като разширяваме Шенгенското пространство, укрепваме именно европейското гражданство.

Шестата ми и последна бележка е, че те работиха много усърдно. Очевидно е, че и двете страни трябва да бъдат поздравени за усилията, които положиха за изпълнение на всички изисквания на Шенген. Това е ясно в докладите за оценка и в последващите наблюдения от експертните мисии, които направиха оценката. Това стана ясно и по време на мисията, която проведохме в България и Румъния и бих искал да благодаря на моите румънски колеги г-н Marinescu, г-н Enciu и г-жа Weber и моите български колеги г-н Ковачев и г-жа Неделчева за това. Ето защо сме в състояние да приветстваме България и Румъния в Шенгенското пространство и се надявам Съветът да възприеме същата позиция веднага щом получи нашето положително становище.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, особено съм радостна от възможността да участвам от името на Съвета в разискването относно разширяването на Шенгенското пространство с включване на България и Румъния.

Този въпрос неизменно беше основен приоритет за унгарското председателство. Затова съм особено удовлетворена, че към настоящия момент както България, така и Румъния получиха положителни оценки за техническата си готовност да прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в тяхната цялост. Приветстваме факта, че оценката от Парламента също стигна до подобни заключения. Специално искам да похваля работата на докладчика г-н Carlos Coelho за неговата професионална и лична ангажираност.

Позволете ми за момент да се отклоня от протокола, за да направя една историческа препратка. Когато присъединяването на Унгария и други нови държави-членки от Централна Европа към Шенген беше затруднено от техническа пречка, свързана с разработката на Шенгенската информационна система – ШИС II – тогавашното португалско председателство ни помогна с едно великодушно и изобретателно решение.

Бих искала също да благодаря на председателя г-н López Aguilar и всички членове на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за тяхната ангажираност с този въпрос. Унгарското председателство положи значителни усилия за постигане на напредък по тази тематика. Председателството установи на ранен етап, че е необходимо да се работи по упоритите резерви, които имат редица държави-членки към процеса.

Затова председателството включи състоянието на нещата във връзка с присъединяването на България и Румъния към Шенген в дневния ред на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 24 и 25 февруари. В този случай Съветът одобри заключенията на председателството за постигнатия напредък и необходимостта да продължи работата в тясно сътрудничество с всички държави-членки за постигане на решение, приемливо за всички участващи страни.

Както България, така и Румъния предприеха твърде значими мерки за издигане на политиката и практиката в техните страни до равнището на стандартите на Шенген. Сред тях са области като защита на данните, полицейско сътрудничество, контрол на външните въздушни, морски и сухопътни граници, издаването на визи и правилното използване на функциите на ШИС и Искането за допълнителна информация от националните звена (SIRENE). Междувременно шенгенската оценка на Румъния и България по всички глави приключи през месец март с положителен резултат. След приемането на съответните доклади от съответната работна група на Съвета, председателството представи проект на заключения относно приключването на процеса на оценка за Съвета по правосъдие и вътрешни работи на, насрочен за 9 юни.

Знам, че това ще бъдат добри новини за повечето от вас в залата, не на последно място за членовете на ЕП от България и Румъния. То ще се яви важна крачка по пътя им към пълноправно участие в Шенген. Съветът ще продължи да наблюдава по-нататъшния напредък във всички области, тъй като правилното проследяване на изпълнението е постоянно провеждано мероприятие във всички шенгенски страни. В това отношение мога да уверя уважаемите членове на ЕП, че както България, така и Румъния ще продължат да докладват редовно за мерките, предприемани за отстраняване на оставащите недостатъци. По-конкретно те ще се опитват да усъвършенстват допълнително контрола по границите си и да подобряват презграничното полицейско сътрудничество, както и системите си за издаване на визи.

Когато Парламентът приеме подготвения от г-н Coelho доклад, а Съветът приеме съставените от председателството заключения, ще остане само последната стъпка – вземането на решението на Съвета, за което, както всички знаем, се изисква единодушие. В това отношение бих искала да подчертая, че Съветът може много скоро да се върне към въпроса, за да обмисли как би могъл да придвижи процеса, може би през септември тази година.

В подготвения от докладчика доклад се засяга темата за достъпа до класифицирани документи – както беше също споменато от докладчика във встъпителните му бележки – което е важен въпрос при работата по този кръг въпроси. Достъпът на Парламента до класифицирани документи е един от нерешените междуинституционални въпроси между Съвета и Парламента, който унгарското председателство се опитва да реши. Макар да успяхме да постигнем съгласие за пътя напред с делегациите на Парламента, за прилагане на намереното решение все още е необходимо известно време.

Въпреки това унгарското председателство от самото начало на мандата си търсеше незабавно решение, за да не се отлага присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. В този контекст именно по предложение на унгарското председателство Съветът даде съгласието си, за да може Парламентът да получи достъп до документите, имащи отношение към присъединяването на двете държави-членки към Шенгенското пространство.

В крайна сметка унгарското председателство е убедено, че разширяването на Шенгенското пространство с приемането на България и Румъния, след като те вече отговарят на всички технически и правни критерии, би било от полза за цялото шенгенско сътрудничество и за цяла Европа, в която човек ще може да пътува от Черно море до Атлантическия океан без да бъде спрян да покаже паспорт или карта за самоличност. Всички знаем, че свободното движение е едно от основните принципи в нашия Европейски съюз – нещо, което е наистина осезаемо за нашите граждани и нещо ценно, което всички ние трябва да пазим.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Шенген е наистина фантастично постижение. Той е един от най-осезаемите дарове, които европейските институции са осигурили за гражданите на Европа – фактът, че както каза председателството – човек може наистина да се придвижи с автомобил от Финландия до Португалия без да спре за гранична проверка. Трябва да защитаваме Шенген, а дискусията в последно време за връщане на границите трябва да бъде прекратена. Вече по много поводи обсъдихме как следва да укрепваме Шенген, а не да го отслабваме. В тази област се нуждаем от повече Европа, а не от по-малко Европа. Нуждаем се от по-точни оценки, по-добри инструменти и по-добри насоки и препоръки как да тълкуваме разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Това ще се обсъжда с държавите-членки на Съвета тази седмица, но също и по-късно на Европейския съвет в края на юни.

Бих искала да поздравя Румъния и България за значителните усилия, които положиха. Уверих се със собствените си очи, че свършиха много сериозна работа. Едно от предимствата да идваш по-късно е, че можеш да се възползваш от най-съвременната технология. Бях впечатлена от технологията и работата, която е внедрена от Румъния и България и бих искала да ги поздравя за тези инвестиции. Резултатът е, че сега и двете страни вече отговарят на техническите критерии на Шенген и са ангажирани и заслужават доверието на Европейския съюз. Комисията приветства доклада за работата на Румъния и България и аз също бих искала да благодаря на г-н Coelho и докладчиците в сянка за доклада и възприетия подход.

Комисията винаги се е придържала към линията, че няма формална връзка между механизма за сътрудничество и проверка и присъединяването към Шенген. Разбира се, всички знаем обаче, че достъпът до Шенген също е основан на доверието, а доверието или липсата на доверие беше обсъдено нашироко през последните седмици. Решението за отмяна на проверките по вътрешните граници с Румъния и България трябва да се опира не само на техническата оценка, но също и на това доверие, което, за съжаление, днес липсва. Ето защо беше толкова важно, както очерта председателството, да се работи с държавите-членки за намиране на незабавно решение, така че границите да могат да бъдат премахнати възможно най-скоро.

Това трябва да остане приоритет. Съветът, който има думата по въпроса, трябва да определи ясна рамка с ясни графици по отношение на граничния контрол, така че Румъния и България да виждат решение на въпроса. Те доказаха, че са готови да се присъединят, че са постигнали необходимия напредък и, надявам се, много скоро да има възможност за напредък и за вземане на решение от Съвета.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, би следвало да поздравя г-н Coelho и го правя, защото работата му е, както винаги, много изрядна. Сега добавям, че трябва да помогнем на България и Румъния. Имам доверие в България и Румъния. Те работиха добре и усърдно и следва да получат това, което е тяхно по право – това не е подарък.

И действащото председателство на Съвета и членът на Комисията Малмстрьом заявиха, че тези две страни отговарят на техническите и правните изисквания и присъединявам моя глас към техните. Мисля, че не трябва да разглеждаме други критерии освен строго техническите и правните.

Тези критерии са по същество пет на брой. Двете страни са изпълнили следното: те са изпълнили изискванията за защита на данните, те са изпълнили изискванията на Шенгенската информационна система (SIS), те са изпълнили изискванията за полицейското сътрудничество, те са изпълнили изискванията за издаването на визи и са изпълнили изискванията за контрола на външните граници по въздух, море и суша. Строго казано, те са изпълнили изискванията за ШИС и Искането за допълнителна информация от националните звена (SIRENE).

Предвид всичко това залата следва да изпрати недвусмислено категорично послание до Съвета, и по-специално до постоянните представителства на петте страни, които ще се въздържа да спомена, но които всички ние тук днес знаем.

Наистина мисля, госпожи и господа, че като включваме Румъния и България в Шенгенското пространство, което обхваща повече от четиристотин милиона човешки същества, ние добавяме, а не изваждаме; ние изграждаме една по-силна Европа. Освен това не следва да се допуска прилагане на двоен стандарт. Не следва и да поставяме условия на Румъния и България, каквито не изискваме от другите държави-членки, за да бъдат част от това пространство на свобода.

Така че, за да приключа изказването си, изразявам горещото си желание залата да изпрати до Съвета категорично послание, подкрепено от мнозинство.

Поздравления още веднъж за г-н Coelho и поздравления за Румъния и България.

  Ioan Enciu, от името на групата S&D. – (RO) Г-н председател, изказвам благодарностите си към г-н Coelho за неговите усилия, ангажираност и конкретния експертен опит, които вложи в доклада. Благодаря също на унгарското председателство и на члена на Комисията Малмстрьом за подкрепата, която дадоха за доклада.

С разискването за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство толкова пъти е злоупотребявано за политически цели, че почти забравихме какво всъщност разискваме. Искам да припомня на всички, че всъщност говорим за много ясни, конкретни критерии, които трябва да изпълни всяка страна кандидатка, за да стане член на Шенгенското пространство.

Няма морален или правен аргумент, който да ни накара да променим правилата за присъединяване точно накрая. Правилата могат да бъдат подобрявани при одобряването на новия шенгенски механизъм за оценка, който ще важи за всички държави-членки, без да се допуска прилагане на двоен стандарт.

Дойде време да бъдем честни и да признаем, че Румъния и България биват държани отговорни за всичко, което се обърква на равнище на ЕС и вътре в някои държави-членки. Това схващане е напълно неприемливо. Не Румъния и България са виновни, че Европейският съюз и някои държави-членки не са в състояние да управляват имиграцията по границите си, нито са отговорни за екстремистките и популистки отклонения на някои правителства, прилагащи антиимиграционни политики и разглеждащи мобилността на европейските граждани, особено на ромските граждани, като престъпление.

Не на последно място, румънските и българските граждани са принудени да страдат поради лошите лични отношения, които националните органи имат с някои влиятелни лидери. Институциите на ЕС трябва да бъдат гласът на разума и да се борят против отклоняването на вниманието, което някои се опитват да постигнат. Европейският парламент и Съветът трябва да спазват европейското законодателство, докато Комисията трябва да наблюдава това като пазител на договорите.

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (RO) Г-н председател, днес разискваме тематика, която през последните месеци включи в нашия дневен ред редица принципни въпроси. Бих искала да благодаря на докладчика Carlos Coelho за изключително професионалния начин, по който свърши работата си в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, за да гарантира, че тези принципи се спазват. За мен беше удоволствие да работя с г-н Coelho, чието градивно отношение остави отпечатък върху целия кръг въпроси.

От една страна, разглеждаме принципен въпрос, когато проучваме дали две държави-членки на ЕС, които отговарят на критериите за присъединяване към Шенгенското пространство, следва да бъдат приети в него. Според правилата отговорът е „да“. Двете страни бяха оценени по отношение на техническата си подготвеност за това присъединяване, с изцяло положителни изводи. Нашият докладчик е отишъл дори по-далеч, като организира сам работни посещения в двете страни, придружен също от докладчиците в сянка, за да могат и те да видят как командните центрове и някои гранични пунктове изглеждат в техническо отношение.

От друга страна, друг принципен въпрос беше свързан с институционалните отношения между Европейския парламент и Съвета, когато се стигна до това членове на ЕП да оценяват документите, въз основа на които трябваше да гласуват. Гледната точка на Съвета, че само някои от членовете на ЕП можеха да имат достъп и да гласуват напълно информирано, докато останалите трябваше само да вдигат ръка, за да ги копират, беше остро критикувана от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Радвам се, че нашата гледна точка надделя.

Институционалното сътрудничество трябва да бъде справедливо, логично и демократично. Надявам се утрешният вот да изпрати ясно политическо послание до членовете на ЕП за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство.

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искал да кажа на члена на Комисията, че европейските граждани губят сигурност и доверие към все повече европейски програми. Важно е да не продължаваме да напираме напред със скорост и темп, за които не сме изцяло подготвени. Това е чувството, изпитвано от много държави-членки по отношение на Шенгенското пространство, и не следва да се хвърляме в по-нататъшно разширяване преди всички участващи в него да бъдат напълно и достатъчно готови и подготвени.

Разбира се, трябва да подчертая, че разискването не следва да се използва като предлог да се критикуват България или Румъния, които, както знаем, работиха много усърдно, за да изпълнят техническите критерии, определени от Комисията. Въпреки че наистина може да има разногласия между нас за това дали тези критерии са изпълнени, беше направено много. Но това е възможност да говорим за възраждане на вярата в самата система на Шенген и интегритета на Европейския съюз като такъв, както и възможност за подобряване на един напълно остарял и неефикасен механизъм за оценка.

Понастоящем работим със система, която не е в състояние да се справя със сегашните или бъдещите предизвикателства, пред които Европа е изправена или политическите възгледи на своите държави-членки. Сега е моментът да бъдат заложени критерии, които не само да отчитат техническите аспекти на системата на Шенген, но и да оценяват влиянието на организираната престъпност и корупцията, също и в рамките на оценката на настоящите държави-членки на Шенген и бих искал да видя Европол и Евроюст да участват в тези оценки. Може би един такъв нов механизъм за оценка би спомогнал за предотвратяване на някои от разногласията и липсата на доверие в сегашната система, които се наблюдават не само в залата, но и по цяла Европа в настоящия момент.

  Tatjana Ždanoka, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, въпросът, който е заложен, е дали ще дадем достъп до Шенгенското пространство за България и Румъния. Аз самата идвам от нова държава-членка и си спомням колко силно желаеше да се присъедини към пространството. Затова енергично приветствам присъединяването на България и Румъния към него.

Имаше някои недостатъци по пътя към Шенген, но сега проблемите вече са решени. България и Румъния са напълно готови да се присъединят към пространството за свободно пътуване през 2011 г. Разбирам опасенията във връзка с корупцията и организираната престъпност. Ето защо сътрудничеството в рамките на механизма за сътрудничество и проверка следва да продължи. Не можем да измисляме обаче нови критерии за присъединяване към Шенгенското пространство и не можем да подкопаваме увереността, че една държава става част от това пространство, веднага след като сегашните критерии бъдат изпълнени.

Разискванията в Парламента откроиха ясна необходимост да не се допуска прилагане на двоен стандарт при оценка на прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в настоящите и присъединяващите се държави-членки на Шенген. Поради това материалите по тази оценка са от ключово значение. Намираме за неприемливо, че няколко държави-членки предложиха в Съвета да бъдат променени правните основания за предложението, така че Парламентът да бъде изключен от процеса на вземане на решения.

Силно се надявам нашият докладчик г-н Coelho да защити правомощията на Парламента, както той винаги много успешно прави, с пълната ни подкрепа. Бих искала да му благодаря за неговата работа и се надявам на по-нататъшно добро сътрудничество в бъдеще.

  Cornelia Ernst, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, време е България и Румъния да бъдат включени в пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Помислете си само – премахването на проверките по вътрешните граници и постигането на свобода на движение са сред най-важните постижения и ценности на Европейския съюз. Поради тази причина намирам тактиката на блокиране от страна на редица държави-членки – включително родната ми страна Германия – за напълно неразбираеми. Използваните аргументи са свързани със страх от неуправляем прилив от бежанци и как да се противодейства на корупцията. Предвид представените мнения аз не мога да разбера тези аргументи.

Тук с България и Румъния се играе опасна игра. Поради тази причина също от самото начало подкрепихме докладчика г-н Coelho в мнението му, че едни и същи стандарти трябва да важат за всички държави-членки, включително когато стане дума за Шенген.

Както и останалите членове на комисията, ние бяхме безкрайно отвратени от невъзможното поведение на Съвета към Парламента и от това как в началото той дори отказа да ни позволи да разгледаме документите. Като цяло внесеното становище е положително. Очакваме присъединяването към Шенгенското пространство да стане реалност и да не трябва да чакаме до септември.

В заключение бих искала да цитирам работещата в Букурещ журналистка г-жа Sabina Fati. Тя каза, че румънците са еуфорични граждани и те гледат на Западна Европа като на място, чийто стандарти те безусловно искат да постигнат, и ако сега им бъде обърнат гръб, това би могло да направи мнозина от тях евроскептици. Това не е нещо, което искаме – било то в Румъния или в България.

  Mario Borghezio, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз гласи, че установяването чрез процедура на оценка, че новите държави-членки спазват необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото на Шенген, представлява предварително условие за вземането на решение от страна на Съвета относно отмяната на проверките по вътрешните граници с тези държави.

Ние обаче сме на мнение, че би имало неотложна необходимост от създаване на регулаторни и оперативни условия за недопускане на нежелателни елементи, които биха могли да подкопаят сигурността на държавите-членки, да се промъкнат незабелязано в ЕС през България и Румъния, но оценката ни е, че към днешна дата такива условия не съществуват.

Докладите, обсъждани в Парламента, не са успокоителни предвид сериозните недостатъци, които все още съществуват по въздушните, сухопътните и морските граници, започвайки от прилагането на граничния контрол. Не е учудващо, че нашите полицейски служби са изправени пред многобройни случаи на незаконни имигранти, които ежедневно идват от тези две страни.

Предлагам да спрем временно процеса по влизане в Шенгенската схема за България и Румъния като предпазна мярка, не на последно място с оглед предвидимия огромен натиск по външните граници на тези две страни, които ще станат дупките в швейцарското сирене, каквото представлява системата на Европейския съюз по отношение на влизането на незаконни имигранти.

  Daniël van der Stoep (NI). – (NL) Г-н председател, ще премина направо към същността. България и Румъния, нашите корумпирани източноевропейски свърталища на крадци, абсолютно не отговарят на условията за присъединяване към Шенгенското пространство. Повтарям: абсолютно не отговарят. Членът на Комисията Малмстрьом може най-идеалистично да разсъждава колко свещени са разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, докато мнозинството в Парламента може съвсем най-сухо да разглежда колко чудесно би било, ако България и Румъния се присъединят към Шенгенското пространство, но това просто не е реалистично.

Това е наивно, всъщност това е детински наивно. Фактите просто не потвърждават тази идея. България и Румъния отдавна сами доказват, че не са достойни за присъединяване към Шенгенското пространство на този етап. Според Индекса за възприемане на корупцията на организацията „Трансперънси интернешънъл“ (Transparency International), корупцията е най-злободневното нещо в двете страни. Стигне ли се до заслужаване на доверие, България има оценка от само 3,6 по скала от 1 до 10, докато Румъния има 3,7. В един ученически бележник това би било оценено като двойка, пълна двойка. При все това от нас се очаква да допуснем тези страни в Шенген? Разбира се, че не бива – никога!

И фактите просто не потвърждават и тази идея. През януари тази година няколко десетки български митнически служители бяха арестувани за корупция. През февруари тази година близо 200 румънски митнически служители бяха арестувани, също за корупция. Двете страни имат и тревожно високи показатели, когато стане дума за трафик на хора. През миналата година само в Нидерландия бяха открити десетки жертви на български и румънски трафик на хора. При все това от нас се очаква да допуснем тези страни в Шенген? Това би било скандално и напълно безотговорно.

Може да искате нещо да се случи – може много силно да искате нещо да се случи – но трябва да виждате действителността. Свалете капаците от очите си! България и Румъния абсолютно не са подготвени за Шенген. Те не са подготвени сега и никога няма да бъдат.

  Андрей Ковачев (PPE). - Благодаря на г-н Coelho за обективната и справедлива оценка на направеното от България и Румъния. Благодаря и на Председателството, и на Комисията за тяхната подкрепа по този доклад.

Процесът на оценка и присъединяване на тези страни трябва да завърши по същите критерии, по които е започнал. Още през 2007 г. е залегнало, че след изпълнение на техническите критерикакто България, така и Румъния ще се присъединят към Шенген през 2011 година. Това вече е факт. Оценката на експертите на Съвета е еднозначна: България и Румъния изпълняват критериите за членство.

Всички резерви, които напоследък чуваме, са в сферата на вътрешнополитическия дебат на някои страни-членки. Вместо краткосрочни сметки, ние трябва да се мобилизираме за по-доброто опазване на нашите външни граници, за подписване и спазване на реадмисионни споразумения с нашите съседи на юг и изток и солидарност с тези страни-членки, които са подложени на най-силен имиграционен натиск в Южна Европа.

Това е особено важно в сегашния момент на външни заплахи и страхове сред нашите граждани от нелегална имиграция, която може да застраши сигурността и социалните придобивки в Европа. Нужни са ни ефективни и работещи планове при кризи, каквито имахме в Италия и Малта. Не може да допускаме двоен стандарт. Ако ще обсъждаме и приемаме нови правила, то те трябва важат за всички страни - и старите, и новите.

Уважаеми колеги, България и Румъния са си свършили работата и сега надграждат техните системи за сигурност в координация с партньорите по Шенген. Те са положили и полагат много усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност. В настоящия момент ще съм по-спокоен, ако средиземноморската граница на Шенген се охранява така добре, както България и Румъния охраняват техните черноморски граници. Докладчикът, както и други колеги бяха там и те знаят за какво говоря.

Ето защо, за да се засили сигурността в Шенген, то е необходимо Съветът да вземе решение за приемане на България и Румъния в Шенген още тази година през септември. Колеги, призовавам ви да подкрепим доклада на г-н Coelho, с което ще изразим ясен и силен политически сигнал към Съвета, че за по-сигурни външни граници и за по-спокойни наши граждани мястото на България и Румъния е в Шенген още през настоящата година.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н председател, свободата на движение е сред основните свободи и постижения на гражданите на държавите-членки на ЕС и от името на нашата група – групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – бих искала да подкрепя присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство.

Трябва да кажа, че както докладът от инспекцията, така и становището на самия докладчик са положителни и че следва да им благодарим, като в същото време изразим разочарованието си. Разочаровани сме от начина, по който някои членове на ЕП от страни, които сами имат проблеми с нелегална имиграция и корупция, гледат на Румъния и България днес. България и Румъния са пълноправни държави-членки на Европейски съюз и подходът ни към тях трябва да бъде същият, както към всяка друга държава-членка на ЕС.

Така че ако мислите за присъединяването на България и Румъния и ако гласуваме по него утре, много бих се радвала, ако погледнете на него по същия начин, по който гледате на собствените си страни.

  Станимир Илчев (ALDE). - На тази сесия ние финализираме своята оценка за готовността на България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство и ще го направим успешно, защото е успешен докладът на г-н Coelho. Доминиращо е очакването оценката на Парламента да съвпадне с положителната позиция на комисията LIBE и гражданите на двете страни (България и Румъния) да чуят, че техните институции са направили необходимото и светофарът пред булевард "Шенген" вече светва в зелено.

Дискусиите бяха дълги, но добрата новина е, че ние не допуснахме експеримента критериите за членство за Шенген да се променят ad hoc. Трудните дни, разбира се, не са отминали и правителствата на двете държави трябва да изяснят сега всички мотиви на онези, които са скептични и които пред очите ни се превърнаха от някогашни съюзници на българското и румънското интегриране в автори на тезата за изчакване.

Какво е ядрото на тези мотиви - обективни опасения или предразсъдък, ситуационна предпазливост или разочарование. Надявам се министрите на вътрешните работи и министрите на правосъдието да бъдат поне толкова откровени помежду си, колкото откровени бяхме ние по време на процеса на доклада Coelho.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-н председател, имам впечатлението, че в дискусиите в Европейския парламент в последно време ние все повече мислим с категории като самоотбрана зад древноримски крепостни стени – понякога те минават по външната граница на Европейския съюз, но понякога искаме да издигаме и охраняваме граници и вътре в Европейския съюз.

Искам да заявя твърдо и категорично: днес няма съществени причини да отлагаме присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Следва да се противопоставим на всички опити за ограничаване на контактите между гражданите и следва да се противопоставим на всякакви опити за ограничаване на свободата да се пътува и живее активно в Европейския съюз. Дискусията, която слушам, показва колко силно е разделен Европейският съюз днес. На съвестта на тези, които днес издигат изкуствени аргументи против присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, ще тежи отговорността за унищожаването на политическия проект, какъвто е Европейският съюз и те никога няма да могат да избягат от тази отговорност.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, не намирате ли за странно, че докато Шенгенското пространство се разпада в страните, които са ядрото му, има планове то да бъде разширено, за да включи както България, така и Румъния. В Румъния и България има около 900 000 цигани, мнозина от които биха искали да мигрират. След като ще могат да пътуват свободно в рамките на Шенгенското пространство, много от тях неминуемо ще намерят пътя до Обединеното кралство, за да се възползват от нашата щедра система за социални придобивки и обществено жилищно настаняване, както и толкова много други преди тях.

Може би някои предприемчиви британски граждани ще поискат да посрещнат ромите, които слизат на брега в Кале или летище „Хийтроу“ и ще им дадат адресите и карти на местността, за да могат да стигнат до домовете на нашия министър-председател, колегите му от кабинета и всички депутати, които подкрепят членството в ЕС. Само след като ромите паркират караваните си на моравите пред домовете на нашата откъснала се от живота политическа класа тя може би ще промени мнението си относно ползите от членството в ЕС.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, опасявам се, че Европейският парламент отново ще покаже най-наивната си страна като одобри присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Ясно е във всеки случай, че има различни държави-членки, които се противопоставят на това. Те имат сериозни причини за това.

В един неотдавнашен доклад на Европол за организираната престъпност се посочва, че престъпни групи от Албания, Турция и бившия Съветски съюз ще използват възможностите, които ще донесе присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство. Докладът, който споменавам, също отбелязва и визовата либерализация за балканските страни, което също беше малко неблагоразумна мярка.

Съществува и проблемът с незаконната имиграция през Турция, която ще стане далеч по многобройна, след като България влезе в Шенгенското пространство. Какви гаранции дава Комисията, че по този проблем ще се вземат ефикасни мерки? Абсолютно никакви. Какви мерки взема тя за да не допусне допълнителни проблеми във връзка с ромските цигани и неудобствата и престъпността, свързани с тях? И тук абсолютно никакви мерки.

Какво е положението, когато се стигне до реформата на съдебната система и мерките срещу корупцията, които все още са необходими? Тези от гражданите на Румъния и България, които пътуват до страните от Шенген с добри намерения във всички случаи – и съм убеден в това – ще разберат, че неудобствата при граничния контрол са оправдани от необходимостта да бъдат защитени всички други европейци от организираната престъпност и масовата незаконна имиграция.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Г-н председател, присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство е проект, в който бяха вложени големи финансови, институционални и човешки усилия, тъй като това е една от най-важните политически цели на Румъния. Румъния е вложила повече от 1 млрд. евро и резултатите определено бяха положителни във всички доклади за оценка. Всички условия от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген са изпълнени.

Румъния управлява една от най-дългите външни граници на Европейския съюз, в резултат на което е развила една от най-съвременните, интегрирани системи за охрана съответстваща на стандартите, определени с разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Румъния и агенция Фронтекс засилиха партньорството си. В операциите на Фронтекс, извършени в Гърция, Румъния беше втора след Германия по обем на предоставеното оборудване и човешки ресурси. Специализирани механизми за имиграция и убежище са въведени за случай на огромен наплив на имигранти на границата, в партньорство с подобни институции в други държави-членки – Германия и Нидерландия. По отношение на усилията за борба с незаконния трафик се използват всички най-модерни методи за разследване и събиране на информация. В Европа е разработено уникално приложение, което позволява данни да се обработват както в ШИС I, така и в ШИС II. Системата за наблюдение на морската граница се дава като пример за добра практика. В същото време властите отделят особено внимание на борбата с корупцията. Постоянното сътрудничество като част от специалния механизъм, създаден от Европейската комисия даде резултати, които показват, че Румъния има необходимия институционален капацитет, който се изисква и политическата воля да бъдат постигнати целите в съдебната система.

Мисля, че присъединяването към Шенгенското пространство не е подарък, който се предлага на Румъния, а по-скоро признание за нейните качества и усилия и ще бъде безспорно в актив за сигурността на външните граници на ЕС. Г-н Coelho, благодаря Ви и поздравления за начина, по който работихте по тази тематика.

  Tanja Fajon (S&D). – (SL) Г-н председател, България и Румъния изпълниха поставените условия и се присъединяват към Шенгенското пространство въз основа на собствените си заслуги. Не можем да допуснем политически спорове да бавят разширяването. Силно съм загрижена от популистката и крайно дясната националистическа риторика, която по един много опасен начин тласка Съюза към нетолерантност, расизъм, дискриминация и необмислено затваряне на врати.

С всяко разширение на Шенгенското пространство ние увеличаваме пространството на ​​свобода, сигурност и правосъдие и съм сигурна, че както и преди времето ще покаже възможности за икономическо и друго развитие. Неприемливо е някои държави-членки на Съюза да призовават днес за връщане на вътрешните граници. Мобилността на европейските граждани в рамките на Съюза, свободата да се пътува, е една от възловите европейски свободи и всяко нейно ограничаване би подкопало една от най-осезаемите придобивки, които нашите граждани получиха от по-тясната европейска интеграция.

Чрез разширяването на Шенгенското пространство с България и Румъния ние ще докажем, че идеята за европейската интеграция е жива и здрава, че Европа се насочва напред и че страните, които чукат на вратата, имат ясно бъдеще в ЕС, включително тези от западните Балкани.

  David Campbell Bannerman (ECR). – (EN) Г-н председател, може да съм сменил мястото си тук и от тази седмица да съм в групата ECR, но не съм сменил гледната си точка за Европейския съюз. Стане ли дума за Шенген, мнението на групата ECR винаги е, че това като цяло е въпрос, който трябва да се решава от членовете на Шенгенското пространство, включително Швейцария, разбира се, която е член в Шенген, но не е в Европейския съюз. Но затварянето на границата от Франция за италианските влакове и датските искания за промени в Шенген показват, че той е в криза.

Прагматизмът сочи, че последиците от присъединяването на България и Румъния са големи и за тези, които са твърде далеч от Шенгенското пространство. Една пробита граница ще означава, че много незаконно влизащи лица, запътили се към Обединеното кралство, ще могат безпрепятствено да стигнат до Кале например, а България не е изпълнила задълженията си по отношение на организираната престъпност. В резюме, предложението просто е извън всякакви граници.

  Mara Bizzotto (EFD). – (IT) Г-н председател, докато Европа се прави, че не забелязва, докладът на Европол за 2011 г. относно организираната престъпност твърди, че с влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство, мощни престъпни организации от Турция, Русия и Албания ще бъдат в състояние за разпрострат действията си из цяла Европа.

Освен това там се казва, че незаконната имиграция от Турция ще се разпростре към бреговете на България, а трафикът на наркотици и хора от турски и албански престъпни групи ще се увеличи. Също така, по отношение на трафика на хора в него се казва, че влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство би могло да даде на българските престъпни групи и ромските общности нови възможности да увеличат и без това вече значителния си трафик към останалата част на Европа. В крайна сметка увеличената незаконна имиграция от Турция и по-големият трафик на наркотици и хора означават по-малко сигурност за европейските граждани.

Европа иска да направи огромна услуга на организираната престъпност. Партия „Северна лига“ (Lega Nord) е и винаги ще бъде против такъв вид порочен избор. Който утре гласува в подкрепа на доклада ще носи отговорност за това, че е гласувал „за“ откриването на магистрала, по която организираната престъпност ще пристигне право в сърцето на Европа.

  Kinga Gál (PPE) . – (HU) Г-н председател, г-жо Гьори, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, радвам се, че като гласува утре по доклада Coelho Европейският парламент ще изпрати ясен сигнал, че приема готовността на Румъния и България и подкрепя присъединяването на двете страни към едно от най-важните постижения на Европейския съюз – Шенгенското пространство. Това постижение означава много за страните от Източна и Централна Европа, също и поради исторически причини, тъй като то дава възможност за свободно пътуване без препятствия.

Най-важното послание от нашето разискване днес за държавите-членки трябва да бъде, че Румъния и България отговарят на същите критерии за присъединяване, които Европейският съюз изискваше от страните, които се присъединиха до момента.

Трябва да се наблегне, че не можем да налагаме повече изисквания към Румъния и България, отколкото направихме при предишното присъединяване към Шенген. Държавите-членки не трябва да използват двоен стандарт, тъй като това подкопава самата основа, върху която са изградени достиженията на правото от Шенген: изграждането на взаимно доверие. Именно събитията от последните месеци доказват, че най-важните достижения на правото на Европа се нуждаят от защита и подкрепа. Бих искала също да наблегна, че при никакви обстоятелства не следва тук да смесваме два въпроса, а именно да обвързваме присъединяването към Шенген на двете държави-членки с въпроса за наблюдението на шенгенския механизъм за проверка. От последното има голяма необходимост, но двете не бива да се обвързват точно сега.

И в заключение позволете ми да поздравя г-н Coelho, който подготви доклада и чиято конструктивна и последователна работа беше наистина важна по този въпрос. Бих искала също да благодаря на унгарското председателство за неговата ангажираност и конкретните стъпки, които предприе за улесняване на възможно най-скорошното присъединяване на двете държави-членки.

  Anna Hedh (S&D). – (SV) Г-н председател, утре ще гласуваме дали да позволим България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство. За мен като за социалдемократ не ще и дума, че всички държави-членки на ЕС, които отговарят на всички строги изисквания за сътрудничеството следва да бъдат допуснати да се присъединят. Разбира се, за нас е важно да въведем строги изисквания за присъединяването към Шенген, но за всички трябва да важат едни и същи обективни критерии. Всичко друго е политическо лицемерие.

Вече след като всички експерти са на мнение, че Румъния и България отговарят на изискванията, според мен е ясно, че те трябва да бъдат допуснати да се присъединят. Тази вечер бяха повдигнати някои възражения по отношение на корупцията в двете страни, но това не е нещо, което може да бъде преодоляно чрез шенгенската система. Съвсем неотдавна членът на Комисията Малмстрьом представи пакет от мерки във връзка с борбата с корупцията, който може до служи за основа за по-нататъшната работа. Това е въпрос за целия Европейски съюз, не само за Румъния и България. Също така, за борбата с организираната престъпност се изисква повече сътрудничество, а не още затворени врати.

(Ръкопляскания)

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, Шенген със сигурност е наследство на цивилизацията с най-висока стойност.

Днес ние трябва да приветстваме един важен резултат, а именно, че намираме гражданите на България и Румъния за такива, които могат да се ползват от този основен инструмент. Затова Шенгенското пространство трябва да бъде утвърдено и заздравено още повече. Ако някога е имало конкретни доказателства за европейската цивилизация, това е от тях: правото на европейско гражданство намира конкретен израз именно в рамките на Шенгенското пространство.

Следователно разпоредбите на достиженията на правото от Шенген са основен инструмент за легалната икономика и съм убеден, че на 24-и юни тази година Съветът ще си вземе сериозни бележки за размисъл от това, което има за цел да служи за заздравяване на доверието и сътрудничеството между държавите-членки.

Разбира се, механизмите за оценка трябва да се превърнат от междуправителствени системи в системи на Съюза, както наскоро обяви г-жа Малмстрьом, също както управлението на Шенген със сигурност води до засилено сътрудничество и динамично укрепване, както и модернизация, прозрачност и диалог.

Изискванията са изпълнени от България и Румъния и аз поздравявам г-н Coelho за съчетаването на свободата на движение със сигурността на гражданите в балансирания му доклад, който беше приет от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

  Илияна Малинова Йотова (S&D). - Групата „ШЕВАЛ” определи хиляда и триста-километровата българска граница за сигурна външна граница на Европейския съюз, за което работиха няколко български правителства. Комисията LIBE препоръчва на Съвета да одобри присъединяването на двете страни в Шенгенското пространство и аз искам да благодаря на всички колеги за професионалната работа.

Някои държави-членки поставят нови политически критерии, които ще отложат Шенгенския процес. Присъединяването бе определено дори като хазарт за сигурността на европейските граждани заради престъпността и корупцията.

Очевидно е, че резултатите тук не са убедителни, но затова си има вътрешнополитически критерии и евентуални оставки на български министри. Тези проблеми са предмет на други оценки: например механизмът на Европейската комисия за проверка и сътрудничество. Искам да приветствам и комисар Малмстрьом за предложения вчера от нея нов пакет от мерки за борба с корупцията.

Днес обаче България и Румъния не могат да бъдат боксова круша за нерешените проблеми, свързани със сигурността в Европа: бежанската вълна от Африка, наближаващите избори в някои страни-членки, популистка риторика, разочарованието от финансовата и икономическа криза. Никой днес няма интерес от Европа на две писти и затова ви призовавам да подкрепите доклада Coelho и да призовете Съвета да вземе положително решение.

  Véronique Mathieu (PPE). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, най-напред бих искала да поздравя колегата Carlos Coelho, който свърши майсторска работа по доклада, Бог ми е свидетел, че той беше сложен.

България и Румъния извършиха значителен обем работа за укрепване на своя граничния контрол и успяха. Най-новите оценки са съвсем еднозначни във всички области от полицейско и съдебно сътрудничество, до защита на данните, политики по визите и граничен контрол по въздушни, сухопътни и морски граници. Всички технически условия са изпълнени. Можем да приемем това за установен факт. България и Румъния вече са в състояние да прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген от гледна точка на технически капацитет и човешки ресурси.

Макар вече да няма нищо, което да ни възпрепятства да разширим Шенгенското пространство, заслужава си да отбележим препоръките, дадени на двете страни. Надявам се тези препоръки да бъдат строго контролирани, особено по отношение на границите между България, Гърция и Турция, защото както знаете взаимното доверие между шенгенските държави разчита на това страните изцяло да се придържат към реципрочните си задължения. Ако някоя от страните не спазва задълженията си, това прекъсва затворената верига и цялата система рухва.

Искрено се надявам Съветът да постигне съгласие, за да могат двете страни да станат част от привилегирования кръг шенгенски държави. Всички ние в залата сме наясно с последиците, които решенията от такова естество имат за въпросните граждани. Отново изказвам поздравления на г-н Coelho за неговия доклад.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, според мен държавите, които изразиха резервите си по отношение на присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство не трябва да забравят, че този процес е правно задължение, включено в Договора за присъединяване към Европейския съюз на Република България и Румъния, което всички тези страни са поели с подписването на Договора.

В същото време страните от Европейски съюз трябва също да бъдат наясно, че е в техен интерес Румъния и България да се присъединят към Шенген, защото те ще бъдат в състояние да дадат собствен принос към сигурността на всички държави-членки и да разширят Шенгенското пространство, което ще засили интеграционния процес в рамките на Европейския съюз и общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Потвържденията от мисиите на Европейския съюз за оценка на нормалната работа и връзката, която Румъния и България имат със Шенгенската информационна система, която работи при най-високи стандарти на защита, е силен аргумент за това. Връзката ще позволи на всички страни от Съюза да имат достъп до данни в режим онлайн за нелегални пътници, опитващи се да стигнат до Европа и ще осигури по-ефикасен контрол по външните граници на Европейския съюз.

  Hubert Pirker (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, г-жо член на Комисията, всички ние сме напълно наясно, че и двете страни – Румъния и България – са инвестирали твърде много в охраната на външните граници на Европейския съюз. Те отговарят на шенгенските стандарти. Всички обективни прегледи стигнаха все до този извод, а именно че предварителните условия за присъединяване към Шенгенското пространство са изпълнени. Нашият докладчик също проведе преглед на място. Той извърши обективна оценка и стигна до същия извод. Ето защо ние не само ще гласуваме в подкрепа на доклада, но също и ще дадем съгласието си двете страни да се присъединят към Шенгенското пространство.

Шенгенското пространство обаче е и пространство на доверие. Това означава, че не всичко приключва с единично, еднократно действие, а че доверието трябва да се гради в дългосрочен план; инвестицията в сигурността трябва да бъде направена в дългосрочен план. Същото се отнася за всички държави, бих искал да отбележа, а не само за Румъния и България. Надявам се това доверие да остане незасегнато в дългосрочен план, за да бъдем в състояние да поддържаме свободата на пътуване, свободата на движение в рамките на Европейския съюз като голяма обществена придобивка в дългосрочен план.

Обезпокоен съм обаче от нещо, което чух днес, макар то да е нещо, което не съм в състояние да проверя, а именно че заплатите на полицията в Румъния ще бъдат намалени с около една трета. Ние всички знаем, че предпоставка за неподатливост на корупция, за надеждна работа на полицията е служителите й да бъдат добре платени. Затова се надявам информацията ми да не е точна и полицията, която служи на интересите на тези страни и на сигурността на целия Европейски съюз, да продължи да бъде добре платена и в бъдеще, за да бъде неподкупна.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, съгласно доклада Coelho Румъния и България, въз основа на докладите за оценка, са достатъчно подготвени да прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по своите сухопътни, морски и въздушни граници. Те отговарят на основните изисквания и на същите критерии както и останалите държави-членки за пълноправно приобщаване към Шенгенското пространство. Подкрепяйки пълноправното приобщаване на тези страни ние доказваме нашата солидарност като Общност и подпомагаме европейската идея и основното право на свобода на движение на гражданите в рамките на Европейския съюз, създавайки по този начин една по-силна Европа.

Що се отнася до опасенията, изказани в доклада относно увеличаването на миграционния натиск в чувствителния регион на България, Турция и Гърция това са днешните предизвикателства за Европейския съюз и държавите-членки, които трябва да намерят цялостни, общоевропейски решения за ефикасно укрепване на външните си граници, за укрепване на Фронтекс, за показване на необходимата солидарност като Общност и подпомагане на държавите-членки в южната част на Европа, където пристигат имигрантите. Належащият диалог за осъвременяването на Шенгенското споразумение трябва да отчете горните предизвикателства.

  Ивайло Калфин (S&D). - Г-жо Комисар, участието в Шенгенското пространство означава поемане на отговорност. България и Румъния трябва да бъдат приети, за да поемат своята част от отговорността, заедно с останалите страни-членки за опазването на европейските граници.

Зная, че в много страни-членки днес темата за Шенген е чувствителна и предизвиква много обществени дебати. Тя получи ново значение през последните месеци с прилива на емигранти от Северна Африка. Факт е, че дори стари и големи страни-членки бяха затруднени да се справят с емигрантския поток.

Тези проблеми обаче няма да се решат, като не се допускат България и Румъния. Точно обратното - правилната реакция би трябвало да бъде укрепването на принципа на солидарността по отношение на емиграционната политика и ангажиране на всички страни-членки с нейното провеждане. Ние трябва не само да дадем възможност, но и да изискаме от България и Румъния да поемат своите отговорности и да изпълняват задълженията си на външните граници на Европейския съюз.

Комисар Малмстрьом спомена за доверието. Това е точно така: правителствата на двете страни трябва да получат възможността да отговорят на предизвикателството и да докажат, че могат успешно да пазят европейските граници.

  Rovana Plumb (S&D). – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, аз пристигнах в Брюксел с кола и на унгарската граница видях огромна опашка от камиони. Помня, че преброих 87. Те бяха от Германия, Италия, Дания и Унгария и натоварени със стоки, които някой чакаше. Те бяха забавени от процедура, която вече не се прилага в останалата част на Европейския съюз.

Бих искала да подчертая значението на присъединяването на Румъния и България към това важно пространство. То е важно за интересите на цяла Европа, защото искаме да възродим доверието на нашите европейски граждани в Европейския съюз и неговите институции. Вие казахте, г-жо член на Комисията, че Шенген е важна придобивка за всички европейски граждани, но той също е важен инструмент не за „по-малко“, а за „повече“ Европа.

Твърдо съм убедена, че Европейският парламент ще приеме доклада утре и че Съветът ще постъпи съответно възможно най-скоро.

(Ръкопляскания)

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Г-н председател, докладът Coelho определя, че както Румъния, така и България са доказали, че са се подготвили подходящо за правилно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Обаче датата на присъединяването им към Шенгенското пространство все още не е ясна, тъй като някои държави-членки са на мнение, че въпреки нееднократните оценки от различни институции на Европейския съюз, присъединяването им би могло да доведе до проблеми в системата на Шенген. Като отчитам недостатъците в румънската съдебна система бих искал да привлека вниманието на колегите и на Съвета към факта, че решението което вземат пряко ще повлияе на ежедневието на 30 млн. граждани на ЕС. Премахването на проверките по вътрешните граници е огромен успех на европейската интеграция. Румънските и българските граждани с основание очакват да бъдат в състояние да се ползват от предимствата от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген като пълноправни граждани на Европейския съюз. Изразявам твърдо убеждение, че цяла Европа би била по-силна, ако България и Румъния се присъединят към Шенгенското пространство тази година.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-н председател, заставам тук днес за да дам недвусмислена подкрепа на присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство.

По мое мнение, докладът на г-н Coelho наистина доказва мнението, че двете страни са напълно подготвени и са изпълнили всички условия. България и Румъния са държави-членки на ЕС вече от четири години, но някои колеги като че ли не са забелязали това, а някои от техните въпроси и расистки забележки за тези страни наистина ме тревожат като гражданин на ЕС, защото ако говорим как незаконни имигранти от тези страни някак си нахлуват на наша територия, ние всъщност говорим за членки и граждани на ЕС, а те със сигурност не могат да бъдат незаконни имигранти.

По мое мнение всеки, който отговаря на условията, следва да има шанс да стане член на Шенгенското пространство. Това е основен принцип на равенството, върху което е изграден ЕС и който се съмнява в това се съмнява в основните принципи на ЕС.

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE). - Г-жо Комисар, колеги, след приемането на България в Европейския съюз, влизането в Шенгенското пространство е следващото събитие, натоварено с очакване. То е очакване за справедливост.

След като България и Румъния се потрудиха и се справиха добре с техническите критерии за Шенген, забавянето на двете страни би било в разрез с правилата, утвърдени в Европейския съюз. Условията в Съюза са еднакви за всички. За нашите страни трябва да се прилагат същите критерии, които са действали и към другите държави-членки. Противното е дискриминация.

Проблеми с корупцията има в много държави-членки и цяла Европа трябва да се бори с нея, защото четирима от всеки пет европейски граждани считат корупцията за основен проблем в страната си. Европа има проблеми с увеличаването на емигрантите. По тези теми трябва да намерим общи решения, но придържайки се към ценностите ни и устоявайки принципите ни.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE). – (PL) Г-н председател, в Европейския съюз много се говори за криза. Досега говорим основно за икономическата криза. Ставащото в момента със Шенгенското пространство кара хората да мислят, че не само икономиката е заплашена, а и основните права на гражданите. Затова след събитията, свързани с Шенгенското пространство в Италия, Франция и след това в Дания мисля, че трябва да изпратим много ясен сигнал в смисъл, че не, Шенгенското пространство не е под заплаха, ние не искаме то да бъде суспендирано, искаме то да бъде укрепено и разширено и наистина искаме Европа да бъде отворена.

Трябва да покажем, че знаем как се преодоляват кризи. Бих искала да изразя благодарността си към члена на Комисията за това, че когато Дания поиска да върне граничния контрол, много бързо беше пуснато съобщение относно общата политика по предоставянето на убежище и имиграцията. Трябва обаче да бъде предприета и следваща стъпка. Не става дума само да се гласува за приемане влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство. Въпросът е това да бъде направено възможно най-бързо.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). – (EN) Г-н председател, днес Шенгенските договорености са поставени под силен натиск. От една страна, предвид сегашната вълна от имигранти от Северна Африка, където ЕС насърчава демократичната промяна, едни държави поискаха и получиха, временно суспендиране на тези договорености. От друга страна, други държави решиха поради причини, които като че ли отразяват техните собствени тесни интереси по отношение на кандидатките, да се възползват от факта, че Румъния и България още не са част от пространството и да се опитат да ги оставят вън от него, за пореден път.

Следователно, правилата на играта бяха променени в движение, в ущърб на двамата играчи. Аз лично подкрепям положителните заключения на доклада и поздравявам автора за тях, но макар и да мога да разбера политическите причини за изменението на препоръката – все пак компромисът е основата на политиката – не мога да подмина факта, че предлаганите нови условия могат да улеснят субективното му тълкуване. Моля се на Бог да не съм прав.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE) . – (RO) Г-н председател, докладът, който е днес пред нас, е обективен и справедлив, като подчертава, че Румъния и България са напълно подготвени технически да се присъединят към Шенгенското пространство. Освен това в някои аспекти Румъния може да бъде използвана като пример за добра практика, както се посочва в документите за оценка.

Твърдото ми убеждение е, че присъединяването на Румъния и България към това пространство няма да има отрицателно отражение върху охраната на границите. Тъкмо обратното. То ще засили доверието на европейците към Шенгенското пространство. Често се говори за взаимно доверие, също както беше споменато и в разискването. Как обаче можем да говорим за взаимно доверие, когато някои държави-членки променят правилата на играта в движение, като въвеждат нови критерии за присъединяване към Шенген?

Аргументите, които се използват днес против присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство не бяха взети под внимание за нито една друга държава, присъединила се към Шенген в миналото. Единственото, което румънците и българите очакват, е равноправно третиране по отношение на другите страни и обективна оценка въз основа на едни и същи критерии. Парламентът трябва да изпрати до Съвета категорично послание в това отношение и да настоява за определена дата за присъединяване.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика, който в случая състави един изключително важен доклад, но в същото време и изключително труден поради факта, че имаме противоречиви мнения по темата за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство.

Уважаеми колеги, искам също да благодаря на всички измежду вас които осъзнаха, че Европейският съюз се разширява на основата на ценности. Не на последно място присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство е част от поемането на задължение, което двете държави направиха през 2004 г., да отговорят на условията, което впоследствие се оказа изпълнено съгласно докладите за оценка на Европейската комисия.

Днес попитах един от колегите членове на ЕП от страна, чиято позиция по нашето присъединяване към Шенгенското пространство е отрицателна, каква причина би имал той да се противопоставя на това. Техническите условия като че ли са изпълнени, но причината би била, защото това е спорен политически въпрос във вътрешен план. Такова положение е неприемливо.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, аз смятам, че доверието към Европейския съюз се гради върху еднообразното прилагане на правилата. Смятам за очевидно, че интеграцията на Румъния и България в Шенгенското споразумение трябва да бъде приета при същите правила, които бяха приложени когато други държави станаха страни по споразумението.

Приветствам доклада на г-н Coelho и предложението му за необходимостта България да предприеме допълнителни мерки, като подготви специален план с действия с Гърция и Турция, предвид проблема с нелегалната имиграция по гръцко-българската граница. Повтарям категоричната си позиция, че регламент „Дъблин II“ трябва да бъде преразгледан, а оперативното бюро на Фронтекс в Гърция трябва да работи постоянно.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, както знаем Шенгенското споразумение не трябва да насърчава масова имиграция към социалните системи, а свободата на пътуване не трябва да води до ръст на престъпността и незаконната имиграция. Борбата с организираната престъпност и подобряването на охраната на границите трябва най-накрая да бъдат по-добре оценени в Европейския съюз.

Ако Италия и системата за охрана в нейната гранична полиция, както се твърди, изостават далеч зад обичайния шенгенски стандарт, можем да се опасяване, че новите членове като Румъния и България също биха могли скоро да намалят усилията си.

Следователно прекалено прибързаното присъединяване към Шенген на тези страни следва да бъде отхвърлено, тъй като от това най-вече биха могли да се облагодетелстват организираната престъпност от източна Европа и дори от региона на Кавказ. Мисля, че с борбата си с проблемите при предоставянето на убежище Дания проправи път за правила на равнище ЕС. Вероятно затова Комисията реагира толкова категорично на съобщението за засилване на граничния контрол с цел борба с нарастващата престъпност. Трябва да дадем да се разбере ясно, че макар Шенген да изисква отворени вътрешни граници, случаят е такъв само когато външните граници наистина са сигурни.

  Wim van de Camp (PPE). – (NL) Г-н председател, всеки, който е следил този кръг въпроси знае, че приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство е извънредно трудна тема в Нидерландия. Ние обаче имаме и европейска отговорност. Поради това имам един въпрос към члена на Комисията: как прилагането на Шенгенските критерии се вмества в общия контрол в рамките на политиката по борба с корупцията? Съвсем неотдавна чухме за граничния контрол между България и Украйна, при което български гранични служители са били подкупени да пускат през външните граници на Европейския съюз хора, които нямат работа тук.

Имам и втори въпрос, който зададе и г-н Pirker, а именно какво съществените съкращения на полицията в Румъния ще означават за прилагането на шенгенските критерии? По този въпрос не е имало консултации с профсъюзите. Какво е актуалното състояние на нещата?

  Monika Smolková (S&D). – (SK) Г-н председател, за три години България и Румъния предприеха всички мерки, необходими за да станат те в състояние да се присъединят към Шенгенското пространство. Критериите и мерките за охрана на външните граници не са прости. И двете страни ги изпълниха и имат право да бъдат членове на общото Шенгенско пространство независимо от факта, че сега Европа е изправена пред потоп от имигранти от Африка.

Важното е, че комисията по оценяването, членове на която лично посетиха двете държави заяви, че както Румъния, така и България отговарят на шенгенските изисквания.

Твърдо съм убедена, че членовете на ЕП ще одобрят доклада и че той ще бъде еднозначно одобрен от Съвета. Пожелавам на гражданите на Румъния и България да изпитат възторга, който лично аз изпитах при разбиването на граничния портал на 22 декември 2007 г., когато Словакия стана част от Шенгенското пространство.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, разширяването на Шенгенското пространство предполага изпълнение на стандарти, но също така изисква доверие. Исканията от България и Румъния постъпиха в интересно време, когато ЕС започна да поставя под въпрос принципа на свободно движение.

И по-рано очевидно се правеха проверки по вътрешните граници, но причината за тях по това време беше провеждане на определени мероприятия като спортни прояви, европейско първенство по футбол, световни първенства или някои конференции на най-високо равнище. И сега много Шенгенски страни извършват полицейски проверки в рамките на националното законодателство, например при полети вътре в Шенгенското пространство.

Сега обаче разискването се промени. Сега проверки вече се правят не поради особени събития, а поради едно явление. Това е чувствителна тема, защото поставя под въпрос схващането за свободно движение и…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Мария Неделчева (PPE). - Приветствам г-н Coelho за добре балансирания и безпристрастен доклад. Текстът е отражение на констатациите на докладчика на място при посещенията му в България и Румъния, но и израз на волята на Европейския парламент да остане верен на европейския дух. А именно: готовността за членство в Шенген се базира само и единствено на изпълнени технически критерии. Това е факт.

Техническата готовност, вследствие на добре свършената работа на България и Румъния, е положителната констатация, която днес и ние правим. Сега е важно чрез убедително мнозинство утре по време на вота да изпратим двоен сигнал.

Най-напред - послание към Съвета на министрите. Чрез достъп до информацията, чрез конструктивен диалог и зачитане мнението на Парламента, Съветът ще покаже не само добрата си воля за сътрудничество с нас, но и ще изпрати силен сигнал за една от институциите-пазители на европейски ценности и прозрачно сътрудничество и партньорство.

Силен сигнал и към българските и румънските граждани. На тях Европейският съюз казва: "Да" на равното третиране на всички страни-членки, "Да" на еднакви правила и "Да" на еднакво зачитане на постигнати резултати. Сигурна съм, че Съветът знае да се вслуша в положителните опити.

  Надежда Нейнски (PPE). - Първо искам да благодаря от своя страна на г-н Coelho за задълбочения доклад. Вземам думата, защото съм провокирана от очевидните опити през казуса за България и Румъния да бъдат решавани вътрешни проблеми, както и да се дава отговор на вътрешни страхове.

Премахването на визите за България и Румъния преди повече от десет години беше посрещнато със същите страхове. Но тогавашните европейски лидери проявиха кураж и далновидност и то в период, когато България и Румъния не бяха членки на Европейския съюз. И не сбъркаха.

Затова днес трябва да си спомним, че днешният дебат е дебат за правилата, които трябва да бъдат еднакви за всички, за равнопоставеността между държавите-членки, заложена в Европейския договор, и не на последно място за прокламираната толкова много европейска солидарност.

Сигурно Европа днес е по-различна от Европа преди двадесет години. Това никого не бива да го изненадва. Но ако има криза в Шенгенското пространство, то това е предмет на друг дебат. И ако той доведе до промяна на условията, те трябва да се променят за всички. Защото нека припомним, че огромни групи нелегални емигранти преминават ….

(Председателят прекъсна оратора)

  Метин Казак (ALDE). - Аз искам да поздравя докладчика г-н Coelho за изключително балансирания и положителен доклад. Той е резултат от общото настроение и общата визия, която има мнозинството от тук присъстващите колеги за това, че България и Румъния заслужават и трябва да бъдат част от Шенгенското пространство.

Разбира се, не бива да се прехвърлят проблеми от болната глава на здравата. Корупция и престъпност има във всички държави от Европейския съюз. Но борбата срещу тези явления би могла да се постигне, само когато се обединят усилията на всички 27 страни. И не бива да се прехвърлят отговорности, не бива да се прехвърлят тежести само върху една част от европейските страни.

България и Румъния доказаха, че могат да работят за обединена Европа. Аз мисля, че те ще бъдат достойни членове и на Шенгенското пространство.

  Traian Ungureanu (PPE). – (EN) Г-н председател, България и Румъния доказаха, че могат да гарантират сигурността на границите на ЕС и че това е изцяло – повтарям, изцяло – документирано. Между другото, длъжностните лица, арестувани в Румъния и България, бяха арестувани за корупция. Ще се наеме ли някой в залата да твърди, че например едно нидерландско длъжностно лице, едно корумпирано нидерландско длъжностно лице, не би било арестувано за корупция в Нидерландия?

Второ, Румъния и България не се съревновават за голямата награда на организацията „Трансперънси интернешънъл“. Те сключиха правен договор и изпълниха всичките му критерии. Сега вече ако някой иска да промени правилата на играта в движение, мисля, че това може да се окаже незаконно според правото на ЕС и във всички случаи е несправедливо от гледна точка на здравия разум.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодаря за това много полезно разискване. Наистина има безспорна необходимост да се укрепи авторитета и доверието в Шенген чрез укрепване на управлението и укрепване на механизма за оценка – както Комисията предложи далеч преди Коледа – с по-широко участие на независими експерти и Комисията и също със засилена прозрачност и участие на Парламента във всички стъпки, които се предприемат там. Трябва също да станем много по-умели при оказване на незабавно съдействие на държави-членки, изпаднали в затруднение поради една или друга причина и трябва да изясним при какви обстоятелства граничният контрол би могъл да бъде въведен отново.

Всичко това трябва да се направи. Трябва също да се борим с корупцията и да засилваме тази борба. Да, корупция има в България и Румъния, но корупция има във всяка държава-членка и Комисията предложи точно вчера доклад за това как желаем да налагаме борбата с корупцията. Някои от вас бяха така любезни да споменат това.

Междувременно обаче трябва да признаем огромните усилия, които бяха положени от България и Румъния, за да изпълнят техническите изисквания на Шенген. Те са много ясни, те са много прозрачни. Ето защо на тези страни трябва да се даде ясна перспектива, ясна рамка за това какво се очаква от тях, така че държавите-членки да се почувстват готови да ги приемат в Шенгенската общност.

  Енико Гьори , действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко бих искала да благодаря на всички, които положително коментираха усилията на унгарското председателство. За нас беше много важно да усещаме подкрепата ви през всичките изтекли пет месеца. Днешното разискване ясно показа също, че има голямо мнозинство в Европейския парламент, което подкрепя присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, защото те са свършили своята работа.

През изминалите пет месеца и през оставащото време пред нас ние ще се борим да изразим това и Съветът да определи, че що се отнася до техническите стандарти, Румъния и България са подготвени да се присъединят към Шенгенското пространство. Двете страни работиха много усърдно и заслужават най-висока оценка за усилията си. Мнозина изказаха мнението си по време на разискването – едни, които са „за“, както и други, които са „против“ или искат отлагане на присъединяването – че взаимното доверие е ключовата дума по този въпрос. Аз също съм напълно съгласна с това и унгарското председателство се стремеше да изгражда доверие през цялото време.

Как се опитвахме да постигнем това? От една страна, бяхме ангажирани с непрекъснат диалог с двете страни, наблюдавайки техните усилия и опитвайки се да им помогнем да намерят начини за постигане на по-добро признание на усилията си. От друга страна, поддържахме постоянно връзка със страните, които изказаха съмнения за присъединяването на Румъния и България. След това полагахме усилия да насърчим тези страни да се свържат и със страните кандидатки. В резултат от това мога да ви кажа, че в кулоарите имаше постоянен диалог, за да могат страните по-добре да се разберат и да си имат взаимно доверие. Това е взаимното доверие, на основата на което се градят повечето наши политики в Европейския съюз; без него държавите-членки не са в състояние да вземат това политическо решение, за което се изисква единодушие. Този процес отнема време.

Имахме шест месеца за да постигнем това. Мисля, че през тези шест месеца ние ще стигнем до точка, в която точно за два дни държавите-членки ще кажат „да, подготвили сте си домашната работа“. Какво може да помогне за създаване на взаимно доверие? От една страна поредицата от консултации, които споменах. От друга страна – и двете страни кандидатки да продължат усилията си и да доказват, че са в състояние да защитават външните граници на Европейския съюз. Поведението, показано от двете страни, съчетано с тяхното огромно израстване, темп и ритъм, трябва да продължат и в близкото бъдеще.

От друга страна съм убедена, че механизмът за сътрудничество и проверка – прочутият МСП, за който Комисията ще издаде доклад през юли, разглеждащ точно същите въпроси, които бяха повдигнати в разискването – би могъл да е от помощ, дори и официално да не е част от условията за присъединяване към Шенген. Комисията ще издаде свидетелство относно борбата с организираната престъпност и корупцията. През цялото време се борихме това да не бъде включено като условие, но то със сигурност ще спомогне за изграждането на взаимно доверие. Затова съм убедена, че един положителен МСП ще подпомогне вземането на положително политическо решение и за разширяването на Шенген.

Ако ме питате за общата нагласа за каквото и да било приемане в Шенгенското пространство всички знаем, че трудно може да се твърди, че Европейският съюз понастоящем е в особено гостоприемно настроение. В разискването бяха направени няколко бележки, които подходящо онагледяват това. Например някои казват, че с румънско-българското присъединяване ромското население ще започне да излиза от двете страни. Бих искала да бъда напълно ясна: свободата на движение е основен принцип на Европейския съюз, той е в сила и валиден, именно върху него се градят нашите политики; от тази свобода понастоящем се ползва румънското и българското ромско население, както и на практика всеки друг човек във всяко ъгълче на Европейския съюз. Всеки може да се движи свободно, няма визови изисквания и ако някой би искал да напусне дори и сега, би могъл.

Много съм горда обаче от факта, че по време на унгарското председателство беше създадена стратегия, която ясно определя задълженията на всяка държава-членка във връзка с общността с тази трудна съдба. Проблемът трябва да се решава в корените му: като се осигурят по-добри възможности за заетост и образование за тях, вътрешният натиск за миграция също ще намалее в рамките на Европейския съюз. И позволете ми още една бележка: ако някой би отнел едно от най-основните наши свободни права от най-слабите, тези права биха били застрашени за всички ни.

И в заключение, тъй като нашироко беше обсъдена и постоянната оценка на системата на Шенген бих искала да кажа, че унгарското председателство вече заяви това много ясно от първия момент и това е нещо, в което продължаваме да сме убедени. Въпросът за разширяването на Шенген трябва да бъде еднозначно отделен от вида оценка, на която ще подложим системата на Шенген. Нека не смесваме двете. Трябва да запазим достиженията на правото по отношение на свободата на движение и да използваме по-добре наличните средства, например да осигурим по-добър взаимен контрол на нашите външни граници. Ето защо работим по регламента за Фронтекс; ето защо работим за намаляване на миграционния натиск от Северна Африка, като въздействаме на причините му на място; ето защо има нова политика на съседство; ето защо работим по увеличаване способността за отпускане на кредити от Европейската инвестиционна банка. Вече сме в дванадесетия час. Има само един правен проблем на пътя на постигането на съгласие с вас: обичайният проблем за „делегирания акт“. Само след това ще направим преглед на системата на Шенген и ще помислим как тя може да бъде приспособена или подобрена, тъй като можем да видим, че при нея наистина има проблеми, но нека се придържаме към този ред на нещата.

Г-н председател, госпожи и господа, убедена съм, че предстоящото заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, което трябва да се проведе след два дни, ще вземе важни решения по шенгенския въпрос както за аспектите по разширяването, така и за аспектите по проверка, но по начин, който да гарантира свободата на движение на нашите граждани.

  Carlos Coelho, докладчик. – (PT) По време на разискването един от колегите ни каза, че да се позволи на Румъния и България да се присъединят към Шенген би било детинско решение. Изразявам пълно несъгласие. Мисля, че когато станем възрастни хора, държим на рационалните аргументи, а ако сме били и добре образовани, можем да различим кога рационалните аргументи са справедливи. За да действаме справедливо, не можем да се компрометираме с двоен стандарт.

Трябва да питаме дали България и Румъния отговарят или не отговарят на условията за влизане в Шенген. Ако отговарят, те следва да влязат. Напълно оправдано е на техните граждани да се гледа като на пълноправни европейски граждани. Народите на България и Румъния не бива да стават заложници на популистка риторика.

Знаем, че по отношение на Шенген не всичко е така, както трябва да бъде. Затова се застъпваме за нова система на оценка на Шенген, за да сме в състояние да определяме проблемите, да реагираме съответно и да вземаме решения, ако проблемите продължават. Обаче разискванията по новата система за оценка на Шенген не бива да държат народите на България и Румъния заложници на законодателния процес. Това са различни процеси и всеки има свой темп.

В заключение, г-жо Гьори, много Ви благодаря за любезното споменаване на Португалия и схемата „един за всички“ на Шенгенската информационна система (ШИС), която улесни влизането на няколко страни, включително Вашата, в Шенгенското пространство. Благодаря Ви, че ни напомнихте за това и за тази любезна бележка. Бих искал на Съвета да бъде предоставено обобщение на това разискване и надявам се, обзор на нашите гласове утре, тъй като това според мен ще бъде много ценно от познавателна гледна точка. Надявам се Съветът да признае, че когато събранието представляващо европейските граждани каже „да“ с голямо мнозинство на България и Румъния, както надявам се ще направи, Съветът би следвало да направи същото възможно най-скоро.

  Председател. – Уважаеми колеги, мисля, че въз основа на преобладаващото мнозинство на положителните коментари и оценки в залата днес от членовете на Парламента, както и на оценките на Комисията и на Съвета, можем енергично да поздравим България и Румъния.

Разискването приключи.

Гласуването ще се състои на 8 юни 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Румъния и България отново доказаха, ако въобще е трябвало да го правят, че са способни да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на значително равнище на сигурност на източната граница на Европейския съюз. Предвид финансовите, техническите, институционалните и административните усилия, положени от Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство, мисля, че положителната оценка по този кръг въпроси трябва да бъде изразена в предстоящия период чрез определяне на твърд краен срок за присъединяване към това пространство.

Положението не трябва да се обърква чрез промяна в правилата по средата на играта, засилване на риториката на евроскептиците и повдигане на отделен въпрос, свързан с необходимостта от контролиране на незаконната имиграция. Технически Румъния е по-подготвена от когато и да било да охранява източната граница на Европейския съюз.

При все това прилагането на двоен стандарт за оценка на отделни параметри не е достоен и характерен аспект на проекта за обединена Европа. Твърдо съм убедена, че след като Румъния бъде включена в Шенгенското пространство, тя ще докаже на всички държави-членки сериозния и щателен начин, по който може да гарантира охраната на източната граница. Нещо повече – постигнатите резултати ще убедят цяла Европа, че тя успешно е укрепила сигурността на целия Съюз.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Свободата на движение е една от най-важните ценности на Европейския съюз за всички граждани на ЕС, а Шенгенското пространство се характеризира с отсъствие на проверки по общите граници между участващите страни и въвеждане на свободата на движение в рамките на това пространство. Затова трябва да зачитаме правото на всички граждани на Европейския съюз без изключение да се движат свободно. Ако България и Румъния бъдат обект на повече критерии от другите държави-членки на ЕС, за да се присъединят към Шенгенското пространство, ще сме допуснали прилагане на двоен стандарт. Не трябва да се допуска система, основана на двоен стандарт, която да е много строга към страните кандидатки и много мека към страните, които вече са част от Шенгенското пространство. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген трябва да бъдат едни и същи за всички страни, а системата за оценка трябва да се гради върху положението, че правилата трябва да се спазват постоянно, а не само в процеса на присъединяване. Страните, които се присъединяват към Шенгенското пространство, трябва да продължат да спазват всички изисквания по сигурността, защото сигурността на Шенгенското пространство наистина зависи от строгостта и ефикасността, с които всяка държава-членка извършва контрол по външните си граници, както и от качеството и бързината, с които се обменя информация чрез Шенгенската информационна система. Затова за премахването на проверките по вътрешните граници е необходимо държавите-членки да сътрудничат възможно най-много и да предприемат необходимите действия, особено при нарастване на миграционните потоци, защото сигурността на Шенгенското пространство зависи от строгостта и ефикасността, с които всяка държава-членка извършва контрол по външните си граници.

  Kinga Göncz (S&D) , в писмена форма. – (HU) Според оценката на Европейската комисия Румъния и България са подготвени за присъединяване към Шенген и следователно Съветът трябва без отлагане да вземе решение за приемането на двете държави-членки. Не можем нито да прилагаме двоен стандарт, защото това би подкопало доверието към Европейския съюз, нито да въвеждаме нови условия. Присъединяването към Шенгенското споразумение и премахването на границите е стъпката, която гражданите най-много ценят измежду достиженията на правото на Европейския съюз; заедно с еврото, то е и символът на Европейския съюз. Свободата на движение е един от ключовете към успеха на общия пазар. Необходимо е, разбира се, външните граници на Европейския съюз да бъдат надеждно защитени, тази цел обаче се постига, не като не се допускат държави-членки, които са подготвени, а чрез въвеждане на постоянно действаща и прозрачна шенгенска система за проверка, която – заедно с общата европейска политика по миграцията и политиката относно бежанците, основана на международна солидарност – е решение за много открити въпроси. Затова призовавам Съвета да постигне напредък в тези области възможно най-скоро.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Румъния е готова да премахне вътрешните проверки по своите сухопътни, въздушни и морски граници. След извършените посещения на място и проведените технически проверки не само докладчикът, назначен от Европейския парламент, но също и групата експерти стигнаха до заключение, че Румъния отговаря на всички критерии за присъединяване към Шенгенското пространство, които са разпоредбите, поети чрез Договора за присъединяване през 2005 г. Всички установени по-рано недостатъци са отстранени. Освен това в някои области страната ми дава пример за добра практика. По отношение на възраженията, повдигнати от някои членове на ЕП, искам да посоча, че те се отнасят за теми, които нямат пряка връзка с разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и следователно не могат да се използват като оправдания за блокиране достъпа на Румъния до това пространство. Разбирам загрижеността на някои колеги за това външните граници на ЕС да бъдат направени сигурни, особено поради факта, че на някои държави може да се гледа като на предпочитани дестинации за потоците от емигранти. Следва обаче да ви напомня, че европейските правила трябва да бъдат еднакви за всички държави-членки и не могат да бъдат променяни в движение, тъй като това би се явило дискриминация на румънските граждани. Предвид положителната техническа оценка Съветът по правосъдие и вътрешни работи трябва да даде „зелена светлина“ за включването на Румъния в Шенген от идващата есен нататък.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Ако вярвате на доклада, всичко е изрядно и тип-топ и Румъния и България са доказали, че са достатъчно подготвени да прилагат всички Шенгенски правила. Тези от нас обаче, които са запознати с доклада на Европол OCTA 2011 по темата за организираната престъпност, ще се питаме дали комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи е глуха и сляпа и защо изобщо сме си позволили лукса да имаме Европол, ако с лека ръка пренебрегваме предупрежденията му. Европол докладва, че Румъния и България са транзитни пътища за контрабанда на наркотици, оръжие и трафик на хора. Организираните престъпни банди, които стават все по-пъстри в етническо отношение, действат изключително брутално. Мнозина от тях са с военизирана подготовка. Тези групи и аз цитирам дословно от доклада на Европол, се опитват да разширят интересите си в ЕС и може да използват възможностите от евентуалното присъединяване на България и Румъния към Шенгенската зона. Директорът на Европол Роб Уейнрайт посочи в интервю, че възможното присъединяване към Шенген на България и Румъния и визовата либерализация за Украйна – на тях може да се гледа като на потенциални нови възможности за организираната престъпност. Имаме дълг пред нашите граждани да приемем сериозно предупрежденията на Европол. Шенгенското споразумение вече отваря всички врати в Европа за организираната престъпност и незаконната имиграция. Затова то се нуждае от спешен ремонт, преди да бъде разширявано.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Благодаря на докладчика г-н Coelho за отличния му доклад, който се вписва в неотдавнашното разискване по прилагането на Шенгенското споразумение. Наличието на ефикасен контрол по нашите външни граници трябва да бъде важен фактор, доколкото сигурността на Шенгенското пространство зависи от ефективността, с която всяка държава-членка контролира външните си граници. Макар някои проблеми да остават нерешени, Румъния и България се доказаха като достатъчно подготвени за прилагане на всички изисквания на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Обстойно обсъдихме практическата ефикасност на държавните машини в двете страни, както и равнищата на корупция в тях; при все това мисля, че за прилагането на Шенген това не трябва да взема под внимание, тъй като – точно както стана с другите държави-членки – достатъчно е решението да се основава само на ефикасността на граничния контрол и равнището на подготвеност на полицейските сили. Добавянето на нови изисквания би създало дискриминационен прецедент, каквато досега не е имало, дори и след голямото разширяване от 2007 г.

  Adrian Severin (NI), в писмена форма. – (EN) Истинският въпрос е дали всички граждани на ЕС, независимо от националния им произход, трябва да бъдат третирани еднакво и да имат еднакъв достъп до основните права на ЕС. На фона на световната икономическа криза ЕС преживява криза на демокрацията и солидарността. Свидетели сме на ренационализация в Европа. В този контекст разискването относно присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство предизвика остри реакции, движени от фалшиви аргументи и двоен стандарт.

Тук не става дума за технически аспекти, нито за сигурността на външните граници на ЕС, нито дори за миграция или ефективност на съдебната система. Това е европейски политически проблем от стратегическо естество. Става дума за сближаването в ЕС. Да се говори на липса на подготовка по нашите източни граници, когато виждаме колко пропускливи са нашите южни граници, е просто смешно. Да се прокарва национален политически дневен ред за сметка на стремежите на гражданите на ЕС от български и румънски произход е скандално. Наистина, необходими са ни по-добре защитени граници, по-добра политика по миграцията, по-добър административен капацитет и честни държавни служители. За това обаче е необходима повече, а не по-малко Европа. Една правилна стъпка в това направление е незабавното разширяване на Шенгенското пространство с приемане на Румъния и България.

  Кристиан Вигенин (S&D), в писмена форма. – Можем категорично да кажем, че сама по себе си България, или по-конкретно българските граждани не представляват заплаха - нито пряка, нито потенциална - за безопасността, реда и спокойствието в рамките на Шенген. Страната ни, макар и със закъснение, е изпълнила всички технически изисквания, свързани с контрола по външните граници.

Налице е обаче висока степен на недоверие, че в практическото прилагане на контрола могат да възникнат сериозни пробойни. Това недоверие личи в докладите на Европейската комисия относно механизма за сътрудничество и проверка, в докладите на Европол, в поредицата изявления на висши представители на различни страни членки. При този невиждан ръст на контрабандата и на сивата икономика, при наличието на корупция, при несправянето с организираната престъпност няма защо да се сърдим, че пред нашето членство възникват допълнителни пречки.

Европейският парламент трябва да заеме принципна позиция, а тя е, че не може правилата на играта да се променят в движение. Според формалните изисквания България и Румъния са готови за членството в Шенгенското пространство и Европейският съвет трябва да вземе възможно най-скоро положително решение. Разчитам докладът на г-н Coelho да бъде одобрен с голямо мнозинство, с което да даде ясен политически сигнал към страните членки.

(Заседанието се прекъсва за кратко)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н EDWARD McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

16. Време за въпроси (въпроси към Комисията)

  Председател. – Следващата точка е времето за въпроси (B7-0407/2011).

Следните въпроси са отправени към Комисията.

Първа част

Въпрос № 6, зададен от Mairead McGuinness, доразвит от Jim Higgins (H-000206/11)

Относно: Схеми за качествени храни

През февруари 2011 г. Комисията регистрира своето хилядно наименование на качествена храна. Ясно е обаче, че има големи разлики между държавите-членки по отношение на броя на заявленията за регистриране съгласно схемите за качествени храни за защитено географско указание (ЗГУ), защитено наименование за произход (ЗНП) и традиционно специфичен характер (ТСХ). Защо, според Комисията, има такива различия между държавите-членки? Може ли Комисията да коментира мнението на някои производители на храни, че процесът на регистрация е дълъг и бюрократичен и обезкуражава кандидатите? Как може регистрацията да се опрости?

Може ли комисията да даде информация относно осведомеността на потребителите за схемите за качествени храни? Как може да се подобри разпознаваемостта на етикетите ЗНП, ЗГУ и ТСХ и да носи повече смисъл на потребителите, по-специално в държавите-членки, които са регистрирали малко продукти?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, когато беше създадена европейската система за защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и традиционно специфичен характер (ТСХ), в част от държавите-членки вече съществуваха равностойни системи.

Затова концепцията за географските указания вече беше позната, а наименованията – регистрирани на национално равнище. Това обяснява защо в определени държави-членки има толкова много регистрирани наименования. Независимо от това в много от държавите-членки се наблюдава все по-голям интерес към тази система.

Процесът на регистриране на наименование обикновено отнема няколко години. Това се дължи на факта, че кандидатстващата група трябва да изготви спецификации, които да бъдат одобрени на национално равнище, а впоследствие и от страна на Комисията. После в Официален вестник на Европейския съюз се публикува или отделният документ с кратко изложение на спецификациите за географско указание, или самите спецификации за хранителните продукти с традиционно специфичен характер, с цел да се даде възможност за внасяне на възражения.

Срокът за внасяне на възражение е шест месеца. Ако не бъдат внесени никакви възражения, наименованието може да бъде регистрирано. Ако е внесено възражение, заинтересуваните страни разполагат с шест месеца да стигнат до споразумение. Ако не бъде постигнато споразумение, Комисията излиза с решение, което се подлага на гласуване в Постоянния комитет. Цялата тази процедура обяснява времето, необходимо за извършване на регистрацията. От друга страна, след като дадено наименование е регистрирано, то се ползва със силна закрила и международно признание, както и с предимствата на средствата за комуникация и по-специално употребата на логото.

Комисията осъзнава необходимостта от ускоряване на процеса на регистриране. Внесени са предложения в тази насока в рамките на т.нар. „Пакет за качество“, включително съкращаване до шест месеца на срока за подробно разглеждане, от страна на Комисията, на внесените заявления, както и съкращаване до два месеца на срока за внасяне на възражение.

Осведомеността относно системата е твърде различна в различните държави и често зависи от броя на регистрираните наименования в една държава. Комисията осигурява фондове за насърчаване на качествените продукти, достъпни за операторите, с цел повишаване на осведомеността на потребителите относно системата.

  Jim Higgins (PPE), в качеството на заместник на автора. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на Комисията за нейния отговор. Мисля, че етикетирането на хранителни продукти е нещо, което заслужава похвала. Г-н Андор обаче го изтъкна във връзка с редица въпроси: първо, с факта, че съществуват разнообразни стандарти; второ, с дългия период от време от подаването на заявление до действителната регистрация. Ако изобщо можем да посочим пример за бюрокрация на равнище ЕС, със сигурност е именно този.

В моята родина на Министерството на земеделието са необходими пет години от момента на подаване на заявление до момента на регистрация. Предвид кризата в Германия, нуждаем се от по-добро етикетиране и по-високи стандарти, от по-голям контрол върху качеството. Затова бих призовавала Комисията да бъдат определени много по-кратки срокове.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, продължавам с обсъждането на въпроса за качествените храни.

През последните две седмици Италия понесе икономически щети в размер на 20 милиона евро заради непродадени зеленчуци – по-специално краставици – като резултат от кризата с бактерията Escherichia coli. Беше съобщено, че само в резултат на преустановяването на вноса от страна на Русия има загуби в размер на 4,4 милиона евро.

Целият сектор на плодовете и зеленчуците е на колене. Ето защо питам Комисията какви мерки възнамерява да предприеме в защита на пазара за плодове и зеленчуци и какви по-нататъшни мерки възнамерява да предприеме за предотвратяване на разпространението на неблагонадеждна информация относно произхода на бактерията Escherichia coli, засегнала целия сектор на плодовете и зеленчуците и хвърлила в паника гражданите. Говорим за качествени храни!

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Моят отговор на първия въпрос е, че Комисията осъзнава необходимостта от ускоряване на законодателните процедури. Внесени са предложения в тази насока в рамките на т.нар. „Пакет за качество“ – вече споменах това в първия си отговор.

Предложенията на Комисията включват съкращаване на срока за подробно разглеждане на внесените заявления на шест месеца, а също и съкращаване на срока за внасяне на възражение на два месеца. Ако Парламентът и Съветът решат да приемат предложенията на Комисията, ще бъде спестена почти цяла година – или най-малкото десет месеца – за по-голямата част от заявленията.

Що се отнася до другия въпрос, вчера се проведе заседание на Съвета по здравеопазване, на което беше разгледана тази тема. Ще се върнем на нея в един по-късен етап, като същевременно ще вземем под внимание днешното извънредно заседание на Съвета по селско стопанство. В момента не съм в състояние да дам повече подробности, но определено ще се върнем отново на този въпрос.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, ще бъда много кратка. Поднасям своите извинения за това, че не пристигнах тук навреме за първия отговор на г-н Андор. Моят въпрос, предполагам, е свързан с факта, че сред производителите в много държави има ниско ниво на осведоменост, а в някои държави – твърде ниско. Комисията предприема ли някакви стъпки, прави ли някакви опити да повиши нивото на осведоменост не само сред потребителите, но и сред производителите?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, осведомеността относно системата е твърде различна в различните държави, както и броят на регистрираните наименования. Европейските фондове за насърчаване са на разположение на операторите, за да насърчават качествени продукти, с повече от 19 милиона евро, отпуснати за петнадесет програми за насърчаване в периода 2006–2010 г.

Нещо повече: Комисията иска да преразгледа политиката за насърчаване на селскостопански продукти и за това лято е планирано изготвянето на Зелена книга. Това ще бъде една възможност да обсъдим още веднъж целите на тази политика, както и да разгледаме очакванията по отношение на насърчаването и качеството на продуктите и разпространението на информация по този въпрос.

  Председател. – Въпрос № 7, зададен от Jim Higgins (H-000199/11)

Относно: Безработица сред младежта

Икономическата криза силно снижи равнището на заетост сред младите хора. През ноември миналата година безработицата сред младите хора в ЕС достигна 21%.

Безработицата сред младежта съставлява по-малко от 10% само в три страни: Германия, Нидерландия и Австрия. В останалите държави положението е сериозно: в Балтийските държави, Ирландия, Гърция и Словакия безработицата сред младите хора достига или надвишава 30% . В Испания тя е над 40%.

Какви стъпки Комисията възнамерява да предприеме, за да предотврати емиграцията на млади хора от Европа?

Как съответният член на Комисията възнамерява да използва най-добрите практики на Германия, Нидерландия и Австрия на равнище ЕС?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Високото равнище на безработица сред младите хора е един от основните приоритети на Комисията, както и един от най-важните ми ангажименти в личен план. Безработицата би могла евентуално да предизвика масово изселване на млади хора от Европа, но повечето млади хора, заминаващи за чужбина в търсене на работа, навярно ще изберат да се преместят в друга държава-членка. Ето защо е толкова важно да се насърчава свободното движение на работници в рамките на Съюза.

То предлага решение в региони, където равнището на безработица сред младите хора е високо, предвид недостига на работна сила в определени сектори в някои от държавите-членки, посочен в новото тримесечно проучване на Комисията относно свободните работни места. Насърчаването на младежката мобилност в рамките на ЕС е една от целите на водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“: „Младежта в действие“. Тя очертава широк кръг от мерки за намаляване на текущото високо равнище на безработица сред младежта.

Нека ви дам няколко примера. Мобилността на младежката работна сила ще бъде насърчена по-специално чрез нова схема за мобилност на работната сила в ЕС – инициативата „Твоята първа работа с EURES“, която беше започната с подкрепата на Парламента и на Съвета. Тя има за цел да подпомага младите хора в намирането на работа на европейския пазар на труда и да съдейства на работодателите в набирането на млади, мобилни европейски работници.

Инициативата „Твоята първа работа с EURES“ ще осигури подкрепа под формата на консултации, съдействие за намиране на работа, за набиране на служители, както и финансова подкрепа в размер средно на 1000 евро за повече от 2 000 млади хора, търсещи работа, и дружества, желаещи да наемат млади работници от ЕС.

Освен това Комисията насърчава държавите-членки да гарантират на младите хора, че на всички тях ще бъде осигурено по-нататъшно образование, обучение или работа в рамките на четири месеца след завършване на общообразователната степен. В Германия, Австрия и Нидерландия, както правилно подчертава уважаемият колега, равнищата на безработица сред младежта са сравнително ниски. Това се дължи поне отчасти на общото и професионалното образование и системите за обучение в тези държави-членки, улесняващи интеграцията на младите хора на пазара на труда.

Комюникето от Брюж от декември 2010 г. относно засилване на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011–2020 г. е важно достижение на ЕС в тази област. То очертава целите и определя действията, необходими за подобряване на качеството на професионалното обучение, така че да стане то по-достъпно и отговарящо на нуждите на пазара на труда.

В допълнение към своя отговор бих искал да изтъкна кампанията „Младежта на работа“. Започната в Будапеща на 29 април, кампанията „Младежта на работа“ ще срещне малки и средни предприятия с търсещи работа младежи, ще предостави информация и ще окаже подкрепа, за да се вдъхновят младите хора да започнат собствена предприемаческа дейност. До края на 2012 г., когато ще приключи тази кампания, са планирани над 30 събития.

Уважаеми колеги, надявам се, че пътищата и инициативите, които посочих, ще бъдат последвани от ефективни действия в рамките на отделните държави-членки.

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Данните са стряскащи: в балтийските държави, Ирландия, Гърция и Словакия – 30 %; в Испания – 40 %; а във Вашата родина, г-н председател, има един милион граждани под 25-годишна възраст без никаква перспектива за работа. В Италия 76 % от младите хора заявяват, че ще емигрират. Бих искал да допусна, че мобилността сред младите европейци е решението на проблема, но повечето европейски държави, с изключение на трите, които споменахте, имат проблеми с безработицата.

Това, от което действително се нуждаем, е да се съсредоточим върху факта, че Европа има застаряващо население. Не можем да си позволим това „изтичане на мозъци“. Това са високообразовани, силно мотивирани млади хора и затова трябва да ги задържим, да ги запазим за Европа, да въведем своеобразните творчески схеми, които вече споменахте, че съществуват в трите държави-членки: Германия, Нидерландия и Австрия. Приветствам това, че Комисията препоръчва инициативи на държавите-членки. Мисля, че в някои от държавите-членки обаче се нуждаем от известна финансова помощ по отношение на обучението на граждани и задържането им в родината, тъй като според мен, вместо да захранват пазарите на труда в рамките на ЕС, тези млади хора ще захранват пазарите на труда в Австралия и още много други държави.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-н председател, моят въпрос към члена на Комисията е от малко по-различно естество. Г-н Андор спомена разнообразни мерки, имащи за цел намаляване на безработицата, но не каза нито дума за това, че би могло да се приложи един важен и по-ефективен метод – държавите-членки да се споразумеят относно взаимното признаване на квалификациите, придобити в други държави-членки. Днес младите хора често търсят работа в чужбина, където са принудени да полагат същите изпити като онези, които вече са преминали успешно. Какво ще бъде направено в това отношение?

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, високото равнище на безработица означава, че инвестициите, вложени от държавите-членки в образованието на младите хора, се пропиляват в момент, когато последните се чувстват принудени да емигрират в държава извън границите на Европейския съюз. Искам да Ви запитам, г-н Андор, предвид това, че делът на преждевременно отпадналите от системата на образованието достигна 16 %, а в Португалия – дори 40 %, какво ще бъде равнището на безработица сред младежта след 15–20 години и какви мерки предприемате, за да гарантирате, че това няма да се случи?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) В отговора си посочих мерките, очертани в стратегията „Европа 2020“, които предстоят да бъдат приложени на практика в редица държави-членки посредством ефективни програми на Комисията.

Вярно е също така, че за Комисията това е повече въпрос от хоризонтален характер, а в други инициативи на ЕС са налице предложения, тясно свързани с този въпрос, включващи например специфични препоръки до всяка държава-членка, които тъкмо публикувахме днес, много важни забележки за необходимостта от реформа на политиките в областта на образованието и подобряване на функционирането на образователните системи и системите за обучение в различните държави-членки, с цел по-доброто обвързване на съдържанието на образованието и обучението с потребностите на пазара на труда.

Това би могло да доведе до качествено подобряване на възможностите за заетост на младите хора в редица държави-членки, включително Испания и други, където положението е най-тежко и където реформата на образователната система е била или отложена, или пренебрегната през последните години.

Важно е да се подчертае и Актът за единния пазар, който, наред с други инициативи, има за цел насърчаване на признаването на професионални квалификации и дипломи, като по този начин повишава прозрачността и ефективността на европейския пазар на труда, като очертава и предлага повече възможности от преди.

Важно е също така да се подчертае, че много от действията са подкрепени от финансовите инструменти на ЕС – в конкретния случай от Европейския социален фонд, но следва да спомена също новия Механизъм за микрофинансиране, осигуряващ програми, а в този случай – и възможности за предприемаческа дейност и самостоятелна заетост. Мисля, че тези измерения следва да бъдат отразени също и в предстоящото предложение за Многогодишна финансова рамка (МФР). Разчитам, че Парламентът ще ни подкрепи в тази област в обхвата на МФР.

  Председател. – Въпрос № 8, зададен от Georgios Papanikolaou (H-000194/11)

Относно: Имиграция и Шенгенското пространство

Кризата във Северна Африка излага на опасност принципа на свободното движение в шенгенското пространство, както си пролича от разговорите между Италия и Франция по повод въпроса с придвижването на имигранти, идващи предимно от Тунис, и възобновяването на граничните проверки, както и от изявленията на френски длъжностни лица, които изтъкват значението на преразглеждането на някои от условията в Шенгенското споразумение.

Как възнамерява Комисията да възпрепятства развития, поставящи под въпрос свободното движение в единното шенгенско пространство - принцип, представляващ крайъгълен камък на европейското единство?

Предвид на това, че създаването на шенгенското пространство прехвърля отговорността за охраняването на външните граници на ЕС само върху някои държави-членки, как ще успее Комисията да убеди държавите-членки да проявят по-голяма и по-същностна солидарност, в ситуации на масово навлизане на имигранти, и да преодолее неохотата, демонстрирана от държавите-членки, за поемане на отговорности и справедливо споделяне на тази тежест?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, въпросът, повдигнат от г-н Papanikolaou – също както следващите няколко въпроса – засяга различните аспекти и гледни точки по отношение на въпроса за Шенгенското пространство, миграционната криза и натиска, упражняван върху Шенгенското споразумение. Затова позволете да отговоря първо на г-н Papanikolaou.

По-рано обсъдихме доклада на г-н Coelho и необходимостта да се съхрани Шенгенското пространство като едно от най-прекрасните достижения на Европейския съюз. Правото на свободно движение наистина е много важно въплъщение на европейския проект. Всяка година в рамките на ЕС се извършват повече от 1,25 милиарда задгранични пътувания от туристи. Свободното движение дава също така огромен тласък и носи големи ползи на вътрешния пазар, така че съхраняването на това достижение е от ключово значение за Комисията и абсолютен приоритет за мен в личен план.

Позволете още веднъж да подчертая, че подходът на Комисията е да укрепи Шенгенското пространство, да подобри процеса на оценяване – както вече предложихме още преди Коледа – и да определи по-ясно правилата, да посочи инструментите, да съдейства на държавите-членки, които се нуждаят от подкрепа, както и евентуално да въведе механизъм, който да осигури съгласувана реакция при извънредни ситуации в рамките на Общността – например когато една държава-членка претърпи неуспех в своите усилия да упражни контрол над вътрешните си граници.

Главната цел на Комисията е да има превантивен подход. Предложените промени за укрепване на механизма за наблюдение, предназначението на който е да поддържа взаимното доверие между държавите-членки и тяхната способност ефективно и резултатно да прилагат съпътстващите мерки, ще предоставят възможност да се поддържа едно пространство без граници.

Това ще бъде постигнато посредством повече посещения на място в държавите-членки за проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген. Тези проверки биха могли да доведат до отправяне на препоръки към държавите-членки за незабавни действия и определяне на срокове за тяхното изпълнение. Повишеното доверие между държавите-членки също ще намали случаите, в които държавите-членки прибягват до едностранни инициативи за временно възстановяване на контрола по вътрешните граници или за засилване на полицейските проверки в рамките на вътрешните гранични зони.

Духът на Шенгенското споразумение е дух на доверие и солидарност. Важно е ЕС да покаже реална солидарност към държавите-членки, най-тежко засегнати от мащабни потоци от прииждащи мигранти и други граждани, нуждаещи се от международна закрила. Тази солидарност може да се прояви под различни форми – например под формата на съдействие в регионите, където външните граници са под натиск. В това отношение Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) играе ключова роля. По време на неотдавнашната намеса на гръцко-турската граница от страна на екипите на бърза гранична намеса в рамките на системата RABIT, както и по време на съвместната военноморска операция „Хермес“, ние доказахме, че държавите-членки имат готовност взаимно да си да съдействат.

Освен това трябва да насърчаваме ежедневното сътрудничество между националните органи на управление в областта на наблюдението на границите. Такова е и предназначението на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR), която от 2008 г. насам претърпява постепенно развитие и за която Комисията ще представи законодателно предложение в рамките на тази година.

Можем да проявим солидарност също и във финансово отношение. Тази година има рамкова програма, вземаща под внимание управлението на миграционните потоци. Разполагаме с финансов механизъм за усъвършенстване на управлението на тези потоци на равнище ЕС и за укрепване на солидарността между държавите-членки. Разбира се, понастоящем е в ход мащабен процес на консултации и са ни наложени бюджетни ограничения, но можете да разчитате на мен, че ще гарантирам наличието на средства в рамките на този фонд и за в бъдеще.

Онези държави-членки, които са най-силно изложени на миграционен натиск и които са разположени на външните граници на ЕС, трябва да получат подходяща финансова компенсация за изпълняваните задължения в защита на интересите на Шенгенското пространство като цяло – и това посредством споделяне на тежестта с цел оказване на подкрепа на онези държави-членки, които са засегнати от големи имиграционни потоци от граждани, нуждаещи се от международна закрила.

Трябва да стане ясно, че всяко решение относно преместването на незаконни мигранти и лица, ползващи се с международна закрила, зависи от Съвета и от готовността на държавите-членки. Последните все още не са изразили никаква подкрепа по отношение на един такъв подход в най-общ план, с едно забележително изключение обаче – пилотните проекти относно преместването в други държави-членки на лица, получили международна закрила в Малта. С цел предприемането на навременни последващи действия, преди месец организирах конференция на донорите. Със задоволство отбелязвам, че в държавите-членки и в други асоциирани държави беше предоставен достъп до 300 региона. Надяваме се, че в бъдеще ще бъде предоставен достъп и до други региони. Това е проява на реална солидарност. Искам да благодаря на тези държави и се надявам в бъдеще те също да могат да дадат своя принос.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Много Ви благодаря, г-жо член на Комисията. Напълно съм съгласен с Вас и считам, че Парламентът също е съгласен. Поне това стана ясно още по време на разискването относно присъединяването на България и Румъния. Същевременно обаче, както добре знаете, в рамките на Съвета има проблеми с липсата на единодушие по въпроса за България и Румъния.

Споменахте доверието. Да, искаме да продължим да градим доверие. Приема ли Дания, с избора, който е направила, това изявление от Ваша страна?

Коментирахте също и въпроса за новия механизъм. В светлината на срещата на най-високо равнище, това разискване относно механизма укрепва ли усещането за доверие – припомням, че във всеки случай член 23 от Кодекса на шенгенските граници предвижда механизъм за реакция при извънредни ситуации – или може би събужда отново загриженост в държавите-членки на ЕС и във всички държави от Шенгенското пространство?

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-жо член на Комисията, до края на следващия месец Европейската комисия ще състави предложение относно новата Многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г.

В допълнение към Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX), която вече споменахте, какви други действия възнамерява да финансира Европейската комисия, с цел подпомагане на онези държави-членки, които са най-тежко засегнати вследствие на подадени заявления за предоставяне на убежище, и преди всичко с цел предотвратяване на бъдещо засилване на притока от икономически мигранти? С други думи, какви действия възнамерява да финансира Комисията посредством политиките за добросъседство в Средиземноморието, за да предотврати широкото разпространение на имиграцията през следващите няколко месеца и години?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Доверието не идва по заповед – то трябва да бъде заслужено и спечелено. Можем само да положим усилия за повишаване на доверието между държавите-членки посредством по-енергично управление на Шенгенското пространство; да се уверим, че оценяваме не посредством понастоящем действащата система за партньорска проверка, а посредством независим механизъм, основаващ се на Европейската общност, с участието на Европейския съюз, с цел установяване на проблемите и слабостите на Шенгенската система още в съвсем ранен етап, а също и с цел да се гарантира, че разполагаме с инструменти за незабавно оказване на съдействие на държавите-членки, намиращи се в затруднено положение. Надяваме се, че това ще ни позволи да повишим доверието.

В отговор на въпроса на другия колега: понастоящем сме в процес на преговори относно рамката, така че не съм в състояние да Ви съобщя никакви конкретни данни. Въпреки това дори в този момент продължаване да се стремим към по-голяма независимост и повече средства за FRONTEX. Стремим се и да улесним достъпа на държавите-членки до различните фондове в областта на миграцията посредством опростяване и улесняване на достъпа по отношение на граници, убежище, интеграция и т.н.

Разбира се, трябва да правим разлика между незаконни мигранти и мигранти, нуждаещи се от международна закрила. Както знаете, Съветът и Парламентът са в процес на преговори относно създаването на програма за презаселване, а това също е област, в която Европейската комисия би могла да разгледа възможности за финансиране на значителна част от тази област. Във връзка с нашите непосредствени съседи в Средиземноморието, в рамките на партньорствата за мобилност: стремим се да включим в обхвата на законодателството относно миграцията всички аспекти на предоставянето на убежище и международна закрила на незаконни и законни мигранти.

Всичко това изисква огромна политическа воля и известно количество допълнителни средства, така че ще направя всичко по силите си, за да се преборя и да гарантирам, че ще бъдат отпуснати средства в обхвата на моите правомощия.

Втора част

  Председател. – Въпрос № 9, зададен от Bernd Posselt (H-000196/11)

Относно: Визов режим за Косово

Как Комисията оценява текущото положение с освобождаването от изискването за виза за Косово (облекчен визов режим) и какъв е графикът по отношение на този спешен въпрос?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Понастоящем Комисията постоянно следи всички стъпки, предприемани от органите на Косово за изпълнението на всички условия за започване на диалог относно освобождаването от изискването за виза. Постоянно повтаряхме, че преди да се ангажираме със започването на такъв диалог, първо трябва да бъдат решени още два основни въпроса: реадмисията да се прилага правилно и политиките за реинтегриране да се приведат в съответствие със стандартите на ЕС.

Прилагането на законодателството в областта на реадмисията и на двустранните споразумения за реадмисия с държавите-членки на ЕС трябва да продължи по правилен начин. Бяха изпратени две мисии – през юни и през декември миналата година – за изготвяне на оценка на текущото положение в Косово по отношение на процеса на интеграция. Тези оценки разкриха, че е постигнат голям напредък, но все още има неизпълнени задачи, а ние поддържаме диалог с косовското правителство, за да помогнем и съдействаме за изпълнението на тези последни няколко задачи. Напредък следва да бъде отбелязан и на общинско равнище.

Редовно получаваме актуална информация от Косово; освен това се срещам и с отговорните за тези въпроси министри. Щом бъдат изпълнени всички тези условия, ще бъдем готови да изпратим нова мисия, която да отиде на място и да установи какви стъпки следва да бъдат предприети с цел започването на диалог относно освобождаването от изискването за виза. Все още не сме стигнали до този етап, но в Косово е постигнат голям напредък и работим в много близко сътрудничество с правителството с цел да ги подкрепим и да им помогнем да постигнат напредък.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Много благодаря за Вашия толкова добър отговор, г-жо член на Комисията. Исках само да попитам дали мислите, че е възможно тази мисия все пак да бъде изпратена в Косово още тази година, или това е нещо, което наистина не бихте могли да прецените? Не би ли било важно една държава, толкова малка, че влагаме в нея средства и усилия, за да я поддържаме, също да е в състояние да предостави на своите млади граждани възможността наистина да опознаят Европа? Със сигурност е напълно безполезно да държим населението там като в затвор. Зная, че симпатизирате на идеята за отваряне на границите, но намирате ли за реалистична тази мисия, която ще бъде изпратена навярно чак по време на полското председателство?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н Posselt, напълно споделям Вашата амбиция да направите всичко по силите си, за да предотвратите превръщането на Косово в изолирана малка територия в този регион, в който полагаме усилия да премахнем едно по едно визовите ограничения. Със сигурност не възнамеряваме да изоставим Косово. Графикът е предимно в ръцете на косовското правителство. Работим в сътрудничество с неговите служители и щом ни уведомят, че са изпълнили всичко, което сме поискали от тях, те могат да се обърнат към нас и ние ще изпратим тази мисия. Всичко е предимно в техни ръце, но ние нямаме ограничения във времето. Можем да отидем винаги, когато ни повикат и когато е постигнат значителен напредък.

  Председател. – Въпрос № 10, зададен от Gay Mitchell (H-000205/11)

Относно: Противодействие на използването на интернет от престъпници

Бързият технологичен растеж, по-специално развитието на интернет, прави престъпните организации все по-трудни за разкриване. Престъпниците понастоящем общуват помежду си чрез интернет, а не по мобилен телефон, който доскоро беше най-предпочитаният метод за комуникация.

Какви мерки предлага Комисията за борба с използването на интернет от престъпни групировки на територията на Европа?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Киберпрестъпността наистина е растяща заплаха. Тя става все по-мобилна, а неотдавнашният анализ на заплахите сочи, че организираната престъпност е замесена във все повече престъпни действия в киберпространството. Затова Комисията провежда разнообразни дейности в тази област, с цел подобряване на общата сигурност в киберпространството, както и предотвратяване на киберпрестъпленията и борба с тях.

На политическо равнище в неотдавна приетите документи в тази област бяха определени конкретни цели и пътни карти. Вече имаме на разположение Програма в областта на цифровите технологии за Европа и Стратегия за вътрешна сигурност за Европейския съюз. В тази стратегия киберпрестъпността е ясно определена като един от нашите приоритети, върху които трябва да работим в бъдеще.

Миналата година и ние внесохме две законодателни предложения: едното през март, за директива относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография в интернет, което беше прието от Комисията и за което знам, че е предмет на текущи преговори, а също и предложение за директиви относно атаките срещу информационни системи. Това беше през септември миналата година; предложението е в процес на договаряне между вас и Съвета и знам, че е постигнат огромен напредък в това отношение.

Това, разбира се, са усилия за приемането на европейско законодателство пред лицето на неотдавнашните заплахи в киберпространството. По-специално включихме наказателни разпоредби за употребата на средства като например т.нар. „зловреден код“, използван за създаването на т.нар. „ботнет“ – мрежа от заразени компютри, използвана от престъпници.

Международното сътрудничество е също ключ към борбата с киберпрестъпността и именно затова поемаме ангажименти в тази област в сътрудничество с международни партньори. Имаме на разположение съвместната работна група на ЕС и САЩ, създадена през ноември миналата година, в рамките на която проведохме поредица от различни срещи между експерти. Ще излезем с доклад относно напредъка по отношение на следващата среща на най-високо равнище ЕС–САЩ през ноември тази година. Освен това планираме и създаването на киберцентър, в който ще можем да съгласуваме на равнище ЕС усилията, полагани в отделните държави-членки.

Киберпрестъпността пряко се влияе от стремителния напредък на технологиите, бързо създавани в рамките на новите предприемачески модели, но също и от възможностите на правоприлагането и на широката общественост да се приспособяват към такава променлива среда, каквато е киберпространството. Киберпрестъпността става все по-мащабна. Именно по тази причина имаме необходимост съвместно да въведем ред в системите си и да споделим информация с цел да атакуваме този проблем. Ако имаме основание да считаме, че организирани престъпни групи стоят зад все повече престъпления в интернет пространството, следва да бъдат приложени същите мерки за разследване, които се прилагат при установяването и съдебното преследване на проявите на организирана престъпност извън интернет пространството, придружени, разбира се, от усъвършенстван механизъм за съгласуване на действията.

В заключение, преди десет години беше приета Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство – Будапещенската конвенция. Десет години по-късно не всички държави-членки са подписали и ратифицирали тази конвенция. Настоятелно призоваваме до края на тази година, до изтичане на десетата годишнина, непременно да я ратифицират, тъй като това би доказало, че всички държави-членки са поели съществен ангажимент за борба с този вид престъпност.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Благодаря Ви за отговора, г-жо член на Комисията. Разбирам, че има хора, които се хвалят с това, че управляват т.нар. „престъпен бизнес“ в интернет, и този престъпен бизнес включва трафик на наркотици, на хора, на оръжия, проституция, контрабанда на незаконни имигранти през границите и дори убийство, кражба, измама, въоръжен грабеж и много повече. Те вършат всичко това в интернет пространството на Фейсбук, с помощта на тази система, при това се хвалят за извършените деяния. Със сигурност е възможно Европол и доставчиците на услуги – навярно дори координирани от страна на Комисията – да установят самоличността на част от тези хора. Колкото повече се мислят за недосегаеми, толкова повече расте броят им.

Бих помолил г-жа Малмстрьом да обмисли предприемането на специални стъпки за съгласуването на реакцията спрямо действията на част от тези лица в интернет пространството.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Броят, обхватът и жестокостта на кибернетичните атаки са се увеличили през последните години. Жертвите на тези атаки са обикновени граждани, дружества и дори обществени институции на местно, национално и европейско равнище. Европейският съюз трябва да ускори прилагането на своята стратегия за борба с киберпрестъпността. Бих искала да Ви попитам, освен законодателната рамка и удължаването на мандата на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ЕАМИС), какви други мерки възнамерява да предприеме Комисията с цел увеличаване на своята водеща роля в процеса на гарантиране на сигурност в киберпространството?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Да, наистина, обикновените престъпления вече също се извършват с помощта на интернет, защото това е един полезен инструмент, но същевременно се появиха и нови форми на престъпност, улеснени от интернет, като например кражбата на самоличност, ограбването на банкови сметки и други подобни.

Мога да Ви уверя, че следим този процес съвсем отблизо. Неотдавна Европол проведе няколко твърде забележителни операции срещу тези престъпни групи, като установи кои са трансграничните европейски престъпни групи, замесени в дейности като например детска порнография и трафик на наркотици – така че в Европол има много експерти, занимаващи се с този въпрос.

Разбира се, че трябва да положим повече усилия. Трябва да се свържем с всички центрове за ранно предупреждение в Европейския съюз, да споделим статистически данни и информация, а също и да работим повече съвместно с частни дружества с цел изнамиране на решения на този проблем, поне до известна степен. Освен това планираме в срок до 2013 г. създаването на европейски киберцентър за съгласуване на тази дейност – а понастоящем провеждаме проучване на неговата приложимост – който да работи като център за ранно предупреждение и да поддържа функционирането на вече съществуващите отделни киберцентрове на национално равнище. Следим съвсем отблизо този процес, а Европол, заедно с националните органи на управление, прави всичко по силите си да се бори с тази растяща престъпност.

  Председател. – Въпрос № 11, зададен от Sarah Ludford (H-000215/11)

Относно: Оценка на Шенген и механизъм за възможно прекратяване

Съществува опасност предложенията на Комисията за управление на Шенгенското пространство да бъдат считани като привилегироващи европейска процедура вместо същността на проблема. Комисията предлага за себе си доминираща роля в преразгледан процес за оценяване на Шенген, а Парламентът предлага да го промени с цел да се възстанови балансът между ролята на европейските и националните експерти. Във връзка с прекратяването на Шенген, Комисията предлага механизъм на ЕС вместо решение на държава-членка, но това беше широко (погрешно)тълкувано до значението, че повторното въвеждане на вътрешни граници всъщност ще бъде по-лесно на практика. Тъй като може да се окаже политически твърде трудно да се прилага общностен метод както за оценяване, така и за прекратяване, което би било желателно, не е ли за предпочитане европейската същност да се превърне в приоритет чрез започване, при необходимост, на процедура за нарушение срещу държави-членки, които нарушават правилата на Шенген?

Въпрос № 12, зададен от Maria Eleni Koppa (H-000216/11)

Относно: Прилагането на Споразумението от Шенген

Създаването на шенгенското пространство без вътрешни граници и свободното движение на европейските граждани са едни от основополагащите принципи на ЕС и представляват основен стълб на европейския проект. Възстановяването на граничния контрол по вътрешните граници на ЕС няма да разреши проблема с миграцията. Това е мярка, която ще затрудни живота на гражданите на ЕС и препраща към национализация.

Предвид изявлението на председателя на Европейската комисия, който подчертава, че „свободата на движение вероятно е аспектът на ЕС, който се оценява най-високо от европейците", въпросът към Комисията е каква ще бъде нейната позиция спрямо Дания в контекста на неотдавна взетото от нея решение за възстановяване на граничния контрол? Има ли готовност Комисията за предприемане на допълнителни мерки за по-нататъшно укрепване на външните граници на ЕС? Ще насърчава ли преразглеждането на принципа на изключителна компетентност на държавата на първото незаконно влизане?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще отговоря едновременно на двата въпроса, тъй като са почти еднакви. Те се отнасят до предизвикателството, което представлява поддържането и по-нататъшното развитие на Шенгенското пространство с оглед на миграционната криза. Всъщност засегнах накратко тази тема в отговора си на въпроса на г-н Papanikolaou, но всичко казано следва, разбира се, да се вземе под внимание и в рамките на разглеждания понастоящем въпрос.

В своя въпрос г-жа Ludford изрази загриженост, че има вероятност преговорите относно новите правила за оценяване и прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение да се окажат продължителни и тежки по отношение на постигането на споразумение, и поиска от Комисията вместо това да придаде първостепенна важност на започването на процедура на нарушение срещу държави-членки, нарушили правилата на Шенгенското споразумение. Позволете да се изразя съвсем ясно по отношение на този въпрос: нарушенията на правилата на Шенгенското споразумение не могат да бъдат толерирани, но едното не изключва другото. Планираме прилагането и на успореден подход.

Ние сме пазителите на европейското законодателство. Комисията ще продължи да гарантира правилното прилагане и зачитането на правилата на Шенгенското споразумение от страна на всички граждани. Основа на нашата дейност следва да бъде действащото законодателство. Убедена съм, че в повечето случаи действащото законодателство може да бъде приложено. В случаите, когато са налице някакви различия в тълкуването или прилагането, Комисията следва да се допита до въпросните държави-членки, за да бъдат изяснени правилата. Това може да бъде постигнато посредством даване на насоки или препоръки.

Комисията има готовност да използва всички налични средства и начини за гарантиране на правилното прилагане на законодателството на ЕС винаги когато има необходимост от подобни действия – включително и започването на процедура на нарушение. Същевременно ще работим върху мерките за предотвратяване, които следва да ни помогнат да избегнем процедурата на нарушение. Във връзка с това понастоящем са в ход преговори между Комисията, Парламента и Съвета, с оглед на създаването на по-ефикасна система за оценяване за Шенгенското пространство. В процес сме на обмисляне на това дали и как да допълним този механизъм на оценяване, с цел пораждане на взаимно доверие и гарантиране на съгласувано прилагане на правилата.

По отношение на програмата на датското правителство, свързана с контрола на датските вътрешни граници, спомената от г-жа Koppa, вие, разбира се, следва да бъдете уведомени, че председателят на Комисията незабавно изпрати писмо до датския министър-председател, в което изтъкна, че първият анализ от страна на Комисията е породил сериозни съмнения относно това дали предложените мерки ще бъдат съобразени със задълженията на Дания в съответствие с европейското и международното законодателство. Председателят Барозу подчерта, че е възможно държавите-членки да не съумеят да упражнят системен контрол по вътрешните граници на ЕС върху движението на стоки и граждани, и настоятелно призова Дания да се въздържа от предприемане на едностранни стъпки. Понастоящем сме в процес на анализиране на сведенията, предоставени от страна на Дания, а впоследствие ще решим какви ще бъдат нашите по-нататъшни действия.

Г-жа Koppa попита още и дали Комисията ще предложи преразглеждане на принципа на изключителна компетентност на държавата на първото незаконно влизане. Бих искала да подчертая, че това е принцип, съгласно който едно лице, за което се установи, че пребивава незаконно на територията на една държава-членка, бива премествано обратно в държавата на първото незаконно влизане в ЕС. Това е специфично правило в обхвата на Регламента „Дъблин“, който постановява, че държавите-членки следва да преценят коя държава-членка е отговорна за разглеждането на всяко едно заявление за предоставяне на убежище, подадено на тяхна територия. Ето защо това не е инструмент, предназначен за прилагане в отговор на предизвикателства, свързани с незаконната миграция.

В предложението на Комисията за преработване на Регламента „Дъблин“ този принцип не е засегнат. Държавите-членки, играещи най-голяма роля в процеса на влизане на подалото заявление лице в ЕС, следва да бъдат отговорни за разглеждането на заявлението за предоставяне на убежище на това лице. В своя вот за предложението, даден през месец май 2009 г., Европейският парламент изрази огромна подкрепа по отношение на този въпрос. Тази подкрепа беше потвърдена през ноември миналата година чрез резултатите от гласуването в рамките на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-жо член на Комисията, аз, разбира се, много се радвам да чуя, че отново подчертавате значението, което придавате на поддържането на Шенгенското пространство. Зная, че сте много искрена по отношение на този въпрос, но аз съм загрижена, че въпреки това хората, изглежда, не са разбрали правилно и в чужбина са останали с впечатлението – например миналата седмица във „Файненшъл таймс“ беше написано, че „и Шенгенското пространство, и еврозоната се разпадат“ – че Комисията е съвсем спокойна по отношение на възстановяването на контрола по вътрешните граници.

Опасявам се, че значението, което Комисията придава на собствените си права като институция, като че ли не се простира чак до това да прояви своята решителност и усърдие в практически план и да започне процедура на нарушение, ако е необходимо. Не съм чувала в Рим и Париж да са получавали писмо, подобно на изпратеното от председателя до Копенхаген.

  Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Благодаря Ви, г-жо член на Комисията, за ясния отговор на въпроса относно Шенгенското споразумение, както и за това, че споменахте един от предходните въпроси относно мерките за пренасочване на имигранти към други държави-членки, основаващи се на демографски, икономически и географски критерии.

Независимо от всичко това, относно Регламента „Дъблин II“ бих искала да изтъкна, че понастоящем за определени държави, като например моята родина, Гърция, намиращи се на външните граници на Съюза и на практика приемащи близо 90 % от имигрантите, идващи в Обединена Европа, Регламентът „Дъблин II“ е неприемлив – той не е нещо, което може да бъде прието от местните граждани; той не е нещо, което може да бъде прието от държавите-членки. Като следствие от това според мен, в светлината най-малкото на новите промени, едно преработване на този регламент е крайно наложително.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо член на Комисията, преди малко споменахте значението, което се придава на идеята за солидарност и на справедливото разпределяне на тежестта. Съвсем правилно ни припомнихте, че са неизбежни преговорите относно презаселването на бежанци от трети държави. Освен това миналата година заявихте, че очакваме новата програма относно вътрешното презаселване. Бихте ли ни уведомили дали Комисията скоро ще излезе с изявление?

Второ, относно Регламента „Дъблин II“ бих искал, в допълнение към казаното от г-жа Koppa, да изтъкна следното: Франция преустанови действията по връщане на граждани обратно в Гърция; същото направи и Германия. Европейският съд по правата на човека съвсем основателно повдигна обвинение срещу нас по повод както на Регламента „Дъблин II“, така и на неговата оперативна съвместимост. Какво още трябва да се случи, за да разберем, че е необходимо незабавното преработване на Регламента „Дъблин II“, както беше изискано от Парламента?

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Съжалявам, ако сте останали с погрешно впечатление за мнението на Комисията относно Шенген. Мисля, че през последния месец не съм обсъждала нищо друго освен Шенген! Подчертах колко е важно Шенгенското споразумение, какъв дар е то за Европейския съюз, както и това, че трябва да го укрепим, а не да го обезсилваме.

Гледаме много сериозно на всички доклади относно прекратяването на прилагането на Шенгенското споразумение. Ние сме участници в диалог с Италия, Франция и Дания с цел да изясним точно какви действия са извършени, какви са предложенията и дали те са в съответствие с правилата на Шенгенското споразумение. Освен това търсим начин да ускорим оценяването на Шенген с цел предварително да гарантираме, че действащата система за партньорска проверка, която не е много добра, ще бъде заменена с друга система, функционираща на европейско равнище, с по-голяма роля за Европейския парламент.

Трябва да имаме на разположение повече инструменти за подпомагане на държавите-членки. Трябва да се усъвършенстваме в процеса на определяне на насоките. Трябва също така да изясним при какви извънредни обстоятелства може да бъде осъществено прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение, с цел предотвратяването на едностранни действия, застрашаващи цялата система. Така че можете да бъдете уверени, че ще направим всичко по силите си, за да укрепим Шенгенското пространство, както и че е необходимо държавите-членки на ЕС да поемат по-голям, а не по-малък ангажимент.

Регламентът „Дъблин“ е, разбира се, свързан с това, но той е един успореден процес – част от преговорите относно законодателния пакет в областта на убежището, които понастоящем текат между Парламента и Съвета. Комисията предложи в Регламента „Дъблин“ да се запази текстът относно отговорността на първата държава, предоставила убежище, като същевременно обаче се въведе механизъм за спешна реакция с цел да се прекрати прилагането на този механизъм при извънредни обстоятелства. Това е много спорен въпрос в рамките на държавите-членки, много малка част от които подкрепят наличието на такъв механизъм за спешна реакция при извънредни обстоятелства. Това е една от най-проблемните области в рамките на преговорите относно законодателния пакет в областта на убежището.

Следователно не това е решението на гръцкия въпрос. Успоредно с въвеждането на законодателния пакет в областта на убежището в цяла Обединена Европа, което също ще доведе до по-голямо споделяне на тежест – тъй като, ако всички държави-членки разполагат с работеща система, всички държави-членки ще могат да приемат граждани, търсещи убежище – решението на гръцкия проблем е да се продължи с плановете за реформи, изпълнявани в рамките на плана за действие в Гърция. Комисията и държавите-членки оказват огромна подкрепа на Гърция с финансови средства, експертен опит, преводачи и административни служители. Ние подпомагаме Гърция във важните усилия, които тя полага за изграждането на система в съответствие с европейското законодателство. Свършено е много, но и още много предстои – и то трябва да бъде свършено успоредно с преговорите относно системата за предоставяне на убежище.

  Председател. – Въпрос № 13, зададен от Frédéric Daerden (H-000197/11)

Относно: Бъдеще на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

Различни гласувания и декларации сочат, че този фонд е предмет на консенсус в Съюза във връзка с различни аспекти.

На първо място, той остава различен от Европейския социален фонд както по отношение на методите си, така и по отношение на целите си, и следователно тези два инструмента не могат да бъдат объркани нито формално, нито практически.

От друга страна, въпреки трудния старт, изменението на регламента за прилагане през 2009 г. даде възможност ЕФПГ да бъде по-добре използван. Забелязва се, наистина, ясно увеличаване на заявленията за използване на този инструмент, който доближава Съюза до европейските трудещи се. Не съществуват съмнения, следователно, че е необходимо той да продължи да съществува.

И накрая, този конкретен аспект на ЕФПГ изисква този фонд да се счита за напълно постоянен фонд, разполагащ с достатъчно бюджетни кредити за плащания, така че мобилизирането му да не налага да се извършва прехвърляне на бюджетни кредити.

Какво е мнението на Комисията за истински фонд, равнопоставен на другите, като решение на всичките нужди на ЕФПГ, без да се намалява ролята на Европейския парламент, чието участие във връзка с този въпрос е активно?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Благодарен съм за интереса, който показахте към Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Тази година ще бъде решаваща за бъдещето на фонда, тъй като Комисията възнамерява да внесе предложение относно правилата за управление на фонда и начина, по който той ще функционира по време на следващия програмен период.

През последните няколко месеца Комисията проведе консултации на тази тема с най-важните участници във фонда. В по-конкретен план, разгледахме внимателно чудесния доклад на Парламента относно ЕФПГ, изготвен преди няколко месеца от г-н Portas. Въз основа на опита, натрупан в рамките на този фонд в настоящата му форма, както и на предложенията, внесени по време на консултациите, имаме големи надежди, че нашето предложение значително ще подобри работата на фонда след 2013 г. и по-специално ще реши два проблема с действащия понастоящем механизъм за финансиране.

Първият проблем е времето, необходимо за предоставяне на помощ след внасянето на заявление от страна на дадена държава-членка. Изготвянето на оценка на заявлението отнема голяма част от това време. Комисията разглежда начини за опростяване на информацията, която ще трябва да бъде предоставяна от държавите-членки като доказателство, че заявленията отговарят на съответните критерии. Много време отнема и задължителното изискване и получаване на одобрение за всяко подадено заявление от страна на двете направления на бюджетния орган. Това също увеличава плащанията от фонда, което е в ущърб на работниците, тъй като част от държавите-членки с неохота плащат авансово за обучение, съдействие при търсене на работа и прилагане на други мерки.

В допълнение, броят на подадените във фонда заявления, а оттам и общият размер на средствата, за които са подадени заявления, са се увеличили значително през последните две години. Поради това е все по-трудно да се определи достатъчно широка рамка за предоставяне на финансова помощ – а това представлява проблем. Одобрението, от страна на Комисията, на подадените през 2011 г. заявления за предоставяне на средства от ЕФПГ за първи път трябваше да бъде отложено, тъй като не се намериха бързо достатъчно бюджетни кредити за плащания. Със сигурност ще се съгласите, че това не помага на работниците, които са съкратени от работа и спешно се нуждаят от помощ. Трябва да намерим решения на тези проблеми и да приведем механизма за финансиране на фонда в по-голямо съответствие с тези цели.

Понастоящем са налице няколко възможности за избор. Например ЕФПГ би могъл да стане част от Европейския социален фонд. Той би могъл да разполага със свой собствен бюджет. Комисията все още не е взела решение кой е най-добрият подход към тези въпроси, но наесен възнамерява да внесе предложение относно бъдещия ЕФПГ, като вземе под внимание най-значимите интереси на европейските работници. Очаквам с интерес да чуя вашите мнения.

  Pervenche Berès (S&D), в качеството на заместник на автора. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, от името на г-н Daerden бих искал да Ви благодаря за отговора. Естествено, ще подкрепим всяка инициатива, спомагаща за ускоряването на процедурите, стига тя да има за цел подпомагането на служители, съкратени от работа поради процеса на глобализация или поради икономическата криза.

Искахме само да насочим Вашето внимание към два конкретни проблема. Първият се състои в това, че подпомагането на работещите следва да остане целта с най-голям приоритет. Това означава, че щом бъдат преработени процедурите, ние ще се противопоставим на идеята Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) да бъде превърнат в поредният инструмент например в политиката на сближаване, защото това би означавало, че всички финансови средства на ЕС освен фондовете, предназначени за външна политика или за научноизследователска и развойна дейност, ще принадлежат на политиката на сближаване. Преследваме конкретни цели и се нуждаем от тези средства. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията е част от тях.

Настояваме също така, в сътрудничество с Вашите колеги в рамките на Комисията, да съгласувате управлението на ЕФПГ с други политики, имащи влияние в тази област – например с политиките в областта на конкуренцията и на промишлеността.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н член на Комисията, в началото на тази година на въпроса дали Гърция е подала заявление за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), отговорихте отрицателно. Този отговор предизвика смут в Гърция поради положението в държавата в икономически и социален план.

Въпросът ми към Вас е много прям: шест месеца по-късно, подала ли е родината ми заявление за мобилизиране на ЕФПГ, с цел подпомагане на работниците, засегнати от финансовата криза? Ако е подала такова, ако разполагате с тази информация, отговорете дали това заявление е било одобрено. Ако не, можете ли да обясните защо не е било подадено подобно заявление от страна на Гърция?

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Наистина отправих въпрос към г-н члена на Комисията, но тази вечер няма да стигнем до този въпрос. Попитах го за мнението му относно обединението на Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), за което споменахте, без обаче да ни разкриете своето мнение. Затова, ако сте в състояние да го направите, бих се радвала да го чуя. Освен това, ако ще бъде извършено подобно обединение, според вас ще има ли увеличение на бюджетните кредити за плащания по ЕСФ?

В заключение, другият ми въпрос е свързан с графика. Споменахте също и затрудненията, свързани с Комисията и бюджетния орган. А какво ще кажете за това да бъдат насърчавани държавите-членки, още при подаването на заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ, сами да започнат да прилагат мерките, за прилагането на които са подали заявление в рамките на ЕФПГ, тъй като това би гарантирало най-малкото, че работниците няма да чакат мобилизирането на средства от фонда?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Радвам се да чуя в хода на обсъждането потвърждение на целите на Комисията в рамките на това начинание за привеждането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в съответствие със следващата многогодишна финансова рамка и превръщането му в по-мощен и по-ефективен инструмент за подпомагане на работници, които са били съкратени. Тази кауза е подкрепена и от факта, че в близко бъдеще фискалната консолидация ще остане на дневен ред в програмите на повечето държави-членки, които ще счетат за изключително полезно наличието на мощен, бърз и ефективен инструмент на равнище ЕС за подпомагане на работници, останали безработни неочаквано.

Както вече изтъкнах, част от въпросите остават отворени, като например отношенията между ЕФПГ и ЕСФ. Както знаете, програмите на ЕСФ се осъществяват чрез споделено управление, а според мен системата на управление на действащия понастоящем ЕСФ е несъвместима с целите на ЕФПГ. Независимо от това какъв формат ще определим, мисля, че въпросът за управлението ще бъде много важен по отношение на въздействието върху последния етап на подготовката. Нямам предвид конкретни имена, а необходимостта от отделен фонд и нуждата да обърнем внимание по-специално на бързината.

Разбира се, дори сега, а навярно и в бъдеще много от държавите-членки ще счетат за възможно да финансират програми или чрез ЕФПГ, или чрез ЕСФ, и ще имат някаква свобода на действие, но е много важно просто да се остави ЕФПГ на разположение на всички държави-членки, в случай че има необходимост от реакция при внезапна криза в областта на заетостта.

Вторият въпрос сочи към проблема с определянето на критериите за допускане в действащия регламент. Това също е въпрос, който понастоящем разглеждаме с цел постигането на по-висока яснота, но в този момент работим само върху удължаването на срока на действие на временния регламент до края на действащата финансова рамка. В случая говоря за правилата, въведени в отговор на кризата, с цел повишаване на ефективността на ЕФПГ и преодоляване на последиците от кризата върху работниците.

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Г-н председател, можете ли да определите още колко въпроса имате готовност да приемете в рамките на тази част от разискването?

  Председател. – Г-н Aylward, всъщност преди да влезете в залата казах, че имаме по 20 минути на член на Комисията, което означава, че вероятно бихме могли да стигнем до въпрос № 15, зададен от г-жа Blinkevičiūtė, но се опасявам, че едва ли ще стигнем до Вашия въпрос. Навярно бихте могли да зададете уточняващ въпрос към някой от другите въпроси?

Въпрос № 14, зададен от Nikolaos Chountis (H-000200/11)

Относно: Режим на колективните трудови договори

Прибягвайки до механизма за подкрепа, по настойчив начин и посредством "меморандуми", от страна на Комисията и МВФ на Гърция, Ирландия и Португалия беше наложено въвеждането на значителни промени в трудовите отношения и процедурите, приложими за колективното договаряне, като по този начин бяха премахнати националните гаранции в полза на работещите.

Така например, в гръцкия меморандум се предвижда, че правителството трябва да гарантира, че трудовите договори, сключени в предприятието, имат върховенство над секторните споразумения, които от своя страна имат върховенство над договорите, сключени на равнището на професионалните организации. Правителството трябва да отмени разпоредбата, която разрешава на министерството на труда да прилага всички секторни трудови договори за лицата, които не са представени в преговорите.

Като се има предвид, че член 156 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че въпросите, свързани с колективните трудови договори, попадат в обхвата на принципа на субсидиарност, разбира ли Комисията, че тези тактики не само създават порочен кръг за продължително намаляване на заплатите и трудовите права на работещите, но и са в противоречие с Договорите, които Комисията има ангажимент да спазва?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Комисията признава, че цели прослойки от населението на Гърция плащат висока социална цена за гръцката криза, но тази цена е предимно в резултат на финансови неравновесия, намаляващи конкурентоспособността, както и на финансови трудности: същите тези трудности, които меморандумът има за цел да преодолее, а не да задълбочи.

Някои твърдят, че понеже гореспоменатите проблеми са включени в меморандума, не е спазен принципът на субсидиарност, предвиден в Договора за функциониране на Европейския съюз. Според мен това не е вярно. Мерките, включени в меморандума, бяха създадени в близко сътрудничество с гръцкото правителство и одобрени от гръцкия парламент. Това показва, че те са в съответствие с принципа на субсидиарност.

Хартата на основните права на ЕС е в подкрепа на моето мнение. Член 28 от Хартата постановява, че „в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и работодателите, или съответните им организации, имат правото да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища, както и да предприемат колективни действия за защита на техните интереси, включително стачка, в случай на конфликт на интереси“. Член 51 от Хартата обаче гласи, че „разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза“.

Не съществува никакво специално законодателство на ЕС, което да определя кои колективни договори се ползват с предимство, когато са сключени на различни равнища, нито възможността за удължаване на срока на колективните договори, сключени на браншово равнище посредством намеса от страна на държавните органи. Ето защо тези въпроси попадат изключително в обхвата на националното законодателство, особено по отношение на съответните международни задължения на Гърция, включително и съответните конвенции на Международната организация на труда.

Надявам се, че отговорих на въпросите задоволително. Надявам се също, че ви убедих, че фискалните, финансовите и структурните мерки, включени в меморандума, са от жизненоважно значение за Гърция, ако тя иска да излезе от кризата. Надявам се, че уталожих опасенията, които някои от вас може би са изпитвали по повод неспазването на принципа на субсидиарност.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н член на Комисията, съжалявам, но отново не дадохте ясен отговор. Отговорът Ви беше повече или по-малко еднакъв с този на моите въпроси, изискващи писмен отговор. Ако Комисията наистина не взема под внимание факта, че колективното трудово договаряне е въпрос на националното законодателство, тогава превишавате ли, или не превишавате възложените Ви правомощия по силата на Договорите, като призовавате колективното трудово договаряне да бъде по същество преустановено? Вашето тълкуване не се приема от европейските профсъюзи, внесли жалба срещу Вас за нарушение на Договорите.

Въпросът ми е следният: кой призовава да бъдат преустановени колективните договори? Вие ли? Или Международният валутен фонд? Или кредиторите на Гърция, Португалия и Ирландия? Ясен отговор, ако обичате.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) (микрофонът остава изключен до средата на първото изречение) ...голяма част от институционалните споразумения, включително споразуменията за определяне на размера на трудовото възнаграждение в различните държави-членки. Тези извънредни обстоятелства бяха преодолени посредством политики, разработени съвместно от Европейския съюз, Международния валутен фонд, Европейската централна банка и правителствата на засегнатите държави-членки.

Наистина все още са налице няколко нерешени въпроса, както и няколко въпроса, повдигнати от т.нар. Пакт „Евро плюс“. Неотдавна проведохме поредица от обсъждания със социалните партньори, включително с Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), относно връзката между социалния диалог и икономическото управление. Това обсъждане продължава. Не казвам, че са намерени отговори на всички въпроси, и именно затова поех инициативата да организирам конференция относно трудовите възнаграждения и тяхното определяне в рамките на ЕС. Тази конференция ще се проведе през септември с участието на социални партньори и други заинтересовани страни. Ще продължим това обсъждане с надеждата да стигнем до правилните отговори.

  Председател. – Въпрос № 15, зададен от Vilija Blinkeviciute (H-000203/11)

Относно: Преразглеждане на регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността

Законодателната рамка на свободното движение на работниците и служителите е установена в регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в Общността и вече многократно е била изменяна.

Европейският парламент в момента подготвя доклад за насърчаването на професионалната мобилност в ЕС. Представителят на Комисията, който участва в заседанието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, обяви на 19 април, че Комисията се готви да преразгледа този регламент с цел подобряването му.

Според Комисията кога би трябвало да започне тази процедура?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Свободното движение на работници е основен принцип на ЕС. Заедно със свободното движение на стоки, услуги и капитали, то е стълб на единния пазар и е допринесло за европейската интеграция през последните 50 години.

То има също и важно социално измерение, доколкото подпомага социалната, икономическата и културната интеграция на работниците мигранти от ЕС и на членовете на техните семейства в приемната държава-членка. Структурата на законодателството на ЕС относно свободното движение на работници предоставя на гражданите на ЕС правото да се движат свободно в рамките на Съюза с цел работа и защитава социалните права на работниците и членовете на техните семейства.

Както знаете, 1 май 2011 г. беше важна дата за ЕС. Тя бележи края на наложените ограничения върху правото на труд на гражданите на осем държави-членки, присъединени през 2004 г., които вече могат свободно да упражняват правото си на труд във всички държави-членки.

Комисията изразява надежда, че държавите-членки, в които все още се прилагат временни мерки спрямо работници от Румъния и България, ще либерализират своите пазари на труда, щом вторият етап приключи на 31 декември 2011 г.

Премахването на временните трудови договори означава, че повече граждани на ЕС могат да се възползват от една от основните свободи в ЕС и да работят свободно в друга държава-членка. Това отваря големи възможности за отделните граждани, които могат да се придвижват там, където има работни места, а също и за икономиката.

Знам, че мобилността и свободата на движение на работниците са важни въпроси и за Парламента. Комисията изразява удовлетворение от доклада по собствена инициатива относно насърчаването на мобилността на работниците в рамките на Европейския съюз и следи с голям интерес разискването в рамките на парламентарните комисии.

Същевременно осъзнаваме и факта, че въпреки огромния обем на европейското законодателство в областта на свободното движение на работници, повечето граждани на ЕС все още считат, че са налице твърде много препятствия пред желаещите да работят в друга държава-членка. Тези обстоятелства бяха изтъкнати неотдавна по няколко различни повода. Докладът на г-н Monti от 9 May 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“, подчертава, че като цяло свободата на движение на работниците представлява успех от правна гледна точка, но в същото време тя е най-малко използваната от четирите свободи в рамките на единния пазар.

Преодоляването на тези проблеми изисква широк подход, съчетан с ефективно прилагане на принципа на свободното движение. Упражняването на правото на свободно движение, предвидено от законодателството на ЕС, е свързано по-специално със случаите на дискриминация въз основа на националната принадлежност, тъй като отделните засегнати граждани се нуждаят от подходящи механизми, които да гарантират, че тези права са надлежно защитени.

Понастоящем службите на Комисията са в процес на изготвяне на оценка на законодателството на ЕС относно свободното движение на работници, и по-специално на Регламент (ЕИО) № 1612/68, както и на разглеждане на възможностите за усъвършенстване на прилагането на законодателството на ЕС в областта на свободата на движение, включително посредством започването на инициатива през 2012 г. за случаите, в които е необходимо.

Следователно докладът на Парламента относно мобилността на работниците се появява в подходящия момент и със сигурност ще даде своя принос за разискването относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на свободното движение на работници и за избора на всички бъдещи действия в тази област.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н председател, г-н член на Комисията, много Ви благодаря за отговора. Наистина очакваме с интерес преработения текст на регламента, който ще бъде внесен от Комисията следващата година, но бих искала да чуя дали считате, че Комисията следва да изготви оценка както на отрицателното, така и на положителното въздействие на свободното движение на работници. Например в някои държави-членки на ЕС имаше масово изселване на квалифицирани, добре обучени работници, в които тези държави-членки бяха вложили значителни инвестиции. Работниците се преместиха в други държави-членки. Считате ли, че следва да създадем някакъв специален фонд, чрез който да можем да компенсираме загубите, понесени от тези държави-членки, изгубили обучени, квалифицирани работници?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Това е много актуален въпрос. Напоследък проведохме поредица от обсъждания в контекста на 1 май. Заех се с този въпрос в сътрудничество с министрите по заетостта на държавите от Вишеградската група, както и на балтийските държави. Обсъдихме кои са регионите, в които свободното движение би могло да доведе до някакво напрежение, особено когато засегне определени професии, при които свободното движение не води до кръговрат, а по-скоро до еднопосочно движение.

Ако се наблюдават подобни тенденции, то предимно от правителствата на държавите-членки зависи да изготвят правилните стратегии по отношение на обучението, компенсациите и възможностите за професионално развитие за гражданите с професии в областта на медицината например, които бяха конкретен предмет на тези обсъждания.

Ще продължим да следим този проблем и да го обсъждаме съвместно с правителствата на съответните държави-членки, както правех самият аз до този момент.

  Председател. – Въпрос № 19, зададен от Hans-Peter Martin (H-000208/11)

Относно: Преразпределение на финансовите средства за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд

Има ли готовност Комисията да преразпредели поне десет процента от понастоящем наличните ежегодно 51 милиарда евро за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд като първоначално финансиране за нови енергийни мрежи в областта на производството на енергия от възобновяеми източници?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-н Martin, много Ви благодаря за въпроса. Важно е да се подчертае, че за текущия финансов период, 2007–2013 г., средствата по бюджетния ред за структурните фондове вече са отпуснати и договорени с регионите и държавите-членки в рамките на повече от 400 оперативни програми.

Част от цялостния процес в началото на един финансов период е определянето на програмите за текущия период и вземането на решение за това какви средства за финансиране да бъдат предоставени на разположение на индивидуалните програми. В съответствие с концепцията за споделената отговорност и споделеното управление именно държавите-членки и/или регионите са отговорни за изпълнението на програмите на място. Те са също така компетентни и отговорни за подбора и изпълнението на проектите, а впоследствие и за наблюдението – поне в първоначалния етап.

Още в началото на този период темата за енергийната ефективност и насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници беше важен въпрос. Това е един от приоритетите на регионалната политика, който също се изпълнява под формата на специално разработени предложения в рамките на няколко от тези близо 400 програми, които споменах преди малко.

Въз основа на това споразумение с регионите и с държавите-членки за текущия период е предвиден бюджет за устойчива енергийна политика, възлизащ общо на 9,2 милиарда евро, с основни акценти върху енергията, добита от възобновяеми източници, и повишаването на енергийната ефективност. Посредством едно решение на Парламента и на Съвета от 2009 г. предоставихме също и възможността до 4 % от средствата в Европейския фонд за регионално развитие да бъдат разходвани за мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради. Оттогава близо половината от държавите-членки са се възползвали от тази възможност, като Франция е особено ярък пример за това.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н член на Комисията, моля, не се гневете – нека подходим сериозно към темата. Бих искал да прочета въпроса си към Вас, който е следният: има ли готовност Комисията да преразпредели поне десет процента от понастоящем наличните ежегодно 51 милиарда евро като първоначално финансиране за нови енергийни мрежи в областта на производството на енергия от възобновяеми източници?

Казахте ни много неща и всички те бяха верни. Проблемът е в това, че нищо от казаното не беше по същество. А същественото е да изпратим сигнал с потвърждение, че сме разбрали и че сме извлекли поука от случилото се във Фукушима. Да, наистина имаме сериозни цели за 2020 г. За да ускорим промените в областта на производството на енергия, трябва да внесем електроенергия от Северна Германия в Австрия. Моят баща беше директор на „Форарлбергер крафтверке“ (Vorarlberger Kraftwerke), дружеството за производство на електроенергия за австрийската провинция Форарлберг. Сигурен съм, че имате опит в тази област. За тази цел са необходими електропроводи.

Ще повторя въпроса си: лично Вие имате ли готовност наистина да осигурите специално това първоначално финансиране, за което всички твърдят, че имаме спешна необходимост от него, а не просто да изпълните решенията на своите предшественици?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-н Martin, наистина прочетох въпроса Ви много внимателно. Именно затова Ви дадох много конкретен отговор, основаващ се на правилата, които имаме в областта на регионалната политика. Същината на тези правила се изразява в наличието на споразумения в рамките на държавите-членки, които не могат да бъдат едностранно променяни нито от страна на Комисията, нито на регионите.

Лично аз бих искал вече наличните средства да бъдат разходвани за това и бих се радвал, ако случаят беше точно такъв. Осъзнавам, че ходя от конференция на конференция и от една в друга държава-членка, подобно на живо тибетско молитвено колело, застъпвайки се за каузата тези средства – вече налични – да бъдат усвоени. Тъй като разгръщането на производството на енергия от възобновяеми източници действително представлява една от основните цели на стратегията „Европа 2020“, предполагам, че в предстоящия период определено ще разполагаме с по-висок бюджет в тази област, включително и по бюджетния ред за регионалната политика. Още повече че със сигурност ще бъдат направени инвестиции във връзка с това, в сътрудничество с г-н Oettinger, в областта на инфраструктурата, по отношение на трансевропейските мрежи в областта на енергийното снабдяване. Ако днес регионите се стремят към преразпределяне на средства в допълнение към вече наличните средства, ние със сигурност сме изключително отворени в тази област към идеята за създаване на такава възможност, или във всеки случай към провеждането на сериозен диалог по този въпрос. Ще повторя обаче, че в рамките на Комисията не можем едностранно да внасяме промени в тези споразумения.

  Председател. – Въпрос № 20, зададен от Anne E. Jensen (H-000212/11)

Относно: Постигане на целите на отпусканите средства по структурните фондове

В края на юни 2011 г. Комисията ще представи своето предложение за следващата седемгодишна финансова рамка за периода 2014 г. – 2020 г. В случая с регионалната политика на ЕС при отделните програми имаше значителни проблеми с капацитета за усвояване. Освен това доста програми не постигнаха целите си.

Как възнамерява Комисията да включи в следващия бюджетен период капацитета за усвояване на съответната държава-членка като критерий при предоставяне на средства от структурните фондове?

Съгласна ли е Комисията с мнението, че отпускането на средства следва да се преразгледа, когато един регион получава средства от структурните фондове години наред без това да е довело до постигане на поставените цели?

Ще разгледа ли Комисията механизъм за определяне на краен срок за отпускането на средства от структурните фондове за определен регион, получаващ такива средства? Не смята ли Комисията, че един такъв механизъм ще допринесе за една по-ефективна политика на сближаване?

В годишния доклад на Сметната палата за 2009 г. се отчита най-висок процент грешки при средствата, отпускани за политиката за сближаване на ЕС. Същото важи и за предходните години. Как възнамерява Комисията да се справи с това положение?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-жо Jensen, много Ви благодаря за въпроса. Що се отнася до капацитета за усвояване и включването му като критерий при предоставяне на средства от фондовете в рамките на предстоящия период, веднага ще спомена съществуващото правило по отношение на горната граница на размера на предоставените средства: с една дума, ограничаване. Има едно правило, което гласи, че при определена подвижна скала за всяка държава-членка, за структурната политика се предоставя на разположение само конкретна сума, определена съобразно общия брутен вътрешен продукт (БВП) на съответната държава-членка. Годишният размер на предоставените средства следва да не надвишава тази горна граница.

По отношение на предстоящия период със сигурност ще обмислим дали нивото на настоящата горна граница е оправдано и дали са необходими някакви промени с цел подобряване на структурата или укрепване на капацитета за усвояване.

Щом се стигне до това дали дадена програма изпълнява собствените си цели, трябва да ви напомня за петия доклад относно сближаването и за прегледа на бюджета, в които ясно се казва, че следва да се обърне повече внимание на изпълнението на програмите. В това отношение за предстоящия период е предвиден набор от системи за проверка и стимулиране, внесен като предложение от страна на Комисията в законодателния пакет с доклади относно политиката на сближаване за периода след 2014 г.

Относно процента на допуснати грешки многократно съм споменавал, включително и в тази зала, методологическите проблеми, съпътстващи одита на многогодишните програми. Близо половината от бюджета на ЕС със сигурност включва средства, предоставени за дейности по многогодишни програми. Одитът от страна на Сметната палата във връзка с изпълнението на бюджета винаги отчита текущата година и по тази причина предизвикателствата пред методологията водят до резултати, съответстващи – по отношение на регионалната политика – на приложното поле на третото равнище на одита, докато годишният одит, извършван от Сметната палата, вече се осъществява на първото равнище на одита и следователно в края на програмния цикъл винаги резултатите ще бъдат с по-висок процент грешки, както вече можем да докажем.

Във всеки случай моята предшественичка, г-жа Hübner, също изготви план за действие в тази област съвместно с Парламента. Ефективността на този план за действие е очевидна – той вече даде своите резултати. Една от мерките обаче беше също и предоставянето на възможност на генералните дирекции да преустановят плащанията за период до шест месеца по основателни причини. Като пример, миналата година този инструмент беше използван над петдесет пъти. Всички тези преустановявания на плащанията бяха отменени, преди да изтекат крайните им срокове, тъй като бяха решени проблемите, по повод на които беше внесено възражение.

Що се отнася до процента на грешките обаче, аз също ще поискам от Вас винаги да вземате под внимание факта, че регионалната политика в това отношение има функция, подобна, така да се каже, на снегорин, че – във връзка с определени законоустановени разработени елементи – проверяваме как те биват прилагани в ежедневната практика, доколко са ефективни и до какви проблеми водят. Проблемът с обществените поръчки е предмет на многократно обсъждане с държавите-членки, регионите и крайните бенефициери. Около 70 % от грешките възникват в тази област. Ако съумеем да опростим системата – а ние започнахме инициатива с тази цел съвместно с г-н Барние – ще намалим също и процента на практическите грешки в тази област. Полагаме усилия да си свършим работата в тази област и да постигнем напредък в това отношение.

  Anne E. Jensen (ALDE). – (DA) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-н Хаан за чудесния отговор, който показва сериозното му отношение към тези проблеми. Последните очевидно ни най-малко не са решени в условията на икономическа криза, което затруднява множество държави в осигуряването на съфинансиране. Отделя ли Комисията специално внимание на въздействието на тези проблеми върху следващия програмен период? Дали предоставената помощ от структурните фондове наистина ще доведе до развитието на тези региони? Виждаме ли някакви резултати? Освен това обмисля ли Комисията какво може да бъде направено за подобряването на контрола на изпълнението на действителните цели – общите цели – свързани с развитието, така че тези цели да водят не само до разработването на проекти, но и до реално развитие?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-жо Jensen, за следващия програмен период сме си поставили за цел да свържем тематично структурната политика със стратегията „Европа 2020“ – доколкото има отношение към нея, във всеки случай. В тази област има ключови цели и приоритети, които следва да бъдат приложени в хода на приспособяване съобразно спецификите на всеки регион. После регионите ще имат задачата сами да подберат няколко приоритета по свои съображения – това се отнася по-специално до конкурентоспособните региони.

След това регионите ще определят и ще се споразумеят за много реалистични, но същевременно амбициозни и количествено измерими цели съвместно с Комисията в рамките на едно партньорство и инвестиционно споразумение, така че в края на този период очевидно ще можем да определим дали са постигнати договорените помежду ни цели, или може би дори са надхвърлени. Ако се окаже, че не са постигнати, впоследствие ще имаме възможността заедно да изследваме причините за неизпълнение и дали то се дължи на местни или на външни фактори. Въз основа на това впоследствие можем да стигнем до заключения за планирането на бъдещи програми и за предоставянето на средства в рамките на следващия период. Това е съвсем конкретно и качествено развитие на регионалната политика в хода на предстоящия финансов период.

  Председател. – Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

17. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

18. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 20,00 ч.)