Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/0820(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0185/2011

Разисквания :

PV 07/06/2011 - 15
CRE 07/06/2011 - 15

Гласувания :

PV 08/06/2011 - 6.1
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0254

Разисквания
Сряда, 8 юни 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

7. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
PV
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Препоръка за второ четене: Saïd El Khadraoui (A7-0171/2011)

 
  
MPphoto
 

  Guido Milana (S&D).(IT) Г-н председател, бих искал да изразя общата си удовлетвореност от приемането на доклада на г-н El Khadraoui.

Смятам, че той представлява стъпка напред за защита на потребителите и околната среда, включително по отношение на позициите на отделните държави-членки, които понякога се оплакват от закъснения. Като цяло смятам, че чрез приемането на тази мярка Европа показа, че е по-напред от много държави-членки, които очевидно трябва да коригират тази ситуация в кратък срок.

Аз съм от държава, чието правителство доста късно изрази интерес към тази директива. Ето защо се надявам, че решението на Парламента ще бъде продуктивно и ще послужи за стимул, така че нагласите и нивото на внимание по този въпрос значително ще се подобрят в не много далечно бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini (PPE).(IT) Г-н председател, принципът „замърсителят плаща“ без съмнение е от съществено значение за решаване на екологичните проблеми, утежнени от развитието на европейската промишленост. Не винаги е правилно обаче да се критикува една единствена категория – трябва също така да защитим принципа, че не може да плащат само автомобилните превозвачи, а и онези в Европа, които не полагат достатъчно усилия в подкрепа на една алтернативна транспортна система.

Европа все още разполага с прекалено малко програми за преструктуриране на транспортния сектор за повече екологични решения с по-малки последици върху околната среда, а освен това има и недостиг на ресурси за подобряване на нейната ефективност и екологични показатели. Следователно за пореден път не трябва да забравяме, че не можем да намалим обема на трафика, защото всъщност обемът на пътуванията и превоза на товари трябва да се увеличи. Ето защо автомобилните превозвачи не могат да бъдат единствените, които плащат за екологичните проблеми, причинени от други.

 
  
MPphoto
 

  Ville Itälä (PPE).(FI) Г-н председател, докладчикът, комисията по транспорт и туризъм и очевидно Парламентът като цяло трябва да бъдат поздравени за този отличен законодателен акт. Той беше резултат от постигнати компромиси, които получиха охотна подкрепа. Смятам, че е изключително важно тежкотоварният транспорт да бъде включен, когато говорим за изменението на климата и устойчивото развитие. По този начин можем да покажем на обществеността, че сме наистина загрижени за това как емисиите от тежкотоварния транспорт, особено в пиковите часове и на натоварените пътища, причиняват проблеми.

Едно нещо, с което се съгласих тук, за да се постигне компромис, беше, че средствата, събирани от такси от тежкотоварния транспорт, могат да се изразходват за железопътния транспорт или корабоплаването. Това може да е възможно в някои случаи, но аз се надявам, че когато тези решения се прилагат на национално равнище, всички ще осъзнаят, че именно тежкотоварният транспорт плаща за това. Тези средства могат да се използват за подобряване, възстановяване и изграждане на пътища и по този начин могат да са от полза за тежкотоварния транспорт.

 
  
MPphoto
 

  Pat the Cope Gallagher (ALDE).(EN) Г-н председател, във връзка с транспорта с тежкотоварни автомобили, този въпрос е много сериозен, що се отнася до Ирландия. Ние се намираме в периферията на Европа, с два морски моста към континентална Европа, където всички тези допълнителни такси за ползване на пътната мрежа и замърсяване ще бъдат приложени. Разбирам от асоциацията на износителите в Ирландия, че това ще добави 150 евро на двупосочно пътуване, за товарния превоз от Ирландия, който зависи в голяма степен от този вид товарен транспорт, както и в особено голяма степен от износа. Това ще гарантира, че ще бъдем по-малко конкурентоспособни.

Считам, че Комисията и Съвета трябва да разгледат въпроса и да вземат предвид периферните региони. Това е голям проблем за държави-членки от континентална Европа, но със сигурност е голям проблем за Ирландия и за други държави в периферията.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Władysław Zemke (S&D).(PL) Г-н председател, искам да е съвсем ясно, че приетите от Парламента днес препоръки няма да бъдат толкова прости при съществуващите в Полша условия. Тези препоръки водят до увеличаване на транспортните разходи и превозвачите с по-стари автомобили очевидно ще бъдат в по-лошо положение. Трябва обаче да се приветства факта, че на разположение ще има допълнително финансиране за инвестиции в устойчив транспорт и преди всичко, че ще е налице възможност за изграждане на високоскоростни железопътни връзки и връзки на морския транспорт. Аз обаче бих искал да повторя казаното от предишните оратори, които заявиха, че тези препоръки имат отрицателни и положителни аспекти. Също така те ще доведат до редица усложнения за голям брой превозвачи в моята държава.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-н председател, искам да направя две забележки по отношение на така наречената евровинетка. От една страна, искаше ми се да има ясна формулировка, съобразно която събраните финансови средства наистина ще се използват за изграждане на пътища.

Втората ми забележка е, че аз предполагам, че разпоредбата, която посочва, че държавите могат да не включват малките търговски автомобили с тегло между 3,5 и 12 тона в директивата за инфраструктурните разходи, ще бъде спазена от държавите-членки. В края на краищата много средни предприятия използват автомобили с тегло между 3,5 и 12 тона. Повечето от тези предприятия няма да бъдат в състояние да поддържат по-високи разходи. Тези предприятия често са основата за потенциална заетост и предприемачество в селските ни райони.

 
  
MPphoto
 

  Jim Higgins (PPE).(EN) Г-н председател, предложението за евровинетката е добронамерено. То има много похвални аспекти. Намаляването на въглеродните емисии от автомобилите е много похвално; намаляването на натоварването от тежкотоварни автомобили е много похвално; и усвояването на 15 % от пътните такси за инфраструктура е много похвално.

Искаше ми се да подкрепя тази конкретна мярка, но трябваше да гласувам против, защото, както вече беше казано от моя колега, Pat the Cope Gallagher, икономиката на Ирландия е силно зависима от износа. Мерките от „Евровинетка“, ако бъдат одобрени в държавата ни, биха имали опустошителни последствия. Всякакви допълнителни такси върху ирландските превозвачи биха имали големи отрицателни последици върху износа ни. Смятам, че сме подкрепени от испанците, португалците, както и италианците. Ние сме периферни нации. Ние сме напълно зависими от международните ни пазари. Високата цена на дизела тласна превозвачите до ръба. За съжаление, трябваше да гласувам против мярката.

 
  
MPphoto
 
 

  Mario Pirillo (S&D).(IT) Г-н председател, днешното гласуване представлява подчертана стъпка напред към въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, включително в сектора на автомобилния товарен превоз, който допринася значително за атмосферното и шумовото замърсяване. Въпреки критиките на организациите от промишлеността смятам, че позицията на Съвета е най-добрият компромис, с който разполагаме в момента, въпреки че се надявам, че в бъдеще могат да се направят още подобрения.

Гласувах в подкрепа на предложението. Трябва да посоча обаче, че е необходимо да определим по-добри начини за използване на приходите, като задължим държавите-членки да инвестират тези средства за подобряването на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и инфраструктурата за намаляване на замърсяването. Това е единственият начин, по който в бъдеще ще бъдем в състояние да кажем, че днешното решение е имало положителни резултати.

 
  
  

Доклад: Jo Leinen (A7-0330/2011)

 
  
MPphoto
 

  Antonello Antinoro (PPE).(IT) Г-н председател, благодарение на Договора от Амстердам политиката за околната среда и устойчивото развитие придоби по-голямо значение и вниманието беше насочено върху интегрирането на политиките в областта на икономиката и околната среда, както и въвеждането на екологични съображения в други политически области.

Основните сектори включват изменението на климата, устойчивия транспорт, природата и биологичното разнообразие, здравеопазването и околната среда, използването на природни ресурси и управлението на отпадъци, както и международното измерение на устойчивото развитие. Съветът, в заключенията си от юни 2006 г., призовава Съюза и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на основните аспекти на устойчивото развитие. Следователно националните сметки трябва да включват интегриран отчет за сметките за икономиката и околната среда с напълно съотносими данни.

Гласувах в подкрепа на това предложение за регламент, тъй като то създава нови употреби на данните за националните сметки, статистиките за околната среда и другите статистически области.

 
  
MPphoto
 
 

  Horst Schnellhardt (PPE).(DE) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада Leinen, тъй като съм убеден, че чрез записване на тези данни в различните държави ще научим много повече за положението в тези държави. Реших да говоря отново обаче, тъй като редица участници в разискването казаха, че следва да разглеждаме само тези сметки и да пренебрегнем напълно БВП.

Бих искал да ви посъветвам да не го правите. Това е изключително опасно развитие. Брутният вътрешен продукт е показател за икономическо развитие и просперитет. Ако искаме да спрем измерването му или само искаме да използваме социални и екологични критерии в измерванията си, тогава сме се запътили към неуспех. По този начин всичко това може само да допълни цифрите за БВП. БВП трябва да бъде в центъра на анализите ни, както беше одобрено в доклада Rosbach. Считам, че това също така следва да се прилага и в това отношение. Бих искал да го подчертая още веднъж.

 
  
  

Доклад: Carlos Coelho (A7-0185/2011)

 
  
MPphoto
 

  Jens Rohde (ALDE). – Г-н председател, моля за извинение, бихте ли ми казал на коя точка сме в момента? Не успях да чуя.

(Председателят: „На Coelho“)

Достиженията на правото в Румъния/България? Благодаря Ви.

(DA) Г-н председател, днес гласувахме и приехме в Парламента решение, признаващо, че Румъния и България са подготвени за приемане в Шенгенското сътрудничество. Не се съмнявам, че чисто техническите аспекти са в изряден вид и че е извършена огромна по обем работа по подготовката за приемане. Мисля обаче, че има редица съображения да гледаме сериозно на загрижеността, която изпитват европейските граждани във връзка с покачващото се равнище на корупцията в много държави-членки и растящата трансгранична престъпност. Затова трябваше да използваме това положение за засилване на нашето полицейско сътрудничество и борбата ни с корупцията, преди да се заемем с разширяване на Шенгенското пространство. Въпросът не е да отправяме критики към тези две страни, а да използваме възможността, преди да разширим Шенген да поискаме някои важни отговори от името на загрижените граждани, които стават свидетели на нарастващата престъпност в Европа.

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-н председател, Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г., при все това двете страни все още извършват проверки по границите в резултат от частичното прилагане на мерките, заложени в законодателните достижения на ЕС. Както показаха задълбочените оценки и посещенията, извършени от групи експерти, макар и двете страни да са показали значителна ангажираност и да са постигнали очевиден напредък в прилагането на законодателните достижения на ЕС, все още остават някои недостатъци например в областите на оборудването, провеждането на проверки по границите и обучението.

Имаме намерение да потвърдим нашата подкрепа за пълноправното им присъединяване към споразумението, макар да смятаме за съществено въпросните две страни да ни информират в писмена форма, в срок от шест месеца, че са били приложени допълнителни мерки за отстраняване на недостатъците. И наистина фактът, че регионът България – Турция – Гърция е един от най-чувствителните региони за политиката на Съюза по отношение на границите предвид незаконната миграция е нещо, което не можем да пренебрегнем или да оставим без внимание.

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). - Най-важната част в този доста добре направен доклад на г-н Coelho се съдържаше в неговия край. Именно там беше отбелязана много ясно опасността от емигрантската вълна, която може да залее Европа от Турция и през Турция - от страните от Близкия Изток и от Северна Африка.

Ако до преди четвърт век Европа беше защитена от такива емигрантски вълни поради две причини: "желязната завеса" и тоталитарните режими в Северна Африка, и двете тоталитарни системи, държащи своите граждани в подчинение и по-скоро непозволяващи им да излязат, отколкото обратното, сега тези пречки ги няма.

Затова аз гласувах "За" този доклад. Приветствам това, че г-н Coelho е отбелязал важността на емигрантския натиск от страна на Турция към България и Гърция. Но искам да отбележа, че няма да бъде достатъчно това само да остане декларативно на хартия. Необходими са средства, необходими са програми, с които да бъде осъществена защитата на Съюза от тази емигрантска вълна.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-н председател, очевидно е много важно в Европейския съюз да могат да се прилагат едни и същи принципи към всички държави-членки на Съюза. В това отношение, Шенгенското споразумение е крачка напред към такъв вид по-тясно сътрудничество, което ще рече по-свободно движение, но очевидно не бива да забравяме, че свободното движение трябва също да предполага определено чувство на отговорност. Сега трябва да се надяваме, че когато Румъния и България се присъединят към Шенгенското пространство проблемите, които се появиха по техните граници, ще бъдат действително преодолени и че натам ще бъдат насочени адекватни ресурси, за да се осигури, че този вид незаконна миграция и другите случаи ще могат да бъдат предотвратявани.

Разбира се, по принцип положението е, че не може да има система на две скорости в Европейския съюз: за всички трябва да важат едни и същи правила. По този начин можем също да осигурим в тези страни да бъдат достъпни същите възможности, както и другаде. Необходими са ресурси, защото познаваме проблемите и опасностите, които се наблюдават там.

 
  
MPphoto
 
 

  Roger Helmer (ECR).(EN) Г-н председател, както добре знаете, ние, британските консерватори обикновено сме на мнение да се въздържаме по въпроси, свързани с еврото или с Шенген, защото не участваме в нито едно от тях и следователно може да се каже, че това не е наша работа. В този случай обаче мисля, че това е наша работа; знаем, че България и Румъния имат сериозни проблеми с престъпността и корупцията и аз не мисля, че граничният им контрол е толкова добър, колкото се осигурява в другите шенгенски страни.

Те следователно ще станат път и проводник за незаконните имигранти в Европейския съюз, които в рамките на Шенгенското пространство биха били свободни да стигнат до Кале и това определено би имало за резултат увеличаване на незаконната имиграция в Обединеното кралство. Поради тази причина гласувах „против“ доклада.

 
  
  

Доклад: Jean-Pierre Audy (A7-0160/2011)

 
  
MPphoto
 

  Francesco De Angelis (S&D).(IT) Г-н председател, докладът относно междинния преглед на Седмата рамкова програма е от изключително значение.

Има четири причини, които считам за много важни и поради които гласувах в подкрепа на този доклад: 1) опростяването и рационализирането на процедурите с цел улесняване на достъпа до финансиране; 2) участието на малките и средните предприятия, които са от съществено значение за растежа и заетостта; 3) иновациите в името на една конкурентоспособна преработваща промишленост, която е в състояние да отговори на предизвикателствата на пазара; и 4) механизмът за финансиране с поделяне на риска, който до момента дава много добри резултати.

И накрая, бих искал да посоча, че триъгълникът знание, образование и научни изследвания, на който се основава бъдещето на политиката за сближаване, може да се консолидира в Европа само чрез твърд ангажимент по отношение на научните изследвания.

 
  
MPphoto
 

  Jens Rohde (ALDE).(DA) Г-н председател, има широк консенсус в Парламента относно необходимостта от реформиране на нашата програма за научни изследвания. Същевременно трябва да изразя съжалението си от липсата на яснота и амбициозност в междинния преглед, направен от Комисията. Всъщност той можеше да бъде направен много по-добре и много неща може да се свършат незабавно. Комисията може да съкрати сроковете за кандидатстване, може да осигури средства за демонстрационни дейности и да използва международните счетоводни стандарти, вместо да създава свои собствени. Всичко това води до безцелна бюрокрация, която плаши промишлеността. Тя пречи на Европа да премине от идеи към реализиране на приходи. Следователно в бъдеще ние трябва да намалим хаотичната смесица от програми и размера на бюрокрацията и да се концентрираме върху основните предизвикателства: изменението на климата, енергетиката и храните. Накратко, трябва да използваме научните изследвания за създаване на работни места. Днес Парламентът показа, че има воля да направи това. Сега е време Комисията да покаже пътя, по който ще поемем.

 
  
MPphoto
 

  Mario Pirillo (S&D).(IT) Г-н председател, научните изследвания и иновациите играят централна роля при развитието и конкурентоспособността на Европейския съюз и са от решаващо значение за постигане на поставените цели в стратегията „Европа 2020“. Седмата рамкова програма е основният инструмент за финансиране на научните изследвания в Европа, както се вижда от доклада, който днес беше подложен на гласуване. Все още обаче съществуват много проблеми, дължащи се на прекалената бюрокрация за малките и средните предприятия (МСП).

В резолюцията си от 11 ноември 2010 г. Парламентът поиска от Комисията да въведе процедурни, административни и финансови мерки за опростяване в настоящото управление на Седмата рамкова програма, но тези мерки все още не са въведени. Приканвам Комисията да отчете наблюденията на Парламента и да намери решения, с които да улесни достъпа на МСП до седмата и осмата програма за научни изследвания.

 
  
MPphoto
 

  Ville Itälä (PPE).(FI) Г-н председател, и аз със задоволство гласувах в подкрепа на този доклад и благодаря на колегата, г-н Audy, за това, че е свършил такава добра работа. Искам да се спра на два въпроса. Финансирането е изключително важно и може да бъде малко по-амбициозно, тъй като тук се твърди, че това равнище е надеждно и необходимо. Трябва да повишим финансирането, за да постигнем необходимия на Европа растеж.

Преди известно време аз самата изслушах финландска изследователска група, която получаваше финансиране чрез тази програма. Те правят клетъчни изследвания и са много близо до откритие, което дори би могло да им позволи да разработят лечение на рака. Те обаче не разполагаха с информация дали финансирането ще продължи. Не знаят какво да правят. Според мен това финансиране трябва да продължи и да бъде достатъчно.

Другият въпрос, по който получаваме недвусмислена обратна информация, е, че голяма част от работното време се пилее за бюрокрация. Тя трябва да се намали, за да има адекватен избор на приоритети.

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE).(LT) Г-н председател, радвам се, че днес обсъждаме междинния преглед на Седмата рамкова програма. Много от разгледаните в този документ въпроси са наистина актуални, особено що се отнася до младите изследователи и по-активното участие на индустрията в проектите по Рамковата програма. В документа се изразява безпокойство от твърде ниския процент на участие от страна на някои държави-членки. Бих искала да насоча вниманието Ви към факта, че за това има обективни причини. Действащите в момента схеми за финансиране в известен смисъл са по-благоприятни за старите държави-членки на Европейския съюз. Това е отразено в данните. Размерът на финансирането, който получава участващ проект от нова държава-членка, е половината от това, което би получил проект на стара държава-членка. В резултат от тази ситуация в Общността се оформя разрив, като се изключват новите държави-членки, което категорично считам за погрешно. Следователно мисля, че е необходимо да преразгледаме схемите за финансиране и да се опитаме да гарантираме, че по време на РП8 няма да има повече подобни несъответствия или дискриминация, за да можем успешно да се справим с предизвикателствата, очертани в стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE).(HU) Г-н председател, настоящата Седма рамкова програма гарантира, че Европейският съюз може да издигне на адекватно равнище своята политика в областта на научните изследвания. Със своя бюджет от над 54 милиарда евро за периода 2007−2013 г. РП7 може да се счита за една от най-значимите програми за подкрепа на научните изследвания в света. Трябва да подготвим междинен преглед, основан на конкретни данни, за да гарантираме, че Седмата рамкова програма ще продължи да отговаря на европейските изисквания. Считам, че процесът на опростяване е най-важното нещо, което можем да подчертаем при междинния преглед. Опитът също така показва, че сложността и трудността на административните процедури беше един от най-големите проблеми за нашите изследователи. Другото важно нещо е улесняването на участието на МСП в програмата. За съжаление, в това отношение ние трябва да положим допълнителни усилия, въпреки че беше постигнат известен напредък при програмите относно сътрудничеството. С радост приветстваме въвеждането на Механизма за финансиране с поделяне на риска. Той трябва да продължи да се използва все по-широко до края на Седмата рамкова програма и при следващите програми. По тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 

  Jacek Olgierd Kurski (ECR).(PL) Г-н председател, гласувах против доклада на г-н Audy. Не мога да одобря документ, които блокира проекта INDECT. Не съм съгласен с твърдението, че проектът, който се реализира в добре известния Научно-технически университет (AGH) в Краков, нарушава Хартата на основните права. Неговата изследователска цел в крайна сметка е да постигнем целите, очертани в резолюциите относно борбата срещу педофилията, продажбата на оръжие по интернет и борбата срещу трафика на наркотици и хора, а това са въпроси, които многократно са били поставяни за разглеждане в този Парламент. Това е новаторски проект, който върши отлична работа, като запълва пропуските в системите за сигурност на държави-членки на ЕС, особено по отношение на интернет. Хората, чиито интереси засяга, са нарушители на закона и те най-много се страхуват от неговите цели. Нещо повече, проектът предоставя добра основа за създаване на интегрирана мрежа за сигурност, която да осигурява защита от кибератаки. Русия, САЩ и Китай въведоха подобни решения, а ние с нетърпение ги очакваме от няколко години на равнище ЕС. Ето защо не разбирам защо финансирането на целия проект се спира, и още повече факта, че това е единственият проект, който докладът на г-н Audy представя като нещо различно от останалите.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE). (SK) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада, но остава безпокойството, свързано с публичното финансиране за научните изследвания на ембрионални стволови клетки. Според генералния адвокат на Съда на Европейския съюз ембрионалните клетки се считат за човешки ембриони и следователно за същества, от които се поражда живот. Тези клетки, тъй като представляват първият етап от човешкия живот, в който ще се превърнат, трябва законово да бъдат определени като ембриони, като извличането им трябва да бъде забранено. На базата на това решение Европейската комисия трябва незабавно да вземе предвид решенията и заключенията на Съда и да съгласува с тях политиките си относно финансирането на науката и изследванията.

 
  
  

Предложение за резолюция (B7-0344/2011)

 
  
MPphoto
 

  Jens Rohde (ALDE).(DA) Г-н председател, гласувахме последната част от дълъг списък с текстове от споразумението за свободна търговия. За щастие, Парламентът като цяло все още подкрепя свободната търговия, а това се отнася и до споразумението с Канада. Все пак необходимостта от специализирани секторни анализи продължава да е актуална. Оценката на въздействието на споразумението между Европейския съюз и Канада посочва ясни ползи и за двете страни. Специализираните секторни анализи са просто начин за търсене на причина за даване на отказ, защото истината е, че винаги ще има както победители, така и победени. Ние носим отговорността да направим онова, което е най-добре за мнозинството. Свободната търговия е най-добра за потребителите, защото предоставя по-голям избор и по-ниски цени. Тя е най-добра за предприятията, защото разширява пазара им и създава растеж и работни места. Свободната търговия е международното разделение на труда, което гарантира, че всички правим онова, в което сме най-добри, като в същото време даваме възможност на всички останали да правят онова, в което те са най-добри.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-н председател, аз, разбира се, приветствам всяко търговско споразумение между две държави или предприятия, защото, ако бъде правилно управлявана, световната търговия може да помогне за подобряването на жизнения стандарт и да допринесе за постигането на напредък.

От друга страна, винаги имам опасения, че по-големият брой двустранни споразумения ще ни накара да изгубим цялостния си поглед върху нещата и че накрая може да се окаже, че имаме откъслечни споразумения, които затрудняват постигането на истинско споразумение в рамките на СТО.

Считам, че двустранните споразумения винаги са вторият най-добър вариант. Първият най-добър вариант в действителност би бил продължаване на търговските разговори в контекста на СТО преговорите и сключване на споразуменията, които се очакват от световната търговия и от които световната икономика се нуждае спешно.

 
  
  

Доклад: Wolf Klinz (A7-0081/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Claudio Morganti (EFD).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, неоспорим факт е че агенциите за кредитен рейтинг сега притежават огромна и неконтролирана власт. Тяхната първоначална функция беше да предоставят ценна информация на инвеститорите, но с течение на времето те се превърнаха във върховни и неконтролируеми арбитри на международните финансови пазари.

Според мен е неприемливо предприятията и дори държавите-членки да бъдат оценявани от три големи американски дружества, чиито рейтинги не винаги са били коректни, а всъщност в някои случаи дори водеха до изумителни грешки като аферата „Лемън Брадърс“.

Следователно по-засиленият контрол ще бъде приветстван и се надявам, че новият европейски орган ще съумее да работи с оптималната си производителност, с реални правомощия да се намесва и дори да налага наказания, където това е необходимо. Освен това считам, че е чудесна идея да се въведе принципът на гражданска отговорност в ситуации на очевидна небрежност. Изисква се по-голяма конкуренция в сектора и трябва да разрушим този исторически олигопол и да се опитаме да въведем нови, независими и по възможност европейски организации, които следователно биха били наясно с икономическия контекст и с реалностите на нашия континент, които са напълно различни от начина на мислене в Съединените щати.

По тези причини гласувах в подкрепа на въпросния доклад.

 
  
  

Доклад: Angelika Niebler (A7-0159/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE).(LT) Г-н председател, във възторг съм от приетия днес документ относно гарантирането на независимостта на оценките на въздействието (ОВ). ОВ са основата на законодателния процес. Мисля, че реалната независимост на ОВ трябва да стане общ принцип, прилаган към всички видове ОВ, особено към оценките на въздействието върху околната среда. Гаранция за прилагането на този принцип следва също да се съдържа в Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, която вероятно ще бъде преразгледана в близко бъдеще. Доволна съм, че предложенията в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, за които представих изменения, са свързани с оценките на въздействието върху околната среда, което наистина е от ключова важност. Европейската комисия също трябва да играе по-активна роля в защита на интересите на Европейския съюз и неговите държави-членки в случаи, в които проекти, започнати от трети държави, биха могли да имат въздействие върху Европейския съюз или върху една или няколко от неговите държави-членки. Мисля, че документът е крачка към обезпечаване сигурността на всички ни.

 
  
  

Доклад: Richard Falbr (A7-0172/2011)

 
  
MPphoto
 

  Jens Rohde (ALDE).(DA) Г-н председател, много искам да се изкажа по тази тема, тъй като ми се струва някак абсурдно, че в момента се опитваме да формулираме разпоредби относно КСО. Чудесно е, че както изглежда, всички сме съгласни, че следва да сключваме търговски споразумения само с държави, които зачитат правата на човека. Това всъщност вече е залегнало в Договора. Струва ми се обаче, че някои политици са забравили какво означава КСО. Това съкращение означава корпоративна социална отговорност. Следователно става въпрос за това какво правят предприятията за своя сметка и на свой риск, като преди всичко се съобразяват със законодателството. Това се използва като мярка за търговска конкурентоспособност и затова дава тласък на предприятията сами да продължават да усъвършенстват този аспект от дейността си. Ако ние се намесим и им отнемем тази възможност, превръщайки я в политическо законодателство, напълно ще премахнем тази мярка за конкурентоспособност, а това – ако мога да се изразя така – е чиста политическа глупост.

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-н председател, външното измерение на социалната политика включва всички дейности и инициативи на ЕС, с които се цели насърчаването на трудовите и социалните стандарти в държавите, които не са членки на ЕС. Въпреки че Договорът от Лисабон и стратегията „Европа 2020“ отдават безпрецедентно голяма значимост на социалната политика, въпросите на конкурентоспособността и икономическите фактори продължават да имат приоритет пред социалните въпроси.

Същевременно става все по-ясно, че е необходимо да престанем да се концентрираме само върху пазарите и вместо това да проявим един по-цялостен интерес към хората, което означава да защитаваме хората, правата на работниците и правото на труд. Европейският съюз трябва да си постави като дългосрочна цел да бъде в състояние да гарантира, че и мъжете и жените имат възможност за достойна и продуктивна трудова заетост в условията на свобода, равнопоставеност, безопасност и достойнство. Следователно в бъдеще ще бъде нужно Парламентът и международните и европейските профсъюзи да работят заедно и да дадат своите позитивни и неотложни препоръки по отношение на инициативата, която гласуваме днес.

 
  
MPphoto
 

  Mitro Repo (S&D).(FI) Г-н председател, подкрепих доклада, тъй като европейските предприятия имат особено голямо значение в международната търговия. Ние винаги трябва да действаме в съответствие с европейските ценности и международните социални и трудови стандарти, дори и в трети държави.

Корпоративната социална отговорност е полезна само когато е доброволно начинание, а потребителите получават надеждна и точна информация за дейностите на дружествата, произхода на продуктите и условията, при които стоките се произвеждат и продават. Сертификатите, брандовете и стандартите са важни за потребителите, а имиджът и репутацията са пряко свързани с успеха на дадено дружество. В епохата на социалните медии трудно може да се скрие от потребителите информация за практиките, използвани от дадено дружество в чужбина.

Отговорното предприемачество винаги ще бъде гръбнакът на конкурентоспособността и успешната икономическа и търговска дейност. Европейският съюз трябва да бъде и пионер в насърчаването на социалните стандарти. Считам, че разбирането за корпоративната отговорност следва да бъде включено във всички политически и търговски споразумения на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE). (SK) Г-н председател, подкрепата за и насърчаването на социалната отговорност във външните политики може да се окаже интересно начинание. Обезпокоена съм, че може би не отиваме достатъчно далеч в действията си. Във фокуса на социалната отговорност трябва да са най-бедните, обществените маргинали, тези, които нямат никакви квалификации и са най-много изложени на манипулации. Накратко, социалната отговорност трябва да се фокусира върху лицата, които са най-далеч от пазара на труда.

Френската програма за съвместяване на ученето и работата, инициирана от организацията „ATD Quart Monde“ и френската държава, представлява един чудесен пример за едно сериозно начинание, което запазва автентичната социална отговорност по отношение на работници, намиращи се в крайно неблагоприятно положение. По този начин Съюзът може да придаде истинска добавена стойност на политиката си.

 
  
  

Доклад: Gay Mitchell (A7-0187/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-н председател, 2011 г. предлага стратегическа възможност да извлечем поука от четирите години, през които се прилага регламентът за създаване на финансов инструмент за сътрудничеството за развитие. От влизането му в сила основният проблем, който възникна, изглежда, е трудността да бъде разбрана или приета специфичната роля на сътрудничеството за развитие в контекста на външните действия на Европейския съюз.

Ето защо е необходимо ясно да заявим, че сътрудничеството за развитие е единствената политика за външна дейност – освен хуманитарната помощ – която не е предназначена да служи на интересите на ЕС, а за защита на интересите на най-маргинализираните и уязвими групи от населението на планетата.

Чрез днешното гласуване ние ще подчертаем необходимостта от отделен инструмент за сътрудничество за развитие, насочен конкретно и изключително към развиващите се страни и следващ стриктно целите, очертани в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В заключение, г-н председател, ние искаме по-конкретно да се използва процедурата за делегирани актове при вземане на решения относно общите цели, приоритетните области и очакваните резултати, както и предоставянето на средства, които изпълняват критериите на член 290 от ДФЕС.

 
  
  

Доклад: Diana Wallis (A7-0164/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Г-н председател, въпреки факта, че Европейският парламент многократно е признавал ползите за вътрешния пазар от усъвършенстването на рамката на договорното право, въвеждането на нова система на договорно право чрез използване на незадължителен инструмент срещна поредица от сериозни проблеми по отношение както на същността, така и на процедурата. Освен това направените предложения отразяват позицията на Комисията, която не се подкрепя от същността на публичното разискване. Не познаваме позициите на отделните държави-членки или тези на представителите на потребителите или предприятията. Липсата на яснота в някои от предложените документи, които ще се използват като основа за съдебни решения, може да доведе до разминаване в правните тълкувания.

Накрая въвеждането на незадължителен инструмент ще има значително икономическо въздействие върху предприятията и потребителите. Възможно е да се извършат изключително високи разходи във връзка с необходимо обучение, замяна на стандартни формуляри на договори и възможни съдебни дела. Според мен не е разумно да се налагат допълнителни финансови тежести на предприятията във време на икономически трудности. Предвид казаното по-горе, гласувах за отхвърляне на доклада.

 
  
  

Доклад: Nadja Hirsch (A7-0082/2011)

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-н председател, възможността и способността да се учи и работи в международна среда е предпоставка за успешен професионален живот в условията на днешната силно глобализирана икономика. Що се отнася до областта на професионалното образование и обучение, ключовите фактори, изброени в европейската стратегия, за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, трябва да бъдат превърнати в практически стъпки на равнището на ЕС и в държавите-членки. Въз основа на предварителните оценки може да се предположи, че нарастването на търсенето на квалифициран труд ще се продължи. Промените в промишлеността и технологиите засилват нуждата от работници с високо и средно равнище на умения за сметка на ниско квалифицираните работници.

Ето защо, особено що се отнася до младите хора, бързо трябва да бъдат предприети действия: продължаващото покачване на безработицата сред младежта е едно от най-важните предизвикателства, пред които е изправена Европа. За да постигнем тези цели, ние считаме, че е от съществено значение образованието и професионалното обучение да продължат да бъдат третирани като дългосрочен общ политически приоритет, който може да се превърне в действителност само с участието и ангажираността на всички заинтересовани страни, институциите на ЕС и участниците на местно и регионално равнище.

 
  
MPphoto
 

  Paul Murphy (GUE/NGL).(EN) Г-н председател, гласувах против доклада на г-жа Hirsch, тъй като изцяло разглежда образованието не като средство, чрез което хората могат да подобрят своите знания и умения, а единствено като средство за увеличаване на печалбите на едрия бизнес.

Напълно отхвърлям този подход. Докладът твърди, че изпълнението на целите на „ЕС 2020“ е начин да се осигури заетост и по-добър жизнен стандарт. Това просто не е вярно. Стратегията „ЕС 2020“ няма да доведе до създаване на нови работни места, нито до по-добър жизнен стандарт. Тя предлага още неолиберални политики и „надпревара към дъното“ по отношение на заплатите и условията.

Този доклад позорно призовава работодателите да могат да прекратяват договорите за чиракуване, ако се прецени, че стажантите са неподходящи за работата. Това е рецепта за груба експлоатация. Отхвърлям призива за засилено участие на частните заведения за висше образование в разширяването на професионалното обучение и вместо това искам смислени възможности за обучение, които да се предоставят чрез масирани публични инвестиции.

 
  
MPphoto
 

  Mitro Repo (S&D).(FI) Г-н председател, подкрепих доклада, защото безработицата сред младежта е предизвикателство, пред което е изправена цяла Европа и което тревожи цялото общество. Също така стои зад размириците в страните от Южното Средиземноморие. В развитите общества от скандинавските страни безработицата сред младите хора има видими проявления, например изключване и увеличаване на употребата на вещества сред подрастващите.

Младежта означава мобилност и сменяне на работни места. Младежката безработица е сериозна, когато младите хора нямат достъп до работа от какъвто и да е вид, защото са слабо образовани или нямат професионален опит, а също така младите хора, на които липсва подходящо образование или професионален опит, не са в силна позиция, когато се конкурират за работни места. Ето защо трябва да съсредоточим енергията си за предоставяне на широкомащабно, висококачествено образование и също така да обърнем внимание на аспектите на равенството между половете, така че основните причини за младежката безработица да могат да бъдат елиминирани. Трябва също да не забравяме ролята на допълнителното обучение, защото то е, което насърчава ученето през целия живот и подготвя хората за промените в пазара на труда.

 
  
MPphoto
 

  Silvia Costa (S&D).(IT) Г-н председател, изключително важно е, че Парламентът използва тази резолюция, за да изпрати силно послание към държавите-членки и по-младите поколения с искане за по-голяма ангажираност към европейското сътрудничество за обучение, професионално обучение и висше образование с цел да се укрепи стратегията „Европа 2020“. Знаем, че безработицата сред младежта има тежко отражение върху бедността и социалното изключване, както и продължителният период на несигурност, в който живеят 40 % от младите европейци.

Трябва да се окаже силна подкрепа на съчетаването на образователни политики и една нова, базирана на стимули система за подпомагане за предприятия, които предоставят работа на пълно работно време за млади хора и жени. Гарантирането, че получаваната квалификация е в съответствие с компетенциите, включително за гражданство, необходими за новите цели за устойчив и интелигентен растеж, е от съществено значение – така, както и политиките за прехода от образование към трудова дейност и ускоряването на признаването на професионалните квалификации, звания и академични кредити.

Тези държави-членки, които, подобно на моята страна, намаляват средствата за образование и научни изследвания в момент на криза, трябва да знаят, че вредят на младите хора и на бъдещето на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Siiri Oviir (ALDE).(ET) Г-н председател, участвах в подготовката на доклада в комисията по заетост и социални въпроси и безработицата в Европа наистина е висока, а безработицата сред младежта е средно два пъти по-висока. Има държави-членки, в които цифрата е дори по-висока, като моята родна страна, където всъщност е три пъти по-висока. Подкрепям инициативите в доклада като практически стъпки, за да се постигне обрат в тази ситуация към подобряване. Не виждаме смисъл в обучението на голям брой хора, които са били в областта на висшето образование, но които след това не са имали никаква полза от това на пазара на труда. Трябва да се концентрираме повече върху професионалното обучение и преквалификация.

Това, което е напълно неприемливо обаче, е действието, предприето от Съвета по образование по отношение на бюджетните съкращения. Действията им са несъвместими и с изпълнението на стратегията „Европа 2020“, която вече е приета. Те не подкрепят с пари това, за което говорят. Гласувах за приемането на доклада. Благодаря.

 
  
MPphoto
 
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на този доклад, особено след като е изчислено, че от сега до 2020 г. ще има 15 милиона работни места за хора с висше образование. В същото време оценката е, че ще има с 12 милиона по-малко работни места за хора, които нямат квалификация, или имат, но тя е много ниска. Ето защо трябва да се направи нещо за това и очевидно има голяма нужда от образование и обучение. Двадесет и един процента от младите хора в цяла Европа са без работа и поради това е важно те да продължават да се образоват, докато също придобият подходяща квалификация, и да има сътрудничество между колежите и бизнеса, така че тези квалификации да са подходящи. В допълнение е важно да има независима оценка на тези квалификации. Ако всички тези неща бъдат направени, можем да решим този проблем в бъдеще.

 
  
  

Доклад: Salvador Garriga Polledo (A7-0193/2011)

 
  
MPphoto
 

  Francesco De Angelis (S&D).(IT) Г-н председател, докладът на г-н Garriga Polledo е много важен документ, който ни дава възможност да определим нова финансова рамка за конкурентна, устойчива и приобщаваща Европа.

Нуждаем се от бюджет, предназначен за предизвикателствата на днешния ден, който може да осигури силни и новаторски решения за текущите нужди. Основният му приоритет трябва да бъдат научните изследвания и иновациите за малките и средните предприятия, стимулиране на растежа и заетостта, а втората цел е да се реформира настоящата селскостопанска политика, за да се насърчи и подкрепи конкурентоспособността на селското стопанство в Европа.

Трябва обаче да се обърне специално внимание на бъдещето на политиката на сближаване, която според мен е много важен инструмент, осигуряващ финансова подкрепа за инвестициите, които стимулират икономическия растеж и преди всичко допринася за създаване на работни места. Във връзка с това бих искал да се върна на един въпрос, който считам за особено важен: създаването на нова междинна категория. Считам, разбира се, че тази нова категория не може да се създаде, като се взимат ресурси от съществуващите категории, които са важни за подкрепата на балансирания, хармоничен и устойчив растеж на нашите общества.

 
  
MPphoto
 

  Ville Itälä (PPE).(FI) Г-н председател, този изключително важен доклад беше приет и аз искам да се спра само на няколко подробности. Първата е изменение 18, внесено от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, в което се казва, че трябва да се направят някои сравнително точни съкращения от Общата селскостопанска политика, според видовете реформи, които съществуват в момента. С други думи, добиваме ясна представа за възгледите на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа за селскостопанската политика, въпреки че тя е формулирана много умело. Очевидната и основна предпоставка тук е, че ако изобщо нещо трябва да се съкращава, това е селскостопанската политика.

Другият важен въпрос, по който гласувах различно от моята група, беше изменение 37г, което първоначално посочваше значителните спестявания, които биха могли да се реализират, ако Европейският парламент имаше само едно седалище. Няма смисъл да спорим за това: съкращения ще се правят. Няма значение как ще гласуваме. Знаем, че спестяванията ще се направят. Надявам се хората най-накрая да разберат, че обществеността наистина е уморена от икономии, които засягат тях, но не и нас. Това не може да се обясни на обществеността и нищо няма да се подобри, ако гласуваме за него. Спестявания ще се правият и ние също трябва да правим икономии.

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Caronna (S&D).(IT) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада от г-н Garriga Polledo относно предстоящите финансови перспективи на Съюза в едно от най-тежките времена на криза за т. нар. европейски дух. Убеден съм, че за нас е важно да настояваме и да сме твърди в убеждението си, че е от съществено значение да осигурим на Съюза надеждни инструменти, като се започне с подходящо финансиране.

Ето защо искането за увеличение от 5 % на следващия бюджет е оправдано и необходимо. Може би то няма да бъде достатъчно, но е важно, за да осигурим отговори на големите въпроси пред нас. Тези средства са необходими за справяне с реални проблеми като по-голямото сближаване между регионите, по-голям капацитет за изследвания и иновации и по-голям капацитет за генериране на растеж и осигуряване на работни места. Без подходящи ресурси нито един от тези проблеми няма да бъде решен правилно, като се започне с въвеждането на междинна категория за политика на сближаване, което има смисъл само ако не вреди на вече съществуващите други категории.

Ето защо гласувах в подкрепа на доклада и се надявам, че Комисията и Съветът ще изпълнят препоръките на доклада.

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Г-н председател, икономическата криза, демографските проблеми и нарастващата безработица имат все по-голямо въздействие върху бюджетните ограничения на държавите-членки. Ето защо европейският бюджет, предоставящ възможност за дългосрочно планиране, трябва да бъде инструмент, стимулиращ растежа на икономите на отделните държави. Според мен стратегията „Европа 2020“, която стимулира създаването на работни места и насърчава социалната интеграция, е според мен ключов компонент за осигуряване на подкрепа на страните за излизане от кризата. Във връзка с това е особено важно в обхвата му да попаднат и малките и средните предприятия. Следователно съм съгласен с предложението да се гарантира по-голяма подкрепа за всички програми и инструменти, подкрепящи тези предприятия, включително програми, насочени към конкурентоспособността, иновациите и използването на структурните фондове.

Поддържането на конкурентоспособност, повишаването на икономическия растеж и борбата с безработицата ще бъдат най-големите предизвикателства пред ЕС. Ето защо бих искал да подчертая спешната необходимост от подкрепа на растежа чрез инвестиции в икономически сектори, основани на знанието. Укрепването на връзката между образование, научни изследвания и заетост ще насърчи интеграцията, мобилността и специализацията.

 
  
MPphoto
 

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE).(IT) Г-н председател, бих искал да изразя удовлетворението си и да обясня причините, поради които гласувах в подкрепа на доклада на г-н Garriga Polledo, който в известен смисъл успява да определи сериозни и ефективни цели, които допринасят за укрепване на политиката на сближаване.

Имам обаче едно съмнение, което изразих, като гласувах за приемане на изменението, с което се премахва текстът за създаване на междинна категория за политиките за сближаване в онези части на Европа, в които брутният вътрешен продукт (БВП) е между 75 % и 90 % от БВП на ЕС. Това наистина ни засяга не защото не вярваме, че фокусът на политиката за сближаване трябва да бъде разширен, а защото считаме, че без допълнителни ресурси, това разширяване води до риск от намаляване или лишаване от ресурсите, посочени в Цел 1, т. нар. цел „Сближаване“, която също се нуждае от достатъчно внимание и подкрепа от страна на Европейския съюз. В заключение, одобрявам доклада и свършената работа, но изпитвам известно безпокойство във връзка с вниманието, което явно сме отделяли на политика, която вероятно е потвърждение на т. нар. facing-out, който сме свикнали да виждаме.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Г-н председател, съдържанието на новата Многогодишна финансова рамка трябва да представи ясна визия за бъдещето на Съюза и неговите граждани. Икономическите и социални предизвикателства, пред които сме изправени в момента, трябва да намерят място не само във впечатляващи речи, но преди всичко и в конкретните глави от бюджета.

Независимо дали разглеждаме текущите трудности и амбиции на ЕС и неговите региони от регионална или от глобална гледна точка, най-неотложните въпроси остават недостигът на енергия, забавянето на икономическия растеж и безработицата. Ето защо трябва да продължим да разглеждаме развитието и иновациите на европейската енергийна инфраструктура като приоритетни области, които се нуждаят от значително по-голямо финансиране. Според мен връщането към горене на въглища в контекста на настоящото състояние на околната среда не е решение за бъдещето или за създаване на пълноценна трансевропейска транспортна мрежа. Тези две области са важно предварително условие за развитие на конкурентоспособността на ЕС като цяло и за функционирането на вътрешния пазар и като такова заслужават особено внимание при изготвяне на бюджета.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(EN) Първо, одобрявам поетия в доклада ангажимент Общата селскостопанска политика и кохезиония фонд да останат поне на сегашното равнище в следващата перспектива. Имаше много противоречия в нашата група за междинната категория и беше взето решение да има свободен вот. Това изобщо не засяга моите колеги в Ирландия или нас, защото макар да сме в МВФ и да сме разорени като държава, ние сме много над средното европейско равнище по отношение на БВП. Ето защо дали ще има междинна категория или не за нас е без значение.

Ние обаче считаме, че е необходимо да се изготви фундаментална оценка на това дали политиката на сближаване трябва да продължи да се провежда, защото с увеличаването на броя на регионите, които минават прага от 75 %, политиката или ще стане излишна, или ще бъде реформирана, а ние очакваме да се случи точно това.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Carlos Coelho (A7-0185/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Alvaro (ALDE), в писмена форма. (DE) Делегацията на Германската свободна демократическа партия в Европейския парламент приема, че включването на Румъния и България в Шенгенското пространство ще подобри още повече свободата на движение в рамките на ЕС. Вече след като и двете държави-членки са постигнали положителни резултати от оценката във всички области на шенгенския преглед, не би следвало да има други пречки, които да продължат да отлагат включването. Не може да се отрече, че техническата охрана на границите няма автоматично да ги направи сигурни, докато съществуват проблеми при борбата с корупцията в съдебната система и полицейските структури.

Съответно, това предизвикателство има отношение и към държавите-членки, които вече са част от Шенгенското пространство. Поради тази причина делегацията на Германската свободна демократическа партия е на мнение, че на критериите като борба с корупцията трябва да се отделя по-голямо внимание при оценката на Шенгенския механизъм и всички простъпки трябва да бъдат наказвани по съответен начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам „за“ доклада, предвид положителните резултати от оценките, извършени на двете страни за установяване дали отговарят на изискванията на достиженията на правото от Шенген. Макар както Румъния, така и България понастоящем да са подготвени да отворят границите си въпреки че границата между България и Гърция е много чувствителна, България следва да вземе допълнителни мерки и е необходимо да бъде възприет тристранен подход, общ за България, Гърция и Турция.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния. Съгласна съм с позицията на докладчика, че макар да има някои нерешени въпроси, които ще изискват редовно отчитане и последващи проверки в бъдеще, те не представляват пречка за пълното присъединяване на двете държави-членки към Шенгенското пространство. Включването на България и Румъния в Шенгенското пространство е много важно както за тях самите, за техния икономически растеж и развитието на инвестициите, така и за целия Европейски съюз, за засилване на сплотеността и солидарността между държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство. Това е вторият път, при който се проучва прилагането от България и Румъния на шенгенските разпоредби, като първата оценка се проведе през 2010 г. Нека имаме предвид, че Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген (защита на данните, Шенгенска информационна система, полицейско сътрудничество, въздушни, сухопътни, морски граници и визи) при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Сега обаче всички държави-членки трябва да се съгласят с действителното им включване в пространството без вътрешни граници. Що се отнася до Европейския парламент – Съветът се е консултирал с него.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Шенгенското сътрудничество започна на 14 юни 1985 г. с Шенгенското споразумение, което позволи премахването на систематичния граничен контрол по вътрешните граници на държавите, страни по Споразумението, и създаването на общо пространство със свободно движение на хора. Към момента свободното движение се гарантира на територия с 42 673 км външни водни граници и 7 721 км външни сухопътни граници, която обхваща 25 държави и 400 милиона граждани. Понастоящем България, Румъния и Кипър само частично прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и следователно по границите на тези три държави-членки все още се осъществяват проверки. Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към ЕС през 2007 г. Като отчитат резултатите от оценките и от необходимите повторни посещения, извършени от експертните екипи, Европейският парламент и Съветът стигнаха до заключението, че въпреки някои нерешени въпроси, които ще изискват редовно отчитане и последващи проверки в бъдеще, те не представляват пречка за пълното членство в Шенген на двете държави-членки. Подкрепям предложението, че България и Румъния следва да информират писмено Европейския парламент и Съвета, в рамките на шестмесечен срок, относно последващите действия, които възнамеряват да предприемат във връзка с препоръките, съдържащи се в докладите за оценка и посочени в последващите доклади, които все още предстои да бъдат осъществени.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. (PT) След като Шенгенското споразумение беше сключено през 1985 г., първоначалните пет държави се увеличиха на 25, 22 от които са държави-членки на Европейския съюз. Шенген позволи отмяната на граничния контрол по вътрешните граници на държавите, страни по Споразумението, и създаването на една единствена външна граница, на която се извършват граничните проверки при влизане в Шенгенското пространство. България и Румъния приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.

Въз основа на резултатите от оценките и от проведените посещения с цел наблюдение докладчикът г-н Coelho стигна до заключението, че всички необходими условия за прилагане на всички части от достиженията на правото от Шенген са изпълнени: по-конкретно проверки по въздушни, сухопътни, морски граници, полицейско сътрудничество, визи, връзка с Шенгенската информационна система (ШИС) и защита на данните. Тези страни следва да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство. Това е важна крачка напред за тях, както и за укрепването на европейското гражданство. Затова гласувам „за“ доклада и бих искала да поздравя докладчика.

 
  
MPphoto
 
 

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма.(ES) Гласувах „за“ тази инициатива, защото при присъединяването си към ЕС през 2007 г., Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген. След съответните експертни оценки и въпреки факта, че все още има някои нерешени въпроси, двете страни са показаха, че са подготвени да прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и поради това могат да се присъединят пълноценно към него.

 
  
MPphoto
 
 

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, уважаеми председател, ето един много важен доклад засягащ моята страна, България, но и Европейския съюз като цяло. Нашето старание ще бъде възнаградено много скоро, в това съм убеден. Нашите граници отдавна са готови да бранят Европейските, но така чаканото решение все не идваше и по мое мнение то е изцяло политическо. В доклада са отразени и проверките по границата ни с Турция, които отговарят на шенгенските изисквания и доказват нашата готовност. Надявам се искрено, че този доклад ще бъде гласуван на следващото заседание на Европейския съвет, защото колкото по-бързо се придвижи въпроса, толкова повече ще спечелим всички - политически, икономически и социално.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Гласувах против пълното прилагане на Шенгенските мерки в Румъния и България. Независимо от положителната обща преценка за напредъка, постигнат от тези две държави-членки от гледна точка на сигурността, в самия доклад се признава, че са били установени многобройни технически и административни недостатъци в органите, на които е възложено да осигуряват граничната охрана в двете държави, и по-конкретно в органите, на които е възложено да проверяват и наблюдават морските и сухопътните граници. Второ, в доклада се признава, че ако двете страни бъдат включени в Шенгенското пространство, географското им положение в съседство с турската граница би създало две нови трасета за незаконните мигранти, които засега се насочват само към Гърция, която точно в този момент е единствената шенгенска държава на Балканския полуостров.

Следователно приемането на Румъния и България би увеличило значително мащаба на тази Ахилесова пета на ЕС от югоизток и би довело до тройно увеличаване на натиска, на който ЕС е подложен в момента. Затова проектът за резолюция е в пълен разрез с потребността на гражданите от защита – която „Северна лига“ (Lega Nord) винаги е поставяла в основата на програмата си – и аз не мога да го подкрепя.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма.(RO) Решението за приемане на Румъния и България в Шенгенското пространство вече е чисто политическо. Докладът в подкрепа на включването на Румъния в това пространство, приет от Европейския парламент, само потвърждава, че становищата на експертите на Съюза са правилни – Румъния е свършила добра работа, направила е границите си сигурни и е отговорила на всички условия. Становището на Парламента в Брюксел е съвещателно и сега, както и в миналото, решението е в ръцете на политиците от Съвета. Прилагането на двоен стандарт и приказките за задължителни критерии, които след като бъдат изпълнени се обявяват за „чисто технически“, изобщо не е характерно за един демократичен и справедлив Съюз, както го познаваме. Ето защо мога само да се надявам, че мненията на експертите и тези на европейския законодателен орган няма повече да бъдат пренебрегвани от политиците от държавите-членки. Криенето зад фрази без въпросът да се решава пряко, повече не бива да се търпи, след като приемането в Шенгенското пространство никога не е било политически, а технически проблем. Оценките на независимите експерти и тези на Парламента, който гласува с голямо мнозинство в подкрепа на приемането на Румъния в Шенген, следва да се разглеждат като ключов фактор в Европейския съвет и следователно процедурата следва да бъде деблокирана.

 
  
MPphoto
 
 

  Philippe Boulland (PPE), в писмена форма. (FR) Шенгенското пространство, и по-конкретно свободата на движение, е достижение на правото на Общността, което наистина означава нещо за нашите граждани. Председателят Барозу ни напомни, че за Европа свободата на движение е това, което са основите за една сграда. Свободното движение е едно от най-големите постижения на Съюза. Радостен съм, че Парламентът одобри присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Бяха положени огромни усилия за гарантиране охраната на границите: техните системи за наблюдение от четвърто поколение са далеч по-впечатляващи от нашите модели от второ поколение. Въпреки това все още има пречки пред свободното движение на работници: първо, правни и административни пречки, които засягат всички аспекти на живота на гражданите; второ, социален дъмпинг: макар член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз да гарантира равно третиране на работниците, работата на комисията по петиции доказва, че действителността е твърде различна; трето, социална защита, която е различна в отделните страни и поради това не насърчава мобилността. Затова бих искал да предложа минимална основна социална защита в Съюза. Макар социалната защита да е в компетентностите на държавите-членки, липсата на хармонизация безспорно вреди на вътрешния пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  John Bufton (EFD), в писмена форма. (EN) Гласувах „против“ това достиженията на правото от Шенген да обхванат България и Румъния, просто защото не мисля, че са налице разпоредби, които да осигуряват, че те ще се присъединят към пространството без паспорти безопасно и ефикасно. Корупцията и организираната престъпност все още се ширят в тези страни, които също са портали за незаконна имиграция. Сексуалният трафик, детската проституция, трафикът на деца и организираните престъпни банди потенциално биха процъфтели в условия на отворени граници и не е направено достатъчно за ограничаване на изброените престъпления в тези държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Coelho за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния. Би следвало да поздравим двете държави-членки за работата, която са свършили. Двете държави са изпълнили критериите за пълно прилагане на достиженията на правото от Шенген. Независимо от това в доклада се набляга, че регионът включва една от най-чувствителните външни граници на Съюза предвид незаконната имиграция. България ще трябва да въведе преходни мерки, когато влезе в Шенген. Двете държави ще трябва да оказват пълно съдействие, за да не се постави под заплаха една система, която зависи от взаимното доверие между държавите-членки. Аз подкрепям позицията на докладчика.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Тъй като България и Румъния отговарят на изискванията за присъединяване към Шенгенското пространство, подкрепям те да бъдат включени в разширяването му. Считам обаче, че допълнителните мерки и решенията, свързани със споменатите недостатъци, са важни, не на последно място по отношение на явлението незаконна имиграция, отбелязано в България поради географското й положение на периферията. Правилното функциониране на свободното движение на хора, стоки, услуги и работна сила ще зависи от ефикасността и уеднаквяването на политиките по външните граници, тъй като това е единственият начин за запазване на социалния мир и икономическата стабилност в Съюза.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада. Някои държави-членки, включително Франция, Германия и Нидерландия, искат да променят правилата на играта. Не е оправдано обаче да се добавят други критерии, като оценка на политиките за борба с корупцията и престъпността. Тези въпроси без съмнение са важни, но предложението е изцяло политически мотивирано. Добавянето на нови критерии би създало система на две скорости за държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада с основанието, че такива мерки са важни за утвърждаване на европейската солидарност по време, когато тя е подложена на тежко изпитание.

 
  
MPphoto
 
 

  Jurgen Creutzmann (ALDE), в писмена форма. (DE) Делегацията на Германската свободна демократическа партия в Европейския парламент приема, че включването на Румъния и България в Шенгенското пространство ще подобри още повече свободата на движение в рамките на ЕС. Вече след като и двете държави-членки са постигнали положителни резултати от оценката във всички области на шенгенския преглед, не би следвало да има други пречки, които да продължат да отлагат включването. Не може да се отрече, че техническата охрана на границите няма автоматично да ги направи сигурни, докато съществуват проблеми в борбата с корупцията в съдебната система и полицейските структури.

Съответно това предизвикателство има отношение и към държавите-членки, които вече са част от Шенгенското пространство. Поради тази причина делегацията на Германската свободна демократическа партия е на мнение, че при оценката на Шенгенския механизъм следва да се отделя по-голямо внимание на критериите като борба с корупцията и всички простъпки трябва да бъдат наказвани по съответен начин.

 
  
MPphoto
 
 

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. (RO) Днешното гласуване в Европейския парламент подчерта, че Румъния е подготвена да прилага достиженията на правото от Шенген. Според докладчика г-н Coelho всички недостатъци, които бяха установени в миналото, са отстранени успешно от румънските органи. Румъния е в състояние да осигури необходимата охрана, независимо дали става дума за нейните въздушни, морски или сухопътни граници. Ето защо намирам, че е достойно за съжаление, че все още има съмнения за подготвеността ни за прилагане достиженията на правото от Шенген и че някои държави-членки продължават да защитават своята така наречена „национална сигурност“, като поставят необосновани пречки на пътя на държава-членка, която е заслужила правото си да бъде третирана по справедлив и недискриминационен начин. Европейският парламент се произнесе днес в един глас относно справедливостта. Колко още ще продължи Съветът да пренебрегва позицията ни?

 
  
MPphoto
 
 

  Rachida Dati (PPE), в писмена форма. (FR) Оценките и допълнителните посещения от експертни екипи показаха, че България и Румъния са подготвени да участват пълноправно в Шенгенското пространство. Затова гласувах в подкрепа на доклада на моя колега г-н Coelho.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Докладчикът, който следи тази тематика от няколко сесии на Парламента е на мнение, че въпреки някои нерешени въпроси, които ще изискват редовно наблюдение, те не представляват пречка за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Имайки предвид опита му в тази област мисля, че можем с чиста съвест да подкрепим оценката му и неговите искания за охраната на външната граница. Решението границите да бъдат отворени за тези държави-членки ще осигури по-добра свобода на движение и на едно по-практическо равнище, ще позволи на българите и румънците да се чувстват по-интегрирани със Съюза, чиито пълноправни членове са.

Надявам се символичното значение на момента да намери израз също и в по-гладкото протичане на търговията между страните и в работата по въпросите на имиграцията и сигурността по един по-цялостен начин. Докладчикът с основание предупреждава за чувствителността на региона България – Турция – Гърция от гледна точка на незаконната имиграция. Съгласен съм с него, когато посочва необходимостта България да предприеме допълнителни мерки, включително изготвяне на специален план с действия, които да бъдат осъществявани в момента на влизане в Шенгенското пространство, а също така и на съвместен подход за Гърция, Турция и България за борба с евентуално силно нарастване на миграционния натиск.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Докладът, подготвен от нашия колега г-н Coelho, разглежда проекта на решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и Румъния. Шенгенското споразумение беше сключено на 14 юни 1985 г. То направи възможно свободното движение на хора и стоки в целия Европейски съюз, като премахна проверките по вътрешните граници на подписалите го страни и създаде общо пространство. Имайки предвид, че Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген през 2007 г.; че документите показват подготвеността и на България и на Румъния за присъединяване към ЕС от техническа гледна точка; че всички теми по присъединяването бяха приключени през март 2011 г.; и забавянето в приемането на новата система за оценка на Шенген с цел да се ограничат съществуващите проблеми – боя се, че несигурността ще се увеличи – не бива да осуетяват влизането на тези страни в ЕС, гласувам в подкрепа. В заключение, би следвало да поздравя докладчика за отличната работа, която свърши при съставянето на доклада въпреки спънките, които Съветът създаде за достъпа до определена документация, която се смята за съществена за постигане на това.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Проверката, че новите държави-членки отговарят на условията, необходими за пълно прилагане на достиженията на правото от Шенген, е предпоставка за приемане от Съвета на решение за премахване на граничните проверки по вътрешните граници, след като се е консултирал с Европейския парламент.

В случая в доклада се посочва, че са изпълнени всички условия за премахване на проверките по границите с България и Румъния. Решението за включване на тези страни, които се присъединиха към ЕС през 2007 г., в Шенгенското пространство, ще трябва да бъде взето единодушно в Съвета от правителствата на всички страни, които вече участват в Шенген. Докладчикът говори за необходимостта да бъдат взети допълнителни мерки по границата България – Гърция – Турция, която е една от най-чувствителните от гледна точка на незаконната имиграция. Комисията по оценяването също прикани България да предприеме допълнителни мерки, опасявайки се от миграционни потоци от Турция.

Целият този контекст на натиск, упражняван върху тези страни, както и целите на натиска са причината да се въздържим. Нещо повече – ние сме на мнение, че съображенията, определящи нашата позиция по отношение на разширяването и присъединяването на нови страни към ЕС, са също толкова валидни по отношение на пълното прилагане на разпоредбите на Шенген в тези или в други страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Докладчикът намира за изпълнени всички условия за отмяна на проверките по границите с България и Румъния, но желае Европейският парламент да бъде редовно информиран за допълнителните мерки, които ще бъдат взети за границата България – Гърция – Турция, която е една от най-чувствителните от гледна точка на незаконната имиграция.

Проверката дали новите държави-членки отговарят на условията, необходими за пълно прилагане на всички части от достиженията на правото от Шенген, е предварително условие за приемане от Съвета на министрите на ЕС на решение за премахване на граничните проверки по вътрешните граници с тези страни, след като се е консултирал с Европейския парламент.

Комисията по оценяването обаче прикани България да предприеме допълнителни мерки, включително изготвяне на специален план, съдържащ мерки, които да бъдат приложени в момента на влизане в Шенгенското пространство, най-вече защото се опасява се от миграционни потоци от Турция.

Решението за включване на двете страни, които се присъединиха към ЕС през 2007 г., в Шенгенското пространство, ще трябва да бъде взето единодушно в Съвета от правителствата на всички страни, които вече участват в Шенген. Темата следва да бъде разисквана на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 9 и 10 юни.

Предвид позицията ни относно присъединяването на тези страни, ние запазваме позицията си на въздържане, станала по-категорична предвид натиска, който продължава да бъде оказван върху тези страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към ЕС през 2007 г. Основното условие Съветът да вземе решение за премахване на проверките по вътрешните граници с тези държави-членки е да се установи чрез процедура на оценка, че новите държави-членки спазват необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото на Шенген: защита на данните, Шенгенска информационна система (ШИС), въздушни, сухопътни, морски граници, полицейско сътрудничество и визи. За да може Европейският парламент ясно да оцени всички елементи, необходими за стигане до становище дали двете страни са подготвени да се присъединят към Шенгенското пространство, от съществено значение е да има пълен достъп до докладите от експертните оценки относно напредъка в подготовката на тези две страни. Според мен обаче Румъния и България вече са доказали, че са достатъчно подготвени да прилагат по задоволителен начин всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген. В същото време обаче положението не трябва да бъде подценявано и сега трябва да мислим как да удържим нещата под контрол след пълноправното присъединяване на тези страни към Шенген.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. (FR) Нямам нищо против нашите приятели и съседи България и Румъния. Въпреки това имам редица оплаквания от Шенгенските разпоредби. Това ужасяващо споразумение беше сключено тихомълком и ратифицирано през месец август през 80-те години на миналия век. То донесе само беди. Премахването на вътрешните граници не гарантира свобода на движение за Европейските граждани; то по-скоро създава несигурност и поражда неуправляеми тенденции при населението и миграцията в рамките на ЕС, както в страните на произход, така и в тези на дестинация. То също дава чудесни възможности за незаконните имигранти, които знаят, че където и да влязат в Европа, ще могат да се настанят, където им харесва: Франция е засегната особено силно. Проблемите с ромите и остров Лампедуза, за които често се говори в залата, само онагледяват това. Не искам Шенген да се прилага в моята страна и не го пожелавам на никого. Държавите-членки следва да запазят пълен контрол върху границите си и, когато е целесъобразно, да работят заедно за укрепване на „външните“ граници.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. (FR) Изцяло подкрепих приемането на доклада, който одобрява присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. И двете държави работиха усърдно за укрепване на граничния контрол и постигнаха успех, както се потвърждава от положителните констатации в оценките и експертните посещения, организирани от Работната група за оценка на Шенген на Съвета. И двете страни са изпълнили всички технически критерии, определени от Европейския съюз. Следователно напълно подкрепям пълноправното им участие в Шенгенското пространство. Държавите-членки не могат да добавят нови условия (като оценка на политиките по борба с корупцията и престъпността) или да променят правилата на полувремето. Тази седмица се отбелязва 26-тата годишнина от подписването на Шенгенското споразумение, едно от най-големите постижения на ЕС, което трябва да бъде защитавано, както и свободата на движение, която е основно право на гражданите на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Подкрепям присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Приключи подробната и обективна оценка на съответствието на двете страни с разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. И двете страни са изпълнили всички критерии. Затова е неоправдано да се добавят други условия, като оценка на политиките за борба с корупцията и престъпността. Тези въпроси без съмнение са важни, но предложението е изцяло политически мотивирано. Добавянето на нови критерии би създало система на две скорости за държавите-членки. Такава визия за Европа на две скорости, с различни правила за старите и новите държави-членки, е просто неприемлива.

 
  
MPphoto
 
 

  Nadja Hirsch (ALDE), в писмена форма. (DE) Делегацията на германската Свободна демократическа партия в Европейския парламент приема, че включването на Румъния и България в Шенгенското пространство ще подобри още повече свободата на движение в рамките на ЕС. Вече след като и двете държави-членки са постигнали положителни резултати от оценката във всички области на шенгенския преглед, не би следвало да има други пречки, които да продължат да отлагат включването. Не може да се отрече, че техническата охрана на границите няма автоматично да ги направи сигурни, докато съществуват проблеми в борбата с корупцията в съдебната система и полицейските структури.

Съответно това предизвикателство има отношение и към държавите-членки, които вече са част от Шенгенското пространство. Поради тази причина делегацията на Германската свободна демократическа партия е на мнение, че на критериите като борба с корупцията следва да се отделя по-голямо внимание при оценката на Шенгенския механизъм и всички простъпки трябва да бъдат наказвани по съответен начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към ЕС през 2007 г. Съгласно Акта за присъединяване, установяването чрез процедура на оценка, че новите държави-членки са изпълнили необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото на Шенген (защита на данните, ШИС, въздушни, сухопътни, морски граници, полицейско сътрудничество и визи), представлява предварително условие за вземането на решение от страна на Съвета относно отмяната на проверките по вътрешните граници с тези държави-членки. Не подкрепих документа, защото като отчита резултатите от оценките и от необходимите повторни посещения, извършени от експертните екипи, компетентната комисия заключи, че има някои нерешени въпроси, които ще изискват редовно отчитане и последващи проверки в бъдеще. Следва да се вземе предвид, че регионът България – Турция – Гърция е един от най-чувствителните региони по външната граница на ЕС предвид незаконната миграция. Затова е от съществено значение България да предприеме някои допълнителни мерки, а именно изготвяне на специален план с действия, които да бъдат осъществявани в момента на влизане в Шенгенското пространство, а също така и на съвместен подход (между Гърция, Турция и България), за да може страната да отговори на евентуално нарастване на миграционния натиск. Мисля, че от въпросните държави-членки следва да бъде изискано да информират писмено Европейския парламент и Съвета, в рамките на шестмесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото решение, относно изпълнението на тези допълнителни мерки и коригирането на пропуските.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Coelho относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния. Всъщност Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. В съответствие с член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване, проверката, че новите държави-членки изпълняват необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото на Шенген, е предварително условие за вземането на решение от страна на Съвета за премахване на проверките по вътрешните граници с тези държави-членки. Проведените оценки показват, че както и Румъния, така и България са доказали, че са достатъчно подготвени да прилагат по задоволителен начин всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген. Затова подкрепям искането на докладчика. Не можем да забравим обаче, че е въпросният регион е една от най-чувствителните части от външните граници на ЕС предвид незаконната миграция. Това означава, че трябва да бъдат предприети допълнителни мерки, защото, както знаем премахването на проверките по вътрешните граници изисква високо равнище на взаимно доверие между държавите-членки за наличието на ефективен контрол по външните граници, тъй като сигурността на Шенгенското пространство зависи от строгия и ефективен контрол от страна на всяка държава-членка на нейните външни граници.

 
  
MPphoto
 
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма.(PL) Днес в Европейския парламент гласувахме по доклада Coelho относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния. Заслужава да се отбележи, че краят на подготовката за присъединяването на тези страни към Шенгенското пространство съвпада с разискването на миграционната политика на ЕС и нарастващата съпротива на някои от страните в Шенгенското пространство срещу плановете за разширяването му. Заслужава да се наблегне на факта, че Румъния и България изпълниха почти всички изисквания, които им бяха наложени, и по-конкретно: сухопътни, въздушни и морски граници, издаването на визи, полицейско сътрудничество и защита на данните. Не трябва също да забравяме, че това са гранични за ЕС страни, които се борят с проблема с наплива на незаконни имигранти. София и Букурещ кандидатстват заедно за членство и сегашният етап на подготовката на двете страни беше оценен високо, затова гласувах в подкрепа на приемането на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. (RO) Естествено гласувах „за“ присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство. Както всички румънски и европейски граждани и аз искам реформите в съдебната система в моята страна да продължат, равнището на корупция и измами да бъде намалено, делата да се решават справедливо и по-бързо, а виновните да бъдат наказвани сурово. Присъединихме се към Европейския съюз, защото искахме да възприемем неговите вътрешни правила. Смятам за нормално да ги спазваме и да удържаме обещанията, които дадохме при присъединяването. Мисля, че Съюзът и държавите-членки ни помагат да извършваме постоянно реформи в съдебната система и да прилагаме мерки за борба с корупцията, защото това е което желаят и румънските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах „за“ доклада въз основа на експертните становища, които казват, че към настоящия момент както Румъния, така и България са доказали, че са достатъчно подготвени да прилагат по задоволителен начин всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген.

 
  
MPphoto
 
 

  Kyriakos Mavronikolas (S&D), в писмена форма. (EL) България и Румъния отговарят на изискванията за пълноправно включване в Шенгенското пространство, въз основа на техните доклади за оценка и докладите от експертните екипи за наблюдение. Въпреки това Европейският парламент следва да бъде информиран за допълнителните мерки, които трябва да бъдат предприети в региона между България, Турция и Гърция, за да може да се отговори на евентуално нарастване на имиграционните потоци.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) България и Румъния приключиха цялата работа, изискана от „крепостта Европа“, за да могат техните граждани да се движат свободно в Шенгенското пространство. Докладът иска дори повече от това. Той призовава за съвместен подход заедно с Гърция за справяне с миграцията от арабските страни. Това искане е неприемливо. Въздържам се, само и само, за да не гласувам „против“ свободата на движение в рамките на Съюза.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) България и Румъния бяха подложени на оценка на правилното прилагане на всички части на достиженията на правото от Шенген: контрол на сухопътни, въздушни и морски граници, полицейско сътрудничество, визи, връзка с Шенгенската информационна система (ШИС) и защита на данните. Това е предварително условие за вземането на решение от страна на Съвета на министрите на ЕС за премахване на проверките по вътрешните граници с тези държави-членки, след като се е консултирал с Европейския парламент. След положителните резултати от оценките и повторните посещения, извършени от експертните екипи може да се направи заключението, че макар да остават някои нерешени въпроси, които ще изискват редовно отчитане и последващи проверки в бъдеще, те не представляват пречка за пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство. Не можем обаче да пренебрегнем региона България – Турция – Гърция, който е един от най-чувствителните региони по външната граница на ЕС предвид незаконната миграция. Необходимо е да бъдат засилени мерките, които вече са предприети и да има готовност да се отговори на евентуално силно нарастване на миграционния натиск. България следва да предприеме допълнителни мерки, включително изготвяне на специален план с действия, които да бъдат осъществявани в момента на влизане в Шенгенското пространство.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. (FR) Правото на свобода на движение е едно от най-основните и най-видимите права, предоставени на гражданите на Съюза. В рамките на Шенгенското пространство вече е възможно свободно движение без граничен контрол. Каква промяна в сравнение с ерата, в която Европа беше осеяна с гранични пунктове, където проверките – на моменти дребнави – бяха норма, да не говорим за невъзможността за гражданите от Изтока да прекосят „желязната завеса“, без да рискуват живота си!

Днес в това пространство участват 25 държави. Румъния и България следва да се присъединят към този кръг скоро – поне така се надявам. Двете страни приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Вземайки предвид резултатите от оценките и посещенията, проведени от експертни екипи, аз изцяло подкрепям пълното присъединяване към Шенгенското пространство на тези две държави-членки, дори и да остават някои нерешени въпроси, които ще изискват редовно отчитане и последващи проверки в бъдеще. Бих добавил обаче, че би било жалко, ако нови условия, които не бяха известни в момента на заявлението и оценката, бъдат наложени в движение.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Изглежда Румъния и България доказаха, че са в достатъчна степен подготвени да изпълняват разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Има много нерешени въпроси в доклада относно разширяването на Шенгенското пространство, подготвен от Carlos Coelho. От възприетото в докладите на мисиите за оценка и резултатите от повторните посещения за оценка стигнах до заключението, че има отделни области, в които е необходимо постоянно наблюдение. Докладът, който още не е приет, е завършекът на повторно посещение на мисията за оценка на външната граница на България. Затова е ясно, че триъгълникът България – Румъния – Гърция е един от най-чувствителните региони от гледна точка на незаконната миграция и това налага България да подготви допълнителни мерки за противодействие на миграционния натиск. Мисля, че докладът следва да бъде приет. Гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на доклада Coelho относно прилагането на достиженията на правото от Шенген в Румъния и България и приветствам реалистичната нагласа и добросъвестността, показани от всички колеги, които също гласуваха „за“.

Румъния и България са изпълнили техническите условия за присъединяване към Шенгенското пространство и това трябва да бъде единственият фактор, който да се взема под внимание при вземането на решението. Румъния и България доказаха способността си да приемат необходимото вътрешно законодателство и да направят границите си сигурни. Освен това бяха направени големи крачки в борбата с корупцията – тема, която често неправилно се обвързва, и то в преувеличена степен, с присъединяването към Шенгенското пространство.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) Днес Европейският парламент прие резолюция относно прилагането на всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген към България и Румъния. Тези страни, които се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г., приеха само някои от разпоредбите относно Шенгенското пространство и оттогава ги прилагат с този ограничен обхват. Резултатът от това положение е, че гранични проверки все още се провеждат по границите им.

Когато се присъединиха към ЕС, тези страни не бяха готови да приемат Шенгенския пакет в неговата цялост и затова трябваше да реформират и разширят политиките си по граничните проверки. Освен това участъкът от границата между България, Турция и Гърция, който е една от най-уязвимите външни граници на ЕС предвид незаконната миграция, поставя един изключително сериозен проблем. След присъединяването си към ЕС България и Румъния предприеха многобройни мерки, имащи за цел правилна подготовка и охрана на техните граници. През целия този период Работната група за оценка на Шенген извърши систематични инспекции и проверки, които вече показаха, че двете страни са достатъчно добре подготвени да прилагат по задоволителен начин разпоредбите на достиженията на правото от Шенген.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. (LT) Премахването на проверките по вътрешните граници е особено важно за целия Европейския съюз и всяка отделна държава-членка. За да може Шенгенското пространство да бъде в състояние да функционира ефективно и поставените цели да бъдат постигнати, е необходимо да се гарантира, че премахването на граничния контрол няма да има отрицателни последици, особено по отношение на незаконната миграция. Всяка страна, която цели да се присъедини към Шенгенското пространство, трябва да е изпълнила всички без изключение условия на достиженията на правото от Шенген относно защитата на данните, Шенгенската информационна система, въздушните, сухопътни и морски граници, полицейското сътрудничество и визите. Нещо повече, много важно е да се гарантира, че всяка държава-членка прилага строги и ефикасни мерки за граничен контрол. Мисля, че Румъния и България скоро ще могат да станат истински членове, способни да прилагат всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген. В момента особено внимание следва да бъде отделено на България, защото тази страна, заедно с Турция и Гърция, се намира на външните граници на ЕС. Тя е най-чувствителното и деликатно място в Съюза. Затова когато станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, от решаващо значение ще бъде България и Румъния да бъдат надлежно подготвени да управляват нарастващи миграционни потоци, да бъдат в състояние да прилагат мерки за подходяща и ефикасна борба с незаконната миграция и да гарантират добре работещи механизми за граничен контрол.

 
  
MPphoto
 
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство. След внимателно проучване компетентната комисия на ЕС определи, че тези страни са изпълнили всички критерии за членство в Шенгенското пространство: те предлагат достатъчни уверения по отношение охраната на националните граници по суша, море и въздух и че са овладели Шенгенската информационна система за обмен на данни и надеждно осигуряват защита на данните. Моята група смята въвеждането на нови критерии за членство на този етап за погрешно, защото това би означавало да се приложи двоен стандарт към тези страни. Трудностите, пред които все още са изправени Румъния и България – организирана престъпност и корупция – без съмнение са сериозни обвинения срещу правителствата на тези страни, които следва по-ефикасно да се борят с тези явления. По мое мнение обаче, затварянето на вратите на Шенген за Румъния и България не следва да наказва честните граждани, които най-много биха пострадали, ако така изгубят възможността да пътуват свободно из Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) В контекста на свободното движение на европейските граждани в рамките на Европейския съюз считам, че присъединяването на България и Румъния към достиженията на правото от Шенген е отлична крачка напред и затова гласувах в подкрепа на прилагането на съответните разпоредби. И аз мисля, че макар и двете страни да работиха усърдно за свободното движение на своите граждани в рамките на Европа, следва във всички случаи да продължат да привеждат своите мерки за контрол и правила в съответствие с европейските стандарти, предвид чувствителното естество на източните европейски граници на Балканите.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Днес гласувах в подкрепа на становището на Европейския парламент относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и Румъния. Това е един балансиран подход, тъй като в становището се признава напредъкът, постигнат от тези две страни от гледна точка на критериите, които следва да бъдат изпълнени за интегриране в Шенгенското пространство (контрол на сухопътните, въздушните и морските граници, визи, полицейско сътрудничество, подготвеност по отношение връзката с и използването на Шенгенската информационна система и защита на данните), но също изисква редовни доклади за напредъка по определени въпроси, които се смятат за нерешени. По този начин Парламентът даде „зелена светлина“ за интегрирането на тези две страни в Шенгенското пространство и за равни права за техните граждани, които нямаха правото да се движат свободно в миналото. Вярваме, че посланието на Европейския парламент ще изиграе ролята на пътепоказател и че в Съвета ще бъде постигнато единодушие, така че да може да бъде взето окончателно решение.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Искам да поздравя моя колега г-н Coelho за отличната му работа по доклада относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и Румъния. Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. В доклада се посочва, че изпълнението на необходимите условия за прилагане на въпросните достижения на правото – защита на данните, Шенгенска информационна система (SIS), въздушни, сухопътни, морски граници, политическо сътрудничество и визи – беше оценено на място и напредъкът в изпълнението на мерките, имащи за цел премахване на проверките по вътрешните граници с тези държави-членки беше потвърден in situ (на място). Според докладчика и докладчиците „в сянка“, които наблюдаваха този процес, нерешените въпроси, за които ще се изискват редовни доклади и наблюдение в бъдеще, не представляват пречка за пълното присъединяване на тези две държави-членки към Шенгенското пространство. Поради тези причини подкрепям решението за отваряне на границите за тези държави-членки. Гласувам „за“ доклада и приветствам България и Румъния в Шенгенското пространство.

 
  
MPphoto
 
 

  Vincent Peillon (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Coelho, предлагащ присъединяване на България и Румъния към „Шенгенското пространство“. Това е едно от най-големите достижения на процеса на европейската интеграция. Присъединяването на нова държава е с условие за строго спазване на критериите на Шенгенското споразумение. В случая на България и Румъния комисията по граждански свободи на Европейския парламент – както и Европейската комисия – стигна до заключение след проведената оценка, че тези две държави изцяло отговарят на заложените условия. Следователно вече няма никаква причина те да не могат да се интегрират в това пространство на свободно движение. За мен би било неприемливо, ако определени държави под измислени предлози и водени от вътрешнополитически сметки, биха продължили да се противопоставят на това. На достиженията на правото на Общността не следва да се гледа като на система à la carte (по поръчка), при която държави-членки могат да приспособяват или спират действието на разпоредби, както го наложат обстоятелствата. Затова официално призовавам Съвета да признае подобренията, постигнати от България и Румъния, и да ги приеме в Шенгенското пространство.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. (RO) Имайки предвид резултатите от оценките от необходимите повторни посещения, извършени от експертните екипи, е ясно, че Румъния сега е в състояние изцяло да прилага достиженията на правото от Шенген. Всички въпроси, изискващи внимание или преразглеждане, са били коригирани (подобряване на оценката на риска, подобряване на сигурността на сградите, подобряване на процеса на подаване и обработване на молби за визи и др.), а в някои аспекти тя би могли да даде примери за най-добри практики.

Според докладите за оценка Румъния като цяло е показала, че е достатъчно подготвена да прилага по задоволителен начин както несвързаните с ШИС разпоредби на достиженията на правото от Шенген, така и разпоредбите, свързани с ШИС. Изпълнени са предварителните условия, за да може Съветът да вземе решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване относно премахването на проверките по вътрешните въздушни, сухопътни и морски граници. Това означава, че премахването на проверките по вътрешните граници изисква високо равнище на взаимно доверие между държавите-членки за наличието на ефективен контрол по външните граници, тъй като сигурността на Шенгенското пространство зависи от строгия и ефективен контрол от страна на всяка държава-членка на нейните външни граници.

 
  
MPphoto
 
 

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гласувах „за“ доклада, защото пълното прилагане на Шенгенското споразумение в България и Румъния определено означава също премахване на проверките по границите за тези страни. В момент, в който някои правителства смеят да предлагат възстановяване на проверките по вътрешните граници, е дори още по-важно да покажем нашата подкрепа за разширяването на това, което днес е едно от най-добрите постижения на Европейския съюз. Пълното прилагане в тези държави-членки е също въпрос на равенство и недискриминация в рамките на Европа, защото изключването на тези две страни би изпратило крайно отрицателен сигнал до населението им, което има голямо желание да се присъедини към пространството на свободно движение. Поради тези съображения е важно да се даде широка подкрепа за този етап.

 
  
MPphoto
 
 

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. (IT) Балканският регион е един от най-чувствителните по външните граници на ЕС от гледна точка на незаконната миграция. Това явление е с голяма значимост и има отражение върху ежедневния живот на мнозина от нашите граждани, изостряйки несигурността с която те се сблъскват. Преди да сме в състояние да мислим за възможното приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, трябва да бъдат изработени специални и подробни планове за сдържане на миграционния натиск. Освен това, подобряването на мерките за контрол по външните граници трябва да се съчетае с борба с корупцията на местните органи. Гласувах „против“ тази мярка поради изложените причини и с цел по-добра защита на нашите граждани против незаконната имиграция.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Присъединяването към достиженията на правото от Шенген включва необходимостта да се отговори на различни процедури за оценка: страните кандидати трябва да отговорят на набор от условия, за да бъдат допуснати в пространството на свобода на движение, което понастоящем обхваща 25 държави и 400 милиона европейци. Докладът оценява положението на България и Румъния, като подчертава от една страна, че България следва най-добри практики в различни дейности и, от друга страна, усилията положени от Румъния по отношение на недостатъците, които бяха установени. В заключение, макар че бих наблегнал на необходимостта да бъдат решени редица въпроси, като цяло оценката на поведението на тези две държави-членки е положителна.

 
  
MPphoto
 
 

  Britta Reimers (ALDE), в писмена форма. (DE) Делегацията на Германската свободна демократическа партия в Европейския парламент приема, че включването на Румъния и България в Шенгенското пространство ще подобри още повече свободата на движение в рамките на ЕС. Вече след като и двете държави-членки са постигнали положителни резултати от оценката във всички области на шенгенския преглед, не би следвало да има други пречки, които да продължат да отлагат включването. Не може да се отрече, че техническата охрана на границите няма автоматично да ги направи сигурни, докато съществуват проблеми с борбата с корупцията в съдебната система и полицейските структури.

Съответно, това предизвикателство има отношение и към държавите-членки, които вече са част от Шенгенското пространство. Поради тази причина делегацията на Германската свободна демократическа партия е на мнение, че на критериите като борба с корупцията следва да се отделя по-голямо внимание при оценката на Шенгенския механизъм и всички простъпки трябва да бъдат наказвани по съответен начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Подкрепяме присъединяването на България и Румъния, при условие че всички предварителни изисквания бъдат изпълнени (което е така по мнението на експертите).

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване на Румъния и България към достиженията на правото от Шенген, предварителното условие за премахване на контрола по вътрешните граници с тези страни е проверката, че Шенгенските изисквания се изпълняват. Тъй като и Румъния и България доказаха, че са достатъчно подготвени да прилагат по задоволителен начин всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген, двете държави-членки следва да станат пълноправни членове на пространството. Бих подчертала обаче важността за целите на вътрешната сигурност на строгите мерки за контрол по външните граници. Тъй като се намира в чувствителен регион от гледна точка на незаконната миграция, България следва да приеме допълнителни мерки, за да отговори на евентуално засилване в миграционния натиск по границите й.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) Регионът България – Турция – Гърция е една от най-чувствителните части на външната граница на ЕС предвид незаконната миграция. Изразявам несъгласие с докладчика г-н Coelho, защото приемането на Република България и на Румъния в Шенгенското пространство не може да бъде осъществено в краткосрочен план поради недостатъците в областите на оборудването, извършването на проверки по границата, обучението на персонала и задължението за обмен на информация.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма. (EL) Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към ЕС през 2007 г. Включването на Румъния и България в Шенгенското пространство е приемливо, при условие че те отговорят на определени технически изисквания, отбелязани в съответната процедура. Както докладчикът посочва с пълно основание, присъединяването на България към Шенгенското споразумение трябва да бъде последвано от специален план за борба с незаконната имиграция. Необходимо е сътрудничество в областта на управлението на сухопътните граници. През 2010 г. 47 000 имигранти бяха арестувани при прекосяване на гръцко-турската граница, преминавайки на гръцкия бряг на река Еврос (Марица), по която преминава границата между Гърция и Турция. Това число представлява 90 % от общия брой за Европа за посочената година. Във връзка с това приветствам предложението на докладчика да бъде подготвен специален план веднага след като България се присъедини към Шенгенското пространство, съдържащ действия в това направление и на съвместен подход между Гърция, Турция и България, за да може страната да отговори на евентуално силно нарастване на имиграционните потоци.

 
  
MPphoto
 
 

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма.(DA) Гласувах „против“ това България и Румъния да станат пълноправни членове на Шенгенското сътрудничество в сегашния момент. Въпросът за това България да даде достъп на своята военна полиция до информация от Шенгенските архиви показва, че има проблеми с частите от Шенген, в които тези страни вече са включени. Има също проблеми с корупцията и организираната престъпност. Европол посочва, че пълното приемане на България и Румъния в Шенгенското сътрудничество ще даде на престъпните групи от Балканите и бившия Съветски съюз по-лесен достъп до ЕС. Докато тези проблеми не бъдат решени, пълното приемане на България и Румъния в Шенген ще засили трансграничната корупция и престъпност, давайки в същото време на определени сили чаканата от тях възможност да искат засилване на наблюдението и подкопаване на принципите на правовата държава.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма.(PL) В момент, когато все повече хора говорят за криза на доверието в Европейския съюз фактът, че голямо мнозинство от членовете на ЕП подкрепят становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи следва да се разглежда като потвърждение, че идеята за европейска интеграция продължава да е актуална. Фактът, че България и Румъния имат външни граници на ЕС не следва да се третира като пречка, която не им позволява да се присъединят към Шенгенското пространство. Критериите за присъединяване към пространството бяха въведени, за да се обезпечи възможно най-високото равнище на сигурност. Експертите потвърдиха, че са внедрени подходящи технически стандарти. Страните са отговорили на наложените им изисквания до степен, която позволява да бъдат отменени проверките по границите с останалите държави-членки на ЕС. Следва да се наблегне, че както беше случаят с моята страна, присъединяването към Шенгенското пространство не означава, че Румъния и България няма да имат работа за вършене по отношение пълното прилагате на този инструмент за сътрудничество. И двете страни ще имат много работа пред себе си, за да внедрят добрите практики в работата.

Примерът на Полша показва ясно, че новите държави-членки са в състояние ефикасно да отговорят на Шенгенските изисквания. По мнението на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи имаме възможност да осъществим следващия етап на политическия проект, известен като пространство на свобода, сигурност и справедливост, при условие че европейските институции провеждат адекватно наблюдение. Европейският парламент следва да играе ключова роля в този процес и е необходимо редовно да бъде информиран за положението в България и Румъния.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам доклада, който предлага да бъдат приложени разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в България и Румъния. Радвам се също, че докладът съдържа предпазни мерки за защита на данните.

 
  
MPphoto
 
 

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма.(FR) Днес Парламентът прие доклада, изготвен от г-н Coelho, относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния. Докладът доразвива оценките, проведени под егидата на Работната група за оценка на Шенген на Съвета.

Оценките не установиха пречки за Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство. Отварянето на границите беше едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Затова съм много доволна, че Парламентът гласува в подкрепа на тези две нови държави да се присъединят към Шенгенското пространство. Сега Съветът трябва да прояви реализъм и солидарност, като даде единодушното си одобрение.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Създаването на Шенгенското пространство датира от 1985 г. и в момента то включва територия с 42 673 км външни водни граници и 7 721 км външни сухопътни граници, която обхваща 400 милиона европейци. Шенгенското споразумение понастоящем обхваща 25 държави-членки с общо пространство за свободно движение на хора, премахвайки систематичния граничен контрол по вътрешните граници и създавайки една единствена външна граница. За пълното прилагане на това споразумение бяха въведени общи правила – относно, наред с другото, контрола по цялата външна граница, обща визова политика, полицейско и съдебно сътрудничество – и създаване на Шенгенска информационна система (ШИС). Докладът разглежда присъединяването на България и Румъния към достиженията на правото от Шенген и, след посещенията за оценка и заключителен доклад той прави извода, че и двете страни са готови за пълно присъединяване. Остават обаче някои нерешени въпроси, по-конкретно необходимостта от изработване на план за противодействие на евентуален натиск от незаконната миграция. Затова съм съгласен с докладчика, че е необходимо въпросните държави-членки да информират писмено Парламента и Съвета, в рамките на шестмесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото решение, относно изпълнението на тези допълнителни мерки и коригирането на пропуските.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexandra Thein (ALDE), в писмена форма. (DE) Делегацията на Германската свободна демократическа партия в Европейския парламент приема, че включването на Румъния и България в Шенгенското пространство ще подобри още повече свободата на движение в рамките на ЕС. Вече след като и двете държави-членки са постигнали положителни резултати от оценката във всички области на шенгенския преглед, не би следвало да има други пречки, които да продължат да отлагат включването. Не може да се отрече, че техническата охрана на границите няма автоматично да ги направи сигурни, докато съществуват проблеми с борбата с корупцията в съдебната система и полицейските структури. Това предизвикателство обаче има отношение и към държавите-членки, които вече са част от Шенгенското пространство. Поради тази причина делегацията на германската Свободна демократическа партия е на мнение, че на критериите като борба с корупцията следва да се отделя по-голямо внимание при оценката на Шенгенския механизъм и всички простъпки трябва да бъдат наказвани по съответен начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. (RO) През 2007 г., когато Румъния и България се присъединиха към ЕС, те приеха достиженията на правото от Шенген. В съответствие с член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване „установяването чрез процедура на оценка, че новите държави-членки спазват необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото на Шенген (защита на данните, Шенгенска информационна система (ШИС), въздушни, сухопътни, морски граници, полицейско сътрудничество и визи), представлява предварително условие за вземането на решение от страна на Съвета относно отмяната на проверките по вътрешните граници с тези държави-членки“. В съответствие с подготвените от експерти доклади за оценка както Румъния, така и България са показали, че са подготвени да прилагат по задоволителен начин разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Ето защо призоваваме Съвета да одобри влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство. Съюзът трябва да прилага еднакви критерии към всички държави-членки, включително когато се стигне до присъединяване към Шенгенското пространство. Механизмът за сътрудничество и проверка за съдебната система не фигурира сред критериите за присъединяване към Шенгенското пространство и не може да се използва като аргумент във връзка с присъединяването на Румъния и България към пространството. Тъй като Румъния и България изпълниха техническите условия за присъединяване към Шенгенското пространство, от името на гражданите на Румъния, България и Европа призоваваме Съвета да одобри присъединяването на Румъния и България към пространството.

 
  
MPphoto
 
 

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма.(PL) България и Румъния следва да се присъединят към Шенгенското пространство, тъй като и двете страни са подготвени да го сторят, а възраженията на определени държави-членки са необосновани.

 
  
MPphoto
 
 

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на доклада относно интегрирането на Румъния и България в Шенгенското пространство, защото и двете страни изпълниха въпросните технически критерии. България обаче следва да вземе допълнителни мерки в сътрудничество с Гърция и Турция за да отговори на проблема с незаконната имиграция.

 
  
MPphoto
 
 

  Geoffrey Van Orden (ECR), в писмена форма. (EN) Като приятел, макар и критично настроен приятел, на България искам да направя всичко по силите си за подпомагане напредъка в тази страна, но не за сметка на благоденствието на моята собствена страна. Затова се въздържах при гласуването. При присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. останаха слабости в областите на реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. Българските органи се задължиха да постигнат коренно подобрение. ЕС създаде „Механизъм за сътрудничество и проверка“, за да съдейства на България и да проверява напредъка по шест показателя. Подобрението беше разочароващо бавно. В последния си доклад по тези въпроси (от февруари 2011 г.) Комисията отбеляза, че България трябва да продължи да подобрява начина, по който са структурирани, управлявани и взаимодействат съдебните, полицейските и другите разследващи органи. При все това 27-те правителства в Съвета стигнаха до заключение, може би изненадващо, че България е изпълнила условията за Шенген – система, която сама е под въпрос в момента. Обединеното кралство, разбира се, остава извън Шенгенското пространство.

 
  
MPphoto
 
 

  Iuliu Winkler (PPE), в писмена форма.(RO) Приветствам мнозинството от над 80 %, постигнато в Европейския парламент при гласуването по приемане на доклада за изпълнението на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния и България. Този вот изпраща мощен политически сигнал. Според мнението на Европейския парламент Румъния и България са подготвени да се присъединят към Шенгенското пространство.

Според позицията на UDMR (Демократичен съюз на унгарците в Румъния) Румъния и България следва да получат определена перспектива за 2011 г. за присъединяване към пространството на свободно движение. Не мисля, че правилата следва да се променят в движение и решението за присъединяване към Шенгенското пространство трябва да взема предвид това, което е постигнато по Шенгенското споразумение, а не да се основава на политически оценки. Положението, което се създаде във връзка с присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, подчертава колко слабо е чувството за солидарност в ЕС.

Фактът, че има държави-членки, които са готови да се откажат от една от основните свободи на европейската интеграция – свободата на движение – задейства сигнал за тревога. В същото време това е погрешен отговор на напрежения, създадени от икономическата криза и на нейните обществени последици. UDMR е на мнение, че ни е нужна силна Европа, което може да бъде постигнато чрез по-голяма солидарност и чрез категорично отхвърляне на вътрешния протекционизъм и популизъм.

 
  
MPphoto
 
 

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. (IT) Макар и да имам някои съмнения относно прекалено широкия обхват на текста – който навлиза в обхвата на стратегия „Европа 2020“ – мисля, че целите на резолюцията са напълно уместни. Затова гласувах в подкрепа на доклада на г-н Coelho относно установяване на спазването необходимите условия за прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, което е предварително условие за премахване на проверките по вътрешните граници с България и Румъния.

 
  
  

Доклад: Alexander Graf Lambsdorff (A7-0189/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Този доклад ще бъде одобрен, въпреки че в работната група на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент съществуват противоречия по отношение на изменението, повдигащо въпроса с ядрената енергия, както и изменението на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), премахващо въпроса за допълнителния брой постоянни представители на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН). Необходима е съществена промяна в международния ред, така че ЕС да съумее по-успешно да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен, с помощта на съгласувани глобални действия. Също така бих обърнал внимание на факта, че съгласно член 21 от Договора ЕС е официално ангажиран с ефективен многостранен подход, и по-конкретно с ролята на ООН.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (ЕN) Аз гласувах в подкрепа на тази резолюция не само заради значението на предстоящата 66-та сесия на Общото събрание на ООН, но и защото е от изключителна важност ЕС най-сетне да задълбочи сътрудничеството и координацията в този и всички останали органи на ООН. Член 34 от Договора за ЕС ясно предвижда държавите-членки да координират действията си в международните организации и че държавите-членки, които са също така членове на Съвета за сигурност на ООН, ще се координират и, в изпълнение на своите функции, ще защитават позициите и интересите на Съюза. До този момент сътрудничеството в Общото събрание на ООН не е за пример. Нито пък е било за пример в Съвета за сигурност на ООН. На всички ни е добре известно, че държавите-членки, които са част от Съвета за сигурност на ООН (Франция, Великобритания и Германия) се провалиха в опитите си да действат координирано и да излязат с единна позиция по отношение на военната намеса в Либия, и по-конкретно що се отнася до гласуването на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН. Ето защо бих призовала настоятелно държавите-членки да се стремят към единна позиция по проблемите, които са от съществено значение за мира и сигурността, особено в областите, където вече е постигнато широко международно съгласие.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) В един бързо променящ се свят Европейският съюз е изправен пред многобройни предизвикателства, които налагат един координиран глобален отговор. Всички тези големи трансформации карат ЕС активно да се ангажира, заедно с другите партньори, да насърчава намирането на ефективни решения на проблемите, засягащи едновременно европейските граждани и цялото човечество. Европейският съюз е най-мащабният световен доставчик на помощ за развитие и основен партньор на Организацията на обединените нации в подкрепата на усилията й да осъществява дейността си. Европейският съюз трябва да играе активна роля в създаването на една Организация на обединените нации, която дава ефективен принос към глобалните решения, мира и сигурността, както и към демокрацията и международния ред, основавайки се на принципите на правовата държава. Съгласно член 21 от Договора за ЕС е официално ангажиран с ефективен многостранен подход, чиято фокусна точка е една силна Организация на обединените нации, която дава своя жизненоважен принос към справянето с глобалните предизвикателства.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Antoniozzi (PPE), ( в писмена форма. (IT) В момента сме свидетели на радикални промени в международния ред, на които Европейският съюз не може да продължава да бъде само зрител. Смятам, че Европейският съюз следва да разглежда ситуацията като отправна точка и да поеме една наистина активна роля в отношенията едновременно със съществуващите и с нововъзникващите световни сили, като веднъж завинаги се отърси от репутацията си на политическо джудже, що се отнася до международната политика. По същата логика аз се съгласявам с необходимостта, която беше изразена в предложението на г-н Lambsdorff, държавите-членки да упражнят натиск по време на обсъжданията за реформиране на Съвета за сигурност на ООН, за да може Европейският съюз да получи постоянно място. Чрез укрепване на ролята на Европейския съюз в Организацията на обединените нации ние ще постигнем успех в гарантирането на поемането от страна на ЕС на водеща роля в регионалните и световните отношения. В противен случай ние ще трябва да продължим да се изправяме пред продължаващата липса на координация на интересите на държавите-членки на международната сцена.

 
  
MPphoto
 
 

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. (EN) Решително подкрепям основния подтик на този доклад. Той призовава към засилване на ролята на ЕС в системата на ООН, като взема предвид институционалните промени, въведени с Договора от Лисабон. Днешното гласуване идва след значителен успех за ЕС в ООН: приемането на набор от условия, гарантиращи на делегацията на ЕС в Общото събрание на ООН правото да се намесва, както и правото да отговаря и да представя устни предложения и изменения.

Тези подобрения отразяват очевидната реалност: ЕС и държавите-членки са най-мащабните финансови спомоществователи на системата на ООН, чието финансиране възлиза на 38 % от редовния бюджет на ООН, на повече от две пети от мироопазващите операции на ООН и близо половината от приноса към фондовете и програмите на ООН. Още повече че ЕС, въпреки всички ограничения, е главен международен участник, на чиято важност трябва да бъде отдадено заслуженото внимание на всяко ниво.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) Аз подкрепих доклада на Alexander Graf Lambsdorff, защото смятам, че трябва да насърчим постигането на по-голямо единство в позициите на държавите-членки и да засилим способността си да преговаряме с други регионални групи. В този случай е въпрос на повишаване на ефикасността и прозрачността на ООН и подобряване на управлението на неговите финансови ресурси. Аз съм убедена, че реформирането на методите на работа и състава на Съвета за сигурност на ООН е необходимо в средносрочен план.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) В момента се извършва основна промяна в световния ред, която поставя пред ЕС предизвикателството да се свърже по-активно със съществуващите и развиващите се световни сили и с други двустранни и многостранни партньори, за да се подпомогне намирането на ефективни решения на проблемите, които засягат и европейските граждани, и света като цяло. Съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз ЕС е официално ангажиран с ефективен многостранен подход, в чийто център е една силна ООН, което е от съществено значение, за да се посрещнат глобалните предизвикателства като изменението на климата и влошаването на околната среда, запазването на универсалността и ненарушимостта на правата на човека, намаляването на бедността и гарантирането на възможности за развитие на всички, последиците от демографските промени и миграцията, както и международната организирана престъпност. Съгласен съм, че ЕС трябва да заеме активна позиция в изграждането на ООН, която може ефективно да допринесе за намирането на глобални решения, за мир и сигурност, демокрация и световен ред, основани на принципите на правовата държава.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма.(RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Lambsdorff, защото смятам, че сега ЕС си създава нова идентичност на световната сцена. Трябва да ви напомня за дългия период на сътрудничество между двете международни организации, както и за ангажирането на ЕС в многобройни проекти, стартирани от ООН. Трябва да спомена ангажимента, поет от европейските лидери, да постигнат Целите на хилядолетието за развитие. Премахването на бедността в глобален мащаб сега фигурира сред приоритетите на Съюза в областта на външната политика. Приветствам инициативата за укрепване на сътрудничеството по отношение на затвърждаване на стабилността в зоните на криза и за изготвянето на нови стандарти за безопасност за атомните електроцентрали. Събитията в Япония подчертават необходимостта от такова партньорство. С оглед на социалните трусове в района на Средиземноморието смятам, че съгласуваните действия между ЕС и ООН биха гарантирали мирен преход към демокрация. Във връзка с това приветствам подобряването на отношенията с регионалните организации.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Аз подкрепям предложението за препоръка на Европейския парламент към Съвета на следващата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Предложението подчертава, че Европейският съюз и Организацията на обединените нации споделят общ ангажимент да насърчават демокрацията, зачитането на правата на човека и мира в международната общност. В предложението се заявява, че по-нататъшното разширяване на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, така че да бъде включен и ЕС, е ключов фактор за ефективния стремеж за постигане на споменатите по-горе цели. Предложението отхвърля молбата на Германия да заеме постоянно потенциалното ново място на ЕС в Организацията на обединените нации и вместо това инкорпорира италианското предложение на държавите-членки да бъде позволено да заемат мястото на ротационен принцип, за да бъде спазен принципът на равенство на всички държави-членки.

Искането на Германия е било прието като опит да бъде наложена политическа власт от страна на Германия и на англо-френско-германския блок в рамките на и извън ЕС. Все пак приемането на италианската позиция чрез това предложение потвърждава, че възможното разширяване на Съвета за сигурност също ще гарантира на Италия възможността гласът й да бъде чут по отношение на важни международни проблеми извън ЕС. Поради тази причина гласувах в подкрепа на предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. (IT) Важно е Европа да потвърди ангажимента и сътрудничеството си с международните движения като Организацията на обединените нации в момента. Вниманието, което Европейският парламент отдава на Организацията на обединените нации, е от изключителна важност.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Времената, в които живеем, ясно показват, че съществува необходимост държавите-членки и Европейският съюз да бъдат свързани в изключително различни ситуации и случаи. Тази координация също така е от изключително значение в Организацията на обединените нации (ООН). Бих казал, че е от голямо значение да бъде гарантирана защитата и опазването на европейските интереси и ценности в най-всеобхватната и с решаващо значение международна организация.

Без оглед на бъдещите промени в начина на представяне на ЕС в рамките на ООН и в Съвета за сигурност – един дебат, който е все още отворен – има нарастваща нужда от обединяване на усилията на европейските страни, така че, заедно с отвъдморските представителства на Съюза, да се насърчи колективната способност за намеса и влияние. Редовните консултации между посланиците на държавите-членки и тези на Европейския съюз ще представляват важна стъпка по този път. В същото време Съюзът следва да допринесе към превръщането на ООН в по-ефективна и прозрачна организация и да подобри управлението на финансовите й ресурси. Създаването на парламентарна асамблея в рамките на системата на ООН е интересно предложение, което заслужава да бъде проучено и обсъдено.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Този доклад от г-н Lambsdorff засяга предложение за препоръка към Съвета относно 66-тата сесия на Общото събрание на ООН. Промените в настоящия световен ред на глобално равнище чрез конфликти в различни части на света, както и решимостта на много народи, чиито права са били потъпквани в продължение на десетилетия или дори векове, правят предстоящата сесия на Общото събрание на ООН необикновено значима. Съгласно членове 21 и 41 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Европейският парламент не бива да пропуска предоставената възможност да представи позицията си по редица въпроси, не са последно място ролята на ЕС в системата на ООН; ЕС и световното управление; мир, сигурност и справедливост; развитие; права на човека; изменението на климата. Ето защо аз съм съгласен с предложението на докладчика, споменато по-горе, както и с нуждата от насърчаване на дебата по отношение на ролята на парламентите и националните асамблеи в системата на ООН, както и по отношение на създаването на парламентарна асамблея на ООН.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Докладът препоръчва предоставянето на Европейския съюз на място в Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) и постоянно място в Съвета за сигурност. Неотдавна се чуха и някои гласове, които се застъпваха за тази идея, подкрепени от измененията, въведени с Договора от Лисабон, и по-конкретно приписването на качество на „юридическо лице“ на ЕС. Това са промени, чиято легитимност ние винаги сме оспорвали. Това искане – което руши духа на организацията: една организация от държави, а не от наднационални организации – не е била отправено с намерението да направи делата на ООН по-демократични или да създаде нов световен ред, който е по-справедлив и по-мирен.

Съюзничеството на ЕС с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и САЩ в предприемането на военни действия и извършването на актове на насилие в страни като Либия е доказателство за това. Става дума за основни принципи от Хартата на Обединените нации, като например ненамеса във вътрешните работи на държавите, зачитане на техния суверенитет и независимост и признаване на тяхното право на развитие, които ЕС излага на риск. Суверенитетът идва от народа, а народите в Европа не са го предоставили на ЕС, който е изключително антисоциален и антидемократичен.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Настоящият доклад отново отправя неприемливото искане Европейският съюз да има място в Общото събрание на Обединените нации (ООН) и постоянно място в Съвета за сигурност в резултат на антидемократичния Договор от Лисабон и статутът на „юридическо лице“, който произтича от него. Мнозинството в Европейския парламент не прави това с намерението дейността на който и да било от органите на ООН да стане по-демократична или да се създаде нов и по-справедлив световен ред.

Как е възможно един Европейски съюз, който в съюзничеството с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и САЩ насърчава война и потъпкване на международното право и Хартата на ООН в Либия, да допринесе за превръщането на ООН в по-демократична организация или за мира и прогреса на човечеството? Как е възможно ЕС да допринесе за ненамесата във вътрешните работи на държавите и за уважението към техния суверенитет и независимост, както и към тяхното право на развитие – права, които се съхраняват от Хартата на ООН и международното право – когато в партньорство с Международния валутен фонд (МВФ) той налага една безпрецедентна програма на агресия срещу работниците и народа на Португалия, като узурпира техните ресурси? Не е възможно.

Суверенитетът идва от народа, а народите в Европа не са го предоставили на ЕС, който е изключително антисоциален и антидемократичен.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Европейският съюз следва да играе активна роля в развитието на ООН, така че да може да допринесе ефективно за глобалните решения, мира, сигурността, демокрацията и международния ред, основани на принципите на правовата държава. Трябва да бъде подкрепен многостранният подход като основен стратегически интерес на ЕС и да бъде укрепено единството и ясното присъствие на ЕС като участник на световната сцена в рамките на ООН. Текущите трансформации на световния ред изправят ЕС пред предизвикателството да се съсредоточи по-активно върху съществуващите и развиващите се световни сили и други двустранни и многостранни партньорства, за да бъдат подкрепени ефективните решения на проблемите, засягащи гражданите на ЕС и целия свят.

 
  
MPphoto
 
 

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма.(IT) Обсъжданият документ излага приоритетите на ЕС, които да бъдат представени на Общото събрание на ООН. Основната точка, която се обсъжда от известно време, е дебатът за реформирането на Съвета за сигурност. Предложението за осигуряване на място на ЕС, което да може да бъде използвано на ротационен принцип от държавите-членки, изглежда отлична идея. Ето защо аз подкрепям доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Аз подкрепям документа, защото той поддържа развитието на ефективния многостранен подход като първостепенна стратегическа грижа на Съюза и укрепването на съгласуваността и ясното присъствие на ЕС като участник на световната сцена в ООН, inter alia, чрез по-добра координация на консултациите вътре в Съюза по проблемите, свързани с ООН, както и чрез насърчаване на по-голяма всеобхватност, що се отнася до широк набор от въпроси. Той също така насърчава ангажираността със стратегическите партньори на ЕС в рамките на системата на ООН и придаването на многостранно измерение на стратегическите партньорства чрез включването на глобални проблеми в дневния ред на двустранните и многостранни срещи на високо равнище на ЕС, както и принос към подобряването на ефективността и прозрачността на ООН и подобряване на управлението на финансовите ресурси на ООН.

Нещо повече, той засяга важни проблеми като засилването на ролята на Международния наказателен съд и международната система на наказателното правораздаване, насърчаване на отчетността, премахване на безнаказаността и укрепване на структурите за превенция на кризи и тяхната ефективност в рамките на Програмата за развитие на ООН с оглед на превръщането на организацията в глобален лидер в превенцията на кризи и възстановяването след тях. Също така докладът поставя ударение върху необходимостта от тясно сътрудничество между ЕС и ООН в областта на управлението на граждански и военни кризи, особено по отношение на операции за хуманитарна помощ, както и необходимостта да бъде цялостно реформирана Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), като се сложи край на двойната й функция едновременно да наблюдава и да насърчава употребата на ядрената енергия, както и да се ограничат отговорностите на МААЕ да упражнява надзор на отрасъла на ядрената енергия и да проверява съответствието с Договора за неразпространение на ядрени оръжия, както и други проблеми от голяма важност, с които аз по принцип съм съгласен и подкрепям.

 
  
MPphoto
 
 

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма.(FR) В подготовката на 66-тата редовна сесия на Общото събрание на ООН Европейският парламент, както обикновено, отправи препоръките си към Съвета, представлявайки държавите-членки, които са единствените пълноправни членове на организацията. Тази година обаче ЕС ще успее да се възползва от своя нов статут на „наблюдател“, който дава специални права да се взема думата по време на сесиите. Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото тя е съизмерима с новите амбиции на Съюза на международно равнище. Договорът от Лисабон предоставя на ЕС нови прерогативи, потвърждава развитието на неговия международен капацитет и въвежда нови инструменти. В съответствие с това Съюзът трябва да използва тази нова амбиция в полза на ефективния многостранен подход, като в основата са изцяло неговите ценности. Също така резолюцията призовава за укрепване на глобално управление в момент, когато глобалните предизвикателства изискват глобални решения. И накрая, тя се съсредоточава върху основни теми, за чийто напредък Съюзът трябва да допринесе в традиционния си дух: развитието, правата на човека и изменението на климата.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма.(IT) Настоящата промяна в международния ред подтиква ЕС да положи по-активно усилие в отношенията си със съществуващи и развиващи се световни сили, така че да изиграе активна роля в изграждането на Обединени нации, които могат да допринесат ефективно за глобалните решения: мир, сигурност, демокрация и международен ред, основани на принципите на правовата държава. Това представлява основна отправна точка за справяне с изменението на климата и влошаването на околната среда, запазването на универсалността и ненарушимостта на правата на човека, намаляването на бедността и гарантирането на възможности за развитие на всички, последиците от демографските промени, миграцията, както и международната организирана престъпност.

Благодарение на Договора от Лисабон сега разполагаме с постоянни структури за външно представяне. Това позволява да играем международна роля в съответствие с нашия изключително благоприятен икономически статус и да действаме като участник на световната сцена, способен да споделя отговорност за сигурността по света. От нас зависи ясно да определим нашите интереси и стратегически цели, за да можем да действаме ефективно. Европейският съюз е най-големият доставчик на помощ за развитие в света и основен партньор на ООН в ситуации на криза и в следкризисни ситуации. Ето защо ние се чувстваме задължени да насърчаваме ефективния многостранен подход като първостепенна стратегическа грижа на Съюза и да укрепваме съгласуваността и ясното присъствие на ЕС като участник на световната сцена.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) ЕС не може да забрави ролята си на главно действащо лице във всяко отношение на световната сцена. В това си качество Съюзът се нуждае да разшири ролята си във всички многостранни организации, и по-конкретно в Организацията на обединените нации (ООН), където неговата роля трябва да бъде все по-активна вследствие на създаването на Европейска служба за външни действия (ЕСВД). Предвид факта, че глобалните партньорства са важни за постигането на съвместно определени глобални цели; че ЕС е най-големият световен доставчик на помощ за развитие и основен партньор на ООН в усилията й във връзка с всички три стълба на нейната работа, включително при ситуация на или след криза; че приносът на държавите-членки възлиза на 38 % от редовния бюджет на ООН, ние считаме, че едно солидно и стабилно партньорство ЕС-ООН е основополагащо за работата на ООН и ключ към ролята на ЕС като участник на световната сцена.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Съгласно предходните практики комисията по външни работи съставя препоръки от Парламента към Съвета за сесията на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Доколкото разбирам, приоритетите на ЕП са засилена роля на ЕС в системата на ООН, като се вземат предвид институционалните промени, въведени с Договора от Лисабон; необходимост от насоки, гарантиращи консултации между посланиците на държавите-членки, за да бъде избегнато несъответствието на гласовете в ЕС, както в случая с Либия; адекватен бюджет за жените в ООН; по-нататъшно укрепване на ролята на Международния наказателен съд; подкрепа за посредническото звено на ООН и ключова роля за ЕСВД в този контекст; подобряване на отношенията между Комисията на ООН за мироизграждане и Партньорството на ЕС за укрепване на мира и накрая, по-силно лидерство на ЕС в областта на глобалното управление на климата. Всички гореспоменати проблеми са актуални и аз гласувах в подкрепа на предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на това предложение, защото то дава обширен преглед на настоящите глобални проблеми в ЕС и ООН, като посочва предизвикателствата и възможностите, пред които се изправя ЕС. То също така отправя всеобхватни предложения с трайни последици за ЕС в различни области и на международно равнище, като например ангажиране със стратегическите партньори на ЕС в рамките на системата на ООН, като гарантира важната роля на ЕСВД, насърчавайки мира, сигурността и правосъдието, както и борбата с изменението на климата. Считам, че това са проблемите, които са от решаващо значение на световната сцена в момента, и че ЕС трябва да се ангажира и да играе важна роля във всички тези аспекти. Ето защо аз подкрепям това предложение и препоръчвам на Съвета да обърне необходимото внимание на този доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма.(PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото съм съгласен с препоръките, отправени към Съвета, с оглед на 66-тата сесия на Общото събрание на ООН. Съгласна съм се, че ролята на ООН трябва да бъде засилена. Всъщност, както и докладчикът спомена, Европейският съюз няма достатъчна тежест в органите на ООН, като се вземе предвид значителния принос на ЕС и неговите държави-членки. Съветът се нуждае да огласи позицията си по по-убедителен начин в ООН, като същевременно осигурява по-добра координация в постигането на целите на Съюза там и насърчава съгласуваността между позициите на държавите-членки. Съгласна съм с призива на докладчика към заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председателя на Европейския съвет получаването на права на засилено наблюдение от страна на ЕС да се превърне в стратегически приоритет, както и да бъде показано по-ясно присъствие в ООН чрез интензивни консултации с правителствата на трети държави-членки на ООН.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Подкрепям предложението. Ние препоръчваме Съветът да постави на преден план ефективния многостранен подход като първостепенна стратегическа грижа на Съвета и да засили съгласуваността и ясното присъствие на ЕС като участник на световната сцена в ООН, inter alia, чрез по-добра координация на вътрешните консултации на ЕС по проблемите на ООН и чрез насърчаването на напредъка по широк спектър от проблеми. Заместник-председателят на Комисията/върховният представител на Съюза следва да бъде упълномощен да изготви насоки за редовни консултации между посланиците на държавите-членки и посланиците на ЕС, особено между тези, работещи на многостранно равнище на места като Женева и Ню Йорк, така че ЕС да може успешно да следва дневния ред по отношение на ООН и да отговори на очакванията на членовете на ООН по отношение на способността си да действа. По-голямата съгласуваност в системата на ООН и между позициите на държавите-членки на ЕС следва да бъде насърчавана, като същото се отнася и за страните кандидатки и потенциални кандидатки, така че потенциалът, заложен в Договора от Лисабон, да бъде максимално увеличен, за да се укрепи въздействието на ЕС чрез координираната и стратегическа употреба на неговите различни и значими (ЕС и държавите-членки) входни точки. Неговата способност да преговаря с други регионални групи следва да бъде засилена своевременно и представителите на ЕС, разполагащи със съответния мандат да преговарят ефективно от името на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) По отношение на 66-тата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации, поддържам възгледа, че Парламентът би трябвало да настоява Съветът да заеме водеща роля в популяризирането на Целите на хилядолетието за развитие. Всъщност ние трябва да започнем дебат, свързан с поддържането на ангажимента на международната общност към устойчиво развитие и елиминирането на бедността – който да продължи и след 2015 г. Напредъкът по отношение на изграждането на държавност, предотвратяването на конфликти, както и приемането на необходимите мерки за борба с корупцията, данъчните измами и изтичането на капитали, представлява първостепенен приоритет.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Lambsdorff, защото считам, че предизвикателствата, пред които е изправен ЕС в този бързо променящ се свят, налагат координирани действия на глобално равнище. ЕС има повече и по-силни възможности за външно представяне, съгласно Договора от Лисабон и сътрудничеството с ООН и с други международни организации е едновременно желано и необходимо за целите на управлението на кризи, за поддържането и изграждането на мира и за да бъде отговорено на международните предизвикателства, каквито са неотдавнашните развития в Япония.

 
  
MPphoto
 
 

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма.(FR) Като докладчик на мнението на комисията по развитие относно доклада, съм щастлива от факта, че днес той беше одобрен в пленарната зала на ЕП. От съществено значение е отново да бъде потвърдена нуждата от хармонизиране на усилията на отделните органи на ООН, за да бъдат насърчени ефективността и ефикасността на дейностите във връзка с развитието. Помощта за развитие, предоставяна от ООН, трябва да се съсредоточи особено върху постигането на Целите на хилядолетието за развитие с особено внимание към най-слабо развитите страни.

 
  
  

Доклад: Jean-Pierre Audy (A7-0160/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам „за“ този доклад, първо, защото той критикува Комисията за забавянето на публикуването на съобщението до 9 февруари 2011 г., макар че тя беше задължена да го представи през 2010 г. и защото и аз като докладчика съжалявам, че има слабости в съобщението на Комисията по отношение на новите тенденции. Съжалявам и за липсата на добри резултати по отношение на малките и средните предприятия. Признавам обаче, че съвместните технологични инициативи допринасят за повишаване на конкурентоспособността на Европа, макар че е необходимо бързо да се преодолеят вече съществуващите правни и административни препятствия.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция относно междинния преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Приемайки тази резолюция, Европейският парламент изпраща ясно послание до Европейската комисия относно бъдещото прилагане на Рамковата програма за научни изследвания. Едно от най-важните предложения, които аз също подкрепям, е опростяването на административните изисквания за проекти, реализирани по тази програма. В действителност една от установените трудности е сложността и тежестта на административните процедури, в резултат на което кандидатстващите за европейско финансиране изследователи се пренасочват към националното финансиране и Европа става непопулярна в областта на научните изследвания. Много е важно също така политиките в областта на научните изследвания и развитието да бъдат териториализирани с цел хармонично разпределение на научните изследвания по отношение на всички университети. Високите научни постижения, която често се намират на територията на градовете, може да се гарантират чрез засилване на виртуалните връзки, например чрез постоянна видеоконферентна връзка и интелигентна връзка между териториалните центрове за научни изследвания и центровете за високи научни постижения.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (РП7) е най-широкообхватният инструмент за подкрепа на научните изследвания на световно равнище и основният инструмент на политиката на Европейския съюз в областта на научните изследвания. Научните изследвания са процес на превръщане на икономическата мощ в знания, а иновациите са обратният процес – превръщане на знанията в икономическа мощ. Европейският съюз и неговите държави-членки трябва да си осигурят средствата, необходими за общ отговор на големите социални, икономически, екологически, демографски и етични предизвикателства, пред които са изправени европейските държави, като застаряването на населението, опазването на здравето на населението, продоволствената сигурност, устойчивото развитие, основните екологични проблеми.

Важно е да се изградят по-добри връзки между академичните и научноизследователските среди и промишлеността с цел резултатите от изследванията да се превърнат по-ефективно в продукти и услуги, създаващи икономически растеж и ползи за обществото като цяло. Държавите-членки следва също така да увеличат усилията си в областта на комуникацията по отношение на използването на нови технологии, като „интелигентните“ информационни услуги, свързани с изследователската дейност, като обявяват новите предизвикателства в областта на научните изследвания и разпространяват резултатите от изследванията. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. (IT) Въпреки редицата пречки, като икономическата криза, непрекъснатата невъзможност да се премахне разривът със Съединените щати и нарастващата конкуренция от страните с възникващи пазари, Седмата рамкова програма (РП7) доказа, че може да предложи добавена стойност на европейската научноизследователска и развойна дейност. РП7 е възможност за Европейския съюз да приведе своята политика в областта на научни изследвания в съответствие с икономическите и социалните си амбиции, най-вече чрез консолидиране на европейското научноизследователско пространство. Що се отнася до доклада на г-н Audy, аз съм съгласен с очертаните в междинния преглед цели и най-вече с тези за опростяването на административните процедури, участието на малките и средните предприятия чрез програмата за сътрудничество и осъвременяването и засилването на Механизма за финансиране с поделяне на риска. С оглед договарянето на бъдещата финансова перспектива за периода след 2014 г. тези мерки ще положат основите за европеизирането на научните изследвания.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Докладът на моя колега, г-н Audy, относно Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в (РП7) разкрива ниско ниво на участие от МСП и промишлеността като цяло, малък брой жени изследователи и недостатъчно добро представяне на някои държави-членки. Считам, че е необходимо да се разработи ефективна координация на научните изследвания между ЕС и националните и регионалните органи. Ето защо гласувах в подкрепа на този отличен доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма.(GA) Седмата рамкова програма с общ бюджет от 54,6 млрд. евро е най-големият световен инструмент за подкрепа на научните изследвания и тази програма определено е в центъра на политиката на ЕС в областта на научните изследвания. Тя трябва да се преразгледа и адаптира към променящия се свят, особено в светлината на финансовата криза и променливите фискални обстоятелства. Понастоящем ирландските органи получават близо 1 млн. евро седмично от фондовете на ЕС за научни изследвания, а за малките и средните предприятия в Ирландия остават и други възможности. МСП създават 70 % от работните места в еврозоната и секторът на МСП е в сърцето на европейската икономика.

Ето защо трябва да се повиши прозрачността, а административната тежест следва да се намали, за да може повече МСП да проявят интерес за участие в тези програми в бъдеще, за да се гарантира ефективността на Съюза във връзка с научните изследвания, развитието и иновациите. Времето за отпускане на помощта трябва да се намали и европейското сътрудничество и координация следва да се подобрят, за да се преодолее фрагментираността, която в момента вреди на програмата.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) На 23 и 24 март 2000 г., по време на заседанието в Лисабон, Европейският съвет определи амбициозна стратегическа цел за Европейския съюз: да се превърне до 2010 г. в най-конкурентната и динамична икономика в света, основана на знанието. В рамките на тази стратегия беше призната централната роля на научните изследвания. С отпуснат бюджет от близо 54 милиарда евро за периода 2007−2013 г. с течение на годините Седмата рамкова програма (РП7) се превърна в една от най-големите програми за подкрепа на научните изследвания в света и представлява основният инструмент на политиката на ЕС в областта на научните изследвания. Целта й е да се предостави възможност на ЕС да отговори на големите предизвикателства в обществото, които засягат всички държави-членки и на които те не могат да отговорят самостоятелно (застаряване на населението, здравеопазване, енергийни доставки и водоснабдяване или продоволствено осигуряване, устойчиво развитие, борба срещу изменението на климата и др.), както и да развие знания, които да дадат възможност на нашите предприятия да осъществяват повече иновации и да засилят тяхната конкурентоспособност. В този доклад Европейският парламент прави междинен преглед с цел да гарантира, че РП7 отговаря на нуждите на европейските политики. Съгласен съм, че за да се гарантира, че тази програма е възможно най-ефективна, е необходимо да се опростят сложните и тежки административни процедури с цел успешно създаване на европейско научноизследователско пространство.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Седмата рамкова програма на ЕС е решаваща програма за повишаване на европейската добавена стойност в областта на научните изследвания, развитието и иновациите в момент, когато Европа изостава от Съединените щати в тези сфери и губи предимството, което имаше пред бързо развиващите се икономики. Ето защо целта на доклада е да подчертае колко подходяща е една непозната програма и същевременно да призове за промени: да се изменят прекалено тежките административни и финансови регулации и ниският процент на успеваемост, които все още сериозно възпрепятстват достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до програмата в момент, когато те играят важна роля за превръщане на резултатите от научните изследвания в продукти и услуги; да се гарантира по-добро сътрудничество и координация между отделните заинтересовани страни в момент, когато финансирането на научни изследвания все още се дели на национални и европейски източници. Това са няколко инициативи, които в крайна сметка биха могли да ни дадат възможност да постигнем поставената цел за финансиране на научни изследвания и развойна дейност от 3 % от БВП до 2020 г., от която сме много далече, особено във Франция, която все още отделя едва 2 % от своя БВП за научноизследователска и развойна дейност.

 
  
MPphoto
 
 

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. (IT) През март 2000 г. Съветът определи амбициозната цел Европейският съюз да се превърне „в най-конкурентната и динамична икономика в света, основана на знанието“ до 2010 г. В рамките на тази стратегия беше призната централната роля на научните изследвания. Считам, че разглеждането на прегледа на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7) предоставя възможност за консолидиране на ценната връзка между знания, образование и научни изследвания. През годините РП7 се превърна в една от най-големите програми за подкрепа на научните изследвания в света и в основен инструмент на научноизследователската политика на ЕС. Тя също така предлага възможност ЕС да приведе своята политика в областта на научни изследвания в съответствие с икономическите и социалните си амбиции чрез консолидиране на европейското научноизследователско пространство.

Според мен прегледът следва да се съсредоточи по-конкретно върху два основни аспекта: преодоляване на проблемите, свързани с тежестта и сложността на административните процедури, в резултат от които нуждаещите се от европейско финансиране се насочват към национално финансиране. Освен това, въпреки постигнатия през последните години напредък, участието на малките и средните предприятия в Седмата рамкова програма следва да се засили, така че те да развият компетентности, които да им дадат възможност да повишат своята конкурентоспособност.

 
  
MPphoto
 
 

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма.(ES) Гласувах „за“ резолюцията, защото програмата „Европа 2020“ отрежда на научните изследвания и иновациите централно място за излизане от кризата чрез интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За да се случи това, Седмата рамкова програма следва да увеличи финансирането си за периода след 2013 г. Държавите-членки трябва да поемат ангажимент, че ще продължат с програмите, тъй като е необходимо да се повиши сътрудничеството между технологичните платформи, университетите и сектора на промишлеността, както и допълнително да се опростят процедурите, за да се премахнат трудностите, с които се сблъскват малките и средните предприятия по отношение на достъпа до програми за научни изследвания и развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма.(IT) Докладът на г-н Audy относно междинния преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности със сигурност съдържа някои положителни аспекти. Например докладчикът разглежда факта, че малките и средните предприятия имат нисък процент на успех по програмата, и освен това се спира на искането за намаляване на сроковете за отпускане на субсиидиите. Въпреки това гласувах „въздържал се“, защото този доклад по собствена инициатива има едно изключително слабо място, което не ми позволи да го подкрепя при гласуването. По-конкретно, не подкрепям призива на г-н Audy да се увеличи финансирането за Европейския съвет за научни изследвания, както и това той да се превърне в независим правен субект, разполагащ с правомощия за вземане на решения и пряко отговорен за научната си стратегия и административното си управление.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че един подходящ междинен преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности е особено важен, за да се установи дали изпълнението на програмата е в унисон с поставените цели. Тази програма е една от най-важните програми за подпомагане на научните изследвания в света и е основен инструмент на научноизследователската политика на ЕС. Освен това в редица наскоро приети документи, в които очертава целите си за развитие и насоките за следващото десетилетие, Европейският съюз подчертава значението на научните изследвания и иновациите за укрепване на икономиката на ЕС, както и че те ще спомогнат тя да остане сред най-конкурентоспособните в света. В допълнение към като цяло положителната оценка докладът насочва вниманието на Комисията към редица аспекти от приложението на програмата и дава конкретни предложения как да бъдат подобрени. Например докладът предлага да се увеличи финансирането на програмата, но същевременно съдържа предложение да се определят общи научноизследователски пространства сред онези, които изглеждат най-обещаващи по отношение на конкретни приложения, позволяващи най-висока степен на споделяне от гледна точка на етиката, за да се постигнат осезаеми резултати от изпълнението на програмата.

 
  
MPphoto
 
 

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. (CS) Въпреки факта, че Европа продължава да изостава от САЩ и губи водещите позиции, които е имала пред страните с развиващи се икономики, резултатите от Седмата рамкова програма свидетелстват за добавената стойност на тази европейска програма за научните изследвания и развойната дейност в Европа За съжаление обаче, все още не съществува метод, по който да се изготвя оценка за това доколко проектите, финансирани от Седмата рамкова програма, са допринесли за напредъка в научните знания. Необходимо е също да се посочи значителното неравновесие между участието на предприятия от старите и от новите държави-членки. По същия начин процентът на участие, по-специално на малките и средните предприятия, остава сравнително нисък. Положението може да се подобри, като се опростят административните и финансовите правила.

Необходимо е да се подчертае значението на „съвместните технологични инициативи“ за конкурентоспособността на европейската промишленост. Необходимо е също така да се посочат правните и административните препятствия (правосубектност, правила за финансиране, а в някои случаи и интелектуална собственост), които биха могли да откажат от участие голям брой основни участници в изследователската сфера и МСП. Трябва да променим ситуацията там, където финансирането на научноизследователската дейност в Европа е твърде фрагментарно, тъй като има много източници на финансиране в държавите-членки и в ЕС, които прилагат различни приоритети, критерии за оценка, определения и процедури, а това непременно води до припокриване, объркване и грешки.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Предвид несигурната все още икономическа ситуация, дължаща се на финансовата криза, която засегна Европа, в своя междинен преглед докладчикът разглежда важни аспекти, които трябва да бъдат подобрени, за да се използва наличното публично финансиране възможно най-ефективно. Съгласна съм с акцента, който докладчикът поставя върху два въпроса от изключително значение за бъдещата научноизследователска работа в Европа: допълнително опростяване на плащанията между Комисията и други субекти и по-широко участие на малките и средните предприятия и на промишлеността като цяло в отговор на големите социални предизвикателства.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Единодушието при вота на комисията по този важен доклад и резултатите от днешното гласуване още веднъж показват, че Парламентът знае как да заема ясна и решителна позиция по решаващи за гражданите и предприятията въпроси. Считам, че докладът наистина подчертава аспектите от Седмата рамкова програма, които са от критична важност. Той също така излага добре обосновани предложения, за да се гарантира, че средствата, които все още не са разпределени, ще имат реален принос за повишаване на конкурентоспособността и качеството на европейския пазар. Според мен опростяването на административните процедури и намаляването на бюрокрацията все още е най-важното предизвикателство, ако наистина искаме нашите предприятия, и по-конкретно малките и средните предприятия, да получат достъп до финансиране. Трябва да използваме тези средства, за да повишим способността си да работим интегрирано чрез подобряване на публично-частните партньорства, стимулиране на междурегионалните обединения и гарантиране на добра координация между кохезионните фондове и фондовете за научни изследвания и иновации.

 
  
MPphoto
 
 

  Rachida Dati (PPE), в писмена форма. (FR) Настоящият доклад допринася за привличане на вниманието към факторите, които са от решаващо значение за изпълнението на изискванията за бъдещите научни изследвания в Европа, особено в контекста на целите, заложени в стратегията „Европа 2020“. Сега е важно да се намалят прекалените административни тежести и по-специално да се насърчи по-широкото участие на МСП в Седмата рамкова програма. Освен това е задължително програмите на ЕС постоянно да консолидират напредъка, постигнат в областта на научните изследвания и иновациите, в полза на обучението и създаването на работни места.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Европейският парламент направи междинен преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие за периода 2007–2013 г. Това е възможност да напомним на Европейската комисия колко е важен за бъдещето на Европа правилният избор, когато се инвестира в научни изследвания и иновации. За 2011, 2012 и 2013 г. за програмата се предвиждат още 28,5 млрд. евро. Тази сума трябва да се разпредели приоритетно за проекти, внесени от МСП и промишлеността като цяло, особено в областта на доставките на енергия, устойчивото развитие и борбата с изменението на климата. Трябва да гарантираме по-добро разпределение на научноизследователската инфраструктура в целия Европейски съюз, като същевременно спазваме принципа за високи научни постижения, който дава възможност на Европа да привлича най-добрите изследователи в света.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. (FR) През 2010 г. ЕС не изпълни целта от Договора от Лисабон да се изразходват 3 % от БВП за научни изследвания и технологично развитие. Тази цел беше заложена отново в стратегията „Европа 2020“, но сега ЕС трябва да намери средства за постигането й, за да продължи да бъде конкурентна в международен план икономика.

Одобрявам приемането на доклада на г-н Audy относно междинния преглед на Седмата рамкова програма предвид въздействието от последната икономическа криза, която по-специално засегна възможността на малките и средните предприятия да инвестират в научноизследователска и развойна дейност. С цел да се избегне бюрокрацията и да се подпомогне достъпът на дружествата до европейско финансиране, е изключително важно да има по-опростени и по-прозрачни процедури.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) С публикуването на стратегията „Европа 2020“ стана ясно, че ангажиментът към научните изследвания и развитието е от решаващо значение, за да може Европа да се върне към икономически растеж и да спечели битката в полето на конкурентоспособността. Ето защо всяка оценка на Седмата рамкова програма (РП7) на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни действия трябва да се свързва с целите на стратегията „Европа 2020“ и нейното изпълнение. Убеден съм, че чрез научни изследвания и развитие Европа може да намери ефективни и ефикасни решения за проблема с енергетиката, за предизвикателствата, свързани с изменението на климата, за повишаване на европейската конкурентоспособност и производителност, което ще ни отведе към нов цикъл на по-устойчив растеж.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Докладът на г-н Audy е посветен на междинния преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. На 23 и 24 март 2000 г., по време на заседанието в Лисабон, Европейският съвет определи цел Европейският съюз да се превърне до 2010 г. в най-конкурентната и динамична икономика в света, основана на знанието. Постигането на тази амбициозна цел не се оказа възможно. Надявам се, че целите на стратегията „Европа 2020“ ще бъдат постигнати, и по-конкретно ангажиментът да се инвестират 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) в научноизследователска и развойна дейност до 2020 г. Стратегията „Европа 2020“ не може да очаква следващата многогодишната финансова рамка, изпълнението й трябва да започне сега. Ето защо този преглед е от огромно значение, тъй като 50 % от финансирането за РП7 все още не е изразходвано. Следователно аз съм съгласен с докладчика най-вече по отношение на препоръките във връзка с необходимостта от опростяване на механизмите за достъп до средствата, опростяване на процедурите и повишаване на тяхната прозрачност, както и улесняване на дейността на малките и средните предприятия. Необходимо е също така програмата да инвестира във водещи области като здравеопазване, енергетика и ядрена безопасност, като посреща новите предизвикателства в областта на иновациите и научните изследвания.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Докладът на г-н Audy представя няколко важни аспекта от междинния преглед на Седмата рамкова програма (РП7) на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Той съдържа и актуални наблюдения, например това, че по-голяма част от научната дейност в ЕС все още се извършва от изследователи и техници – предимно млади хора с несигурни работни места. Случаят на Португалия е показателен.

Считаме за нужно да се подкрепят публичните изследвания и резултатите от тях да бъдат лесно достъпни, без бюрокрация, като се насърчава производителността и бизнес дейността, и по-специално малките и средните предприятия; създаването на квалифицирани работни места с права; социален напредък и устойчиво развитие. Нуждаем се от ангажимент по отношение на разнообразни области, като например енергийна ефективност, нови енергийни източници, ефикасно използване на ресурсите, рециклиране и нови производствени процеси.

Не можем да не изразим безпокойството си във връзка с някои от водещите принципи на европейското научноизследователско пространство. Ние считаме, че то трябва да бъде изградено на базата на сътрудничество и взаимна изгода, като намали съществуващите в момента различия в националните системи за научни изследвания и обърне тенденциите към концентриране на научни и човешки ресурси в по-развитите държави, което е същото като т. нар. „центрове за високи научни постижения“.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Докладът представя няколко важни аспекта от междинния преглед на Седмата рамкова програма (РП7) за научни изследвания и технологично развитие. От особено значение е изразената в доклада загриженост да се гарантира, че 40 % от участниците в научните изследвания са жени, тъй като в момента те са не повече 25,5 %, и да се признае, че „Европа продължава да изостава от САЩ и губи водещите позиции, които е имала пред страните с бързо развиващи се икономики“. В доклада също така се „изразява съжаление, че по-голямата част от научната работа в ЕС все още се извършва при несигурни условия на труд“.

Ние обаче сме обезпокоени от някои аспекти, не на последно място и от водещите принципи на европейското научноизследователско пространство, тъй като то трябва да се съсредоточи върху сътрудничеството между истинските мрежи за научни изследвания и сътрудничество, като преразгледа всички тенденции за съсредоточаване на научните и човешките ресурси в по-развитите държави и за намаляване на съществуващите в момента различия в националните системи за научни изследвания.

Иновациите в микро-, малките и средните предприятия изискват подкрепа за публични научни изследвания и резултатите от тях трябва да бъдат лесно достъпни, без бюрокрация, независимо дали става въпрос за енергийна ефективност, използване на нови източници на енергия и нови производствени процеси, рециклиране и по-успешно усвояване на ресурсите, или за създаване на работни места с права, или дали става въпрос за човешките и социални аспекти с оглед на социалния прогрес.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма (SK) Докладът представя оценка на това дали Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвани и технологично развитие ще предложи възможност за консолидиране на златния триъгълник на знания, образование и научни изследвания, който е от ключово значение за Европа. Освен другото, програмата одобрява процента на участие и отличните резултати при подбора на проекти, но е жалко, че процентът на одобрените заявления за участие в програмата като цяло остава сравнително нисък. Правилното управление на публичните средства в рамките на тази програма е важно и аз твърдо вярвам, че всяка промяна или преориентация трябва да се случва по такъв начин, че да се зачитат стабилността, цялостното сближаване и правната сигурност, които са в основата на взаимното доверие на участниците.

 
  
MPphoto
 
 

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. (GA) Основното послание в този доклад е, че Европейският съюз трябва да положи всички усилия да остане на върха на секторите на научните изследвания, иновациите и науката. Ако днес не положим основите на научните изследвания, няма да достигнем до високи научни постижения в областта на иновациите в бъдеще. Необходими са добри източници за научни изследвания, за да се създаде и стимулира заетост в ЕС и да се повиши конкурентоспособността на ЕС, особено като се има предвид, че мощта на индустриално развиващите се държави нараства. Сътрудничеството между частния и публичния сектор трябва да се задълбочи и МСП следва да бъдат насърчавани да участват по-активно в програмата. Това насърчаване трябва да дойде от висшите органи на управление. На заседанието си на 4 февруари лидерите на ЕС и на държавите-членки заявиха, че поемат ангажимент за водещата инициатива „Съюз за иновации“. Сега обаче трябва да предприемат действия в подкрепа на думите си. Научните изследвания и иновациите ще ни помогнат да излезем от икономическата безизходица, в която се намираме в момента.

 
  
MPphoto
 
 

  Brice Hortefeux (PPE), в писмена форма. (FR) Научните изследвания и развитието играят важна роля за модернизирането на нашите икономики и за повишаване на нашата конкурентоспособност. С бюджет от 54 млрд. евро за периода 2007-2013 г. Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие е една от най-големите програми за подкрепа на научните изследвания в света.

Приемането на този доклад с голямо мнозинство е знак, че Парламентът проявява жив интерес към успеха на тази и на следващите програми. Необходимо е да се положат още усилия, за да се гарантира разумното управление на парите на обществото и да не се допуска средствата да изтичат малко по малко към проекти, които не са много ефективни и не са съобразени с нуждите ни.

Бъдещето на европейските научни изследвания включва опростяване на начина на прилагане на програмите, улесняване на достъпа до финансиране, участие на малките и средните предприятия (МСП) и преди всичко адаптиране на приоритетите към големите предизвикателства, пред които е изправено обществото (застаряването на населението, изменението на климата и др.).

Убеден съм, че Европейският съюз ще играе водеща роля в разработването на широкообхватни програми за научни изследвания и че може да допринесе с истинска добавена стойност, като консолидира европейското научноизследователско пространство. Ето защо реших изцяло да подкрепя този доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото тя призовава при използването на Седмата рамкова програма (РП7) да се отчитат различните последици във всяка държава-членка от икономическата криза за последните години от програмата (2011-2013 г.), с оглед на значителния размер на средствата (28,8 милиарда евро за три години), които остава да бъдат разпределени, целите, които трябва да бъдат постигнати с оглед на стратегията „ЕС 2020“, и подготовката на европейско научноизследователско пространство и на Съюз за иновации. Тя призовава по-специално за хармонизиране на целите на РП7 със стратегиите на ЕС за ефективно използване на ресурсите, суровините и цифровите технологии. Оставащите средства не бива да се отклоняват от научните изследвания и да се използват за други програми или инструменти, които не попадат в сектора на научните изследвания и иновациите, или целите и обхвата на РП7. Необходимо да се увеличи, стимулира и гарантира финансирането на научните изследвания и развойната дейност в Европейския съюз чрез съществено увеличаване на съответните разходи след 2013 г., защото това увеличение на финансирането, в идеалния случай чрез удвояване на бюджета, трябва да подпомогне устойчивия растеж и конкуренцията посредством високи постижения. Увеличението на средствата трябва да бъде съчетано с подход, ориентиран повече към резултати и обусловен от тях, и с радикално опростяване на процедурите на финансиране. Считам, че ние трябва да подкрепим бъдещото сътрудничество между отделните програми на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и иновации, както и че съгласуваността на бъдещата програма, след нейното създаване, е важен аспект за всички участници в нея.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) Бързо застаряващото население на Европа се нуждае от нови решение в различни области, които да й дадат възможност да функционира ефективно въпреки намалената работна сила. Пред подобни предизвикателства ни изправят и изменението на климата, неочакваните дефицити на суровини и биологичните заплахи, например последните събития около бактерията E coli в зеленчуците. Пътят към откриване на решения при подобни необичайни ситуации минава през инвестиции в научно и технологично развитие. Въпреки че сме водили много разисквания по този въпрос, за съжаление, мерките, предприети в Европа, са неефективни, въпреки заплахата, пред която са изправени нашият континент и нашата икономика. Последната не е самодостатъчна и освен това е изправена пред опасността от господство на китайската, индийската и бразилската икономика, които се развиват изключително бързо. Финансовата подкрепа и опростяването на законодателните процедури за научно развитие трябва да бъдат приоритет за ЕС. Да бездействаме означава да изоставаме.

 
  
MPphoto
 
 

  Krišjānis Kariņš (PPE), в писмена форма. (LT) Подкрепям доклада относно междинния преглед на Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, защото считам, че той отразява реално какво е постигнато и какви са съществуващите проблеми. Европейският съюз има потенциал да се превърне в световен лидер в областта на иновациите и изобретенията. Това ще даде нов стимул за нашия икономически растеж и ще доведе до подобряване на стандарта на живот на нашите граждани. Имаме възможност да постигнем тази цел, като осъществим редица вътрешни задачи, най-важната от които е намаляването на бюрократичните тежести. За да се превърнем в люлка на иновациите, трябва да пожертваме бюрокрацията, която не позволява тези средства да достигнат до изследователите и предприемачите. Носейки бремето на старата закоравяла система с бюрократични пречки пред развитието на нови и динамични предприятия, Европейският съюз все още не е достигнал своята цел да инвестира 3 % от своя БВП в научни изследвания и иновации до 2020 г. Европейският съюз трябва да се променя в крак с времето и да се отърси от оковите на бюрокрацията. Този подход трябва да се въведе, като се стартира с програмата за научни изследвания, която е източник на финансиране за нови изобретения, за реализиране на нови идеи и за създаване на работни места.

 
  
MPphoto
 
 

  Paweł Robert Kowal (ECR), в писмена форма.(PL) Параграф 27 от доклада съдържа информация, която не отговаря на истината. Твърдението, че интернет страниците и отделните компютърни системи постоянно се наблюдават от INDECT, не е вярно, както се потвърди от етичния преглед на проекта INDECT, който се проведе в Брюксел на 15 март 2011 г. с участието на специалисти от Австрия, Германия, Обединеното кралство, Франция и Холандия. Етичният преглед на проекта INDECT приключи с положителни резултати и не бяха установени нарушения, свързани с етичните аспекти на проекта. INDECT е подложен на постоянно наблюдение от страна на Комисията още от самото начало. До този момент тя не е установила нарушения. Освен това като цяло мястото на този въпрос не е в доклада, в който има конкретно позоваване на проекта INDECT, без да се споменават други подобни проекти, които получават средства от Европейския съюз.

Основната цел на проекта INDECT (научноизследователски проект, чиято цел е разработването на автоматизирана система за наблюдение, която непрекъснато наблюдава интернет страници, камери за наблюдение и отделни компютърни системи с цел по-голяма сигурност на гражданите в градската среда), който се изпълнява от Научно-технически университет (AGH) в Краков, е развитието на изследванията в областта на информационните технологии, които допринасят за повишаване безопасността на гражданите в градските райони. Системата INDECT е предназначена да установява чрез наблюдение заплахи, сред които по-конкретно порнография, търговия с оръжие и трафик на наркотици и човешки органи, както и да осигурява защита на личните данни и неприкосновеността.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (РП7) е най-широкообхватният инструмент за подкрепа на научните изследвания на световно равнище и основният инструмент на политиката на Европейския съюз в областта на научните изследвания, Предприетите до този момент действия за обогатяване на познанието в най-различни области показват все по-острата необходимост от преминаване към разпространение на иновациите и въвеждането им в нашето ежедневие. Именно прякото въздействие на този инструмент върху ежедневието ме накара да подкрепя доклада на г-н Audy с надеждата, че в бъдеще политиките в областта на иновациите ще се възползват в най-голяма степен от взаимодействието между отделните компоненти в цялата верига на научните изследвания и развойната дейност. Седмата рамкова програма, която е ориентирана предимно към научните изследвания и технологичното развитие, в момента е единственият инструмент за постигане на целите, определени в инициативата „Съюз за иновации“, и за ускоряване на процеса на превръщане на Европа в общество, основано на знанието. Да мислим за бъдещето на иновациите, означава да създаваме работни места, да финансираме научни изследвания и превръщането им в практики, които намират приложение в ежедневието, както и да развиваме потенциала на човешките ресурси – всичко това са фактори, които трябва да бъдат включени в следващата Рамкова програма.

 
  
MPphoto
 
 

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма.(FR) Всяка година от 2007 г. насам ЕС изразходва над 6 млрд. евро за финансиране на научни изследвания и развитие на континента. Това ще бъде огромно предизвикателство за ЕС през следващите десетилетия. Всъщност Европа изостава от Съединените щати, а бързоразвиващите се държави я догонват. Ето защо тя трябва отново бързо да изведе иновациите на преден план в своя социален модел. Докладът на г-н Audy съдържа изводите, направени от първата част на Рамковата програма за научни изследвания. За постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ той предлага остатъкът от програмата да се съсредоточи върху най-актуалните предизвикателства в секторите, посочени в глава „Сътрудничество“ от Седмата рамкова програма: здравеопазване, храни и биотехнологии, информационни и комуникационни технологии, нанонауки и нанотехнологии, енергетика, Стратегическия план за енергийни технологии (плана SET) и използването на биогаз, околна среда, устойчив транспорт, социални науки, икономика и хуманитарни науки и космическо пространство и сигурност. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той не само прави оценка на положението, но също така поставя амбициозни цели пред Съюза, които отговарят на очакванията на европейските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Седмата рамкова програма е възможност за ЕС да приведе своята политика за научни изследвания в съответствие с икономическите и социалните си амбиции, особено чрез консолидиране на европейското научноизследователско пространство. С отпуснат бюджет от близо 54 млрд. евро за периода 2007-2013 г. РП7 се превърна с течение на годините в една от най-важните програми за подкрепа на научните изследвания в света и представлява основният инструмент на политиката на ЕС в областта на научните изследвания. Определени са четири основни цели, съответстващи на четири конкретни програми, които трябва да структурират европейските усилия в областта на научните изследвания: програма за сътрудничество, програма за идеи, програма за хора и програма за капацитет. Целта е да се предостави възможност на ЕС да отговори на големите предизвикателства в обществото, които засягат всички държави-членки и на които те не могат да отговорят самостоятелно (застаряващо население, здравеопазване, енергийни доставки, водоснабдяване и продоволствено осигуряване, устойчиво развитие, борба срещу изменението на климата и др.), както и да развие знания, които да дадат възможност на нашите предприятия да осъществяват повече иновации и да засилят тяхната конкурентоспособност.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. (IT) През годините Седмата рамкова програма (РП7) за научни изследвания и технологично развитие се превърна в една от най-големите програми за подпомагане на научните изследвания в света и в основен инструмент на научноизследователската политика на Европейския съюз. След неуспеха на т. нар. Лисабонска стратегия, която имаше за цел ЕС да се превърне в най-конкурентната и динамична икономика в света, основана на знанието, до 2010 г., ние решихме да помислим дали прегледът на РП7 не може да предложи възможност да консолидираме златния триъгълник знание, образование и изследвания. Според нас РП7 е възможност за ЕС да приведе своята политика за научни изследвания в съответствие с икономическите и социалните си амбиции, най-вече чрез консолидиране на европейското научноизследователско пространство. Освен това политиките в областта на научните изследвания и развитието трябва да бъдат териториализирани, а Съюзът трябва да приеме амбициозен европейски план за научни изследвания в областта на отбранителните технологии с цел подобряване на промишлената и технологичната база на сектора на отбраната, като същевременно повиши ефикасността на публичните разходи за военни цели. И накрая, съгласни сме с комисията по бюджети, че решението за разработването и прилагането на всички рамкови програми трябва да се основава на принципите за простота, стабилност, правна сигурност, последователност, високи постижения и доверие, като в същото време трябва да се засилят връзките между европейските научноизследователски организации и промишлеността.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Седмата рамкова програма (РП7) за научни изследвания и технологично развитие (R&TD) е най-големият финансов инструмент на Европейската комисия за подкрепа и насърчаване на научноизследователската дейност. Тя разполага с бюджет от 50 млрд. евро за периода 2007-2013 г. Докладът посочва пътищата, които трябва да се следват по отношение на Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитите. Тя трябва да бъде обвързана със стратегията „Европа 2020“, но също така и с инициативата „Съюз за иновации“, като следва да бъде насочена основно към области като изменението на климата, енергийната политика, конкурентоспособността и застаряването на населението. Ако постигнем поставените в нея цели, несъмнено ще навлезем в нов цикъл на икономически растеж.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Седмата програма на ЕС цели да се изгради обединено Европейско пространство на знанието на базата на резултатите от предишните програми и да се провеждат научни изследвания, насочени към укрепването на социално-икономическите фактори в развитието на Европа. Научните изследвания са в основата на европейската стратегия за икономическо развитие, като гарантират компетентност, развитие в социалната област и защита на околната среда. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Седмата рамкова програма не е просто за научни изследвания по принцип, а за конкретни сфери на научните изследвания, на които всички ние трябва да обърнем сериозно внимание след бедствието във Фукушима. Става въпрос за финансиране от програмата Евратом. Каква е ползата от производствените реактори, ако те се пропукват от водното налягане или в случай на земетресение? Каква е ползата от най-продуктивната атомна централа, ако и най малката грешка може да превърне териториите в непосредствена близост до нея, а и целия регион, в необитаеми за десетилетия напред? За нас е важно да се концентрираме в по-голяма степен върху ядрената безопасност и да продължим работата си по разработване на алтернативи. Сега, когато програмата Евратом предстои да бъде продължена и през 2012 и 2013 г., Фукушима трябва да се разглежда като възможност нещата да се преосмислят. Нужно е да се съсредоточим повече върху защитата от радиация и върху съхранението на крайния продукт. Въпрос на живот и смърт е да не се придържаме към същите приоритети или с други думи, разширяването на използването на атомната енергия, а по-скоро да се концентрираме върху аспектите, свързани с безопасността. Разбира се, в настоящата научноизследователска програма това не е предвидено и аз взех този факт под внимание при гласуването.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Откакто съм в Парламента, по много поводи съм водил кампании за ядрената безопасност в ЕС. Подобна рискова технология за производство на енергия с всичките опасни за околната среда вторични продукти и с фатални последици и за хората, и за природата в случай на неуправляеми процеси в ядрен реактор, водещи до радиоактивно изтичане, не трябва да се крие под предлог за опазване на климата. За съжаление, Седмата рамкова програма също предвижда финансиране за научни изследвания в областта на атомната енергия. Докладът обаче приканва и за по-стриктни правила за програмата INDECT на ЕС. В него се казва, че Комисията на ЕС трябва незабавно да публикува всички документи, свързани с INDECT, и да определи ясен и стриктен мандат за целта на изследването, приложението и крайните потребители на INDECT. Това е първоначален успех, с който показва поне елементарно зачитане на правата на гражданите. След внимателна преценка реших да гласувам „въздържал се“.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT)Гласувах „за“ доклада на г-н Audy, защото Седмата рамкова програма (РП7) трябва да бъде преразгледана изцяло, за да постигне и да бъде в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“. Отрицателните резултати от междинния преглед означават, че трябва да преразгледаме нашите приоритети. Ето защо съм съгласен, че основните цели трябва да се променят и да се подчертае необходимостта от по-ефективна политика в областта на научните изследвания, която да намали тежестта на бюрокрацията и да предвижда по-широко участие на малките и средните предприятия, както и иновации и финансиране на интеграцията. С тези промени се надяваме, че проектите от втория етап на РП7 ще приключат успешно.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Докладът на г-н Audy относно междинния преглед на Седмата рамкова програма (РП7) за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности се основава на предварителното условие за съгласуваност на обществеността с науката. Лисабонската стратегия постави амбициозна цел пред Европейския съюз: до 2010 г. да се превърне в най-конкурентната и основана на знанието икономика в света. В стратегията се признава централната роля на научните изследвания. Това желание не беше реализирано по редица причини. Десетилетието от 2000 до 2010 г., което приключи с изключително сериозна икономическа криза, ще бъде оценявано в бъдеще. Сега е важно – и аз споделям амбицията на докладчика в това отношение – да се анализира свършената работа и да се реорганизира работата в бъдеще. РП7 е още една възможност ЕС да приведе своята политика за научни изследвания в съответствие с икономическите и социалните си амбиции, не на последно място чрез консолидиране на европейското научноизследователско пространство. РП7 е една от най-мащабните програми за подпомагане на научните изследвания в света и е основен инструмент на научноизследователската политика на ЕС. Съществуващите специфични програми, като програмата за сътрудничество, програмата за идеи, програмата за хора и програмата за капацитет, могат и трябва да допринесат за обогатяване на знанията, за да може нашите предприятия да осъществяват повече иновации и да се повиши тяхната конкурентоспособност.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Седмата рамкова програма (РП7) трябва да бъде преразгледана, за да се съгласува в по-голяма степен с целите на стратегията „Европа 2020“. За да се повиши конкурентоспособността на европейската политика за научни изследвания и тя да бъде в унисон с икономическите и социалните амбиции на ЕС, РП7 трябва да се съобрази с четири основни цели: насърчаване на опростяването на рамковите програми за научни изследвания и намаляване на тежестите на административните процедури; подобряване на участието на малките и средните предприятия (МСП); засилване на измерението на иновациите и по-широко използване на Механизма за финансиране с поделяне на риска.

Освен това трябва да се концентрираме върху значението на сътрудничеството между академичните среди, публичните изследователски институти и сектора на промишлеността. Трябва да се фокусираме в по-голяма степен върху предложенията за съвместна изследователска дейност между публичния сектор и промишлеността, да улесним сътрудничеството между мрежите от МСП, университетите и публични изследователски институти, а основните критерии за подбор на проекти по РП7 трябва да включват оценка на евентуалното въздействие върху пазара, трансфера на технологии и използването на резултатите от научните изследвания за търговски цели. Гласувах в подкрепа на преразглеждането на РП7 поради тези причини, а също и с цел ЕС да стане по-конкурентен в областта на научните изследвания, без да се налага да чака Осмата рамкова програма.

 
  
MPphoto
 
 

  Vincent Peillon (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах „за“ доклада на г-н Audy относно междинния преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие С този текст Европейският парламент потвърждава подкрепата си за тази програма, която е от огромно значение за развитието на европейската научноизследователска дейност и за повишаване на конкурентоспособността на нашите предприятия. Той се обявява в подкрепа на създаването на постоянен бюджет, което е от значение за постигане на целите на програмата. Освен това в доклада са изложени конкретни предложения за преодоляване на слабостите на програмата. Той правилно подчертава необходимостта от опростяване на процедурите за финансиране и оптимизиране на съществуващите инструменти, за да се улесни достъпът за малките и средните предприятия. И накрая, докладът ни припомня, че Европейската комисия следва да гарантира, че насърчаването на иновациите не става за сметка на постигането на напредък във фундаменталните научни изследвания.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. (EN) Докладът се опитва да установи дали преразглеждането на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7) може да предостави възможност за консолидиране на златния триъгълник – знания, образование и научни изследвания, който представлява ключът към съдбата на европейските граждани. Одобрявам равнището на участие и високите постижения при подбора на проектите, но изразявам съжаление, че процентът на удовлетворените заявления по тази програма като цяло остава доста нисък, което е фактор, възпиращ – особено МСП – от участие. В рамките на програмата „Хора“ подкрепям действията „Мария Кюри“, които са от изключително значение за научните изследователи, и отчитам, че „съвместните технологични инициативи“ са от полза за конкурентоспособността на европейската промишленост.

 
  
MPphoto
 
 

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. (EN) Предвид икономическата криза, пред която е изправен ЕС, е важно да установим кои области от нашата дейност могат да ни помогнат да преодолеем трудностите. Научните изследвания и иновациите имат централна роля за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и поради това най-доброто, което може да се направи, е да се инвестира в научноизследователска и развойна дейност. Предвид редицата политически и икономически промени, настъпили след приемането на Седмата рамкова програма, РП7 трябва да бъде изменена, за да отрази новата реалност. Не можем да си позволим да чакаме да започне Осмата рамкова програма, като се има предвид какво значение имат за Европа промишлените отрасли, основани на знанието, и нашият процъфтяващ сектор на научноизследователската и развойна дейност. Лисабонската стратегия за превръщането ни до 2010 г. в най-конкурентната икономика в света, основана на знанието, може и да се е провалила, но това не означава, че трябва изцяло да се откажем от нея. Трябва да продължим да работим за постигане на тази цел, като променим РП7. По този начин ще се справим с един сериозен неуспех на РП7, а именно да осигури финансиране за научни изследвания в областта на майчиното и детското здраве. Близо 400 000 бебета се раждат преждевременно, а все още няма финансиране за научни изследвания в тази област. Преждевременното раждане е причина номер едно за детската смъртност, а преждевременно родените бебета са много по-склонни да развиват хронични заболявания.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Седмата рамкова програма (РП7) на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности трябва да се оцени с оглед на текущото състояние на Европейския съюз, но и с поглед в бъдещето. Докладчикът правилно посочва, че определената от Европейския съвет цел през 2000 г. да се превърнем в най-конкурентната икономика в света, основана на знанието, до 2010 г., не е постигната. Макар да не е постигната в рамките на определения срок обаче, тя си остава истинска цел за общи действия. Ето защо оценката на Рамковата програма може да изиграе важна роля в това отношение. С други думи, можем да се опитаме да намалим пречките, които възникват пред растежа на европейската икономика, по-конкретно като намалим бюрокрацията при процедурите за достъпа до програмите за подкрепа на научните изследвания.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Подкрепям доклада. Той вече беше приет единодушно от комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Докладът отразява препоръките на експертната група и установява областите, в които има възможност за усъвършенстване на различните инструменти на ЕС за научни изследвания. Например по-широкият достъп и разпространението на резултатите от научните изследвания, повече предложения в областта на социалните и икономическите науки, повече съвместни действия в областта на научните изследвания, полагане на усилия за подобряване на мобилността на изследователите, повече действия за иновативни МСП, по-добра координация с държавите-членки. Докладът не разглежда въпроса за инвестициите в ITER или Галилео. Неблагоприятното обаче е, че на места текстът е ориентиран към икономическата роля и конкурентоспособността на изследванията и иновациите, а не към това, с което последните биха могли да допринесат за обществото като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Научните изследвания са важен компонент в света на знанието и в условията на глобализирана икономика със сигурност биха могли да допринесат за икономическия растеж и за повишаване на равнището на заетост в Европейския съюз. Седмата рамкова програма (РП7) е добра възможност за Европейския съюз да развие политиката си в областта на научните изследвания, като в същото време консолидира европейското научноизследователско пространство. Чрез тази програма Европа трябва да отговори на изискванията на промишлеността и по-общо на европейските политики за научни изследвания и знания.

Приемайки днешния доклад, Парламентът хвърля светлина върху резултатите, постигнати чрез програмата за научни изследвания през тези първи четири години. И все пак, за да постигнем по-големи и по-добри резултати в бъдеще, ние трябва да опростим административния процес, да подобрим възможностите за участие на малките и средните предприятия, да подкрепяме иновациите и да приемем механизми за финансиране с поделяне на риска. Докладът също така настоятелно призовава ЕС и държавите-членки да приемат амбициозен план за научни изследвания за консолидиране на европейската отбранителна промишленост.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма.(EL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Audy, защото считам, че инвестициите в сектора на научните изследвания и иновациите са от фундаментално значение за конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в ЕС. Считам, че междинният преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие (2007-2013 г.) е изключително полезен, за да се направят важни заключения, основани на оценката на положението в момента. Приветствам предложението на докладчика да се опростят процедурите за финансиране и да се приеме подход, ориентиран към резултати, по отношение на разходите на ЕС, както и да се определят критерии за високи постижения и европейска добавена стойност. Секторът на научните изследвания има потенциал за най-голяма добавена стойност за Съюза. Публичните бюджети бяха съкратени и поради тази причина за финансирането на предстоящата Осма рамкова програма за научни изследвания трябва да се мобилизира частното финансиране. Ето защо одобрявам предложението на докладчика да се увеличи участието на промишлеността и на малките и средните предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма.(PT) Четири години изминаха от въвеждането на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. На фона на променящата се световна икономическа ситуация и в момент, когато Европа бавно се опитва да излезе от икономическата криза, става ясно, че програмата е приета, за да се решат сериозни и значими проблеми. Конкуренцията на основни световни икономически сили, като Китай, Индия и Бразилия, ни принуждава да предприемем специални мерки, които имат за цел да ни осигурят технологично предимство, което ще ни даде възможност да приложим ефективно стратегията на Европейския съюз. Подходящите инвестиции в научни изследвания и развойна дейност в дългосрочен план ще допринесат за изграждането на общество, основано на знанието, което е един от най-важните компоненти на икономическата мощ. Докладът също така разглежда ключовия въпрос за недостатъчното сътрудничество и обмен на информация между държавите-членки, което води до дублиране на отделни проекти. Друг тревожен въпрос е неравното участие на държавите-членки, което води до задълбочаване на различията в област от такова значение, като тази на научните изследвания и технологичното развитие. Това е изцяло в разрив с целите на Седмата рамкова програма.

Вследствие на икономическата криза някои държави-членки вече не разполагат с много възможности да осигуряват подкрепа за програмата и за ЕС е предизвикателство да определи точно онези, които се нуждаят от нея, и да я отпусне. Изпълнението на програмата ще продължи още две години, а равнището на бюджетното задължение не е надхвърлило 50 % (54 млрд. евро за периода 2007-2013 г.), което трябва да улесни включването на компетентните органи и да даде възможност наличните средства да се използват възможно най-правилно.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Одобрявам работата, която докладчикът е свършил с този доклад. Споделям безпокойството му във връзка с това, че съобщението на Комисията е публикувано много по-късно от обещаното. Седмата рамкова програма постигна някои отлични резултати и съм обнадеждена от работата, която докладчикът е свършил, за да се затвори златният триъгълник.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Седмата рамкова програма (РП7) за научни изследвания и технологично развитие (R&TD) е най-големият финансов инструмент на Европейската комисия за подкрепа и насърчаване на научноизследователската дейност и разполага с бюджет от 50 млрд. евро за периода 2007-2013 г. Докладът подчертава, че РП7 за научни изследвания и технологично развитие трябва да бъде обвързана със стратегията „Европа 2020“, но също така и с инициативата „Съюз за иновации“, и че в периода до приключването си следва да се съсредоточи в области като изменение на климата, енергийна политика, конкурентоспособност и застаряване на населението.

Гласувам в подкрепа на този доклад, защото разбирам, че само чрез засилване на европейската политика за научни изследвания, развитие и иновации е възможно ЕС да повиши своята конкурентоспособност и постепенно да заеме водеща роля на световно равнище. Считам също за важно, че Седмата рамкова програма допринася за изграждане на европейско научноизследователско пространство в съответствие с член 179, параграф 1 от дял XIX на Договора за Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) Научните изследвания и иновациите са важни за гарантиране на устойчив и приобщаващ растеж в Литва. Според данни на Световната банка Литва има огромен потенциал да се превърне в динамична икономика, основана на знанието. Проучването обаче посочва също, че в сектора на научноизследователската и развойна дейност моята страна среща управленски, структурни и регулаторни проблеми. Трябва да преодолеем тези пречки, ако искаме да постигнем реален напредък. Това води до проблеми и за Европа. В Европа разходите за научноизследователската и развойна дейност са ниски в сравнение с тези на световните сили и това се дължи на липсата на частни инвестиции и благоприятни условия за иновации. Съгласен съм с докладчика, че наистина се нуждаем от по-добра координация на изследователските проекти и от съфинансиране в рамките на Съюза. Освен това научноизследователските бази и инфраструктура в Централна и Източна Европа трябва да се разширят и модернизират.

Това ще стимулира европейската конкурентоспособност и ще допринесе за преодоляване на инфраструктурните различия между старите и новите държави-членки. Считам също така, че научните изследвания и технологичното развитие трябва да станат по-достъпни за обикновените европейци. Според данните от проучване на Европейската комисия едва 10 % от европейците считат, че са добре информирани по отношение на науката, а 65 % считат, че правителствата следва да полагат повече усилия, за да събудят у младите хора интерес към нея. Ние следва да направим същото.

 
  
  

Предложение за резолюция (B7-0344/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма.(PT) Подкрепям тази резолюция, тъй като считам, че съществува необходимост от всеобхватно икономическо споразумение, което да може да укрепи вече съществуващите солидни двустранни връзки по отношение на търговията и инвестициите. Считам обаче, че споразумението следва да бъде балансирано и да насърчава лоялната търговия. Въпреки широкия консенсус за едно амбициозно споразумение считам, че то не следва да оказва влияние върху обществените услуги или правата на Европейския съюз да законодателства по отношение на Директивата за качеството на горивата. Споразумението следва също така да поставя амбициозни цели за устойчиво развитие с правно обвързващи социални и екологични параметри.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Подкрепих тази резолюция относно търговските отношения между Европейския съюз и Канада. Канада е един от най-отдавнашните и близки партньори на Европейския съюз, като е първата индустриализирана страна, с която Европейският съюз подписва рамково споразумение за търговско и икономическо сътрудничество през 1976 г. Все пак икономическите отношения между Европейския съюз и Канада все още на са реализирали пълния си потенциал и считам, че сключването на споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Канада може да окаже значителен принос за развитието и реализирането на това, като се подобряват търговските и инвестиционните потоци и същевременно се премахват митата, най-високите търговски ставки и необоснованите нетарифни бариери и се оказва подкрепа за по-тясното сътрудничество, по-специално в областта на регулаторното сътрудничество, мобилността на работниците и признаването на квалификациите. Приветствам сключването на споразумение с Канада, което да надхвърля ангажиментите, поети в рамките на СТО, и което да допълва многостранните правила, при условие че в резултат на преговорите се достигне до балансирано, амбициозно, висококачествено споразумение, което далеч не се свежда единствено до намаляване на митническите тарифи, а започне прилагането и на други инструменти. Например при търговски спорове следва да се прилага принципът на реципрочност в рамките на наличните правни средства за защита, като съществува необходимост от подобряване на защитата на правата върху интелектуалната собственост, включително търговските марки, патентите и географските означения.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма.(FR) Подкрепяйки тази резолюция относно текущите търговски преговори между Европейския съюз и Канада, искам отново да подчертая значението на международната търговия (включително с Канада) за развитие на нашите икономики. Както се посочва в резолюцията, макар Европа да трябва да отдава приоритет на международната система за търговия, а именно кръга от преговори за развитие от Доха, текущите преговори с Канада могат успешно да допълват този международен подход с двустранен подход, който е също толкова необходим. По този начин, разисквайки и водейки преговори, успяваме да намерим решения на въпроси, свързани с търговията и със спазването на определени принципи, като например тези, свързани с околната среда. Все пак като заместник-председател на работната група по обществени услуги изразявам загрижеността си относно избрания подход спрямо този сектор. Вярно е, че приемайки „подход, основаващ се на отрицателен списък“ (списък, който изключва определени обществени услуги от процеса на либерализация), а не тъкмо обратното, т.е. „подход, основаващ се на положителен списък“ (изключвайки обществени услуги от обхвата на либерализация, с изключение на включените в списъка), има голяма вероятност да отслабим обществените услуги. Ето защо резолюцията настоятелно призовава Европейската комисия да изостави този подход.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Подкрепих тази резолюция. Канада е един от най-отдавнашните и близки партньори на Европейския съюз, като е първата индустриализирана страна, с която Европейският съюз подписва рамково споразумение за търговско и икономическо сътрудничество през 1976 г. В течение на годините са подписани редица двустранни споразумения, предназначени да улеснят засилването на търговските отношения, а понастоящем Европейският съюз е вторият по значение търговски партньор на Канада и вторият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в Канада. Съгласен съм, че все още не е реализиран пълният потенциал на икономическите отношения между Европейският съюз и Канада. Предвижданото споразумение за свободна търговия може да даде значителен принос за постигането на по-тясно икономическо партньорство между Европейския съюз и Канада и ще изпрати убедителен сигнал в полза на растежа към инвеститорите и предприятията в Европейския съюз и Канада.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Като се има предвид, че понастоящем се водят преговори за търговско споразумение между Европейския съюз и Канада, чрез резолюцията, която току-що приехме, Европейският парламент изразява загриженост за подхода на Европейската комисия по отношение на обществените услуги. Всъщност Европейската комисия, която отговаря за воденето на преговорите по това споразумение, изглежда желае по принцип да бъдат включени всички услуги. Договаряйки „отрицателен“ списък с услуги, които да не бъдат включени в споразуменията за свободна търговия, и ако бъде оставена да завърши това, Комисията би преобърнала логиката, която доминираше до момента. Все пак обществените услуги не са като останалите услуги: защото те осигуряват социално и териториално сближаване, както и съществена подкрепа за уязвимото население, тези услуги имат характеристики, които са специфични за общия интерес, за който са предназначени. Следователно е от ключово значение да продължим да се придържаме към подход, който защитава тези услуги, по-специално като ги защитим от международна конкуренция.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Отношенията с Канада отдавна носят ползи и за двете страни, а по отношение на търговията те са от взаимен интерес и се основават на добро сътрудничество. Въпреки факта, че Канада е развита страна, по отношение на която има съвсем малък брой въпроси, които могат да бъдат поставени във връзка с равнището на спазване на социалните права и на най-високите екологични стандарти, Комисията – дори преди Парламента – създаде основа за преговори със съответните канадски органи, разглеждаща подробно множество въпроси, по които трябва да бъде постигната промяна, за да бъдем удовлетворени.

Подкрепям тази резолюция, която се отнася до глава от европейската търговска политика, която може да бъде използвана като модел за преговори с други държави – включително Индия, Китай и Пакистан – които определено не гарантират лоялна конкуренция, а още по-малко спазват социалните права и екологичните стандарти, както прави Канада. Когато започваме преговорите с тези държави, следва да си припомним колко строги и взискателни сме били по отношение на много по-развити държави, като например Канада, и да възприемем същото недвусмислено и открито отношение в защита на интересите си.

 
  
MPphoto
 
 

  John Bufton (EFD), в писмена форма. (EN) Гласувах против търговските отношения между Европейския съюз и Канада, тъй като считам, че всяко двустранно инвестиционно споразумение може да подкопае преговорите между Британската общност и Канада. Макар да не виждам причина, поради която Европейският съюз и Канада да не могат да търгуват свободно, предишното законодателство доказа, че амбицията на Европейския съюз има склонност да узурпира, а не да поставя успоредно съществуващи търговски отношения между Обединеното кралство и трети държави.

 
  
MPphoto
 
 

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. (FR) Подкрепих резолюцията относно търговските отношения между Европейския съюз и Канада, която има за цел да създаде Всеобхватно икономическо и търговско споразумение. Канада е близък търговски партньор на Европейския съюз: за 10 години канадските инвестиции в Европа са се увеличили почти двойно, достигайки 119,5 млн. евро през 2009 г. Поради тази причина е необходимо да бъде създадена съвременна правна рамка с оглед да се гарантира положително въздействие върху растежа. Искам да подчертая въпроса за пазарния достъп за селскостопански продукти. Правилата за произход са различни в Канада и Европейския съюз, а Комисията трябва да гарантира, че интересите и приоритетите на европейското селско стопанство са взети под внимание в достатъчна степен. По-специално следва да бъдат положени усилия за намирането на задоволително решение на проблема за правилата за произход, така че продукти от други членове на Северноамериканското споразумение за свободна търговия да не навлязат заедно с канадските продукти.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма.(PT) Многостранната търговска система, основана на правила и установена чрез Световната търговска организация (СТО), остава най-подходящото средство за регулиране и насърчаване на отворена и лоялна търговия. Все пак, като се имат предвид историческите и изключително успешните икономически отношения между Европейския съюз и Канада, подкрепям споразумение, което надхвърля ангажиментите, поети в рамките на СТО, и допълва многостранните правила с цел да бъдат достигнати максималните възможности за сътрудничество между тези две сили.

 
  
MPphoto
 
 

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. (RO) Подкрепих резолюцията относно търговските отношения между Европейския съюз и Канада, защото тя подчертава необходимостта от включване на социални и екологични въпроси в бъдещото икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Що се отнася до опазването на околната среда, считам, че е важно Европейският съюз да се откаже от вноса на нефт, извлечен от битуминозни пясъци.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Като част от водените преговори относно търговско споразумение между Европейския съюз и Канада, Комисията трябва да поеме ангажимента да спазва изискванията на Европейския парламент. В едно споразумение за свободна търговия има две жизненоважни неща: първо, да се гарантира реципрочност по отношение на социалното и екологичното законодателство; второ, да бъде възприет последователен и защитен подход спрямо услуги от общ интерес. Европейските екологични и здравни стандарти не следва да бъдат занижавани просто за да удовлетворим наш партньор. Европейската комисия трябва да обсъди последиците от своето решение да включи автоматично и по подразбиране всички услуги. Макар този метод да позволява определени обществени услуги да бъдат изключени от обхвата въз основа на всеки отделен случай и по искане на всяка държава-членка, като се създава „отрицателен“ списък, все пак съществува рискът от възможни пропуски. Парламентът не желае този нов модел на преговори да създава правен прецедент. До момента Комисията договаря споразумения за свободна търговия, предоставяйки „положителен“ списък, в който са посочени една по една услугите, влизащи в обхвата на споразумението. Този метод, който е широко използван в международната търговия, осигурява по-добра защита за определени чувствителни сектор на Европейския съюз и поради тази причина следва да бъде единственият метод, използван от Комисията.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Канада и Европейският съюз споделят набор от ценности, което ни прави не само търговски партньори, но и естествени съюзници в глобалната геостратегическа обстановка. Факт е, че и от двете страни на Атлантика има една цивилизация, която ще извлече огромни ползи от допълнителното укрепване на връзките между народите си. Излишно е да разисквам в подробности историческите връзки между Канада и Европа и приноса на нейните граждани за освобождението на Европа по време на двете световни войни, които я разрушиха.

Въпреки пречките пред либерализация на търговията, които все още съществуват, и резервите на Съюза по отношение на текущите практики в Канада, изразявам надеждата си, че скоро могат да бъдат създадени необходимите основи с оглед взаимноизгодно търговско партньорство. Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз може да се окаже най-амбициозното и най-мащабното, което сме сключвали до момента. Изразявам надеждата си, че то ще бъде именно такова.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Това предложение за резолюция е свързано с търговските отношения между Европейския съюз и Канада, преговорите по които се очаква да завършат до края на 2011 г. Целта на търговската и инвестиционната политика на Европейския съюз е постигането на икономически растеж, който е устойчив, генерира блага и създава работни места. Нека си припомним, че сключването на търговски договорености с нашите стратегически партньори ще даде възможност на Европейския съюз да добави стойност от 1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., което през 2010 г. означаваше 120 млрд. евро, което ще донесе ползи както за потребителите, така и за предприятията. За тази цел и без да се поставя под въпрос ролята на Световната търговска организация (СТО) е от ключово значение търговията да се либерализира, като бъдат приключени всички преговори, водени в момента, в рамките на Програмата за развитие от Доха, част от която са и търговските отношения между Европейския съюз и Канада. Макар някои проблеми да остават нерешени, като например този за негативните последици върху биоразнообразието от извличането на нефт от битуминозни пясъци и проблемът с някои тюленови продукти, подкрепих резолюцията – не само защото проблемът с обществените поръчки на практика беше решен, но и предвид ползите за държавите-членки, а също и за да се избегне забавянето на преговорите.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Първият параграф от преамбюла илюстрира визията, която определя насоката на този доклад: в нея се посочва, че многостранната търговска система, създадена чрез Световната търговска организация (СТО), продължава да бъде най-подходящата рамка за регулиране и за насърчаване на открита и справедлива търговия. По-нататък тя се обявява за успешно приключване на преговорите от кръга от Доха.

Това е визия, развита по-подборно в последващите точки на резолюцията, с която съвсем естествено не сме съгласни. Всъщност не сме съгласни, както и милионите работници, земеделски стопани, собственици на малки и средни предприятия, и много други в целия свят, които години наред сочеха с пръст и обвиняваха СТО, целите й за дерегулиране на търговията и интересите, които тя обслужва: интересите на мултинационалните дружества; на големи дружества и финансови институции, които печелят милиони за сметка на милиони закрити работни места и загубени трудови и социални права, разрушавайки малки и средни производители и нанасяйки щети на околната среда.

Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Канада, както и останалите, също обхваща услуги, като се изразяват заслужаващи вниманието, но непоследователни опасения по отношение на „отрицателни списъци“ или други въпроси, които не премахват заплахите, надвиснали и върху обществените услуги. Има повече от достатъчно основания да се гласува „против“.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Европейският съюз продължава да създава търговската си политика с последици, които засягат дълбоко различните държави-членки, макар и по различен начин.

Споразуменията, които дават конкретен израз на тази политика, като цяло се основават на свободна търговия, чийто цели и последици стават пределно ясни от свързаната с това реторика: тя включва „офанзивни интереси“, сякаш говорим за война.

Като цяло това са споразумения, които все по-често нямат демократична легитимност, тъй като почти винаги биват договаряни при най-строга секретност, зад гърба на обществеността, в опит да бъде прикрито тяхното икономическо, социално и екологично въздействие, и да бъде избегнато информираното разискване и изясняване.

Като се има предвид, че преговорите са на етап, за който се смята, че е сравнително напреднал и че се предвижда те да приключат през 2011 г., въздействието му върху определени сектори и държави тепърва предстои да бъде цялостно разисквано.

Все пак съдържанието на споразумението не предлага нищо ново: отварянето на пазари и либерализирането на услуги, включително все по-комерсиализирани обществени услуги, които зависят от благоволението на мултинационални дружества и създават проблеми на хората.

Последствията са добре известни: пазарите се доминират от малко на брой участници, разрушаване на по-слабите производствени системи и все повече поводи за посегателства върху права, върху условия на труд и живот.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) През 2009 г. Европейският съюз започна преговори за сключване на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада. Евентуалното споразумение обхваща широк диапазон от теми: търговия със стоки и услуги, права върху интелектуалната собственост, обществени поръчки, регулаторно сътрудничество, инвестиции, временна миграция, политика в областта на конкуренцията и стандарти в областта на заетостта и околната среда. Считам, че е правилно двете страни да отделят приоритетно място на усилията за постигане на споразумение по няколко ключови аспекта, като например въпросите за обществените поръчки, инвестициите и обществените услуги.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Приветствам документа, тъй като Европейският съюз и Канада поддържат тесни връзки, що се отнася до търговия и преки чуждестранни инвестиции. Текущите преговори за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение имат за цел постигането на много напредничаво споразумение, чийто амбиции надхвърлят което и да е друго търговско и икономическо споразумение, договаряно досега от Европейския съюз или Канада, и което би могло да укрепи допълнително вече съществуващите здрави двустранни търговски и инвестиционни връзки. Приветствам споразумение с Канада, което да надхвърля ангажиментите, поети в рамките на СТО, и което да допълва многостранните правила, при условие че в резултат на преговорите се достигне до балансирано, амбициозно, висококачествено споразумение. Считам, че главите относно селското стопанство ще представляват важен въпрос и за двете страни в рамките на тези преговори. Изразявам загрижеността си относно евентуалните съществени отстъпки в областта на генетично модифицираните организми, млякото и обозначаването на произхода. Ето защо интересите и приоритетите във връзка със селското стопанство следва да се вземат изцяло предвид и споразумението трябва да бъде от полза за потребителите в Европейския съюз и Канада, както и за земеделските сектори и на двете страни, и да гарантира, в рамките на балансирани в световен мащаб резултати, наличието на по-голяма, но лоялна конкуренция между Европейския съюз и Канада в областта на селскостопанските стоки. Приветствам първоначалния ангажимент на двете страни да не поддържат, въвеждат или повторно въвеждат субсидии за износа на селскостопански продукти, търгувани между двете страни, като положителна стъпка с оглед на провеждането на амбициозни и справедливи преговори, както и споразумението за сътрудничество в рамките на преговорите по линия на СТО относно селското стопанство.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) Европейският съюз и Канада имат дългогодишни солидни търговски отношения. Все пак потенциалът за икономическо сътрудничество далеч не е изчерпан и приветствам преговорите, свързани с ВИТС. Независимо от това напредъкът в преговорите по линия на СТО трябва има приоритет пред двустранните споразумения. Тази резолюция обхваща набор от важни теми. По-специално подкрепям резервите, изразени от Европейския парламент, по отношение на евентуално отрицателно въздействие върху европейското селско стопанство. Принципът на реципрочност трябва да бъде запазен, за да се гарантира солидно, устойчиво споразумение и за двете страни. В този контекст искам по-специално да спомена разискването относно обозначаването на произхода на животни за клане, който въпрос трябва да бъде решен, както и пречките, свързани с тарифите и тези от техническо естествено, като например прекомерно дългите процедури за одобрение за продукти от Европейския съюз. Очевидно целта на ВИТС трябва да бъде постигането на лоялна конкуренция.

 
  
MPphoto
 
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма.(PL) С оглед на факта, че Европейският съюз е вторият по големина търговски партньор на Канада, а Канада е мащабен партньор на Европейския съюз в областта на преките чуждестранни инвестиции, гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно търговските отношения между Европейския съюз и Канада. В същото време бих искала да подчертая, че Полша е най-големият търговски партньор на Канада сред страните от Централна и Източна Европа и вече почти дванадесет години поддържа излишък в двустранната търговия, който се увеличава всяка година. Днешното гласуване е ключова стъпка напред, която предвещава добри резултати в бъдеще.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Изразявам задоволството си, че беше прието изменението, внесено от мен, което взема предвид неотдавнашните правни промени във връзка със забраната на Европейския съюз върху тюленовите продукти, по-специално искането на Канада към СТО за създаване на официална група за разрешаване на спорове, и изразява силна надежда, че Канада ще оттегли оспорването в СТО, което противоречи на положителните търговски отношения, преди необходимостта от ратифициране на ВИТС от Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. (IT) Търговските отношения между Европейския съюз и Канада могат значително да надхвърлят ангажиментите, поети чрез Световната търговска организация, при условие че се основават на балансирано споразумение, което е гаранция за правилен реципрочен достъп до взаимните им пазари и подобрена защита на търговски марки, патенти и географски означения. Считаме, че новите инвестиции са необходимост с оглед да се гарантира опазването на околната среда и осигуряването на добри условия на труд. Тъй като селскостопанският сектор е от ключово значение, настоятелно призоваваме Комисията да договори споразумение, което носи ползи както за производителите, така и за потребителите, и което гарантира лоялна конкуренция между доставчици на селскостопански продукти от Европейския съюз и Канада. На последно място, считаме, че Съветът следва да получи съгласието на Парламента, преди да подписва каквито и да е бъдещи международни търговски споразумения и че Парламентът трябва да бъде информиран в хода на всички етапи на процедурата, за да бъде гарантиран по-голям демократичен контрол. Това е единственият начин, по който можем да постигнем по-висок растеж на търговията и инвестициите между Европейския съюз и Канада.

 
  
MPphoto
 
 

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. (FR) Подкрепих резолюцията, но гласувах „против“ изменение 10, което подкрепя забраната върху вноса на тюленови продукти, наложена от Европейския съюз. Тази забрана не е необоснована – нито научно, нито правно. Всъщност изводите на научното становище, предоставено от Европейския орган за безопасност на храните в края на 2007 г., се основават на данни, отнасящи се до клането на животни в кланици, които нямат отношение към лова на тюлени. Правното основание също е спорно, както става ясно от правното становище на Европейския парламент от 1 април 2009 г., в което се казва, че, изглежда, на практика е невъзможно да бъде обоснована забраната единствено с аргумента за хуманно отношение към животните, тъй като Договорът не съдържа правно основание за хуманно отношение към животните. Защитата на вида сама по себе си не е изложена на опасност, а през последните 25 години популацията в Гренландия дори се е утроила. В заключение, едно ембарго, за което Комисията гарантира, че няма да окаже никакво въздействие върху традиционния лов на инуитите, е нереалистично. В този контекст искането, внесено от Канада в Световната търговска организация (СТО) по отношение на създаването на специален орган за решаване на спорове, свързан с европейското ембарго, е основателно.

 
  
MPphoto
 
 

  Arlene McCarthy (S&D), в писмена форма. (EN) В резолюцията си относно търговските преговори между Европейския съюз и Канада Парламентът дава ясен сигнал, че активно ще защитава своето законодателство, забраняващо достъп на тюленови продукти до пазара на Европейския съюз. Гражданите на Европейския съюз настояваха да предприемем действия и да не допускаме продукти на жесток търговски улов в Европейския съюз. Канада няма право да прави опити и да подкопава демократичната воля на европейските граждани, оспорвайки в Световната търговска организация нашата очевидно недискриминационна забрана на тюленови продукти. По-тесни търговски връзки между Европейския съюз и Канада могат да се изграждат единствено въз основа на зачитане на волята на европейската общественост и европейското право.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Европейската комисия е на път да приключи преговори с Канада относно споразумение за свободна търговия с безпрецедентен обхват. Тя води преговори от 2004 г. Не бяха проведени консултации с европейските граждани, нито пък те бяха поне информирани. Докладът приветства това вредно споразумение, чието съдържание стана известно единствено поради изтичане на информация. Това е неприемливо. Гласувам против доклада и осъждам това споразумение, което поставя гражданите на Европа на втори план, следвайки примера на Северноамериканското споразумение за свободна търговия.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Историческите отношения между Европа и Канада са дългогодишни и датират още от преди създаването на Европейския съюз. Освен това ние споделяме едни и същи ценности и принципи, което ни прави предпочитани съюзници в глобалната геостратегическа обстановка. Беше отбелязан значителен напредък по отношение на търговските отношения, макар все още да няма всеобхватно споразумение. Считам, че следва да положим всички усилия за постигането на споразумение, което удовлетворява всички, тъй като то ще бъде от огромно значение за икономическото развитие и на двете страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Евентуалното споразумение ще обхваща множество въпроси: търговия със стоки и услуги, права върху интелектуалната собственост, обществени поръчки, регулаторно сътрудничество, инвестиции, временна миграция (раздел IV), политика в областта на конкуренцията, както и трудови и екологични стандарти. Двете страни все още не са постигнали съгласие по няколко ключови глави, наред с другото, относно достъпа до обществени поръчки, инвестиции и обществени услуги. Има два други въпроса, които бяха поставени в хода на преговорите, които са доста чувствителни за Европейския парламент. Първият е свързан с канадските битуминозни пясъци и Директивата на Европейския съюз за качеството на горивата. Директивата за качеството на горивата беше широко разисквана в комисията по околна среда. Към момента канадското правителство смята, че тази директива дискриминира вноса на канадски нефт и вноса на нефт от други държави. Считам, че споразумението е преждевременно. Вторият въпрос е забраната на Европейския съюз върху тюленови продукти и е от огромно значение. Това споразумение би могло да укрепи допълнително вече съществуващите здрави двустранни търговски и инвестиционни връзки между Европейския съюз и Канада; все пак то трябва да бъде от полза и за двете страни и поради тази причина се въздържах при гласуването.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. (LT) Едно напредничаво споразумение ще насърчи и ускори търговските и инвестиционните отношения между Европейския съюз и Канада. Либерализацията на търговските отношения ще донесе взаимни ползи за стопанските субекти и ще създаде по-благоприятни условия за инвестиции. За да бъде постигнато всеобхватно, висококачествено споразумение, което надхвърля ангажиментите, поети в рамките на СТО, никоя от страните не следва да поставя изисквания, които са в противоречие с вътрешните политики или институционални споразумения на другата. Освен това, в случай на търговски спорове следва да бъде прилаган принципът на реципрочност, защитата на правата върху интелектуалната собственост следва да бъде подобрена и следва да има реципрочен достъп до услугите и пазарите за обществени поръчки. Следва да бъде обърнато специално внимание на селскостопанския сектор и на потребителите. Трябва да запазим твърдата си позиция по отношение на ГМО, млякото и обозначаването на произхода. Трябва да гарантираме лоялна и по-голяма конкуренция сред доставчиците на селскостопански стоки. Считам, че Комисията следва да започне преговори с Канада относно инвестициите, след като Парламентът изрази позицията си относно бъдещата инвестиционна политика на Европейския съюз. Трябва да защитим най-чувствителните сектори на страните, за да останат извън обхвата на инвестиционните споразумения. Комисията трябва да възприеме твърда позиция относно забраната върху тюленови продукти и във връзка с това Канада следва да оттегли искането си СТО да създаде официална група за решаване на спорове. Такова искане не съответства на принципите за положителни търговски отношения.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам резолюцията на Европейския парламент относно търговските отношения между Европейския съюз и Канада. Между Европейския съюз и Канада съществува естествено партньорство, основано на културни сходства и многогодишна обща история. Следователно е съвсем естествено, че частните сектори както в Европейския съюз, така и в Канада изразиха силна подкрепа за сключването на амбициозно и всеобхватно икономическо споразумение и считат, че постигането на по-тясно икономическо партньорство ще изпрати убедителен сигнал в полза на растежа към инвеститорите и предприятията в Европейския съюз и Канада, както и в международен план. Ето защо приветствам споразумение с Канада, което надхвърля ангажиментите, поети в рамките на Световната търговска организация (СТО), и което допълва многостранните правила, при условие че в резултат на преговорите се достигне до амбициозно, висококачествено споразумение, основано на реципрочност, което далеч не се свежда единствено до намаляване на митническите тарифи. Все пак искам да предупредя, че трябва да бъдат обсъдени икономическите последици от това отваряне, по-специално за държавите-членки, чиито икономики са по-уязвими.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Понастоящем търговската система на Световната търговска организация (СТО), изглежда, е най-добрият начин да бъде предложена референтна рамка за икономически отношения между държави. Това все пак не отнема възможността на държави или наднационални организации да засилят икономическите си отношения, които надхвърлят този общ регламент. Ето защо особено близки икономически отношения между Европейския съюз и Канада изглеждат обосновани. Както се подчертава и в доклада, Европейският съюз е вторият по значение търговски партньор на Канада. От своя страна, през 1976 г. Канада стана първата индустриализирана държава, с която Европейският съюз подписа рамково споразумение за търговско и икономическо сътрудничество, а също така тя е четвъртият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз. Споразумение би могло да създаде отношения между двата региона, които да достигнат още по-високи равнища на икономическо сътрудничество, като по този начин ще създаде още по-силни връзки между тези два региона, които вече са силно свързани от общ културен подход.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах „за“. Преговорите с Канада относно широкомащабно Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС) са в напреднал етап и могат да приключат през есента на тази година. ВИТС до момента е най-амбициозното двустранно споразумение за свободна търговия, договаряно от Европейския съюз съгласно търговската стратегия „Глобална Европа“ от 2006 г. То включва широкообхватни глави относно услуги, обществени поръчки, защита на инвестициите, права върху интелектуалната собственост и регулаторно сътрудничество.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма.(PL) Икономическите отношения между Европейския съюз и Канада са от ключово значение за развитието на диалога между двете страни. След САЩ, Канада е най-големият търговски партньор на Европейския съюз, а Канада е единадесетият най-голям търговски партньор на Европейския съюз. Целта на текущите преговори по Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС) е сключването на изключително мащабно споразумение, което поставя цели, които са по-амбициозни от всяко икономическо и търговско споразумение, сключвано до момента, било то от Европейския съюз или от Канада. Двустранните търговски и инвестиционни връзки са силни отдавна и това може единствено да ги укрепи допълнително. Според съвместния доклад от експерти на Европейския съюз и Канада сключването на Всеобхватно икономическо и търговско споразумение има за цел да осигури осезаеми икономически ползи, получени в резултат на либерализация на търговията и премахване на тарифните бариери. Независимо от това по отношение на споразумението все още съществуват нерешени проблеми, които могат да окажат негативно въздействие върху селскостопанския сектор на Европейския съюз.

Считам, че е необходимо да бъде направено повече, що се отнася до различията между действащите в Европейския съюз и в Канада санитарни и фитосанитарни стандарти. Освен това са необходими повече усилия, за да се гарантира съответствие на екологичните стандарти в Канада с действащите в Европейския съюз. Във връзка с горепосоченото считам, че е необходимо да бъде извършен подробен анализ и оценка на споменатите стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам днешната резолюция, която подчертава напредъка в преговорите за сключване на търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Канада е значим потенциален търговски партньор на Европейския съюз и двете страни ще извлекат ползи от такова споразумение. Все пак има известни опасения, които Комисията трябва да вземе под внимание: въздействието върху околната среда от извличането на нефт от битуминозни пясъци и здравето на работниците, добиващи азбест, са само два от въпросите, които трябва да бъдат разгледани внимателно. Подкрепям призивите Канада да оттегли оспорването пред СТО на забраната на Европейския съюз върху тюленовите продукти и изразявам задоволството си, че Парламентът прие изменения, които изразяват това становище. Комисията трябва също така да заеме категорична позиция в защита на забраната. Правата върху интелектуалната собственост също трябва да бъдат спазвани при използването на търговски марки и патенти. Уверен съм, че тези проблеми ще бъдат решени и ще бъдат взети под внимание от Комисията, и че ще бъде договорено ефикасно търговско споразумение.

 
  
  

Доклад: Wolf Klinz (A7-0081/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на доклада по собствена инициатива, тъй като той разглежда текущите проблеми в безкрайното разискване относно отрасъла на агенциите за кредитен рейтинг, по-специално – липсата на конкуренция, олигополните структури и липсата на отчетност и прозрачност, основно по отношение на рейтингите на държавен дълг.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно създаване на агенции за кредитен рейтинг: перспективи. Рейтингите, изготвяни от агенциите за кредитен рейтинг (АКР), изпълняват редица полезни функции, те събират информация за кредитното качество на емитентите в глобална среда. Рейтингите осигуряват на емитентите достъп до световни и национални пазари, като по този начин се намаляват информационните разходи, разширява се евентуалната група от инвеститори, гарантира се ликвидност и намирането на цени. Неотдавнашната финансова криза показа ясно, че в отрасъла битуват три проблема: отсъствие на конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР. Съгласна съм с докладчика, че кредитните рейтинги не са просто становища, а агенциите за кредитен рейтинг следва да бъдат отговорни за своите рейтинги и следователно тяхната гражданска отговорност следва да бъде повишена, за да представлява действителна заплаха.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма(FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Klinz относно агенциите за кредитен рейтинг. Агенциите за кредитен рейтинг са полезни – те предоставят информация за качеството на кредитните продукти, осигурявайки на длъжниците и инвеститорите достъп до световни и национални пазари и накрая помагат за установяването на цени. Кризата обаче показа опасностите, създадени от настоящата система: по-специално липсата на конкуренция и липсата на отчетност и прозрачност на агенциите. Това е доклад по собствена инициатива, който призовава Европейската комисия да посочи ясно недостатъците на сегашната регулаторна рамка и да предостави проучване върху въздействието, което да открои потенциалните различни алтернативи за подобряване на системата, включително ново законодателство при необходимост. Призовавам Комисията да отвърне на нашето искане колкото може по-скоро.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма (LT) Гласувах в подкрепа на този важен документ. Агенциите за кредитен рейтинг оценяват не само частни дружества и техните продукти, но също така и държави. Условията, при които една държава може да очаква да заеме средства на международния пазар, зависят от рейтинга, който тя получава. Отрицателните рейтинги, при наличие на финансови трудности, поставят държавата във вид дългова спирала, защото снижаващият се рейтинг увеличава цената на заемането още повече и прави финансовото положение в страната още по-лошо. Всички участници на пазара и техните надзорни органи трябва да познават критериите, използвани за присъждане на рейтинги, и да бъдат способни да ги проверяват сами. Комисията и страните от Г-20 са помолени да установят нов глобален подход за оценяване, който да намали вероятността от грешки, да регулира дейностите на дружествата, участващи в присъждането на рейтинги, и да намали риска, свързан с финансовото оценяване. Приветствам и многократно повторих предложението, че Европа се нуждае неотложно да създаде своя собствена агенция за кредитен рейтинг, която да дава обективни и независими оценки. Приветствам призива на доклада да създадем наша собствена независима агенция за кредитен рейтинг, която съгласно предложенията първоначално да бъде наречена Европейска фондация за кредитен рейтинг.

Възможностите за всички държави-членки на ЕС да заемат на международните пазари при правилните условия, както и стабилността на цялата глобална финансова система и ефективността на превенцията на кризи ще зависят от това доколко успешно можем да реформираме финансовото оценяване.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма (PT) Агенциите за кредитен рейтинг (АКР) оценяват държави, институции и дружества, присъждайки им кредитни рейтинги според тяхната способност да плащат своите дългове на договорената дата. Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно АКР беше приет като първа реакция на финансовата криза. Този регламент урежда най-належащите въпроси, като подлага АКР на надзор и регулиране. Той обаче не решава всички проблеми.

Всъщност финансовата криза показа, че има три основни проблема в работата на тези агенции: отсъствие на конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги и липса на отчетност. Този доклад, за който аз гласувах, призовава Европейската комисия да определи пропуските и да предостави оценка на въздействието относно набора от алтернативи на разположение за преодоляване на такива пропуски, включително възможността за представяне на допълнителни законодателни предложения. Освен това той призовава Европейската комисия да оцени разходите и ползите от създаването на напълно независима Европейска фондация за кредитен рейтинг.

 
  
MPphoto
 
 

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, Подкрепих предложения доклад, тъй като считам, че със създаването на агенции за кредитен рейтинг, ще се повиши конкуренцията в този сектор, което е предпоставка за увеличаване на качеството, намаляване на информационните разходи и не на последно място, увеличаване на отговорността на съответните агенции. Това също така ще доведе до намаляване на регулаторната зависимост.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма (IT) Гласувах в подкрепа на проекта на доклад на г-н Klinz относно агенциите за кредитен рейтинг, тъй като считам, че редактираният текст съдържа много положителни елементи и добри идеи. По-специално, съгласна съм със стремежа да се подобри прозрачността, безпристрастността, отговорността, независимостта и надеждността на тези агенции. Освен това подкрепям идеята на г-н Klinz за създаване на Европейска фондация за кредитен рейтинг, която да бъде независима от държавите и институциите, и споделям неговия възглед, че настоящият олигопол е проблем за сектора.

 
  
MPphoto
 
 

  Jan Březina (PPE), в писмена форма (CS) Неотдавнашната финансова криза привлече вниманието ни към три основни проблема в отрасъла на агенциите за кредитен рейтинг, които са отсъствие на икономическа конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и фактът, че агенциите за кредитен рейтинг не дават никакви гаранции за своите рейтинги. Не съм сигурен дали предложението на докладчика за създаване на Европейска фондация за кредитен рейтинг е разумно решение. Няма гаранция, че Европейската фондация за кредитен рейтинг би съумяла да се сдобие с добра репутация, за да стане истински нов фактор сред агенциите за кредитен рейтинг, че би била надеждна или че би съумяла да убеди пазара в своята абсолютна независимост от обществените органи – било то държавите-членки, Европейската комисия или друга публична институция.

Предложението на докладчика за създаване на мрежа от европейски агенции за кредитен рейтинг ми се струва по-разумно, тъй като сътрудничеството между агенциите за кредитен рейтинг, активни на национално равнище, при използването на наличния персонал и финансови ресурси, следва да насърчи конкуренцията в тази област чрез покриване на широк обхват от дейности и различни пазари, като по този начин прави възможно постигането на същото ниво като големите агенции за кредитен рейтинг, които имат глобален обхват на действие.

 
  
MPphoto
 
 

  John Bufton (EFD), в писмена форма. (EN) Гласувах против потенциалното възприемане на хармонизирането в ЕС на агенциите за кредитен рейтинг, тъй като стандартите могат да варират в различните държави-членки и това е съвсем естествено. Без единна обща валута и с оглед на нестабилността на пазарите, особено в слабите икономики на еврозоната, Обединеното кралство се изправя пред възможността да бъде въвлечено в мрежа от хармонизирани кредитни рейтинги, която би обхванала всички икономически обстоятелства в рамките на Съюза и би изложила предприятията и промишлеността на Обединеното кралство на опасни спекулации, подкрепени от кредитните рейтинги, валидни в целия ЕС. Независимите икономики в независимите държави-членки следва да определят своите условия и ограничения във връзка с кредитните рейтинги.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма (PT) Като имаме предвид последствията, които кредитните рейтинги за държавен дълг могат да имат за пазара, бюджетния баланс и общото благосъстояние на хората, наложително е те да се основават на сигурни факти и цифри. За да запазим истинността и обективността на тези рейтинги, необходимо е да увеличим прозрачността, която е в основата на тези решения, както и отчетността на агенциите. Затова подкрепям и приветствам установяването на приоритети за регулирането на агенциите за кредитен рейтинг, предложено днес, което считам за изключително важно, за да преодолеем проблемите в този отрасъл.

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма (EN) Въпросът с агенциите за кредитен рейтинг трябва да бъде разгледан в Европа. Тези частни, ориентирани към печалба организации имат прекалено много власт върху правителствата и изцяло подкрепям плановете да бъде разгледано това неправилно положение на европейско равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма (EL) Гласувах против доклада относно агенциите за кредитен рейтинг. Политически неприемливо и икономически опасно е агенциите, които изиграха толкова отрицателна роля в настоящата криза, да продължат да имат правото, предоставено им от самия ЕС, да оценяват не само дружества, но също така и икономиките на държавите-членки. Европейският парламент следва да бъде по-решителен и радикален в своите решения за действия от агенциите за кредитен рейтинг, особено след вредата, която нанесоха на европейските икономики и на европейските жители. На доклада обаче му липсва категоричност. Регламентите, които предлага, излъчват малодушие и липсата на прозрачност, заобикаляща агенциите за кредитен рейтинг, остава в основни линии същата като преди. По никакъв начин проблемът не е решен от рейтинги, присъждани от егоистични частни фирми, било то американски сега или европейски за в бъдеще, които единствено насърчават мафията на спекулациите. Докладът следва да насърчи публична, демократично контролирана агенция, която няма нищо общо с частните интереси и която може да играе специална роля в регулаторната рамка, като осигурява солидарност между държавите и техните граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма (IT) Подкрепих този доклад, тъй като той представя ситуацията, свързана с агенциите за кредитен рейтинг (АКР), ясно и обективно. Аз също считам, че АКР играят необходима и изключително полезна роля в отсяването и опростяването на потока от информация за финансовите пазари както от гледна точка на платежоспособността и надеждността на емитентите на дълг, така и от гледна точка на индивидуалните финансови инструменти. Както правилно посочи г-н Klinz обаче, този бизнес модел рискува да отвлече вниманието от предпазването на инвеститорите и да го насочи към предпазването на емитентите на дълг, освен ако не бъдат предприети подходящи коригиращи мерки. Не считам, че конкуренцията може да бъде подобрена, тъй като размножаването на агенциите може да урони надеждността на рейтингите. Считам обаче, че по-голямата отговорност би могла да се изрази в по-голяма обективност и по-прецизна работа, което би предпазило не само дейностите на няколкото агенции за кредитен рейтинг, но би помогнало за намаляване на информационните дисбаланси, което означава защита на функционирането на пазарите, както и на общите интереси.

 
  
MPphoto
 
 

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно агенциите за кредитен рейтинг, тъй като считам, че се изисква нова Европейска агенция за кредитен рейтинг, която ще въведе алтернативен метод на действие и повече конкуренция в този сектор. Финансовата криза ни показа, че не можем да продължаваме да приемаме олигополната структура, нито липсата на прозрачност и отчетност на настоящите агенции за кредитен рейтинг.

 
  
MPphoto
 
 

  Rachida Dati (PPE) , в писмена форма (FR) Подкрепих доклада на г-н Klinz. Той съдържа някои интересни предложения за съставянето на необходимата регулаторна рамка за агенциите за кредитен рейтинг. Сегашната ситуация в еврозоната ни напомня почти всеки ден за въздействието на решенията, взети от тези агенции, и доколко глобалната финансова регулаторна система разчита на тези агенции. Специално приветствам искането, отправено към Европейската комисия да разгледа приложимостта на въвеждането на независима Европейска фондация за кредитен рейтинг. Това е конкретно предложение, което би ни позволило да се заемем с проблема за свръхразчитането на непублични кредитни рейтинги от страна на глобалната финансова регулаторна система.

 
  
MPphoto
 
 

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма (EN) Подкрепям този доклад за бъдещето на агенциите за кредитен рейтинг (АКР). Неотдавнашната финансова криза показа, че има големи проблеми с тяхната дейност, като свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР. Всъщност АКР изиграха значителна роля за засилването на финансовата криза чрез присъждането на погрешни рейтинги на структурирани финансови инструменти. Докладът поставя тези проблеми преди законодателното предложение, което Комисията подготвя за есента, призовавайки за: проучване дали и по какъв начин държавите-членки използват рейтингите за регулаторни цели, за да се намали по принцип прекомерното разчитане на тях от страна на финансовата регулаторна система; за подробна оценка на въздействието и проучване на жизнеспособността относно разходите, ползите и възможната управленска структура на напълно независима Европейска фондация за кредитен рейтинг; проучване на възможността за създаване на напълно независима Европейска агенция за кредитен рейтинг; създаване на Европейски рейтингов индекс, който да включва всички рейтинги от регистрирани АКР, които са налични на пазара.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма (FR) Една след друга агенциите за кредитен рейтинг понижават кредитните рейтинги на онези европейски държави, които са най-силно засегнати от кризата, или им поставят етикет с предупреждение за отрицателен рейтинг. Говоря за Португалия, Ирландия, Гърция и Испания. Макар че агенциите може и да не са задействали глобалната финансова криза, подобни действия от тяхна страна все пак я изостриха. Всъщност те насърчават спекулацията, застрашавайки шансовете за успех на вече наложените върху техните граждани драконовски мерки за възстановяване. Затова създаването на Европейска агенция за кредитен рейтинг, която следва да приеме законодателен статус на независима фондация, е неотложно. Трябва също така да се сложи край на конфликтите на интереси, присъщи в агенциите за кредитен рейтинг, които понастоящем могат да издават рейтинги, работейки и като консултанти. Това е промяна, която следва да върви ръка за ръка с оценката на Комисията на потребността от по-голямо разкриване на информация за всички продукти в сферата на финансовите инструменти.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма(FR) От самото начало на икономическата и финансовата криза се говори единствено за агенциите за кредитен рейтинг (АКР). Какво обаче е мнението за тяхната основна роля? Европейският парламент разгледа този въпрос. Макар че рейтингите на АКР изпълняват редица полезни функции (например те събират информация за кредитното качество на емитентите, което е особено полезно в нашата глобална среда), процесите в регулаторната рамка са превърнали тези „информационни посредници“ във фактически „регулаторни лицензодатели“, грешка, която не бива да допускаме!

Финансовата криза показа ясно, че в отрасъла битуват три проблема: отсъствие на конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма (PT) Ролята, която играят агенциите за кредитен рейтинг (АКР), е несъмнено важна за настоящата пазарна икономика. Тези агенции започнаха като информационен посредник, улеснявайки достъпа до пазара на емитентите на дълг и инвеститорите, дадоха възможност за намаляване на информационните разходи и оттук – за по-голяма ликвидност и прозрачност. Както и в много други области на този сектор обаче, кризата показа три основни проблема: отсъствие на конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР. Съществува неотложна потребност да бъде преразгледана ролята на тези агенции за регулиране на глобалния финансов пазар и да бъдат намерени ефективни решения на проблема с липсата на конкуренция. Освен това е изключително важно да се оценят конфликтите на интереси в този бизнес модел.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма (PT) Агенциите за кредитен рейтинг (АКР) предоставят рейтинги за три различни сектора – публичния сектор, дружествата и структурираните финансови инструменти – и изиграха значителна роля за възникването на финансовата криза чрез присъждането на неверни рейтинги на структурирани финансови инструменти, чиято стойност се наложи да бъде намалена средно с три или четири единици по време на кризата. Регламент (ЕО) № 1060/2009 представляваше първата реакция на финансовата криза и чрез него вече беше направен опит за решаване на най-неотложните проблеми, като агенциите за кредитен рейтинг бяха подложени на надзор и регулиране. Надявам се обаче в действията на агенциите за кредитен рейтинг да се наложи като задължителна и по-голямата прозрачност. Липсата на регулаторна сигурност в този сектор излага на риск правилното функциониране на финансовите пазари в ЕС и следователно изисква Европейската комисия, преди да предложи допълнителни изменения на Регламент (ЕО) № 1060/2009, правилно да определи пропуските в новата регулаторна рамка и да предостави оценка на въздействието относно набора от алтернативи на разположение за преодоляване на такива пропуски, включително възможността за представяне на допълнителни законодателни предложения. В отрасъла на агенциите за кредитен рейтинг битуват няколко проблема, най-важните от които включват отсъствие на конкуренция, олигополни структури и липса на отчетност и прозрачност.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма (PT) Ситуацията през последните няколко години показа ясно колко е слабо доверието в агенциите за кредитен рейтинг (АКР). Въпреки това те все още се радват на пълна свобода и техните действия са изключително вредни, особено за държави с по-слаби икономики. Като институции, които са зависими от финансовата система и до голяма степен са „заинтересовани лица“ спрямо рейтингите, които издават, те оцеляват до голяма степен благодарение на непропорционалното стимулиране на кредитните и капиталовите финансови спекулации. Тези агенции са ясен израз на финансиализацията на икономиката, икономика, която не отразява или не съответства на същинското увеличение на производствената дейност; и те съставляват централна част от стратегията за развитие на неолиберализма, която винаги се стреми към равнища на печалба, които истинската производствена дейност не може да осигури поради добре известната тенденция към намаляване на печалбите.

Макар че докладът до известна степен критикува начина на работа на тези агенции, истината е, че той не съумява да стигне до същината на проблема, или предлага публичен контрол на финансовия сектор, така че да не засегне интересите на големите дружества или финансови институции. Това е основен въпрос. Затова призоваваме за ефективно регулиране на финансовия сектор и спиране на либерализацията на движението на капитала, на данъчните убежища, деривативите и на агенциите за кредитен рейтинг и техните действия.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма(PT) Знаем много добре и това беше показано през последните няколко години, че агенциите за кредитен рейтинг не са надеждни, но все пак техните действия остават изключително вредни, особено за държави с по-слаби икономики, и те се издържат до голяма степен благодарение на непропорционалното стимулиране на кредитните и капиталовите финансови спекулации.

Те са преди всичко резултат от финансиализацията на икономиката, която не отразява или не съответства на същинското увеличение на производствената дейност; и те съставляват централна част от стратегията за развитие на неолиберализма, която винаги се стреми към равнища на печалба, които истинската производствена дейност не може да осигури.

Макар че докладът до известна степен критикува начина на работа на тези агенции, истината е, че той не съумява да стигне до същината на проблема, или предлага публичен контрол на финансовия сектор, така че да не засегне интересите на големите дружества или финансови институции.

Затова призоваваме за ефективно регулиране на финансовия сектор и спиране на либерализацията на движението на капитала, на данъчните убежища, деривативите и на агенциите за кредитен рейтинг и техните действия. Нуждаем се от различна фискална политика, която да способства за икономически растеж, социална справедливост и балансирани публични сметки, така че да спомогне за края на данъчните изгоди, налични в данъчните убежища, на облагането с данъци на печалбите, направени на стоковите борси, и на въвеждането на допълнителен данък върху печалбите на големите дружества и финансови институции.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма (SK) Докладът засяга изключително важни въпроси, свързани със сектора на рейтингите, като отсъствието на конкуренция, олигополната структура и отсъствието на отчетност и прозрачност, особено в рейтингите на държавния дълг. Затова според мен е изключително важно да предприемем стъпки за създаване на Европейска агенция за кредитен рейтинг, която би работила за създаването на нов модел на кредитен рейтинг и за създаването на условия за развитие на истинска конкуренция.

 
  
MPphoto
 
 

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма (GA) Би било добре, ако агенциите за кредитен рейтинг се отчитат повече в бъдеще. Истината е, че агенциите дадоха най-високия възможен рейтинг на много сложни финансови инструменти, както по-късно научихме – токсични финансови инструменти. Докладът препоръчва участниците на пазара да извършват повече и по-добър анализ на риска, така че да не се налага да разчитат прекалено много на агенциите за кредитен рейтинг.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма (FR) Почти целият пазар за кредитни рейтинги, които понякога са задължителни за регулаторни цели, се контролира от три големи американски агенции. Отварянето на този отрасъл за конкуренцията или създаването на Европейска публична агенция няма да промени порочността на системата.

Сега ситуацията е по-зле от всякога. Никой не знае кой пазар или коя агенция насочва реакциите на другите; дали лошият рейтинг на дадена държава предизвиква паника за държавния дълг, или циничната спекулация води до лош рейтинг; дали добрият рейтинг оказва влияние върху определени активи, които се задържат, или тъй като са добри и някой иска да ги задържи, активите са оценени благосклонно. По-стриктното следене на дейността на агенциите предлага само минимално обслужване и очевидно не отива достатъчно. Въпреки непрекъснатите критики, които получиха в Европа и САЩ, репутацията на агенциите не пострада сериозно. Няма съмнение, че ако те бъдат държани законодателно и дори финансово отговорни за последствията от своите грешки и безотговорни оценки, това би имало ефект. Въпреки това проблемите няма да бъдат решени без основна промяна на системата, вместо да се опитваме да я позакърпим, за да гарантираме нейното оцеляване.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма(IT) Чрез одобряването на доклада на г-н Klinz, който призовава за ефективно регулиране на агенциите за кредитен рейтинг, Парламентът предприема още една стъпка към по-голяма прозрачност на финансовите пазари. Важно е да преодолеем настоящите проблеми, които са свързани със сектора: отсъствието на конкуренция, свръхразчитането на външни рейтинги в регулаторната рамка и ниска надеждност на рейтингите.

В този смисъл искането на Парламента Комисията да обмисли създаването на независима европейска агенция, която би могла да отговаря и за рейтингите на държавен дълг, е изключително важно. Тъй като безотговорното поведение на агенциите за кредитен рейтинг много често е било първоначалната причина за спекулация, която преди всичко вреди на европейските данъкоплатци, изключително важно е да преразгледаме тяхната роля в рейтингите на държавния дълг като част от текущия процес на реформиране, който ще бъде завършен през есента.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма (LT) Приветствах този документ, защото отрасълът на агенциите за кредитен рейтинг има редица проблеми, най-сериозните от които са олигополните структури и отсъствието на конкуренция, отчетност и прозрачност. За преобладаващите агенции за кредитен рейтинг (АКР) по-конкретно моделът на заплащане е проблем, докато основният проблем на регулаторната система е свръхразчитането на външните кредитни рейтинги. Както знаете, агенциите за кредитен рейтинг присъждат рейтинги на три различни сектора – публичния сектор, дружествата и структурните финансови инструменти. Има вътрешен конфликт на интереси, ако участници на пазара създават вътрешни оценки за кредитен риск за техните собствени регулаторни капиталови изисквания. Считам, че е необходимо да се увеличат отговорностите, капацитета, правомощията и ресурсите на надзорните органи с цел наблюдение, оценка и надзор върху адекватността на вътрешните модели, както и с цел налагане на пруденциални мерки. Считам, че кредитните рейтинги трябва да служат на целта за увеличаване на информацията на пазара по начин, който предоставя на инвеститорите последователна оценка на кредитния риск в различните сектори и страни; считам, че е важно да се предостави на ползвателите възможност да упражняват повече контрол върху агенциите за кредитен рейтинг. Във връзка с това е необходимо да се подчертае централната роля на повишената прозрачност в техните дейности. Изразявам твърдо убеждение, че трябва да подкрепим създаването на нови АКР, като същевременно се избягват каквито и да било нарушения на конкуренцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма (IT) Резолюцията, гласувана днес, постановява серия от мерки за намаляване на сегашната зависимост от малцината източници на рейтинги. Освен увеличаването на конкуренцията тези мерки включват по-голяма и разумна употреба на вътрешните кредитни рейтинги, по-специално от големи финансови институции, които са способни да извършват свои собствени оценки на риска. Определено не бяхме на едно мнение по тази тема по време на първоначалните етапи, но в нашата финална позиция постигнахме съгласие по основните въпроси. Беше постигнато съгласие и по въпроса за прозрачността, във връзка с който подкрепям идеята, че всички регистрирани агенции за кредитен рейтинг следва да бъдат задължени да провеждат годишен преглед за оценяване на техните резултати от присъждането на кредитни рейтинги през изминалата година, след което тази информация да се предоставя на надзорния орган.

 
  
MPphoto
 
 

  Olle Ludvigsson (S&D), в писмена форма(SV) Ние, шведските социалдемократи днес подкрепихме призива към Комисията да извърши по-подробно проучване на условията за създаване на Европейска фондация за кредитен рейтинг или публична Европейска агенция за кредитен рейтинг. Считаме, че политически създадена институция за кредитен рейтинг може да бъде начин за оказване на натиск върху големите частни агенции. В същото време виждаме и потенциалните проблеми. Затова би било полезно да получим по-добра картина както за предимствата, така и за недостатъците на подобен орган чрез подробно проучване. По-доброто познаване е предпоставка за по-нататъшно обсъждане на този въпрос.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад. Неотдавнашната финансова криза показа ясно, че в отрасъла битуват три проблема: отсъствие на конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР. Докладът предлага начини за справяне с всеки от тези проблеми.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма (IT) Неотдавнашната финансова криза показа ясно, че в отрасъла битуват три основни проблема: отсъствие на конкуренция поради слабо или дори никакво признаване на местни агенции на световните капиталови пазари, което ги прави неспособни да се конкурират, особено в случая на регулаторните стандарти; свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка за формулиране на стандарти, закони и регламенти (напр. тяхната увеличаваща се честа употреба в определянето на капиталови изисквания), както и разчитане на външни кредитни рейтинги от страна на Централната Банка, и последно – липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР, поради което докладът също така предлага да се насърчи създаването на мрежа от европейски агенции за кредитен рейтинг. В този смисъл сме съгласни с важността на по-широкото разпространяване на информация за инвеститорите и с това, че участниците на пазара следва да бъдат упълномощени да инвестират в деривативни финансови инструменти единствено ако могат да докажат разбиране и способност да оценят кредитния риск, който продуктът притежава. Последно, подкрепяме идеята за създаване на напълно независима непублична Европейска фондация за кредитен рейтинг (ЕФКР).

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма (FR) Този двуличен текст твърди, че основният проблем на агенциите за кредитен рейтинг е, че те затрудняват конкуренцията. Неговото решение на проблема със „свръхразчитането“ на тези агенции от страна на банките е банките да оценяват сами рисковете. Банките – отговорни за измерване на ограниченията! Ако не са способни да направят това, от тях се иска да прилагат най-малко изгодния рейтинг, за да си осигурят най-добрата защита. Проблемът е не защитата на интересите на банките, а защитата на общия интерес. Още веднъж хората се оказват на последно място в списъка с приоритети на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма (PT) Агенциите за кредитен рейтинг изпълняват редица полезни функции, те събират информация за кредитното качество на емитентите, осигурявайки на емитентите достъп до световни и национални пазари, като по този начин се намаляват информационните разходи, разширява се евентуалната група от инвеститори, следователно се гарантира ликвидност на пазарите. Неотдавнашната финансова криза обаче показа ясно, че в отрасъла битуват три проблема: отсъствие на конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР. Трябва да обърнем внимание на потенциалните мерки, които могат да бъдат предприети. Те следва да преминат необходимите оценки на въздействието и необходимия контрол, а не да бъдат прибързани и импровизирани, с което биха увеличили пречките и риска от по-консервативни рейтинги със съответните последици за реалната икономика и отпускането на заеми. Трябва да разглеждаме този отрасъл от глобална перспектива, тъй като това е отрасъл, който се развива на световно равнище и е съществен за глобалния капиталов пазар. Затова трябва да се запознаваме и с развитието на отрасъла в Съединените щати.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма – Докладът по собствена инициатива повдига основните проблеми, свързани с отрасъла на кредитните рейтинги, сред които най-важните са отсъствието на конкуренция, олигополните структури и отсъствието на отчетност и прозрачност, особено по отношение на рейтинга на държавния дълг. Считам доклада за изключително навременен. Необходимо е да положим всички усилия, за да не се повтори ситуацията, която се случи с Гърция. Подкрепих доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма (DE) От агенциите за кредитен рейтинг се очаква да предоставят информация за качеството на кредита. Досега обаче тези агенции си спечелиха лоша репутация. Например тяхната закъсняла реакция на финансовата криза от 1930 г. беше широко критикувана. Експертите в агенциите за кредитен рейтинг дори не успяха да откроят повредените финансови структури на пазара на недвижимите имоти на САЩ като риск. По същия начин когато държавните дългове започнаха да растат, те реагираха едва след като инвеститорите започнаха да изразяват своите опасения, отговаряйки толкова рязко, че финансовите проблеми на отделните страни изглеждаха дори влошени. Има нещо изключително погрешно в системата като цяло, след като нередностите в Гърция и суаповете на „Голдман-Сакс“ за укриване на дълга бяха известни на пазара от толкова много години, беше обичайно за Атина да ревизира своите бюджетни данни веднага при идването на ново правителство на власт и въпреки това държавата получаваше добър кредитен рейтинг, а единственият внезапен рязък отговор тя предизвика при разразяването на финансовата и икономическа криза, която доведе до банкрути, до наказване на държави, чиито банки подкрепяха рисковани заеми, докато в същото време се залагаха големи средства на държави, които банкрутираха. Предложението може да бъде единствено първата стъпка в правилната посока, поради което го подкрепих.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма (DE) Считам, че дейностите на агенциите за кредитен рейтинг като цяло са изключително съмнителни. Това не е само защото те не откриват рисковете навреме, както в случая с пазара на недвижими имоти в САЩ, но също така защото те могат да превърнат лоша ситуация в още по-лоша след възникване на криза. Не можем да позволим на частните американски агенции за кредитен рейтинг да вземат произволни решения за кредитоспособността на европейските държави. Докладът е стъпка в посока към реализирането на по-строг контрол върху агенциите за кредитен рейтинг, затова го подкрепих.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма (LT) Приветствам тази резолюция относно бъдещите перспективи пред агенциите за кредитен рейтинг. Отрасълът на агенциите за кредитен рейтинг често изпитва проблеми, свързани с олигополните структури и отсъствието на конкуренция, отчетност и прозрачност. Затова Комисията следва да разгледа възможността за създаване на нова, независима Европейска фондация за кредитен рейтинг (ЕФКР), която би имала правото да участва в решенията за рейтингите на държавния дълг и на агенциите за кредитен рейтинг. Управлението, персоналът и управителната структура на новата ЕФКР биха били напълно независими и автономни. Приветствам предложението в случай на груба небрежност или груби неправомерни действия агенциите за кредитен рейтинг да подлежат на гражданска отговорност, определена по последователен начин за целия ЕС. Освен това съществува потребност от увеличаване на отговорностите, капацитета, правомощията и ресурсите на надзорните органи с цел наблюдение, оценка и надзор на адекватността на вътрешните модели, както и с цел налагане на пруденциални мерки и извършване на проучвания и инспекции. Много е важно да се създадат равнопоставени условия за агенциите за кредитен рейтинг чрез стимулиране на конкуренцията, прозрачността, отварянето на пазарите и стабилността.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма (IT) Работата на агенциите за кредитен рейтинг (АКР) е важна, тъй като тя осигурява надеждност и стабилност. Затова се налага да установим правила и стандарти, които да управляват техните рейтинги и тяхната безпристрастност. Подкрепих доклада на г-н Klinz, тъй като считам, че е изключително важно за Европейския съюз да разполага с точни правила, за да управлява въздействието на рейтингите върху цялостната финансова и икономическа система. Независимо от законодателния вакуум в тази област и възможността тези агенции да засегнат икономиките на държавите-членки, дори до такава степен, че да ги въвлекат в кризи, този доклад изглежда като първа стъпка към създаването на нови правила за агенциите за кредитен рейтинг, като имаме предвид че Комисията неотдавна прие новия регламент относно агенциите за кредитен рейтинг.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента относнo агенциите за кредитен рейтинг (АКР), тъй като съм съгласна, че е изключително важно да се намали нелоялната конкуренция, предизвикана от обичайната практика на АКР да оценяват участници на пазара, докато в същото време получават нареждания от тях. Считам, че Комисията следва внимателно да оцени потенциалната употреба на алтернативни инструменти за измерване на кредитния риск. От жизненоважно значение е Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да упражнява ефективно своите правомощия и да има право да провежда разследвания без предизвестие и инспекции на място. Освен това при изпълняването на надзорните си правомощия ЕОЦКП следва да даде на лицата, срещу които има открита процедура, възможността да бъдат изслушани, за да се спазят техните права на защита. Съгласна съм и с призива Комисията да извърши подробно проучване на разходите, ползите и потенциалната структура на управление на напълно независима Европейска фондация за кредитен рейтинг, която би била компетентна в трите области на присъждане на рейтинги.

 
  
MPphoto
 
 

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма (PT) Въпреки че докладът има някои положителни аспекти, той се оказа неспособен да предложи създаването на публична, независима Европейска фондация за кредитен рейтинг. Напротив, двусмислието на начина, по който това е написано, позволява публичното финансиране на нова частна агенция. Докладът освен това не споменава оттеглянето на държавния дълг от рейтингите на агенциите, което е основната мярка, която би могла да бъде предприета в тази област, за да се преборим със спекулациите срещу еврото. Накрая, докладът трябваше да предложи Комисията да проучи възможността за предварително одобрение от страна на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) на всички „структурирани финансови продукти“. Поради тези причини гласувам против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма(IT) Чрез тази мярка най-накрая сме способни да изразим нашето желание да подобрим работата на агенциите за кредитен рейтинг чрез повишаване на тяхната прозрачност, безпристрастност, отговорност, независимост и надеждност. Макар да признаваме ролята на агенциите за предоставяне на информация и стимулиране на ликвидността на пазара, сега е съвсем ясно, че финансовите оператори повярваха прекалено много на техните преценки и че техните действия спомогнаха за предизвикването на финансовата криза. В сектора има прекалено голяма зависимост от външни кредитни рейтинги и олигопол. Затова подкрепям създаването на независима Европейска фондация за кредитен рейтинг, която да отговаря за рейтингите в публичния сектор, за дружествата и структурираните финансови инструменти.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма (PT) Неотдавнашната финансова криза показа необходимостта от регулиране на агенциите за кредитен рейтинг (АКР). Всъщност неотдавнашните събития откриха възможността за идентифициране на грешките от техните действия и преразглеждане на техния статус като сертифициращи органи на обектите на техния анализ: дружества, публичния сектор и структурирани финансови инструменти. Като такива стана ясно, че те играят важна роля за намаляването на несиметричностите в информацията, които биха могли да бъдат открити между инвеститорите. От друга страна, беше забелязано, че има прекалено много доверие към рейтингите, присъдени от АКР, което със сигурност допринесе изключително много за задълбочаването на финансовата криза. Следователно има неотложна нужда от нов регулаторен модел, който ще намали зависимостта от рейтингите на АКР. Решението включва мерки, като ограничаване на зависимостта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от данните, предоставени от външни агенции, засилване на компетентностите на регулаторните и надзорните органи, лансиране на разискването за създаване на Европейска фондация за кредитен рейтинг, увеличаване на обхвата от информация, предоставена на инвеститорите, по този начин се намаляват правомощията на АКР, и също така например укрепване на механизмите за гражданска отчетност.

 
  
MPphoto
 
 

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма (IT) Бих искал да поднеса моите поздравления за отличната работа, извършена от г-н Klinz. Призовавам агенциите за кредитен рейтинг да хвърлят повече светлина върху начина, по който определят рейтингите на държавен дълг, като също така бих помолил сектора да обясни своите методологии и защо рейтингите се различават от прогнозите на основните международни финансови институции. Друг спорен въпрос е структурата, която ще бъде предложена, за да уравновеси трите големи агенции за кредитен рейтинг на европейско равнище, които оказват непропорционално влияние върху нашия пазар. Затова призовавам Комисията внимателно да оцени възможността за напълно независима фондация за кредитен рейтинг, която следва да бъде снабдена с първоначално финансиране за максимум от пет години.

В заключение, важно е да разгледаме начините да превърнем агенциите за кредитен рейтинг в обект на гражданска отговорност за рейтингите, които те издават. Затова бих помолил Комисията да определи начините, по които агенциите за кредитен рейтинг могат да подлежат на гражданска отговорност съгласно гражданското законодателство на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма (EN) Подкрепих доклада. Рейтингите, изготвяни от агенциите за кредитен рейтинг, изпълняват редица полезни функции. Те събират информация за кредитното качество на емитентите в глобална среда с асиметрична информация между емитенти на дълг и инвеститори, което осигурява на емитентите достъп до световни и национални пазари, като по този начин се намаляват информационните разходи, разширява се евентуалната група от инвеститори, гарантира се ликвидност и намирането на цени. Въпреки това процесите в регулаторната рамка са превърнали тези „информационни посредници“ във фактически „регулаторни лицензодатели“. Неотдавнашната финансова криза показа ясно, че в отрасъла битуват три проблема: отсъствие на конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма.(IT) Основната цел на резолюцията, приета днес, е премахването до осъществима степен и в реалистични срокове на зависимостта на цялата система от външните кредитни рейтинги. Ролята на външните рейтинги като механизъм, задействащ адаптиране, а не смяна на провежданата политика, е особено важна, когато инвестиционният рейтинг се променя на свързан с по-високо равнище на кредитен риск. На един добре функциониращ конкурентен пазар репутацията е достатъчна, за да се гарантира качеството на кредитните рейтинги. Тъй като обаче настоящата структура е олигополна, агенциите за кредитен рейтинг се възползват от един по същество „гарантиран“ пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Salavrakos (EFD), в писмена форма (EL) Подкрепих доклада Klinz, тъй като считам, че мерките, които той предлага за справяне с проблемите, съществуващи в сектора, обслужващ кредитните рейтинги, са стъпка в правилната посока. Тези услуги имат изключително въздействие и резултатите от техните дейности могат да се окажат катастрофални за държавите или организациите, които те оценяват, както видяхме ясно по време на неотдавнашната финансова криза. Трябва да бъдат съставени ясни оперативни правила за тези услуги, процедурите, които използват за присъждане на рейтинг, трябва да бъдат разкрити и те трябва да поемат отговорност. Държавите и всички видове услуги и организации, на които те присъждат рейтинг, не могат да бъдат оставени на благоволението на техните решения. Трите основни агенции за кредитен рейтинг оценяват 95 % от икономическите дейности, следователно говорим за монопол с всички отрицателни последствия от това. Призоваваме за прозрачност, ограничения на незаконните дейности, поемане на отговорност, оценяване на тези агенции от независими органи, които да гарантират тяхната безпристрастност и стриктното прилагане на правилата.

 
  
MPphoto
 
 

  Antolin Sanchez Presedo (S&D), в писмена форма(ES) Подкрепям доклада Klinz, за да ускоря процеса на реформиране на агенциите за кредитен рейтинг. Докато първата законодателна инициатива превърна тези агенции в предмет на регулиране и надзор, а втората изясни надзорните правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), тази резолюция се застъпва за намаляващата регулаторна зависимост от външни рейтинги, структурирането на отрасъла в конкурентна регулаторна рамка и подобряването на неговите бизнес модели в съответствие с критериите на Форума за финансова стабилност.

Окончателният текст включва моите изменения. С тези изменения имах предвид засилване на способностите на надзорните органи, насърчаване на еднакви условия на глобално равнище, увеличаване на конкуренцията чрез избягване на „търсене на най-благоприятния рейтинг“ и установяване на стандартни процедури за разпространяване на информация. По въпроса за държавния дълг застъпих мнението, че агенциите за кредитен рейтинг следва да избягват процикличността в тяхната работа и да вземат предвид прогнозите на основните международни финансови институции. Освен това призовах за предложения от Комисията за реформиране на моделите за заплащане и налагане на отговорност в случай на груби неправомерни действия.

Накрая, приветствам силно факта, че докладът разглежда създаването на независима Европейска агенция за кредитен рейтинг и възможността за създаване на Европейска фондация.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. (EN) Подкрепям доклада, който приема, че агенциите за кредитен рейтинг имат няколко основни недостатъци, като липса на отчетност, конкуренция и прозрачност, особено по отношение на държавния дълг. Повече трябва да бъде направено на европейско и глобално равнище, за да се гарантира, че неразумните практики не застрашават финансовата сигурност на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма (PT) Агенциите за кредитен рейтинг (АКР) са информационни посредници, които насърчават ликвидността и прозрачността на пазара чрез намаляване на информационните асиметрии на капиталовите пазари и улесняване на достъпа до глобалния пазар и чрез намаляване на информационните разходи и разширяване на потенциалния спектър от кредитори и инвеститори.

Агенциите обаче имат редица проблеми, по-специално – отсъствието на конкуренция, тяхната олигополна структура, прекомерното доверие в тях и тяхната липса на прозрачност и отчетност. Тези проблеми стават все по-важни в настоящето далеч не само във връзка с държавите-членки, за които поради техните икономически и финансови трудности рейтингите на различни национални институции варират непоследователно и циклично.

Макар че важността на АКР не може да се отрече, би било препоръчително да се ограничи тяхната роля за в бъдеще. Затова гласувах за предложението, внесено от Парламента, да призовем Комисията да извърши оценка на въздействието и анализ на разходите, ползите и структурата на управление на Европейска фондация за кредитен рейтинг, компетентна в различните области на предоставяне на рейтинги: публичния сектор, дружествата и финансовите инструменти.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – Докладът ще въведе по-строг надзор над агенциите за кредитен рейтинг от новия Европейски надзорен орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) това лято, който ще се окаже важно средство, което да гарантира, че предходното отношение на ненамеса на държавите към заемането няма да може да продължава непосредствено след финансовата криза. Агенциите за кредитен рейтинг печелеха хонорари от финансови институции за присъждане на рейтинги на техни продукти и от последващата продажба на тези продукти. Поради този конфликт агенциите бяха склонни да присъждат високи рейтинги на комплексни финансови инструменти, което предизвикваше удовлетвореност у инвеститорите когато купуваха тези продукти. Агенциите също така съветваха дружествата за начини да представят техните високорискови продукти като продукти с нисък риск и тази подвеждаща практика доведе до превръщането на тези продукти в „по-токсични“, отколкото техният рейтинг предполагаше, и доведе до големи загуби за инвеститорите, включително пенсионерите в цял Уелс.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма (DE) Финансовата и икономическа криза постави на изпитание агенциите за кредитен рейтинг, и по-специално тяхната активна роля в продължаващата криза, основните проблеми, които бяха идентифицирани, бяха отсъствието на конкуренция, свръхразчитане на външни кредитни рейтинги и липсата на отчетност на сектора. По тази причина докладчикът препоръчва проучването на идеята за създаване на напълно независима Европейска агенция за кредитен рейтинг, при което настоява, че новата Европейска фондация за кредитен рейтинг трябва да се издържа сама. Поради сериозните последствия от рейтингите, интензивното взаимодействие с този сектор е неизбежно. Затова гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма (IT) Финансовата криза от последните години показа ясно, че в отрасъла битуват три проблема: отсъствие на конкуренция, свръхразчитане на външни рейтинги в регулаторната рамка и липса на отчетност и отговорност за рейтинги, предоставени от АКР. Подкрепих доклада на г-н Klinz, тъй като считам създаването на напълно независима непублична Европейска фондация за кредитен рейтинг за разумна и добра идея.

 
  
  

Доклад: Richard Falbr (A7-0172/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че е от изключително значение да се противопоставим на нарушенията на международното социално законодателство както в рамките на Европа, така и извън нея. Тези нарушения представляват форма на социален и екологичен дъмпинг, който носи вреди на европейските дружества и работници. Остава ни да се надяваме, че докладът ще укрепи основните трудови параметри, залегнали в законодателството на Международната организация на труда (МОТ).

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно външното измерение на социалната политика, насърчаването на трудовите и социалните стандарти и европейската корпоративна социална отговорност. Следва да се подчертае, че външното измерение на социалната политика включва дейности и инициативи на ЕС, целящи насърчаването на трудовите и социалните стандарти в държавите, които не са членки на ЕС. Тук влиза и създаването на възможности за мъжете и жените да получават право на достойна и продуктивна работа в условия на свобода, равенство, сигурност и достойнство. Международните трудови стандарти следва преди всичко да гарантират развитието на хората като човешки същества. Хората не са стока, чиято цена може да се договори. Работата е част от нашето ежедневие и има решаващо значение за достойнството, благоденствието и развитието на отделната личност. Европейският съюз се радва на добра репутация по отношение на международния диалог по социални въпроси. В тази област Съюзът е считан за внимателен и надежден партньор. Това трябва да се използва за постигане на по-амбициозните цели, които си е поставил. Една от тях е изработването на съгласуван, интегриран и професионален подход към външното измерение на социалната политика. От ключово значение за постигане на това е координацията в рамките на Европейския парламент, а също така и координацията с Европейската комисия и новосъздадената Служба за външна дейност.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Външното измерение на социалната политика включва дейности и инициативи на ЕС, целящи насърчаването на трудовите и социалните стандарти в държавите, които не са членки на ЕС. Защитата на икономическите и социалните права е задължение на всички държави-членки, произтичащо от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

Ето защо позицията на всички държави-членки на Европейския съюз следва ясно да отговаря на принципите на европейския социален модел, когато става въпрос за социални въпроси и сътрудничество между държавите-членки. Бих искала да обърна внимание, че европейският социален модел предлага равни възможности в образованието, обучението и трудовия пазар, както и равен достъп до социални услуги като главни стълбове на икономическия успех.

Затова заставам зад усилията на държавите-членки за оказване на подкрепа за свободата на сдружаване и колективно трудово договаряне, за премахване на принудителния и задължителния труд, за слагане край на дискриминацията, свързана с работното място и професията, и за премахване на детския труд.

Гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция, което подкрепя достойнството, благополучието и развитието на всеки отделен човек като ценности, които следва да са основни цели на икономическото развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. (EN) Докладът за външното измерение на социалната политика се отнася до един от приоритетите на социалните политики на ЕС. В него се призовава за укрепване на основните трудови стандарти, залегнали в конвенциите на МОТ, които включват свобода на сдружаване и признаване на правото на колективно договаряне, премахване на принудителния или задължителния труд, премахване на дискриминацията, свързана със заетостта и професията, и забрана на детския труд. Гласувах в подкрепа на доклада и защото в него се призовава за промяна в управлението – в глобален мащаб и в рамките на ЕС – с цел по-доброто изпълнение на изискванията, свързани с правата на работниците и с условията на труд.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Подкрепих доклада на нашия колега, г-н Falbr, тъй като считам, че Съюзът следва да насърчава най-високи трудови и социални стандарти в трети държави, за да запази репутацията си на надежден партньор в международната търговия и да създаде здрави връзки с основните си търговски партньори. Докладчикът ни препоръчва балансирани взаимоотношения с НПО и с международните организации с оглед улесняване на ратифицирането на конвенциите. За да могат да преговарят със Съюза, третите държави ще трябва да спазват установените международни трудови стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. (GA) Според последните сведения по този въпрос, предоставени от Международната организация на труда, 115 милиона деца работят при опасни условия на труд – една от най-лошите форми на детски труд – които излагат на риск живота и здравето им. В навечерието на чествания на 12 юни, Световен ден срещу детския труд, аз гласувах в подкрепа на този важен и навременен доклад, които приканва заинтересованите страни по Споразумението за свободна търговия да се ангажират – в съответствие с Декларацията на МОТ за основните принципи и правата на работното място – с премахването на всички форми на принудителен труд и слагане край на детския труд.

Детският труд и организираното нарушаване на правата на човека не трябва да се пренебрегват, когато се обсъждат търговски споразумения, и по време на търговски преговори ЕС трябва да заема твърда позиция за насърчаване на социалната политика и на трудовите и социалните стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Външното измерение на социалната политика включва дейности и инициативи на ЕС, целящи насърчаването на трудовите и социалните стандарти в държавите, които не са членки на ЕС. ЕС си постави за цел не само да се превърне в пример за подражание в областта на корпоративната социална отговорност, но и да насърчава тази отговорност в прилаганите от него външни политики. Неспазването на основните международни социални стандарти представлява форма на социален и екологичен дъмпинг, който вреди на европейските предприятия и работници. Съгласен съм, че е необходимо да се укрепи ролята на компетентните международни институции, сред които Международната организация на труда (МОТ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ООН, и да се търси тяхното сътрудничество за разработване, прилагане и насърчаване на основните международни социални стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. (PT) Нашият глобализиран свят, в който държавите са взаимообвързани икономически, културно и политически, е несъмнена реалност. Същевременно, що се отнася до търговските отношения между Европейския съюз и трети държави, продължават да са налице дълбоки различия по отношение на системите за социална закрила и условията на труд. Европейският съюз, в качеството си на търговски партньор и важен договарящ се партньор на световно равнище, следва да насърчава в съответните трети държави едни по-високи трудови и социални стандарти. Ето защо аз гласувах в подкрепа на този доклад, в който се изтъква решаващата роля, която ЕС може да играе по отношение на правата на човека, по-специално за правото на достойни условия на труд.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Да имаме единна формула за социална клауза, която да се включва във всички двустранни търговски споразумения, е онова, което се предлага в току-що приетия от нас доклад относно външното измерение на социалната политика и насърчаването на социални стандарти. Тази инициатива е на практика стъпка в правилната посока. Като отчита факта, че като цяло в споразуменията за свободна търговия все още почти не се говори за социални стандарти, докладът посочва редица възможности за развитие в тази посока, сред които социалната клауза и спазването на конвенциите на Международната организация на труда – независимо дали те вече са ратифицирани от всички държави-членки – както и за подобряване на сътрудничеството с трети държави и с държави-членки. Разработването на понятието за корпоративна социална отговорност е другият интересен аспект на доклада, тъй като, макар че понастоящем то е полезно понятие, все още се основава на доброволното участие и следователно има възможност за усъвършенстване. Освен да разширим това понятие, така че то да обхване няколко области и да включим измерението на КСО в нашите търговски политики, защо един ден да не направим прилагането на това понятие задължително? Излизайки извън рамките на чисто политически сигнал, това ще представлява една реална стъпка към постигане на целите ни в областта на социалната политика.

 
  
MPphoto
 
 

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. (IT) Външното измерение на социалната политика включва инициативите на ЕС, целящи насърчаването на трудовите и социалните стандарти в държавите, които не са членки на ЕС. Като определя трудови стандарти, ЕС дава по-голяма възможност на гражданите за заетост в условия на свобода, равнопоставеност, безопасност и достойнство. Като се има предвид настоящата глобализация на световната икономика, международните трудови стандарти представляват основата, върху която се изгражда социалното и икономическото развитие на отделните държави. Китай, Индия и останалите бързоразвиващи се икономики стават все по-важни играчи по отношение на чуждестранните инвестиции. Този феномен същевременно се свързва с риска тези държави – и по-специално техните дружества – да изнасят трудови стандарти под равнището на тези в Европейския съюз. Ето защо аз считам, че Европейският съюз трябва да внимава с държавите, които желаят да сключат търговски споразумения с нас.

Европейските малки и средни предприятия проправят пътя на превръщането на социалните стандарти в реалност. Застъпвам виждането, че е от първостепенно значение да имаме една ясна и недвусмислена дефиниция на корпоративната социална отговорност, с която да се сложи край на настоящото разнообразие от интерпретации, като същевременно се определят и начините за контрол на изпълнението на поетите отговорности.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Реших да гласувам в подкрепа на доклада на г-н Falbr, който, от една страна, отчита стратегическото значение на корпоративната социална отговорност като мотивационно средство за стимулиране на икономическото и търговското развитие, а от друга страна, подчертава, че с този въпрос може да се справим само на доброволна основа. Също така напълно съм съгласна с критическия подход на г-н Falbr, при който той отхвърля лицемерното поведение на Европейския съюз, в случаите, когато насърчава социалния модел, работещ за социални права, а същевременно сключва търговски споразумения с държави, в които не се спазва или не се предоставя социална закрила на работниците.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като все още са налице случаи, когато конвенциите и споразуменията на Международната организация на труда не се прилагат надлежно или се прилагат отчасти, а принципите на корпоративната социална отговорност се нарушават. Международните трудови стандарти следва преди всичко да гарантират правата на работниците, тъй като работата е част от нашето ежедневие и е от решаващо значение за достойнството, благополучието и развитието на личността. Подобно на социалните стандарти и корпоративната социална отговорност следва да допринася за устойчивия растеж, но дружествата не следва да избягват диалога със служителите си и трябва да спазват и насърчават почтени трудови правоотношения, да насърчават участието на служителите чрез консултации и информация, както и чрез колективно договаряне, да развиват техните умения и квалификация и учението през целия живот, да спазват стандартите за безопасност на работното място, да насърчават равенството между мъжете и жените, да създават подходяща среда за социалните партньори да предвиждат и управляват промените, настъпващи на трудовия пазар, включително преструктурирането, да подобряват качеството на труда, да интегрират и закрилят уязвимите групи работници, като младите, възрастните, лицата с увреждания и мигрантите. Следователно Европейският съюз следва да продължи да използва санкции и стимули в сключваните двустранни и регионални споразумения, за да гарантира прилагането на социалните разпоредби на тези споразумения. Освен това е много важно самите правителства да не се отказват от отговорността си да поддържат европейския социален модел, тъй като тогава възниква опасността от приватизация на трудовото законодателство и системите и услугите в областта на социалната сигурност.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Външното измерение на социалната политика включва дейности и инициативи на ЕС, целящи насърчаването на трудовите и социалните стандарти в държавите, които не са членки на ЕС. Независимо от това, че Лисабонската стратегия и стратегията „ЕС 2020“ поставят върху социалната политика по-голям акцент, отколкото преди това, въпросите, свързани с конкурентоспособността и икономическите фактори продължават да имат приоритет пред социалните въпроси. Основните трудови стандарти са заложени в осемте конвенции на МОТ, които съсредоточават своето внимание върху свободата на сдружаване и колективното договаряне, премахването на принудителния и задължителния труд, премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак, и премахването на детския труд.

С оглед воденето от страна на ЕС на преговори с държави, които не са членки на ЕС, те трябва да спазват посоченото по-горе. Това е условие, без което е невъзможно воденето на преговори с държави, които не са членки на ЕС. Търговската политика не може да не взема под внимание всяко неспазване на правата на работниците и следователно развитието на обществото може да продължи само след премахването на тези недостатъци.

Европейският съюз има добра репутация, що се отнася до провеждането на международен диалог по социалните въпроси. В това отношение той е считан за ценен партньор, на който може да се има доверие. Това трябва да бъде използвано за постигането на амбициозните цели, които ЕС си е поставил.

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. (CS) В центъра на вниманието на този доклад е тема, която има огромно значение в съвременния свят. Става въпрос за правата на работниците. Така нареченият социален дъмпинг представлява голяма заплаха за работниците, тъй като подкопава правата им по един основен начин. Международните дружества са основните заинтересовани страни, когато става въпрос за прилагане на социални стандарти. Следователно е абсолютно необходимо ясно и недвусмислено да се дефинира социалната отговорност на дружествата, така че да можем да ограничим броя на различаващите се интерпретации и да определим минималните задължения в тази област, а така също и метод за наблюдение на изпълнението им. Много предприятия започват дейност в дадени райони единствено с оглед на временни финансови предимства, преди всичко заради евтината работна ръка. Като цяло дружествата отказват да се обвържат дългосрочно с даден регион и следователно да участват в споделената социална отговорност в него. В този доклад се призовава за укрепване на основните стандарти, свързани със заетостта, които са залегнали в конвенциите на Международната организация на труда, и включват свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне, премахването на принудителния и задължителния труд, премахването на дискриминацията на работното място и слагането на край на детския труд. В доклада се настоява за промени в системата на администрацията в глобален мащаб и в рамките на ЕС с цел по-добра защита на правата на работниците и по-добри условия на труд. В представения от тях документ докладчиците са успели да защитят едно ясно социално измерение и затова аз гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  John Bufton (EFD), в писмена форма. (EN) Гласувах против прилагането на външното измерение на социалната политика, целящо насърчаване на трудови и социални стандарти и европейската корпоративна социална отговорност. Причината е, че според мен ЕС следва да се въздържа от налагане на социални прерогативи на трети държави, колкото и правилни или полезни да изглеждат те. Макар да приемам, че е важно да се поощряват хуманните методи в отношението към работната сила, социалната политика в ЕС вече доведе до хаос в редица институции в Обединеното кралство и не следва да получава разпространение. Необходима е някаква степен на гъвкавост и свобода, когато става дума за социална политика, тъй като използването на еднакъв подход към всичко и всички може да се окаже контрапродуктивен, когато се прилага на национално равнище. Поради тази причина ЕС не следва изобщо да се опитва да придобива компетентност по отношение на социалната политика.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам дейностите и инициативите на ЕС, насочени към насърчаване на трудовите и социални стандарти в трети държави, които представляват гаранция, че в настоящия глобализиран контекст растежът на световната икономика ще донесе ползи на всички. Следователно аз подкрепям основаващите се на социални ценности и човешко достойнство условия, които се налагат на трети държави, желаещи да преговарят за сключване на споразумения с ЕС. Именно в този си вид ЕС може успешно да използва външната политика за подобряване на положението в света.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Международната организация на труда (МОТ) играе ключова роля в международната система, тъй като допринася за постигане на консенсус по трудовите стандарти. Значителна част от това важно законодателство се приема от всички държави-членки на ЕС. Остават обаче различия в трудовото законодателство на развитите и развиващите се страни. По мое мнение е задължително ЕС да намери начин да приближи стандартите на трети държави до своите, особено стандартите на ключовите търговски партньори, с оглед запазването на една основна степен на равнопоставеност в международната търговия. Този възглед се споделя и от представения доклад, в който са изложени редица стратегии, целящи съответните трети държави да спазват принципите на ЕС по отношение на трудовото законодателство. Въвеждането на справедливи стандарти за условията на труд е предпоставка, която е от първостепенно значение за трайното и устойчиво развитие, а също така ще допринесе и за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Ето защо считам, че настоящият доклад има сериозен принос за развитието на системата на международната търговия, основаваща се на трудовите отношения, които варират в толкова голяма степен между различните държави и търговски блокове. Твърдя, че насърчаването на тази политика на поемане на отговорност за условията на труд разкрива една Европа, която е внимателна и цялостна, и която се ангажира със защитата на изповядваните от нея всеобщи ценности.

 
  
MPphoto
 
 

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. (IT) Една от основните цели на Европейския съюз е обвързването на човешкото и социалното развитие с икономическото развитие. Ако тези два фактора се намират в равновесие, това означава, от една страна, че хората могат да работят срещу адекватно заплащане, съответстващо на човешкото и професионалното им достойнство, а от друга страна, че собствениците на предприятия могат да развиват дейността си, следвайки принципите на пазара, които обаче са повлияни от конкретната човешка среда. Тази перспектива – наричана от някои социална пазарна икономика – представлява всъщност нова парадигма, която отива отвъд икономиката на благоденствието и се завръща към разбирането за централното място на човешкото същество. Подобна промяна на парадигмата по необходимост предполага последователна подкрепа за социалната политика, включваща насърчаване на съответните стандарти и свързаната с това корпоративна отговорност. Този подход и визия не могат и не трябва да оказват въздействие само в рамките на ЕС, но трябва да се прилагат и към външните действия, когато това е възможно, и особено при договарянето на споразумения. Спазването на стандартите на Международната организация на труда, на принципите, изложени в Европейската социална харта и социалния диалог, са само част от областите, която могат да бъдат обект на обсъждания в тези случаи. Считам, че докладът, който приехме, предоставя една солидна подкрепа за тези цели.

 
  
MPphoto
 
 

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. (EN) Външното измерение на социалната политика включва дейности и инициативи на ЕС, целящи насърчаването на трудовите и социалните стандарти в държавите, които не са членки на ЕС. Неспазването – както в рамките на Съюза, така и извън него – на основните международни социални стандарти представлява форма на социален и екологичен дъмпинг, която вреди както на европейските предприятия, така и на европейските и неевропейските работници и граждани. Предвид глобализирането на промишлеността и услугите, международните трудови стандарти представляват базата, която гарантира, че растежът на световната икономика ще донесе ползи на всички. В този доклад се настоява за промяна в световното управление и в ЕС, за да се прилагат по-добре изискванията, свързани с правата на работниците и с условията на труд, като се настоява за укрепване на основните трудови стандарти, които са залегнали в осемте конвенции на МОТ и се фокусират върху свободата на сдружаване и правото на колективно трудово договаряне, премахването на насилствения и задължителния труд, премахването на дискриминацията свързана със заетостта и професията, и изкореняването на детския труд.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Външното измерение на социалната политика е насочено към насърчаване на трудовите и социалните стандарти в трети държави и борба със социалния дъмпинг, който често е резултат от глобализацията или международната търговия. Съюзът не може повече да толерира дъмпинга по отношение на благоденствието, здравето и околната среда и да не предприема мерки срещу него, тъй като носи отговорност за изнасянето на много производства извън Европа. Абсурдно ниските разходи за труд и отчайващо лошите условия на труд не следва повече да бъдат разглеждани от Комисията като „естествени конкурентни предимства“. В това отношение настоявам Комисията да промени доктрината си.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Falbr, тъй като с оглед на западналата в последно време роля на Международната организация на труда (МОТ) ми се струва, че е нужно да си припомним значението на зачитането на социалните права на работниците по целия свят. Европейският съюз следва да играе водеща роля на световната сцена и да принуди останалите държави да спазват международните стандарти в трудовото законодателство, с което да ограничи безумната тенденция на социален дъмпинг. Важно е всички европейски заинтересовани страни да участват в провеждането на тази политика, независимо дали това са правителства, сключващи международни споразумения, или европейски дружества, които започват да развиват дейност и в трети държави.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. (FR) Външното измерение на социалната политика е насочено към насърчаване на основните социални стандарти в трети държави, за да се постигнат поставените от ООН Цели на хилядолетието за развитие и да се гарантира закрилата на работниците посредством спазването на международните трудови стандарти. Европейският съюз определено няма име на губещ и затова следва да бъде в състояние да възползва от добрата си репутация на надежден партньор, когато установява социални съюзи с основните си търговски партньори и когато насърчава тези съюзи в рамките на Световната търговска организация (СТО) и Международната организация на труда (МОТ). Преди да се съгласим съответните трети държави да седнат на нашата маса за преговори, ние трябва да изискаме от тях да се ангажират със спазваните от нас основни международни трудови стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Международното измерение на европейската политика не се ограничава само със сключването на споразумения или предоставянето на помощи. То е нещо повече. По-конкретно то включва изнасянето на европейските ценности в трети държави, като тук влизат не само ценностите, свързани с демократизацията и по-голямото зачитане на основните права, но също така и насърчаването на активните политики за защита на околната среда, правата на жените и децата, трудовите стандарти, зачитането на личното достойнство и даването на възможност за личностно развитие. Същото може да се каже и за насърчаването на стандартите за социална отговорност, прилагани от дружества, извършващи дейност в трети държави.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Този доклад на г-н Falbr е посветен на външното измерение на социалната политика, насърчаването на трудовите и социалните стандарти и европейската корпоративна социална отговорност. Европейският съюз е бастион на защитата на социалните права на работниците, зачитането на които е sine qua non за преговорите с трети държави. Въпреки осемте конвенции на Международната организация на труда (МОТ) обаче, според самата МОТ над 50 % от работниците не се радват на социални права, и по-конкретно това са имигрантите, жените и децата. В интерес на ЕС е да насърчава личното достойнство и спазването на социалните права във всички държави-членки, като за тази цел създаде механизъм за установяване и санкциониране на тези, които не осигуряват този вид права на работниците си. Приветствам този доклад и гласувам „за“. В него се обосновава значимостта на ценностите в един глобализиран и доминиран от икономиката свят, като същевременно се защитава личното достойнство, отхвърля се експлоатацията на индивидите, насърчава се благоденствието и личното цялостно развитие, и се отправя призив към ЕС за спазване на стандартите на МОТ.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Това е поредното изложение на основателна тревога и справедливи критики, което, за съжаление, не стига до дъното на въпросите и точно поради това остава до голяма степен без стойност.

В Доклада на МОТ относно социалната сигурност по света за 2010 г. се посочва, че над 50 % от всички работници нямат никаква социална закрила. Точно в този контекст Европейският съюз провежда търговска политика, основаваща се на ревностен стремеж към свободна търговия, като договаря и сключва безброй двустранни и регионални споразумения. Далеч от поощряването на корпоративна социална отговорност, която на практика не съществува, тези споразумения защитават единствено печалбите на големите дружества и финансови институции, като не отдават дължимото внимание на трудовите права, на значимостта на колективното договаряне и на свободата на сдружаване на работниците, на ефективното премахване на дискриминацията по отношение на заетостта, на премахването на принудителения труд, на несигурния или лошо платен труд, или на детския труд.

Това е само един пример за аспект, по отношение на който в доклада можеше и следваше да се направи много повече. Беше важно да се направи така, че Европейската комисия да се отчита и да се изиска от нея да гарантира последователност в политиката и действията си, а така също и редица ефективни действия, насърчаващи социалните и трудови стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Докладът има някои позитивни страни: осъждането на постоянното пренебрегване на правата на работниците и правото на достоен труд от страна на мултинационалните дружества, а така също и необходимостта от хоризонтално интегриране на социалната политика – като тук влиза и така наречената корпоративна социална отговорност – в цялостната външна политика на Европейския съюз.

Тези положителни аспекти обаче са обезсилени от липсата на изискване за провеждане на алтернативни политики, които реално да задължат дружествата да реализират своята КСО.

Ето защо ние съжаляваме, че призивът да се отмени параграф 31– „подчертава, че не следва да се приема директива, регулираща корпоративната социална отговорност и въвеждаща спазването й на равнище ЕС“ – беше отхвърлен.

Парламентът следва да направи нещо повече от това да „иска“ или „насърчава“ Комисията да заеме позиция и да настоява за създаването на законодателна рамка относно КСО, която да определя минимални стандарти, насърчаващи зачитането на основните трудови стандарти, защитавани от Международната организация на труда (МОТ) в многонационалните дружества и в самия Европейски съюз, и да включва социални клаузи и клаузи за достойни условия на труд във всички двустранни търговски споразумения, които Европейския съюз договаря, а така също и в рамките на самата Световна търговска организация (СТО). Поради всички тези причини ние гласувахме против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. (SK) Външното измерение на социалната политика е един от ключовите приоритети на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Важно е да се подобрят трудовите стандарти, които включват свободата на сдружаване, колективното договаряне, премахването на насилствения и принудителния труд, премахването на дискриминацията, свързана със заетостта и професията, премахването на детския труд. Следователно целта и задачата на международните трудови стандарти следва да бъде канализирането на икономическото развитие по такъв начин, че то да води към подобряване на човешкия живот и достойнство, а не просто определянето на правата и условията на труд на работниците.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. (FR) Глобализацията всъщност служи само за противопоставяне на работниците от всички страни едни срещу други чрез преместване на икономическата дейност в нови територии, чрез имиграция на лицата, търсещи работа, или чрез скандалния начин на предоставяне 4 от Общото споразумение по търговията с услуги. Проблемът е, че в Европейския съюз се говори много и красиво по тази тема, но думите никога не се превръщат в дела. Някога предприемали ли сме някакви практически и конкретни стъпки, след като сме станали свидетели на непоносима експлоатация? Някога подобен случай ставал ли е причина за блокиране на подписването на търговско споразумение с дадена страна? Никога. Защото, докато се правите на загрижени за чуждестранните работници, европейските работници биват изхвърляни зад борда. Както посочва – и застава зад това – докладчикът, „трудовите стандарти не следва да бъдат използвани за протекционистки търговски цели“ съгласно международните органи. При това положение какви принципи, какви ценности, какви съображения биха могли изобщо оспорят абсолютната власт на пазара? Вие говорите много за социалната отговорност на дружествата, които в края на краищата просто играят по правилата, които вие сте въвели. Кога най-сетне ще се занимаем с въпроса за крайно тежката социална отговорност на лицата, вземащи политическите решения в ЕС?

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Grèze (Verts/ALE), в писмена форма.(FR) Доволна съм, че позицията на комисията по развитие, от чието име съм докладчик, беше включена в доклада. Докато ние говорим, се провежда стотната Международна конференция по труда, а всички ние знаем, че настоящите правила не са ефективни.

В контекста на световната криза е от решаващо значение ЕС да изпрати ясно послание, призоваващо към нова епоха на социална справедливост. Предложенията, съдържащи се в доклада на г-н Falbr, ще ни дадат възможност да предприемем реални стъпки в тази посока. Можем само да осъдим политиката на двойни стандарти, която се води, по отношение на социалните права. Нуждаем се от механизми за прилагането им (предвиждащи стимули и санкции), така че социалните стандарти наистина да се прилагат. Във всички търговски споразумения на ЕС следва да се включва социална клауза, която да е правно обвързваща. Позволете ми да изразя неодобрението си и във връзка с факта, че в параграф 31 от доклада се подчертава, че не следва да се приема директива, регулираща корпоративната социална отговорност. Настоявам, че е необходимо – особено когато водим преговори с развиващи се страни – да работим за по-голяма социална справедливост и да гарантираме спазването на правата на работниците в целия свят.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. (FR) Икономическата и финансова криза, която в момента е обхванала Европа, а и останалия свят, е съчетана със сериозна социална криза. В този труден контекст Европейският съюз и неговите предприятия носят съществена социална отговорност за отношенията, които поддържат с трети държави. Поради тази причина много исках с вота си да привлека вниманието върху необходимостта, когато подписва споразумения с такива държави, Европейският съюз да гарантира, че социалните стандарти и правата на работниците се зачитат. Чрез ценностите, които отстоява, Европейският съюз трябва да гарантира, че стандартите, залегнали в трудовото му законодателство, са насърчавани и разпространявани по целия свят. Европа има задължението да бъде пример. Ето защо аз също гласувах в подкрепа на разпоредбите, които поставят ударение върху корпоративната социална отговорност.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Приветствах този документ, тъй като в началото на новия век ЕС промени стратегията си за външното измерение на социалната политика, като смени подхода със задължителен характер с такъв, който няма задължителен характер, т.е. от акцентиране върху връзката между социалните стандарти и търговските споразумения към съсредоточаване на вниманието върху международното сътрудничество и диалога. ЕС използва различни видове инструменти за прилагане на социалната политика в държавите, които не са членки на ЕС. Те са задължителни, незадължителни и финансови инструменти. Използването на тези инструменти е доказателство, че ЕС очаква определено поведение, като резултат от връзките с търговски си партньори. Независимо от това основната пречка е прилагането на тези инструменти и тяхното изпълнение в страните партньорки. Следователно е от съществено значение за ЕС да съсредоточи в по-голяма степен своето внимание върху тяхното прилагане и изпълнение, по-специално върху конвенциите на МОТ и принципите на корпоративната социална отговорност. Често правната уредба на дадена държава представлява пречка за това, но независимо от това слабата политическа воля и вътрешният икономически натиск изиграват също така роля. Непознаването на правата от страна на работниците е друг значим фактор.

 
  
MPphoto
 
 

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. (EN) Според доклада ЕС представлява уникалната комбинация от икономическа динамичност и социален модел. Той предлага равни възможности в образованието, обучението и трудовия пазар, както и равен достъп до социални услуги. В доклада се подчертава фактът, че е необходимо да се реализират програми за достоен труд, които да отразяват националните нужди и приоритети по отношение на заетостта и социалната политика, и да се основават на споразумение между работодатели, работници и правителства. Този аспект е много важен в практически план. Това са някои от причините, поради които подкрепих доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) Най-важни са хората и затова е толкова важно да се насърчава заетостта и социалните стандарти. Хората, живеещи в селските области, и по-конкретно жените и младежите, представляват добър пример в това отношение. Преобладаващото мнозинство от земеделските стопанства са собственост на мъже. Считам, че следва да се оказва подкрепа на жените, за да се компенсира този дисбаланс. Според мен също така е важно да се подкрепят и младите стопани, които наследяват земеделските стопанства на родителите си. Що се отнася до младите хора, следва да се подобри качеството на образованието в селските райони, като на младежите се гарантира достъп до възможности за образование и личностно развитие и в градовете. Другият ключов въпрос е корпоративната социална отговорност.

Тази отговорност предполага, че по своя инициатива и независимо от правните разпоредби предприятията предприемат ежедневно действия за защита на обществото и околната среда. В този случай предприятията не се ръководят единствено от печалбата. За тях започва да става все по-характерна загрижеността за социалните и екологичните въпроси.

 
  
MPphoto
 
 

  Martin Kastler (PPE), в писмена форма. (DE) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като смятам, че предприятията носят социална отговорност – към своите служители и потребители, към околната среда и обществото като цяло. В речника на немския език беше добавено ново понятие: корпоративна социална отговорност (КСО). Това е – и следва да си остане – въпрос на добра воля. В днешните глобални пазари КСО предполага нещо много повече от извършването на дарение за местния футболен отбор. Предприятията, които извършват дейност по един глобално отговорен начин, допринасят за формирането на външната политика и политиката за развитие.

Тези предприятия са посланиците на Европа в света и развяват знамето на европейските социални стандарти навсякъде. Ние следва да подкрепяме КСО, а не да я регламентираме. В този случай Европа следва да играе ролята на модератор, а не на регулатор. Този принцип трябва да се приложи, ако Европейската комисия иска да действа сериозно и отново да се заеме с темата за КСО: не се нуждаем от прекалено регулиране. С настоящия доклад ние подчертахме тази своя позиция.

 
  
MPphoto
 
 

  Jan Kozłowski (PPE), в писмена форма.(PL) Считам, че г-н Falbr е изготвил един добър доклад, и бих искал да обясня защо гласувах в подкрепа на приемането му. Насърчаването на високи трудови стандарти, социални стандарти и корпоративна социална отговорност представлява изключително мащабно предизвикателство за външното измерение на социалната политика. Един от проблемите, които изтъква докладчикът, е неефикасността на административните органи, които отговарят за политиката на заетостта. Продължаващото и конструктивно сътрудничество с трети държави, включващо както Европейския съюз като цяло, така и отделните държави-членки, може да послужи като източник на добри практики с оглед на изграждането на подходящ административен капацитет. Вярвам, че сътрудничеството на регионално и местно равнище, а така също и с предприятията, може да даде добри резултати. Отличен пример за партньорство, подкрепа и обмяна на опит, довели до положителни резултати, е сътрудничеството между райони от Полша и държавите от инициативата „Източно партньортво“ през последните няколко години.

 
  
MPphoto
 
 

  Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно външното измерение на социалната политика на Европейския съюз. В световен мащаб на ЕС се гледа като на търсен и атрактивен партньор поради уникалната комбинация от икономическа динамичност и социален модел. В отношенията си с трети държави Европейският съюз следва да насърчава социалния модел, като действията по двете измерения – вътрешното и външното – следва да са съгласувани. В настоящият текст се настоява по-конкретно, че е нужно да се насърчава корпоративната социална отговорност. Тази отговорност предполага търговските дружества да отчитат социалните и екологичните измерения на дейността си. В резолюцията се обръща внимание, че насърчаването на КСО не следва да е обвързващо, а по-скоро да е резултат от взаимодействието на доброволна основа между заинтересованите страни. И най-сетне с резолюцията се цели включване на защитаваните от МОТ права на работниците в международните преговори, а така също и насърчаването на едно световно икономическо управление, което взема под внимание тези параметри.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам този доклад. Основните трудови стандарти са заложени в осемте конвенции на МОТ, които съсредоточават своето внимание върху свободата на сдружаване и колективното договаряне, премахването на принудителния и задължителния труд, премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак и премахването на детския труд. Не само от тези конвенции, но и също така от доклада на Световната комисия относно социалното измерение на глобализацията става ясно, че е необходимо повърхностното внимание, обръщано на пазарите, да бъде променено с оглед проявяване на по-сериозен интерес към хората, т.е. вниманието да се съсредоточи върху защитата на правата на работниците и на принципите на трудовото право. С оглед воденето от страна на ЕС на преговори с държави, които не са членки на ЕС, те трябва да спазват посоченото по-горе. Това е условие, без което е невъзможно воденето на преговори с държави, които не са членки на ЕС. Търговската политика не може да не взема под внимание всяко неспазване на правата на работниците и следователно развитието на обществото може да продължи само след премахването на тези недостатъци. С определянето на трудови стандарти ЕС подкрепя възможностите на мъжете и жените да получат право на достойна и продуктивна работа в условия на свобода, равенство, сигурност и достойнство. В условията на текущата глобализация, международните трудови стандарти представляват основата, гарантираща, че растежът на световната икономика ще е от полза за всички.

 
  
MPphoto
 
 

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. (CS) Целта и по-голямата част от съдържанието на доклада на г-н Falbr по мое мнение са много положителни. Аз също считам, че фокусирането върху заетостта и достойните условия за труд е ключов елемент за постигане на устойчиво развитие, при това не само в държавите-членки на ЕС. Подобно на докладчика и аз съжалявам, че не разполагаме с единна формулировка на „социална клауза“, която да се използва не в двустранните търговски споразумения, но и за създаването на достойни условия на труд за работниците. Социалните модели на някои европейски държави също биха могли да послужат като добър пример за развиващите се страни. Споделям и виждането за съвместна борба за премахване на детския труд.

Въпреки гореказаното аз гласувах „въздържал се“, тъй като при липсата на ясна дефиниция на зачитането на правата на човека не е възможно да се прилагат социални искания по отношение на двустранните търговски споразумения. Този критерий не трябва да се използва като аргумент против сключването на такива споразумения.

 
  
MPphoto
 
 

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма.(IT) „Фактът, че този дух на революционна промяна, който отдавна тревожи народите по света, е преминал границите на политиката и влиянието му вече се усеща и в свързаната с нея сфера на практическата икономика, не е изненадващ“. Това са думи на обичания папа Йоан Павел ІІ, който в енцикликата си, озаглавена Centesimus Annus, се връща към темите, с които се занимава предшественикът му, папа Лъв ХІІІ, в енцикликата Rerum Novarum. Целта на папа Йоан Павел ІІ е да анализира и допринесе за справянето със социалния „въпрос“, който – както днес, така и през 1991 г. – може да се реши само чрез обръщане към християнската доктрина и следователно чрез признаване на напълно неоспоримото достойнство на човешкото същество и работника.

Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Falbr, тъй като в центъра на вниманието му е именно значението на защитата на правата на човека и фактът, че европейският социален модел е важна отправна точка, включително и с оглед на външните отношения на Съюза. Социалната отговорност трябва да работи за тази цел и Европейският съюз – чрез Парламента – трябва да възстанови и подсили тези принципи във всички свои действия, и преди всичко в отношенията си с държавите, които не са членки на Съюза и чиито граждани нямат основни права. Като заместник-председател на комисията по правата на жените и равенството между половете се чувствам задължена да подчертая колко е важно всички ние да си сътрудничим, включително извън рамките на ЕС, за да премахнем половата дискриминация и насилието основаващи се на пола, и така да възвърнем социалното достойнство на жените и да възстановим техния активен принос както към местните икономики, така и към международната икономика.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Глобализацията на икономиката и предислокацията на европейските дружества породиха опасения по отношение на външното измерение на социалната политика. То включва дейностите и инициативите на ЕС, насочени към насърчаване на трудовите и социалните стандарти в трети държави. Основните трудови стандарти са заложени в осемте конвенции на МОТ, които съсредоточават своето внимание върху свободата на сдружаване и колективното договаряне, премахването на принудителния и задължителния труд, премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак, и премахването на детския труд. С оглед воденето от страна на ЕС на преговори с държави, които не са членки на ЕС, те трябва да спазват посоченото по-горе. Това е условие, без което е невъзможно воденето на преговори с държави, които не са членки на ЕС. Търговската политика не може да не взема под внимание всяко неспазване на правата на работниците и следователно развитието на обществото може да продължи само след премахването на тези недостатъци. Важно е международните трудови стандарти да се използват за гарантиране, че икономическото развитие ще продължава да съсредоточава усилено своето внимание върху подобряване на живота на хората, а не върху определянето на условията и правата на работниците.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (EN) Външното измерение на социалната политика е ключов приоритет за нашата група и за мен самия. Неотдавна приехме резолюция относно бъдещата конвенция относно домашните работници, която предстои да бъде приета през юни 2011 г. В настоящия доклад се призовава по-цялостно за укрепване на основните трудови стандарти, заложени в осемте конвенции на МОТ, които съсредоточават своето внимание върху свободата на сдружаване и колективното договаряне, премахването на принудителния и задължителния труд, премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак и премахването на детския труд. Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент настоява за промяна в световното управление и в ЕС с цел по-доброто спазване на правата на работниците и условията на труд. Неспазването на основните международни социални стандарти както в рамките на ЕС, така и извън него, представлява форма на социален и екологичен дъмпинг, който вреди на европейските предприятия и работници. Гласувах „за“.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Подкрепям принципите, изложени в доклада. Същевременно искам да посоча, че това са високи цели, които ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да се постигнат реално. Вече имаме безброй търговски споразумения, които не поставят никакви изисквания по отношение на придържането към социалните стандарти. Докато съществува подобно разминаване, ефективността и целесъобразността на този доклад неминуемо ще останат ограничени. Докладът призовава държавите-членки да прилагат основните трудови стандарти по отношение на предприятията на тяхна територия. Не следва ли това да се отнася и за предприятията извън Европа? Освен това ми се струва, че докладът твърди, че се бори с негативните последствия от глобализацията, но в крайна сметка се оказва, че това не може да се постигне с разгледаните в него мерки. Поради тази причина гласувах „въздържал се“.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) С настоящия доклад Европейския съюз си поставя много амбициозни цели, основаващи се на добре обмислени принципи. Държавите-членки са призовани да прилагат основните стандарти, залегнали в трудовото законодателство, по отношение на своите предприятия. За съжаление, изглежда, че в този призив не са включени предприятията, които понастоящем извършват дейност извън Европа. Макар да подкрепям принципите зад този доклад, не считам, че заключенията му са напълно правилни, и затова гласувах „въздържал се“.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма.(PL) Външната социална политика на Европейския съюз, насочена към държавите, които не желаят да се присъединят към Съюза, следва преди всичко да бъде последователна, прагматична и неизменчива. Както вътрешната, така и външната социална политика следва да насърчават трудовите стандарти, но и социалните стандарти, които са едни от най-важните цели на ЕС.

Във връзка с гореказаното всички държави-членки, които сключват споразумения с трети държави, следва да направят така, че позицията на съответната трета държава да отговаря на европейския социален модел. Ние трябва да изискваме от държавите, нежелаещи да се присъединят към ЕС, да зачитат правото на сдружаване и да предприемат стъпки за недопускане на дискриминация, основана на пол или възраст. Много значими въпроси са и премахването на детския труд и правото на гражданите да повишават професионалната си квалификация. Що се отнася до сътрудничеството за развитие, ЕС разполага с достатъчно средства за създаване на ефективни структури в областта на професионалното образование и обучение. От решаващо значение е, когато договаря споразумения за партньорство, Европейската комисия да извършва необходимите корекции с оглед на текущото положение и условията на живот в съответната страна. Европейският парламент получи допълнителни правомощия с влизането в сила на Договора от Лисабон и следва да си сътрудничи активно с европейските и международните профсъюзи с цел подобряване на положението в социалната област.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на доклада относно външното измерение на социалната политика, насърчаването на трудовите и социалните стандарти и европейската корпоративна социална отговорност. Нашата цел е да насърчаваме извън рамките на ЕС трудовите и социалните стандарти и европейската корпоративна социална отговорност. Това е легитимна цел. Имам обаче някои резерви по отношение на това дали ще сме в състояние да я постигнем. Общите социални стандарти, които посочваме, са изложени на опасност, и намерението да насърчаваме различни социални и трудови стандарти в рамките на самия ЕС става все по-ясно. Стандартите в моята родна страна, Гърция, където безработицата сред 25-годишните е 36,1 %, и в Испания, където е 43 %, са много различни от стандартите, прилагани в европейските държави със силна икономика. Този доклад ни напомня, че ако ЕС желае да се превърне в лидер в световен мащаб в областта на социалната политика, е необходимо да запази съгласуваността между социалните политики, провеждани в отделните държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад за външното измерение на социалната политика, насърчаването на трудовите и социалните стандарти и европейската корпоративна социална отговорност. Независимо от това, че Лисабонската стратегия и стратегията „ЕС 2020“ поставят върху социалната политика по-голям акцент, отколкото преди това, въпросите, свързани с конкурентоспособността, и икономическите фактори продължават да имат приоритет пред социалните въпроси. Важно е да се фокусираме върху основните трудови стандарти, заложени в осемте конвенции на МОТ, които съсредоточават своето внимание върху свободата на сдружаване и колективното договаряне, премахването на принудителния и задължителния труд, премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак и премахването на детския труд. Вниманието трябва да се съсредоточи върху защитата на правата на работниците и на принципите на трудовото право. Трети държави, които желаят да преговарят с ЕС, трябва да спазват идеите, изложени по-горе. Тези идеи следва да са условие за водене на преговори с такива държави. Търговската политика не може да не взема под внимание всяко неспазване на правата на работниците и следователно развитието на обществото може да продължи само след премахването на тези недостатъци.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Външното измерение на социалната политика на ЕС цели насърчаването на социалните стандарти в държави, които не са членки на Съюза, но въпросите на конкурентоспособността и икономическите фактори продължават да имат приоритет пред социалните и трудовите въпроси. Към настоящия момент има осем конвенции на Международната организация на труда (МОТ), които са ратифицирани от всички държави-членки на ЕС. Те трябва да послужат за създаване на здрава основа от международни правила, спазвани от всички държави-членки.

Като цяло е необходимо да съсредоточим вниманието си върху хората като човешки същества, а това може да се постигне чрез защита на правата на работниците и правото на труд. Международната организация на труда играе съществена роля на международната сцена чрез изготвяне, насърчаване и превръщане в реалност на тези стандарти. Предприятията трябва също да допринасят за устойчивото развитие, за да подпомагат добрите условия за работниците, но различията между развитите и развиващите се държави продължават да намират отражение в техните системи за социална закрила. Гласувам в подкрепа на обсъжданото предложение с оглед на горепосоченото и за да се засили насърчаването на трудовите и социалните стандарти в държавите-членки на ЕС и в държавите, които не са членки, а така също и за да се подобри спазването на основните международни трудови стандарти.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма.(RO) Основните трудови стандарти, заложени в осемте конвенции на МОТ, съсредоточават своето внимание върху свободата на сдружаване и колективното договаряне, премахването на принудителния и задължителния труд, премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак и премахването на детския труд.

Ето защо трябва да обърнем по-голямо внимание на защитата на правата на работниците и на трудовото законодателство. Необходимо е и съществено подобрение на правното и социалното положение на жените, за да не се допуска дискриминацията им и да се използва приносът, който биха могли да имат за икономическото и социалното развитие. Призовавам Комисията и държавите-членки да приложат правото на хората да не стават обект на дискриминация – което означава да имат право на работа и равнопоставено отношение независимо от пола, произхода, възрастта и наличието на увреждания – като ключов принцип на борбата срещу бедността.

Призовавам Комисията и държавите-членки да си сътрудничат със страните-партньорки с цел поставяне на по-голямо ударение върху борбата с детския труд с оглед на създаването на достойни условия на труд за възрастните и на възможности за подходящо образование на децата. Свободата на сдружаване на профсъюзите и правото на колективно трудово договаряне трябва да бъдат реализирани без изключения с цел подобряването и защитата на достойните условия на труд.

 
  
MPphoto
 
 

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. (EN) Насърчаването на трудовите стандарти посредством преговорите, водени от ЕС с трети държави, носи ползи както на Съюза, така и на тези трети държави. Като насърчава по-високи стандарти на безопасност и по-добро заплащане, ЕС допринася за подобряване на живота на работниците. Настоявайки за по-добро заплащане, ЕС също така гарантира, че в съответните трети държави ще има пазар за износ от Съюза. Ако позволим внос в Европа от държави, които не гарантират справедливо заплащане на труда, ние на практика изваждаме от пазара европейските дружества. За дружествата от ЕС ще стане по-трудно да се конкурират с такива от трети държави, които не спазват същите стандарти за безопасност и могат да плащат на работниците си много по-ниско възнаграждение. Същевременно е важно да отбележим опасностите, съпътстващи подходите с т.н. незадължителен характер, прилагани спрямо трудовите стандарти. Освен факта, че тези правила не са обвързващи и че не са предвидени санкции в случай на нарушаването им, възниква и рискът от съкращаване на традиционните системи на надзор в полза на процедурите на неформално наблюдение. Следователно ЕС трябва да бъде бдителен и да гарантира придържането към стандартите, а в случай че това не става – предприемането на действия.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) В един все по-глобализиращ се свят е от първостепенно значение ЕС да се възползва от международното си влияние, за да гарантира защитата на правата на работниците по начин, запазващ личното достойнство. В този контекст възникват редица въпроси, например този за избора на подходящ инструмент, чрез който ЕС да упражнява влиянието си. Освен това не трябва да забравяме колко влиятелен може да бъде ЕС, когато става въпрос за отношения с държава, която иска да се присъедини към Съюза или е бенефициер по програми за подпомагане на ЕС. И накрая, в обстановка, при която значителна част от икономиката е зависима от мултинационалните дружества, е налице и необходимост организациите да са социално отговорни.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Гласувах „за“. Външното измерение на социалната политика включва дейности и инициативи на ЕС, насочени към насърчаване на трудовите и социалните стандарти в държави, които не са членки на Съюза. Независимо от това, че Лисабонската стратегия и стратегията „ЕС 2020“ поставят върху социалната политика по-голям акцент отколкото когато и да било преди това, въпросите, свързани с конкурентоспособността, и икономическите фактори продължават да имат приоритет пред социалните въпроси. Не само от тези конвенции, но и също така от доклада на Световната комисия относно социалното измерение на глобализацията става ясно, че е необходимо повърхностното внимание, обръщано на пазарите, да бъде променено с оглед проявяване на по-сериозен интерес към хората, т.е. вниманието да се съсредоточи върху защитата на правата на работниците и на принципите на трудовото право. С оглед воденето от страна на ЕС на преговори с държави, които не са членки на ЕС, те трябва да спазват посоченото по-горе. Това е условие, без което е невъзможно воденето на преговори с държави, които не са членки на ЕС. Търговската политика не може да не взема под внимание всяко неспазване на правата на работниците и следователно развитието на обществото може да продължи само след премахването на тези недостатъци.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Едно предприятие може да каже, че е социално отговорно, когато има здрава структура, която е в състояние да се ангажира не само с икономическите, но и със социалните и екологичните резултати от дейността си. В наши дни се задава въпросът не само как предприятията постигат икономическите си резултати, но и кого наемат на работа и как се отнасят към служителите си. Едно отговорно предприятие е активен и информиран участник в социалната среда, в която извършва дейността си и превръща отношенията си с всички страни, участващи в дейността му, в основен източник на просперитет. Чрез приетия днес доклад Европейският съюз се ангажира с приемането на водеща роля в света в областта на социалната политика посредством насърчаване на целите си в глобален мащаб, с което се подчертава и значимостта на ролята, отредена на Парламента от Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) Подкрепям този доклад по собствена инициатива, защото е посветен на насърчаването на корпоративната социална отговорност като доброволно мотивационно средство, целящо стимулиране на икономическия растеж. Европейските предприятия са моторът на икономиката на Европейския съюз и затова е необходим по-голям ангажимент за защита на предприятията в ЕС, които често се оказват в конкуренция с безскрупулни партньори. Освен това аз подкрепям създаването на социално отговорни предприятия, чиито основни принципи са социалната защита на работниците, защитата на потребителите и спазването на законите за прозрачност.

 
  
MPphoto
 
 

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като в нея се изтъква първостепенната роля, която Европейският съюз иска и следва да играе по отношение на трети държави, особено спрямо търговските си партньори. Неспазването на основните международни социални стандарти представлява форма на социален и екологичен дъмпинг, който вреди на европейските дружества и работници. Това е една от точките, върху които много държах да обърна внимание в становището по този въпрос на комисията по международна търговия, от чието име съм докладчик.

Същевременно ЕС не може сам да свърши всичко: той трябва повече да си сътрудничи със съответните международни организации (МОТ, СТО, ОИСР), по-конкретно за борба с феномена на свободните зони, тъй като те противоречат на всякакъв вид социално законодателство.

Нещо повече, макар корпоративната социална отговорност понастоящем да има своето добре установено място в Европа, европейските дружества, техните дъщерни дружества и подизпълнителите им играят много важна роля за насърчаване и разпространяване на социалните и трудови