Пълен протокол на разискванията

Вторник, 7 юни 2011 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 9,05 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Петиции: вж. протокола

4. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

5. Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): вж. протокола

6. Епидемия, причинена от ЕНЕС, в държавите-членки на ЕС (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно епидемията, причинена от ЕНЕС, в държавите-членки на ЕС.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на всички вас за тази възможност да ви информирам за развитието във връзка с епидемията, причинена от E coli.

Много съм загрижен за голямото разпространение на смърт и заболеваемост, които тази епидемия от хранителен произход причини на европейското население и искам отново да използвам възможността да изразя моите съболезнования на тези, които страдат вследствие на това.

Във връзка с това трябва да отбележа, че положението все още търпи развитие. Понастоящем се наблюдават над 1 672 случаи на E coli, произвеждаща шига токсин, а сериозни усложнения са се развили при най-малко 661 души. Според последната информация вследствие на тази епидемия има 21 смъртни случая в Германия и 1 в Швеция. Спорадични случаи са докладвани в 11 други държави-членки. Швейцария също така докладва 15 случая, а Съединените щати – 4. Епицентърът на болестта все още е областта около град Хамбург в северната част на Германия. Повечето от случаите, докладвани извън Германия, се отнасят или до пътуващи германски граждани, или до лица, които са посетили тази част на Германия. Така че какви действия предприема Европейската комисия, за да се справи с епидемията?

Първо, задействахме незабавно всички наши мрежи, отговарящи за управлението на кризи. Мрежите са в ежедневен контакт и позволяват своевременния обмен на информация, като така поставят основите за бързи действия. Комисията провежда почти ежедневни заседания с вашите органи за опазване на общественото здраве и органите за безопасност на храните, за да разисква развитието на епидемията, здравните мерки, предприети за превенция на заразата и лечение на заразените лица. Системата за ранно предупреждение и реагиране и Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи предоставиха солидна основа за обмен на информация.

Второ, поискахме от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията да направи научна оценка на риска, която редовно се актуализира, тъй като положението търпи развитие. Понастоящем имаме определение на ЕС на случая, което ще позволи на държавите-членки да споделят еднакъв подход относно разследването на епидемията. Въпросници за пациенти за разследване на епидемията се събират и сравняват от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията също така разработи, заедно с Европейския орган за безопасност на храните, съвети относно превантивни мерки, насочени към обществеността. Тези съвети понастоящем са достъпни на всички официални езици на уебсайта на Комисията.

Поискахме от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията спешно да създаде платформа за обмен на най-добри практики относно лечението, включваща както държави-членки, така и професионални дружества. Нашата референтна лаборатория на ЕС относно безопасността на храните в Рим разработи за рекордно кратък период метод, който намалява времето, необходимо за откриване на бактерията E coli в храните, от около шест дни до 48 часа.

Накрая, позволете ми да подчертая, че възприемането от обществеността е изключително важно. В това отношение, Комисията изготвя ежедневно актуализиране, споделено с Комитета за здравна сигурност и комуникационна мрежа и органите за безопасност на храните. В допълнение, Комисията поддържа актуализиран своят уебсайт, посветен на тази епидемия.

Настоятелно бих призовавал членовете на Европейския парламент да подкрепят това научнообосновано съобщение до обществеността с цел да се намалят ненужните страхове и да се засилят общите ни усилия. Мога да ви уверя, че Комисията, заедно с тези агенции, работи много усърдно с националните министерства на здравеопазването и на безопасността на храните, за да ги подкрепи в контролирането на тази епидемия.

За да може това да се постигне, трябва интензивно да проследим разследването до източника на замърсяване; в момента се работи по въпроса. По време на заседанието на Съвета по здравеопазване вчера поисках от Германия да засили надзора, проверките на епидемията и мерките, за да се идентифицира източникът на епидемията и да се спре разпространението на заразата. Също така поисках незабавно да бъдат разгледани причините за замърсяването. Германските органи приеха предложението на Комисията да се изпратят в Германия експерти по епидемиология на заболяванията, разпространявани чрез храна, от Комисията, Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията и Европейския орган за безопасност на храните.

В неделя, 5 юни, експертите започнаха мисията си – да помогнат на германските органи с текущата епидемиология, да проверят резултатите и да допринесат за текущото разследване за идентифициране на източника. Както всички знаем, първоначалното подозрение, повдигнато от германските органи, че краставици от Испания са причината, не е потвърдено от нито един от наличните резултати от изпитвания.

В неделя, 5 юни, германските органи уведомиха Европейската комисия, че въз основа на епидемиологичните изследвания считат, че бобови кълнове са евентуалният източник за епидемията, причинена от E coli, засегнала основно северната част на Германия. Информацията беше предадена незабавно на всички държави-членки чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи.

Комисията следи внимателно всяко ново развитие и ще вземе решение относно подходящия начин на действие в момента, в който лабораторните тестове потвърдят всяко епидемиологично откритие. До този момент нямаме никакви резултати.

Тук следва да подчертая, че е от съществено значение националните органи да не бързат да предоставят информация относно който и да било източник на зараза, който не е доказан с бактериологичен анализ, тъй като това разпространява необосновани страхове сред населението в цяла Европа и създава проблеми за нашите производители на храни, които продават продукти в и извън ЕС.

Докато такива интензивни разследвания продължават, трябва да внимаваме да не се хвърляме в прибързани заключения. В това отношение, искам да се позова на последната информация от Германия относно подозрението, че кълнове могат да са източникът на замърсяване; беше отбелязано, че лабораторните тестове не са приключили, и ето защо трябва да бъдат избягвани прибързани заключения.

Това показва, че е важно за държавите-членки да въведат добре поддържани и научнообосновани предупреждения в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) и да задействат RASFF, когато държавите-членки са сигурни относно научните доказателства, подкрепящи нотификацията за предупреждение.

Трябва да действате бързо и решително, за да се запази вътрешният пазар. Ако успеем да направим това, тогава ще можем да извлечем поуките от тази криза и постоянно да подобряваме системите си. Продължавам да твърдя, че нашата система работи. Трябва да извличаме поуките в движение. Считам, че това е наша отговорност: да бъдем гъвкави и да бъдем бързи, като приспособяваме процесите и процедурите си, за да отговарят на тези видове инциденти.

Координацията и ясните насоки за информация и комуникация остават в основата на способността ни да бъдем ефективни в такива ситуации. Трябва да извлечем поуки в това отношение.

Преди да приключа, бих искал да повдигна накратко още два въпроса. Първият се отнася до позоваванията на забрани за някои продукти. Бих искал да подчертая отново, че епидемията е ограничена в географски план до област около град Хамбург, така че няма причина, поне към момента, да се предприемат такива мерки на европейско равнище. С оглед на това и на стъпките към идентифицирането на източника считаме всяка забрана за какъвто и да било продукт за непропорционална.

И накрая, аз също съм много чувствителен по въпроса за финансовото въздействие, което тази криза оказва върху земеделските стопани, по-специално производителите на зеленчуци. Ето защо работя в тясно сътрудничество с моя колега, членът на Комисията Чолош, за да се преодолее затруднението, пред което е изправена тази група от наши граждани, която също така беше засегната от епидемията. Всъщност министрите на земеделието провеждат извънредно заседание на Съвета днес, за да разгледат въпроса за E coli. Когато приключа разговорите си с вас, ще се върна в Брюксел, за да бъда с моя колега, членът на Комисията Чолош, по време на извънредното заседание на Съвета на министрите на земеделието.

В допълнение, ние сме в постоянен контакт с трети държави, по-специално Русия, за да поискаме от тях да вдигнат забраната си, която се счита за непропорционална. Комисията работи заедно с държавите-членки с една обща цел: да се сложи край на тази епидемия възможно най-скоро. Настоявам пред всички засегнати, че в ситуации като тази проблемът не е на местно а на европейско равнище.

(Ръкопляскания)

  Peter Liese , от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да благодаря на члена на Комисията Дали, за това, че обърна внимание първо на пациентите. Бих искал да направя същото. Стотици хора са сериозно болни. Медицинският персонал в Северна Германия действително е на предела си. Двадесет и двама души вече починаха. Вчера в Съвета представител на друга държава-членка, Люксембург, каза, че финансовите загуби могат да бъдат компенсирани, но човешкият живот – не. Ето защо, първо, бих искал да помоля за разбиране по отношение на издаването на предупреждение, дори да не сме 100 % сигурни къде е източникът, а само имаме съмнение – че също така трябва да оповестим публично тази информация.

Разбира се, все пак трябва да намерим източника. Виждам, че много хора, работещи за органите, с подкрепата на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), също – искрените ми благодарности за европейските институции и за члена на Комисията, г-н Дàли, за факта, че Европейският съюз също така помага да се разследва този въпрос – действително работят много интензивно относно това. Въпреки това, като член от Германия на този Парламент, не мога да стоя тук и да казвам, че всичко протича добре. Съществуват няколко проблема във връзка с управлението на кризата.

Например сенаторът по здравеопазването в Хамбург информира обществеността, което беше правилно, дори да не съществуваше пълна сигурност по отношение на испанските краставици. Патогенът EHEC беше в испанските краставици, а не е трябвало да бъде там. Дори членовете на ЕП от Испания трябва да разберат това. Тя обаче информира първо обществеността и едва малко по-късно, часове или половин ден по-късно, тя информира Европейската комисия и испанските органи. Това беше недопустимо. В това отношение, ние в Германия трябва също така да разгледаме на национално равнище как бихме могли да управляваме въпроса по-добре. Заедно обаче следва да се съсредоточим върху факта, че врагът не е в Испания или в Германия, а по-скоро действителният проблем е патогенът, който трябва да контролираме и срещу който трябва да се борим.

Последната ми бележка е, че приехме резолюция по време на последното пленарно заседание относно въпроса за резистентността към антибиотици. Въпреки че този патоген не следва да бъде главно третиран с антибиотици, проблемът е, че той е резистентен на много традиционни антибиотици. Това е отдавна съществуващ въпрос, който понастоящем трябва да разгледаме по-бързо, тъй като следващият път може да се случи така, че патогенът трябва да бъде третиран с антибиотици, но тъй като е резистентен, не е възможно да бъде третиран. Трябва да работим относно това.

  Linda McAvan, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, г-н член на Комисията, прав сте, че това е въпрос за общественото здраве, много сериозен въпрос, и вниманието ни понастоящем следва да бъде съсредоточено върху обгрижването на болните и идентифицирането на източника, но тогава трябва да гледаме в дългосрочен план и да открием как можем да предотвратим повторение на случилото се.

Преди няколко седмици се срещнах с представител на Американската администрация по храните и лекарствата. Тя ми разказа за проблемите с E coli в плодовете и зеленчуците в Съединените щати и ние обсъдихме как това не е обичайно в Европейския съюз. Вече преминахме през тази епидемия, така че трябва да си зададем някои въпроси. Дали става дума за селскостопанските ни практики, както Peter Liese току-що спомена? Дали става дума за интензивно парниково отглеждане на плодове и зеленчуци? Дали става дума за прекомерно използване на антибиотици в животновъдството? Дали става дума за разпръскване на торове? Дали по-точно етикетиране на храните ще ни помогне да идентифицираме по-бързо източника на замърсяването? Отбелязвам, че Съветът днес не е тук, но Съветът се противопоставя на посочването на истинската държава на произход при етикетирането на храните ни. Надявам се те да се вслушат в това разискване в бъдеще.

Така че, г-н член на Комисията, трябва да проведем подробно разследване в по-дългосрочен план и трябва да извлечем поуки и да ги интегрираме в политиките си. Твърде често чуваме от Комисията и от мнозина в този Парламент за свръхрегулиране, но както и с банките, започвам да се чудя дали сме склонни да поставим нуждите на пазарните вериги и веригите на доставки пред тези за защита на обществеността и потребителите. Обичайната практика няма да бъде достатъчна. Не е нормално хората в Европа да отиват да хапнат салата и да умират впоследствие и ни е необходима промяна в политиката, за да се реши проблема.

  Corinne Lepage, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря Ви, че говорихте първо за жертвите и болните. Очевидно е, че именно за тях трябва първо да помислим, както и за земеделските стопани, които са в много трудно положение – положение, което можем напълно да разберем.

Бих искала да разгледам три точки: първо, подкрепяме принципа на вземане на предпазни мерки. Той беше приложен в този случай, така че не можем да се оплакваме, а очевидно ще трябва да се справим с последиците. Както г-н Liese посочи току-що, хората се нареждат преди икономическите въпроси, които могат да бъдат разгледани по всяко време. Смъртта, за съжаление, е неизменна.

Второ, напълно съм съгласна с това, което г-жа McAvan току-що каза, за значението на проследяването. Днес обсъждаме етикетирането. От жизненоважно значение е да имаме подробно етикетиране и да можем да проследяваме продукти, за да се знае откъде те произхождат.

Трето, по отношение на безусловно важния въпрос в основата на проблема, трябва да признаем, че не знаем всичко, че съществуват пропуски в научните ни познания и че действително понякога сме в пълна неяснота. Не можем да знаем всичко. Не можем да оспорваме тези, които са взели решения, и същевременно да считаме, че трябва да изчакаме. В този случай принципът на предпазните мерки трябва да надделее.

  James Nicholson, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, преди всичко бих искал да изкажа своите съболезнования към засегнатите. Относно тези, които са загубили живота си: не можете да върнете живот. Вероятно можем да поправим настоящото положение в по-дългосрочен план, но виждаме колко неправилно е да се бърза със заключенията в много ранен момент. Мога да разбера гнева, ако има гняв, а съм сигурен, че го има, от страна на Испания и от тези, които са загубили бизнеса си. Вероятно можем да направим нещо, за да се компенсира това, но не можете да върнете живот.

Трябва да извлечем поуки и да гарантираме, че в бъдеще ще имаме стабилна основа за отговор, както каза членът на Комисията. Трябва възможно най-бързо да намерим решение на настоящото положение и в дългосрочен план трябва да подобрим механизмите си за отговор на този вид положение.

Предполагам, че е много лесно при оценката след случилото се да се говори какво можеше или следваше да се направи или какво не сме направили, но понастоящем благодарение на тази оценка можем да въведем механизми, за да се гарантира, че това никога няма да се случи отново. Членът на Комисията е прав. Трябва да извлечем поуките от ситуацията. Винаги трябва да се поучаваме от грешките си. Ако са били допуснати грешки, нека да ги поправим и да гарантираме, че никога няма да ги повторим.

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, правилно казахте, че е има твърде много смъртни случаи и твърде много хора, които са се разболели в резултат на този патоген на EHEC, и считам, че положението, в което се намираме, показва също, че нито Германия, нито Европейският съюз са подготвени за вида на разпространение на EHEC, което понастоящем наблюдаваме.

Едно просто сравнение с няколко други държави ясно показва, че можем да се справяме по-добре. Само бих искала да се позова още веднъж на примера със Съединените щати. От 80-те години на миналия век там се полагат огромни усилия по отношение на научните изследвания, съществува задължение за отчитане и централизиран орган за контрол върху заболяванията в Атланта, който има широки правомощия за пряка намеса при избухването на такава епидемия. В Германия, от друга страна, имаме две федерални министерства, които са компетентни по въпроса, и тези министерства очевидно не са могли да постигнат съгласие относно това кой трябва да поеме отговорността. Също така имаме регионални министерства, които искат и трябва да поемат отговорност, но те очевидно са свръхнатоварени. Имаме проблеми с комуникацията между лабораториите и политиците. Така е напълно неясно кога следва да се намеси науката, кога следва да бъдат съобщени мерките за контрол на заболяванията и кога следва да бъдат предприети политически действия.

Мога да разбера защо когато министър получи информацията, че причината е в краставиците, би издал съответно предупреждение, но къде е подробната координация? Къде е истинският орган за вземане на решения? Струва ми се – и казвам това много предпазливо – че действията бяха предприети толкова преждевременно с бобовите кълнове, колкото и с краставиците. Има нещо като несъответствие между научните открития и политическите действия.

Да се върнем към това какво трябва да направим: трябва да установим задължение за отчитане в цяла Европа, да определим централни лаборатории и да създадем централен орган в Европейския съюз с правомощия за вземане на решения в случай на епидемия от такова заболяване. Считам, че това ще бъде правилното нещо, което следва да се направи.

Изключително съм благодарна на г- Liese за това, че спомена проблема с антибиотиците. Тук също сме изправени пред проблеми, с които всъщност вече сме наясно. Тъй като обаче не се решаваме да влезем в дебат с медицинския сектор, фармацевтичната промишленост и секторът на интензивно животновъдство – много въпроси трябва да бъдат разгледани във връзка с тях – също така не сме достатъчно последователни относно начина, по който разглеждаме въпроса с резистентността към антибиотици. Както EHEC, така и резистентността към антибиотици са основни проблеми.

  Sabine Wils, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, епидемията, причинена от EHEC, прави очевидни недостатъците в системата на индустриалното производство на храни на либерализирания вътрешен пазар на ЕС. Когато печалбите имат предимство пред защитата на здравето, това засяга качеството и безопасността на храните. Досега най-малко 22 души са починали в Германия в резултат на патогена на EHEC и има над 1 500 случая на заразяване. При повече от 600 пациенти беше диагностициран опасният хемолитично-уремичен синдром, който може също така да доведе до неврологични разстройства.

След повече от две седмици източникът на тази животозастрашаваща епидемия все още е неясен. Ако имахме регионално производство на храни, щеше да бъде по-лесно да се определи източникът на заразяване и последиците от епидемията щяха да бъдат по-ограничени. В резултат на дългите транспортни маршрути и условията на анонимно производство е много трудно да се проследи произходът на храните. Проследяването обаче по отношение на произхода на храните е от основно значение, когато става въпрос за безопасността на храните. Потребителите имат право да знаят как храните им са били произведени и откъде произхождат.

Федералното правителство в Германия напълно се провали във връзка с епидемията, причинена от EHEC. В объркването между регионални и федерални правомощия управлението на кризата се изгуби някъде по пътя. Органите за мониторинг не бяха подготвени за това положение.

Нуждаем се от радикално преосмисляне в областта на селскостопанската политика. Храните ни трябва да бъдат безопасни. Земеделските стопани следва също така да бъдат защитени срещу непредвидими финансови рискове. Политиката за насърчаване на селското стопанство и селските райони трябва постоянно да се стреми към ясна децентрализация на производството на храни и пазарните структури.

  Francisco Sosa Wagner (NI). – (ES) Г-н председател, бих искал накратко да засегна три въпроса във връзка с настоящото положение относно краставиците.

Внук съм на германец и чувствам дълбока привързаност към тази държава, но германските органи очевидно са действали необмислено и прибързано в този конкретен случай.

Що се отнася до институциите на ЕС, анализ на действията им разкрива, че Европейският орган за безопасност на храните и Комисията са реагирали неуверено и неумело. Те не са успели да координират или да управляват положението.

Трето, засегнатите страни имат право на бързи финансови обезщетения. Междувременно обаче предлагам на Парламента да организираме голямо шоу на европейското кулинарно изкуство в Брюксел или тук в Страсбург, като се даде възможност краставиците да бъдат на преден план.

Трябва да защитим изгубената чест – израз, който е повече по вкуса на германския автор Хайнрих Бьол – на производителите на краставици. Европа е правилната сцена за тази цел.

  Esther Herranz García (PPE). – (ES) Г-н председател, мога само да изразя дълбоко съжаление за 23-те смъртни случая: 22 в Германия и един в Швеция. Тази криза е ясно доказателство, че Европейският съюз трябва да измине дълъг път в подобряването на системата си за предупреждение за безопасността на храните и вътрешната си координация.

Участващите държави-членки бяха бавни, неефективни и бездейни в реакцията си и от този момент във времето, когато има 23 смъртни случая, все още не знаем откъде идва проблемът.

Европейската комисия трябва сериозно да помисли за проблемите, които причинява с безотговорните си действия или неуспеха си да действа по време на криза, каквато наблюдаваме понастоящем. Това доведе до случаи на финансов срив, унищожаването на стабилни преди това работни места, безработица, безпомощност и не е нужно да казвам – изключително опасна за общественото здраве криза. Докато в Комисията обръщате внимание на безотговорни изявления от регионални органи в Германия – изявления, които съдържаха напълно невярна информация и бяха доста безотговорни – посочващи испански стопанства по имена и адреси, населението остана изложено, без да знае това, на бактерията. По този начин, имайки убеждението, че са избягвали контакт с нея, хората са били изложени повече от всякога на риска да ядат потенциално вредни храни.

В Съвета на министрите на земеделието, който ще се проведе в Люксембург в два часа този следобед, Европейската комисия следва да предложи въвеждането в употреба на дял от 2 500 милиона евро, останали от Общата селскостопанска политика. Тези 2 500 милиона евро следва да бъдат използвани, за да се компенсират във възможно най-голяма степен вредите, които бяха причинени. За да се позволи това, ще трябва да бъде открито подходящо правно решение, както беше в предишните случаи, например болестта „луда крава“ и въпроса с диоксина. Едно такова решение следва също така да бъде открито понастоящем.

Членове на Комисията, министри, вашите действия в Люксембург днес трябва да подобават на ранга на вашата длъжност.

Освен това германските органи с оглед на техните безразсъдни обвинения следва определено да подкрепят това финансово решение от самото начало и да използват собствени средства за провеждането на комуникационни кампании, целящи да се възстанови доверието на потребителите в градинарските продукти, което понастоящем е подкопано.

  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D). – (PT) Г-н председател, епидемията от зараза в Германия означава, че се изправяме пред едно от най-трудните положения за общественото здраве и управлението на кризи от дълго време насам. Комисията и Германия по-специално не са управлявали тази криза по възможно най-добрия начин. Изправени сме пред масова човешка трагедия, която включва загубата на много животи и заплаха за животите на хиляди други. Това също така е криза на доверието на потребителите в основните хранителни продукти, като икономическите и социалните последици от нея е трудно да се предвидят.

Обществото очаква бърз отговор от националните органи и органите на Съюза, който да хвърли светлина върху причините за тази криза, наред с ефективни действия. Необходимо е обаче също така да се сведат до минимум катастрофалните последици, които тя оказва върху друга група невинни жертви, а именно производителите на плодове и зеленчуци, както беше посочено тук днес. Тези работници са били необмислено и несправедливо обвинени, като също така те загубиха доходи и бъдещето им беше сериозно застрашено.

Също така трябва да бъдат спешно предприети превантивни действия, така че подобни положения да не се случват отново. Един аспект на това е да се увеличи ефективността на механизмите за наблюдение и контрол за антибиотици в животните, както посочих в разискването, проведено тук преди по-малко от месец. Друга област, в която трябва да бъдат предприети действия, е формата на Общата селскостопанска политика (ОСП), която е в процес на реформиране. От жизненоважно значение е в бъдеще стимулите да бъдат насочени към гарантиране на качество въз основа на методи за устойчиво производство, както групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент настоява.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н председател, положението се влоши още повече: 23 души починаха и повече от 2 200 души се разболяха в Европа. Очевидно мислите ни са отправени към тях тази сутрин. Германските органи все още не са успели официално да идентифицират причината за тази епидемия. Междувременно никой не се докосва до европейски зеленчуци, а тази здравна криза се превърна в социална криза, както и в икономическа криза, разбира се. Секторът на зеленчукопроизводството правилно изисква компенсация и, както каза членът на Комисията, съответните министри и членове на Комисията трябва да се срещнат относно този въпрос днес следобед в Люксембург.

Освен казаното току-що за принципа на предпазните мерки и съществената проследяемост – първата точка –също така става въпрос да се разбере как е могло общото предупреждение, хвърлящо вината върху испанските краставици, да бъде издадено без никакви или почти никакви доказателства. Какви спешни поуки Комисията възнамерява да извлече от тази сериозна криза, г-н член на Комисията, така че системата ни за предупреждение за храните да е повече от всякога основана на „солидни и добре обосновани научни доказателства“, както Вие самият я описахте, г-н член на Комисията?

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Г-н председател, аз също бих искал да изразя дълбокото си съжаление от загубата на животи и да пожелая на тези, които са болни – бързо оздравяване. Много неща трябва да бъдат обяснени. Трябва да установим източника и причината за епидемията, но трябва също така да идентифицираме източника и причината за тази фалшива информация за епидемията, която беше разпространена в Европа и по света – фалшива и вредна информация, която причини толкова много вреди. Трябва да разгледаме много внимателно причините за епидемията, и по-специално промишленото животновъдство, в което антибиотици се използват в голям мащаб. Съгласен съм с тези, които току-що говориха за това. Ако се използват антибиотици в толкова голям мащаб, не е учудващо, че се появяват бактериални щамове, които впоследствие не се влияят от антибиотици. По мое мнение, интензивното земеделие с употребата на антибиотици трябва да бъде значително ограничено в Европейския съюз и може би дори да бъде спряно, а вредите, които са били нанесени, трябва да бъдат поправени от тези, които са ги причинили.

  Martin Häusling (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, EHEC не е нов проблем, но е ясно, че Европа все още не е достатъчно подготвена за криза като тази. Отнема твърде много време да бъдат издадени ясни насоки. Три седмици определено са твърде много време.

Защитата на потребителите, всички сме съгласни с това, винаги има абсолютно предимство пред финансовите интереси. Необходимо да се уточни обаче кой следва да издаде предупреждение и кога, кой следва впоследствие да поеме отговорност за предупрежденията и кога Европейската комисия следва да се намеси. В Германия отговорността се носи от 16 федерални щата и две министерства, което е твърде добро разпределение за европейска криза. Европа трябва да участва във връзка с това на по-ранен етап. Не считам, че сме извлекли правилните поуки от кризите през 90-те години на миналия век. Има нещо, което понастоящем трябва спешно да поправим.

Що се отнася до храните – необходима ни е прозрачност и ясна проследяемост по отношение на производството. Необходимо ни е ясно етикетиране на държавата на произход. Необходимо ни е също така европейско звено за реагиране, за да се координира научната и медицинската работа и да се установяват планове за контрол.

(Ръкопляскания)

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, с оглед на суматохата вследствие на противоречиви доклади за произхода на тази епидемия е важно да се имат предвид някои точки. Първо, бих искал да посоча, че повече от 15 дни, след като бяха докладвани първите случаи, и повече от месец, след като настъпиха първите случаи на заразяване, европейските отдели за ранно предупреждение и реагиране все още не бяха в състояние да идентифицират действителната причина за заразяването. Това причини много вреди, както вече беше посочено тук. Второ, важно е да се помни, че това е сериозен, но не изолиран случай на липса на безопасност на храните в ЕС. Бих ви припомнил неотдавнашното разискване, което имахме тук относно проблема с диоксина.

Тези случаи са неразделна част от Общата селскостопанска политика (ОСП), която насърчава интензивни, ориентирани към износа производствени модели, вместо насърчаване, както е необходимо, на местно производство и потребление, които биха могли да осигурят много по-ефективна проследяемост и следователно по-голяма безопасност на храните.

В заключение, важно е да се обезщетят европейските производители за вредите, които са понесли, а не само намиращите се в географската област на епидемията от заразяване. ОСП е обща политика, така че това следва да се направи чрез мерки на ЕС, отколкото само чрез национални мерки предвид очевидните неравенства, което това би могло да създаде.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, първо бяха краставици, вчера бяха бобови кълнове. Днес не са бобови кълнове. Истината е, че експертите просто не знаят, но всеки път когато се правят такива твърдения, те унищожават поминъка в икономиките на държавите. Това, което знаем, е, че има нещо странно в тази епидемия. Има неестествена комбинация от щамове и ДНК във вируса. Тя засяга необичайни групи от хора по начин, който обичайно не се свързва с епидемии, причинени от E coli. Тя вече засегна много повече хора и на много повече места от обичайна епидемия и за разлика от обичайните епидемии, тя не беше бързо проследена до един или двама доставчици на храни.

Предвид всички тези необясними фактори и факта, че различни държави – включително Обединеното кралство, САЩ, Ирак и Израел, в миналото са били докладвани за експериментиране с генетично обработена E coli като биологично оръжие, не следва ли да има спешно разследване на възможността тази епидемия да е всъщност пример на или може би провеждане на изпитване на биологичен тероризъм?

  Françoise Grossetête (PPE). – (FR) Г-н председател, положението е сериозно, дори много сериозно, тъй като тази епидемия, причинена от ЕНЕС, е пълна мистерия. Мога да си представя безпокойството на болните и само можем да изразим съжаление от настъпилите смъртни случаи.

Целият този въпрос трябва да ни накара да предприемем много строг подход към проблемите на европейското обществено здраве и да ни накара да разберем, че е от жизненоважно значение да се работи с изследователите и фармацевтичната промишленост, за да се отговори ефективно на такова положение и също така да си предоставим средствата за тази цел.

Бактерията струва животи, твърде много животи. Тя също така струва на нашите земеделски стопани много пари и опасно подкопава доверието на потребителите в нашите селскостопански продукти и селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, които несъмнено все още са най-безопасните и най-строго контролираните в света.

След краставиците, доматите, марулята и бобовите кълнове, коя ще бъде следващата жертва на тази истерия в здравеопазването? Съществуват сериозни икономически последици за земеделските стопани. В действителност системата за предупреждение сработи много добре. Проблемът е, че Комисията няма ресурсите нито възможността да проверява дали информация, предоставена от държава-членка, е вярна, или не.

Бактериите циркулират по-бързо днес, отколкото в миналото. Поуки ще трябва да бъдат извлечени по отношение на комуникацията от начина, по който тази здравна криза беше управлявана. Ще трябва да бъде дадена обратна връзка. Несъмнено трябва да бъдат предвидени допълнителни проверки преди заключенията на национална или регионална здравна агенция да могат да се приемат за установени.

В крайна сметка тази криза напълно обосновава жизненоважното подобряване на проследяването на храните. Задължението да се обозначава държавата на произход или мястото на произход, за съжаление, се прилага само за ограничен брой случаи. То следва да обхване по-голям брой храни. В случай на здравна криза това би позволило да се идентифицират източниците на заразяване и да се предупредят по-бързо засегнатите потребители.

  Jo Leinen (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, земеделските стопани могат да бъдат обезщетени, но човешкият живот не може да бъде върнат. Действително нашето съчувствие е отправено към всички тези, които починаха или лежат в болнично легло. Това положение е драматично и също така е неприемливо. Неприемливо е, че три седмици след епидемията на тази криза ние все още не знаем откъде точно произхожда патогенът, който причини кризата. Това наистина не трябва да се случва в Европа.

Има няколко поуки, които трябва извлечем от това. Първо, трябва да търсим източника и да разгледаме дали все още съществуват погрешни практики в сектора на производството на храни или във веригата на предлагането на храни. Имаме законодателство, което е в сила от 20 години, a стандартите и практическите правилници в Европейския съюз са доста строги, но е ясно, че ние все още сме уязвими що се отнася до храните. Все още изглежда, че има празноти и недостатъци и трябва отново да извлечем поуки във връзка с това.

Също така считам, че комуникацията по този въпрос беше хаотична. Факти за този въпрос не са съобщавани добре или по правилния начин. Очевидно се нуждаем от повече Европа. Това вече беше казано от други членове на ЕП в залата. Когато някой регионален или национален орган издава предупреждение за цяла Европа, това може да бъде само бедствие. По мое мнение, Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията свърши добра работа, доколкото виждам, но се нуждаем от по-добро, съвременно задължение за отчитане, за да се определят причините, и също така от по-добра система за информиране на широката общественост.

  Антония Първанова (ALDE). – (EN) Г-н председател, германските и европейските органи все още се опитват да идентифицират източника на епидемията, причинена от E coli. Днес ние все още нямаме конкретни доказателства за причината за това разпространение и всички сценарии следва да бъдат разгледани, включително потенциална небрежност или неволно навлизане на бактериите в хранителната верига. Как бактериите са били действително създадени е друг случай; спешно са необходими научни изследвания и открития. Също така бих искала обаче специално да отбележа начина, по който настоящите събития бяха съобщени на широката общественост от германските и европейските органи, когато, както знаем, има сериозни последици за сектора на плодовете и зеленчуците не само в Испания, но и в целия наш Съюз.

Това не е първият случай, в който имаме проблем във връзка с безопасността на храните в Германия. Предлагам Комисията да помогне на германските органи да засилят проследяването и контрола на германските процедури и подобни мерки следва да бъдат предприети относно процедурите в други държави-членки.

Необходима е прозрачност, за да се поддържа доверието на потребителите. Цялата информация следва да бъде налична, но не трябва да се съобщава по начин, който да повдига многобройни тревоги и да поражда опасения на потребителите, когато все още не са открити доказателства. Позволете ми също така да отбележа отговорността на медиите.

  Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-н председател, слуховете могат да бъдат опасни. Тази епидемия не започна ли в Германия, или в някоя друга държава-членка? Слуховете могат да бъдат разрушителни и могат да помогнат дори за разпространението на епидемия. Все още има много въпроси, на които не е даден отговор, около тази криза. Единственото сигурно е, че повечето държави-членки са докладвали случаи на наличие на бактерията. До момента имаме 22 смъртни случая в ЕС.

Тази епидемия показва значението на трасграничното сътрудничество в областта на здравната профилактика. Също така се включва значението на съществуването на европейска агенция като Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията за сътрудничество и информиране на държавите-членки. Ние относително сме късметлии в Обединеното кралство, че имаме докладвани само три случая, но това е днес: утре нещата могат да се променят и трябва да бъдем бдителни. В допълнение на откриването на причината за епидемията трябва да продължим да информираме обществеността и следователно да я защитаваме. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията публикува ежедневно актуална информация.

Чрез сътрудничество можем да контролираме тази епидемия. Ако нашите граждани са информирани, те имат по-добър шанс да избегнат заразяване. Преди всичко трябва да бъдем спокойни и умерени в отговора си.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, за втори път в рамките на шест месеца Европа се изправя пред продоволствена криза, която причинява сериозни здравословни проблеми за много хора и дори води до загуба на живот сред съгражданите ни. Нещо не е наред, г-н член на Комисията.

През януари имахме проблемите с токсини в Германия; понастоящем имаме проблеми с бактериите – отново в Германия. Първият случай беше покрит, макар че се знаеше за него в продължение на месеци; във втория случай вината беше удобно прехвърлена на испанските краставици.

Това е проблем на разпознаваемост, проследяемост и недостатъчен контрол на равнище на ЕС. В първия случай през януари г-н Дали ни каза по въпроса за диоксините, че ще предприемете всички необходими мерки, за да се гарантира, че законодателството в областта на системата за контрола върху храните е по-строго. Онзи ден казахте, че това не е проблем на разпознаваемост и че има някои други проблеми. Позицията на Комисията се характеризира с объркване, прикриване на истината и паника и в резултат на това оплакваме животи, оплакваме случаи на заболявания и оплакваме последиците за селскостопанското производство.

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-н председател, положението, което обсъждаме, е много сериозно, но считам в някои случаи, че все още бъркаме нещата на много различни равнища.

Загубата на живот очевидно не може да бъде поставена на същото равнище като икономическите проблеми; ние не правим това. Бих искала да подчертая обаче, че не чрез посочване с пръст на причините – които впоследствие биват опровергани – ще решим проблема.

Ако някой е убит и невинно лице е вкарано в затвора за това, това не предоставя утеха или справедливост за убийството, което е извършено. И все пак ние правим именно това: в изключително сериозно положение при наличие на криза на общественото здраве и когато безопасността на храните е заложена на карта, посочваме с пръст хора, които след това се оказва, че не са виновни, с което се причиняват допълнителни жертви.

Испанските производители вече излязоха по улиците и днес след 40 минути преките производители в Италия също ще демонстрират по улиците на Милано и провинция Латина, като предлагат на потребителите пресни краставици и други плодове и зеленчуци, за да покажат, че те са здравословни храни и важни за здрав, балансиран хранителен режим. Не бихме искали да засегнем германските потребители допълнително, като ги лишим от храни, които са от основно значение за техния хранителен режим и здраве.

Също така бих искала да посоча някои данни, които следва да предоставят на съответните органи по-специално причина за сериозно обмисляне, когато изнасят някаква информация, която причинява тревога, страх и паника. Данни, предоставени от Евробарометър и събрани от „Колдирети“ в Италия, показват, че при продоволствена криза 43 % от италианците например избягват храните, за които са чували в течение на определен период от време, а 13 % ги изключват от хранителния си режим завинаги. Ето защо трябва да се опитаме да помислим какво казваме и как влияем на хранителните навици на хората.

Ето защо бих искала да попитам Комисията дали не счита, че е налице случай на задействане на европейската клауза за извънредни ситуации и представяне на обсъждане относно финансови обезщетения.

  Dagmar Roth-Behrendt (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, вашите колеги в Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ и Вие самият направихте всичко както трябва. Не може да се каже същото за германските органи. Най-малкото, което можем да кажем, е, че съществува хаос що се отнася до комуникацията и вероятно това е меко казано. Фактът, че министърът на здравеопазването на Германия вчера е счел за ненужно да пътува, за да присъства на заседанието на Съвета по здравеопазване в Люксембург, където основната тема в дневния ред беше тази сериозна криза със заразяване, показва, че той няма абсолютно никаква представа какво действително представлява Европа и че е неосведомен, не признава проблемите или е твърде зает с вътрешнопартийни политически кризи.

(Ръкопляскания)

Нещо повече, трябва да отбележа – и самият г-н Дали го каза, че германските органи очевидно счетоха, че ще се справят без експертите от Европейския съюз, като считаха снизходително и надменно, че не се нуждаят от тях. Освен това фактът, че на тези експерти им бяха нужни три дни, за да стигнат до Германия, е скандал, към който трябва да бъдем критични в този Парламент. Същевременно обаче също така трябва да кажем, че е наша работа в Европейския съюз да предупреждаваме потребителите, когато има опасни храни на пазара.

Съвсем ясно ви казвам – ако има опасни бактерии в краставица или маруля, които не водят до смърт, това може и да е добре, но за мен не е достатъчно, за да се обоснове случай на компенсиране. Краставици от Испания и други държави имаха бактерии EHEC в тях. Те не бяха бактериите, причинили тази епидемия, но е нужно известно време, за да бъде установено това.

Според мен и това не е най-важното. Тези от вас, които разбират Европейския съюз и познават системата за ранно предупреждение, също така знаят как работи системата за ранно предупреждение. Знаете, че в системата за ранно предупреждение продуктът и също така наименованието на производителя трябва да бъдат посочвани. Може лесно да проверите това в законодателството. За мен важният въпрос е какво ще се случи в бъдеще? В бъдеще трябва да разгледаме дали употребата на суспензия може да продължи. Могат ли все още да съществуват производствени методи, които са неприемливи? Кой в Европейския съюз действително наблюдава какво, кога и с какъв резултат това е документирано и кой какви задължения има в това отношение?

(Ръкопляскания)

  George Lyon (ALDE). – (EN) Г-н председател, това е истинска криза. 23-ма души са мъртви, над 2 000 са били засегнати, пазарите на зеленчуци са в криза, като има максимално ниски цени и е изчислено, че производителите губят 300 милиона евро дневно. Отношенията между Германия и Испания са най-малкото обтегнати, и въпреки това след три седмици в тази криза ние все още нямаме представа откъде произлиза източникът на това заразяване.

Г-н Дали, искам уверение от Вас тук днес, че се полагат абсолютно всички усилия, за да се проследи източникът на тази епидемия, причинена от E coli, тъй като, докато не проследим източника, ние не можем да започнем процеса на възстановяване на доверието на потребителите. Второ, искам да посочите какви действия възнамерявате да предприемете, след като преодолеем тази криза, за да се стабилизира пазарът и да се възстанови доверието на потребителите.

Трето, наистина трябва да чуем от Вас какво възнамерява да прави Комисията, за да се опита да обезщети земеделските стопани, които нямат никаква вина, че пазарите им бяха разрушени и не могат да продават продукцията си. Четвърто, искам уверение от Комисията, че ще бъде започнато прозрачно, независимо разследване, за да се установят фактите за това, което се е объркало. Само когато имаме фактите ще можем да предприемем действия, за да се коригират всички пропуски в правото в областта на безопасността на храните.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, здравното измерение на кризата, произтичащо от тази епидемия, причинена от EHEC, е абсолютно трагично. Положението е сериозно. Съществува неотложна необходимост да се помогне на засегнатите и да се предприемат всички възможни стъпки, за да се предотврати по-нататъшно разпространение на тази зараза. Всички необходими ресурси трябва да бъдат предоставени за нашите изследователски институти и болници.

Бързите действия бяха обичайно изискване след появата на този патоген. Единното общоевропейско управление на кризата обаче, включително общ езиков режим, не се характеризира с професионализъм. Патологичното търсене да се определи мястото на заразяването доведе до прибързани обвинения и тези доводи предизвикаха появата на отрицателни заглавия и обща несигурност в продължение на дни от страна на потребителите.

За засегнатите производители това причини драматични загуби на доходи, които застрашиха тяхното оцеляване. Безупречни регионално произведени продукти също вече не се продават. Само в Австрия продажбите на пресни зеленчуци са намалели със 75 %. Производителите на зеленчуци са изправени пред загуби на доходи точно в средата на своя пиков сезон на прибирането на реколтата. Некоординираният начин, по който потребителите получиха информация в хода на това събитие, отново повдига искането за универсално и междусекторно обозначаване на произхода и ефективен мониторинг на принципа на „маркирано и проверено при източника“.

Потребителите имат правото да знаят откъде произхождат продуктите. Това важи по еднакъв начин за рафтовете в магазините и ресторантите и кетъринга.

Всички органи понастоящем трябва бързо да премахнат предразсъдъците срещу пресните зеленчуци, да съживят продажбите на пресни зеленчуци и да вдъхнат нов живот в търговията с трети държави. Положението, причинено от EHEC, тласна местните производители на зеленчуци към екзистенциална криза съвсем неочаквано и не по тяхна вина. Комисията трябва да осигури възможност за компенсиране на загубите – било то чрез Европейския земеделски фонд, Европейския кризисен фонд или мерки за насърчаване на продажбите.

Г-н Liese е напълно прав да казва, че човешкият живот е незаменим и че всеки смъртен случай е нежелан. Безусловно наше задължение е обаче да не оставим нашите производители в безизходица, когато те не носят вина, че са се оказали в това положение, което застрашава тяхното оцеляване.

  Iratxe García Pérez (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, всички искаме продоволствената криза в Германия да свърши възможно най-бързо. Трябва да помним жертвите и се надявам, че след като първоначалните грешки са били поправени, ще бъде възможно да се идентифицира източникът на заразата за успокоение на всички.

Отделно от здравния аспект на тази криза обаче трябва да посоча икономическите последици. Секторът на градинарството в Испания е изчислил икономическите загуби, причинени от фаталните грешки в комуникацията, за които понастоящем знаем, на 200 милиона евро седмично. Бих искала да подчертая отговорното поведение, демонстрирано от този сектор, и пълното му сътрудничество с органите в моята държава.

Г-н член на Комисията, проследяемостта на произхода сработи, но колко време беше загубено в насочване на вниманието към произхода, съсредоточаване върху селскостопанското производство, докато други форми на заразяване, като транспортирането или разпределението по местоназначение, бяха отхвърлени? Защо Комисията повтори прибързаната информация от Германия?

Наблюдава се липса на координация, г-н член на Комисията, а едностранното затваряне на границите за испанските продукти е доказателство за неуспеха да се наблюдава кризата в Европейския съюз.

Бих искала Комисията да задейства незабавно всички необходими механизми, за да се компенсират вредите за сектора в Испания и Европа както финансово, така и по отношение на имиджа на потребителите. В дългосрочен план обаче остава да се види какви други мерки са приети в това отношение.

Неоснователни обвинения, импровизация, липса на координация, загуби за милиони, атаки срещу честта и надеждността на един сектор: не е ли това достатъчна причина да се попита кой поема отговорност?

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-н Дали за неговите умерени бележки в началото на разискването. Имаше някои по-малко умерени забележки в Парламента поради въздействието върху човешкия живот и действително допълнителното въздействие върху производителите и доверието на потребителите. Това е изключително сериозна продоволствена криза и г-н Дали призна това. Знаем, че тя е регионализирана в определена част от Европейския съюз, но тя не е само проблем на Германия; тя е проблем на ЕС.

Системата съществува, за да открие причината и да се справи с последиците, но се опасявам, че не всички части от системата са били адекватно въведени и имам няколко въпроса във връзка със сроковете. Разбирам, че бързото предупреждение беше дадено на 22 май 2011 г.: изразявам загриженост, че европейските експерти отидоха в Германия едва в неделя, 5 юни. Защо мина толкова много време? Считам, че това трябва да се разгледа.

Съгласно член 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002 имаме възможността за създаване на кризисно звено. Всички, които говориха, казаха, че това е криза, и г-н Дали признава, че това е криза. Тя по-скоро се разраства, отколкото да намалява, и според мен сега е време за ЕС да се позове на този регламент и да въведе такова кризисно звено.

Най-печалното беше действителното „посочване и порицаване“ на зеленчуците, а след това тяхното оневиняване. Това подкопа доверието на потребителите не само във връзка с пресните плодове и зеленчуци, но и във връзка с нашата система за безопасност и контрол на храните. Г-н Дали, знам, че кимате в съгласие и приветствам това, но действително считам, че сега е времето да се създаде кризисно звено, и бих искала да коментирате това във Вашите заключителни бележки.

  Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз съм от региона в Европа, в който епидемията, причинена от патогена на EHEC, бушува най-лошо. Тази агресивна бактерия изглежда неудържима. Между средата на май и вчера на обед 1 733 души бяха заразени, а 23 пациенти починаха от мъчителна смърт. Положението в клиниките е изключително тежко. Леглата за интензивно лечение са на изчерпване и спешно е необходима кръвна плазма. Не се вижда края на бедата. Хората от родната ми област се опасяват от нови случаи всеки ден.

За мен това е въпрос на смелост и чувство на отговорност да се предупреждава за всеки дори потенциален носител на тази бактерия. Различни храни бяха анализирани, но тя не беше открита. Моето разбиране за висок клас храни е, че са здравословни и са пуснати на пазара, който бива наблюдаван. Предполагам, че са допуснати очевидни грешки в това отношение, и отново откриваме, че съществуват пропуски. Да се твърди обаче при това положение, че причината е известна, без да са налице добре обосновани лабораторни изследвания в подкрепа на това, е проява на крайна небрежност. В цялата разбираема паника при никакви обстоятелства не трябва да има лов на вещици, тъй като това ще постави в безизходица много усърдно работещи земеделски стопани в цяла Европа. Ето защо трябва да бъде ясно на всички, че ние в Европейския съюз трябва да проявяваме солидарност един към друг и да бъдем готови да предоставим взаимна помощ в случай на извънредни ситуации. С други думи, всички медицински експерти трябва да работят заедно и икономическата помощ трябва да бъде предоставяна на тези, които без вина са се оказали изправени пред финансов срив.

  Pilar Ayuso (PPE). – (ES) Г-н председател, преди всичко бих искала да изразя моите съболезнования на роднините на тези, които починаха в резултат на тази криза.

Г-н член на Комисията, информирането на обществеността за здравни рискове е трудна и деликатна задача и трябва да бъде отлично документирано и проверено. Не става въпрос за установяване на виновните, но по този случай бяха направени основни грешки, като се започне с дръзките и безразсъдни обвинения на районен полицай, неотдавна нает на работа, който предизвика отправянето на социално предупреждение и много сериозна, непоправима икономическа криза.

Не би изглеждало също така, че Комисията е координирала тази криза много добре. Питам се кога е бил първият случай и дали член 3 от регламента относно системата за бързо предупреждение, който изисква от държавите-членки да уведомят за риска незабавно и в рамките на 48 часа, е бил спазен, и също така дали член 8 от посочения регламент, който задължава Комисията да провери дали информацията е пълна, вярна и четлива и има достатъчно правно основание, е бил спазен.

Това, което е сигурно е, че бяха показани сериозните недостатъци на този регламент и че е необходимо да се преразгледа настоящата правна рамка, за да се определят с точност, освен всичко друго, процедурите за управление на кризата, използвани от компетентните органи, да се припишат грешки или пропуски на извършителя в хранителната верига (и за тази цел се използва проследяемостта), да се предотврати прикриването чрез защитата на здравето на търговските бариери и да се решат процедурите за обезщетяване за вредите за търговията и загубата на печалба.

Г-н член на Комисията, нито краставиците, нито соята са причината. Както г-н Liese каза, причината е патогенът. Причината е серотип O104:H4 на бактерията Escherichia coli, която вече е описана в цялата научна литература и се свързва с месни продукти.

Във всеки случай обаче, г-н член на Комисията, трябва да позволим на учените да си свършат работата: те трябва да изследват цялата система за проследяване в цялата хранителна верига, включително управлението и разпределението на храни.

  Andrés Perelló Rodríguez (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, нищо от това, което правим тук или в Европейския съюз, ще върне мъртвите към живота, но се надявам, че това, което се прави, ще предотврати още смъртни случаи и ще прекъсне веригата от хора, които са болни и които страдат, без да са направили нищо, за да причинят проблема.

Разбира се, ние не знаем причините, но знаем някои неща, които трябва да се кажат: наблюдаваше се небрежност в политическите действия и небрежност от страна на германското федерално правителство; то не може да действа сякаш Хамбург е град-държава на друг континент.

Ако г-жа Меркел и нейното Министерство на здравеопазването бяха превърнали арогантността, с която те често се обръщат към други държави, в старание и ефективност, някои от нещата, които се случиха, нямаше да се случат. Тази небрежност има наказателноправни последици за една държава, а именно Испания, и за нейния най-важен сектор – селското стопанство. Тя погуби хиляди хора и малки предприятия и дискредитира икономиката за дълго време.

Изисквам да отидете в Съвета днес и да поискате пълно компенсиране за засегнатите, тъй като не можем да искаме живот за тези, които починаха. Изисквам също системите за контрол да бъдат преразгледани. Също така, г-жа Меркел да поеме отговорност. И я моля за по-малко арогантност и повече старание. Както и че тя ще бъде държана отговорна за вредите, които е причинила. Тя не може да пренебрегне факта, че Хамбург е в нейната държава. Тя не може да пренебрегне отговорностите си. Не може да приписва вина на федерален щат, когато тя самата трябва да бъде държана отговорна за причинените вреди.

Малко повече смиреност, малко повече добро управление и малко по-малко консерватизъм биха направили много, за да гарантира, че тази криза не се е изплъзнала от ръцете й и че Испания и други земеделски стопани на юг не е трябвало да понесат болезнените последици от нея.

Да се преразгледат проверките, да се преразгледат системите за предупреждение и да се поиска отговорност, тъй като, г-н член на Комисията, в Испания изискваме от Вас, Съвета и Германия именно това.

  Esther de Lange (PPE). – (NL) Г-н председател, бих искала да благодаря на члена на Комисията, че е тук, но бих предпочела да е някъде другаде, като в самолет за Русия например, за да докаже на възможно най-високо равнище, че забраната, която Русия понастоящем е въвела, следва да бъде оттеглена, тъй като е напълно пресилена. Благодаря на члена на Комисията за неговото желание да комуникира с нас на този етап, но комуникацията, която се проведе досега, включително от Комисията, беше позорен провал. Бяха минали дни след появата на кризата, когато Комисията даде пресконференция. Духът обаче отдавна вече беше пуснат от бутилката до този етап и най-налудничавите истории, които можем да си представим, вече циркулираха в медиите. Членът на Комисията говори за евентуален източник в нидерландски краставици, въпреки че повече от 200 изпитвания вече бяха показали дни по-рано, че това не е вярно.

Съгласна съм с Вас, че техническата страна на въпроса сработи. Бързо предупреждение, локализиране и проследяване – всички сработиха. Налице е обаче и комуникационният аспект на целия този въпрос, а той е неизмерим, най-вече в Германия, разбира се, при наличието на толкова много различни институти, органи и дори редица министри – всички даващи различни сигнали. Един министър на земеделието направи глупав коментар, че хората трябва „изцяло да спрат да ядат сурови продукти“, въпреки че тя нямаше правомощия по въпроса. Приемам, че говорите с Германия в това отношение, тъй като е необходимо основно разследване за това как всичко е могло да бъде ръководено толкова лошо.

Също така се надявам, че скоро ще обсъдите случая с министрите на земеделието за фонд за извънредни ситуации, който следва да бъде изплатен от излишъка, все още наличен в бюджета за земеделие. Точно както направихме с млечните продукти, когато техният сектор беше обхванат от дълбока криза, трябва понастоящем също да приведем този излишък в употреба. Само в родната ми държава този сектор понася загуби в размер на 80 милиона евро седмично, въпреки че източникът на епидемията е другаде, а резултатът е, че понастоящем здрави предприятия са на ръба на колапса. Това не може да бъде намерението на Европейския съюз. Приемам, че ще отнесете с Вас този силен сигнал от Парламента до Съвета на министрите на земеделието.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, г-н член на Комисията, приветствам това разискване. Разглеждаме този проблем от различни ъгли и търсим източника на заразата, идентичността на патогена и възможността за лечение. Сега просто очаквам да видя коя фармацевтична компания ще излезе напред и ще каже, че има лекарство за тази болест, като по този начин ще започне друга паника.

По мое мнение, областта, в която има най-много възможности за подобрение, е обществената осведоменост. Считам за неадекватно и безотговорно да се информират гражданите в определен ден за това кои храни не трябва да купуват или кои храни изглеждат подозрителни.

Трябва да се информират гражданите за това какво следва да правят в ежедневието си и следва да има една кампания тук както на равнище на Европейския съюз, така и на равнище на държавите-членки. Ако хората поддържат основни правила за хигиена и ако поддържат личната си хигиена, както и измиват или термично обработват храните си – това ще бъде достатъчно да се защитят от тази зараза. Това не е взискателна кампания, но считам, че е имало и ще има епидемии и различни болести тук и това, което в най-голяма степен е защитавало хората е било личното им поведение.

Изразявам твърдо убеждение, че такава кампания би помогнала да се предотврати заболяването, както и да се помогне на производителите на зеленчуци.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, важно е, че обсъждаме днес темата за заплахата за пациенти, производители на храни и потребители, причинена от появата на опасен щам на бактерия, чийто източник все още не можем да идентифицираме. Казваме, че имаме добра система за мониторинг на качеството на храните и поддържане на високи стандарти. Въпреки това трудни ситуации като настоящата продължават да възникват. Ето защо е от основно значение да се преразгледа и подобри системата ни за надзор и мониторинг. Трябва да бъдем готови за ситуации, които са дори по-опасни. Не трябва да разпространяваме информация за източниците на произход, ако тя не е надеждна. Това забавя продължаващото търсене на източника и причинява сериозни морални щети и огромни икономически вреди.

Изразяваме съчувствие на семействата на жертвите и до тези, които са болни, но нека да си припомним предоставянето на компенсация на земеделските стопани от редица държави, които са претърпели загуби. Говорим за бъдещето на Общата селскостопанска политика и за въпросите на безопасност в областта на достъпа до храна и качеството на храните. Може би тази трудна ситуация ще ни накара да разберем колко е важна тази област от въпроси и проблеми, тъй като тя се отнася не само до това какво ядат нашите граждани, но до състоянието на тяхното здраве.

  Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-н председател, изправени сме пред проблем за общественото здраве – епидемия според члена на Комисията – като се търсеха виновните, а не причината.

Системата не сработи: Имаме 22 смъртни случая, 1 600 заразени и три седмици по-късно все още не знаем причината и чрез използване на принципа на предпазните мерки без научна основа – повтарям, без научна основа – Испания е обвинявана.

Госпожи и господа, испанските краставици не бяха заразени. Те не бяха заразени! Повтарям го, тъй като тук бяха чути някои версии за обратното. Освен това, за да можете да видите въздействието, което имат тези думи: 300 000 работни места могат да бъдат засегнати; загуба на доверие.

Епидемията не познава граници. Казвам Ви, г-н член на Комисията: не познава граници!

Искаме да се поеме отговорност за това, което не беше направено, за това, което трябва да направим незабавно, тъй като съществува риск от по-нататъшно заразяване в Германия понастоящем – там има най-голям брой заразени хора – но отговорността не е на Испания. Искаме компенсация.

  Isabelle Durant (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, както казахте, проблемът не е локален, макар и да е локализиран. Бих искала да го кажете много по-високо и по-ясно, тъй като сериозно се нуждаем от повече инструменти и европейска координация относно тези въпроси.

Посланието беше изключително неясно и изпълнено с последици, включително за испанските производители, но не само за тях, тъй като други също бяха засегнати. Това беше посочено неколкократно току-що.

Постигането на баланс между ранното предупреждение, от една страна, и прозрачността, от друга, със сигурност е трудно. Предпазната мярка или принципът на предпазните мерки обаче не означават, че трябва да съобщаваме информация произволно или прекалено бързо. Ето защо нещата трябва да бъдат коригирани, а отговорните за ранно предупреждение следва също така да са тези, които ще заплатят обезщетението. Ето какво ще обсъждате днес следобед. Това е, което е важно, въпреки че като всички останали аз разбираемо и преди всичко съчувствам на жертвите. Все пак земеделските стопани очакват обезщетението, което заслужават.

За останалото, резистентността към антибиотици и проследяемостта продължават да бъдат ключови въпроси, които ще трябва да разгледаме допълнително.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, с 22 смъртни случая в ЕС и над 2 000 души, приети за лечение в резултат на настоящата епидемия, причинена от E coli, в цяла Европа, е подходящо Парламентът да изкаже своите съболезнования на тези, които са загубили любими хора, а на другите да отправи добри пожелания за възстановяване.

Потребителите изискват храни, които са с добро качество, безопасни и проследими. Фактът, че източникът на тази епидемия все още е неясен и че търсенето на отговори понякога изглежда произволно, означава, че доверието на потребителите бързо се руши. От икономическа гледна точка земеделските стопани са тези, които ще страдат, докато това продължава – земеделски стопани, чиито храни са напълно безопасни.

Също така трябва да призовем настоятелно за запазване на спокойствие в такова положение. Националните правителства бяха бързи в отправянето на обвинения. В миналото ние в Обединеното кралство сме се напатили в резултат на такова разпространяване на тревожни слухове около продукцията ни и това спекулативно отправяне на обвинения трябва да спре. Позволете ми също така да кажа, че този Парламент постоянно прибързва с въвеждането на регламенти. Преди да направи това, трябва да имаме пълно и щателно разследване на фактите.

  Teresa Jiménez-Becerril Barrio (PPE). – (ES) Г-н председател, най-важното нещо и това, които ни обединява тук днес, са жертвите, тъй като никой не трябва да се чувства така незащитен, както ние, европейските потребители се чувстваме понастоящем. Освен това ни е необходима яснота и отговорност по отношение на жертвите.

Моя отговорност е да осъдя германските органи, които погрешно и прибързано обвиниха испанските краставици, и по-специално кооперациите в Малага и Алмерия, които бяха образцови предприятия и които няма да се възстановят от тези обвинения.

Хиляди безработни семейства се чудят защо – и те се нуждаят от отговор – и по-специално те искат да знаят какво крие бъдещето за тях не само в Андалусия, но в цялото европейско селско стопанство.

Ето защо и с надеждата, че експертите скоро ще открият решение, изисквам днес, когато Комисията говори пред Съвета, да поиска незабавни и морални икономически мерки за всички производители от Андалусия и от цяла Европа, които гледат към нас с възмущение, но също и с надежда.

  Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) Г-н председател, вместо да дадат приоритет на европейското разследване и сътрудничество, германските органи набедиха и ощетиха производителите на краставици, което засегна и други. И все пак, никой в Германия не е подал оставка или предложил репарации за причинените вреди. Германия е тази, която има сериозен проблем с авторитета. Отношението на г-жа Меркел към южните държави както по отношение на селското стопанство, така и по отношение на финансите, е недопустимо.

Някой каза, че г-жа Меркел е последовател на Аденауер и Кол. Тя няма нищо общо с тях: на нея й липсва морал.

  Bart Staes (Verts/ALE). – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, очевидно трябва да се поучим от грешките, които бяха допуснати. Съществува проблем с координацията в Германия – различни членове на ЕП от Германия също казаха това както от управляващия блок, така и от опозицията – с двете федерални министерства, шестнадесетте провинции и липсата на координация.

Трябва да има строга национална система за мониторинг и тя трябва да бъде насочена към това как функционира както в Германия, така и преди всичко в останалите 26 държави-членки. Понастоящем сочим с пръст Германия, но може би скоро това ще сочим към нашите собствени държави-членки. Ето защо трябва да попитаме дали международните системи за мониторинг във всички държави-членки са достатъчно силни. Европейските системи, които са въведени – г-жа Roth-Behrendt беше съвсем права – работят. Може би има липса на координация. Във всеки случай със сигурност е имало липса на комуникация. Ето защо това следва да бъде в центъра на вниманието ни.

Бих искал да попитам члена на Комисията, преди всичко, дали ще отговори на въпроса, зададен от г-н Leinen и г-жа Roth-Behrendt, наред с други, както и дали ще представи истинско европейско решение. Второ, можете ли да ни кажете какво ще правите в Съвета на министрите на земеделието и как можете да обезщетите земеделските стопани, които понесоха вреди?

  Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-н председател, именно в ситуации на кризи се виждат ефективността и доверието в институциите. В този случай има много какво да се желае във връзка с тях.

Комисията каза именно, че подозренията за испанските краставици не са били потвърдени. Не, г-н член на Комисията: това, което беше потвърдено, е, че подозренията са били неоснователни, безотговорни и без обективни данни; това, което беше потвърдено, е, че има 23 смъртни случая и че секторът на градинарството в Испания е понесъл огромни вреди.

Това, което също беше потвърдено, е, че Комисията трябва да направи това, което не е направила досега, а именно да действа убедително на различни фронтове: да се спре епидемията; да се предотврати придаването на дори частица надеждност на неоснователни подозрения, които сериозно засягат държава-членка – в този случай Испания – чрез предприемане на необходимите мерки, за да се постигне това; да се компенсират причинените вреди незабавно и да се върне на испанската търговска марка нейния авторитет на производител на безопасни и висококачествени селскостопански продукти.

  Judith A. Merkies (S&D). – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, намираме се в криза и ако следва да се каже истината, имаме по-важни неща, които следва да правим към този момент, отколкото да сочим с пръст и да приписваме вина. Когато се намираме в криза, всичко, което трябва да се прави, е да се вземат решения и да се търси изход от кризата, преди да се прави каквото и да било друго. Всичко друго може да бъде обсъдено по-късно. Първият приоритет е да се намери лечение за пациентите на тази резистентна на антибиотици бактерия и да се проследи източникът на епидемията. В допълнение, ние преди всичко трябва да си предаваме информация добре, за да бъдем внимателни по отношение на информираността на пациентите, потребителите и производителите и да сме справедливи с всички тях.

Тогава можем да обърнем нашето внимание към въпроса как върви в действителност нашето управление на кризата. Това със сигурност няма да бъде последната криза. Кой е отговорен? Твърде много органи участват и някой трябва да поеме ръководната роля. Ето за това трябва да се отнася разговорът днес с вас и Съвета. Какво ще бъде положението с ръководството в бъдеще и кой ще поеме ролята? Употребата на антибиотици действително е постоянен проблем както за животните, така и за хората. Съществуват големи разлики между държавите-членки. Не на последно място, необходимо е да има компенсация за всички причинени вреди. За да се обобщи, необходимо е да има яснота и решителност.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, EHEC е терминът от последната седмица. Преди всичко, нашите съболезнования разбираемо отиват при жертвите. В интерес на общественото здраве органите имат задължението да им предоставят информация. Благосъстоянието на хората трябва да е на първо място.

В Съединените щати имат система за ранно предупреждение за тази цел. Факт е, че е имало над 2 000 заразявания и повече от 20 души са починали. На хората трябва да се каже откъде е бактерията. Тя беше в испанските краставици, където със сигурност не е трябвало да бъде, тъй като фекална бактерия няма абсолютно никакво място в храна.

Когато става въпрос за икономически компенсации, отговорните трябва да платят, разбира се, не всички останали. В заключение, бих искала да отбележа, че Съветът отсъства в продължение на цялото разискване относно този въпрос.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-н председател, много Ви благодаря за това, че ми предоставяте възможността да говоря в такова важно разискване. За гражданите на Европейския съюз е необходимо европейските институции да бъдат ефективни в много области, включително в предотвратяването на разпространението на всеки вид заболяване във всяка част на Европейския съюз и това и разбираемо. Преди всичко обаче агенциите за предотвратяване, които работят в областта на здравеопазването и безопасността на храните, трябва да бъдат готови с начини за предотвратяване на паника. Тези институции следва да бъдат напълно независими от администрациите на държавите-членки и трябва дори да бъдат оправомощени да действат с изпълнителни правомощия в случай на криза.

Не успяхме да предотвратим паниката този път. Това доведе до загуби, достигащи милиони, и земеделските стопани в Полша също бяха засегнати. Цените на зеленчуците на пазарите в Полша паднаха с две трети в рамките на една седмица. Всеки ден производителите на зеленчуци понасят загуби от 2 милиона злоти. Преди няколко месеца отправихме предупреждение относно свинския грип. Европейските институции не бяха на ниво тогава и бяха неспособни да предотвратят разпространението на паника в Европейския съюз. Сега се случи нещо подобно.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, солидарността трябва да надделее: това е един от основополагащите принципи на Европейския съюз, но солидарността не трябва да бъде извинение за различните заинтересовани страни да бягат от своите отговорности.

Не е правилно, че германските органи не се съобразиха от началото с Европейския съюз в трагедия, която надхвърли границите на страната още от края на първата пресконференция, когато германските органи погрешно хвърлиха вината върху испанските краставици. Не е правилно да се правят неоснователни обвинения, да се съобщава несигурна информация и да се причинява такова объркване. Не е правилно, че всички принципи на комуникацията при кризисни ситуации бяха пренебрегнати по този начин. Поради това кризата се превърна в истерия. Тези слухове и лова на вещици, подхранвани от същите тези органи, причиниха огромна вреда; те бяха знак за липса на отговорност. Връзката на доверие между потребителите и производителите отново беше скъсана.

Нека се уверим, че тази трагедия не е ужасна загуба, като също извлечем важни поуки от нея: трябва да вземем решение относно най-добрите начини за прилагане на стабилна трансгранична система за проследяване и да установим европейско звено за комуникация и звено за управление на кризи. Ако не извлечем поуките от този неуспех бързо, 23-ма души са умрели напразно.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на Вас и също така на всички членове на ЕП, които допринесоха за това разискване. Няма да имам време да реагирам на всеки отделен интересен коментар, който беше направен, но мога да ви уверя, че взехме предвид чувството, изразено в този Парламент. Днес, както казах, ще присъствам на Съвета на министрите на земеделието. Утре ще бъда в Берлин, за да участвам в координационна среща между сектора за безопасност на храните и сектора на здравеопазването, заедно с експертите, които имаме на място там.

Моята основна грижа е да спрат хоспитализациите: това е моята първа и най-важна цел. Съсредоточавам се върху мобилизацията и върху ускоряването на идентифицирането на причината за епидемията. Създадохме кризисното звено на 30 май 2011 г. и на равнище на Комисията бяхме напълно мобилизирани към онзи момент. Моят отдел за обществено здраве мобилизира Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и ECDC задейства своя кризисен режим, за да се направят научни оценки възможно най-бързо.

Комисията незабавно поиска от ECDC да извърши научна оценка. На ежедневните срещи с експертите от държави-членки Комисията координира мерките за оценка: установяването на определения за обичайни случаи, докладване на случаи, въпросници за пациенти, споделяне на перспективи за лечение и съвети към обществеността във връзка с хигиената са някои от резултатите, които постигнахме в много кратък период от време.

Трябва да бъдем много внимателни и трябва да поддържаме всичко в перспектива. За всички ни е лесно да съдим в ретроспекция и да правим изявления, отколкото да бъдем в окото на бурята, когато има криза. Трябва да бъдем внимателни в нашите изявления и критика, тъй като, макар да настояваме, както правя аз, че решения следва да се вземат въз основа на добре подкрепени доказателства, не следва да плашим тези, на които се налага да вземат рисковани решения, понякога в много трудни ситуации, да се опасяват, че след това ще бъдат сложени на подсъдимата скамейка и всеки ще произнесе присъда относно техните решения. Считам, че този аспект на управление на положението е много важен.

Същото се отнася до проверката и контрола на информацията, която циркулира. Имаме система в Европа, която позволява бърза комуникация, и за да има бърза комуникация, прилагаме принципа на субсидиарност – насочвайки се към възможно най-ниското равнище – основата, от която комуникацията следва да започне. Трябва да бъдем внимателни, тъй като, ако започнем да добавяме пласт по пласт от контрол и проверки на циркулиращата информация, тогава ще обезсмислим идеята за бързина и при обстоятелства, при които здравето е засегнато и при които въпросът понякога е на живот и смърт, бързината е от изключителна важност.

По отношение на информирането, ние непрекъснато предоставяме информация, както я получаваме. В това отношение, ние в Комисията сме съгласни, че координираната и бързата комуникация е основен елемент на управлението на риска. Ако си спомняте, през 2009-2010 г. в резултат на нашия опит с H1N1 създадохме система за координиране на комуникацията в областта на общественото здраве и нашият Комитет на ЕС за здравна сигурност има комуникационна мрежа. Ще трябва да включим регионалните участници по-ефективно в този процес, както и Световната здравна организация (СЗО). Вчера говорих по телефона с Маргарет Чан, генерален директор на СЗО, за този аспект на координирането на информация и гарантирането на пълно координиране преди да се проведе каквато и да било комуникация.

Ще проучим какво се е случило и ще предприемем по-щателни разследвания и анализи. След като сме уверени, че заразяването е спряло, ще се съсредоточим върху това, което се е случило в сектора на информацията по отношение на протоколите от разследването и по отношение на координацията като цяло, когато се е случила кризата, и тогава ще обсъдим дали се нуждаем от повече инструменти и по-тясно европейско сътрудничество. Това може да бъде част от отговора, но както казвате, това ще включва много обсъждания както тук на равнище Парламент, така и на равнище на държава-членка.

По въпроса за компенсирането – това ще бъде обсъдено днес следобед в Съвета на министрите на земеделието и съм сигурен, че моят колега, г-н Чолош, прави всичко възможно, за да се определят и разработят начините и средствата за компенсиране на нашите земеделски стопани, които пострадаха в резултат на този проблем.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL QUADRAS
Заместник-председател

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  János Áder (PPE) , в писмена форма. – (HU) Последният скандал с безопасността на храните в Германия отново насочи нашето внимание към недостатъците във връзка с адекватния регулаторен надзор. Доверието на потребителите в прилежността на производителите на храни и не на последно място в професионалните действия на надзорните органи, отново беше разклатено. В една добре функционираща правова държава потребителите имат добри причини да вярват, че храните, които слагат на масата и които дават на своите деца, са безопасни за консумация. За съжаление, това не е първият случай, в който това доверие се разклаща. Достатъчно е да се сетим за скандала с отровните домати в Унгария, но можем и да посочим скандала през януари със заразеното с диоксин свинско месо в Германия. Всички тези тъжни събития насочват нашето внимание многократно към факта, че държавата трябва да засили регулаторните инспекции и да действа срещу всички недостатъци или злоупотреби по възможно най-строгия начин. В крайна сметка е абсолютно невъзможно да се очаква от гражданите да вършат тази работа вместо държавата. Не можем да бъдем обучени да станем научни експерти в областта на храните или да монтираме лаборатории, които могат да проверяват храните в домовете ни. Вместо това правилното решение е да се налагат най-строгите санкции срещу тези, които нарушават правилата, и дори да се прибягва до закриването на предприятия.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Преди всичко бих искал да изразя моята солидарност със семействата на жертвите. В непосредствено бъдеще ЕС и държавите-членки следва да насочат ресурсите си към откриването на източника на заразяването с цел да се преустанови епидемията и смъртните случаи, които тя причинява, и да се възстанови доверието на потребителите в хранителната верига, тъй като без това е невъзможно да се сложи край на отчаянието на нашите земеделски стопани. За тази цел Европейският орган за безопасност на храните и министрите на здравеопазването на държавите-членки трябва да работят заедно. Това беше забавено поради катастрофалното управление на кризата от страна на Германия. ЕС не може да пренебрегне земеделските си стопани в това положение. Той трябва да създаде механизъм, за да ги компенсира бързо за масовото отрицателно въздействие от тази криза, която вече застрашава оцеляването на много стопанства. Абсолютният приоритет е защитата на потребителите, но трябва да коригираме процедурите си. От жизненоважно значение е да се установи кой следва да издава предупреждение и кога и как те следва то да бъде издадено, за да се предотврати информационният хаос, на който станахме свидетели. Това имаше катастрофални последици, а източникът на проблема дори не беше идентифициран. Също така трябва да има ясни действия от страна на органите с общоевропейски характер.

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма. – (NL) Безпокойството ни е преди всичко за жертвите на тази епидемия и техните преживели лица. Това отвратително положение не трябва да се повтаря; трябва да извлечем поуките от него бързо, за да може в бъдеще по-бързо да се открива къде е причината и да се комуникира по-ефективно и по-координирано. Тази област, комуникациите и лошото консултиране между държавите-членки в това отношение бяха жалък провал. Много икономически вреди бяха причинени, които щяха да бъдат напълно предотвратими, ако бяха положени повече грижи за комуникациите в кризата. Засегнатите оператори имат право на обезщетение. Ето защо се застъпваме за създаването на Европейски фонд за спешна помощ. Допълнителните мерки за национална подкрепа са като лейкопласт за счупена ръка и освен това съвсем не предоставят доказателства за сериозна европейска солидарност. Както г-н Дали каза тук днес сутринта, това не е национален проблем за Германия; това е европейски проблем. Нека тогава да го разглеждаме в европейски контекст. Тази криза също така е възможност да бъде изяснено на европейските граждани, че Европа няма да изостави жертвите на такова бедствие за общественото здраве.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Изследванията във връзка с източника на епидемията, причинена от E coli, доказаха, че са сложни. Предполага се, че бобовите кълнове са източникът на заразата и са причинили смъртта на 20 души в Европа и още приблизително 300 сериозни случая, диагностицирани само на територията на Германия, но последните резултати от изпитвания върху проби от бобови кълнове бяха отрицателни. Непосредственият резултат от епидемията беше забележим спад в потреблението на плодове и зеленчуци в цяла Европа. Въпреки че понастоящем все още не са налични точни цифри относно степента на загубите в европейския сектор на градинарството вследствие на кризата, причинена от E coli, икономическите вреди, причинени на този сектор, очевидно няма да бъдат незначителни. Предвид, че вече внесох парламентарен въпрос по този проблем използвам възможността в Парламента да подчертая необходимостта Съюзът да се ангажира с подкрепата за европейските производители в този сектор с инструменти, подходящи за сериозността на кризата. Също така, насочвам вниманието на Комисията към факта, че следва да разгледа въвеждането на мерки, за да се подобри съхраняването на плодовете и зеленчуците и да се увеличат проверките във връзка с тяхното опаковане.

  Spyros Danellis (S&D), в писмена форма. – (EL) Предвид това, че безопасността на храните в ЕС е в новините за втори път в рамките на шест месеца и при наличието такава висока смъртност, това не е скандал с храни, това е продоволствена криза. Две седмици по-късно ние прибързахме да отправим обвинения и да създадем проблем с доверието, преди дори да сме установили причината.

Подронихме репутацията на производителите, които въпреки, че си бяха свършили работата правилно, се оказаха в позицията на изкупителна жертва и днес все още плащат цената. Подкопахме доверието на европейски и други потребители. Развалихме търговските си отношения и вътрешното сближаване. Тази криза поставя самия европейски селскостопански модел под въпрос и подлага на изпитание функционирането на вътрешния пазар. Вече не е достатъчно да се каже кой е виновен. Комисията следва да предприемат постоянни коригиращи мерки, една от които е проследяемостта, която следва да бъде приоритетна цел.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Следва да бъдат повдигнати няколко важни точки във връзка с въпроса, който обсъждаме, и предавам тук опасенията на моите съграждани.

Първо, европейските потребители трябва да могат да се осведомяват за това какво ядат. Поради тази причина е от жизненоважно значение да се гарантира, че селскостопанските продукти могат да бъдат проследени от стопанството до вилицата на европейско равнище.

Второ, трябва да призовем Германия да направи всичко възможно, за да локализира произхода на бактерията. В това отношение, приветствам решението на Комисията да изпрати експерти в Германия. Комисията обаче трябва да свърши своята работа в по-широк мащаб и да провери дали всички системи за контрол, анализ и научноизследователска дейност са били съблюдавани правилно, тъй като трябва да подобрим и засилим механизмите си за предупреждение за храните.

Трето, в Европа следва да се извършат одити, така че да се гарантира, че системите за наблюдение са ефективни.

Четвърто и в заключение, нека да не забравяме земеделските стопани, които бяха третирани зле: те бяха погрешно заподозрени, без да са направили нищо! И ще има още много от тях, които страдат от липсата на доверие сред потребителите. Ето защо Европа трябва да се обедини в подкрепа на подходящи компенсационни мерки.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Във връзка с разискването относно епидемията, причинена от EHEC в държавите-членки на ЕС, бих искала да обърна внимание на факта, че в резултат на решения, взети от ЕС и държави извън ЕС, бяха затворени граници, за да се защити пазара от приток на зеленчуци от държави, в които се намира предполагаемия източник на заразата. Информацията, която се получава от производителите на зеленчуци, е обезпокоителна. Търговците отбелязват нулев интерес от потребителите за купуването на краставици, домати и други зеленчуци. Те понасят огромни финансови загуби, тъй като са принудени да изхвърлят цялата стока или да я продават на значително по-ниска цена от тази, която са платили за нея. Производителите се отдръпват от отглеждането на зеленчуци, което включва промяна в производството към нещо друго, а това на свой ред означава съкращения на работници. Ако прогнозите продължават да бъдат обезпокоителни и ние не открием източника на заразата, предприятията ще бъдат принудени да спрат да търгуват поради липса на ликвидност. Считам, че Европейският съюз има административни инструменти, които позволяват да се реагира бързо на такива случаи, така че следва да разгледаме как да се подобри системата, за да бъде по-ефективна. След като действително имаме тези инструменти, следва да открием източника на заразата възможно най-скоро, така че да не се излагат производителите на зеленчуци на по-нататъшни загуби.

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. – (SK) Обществото понастоящем трябва бавно да свикне с факта, че ще има някакъв вид епидемия всяка година – първо беше птичи грип, след това свински грип, а понастоящем е бактерия в пресните зеленчуци.

Тази епидемия също така ще доведе до жертви и огромни финансови загуби. Основната разлика от предишните епидемии, по мое мнение, е, че все още окончателно не сме разпознали източника на заразата – първо бяха (испански) краставици, а понастоящем са (германски) бобови кълнове.

Също така се повдигат въпроси за грешките, допуснати от държавите-членки. С това имам предвид грешките, допуснати от Германия, която отказа помощ от Комисията и се опита да реши тази криза сама. Фалшивите обвинения причиниха огромни финансови загуби за испанските земеделски стопани и не само за тях, а може би също за целия селскостопански сектор.

Европейската комисия вчера предложи обезщетение от 150 милиона евро за производителите на зеленчуци, които понесоха вреди в резултат на чревната инфекция в Германия. По мое мнение, е много важно да се договори обезщетение във връзка с грешките, като в случая на Испания. Най-новото развитие показва, че единствената вреда, която беше нанесена, беше финансовата загуба за европейските земеделски стопани. Не трябва да забравяме обаче, че най-високата цена, която платихме за тази епидемия се изрази с десетките жертви в много държави-членки на Европейския съюз. Наш дълг е да предприемем действия, така че да не се случват подобни грешки и епидемии.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Първото разяснение, което трябва да се направи, тъй като беше направена забележка за това в Парламента, е, че изправена пред такава криза, селскостопанската политика не е проблемът, а по-скоро решението. Европейските потребители свикнаха да имат доверие в храните, които откриват на рафтовете в супермаркетите, именно защото европейските производители са длъжни да спазват най-високите стандарти за качество в света. Тази криза обаче подчерта, че европейската система не е безпогрешна и че сме изключително уязвими. Действително трябва понастоящем да насочим мислите си към жертвите. Това, което се случи, е трагедия. Същевременно трябва също така да помислим за мерки за подкрепа, които се изискват, за да се предотврати загубата на хиляди работни места в селското стопанство и преди всичко разрушаването на цял сектор.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Новият скандал с храните, с появата на нова, хипертоксична бактерия, която вече причини десетки смъртни случаи и сериозни щети за здравето на хиляди работници, се добавя към дългия, както изглежда, безкраен списък на скандали с храни в ЕС. Това всъщност е престъпление на международни компании, които отравят хранителната верига и жертват човешки живот и здравето на работниците, за да увеличат печалбите си. Новата хранителна епидемия показва, че ЕС нито може, нито ще защити човешкия живот и общественото здраве, защото като транснационален съюз от монополи е обещал да обслужва и защитава печалбите от капитал, а не живота на работниците. Единствената цел на неоснователните обвинения, за които няма научна основа, отправени от германските органи срещу малки и средни предприятия в държавите-членки в южната част на ЕС, които ЕС прибързано прие, причинявайки по този начин много сериозни вреди на земеделските стопани в тези държави, беше да се покрие и прикрие антигражданското и опасното естество на ОСП и отговорностите на ЕС, буржоазните правителства и монополистичните групировки, които не се колебаят да хранят работниците със силно токсични храни, които са опасни за тяхното здраве, при условие че постигат максимални печалби от капитал.

  Kathleen Van Brempt (S&D), в писмена форма. – (NL) Начинът, по който се отговори на епидемията, причинена от EHEC в Северна Германия, повдига важни въпроси. Преди всичко трябва да помислим върху причините за тази епидемия и факторите, които попречиха на борбата с нея. Твърде много антибиотици ли има във фуража на добитъка? Дали въпросът не е в това, че свръхинтензивното селско стопанство не е добро за нас? До каква степен се нуждаем от по-добро етикетиране и проследяване? Това са важни въпроси, особено понастоящем, когато преразглеждането на Общата селскостопанска политика предстои.

В допълнение също така, стана ясно, че съществуват съществени слаби места в европейската система за управление на кризи за кризи във връзка с храни. По-специално, предвид естеството на това положение, при което както федералното правителство има и двама компетентни министри на регион, има прекалено голямо разпокъсване и прекалено голяма липса на яснота в подхода към и комуникацията по отношение на кризата. При кризи от този вид от решаващо значение както за потребителите, така и за производителите на храни е да се създаде европейско звено за координация възможно най-бързо, за да се грижи както за комуникацията, така и за координацията на научното изследване. Това ще позволи по-бързо и по-ефективно разследване на причините за епидемия, като също така се използва в пълна степен експертният опит на други европейски изследователи и лаборатории.

7. Такси, налагани върху тежкотоварни автомобили (разискване)

  Председател. – Следващата точка е препоръката за второ четене, от името на комисията по транспорт и туризъм, относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (15145/1/2010 – C7–0045/2011 – 2008/0147(COD)) (докладчик: г-н El Khadraoui) (A7-0171/2011).

  Saïd El Khadraoui, докладчик. – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, когато, надявам се, пленарната сесия скоро одобри споразумението, което договорихме между институциите с голямо мнозинство, ще изиграем своята роля в един значим момент за транспортния сектор в Европа – крайъгълен камък, който ще даде насока на политиката в продължение на десетилетия. Непосредственото осезаемо въздействие на практика, разбира се, ще зависи от политическата воля на държавите-членки да се възползват от новите възможности, или не. Ние не налагаме нищо. Ние само откриваме възможности, по-конкретно, прилагането на един принцип, за който ние, Парламентът, спорим вече години, а именно принципа „замърсителят плаща“, интернализация на външните разходи.

Много от ветераните сред нас знаят, че вече се борим за това от 2006 г. насам, когато г-жа Wortmann-Kool ръководеше предишното преразглеждане. Това беше последвано, през 2008 г., от предложение на Комисията, по което работим оттогава в продължение на три години. Онези, които следят това досие отблизо, знаят колко трудно беше да се постигне този резултат. Това е компромис, компромис между институциите, но и компромис между институциите, който например беше подкрепен от най-малкото възможно мнозинство в Съвета и който все още има своите противници тук в Парламента. Някои хора смятат, че то не е достатъчно амбициозно, докато други считат, че е прекалено амбициозно. Прави чест на преговарящия екип и конкретно на докладчиците в сянка, които заедно с мен, служителите на Съвета и Комисията, постигнаха това крехко равновесие.

Бих искал да помоля всички вас да подкрепите пакета, който постигнахме, като стъпка в правилната посока. За пръв път той дава възможност на държавите-членки да налагат такси за шума и замърсяването на въздуха над съществуващите инфраструктурни такси, които освен това не са последователно събирани навсякъде в момента, а това по някакъв начин може да стимулира подновяване на автопарка. В същото време той дава възможност на държавите-членки за промяна на таксуването в зависимост от времето, когато даден камион използва пътя. Това дава на правителствата възможности за контрол с цел подобряване на мобилността.

В същото време, налице е и сериозен ангажимент – възможно най-сериозния ангажимент – от страна на държавите-членки за реинвестиции на приходите, генерирани в транспортната система, за да се направи тя по-устойчива и да се реинвестират най-малко 15 % от приходите в трансевропейската транспортна мрежа. В същото време – и това беше важен въпрос за Европейския парламент – има яснота по отношение на изискването за прозрачност. Държавите-членки трябва да уточнят какво ниво на приходи получават от таксите и какво ще правят с тези средства, за да се допринесе за една по-добра транспортна система.

Пакетът следва да се приложи и за по-голяма част от автопарка, и по-конкретно всички превозни средства от 3,5 тона или повече. Това е принципът. Това е стандартът. Това беше договорено. Той следва да се приложи и за цялата магистрална мрежа. Поставяме силен акцент върху значението на оперативната съвместимост на системата. Това ще означава прекосяването на Европа на една малка кутия на товарен автомобил, вместо 25 или 26. Това е заложено в законодателството.

И накрая, бих искал да направя още една забележка и тя се отнася до таблиците за съответствие. Този въпрос беше обсъждан широко. Решението, което измислихме под формата на редица декларации от страна на трите институции, изглежда достатъчно, за да се избегне създаването на прецедент.

В заключение, евровинетката не решава всички въпроси. Чрез нея няма да решим напълно проблема с мобилността, разбира се. Тя обаче е важна част от решението за постигане на една по-устойчива транспортна система. Разходните стимули ще представляват важен елемент от това, но ще трябва да направим още много. Това обаче е стъпка в правилната посока и поради тази причина аз и онези, които работиха с мен, ви молим за подкрепата ви.

  Енико Гьори , действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-н El Khadraoui, госпожи и господа, в началото на унгарското председателство обещахме да работим за една силна Европа, в която акцентът е върху хората. Много се радвам, че предстои да приемем директива, която ясно ще подобри качеството на живот на европейските граждани. Затова категорично приветствам факта, че успяхме да постигнем споразумение с Европейския парламент относно Директивата „Евровинетка“. Целта на предложението по отношение на таксите, налагани върху тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури, е правилно да определи таксите, използвани в транспорта, така че те по-точно да отразяват действителните разходи на шума и замърсяването на въздуха, задръстванията и последиците от изменението на климата, причинени от тежкотоварните автомобили.

Факт е, че търговският пътен транспорт е един от определящите икономически сектори на съвременните общества. Също така е факт, че степента на проблемите, които могат да бъдат свързани с автомобилния транспорт, като шума и замърсяването на въздуха, както и задръстванията, все повече нараства. Ето защо иновативните и професионални мерки на политиката, като насърчаването на използването на екологични превозни средства или разработването на програми за планиране на маршрут, играят все по-важна роля. В резултат на мерките, които целят да интернализират външните разходи, икономическата ефективност вероятно ще се увеличи и отрицателните последици за околната среда ще намалеят. Справедливата система за такси на пътищата в Директивата „Евровинетка“ ще ни даде възможност да използваме оскъдните си ресурси по един по-устойчив начин. Тази мярка е също така много важна и във връзка с неотдавна публикуваната Бяла книга на Комисията – „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“.

Мярката е първата стъпка по пътя към интернализация на външните разходи на всички видове транспорт. Според мнението на Съвета това становище е една от най-важните мерки в областта на транспорта. Знаем, че Парламентът е съгласен с нас по този въпрос. Работихме усилено заедно за постигането на компромис. Ето защо унгарското председателство би искало да благодари на докладчика, г-н El Khadraoui, по-конкретно, за неговата готовност да сътрудничи градивно със Съвета, както и че положи сериозно усилие да постигне успех. Последният отворен въпрос от преговорите беше свързан с таблиците за съответствие. Председателството беше доволно от постигнатото решение по този въпрос и аз бих искала да прочета съответното изявление на унгарското председателство, което се подкрепя от следващите полски, датски и кипърски председателства.

действащ председател на Съвета. – (EN) За да се избегне неправилно тълкуване или недоразумение, позволете ми да го прочета на английски: „С настоящото се декларира, че споразумението, постигнато между Съвета и Европейския парламент в тристранната среща на 23 май 2011 г. по отношение на Директивата на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури (Евровинетка) не засяга резутата от междуинституционалните преговори относно таблиците за съответствие “.

(HU) Г-н председател, госпожи и господа, това е изключително важен въпрос, който очевидно ще повлияе на бита на нашите граждани. Ето защо ние приветстваме споразумението, постигнато между тези две институции. Считам, че в областта на транспортната политика това е един от най-важните ни резултати по време на унгарското председателство, и ние очакваме утрешното гласуване с оптимизъм и се надяваме, че по-голямата част от представителите ще подкрепят директивата. Благодаря още веднъж на всички, които помогнаха за създаването на този компромис, и не само на докладчика, но и на докладчиците в сянка, както и на нашите юристи, които помогнаха да се намери решение на трудния въпрос с таблиците за съответствие.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, след три години на преговори вече сме близо до приемането на изменената директива за таксите, налагани върху тежкотоварните автомобили, или така наречената Директива „Евровинетка“.

Това е част от една по-всеобхватна стратегия за интернализация на външните разходи на всички видове транспорт, с цел да се постигнат правилните транспортни цени. Бих искал да благодаря на белгийското председателство, че деблокира това досие в Съвета. Унгарското председателство умело преговаряше с много малко мнозинство в Съвета.

Позволете ми да благодаря най-вече на докладчика, г-н El Khadraoui. Заедно с докладчиците в сянка и членовете на комисията по транспорт и туризъм, той успя значително да подобри текста на второ четене. Очаквам с нетърпение Парламентът да одобри тази директива поради две основни причини.

На първо място, за да се постигнат целите за по-устойчива екологична транспортна система, като по този начин се приложи принципът „замърсителят плаща“. Директивата ще разреши на държавите-членки да налагат такси върху камионите не само за инфраструктурни разходи, какъвто е случаят в момента, но и за шум и замърсяване на въздуха. Тя ще позволи и по-ефективно определяне на различни такси, за да се облекчи натовареността по време на пиковите часове.

На второ място, в момент на оскъдно публично финансиране, таксуването за външни разходи, което се предвижда от новата директива, ще генерира приходи и ще осигури нови финансови средства за транспортната инфраструктура. Комисията подкрепя това споразумение.

Отбелязах декларацията ви на таблицата за съответствие. Напълно споделям мнението ви по този въпрос. От името на Комисията, бих искал да направя и официално изявление:

„Комисията припомня ангажимента си да направи необходимото държавите-членки да съставят таблици на съответствието с мерките, които са приели за транспонирането на директивата на Европейския съюз, и ги съобщават на Комисията в рамките на транспонирането на законодателството на Европейския съюз в интерес на гражданите, по-доброто законотворчество и повишаването на законодателната прозрачност, с цел подпомагане проверката на съответствието на националните разпоредби с тези на Европейския съюз.

Комисията изразява съжаление поради липсата на подкрепа за разпоредбата, включена в предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури, която имаше за цел да направи задължително съставянето на таблици за съответствие.

В дух на компромис и с оглед да се гарантира незабавното приемане на предложението, Комисията може да приеме включената в текста задължителна разпоредба за таблиците на съответствието да се замести със съответно съображение, в което държавите-членки се насърчават да следват тази практика. В рамките на дванадесет месеца след приемането на това споразумение в пленарна зала Комисията ще информира и ще изготви доклад в края на периода за транспониране относно практиката на държавите-членки за съставяне за себе си и в интересите на Европейския съюз на свои собствени таблици, като в доклада ще покаже, доколкото е възможно, съответствието между директивата и мерките за транспониране, и ще осигури публичен достъп до тях.

Позицията на Комисията по това досие обаче не следва да се счита за прецедент. Комисията ще продължи усилията си за намиране, заедно с Европейския парламент и Съвета, на подходящо решение на този хоризонтален институционален въпрос.“

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, Директивата „Евровинетка“ е важна, защото тя определя европейските правила за такса на километър и по този начин гарантира равни условия за автомобилния транспорт в рамките на Европейския съюз. Заради това аз нямам намерение да крия факта, че моята група имаше големи проблеми с първоначалното предложение на Комисията, както и с позицията на докладчика на първо четене. За щастие, докладчикът значително се доближи до нашата позиция и ние със сигурност бихме искали да благодарим и на Съвета и унгарското председателство, които в крайна сметка успяха не само да постигнат сериозно мнозинство в Съвета, но и да накарат Парламента да подкрепи тази позиция.

По-голямата част от моята група също ще подкрепи настоящото споразумение, защото то представлява първата стъпка към реално въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ и прави това по един интелигентен начин. На първо място, е идеята, че трябва да има стимули за насърчаване на устойчивостта, а не само по-високи мита. Режимът на по-високи мита по време на пиковите часове, които се компенсират по време на ненатоварените часове, вече е много по-добре разработено, отколкото от позицията на Съвета. Това ще означава, че общите нива на таксите ще останат същите. Изключенията за „EURO V“ и „EURO VI“ също са положителни, както и фактът, че държавите-членки отново се ангажират да регулират оперативната съвместимост на системите за таксуване, защото за нас е голям проблем, че това все още не е така.

Парламентът също така счита за важно целевото отделяне на средства. Бихме искали повече от него, но това определено е важна стъпка и с това имам предвид не само процента, който сега ще бъде заделен, но и задължението за отчитане от страна на държавите-членки. Да се надяваме, че това е първата стъпка към по-нататъшното отделяне на тези средства.

  Ismail Ertug, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, след дълги преговори г-н El Khadraoui и представителите на Съвета и Комисията успяха да постигнат един подобрен пакет за пътните такси за тежкотоварните автомобили в Европа. Аз съм много благодарен на участниците, и по-специално на нашия докладчик за постигнатото от тях.

Чрез признаването на принципа на интернализация на външните разходи, частичното отделяне на средства за транспортната инфраструктура и стимулите, предвидени за обновяване на автопарка, ние успяхме да постигнем важни цели от Бялата книга за транспорта. Също така смятам, че не трябва да пренебрегваме задълженията за прозрачност, които в крайна сметка важат и за Съвета.

Бих искал да изразя съжалението си, че няколко държави-членки се опитаха, след завършването на тристранните преговори, да възпрепятстват процеса – наистина се опитаха – във връзка с таблиците за съответствие, за да блокират директивата. Въпреки това бих искал да завърша, като призова уважаемите ми колеги да приемат постигнатия компромис и да не застрашат резултатите от тези дълги и трудни преговори, защото всичко, което това ще постигне, е да се помогне на неподходящите хора. Имате благодарността ми за подкрепата на този компромис.

  Dirk Sterckx, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, няма да спечелим никакви конкурси за красота с настоящото предложение, въпреки упоритите и непреклонни усилия на докладчика, когото, между другото, поздравявам в това отношение.

Най-важният и най-труден въпрос за мен беше целевото отделяне на средства. За какво ще използват държавите-членки приходите от тези такси? Ще ги използват ли да направят транспортната си икономика по-ефективна? Ще ги задължим ли да направят това? Не успяхме да направим това. Затова не постигнахме това, за което се надявахме в това отношение. Донякъде не е правилно, че държавите-членки се опитват да запазят възможността за запазване на приходите, като същевременно външните разходи също се запазват. С тази такси наистина следва да намалим външните разходи възможно най-много и за предпочитане е те да бъдат намалени до нулата. Следователно нещата, за които тези средства всъщност трябва да се използват, включват подобрена инфраструктура и изследвания за по-чисти товарни автомобили.

Има един въпрос, който продължава да ме притеснява, а именно, че ако има различни такси за пиковите часове, как ще се справим със задръстванията, ако не се отнасяме към тези, които са отговорни за тях, по същия начин? Това е проблем, който имахме черно на бяло на първо четене, но Съветът не искаше да знае. Затова и ефективността на някои от нещата, които правим, не е 100 %. Това, с което разполагаме тук – и г-н Ertug вече посочи това – е повече прозрачност. Държавите-членки трябва да изготвят доклад, в който се посочва какви приходи генерират тези такси и какво са направили за подобряване на системата. Затова се надявам, че ще се проведе обсъждане между плащащите, сектора на автомобилния превоз на товари и правителството на въпроса за усвояването на тези средства и ефективността.

Това е един от положителните елементи. Аз не съм ентусиаст, но защитих това в моята група, защото за пръв път в европейското законодателство беше включен важен принцип – интернализацията на външните разходи. Това означава, че можем да започнем процеса на таксуване за всички външни разходи за всички видове транспорт, за да се подобри икономиката, наред с устойчивостта. Членът на Комисията включи редица мерки в Бялата книга, за които тази стъпка беше необходима. Ако не я одобрим, тогава няма да постигнем напредък и по редица въпроси в Бялата книга. В крайна сметка е рядкост, че е толкова трудно да се постигне споразумение в Съвета – и г-жо председател, аз не виня унгарското председателство на Съвета тук, то направи всичко възможно. Това е важна – и съществена – първа стъпка в един дълъг процес.

  Roberts Zīle, от името на групата ECR. – (LV) Г-н председател, аз също първо бих искал да благодаря на Съвета и Комисията за постигането на този компромис, но по-специално на Saïd El Khadraoui за правилния начин, по който бяха сключени тези преговори, без да се забравя целта им. Групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) ще подкрепи компромисното споразумение, защото много от изготвените решения всъщност са добри постижения. От страна на Съвета, този компромис беше много крехък и е разбираемо, че някои въпроси, като обхвата на директивата или събирането и разпределянето на отделните средства на държавите-членки, бяха чувствителни въпроси до самия край на преговорите. Смятам, че по-нататъшни компромисни преговори биха довели до по-лош резултат или биха приключили без изобщо да се постигне резултат. Сега е най-важно да се продължи напред, да се приложи принципът „замърсителят плаща“ по отношение на събирането на пътни такси. Щетите, нанесени на околната среда, трябва да бъдат компенсирани и инфраструктурата трябва да бъде подобрена, и, както заяви г-н Sterckx, това е първият законодателен акт на европейско равнище, който включва този принцип. Принципът и таксите трябва да бъдат приложени във всички държави-членки. За съжаление, много държави все още не са приложили инфраструктурните плащания „Евровинетка 1“ и най-вероятно същите тези държави ще закъснеят с прилагането на „Евровинетка 2“. Това изкривява пазара в транспортния поток и всъщност там, където пътищата се поддържат чрез заплащания от данъкоплатците на тези държави-членки и данъкоплатците на Европейския съюз, от това печалбата отива при превозвачи от трети държави, инфраструктура остава неразвита и външните разходи не биват възстановени. Да се надяваме на желание от страна на държавите-членки. Благодаря ви.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, евровинетката и резултатите от преговорите представляват пример за това как Съветът в момента се опита да постави ограничения и да смекчи предложенията на Парламента, особено в областта на транспортната политика. Транспортната политика на министрите на транспорта на държавите-членки включва искане за устойчива и ориентирана към бъдещето транспортна политика за Европейския съюз всяка неделя, като същевременно през седмицата се прави всичко възможно активно да се предотврати осъществяването на една такава политика.

Едно нещо е ясно и то е, че шумът и изгорелите газове са в ущърб както на хората, така и на природата. Те увеличават разходите и тези разходи в момента се плащат от данъкоплатците, а не от тези, които са отговорни за тях. Предложението на Парламента, което вече беше много смекчено и представлява труден компромис между държавите в центъра на Европа и тези в периферията й, беше допълнително смекчен.

Така например разпределението на външните разходи стана доброволно, вместо задължително. Разходите не се разпределят за всички причинени вредни последици, а само за малък брой фактори. В крайна сметка това, което става от разпределението на разходите, възлиза на малко повече от два хотдога и една бира за цял етап от пътуването. Според мен това е много малко. Условията важат само по един квалифициран начин за товарните автомобили с тегло над 3,5 тона. Германия постигна успех с предложението за 12-те тона, а в планинските райони, единствените товарни автомобили, които вече се облагат, са тези, които дори няма да намерите там, защото те не могат да се движат по големи наклони.

В крайна сметка Италия искаше да провали целия процес въз основа на бюрократична подробност. Всичко се свежда до това, че е отличен пример за това как, за съжаление, транспортната политика все още не се възприема достатъчно сериозно. Ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс все пак ще гласуваме „за“, защото искаме да заемем мястото си в едно мнозинство, което поне спасява принципа на таксуване на външните разходи за бъдеще, в което по-разумни хора заемат ролята на министър на транспорта в държавите-членки.

  Jaromír Kohlíček, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика за завършването на един много труден законодателен акт.

„Евровинетка“ е една от директивите, които следва да дадат възможност за постепенно постигане на равни условия при автомобилния и железопътния транспорт. Железопътният транспорт е в неравностойно положение от години в държавите-членки на Европейския съюз заради факта, че потребителите трябва да плащат за ползване на транспортни маршрути. В случая на пътната мрежа плащанията за ползване на инфраструктурата досега бяха по-скоро символични.

Ако разгледаме въпроса от чисто техническа гледна точка, без да отчитаме други фактори, откриваме, че най-високата категория пътища, тоест, магистралите, автострадите и пътищата от първа категория, са най-добре адаптирани за експлоатация от тежкотоварни автомобили. Директивата не стига до там да следва посочената по-горе логика и да определи най-високите такси за най-ниската категория пътища, тоест, местните пътища. Напротив, тя поставя акцент само върху таксуването за някои външни разходи, въз основа на принципа „замърсителят плаща“, и то само в случая на най-високата категория пътища, или с други думи магистралите, автострадите, пътищата от първа категория и тези с две платна.

Плащанията следва да включват възможно най-малко изключения и трябва да се прилагат по отношение на така наречените външни разходи на автомобилния транспорт, включително шума и преди всичко емисиите. Аз, честно казано, съм любопитен как отделните държави ще оправдаят нежеланието си да въведат плащанията, поне съгласно Таблица 1, която е много смекчен вариант на това, което истинските природозащитници искат.

Въпреки тези конфликти между логиката и варианта на обсъжданата тук препоръка, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица подкрепя позицията на докладчика.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-н председател, Г-н Kohlíček, може би съм Ви разбрал погрешно. Бих искал да изясня нещо. Относително ясно е, в крайна сметка, че това е смекчен компромис, че тежкотоварните автомобили ще продължат да имат предимство на пътя и че нивото на таксуване като цяло е прекалено ниско. Вие обаче започнахте с думите, че настоящата директива евентуално вече може да доведе до равни условия между автомобилния и железопътния транспорт. Не смятам, че това ще доведе до равни условия. Може би съм Ви разбрал погрешно в това отношение. Бих искал да изясните този въпрос.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL). – (CS) Г-н председател, според мен, това е само първата стъпка към постигане на равни условия, защото ако плащам много за железопътна инфраструктура… (ораторът продължава на немски език)

(DE) …това е първата стъпка към изравняване на условията за железопътния транспорт с тези на автомобилния транспорт, защото понастоящем трябва да се плаща за изминато разстояние при железниците, а много малка сума за пътищата. Ето защо това е малка стъпка към хармонизиране на условията за железопътния и автомобилния транспорт.

  Juozas Imbrasas, от името на групата EFD. – (LT) Г-н председател, на първо място, бих искал да благодаря на докладчика за една такава огромна и много важна работа. Както знаете, транспортният сектор играе ключова роля за гарантиране на мобилността и социално-икономическото развитие в Европа и, за да се отговори на предизвикателствата на икономическия растеж и устойчивостта, е необходимо да се подобри инфраструктурата на транспортния сектор. Всички сме загрижени за последиците от изменението на климата, опазването на околната среда и различни въпроси, свързани със здравето и социалното благополучие, които са неразделна част от рационалното използване на транспорта. Съгласен съм, че прилагането на принципа „замърсителят плаща“, както и опитите да се защити обществения интерес, води, и трябва да води, до мерки, насочени предимно към намаляване на замърсяването на околната среда, шумовото замърсяване, вредите върху провинцията и социалните разходи, които възникват вследствие на лошо здравословно състояние, защото те генерират съществени икономически разходи, които се поемат от обществеността като цяло, а по този начин от гражданите на Европа. Добре е, че в областта на транспорта най-накрая се опитваме да приложим принципа „замърсителят плаща“. Несъмнено това ще даде на държавите-членки допълнителни възможности да направят националните си системи за таксуване на пътищата по-ефективни, което означава, че може да се развие един по-добър инструмент за управление на транспортния сектор. Аз обаче все още считам, че обсъжданите днес инструменти, които ще бъдат приети в близко бъдеще, не са съвсем подходящи и са икономически изгодни само за централните транзитни държави-членки на Европейския съюз и не са изцяло благоприятни, или са значително по-малко благоприятни, за голям брой държави-членки на Европейския съюз, които се намират на външните граници на Съюза. Въпреки че основно приветствам проекта, смятам, че би си струвало да се преразгледа този аспект, да се анализира отново и едва тогава да се приеме.

  Mike Nattrass (NI). – (EN) Г-н председател: значи Европейският съюз се стреми да повиши приходите на Европейския съюз чрез таксуване на камиони? Е, аз питам гласоподавателите в Обединеното кралство какво мислят за Европейския съюз и обичайният им отговор е „не смятам, че трябва да се присъединим“.

Обединеното кралство е политически подчинено. Законите на Обединеното кралство се изготвят в Страсбург, чудовищната бюрократична машина закрива промишлеността, а сега имаме и данък, но понеже не става въпрос за футбол, хората не са информирани. Британските медии избягват реалността на Европейския съюз, главите на хората се пълнят с телевизионни сапунени опери, а репортерите твърдят, че Европейският съюз не оказва влияние върху местните проблеми. Европейският съюз не представлява новина.

Настоящият доклад има за цел да повиши таксите от винетки върху камионите, отчасти финансирайки трансевропейския проект TEN-T, който включва свързването на високоскоростните влакове в Европейския съюз. Така че, когато Европейският съюз вдига данъците в Обединеното кралство, дали хората ще отговорят, като изритат Европейския съюз в избирателната урна? Не, защото те не са информирани. Данъкоплатците, без да осъзнават, ще влязат в Европа и това ще е окончателното скришно поглъщане на свръхдържавата Европейски съюз. Защитата е свалена, пресата не се интересува и Обединеното кралство е заспало, така че наложете данък върху тези нещастни товарни превозвачи.

  Mathieu Grosch (PPE). – (DE) Г-н председател, на първо място, бих искал да поздравя и да благодаря на докладчика и на уважаемите ми колеги, които взеха участие, за работата им. Не беше лесно да се постигне компромис по този въпрос. Това се дължи и на факта, че много хора, включително в Парламента, естествено, не са напълно съгласни с резултата. Някои хора бяха „за“, други – „против“. Аз обаче бих искал от самото начало да отправя предупреждение срещу абсурдната ситуация, при която тези, които очакват повече, се съюзяват с онези, които не очакват нищо, и заедно провалят целия процес. Ето защо се надявам, че онези, които искат разходите да бъдат интернализирани и които дори разглеждат сделката като много малък напредък, ще подкрепят настоящия компромис.

Това е до голяма степен становището на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), ако не на всички делегации, защото ние подкрепяме интернализацията на разходите при всички видове транспорт и също така подкрепяме усвояването на средства за насърчаване на мобилността. За нас това беше един от най-важните аспекти. Според нас тук не става въпрос да се направи транспорта по-скъп, както беше казано току-що. Оскъпяването на транспорта не го прави по-ефективен. Според нас тук става въпрос за наличието на подходящ баланс, така че средствата, които са частично генерирани във връзка с мобилността, също да бъдат инвестирани в тази област.

Друг важен фактор за нас е оперативната съвместимост. Не искаме технически различни системи за таксуване в Европа – идеята за 27 различни системи в бъдеще е неприемлива. Аз идвам от гранична област и при шофиране в района за половин час човек може да попадне на пътни такси шест пъти! Това не е устойчиво. Съветът трябва да бъде малко по-гъвкав в това отношение, отколкото в миналото. Ние също така поставяме акцент върху природосъобразните товарни автомобили. Това означава, че посочваме и курс на действие в тази връзка и, както беше казано току-що, въведеното от нас в това отношение не е задължително, в резултат на което онези, които подкрепят интернализацията на разходите, определено не са доволни в това отношение. На мен лично ми се искаше това да е задължително във всички държави-членки.

Провеждали сме това разискване толкова много пъти в Парламента. Какво искаме утре? Искаме ли 27 различни системи за таксуване или искаме всички държави-членки да работят съобразно едни и същи правила? Трябва ли да чакаме бъдещи кризи, преди да чуем призива за действие на европейско равнище отново? Според мен „Евровинетка“ прави едно нещо ясно, а именно, че само Европа може да предложи отговор. Различните такси в отделните държави-членки не правят това.

(Ръкопляскания)

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че е налице един голям успех в обсъждането и това е докладчикът. Наистина смятам, че с това досие докладчикът трябваше да преодолее толкова много съпротива, както и че по този начин той успя да извлече възможно най-много от целия въпрос.

Факт е, че в Парламента няма наистина мнозинство за истинско екологизиране на транспорта. Първото нещо, което трябва да направите в такъв случай, е да се справите с това. Напълно ясно е, че в момента е налице мнозинство от министри на транспорта в Съвета, за които екологичните интереси са без значение. Също така е ясно, че е налице мнозинство в Съвета, което не се интересува от тези, които живеят и работят по протежение на пътищата, както и че има мнозинство в Съвета, което подкрепя закупуването от страна на потребителите на какъвто и да е стар боклук, транспортиран надлъж и нашир, вместо висококачествените регионални продукти. Предвид тази ситуация бих казал, че беше постигнат възможно най-добрия резултат.

На първо място, имаме принципа на външните разходи. Това беше важна стъпка, трудна стъпка, която срещна голяма съпротива. Вече имаме възможността, за пръв път, да таксуваме за отработени газове. Имаме възможност да таксуваме за шум. Разбира се, те са твърде ограничени и на прекалено ниско равнище. Ако погледнете таблиците, това наистина е капка в океана. Също така се оказа възможно да се разширят коридорите, така да се каже, но не успяхме да наложим такса върху въглеродния диоксид. Това е необяснимо. Транспортът е един от най-големите производители на емисии от въглероден диоксид в Европа и не бива таксуван за това. Тези аспекти наистина предизвикват в мен голямо недоволство.

Въпреки това аз подкрепям казаното от други членове на Парламента, които смятат, че трябва да гласуваме в подкрепа на текста, защото в противен случай всичко ще бъде напразно. Гласувам „за“ с натежало сърце и с мисълта, че е добре, че постигнахме толкова много, но в бъдеще трябва да се постигне още по-голям напредък.

  Gesine Meissner (ALDE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, в Бялата книга г-н Калас посочва различни възможности за бъдещето на транспорта. Например той описва как е налице необходимост от системи за стимулиране, за да се придаде на транспорта по-природосъобразна форма и той също така заявява, че са необходими нови източници на финансиране, включително например, за да може да се работи съобразно принципа „замърсителят плаща“. Директивата „Евровинетка“, която обсъждаме днес, е един от начините и двата елемента да бъдат наистина постигнати.

Считам, че може да се каже, че това представляваше важно белгийско усилие, започнато при белгийското председателство на Съвета с участието на трима важни белгийци и преди всичко заради докладчика, който успя да даде път за новите маршрути. Всъщност искаше ми се важното усилие на Белгия да пожъне по-голям успех, от този, на който сме свидетели в момента.

Това, което всъщност успяхме да постигнем, е един малък и слаб компромис. Въпреки че вече разполагаме с целеви средства в известна степен – 15 % от инфраструктурните разходи са предназначени за мрежите TEN-T – това е наистина твърде малко. Всички национални представители на транспортната политика заявяват, че са необходими значителни средства, за да бъдем в състояние да поддържаме инфраструктурните си мрежи. От само себе си се разбира, че средствата, събрани в тази област, също следва да могат да се инвестират там. Това е въпросът, по който всички можем да не бъдем удовлетворени. Факт е, че в тази връзка ние все пак сме предприели стъпка в посока, в която ще можем да напреднем на един по-късен етап. Това е и причината, поради която възнамеряваме да гласуваме в подкрепа на този компромис.

Това обаче беше труден процес. Определено можеше да се окаже, че не разполагаме с нищо, защото няколко държави-членки биха предпочели да не разполагаме с нищо. Ето защо това представлява успех и ще получи подкрепата ни при гласуването днес.

(Ръкопляскания)

  Oldřich Vlasák (ECR). – (CS) Г-н председател, в директивата в процес на обсъждане Комисията предложи възможността да се таксува за външни разходи, като замърсяването на въздуха, шума и задръстванията, въз основа на опит да се интернализират външните разходи в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. Аз подкрепям този принцип, защото го смятам за важен от гледна точка на въздействието върху околната среда и човешкото здраве, както и използването на повече видове транспорт на национално, регионално и местно равнище. Това е и в интерес на общините, които често са ощетени от отрицателните последици по-конкретно от транзитния трафик.

По отношение на продължаващата икономическа криза и увеличаването на финансовата тежест върху транспортните оператори, аз също твърдо смятам, че на държавите-членки трябва да се предостави възможност с времето постепенно да разпределят въвеждането на таксите за външни разходи и съобразно отделните видове. Новата система трябва също така да замени остарелия автопарк чрез използването на намалени тарифи за външните разходи при инвестирането в екологично чисти превозни средства.

  Isabelle Durant (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, няма за какво да се радваме днес: една екологична транспортна система е все още далеч, както вече беше казано. Какво се съдържа в текста? Какво пише? Казано просто, той позволява на държавите-членки доброволно да използват системата „замърсителят плаща“. Освен това системата е толкова ограничена и несъдържателна, че в крайна сметка цената ще се увеличи само с близо три до четири цента. Как може да се смята, че три или четири цента действително ще имат въздействие върху прехвърлянето на товари? С други думи, това не е голям успех от екологична гледна точка. Ето в това се превърна прочутия принцип на интернализация на външните разходи, след като премина през мелницата на Съвета – съжалявам, г-жо Гьори – след толкова много съпротива и въпреки положените значителни усилия на докладчика.

Въпреки това ние ще гласуваме в подкрепа на този принцип, защото той е важен. Това е принцип като другите – говорихме по-рано за принципа на предпазливост, който остави своята следа в европейските директиви. Ще гласуваме „за“ този принцип. Това е само един принцип; остава да се състои цяла битка и ще продължим да се борим, за да се постигне истинско прехвърляне на товарите и да се създаде по-екологична транспортна система, която защитава здравето на хора и се бори с изменението на климата по-ефективно.

  Laurence J.A.J. Stassen (NI) . – (NL) Г-н председател, настоящото предложение за евровинетката се основава на идеята за субсидиране на неефективния железопътен транспорт от страна на ефективната автомобилна транспортна система. Най-смущаващият факт обаче вероятно е, че Парламентът разглежда настоящото предложение само като първата стъпка. Трябва да се отбележи, че това би било първа стъпка в грешната посока, което ще означава, че настоящото право на държавите-членки да прилагат това законодателство ще се превърне в задължение, че таксата на километър само ще се увеличи и че водачите на леки автомобили скоро ще бъдат следващите.

Парламентът говори за единна система между държавите-членки. Приемането на това предложение обаче ще означава, че превозвачите трябва да се подготвят за нов кашон в кабините на камионите си и свързаните с това нови данъци, разбира се. Ясно е, че с настоящото предложение Европейският парламент задушава автомобилния транспорт в резултат на истерията за климата. Транспортният сектор среща достатъчно трудности и не очаква повече данъци, наложени от Европа.

  Antonio Cancian (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Калас, преди всичко, признавам и приветствам работата, постигната от докладчика, г-н El Khadraoui, който направи всичко по силите си за намирането на евентуален компромис.

Именно заради това смятам, че следва да минем през ритуалната процедура. Настоящото досие обаче наистина трябваше да се отнесе за решаване чрез помирителна процедура, защото таблиците за съответствие не бяха включени в окончателното споразумение. Това можеше да бъде идеална възможност да се постигне цялостно съгласие. За съжаление, както вече беше споменато, това не е само една подробност.

Принципът „замърсителят плаща“ е правилен, валиден и договорен и, за да се избегне всякакво съмнение, аз подкрепям екологизирането на транспорта. Настоящият инструмент обаче – евровинетката – е прекалено непълна и неефективна, както и несправедлива. В момент на големи икономически трудности като тези, на които сме свидетели сега, единствената цел на решението да се засегне един икономически сектор, който е в основата на нашия пазар, е да се спечелят пари, дори и почти никаква част от тези пари след това да не се използват за транспортната инфраструктура.

Според мен се въвежда един много сложен механизъм, не на последно място за изчисляване на размера на таксите. Ето защо не одобрявам това досие, защото смятам, че начинът, по който то е в ущърб на по-периферните от географска гледна точка държави-членки, е неприемлив в тази Европа на икономическо и териториално сближаване.

Ефективността на този инструмент не е била демонстрирана и модулацията на транспортните потоци създава проблеми за текущото и бъдещо финансово планиране, защото таксите се променят и коригират постоянно. В тази връзка разбирам, че държавите-членки са свободни дали да прилагат тази допълнителна такса, или не. В случая с трансграничния транспорт обаче, ние зависим и от решенията на другите и затова е необходимо да постигнем споразумение. Ето защо съм убеден, че едно споразумение, постигнато на всяка цена, за сметка на товарния транспорт, не може да се счита за успех. Наистина смятам, че предстои още много работа, особено по отношение на справедливото таксуване.

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-н председател, преди всичко, бих искала да призная упоритостта на докладчика, г-н El Khadraoui, въпреки че трябва да кажа и че от самото начало аз посочих особения софизъм на държавите в периферията, като се има предвид скандалната липса на алтернативи на автомобилния транспорт – вижте само непрекъснатите пречки в Пиренеите, между Испания и Франция, за създаване на трансграничен железопътен трафик. Освен това сега – и се възползвам от факта, че г-н Калас е тук – Комисията поставя под съмнение бъдещото централно пресичане на Пиренеите в бъдещата централна мрежа.

С други думи, с тези проблеми на железопътна алтернатива, истината е, че споразумението за евровинетката вече налага още по-голяма тежест върху автомобилния превоз на продукти, които, в държавите в периферията, особено на юг и на изток, са продукти с ниска или ограничена добавена стойност. Създавайки точно в този момент – като слух, да кажем – проблема с добавянето на дори няколко сентима – четири цента изглежда не са нищо за г-жа Durant – точно сега, когато едва сме излезли от кризата, или все още сме в криза в случая с краставиците, и именно заради тези безотговорни и неверни обвинения, които са без доказателства, те нанесоха сериозен удар на хиляди испански семейства не само земеделски стопани, но и превозвачи, защото тези няколко сентима, на хиляди километри и продукти като испанската краставица, ще доведат до сериозен проблем по отношение на транспортирането им до централния пазар, откъдето именно произхождат тези обвинения.

Не, г-н El Khadraoui, в началото се появиха някои първоначални сметки, от които стана ясно, че чрез проблемите на данъчната тежест имаше увеличение и след това те просто изчезнаха. Винаги съм питала защо тези проучвания изчезнаха, но истината е, че те бяха тревожни, както ни се казваше отново и отново.

Въпреки това аз – а и те също – ще бъдем готови да направим жертва, ако ще се решат проблемите – важни проблеми като задръстванията. В настоящото споразумение обаче трябва да се каже, че леките автомобили изглежда не са включени в задръстванията. Става въпрос за големи проблеми, като състоянието на инфраструктурата и факта, че се наблюдава подобрение, включително от гледна точка на намаляването на шума и другите замърсявания. Дори и сега знаем, че това няма да е възможно, защото не разполагаме с никакви алтернативи на всичко това.

Ето защо, делегацията на испанските социалисти счита, че е длъжна да гласува против настоящото споразумение.

  Nathalie Griesbeck (ALDE). – (FR) Г-н председател, две думи обобщават общия тон на работата Ви и настроението в Парламента: „най-накрая“ и, от друга страна, „срам“.

„Най-накрая“ защото, след много продължителни преговори постигнахме компромис и принципът „замърсителят плаща“ вече наистина започва да се оформя в това досие.

„Срам“ защото, въпреки че ситуацията с публичните финанси в държавите-членки е сложна, ние трябваше да направим всичко възможно да се реинвестират събраните приходи в полза на приоритетните проекти за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) например. Г-н Калас, ще зависи от Комисията да се упражни строг контрол. „Срам“ и защото лично аз съжалявам за това минимално споразумение що се отнася до желанието за облекчаване на задръстванията: въпреки че предложеното споразумение запазва идеята за ненатоварените часове, методите, чрез които държавите-членки трябва да го изпълни, са „слаби“. Комисията трябва да даде тласък и по този въпрос.

Трето, въпреки, че настоящата директива предвижда, че тежкотоварните автомобили от 3,5 тона трябва да бъдат включени от 2012 г., ние предлагаме възможността те да не бъдат включени в споразумението. Това е вредна отстъпка. Тук също, г-н Калас, ще зависи от Комисията да изиграе ключова роля. Накратко, въпреки че представлява скромен компромис и малка стъпка, това все пак е стъпка. Ето защо ще гласуваме за нея.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, г-жа Lichtenberger заяви, че има някои разумни министри в държавите-членки на Европейския съюз. Ще й бъда благодарен, ако може да ми даде техните имена, въпреки че осъзнавам, че това ще бъде един много кратък списък. Бих искал да благодаря на докладчика за изчерпателната му работа, въпреки че е добре, че можем да я обсъдим, защото тя съдържа редица точки, които са изключително спорни. Камионите ще плащат повече, което означава, че собствениците на транспортни фирми ще плащат повече. Това е проблем за фирмите в условията на криза и ние не можем да се преструваме, че нещата стоят другояче. Въпросът е: как ще бъдат усвоени средствата? Тук е налице истинска дилема, защото ако средствата бъдат отделени за още по-глупави проекти на маргинални групи, това няма да е добре. Те следва да се изразходват за транспортния сектор, за развитието на транспорта, в който случай увеличенията биха били разбираеми. В противен случай това е един вид изнудване, при това с разрешението на Европейския съюз и одобрението на Европейския парламент. Смятам, че това е въпрос, който е наистина спорен.

  Michael Cramer (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, транспортът в Европа е прекалено евтин. Само екологично чистият транспорт е твърде скъп. Всичко това е вследствие на политически избор и настоящата директива не променя това. Налице е нелоялна конкуренция. Данъчните привилегии, с които се ползват тежкотоварните автомобили, не са ограничени. Всеки камион причинява 60 000 пъти повече вреди от една кола, но, разбира се, не се таксува 60 000 пъти повече.

В Европейския съюз има задължителна железопътна такса в продължение на десетилетия. Всеки локомотив – независимо дали превозва пътници или товари – трябва да плаща железопътна такса за всеки изминат километър. На пътищата таксата не е задължителна. Има таван. Прилага се най-вече на магистрали, и то само на автомобили с тегло от 12 тона или повече. При железопътния транспорт няма ограничение. Това не е справедливо и пречи на екологично чистия железопътен транспорт, като същевременно облекчава вредния за околната среда автомобилен транспорт.

Знаем, че е необходима промяна в областта на мобилността с цел защита на климата. Ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс искаме да защитим климата и да се осигури мобилност за бъдещето и затова се нуждаем от лоялна конкуренция. Евровинетката е само малка крачка напред за постигане на тази цел.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-н председател, тежкотоварните превози са неразделна част от процеса на доставките, който е от съществено значение за една добра икономика. Ако добавените такси се събират в цяла Европа, допълнителните разходи в крайна сметка се плащат от потребителите.

Правителството на Обединеното кралство обмисля таксите за тежкотоварни автомобили, за да ни приведе в съответствие с Европа до 2015 г. Не разполагаме с мрежа от платени пътища и не налагаме допълнителни такси върху тежкотоварните автомобили освен пътния данък. Изправени сме пред нелоялна конкуренция от все по-голям брой чуждестранни камиони, които заемат прекалено голяма част от трансграничния превоз на товари. Чуждестранните оператори не плащат нищо за ползване на нашите пътища, но дизеловото мито в Обединеното кралство е близо 23 пенса на литър по-високо, което дава предимство от 15 % на конкурентите. Съгласно законодателството на Европейския съюз обаче Обединеното кралство не може да въведе такса, приложима само за чуждестранни превозни средства.

Ако директивата разшири възможностите си, всеки ход на правителството на Обединеното кралство за въвеждане на такси за тежкотоварните автомобили ще бъде засенчен от един нежелан косвен данък, за който Комисията също така си запазва правото да направи задължителен през 2013 г. Тъй като предложенията са свързани с облагане, следва да се изисква единодушие на равнището на Съвета, но въпреки това законодателството се прокарва чрез разпоредбата в областта на транспорта от Лисабон. Това е един непочтен начин за въвеждане на косвено облагане и не трябва да се подкрепя при гласуването от никого, който претендира за демократичност.

  Christine De Veyrac (PPE). – (FR) Г-н председател, в своята стратегия „Европа 2020“, Европейският съюз си постави цел да направи икономиката ни по-екологосъобразна, а транспорта ни по-модерен. Всички европейски институции, включително мнозинството в Парламента ни, широко подкрепиха тази цел, както и почти всички държави-членки.

Затова е жалко, че няколко държави-членки, от 2008 г. насам, трябваше да стигнат дотам, че да лишат предложението за нова директива за евровинетката от съдържанието му и да блокират това досие.

Днес обаче благодарение на упоритостта на нашия докладчик – и аз бих искала тук да отдам дължимото на г-н El Khadraoui – и на докладчиците в сянка при преговорите им със Съвета, най-накрая разполагаме с компромис. Наистина, настоящият текст е далеч не толкова амбициозен, колкото първоначалното предложение, но той за пръв път ще ни даде възможност да приложим принципа „замърсителят плаща“ и да интернализираме външните транспортни разходи, като шума и емисиите от въглероден диоксид.

За да се гарантира, че тази евровинетка не е просто данък, а в действителност спомага за подобряване на транспорта в Европа, държавите-членки се насърчават и да реинвестират получените приходи в модернизацията на различните видове транспорт. Парламентът също успешно гарантира, че се постига добър напредък по отношение на оперативната съвместимост на системите за таксуване, както и че се предоставят по-сериозни стимули за ползване на по-малко замърсяващи тежкотоварни автомобили.

За да се запази съответствието с целите на политиката, които си е поставила нашата институция, аз искрено се надявам, че ще бъдем в състояние да подкрепим компромиса, който ни се предлага, на второ четене и по този начин да се проправи пътя за една по-устойчива транспортна политика.

  Gilles Pargneaux (S&D). – (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, госпожи и господа, най-накрая разполагаме с нещо, от което сме удовлетворени: пътната такса за автомобилен транспорт, която се ограничава от новата Директива „Евровинетка“, може в бъдеще да включва разходите за шума и замърсяването на въздуха.

Друга причина да сме удовлетворени е, че с настоящия доклад на г-н El Khadraoui – и аз го поздравявам за неговата упоритост – ние ясно изразяваме желанието си принципът „замърсителят плаща“ да бъде включен в разходите на автомобилния транспорт. Трябва обаче да останем бдителни: след три години на междуинституционални преговори трябва да убедим някои държави-членки, че политика за истинска защита на околната среда и икономическа политика за успешно развитие на железопътната мрежа в Европа са възможни благодарение на баланса, постигнат в тристранните преговори. Ние също така трябва да гарантираме, че част от събраните приходи в действителност се отделят за инфраструктурни проекти и трансевропейската транспортна мрежа, както е посочено.

Може ли също така да кажа колко много съжалявам, че задължителният характер на принципа „замърсителят плаща“ не беше включен в този компромис. Като оставим настрана упоритостта на нашия докладчик г-н El Khadraoui, за което го поздравих, Европейската комисия отново загуби борбата от някои националистически позиции и настроения.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-н председател, бих искал да изкажа голямата си благодарност на докладчика за отличната му работа по този труден въпрос. Както мнозина посочиха, новите разпоредби просто съдържат призив към държавите-членки да използват получените приходи за подобряване на околната среда и затова е важно, както заяви г-н Sterckx, тук в Европейския парламент постоянно да напомняме на нашите правителства колко е важно да се следват тези препоръки.

Целта очевидно не е нашите шофьори и превозвачи да плащат за шума и въздействието върху околната среда, ако същевременно не въведем мерки, насочени към решаване на проблемите, като обработка на пътищата и други мерки за намаляване на шума. Много е важно да не се позволи тези такси просто да станат нов данък върху тежкотоварните автомобили, както посочиха някои колеги. Трябва да продължим да работим за подобряване на околната среда и намаляване на нивата на въглероден диоксид в Европа и затова е от съществено значение да се гарантира, че екологичните такси наистина се използват за намаляване и премахване на възникналите екологични проблеми.

(Ръкопляскания)

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, с решението за евровинетката Европа предприема стъпка в правилната посока, за да се приложи принципът „замърсителят плаща“ по отношение на автомобилния транспорт. В крайна сметка, вече разполагаме със споразумение за прехвърляне на разходите за ползване на инфраструктурата за шума и за замърсяването на въздуха на превозвача. Надявам се, че много държави-членки на Европейския съюз ще възприемат тази система, включително Нидерландия. Правителството на Рюте в Холандия разумно планира да излезе с „плащане за мобилност по един различен начин“. Тези планове се вписват добре с днешното споразумение.

Надявам се, че Комисията ще излезе с предложение за поетапно начисляване на тези разходи и на други видове транспорт. Разбира се, по този начин трябва да се вземат предвид и специфичните характеристики на всеки сектор. Следователно речното корабоплаване не е единственият ползвател на речните води – нещо, което стана пределно ясно през тези дни на голяма суша. Селското стопанство все пак в момента сериозно използва пръскачките си. Вече обаче сме предприели сериозна стъпка напред и трябва да постигнем още по-голям напредък.

  Luis de Grandes Pascual (PPE). – (ES) Г-н председател, не е случайно, че Испания, Италия, Гърция, Ирландия, Португалия и други държави не са склонни да приемат така наречената евровинетка.

Тази обща критична позиция произтича от нашата позиция като вечно периферни държави, защото в крайна сметка именно ние ще платим тази едностранчива такса, а държавите-членки, които се радват на географско местоположение в центъра на Европейския съюз, ще са тези, която я събират.

Доводите в основата на евровинетката са заобиколени от големи противоречия и дискурсът в нейна подкрепа отслабва с всеки изминал ден. Дори ако приемем обосновката за интернализация на външните разходи като валидна отправна точка, в крайна сметка е несъстоятелно да се санкционират само тежкотоварните автомобили, а не обикновените коли, с цел ограничаване на задръствания, точно както и принципът „замърсителят плаща“ се прилага по един очевидно дискриминационен начин.

Освен това, госпожи и господа, само 15 % от средствата, събрани чрез евровинетката – която беше замислена като източник на финансиране на инфраструктурите – накрая ще се използват за финансиране на трансевропейските мрежи и то не като изисквания, а просто като препоръка. По този начин, министрите на финансите ще разпределят средствата по своя преценка съобразно интересите на своите държави в широката сфера на инфраструктурата. Крайният резултат ще бъде още една пречка пред автомобилния превоз на товари, който, предвид положението на нещата днес, е единственото средство, което дава възможност за функционирането на вътрешния пазар.

Това е реалност, госпожи и господа, реалност, която е много по-мрачна в условията на икономическа криза. Ако искаме европейските продукти да бъдат конкурентоспособни на световните пазари, не можем да си позволим експерименти, които могат да доведат до още по-големи щети за една вече отслабена европейска икономика, чрез налагане на още допълнителни такси.

И накрая, кризата с храните, за която безразсъдно бяха набедени испанските продукти, доведе до несправедливи санкции и огромни загуби на санкционираните с евровинетката: превозвачите и земеделските стопани.

Поради всички тези причини, госпожи и господа, испанската делегация на Европейската народна партия ще гласува против настоящия проект за директива.

  Spyros Danellis (S&D) . – (EL) Г-н председател, общият принцип, въведен в Директивата за превоза на стоки, с което имам предвид интернализацията на външните разходи, е много основен и знаменателен. Това е една модерна и същевременно гъвкава рамка за прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и инструмент за намаляване на проблемите с натоварването на големите национални автомагистрали.

Именно затова опасенията, изразени от мнозина оратори, относно дисбаланса по отношение на последствията на прилагането му в регионите на Съюза и в автомобилния транспортен сектор – някои от които са оправдани – трябва да бъдат разсеяни. Целта на компромисния текст, който се дължи в голяма степен на г-н El Khadraoui, е да се постигне постепенно прилагане на въпросните такси, така че това да е съпътствано с постепенно подновяване на европейския автопарк.

Начинът да се преодолеят възраженията и да се проправи пътя за приемането и ефективността на рамката за евровинетката обаче е да се гарантира, на първо място, че директивата се прилага стриктно, прозрачно и бързо във всички държави-членки и, второ, че всички приходи, като постъпващи средства, се насочват към транспортните инфраструктури, а не се използват за запълване на добре известните пропуски.

  Hubert Pirker (PPE). – (DE) Г-н председател, какво всички знаем, настоящата директива представлява компромис. Това обаче несъмнено е и добър компромис, защото отстъпва и на двете страни, поне до известна степен – както на превозвачите, така и на гражданите, които трябва да понасят шума и отработените газове. Какви са предимствата на тази директива? Според мен те са три.

Първото е целевото заделяне на средства от приходите от пътни такси за инвестиции в подобряване на транспортната инфраструктура, което е в обществен икономически интерес и осигурява по-голяма безопасност и по-добри транспортни маршрути. Второто е стандартизирането на събирането, което намалява разходите и предотвратява задръстванията. Третото и много важно предимство е фактът, че тя дава на държавите-членки възможността и свободата да включат шума и замърсяващите емисии в пътните си такси в даден момент в бъдещето. Затова те са механизми за контрол.

Онези, които избягват пиковите часове и задръстванията, ще плащат по-малко, а онези, които шофират чисти и тихи товарни автомобили ще се радват на по-ниски разходи. Надявам се, че тези стимули ще означават, че в бъдеще ще се избегнат задръстванията и ще се поднови автомобилния парк на товарни превозни средства. В крайна сметка сме наясно, че не всички желания могат да бъдат удовлетворени при преговорите, но тези положителни аспекти, които бяхме в състояние да постигнем в преговорите благодарение на силата на Парламента, трябва да доведат до желаните положителни резултати.

Също така се надявам да няма прекалено много бюрокрация при прилагането, защото това ще навреди на всичко.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, включването на такса, основаваща се на външните разходи, в пътната такса позволява на държавите-членки да я въведат за използването на трансевропейската пътна мрежа, или на определени участъци от нея, както и всички други допълнителни участъци от собствените им магистрали, които не са част от трансевропейската пътна мрежа.

Не подкрепяме съзнателното въвеждане на тарифни бариери, което ще увеличи разходите на транспортните оператори от периферните държави-членки, а оттам и цените на превозваните стоки. Въпреки че директивата не следва да позволява дискриминация въз основа на националността на превозвача, член 7, буква л) разрешава на държавите-членки, които въведат система за таксуване, и/или на потребители на инфраструктурата да предлагат подходяща компенсация за тези такси, което може да изкриви конкуренцията.

Считам, че приходите, генерирани от таксуването на ползватели на инфраструктурата и от такси, основаващи се на външни разходи, трябва да се усвояват в подкрепа на трансевропейската пътна мрежа, подобряване на пътната безопасност и осигуряване на безопасни зони за паркиране, които са абсолютна необходимост за спазване на приложимото социално законодателство.

  Carlo Fidanza (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, всички сме съгласни относно необходимостта да се направи товарния превоз по-устойчив, но този резултат се постига предимно чрез инвестиции в инфраструктурата и постепенно подновяване на съществуващия автопарк.

В действителност зад екологичния дух на евровинетката и принципа „замърсителят плаща“ се крие основен конкурентен недостатък за някои държави в сравнение с други, със сериозни последици не само за техния дял от транспортния сектор, който в голяма степен е съставен от малки и средни предприятия, но и за техните национални системи. Всичко това ще се случи без задължителното преразпределяне на достатъчно средства за подобряване на транспортната инфраструктура, ефективността и екологичните показалите на пътния транспорт – нещо, което следва да бъде съществен резултат от тази директива.

Преговорите доведоха до няколко по-малки положителни резултати – имам предвид оперативната съвместимост и лекото увеличение на таксите в планинските райони – но крайният резултат не е задоволителен. Смятам, че една евентуална помирителна процедура ще бъде най-добрият начин за изглаждане на недостатъците, които все още остават нерешени.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, предложената директива може да е последното камъче, което обръща колата на британския товарен автомобилен транспорт. Промишлеността понася загуби постоянно през последното десетилетие. Броят на водачите с оперативни лицензи е спаднал с 8 % през последните три години. Чуждестранните камиони вече контролират 80 % от дейностите в Ламанша. През последното десетилетие 20 % от местния бизнес е бил завзет от чуждестранни превозвачи. Налице е голямо и нарастващо местно население от чужди превозвачи, използващи чуждестранни автомобили и плащащи само скромните автомобилни такси на собствените си държави, които вземат все повече от местния бизнес.

Може да изглежда, че британските превозвачи просто губят бизнеса си вследствие на конкуренцията, любима дума от речника на Европейския съюз. Конкуренцията обаче не е лоялна конкуренция. Лицензът за британския пътен фонд е много по-висок и данъкът върху горивата надхвърля този на другите държави. Чуждестранните превозвачи работят в Обединеното кралство с гориво, което са донесли със себе си в 1000-литрови резервоари. Въпреки че предложените такси ще се прилагат за всички автомобили, тежестта върху британската промишленост може да бъде фатална. Трябва да се окаже съпротива на тази директива.

  Herbert Dorfmann (PPE). – (DE) Г-н председател, няма съмнение, че вътрешният пазар е едно от най-големите постижения на Съюза ни, както и че ефективните транспортните структури са част от това. Аз обаче живея в участък, през който се транспортират над 50 милиона тона стоки годишно и считам, че освен правото на хората на ефективен транспорт е налице и правото онези, които живеят по този маршрут, да бъдат защитени от въздействието и последиците от този транспорт. Затова настоящото предложение със сигурност е малка стъпка в правилната посока, ако се използва по такъв начин, че да се направят инвестиции за подобряване на защитата от шума, да се осигурят модерни тежкотоварни автомобили и преди всичко да се въведат модерни железопътни мрежи и модерен подвижен състав.

Също така е положително, че в планинските райони може да се налага допълнителна такса. Аз обаче намирам за особено спорен факта, че планираме да действаме в тази област в съответствие с принципа на доброволни действия, тоест, както и преди, държавите, които не искат да участват в евровинетката, просто не трябва да я прилагат. Това не само ще доведе до дискриминация в рамките на Европа, но е и изключително съмнително по отношение на въздействието върху хората.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, общата тенденция на настоящото предложение е положителна, защото се намираме в епоха, в която трябва да се справим с изменението на климата и така нататък във всяка възможна област – трябва да се справим с всички методи, които водят до замърсяване. Разбира се, акцентът върху тежкотоварните автомобили има смисъл по отношение на използването на пътни такси и други.

Въпросът, върху който трябва да се спрем по-специално е, че трябва да бъдем в състояние да развием технология, произвеждаща двигатели, които изискват все по-малко гориво, с други думи, които преминават все повече километри с по-малък разход на гориво. Разбира се, това е област, в която трябва да се направят много изследвания; може да се постигне по-голяма ефективност, не само при тежкотоварните автомобили, но и при всички други превозни средства. Това е нещо, което не се споменава, насърчава и проучва достатъчно.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, фактът, че облагането на автомобилния товарен транспорт и евровинетката най-накрая биват разглеждани сам по себе си е добра новина за всички европейци. Въпреки това все още имаме да извървим дълъг път преди автомобилния товарен транспорт да носи приемлива част от разходите, които представлява за обществото ни: износване на инфраструктурата, замърсяване, обществено здраве и пътнотранспортни произшествия. Като някой, който живее в град, през който преминават милиони тежкотоварни автомобили всяка година, аз мога да потвърдя, че страданието на засегнатото население рядко се взима под внимание.

Налице са и въпросите, които никой не иска да разгледа в Парламента – особено ниските заплати, изплащани на водачите, ужасните условия на работа и неприемливото време на шофиране, които застрашават здравето на всички. Не е преувеличение да се говори за роби на пътя.

Така че, да, необходимо е да се наложи максимална ставка на облагането с цел да се насърчи пътуването на къси разстояния, комбинирания транспорт, морския транспорт и речното корабоплаване и е необходимо да се накара целия Съюз и граничещите с него държави да се стремят към най-добрите социални условия. Важно е обаче да има интелигентно облагане, така че тези, които плащат, да не са малки и средни транспортни предприятия, шофьори и още по-малко потребители, а големи товародатели и клиенти, като например големите дистрибутори.

  Сийм Калас, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря много на уважаемите членове на Парламента за техните коментари и бих искал да направя някои забележки.

Първо, евровинетката не е европейски данък. Това трябва да се разбере много ясно. В този смисъл, това не е уместно име. Напротив, това е директива, която ограничава и регулира националните такси. Имаме 22 държави с различни винетки и такси за различни видове превозни средства – тежкотоварни автомобили и леки коли. Всички потребители от различни държави плащат тези такси, ако ползват тази мрежа.

Второ, моля, приемете компромиса. Въпросът е много по-голям и по-сложен, отколкото изглежда. Има две основни продължаващи борби зад това.

Първата е борбата за принципа – кой трябва да плаща за ползване на инфраструктурите и за какво конкретно трябва да се плаща. Така че вървим в правилната посока. Принципът „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ неизбежно ще продължи. Натам вървят нещата.

Втората борба е много по-продължителна и отчетлива. Това е конфликт между държавите с голям транзитен трафик, който, разбира се, искат по-голяма гъвкавост за справяне с проблемите на тяхната инфраструктура и които явно искат разпределят тежестта за ползването на инфраструктурата между данъкоплатците и всички ползватели – подчертавам всички ползватели: не може да има каквато и да е дискриминация.

Разбира се, има група държави, които ожесточено й се противопоставят. Това също се видя много ясно по време на разискването. Трябва само да ви припомня, че на 15 октомври Съветът се съгласи на политически компромис. Не му достигаше само блокиращо малцинство и борбата вече продължава тук.

Г-н El Khadraoui е свършил изключителна работа за постигане на добър компромис и за наличието на добро предложение за този компромис. Искрено ви моля да подкрепите настоящия компромис. Изглежда има много подробности, които не са задоволителни в различни части и за различни хора, но това е една наистина голяма стъпка. Въпросът беше нерешен в продължение на много години. Сега предприемаме стъпка напред.

  Енико Гьори , действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко, бих искала да ви благодаря за това ценно разискване, което включва голям брой аргументи и контрааргументи. Това също така показва, както спомена и членът на Комисията, че беше постигнат компромис. След големи трудности, проблеми и борби, разбира се, аз все пак съм убедена, че това представлява европейски успех, както вече беше казано от г-н Leichtfried. Благодаря ви и за изказаната благодарност към унгарското председателство.

Както при всеки друг компромис, се извърши сериозно балансиране. Трябваше да балансираме екологичната и икономическата устойчивост. Отхвърлям идеята, че Съветът не е придал значение на опазването на околната среда. Ако това не беше важно, директивата нямаше да съществува. Трябваше също така да създадем баланс – и аз бих искала да кажа това и на г-н De Grandes Pascual – между центъра и периферията. Вярно е, че в Съвета се проведоха разгорещени разисквания относно най-добрите начини да се гарантира, че държавите-членки в периферията няма да се почувстват изключени, и в крайна сметка в Съвета се формира, а се надявам – и считам, че обсъждането показа и това – също и в Парламента.

Може да се каже, че това е само капка в океана, но аз смятам – и се радвам, че това беше оценено от мнозина по време на разискването – че сме направили една изключително важна първа стъпка към интернализация на разходите и реинвестиране на приходите обратно в сектор, дори и ако, както с всеки компромис, той не е идеален, и аз съм сигурна, че ще бъдем в състояние да предприемем по-нататъшни стъпка през следващите години.

Бих искала да спомена три конкретни проблема, които привлякоха няколко въпроса. Първият е усвояването на приходите, и аз бих искала да се върна към забележката, направена от г-н Sterckx. Споразумението съдържа подробна препоръка за държавите-членки, именно по отношение на усвояването на приходите, в която, между другото, се посочва, че 15 % от генерираните приходи – и аз подчертавам това най-вече за г-жа Meissner – следва да се използват за финансиране на трансевропейски транспортни проекти. Също така бих искала да добавя, че това е резултат от един адекватен компромис и, както спомена и Dirk Sterckx, добър и адекватен, въпреки че представлява само първата стъпка в правилната посока.

Вторият конкретен въпрос също беше зададен от г-н Sterckx, по отношение на разходите за задръствания и натоварване на пътищата. Е, споразумението, постигнато с Европейския парламент, обхваща и този проблем, защото дава възможност на държавите-членки да определят таксите за ползване на пътищата по един диференциран начин въз основа на мястото и времето. Както всички знаете, държавите-членки имат възможност да събират по-високи инфраструктурни такси по време на натоварени периоди. Тази повишена диференциация на инфраструктурните такси ни предоставя алтернатива за борба със задръстванията и дори да включим само шума и замърсяването на въздуха при изчисляването на външните разходи, механизмът за диференциация, представен в директивата, може все пак да допринесе ефективно за намаляване на задръстванията, типични за европейските пътища.

И накрая, бих искала да отговоря на третия ви въпрос, по-конкретно въпроса, зададен от г-жа Lichtenberger по отношение на външните такси. Съветът вече е одобрил позицията си на първо четене на 14 февруари тази година и ние впоследствие вмъкнахме разпоредба в директивата по искане на Парламента, която предвижда, че ще дадем политически сигнал на гражданите по отношение на екологичните характеристики на тежкотоварните автомобили. За тази цел включихме възможността, че освен допълнителната такса, прилагана в планинските райони, може да се добави външна такса в случая на автомобилите от клас „Euro 0“, „Euro 1“, „Euro 2“ и „Euro 3“. Тъй като автомобилите от клас „Euro 3“ замърсяват по-малко от другите най-замърсяващи превозни средства в категориите на емисиите „Euro“, системата на двойно таксуване ще се прилага спрямо тях едва от по-късна дата, докато тя вече ще е приложима за другите категории от датата на влизане в сила на директивата. Освен това споразумението с Европейския парламент също така предоставя стимули по отношение на най-малко замърсяващите автомобили от категориите „Euro 5“ и „Euro 6“, за да се насърчи подновяването на автомобилния парк.

Г-н председател, госпожи и господа, от разискването ни днес стана много ясно, че сме направили една изключително важна стъпка напред за транспортния сектор с Директивата „Евровинетка“. Конкретната препоръка относно тежкотоварните автомобили е важна не просто сама по себе си, но тя носи и символично значение. Тя е първата, която ще приложи – и аз се радвам, че потвърдихте това в забележките си – принципа „замърсителят плаща“, и стартира продължително разискване и процес на изпълнение, което води до интернализацията на външните разходи за всички видове транспорт.

Г-н председател, унгарското председателство е много доволно, че беше постигнато това споразумение с Европейския парламент, и аз съм сигурна, че мярката, която се обсъжда в момента и която се очаква да бъде приета от Парламента, може да доведе до увеличение на икономическата ефективност и намаляване на отрицателното въздействие на транспортния сектор върху околната среда, както и че в резултат на това гражданите на Европейския съюз ще бъдат победителите от приемането на тази директива.

  Saïd El Khadraoui, докладчик. – (NL) Г-н председател, благодаря на всеки един от вас за изразяването на подкрепа и за забележките ви, и между другото, това включва и онези, които се противопоставиха на доклада. Транспортният сектор е важен за нашата икономика. Той обаче води и до увеличение на разходите – инфраструктурните разходи, но и други разходи, като например фини частици във въздуха, шума, задръствания и така нататък.

С настоящата преработена директива най-накрая ще създадем европейска рамка, която дава на държавите-членки възможност разходите отчасти да бъдат изплатени от онези, които всъщност са ги увеличили. В същото време този метод позволява на държавите-членки и да генерират средства за реинвестиции в транспортната система, за да я направят по-устойчива, така че всъщност да се намалят тези външни разходи. По този начин можем да направим нашето обществено по-приятно за живеене, да увеличим ефективността на сектора и също така да допринесем за по-голяма равнопоставеност на различните видове транспорт, като по този начин предоставим по-големи възможност за железопътния транспорт и речното корабоплаване.

По-рано във встъпителните си думи подчертах колко беше трудно да се постигне настоящия компромис. Целта на Бялата книга на Комисията, между другото, е да се постигне задължителна интернализация на външните разходи до 2020 г. Това е сигурен знак за разгорещени дискусии през следващите няколко години.

Междувременно се надявам преди всичко, че на тази пленарна сесия ще се осигури достатъчна подкрепа, която да ни позволи да постигнем напредък и да покажем, че Европа може да взима и решения, които са добри за гражданите ни. Второ, надявам се, че редица държави-членки сега вече наистина ще се заемат с оползотворяването на новите възможности и ще могат да изкушат и други държави-членки да се присъединят вследствие на добрите им резултати. Това ще ни даде възможност да изградим една по-широка основа на подкрепа, за да се отиде още по-далеч. Същевременно настоящата директива дава на Комисията ужасно много домашна работа. През следващите години идеите за интернализация и на други външни разходи, превръщането на интернализацията в задължителна и включването на други видове превозни средства, също ще трябва да бъде разгледана. Това обаче са въпроси за следващите години. Първо трябва да предприемем тази стъпка напред.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма. – (PL) Смятам, че приключването на работата днес на второ четене по директивата за таксите, налагани върху тежкотоварни автомобили – Директивата „Евровинетка“ – е изключително важно. Основният и най-важен въпрос е разпоредбата, която установява принципа „замърсителят плаща“, според който на тежкотоварните автомобили, които причинят повече замърсяване и са по-шумни от оборудваните с двигатели, които съответстват на стандартите „Euro V“ или „Euro VI“, ще им бъдат налагани такси за ползване на пътната инфраструктура. Освен това беше взета предвид възможността за определена зависимост на таксите от движението на превозните средства (задръствания) в пиковите часове – за максимум от пет часа на ден обаче. Смятам, че това решение успешно ще възпрепятства ползването на някои пътни участъци по време на пиковите часове. Освен това държавите-членки ще бъдат в състояние да определят как да бъдат използвани приходите, генерирани от събраните такси, но най-малко 15 % ще трябва да бъдат използвани за финансово подпомагане на проектите TEN-T, за да се увеличи устойчивостта на транспорта.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Радвам се да кажа, че Директивата „Евровинетка“ достигна края на второто си четене. Настоящият доклад въвежда ключовата фраза „замърсителят плаща“, което означава, че промяната на разпоредбите за таксите за автомобилен транспорт ще ни позволи да добави реалните разходи на шума и замърсяването на въздуха от камионите към данъците и таксите, събирани когато тежкотоварни автомобили ползват магистралите. Освен това директивата предвижда, че събраните по този начин средства следва да бъдат използвани за финансиране на ефективни и екологично чисто транспортни системи. В същото време 15 % от събраните такси трябва да бъдат инвестирани в общоевропейските транспортни мрежи – не само в автомобилния транспорт, но също и железопътния транспорт и речното корабоплаване.

Въпреки че директивата ще важи за всички превозни средства над 3,5 тона, аз смятам, че тази разпоредба е прекалена, защото такива превозни средства се движат предимно регионално, а това не трябва да се регулира на европейско равнище. В същото време дадена държава-членка има право да освобождава превозни средства под 12 тона – възможност, която се надявам,че Естония ще използва.

Като стана дума за Естония, смятам, че директивата ще сложи край на ситуацията, в която камионите ни плащат повече в други държави, докато автомобили от други държави не плащат за ползване на пътищата ни. Надявам се, че правителството ще сложи край на този вид неравно третиране и ще определи равни условия за всички. Директивата също така предвижда и стимул за подновяване на автопарка: колкото по-нов и по-малко замърсяващ е автомобилът, толкова по-малко данък трябва да плаща. Това изисква големи инвестиции от транспортните дружества, които в действителност ще се изплатят сравнително бързо, както от гледна точка на по-ниския пътен данък, така и по отношение на по-ниския разход на гориво.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Преразглеждането на Директивата „Евровинетка“ е от съществено значение, за да се интегрират по-ефективно разходите за замърсяването, причинено от автомобилния транспорт, нещо, което вече ще е възможно благодарение на възможността държавите-членки да вземат предвид шума и замърсяването на въздуха, както и задръстванията на определени маршрути, при определянето на пътни такси за тежкотоварните автомобили.

В региони като моя, където международни товарни превозни средства запушват алпийските пътища, това е една дългоочаквана мярка.

Това преразглеждане е и първата стъпка към повторното въвеждане на лоялна конкуренция между европейските автомобилни товарни превозвачи, тъй като някои държави-членки като Франция и Германия вече прилагат принципа „замърсителят плаща“ и искат Европейският съюз да го приложи и за всички останали.

Важното сега е приходите от евровинетката в действителност да бъдат разпределени за проекти за подобряване на инфраструктурата, намаляване на замърсяването и опазване на околната среда.

Ето защо приветствам работата на държавите-членки за преразпределяне на част от приходите към TEN-T, важен проект, който има за цел да гарантира териториалното сближаване на Европа и подобряване на достъпа в региони като този на Алпите, където инфраструктурата не е достатъчна да осигури преминаване от автомобилния транспорт към други видове транспорт.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Убеден съм, че Европейският съюз се нуждае от хармонизирани насоки, които дават възможност на държавите-членки да налагат такси за външните разходи, създадени от сектора на автомобилния транспорт. Не трябва обаче да забравяме, че транспортните дружества, особено в условията на криза, няма да бъдат в състояние да си позволят да подменят своите автопаркове бързо и да купят автомобили, които съответстват на стандартите „Euro V“ и „Euro VI“. Ето защо не можем да наказваме превозвачите за външни разходи, върху които те нямат никакво влияние. Според мен трябва да се опитаме да постигнем максимално удължаване на срока, през който се прилагат стимули към най-екологично чистите автомобили. Транспортните дружества, които инвестират в нискоемисионни технологии, трябва да имат право на подходящ период, през които инвестициите им са гарантирани, когато плащат най-ниските такси или са освободени от такива.

И накрая, много често подчертаваме в Парламента, че хората са най-важни. Затова нека не забравяме, че транспортният сектор около Съюза не само представлява прекомерен шум или емисии от въглероден диоксид, но представлява и преди всичко стотици хиляди работни места и важна част от БВП в много държави-членки.

(Заседанието се прекъсва за кратко)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

8. Време за гласуване

  Председател. – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

8.1. Назначаване на член на Сметната палата (г-н H.G.Wessberg - SV) (A7-0190/2011 – Inés Ayala Sender) (гласуване)

8.2. Искане за снемане на парламентарния имунитет на Agnes Hankiss (A7-0196/2011 – Diana Wallis) (гласуване)

8.3. Доказателства за произход на някои текстилни продукти (A7-0156/2011 – Jan Zahradil) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Jan Zahradil, докладчик. – (EN) Г-н председател, накратко, за мен е голяма чест да бъда докладчик, когато имаме възможността да отменим, вместо да приемем законодателен акт. Това е излишен законодателен акт. Считам, че това се вписва перфектно с нашата дългосрочна цел, която е да законодателстваме и да регулираме по-добре, така че препоръчвам на всички вас да подкрепите отмяната. Благодаря ви предварително.

8.4. Участие на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (A7-0186/2011 – Debora Serracchiani) (гласуване)

8.5. Разширяване на обхвата на регламента относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната (A7-0077/2011 – Sophie Auconie) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Sophie Auconie, докладчик. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, като докладчик и от името на политическите групи, постигнали съгласие, призовавам за отлагане на гласуването на двата доклада относно транспортирането на средства. Имам предвид доклада, който обсъждаме в момента, и доклад A7-0076/2011, който е пета точка от гласуването след настоящата.

Отлагането е оправдано поради процедурни причини и цели да гарантира най-доброто възможно сътрудничество с Комисията и Съвета. Затова призовавам всички вас да подкрепите отлагането на гласуването на този доклад и на доклада след пет точки.

  Председател. – Сега ще поискам две изявления. Изявление от едно лице в подкрепа на предложението. Г-жо Bowles, имате думата.

  Sharon Bowles , председател на комисията по икономически и парични въпроси. – (EN) Г-н председател, искам да поясня, че комисията поиска отлагането, защото станахме обект на процедурно нарушение. Съображение, което беше договорено в писмена тристранна процедура – и за което следователно не може да има никакво съмнение – беше премахнато в текста на Корепер (Комитета на постоянните представители). Също така ни казаха, че Правната служба на Комисията няма да приеме текст, който не е в пълно съответствие с общото разбиране, въпреки че общото разбиране не е правнообвързващо.

Не можем да приемем тази едностранна промяна като прецедент по никакъв начин и затова няма да гласуваме, докато въпросът не бъде решен. Не можем да позволим на междуинституционални споразумения, общи разбирания и пр. да ограничават правомощията на Парламента, предоставени ни от Договора, и следователно не можем да приемем текста. Преди да продължим, трябва също така да стане ясно, че това няма да се повтори.

  Francesco Enrico Speroni (EFD). – (IT) Г-н председател, не съм против предложението, но тъй като одобряваме реда на работа за цялата седмица в понеделник следобед, се чудя защо предложението за отлагане не беше внесено вчера, а чак сега, точно преди гласуването.

(Парламентът приема да отложи гласуването на двата доклада)

8.6. Приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи (A7-0084/2011 – Silvia-Adriana Ţicău) (гласуване)

8.7. Международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон (A7-0079/2011 – Brian Simpson) (гласуване)

8.8. Такси, налагани върху тежкотоварни автомобили (A7-0171/2011 – Saïd El Khadraoui) (гласуване)

8.9. Европейски икономически сметки за околната среда (A7-0330/2010 – Jo Leinen) (гласуване)

8.10. Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (A7-0160/2011 – Jean-Pierre Audy) (гласуване)

- Преди гласуването на параграф 47:

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-н председател, уведомих Секретариата, че желая да внеса устно предложение за изменение, което включва заличаването на параграф 27, защото той съдържа невярна информация относно важен научноизследователски проект, наречен „INDECT“. Искам да уведомя залата, че проектът е одобрен след етичен преглед. Прегледът се извърши на 15 март 2011 г. в Брюксел с участието на специалисти от Австрия, Франция, Нидерландия, Германия и Обединеното кралство. Етичният одит по отношение на работата на проекта имаше положителен резултат и това е потвърдено. Не бяха открити проблеми с етичните аспекти на проекта. Етичните аспекти на доклада се следят непрекъснато от Европейската комисия от самото начало. Искам да подчертая това и да призова залата да се погрижи нашият доклад да не съдържа информация, която не се основава на факти. Това е много важен научноизследователски проект, който се осъществява от Университета за наука и технологии в Краков и редица европейски институции в областта на научните изследвания и висшето образование.

(Устното предложение за изменение се отхвърля)

Заседанието се прекъсва в 12,15 ч. – учение по евакуация.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

9. Обяснение на вот

Писмени обяснения на вот

Доклад: Inés Ayala Sender (A7-0190/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Преди всичко, предложеният кандидат има политически опит, както и опит в областта на одита и финансите, въпреки че последният може би не е толкова задълбочен, колкото би ни се искало. Гласувам в подкрепа на кандидата, но считам, че трябва да се помисли повече за типа квалификации, които се изискват от членовете на Сметната палата.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепям предложението за назначаване на Hans Gustaf Wessberg за член на Сметната палата, защото той има повече от 30-годишен професионален управленски опит на високо равнище в публични институции, както и в частни предприятия в Швеция. Голяма част от кариерата му в качеството на управител на организации, представляващи интересите на промишлеността в публичния живот, е посветена на подобряването на условията за частните предприятия в Швеция. Също така, той има богат опит в публичната служба в качеството на политик и държавен служител. Бил е генерален директор на Шведската служба за регистрация на дружества, която е независим държавен орган, а също така нееднократно е бил държавен секретар. Затова съм убедена, че той притежава необходимите качества за заемането на този пост.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Автобиографията, представена от H.G. Wessberg по повод кандидатурата му за член на Сметната палата, показва умения и опит, които със сигурност отговарят на техническите и научни стандарти за заемане на длъжността. По-специално, ангажираността на г-н Wessberg към проблемите на частния сектор го прави особено подходящ за осигуряването на баланс между законодателството на Европейския съюз и специфичните изисквания на европейския пазар и гражданите на Европа. Следователно гласувах в подкрепа на предложението за решение на Европейския парламент.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“ предложението на Швеция за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата на мястото на Lars Heikensten. След изслушването на г-н Wessberg от комисията по бюджетен контрол на 24 май 2011 г. членовете на Европейския парламент изказаха висока оценка за неговия опит както в частния, така и в публичния сектор. След като бъде назначен, H.G. Wessberg ще заема длъжността до края на мандата на Швеция, т.е. до месец март 2012 г., след което може да бъде преизбран за още един мандат от шест години. Пожелавам му много успех в тази нова роля.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Пожелавам на г-н Wessberg много успех на важната длъжност, за която е избран, и съм убеден, че ще изпълнява новите си функции с пълна отдаденост и компетентност.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Както се очакваше, изслушването на кандидата на Швеция за член на Сметната палата протече безпроблемно. Както пролича по-късно при гласуването, окончателният резултат беше в подкрепа на кандидата с малка разлика Той има опит от работата в различни министерства, както и в частния сектор. Освен това е работил в областта на отбраната, отговарял е за финанси и бюджети на високо равнище и е подкрепял членството на Швеция в Европейския съюз.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението на Швеция за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата. Г-н Wessberg ще заеме мястото на Lars Heikensten, който напусна, за да поеме длъжността изпълнителен директор на Нобеловата фондация. Г-н Wessberg ще поеме своите задължения, след като бъде официално назначен от Съвета на министрите в петък, 10 юни 2011 г.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сметната палата е институция, която инспектира набирането и разходването на средства от Европейския съюз с цел да се удостовери тяхната законосъобразност и добро финансово управление. Сметната палата е напълно независима. В тази връзка критериите за способност и независимост трябва да са водещи при номинирането на нейните членове. Г-н Wessberg от Швеция представи своята автобиография, попълни писмен въпросник и беше изслушан от комисията по бюджетен контрол. Представените от него аргументи са достатъчно убедителни, за да може да бъде назначен за член на Сметната палата и да изпълнява задълженията си компетентно и независимо.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Европейският парламент,

като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се консултира с него (C7-0103/2011), като взе предвид, че на свое заседание на 24 май 2011 г. комисията по бюджетен контрол пристъпи към изслушването на предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата, като взе предвид член 108 от своя Правилник за дейността, като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0190/2011),

като има предвид, че H.G. Wessberg отговаря на условията, предвидени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

изказва положително становище относно предложението за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата; възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите-членки за одит.

Гласувах „против“, защото смятам, че за предлаганата длъжност може да бъде намерен по-подходящ от професионална гледна точка човек

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, с който г-н Wessberg се предлага за член на Сметната палата. Решението ми се основава на цялостната информация, предоставена във връзка с кандидатурата му, включително отговорите на въпросника за кандидати за членове на Сметната палата, приложени към доклада, защото те свидетелстват за изпълнение на критериите, заложени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и на изискването членовете на Сметната палата да бъдат напълно независими. По тази причина приветствам кандидатурата на г-н Wessberg.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах „за“ доклада, защото считам, че Съдебната палата ще има полза от опита на г-н Wessberg в областта на финансовото управление на институции. Кандидатът отговаря на условията, които се съдържат в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а автобиографията му показва, че е заемал редица високопоставени длъжности в областта на финансовото управление и бюджетния контрол в обществени институции и частни предприятия. Отговорите на кандидата на въпросите показват неговия сериозен подход и мотивация.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) За мен беше удоволствие да подкрепя шведския кандидат за член на Сметната палата.

Доклад: Diana Wallis (A7-0196/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Имайки предвид, че обвиненията са отправени през 2004 г., тоест преди г-жа Hankiss да стане член на Парламента, гласувам в подкрепа на предложението за снемане на парламентарния й имунитет.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям предложението на докладчика за снемане имунитета на г-жа Hankiss във връзка с разисквания случай. Текущото дело срещу нея е за инцидент от началото на 2004 г., когато тя все още не е била член на Европейския парламент. Следователно процедурните правила относно парламентарните привилегии и имунитети не са приложими и снемането на имунитета й е в съответствие с правилата на Парламента в областта на институционалните и правните въпроси.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Централният районен съд на Буда, Будапеща, се обръща с искане към Европейския парламент да снеме имунитета на своя член Ágnes Hankiss във връзка с възобновяване на наказателно производство. Ágnes Hankiss е обвинена от частен тъжител за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично, и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек, бащата на тъжителя. Въз основа на посочените факти и в съответствие с Правилника за дейността на комисията по правни въпроси считам за подходящо в този случай да бъде направено предложение за снемане на имунитета.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Г-жа Wallis твърди, че Европейският парламент винаги прилага еднакви принципи при снемането на имунитета на своите членове. Това е цинична лъжа. В моя случай през 2010 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че Парламентът е нарушил правата ми на член на Европейския парламент – същото нарушение е извършено отново миналия месец на същото основание!

Твърдението й, че следва да бъде снет имунитетът на член на Европейския парламент, защото коментарите, заради които той или тя е обект на критика, не попадат в обхвата на неговата или нейната парламентарна дейност, е абсолютно безсмислено от правна гледна точка. Ако случаят беше такъв, нямаше да има възможност за предприемане на правни действия. Това е основата на настоящия член 8. По дефиниция член 9 се отнася до дейностите извън обхвата на Парламента. Сега Парламентът взема решение да запази или снеме имунитет на произволен принцип: в един случай снема имунитет за изразяване на политическо мнение, а в друг случай не го прави, когато става дума за подозрение за укриване на данъци и това се приема за пример на fumus persecutionis. Тъй като държа на свободата на словото повече от псевдодемократите в този Парламент, аз системно ще отказвам да подкрепя снемането на имунитета на мой колега, от която и да е политическа група, за това, че изразява своето мнение, независимо колко то се различава от моето собствено мнение.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Компетентната комисия предлага (единодушно) снемането на парламентарния имунитет, тъй като Централният районен съд на Буда, Будапеща, е поискал Европейският парламент да снеме имунитета на своя член, Ágnes Hankiss, във връзка с възобновяване на наказателното преследване, разпоредено с решение на Върховния съд на Република Унгария, прието на 12 ноември 2009 г. Ágnes Hankiss е обвинена от частен тъжител за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично (член 179 от унгарския наказателен кодекс), и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек, бащата на тъжителя, съгласно член 181 от унгарския наказателен кодекс, в резултат на изявление, направено по време на излъчване на програмата „Péntek 8 mondatvadász“ на 23 януари 2004 г. На 12 ноември 2009 г. Върховният съд се произнесе, че действително е налице нарушение на материалните разпоредби на наказателното право и нареди производството да се възобнови и проведе от Централния районен съд на Буда. Съдът трябва да проведе това възобновено производство, като вземе предвид съображенията, посочени в решението на Върховния съд. Централният районен съд на Буда образува новото производство на 31 март 2010 г. На същия ден производството е спряно на основание факта, че Ágnes Hankiss се ползва с парламентарен имунитет като член на Европейския парламент. Съответното искане за снемане на имунитета е отправено от Съда на 6 юли 2010 г.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на снемането на парламентарния имунитет на Ágnes Hankiss, която е обвинена в клевета. Имунитетът на г-жа Hankiss беше снет, тъй като става въпрос за събития от 2004 г., преди тя да бъде избрана за член на Европейския парламент (през месец юли 2009 г.), и също защото случаят не попада в обхвата на нейните политически дейности като член на Европейския парламент.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Обикновените наказателни производства не попадат в обхвата на парламентарния имунитет. Ágnes Hankiss може да бъде съдена, без да се поставят под въпрос нейните парламентарни дейности. Гласувах „за“ снемането на нейния имунитет.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Тъй като Ágnes Hankiss е обвинена за извършването на предполагаемо престъпление клевета съгласно член 181 от унгарския наказателен кодекс, в резултат на изявление, направено по време на програма, излъчена на 23 януари 2004 г., гласувах в подкрепа на предложението.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) На заседание, проведено на 6 септември 2010 г., председателят обяви, че е получил писмо, изпратено от Централния районен съд на Будапеща на 6 юли 2010 г с искане за снемане на парламентарния имунитет на г-жа Hankiss, съгласно член 6, параграф 2 от Правилника за дейността. Председателят препрати искането на комисията по правни въпроси, в съответствие с цитирания Правилник. В доклада на комисията по правни въпроси, който беше приет единодушно, се съдържа заключението, че разглежданият случай не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Парламента. Случаят, напротив, е свързан с изявление, направено през 2004 г., много преди тя да бъде избрана за член на Парламента. Също така, докладчикът не намира доказателства за fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозни и точни подозрения, че делото е било заведено с намерението да се причини политическа вреда на члена на Европейския парламент. Следователно подкрепям предложението на комисията по правни въпроси и гласувам в подкрепа на снемането на парламентарния имунитет на г-жа Hankiss.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) На 6 юли 2010 г. Централният районен съд на Буда изпрати искане за снемане на имунитета на Ágnes Hankiss във връзка с възобновяване на наказателното производство, разпоредено с решение на Върховния съд на Република Унгария от 2009 г. На 23 януари 2004 т., след изявление, направено по време на програма, г-жа Hankiss е обвинена за предполагаемо престъпление клевета, извършено публично, и по-специално оклеветяване на паметта на починал човек.

При разглеждане на делото на втора инстанция на 25 март 2009 г. Градският съд на Будапеща снема обвиненията срещу г-жа Hankiss, но на 12 ноември 2009 г. Върховният съд на Република Унгария разпорежда производството да се възобнови и проведе от Централния районен съд на Буда. Новото производство е образувано на 31 март 2010 г. и е спряно на същия ден, поради факта, че г-жа Hankiss се ползва с парламентарен имунитет. По тези причини и тъй като случаят не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Парламента, тъй като засяга изявление, направено дълго преди тя да бъде избрана за член на Парламента, гласувам „за“ снемането на парламентарния й имунитет.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на предложението. Случаят се отнася до твърдение за извършване на престъплението клевета, което не попада в обхвата на политическите дейности на г-жа Hankiss като член на Европейския парламент, а засяга изявление, направено през 2004 г., преди тя да бъде избрана за член на Европейския парламент. В допълнение, докладчикът не открива доказателства за fumus persecutionis.

Доклад: Jan Zahradil (A7-0156/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като той е в унисон с целите на Комисията за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на текстилни продукти.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Регламент (ЕО) № 1541/98 и Регламент (ЕИО) № 3030/93, които първоначално бяха приети, за да се осигури прилагането на мерките на търговската политика в текстилния сектор, вече са се превърнали в остарели инструменти, които ограничават свободния пазар и не са достатъчно пригодени към промените в новата регулаторна среда.

До неотдавна бяха в сила количествени ограничения върху вноса на стоки с произход от държави-членки на Световната търговска организация (СТО), наред със специални разпоредби относно предпазните мерки във връзка с текстилни продукти от Китайската народна република. Тези ограничения бяха премахнати с изтичането на споразумението на СТО през 2005 г., като същото се случи и с разпоредбите за Китай през 2008 г. Следователно единственият ефективен метод за предотвратяване на деформирането на пазара и за по-нататъшен контрол върху вноса на текстилни изделия е все още прилагането спрямо тези вносни продукти на процедури за проверка, при които се изисква да се посочи страната на произход. Всъщност изискване за такова посочване се съдържа в предложението за регламент относно обозначението за произход „произведено в“, което беше прието в тази пленарна зала на 21 октомври 2010 г. и с което се въвежда механизъм за контрол и се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законодателна рамка за бизнеса и за защита на потребителите.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, включени в раздел XI на Комбинираната номенклатура и пуснати в свободно обръщение в Общността, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. През 2005 г. Световната търговска организация отмени ограниченията върху вноса на продукти с произход от държавите-членки и Европейският съюз също трябва да опрости действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Общността. Считам, че със споменатите изменения ще се гарантира еднообразието на правилата за внос и ще се уеднаквят правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепих докладът на Zahradil, защото смятам, че Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти е изпълнил предназначението си. Регламента на Съвета от 1998г. въведе инструменти за контрол на вноса на текстилни продукти, с които беше възможно изпълнението на Споразумението на СТО. С изтичането на Споразумението на СТО през 2005г. и на специалните предпазни мерки през 2008г, регламента на Съвета изпълни предназначението си, а приложените от него мерки за ограничение на вноса могат да се управляват с други инструменти.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Макар че отмяната на тези регламенти вероятно изглежда положителна и желана стъпка от гледна точка на опростяването на законодателството, от друга страна, тя би означавала лишаване на нашата текстилна промишленост от все още валидни форми на защита срещу нелоялната конкуренция на страни като Китай.

Аргументите на докладчика, че бъдещото законодателство относно отбелязването на произхода с обозначението „произведено в“ и новите споразумения на Световната търговска организация скоро ще се окажат добро решение на проблема със защитата на промишлеността ни, не звучат убедително – все още очакваме отговора на Съвета относно обозначението за произход, но той изглежда няма никакво намерение да одобри регламента, който Парламентът прие миналата есен с огромно мнозинство. Определено изглежда по-разумно да се изчака появата на ясна законодателна рамка, регламентираща бъдещия внос на някои текстилни продукти от Далечния изток, преди да започнем да отменяме старите закони. Затова гласувах против този доклад.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като основната му цел е да се отмени действащия в момента регламент на ЕС, като се определят допълнителни изисквания за доказване на произхода на текстилните продукти, внасяни в ЕС, и по този начин се опрости действащото законодателство и се създаде подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса. До отмяната от страна на Световната търговска организация (СТО) на ограниченията върху вноса на текстилни продукти от Китай през 2008 г. ЕС действително се нуждаеше от законодателен инструмент за регулиране на търговията с трети страни и за защита на вътрешния пазар на ЕС и на неговите производители. Сега обаче тези сложни административни процедури вече не са пропорционални, особено като се има предвид, че с друг регламент на ЕС се налага задължението да се посочва страната на произход на даден продукт в митническите документи преди той да бъде допуснат за свободно обръщение на пазара на ЕС и че в момента се засилва и защитата на потребителите в ЕС, като се увеличава количеството на информацията, предоставяна на потребителите.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям отмяната на регламента на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, тъй като считам, че трябва да се положат усилия за опростяване на съществуващото законодателство, за да се създаде по-ясна законова среда за бизнеса. Трябва да добавя обаче, че според мен е важно да се поддържат алтернативни механизми за контролиране на вноса на такива продукти в ЕС, за да се избегне срив на пазара, причинен от нарастване на този внос.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) По природа съм човек, който поддържа намаляването на бюрокрацията и опростяването на административните процедури. Когато става въпрос за премахване на анахронизми, подкрепата ми е безрезервна. Така е и тук. На практика наличието на излишни административни тежести, какъвто беше случаят с доказателствата за произход на някои текстилни продукти, при положение че няма количествени ограничения върху вноса на тези продукти в Европа или че е необходимо да се представи разрешение за внос, само възпрепятства лесното осъществяване на международната търговия, към което се стремим. От друга страна, макар че това не е пряко свързано с тази мярка, бих искал да наблегна и на голямото значение на поддържането на статуквото от гледна точка на настоящите правила на Световната търговска организация (СТО), особено що се отнася до световния пазар на текстилни изделия и облекло, и по-специално до промените в правилата за внос на текстилни продукти и облекла в ЕС в момент на драстичен икономически спад в различни държави-членки.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че предложението на Комисията допринася за намаляване на прекомерната административна тежест и на допълнителните разходи на предприятията чрез подобряване на еднообразието на правилата за внос на някои текстилни продукти.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) С отмяната на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета се цели премахване на тежкото за вносителите изискване да представят доказателства за произход за някои продукти. Тъй като тези продукти могат да се внасят свободно, очевидно не е нужно да се доказва техният произход, но все още има някои съмнения относно тази облекчаваща мярка. Не мога да не наблегна на необходимостта да се осигури качеството на продуктите, които се продават в Европа, както и да се гарантира безопасността на тези, които ги използват. Освен обикновеното познаване на произхода на текстилните продукти, произведени извън Съюза, от съществено значение е да се гарантира съблюдаването на европейските стандарти и да не се допуска проникването и продажбата на суровини и преработени стоки в Съюза, без да са изпълнени минималните условия. Считам също, че по-важно от установяването на вида на продуктите, използвани при производството на текстилни стоки е да се прецени дали те са в съответствие с правилата на конкуренцията и дали се зачита достойнството и правата на работниците, тъй като се увеличават случаите, в които те се нарушават. Това води до неприемливи последици за самите работници и за жизнеспособността на европейския текстилен сектор, по-специално в Португалия, който е принуден да се конкурира с производители, които системно не съблюдават тези правила и права.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад засяга предложение за регламент на Парламента и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. Въведените сега промени в регулаторната среда дават възможност за подобряване на мерките на търговската политика, особено след увеличението на вноса от Китайската народна република, чрез въвеждане на инструменти за контрол на вноса на текстилни продукти от трети страни. Гласувах в подкрепа на този доклад, защото, като се подобри значително предоставяната на потребителите информация, с него ще се даде възможност на всички граждани от държавите-членки да правят информиран и отговорен избор, както и да изразяват предпочитанията си към продукти, произведени в ЕС.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С предложението на Комисията, което се приема с този доклад, се цели опростяването на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Съюза. За тази цел в него се предлага отмяна на условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Списъкът на попадащите в обхвата му продукти е дълъг и включва: коприна; вълна; памук; други растителни текстилни влакна; синтетични или изкуствени нишки; филц и нетъкани материи; килими и други текстилни подови настилки; специални тъкани, дантели, тапицерия и бродерия; трикотажни или плетени изделия; както и изделия за облекло и допълнения за облекло. Последиците от либерализирането на международната търговия с текстилни материали чрез премахването на количествените ограничения върху вноса и на специалните разпоредби относно предпазните мерки са твърде добре познати в страни като Португалия.

С това предложение, което е в съответствие с предишни мерки, се цели още по-голямо улесняване на големите европейски вносители, които са основните му бенефициери, тъй като те ще получат достъп до суровини и готова продукция с ниска себестойност, като същевременно се жертва националната промишленост и хиляди работни места. Въпреки че вече е предмет на резолюции на Парламента, последната от които беше през 2010 г., старото искане да се отбелязва страната на произход и да се предоставя информация относно произхода на различните стоки беше отложено, за което съжаляваме.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С този доклад се приема предложението на Комисията да се опростят митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обръщение в Европейския съюз.

Ето защо в него се предлага да се отменят условията за приемане на доказателства за произход на някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Списъкът на попадащите в обхвата му продукти е дълъг и включва: коприна; вълна; памук; други растителни текстилни влакна; синтетични или изкуствени нишки; филц и нетъкани материи; килими и други текстилни подови настилки; специални тъкани, дантели, тапицерия и бродерия; трикотажни или плетени изделия; изделия за облекло и допълнения за облекло.

Последиците от либерализирането на международната търговия с текстилни материали чрез премахването на количествените ограничения върху вноса и на специалните разпоредби относно предпазните мерки са много добре известни в страни като Португалия.

С това предложение, което е в съответствие с предишни мерки, се цели още по-голямо улесняване на големите европейски вносители, които са основните му бенефициери, тъй като те ще получат достъп до суровини и готова продукция с ниска себестойност, като същевременно се жертва националната промишленост и хиляди работни места.

Въпреки, че вече е предмет на резолюции на Парламента, последната от които беше през 2010 г., старото искане да се отбелязва държавата на произход и да се предоставя информация относно произхода на различните стоки беше отложено, за което съжаляваме.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Комисията се стреми, наред с другото, да подкрепя уеднаквяването на правилата за внос, като хармонизира правилата за внос на текстилни материали с правилата за внос на други промишлени продукти. По този начин би трябвало да се подобри цялостното сближаване на законодателната среда в тази област. Правният инструмент, който трябва да бъде отменен, се отнася до условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни материали и изделия от текстил с произход от трети страни. Според мен целта трябва да бъде да се прилагат мерки на търговската политика, които ще спомогнат за предотвратяване на изкривяване на пазара, причинено от драстично увеличение на вноса от трети страни, като например Китай.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този документ, защото предложението на Комисията за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 се определя от политическия ангажимент на Европейския съюз за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Общността, които попадат в обхвата на раздел XI на Комбинираната номенклатура. Комисията също така има за цел подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област. Становището на Комисията е, че твърде ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от Съюза, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Това спомага и за предотвратяване на проблема с нарушаването на пазара, който би бил причинен от едно внезапно увеличение на вноса на такива текстилни продукти към пазара на ЕС, ако разрешените квоти не се спазваха.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който се определя от политическия ангажимент на Европейския съюз за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в ЕС.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Решително подкрепихме този доклад с оглед на политическия ангажимент на ЕС за опростяване на действащото законодателство. Целта ни е да създадем подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса. Мерките на европейската търговската политика в текстилния сектор могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. За да продължи контролът на вноса на текстилни продукти, които все още са предмет на съществуващите количествени ограничения и с произход от страни, които все още не са членки на Световната търговска организация, сега ЕС ще разчита на разрешения за внос. Междувременно, по отношение на категориите продукти, включени в раздел XI на Комбинираната номенклатура, които не подлежат на количествени ограничения за внос и са допуснати за свободно обращение в ЕС, се прилага система за последващ статистически надзор с цел наблюдение на тяхното въздействие върху пазара на ЕС. Бихме искали да подчертаем също, че в допълнение към гореспоменатите механизми за контрол за внос, от 2010 г. е задължително посочването на държавата на произход на някои продукти, внасяни от трети страни, така че потребителите да са по-добре информирани за произхода им. Сега трябва да се стремим към подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Резултатът от гласуването е израз на схващането, че обозначението „произведено в“ е от съществено значение за прозрачността на пазара и за разяснителната дейност сред потребителите относно произхода на продуктите, които ползват. Необходимо е да се укрепи икономиката на Европейския съюз, като се повиши конкурентоспособността на промишлеността му в световната икономика. Лоялната конкуренция ще бъде възможна само ако световната икономика функционира съгласно ясни правила за производителите и вносителите, като същевременно се вземат предвид общите социални и екологични норми. Целта на това предложение е кодификацията на съществуващите законови текстове относно обозначенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. За съжаление обаче, все още не е възможно да се проследи пътят на продукта от източника му.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Тъй като докладът засяга предложение на Комисията, с което се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на текстилни продукти, аз гласувах в негова подкрепа.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах против този доклад, защото той почива на необосновани предварителни условия и неясни допускания за бъдещето.

От една страна, в него се твърди, че доказателството за произход е безполезно, тъй като се заявява, че Европейският съюз може да се предпази въз основа на система за последващ статистически митнически надзор. В него обаче не се споменава например, че „актуализираният Митнически кодекс на Общността“ съвсем не функционира пълноценно и че в него все още има очевидни пропуски, особено по отношение на пълната компютъризация на системата, която е много необходима мярка.

Същевременно в доклада изрично се споменава, че прилагането на доклада Muscardini относно посочването на произхода чрез „Произведено в“ – който, между другото, ние силно подкрепихме – ще послужи за защита на обозначението за произход. Е, радвам се, че докладчикът е толкова уверен в това, но към настоящия момент не съществува регламент относно обозначаването на произхода и в действителност не знаем дали, кога и как ще бъде приет той.

Така че по същество считам, че този доклад е опасен скок в празното пространство, както обикновено със сериозни последици за текстилната промишленост, която Европейският съюз продължава да третира зле при наличие на всеобщо безразличие.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) С приемането на предложението на г-н Zahradil се възобнови дебата за значението на обозначението на произхода на продукти от трети страни като мярка, насочена към прилагането на търговска политика, с която могат да се предотвратят смущенията на пазара поради нарастването на чуждестранния внос и да се реши проблемът със сложната законодателна среда, която понастоящем затруднява развитието на малките и средните предприятия.

Ето защо подкрепям регламент, с който да се подобри еднообразието на правилата за внос на текстилни продукти в Европа посредством уеднаквяването им с тези за други промишлени стоки. Трябва да имаме предвид обаче, че дори да използваме механизмите за предварителен и последващ контрол при оценката на въздействието на вноса от трети страни върху европейския пазар, Европейският съюз все още не е успял да приеме механизъм за контрол, основаващ се на безпристрастна и важна за потребителите информация, каквато е тази, която те получават от обозначението на произхода. Надявам се, че и Съветът бързо ще стигне до положително заключение относно решителните стъпки, предприети от Парламента в посока към гарантиране на проследяемостта и адекватната информация за продуктите. С тези мерки ще се гарантира както правилното, надеждно запознаване на хората със стоките на пазара, така и по-доброто осъзнаване от тяхна страна на уникалността на европейското производство.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Парламента и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, включени в раздел ХI от Комбинираната номенклатура и пуснати в свободно обращение в Общността, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни. Гласувах „за“ с резерви, но го направих, защото като цяло той е положителен и съответства на политическия ангажимент на ЕС за опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, съблюдавани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Съюза, и с цел подобряване на еднообразието на правилата за внос посредством уеднаквяване на правилата за внос на текстилни продукти с тези за други промишлени стоки, които следва да подобрят цялостната последователност на законодателната среда в тази област.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) С предложението на Комисията за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни се цели опростяване на действащото законодателство с оглед на създаването на подобрена и по-ясна законова среда за бизнеса, най-вече по отношение на опростяване на митническите формалности, извършвани от вносителите на определени текстилни продукти, допуснати за свободно обращение в Общността.

Изискванията за представяне на доказателства за произход на текстилните продукти бяха въведени, за да се гарантира правилното прилагане на мерките за ограничаване на вноса, така че да се избегне срив на пазара, причинен от вноса от Китайската народна република. Въздействието и броят на мерките, прилагани от Европейския съюз спрямо вноса на тези продукти, постепенно намаляха през последните години. Всъщност бяха създадени специални разпоредби относно предпазните мерки за внос на текстил и облекло с произход от Китайската народна република, а количествените ограничения върху вноса от страни, членки на Световната търговска организация, бяха отстранени. Поради горепосочените причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Изказвал съм се по този въпрос преди и гласувам в подкрепа на този доклад, защото считам, че гражданите на ЕС имат правото да знаят какъв е съставът на дрехите, които купуват. С този регламент ще се даде възможност на потребителите да избягват закупуването на продукти, съдържащи нетекстилни съставки от животински произход, било то поради здравни, етични или други съображения. Например съгласно този регламент на украшенията на яките ще се поставя ясен етикет, отделно от останалото облекло, с което се дава възможност на потребителите да направят информиран избор относно дрехите, които купуват. По-специално, страдащите от алергии ще спечелят от това предложение, тъй като кожухарските изделия са потенциално опасни за здравето им и при липса на правилно етикетиране те могат да закупят продукт, съдържащ такива текстилни материали, без да съзнават, че е така.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на Регламент (ЕО) № 1541/98 беше да се въведат изисквания за представяне на доказателства за произход на някои текстилни продукти с произход от трети страни, спрямо чийто внос се прилагаха количествени ограничения. Поради настъпилите междувременно промени, по-специално в резултат на Споразумението за текстила и облеклото на Световната търговска организация (СТО) от 2005 г., премахването на първото доказателство за произход на продуктите изглеждаше оправдано, поради което гласувах за отмяната на този регламент. Като цяло, с него се цели да се намалят тежестите върху продуктите при внасянето им в ЕС, без да се жертват интересите на купувачите, поради което е важно да се поддържат алтернативни механизми за следене на вноса на такива продукти в ЕС.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя г-н Zahradil за отлично свършената работа. Твърде ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Мерките за контрол на вноса на текстилните продукти обаче трябва да се запазят. Всъщност, за да продължи контрола на вноса на текстилни продукти, които все още са предмет на съществуващите количествени ограничения и с произход от Беларус и Северна Корея, които все още не са членки на СТО, в момента ЕС разчита на разрешения за внос. Това допринася за предотвратяване на проблема с нарушаването на пазара, който би бил причинен от едно внезапно увеличение на вноса на дадени текстилни продукти към пазара на ЕС, ако разрешените квоти не се спазваха.

Освен това по отношение на категориите продукти, които не подлежат на количествени ограничения за внос и са допуснати за свободно обращение в ЕС, се прилага система за последващ статистически надзор с цел наблюдение на тяхното въздействие върху пазара на ЕС. Бих искал да отбележа също така, че Европейският парламент прие през 2010 г. на първо четене доклада на г-жа Muscardini относно посочването на държавата на произход на някои продукти, внасяни от трети страни („произведено в“), който също се отнася до текстил и облекло.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада. В рамките на подобрения подход към законотворчеството Комисията предлага да се отмени регламента на Съвета от 1998 г., съгласно който вносителите трябва да представят доказателства за произход на текстилни материали и облекла при митническите процедури в ЕС. Регламентът имаше стойност, докато съществуваха количествените ограничения върху текстила и облеклото по силата на Споразумението на СТО за текстила и облеклото. Това споразумение беше прекратено през 2005 г. Към 2008 г. беше изтекло Споразумението за текстила и облеклото между ЕС и Китай, както и всички други системи за надзор на вноса на текстил и облекло от Китай. Вносът на текстил и облекло от Беларус и Северна Корея, никоя от които не е членка на СТО, все още е обект на количествени ограничения. Все още е в сила системата с разрешенията за внос, за да се контролира вносът на такива продукти, който обаче не създава проблеми във връзка с функционирането на пазара на ЕС.

Счита се, че тази система е достатъчна. Като цяло, Парламентът препоръчва нов режим на етикетиране с „произведено в“, който понастоящем е „спяща красавица“, след приключването на първото четене през 2010 г. Такъв режим би осигурил много по-добри възможности за контрол – както и информация за потребителите – от старите регламенти относно доказателствата за произход.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото приемам духа, на който той се основава: да се опрости и хармонизира законодателството на ЕС относно вноса на текстилните продукти, за да се улесни търговията с трети страни. Всъщност считам, че ограничените мерки на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Освен това разрешенията за внос, системите за последващ статистически надзор и изискванията за единни административни документи вече гарантират ефективния контрол върху вноса в Съюза. Но за да бъде завършена картината, с нетърпение очаквам момента, когато докладът на г-жа Muscardini изцяло ще влезе в сила, защото той ще осигури възможност за по-доброто информиране на европейските потребители относно произхода на продуктите, включително на текстилните изделия, внасяни от трети страни.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Законодателният акт, който се отменя в този случай, се отнася до условията за приемане на доказателства за произход за някои текстилни продукти с произход от трети страни, с които се налагаха конкретни изисквания чрез прилагане на количествени ограничения. Докладчикът споделя становището на Комисията, че мерките на търговската политика в текстилния сектор, прилагани от ЕС, могат да се управляват, без да се налага прекомерна тежест за представяне на доказателство за произход за целия внос. Нашето мнение е, че е в интерес както на потребителите, така и на бизнеса да се гарантира, че всяка тежест, налагана върху вносителите на стоки от трети страни, ще служи за контрол и ограничаване на тези стоки.

Преди всичко сме обезпокоени от това, че ще отменим регламенти, които са от полза за митническия контрол, без да има някакъв напредък в момента по отношение на регламента относно обозначаването на произхода с „произведено в“, който понастоящем е в застой в Комисията поради обструкционизма на Съвета. Бих искал също така да подчертая, че Съветът наложи вето върху обозначенията за произход във връзка със специалната мярка за текстила и се опитва да направи същото по отношение на задължителното отбелязване на мястото на произход върху етикетите на храните.

Ние гласувахме против този доклад.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) С това предложение на Комисията се опростява действащото законодателство относно доказването на произхода на някои текстилни продукти.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) През 1998 г. ЕС въведе изискването вносителите да представят доказателства за произход на продуктите, включени в раздел ХI от Комбинираната номенклатура, изброени в Приложение I на Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета, и които са произведени в трети държави. Следва да се отбележи, че през 2005 г. правилата бяха количествените ограничения върху вноса на текстил и облекло от страни, членки на Световната търговска организация (СТО), докато правилата относно същия тип продукти с произход от Китайската народна република изтекоха в края на 2008 г.

Поради това гласувам в подкрепа на този доклад, защото считам, че с него се бележи положителна стъпка към определянето на по-ясна и по-проста законодателна среда за европейските дружества, които внасят текстилни продукти и обувки с произход от трети страни, за които продължават да съществуват количествени ограничения, тъй като не са членки на СТО. Считам също, че митническите органи ефективно допринасят за ефикасното следене на вноса на този тип продукти, извършват ефективен надзор на въздействието им върху икономическия климат на ЕС, а следователно и върху икономиката на всяка държава-членка.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на този доклад относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти. С преработването на законодателството в тази област се цели да се опрости и стандартизира законодателната рамка, включително административните формалности, като същевременно се включат и подходящи инструменти за управление на сривовете на пазара, причинени от сериозно нарастване на вноса от трети страни. Накрая, в новите мерки се отчитат призивите, отправяни досега от Европейския парламент за повече информация за потребителите.

Препоръка: Debora Serracchiani (A7-0186/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), тъй като ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета държава и особено като се има предвид, че Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Затова считам, че незабавното й включване е от съществено значение.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Като изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), Република Хърватия показа, че споделя интереса на ЕС и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра, чиято задача е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Затова подкрепих доклада на колегата г-жа Serracchiani относно сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на ЕЦМНН.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите играе жизненоважна роля в събирането на данни за наркотиците и наркоманиите и подготвянето на обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. С тази информация се цели предоставянето на основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и анализ на пазара на наркотици като цяло. През 2005 г. Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Мащабните случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. Подкрепих споразумението и участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, което ще даде възможност на европейско равнище да се разполага с фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици и ще позволи на Република Хърватия да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Наркотиците са сред най-големите бичове на нашето общество. Това е социално и културно сложен и динамичен проблем, който постоянно се променя и приема нови форми с използването на нови вещества и нови групи потребители. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) беше създаден през 1993 г. и основната му задача е да събира данни за наркотиците и наркоманиите и да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Тази информация е от жизненоважно значение, тъй като предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици.

Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Следователно е изключително важно за Европа Хърватия да предоставя информация относно наркотиците, наркоманиите и техните последици. Също толкова важно е Хърватия да може да получава информация относно най-добрите практики. Ето защо гласувам в подкрепа на препоръката.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, тъй като броят на смъртните случаи намалява за всички наркотици без хероина в сравнение с предходната година и като цяло има напредък в борбата с употребата на наркотици. Република Хърватия ще може да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Serracchiani относно сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, защото считам, че ще представлява изключително полезен обмен и за двете страни. От една страна, участието на Хърватия в центъра за наблюдение ще осигури решаваща фактическа информация в подкрепа на нашия ангажимент за борба с незаконната търговия с наркотици, като се има предвид, че Хърватия е един от основните транзитни маршрути за трафик на наркотици към Европейския съюз; от друга страна, Хърватия може да се възползва от европейските най-добри практики, за да отговори и да се бори с проблема.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласна, че участието на Хърватия в Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е от жизненоважно значение за борбата с незаконната употреба и трафика на наркотици както в рамките Хърватия, така и в целия ЕС. Като държава с излаз на море по външните граници на ЕС, Хърватия се използва като транзитна държава в международния трафик на наркотици и поради това е особено важно ЕС да предостави на националните институции на държавата цялото необходимо съдействие за борба с явлението, което представлява сериозна заплаха за здравето и социалната стабилност. Съгласно споразумението Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще изпълнява задълженията, посочени в законодателството на ЕС, и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Република Хърватия е важен транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Доказателство са значителните случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия, които са най-често свързани с морския транспорт. Според Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) в Хърватия не е извършвано проучване сред населението като цяло относно незаконната употреба на наркотици. Последните данни за смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици, са за 2008 г., когато са регистрирани общо 87 случая. Постоянно нарастват количествата на заловените наркотици. Продължава обучаването на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване. Въпреки това резултатите по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците, трябва значително да се подобрят.

Хърватия остава един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Участието на Република Хърватия в работата на ЕЦМНН при тези обстоятелства е положително развитие за целия Съюз. Това означава, че участието на Хърватия в работната програма на ЕЦМНН изисква връзка с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите и обмен на данни с ЕЦМНН.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Първо, искам да поздравя Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) за важната му работа за намаляване на количеството на наркотици и свързаните с тях явления в Европа. Съгласна съм с участието на Хърватия в работата на ЕЦМНН, като се има предвид, че държавата е част от транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици поради стратегическото й местоположение, и считам, че приемането на европейска програма ще доведе до подобряване на здравето и социалния мир както на европейско, така и на международно равнище.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) играе жизненоважна роля за събирането на данни за наркотиците и наркоманиите, с което осигурява обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище, която предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. Хърватия кандидатства за участие през 2005 г. и преговорите приключиха успешно през 2009 г. Важно е споразумението да бъде прието, тъй като Хърватия е един от основните транзитни маршрути за трафик на незаконни наркотици към ЕС, така че е от жизненоважно значение държавата да се включи в работата на ЕЦМНН възможно най-скоро, особено като се има предвид, че присъединяването на Република Хърватия към ЕС се предвижда за края на 2012 г или началото на 2013 г. Хърватия ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Явлението наркомания, особено на пазара на наркотици, е глобална заплаха и ужасна пречка, с която е трудно да се преборим поради постоянните промени. Естеството на работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е много важно, тъй като позволява на държавите-членки да създадат международна база от знания и информация. Информацията е от решаващо значение за анализ и създаване на стратегии за намаляване и борба с пазарите на наркотици и наркоманиите. Хърватия изрази желанието си да работи с ЕС по този ключов въпрос през 2005 г. и е време това да се случи чрез включването й в работата на ЕЦМНН, който е разположен в Лисабон. Предложението в доклада относно спазването от страна на Хърватия на задълженията й към ЕЦМНН и ЕС е много положително. Гласувам в подкрепа на доклада, защото считам, че връзката между Хърватия и ЕС ще допринесе не само за по-ефективна борба с наркотиците и наркоманиите, но и за по-голяма солидарност между ЕС и Хърватия, която е кандидатка за членство и, надявам се, скоро ще стане пълноправна държава-членка.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. На практика ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на ЕС. Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН през 2005 г. Сега ще бъде част и от Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите.

Както аз го виждам, докладът също така показва необходимостта от по-добър обмен на информация между държавите-членки и европейските служби и преди всичко евентуалното присъединяване на Хърватия да бъде подготвено по-спокойно отколкото „голямото“ разширяване от 2004 и 2007 г., когато към ЕС се присъединиха държавите от Централна и Източна Европа.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), тъй като считам, че това е положителна стъпка, като се има предвид, че Хърватия се очаква да се присъедини към ЕС скоро, но най-вече защото употребата и трафикът на незаконни наркотици са глобални явления с тежки социално-икономически и здравни последици.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) има за цел да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да анализира промените в употребата на наркотици сред населението и да проучи политики и действия за намаляване на употребата им. С оглед на факта, че ЕЦМНН е открит за участие на трети страни и Хърватия изрази желание да вземе участие в работата му през 2005 г., а също като се има предвид, че държавата е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки, и предвид значителните случаи в държавата на залавяне на пратки предимно на кокаин, считам, че участието на Хърватия в ЕЦМНН е важна стъпка. Затова гласувам в подкрепа на решението за сключване на споразумение между Европейския съюз и Република Хърватия за целта.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката, изготвена от г-жа Serracchiani и основана на предложението за решение на Съвета за сключване на споразумение между ЕС и Република Хърватия, засяга показания от Хърватия интерес да се обвърже с Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН). Като се има предвид, че Хърватия е един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС, където са налице значителни случаи на залавяне на пратки на незаконни халюциногенни вещества, включително канабис, хероин, кокаин, екстази и амфетамини, че хърватското правителство прие национална програма за превенция на наркотиците сред младежта, че държавата е кандидатка за членство в ЕС и че присъединяването й се очаква през 2013 г., подкрепям сключването на споразумението между ЕС и Република Хърватия, която да може да изгради връзки с разположения в Лисабон ЕЦМНН.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Промените в световен мащаб в производството, трафика и употребата на незаконни наркотици са тревожни. Докладът на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) за 2009 г. потвърди, че положението се е влошило по отношение на наркотици като кокаин, хероин и новите синтетични наркотици, и сочи трайно високо потребление и спираловидно възходяща тенденция в това отношение. Безброй фактори оказват влияние за този ръст, включително и задълбочаването на кризата на капитализма, както и социалните последици от нея в много държави. Настоящият доклад предлага да се подкрепи Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН).

Независимо от процеса на присъединяване на държавата към ЕС, нейното развитие и крайния резултат, се предлага Хърватия да участва в ЕЦМНН, при условие че полага усилия по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците. Тези усилия обаче следва да бъдат значително подобрени, тъй като Хърватия продължава да е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Важно е присъединяването на Хърватия към ЕЦМНН, което подкрепяме, да може да допринесе за активизиране на борбата срещу трафика на наркотици.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С приемането на доклада Парламентът подкрепи Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН).

Въпреки че, както споменава докладчикът, присъединяването на Хърватия към ЕС се предвижда за втората половина на 2012 г. или началото на 2013 г., може да се приеме участието й в ЕЦМНН, при положение че полага усилия по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците. Тези усилия обаче следва да бъдат значително подобрени, тъй като Хърватия продължава да е един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС.

Знаем, че промените в световен мащаб в производството, трафика и употребата на незаконни наркотици са тревожни. Според доклада на ЕЦМНН за 2009 г. положението се е влошило, особено по отношение на наркотици като кокаин, хероин и новите синтетични наркотици, и сочи трайно високо потребление и спираловидно възходяща тенденция в това отношение.

Надяваме се това решение да допринесе за активизиране на борбата срещу трафика на наркотици.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни явления, които застрашават здравето и социалната стабилност. Затова приветствам участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, главно за целите на обучението в тази област и за предотвратяване на употребата на наркотици и други упойващи вещества.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Тъй като Хърватия ще бъде важен партньор в бъдещите отношения на Европейския съюз с държавите от бивша Югославия и тъй като тя е ключов транзитен маршрут за трафик на наркотици, ние приветстваме участието на тази страна кандидатка в Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Важно е да можем да се срещаме и да работим с хърватски експерти, за да се преборим с нерадостния проблем, поради което подкрепям предложението.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Като докладчик в сянка по досието, гласувах категорично в подкрепа на резолюцията и Споразумението за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, както и в Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX). Затова напълно подкрепям участието на Хърватия, за да може да играе активна роля в борбата с проблема, чиито мащаби и пагубни последици растат опасно в Европа. Според статистическите данни, събрани от Центъра, 75 милиона европейци са опитвали канабис и 14 милиона европейци са опитвали кокаин поне веднъж. Следва да се посочи също, че Хърватия остава един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС. Следователно споразумението не само ще направи възможно да се получава фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици, но също така ще позволи на Хърватия чрез обмена на информация и най-добри практики да постигне разбиране на естеството на явлението и да реагира по-добре спрямо него.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада, защото, както знаем, основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. С тази информация се цели предоставянето на основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. Съгласно законодателството Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. През 2005 г. Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН. Република Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще изпълнява задълженията, посочени в регламента, ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство. Освен това Република Хърватия ще дава финансов принос в допълнение на този на Съюза, за да покрие разноските по своето участие, и ще участва също така в управителния съвет на Центъра без право на глас до присъединяването си към Европейския съюз. От своя страна ЕЦМНН ще третира Република Хърватия като настояща държава-членка, като осигурява равноправно третиране по отношение на връзката с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и разпоредбите по отношение на персонала.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Наркоманиите са социален проблем както за развитите, така и за слабо развитите държави. Хърватия, също като други страни, е принудена да се бори с наркоманиите и има много строго законодателство в тази област. Превантивната работа се извършва главно в училищата, защото тази социална група е най-уязвима към зависимостта от наркотици. Хърватия, като страна кандидатка за членство в ЕС, е длъжна да приспособи своята правна система към действащата система в държавите от Съюза. Считам, че участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е изключително важно, особено защото Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Участието в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите ще помогне в Хърватия да се въведе изключително важната политика на Европейския съюз за борба с наркотиците.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Република Хърватия в действителност ще участва в работната програма на Центъра за наркотиците и наркоманиите. Основната задача на Центъра е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Темата очевидно е много важна както за несъмненото влияние върху защитата на здравето, така и за борбата срещу престъпните дейности, свързани с пазара на наркотици. Хърватия е в действителност един от транзитните маршрути по море, често използвани от организираната престъпност за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Този факт е още по-тревожен за нас, тъй като Хърватия ще бъде следващата страна кандидатка, която ще стане членка на Европейския съюз. Ето защо се надявам, че участието на Хърватия в работната програма ще има голяма полза.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Настоящият проект на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е важен, тъй като Хърватия е един от главните входни пунктове за наркотиците в Европа.

С цел ефективна борба с трафика на наркотици, който е заплаха не само за Хърватия, но и за Европейския съюз, е важно, че Хърватия също така ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и активно и пряко ще споделя данни с ЕЦМНН. Обменът на информация помага за създаването на база данни за анализ на търсенето на наркотици и вторичните дейности, свързани с трафика на наркотици, което е от жизненоважно значение за публикуването на точна, обективна информация, съпоставима на европейско равнище.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам споразумението и участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни явления, които застрашават здравето и социалната стабилност. Статистическите данни показват, че приблизително един на всеки трима млади европейци е опитвал незаконен наркотик и поне един наш гражданин умира всеки час от свръхдоза наркотици. Също така е важно на европейско равнище да се разполага с фактическа и обективна информация от Хърватия относно наркотиците и наркоманиите и техните последици, като същевременно Република Хърватия може да получава информация относно най-добри практики, за да постигне разбиране на естеството на своите проблеми по отношение на наркотиците и за да реагира по-добре спрямо тези проблеми.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Проблемът с наркотиците, който обсъждаме сега, е до голяма степен и исторически проблем. Незаконната търговия с наркотици никога не се е ограничавала в границите на държавата. По мое мнение висококачественото международно сътрудничество в борбата срещу незаконната търговия с наркотици, не само на европейско, но най-вече на световно равнище, ще бъде един от начините за подобряване на ефективността на борбата с този вид търговия.

Като лекар искам също така да кажа, че злоупотребата с наркотици може да има изключително тежки и необратими последици за здравето на човека. Ето защо подкрепям ефективното международно сътрудничество в борбата с незаконната търговия с наркотици и същевременно искам да подчертая необходимостта от превенция.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Незаконната употреба и трафикът на наркотици са световни проблеми, които застрашават здравето и социалната стабилност. Република Хърватия е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Нещо повече, през последните десет години броят на смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици, постепенно се увеличава. Въпреки продължаващото обучаване на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване, резултатите по отношение на разследването и съдебното преследване на престъпления, свързани с наркотиците, трябва значително да се подобрят. Хърватия продължава да е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Определено подкрепяме приетата от правителството национална програма за превенция на наркотиците сред младежта, целяща да се осъвременят съществуващите програми. Следователно одобряваме участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Тъй като това е страна кандидатка, която скоро ще се присъедини към Европейския съюз, е особено важно да предоставя на държавите-членки изчерпателна и обективна информация за трафика на наркотици, наркоманиите и техните икономически и социални последици.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Наркотиците продължават да предизвикват безпокойство в целия ЕС. Колкото повече държави се борят с тях, толкова по-голям е шансът за успех. Следователно участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е добре дошло. Хърватия обаче трябва да активизира борбата срещу трафика на наркотици на своята територия, тъй като тя продължава да бъде един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Основната задача на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище.

Съответно Република Хърватия ще участва в работната програма на Центъра, ще бъде свързана с Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX) и ще споделя данни с ЕЦМНН. Република Хърватия е транзитен маршрут за наркотици от страните производителки и остава един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС.

През 2010 г. Хърватия прие програма за изпълнение на Плана за действие за борба с употребата на наркотици, както и национална програма за превенция на наркотиците сред младежта. Освен това продължава обучаването на полицейски служители и предоставянето на необходимото оборудване.

С участието си в ЕЦМНН и обмена на информация Хърватия ще може да постигне разбиране на естеството на проблема и да реагира по-добре спрямо него. Участието й също така е обнадеждаващ знак за предстоящото й присъединяване към Европейския съюз.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Както е известно, Центърът работи основно с политици на равнището на Общността и държавите-членки, което помага за разработването на стратегия за борба с наркотиците и предоставянето на информация на широката общественост. Понастоящем вниманието е съсредоточено най-вече върху изпълнението на Плана за действие на ЕС за периода 2009-2012 г., който цели укрепване на европейското сътрудничество в борбата срещу неприемливите последствия от наркоманиите. Според мен Центърът следва да работи не само върху последствията, но и върху причините за пристрастяването към наркотици, с което проблемът да се реши на ранен етап. Гласувах в подкрепа на предложението.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Считам, че трябва да предприемем стъпки не само в рамките на Европейския съюз, но и отвъд неговите граници, за намаляване на употребата и търсенето на наркотици, като използваме строги превантивни мерки за борба с явленията, свързани с пазара на наркотици. Следователно е много важно да получаваме точни данни и информация за наркотиците и наркоманиите, защото това са световни явления, които застрашават здравето, сигурността и социално благоденствие на всички нас. Подкрепям участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Хърватия се стреми да стане пълноправен член на Европейския съюз. Следва да се отбележи, че Хърватия е маршрут за транзит на големи количества наркотици към други държави. Доволен съм, че Хърватия полага значителни усилия за борба с трафика, употребата и търговията с незаконни наркотици. Въпреки това Хърватия остава един от основните маршрути за трафик на наркотици към ЕС. Следователно е изключително важно бързо да се получава фактическа и обективна информация за наркотиците, наркоманиите и последиците от тях. Това ще създаде и идеалната рамка за Хърватия да получава информация за най-добрите практики на други държави-членки на ЕС за решаването на проблеми, свързани с наркотиците и наркоманиите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам участието на Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН). Основната задача на ЕЦМНН е да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Тази информация предоставя основа за анализ на търсенето на наркотици и начини за намаляването на това търсене, както и като цяло анализ на явленията, свързани с пазара на наркотици. Наистина Хърватия, както и някои други европейски държави, е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. С приемането на доклада Хърватия ще започне участието си в работната програма на ЕЦМНН и ще споделя данни с ЕЦМНН при спазване на изискванията за защита на данните на Съюза и на националното законодателство. Споразумението определя финансовия принос в допълнение на този на Съюза, за да покрие разноските по участието.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) ЕЦМНН е Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, създаден през 1993 г. с основната задача да събира данни за наркотиците и наркоманиите, за да подготвя и публикува обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско равнище. Информацията, предоставяна от Центъра, осигурява основа за анализ на търсенето на наркотици в ЕС и всички явления, свързани с пазара на наркотици, за да се намерят най-добрите начини за справяне с проблемите. ЕЦМНН е открит за участие на всяка трета страна, която споделя интереса на Съюза и неговите държави-членки по отношение на целите и работата на Центъра. Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на ЕЦМНН през 2005 г. и през 2006 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Република Хърватия, които приключиха успешно през юли 2009 г. с парафирането на споразумението.

Споразумението беше преразгледано през декември 2009 г., за да се вземе предвид влизането в сила на Договора от Лисабон. Следва да се отбележи, че Хърватия вече е част от Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите (REITOX). Поради посочени по-горе причини и с цел по-нататъшно подобряване на сътрудничеството с държави извън ЕС гласувах в подкрепа на предложението.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) Хърватия изрази желание да се присъедини към Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите през 2005 г. Тъй като въпросната държава е един от основните маршрути за трафик на наркотици към Европейския съюз, считам, че е важно да има фактическа, обективна информация от Хърватия за тези проблеми. Затова намирам позицията на докладчика за напълно приемлива и подкрепям препоръката.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Република Хърватия изрази желание да вземе участие в дейностите на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), създаден през 1993 г. и разположен в Лисабон. Действително държавата е особено заинтересована от борбата срещу трафика на наркотици: освен проблемите, пред които е изправена във вътрешната си политика, тя е и маршрут за трафик на наркотици към ЕС. В борбата си срещу наркоманиите и трафика Хърватия вече прилага мерки за справяне с тях на национално равнище както за предотвратяване на употребата, така и за подпомагане на разследването на престъпленията, свързани с наркотиците. Следователно е налице взаимен интерес от присъединяването на Хърватия към ЕЦМНН. Тъй като тя все още не е държава-членка обаче, е необходимо да се определи статута й – правата и отговорностите й – в контекста на ЕЦМНН.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние подкрепихме мандата на ЕЦМНН през 2006 г. Що се отнася до специфичното положение в Хърватия, тя е транзитен маршрут за трафик на незаконни наркотици от страните производителки към страните потребителки. Значителните и мащабни случаи на залавяне на пратки на кокаин в Хърватия са най-често свързани с морския транспорт. През последните десет години смъртните случаи в Хърватия постепенно се увеличават. Мнозинството смъртни случаи (77,1 %) са свързани с опиати. През 2008 г. общият брой докладвани закононарушения, свързани с употребата на наркотици, е 7 168. През 2009 г. общо 7 934 лица са лекувани в националните институти за наркомании. Броят на случаите на залавяне на пратки намалява за всички наркотици без хероина в сравнение с предходната година и като цяло има напредък в борбата с употребата на наркотици. Като цяло законодателството на Хърватия за борба с наркотиците е сходно с това на държавите-членки на ЕС.

Докладчикът обаче посочва, че от 2010 г. всяка терапевтична общност трябва да предоставя данни за лекуваните пациенти на Службата по наркотиците. Би било добре да получим повече информация за обхвата на това задължение. Въпросът обаче засяга вътрешното законодателство, а не споразумението.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката, защото считам защитата на здравето и социалната стабилност на европейските граждани за приоритет, който следва да се има предвид в борбата срещу незаконната употреба и трафика на наркотици. Хърватия е един от основните пътища за трафик на наркотици към ЕС. Участието й в работната програма на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите ще предостави на Европейския съюз фактическа информация относно трафика и употребата на наркотици в Хърватия, като същевременно ще позволи на Хърватия да постигне разбиране за мащабите на своите проблеми по отношение на наркотиците и да възприеме най-добрите практики, за реагира по-добре спрямо тези проблеми. Ясна правна основа за нейното участие може да се намери в член 21 на Регламент (ЕО) № 1920/2006 относно Центъра, който отваря вратите на Центъра за трети страни, които споделят неговите цели и интереси.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, който включва Хърватия в борбата срещу наркотиците в ЕС.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е да събира данни за проблема с наркотиците (продажби, пазар, употреба) и да ги разпространява в държавите-членки, за да могат да анализират и да отговорят по-добре на проблема. Затова напълно подкрепям участието на Хърватия, за да може да играе активна роля в борбата с проблема, чиито мащаби и пагубни последици растат опасно в Европа.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия представлява ефективно средство за ЕС и Хърватия да намалят и възпрепятстват търговията с наркотици и употребата им въз основа на обмен на данни и опит по отношение на наркотиците и злоупотребата с тях и предвид факта, че на всеки час един гражданин на ЕС умира от свръхдоза. Трябва да се отчете фактът, че Хърватия ще се присъедини към Европейския съюз през 2012 или 2013 г. и че заради географското си местоположение тя представлява добър маршрут за наркодилърите.

Доклад: Sophie Auconie (A7-0077/2011)

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Auconie. Приветствам предложението за разширяване на обхвата на регламента относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната. Територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на единната валута, трябва да бъде включена в системата за транспортиране на пари в брой. В рамките на еврозоната следва да има възможност за подписване на договор с дружеството за специализирано транспортиране на пари в брой, предлагащо най-добрата цена, дори и ако то се намира зад граница в друга държава-членка. Това ще улесни достъпа до най-ефективните канали за събиране и доставяне на парични средства, както и осигуряването на парични услуги. В бъдеще, по време на подготовката на прехода към еврото, ще има нарастваща необходимост от специализирани оператори за транспортиране на пари в брой. Освен това голям брой държави-членки в еврозоната са подписали или може да пожелаят да подпишат споразумения за производство на банкноти и монети в чужбина.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно проекта за регламент на Съвета за разширяване на обхвата на този Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, тъй като в обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, е добре да се включи и територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства нуждата от транспортиране на евро в брой.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Одобрявам разширяването на обхвата на предложението за регламент относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на настоящото предложение е да се разшири обхватът на предложението за регламент относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната (главно предложение), като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства необходимостта от транспортиране на евро в брой. Приветствам разширяването на обхвата (въпреки че следва да се отбележи, че правното основание е член 352 от Договора за функционирането на ЕС, което означава, че Европейският парламент разполага единствено с правомощия за одобрение).

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на препоръката, тъй като считам, че обхватът на настоящия регламент трябва да бъде разширен, като включи територията на всички държави-членки, на които предстои въвеждане на еврото. Това решение ще допринесе за по-хармоничен преход към еврото при адекватен отговор на нарасналата необходимост от трансгранично транспортиране на евро в брой по време на подготовката на прехода към еврото.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям продължението на първоначалния доклад на докладчика относно разширяването на обхвата на регламента относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Целта на разпоредбата е опростяване на регулаторните ограничения с цел по-лесната циркулация на евро банкноти и монети между държавите-членки и гарантиране на високо ниво на професионализъм и сигурност в рамките на еврозоната. Разширяването на обхвата на настоящия регламент е правилно, тъй като обикновено по време на подготовката на прехода към евро в държавите-членки от еврозоната нараства нуждата от транспортиране на евро.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, чиято цел е разширяване на обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната (главно предложение), като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото, тъй като по време на подготовката на прехода обикновено нараства нуждата от транспортиране на евро в брой.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Считам за уместно разширяването на обхвата на прилагане на регламента за трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, както и прилагането на неговите разпоредби на територията на държавите-членки, които се готвят да въведат еврото. Следва да се отбележи, че в страните, на които предстои да сменят валутата, възниква значителна необходимост от услуги за транспортиране на пари в брой. Затова е необходимо да се подобри качеството на транспортните услуги, като се създадат благоприятни условия за дружествата за транспортиране на пари в брой за предоставяне на бързи и ефективни услуги. Освен това, като се има предвид естеството на транспортираните стоки и тяхната стойност, е много важно парите да стигнат благополучно до крайния получател.

  BGAldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Евро банкнотите и монетите по правило са общоевропейски платежни средства, тъй като еврозоната понастоящем се състои от 16 държави-членки. Поради несъвместимост на националните законодателства твърде често специализираните дружества за транспортиране на пари в брой срещат трудности при прехвърлянето на евро в брой между държавите-членки в еврозоната, което означава, че такъв транспорт в момента е много ограничен. В резултат на това търсенето на трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе значително е нараснало.

Това ново предложение за регламент има за цел разширяването на обхвата на предложението за регламент относно трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки в еврозоната, като се включи територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на еврото. Главното предложение е да се разшири обхватът на регламента относно трансграничното транспортиране между държавите-членки в еврозоната, като не се забравя, че е налице повишена необходимост от транспортиране на евро в брой по време на подготовката на прехода към еврото като национална валута на новите държави-членки. Поради тези причини и с цел да се гарантира ясното регламентиране на този въпрос гласувах в подкрепа на въпросния регламент.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката, защото считам, че следва да се разшири обхватът на регламента относно специализираното трансграничното транспортиране на евро в брой по шосе между държавите-членки, като бъде включена територията на държавите-членки, на които предстои въвеждане на единната валута. В действителност тези държави обикновено имат повишена нужда от евро в брой по време на подготовката на прехода към единната валута на техните територии, за да имат възможност бързо и изцяло да се включат в търговията в рамките на ЕС и по този начин пълноценно да участват в нея.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, в който се съдържат разпоредби, позволяващи по-големи обеми от евро в брой да пътуват до страни, на които предстои приемане на еврото, с цел справяне с търсенето. Подкрепих доклада, защото подобрява сигурността и обучението на специалистите, които транспортират евро в брой.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на проекта за регламент на Съвета относно разширяването на обхвата на регламента на Европейския парламент и на Съвета относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой между държавите-членки в еврозоната. Гласувах в подкрепа на това, защото считам, че разширяването на обхвата на регламента е необходимо и ще реши проблемите, свързани с безопасността на персонала, отговорен за транспортирането.

Доклад: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0084/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, като имам предвид, че трябва да се осигури оперативна съвместимост между различните спътникови навигационни системи. От своя страна, Комисията трябва да гарантира подходящи равнища на финансиране. Бих искал също да отбележа, че от петнадесетте действия в предложения от Комисията план за действие, девет имат непосредствено приложение.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ţicău относно приложенията в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Одобрявам използването на възможностите на ГНСС в различните видове транспорт и подходящите изследвания и финансиране в тази област.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Планът за действие е подготвен с отчитане на пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи и в частност разработването и използването на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS). ЕС започна проекта EGNOS (и „Галилео“) с цел да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. EGNOS ще предложи повече възможности (EGNOS е десет пъти по-точна от GPS), когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. Комисията може най-добре да координира изпълнението на плана за действие, за да се избегне дублиране на равнище държави-членки и да се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на политиките на ЕС, обхванати от приложенията, базирани на ГНСС. С оглед на значителните икономически ползи, които EGNOS ще донесе за европейската икономика като цяло, ако бъде разработена и въведена в максимална степен, Комисията трябва да определи приоритетността на мерките в тази област, в това число използването на EGNOS на цялата територия на ЕС и осигуряването на подходящи инвестиции за съответните изследователски и технологични разработки.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. – (PL) Динамичното развитие на спътниковите навигационни системи през последните години е следствие както на технологичния напредък, така и на потребностите на пазара. Днес такива системи се използват навсякъде, във всички видове транспорт. Поради непрекъснатото разрастване на този отрасъл се очаква стойността на европейските системи да достигне 230 милиарда евро до 2025 г. Проектите EGNOS и „Галилео“ на ЕС могат да увеличат конкурентоспособността във всички области на този сектор от услугите, тъй като са определено по-добри и по-точни от системата GPS, като в същото време са съвместими с нея. За съжаление, системата EGNOS все още не обхваща държавите в източната и южната част на Съюза. Поради това разширяването на нейния обхват изглежда необходимо от гледна точка на по-нататъшното й развитие. Друг неизяснен въпрос е начинът на финансиране на поддръжката на системата „Галилео“. Разходите за целта се оценяват на приблизително 800 милиона евро годишно. Поради това се въздържах при гласуването по този доклад.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи — политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план, тъй като пазарът за навигационни системи е огромен. С предложението ще се избегне дублиране на равнище държави-членки и ще се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на политиките на ЕС в този сектор. Като цяло европейската навигационна система (десет пъти по-точна от GPS) ще допринесе значително за целите, свързани със сигурността и околната среда в пътния транспорт, и ще облекчи движението по пътищата чрез възможността за събиране на пътни такси.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) По доклада на г-жа Ţicău възприех предпазлив подход и се въздържах при гласуването. Въпреки че планът за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи може да се разглежда като стратегически за предоставяне на гарантирани сигнали за гражданска употреба и осигуряване на възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се пазар, има много ключови въпроси, които не са взети предвид. Това са например възможните рискове, свързани със защитата на данните, и особено неяснотата относно начина на финансиране на разходите за текуща поддръжка на „Галилео“, които се оценяват на 800 милиона евро годишно. Липсата на яснота относно финансовата устойчивост на толкова важен за икономиката на Европа проект, който същевременно е много амбициозен, налага възприемане на предпазлив, обективен подход.

  Philippe Boulland (PPE), в писмена форма. – (FR) Целта на резолюцията на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. е да насърчи Европейската комисия да предприеме целеви действия в подкрепа на разработването на глобални навигационни спътникови системи. Европейските проекти ГНСС (Глобална навигационна спътникова система) и „Галилео“ пряко се конкурират със системата GPS на Съединените щати. В бъдеще тези проекти ще улеснят нашето ежедневие. Те носят добавена стойност не само за промишлеността, но и за транспортния отрасъл в Европа, поради което напълно ги подкрепям. Проектите ще имат и силно косвено въздействие върху гражданското въздухоплаване, системите за контрол на въздушното движение ще станат по-безопасни, а по отношение на автомобилния транспорт системата ще улесни събирането на такси и ще повиши безопасността чрез спътниково проследяване на спешните обаждания и следене на пътния трафик. Създаването на такава европейска услуга ще подобри всички тези области. Гласувах в подкрепа на тази резолюция, за да упражним натиск върху европейските и национални органи и да предотвратим забавянето, което ежедневно лишава Европа от безбройни възможности.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Планът за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) очертава мерките, които са необходими, за да може ГНСС да премине критичната точка и да се осигури успех на проекта. Важно е планът да не затъне в множество инициативи, да не се ограничи само с консултации и действително да бъде изпълнен до 2013 г. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) трябва да покрива целия Европейски съюз и следва да се разшири и обхване Северна, Източна и Югоизточна Европа. Тя ще бъде максимално ефикасна в областта на транспорта, ако обхване не само цялата територия на Съюза, но и най-близките ни съседи. В областта на гражданското въздухоплаване трябва да се подкрепи разработването на системата и използването на EGNOS при маневрите за приземяване. Това е стратегическо изискване за въвеждането на реално Единно европейско небе. Съществуват и значителни възможности за използване на EGNOS и ГНСС в областта на безопасността, опазването на околната среда и безпроблемната експлоатация на пътния транспорт, тъй като те могат да се използват при събиране на такси.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на политиката за приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи, тъй като считам, че те ще спомогнат за по-добро управление на транспорта и логистиката, както и на системите за наблюдение. Като се има предвид, че на световния пазар този сектор има голям дял и ще продължи да се разраства през следващите години, бих искала да подчертая, че е важно да се създадат условия за осигуряване на конкурентоспособност на европейската промишленост.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Според текущите оценки се очаква глобалните навигационни спътникови системи да донесат на европейската икономика приходи в размер между 55 и 63 милиарда евро през следващите 20 години. Тези приложения, които сега се основават предимно на системата GPS на САЩ, имат приблизително 6 % дял в общия БВП на ЕС.

По тези причини гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-жа Ţicău, който призовава Комисията да осигури подходящо финансиране за разработването на приложения, основаващи се на европейската глобална навигационна спътникова система (EGNOS) и „Галилео“. Трябва специално да се подкрепи достъпът до това финансиране на малките и средни предприятия, за да се стимулират иновациите на базата на тези европейски системи.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че прилагането на предложения план за действие във връзка с глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) ще помогне за създаване на по-ефективна транспортна мрежа чрез по-безопасни, по-екологични и по-икономични видове транспорт.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Глобалните навигационни системи са част от ежедневието на транспортния сектор и значението им ще нараства, тъй като светът все повече функционира като единна мрежа, а търговските отношения и бързите комуникации имат жизненоважно значение. Търговските преимущества и ценността на тези системи са очевидни, поради което е разбираема заинтересоваността на Европа да притежава колкото е възможно повече такива приложения, които функционират, без да зависят от трети държави. Предложеният от Комисията план за действие включва реалистични предложения за бъдещото отношение на ЕС към тези проблеми и позволява въпросът да се обсъжда по-обосновано и последователно. Начинът на финансиране на тези системи трябва да се обмисли особено прецизно, за да не се допуснат загуби; необходима е изобретателност и за осигуряване на подкрепа и партньори. Надявам се, че Съюзът ще успее да създаде свои независими глобални навигационни системи и ще използва пълния си потенциал, за да стимулира укрепването на икономиката, увеличаването на работните места и безопасността на транспорта.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът, изготвен от г-жа Ţicău, е относно приложенията в транспорта на навигационни спътникови системи в ЕС и е във връзка с публикувания от Комисията на 14 юни 2010 г. план за действие относно приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС). От 2000 г., когато за пръв път се предлагат услугите на глобалната система за позициониране (GPS), в сектора се наблюдава бърз растеж, като от 124 милиарда евро през 2008 г. стойността им на световния пазар се предвижда да достигне 230 милиарда евро до 2025 г. ЕС не може да си позволи изоставане в областта на тази спътникова технология за навигация и поради това създаде европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), предшественик на системата „Галилео“, чиято експлоатация се очаква да започне през 2013 г., осигурявайки десет пъти по-висока точност от GPS. В близко бъдеще се очаква постигане на точност до 45 сантиметра. Искам да поздравя докладчика и приветствам приемането на доклада, в подкрепа на който гласувах, тъй като той ще позволи на ЕС да увеличи пазарния си дял и ще засили конкурентоспособността на Европа на този стратегически и разрастващ се пазар.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) имат важни и извънредно полезни приложения при всички видове транспорт. Например те повишават тяхната безопасност, екологичност и икономичност. ГНСС имат важна роля за поддържане и разширяване на употребата на така наречените интелигентни транспортни системи. Докладчикът разглежда част от тези въпроси. Но подобно на други технологии, практическите резултати от прилагането на ГНСС не могат да се разглеждат отделно от техния икономически и социален контекст и от целите и задачите, за които се използват. Това е вярно както в общия случай, така и конкретно за този сектор. Поради това не е изненадващо предложението за използване на тази система и за улесняване на създаването на Единното европейско небе, но ние бихме желали да се дистанцираме от този аспект на доклада. Приемаме ГНСС, които поддържат развитието, модернизацията и диверсификацията на обществените услуги, особено в областта на транспорта. Със сигурност всички аспекти на използването на ГНСС ще бъдат анализирани. Като имаме предвид това, бихме поставили под въпрос границите на потенциалните приложения на тези програми в контекста на очакваната конкуренция между ЕС и Съединените щати по отношение на функционалността и ефективността на системите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) имат важни и извънредно полезни приложения при всички видове транспорт. Например те повишават тяхната безопасност, екологичност и икономичност. Тези системи имат важна роля за поддържане и разширяване на употребата на така наречените интелигентни транспортни системи. Но подобно на други технологии, практическите резултати от прилагането им не могат да се разглеждат отделно от техния икономически и социален контекст и от целите и задачите, за които се използват. Поради това не е изненадващо предложението за използване на тази система и за улесняване на създаването на Единното европейско небе, но ние бихме желали да се дистанцираме от този аспект на доклада.

Приемаме глобалните навигационни спътникови системи, които поддържат развитието, модернизацията и диверсификацията на обществените услуги, особено в областта на транспорта.

Със сигурност всички аспекти на използването на системата ще бъдат анализирани. Като имаме предвид това, бихме поставили под въпрос границите на потенциалните приложения на тези програми в контекста на очакваната конкуренция между ЕС и Съединените щати по отношение на функционалността и ефективността на системите.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) През юни 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), който съдържаше 24 конкретни препоръки. Планът за действие беше изготвен по време, когато вече се използваха глобални навигационни спътникови системи, и по-специално европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS). Спътниковите навигационни системи трябва да могат да работят съвместно и да се използват както в пътническия, така и в товарния транспорт. Според мен Комисията трябва да предприеме необходимите стъпки за координиране на изпълнението на плана за действие и гарантиране на напредъка на политиката на ЕС в областите, свързани с приложенията на ГНСС.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Въпреки че сме съгласни с някои аспекти на предложението на г-жа Ţicău, по много други въпроси не изпитваме такава сигурност. Такива са например определянето на начините за финансиране на поддръжката на системата „Галилео“, след като тя заработи, които се оценяват на 800 милиона евро годишно, потенциалните рискове при защитата на данните, свързани с използването на приложения и услуги чрез глобална навигационна спътникова система, както и неотложната необходимост от допълнително финансиране, за да се гарантира, че скоро ще започне успешна експлоатация на европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и на „Галилео“. Поради това предложението не трябва да се отхвърля, но не бих могъл да го подкрепя напълно.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Приемането на доклада е важна стъпка напред, тъй като полага основите за внедряване на глобални спътникови навигационни системи и по-специално за разработване на системата EGNOS, която трябва да осигури възможност за използване на системата „Галилео“. Гласувах в подкрепа на доклада и защото той предоставя възможност за предприемане на конкретни мерки за улесняване на развитието на транспорта в Европа, ще окаже важно въздействие върху безопасността и екологичността и ще подобри условията на работа на пътния транспорт.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото на 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Планът за действие е подготвен с отчитане на пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и в частност разработването и използването на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие). EGNOS е предшественик на системата „Галилео“. ГНСС са необходими за разработването на интелигентни транспортни системи (ИТС), които гарантират по-ефективен, по-чист и по-безопасен транспорт, а пълноценното предоставяне на услуги от ИТС изисква наличие на напълно работоспособни ГНСС. EGNOS и „Галилео“ могат да допринесат значително за управлението на движението по пътищата, поради което е необходима осведомителна кампания в този сектор, за да се увеличи използването на предоставяните от системата възможности за събиране на такси, спешно повикване от автомобил (eCall), резервиране онлайн на безопасни места за паркиране на камиони и проследяване в реално време с цел по-безопасен и по-екологичен пътен транспорт.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Това предложение за резолюция на Европейския парламент е важно, защото Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) могат да се използват във всички видове транспорт (сухопътен, морски и въздушен), като повишават ефективността, стимулират икономическия растеж и намаляват замърсяването на околната среда. Същевременно ГНСС е част от основните иновационни цели на стратегията ЕС 2020. Необходимо е да се осигури по-голямо годишно финансиране в сравнение със сегашното, за да може глобалната навигационна система да се реализира по подходящ и еднотипен начин във всички държави-членки на ЕС.

Предложението за резолюция предлага, освен другото, да се осигурят средства за изследвания и разработване на нови приложения на ГНСС в области като изменението на климата, селското стопанство, гражданската защита, системите за предупреждаване за природни бедствия и др. Не на последно място, разработването на европейска ГНСС гарантира независимостта на ЕС от подобни навигационни системи на държави извън ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям плана за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) (COM(2010)308), който е насочен към насърчаване на приложенията надолу по веригата чрез сертифициране, стандартизация и координация с промишлеността и с други страни, както и чрез разпространение на информация и кампании за повишаване на осведомеността, регулаторни мерки и засилено финансиране.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) С публикуването на плана за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) и разработването и внедряването на Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) Европейският съюз желае да наблегне на гражданските приложения и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Подкрепяме съставения от Комисията целеви план за действие, който включва петнадесет секторни действия, девет от които имат непосредствено и важно приложение в транспорта, най-вече по отношение на популяризирането на EGNOS в други държави. За постигане на максимална ефективност на тази система в областта на транспорта е необходимо тя да не се ограничава само на територията на Европа, а да включва и най-близките ни съседи. Поради това тя приоритетно трябва да се разшири в Северна, Източна и Югоизточна Европа. В областта на гражданското въздухоплаване призоваваме държавите-членки с приоритет да развиват процедурите и услугите, основаващи се на EGNOS, за да създадат единното европейско небе. Ясно е също така, че EGNOS и ГНСС могат съществено да спомогнат за повишаване на безопасността и опазване на околната среда. За постигане на тези цели са необходими подходящи инвестиции в европейския сектор на научноизследователската и развойна дейност.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сега е необходимо Комисията да координира изпълнението на плана за действие, за да се избегне дублиране на равнище държави-членки и да се гарантира цялостният напредък в многообразието от сфери на приложенията в ЕС на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) трябва да обхване целия Европейски съюз и приоритетно да се разшири, за да обхване Южна, Източна и Югоизточна Европа. За да бъде Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) напълно ефективна от транспортна гледна точка, обхватът й трябва да включва целия Съюз и дори да надхвърля границите на Съюза и да покрива близките съседи. В сферата на гражданското въздухоплаване държавите-членки трябва да насърчават разработването и употребата на базирани на EGNOS процедури за приземяване, които, заедно с други базирани на EGNOS услуги в гражданското въздухоплаване, трябва да бъдат сертифицирани приоритетно. Това е стратегическо изискване за въвеждането на реално единно европейско небе. Ясно е също, че EGNOS и ГНСС като цяло могат да допринесат значително за целите, свързани с безопасността и околната среда в пътния транспорт и да облекчат движението по пътищата чрез възможността за използването им при събиране на пътни такси. Необходимо е да намерим начин за финансиране на тази система.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) са основни и важни търговски компоненти на всички сектори, които имат отношение към транспорта, а тяхната ефикасна експлоатация повишава безопасността, екологичността и икономичността на транспорта.

Европейският съюз не може повече да зависи от системи, проектирани първоначално за други цели и от други държави. Предвид значителната добавена стойност, генерирана от проектите ГНСС и „Галилео“ за политиката на ЕС в областта на промишлеността, е ясно, че е необходимо да се гарантира тяхното успешно развитие. Целевият план за действие е най-добрият вариант за даване на нов тласък и съществен принос за постигане на целите по отношение на безопасността и околната среда, както и за подобряване на движението по пътищата.

Освен това спътниковите навигационни системи трябва да са оперативно съвместими с различни други системи, в това число традиционните. Разширяването на обхвата на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие) трябва да има приоритет. Необходимо е системата да се разшири, за да обхване целия европейски континент, а също и държавите от Евро-средиземноморското партньорство, Близкия Изток и Африка. И накрая, Комисията трябва да предложи мерки за гарантиране на подходящо ниво на финансиране, без да се намаляват другите средства, отпуснати за транспортната политика.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Спътниковите навигационни системи трябва да са оперативно съвместими с различни други системи и да притежават възможности за интермодални приложения в пътническия и товарния транспорт. Поради това гласувах в подкрепа на доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно политиката на ЕС в краткосрочен и средносрочен план относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи, преди всичко защото навсякъде в ЕС трябва да се обръща сериозно внимание на приложението на проектите ГНСС и „Галилео“ в транспортния сектор. Ролята на Комисията тук е особена, тъй като тя трябва да създаде нормативни механизми за отстраняване на разнообразните бюрократични и други пречки и улесняване на гладкото и ефективно изпълнение на проектите. Много важно е също да се осигури подходящо и достатъчно финансиране на тези проекти по критериите за прозрачност и пропорционалност, като се обърне специално внимание на МСП. Трябва да насърчаваме употребата на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване, за да съдействаме за укрепване на програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе и да улесним нейното изпълнение. За европейските спътникови радионавигационни програми е много важно да притежават възможности за мултимодални приложения и да се използват в цяла Европа, а не само в отделни държави, защото ефикасното им изпълнение ще повиши ефективността на товарните превози и ще помогне за решаване на много въпроси, свързани с безопасността и околната среда.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ţicău, защото считам, че новите технологии, например спътниковите навигационни системи, които се използват все по-често и са полезни за цялото общество, трябва да се прилагат в транспортния сектор. Ние живеем в глобална система, поради което ЕС трябва да приспособява политиките си към потребностите на различните сектори и да разработи глобална спътникова навигационна система, която е напълно съвместима с добре познатата система GPS, за да осигури бърза и точна информация. Бурното развитие на пазара и очакваният оборот от над 200 милиарда евро през следващите десет години изискват да се осигури подходящо финансиране за разработване на практическите приложения на системата.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Секторът като цяло претърпя огромно развитие от първите услуги на системата за глобално позициониране (GPS) през 2000 г., изпълнявани чрез спътници на САЩ. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2008 г., се оценява на 124 милиарда евро, като се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2025 г. От тази сума 20 % се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност, включително в областта на транспорта. Целта на проекта е да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) е съвместима с GPS, но ще предложи повече възможности, когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. Понастоящем EGNOS е десет пъти по-точна от GPS. Тези характеристики имат непосредствено и важно значение за транспортния сектор, включително за усъвършенстваните системи за подпомагане на водача, поради което гласувам в подкрепа на доклада.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Секторът на глобалните спътникови навигационни системи значително се разрасна след 2000 г., когато започна използването им в САЩ. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2025 г., се очаква да бъде 230 милиарда евро, като 20 % ще се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност.

През юни 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) и по-специално на европейската система EGNOS; планът съдържа 24 конкретни препоръки за действие. За да продължи разработването на системата EGNOS, трябва да се даде приоритет на предложените в плана за действие мерки и задължително да се осигурят подходящи инвестиции и финансиране на изследователските и развойни дейности. Липсата на европейско финансиране по седма и осма рамкови програми за участие на малки и средни предприятия в този изследователски проект би намалила привлекателността му за търговските оператори. Гласувах в подкрепа на предложението, за да съдействам за по-нататъшното развитие на системата EGNOS и за осигуряване на европейско финансиране за системата.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Публикуваният от Комисията план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи показва, че съществува огромно търсене, и стойността на услугите, предлагани на този пазар, се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2015 г. Европа изостава в световната надпревара в тази област и текущият ни пазарен дял от 25 % е под очакванията. Трябва да осигурим предприемането на необходимите мерки, за да може този сектор да достигне пълния си потенциал. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) осигурява десет пъти по-висока точност от GPS, като в близко бъдеще се очаква точността да достигне 45 сантиметра. Системата има очевидни приложения във въздушния и морския транспорт, като може да се използва и в пътния транспорт. От друга страна, трябва да помним, че не бива да нахлуваме прекалено в живота на европейските граждани, тъй като технологията очевидно създава проблеми по отношение на неприкосновеността на личния живот. Като цяло подкрепям ENGOS и ГНСС, които могат да подобрят безопасността и опазването на околната среда, и считам, че са необходими подходящи инвестиции в свързаните с тях изследователски и развойни дейности. Пропускът във финансирането трябва да се отстрани, за да пожънем полезни резултати от тези проекти.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) В съответствие с плана за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), публикуван от Комисията на 14 юни 2010 г. с цел да подкрепи европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), трябва да се предприемат действия за разширяване на обхвата на навигационната система върху цялата територия на ЕС. Разширяването на системата би имало огромни предимства в областта на икономиката и безопасността. За целта са необходими значителни инвестиции в иновациите и развойната дейност. Само така е възможно, първо, системата да реализира пълния си потенциал, и второ, да достигне ниво на развитие, което да осигури възвръщаемост на средствата. В тази област вече има постигнат огромен напредък. Например в близко бъдеще се очаква да е възможно определянето на географското местоположение с точност 45 сантиметра. По тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) На днешното пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург гласувахме доклада относно транспортните приложения на глобалните навигационни спътникови системи. През 2010 г. Комисията публикува план за действие във връзка с приложенията на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС). В плана за действие са изложени необходимите мерки за гарантиране на успеха на спътниковата навигация. Общата насока на плана за действие е пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и по-специално разработването и внедряването на Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS).

EGNOS е предшественик на системата „Галилео“. ЕС създаде проекта EGNOS (и „Галилео“), за да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Считам за необходимо, както изтъква и г-жа Ţicău, да се заделят допълнителни средства за финансиране на програмата „Галилео“, например чрез създаване на резервен фонд за проекта „Галилео“ в рамките на бюджета на ЕС, който да покрива допълнителните разходи, без това да е в ущърб на другите програми.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. На 14 юни 2010 г. Комисията публикува своя план за действие във връзка с глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), който съдържа 24 конкретни препоръки за действие. Общата насока на плана за действие е пълното внедряване на глобални спътникови навигационни системи, и по-специално разработването и внедряването на EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие), която е предшественик на системата „Галилео“. Секторът като цяло претърпя огромно развитие от първите GPS услуги, изпълнявани чрез спътници на САЩ през 2000 г. Общата стойност на тези услуги, предлагани на световния пазар през 2008 г., беше 124 милиарда евро, като се очаква да достигне 230 милиарда евро през 2025 г. От тази сума 20 % се падат на интелигентните транспортни системи (ИТС), а 5 % — на приложенията за осигуряване на безопасност, включително в областта на транспорта.

ЕС създаде проекта EGNOS (и „Галилео“), за да предостави гарантирани сигнали за гражданска употреба и да осигури възможност на европейската промишленост на всички равнища да се съревновава на този разрастващ се стратегически пазар. Понастоящем пазарният дял на Европа от 25 % е под очакванията. EGNOS е съвместима с GPS, но ще предложи повече възможности, когато „Галилео“ бъде пусната в употреба през 2013 г. EGNOS е десет пъти по-точна от GPS.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подобно на докладчика, и аз подкрепям плана на Комисията за разработване на EGNOS и „Галилео“, който се основава на девет хоризонтални мерки с непосредствени приложения в областта на транспорта. Внедряването на EGNOS в пълна степен на територията на цяла Европа и близките ни съседи ще окаже значимо положително въздействие върху цялата европейска икономика, върху безопасността и опазването на околната среда и ще спомогне за облекчаване на движението по пътищата. За да постигнем тези цели, ни е необходимо подходящо финансиране на изследователската и развойна дейност, което понастоящем е недостатъчно. ЕС всъщност е единственият търговски блок, който не предоставя пряко финансиране на своята програма за ГНСС.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Докладът относно приложенията в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи подкрепя и подчертава ролята и значението на плана за действие в тази област през периода 2010—2013 г., изготвен от Комисията, и въздействието му върху транспорта. Деветте мерки в плана за действие са с непосредствена и важна връзка с транспорта. Планът предвижда използване и разработване на глобални навигационни спътникови системи за всички видове транспорт. Разбира се, ролята им в пътния и въздушния транспорт ще бъде много голяма. Две от мерките, които определено си струва да се споменат, са улесняване на създаването на единно европейско небе и разработването на приложения за интелигентни транспортни системи.

В допълнение, използването на спътници ще позволи да се разработят и внедрят още много други разнообразни приложения. Искрено се надявам, че разработването и внедряването на посочените в доклада системи, приложения и решения ще протече по план, и в близките години те ще започнат да се използват, което ще облекчи ежедневието на търговските дружества и гражданите и ще подобри безопасността по море, във въздуха и по пътищата.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада относно разработването и внедряването на европейски системи на базата на „Галилео“ и други спътникови системи и техните приложения в областта на транспорта.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) вече са важни за всички политики на ЕС и тяхното разработване и прилагане ще катализира реализирането на стратегията Европа 2020, както и създаването на стратегически и конкурентоспособен сектор в Европа. Приложенията в транспорта съставляват 20 % по обем и 44 % по стойност от всички приложения на ГНСС. Този отрасъл представлява развиващ се световен пазар, на който Европа трябва да има водеща роля и осигурена независимост. Приложенията и услугите на ГНСС в областта на транспорта са от значение и за сигурността, ефективността, икономическите и екологични последствия от използването на всички видове транспорт. Смятам за важно да отбележа, че за постигане на добър растеж е необходимо програмата на европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) да включва всички държави-членки и да притежава оперативна съвместимост със системите на трети държави, за да се гарантират конкуренцията и динамичността на пазара. В заключение, бих искал да отбележа идеята на докладчика за нова многогодишна финансова рамка (МФР), която да осигури подходящо ниво на финансиране на научноизследователската и развойна дейност в областта на ГНСС, както и на внедряването на системата. Трябва да се създадат механизми в помощ на малките и средните предприятия (МСП), които да облекчат достъпа им до това финансиране и да улеснят разработването и търговията с приложения на базата на ГНСС.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада. След като делът на Европа в развиващия се пазар на спътникови навигационни системи не успя да достигне очакваните нива, през юни миналата година Комисията предложи план за действие във връзка с приложенията на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Комисията разумно избра целеви план за действие, чиито препоръки включват не само създаването на единното европейско небе, което вече е с многократно потвърден от Съюза приоритет, но обхващат и пътния транспорт, където ГНСС ще имат важен принос за реализиране на нашите цели в областта на безопасността и опазването на околната среда. Като цяло планът за действие е съставен по такъв начин, че да гарантира възможност за включване на европейския пазар в конкуренцията в този сектор, стойността на чийто услуги в световен мащаб се предвижда да достигне 230 милиарда евро до 2025 г.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Убеден съм, че действията в подкрепа на приложенията на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване са от решаващо значение за изпълнение на Програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR). За съжаление, както докладчикът отбелязва в своя документ, внедряването на системата „Галилео“ продължава да затъва в нови проблеми. Съгласен съм с призива на Комисията за бързо сертифициране на EGNOS в гражданското въздухоплаване. Често съм подчертавал, че поддържам идеята за единно европейско небе и Програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе.

Бързото и цялостно създаване на европейско въздушно пространство е много важна стратегическа стъпка към действителна интеграция на Съюза и укрепване на единния пазар. Без „Галилео“ няма да имаме SESAR, а без SESAR не можем да създадем единно европейско небе 2. Нека помним, че в тази област имаме работа със скачени съдове — слабост на едно място би имала пагубно въздействие върху останалата част от системата.

Доклад: Brian Simpson (A7-0079/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на въпросния доклад, тъй като трябва да има рамка за оценка на отделните споразумения за въздушния транспорт, въпреки че Парламентът следва да наблюдава преговорите внимателно, а не да изостава и единствено да решава дали да приеме, или да отхвърли окончателния текст.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. Ето защо подкрепям доклада на моя колега, Brian Simpson, относно прилагането на набор от критерии за оценка на съдържанието на тези споразумения. Считам също, че е необходимо насърчаване на балансирания достъп до пазара и на възможностите за инвестиране, както и на лоялната конкуренция, по-специално по отношение на държавните субсидии и на социалните и екологични стандарти.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) След влизането в сила на Договора от Лисабон за споразуменията, обхващащи области, за които се прилага обикновената законодателна процедура, се изисква одобрението на Парламента. Гласувах в подкрепа на този доклад, с който се цели да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“. Всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите както по отношение достъпа до пазара, така и във връзка със сближаването на нормативните актове за насърчаване на честна конкуренция, включително по отношение на държавните субсидии и социалните и екологични стандарти. Съгласен съм с докладчика, че Парламентът трябва да следи процеса от самото начало и да се ангажира тясно с темите, които се обсъждат, да установи на какъв етап са преговорите за споразуменията относно въздушния транспорт. Комисията също трябва да е запозната с критериите, които Парламентът ще използва за оценка на дадено споразумение и на неговите елементи.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) С влизането в сила на Договора от Лисабон се разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. Новите правомощия на Парламента, въведени с Договора, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата водеща комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Като се има предвид тази промяна, приветствам съответната нова отговорност на Парламента провеждането на преговорите да се наблюдава отблизо. Бих искал да се възползвам от тази възможност, за да отбележа в тази връзка, че за да е добре подготвен да обсъди дали да даде, или да не даде съгласието си, когато преговорите приключат, Парламентът трябва да следи процеса от самото начало, а не след като преговорите са приключили.

Накрая, повтарям призива към Комисията да осигури на Парламента постоянен поток от информация и да представя редовно доклади, в които се анализират слабостите и силните страни на действащи споразумения. Всъщност считам, че въз основа на това Парламентът би могъл впоследствие да оценява по-ефикасно бъдещи споразумения.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Предложението за резолюция на Европейския парламент, засягащо сключването на международни споразумения относно въздушния транспорт, включва много от ключовите принципи, които се подкрепят от Северната лига. Тук се отнася необходимостта да се осигурят равни права на достъп до пазара на авиокомпаниите от всички държави-членки, за да се предотвратят практиките на скрит дъмпинг, финансирани директно чрез национални политики, в нарушение на правилата на Общността относно държавната-помощ. В предложението се изразява и безпокойство относно безопасността на гражданите, като се потвърждава същественото значение на създаването на референтна рамка относно безопасността. Друг принцип, който се отстоява от Северната лига и се утвърждава в предложението, засяга прозрачността на дейностите на европейските институции за гражданите на ЕС, чиито интереси се представляват пряко в Парламента. За тази цел в предложението на практика се набляга на необходимостта Комисията да изпълни задължението си непрестанно да информира Парламента за напредъка на своите преговори с оператори извън ЕС. Поради изброените по-горе причини реших да гласувам в подкрепа на това предложение.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото съм съгласна, че всеобхватни споразумения за въздушен транспорт между ЕС и съседните държави могат да донесат само ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите в много отношения: поддържане на сигурността и екологичните стандарти и насърчаване на благоприятна делова среда. Целта на доклада е да се опрости и изясни сключването на споразумения за въздушен транспорт и приемането на решения относно такива споразумения като Европейският парламент предварително информира Комисията за критериите, въз основа на които той ще взема решението си дали да даде, или да не даде съгласието си за сключване на конкретно споразумение от името на ЕС. В доклада Парламентът също така насочва вниманието на Комисията и на Съвета към споразуменията, които, ако бъдат сключени, могат да са от полза за ЕС и гражданите му, но които, поради една или друга причина, ЕС все още не е сключил със страни като Русия, Китай, Япония и Индия.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международни споразумения. Това означава, че за комисията по транспорт и туризъм е естествена стъпка да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт. Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят значителни ползи, като предлагат подобрени услуги на пътниците и товарните превозвачи, както от гледна точка на разнообразие, така и на разходи, като същевременно дават на авиокомпаниите нови възможности и конкурентно предимство.

Действително, нормативното сближаване може много да помогне за насърчаването на лоялната конкуренция, особено с оглед на държавните субсидии, социалните и екологичните стандарти. Жалко, че Съветът все още предстои да даде мандат на Комисията да започне проговори относно глобално споразумение за въздушен транспорт с важни търговски партньори като Китайската народна република и Индия, въпреки че предложението в тази посока е от 2005 г. Икономическият растеж на този регион увеличава стойността на подобни споразумения.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива, защото все по-значимият принос на въздухоплаването носи със себе си много предимства за европейската икономика, но и доста недостатъци. Считам, че на институцията, към която принадлежа, а именно Парламента, следва да се предоставят по-големи надзорни правомощия, за да може тя да разбере напълно кои видове споразумения заслужават да получат нейното съгласие и кои не. Начинът, по който бихме гласували, би бил резултат от внимателното проследяване на резултатите от преговорите, при което следва да се насърчава съблюдаването на международното законодателство относно социалните права, пълното признаване на практиките и процедурите за сертифициране, обмена на данни, свързани с безопасността и съвместните проверки на място. Единствено като даваме съгласието си за амбициозни споразумения, в които се зачитат принципите, отстоявани от ЕС, можем действително да допринесем за осъществяването на неговите дейности и за усъвършенстването му.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че възможността за сближаване на нормативните актове, която се създава от определени международни споразумения относно въздушния транспорт, ще се реализира чрез създаване на условия за лоялна конкуренция. Това е не само от полза за отрасъла в ангажираните страни, но и представлява възможност за стандартизация и укрепване на социалните и екологични стандарти. При услугите, които се предлагат на пътниците и на товарните превозвачи, също ще се постигне значително подобрение, което не би било толкова забележимо, ако се приложат други средства, като например двустранни споразумения.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Сключването на всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори е особено важно от гледна точка на достъпа до пазара и сближаването на нормативните актове, тъй като чрез него се насърчава лоялната конкуренция, еднаквото равнище на социалните и екологичните стандарти и така нататък. Това е от полза за всички страни: пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите. По отношение на хоризонталните споразумения е важно също да се приведат съществуващите двустранни споразумения в съответствие с правото на ЕС, за да се гарантира по-голяма правна сигурност, да се увеличи прозрачността и да се предоставят допълнителни ползи по отношение опростяването, като същевременно се гарантира, че всички авиолинии в Съюза ще се ползват от същите права. С влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът започна да играе по-важна роля в тази област, тъй като съгласието му стана необходимо за сключването на тези международни споразумения. Затова гласувам в подкрепа на този доклад, с който се цели да се установят някои общи принципи и последователен набор от стандарти. В него се набляга и на значението на непрестанното информиране на Парламента, за да може той да следи процеса от началото, тъй като това ще му даде възможност да изразява опасенията и приоритетите си.

  Rachida Dati (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад поради две основни причини. Първо, в доклада се препоръчва засилване на ролята на Европейския парламент в съответствие с новите правомощия, предоставени му от Договора от Лисабон, относно сключването на международни споразумения с трети държави. В това отношение, в доклада се набляга на необходимостта от задълбочаване на диалога с Европейската комисия на различните етапи на преговори и в наблюдението на действащите споразумения. Второ, в доклада се изтъква необходимостта от сключване на споразумения за безопасност на въздухоплаването с трети държави, които разполагат със значима промишленост в областта на самолетостроенето; това е изискване от първостепенно значение, като се има предвид разумната необходимост да се гарантира все по-голяма авиационна безопасност.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) След влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент има повече правомощия за намеса при сключването на международни споразумения между Европейския съюз и трети държави. В тази връзка с приетия днес доклад на Brian Simpson ще се даде възможност за по-добро дефиниране на ролята на Парламента в международните преговори в областта на въздухоплаването.

Приветствам факта, че Парламентът настоява по-специално за включване в споразуменията, сключени от Европейския съюз, на взаимно признаване на стандартите за сигурност и безопасност на въздухоплаването, както и за по-добри гаранции за защита на правата на пътниците.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон, тъй като в него се набляга на значението на това Парламентът да се „информира незабавно и подробно за всички етапи“ на процедурата по договаряне на споразумения между ЕС и трети държави или международни организации.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон предостави на Парламента нови правомощия за одобряване на международни споразумения. Сред тях особено важни са международните споразумения относно въздушния транспорт, като се имат предвид свързаните с тях различни потребности в сферата на сигурността и координацията. За да се оцени едно споразумение, са необходими критерии, основани на стриктно проучване и наблюдение на преговорите. Надявам се, че Комисията и Парламентът ще могат да си сътрудничат активно за непрестанното повишаване на качеството и строгостта на този вид споразумения.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът на г-н Simpson засяга международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). От 1 декември 2009 г., с влизането в сила на ДФЕС, правомощията на Парламента се увеличиха и той пое отговорности за участие в процеса на съвместно вземане на решения в много области, включително в сферата на въздухоплавателните услуги. Във връзка с това Комисията по транспорт и туризъм внесе за разглеждане този доклад, който изглежда изключително положителен и навременен и с който се установяват някои общи принципи, с които съм напълно съгласен. По този начин Парламентът ще може да следи целия процес от началото чрез информацията, предоставяна му от Комисията, по-специално чрез Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“, и внимателно да оценява споразуменията, за които постъпва искане той да гласува, независимо от това дали те са хоризонтални, всеобхватни или споразумения за безопасност.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Международните споразумения относно въздушния транспорт, предвидени в Договора от Лисабон, са наднационални споразумения, за които се планира да се припокриват със съществуващите двустранни споразумения, прилагани от държавите-членки. Ние многократно изразихме нашата позиция против този принцип в поредица от споразумения, по които Парламентът даде мнения, наред с критики, засягащи всеобхватността на тези споразумения, които, без изключение, са насочени към либерализацията и приватизацията на сектора. Докладчикът – който, нещо особено важно, е от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – твърди, че „споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите“.

Реалното състояние на нещата обаче в този и в други сектори, в които се наблюдава увеличаване на либерализацията, като например в железопътния транспорт, опровергава тези обещания за ползи. Ако действително има някой, който печели от процесите на монополна концентрация в сектора на въздушния транспорт – която неизбежно следва либерализацията и „свободната конкуренция“ – това не са пътниците, нито работниците, нито така наречените „национални превозвачи“, а по-скоро големите европейски компании в сектора. Това са причините, поради които гласувахме с „против“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад засяга международните споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон. Това са международни споразумения, за които се предвижда да бъдат хармонизирани със съществуващите двустранни споразумения, прилагани от държавите-членки и да се припокриват с тях.

Докладчикът заявява, че „споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите […] по отношение на достъпа до пазара“.

В действителност обаче практическото прилагане на тези споразумения на ниво ЕС вече ни показа, че такива обещания за ползи звучат неубедително както за работниците, така и за пътниците.

Скритата цел на повечето от тези споразумения е отварянето на пазара и либерализирането на сектора, мотивирано от свободната конкуренция или от пренебрегването на нарушенията в него, от ползите, които най-силните компании могат да извлекат от него и погрешното екологично решение за намаляване на въглеродните емисии и за включване на въздухоплаването в системата за търговия с емисии.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. се разшириха условията, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международни споразумения. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория. В миналото с Парламента бяха провеждани само консултации по такива споразумения. Новите правомощия, предоставени на Парламента от Договора от Лисабон обаче носят със себе си и нови отговорности.

Според мен Парламентът трябва да е в състояние да следи развитието на преговорите, преди да се изправи пред избора да приеме или да отхвърли окончателната формулировка на отделните международни споразумения. Освен това съответните критерии за споразумения относно въздушния транспорт с трети държави следва да включват възможност за балансиран подход към пазарите и възможностите за инвестиране, както и лоялна икономическа конкуренция в областта на държавните субсидии и екологичните и социални стандарти.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Новите правомощия, предоставени от Договора от Лисабон, означават, че ние също можем да изразяваме мнение по въпросите от областта на въздухоплаването в споразуменията относно въздушния транспорт. В доклада се набляга на лоялната конкуренция, а оттук и на необходимостта да се наблюдава, наред с останалото, държавното финансиране, като същевременно се отчитат екологичните аспекти и се гарантира високо равнище на права на пътниците. Ние подкрепяме всички тези мерки, така че гласувам за приемането на доклада.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с този документ, защото Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем споразуменията относно въздушния транспорт попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Предвид тази промяна комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) По време на днешното заседание гласувах в подкрепа на доклада на г-н Simpson относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон. Всъщност след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Парламентът получи правото да одобрява споразумения, обхващащи сектори, спрямо които се прилага обикновената законодателна процедура. Това е значителна стъпка напред, особено като се има предвид предполагаемия демократичен дефицит на ЕС, ако отчетем факта, че преди с Парламента, демократично избрана от гражданите на Европа структура, се провеждаха консултации по такива споразумения едва след тяхното сключване. Затова очакваме Комисията да откликне на призива ни да поддържа информационния поток и да предоставя на ресорната комисия всеобхватна информация относно намеренията за предлагане започването на преговори с оглед на сключването и изменението на международни споразумения относно въздушния транспорт, така че Парламентът като цяло да може да изразява мнението си, след като се е запознал напълно с фактите.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) С Договора от Лисабон се въвеждат нови парламентарни компетентности като на Европейския парламент се предоставят по-големи правомощия за вземане на решения, наред с отговорността да осигурява гладкото протичане на деловите дейности, като предоставя информация и гарантира безопасността на гражданите. Чрез сближаването на нормативните актове на съответните комисии на Европейския парламент, взаимното признаване на стандартите за безопасност и сигурност и гарантирането на възможно най-висок стандарт за международните споразумения относно въздушния транспорт се осигуряват ползи за пътниците и товарните превозвачи от организационно-технически и икономически характер, както и на авиокомпаниите.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, съгласно който всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите както по отношение достъпа до пазара, така и във връзка със сближаването на нормативните актове за насърчаване на честна конкуренция, включително по отношение на държавните субсидии и социалните и екологични стандарти, при условие че бъдат спазени определени стандарти и условия.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласно Договора от Лисабон се изисква одобрението на Европейския парламент за споразумения относно въздушния транспорт, тъй като те обхващат сектор, за които се прилага обикновената законодателна процедура. Съгласни сме с идеята на комисията по транспорт и туризъм да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество. Освен това Комисията следва да бъде добре информирана в целия ход на преговорите, за да има възможност да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“. Следователно Парламентът трябва да следи процеса от самото начало. Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят значителни ползи, като предлагат подобрени услуги на пътниците и товарните превозвачи както от гледна точка на разнообразие, така и на разходи, като същевременно дават на авиокомпаниите нови възможности за реализиране на печалба. Нормативното сближаване може много да помогне за насърчаването на лоялната конкуренция. Накрая, поддържаме тезата, че е от значение да се започнат преговори с важни търговски партньори в Азия, включително Китайската народна република и Индия, тъй като икономическият растеж на целия този регион увеличава още повече значимостта на тези споразумения от гледна точка на развитието на световната търговия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) С приемането на Договора от Лисабон се увеличи броят на случаите, в които е необходимо одобрението на Парламента, за да се сключи международно споразумение. Понастоящем споразуменията за въздухоплавателни услуги попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Затова комисията по транспорт и туризъм реши да внесе за обсъждане този доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество и във връзка с процедурите, които комисията може да приеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред окончателното решение и възможността единствено да го приеме или отхвърли. Новите правомощия на Парламента, предвидени в Договора от Лисабон, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата компетентна комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Това включва и съответната отговорност провеждането на преговорите да се наблюдава отблизо. Следователно тези допускания трябва да се имат предвид, когато се водят преговори относно международни споразумения в бъдеще.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) В доклада се разглежда рамката за оценка на отделните споразумения относно въздушния транспорт, като се вземат предвид промените по силата на Договора от Лисабон, които следва да се използват при всички бъдещи преговори, заключения и при одобряването им от Парламента (чрез даване на съгласие). Съответните критерии за споразумения относно въздушния транспорт с трети държави включват балансиран достъп до пазари и възможности за инвестиции, както и лоялна конкуренция по отношение на държавните субсидии, екологичните и социални стандарти. Гласувах в подкрепа на доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Всеобхватните споразумения със съседни страни или значими световни партньори могат да осигурят ползи не само за товарните превозвачи и авиокомпаниите, но и за пътниците. Преди всичко, тези споразумения гарантират еднакви права за всички авиокомпании в Съюза. Освен това ще бъдат прилагани високи стандарти за сигурност и безопасност на въздухоплаването, които са от първостапенно значение за пътниците, екипажите и въздухоплаването като цяло. Като се имат предвид споменатите ползи от споразуменията, считам, че e подходящо да се формулират общи принципи, които следва да се използват при оценката на споразумения относно въздушния транспорт. Важно е с всяко споразумение да се намаляват или премахват ограниченията по отношение на достъпа до пазара и възможностите за инвестиции, да се запазват и подобряват социалните и екологични стандарти, да се предоставят подходящи гаранции за защитата на личните данни и личния живот, да се включва взаимното признаване на стандартите за сигурност и да се гарантира висока степен на защита на правата на пътниците. Следва да се обърне внимание на факта, че Комисията трябва да предприеме незабавни действия за решаване на проблема с полетите над Сибир и да започне преговори за международни споразумения относно въздушния транспорт с Япония и Русия.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С Договора от Лисабон, който е в сила от 1 декември 2009 г., се увеличи броя на случаите, в които е необходимо одобрението на Парламента за сключване на международни споразумения. Понастоящем споразуменията за въздухоплавателни услуги попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Преди това беше необходимо само провеждане на консултации с Парламента по такива споразумения. Предвид тази промяна комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт по същество, вместо да е изправена пред окончателното решение и възможността единствено да го приеме или отхвърли. Новите правомощия на Парламента, предвидени в Договора от Лисабон, означават и нови отговорности да се осигури добрата осведоменост на Парламента и неговата компетентна комисия относно подготовката на споразумения, по които от ЕП впоследствие ще се изисква да даде съгласие. Това включва и съответната отговорност да се наблюдава отблизо провеждането на преговорите. На възможностите, определени в този доклад, за който гласувах, може да се гледа като на съставляващи списък с елементи, които могат да се възприемат в зависимост от конкретните обстоятелства, свързани с всяко споразумение.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) След влизането в сила на Договора от Лисабон се засили ролята на Парламента при сключването на международни споразумения относно въздушния транспорт. Комисията по транспорт и туризъм реши да изготви доклад по собствена инициатива с цел да се установят някои общи принципи относно начина на оценка на споразуменията относно въздушния транспорт както по същество, така и във връзка с процедурите, които комисията може да възприеме, за да се увери, че в хода на преговорите е била добре информирана и е имала възможността да заяви своите приоритети много преди да е изправена пред свързания с процедурата на одобрение избор „да/не“.

Тези споразумения могат да бъдат разделени на три категории: хоризонтални споразумения, привеждащи в съответствие съществуващи двустранни споразумения; всеобхватни споразумения, чиято цел е да гарантират лоялна конкуренция и накрая споразумения за безопасност, чиято цел е да се гарантира високо равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване. Освен това в доклада се препоръчва набор от критерии за оценка на съдържанието на споразуменията, включително балансиран достъп до пазарите и възможности за инвестиции, както и лоялна конкуренция по отношение на държавните, екологичните и социалните субсидии. Гласувах в подкрепа с оглед поддържане на постоянен информационен поток и по-добър анализ на силните и слабите страни на тези споразумения.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като с Договора от Лисабон се разшири обхвата на правомощията на Парламента по отношение на сключването на международни споразумения, съществува необходимост в процеса на предефиниране на статуса му да се предложат нови видове правни рамки за неговата дейност. В тази връзка се появява настоящия доклад. Тъй като Парламентът се сдоби с правомощия и по отношение на споразуменията за въздушен транспорт, важно е да се гарантира, че той ще има достъп до информация в хода на целия преговорен процес. Действително той не може да участва само в края на процеса, при което дейността му да се свежда единствено до изразяване на съгласие или несъгласие с окончателното решение, без да разполага с набор от приложими показатели, за да взема обмислено решение. Предвид необходимостта Парламентът да е ангажиран в рамките на целия процес, следва също така да се обърне внимание, макар и само в общ план, на такива аспекти като условията, при които се предоставя информацията или етапите, на които трябва да се осигури достъп до нея.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена